Автор: Вътов В.
Теги: фразеология речник на български език фразеологичен речник издателство скорпио
ISBN: 954-792-807-4
Год: 2019
Текст
проф. д-р Върбан Вътов
фРАЗЕОАОГтЕН
РЕЧНИК
НА
БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ЗА
SCORPIO
УЧЕНИЦИ
СКОРПИО
София
NON SCHOLAE SED VITAE DISCIMUS
УЧИМ НЕ ЗА УЧИЛИЩЕТО, А ЗА ЖИВОТА
(латинска сентенция)
®
ИК„СКОРПИОВИ “ЕООД, 2019
® ИздагелскакъщаСКОРПИО,
художествено и графично оформление на книжното тяло, 2019
@ проф. д-р Върбан Вътов, автор, 2019
® SCORPIO GRAPHIC DESIGN, Анелия Славова, корица, 2019
проф. д-р Върбан Вътов
фРАЗЕОЛОПШЕН
РЕЧНИК
НА
БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
ЗА УЧЕНИЦИ
SCORPIO
СКОРПИО
София
Скорпиончето
винаги с вас!
Изданието е обект на авторско и търговско право и се защитава от
нормите на закона.
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана, размножавана и предавана под печатна, електронна, механична, фотокопирна или
каквато и да е друга записваема форма без изричното писмено съгласие на
Издателска къща СКОРПИО. Забранява се използването на всякакви цитати за
вестници, списания, радио- или телевизионни предавания или за публични четения
без официално писмено разрешение от страна на Издателска къща СКОРПИО.
Издателска къща СКОРПИО
благодари за пълното юридическо и правно обслужване,
за защитата на авторското право и интелектуалната собственост
на международна адвокатска кантора Iliev Law Office.
www.iliev-bg.com
Издателството на тези,
които успяват
СКОРПИО
ISBN 954-792-807-4
УВОД
I. ОСНОВНИ ЗНАНИЯ ЗА ФРАЗЕОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
1. Няколко думи за езика като знакова система
1.1. Езикът като един от най-важните фактори на човешкото съществуване
Езикът, мисленето и трудът са трите най-могъщи сили, които позволяват на човека да се извиси над останалите животински видове в природата и да се развие в живо същество от качествено нов тип. Чрез тях
той се превръща в социално същество, което изгражда свои общества,
подчинява на своите потребности всичко останало в света и целенасочено го използва за своите интереси. Твори наука и изкуство, създава технологии и технически средства, организира производство и икономика, изгражда и руши цивилизации, стремеейки се към по-голямо съвършенство
в самия себе си и в средата, сред която протича животът му.
1.2. Езикът като условна знакова система
Чрез нервната си система и сензорно-моторния си апарат човек опознава света и му въздейства. Тази нервна система е развила умствена
способност да символизира постигнатото познание, вграждайки го в езикови знакове, организирани в цялостна условна система, която му дава
възможност да общува с останалите хора.Тази знакова система, която
ние наричаме език, е създадена от безброй поколения наши предшественици. В нея по специфичен начин кодирано е възпроизведен опознатият
свят с онези негови елементи, свойства и закономерности, до които хората
са се докосвали и в които познавателно са прониквали.
Условността на езика, разбирана като отсъствие на „природна“ връзка между езиковия знак и означаваното от него късче „реалност“, го прави
изключително гъвкав и способен да позволява комуникация и мислене независимо от наличие, присъствие, реалност или нереалност на нещата, за
които говорим и мислим.
1.3. Особености в организацията на езиковата система
Организацията на езиковата система е много сложна. Тя преминава през
множество равнища, започвайки от най-елементарното - фонетичното равнище, и стигайки до синтактичното и свръхсинтактичното равнище.
Централните области на езиковата система се заемат от лексикалното равнище. Разположените под него равнища (фонетично, морфематично, словообразувателно, морфологично) имат на практика за-
-6-
дачата да породят в езика лексикалните му единици - единства от
звукова форма и смислово съдържание, - оформени във вид, който позволява да бъдат безкрайно пъти възпроизвеждани в речевата практика и
еднакво да бъдат осмисляни от всички носители на езика. В своята съвкупност те образуват лексикалната система на езика.
1.4. Специфика на лексикалната система на езика
Лексикалната система обхваща и се представя от лексиката на
езика, която се състои:
• от наименованията, които хората дават на опознатите елементи и
отношения в света, в който живеят, и в света, постиган от тях като духовно построение;
• от разчлененото на различни по големина части на смисловото пространство, покривано от езика.
Тя е най-сложната от всички системни съставки на езика. Тази й сложност се определя преди всичко от няколко най-съществени нейни особености.
На първо място, от безчислената множественост на съставящите я лексикални елементи от различен тип, които противопоставяйки се един на друг, заемат определено място в системата и влизат в
разнообразни вътрешносистемни връзки и отношения.
На второ място, от пряката зависимост на единиците й от извънезиковата реалност. Лексикалната система, единствена от всички останали
езикови системи, е тясно свързана с външни извънезикови фактори, тъй
като нейните значещи елементи са знакове на извънезикови (или езикови)
реалии. Поради това в нея се отразяват всичкй изменения, ставащи в знаково възпроизвежданата действителност, и това се проявява в отмирането на лексикални единици и техни значения, в появата на нови лексикални
единици или на нови значения, както и в промени в съществуващите лексикални единици и значения.
Всичко това прави лексиката отворена система, която в движение
настройва и регулира вътрешносистемните си връзки и отношения.
На трето място, от способността на лексикалната система да
функционира пълноценно в произволно взет частичен вид. Много
важна особеност на лексикалната система, пряко следствие от елементната й безкрайност, е, че тя практически не може да бъде обхваната от
отделния човек в пълния й обем. Усвояването и използването й става
по саморегулиращи се откъм обемен състав относително самостоятелни
подсистеми, достъпни за отделния човек съобразно възрастови, интелектуални, професионални и др. фактори.
1.5. Основни типове лексикални единици
Като елементи на тази система езиковите знакове образуват лексикални единици от два ранга. Единиците от първия ранг са двуплано-
-7 ви - всяка от тях има своя фонетична форма и специфично значение, а
единиците от втория ранг са еднопланови, тъй като представят само значение, което няма изразяваща го своя фонетична форма.
1.5.1. Двупланови лексикални единици от първи ранг. Те са готови единства от звукова форма и смислово съдържание, оформени във вид,
който позволява да бъдат безкрайно пъти възпроизвеждани в речевата
практика и еднакво да бъдат осмисляни от всички носители на езика. Те
са три вида - лексема, собствено име и фразеологизъм (фразема).
а) Лексеми (думи). Основните езикови единици на лексикално равнище - лексемите (думите) - съставят най-важните знакови средства
на езика, наброяващи стотици хиляди единици. Те са названия на предмети, на техни признаци, процеси, отношения и т.н, обобщени като видови
и родови понятия.
б) Собствени имена (ономи). Те са индивидуални названия на
единични елементи от действителността (предмети, лица, животни
и др.). Макар да са с по-различни функции в езика, собствените имена
имат важна роля в езиковата практика и в количествено отношение те не
са по-малко от лексемите.
в) Фразеологизми (фраземи). Това са структурно-съставни единици, предназначени преди всичко да изпълняват номинативно-характеризираща функция, давайки възможност на човека да изразява експресивно-оценъчното си отношение към нещата в заобикалящия го свят.
1.5.2. Еднопланови лексикални единици от втори ранг. За разлика
от двуплановите лексикални единици едноплановите единици са единици
значения, те нямат означаваща ги фонетична езикова форма и се представят от два основни вида: семантично поле и семантикополев ред.
а) Семантичното поле е единица типово значение.
б) -Семантикополевият ред представя семантична групировка вътре в семантичното поле, т.е. той е структурносемантичен елемент от системната организация на семантичното поле.
2. Фразеологизмът като езикова единица
По силата на различни извънезикови и езикови фактори с течение на
времето речевата практика формира устойчиви по структура съставни единици, които се използват като готов езиков материал в речта.
Както си изразява Мария фон Ебнер-Ешенбах по повод на крилатите фрази в езика, което в еднаква степен се отнася и за фразеологичните единици: „На много думи им се е наложило дълго да бродят пешком, преди
да станат крилати''’’.
Едни от тази единици имат характер на съждения и структура на
просто или сложно изречение - пословици, поговорки, крилати фра-
8—
зи, напр.: Рекли на лисицата, а тя на опашката си-, Куче, което не знае да лае,
само вкарва вълка в кошарата-, Господ дава, ала в кошара не вкарва', По-добре
късно, отколкото никога и др. Отнасянето на този вид устойчиви единици
към същинската фразеология е спорно, тъй като те не са лексикални единици, а комуникативни, затова не могат да се приемат за фразеологизми.
Друга част от устойчивите единици имат лексикална природа, тях
най-често ги определят като фразеологизми, фраземи, фразеологични
единици, фразеологични обрати, устойчиви словосъчетания, устойчиви словесни комплекси и т.н.
Няма език, в чиято лексика фразеологизмите да отсъстват като тип
лексикални единици. Както и при останалите два типа единици, така и при
фразеологизмите наред с универсалните им признаци има и признаци с националноезикова специфика.
2.1. Универсални признаци на фразеологизмите
Като специфичен вид лексикални единици на фразеологизмите е свойствена определена съвкупност от признаци, предопределени от същностната им природа на особен тип езикови знакове.
За универсални признаци на фразеологизмите могат да се приемат няколко: • вторична знаковост с номинативно-характеризиращ
характер; • свръхсловност; • разделнооформеност; • възпроизводимост; •устойчивост; • семантична монолитност; • експресивност.
а) Вторична знаковост с номинативно-характеризиращ характер. За разлика от думите (лексемите), които са езикови знакове за първична или вторична номинация (именуване), фразеологизмите са изцяло
езикови знакове за вторична номинация на реалните чрез изнесен на
преден план характеризиращ елемент
С тях се цели не толкова именуване на реалните (за тях в езиковата
система обикновено има първични или вторични словни означители), колкото чрез вторичното им именуване да се характеризират с утилитарно-оценъчен или с експресивно-оценъчен подход, напр. умен - сече
му главата (акъла, пипето)', ядосвам се — скубя си косите-, опитен — гърмян
заек, от стара-коза яре, от стара крава теле, от стар баща дете-, изоставам —
влача се на опашката-, превъзхождам — турям на малкия си пръст някого-, искрено. честно — от чисто сърце, от просто сърце, от сърце, от душа и т.н.
б) Свръхсловност. Свръхсловността е един от най-съществените
универсални признаци на фразеологизма. Този признак има две измерения
- формално и семантично.
От чисто формално гледище фразеологизмы е образувание, получено от лексеми и собствени имена, преобразували се в негови формални компоненти. И в това си измерение признакът е в пряка връзка с
разделнооформеността и устойчивостта му като езикова единица.
-9-
От чисто семантически гледище фразеологизмът е единно смислово образувание, получено от преосмислените изходни значения на словните
компоненти. В това си измерение свръхсловностга се свързва с по-частниге
му качества семантична монолитност, образност, възпроизводимост.
В обобщен план свръхсловностга на фразеологизма се заключава в
това, че той е езикова единица, пораждаща се над лексемно равнище, т.е.
тя е единно смислово езиково образувание, формално изградено от минимум две самостойни лексеми, от които едната е задължително от пълнозначните класове, напр. глас в пустиня; изплювам камъчето; меля като празна
воденица; с премряло сърце; гледам през пръсти; на вятъра; на око; по вода и т.н.
в) Разделнооформеност. Оформеността на фразеологизма в линейно разчленен вид е пряко обусловена от неговия свръхсловен характер и от начина на неговото пораждане - в много от случаите за изходно
начало му служи свободно словосъчетание.
Превръщането на свободното словосъчетание във фразеологизъм граматически се свързва със запазване формалната самостойност на семантически споилите се в едно семантично цяло словни компоненти, консервирайки ги в определено граматическо състояние, напр. свивам си
гнездо; сукин син; не от мира сего; телом и духом; като агнец на заколение; в
глуха доба; во главе; от лукаваго; туня беда иня вера и др.
г) Възпроизводимост. Съществуването на фразеологизмите във вид
на готови надлексемни единици в речника, които не се съставят от говорещото лице в хода на комуникативния акт, а се извличат като утвърдени
дадености в усвоения от него езиков материал, характеризират тези единици като възпроизводими, напр. —
Не трябва - отговаря авторитетно бай
Ганю, - тука всичко е големеца; замажеш ли му очите - тръгни по бели гащи
Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуй някой - отиваме на гюрултия
...“ (А. Константинов). Героят на Ал. Константинов възпроизвежда усвоените от него наготово съществуващи в езика ни преосмислени словосъчетания, за да представи в образно-експресивен вид понятията „подкупване“,
„неподготвен“, „предпазливост, благоразумност“, „умиране, смърт“.
д) Устойчивост. Признакът устойчивост е непосредствено свързан
с възпроизводимостта на фразеологизма като готова езикова единица.
Проявява се като постоянство на нейния компонентен състав и на структурата и. Замяна на компоненти или изменения на нейната форма може да
я превърне в свободно словосъчетание (напр. предходните примери биха
се превърнали в свободни словосъчетания, ако се направят в тях компонентни или структурни изменения като: замажеш ли му окото; замажеш ли
му челото; замажеш ли му брадата; по бели терлици; по бяла риза; по черни
гащи; по памучни гащи; опичайте си кестени; отиваме на разходка) или в други фразеологизм и (напр. опичайте си работата; отиваме на кино).
- 10
Трябва обаче да се отбележи, че качеството устойчивост при фразеологизмите има относителен характер, тъй като те могат да допускат
богата вариативност - формална, позиционна и лексикална (напр. опичай
си акъла Н опичай си главата; пека се на два огъня // горя между два огъня;
кукувица (патка, чавка, еврака) ми е изпила (акъла, ума)).
е) Семантична монолитност. Семантичната монолитност на фразеологизма се проявява в неговото вътрешно образно или необразно смислово единство, постигано в резултат на пълно или частично преосмисляне
на съставните му компоненти, напр. от дъжд на вятър ‘много рядко’; на
марта в сряда ‘никога’; виря нос ‘големея се, възгордявам се’; летя в облаците
‘фантазирам си’.
ж) Експресивност. Друг важен универсален признак на фразеологизма е неговата експресивност, която може да е обусловена от самия
характер на семантиката му, от начина, по който се създава значението
му, от прикрепеността му към определен стил. По-подробно факторите,
които пораждат експресивността на фразеологизма, ще бъдат представени при разглеждане особеностите на фразеологичното значение.
2.2. Националноезикови признаци на фразеологизмите
Освен с универсални езикови признаци фразеологизмът се характеризира и с признаци от националноезиково естество. Те са свързани със
специфични особености в значенията на фразеологизмите, с лексемно-компонентния им състав, с реализираните структурни модели, с особеностите на тяхната употреба.
Фразеологията на всеки език отразява национални своеобразия в
народните виждания, нравствеността, морала, религиозните представи, материалната и битовата култура, историческата съдба, художествено
творческите постижения и т.н.
Закономерни образно-изказни образувания в речевата практика, фразеологизмите са най-ярките езикови свидетелства за духовно пресътворения свят в конкретното човешко общество. В тях е заключена ценна образно-понятийна информация за живота на съответния народ, за това как
е възприемал света, в който живее, как е протичало познанието му, как се
е формирал познавателният му опит и прагматичният му подход не само
за реалните в този свят, но и как е опознавал самия себе си, как е осъзнавал ролята и мястото си в този свят. Фразеологизмите в по-голяма степен
отколкото останалите езикови единици съдържат ментална информация
от различни епохи, поднесена в национално специфична образно-експресивна форма, затова те са сред най-красноречивите свидетелства за националната картина на света, вградена в езика на един или друг народ.
Всичко това прави фразеологизмите трудно подаващи се на превод
от един език на друг, поради което при превод за представяне на съответ-
-11
ната образно-експресивна номинация се търсят близки съответствия, формирани при специфичните условия на другия език.
3. Особености на фразеологичната семантика
Все по-определено в последните десетилетия в езикознанието се утвърждава разбирането, че семантиката на фразеологизма има специфични особености, които я различават съществено от семантиката на лексемата, поради което при нея се говори не за лексикално значение, а за
фразеологично значение. Тези различия се обуславят от самата природа на двата типа единици1.
3.1. Специфика на фразеологичното значение
Ако лексемата е езиков знак от номинативен тип, т.е. знак, който
пряко (или преносно) замества и представя предмета, то фразеологизмы е езиков знак, получен чрез преосмисляне и комбиниране на лексемите за вторична номинация на реалия (или понятие) чрез изнесено на
преден план оценъчно, експресивно-образно, емоционално, модално или друг тип отношение. Това прави фразеологизма характеризираща единица.
Значението на фразеологизма не се мотивира пряко от значенията на
неговите лексеми - компоненти, а е семантичен резултат от тяхното
цялостно преосмисляне по пътя на образността.
3.2. Образността като свойство на фразеологичното значение
Характерна особеност на фразеологичното значение е, че то се изразява чрез образ, затова на фразеологизма са присъщи ясно изразена сетивност и нагледност, които въздействат на въображението и чувствата. Именно те правят фразеологизма емоционално-експресивна единица, към която прибягваме, когато целим да изразим утилитарно-оценъчно, емоционално-експресивно, нравствено-етично отношение към реалията чрез нейно езиково представяне, напр.: с пяна на уста ‘ядно, злобно’; с
разтворени обятия ‘радушно’; червив с пари ‘много богат’; обеся нос ‘унивам’;
от змия плюнка (вземам) ‘нищо’.
За разлика от образността на лексемата, която е във връзка с употребата й в речта в определен контекст, при фразеологизма образността е
основата, върху която се ражда едно съчетание, функциониращо като особена езикова единица. Тя е вътрешна форма на значението му, на неговия
фразеологичен характер.
1 Вж. Ничева, К. Значение на фразеологичната единица. - Slavica slovaca.
1980, кн. 1, Bratislava, с. 52-60.
- 12
Фразеологизмите, които имат осъзнавана от говорещия и слушащия вътрешна форма, т.е. при които образното основание ясно се долавя, се отличават със семантическа двуплановост - напрежението, което
се създава между значението на образа и значението на фразеологизма,
поражда голяма част от експресивността на фразеологизма, напр.: хвърлям въдицата ‘подмамвам’; правя си устата ‘изказвам желание за нещо, намеквам’; с пяна на устата ‘ядно, злобно’; стъпвам бос в тръните ‘рискувам’; от
трън, та на глог ‘от по-малко зло на по-голямо’ и др.
При фразеологизмите със затъмнена вътрешна форма такова напрежение не се проявява или се проявява в слаба степен, поради което и
тяхната експресивност е по-слаба, напр.: през куп за грош ‘повърхностно’,
от игла до конец ‘изцяло’, дим да ме няма ‘изчезвам, избягвам ’.
Обстоятелството, че фразеологичного значение не се изразява направо, а чрез образ, придава на фразеологизма известна сетивност, която въздейства на въображението, на чувствата и буди експресия, напр. с вързани
ръце съм ‘лишен съм от възможност да направя нещо’; чупя кръст (пред някого)
‘угаждам, сервилнича пред някого’; не изправям кръст ‘много работя’ и т.н.
3.3. Експресивност на фразеологизмите
Експресивността, която е една от най-характерните черти на фразеологизмите, има сложна природа. В нея се взаимнопроникват и взаимнообуславят семантични резултати от различните прагматично преследвани цели с фразеологичната единица - от една страна, да се изрази емоционално отношение към нещо и в същото време да се провокира такова
отношение; от друга страна, фразеологичната единица задоволява важна вътрешна потребност на човека - да създава и използва образно и
емоционално богати изрази, с които да въздейства на слушателя.
Тези две цели са в дълбока свързаност - стремежът с фразеологичната единица да се изрази определено емоционално ангажирано отношение
към представяната реалия води до създаване на езикови единици, които
силно въздействат върху чувствата и въображението. При това колкото понеобичаен, по-неочакван, по-невъзможен е образът, чрез който фразеологичната единица характеризира реалията, толкова по-силна е експресивността й. Експресивността на фразеологичната единица може допълнително да
се подсилва и от чисто формални, структурно-фонетични нейни характеристики. Начините за експресиране на фразеологичного значение са различни, фразеологичната експресивност, може да има различен произход2.
2 За средствата, чрез които се постига експресивността на фразеологичното значение, вж.: Ничева, К. Пътища за възникване на фразеологизмите (Върху
материал от българския език). - Във: Въпроси на съвременния български
книжовен език. Известия на Инет, за бълг. ез. Кн. XXIII, С, 1970, с. 181-214.
-133.3.1. В едни случаи тя е заложена в самото значение и е свързана:
а) с интензивността на означеното, което може да бъде:
• в много голяма степен: до Бога; с широки пръсти; с триста зора; пръстите си да оближеш; под път и над път; до второ пришествие; до смърт; до
девето коляно;• в ниска степен: под сурдинка; колкото за хляб; миша тупурдия; колкото
едно добрутро; колкото за Бог да прости;
• в пълна изчерпаност: до троха; до корен; с трън да потътриш, няма какво
да заденеш; до шушка; не остава и помен; до просешка тояга; до крак;
б) с утвърждаването (дал Господ; думите ми падат на място; държа
сметка на думите си; имам набито око) ww. отричането му (не си зная чергата ‘простирам се не според възможностите си’; не ми е чист косъма; не ми дава
сърце).
Фразеологизмите, с които се отрича нещо, могат и ио форма да са
построени като отрицание (не вземам от дума; не меля брашно с някого; не
ми дава сърце; не бръсна за слива някого; бъкел не зная) или да са с положителна форма, но отрицателни по значение (изгоряло ми е ухото за нещо
‘никак не ме интересува’; държа на разстояние някого ‘не допускам някого близко до себе си’; догодина по това време ‘никога’; ще имаш да вземаш ‘няма да
стане така както искаш’; говорим на различни езици ‘не се разбираме’)
3.3.2. В други случаи експресивността се поражда от начина,
по който се постига значението на фразеологизма.
а) В значението може да е заложено противоречие между реалност и използван образ:
• чрез парадоксалност и алогичност: бръсна яйцето ‘скъперник съм’; на
марта в сряда ‘никога’; когато конят пусне рога ‘никога’; когато върба роди
дренки ‘никога’;
• чрез нереалност, фантастичност: дяволите мътят в него ‘голям хитрец’;
хвана дявола за опашката ‘справя се с нещо’, бия водата в хаван; бия водата да
изкара масло и др. под.;
• чрез преувеличаване: буря в чаша вода; всред гората клечка няма, бистър
като боза и т.н.
• персонификация и деперсонификация, напр.: засмели ми са се дрехите на
гърба ‘много съм радостен’; каквото сабя покаже ‘както се случи, какъвто ми е
късмета’.
б) В значението може да е заложена необичайност, неестественост на изразеното с образа, излизащо извън обичайното, общоприетото, напр.: да се кръстиш с двете ръце ‘да се чудиш’; и двете ноги в един папук
ще обуе ‘голям скъперник е’; с един куршум - два заека ‘с минимално усилие
постигам голяма облага’
— 14
3.3.3. Силната експресивност на фразеологизмите се обяснява
и с тяхната образност^ получена с различни средства.
• чрез различни метафори: гълтам с очи; гъбав с пари; стъпвам бос в огъня;
сапунен мехур; заглаждам косъма; имам заешко сърце;
• чрез различни метонимии: широко сърце; голяма глава; от пелени; от
люлка до дупка;
• чрез ирония: голям умник; чиста вода ненапита; с две леви ръце;
• чрез гипербола: до смърт; губя ума си; да се кръстиш с двете ръце;
• чрез литота: давам си и залъка; с половин уста; не давам и пукната пара;
• чрез оксиморон: живи мощи; чист като помия; бял като катран.
3.3.4. Експресивността на фразеологизмите се подсилва и чрез
други допълнителни външни средства от структурно-фонетичен
тип, характерни за отделни фразеологични групи - чрез употребата на
антоними, синоними, сравнения, рими и др. художествено-стилистически средства3.
3.3.5. В определени случаи експресивността на фразеологизмите, както това е и при лексемите, е обусловена от тяхната стилова
ограниченост и специализираност, напр.: дера си задника (грубо); дето
двама и той трети (диал.); доде ми хлопне дъската (диал.); става ми китайско
‘неудобно’ (жарг.) и т. н.
4. Фразеологичният състав на българския език откъм произход
Характеризирани откъм произход, фразеологизмите в българския език
са два вида - домашни и заети.
4А. Домашните фразеологизми са основна част от българския фразеологичен състав. Те са възникнали по различни пътища и са дошли от
различни домашни източници4, но са създадени на българска езикова почва. Такива са например: блестунки ми излизат от очите; отпред боде, отзад
рита; боли ме шапката; като брашнен чувал; когато стригат бръмбарите;
взема си таралеж в гащите; друг вятър вее; вървя по гайдата; влизам в гроба;
до мозъка на костите; като църковна мишка; обирам си крушите; заедно сме
расли и пасли; мигам като мишка в трици и т.н.
Старинен пласт сред тях са фразеологизми, дошли от праславянската епоха или от старобългарската епоха, напр.:
3 Вж. Ничева, К. Към въпроса за експресивността на фразеологичната
единица (структурно-фонетични особености при някои групи фразеологични
единици). - В сб. Въпроси на българската лексикология. С, 1978, с. 146-158.
4 Вж. Илчев Ст, Фразеологизми и опит за тяхното обяснение. - В книгата
му: Из живота на думите. С, 1975, с. 103-111.
15
— от праславянски: гол като сокол; водя за носа; бия на очи; от птиче
мляко; прави ми скомна5 и др.
- от старобългарски: от плът и кръв; солта на земята; хляб насущный;
агнец заколения; обетована земя; изчадие адово; козел отпущения; не от мира
сего; во веки веков; святая святых; нищи духом; притча воязицех; во време оно и
ред други.
4.2. Заети фразеологизмы. В българския език сравнително широко
се използват и заети от други езици в различно време фразеологизми.
Някои от тях имат твърде стар произход и са общи за балканските езици,
като времето на проникването им може да се отнесе към византийската
епоха, напр.: нему сече пипето; вземи единия,удари другия; неми го побира
умът; дясна ръка съм (на някого); извадя очите (на някого); одера (съдера) кожата (на някого)6.
Според вида, в който са били заимствани, заетите фразеологизми са
няколко типа - автентично заети без превод, автентично заети и
преведени, калкирани, полукалкирани.
а) Количеството на автентично заети без превод фразеологизми не е особено голямо. Те са в по-голямата си част от латински произход, а някои от френски, италиански, немски. В писмената реч се използват както с автентичната си графическа форма, така и кирилизирани, напр.
от латински език: nota bene (NB) и нота бене "запомни добре ’; post scriptum
(PS) и пост скриптум "после писано postfactum и пост фактум "след случилото се terra incognita и терра инкогнито "непозната земя '; aima mater и алма
матер "майка-кърмилница'; idea fixa и фикс идея "натрапчива мисъл' и т.н.;
б) Една част от заетите в автентичния им чуждоезиков вид фразеологизми имат употреба и в преводен вид, напр.: Dum spiro, spero (лат.) докато дишам, надявам се; veni, vidi, vici (лат.) - дойдох, видях, победих; о,
tempora, о, moresl (лат.) - о, времена, о, нрави!; cogito ergo sum (лат.) - мисля,
следователно съществувам; a la guerre, comme a la guerre (фр.) - на война,
като на война и т.н.
в) На калкиране се поддават фразеологизми, чието единно значение е на по-ниска степен на монолитност, т.е. запазена е известна степен
5 Вж. Василев Хр, Към славянската фразеология: от птиче мляко. - Бълг.
език, 1970, кн. 4, с. 347-348; Отново за израза от птиче мляко. - Бълг. език, 1972,
кн. 5, с. 436-437; Към славянската фразеология: прави ми скомна. - Бълг. език,
1967, кн. 3, с. 251-352; Костов К, Наследен ли е от праславянско време днешният
пословичен израз от птиче мляко"! - Бълг. език, 1971, кн. 2-3, с. 255-259.
6 Вж. Филипова-Байрова М, Пътят на проникване на някои устойчиви съчетания в български език. - В: Изв. на Инст. за бълг. език, кн. XI, 1964, с. 339-344.
-16
на мотивираност от значенията на лексемите-компоненти. Такива са фразеологичните съчетания и фразеологичните единства. Идиомите не подлежат на калкиране.
По-голямата част от фразеологичните калки така трайно са се установили в речта, че е трудно да се докаже характерът им на заемки. В
нашия речник има калкирани фразеологизми от различни езици - от турски, гръцки, френски, английски, латински, немски, руски и др.
- Калки от турски език са: иде ми отръки; имам дълъг език; ножът
опря о кокала; хваща око; дръж си езика; близо до ума; уплаши ми се окото''.
- Калки от руски език са: мокра кокошка; подрежа крилата; вземам
за чиста монета; слагам си главата; пазя мълчание, турна на карта3 и т.н.
- Калки от френски език са: имам зъб на някого; хвърлям сянка; убивам си времето; въпрос на живот и смърт; началото на края; задна мисъл;
работи като вол; от пръв поглед и т.н.
— Калки от английски език са: студена война, борба за съществуване,
времето е пари; синя каска; жизнено равнище; да бъдеш или да не бъдеш; и ти
ли, Бруте и др.
г) Една част от заетите фразеологизми само частично са калкирани, т.е. едни от компонентите са преведени, а други са запазени. В тези
случаи се получават фраземни полукалки, от рода на: правя сцена (от фр.
faire une scene); жълта преса (англ, jellowpress); чичо Сам (англ, uncle Sam) и др.
5. Възникване и източници на фразеологизми в българския език
Възникването на фразеологизми в езика обикновено става по същия начин, както и развитието на преносни значения в думите. Езиковите
механизми са едни и същи. Различието се състои в това, че при тях се
осъществява преосмисляне не на отделна дума, а на словосъчетание или
на предложно съчетание.
Това преосмисляне задължително се базира на определено образно
основание, което може да е повече или по-малко явно за езиковото съзнание на говорещите съответния език. С течение на времето, колкото повече фразеологизмът се утвърждава в речевата практика като езикова
единица, толкова повече мотивиращият образ, който има ролята на вътрешна форма за фразеологичното значение, се износва и избледнява, до• като се стигне до неговото пълно заличаване в идиомите. Резултатите от
тези семантични процеси се проявяват във вътрешната им форма.
7 Вж. Македонска Ц, Турски фразеологични заемки в български език. Бълг. език, 1966, кн. 4, с. 322-331.
8 Вж. Македонска Ц, Към въпроса за изграждането на фразеологичната
система на българския книжовен език. (По материали от Възраждането). - В:
Славистичен сборник. С, 1968, с. 149-150.
17Според това, до каква степен е опазена вътрешната форма на фразеологичното значение, фразеологизмите се подразделят на трите семантични типа - фразеологични съчетания (вътрешната форма е напълно
прозрачна), фразеологични единства (вътрешната форма е все още осъзнаваема в най-общ план като образ) и идиоми (вътрешната форма е напълно заличена й образност отсъства).
Възникването на фразеологизмите може да се разглежда в няколко
плана: • откъм генетичен план; • откъм езиковия механизъм, на който почиват; • откъм речеви сфери на пораждането им.
5.1. Фразеологизмите откъм генетичен план
Разглеждани откъм генетичните им връзки с други изходни единици,
фразеологизмите се представят в два вида - едни от тях възхождат
генетически към свободни словосъчетания или предложни съчетания, други са получени без такова посредничество.
5.1.1. Фразеологизми от изходни свободни словосъчетания. Фразеологизмите най-често се пораждат от изходни свободни словосъчетания или предложни съчетания, които развиват в речевата практика преносна осмисленост и постепенно се налагат като самостойни готови езикови
единици, различни от изходните свободни синтактични съчетания, напр.:
— своб. съч. суча мустак ('правя мустака си със заострени краища’ - всяка
сутрин пред огледалото се бръсне, сучи мустака и излиза) —> фразеологизъм
суча мустак (1. ‘изразявам задоволството си от нещо’; 2. ‘заглеждам се в жена с
явно намерение да й направя впечатление’);
— сноб. съч. режа късо (‘с остро сечиво разделям дълга вещ на части с
малка дължина’) —•> фразеологизъмрежа късо (‘говоря кратко и за най-същественото’);
— своб» предл. съч. в пакет (книгите ги изпратих в пакет) —> фразеологизъм в пакет ‘заедно, общо (обикновено за хора)’ (до петия километър колоездачите се движиха в пакет);
— своб. предл. съч на зелено (изкарах добитъка на зелено) —» фразеологизъм на зелено ‘предварително, преди още да е дошло времето’ (похарчиха заплатата на зелено).
5.1.2. Фразеологизми, получени пряко чрез целенасочено съчетаване на лексеми. Една част от фразеологизмите не възхождат към
свободни изходни мотивиращи ги свободни съчетани, а са получени чрез
целенасочено конструиране.
Ако при първия тип образното основание за преноса се поражда провокирано от прякото значение по силата на определена асоциация, то при
втория тип посоката е обратна - от образното основание към означаващото го съчетание, напр. сече ми акъла ‘умен съм, бързо схващам’; сече
-18-
ми ченето ‘красноречив съм’; снася ми петела ‘много съм богат’; сърбят ме
парите ‘харча, без да държа сметка’ и др. под.
5.2. Фразеологизмите откъм езиковия механизъм, който ги поражда
Разглеждани откъм езиковия механизъм, на чиято основа става преосмислянето на общото фразеологично значение, фразеологизмите също
се представят в два основни типа -първият тип се основават на метафоризацията, като едно от универсалните средства за вторична номинация, вторият тип - на метонимизацията, като друго от универсалните
средства за вторична номинация. Разбира се, тъй като фразеологизмите са по природа експресивни езикови единици, при тяхното семантично
изграждане значителна роля играят и други по-частни изразни възможности на езика като персонификация, деперсонификация, хипербола,
литота, ирония, оксиморон, парадокс, езикова игра.
5.2.1. Фразеологизми, получени чрез метафоричен пренос на общото значение. Преобладаващата част от фразеологизмите са породени на основата на метафоричния пренос, напр. играят ми очите ‘кокетнича, флиртувам’; играя с открити карти ‘показвам открито мислите и целите
си’; като гръм от ясно небе ‘съвсем неочаквано, изненадващо’; лека ми е ръката
‘спори ми в работата’; мехлем ми капе на душата ‘извънредно много съм доволен’и др. под.
5.2.2. Фразеологизми, получени чрез метонимичен пренос на общото значение. На метонимична основа се пораждат в езика също
така немалък брой фразеологизми, напр. от пелени ‘от най-рано детство’;
от друга ръка ‘различен по произход’; от люлката до дупка ‘през целия си живот’; от първа ръка ‘от първоизточника’ ; от една черга ‘от един социален статус’
и др. под.
5.3. Фразеологизмите откъм сфери на речевата практика, в
които се пораждат
Да се характеризират откъм сферите на речевата практика, в които
става зараждането на фразеологизмите като езикови единици, означава
да се проследят техните речеви първоизточници.
Изследванията на фразеологичния материал в езика показват, че източниците на фразеологични единици са най-различни, но сред тях могат
да се откроят няколко най-важни:9
9Вж. Ничева, К. Българска фразеология. С, 1983, с. 58-75; Пътища за
възникване на фразеологизмите. (Върху материал от българския език). - Във:
Въпроси на съвременния български книжовен език. Из на Инст. за бълг. език.
Кн. ХХШ, С, 1979, с. 177-226.
-19-
• ежедневният живот на човека и неговите естествени общовалидни реакции;
• народните поверия, вярвания и битови обичаи;
• професионалните и други занимания на човека;
-• конкретни случки и събития;
• интелектуалната дейност на човека (фолклор, митове, предания,
религия, литература, философия, политика, изкуство и др.);
• другите езици.
5.3.1. Фразеологизми, водещи началото си от ежедневния жи~
вот на човека и неговите естествени общовалидни реакции, Фразеологизмите от тази значителна група се създават по логически път, като
се опират на логическия механизъм скрита причина - видимо следствие, и при тях преосмислянето е в слаба степен, тъй като следствието е
логично, напр.: броя звездите; с ококорени очи; запретвам ръкави; гледай си
хурката; гръм и мълнии; чиста вода ненапита; прав ти път; пих една студена
вода; гръм от ясно небе; удрям на камък; дърпам чергата към себе си; дребна
риба; сърбам попарата; вра си носа; връзвам в девет възела; връзвам бика за
рогата; завирам в миша дупка; на зелено; на пръсти; по бели гащи и т. н.
5.3.2. Фразеологизми, водещи началото си от народните поверия, вярвания и народностни битови обичаи. Фразеологизмите от
този тематичен кръг са възникнали на основата на вкоренени дълбоко в
народностното съзнание стари поверия и традиционно установени битови обичаи.
В тях най-видимо се проявяват националните своеобразия на фразеологичния състав на езика, тъй като носят в себе си специфични народностни образни мотивации. Такива например са фразеологизми като:
сърби ме лявата ръка ‘ще получавам пари’; сърби ме дясната ръка ‘ще давам
пари’; сиромашко лято ‘последните топли дни през есента’; минава ми котка път
‘не се получава очакваното’; ял съм кокоши крак ‘не мога да пазя тайна’; на марта
в сряда ‘никога’; одера котката ‘искам да събудя страх’; раздухвам огъня ‘спомагам за изострянето на някакъв конфликт’; развявам поли ‘ходя, шляя се, скитам’;
разигравам си кончето ‘правя си каквото искам’; връщам китката ‘развалям уговорката’ и т.н.
5.3.3. Фразеологизми, водещи началото си от професионални и
други занимания на човека. Във връзка с различните професионални и
други занимания на българина са възникнали множество фразеологизми.
Те се създават както чрез преосмисляне на свободни словосъчетания,
така и чрез метафорично преосмисляне на устойчиви словесни комплекси
с нефразеологичен характер от терминологично естество, свързани с различни професионални области:
-20
• търговия, икономика: цепя басма; правя си сметката; правя си сметката без кръчмар; вдигам си акциите; меря с два аршина; удрям в кантара; лява
ръка, десен джоб; изпразвам джобовете(т някого) и т.н.;
• лов, риболов: хвърлям въдицата; глътвам въдицата; падам в капана;
влизам в следите (на някого); вкарвам в примката (някого); пращам за зелен
хайвер; попадам в клопката; знае Аврам къде зимуват раците; едра риба; дребна риба; гърмян заек, удрям кьоравото (шаранче) и т.н.;
• занаяти: обирам калая; правя на кайма (някого); оплета си кошницата; фурнаджийска лопата; меря с аптекарски везни; не меля брашно (с някого^; не бръсна за слива (някого); вземам мярката ("на някого); ни в клин, ни в
ръкав; дотъках си платното, ритнах кросното; два остри камъка брашно не
мелят и т. н.;
• домашен бит и стопанство: не ми бие брадвата на едно място;
вбивам клин; гладна кокошка просо сънува; и кучетата ме знаят; брашнен чувал;
пилците се броят наесен; лъщя като тиган на месечина; сърбам попарата; седя
на два стола', доя като крава; доя от две крави; дразня котките; разлайвам
кучетата; дремя като кон на празни ясли; на баир лозе; на краставичар краставици продавам; орташка кобила; цъфнал съм и съм завързал и т.н.;
• мореплаване, транспорт: пускам котва; вдигам платната; движа
се без компас; влача на буксир; зад девет морета в десето; потъват ми гемиите;
плувам по течението; в глуха линия; в девета глуха; влизам в релси; прав ти път;
по царския път и т.н.;
• игри, математика, театър, кино: поставям на карта; изваждам
силна карта; изваждам силен коз; хващам спатиите (на някого); под общ знаменател; на ента степен; ново двайсе; до сто и едно; сто на сто; извъртам се на
сто и осемдесет градуса; правя от едно сто; зад кулисите; правя сцени; като на
кино; разигравам театър; гледал съм този филм и т.н.
5.3.4. Фразеологизми, водещи началото си от конкретни случки и събития. Понякога основание за възникването на един фразеологизъм може да бъде конкретна случка, събитие или лице. По този път са
се зародили например фразеологизми:
• свързани с конкретни местни лица: Марко Тотев; Гюро Михайлов; Мара Михалска; водим се като Хинко и Додъо; като Мано у гайдите;
• исторически лица и събития: като Марко на Косово поле; Вартоломеева нощ; Анибалова клетва; кръстоносен поход; минавам Рубикон; жребият е хвърлен; пунически войни.
5.3.5. Фразеологизми, водещи началото си от интелектуалната дейност на човека. Към тази твърде обширна група се отнасят фразеологизми, възникнали в различните области на човешката интелектуална дейност.
-21 -
а) от фолклора (приказки10, митове, предания, пословици, поговорки): дядовата ръкавичка; в гори тилилейски; мамин Гърголчо; зная две и
двеста; пускам вълка в кошарата; вълкът куче не става; лъжливото овчарче;
мечешка услуга; болен здрав носи; посмали Манго; заешка тупурдия; оплитам
конците; две дини под една мишница; Настрадин Ходжа; Хитър Петър; кланнедоклан;
б) от художествени, философски и други творения: орел рак и
щука; маминото детенце; немили-недраги; Генко Гинин; изгубена Станка; топчето пукна; да бъдеш или да не бъдеш; без вина виновни; слуга на двама господари; рицар на печалния образ; герои на нашето време; и ти ли, Бруте и т.н.;
в) от религиозната книжнина и ритуали: солта на земята; светая •
светих; во веки веков; за тридесет сребърника; блажени са верующите; предавам
богу дух; отивам при Свети Петър; света вода ненапита; свети безсребърници;
смешение на езиците; Ноев ковчег; Юда Искариотски; забраненият плод; плода
на познанието; змия изкусителка; Тома Неверни; рог на изобилието; глас в пустиня; нищи духом; от Адама; Адам и Ева; изчадие адово; ангел небесен; со кротце, со
благо; тегля една благословия; Бога ли разпнах; Бог дал, Бог взел и мн.др.
5.3.6. Фразеологизми, водещи началото си от други езици. Определено място в българския фраземен състав имат фразеологизми, възникнали в други езици и заимствани в български. Сред тях се открояват
интернационалните по характера си фразеологизми, водещи началото си
от антични легенди, предания, исторически факти, като ахилесова пета;
авгиеви обори; ябълка на раздора; йерихонска тръба; дамрклиев меч; буриданово магаре; вартоломеева нощ; сизифов труд и т.н.
6. Основни прояви на системните отношения при фразеологизмите
В пределите на лексиката фразеологизмите се обособяват в своя подсистема, наречена фразеологизмика, която се подчинява на същите закономерности в отношенията на елементите си, както и лексемите. Ето
защо и на фразеологизмите са присъщи семантичните отношения многозначност, синонимия, антонимия, както и формалните отношения
паронимия, омонимия, вариантност.
6.1. Еднозначност и многозначност
Макар че многозначността не е чужда на фразеологизмите като
семантично явление, тя е сравнително слабо развита при тях. Основната
част от фразеологизмите са еднозначни. От представените във „Фра~
10 Вж. Ничева, К. Възникване на фразеологизми на базата на български
народни приказки. - Славистичен сборник. С, 1978,_с. 145-151.
22
зеологиченречник на българския език“ (1974) 13,102 фразеологизми само
1,653 са с повече от едно значение, при това едва 293 от тях са с повече от
две значения.
Преобладаващата еднозначност при фразеологизмите може да се
обясни със следното: смисловата цялост на фразеологизма се развива като
своеобразно поглъщане на значенията на лексемите компоненти, а това силно
възпрепятства развитието на преносни значения у фразеологизмите.
6.1.1. Еднозначни фразеологизми. Еднозначни са например фразеологизмите: един вятър ни вее ‘еднакви сме, едни и същи сме’; за паница
леща ‘за нищожна цена или възнаграждение’; изтъках си платното ‘постигнах си
целта’; наливам от пусто в празно ‘върша нещо напълно безполезно, напълно
излишно’; нежна половина ‘съпруга’ и мн. др.
6.1.2. Многозначни фразеологизми. Многозначността при фразеологизмите е силно зависима от слятостта на компонентите, т.е. от
тяхното делексемизиране - колкото степента на слятостта им е по-голяма, толкова по-малка е многозначността.
Външно многозначността на фразеологизма се проявява в съчетаването му с различни по тематична отнесеност лексеми, Алофразеологизмите на един и същ фразеологизъм могат:
а) да са производни един от друг, напр.:
- свива ме под лъжичката: 1. ‘изпитвам остра болка в стомаха обикновено от
прегладняване’; 2. ‘измъчвам се, притеснявам се, тревожа се, безпокоя се много.’;
- завирам в миша дупка: 1. ‘нахоквам някого жестоко.’; 2. ‘отмъщавам си на
някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено положение и го правя безвреден.’; ’
- вземи се ума: 1. ‘преставам да разсъждавам разумно, оглупявам или загубвам разсъдъка си.’; 2. ‘смайвам се, слисвам се от голяма изненада или възхищение.’; 3. ‘силно се подплашвам или много се разтревожвам’; 4. ‘по някого: влюбвам
се в някого, увличам се по някого’;
б) да са генетично независими помежду си, т.е. да са се развили
паралелно, независимо един от друг, напр.:
- соча е пръст: 1. ‘укорявам някого за лошите му дела и го давам като лош
пример.’; 2. ‘уважавам някого за добрите дела и го давам като образец.’;
- суча мустак: 1. ‘изразявам задоволството си от нещо.’; 2. За мъж ‘заглеждам някоя жена и се старая да и покажа, че я харесвам.’;
- въртя опашка: 1. ‘докарвам се пред някого; подмазвам се, лаская.’; 2. ‘пренебрежително за жена с лошо поведение съм, неморална съм.’
Този тип вторични значения са по-чести:
• в едни случаи новите значения се развиват по линията на одушевеност - неодушевеност;
• в други случаи - по линия на действие - деятел;
— 23
• в трети случаи - по линия на положителна изява ~ отрицателна изява и т.н.
6.2.
Синонимия
Синонимните отношения дълбоко пронизват фразеологичната система на българския език.
6.2.1. Същност на фразеологичната синонимия. Ако развитието
на синоиимния процес при лексемите се движи от търсенето на нов признак, който да представя реалията по-различно, чрез друго нейно признаково
измерение, то при фразеологизмите стремежът е преди всичко да се
намери нов, по-ярък ц по-експресивен образ за нейното представяне
с оглед на ангажираното човешко отношение към нея. Отсъства ли образното обновление, възниква не синоним, а вариант на фразеологизма, напр.
фразеологизмите със значение ‘напълно ’: телом и духом, до капка*, от (из)
корен*, до дъно*, до косъм*, до дупка са синоними, защото представят различна
образно-експресивна характеристика на една и съща реалия, докато фразеологизмите със значение ‘енергично9*, та дим се дига*, та дреб се дига*, та
пушек се дига*, та пара се дига не постигат различно образно-експресивно
обновяване в характеристиката на понятието, затова са само варианти на
един и същ фразеологизъм: та дим (дреб, пушек, пара) се дига.
6.2.2. Видово разнообразие на фразеологичната синонимия. Фразеологическите синоними, подобно на лексемните, могат да се диференцират по смислови нюанси, по сфери на употреба, по експресивностилистични свойства и по сфери на употреба.
а) По смислови оттенъци. По смислови оттенъци се различават
например та се късам*, от дън душа; до смърт, които изразяват едно общо
значение ‘много силно9, но представят този признак в различна степен на
извън нормалното му проявление, в същото време се разграничават и по
експресивност. Най-ниска степен на признака се изразява със синонима
та се късам, синонимът от дън душа предава с една степен по-интензивна
проява на този признак, ангажирайки цялата страст, която може да вложи
човек, напр. Той. го ненавиждаше от дън душа. Третият синоним - до смърт
- разкрива възможно най-висока степен, като включва и семантичен компонент ‘готовност да убия’, напр.: Той го ненавиждаше до смърт.
б) По сфера на употреба. Напр. синонимите телом.и духом; до капка
от (из )корен; до дъно; до косъм; до дупка, имащи общо значение ‘напълно,
изцяло", се диференцират по принадлежност към различни стилове, т.е.
по сфери на употреба. Първият синоним - телом и духом - е присъщ на
художествения стил. По произход той се свързва с книжнината, запазените в него архаични форми (за тв. падеж) внасят в значението му приповдигнатост. Останалите синоними са свойствени на разговорния стил.
— 24
в) По експресивно-стилистически свойства и по сфера на употреба. По тези признаци диференцирани, фразеологизмите се отнасят към
различни стилове и с различна експресивно-стилистическа зареденост,
напр. общото значёние ‘грозен’ обединява фразеологизми с различна
функционална употреба и с различен експресивно-стилистичен заряд:
• към разговорния стил се отнасят бостанско плашило; кучета да
лаят (по някого); наглед като тиква на плет (ирон.); плюнката си да не хвърлиш
на него (грубо);
• диалектни с подигравателен заряд са пък фразеологизмите: драскам на мачката очите; на гръсти плашило; чегато са го кълвали мисирките;
маймун суратлъ.
6.23. Фразеологични синонимии редове. Фразеологическите синоними се обединяват в редове по общото си значение. Синонимичният
ред се води от доминантен синоним фразеологизъм, имащ най-висока честота на употреба и стилистическа неутралност.
Синонимните редове на лексемите и фразеологизмите често се пресичат и в ролята на доминантен синоним в тези случаи застава лексема.
В синонимии редове се включва по-голямата част от фразеологизмите в българския език, така от 487 фразеологизми със значение на наречие 417 влизат в 86 синонимии реда.
Богатството на синонимния ред се определя не само от това, каква
значимост в живота се отрежда на означаваното понятие, но и в каква
степен то ангажира в емоционално-експресивен и оценъчен план човешките отношения. „ Често - пише А. Нанова - фразеологичната синонимия е много no-разгърната от лексикалната. При някои значения впечатлява големият брой на фразеологичните единици, които съставят синонимния ред. Например със значение „никога“ те са 57 (вж.
на куково лято), със значение „ изплашвам се “ - 67 (вж. изкарвам
си ! изкарам си ума/ със значение „смъмрям, скарвам се“ - 67 (вж.
дръпвам / дръпна калая някому), със значение „умирам“ - 113 (вж.
предавам ! предам Богу дух/1.
Ето например състава на синонимния ред със значение ‘много слаб,
прекалено мършав съм’Х2\ броят ми се кокалите; четат ми се ребрата; четат ми се кокалите; <само> кожа и кокал<и> съм; торба кокали съм; едно джезве
кокали съм; <една> мръвка месо съм; живи мощи съм; стомахът ми е залепен
(залепнал) за гръбнака; коремът ми е залепнал на гърба; като вейка съм; като
11 Вж. Нанова, А. Фразеологичен синонимен речник на българския език.
С, 2005, с. 9.
12 Нанова, А. Цит. съч., с. 45.
клечка съм; като кука съм; като чироз съм; като скелет съм; като щиглец съм;
изтънели ми са ушите; просветнали ми са ушите; светнали ми са ушите; светят
ми ушите; вестник да четеш през ушите ми; вятър свири между краката ми;
като през кюнец съм минал; едва ми кожата костите държи диал.; на гаргите
селям давам диал.; с джинбиз да търсиш месо, не мож<еш> хвана диал.; ям
скачки диал.
Към този синонимен ред могат да се добавят още: в зобилница да ме
поберат диал. ; да ме духнеш, ще падна; душа за две пари нямам; за един юмрук
душа нося; една шепа душа нося; като че самемачки цицалидиал.; като (сякаш)
че е от гроб съм изваден (излязъл); като пастърма съм; половин свят съм; през
пръстен преминала; снован, па не въчен съм диал.; сомоч правен диал.; сякаш са
ме кучета дърпали диал.
63. Антонимия
Явлението антонимия е свойствено не само на лексиката, но и на
фразеологията. Възможността за семантично противопоставяне при фразеологизмите се определя както от логическата природа на означаваните
понятия, така и от ярко изразения им качествено-оценъчен характер. В
основите на антонимността и при тях обаче лежи полярността на смисловото съдържание.
Тази полярност може да бъде изразена:
а) от фразеологизми с различен компонентен състав, напр.: с
мозък в главата ‘умен’ - голям фес, ама празен ‘прост’; по мед и масло ‘много
лесно’ - с триста зора ‘много трудно’; лежи ми на сърцето ‘обичам’ - черен ми
е пред очите ‘мразя’; като кукла ‘красив’ - бостанско плашило ‘грозен’; в очите
‘открито’ - зад кулисите ‘тайно’ и т.н.;
б) от фразеологизми с еднакъв компонентен състав, различаващи се по един компонент, изразен с лексеми антоними, напр.: без
сметка ‘разточително’ - със сметка ‘пестеливо’; с отпуснато сърце ‘успокоен от
някаква тревога, от нещо, което ми е тежало’ - със свито сърце ‘с безпокойство, с
тревога, със страх, че ще се случи нещо лошо ’ ; стоя на заден план ~ стоя на преден
план и т.н.;
в) от отделни значения на един и същ фразеологизъм, напр.:
• ако ще и турско да стане; 1. ‘на всяка цена, непременно’ Няма да изпълня
нареждането му, ако ще и турско да стане - 2. в отрицателни изречения ‘никога’ :
Ще изпълня обещанието си, ако ще и турско да стане;
• суча мустак; 1. ‘изразявам задоволството си от нещо (обикновено придружено с характерно движение на ръката при мустаците)’ - 2. ‘изразявам
недоволството си от нещо, яда си или смущението си от нещо (обикновено
придружено с характерно движение на ръката при мустаците)’.
26
6.4. Омонимия
Фразеологическата омонимия не е особено разпространено явление в българския език, напр. в групата на фразеологизмите с глаголно значение омонимите са около 30.
Омонимии фразеологизми възникват в два основни случая - при
различно осмисляне на едно и също словосъчетание и при употреба в различни сфери.
6.4.1. Осмисляне на едно и също словосъчетание с различни значения. Когато осмислянето на едно и също словосъчетание е станало в
различни езикови ситуации, при което постепенно са се утвърдили в езиковата практика две различни езикови единици с една и съща формална структура, се получава фразеологична омонймия, напр.: вдигна
ръка1 ‘бия някого’; вдигна ръка2 ‘гласувам’, вдигна ръка3 ‘преставам да се интересувам от някого’;ударя кракх ‘унищожавам, съсипвам, разрушавам нещо’;удоря
крак2 ‘марширувам’ и т.н.;
6.4.2. Структурно съвпадане на фразеологизми от различни
сфери на употреба. Когато по структурна форма си съвпаднат фразеологизми от различни сфери на употреба, резултатът е също омонимия,
напр. книжовен и диалектен: вятър ме вее^ (ирон.) ‘не ме бива за някаква
работа, негоден съм за нещо; не струвам’ и вятър ме вее2 (диал.) ‘много бързо
ходя’; видя се в чудо2 ‘изпадна в крайнр затруднено положение’ и видя се в чудог
(диал.) ‘големя се поради доброто си материално положение’.
6.5. Паронимия
Когато компонентният състав на фразеологизмите е много близък и
различията им от формално естество са незначителни, те на практика се
оказват в паронимни отношения, което може да бъде причина за паронимната им замяна, напр.:
• взема ум ‘уча се, поучавам се от някого или се съветвам’ и взема ума
‘смайвам’;
• върви по вода ‘както трябва’ и върви по водата (на някого) (неодобр.)
‘безропотно изпълнявам желанията на някого, подчинявам се напълно на
волята му’;
• държа страна ‘не съм неутрален’ и държа страната ‘поддържам
мнението на някого, защищавам го, обикн. при спор, разногласие’.
6.6. Вариантност
За фразеологизмите, като разделно оформени сложни по езиковата
си природа единици, вариантността е особено характерна.
Фразеологичните варианти се характеризират с тъждество на образните си структури и на основните си стилистически окраски. Съществуващите между тях различия не изменят семантиката на фразеологизма.
-27
Варирането може да засяга различни елементи от компонентния
състав на фразеологизма и в зависимост от това се различават няколко
основни вида варианти13: формални, лексикални, позиционни, пълни, съкратени:
а) Формални варианти. Когато отделен компонент на фразеологизма се проявява с различни свои форми (за число, определеност и т.н.) и
това не се отразява върху значението му, той се проявява в различни формални варианти, напр.: горчива(та)чаша ‘тежко изпитание, страдание, нещастие, мъка’; дойде ми до ушите (ухото) ‘дочух’; дръжте ме нозе (ногй) ‘побягвам, хуквам’; дясна ръка (ръчица) ‘най-добър помощник на някого’; с едно(то)
око поглеждам ‘скритом’; с кола(та) ‘в изобилие, много’; снемам звезди(те)
‘хваля се с невероятни неща или давам големи обещания’; с отворена (отворени)
уста ‘в захлас’; с мед да го (я) нахрани (нахраня) (ирон, ‘много ще съм доволен,
ще се помиря с нещо’) и др.;
б) Лексикални варианти. Когато един от лексемните компоненти
е заменен с друг, без това да води до промяна на значението, фразеологизмът се осъществява в различни лексикални варианти, напр.: пусна му
муха (бръмбар) в главата ‘внушавам на някого някаква неприятна, натрапчива
мисъл’; набия (натъпча) в главата ‘мъча се да втьлпя’; правя от сламката (шушката) планина (греда) ‘силно преувеличавам’; и на врата (тила, гъза, гърба,
задника) си имам очи ‘виждам всичко’; седя като на въглени (тръни, игли, шишове) ‘неспокоен съм’; спукан грош (лев, мангър, бан, петак, пара) ‘никакви средства; не струвам’; чиста (света, светена) вода ненапита ‘който се представя за
невинен’ и др.
в) Позиционни варианти. Позиционните варианти на фразеологизма се осъществяват, когато компонентите заемат различни места в структурата на фразеологизма, напр.: държа си езика ! държа езика си; меля сол на
главата ! сол меля на главата; стана на попара ! на попара стана; цепя косъма
/косъма цепя и др. под.;
г) Пълни и съкратгени варианти. Когато в структурата на фразеологизма участват всичките му компоненти, вариантът е пълен, а когато
е изпуснат някой компонент, говорим за съкратен вариант, напр.: градя
въздушни кули /градя кули ‘въобразявам си, фантазирам’; дрънкам като празна
мелница ! дрънкам като мелница ‘прекадено много, непрекъснато говоря, и то
обикн. празни приказки*; гледам право в лицето ! гледам в лицето ‘твърдо посрещам нещо’; чудо голямо станало ! чудо голямо; чудото ми го няма никъде по
света / чудото ми го няма никъде; тека като по мед и масло / тека по мед и
13 Вж.: Спасова-Михайлова, С. Фразеологични варианти и фразеологична
синонимия в българския език. - В: Славистичен сборник. С, 1963, с. 235-250.
— 28 —
масло; под пълна пара съм / под пара съм; пипам с меки ръкавици / пипам с
ръкавици; от най-чиста проба /чиста проба; останал от времето на дяда Адама /от дяда Адама и т.н,
7» Фразеологизмите откъм стилистични свойства
Фразеологическият състав на българския език се характеризира с
богато стилистическо разслояване и специализиране.
Спецификата на фразеологизмите, които са преди всичко експресивно-характеризиращо езиково средство, предопределя отсъствието сред тях
на стилистично неутрален пласт. Те са основно единици на звучащата реч,
която е не само естествена среда за тяхното пораждане и функциониране,
но и форма, позволяваща в най-пълен вид да се прояви експресивнохарактеризиращата енергия, заложена в тях.
Фразеологизмите откъм експресивна маркираност
Експресивният спектър при фразеологизмите е твърде богат, той
включва:
• неодобрителност: баща му няма врата; вдигна махалата; вечната песен;
играя по свирката; едно към гьотуре и т.н.;
• пренебрежителност: акъл на заем не искам; в гората расъл; главата ми е
куха; безгласна буква; другиму ги продавай тия (тези) и т.н.;
• шеговитост: в адамово облекло; като аптекарски шишета; кажи ми, да
ти кажа; арменския поп; държа под чехъл и т.н.;
• подигравателност: боли ме зъб, та куцам; вървя на пикай-вол ‘пиян съм’;
Генко Генкин ‘мекушав’ и т.н.;
• ироничност: ангел небесен; барабар Петко с мъжете; бистър като боза;
блажени са верующите; до кривата круша и т.н.;
• грубост: да ти видя гърба; вдигнал съм се със задника нагоре; карай си
магарето ‘гледай си работата’; гледай си масата; дера си задника; затвори си
плювалника и т.н.;
• вулгарност: видя средния пръст ‘не успявам в нищо’; дойде от гъза ми
хабер ‘сетих се късно за нещо’; с гъза си приказвам и т.н.;
• риторичност: вдигам меч; вечно жилище; удари дванадесетият час; свържа си съдбата и др.
7.2. Фразеологизмите откъм стилова специализация
По стилове и речева специализация фразеологическият запас на
българския език се разпределя в няколко пласта: разговорен, книжен,
просторечен, диалектен, жаргонен.
а) Разговорна фразеология. Тя е присъща на разговорния стил и
в нея се включва по-голямата част от фразеологизмите, които се отличават с непринуденост и жива експресия и се използват в разговорно-битовото общуване.
29 —
Разговорната фразеология не нарушава нормите на книжовния език
и носи всички характерни черти на разговорния стил. Във фразеологическите речници не се отбелязва със специална стилистична бележка, което
е указание за нейната отнесеност към разговорния стил. Такива са напр.
фразеологизмите: едва се държа на краката си; дялан камък; дълъг ми е езикът; гол като тояга; големи приказки; гол и бос; идвам на себе си;-имам набито
око; като пуяк; като пън; лежа на смъртно легло; на две крачки; на градус; на
поразия; правя вятър; на ухо и т.н.
Разговорната фразеология намира място и в езика на художествената литература, в публицистични произведения с определени художествено-изразителни функции.
б) Диалектна фразеология. Диалектната фразеология обхваща фразеологизмите, използвани в диалектната реч. Тя се отличава не само с
ограничено тясно диалектно разпространение, но и с някои диалектни черти
— думи и форми, напр.: научило се куче на бачия ‘за човек, който е свикнал да
получава облаги отнякъде’ (бачия ‘мандра’); не ме хваща седка ‘не се спирам на
едно място’; не ми гори рогожената ‘не ме засяга, не се отнася до мене, не ме е
грижа’ (рогожена ‘рогозка’); не ми стига куфалницата ‘глупав съм’ (куфалница ‘глава’); не ми клавай ножи боди ‘не ме обиждай, не ме оскърбявай дълбоко’
(клавам ‘турям, слагам’); ни ми врека, ни ми крека ‘свободен съм’; не си давам
ината ‘силно упорствам’; пада ми нур от небето ‘получавам наготово’ (нур от
тур. ‘небесна светлина’); подсуна на карпузова кора ‘хитро изигравам някого’
(подсуна ‘подхлъзна’, карпуз ‘диня’); гуждам си главата в торбата ‘рискувам’ (гуждам ‘турям’) и т.н.
Диалектната фразеология съдържа значително фразеологично богатство, което е естествен резерв на книжовния език и то нерядко умело се
използва в разговорната реч и в художествената литература.
в) Просторечна фразеология. По разпространение и употреба
просторечната фразеология е наддиалектна, но не влиза в състава на
разговорния стил поради особености, които нарушават неговите норми,
такива например са фразеологизми като: взема интифа ‘подражавам’ (интифа тур. ‘точно време’); все туй лайно съм; гледай си кефа; тегля харча; не
искам чене на заем; каквото му душа сака; меря яйцето на задника си ‘преценявам добре възможностите си’; очите ми са на гъза и др.
г) Жаргонна фразеология. За нея е характерна много жива и ярка образност, понякога с груба експресивност. Тези качества я правят
привлекателна за употреба в разговорния стил, в който тя нерядко прониква. Такъв характер имат фразеологизми като: затваряй си плювалника ‘мълчи’; минавам метър; запуши си фунията ‘млъкни’ (грубо); изяла ме липсата
‘изчезнал съм’; екстра без малко; гледай в картинката; нося се като народна
песен; еча, че ми трябваш; вземам за канарче някого ‘подигравам се на някого като
-30-
го лъжа’; очите ми са на ластик ‘гледам с възхищение’; отивам на кино; удрям
дузпата на някого; труп ме прави ‘смайва ме’; правя разноглед някого ‘обърквам, поставям в тежко положение някого’; правя се на ощипан ‘правя се, че нищо
не разбирам’; на тъгъдък ‘много набързо’ и т.н.
д) Книжна фразеология. Тя е сравнително беден пласт във фразеологический ни речник. Представя се от фразеологизми, възникнали в писмената реч и употребявани в писмените стилове в официално-деловия,
публицистичния, художествения.
Книжната фразеология има повишена експресивно-стилистическа окраска, напр.: неверник Тома; невралгична точка; златна треска; нося трънен
венец; жребият е хвърлен; и ти ли, Бруте; държа на буквата; злобата на деня;
държа на дистанция; изчадие адово; говорим един и същи език; глас в пустиня;
китайска стена; троянски кон; откривам нова страница; отминавам във вечността; от создания мира сего; лея крокодилски сълзи; проправям пъртина;
разчупвам оковите; светая светих; служа на бога и на мамона; сражавам се с
вятърни мелници; стигам до мъртвата точка; на втори план съм и т.н.
П.ЛЕКСИКОГРАФСКО ВЪВЕДЕНИЕ
КЪМ ФРАЗЕОЛОГИЧНИЯ РЕЧНИК
1. Цели и задачи на речника
От богатия фразеологичен състав на българския език в Речника са
подбрани и представени фразеологизми с обичайна употреба в различните стилове на езика и преди всичко в разговорната реч и в публицистиката, които са неотменна част от активния речников запас на българина.
Целта на Речника е да се предостави на учащите се от различните
степени на българското училище (а и на масовия читател) достъпен фразеологичен справочник. Той е замислен и осъществен да реши три основни задачи.
От една страна, да подпомогне ползващите речника да осъзнаят
езиковата същност на фразеологичните единици и да навлязат в интересния по своята пъстроцветност и изразителност свят на българската фразеология, като се ориентират в сложната му проблематика.
От друга страна, да ги подпомогне в овладяването на най-широко
използваните фразеологизми в разговорната, художествената и публицистичната реч, като се разкрият техните значения, стилистични особености
и доколкото е възможно и необходимо, техните източници и произход. ,
От трета страна, да ги въведе в актуалните процеси на активизиране
на фразеологични единици в съвременната публицистична практика и в художествената реч чрез включване в Речника на фразеологични единици, които
не са намерили място в досегашните фразеологични речници. Тяхното илюстриране става с примери от медиите или от художествени произведения, като
една част от фразеологизмите се илюстрират със съчинени от съставителя
текстове, отбелязвани с бележката „от разговорната реч “(Р.р.).
2. Източници на подбрания фразеологичен материал
Фразеологичният материал, включен в речника, е извлечен от художествени произведения, от живата разговорна реч, от медии - вестници,
телевизия, от излезлите досега български тълковни речници и е сверяван
с двата специализирани фразеологични речника на българския език „Фразеологичен речник на българския език“, т, I. A-H, С., 1074 и т. II. ОЯ, С., 1975, съставен от авторски колектив К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, и „Нов фразеологичен речник на българския
език“, С., 1993, съставен от Кети Анкова-Ничева. Използвани са и други
източници, сред които са „Речник на българския жаргон“, С., 1993 от
Г. Армянов и „Библията в езика ни“ (Речник на фразеологизмите с
библейски произход), В.Т., 2002 от В. Вътов.
-32-
Речникът съдържа над 2555 фразеологични единици, представени в
два вида компонентни гнезда.
Единият тип е на компонентите, възприети като основни. Те са с
номерация и в техните гнезда фразеологизмите са въведени в азбучен ред
със собствена номерация и тълкуване.
Вторият тип компонентни гнезда е на второстепенните компонентни, отбелязвани със знак а. В тях без номерация са азбучно подредени фразеологизмите, съдържащи съответния компонент, с препратка към
основното компонентно гнездо, където те са представени с тълкувания и
илюстративни примери.
3. Структура на речниковата статия
Речниковата статия, с която се представя фразеологизмът, съдържа
следните структурни части:
а) Заглавка. За заглавка на статията, която е в един абзац, служи
фразеологичната единица в нейната основна форма, набрана след поредния номер в черен шрифт с малки букви и точка в края, напр.:
202. хващам последния влак.
205. власите се давят на края на Дунава.
б) Граматически уточнители. Указания за граматическите свързвания на фразеологизма следват на същия ред, изписани с курсив, като
точката на фразеологизма е изнесена след тях, напр.:
1514. пада ми от небето нещо.
2263. прехвърлям топката <в полето> на някого.
в) Стилова характеристика. Указателите за стиловата отнесеност
на фразеологизма са третият структурен елемент на речниковата статия.
Изписват се след граматическите указатели (ако има такива) с главна
буква в курсив. Отсъствието на такива указатели означава, че фразеологизмът се отнася към разговорната реч, напр.:
2107. нищо ново под слънцето. Книж.
1828. удар Под пояса. Публ.
1768. държа печено. Жарг.
г) Експресивно-стилистична бележка. Експресивно-стилистическите особености на фразеологизма се посочват също с курсив, като бележката е с начална главна буква и следва стиловата характеристика, напр.:
1747. нося се като народна песен. Жарг. Подигр.
1733. не паса трева. Ирон.
758. дървен господ. Шег.
-33-
д) Дефиниция на значението. Значението на фразеологизма следва експресивно-стилистичната бележка след знак А. Набира се с нормален шрифт. Ако фразеологизмът е многозначен, значенията се номерират
цифрово, без да се изнасят на нов ред след посочения знак, напр.:
759. дървен философ. Пренебр.
Празнословец; човек, който,
без да разбира и да умее нещо, само приказва..
1196. хващам в крачка. Жарг. А В момента на изневяра, престъпление и др. под.
1515. под открито небе. А 1. Навън, на открито. • Под открито
небе беше подредена изложба на селскостопанска техника. (Р.р.).
А 2. Без подслон, без дом. • Големият пожар остави под открито
небе няколко семейства, които временно бяха приютени от близки и
роднини. (Р.р.).
е) Илюстративен пример за значението и източник на примера. След определението на значението следва знак •, който отделя илюстративния пример, продължаващ на същия ред. Примерът се изписва с
курсив, а фразеологизмът в него се откроява с шрифтово удебеляване,
като в скоби се посочва източникът, от който е взет примера, напр.:
1649. опуля очи. А 1. Силно се учудвам, смайвам се. • Когато
дъщеря ù един ден ù каза, че ще се омъжва, тя опули очи от изненада. (Р.р.). А 2. Грубо. Умирам. • Идва ден, човек опулва очи и всичко
свършва. (Р.р.).
1437. до мозъка на костите си. А Извънредно много, до краен
предел. • И признаваше, че той самият е един Дон Кихот, идеалист
до мозъка на костите си. (Мин. год., бр. 49, 2016, с. 8). Да, Никола
Гешев е бил професионалист до мозъка на костите си. (Уикенд, бр. 9,
2017, с. 65).
ж) Бележка за произхода на фразеологизма. Бележка за произхода на фразеологизма се дава само в някои речникови статии. Тя следва
речниковата статия на нов ред с петит шрифт след знак V, напр.:
1877. пуническа война. Книж. А Непримирима, нескончаема
вражда. • Удариха ни балтията с процентите, „коригиращи'' електроенергията, почти ни спретнаха пунически войни с безумието топла вода да се плаща по-скъпо през лятото. (Мин. год., бр. 9, 2010, с. 5).
Цял живот се съдят, водят истинска пуническа война за една нищо
и никаква нива. (Р.р.).
V От историческия факт за многобройните войни между Рим и Картаген през
Ш-П в. пр. н. е. за надмощие в западната част на Средиземно море.[ЕС].
-34-
При определяне източниците и произхода на фразеологичните единици е използвана и книгата Энциклопедический словарь крилатых слов
и выраженй. (Автор-составитель Вадим Серов). Второе издание. М, Локид-Прес, 2005. Съкратено отбелязвана[ЕС].
4. Особености в оформянето на заглавната
Фразеологичната единица в заглавната се представя с възприетия в
българските фразеологични речници вид, в нейната основна форма. В заоблени скоби () се посочват вариращите компонента, а в ъглести скоби < > факултативните елементи и компонента, т.е. тия, които могат да се явяват
или не във формата на фразеологизма. Примери:
213« докарвам {нося) вода от девет дерета {кладенци),
232. <не издавам, не изпускам> ни вопъл, ни стон.
194. витая {летя, хвърча) в {по) облаците.
222. ни<т#> се води, ни</я#> се кара.
Фразеологизмите, започващи с глагол, се представят обикновено само с една от видовите им форми, най-често с несвършения вид, напр.:
237. извивам врата на някого,
239. обесвам се на врата {шията) на някого.
В някои случаи, когато фразеологизмът се използва широко с две и
повече форми, в загдавката се включват няколкото му форми, напр.
1468. правя от мухата (бълхата, мравката) слон. Шег.-ирон.
ж Силно преувеличавам нещо, придавам голямо значение на нещо незначително. • Заболяла го глава, решил, че има менингит, прави от мухата слон. (Р.р.).
V Изразът „Правя от мухата слон“ е старогръцка поговорка, най-рано срещана в съчинението на старогръцкия писател-сатерйк Лукиан „Възхвала на мухата“, в
което се потвърждава фолклорният характер на израза „Но аз прекъсвам моето
слово, макар че още много бих могъл да кажа, за да не помисли някой, че аз, като в
поговорката, правя от мухата слонУ\ЕС\.
5. Тълкуване на фразеологизмите. Тълкуването на фразеологичните значения в повечето случаи е с описателна дефиниция. Стремежът е
тя в максимална степен да предава и неговата характеристична осмисленост. Пример:
566. правя се на две и половина, х Преструвам се, че не разбирам, че не зная или не забелязвам нещо. в
Когато по значение фразеологизмът в някаква степен се изравнява
— 35 —
смйслово със значение на съответна дума, тълкуването му става синонимно чрез нея, напр:
1862. карам (гледам) през пръсти. X Небрежно, нехайно, повърхностно.
Понякога се използва смесено описателно и синонимно тълкуване,
като след описателното тълкуване се привежда синонимната дума, напр.:
1174. клатя си краката. Неодобр. х Нищо не правя, бездействам.
6. Омонимите се предават с цифрови индекси, напр.:
1975. вдигам ръкаь х Гласувам за или против някого или нещо.
1976. вдигам ръка2 X 1. Посягам да ударя или удрям, бия някого,
х 2. Обявявам се против, опълчвам се срещу някого или нещо.
7. Вариантите в заглавката се представят:
а) Когато се редуват отделни думи - поставят се в закръглени скоби
с удебелен курсив след съответния редуващ се компонент, напр.:
2065. вън от (извън) себе си.
б) Когато се редуват граматически форми - те се поставят в ъглести
скоби, напр.
2091. хващам се (ловя се, улавям се) за сламка</н«>.
8. В редки случаи се прибягва до препратки след речниковата статия
с бел. Вж. и, напр.:
1798. събирам погледите на някои.
Привличам погледите,
завладявам вниманието на някого. • С облеклото си в стил ала „Кармен“ те събираха погледите и на обикновения зрител. (168 часа, 2531.01.2002, с. 35). 32-годишната хубавица вече събира погледите на
мъжете в парламента. (Труд, бр.109, 2004, с. 14). На предното заседание пък старецът събра хорските погледи, сипейки захар против уроки. (Труд, бр.139, 2004, с. 40).
Вж. и събирам очите на някого.
9. Използвани съкращения:
Вж. / вж. - виж
Вулг. - вулгарно
Диал. - диалектен
Жарг. - жаргонен
Ирон. - иронично
Книж.-книжно
-36-
Неодобр. - неодобрително
Отриц. - отрицание, отрицателно
Подигр. - подигравателно
Пренебр. - пренебрежително
Просторен. - просторечно
Ритор. “ риторично
Укор. - укорително
Утвърд. - утвърдително
Шег. - шеговито
10. Знаци:
( ) - 1. за ограждане на компонент при лексикално вариране.
2. за въвеждане на източника на илюстративния пример.
< > - за ограждане на факултативен елемент (компонент или граматична форма).
А - за въвеждане на тълкувателната дефиниция.
•
- за въвеждане на илюстративен пример.
п
- за оформяне на второстепенно компонентно фразеологично
гнездо, в което фразеологизмите се препращат с бел. вж. при
към водещо компонентно гнездо.
♦
- за представяне на фразеологизъм във водещо компонентно
гнездо, когато фразеологизмът се препраща към друго компонентно гнездо с бел. вж. при.
- въвежда бележка за произход.
V
ФРАЗЕОЛОГИЗМИ
A
A
l.
1. докато кажа „а“, А Муден съм, много съм бавен. • Докато
граничните ни власти кажат „а“, за да спрат опасна заради лудата крава стока, тя вече е внесена у нас. (Труд, бр.47, 2002, с.З).
2. от „А“ до „Я“. А От начало до край; всичко без изключение. •
Енергийната стратегия чертае и други хоризонти - цените на всичко от „А“ до „Я“ да скачат неудържимо. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
реда на буквите в българската азбука.
п АБСОЛЮТЕН:
абсолютна нула съм - вж. при НУЛА.
а АБСУРД:
театър на абсурда - вж. при ТЕАТЪР ! ТЕАТРО.
2. АВАНТА
3. на аванта. Жарг. А Облага, изгода, придобита без труд. • Евгени
Минчев пътува на аванта. (Галерия, бр.21, 2014). Кърджалийски тарикати завличат бензиностанции, зареждайки на вв«н/иа. (Novinar,
04.10.2013).
avanta от итал. avanti ‘напред’.
4. пускам {давам) аванти на някого. Жарг. А Давам повече отколкото е необходимо; предоставям облаги, без да са заслужени; облагодетелствам, давам безплатно нещо на някого. • „Пускал съм ù аванти
заради мъжа Ù, с когото бяхме приятели, нямам лични причини да я
бия“, врича се Чоков. (24 часа, 10.12.2001, с.16). Лион не пуска аванта.
(Телеграф, 28.09.2009).
3. АВГИЕВИ
5. авгиеви обори. Книж. А Много мръсно, изоставено, непочиствано дълго време място; нещо крайно занемарено, изоставено. • След
приключването на стачката пред парламента беше като авгиеви обо-
аврамовдом
38
ри. (Труд, 21.12.2014, с.4). Освен да подготви изборите, то задължително трябва да проведе операция „Чисти ръце“ или поне да започне да изрива авгиевите обори, оставени от министрите на ГЕРБ.
(Галерия, бр.6, 2017, с.21).
V По гръцкия мит за непочистваните в продължение на 30 години конюшни на
цар Авгий, които Херакъл (рим. Херкулес) почиства за един ден, като заприщил двете
реки Алфей и Пеней и отбитите им води прекарал през непочистваните конюшни.
Мощният поток отмил нечистотиите за един ден.[ЕС].
4. АВРАМОВ
6. аврамов дом. Книж.
Място, където няма никакъв ред, всичко
е В безпорядък. • Там е Аврамов дом: всеки взема, всеки граби, а никой
не мисли за държавното съкровище. (М.Топалов, Буров, с.165). Доскорошният главен секретар на парламента Огнян Аврамов прекарва
дългогодишния си престой на поста под мотото „Тук не е Аврамов
дом“. (Стандарт, бр.5947, 2009, с.12).
5. АВТОГОЛ
7. вкарвам си автогол, х Сам си причинявам вреда, създавам си
неприятности с погрешно свое действие или изява. • Едва ли Куката би си
вкарал такъв автогол — да ходи с пистолет, с който са били ранени
тежко трима души. (Уикенд, бр.14, 2012, с.5). Панев не се усеща какъв
автогол си вкара, злорадстваха от опозицията. (Труд, бр.85, 2000).
V От футбола.
6. АГНЕ
♦ и вълка сит, и агнето цяло - вж. при ВЪЛК.
8. като агне (агънце). X Кротък, тих, невинен. • Цял ден не мирясва това дете, а нощем спи като агънце. (Р.р.).
9. <като> гергьовско агне. Книж.
Невинен, изкупителна жертва.
• Божем спокоен, невинен като агне гергьовско, той се изправи пред
хасковските садукеи и фарисеи. (Ст. Заимов, Миналото, с.470); Всеки да
си носи последствията от стореното. Много се лъже, ако се надява аз
да му стана гергьовско агне, категоричен бе Златев. (Телевиз. пред.).
обичая да се коли жертвено агне на Гергьовден.
10. мълчанието на агнетата. Книж. X Безропотно, мълчаливо приемане участта си на жертва. • Да, ама не! Този път коронният номер
на „ политикономическата класа “ с доверието на наивниците и с мълчанието на агнетата може и да не мине. (Труд, 05.02.2001, с.14).
39-
ставам адвокат на някого
у/ От заглавието на романа Silence of the Lambs на английския писател Т. Харис
'
и неговата екранизация под името „Мълчанието на агнетата“, направили израза много
популярен. [ЕС].
7. АГНЕЦ
11. жертвен агнец. Книж.
Изкупителна жертва за чужди вини и
прегрешения. • И кои бяха тези някои - Шиндеров и аз станахме
жертвеният агнец. (Галерия, бр.З, 2011, с. 19).
f
От библейски сюжети. На много места във Ветхия завет агнецът (агнето) се
споменава като непорочно жертвено животно (напр. в Изход 12:5). В Новия завет за
Исус се говори като „изкупителна жертва пред Бога, взела върху себе си човешките грехове“.
8. АД
♦ адски мъки - вж. при МЪКА.
♦ деветият кръг на ада - вж. при ДЕВЕТ.
♦ изчадие адово / изчадие на ада - вж. при ИЗЧАДИЕ.
12. истински ад. А Големи мъки, страдания, изпитания, раздвоения. • В душата на Ваньо Цоков вероятно е истински ад: с кого да
тръгне, за да не потъне. (168 часа, бр.9, 2001, с.З).
V Според библейската легенда отвъдният свят има две заселения - Рай (Едемска
градина)’, обитаван от душите на праведниците, и Ад (Юдол плачевни), в който обитават душите на грешниците, подложени на жестоки изпитания и мъки.
9. АДАМ
13. в адамово облекло (одеяние). Шег. А За мъж - съвсем гол. •
Пред смаяните погледи на хилядното множество на стадиона се
втурна мъж в адамово облекло. (Р.р.).
V От библейсксия мит - преди да вкусят ябълката от дървото на познанието,
засадено в райската градина, Адам и Ева я обитават голи. Осъзнаването на своята
голота става, след като те вкусват от плодовете На това дърво
10. АДВОКАТ
14. ставам адвокат на някого, л. Говоря вместо някого, като го
защитавам и оневинявам. • Не съм те молил да ми ставаш адвокат
пред тях. (Р.р.).
п A3:
<аз> коля и <аз> беся - вж. при КОЛЯ.
вдигам акциите...
-40
а АЗБУЧЕН:
азбучна истина - вж. при ИСТИНА.
□ АЙСБЕРГ:
върхът на айсберга - вж. при ВРЪХ.
п АКО:
ако е рекъл Бог - вж. при БОГ.
ако е рекъл Господ - вж. при ГОСПОД.
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА,
ако ме видиш, пиши ми - вж. при ВИДЯ.
ако <ще> е гарга, рошава да е - вж. при ГАРГА.
след нас - потоп / след нас ако ще и потоп - вж. при ПОТОП.
11. АКЦИЯ
15. вдигам акциите на някого или нещо. А Засилвам интереса към
някого или нещо, в резултат на което се повишава оценяването и търсенето
йм; повишавам Самочувствието на някого. • Публикациите във вестниците напоследък силно вдигнаха акциите му в очите на колегите му. (Р.р.).
Икономическата криза и бедността през последните двайсетина години вдигнаха акциите на екстрасенсите, врачките и гадателите. (Р.р.).
финансовата борсова практика.
16. солова акция. Книж. X Изказване, действие, постъпка по собствена инициатива; несъгласувано и неподкрепено от други самолично действие. • Катран в кацата с мед бе само соловата акция на министър
Паси, който първо рече пред радиото за изваждането от затвора
на нашите медици в Либия. (Труд, бр.39, 2002, с.14).
От футбола, ит. solo ‘сам’.
17. спадат (падат) акциите на нещо или на някого. Книж.
Обезценява се нещо; губи се авторитет, намалява интересът към някого
или нещо. • Едновременно с появяването на този проблем спаднаха
изведнъж „акциите“ на дебелото и в естетическата област, и то
как! (Н. Хайтов, Шумки от габър). След като мълвата разнесе новината за разклатеното му финансово положение, акциите му сред жените бързо паднаха. (Р.р.).
финансовата борсова практика.
12. АКЪЛ
18. вземам акъла (ума) на някого. Л 1. Лишавам някого от здрав
разум, побърквам го. • Когато Господ наказва някого, взема му акъла.
-41 -
опичам си акъла
(Вр.). ж 2. Силно изненадвам някого или го слисвам от възхищение; смайвам го. • Взех му акъла, като го заговорих на родния му език и му
цитирах дълги пасажи от „Ад“ на Данте. (Вр.).
19. водя се по акъла (ума) на някого. А Постъпвам и действам
под силното влияние и внушение на някого. • Остави го, не виждаш ли,
че се води по акъла на майка си. (Вр.).
20. давам акъл на някого.
Поучавам, съветвам някого. • Искам
да посъветвам експертите на Симеон II да му дадат акъл повече да
не се появява по телевизията. (Стандарт, 12.04.2001, с.2.). Да, такива
са “ каза замислено Карасулиев. - Хем ще вземат парите и тютюните, хем ще ми светят маслото. Дай ми някакъв акъл! (С.Бъчварова,
Земя за прицел, кн.4, с.220).
Ф завъртявам ума (акъла) на някого - вж. при УМ.
21. идва ми акъла. А Ставам по-разумен, преставам да постъпвам
необмислено; вразумявам се. • Да му дойде акълът му помогна и съпругата му - нещо, което той самият ù отчита с признателност.
(Уикенд, бр.51, 2016, с. 12.).
22. изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого. А Изплашвам някого силно. • Вижте какво, казва, той почина сега, но после стане.
Обадете се към пет часа следобед. Почнах да се смея с глас и не
мога да спра. А тя - ама вие шегувки ли правете си? Аз още повече...
За щастие беше направила тази „малка“ грешка: вместо той почива, вика той почина и ми изкара акъла... (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.24).
23. излиза ми от (из) акъла (паметта).
Забравям нещо, не мога да си спомня. • Преспахме в едно планинско село, чието име ми
излезе от акъла. (Р.р.).
♦ мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някого - вж. при ГЛАВА.
24. на два акъла съм. А Колебая се, раздвоен съм. • Как да постъпя в случая не съм наясно, на два акъла съм, дано не сгреша. (Вр.).
25. опичам си акъла (ума). X Обикновено в повелителна форма
(опичай си ..., опичайте си ...): обмисляй добре, бъди внимателен и
разумен, постъпвай благоразумно и обмислено, като мислиш за последствията. • Виждаш какви са времената и нравите, затова опичай си
акъла, за да не съжаляваш цял живот. (Вр.). Опичай си ума и бъди
предан и верноподанен, защото както противопоставиха тебе на
Вазова, така сега мога да противопоставя Кирила на тебе и да те
унищожа. (К.Христов, Ад в Рая, с.60).
от много акъл
-42-
26. от много акъл. Ирон, х Поради собствената си неразумност,
наивност, глупост. • От много акъл взех, че му се доверих, и сега си
плащам -за наивността. (Р.р.).
♦ сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> - вж. при ПИПЕ.
27. търся си акъла. Ирон. х Търся нещо, без да зная какво. • Наведи се, уж че си търсиш акъла, и го пъхни в чорапа си. (Вл. Даверов,
Ангели небесни, с. 17).
13. АЛЛАХ
28. не зная на кой Аллах се кланям. Ирон. X Много съм объркан, не зная кого да слушам. • В НДК последни остават около 200
наивни вярващи, които не знаят на кой Аллах всъщност се кланят,
(168 часа, 19-25.12.2003, с.23).
V Във връзка с мохамеданската религиозна практика - allah ‘главното и единствено божество в Исляма’, на което мюсюлманите отдават почитание чрез поклони.
14. АЛФА
29. алфата и омегата на нещо. Книж.
Началото и краят на нещо - в значение на ‘всичко най-важно, най-съществено'. • Правописът е алфата и омегата на образованието. (Янтра Днес, бр.47, 2014).
Трудът и постоянството са алфата и омегата на всеки голям успех
в живота. (Р.р.)*
V По названията на първата и последната буква в гръцката азбука - « (алфа) и
Изразът тръгва от Библията. В Откровение (Апокалипсис) на апостол Йоан
Богослов се казва „Аз съм Алфа и Омега, начало и край - казва Господ“ (стб. лзъ
со (омега).
бСМЬ Алфа И W, ГЛАГОЛбТЪ ГОСПОДЪ БОГЬ).
АЛЪШ
15.
30. алъш-вериш. А Дребна търговия. • На Елеонора обаче не ù
харесва да се занимава само с алъш-вериш. (Труд, 13.08.2001, с.31).
Важното е да има алъш-вериш. (168 часа, бр.50, 2001, с.2).
турски aliç venç ‘вземане - даване, покупке - продажба.
П АМБРАЗУРА:
като Матросов <пред амбразурата> - вж. при МАТРОСОВ.
16. АМЕРИКА
♦ американска мечта - вж. при МЕЧТА.
-43-
липсват ми няколко ангела
31. откривам Америка. Подигр.
Нищо ново и неизвестно не
казвам. • Откриел Америка, като проумял, че хората по рождение са
егоисти. (Р.р.).
п АМУР:
стрелите на Амур - вж. при СТРЕЛА.
17. АНГЕЛ
32. ангел небесен. А 1. Много добър, кротък, нравствено извисен,
чист, безгрешен човек. • В живота си той на никого не стори зло,
беше истински ангел небесен. (Р.р.). А 2. Ирон. Немного добър човек;
човек като всички останали - с недостатъци и грехове. • Не ми го хвали
толкова, знам що за ангел небесен е. (Р.р.).
V Гр. àyyeXoç ‘Божи пратеник’.
33. ангел хранител. Книж. А Могъщ закрилник, пазител. • Лекарите ù казали, че със сигурност има ангел хранител, който е бдял
над нея в нощта на трагедията. (Труд, 24.12.2001, с.5). Тоя ангел-хранител, постъпката на когото не можахме да си обясним, поискахме да го възнаградим с един бешлик; но той отказа благородно от
тая не твърде малка награда в турско време, като каза, че нам трябвало повече пари. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.175).
V От християнската религиозна митология. Първоизточник на израза е съчине-
нието „За небесната йерархия“ на средновековния богослов Псевдодионисий Ареопагит (V в.), според когото целият сонм ангели се дели на три „лика“: първи (висш) серафими, херувими и престоли; среден - ангели на господството; низш - ангели на
началата, архангели и ангели хранители. Последните са най-близки до човека, вземат
участие в неговите дела, пазят го, направляват го и пр.[ЕС].
34. блъскам си ангелите. А Мъча се да разбера, да проумея нещо
или да разреша нещо. • Тежко ни на булгуря с таквиз глави, много ще
си блъскаме главите и пак нищо не ще окрякаме! (Хр. Ботев, Избр.
съч., т.1, с.114).
♦ изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого - вж. при АКЪЛ.
35. като ангел<че>. Книж. А 1. Невинен, непорочен, красив. • Децата са като ангелчета, още недокоснати от пороците на материалния ни свят. (Р.р.). Ирон. А 2. Изключително възпитан, кротък. • Има
случаи, когато наши хора са и обиждани, и засягани, и седят като
ангелчета. (Труд, бр.ЗЗЗ, 2002, с.41).
V Във връзка с християнските религиозни представи.
36. липсват ми няколко ангела. А Не съм съвсем умствено нормален. • На този високопоставен бей-чиновник липсваха няколко пси-
слаб ми е ангела
— 44
хофи$иологически ключове, или на прост език казано: липсваха му
няколко ангела. (Ст. Заимов, Миналото, с.550).
37. слаб ми е ангела. А Лесно се поддавам на изкушение. • На
всичко отгоре, отчитайки слабите ангели на американците, Орсън
Уелс официално ги предупреждава и в началото, а и в течение на
постановката, че това е само радиопиеса, но кой ти вярва? (Мин.
год., бр.34, 2017, с.26). Аз, вика, нямам нужда от тая пущина, за да се
отпусна или да скоча да играя, само тия със слабия ангел имали
такива нужди. (Розмари де Мео, Стопанката на Господ, с.93).
Ф чувам хора на ангелите в ушите си - вж. при ХОР.
18. АНИБАЛ
38. анибалова клетва. Книж.
Неотменимо твърдо решение. •
Не съм давал анибалова клетва да ставам политик, каквото животът ми подскаже, това ще бъде. (Р.р.).
V По историческото предание за картагенския пълководец Анибал, удържал
през целия си живот дадената по настояване на баща му клетва да бъде непримирим
враг на Рим, превърнал Картаген в своя колония.[ЕС].
19. АПЕТИТ
39. апетитът идва с яденето. А Колкото повече получава човек
нещо, толкова по-силно се разпалва желанието му да получава още и още.
• Депутатите тц доказаха на дело верността на поговорката, че.
апетитът идва с яденето. (Стандарт, 16.05.2002, с.12).
V От фр. L’appétit vient en mangeant. Автор на фразата е католическият епископ
Жером де Анже, непримирим противник на френските хугеноти (протестанти). В една
от своите полемики „За причините“ (1515 г.) той използва тази фраза. Популярност
обаче фразата придобива благодарение на романа „Гаргантюа и Пантагрюел“ (1532 г.),
вложена от автора му Франсуа Рабле в устата на един от героите.[ЕС].
40. вълчи апетит. А Ненаситност. • Депутатите ни пак показаха вълчи апетит. (Над 55, 2008, 6p.48ÿ с.21)
п АПЕТИТЕН:
апетитна хапка - вж. при ХАПКА,
апетитно парче - вж. при ПАРЧЕ.
20. АПОКАЛИПТИЧЕН
4L апокалиптична картина. Книж. А Нещо страшно, потресаващо; глобални катаклизми, равни по своите последствия на библейския край
на света. • Фалитът на София вещае и още по-апокалиптична кар-
— 45
влизам / вляза в архивата
тина в градския развой, (168 часа, бр.2, 2001, с.2). Атентатите в САЩ
бяха апокалиптичната картина на третата световна война, (Телевиз. пред.).
V Във връзка с християнските религиозни представи - от гр.
‘1.
Откровение, пророчество; 2. Откровение (новозаветна свещена книга, написана от св.
Иоан Богослов, последна книга на Библията)’. В Апокалипсиса Иоан Богослов излага
своите пророчески видения, дадени му от Господ, когато той е бил на остров Патмос.
В частност тук са описани събитията, които ще предшестват края на света - второто
пришествие на Христос, идването на Антихриста, борбата между тях, Страшният съд,
самият край на света. Говори се за вечното царуване на Христос и праведниците, което
ще се установи на обновената земя след края на света.
п АРИАДНА:
нишката на Ариадна - вж. при НИШКА.
а АРМЕНСКИ:
арменска визита - вж. при ВИЗИТА,
има много здраве <от арменския поп> - вж. при ЗДРАВЕ.
21. АРНАУТСКИ
42. арнаутска чушка {пиперка).
Сприхав, гневлив, проклет човек. • Гледаш го така - човек като човек, но докачиш ли го на чест,
разбираш каква арнаутска чушка е. (Р.р.)**
22. АРТИЛЕРИЯ
43. тежка артилерияг А Човек или фактор с голям авторитет или
с голямо въздействие и сила. • Той беше от тежката артилерия в
научния съвет, затова се съобразяваха с мнението му. (Р.р.)- А пРе~
дизборното „облъчване“ започна ... Тежката артилерия на компроматите още не се е стоварила върху душите ни, но няма да закъснее да го направи. (Мин. год., бр.6, 2017, с.19).
V От военното дело.
44. тежка артилерия2. А Трудно подвижен или муден човек, който
трудно се решава да направи нещо. • Старите са тежка артилерия,
докато решат кога и с какво да дойдат, ще им трябват три дена
време. (Р.р.).
23. АРХИВА
45. влизам / вляза {отивам /отида) в архивата. Книж. А Отживявам времето си, изгубвам значение. • Още едни илюзии за справедливо общество отидоха в архивата на историята. (Р.р.).
в атмосфера(та) на нещо
46
п АТИЧЕСКИ:
атическа сол - вж. при СОЛ.
24. АТМОСФЕРА
46. в атмосфера(тя) на нещо. Публ. А В условия на нещо. • Преговорите протичат в атмосфера на напрежение, недоверие и враждебност. (Телевиз. пред.).
47. влизам в атмосферата на нещо. Книж. А Приобщавам се към
настроенията или изискванията в някаква среда. • Най-важно условие
за успешна реализация като ръководител е бързо да влезеш в атмосферата на колектива. (Р.р.).
□ АХИЛ
ахилесова пета - вж. при ПЕТА.
Б
25. БАБА
48. бабината ти трънкина. Пренебр. X Възклицание за израз на
пренебрежително отношение към казаното от някого - Hé ме интересува,
защото не ти вярвам. • Ако не ми кажеш истината, ще си отида. Бабината ти трънкина, прави каквото искаш\ (Р.р.).
49. бабини деветини. Пренебр. k Пълни безсмислици, нелепости,
измислици. • Очевидно покрай големия глад, битката за оцеляване и
ангажираността на мъжете по фронта не оставало време на населението да се занимава е бабини деветини. (Уикенд, бр.51, 2016, с.38).
Разбира се, че всичко това бяха бабини деветини от страна на Сетерлията, само да не отиде. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.165).
V Във Фразеологичния речник е представен във вид „бабешки приказки“, поразпространеният вариант в разговорната реч е „бабини деветини“, съвременна
разновидност на по-старата форма „бабини дивотини“ и „бабешки басни“, която
има първообраз в библейските текстове, напр. 1 Тим. 4:7 „От скверни и бабешки
басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие“.
50. еня баба за дяда Еня. Пренебр. А За израз на безразличие към
нещо - не ме е грижа, не ме интересува. • Ама щял да повтори класа,
да е е учил, когато всички му говореха. А сега нас какво ни засяга, еня
баба за дяда Еня. (Р.р.).
47
стягам си багажа
51. играя на сляпа баба. А Действам с налучкване. • Е, какво,
сега ще си играем на сляпа баба, така ли? (Р.р.).
V От детска игра, при която играещият избира със завързани очи някой от
останалите играчи.
52. когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много
баби - хилаво бебе. А Когато в една работа се месят много хора, нищо не
излиза. • Много политици бабуваха на законите за борба с престъпността. Резултатът е хилаво бебе. (24 часа, 08.12.2003, с.11).
"у От народната родилна практика, при която акушерства баба (опитна жена).
♦ улавям на баба си цървулите - вж. при ЦЪРВУЛ.
♦ цъфтя като „бабин косъм“ - вж. при ЦЪФТЯ.
□ БАБУВАМ:
когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много баби
хилаво бебе - вж. при БАБА.
п БАВЕН:
пека на бавен огън някого - вж. при ОГЪН.
26. БАГАЖ
53. сдавам багажа. А 1. Умирам. • Вдигай се от кревата, мой
човек, че току-виж си сдал багажа в името на здравната реформа,
нашепва си здравноосигуреният (Труд, бр.79, 2003, с.18). А 2. Износвам се, остарявам, ставам негоден. • Поради високите цени на катализаторите от 800 до 3000 л, в зависимост от колата, собствениците масово отказват да монтират нови, когато старите „ сдадат
багажа“. (Труд, бр. 118, 2002, с.37). А 3. За нищо не ставам. •Държавата ни съвсем е сдала багажа, щом не може да се погрижи за шепа
бродяги. (Над 55, бр.1, 2011, с.9).
военния жаргон при уволнение от служба.
54. стягам си багажа, а Го т в я се за път, подготвям се да замина за
някъде. • Чак когато магазинчето ù фалирало, тя си стегнала багажа и се прибрала в България. (Уикенд, бр.23, 2014, с.26).
п БАИР:
краставите магарета през девет баира се надушват
вж. при МАГАРЕ.
надувам балон
48
27. БАЛОН
55. надувам (някакаъв) балон. А Изкуствено поддържам някаква
илюзия. • Вижте го един Румен Христов например - и той се напъваше да прави кабинет, може и да е сънувал, че ще стане премиер.
Надуваше известно време този балон - и набързо се върна към празнословието. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ).
56. спука (пукна) се балонът. А Лъсва неприятна истина за нещо;
голямата измама става видна. • Навремето генерал Бонев редовно задържаше Роко. Но после големият балон се спука и нещата се сведоха до поредната кокошкарска история. (168 часа, бр.5, 2002, с.2).
Балонът Барби се пукна. (Телеграф, 14.05.2010).
п БАЛСАМ:
мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) вж. при МЕХЛЕМ.
28. БАЛТИЯ
57. удрям балтията на някого. А Нанасям изключително тежък удар
на някого. • Удариха ни балтията с процентите, „коригиращи“ електроенергията, почти ни спретнаха пунически войни с безумието топла вода да се плаща по-скъпо през лятото. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
п БАНИЦА:
на хляба (баницата) мекото (средата) - вж. при ХЛЯБ.
29. БАНЯ
58. кървава баня. А Жестоко масово убийство на хора; кръвопролитие, клане. • Анонимен глас се обадил по телефона в централата
на полицията в Ерусалим и предупредил за готвената кървава баня.
(Стандарт, 03.12.2001, с.19).
а БАРАБАР:
барабар Петко с мъжете - вж. при ПЕТКО.
п БАРОН:
барон Мюнхаузен - вж. при МЮНХАУЗЕН.
а БАРУТ:
буре <сух> барут <с фитил> - вж. при БУРЕ.
-49-
<заедно> с мръсната вода...
30. БАС
59. на бас. А Обзалагам се. • На бас, че Кобургготски ще оцелее
при вота. (168 часа, бр.5, 2002, с.2).
31. БАСМА
60. цепя басма на някого. А 1. Държа се внимателно и учтиво с
някого. • Важното в живота е да знаеш на кого да цепиш басма.
(Р.р.). 2. А С отрицание не: Рязко, грубо се отнасям с някого, без да се
интересувам дали ще го засегна и обидя. • Китайските работодатели
обаче не „цепят басма“ на никого и раздават строги финансови глаби
на всеки, който си позволи цигара в повече по време на почивката.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.39). Реферът не цепи басма на големците от
БКП. (Уикенд, бр.22, 2017, с.82).
V От шивашкия занаят.
32. БАТАК
61. изваждам (вадя) от батака някого или нещо. А Спасявам някого или нещо от големи неприятности - бедност, беди, неуредици, безизходица. • Ето как МОН с един удар ще ни извади от батаците, в
които се опита да набута учащите се и бъдещите млади специалисти. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
V От тур. batak ‘кал, тиня, тресавище’.
62. набутвам в батака някого или нещо. Л Правя така, че някой да
затъне в големи неприятности - бедност, беди, неуредици, безизходица; създавам пълна бъркотия и довеждам някого до безизходица. • Ето как МОН
с един удар ще ни извади от батаците, в които се опита да набута
учащите се и бъдещите млади специалисти. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
п БАЩА:
Господ му (и) е баща - вж. при ГОСПОД,
обещавам майка и баща - вж. при МАЙКА.
п БАЩИН:
кой да води бащина(/«й) дружина - вж. при ДРУЖИНА.
33. БЕБЕ
63. <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото и бебето. Книж. А Не успявам да разгранича незначимото от значимото;
заради незначителни недостатъци, отхвърлям и доброто. • На конференцията на СДС през март 2002 г. той обяви, че „вече няма да се връ-
в безтегловност съм
— 50 —
ща при хората защото е обиден от липсата на гражданско съзнание у тях и от това, че „заедно е мръсната вода са изхвърлили и
бебето“. (24 часа, 2003, с.12).
V Приема се, че изразът идва от народна пословица, но всъщност това са думи
на немския религиозен реформатор, основоположник на протестантизма, Мартин
Лютер (1483-1546 г.) в едно от неговите полемически изказвания.[ЕС].
Ф когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда /
много баби - хилаво бебе - вж. при БАБА.
а БЕЗГЛАСЕН:
безгласна буква - вж. при БУКВА.
Q БЕДЕН:
бедна ми е фантазията - вж. при ФАНТАЗИЯ.
п БЕЗДЪНЕН:
бездънна яма / яма без дъно - вж. при ЯМА.
п БЕЗПЛАТЕН:
безплатен обяд няма - вж. при ОБЯД.
34. БЕЗТЕГЛОВНОСТ
64. в безтегловност съм. Книж. л. Чувствам се изолиран, безпомощен, обезсърчен. • Вече не съм в безтегловност, твърди. Светослав
Тодоров. (Труд, бр.44, 2000). След като загуби работата си, той изпадна в безтегловност, чувства се обезверен, потиснат. (Р.р.).
V От съвременната космическа терминология.
35. БЕЛТЪК
65. мятам (хвърлям) белтъци. А 1. Отправям ядни погледи; поглеждам гневно, сърдито. • Докато разказвах на жена му какви ги беше
надробил, той ми мяташе такива страшни белтъци, че тръпки ме
побиваха. (Р.р.). А 2. Поглеждам съблазняващо. • Още в ресторанта тя
ми мяташе белтъци и аз разбрах, че заварката ще стане. (Р.р.).
36. БЕЛЯ
66. вземам си беля на главата. / вземам си белята. А Създавам
си неприятности с нещо, с което съм се заел. • Взех си беля на главата
с това куче. (Р. р.).
-51
бесен съм
67. търся си белята. А Не постъпвам разумно, което може да ми
донесе неприятности. • За какво ти е да купуваш стара кола, търсиш
си белята с нея. (Р. р.).
а БЕЛЯЗАН:
черна овца ! белязана овца - вж. при ОВЦА,
а БЕНДЕР:
Остап Бендер - вж. при ОСТАП.
а БЕНТ:
отприщвам бента - вж. при ОТПРИЩВАМ.
37. БЕРА
♦ бера грижа</иа> на някого или за нещо - вж-. при ГРИЖА.
68. бера душа. А Умирам, издъхвам; на края на силите и дните си
съм. • Щерката на Тайсън бере душа след битов инцидент. (Телеграф, 27.05.2009, с.31). Помня я горката като днес, когато береше душа и си прививаше очите мене да търси ... Ох, бог да я прости. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.254).
69. бера кахър. А Ядосвам се силно, тревожа се. • С този лекомислен мъж ще има да береш кахьри, затова добре си помисли, преди да кажеш последната си дума. (Р.р.).
70. бера срам. А Силно се срамувам, чувствам се неудобно. • Някои си заминаха рано-рано, други останахме да берем срама, налива
Трифон масло в огъня. (Уикенд, бр. 10, 2012, с.91). Заради тебе такъв
срам брах, че сега ми иде да те разкъсам. (Р.р.).
71. бера студ. А Силно мръзна, студувам. • Докато дойде автобусът, голям студ брахме на спирката. (Р.р.).
72. бера яд. А Имам неприятности, разправии. • Ако е така, „Загорка “ ще има да бере доста ядове, тъй като такива дела могат да се
водят 5 години след излъчването на последната реклама. (Труд, 13.08.2001,
с.34). Румен Петков, макар и най-близо до тайните на шефа, е оставен
сам да бере ядове във вилаета си в Плевен. (Труд, 08.06.2001, с.12).
п БЕРЛИНСКИ:
берлинска стена - вж. при СТЕНА.
38. БЕСЕН
73. бесен съм. А Много сърдит и гневен съм. • Бесен съм, защото подобни скандали подронват реномето на Африка. (168 часа, бр.7,
като бесен
52
2002, с.48). Италианското светило, спечелил купата на УЕФА с Интер през 1998 г., бил бесен от събирането на много отбори, при това български ... (Стандарт, 22.01.2002, с.25).
74. като бесен. А Силно разгневен и с голямо настървение. • Стражарите тичаха като бесни по орханийските улици, събираха хората
и ги караха в стаята на юзбашията. (Ст. Заимов, Миналото, (1983), с.112).
п БЕСЯ:
<аз> коля и <аз> беся - вж. при КОЛЯ.
39. БЕТОН
75. бетон съм. А Непоклатим, неуязвим съм. • Правните аргументи на прокуратурата са „бетон“ и кметът трудно ще се отърве, коментират магистрати в Съдебната палата. (168 часа, бр.20,
2004, с.11).
а БИВА:
(бива, бива) ама майтап {шега) на (по) голо (не бива,
не го разбирам) - вж. при ГОЛ.
п БИЗНЕС:
сенчест бизнес - вж. при СЕНЧЕСТ.
40. БИК
76. връзвам (хващам) бика за рогата. А Решително се заемам с
най-важното и най-трудното. • Професорът обаче го бе разконсперирал толкова бързо, колкото той четеиле книга, и веднага бе хванал
бика за рогата. (Телеграф, 12.12.2016, с. X). Ведровчани са хубави хора, но нещо все им пречи, за да хванат бика за рогата. (А.Гуляшки,
Злат, руно, с.ЗЗО).
V От селския бит и от бикоборските игри.
77. <здрав> като бик. А В отлично здраве. • Здрав като бик.
(Уикенд, бр.15, 2010, с.15). През това време обаче Иван не боледува
нито веднъж. Здрав е като бик. (Уикенд, бр.12, 2017, с.67)
78. <мълча> като бик. А Упорит съм. • Автоджамбазът мълчи
като бик. (168 часа, 25-31.01.2002, с.5).
41. БИНГО
79. пипвам (удрям) бингото. Жарг. А Правя много печеливш избор. • Вдигнах вариото и още докато фокусирах, разбрах, че съм
-53
бистря политиката
пипнал битото, спомня си фоторепортерът от „Фото 4“ в Сасо
Маркони. (168 часа, 2002, бр. 11, с.51).
V От съвременните хазартни игри.
42. БИРА
80. друга бира. Жарг.
Съвсем друго нещо. • За европейското
нещата не стават, макар и да бием първенеца в групата ни Унгария
с 3:0 в София. Олимпийската кампания обаче е друга бира. Там сме в
групата с Полша и Испания. (Уикенд, бр.51, 2016, с.85). Но си е съвсем
друга бира да знаеш, че на терена има един, който от нищо ще направи нещо. (Седем дни спорт, бр.5754, с.2).
43. БИСЕР
81. ръся бисери. Ирон.
Изричам, казвам недоосмислени изрази.
• Премиерът, който и две думи не обелва на чужд език, но на родния
си ръси бисери, също не изневери на себе си. Вместо да замълчи, той
припомни безумната си идея, която дори покровителката му Меркел отряза в зародиш. Ни в клин, ни в ръкав се похвали, че първи
предложил ЕС да е член на НАТО, но тогава не искали да го чуът.
(Мин. год., бр.43,2017, с. 13).
82. словесен бисер. Публ. Ирон, А Изречени или написани недомислици в резултат на слаби езикови или фактологически познания. • Кандидатстудентските работи всяка година изобилстват със словесни
бисери, които пълнят страниците на вестниците. (Р.р.).
83. хвърлям бисер пред свинете. Книж. Л Ценни мисли и високи
чувства правя достояние на човек, който не е способен да ги разбере и
оцени. • Да търсиш у днешните светски лъвове и „звезди“ висока
култура и дълбоки чувства, все едно е да очакваш хвърлен бисер пред
свине да бъде ценен за тях. (Р.р.).
V Първообразът на израза се намира в евангелски текст със същата осмисленост
(Мт. 7:6 „Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свинете, за да го не стъпчат с краката си, и като се обърнат да ви разкъсат“).
44. БИСТРЯ
84. бистря политиката. Ирон.
Обсъждам политически въпроси. • Вакрил бистри политиката, ама мисли за годеницата. (Г.Карасл., Обикн. хора, т.З, с.142).
бич божи
-54-
45. БИЧ
85. бич божи. А За природни катаклизми и социални напасти. • Бич
божи в съвременния свят е тероризмът. (Р.р.).
V Така европейците през V в. наричали предводителя на хуните Атала, който с
кръвопролития войни и жестокости завладява редица страни в Европа. Образът има
корени в библейски текст (напр. Иов 9:23
тогава Той поразява с бич изведнъж,
то над изпитаните над невинните се подсмива.“).[ЕС]. В Библията има известни първообрази на този израз, напр. с. 10:26 ,Ji ще дигне Господ Саваот бич върху него“.
46. БИЯ
♦ бие ме парата - вж. при IIAPÀ.
Ф бия водата в хаван - вж. при ВОДА.
♦
♦
♦
♦
♦
бия
бия
бия
бия
бия
дузпата на някого - вж. при ДУЗПА.
камбаната - вж. при КАМБАНА.
на очи - вж. при ОКО.
път - вж. при ПЪТр
се в (по) гърдите - вж. при ГЪРДИ.
86. бия тъпана. А Правя нещо достояние на много хора, разгласявам, разтръбявам, раздрънквам нещо. • Започнаха да бият тъпана, че
ако генерал Радев бъде избран за държавен глава, слънцето няма да
изгрее. (Галерия, бр.6, 2017, с.18).
Ф бия (тегля) шута на някого - вж. при ШУТ.
’
♦ дяволите си бият шамари - вж. при ДЯВОЛ.
♦ кой ме би през устата - вж. при УСТА.
87. къде (де) го биеш, къде (де) се пука. А Употребява се, когато
на някого се говори едно, а той разбира или се прави, че разбира съвсем
друго. • А-ха, ето що било! „Де го биеш, де се пука! “ - мислех си аз,
комуто тая невинна на вид историйка, разказана бързо-бързо от словохотливия млад човек, разкриваше много повече от това, що той
може би желаеше да ми съобщи. (К.Христов, Ад в Рая, с.130).
88. накъде бия. а За загатване на нещо - какво намеквам, какво
искам да кажа. • Още щом подхвана разговор за това, колко трудно е
да живее сам човек, разбрах накъде бие. Но аз нямах намерение да
се женя. (Р.р.).
♦ не съм бил телеграма на някого - вж. при ТЕЛЕГРАМА.
Ф тупам (бия) се в гърдите - вж. при ГЪРДИ
Ф удрям (бия) в кантара - вж. при КАНТАР.
— 55 —
блажени са нищите духом
47. БЛАГ
89. избирам благата {сладката) част. X Избирам от нещо най-добрата, най-ценната му част. • Всеки от днешните ни политици се стреми
единствено да избере благата част от обществената баница, (Р.р.).
V От евангелския текст (Лк. 10:42 „И Мария избра добрата част, която няма
да ù се отнеме“ (стб. нлдгаил
v ac t t x
- „благата част“).
♦ со кротце, со благо - вж. при КРОТЪК.
48. БЛАГОСЛОВИЯ
90. Тегля една благословия на някого. ! тегля <една> майна на
някого. Ирон. X Псувам някого. • Когато го ядосваха нахалните шофьори, теглеше им една благословия и се успокояваше. (Р-Р-). Консервативна Великобритания тегли „майна“ на Брюксел, а гражданите на Мюнхен вдигат Стена срещу натрапените пришълци от
„Арабската пролет“, организирана от ЦРУ и алчната маниачка Хилари Клинтън, (Мин. год., бр.5О, 2016, с.9).
49. БЛАЖЕН
91. блажени вярващите (<са> верующите), Книж, Ирон, К Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал на
нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо. • Помним, че са блажени вярващите, но и не* забравяме, че сляпата вяра недовижда. (Мин.
год., бр.9, 2017, с.10). Но това не е всичко - Станчев агитира за влизане
в зоната в перспектива от три години, като обещава по-евтини магазини?! Блажени са вярващите! (Мин. год., бр.25, 2017, с.9).
V Близки прототипи фразеологизмът има в евангелските текстове (Ио. 20:29
„блажени, които не са видели, и са повярвали“). В книжовния език изразът е подложен на иронично преосмисляне и фразеологизация, придобивайки характер на възклицание за изразяване на ироничен присмех към нещо, което се казва или обещава, но
е неистина или е неизпълнимо.
92. блажени са нищите духом. Книж. Ирон, к Употребява се
като иронично възклицание за израз на съжаление към хора без високи
духовни стремежи. • Блажени нищите духом! - рече най-сетне, па
престана да ми говори за това. Ала кого облажи - дали родителите
или учениците, или други някои, тук не можах да му се договедя. (Хр.
Г.Данов, За теб, мили роде, с.44). Блажени са нищите духом, тях не ги
вълнуват идейни проблеми, нито литературата и изкуството, а само битовото и материалното, (Р.р.).
Вж. и „нищ духом“.
затъвам в блатото
-56-
V Изразът има точен формален прототип в евангелските текстове (Мт. 5:3 „бла-
жени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно“, стб. влаженн нищим
В Библията изразът е имал значение ‘смирените, на които е чуждо възгордяването', понякога така са наричани бедните и недъгавите.
50 БЛАТО
93. затъвам в блатото, а Попадам в много трудна, в безизходна
ситуация - в мизерия, в нищета, в безнравствен живот. • През пролетта
царят обясни, че знае в какво блато сме затънали и идва по спешност да ни извади от него. (Сега, 21.12.2001. с.И).
94. изваждам (извеждам) от блатото някого, л Спасявам някого
от безпътен, безнравствен живот или от мизерия, нищета. • Тъй че миналото на Путин ще повлияе повече на методите, с които да извежда
Русия от блатото, но няма да го тласне по пътя на реставрацията.
(24 часа, бр.83, 2000).
♦ изтеглям каруцата от блатото - вж. при КАРУЦА.
95. хвърлям камък в блатото. А Предизвиквам раздвижване в
нещо застояло. • Това са квалификации, коцто в никакъв случай не
помагат на каузата на демокрацията и на нашия опит да хвърлим,
камък в блатото. (Труд, 02.06.2003, с.11).
п БЛИЖА:
ближа раните си - вж. при РАНА,
ближа ръцете на някого - вж. при РЪКА.
п БЛИЖЕН:
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА.
п БЛИЗНАК:
като сиамски близнаци - вж. при СИАМСКИ.
51. БЛОК
96. ан блок. Книж. А Всичко Заедно, като цяло. • Соцлидерът
изразил позицията, че не може да приеме назначаване на шефове на
дипломатически мисии ан блок ... (168 часа, 2001, бр.5О, с.9). Предложените текстове бяха гласувани ан блок. (Р.р.).
френски ene bloce.
52. БЛУДЕН
97. блудният син. Книж. À. Непризнателният, отреклият се от своите. •
Завръщането на блудния син. На 3 ноември светът впи поглед в „Сан
-57-
Бог да ми е на помощ
Сиро“. Милан посрещаше Реал М, а боготвореният от тифозите Кака се
завръщаше у дома. (Седем дни спорт, бр.5754, с. 14). Твърде скоро ставаше
пак разсеян и недодялан и пак внезапно изчезваше. Мисля, че никой не е
играл повече пъти ролята на Блудния син. (ЛЛевчев, Убий Българина, с.209).
V От Библията. В Евангелие от Лука (гл. 15) има притча за блудния син, в която
се разказва за някакъв човек, който разделя своето имуществото между двамата си
синове. По-младият, след като взема своя дял, напуска дома си, скита се в чужди
краища и пропилява своето имане. Изпаднал в крайна нужда, той се завръща в бащиния си дом разкаян и измолва прошка от баща си.
п БЛЪСКАМ:
блъскам си ангелите - вж. при АНГЕЛ,
блъскам си главата - вж. при ГЛАВА.
53. БОБ
♦ кон боб яде ли - вж. при КОН.
98. хвърлям боб. А Гадая, налучквам. • Това внесе още по-голямо объркване сред публиката. Стреляно ли е в крайна сметка, или не
е стреляно, се почесваха по главите нашенци. И взеха да си хвърлят
боб. (168 часа, 2004, бр.18, с.2).
V От народния гадателен обичай „гледане чрез хвърляне на боб“.
п БОБЕН:
просто като бобена чорба - вж. при ЧОРБА.
54. БОГ
99. ако е рекъл Бог. А Ако нещо не попречи. • Ако е рекъл Бог, ще
си изплатя дълговете в срок. (Р.р.)
100. Бог дал, Бог взел. А 1. Като израз на примирение и утеха, при
материална загуба на нещо преходно. • Спечелих от лотарията голямата печалба, но бързо я пропилях. Бог дал, Бог взел си казах и продължих живота си. (Р.р.). А 2. Възклицание за израз на утешение при
загуба на близък човек. • Човек се примирява със смъртта на своите
близки, Бог дал, Бог взел си казва той за утешение. (Р.р.)
V Първообразът се съдържа в библейските книги с близка на съвременните
значения осмисленост, напр. Иов, след като безропотно изтърпява всички изпитания,
на които е подложен от Бог, се утешава с думите „гол излязох от утробата на майка
си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе“ (1:21).
101. Бог да ми е на помощ. А Възклицание за израз на съчувствие,
съжаление при безпомощност пред нещо. • Вечно пияни борчета шофи-
Бог забавя, но не забравя
-58-
рат из града. Никой не ги глобява, нито ги арестува. Бог да е на
помощ на минувачите! (Труд, бр.137, 2004, с. 13).
-битовите представи на българина.
102. Бог {Господ) забавя, но не забравя. А Възмездие винаги има,
макар и късно. • Бог забавя, но не забравя! Скандалната победа над
Испания с португалския съдия Лейте се връща тъпкано на националния тим на България, който в крайна сметка се проваля в квалификациите за олимпийските игри в Мюнхен '72. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.84). Страшно е, ама Господ забавя, но не забравя. (Дунавско дело,
2011, бр.1, с.4).
103. Бог знае какво, ж Възклицание - неизвестно какво! • Какво
става с Предметите, които излизат от употреба - дървени лъжици,
каци и още Бог знае какво ... (bTV, 04.02.2003). А може би ханът искаше да се върне в родните места, да потърси снопа на Кубрат или
Бог знае какво? Аспарух знаеше, че човек трябва да умре, там, където се е родил. (Л. Левчев, Убий Българина, с.ЮЗ).
i-битовите представи на българина.
104. Бог знае откога. А От много отдавна. • Светиня му не закъсня да дойде в кръчмата, с отворени гърди, с мазна калимявка като
пестил и с нечесана коса бог знае откога. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.132).
105. Боже опази. А Възклицание - за израз на опасение от нещо
лошо или нежелано, дано не стане. • Затвориха магистралите, боже опази!
С един сняг не можем да се справим ... (Мин. год., бр.6, 2017, с.11).
♦ дар от Бога ! Божи дар - вж. при ДАР.
106. до Бога. А За вик, плач, шум, врява: извънредно силен. • Държавата ни изостави по време на прехода, приватизацията се осъществи за определени хора, които сега крещят до Бога, че неправилно са обвинени! (Мин. год., бр.35, 2017, с.8). Съседите се изпокараха,
вдигна се олелия до Бога. (Р.р.).
107. забравен от Бога. Книж. А Затънтен, изоставен, запустял;
забравен от всички. • Мястото е забравено от Бога, а едно време е
било летище номер едно на Балканите. (Труд, 04.11.2011, с.18).
108. за (ради) Бога! Книж. А 1. Възклицание за израз на умоляване
- умолявам те (ви)! • За Бога, не правете това, ще имате големи неприятности. (Р.р.). А 2. Възклицание за израз на учудване, недоумение ах!. • За Бога, какво говориш, никога не съм казвал такова нещо. (Р.р.).
109. за права Бога. Книж. А Без вина, незаслужено. • Аз не съм
поп, аретлик, нито пък съм комитаджия, но така също като тебе
— 59 —
целунат от Бога
ме хванаха за права бога - отговори даскал Найден, като ми намигна в същото време. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.624). Аз бях почнал да не
мога да се сдържам и да дигам ръка, когато е явно, че съвсем за
права бога ме мъчи. (К.Христов, Ад в Рая).
110. каквото Бог даде. А За изразяване на готовност да се приеме
всичко, което ще се случи, и добро, и лошо - каквото стане, каквото се
случи. • Мнозина от момчетата се отказаха вече да следват четата: те искаха да останат в гората, па каквото даде бог. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.477).
111. като Бог. X Изключителен, съвършен. • Няма такъв човек готви като Бог, шие, шета .... не скри любовта си към него Марта.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.21).
112. не дай Боже. А Възклицание за изразяване на опасение от нещо лошо или нежелано; дано не стане, дано не се случи. • Не дай Боже,
както ни плашат някои политически анализатори, мандатите да станат още по-краткотрайни. (Мин. год.,, бр.9, 2017, с.10).
113. посрещам като Бог някого. Книж. А С най-голяма почит и
уважение. • А влязат ли действителни инвестиции в Родопите, населението ще живне икономически и Доган ще бъде посрещан там като Бог. (Труд, бр.78, 2002, с.10).
V От религиозно-битовите представи на българина.
Ф предавам <Богу> дух - вж. при ДУХ.
114. слава Богу. ! слава на Бога. А Възклицание за израз на задоволство от нещо. • Слава Богу, че нещата напоследък се промениха.
(Труд, бр.78, 2002, с.10). Слава на Бога, че все пак тези трусове са послаби, няма някакви значителни последствия за сградния фсмд. (Телеграф, 27.05,2009, с. 13).
Ф хващам (Бога) Господ за шлифера - вж. при ГОСПОД.
115. целунат от Бога (Гэспод). Книж. А Изключително красив;
благословен от Бога, от съдбата. • Социалистическият строителен замах достига и това целунато от Бога кътче в сърцето на Розовата
долина. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.6). В Мечкул са сигурни, че са целунати от Бога. Тук е прочутият исполински трон на Крали Марко, митологичния народен закрилник. (Уикенд, бр.4, 2017, с.77). Ани Пенчева
като Деян и Соли, е целуната от Господ. (Ретро, бр.8, 2017, с.19).
богат като Крез
-60-
55. БОГАТ
116. богат като Крез. Книж. А Изключително богат човек. • През
годините на прехода с тъмни сделки той натрупа огромно богатство и сега е богат като Крез, купува и продава журналисти и политици. (Р.р.).
V Според старогръцкия историк Херодот, царят на Лидия Крез притежавал
несметни съкровища. Когато неговата огромна армия бива разбита (547 г. пр.н.е) от
персийския цар Кир, страната и съкровищата преминали в негови ръце, а Крез бил
осъден на изгаряне на клада.[ЕС].
п БОГОРОДИЦА / БОГОРОДИЧКА:
света Богородица (Богородична) - вж. при СВЕТИ.
п БОДА:
бода очите - вж. при ОКО.
56. БОЕВА
117. ще играе Тодорка Боева. Ирон. А Набивам някого. • Николчо, слушай, не чупи играчките, защото ще играе Тодорка Боева. (Всеки
ден, 19.05.2008, с.ЗО).
V Словесно отиграване: бой - Боева и Тодорка от гр. ‘Божи дар’.
□ БОЕН:
в бойна готовност - вж. при ГОТОВНОСТ.
п БОЖИ:
бич божи - вж. при БИЧ.
божа кравичка - вж. при КРАВА ! КРАВИЧКА.
божи пръст - вж. при ПРЪСТ2.
всеки божи ден - вж. при ДЕН.
глас народен, глас божи - вж. при ГЛАС,
дар от Бога ! Божи дар - вж. при ДАР.
десетте божи заповеди - вж. при ДЕСЕТ.
<живея> като птичка божия / <живея> като небесните птици
- вж. при ПТИЦА ! ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
искра божия - вж. при ИСКРА.
по божия милост - вж. при МИЛОСТ.
57. БОЖУР
118. пускам си божура. А Изчервявам се от смущение, срам, вълнение. • Щом влезе при гостите, момичето си пусна божура и не знаеше къде да си дене ръцете. (Р.р.).
61 -
хвърлям бомба</иа>
58. БОЙ2
119. спуквам от бой някого. X Жестоко бия някого. • И си представям как ще ни спукат от бой. (168 часа, 2001, бр.9, с.7). Баща му,
ако разбере за последните му подвизи, ще го спука от бой. (Р.р.).
п БОЙ2:
надскачам ръста {боя) си - вж. при РЪСТ.
59. БОЛЕН
120. болно<шб>> място на някого. X Най-чувствителната, най-уязвимата страна на някого, обикн. някаква страст, слабост. • Всцчко това,
взето заедно, гарантирало тайнственост на похода, но турците са
строги, когато работата се касае до болното им място. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.92). Лотарийните игри бяха негово болно място, затова видеше ли се с пари, купуваше по няколко билета, но досега
нищо не беше спечелил. (Р.р.).
♦ прехвърлям от болната глава на здравата - вж. при ГЛАВА.
60. БОЛКА
121. до болка. А До втръсване; толкова много, че повече не може
да бъде. • Малкото продажби (като например тези на „Инкомстелеком холдинг“ и „Ален мак“) отново се свързват с до болка познатите
ни от времето на Костов скандали за обслужване на близки до властта приятелски кръгове. (168 часа, бр. 21, 2002, с.25). Тя представлява
странна смесица от всекиму омръзнали до болка констатации ... (168
часа, бр.5, 2002, с.6).
61. БОМБА
122. бомба със закъснител. X Налични или съзнателно заложени скрити
слабости или качества в нещо, които могат да се проявят в един момент и да
предизвикат разрушителни последици. • Има заложени и много икономически бомби със закъснител. (168 часа, бр.29, 2001, с.4). На наша почва
ромският бунт заради спрения ток в „ Столипиново “ изглежда съвсем
близък, роден, опасен и неизбежен. Като бомба със закъснител, като
задънена улица. Като затишие пред буря. (Труд, бр.54, 2002, с.7).
V По асоциации, свързани с военното дело.
123. хвърлям бомба<шя>. А Предизвиквам сензация с някакво изявление или постъпка. • Министър Атанасов хвърли бомбата с новия буквар за
първи клас и отсече: буквите ще се учат в друг ред, този не е добър. (168
извън борда
— 62 —
часа, бр. 18, 2002, е.2). Но да се върнем към някои стари оферти. Пенев
хвърли бомбата на четвърт финала за купата „Локомотив“ (Сф) - „Пирин“ (4:1), където бе сред специалните гости. (Труд, 08.03.2001, с.32).
асоциации, свързани с военното дело.
62. БОРД
124. извън борда. Книж. А Отхвърлен от обществото, изоставен в
мизерия и безпътие на произвола на съдбата. • Извън борда. (Заглавие в
кореспонденция за мизерията в община Димово, Видинско). (Труд, бр.47,
2002, с.9). Голямата трагедия на България в годините на прехода беше,
че много българи бяха изхвърлени извън борда и сега са на дъното. (Р.р.).
асоциации, свързани с морското дело.
125. изпадам от борда. Книж. Л. Изхвърлен съм от доходна, престижна държавна или партийна служба. • Свалените министри не изпадат от борда, а са размествани по шахматната дъска, казва висш
функционер от НДС (Труд, бр. 117, 2004, с.19).
По асоциации, свързани с морското дело.
а БОРЯ СЕ:
боря се като римски гладиатор - вж. при ГЛАДИАТОР.
63. БОС
126. бос съм. А Неподготвен, неопитен съм. • Никак не е гол нашият цар, само е бос. (168 часа, бр.7, 2002, с.6). По няколко от въпросите бях съвсем бос, добре че изкарах късмет и не ми се падна някой
от тях, иначе щях да бера голям срам. (Р.р.).
♦
♦
♦
♦
♦
вземам на босия цървулите - вж. при ЦЪРВУЛ.
газя (ходя) бос из лука - вж. при ЛУК.
гол и бос - вж. при ГОЛ.
стъпвам < бос> в огъня за някого или за нещо - вж. при ОГЪН.
ритам срещу ръжен<а> / ритам с бос крак ръжена вж. при РЪЖЕН.
64. БОСИЛЕК
127. помирисал босилека. Жарг. Ирон.
Умрял. • Вярно ли е,
че Жоро Спринцовката помирисал босилека? Да, бе, гушнал букета
след предозировка. (Р.р.).
религиозния обичай попът да ръси с босилек светена вода.
-63-
дьрта брантия
65. БОСТАН
128. обран бостан. А Нещо ограбено, разхищено. • Бойко Борисов
- „ Управлявам обран бостан.“ (Стандарт, 22.04.2010).
66. БОЯ
129. сгъстявам боите (краските). Книж. А Пресилвам, преувеличавам лошите страни на нещо. • Съзнателно сгъстих боите, когато
му описах в каква беднотия живеят роднините му, за да предизвикам състраданието му. (Р.р.).
67. БРАДА
130. скубя си <космите на> брадата <от яд>.
Силно се ядосвам; силно нервнича. • В ЦРУ си гризат ноктите на ръцете от яд. В
Скотланд ярд си гризат ноктите на краката от яд. В МОСАД си
скубят брадите от яд. (168 часа, бр.28, 2004, с.2). Джим би вадил
часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как
онзи си скуби брадата от завист. (Мин. год., бр.9, 2017, с.48).
V Езиков отзвук от старинно житейско обобщение на жестова изява на яда,
използвано още в библейските текстове на Стария завет.
68. БРАДАТ
131. брадата лъжа. А Явна, нагла лъжа • - Цариград и Едрене каза Костаки ефенди, като прибави при многото си лъжи и тази
брадата лъжа. (Ст. Заимов, Миналото (1983), с.568).
69. БРАК
132. брак по сметка. Книж. л. Съюзяване по финансови, по материални изгоди и интереси. • Брак по сметка души с царска прегръдка
партньорите си. (Труд, 16.01.2002, с.1). За съжаление „Гергьовден“ и
ВМРО не успяха да се сработят, защото пробният им брак бе по
сметка, а не по душа. (Труд, бр. 138, 2004, С.12). През последното десетилетие силно нарасна броят на браковете по сметка, напълно в
духа на станалите в живота промени. (Р.р.).
V От обичайната социална практика в брачното дело.
70. БРАНТИЯ
133. дърта брантия. А Развалина. • Взеха държаеа наредена и
накичена като булка, за да я превърнат в дърта брантия. (А. Каковски. Живот на мъртвия човек).
Големият брат
64
71. БРАТ
134. Големият брат. Шег. Ирон
Всесилният, който всичко вижда и
контролира. • Преди три десетшетия бащата е козирувал на Големия
брат от Москва, а сега синът прави абсолютно същото пред началниците от Белия дом, Държавния департамент и Пентагона, (Мин. год.,
бр.28, 2016, с.9). Войниците ни, доколкото останаха, и те са по разни
съмнителни мисии в услуга на Големия брат. И това е главно заради
безгръбначието на политическата ни класа. (Мин. год-., бр.2, 2010, с.9).
V Изразът тръгва от романа-антиутопия „1984“ на английския писател Дж.
Оруел, в който е описана въображаема тоталитарна държава. Широка популярност
придобива фразата от този роман „Големият брат те следи“, особено след като се
организира и такова шоу „Биг Брадър“. Изразът търпи динамично преосмисляне,
като все повече се осмисля със значение ‘Силната, голямата държава, която държи под контрол по-слабите, по-малките държави’.\ЕС\. В публицистичната практика така най-често се наричаше «Съветският съюз», а сега «САЩ».
135. нашего брата. А Такива като мен, такива като нас - със същото икономическо състояние, положение, интереси. • Нашего брата не
пада по-долу, като види пачките. (Уикенд, бр.51, 2016, с.32). Нашего
брата знае две и двеста. (Р.р.).
архаизиран израз.
П БРАШНО:
два остри камъка брашно не мелят - вж. при КАМЪК,
не меля брашно с някого - вж. при МЕЛЯ.
□ БРОЕН:
за броени часове - вж. при ЧАС.
<за> <до> броени дни - вж. ДЕН.
след броено време - вж. при ВРЕМЕ.
п БРОЙКА:
за една<та> бройка - вж. при ЕДИН.
п БРОНЯ:
рицар без броня - вж. при РИЦАР.
о БРОЯ:
броя гаргите - вж. при ГАРГА.
броя дните - вж. при ДЕН.
броим (четем) се на пръсти - вж. при ПРЪСТ2.
броя мухите по тавана - вж. при МУХА.
не броя за слива някого - вж. при СЛИВА.
-65-
по острието на бръснача
72. БРУТ
136. и ти ли, Бруте, <сине мой>. Книж. А Възклицателен укор,
изпълнен с болка, към близък, който го предава или му изменя. • Слушаше обвиненията на довчерашния си най-близък приятел и не вярваше на ушите си. Идваше му да извика: — И ти ли, приятелю, им повярва, и ти ли, Бруте - но каква полза. (Р.р.).
V От трагедията на Шекспир „Юлий Цезар“ - думи на умиращия Цезар към осиновения му син Брут, съучастник в убийството му, превърнали се в крилата фраза.[ЕС].
73. БРЪМБАР
♦ имам мухи (бръбари) в главата си - вж. при ГЛАВА.
137. пускам бръмбар<и> (.иух«<«>) в главата на някого. А Внушавам нещо на някого, подтиквам го да извърши нещо немного умно и не
от полза за него. • Някой му пуска бръмбари в главата и той не се
усеща, че го използват за свои интереси. (Р.р.).
74. БРЪСНА
138. бръсна без сапун някого. Жарг. Пренебр. А Мамя, ограбвам
някого, като му продавам нещо прескъпо. • Купи си кола уж на сметка,
но се оказа че са го обръснали без сапун. (Р.р.).
139. не бръсна за слива някого. Жарг. Пренебр. А Изобщо не
зачитам, не признавам, не уважавам някого. • В службата му никой не
го бръсне за слива, а той се мисли за началник. (Р.р.).
75. БРЪСНАЧ
♦ мозъкът ми реже като бръснач - вж. при МОЗЪК.
140. на ръба на бръснача. Книж. а Много рисковано. • Значи САЩ
могат да дават жертви и да играят на ръба на бръснача ...а ние, балканските хитреци, при първия изстрел пълним гащетата и палим далеч
от конфликта. (Труд, бр.102, 2004, с.2). Когато се изказвам, винаги съм на
ръба на бръснача да се превърна или не в нравоучител. (Телевиз. пред.).
141. по острието на бръснача. Книж. А Много рисковано. • Аз
близо три години балансирам буквално по острието на бръснача и
се опитвам по всякакъв начин да потушавам всякакъв род разправии и конфликти. (Труд, 13.03.2002, с. 11). ... защитата на „лъвовете“
често се движеше по острието на бръснача. (Труд, бр.42, 2000).
Ф сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> - вж. при ПИПЕ.
правя на будала някого
66-
76. БУДАЛА
142. правя на будала някого. А. Подценявам някого, отнасям се с
него като с глупак и наивник. • Защо ни правиш на глупаци, всички ние
сме учили общо 113 години, а ти само осем и ни правиш на будали.
(168 часа, бр.9, 2001, с.35).
77. БУКВА
143. безгласна буква. Пренебр. А Човек, чието мнение е без значение, тъй като не се зачита. • Александър Томов присъствал на събранието, но бил толкова безгласна буква в БФС, че нямал какво да
направи. (Шоу, бр.З, 2015, с.53).
144. буква по буква. Книж. А. Съвсем точно и последователно (за
нещо прочетено или преразказано устно или наум). • Буква по буква им
предадох всичко, което пишеше в прощалното писмо. (Р.р.).
145. до последната буква. Книж. А Изцяло, напълно, с всички
подробности. • Те спазиха протокола до последната буква и пристигнаха в „Бояна“ в строг ред. (Труд, 28.09.2001, с.4—5).
146. мъртва буква. Книж. А Формална, външна страна на нещо, която
прикрива същността му. • Записаните в конституцията права на безплатно здравеопазване и образование, останаха мъртва буква. (Р.р.).
V Изразът няма дословен първообраз в библейските текстове, но като общ
смисъл се основава на библейски текст (напр. 2 Кор. 3:6 „Той ни е дал способност да
бъдем служители на Новия завет, не на буквата, а наДуха, защото буквата убива,
а Духът животвори“). По форма той е свързан и с френската фраза - Lettre morte. [ЕС].
♦ спазвам буквата и духа на нещо - вж. при ДУХ.
78. БУКЕТ
147. гушвам букета. Жарг. Ирон. А. Умирам. • И за какво бе всичкия този ламтеж? И той гушна букета в сандъка. (Р.р.). Анке, донеси ми една кана вино и оня тютюн, дето е по-серт, да се подкрепя,
преди да гушна букета, (Иво Сиромахов, Историите на Слави, с.2).
V От религиозния обичай прощаването с мъртвеца да става с цветя, слагани в
ковчега му върху кръстосаните на гърдите му ръце.
а БУКОВ:
дебела (букова) глава (кратуна) - вж. при ГЛАВА.
— 67 —
в окото на бурята
79. БУНИ1ЦЕ
148. запращам на бунището. X Изхвърлям от употреба. • Световните дизайнери запращат на бунището официалната дреха.
(Труд, бр.60,2000, с.34).
80. БУРЕ
149. буре със <сух> барут <с фитил>. Книж. ж Взривоопасно,
много опасно нещо. • Но за разлика от Костов царят няма време да
държи такова буре е барут под краката си. (Труд, бр.47, 2002, с. 10).
Скептично настроени англичани смятат, че сегашното състояние
на щатската икономика поразително прилича на буре със сух барут и къс фитил, който всеки момент може да пламне. (24 часа,
10.12.2001, с.21).
V От старинната военна практика - съхраняване и пренасяне на барута в бурета.
150. буре с динамит. Книж. А Много голяма, разрушителна опасност. • МОК сам си подложи буре с динамит. (Труд, бр.49, 2002, с.ЗЗ).
V От старинната военна практика - съхраняване и пренасяне на барута в бурета.
п БУРЕНОСЕН:
като буреносен облак - вж. при ОБЛАК.
п БУРИДАНОВО:
Буриданово магаре - вж. при МАГАРЕ.
81. БУРЯ
151. буря в чаша вода. Книж. А Много шум, много разправии и
вълнения по незначителен повод. • Всички тезй вълнения около Нова
година се оказаха буря в чаша вода. (Р.р.).
V От фр. C’est une tempete dans un verre d’eau. Според Балзак тези думи при-
надлежат на френския писател, философ и просветител Монтескьо, който нарекъл
„буря в чаша вода“ политическия конфликт в малката‘европейска република СанМарино.[ЕС].
152. в окото на бурята. Публ.
В центъра на събитията. • Сега е
модерно да споменават някакво око на бурята, без да знаят дори .
откъде е тази фраза, поне трима души го казаха през последните
три дни „попаднали сме в окото на бурята“. (Труд, 06.03.2010, с. 16).
V Изразът е от областта на метеорологията.
Ф който сее вятър, жъне буря - вж. при ВЯТЪР.
изгърмяват ми бушоните
-68
а БУТАМ:
вра (въвирам, бутам, навирам) си носа в нещо - вж. при НОС.
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо
- вж. при ГАГА.
п БУТИЛКА:
изпускам (пускам) духа от бутилката - вж. при ДУХ.
82. БУШОН
153. изгърмяват (изгарят) ми бушоните. А Не ми издържат нервите. • Като чух това чудовищно обвинение, признавам, изгърмяха
ми бушоните и така се нахвърлих върху него, че ако не бяха се намесили другите, не знам какво щеше да стане, (Р.р.).
V От електротехническата битова сфера - изгаряне на бушоните при късо съединение.
83. БЪДА
154. да бъдеш или да не бъдеш. Книж, А За израз на мъчително
колебание. • Ние трябва да решим на този коронен съвет един капитален въпрос - да бъдем или да не бъдем. Да я има България или не... (М.Топалов, Буров, с.85). Тежко е не само когато нямаш избор, а и когато го
имаш и трябва да решиш дилемата да бъдеш или да не бъдеш, (Р.р.).
V От монолога на Шекспировия Хамлет.
Ф каквото е било - то е и сега, и каквото ще бъде - то вече
е било - вж. при КАКЪВ / КАКВО.
Ф първите ще бъдат последни, последните - първи вж. при ПЪРВИ.
Ф с какьвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден - вж. при СЪД.
84. БЪЗЕ
155. <на>правя на бъзе и коприва някого, А Нахоквам жестоко
някого, накарвам му се много. • Направил председателя на „бъзе и
коприва“. Ругал го цял час и едва не го нашамарил с тежките си
пестници, (А.Гуляшки, Злат, руно, с.328). Поседа при него, попушиме,
побъбрем едно-друго, аз гледам повече ако мога да се заяждам с
германците, та ако случайно ония слушат, да кажат: ,Две щръклета е наш човек, виж кво ги прави германците! На бъзе и коприва ги
прави!“ (Й.Радичков, Барутен буквар, с.46).
Вж. и направя (правя, стана) на мат и маскара - при МАТ.
69 —
бягам като дявол от тамян
V Произходът на израза може да се свърже с последиците от нажулването с
коприва, при което се появяват болезнени обриви по кожата, като болките пък се
облекчават чрез натриване с бъзе.
85. БЪКЕЛ
156. бъкел не зная. А Нямам никакви знания; нищо не зная. • И
днес, сравнявайки болничната помощ там и нашата, не може да се
начуди на милите жени - медицински сестри и санитарки, в американските болници. С тях разговаря с езика на жестовете, тъй като
тогава не знае бъкел английски. (Уикенд, бр.15, 2017, с.22.).
а БЪЛГАРСКИ:
на чист български език - вж. при ЕЗИК.
86. БЪЛХА
157. бълха ще ме ухапе. А Не ще понеса някаква чувствителна
загуба, няма да бъда много материално ощетен. • Гората е държавна,
бълха ще я ухапе държавата, че си клъцнал малко дърва за огрев.
(Й.Радичков, Барутен буквар, с.38).
4 правя от мухата {бълхата, мравката) слон - вж. при МУХА.
а БЪРЗ:
бързата кучка слепи ги ражда - вж. при КУЧКА.
на бърза ръка - вж. при РЪКА.
на бързи обороти - вж. при ОБОРОТ.
с бърза крачка ! с бързи крачки - вж. при КРАЧКА.
а БЪРКАМ / БРЪКНА:
бъркам {бръквам, бръкна) в делвата {кацата) с меда вж. при МЕД.
бъркам в джоба на някого - вж. при ДЖОБ.
бъркам в раната на някого — вж. при РАНА,
бъркаме един друг в кесиите си - вж. при КЕСИЯ,
бъркам се дълбоко - вж. при ДЪЛБОКО.
бъркам си в {чопля си) носа - вж. при НОС.
87. БЯГАМ
♦ бягам като дявол от тамян - вж. при ДЯВОЛ.
Ф бягам като от чумата - вж. при ЧУМА.
Ф втурвам се {бягам, побягвам) презглава вж. при ПРЕЗГЛАВА.
гузен негонен бяга
70
158. гузен негонен бяга. А Казва се, когато някой започва да се
оправдава, без да бъде обвинен; виновният, без да иска, сам се издава,
като започва да се оправдава. • Гузен негонен бяга, защо бърза да се
оправдава, след като твърди, че не е виновен. (Р.р.).
народната поговорка „Гузен негонен бяга“.
88. БЯЛ
♦ бели пари за черни дни - вж. при ПАРА ! ПАРИ.
159. бяла врана. А Човек, който рязко се отличава от другите хора,
който е изключение. • Дрехите на Княза не бяха толкова луксозни, нито толкова екстравагантни. Но той ги получаваше с колети от Париж и те, разбира се, го отличаваха от нас като бяла врана. (Л.Левчев, Убий Българина, с.245).
у От лат. Albus corvus. Изразът придобива популярност от 7-та сатира на римския поет -сатирик Ювенал: „Съдбата дава царство на роб, триумф на пленник. /Но
такъв щастливец е по-рядък от бяла врана“.[ЕС].
Ф бяла книга - вж. при КНИГА.
Ф бяла Рада - вж. при РАДА.
160. бял кахър. А Грижа, неприятност, за която не си заслужава
човек да се безпокои, тревожи. • Мен ме възпитаха Те - Пасков и Кеворкян - това е резултатът, простете, момчета, ние сме резултатът от вашия провален проект. Но ние сме бял кахър. Страшното
е, че не виждаме причината да родим Следващите. (168 часа, бр.12,
2004, с.26). Баба ми казваше, това твоето са бели кахъри, само да си
жива и здрава. (Стандарт, бр.6, 2014, с.8).
Ф бяла смърт - вж. при СМЪРТ.
Ф бяла</ив> лястовица - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
Ф бяла якичка - вж. при ЯКИЧКА.
Ф бяло петно - вж. при ПЕТНО.
Ф вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
- вж. при СВЯТ.
Ф вдигам бялото знаме - вж. при ЗНАМЕ.
Ф виждам звезди по пладне (посред бял ден) - вж. при ЗВЕЗДА.
Ф вятър ме вее <на бяла кобила> - вж. при ВЯТЪР.
161. излизам (появявам се) на бял свят. А За художествено произведение - отпечатано, издадено, представено на публиката. • Времето е
показвало, че забранените филми рано или късно са излизали на бял
свят. Все пак живеем в XXI в. (Телеграф, 11.06.2009, с.13). Тя се появи
71
хващат ме бесовете
на бял свят след продължителни и мъчителни процедури в края на
2008 г. (Галерия, бр.6, 2017, с.7).
♦ като бял ден - вж. при ДЕН.
162. като бял човек. А Да се чувствам материално осигурен и с
възможности да водя живот с добър стандарт. • Един път и аз като бял
човек да отида на почивка. (Р.р.).
расовата разслоеност на американското общество в миналото: хората от
бялата раса - господари, хората от черната раса - роби и прислуга.
♦ на бял кон {връщам се, идвам) - вж. при КОН.
163. на бялото казвам {викам) черно / на черното казвам {викам) бяло.
Съзнателно преиначавам нещо: умишлено представям доброто за лошо или лошото за добро. • Ний сме племе опако! Зло племе,
инатливо. На черното викаме бяло, тъй само от инат. (А.Гуляшки,
Злат, руно, с.258). ... можете да си въобразите като каква цена е
трябвало да има Левски в очите на тия хора - будно и скромно момче, ненавикнало да казва на бялото черно и на черното бяло. (Зах.
Стоянов, Съч., т.П, с.34).
♦ няма да видя бял ден - вж. при ДЕН.
164. по бели {долни)' гащи. А Съвсем неподготвен. • Гответе се
и на село, и из околията за него, че да не ни свари по бели гащи. (Ил.
Бешков, Словото на Бешков, с.(94).
♦ посред бял ден - вж. при ДЕН.
165. черно на бяло. А 1. Писмено документирано; ясно е казано. •
При радикалния шериат под знаменателя „Аллах акбар!“ черно на
бяло е написано - убий неверника*. (Мин. год., бр.50, 2016, с.9). Там
черно на бяло пише „Тъй ще бъдат последните първи, и първите —
последни, защото мнозина са звани, а малцина избрани.“ (Мин. год.,
бр.28, 2016, с.10). Ж 2. Налично доказателство за нещо. • Да се докаже
вина на човек, извършил някакво престъпление, е нужно да има черно на бяло някакво доказателство. (Р.р.).
преосмисляне на писан текст върху бял лист.
♦ шито {съшито) е бели конци. - вж. при КОНЕЦ.
89. БЯС
166. хващат ме бесовете. А Започвам да действам под напора,
под силната власт на неовладяни отрицателни чувства (гняв, злоба, мъст
и др. под.). • След смъртта на сина им Игор Блага се обадила по
вавилонското стьлпотворение
— 72 —
телефона с думите: «Пада ви се! Господ ви наказва! Той не прощава!
Хванаха ме бесовете и не ме пуснаха, докато не ù се обадя... «Ваша
работа е, че проклехте депутатите, подписали конституцията, да
им изсъхнат ръцете. Но няма да премълча светотатството срещу
майката Мария Кюлюмова. (Мин, год., бр.4, 2017, с.23).
V Изразът по произход е свързан с близки по форма и смислово съдържание
изрази в библейсксите текстове (Лк. 7:33; Ио. 8:48), напр. И6. 7:20 «Народът отговори и рече: Бяс те е хванал. Кой иска да Те убие» (Мариин,
ди и лиши).
в
90. ВАВИЛОН
167. вавилонско стьлпотворение. Книж. А Голямо разбъркване, голяма неразбория. • В града се беше струпал всякакъв разноезичен народ - същинско вавилонско стълпотворение. (Р.р.).
V Изразът е мотивиран смислово от библейския мит за започнатия от народите
на Вавилонското царство градеж на град и кула (стб. стлжпъ) висока до небето, за да
постигнат име и слава, преди да се разселят по цялата земя. Бог, възмутен от дързостта
на хората, попречил на строежа, като размесил езиците им и те престанали да се разбират помежду си. Така градът и кулата останали недостроени, а народите се пръснали
по цялата земя. (Бит. 11:2-9).
пВАДЯ:
вадим (дерем) си очите - вж. при ОКО.
вадя въглените от огъня - вж. при ВЪГЛЕН.
вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)> вж. при КАРТОФ.
вадя душата си на показ - вж. при ДУША.
вадя (изкарвам) душата на някого — вж. при ДУША.
вадя (изваждам) кестените от огъня - вж. при КЕСТЕН,
вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят нещо
- вж. при СВЯТ.
вадя (изваждам) си хляба - вж. при ХЛЯБ.
гарван гарвану око не вади - вж. при ГАРВАН.
изваждам (вадя) от батака някого или нещо - вж. при БАТАК,
който вади нож другиму, от нож умира - вж. при КОЙТО,
на умряло куче нож вадя - вж. при КУЧЕ.
печеля (вадя, извличам) дивиденти - вж. при ДИВИДЕНТИ.
— 73 —
Вартоломеева нощ
(показвам, вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
(показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
скелети в <от> гардероба (вадя, има) - вж. при СКЕЛЕТ.
91. ВАЖЕН
168. важна (голяма) клечка (птица), Ирон. А Високопоставена
личност. • Тя, обаче, прекрасната Елизе, знаеше кой е той и реши да
го впримчи в своето банково разузнаване като много важна „клечка“. (М.Топалов, Буров, с.55). Вуйчо е важна клечка в министерството, ще ми помогне. (Р.р.).
169. много важно. Пренебр. А Не ме интересува; няма никакво
значение за мене. • Много важно, че хората щели да разберат за снощния скандал вкъщи. (Р.р.).
92. ВАКАНЦИЯ
170. дървена ваканция. А Принудително разпускане на учащи се
поради големи студове и невъзможност да се осигури топлина в учебните
заведения. • Ако не намерим решение, ще бъдем принудени да обявим
дървена ваканция още утре, коментираха общинарите. (Стандарт,
бр. 3538,2002, с.З)
V От социалната практика в годините на прехода към пазарна икономика.
93. ВАЛС
171. последен валс. Книж. А Сбогуване, раздяла завинаги. • Ракетите ще летят за последен валс на най-големия творец, играл в
„Щутгарт“, пише местният всекидневник „Щутгартер цайтунг“.
(Труд, бр. 145, 2003, с.1). 26 януари 2004-та година - последен валс за
незаконните строежи. (Труд, бр.25, 2004, с.8-9).
V От популярната естрадна песен в първите години на демократичния преход у
нас, Доследен валс“, с която обществото се разделяше с комунистическото си минало.
п БАЛТАЗАРОВ:
валтазаров пир - вж. при ПИР2.
п ВАРЕН:
хиля се като варена овча глава - вж. при ГЛАВА.
94. БАРТОЛОМЕЙ
172. Вартоломеева нощ. Книж. А Масово избиване на невинни хора,
масово кръвопролитие; жестока разправа. • Забележителна е тая нощ меж-
вари го, печи го
— 74 —
ду 26 и 27 априли. Тя ще остане забележена с кървави слова в хронологията на априлските борци за свободата, както Вартоломеевската
нощ за протестантите. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.411). Франкският крал
Дагоберт подготвил една малка Вартоломеева нощ. По даден знак българите, разквартирувани в баварски домове, трябвало да бъдат изклани. Почти и така станало. (Л.Левчев, Убий Българина, с.97).
V От историческото събитие, разиграло се в Париж на 24 август 1572 г. в нощта
срещу празника на Свети Вартоломей, когато католиците започват масово избиване на
протестанти, като за две седмици във Франция били избити повече от 30,000 протестанти. [ЕС].
95. ВАРЯ
173. вари го, печи го. А Не подлежи на каквато и да е промяна;
непоправим. • Работата вари я, печи я, все опира до генерал Радев.
(Ретро, бр.49, 2016, с. 2). Киното си е, вари го — печи го, една глупотевина. (Ал. Бешков, „Отиде си (и) Джон Ъпдайк“: Словото, бр.5,2009, с.13).
Простият човек си е прост, вари го, печи го, прост си остава. (Р.р.).
п ВДИГАМ:
вдигам акциите на някого или нещо - вж. при АКЦИЯ,
вдигам бялото знаме - вж. при ЗНАМЕ.
вдигам / вдигна пара - вж. при ПАРА,
вдигам <високо> летвата / поставям летвата високо вж. при ЛЕТВА.
вдигам гири - вж. при ГИРА.
вдигам градуса - вж. при ГРАДУС.
вдигам гълъбите - вж. при ГЪЛЪБ.
вдигам' (дигам) глава срещу някого или нещо - вж. при ГЛАВА,
вдигам (качвам) кръвното на някого - вж. при КРЪВНО,
вдигам (махам, свалям) воала от някого или нещо - вж. при ВОАЛ,
вдигам мерника на някого или нещо - вж. при МЕРНИК,
вдигам мизата - вж. при МИЗА.
вдигам на крак някого или нещо - вж. при КРАК.
вдигам от праха някого - вж. при ПРАХ.
вдигам платна / надувам платна - вж. при ПЛАТНО,
вдигам (повдигам) духа на някого - вж. при ДУХ.
вдигам (правя) стойки - вж. при СТОЙКА.
вдигам
вдигам
вдигам
вдигам
ръка1 - вж. при РЪКА.
ръкаг - вж. при РЪКА.
ръце от някого - вж. при РЪКА.
си цената ~ вж. при ЦЕНА.
— 75 —
во веки веков
дигам {вдигам) си консулите - вж. при КОНСУЛ,
издигам {вдигам) глас - вж. при ГЛАС.
{показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
с <високо> вдигната {изправена) глава - вж. при ГЛАВА.
96. ВДОВИЦА
174. надявам се като вдовица на ерген.
Напразно. • Петя
така се надяваше като вдовица на ерген, че се почувства неудобно.
(Всеки ден, 01.06.2013, с.15).
п ВДЪН:
потъвам {провалям се) в {вдън) земята - вж. при ЗЕМЯ.
97. ВЕДРО
175. като из ведро.
За дъжд - много силно, проливно вали. •
Рукна проливен дъжд като из ведро. (Р.р.).
98. ВЕЗНИ
176. везните <се> накланят {<се> наклоняват) нанякъде. Книж.
X Нещо или някой (означен от допълнението, определението) получава
предимство, предпочитание пред нещо друго или пред някой друг. • Все
още не е ясно, но мисля, че везните се накланят във ваша полза.
(Телеграф, 12.XIL2016, c.VI).
V От символа за съдебна справедливост и безпристрастност, представян с
превръзка на очите и с везни в ръка.
99. ВЕЙКА
177. като вейка. А Много слаб. • От болестта е станал като
вейка, да го духнеш, ще падне. (Всеки ден, 01.06.2013, с.15).
100. ВЕК
178. во веки веков. Книж. X Завинаги, за вечни времена. • Тогава
Западът, който гледаше на себе си като върховен победител в Студената война, смяташе, че каквото каже той и САЩ — ще бъде вовеки
веков. (Ретро, бр.5, 2017, с.8). А страшливите, изедниците и хладнокръвните ще бъдат проклети во веки веков. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.54).
V От библейските текстове (напр. От. 4:10 „двайсет и четирите старци падаха
пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха
венците си пред престола“). Преминал в книжовния език, фразеологизмы запазва
от памти века / от веки веков
-76-
значението си, но придобива функционална специализираност като изразно средство
с приповдигната тържественост, която го прави стилово маркиран книжовен израз.
♦ златен век ~ вж. при ЗЛАТЕН.
179. от памти века / от веки веков. Книж. А От незапомнени
времена, от много отдава. • От памти века парите и властта са покварявали хората. (Р.р.)те не са нито сънували още за техническа
наука и химия, но работите са като от памтивека все така и днес
„от два бука вретено“, (Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.39). Очевидно
го опитомиха по най-баналния начин известен от веки веков. (Мин.
год., бр. 18, 2017, с.9).
V От библейските текстове (напр. Иов 20:4 „Нима не знаеш ти, че от памтивека, - откогато човек е поставен на земята “).
101. ВЕЛИК
180. правя се <на> велик. А Придавам си голяма важност. • Как
да се правя на велик, след като ръстът ми е над 180, оставям грандоманията на малките хора. (Стандарт, 9.03.2001, с.21).
п ВЕЛИЧИНА:
звезда от първа величина - вж. при ЗВЕЗДА.
п ВЕНЕЦ:
трънен венец - вж. при ТРЪН.
п ВЕРЕН:
вярно куче - вж. при КУЧЕ.
102. ВЕРИГА
181. жива верига. Книж.
Протестна акция от недоволни граждани във верига, които, хванати за ръце, преграждат достъпа до някакъв обект
или до нещо. • Родители, учители и ученици от 4 столични училища ще
направят жива верига пред багерите. (Стандарт, 5.12.2001, с.2).
V От установилия се в годините на демокрация специфичен начин на протестни
акции.
103. ВЕСТНИК
182. прочетен вестник съм. А За нещо или някой - отдавна приключено минало. • Те бяха прочетен вестник за нея. (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.11). За него аз съм прочетен вестник, сега младите
момичета привличат вниманието му. (Телевиз. пред.).
V От съвременната информационно-медийна практика.
— 77 —
преселвам се във вечността
а ВЕЧЕ:
каквото е било - то е и сега, и каквото ще бъде - то вече е било
- вж. при КАКЪВ / КАКВО.
□ ВЕЧЕН:
заспивам вечния си сън - вж. при СЪН.
104. ВЕЧЕРЯ
183. тайна<»»«> вечеря. Книж. а Тайно съвещание с най-близки
сътрудници, на което се вземат важни решения. • Решението за мумифицирането на пролетарския вожд било взето на „ тайна вечеря “
припомня „Московский комсомолец“. ... Йосиф Сталин, който по-късно ще наследи Ленин начело на СССР, събрал най-близкото си обкръжение - Михаил Калинин, Николай Бухарин, Лев Каменее и Алексей
Риков. Идеята дал лично Сталин ... От групата, участваща в „тайната вечеря“, оцелял само Калинин. (Труд, 21.01.2004).
V От евангелското предание за прощаването на Иисус с учениците си на тайната
вечеря по време на последната пасха.
105. ВЕЧНОСТ
184. преселвам се във вечността. Книж. Ритор. Â. Умирам. •
Изстрадалата душа на поета се пресели във вечността. (Вл. Даверов, Ангели небесни, cl 1).
п ВЕЩИЦА:
лов на вещици - вж. при ЛОВ.
п ВЕЯ:
вятър ме вее <на бяла кобила> - вж. при ВЯТЪР,
един вятър ни вее - вж. при ВЯТЪР.
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) вж. при ДУХАМ.
какъв (кой) вятър вее - вж. при ВЯТЪР,
накъде духа (вее) вятъра - вж. при ВЯТЪР.
а ВЗЕМАМ / ВЗИМАМ:
вземам акъла (ума) на някого - вж. при АКЪЛ.
вземам връх - вж. при ВРЪХ.
вземам главата на някого ! свалям главата на някого - вж. при 1ЛАВА.
взимам (грабвам) очите (окото) - вж. при ОКО.
вземам (грабвам, спечелвам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ,
вземам добър край - вж. при КРАЙ.
вземам душ - вж. при ДУШ.
преселвам се във вечността
78 —
вземам душичката на нещо - вж. при ДУША.
вземам за мезе някого - вж. при МЕЗЕ.
вземам здравето на някого - вж. при ЗДРАВЕ.
вземам мярката на някого - вж. при МЯРКА,
вземам на босия цървулите - вж. при ЦЪРВУЛ.
вземам навътре нещо - вж. при НАВЪТРЕ.
взимам на око - вж. при ОКО.
вземам на подбив някого - вж. при ПОДБИВ.
вземам под крилото си някого - вж. при КРИЛО.
вземам (приемам) за чиста монета - вж. при МОНЕТА,
вземам присърце - вж. при ПРИСЪРЦЕ.
вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого вж. при РИЗА.
вземам се в ръце - вж. при РЪКА.
вземам си беля на главата ! вземам си белята- вж. при БЕЛЯ,
вземам си думите назад (обратно) - вж. при ДУМА.
вземам си очите - вж. при ОКО.
вземам страна - вж. при СТРАНА
вземам страха на някого - вж. при СТРАХ.
вземам (хващам) за канарче някого - вж. при КАНАРЧЕ,
вземам юздите в ръцете си - вж. при ЮЗДА.
вземат ме дяволите - вж. при ДЯВОЛ.
вземат ме мътните - вж. при МЪТНИТЕ,
държа (вземам) ключа на нещо — вж. при КЛЮЧ.
дявол да го вземе - вж. при ДЯВОЛ.
не вземам от дума - вж. при ДУМА.
не вземам от нищо - вж. при НИЩО.
правя (вземам за) капитал от нещо - вж. при КАПИТАЛ.
п ВИДЯ / ВИЖДАМ / ВИЖДА СЕ
ако ме видиш, пиши ми - вж. при ВИДЯ,
виждам гърба на някого - вж. при ГРЪБ,
виждам дебелия <край>- вж. при КРАЙ.
виждам звезди по пладне (посред бял ден) - вж. при ЗВЕЗДА,
виждам <появява се> светлина в <дъното на, в края на> тунела —
вж. при СВЕТЛИНА.
виждам през крив макарон нещо - вж. при МАКАРОН,
виждам свят - вж. при СВЯТ.
виждам се натясно - вж. при НАТЯСНО.
виждам се в чудо - вж. при ЧУДО.
виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в
собственото - вж. при СЛАМКА.
79
без вина виновен
виждам сметката на някого или на нещо - вж. при СМЕТКА,
де (къде) се е чуло и видяло - вж. при ЧУЯ.
и с невъоръжено око се вижда - вж. при ОКО.
когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало вж. при УХО.
кой накъдето види - вж. при КОЙ.
където (дето) ми видят очите - вж. при ОКО.
не се вижда краят на нещо - вж. при КРАЙ,
не си вижда дирника - вж. при ДИРНИК.
ни<»ш> съм чул, ни</ио> съм видял - вж. при ЧУЯ.
няма да видя бял ден - вж. при ДЕН.
око да види - вж. при ОКО.
показвам (да се види) кой е онбашията - вж. при ОНБАШИЯ,
през плет не съм виждал - вж. при ПЛЕТ.
с просто око (се вижда) - вж. при ОКО.
106. ВИЕ
185. на „Вие“ съм с някого или нещо. Книж. А Не съм близък с
някого, не съм добре запознат с нещо. • Не мога да ти помогна, с компютрите съм на „Вие“. (Р.р.).
V От съвременната езикова етикеция.
а ВИЗАНТИЙСКИ:
византийски номера - вж. при НОМЕР.
107. ВИЗИТА
186. арменска визита. Подигр. А Дълго, продължително гостуване. • Какви са тези арменски визити, които напоследък Петър ти
прави, май мирише на сватба. (Р.р).
V От характерен за арменците обичай на гостуване.
о ВИКАМ:
на бялото казвам (викам) черно / на черното казвам (викам)
бяло — вж. при БЯЛ.
108. ВИНА
187. без вина виновен. Книж. А Употребява се в случаите, когато някой е неоснователно обвинен за нещо. • И какво се оказа сега, аз
съм без вина виновен. (Р.р.).
V Популярност изразът получава от пиесата на руския драматург А. Н. Островски „Без вина виновни“ (1884 г.).[ЕС].
високите етажи на властта
80
□ ВИРЯ
виря глава - вж. при ГЛАВА.
виря нос / виря (навиря) си носа - вж. при НОС.
виря си краката - вж. при КРАК.
с вирнат нос (глава) - вж. при НОС.
109. ВИСОК
* вдигам <високо> летвата ! поставям летвата високо вж. при ЛЕТВА.
♦ висок дух - вж. при ДУХ.
188. високите етажи на властта. Книж. А. Висшите властови институции. • Пък били те и от най-високите етажи на властта. (Труд,
06.12.2001, с.9).
189. изхвърлям се високо. А Хваля се високопарно. • На партито Валери Божинов се изхвърли високо, като каза, че той е зарязал
Алисия. (Уикенд, бр. 100, 2013, с.4).
Ф на (с) висок глас - вж. при ГЛАС.
Ф с <високо> вдигната (изправена) глава - вж. при ГЛАВА.
110. ВИСТА/VISTA
190. от (на) прима виста / от (на) prima vista. Книж.
От пръв
поглед, на пръв поглед. • От прима виста се вижда, че всичко е съшито с бели конци. (Телевиз. пред.).
латински - prima vista.
111. ВИСЯ
191. вися като сопол. Грубо. А Натрапвам омразното си постоянно
присъствие някъде. • Засумтели турците, заваляли оплаквания при
хасковския каймаканин, че един „гайдарджибашия“ не ги оставя
спокойно да си гледат чифлиците и кефа, а пехливаните му висят
като сополи из Балък пазар и не помръдват. (Н.Хайтов, Хайдути,
104).
192. вися на косъм. А 1. Застрашен съм от смъртна опасност. •
Снежната лавина ме изхвърли на самия край на пропастта, животът ми висеше на косъм. (Р.р.). А 2. Намирам се в крайно застрашено
рисково положение. • Една история от интимно естество, която не
мога да разкажа, ме бе в няколко месеца така побъркала, че животът ми висеше на косъм. (К.Хрисов, Ад в Рая, с.41). Така на няколко
-81 -
<не é> по вкуса на някого
пъти делегатът по титрите Жорж Буске висеше на косъм да бъде
сринат. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с. 134).
♦ висящо дело - вж. при ДЕЛО.
193. висящо положение. Книж. л Неустановено, несигурно положение. • Във „висящо“ положение са и министърът, и зам.-министрите, и главният секретар. (Сега, 15.12.2003, с.12).
112. ВИТАЯ
194. витая (летя, хвърча) в (по) облаците. Книж. А Мисля или
действам идеализирано, нереално възприемам и оценявам нещата. • Много-много не му вярвам, защото знам, че витае в облаците. (Р.р.).
V В библейските текстове е използван близък израз „седя на облака“, който
може да се приеме за предформа на фразеологизма.
• 195. витае (носи се) във въздуха. Книж. А Смътно се долавят
признаци на нещо, което предстои да стане. • Попълненията в щата са
станали без конкурс, въпреки че преди около месец във въздуха витаела и такава идея. (168 часа, бр.7, 2002, с. 13).
п ВИТИЕВАТ:
витиевати слова - вж. при СЛОВО.
113. ВИХРУШКА
196. духвам като вихрушка. Книж. А Побягвам, бързо изчезвам
отнякъде. • То, горкото, за последен път се вслуша в зловещия шум
на гората и бидейки препълнено от страх, хвана дъното на потурите си, взема посталите си в ръка и духна като'вихрушка към града.
(Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.319).
п ВКАРВАМ:
вкарвам в грях някого - вж. при ГРЯХ.
вкарвам в играта някого - вж. при ИГРА.
вкарвам в правия път някого ! вкарвам в пътя някого вж. при ПЪТР
вкарвам си автогол - вж. при АВТОГОЛ.
114. ВКУС
197. <не е> по вкуса на някого. Книж. л. Не се харесва, не се нрави
/ харесва се, нрави се на някого. • Нашенските маниаци се дразнят, когато им кажеш дори една дума, която не е по вкуса им. (Труд, 18.05.2010).
държи ми влага
-82
115. ВЛАГА
198. държи ми влага. А Дълго време ми служи за назидание. •
Помня, Че баща ми ме е бил само веднъж като дете, но и досега ми
държи влага. (Р.р.).
п ВЛАГАМ:
влагам в устата на някого нещо - вж. при УСТА.
116. ВЛАДИКА
Ф вуйчо владика - вж. при ВУЙЧО.
199. небесен владика. Книж. А Господ. • Небесният владика
дава, ама мотика решава, не се ли хванеш на работа, нищо няма да
постигнеш. (Р.р.).
V От християнската религиозна терминология.
117. ВЛАК
200. за всеки влак си има пътници. А За всяко нещо си има хора.
• Не съм притеснена, че ще остана сама, за всеки влак си има пътници. (Уикенд, бр.2, 2011, с.З).
201. изпускам последния влак. А Не се възползвам от последната възможност за нещо. • Изпълнителката, която през 2016 блесна
във „Вип Брадър“, трябва да побърза, ако не иска да изпусне последния влак\ (Телеграф, 23.04.10, с.24).
202. карам влака. Жарг. А Управлявам, командвам, разпореждам
се. • В ЦСКА се чудят кой кара влака. (Телеграф, 23.04.10, с.24).
V От железопътния транспорт.
203. хващам последния влак. А Използвам последната възможност.
• На 17 февруари 1997-а сме хванали последния влак, тъй като на следващия ден е стартирала процедурата по прегледа на кандидатурите
за първата вълна при разширяването на алианса. (Труд, бр.47, 2003, с.41).
Чикаго хвана последния влак за плейорите. (Телеграф, 16.04.2010, с.З 1).
V От битово-житейската сфера.
118. ВЛАСТ
Ф високите етажи на властта - вж. при ЕТАЖ.
204. губя власт над себе си. Книж. А Преставам да се владея. •
Когато видя да се нахвърлят върху стареца, загуби власт над себе
-83
влача се в (на) опашката
си, извади пистолета и стреля в единия от нападателите, а другите
се разбягаха. (Р.р.).
♦ коридори на властта - вж. при КОРИДОР.
205. обличам / облека с власт някого. Книж. А. Давам някому
права, пълномощия да управлява. • Президентът не е облечен с власт
да решава такива въпроси. (Телевиз. пред.).
119. ВЛАХ
206. власите се давят на края на Дунава, х За човек, който губи,
проваля работата си в последния момент. • Изпипай си нещата добре,
защото знаеш, че власите се давят на края на Дунава. (Р.р.).
популярна народна поговорка.
120. ВЛАЧА (СЕ)
207. влача се в (на) опашката, х Не постигам особени успехи,
изоставам в развитието или в работата си. • Виж другите какви длъжности заеха, а ти все се влачиш в опашката. (Р.р.).
♦ влача се по корем - вж. при КОРЕМ.
Ф куче влачи, <диря няма> - вж. при КУЧЕ.
а ВЛИВАМ:
преливам (вливам) кръв - вж. при КРЪВ.
п ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) - вж. при ВОДА,
влизам в атмосферата на нещо - вж. при АТМОСФЕРА,
влизам ! вляза (отивам /отида) в архивата - вж. при АРХИВА,
влизам в години - вж. при ГОДИНА.
влизам в кожата на някого - вж. при КОЖА.
влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
влизам в огън и вода - вж. при ОГЪН.
влизам (падам, попадам, хващам се) в мрежата (мрежите)
на някого - вж. при МРЕЖА.
влизам (стъпвам) в огъня - вж. при ОГЪН,
влизам в очите на някого - вж. при ОКО.
влизам в релси - вж. при РЕЛСА.
влизам в следите на някого - вж. при СЛЕДА,
влизам в устата на някого - вж. при УСТА.
влизам под кожата на някого - вж. при КОЖА.
вдигам воала от някого...
-84-
и в пъкъла влизам за (заради) някого или нещо - вж. при ПЪКЪЛ,
не ми влиза в работата - вж. при РАБОТА.
отивам (отида) (влизам ! вляза) в джоба (джобовете) на някого
- вж. при ДЖОБ.
по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в) иглени уши
- вж. при КАМИЛА.
през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза вж. при УХО.
а ВЛЪХВА:
даровете на влъхвите - вж. при ДАР.
а ВМИРИСВАМ СЕ:
рибата се вмирисва от главата - вж. при РИБА.
п ВНАСЯМ:
давам (внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА.
□ ВНИМАВАМ:
гледай (внимавай) в картинката вж. при КАРТИНА / КАРТИНКА.
121. ВОАЛ
208. вдигам (махам, свалям) воала от някого или нещо. Книж.
' А Показвам някого или нещо в истинската му светлина. • Едно е какъв
се представя той пред хората, друго е, когато му свалиш воала, и
видиш какъв е всъщност. (Р.р.).
122. ВОДА
209. бия водата в хаван. А Върша нещо съвсем безполезно и неразумно. • Да се надяваш на заровено имане, вместо да се захванеш
със сериозна работа, все едно да биеш вода в хаван. (Р.р.).
♦ буря в чаша вода - вж. при БУРЯ.
210. в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам). Книж.
Захващам се с много трудна работа. • С целия този личен и партиен
актив Надежда Михайлова се хвърля в дълбоките води на партийните дела. (168 часа, бр.71, 2002, с.10). Ако започнем да обсъждаме източването на ДДС, ще нагазим в дълбоки води. (Труд, бр.235, 2002, с.13).
V По асоциации от морското дело.
♦ в <една> капка вода бих удавил някого - вж. при КАПКА.
♦ влизам в огън и вода - вж. при ОГЪН.
85
една вода (вятър) ни носи
211. в свои води (съм, чувствам се, плувам). А В област, която
добре познавам, в която се чувствам уверен, сигурен поради добро познаване на нещата. • Отивам заведението край града. Там се чувствам
в свои води. (168 часа, бр.26, 2001, с.23). Европа отдавна се е превърнала в място, където всеки джихадист се чувства в свои води. (Уикенд,
бр.51,2016, с.34).
V По асоциации от морското дело.
212. в стари съсъди наливам жива вода. Книж. А Обновявам,
давам нов живот на нещо старо. • Когато преди повече от единадесет
века светите братя превеждали Библията на нашия език, те трябвало за пръв път да произнесат стотици нови слова или в стари
съсъди да наливат нова жива вода. (Труд, 17.01.2002, с.17).
V От съчетаването на два древни библейски израза „наливам ново вино в
стари (вехти) мехове“ и „жива вода“.
213. върви ми по вода. А Всичко се нарежда безпроблемно, нещата се развиват най-благоприятно. • Ще ни върви по вода, прогнозира
пред своите лидерът премиер Сергей Станишев. (Труд, бр. 119, 9 с.1).
В интерес на истината, медиите на Апенините вярват на своите
служители на реда и са убедени, че тазгодишното издание на Г-7
ще премине по вода. (Телеграф, 26.05.2017, с.26).
V От народния обичай при тръгване към някаква сериозна работа да се плиска
вода пред заминаващия с пожеланието, Да ти върви по вода“.
♦ гола вода - вж. при ГОЛ.
♦ гола вода - вж. при ГОЛ.
214. докарвам (нося) вода от девет дерета (кладенеца). А Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо
или да убедя някого в нещо. • Някои политологи и журналисти така се
стараха, че докараха от девет дерета вода само да докажат, че изборната победа не е на социалистическата партия, а лично на генерала. (Р.р.). Други събират от девет кладенци вода да ги оправдаят, че
„времето било такова“. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.119).
215. една вода (вятър) ни носи. А С еднаква участ сме. • Какво
да ми завиждаш, всички нас една вода ни носи, животът ни никак не
е лек. (Р.р.).
♦ <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>
и бебето - вж. при БЕБЕ.
♦ излизам (измъквам се) сух <от> (из) водата> - вж. при СУХ.
Ф като две капки вода - вж. при КАПКА.
Ф кръвта вода не става - вж. при КРЪВ.
огнена вода
— 86 —
Ф ловя риба в мътна вода - вж. при РИБА.
Ф минавам (преминавам) през огън <и вода> за някого или
за нещо - вж. при ОГЪН.
Ф мътя водата (водите) на някого или на нещо - вж. при ВОДА.
Ф на дявола вода нося - вж. при ДЯВОЛ.
216. огнена вода. А Ракия, алкохол. • Какво друго да прави народът, освен да ги преглъща с огнена вода и сервирано от политиците
мезе. (168 часа, бр. 50, 2001, с.2).
V От приключенската литература за американските индиаци, главно от книгите
на Майн Рид.
217. откривам топлата вода. Ирон. А С голямо закъснение проумявам нещо отдавна известно на другите; откривам нещо отдавна известно на света. • Убеден е, че предложеният от него законопроект
за промени в избирателния закон е открил топлата вода. (168 часа,
бр.5, 2002, с.10). Режисьорът си помислил, че е открил топлата вода. (Шоу, бр.37,2013, с.ЗЗ).
218. пия вода от извора. А Черпя информация, знания направо от
първоизточника. • Когато става дума за толкова лични неща, хората
трябва да пият вода от извора. (Р.р.).
219. пия <една> студена вода. ! пий <една> студена вода за нещо. А Прежаля, примиря се с нещо, което неочаквано загубвам или не
успявам да постигна. • Ако някой смята, че съм ги измислил, да пие една
студена вода от историческите извори. (Мин. год., бр.37, с.55). Хилядите вложители в КТБ, банката на Цветан Василев, загубиха вложенията си, пиха по една студена вода, след като тя фалира. (Р.р.).
220. подливам вода на някого. А Попречвам на някого да успее в
нещо; развалям му работата. • БСП подля вода на Лечков за по-ниски
данъци в Сливен. (Стандарт, бр.857О, 2016, с.5). Сините пък се оказаха
баш майстори в подливането на вода. Войната „Кой е по-най-лидер“ вече преля от съда в ЦИК, та дори плисна до Сметната палата! Въобще - гола вода\ (Труд, бр. 11/99, 2009, с.1).
221. поливам (обливам) със студена вода някого. ! като полят
(облят) със студена вода. А Неприятно изненадвам някого, като му съобщавам разочароваща вест; / крайно неприятно изненадан, наскърбен, жегнат от нещо. • Панча като че поляха със студена вода - тъй изтръпна,
кога чу това. (Т.Г.Влайков, Ратай). Решението на комисията го поля със
студена вода, толкова беше убеден, че той ще спечели конкурса. (Р.р.).
Ф преминал (минал) през огън и вода - вж. при ОГЪН.
Ф света вода ненапита — вж. при СВЕТИ.
-87-
студена война
222. тиха вода. А Прикрит, потаен човек. • Гледаш я такава тиха
вода, но пази Боже да ти влезе в къщата, бял ден няма да видиш.
(Р.р.).
п ВОДЕНИЧЕН:
окачам {надявам, увесвам) воденичен камък на шията (врата)
на някого - вж. при КАМЪК.
123. ВОДЯ
♦ водя за носа някого - вж. при НОС.
Ф водя играта - вж. при ИГРА.
Ф водя се по акъла (ума) на някого - вж. при АКЪЛ.
Ф кой да води бащина<т«> дружина - вж. при ДРУЖИНА.
223. ни<то> се води, ни<мо> се кара. А Неразбран, опърничав
човек. • Трудно се излиза на глава с такъв човек като него, ни се води,
ни се кара. (Р.р.).
124. ВОЙНА
Ф война на нерви - вж. при НЕРВИ.
224. обявявам война. Книж. А Започвам непримирима борба с
нещо или с някого. • Ръководството на ЦСКА обяви война на агитката. (168 часа, бр.25, 01, с.53).
Ф пуническа война - вж. при ПУНИЧЕСКИ.
225. студена война. Публ. А Между държави - крайно враждебни
отношения, нестигащи до въоръжен конфликт; между хора - натегнати,
неприязнени, отчуждени отношения. • Студената война започна. Рузвелт го няма! Въпреки че бяхме съюзник на Третия райх, само на
нашата страна бяха запазени границите отпреди войната. Най-много беше засегната Унгария. (Мин. год., бр.28, 2016, с.22). Тогава Западът, който гледаше на себе си като върховен победител в Студената война, смяташе, че каквото каже той и САЩ — ще бъде вовеки
веков. (Ретро, бр.5, 2017, с.8).
V От англ. Cold war. За пръв път изразът е използван от американския политик
Б. Барух, който в свое изказване пред законодателното събрание на Южна Каролина
на 16.IV. 1947 г. казва „Сега ние се намираме в състояние на студена война“'. Широка
популярност обаче изразът получава след като през същата година от печат излиза
сборник със статии на журналиста У. Липман „Студената война. За външната политика на G4ZZf‘.[EC],
небесно войнство
-88-
125* ВОЙНСТВО
226« <цялото> небесно</ио> войнство. Книж. Остар.
Ангелите. • Господ и цялото му небесно войнство не могат да ти помогнат, ако той се заяде с тебе. (Р.р.).
V От библейската книжнина (напр. 3 Цар. 22:19 „видях Господа да седи на Своя
престол и цялото небесно войнство стоеше пред него отдясно и отляво“)-
227. цялото кралско войнство. Ирон. А Без изключение - всички от някакво обкръжение, от някаква обществена или професионална група,
прослойка. • На светските приеми се събира цялото кралско войнство на софийския хайлайф. (Р.р.).
V По модела на библейския израз „<цялото> небесно войнство“. Изразът влиза
в употреба от романа на американския писател Роберт Пен Уорен в неговия руски
превод „Цялото кралско войнство“ („АП The King’s Меп“ 1946 г., буквално „Всички
кралски хора“).[ЕС].
126. ВОЛЕ
228. от воле. Жарг. х Бързо, на бърза ръка, с лекота; без каквото и
да е усилие. • Имам лека ръка, каквото съм си пожелавал, постигал
съм го от воле. (Р.р.).
V От спорта.
127. ВОЛ
229. волско търпение. А Голямо, безропотно търпение. • Понякога
трябва да имаш волско търпение, за да издържиш на такъв мъж. (Р.р.).
230. като вол. X 1. За работене - работя извънредно много и упорито. • Хванеше ли се на работа, работеше като вол, не знаеше почивка. (Р.р.).
2. За интелигентност - тъп, глупав. • Гледаш го облечен,
издокаран, но гледа като вол. (Р.р.). X 3. За ядене - ненаситно ям. •
Ядеше като вол, родителите му се бяха видели в чудо. (Р.р.).
231. търся под вола теле. А Проявявам преднамерено прекадена
придирчивост към някого и с това искам да се заям с него. • И точно
затова се чувства успяващ кмет, щото му търсят кусурите, под вола теле да намерят. (Мин. год., бр.9, 2010, с.8). Според мене това е
игра за повече печалби и нищо повече, а Вие търсите под вола теле!
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.203).
128. ВОЛЯ
232. на добра воля. А По собствено желание, доброволно. • Доказателство за това е кампанията „ От любов към живота “, която
— 89 —
по-добре врабче в ръката...
тази година събра всички свои посланици „на добра воля" в благотворителен концерт, (en. Grazia, бр.12, 2010).
Ф изливам <на воля> душата си - вж. при ДУША.
♦ пускам душицата (душата) си на воля - вж. при ДУША.
а ВОПИЕЩ:
глас <вопиещ> в пустиня - вж. при ГЛАС.
129. ВОПЪЛ .
233. <не издавам, не изпускам> ни вопъл, ни стон. Книж. а
Никаква словесна реакция, • Защо 9 години градоначалникът не изпусна ни вопъл, ни стон? (168 часа,19-25.12.2003, с.2). Например за
искането на Бальо Топлото да излезе предсрочно от съда беше качена информация, а за Гребеца - ни вопъл, ни стон. (Уикенд, 15-21 юли,
2017, с.19).
V За активизирането на израза в публичното пространство роля навярно изиграва и популярен в предходните десетилетия стих от „Балада за комуниста“ на Веселин
Андреев.
130. восък
234. като восък ставам. А Много силно прежълтявам. • Когато
чу страшната новина, лицето му се изопна и стана като восък. (Р.р).
п ВРА (СЕ):
вра (въвирам, бутам, навирам) си носа (гагата) в нещо вж. при НОС.
вра (навирам) се в краката на някого - вж. при КРАК,
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо вж. при ГАГА.
131. ВРАБЧЕ
235. по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата.
А По-добре малко, но сигурно, отколкото много, но недостижимо. • „По-.
добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата", (сп. Тема,
бр.46, 2012, с.21). Спортистът остана доволен и от бронзовия медал,
макар да имаше по-големи амбиции, но както е казано по-добре врабче
в ръката, отколкото гълъб на стряхата. (Р.р.).
а ВРАНА
бяла врана - вж. при БЯЛ.
дишам във врата на някого
90
132. ВРАТ
236. дишам във врата на някого. \ Държа в постоянно напрежение
някого, като изисквам все повече и повече от него, без да му давам отсрочка;
не давам покой на някого. • И нека тиражът ви догони нашия. Дишайте
ни във врата. Наздраве. (Труд, бр.79, 2002, с.З). Имам чувството, че представителите на различните институции само си дишат във вратовете и си разменят удари под кръста. (168 часа, 02-08.01.2004, с.13).
237. държа чатал на врата на някого. А Поставям някого в безизходно положение. • ДПС ви държеше читала на врата. (Шоу, бр.43, с.70).
238. извивам врата на някого.
1. Сломявам непокорството на
някого; налагам му се. • Зная, че е труден и упорит, но и за него ще се
намери жена, която да му извие врата. (Р.р.).
2. Убивам, унищожавам някого. • В свирепо време живеем, властта е безсилна да се справи
с бандитизма, добре е поне, че бандитите един другиму от време на
време си извиват вратовете. (Р.р.).
Ф когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало вж. при УХО.
239. не по врат, а по шия. А Все същото, без разлика. • Не бил
забравил, а не си спомнял, не по врат, а по шия! (Шоу, бр.43, с.70).
240. обесвам се на врата (шията) на някого. А 1. Натрапвам се
на някого да ме издържа материално и да се грижи за мене. • Животът
му стана още по-тежък през последната година, на врата му се
обеси и овдовялата тъща. (Р.р.). А 2. За омъжване - принуждавам някого да се омъжи за мене. • Отракано момиче излезе, докато се осъзнае, тя му се обеси на врата и сега чакат дете. (Р.р.).
Ф окачам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията
(врата) на някого - вж. при КАМЪК.
241. ходя си по врата. А Не слушам никого, не се покорявам никому; инат съм. • Той си е такъв, чепат, ходи си по врата, затова и
много си пати. (Р.р.).
♦ широко ми е около врата - вж. при ШИРОКО.
133. ВРАТА
242. врата до врата. А В непосредствена близост. • Пием кафе в
събота, защото не можем да се вместим в графиците си, разхождаме децата си в парка, а когато вече не работим, живеем „врата
до врата“, (en. Grazia, бр.12, 2010, с.48).
91
чукам на отворена врата
243. затварям вратата (вратите) на някого или за някого. Книж.
А 1. Отказвам да приема или преставам да приемам някого. • Откакто
наприказва такива небивалици за мене, аз му затворих вратата.
(Р.р.). А 2. Отказвам или отнемам на някого възможностите за достъп до
нещо или до някъде. • Престоят в затвора му затвори вратите за
работа като счетоводител. (Р.р.).
244. на затворени врати. А Тайно, скришом. • Правим си много
купони, но на затворени врати. (Уикенд, бр. 20, 2010, с. 9).
245. отварям вратата (вратите) на някого. / отворени врати.
Л 1. Приемам някого с готовност и желание някъде. • Когато и да решиш, знай, че за тебе винаги има отворени врати у нас. (Р.р.).
2. Давам, предоставям възможност на някого или на нещо да има свободен достъп или да се ползва от нещо. • Днес за всеки има отворени
врати да докаже творческите си възможности. (Р.р.).
V От библейските текстове (напр. Деян. 14:27 „Като пристигнаха и събраха
църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците“)
246. от врата на (до) врата. А Подред посещавам всички лично. •
Търговците ходели от врата на врата и се представяли за пощенски служители. (Стандарт, 18.06.2001, с.15).
V От библейски текстове (напр. Изх. 32:27 „турете всеки меча на бедрото си, .
преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си“).
247. от вратата за краката. А Без никаква предварителна подготовка, без предисловие, направо и веднага. • Само серсемите, само безтактните се втурват от вратата за краката. (Ил. „Бешков, Словото
на Бешков, с.130).
248. показвам вратата на някого. А Изпъждам, изгонвам някого. •
Наближи полунощ вече и турците не се посвениха да покажат вратата на верния Петка. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.564).
249. тръшвам (хлопвам) врата на някого. А 1. Прекратявам достъпа на някого до някого или нещо. • Обръща ядно гръб и тръшва вратата на Святая святих в събранието. (168 часа, 07-13.12.2001, с.8). А
решат ли да му тръшнат вратата, хората може и да забравят за
съуправляващата му партия. (Труд, бр.178, 2004, с.2). А 2. Слагам край
на нещо, отказвам се от нещо, с което съм се занимавал. ♦ Когато съм
най-бясна по темата, ми идва наистина да хлопна вратата и да се
отдам на заслужена ваканция. (Стандарт, бр. 3263, 2002, с.35).
250. чукам на отворена врата. А Срещам пълно разбиране, съгласие,
готовност. • Първото правило на президента е - предлагай само неща,
(намеря) намирам вратичка
— 92
които парламентът и без теб ще върши. И Георги Първанов предложи
това — референдум за влизането в Европейския съюз. Би трябвало да
чука на широко отворена врата. Обаче не - депутатите веднага тръшнаха вратата, всеки със своето си алиби. (24 часа, 24.01.2004, с.9).
134. ВРАТИЧКА
251. {намеря) намирам вратичка. А Намирам начин да заобиколя
някакво ограничение, закон, забрана. • Не знам как го прави, но за него
невъзможни неща няма, винаги ще намери вратичка и ще постигне
своето. (Р.р).
252. оставям отворена вратичка {врата), А Запазвам някаква
възможност за друго действие или постъпка. • Човек винаги трябва да
си оставя отворена вратичка, когато предприема нещо, защото
нещата се променят и рискува да сгреши. (Р.р).
135. ВРАТОВРЪЗКА
253. среща без вратовръзки. Книж. А Неофициална среща. • Първата премиерска среща „без вратовръзки“ започна на 21 януари т.г.
в резиденцията в Хисаря. (Труд, бр.73, 2000).
V От социалната етикеция.
254. врели некипели. А Празни, излишни приказки, глупости, измислици. • И да не ни хвърлят прах в очите с врели-некипели, защото
през вековете в какви ли не казани адови сме врели и кипели. (Мин.
год., бр.9, 2010, с.5).
136. ВРЕМЕ
255. без време. А Преждевременно. • Ти трябва да ги прочетеш,
за да видиш какъв титан сме загубили без време. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.195).
256. во время оно. Ирон. А Някога си, много отдавна. • Во време
оно дядо ми бил свещеник и сега често цитира евангелието. (Р.р.).
V От библейски текстове (напр. Вт. 1:9 „И аз ви казах в онова време: не мога
сам да ви водя“ (стб. во врежА оно).
257. времето ми изтича. Книж. А Настъпва краят на живота ми;
скоро ще умра. • 93-годишният Рейгън от 1994 г. страда от болестта на Алцхаймер. Състоянието му се е влошило през последната
седмица. „Времето му изтича“, добавил източникът. (Труд, бр. 155,
2004, с.31).
-93
знамение на времето
258. всичко си има своето време. Книж. А Не трябва да се избързва; трябва да се действа едва когато е назряло времето за онова, което
се прави. • Една от големите поуки, на която ме научи животът, е, че
всичко си има своето време. (Р.р.)- Нека кажем за досегашните училища: „Всяко нещо в свое нреме“, па дай да видим как и какви ни трябват да бъдат те занапред. (Хр.Г. Данов, За теб, мили роде, с.44).
V От библейски текстове. В Еклисиаст 3:1 се казва „Всичко си има свое време,
време има всяка работа под небето“.
259. въпрос на време. А С някаква отсрочка във времето, но без
всякакво съмнение; рано или късно. • Според нейни приятелки било
въпрос на време да му врътне финансовото кранче, което и без това
било понамаляло напоследък. (Галерия, бр.З, 2011, с.8).
260. до <едно> време. А Не е безкрайно, има си определено времетраене. • Хубостта е до време, добротата - вечна. (Р.р.).
V От библейски текстове (напр. И. Сир. 20:7 „Мъдър човек ще мълчи до време;
а тщеславен и безразсъден време не чака“).
261. догодина по това време. Ирон. X Изразява се съмнение, че
нещо някога ще стане. • Кога ще ми върнеш заема? - Догодина по това време. (Р.р.).
262. за нула време. X Много бързо; за съвсем кратко време; веднага. • И позирайки за мъжкото четиво „Плейбой“ от сапунена героиня за нула време можеш да се превърнеш в планетарна еротична фантазия. (168 часа, бр.5О, 2001, с.37). За нула време те вдигат
шатрата и запалват огън в печката, поставена в средата. (Стандарт, 09.02.2001, с.32).
263. за отрицателно време. Жарг. А Много бързо; за кратко, за
много кратко време. • За отрицателно време се налагат като лидери
в първото ниво. (168 часа, бр.22, 2004, с.4). Без значение дали с пуловерчето или без него, Петров може за отрицателно време да стопли сърцата на запалянковците. (168 часа, бр.37, 2002, с.2). Минута
след като била въведена в шоковата зала, за да бъде прегледана, у
нея се отключила зверска агресия и за отрицателно време превърнала залата в истинско бойно поле. (Телеграф, 10.02.2017, с.4).
Ф златно време за нещо или за някого - вж. при ЗЛАТЕН.
264. знамение на времето. Книж. А Това, което е най-характерно,
най-типично именно за тази епоха, за това време. • Поривът на народите
към демокрация е знамение на днешното време, на днешната епоха. (Рр.).
V От Библията. В Евангелие от Матей (16:1-4) се разказва как веднъж фарисе-
ите и садукеите настоятелно поискали от Исус да им докаже с небесно знамение (лич-
идва ми времето
-94
ба), че той е предсказаният Месия. Тогава Исус им казва (16:3) ,^1ицемерци, вида на
небето умеете да разпознавате, а личбите на* времената не можете ли? стб. &
ÇNâmeHH’fc крелннмш не жожете).
265. идва ми времето. А 1. Настъпва моментът, когато ще умра •
Такъв е природният закон, на всекиго живял му идва времето да си
отиде от този свят. (Р.р.). А Настъпва решителният момент, когато ще
действам, ще се проявя в нещо. • Идва моето време да покажа на
какво съм способен. (Р.р).
V От библейски текстове (напр. Ио.7:6 „ На това Исус им рече: Моето време
още не е дошло, а за вас времето е сгодно“).
266. кучешко време. А Много студено, понякога придружено със
силен вятър, време. • В такова кучешко време не ти се излиза навън,
стоиш си на топло. (Р.р.).
267. мине се не мине време. А На определени интервали във времето; периодично. • Брат е, все го жали. Мине се не мине време и ще
рече - „На неговата възраст хората си гледат внуците, гледат си
кефа, а не идват да се блъскат тука, ако не беше за България
(Труд, бр. 139,2004, с. 12).
268. мътно време. / мътни времена. / смутни времена. Книж. А
Време на неуредици, неустановеност, беззакония, произвол. • Живеем в мътни времена, животът ти е несигурен, работата ти е несигурна. (Р.р.).
V От библейските текстове (напр. 2 Мак. 14:3
някой си Алким, който по-преди
бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил, като
мислел, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник“ ).
269. никой не си знае времето. Книж.
Човек не знае докога
ще живее, кога ще умре. • Всички хора са смъртни, но никой не си знае
времето. (Р.р.).
V От Библията (напр. Екл. 9:12 „Защото човек си не знае времето. Както
рибите полетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй
и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях“).
270. ни в туй, ни в онуй време. А Късно през нощта. • Като го
изгонили събратята му во Христе из манастира, нощно време, ни в
туй, ни в онуй време, той пълзеше по дервентските стръмнини да
лепи остри сатири на манастирските порти против своите събратя. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.100).
♦ о, времена, о, нрави! - вж. при НРАВИ.
271. от време на време. А Понякога, нередовно. • Лазар работи
като бодигард, но от време на време. (168 часа, бр.29, 2001, с.56). Ше-
95 —
<късам> тмж<та> връв
фът на „Вай холдиг“ използва услугите му от време на време. (168
часа, бр.7, 2001, с.З).
V С първообраз в библейските текстове (напр. Иез. 4:10 „от време на време яж
това“). В новобългарските преводи в някои случаи срещу този прототип стои сегизтогиз. (напр. 1 Пар. 9:25 „А братята им живееха в своите селища и дохождаха
сегиз-тогиз при тях за седем дни“, църксл. ш крмини ддже до кршжи)
Ф пир по време на чума - вж. при ПИР.
272. по никое време. А В най-неподходящ момент. • Поканих го
да се видим през седмицата в удобно време, а той взе че дойде по
никое време още същата вечер. (Р.р).
273. след броено време. А Малко по-късно; след известно време.
• Той се прочу с това, че го водеха на носилка в съдебните зали, а
след броено време полицаите го хващаха да се катери по покривите
при дързък опит за грабеж. (Труд, бр.109, 2004, с.13).
274. убивам си времето. А Занимавам се с нещо, колкото да не
скучая. • - Даскале, големи глупости говориш! - подметна един мъжага, който бе дошъл на Царевец просто да убие времето. (Л.Левчев, Убий Българина, с.101). Убивам си времето с решаване на кръстословици. (Р. р.).
V Калка от френски.
137. ВРЪВ
275. изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв. X Избягвам,
офейквам, изоставям някого или нещо. • Като ги гледаш отвън - мили
момчета, засмени, слушат с интерес това, което им приказвам, а
като дойде до събрание, всеки гледа да се изхлузи като мокра връв
от погледа ми. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.224).
276. <късам> пъпна<ша> връв. Книж.
Жизненоважна изначална връзка. • Никой от тях не бърза да къса пъпната връв със синята кауза. (Стандарт, 03.12.2001, с.12^. Както и през свързаната с него
фандация „Капитал“, която се оказва и пъпната връв между Прокопиев и зелените протестъри, оглавявани от Тома Белев и eue. (Телеграф, 16.09.216, с.ХХ).
V От областта на акушерството.
О ВРЪЗВАМ:
връзвам в девет възела - вж. при ВЪЗЕЛ.
връзвам кънките - вж. при КЪНКИ.
връзвам ръцете на някого - вж. при РЪКА,
връзвам (свързвам) двата края - вж. при КРАЙ.
топла връзка
96 —
връзвам си гащите - вж. при ГАЩИ.
връзвам си езика на фльонга - вж. при ЕЗИК,
връзвам (хващам) бика за рогата - вж. при БИК.
луд за връзване - вж. при ЛУД.
цъфтя и връзвам - вж. при ЦЪФТЯ.
138. ВРЪЗКА
277. топла връзка. Книж. К Много близки отношения. • Още от
появяването му на политическата сцена Ламбовски бе атакуван от
кръга „Агнешки главички“, че бил топлата връзка на царя със СИК
и силовите структури. (168 часа, бр.29. 2001, с.4). ТВ шефът отрече
топлата връзка с обяснението: Бих се консултирал с всеки, който
може да даде акъл“. (168 часа, бр.5, 2002, с.29).
архитектурно-строителната практика - топла връзка между две сгради.
п ВРЪТВАМ:
спирам (врътвам, завинтвам) кранчето / секва (спира) кранчето
- вж. при КРАНЧЕ.
139. ВРЪХ
278. вземам връх. А Получавам надмощие; надделявам. • Двата
отбора започнаха равностойно, но през второто полувреме „Етър“
взе връх и се поздрави с победата. (Р.р.).
279. върхът на айсберга. Публ. А. Най-горната видима част на
нещо много по-голямо. • Недоверието между шефовете на служби
заради „къртиците“ в системата е само върхът на айсберга на полицейската корупция. (168 часа, бр.5О, 2001, с.24). На фона на падащата производителност на труда в Америка и все по-ниското потребителско доверие, сегашните затруднения пред щатската икономика, изглежда са само върхът на айсберга. (24 часа, 10.12.2001, с.22).
280. върхът на сладоледа. Ирон. А Връхна изява, проява на нещо
(обикн. нелепа). • Връх на сладоледа беше обявеното лично от проф.
Фотев „тайнствено събитие“, което щяло да преобърне вота в последния момент. (168 часа, бр.25, 2001, с.16). Сега черешката върху тортата или върхът на сладоледа в този стил е новото изобретение на
дизайнерите - многослойното облекло. (168 часа, бр. 17, 2004, с.37).
281. върхът съм. Ирон. л. Нещо, което не може да се надмине;
най-добър. • ,Дописаното за фонд „Тютюн“ пък направо е върхът!“—
задъхваше се той. (Труд, 06.12.2001, с.З).
97-
вря и кипя
282. на върха съм. Книж. А На челна позиция, най-напред съм. •
Те бяха на върха преди, по време и след изборите. Защото работеха
с пълна пара като в парламент. (168 часа, 07-13.11.2003, с.2).
Ф на езика ми е / на върха на езика ми е - вж. при ЕЗИК.
♦ нито на иглен връх - вж. при ИГЛЕН.
283. по върховете. Книж. А По висшите инстанции; сред управляващите, ръководещите. • Чувството за хумор по върховете на държавата като че ли взе да загрубява. (Труд, бр.42, 2000).
а ВРЪЩАМ (СЕ):
връщам / върна с лихвата (лихвите) на Някого - вж. при ЛИХВА,
връщам го тъпкано - вж. при ТЪПКАНО.
връщам лентата <назад> - вж. при ЛЕНТА,
връщам топката <в полето> на някого - вж. при ТОПКА,
на бял кон (връщам се, идвам) - вж. при КОН.
140. ВРЯ
284. вря и кипя. А 1. За опитност в нещо - познавам из основи, извътре,
тъй като дълго съм се занимавал с него. • И да не ни хвърлят прах в очите с
врели-некипели, защото през вековете в какви ли не казани адови сме
врели и кипели. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5). За мене в търговията тайни
няма, врял и кипял съм в тази работа цял живот. А 2. 3à развой на нещо
- в най-силния му разгар. • На терена вече ври и кипи, играе се на кило пръв
иметър кожа. (Уикенд, бр.51,2016, с.85). А 3. За преживяване-силно се ядосвам
и гневя от нещо. • Врях и кипях, като научих какъв номер са ми погодили.
Добре, че не бяха наблизо, щяха да видят звезди посред бял ден. (Р.р.).
а ВСЕ:
все ми е тая - вж. при ТАЯ.
от все сърце <и душа> - вж. при СЪРЦЕ.
п ВСЕКИ:
всеки Божи ден - вж. при ДЕН.
всяка жаба да си знае гьола - вж. при ЖАБА.
всяка минута - вж. при МИНУТА.
всяко зло <е> за добро - вж. при ДОБРО.
всяко чудо за три дни - вж. при ДЕН.
за всеки влак си има пътници - вж. при ВЛАК.
за всеки случай - вж. при СЛУЧАЙ.
като въздуха и слънцето за <всяко живо същество> вж. при ВЪЗДУХ.
всичко тайно, става явно
— 98 —
мършата в стадото / всяко стадо си има мършата вж. при МЪРША.
на всяка цена - вж. при ЦЕНА.
на всеки километър - вж. при КИЛОМЕТЪР.
на всяко гърне <и> меруция (капак, захлупка) - вж. при ГЪРНЕ.
141. ВСИЧКИ / ВСИЧКО
Ф всичко си има своето време - вж. при ВРЕМЕ.
285. всичко тайно, става явно. Книж. К Нищо не остава скрито.
• Днешните политици нека знаят, че нищо не остава скрито - всичко тайно, става явно. (Р.р.).
V От библейски текстове. Първообразът му е евангелски (напр. Мр. 4:22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно
286. всичко тече, всичко се променя. Книж. А За постоянните и
неизбежни промени в живота на човека и в обществото. • Светът е подвластен на един вечен закон - всичко тече, всичко се променя. (Р.р.).
V От стгр. navra peï navra, Kivsïrai. Думите са на старогръцкия философ
Хераклит, за което свидетелства Платон - „Хераклит казва, че всичко се движи и
нищо не стои на едно място, и като прави сравнение с речно течение, добавя, че
два пъти в една и съща река е невъзможно да се влезе.i‘[ЕС].
♦ всяка коза за (ня) свой крак - вж. при КОЗА.
♦ <като> за капак <на всичко> - вж. при КАПАК.
287. на всичко отгоре, х Като последна неприятност след редица
други също неприятни неща. • На всичко отгоре Радо не беше завършил дори гимназия. (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.18).
288. не съм с всичкия си. А 1. Не съм нормален; побъркан съм,
луд съм. • Не му придиряха много, нито му обръщаха внимание на
приказките, знаеха, че не е с всичкия си. (Р.р.). Казах му какво искам.
Огнян ме погледна и си излезе. Вероятно реши, че не съм с всичкия
си. (Жената, бр.31, 2009, с.18). X 2. За. постъпка - постъпвам неразумно.
• Не си с всичкия си да ме караш в такова горещина да ходя пеша
десет километра. (Р.р.).
♦ по всички линии - вж. при ЛИНИЯ.
а ВСМУКВАМ:
всмуквам с майчиното мляко - вж. при МЛЯКО.
а ВСЯКАКЪВ:
преминавам {минавам) всякаква граница - вж. при ГРАНИЦА.
— 99 —
вуйчо владика
142. ВТОРИ
289. втора природа. Книж. х Нещо, което се е превърнало в дълбоко вкоренен навик. • Каквото и да четеше, отбелязваше езиковите
грешки. Това се беше превърнало в негова втора природа от дългогодишното му учителстване. (Р.р.).
290. <до> второ пришествие. Книж,
За чакане - безкрайно дълго време; безкрайно, безконечно. • - Бе до второ пришествие ли ще чакаме? -ръмжеше Киро по телефона, (А.Гуляшки, Злат, руно, с.276). Ако
чакаш той да ти се извини, има да чакаш до второ пришествие, (Р.р.).
V По библейски мотив. Старобългарската дума пришьствие се запазва в езика
ни със стесненото си значение, придобито от нея в библейските текстове ‘идване на
Божия син на земята9. Тя е лексикален компонент в старинен фразеологизъм, трайно настанил се в речта ни. Изразът развива преосмислено на метафорична основа
значение ‘безкрайно дълго време9. За негов първоизточник служат евангелските текстове, в които се говори за второто идване на Христос на Земята, за пришествието
Господне, когато ще бъде Страшният съд за живи и мъртви. Най-близък първообраз се
съдържа в Иак. 5:7-8 - „7. И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието
Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи
дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8. Дълготърпете и вие, укрепете сърцата
си, защото пришествието Господне е наближило“).
В разговорната реч днес може да се открие в употреба и фразеологизмът „нося
се като второ пришествие“, развил образно значение за начин на вървеж ‘вървя
бавно, застрашително9, напр. „... цяла Елена повдигна глава да види маршала как
се носи като второ пришествие“. (Й. Радичков, Малка северна сага, с.129).
Ф <от> <през> втора {трета) ръка - вж. при РЪКА.
291. по втория начин. Неодобр. X Не по общоприетия ред, а чрез
връзки, ходатайства и познати. • Като не успя по законен път да получи жилище, уреди се по втория начин, като използва роднинските
си връзки с кмета на общината. (Р.р.).
Ф <свиря> втора цигулка - вж. при ЦИГУЛКА.
Ф ще настъпи втори потоп - вж. при ПОТОП.
П ВТУРВАМ СЕ:
втурвам се {бягам, побягвам) презглава - вж. при ПРЕЗГЛАВА.
143. ВУЙЧО
292. вуйчо владика. X Влиятелен покровител. • Можеш да си намериш лека служба, ако имаш вуйчо владика. (Р.р.).
през задния вход
- 100 —
144. ВХОД
293. през задния вход. А Заобикаляйки законовия, общоприетия
начин. • Бившата външна министърка обвини правителството, че
иска да влезем през задния вход в ЕС, (Труд, 13.12.2001, с.З).
145. ВЧЕРАШЕН
294. не съм вчерашен. А Не могат да ме излъжат, имам опит, патил съм. • Не ми ги разправяй тези, не съм вчерашен. Знаеш ли колко
такива хитреци като тебе са минали през ръцете ми. (Р.р.).
п ВЪВИРАМ:
вра (въвирам, бутам, навирам) си носа (гагата) в нещо вж. при НОС.
146. ВЪГЛЕН
295. вадя въглените от огъня. Книж.
Поемам отговорност за
чужда вина, върша опасни неща за чужд интерес. • За Костов ще е поудобно някой друг да вади въглените от огъня. (Труд, бр.85, 2000).
V От битово-житейските нагледнообразни обобщения на човека във връзка с
неговия познавателен опит.
296. покрит въглен. А Потаен, привидно добър, но в действителност опасен човек. • Гледаш го внимателен, възпитан, добър, но скоро разбираш, че е покрит въглен. (Р.р.).
147. ВЪДИЦА
297. глътвам (лапвам) въдицата. А 1. Силно се увличам, влюбвам
се. ♦ Така стават тези работи, днеска я водиш на кино, утре пиеш
кафенце с нея, вдругиден я каниш на разходка, докато разбереш, че си
глътнал въдицата. (Р.р.). А 2. Оставям се да бъда подведен, излъган,
измамен. • Канел се с новата си любовница да избяга в Южна Америка. За тая цел искал да вземе десет милиона от Търговската банка
или от Италианската банка - която лапне въдицата! ... (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.65). Царят налапал въдицата и заповядал на
мошеника веднага да се залови за работа. (Мин. год., бр.46, 2016, с.48).
♦ захапвам кукичката (въдичката) - вж. при КУКИЧКА.
298. хващам се (ловя се, улавям се) на въдицата. А Оставям се
да бъда подведен и измамен. • - Добре, докога ще ни мотаят с подвеждащи оферти? Има доверчиви хора, които продължават да се
- 101 -
като слънцето и въздуха...
хващат на въдицата. (Ретро, бр.50, 2016, с.12). Серафим Северняк,
горкият се хвана на въдицата и побърза да разгроми в „Литфронт “
професионалния англицист. (Ал. Бешков, „Отиде си (и) Джон Ъпдайк“:
Словото, бр.5, 2009, с. 13).
299. хвърлям въдица</и«> на някого.
Подмамвам някого, очаквайки да се излъже. • Хвърлил въдицата, пуснал обяви за момичета,
желаещи да работят като гувернантки в Англия, и печели от наивността на хората. (Р.р.).
□ ВЪЖЕ:
играя на въже - вж. при ИГРАЯ.
от кол и <от> въже - вж. при КОЛ.
о ВЪЗ:
седя крак въз крак - вж. при КРАК.
148. ВЪЗДУХ
* витае (носи се) във въздуха - вж. при ВИТАЯ.
S
.300. въздух под налягане, а 1. Нещо, което само външно изглежда добре, но в действителност няма никаква стойност; форма без съдържание. • Но привнасянето на чуждия опит без съответна уредба си
е чист въздух под налягане. (168 часа, 06-12.06.2003, с.2). А 2. За характеризиране на човек с големи претенции, без каквото и да е покритие. •
Още през първия месец си пролича, че новият ни шеф е въздух под
налягане, няма никаква представа какво трябва да прави и как да го
прави. (Р.р.). Не знам как издържаш, та той е въздух под налягане.
(Лична драма, 07.05.2011).
Ф глътка въздух - вж. при ГЛЪТКА.
♦ градя въздушни кули (замъци) - вж. при КУЛА.
301. излизам на чист въздух. Жарг. А Излизам от затвора. • Преди да „излезе на чист въздух“, Георги казал на съкилийника си, че
смятал да се прехвърли на автостоп през прохода Беклемето в Пловдивско. (Труд, бр.235, 2002, с.13).
302. като слънцето и въздуха за <всяко живо същество>. Книж.
А Жизненоважен. • А имидж не ни ли трябва? Трябва ни и ще ни е
нужен. Нужен като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
(168 часа, бр.7, 2002, с.2). Неговите напътствия са им нужни като
въздуха и слънцето за всяко живо същество. (168 часа, бр.6, 2002,
с.2). Така че - долу критиките срещу общината. Тя е като въздуха и
слънцето за нас. (Труд, бр.109, 2004, с.З).
от въздуха
- 102 —
303. от въздуха. А От нищото, от само себе си. • Самият монарх
обича да разказва, че богатството му се е родило от въздуха. (Show,
2-8.03.11).
304. печен въздух на скара. Жарг. Ирон.
Нищо за ядене. • А за
вечеря ще сложим на масата печен въздух на скара. (Труд, бр.ЗО, 2002, с.1).
305. пълен въздух. Жарг. Ирон. А 1. За човек - неспособен, негоден. • Не можеш да разчиташ на такива като него, те са пълен
въздух. (Р.р).
2. За нещо - без особена стойност, без качества. • Книгата му е пълен въздух. (Р.р).
306. увисвам във въздуха, А 1. Оказвам се в неблагоприятно, неустановено положение. • - Какво стана с тези имоти? - Нищо, увиснаха
във въздуха ... наложиха мораториум върху всички сделки с незастроени имоти в района. (Уикенд, бр.51, 2016, сЛ8). Напусна предишната си работа, за да постъпи на друга, по-добра, но нещата се
развалиха и тя увисна във въздуха. (Р.р.). А 2. Оставам неподкрепен с
дела, с доказателства; без последствие, без осъществяване. • Направените дотук тежки констатации и обвинения ще увиснат във въздуха. (Раб. дело, 12.12.1989).
149. ВЪЗЕЛ
307. връзвам в девет възела. А Треперя над нещо придобито, което грижовно пазя и спестявам. • Когато проводят сватя да иска някое
момиче, то тая последната захваща да хвали своя повереник, че той
е смирен като овчица, деветтях пари в девет възли ги върже, с никой се не скарва, никому не е край да възрази нещо, има си до 50-60
крака овчици и др. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.55) Спечелеше ли малко
парици, заделяше ги за черни дни, връзваше ги в девет възела. (Р.р.).
308. гордиев възел. Книж.
Заплетен и трудно разрешим проблем. • Французинът Сен-Марк Жирарден бе писал, „Източният въпрос не е гордиев възел, та да се отсече с един удар“. (Симеон Радев:
Словото, бр.5, 2009, c.lï). Докато в баща му Фердинанд си остана нещо
хусарско и той решаваше най-заплетените въпроси с измъкване на
шашката и разсичане на гордиевия възел. А Борис се колебаеше много. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.380). Връщането на земята в
реални граници се оказа гордиев възел за поземлените комисии. (Р.р.).
фригийската легенда, според която оракули предсказали, че техен цар
трябва да стане първият човек, срещнат по пътя с каруца. Този човек се оказал
селянинът Гордий. След като станал цар, Гордий се отблагодарява на Зевс, като поставя каруцата си в неговия храм, завързвайки ярема й с много сложен възел. Според
преданието, който успеел да го развърже, щял да стане цар на цяла Азия.[ЕС].
— 103 —
и вълка сит, и агнето цяло
309. развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел» Книж.
А Разрешавам заплетен и трудно разрешим проблем, намирам изход от
крайно сложно положение. • Европейският съюз трудно ще развърже
гордиевия възел с бежанците, '(Р.р.).
п ВЪЗКРЪСВАМ:
възкръсвам от гроба - вж. при ГРОБ.
150. ВЪЗРАСТ
310. Христова възраст. Книж,
Възраст около 33 години. • Капитанът Стоилов влезе по време на мача в Христова възраст, и то
без капка самарянщина към съперника, (Труд, бр.42, 2000).
V От библейското предание за възрастта на Исус Христос при неговото разпятие.
151. ВЪЛК
311. вълк в овча кожа. А Прикрит, лош, коварен човек, който притворно се представя за добър и доброжелателен. • Но той, синко, лъже,
защото това е неговата същност. Всичко останало — музика, литература, философия — е като кръстовете, кадилниците и благия вид
на нашите владици. Това е вълк в овча кожа, (С.Бъчварова, Земя за
прицел, кн.2, с.106). Като слушаха гладката му захаросана реч, първокурсниците и не подозираха какъв вълк в овча кожа е директорът,
но скоро щяха, и това да разберат на собствения си гръб. (Р.р.).
V Изразът получава популярност от евангелски текст (Мт. 7:15 „Пазете се от
лъжливите пророци, крито дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци
грабители“, но образът е заимстван от Езопова басня, като корените му обаче са
много по-стари и тръгват от още по-древна митологема.[ЕС].
312. вълк куче става ли? А Човек трудно променя нрава си. •
Излезе от затвора - разкаял се, променил се. Повярваха му, назначиха го отново на работа в склада, ама вълк куче става ли, пак започна да краде. (Р.р.).
♦ вълчи апетит - вж. при АПЕТИТ.
313. за вълка говорим, <а> той в кошарата. А Употребява се когато се появява някой, за когото се говори в момента. • - Коне много каза той. За вълка говорим, той в кошарата. Аскер ще е. (Ст. Дичев,
3U свободата.).
314. и вълка сит, и агнето цяло. А Употребява се, когато някой
иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключващи се интереси. • - С една дума - възкликнах аз, - и вълкът сит, и агнето
цяло. Хубава работа! (А.Гуляшки, Злат, руно, с.320).
като вълк
— 104 —
315. като вълк, à 1. За огладнялост - извънредно много гладен. •
Върна се от екскурзията гладен като вълк, (Р.р.). А 2. За ядене лакомо, настървено. • Ядеше като вълк, без да сдъвква хапките, без
да вижда нищо около себе си, (Р.р.).
316. на вълка в устата. А За опасност - излагам се на голяма
опасност. • Добре, че накрая Киевският военен окръг се мобилизира,
но вместо да заеме линия „ Сталин“, той бе изнесен край границата
- направо в устата на вълка. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.206).
♦ сам сред глутница от вълци - вж. при ГЛУТНИЦА.
♦ стара кримка (вълк) - вж. при КРИМКА.
152. ВЪЛНА
Ф на гребена на вълната - вж. при ГРЕБЕН.
317. на някаква вълнй съм. Книж. А Цялото ми внимание, мисли
и чувства са заети с някакъв проблем. • Подобна изнервяща ситуация
eue Министерството на отбраната. „Нищо не е планирано. Не сме
на тази вълна“, казват от пресцентъра на военния министър Николай Сейнаров. (168 часа, бр.27, 2004, с.35). Елен обаче не е на вълна
мъже и се забавлява да кокетничи пред него. (Уикенд, бр.51, 2016, с.6).
318. яхвам вълнйта. Книж. А Възползвам се от ставащо събитие,
в което са увлечени много хора, за да постигна свои цели. • ..Страх ме е
да не би някои хора да излязат от забвението и да се опитат да
яхнат вълната“, заяви Андрей Пантев. (168 часа, бр.18, 2004, с.11).
След като яхна вълндта на популизма и започна да слугува на чалга
месията Слави Трифонов, Майчето изненадващо бе заловена от фоторепортер на „Ретро“ да заговорничи с провалилия се политик и
лидер на ДСБ Радан Кънев. (Ретро, бр.49, 2016, с.5).
153. ВЪЛНЕНИЕ
319. мъртво вълнение. Книж. А Привидно спокойствие, заредено с
големи опасности. • А бизнеспластовете силно ще се разклатят, което във
всеки случай е по-добро от мъртво вълнение, (Стандарт, 05.12.2001, с.14).
п ВЪН:
в (вътре в) (вън от) играта съм - вж. при ИГРА,
вън от (извън) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
вън от сметките съм - вж. при СМЕТКА.
а ВЪОРЪЖЕН:
от петите до зъбите (въоръжен) - вж. при ПЕТА.
- 105 —
върви ме търси
154. ВЪПРОС
Ф въпрос на време - вж. при ВРЕМЕ.
320. източен въпрос Книж, Ирон. А Изкуствено превръщане на
нещо маловажно в съдбоносен въпрос. • Французинът Сен-Марк Жирарден бе писал, „Източният въпрос не е гордиев възел, та да се
отсече с един удар“. (Словото, бр.5, 2009, с.11). Не прави сега от вчерашното ни дребно спречкване източен въпрос. Минало, заминало,
какво толкова е станало. (Р.р.)*
V От историческите събития през Х1Хв, свързани с Османската империя.
321. поставям въпроса ребром. Книж, А Изисквам категорически и неотклонно решението на някакъв проблем. ♦ Дошло е време да
поставим въпроса ребром, ще се спазват ли законите на държавата
еднакво от всички, независимо от обществено положение, имотно
състояние и политическа принадлежност. (Р.р.).
322. поставям под въпрос нещо, Книж, А Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или истинността на нещо. • Докладът „Макларън“ поставя под въпрос правото на Русия да организира
световното първенство по футбол през 2018 г. (Труд, 28.12.2016, с.36).).
155. ВЪРБА / ВЪРБОВА ! ВЪРБОЛИНА
323. когато върбата роди дренки. А За израз на категоричност, че
нещо не може да стане при никакви обстоятелства: никога няма да стане. •
Ще вземе шофьорска книжка, когато върбата роди дренки. (Р.р.).
324. на Върба (Върболина). А Никога. • Доскоро вярвах, че ще ми
върне парите, но сега вече се примирих, че ще ги видя на Върба. (Р.р.).
325. на върбова сряда. А За израз на категоричност, че нещо не
може да стане при никакви обстоятелства: никога няма да стане. • Мария ще се жени, ама на върбова сряда. (Шок, 20.06.2004). Щели сме да
излезем от кризата на върбова сряда. (Галерия, бр.129, 2010).
156. ВЪРВЯ
326. върви ме търси. А Напускам, махам се, изчезвам. • На мене
много не ми трябва, видя ли, че работата загрубява, вдигам гълъбите и върви ме търси. (Р.р.).
Ф върви ми по вода ~ вж. при ВОДА.
♦ <върви> по ноти - вж. при НОТА.
♦ върви си по {в, из) пътя! - вж. при ПЪТр
вървя през просото
106 —
Ф вървя (играя, ходя) по гайдата (свирката) на някого вж. при ГАЙДА.
327. вървя (карам, удрям) през просото.
Постъпвам безотговорно, без да спазвам ред, приличие и законност. • Нямаше как да не го
настигне възмездието, от дълго време вървеше през просото, а обществото не прощава на такива хитреци. (Р.р.).
♦ вървя по левия тротоар - вж. при ЛЯВ.
Ф вървя по отъпкан коловоз - вж. при КОЛОВОЗ.
♦ вървя по петите на някого - вж. при ПЕТА.
♦ вървя По течението - вж. при ТЕЧЕНИЕ.
♦ вървя <си> по царския път - вж. при ПЪТ]. •
♦ вървя (тръгвам) по стъпките на някого - вж. при СТЪПКА.
♦ вървя (тръгна) нагоре - вж. при НАГОРЕ.
♦ вървя (тръгна) надолу - вж. при НАДОЛУ.
♦ вървя (търкалям се) по нанадолнището вж. при НАНАДОЛНИЩЕ.
♦ вървя (ходя) по крив<н> (лош<и>) ш>т<ища> — вж. при ПЪТ|.
♦ вървя (ходя) по правия път - вж. при ПЪТ].
328. карай да върви. Пренебр. X Не обръщай внимание на нищо,
постъпвай както можеш, както искаш-, без да се съобразяваш с обстоятелствата. • Трябваше да спазва строга диета, ама често си казваше
— карай да върви един живот живея — и си похапваше каквото му се
искаше. (Р.р.)
♦ кучетата (си) лаят, <а> керванът си върви - вж. при КУЧЕ.
♦ <тръгвам, вървя> по горещите следи - вж. при СЛЕДА.
п ВЪРЗАН:
в кърпа ми е вързано - вж. при КЪРПА.
вързан в езика - вж. при ЕЗИК,
вързан в краката - вж. при КРАК,
вързан в ръцете - вж. при РЪКА,
вързани са ми ръцете - вж. при РЪКА,
с вързани (завързани) очи - вж. при ОКО.
п ВЪРТЯ (СЕ):
върти ми се в (из) главата (ума) - вж. при ГЛАВА,
върти ми се в устата (на езика) - вж. при УСТА,
въртя на пръст (на пръста си, на малкия си пръст) някого вж. при ПРЪСТ2.
въртя на ръжен някого - вж. при РЪЖЕН.
107 —
вятьр и мъгла
въртя на шиш някого - вж. при ШИШ.
въртя опашка - вж. при ОПАШКА,
въртя се на пета - вж. при ПЕТА,
въртя, суча (усуквам) - вж. при СУЧА.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипина>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА,
извъртявам (въртя) номер на някого - вж. при НОМЕР.
п ВЪРША:
какви ги вършиш - вж. при КАКВИ.
157. ВЪТРЕ
Ф в (вътре в) (вън от) играта съм - вж. при ИГРА.
329. вътре съм <с двата <си> крака>. А 1. Въвлечен съм в някакво дело или в непочтена работа; много сериозно съм загазил. • Сега,
като разкриха липсите в склада, се оказа, че и нейният син е вътре.
И той участвал в изнасянето на материали. (Р.р.). Симеон е вътре с
двата си крака и със сестричката си. (168 часа, бр.19, 2004, с.4). А 2.
Приет съм да следвам в учебно заведение. • Като изчислявам бала,
излиза, че и моят син е вътре, и аз ще имам студент. (Р.р.). А 3. Не
ми излиза сметката и трябва да плащам липсващите материали или пари.
• Ревизията установи дефицит, вътре съм със сто ‘хиляди лева. (Р.р.).
V По народната приказка за хитрата лисица.
п ВЪТРЕШЕН:
вътрешен човек - вж. при ЧОВЕК,
вътрешния си глас - вж. при ГЛАС.
п ВЯРА:
символ верую - вж. при СИМВОЛ.
п ВЯРВАМ:
не вярвам (повярвам) на очите си - вж. при ОКО.
не вярвам на ушите си - вж. при УХО.
п ВЯРВАЩ:
блажени вярващите (<са> верующите) - вж. при БЛАЖЕН.
158. ВЯТЪР
330. вятър и мъгла. А Празна, несериозна работа. • Важното е
вие да се разбирате и да си помагате, всичко друго, което ми разправяш, е вятър и мъгла. (Р.р.).
вятър ме вее <на бяла кобила>
108 —
331. вятър ме вее <на бяла кобила>. Ирон. A L Нищо не струвам, негоден съм. • Тези твои документи вятър ги вее, не виждаш ли,
че са фалшиви, (Р.р.).
2. Лекомислен, несериозен, завеян съм. • Ще
те наклепам пред околийските, прави му сметката! Върви, че се оправяй, И те не търпят таквиз идеалисти, дето вятърът ги вее на
бяла кобила, (А.Гуляшки, Злат, руно, с.273).
332. вятъра на промяната. Публ, А За рязка промяна на обстоятелствата и нов развой на събитията. • Вятърът на промяната през
последните няколко десетилетия измени политическата картина на
света, (Рф.).
у от англ. Wihd of Change. Изразът добива разпространение и популярност от
речта „Вятърът на промените духа на континента“ на африканския политически
деец X. Макмилан (3.11.1960 г.).[ЕС].
333. вятър работа, ж Несериозно, нереално, безполезно нещо. •
Някаква врачка предсказала, че на еди коя си дата щяло да има голямо земетресение, вятър работа е това. (Р.р.).
334. един вятър ни вее. А С едни и същи недостатъци сме, еднакви сме. • Да се чудиш за какво са го подгонили, не се ли виждат, че
един вятър ги вее. (Р.р.).
♦ една вода (вятър) ни носи - вж. при ВОДА.
335. какъв (кой) вятър вее. А Какво е положението, какви са обстоятелствата в момента. • Незабавно нашите трима юнаци викат
настрана главатарите и им обаждат кой вятър вее. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.642).
336. който сее вятър, жъне буря. Книж.
Който предизвиква и
създава вражди, размирици, раздори за другите, дочаква сам пагубни последици. • Напоследък си отидоха много хора, но тези убийства са
сито, защото много мафия има за чистене в България. Който сее
вятър, жъне буря - знаете как е. (168 часа, 12-18.12. 2003, с.4).
евната пословица, фразеологизирана днес в книжовния ни език с посоченото
значение, има употреба и в библейските текстове. Близък неин първообраз със същата
образна осмисленост е използван в Ос. 8:7 „Понеже те сеяха вятър, буря ще пожънат“.
337. лапам вятъра. А Нищо не върша, безделнича. • Аз не лапах
напразно вятъра в Браила и Галац, като седях толкоз време, трябва
да съм направил и аз нещо с моята майсторска дипломация. (Хр.
Ботев, Избр. произв., т.1, с. 119).
338. на вятъра. А Безполезно, напразно. • Пилее си парите на
вятъра. (Рф.).
- 109 —
правя вятър на някого
339. накъде духа (вее) вятърът, ж За ориентиране в настъпили
изменения - каква промяна се очертава в моментното положение на нещо
важно. • Накъде духа вятърът на промяната и кого ще отвее, (Уикенд,
бр.4, 2017, с.23). Някои, разбирайки това, се преправят според модата, опитват се да предугадят накъде ще задуха вятърът в изкуството, стараят се да се преустроят, но тогава изменят на своята
същност, насилват самите себе си, стават неискрени, (Ел.Рязанов,
Незавършена равносметка, с.427).
340. от дъжд на вятър, Ж Много нарядко. • Работа в Службата
по заемите почти нямаше. Мяркаше се от дъжд на вятър, (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.84). Особено голям интерес представляват и чужденци, които не се интересуват от имотите си у нас. Купили са ги преди години и се мяркат тук от дъжд на вятър, (Уикенд,
бр.16,2017, с.42).
341. отивам на вятъра (на халос, за този дето духа).
Напразно пропилявам, похабявам нещо. • Цялото ми старание, подклаждано
от честолюбие, отиваше на вятъра. (Л.Левчев, Убий Българина, ç.245).
342. паса вятъра (ветровете), Ж Нищо не правя, безделнича; занимавам се с безсмислени неща • Вместо да се захване с някаква сериозна работа, той пасе ветровете, (Р.р.).
V Преосмисленото на метафорична основа значение е вече факт в езика на
библейските книги, напр. Пр.9:12 „Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици“.
343. пикая срещу вятъра. Жарг. Ж Върша нещо неразумно, рисковано,
опасно. • Иво - „Някой пикае срещу вятъра“ („Под прикритие44, 3 епизод).
344. <с> попътен вятър. Книж. Ж 1. Пожелание за успех. • Предстои му състезание със Симеон II, на когото той вече пожела попътен
вятър и надути платна (Труд, 02.07.2001, с.15). Ж 2. С успешен развой. •
Ако съм на мястото на симпатизантите на СДС, аз бих се запитал защо, когато корабът плуваше с попътен вятър, всички бяха на борда
и стреляха с топове по всички азимути. (Труд, 07.12.2001, с.9).
V По образни асоциации, свързани с морското дело.
345. правя вятър на някого. А Хваля, лаская някого. • Като му
духнаха под опашката на Михов, сега му правят вятър с кандидатурата за президент. (Мин. год., бр.32, 2016, с. 8). Смешник от Айтос бездарно се прави на клоун, прикривайки ментални отклонения, а стреснати корифеи му правят вятър и не се досещат, милите, че така
попадат в поредния постмодерен капан. (Словото, бр.5, 2009, с.4).
пъхам си гагата в нещо
110-
т
159. ГАГА
346. пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата в нещо, А Меся се в нещо, което не е моя работа. • Обича да си пъха гагата във всяка
работа, затова никак не го обичат в службата му. (Р.р.). Затуй не му
давам да си пъха носа в моите сметки. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.67).
160. ГАЗ
347. с мръсна газ. А С рязко форсиране на двигателя, с рязко потегляне на висока скорост. • Зад волана в този момент е бил Шопа. След
това двамата с мръсна газ се изнизали от местопрестъплението.
(Уикенд, бр.23, 2014, с.19).
V От шофьорската практика.
348. с пълна газ. А С рязко форсиране на двигателя, с най-голяма
скорост. • Колата потегли с пълна газ, докато хората се суетяха
около блъснатия. (Р.р.).
V От шофьорската практика.
□ ГАЗЯ:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) - вж. при ВОДА,
газя (ходя) бос из лука - вж. при ЛУК.
да те гази лудо магаре - вж. при МАГАРЕ.
161. ГАЙДА
349. какво да кажем ние с гайдите. А Възклицание за израз на
самосъжаление. • Вече е ясно, че глупостта не познава граници. И че
от нея не са застраховани дори гражданите на Евросъюза, каквито
са ирландците. А какво да кажем ние с гайдите? (168 часа, бр.27,
2004, с.2). Питам го: А какво да правим ние с гайдите? Ние, дето
виждаме накъде ни тласкат. (Уикенд, бр.12, 2017, с.34).
V От народнопесенната практика.
♦ играя (вървя, ходя) по гайдата (свирката) на някого вж. при ИГРАЯ.
350. надувам гайдата. А Плача силно, с висок глас. • Беше капризно дете, не му ли угодяха в нещо, надуваше гайдата и постигаше
своето. (Р-Р-).
»
-111
гарван гарвану око не вади
162. ГАЙЛЕ
351. тегля гайлето на някого или на нещо. А Нося по принуда
натрапени ми задължения, грижи, отговорности за някого или за нещо. •
Пращат ги при нас, ние да им теглим гайлето за осигуровките, а
иначе те си работят на същото място, но без всякакви договори.
(Труд, бр. 83, 2000).
163. ГАЛОШ
352. тъп като галош. Пренебр. А Много прост, много тъп. • Не го
ли виждаш, че е тъп като галош, а ти му говориш неща, които да се
убие, не може да ги разбере. (Р.р.).
164. ГАЛЯ
353. галя с <паче> перо някого. Ирон. А Отнасям се прекадено
внимателно, благосклонно и всепрощаващо към някого, дори когато постъпва зле. • Тежко му било, много изисквали, сякаш очаква да го гладят
с перо, както е свикнал у дома си. (Р.р.).
п ГАНА
мазна Гана - вж. при МАЗЕН.
мека {милостива) Гана {Мария) - вж. при МЕК.
мъжка Гана - вж. при МЪЖКИ.
165. ГАРГА
354. ако <ще> е гарга, рошава да е. А Като се прави нещо, то
трябва да бъде както е най-добре, както трябва. • Щом сме се захванали с ремонт, нека да направим и ново обзавеждане. Ако ще е гарга,
рошава да е. (Р.р.).
355. броя гаргите. А Безделнича. • Откакто се е върнал от града, по цял ден брои гаргите. Нищо не му се похваща. (Р.р.).
356. плаша гаргите. Ирон. а Напразно се мъча да уплаша някого
с нещо, което е съвсем неправдоподобно или малко вероятно да се случи,
да стане. • „Фанейшъл тайме“ плаши гаргите, че EVNможе да избяга от България. (Мин. год., бр.9, 2010, с.З).
166. ГАРВАН
357. гарван гарвану око не вади. А Себеподобните един на други
не си вредят. • - Гарван гарвану око не вади! Смятах те за по-разумен.
свалям гарда
112 —
Един ден ще разбереш, че съм ти бил приятел. Но и аз не смятам да свия
знамена! Ще кръстосаме шпаги. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.47).
V От народна пословица.
167. ГАРД
358. свалям гарда. А Ставам непредпазлив; забравям да се пазя. •
Целувката беше моментна слабост, когато и двамата бяхме свалили
гарда, трябва да я забравим. (Тел. филм, Дързост и красота, 05.02.2004).
V От боксьорската терминология.
п ГАРДЕРОБ:
скелети в <от> гардероба (вадя, има) - вж. при СКЕЛЕТ.
168. ГАЩИ
359. връзвам си гащите. А Привеждам в ред и в добро състояние
делата си. • Всяко правителство с падащ рейтинг има мотив да си
развърже кесията, за да си върже гащите. (Труд, бр.48, 2002, с.З).
Ф дупе и гащи - вж. при ДУПЕ.
360. маам гащи. Жарг. А Губя си времето, безделнича. • Ако си късметлия от София (и ти се занимава да мааш гащи по съдилища, за да се ожалиш), не си хулиган, а просто разсеян гражданин. (Телеграф,' 22.02.2017, с.12).
Ф по бели (долни) гащи - вж. при БЯЛ.
361. треперят ми гащите. А Силно се боя, страхувам се, много
съм изплашен. • Крайно време е законите да се прилагат безкомпромисно и на престъпниците да им треперят гащите, а не да си развяват пояса както си искат. (Р.р.).
169. ГВАРДИЯ
362. старата гвардия. Книж.
1. Изпитаните кадри, натрупали
богат опит. • Когато тръгва към властта, всяка партия разчита на
старата гвардия. (Р.р.). А 2. Кадрите от миналото, които не са в състояние да отговорят на настъпилите промени. • Той не може със старата
гвардия да спечели парламентарните избори. (Труд, бр.40, 2000).
V Название на отбраните гвардейски части на Наполеон I. През 1807 г. френският император разделил гвардията си на „стара“ и „млада“. В „старата гвардия“
влизали беззаветно преданите на Наполеон, закалени в боевете войници и офицери,
извършили заедно с все още младия пълководец египетския поход и участвали във
всички войни, с които Наполеон завоювал голяма част от Европа. Тази гвардия имала
ореола на „непобедима“, умело поддържан от нея.[ЕС].
113 —
Генко Гинкин
170* ГВОЗДЕИ
363. гвоздеят на нещо. Книж. А Най-важният момент в нещо,
който става център на вниманието. • Той е заклет традиционалист и
остава верен на скумрията, която бе гвоздеят на рибното му меню
по време на социализма. (Труд, бр.161, с.9).
364. забивам златния гвоздей. Книж.
Стигам върховия момент,
най-силната част на една проява. • Преди Ал Бано да забие златния гвоздей на шоуто, „ Фамилия Тоника “ и приятели, дирижирани от Стефан
Диомов, изпълниха свои стари и нови хитове. (Труд, 13.12.2001, с.32).
365. забивам последния гвоздей (пирон) в ковчега на някого
или нещо. Книж.
С някакво действие допринасям да настъпи крахът,
краят на нещо. • А въвеждането на еврото ще бъде последният гвоздей в ковчега на най-бедната нация в ЕС. (Мин. год., бр. 10, 2017, с.9).
Распутиновщината просто става последният пирон в ковчега на руската монархия. (Мин. год., бр.46, 2017, с.60).
et ГДЕ:
с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш - вж. при ТРЪН.
171. ГЕМИЯ
366. потънали са ми гемиите. А Казва се когато някой се е намусил или умислил без да има сериозна причина за това. • Баща му го погледна с типичния си малко насмешлив израз. - Да не са ти потънали
гемиите? - попита той. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.126). Какво
си се умислил бе, побратиме, като че ти са потънали триста гемии
по Дунава? (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.599).
п ГЕНИЙ:
гений без мозък - вж. при МОЗЪК.
172. ГЕНКО
367. Генко Гинкин. Подиг.
Мекушав мъж, изцяло оставил се
във властта на жена си. • На този Генко Гинкин ли ще разчиташ, че
може да въведе ред и дисциплина в службата, него жена му го командва. (Р.р.).
V По името на един от героите на Ив. Вазов в „Под игото“, съпруг на властната
кака Гинка, която го командва. Името му става нарицателно за мъж под чехъл.
п ГЕРАН:
с игла геран копая - вж. при ИГЛА.
креватна гимнастика
114
о ГЕРГЬОВСКИ:
ставам гергьовско агне - вж. при АГНЕ.
173. ГИМНАСТИКА
368. креватна гимнастика. Жарг.
Секс. • НАСА благословила
креватната гимнастика в безвъздушното пространство. (Труд,
бр.52,2000).
п ГИНКИН:
Генко Гинкин - вж. при ГЕНКО.
174. ГИРА
369. вдигам гири. Жарг. Л 1. Ежа се, перча се. • Не ми вдигай
гири, да не ти смачкам набързо фасона. (Р.р.). А 2. Карам се, гълча
някого. • Като се върна вкъщи, нашите пак ще ми вдигат гири, че
съм закъснял. (Р-Р-)спортната терминология.
175. ГЛАВА
370. без покрив над главата си. А Бездомен, без подслон. • Изпълнителят е останал без кола и без покрив над главата си, изнесъл
се е на квартира и е побъркал от телефонни обаждания Митко Лайнера с молби да му нареди колкото се може повече участия покрай
празници, за да си стъпи на краката. (Уикенд/бр.51, 2016, с.11).
V Същото значение в библейските текстове се предава с „нямам де (къде)
глава да подслоня“, напр. Лк. 9:58 „Иисус му рече: лисиците имат леговища, и
птиците небесни — гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони“.
371. блъскам си главата. А Мъча се да разбера, да проумея или
разреша нещо. • Когато патриотите си блъскаха главите, по кой
начин да минат тихия бял Дунав, Тотю войвода подкопаваше стената на една кръчмарница с грабителска цел. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.146). И наистина, в лошо настроение, изпълнени с отвращение към
живота, ние с Горин се събирахме всеки ден и си блъскахме главите
как да се измъкнем от глупавата ситуация, в която ни бяха набутали началниците. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.389).
372. вдигам {дигам) глава срещу някого или нещо. А Проявявам
неподчинение, непокорство; възбунтувам се, въставам. • ... и затова дойдох, да ви известя, за да не кажете, че не сте знаели за приготовлението на българския народ, когато тоя народ дигне глава против
своите угнетители. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.249).
115
дебела глава
373. вземам главата на някого. ! свалям главата на някого.
Убивам някого. * Превратаджиите взеха главата на Александър
Стамболийски. (Р.р.)- След като в България тутакси му свалят главата ... (24 часа, бр.71, 2014, с.14).
V Фразеологизмите имат точни първообрази, широко използвани в библейски-
те текстуве със същото значение. Произходът им е свързан с един от най-типичните
начини за убиване на човека - чрез отсичане на главата му. (Напр. 4 Цар. 6:32 „видите
ли, че тоя син на убиец прати дами вземат главата?“ 2 Цар. 16:9 „Ще ида и ще му
сваля главата“).
Ф вземам си беля на главата. ! вземам си беляга- вж. при БЕЛЯ.
374. виря глава. А Проявявам непокорство. • Много от тях виреха
глава, опъваха се и най-после нагазваха. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.478).
Много заптии, които посещавали Войнягово, оплаквали се на своето
началство, че селяните вирнали глава, не турят по много масло в яйцата, за което бил причина даскалът. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.44).
375. во главе с някого. Ирон. А Начело c някого, под водачеството
на някого. • И когато най-малко очаквах, emo ги пристигат во главе с
тоя нехранимайко. (Р.р.).
376. върти ми се в (из) главата (ума). А 1. Зная нещо, но не мога в
момента изведнъж да си го спомня и да го кажа. • Върти ми се в главата
името на селището, но не мога точно сега да си го припомня. (Р.р.). А
2. Назрява у мене някаква мисъл. • Върти ми се из главата напоследък
една мисъл, ама да видим какво ще излезе накрая. (Р.р.).
377. главата ми гори, а Си л н о възбуден съм от напрегната мисъл,
грижи, неприятности. • Покрай тези празници главата ми гори, нямам
минута спокойствие. (Р.р.).
378. голяма глава съм. А Много съм умен. • Не го гледай, че е
такъв невзрачен на вид, голяма глава е, каже ли нещо, с топ не можеш го разби. (Р.р.).
Ф гъз глава затрива - вж. при ГЪЗ.
379. да ти се^завърти (замае) главата. А Да се смаеш. • Видях
такова изобилие от красиви жени, да ти се завърти главата. (Р.р.).
И предизборно започнаха едни лъжи, главата да ти се замае. (Мин.
год., бр.1, 2017, с.1).
380. дебела (букова) глава (кратуна). А 1. Твърдоглав, инат човек. ♦ Трябвало да печели време, за да изтрезнее, ама дебелата глава
на Курцанов не загрявала. (Мин. год., бр.9, 2017, с.41). А 2. Глупав, тъп,
прост човек. • А на Андрешко вече наистина му е дошло до гуша и все
повече проумява с буковата си кратуна, че няма файда да е само
забравям си главата някъде
116 —
хитър селянин, а трябва да се превърне в нещо друго, ама какво*!
(Мин. год., бр.46, 2016, с.8). Един му е кусурът - букова глава е, трябва
дълго да му обясняваш, докато разбере какво трябва да прави. (Р.р.).
381. забравям си главата някъде. А Много съм разсеян. • Тай ще
си забрави главата някъде. (Уикенд, бр. 26, 2Ô10, с. 40).
382. завъртявам главата на някого.
1. Увличам някого по себе си,
карайки го да се влюби. • Така му беше завъртяла главата, че той не
мислеше трезво. (Шоу, бр.2, 2015, с.З). Да знаете какво момче беше Йосиф! Пъргав, майтапчия, умен, работлив и ù завъртя главата. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.428).
2. Повлиявам на някого, без той да
се усети, да върши неща, които аз искам; хитро омайвам някого. • Като
научил за царското страдание, един ловък хитрец отишъл при царя и
му завъртял главата с такива приказки. (Мин. год., бр.46, 2016, с.48).
383. запалена глава. А Буен, темпераментен човек; ентусиаст. • И
се опитвал навярно да изстуди тая запалена глава с някои разумни
доводи, но деспотичният Стамболов, вместо да се вслуша в неговите
съвети, предпочитал да „му даде сбогома“. (Н. Хайтов, Хайдути, с.209).
384. заравям (скривам) си главата в пясъка, ж Вземам съвсем наивни, неподходящи мерки, за да се предпазя от нещо; наивно се крия и отбягвам
от истинската опасност. • В същото време нашенските силни на деня са
заровили главите си в пясъка като щрауси в пустинята и бягат като
дявол от тамян от проблемите и истината. (Мин. год., бр.32, 2016, с.9).
Между другото - идеята за промяна, радикална, незабавна и остра, е
част от една нова световна вълна на гняв и всички, които се опитват да
си скрият главите в пясъка, трябва ясно да осъзнаят, че задниците им
стърчат като знаци за виновното минало. (Галерия, бр.6, 2017, с.18).
385. затривам си главата. А Погубвам се. • Лакомия глава затрива. (Труд, 28.12.2001, с.З/ Както го е подкарал с тази ненаситност,
ще си затрие главата. (Р.р.).
386.. излизам на глава на някого или нещо. А Успявам с упорство
да се наложа, да се справя с някого или с нещо. • Няма треньор да е
излязъл на глава с него. „ Уикенд“ разказва за изцепките на Тунъо.
(Уикенд, бр.10, 2012, с.90). Лой не го отричаше, но смяташе, че ще
може да излезе на глава и тъй, като работи. (К.Христов, Ад в Рая).
387. изяждам главата на някого. А Убивам, премахвам някого; ставам причина за смъртта на някого. • Тях ги доведе Нею босненецът
откъм Черния Вит и той им изяде главата - каза старецът. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.524). А Ставам причина някой да пострада лошо или
да бъде уволнен. • Всъщност това изяде главата както на президен-
- 117 —
надигам глава
та на ФИФА Сеп Блатер, така и на готвещия се негов наследник бос
на УЕФА Мишел Платини. (Телеграф, 24.08.2016, с.27). Върнаха пиесата за поправка, но директорът не спря пиесата и това му изяде главата. (Телеграф, 26.05.2017, с.29).
388. имам глава <на раменете>.
1. Мога да мисля и да вземам
сам решения. • Има глава на раменете си, да решава сам. (Р.р.)- А 2. При
отрицание: нямам глава - не съм много умен и съобразителен. • Съмнявам се сам да е измислил този план, той няма глава за такива работи. (Р.р.).
389. имам мухи {бръмбари) в главата си.
Лекомислен, глуповат
съм. • Не можеш да се опреш на човек, който има мухи в главата си.
Днеска ти каже едно, утре върши друго. (Р.р.). Не можеш да се довериш на човек, които вместо мозък има бръмбари в главата си (Р.р.).
390. искам главата на някого. X 1. Искам оставката на някого. •
Ако Първанов се провали, „Открит форум“ ще поиска главата му на
масата. (168 часа, бр.9, 2001, с.7). 82-ма искат главата на Йордан Соколов. (Стандарт, 12.04.2001, c.l). X 2. Искам някой да бъде убит. • Хората на комитетското съзаклятие, които искаха главата на Паисий, за
която глава издадоха присъда за главата на Общи, живееха в Ловеч,
ала Паисий това не знаеше. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.100).
♦ като муха без глава - вж. при МУХА.
391. луда глава. X Буен, неуравновесен човек; смел до безразсъдство човек; човек, който води бурен, неспокоен живот; който е непокорен и
действа самостоятелно, смело. • Тя е страстна, авантюристка „луда
глава“. (24 часа, 08.12.2001, с.35). Дано се намерят луди глави да изпълнят тази цел „Чисти ръце“, т.е. обществото ни да започне борба с корупцията. (Сега, бр.4849, 2013, с.5).
392. мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някйго. А Сея заблуждения у някого, влияя му зле, като му внушавам вредни и погрешни мисли
и идеи, които го отклоняват от правилния път. • Разни религиозни секти
мътят главите на децата ни, експлоатират тдхните пориви към
нещо ново и различно от общоприетото, за което после скъпо и прескъпо плащат не само те, но и цялото общество. (Р.р.). А те само им
мътят мозъка и не им дават да метнат чист поглед на света.
(Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.32).
393. надигам глава. X Проявявам неподчинение, непокорство; възбунтувам се, ставам непокорен. • Губещите от глобализацията надигнаха глава, а заедно с тях и всевъзможни расисти, женомразци и
десни екстремисти. (Труд, 28.12.2016, с.14). В минали години те нап-
на своя глава
-118
равиха толкова бели в областта на музиката, а днес отново надигат глава и някои дори успяват да свирят първа цигулка в нестройния оркестър на България. (Уикенд, бр.16, 2017, с.69).
394. на своя глава, ж Самостоятелно, без да се вслушвам в чуждо
мнение, или без чужда помощ. • Бих жертвала съня си, свободното си
време ... но никога отношението към близките хора. Не можеш да
правиш всичко на своя глава, без да се съобразяваш с тях. (Мин. год.,
бр.4, 2017, с.55). Наистина, че Левски умря по-рано, но независимо
от всякакви централни и частни комитети той е работил предварително на своя глава, докато съедини духовете, цели пет години
(1865-1870). (Зах. Стоянов, Съч. т.П, с.16).
♦ настръхват ми космите на главата - вж. при КОСЪМ.
395. натреса се на главата на някого, À Натрапя се на някого да се
грижи за мене, да ме издържа материално. • Не мога да им се сърдя на
тях, че имат такъв баща. Аз съм им го натресла на главата. (Р.р.).
396. не ми увира главата (Пренебр.) (кратуната, тиквата).
Неодобр. Грубо. А Трудно се вразумявам, правя каквото си наумя, без
да се вслушвам в съветите и да се поучавам от грешките си. • Труден
човек е, главата му не увира лесно, затова и си пати много. (Р.р.).
♦ не пада <и> косъм от главата ми - вж. при КОСЪМ.
Ф облаците над главата ми се сгъстяват - вж. при ОБЛАК.
397. опявам на главата на някого. А Измъчвам някого с непрекъснато натякване, укоряване. • Хайде, моля ти се, стига ми опява на
главата за тия пари, ще ти ги върна в най-скоро време. (Р.р.).
398. от глава<тл> до пети<ше>. X Изцяло. • Именно Марк се
изказа в моя защита на страниците на сп. „Вопросы литературы“,
когато 'някой си В. Бушин публикува гнусен пасквил, в който ме заливаше с помия от главата до петите. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.629). Цял ден детето игра на улицата и от главата до
петите потъна в прах и мръсотия, (Р.р.).
V В библейските текстове фразеологизмът има близки първообрази със същото
значение (2 Цар. 14:25 „от ходилото на нозете до върха на главата му у него
нямаше недостатък“).
399. от главата си {патя, страдам, тегля). А По собствена вина; сам съм си виновен. • Никой не ми е виновен, от главата си патя,
не трябваше да му се доверявам. (Р.р.). Всякой от главата си тегли
и всякоя риба от главата си начева да се усмърдява. (Н.Бозвели, Мата Болгария, с.7).
— 119 —
пуши ми главата
400. посипвам си главата с пепел. А 1. Горчиво се разкайвам и
съжалявам за извършена от мене постъпка. • Югов няма избор - подписва оставката и си посипва главата с пепел. (Ретро, бр.4, 2017,
с.45). Бях го обидил несправедливо, сега и да си посипвам главата с
пепел, не мога да си простя. (Р.р.)- А 2. Скърбя, вайкам се за сполетяло
ме нещастие. • Скръбта по загиналото в катастрофата дете ги беше довела до пълно отчаяние, посипваха главите си с пепел и ридаеха безутешно. (Р.р.).
V Фразеологизмы е широко използван в библейските книги на Стария завет.
Мотивиран е от древния обичай в знак на силна скръб човек да посипва главата си със
земя, пепел, като символ на преходността и тленността на човека. (Напр. От. 18:19 J4
посипаха с пепел главите си, и с плач и ридание викаха и казваха: горко ти, горко,
ти, граде велики66).
401. почесвам се по главата. Ирон. К Чудя се как да постъпя; колебая се, двоумя се. • Това внесе още по-голямо объркване сред публиката. Стреляно ли е в крайна сметка, или не е стреляно, се почесваха по
главите нашенци. И взеха да си хвърлят боб. (168 часа, бр.18, 2004, с.2).
402. през главата на някого.
Самоволно, без знанието и разрешението на някого. • Разпореждането беше дал самоволно, през главата на шефа си и сега трябваше той да носи отговорността. (Р.р.).
403. прекланям глава. А Покорявам се, подчинявам се, признавам
се за победен. • Мико преклони глава пред холандец. (Телеграф,
08.02.2017, с.25).
• 404. прехвърлям от болната глава на здравата. Книж. А Подменям истинския проблем с мним. • Това е явен опит да се прехвърли
вниманието от болната глава на здравата, заяви вчера преди обед
Муравей Радев. (Труд, бр.84, 2002, с.9). В такива случаи първата работа на властта в София е да се скочи срещу медиите и да прехвърли
вината от болната глава на здравата. (Труд, бр.119, 2004, с.12).
405. пробивам дупка в главата на някого. ! продъня главата на някого. А Упорито досаждам на някого, като повтарям едно и също искане. • Дупка ми проби в главата за тази работа, а сега мене изкарва виновен, че
заплатата била малка. (Р.р.). На Зуека изобщо не му беше до женене,
сватби и патърдия, но Ани му продъни главата. (Ретро, бр.4, 2017, с.20).
♦ пускам бръмбар<и> (муха<и>) в главата на някого вж. при БРЪМБАР.
.406. пуши ми главата. А Силно съм притеснен. • В момента си взема матурите. Горкичката, пуши ù главата. (Уикенд, бр.26, 2010, с. 22).
♦ рибата се вмирисва от главата - вж. при РИБА.
свеждам глава
-120-
407. свеждам глава. Книж, А Ставам смирен, отдавам почит пред
някого или нещо. • Млади и стари патриоти се бяха стекли от цялата
страна, за да сведат глава пред победоносните ни бойни знамена,
(24 часа, бр.71, 2014, с.14).
Ф с вирнат нос (глава) - вж. при НОС.
408. с <високо> вдигната (изправена) глава. Книж,
Без чувство за притеснение и вина, с достойнство. • Тръгвам си с вдигната глава,
само вярата ме крепи.(Труд, бр.49, 2002, с. 10). Махам се с високо вдигната глава. (Стандарт, 16.12.2003, с.24). И докато в нощта преди избора юристите агитираха за Гергана, нововремци направиха и невъзможното комисията да оглави единственият друг кандидат анестезиологът Венко Александров. И успяха. А тя прие загубата с
изправена глава. Времето пък показа, че всяко зло е за добро, (Труд,
бр. 111,2004,с.12).
409. с главата надолу. А Объркано, не както трябва, зле. • Напоследък нищо не е наред, всичко върви с главата надолу. (Р.р.).
410. сече ми главата. А Умен съм, лесно и бързо схващам, разбирам. • Аз казах онова, което ми сече главата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.506).
Ф с клюмнал нос (глава) - вж. при НОС.
411. слагам си (турям си) главата в торбата. А Захващам се с
рисковано нещо, което може да ми струва живота. • За вас, които сте си
турили главити в торби, може да няма никаква опасност, но аз
съм човек с една къща деца ... (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.480)/ Сложил
вече главата си в торбата, той незабавно наел много прекупвачи и
за дни натрупа огромно количество мръсни парцали на безценица.
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.220).
V Сочи се като калка от руски. Произходът може да се свърже с практиката при
обесване на главата на бесения да се надява торба, или с обичая при обезглавяване
човешката глава да се разнася и да се погребва в конска торба. Ето какво пише Захари
Стоянов в „Записки по българските въстания“ във връзка с убийството на Г. Бенковски
главата на Бенковски ... била турена в една конска торба, била се вече
разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно“ (Съч., т., I, с.528).
412. с наведена глава. А Примирен, без увереност в собствените
си сили и възможности. • Сега България няма как да се оправи, защото носи след себе си робство от 500 години и раята, която е винаги
с наведена глава. (Галерия, бр.З, 2011, с.6).
Ф трия сол на главата на някого - вж. при СОЛ.
-121
ям главата на някого
413. учена глава. А Образован човек, интелигентен, учен. • Това е
спасителната директива за отечеството, която премиерът даде на
родните учени глави. (Труд, бр.69, 2000);
414« хващам се <с ръце> за главата. А 1. Изпадам в силна тревога
или недоумение, защото не зная как да се справя с нещо неприятно, нещо,
свързано със затруднения. • Хванах се за главата, особено като видях
какво става в някои съседни страни. (Мин. год., бр.28, 2016, с.10). Като се родиха тризнаците, бащата се хвана за главата, как ще ги
изхрани. (Р.р.)’
2. Силно се смайвам, слисвам се от нещо неочаквано.
• Служебното правителство на Радев и Герджиков се хвана за главата. (Мин. год., бр.7, 2017, с.9). Като покажа документите, хората
се хващат за главата. Толкова я изчислиха по времето на Костов.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.41).
V В библейските текстове са използвани първообрази, които имат значение
близко до първото ‘окайвам се, вайкам се9. (2 Цар. 13:19 „Тамар посипа с пепел
главата си, раздра шарената си дреха, с която беше облечена, хвана сръце главата
си, и тъй вървеше и викаше.“).
415. хиля се като варена овча глава. Ирон. X Глупаво, безсмислено. • Другите присъствующи не можаха да влязат в ноемата на
смеха; те, по подражание, само се хилеха като варени овчи глави.
(Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.43).
416. чугунена глава. Ирон. X Упорит, невразумителен човек, отказващ да приеме новото. • Причината е начинът на мислене на старото военно ръководство на държавата, съставено от низ „чугунени глави“. (24 часа, бр.175, 2002, с.12).
417. <ще> режа глави. X. Ще налагам много строги, безкомпромисни наказания. • През 2002 г. ще се режат глави на бюрократи и
ще им се свиват портфейлите. (Труд, 22.12.2001, с.14).
418. яли му кучета главата. Руг. X За изразяване на укор, недоволство от постъпките, поведението на някого. • Оставете го, джанъм!
Макар и да е гяурин, вяра свинска, но все пак е човек, кучета главата му яли - каза той, като хвана Хасан ага за ръкакта да не удря
вече. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, е.588).
V От народната клетва „Да ти ядат кучета главата!“.
419. ям главата на някого. X Настоятелно и дотегливо говоря против някого. • Вие тогава ме презирахте, че нямам пари тютюн да си
купя, сега ми ядат главата, че имам много пари - че мога всичките
да купя. Хем ми ядат главата - хем ми завиждат. (Г.П.Стаматов,
Два таланта). *
имам главоболия
122-
176. ГЛАВОБОЛИЕ
420. имам главоболия. А Имам неприятности. • С това име имахме страшно много главоболия. (Стандарт, 22.01.2002, с.21).
177. ГЛАДЕН
421. гладен и жаден. А Беден. • Цял живот ще си бъдеш гладен
и жаден, такава е орисията ти. (Р.р.).
Ф гладна кокошка просо сънува - вж. при КОКОШКА.
178. ГЛАДИАТОР
422. боря се като римски гладиатор. Книж. А До крайна победа. • И
наистина, когато се запознава с бъдещата си съпруга в Германия, астрологът се бори като римски гладиатор за нея. (Уикенд, бр.З, 2011, е. 19).
битки в Древен Рим са се водели до смърт.
179. ГЛАДЯ
Ф гладя (по) гъдела на някого - вж. при ГЪДЕЛ.
423. гладя по косъма някого. А Угаждам на някого, стремя се да
се съобразявам с привичките и капризите му. • Умееше да глади по косъма силните на деня и да си урежда живота. (Р.р.).
180. ГЛАС
424. вътрешен глас. А Съвестта; собственото чувство за допустимост на нещо. • „Винаги съм слушала вътрешния си глас. Този глас
ми казва, че трябва да оттегля предложението“, каза тя. (Труд,
бр.138, 2004, с.31). Ето защо ботушарят отново се намери на кръстопът, отново му забърбориха някакви вътрешни гласове. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.464).
425. глас <вопиещ> в пустиня. Книж.
Безответен, напразен зов
за помощ. • Техният слаб, но справедлив глас не можа да подейства.
Той остана глас, вопиещ в пустиня, между грозното изгърмяване на
няколко пушки сред двора на бае Иван. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.346).
Колко пъти поисках да бъдат оповестени и средствата, които получава антибългарският Хелзинкски комитет? И от къде? Глас в пустиня. (Мин. год., бр. 10, 2017, с.11).
V Библейска фраза от Книга на пророк Исая (40:3) „Гласът на викащия в
пустинята говори“.
123
чуват се гласове
426. глас народен - глас божи. Книж. А Каквото иска мнозинството,
то и трябва да бъде; решението на мнозинството, на народа. • Но смелият
народ на Сърбия направи през октомври м. г. класическа демонстрация
на римското правило „глас народен, глас божи“. (Труд, 20.12.2001, с.17).
V От лат. Vox populi - vox dei. Израаът е използван от английския богослов
Алкуин в негово писмо (800 г.) до императора Карл Велики. Фразеологизацията на
израза у нас минава и през поемата „Септември“ на Гео Милев.[ЕС].
427. задушавам гласа на някого. Л Не позволявам на някого да
изкаже и отстоява мнението си, вижданията си. • Задушават гласа ни,
скочи опозицията. (Труд, 13.12.2001, с.З).
428. издигам (вдигам) глас. Книж. А 1. В подкрепа на нещо. Подкрепям, обявявам се в подкрепа на нещо. • Издигам глас в защита на
гражданските права. (Р.р). А 2. Против нещо или някого. Протестирам, обявявам се срещу нещо или някого. • Издигам глас на протест
срещу насилието на съвестта. (Р.р.).
429. на (с) висок глас, А Открито, публично, на всеослушание. •
Лъжата обаче, макар и набедена от всички и на висок глас за лъжа,
все пак е скътала в себе си едно зрънце истина. (Стандарт, 18.06.2001,
с.22). Катя Михайлова да извади първо гредата от собственото си
око, а после да докладва на висок глас, че червена сламка замъглила
погледа на българския президент Георги Първанов. (Труд, бр.ЗО, 2003).
430. на глас. А Изречено. • Сякаш БСП продължи на глас мислите на ДПС. (Стандарт, 22.01.2002, с. 11).
♦ пея (запявам) друга песен (на друг глас)- вж. при ПЕСЕН.
431. с пълен глас. А Смело и открито, публично. • С пълен глас
мога да заявя, че нямам никаква съпричастност към всичко това. (Р.р.).
♦ старата песен <на нов глас> - вж. при ПЕСЕН.
432. чувам гласове. А Имам психическо заболяване. • Тя от години не е добре с психиката, често казва, че чува гласове, и тогава
върши необясними неща. (Р.р.).
433. чуват се гласове. Книж. Л. Разбирам, че има изказани различни мнения, разбирания, виждания. • В съвета се чуха гласове да се
търси по-голяма зала, за да могат журналистите да присъстват
непрекъснато. (Труд, бр. 114, 2004, с.39).
п ГЛЕДАМ:
гледай (внимавай) в картинката вж. при КАРТИНА / КАРТИНКА.
правя на глупак някого
124 —
гледай си работата - вж. при РАБОТА,
гледай си хурката - вж. при ХУРКА,
гледам в очите някого - вж. при ОКО.
гледам в ръцете някого - вж. при РЪКА.
гледам в собствената си ланичка (паница) - вж. при ПАНИЦА,
гледам в тавана - вж. при ТАВАН.
гледам в устата някого - вж. при УСТА.
гледам в чуждата паница - вж. при ПАНИЦА,
гледам като котка в календар - вж. при КОТКА,
гледам като отровен - вж. при ОТРОВЕН.
гледам накриво някого - вж. при НАКРИВО.
гледам от своята (от собствената си) камбанария вж. при КАМБАНАРИЯ.
гледам под око - вж. при ОКО.
гледам <само> <в> собствения си двор - вж. при ДВОР,
гледам си кефа - вж. при КЕФ.
гледам си спокойствието - вж. при СПОКОЙСТВИЕ,
гледам с четири очи - вж. при ОКО.
гледат ме като изкопаемо - вж. при ИЗКОПАЕМО,
гледна точка - вж. при ТОЧКА.
карам (гледам) през пръсти нещо - вж. при ПРЪСТг.
като писано яйце (гледам, пазя) - вж. при ЯЙЦЕ,
тоя филм съм го гледал - вж. при ФИЛМ.
п ГЛОГ:
от трън <та> на глог - вж. при ТРЪН.
. 181. ГЛУПАК
434. правя на глупак някого, а Лъжа нагло в очите някого, открито, подценявайки интелигентността му. • Защо ни правиш на глупаци,
всички ние сме учили общо 113 години, а ти само осем и ни правиш
на будали. (168 часа, бр.9, 2001, с.35).
182. ГЛУПОСТИ
435. глупости на търкалета. Пренебр. А За изразяване на насмешка и пълно пренебрежение към казваното от някого; възклицание за израз
на неодобрение, несъгласие с нещо. • Абрашев не му остана длъжен.
Глупости на търкалета, тръсна ядно глава в отговор. (Монитор,
29.12.2001, с.27). Първобитният човек ... — презрително сви устни той.
- Глупости на търкалета! (Вл. Даверов, Вчера, с.61 ).
125
от глъбините на сърцето си
183. ГЛУТНИЦА
436. сам сред глутница от вълци. А Изоставен и безпомощен сред
зли и алчни хора. • Той е сам сред глутница от вълци, които вече са го
предали. (Галерия, бр.З, 2011, с.6).
184. ГЛУХ
437. в девета <десета9 трета> глуха. Книж. А В дълбока забрава, в пълна изолация, в най-неизгодно положение. • Въпрекитова БНТ
заби в девета глуха собственото си производство „Наблюдател“,
излъчвайки го примерно в 22.30 ч. в четвъртък, вместо в деня за българското кино понеделник. (Труд, 22.12.2001, с.5). Брат му го е пратил
в „десета глуха“ заради буйния нрав. (Н. Солакова, Живей бързо, с.35).
Уви след него ме пратиха в ... девета глуха и само след месец-два ме
пенсионираха. (Мин. год., бр.1, 2017, с.9). Не е честно спрямо жените
в телевизията те да се притесняват, че ако забременеят, ще изпаднат в трета глуха. (Ретро, бр.4, 2017, с.17).
V От железопътния транспорт.
♦ в (по) глуха (потайна) доба - вж. при ДОБА.
438. <до> пета глуха. Книж. А Безизходно положение. • Разследването обаче стигна до пета глуха, защото аудио- и видеозаписът,
направен от истински професионалисти, се оказа негоден като доказателствено средство. (Труд, бр.85, 2000).
V От железопътния транспорт.
439. оставам глух. А Не се трогвам, не вземам отношение, не реагирам, не предприемам мерки. • В суматохата висши правораздаватели спорят гръмовно кой от тях е по-по-най ... и остават глухи за
„борците“, които лудеят на всеки километър из родината. (Труд,
08.03.2001, с.1). Институциите останаха глухи за воплите и надеждите ù, че държавата може да и помогне да си намери нова работа. (Труд, 08.01.2002, с.13).
185. ГЛЪБИНА
440. до глъбините на душата си. / до дъното на душата си. Книж.
А Извънредно дълбоко и силно чувствено изживяване. • Чувстваше се наранен до глъбините на душата си от несправедливите подозрения. (Р.р.).
441. от глъбините на сърцето си. Книж.
Най-искрено, найсърдечно, от цяло сърце. • Любовта на поета идва от глъбините на
сърцето, затова завладява хората с такава власт. (Р.р.).
глътвам си граматиката
126-
186. ГЛЪТВАМ
♦ глътвам въдицата - вж. при ВЪДИЦА.
442. глътвам си граматиката. Жарг. X Силно се изплашвам и от
уплаха не мога да кажа нищо. • Бях научила урока много добре, но
когато влезе инспекторът. и учителката ме вдигна, глътнах си граматиката и нищо не можах да кажа. (Р.р.).
443. глътвам си езика, х Губя дар слово от внезапно силно чувство; изпадам в силен смут. • Израснал с песните и ролите на Тодор
Колев и когато го видял на приемния изпит, си глътнал езика. Все
пак бил приет. (Галерия, бр.1, 2017, с.13). Фройлан, казва, искате ли да
се поразходим ...Аз щях да си глътна езика от почуда, но учтиво му
отвърнах - не, господине, благодаря, чакат ме и бързам. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.95).
♦ глътвам си корема - вж. при КОРЕМ.
187. ГЛЪТКА
444. на глътки. X По малко и на интервали. • Вкусът на виното се
усеща най-добре, когато се пие бавно, на глътки. (Р.р.).
445. глътка въздух. Книж.
Кратко облекчение, кратка отсрочка. • А това ще осигури глътка въздух на монарха поне в първите
100 дни на управлението му. (Труд, 02,08.2001, с.11).
188. ГНЯВ
446. изливам си гнева върху някого, х Ядосан съм и хокам, ругая,
наказвам някого, обикн. без той да е виновен. • Много често става така, че си изливаме гнева върху хора, които нямат никаква вина за
случила ни се неприятност. (Р.р.).
V Изразът е фразеологизиран още в библейските текстове, откъдето преминава
в книжовния език, напр. Пс. 78:6 „Излей гнева си върху народите-, които те не
познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име“.
189. ГОВЕДО
447. говедо с говедо. / говедото му с говедо. Грубо, х Употребява се за усилване, подчертаване на пренебрежително, презрително и
оскърбително отношение към някого. • А той, говедото му с говедо, взел
че духнал в чужбина с парите. (Р.р.).
V По обичайните разговорни модели за израз на силно отрицателна характерис-
тика на човек чрез название на животно или птица. При единия от тях, използван при
127 —
на светлинни години
пряко обръщение към лицето, названието ое дублира в нечленувана форма с предлог
с, а при другия модел, използван за израз на отношение към отсъстващо лице, животинското название се дублира в членувана форма с предлог с и местоименните енклитики му / й, напр. магаре с магаре / магарето му с магаре, гарга с гарга / гаргата
ù с гарга.
190. ГОВОРЯ
448. говорим на един и същи език. Книж. л. Разбираме се чудесно, еднакво мислим. • Когато хората говорят на един и същи език,
проблемите се решават лесно и бързо. (Р.р.).
449. говорим на различни езици. Книж. А Сериозно се разминаваме в разбиранията си и в мисленето, поради което не постигаме съгласие. • Трудно се решават проблемите на една страна, когато политиците говорят на различни езици. (Р.р.).
♦ говоря на свраките - вж. при СВРАКА.
♦ за вълка говорим, <а> той в кошарата вж. при ВЪЛК.
450. не е за говорене. А За изразяване на отрицателна оценка за
нещо, което е в много лошо състояние, зле направено и не заслужава да
бъде обсъждано. • А как е ушито, не е за говорене, нито един тегел не
е пуснат като за пред хората. (Р.р.).
451. не ми се говори. А Казва се в случаи, когато на човек
нещо му е станало много омразно, неприятно, досадно. • За подслушването на телефоните ми, за клеветите и омерзителните предавания във верните на Командира медии не ми се говори. (Труд,
бр.138, 2004, с.14).
452. пак ще <си> говорим (поговорим).
Употребява се, когато
някой твърди, че е прав за нещо, но всъщност не е. • Направи го както
казваш, че трябва да е, но пак ще си говорим. (Р.р.).
♦ <сякаш> говоря на китайски - вж. при КИТАЙСКИ.
191. ГОДИНА
453. влизам в години. Книж. а Остарявам, влизам в солидна
възраст. • Влезеш ли в години, виждаш, че нещата изглеждат другояче. (Р.р.).
’ 454. на светлинни години. Книж. А. Много далече, невъобразимо далече. • В момента вече съм на светлинни години от тази тема.
(Труд, бр.71, 2002). Изпитах унижението, че съм вярвал и съм другарувал с хора, които са на светлинни години манталитетно от мен,
чакам Годо
128 —
били са и ще бъдат на светлинни години от моите разбирания за
добро и зло. (Труд, бр.73, 2002).
V От астрономическата терминология.
♦ оплаквам си дните (дните и годините) - вж. при ДЕН.
192. ГОДО
455. чакам Годо. Книж.
Нищо не правя, бездействам. • Чакаме
Годо, обаче нищо не става. (Труд 07.03.2001, с.2). Едни чакат Годо,
т.е. САЩ и Евросъюза, други избират свободата на запад (около
80,000 македонци живеят там), а трети търсят защитата на българското гражданство. (Труд, 15.01.2004, с.31).
V По заглавието на пиесата „В очакване на Годо“ на Самуел Бекет. Главните
герои на пиесата - скитниците Владимир и Естрагон - прекарват времето си в изнурително очакване на някой си Годо, който на сцената така и не се появява.[ЕС].
193. ГОЛ
456. (бива, бива) ама майтап (шега) на (по) голо (не бива, не го
разбирам). Неодобр. л. Неподходяща шеговита забележка, която се прави
с нещо, което е за сметка на човека, към когото е отправена. • Как можа
това да го кажеш, то бива, бива, ама майтап на голо не го разбирам. (Р.р.).
457. гола вода. А 1. Много разреден. • Виното е гола вода. (Р.р.).
А 2. Много мокър. • След краткия проливен дъжд всички бяхме гола
eodà. (Р.р.).
458. гола вода. Жарг. А 1. За човек - много прост, много глупав. •
Какво си взел да му обясняваш, не виждаш ли, че е гола вода. (Р.р.).
А 2. За нещо - много лошо, некачествено, нищо не струва. • Сините пък
се оказаха баш майстори в подливането на вода. Войната „Кой е
по-най-лидер“ вече преля от съда в ЦИК, та дори плисна до Сметната палата! Въобще - гола вода\ (Труд, бр.1199, 2009, с.1). Даже чух
някой от първия ред да казва - „Леле, тия са гола вода“. (Мин. год.,
бр.6,2017, с.18).
Ф голата истина - вж. при ИСТИНА.
459. гол и бос. а . Който е без никакви средства, крайно беден. •
Голи и боси до вчера бяха, а сега фирми притежават, в дворци живеят. (Р.р.).
# голи думи - вж. при ДУМА.
-129
моята голгота
460. гол като пищов (тояга, хурка, тъпан). А Който няма никакъв имот и средства, крайно беден. ♦ Какъвто го виждаш - бос, окъсан, с една съдрана риза на гърба - това е всичко, което притежава,
гол като пищов\ (Р.р.). Вероятно в най-скоро време дружеството ще
фалира и старият Попмиронов ще остане гол като тояга. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.23).
461. гол като сокол. А Съвършено беден, без какъвто и да е имот
и средства, крайно беден. • Започнах живота си гол като сокол, а
сега, слава Богу, не мога да се оплача. И аз съм като мнозина други
със свой дом, семейство, почтена професия. (Р.р.).
V Приема се, че изразът е много древен, идващ още от праславянската епоха,
като думата сокол е имала значение на „обелено дърво“.
♦ имам (оставам) <само> (е) две голи ръце - вж. при РЪКА.
462. на гол корем (тумбак) <чифте> пищов<и>. Подигр.
А За иронизиране - нямам най-необходимото, а ми се иска (или ми предлагат) нещо, без което мога. • Предлагат ми почивка на Канарските
острови - на гол корем чифте пищови! Аз се чудя как да вържа двата края. (Р.р.).
Ф с голи гърди - вж. при ГЪРДИ.
Ф с голи ръце - вж. при РЪКА.
♦ с голо дупе - вж. при ДУПЕ.
♦ царят е гол - вж. при ЦАР.
194. ГОЛГОТА
463. моята голгота. Книж. А Незаслужени нравствени страдания,
мъчения, изпитания. ♦ За поета несправедливият мизерен живот става негова голгота. (Р.р.).
V Изразът, без да има точен и пълен първообраз в библейските текстове, смислово е мотивиран от евангелския текст за отвеждането на Иисус на лобното място (Мт.
27: 33-35 - „33. И като стигнаха мястото, наричано Голгота, което значи: лобно
място“34. “ дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка“).
п ГОЛЯМ:
важна (голяма) клечка (птица) - вж. при ВАЖЕН.
<големият> балон се пукна - вж. при БАЛОН.
Големият брат - вж. при БРАТ.
голяма глава съм - вж. при ГЛАВА.
голяма дума да не кажа - вж. при ДУМА.
голяма работа - вж. при РАБОТА.
голям гъдел - вж. при ГЪДЕЛ.
удря последният гонг
- 130 —
<голям> задник съм - вж. при ЗАДНИК,
голям залък лапни, голяма дума не казвай - вж. при ЗАЛЪК,
голямо перде съм - вж. при ЙЕРДЕ.
голям панаир (стана, получи се) - вж. при ПАНАИР,
голям праз - вж. при ПРАЗ.
<голям> ръб съм - вж. при РЪБ.
голям удар - вж. при УДАР.
мало и голямо - вж. при МАЛО.
от голямото добрутро - вж. при ДОБРУТРО.
по-голям католик <«> от папата - вж. при КАТОЛИК,
с голяма кошница тръгвам (отивам) - вж. при КОШНИЦА.
п ГОМОР:
Содом и Гомор - вж. при СОДОМ.
195. ГОНГ
464. удря последният гонг. Книж. А Решаващото последно действие в развоя на нещо. • Ако той се съгласи с обвинител номер 1, че
решението за избора му не подлежи на обжалване във ВАС, така ще
удари последният гонг и ще вдигне ръката на победителя — Никола
Филчев. (168 часа, бр.11, 2002, с.2).
V От спорта бокс.
196. ГОНЯ
465. гоня си интереса. А Преследвам и отстоявам собствените си
изгоди и цели. • Всеки си гони интереса. (Г. Карасл., Обикн. хора, т.1, с.87).
466. гоня Михаля. Ирон. А Занимавам се с безполезни неща. •
Нашата работа е като войнишката, горим Михаля по голите баири. (Р.р.).
♦ държа (гоня, нося) карез - вж. при КАРЕЗ.
197. ГОРА
467. в гората расъл. А Невъзпитан, див, неумеещ да се държи в
общество. • Не му обръщай внимание, не го ли виждаш, че е расъл в
гората. (Р.р.).
468. в гори тилилейски.
Много далече, в глухи далечни места.
• Появи ли се способен човек, отпращат го в гори тилилейски, там
да се доказва. (Р-Р-).
фолклора, в който изразът означава „незнайна далечна планина“.
- 131 -
от горе до долу
Ф за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората)
- вж. при ДУХАМ.
Ф златни планини (гори) - вж. при ЗЛАТЕН.
469. <като> хванат от гората. А Невъзпитан, див, неумеещ да се
държи в общество. • Не го ли виждаш, че гледа като хванат от гората. (Р.р.).
470. хващам гората. А Запилявам се някъде, изчезвам отнякъде. •
Иде поредното треперене за националния. България — Черна гора е
утре. Дали „ трикольорните “ ще хванат гората, или ще стъпят на
магистралата за мондиала в ЮАР1 (Труд, бр.242, 2009, с.36).
п ГОРДИЕВ:
гордиев възел - вж. при ВЪЗЕЛ,
развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел вж. при ВЪЗЕЛ.
198. ГОРЕ
471. от горе до долу. А 1. Изцяло. • Скарлатината обезобрази
тялото му от горе до долу. (Р.р.). А 2. От най-отговорния до най-обикновения участник в нещо. • Направиха чистка в министерството от «
горе до долу. (Р.р.).
Ф горна ръка хора (човек) - вж. при РЪКА.
а ГОРЕЩ:
вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)> вж. при КАРТОФ,
гореща кръв - вж. при КРЪВ,
гореща точка - вж. при ТОЧКА,
горещ телефон - вж. при ТЕЛЕФОН.
<като> горещ картоф - вж. при КАРТОФ.
<тръгвам, вървя> по горещите следи - вж. при СЛЕДА.
а ГОРКО:
тежко ми и горко - вж. при ТЕЖКО.
п ГОРЧИВ:
(изпивам) <до дъно> горчивата чаша - вж. при ЧАША,
излиза ми из (през, от) носа / излиза ми горчиво - вж. при НОС.
горчилката на деня
132
199. ГОРЧИЛКА
472. горчилката на деня. Книж. л. Ежедневните неприятности,
грижи, трудности. • Казва, че тая вода му пречиства горчилката на
деня: (Бл. Димитрова, Отклонение).
473. изпивам ! изпия <до дъно> горчилката. Книж. Л. Изтърпявам докрай някаква голяма мъка, голямо страдание, изпитание. • Съдено
им било да изпият до дъно горчилката на безработицата. (Р.р.).
п ГОРЯ:
главата ми гори - вж. при ГЛАВА.
200. ГОСПОД
474. ако е рекъл Господ. А Употребява се при уговорка за нещо Ако не се случи нещо непредвидено, ако нещо не попречи. • Отсетне ще
да се запознаеме, ако е рекъл Господ, а сега да дойдем на работа.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.499).
♦ Бог (господ) забавя, но не забравя - вж. при БОГ.
475. Господ му (и) е баща. А Употребява се за човек, който е много красив. • На това момче майка му да е жива и здрава, Господ му е
баща! ... Най-лесно хубост се разваля. (Даверов, Имена на жени, с.45).
476. дал Господ. А. Има, на разположение е (обикн. за нещо в голямо количество). • Що се отнася до пари, дал Господ, не можем да се
оплачем. (Дунавско дело, 2011, бр.1, с.4).
477. да не дава Господ. А Дано не се случи. • Но остава другият
жесток проблем - самотата, когато любимият човек до теб си отиде\ Да не дава Господ, по-голямо наказание от това. (Мин. год., бр.4,
2017, бр.1, с.11).
♦ дървен господ - вж. при ДЪРВО.
478. <един> Господ знае. А Неизвестно е, не се знае (употребява
се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо). • Но като
гледам с какви темпове европейските държави вдигат дувари по границите си, един Господ знае докога ще се радваме на тази придобивка. (Ретро, бр. 49, 2016, с.12). Колко десетки хиляди са държавните,
общинските и другите публични возила в цялата страна, един Господ знае. (Мин. год., бр.9, 2010, с.12).
479. и Господ не знае, а Ни к о й не може да каже; никой не знае. •
Как ще се издържат тия тъпоумни времена — и Господ не знае. (Уикенд,
бр.51,2016, с.ЗЗ).
- 133-
държа се като обидена...
480. каквото Господ дал. А Каквото имаме, с каквото разполагаме.
• Войничето отиде е частта и почна там да разказва как го били взели заедно с коня и с каруцата, то им откарало хляба в лагера, там го
нахранили, с каквото дал господ, и го пуснали да си върви, като му
дали разписка за цялата тая работа. (И.Радичков, Барутен буквар, е. 177).
481. на един Господ се молим. А Споделяме еднакви разбирания, постъпки, поведение и житейски ценности. • Кощи и Яне са неразделни приятели, дето се рекло, наедно лягат, наедно стават, бъркат един друг в кесиите си, в една кърпа се секнат, една дума думат, на един Господ се молят, никога зло си не мислят. (Ст. Заимов,
Неотдавна (1983), с.362).
482. прибра си го Господ. А Умря. • Какво да кажа за него,
добър бил за някои, но добре, че господ си го прибра. (Р.р.).
религиозните представи и вярвания на българина.
483. хващам Господ (Бога) за шлифера. Жарг. Ирон.
Сполучвам
много, постигнал съм голям успех (употребява се, когато някой се е възгордял от въображаем успех). • От години ги слушам, чета и гледам и ми
дойде до гуша от някои наши соцевропеисти, дето си въобразяват, че
са хванали Господ за шлифера, а в Европа никой не е чувал за тях и не се
интересува от тях. (Труд, бр.71, 2002, с.10). Моделката си беше помислила, че е хванала Господ за шлифера. (Шоу, бр.37, 2013, с.53)
♦ целунат от Бога (Господ) - вж. при БОГ.
а ГОСПОДАР
слуга на двама господари - вж. при СЛУГА.
201. ГОСПОЖИЦА
484. държа се (изпищя, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома). Ирон. А Проявявам излишна, неоправдана чувствителност, като се правя на прекадено скромен и непорочен. • А
на финала да се държат като обидени госпожици. (168 часа, бр.25,
2001, с.16). Защо другарят Костов не покани в листите никого от
своите великденчета, а изпищя като ощипана другарка, когато други
се сетиха за тях. (Труд, 02.07.2001, с.14). София се въртя като ощипана мома ту на изток, ту на запад, смята президентът. (Труд, бр.47,
2002, с.41). Стойчо Младенов и момчетата му да не се правят на
ощипани моми, ами да покажат в играта, че колелото се върти. (168
часа, 03.01.2002, с.64). Тук е мястото да се отбележи, че Европа.няма
защо да се прави на ощипана госпожица за „Южен поток“. (Дневник, 22.01.2008, с.11).
в бойна готовност
134 —
п ГОСТЕНКА:
жълтата гостенка - вж. при ЖЪЛТ.
202. ГОТОВНОСТ
485. в бойна готовност. А Винаги подготвен за действие. • Затова всички винаги са в „бойна готовност“, (сп. Хай клуб, бр.87, 2012).
От военната сфера.
п ГРАБВАМ:
взимам (грабвам) очите (окото) - вж. при ОКО.
вземам (грабвам, спечелвам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ.
203. ГРАДИНКА
486. копая си в моята градинка. Книж. А Занимавам се само с
нещата, които са в моята компетенция, от които разбирам. • Не съм склонен да давам рецепти. Бих желал да си копая в моята градинка.
(Труд, бр.312,2002, с.15).
селския бит.
204. ГРАДУС
487. вдигам градуса на нещо. Книж. А Повишавам степента, в
която се проявява нещо. • Водещият Иво Тонев ще вдига градуса на
настроението на аудиторията. (Труд, 20.12.2001, с.15). В същото време
водещите играчи от т. нар. политически елит не успяват да вдигнат градуса на доверието към себе си до степен, която да им осигури първия пост в изпълнителната власт. (Труд, бр.109, 2004, с. 10).
Произходът му може да се свърже със спиртопроизводството.
488. на градус. А В приповдигнато настроение от изпит алкохол. •
Когато човек е на градус, изрича и върши неща, от които после се
срамува. (Р.р.).
489. обръщам (извъртявам) се на сто и осемдесет градуса. Неодобр. л. За развой, поведение, разбирания: претърпявам коренна промяна. • Вчера отстояваше едно и почти се бяхме договорили, днес се
обърна на сто и осемдесет градуса и работата се развали. (Р.р.).
490. свалям градуса <на напрежението>. А Успокоявам, внасям
успокоение. • Май вече е наложително да се свали градуса на напрежението. Май доста дълго светът живя без опустошителна война
и е позабравил ужаса. (Ретро, бр.4, 2017, с. 11).
135
наострям (навирвам) гребена
п ГРАДЯ:
градя въздушни кули {замъци) - вж. при КУЛА.
градя {строя) <дом, къща> на {върху) пясък - вж. при ПЯСЪК.
205. ГРАМ
491. <дори> и грам. А Ни най-малко. • Мнозинството не намери
и грам разумен довод в аргументите на левицата, (168 часа, бр.11,
2002, с. 11).
♦ нямам грам мозък - вж. при МОЗЪК.
П ГРАМАТИКА:
глътвам си граматиката - вж. при ГЛЪТВАМ.
206. ГРАНИЦА
492. преминавам {минавам) всякаква граница. А Прекалявам с
постъпките си или с думите си. • Кичът на българските новобогаташи, които показно пръскат стотици хиляди за бала на отрочето,
мина всякакви граници, (Всеки ден, 10.04.2014, с.10).
207. ГРЕБЕН
493. на гребена на вълната. Книж,
В най-добрата си форма,
неповлияно от промените. В центъра на събитията. • Хилари успя да се
задържи на гребена на вълната, въпреки аферата „Моника“, атаките на десни политици, въпреки недоизказаните истини от мъжа
си, (Труд, бр. 161, 2003, с.31). Единственият пилот в женски род живее
на гребена на вълната. (Монитор, 29.12.2001, с.36). И ако Алис успя да
се задържи на гребена на вълната и да изглежда повече от сносно
за ЕГН-то си, любовта на живота ù отдавна е в „царството на
сенките“, (Шоу, 5-11.05.2010, с.73).
494. наострям {навирвам) гребена. A L Възроптавам; бурно изразявам несъгласие. • Ето това сториха група интелектуалци, които
наостриха гребени срещу т. нар. антисемитизъм и дискриминация
на евреите, след като книги с извехтели фашистки идеи бяха обявени за култови на пл. „Славейков“, (Труд, бр.112,* 2002, с.ЗО). А 2. Ставам непокорен, проявявам неподчинение. • Духът в крехкото му тяло
също бил крехък, но няколко чаши го зареждали със сила и тогава
младежът навирвал гребен, заяждал се с хората, налитал на бой,
(Жълт труд, бр. 17, 2004, с. 11 ).
извади първо гредата...
136 —
208. ГРЕДА
* виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата
в собственото - вж. при СЛАМКА.
495. извади първо гредата от своето око. Книж:. А Преда да намираш дребни кусури на другите, виж и оправи собствените си големи недостатъци. • Катя Михайлова да извади първо гредата от собственото си
око, а после да доказва на висок глас, че червена сламка заметила погледа на българския президент Георги Първанов. (Труд, бр.ЗО, 2002, с.З).
V От евангелските текстове (Мт. 7:5, Лк. 6:42 .Лицемерецо, извади първом
гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на
брата си“).
♦ правя от сламката греда (планина) - вж. при СЛАМКА.
496. удрям греда. А Не сполучвам да постигна целта си, срещам
отпор. • Щабът на столетницата пробва да вплете в мрежите си
още едно разпознаваемо лице, но удари греда. (Ретро, бр.8, 2017, с.20).
V От футбола.
П ГРЕШЕН:
грешни пари - вж. при ПАРИ.
п ГРЕЯ:
не ме топли (грее) - вж. при ТОПЛЯ.
209. ГРИЖА
497. бера грижа<»/я> на някого или за някого. А Безпокоя се,
притеснявам се за някого или нещо, полагам усилия да помогна някому, да
му услужа, да бъдат нещата му в ред. • Когато го предупреждавах за
опасностите, не ме послуша, сега сам да си бере грижата за бъдещето си. (Р. р.).
498. грижа ми е. А Сериозно се безпокоя. • Грижа ми е, дали ще
се върнат живи тези момчета от Ирак. (Р.р.).
499. девета грижа ми е. А Последното, за което се безпокоя. •
Техните разправии за наследството са ми девета грижа. (Р.р.).
500. не ме е грижа. / много ме е грижа. А Не ме интересува;
никак не се безпокоя. • Много ме е грижа дали ще успее или не, каквото направи, за него си е. (Р.р.).
п ГРИЗА:
гриза подметките на някого - вж. при ПОДМЕТКА.
- 137 —
за грош
гриза си ноктите - вж. при НОКТИ,
гризе ме съвестта - вж. при СЪВЕСТ.
210. ГРОБ
501. възкръсвам от гроба. Книж. А Отново се появявам и напомням за себе си след като всички са ме смятали за окончателно изваден от
строя; отново създавам нещо, след като е било унищожено. • Действително сега контрарйзузнаването възкръсна от гроба на ликвидираната през 1990 г. Държавна сигурност. (Труд, 02.07.2001, с.12).
представи и вярвания на българина, както и от библейските
текстове за възкресяването на мъртви от Господа и от възкръсването на самия Христос (напр. Мт. 28:7 „г/ идете скоро, та обадете на учениците Му, че той възкръсна
от мъртвите“.
502. гроб съм. Жарг. х Запазвам пълно мълчание по някакъв въпрос.
• На него може да се разчита, той нищо няма да издаде, гроб е. (Р.р.).
503. до гроб(а). А Докато съм жив. • Извършеното тук в тази
стая трябва да остане тайна до гроб. Никому, разбрахте ли, никому
не трябва да казвате. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.52). Мале, Демирева майка и моя вече, до гроб ще те слушам, че ме научи да сторя
това. (А. Калоянов, Див огън, с.67).
504. като в гроб. А Зловещо. • Грозна и внушающа страх бе тая
нощ в Памуклука: бе тихо и нямо като в гроб. (Ст. Заимов, Неотдавна
(1983), с.320).
211. ГРОБИЩА
505. плача на чужди гробища. А Тревожа се излишно, без да има
нужда, за чуждо нещастие. • Не го ли виждаш, че преиграва, на чужди
гробища плаче. (Р.р.).
По религиозните обичаи при погребение на починалия.
212. ГРОШ
506. до грош, х Докрай, до последна стотинка, без остатък (за някакви суми, дълг и под.). • Изплатих си дълга до грош, макар да мизерувах цяла година. (Р.р.).
507. за грош. X 1. Обикн. в съчет. с вярвам и с отрицание ни - ни,
най-малко, никак, съвсем. • Нямам му вяра за грош. (Р.р.). X 2. Обикн.
в съчет. с полза - съвсем малко, незначителен, никакъв. • За грош полза, за година ядове от всичко това. (Р.р.).
не давам пукнат грош...
- 138
508. не давам пукнат грош за нещо, А Съвсем безразлично ми е,
не ме интнересува, не ме засяга. • Не давам пукнат грош за обвиненията към мен, че съм го обидил. (Р.р).
509. през куп за грош. Нехайно, небрежно, повърхностно. • През
куп за грош той разказа как тия хора, четирима души, с Хаджи Георгия и с попа, изпаднали при Нея от с. Бросен, как той ги взел да ги
води към Троянския манастир, а по-напред известил на башибозуците, които ги вкарали на тая пусия при мостенцето и там ги ударили.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.524). - Тъй ли се оре бе, вагабонтино? През
куп за грош, а? Туй оран ли го наричаш? Или мърлявиш само земята? (АГуляшки, Злат, руно, с.368).
V От по-стар израз „ирескуп за грош“ със значение ‘всичко общо, на куп за
1 грош\
♦ пукната пара (грош, петак, мангър) - вж. при П APÀ ! ПАРИ.
п ГРУПА:
от (е) кръвната група на някого - вж. при КРЪВ.
р ГРУЙО:
майстор Груйо - вж. при МАЙСТОР.
213. ГРЪБ
Ф вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого
- вж. при РИЗА.
510. виждам гърба на някого. X 1. Свидетел съм на това как някой
напуска или бива изгонен. • На колко началници съм видял гърба, а аз
все съм си тук. (Р.р.). А 2. Грубо. Изгонвам някого; махай се. • А сега
да ти видя гърба, нямаш повече работа тука. (Р.р.).
511. забивам нож в гърба на някого. X Постъпвам подло спрямо
някого, като предателски го нападам. • Дългокоската била обидена на
своя братовчед, който непрекъснато повтарял, че искал да направи
дует с нея, но са в различни компании и това нямало как да се случи.
Сега обаче и забил нож в гърба, и то с нейната стара врагиня. (Шоу,
бр.2, 2015, с.7).
512. зад гърба на някого. А Тайно от някого, без знанието на някого. • Зад гърба ù обаче шушукат, че след като успя да отдели два
месеца от живота си за участие във Вип Брадър, е странно как не е
могла да намери кой да гледа децата една-единствена вечер. (Уикенд,
бр.51, 2016, с.8).
— 139 —
стабилен гръб
513. излизам в гръб на някого,
Нападам вдкого откъм незащитената, уязвимата му страна. • Правителството търси измислени конспиратори на едно място, а се оказва, че истинските отдавна са му
излезли в гръб. (Труд, бр.49, 2002, с.10).
♦ когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало
- вж. при УХО.
514. нося (мъкна) на гърба (плещите) си някого или нещо. х 1.
Неодобр. Работя и за друг, когото го мързи или е некадърник. • Никак не
е приятно да имаш в колектива си некадърници, защото другите ги
носят на гърба си. (Р.р.).
2. Нося отговорността за нещо; издържам
някого, осигурявам му прехраната. • Беше му отредена тежката участ
цял живот да носи на гърба си отговорността за по-малките си братя и сестри. (Р.р.).
515. обръщам гръб на някого или нещо. А 1. Изоставям някого,
преставам да общувам с него. • Най-голямата грешка, която може да
направи Европа, е да обърне гръб на Турция. (Стандарт, бр.8570, 2016,
с.5). Откакто ме обвини в неискреност, аз му обърнах гръб и не съжалявам, защото постепенно осъзнах колко себичен е бил той. (Р.р.).
X 2. Отстъпвам, бягам от противника си. • Схватката между двата
елена беше съдбоносна. Летеше пръст под копитата им, чаткаха
удари от рога, докато по-слабият не издържа, обърна гръб и се оттегли от полесражението. (Р.р).
516. пазя гърба на някого. Л. Подкрепям и защитавам някого;
браня го откъм уязвимите му страни. • Който смята, че левицата
заради факта, че има свои представители във властта, поканени
като експерти, ще пази гърба на правителството, дълбоко се лъже. (Труд, бр.34, 2002, с.9). Дали както Добрев държеше изкъсо партийните редици и му пазеше гърба, сега те ще го направят за
Станишев. (24 часа, 16.12.2001, с.9). В момента обаче президентът е сменил позицията си и вече не пази гърба на Бисеров. (168
часа, бр.9, 2001, с.4).
Ф свалям <и> дрехите (дрехата) от гърба на някого вж. при ДРЕХА.
517. стабилен гръб. А Сериозна подкрепа, сигурна опора при някакви начинания. • В понеделник СДС-София ще издигне кандидатурата на бившия търговски министър Валентин Василев, което е стабилен гръб, защото делегатите от столицата ще са най-много —
450 души. (Труд, бр.47, 2000, с.1).
удрям в гръб някого
140
518. удрям в гръб някого, ж Нападам някого подло, от засада. •
Правителството на Пламен Орешарски получи смъртоносен удар в
гръб от коалиционния партньор ДПС. (Р.р.).
V Като първоизточник се сочат думите на Паун фон Хинденбург, началник на
генералния щаб на немската армия, за Ноемврийската революция в Германия (1918 г.).[ЕС].
214. ГРЪМ
519. гръм и мълнии. Книж. А 1. Възклицание за израз на голяма
неприятна изненада от нещо. • Гръм и мълнии, сега ли трябваше да се
повреди колата. (Р.р.). А 2. Нападки, обвинения, яростни изблици. •Ядоса
ли се, да не си край него, гръм и мълнии хвърчат. (Р.р.).
520. като гръм от ясно небе, ж Нещо съвсем неочаквано, което е
неприятна изненада. • ... но и Съветският съюз отсега ще се намира в
състояние на война с България. Буров виква „Това е гръм от ясно
небе!“ (Труд, бр.242, 2009, с.23). Като гръм от ясно небе се стовари
върху нас вестта за смъртта на приятеля ни, с когото само преди
два дни крояхме планове за лятото. (Р.р.).
521. с гръм <и трясък>. А Шумно и демонстративно. • Напротив - амбициозното намерение на Герджиков за въвеждане на нова
система за гласуване се провали с гръм и трясък. (Стандарт, бр.3263,
2б02, с.14). Тази година с гръм и трясък се завръщат златото, диамантите, платината и брилянтите. (168 часа, 25-31.01.2002, с.37). Един
ден в апартамента на възрастна жена нахлува с гръм представител на енергото. (Стандарт, 04.12.2001, с.14).
215. ГРЪМНАТ
522. <оставам, стоя> като гръмнат. А Силно съм изненадзан от
нещо, което никак не съм очаквал. • После както изискваха правилата на
играта, споделих поста за размяна на книги на стената си във Фейсбук
и ... останах като гръмната. Първите два коментара бяха остро негативни и даже подигравателни. (Галерия, бр.1, 2017, с.54). Като гръмнат
останах на мястото си, когато видях, че той ми подава две порции
отрова от стрихинината, която по невнимание съм забравил или несъгледал да хвърля с време още. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.598).
216. ГРЪЦКИ
523. на гръцките календи. Книж. Ирон. А Никога; срок, който
никога няма да настъпи. • Стана на всички ясно, че както е тръгнало,
истинска съдебна реформа у нас ще стане на гръцките календи. (Р.р.).
— 141 —
смъртен грях
V От лат. Ad calendas graecos. Любима фраза на римския император Август,
когато ставало дума за неизрядните платЦи на данъци и длъжници. Римляните наричали календа първия ден на всеки месец, на който е било прието да се плащат всички
налози и да се уреждат всякакви финансови задължения. Такова понятие при гърците
нямало, затова изразът „ще ти платя на гръцките календи“ значел за римляните
едно - а именно, че длъжникът изобщо не мисли да връща парите. [ЕС].
217. ГРЯХ
524. вкарвам в грях някого. Книж.
Ставам причина някой да
извърши нещо нередно. • Както са я подкарали, ще ме вкарат в грях.
Трябва да кажа истината. (Р.р.).
V В библейските си първоизточници изразът има същото значение, напр. Изх. 32:21
, Д каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях“.
525. който е без грях, нека пръв хвърли камък. Книж. А Изразът се утвърждава с преносно значение ‘всички сме грешни*. Използва
се като иронична реплика при необективна, недоброжелателна критика,
при злословие, при осъждане. • Когато се нахвърлиха срещу него с обвинението, че е крил толкова години извънбрачната си връзка, популярният артист припомни евангелския израз „който е без грях, нека
пръв хвърли камък върху мене“0?.^.). Никой не е запомнил Смоктуновски в ролята на вожда на световния пролетариат, която актьорът изигра съвсем не по зова на сърцето, но все пак получи Ленинска
награда. И който няма грях, нека пръв да хвърли камък срещу него!
(Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.347).
V Фразеологизмы е фраза, отправена от Иисус към книжниците и фарисеите,
довели при него блудницата прелюбодейка с намерение да го изкушат, та да имат с
какво да го обвиняват - Ио. 8:7 „Л като настояваха да го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“ (Мариин, imé
васъ erç гукх4
гр. & avapapTiytog vpêv).
526. първороден грях. Книж. А Недостатък, слабост, която е заложена в някого или нещо от самата му поява, заложена е в самата му
природа. ♦ Първородният грях на СДС е, че от самото си създаване
заложи на разрушителното начало. (Р.р.).
V От библейската митология, според която човекът е грешен по своята изначал-
на същност. В него е заложен първородният грях на праотците му Адам и Ева и
животът му трябва да бъде подчинен на една цел - да надмогва греховната си природа,
да следва Божията воля, за да заслужи след смъртта си благоволението на Бога в
Небесното царство.
527. смъртен грях. Книж. А Най-тежкото прегрешение, което се
заплаща с живот; тежка и непоправима простъпка. • Именно поради то-
до гуша (шия)
— 142 —
зи факт след 9 септември са арестувани 25 членове на БАНИ и са
обвинени от комунистите във великобългарски шовинизъм и други
смъртни грехове. (Мин. год., бр.5, 2017, с.7). Отричането от родителите, винаги се е смятало за смъртен грях. (Р.р.).
V Първообразът се съдържа в Библията. В Новия завет, в Първо послание на
Йоан (5:16-17) се говори за „грях не за смърт“ и „грях за смърт“.
□ ГУБЯ:
губя власт над себе си - вж. при ВЛАСТ.
губя дух / не губя дух - вж. при ДУХ.
губя нишката -1- вж. при НИШКА,
губя почва под краката си - вж. при КРАК,
загубвам присъствие на духа / не губя присъствие на духа вж. при ДУХ.
загубя (губя) дар слово - вж. при ДАР.
п ГУЗЕН:
гузен негонен бяга - вж. при БЯГАМ.
218. ГУША
528. до гуша (шия). А 1. За изпадане в бедност, дългове, неприятности, работа - в най-голяма мяра, до крайност; повече не може и да
бъде. • Вцепененият от страх Вася, затънал до гуша в неприятни за
него термини като „емпириокритицизъм", „махизъм“ и други такива, само се блещеше и мълчеше. (Ел.Рязанов, Незавършена равносмет-.
ка, с.629). От известно време животът ми съвсем се обърка, до гуша
съм затънал в неприятности и дългове. (Р.р.). А 2. Омръзнало ми е. •
А на Андрешко вече наистина му е дошло до гуша и все повече проумява с буковата си кратуна, че няма файда да е само хитър селянин,
а трябва да се превърне в нещо друго, ама какво! (Мин. год., бр.46,
2016, с.8). Виж, сине, на целия народ вече му дойде до гуша особено
на нас, пенсионерите. (Мин. год., бр.6, 2017, с.10).
529. пълня гуша, а 1. Храня се, ям, за да живея. • Какво да работят, нали те трябва да пълнят гуши. (168 часа, бр.5, 2001, с.6). А
2. Забогатявам по нечестен начин, чрез ограбване труда на другите.
• Този път обаче няма да им се отвори парашутът да пълнят гуши
от неволята на селяните. (Труд, бр.235, 2002, с.1).
530. пълня гушата на някого. А Храня някого; работя за някого,
който се обогатява за моя сметка. • Ние сме си в криза от управление,
от тъпотии, но като че ли някои злоупотребяват с чуждоземската
-ИЗ-
гладя (по) гъдела на някого
криза, за да могат да си напълнят гушите. (Труд, бр.119, 2009, с. 11).
Няма да им работя за жълти стотинки, да им пълня гушата. (Р.р.).
531. хващаме се гуша за гуша. А Скарваме се помежду си остро,
до бой или се сбиваме. • Частници и кооператори са се хванали, дето
се вика, гуша за гуша. (АТуляшки, Злат, руно, с.255).
п ГУШВАМ:
гушвам букета - вж. при БУКЕТ.
219. ГУЩЕР
а
532. зелени гущери. Жарг. А Долари. • Иначе на арабите, ако
бяха изпратени само патрони, от Доха можеха вместо зелени „гущери “ да ни пратят за зелен хайвер. (Труд, бр.42, 2000).
V По характерната форма и цвят на доларовите банкноти.
533. откъсвам опашката на гущера, А. Скъсвам с престъпното си
минало. • Част от силовите групировки се опитват именно да навлязат в легалния бизнес - така нареченото откъсване на опашката
на гущера. (Труд, 09.12.2003, с.10).
V По поверието, че при опасност гущерите си откъсват опашката.
п ГЪБА:
изяждам гъбата с оцет - вж. при ОЦЕТ.
п ГЪБАВ:
гъбав с пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
220. ГЪК
534. гък не казвам, А. За продумване - дума не казвам, не продумвам нищо. • Ние стоим, гък не смеем да кажем и гледаме как старецът върви със своята тояга npàeo към залеза на слънцето. (И.Радичков, Барутен буквар, с.121).
535. ни гък, ни мък. А За продумване - дума не казвам, не продумвам нещо. • През целия път мълча, ни гък, ни мък не каза. (Труд,
09.12.2003, с.10).
221. ГЪДЕЛ
536. гладя (по) гъдела на някого. Ирон. Л. Леко, приятно възбуждам
у някого някакво чувство или слабост, обикновено за да му доставя удоволствие, да му хареса; гьделичкам. • Друго си е, когато гладиш някого по
гъдела, тогава можеш да разчиташ на благосклонността му. (Р.р.).
голям гъдел
- 144 —
537. голям гъдел. А Разг. 1. Приятно удоволствие. • Голям гъдел
е да слушаш такива хвалебствия за творбата си. (Р.р.). А 2. Жарг.
Възклицание за израз на голямо задоволство от нещо. • То бяха едни
танци, едни похапвания и пийвания, голям гъдел, (Р.р.).
222. ГЪЗ
538. гъз глава затрива. Простонар. Грубо. Л. Лакомията погубва човека. • Като се видя с пари, вживя се в ролята на голям бизнесмен, ама
гъз глава затрива, замеси се в наркотичния бизнес и го претрепаха. (Р.р.).
539. направим на гъз някого. Простонар. Грубо. А. Сривам със
земята някого, правя го на нищо. • Направих Деси Слава на гъз. (Уикенд,
8-14.05.2010, с.79).
540. спуквам му гъза от нещо. Простонар. Грубо. А. Упражнявам нещо върху някого в свръхголяма степен. • Да не си прави илюзии,
че в частното ще го галят с перце, напротив, ще му спукат гъза от
работа. (Р.р.). Хванат ли го, ще му спукат гъза от бой. (Р.р.).
223. ГЪЛТАМ
Ф гълтам живи жаби / ручам жабета - вж. при ЖАБА.
541. гълтам праха след някого, л Влача се далеко изостанал след
направеното от някого. • И така ние гълтаме праха след Тато: меракът на 9-милионното българче е сведен до това нашенци да не бъдат по-малко от 7,970,0.00. (Труд, бр.34, 2002, с. 9).
542. гълтам с очи някого или нещо. А Прехласнато гледам някого
или нещо, което много ми се иска; прехласвам се. • Детето гълташе с
очи разкошните сладоледи на витрината. (Р.р.).
♦ гълтам сълзите си - вж. при СЪЛЗА.
224. ГЪЛЪБ
543. вдигам гълъбите. Жарг. а Махам се, изчезвам от някъде. •
На мене много не ми трябва, видя ли, че работата загрубява, вдигам
гълъбите и върви ме търси. (Р.р.).
♦ по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата
- вж. при ВРАБЧЕ.
□ ГЪНА:
гъна гърбина пред някого - вж. при ГЪРБИНА.
145 —
пресяда ми на гърлото
225. ГЪРБИЛА
544. гъна гьрбина пред някого. Ирон. Неодобр. А Угоднича, подмилквам се, лакейнича. • Животът понякога те принуждава да гънеш
гърбина пред силния на деня, ако искаш да постигнеш нещо, но не
бива това да ти бъде принцип, а изключение от принципа. (Р.р.).
□ ГЪРГАЛЧО:
мамин Гъргалчо - вж. при МАМИН.
226. ГЪРДИ
545. бия се в (по) гърдите, а Самоизтъквам се, приписвам си заслуги, хваля се незаслужено. • Днеска всеки ликува и всеки се бие по
гърдите, ама в ония години не бе никак лесно, преживял съм го, та
го зная. (Й.Радичков, Барутен буквар, с.46).
546. с голи гърди. А 1. Невъоръжен; без нужните аргументи. •
Още по-страшно е обаче, ако БСП възприеме идеята за солидарност
по един превратен начин и тръгне да защитава с голи гърди хора,
срещу които има доказателства за нарушения, присвоявания и т.н.
(Стандарт, 12.08.209, с.15). Излезе им с голи гърди, вярвайки че срещу
себе си има почтени хора. (Р.р.). А 2. Разголено. • Но тези дни култовата порнозвезда обяви гордо, че пак ще влезе с голи гърди в политиката. (168 часа, 11-17.02.2002, с.31).
547. <с> едни гърди пред някого. Книж. А Изпреварвам, имам
известна преднина пред някого. • С Първа източна международна банка те са едни гърди пред останалите групировки. Силни са и в петролния бизнес. (168 часа, бр.6, 2001, с.6).
‘ 548. тупам (бия) се в гърдите. Неодобр. А Изтъквам себе си,
приписвам си заслуги, хваля се незаслужено; самоизтъквам се • Всеки
ден се тупа в гърдите - и когато беше на власт, и след като си
подаде оставката на премиер [...]. Непрекъснато ни навира в очите
тия магистрали и пътища, метрото. (Ретро, бр.49, 2016, с. 11).
227. ГЪРЛО
Ф като кост в гърлото - вж. при КОСТ.
549. пресяда (засяда) ми на (е) гърлото. Подигр. А Не успявам да
се справя с нещо, което е над възможностите ми. • Едно време някои .дилетанта, дето ги лапаха със страшна сила, направо се задавиха. Още са
им като преседнали на гърлото. (168 часа, 25-31.02.2002, с.2). Но те изб-
на всяко гърне мерудия
- 146 —
раха да се продадат и да натрупат едни бързи пари. Крайният резултат обаче можеше да им заседне в гърлото. (Ретро, бр.8, 2017, с.10).
а ГЪРМЯН:
гърмян заек - вж. при ЗАЕК.
228. ГЪРНЕ
550. на всяко гърне <и> мерудия (капак, захлупка). Ирон. А За
човек, който се намесва, където трябва и не трябва. • Мъжът на певицата беше на всяко гърне похлупак, намесваше се във всички нейни
действия. (Преса, бр.144, 2013, с.4). Малко по малко можах да се науча да не ставам на всяко гърне мерудия. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.99).
229. ГЬОБЕК
551. хвърлям гьобеци. Жарг. А Танцувам ориенталски танци. • Тя
беше може би единствената, която не се възмути от плейбека и
весело хвърляше гьобеци. (Chow,16-22.02.11)
п ГЬОЛ:
всяка жаба да си знае гьола - вж. при ЖАБА.
230. ГЮВЕЧ
552. пускам гювеч на някого. Жарг. А Давам на някого аванси,
нещо незаслужено. • Когато сме един срещу друг, играта е много
злобна. Иначе играем с учител, който ни пуска гювеч. (Телеграф,
17.04.2010, с.42).
231. ГЮРО
553. Гюро Михайлов. А Човек, който се жертва безсмислено; наивно жертвоготов. • Не ставай смешен с твоята наивност, не се прави на Гюро Михайлов. (Р.р.).
V По името на войника Гюро Михайлов (80-те год на XIX в Пловдив), който
буквално изпълнява заповедта да не напуска поста си при никакви обстоятелства.
Остава на поста си, дори когато хазната е запалена, и изгаря заедно с нея.
232. ГЯВОЛЪК
554. плащам си за гяволъка. Жарг. А Но с я неприятните последици от предишни хитрувания. • Крайно време е някой политик да си плати за гяволъка. (168 часа, 19-25.12.2003, с.2).
147
данным давно
д
233. ДАВНО
555. давным давно. Ирон, А Много отдавна; в забравеното минало. • От друга страна, много от приватизираните фирми бяха отрязани от пазара давным давно. (Труд, бр.71, 2002, с.11).
руски.
П ДАМ/ДАВАМ:
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА.
Давам акъл на някого - вж. при АКЪЛ.
давам (внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА,
давам го по-кротко - вж. при КРОТЪК.
давам душа на нещо - вж. при ДУША.
давам <едно> рамо на някого - вж. при РАМО.
давам заден <ход> - вж. при ХОД.
давам зелена светлина на нещо - вж. при СВЕТЛИНА.
давам криле на някого или нещо - вж. при КРИЛО.
давам (надавам) ухо - вж. при УХО.
давам нишан - вж. при НИШАН.
давам пълен напред - вж. при ПЪЛЕН.
давам път на някого или на нещо - вж. при ПЪТ1Ф
давам си душата / душа давам за нещо - вж. при ДУША,
давам си задника под наем - вж. при ЗАДНИК.
давам си последния залък / давам си и залъка от устата вж. при ЗАЛЪК.
давам си сметка - вж. при СМЕТКА.
давам си труд за нещо - вж. при ТРУД.
давам сметка за нещо - вж. при СМЕТКА.
давам тон за нещо вж. при ТОН.
давам фира - вж. при ФИРА.
дал-Господ - вж. при ГОСПОД.
да не дава Господ - вж. при ГОСПОД.
каквото Бог даде - вж. при БОГ.
каквото Господ дал - вж. при ГОСПОД.
мило и драго (давам) - вж. при МИЛО.
на ти си куклите, дай си ми парцалките - вж. при КУКЛА,
не давам мира - вж. при МИРА.
не давам пукнат грош за нещо - вж. при ГРОШ.
не дай Боже - вж. при БОГ.
дама на сърцето
- 148 —
не ми дава сърце - вж. при СЪРЦЕ.
не си давам зор - вж. при ЗОР.
пет пари {пукната пара) не давам - вж. при IIAPÀ ! ПАРИ.
{показвам, вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
{показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
пускам {давам) аванти на някого - вж. при АВАНТА,
сърце и душа давам - вж. при ДУША.
п ДАВЯ СЕ:
власите се давят на края на Дунава - вж. при ВЛАХ,
п ДАДЕН:
като по даден знак - вж. при ЗНАК.
234. ДАМА
556. дама на сърцето. Книж. А Любима. • На Димчо Дебелянов
първата дама на сърцето му става крехката Мина Тодорова, сестра на писателя Петко Тодоров. (Р.р.).
235. ДАМАР
557. напипвам {намирам) дамара на нещо. А Откривам слабото
място на нещо. • Треньорът на „Левски“ Рюдигер Абрамчик напипа
дамара на играчите си. „Сините“ правят яки кросове в Анталия, а
за наказание - пак тичане. (Труд, 11.01.2002, с.З).
каменоделството.
П ДАМОКЛИЕВ:
Дамоклиев меч - вж. при МЕЧ.
п ДАНАЕВА:
Данаева делва - вж. при ДЕЛВА.
п ДАНО:
да се продъниш, дано - вж. при ПРОДЪНЯ.
236. ДАНЪК
558. плащам данък на нещо или за нещо. Книж. А Проявяват се
последиците от мои предишни увлечения, разбирания или слабости. • Балабанов има чиста аристофановска мисъл, Елин Пелин - дълбоко народно остроумие. Затова в живота си и двамата не платиха данък никому. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.101). От творбата личи, че авторът плаща данък на младежките си социалистически увлечения. (Р.р.).
149 —
дето двама и той трети
237. ДАР
559. даровете на влъхвите. Книж. К Нещо, дадено от чисто сърце. • Като даровете на влъхвите, и тези бяха от душа и от сърце.
(Труд, бр.119,2002, с.36).
V От евангелските текстове: Мт. 2:1-11 al. „Д когато се роди Исус във Витлеем
Иудейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим ...“ 11.
„... и като отвориха съкровищницата си, поднесоха му дарове: злато, Ливан, смирна ".
560. дар от Бога / Божи дар. Книж. А 1. Голяма благодат. • Минералните извори у нас са дар от Бога, за съжаление не ги използваме
разумно. (Р.р.). А 2. Нещо, изключително ценно, получено свише. • Хубавата кожа и стройната фигура не са дар от Бога. Те -се постигат с
много труд, хъс и постоянство. (Стандарт, 09.03.2001, с.38). Талантът е
Божи дар, а не плод на .упорити усилия. (Уикенд, бр.16, 2017, с.69).
V От библейската книжнина и от народните представи и вярвания. (Напр. Екл.
5:18 „И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползва
от тях, да взема своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар").
561. загубя (губя) дар слово. Книж. А Онемявам от учудване. •
Доктора беше загубил временно дар слово, а аз пък нямах намерение
да се обаждам. (Вл. Даверов, Много дни до есента, с.125). Европа загуби дар слово от случващото се в България. (Труд, 21.12.2011, с.2).
238. ДВАМА
562. дето, двама и той трети. Неодобр. X За човек, който нищо не
върши, а само се меси в работите на другите. • Сам с нищо полезно не
се захващаше, но умираше да се меси в работите на другите - дето
двама и той трети. (Р.р.).
♦ слуга на двама господари - вж. при СЛУГА.
п ДВАЙСЕТ:
ново двайсе</и> - вж. при НОВ.
п ДВАНАДЕСЕТ:
удари дванадесетият час - вж. при ЧАС.
239. ДВЕ / ДВА
♦ ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА.
4» връзвам (свързвам) двата края - вж. при КРАЙ.
♦ вътре съм с двата <си> крака - вж. при ВЪТРЕ.
♦ да се кръстиш с двете ръце - вж. при КРЪСТЯ СЕ.
т
зная две и двеста
- 150
♦ два остри камъка брашно не мелят - вж. при КАМЪК.
Ф две думи на кръст не мота да кажа - вж. при ДУМА.
Ф две мравки не могат да се разминат на челото му вж. при ЧЕЛО.
♦ думата ми на две не става - вж. при ДУМА.
Ф душа за две пари нямам - вж. при ДУША.
563. зная две и двеста. А Свикнал съм да живея и с малко, и с
много, според обстоятелствата; много и малко. • Добре е, че животът
ни научи да знаем две и двеста, затова в тези тежки времена някак
се справяме. (Р.р.).
Ф <и> две крачки не мога да направя сам вж. при КРАЧКА.
Ф имам (оставам) <само> (с) две голи ръце вж. при РЪКА.
564. като две и две четири. А Напълно ясно, съвсем сигурно, точно. • На същото мнение съм и аз, т.е. като две и две четири съм
уверен, че ти си от сърцето на комитите (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.593).
Ф като две капки вода - вж. при КАПКА.
Ф между два огъня - вж. при ОГЪН.
Ф на два акъла съм - вж. при АКЪЛ.
Ф на два шамара живот - вж. при ШАМАР.
565. надве-натри. А Набързо и небрежно. • Намерихме набързо едно неокастрено дърво, на което Икономов го превърза надве-натри,
понвеже нямаше и гвоздеи да го заковем. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.346).
Ф нож с две остриета - вж. при НОЖ.
566. нося две дини под една мишница. А Захванал съм едновременно две различни дейности. • Носеха две дини под една мишница.
Получаваха двойни заплати. Имаха двойно повече тайни фондове. С
една дума - златна мина. (М.Топалов, Буров, с.43). Трудно е да успееш
в някакво начинание, ако носиш две дини под една мишница. (Р.р.).
567. правя се на две и половина. / правя се на три и половина.
а Преструвам се, че не разбирам, че не зная или не забелязвам нещо. •
Обясняваше ми колко много ми бил помагал, а аз се правех на две и
половина, за да видя докъде ще му стигне наглостта, след като отлично знаех какви усилия беше полагал да ме проваля. (Р.р.). ГЕРБ се
прави на три и половина по най-важната тема - дали правителството на Пожарникаря е поело ангажимент пред Брюксел за превръщането на страната в буферна зона. (Мин. год., бр.50, 2016, с.9).
151
разграден двор
♦ през ден, през два - вж. при ДЕН.
Ф с два пръста чело - вж. при ЧЕЛО.
♦ с двата крака - вж. при КРАК.
♦ с две думи / с една дума - вж. при ДУМА.
Ф с две леви ръце / имам две леви ръце - вж. при РЪКА.
Ф с един куршум - два заека - вж. при КУРШУМ.
Ф хитрата сврака с двата крака / хитрата лисица с двата
крака в капана - вж. при ХИТЪР.
Ф цепя косъма <на две> - вж. при КОСЪМ.
Ф цепя стотинката <на две> - вж. при СТОТИНКА.
и ДВЕСТА:
зная две и двеста - вж. при ДВЕ /ДВА.
240. ДВИЖЕНИЕ
568. в движение. А Набързо, без сериозно обмисляне и подготовка. • Не знам защо всички си мислят, че когато някой клан спечели
изборите, той някак си в движение ще се научи да върти държавното кормило. (168 часа, бр.8, 2001, с.2).
а ДВОЕН:
двоен стандарт - вж. при СТАНД АРТ.
241. ДВОР
569. гледам <само> <в> собствения си двор. А Интересувам се
(само) от нещата, които лично ме засягат. • Да не мислим само от позициите на своите аргументи и да не гледаме само собствения си двор.
(Труд, бр.109,2004).
570. задния двор. Публ. л. Нелицеприятната, изоставената, занемарената част на нещо, която остава скрита от очите на хората. • С тази
политика няма да стигнем доникъде, най-много до задния двор на
Европа. (Труд, бр.4О, 2000).
571. разграден двор. А Нещо изоставено на произвола; безстопанствен. • Парадоксално - Аврамов, който се движеше незабележим
като сянка из кулоарите, си тръгна със скандал, и то точно при опит
да докаже, че парламентът е абсолютно разграден двор, в който не
се знае кой накъде какъв багаж мъкне. (Стандарт, бр.5947, 2009, с.12).
Държавата ни е разграден двор, а София е най-мръсният, най-грозният и най-зле управляваният град в цяла Европа. (Мин. год., бр.5,
2017, с.9).
работата е дебела
152 —
о ДВУЛИК:
двуликият Янус - вж. при ЯНУС.
Р ДЕ:
де (къде) се е чуло и видяло - вж. при ЧУЯ.
къде (де) го биеш, къде (де) се пука - вж. при БИЯ.
242. ДЕБЕЛ
Ф виждам дебелия <край> - вж. при КРАЙ.
Ф дебела (букова) глава (кратуна) - вж. при ГЛАВА.
572. работата е (става) <ио->дебела. а За подчертаване, че дадено
нещо не е толкова безобидно и несериозно, а напротив, че е много по-сериозно
и по-опасно, затова трябва внимателно да се подхожда към него. • Според
Йорданов обаче работата е много по-дебела. (168 часа, бр.5О, 2002, с.2).
Бившите комунисти обаче си правеха оглушки. Казахме им, че ще се
настаним в бившето Монголско посолство. Видяха, че работата става дебела и ни дадоха сграда на,.„Позцтано“ 8, (Труд, бр.242, 2009, с. 17).
243. ДЕБЕЛО
573. подчертавам дебело. Книж. а Изтъквам нещо, обръщам особено внимание на нещо. • Лидерът на ДПС на няколко пъти дебело
подчерта, че изборите нямало да бъдат спечелени без подкрепата
на движението. (168 часа, 11-17.01.2002, с. 13).
писмената практика.
244. ДЕВЕТ
Ф
Ф
Ф
Ф
Ф
в девета <десета, трета> глуха - вж. при ГЛУХ.
връзвам в девет възела - вж. при ВЪЗЕЛ.
девета вълна - вж. при ВЪЛНА.
девета грижа ми е - вж. при ГРИЖА.
девета дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
574. деветия кръг на ада. Книж. А Място на най-големи страдания. • Преди все недоволствах, смятах, че там е най-лошото място,
където може да се работи, но когато дойдох на новото си работно
място, разбрах къде е истинският девети кръг на ада. (Р.р.).
произведението на Данте Алигиери „Ад“.
575. до девето коляно. / до девета рода. А 1. За преследване на
човек - докато е жив преследваният човек или някой от потомците му;
— 153 —
Данаева делва
безкрай. • Сръбско-българските клетви били изключително смъртоносни и стигали до девето коляно. (Уикенд, бр.51, 2016, с.38). Кондю
започна да псува овчарлъка до девета рода, че цял ден уж бил носил
закланата овца на гърба си, която, като видял, че умира, заклал я
най-после. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.59). А 2. За проучване - до дядо му
и прадядо му; изтънко и подробно. • Имаше навик, взема ли някого на
работа, да го проучи до девето коляно. (Р.р.).
Ф девет {три) дена път с камили - вж. при ПЪТ,.
♦ докарвам (нося) вода от девет дерета (кладенци) вж. при ВОДА.
* краставите магарета през девет баира се надушват вж. при МАГАРЕ.
576. лъжа за девет (деветдесет и девет) цигани. А За лъжене извънредно много. • В лъженето нямаше равен на себе си, лъжеше за
девет цигани. (Р.р).
Произходът на израза най-вероятно е свързан с лъжливото врачуване на
циганките, а и с разпространето у народа вярване, че циганите много лъжат.
245. ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ
577. деветдесет и девет, а Безброй като количество и разнообразие; много. • Зная деветдесет и девет начина за лесно печелене на
пари, лошото е, че при мене нито един не проработва.(Р.р.).
у В народното мислене числото 99 е символ на безкрайно много.
Ф лъжа за девет (деветдесет и девет) цигани вж. при ДЕВЕТ.
♦ на деветдесет и девети план - вж. при ПЛАН.
о ДЕВЕТИНИ:
бабини деветини - вж. при БАБА.
246. ДЕЛВА
Ф бъркам (бръквам, бръкна) в делвата (кацата) с меда вж. при МЕД.
578. Данаева делва. Книж. А За нещо, което като че ли може да
се пълни безкрайно. • Бюджетът на държавата ни е Данаева делва,
никога не можеш да го напълниш. (Р.р.).
От гръцката митология - данайците били осъдени вечно да пълнят с вода
продънена делва. [ЕС].
висящо дело
- 154 —
247. ДЕЛО
579. висящо дело. Публ. А Недоведен докрай, неприключен съдебен процес. • А инак и бабите от Пет могили до Пелово знаят, че ако
на правосъдието краката му се клатят, то е главно от висящи дела.
(Труд, бр.137,2004, с.1).
V От съдебната сфера.
П ДЕЛЯ:
деля мегдан с някого - вж. при МЕГДАН.
деля (отделям, късам) от залъка си - вж. при ЗАЛЪК.
248. ДЕН
♦ бели пари за черни дни - вж. при ПАРА / ПАРИ.
580. броя дните. А С голямо нетърпение очаквам нещо. • Децата
броят дните до Коледа, когато ги очакват желаните подаръци. (Р.р.).
V Изразът се използва в библейските текстове със същото значение (напр. Тов.
9:4 .между това баща ми брои дните и, ако се забавя дълго, много ще тъгува“).
♦ виждам звезди по пладне (посред бял ден) вж. при ЗВЕЗДА.
581. всеки божи ден. А Постоянно, непрекъснато. • Като всекидневие те бяха всеки божи ден заедно. (24 часа, 26.01.2002, с.28).
582. всяко чудо за три дни. А Възклицание за омаловажаване на
нещо, което се е случило - не си заслужава да се взема много трагично,
защото всичко е преходно, бързо отшумява и се забравя. • Хубавото и
лошото у нас е, че всяко чудо за три дни. Но всеки три дни - ново
чудо! (Словото, бр.5, 2009, с.4). Тя твърди, че не очаквала повишението. „Аз си върша работата. Всяко чудо за три дни“, притеснено
говори тя. (Труд, бр.73, 2002).
♦ горчилката на деня - вж. при ГОРЧИЛКА.
♦ девет (три) дена път с камили - вж. при ПЪТр
583. ден да мине <друг да дойде>. А Безотговорно, нехайно; без
сериозно отношение към работата и задълженията. • Не може човек да
преуспее в този живот, ако я кара безотговорно - ден да мине, друг
да дойде. (Р.р.).
584. ден до пладне. А За кратко време, за малко. • Излиза някой
вестник - ден до пладне - и аз обезателно бях там. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.84).
155 —
като бял ден
585* ден за ден. А За начин на живеене - без перспектива, без
мисъл и грижа за бъдещето; безгрижно. • Животът му течеше ден за
ден, не го вълнуваше къде ще замръкне днеска и къде ще осъмне
утре, (Р.р.).
. 586. ден и нощ. ! денем и нощем. А Непрестанно, непрекъснато,
винаги. • ... опитен кехая, който е длъжен 40 дни у дома си да не
стъпя, а там дене и ноще да бди и да трепери над това още глупаво
стадо, (Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.28). Ден и нощ работиш и накрая какво? - Нищо.. (Р.р.).
587. до ден днешен. А Досега, до този момент, до днес. • Обещал
ми е да си оправим сметките преди три години, ама до ден днешен —
лев не съм видял от него. (Р.р).
V Изразът е достигнал до определена степен на фразеологизация още в библейските текстове, такъв е характерът му и сега в разговорната реч и в книжовния
език (напр. Иез. 2:3 „те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен“).
588. един ден. А Някога. • Един ден и той ще разбере какви ги е
надробил, както вече това разбра неговият предшественик в ДКД
Веселин Стайков (мой добър сега приятел). (Труд, 21.09.2001, с. 10).
589. <за> <до> броени дни. А Няколко дена, кратко време, скоро. •
Новината породи невероятен борсов скандал и само за броени дни акциите на „Енрон“ се сринаха. (Труд, бр.27, 2002, с.19). Г-жо Русчева, след
броени дни Иван Костов ще учредява новата си партия. Опонентите
му отсега твърдят, че формацията е обречена на неуспех. И вие ли
мислите така? (168 часа, бр.22, 2004, с.13). До броени дни се надявам да
имаме максимално точна информация, която да успокои духовете и да
даде правилата за държавната намеса на пазара. (Труд, 17.11.2003, с.10)
590. злобата на деня. Книж. .Най-актуалното, най-коментираното събитие на деня. • Злобата на деня стана въпросът за съставянёто на ново правителство след подадената оставка на досегашното
правителство на Бойко Борисов. (Р.р.).
V Източник на фразеологизма са библейските текстове, в които той има значение ‘злипите, грижите, неприятностите, проблемите на сегашния ден\ напр.
Мт. 6:34 „ И тъй не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи
за своето: доста е на всеки ден злобата му“.
591. ката ден. X Непрекъснато, всеки ден, постоянно. • Пито да
спре витиеватите им защитни слова, които текат ката ден от екраните на всяка телевизия. (168 часа, 25-30.01.2002, с.2).
592. като бял ден. A L Напълно, съвсем. • Добавим ли перчещият се на трибуната Соломон Паси с частния му Атлантически клуб,
като ясен ден
- 156 —
картината е ясна като бял ден. (Мин. год., бр.43, 2017, с.43). Ясно ми
е като бял ден, че промени ще има, моля се обаче те да бъдат разумни. (Р.р.).
2. Светло, видело. • Отиваше към полунощ, не ме хваша
сън, излизам и гледам - навън като бял ден, луната грее, щурците
пеят. (Р.р.).
593* като ясен ден. Книж. А Напълно, без каквото и да е съмнение. • От морална болка Общи не знаеше къде да се дене; явно бе,
като ясен ден, че делото е разкрито. (Ст. Заимов, Неотдавна (1893),
с.190).
594* няма да видя бял ден. X Няма да дочакам щастлив живот
или успех в живота си. • Народът ни никога няма да види бял ден,
докато не сложи край на разхищенията, кражбите и злоупотребите със служебно положение, които му струват астрономически суми. (168 часа, 25-30.01.2002, с.2).
595» оплаквам си дните {дните и годините).
Окайвам тежката си съдба, вайкам се и горко съжалявам за постигналата ме тежка участ,
отредила ми страдания, беди, нещастия. • Най-напред протестирах, че
съм искал да освобождавам „пустата България“, та затова именно
мисля, че по погрешка съм попаднал в затвора да си оплаквам .дните. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.600).
596. от ден на ден. А Постоянно, непрекъснато, с нарастване. •
От ден на ден животът става все по-тежък и по-несигурен. (Р.р.).
597. посред бял ден. А Открито, явно, през деня, когато е съвсем
светло и всичко може да се види. • А ето как се случи да ме арестуват
посред бял ден, брадвата е далече от мене, зад вратата, аз стоя
върху недовършената купа, патрулът седи в шанеца. (Й.Радичков,
Барутен буквар, с.68).
V В библейските текстове има сходен във формално отношение израз със също-
то значение (напр. Амос 8:9 Jî в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да
залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден“).
598. през ден. А Много често. • Не я ли виждаш, през ден е у нас
и все е недоволна. (Р.р.).
599. през ден, през два. А От време на време, доста често. • През
ден, през два навестявам родителите си на село, вече са стари и се
нуждаят от наглеждане. (Р.р.).
600. силен на деня. X Влиятелен, с властови позиции човек; управник. • В същото време нашенските силни на деня са заровили главите си в пясъка като щрауси в пустинята и бягат като дявол от тамян от проблемите и истината. (Мин. год., бр.32, 2016, с.9).
157
уцелвам десетката
601. черен ден. А Трагичен момент; ден, в който се е случило нещастие, беда. • В онзи черен ден преди две седмици Венци още не е
бил .под пълна наркоза, когато стенел: имам момиченце на година и
половина, а ще остане инвалид. (Труд, 22.12.2001, с.4).
602. черни дни. А Трудни времена. • И като се заредиха едни
черни дни за по-голямата част от българите, та вече 25 години. (Р.р.).
В Локо София имали пари за черни дни. (Меридиан Мач, 30.05.10).
п ДЕРА:
вадим {дерем) си очите - вж. при ОКО.
дера {раздирам) си ризата - вж. при РИЗА.
п ДЕРЕ:
докарвам {нося) вода от девет дерета {кладенци) вж. при ВОДА.
п ДЕСЕН:
дясна ръка - вж. при РЪКА.
дясно ухо съм на някого - вж. при УХО.
лява ръка, десен джоб - вж. при РЪКА,
лявата ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА,
сърби ме дясната ръка - вж. при РЪКА.
249. ДЕСЕТ
♦ в девета <десета, трета> глуха - вж. при ГЛУХ.
603. десетте божи заповеди. Книж.
Най-важните житейски максими, основните правила. • Всеки трябва да усвои десетте божи запо- '
веди на професията си и да ги съблюдава стриктно, ако иска да е
истински професионалист. (Р. р.).
V От библейската книжнина.
Ф {три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
250. ДЕСЕТКА
604. уцелвам (улучвам, удрям) <в> десетката. / удар в десетката.
Книж. Л. Правя най-точния, най-сполучливия ход, който се оказва печеливш. • Късметът им бил на приливи и отливи. С водката обаче ударили в десетката.(Труд, 13.08.2001, с.31). Ако все пак излязат верни слуховете, че министър ще стане бившият шеф на Националния осигурителен институт, това ще е удар в десетката..(Труд, 29.06.2001, с.11).
Първанов уцели десетката (бел. авт. - изразява тревогата си от кон-
дете индиго
- 158 —
фликта в съдебната система). (Труд, 28.01.2002, с.1). В тази смисъл с
„Девети“ Калоянов е улучил десетката. (Труд, бр.25, 2004, с.14).
V От спорта стрелба.
251. ДЕТЕ
605. дете индиго. Книж. А. Ново поколение деца, свръхнадарени.
• Синът на Валери Божинов бил дете индиго. (Уикенд, бр.1, 2011).
606. дете в майка ще заплаче, ж Положението ще стане много
тежко, лошо, поради жестокостите на някого. • Лошо, лошо! Дете в майка ще заплаче тая година. Да се провали гробът на ония, които станаха себеп да стане тоя карашмалък, който изяде главата и на царя! (Зах. Стоянов, Оьч., т.1, с.549-550).
607. и на децата е (стана) ясно. А Съвсем очевидно е, всички
разбират. • Поне в Пазарджик и на децата стана ясно, че намаление
на цената де факто няма да има. (168 часа, бр.7, 2002, с.6).
608. като дете (се радвам).
Най-искрено, най-чистосърдечно,
неподправено, без задръжки. • И цял свят видя как се радва като дете
и как прескача загражденията, за да поздравява медалистите. (Труд,
20.01.2001, с.11).
609. <не> ставай (ставам) дете. А Държиш се, постъпваш глупаво, неразумно. • Не ставай дете, сам разбираш, че със сръдни нищо
няма да постигнеш. (Р.р.).
4 мамино детенце ! мамин син / мамино синче вж. при МАМИН.
а ДЕТО:
дето двама и той трети - вж. при ДВАМА.
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) вж. при ДУХАМ.
където (дето) ми видят очите - вж. при ОКО.
отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) - вж. при ВЯТЪР.
252. ДЖЕЗВЕ
610. едно джезве кокали. Жарг. Ирон. А За човек - телесно много слаб. • Тръгнал и той да се бие, едно джезве кокали и душа под
наем носи, ама на, и той барабар с „юнаците“. (Р.р.).
611. завира ми джезвето <отвътре>. Жарг. А Бързо се ядосвам, нервирам се, вбесявам се. • И понеже бързо ми завира джезвето ... (с.38). Нищо
ли? - завира ми джезвето отвътре. (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.58).
159 —
скъсан джоб
253. ДЖИГЕР
612. излиза ми джигера. А Силно се преуморявам, оставам без
дъх. • Ако им кажа, че ги чакам в 8.30, а участието им е след 3 минути, без да им пука, ще разцепят секундата и ще ми излезе джигерът. (168 часа, 13-17.06.2003, с.24).
254. ДЖОБ
613. бъркам в джоба на някого. А Принудително вземам пари от
някого за нещо; ощетявам го. ♦ Запознати твърдят, че зад целия скандал всъщност стояло нараненото его на Морфов, който се почувствал смъртно обиден, че хем му бъркат в джоба за кауза, която са
избрали без съгласието му, хем не считат за -нужно да го информират за това, преди да го съобщят в медиите. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.69). Изводът бе - българинът не обича да му бъркат допълнително
в джоба, а и хакерите в страната са сред планетарните лидери.
(Труд, 20.01,2015, с.2).
614. джоб парасъ. А Пари за дребни разходи. • Ти това за пари ли
го имаш. Това са джоб парасъ?, дай някоя по-едра банкнота. (Р.р.).
V От турски.
615. изтънява ми джоба. А Обеднявам финансово. • Причината
за това е, че джобът на българина изтъня много през последните
година-две. (168 часа, бр.5, 2002, с.16). От една страна са изтънелите им джобове след високите сметки за ток и парно. (Труд, бр.39,
2002, с.Ю).
♦ лява ръка, десен джоб - вж. при РЪКА.
616. не ми е по джоба. ! по джоба ми е.
Не ми е по финансовите
възможности. ! По финансовите ми възможности е. • Двамата се запознават и скоро разбират, че имат общо желание - да правят самолети, защото вносните не са по джоба им. (Труд, 08.03.2001, с. 18).
617. олеква ми джоба. А Обеднявам финансово. • От което средният българин няма да му стане по-леко, освен че джобът му ще
олекне още повече. (Труд, 01.03.2000).
618. отивам {отида) {влизам ! вляза) в джоба {джобовете) на
някого.
За пари, материални ценности - взема ги, получава ги някой. •
Колкото пари спечели за тия няколко седмици, отидоха в джоба на
лихваря. (Р.р.).
619. скъсан джоб, а Безпаричие, бедност. • Секретарката заряза мъжа си заради скъсан джоб. (Уикенд, 8-14.01.11, с.83).
слагам в малкото си джобче...
160 —
620. слагам в малкото си джобче някого.
Превъзхождам някого
по способности, знания, култура или по постижения. • Този път стратезите на столетницата сложиха в малкия си джоб и Симеончо е неговите осемстотин дни. (Ретро, бр.6, 2017, с.4).
621. удрям по джоба някого. Л Нанасям финансови загуби на някого. • Увеличаването на ДДС от 20 на 24 на сто ще удари по джоба
крайните потребители на стоки и услуги. (Труд, 01.05.10, с.9). И винаги избираше не скъпи неща, за да не ни удари по джоба. (Ел.Рязанов,
Незавършена равносметка, с.640).
п ДЖУНГЛА:
закон на джунглата - вж. при ЗАКОН.
255. ДИВ
622. див петел. А Буен, вироглав и своенравен човек. • Ех, момче,
на младини и аз бях див петел, но животът ме поочука и укроти.
(Рр).
623. като в Дивия запад. А В свят на произвола и престъпността.
• Чувствам се като в Дивия запад. (Стандарт, 09.03.2001, с.11).
V От историческото минало на САЩ.
4 оставям питомното да търся {диря) дивото вж. при ПИТОМНО.
256. ДИВИДЕНТИ
624. печеля {вадя, извличам) дивиденти. Книж. А Получавам
изгода, облаги, облагодетелствам се от нещо. • А когато политолози
решиха, че могат да печелят дивиденти за техните си интереси с
темата „досиета“, резултатът бе разделяне на нацията. (Труд,
19.04.2002, с.10). Не трябва да се вадят дивиденти от този случай.
(Стандарт, 04.12.2001, с.З). А техните опоненти трескаво да кроят
планове как да извлекат дивиденти от предизвестената им грешка.
(Сега, 05.02.2001, с.9).
V От икономическата сфера.
а ДИГАМ:
дигам {вдигам) си консулите - вж. при КОНСУЛ,
та дим {пушек, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
-161 —
тиха дипломация
257. ДИКИШ
625. хвана {хващам} дикиш. X Имам успех, резултат; постигам
целта си. • Неговото „Иване, кажи си“ не хвана дикиш, но пък двете
денонощия на Бил Клинтън в София задълго ни вкараха в американска орбита, (Ретро, бр.4, 2017, с.44). Казвам си мнението, а дали ще
хване дикиш, е отделен въпрос, (Уикенд, бр.4, 2017, с.39).
V От тур. dikiç ‘шев, тегел’.
Z
258. ДИМ
626. дим да ме няма, х Изчезвам отнякъде бързо и безследно. •
Брендо дим да го няма. Никой не знае къде е соченият за наркобос
Евелин Бонев-Брендо. (Стандарт, бр.7887, 2015, с.1).
627. като (яко) дим. Ирон. X За изчезване - изчезвам отнякъде
бързо и безследно. • Гладът ми изчезваше като дим, па и сърцеболът
ми преминуваше. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.537). Но и младоците, щом
минели през разговор с г-жа Радева, си плюели на петите яко дим.
(Ретро, бр.9, 2017, с.4).
♦ няма огън без дим - вж. при ОГЪН.
628. та дим (пушек, пара, дреб) се дига. Ирон. X След главно
изречение. Напрегнато, енергично, припряно, много усилено. • Ураганно
цените се вдигат, та пушек се вдига. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5). Нашият обаче играе, та пушек се вдига. (Уикенд, 3-9,03.2012, с.90).
п ДИНАМИТ:
буре е динамит - вж. при БУРЕ.
259. ДИНЯ
629. подлагам динена кора <под крака> на някого. X Хитро измамвам, изигравам някого, подвеждам някого, обикн. като му попречвам
да осъществи нещо. • Когато едно правителство падне, подлага динена кора на следващото. Отказва всякаква приемственост. (Галерия,
бр.48, 2016, с. 20). Той вече бе успял да подложи динената кора Под нозете на своя най-близък приятел д-р Донев. (К.Христов, Ад в Рая, с.127).
♦ нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ / ДВА.
260. ДИПЛОМАЦИЯ
630. тиха дипломация. Книж. X Неофициални, тайни преговори,
договаряния. • И му дойде времето и на премиера Сакскобургготски
като дирек
- 162
да задейства контактите си, след като „тихата дипломация“ така
и не даде резултат. (Труд, 15.01.2004, с.11).
V От дипломатическата сфера.
261. ДИРЕК
631. като дирек., А Изправен и неподвижен. • Какво си се побил
като дирек, седни,, разположи се удобно, кажи какво те измъчва. (Р.р.).
262. ДИРНИК
632. налягай си дирника. Грубо. А Стой мирно, спокойно. • Ако искаш
да си запазиш работата, налягай си дирника, иначе ставаш зян. (Р.р.).
633. не си вижда дирника. Вулг. Пренебр. л. Не съзнава какъв е
(казва се за човек с големи недостатъци или лоши прояви, който предявява големи претенции или осъжда, критикува другите). • Не си вижда
дирника, ами тръгнал да ме одумва, че съм бил такъв, онакъв. (Р.р.).
263. ДИРЯ!
634. оставям диря след себе си. Книж. А Извършил съм добри
дела, които се помнят и ценят от хората. • За мен винаги е било найважно да изляза като човек, който е направил нещо, оставил е диря
след себе си. (Монитор, 29.12.2001, с.22). ... големият творец става още
по-голям, когато оставя диря след себе си. (Монитор, 29.12.2001, с.22).
♦ куче влачи, <диря няма> - вж. при КУЧЕ.
п ДИРЯ2:
диря (търся) цаката на някого или нещо - вж. при ЦАКА,
оставям питомното да търся (диря) дивото вж. при ПИТОМНО.
264. ДИКТОВКА
635. под диктовката на някого. Книж. А Под чуждо нареждане
или влияние. • Жалко е, че няма собствено мислене, а действа под
диктовката на други. (Р.р.).
п ДИТИРАМБИ:
пея дитирамби на някого или на нещо - вж. при ПЕЯ.
□ ДИШАМ:
дишам във врата на някого - вж. при ВРАТ,
дишам с пълни дробове - вж, при ДРОБ.
- 163
всяко зло за добро
265. ДНЕВЕН
636. на дневен ред. Книж. А Предстои за осъществяване, извършване или за разрешаване в най-близко бъдеще. • Сега на дневен ред са
подобни опити и за други спорни казуси. (Уикенд, бр.4, 2017, с.З). Гърмежът на техните 125 пушки, макар и слаб, но те бяха уверени, че
той ще бъде достатъчен да пронизи ушите на заспалата европейска дипломация и да изнесе името на българина на дневен ред, име,
което по онова време беше твърде потъпкано. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.П, с.155).
п ДНЕШЕН:
до ден днешен - вж. при ДЕН.
266. ДОБА
637. в (по) глуха (потайна) доба. Книж. Л. След полунощ, още по
тъмно. • Тръгнахме от село в глуха доба, едва бяха пропели първи
петли. (Р.р.).
267. ДОБРЕ
638. добре дошъл съм някъде.
Приет съм някъде радушно, е
желание или съм нужен някъде. • Просветният министър Тодор Танев
заяви, че македонците са добре дошли да учат у нас, но не е наша
работа да се месим в техните правила. (Стандарт, бр.7887, 2015, с.З).
♦ по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата
- вж. при ВРАБЧЕ.
♦ по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв - вж. при КУЧЕ.
♦ постилам си добре пред някого - вж. при ПОСТИЛАМ.
268. ДОБРО
639. всяко зло <е> за добро. А Житейска максима за спокойно
приемане на сторено зло или неуспех, които в последствие се оказват за
добро. • И докато в нощта преди избора юристите агитираха за
Гергана, нововремци направиха и невъзможното комисията да оглави единственият друг кандидат - анестезиологът Венко Александров. И успяха. А тя прие загубата с изправена глава. Времето пък
показа, че всяко зло е за добро. (Труд, бр.111, 2004, с.12/ Стоянка се
грижеше за него много дълго време. Но пък направи една грешка. Но
всяко зло за добро. Тя много го обиждаше. (Телеграф, 28.01.2017, с. 13).
за добро или зло
- 164
640. за добро или <за> зло. а Така се случи; така се нареждат,
така се повеждат нещата. • Освен това, за добро или зло, аз съм му
внушил някакъв тик за „кимание“ при общуване с мен. (Труд, бр. 139,
2004, с.14). Уведомява го, че - за добро или за зло, короната на Цар
Футбол е избрала неговата глава. (Уикенд, бр. 51, 2016, с.84).
641. няма ненаказано добро, л Казва се в случайте, когато за
извършено добро се отплаща със зло. • Убедени сме, че няма ненаказано добро и затова избягваме да го правим. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.11).
269. ДОБРУТРО
642. от голямото добрутро. Ирон.
Човек с висок служебен или
обществен пост; издигнал се или забогатял. • Той на такива като нас
вече не обръща внимание, вече е от голямото добрутро. (Труд, бр.139,
2004, с.14). Второ, че когато един апостол каже на новопокръстения
бунтовник, че голямото „добрутро “ на комитета се намира не в неговото село или град, но там, в Белград или Букурещ, дето има православен княз и християнска войска, то естествено е, че ще може да
произведе по-голямо впечатление. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.77).
п ДОБЪР:
вземам добър край - вж. при КРАЙ.
добрият самарянин - вж. при САМАРЯНИН.
на добра воля - вж. при ВОЛЯ.
(нарушавам, прекрачвам) добрия тон - вж. при ТОН.
270. ДОВЕРИЕ
643. на юнашко доверие.
Доверявам се сляпо на някого, без да
го познавам добре и без каквито и да са гаранции. • Днес Сокола твърди, че е направил грешка, когато подкрепи на юнашко доверие първото демократично правителство на Филип Димитров. (Труд,
16.01.2002, с. 11).
п ДОГОДИНА:
догодина по това време - вж. при ВРЕМЕ.
° ДОДЕ:
доде ми хлопне дъската - вж. при ХЛОПНА.
п ДОЕН:
дойна крава - вж. при КРАВА.
165
от един дол дренки
271. ДОЗА
644. конска доза. А Много голямо количество (обикновено за лекарство, спиртни напитки). • И какво излиза от последната конска доза ,
истерия в изпълнение на хиларисти, и меркелисти, разбирай либерал-фашист^. (Уикенд, бр.22, 2017, с.31). Пиех хапчета и сиропи в конски дози, подобрение никакво. (Р.р.). Рафтингът, конска доза, адреналин. (Седмичен труд, бр.21, 2010).
V От ветеринарната медицина.
О ДОЙДА:
ден да мине <друг да дойде> - вж. при ДЕН.
добре дошъл съм някъде - вж. при ДОБРЕ,
каквото ми дойде на ум - вж. при УМ.
какъвто дошъл, такъв си отишъл - вж. при КАКЪВТО.
272. ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ
♦ докарвам {нося) вода от девет дерета {кладенеца) вж. при ВОДА.
645. докарам {докарвам) я донякъде. А Започвам нещо, без да го
довърша, без да стигна до резултат. • Каквато и работа да започнеш,
все я докарваш само донякъде и се отказваш. (Р.р.).
646. дотука я докарвам. Неодобр. А Стигам до лоши резултати, до
критична точка в извършването на някаква работа или в отношенията си с
някого. • Вземаше пари назаем от всичките си познати, не връщаше и
както виждаш дотука я докара, да го влачат по съдилища. (Р.р.).
♦ стигам {докарвам) до просешка тояга - вж. при ТОЯГА,
п ДОКАТО:
докато кажа „а“ - вж. при „А“.
докато си почивам, да оплевя лещата - вж. при ЛЕЩА.
п ДОКОПАМ СЕ:
докопам се до кокала - вж. при КОКАЛ.
273. ДОЛ
647. от един дол дренки. Неодобр. А За характеризиране на човек при сравняването му по качества и постъпки с друг: със същите недостатъци е. • Соломон Паси излезе мекере, Александър Каракачанов
разби организацията, Едвин Сугарев и той е От същия дол дренки.
(Мин. год., бр.2, 2010, с.9). Изглеждал добър - как може? Всички са
от един дол дренки/(А.Гуляшки, Злат, руно, с. 156).
долен човек
- 166
274. ДОЛЕН
648. долен човек. Неодобр. А Възклицание за изразяване на неодобрително отношение към някого, който е извършил или върши недостойни
неща. • Не ми говори за него, той е долен човек, занимава се само е
доноси и мдшеничества. Не заслужава да бъде съжаляван. (Р.р.).
649. долна работа. Неодобр. л. Възклицание за изразяване на неодобрително отношение към нещо. • Това са такива долни работи, че
дори не ми се говори за нещата, които е натворил. (Р.р.).
♦ по бели (долни) гащи - вж. при БЯЛ.
п ДОЛУ:
от горе до долу - вж. ГОРЕ.
долу ръцете от нещо или от някого — вж. при РЪКА.
п ДОМ:
аврамов дом - вж. при АВРАМОВ,
градя (строя) <дом, къща> на (върху) пясък вж. при ПЯСЪК.
п ДОНЯКЪДЕ:
докарам (докарвам) я донякъде - вж. при ДОКАРВАМ.
п ДОРИ:
<дори> и грам - вж. при ГРАМ.
о ДОТУКА:
дотука я докарвам - вж. ДОКАРВАМ.
а ДРАГО:
мило и драго (давам) - вж. при МИЛО,
на драго сърце - вж. при СЪРЦЕ.
275. ДРАКА
650. хващам ! хвана (уловя) драките.
Забягвам в планината, за
да се скрия или да се боря срещу някого. • Има един ненормалник в
селото, тършува по изоставените къщи, а като го сгащила полицията, хванал драките и цял месец го няма никакъв. (Р-р.).
276. ДРАКОНОВСКИ
651. драконовски мерки (закони). Неодобр.
Прибягване до сурови наказателни мерки, решения, постановления, закони, понякога несъобразени със здравия смисъл. • Опитът на Румъния за ликвидирането
167 —
свалям дрехите от гърба...
на корупцията показва, че успех може да се постигне само с драконовски мерки и закони. (Р.р.).
V От законите, които въвежда в Атинската република нейният първи законодател Драконт (VII в. пр.н.е.). Неговите закони предвиждали смъртно наказание дори за
дребни провинения като напр. за кражба на плодове от чужда градина.
п ДРАСВАМ:
драсвам клечката на нещо - вж. при КЛЕЧКА.
а ДРЕБ:
та дим (пушек, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
а ДРЕБЕН:
дребна риба - вж. при РИБА.
и дребното камъче прекатурва (обръща) колата - вж. при КАМЪК.
2Т1. ДРЕМЯ
652. дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера, тръбата, черупката и др.). Жарг. Вулг. А Никак не ме засяга, не ме интересува
(като израз на пълно безразличие). • Дреме ми на сайдера, че щял да се
разсърди, негова си работа. (Р.р.). Според теб Надежда Михайлова и
Иван Костов наистина ли са били любовници? - Дреме ми на тръбата!
Костов е тема на Кеворк. Мен ми е любопитно, доколкото изскачат неща,
които са обратни на това, което съм знаел. (168 часа, бр. 12, 2004, с.27).
653. дреме ми (не ми дреме) <на шапката>. Жарг. Пренебр. А
1. Никак не ме засяга, не ме интересува (като израз на пълно безразличие). • Дреме ми на шапката, че имало избори, да не би нещо да се
променя след тях! (Р.р.). А 2. Не ме вълнува, не се страхувам. • Демонстрира, че не му дреме от нищо. (168 часа, 25-31.01.2002, с.5).
п ДРЕНКИ:
когато върбата роди дренки - вж. при ВЪРБА.
от един дол дренки - вж. при ДОЛ.
п ДРЕП:
та дим (пушек, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
278. ДРЕХА
654. свалям <и> дрехите (дрехата) от гърба на някого.
Ограбвам напълно някого, оставям го без каквито и да са средства. • Такива са времената, навъдиха се едни изроди, които и дрехата от гърба ти свалят без да им трепне сърцето. (Р.р.).
захвърля като дрипа...
—168 —
279. ДРИПА
655. захвърля / захвърлям като дрипа някого. Пренебр. А Изоставям безцеремонно някого. • Ходи с нея две години, използва я, а накрая я захвърли като дрипа. (Р.р.).
280. ДРОБ
656. дишам с пълни дробове. Книж.
Чувствам се волен, свободен, неограничен. • Сред новите си приятели се чувствам възроден,
дишам с пълни дробове. (Р.р.).
о ДРУГ:
бъркаме един друг в кесиите си - вж. при КЕСИЯ,
ден да мине <друг да дойде> - вж. при ДЕН.
друга бира - вж. при БИРА.
един през друг - вж. при ЕДИН.
за едни майка, за други мащеха - вж. при МАЙКА,
който вади нож другиму, от нож умира - вж. при КОЙТО,
от друго тесто <съм замесен> - вж. при ТЕСТО.
пея (запявам) друга песен (на друг глас) - вж. при ПЕСЕН,
през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза —
вж. при УХО.
ядем се един други - вж. при ЯМ.
п ДРУГАРКА:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
281. ДРУГО
657. между другото. А Без отделяне на специално внимание, наред
с други по-важни неща. • Между другото, тя разказва, че Петраки бил
видял един път как дядо Райчо, уж майор и първенец, копаял лозя и
плел чорапи, а друга една майорша, пак българка, която ходи с пайтон на станцията, у тях вкъщи перели кирливи ризи и пр., и пр. (Зах.
Стоянов, Съч., т.З, с.ЗОЗ).
282. ДРУЖИНА
658. кой да води бащина(та) дружина. А Кой да бъде водачът, кой да командва, кой да се разпорежда. • Те имат принципно
мотивировки като коя партия в коя ще се влива и разлива, коя
организация кого ще погълне и т.н, но всъщност спорът е кой ще
-169
някакъв, та дрънка
води бащина дружина. (Труд, 09.01.2002, с.10). Славолюб Муслин
започна тренировки като на Запад и се видя, че отборът е в шантава форма. Отрази се и спорът кой да води бащина дружина. Не
само играчите са виновни, те скачат според тоягата. (Труд, бр. 135,
2004, с.44).
283. ДРУМ
659. ходя по царския друм. А Постъпвам, действам по законния,
общоприетия начин. • Той както иска, така да постъпва, ти си ходи по
царския друм, за да гледаш хората в очите. (Р.р.).
Вж. и “ вървя си по царския път“ при ПЪТъ
V Произходът на израза е древен, свързан е с практиката да се градят от царете
пътища до важни обекти в държавата, наричани „царски пътища“. Първообраз може да се открие и в библейската книжнина, напр. в Четвърта книга на Стария завет Числа 21:22.
660. широк ти друм. Пренебр. Л. Махай се, върви, където искаш;
пръждосвай се. • И сега какво си мислиш, че трябва да направя, да се
хвърля на врата ти, да те моля? Я, си гледай работата, широк ти
друм, мъже много. (Р.р.).
□ ДРУСАМ:
друсам {държа) на колене някого - вж. при КОЛЯНО.
284. ДРЪН
661. дрън, дрън ярина. Пренебр. А Празни приказки, глупости. •
Всичко това, което ми разправяш, е дрън, дрън ярина, ами я се захващай за работа. (Р.р.).
285. ДРЪНКАМ
662. някакъв, та дрънка. Ирон. А Втора част в някаква квалификация, с която квалификацията иронично се характеризира като валидна в
най-голяма степен; от сигурно по-сигурно. • Какво е положението в родното народно събрание? Със сигурност не е розово, а балканско, та
дрънка. (168 часа, бр.11, 2002, с.2).
п ДРЪПВАМ:
дръпвам кокала на някого - вж. при КОКАЛ.
дръпвам шалтера на някого или нещо - вж. при ШАЛТЕР.
бия дузпата на някого
- 170-
286. ДУЗПА
663. бия дузпата на някого, А 1. Наказвам някого. • Съдът би
дузпата на Ленков. (Труд, бр.144, 2010). А 2. Изгонвам някого. • Запознати разказват, че националът ù бил дузпата. (Шоу, бр.53, 2013, с.53).
V От футболната игра.
287. ДУМА
664. вземам си думите назад (обратно).
Отказвам се от нещо,
което съм казал, като признавам неговата несъстоятелност; извинявам
се. • Разбрах, че съм прекалил с обвиненията, затова побързах да си
взема думите назад. (Р.р.).
665. голи думи. А Обещания без покритие. • Приказките и на
това правителство, че ще стимулира дребния бизнес, се оказаха само голи думи, каза той. (Труд, бр.27, 2002, с.19).
666. голяма дума да не кажа, ж Да не избързвам с пресилено твърдение. • За да не кажа голяма дума, но аз за себе си можа се похваля,
че се съмних за чистия косъм на стареца, когато той за последен
път дойде при нас. (Зах. Стоянов, Сън., т.1, с.521).
♦ голям залък лапни, голяма дума не казвай - вж. при ЗАЛЪК.
667. две думи на кръст не мога да кажа, х 1. Нямам дар слово,
не умея да говоря на публично място, да се изказвам. • Той е от тези
хора, които нямат дар слово. Ако трябва да вземе думата пред хора,
две думи на кръст не може да каже, но затова пък е отличен професионалист. (Р.р.). X 2. Губя дар слово от силно душевно вълнение. •
Изненадан на местопрестъплението, малкият крадец не можеше две
думи на кръст да каже в свое оправдание. (Р.р.).
668. дума да няма. А Безспорно, без съмнение, разбира се. • Студено беше, дума да няма, и всички знаем, че това е слабото място на
премиера, но чак пък такава шапка ... (Ретро, бр.4, 2017, с. 11).
669. дума не обелвам, а Не казвам нищо, премълчавам. • Но
винаги когато се случва нещо наистина драматично, мълчи гузно,
дума не обелва. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ). В града се е възродила
банда за поръчкови убийства - върху тази версия също работят
ченгетата, които дума не обелват по случая с Митъо.(Шоу, бр.З,
2015, с.13).
670. дума по дума. А Съвсем точно, буквално, подробно. • Почти
моментално ченгетата от посолството на Лондон започват да проверяват дума по дума казаното от рибаря на шарани. (Уикенд, бр.51,
171
крилати думи / крилата фраза...
2016, с.67). Предавам ти дума по дума всичко, което ми заръча да ти
кажа. (Р.р.).
671. думата ми на две не става, х 1. Заповяданото от мене не
подлежи на промяна. • Между тия последните беше и някой си Кескин
Пехливан, а на човек пехливанин между турците - става ли му думата на две? (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.646). А 2. Никога не се отказвам
от това, което кажа или обещая. • Щом съм обещал, ще го направя,
моята дума на две не става. (Р.р.).
672. държа на думата си. А Изпълнявам обещаното. • Той е човек,
който държи на думата си, няма начин да не изпълни обещанието
си. (Р.р.).
673. загубвам <и> ума и дума, х Съвсем съм смутен, объркан,
обикновено от голяма уплаха или изненада, и не мога нищо да направя или
кажа; стъписвам се, сащисвам се, смайвам се. • Толкова бях развълнуван, че загубих и ума и дума. (Мин. год., бр.1, 2017, с.17). Момичетата,
сред които попадна, загубиха ума и дума щом само го зърнаха. (Галерия, бр.6,2017, с.10).
674. изпускам дума. А Неволно казвам нещо, което трябвало да се
крие или е неуместно; издавам тайна. • Ако не беше изпускал дума,
щяхме да заживеем до момента. (Втора младост, бр.24, 2009, с.9).
675. казана дума - хвърлен камък. А Веднъж нешо казано не
може да бъде върнато назад. • Когато се успокоил, Морфов сигурно е
съжалил за острия си език, но казана дума - хвърлен камък. (Уикенд,
бр.51,2016, с.69).
676. казвам <една> топла дума. А Приласкавам; казвам нещо
приятно, приласкаващо, насърчаващо. • Досега никой не ги е потърсил
и да им каже поне една топла дума. (Труд, 09.01.2002, с.27).
677. крилати думи. / крилата фраза. ! крилата мисъл. А Изречена мъдрост или сполучлива остроумна фраза, която придобива широка
популярност в живата реч. • Крилатите думи „гълъб на мира“ получават световна популярност. (Р.р.). В неговата биография това е римуваната пиеса „Горе от ума“ (на български - „От ума си тегли“),
която се играе и до днес в Русия и е източник на много крилати
фрази. (Мин. год., бр.2, 2017, с.23). Ами - бушонът, който ще се върне
в Световната банка с крилатата римска фраза „ След мене потоп “
и със CV, в което ще пише „министър“. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
V Първоизточник са поемите „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, в които се срещат
образни фрази като „Той промълви крилата дума“. Съвременната осмисленост на
израза обаче води началото си от сборника на немския учен Георг Бюхман „Крилати
думи“ (1864 г.), в който са поместени навлезли в живата реч литературни цитати,
мека дума
- 172 —
думи, изречени от исторически лица, афоризми, имена на литературни и митологични
персонажи, превърнали се в нарицателни имена и т.н, придружени с коментари за
произхода и употребата им.[ЕС].
♦ купешки (думи) приказки - вж. при ПРИКАЗКИ.
678. мека дума. А Най-благовидно казано. • ,Деетично“ даже е
много мека дума. (168 часа, 18-24.01.2002, с.5).
679. на думи. А Изречено като обещание, казано. • Лесно е на
думи да поемеш някакво задължение, трудно е на дело да го осъществиш. (Р.р.)
680. не вземам от дума. А Не се вслушвам в съветите, които ми се
дават, упорит съм, вироглав съм. • Какво да правя с него, не взема от
дума, като е казал, че ще учи за учител, не ще и да чуе за друго. (Р.р.).
681. не ми стигат думите. А Силно съм развълнуван от нещо,
поради което не мога да подбера най-точните и изразителни думи при
изразяване на възхищение или силно негодувание, възмущение от нещо
или някого. • Не ми стигат думите, за да мога да изразя благодарността си към кмета на Девня Димитър Димитров, който помогна
на мен и на моите ученици от Помощното училище „Васил Друмев“ в Шумен да отидем безпрепятствено до Каварна. (Труд, бр.154,
2004, с.2).
682. не проронвам и дума. / не обелвам нито дума. А Мълча,
нищо не казвам, не продумвам. • Почти никой от тях не проронва и
дума, и двама завършват земния си път със самоубийство. (Седм.
труд, бр.47, 2002, с.6). Хората, мръзнещи в наметнатите през раменете якета, не обелват нито дума. (Мин. год., бр.5О, 2016, с. 11).
683. нямам думи. А Изумен съм. • Не, нямам думи ..., как можа
да сториш това! (Р.р ). Пред очите на над 40 бизнесмени той удря с
юмрук по масата „Нямам думи“! Изумен съм!“ (Труд, бр.64, 2001, с.1).
684. отварям дума за някого или за нещо. А Споменавам, казвам
нещо за някого или за нещо. • Ден се не минуваше да не бият турците
някого до умиране и да не му вземат дрешките от гърба; но никого не
чух да се оплаче против своите угнетатели, или пък да отворят дума
по кой начин би можали да се отърват. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.102).
685. от дума на дума, а В хода на разговора; така, разговаряйки,
неусетно. • Бейсинджър от дума на дума полегнала на Еминем, без
да се притеснява от факта, че му е с 14 години кака. (168 часа, 0713.12.2001, с.37). От дума на дума те споделили пред нея безумната
си мечта - да бъдат представени пред фамилията Грималди, която
управлява богатото княжество. (Уикенд, бр,23, 2014, с.4).
- 173 —
дуле и гащи
686. отмятам се от думата си. Л 1. Не спазвам обещанието си. •
Беше ми обещал да ме вземе на работа, но се отметна от думата
си. (Р.р.). А 2. Отказвам се от нещо, което съм казал. • След изборите
лично аз в едни мои „Горчиви думи“ пак го заядох с едно-две изречения. И не се отмятам от думите си. Имало е за какво да „посегна“
на любимеца народен - Лечков и левскарите го признават, (Седм.
труд, бр.5, 2004, с.2).
687. от половин дума разбирам. X Бързо и лесно разбирам, без да
са необходими много обяснения. • Защото Стамболов не само не му
противоречеше, но и добавяше смели, оригинални мисли, а което беше по-важното, разбираше от половин дума какво иска да каже
Скарлатов. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.23).
688. с две думи. ! с една дума. А Казано накратко. • Казано с две
думи — гласуваха за него, защото във всяко отношение по го харесваха от другия кандидат — Цецка Цачева. (Ретро, бр. 49, 2016, с. 16).
След трагедията в Хитрино те разтегнаха дъвката до питането „А
какво прави там генералът? С две думи, няма за тях управия. Важното е да се плюе, поводът е без значение,“ (Ретро, бр.5О, 2016, с.8.). С
една дума той е отявлен туркофил. (Уикенд, бр.4, 2017, с.66).
689. сладки думи. А Казани приятни неща. • Под тези сладки
думи се крият регулации и закони. (24 часа, бр.71, 2014, с.14).
690. тежка дума. А Решаваща намеса в разрешаването на някакъв
проблем; авторитетно мнение; окончателно решение. • Според информацията трансферът на българина в момента зависи от тежката
дума на треньора му в Перм, Рашид Рахимов. (24 часа, бр.139, 2010).
Не истината, не реалността, а паричките, капиталите си казаха
тежката дума. (Над 55, бр.4, 2017, с.13).
п ДУНАВ:
власите се давят на края на Дунава - вж. при ВЛАХ.
288. ДУПЕ
691. дупе да ми е яко. ! яко ми дупе. Грубо. А Да му мисля,
чакат ме големи изпитания. • „Тогава ще вдигнат хората от Рабиша и
дупе да им е яко на всички“, заканва се местен старец. (168 часа, 0713.12.2001, с.24). След изборите на всички дупе да ни е яко. Който и
да спечели. (Уикенд, бр.12, 2017, с.34).
692. дупе и гащи. Просторен. Подигр. А Много близки, неразделни приятели. • А те бяха дупе и гащи. И двамата заедно ги избрахме и
професори, и ректори. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.214).
с голо дупе
- 174
693. с голо дупе. Грубо. А Беден, беднотия, сиромашия. • Никой
няма да ни вземе в Европа с туй голо дупе. (Труд, бр.54, 2002, с. 17).
694. сухо дупе риба не яде. Грубо, А Без труд нищо не се постига.
• Сухо дупе риба не яде, е казал народът за такива случаи. Никой
няма да ти дава заплата, ако не работиш. (Р.р.).
V От риболова.
695. яко дупе (трябва). Грубо
Иска се смелост, кураж. • Но
тук видя, че трябва яко дупе. (168 часа, 07-13.12.2001, с.6).
289. ДУПКА
696. в миша дупка, а 1. За криене - на много скрито, тайно място.
• Когато ги потърсиш за работа, никакви ги няма, в миша дупка ce
крият. (Р.р.). А 2. За отношение като закана - в крайно неудобно положение ще поставя някого. • Ако нещо, дори съвсем мъничко от тях е
вярно, при промените, които настъпиха след 1989 г., щяха да ме вкарат в миша дупка. (Уикенд, бр.9, 2017, с.40).
♦ девета дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
697. до дупка. Жарг. А До краен предел, докрай. • Младежът се
фукал какви скорости може да вдига, като натискал педала на газта до дупка. (Телеграф, 29.08.2016, с.10). Непрекъснато повтарях на
студентите, докато репетирахме „Ревизорът“: „Искреност до дупка! Няма да лъжем никого“. (Уикенд, бр.12, 2017, с.69).
698. зейва дупка в нещо. А Появява се недостиг, липса в нещо. •
Този гаф направо изправи на нокти екипа на Милен Велчев, защото
зейна нова дупка от 8 милн. лв. в бюджета. (Сега, 15.12.2003, с.11). В
хазната зейва дупка, която няма откъде да се напълни. (Труд,
06.12.2001, с.8).
699. излизам от дупката. А Преодолявам критичното състояние, в
което съм попаднал. • „Левски“ излезе от дупката и е готов да играе
по най-добрия начин. (Стандарт, 05.12.2001, с.26).
700. навирам в миша дупка някого. А Нахоквам жестоко някого. •
Като разбра каква глупост е направил, майка му се ядоса и го подхвана с едни приказки, да го съжалиш, навря го в миша дупка. (Р.р.).
♦ последна дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
701. попадам (изпадам) в <черна> дупка. А Изпадам в психически срив; попадам в безизходно, критично състояние, положение. • Дни
преди юбилея си изпаднал в черна дупка и се затворил вкъщи. (Уикенд,
- 175
запазвам присъствие на духа
бр.1, 2010). Вече два месеца откакто е попаднал в дупка и не може да
се вземе в ръце, не може да преодолее психическия срие, след като
остана без работа, (Р.р.)- След завръщането си от Испания изпада в
дупка. Затваря се, казват близки на семейството. (168 часа, бр.16,
2004, с.52).
♦ пробивам дупка в главата на някого ! продъня главата
на някого - вж. при ГЛАВА.
290. ДУХ
702. вдигам {повдигам) духа на някого. Книж.
Окуражавам някого, вдъхвам му увереност, оптимизъм. • Михайлова се опита да вдигне духа на присъстващите като бодро обяви война на клиентализма. (168 часа, бр.5О, 2001, с.7). С нови сили момичето се втурна да
повдига духа на американските войници. (168 часа, бр.21, 200?, с.51).
703. висок дух. Книж. А 1. Голям заряд жизнена енергия. • Той
все още е на инвалидна количка, ала духът му е висок. (Женски тайни,
бр. 19. 2010, с.32). А 2. Извисеност на чувствата, помислите и стремленията. • Поетите се отличават с висок дух и целеустременост. (Р.р.).
V Изразът има близък по осмислеността си първообраз в библейските текстове
(напр. Дан. 5:12 ,^ащото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум“).
704. губя дух. ! не губя дух. Книж. А Отчайвам се. / Не се отчайвам. • Най-силната черта на характера му е, че не губи дух, винаги
намира нещо, което го зарежда с оптимизъм, с борбеност. (Р.р.).
705. загубвам присъствие на духа. ! не губя {запазвам) присъствие на духа. Книж. А Губя самообладание, не успявам да овладея нервите си, да запазя спокойствие. / Не губя самообладание, успявам да
овладея нервите си, запазвам спокойствие. • Само Роберт загуби присъствие на духа. (168 часа, бр.25, 2001, с.5). Чорни изгубил присъствие на духа - „Има решение на съда, върнете ми парите“. (Труд,
бр.109, 2004). Бенковски макар и да бе отпаднал твърде много нравствено, но досега той се мъчеше да запази присъствие духа, поне за
очи пред момчетата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.470^471).
706. запазвам присъствие на духа. А Запазвам спокойствие; владея се, владея нервите си. • Единствено Васил Гарнизов запази присъствие на духа и обясняваше, че можело да е и по-лошо. (Стандарт,
18.06.2001, с.З). Мъчителите, малоумни садисти, много се учудиха на
готовността му, но запазиха присъствие на духа. (Л.Левчев, Убий
Българина, с.216).
изпускам духа от бутилката
176 —
707. изпускам (пускам) духа от бутилката. Книж. Л. Със своите
неразумни действия поставям началото на неуправляем и много опасен
процес; изпускам контрола над развоя на събития, над нещо, след като
съм им дал начало или съм премахнал ограниченията върху тях. • Веднъж изпуснали духа от бутилката четиримата стигнаха до прозрението, че новият шеф на съдиите трябва да се казва Димитър
Пармаков. (168 часа, 07-13.11.2003, с.2). Западът като че ли усети, че
е пуснал от бутилката духа на чертането на нови граници на Балканите. (Труд, 20.12.2001, с.17).
V От арабския сборник с народни приказки,^Хиляда и една нощ“. Някога беден
рибар уловил в рибарската си мрежа меден съд, запечатан отгоре с оловния печат на
цар Сулейман бен Дауд, известен вълшебник и мъдрец. Той единствено знаел тайното
и страшно име на Аллаха, което произнесено можело да управлява ветровете, птиците
и злите духове - джиновете. Веднъж царят се разгневил на един от духовете и го
затворил в „бутилка“ - съдът, който намерил рибарят. Воден от любопитство, рибарят отворил съда и оттам с огромен стълб от дим се измъкнал наказаният джин. Да го
върне отново в „бутилката“ вече никой не можел.[ЕС].
708. калён дух. Книж. X Свикнал на изпитания, преминал през несгоди и изпитания. • Като жена с кален дух, тя си пада и по военните
паради. (Труд, бр.139, 2004, с.12).
709. нищ духом. ! беден духом. Книж. А Духовно беден, с ограничени духовни интереси. • И нашите нищи духом калугери не поучават
народа, затова и той престана да им ходи и да ги помага. (Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.69). Нищите духом нямат високи цели, стига
им да са сити и облечени. (Р-р.).
V Изразът води началото си от евангелеските текстове, възпроизвеждайки в
кондензиран вид първото от поученията на Исус към неговите ученици при възкачването му на планината (напр. Лк. 6: 20 „блажени вие, бедните духом, защото ваше е
царството Божие“ / стб. ыищии доухо/нк/). В Библията изразът има значение ‘смирените, на които е чуждо възгордяването', понякога така са наричани и бедните?
недъгавите. В наши дни изразът е осмислен със значение ‘хора с ограничен кръгозор,
с посредствени интелектуални и духовни интереси'.
710. падам духом. Книж. л. Унивам, отчайвам се, губя вяра. • За
няколко години се промени до неузнаваемост, състари се физически,
но не падна духом. (Л.Левчев, Убий Българина, с.227). - Как е в момента
Фархи? - Никога не пада духом. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.458).
V В библейските текстове има близък първообраз (напр. Пс. 142:4 „и отпадна
в мен духът ми, онемя в мене сърцето ми“ стб. и 8нъ1 въ AikN'fe дВуъ
æ io h ).
711. подигам духа на някого. Книж. А Насърчавам, окуражавам,
ободрявам някого. • Публиката подигаше духа на състезателите с
насърчителни възгласи. (Р.р.).
за тоя, дето духа
- 177 —
V Същата осмисленост изразът има и в Библията (напр. 2 Езд. 2:2 ,Господ
подигна духа на персийския цар Кира
стб.
е ъ ^д е и г ъ
гк ДХ’ъ).
712. предавам <Богу> дух. Книж. А Умирам, издъхвам. ♦ Врачанският владика Калиник предаде Богу дух на втория ден след Рождество Христово. (Телеграф, 28.01.2016, с.8). Всички сме смъртни, всеки
един от нас ще предаде Богу дух в уречения ден. (Р.р.).
V Изразът възхожда към библейските текстове (напр. Ио: 19:30 „Л когато Исус
вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух“).
713. разбунвам духовете. А. Предизвиквам вълнения сред хората в
някаква обществена среда. • Изявлението му разбуни духовете в града. (Труд, бр.49, 2002, с.9). Обръщението на Н. Симеон Втори, направено непосредствено преди изборите, разбуни духовете и провокира
вълна от мнения, коментари и оценки. (168 часа, бр.29. 2001, с.18).
714. спазвам буквата и духа на нещо. Книж. X Спазвам всички
предписания и изисквания на някакъв нормативен документ. • Или такива, колкото да бъдат спазени буквата и духът най-малко на два нормативни документа. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
V От законодателната сфера.
♦ телом и духом - вж. при ТЯЛО.
715. успокоявам духовете. Книж. А Внасям спокойствие. • За да
успокои духовете, на сбирката в Габрово Веселин Близнаков обещава НДСВ да се обърне към министерствата да се справят с този
проблем. (168 часа, 19-25.12.2003, с.10). До броени дни се надявам да
имаме максимално точна информация, която да успокои духовете и
да даде правилата за държавната намеса на пазара. (Труд, 17.11.2003,
с.10). За да успокоят топката, Сергей Станишев и Румен Петков решили да предприемат мерки. Спешната им визита в Москва е жест
към хардлайнерите. Те се надяват това да е послужило за успокояване на духовете и страстите. (168 часа, бр.22, 2004, с. 11).
291. ДУХАМ / ДУХВАМ
Ф духам супата - вж. при СУПА.
Ф духвам като вихрушка - вж. при ВИХРУШКА.
Ф духвам под опашката на някого - вж. при ОПАШКА.
716. за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гора- *
та). А Напразно. • Накрая се оказа, че съм работил за тоя, дето
духа, нямах никаква печалба. (Р.р.). Чакаш го за тоя, дето клати
гората - проговори мрачно Цец. - Васил няма да дойде. (А.Гуляшки,
вземам душ
- 178 —
Злат, руно, с. 127). Децата пък ходеха в това училище за тоя, гдето
вее: да зяпат из прозорците и да учат всичко наизист — папагалски.
(Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.27).
♦ накъде духа (вее) вятъра - вж. при ВЯТЪР.
♦ отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) вж. при ВЯТЪР.
Ф плюя си на петите / духна на петите си - вж. при ПЕТА.
292. ДУШ
717. вземам душ. А Изкъпвам се. • Изглежда, хигиенните навици на българските министри са да си вземат душ веднъж в седмицата и съответно - да се бършат с пешкир също толкова често.
(168 часа, бр.21,2004, с.2). Ти отиди си вземи един душ. (Телевиз. филм).
718. (обливам, полея) <като> със студен душ някого. А Казвам
или направим нещо на някого, което му подейства крайно неприятно. •
Ето защо като студен душ на всички, които са имали търпението
да следят кариерата на Бинев, подейства новината, че опитният
националист, медийният патриотар ще поведе листа на ДПС. (Ретро, бр.9, 2017, с.10). Коалицията ГЕРБ-ПФ поля със студен душ над
400,000 пенсионери-инвалиди. (Мин. год., бр. 18, 2017, с.8).
293. ДУША
♦ бера душа - вж. при БЕРА.
719. вадя (изкарвам) душата на някого. А. Досаждам, притеснявам някого с настойчиво искане; насилвам. • От месец насам детето
ми вади душата да му купя колело, а аз все не мога да събера достатъчно пари. (Р.р.). Те знаят, че спра ли да им крещя, да изисквам от
тях и да им изваждам душата, значи работата е много зле, значи са
ми безразлични и не се вълнувам какво ще излезе от тях. (Уикенд,
бр.12, 2017, с.69).
720. вадя душата си на показ. А Изповядвам съкровените си преживявания пред другите. • Ето на Бате Бойко. Ти си Мъж. Направо
вади душата си на показ в Слънчев бряг. (168 часа, бр.37, 2009, с.2).
721. вземам душичката на нещо. А Съсипвам напълно нещо от
безмилостна експлоатация. • Защото, ако бяха по-малки от закона,
досега лъскавото и свръхлуксозно возило да е минало поне няколко
пъти многочасови проверки на рентген, да са го обезкостили автогинеколозите на рампата на КАТ и да са му взели душичката от
179
душа под наем нося
стъргане на номерата на двигателя и рамата с шкурка и пр. (24 часа, 14.12.2001, с.9).
722. данам душа на нещо. Книж.
Одухотворявам, оживявам,
давам живот на нещо. • Идеи много, интересни, мащабни, но няма
хора, които да им дадат душа, да ги осъществят. (Р.р.). '
723. давам си душата. / душа данам за някого или за нещо. А 1. Готов съм на всякакви жертви за някого или за нещо. • ... хора, на които
съм готов и душата си да дам! ... (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.499). А
2. Много ми харесва, много ми се нрави нещо и съм готов на всичко, за да
го имам или да го получа.? Душата си давам за стари градски песни.
Когато ги слушам, сякаш се пренасям в един съвсем друг свят, свят
на романтика, чистота и всеопрощение. (Р.р.). Аз вярвам, че ако някой кабадаия княз, да кажем например, нашият Александър Батенберг, който душа дава за хубавото и разкошното, с първо виждане
още щеше да слезе от коня си и да начете на пътя няколко хиляди
пари за тоя чифлик. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.411).
V С първото значение изразът има широка употреба в библейските текстове
(напр. И. Сир. 29:18
забравяй благодеянията на поръчителя, защото той е дал
душата си за тебе“). В книжовния ни език този израз е развил и второ значение.
♦ до глъбините на душата си /до дъното на душата си вж. при ГЛЪБИНА.
724. душа да ми е яка. / яка ми душа. X Очаква ме нещо много тежко,
много работа или голямо изпитание, за което ми трябват много сили и твърдост, за да го понеса. • Душа да му е яка на българина, щом неговите
министри умуват часове как да преметнат един закон, вместо да напрегнат сивите си клетки как да измислят по-добър. (Труд, бр.8О, 2002, с. 11).
725. душа за две пари нямам. А Съвсем съм немощен, слаб. • След
продължителното боледуване вече душа за две пари нямам. (Р.р.).
726. душата ми жадува. А Силно се стремя към нещо, мечтая, копнея за нещо. • Душата ù жадуваше за обич, за приятелство, за нежност. (Р.р.).
V Първообразът е библейски (напр. Пс. 41:3 Душата ми жадува за Бога
силний, живий“).
727. душа не ми остава / остана. А Чувствам се много изморен.
• Малина беше останала без душа след края на концерта, (сп. Нов
Фолк, 1998).
728. душа под наем нося. А За човек - телесно много слаб. ♦
Тръгнал и той да се бие, едно джезве кокали и душа под наем носи,
ама на, и той барабар с „юнаците“. (Р.р.).
душа съм на нещо
180 —
729. душа съм на нещо, А Най-важен, най-значим, най-ценен. • Вий
знаете, че прочитанието е душа на перото за всякого, а най-много
за мене. Вярвате ли, брате, моето учение се състои в една суха граматична. Пък аз не мога да стоя празен. (П.Р.Славейков, Избр. произ.,
т.2,1956, с.437).
730. душа човек. А Мн о г о сърдечен, добър човек. * Иначе, според информирани, Светослав Спасов е душа човек. (Жълт труд, бр.15,
2002, с.9).
731. жива душа. Книж. А 1. 5 отриц. изреч. Никой, никакъв човек.
• Напусто лягахме на земята да гледаме не иде ли някой - жива душа
нямаше! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.154). Жива душа никъде не ни срещна. (Й.Радичков, Барутен буквар, с.17). А 2. В утвърд. изреч. Някой, някакъв човек. • Полето оживява, тук-таме се мерне жива душа. (Р.р.).
732. за душата. А За удоволствие. • Изсвири нещо, ей така, за
душата, да ми дойде сърце на място. (Р.р.).
♦ златно сърце (душа) - вж. при ЗЛАТЕН.
733. изгарям / изгоря душата на някого. А Ограбвам, опропастявам
някого. • Майсторът се върти на пета наоколо им, нарича ги алар, черпи
ги с горчиво кафе, подлизва им се от всяка страна, докато им изгори
душата със стоката си, за която се закълнява сто пъти, че е първо качество и по-долу не му отърва да я даде. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.74).
734. изливам <на воля> душата си. Книж. А Давам без каквито и
да са ограничения и притеснения израз на насъбрани чувства, настроения
и мисли. • Всеки мераклия за оратор може да излее на воля душата
си и натрупания гняв. (Жълт труд, бр.24, 2003, с.36). Калоянчев също е
от комиците, излели душата си в книга. (Папарак, бр.З, 2011, с.8).
735. излиза ми душата. А Измъчвам се много с непосилен труд;
много съм уморен. • Излиза ми душата от умора, работя без почивен ден и пак едва свързвам двата края. (Р.р.).
736. книжна душа (душица). А Човек, откъснат от реалния живот;
ограничен, скучен човек. • В живота рядко съм срещал такава книжна душа като него. Неспособен е на истинска човешка реакция. (Р.р.).
737. кривя си душата. А Не казвам истината, лъжа. • Почти всички
съзнават, че си кривят душите по някакви задоблачни основания.
(Ретро, бр.49, 2016, с.45). Е, нека не си кривим душата - недостатъци
във „Воевода" не е като да няма. (Уикенд, бр.4, 2017, с.69).
♦ мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) вж. при МЕХЛЕМ.
- 181 -
от дън душа
738. ловци на души. Книж.
Хора, които с различии психологически, идеологически и религиозни средства се стремят да вербуват последователи, като ги превърнат в слепи послушни оръдия на своята воля. •
Радикализираните ислямисти от Ислямска държава са най-опасните ловци' на души на съвременния етап в световната история. (Р.р.).
V Думите във вид „ловци на човеци“ са казани от Исус, когато минава край
Галилейско море, на двамата братя рибари Симон и Андрея, които хвърляли рибарските си мрежи в морето (Мт. 4:19 „ и каза им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя
ловци на човеци). Те оставят мрежите си и тръгват след него, за да станат негови
ученици - Симон приема името Петър и се превръща в най-верния апостол на християнството - Свети Петър.[ЕС].
739. мъртва душа. А 1. Хора, които съществуват само на книга - за
отчет: мними членове на партии, организации и учреждения. • Проверката на Министерството показва, че в много училища има мъртви
души в списъците на учениците. (Р.р.). А 2. Бездеен човек, чието присъствие в колектива съвсем не се усеща. • Има и мъртви души, разбира се. Защо трябва да чакаме някой да е 12 години депутат, та тогава да му кажем: „Абе, мой човек, хайде малко така, отстъпи една
крачка“. (Ретро, бр.5, 2017, с.9).
V Изразът тръгва от романа на руския писател Н.В.Гогол „Мъртви души“, в
който главният герой Чичиков купува от помешчиците умрели селяни.
♦ оживя ми на сърцето {душата) ~ вж. при СЪРЦЕ.
740. олеква ми на душата. А Почувствам облекчение, освобождавам се от някаква грижа, мъка неприятност. • Когато си признах вината за неволно стореното зло, едва тогава ми олекна на душата.
(Мин. год., бр.50,2016, с.22).
♦ от <все> сърце <и душа> - вж. при СЪРЦЕ.
741. отварям си душата пред някого. Ж Споделям най-съкровените си преживявания, мисли и чувства; казвам всичко, което ме измъчва. •
Вярно е, още на първата ни среща Борис си отвори душата пред
мен. (Мин. год., бр.50, 2016, с.22).
742. от душа. А Най-искрено, най-сърдечно. • Когато подаряваш
нещо, дай го от душа. (Р.р.).
V Първообразът в библейските текстове има същото значение (напр. Кол. 3:23
, JA всичко, що вършитте, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци“).
743. от дън душа. / от дъното на душата си. А За чувствено изживяване: с най-голяма сила, най-искрено и дълбоко. • Мразех го от дъното
на душата си. (Л.Левчев, Убий Българина, с.211). Съжаляваше от дън
душа за стореното, но беше безсилен да промени нещата. (Р.р.).
подслаждам си душата
182
744. подслаждам си душата. А Ям нещо, обикновено сладко, е което си доставям удоволствие. • От време на време си подслаждаме
душата с някакъв сладкиш. (Р.р.).
745. продавам си душата <на дявола>.
Върша нечестни дела,
обикн. за да се сдобия с нещо или за пари. • Но в името на своя интерес той е готов да си продаде душата, да си заложи жената и да си
изяде месата. (Ретро, бр.49, 2016, с. 10.).
746. пускам си душицата (душата) на воля, А Изпускам газовете от корема си; пърдя. • На кого не му се е случвало след дълго стискане да си пусне душицата на воля и да почувства огромно облекчение. (Р.р.).
747. разголвам душата си. А Разкривам най-интимните си преживявания и помисли пред някого. • Дори понякога се налага да разголят
душата си и разкажат нерадостните отношения в семейството си
пред чужди за тях хора в съда. (Седм. труд, бр.47, 2002, с.13). Лора
Буш разголва душа в мемоари. (Стандарт, бр.6209, 2010).
748. сърце и душа давам, А Всеотдаен съм; много съм щедър. •
Щедър е нашият премиер. Сърце и душа дава за благото на народа.
(168 часа, 14-19.06.2003, с.2).
749. тровя си душата. А Ядосвам се, преживявам неприятни емоции. • Изгледах един много хубав парад за Гергьовден.. Сега да не си
тровим душата!“ (Труд, бр.139, 2004, с.12).
750. черна душа. А Непочтен, нечестен, лош човек. • А Екатерина се нагърби да плаща сметките на някои черни души. (24 часа,
10.12.2001, с.12).
751. яка ми душа. А Очаква ме нещо много тежко, голямо изпитание, за което ще ми трябват много сили и твърдост, за да го понеса. •
„Яка му душа!“, както се казва, на новия ни президент! Очакваме да
измъкне държавата ни (обявена за перфектна!) от батака, в който
я заварва. (Мин. год., бр.46, 2016, с.10).
294. ДЪВКА
752. разтеглям дъвката, а Протакам безсмислените разговори, преговори. • Не вярвам да са дотам глупави, че да са вярвали на Бойко,
когато сутрин им казваше едно, пък вечер - друго. Но гледаха да разтеглят дъвката, колкото е възможно по-дълго. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ).
След трагедията в Хитрино те разтегнаха дъвката до питането „А
какво прави там генералът? С две думи, няма за тях управия. Важното
е да се плюе, поводът е без значение.“ (Ретро, бр.50, 2016, с.8.).
- 183 —
удрям (стигам) дъното
295. ДЪЖД
♦ от дъжд на вятър - вж. при ВЯТЪР.
753. след (подир) дъжд качулка. Ж С голямо закъснение, когато е
отминала необходимостта. • Сега и да съжаляваш е вече късно, след
дъжд качулка. (Р.р.).
□ ДЪЛБОК:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) вж. при ВОДА.
отварям <дълбока> рана - вж. при РАНА.
пускам <дълбоки> корени - вж. при КОРЕН.
296. ДЪЛБОКО
754. бъркам се дълбоко. А Плащам скъпо. • ЕС години наред
ще трябва да се бърка дълбоко, за да изправи на крака 10-те страни,
които ще бъдат приети през 2004 г. (24 часа, 17.12.2001, с.58).
755. скачам в <нвй->дълбокото. А Заемам се с най-сериозното,
най-трудното, най-рискованото. • Още на следващия ден, 4 юни, въпросната редова гражданка Танева скача в най-дълбокото и пише
фирмена молба до Балканбанк за отпускане на кредит. Сумата е
умопомрачителна - 2.1 милиона долара. (168 часа, бр.40, 20001 с.32).
о ДЪЛЪГ:
дълъг ми е езика - вж. при ЕЗИК.
297. ДЪНО
♦ бездънна яма / яма без дъно - вж. при ЯМА.
♦ <виждам, появява се> светлина в <дъното на,
в края на> тунела - вж. при СВЕТЛИНА.
♦ до глъбините на душата си / до дъното на душата си вж. при Гл ъ би н а .
756. до дъно. / до капка. А За пиене - без остатък, цялото съдържание.
• Пиеше ли, пиеше до дъно, до капка, затова и бързо се напиваше. (Р.р.)
♦ (изпивам) <до дъно> горчивата чаша - вж. при ЧАША.
♦ изпивам ! изпия <до дъно> горчилката - вж. при ГОРЧИЛКА.
♦ от дън душа / от дъното на душата си - вж. при ДУША.
757. удрям (стигам) дъното. А Стигам най-ниската, най-критичната точка в низходящото развитие. • През зимата, когато репутаци-
да чукна на дърво
- 184 -
ята на НДСВ удари дъното, Кошлуков и кръгът около него, пак се
сетиха да правят революция и предложиха т. нар. задрасквателна
система ... (24 часа, бр.175, 2002, с.13). Пазарът вече е ударил дъното.
(Стандарт, бр.6467, 2011, с. 18). Заради разточителния си начин на живот само за 12 години вдовицата на боса на „Мултигруп“ стигнала
дъното. (Уикенд, бр.51, 2016, с.З.).
298. ДЪРВО
758. да чукна на дърво. А Употребява се в случайте, когато се
говори за нещо лошо със заричането - дано не ни стига и нас; или за добро
със заричането - дано да продължи все така. • Накрая набирам и телефона на д-р Златка Стаматова, с която обикновено говорим на любимата ни тема - всички откачат, всички са изтрещели край нас,
от луди не можеш да се разминеш ни на улицата, ни в асансьора, на
всички роднини, колеги и приятели им хлопа дъската, да чукнем на
дърво - лелееее, дано не ни стига и нас, че е страшно направо ....
(Над 55, бр.4, 2017, с.43). Вече не ме боли, дано остане така, чукала
на дърво Златева. (Уикенд, бр.9, 2017, с.81).
V От народното поверие, че като се почука на дърво, може да се предотврати,
да се избегне нещо лошо, нежелано.
♦ дървена ваканция - вж. при ВАКАНЦИЯ.
759. дървен господ. Шег.
Бой с тояга като наказание. • Той
беше от ония хора, които не обичат противоречие и често прибягват към дървен господ, гдето трябва и гдето не. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.1, с.61.). Като деца, макар понякога да ни сполетяваше дървен господ, често прескачахме чужди огради да берем разни плодове. (Р.р.).
760. дървен философ. Пренебр. А Празнословец; човек, който, без
да разбира и да умее нещо, само приказва. • Да не ти дава господ за
мъж дървен философ. Не стига, че нищо не умее, ами и те поучава
как да го направиш. (Р.р.).
761. под дърво и камък. А За търсене на нещо или някого - навсякъде. • През зимата на 2014 г. Петко Сертов духна за сефте и накара униформени от две държави - България и Гърция да го търсят
под дърво и камък. Накрая, когато го откриха, се оказа, че и косъм не
е паднал от главата му. (Уикенд, бр.51, 2016, с.З.). Сега правителството страстно издирва корумпирани от бившето управление под дърво и камък, (Стандарт, 12.08.2009, с.15).
п ДЪРЖА:
друсам {държа) на колене някого - вж. при КОЛЯНО.
- 185
под дърво и камък
държа
държа
държа
държа
държа
държа
в ръцете (ръката) си някого или нещо - вж. при РЪКА,
в сянка някого - вж. при СЯНКА.
в шах някого - вж. при ШАХ.
(гоня, нося) карез - вж. при КАРЕЗ.
(вземам) ключа на нещо - вж. при КЛЮЧ.
(чета) конско <евангелие> ! държа (чета) евангелие
на някого - вж. при ЕВАНГЕЛИЕ.
държа кормилото - вж. при КОРМИЛО.
държа на думата си - вж. при ДУМА.
държа на къса каишка някого - вж. при КАИШКА,
държа на разстояние някого - вж. при РАЗСТОЯНИЕ,
държа на тръни някого - вж. при ТРЪН.
държа (овладявам) лостовете на нещо - вж. при ЛОСТ,
държа очите си отворени - вж. при ОКО.
държа печено - вж. при ПЕЧЕНО.
държа под (изпод, на) око (очи) някого или нещо - вж. при ОКО.
държа под пара някого - вж. при nÀPA
държа се еврейската - вж. при ЕВРЕЙСКАТА.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена
<ощипана> госпожица (другарка, мома) вж. при ГОСПОЖИЦА.
<държа се> на ниво / на ниво съм - вж. при НИВО,
държа се на положение - вж. при ПОЛОЖЕНИЕ,
държа се на стремето - вж. при СТРЕМЕ.
държа си езика (устата) ! държа си езика зад зъбите вж. при ЕЗИК.
държа сметка на някого или за нещо - вж. при СМЕТКА,
държа чатал на врата на някого. - вж. при ВРАТ.
държа юздите (юздата) на някого / държа изкъсо някого вж. при ЮЗДА.
държи ми влага - вж. при ВЛАГА,
имам (държа) коз <в ръцете си> - вж. при КОЗ.
на страната съм / държа (отстоявам, заставам на) страната
на някого - вж. при СТРАНА.
правя се (на тапа) на дръж ми шапката - вж. при ШАПКА.
□ ДЪРПАМ
дърпам дявола за опашката - вж. при ДЯВОЛ,
дърпам конците на някого - вж. при КОНЕЦ,
дърпам <чергата> към себе си - вж. при ЧЕРГА.
до последния (сетния) си дъх
186
а ДЪРТ:
дърта брантия - вж. при БРАНТИЯ.
като дърт циганин - вж. при ЦИГАНИН.
п ДЪСКА:
доде ми хлопне дъската - вж. при ХЛОПАМ ! ХЛОПНА,
хлопа ми дъската - вж. при ХЛОПАМ / ХЛОПНА.
299. ДЪХ
762. до последния (сетния) си дъх. Книж. Поет. А До края на
живота си, до смъртта си. • Ще му бъде шофьор до последния си дъх.
(168 часа, 25-31.01.2002, с.34). До последния си дъх баща ми остана
привързан както към словото, така и с любовта към родния Чирпански край. (Мин. год., бр.32, 2016, с.З).
763. на един дъх. А Наведнъж, без спиране; много бързо. • Залових се наново с работата и я свърших на един дъх. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с. 264). Книгата ми хареса, прочетох я на един дъх.
(Р-Р-).
764. оставам без дъх. X 1. Силно се уморявам. • Спрях да почина, бях останал без дъх, сърцето ми щеше да се пукне. (Р.р.). А 2.
Смайвам се, силно се вълнувам. • Направо оставам без дъх, като чуя
нещо такова. (Труд, бр.108, 2000).
765. спира (секва) ми дъхът. А Замирам от вълнение. • Репетирах с вече увлечения в образа си Гафт, който изигра пробата така,
че направо ми спря дъхът. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка,
с.391). Зарадвал се на късмета и продължил да крачи край релсите.
След около 200 метра му секнал дъхът. По линията и в храсталаците видял купища разпилени пари. (Труд, 28.09.2001, с.13).
766. със затаен дъх. ! затаявам дъх. А Притеснено, с голямо внимание и опасение. • Там следят със затаен дъх разцеплението и разпада на т. нар. дясно пространство. (Труд, бр. 13, 2004, с.10). Всъщност, докато нашето момче се бореше с Рафа Надал, всички в родината бяха затаили дъх. (Ретро, бр.5, 2017, с.4).
п ДЪЩЕРЯ:
евина дъщеря - вж. при ЕВА.
300. ДЮШЕШ
767. идва ми дюшеш. А Отдава ми се печеливша възможност; излиза ми късмета. • Победата на СДС през 1997 г. му идва дюшеш ..»
- 187
дяволите си бият шамари
заслугите на Никола Николов са оценени по достойнство — той оглавява икономическата комисия в парламента (Телеграф, 19.11.2016, с.34).
От играта на табла.
768. удрям дюшеша. А Правя най-сполучливия, най-печелившия избор. • Новият треньор на националите Пламен Марков също удря
дюшеша. (24 часа, 26.01.2002, с.Г4).
играта на табла.
301. дявол
769. бягам като дявол от тамян. А Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или не желая да извърша. • В същото
време нашенските силни на деня са заровили главите си в пясъка
като щрауси в пустинята и бягат като дявол от тамян от проблемите и истината. (Мин. год., бр.32, 2016, с.9).
770. вземат ме дяволите. А Обхваща ме силно раздразнение, разгневявам се, много се ядосвам. • Разрязвам книгата, чета тук-там
бележките на редактора под страниците и ме вземат дяволите.
(К.Христов, Ад в Рая). Иначе е добър човек, но когато го вземат дяволите, да не си насреща му. (Р.р.).
771. дърпам дявола за опашката. А Излагам се на необмислен
риск. • Предварителната радост сякаш дръпнала дявола за опашката и Гинка пометнала в 6-ия месец. (Уикенд, бр.51, 2016, с.20). Брат
ти Нидал направил едно изказване след кървавите атентати в Париж, че „Шарли Ебдо“ са дърпали дявола за опашката. (Шоу, бр.2,
2015, с.17).
772. дявол да го вземе. А 1. За изразяване на учудване или удивление. • Бяг, дявол да го вземе, но какъв? Дребната там букова горица
(между високите дървета) ми се виждаше като равно поле. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.545). А 2. За изразяване на решимост за някаква
постъпка. • Дявол да го вземе, и да ме обесят, няма да ми останат
очите отворени ~ каза той. Една неделя царувахме, но и в това късо
време можах да си изпълня желанието. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.600).
773. дяволите мътят в някого. Диал. А За човек, който се представя
за тих и кротък, но е всъщност голям хитрец. • Не го познаваш ти него, не
го гледай, че е такъв смирен и благ, дяволите мътят в него, така ще те
оплете в мрежите си, че няма лесно да се измъкнеш от тях. (Р.р.).
774. дяволите си бият шамари. А В пълно отчаяние. • Хората
са станали толкова мрачни и празни, че дяволите си бият шамари.
(Всеки ден, 01.03.2012, с.6).
дяволско изчадие
-188
775. дяволско изчадие. А Човек с крайно отрицателни качества и
прояви; човек без какъвто и да е морал, извършител на най-жестоки зверства и престъпления; изверг. • Бен Ладен е дяволско изчадие, ръководено от сатанински намерения, каза още държавният глава, (Труд,
28.09.2001, с. 16).
V От религиозните представи, ивярвания.
п ДЯВОЛСКИ:
дяволско изчадие - вж. при ДЯВОЛ.
776. <един> дявол знае. А Никой не знае. • Това обединение се
случи, независимо дали някои са в АББ, или в „Движение 21“, или
другаде - един дявол знае къде. (Ретро, бр.5, 2017, с.9). А тази картинка означава походът на Аргонавтите за златното руно. Язон. Тъй е
написано, а дявол знае кои са били тия аргонавти. (А. Гуляшки, Злат,
руно, с.27).
777. изпращам {пращам) по дяволите някого или нещо. А 1. Преставам да се интересувам от някого или нещо; изоставям, изхвърлям нещо. • Едва когато изпратих по дяволите всички доктори и предписваните от тях лекарства и диети, се почувствах пълноценен човек.
Сега си хапвам, пийвам и ми е добре. (Р.р.). А 2. Изгонвам някого. •
Омръзна ми да ми виси на вратата, вчера не издържах и го пратих
по дяволите. (Р.р.). А 3. За реакция с думи и действие: остро и невъздържано реагирам на нещо. • Когато пак започнаха да го поучават,
той не издържа и ги прати по дяволите. (Р.р.).
778. както дявола чете евагелието. А Неточно, неправилно, изопачено; както ми изнася. • Трябва ли да се връщаме назад в историята и да
четем (не както Дявола евангелието) колко ни струва освобождението, и окупацията от Червената армия, когато едва сега финансовите
документи говорят. (Мин. год., бр.46, 2016, с.11). Ако искате да видите
как дяволът чете евангелието, трябва да обърнете внимание на анализа на „Дневник“ на доклада на ЕК. (Агенция Монитор, 25.01.2017).
779. кой дявол ме накара. А Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние. • Кой дявол ме накара да остана в тази бандитска
държава, където човешкото достойнство не означава нищо. (Мин.
год., бр.46, 2016, с.З).
780. малкия дявол. А 1. Немирство, пакостничество. • Бях сигурен в това, но все пак реших да проверя - нали малкият дявол в мен
все ме подтиква за такова нещо. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.109).
А 2. Не много голяма беля, пакост. • Преживях нелеп леден инцидент,
но там, където градът не е изчистен, стават такива неща. Беше
- 189 —
дядовата ръкавичка
малкият дявол, а и главата ми се оказа твърда, като бетона на
мавзолея. (Уикенд, бр.9, 2017, с.40).
781. на дявола вода нося. А Голям хитрец съм. • Слушай, стига
с тия твоите! На дявола вода носи! (Е.П. Приключ. на един ангел в
село Цепилово, с.259).
782. нося дяволчета в пазвата си. X Голям хитрец съм. • Много
често хората носят дявълчета в пазвата си. (Всеки ден, 06.12.2010, с.20).
783. отивам по дяволите.
1. Претърпявам пълна несполука, опропастявам се, пропадам. • Никой нямаше да познае Елизе, но Титоров, о, Титоров отиваше по дяволите... И както бе замислено, точно така и стана. (М.Топалов, Буров, с.64). Избухна пожар, къщата ни
изгоря и всичко, което бяхме създавали много години двамата, отиде по дяволите. (Р.р.)- А 2. Загивам. • Разберат ли бандитите кой ги
е издал, отивам по дяволите. (Р.р.).
784. по дяволите! Пренебр
1. Самост. или със същ. - Възклицание за изразяване на недоволство, отказване, пренебрежителна незаинтересованост-от нещо. • И защо, по дяволите, забравяме, че разединени,
различно мислещи и врякащи, продали се за 30 сребърника или не,
всички ние сме в една каруца. Отдавна затънала в калта. (Мин. год.,
бр.4, 2017, с.1). По дяволите, може и да е истина. (Л.Левчев, Убий
Българина, с.23). А 2. Вмятане след въпрос - За подчертаване на въпрос
и изразяване на недоволство, възмущение от нещо, за което се пита. •
Какви пари, по дяволите, имам да му давам? (Р.р.).
Ф продавам си душата <на дявола> ~ вж. при ДУША.
785. хващам златния дявол за опашката. А Забогатявам. • Някои в тези смутни времена хванаха златния дявол за опашката и
започнаха да се изживяват като богоизбрани. (Р.р.).
786. хващат ме дяволите. А Изпадам в гневно състояние. • Хващат ме дяволите само като си помисля за нейните разсъждения. (Р.р.).
302. ДЯДО
787. дядовата ръкавичка. а За пренаселено място; пренаселено.
• Апартаментът ни стана дядовата ръкавичка, не можем да се разминем> - дядовци, баби, внучета, снахи, зетьове. (Р.р.).
'
V По едноименната народна приказка „Дядовата ръкавичка“.
Ф еня баба за дяда Еня - вж. при БАБА.
□ ДЯЛАН:
дялан камък - вж. при КАМЪК.
(в, по) евино облекло
- 190-
Е
303. ЕВА
788. (в, по) евино облекло (одеяние). Шег. А За жена - съвсем
гола. • Силиконовата гърла заряза мераците за слава по евино облекло и от години се вихри като професионален гримьор на манекенки,
певици и me водещи. (Уикенд, бр.5О, 2017, с.8). Този плаж е само за
жени, тук те се пекат в евино облекло. (Р.р.).
V От библейския мит - преди да вкусят ябълката от дървото на познанието,
засадено в райската градина, Адам и Ева я обитават голи. Осъзнаването на своята
голота става, след като те вкусват от плодовете на това дърво.
789. евина дъщеря. Шег.
изкушение на мъжете. (Р.р.).
Жена. • Евините дъщери са вечното
304. ЕВАНГЕЛИЕ
790. държа (чета) конско <евангелие> на някого. ! държа (чета)
евангелие на някого. Ирон. А Назидавам някого, карам му се. • Точно
бяхме приключили с подготовката на ръкописа за печат и ... ме извика
Цола Драгойчева. Чете ми конско и не прие аргументите ми за забавянето. (Мин. год., бр.4, 2017, с.23). Най-неприятни биваха-случаите, когато баща ми ми държеше конско евангелие след някоя лудория. (Р.р.).
V От религиозната практика да се четат в църквите с поучителна цел откъси от
евангелията.
Ф както дявола чете евангелието - вж. при ДЯВОЛ.
305. ЕВРЕЙСКАТА
791. държа се еврейската. А Избягвам точен отговор, отговарям
уклончиво или се държа извратливо. • Не му задавай въпроси за положението му, той се държи еврейската. (Почивни дни, г. IV, бр. 201, с.12).
306. ЕДИН ! ЕДНО
Ф ако имаш две ризи, дай едната на ближния си -
Ф
Ф
Ф
Ф
вж. при РИЗА.
бъркаме един друг в кесиите си - вж. при КЕСИЯ.
в <една> капка вода бих удавил някого - вж. при КАПКА.
говорим на един и същи език - вж. при ГОВОРЯ.
давам <едно> рамо на някого - вж. при РАМО.
- 191
едно на хиляда
792. до един. А Всички без изключение. • Бяхме задружен клас,
тръгнехме ли на екскурзия, отивахме всички до един. (Р.р.
♦ до <едно> време - вж. при ВРЕМЕ.
♦ един вятър ни вее - вж. при ВЯТЪР.
♦ <един> Господ знае - вж. при ГОСПОД.
♦ един ден - вж. при ДЕН.
♦ <един> дявол знае - вж. при ДЯВОЛ.
793. един през друг, А Всички едновременно или цочти едновременно, без да се изчакват в надпреварата. • „... вот 2 в 1 повече да не се
случва; много проблеми имаше и сега трябва на трезво да ги оправяме, един през друг му се оплакваха членовете на избирателната комисия.“ (24 часа, 4.11.2011).
794. един път. Жарг.
За характеризиране на нещо или някой с
качества от най-висока класа - много хубав, много добър. • Сам се убедих, че не се хвали напразно, момичето му е един път\ (Р.р.).
♦ една вода {вятър) ни носи - вж. при ВОДА.
♦ една лястовица пролет не прави - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
795. една ни е <люлка> залюляла. А Имаме еднаква участ, еднакво лоша съдба. • Нас една ни е залюляла, една и ще да ни свърши
- каза ухилен до ушите бъдещият ми приятел, като ме потупка по
гърба. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.656).
♦ едно джезве кокали - вж. при ДЖЕЗВЕ.
796. едно към едно. А Без ни най-малка разлика. • Майсторски
поднесено, на семинара в Банско левицата изрече това, което ДПС
иска, намеква, но не може да си позволи да каже едно към едно. А
именно нужна е сериозна промяна в управлението. (Стандарт, 22.01.2002,
с.11). След като станало ясно, че ще бъде „пенсиониран“ от НС заради превишаване на депутатските мандати, той едно към едно заявил,
че „бизнес социализмът е превзел БСП“. (Ретро, бр.6, 2017, с.5).
797. едно на ръка, х При представяне на нещо като разбиращо се от
само себе си; съвсем сигурно, напълно ясно. • Ало-о-у! Че ни направихте на
луди - това едно на ръка, ама жълтият ми водомер да не е жълта книжка, та да ви се вържа на машинациите с машинарийките. (Мин. год., бр.2,
2010, с.5). Това, че ще ни се извиниш, защото си виновен, е едно на ръка,
другото е, че ще поемеш и разноските за провалената сделка. (Р.р.).
798. едно на хиляда. А Изключително рядко, много рядко. • Едно
на хиляда може да е възможността да се спасиш от такава коварна болест, но човек не престава да се надява. (Р.р.).
за една</иа> бройка
- 192 —
799. за една<лиа> бройка. А- За възможно развитие на нещо в друга посока - малко остана, насмалко, без малко. • За едната бройка да
загубя и това, което бях спечелил. (Р.р.).
800. за едната хубост. А 1. За възхитително впечатление от нещо много хубаво, да ти е драго да гледаш, да се възхищаваш. • Случва се
нещо така силно да те впечатли, че ти се иска да го имаш вкъщи, не
защото много ти трябва, ами така за едната хубост. А 2. За възможен непредвиден развой на нещо - съвсем безсмислено; насмалко. •
Снежната буря ни свари съвсем неподготвени и ако не бяхме случайно попаднали на хижар, щяхме за едната хубост да загинем. (Р.р.).
Ф за едни майка, за други мащеха - вж. при МАЙКА.
Ф за едно</ш>> нищо - вж. при НИЩО.
801. за едното чудо. А За подчертаване, че е избягната непредвидена неприятност; насмалко. • За едното чудо щяхме да пропаднем в
пропастта, добре, че се хванахмзе за някакакъв храст. (Р.р.).
£ изяждам (обирам) калая ! изяждам един калай вж. при ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ.
♦ казвам <една> топла дума - вж. при ДУМА.
802. като един <човек>. Л. Всички едновременно, задружно, единодушно, съгласувано. • Цялото население, което въстана за своите
човешки права като един човек. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.348).
V Изразът придобива фразеологичен характер още в библейските текстове (напр.
1 Езд. 3:1 „народът се събра като един човек в Иерусалим“', Съд. 20:8 ,И дигна се
целият народ като един човек и каза: никой няма да отиде в шатрата си и никой
няма да се върне у дома си“), откъдето преминава в говоримата реч и в книжовния език.
като едното нищо - вж. при НИЩО.
на един господ се молим - вж. при ГОСПОД.
на един дъх - вж. при ДЪХ.
на един хвърлей камък - вж. при ХВЪРЛЕЙ.
на една мазилка от нещо, от някъде - вж. при МАЗИЛКА.
на една ръка разстояние - вж. при РЪКА.
нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ ! ДВА.
от един дол дренки - вж. при ДОЛ.
от една черга с някого - вж. при ЧЕРГА.
от едно тесто съм с някого - вж. при ТЕСТО.
пея си своята ! пея си една и съща песен ! пея си
старата песен - вж. при ПЕСЕН.
♦ пия <една> студена вода / пий <една> студена вода
за нещо - вж. при ВОДА.
♦ по <един> калъп (терк) - вж. при КАЛЪП.
♦
♦
♦
♦
♦
Ф
♦
♦
Ф
♦
♦
— 193 —
на едро
803. по едно<шо> чудо, ж По случайно стечение на обстоятелствата, съвсем неочаквано. • Колата се обърна няколко пъти и по едното чудо никой от пътниците не пострада сериозно. (Р.р.)*
Ф през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото ухо
излиза - вж. при УХО.
♦ приказки от хиляда и една нощ - вж. при ПРИКАЗКА.
♦ с две думи ! с една дума - вж. при ДУМА.
♦ е един куршум - два заека - вж. при КУРШУМ.
♦ с един удар - вж. при УДАР.
♦ <с> едни гърди пред някого - вж. при ГЪРДИ.
Ф сядам на една маса - вж. при МАСА.
Ф танцувам само едно лято - вж. при ЛЯТО.
Ф (три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
Ф тъпча на едно място - вж. при МЯСТО.
Ф удрям <едно> рамо на някого - вж. при РАМО.
804. удрям по едно.
Пия набързо чашка алкохол. • Посетителите
са не само пияници, но и най-обикновени хора, дошли да ударят по едно, и дори държавни служители, съдии и полицаи. (Труд, бр.25, 2004, с.43).
Ф ядем се един други - вж. при ЯМ.
307. ЕДИПОВ
805. едипов комплекс. Книж.
Подсъзнателно сексуално влечение на сина към майката или на дъщерята към бащата. • Та милият
приятел Георги Гачев беше съчинил хипотезата, че едиповият комплекс на Фройд е валиден само на Запад, но не е верен на Изток от
Пукнатината, или, ако предпочитате, на Изток от рая. Какво пък,
може да е прав. Като книга на източната философия и религия
Светото писание не се съобразява с едиповия комплекс. Бог убива
сина си, макар и за да го въздигне на небето. (Л.Левчев, Убий Българина, с.157).
на австрийския лекар-психиатър и психолог Зигмунд Фройд от труда
му „За един тип избор на обекта у хората“. А за първоизточник послужва старогръцкото предание за царя на град Тив Едип, който без да подозира убива баща си и се жени за
майка си, която узнавайки истината, че Едип е неин син, се самоубива.[ЕС].
308. ЕДЪР
Ф едра риба (шаран) - вж. при РИБА.
806. на едро. А За словесно представяне на нещо, което обикновено
не се познава отблизо и добре: без особено обмисляне и разчет, с пресил-
връзвам си езика на фльонга
194
ване, преувеличено, в най-общ план. • Лесно се дават обещания на едро, тежко на този, който трябва да ги изпълнява. (Р.р.).
309. ЕЗИК
807. връзвам си езика на фльонга. Жарг. А От силно смущение не
съм в състояние да говоря, да кажа нещо. • Гледаш го такъв отракан, а
като застана пред комисията, езикът му се върза на фльонга. (Р.р.).
808. вързан в езика, а Ко й т о не може добре да се изразява и да
говори. • Като професионалист беше незаменим, но на кариерата
му пречеше това, че е вързан в езика. (Р.р.).
♦ върти ми се в устата {на езика) - вж. при УСТА.
♦ глътвам си езика - вж. при ГЛЪТВАМ.
♦ говорим на един и същи език - вж. при ГОВОРЯ.
♦ говорим на различни езици - вж. при ГОВОРЯ.
809. дълъг ми е езикът. А Слабост ми е да приказвам много, често казвам необмислени неща, които могат да засегнат някого или да ми
донесат неприятности. • Не е лоша жена, но езикът ù е дълъг, затова
често си навлича неприятности. (Р.р.).
V Приема се за калка от турски.
810. държа си езика (устата). ! държа си езика зад зъбите. А
1. Въздържам се да говоря, мълча си, за да не кажа нещо, което не трябва
да кажа. • На тях им беше трудно да си представят, че това е единствено мое лично, самостоятелно действие, дължащо се на непредпазливост и неумение да си държа езика зад зъбите. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.347). А 2. Грубо. В повел, накл.: Дръж <дръжте> си езика! Внимавай какво говориш, не казвай онова, което трябва
да пазиш в тайна, или пък необмислени неща, защото ще си имаш неприятности; млъкни. • Ако те питат къде сме ходили снощи, дръж си
езика, защото и двамата ще пострадаме. (Р.р.).
V Приема се за калка от турски.
811. език<ъш> кости троши. А Невъздържаното говорене носи
големи злини и беди. • Върху главата ми се струпаха големи неприятности, изядох як пердах, за който сам си бях виновен, казано е езикът кости троши. (Р.р.).
V Изразът има близък прототип в Библията (напр. И. Сир. 28:20 „Удар от бич
резки прави, а удар от език кости троши“).
В речта битува и поговорката „език кости няма, но кости троши“, с която
фразеологизмът също се родее по произход.
— 195 —
<и куче> езика си няма да...
812. езикът ми прилепва (залепва) о небцето. А 1. Силно се
вълнувам, смущавам се и не мога да кажа нищо. • Беше си наумил всичко, което трябваше да ù каже, но когато застана пред нея езикът
му прилепна о небцето и не можа да ù признае любовта си. (Р.р.). А
2. Изпитвам много силна жажда. • Жегата беше непоносима, езиците
ни прилепваха о небцето, едва влачехме натежалите си крака по
стръмните пътеки на планината. (Р.р.).
И с двете си значения изразът е познат на библейските текстове, откъдето
води началото си (напр. Пл. Иер. 4:4 „езикът на кърмачето прилепва о небцето му
от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава“; Пс. 21:16 „силата ми изсъхна
като череп; езикът ми прилепна о небцето и Ти ме сведе до смъртна пръст1,1).
813. езоповски език. А Иносказателна реч, в която по цензурни
съображения нещата не се назовават със същинските им имена, а се подменят с образни заместители - алегории, намеци. • На нас ни се струваше, че макар и с езоповски език, с намеци и алюзии ще можем да се
докоснем до болезнения, насила скриван общёствен тумор. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.377).
идва от името на старогръцкия баснописец Езоп (VI в.пр.н.е), който,
бидейки роб, не е могъл открито да говори за пороците на окръжаващите го, затова си
служел с алегоричен език и с басни.
814. злите езици. А Недоброжелателите. • Преслава в 4-звезден
пловдивски хотел, мълвят злите езици. (Шок, бр. 12, 2013, с.2). Според
злите езици назначаването на госпожицата е плод на близкото приятелство между майка ù Аня Пенчева и прословутата преводачка.
(Уикенд, 8-14.05-2010, с. 11).
е протекло на метонимична основа.
815. змийски език. / змийско езиче, а 1. Говорене на остри, язвителни думи; остър, язвителен начин на приказване. • Да не паднеш на
змийското ii езиче, такива ще ти ги наговори, че три дена сън няма
да те хване. (Р.р.). А 2. Човек с остър, язвителен начин на говорене. •
Трудно можеш да си представиш такъв човек, като него, същински
змийски език. (Р.р.).
значения на фразеологизма са производни от позната
още в библейските текстове метафорическа преосмисленост на близък първообраз
(напр. Пс. 139:3-4 „3. те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой; 4.
изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова1,1).
816. <и куче> езика си няма да помръдне. А Всичко ще мине спокойно, тихо, никой няма да възроптае. • Народът през тези безкрайни
години на прехода така се обезвери, че и куче езика си няма да помръдне, ако страната ни се превърне във военна база на НАТО. (Р.р.).
на езика ми е
196 —
V Изразът е фразеологизиран още в библейските текстове (напр. Изх. 11:7 „а у
Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито
против добитък"). Интересно е да се посочи, че в един случай новобългарският превод
предава смисловото съдържание на израза със съвременния фразеологизъм „не обелвам зъб“, което подсказва, че произходът на този фразеологизъм е свързан с разглеждания и е във връзка с една от характерните реакции на кучета „озъбване", напр. И. Нав.
10:21 „целият народ се върна смиром в стана при Исуса в Макед, и никой не обели зъб
против синовете Израилеви", църк.-сл. и н е воскмштъ п е с ъ
с е о и л г ъ ).
817. на езика ми е. / на върха на езика ми е. à 1. Зная нещо, но в
момента се затруднявам да си го припомня точно и да го кажа. • Зная
тази строфа, на езика ми е, но в момента не мога да я цитирам.
(Р.р.). а 2. Едва се сдържам да кажа нещо, което обаче съзнателно премълчавам. • На езика ми беше да му кажа, че зная всичко, което е
говорил против мене, но си замълчах. (Р.р.).
V В библейските текстове се използва подобен израз със значение 'говоря, изри-
чам' (напр. 2 Цар. 23:2 ,Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми").
818. на чист български език. А Ясно и категорично казано. • От
пръв поглед личи, че това е увъртане, което на чист български език
означава бягане от истинския отговор. (Труд, 21.06.2001, с.1).
819. не ми се обръща езикът. ! обърна ми се езикът. А Не мога да
си наложа волята да кажа нещо, не ми позволява съвестта да изрека нещо. •
Не ми се обръща езикът да кажа лоша дума за този човек. (Р.р.). Как му
се обърна езикът да каже такива неща за приятеля си? (Р.р.).
820. остър ми е езикът {езичето). А Казвам нещата рязко, заядливо, без да проявявам деликатност. • Когато се успокоил, Морфов сигурно е съжалил за острия си език, но казана дума - хвърлен камък.
(Уикенд, бр.51, 2016, с.69). Като специалист е много добър, но езикът
му е остър, затова не го обичат в службата. (Р.р.).
♦ пепел ми на езика - вж. при ПЕПЕЛ.
821. прехапвам <си> език<а>. А Слисвам се, смайвам се. • Като си покачихме на едно възвишено място, отгдето се виждаше напреде ни дълга равнина — коритото на Тополница, — ние трябваше да
прехапем език, трябваше да спреме марша си за няколко минути.
Нещо невероятно! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.366).
Ф притча во язицях - вж. при ПРИТЧА.
822. развързвам език. ! развързвам си езика. А 1. Започвам да
говоря много, обикновено неща, които би трябвало да премълча, да не
казвам; разприказвам се. • Наистина, виното развързва езика, но аз и
трезвен все така мисля. (Г.П.Стаматов, Два таланта). А 2. Прогова-
-197
чеша (почеша) си езика
рям, връщам си способността да говоря. • От уплаха детето онемя,
трябваше да минат месеци докато му се развърже езикът. (Р.р.).
V В библейските текстове изразът се използва с второто значение, напр. Лк. 1:64
„и веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога“.
823. смешение на езиците. Книж.
Голяма неразбория, голяма
бъркотия. ♦ Когато опозицията взе думата от парламентарната трибуна, в залата настъпи истинско смешение на езиците. (Р.р.).
има библейско потекло, като прототипът му е с близка езикова форма. Свързан е с библейския разказ за това как Господ осуетява намерението на хората
да изградят кула до небето, за да се прославят. (Бит. 11:6-7 „6. Ирече Господ: ето един
народ са, и всички имат един език, а, на, какво са почнали да правят; и няма да се
откажат от онова, що са намислили да правят', 7. нека слезем и смесим там
езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго“.)
824. сърби ме езика, ж Изпитвам силно изкушение да кажа нещо.
• Много ме сърби езика да ти кажа, но и Туше Динев смята, че не
трябва. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.365).
825. трети език. А Странично лице, намесващо се в отношенията
между двама души. • Най-често конфликтите в семейството се дължат на трети език. Винаги се намира „ доброжелател“, който да
донесе клюка, от която започват разправиите. (Р.р.).
у В библейските текстове е използван този интересен израз със същото значение (напр. И. Сир. 28: 16,18 - „15. Да бъдат проклети клюкар и двуезичник, защото
те са погубили мнозина, които са живели в тишина', 16. трети език е поколебал
мнозина и ги е изпъждал от народ към народ', ... 18. трети език е изпъдил доблестна жени и ги е лишил от трудовете им“).
Същият модел е съхранен и във фразеологизма „<от> трета ръка“, имащ значение ‘не непосредствено, не направо от първоизточника, а опосредствано чрез
друго лице-източник"
826. цъкам с език. А Чудя се, недоумявам. • А народът гледа кой
влиза и цъка с език. (Труд, бр.27, 20002, с.17). Електротехници цъкаха
с език, докато подменяха липсващата жица до Костинброд и се чудеха как никой не е усетил крадците. (168 часа, бр.5О, 2001, с.27).
827. чеша (почеша) си езика. Пренебр. А. Говоря колкого да се
намирам на работа; говоря празни приказки. • Със стария Колев, изцяло
посветил живота си на Яна, вече рядко му падаше възможност да
си почеше езика ей така, без полза, за собствено удоволствие1
....
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.151). Не обръщай внимание на
това, което ти казва, не виждаш ли, че само си чеше езика. (Р.р.).
о ЕЗОПОВСИ:
езоповски език - вж. при ЕЗИК.
екстра без малко
- 198
310. ЕКСТРА
828. екстра без малко. Жарг. Ирон. А За характеризиране на нещо, което не е от особено добро качество; посредствено. • - Каква марка е джиесемът ти? - Марка „екстра без малко“. (Р.р.).
п ЕЛЕКТРОН:
свободен електрон - вж. при СВОБОДЕН.
п ЕНТА:
на (N-та) ента степен - вж. при СТЕПЕН.
а ЕНЬО:
еня баба за дяда Еня - вж. при БАБА.
о ЕНЯМ:
еня баба за дяда Еня - вж. при БАБА.
п ЕРГЕН:
надявам се като вдовица на ерген - вж. при ВДОВИЦА.
а ЕТАЖ:
високите етажи на властта - вж. при ВИСОК.
Ж
311. ЖАБА
829. всяка жаба да си знае гьола, л Всеки да си знае мястото. •
Освен това всяка жаба да си знае гьола, да си седи в кръчмата, препрати я набързо Деян Икебана от сцената на Баку край масите с
ракийка и салатка. (Уикенд, бр.14, 2012, с.12). Наистина още от самото начало я поставили на мястото ù - разпределили я в театър за
деца, с една дума - вяка жаба да си знае гьола, (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.337).
V От пословица.
830. оти ручаме жабета. Жарг.
Казва се когато се осъзнава безсмислеността на нещо, което при това е и неприятно. • И защо е всичко това,
което се прави напразно. И оти ще ги ручаме жабетата! (Труд, бр.38,
2002, с.З). Това обаче си го знаехме още в София. Защо тогава трябваше
да ручат жабетата чак в унгарската столица! (Труд, бр.154, 2004, с.1).
199 —
живи мощи
а ЖАДЕН:
гладен и жаден - вж. при ГЛАДЕН.
а ЖАДУВАМ:
душата ми жадува - вж. при ДУША.
п ЖАЛЕН:
жална ми майка - вж. при МАЙКА.
п ЖАР:
вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)> вж. при КАРТОФ.
о ЖЕГНАТ:
като ужилен (опарен, жегнат) - вж. при УЖИЛЕН.
а ЖЕЛЕЗЕН:
железен ред - вж. при РЕД.
железни нерви - вж. при НЕРВИ,
желязна ръка - вж. при РЪКА.
желязната завеса - вж. при ЗАВЕСА.
312. ЖЕРТВА
♦ жертвен агнец - вж. при АГНЕЦ.
831. принасям <в> жертва някого или нещо. Книж. А Лишавам
се съзнателно от някого или нещо ценно в името на някаква благородна
цел. (Р.р.). • ГЕРБ принесе в жертва няколко свои висши кадри, за да
докаже, че няма да търпи корупционни издънки. (Р.р.).
V Фразеологизмы: има множество първообрази в библейските текстове, използвани в тяхното първично значение (напр. Ис. 57:6 „В гладките камъни на потоците е
твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви“).
313. жив
Ф в стари съсъди наливам жива вода - вж. при ВОДА.
Ф жива верига - вж. при ВЕРИГА.
♦ жива душа - вж. при ДУША.
832. жив зян съм. а Загубен съм, нищо не струвам, ако ги няма
някакви обстоятелства. • - Добре че са братушките, братушките ...
Иначе сме жив зян! (Вл. Даверов, В оня звезден миг, с. 30).
833. живи мощи. Книж. А Много слаб, изтощен човек, под кожата
на който прозират костите. • Болестта го е съсипала съвсем, превърнала го е в живи мощи. (Р.р.).
жив умрял (съм)
200-
834. жив умрял (съм).
1. Много съм зле, осъден съм на сигурна
гибел. • Ако и тази година бъде суша като предходната, живи умрели сме. (Р.р.).
2. Силно се изплашвам. • Тоя човек (даскал Найден) е
жив умрял, преди да види още бесилницата; той не е бунтовник,
той е без сърце, той е мъртъв, той ми измъчи душата повече от
щурците - буйнстваше да говори Каблешков. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.632). А 3. Каквото и да се случи, ще удържа на обещаното. • Както
съм обещал, жив умрял, ще дойда на срещата. (Р.р.).
V В библейските текстове има твърде близък първообраз на фразеологизма със
■
сходна осмисленост (1 Тим. 5:6 „Оная пък, която живее разпуснато, приживе е
умряла /църк - сл. жива Злирда/).
835. жив ще изям (погълна) някого.
Ще причиня много неприятности на някого, ще го унищожа, ще го съсипя. • Само да ми падне в
ръцете този мерзавец, жив ще го изям. (Р.р.).
V В библейските текстове изразът има същото значение (напр. Пс. 123:3 „живи
биха ни погълнали, когато пламне тяхната ярост против нас“ стб. живгк пожркли
НЪ1 ВЪЛНА).
Ф като въздуха и слънцето за <всяко живо същество> —
вж. при ВЪЗДУХ.
836. ни жив, ни мъртав (умрял). A L Вцепенен от страх, силно
изплашен. • Ни жив, ни умрял, не може да говори, свлякъл се на колене и ръцете му сближени като за молитва. (Мин. год., бр.9, 2017, с.35).
Купувам бандеролни цигари в селото и тръгвам къде църквицката
ни жив, ни умрял. (Й.Радичков, Барутен буквар, с16). А 2. В много тежко здравословно състояние, полужив. • Беше силно изнемощял от тежката болест, едва се влачеше по улицата ни жив, ни умрял. Да ти е
жал да го гледаш. (Р.р.).
837. отписвам от списъка на живите. ! отписан съм. Книж. А
Умрял съм, не съм жив. • Банкови са накрая на селото, над моята
къща са, по пътя за гробището, и нашенци като кажат, че те е залаяло Банковото куче, значи, си отписан, ритнал си попа за брадата. (А. Калоянов, Див огън).
библейските текстове, на които е познат изразът „заличавам из {от)
книгата на живите“ - Изход 32:32, Псалтир 68:29.
♦ по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв - вж. при КУЧЕ.
П ЖИВЕЯ:
<живея> като птичка божия ! <живея> като небесните птици
- вж. при ПТИЦА / ПТИЧКА.
като цар (живея) - вж. при ЦАР.
201 -
такова животно няма
314. ЖИВО
838. на живо. Книж. А 1. Непосредствено, неподправено, без предварителна подготовка. • Оркестър „Кристали“ ще акомпанира на живо и вече разучава хитовете на Рени. (Труд, бр.66, 2000). А 2. С пряко
общуване, а не чрез техническо средство. • Георг фон Хабсбург, роднина на Симеон II, пристигнал да проследи изборите на живо. (168 часа, бр.25, 2001, с.37). Бойка Башлиева предпочита да информира журналистите не на живо, а чрез съобщение по електронната поща.
(Труд, 24.01.2002, с.2).
839. по живо, по здраво. А Тръгвам си отнякъде без каквито и да
са неприятности и спънки. • И после скорострелно го пускат да си ходи по живо, по здраво. (168 часа, бр.5, 2002.С.2). Те само снимат момичетата, вземат им отпечатъците и ги пращат да си ходят по живо,
по здраво. (Труд, 21.06.2001, c. 17).
315. ЖИВОТ
840. до живот. Книж.
Завинаги; през целия живот. • Това е следата на времето,, което те избраздява и те държи в окови до живот.
(Бл. Димитрова, Отклонение).
841. живот и здраве <да е>. л. Ако всичко е благополучно. • Живот и здраве, за третия ще подготвят рецепти за конкурса „Нахранете журналистите“. (168 часа, 25-31.01.2002, с.2).
Ф на два шамара живот - вж. при ШАМАР.
842. правя черен живота на някого. А Създавам големи неприятности на някого. • Даниел Боримиров направи черен живота на защитниците от „Байерн“ в 196-то издание на градското дерби, в което
неговият отбор „Мюнхен 1860“ загуби с 1:3. (Труд, бр.252, 2002, с.32).
843. тровя живота на някого.
Правя живота на някого тежък,
неприятен, непоносим. • Новото донесе бедност и демагогия, безработица и инфлация и още по-голяма несигурност от онази, дето тровеше живота на баща ми. (А. Наковски, Животът на мъртвия човек).
316. ЖИВОТНО
844. такова животно няма. Ирон. А Не съществува такова нещо,
за което се твърди. • Лъжем когато можем, че имаме функционираща пазарна икономика, но тук такова животно няма. (Труд, бр.47,
2002, с.7). СДС си зарови главата в пясъка и реши, че такова животно (разбирай) в момента няма. (Труд, бр.114, 2002, с.20).
жребият е хвърлен
-202
□ ЖИЗНЕН:
на попрището жизнено в средата - вж. при ПОПРИЩЕ,
п ЖИЛЕТКА:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера,
тръбата, черупката и др.) - вж. при ДРЕМЯ.
317. ЖРЕБИЙ
845. жребият е хвърлен. Книж.
За израз на невъзможност от
друг развой на нещо, след като е извършено някакво решаващо действие
- решението е взето и връщане назад няма! • Комисарите не упорстваха вече; жребието бе хвърлено. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.346). - А аз
мога да ви кажа, че вече е късно да обсъждаме каквото и да е. Жребият е хвърлен! Всички искат война, следователно тя ще бъде! (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.132).
л/Думи на Юлий Цезар при преминаването на р. Рубикон (през 49 г. пр. н. е.),
предизвикало гражданска война в Рим, вследствие на която той завладял Рим и
станал диктатор. [ЕС].
846. хвърлям жребий. Книж,
Избирам наслуки; на когото се
падне късметът. • Когато трябваше да решим, кой ще свърши неприятното задължение да почисти стаята, хвърлихме жребий, (Р.р.).
у Изразът е познат от библейските текстове (напр. Пс.21:19 „делят помежду си
дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие“ стб. а п т д ш а жр^вьл).
а ЖУПЕЛ:
сипя огън и жупел - вж. при ОГЪН.
318. ЖЪЛТ
847. жълта преса. Публ,, Ирон.. Презр.
Вестници и списания,
предназначени за невзискателния, масовия читател, в които обичайни теми са животът на „звездите“, скандалите, личният живот на политици, евтините, често недостоверни, сензации и т.н. • След демократичните промени у нас започна бурен разцвет на жълтата преса - изпитано
средство за опростачване на народа, (Р.р.).
V Q англ. Yellow press. Изразът се появява в САЩ през 1895 г, когато в един
нюйоркски вестник започва да се печатат серия забавни рисунки. Сред героите им
е и едно момче, облечено в жълта риза, което коментирало случващото се. Този
медиен персонаж станал популярен като „жълтото момче“. Вестниците, в които
започнали да се използват такива серии рисунки, получават определението „жълта преса“. [ЕС].
203
жъна, което не съм сял
848. жълтата гостенка. Книж. л Туберкулоза. • Народът обедня
и жълтата гостенка спохожда все повече български семейства. (Р.р.).
V От стихотворение- на Хр. Смирненски.
Ф за жълти стотинки - вж. при СТОТИНКА.
♦ (показвам., вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
♦ с жълто около (на) устата - вж. при УСТА.
Ф синя (жълта, червена) метла - вж. при МЕТЛА.
319. ЖЪНА
849. жъна, което (където) не съм сял. Книж. А Ползвам се от
благата на чужд труд. • След демократичните промени у нас най-напористите бързо се ориентираха в смутните години, заграбваха промишлени предприятия и бързо забогатяха, защото жънеха, което
не бяха сяли. (Р.р.)- Защото ти, Борисе, си алчен, защото си обирач,
защото жънеш там, дето не си сял! .. (С.Бъчварова, Земя за прицел,
кн.2, с.168).
V Изразът получава популярност от евангелските текстове, напр. Лк 19: 21-22
„21. взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посял“. Това е всъщност
известна старогръцка пословица, използвана и в съчинението ,Деогония“на старогръцкия поет Хезиод.
♦ който сее вятър, жъне буря - вж. при ВЯТЪР.
Ф каквото сееш, това ще пожънеш - вж. при СЕЯ.
3
а ЗАБАВЯМ:
Бог (Господ) забавя, но не забравя - вж. при БОГ.
а ЗАБИВАМ:
забивам златния гвоздей - вж. при ГВОЗДЕЙ.
забивам нож в гърба на някого - вж. при ГРЪБ.
забивам последния гвоздей в ковчега на някого или нещо вж. при ГВОЗДЕЙ.
хващам {забивам) корен {корени) - вж. при КОРЕН.
а ЗАБЛУДЕН:
заблудена овца - вж. при ОВЦА.
забраненият плод
-204
п ЗАБРАВЯМ:
Бог {Господ) забавя, но не забравя - вж. при БОГ.
забравен от Бога - вж. при БОГ.
забравям си главата някъде ~ вж. при ГЛАВА.
320. ЗАБРАНЕН
850. забраненият плод. Книж. А Нещо забранено, което силно
привлича, изкушава. • Наркотиците, като всеки забранен плод, привличат и изкушават младите. (Р.р.).
има корените си в Библията, макар да няма точен първообраз. Произходът му е свързан с библейския мит за сътворението на човека и за забраната на
Господ човекът да вкусва плодове от дървото на познанието, засадено в средата на
Едемската градина, където Адам и Ева биват заселени. (Бит. 2: 16-17: „16. И заповяда
Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17. а от дървото
за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от
него, бездруго ще умреш.“) Но Адам и Ева нарушават тази заповед.
321. ЗАВЕСА
851. желязната завеса. Публ. Неодобр. А Символ на политическа
самоизолация, която се води от ръководството на СССР с цел предпазване на населението в социалистическите страни от „гнилото влияние на
Запада44. • От пепелта на огъня ще се издигне нов център на властта
и богатството и той ще ще е на изток от Желязната завеса - там,
където Европа започва. (Ретро, бр. 49, 2016, с. 49). Идват си десетки
хиляди млади хора, които изтекоха през граница за последните десетина години, прогонени от медийната заблуда, че живеем на изток
от рая, прогонени от комплексите на неосъществените си родители, че сме зад завесата, а оттатък текат реки от мед и животът е
непрестанен възход ... (168 часа, 19-25.12.2003, с.6).
V Изразът тръгва от театралното изкуство - така се е наричало приспособле-
нието, предвидено да се спусне пред сцената, в случай, че възникне пожар на сцената,
с цел да се предпазят зрителите. Най-напред такива железни завеси започнали да се
използват във Франция в края на XVIII в. Постепенно изразът развива преносно
значение за изолирана страна по идеологически или политически основания. В съвременното си значение изразът придобива популярност от реч на английския премиер
Уинстън Чърчил, произнесена на 5 март, 1946 г. „От град Щетин на Балтийско море
до Триест на Адриатика над континента е спусната една желязна завеса. Зад
тази завеса са останали столиците на много държави в Източна Европа: Варшава,
Прага, Берлин, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София.“\ЕС\.
852. спускам (пускам) завесата. А Приключвам нещо. • Спектакълът по българските митници спусна завеса. (Труд, бр.54, 2002, с.7).
театралното изкуство.
205 —
минавам на завет
322.3ÀBET
853. минавам на завет. Публ. А Изоставям нещо опасно и заживявам по-спокоен и нормален живот. • Други излязоха в преждевременна
пенсия. Те са още във възрастта на разцвета, между 37 и 40 години,
но изведнъж занулиха изявите си. Минаха на 3àeem, откакто приятелствата се заизраждаха в предателства и всеки се заоглежда в
парите на другия - анализира висш служител от МВР. (168 часа, бр.22,
2004, с.З).
а ЗАВИВАМ:
завива ми се свят - вж. при СВЯТ.
п ЗАВИНТВАМ:
спирам (врътвам, завинтвам) кранчето / секва (спира)
кранчето - вж. при КРАНЧЕ.
п ЗАВИРАМ:
завира ми джезвето <отвътре> - вж. при ДЖЕЗВЕ.
п ЗАВЪРЗАН:
с вързани (завързани) очи - вж. при ОКО.
п ЗАВЪРЗВАМ:
цъфнал и завързал съм / ще цъфна и ще завържа —
вж. при ЦЪФНА.
п ЗАВЪРТЯ:
да ти се завърти (замае) главата - вж. при ГЛАВА,
завъртявам главата на някого - вж. при ГЛАВА,
завъртява ме шайбата - вж. при ШАЙБА,
завъртявам ума (акъла) на някого - вж. при УМ.
с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш вж. при ТРЪН.
п ЗАВЪРШВАМ:
завършвам земния си път - вж. при ПЪТР
о ЗАГЛАЖДАМ:
заглаждам (лъсвам) косъм<а> ! заглаждам (лъсвам) си
косъма - вж. при КОСЪМ.
п ЗАГРУБЯВАМ:
работата загрубява - вж. при РАБОТА.
п ЗАГУБЯ ! ЗАГУБВАМ:
загубвам <и> ума и дума - вж. при ДУМА.
<голям> задник съм
— 206 —
загубвам присъствие на духа / не губя присъствие на духа вж. при ДУХ.
загубя (губя) дар слово - вж. при ДАР.
а ЗАД:
зад кулисите - вж. при КУЛИСИ.
о ЗАДЕН:
давам заден <ход> - вж. при ХОД.
задният двор - вж. при ДВОР.
на заден план - вж. при ПЛАН,
през задния вход - вж. при ВХОД.
п ЗАДКУЛИСЕН:
задкулисни игри - вж. при ИГРА.
323. ЗАДНИК
854. <голям> задник съм. Грубо. Презр. А Негодник съм; човек,
който не заслужава уважение. • Голям задник се оказа този човек, как
сме могли да вярваме в почтеността му. (Р.р.).
855. давам си задника под наем. Грубо. А В услуга съм на някого
или на много хора. • Защо се оплаква сега, след като е дал под наем
задника си на хора с престъпни наклонности. (Р.р.).
856. залагам си задника. Грубо.
Опасно рискувам. • Заложил
съм си задника в тази сделка и не знам как ще се измъкна. (Р.р.).
857. на кучето в задника. Грубо, а На най-затънтеното място. •
- Ще те намерят и на кучето в задника. (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.55).
858. скъсвам си задника. Грубо, л. Прекомерно много се старая.
• Скъсвам си задника от работа, за да им осигуря нормален живот,
и никаква благодарност. (Р.р.).
□ ЗАДУШАВАМ:
задушавам гласа на някого - вж. при ГЛАС.
а ЗАДЪНЕН:
задънена улица - вж. при УЛИЦА.
□ ЗАЕДНО:
<заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>
и бебето - вж. при БЕБЕ.
-207 -
закон на джунглата
324. ЗАЕК
859. гърмян заек. А Хитър, опитен човек, минал през много беди и
изпитания. • Гърмян заек беше дядо му, през какви ли не изпитания
беше преминал. (168 часа, бр.7, 2002, с.52). Трети мандат премиер значи, че е гърмян заек. (Уикенд, бр.22, 2017, с.27).
860. заешка тупурдия. Пренебр. А. Несериозни действия, които не
заслужават внимание, нито пък могат да доведат до особени резултати.
• Аз помислих, че това може да бъде" заешка тупурдия само за сплашване. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с-590).
861. не знаеш откъде ще изскочи заекът. А Не знаеш откъде
ще дойде сполуката, кога ще ти проработи късметът. • „Никога не знаеш
откъде ще изскочи заекът“, твърдят криминалистите. (168 часа, бр.7,
2002, с.52).
V От ловджийството.
♦ с един куршум - два заека - вж. при КУРШУМ.
а ЗАЙДА:
ум да ти зайде - вж. при УМ.
п ЗАКАЧА:
с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш вж. при ТРЪН.
325. ЗАКЛАН
862. като заклан. А 1. За спане - спя непробудно, дълбоко. • Тъпани да биеш, няма да чуе, спи като заклан. (Р.р.). А 2. За пищене, викане - извънредно силно. • Помня само, че баща ми изрева като заклан:
„И това ли бях жив да чуя!“ (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.62).
326. ЗАКОН
♦ драконовски мерки (закони) вж. при ДРАКОНОВСКИ.
863. закон на джунглата. Неодобр.
За безчовечност, беззакония, за такава обществена атмосфера, където действа жестока конкуренция на принципа „всеки за себе си“, където оживява най-силният за сметка на по-слабите. • Впрочем публична тайна е, че „ ченгетата “ хващат само онзи, който не си плаща или не е удобен по някаква причина. И този закон на джунглата важи не само в „Малкия Багдат“
край „Лъвов мост“ в София ... (Уикенд, бр.51, 2016, с.83). На другия
Крумови закони
208 —
прозорец имаше подредба. Там властваше законът на джунглата.
(Вл. Даверов, Вчера, с.26).
V От приказната повест на английския писател Дж. Киплинг „Маугли44, чието
оригинално заглавие е „The jungle booKs“ - „Книги за джунглата“.[ЕС].
864. Крумови закони. А Строги, безкомпромисни закони. • Бойко
иска Крумови закони. (Стандарт, 06,02.2010).
V От историческото минало на българската държава, от времето на хан Крум,
който въвежда строги, безкомпромисни закони в българската държава.
865. неписан закон. А Установили се в някакво общество (социална група, семейство) традиции, норми и принципи на поведение, които се
изпълняват не по-малко строго от истинските закони. • По неписан закон
всяко предателство в мафията се наказва със смърт. (Р.р.).
V От текста на един от законите на атинския архонт, законодател и поет Солон.
Смисълът на израза: осветено от традицията правило, което се съблюдава неотклонно,
макар и да не е записано на книга и няма статута на официален закон.[ЕС].
866. по закона на Мърфи. А Ако нещо може да се обърка, то
непременно ще се обърка. • Намери ги върху шкафчето, естествено,
по закона на Мърфи те можеха да бъдат дори в тоалетната. (Вл.
Даверов, Ангели небесни, с.112).
V По името на американският капитан Ед Мърфи, който при едно техническо
недоглеждане, довело до неуспешно пробно изпитание, изрекъл най-общо казано констатацията „ако нещо може да се обърка, то непременно ще се обърка“ (1949 г.),
шеговито наречена от негов колега „Законът на Мърфи“. Това определение скоро се
превърнало в крилата фраза, под която се раждат и разпространяват в целия свят
остроумни словесни бисери и формулировки на духовитите заключения, представяни под рубриката „Законите на Мърфи“.
327. ЗАКЪРШВАМ
867. закършвам го <яко>. Жарг. А Закъсал съм сериозно, изпаднал съм в критично положение. • Аз носех определена симпатия към
личността ù не само заради старото ни приятелство с Иван Славков, но и за категоричната ù (да не кажа фатална) намеса в защита
на моя милост, когато романът ми „Принцовете“ бе изкупен от ченгетата „ на едро “ и я бях закършил яко, по всички линии. (Д. Цончев,
Пророчествата на Ванга, кн.2, с.117). Безработният „бизнесмен“ яко
го е закършил откъм финанси, споделиха негови съкварталци от
местната ромска махала „Нов път“. (Труд, бр.21, 2004, с.2).
п ЗАКЪСНИТЕЛ:
бомба със закъснител - вж. при БОМБА.
209 —
замазвам положението
а ЗАЛАВЯМ:
на калъп (залавям) - вж. при КАЛЪП.
п ЗАЛАГАМ:
залагам капани - вж. при КАПАН.
залагам си задника - вж. при ЗАДНИК.
п ЗАЛЕПВАМ:
езикът ми прилепва (залепва) о небцето - вж. при ЕЗИК,
п ЗАЛИВАМ (СЕ):
заливам се от смях - вж. при СМЯХ.
заливам с помия някого - вж. при ПОМИЯ.
328. ЗАЛЪК
868. голям залък лапни, голяма дума не казвай. А Не се изхвърляй с големи обещания. • Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
Нали така си ме учил винаги. Как ти ще свалиш правителството на
Тодор Иванчов. (М.Топалов, Буров, с.39). Народът го е казал добре голям залък лапни, голяма дума не казвай, защото провалиш ли се
веднъж, никой след това няма да ти вярва. (Р.р.).
пословица.
869. давам си последния залък. / давам си и залъка от устата.
А Подлагам се на крайни лишения за някого или за нещо; лишавам се от
всичко. • Не мога да накарам дъщеря ми да си даде последния залък,
за да ми купи нещо. (24 часа, 08.12.2001, с.37). Давам си и залъка от
устата само да изуча децата си в това трудно време. (Р.р.).
870. деля (отделям, късам) от залъка си. А Пестя от най-необходимото ми. • Пролетно време, когато и най-последните сиромаси откъсват от залъка си да си купят прясно мляко, котленските овчари
не го кусват, докато не дойде Гергьовден. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.43). Какво време доживяхме, за да учиш децата си, трябва да делиш от залъка си. (Р.р.).
п ЗАЛЮЛЕЯ:
една ни е <люлка> залюляла - вж. при ЕДИН.
329. ЗАМАЗВАМ
♦ замазвам очите на някого - вж. при ОКО.
871. замазвам положението (работата). А 1. Успявам умело да
изляза от неудобно положение. • Когато бръкна в джоба да извади
опичам / опека занаята
210 —
предварително написания текст, не го откри, но не се паникъоса,
успя някак да замаже положението. (Р.р.).
2. Прикривам неприятни
обстоятелства, които могат да доведат до непредвидени последици. • Развитието на ситуацията ще зависи от реакциите на правителството - ако то замаже положението, може да се стигне до експлозия
на напрежението. (Труд, бр.34, 2002, с.9).
п ЗАМАЯ:
да ти се завърти (замае) главата - вж. при ГЛАВА.
а ЗАМЕНЯМ:
заменям кон за кокошка - вж. при КОН. п ЗАМЕРЯМ:
замеряме се с камъни - вж. при КАМЪК.
а ЗАМЕСЕН:
от друго тесто <съм замесен> - вж. при ТЕСТО.
а ЗАМИТАМ:
замитам под килима нещо - вж. при КИЛИМ.
п ЗАМРЪЗВАМ:
замръзвам на мястото си - вж. при МЯСТО.
а ЗАМЪК:
градя въздушни кули (замъци) - вж. при КУЛА.
330. ЗАНАЯТ
872. опичам ! опека занаята. А Усвоявам напълно някаква професия, работа. • Заплатата на калфата от трети хак е 600 гроша, а баш
калфата или оня, който е опекъл вече занаята, както се изразяват
абаджиите, получава около хиляда гроша. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.71).).
331. ЗАНЯТИЕ
873. целта на занятието. А Това, заради което нещо се предприема; преследваната цел. • Това е целта на занятието, както аз разбирам, да се усъмня в приятеля си. (Р.р.).
а ЗАПАД:
като в Дивия запад - вж. при ДИВ.
п ЗАПАЗВАМ:
запазвам присъствие на духа - вж. при ДУХ.
211
целта на занятието
запазвам равновесие - вж. при РАВНОВЕСИЕ,
запазвам хладен разум - вж. при РАЗУМ.
а ЗАПАЗЕН:
запазена марка — вж. при МАРКА.
а ЗАПАЛЕН:
запалена глава - вж. при ГЛАВА.
п ЗАПАЛЯ:
запалвам фитила на някого - вж. при ФИТИЛ,
запалвам (подпалвам) чергата на някого - вж. при ЧЕРГА,
паля (запаля) моторетката - вж. при МОТОРЕТКА.
п ЗАПЛАЧА:
дете в майка ще заплаче - вж. при ДЕТЕ.
а ЗАПЛАЩАМ:
плащам (отвръщам, заплащам) със същата монета вж. при МОНЕТА.
п ЗАПЛЮЯ:
заплювам в лицето някого - вж. при ЛИЦЕ.
п ЗАПОВЕД:
десетте Божи заповеди - вж. при ДЕСЕТ.
п ЗАПРАЩАМ:
запращам на бунището - вж. при БУНИЩЕ.
□ ЗАПРЕТВАМ:
запретвам ръкави - вж. при РЪКАВ.
Q ЗАПУШВАМ,:
запушвам устата на някого - вж. при УСТА.
о ЗАПУШВАМ^
запушва ми релето - вж. при РЕЛЕ.
п ЗАПЯВАМ:
пея (запявам) друга песен (на друг глас) - вж. при ПЕСЕН,
п ЗАРАВЯМ:
заравям (скривам) си главата в пясъка - вж. при ГЛАВА,
заравям томахавката - вж. при ТОМАХАВКА.
заритал съм по някого / за нещо
212
332. ЗАРИТАМ
874. заритал съм по някого ! за нещо. Ирон, А Никак не ми е
притрябвал някой или нещо. • Кой пък е заритал за мене. (Г. Карасл.,
Обикн. хора, т.2, с. 462).
Q ЗАСПИВАМ:
заспивам вечния си сън - вж. при СЪН.
работата заспива - вж. при РАБОТА.
п ЗАСТАВАМ:
на страната съм / държа {отстоявам, заставам на) страната
на някого - вж. при СТРАНА.
п ЗАСЯДАМ:
пресяда {засяда) ми на (е) гърлото - вж. при ГЪРЛО.
п ЗАТАЯ:
със затаен дъх / затаявам дъх - вж. при ДЪХ.
а ЗАТВАРЯМ:
затварям вратата {вратите) на някого или за някого вж. при ВРАТА.
затварям очи - вж. при ОКО.
затварям се в себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
затварям си очите пред нещо или за нещо - вж. при ОКО.
затварям си устата - вж. при УСТА.
затварям страницата - вж. при СТРАНИЦА,
затварям устата на някого — вж. при УСТА,
на затворени врати - вж. при ВРАТА.
п ЗАТРИВАМ:
гъз глава затрива - вж. при ГЪЗ.
затривам си главата - вж. при ГЛАВА.
п ЗАТЪВАМ:
затъвам в блатото - вж. при БЛАТО.
о ЗАТЯГАМ:
затягам колана - вж при КОЛАН,
затягам обръча - вж. при ОБРЪЧ,
затягам примката около някого - вж. при ПРИМКА.
п ЗАХАПВАМ:
захапвам кокала - вж. при КОКАЛ.
захапвам кукичката {въдичката) - вж. при КУКИЧКА.
213 —
изгрява звезда
а ЗАХАПАН:
оставам с пръст в уста<шя> ! оставам със захапан пръст вж. при ПРЪСТ2.
п ЗАХВЪРЛЯ:
захвърля / захвърлям като дрипа някого - вж. при ДРИПА.
п ЗАХЛУПКА:
на всяко гърне <и> мерудия (капак, похлупак, захлупка) вж. при ГЪРНЕ.
а ЗАШИЯ:
устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш - вж. при УСТА.
п ЗВАН:
мнозина (много) <са> звани, <а> малцина (малко) <са>
избрани - вж. при МНОЗИНА.
333. ЗВЕЗДА
875. виждам звезди по пладне (посред бял ден). А 1. Сполетяват
ме внезапно неприятности, беди; патя си, тегля. • Като си ударих главата в горния праг, видях звезди по пладне. (Р.р.). А 2. Закана - зле ще си
изпатиш, ще си получиш заслуженото. • Преценявай добре постъпките
и действията си, ако не искаш да видиш звезди посред бял ден. (Р.р.).
876. звезда от първа величина. Книж. А Човек с най-големи постижения в дадена област. • Емил Димитров и Лили Иванова са звезди
от първа величина в българската естрада. (Р.р.). Плеяда родни звезди вграждат съдбите си в най-българския сериал на всички времена, превърнал се в крайъгълен камък в историята на родното кино.
Актьорските имена са близо 30, сред тях - звезди от първа величина. (Мин. год., бр.10, 2017, с.22).
V От областта на астрономията. Още в древността в астрономическите каталози
на Хипарх и Птоломей видимите с просто око звезди са разпределени по яркост в шест
величини, най-ярките са от първа величина и т.н.[ЕС].
877« изгрява звезда. Книж. А Появява се нова необикновена личност
с голямо влияние и ярки постижения в някоя област. • През 2001 г. на политическата сцена у нас изгря звездата на Симеон Сакскобургготски, който успя да излъже масово избирателите, че за 800 дни ще оправи положението в България. (Ретро, бр.8, 2017, с.Ю). Но твоята звезда може да
изгрее и на 50, и на 60. Луи дьо Финес е започнал кариерата си в киното
на около 40-годиилна възраст. (Мин. год., бр.5О, 2017, с.20).
V Първообразът на израза може да се види в библейските текстове, например,
изгрява ми звездата
— 214 —
когато пророк Валаам, повикан от моавитския цар Валак да прокълне синовете Израилеви, изпълнява Божията воля, като вместо проклятия изрича на три пъти благословия към тях. При третото благославяне прави необикновени предсказания (Чие.
24:17 „Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от
Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава
всички Ситови синове“).
878. изгрява ми звездата. Книж.
Прославям се, ставам прочут,
известен. • Напоследък разкрасяват значението на цар Петър. Оженен за византийска принцеса, неговата звезда изгрява точно когато
баща му умираше. (Л.Левчев, Убий Българина, с.158). На Алла Пугачова звездата ù изгря на фестивала „Златният Орфей“. (Р.р.).
V Съвременният фразеологизъм със значение ‘прославям се, ставам прочут,
известен’, без да е с конкретен библейски първообраз, има корените си в евангелския
разказ за раждането на Иисус Христос, ознаменувано от появилата се на небето ярка
звезда на изток, която мъдреците виждат (Мт. 2:1-2 „1. Когато се роди Исус във
Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, emo, мъдреци от изток дойдоха и казваха:
2. дее родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да Му се поклоним“.
879. пътеводна звезда. Книж. А Нещо значимо, което насочва,
води човека в живота му; ръководно начало. • Идеята за свободна България е била пътеводна звезда за Ботев и Левски. (Р.р.).
V Такъв израз в Библията няма, но словосъчетанието се опира на евангелските
текстове, в които се привежда легендата за необикновено ярката звезда, изгряла на
изток. За нейната поява предсказва хиляда години преди това Валаам, като за звезда,
която ще изгрее от Иакова (Чис. 24:17). Тя възвестила на влъхвите раждането на
Иисус и като се водят по нея, те пристигат на мястото, където се намира Младенецът
(Мт. 2:2-16), напр. Мт. 2:9
emo звездата, която бяха видели на изток, вървеше
пред тях, докато дойде и спря над мястото, дето беше Младенецът“.
880. свалям {снемам) звезди<ш£> <от небето>. Книж. А Хваля
се с обещания за невероятни неща. • Докато се оженят, ù сваляше
звезди, сега не може да осигури дори покрив над главите на семейството си. (Р.р.).
V В чисто формален план корените и на този израз могат да се видят в библейс-
ките текстове, без обаче да е настъпила смислова трансформация (напр. 3 Езд. 15:35
„Те ще се сблъскат помежду си- и ще свалят много звезди на земята и тяхната
звезда; и от меча ще се пролее кръв дори до корем“).
Р ЗВЕЗДЕН:
звезден миг - вж. при МИГ.
звезден час - вж. при ЧАС.
— 215 —
<в> зоната на здрача
334. ЗВЯР
881. нося звяра в себе си. Книж. А. у всеки живее лошотията,
злото. • Той каза „Нося звяра в себе си“. (Галерия, бр.19, 2010).
п ЗДРАВ:
<здрав> като бик - вж. при БИК.
здрав разум - вж. при РАЗУМ.
прехвърлям от болната глава на здравата - вж. при ГЛАВА.
335. ЗДРАВЕ
882. вземам здравето на някого. А 1. Поболявам и осакатявам
някого чрез изтезания или бой. • За една никаква си овца крадците
взели здравето на стареца, който цяла година вече се влачи по доктори. (Р.р.). А 2. Увреждам здравето на някого с непосилна работа. •
Тази пуста мина му взе здравето, сега едва се влачи. (Р-Р-).
♦ живот и здраве <да е> - вж. при ЖИВОТ.
883. иди си със здраве. А 1. Благопожелание на изпроводяк с найобщо значение - всичко добро ти пожелавам. • Прието е у нас да изпращаме гостите с пожеланието „идете си със здраве“. (Р.р.). А 2. С
недоброжелателна предупредителност - махай се от тука докато си здрав
и читав. • Слушай, моето момче, иди си със здраве, докато не са ме
хванали бесовете. (Р.р.).
V И на този израз в библейските текстове може да се види близък първообраз
(напр, Изх.4:18 „Иотор отговори на Моисея: иди смиром“ църк.-сл. иди адракт,).Обичаен вариант в речевата практика днес е „остани <си> със здраве“.
884. имаш много здраве <от арменския поп>. Жарг. Пренебр.
А 1. За израз на несъгласие - съвсем не е така. • Имаш много здраве, че
съм казал това, което твърдиш. (Р.р.). А 2. За израз на отрицание няма да стане както някой си мисли или желае. • Има много здраве от
арменския поп, ако си мисли, че ще играя по свирката му. (Р.р.).
п ЗДРАВО:
по живо, по здраво - вж. при ЖИВО.
336. ЗДРАЧ
885. <в> зоната на здрача. Книж. А Извън закона; скрито, нелегално. • Производството и пазарът на свинско се объркаха. 60% от
свиневъдството е в „зоната на здрача“, казаха ветеринарните доктори. (Труд, бр.112, 2002, с.9).
на зеленю
216 —
п ЗЕЙВАМ:
зейва дупка в нещо - вж. при ДУПКА.
п ЗЕЛЕ:
цъфтя {процъфтявам) като кисело зеле през марта вж. при ЦЪФТЯ.
п ЗЕЛЕН:
давам зелена светлина на нещо - вж. при СВЕТЛИНА,
зелена улица - вж. при УЛИЦА.
зелени гущери - вж. при ГУЩЕР.
изпращам (пращам) за зелен хайвер някого - вж. при ХАЙВЕР,
млад и зелен - вж. при МЛАД.
трай, коньо, за зелена трева (тревица) - вж. при КОН.
337. ЗЕЛЕНО
886. на зелено^ А Предварително, много преди още да е започнато
нещо. • Сръбският режисьор Емир Кустурица взе $ 35 млн. хонорар
на зелено, за да направи филм с Джаки Деп и Салма Хайек, писа
„Блиц“. (Труд, бр.135, 2010, с.12). На следващата година Яна купува
още един апартамент „на зелено“ в „Златна котва“, също от комплекса „Адмирал“. (Уикенд, бр.9, 2017, с.38).
887. на-зелено2. А На разрешителен сигнал от светофара или регулировчика. • Постоянно повтаряхме на децата, че трябва да пресичат улиците на зелено. (Р.р.).
888. хващам се за зелено, а 1. Дочаквам пролетта; преживявам
зимата. • Веднъж да се хванем за зелено, нататък е лесно, л. 2. Дочаквам сезона на прясната зеленчукова храна. • Пукна пролет и се хванахме за зеленото. (24 часа, 19.04.2001, с'.16).
.
а ЗЕМЕН:
завършвам земния си път - вж. при ПЪТр
338. ЗЕМЯ
889. вдън земя<т«>. А Безследно. • Никола Филчев, без да информира когото и да било, напуска посолството и изчезна вдън земя. (Уикенд, бр.14, 2012, с.12). Сякаш пропаднали вдън земя. (Телеграф, 12.12.2016, с.Х).
890. изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) от лицето
на земята. А Напълно унищожавам. • Но колкото и да беше Прима,
колкото и видни попове да събираше, тази „Юстиниана“ не можа
217
удрям в земята някого
да си построи достатъчно здрави крепостни стени, та варварите я
изтриха от лицето на земята и никой не знае оттогава къде е била.
(Л.Левчев, Убий Българина, с.156).
V В различни варианти изразът е широко използван в библейските текстове с
познатото и днес значение, напр. Бит. 6:7 „И рече Господ: ще изтребя от лицето на
земята човеците, които сътворих66.
891. навирам в земята някого. А Нахоквам някого жестоко, накарвам му се много. • Той да има късмет да ме закачи, така ще го навра
в земята, че ще ме помни цял живот. (Р.р.).
♦ не съм ни на небето, ни на земята вж. при НЕБЕ ! НЕБЕСА.
892. не ходя по земята. ! ходя по земята. А Въобразявам си, че
съм нещо повече, отколкото съм в действителност. / Имам реална прадстава за собствените си възможности и качества. • Най-важното, което ни втълпяваше нашият професор Стефан Данаилов във ВИТИЗ
беше да ходим по земята (Телевиз. пред.). Не малка част от българските политици не ходят по земята, живеят в идеологическите си
химерни светове. (Р.р.)
893. обетована земя. Книж. А Нещо, което човек търси и към
което се стреми с цялата си душа, като мечтано благополучие. (Р.р.). •
Бисер Киров: Моята обетована земя е Русия, тя е страна, където
има бог, и е хубаво да имаш усещане, че си близо до него. (www.
pressa daily. bg, 21. юли. 2013). Така виждаха обетованата земя конниците на Аспарух, облечени в тънка кожа и черна стомана, протобългарите, кентаврите на епохата. (Л.Левчев, Убий Българина, с.102).
V От библейския мит за обещаната от Господ на Моисей и евреите земя (Бит. 15:18,
Изход 3: 8,17), в която тече мляко и мед и към която Мойсей повежда евреите, след като
ги извежда от Египет и ги довежда в Палестина - „обетованата (обещаната) земя“.
894. потъвам {провалям се) в земята. А 1. Извънредно много се
засрамвам. ♦ Направо ми идеше да потъна в земята от срам, но за моя
изненада публиката започна бурно да ни аплодира. (Мин. год., бр.б, 2017,
с.36), ж 2. Изчезвам безследно. • След като съдът ги освободи под парична гаранция, братя Галеви потънаха в земята. И оттогава никой
не ги е виждал. Нито на прага на къщата, нито на друго място. (Р.р.).
Ф пъпа на земята ™ вж. при ПЪП.
Ф солта на земята - вж. при СОЛ.
895. удрям в земята някого. А Надминавам, превъзхождам някого
със своите постижения. • 12-годишната дама, която стърчеше с няколко глави над конкурентките си, удари всички в земята с изпълне-
златен век
218 —
нието на незабравимия хит „ Оставаме“ от филма „ Оркестър без
име“. (Галерия, бр.6, 2017, с.6). Закоравелият ултрас внесе оферта от
8 милиона лева, която направо удари в земята тази от 3 милиона на
другия кандидат - аматъорския ЦСК 1948. (Галерия, бр.25, 2017, с.82).
♦ удрям чело в земята - вж. при ЧЕЛО.
п ЗЕНИЦА:
пазя като зеницата на окото си - вж. при ОКО.
п ЗИНАЛ:
със зинала уста - вж. при УСТА.
339. ЗЛАТЕН
♦ забивам златния гвоздей - вж. при ГВОЗДЕЙ.
896. златен век. Книж. А Време на най-голям подем и разцвет в
някаква област на човешката дейност. • Времето на цар Симеон е златен век за българската книжнина. (Р.р.).
V Изразът „златен век“ най-напред е документиран в поемата „Дела и дни“ на
старогръцкия поет Хезиод (VIII-VII в. пр. н. е.). Било е време - пише Хезиод, - когато
хората са живели без грижи, без войни, без страдания, това време той нарича „златен
век“.[ЕС].
♦ златна кокошка - вж. при КОКОШКА.
897. златна мина. Книж. А Неизчерпаем източник на доходи,
изключително доходна работа. • В днешно време да имаш няколко имота, които да отдаваш под наем, си е истинска златна мина. (Ретро,
бр.4, 2017, с.17). А финансовите тайни бяха златна мина, стига да
умееш да ги продадеш тогава, когато ще имаш най-голяма полза от
тях. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.32).
898. златни планини (гори). Книж. А За обещаване - изключително примамливи големи обещания за небивали придобивки, които не могат да се осъществят; измамно големи възможности. • Златни планини
обещават политцците, когато трябва да се доберат до власт. (Р.р.).
Още през зимата много наши българи надошли от разни места, се
разхождали по улиците и чакали уречения час, а сръбското правителство, както винаги, обещавало им златни гори. (Зах. Стоянов,
Съч., т.П, с.28).
899. златни реки потичат. Книж.
Голямо изобилие от нещо. •
... Турция ще оцени обединението и златни реки от инвестиции ще
потекат към бедстващите райони. (168 часа, бр.21. 2002, с.17).
— 219 —
(търся) златното сечение
900. златни сънища сънувам. Книж. Л Мечтая за неосъществими неща. • Вече 15 години българинът златни сънища сънува, и все в
калта се събужда. (Р.р.).
Ф златни ти уста - вж. при УСТА.
901. златния телец. Книж. А Символ на богатство, на властта на
парите, златото. • Това е прах в очите на простите. Между златния
теляц и патриотизма не може да има нищо общо. (Зах. Стоянов,
Съч., т.П, с.43). Днес златният телец управлява света. (Р.р.).
V Изразът има своя формален първообраз в библейските текстове. Библейският мит разказва, че когато Мойсей дълго се задържа на планината Синай, където
говори с Господ, народът принуждава брат му Аарон да направи на израилтяните бог,
който да ги води през пустинята. От събраните златни обеци и халки Аарон им излива
божество в образа на телец, построява и жертвеник, на който народът принася жертви
и се отдава на пиршества и веселби. Така заварва своя народ завърналият се от планината Мойсей. Силно разгневен от обръщането към езическите обичаи, Мойсей изгаря
златния телец в огън, стрива го на прах, който изсипва в планинския ручей и заповядва
на народа си да пие за проклятие от собствения си грях (Изх. 32:1-20).
В библейските текстове изразът има значение ^обожествявап златен езически
идол с образ на теле“, точни първообрази се съдържат в различни старозаветни
библейски книги, напр. 2 Пар. 13: 8 „и защото имате златни телци, които Иеровоам ви направи за богове“. Преосмислянето на израза и превръщането му във фразеологизъм е късен езиков факт.
902. златно време за нещо или за някого. Книж. А Д. Най-благоприятно, с най-ценни постижения време; най-високорезултатно. • Първите две десетилетия на XX век са златно време за българската поезия, време, в което тя достига европейско равнище. (Р.р.). А 2. Ценно време. • Губиш ми златно време с твоите глупости. (Р.р.).
903. златно сърце (душа). Книж. X Много благороден и добър
човек. • Моят учител имаше златно сърце, раздаваше се на учениците си и те го обичаха. (Р.р.).
904. роден съм със златна лъжица в устата. Книж. X Наследник съм на богато семейство. • Роден си със златна лъжеца в устата,
а виж докъде стигна. (Телевиз. сериал, „Била“).
905. (търся) златното сечение. ! златната среда. Книж. X Найдоброто решение, избягващо крайностите и риска. • Ножът опря до кокала, държавата се задъхва и не може да финансира всичко, което е
наследила, затова трябва да се търси златното сечение. (24 часа,
22.04.2010, с.15).
V От лат. Aurea mediocritas, използван в десетата ода на римския поет Хораций
в книгата му „Оди“.[ЕС].
Ф хващам златния дявол за опашката - вж. при ДЯВОЛ.
в знак на нещо
220 —
п ЗЛЕ:
постилам си зле пред някого - вж. при ПОСТИЛАМ.
п ЗЛО:
всяко зло <е> за добро - вж. при ДОБРО,
да спи зло под камък - вж. при КАМЪК,
за добро или <за> зло - вж. при ДОБРО,
империя на злото - вж. при ИМПЕРИЯ,
коренът на злото - вж. при КОРЕН.
я ЗЛОБА:
злобата на деня - вж. при ДЕН.
п ЗМИЙСКИ:
змийски език / змийско езйЧе - вж. при ЕЗИК.
340. ЗНАК
906. в знак на нещо. Книж.
Като израз, като проява на нещо. • В
знак на добра воля воюващите страни обявиха примирие по време
на религиозните празници. (Телевиз. пред.).
907. като по даден знак. А Едновременно. • След това четиримата като по даден знак извадиха парите си. (Вл. Даверов, Ангели
небесни, с.9).
908. финикийски знаци. Книж. А Пари, финансови средства.
• Ние пък имаме добри щангисти, макар и не много, но нямаме достатъчно финикийски знаци. (Труд, бр.42, 200). За разлика от тях в
ДПС са убедени, че нововремците отдавна са си изтъргували подкрепата на царя. „Всичко е изчислено във финикийски знаци.“ (168
часа, бр.12, 2004, с.9).
V Финикийците първи въвеждат парите като обменно средство, оттам и популярният израз „финикийски знаци“.
341. ЗНАМЕ
909. вдигам бялото знаме. Книж. а Съгласявам се с нещо, след
като дълго време съм се противопоставял, признавам се за победен.
• Поговорил той с него като човек, като брат и страшният, сприхав
и непокорен бикоглавец вдигнал бялото знаме - признал си греха.
(А.Гуляшки, Злат, руно, с.346).
910. свивам / свия знамената (знамето). Книж.
Прекратявам
да се боря, да се противопоставям на някого; преставам да действам или
признавам се за победен при спор. • Но след срамното правителствено
-221
не си давам зор
постановление от 18 октомври т.г., гузно засекретяващо всякаква информация за оградата, прокурорите са пред тежка дилема: да разследват ли областните управи и ангажираните строителни фирми,
или да свият знамената и чакат следващо правителство? (Мин. год.,
бр.34, 2017, с.9.13). Той си остана рожба на деветнайсети век. Но беше
още рано да свие знамената. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.24).
п ЗНАМЕНИЕ:
знамение на времето - вж. при ВРЕМЕ.
а ЗНАЯ:
Бог знае какво - вж. при БОГ.
Бог знае откога - вж. при БОГ.
бъкел не зная - вж. при
всяка жаба да си знае гьола - вж. при ЖАБА.
<един> Господ знае - вж. при ГОСПОД.
<един> дявол знае - вж. при ДЯВОЛ.
знам си мурафета - вж. при МУРАФЕТ.
' :
зная две и двеста - вж. при ДВЕ.
зная си цената - вж. при ЦЕНА.
знаят ме и кучетата - вж. при КУЧЕ.
зная цената на някого или нещо - вж. при ЦЕНА.
и Господ не знае - вж. при ГОСПОД.
кой пие, кой плаща не се знае - вж. при КОЙ.
лявата ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА,
много ми знаят устата - вж. при УСТА.
не зная на кой Аллах се кланям - вж. при АЛЛАХ.
(не зная, не мога да разбера} на кой свят съм (се намирам) вж. при СВЯТ.
не зная откъде ще изскочи заекът - вж. при ЗАЕК.
никой не си знае времето - вж. при ВРЕМЕ,
познавам (зная) и кътните зъби на някого - вж. при ЗЪБ.
трици зная - вж. при ТРИЦИ.
п ЗОНА:
<в> зоната на здрача - вж. при ЗДРАЧ.
342. ЗОР
911. не си давам зор. х Не се напрягам, не полагам усилия, не
проявявам особено старание. • В първи вариант: Не си даваме зор,
понеже знаем от опит, че като хванем наркотърговеца, съдиите ще
го пуснат ... (Труд, бр.138, 2004, с.13).
с триста зора (мъки)
222 -
912. с триста зора (мъки). ж Много трудно, много мъчно. • С триста зора кандисва да му връчат орден „Георги Димитров“ през 1977
година лично от Тодор Живков. (Уикенд, бр.51, 2016, с.24). За капак
ММА биячът бил доста посредствен, като с триста зора успял да
завърши едва 8-и клас в родната Кнежа. (Уикенд, бр.22, 2017, с.17).
п ЗРЕЛИЩЕ:
хляб и зрелища - вж. при ХЛЯБ.
343. ЗЪБ
♦ държа си езика (устата) ! държа си езика зад зъбите вж. при ЕЗИК.
913. зъб за зъб. Книж. А На всяко сторено зло да се отвръща с
равностойно зло; равностойно възмездие. • Максимата зъб за зъб, око за
око никога не е водила до добро в историята на човечеството. (Р.р.).
V Библейски израз от Стария завет (Вт. 19:21 Да го не пощади окото ти: душа за
душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога зр нога. (Каквато вреда някой направи
на ближния си, със същото да му се отплати/6, наложил се в книжовния ни език.
914. зъб не обелвам, А Мълча, нищо не казвам, .не продумвам.
• Всякакви работи говори, за думата зъб не обели. (И.Радичков, Барутен буквар, с.ЗО).
V Произходът на израза навярно може да се свърже с показването на зъби,
когато кучето ръмжи, осмислено за човешка изява.
915. имам зъб на някого. А Имам основание да съм настроен зле
към някого и търся случай да му създавам неприятности. • Злият и ограничен бюрократ Тодор Иванчев, който имаше на мене зъб още от
онова време ... сега ме уволни и останах без залък хляб. (К.Христов,
Ад в Рая, с.45). Имаше ми зъб заради двойката, която писах на сина
му, и търсеше възможност да ми отмъсти. (Р.р.).
V Калка от френски.
♦ от петите до зъбите (въоръжен) - вж. при ПЕТА.
916. познавам (зная) и кътните зъби на някого.
Зная всичко за
някого, познавам го много добре. • Татяна и Божидар бяха съпартийци в БСП и като такива си познават и кътните зъби. (Уикенд, бр.2,
2011, с.34). За всеки случай, те не са тия, на които знаем и зъбите в
България!... Сигурно исканията им ще бъдат прекалено високи.
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.257).
917. през зъби, А С неприязън, със сдържан гняв, злобно. • Отвърна му през зъби, сърдито и троснато. (Р.р.). „Няма проблем - и ще ги
— 223 —
ставам зян
разбиеш“, отвръщал ù той през зъби. Друго не казваше, а тази реплика започваше да звучи злобно. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.13).
918. скръцвам със зъби. А Строго се скарвам на някого. • Явно е
дошло време да скръцнем със зъби на всякакви управничета и кандидати
за високи постове. (Мин. год., бр.1, 2017, с.1). Щом някой от тях си дигнеше
очите да го погледне, той скръцваше със зъби, туряше си ръката на саблята в знак, че с нея ще да ги изколи. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.379).
919. скърцам със зъби. А Силно се гневя, ядосвам се за нещо.
• Странно защо тогава скърцаме със зъби и при всеки случай като
горния в умовете ни изникват картини, които биха накарали Велик
инквизитор да се изчерви. (Телеграф, 5.06.2009, с.12).
920. стискам зъби. А 1. Понасям нещо твърдо, без да хленча и да
се оплаквам. • Продължавам да съм болен, но стискам зъби. (Телеграф, 08.02.2017, с.9). Българските банки стиснаха зъби, а с тях и
потребителите, които недоволно гледаха как лихвените проценти
плабно, но уверено удрят тавана. (Телеграф, 27. 05.2009, с. 12). А
2. Мълча, не издавам нещо. • Каквото и да станеше, той щеше да
стиска зъби и нищо нямаше да издаде. (Р.р.).
921. със зъби и нокти. ! с нокти и зъби. А С всички сили, ожесточено. • Довчерашните властници, обявяват се за спасители на на'цията. И започват със зъби и нокти да драпат пак към властта.
(Галерия, бр.48, 2016, с.20). Дъщерята на читалищния буфосинхронист Щилян Кунев драпаше със зъби и нокти, докато влезе в Солунската митница на глобалните шмекери от пасмината на Барозу,
Юнкер, Туск, Шулц, Дол и Ко. (Мин. год., бр.35, 2017, с.9).
922. точа зъби. А Надявам се, очаквам да получа нещо или да се
снабдя с нещо, за което имам голямо желание. • Хищници като Гергов и
Добрев точат зъби за мястото Кой. (Ретро, бр.6, 2017, с.4). Мнозина си
точеха зъбите за овакантеното място, но само един го получи. (Р.р.).
а ЗЪЛ:
за зла чест - вж. при ЧЕСТ,
злите езици - вж. при ЕЗИК.
344. ЗЯН
Ф жив зян съм - вж. при ЖИВ.
923. ставам зян. А Погубвам се, съсипвам се. • Първото успокоение, което се отправя към жителите на обединена Европа, е, че старите им банкноти няма да станат зян. (Труд, бр.ЗЗ, 2000, с.17).
от игла до конец
-224
и
345. ИГЛА
924. от игла до конец. А Всичко подробно, от начало до край. • Ей
сега ще да кажеш ти всичко от игла до конец, даже и онова, за което не те питаме - каза бинбашията Хасан ага, който досега само
мълчеше. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, .587). По време на разпита детето
разказа всичко от игла до конец. (Янтра днес, 2012, с.З).
V От по-древен израз от конца до конца (от край до край), напр. Той при всичко
гореказано от конец до конец беше длъжен да въведе в своята школа или сколио още
и гръцка филада, октоих и псалтир. (Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, ç.25).
925. правя от иглата черясло. ж Силно преувеличавам нещо.
• Ударили му плесница, реве, че щели да го убият, прави от иглата
черясло. (Р.р.).
926. сигла геран копая. А Захванал съм голямо дело с неподходящи средства. • Напусто въодушевените от идеята хамбарлии бяха
постановили да отделят по пет пари от заплатата си на всяка дреха от беглишките, що шиеха, и да съставят един капитал, с който
да могат да купят мястото - ревност Патриотическа, но прилична
на онова пословичното „с игла геран копайме“. (П.Р.Славейков, Княз
Богориди, с.46).
V От народна пословица.
346. ИГЛЕН
Ф минавам през иглени уши - вж. при МИНАВАМ.
927. нито на иглен връх. А Никак, ни най-малко. • Пък и той,
дъртлакът, как не беше се изменил в продължение на толкова години нито на иглен връх. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.522).
Ф по-лесно е камила да <ще> мине през {да влезе в)
иглени уши - вж. при КАМИЛА.
347. ИГРА
928. водя играта. А Имам инициативата, определям правилата в
развоя на някакво дело. • Този път сме се зарекли ние полицаите да
водим играта, а не той. (168 часа, 25-31.01.2002, с.З).
V От спорта.
-225
разказвам играта на някого
929. вкарвам в играта някого.
Въвличам някого в някакво не
много почтено дело. • Те вкараха в играта и една панамска офшорка.
Тези схеми са елементарни. (Уикенд, бр.51, 2016, с.(9).
Участвам (не участвам)
930. в {вътре в) {вън от) играта съм.
в нечии планове, замисли, машинации, които имат обикновено някаква скрита цел; замесен съм (не съм замесен) в нещо, участвам (не участвам) в
някакво дело, обикновено не много почтено. • Двама маскирани и въоръжени с празни пушки „ отвлекли“ служителката Сузане Мария Вененберг, която била вътре в играта. (24 часа, 26.02.2000). разликата
се вижда, но в поземлената комисия в община Макреш не са гледали, защото са в играта“, подозира ужиленият. (168 часа, бр.21, 2004,
с.24). Разбрах тревогите им, но с нищо не можех да им помогна,
защото вече бях вън от играта. (Р.р.).
V От спорта.
931. задкулисни игри. А Непочтени действия, които се правят прикрито, потайно. • С разни задкулисни игри спечелиха търга за предприятието, след което го разпродадоха и сега си живеят живота. (Р.р.).
♦ игра на нерви - вж. при НЕРВИ.
♦ игра на тролове - вж. при ТРОЛ.
♦ играя {игра) на котка и мишка - вж. при КОТКА.
Ф играя си играта - вж. при ИГРАЯ.
Ф играе ми сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
932. изхвърлям от играта някого. А Отстранявам някого от някакво дело, като го лишавам от изгоди. • В конфликта „Минстрой“ се
опита да изхвърли „Лукойл“ от играта и да вземе лъвския пай. (Труд,
бр.93,2002, с.28).
933. мръсна игра. Публ. А Непочтени, неморални, незаконни действия, постъпки, дела. • В края на юни (2000) прокуратурата започна
мръсна игра срещу мен, за която бях убеден, че е подсказана от Иван.
(Труд, бр.138, 2004, с.14). Иван и Андрей не ми изглеждат на хора,
които биха участвали в мръсна игра. (Труд, 09.03.2010).
934. нечиста игра. Публ. А Непочтени, неморални, незаконни действия, постъпки, дела. • Според хора от кухнята възможностите за
нечисти игри и упражняване на груб политически натиск този път
ще бъдат още по-големи ...(168 часа, 19-25.12.2003, с.15).
935. разказвам играта на някого. А 1. Давам на някого да се разбере;
разчиствам си сметките с някого, като правя така, че горчиво да съжалява за
нещо, извършено от него. • Той ù лепнал един шамар и оная малката му
казала, че ще му разкаже играта ... (168 часа, бр.21. 2002, с.31). Ние и
играя на въже
-226
без това останахме без сълзи. На нас политиците вече ни разказаха
играта. Какво тук значат някакви шведи. Така че тази вечер ние ще
разкажем играта на шведите, а и на нашите управници, като забравим 90 минути какви ги вършат. (Стандарт, бр.4103, 2004, c.l). X 2. Показвам на някого своето превъзходство в дадена област; давам му нагледен
урок как трябва да се прави нещо майсторски истински, професионално.
• Дотогава, близо две денонощия, две от „баретите“ на Васил ме поеха и ми разказаха, както се казва, играта. (Труд, бр.139, 2004, с.14). Той
им разказа играта в ринга. (Труд, 25.03.2000). Как баба Поза ще разкаже играта на българското образование, (en. Nescafe, 02.03.2010).
348. ИГРАЯ
♦ вървя (играя, ходя) по гайдата (свирката) на някого вж. при ГАЙДА.
♦ играе ми сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
♦ играе (сече) ми ченето - вж. при ЧЕНЕ.
Ф играя контра на някого - вж. при КОНТРА.
936. играя на въже. А Умело и хитро лавирам, действам ловко и
обиграно. • Не можеше да не му се признае, че умее да извлича от
живота печалби, играе на въже, но преуспява. (Р.р.).
♦ играя на котка и мишка - вж. при КОТКА.
♦ играя на руска рулетка - вж. при РУЛЕТКА.
♦ играя на сляпа баба - вж. при БАБА.
937. играя (вървя, ходя) по гайдата (свирката) на някого. Неодобр. а 1. Действам по волята и желанията на някого, под чието влияние
съм; командва ме. • Не разчитай много на него, не виждаш ли, че
играе по гайдата на жена си. (Р.р.). А 2. Изпълнявам безропотно желанията и капризите на някого. • Нека още веднъж размисли, за да не
съжалява, че няма да му играя по гайдата! (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.78). Ако продължаваш да вървиш по гайдата на капризното си дете, нищо добро не го чака. (Р.р.).
V За пръв път изразът „играя под чужда свирка“ се среща у старогръцкия историк Херодот в книгата му „Истории“, намира мяст\> и в Библията (Мт. 11:17; Лк. 7:32
,Свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте“).[ЕС].
938. играя си играта, а Изпълнявам, следвам начертания си план
или започнатата дейност. • Нищо не можеше да ги стресне, играеха
си играта, без да се страхуват от полиция и съд. (Р.р.).
V От спорта.
♦ играя си с огъня - вж. при ОГЪН.
-227
Идеал Петров
939. играя с открити карти. А Действам явно, открито казвам и
показвам миелите, намеренията и целите си. • Още в началото пролича,
че този човек е честен и почтен, че играе с открити карти, затова
хората му повярваха и го подкрепиха. (Р.р.).
V От играта с карти.
♦
♦
♦
♦
играят ми очите - вж. при ОКО.
очите ми играят на четири - вж. при ОКО.
тоягата играе - вж. при ТОЯГА.
ще играе Тодорка Боева - вж. при БОЕВА.
□ ИДВАМ / ИДА:
апетитът идва с яденето - вж. при АПЕТИТ,
идва ми акъла - вж. при АКЪЛ,
идва ми времето - вж. при ВРЕМЕ,
идва ми дюшеш - вж. при ДЮШЕШ,
идвам на себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
идва нишан - вж. при НИШАН,
иди си със здраве - вж. при ЗДРАВЕ.
на бял кон (връщам се, идвам) - вж. при КОН.
349. ИДЕАЛ
940. Идеал Петров. Жарг. А Възклицание за изразяване на одобрение, задоволство, радост от нещо хубаво, добре направено. • - Как намираш новата ми прическа? - Идеал Петров! Много ти отива. (Р.р.).
V Необичайното име на артиста Идеал Петров се превръща в устойчива единица с преосмислено значение.
п ИЗБИВАМ:
клин клин избива - вж. при КЛИН.
избивам рибата - вж. при РИБА.
п ИЗБРАН:
мнозина (много) <са> звани, <а> малцина (малко) <са>
избрани - вж. при МНОЗИНА.
п ИЗВАДЯ / ИЗВАЖДАМ:
вадя (изваждам) кестените от огъня - вж. при КЕСТЕН,
вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
нещо - вж. при СВЯТ.
вадя (изваждам) си хляба - вж. при ХЛЯБ.
извади първо гредата от своето око - вж. при ГРЕДА,
изваждам каре седмици - вж. при СЕДМИЦА.
като извънземен съм
228 —
изваждам (вадя) от батака някого или нещо — вж. при БАТАК,
изваждам (извеждам) от блатото •- вж. при БЛАТО,
изваждам (изкарам) от равновесие някого вж. при РАВНОВЕСИЕ.
изваждам от ъгъла някого - вж. при ЪГЪЛ.
изкарвам (изваждам) от кожата някого - вж. при КОЖА,
изкарвам (изваждам) от релси някого - вж. при РЕЛСА.
<излизам, изваждам> на светло - вж. при СВЕТЛО.
□ ИЗВИВАМ:
извивам врата на някого - вж. при ВРАТ,
извивам ръцете на някого - вж. при РЪКА.
а ИЗВЛИЧАМ:
печеля (вадя, извличам) дивиденти - вж. при ДИВИДЕНТИ.
а ИЗВОР:
пия вода от извора - вж. при ВОДА.
П ИЗВЪН:
вън от (извън) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
извън борда - вж. при БОРД.
<изкарвам> извън нерви някого - вж. при НЕРВИ,
излизам от (извън, из) рамките на нещо - вж. при РАМКА,
под (извън) чертата съм - вж. при ЧЕРТА.
350. ИЗВЪНЗЕМЕН
941. като извънземен съм. А Неадекватен съм; постъпвам, действам, държа се съвсем нелогично, по начин несъвместим с реалните обстоятелства. • Обаче навън ... съм като извънземен. (Труд, 17.01.2002, с.13).
п ИЗВЪРТЯВАМ:
извъртявам (въртя) номер на някого - вж. при НОМЕР,
обръщам (извъртявам) се на сто и осемдесет градуса вж. при ГРАДУС.
п ИЗГАРЯМ / ИЗГОРЯ:
изгарям / изгоря душата на някого — вж. при ДУША,
изгоряло ми е ухото за някого - вж. при УХО.
изгърмяват (изгарят) ми бушоните - вж. при БУШОН.
а ИЗГРАЖДАМ:
строя (изграждам) мостове - вж. при МОСТ.
229 -
като извънземен съм
Q ИЗГРЯВАМ:
изгрява звезда - вж. при ЗВЕЗДА.
изгрява ми звездата - вж. при ЗВЕЗДА.
а ИЗГУБЕН:
изгубени илюзии - вж. при ИЛЮЗИЯ.
п ИЗГУБЯ:
изгубвам си ума - вж. при УМ.
п ИЗГЪРМЯВАМ:
изгърмяват (изгарят) ми бушоните - вж. при БУШОН.
п ИЗДАВАМ:
<не издавам, не изпускам> ни вопъл, ни стон - вж. при ВОПЪЛ,
п ИЗДИГАМ:
издигам (вдигам) глас - вж. при ГЛАС.
издигам / издигна на пиедестал някого - вж. при ПИЕДЕСТАЛ,
п ИЗДЪРЖА:
издържа изпита - вж. при ИЗПИТ.
не ми издържат нервите - вж. при НЕРВИ.
□ ИЗДЪРПВАМ:
издърпвам килимчето под краката на някого - вж. при КИЛИМ,
а ИЗКАРАМ ! ИЗКАРВАМ:
вадя (изкарвам) душата на някого - вж. при ДУША.
вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
нещо - вж. при СВЯТ.
изваждам (изкарам) от равновесие някого вж. при РАВНОВЕСИЕ.
изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого при АКЪЛ,
изкарвам из (от, през) носа на някого нещо - вж. при НОС.
изкарвам (изваждам) от кожата някого - вж. при КОЖА.
<изкарвам> извън нерви някого - вж. при НЕРВИ,
изкарвам (изливам) си яда на някого - вж. при ЯД.
изкарвам (изваждам) от релси някого - вж. при РЕЛСИ.
(изкарвам, ровя за) кирливите ризи на някого вж. при РИЗА.
изкарвам си хляба - вж. при ХЛЯБ.
гледат ме като изкопаемо
230 —
351. ИЗКОПАЕМО
942. гледат ме като изкопаемо. А Отнасят се с мене като с много изостанал. • Там като излезеш с повече от 200 долара, и всеки те
гледа като изкопаемо. (168 часа, 26-1.11.2001, с.29).
□ ИЗКЪСО:
държа юздите (юздата) на някого ! държа изкъсо някого вж. при ЮЗДА.
режа късо (изкъсо) - вж. при КЪС.
а ИЗЛИВАМ:
изливам си гнева върху някого - вж. при ГНЯВ,
изкарвам (изливам) си яда на някого - вж. при ЯД.
изливам <на воля> душата си - вж. при ДУША.
о ИЗЛИЗАМ:
излизам в гръб на някого - вж. при ГРЪБ,
излиза ми джигера - вж. при ДЖИГЕР.
излиза ми душата - вж. при ДУША.
<излизам, изваждам> на светло - вж. при СВЕТЛО.
излиза ми из (през, от) носа и излиза ми горчиво - вж. при НОС.
излиза ми крива сметката - вж. при СМЕТКА.
излиза'ми от (из) акъла (паметта) - вж. при АКЪЛ,
излиза ми солено - вж. при СОЛЕН.
излизам (измъквам се) сух <от> (из) водата> - вж. при СУХ.
излизам на бял свят - вж. при БЯЛ.
излизам на глава на някого или нещо — вж. при ГЛАВА.
<излизам, изваждам> на светло - вж. при СВЕТЛО,
излизам (появявам се) на сцената - вж. при СЦЕНА,
излизам на улицата - вж. при УЛИЦА.
излизам на чист въздух - вж. при ВЪЗДУХ.
излизам от дупката - вж. при ДУПКА.
излизам от (извън, из) рамките на нещо - вж. при РАМКА,
излизам от сянката на някого - вж. при СЯНКА.
очите ми изхвръкват (излизат) от орбитите - вж. при ОКО.
през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза вж. при УХО.
□ ИЗЛИЧАВАМ:
изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) от лицето на
земята - вж. при ЗЕМЯ.
о ИЗМИВАМ СИ:
измивам (умивам) си ръцете - вж. при РЪКА.
-231 -
гледат ме като изкопаемо
п ИЗМЪКВАМ (СЕ):
вадя {изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
нещо - вж. при С-ВЯТ.
излизам (измъквам се) сух <от> (из) водата> - вж. при СУХ.
измъквам се по терлици - вж. при ТЕРЛИЦИ.
п ИЗНАСЯМ:
вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
нещо - вж. при СВЯТ.
изнасям урок на някого - вж. при УРОК.
п ИЗНИЗВАМ СЕ:
изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв - вж. при ВРЪВ.
а ИЗОБИЛИЕ:
рог на изобилието - вж. при РОГ.
□ ИЗОПВАМ:
изопва (опва) ми се лицето - вж. при ЛИЦЕ.
а ИЗПАДАМ:
изпадам от борда - вж. при БОРД.
попадам (изпадам) в <черна> дупка - вж. при ДУПКА.
а ИЗПИВАМ / ИЗПИЯ:
изпивам / изпия <до дъно> горчилката - вж.-при ГОРЧИЛКА.
(изпивам) <до дъно> горчивата чаша - вж. при ЧАША,
с очи да го изпиеш - вж. при ОКО.
а ИЗПИЩЯ:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
а ИЗПЛИТАМ:
изплитам (оплитам) си кошницата (кошничката) вж. при КОШНИЦА.
п ИЗПЛЪЗВАМ СЕ:
изплъзвам се от ръцете на някого - вж. при РЪКА.
а ИЗПЛЮВАМ:
изплювам камъчето - вж. при КАМЪК.
а ИЗПОД:
изпод носа ми - вж. при НОС.
гледатме като изкопаемо
—232 —
п ИЗПОЛЗВАМ:
<използвам> за параван някого или нещо - вж. при ПАРАВАН,
използвам намалението - вж. при НАМАЛЕНИЕ.
о ИЗПРАВЕН:
с <високо> вдигната {изправена) глава - вж. при ГЛАВА.
п ИЗПРАВЯМ / ИЗПРАВЯ:
изправям на крака</я«> някого - вж. при КРАК,
изправям на нокти / на нокти - вж. при НОКТИ,
изправят ми се {настръхват, щръкват) косите - вж. при КОСА,
не изправям кръст - вж. при КРЪСТ].
а ИЗПРАЩАМ:
изпращам {пращам) за зелен хайвер някого - вж. при ХАЙВЕР,
изпращам {пращам) на оня {онзи) свят някого или нещо вж. при СВЯТ.
изпращам {пращам) по дяволите някого или нещо вж. при ДЯВОЛ.
□ ИЗПУСКАМ:
изпускам дума - вж. при ДУМА,
изпускам {пускам) духа от бутилката - вж. при ДУХ.
изпускам парата - вж. при nÀPA.
изпускам .последния влак - вж. при ВЛАК,
изпускам си нервите - вж. при НЕРВИ.
<не издавам, не изпускам> ни вопъл, ни стон - вж. при ВОПЪЛ.
п ИЗПУШВАМ:
изпушвам лулата на мира - вж. при ЛУЛА.
п ИЗПЪВАМ:
опъвам {изпъвам) краката - вж. при КРАК.
п ИЗПЯТ:
песента ми е изпята - вж. при ПЕСЕН.
а ИЗРАВЯМ:
изравям томахавката - вж. при ТОМАХАВКА.
а ИЗРАСТВАМ:
израстват ми криле - вж. при КРИЛО.
п ИЗСКОЧА:
не знаеш откъде ще изскочи заекът - вж. при ЗАЕК.
-233
гледат ме като изкопаемо
□ ИЗСМУКВАМ:
изсмуквам (смуча) от (из) пръстите си нещо вж. при ПРЪСТ2.
п ИЗСТИНА / ИЗСТИВА
изстина / изстива ми сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
а ИЗТЕГЛЯМ:
изтеглям каруцата от блатото - вж. при КАРУЦА.
късата клечка (изтеглям, оставам) - вж. при КЛЕЧКА,
тегля (изтеглям) късата сламка - вж. при СЛАМКА.
п ИЗТИЧАМ:
времето ми изтича - вж. при ВРЕМЕ,
изтичане на мозъци - вж. при МОЗЪК.
п ИЗТОЧЕН:
източен въпрос - вж. при ВЪПРОС.
п ИЗТРЕБВАМ:
изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) от лицето
на земята - вж. при ЗЕМЯ.
□ ИЗТРИВАМ:
изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) от лицето
на земята - вж. при ЗЕМЯ.
а ИЗТЪНЯВА:
изтънява ми джоба - вж. при ДЖОБ.
а ИЗХВРЪКНА / ИЗХВРЪКВАМ:
изхвръкна като тапа - вж. при ТАПА.
очите ми изхвръкват (излизат) от орбитите - вж. при ОКО.
п ИЗХВЪРЛЯМ:
<заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>
и бебето - вж. при БЕБЕ.
изхвърлям от играта някого - вж. при ИГРА.
а ИЗХВЪРЛЯМ СЕ:
изхвърлям се високо - вж. при ВИСОК.
о ИЗХЛУЗВАМ СЕ:
изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв - вж. при ВРЪВ.
адово изчадие
-234
352. ИЗЧАДИЕ
943. адово изчадие. ! изчадие на ада. А Човек с крайно отрицателни
качества и прояви; човек без какъвто и да е морал, извършител на най-жестоки зверства и престъпления; изверг. • - Тогава аз ще съм предателят. Изчадието адово ще съм аз! - опитах се да се засмея, но от това нищо не
излезе. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.162). Такъв терористичен акт, при който
загиват десетки невинни хора, може да изпълни само адово изчадие. (Р.р.).
V От религиозните представи и вярвания.
♦ дяволско изчадие - вж. при ДЯВОЛ.
353. ИЗЯМ ! ИЗЯЖДАМ
♦ жив ще изям (погълна) някого - вж. при ЖИВ.
944. изяде (хвана) ме липсата. Жарг. А Изчезнах. • Като видях,
че нещата стават опасни, мене ме изяде липсата. Не обичам да се
замесвам в глупости. (Р.р.).
♦ изяждам главата на някого - вж. при ГЛАВА.
Ф изяждам гъбата с оцет - вж. при ОЦЕТ.
945. изяждам (обирам) калая. / изяждам един калай, а Накарват ми се строго за нещо, за което аз излизам виновен. • Ти направи
белята, а аз изядох калая. (Р.р.).
Ф изяждам (ям) кокалите на някого - вж. при КОКАЛ.
946. изяждам (отнемам) хляба на някого, А Ставам причина някой да си загуби работата или да остане без средства за препитание. • На
кои ли новите съкращения във фирмата ще изядат хляба? (Р.р.).
947. изям с парцалите някого. А Измъча някого, съсипя го морално, за да постигна целите си. • Плевенчанката е готова да „изяде"
събеседника с парцалите, за да поддържа висок рейтинг. (Уикенд,
бр.23, 2014, с.ЗО). Другиго биха изяли с парцалите. Пелинко знае, че
каквото и да направи, никой няма да го укори. Всички го чувстват
като свой, от едно тесто. (К.Христов, Ад в Рая, с.90).
а ИЗЯСНЯВА СЕ:
картинката <ми> се изяснява - вж. при КАРТИНКА.
354. ИКОНОМИКА
948. сива икономика. Публ. А Икономика, която работи извън законите, нерегламентирано, без да плаща данъци. • Как държавата ще
235 —
правя си (храня) илюзии
изкара на светло сивата икономика. (Телевиз. пред.). Добронамерени, добросъвестни и честни граждани ли са работодателите в сивата икономика. (Ретро, бр.51, 2011, с.13).
V От икономическата теория и практика.
355. ИЛЮЗИЯ
949. изгубени илюзии. Книж.
За разочарование от нещо; за
рухнали, несбъднали се надежди. • Времето през последните десетилетия за българите беше време на изгубени илюзии. (Р.р).
V От заглавието на трилогията на Оноре дьо Балзак „Les illusions perdues“
(Изгубени илюзии), в която се разработва темата за ролята на парите в съвременното
му общество.
950. правя си (храня) илюзии. А Въобразявам си, че нещо ще се
осъществи, че нещо ще има благоприятен изход; наивно вярвам в неща,
които нямат реални основания, • Трудно е да се повярва, че са си правили илюзии, че ще се разберат с ДПС половин час преди гласуването.
(168 часа, 13-19.06.2001, с.З).
п ИМАМ ! ИМА:
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА,
всичко си има своето време - вж. при ВРЕМЕ.
имам глава на раменете си - вж. при ГЛАВА,
имам главоболия - вж. при ГЛАВОБОЛИЕ,
имам (държа) коз <в ръцете си> - вж. при КОЗ.
имам заешко сърце - вж. при СЪРЦЕ.
имам зъб на някого - вж. при ЗЪБ.
имам къртица някъде - вж. при КЪРТИЦА.
имам къса памет - вж. при КЪС.
имам леко перо - вж. при ПЕРО.
имам лека ръка ! лека ми е ръката - вж. при РЪКА.
имам лице - вж. при ЛИЦЕ.
има много здраве <от арменския поп> - вж. при ЗДРАВЕ,
имам мухи (бръмбари) в главата си - вж. при ГЛАВА,
имам набито око - вж. при ОКО.
имам очи - вж. при ОКО.
имам (оставам) <само> (с) две голи ръце - вж. при РЪКА,
имам пръст в нещо - вж. при ПРЪСТ2.
<имам> с развинтена фантазия съм - вж. при ФАНТАЗИЯ,
имам редки пръсти ! редки ми са пръстите - вж. при ПРЪСТ2.
имам роман с някого - вж. при РОМАН.
имам (е) меки очи ! меки ми са очите - вж. при ОКО.
в името на някого или нещо
236 —
<имам> с развинтена фантазия съм - вж. при ФАНТАЗИЯ.
<имам> слонска памет - вж. при СЛОНСКИ.
имам сърце - вж. при СЪРЦЕ.
имам циганско сърце - вж. при СЪРЦЕ.
<има> скелети в гардероба - вж. при СКЕЛЕТ.
и по слънцето има петна - вж. при ПЕТНО.
и стените имат уши - вж. при УХО.
мършата в стадото / всяко стадо си има мършата вж. при МЪРША.
пия мляко без да имам крава - вж. при МЛЯКО.
с две леви ръце / имам две леви ръце - вж. при РЪКА,
скелети в <от> гардероба (вадя, има) - вж. при СКЕЛЕТ.
Трайко да ти е името - вж. при ТРАЙКО.
трици има - вж. при ТРИЦИ.
356. ИМЕ
951. в името на някого или нещо. Книж. л. Заради някого или
нещо, имайки го за свой идеал или идол. • В името на свободата революционерите жертваха дом и семейство, щастие и живот. (Р.р.).
V Корените на израза, имащ книжен характер, се откриват в библейските текс-
тове, напр. Ио. 10:25 „Исус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които аз
върша в името на Моя Отец, те свидетелстват за Мене").
952. имя им легион. / името им е легион. Книж. А Неизброимо
много са, многобройни са. • По официални данни на правителството
в страната били задържани три хиляди сто деветдесет и четири
души, но само срещу хиляда сто и осемдесет и двама от тях имало
следствени дела. А мъртвите без дела? „Имя им легион!“ (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.95).
V Фразеологизмът води началото си от евангелски разказ за болен, обладан от бесове.
При срещата на Исус с болния, заселил се на гробището, бесовете смирено молят Исус за
пощада. Когато Исус пита беса за името му, получава отговор (Мр. 5:9 - „Иго попита:
как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже сме много" стб.
лепоиъ л1кнЪ é c t t v и м а ). (Легионът в римската армия е наброявал 6000 войници)
Изразът претърпява семантично преосмисляне, напускайки конкретния текст, и
се фразеологизира с посоченото значение.
953. оставям име <след себе си>. Книж. А Обезсмъртявам се,
оставям у потомците си спомен за мене. • Човек напразно е живял, ако
не остави име след себе си. (Р.р.).
V Още в библейските текстове изразът в значителна степен е претърпял фразе-
ологизация (напр. И. Сир. 44:8 „Между тях има такива, които са оставили след
себе си име да разглася тяхната хвала").
-237 -
инстинкт за самосъхранение
954. спечелвам (създавам) си име. Книж.
Завоювам си уважение, получавам известност и слава. • С добрите си дела човек си спечелва име и получава уважение. (Р.р).
V С такава осмисленост изразът се използва още в библейските текстове (напр.2
Цар. 8:13 „ИДавид си спечели име, като се връщаше от поражението на осемнайсет хиляди сирийци **).
♦ Трайко да ти е името - вж. при ТРАЙКО.
357. ИМПЕРИЯ
955. империя на злото. Публ. Ж За някаква страна или организирана сила, враждебна на общоприетия обществен порядък, законност и
морал. • Западът се провали на глобалния терен в състезанието „ Сам
срещу един“, тъй като се оказа прекалено прогнил отвътре, за да
поддържа мита за себе си без удобния контрапункт „Империя на
злото“. (Уикенд, бр.52, 2011, с.29).
V По заглавието на един филм от серията „Звездни войни“ на американския
режисьор Дж. Лукас. В политическия и журналистическия жаргон изразът навлиза
след като американският президент Р. Рейгън в своя реч на 8.Ш.1983 г. казва, че
вождовете на комунистическото движение „олицетворяват злото в съвременния свят“
и осъжда „агресивните стремежи на империята на злото“, имайки предвид Съветския съюз. Години наред на Запад изразът се използва именно в такъв смисъл, но с
течение на времето той разширява значението си и днес има много по-широка осмисленост.[ЕС].
о ИНДИГО:
дете индиго - вж. при ДЕТЕ.
а ИНДИЙСКИ:
в индийска нишка - вж. при НИШКА.
о ИНКОГНИТО:
тера инкогнита - вж. при ТЕРА.
358. ИНСТИНКТ
956. инстинкт за самосъхранение. А Поведение, съобразено със
стремежа за лична безопасност. • Атаките на Бисеров срещу Командира не залагат само на алчността на народния избраник, но и на
инстинкта за самосъхранение. (168 часа, бр.9, 2001, с.З).
V От биологията.
П ИНТЕРЕС:
гоня си интереса - вж. при ГОНЯ.
искра божия
— 238 —
п ИСКАМ:
искам главата на някого - вж. при ГЛАВА.
а ИСКАРИОТСКИ:
Юда Искариотски - вж. при ЮДА.
359. ИСКРА
957. искра божия. Книж. А- Дарба, талант, заложба. • Когато у
детето е заложена искра божия, трябва да се направи всичко възможно тя да се разпали докрай. (Р.р.).
V От одата „За радостта“ на немския поет Йохан Фридрих Шилер, използвана
от Лудвиг ван Бетовен във финалния хор на неговата Девета симфония „Радост в
сърцето, искра Божия, / ти долиташ в нас от небесата
958. искри прехвърчат {припламват). А Проявяват се дрязги, взаимни обвинения, остри нападки, конфликти в отношенията между д ва субекта.
• Яки искри прехвърчат между президент и правителство. (Мин. год.,
бр.9, 2010, с.5). Искрите припламнаха още на теренаХДру^ 14.02. 2000).
360. ИСТИНА
959. азбучна истина. Книж.
Твърдение, което не подлежи на
съмнение; елементарно положение, което се разбира от само себе си. • Защото има една азбучна истина - борбата срещу престъпността не
може да бъде поверена на един човек. (Труд, 09.12.2003, с.12).
960. голата истина. А Истината такава, каквато е, без да се скриват
каквито и да са обстоятелства и заблуди. • Като станали ясни критериите
за кредити, димовчани разбрали голата истина: няма какво да заложат
като гаранции пред банките, за да теглят заеми. (Труд, бр.47, 2002, с.9).
п ИСТИНСКИ:
истински ад - вж. при АД.
361. ИСТОРИЯ
♦ кокошкарска история {работа) - вж. при КОКОШКА.
961. пращам в историята. Книж. А Отказвам се от нещо, което е
вече остаряло, неефективно. • Но за традицията беше ни думата ...
Дойде новото време и прати в историята двуполюсния модел на
женене, т.н. би-модел. (168 часа, бр.29. 2001, с.2).
-239-
ни на нота
362. ИСТУКАН
962. като истукан. Книж. А За стоене - стоя неподвижно, безчувствено, безучастно. • Можеше да те изкара от кожата, ти му се караш, мачкаш го, а той стои и те гледа като истукан. (168 часа, бр.29.
2001, с.2). Присъстващите там представители уж на християнските народи, кацигровци, власакевци и други, които мълчали като риби, стоели като истуканы. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.726).
V Изразът е мотивиран от библейските текстове, в които твърде често се говори
за езическите божества. Истуканите (кумирите, идолите) са най-обикновени изделия
от дърво или метал, без душа и без каквато и да е божествена сила.
и
363. ЙЕРИХОН
963. йерйхонска тръба. Книж.
Изключително силен, гръмовен
глас. • Нищо човек като го гледаш, но гласът му йерйхонска тръба,
като викнеше ехото му брулеше листата на дърветата. (Р.р). Малко
е даже да се каже, че издаде звук; то беше страшен рев, какъвто е
бил вероятно ревът на йерихонската тръба, и тая тръба ме спечели завинаги. (И.Радичков, Барутен буквар, с.167).
V По библейското предание за град Иерихон, чиито стени евреите разрушили
със звуците на свещените си тръби (И. Наб: 19). Стените на обсадения от иудеите град
Иерихон в продължение на 7 дена били обикаляни по 7 пъти от 7 свещеници, които
тръбили на 7 юбилейни тръби. На 7-ия ден стените рухват. Без да има точен като
словосъчетание първообраз, фразеологизмът е мотивиран от библейския текст и като
смисъл, и като форма.
364. ЙОТА
964. ни на йота. / ни йота. Книж.
Никак, ни най-малко. • Май и
на йота не сме мръднали от онова време, когато на шише мастика
Дочоолу и Гочоолу редят партийните листи. (Мин. год., 2017, с.1). ...
останал неумолим пред сродническите застъпничества, ни йота изменил своята линия на поведение към ученика си и роднината си.
(Зах. Стоянов, Съч.,т.П, с.24).
V По името на деветата буква в гръцката азбука йота (i), която в семитската
азбука е най-малка. В старогръцката азбука тази буква се е означавала с малка черти-
девета дупка на кавала
240
ца под буквите на гласните - алфа çc, омега ср, ета т) (дълго а, о, е). Изпускането на тази
чертица (йота) не е имало значение в произношението, но е могло да внесе объркване
в осмислянето. Оттук идва и изразът „ни на йота“, „ни йота“, който има първообраза си в евангелските текстове, където смисълът му е - ‘недопустими са и най-малки
промени в религиозните предписания на религиозния закон, оставени от Мойсей*. (Мт. 5:18 „Защото истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една
йота, или чертица от закона няма да премине“). В книжовния език изразът се
установява със значението ‘никак, ни най-малко'.[ЕС].
к
365. КАВАЛ
965. девета дупка на кавала. Пренебр. А Човек, от когото нищо
не зависи, който е без особено значение и влияние. • Съжалявам, но с
нищо не мога да ти помогна, аз съм девета дупка на кавала. (Р.р.).
кавала е последна и тя няма значение за произвеждания звук.
966. последна дупка на кавала. Книж. А Нещо или някой, от които
нищо не зависи, нямат значение, не се съобразяват с тях. • Културата е
последна дупка на кавала в държавния бюджет. (Труд, 24.07.2001, с.29).
В дубъла на Реал той също е „последна дупка на кавала“, а досегът му
с титулярно място е в сферата на мечтите. (Телеграф, 26.08.2016, с.34).
на кавала, на който последната дупка няма участие в произ-
веждането на звука.
п КАДИФЕН:
пипам с <мекщ кадифени> ръкавици - вж. при РЪКАВИЦА.
366. КАДЪР
967. <оставам> зад кадър. Книж.
Невидимо, скрито, без да се
вижда. • Иван Костов продължава да движи нещата зад кадър. (Труд,
бр.38, 2002, с.11). Не му се ще изведнъж да нахлуят неопитни хора на
„Позитано“ 20, а по-старите кадри да останат зад кадър. (Труд,
18.12.2001, с.11).
киното.
а КАДЯ:
кадя тамян на някого или нещо - вж. при ТАМЯН.
-241
какви ги вършиш
п КАЖА/КАЗВАМ:
голяма дума да не кажа - вж. при ДУМА.
голям залък лапни, голяма дума не казвай - вж. при ЗАЛЪК,
гък не казвам - вж. при ГЪК.
две думи на кръст не мога да кажа - вж. при ДУМА,
докато кажа „а“ - вж. при „А“.
казвам <една> топла дума - вж. при ДУМА,
казана дума - хвърлен камък - вж. при ДУМА,
какво да кажем ние с гайдите - вж. при ГАЙДА,
меко казано - вж. при МЕК.
на бялото казвам (викам) черно / на черното казвам (викам)
бяло - вж. при БЯЛ.
не мога копче да кажа на някого - вж. при КОПЧЕ.
о КАИН:
Каинов печат - вж. при ПЕЧАТ.
367. КАИШКА
968. държа на къса каишка някого^ А В моя власт е някой, в пълна
зависимост от мене е. • За шефа на Върховния касационен съд само
ден по-рано „Телеграф“ разкри, че е държан на Къса каишка чрез
компромати от политическата марионетка на. Иван Костов — Христо Иванов. (Телеграф, 13.04.2017, с.2).
V От начина, по който се води животно (напр. куче).
368. КАЙМАК
969. каймака на нещо, а Най-доброто, най-качественото, най-ценното. • По сегашния калпав закон трябваше да бъдат проверени около 600 души от каймака на държавата. (168 часа, бр.6, 2001, с. 10).
970. обирам каймака. А Вземам най-ценната част от нещо. • Чуждестранните университети всяка година обират каймака на завършилите средношколци. (Р.р.).
а КАКТО:
както дявола чете евангелието - вж. при ДЯВОЛ.
♦
369. КАКЪВ / КАКВО
♦ Бог знае какво - вж. при БОГ.
971. какви ги вършиш. А Възклицание за изразяване на неодобрение на нещо, възмущение от нещо, сторено от някого. • Какви ги вър-
каквото е било - то е и сега
-242
шиш, не виждаш ли, че се излагаш с глупостите, които напоследък
правиш! (Р.р.). След което главнокомандващият ще научава последен от медиите какви ги вършат оттам до края на света? (168 часа,
бр.6, 2002, с.2).
♦ какво да кажем ние е гайдите - вж. при ГАЙДА.
Ф каквото Бог даде - вж. при БОГ.
Ф каквото Господ дал - вж. при ГОСПОД.
972. каквото е било - то е и сега, и каквото ще бъде - то вече
е било. Книж. А В света няма нищо ново, нещата в него се повтарят
безкрайно. • В този свят всичко, каквото е било ~ то е и сега, и каквото ще бъде — то вече е било. Единственото ново са хората, които
идват и си отиват, но всеки човек живее с убеждението, че светът
съществува само защото той е в него. (Р.р.).
V Изразът, представящ идеята за повторимостта на нещата в света, има библейски произход, напр. Екл. 3:15 „Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то
вече е било, - и Бог ще повика назад миналото“.
♦ каквото ми дойде на ум - вж. при УМ.
973. каквото повикало, такова се обадило. А Заслужил съм да
си изпатя от нещо, получил съм си заслуженото за моя простъпка; отвръщат ми така, както съм постъпил аз, както съм заслужил. • С една дума,
каквото повикало, такова се обадило. (Телеграф, 22.03.2017, с.12). Боли ги, че сегашните управляващи назначават свои хора, ами каквото повикало, такова се обадило, преди нали и те правеха същото (Р.р.).
V От народна пословица.
974. какъвто дошъл, такъв си отишъл. А Без никаква промяна,
без никакво развитие. • Има хора, които не търпят промяна - каквито дошли, такива си отишли. (Р.р.).
V Съвременният разговорен фразеологизъм има своя първообраз в библейските текстове, напр. Екл. 5:15 - ,J4 това е тежък недъг: какъвто дошъл, такъв си
’ отива. Каква, прочие, полза, като се е потрудил на вятъра“.
♦ какъв (кой) вятър вее - вж. при ВЯТЪР.
4» лявата ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА.
♦ с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери вж. при МЯРКА.
♦ с какви очи - вж. при ОКО.
Ф с какъвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден - вж. при СЪД.
♦ с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш вж. при ТРЪН.
— 243
тегля калема
370. КАЛ
♦ не си оставям колата {магарето) в калта {коня в реката)
вж. при КОЛА.
975. правя кал на някого. Жарг. А Вреда, пакостя на някого, създавам му неприятности. • От дълго време се опитва да ми прави кал
пред колегите, но няма особени успехи, защото те добре ме познават. (Р.р.).
976. хвърлям кал върху някого или нещо.
Отправям обиди и
клевети. • ... пловдивските политически шарлатани, хората на Кръстевича, бяха почнали да хвърлят кал върху събитието на това местенце, събитие, за което аз само знаех, аз им разказвах като на хора
българи и честни. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.541-542). Докато ние се
ядем тук и хвърляме кал по всичко наше, гърците уважават себе си.
(Телеграф, 29.08.2016, с.12).
371. КАЛАЙ/КАЛАЙДЖИЯ
977. като калайджия. А За въртене - за миг не стоя неподвижен,
постоянно се въртя. • Още от ученик си беше такъв, не можеше да
стои на едно място, дори на чина си не знаеше мира - въртеше се
като калайджия. (Р.р.).
V От калайджийския занаят - като нанася калая, калайджията непрекъснато се
върти, обирайки стичащия се калай, за да го разстеле равномерно по стените на съда.
Оттук и следващият фразеологизъм „обирам (отнасям) калая“.
978. обирам {отнасям) калая. А Върху мене пада вината за чужди провинения, незаслужено ми се карат. • Той върши белите, а след
това аз обирам калая. (Р.р.).
калайджийския занаят.
372. КАЛЕМ
979. тегля калема. А Правя сметка, изчислявам, пресмятам. • Като теглим калема, излиза, че през десетилетието,, стартирало на 1
януари 2007-ма, ни се случиха безкрайно много неприятни и много
малко хубави неща. (Мин. год., бр.1, 2017, с.16).
V От начина, по който в миналото са се правили сметките с молив (калем) - след
изписаните суми се тегли черта и под нея се извежда резултатът.
П КАЛЕН:
калён дух - вж. при ДУХ.
на калпак
— 244 —
п КАЛЕНДАР:
гледам като котка в календар - вж. при КОТКА.
а КАЛЕНДИ:
на гръцките календи - вж. при ГРЪЦКИ.
373. КАЛПАК
♦ кривя си шапката (калпака) - вж. при ШАПКА.
980. на калпак. Ирон. А По равно на всеки, без да има някакъв
принцип. • Но никой не ги е потърсил, което показва, че са раздавани
на калпак, без някой да се интересува къде отиват оскъдните държавни средства. Раздавани са по 100 лв. на калпак чак до 15 юни
т.г. (Труд, 06.12.2001, с.14).
V Преосмислянето на фразата става на метонимична основа.
374. КАЛЪП
981. на калъп (залавям). Жарг. А По време на прелюбодействие.
• Отишъл да види какво и заловил жена му на калъп. (България днес,
бр.89,2013,с.14).
982. по <един> калъп (терк). Неодобр. А Без каквато и да е разлика, по един и същи образец, напълно еднакво. • Разбрали лесната формула, в година-две изскочиха толкова много поети, излени все в един
калъп, колкото не бяхме имали от Раковски до него време. (К.Христов,
Ад в Рая, с.70). Личеше си, че мислеха по един калъп, опростено,
догматично, нямаше творческо дръзновение. (Р.р.).
□ КАЛЯВАМ:
калявам нервите на някого - вж. при НЕРВИ.
375. КАМБАНА
983. бия камбаната. Книж. А Алармирам обществото за нещо
тревожно. • Не съм казал, че сме прекратили тяхната дейност. Край.
Дайте да бием камбаната. (Труд, бр.139, 2003, с.25).
V От християнските църковните обичаи с камбанен звън да се известяват рели-
гиозни празници или смърт.
984. ритвам камбаната. Жарг. Грубо. А Умирам. • Ако продължаваш така с пиенето, скоро ще ритнеш камбаната. (Р.р.).
V От църковния обичай смъртта на хриртиянина да се оповестява с особен
камбанен звън.
-245
да спи зло под камък
376. КАМБАНАРИЯ
985. гледам от своята (от собствената си) камбанария, А Подхождам към нещо, изхождайки от собствения си интерес, от своите си
разбирания за добро и лошо, за приемливо и неприемливо. • Той (бел.
премиерът Ердоган) призоваваше турската страна да се вслушва и
в аргументите на другите. ... - т. е. да не гледат само от своята
камбанария. - Точно така. (Труд, бр.109, 2004, с.15).
а КАМЕНЕН:
каменно сърце - вж. при СЪРЦЕ.
377. КАМИЛА
Ф девет (три) дена път с камили - вж. при ПЪТР
986. по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в) иглени
уши. Книж. А Изключително трудно е да стане нещо. • По-лесно е камила да премине през иглени уши, отколкото политическите сили у нас да
постигнат помирение и единение в името на народното благополучие.
(Р.р.). По-лесно е камила да влезе в иглени уши, отколкото банкерски
син да участва в революция. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.169).
V От Евангелие на Матей (19:24). За произхода на израза има различни мнения
сред учените. Според едни тълкуватели е допусната грешка при превода на оригиналния библейски текст, в който вместо „камила“ е била дума със значение „връв“ или
„корабно въже“, според други навярно „иглени уши“ в древността са наричали едни от
вратите на Иерусалим, през които тежко натоварена камила е било невъзможно да
премине. Смисълът на израза в библейския текст е бил такъв: богатият човек, натрупвайки богатството си, извършва немалко грехове, дори престъпления, затова ще му бъде
трудно в задгробния живот да влезе през вратите на рая. В извънрелигиозната сфера
изразът придобива нова осмисленост, с която днес се използва в речевата практика.[ЕС].
Оттук в книжовния език тръгва и изразът „минавам през иглени уши“.
987. я камилата, я камиларя. А За изразяване на неувереност относно развоя на нещо, до чието осъществяване има още времю. • -Ислед
колко време ще бъдат готови? - попита Кюлев. - Три, може пет
години. - Пет години?! ... Я камилата, я камиларя ... ~ каза Кюлев,
като махна с ръка. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.ЗЗ).. (Р.р.).
о К АМИ ЛАР:
я камилата, я камиларя - вж. при КАМИЛА.
378. КАМЪК
988. да спи зло под камък. А Употребява се, когато се каже
нещо лошо за някого: Нека да не се чуе, да не се разправя, да се премъл-
два остри камъка брашно...
— 246 —
чи. • Това лице е погребано и аз съм сложил един много голям камък
върху него, нека да спи зло под камък. Разберете ме, не желая да се
занимавам с този човек. (Уикенд, бр.4, 2017, с.39). Зная къде ги убива
чепикът, но да спи зло под камък. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.26).
V Произходът му се свързва с времето на османското владичество у нас - от
традицията на турските гробове да се слага камък.
989. два остри камъка брашно не мелят, а Своенравни и невъздържани по нрав хора трудно постигат съгласие помежду си. • Мироница
не обича снаха си, това всички го знаят. Но сигурно ще да е било,
тъй, защото, както има дума, два остри камъка брашно не мелят.
(А.Гуляшки, Злат, руно, с.452). Никой не се изненада, че бракът на звездната двойка бързо се разпадна, народът го е казал мъдро - два
остри камъка брашно не мелят. (Р.р.).
990. дялан камък. А Опитен и обигран човек, способен да се справи с всяко нещо, което му се възложи; изпробван, изпитан. • Не те искат,
защото си дялан камък за всяка власт. (Ретро, бр.49, 2016, с. 13).
V Може да се предполага, че за пораждането на фразеологизма някаква роля са
изиграли и библейските текстове, в които близък по форма израз е използван в неговото пряко значение (напр. Иез. 40:42 „Имаше и четири маси за приготвяне на
всесъжение - от дялан камък, дълги един и половина лакът“). Ролята на тези текстове, ако я има в някаква степен, може да бъде видяна само в активизиране на словосъчетанието, но не и в неговото преосмисляне. Процесът на преосмислянето очевидно е
свързан със строителната практика.
991. замеряме се с камъни, х Взаимно се обвиняваме и нападаме, като си прехвърляме вината един на друг. • Трябва всичко и всеки да
си дойде на мястото, а не да си играем на замеряне с камъни. (24
часа, 11.12.2001, с.Ю).
992. и дребното камъче прекатурва {обръща) колата. X И найдребната причина може да доведе до големи беди; най-малкото недоразумение може да има фатални, съдбовни последици. • Вече има някаква идея,
която ни обединява, но не е докрай изчистена. Защото някой път и дребно
камъче може да обърне колата. (168 часа, 11-17.01.2001, с.11).
V От народна пословица.
993. изплювам камъчето. Книж. А Казвам премълчаното. • Минути по-късно Плевнелиев не се сдържа и изплю камъчето, като
обясни, че през последната година дори не се е срещал с Попова,
въпреки че кабинетите им са в една сграда. (Телеграф, 13.01.2017, с.2).
Само президентът Радев изплю камъчето и призна, че „Бъдещите
европейски сили не могат да заместят НАТО, а само да допълват
НАТО.“ (Мин. год., бр.43, 2017, с. 13).
— 247 —
окачвам воденичен камък...
V Може да се предположи, че изразът е свързан в произхода си с давания от
древногръцкия философ Демостен съвет, човек да се упражнява в мълчание, като си
сложи камъче в устата.
994. и камъните пропищяват {ще пропищят). А Страшни мъки и
страдания ще настъпят. • И камъните пропищяха от „добрините“, които
им донесе насажданата от САЩ демокрация в арабските страни. (Р.р.).
преосмислен по метафоричен път, има своите корени в библейските
текстове (напр. Ав. 2:11-12-,, 11. Камъните от стените ще завикат, и дървените
стеги ще им отговорят: 12. горко ономуа, който зида град върху кръв и който
гради крепост с неправда“).
♦ казана дума - хвърлен камък - вж. при ДУМА.
995. камък върху (на) камък няма да остане (не остава). Книж.
А Всичко ще бъде разрушено, ще бъде превърнато в развалини, нищо
няма да остане. • От най-цеетущите градове в Сирия, войната камък върху камък не остави. (Р.р.).
у Със значение "пълноразрушение9 изразът е използван в различни библейски
текстове (напр. Мт. 24:2 „Истина ви казвам: няма да остане тук камък на къмък,
който да не бъде сринат“).
996. камък ми лежи (тежи) на сърцето. Книж. А Измъчва ме
нещо, имам притеснения. • Откакто се поболя дъщеря им, камък лежеше на майчиното сърце. (Р.р.). Откакто го излъгах, камък ми тежи на'сърцето, (сп. За жената, бр.38, 2011).
997. камък ми падна от сърцето, а Почувствам облекчение от
силно притеснение или от голяма грижа. • Като научих за добрите резултати от последното изследване на кръвната картина на мъжа
си, камък ми падна от сърцето. (Р.р).
♦ който е без грях, нека пръв хвърли камък - вж. при ГРЯХ.
998. крайъгълен камък. Книж. А Най-важната, най-съществена- »
та част на нещо; основа, същност на нещо. • Плеяда родни звезди вграждат съдбите си в най-българския сериал на всички времена, превърнал се в крайъгълен камък в историята на родното кино. Актьорските имена са близо 30, сред тях - звезди от първа величина. (Мин.
год., бр.10, 2017, с.22).
V От библейските текстове, в които изразът има преди всичко символно значение.
За християнската църква Исус Христос се приема като „крайъгълен камък“, (напр. Иов
38:6 „На какво са закрепени основите Ù, или кой положи крайъгълния ù камък“).
* на един хвърлей камък - вж. при ХВЪРЛЕЙ.
999. окачвам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията
(врата) на някого. Книж. А Натоварвам с непосилни грижи, задълже-
подводен камък
248
ния някого; създавам големи затруднения на някого. • Симеон Сакскобургготски си окачи воденичен камък на шията с обещанието си да
оправи България за 800 дни, (Р.р.).
V Без да е развил преосмисленост, изразът е използван в библейските текстове
(напр. Мт. 18:6 „Л който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за
него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в
морските дълбочини“ ).
1000. подводен камък. Книж.
Скрита опасна изненада; скрито
препятствие, криещо сериозна опасност. • И това можем да приемем
за необходим политически компромат, но само ако имаме предвид,
че това е опасен подводен камък и в едно недалечно бъдеще ще трябва да стане публично ясно, че ...(Труд, бр.79, 2002, с.10). Във връзка с
Граф обаче такива подводни камъни няма ...(Труд, 14.02.2000, с.26).
♦ под дърво и камък - вж. при ДЪРВО.
1001. полагам първи камък. Книж. X Поставям начало на нещо.
• Вчера президентът на фирмата Хенк Бенджамин положи първия
камък на карго терминала. (Труд, бр. 138, 2004, с.8).
1002. препъни камък. X Сериозно изпитание, сериозно препятствие
пред нещо. • Препъни-камъка пред бъдещата партия засега е двойното членство. (168 часа, 25-31.01.2002, с.8). Може ли президентските избори да станат препъни камъкът на коалицията!“ (Мин. год.,
бр.28, 2017, с.14). Малцина днес знаят, че българският въпрос е един
от главните практически „камъни на препъването“, които разделиха източното православие от католицизма. Българинът причини
схизмата - как да не го убиеш! (Л.Левчев, Убий Българина, с.154).
V От библейската книжнина, старозаветна и новозаветна, стб. „калинк преты-
кажд“ църк - сл. „кд/ненв преткновение“ (Исай 8:14, 1. Пет. 2:7, Рим. 9:32 „Защото се
препъваха о Камъка на препъване
1003. удрям на камък. А Оставам излъган в очакванията си, претърпявам неуспех, получавам отказ, отпор. • Изпълнителят имаше кратка връзка и с танцьорка на име Цвети, но там също удари на камък.
(Уикенд, бр.51, 2016, с.12.). Арнаудов обаче удря на камък и не успява
дълго да задържи жена до себе си. (Ретро, бр.6, 2017, с.15).
V Както при косене, когато косата удари о камък.
1004. хвърлям камък по (върху) някого. X- Обявявам се против
някого, като го обвинявам, осъждам, заклеймявам. • Както например
много критцци не го споделят и поради това хвърлиха доста камъни по „ Стари кранти “ и с особена наслада се „ поразходиха “ по моето ново произведение. Не им е за първи път. (Ел.Рязанов, Незавър-
-249
<като> за капак <на веичко>
шена равносметка, с.644). Тези, които днес те хвалят най-много, защото зависят от тебе, утре, когато няма да имат полза от тебе,
първи ще хвърлят камък по тебе. (Р.р.).
V Първообраз на израза с преосмислено значение се съдържа в евангелските
текстове, предаващи епизода с жената, която бива хваната в прелюбодеяние и отведена
от фарисеите при Иисус, за да го изкушат, като му казват, че в закона Мойсей е казал
такива прелюбодейци да бъдат убивани с камъни, той какво ще каже? (Ио.8:7,3 като
настояваха да Го запитват, той се поизправи и им рече: който от вас е без грях,
нека пръв хвърли камък върху нея“).
♦ хвърлям камък в блатото - вж. при БЛАТО.
379. КАНАРЧЕ
1005. вземам (хващам) за канарче някого. Жарг. А 1. Правя някого на наивник; мамя, лъжа някого. • Извинете, ама страшни наглеци
са се настанили в MBP-то. Хем безхаберни, хем за жълти канарчета ни взеха. (Уикенд, бр.22, 2017, с.32). А 2. Хващам някого за слушател. • Омръзнало ми е някои от колегите ми да ме хващат за канарче, когато нямат пред кого да се изприказват. (Р.р.).
380. КАНТАР
1006. на кантар. А Наравно, в еднакво отношение, без надмощие
на някоя от страните. • В същото време много от местните активисти на БСП, СДС и НДСВ твърдят, че резултатът от балотажа до
последно ще е на кантар. (Труд, бр.114, 2002, с.Ю). В самата БСП
нещата са на кантар - червените депутати са за чиста пропорционална система, но не искат да скършат хатъра на президента. (24
часа, 04.02.2009, с.5).
1007. удрям (бия) в кантара.
Мамя в тегленето на нещо при
продажба. • Влезеш в магазина, мерят ти сиренето със саламурата,
отидеш на пазара - удрят те в кантара. Пазарна икономика, няма
що. (Р.р.).
V От търговската практика.
П КАНЦЕЛАРСКИ:
канцеларска мишка (плъх) - вж. при МИШКА.
381. КАПАК
1008. <като> за капак <на всичко>.
Като последна неприятност
свръх други неприятни неща; на всичко отгоре; не стига всичко друго, ами и
още. • А за капак самите министри слагат перде на очите си и изли-
влизам в капана
250 —
зат със съобщението, че зад опитите за атентат стоят престъпни
интереси. (Труд, бр.80, 2002, с.1). Като за капак на всичко, в момента
отлежава и дело за несъстоятелност ... (168 часа, бр.7, 2002, с.18).
Ф на всяко гърне <и> мерудия (капак, захлупка) ~
вж. при ГЪРНЕ.
382. КАПАН
1009. влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката, примката).
1. Оставям се да бъда заловен и изобличен за нередно нещо или престъпление, което съм извършил. • Бяхме оставили в чекмеджето белязани пари и на другия ден крадецът влезе в капана.
(Р.р.). Л 2. Оставям се да бъда подведен и измамен; излъгвам се. • Когато се връщаха към Константинопол, те попаднаха в капана на
Върбишкия проход и бяха изсечени до крак. (Л.Левчев, Убий Българина, с.122). Поиска ми пари на заем за седмица и аз влязох в капана.
Вече година време все не може да ми ги върне. (Р.р.).
1010. залагам капани. А 1. Скроявам прикрита уловка на някого. •
Залагат нови полицейски капани. (Труд, бр.29, 2002, с.5). А 2. Съзнателно допускам уязвими подробности в нещо, които могат непредвидимо
да създадат големи неприятности в неочакван момент. • Във военната
доктрина са заложени три капана. (24 часа, 01.04.2000). •
Ф хитрата сврака с двата крака ! хитрата лисица
с двата крака в капана - вж. при ХИТЪР.
383. КАПИТАЛ
1011. правя (вземам за) капитал от нещо, х Придавам прекомерна значимост на нещо, което няма особена важност. • Казал ти е
всичко това в яда си, не прави капитал от щяло и нещяло. (Р.р.).
Щом беят съгледал това, взел го за капитал и същия ден затвори
трима-четирима души. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.362).
384. КАПКА
1012. в <една> капка вода бих удавил някого.
С всички средства бих напакостил на някого, защото силно го мразя. • Той би ме удавил
в капка вода, а трябваше да се въздържа, трябваше да не показва,
че не може да ме търпи, защото иначе Кръстев би го изял. (К.Христов, Ад в Рая, с.60).
Ф до дъно ! до капка - вж. при ДЪНО.
— 251 —
сив кардинал
1013. капка в морето. А Съвсем незначително и недостатъчно. • Тези
помощи, които сега получаваме отвън, са капка в морето, нуждите са
страшно големи и единственото спасение е да си помогнем сами. (Р.р.).
1014. като две капки вода, А За прилика - извънредно голяма
прилика. • Всичките тия бранища си приличат като две капки вода.
(И.Радичков, Шест малки матрьошки и една голяма, с.71). Близначките
си приличаха като две капки вода, не можеш да различиш коя е Мария и коя е Мариела. (Р.р.).
1015. като капка, ж За красота - изключително красив съм. • Беше момиче мечта, като капка красива, фгр.).
п КАПЯ:
капят като круши - вж. при КРУША.
мед ми капе от устата - вж. при МЕД.
мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) вж. при МЕХЛЕМ.
а КАРАМ:
вървя (карам, удрям) през просото - вж. при ВЪРВЯ,
карай да върви - вж. при ВЪРВЯ.
карам влака - вж. при ВЛАК.
карам (гледам) през пръсти нещо - вж. при ПРЪСТ2.
385. КАРАУЛ
1016. смяна на караула. А Смяна на екипа в някаква организация.
• Предстои масова смяна на караула - отгоре до долу. Никой не
искаше да пропусне шанса си. (Труд, 08.01.2002, с.10). Двете дами Антоанета и Маргарита се познавали отдавна и се отделили на женски разговор, докато съпрузите им обсъдили смяната на караула
на „Дондуков“ 2. (Труд, 06.12.2001, с.2).
V От военното дело (тур. karaul ‘въоръжена охрана’.
386. КАРДИНАЛ
1017. сив кардинал. Книж. л. Силен човек в някаква организация,
който не излиза на видим план, остава в сянка, но всъщност ръководи събитията. • Защото в идеолога винаги стои скрит сивият кардинал, който
следи за правата вяра, да не се допуснат компромиси с чисти, или още
по-лошо, с нечисти сили. (Труд, 06.12.2001, с.11). Сивият кардинал е близък
и с друг от съратниците на държавния глава. (168 часа, бр.9, 2001, с.4).
V От фр. cardinal ‘най-висш духовен сан след папата в католическата църква’.
Във Франция през XVII в. Éminence grise (буквално: сиво преосвещенство) нарича*
държа карез
— 252 —
ли помощника на кардинал Ришельо - капуцинския монах отец Жозеф Франсуа, който
бил дясна ръка на кардинала и му оказвал силно влияние, оставайки при това в сянка.
Отец Жозеф носил сива наметка в отличие от кардинала, облечен с алена мантия.
Оттук и прозвището „сив кардинал“.[ЕС].
а КАРЕ:
изваждам каре седмици - вж. при СЕДМИЦА.
387. КАРЕЗ
1018. държа (гоня, нося) карез. А Преследвам някого, за да му
отмъстя за нещо, да. му напакостя; отмъстителен съм. • Не обичам да
нося карез. (Труд, 25.03.2000). Не съм от хората, които държат карез за сторено ми зло. (Р.р.).
Чрез тур. от ар. garez ‘злоба, яд’
388. КАРТА
Ф играя с открити карти - вж. при ИГРАЯ.
1019. печеливша карта. А Нещо, което носи успех, печалба. • Проектът на десетилетието не е печеливша карта в избите на Запад.
(Стандарт, 18.06.2001, с.20).
игрите с карти.
1020. разигравам някакеа карта. X Възползвам се от някакво обстоятелство, което използвам като коз за постигане на свои цели. • Американците разиграват картата Осама само да спрат нашето управление. (168 часа, 25-31.01.2002, с.34).
V От игрите с карти.
1021. разкривам картите си. А Открито заявявам намеренията
си. • Дойде време да ви разкрия картите си - от утре преминавам
на друга работа. (Р.р.).
1022. свалям картите. А Разкривам скритите си намерения, казвам
открито какво мисля. • Вицепремиерът дотърчава на галоп и сваля картите си. Той обвинява Качакова, че не желае да се сработи с Георги
Попов. (168 часа, 18-24.01.2002, с.4). Едва тогава шефовете на „Екран“
свалиха картите на масата и се оказа, че е бил повдигнат въпросът
за спиране на „Хусаря“. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.384).
От игрите с карти.
1023. силна карта. А Силни аргументи. • Поптодорова имаше доста силни карти и успя да ги разиграе успешно. (Труд, бр.38, 2002, с.12).
игрите с карти.
— 253 —
(показвам... ) жълт картон
389. КАРТБЛАНШ
1024. давам картбланш на някого или нещо. Книж.
Предоставям, разрешавам на някого пълна свобода и свобода на действие. • Студентката Демет неотдавна напуснала семейния дом и се отделила
от родителското тяло, заживявайки на квартира и давайки картбланш на майка си да намери щастието си. (Ретро, бр.50, 2017, с.З). За
съжаление „българският независим съд“ е толкова зависим, че даде
картбланш на щериата в Пазарджик. (Ретро, бр.51, 2017, с.12).
V От фр. carte blanche.
390. КАРТЕЧНИЦА
1025. като картечница. А За говорене - извънредно бързо и без
прекъсване говори. • Като го изкарваха на урок, вземаше акъла на
учителите - говореше като картечница. (Р.р.).
391. КАРТИНА ! КАРТИНКА
Ф апокалиптична картина - вж. при АПОКАЛИПТИЧЕН.
1026. гледай (внимавай) в картинката. Жарг. Л. Предупреждавам те, много внимавай; преценявай постъпките си добре, за да не съжаляваш после. • Не се самозабравяй, гледай в картинката, за да си
нямаме след това неприятности. (Р.р.).
1027. картинката <ми> се изяснява. А Нещата стават ясни. •
Когато поговорихме малко картинката ми се изясни, разбрах защо
не е дошла на срещата. (Р.р.).
1028. скрита картинка. А Нещо или някой, които си остават неясни; положение или състояние, което е неизвестно. • Този човек ми е скрита картинка, нищо определено не мога да кажа за него, макар че
вече толкова време работим заедно. (Р.р.).
392. КАРТОН
1029. (показвам, вадя, давам) жълт картон. Публ. А Отправям,
правя сериозно предупреждение. • След 200 дни жълта власт българинът като че ли е готов да извади жълт картон на управляващите.
(Труд, бр.25, 2002, с.10). Дали и сега Сокола няма да даде някой жълт
картон на жълтите. (Труд, бр.З1, 2002, с.9).
V От футболната игра.
(показвам...) червен картон
254 —
1030. (показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон. Публ. А
Отстранявам, наказвам. • Помни се например червеният картон, който показа Ахмед Доган на първото демократично синьо правителство през 1992 г. (Труд, бр.160, 2003, с.12). Точно преди една година на
Гърневски безапелационно му беше показан червен картон с изричната забрана да се кандидатира за втори мандат. (Труд, 16.02.2000).
V От футболната игра.
393. КАРТОФ
1031. вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)>.
Върша рискована и опасна работа, която ще ползва друг. • Кметът предпочете да вади горещите картофи в Националното сдружение на общините, макар че може да се опари, както с мераците си за БФС.
(Труд, 14.02.2000).
V От готварската практика.
1032. <като> горещ картоф. А Нещо, което е опасно, поради което никой не желае да се захваща с него. • А състоянието и перспективите на родния капиталов пазар за пореден път ще са като горещ
картоф в дискусиите на тази среща. (168 часа, бр.40, 2000, с.14). Сценарият беше като горещ картоф - прочетох го и се зачудих какво
иска да ни каже този филм. (Труд, 08.03.2000, с.16). ДЗИ - горещият
картоф на сините. Дружеството не е това, което беше, купувачът
- също. (168 часа, брД 2001, с. 13).
394. КАРУЦА
1033. изтеглям каруцата от блатото. А Извеждам нещо от застой, от критично състояние. • „Ризов и неговият екип изтеглиха каруцата от блатото в последните 3 години, когато бе най-тежко“,
заяви от трибуната делегатът Димитър Савов, бивш член на УС.
(Труд, 24.02.2000).
♦ като кучка (куче) в каручка (каруца) - вж. при КУЧКА.
Ф когато (като) се обърне колата (каруцата),
пътища много - вж. при КОЛА.
395. КАСА
1034. черна каса, А Неосчетоводени парични средства, обикновено в спортно дружество. • Никога не сме допускали черни каси, всичко
трябва да бъде изрядно. (168 часа, 26-01.11.2001, с.13).
V От клубната спортна практика.
-255
черна каса
а КАТА:
ката ден - вж. при ДЕН.
п КАТО:
бия като маче о дирек - вж. при МАЧЕ.
богат като Крез - вж. при БОГАТ.
боря се като римски гладиатор - вж. при ГЛАДИАТОР,
бягам като дявол от тамян - вж. при ДЯВОЛ.
бягам като от чумата - вж. при ЧУМА.
вися като сопол - вж. при ВИСЯ.
гледам като котка в календар - вж. при КОТКА.
гледам като отровен - вж. при ОТРОВЕН.
гол като пищов (тояга, хурка, тъпан} - вж. при ГОЛ.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) — вж. при ГОСПОЖИЦА.
духвам като вихрушка - вж. при ВИХРУШКА.
<живея> като птичка божия / <живея> като небесните птици вж. при ПТИЦА ! ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
жълт като мъртвец - вж. при МЪРТВЕЦ.
захвърля ! захвърлям като дрипа някого - вж. при ДРИПА.
<здрав> като бик - вж. при БИК.
изхвръкна като тапа - вж. при ТАПА.
изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв - вж. при ВРЪВ,
капят като круши - вж. при КРУША.
като агне (агънце) - вж. при АГНЕ.
като ангелче - вж. при АНГЕЛ.
като бесен - вж. при БЕСЕН.
като бик - вж. при БИК.
като Бог - вж. при БОГ.
като буреносен облак - вж. при ОБЛАК.
като бял ден - вж. при ДЕН.
като бял човек - вж. при БЯЛ.
като в гроб - вж. при ГРОБ.
като в Дивия запад - вж. при див.
като вейка - вж. при ВЕЙКА.
като вол - вж. при ВОЛ.
като восък ставам - вж. при ВОСЪК.
като <в> рог - вж. при РОГ.
като Вълк - вж. при ВЪЛК.
<като> гергьовско агне - вж. при АГНЕ.
<като> горещ картоф - вж. при КАРТОФ,
като гръм от ясно небе - вж. при ГРЪМ.
черна каса
256 —
като две и две четири - вж. при ДВЕ.
като две капки вода - вж. при КАПКА.
като дете се радвам - вж. при ДЕТЕ.
като дирек - вж. при ДИРЕК.
като дърт циганин - вж. при ЦИГАНИН.
като един <човек> - вж. при ЕДИН.
като едното нищо - вж. при НИЩО.
като заклан - вж. при ЗАКЛАН.
като за световно - вж. при СВЕТОВНО.
като из ведро - вж. при ВЕДРО.
като извънземен съм - вж. при ИЗВЪНЗЕМЕН.
като изкопаемо - вж. при ИЗКОПАЕМО.
като из ръкав - вж. при РЪКАВ.
като истукан - вж. при ИСТУКАН.
като калайджия - вж. при КАЛАЙДЖЦЯ.
като капка - вж. при КАПКА.
като картечница - вж. при КАРТЕЧНИЦА.
като комин <- вж. при КОМИН.
като кон на празни ясли - вж. при КОН.
<като> <кон> с наочници съм - вж. при НАОЧНИЦИ.
като конска муха - вж. при МУХА.
като кост в гърлото - вж. при КОСТ.
като костенурка - вж. при КОСТЕНУРКА.
като кукувица - вж. при КУКУВИЦА.
като куршум - вж. при КУРШУМ.
като кутийка - вж. при КУТИЯ / КУТИЙКА.
като куче - вж. при. КУЧЕ.
като кучка (куче) в каручка (каруца) - вж. при КУЧКА,
като къпан - вж. при КЪПАН.
като ламя - вж. при ЛАМЯ.
като луд - вж. при ЛУД.
като Марко на Косово поле - вж. при МАРКО.
като Матросов <пред амбразурата> - вж. при МАТРОСОВ,
като муха без глава - вж. при МУХА.
като мълния (светкавица) - вж. при МЪЛНИЯ,
като на <филмова> лента - вж. при ЛЕНТА.
като оскубана кокошка - вж. при КОКОШКА.
като от огън - вж. при ОГЪН.
като охлюв - вж. при ОХЛЮВ.
като очите си (пазя) - вж. при ОКО.
<като> паднал от небето - вж. при НЕБЕ.
-257 -
черна каса
като писано яйце {гледам, пазя) - вж. при ЯЙЦЕ.
като по даден знак - вж. при ЗНАК.
като поп - вж. при ПОП.
като поразен - вж. при ПОРАЗЕН.
като превъртял - вж. при ПРЕВЪРТЯВАМ.
като препариран - вж. при ПРЕПАРИРАН.
като пън - вж. при ПЪН.
като първия човек - вж. при ЧОВЕК.
<като> пясъчна кула - вж. при КУЛА.
като <раздразнен> кошер - вж. при КОШЕР.
като разпран - вж. при РАЗПРАН.
като риба {мълча) - вж. при РИБА.
като сиамски близнаци - вж. при СИАМСКИ.
като {сякаш) трън съм в очите на някого - вж. при ТРЪН.
като топъл хляб - вж. при ХЛЯБ.
като ударен с мокър парцал - вж. при ПАРЦАЛ.
като ужилен {опарен, жегнат) - вж. при УЖИЛЕН.
<като> фурнаджийска лопата - вж. при ФУРНАДЖИЙСКА.
като Хамовото семе - вж. при ХАМ.
<като> хванат от гората - вж. при ГОРА.
като херувим - вж. при ХЕРУВИМ.
като цар {живея) - вж. при ЦАР.
като църковна мишка - вж. при МИШКА.
като {яко) дим - вж. при ДИМ.
като ясен ден - вж. при ДЕН.
когато {като) се обърне колата {каруцата) пътища много вж. при КОЛА.
мозъкът ми реже като бръснач - вж. при МОЗЪК.
<мълча> като бик - вж. при БИК.
<мълча> като комунист на разпит - вж. при МЪЛЧА,
мълча като царедворец пред царя си - вж. при МЪЛЧА,
надявам се като вдовица на ерген - вж. при ВДОВИЦА,
нося се като народна песен - вж. при ПЕСЕН.
{обливам, полея) <като> със студен душ някого - вж. при ДУШ.
<оставам, стоя> като гръмнат - вж. при ГРЪМНАТ,
оставам като попарен - вж. при ПОПАРЕН.
пазя като зеницата на окото си - вж. при ОКО.
пиян като мотика - вж. при МОТИКА.
поливам {обливам) със студена вода някого / като полят
{облят) със студена вода - вж. при ВОДА.
помня като слон / <имам> слонска памет - вж. при СЛОН.
по-голям католик <и> от папата
_ 258 __
прокопсам като синигер в кратуна - вж. при ПРОКОПСАМ.
просто като бобена чорба - вж. при ЧОРБА.
свеж като кукуряк - вж. при КУКУРЯК.
седя (стоя) <като> на тръни - вж. при ТРЪН.
сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> - вж. при ПИПЕ,
сменям като носни кърпи(чки) някого или нещо - вж. при КЪРПА.
(сякаш, като че ли) говоря на китайски - вж. при КИТАЙСКИ,
тека (потека, мина) <като> по мед и масло - вж. при МЕД.
тъп като галош - вж. при ГАЛОШ.
хиля се като варена овча глава - вж. при ГЛАВА,
цъфтя (процъфтявам) като кисело зеле през марта вж. при ЦЪФТЯ.
396. КАТОЛИК
1035. по-голям католик <и> от папата, а За човек, който до фанатизъм е предан на дадена идея. • Виждаш, че твоите идеи не издържат проверката на времето, затова не се прави на по-голям католик и от папата. (Труд, бр.39, 2002, с.14). Украинските чиновници бяха „по-католици и от папата“... И Украйна даде отпор н„а „Гараж“!
(Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.347).
V Старата европейска поговорка се превръща в крилата фраза, след като я
използва в своя реч германският канцлер Бисмарк.[ЕС].
397. КАТРАН
1036. катран в кацата с мед. А Употребява се в случаи, когато
някой с действията или с изказванията си опорочава нещо добро. • Катран в кацата с мед бе само соловата акция на министър Паси ...
(Труд, бр.39,2002, с. 14).
398. КАФЕ
1037. пия си кафето с някого. А Изключително близък съм с някого. • След разговора със Симеон II през януари някои хора в България
сметнаха, че аз едва ли не си пия с вас дневното кафе. (Р.р.).
о КАХЪР:
бера кахър - вж. при БЕРА.
бял кахър - вж. при БЯЛ.
а КАЦА:
бъркам (бръквам, бръкна) в делвата (кацата) с меда вж. при МЕД.
259
бъркаме един друг в кесиите си
катран в кацата с мед - вж. при КАТРАН,
топя пръсти в кацата с мед - вж. при МЕД.
п КАЦВАМ:
птичката (птиченцето) кацва на рамото ми - вж. при РАМО.
а КАЧВАМ:
вдигам (качвам) кръвното на някого - вж. при КРЪВНО.
а КАЧУЛКА:
след (подир) дъяед качулка - вж. при ДЪЖД.
п КАЕЩ СЕ:
каеща се Магдалина - вж. при МАГДАЛИНА.
а КВАНТИ:
тути кванти - вж. при ТУТИ.
О КЕЛ!:
кел файда - вж. при ФАЙДА.
399. КЕЛ2
1038. кипва ми кела, А Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разсърдвам се. • Та заради мрежата ли, заради друго ли, сам не знай ама келът ми кипна, че като ревнах! (А-Гуляшки, Злат, руно, с.97).
400. КЕПЕНЦИ
1039. спускам (хлопвам/ хлопна) кепенци. А Затварям, закривам, прекратявам дейността на някакво заведение или на организация.
• Тоест болницата щеше да спусне кепенци. (Галерия, бр. 48, 2016,
с.2О). Все едно България е толкова велика атлетическа държава,че
без величието и достолепието на инженера строител няма как да се
хлопнат кепенците. (Час Пик, бр.34, 2016, с.14).
а КЕРВАН:
кучетата (си) лаят, <а> керванът си върви - вж. при КУЧЕ.
401. КЕСИЯ
1040. бъркаме един друг в кесиите си. А Имаме си пълно доверие. • Кощи и Яне са неразделни приятели, дето се рекло, наедно
лягат, наедно стават, бъркат един друг в кесиите си, в една кърпа
се секнат, една дума думат, на един Господ се молят, никога зло си
не мислят. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.362).
развързвам кесията си
260 —
1041. развързвам кесията си. Л Проявявам щедрост, давам пари
за нещо в интерес на другите. • Очевидно е, че оптимистичният заряд
не беше достатъчен, за да развърже кесиите на населението. (Труд,
28.12.2016, с.13). Не са много богатите, които си развързват кесията за благотворителни цели. (Р.р.).
402. КЕСТЕН
1042. вадя {изваждам) кестените от огъня, А Извършвам опасна и рискована работа за някого или чрез някого. • Едни се възхищаваха
от него, други най-откровено го ненавиждаха, трети го използваха
да им вади кестените от огъня. (Мин. год., бр.49, 2016, с. 8). Не помалко личеше, че немската група иска да го използва, за да вади кестените от огъня. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.80).
403. КЕФ
1043. гледам си кефа, а Не си заслужава да се тревожа, да си
нарушавам спокойствието; не се тревожа излишно. • Не вземам надълбоко приказките на другите, гледам си кефа и не си слагам бели кахъри на душата. (Р.р.).
1044. на (е) кеф съм. А В добро настроение съм, в добро разположение на духа съм. • Когато съм на кеф, всичко мога да направя,
нямам ли настроение обаче, не ме търси за нищо. (Р.р.).
404. КИЛИМ
1045. замитам под килима нещо. А Недорешавам проблем, прикривам го. • Балканската държава била пример за катастрофата, която неминуемо следва нерешителността за бързи действия от страна
на правителството и замитането на проблемите под килима. (Труд,
бр. 135, 2010). Въпреки пйкантериите все пак е налице злоупотребата
със служебното положение, затова няма как сексуалното преследване да бъде заметено под килима. (Уикенд, бр.19, 2017, с.16)
1046. издърпвам килимчето под краката на някого.
Поставям някого в несигурно положение. • Виж, Софиянски спечели с нейните гласове, но не съвсем. Защото Любен Дилов-син („Гергьовден“)
дръпна под краката му килимчето със своите съветници. (168 часа,
07-13.11.2003, с.2).
261 -
(сякаш) говоря на китайски
405. КИЛОМЕТЪР
1047. на всеки километър. Ирон. Л. Навсякъде. • В суматохата
висши правораздаватели спорят гръмовно кой от тях е по-по-най и
остават глухи за „борците“, които лудеят на всеки километър из
родината. (Труд, 08.03.2001, с.1).
V По популярния в близкото минало български сериал „На всеки километър“.
406. КИНО
1048. отивам на кино <от пет до четири>. Жарг. А Провалям
се, изпадам в неприятно или неблагоприятно положение. • А ако се кандидатира, Първанов отиваше на кино или някъде другаде, но не и в
президентството. (Ретро, бр.34, 2016, с.с.12). Ако не намеря парите
до довечера, отивам на кино, ще ме смелят от бой. (Р.р.).
а КИПЯ / КИПВАМ:
вря и кипя - вж. при ВРЯ.
кипва ми кела - вж. при КЕЛ2.
кипва ми кръвта - вж. при КРЪВ.
п КИРЛИВ:
(изкарвам, ровя за) кирливите ризи на някого - п у к . при РИЗА.
а КИСЕЛ:
цъфтя (процъфтявам) като кисело зеле през марта вж. при ЦЪФТЯ.
407. КИТ
1049. трите кита. Книж. А Основополагащите начала, върху които се крепи нещо. • Трите кита, върху които се опира новата власт,
са с временно значение. НАТО-вската година ще отмине и ако сме
приети без условия, ще заделяме 3% от БВП (за бедна страна това
са много пари). (Труд, бр.112, 2002, с.Ю).
V От наивната митология, според която земята се крепи на три кита.
П КИТАЙКА:
номера на китайката - вж. при НОМЕР.
408. КИТАЙСКИ
1050. (сякаш, като че ли) говоря на китайски. А Не иска някой
да ме разбере; не ме разбират. • Недоволството на народа не стига
до ушите на властващите, сякаш им говорят на китайски. (Р.р.). •
хвърлям на кладата някого
-262
Боже Господи, какви референдуми, като че говоря на китайски, възмути се Симеон Втори на въпрос ~ готви ли допитване до народа за
политическото устройство на страната. (Стандарт, 18.06.2001, с.7).
п КИТКА:
мека китка - вж. при МЕК.
409. КЛАДА
1051. хвърлям на кладата някого. Книж.
Жертвам някого. •
Ръководството хвърли на кладата дори един от най-успелите треньори. (Меридиан мач, 15.04.10).
410. КЛАДЕНЕЦ
♦ докарвам (нося) вода от девет дерета (кладенци) вж. при ВОДА.
1052. пия от кладенеца и плюя в него. X Отплащам се с черна
неблагодарност към някого, който ми е помогнал. • Биографична подробност, която политическите му опоненти не пропускат да изтъкнат като проява на нелоялност в духа ни - „Пи от кладенеца и плю
в него“. (Труд, 18.12.2001, с.10).
п КЛАНЯМ СЕ:
не зная на кой Аллах се кланям - вж. при АЛЛАХ.
о КЛАТЯ:
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) вж. при ДУХАМ.
клатя лодката - вж. при ЛОДКА.
клатя си краката - вж. при КРАК.
клатя си шапката - вж. при ШАПКА.
клатя стола / столът ми се клати - вж. при СТОЛ.
клатя шапка на някого - вж. при ШАПКА.
краката ми се клатят (поклащат) - вж. при КРАК.
п КЛЕТВА:
анибалова клетва - вж. при АНИБАЛ.
411. КЛЕТКА
1053. напрягам сивите си клетки. А Мисля много напрегнато, за
да разреша или да измисля нещо. • Душа да му е яка на българина, щом
неговите министри умуват часове наред как да преметнат един за-
-263
сека клона, на които седя
кон, вместо да напрегнат сивите си клетки как да измислят подобър. (Труд, бр.8О, 2002, с.11).
412. КЛЕЧКА
♦ важна (голяма) клечка (птица) - вж. при ВАЖЕН.
1054. драсвам клечката на нещо.
1. Подпалвам, опожарявам нещо. • Съселяните му са в ужас - боят се, че мъжът, който е психично
болен, пак ще драсне клечката на нечий имот. (Труд, 24.07.2001, с.13). А
2. Унищожавам нещо. • Но човек се пита кой всъщност драсна клечката
на и без това изтънялата ни барутлива черга. (Труд, 20.12.2001, с.17).
1055. късата клечка (изтеглям, оставам). А Лош късмет. • Локомотив (Сф) е заплашен от фаворит за титлата да остане с късата клечка за Европа. (Меридиан мач, 15.04.2010).
V От народния обичай за теглене на жребий, при който в стиснат юмрук се
предлага избор на. клечки или сламки, от които една е къса. Който изтегли късата
клечка (сламка) е губещ.
413. КЛИН
1056. клин клин избива. А Противодействието на едно нещо е самото то - употребява се, когато резултатът от някакво действие или състояние се унищожава със същите средства, които са предизвикали това действие или състояние. • Клин клин избива, Рангелчо. (Ат. Мандаджиев, Маестрото). Има си изпитано средство срещу сутрешния махмурлук клин клин избива, убедено твърди той, и му удря едно юзче. (Р.р.).
V От битовата практика при цепене на дърва.
* ни в клин, ни в ръкав - вж. при РЪКАВ.
414. КЛИНЕЦ
1057. кова клинци. А Студувам, треперя от студ. • В таванската
ни стая зимно време е жив ужас, ковем клинци, та ни се плаче. (Р.р.).
415. КЛОН
1058. сека (режа) клона, на който седя. А Постъпвам противно
на собствените си интереси, сам ставам причина да изпадна в неизгодно
положение. • За хората около Миков и Станишев е ясно как ще реагират - все пак никой няма да тръгне да реже клона, на който седи.
(Ретро, бр.6, 2017, с.5). И ти сам сечеш клона, на който висиш... (М.Топалов, Буров, с. 171 )
държа ключа на нещо
-264
п КЛОПКА:
влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
а КЛЪВНА:
клъвна стръвта - вж. при СТРЪВ.
о КЛЮМНА ! КЛЮМВАМ:
обесвам (провесвам, клюмвам) нос - вж. при НОС.
с клюмнал нос (глава) - вж. при НОС.
416. КЛЮЧ
1059. държа (вземам) ключа на нещо. Книж. а . Имам, владея
достъпа до нещо. • Ключът на властта се държи от народа, ако той
не ти го даде, насила не можеш да го вземеш. (Р.р.). А Имам възможност да разкрия нещо. • Светият Синод държи ключа на тайната
къде е погребан В. Левски. (Р.р.).
у Библейският първообраз на израза има сходна осмисленост (напр. Лк. 11:52
„Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на
влизащите попречихте“).
1060. под ключ. А Затворен, заключен. • Книгата беше много
ценна, затова в'музея се държеше под ключ. (Р.р.).
417. КЛЮЧАЛКА
1061. (надничам) през ключалката. А 1. Тайно надничам, подслушвам. • Повечето от нарочените за следене обаче живеят с чувството, че някой наистина наднича в живота им през ключалката.
(Труд, бр.41, 2001, с.12). А 2. Неофициални новини. • Рубрика в Труд
„Прел ключалката“. (Труд, бр.131, 2001, с.З. Омръзнало ми е да слушам клюки, чути през ключалката. (Р.р.).
418. КНИГА
1062. бяла книга. Книж. Дипл. А Официално публикуван сборник
от документи, подвързан в бяло, издаден от правителството с цел да оправдае позицията си по отношение на някои въпроси от много важно значение. • Специална бяла комисия ще събира нови данни за бялата
книга за управлението на кабинета „Костов“. (Труд, 06.12.2001, с.2).
политическата терминология и практика.
1063. на книга. Книж. а За постановено право, което остава без
приложение. • Правото на българина на гарантирано медицинско об-
-265
влизам в кожата на някого
служване и образование през последните години си остава само на
книга. (Р.р.).
п КНИЖЕН:
книжна душа {душица) - вж. при ДУША.
d КОБИЛА:
вятър ме вее <на бяла кобила> - вж. при ВЯТЪР.
419. КОБУР
1064. хващам се за кобура. А Прибягвам до сила при решаването
на някакъв въпрос. • И първата реакция на потърпевшите е да се
хванат за кобура. (Труд, бр. 312, 2002, с.11).
полицейската практика.
п КОВА:
кова клинци - вж. при КЛИНЕЦ.
п КОВЧЕГ:
забивам последния гвоздей в ковчега на някого или нещо вж. .при ГВОЗДЕЙ.
Ноев ковчег - вж. при НОИ.
□ КОГАТО:
когато върбата роди дренки - вж. при ВЪРБА.
когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много баби хилаво бебе - вж. при БАБА.
когато (като) се обърне колата (каруцата), пътища много вж. при КОЛА.
когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало вж. при УХО.
когато цъфнат налъмите - вж. при НАЛЪМ.
420. КОЖА
1065. влизам в кожата на някого. Книж. А Започвам успешно да
действам, да се държа, да постъпвам като някого. • Фактът, че Герджиков е Избраникът на Софиянски, не означава, че е избран от столичани. Та той дори не е добре познат сред администрацията, която му предстои да управлява. А и съвсем не е лесно да влезеш в кожата на някого, който има преднина 8 години. (Труд, бр. 119, 2004,
с.12). Калин Врачански влиза в кожата на богатия Камен Касабов.
(Уикенд, 8-14,2010, с. 64).
влизам под кожата на някого
-266-
1066. влизам под кожата на някого. Неодобр. А Спечелвам хитро доверието на някого и му влияя да постъпва и действа така, както на
мен е изгодно. • Вярното е само това, че е роден в Дупница, където
работи като техник в ТЕЦ „Бобов дол“, преди да влезе под кожата
на сините величия. Минава за приближен на Христо Бисеров, Марио
Тагарински и покойния Александър Божков. (Уикенд, бр.4, 2017, с.40).
Важното е да влезеш под кожата на шефа си, после нещата се уреждат както ти искаш. (Р.р.).
♦ вълк в овча кожа - вж. при ВЪЛК.
1067. за <собствената> си кожа. Книж. А За живота си. • Оказва се, че ... - ... една доблест може да измени убежденията ти? Това
обаче не е смяна на убежденията, това е просто тривиалният страх
за собствената кожа\ (Др. Асенов, Елегия за едно женско сърце).
1068. изкарвам {изваждам) от кожата някого. Книж. А Силно
разгневявам, ядосвам някого. • В тези времена на апатия остана само
едно нещо, което наистина може да изкара българина от кожата
му, и това е да посегнат на семейството му. (Телеграф, 5.06.2009, с.12).
Той не се съмняваше, че инженер Думке със свойствения си талант
да настройва хора като Неделев срещу себе си е извадил заспалия
от кожата. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.37). Имаше силни
нерви, трудно беше да го изкараш от кожата и да го видиш позеленял от гняв. (Р.р.).
1069. не мога да се побера в кожата си. ж Много съм ядосан,
разгневен и дълго не мога да се успокоя или примиря с нещо. • Михаил
Жеков, който отсъстваше, когато се случи горното произшествие,
не можеше да се побере в кожата си, като се извести за тая случка.
(Зах..Стоянов, Съч., т.1, с.151).
1070. одирам кожата на някого. А Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. • На цяла околия сега одрах кожата, детето от майчини гърди ще откъсна, ако имам изпълнителски лист. (Г.П.Стаматов, Два таланта). А Жестоко наказвам някого. • Да не би да носиш в
буретата си ракия или да си ял свиня - питат най-напред агите и се
заканват на госта си. - Кожата ти одираме в такъв случай - прибавят те. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.142).
1071. одрал съм кожата на някого. А За подчертаване на голяма
прилика, обикновено между деца и родители или прародители има много
голяма прилика. • Въпреки разпространеното схващане, че момичетата одират кожата на бащите си, а момчетата — на майките си,
8-годишното дете напомня в чертите повече на родителката си. (Га-
-267 -
до козирката
лерия, бр.6, 2017, с.7). Дъщерята на „Дана“ от филма „Вчера“ одра
кожата ù. (Мин. год., бр.9, 2017, с. 13).
1072. отървавам <си> кожата. А Оставам невредим, спасявам се
от смъртна опасност. • Отървахме тоя път кожата, мисля си, и малко по малко почна да ми олеква. (Й.Радичков, Барутен буквар, с. 17).
След като отървала кожата, Лили започнала да декларира всеки
заработен лев. (Уикенд, бр.12, 2017, с.10).
1073. <само> кожа и кости {кокали).
Ставам телесно много
слаб, измършавявам. • След боледуването е станал само кожа и кости. (Р.р.). Популярната някога артистка, сега е станала кожа и кости и видът ù стряска минувачите по улицата. (Р.р.).
421. КОЗ
1074. имам {държа) коз <в ръцете си>. А 1. Имам някакво предимство в дадена ситуация, имам сериозно основание за нещо. • Имам
коз в ръцете си - безупречната ми работата на същата позиция в
друга фирма - надявам се това да ми помогне в конкурса. (Р.р).
2. При отрицание: нямам коз - нямам предимство в дадена ситуация,
нямам основание за нещо. • Нямам коз, който да използвам в конкуренцията с останалите кандидати. (Р.р).
1075. силен коз. X Важно преимущество, силен аргумент. • Това е
тайният и страшно силен коз на Костов, който той пази за последната минута, твърдят осведомени. (168 часа, бр.9, 2001, с.4).
играта на карти.
422. КОЗА
1076. от стара коза яре. А Опитен, обигран, хитър човек. • Него не
можеш го излъга лесно, той е от стара коза яре. (168 часа, бр.9, 2001, с.4).
1077. всяка коза за {на) свой крак. А За собствените си постъпки
всеки сам отговаря. • Казано е „Всяка коза за свой крак“. Аз съм такъв, другите са други. Всеки прави своя избор. (Ретро, бр.8, 2017, с.18).
423. КОЗИРКА
1078. до козирката. Просторен.* А За напиване - извънредно много. • Там няма да видиш пияни до козирката индивиди да се въргалят
по.пътя към хотелите или на плажа. (Мин. год., бр.35, 2017, с.8). През
ден го виждах нафиркан до козирката да залита по улиците и да му
се смеят хората. (Р.р.).
кои накъдето види
-268
п КОЗМЕТИЧЕН:
козметична операция - вж. при ОПЕРАЦИЯ.
424. КОЙ
&
Ф
♦
♦
какъв {кой) вятър вее - вж. при ВЯТЪР.
кой да води бащина<ша> дружина - вж. при ДРУЖИНА.
кой дявол ме накара - вж. при ДЯВОЛ.
кой ме би през устата - вж. при УСТА.
1079. кой накъдето види, х Във всички посоки;, в която посока се
случи. • Ние се разбягахме кой накъдето види, пръснати из мъглата
като яребици. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.468).
1080. кой пие, кой плаща не се знае, 'ж Пълна безотговорност,
пълен хаос. • Не може да има нормален живот в една държава, в
която не се знае кой пие, кой плаща. (Р.р.).
4 на кого продаваш тия краставици вж. при КРАСТАВИЦА.
♦ не зная на кой Аллах се кланям - вж. при АЛЛАХ.
♦ {не зная, не мога да разбера) на кой свят съм (се намирам) вж. при СВЯТ.
♦ показвам (да се види) кой е онбашията - вж. при ОНБАШИЯ.
425. КОЙТО
♦ жъна, което (където) не съм сял - вж. при ЖЪНА.
1081. който вади нож другиму, от нож умира. А Каквото зло
сториш другиму, такова зло ще те постигне. • Когато човек прави зло на
някого, трябва добре да помисли, защото е казано който вади нож
другиму, от нож умира. (Р.р.).
V Древната поговорка има своята ранна книжовна употреба в библейските
текстове напр. Мт. 26:52 „Тогава Иисус му каза: върни ножа си на мястото му;
защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат“. Днес тя е до
голяма степен фразеологизирана с отбелязаното значение.
Ф който е без грях, нека пръв хвърли камък - вж. при ГРЯХ.
1082. който плаща, той поръчва музиката. А Парите решават
всичко. • ДПС- финансира много проекти, а който плаща, той поръчва музиката. (168 часа, 19-25.12.2003, с.23).
♦ който сее вятър, жъне буря - вж. при ВЯТЪР.
_ 269__
ритам по кокалчето някого
426. КОКАЛ
1083. докопам се до кокала, ж Успявам, макар и незаслужено,
да получа добре платена служба или власт. • Политици заемат важни
постове и на следващия ден забравят кой ги е лансирал, Увълчването е всеобщо. Важното е да се докопаш до кокала. (Галерия, бр. 48,
2016, с.20).
1084. дръпвам кокала на някого. А Отнемам от някого доходен
източник на материални блага или властови позиции. • Проблемът в случая е намерението на Първанов да дръпне кокала на старите партийни кучета. А това ги прави непредвидими. (24 часа, 10.12.2001, с.9).
V От привичките и поведението на кучето.
♦ едно джезве кокали - вж. при ДЖЕЗВЕ.
1085. захапвам кокала. А Добирам се до доходна служба или пост,
които използвам за материално облагодетелстване. • Назначените по
приятелска линия бързо градят приятелски кръгове, а уредените братовчеди, шуреи, баджанаци и любовници не се помайват дълго' преди да захапят кокала, (Монитор, 28.08.2001, с.14).
V От привичките и поведението на кучето.
1086. изяждам (ям) кокалите на някого. А Одумвам някого, говоря, разнасям небивалици, измислици за някого. • Не, Костов го нападат
хора, които са засегнати от управлението му, а не лично от него.
Тези плюнки са провокации от най-долно естество, ами те изядоха
кокалите на цялото му семейство. (168 часа, бр.22, 2004, с.13).
♦ ножа опря до (о, в) кокала - вж. при НОЖ.
♦ <само> кожа и кости (кокали) - вж. при КОЖА.
♦ сека (режа) клона, на който седя - вж. при КЛОН.
427. КОКАЛЧЕ
1087. ритам по кокалчето (пищялката) някого. А 1- Нанасям
болезнен удар, засягам някого по най-болезненото му място. • Този механизъм на избор, при който няма един победител, а трима, ще принуди основните течения в партията да се усещат в рамките на една
партия, а не като групички, които се ритат по пищялките. (Труд,
бр.19, 2004, с.14). А 2. Нанасям непозволен удар. • Обратно - политици
се ритат по кокалчетата непрекъснато, но никой не ги наказва и
не ги гони от терена. (Труд, бр.160, 2001, с.12).
гладна кокошка просо сънува
270
428. КОКОШКА
1088. гладна кокошка просо сънува. А Напразно се надявам;
напразни надежди. • Според него някои хора били като гладните кокошки - непрекъснато сънували просо, но си остават гладни, като
се събудят. (Труд, 17.01.2002, с.2). Щял да натрупа бързо пари от бройлери и да си оправи живота, гладна кокошка просо сънува. За кой ли '
път крои велики планове и накрая все с дългове свършва. (Р.р.).
Ф заменям кон за кокошка - вж. при КОН.
1089. златна кокошка. Книж. Ирон. А Доходно начинание; доходен източник. • Така се сбъдват фантазиите от приказките за „златната кокошка“. (Труд, бр.ЗО8, 2002, с.2). Защото флотът не е само
златна кокошка, но е и четвърта военна сила. (Труд, бр.95, 2004, с.З).
Производството на кроасани се оказва златна кокошка за нашия
приятел. За няколко години натрупа солидни капитали. (Р.р.).
V От приказката за кокошката, която снася златни яйца.
1090. като оскубана кокошка. А Съвсем оголял, обеднял. • Ядец.
Хората още по-ясно видяха, че страната е като оскубана кокошка.
(Труд, 22.12.2001, с.11).
1091. кокоша слепота. А Не виждам неща, които всички други
виждат. • За каква радикалност да говорим, когато имаме очевидна
кокоша слепота. (168 часа, бр.5, 2002, с.9).
V От биологическата особеност на зрението при кокошките, които не виждат
през нощта.
1092. кокошкарска история (работа). А Нещо несериозно, дребно, незаслужаващо внимание. • Но после големият балон се пукна и
нещата се сведоха до поредната кокошарска история. (168 часа, бр.5,
2002, с.2).
V От областта на битовите престъпления.
1093. кокошка пее някъде.
Жена командва някъде. • В това
семейство кокошка пее. (Р.р.).
Ф ял съм кокоши крак - вж. при ЯМ.
429. КОЛ
1094. от кол и <от> въже. А Всякакви, от всякакъв вид (за обществено вредни хора, нехранимайковци). • Русчук е голям град, пълен с
различни нехранимайковци, от кол и от въже, към които, няма съмнение, принадлежи и негова милост. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.664).
-271 -
вървя по отъпкан коловоз
430. КОЛА
♦ и дребното камъче прекатурва (обръща) колата вж. при КАМЪК.
1095. когато (като) се обърне колата (каруцата), пътища много. А След като лошото стане, оправдания винаги се намират. • Но като
се обърне колата - пътища много, а и виновни винаги се намират.
(Труд, бр.27, 2002, с.12).
V От народна пословица.
1096. не си оставям колата (магарето) в калта (коня в реката).
Л. Умея да си отстоявам и пазя интересите. • Ти него не го мисли, той
няма да си остави колата в калта. (Р.р.). Не си оставяй магарето в
калта, ако искаш да те уважават. (Р.р.).
431. КОЛАЙ
1097. намирам му колая. А Намирам начин да изляза от някакво
положение, което обикновено е трудно, лошо; намирам разрешение, изход.
• Люлина е оправна, бива я в командването и все ще му намери колая. (168 часа, бр.17, 2004, с.2).
1098. търся му колая. А Стремя се да намеря начин да изляза от
някакво положение, което обикновено е трудно, лошо; търся разрешение,
изход. • Всеки от нас си знае хала, но му търси колая. (Р.р.).
432. КОЛАН
1099. затягам колана. А Ограничавам разходите за живот; живея
по-бедно; обеднявам. • Поисканото от фонда затягане на коланите
обаче нямаше как да не вдигне имиджа на ексминистър Радев. (Труд,
22.12.2001, с.14). Новите - да донатъкмяват екипа и затягат коланите за следващите 5 години. (24 часа, 07.01.2002, с.12).
п КОЛКОТО:
<колкото> за очи - вж. при ОКО.
433. КОЛОВОЗ
1100. вървя по отъпкан коловоз. Книж. А Постъпвам, действам по
установения, възприетия вече начин. • И сегашните инициатори, които за
двайсетина дни са обиколили няколко западни държави с едничката
цел да убеждават сънародниците колко е хубаво тук, в България, просто
вървят в отъпквания вече коловоз. (24 часа, бр.71, 2014, с.12).
<аз> коля и <аз> беся
-272-
434. КОЛЯ
1101. <аз> коля и <аз> беся, ж Пълен господар съм, за всичко ce
слуша моята воля, от мен зависи всичко. • Велчев е един от хората,
които сега колят и бесят в държавата. Разпорежда, че за треньор
на България трябва да бъде назначен Васил Спасов — Валяка. (Уикенд,'
бр.51, 2016, с.84). Сега Домусчиев е едноличен собственик на цялата
фирма, той коли, той беси в родния футбол. Вече не само задкулисно, но и черно на бяло. (Шоу, бр.З, 2015, с.53).
♦ коля кучето - вж. при КУЧЕ.
435. КОЛЯНО
Ф до девето коляно ! до девета рода - вж. при ДЕВЕТ.
1102. друсам {държа) на колене някого. Ирон.
Полагам извънредни грижи за някого; грижа се за някого, както майка се грижи за малкото си дете. • Оплакваш се, че много изискват от тебе, а питаш ли се
дали мене са ме друсали на колене, когато съм си пробивал път в
живота! (Р.р.). Ваше царско величество идва да ви гушка и да ви
подържи на коленца. (168 часа, 29.06.-5.07.2001, с.6).
♦ морето ми е до колене - вж. при МОРЕ.
1103. на коляно. А За писмена изява - набързо, без да чета документа,
без да се запозная добре със съдържанието му. • Той (бел. Софиянски) подписва на коляно всички подобни документи. (168 часа, 13-19.06.2003, с.10).
Не е нормално, когато става дума за законодателство, да се работи така, както Ленин е писал тезисите си-на коляно. (24 часа, 18.04.2001, с.20).
1104. падам на колене, à 1. С унижено достойнство се моля на
някого за нещо. • ... българският народ трябвало да ги носи на ръцете си, хазната трябвало да бъде на тяхното патриотическо разположение, те свършили всичко, мало и голямо трябвало да падне попреде им на колене. (Зах. Стоянов, Съч., тЛ, с.260). От него зависеше
бъдещето на детето ми, затова срам не срам паднах му на колене.
(Р.р.). А 2. Книж. С отрицание. Не се предавам. •Ив най-трудните
моменти той не падна на колене, не помоли за помощ. (р.Р:).
1105. поставям на колене някого. Книж. х Заставям някого да
ми се подчини, да изпълнява волята ми. • Те имаха достатъчно гласове,
за да поставят коалицията НДСВ-ДПС на колене и максимално се
възползваха от това. (Ретро, бр.8, 2017, с.10). ...а това вече е сила, с
която можеш да поставиш на колене една Турция. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.27).
-273
на бял кон (идвам, връщам ce)
436. КОМИН
1106. като комин. А За пушене на тютюн - извънредно много пуша. • Беше се пристрастил към тютюна от ученическите си години
и сега пушеше като комин. (Р.р.).
437. КОМПАС
1107. без компас.
Без определена посока и ясна цел. • България
години наред след „демократичните промени“ се движеше без компас, накъдето я задуха вятърът. (Р.р.).
о КОМПЛЁКС:
едипов комплекс - вж. при ЕДИПОВ.
а КОМУНИСТ
<мълча> като комунист на разпит - вж. при МЪЛЧА.
438. КОН
1108. заменям кон за кокошка. А Правя неравностойна замяна.
• Странни неща стават в наше време, чувам, че заменят селска къща за москвич, все едно да замениш кон за кокошка. (Р.р.).
народна пословица.
1109. като кон на празни ясли. Ирон. А За стоене - бездейно и
безсмислено стоя. • По цял ден ходи по кафенетата, поръчва си една
бира и стои като кон на празни ясли с часове. (Р.р.).
♦ <като> <кон> с наочници съм - вж. при НАОЧНИЦИ.
1110. кон боб яде ли. А Ще си покаже, ще проличи. • Ще види тоя
стойкаджия кон боб яде ли? (Меридиан мач, 20.02.2010).
у От народна приказка.
♦ конска доза - вж. при ДОЗА.
1111. на бял кон (идвам, връщам се). Книж. А Като победител,
тържествено. • Според близки на Командира, той може и да блъфира, че иска да се върне.на бял кон. (168 часа, 26.10.-1.11.2001, с.15).
Костов ще се върне на бял кон. (Труд, 18.10.2003, с.2).
♦ не си оставям колата (магарето) в калта (коня в реката) вж. при КОЛА.
Ф падам в оркестъра <от коня> - вж. при ОРКЕСТЪР.
разигравам си коня
-274:
1112. разигравам си коня {кончето).
Правя каквото си искам,
своеволнича. • Ще се научим ли да спазваме разпоредбите и законите? Никъде в Европа и в Щатите, ако щеш, не можеш да си разиграваш коня. (Мин. год., бр.35, 2017, с.8). Но този арогантен публичен
акт показа, че подобни политици като Местан могат да опитат да
си разиграват коня в днешна България. (Уикенд, бр.9, 2017, с.36).
1113. трай, коньо, за зелена трева {тревица). А Напразно се надявай на по-добро. • И ти вярваш, че всичко, което политиците обещават, ще стане? Трай, коньо, за зелена тревица. (Р.р.).
1114. троянски кон. Книж. А Нещо, в което скрито е заложена
хитро скроена измама с гибелни последици. • Оказва се, че „пътят за
младите“, който Първанов уж дава с „оттеглянето“ си, е опит за
вкарване на неговите троянски коне за овладяване на Столетницата.“ (Уикенд, бр.5О, 2016, с.2.). От тоя момент нататък Георгиев играе ролята на троянски кон. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.90).
Троянският кон на пазарната икономика е търсенето на максимални печалби. (Р.р.).
V От легендата за хитростта на Одисей по време на Троянската война, когато по
негов съвет данайците сковават огромен дървен кон, който бива оставен през нощта
пред вратите на Троя. На сутринта данайците се преструват, че напускат страната.
Троянците вкарват коня в града, приемайки го за Божие предзнаменование. През
нощта от него излизат скритите вътре данайци, които отварят вратите на града за
тайно върналите се данайски войски. Така Троя бива завладяна с хитрост.[ЕС].
439* КОНЕЦ
1115. дърпам конците на някого. А Ръководя, командвам скрито,
като оставям друг да действа явно. • У нас през последните години се
наложи професионална специализация на група хора „ протестъри “,
чиито конци се дърпат отвън, откъдето идва и финансирането им.
(Р.р.). Костови дърпат конците в Темида чрез Черния лебед. (Телеграф, 12.05.2017, с.2).
V Произходът на фразеологизма е свързан с кукления театър, където разиграването на куклите става с конци, дърпани от скрития зад параван кукловодещ.
Ф кукла на конци - вж. при КУКЛА.
1116. обърквам {оплитам) конците. А Изпадам в неудобно положение да не зная как да постъпя в някаква ситуация; обърквам се. • Аз
обърках конците, но и непознатият не чувстваше себе си добре, особено като влязох тъй лудешката. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.219-220).
Ф от игла до конец - вж. при ИГЛА.
275 —
<правя> първа копка
1117. шито {съшито) с бели конци, ж За нещо, което е неумело
прикрита лъжа, скалъпено. • Оказа се, че сламеният човек Христо Иванов продуцира поредната съшита с бели конци инсценировка, уплашен от факта, че се очаква да получи не повече от 0.7 процента на
предстоящия вот, (Телеграф, 08.02.2017, с.2).
п КОНСКИ:
държа {чета) конско <евангелие> ! държа {чета) евангелие
на някого - вж. при ЕВАНГЕЛИЕ;.
като конска муха - вж. при МУХА.
конска доза - вж. при ДОЗА.
440. КОНСУЛ
1118. дигам {вдигам) си консулите. А Махам се от някъде, напущам
някое място; скъсвам всякакви отношения с някого. • Нападнат от пресата (и
дори от Петко Тодоров, който чак сега реши да си дигне консулите), че съм
дал подкрепа на тираническото правителство, (КХристов, Ад в Рая, с.73).
441. КОНТРА
1119. играя контра на някого. А Противопоставям се, действам
против някого. • До кмета хората опират много по-често, отколкото
до министъра, И ако той реши да играе контра на властта в София,
може да я овътри. (24 часа, 11.12.2001, с.2).
V От картойграчеството.
п КОПАЯ:
копая си в моята градина - вж. при ГРАДИНА.
с игла геран копая - вж. при ГЕРАН.
442. КОПКА
1120. <правя> първа копка. А Поставям начало, започвам. • При
пълна секретност на 6 декември 1990 г. е направена първата копка
на обекта. (Седм. труд, 21.11.2002, с.6). Бургаският окръжен съд прави първата копка на една от май-големите измами в новодемократичнагра ни история - регистрира търговско дружество „Давид“
ЕООД. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
V От обичая началото на важен обществен строеж да се открива от официални
лица, които правят първата копка.
п КОПРИВА:
<яа>правя на бъзе и коприва някого - вж. при БЪЗЕ.
не мога копче да кажа...
276
443. КОПЧЕ
1121. не мога копче да кажа на някого. Жарг. А Нямам никакви
контрадоводи, не мога да противопоставя нищо в своя защита. • За такава глупост може да ме уволнят и аз копче не мога да им кажа. (Р.р.).
444. КОРА
1122. от кора до кора, ж За изчитане, знаене на нещо. • Прочел е
романа от кора до кора. (Р.р.).
Ф подлагам динена кора <под крака> на някого вж. при ДИНЯ.
1123. хващам кора. А Ставам неуязвим спрямо нещо, ставам нечувствителен. • Затворникът свърши с мелодията и дълбоко въздъхна; тънкото звякание на веригата придружи дълбоката въздишка,
но съдническото сърце на ефендито, което бе хванало кора от калта на живота, не допусна на въздишката да се вмъкне поне в едно
от тесните му къошенца. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.551).
445. КОРАБ
1124. напускам <потъващия> кораб(а). Книж. А Спасявам се
от фалит или друг провал, като изпреварващо напускам застрашената организация, предприятие или институция. • Бившият директор Златко
Гулеков, сочен за емблема на „реформата напусна потъващия кораб и остави зад себе си пепелище. (Труд, 05.01.2000). И дали тези
хора не са били съвсем навреме практично посъветвани да напуснат потъващия кораб „Енрон“ (бел. фирма в САЩ). (Труд, 20.12.2001,
с.10). Сините напускат кораба на СДС. (Труд, 20.12.2001, с. 10).
V От морското дело.
Ф плава ли в окото ми параход {кораб) - вж. при ОКО.
446. КОРЕМ
1125. влача се по корем, à 1. С крайни физически усилия се мъча да
извърша нещо. • По корем ще се влача, но ще постигна мечтата си да
имам свой бизнес. (Р.р.). А 2. Държа се раболепно, угоднича пред някого.
• Не мога да уважавам хора като него, които пред силните се влачат
по корем, а пред слабите се държат наперено и властно. (Р.р.).
V В библейските текстове има точен формален първообраз на израза, употре-
бен обаче в прякото му значение (напр. Бит. 3:14, Дрече Господ на змията: ...ти ще
се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си“).
-277
хващам (забивам) корен'
1126. глътвам си корема. А Силно се изплашвам от нещо неочаквано. • Изненадана от шефа си пред разтворената папка, тя се вдърви,
сякаш си глътна корема и не можеше звук да издаде. (Телевиз. пред.)
1127. на корем, а За ядене, пиене - колкото мога, колкото искам; до
пресита. • Вярно ли е, че получават по 15 заплати годишно, а и безплатни дрехи и храна на корем. (24 часа, 11.12.2001, с.10).Давам манджа
на корем. (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.17). Срещу куверт от три лева
можеш да пиеш цяла нощ „на корем“. (24 часа, 10.12.2001, с.4).
Ф на гол корем (тумбак) <чифте> пищов<и> - вж. при ГОЛ.
447. КОРЕН
1128. до корен. А За унищожаване на нещо - напълно, изцяло, докрай, без остатък. • Градушката беше смляла всичко до корен. (Р.р.).
1129. коренът на злото. Книж. А Началото, първоизточникът на
злото, на злините. • Коренът на злото е в егоистичната природа на
човека. (Р.р.).
характер на фразеологична единица още в старозаветните и
новозаветшгге библейски текстове (напр. 1. Тим. 6:10 „Защото корен на всички злини е
сребролюбието“). От тях преминава в разговорната реч и в книжовния ни език.
' ИЗО. от (из) корен, х За унищожаване на нещо - напълно, изцяло,
докрай, без остатък. • Престъпността трудно може да бъде унищожена от корен. (Р.р.).
1131. пускам <дълбоки> корени, а Добивам голяма сила, укрепвам се, задържам се, установявам се трайно. • Избягал от Одеса в Цариград, той понякога разказваше за ужасиите на това отстъпление. В България беше пуснал корен. (Л.Левчев, Убий Българина, с.129).
Корупцията у нас през последните две-три десетилетия пусна дълбоки корени, затова е много трудно тя да бъде изкоренена. (Р.р.).
значение на израза е свойствено и на библейския му първообраз'(напр.
Прем. Сол. 4:3 „А плодородното множество нечестивци не ще принася полза, и прелюбодейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда почва").
♦ сея на корена <му> ряпа - вж. при РЯПА.
1132. хващам (забивам) корен (корени). А 1. За човек - задържам се да живея някъде. • Само ние казваме коренно население, коренна вяра, имаме и израз „ няма да хване корен “, който означава, че
някой няма да се приспособи, няма да му е добре на това място.
(Розмари де Мео, Стопанката на Господ, с.112). Много от селяните през
последните десетилетия хванаха корен в града, но променилият се
живот ги заставя да си спомнят дъха на чернозема и мириса на сел-
коридори на властта
— 278 —
ския обор. (Р.р.)- х 2. За нещо - установява се и добива сила. • Тая
метода ето по кои две главни причини не можа да хване корен и да
принесе у нас оня плод, от който се ползват по други места хората
от нея. (Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.26). В днешно време бездушието все повече хваща корен в сърцата на хората, прави ги студени и
враждебни. (Р.р.).
V Образното значение и на този израз "задържам се трайно* има първообраз
в библейските текстове (напр. И. Сир. 23:34 , Децата ù не ще хванат корен, и
клоните ù не ще дадат плод"").
448. КОРИДОР
1133. коридори на властта. Публ.
Неявните, скрити от обществения контрол властови сфери, където всъщност се вземат важните политически решения. • В коридорите на властта все по-определено се
обсъжда: въпроса за оставка на правителството, поради спадналото обществено доверие към него. (Р.р.).
V От англ. Comdoros of Power. Заглавието на романа „Коридори на властта“
(1964) на английския общественик, държавник, учен-физик и писател - лорд Чарлс
Пърси Сноу, придобива международна популярност и се превръща в устойчива преосмислена езикова единица.[ЕС].
449. КОРИТО
Ф <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>
и бебето - вж. при БЕБЕ.
1134. старо корито. А Стар плавателен съд. • Обичайните му
маршрути (бел. на кораба „Елена“) са до пристанища в Израел, Украйна и Грузия. Подобни стари корита са предпочитани за контрабанда. (168 часа, 19.25.12.2003, с.22).
V От моряшкия жаргон.
450. КОРМИЛО
1135. държа кормилото на нещо. Книж. А Ръководя, управлявам
нещо. • Новата власт държеше кормилото на икономиката здраво и
това бързо даде резултати. (Р.р.).
а КОРОНА:
перла в короната - вж. при ПЕРЛА.
п КОРОНЕН:
коронен номер - вж. при НОМЕР.
279
некосена ливада
451. КОСА
1136. изправят ми се {настръхват, щръкват) косите. А Силно
се изплашвам, обзема ме ужас. • Преди 3 седмици той отново изправил косата на съпругата си Емилия, след като си грабнал портфейла и забил в небитието. (Уикенд, бр.51, 2016, с.З). Когато разбрах, че
този човек става министър, ми настръхна косата, защото знаех,
че е алчен психопат. (Галерия, бр.6, 2017, с. 17).
1137. скубя {късам) си косите {косата). А 1. Изживявам силно
страдание. • Майката ридаеше и скубеше косите си над ковчега на
единствената си рожба. (Р.р.). А 2. Горчиво се разкайвам за нещо. •
Станах причина детето ми да избяга от къщи, сега си скубя косите,
но каква полза. (Р.р.).
V Изразът е фразеологизиран още в библейските текстове, в които се използва
и с двете значения (напр. 2 Езд. 8:6 „Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените
си одежди и скубех си космите на главата и брадата, и седях загрижен и печален“).
1138. хващаме се за косите. А Скарваме се помежду си, като налитаме на физическа разправа. • Ани.Салич и Ани Цолова се хванаха за
косите.. (Ретро, бр.6, 2017, с. 17).
V В старобългарските библейски текстове изразът има сходен израз със значение ‘саморазправям се с някого, нападам го, налитам му на бой\ но в новобългарския превод е предпочетен вариантът „хващам за шията“ (напр. Иов 16:12 „11. Бог
ме предаде на безаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци. 12. Бях си спокоен, но
той ме потресе, хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си“ църк.-сл.
■*Чь.
/НА
КЛЛСЪ1 WBOpEd).
452. КОСЕН
1139. не е косено, ами е стрижено. Ирон. А За опак човек, който
упорито се инати за нещо, за което явно не е прав. • Той е от ония инати,
дето виждат, че не са прави, ама повтарят не е косено, ами е стрижено. (Р.р.).
V Изразът тръгва от латински сборник с нравоучителни разкази, преведен на
полски, а от полски на руски през 1677 г. С особена популярност се ползвал шеговитият разказ за опаката жена, който преминава във фолклора на различни народи,
включително и у нас, като народна приказка за опаката жена, която дори давейки се,
не признава, че ливадата е косена, ами подава ръката си от водата и показва с шаване на
пръсти, че е стригана.[ЕС].
1140. некосена ливада. Жарг. Ирон. а Наивен, прост човек. • Каквато е некосена ливада, едва ли ще разбере какво му обясняваш. (Р.р).
V Метафорично осмисляне на израза „некосена ливада“, т.е. място обрасло с
трева, но все още непревърнато в ливада, защото ливадата е нива, която е косена поне
веднъж.
до кости<те>
280 —
п КОСОВО:
като Марко на Косово поле - вж. при МАРКО.
453. КОСТ
1141. до кости<ше>. А Много мокър. • Дъждът ни хвана по пътя, прибрахме се мокри до костите, (Р.р.).
Ф до мозъка на костите си- вж. при МОЗЪК.
Ф език<ъ/и> кости троши - вж. при ЕЗИК.
1142. като кост в гърлото. А Създавам големи неприятности, много
преча. • ... и обръщаме се със своите няколко думи към ония истински сръбски патриоти, които стоят като кост в гърлото на своето
правителство... (Хр. Ботев, Избр. произ., т.П, с.155).
♦ <само> кожа и кости (кокали) - вж. при КОЖА.
♦ кула от слонова кост - вж. при КУЛА.
Ф <само> кожа и кости (кокали) - вж. при КОЖА.
454. КОСТЕЛИВ
1143. костелив орех. А 1. За човек - упорит, твърдоглав, опак.
• Трудно се постига разбирателство с костелив орех като него. (Р.р.).
А 2. За нещо - сложно, трудно разрешимо. • Външната политика е костелив орех, затова там се иска голямо търпение и маневреност. (Р.р.).
455. КОСТЕНУРКА
1144. като костенурка. А За придвижване - много бавно. • Беше
тромав и бавен в движенията си, тръгнеше ли за някъде, бързаше
като костенурка - можеш да си умреш от чакане. (Р.р.).
456. КОСЪМ
Ф вися на косъм - вж. при ВИСЯ.
Ф гладя по косъма някого - вж. при ГЛАДЯ.
1Д45. до косъм. X Изцяло, напълно, без остатък. • Крадците обрали къщата до косъм. (Р.р.).
1146. заглаждам (лъскам) косъм<я>. ! заглаждам (лъскам) си косъма. А Телесно се оправям, придобивам физически вид на добре хранен
човек; понаяквам, изглеждам добре; охранвам се. • Откакто се ожени,
заглади косъма, стана по-солиден мъж. (Р.р.).
— 281
гледам като котка в календар
1147. на косъм. А Без малко, насмалко. • Абе на косъм беше работата. Господ ме пазеше. (Уикенд, бр.51, 2016, с.27). Две години порано актьорът се размина на косъм от смъртта след ужасяващ пътен инцидент. (Мин. год., бр. 5, 2017, с.26).
1148. настръхват ми космите на главата. А Силно се изплашвам, обзема ме ужас. • Пред очите ми се представи такава непроходима пустиня, пресечена с много долини и хълмове, щото космите
ми на главата настръхнаха, като си помислих как ще да преплувам
през това море от гора гладен и болен! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.537).
1149. не ми е чист косъма. А Замесен съм в нещо непочтено,
имам някаква вина в нещо. • Стефан поп Гецов из Русчук, на когото
така също не беше чист косъмът, като влязоха русите в Русчук,
захванаха оттук-оттам да му пошушват, че той е бил шпионин. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.96). За да не кажа голяма дума, но аз за себе си
можа се похваля, че се съмних за чистия косъм на стареца, когато
той за последен път дойде при нас. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.521).
1150. не пада <и> косъм от главата ми. А Оставам напълно невредим, здрав; не пострадвам, не ми се случва нищо неприятно. • През зимата на 2014 г. Петко Сертов духна за сефте и накара униформени от
две държави — България и Гърция — да го търсят под дърво и камък.
Накрая, когато го откриха, се .оказа, че и косъм не е паднал от главата му. (Уикенд, бр. 51, 2016, с.З.).
♦ скубя си <космите на> брадата <от яд> - вж. при БРАДА.
1151. цепя косъма <на две>. А Голям скъперник съм. • Такъв си
беше, цепеше косъма на две, пестеше, вайкаше се, че няма, а всички
знаеха, че е богат. (Р.р.).
♦ цъфтя като „бабин косъм66 - вж. при ЦЪФТЯ.
457. КОТВА
1152. пускам котва някъде. Книж.
Установявам се за дълго да
живея някъде. • Скита много години от град на град, накрая пусна
котва в Шумен и тук създаде семейство. (Р.р.).
корабоплаването.
458. КОТКА
1153. гледам като котка в календар, а Глупаво, без да разбирам
нещо. • Като ги видиш как гледат като котка в календар, разбираш
колко им е умственият багаж. (Р.р.).
играя на котка и мишка
-282 -
1154. играя {игра) на котка и мишка, ж Крия се от преследване.
• Ганеца става известен като неуловимия бандит, който си играе на
котка и мишка с ченгетата. (168 часа, 25-31.01. 2002, с.5). Възможно
е цялата съдебна игра на котка и мишка да се прави, за да опъне
нервите на царя и екипа му. (24 часа, 23.04.2Q01, с.9).
V От привичките и поведението на котките.
1155. минава ми черна котка <път>. А Претърпявам неуспех, не
сполучвам, не постигам това, което желая, което съм предприел. • Както в
Сеймен, така и в Одрин, между приятелите, някогашни единомисленици, и мене беше минала черна котка. Ходих ден, ходих два - никои
не ти подава братска ръка, всеки бърза, всеки има работа. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.180). И помнех още, че ние с Вася бяхме приятели от
половин век, че никога не се бяхме карали и никаква черна котка не
може да ни мине път. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.638).
V От народното поверие, че ако черна котка мине път на някого, ще му се случи
нещо лошо.
П КОШАРА:
за вълка говорим, <а> той в кошарата - вж. при ВЪЛК.
459. КОШЕР
1156. като <раздразнен> кошер. А Силно възбудени, раздразнени.
• След катастрофалната загуба на 17 юни 2001 г. земеделският съюз бръмчи като раздразнен кошер. (Труд, бр.27, 2002, с.12).
V От пчеларската професия.
460. КОШНИЦА
1157. изплитам {оплитам) си кошницата {кошничката). Неодобр. А Уреждам нещата в свой интерес, подготвям постигането на личните си цели. • Докато другите наивно вярваха, че работи в общ интерес, той си изплете кошницата и след година вече беше техен
началник. (Р.р.).
1158. с голяма кошница тръгвам {отивам). Неодобр.
С нереално големи очаквания и надежди за нещо. • Галка Каризмата също
тръгна с големи кошници към Лондон, но не съм видял нито една
статия за нея в световните списания. (Галерия, бр.1, 2017, с.55). Човек трябва да разсъждава трезво и да е умерен в очакванията си, не
бива да тръгва с голяма кошница, за да не търпи излишни разочарования. (Р.р.).
283 —
виждам дебелия <край>
461. КРАВА ! КРАВИЧКА
1159. божа кравичка. X Кротък, тих, добър и отстъпчив човек; безобиден човек, който не умее да защитава своето право. • Не виждаш ли,
че тоя заспал мушмурок, тая божа кравичка от ден на ден се засилва
и ще дойде час, помни ми думите, казани от приятеля ти Йосиф Карасулиев, когато ще се извърне, за да те ухапе. (С.Бъчварова, Земя за
прицел, кн.4, с.46). Много се силеше, така ще направи, инак ще направи, ама като видя дебелия край, омекна, стана божа кравичка. (Р.р.).
V По названието на вида насекомо, обожавано както с красивия си вид и с
кротостта си.
1160. дойна крава. Неодобр.
Някой или нещо, постоянно използвани от някого за материално облагодетелстване. • КТБ, освен че е
перла в короната на ДСБ, е и дойна крава на клана Костови. (Телеграф, 28.0.12017, с.5). Включително и чрез напълно компрометираната, корупционна схема на ТЕЛК, превърната в дойна крава от
лъжеинвалиди с луксозни лимозини и мързеливи тунеядии. (Мин. год..
бр.18, 2017, с.9).
♦ пия мляко, без да имам крава - вж. при МЛЯКО.
1161. свещена крава. Книж. А Неприкосновено нещо или личност,
които се ползват с изключително уважение и почит. • Актьорът е свещена крава, обяви новият академичен шеф. (Труд, 16.02.2000). Министър Станков е категоричен, че третата власт не е „свещена крава“. (Труд, бр.118, 2002, с.41). Все още е възможно да се посегне на
свещената крава - бюджета, да се съкрати до минимум държавният апарат и да се орежат разходите. (Сега,.бр.29, 2002, с.11).
V Според будизма кравите са свещени животни, затова се ползват с голяма
почит.
О КРАВИ:
пращам за крави ябълки някого - вж. при ЯБЪЛКА.
462. КРАЙ
1162. виждам дебелия <край>.
Чувствам, разбирам, че ще се
вземат строги мерки срещу мене, че ме очаква нещо неприятно. • Васил
Петков имал нива около храстовото дърво, гдето се намирала четчицата, та затова лесно можел да се отърве, т.е., че като види дебелия край, ще каже, че дошел да си обикаля нивата. (Зах. Стоянов,
Съч., т.П, с.145). Много се силеше, така ще направи, инак ще направи, ама като видя дебелия край, омекна, стана божа кравичка. (Р.р.).
вземам добър край
— 284 —
Ф виждам <появява се> светлина в <дъното на, в края на>
тунела - вж. при СВЕТЛИНА.
Ф власите се давят на края на Дунава - вж. при ВЛАХ.
1163. вземам добър край. А Обрат в развоя на нещо към добър
завършек. • Уплахата се разнесе. Работата вземаше добър край.
(Г. Карасл., Обикн. хора, т. 1, с.43).
Ф в крайна сметка - вж. при СМЕТКА.
1164. в края на краищата. А Като резултат, най-накрая, най-после, в
последна сметка, в крайна сметка; всъщност. • Според някои източници
новият президент в края на краищата е постигнал джентълменска
договорка с правителството. (168 часа, 11—17.01.2002, с.7). Спектакълът
продължи ту в стихове, ту в проза. Вървеше така както той си искаше, а не така както ние искахме. Ние се гърчехме, искахме да се махнем, но в края на краищата се взехме в ръце и се заставихме да изпием
горчивата чаша до дъно. (Ел. Рязанов, Незавършена равносметка, с.208).
1165. връзвам {свързвам) двата края. А Успявам да преживявам
с оскъдни средства; едва преживявам. • Прости сметки показват, че
докато обикновените актьори се чудят как да свързват двата края
с мизерните си възнаграждения, Братова със своите доста посредствени възможности прибира по 60 бона годишно. (Уикенд, бр.51,
2016, с.69). Както е известно, ЦСКА се мъчи да продаде някой от
футболистите си, за да върже двата края. (Шоу, бр.3,2015, с.50).
Ф до края на света - вж. при СВЯТ.
Ф началото на края - вж. при НАЧАЛО.
1166. не се вижда краят на нещо. А Няма скоро да приключи, да
свърши нещо. • Но краят на дупките още не се вижда. (Труд,
14.02.2000).
а КРАЙЪГЪЛЕН:
крайъгълен камък - вж. при КАМЪК.
463. КРАК
1167. вдигам на крак някого или нещо. А Мобилизирам за енергични действия, привеждам в пълна готовност. • Повече от 7 години в
града под тепетата не е имало поръчково убийство. Задвижиха се всички служби, вдигнаха се на крак спецченгетата. Следа от килъра обаче
няма. (Шоу, бр. 3, 2015, с.12). Охраната и управителите на летището
били вдигнати на крак, за да намерят виновник за изчезването на
реквизита. (Телеграф, 27.05.2009, с.12).
— 285 —
клатя си краката
1168. виря си краката. А Безделнича. • По цял ден си вири краката, мързи го, нищо не похваща. (Р.р.)’
1169. в крак съм с нещо. Книж.
Мисля и действам съобразно
някакви изисквания или традиции. • Публикациите му са в крак с найновите постижения в неговата област. (Р.р.). Журналистът, който извървя развитие от най-ниското ниво - репортер в радиото, държи да
е в крак с всичко, което се случва в ефира,. (Уикенд, бр.22, 2017, с.14).
1170. вра {навирам) се в краката на някого. А Преча на някого с
постоянното си навъртане около него. • През цялото време се вре в краката ми и не ме оставя да си гледам работата. (Р.р.).
♦ всяка коза за {на) свой крак - вж. при КОЗА.
Ф вътре съм с двата <си> крака - вж. при ВЪТРЕ.
1171. губя почва под краката си. Книж. А Преставам да бъда
уверен в себе си, проявявам колебание и несигурност. • Все по-видимо
става, че през последната година правителството губи почва под
краката си, проявява несигурност и стъписване от неспособността си да овладее народното негодувание. (Р.р.).
1172. до крак. А За изтребление - всички без изключение. • Когато се връщаха към Константинопол, те попаднаха в капана на Върбишкия проход и бяха изсечени до крак. (Л.Левчев, Убий Българина,
с.122). Гладна година беше, изклаха животните до крак. (Р.р.).
♦ издърпвам килимчето под краката на някого вж. при КИЛИМ.
1173. изправям на крака<та> някого. Книж.
1. Помагам на
някого да се възстанови след претърпяна материална или духовна загуба;
подпомагам го да стане самостоятелен. • След фалита на фирмата
чичо му беше този, който му помогна да се изправи на крака отново
и да започне нов бизнес. (Р.р.). А 2. Подпомагам някого да си възстанови здравето, да се излекува. • След тежкото заболяване на крака го
изправи един народен лечител. (Р.р.).
V В библейските текстове може да се намери негов първообраз, който в семан-
тично отношение няма обаче тази отдалечена смислова придвиженост, макар и да е
налице известно преосмисляне по посока назначение ‘помагам да се съвземе" (напр. 3
Езд. 5:15 „Но Ангелът, който дойде при мене и ми говореше, ме поддържа, укрепи
ме и на нозе ме изправи“).
1174. клатя си краката. Неодобр. А Нищо не правя, бездействам.
• По цял ден си клатят краката, нищо не правят, нямат работа. (Р.р.).
краката ми се клатят
— 286 —
1175. краката ми се клатят (поклащат). А Служебното или общественото ми положение е несигурно; всеки момент мога да загубя службата си, поста си. • Като разбра, че краката му се клатят, началникът на митницата побърза да си осигури солиден политически гръб.
(Р.р.). А инак и бабите от Пет могили до Пелово знаят, че ако на
правосъдието краката му се клатят, то е главно от висящи дела.
(Труд, бр. 137, 2004, с.1).
V В библейските текстове има близки по форма изрази със значение ‘чувствам
се неуверен, несигурен, слаб, немощен* (напр. Пс. 65:9 „Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни“), оттам очевидно той преминава и в речта
ни, а в книжовния език претърпява по-нататъшно развитие на значението.
1176. краката ми се наливат с олово. А От слабост, умора, страх
или силно вълнение не мога да се помръдна, да тръгна, да се движа. •
Толкова дълго и с такова нетърпение беше очаквал този момент, че
сега, като обявиха името му, се почувства неспособен да направи и
крачка - краката му се бяха налели с олово. (Р.р.).
1177. кракът ми няма да стъпи някъде. А Заричам се, че при
никави обстоятелства няма да отида някъде. • На близките си в Искър
споделила, че кракът ù повече няма да стъпи на родна земя, тъй
като се страхувала от похищение. (Уикенд, бр.51, 2016, с.14).
1178. на крак (крака). А 1. За стоене - прав, без да седна. • Влакът беше препълнен, пътувах на крак до София. (Р.р.). A' 2. За преболедуване - прекарвам болестта, без да се залежа на легло. • На крак
изкарах и тази година грипа. (Р.р.). А 3. За бодърстване - без да легна,
без да спя. • Капнал съм от умора, цяло денонощие изкарах на крак.
(Р.р.). X 4. За действена готовност - напълно готов за действие, в очакване на нещо. • Минути по-късно полицията е на крак, а вестта се
разнася бързо из Ловеч. (Уикенд, бр.4, 2017, с.19). А 5. За израз на лично
зачитане ^-,лично, сам. • Нищо че Путин ни дойде на крака. (Ретро,
бр.4.2017, с.44). Всяка сутрин на крак ми носят.кафето. (Р.р.).
Ф на лъжата краката са къси - вж. при КЪС.
1179. на четири крака. А 1. С лазене, лазешком. • Пещерата беше тясна, придвижвахме се на четири крака. (Р.р.). А 2. Пиян до
крайност. • Беше се напил зверски, прибра се на четири крака. (Р.р.).
1180. омекват ми краката, а Уплашвам се. • Ошашавеният кадрови редник се подчинява като хипнотизиран и изчезва с омекнали
крака. (168 часа, бр.1, 2004, с.20).
V По физиологичната реакция.
287 -
стъпвам на краката си
1181. опъвам {изпъвам) краката, а Умирам. • И какво като цял
живот беше тичал за другите, когато опъна краката, никой не се
сети за него и не преля гроба му. (Р.р.)*
Ф оставам без почва под краката си - вж. при ПОЧВА.
1182. отивам {ходя) на крак(а). А Лично, сам посещавам. • ...
дори са въвели някои екстри ходят на крак да събират борчовете,
вместо да разкарват данъкоплатците до касите. (168 часа, 0713.12.2001, с.26).
1183. от крак. А Прав, без да седна. • Пих една боза от крак и
излязох. (Р.р.).
Ф от вратата за краката - вж. при ВРАТА.
1184. падам в {при, пред) краката {нозете) на някого. А 1. Моля за
милост някого. • Заловен на местопрестъплението от ограбваните многократно селски имоти, крадецът падна в краката на разярените мъже, молейки пощада. (Р.р.). А 2. Моля покорно, унизително някого за нещо. • Щяха да го уволнят за самоотлъчване от работа, но като падна
в краката на шефа, успя да се задържи на работното си място. (Р.р.).
V Изразът тръгва от библейските старозаветен и новозаветни текстове, където
се среща твърде често (напр. Мт. 18:29 „тогава другарят му падна пред нозете му,
молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя“).
♦ плюя си на краката {нозете, подметките) вж. при ПЛЮЯ.
♦ подлагам динена кора <под крака> на някого вж. при ДИНЯ.
♦ ритам срещу ръжен<а> / ритам с бос крак ръжена вж. при РЪЖЕН.
1185. с двата крака. А За изпадане в беда - много сериозно, много
тежко, докрай. • С тия големи заеми беше хлътнал с двата крака, не
знаеше как да се спаси. (Р-Р-).
1186. седя крак въз крак. A’ Бездействам. • Мария Ангелова също не седяла крак въз крак. (Труд, бр.34, 2002, с.11).
1187. стъпвам на краката си. А Замогвам се материално, съвземам се, след като съм бил изпаднал в лошо материално положение. • Изпълнителят е останал без кола и без покрив над главата си, изнесъл се
е на квартира и е побъркал от телефонни обаждания Митко Лайнера
с молби да му нареди колкото се може повече участия покрай празници, за да си стъпи на краката. (Уикенд, бр.51, 2016, с.11). Големи мъже
са, трябва да си стъпят на краката. (Уикенд, бр.23, 2014, с.23).
тропвам с крак
— 288 —
1188. тропвам с крак. А Властно, решително заявявам позицията
си. • Никак не приляга в дипломатически и междудържавен план малката и икономически нестабилна България да тропне с крак и да
запротестира. (168 часа, бр.50, 2001, с.2).
♦ хитрата сврака с двата крака / хитрата лисица с двата
крака в капана - вж. при ХИТЪР.
1189. целувам <и> краката на някого.
Държа се угоднически,
сервилно пред някого; подмазвам се, подлизурствам. • Въобще турците
през 1876 г. така са постъпяли с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им целуват краката и да се предават. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.776).
V Първообраз на фразеологизма със значение‘засвидетелствам голяма благодарност, признателност на някого за доброто, което ми е направил9 и ‘засвидетелствам изключително уважение и преклонение пред някого за необикновените
му качества и достойнства9 (напр. Лк. 7:45 „7и целувание не Ми даде; а тая, откак
влязох, не престана да целува нозете Ми“) се използва в библейските текстове.
♦ ял съм кокоши крак - вж. при ЯМ.
П КРАЛСКИ:
цялото кралско войнство - вж. при ВОЙНСТВО.
464. КРАНЧЕ
1190. спирам (врътвам, завинтвам) кранчето. ! секва (спира) кранчето.
Преставам да давам или да отпускам нещо; спирам материалната
подкрепа. • Май световните финансови институции ни намериха цаката. Те откриха универсалния подход, въз основа на който могат да ни
спрат кранчето винаги, когато им хрумне. (168 часа, 26.09.-2.10.2003,
с.2). От ноември 1999 обаче общината завинти кранчето изцяло - местният бюджет също закъса здраво. (Труд, 15.01.2000). Ако преди да стане прочут с „благотворителността си“ Марко е вземал по някой лев и
от дейността на видинската си фирма, „ Стеф-Ко “ ЕООД, то и кранчето оттам също е секнало. (Труд, бр.21, 2004, с.2). Според нейни приятелки било въпрос на време да му врътне финансовото кранче, което и
без това било понамаляло напоследък. (Галерия, бр.З /67/, 2011, с.8).
а КРАСКА:
сгъстявам боите (краските) - вж. при БОЯ.
п КРАСТАВ:
краставите магарета през девет баира се надушват вж. при МАГАРЕ.
289—'
хващам в крачка някого
465. КРАСТАВИЦА
1191. на кого продаваш тия краставици, ж Не се опитвай да ме
лъжеш и заблуждаваш, мене не можеш да ме излъжеш. • На кого продаваш тия краставици? — каза той. - Аз съм бойковчанин, познавам на
хората му и зъбите, гдето се е казало. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.253).
п КРАТУНА:
дебела {букова) глава {кратуна) - вж. при ГЛАВА,
не ми увира главата {пренебр. кратуната, тиквата) вж. при ГЛАВА.
прокопсам като синигер в кратуна - вж. при ПРОКОПСАМ.
466. КРАЧКА
1192. в крачка. А В хода на изпълнение на нещо, без предварителна
подготовка. • Сега бюджетната комисия безпроблемно гази правил-*
ника си като се събира на извънредни заседания, редактира законите в крачка - заради нечий интерес или пък заради досадна грешка,
допусната от недоглеждане. (Сега, 15.12.2003^ с.11). Съпругата ми
Мария учеше иврит, а аз работех ту на строеж, ту в цех за хладилници. Езика научих в крачка. (Мин. год., бр.7, 2017, с.5).
1193. <и> две крачки не мога да направя сам. А Липсва ми всякаква увереност, самостоятелност. • Две крачки не може да направи
сам, все някой трябва да го подтиква, да го води. (Р.р.).
1194. правя първа крачка. А Започвам нещо, поставям му начало.
• Той май е и първият български премиер, който ще запише присъствие на Олимпиада. Браво, все някой трябва да направи първата крачка. (168 часа, бр.21, 2004, с.2).
1195. с бърза крачка. ! с бързи крачки. А Много бързо, ускорено,
устремно. • СЕМ смени НСРТ и започна с бърза крачка да трупа гаф
след гаф. (Труд, 22.12.2001, с.10).
1196. хващам в крачка някого. Жарг. А В момента на изневяра,
престъпление и др. под. • Бившата на Коцето не пропусна да каже, че
го хващала в крачка десетки пъти. (България днес, бр.95, 2013, с.15).
Полицаите дебнели няколко дни Гара, за да го хване в крачка. (Уикенд,
бр.2,2011, с.80).
п КРЕВАТЕН:
креватна гимнастика - вж. при ГИМНАСТИКА.
п КРЕЗ:
богат като Крез - вж. при БОГАТ.
вземам под крилото си някого
290 —
п КРИВ:
виждам през крив макарон нещо - вж. при МАКАРОН,
вървя (ходя) по крив<и> (лош<и>) път<ища> - вж. при ПЪТ,,
излиза ми крива сметката - вж. при СМЕТКА.
криво-ляво - вж. при ЛЯВ.
п КРИВВАМ:
криввам от пътя - вж. при ПЪТ,.
а КРИВЯ:
кривя си душата - вж. при ДУША.
кривя си шапката (калпака) - вж. при ШАПКА.
п КРИЛАТ:
крилати думи / крилата фраза / крилата мисъл - вж. при ДУМА.
467. КРИЛО
1197. вземам под крилото си някого. Книж. X Вземам под своя защита, под свое покровителство някого, за когото полагам специални грижи и внимание, като го пазя от неблагоприятни обстоятелства, сблъсъци, неприятности. •
Иман пък, която също е била манекенка, я взела под крилото си в началото
на кариерата ù. (Труд, 21.06. 2001, с.14). След смъртта му бившият полицай
взе под крилото си част от хората на убития. (168 часа, бр.22, 2004, с.5).
1198. давам криле на някого или на нещо. Книж. х 1. За човек придавам самочувствие на някого, насърчавам го, въодушевявам го да
изпълни нещо. • Малко са хората, които притежават рядката способност да дават криле на другите и да се радват на успехите им.
(Р.р.). X 2. За нещо - позволявам да се разгърне с пълна мощ. • Трябва
да се дават криле на предприемчивостта и съзиданието. Само така ще излезем от блатото на бездействието и разрухата. (Р.р.).
1199. израстват ми криле. Книж. X Повишава ми се самочувствието, чувствам желание и готовност да извърша големи дела. • Когато
прочете рецензията, на младия поет израснаха криле, (Р.р.).
468. КРИМКА
1200. стара кримка (вълк), X Опитен, обигран човек. • Него не
можеш го излъга, той е стара кримка. (Р.р.).
й КРИТИЧЕН:
критична точка - вж. при ТОЧКА.
□ КРОКОДИЛСКИ:
<лея> крокодилски сълзи - вж. при СЪЛЗИ.
291
кръвта вода не става
469. КРОТКО
1201. давам го по-кротко. X По-спокойно и по-уравновесено. •
Този път той бе в компанията на сина си Кристофор и го даваше покротко. (Труд, 22.12.2001, с. 17).
1202. со кротце, со благо, ж Спокойно, с доброта и човечност. • Со
кротце, со благо човек може да постигне всичко в тоя живот. (Р.р.).
п КРОЯ:
кроя (скроявам) шапката на някого - вж. при ШАПКА.
п КРУМОВИ:
Крумови закони - вж. при ЗАКОН.
470. КРУША
1203. капят като круши. А За много хора - отпадат отнякъде. •
Те капеха като круши един по един, попотени и разхлихтени. (Зах.
Стоянов, Сьч., т.1, с.466).
1204. обирам си крушите (парцалите). Пренебр. А. Махам се с
облекчение отнякъде, напускам, отивам си. • Колкото кучлаци имаше
по нашите колиби, всичките си обраха крушите миналата нощ. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.511). Сега и четиримата трябва да си обираме
крушите от Службата! Така мисля аз - добави Терзиев. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.102).
471. КРЪВ
1205. гбреща кръв. А Буен човек. • Ето това е гореща кръв, ето
това е себеотрицание. Браво, Петър, браво, Василев. (168 часа, бр.37,
2002, с.2).
1206. кипва ми кръвта. А Обхваща ме силна възбуда за смели и
решителни действия. • Аз и тука няма да кажа, че „ми кипна кръвта“,
че се залових за оръжие да отмъстявам. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.554).
1207. кръвта вода не става. Книж. А Човек не изменя на предопределеността си от произхода и призванието си. • Родителите му са известни музиканти и както виждате кръвта вода не става. (Телевиз.
пред., 26.12.2003). 24-годишният младеж още преди няколко години
заяви, че не желае да бъде актьор като дядо си и баща си. Но явно
кръвта вода не става. (Мин. год., бр.9, 2017, с.25).
V От народна пословица.
Ф плът и кръв - вж. при ПЛЪТ.
от (в) кръвната група...
-292-
1208. от (#) кръвната група на някого, Книж. ж С една и съща
идейна, духовна нагласа. • Възможността БСП да използва политици,
които не принадлежат към нея, но са в нейната кръвна група, не
означава да се отрече от себе си, нито означава, че им дава шансове
те да закопаят партията. (Мин. год., бр. 32, 2016, с.7).
V От медицинската практика.
1209. преливам (вливам) кръв, а Изкуствено подсилвам. • Не
щат да преливат кръв за здравето на демокрацията. Тя отдавна
боледува. (Труд, 02.07.2001, с.14). Матеус влива чужда кръв в националния. (Монитор, 08.03.11).
V От медицинската практика.
1210. синя кръв. Книж.
Човек с благородническо, с аристократическо потекло. • По време на турското робство благородническите
ни родове не оцеляват, затова след Освобождението се налага да се
търси синя кръв отвън, от странство. (Р.р.).
V Началото си изразът води от исп. la sangue azul. Така се определяли аристок-
ратичните семейства от провинция Кастилия, които пазели чистотата на своята раса,
като не допускали смесени бракове с маври, т.е. хора с тъмна кожа. При хората с бяла
кожа вените се открояват ясно, поради което кръвта им изглеждала синя. Оттам и
изразът „синя кръв“.
472. КРЪВНО
1211. вдигам (качвам) кръвното на някого.
Изнервям, ядосвам силно някого. • А Надежда няма вече да вдига кръвното след поредната му изцепка. (168 часа, бр.37, 2002, с. 13). Понякога Кадриев
вдигал кръвното на най-нервните зрители с фъфленето и лапсусите
си. (Уикенд, бр.12, 2017, с.21).
473. КРЪГ
♦ деветият кръг на ада - вж. при ДЕВЕТ.
1212. в тесен кръг. А Ограничен състав хора, специално подбрани.
• Церемонията ще е в тесен кръг и по всяка вероятност на морето.
(Уикенд, бр. 10,2011 ).
1213. омагьосан кръг. Книж.
Затруднено положение, от което
не може да се намери изход; безизходно положение. • Той прави много
сериозни промени, но всъщност се въртим в омагьосан кръг. ... Въртим се в един омагьосан кръг, а учениците стават все по-необразовани. (Телеграф, 29.08.2016, с.13).
-293
разпъвам на кръст някого
п КРЪГЪЛ:
кръгла маса - вж. при МАСА,
кръгла нула - вж. при НУЛА.
474. КРЪСТ!
1214. не изправям кръст. А Работя непрекъснато, най-усилно. •
Майка му не изправяше кръст от работа, само и само да го изучи, а
той се пилееше из града. (Р.р.).
1215. удар под кръста, А Неочаквани коварни, непочтени нападки. •
Очаквам удари под кръста. (168 часа, 26.09.-02.10.2003, с.12). Никол и
Том си размениха още удари под кръста, къде елегантно, къде не чак
толкова. (168 часа, 25.12.-03.01.2002, с.51). Що се отнася до номера на
Славомир Цанков, регистрирал движение досущ като царското, там
никой не е застрахован от удари под кръста. (24 часа, 23.04.2001, с. 10).
1216. чупка в кръста. / чупя кръст.
Подмазване, угодничене.
Подмазвам се, угоднича. • Всеки се спасяваше кой както може, но
задължително с дълбока чупка в кръста. (Труд, бр.63, 2002, с. 10). Беше свикнал да чупи кръст пред началниците, затова и нямаше особени проблеми в работата. (Р.р.).
475. КРЪСТ2
♦ две думи на кръст не мога да кажа - вж. при ДУМА.
♦ жив ми кръст - вж. при ЖИВ.
1217. нося кръста си. А Търпеливо приемам отредените ми от живота трудности, понасям мъки и страдания. • Нека си живеят, както
сметнат за добре, и сами да си носят кръста, каза по адрес на мързеливите си братя ромската певица. (Уикенд, бр.23, 2014, с.23). Просто с достойнство си носеше кръста. (Мин. год., бр.8, 2017, с.14).
V По библейското предание, според което Иисус сам носи кръста, на който бива
разпънат, и от думите на Иисус към последователите му да имат решимостта „да
вземат кръста си“ (Мт. 10:38, 16:24) и „да носят кръста си всеки ден“ (Лк. 9:23,
14:27). Може да се предполага, че в тези свои думи Иисус влага по-конкретно съдържание, а именно духовно да бъдат подготвени за всякакви изпитания и страдания,
включително и да приемат смирено смъртта в името на своята вяра. Преосмислянето
на кръсното разпятие след Иисусовата смърт вече създава онази смислово-образна
атмосфера, в която на метонимична основа се извършва преосмислянето на тези изрази и заживяването им като фразеологични единици.
1218. разпъвам на кръст някого. Книж. А Подлагам на мъчения,
на изпитания някого. • Да имаше как на кръст щяха да разпънат дядо
слагам кръст на нещо
-294-
си само да узнаят къде е заровено златото, за което потайно се
шушукаше. (Р.р.). Пак те бяха готови да разпънат Тръмп на кръст
заради анонсите му за стопляне на отношенията с Кремъл. (Уикенд,
бр.22, 2017, с.31).
V Разпъването на кръст е било общоприето смъртно наказание за особено тежки
престъпления у римляните, въведено от тях в Палестина. Осъденият, преди да бъде
окачен на кръста, бивал жестоко бичуван с камшик, след което трябвало да носи своя
кръст до лобното си място. Там той бивал разсъбличан и повесван на кръста чрез
привързвания с върви и пригвоздяване на ръцете и краката. Смъртта на кръста била
особено мъчителна, разпънатият умирал бавно, в големи мъки, агонизирал в продължение на много часове, а понякога и на дни.
Смъртта на кръста до Иисусового разпятие се смята за най-позорната смърт.
Иисусовата гибел обаче преосмисля кръстното разпятие. За християните то се превръща в сивмол на вечен живот, изкупен със смирение, страдания и мъки. Оттук води
началото си и съвременният фразеологизъм „разпъвам на кръст“, имащ най-общото
значение 'измъчвам някого'.
1219. слагам кръст на нещо. А Слагам край на нещо. • Приятелите
ù са истински притеснени, че звездата е на път да стане алкохоличка,
което ще сложи кръст на кариерата ù. (Галерия, бр.25, 2017, с.23).
1220. тежък кръст. А Трудна съдба, тежки изпитания. • Кръстът
на бъдещия омбудсман е тежък. Върху него ще се стоварят болките и страданията на хората. (Труд, бр.145, 2004, с.10).
V По библейското предание за края на Иисус върху кръста.
1221. честен кръст. А Истина казвам, кълна се. • Честен кръст,
такова нещо не съм казвал. (Р.р.).
V От религиозния обичай кръстене.
476. КРЪСТНИК
1222. намирам си кръстника. А Попадам на по-опитин човек от
мене, който успява да се справи с мене и да ми даде заслуженото. • След
няколко месеца цар Борис стори още една, по-голяма, дебелащина с
мене; но тоя път си намери майстора. (К.Христов, Ад в Рая, с. 121).
Много се е разпасал нашият човек, ама ще си намери кръстника. (Р.р.).
477. КРЪСТОНОСЕН
1223. кръстоносен поход срещу нещо или някого. Книж. А Всеобхватна акция срещу нещо или някого. • От сърцето на XX век през втората му половина потекоха друг вид походи. Ще спомена само един
— неокръстоносния поход против комунизма, обявен от президента
Роналд Рейгън. (Л.Левчев, Убий Българина, С.Д52). Не виждате ли, че
— 295 —
кукла на конци
това е стил и същност на всички идеологически кръстоносни походи, които напомнят разцвета на светата инквизиция. (ЛЛевчев, Убий
Българина, с.59).
V По историческите факти за многобройните кръстоносни походи през Средновековието за освобождаването на Иерусалим.
О КРЪСТОСВАМ:
кръстосвам (меря, мета) улиците - вж. при УЛИЦА,
кръстосвам шпага ~ вж. при ШПАГА.
п КРЪСТОСАН:
попадам под кръстосан огън - вж. при ОГЪН.
478. КРЪСТЯ СЕ
1224. да се кръстиш с двете ръце. А Възклицание за израз на
недоумение, недоволство, възмущение от нещо нередно, необичайно; да
се чудиш и маеш. • Гледаш какво става напоследък в държавата и
ти иде да се кръстиш с двете ръце, сякаш всички са полудели. (Р.р.)V От религиозния обичай кръстене, който се прави с дясната ръка, но не и с
двете ръце.
479. КУКИЧКА
1225. захапвам кукичката (съдинката). л. Оставям се да бъда
измамен, подведен, излъган. • Първанов засега не захапва кукичката
и обяснява, че разделението е естествен процес на „нова“ и „стара“ левица. (168 часа, бр.9, 2001, с.7).
V От риболова.
480. КУКЛА
1226. кукла на конци. А Послушен изпълнител на чужда воля. •
На практика това означава, че при добре „организирана“ конференция, дори и да бъде избрана Надежда, тя ще бъде превърната в кукла на конци. (168 часа, бр.7, 2002, c-.ll). Тази седмица обаче и обикновените хора в държавата разбраха, че генералът е кукла на конци.
(Стандарт, бр.3343, 2002, с.12). Той допълни, че президентът не трябва
да е кукла на конци, която да подава ножиците на министър-председателя, за да реже лентичките. (Уикенд, бр.41, 2011).
V От кукления театър, в който куклите се движат от кукловода с конци, привързани към различните части на куклата.
на ти си куклите, дай си ми...
-296-
1227. на ти си куклите, дай си ми парцалките. Ирон. X Разваляме си приятелските отношения; скарваме се поради незначителна причина. • И сега какво, на ти си куклите, дай си ми парцалките. Не ти
ли се вижда смешно и дребнаво! (Р.р.).
V От сферата на детските игри и взаимоотношения.
481. КУКОВДЕН
1228. на куковден {куково лято). Ирон. А За подчертана увереност,
че нещо няма да се осъществи: никога. • Е, хапнете се сега отзад, дето
устата ви ще стигне на куков ден. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с. 193).
Обещали му хубаво жилище, намекнали, че ако откаже, ще види Ленинската награда (за която впрочем той беше представен за ролята на
Хамлет) на куково лято. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.347).
482. КУКУВИЦА
1229. като кукувица. А За живеене - самотно. • Живееше от
години сама в къщата, като кукувица без роднини и близки. (Р.р.).
V От народните представи за кукувицата като птица, която обитава изоставени
къщи и постройки и вещае нещастия.
П КУКУ РИГАМ:
петелът ми пее {не пее) {кукурига ! не кукурига) вж. при ПЕТЕЛ.
КУКУРИГУ
483.
1230. <танто> за кукуригу. Пренебр. А Безполезна, безсмислена замяна. • И след това танто за кукуригу. (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.17).
484. КУКУРЯК
1231. свеж като кукуряк. Ирон. А Много бодър, много свеж, жизнен,
здрав. • За разлика от мен той е свеж като кукуряк. (168 часа, бр. 12„ с.25).
V Растението кукуряк остава свежо и през зимата, без да се влияе от студа и
снеговете, затова то е и първото, което възвестява след разтопяването на снеговете
началото на пролетта.
485. КУЛА
1232. градя въздушни кули {замъци). Книж. А Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам си. • Вмес-
-297 -
правя (създавам) си кумири
то да се захване с нещо реално, той си гради въздушни замъци и
живее в измисления си свят. (Труд, бр.235, 2002, с. 13).
Изразът тръгва от Испания. След голямата победа над маврите (1095 г.)
кралят на Кастилия Алфонс VI щедро награждава военачалника Хенрих Бургундски
със земи в Испания, на които Хенрих построил великолепни замъци. Много военачалници след него мечтали да повторят неговия успех и да построят такива замъци, но тъй
като това не се случвало, такива замъци оставали само в мечтите им. Оттам тръгнал
ироничният израз „строене на замъци във въздуха“.[ЕС].
1233. кула от слонова кост. Книж.
Свят на високи чувства и
творчески устрем, далеко от реалния живот и от неговата суета. • Поетите-символисти заселват творческата си муза в кули от слонова
кост. (Р.р.).
La tour d’ivore. Образът получава популярност от поезията на френския
поет и критик Ш. Сент-Бьоф, макар че той е използван далеко преди това в старинна
католическа молитва, в която чистотата и непорочността на Дева Мария се уподобява на
кула от слонова кост. Истинското му начало обаче е в библейските текстове (напр. Песн.
7:5 „шията ти - като стьлп от слонова кост; очите ти - Есевонски езера“).[ЕС].
1234. <като> пясъчна кула. Книж. А За рухване на нещо - Много бързо и лесно. • Обявеният от Бен Ладен световен джихад не се
състоя, а създаденият от талибаните в Афганистан средновековен
халифат рухна като пясъчна кула. (Стандарт, 19.12.2001, с.З). Тази
плоска лъжа рухва като пясъчна кула. (168 часа, бр.12, 2004, с.28).
486, КУЛИСИ
1235. зад кулисите. Книж. А Скрито, тайно. • По-скоро както
винаги зад кулисите наднича двоен стандарт. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.83). Видимо всичко вървеше гладко и благоприлично, но всъщност
договарянията и скандалите ставаха зад кулисите. (Р.р.).
театралното изкуство.
487. КУМИР
1236. правя (създавам) си кумири. / не си прави (създавай) кумири. Книж. А Прекланям се пред въздигнати до обожествяване личности и
идеи. • Съвременните млади хора си правят кумири от нашумелите
артисти, музиканти, манекени, като сляпо им подражават, а е казано „Не си прави кумири, защото те водят до страдания“. (Р.р.).
V Не само формален, но до голяма степен и смислов първообраз на фразеологизма
може да се види в библейските текстове (напр. Изх. 20:4, J3e си прави кумир и никакво
изображение на онова, що е горе на небето“. Първата заповед в Закона, даден от Господ
на Мойсей, е насочен против идолопоклонничеството. Най-големите беди, както свиде-
като куршум
— 298 —
телстват библейските книги, за израилигяниге са последица от неспазването на тази главна
Божия заповед. Всъщност и съвременният свят доказва, че издигането в култ на една или
друга идеология, на едни или други личности, скъпо се заплаща от хората.
а КУМОВА:
от кумова срама - вж. при СРАМ.
а КУП:
през куп за грош - вж. при ГРОШ.
п КУПЕШКИ:
купешки (думи) приказки - вж. при ПРИКАЗКИ.
488. КУРШУМ
1237. като куршум. A L За тежест - много тежък. • Гледаш го
нищо и никакво детенце, а тежи като куршум. (Р.р.). А 2. За бързина
- изключително бързо. • Докато му поставиш задачата, и той вече
лети като куршум. (Р.р.).
1238. с един куршум - два заека. А Двойна цел или голяма облага, постигната с минимални средства и усилия. • Избирайки това растение, вие ще можете с един куршум да убиете два заека: не само
да изсушите мястото, но и да му придадете неповторима декоративност. (Уикенд, бр.23, 2014, с.76). Така единствен успя — този мелез
с немска и еврейска кръв - да удари с един куршум не два, а три
заека. (Йл. Бешков, Словото на Бешков, с.2ОЗ).
489. КУТИЯ ! КУТИЙКА
1239. като кутийка. А Спретнато, уредено, красиво, хубаво. • Направиха ви нашите предшественици „ табашко училище “ като кутийка, вие пак щръклеете. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.319). Направих ви
метро като кутийка - хубаво, модерно, подредено (Б.Б.).
4» кутията на Пандора - вж. при ПАНДОРА.
1240. черна кутия. А Освен за название на устройство, което записва работата на някаква машина, изразът има и преосмислено ироническо
значение за работата на бюрократически структура с неясни, непрозрачни и
объркани механизми, по които се вземат решения в нея. • Работата на
Комисията по енергетико дълги години беше черна кутия. Никой не
можеше да разбере как се формират енергийните такси. (Р.Р.)
V Изразът се появява за пръв път в книгата на Уилям Ашби „Въведение в
кибернетиката“ (1956 г.), в която се има предвид система, чието устройство е неизвестно, но се знае как тя реагира на външни въздействия.
-299-
като куче
490. КУФАР
1241. стягам си куфара {куфарите). А Готвя се за път, да замина
някъде; напускам някакво място. • Красивата блондинка си взела дълъг отпуск и стегнала куфарите за България. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.14). А нашите да стягат куфарите, без да се притесняват от атентати, безредици и изперкали агресори. (Телеграф, 08.08.2016, с.12).
491. КУХНЯ
1242. в кухнята на нещо, Публ. А Скритата от общественото внимание подготвителна работа на публични изяви. • Иронично казва Осман Октай, който твърди, че „12 години стои в кухнята на ДПС и
то не като статист“. (168 часа, 26.10.-01.11.2001, с.12).
1243. {човек, хора) от кухнята. Публ. А От достоверен вътрешен
източник. • Двата концерна няма да жалят средства и нерви, за да
се докопат до благоевградската фирма, убедени са хора от кухнята. (168 часа, 19-25.12.2003, с.18). Според хора от кухнята възможностите на нечисти игри и упражняване на груб политически натиск този път ще бъдат още по-големи. (168 часа, 19-25.12.2003, с.15).
*
492. КУЦ
1244. куцо {кьораво) и сакато. Пренебр. л Всички - годни и негодни, способни и неспособни. • На следващия ден е мачът с Франция.
Куцо à сакато, голо и босо, Сулъо и Пулъо хукват към „Васил Левски “. (Мин. год., бр. 10, 2017, с.55).
493. КУЧЕ
Ф вълк куче става ли? - вж. при ВЪЛК.
1245. вярно куче. А Крайно предан и верен някому човек, готов да
изпълни всякакви негови заповеди. • На него мога да разчитам безусловно, той ми е вярно куче, доказвал е предаността си неведнъж. (Р.р.).
1246. знаят ме и кучетата. А Много съм известен. • Циганката
ù предрекла: „Ти ще станеш герой на мегдана и кучетата ще те
знаят“. (Телеграф, 28.01.2017, с.5).
1247. като куче, а 1. За вярност - много съм верен, предан. • Спечелиш ли доверието му, беше верен като куче. (Р.р.). А 2. За живеене - много
страдам, тегля. • Животът му беше непоносим, теглеше като куче. (Р.р.).
Ф <и куче> езика си няма да помръдне - вж. при ЕЗИК.
коля кучето
- 300-
1248. коля кучето, ж Пълен, всевластен господар съм аз, за всичко
се слуша моята воля. • Казах, че Хасан ага колеше кучето в Троян.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.592). Окръжни управители - върховни началници на окръзите до 19 май 1934 година - богати хора, с голяма власт
и влияние в окръзите. Те „колеха /дгчето там". (М.Топалов, Буров, с.56).
V От древната прабългарска практика жрецът да прави предсказания по вът-
решностите на заклано от него куче.
1249. куче влачи, <диря няма>.
Без да се търси отговорност;
безотговорно, ненаказано. • Държавата беше съзнателно превърната
в разграден двор, граби се на поразия народното имущество, няма
отговорност, няма съд, куче влачи, диря няма. (Р.р.)- JKaino се възземете, ще ми върнете борча с лихвите, а лихвата ми е наполеонче на
годината. " - заплашвал ги той. Но никого не вписвал в тефтера си,
ами махал с ръка. „Куче влачи - диря няма. Карай да върви!" (А.Гуляшки, Злат, руно, с.344).
Ф куче марка - вж. при МАРКА.
1250. кучета да ядат някого. ! кучета го яли. А Никак не ме интересува някой, да става каквото ще с него. • А на България да ù се разкаже играта, най-меко казано. Народа кучета го яли, на кого му пука.
(Ретро, бр.50, 2016, с.13). Имах някакви заблуждения три-четири месеца след 10 ноември, че може да се работи за общото благо, но то
какво се оказа, че всеки гледа да се докопа само до депутатско място, а народа да го ядат кучетата. (Мин. год., бр.2, 2010, с.9).
1251. кучетата (си) лаят, <а> керванът си върви. X Нещо продължава да е случва или развива, въпреки че много се говори или осъжда
от хората. • И ще продължим за живеем на принципа: кучетата си
лаят, кервйнът си върви. (Мин. год., бр.9, 2017, с.Ю). Разбира се, поговорката „Кучетата лаят, керванът си върви" е грубовата, но и
рецензентите не са се церемонили много-много с мен. (Ел.Рязанов,
Незавършена равносметка, с.646). Какво от многото закани от страна на политиците срещу корупцията, кучетата си лаят, керванът
си върви, резултат никакъв. (Р.р.).
Ф <кучето> скачаем) според тоягата - вж. при ТОЯГА.
Ф кучешко време - вж. при ВРЕМЕ.
Ф на кучето в задника - вж. при ЗАДНИК.
1252. на умряло куче нож вадя. Ирон, А Проявявам смелост, когато всъщност няма никаква опасност. • Напомням на всички, които се
опитват да се упражняват да ме „хейтват" и „хранят", че не вадя
„на умряло куче нож". (Уикенд, бр.4, 2017, с.22).
301
бързата кучка, слепи ги ражда
1253. по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв. X Не се прави излишно на герой. • Обвиняваха го в малодушие и страх, че му е
липсвала смелост да се намеси в избухналия скандал, когато е станало убийството, той се успокояваше с мисълта - по-добре живо
куче, отколкото мъртъв лъв. (Р.р.).
V Първоизточникът на библейската фраза е в Книга Еклисиаст (9:4 „Който е
още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели
мъртъв лъв“).
1254. по куче да хвърлиш, ще удариш някого. X За подчертаване,
че някой или нещо (изразено със следващо съществително) е в много голямо
количество, много често се среща. • По куче камък да хвърлиш, ще удариш коалиционен партньор, надушил властта. (Стандарт, бр.8570,2016, с.Ю).
1255. премигам {мигам) като куче в лапавица. X Гледам виновно. • Баба, аз искам да заколя тоя комита - говореше то и се увиваше
покрай своя честит родител, а наша милост надничаше из тъмната
стая, примигваше като куче в лапавица. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.593).
1256. разлайвам кучетата. А Вдигам излишен шум около нещо;
предизвиквам безрезултатни публични коментари. • И какво промени като каза истината, само разлая кучетата. (Р.р.).
V От селския живот.
1257. старо куче съм. А Изпитан, много опитен, обигран; ветеран.
• Сотир е старо куче в радиото. (168 часа, бр.12, 2002, с.25). Старите кучета спасиха синия сезон. (Телеграф, 10.05.10)
1258. храни куче, да те лае. А Получавам черна неблагодарност
от свой човек. • Най-много човек страда, когато му се отплащат с
неблагодарност, не случайно е казано храни куче, да те лае. (Р.р.).
Дядо Максим доживя от свой владика да чуе хулни думи. „Храни
владика, да те лае“. (Труд, 20.12.2001, с.З).
V От народна пословица.
♦ яли ми кучета главата - вж. при ГЛАВА.
п КУЧЕШКИ:
кучешко време - вж. први ВРЕМЕ.
494. КУЧКА
1259. бързата кучка, слепи ги ражда. А Прибързаността води до
лоши резултати, до некачественост. • Не се прави като тебе, защото
бързата кучка слепи ги ражда. (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.54).
V От народна пословица.
като кучка в каручка
302 —
1260. като кучка (куче) в каручка (каруца). Ирон. А. Много добре, чудесно (се наредих). • Насадил се човекът като кучка в каручка и
хич не му пука. (Р.р.).
495. КЪДЕ
Ф де (къде) се е чуло и видяло - вж. при ЧУЯ.
♦ къде (де) го биеш, къде (де) се пука - вж. при БИЯ.
Ф къде го стяга (стиска, убива) чепика - вж. при ЧЕПИК.
1261. от немай-къде. А По необходимост, по принуда, поради невъзможност да се постъпи по друг начин. • ... потрудих се да докажа,
доколкото го изискваше мисията ми, че от немай-къде съм навлякъл
на себе си дрипавите рупалански дрехи, подсуках си едното мустаче
и захванах да си кривя окото към дядовата попова дъщеря... Младини! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.269).
□ КЪДЕТО:
жъна, което (където) не съм сял - вж. при ЖЪНА,
където ме тегли сърцето - вж. при СЪРЦЕ,
където (дето) ми видят очите - вж. при ОКО.
496. КЪЛБО
1262. кълбо от нерви съм. X Силно изнервен и напрегнат съм. •
„Бях кълбо от нерви, понеже знаех, че Нанси е взискателен към прическата му“ спомня си Захира. (24 часа, 10.12.2001, с.58).
497. КЪНКИ
1263. връзвам кънките. Жарг. А Напивам се; прекалявам с алкохола. • Дядо Коледа „върза кънките“. (Стандарт, бр.6447, 2010).
п КЪРВАВ:
кървава баня - вж. при БАНЯ,
мътна и кървава - вж. при МЪТЕН.
498. КЪПАН
1264. като къпан. А За сън - дълбоко и спокойно спя. • Цял ден детето тича по двора, гони животните, а вечер спи като къпано. (Р.р.).
499. КЪРПА
1265. в кърпа ми е вързано, а Напълно сигурен, гарантиран. • Победата им беше в кърпа вързана и футболистите на Левски, и фено-
- 303 -
на лъжата краката са къси
вете, знаеха това. (Спортен свят, 2012). С такава дисциплина като вашата провалът ни е в кърпа вързан. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.133).
V От народния обичай ценностите да се вразват в кърпа, да е сигурно опазването им.
1266. сменям като носни кърпи(чки) някого или нещо, А Сменям нещо много често, без да се замислям, без да го ценя. • Позната е
картинката, когато млад човек весело си прекарва времето, сменяйки приятелите като носни кърпи. (Стандарт, 09.03.2001, с.32). В
Европа плащат обезщетения и колата става чисто нова. Но пък
имотните европейци сменят возилата си като носни кърпички.
(Стандарт, бр.3481, 2002, с.12).
500. КЪРПЯ
1267. кърпя положението. А Временйо, за момента решавам някакъв проблем. • Нашите власти кърпят положението на парче и се
движат на къси отсечки - първо да стигнем Прага, пък после ще му
мислим. (Труд, бр. 242, 2002, с.12).
501. КЪРТИЦА
1268. имам къртица някъде.
Имам подставено лице, което шпионира. • СДС имал къртици в НДС (Труд, 13.12.2001, с.З).
V От полицейско-разузнавателната практика за внедряване на таен агент в някаква човешка среда, представляваща специален интерес.
502. КЪС
♦ държа на къса каишка някого - вж. при КАИШКА.
1269. имам къса памет. А Лесно и бързо забравям. • Тъжно е, че
за доброто хората имат къса памет. (Р.р.).
Ф късата клечка {изтеглям, оставам) - вж. при КЛЕЧКА.
♦ къс ми е фитила - вж. при ФИТИЛ.
1270. на лъжата краката са къси. А Лъжецът сам се разобличава; истината бързо се разбира. • Ако на лъжата краката са къси, на
бедността ръката е дълга. (24 часа, 10.12.2001, с.9). Играха така известно време, добре, ама на лъжата краката са къси, а Сърбия е
малка и народът се разбунтува. (Стандарт, 18.06.2001, с.22).
V От народна пословица.
режа късо (изкъсо)
-304
1271. режа късо (изкъсо), а Говоря кратко и стегнато. • Не обичаше да обяснява много, режеше късо и всичко се изпълняваше точно, и навреме. (Р.р.).
♦ тегля (изтеглям) късата сламка - вж. при СЛАМКА.
503. КЪСАМ
♦
♦
♦
♦
♦
деля (отделям, късам) от залъка си - вж. при ЗАЛЪК.
<късам> пъпна</м«> връв - вж. при ВРЪВ.
късам нервите на някого - вж. при НЕРВИ.
къса ми се сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
скубя (късам) си косите (косата) - вж. йри КОСА.
1272. та се късам. А След главно изречение. Извънредно много,
много силно. • Детето ревеше, та се късаше, но никой, не му обръщаше внимание. (Р.р.).
504. КЪСМЕТ
1273. ритам си късмета. А Сам провалям нещо, което е в моя
полза. • Като беше глупав да си рита късмета, нека сега се мъчи.
(Р.р.).
1274. хващам късмета за опашката. А Случайно спечелвам, сполучвам случайно. • И днес много играчи се опитват да хванат късмета за опашката. (НЛО, 03-09.04.2001, с.З).
□ КЪСНО:
рано или късно - вж. при РАНО.
о КЪТЕН:
познавам (зная) и кътните зъби на някого - вж. при ЗЪБ.
а КЪЩА:
градя (строя) <дом, къща> на (върху) пясък - вж. при ПЯСЪК,
не го пускат в селото, <а> той пита за поповата къща вж. при СЕЛО.
505. КЬОРАВ
Ф куцо (кьораво) и сакато - вж. при КУЦ.
1275. удрям кьоравото. А Успявам да придобия, да спечеля нещо
по лесния начин, без особени усилия и без разноски. • Наградата ни за
тоя денонощен труд е, колкото кьораво можем да ударим; но като
— 305 —
лежа на лаврите си
за нас от долна ръка хора - остава ли кьораво, дордето са агите,
които с кола зайци ловят? (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.611-612).
506. КЮП
1276. в кюпа. А На едно място сред многото. • Но Рахнев е сбъркал едно, трябваше да сложи всички в кюпа. (Стандарт, бр. 6079, 2009).
Един повече, един по-малко, кой ти гледа, всичко в кюпа. (Р.р.).
А
507. ЛАБИРИНТ
1277. лабиринта на Минотавъра. Книж. А Безизходна ситуация. •
Стената от закони, тълкувания и „интереси“ ни завъртат в „лабиринта на Минотавъра“ без спасителна нишка. (Мин год., бр.7, 2017, с.11).
V Изразът е свързан с мита за атинския герой Тезей, който извършва опасен
подвиг, спасявайки седем юноши и седем девойки, жертвани от атиняните по заповед
на критския цар Минос на Минотавъра - чудовище полубик, получовек, обитаващо
построения за него лабиринт, от който никой не могъл да излезе.[ЕС].
508. ЛАВРИ
1278. обирам (отнасям) лаврите. Книж. А Получавам най-голямата слава и почести от някакъв успех. • Аз не обирам лаврите, те
трябва да се почувстват значими. (Галерия, бр. 48, 2016, с. 21). Цялата работна група правеше разработката, а шефът обираше лаврите, когато печелехме първо място в конкурс. (Р.р.).
1279. лежа на лаврите си. Книж.
Задоволявам се с постигнатото и не се стремя към нови успехи, към нови постижения. • Оказа се, че
девойката, която миналата пролет бе абитуриентка и вече е студентка в София, не лежи на лаврите на известната си майка. (Уикенд,
бр. 23, 2014, с. 3).
и ЛАЗЯ:
лазя по нервите на някого - вж. при НЕРВИ.
п ЛАЙНО:
тези (лайна) сме ги яли - вж. при ЯМ.
<червената> лампичка светва
306
509. ЛАМПИЧКА
1280. <червената> лампичка светва. Книж. А Сигнал за тревога, за предупреждение. • Червените лампички в офисите на Кей Пи
Ен в Хага и на ОТЕ в Атина светнаха. (Труд, 30.03.2000). Ако в обявите има единствено мобилен телефон без адрес, факс или мейл, също
трябва да ви светне лампичката, че обявата най-вероятно е фалшива. (Стандарт, 28.05.2010).
V От сигнално-предупредителната техническа практика.
510. ЛАМЯ
1281. като ламя, а За ненаситност - много ненаситен, много алчен. • Ненаситен е като ламя, да има как целия свят да глътне (Р.р.).
V От приказния фолклор.
п ЛАПАВИЦА:
премигам (мигам) като куче в лапавица - вж. при КУЧЕ.
а ЛАПАМ / ЛАПНА / ЛАПВАМ:
глътвам (лапвам) въдицата - вж. при ВЪДИЦА.
голям залък лапни, голяма дума не казвай - вж. при ЗАЛЪК,
лапам вятъра - вж. при ВЯТЪР.
лапам мухите - вж. при МУХА.
511. ЛАСТИК
1282. опъна / опъвам ластика. Жарг. А Махам се отнякъде, напускам. • Косъм, опъвай ластика оттам, че сме я закъсали много
сериозно. („Под прикритие“, 3 сезон, 1 епизод).
♦ очите ми стават на понички (ластик) - вж. при ОКО.
а ЛАЯ:
кучетата (си) лаят, <а> керванът си върви - вж. при КУЧЕ,
храни куче да те лае - вж. при КУЧЕ.
512. ЛЕБЕД
♦ лебедова песен - вж. при ПЕСЕН.
1283. черен лебед, А Непредвидимо събитие, което може да доведе до негативни последици. • Иванов описва Панов като неизползваем
кандидат-президент, тъй като съпругата му е „черен лебед“ (б.р.
непредвидимо събитие, което може да доведе до негативни последици. (Телеграф, 12.04.2017, с.26).
307 —
стопявам леда
513. ЛЕВ
1284. пукнат лев. А 1. 5 съчет. с без, нямам: Никакви средства,
нищо. • Имуществото му е национализирано и дядо му е останал без
пукнат лев. (Всеки ден, бр.82, 2017, с. 13). А 2. 5 съчет. с не струвам:
Нищо. • Когато отишъл при златаря, станало ясно, че пръстенът не
струва пукнат лев, защото бил имитация. (Р.р.).
п ЛЕГИОН:
имя им легион / името им е легион - вж. при ИМЕ.
514. ЛЕГЛО
1285. падам на легло. X Разболявам се сериозно. • В началото на учебната година той падна на легло и цял месец отсъства от работа. (Р.р.).
515. ЛЕД
1286. ледът се пука. Книж. X Недоверчивостта, недружелюбността в отношенията се преодоляват; изчезват студенината, отчуждението. •
Не разрешава разговорът ни да се записва. Постепенно обаче ледът
се пука и той се отпуска. (Труд, 25.07.2001, с.14).
1287. разчупвам леда. Книж. X Нормализирам отношенията си с
някого. • Отначало в отношенията между двамата имаше хладина,
но скоро ледът се разчупи и те станаха много близки. (Р.р.)1288. стопявам (топя) леда (ледовете). Книж. А Подобрявам отношенията си с някого, като ги нормализирам; преодолявам резервираността на
някого и спечелвам доверието му. • Последният, след като стана заместник-председател на СДС, с авторитета си на човек от доказано антикомунистическо семейство, му помогна да стопи ледовете с представителите на „старите семейства“ и репресираните. (Труд, бр.12, 2004, с.12). Вашингтон и Хавана топят леда помежду си. (168 часа, 25-31.01.2002, с.ЗЗ).
п ЛЕЖА:
камък ми лежи (тежи) на сърцето - вж. при КАМЪК,
лежа на лаврите си - вж. при ЛАВРИ.
о ЛЕК1:
имам лека ръка / лека ми е ръката - вж. при РЪКА.
имам леко перо - вж. при ПЕРО.
лека му (и) пръст - вж. при ПРЪСТ!.
с лека ръка - вж. при РЪКА.
с леко сърце - вж. при СЪРЦЕ.
за лек (цяр)
-308
516. ЛЕК2
1289. за лек (цяр). Л. Нито един, никакъв. • Докато бях във властта, имах толкова много приятели, а сега един за лек не остана. (Р.р.).
п ЛЕКЦИЯ:
чета лекции (морал) на някого - вж. при ЧЕТА.
517. ЛЕНТА
1290. връщам лентата <назад>. Книж.
Спомням си; връщам
се в спомените. • Те са за мене мерило за стандарт, връща лентата
назад колоритният водещ. (Контра, бр.19, 2010). „Работех при минус
20 градуса, но не ми тежеше, трудът е много важен", връща лентата назад той. (Мин. год., бр.10, 2014, с; 13).
1291. като на <филмова> лента. Книж. х Едно след друго, в
последователност и с подробности; като видение на живо с ясно изпъкване на подробностите в тяхната последователност. • През това време
като на лента пред всеки от участниците минават думите на г-н
Сакскобургготски ... (Труд, бр.73, 2002).
1292. прерязвам лентата. Книж. л. Откривам официално нещо новосъздадено; поставям началото на нещо. • Явно е, че новият спортен
шеф ще има късмета да пререже лентата, когато и да приключи
строителната одисея ... (Труд, 24.07.2001, с.29).
V От практиката да се прерязва лента от официално лице при откриване на нов
обществен обект.
п ЛЕПВАМ:
лепвам (турям) петно на нещо или някого - вж. при ПЕТНО.
518. ЛЕПТА
1293. давам (внасям, пускам) своята лепта. Книж. х Правя свой
принос в общо дело. • И аз помогнах тук ... И аз дадох своята лепта
за търговията на София. (М.Топалов, Буров, с.148). Дядо Добри от
Байлово от години дава своята лепта за църковни нужди - парите,
които събира като милостиня пред църковните врати. (Р.р.).
V Произходът на израза е свързан с притчата за пожертвуванието на бедната
вдовица, без да има точен първообраз (Евангелие на Марко 12: 41-44; Лк. 21:1-4).
Лептата е била най-дребната медна монета. Две такива монети бедната вдовица влага в
съкровищницата на храма.
□ ЛЕСНО:
по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в) иглени
уши - вж. при КАМИЛА.
309 —
за паница леща
519. ЛЕТВА
1294. вдигам <високо> летвата. / поставям летвата високо.
Публ. А Силно повишавам изискванията ! предявявам високи изисквания
за нещо или в някаква област. • В това отношение летвата бе вдигната много високо и без да претендира, да изчерпва темата. (Труд,
бр.71,-2002). Лично аз бих искал да кажа, че вие сте поставили летвата много високо, така че ще бъде трудно на нов да стигне на вашето ниво. (Труд, 25.07.2001, с.4).
V От спорта „скок на височина“.
520. ЛЕТЯ
♦ витая (летя, хвърча) в (по) облаците - вж. при ВИТАЯ.
1295. летяща чиния, ж Неопознати летящи обекти, станали символ на увлечение по темата „извънземни цивилизации“. • В пресата често се пише за летящи чинии, за извънземни пришълци. (Р.р.).
V От англ. Flying saucers. Изразът тръгва от американската преса (1947 г.),
предала думите на любител-пилот, че е наблюдавал летящ обект, приличащ на чиния.
1296. летящ<ия> (хвърчащ<ия>) холандец. Книж. Ирон, А Човек, който не се задържа на едно място, постоянно скита. • Беше се превърнал в летящия холандец през последните години, ходеше да чете лекции в четири университета. (Р.р.).
V От холандската легенда за моряка, който в силна буря се бил заклел каквото
и да стане да заобиколи преграждащия пътя му нос, ако ще за това му бъде необходима
вечност. Небесата го чули и го наказали за дързостта: морякът бил обречен вечно да
скита по моретата на своя кораб и никъде, и никога да не стига бряг.[ЕС].
521. ЛЕЩА
1297. докато си почивам, да оплевя лещата. А Казва се, когато
на някого му възлагат да изпълни нещо между другото, без да има реално
осигурено време за него. • И както е казал народът - докато си почива, да оплеви лещата. (Труд, бр.47, 2002, с.9).
V От селскостопанската сфера.
1298. за паница леща. А Да дадеш нещо много скъпо даром; за
нищожна цена да продадеш скъп дар. • С хора готови за паница леща
да загърбят и съвест, и морал, и политически убеждения, трудно се
гради свястно общество. (Трета възраст).
V Корените на израза могат да се търсят в Стария завет на Библията. В Битие
(25:31-34) се разказва за близнаците Исав и Иаков. Пръв на бял свят се появява Исав
по всички линии
-310
и получава първородството. Брат му Иаков обаче, възползвайки се от умората и глада
на брат си, го скланя да си продаде първородството на него срещу „гозба от леща“,
т.е. особените права на първородния (между които и право на наследяване на родителското имущество, коего по старинен обичай получавало първородното момче в семейството). За това, че Исав предпочел материалната изгода пред родствената връзка,
той бива прокълнат и станал скитник.
п ЛЕЯ:
<лея> крокодилски сълзи - вж. при СЪЛЗИ.
О ЛИВАДА:
некосена ливада - вж. при КОСЕН.
522. ЛИНИЯ
1299. по всички линии. А Във всяко едно отношение; във всякаква насока. • Аз носех определена симпатия към личността ù не само
заради старото ни приятелство с Иван Славков, но и за категоричната ù (да не кажа фатална) нощеса в защита на моя милост, когато романът ми „Принцовете" бе изкупен от ченгетата „на едро,, и
я бях закършил яко по всички линии. (Д. Цончев, в „Пророчествата на
Ванга“, кн.2, с. 117).
п ЛИПСА:
изяде (хвана) ме липсата - вж. при ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ.
а ЛИПСВАМ:
липсват ми няколко ангела - вж. при АНГЕЛ.
□ ЛИСИЦА:
хитрата сврака с двата крака / хитрата лисица с двата крака
в капана - вж. при ХИТЪР.
п ЛИСТ:
пътен лист - вж. при ПЪТЕН.
смокинов лист - вж. при СМОКИНЯ.
523. ЛИХВА
1300. връщам / върна с лихвата (лихвите) на някого. А Отмъщавам си жестоко на някого като отплата за сторено ми, макар и по-майко
зло. • Тя беше от хората, които не прощават и най-малкото зло,
винаги намираше начин да го върне с лихвите. (Р.р.).
1301. плащам с лихвите. А Изпащам си жестоко от някого заради
нещо лошо, сторено от мен. • Пет скандални гола в сметката на българския тим, три червени картона за испанците, кавги и разправии
-311
лицевое, срещу) лице
...Накрая, разбира се, си плащаме за всичко с лихвите. (Уикенд, бр.51,
2016, с.84).
524. ЛИЦЕ
1302. в лицето {очите) на някого. А 1. За казване - без заобиколки. • Не обичам да усуквам нещата, казвам ги в лицето на човека.
(Р.р.). X 2. За отношение - явно, открито пред човека. • Обиждам го в
лицето, а той си мълчи. (Р.р.).
1303. заплювам в лицето някого, ж Изказвам лично на някого възмущението си от негова постъпка, поведение. • След това, което научих
за стореното от него, ще го заплюя в лицето.
у ) Заплюването на някого, особено в лицето, при древните евреи е било израз на
най-голямо презрение, каквото е то и за нас днес. Този древен обичай за изразяване на
незачитане и публично осъждане е залегнал в смисловата основа на фразеологизирани
изрази, използвани в библейските текстове, които са в речта и днес. Този израз има точен
първообраз в библейските текстове със същото значение (напр. Вт. 25:9 „нека снаха му
дойде при него пред очите на старейте, да събуе обувката от ногата му, да го заплюе
в лицето и каже „тъй се постъпва с човек, който не съзижда дома на брата си66).
1304. изопва {опва) ми се лицето, х Силно се напрягам, обикновено от ненадейно затруднение. • Лицето на шефа на бюджетната
комисия се опва. (168 часа, 13-19.06.2003, с.4).
♦ изтривам {изтребвам, изличавам, премахвам)
от лицето на земята - вж. при ЗЕМЯ.
1305. имам лице.
1. Не се срамувам да постъпя по определен
начин. • Имам лице открито да заявя, че не одобрявам начина, по
който се постъпва с уволнените. (Р.р.). А 2. Неодобр. За израз на възмущение от това, че някой проявява нахалство, безочие с някаква своя
постъпка. • След цялото онова безобразие, което прояви спрямо мене, как може да има лице да търси. сега отново моето приятелство.
(Р.р.). А 3. С отрицание: нямам лице. Срамувам се, изпитвам неудобство. • Нямам лице, след като навремето не й помогнах, сега аз да
искам услуга. (Р.р.).
1306. лице в {е, срещу) лице. А Лично, в непосредствен досег,
един срещу друг. • После няколко минути стоях вече лице срещу лице
около големия огън с човек от средна възраст, със сухо продълговато лице, с малки сиви очи, хлътнали в главата му. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.1, с.556).
V Изразът има твърде честа употреба в библейските текстове в значението, с
което го познава и книжовният език (напр. Изх. 33:11 „ Тогава Гаоспод говореше
лице в лице с Моисея66).
обръщам се с лице към нещо
312 —
1307« обръщам се с лице към нещо, Книж.
Насочвам вниманието и усилията си към нещо, проявявам живо и съпричастно отношение
към него. • Най-после случиха на кмет, който да се обърне с лице към
проблемите на образованието в града ни. (Р.р.).
V В библейските текстове изразът е с форма „обръщам лицето си към някого
или нещо“ с две значения 1. 4 проявявам интерес и загриженост към някого или
нещо' (напр. Чие. 6:26 , Да обърне към тебе Господ лицето си“; 2. Против, срещу
някого или нещо, ‘насочвам гнева си, омразата си против някого или нещо' Лев.
17:10 ДЦе обърна лицето си против душата на оногова, който яде с кръв“). Днес
в книжовния език с второто значение изразът не се използва.
1308. плюя си на (е) лицето. А Постъпвам така, че изгубвам уважение към себе си. • Можеше да си плюе на лицето и да гласува,
както ù наредят, но нямаше да бъде тя. (Мин. год., бр.9, 2017, с.8).
1309. право в лицето (очиШе) на някого. А За казване на нещо на
някого - открито, пред него. • Не обичам да злословя, затова, ако имам
да кажа нещо на някого, казвам му го право в лицето. (Р.р.).
1310. светва ми лицето. А Зарадвам се. • После това, лицето
му светнало и тънка усмивка се готвела да отвори устните му. (Зах.
Стоянов, Съч., тД с.384).
V В библейските текстове изразът има честа употреба в значение близко до
прякото (напр. Пс. 80:20 „Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!“).
♦ с пот на чело</щ?> (лицето) - вж. при ПОТ.
1311. с чисто лице. А Открито и без притеснения. • Мога с чисто
лице да се изправя пред света. (Монитор, 29.12.2001, с.ЗО).
525. ЛОВ
1312. лов на вещици. Книж. А Политическо преследване. • Лов на
вещици срещу наш професор в Бремен. (24 часа, 01.12.2009, с.26). Операция „Чисти ръце“, искам да го отбележа много правилно, това не е
лов на вещици, това е наистина всичко да се обърне с хастара навън
и да се каже какво е било. (Мария Капон, Стандарт, бр.5955, 2009, с.12).
V От религиозната практика през Средновековието дагее преследват еретици и
магьосници, обявявани за вещици и изгаряни на клада.
п ЛОВЕЦ:
ловци на души - вж. при ДУША.
П ЛОВЯ (СЕ):
лови (хваща) окъ<то> - вж. при ОКО.
ловя риба в мътна вода - вж. при РИБА.
-313-
разтягам локуми
сън не ме хваща ! сън не ме лови - вж. при СЪН.
хващам се (ловя се, улавям се) за сламка<та> вж. при СЛАМКА.
хващам се (ловя се, улавям се) на въдицата - вж. при ВЪДИЦА.
526. ЛОДКА
1313. клатя лодката. Публ. А Създавам несигурност. • Внушението, че до срещата в Прага лодката не трябва да се клати, подсказва логичния въпрос. „А след Прага?“ (Стандарт, бр.3481, 2002, с.19).
Левите няма да клатят силно лодката, в която е седнало правителството. (168 часа, 25-31.01.2002, с.12).
п ЛОЖЕ:
прокрустово ложе - вж. при ПРОКРУСТОВО.
527. ЛОЗЕ
1314. <оказвам се> в небрано лозе. А Изпадам в крайно неудобно, неприятно положение. • Да оставим, че стечението на политическите обстоятелства го запрати направо в небрано лозе.
Действащ президент с вързани ръце (няма право да разпуска парламента в последните три месеца от мандата си), правителство с
безсмислена (и безумна) оставка. (Ретро, бр.5О, 2016, с.9). Обаче стършелът пет пари не дава за държавната капа, ами гони и хапе. Да
видиш, като се намери в небрано лозе, полякът как бяга. (Й.Радичков, Барутен буквар, с.119).
528. ЛОКУМ
1315. разтягам локуми. А Многословно говоря или пиша неща, които
нямат отношение към тема, по която не съм подготвен. • Апологетите
на новия ЕС(ССР) от ГЕРБ, РБ, „Умните и красивите“, отломките
от СДС и политически „цветарки“ като Кунева, Кристалина, Калфин, неуморно разтягат локуми за „ правилата на играта “, които
ще направят живота на стадото радостен и щастлив преди заколението. (Мин. год., бр.1, 2017, с.9). Не знаеше въпросите, които му се
паднаха на изпита, но разтягаше локуми, за да създаде впечатление, че се е готвил. (Р.р.).
п ЛОПАТА:
<като> фурнаджийска лопата - вж. при ФУРНАДЖИЙСКА.
държа (овладявам) лостовете
314 —
529. ЛОСТ
1316. държа (овладявам) лостовете на нещо. Публ. а Имам на
разположение средствата, с които да направлявам, да ръководя нещо. •
Журналистите от „Комерсант“ не обелват и дума за приятелския
кръг „ Орион “ - съпартийците на Луканов, които по време на атентата държат всички лостове на властта в България. (Труд,
05.02.2000). Той бързо овладя лостовете на властта, излезе от сянката на президента и пое собствен път. (Труд, 06.12.2001, с.11).
п ЛОШ:
вървя (ходя) по крив<и> (лош<и>) път<ищ«> - вж. при ПЪТр
‘
530. ЛУД
♦ да те гази лудо магаре - вж. при МАГАРЕ.
1317. като луд. А 1. За ходене и работене - неспирно и неуморно. •
По цял ден тичаше като луда подир животните из полето. (Р.р.). А
2. За викане и смеене - дразнещо високо и силно. • Ядосаше ли се за
нещо, викаше като луд. (Р.р.).
♦ луда глава - вж. при ГЛАВА.
Ф луда napà (пари) - вж. при IIAPÀ.
1318. луд за връзване. А Много опасен. • Тоя направо си е луд за
връзване. (Седм. труд, бр.47, 2002, с.З).
1319. хващат ме лудите. А Силно се изнервям. .• А мен вече ме
хванаха лудите. Защото аз имам неустойки по договора, които вече
бяха започнали да текат. (Стандарт, 28.01.2008, с.14).
531. ЛУДОСТ
1320. до лудост. А До състояние, в което не мога да се контролирам. • Новоприютената благородничка била до лудост отдадена на
хобито си да събира произведения на изкуството. (Стандарт, 16.05.
2003, с.29)
532. ЛУК
1321. газя (ходя) бос из лука. А Върша нередности, потъпквам
приетите норми на поведение. • Напоследък мнозина забравиха що е
редно и нередно, все по-често газят боси из лука, сякаш са без какъвто и да е свян. (Р.р.).
— 315 —
хвърлям на лъвовете някого
1322. сгазвам лука {просото).
Провинявам се, извършвам нещо
нередно. • Беше от палавите ученици, често сгазваше лука и класната беше вдигнала ръце от него. (Р.р.).
533. ЛУКАВ
1323. от лукаваго. /от лукавия. Книж.
1. Суета, безсмислена
работа. • Всички тези моди, шоута са от лукаваго. (Р.р.).
2. От
изкусителя, от дявола. • Подтикнат от лукавия, ограбил баща си и
набедил брат си. (Р.р.).
V От библейските текстове (напр. 1 Йоан 3:12 „не като Каин, който беше от
лукавия и уби брата си“; В Евангелие от Матея (5 :37) Исус говори на своите слушатели за ненужността от клетви и заричания в името на Бога: „Но думата ви да бъде:
да, да; не, не а каквото е повече от това, то е от лукавия“).
534. ЛУЛА
1324. изпушвам лулата на мира. Книж. к Помирявам се с някого. • Те избраха да изровят томахавката, вместо да изпушат лулата намира. (24 часа, 08.12.2003, с. 11).
V От приключенската литература за американските индианци, основно от романите на Майн Рид.
535. ЛЪВ
Ф лъвско сърце - вж. при СЪРЦЕ.
1325. от лъв нагоре. А Личност с високо обществено положение. •
В България се създава нов елит, организират се затворени светски
тържества, на които присъстват хора от лъв нагоре. (Телевиз. пред.).
♦ по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв вж. при КУЧЕ.
1326. светски лъв. Публ.
Човек, който се подвизава из висшите
среди на обществото. • Случайно изплували по върховете на обществото хора не пропускат светско събитие, като се ласкаят да се показват като светски лъвове. (Телевиз. пред.).
1327. хвърлям на лъвовете някого. Книж. А Правя някого изкупителна жертва; пожертвам някого. • Беше му минал ядът, че тъкмо
9 него искат да хвърлят на лъвовете, и в началото не изпитваше никакви особени чувства. (А. Наковски, Животът на мъртвия човек, с.135).
Уж играят, а току хвърлят някой на лъвовете или от Лъвов мост.
(Труд, 07.03.2001, с.12). „Надявахме се на журналистите, те дойдоха
опашата лъжа
-316-
и после с писанията ме хвърлят на лъвовете“, признава Павлин Бременски. (24 часа, 10.12.2001, с.16).
V По гладиаторските борби в Древен Рим.
п ЛЪВСКИ:
лъвски пай - вж. при ПАЙ.
лъвско сърце - вж. при СЪРЦЕ.
536. ЛЪЖА
♦ брадата лъжа - вж. при БРАДАТ.
♦ на лъжата краката са къси - вж. при КЪС.
1328. опашата лъжа, А Явна голяма лъжа. • Комбинативният
мозък на българина набързо разработва поредната опашата лъжа,
на която контесата се връзва. (168 часа, 12-18.12.2003, с.28).
п ЛЪЖА:
лъже ме паметта / не ме лъже паметта - вж. при ПАМЕТ,
лъжа за девет {деветдесет и девет) цигани - вж. при ДЕВЕТ.
537. ЛЪЖИЦА
Ф на час по лъжичка - вж. при ЧАС.
1329. не е лъжица за моята уста. А Не е по силите и възможностите ми. • Но осъзнахме, че това не е лъжица за устата на екипа, който бяхме тогава. (Телеграф, 08.02.2017, с.13). Все пак шкембеджийството знае ли? - не е лъжица за всяка учена уста. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.175).
♦ роден съм със златна лъжица в устата - вж. при ЗЛАТЕН.
538. ЛЪЖЛИВ
1330. лъжливото овчарче. А Човек, на когото не искат да повярват, защото е бил вече уличаван в лъжа. • Лъжливото овчарче БСП
успя няколко пъти да залъже народа. И той гласува за него, мислейки си, че ще му вдигнат пенсиите, ще му осигурят безплатна болнична помощ. (Ретро, бр.46, 2016, с.8). Лъжливите овчарчета пак са тук.
(Мин. год., бр.6, 2017, с.1).
V От народната приказка за овчарчето, на което никой не повярвал, че вълк е
нападнал стадото му и не се притекъл на помощ, тъй като няколко пъти преди това
лъгало, че вълк е нападал овцете му.
— 317 —
бяла<7иа> лястовица
539. ЛЪСВАМ
Ф заглаждам (лъсвам) косъм<«> / заглаждам (лъсвам) си
косъма - вж. при КОСЪМ.
1331. лъсвам (обръщам, хвърлям) петалата (петалите). Грубо.
Умирам. • Трепе се човек цял живот, яде се с роднините и близките си,
докато един ден лъсне петалата и му хлопват дъската. (Р.р.). ... а заптиите не му удовлетвориха тая естествена нужда, защото се боеха,
че като пие вода, ще хвърли петалата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.711).
V От начина, по който умират конете.
а ЛЮБОВ:
платоническа любов - вж. при ПЛАТОНИЧЕСКИ.
а ЛЮБОВЕН:
любовен триъгълник - вж. при ТРИЪГЪЛНИК.
540. ЛЮЛКА
Ф една ни е <люлка> залюляла - вж. при ЕДИН.
1332. от люлката. А От рождението, от най-ранно детство. • От
люлката човек започва да се учи и си остава най-често недоучен. (Р.р.).
541. ЛЯВ
1333. вървя по левия тротоар. Жарг. А Гей съм. • Съвсем наскоро вървящият по левия тротоар хотелиер си е направил медицински изследвания за СПИН. (Шоу, 22-28.02.2012, с.15).
1334. криво-ляво. А До някаква степен, донякъде. • Българите
изгубиха всякакво доверие към правителството, т.е. изгубиха и оная
лицемерна преданост, която до това време се крепеше криво-ляво.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.181).
* лява ръка, десен джоб - вж. при РЪКА.
Ф лявата ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА.
Ф с две леви ръце / имам две леви ръце - вж. при РЪКА.
Ф сърби ме лявата ръка - вж. при РЪКА.
542. ЛЯСТОВИЦА
1335. бяла<лш> лястовица. Книж. А Надеждата за спасение. •
Младият нападател Айрепейкис от „Славия“ (Мозир) е „бялата лястовица“. (Труд, 28.03.2000).
V От разказа на Й. Йовков „Бялата лястовица“.
една лястовица пролет не...
318 —
1336. една лястовица пролет не прави. Книж. А Казва се в случаи, когато от множеството хора, заети в общо дело, единици проявяват
съвестно отношение и работят за неговото изпълнение. • Вярно е, че неколцина в народното събрание проявяват чувство за отговорност,
но една лястовица пролет не прави. (Телевиз. пред.).
V От баснята на Езоп за юношата, пропилял цялото бащино наследство, от което му
останал само един плащ, с който се увивал през зимата. Виждайки първата долетяла лястовица, той се зарадвал, че е дошла пролетта и захвърлил плаща. Но его, че пак настъпили
студове, лястовицата умряла и юношата разбрал, че жестоко е сгрешил, като е захвърлил
плаща и е повярвал, че една лястовица прави пролет. Изразът се възприема като народна
пословица от руския баснописец Крилов, който също пише басня по този сюжет.[ЕС].
1337. първа лястовица. Книж.
Предвестник на нещо ново. •
Първа лястовица на новата преса стана „ 24 часа(Телевиз. пред.).
Първите лястовички на очакваното съживяване идват откъм статистиците. (Труд, 05.02.1001, с.15).
543. ЛЯТО
Ф на кукувден (куково лято) - вж. при КУКОВДЕН.
1338. танцувам само едно лято. Книж. А За много кратко време.
• И макар да танцува само едно лято с Кроу, не съжалява за нищо.
(168 часа, 21.12.-03.01.2002).
V По популярния филм от недалечното минало „Тя танцува само едно лято“.
м
544. МАГАРЕ
1339. Буриданово магаре. Ирон.
За нерешителен, безволев човек, който се колебае между вариантни решения на проблем и не може да
избере нито едно от тях. • България се държи като Буриданово магаре, не можейки да избере между Изтока и Запада. (Р.р.).
V От лат. Asinus Buridani inter dua prata. Изразът се приписва на френския философ-схоластик Жан Буридан, но се оказва, че никъде в неговите съчинения не се открива
този израз. Всъщност мисълта, че човек не може да направи избор между два абсолютно
равни варианта, я има още у Аристотел. В съчинението му „За небето“ се говори за човек,
когото мъчат глад и жажда, но доколкото храната и водата отстоят на равно разстояние от
него, той не може да реши към кое да се насочи най-напред и остава неподвижен.[ЕС].
— 319
на магия
1340. да те гази лудо магаре. А Големи неприятности. • Да те
намрази властник в тоталитарна държава е все едно да те гази
лудо магаре. (168 часа, бр.64, 2011).
1341. краставите магарета през девет баира се надушват. ж За
хора с еднакви недостатъци, които бързо се откриват и съюзяват, които
общуват, поддържат тесни връзки помежду си. • Никак не ме учудва, че
двамата са се събрали, знаеш, че краставите магарета през девет
баира се надушват. (Р.р.).
V От народна пословица.
Ф не си оставям колата {магарето) в калта {коня в реката) вж. при КОЛА.
1342. правя {направя) магаре на някого. Жарг. А Бия някого, като
хвърлям върху главата му одеяло или друго платно, за да не разбере кой
го напада. • Адрес № 7: В центъра на ромската махала Хър Магарето
е там разпространител. Помагат му и двамата синове. Покаже ли
се конкурент, правят му „магаре“, демек пребиват го. (Труд, бр. 137,
2004, с. 13).
V От обичая в някои обществени групи да се разправят с неугоден човек, като
го издебват в тъмното, мятат му одеяло, за да не разпознае нападателите си, и го
пребиват.
545« МАГДАЛИНА
1343. каеща се Магдалина. А Човек, лицемерно каещ се за своите
прегрешения. • Много, много не вярвай на тая каеща се Магдалина,
утре пак ще ги върши същите номера. (Р.р.).
V Фразеологизмът няма реален прототип в Библията, но е смислово мотивиран
от библейските текстове, в които се споменава за Мария Магдалина, т.е. Мария от
Магдал, която Иисус освобождава от седем нечисти духове и тя му става много предана (Лк. 8:2), следва Христос до кръста и до гроба му, където остава до възкресението
му. Мария Магдалина първа пада в краката на възкръсналия Христос и приема неговия поздрав и поръчение (Ио.20:1,11-18).
546. МАГИЯ
1344. на магия. Жарг. А За закрепване, за задържане* на нещо необяснимо как, едва-едва. ♦ Никоя от издигнатите контратези, промушени на магия през иглените селектори на партократичната цензура или циркулиращи по фолклорному от уста на уста из обществото, не успява да се наложи. (Ретро, бр. 49, 2016, с.45). Този комин на
магия се държи. Как не е паднал досега, не мога да и обясня. (Р.р.).
мазна Гана
-320-
□ МАЖА:
с мед да го намажеш {мажеш) - вж. при МЕД.
547. МАЗЕН
1345» мазна Гана. Цренебр.
За човек, който с неискреност и двуличие се стреми да постигне лични облаги. • Не мога да понасям такива мазни Гани като него, които са готови на всякакви ласкателства
само и само да постигнат целите си. (Р.р.)*
548. МАЗИЛКА
1346. на една мазилка от нещо, от някъде. Жарг. А Съвсем близо. • На една мазилка от Шенген. (Дума, бр.ЗО, 2011).
549. МАЗОЛ
1347. настъпвам по мазола някого. А Засягам с думи или постъпки най-болезненото, най-чувствителното място на някого. • Само не му
говори за бившата му жена, защото го настъпваш по мазола и става рязък и груб. (Р.р.).
п МАЙ:
май с<«> човек {хора) - вж. при ЧОВЕК.
550. МАЙКА
♦ всмуквам с майчиното мляко - вж. при МЛЯКО.
♦ дете в майка ще заплаче - вж. при ДЕТЕ.
1348. за едни - майка, за други - мащеха. X Към едни добър,
към други лош. • Страната за едни е майка, а за други - мащеха.
(Галерия, бр. 3 /67/), 2011, с.6).
1349. жална ми майка. А Лошо ми се пише; лошо ме очаква. • Ако
на такъв човек му дадат власт, жална ни майка. (168 часа, 02.08.01.2004, с.14). О, Кербала, о, „Ал Каида“, жална ви майка! Дотук
ви бяха атентатите, дотук ви бяха бомбите, дотук ви беше тероризмът! Страшни наши доброволци се заемат с работата, свърши
тя вече вашата! (168 часа, бр.12, 2004, с.2).
Ф и майчиното мляко - вж. при МЛЯКО.
1350. майката му е <в> нещо. А За подчертаване, че най-важното,
най-същественото при конкретен случай е нещо, изразено чрез съществителното в изречението, за което се отнася; изходът, спасението, разковни-
321 -
майстор Груйо
чето е нещо или в нещо. • Защото при нашите гърчави балкански навици майката му беше труд. (Н. Хайтов, Шумки от габър, 1977, с.140).
В тичането му е майката. Немският спец въвежда прусаилка дисциплина в „Левски“. Явно в тичането му е майката, но не само в
него. (Труд, 11.01.2001, с.З).
1351. майка му стара. Грубо. А Възклицание за израз на силно
чувство на радост, на недоволство или за самонасърчаване. • Като застана пред придошлата река, за миг се стъписа, но си каза - майка
му стара, мечка страх, мен не страх ~ и нагази във водата. (Р.р.).
1352. обещавам майка и баща. А Готов съм да обещая всичко,
възможно и невъзможно (обикновено за да постигна някаква цел или да
получа нещо). • Нямам му никаква вяра, добре го познавам и зная, че
е готов да обещае майка и баща, само да постигне своето. (Р.р.).
551. МАЙМУНА
1353. правя на маймуна някого. А Карам някого да върши различни безполезни неща, обикновено като го мамя, че mje постигне нещо, а не
му давам възможност това да стане; разигравам някого, подигравам се с
някого. • Трябва да вдигнем глава и заявим ясно и категорично, че не
желаем да ни правят на маймуни. (Труд, бр.27, 2003, с.12). Писна ми
да ме правят на маймуна. (Стандарт, 12.06.2001, с.12).
1354. правя се на маймуна. А Унижавам се всячески. • Обаждаш
се по телефона, молиш се, чудиш се как да им станеш симпатичен,
правиш се на маймуна, за да се свърши работа. (Труд, бр.27, 2003, с.ЗЗ).
552. МАЙНА
1355. майната му (ти). Грубо. А 1. Възклицание, с което се изразява пренебрежение към някого или нещо. • Сега пък научно обяснение
- майната ти ... Ясно ли ти е? Майната ти! (Вл. Даверов, Което е
било, с.154). А 2. Възклицание, с което се изразява, че не се придава
значение на нещо. • Налагаше се да избираме и ние избрахме третия
път. Майната му\ (Вл. Даверов, Много дни до есента, с.139).
553. МАЙСТОР
1356. майстор Груйо. Подигр. А Калпав в работата си човек. • С
каквато и работа да се захванеше, все я докарваше като майстор
Груйо, орезиляваше я. (Р.р.).
'\/ От поговорката „Майстор Груйо, вретенаря, от три бука - три вретена и
едното нададено“.
намирам си майстора
— 322 —
1357. намирам си майстора. X Получавам си заслуженото, като
попадам на по-обигран и опитен от мене човек, който се справя с мене. •
И макар да минава за всезнайко, се случва да си намери майстора в
лицето на някой отракан събеседник, (Уикенд, бр.23, 2014, с.ЗО). В ^Дами канят“ Яким - героят на Стефан Данаилов, си намира майстора
в лицето на Номер 7. (Мин. год., бр.4, 2017, с. 13).
1358. няма го майстора.
За израз на закана: няма да стане така,
както на някого му се иска или е свикнал. • Досега всеки път мене пращаше да му купувам цигари, но вече го няма майастора, сам да си
ходи. (Р.р.). .
V От занаятчийската практика в миналото, когато калфите и чираците, които няма-
ли право да решават сами, отпращали клиентите с оправданието„Няма го майстора“.
□ МАЙТАП:
{бива, бива) ама майтап {шега) на {по) голо {не бива,
не го разбирам - вж. при ГОЛ.
554. МАКАРОН
1359. <виждам> през крив макарон нещо. Жарг. А Никога няма
да стане, да се получи или постигне нещо. • Иначе на следващите избори БСП може да види властта през крив макарон. (Труд, бр.73, 2002).
И той не може да види чужбина и през крив макарон, докато не си
изчисти борча. (Труд, бр.79, 2002, с.11). Загивам, повтаряше си- отчаяно той, ще видя театрална академия през крив макарон! (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.82).
555. МАЛКО
П МАЛО
мнозина {много) <са> звани, <а> малцина {малко) <са>
избрани - вж. при МНОЗИНА.
екстра без малко - вж. при ЕКСТРА.
1360. мало и голямо. А Всички. • Сега мало и голямо идва тук с
надежда за здраве, сили и добрини. (Уекенд, бр.4, 2017, с.77). Тая дързостна постъпка на А. Кънчева, която на минутата още се разпространи из целия град, като молний порази мало и голямо. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.94).
п МАЛЦИНА:
мнозина {много) <са> звани, <а> малцина {малко) <са>
избрани - вж. при МНОЗИНА.
323 —
посмали, Манго
п МАЛЪК:
въртя на пръст {на пръста си, на малкия си пръст) някого ~
вж. при ПРЪСТ2.
малкия дявол - вж. при ДЯВОЛ.
не си мръдвам пръста {малкия пръст) - вж. при ПРЪСТ2.
слагам в малкото си джобче някого - вж. при ДЖОБ.
турям {слагам) на малкия си пръст някого - вж. при ПРЪСТ2.
556. МАМИН
1361. мамин Гъргалчо. Диал. Подигр.
За присмех, когато някой
се вайка за бъдещи, неслучили се беди. • Мамин Гъргалчо! Какво си се
завайкал какви грижи те чакат с внучето. Нека първо синът ти се
ожени, (Р.р.).
V От народната приказка за дъщерята на селянина, която, отивайки да занесе
храна на нивата, като седнала да си почине на пътя, започнала да си представя, как един
ден ще роди момченце на име Гъргалчо, как би могло секирата да падне от водника и
да го пребие, при което се завайкала „Ох, Гъргалчо, ох, Гъргалчо!“.
1362. мамино детенце. / мамин син. / мамино синче. Подигр.
Разглезен младеж, който е свикнал всичко да получава наготово. • В
нашия клас имаше едно момченце - син на дипломат, живяло по разни чужбини, абсолютно непригодено за суровия живот на нашето
дисциплинирано школо. Беше типично мамино детёнце. (Л.Левчев,
Убий Българина, с.246). Такива мамини синчета едва като отидат в
казармата разбират, че животът не е сладолед, а е труд, дисциплина, пот. (Р.р.).
V За фразеологизацията на израза очевидно спомага и повестта на Л. Каравелов
„Маминото детенце“.
557. МАНГО
1363. посмали {посвали\ Манго, <посмали> {<посвали>). Подигр. А Не се увличай толкова в лъжите си. • Често се увличаше в
ловджийските си изпълнения, та трябваше от време на време да му
напомняме - посмали, Манго, посмали. (Р.р.).
V От народната приказка за циганина, който отишъл в гората за дренки, но се
изплашил и избягал. На другарите си в селото казал, че видял триста мечки. Те му се
присмели и рекли - „посмали, Манго, посмали“^ тогава той ги намалил на сто, след
това на десет и накрая си признал, че шумка шумнала и той се уплашил, та побягнал.
п МАНГЪР:
пукната пара {грош, петак, мангър) - вж. при ПАРА / ПАРИ.
манна небесна
324 —
п МАНДАЛО
мандалото хлопна - вж. при ХЛОПНА.
п МАНДЖА:
пресолявам манджата - вж. при ПРЕСОЛЯВАМ.
558. МАННА
1364. манна небесна. Книж, А Неочаквана голяма благодат, получена даром. • Emo тази политикоикономическа олигархия, гълтаща
едновременно еврофондове и бюджетни пари за вечно ремонтирани пътища и улици, за нейните чиновници с двойни надници по схемата „Дянков“ и за корупционната каста по ведомства и региони
членството в ЕС наистина е манна небесна и сбъднат сън, (Мин.
год., бр. 1, 2017, с.9). После Икономов, придружен от другите апостоли, изпя ред нови бунтовнически песни, които се възприемаха от слушателите като небесна маннъ, (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.307).
V От библейски разказ за небесната храна - манна небесна, с която Бог
дарявал евреите сутрин, докато прекосявали пустинята, за да стигнат до обещаната им обетована земя (Изх. 16: 14. „Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята. 15. И Мойсей им
каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна“. „31. Израилевият дом
нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе бяла, а на вкус
като медена питка“, „35. Израилиевите синове ядоха манна четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите
на Ханаанската земя“),
559. МАРА
1365. Мара подробната. Жарг. Подигр. А 1. Прекадено любопитен човек, който иска изтънко да узнае всяко нещо. • Да не му паднеш в
ръцете, каквато е Мара подробната, ще ти извади душата, докато
не измъкне всичко с най-големи подробности, (Р.р.). А 2. Прекадено
обстоятелствен и скучен в изложението си човек. • Идва от някъде, като че не е била в София. Пък може и да е живяла в чужбина, прилича
на Мара Подробната - пунктуална, говори, дудне след този, след
онзи. (Труд, бр.119, 12009, c.l 1). Една от шефките ни е бетер от Мара
подробната. Ако започне да ти обяснява нещо, ще се запинти в такива подробности, че ще развиеш насила язва от скука. (Р.р.).
п МАРИЯ:
мека {милостива) Гана {Мария) ~ вж. при МЕК.
на марта в сряда
— 325 —
560. МАРКА
1366. запазена марка. Книж. Ирон.
Нещо, което някой прави от
стремеж да се отличава от другите. • Татуировките обаче не са запазена марка за звезди. (Труд, 24.07.2001, с.36).
V От производствената и търговската лицензна практика.
1367. куче марка. Подигр.
За изделие или стока - с ниско качество или неизвестен производител. • Пазарът ни през последните години е наводнен със стоки куче марка, които се продават не само по
битаците, но и в редовните магазини. (Р.р.)- Купих си дънки куче
марка, ама вършат работа. (Р.р.).
V От продавани в близкото минало инструменти, на които има изобразено куче,
като изразът е придобил преосмислено значение.
561. МАРКО
1368. като Марко на Косово поле. А За изпадане в много затруднено положение. • Снегът ни завари неподготвени на път и ние загазихме като Марко на Косово поле. (Р.р.).
V По историческо събитие, свързано с битката на Косово поле.
1369. Марко Тотев. Подигр.
За човек неудачник. • Като зная
какъв съм Марко Тотев, не се решавам и домашно да препиша, защото със сигурност ще ме хванат. (Рр.).
V По името на търновския адвокат и депутат Марко Тотев (роден през 1858 г.),
останал в историята като голям карък. Той бил блестящ оратор и духовит шегобиец.
Веднъж при игра на покер му се подредила«най-силната комбинация, при което той непрекъснато вдигал мизата и пред него се натрупала голяма купчина пари. Но тъкмо когато
трябвало да свали картите, по улицата се задало траурно шествие. Любопитните играчи
наскачали от местата си и излезли да видят кой е починал. Играта се развалила. Тогава Марко
Тотев изрекъл знаменитата си фраза „На Марко Тотев все тъй ще му се случи“. Така името
му станало пословично за човек неудачник, останал в паметта на търновчани и с други
крилати фрази, като напр. „Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене“.
Ф умря Марко - вж. при УМРА / УМИРАМ.
562. МАРТ
1370. на марта в сряда. Жарг. Ирон. А За подчертаване, че нещо
няма да се осъществи - никога. • Така, както е подкарал учението, ще
види диплома на марта в сряда. (Р.р.).
♦ цъфтя {процъфтявам) като кисело зеле през марта вж. при ЦЪФТЯ.
I
разтреперват ми се мартинките
_ 326
563. МАРТИНКИ
1371. разтреперват ми се мартинките. Жарг. А Изплашвам се
сериозно. • Като видя, че нещата стават сериозни, разтрепериха му
се мартинките. (Р.р.).
п МАРШАЛСКИ:
(нося, изваждам) маршалски жезъл в (от) раницата <си> вж. при ЖЕЗЪЛ.
564. МАСА
1372. кръгла маса. Публ. Книж. А Разисквания, преговори между
равноправни участници. • За да е пълен абсурдът, кръглата маса бе организирана от Академията за леви европейски политики и Института
за дясна политика. Което ще рече, че левите и десните у нас са един дол
дренки. (Мин. год., бр.43, 2017, с. 13). На научната конференция се проведе кръгла маса по въпросите на книжовния правоговор. (Р.р.).
английска легенда от времето на ранното Средновековие за вълшебника Мерлин за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Вълшебникът подсказал на
бащата на Артур, вожда на бритите Утер, идеята да избегне споровете между него и
рицарите за почетното място на неговата маса, като вместо традиционната правоъгълна маса използва кръгла маса, на която всеки от рицарите можел да се чувства равен на
всички останали. Така споровете за почетното място станали безсмислени.
1373. (раздавам) под масата. Публ. А Тайно, скрито. • Раздаване под масата поръчки на приятелски фирми. (Стандарт, 09.03.2001,
с.2О). Произвол е да правиш конкурси „под масата", като предварително си се договорил с някои от участниците, както намекна
един вестник. (Труд, 21.06.2002, с.З). Едва ли практиката на подписването на договори „под масата" като този с „Видеоинтернешънъл", ще бъде преустановена, заяви за „168 часа"' Гергов. (168 часа,
бр.12, 2004, с.29).
1374. слагам на масата. Книж.
Представям предложенията си,
за да се преговаря по тях. • Ако някой смята, че Костов трябва да се
върне, то трябва да извади аргументите си за това и да ги сложи на
масата. (168 часа, бр.5, 2002, с. 12). Винаги сме слагали всичко на масата - и най-малките сигнали са съобщавани на медиите, за да може да се реагира. (Труд, бр.179, 2004, c.l 1).
1375. сядам на една маса. Книж. А Срещам се с някого с намерение да преговарям, за да се търси решение по някакъв въпрос. • Сега
Михайлова дава знак най-вече на Сокола, че скоро могат да седнат
на една маса. (168 часа, бр.37, 2002, с. 13). Освен това честолюбието у
— 327 —
' правя на мат и маскара
всеки е толкова силно, че те не могат да седнат на една маса. (24
часа, 08.11.2003, с. 11).
1376. тройкам (удрям) по масата, ж Действам с насилие, с диктат; поставям ултиматум. • Румен Овчаров тропнал по масата, че
предложението на Сергей Станишев не е достатъчно аргументирано. (168 часа, бр.5О, 2001, с.10). Защото той не беше железен, когато дойде, и не удари по масата. Говори уклончиво и нецеленасочено.
(24 часа, 13.04.2001, с.11).
565. МАСКА
1377. надявам маската на нещо. Книж. А Скривам истинската си
същност, като се представям в друга светлина. • Надянали маската на
загриженост, довчерашните оплюватели на партията, сега дават
съвети за нейното спасение. (Р.р.).
1378. пада маската на някого или на нещо. А Хората или нещата
се показват в истинския им вид. • Може това да е другото лице на
Софиянски, да е паднала маската му. (Труд, бр.117, 2004, с.10). ^Двеста хиляди маски ще паднат!заканва се математикът. „По сегашния калпав закон трябваше да бъдат проверени около 600 души от
каймака на държавата. (168 часа, бр.6, 2001, с.10).
1379. смъквам (снемам, свалям) маската, ж Разкривам истинската същност на някого или на нещо. • Свалете маските и не се правете на невинни агънца, след като сте изяли доста „агнешки главички"^. (Мин. год., бр.51, 2017, с.13). Смъкнете маската на съвременния „ голям бизнесмен “ и под нея ще лъсне лика на откровения
мошеник. (Р.р.).
п МАСКАРА:
правя (направя, стана) на мат и маскара някого или нещо вж. при МАТ.
а МАСЛО
наливам масло в огъня - вж. при ОГЪН,
светя маслото на някого - вж. при СВЕТЯ.
тека (потека, мина) <като> по мед и масло - вж. при МЕД.
566. МАТ
1380. правя (направя, стана) на мат и маскара някого или нещо. Простонар. А 1. Някого. Нахоквам, нагрубявам жестоко и го опозорявам. • Когато мъжът се завърнал след три дни вкъщи и жена му
като Матросов...
— 328 —
разбрала, че с приятели е пропил получената заплата, тя така се
разбесняла, че го направила на мат и маскара пред цялото село.
(Р.р.). X 2. Нещо. Измърсявам, изцапвам много, изцяло нещо. • Комичният резултат от опита ми да се направя на коминочистач беше, че
ризата ми беше станала на мат и маскара. (Р.р.).
V От тур.-ар. maskara ‘посмешище, излагане, позор, опозоряване’.
567. МАТРОСОВ
1381. като Матросов <пред амбразурата>.
Безразсъдно готов
за саможертва. • Въпреки че Първанов като Матросов пред амбразурата ляга и става със защитата на атомната централа, кабинетът се чудеше как по-бързо да затвори реакторите. (168 часа, 1218.12.2003, с.2).
V По извършения от руския боец Ал. Матросов подвиг по време на Втората
световна война, който закрива с тялото си амбразурата на хитлеристкия дзот и по този
начин дава възможност на бойните си другари да атакуват.
П МАХАМ:
вдигам (махам, свалям) воала от някого или нещо вж. при ВОАЛ.
маам гащи - вж. при ГАЩИ.
о МАЩЕХА:
за едни майка, за други мащеха - вж. при МАЙКА.
п МАЯ СЕ:
чудящее и се мая - вж;. при ЧУДЯ СЕ.
568. МЕГДАН
1382. деля мегдан с. някого.
Съпернича си с някого в дадена
област, на едно равнище съм с някого. • Гришо взе да дели мегдан с
най-големите. (24 часа, бр. 71, 2014).
569. МЕД
1383. бъркам (бръквам, бръкна) в делвата (кацата) с меда. /
бъркам в меда, а Използвам положението, властта си, за да крада от
общото, от държавното имущество; облагодетелствам се непочтено от
нещо, като използвам общественото си положение. • Новите управляващи дойдоха с претенции за нов морал в политиката, но скоро и те
започнаха да бъркат в делвата с меда. (Р.р.). Така лицензираните
треньори, които тепърва ще се появят, също ще бръкнат в кацата
- 329 -
топя пръсти в кацата с мед
с меда. (168 часа, бр.З1, 2004, с.23). Сладко е да си на върха, да бъркаш
в меда и да си облизваш пръстите. (Мин. год., бр. 32, 2016, с.8).
V От приказката за мечката и делвата мед.
Ф катран в кацата с мед - вж. при КАТРАН.
1384. меден месец. А 1. Първият месец от брака на млада съпружеска двойка. • Младоженците прекараха медения си месец в чужбина. (Р.р.)Шег. 2. Началният период на някакво съвместно начинание, когато все още нищо не поражда тревоги, разочарования. • Твърде
скоро приключи меденият месец на коалиционното партъорство в
управлението на държавата между ГЕРБ, РБ и ПФ. (Р.р.).
у Първоизточник на израза е философският роман „Задиг, или Съдба (1747 г.) на
Волтер - „Задиг установил, че първият месец на брака, както той е описан в книгата Зенд, е
меден месец, а вторият - пълен месец“. Авторът има предвид горчивите разочарования,
- с които се сблъскват младоженците след първите дни на желания съвместен живот.[ЕС].
1385. мед ми капе от устата. Книж. А Много съм сладкодумен,
много красиви и нежни думи се леят от устата ми. • Гугов, когато пееше,
мед му капеше от устата. (Уикенд, бр.51, 2016, с.64). Така сладко разказвал, сякаш мед му капело от устата. (Мин. год., бр.9, 2017, с.41).
1386. реки от мед {текат). Книж.
Голямо изобилие, благодат. •
Идват си десетки хиляди млади хора, които изтекоха през граница за
последните десетина години, прогонени от медийната заблуда, че живеем на изток от рая, прогонени от комплексите на неосъществените
си родители, че сме зад завесата, а оттатък текат реки от мед и
животът е непрестанен възход ... (168 часа, 19-25.12.2003, с.6).
V За първоизточник на израза служи библейския текст “земята, дето тече мед
и мляко“ (напр. Иез. 20:15 ,Дори и като подигнах ръка против тях в пустинята,
заклех се, че не ще ги въведа в земята, която бях отредил, - в която тече мед и
мляко, украса на всички земи“\
1387. с мед да го намажеш {мажеш). Ирон.
Много ще съм
довален, ще се примиря с нещо (за нещо по-малко лошо, отколкото изглежда или по-малко лошо, по-поносимо в сравнение с друго). • Но Мартин Димитров да е проблемът на тези избори, с мед да го намажем.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.32).
1388. топя пръсти в кацата с мед. А Получавам облаги по непочтен начин; възползвам се от положението си, за да придобия безплатно
нещо. • Кавалджиев ... остана безкомпромисен към всеки, който се
опита да натопи пръсти в кацата с мед. (Труд, 17.01.2002, с. 10).
Пръст в кацата с тамошния мед решиха да потопят местните СДС
големци, използвайки за параван съпругите си. (Труд, 08.03.2001, с.14).
вземам за мезе някого
- 330 -
п МЕЖДУ:
между два огъня - вж. при ОГЪН.
между другото - вж. при ДРУГО.
между Сцила и Харибда - вж. при СЦИЛА.
чета <и> между редовете - вж. при ЧЕТА.
570. МЕЗЕ
1389. вземам за мезе някого. А Подигравам се, надсмивам се на някого. • Водещият взе за мезе боса на червените. (Всеки ден, бр. 68, 2014).
571. МЕК
Ф имам (с) меки очи / меки ми са очите - вж. при ОКО.
1390. мека {милостива) Гана {Мария). Ирон.
За мекушав и отстъпчив човек. • Вие одобрихте Попдимитров ... Сашо Попдимитров е
мека Гана. Огъва се и така, и така. (М.Топалов, Буров, с.258). Каквато си
беше мека Гана на никого не отказваше заем, затова и много го завличаха или отлагаха до безкрайност връщането на заетите пари. (Р.р.).
♦ мека дума - вж. при ДУМА.
1391. мека китка. А Гей. • Марио Сентрагес се оказа мека китка. (Шоу, бр.З, 2015, с.14). 18-годишният фризьор от Пловдив Костадин
Колев - Коцето стана гей номер едно на републиката след оспорвана
надпревара с десетина меки китки. (Телеграф, 29.08,2009, с.8).
V От женствените движения и държание.
1392. меко казано. А Ако трябва да се каже по най-деликатен начин; най-малкото, което може да се каже; най-малко. • Нещата, които в
Сунитския ислям са, меко казано, осъдителни. (168 часа, 19-25.12.2003,
с.23). Комшии от входа наричат фамилията Манелови, меко казано,
„особена". „Няма какво да се лъжем - и той беше мутра и ходеше
обграден от мутри. И ето - гръмнаха го “ - отсече един от обитателите на блока. (Труд, бр.109, 2004, с.13).
Ф на хляба {баницата) мекото {средата) - вж. при ХЛЯБ.
Ф пипам с <меки3 кадифени> ръкавици - вж. при РЪКАВИЦА.
•
572. МЕКА
1393. Меката на нещо. Книж.
Благословеното място на нещо;
мястото, където нещото е най-добрата му среда. • Париж и днес е Меката на световната мода. (Телевиз. пред.).
V По името на гр. Мека, свещеният град на изповядващите исляма.
-331 -
меря сили (ръст)
573. МЕЛЯ
Ф два остри камъка брашно не мелят - вж, при КАМЪК.
Ф мели ми устата - вж. при УСТА.
1394. не меля брашно с някого, А Не се разбирам, не се сработвам, не се погаждам с някого. • Седнах и разбрах, че с това говедо
няма да може да се мели брашно. (М.Топалов, Буров, с.158). И с новия
си началник не случих, не меля брашно и с него. (Р.р.).
V От пословицата „Два остри камъка брашно не мелят“.
а МЕНГИШ:
обица (менгиш) на ухото ~ вж. при ОБИЦА.
п МЕНЕ:
мечка страх, мен не страх - вж. при МЕЧКА.
не на мене (нас) тия <номера> - вж. при ТИЯ.
не ми минават <на мене> тия <номера> - вж. при ТИЯ.
574. МЕРНИК
1395. вдигам мерника на някого или на нещо. А 1.. Настройвам
се срещу някого, нарочвам го и го преследвам. • Брендо вдигнал мерника на най-добрия си човек заради брутално предателство. (Уикенд,
бр.23, 2014, с.18). А 2. Увеличавам изискванията, ставам по-взискателен.
• Време е да се вдигне мерника при подбора на кандидатите за депутати, ако искаме качествен парламент. (Р.р.).
V От спортната стрелба.
о МЕРУДИЯ:
на всяко гърне <и> мерудия (капак, захлупка) - вж. при ГЪРНЕ.
575. МЕРЯ
Ф кръстосвам (меря, мета) улиците - вж. при УЛИЦА.
1396. меря сили (ръст). Книж. х Конкурирам, състезавам се. •
Фамилиите Папандреу и Караманлис винаги са мерили сили за участие в управлението на страната. (Труд, бр. 14, 2004, с.31). Благодарение на него дръпнаха в икономиката, намериха място в Еврозоната,
осигуриха членството на Кипър в ЕС и вече мерят сили с първите в
съюза. (Труд, бр.14, 2004, с.31). Още 31 участници мериха сили в тричасова надпревара. (Стандарт, бр.41, 2004, с.З).
Ф с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери вж. при МЯРКА.
(три) десет пъти мери
— 332 —
1397. (три) десет пъти мери, един път режи. А Добре обмисляй и
проверявай внимателно, преди да действаш. • Ако новите структури се
самофинансират (каквито са препоръките) и бъдат независими от бюджета (каквито не са сега общините), ще е добре. Затова обаче трябва десет пъти да се мери, един път да се реже. (Труд, бр.104, 2002, с.1).
о МЕСЕЦ:
меден месец - вж. при МЕД.
576. МЕСИЯ
1398. чакам Месия, а Надявам се на чудо, чакам някой друг да
дойде и да ми реши проблемите. • Ние мълчиме, търпиме и чакаме
Месия да дойде да възвести нашето човешко право. (Хр. Ботев, Избр.
произ., т. И, с.486). Цели пет години ходила тая депутация на гората
да чака Месия, който в това време си купувал лозови пръчки на Влашко
с 200 жълтици комитски пари! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.192).
V По библейската митологема за очаквания Месия.
о МЕСО:
пушечно месо (мишена) - вж. при ПУШЕЧНО.
о МЕТА:
кръстосвам (меря, мета) улиците - вж. при УЛИЦА.
577. МЕТЛА
1399. синя (жълта, червена) метла. А Политически уволнения
според цвета на политическата партия. • Свинаров нямало да върти
жълта метла при военните. (Труд, 25.07.2001, с.5).
1400. яхам {яхна) метлата. X Развихрям се. • Кога яхаш метлата? Най-редовно. Взривна съм, все бързам. (Седм. труд, бр.47, 2002, с.8).
Време е данъчните да яхнат метлата. (Труд,. 18.03.2002, с.З). И тогава
вероломни момчета от новите улични групи ще яхнат метлата като
ескадрони, родени от стих на Смирненски. (168 часа, бр.22, 2004, с.5).
V По приказката за вещицата, която хвърчи, яхнала метлата.
П МЕТЪР:
минавам метър - вж. при МИНАВАМ.
578. МЕХЛЕМ
1401. мехлем {балсам) ми капе {пада) на душата {сърцето). А
Голямо удовлетворение ми носи, много ми е приятно и драго от нещо. •
333 —
правя менка на някого
Като слушам какви успехи има нашето момче в училище, мехлем ми
капе на душата. (Труд, 25.07.2001, с.5). Турците почнаха да се смеят
на моето питане, който смях ми падаше на сърцето като балсам.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.624). '
п МЕХУР:
сапунен мехур - вж. при САПУНЕН.
579. МЕЧ
1402. Дамоклиев меч. Книж. А Постоянна голяма заплаха, висяща над някого. • Дамоклиев меч над приюта на отец Иван. (Мин.
год., бр.9, 2010, с.З). И пак „над нас като дамоклиев меч“ висят настръхнали проблеми. (Мин. год., бр.6, 2017, с.10).
V По старогръцкия мит за урока, даден на Дамокъл от сиракузкия тиранин
Дионисий. За да чувства преходността на човешкото щастие, той му отредил всякакви
почести и власт, но окачил над главата му в леглото меч, висящ на конски косъм.[ЕС].
1403. с меч и огън. Книж.
Най-безпощадно и жестоко изтребление и унищожение на хора и материални ценности. • Историята познава
безброй примери, когато с меч и огън народите са решавали въпроса за жизнено пространство. (Р.р.).
се Използва с почти същата осмисленост още в библейските текстове (напр. Ест. 8:12 „Всеки град или област изобщо, която не изпълни това, ще
бъде безмилостно опустошена смеч и огън“), откъдето преминава и в съвременния ни език.
580. МЕЧКА
1404. мечешка услуга. Книж. А Неумела, несръчна услуга, която
вместо полза причинява вреда. • Фаворизирането на певеца от страна на продукцията беше твърде натрапчиво и му направи мечешка
услуга. (Уикенд, бр.5О, 2017, с.35). С това захаросано изказване ти му'
направи мечешка услуга. (Р.р.).
V От баснята на И.А.Крилов „Пустинникът и мечката“, в която Мечката,
желаейки да услужи на своя другар Пустинника (отшелника), замахва да убие мухата, кацнала на челото му, и заедно с мухата убива и самия Пустинник.[ЕС].
1405. мечка страх, мен не страх. Ирон.
Възклицание за самонасърчаване при предприемане на нещо рисковано. • Като застана пред
придошлата река, за миг се стъписа, но си каза - майка му стара,
мечка страх, мен не страх - и нагази във водата. (Р-р-)1406. правя (направя) мечка на някого. Жарг. л. Бия някого, като
хвърлям върху главата му одеяло или друго платно, за да не разбере кой
американска мечта
— 334 —
го напада. • В казармата имахме един старшина звяр, но като му
направихме мечка, малко се поочовечи. (Р.р.).
V От обичая в някои обществени групи да се разправят с неугоден човек като го
издебват в тъмното, мятат му одеало, за да не разпознае, нападателите си, и го пребиват.
581. МЕЧТА
1407. американска мечта. А Висок жизнен стандарт и възможност за пълна реализация. • Захира е въплъщение на американската
мечта. (24 часа, 10.12.2001, с.58). Американската мечта на много
хора в българската Монтана е да я напуснат завинаги. Те са убедени, че по-лошо не може да бъде. (Труд, 05.02.2001, с.15).
V От англ. American Dream. Изразът става популярен от книгата на Дж. Адаме
„Епопеята Америка“. В епилога й авторът пише „... американската мечта за страна, където животът на всеки човек ще бъде по-добър, по-богат и по-пълен, където
всеки ще има възможност да получи това, което той заслужава“.[ЕС].
582. МИГ
1408. звезден миг. Книж. А Върховен, най-щастлив момент за някого или нещо. • „Туристът“ отново креташе най-отзад, но звездният
му миг предстоеше. (Труд, бр.47, 2002, с.36). Звездният миг на предприемача обаче е твърде кратък. Той изпуска 15-дневния срок и не
внася парите за бензиностанциите. (Р.р.).
V Изразът е вариант на фразеологизма „звезден час“. За произхода му вж.
при ЧАС.
1409. на мига. А Веднага, тутакси, незабавно. • На мига, в който
бил засечен от радарите, авионните нарушители били посрещнати
от дежурните изтребители и заставени да кацнат на летището в
тексакския град Уако. (Труд, бр.242, 2002, с. 13). Той е като дете, ако не
получи на мига нещо, което му се е приискало, цял ден се цупи. (Р.р.).
I
583. МИГАМ / МИГНА
4» без да ми мигне {трепне) окото - вж. при ОКО.
1410. мигам на парцали, а При уличеност във вина - гледам объркано, смутено, без да зная какво да правя. • Разгръщам аз цветната
рекламна листовка и също мигам на парцали като моите приятелчета при този саморекламиращ се като извънреден 22-и кандидат
президент. (Мин. год., бр.46, 2016, с.17
♦ не ми мигва (трепва) окото - вж. при ОКО.
Ф премигам (мигам) като куче в лапавица - вж. при КУЧЕ.
335 -
по милост
584. МИЗА
1411. вдигам мизата. Книж.
Вдигам залога, поставям по-високи
искания. • Напротив, „спъващи“ обстоятелства като ВНС по-скоро
биха го провокирали да вдигне мизата и да се състезава за „друг тип“
президент, от когото много неща да зависят. (Труд, бр.103, 2004, с.12).
V От хазартните игри със залагания.
п МИЛ:
правя мили очи на някого - вж. при ОКО.
585. МИЛО
1412. мило и драго (давам). X Най-скъпото и най-ценното, всичко
(давам). • Евреите дават мило и драго, за да стъпят на палестинска
земя. (Телеграф, 5.06.2009, с.18). Той продаваше мило и драго, задължаваше се да робува само да се намери някой майчин и бащин, който да го въоръжи. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.332).
586. МИЛОСТ
1413. моя (твоя, негова, нейна ...) милост. Книж. Ирон. X Аз
(мене, на мене), ти (тебе, на тебе), той (него, на него), тя (нея, на нея). • Аз
носех определена симпатия към личността ù не само заради старото
ни приятелство с Иван Славков, но и за категоричната ù (да не кажа
фатална) намеса в защита на моя милост, когато романът ми „Принцовете “ бе изкупен от ченгетата „ на едро “ и я бях закършил яко по
всички линии. (Д. Цончев, в „Пророчествата на Ванга“, кн.2, с.117). Моя
милост и „Труд“ посрещнахме с надежда правителството на Костов, а и то за непродължително време показа, че с основание повечето от хората в България му повярваха. (Труд, бр. 138, 2004, с.15).
1414. по божия милост, х По щастливо стечение на обстоятелствата; по благосклонната съдба. • През последните десетилетия, по божия милост, държавата ни се размина с кръвопролития и междуособици. (Р.р.).
V От библейските текстове, напр. Пл. Иер. 3:22 „По милост на Господа не
изчезнахме ниеУ
1415. по милост. А От съжаление, без да е заслужено. • Омръзнало ми е напоследък да пиша тройки по милост. (Р.р.).
п МИЛОСТИВ:
мека (милостива) Гана (Мария) - вж. при МЕК.
минавам метър
336-
п МИНА:
златна мина - вж, при ЗЛАТЕН.
587. МИНАВАМ ! МИНА
♦ ден да мине <друг да дойде> - вж. при ДЕН.
<?• <и> на мравката път правя (струвам, не минавам) вж. при МРАВКА.
1416. минавам метър. Жарг. А Отървавам се без неприятни последици от нещо. • Неведнъж се беше случвало, когато пътуваме без
билети в автобуса, да 'минаваме метър, този път обаче ни спипаха
и ни излезе солено. (Р.р.). Проблемът има две страни. Първата е свързана с манталитета на част от сънародниците ни, които искат да
карат кола, но ако може да не плащат данъците, да минат метър
на техническия преглед, да сложат гуми втора ръка. (Телеграф,
26.05.2017, с.12).
♦ минавам на завет - вж. при ЗАВЕТ.
1417. минавам през иглени уши. А Подложен съм на тежки изпитания, изживявам големи трудности. • По тоталитарно време едни от
най-талантливите писатели трябваше да минат през иглени уши,
за да публикуват творби, които не отговарят на идеологическата
догма. (Р.р.).
V За произхода на израза вж. „по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе
в) иглени уши“ при КАМИЛА.
♦ минавам (преминавам) през огън <и вода> за някого или
за нещо - вж. при ОГЪН.
Ф минава ми през ума - вж. при УМ.
♦ минава ми черна котка <път> - вж. при КОТКА.
♦ мине се, не мине време - вж. при ВРЕМЕ.
♦ не ми минават <на мене> тия <номера> - вж. при ТИЯ.
Ф номера минава - вж. при НОМЕР.
♦ по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в)
иглени уши - вж. при КАМИЛА.
♦ преминавам (минавам) всякаква граница вж. при ГРАНИЦА.
♦ преминал (минал) през огън и вода - вж. при ОГЪН.
♦ тека (потека, мина) <като> по мед и масло - вж. при МЕД.
п МЙНОТАВЪР:
лабиринта на Минотавъра - вж. при ЛАБИРИНТ.
337 -
не давам мира
588. МИНУТА
1418. всяка минута, à 1. В най-скоро време, във всеки момент. •
Не можех да изляза, защото очаквах всяка минута да се обади по
телефона. (Р.р.).
2. През цялото време; винаги, непрекъснато. • Мисълта ми беше ангажирана всяка минута с подготовката по посрещането на гостите. (Р-Р)1419. на минутата {минутката).
За незабавност в осъществяването на нещо - веднага, незабавно, без изчакване. • Беше от хората,
които не са свикнали да им се отказва. Пожелаеше ли нещо, трябваше на минутата да го получи. (Р.р).
1420. последната минута. А Най-накрая. • Това е тайният и
страшно силен коз на Костов, който той пази за последната минута, твърдят осведомени. (168 часа, бр.9, 2001, с.4).
п MHPt:
изпушвам лулата на мира - вж. при ЛУЛА.
589. МИР2
1421. не от мира сего. ! не от тоя свят. А За човек - който е
отдаден изцяло на отвлечени проблеми и се занимава с големите въпроси
на битието, без да обръща внимание на делничните, ежедневните неща. •
Малко са творците като него, хора не от мира сега, за които съществуват единствено вечните проблеми на битието. (Р.р.).
V Значението на израза в библейския текст е ‘от отвъдния свят, от другсвял*. (Ио.
18:36 „Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от
тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега
царството Ми не е оттук“, /стб. н'кстъ отъ сего лшрд). Новобългарските преводи осъвременяват израза по форма, която също е фразеологизирана - „не от тоя свят“. В книжовния
език семантичното развитие на израза е продължено до нови метафорични образи, като и
двете форми днес имат значения: 1. ‘далеч от живота, от неговите изисквания и грижи ’ ;
2. ‘живеещ единствено с духовни интереси*', 3. ‘който изцяло се е отдал на отвлечена
дейност и не се интересува от реалните житейски проблеми* ', 4. ‘необичаен, странен
590. МИРА
1422. не давам мира. X Постоянно безпокоя; не оставям на спокойствие. • Туй е въпросът, който не ни дава мира. (Труд, бр.38, 2002, с.12).
п МИРИСАНЕ:
не съм цвете за мирисане - вж. при ЦВЕТЕ.
о МИРИША:
парите не миришат - вж. при ПАРА / ПАРИ.
Солунската митница
-338
591. МИТНИЦА
1423. Солунската митница. Книж. А Големите далавери, измами; голямото ограбване. • „ Солунската митница“ заработи на наймощните си обороти в историята на България в периода между 1989
и 2004 г, когато материални фондове за около 120 милиарда долара,
които формално принадлежаха на всички, бяха унищожени или разграбени при участието на всички, които управляваха страната през
това време. (Труд, бр. 130, 2004, с. 16). Дъщерята на читалищния буфосинхронист Щилян Кунев драпаше със зъби и нокти, докато влезе
в Солунската митница на глобалните шмекери от пасмината на
Барозу, Юнкер, Туск, Шулц, Дол и Ко. (Мин. год., бр.35, 2017, с.9).
V. От фейлетоните на Ал. Константинов, превърнали Солунската митница в
нарицателно название на големи далавери, спекула и корупция.
П МИХАЛ:
гоня Михаля - вж. при ГОНЯ.
592. МИШЕНА
1424. ставам мишена. Книж.
Ставам обект на нападки, на нападение. • САЩ, за първи път от японското нападение срещу Пърл
Харбър през Втората световна война, станаха мишена на атака.
(Труд, 22.12.2001, с.38).
593. МИШКА
♦ в миша дунка - вж. при ДУПКА.
Ф играя на котка и мишка - вж. при КОТКА.
1425. канцеларска мишка {плъх). Ирон. А Дребен административен служител. • Отидеш в общината за някаква документална справка или документ, а там някаква канцеларска мишка започва да си
придава важност и да те разиграва. (Р.р).
1426. като църковна мишка. А За бедност - крайно беден. • Не
го ли виждаш, прокопсал е като църковна мишка, какво да му вземеш? (Р.р).
1427. миша тупурдия. А Несериозни действия, които не заслужават
внимание, защото до нищо няма да доведат. • Заканите му, че ще започне
да проверява сутрин навреме ли идват служителите на работа, всички знаеха, че са миша тупурдия, и много не се стряскаха. (Р.р).
Ф навирам в миша дупка някого - вж. при ДУПКА.
339
с мляко по устата
О МИШНИЦА:
нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ / ДВА.
594. МЛАД
1428. млад и зелен. А 1. С малък жизнен опит; неопитен, незрял. •
Млад и зелен си, момко, да ме поучаваш за неща, които съм патил и
препатил. (Р.р.). А 2. На млада възраст. • Ако такъв човек, казвам,
презира всички тия блаженства и отива да се убие млад и зелен за
чуждите хора, то защо аз, беден скиталец в чужд град, без всякаква
кариера, не се потрудя и подействувам да се запиша, ако е възможно, в това дружество? (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.98).
595. МЛЯКО
1429. всмуквам с майчиното мляко. А Придобиване, усвояване
на някакви качества, представи, чувства от най-ранното детство. • Вярата в доброто у човека се всмуква с майчиното мляко, но животът
твърде често нанася непоправими поражения в тази вяра. (Р.р.).
има своя първообраз в съчинението на римския писател, общественик и оратор Цицерон „Тускулански беседи“ (106^3 г. пр.н.е), но в този си вид
популярност получава от автобиографичното съчинение на средновековния богослов
Августин Блажени „Изповед“ (ок. 400 г.).[ЕС].
1430. и майчиното мляко. А За издаване - казвам всичко, което
зная. • Като го подплашиха в полицията, каза и майчиното си мляко. (Р.р.).
1431. <и> от птиче (пиле) мляко. А Голямо изобилие, всичко, което може човек да си помисли и пожелае. • На масата — от пиле мляко.
Зелена салата с яйце, сирене и кашкавал, суджук, пастърма и всичко
това - домашно производство. (Мин. год., бр.2, 2010, с.11). Превърнахме двора в райска градина, гледахме пет овчици и в зимника имаше и от пиле мляко. (Мин. год., бр.36, 2017, с.14).
известен от дълбока древност, използван е от антични автори като
Аристофан, Лукиан и др.[ЕС].
1432. пия мляко, без да имам крава. Жарг. А Получавам всичко наготово, без да се трудя. • В цялата работа не е ясно колко хора са се прикачили към готови ясли, тъй като постоянно изникват индивиди, които са
свикнали да пият млякото без да имат крави. (Труд, бр. 128, 2010).
1433. с мляко по устата. А Още много млад и съвсем неопитен. •
Гледаш 'ги още с мляко по устата, а тръгнали да дават акъл как да
се управлява държавата. (Р.р.).
мнозина <са> звани, а малцина...
340 —
а МНОГО:
има много здраве <от арменския поп> - вж. при ЗДРАВЕ,
когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много баби хилаво бебе - вж. при БАБА.
когато {като) се обърне колата {каруцата), пътища много вж. при КОЛА.
много важно - вж. при ВАЖНО.
много ми знаят устата - вж. при УСТА.
много шум за нищо - вж. при ШУМ.
мнозина {много) <са> звани, <а> малцина {малко) <са> избрани вж. при МНОЗИНА.
не ме е грижа / много ме е грижа - вж. при ГРИЖА.
от много акъл - вж. при АКЪЛ.
596. МНОЗИНА
1434. мнозина {много) <са> звани, <а> малцина {малко) <са>
избрани. Книж. А Много имат претенции, но истински можещите, способните, талантливите са единици. • Както се видя и в президентските
избори, мнозина са звани, но малцина са избрани. (Р.р.).
V Прототипът се съдържа в притчата на Иисус за царя, женещ сина си, който
заповядва на слугите си да изхвърлят във външната тъмнина с вързани ръце и крака
сватбаря, дошъл без сватбена премяна (Мт. 20:16 „Тъй ще бъдат последните първи, и
първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани“).
п МОГА:
две думи на кръст не мога да кажа - вж. при ДУМА.
две мравки не могат да се разминат на челото му вж. при ЧЕЛО.
<и> зуье крачки не мога да направя сам - вж. при КРАЧКА.
{не зная, не мога да разбера) на кой свят съм {се намирам) вж. при СВЯТ.
не мога да се побера в кожата си - вж. при КОЖА.
не мога да си намеря място - вж. при МЯСТО,
не мога копче да кажа на някого - вж. при КОПЧЕ.
не мога {трудно ми е) да преглътна нещо вж. при ПРЕГЛЪТНА.
597. МОЗАЙКА
1435. сглобявам мозайката. Книж. А Възстановявам нещо в неговата цялост по откъслечните му части, които имам на разположение. •
По въпроса за маршрута на черното злато до публиката достигат
-341 -
пиля мозъка на някого
само откъслечни съобщения, но и те са достатъчни, за да се сглоби
мозайката. (168 часа, бр.5О, 2001, с.8).
598. МОЗЪК
1436. гений без мозък. Жарг. Ирон. А Посредствен човек с високо самомнение. • Не го ли виждаш, че освен поза в него друго няма,
гений без мозък. (Р.р.).
1437. до мозъка на костите си. А Извънредно много, до краен
* предел. • И признаваше, че той самият е един Дон Кихот, идеалист
до мозъка на костите си. (Мин. год., бр.49, 2016, с.8). Да, Никола Гешев е бил професионалист до мозъка на костите си. (Уикенд, бр.9,
2017, с.65).
1438. изтичане на мозъци. Публ. А Емигриране от страната на
високообразовани и способни специалисти в друга страна, където им се
осигуряват по-добри условия за изява и по-високо заплащане. • През
последните 15 години се наблюдава все по-засилващо се изтичане
на мозъци от страната. (Телевиз. пред.).
V От англ. Brain drain. Изразът се заражда в Европа след края на Втората световна война, когато много научнотехнически кадри, особено английски, преминават на работа и местоживеене в САЩ, които остават практически незасегнати от войната.
След края на Студената война и демократичните промени в бившите социалистически страни същият процес протича и в тези страни.
1439. мозъкът ми реже като бръснач. А Много бързо съобразявам, бързо се ориентирам и реагирам незабавно. • Мозъкът му режеше
като бръснач, щом трябваше да се измисли престъпна схема. Беше
силен и страшен. (168 часа, бр.22, 2004, с.5).
♦ мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някого вж. при ГЛАВА.
1440. нямам грам мозък. Ирон. Л Проявявам пълно отсъствие на
здрав разум. • Нямаш грам мозък, как си могъл да му кажеш, че ходиш с мен. (Р.р.).
1441. панира ми се мозъкът. А Изпадам в паника, в състояние на
невъзможност да мисля, да съобразявам, да разсъждавам. • Не знам
какво стана с мене, изтеглих билета, прочетох въпросите и мозъкът ми се панира, нищо не можах да изцедя от паметта си. (Р.р.).
1442. пиля мозъка на някого. А Непрекъснато досаждам на някого с приказки, настоявания, упреци. • Престани да ми пилиш мозъка,
това, дето си го наумила, няма да стане. (Р.р.).
промивам мозъка на някого
342-
1443. промивам мозъка на някого. А Обработвам някого психически или идейно, като му внушавам да мисли по определен начин. • Така
ли трябвало да представям българската държава пред лицето на
света. Скоро обаче го заглушиха с освирквания. Стана ми жал - такива промити мозъци обикновено наистина си вярват. (Телеграф,
11.06.2009, с.13). Чичо му го настанил в едно „шато“ край Сена -карантина за промиване на мозъка от комунистическия ад. (Л.Левчев, Убий Българина, с.260).
V От англ. Brain washing. За разпространението на израза спомага книгата на Е.
Хантер „Промиване на мозъците в червен Китай“ (1950 г), в която изразът е осмислен
със значение ‘Постоянно, целенасочено информационно въздействие на човека
(обществото) в руслото на определена идеология, политика\\ЕС\.
п МОЙ:
и ти ли, Бруте, <сине мой> - вж. при БРУТ.
копая си в моята градинка - вж. при ГРАДИНА,
моя (твоя, негова, нейна ...) милост - вж. при МИЛОСТ,
моята голгота - вж. при ГОЛГОТА.
не е лъжица за моята уста - вж. при ЛЪЖИЦА.
удря моя час / удря ми часа - вж. при ЧАС.
599. МОКЪР
Ф изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв - вж. при ВРЪВ.
♦ като ударен с мокър парцал - вж. при ПАРЦАЛ.
1444. мокра поръчка. Жарг. А Поръчково убийство. • Миналата
седмица МВР разкри банда от бивши барети, които изпълняваха
„мокри поръчки“. (Труд, бр.242, 2002, с.48). Лидерът на организацията Ванче Михайлов емигрира. Други водачи и изпълнители на мокри
поръчки са арестувани и пратени там, където им е мястото. (168
часа, бр.12, 2004, с.28).
♦ мокър сън - вж. при СЪН.
П МОЛЯ СЕ:
на един Господ се молим - вж. при ГОСПОД.
п МОМА:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА,
като <момина> сълза (чист) - вж. при СЪЛЗА.
-343 -
морето ми е до колене
600. МОМЧЕ
1445. момче за поръчки {момче за всичко). Ирон. А Слуга; изпълнител на всякакви чужди желания, капризи, поръчки. • Аз не съм момче за поръчки, не деля хората на червени и сини“, казва по този повод Паскалев. (168 часа, бр.6, 2002, с.10).
1446. мъжко момче <съм>. А Момче, мъж с истински мъжки качества - характер, сила, издръжливост, смелост, упоритост. • Ще мине ...
всичко ще мине ... Ще отидем в Банкя ... На терасата, срещу боровете. Ще насадя цветя ... цяла леха с много цветя. И трева... Зелено,
всичко ще е свежо зелено ... Чисто. И по боровете ще има пак катерички ... ще се оправиш, ти си мъжко момче. (Труд, бр.137, 2004, с.14).
601. МОНЕТА
1447. вземам {приемам) за чиста монета нещо. Книж. А Приемам нещо за пълна истина. • Това, че политиците предизборно обещават небивалици е обяснимо, но че народът ги взема за чиста монета е необяснимо. (168'Часа, бр.6, 2002, с.10). Огромен брой водещи
медии приеха скандалния материал за чиста монета и разпространиха шокиращата информация. (Телеграф, 11.11.2016, с.16)
V Калка от руски.
1448. плащам {отвръщам, заплащам) със същата монета. Книж.
А Отвръщам по същия начин, както са постъпили с мене. • Обичаше да
се подиграва с другите, но го болеше, когато му се плащаше със
същата монета. (Р.р.).
п МОРАЛ:
чета лекции {морал) на някого - вж. при ЧЕТА.
602. МОРЕ
♦ капка в морето - вж. при КАПКА.
1449. морето ми е до колене. Ирон.
Крайно самонадеян съм,
вярвам, че мога да постигна всичко без затруднение. • Пъргавият Стамболов беше готов да отиде не само в Търново, но и на оня свят,
стига само да може да се направи нещо. Труд, мъки, неволи, глад,
смърт и пр. бяха за него море до колене. Çfax. Стоянов, Съч., т.1, с.165).
Поне ги накарах да мислят, си каза Борис, че морето не е до колене}... (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.170).
отрязвам мостовете към...
-344-
603. мост
1450. отрязвам мостовете към някого или нещо. Книж.
Прекъсвам всякакви възможности за осъществяване на връзки с някого или
за връщане на нещо. • Докато правителството не реши проблемите
на селскбто стопанство, мостовете към Европа са отрязани. (Труд,
бр.74, 2002, с.15).
1451. строя (изграждам) мостове. Книж. х Създавам връзки на
сътрудничество. • Президентът строи мостове, събира враждуващите, поставя съединителни тирета между опонентите. (Труд,
25.03.2000). Амбицията ù е да изгради мостове между ДПС и журналистите. (Труд, бр. 109, 2004).
604. МОТ
1452. m o t а мо. Книж.
Буквално, точно (дума по дума) (при цитиране на нещо, при виждане и под.). • Геносе Тишлер повтори мотамо
същите думи, само че на немски. (Вл. Даверов, Вчера, с.89).
лат. mot à mot.
605. МОТИКА
1453. пиян като мотика. Жарг. х Много пиян; пиян до безпаметност. • Непрекъснато чувам как някой се хвали, че е бил пиян като
мотика, карал със 140 км/ч, но за 50 кинта се измъкнал. (Стандарт,
бр.4083,2004, с.12).
1454. хващам се за мотиката. А Захващам се да работя. »... сега
хората на г-жа Мозер ще трябва да се хванат за мотиката в пряк
и преносен смисъл. (Труд, бр.27, 2002, с.12).
606. МОТОРЕТКА
1455. паля (запаля) моторетката. А Жарг. Избухвам от яд. • Не
е лош човек, ама бързо пали моторетката и не знае какви ги приказва. (Р.р.). Кой пръв запали моторетката. (Н. Чолакова, Живей бързо,
2008, с. 3).
•\
607. МОХИКАН
1456. последният мохикан. х Последен представител, последен
застъпник на нещо. • Не мога да си представя как се справят обикновените ловци, последните мохикани на селския, простия, истинския
лов. (Трета възраст, бр.37, 2017, с.35).
345 —
влизам в мрежата
п МОЩИ:
живи мощи - вж. при ЖИВ.
608. МРАВКА
♦ две мравки не могат да се разминат на челото му вж. при ЧЕЛО.
1457. <и> на мравката път правя {струвам, не минавам). А Много съм добродушен, отстъпчив и кротък. • Внучката Евтима разказва „На мравката път прави. Може би добротата му го е довела дотам, че да стигне тези години.64 (Мин. год., бр. 28, 2016, с.4). Той беше
от ония редки мъже с деликатни и нежни души, които и на мравката път правят, както народът ни казва. (Р.р.).
Ф правя от мухата {бълхата., мравката) слон - вж. при МУХА.
1458. сини мравки. Публ.
Бунтуващи се редови членове на СДС.
• „Сини мравки“ от Благоевградска област този път са се насочили
към Бакърджиев. (Стандарт, 05.12.2001, с.12).
V В началото на 2000-та година става популярен изразът „сини мравки“ за
редовите членове на Синята партия СДС, които започнаха да се бунтуват срещу ръководни дейци в партията.
п МРАЗЯ:
мразя <и> в червата някого - вж. при ЧЕРВО.
609. МРЕЖА
1459. влизам {падам, попадам, хващам се) в мрежата {мрежите). л. Оставям се да бъда въвлечен в нещо нередно, непочтено; да бъда измамен, излъган. • Честните хора лесно влизат в мрежите на
разни мошеници и губят парите си. (Р.р).
а МРЪДВАМ:
не сй мръдвам пръста {малкия пръст) - вж. при ПРЪСТ2.
610. МРЪСЕН
♦ <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото> и
бебето - вж. при БЕБЕ.
♦ мръсна игра - вж. при ИГРА.
♦ мръсни пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
♦ пера <мръсни> пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
правя мръсно на някого
346
1460. правя мръсно на някого. Жарг. А Съзнателно създавам
неприятности на някого за нещо. • Обича да прави мръсно на другите,
затова и не го обичат. (Р.р.).
Ф с мръсна газ - вж. при ГАЗ.
а МУЗИКА:
който плаща, той'поръчва музиката - вж. при МУЗИКА,
музика за ушите ми е нещо - вж. при УХО.
п МУК:
на свети Мук - вж. при СВЕТИ.
611. МУРАФЕТ
1461. знам си мурафета. Пренебр. А Зная си положението. • Няма какво да ме успокояваш, че нещата вървят добре, много добре си
знам мурафета и виждам какъв ще е краят, (Р.р.).
1462. показвам си мурафета. Пренебр, А Правя, направя нещо, от
което проличава какъв съм (обикн. за лоши страни, качества). • Казваха
ни, че не е стока, ама не ни се вярваше, още в първите дни обаче той
си показа мурафета, (Р.р.).
612. МУСКУЛ
1463. показвам мускули. А Демонстрирам сила. • Колкото и да
показва мускули, управляващото мнозинство сега е крехко, (Труд,
бр.80, 2002, с.12). Според западните медии, за да „покаже мускули“
на Балканите - една от зоните, където руският авторитет все още
затъмнява американския, (168 часа, бр.25, 2001, с.35).
613. МУХА
1464. броя мухите по тавана. Ирон. А Безделнича, не върша нищо. • Главата на семейството лежи на дивана и брои мухите по
тавана, (Труд, бр.139, 2001, с.4).
Ф имам мухи (бръбари) в главата си - вж. при ГЛАВА.
1465. като муха без глава. Неодобр,
За начин на действие и
поведение - безпомощно, безцелно, безсмислено. • Докога ще ви гласуваме, а вие ще ни се въртите напред като мухи без глави, (Уикенд,
бр.9, 2017, с.ЗЗ). Останали без работа, уволнените се щураха като
мухи без глава из улиците. (Р.р.).
-347’
на мушката съм на някого
1466. като конска муха. Неодобр. А Нахално, досадно натрапвам
присъствието си. • Не мога да понасям досадниците, особено ония от
тях, които лепнат ли се веднъж за тебе, не те оставят на мира
като конска муха. (Р.р.).
1467. лапам мухите. Неодобр.
Губя си времето в бездействие.
• Вместо да ходи На училище, лапаше мухи по кафенетата. (Р.р.).
1468. правя от мухата (бълхата, мравката) слон. Шег.-ирон.
Силно преувеличавам нещо, придавам голямо значение на нещо незначително. • Ядосана съм, защото никой от тези, които откраднаха
милиарди, няма да теглят такива последици ... “ каза Поптодорова
Лв единственото си телевизионно интервю до момента, в което нахока медиите, че са „направили от мухата слон“. (Уикенд, бр. 12, 2017,
с.41/ Един от любимите и номера е да прави от мухата слон.
(Уикенд, бр.22, 2017, с.ЗЗ).
Правя от мухата слон“ е старогръцка поговорка, най-рано срещана
в съчинението на старогръцкия писател-сатирик Лукиан „Възхвала на мухата“, в което
се потвърждава фолклорният характер на израза
аз прекъсвам моето слово,
макар че още много бих могъл да кажа, за да не помисли някой, че аз, като в
поговорката, правя от мухата слонУ\ЕС\.
♦ пускам бръмбар<и> (муха<и>) в главата на някого вж. при БРЪМБАР.
1469. пускам муха. А Разпространявам някаква лъжлива новина. •
След като пуснал Ворчо тая муха, намерил, че не е добре да се губи
време. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.642). Не бе трудно да отгатнем, че
ще да му е пуснал мухата, именно тоя, който в случая би бил незаменим. (К.Христов, Ад в Рая, с.163).
о МУЦУНА:
натривам (натърквам, нажулвам) носа (муцуната) на някого вж. при НОС.
614. МУШКА
1470. на мушката (прицела) съм на някого. А Преследван съм
незаслужено от някого. • Дебна го, дебна и накрая сам му падна на
мушката. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.114). На мушката е лидерът на опозицията. (Мин. год., бр.51, 2017, с.11).
спортната стрелба.
пълна мъгла
- 348 ~
615. МЪГЛА
Ф вятър и мъгла - вж. при ВЯТЪР.
1471. пълна мъгла, а Съвсем неясен; няма никаква яснота. • Но
рамковият договор за 2004 г. още не е подписан. Пълна мъгла. (Труд,
бр.12, 2004, с.З).
п МЪЖ:
барабар Петко с мъжете - вж. при ПЕТКО.
мъж под чехъл - вж. при ЧЕХЪЛ.
616. МЪЖКИ
1472. мъжка Гана. А За момиче или жена, които имат външност
или поведение на момче, на мъж. ♦ Много, много не се закачай с нея,
защото каквато си е мъжка Гана, току виж те напердашила. (Р.р.).
Ф мъжко момче <съм> - вж. при МОМЧЕ.
Ф сърце мъжко не трае - вж. при СЪРЦЕ.
0 МЪК:
ни гък, ни мък - вж. при ГЪК.
617. МЪКА
1473. адски мъки, а Непоносими страдания. • Жертвите на атентата загинаха в адски мъки. (Р.р.).
V Твърде обичайният за библейските текстове израз (напр. Пс. 114 - „Смъртни
болки ме обзеха, адски мъки ме постигнаха“) още в тях се утвърждава с днешното си
значение, с което преминава в книжовния език като фразеологична единица.
Ф с триста зора (мъки) - вж. при ЗОР.
1474. танталови мъки. X Тежки страдания заради невъзможността да се постигне желаното, макар на пръв поглед то да изглежда напълно
постижимо. • Беше от ония посредствени хора, които с танталови
мъки се мъчеха да постигнат желаната диплома на висшист. (Р.р.).
V От старогръцката митология, според която царят на Фригия Тантал бил
любимец на боговете. Те често го канели на своите пиршества, но той от многото
почести се възгордял, затова бил наказан. Изпратен в ада, той бил обречен на вечна
жажда и глад, макар че бил потопен до гърло във вода, а над главата му висели клони
с разнообразни плодове. Щом обаче се навеждал към водата, тя отстъпвала от него,
щом протегнел ръка към плодовете, те се издигали нагоре.[ЕС].
1475. ходя по мъките. / ходене по мъките. Книж. Л Преминавам
през много неприятности, страдания и изпитания. • От пролетта на 1994
349
мълча като царедворец...
г. ... ходим по мъките в искане на законова регламентация на нашата
дейност. (Труд, 12.02.2004, с.З). С голямо ходене по мъките ни беше
върната гора в местността Шумата край с. Чавдарци, община Ловеч, уж в реални граници. (168 часа, бр.7, 2002, с.6). След ходене по мъките му я връщат, за да я отнемат по-късно. (Труд, бр. 333, 2002, с.24).
V Изразът е с много стар произход, свързан е с широко известното апокрифно
сказание „Ходене на Богородица по мъките“, преведено от гръцки още в старобългарскатаепоха.
о МЪКНА:
нося (мъкна) на гърба (плещите) си някого или нещо вж. при ГРЪБ.
618. МЪЛНИЯ
Ф гръм и мълнии - вж. при ГРЪМ.
1476. като мълния (светкавица). А За мисъл или действие - с
невероятна бързина. • Тая дързостна постъпка на А. Кънчева, която
на минутата още се разпространи из целия град, като молний порази мало и голямо. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.94). Като мълния в съзнанието му премина споменът за един друг кошмар, преживян от него
в детството. (Р.р.).
V В библейските текстове изразът е използван със значение ‘неочаквано, с
изключителна бързина, сила и яркост' (напр. Мт. 24:27 „както светкавица излиза
от изток и се вижда на запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески“).
619. МЪЛЧА
Ф като риба (мълча) - вж. при РИБА.
♦ <мълча> като бик - вж. при БИК.
1477. <мълча> като комунист на разпит. Публ. Ирон. А Упорито мълча, без да може да ми се изкопчи дума от устата. • О, родният
депутат е с права - той може да ходи, когато си иска на работа, но
може и да не ходи. .... Може да се изказва, да тропа по банките, но
може да си мълчи като царедворец пред царя си. Доскоро се казваше „като комунист на разпит“. (Труд, бр.139, 2004, с.15).
V По популярната в близкото минало идеологема за идейната твърдост на комуниста при разпит в полицията, намерила най-синтезиран израз в баладата на В. Андреев „Балада за комуниста“.
1478. мълча като царедворец пред царя си. Публ. Ирон. А Упорито мълча, без да може да ми се изкопчи дума от устата. ♦ О, родният
мърша в стадото
350 —
депутат е с права - той може да ходи, когато си иска на работа, но
може и да не ходи. ... Може да се изказва, да тропа по банките, но
може да си мълчи като царедворец пред царя си. Доскоро се казваше „като комунист на разпит“. (Труд, бр.139, 2004, с.15).
Актуализиран вариант на горния фразеологизъм, съобразно настъпилите
политически промени в периода на демокрация и новите политически реалности.
п МЪЛЧАНИЕ:
мълчанието на агнетата - вж. при АГНЕ.
□ МЪРСЯ:
мърся (цапам) си ръцете - вж. при РЪКА.
а МЪРТЪВ:
мъртва буква - вж. при БУКВА.
мъртва душа - вж. при ДУША.
мъртва хватка - вж. при ХВАТКА.
мъртво вълнение - вж. при ВЪЛНЕНИЕ.
ни жив, ни мъртъв (умрял) - вж. при ЖИВ.
по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв - вж. при КУЧЕ.
МЪРФИ:
по закона на Мърфи - вж. при ЗАКОН.
620. МЪРША
1479. мърша в стадото, / всяко стадо си има мършата. А Някой,
който с действията или поведението си позори хората от своята среда. •
Вчера обаче данъчните шефове признаха за мършата в стадото.
Оказва се, че си имали цяла банда блюстители на финансовия ред,
които не били друго, а дедесари, замесени в афера за източване на
11 млн. лева от ДДС. (Труд, бр.104, 2004, с.1).
621. МЪТЕН, МЪТЯ1
1480. вземат ме мътните, а Изпадам в умопомрачително състояние или в особен унес, в който околните престават да съществуват. • Гледайте само да не ме вземат мътните, тогава става лошо (Р-Р-)V Във фолклора дяволът, бесовете още се наричат „мътните“.
Ф ловя риба в мътна вода - вж. при РИБА.
1481. мътна и кървава. А За някаква работа или ситуация - заплетена и объркана, изход от която не се вижда. • Сега ситуацията е мътна и кървава, всички са настръхнали, никой не може да каже как ще
се развият събитията в бъдеще. (Р.р.)*
-351 -
с каквато мярка мериш, с ...
♦ мътно време / мътни времена ! смутни времена вж. при ВРЕМЕ.
1482. мътя водата {водите) на някого или нещо. À 1. На някого.
Умишлено действам във вреда на някого. • В последно време си имам
неприятности в службата, чувствам, че някой ми мъти водата, но
не мога да разбера кой и защо, (Р.р.). А 2. На някое място. Предизвиквам безредици, размирици, сея смут. • В училището някои мътят водите, рушат дисциплината, настройват учениците, подтикват ги към
разни секти. Това на добро няма да излезе, (Р.р.).
п МЪТЯ2:
дяволите мътят в някого - вж. при ДЯВОЛ.
♦ мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някого вж. при ГЛАВА.
622. МЮНХАУЗЕН
1483. барон Мюнхаузен. Шег,-ирон, А Безобиден фантазьор и самохвалко. • През безкрайния български демократичен преход българите се нагледаха на политици, които, за разлика от безобидността на своя литературен двойник Барон Мюнхаузен, се хвалеха с „ великите си идеи “ за развитие и цъфтеж на страната, но нищо не
осъществиха, а само я водеха към дъното, (Р.р.).
на немския писател Рудолф Ерих Распе в романа му „Приключенията
на барон Мюнхаузен“ (1786 г.), в който са представени „правдивите“ разкази на
Мюнхаузен за неговите фантастични пътешествия и невероятни военни и ловджийски
приключения.
623. МЯРКА
1484. вземам мярката на някого, А Разправям се безцеремонно с
някого, като го наказвам или отстранявам. • Ако продължава да ме предизвиква с подигравките си, набързо ще му взема мярката, (Р.р.).
♦ драконовски мерки {закони) - вж. при ДРАКОНОВСКИ.
1485. с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Книж,
А Както постъпваш с другите, така ще постъпят й с тебе. • Всяко правителство започва мандата си с цялостна подмяна на държавните
служители, а когато дойде следващата политическа партия на власт
и започне да прави същото, се вдигат кански ревове за политическа
метла, забравяйки древното предупреждение „с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. (Р.р.).
замръзвам на мястото си
— 352 —
V Фразеологизмът се използва и в осъвременени кратки варианти „меря с
еднаква мярка“, „меря със същата мярка“. Пълният прототип на израза води
началото си от евангелските текстове (напр. Мт. 7:2 ~
съдете, за да не бъдете
съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; защото; и с
каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери66).
624. МЯСТО
♦ болно</И0> място на някого - вж. при БОЛЕН.
1486. замръзвам на мястото си. А Оставам напълно неподвижен
от силна изненада. • Присъстващите замръзват по местата си. Василев излиза от залата за 15 минути. (Труд, бр.64, 2002, с.1). Присъстващите слушатели, към които се отправях да питам, такъв смях
подигнаха, щото замръзнах на мястото си от срам. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.86).
♦ място под слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ.
1487. не мога да си намеря място.
Обхванат съм от някакво
силно чувство и не мога да се успокоя, да стоя спокойно. • Ала юбилеят
се отлага и оня ми ти Малчо не може да си намери място от яд.
(К.Христов, Ад в Рая, с.126).
1488. поставям на място някого.
Вразумявам някого, принуждавам го да се държи както трябва, да си гледа работата. • И когато
очаквах, че Корнелия Нинова ще ги постави на мястото с призива
„България да не бъде използвана за плацдарм...“, тя не посмя да довърши изречението и не изрече двете сакрални думи „ срещу Русия “.
(Мин. год., бр.43, 2017, с. 13). Наистина още от самото начало я поставили на мястото ù - разпределили я в театър за деца, с една
дума - вяка жаба да си знае гьола. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.337).
1489. тъпча на едно място, х Не се развивам, не напредвам, в
застой съм. • Мира не спира да се „развива“, макар отстрани да си
личи, че тъпче на едно място в продължение на дълги календарни
години. (Уикенд, бр.23, 2014, с.31). Не че Памук е лош писател, но книгите му са интересни до 15-та страница и започва да тъпче на място. (Стандарт, 12.08.2009, с.18).
п МЯТАМ:
мятам {хвърлям) белтъци - вж. при БЕЛТЪК,
мятам палачинки - вж. при ПАЛАЧИНКА.
- 353 -
по навик
н
П HÀ:
на ти си куклите, дай си ми парцалките - вж. при КУКЛА.
п НАБИВАМ:
набивам обръчите на някого - вж. при ОБРЪЧ.
набивам табаните - вж. при ТАБАН.
о НАБИРАМ:
набирам скорост - вж. при СКОРОСТ.
п НАБИТ:
имам набито око - вж. при ОКО.
п НАБУТАМ:
набутам в батака някого или нещо - вж. при БАТАК.
а НАВЕДЕН:
с наведена глава - вж. при ГЛАВА.
625. НАВИК
1490. по навик. А Несъзнателно; в съответствие с обичайния, постоянния начин на действие, на поведение при някаква ситуация. • Звънна
се на врата и аз по навик отивам да отворя и чак тогава осъзнавам,
че съм полугол. (Р.р.).
а НАВИРАМ (СЕ):
вра (навирам) се в краката на някого - вж. при КРАК,
навирам в земята някого - вж. при ЗЕМЯ.
навирам в миша дупка някого - вж. при ДУПКА.
навирам в очите на някого нещо - вж. при ОКО.
навирам се в огъня - вж. при ОГЪН.
навирам се в ръцете на някого - вж. при РЪКА.
навирам се под носа на някого - вж. при НОС.
наострям (навирвам) гребена - вж. при ГРЕБЕН.
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо вж. при ГАГА.
с навирени рога - вж. при РОГ.
вземам навътре нещо
— 354 —
п НАВИРВАМ / НАВИРЯ:
виря нос / виря {навиря) си носа - вж. при НОС.
навирвам рога - вж. при РОГ.
наострям {навирвам) гребена - вж. при ГРЕБЕН.
а НАВИРЕН:
с навирени рога - вж. при РОГ.
п НАВИСОКО:
хвърча нависоко - вж. при ХВЪРЧА.
п НАВЛАЖНЯВАМ:
навлажняват <намокрят> ми се очите - вж. при ОКО.
626. НАВЪТРЕ
1491. вземам навътре нещо. А Проявявам силна чувствителност,
дълбоко се засягам и обиждам от нещо; обиждам се, засягам се. • Всяка
забележка вземаше навътре и с дни я преживяваше. (Rp.).
п НАГАЗВАМ:
в дълбоки води {се хвърлям, нагазвам) газя - вж. при ВОДА.
627. НАГОРЕ
1492. нагоре-надолу. А Във всички посоки, на едно или друго място. • В стола се нареждахме като овце за доене, Джо тропосваше
нагоре-надолу по редиците и ни покарваше към шубера ... (Вл. Даверов, Вчера, с.ЗЗ).
1493. вървя {тръгна) нагоре. Книж. А 1. За човек - израствам,
развивам се, подобрявам материалното си състояние; напредвам служебно.
• Гледам го и му се радвам, върви нагоре момчето, ще стане голям
човек от него. (Р.р.). А 2. За цена - поскъпва, повишава се. • През последните седем-осем години цените станаха истински алпинисти, само
нагоре вървят (Р.р.).
♦ от лъв нагоре - вж. при ЛЪВ.
п НАДАВАМ:
давам {надавам) ухо - вж. при УХО.
п НАДИГАМ:
надигам глава - вж. при ГЛАВА.
а НАДМИНАВАМ:
надскачам {надминава) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
355 —
надълго и <ий>широко
□ НАДНИЧАМ:
(надничам) през ключалката - вж. при КЛЮЧАЛКА.
628. НАДОЛУ
1494. вървя (тръгна) надолу. Книж. А 1. За човек - изоставам в
развитието си, обеднявам. • От години вече кариерата му върви надолу,
ако това продължи, чака го лоша съдба. (Р.р.). А 2. За цена - поевтинява, снижава се. • От известно време цените на петрола тръгнаха надолу, това е добър шанс за икономическия развой на страната. (Р.р.).
♦ нагоре-надолу - вж. при НАГОРЕ.
Ф с главата надолу - вж. при ГЛАВА.
п НАДСКАЧАМ:
надскачам (надминава) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
надскачам ръста (боя) си - вж. при РЪСТ.
п НАДУВАМ / НАДУЯ:
вдигам платна / надувам платна - вж. при ПЛАТНО,
надувам гайдата - вж. при ГАЙДА.
надувам някакъв балон - вж. при БАЛОН,
надуя (дуя) перки - вж. при ПЕРКИ.
п НАДУШВАМ:
краставите магарета през девет баира се надушват вж. при МАГАРЕ.
629. НАДЪЛГО
1495. надълго и <н«>широко. А С най-големи подробности, много подробно и обстоятелствено. • Нямаше нужда да говоря по тая част
надълго и широко, която беше от компетентността на адютантина
ми Григора. Той се намираше ни на небето, ни на земята, хвалеше
ме до облаците. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.241).
а НАДЯВАМ:
надявам маската на нещо - вж. при МАСКА.
окачам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията (врата)
на някого - вж. при КАМЪК.
п НАДЯВАМ СЕ:
надявам се като вдовица на ерген - вж. при ВДОВИЦА.
п НАДЯСНО:
наляво и надясно - вж. при НАЛЯВО.
гледам накриво някого
— 356 —
п НАЕМ:
давам си задника под наем - вж. при ЗАДНИК,
душа под наем нося - вж. при ДУША.
п НАЖУЛВАМ:
натривам {потърквам, нажулвам) носа (муцуната) на някого вж. при НОС.
О НАЗАД:
вземам си думите назад (обратно) - вж. при ДУМА,
връщам лентата <назад> - вж. при ЛЕНТА.
п НАКАРАМ:
кой дявол ме накара - вж. при ДЯВОЛ.
о НАКЛАНЯМ:
везните <се> накланят (<се> наклоняват) нанякъде вж. при ВЕЗНИ.
накланям (наклонявам) везните - вж. при ВЕЗНИ.
□ НАКРАЙ:
накрай (накрая на) света - вж. при СВЯТ.
630. НАКРИВО
1496. гледам накриво някого, А Отнасям се враждебно с някого;
сърдит съм. • В крайна сметка избират Трифон Иванов, но оттогава
двамата се гледат накриво. (Уикенд, 3-9,03.2012, с.90). От известно
време ме гледаш накриво, но не мога да си обясня защо. (Р.р.).
а НАКЪДЕ:
накъде духа (вее) вятърът - вж. при ВЯТЪР.
□ НАКЪДЕТО:
кой накъдето види - вж. при КОЙ.
накъдето ме отвее вятърът - вж. при ВЯТЪР.
п НАЛАПАМ ! НАЛАПВАМ:
налапам (налапвам) юмрука на някого - вж. при ЮМРУК.
п НАЛИВАМ
в стари съсъди наливам жива вода - вж. при ВОДА,
краката ми се наливат с олойо - вж. при КРАК,
наливам масло в огъня - вж. при ОГЪН,
наливат ми се устата - вж. при УСТА.
преливам (наливам) от пусто в празно - вж. при ПУСТ.
— 357 —
използвам намалението
631. НАЛЪМ
1497. когато цъфнат налъмите. X Никога. ♦ Кунева клати някакъв безсмислен закон за корупцията по висшите етажи, който ще
проработи, когато цъфнат налъмите. (Ретро, бр.34, 2016, с.12).
632. НАЛЯВО
1498. наляво и надясно, ж 1. За пространствено разположение навсякъде, по всички страни, по всички посоки. • Наляво и надясно, накъдето и да погледнеш около себе си, виждаш една безкрайна равнина. (Р.р.).
2. За разпространение на нещо сред хората - всички, пред
всички. • След смъртта на Андрей тя алармира наляво и надясно, че
се отказва от всичко, но колкото и да съм я молила, тя не го оформи
юридически. (Уикенд, бр.23, 2014, с.22). Жената на Каравелов не понася наглото отношение към жените на Стамболов,. който се хвали
наляво и надясно с похожденията си. (Уикенд, бр.4, 2017, с.67).
а НАЛЯГАМ:
налягам си дирника - вж. при ДИРНИК.
натискам {налягам) си парцалите вж. при ПРАРЦАЛ / ПАРЦАЛКИ.
п НАЛЯГАНЕ:
въздух под налягане - вж. при ВЪЗДУХ.
п НАМАЖА:
с мед да го намажеш {мажеш) - вж. при МЕД.
633. НАМАЛЕНИЕ
1499. използвам намалението. Жарг. А- Възползвам се от неочаквано създала се благоприятна възможност за извършване или получаване на нещо. • Прожектираха безплатно филма за ученици и ние
използвахме намалението да го видим. (Р.р.).
о НАМЕРЯ / НАМИРАМ (СЕ):
намеря {намирам) вратичка - вж. при ВРАТИЧКА.
намеря {намирам) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
намирам му колая - вж. при КОЛАЙ.
намирам си кръстника - вж. при КРЪСТНИК,
намирам си майстора - вж. при МАЙСТОР.
намирам {хващам) цаката на някого или нещо - вж. при ЦАКА,
напипвам {намирам) дамара на нещо - вж. при ДАМАР.
<вървя> по нанадолншцето
358 —•
(не зная, не мога да разбера) на кой свят съм (се намирам) вж. при СВЯТ.
не мога да си намеря място - вж. При МЯСТО.
п НАМИРИСВАМ:
работата намирисва (се размирисва) - вж. при РАБОТА.
и НАМОКРЯМ:
навлажняват <намокрят> ми се очите - вж. при ОКО.
634. НАНАДОЛНИЩЕ
1500. <вървя, търкалям се> по нанадолнището. А Нещо се развива все по-зле и по-зле, става все по-лошо и по-лошо. • Моралът на
младите върви по нанадолнището и нищо добро не чака обществото ни. (Р.р.).
635. НАОПАКИ
1501. тръгвам (отивам) наопаки. А Тръгвам в развитието си не в
очакваната посока, а в противоположната, обикновено към по-лошо. • От
известно време животът ми тръгна наопаки, нищо не става така
както ми се иска. (Р.р.).
п НАОСТРЯМ:
наострям (навирвам) гребена - вж. при ГРЕБЕН.
636. НАОЧНИЦИ
1502. <като> <кон> с наочници съм. X Ограничен съм, не виждам нещата в,тяхната широта; с много тесни интереси или ограничени
разбирания съм и не се интересувам от нищо друго, не се съобразявам с
нищо друго. • Нищо не може да го накара да приеме новото, като
кон с наочници, той върви само по отъпкания път и не вижда, че
животът коренно се е променил, че хората са други, че нравите са
други, че ценностите са други. (Р.р.).
637. НАПЕЧЕНО
1503. става напечено. X Нещата се развиват застрашително, създава се напрежение, пораждат се сериозни затруднения. • Става напечено. Тогава изведнъж се връща страхът. (168 часа, бр.25, 2001, с.27).
Междувременно в залата става все по-напечено. (168 часа, 1926.12.2003, с.23). За сините започна да става напечено, затова в пуб-
359 —
търкам нара
личното пространство БСП активно атакува правителството. (168
часа, 25-31.01.2002, с.13).
о НАПИПВАМ:
напипвам (намирам) дамара на нещо - вж. при ДАМАР.
638. НАПОСОКИ
1504. стрелям напосоки. А Действам с налучкване, като разчитам на късмета си. • Знаеше ли отговора на въпроса или просто стреля
напосоки и улучи? (Р.р.).
□ НАПРАВЯ:
<и> две крачки не мога да направя сам - вж. при КРАЧКА.
<ия>правя на бъзе и коприва някого - вж. при БЪЗЕ,
направя на гъз някого - вж. при ГЪЗ.
направя на салата някого - вж. при САЛАТА,
правя (направя) магаре на някого - вж. при МАГАРЕ,
правя (направя) мечка на някого - вж. при МЕЧКА,
правя (направя, стана) на мат и маскара някого или нещо вж. при МАТ.
разбивам (направя) на пух и прах - вж. при ПРАХ,
труп ме прави (направи) - вж. при ТРУП.
п НАПРЕД:
давам пълен напред - вж. при ПЪЛЕН.
с рогата напред - вж. при РОГ.
Q НАПРЕЖЕНИЕ:
свалям градуса <на напрежението> - вж. при ГРАДУС.
п НАПРЯГАМ:
напрягам сивите си клетки - вж. при КЛЕТКА.
п НАПУСКАМ:
напускам <потъващия> кораб(«) - вж. при КОРАБ.
п НАПУШВАМ:
напушва ме (на) смях - вж. при СМЯХ.
639. НАР
1505. търкам нара. Жарг. А Лежа в затвор. • 30 дни търкаш
нара в комшийски затвор, ако минеш на червено в Белград. (Стандарт, бр.6209, 2010).
виждам се натясно
-360
.и НАРОД:
слуга на народа - вж. при СЛУГА.
п НАРОДЕН:
глас народен - глас божи - вж. при ГЛАС,
нося се като народна песен - вж. при ПЕСЕН.
п НАРУШАВАМ:
(нарушавам, прекрачвам) добрия тон — вж. при ТОН.
п НАС:
не на мене (нас) тия <номера> - вж. при ТИЯ.
след нас - потоп / след нас ако ще и потоп - вж. при ПОТОП.
о НАСАЖДАМ:
насаждам на пачи яйца някого - вж. при ЯЙЦЕ.
п НАСТРЪХВАМ:
изправят ми се (настръхват, щръкват) косите - вж. при КОСА,
настръхват ми космите на главата - вж. при КОСЪМ.
п НАСТЪПЯ/ НАСТЪПВАМ:
настъпвам по. мазола някого - вж. при МАЗОЛ,
ще настъпи втори потоп - вж. при ПОТОП.
п НАТИКАМ:
притискам (натикам) в ъгъла някого — вж. при ЪГЪЛ.
□ НАТИСКАМ:
натискам (налягам) си парцалите вж. при ПРАРЦАЛ / ПАРЦАЛКИ.
притискам (натиквам) в ъгъла някого - вж. при ЪГЪЛ.
п НАТРЕСА СЕ:
натреса се на главата на някого - вж. при ГЛАВА.
п НАТРИВАМ:
натривам (натърквам, нажулвам) носа (муцуната) на някого вж. при НОС.
а НАТЪРКВАМ:
натривам (натърквам, нажулвам) носа (муцуната) на някого вж. при НОС.
640. НАТЯСНО
1506. виждам се натясно. X Силно съм притеснен от неочакван
развой на нещо, което ме принуждава да действам без възможност за
-361
до небесата
избор. • Вълците подгониха сърната. Като се видя натясно, тя се
хвърли в реката да търси спасение и тук беше краят ù. (Р.р.).
1507. поставям натясно някого.
Поставям някого в неудобно
положение или го принуждавам да върши нещо против желанията и волята си. • Откритите въпроси го поставиха натясно и той беше принуден да признае вината си за сегашното положение. (Р.р.).
641. НАЧАЛО
1508. началото на края. А Когато нещо започва да се руши, да
върви към своя край. • Президентските избори станаха начало на
края на правителството на Бойко Борисов. (Р.р.).
V Калка от фр. c’est le commencement de la fin. Изразът става популярен през
Наполеоновата епоха, когато проличава нейният залез. Истинският автор на израза
обаче е Шекспир. В неговата пиеса „Сън в лятна нощ“ един от героите перифразира
репликата „това е истинският край на нашето начинание“ в „Това е началото на
нашия край“.[ЕС].
п НАЧИН:
по втория начин - вж. при ВТОРИ.
642. НАЧИСТО
1509. на чисто съм с някого. А Нямам нищо скрито, нищо неясно в
отношенията си с някого; отношенията ми с някого са ясни, не са обременени от някакви зависимости. • След развода отношенията ни с бившия ми съпруг са на чисто, той не може да има никакви претенции
към личния ми живот. (Р.р.).
□ НАШ:
нашего брата - вж. при БРАТ.
п НАШИРОКО:
надълго и <на>широко - вж. при НАДЪЛГО.
643. НЕБЕ/НЕБЕСА
1510. до небесата {небето). А 1. За възхвала - прекалено много,
без мярка. • Тогава той влиза от филм във филм и славата му е до
небесата. (Мин. год., бр.4, 2017, с. 13). Започне ли да говори за жена
си, възнасяше я до небесата. (Р.р.). А 2. За викане, плачене - извънредно силно. • Капризно дете беше, не му ли угодяха в нещо, надаваше
рев до небесата. (Р.р.).
V Изразът развива значение ‘извънредно много, извънредно силно’ още в
<като> паднал от небето
362 —
библейските текстове, в които твърде често се използва (напр. 1 Цар. 5:12- „писъкът
на града се издигаше до небеса“). От тях преминава и в книжовния език.
♦ като гръм от ясно небе - вж. при ГРЪМ.
1511. <като> паднал от небето. А Силно изненадан от нещо (обикн.
общоизвестно, което е неочаквано за него, не го знае, за което не е чул). •
Виж, спрямо главорезите от ИДИЛ Класната от Берлин и еврономенклатурата са доста no-нежни и продължават да се правят на
паднали от небето пред заплахата за живота на европейските граждани. (Мин. гОд., бр. 6, 2017, с.9).
1512. на седмото небе (съм). л. Чувствам се много добре, много
съм щастлив; във висша степен на радост и блаженство съм. • Танцьорката Камелия в момента буквално била на седмото небе, че се развежда с шавливия Илиян, тъй като изплакала тонове сълзи покрай
безбройните му забежки. (Уикенд, бр. 51, 2016, с. 11). Бабата е на седмото небе от щастие, непрекъснато се грижи за малкото и го дарява с цялата си обич. (Галерия, бр.25, 2017, с.8).
V Първоизточник на израза е съчинението „За небето“ на старогръцкия философ Аристотел, който говори за устройството на небесния свод. Той смятал, че небето
се състои от седем неподвижни кристални сфери, на които са разположени звезди и
планети. Митът за седемте небесни сфери намира отражение и в религиозните учения
- в християнската книжнина, в Корана. Във Второто послание на апостол Павел до
Коринтяни (гл. 12:2-4) се говори за човек, отнесен до третото небе, където е раят.
Според ислямската традиция пък ангел донася Корана от седмото небе.[ЕС].
1513. не съм ни на небето, ни на земята, а Мн о г о съм развълнуван от радостни преживявания. • Нямаше нужда да говоря по тая част
надълго и широко, която беше от компетентността на адютантина
ми Григора. Той се намираше ни на небето, ни на земята, хвалеше
ме до облаците. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.241). А Намирам се в крайно
изнервено състояние. • Вуйчо му не бил ни на небето, ни на земята.
Той си късал парцалите и сам не смеел да се подаде из града за
постъпката на своя внук. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.43).
1514. пада ми от небето нещо.
Получавам нещо наготово, без
усилие. • В най-тежкия период от живота ми, когато бях стигнал до
пълно отчаяние, сякаш от небето ми падна едно наследство, което
ми помогна да уредя по-нататък живота си. (Р.р.).
1515. под открито небе. А 1. Навън, на открито. • Под открито небе
беше подредена изложба на селскостопанска техника. (Р.р.). А 2. Без
подслон, без дом. • Големият пожар остави под открито небе няколко
семейства, които временно бяха приютени от близки и роднини. (Р.р.).
Ф свалям (снемам) звезди</не> <от небето> - вж. при ЗВЕЗДА.
363 —
самата невинност
о НЕБЕСЕН:
ангел небесен - вж. при АНГЕЛ.
<живея> като птичка божия / <живея> като небесните птици вж. при ПТИЦА ! ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
манна небесна - вж. при МАННА.
небесен владика - вж. при ВЛАДИКА.
<цялото> небесно</ио> войнство - вж. при ВОЙНСТВО.
644. НЕБИТИЕ
1516. потъвам (отивам) в небитието. Книж. А Преставам да
съществувам, изчезвам; оставам в пълна забрава. • За разлика от бившия посланик в Индия обаче те директно ще потънат в небитието,
откъдето всъщност се появиха. (168 часа, бр.37, 2002, с.13).
о НЕБРАН:
<оказвам се> в небрано лозе - вж. при ЛОЗЕ.
п НЕБЦЕ:
езикът ми прилепва {залепва) о небцето - вж. при ЕЗИК.
а НЕВЕРЕН / НЕВЕРНИК ! НЕВЯРВАЩ:
неверник (неверен, невярващ) Тома / Тома Неверни вж. при ТОМА.
645. НЕВИННОСТ
1517. самата невинност. Ирон, х Човек, който се представя за невинен и ^е не знае и е непричастен към нещо нередно. • Всички са корумпирани и мръсници, според него, а той е самата невинност. (Р.р.).
п НЕВЪОРЪЖЕН:
и с невъоръжено око се вижда - вж. при ОКО.
п НЕГО:
пия от кладенеца и плюя в него - вж. при КЛАДЕНЕЦ.
п НЕГОНЕН:
гузен негонен бяга - вж. при БЯГАМ.
а НЕЖЕН:
нежният (слабият, прекрасният) пол - вж. при ПОЛ.
а НЕНАКАЗАН:
няма ненаказано добро - вж. при ДОБРО.
воина на нерви
-364
и НЕНАПИТ:
света вода ненапита - вж. при СВЕТИ.
п НЕПИСАН:
неписан закон - вж. при ЗАКОН.
646. НЕРВИ
1518. война на нерви. Книж,
Състояние на напрежение, създадено от непреки враждебни действия, с които се цели да се сломи моралната сила на противника. • Темата за войната няма начин да не е намек за петте наши заложници там. Така че войната на нерви и на
рекет за нас ще продължи, (168 часа, бр.22, 2004, с.2). От години те
водят война на нерви, за да ни изкарат от равновесие и да направим
грешен ход. (Р.р.).
V Първоизточник на израза стават думи на германският фелдмаршал Паул
Хиндербург, казани от него в началото на Първата световна война (1914 г.) пред
кореспондента Паул Голдман Дойната с Русия сега е преди всичко въпрос на нервиУ\ЕС\.
1519. железни нерви. А Хладнокръвност, спокойствие, овладени
чувства. • Както стана ясно, трябва да имаш железни нерви, за да
си в парламента. (Стандарт, 2010).
1520. игра на нерви. Книж. А Съзнателно провокиране на нервно
напрежение. • Вътрешният министър спечели точка и показа, че не е
капо в играта на нерви. (168 часа, бр.11, 2002, с.24).
1521. <изкарвам> извън нерви някого. Книж. Л Състояние на
неовладян гняв. • Зарчев, когото царистите подкрепят с половин уста, не стана член на партията НДСВ и това изкарало извън нерви
Панайотов. (168 часа, бр.37, 2002, с.11). „Ти да мълчиш там“, сочи тя
с пръст към него и изглежда наистина извън нерви. (168 часа, бр.25,
2001, с. 13).
1522. изпускам си нервите. А Давам израз на яда си и казвам
неща, за които съжалявам. • Дори вечно усмихнатият кмет Софиянски си изпусна нервите и обяви „софиянци издържат държавата“.
(Труд, бр.79, 2002, с.11). Пръв Герджиков си изпусна нервите, като
заплаши в края на миналата година, че си дава оставката, ако депутатите от НДСВ не започнат да присъстват на заседанията. (168
часа, 25-31.01.2002, с.9).
1523. калявам нервите на някого. Книж. А Правя някого психически издръжлив, устойчив. • Благодарение на обществената си дейност, която изглежда калява нервите, холандецът успя поне външ-
365 —
хващат ме нервите
но да запази равновесие. (Ив. Петров, Най-добрият гражданин на републиката).
♦ кълбо от нерви съм - вж. при КЪЛБО.
1524. късам нервите на някого. А Силно дразня, нервирам някого.
• Късаше ми нервите с неговия тромпет. Тъкмо захвана нещо сериозно да пиша и той надуе. (Р.р.). Дори пътуването ù до Лос Анджелис за връчването на оскарите на 26 февруари ù донесло само
скъсани нерви. (Уикенд, бр.9, 2017, с.27).
1525. лазя по нервите на някого. А Дразня, нервирам някого. •
Стига си ми лазила по нервите\ (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.32).
Управлението лази по нервите на обществото - досущ като юноша
в трудна възраст, енергично, но непохватно. (Труд, бр.39, 2002, с.2).
Е, лази по нервите на учителката г-жа Дочева, защото с приятели
от класа традиционно се настанява на някой от удобните за лудории последни чинове в стаята. (Ретро, бр.5О, 2016, с.19).
1526. не ми издържат нервите. Книж, А Не успявам да овладея психическото си напрежение; не устоявам на нервното напрежение. • До изпита
бяха допуснати 950 души, но явно на стотина от тях нервите не са
издържали и са се отказали от надпреварата. (Труд, бр.13О, 2004, с.27).
1527. нямам нерви. А 1. Нямам търпение да се занимавам с дребни и незначителни неща. • Нямам нерви за тази пипкава и неплатена
работа. (Р.р.). А 2. С изострена нервна чувствителност съм. • С годините ставаше все no-невъздържан и рязък в реакциите си, затова
сега вече нямаше нерви да се занимава с учителстване. (Р.р.).
1528. опъвам нервите на някого. А Ядосвам някого, дразня го, правя
го нервен. • Имаше в групата две-три деца, които постоянно опъваха
нервите на учителката, създаваха ù непрекъснато грижи и ядове. (Р.р.).
1529. пиля нервите на някого. Книж.
Държа в нервно напрежение някого. • Известният с работата си по малките часове Соломон
Паси също пили нервите на екипа си, защото още не е решил къде
да прекара отпуската си. (168 часа, бр.27, 2004, с.35).
1530. хващат ме нервите. А Изпадам в силно раздразнено състояние, ставам нервен и се ядосвам. • Хващат ме нервите като слушам
как по цял ден одумват приятелките си и съседите. (Р.р.).
о НЕРЕДЕ:
нереде Ямбол, нереде Стамбол - вж: при ЯМБОЛ.
п НЕЧИСТ:
нечиста игра - вж. при ИГРА.
<държа се> на ниво
-366
п НЕЩО:
в реда на нещата - вж. при РЕД.
от нищо нещо - вж. при НИЩО.
647. НИВО
1531. <държа се> на ниво. ! на ниво съм. Книж. А. Достойно; в
съответствие с изискванията. • До последно внушителният лекар се
държи на ниво. (168 часа, бр.25, 2001, с.27).
Q НИЕ:
какво да кажем ние с гайдите - вж. при ГАЙДА.
п НИКОЙ:
никой не си знае времето - вж. при ВРЕМЕ.
по никое време - вж. при ВРЕМЕ.
648. НИКАКЪВ
Ф на никаква цена - вж. при ЦЕНА.
1532. никакъв ме няма, а 1. Изобщо не се вестявам някъде, където трябва да бъда. • От две седмици никой не го беше виждал, никакъв го нямаше и на работното му място. (Р.р.). А 2. Не се чувствам добре здравословно, отпаднал съм, обезсилен съм. • След тежкия
грип тази зима никакъв ме няма, задъхвам се по стъпалата, краката ми отичат. (Р.р.). А 3. Не ме бива за нещо, нямам способности за
нещо. • Никакъв ме няма в математиката. (Р.р.).
п НИТО:
не проронвам и дума / не обелвам нито дума - вж. при ДУМА,
нито на иглен връх - вж. при ИГЛЕН.
ни<шо> риба, ни<то> рак - вж. при РИБА.
ни</но> съм чул, ни</ио> съм видял - вж. при ЧУЯ.
649. НИШАН
1533. давам нишан. Ирон. А Давам да се разбере, намеквам; изпращам сигнал, подсказвам. • С изказванията си премиерът дава нишан, че предстоят промени в правителството. (Телевиз. пред.).
1534. идва нишан. Ирон. А Получава се сигнал, намек. • Всеки,
който следи внимателно историята на процеса, помни, че такъв нишан дойде още през февруари. (24 часа, 17.12.2001, с.12).
367 -
като едно<шо> нищо
650. НИШКА
1535. в индийска нишка. Книж.
В редица един след друг. •
Невръстни хлапета в индийска нишка товареха компютри в един
камион. (168 часа, бр.9, 2001, с.7). Обичайната гледка вече са и наредените в индийска нишка момичета в оскъдно облекло по околовръстното шосе. (Труд, 02.07.2001, с.4).
1536. губя нишката. Книж. • А Не мога да следя събитието; губя
връзката. • Толкова много интервюта, толкова много спасители на
нашите български граждани през последните дни, че накрая като че
ли се изгуби нишката. (Труд, бр.60, 2000).
V Произходът на израза може да се свърже с фразеологизма „нишката на
Ариадна“.
1537. нишката на Ариадна. Книж. Рядко.
Основен начин, основна водеща мисъл, която помага да се излезе от затруднено положение, да се
реши труден въпрос. • Крайно време беше някой да създаде усещането,
че държи в ръцете си тънката нишка на Ариадна и е готов да сплеска главата на всякакъв вид минотаври ... (Труд, бр.38, 2002, сЛО).
V Изразът възниква от митовете за атинския герой Тезей, който извършва опасен
подвиг, спасявайки седем юноши и седем девойки, жертвани от атиняните по заповед на
критския цар Минос на Минотавъра - чудовище полубик, получовек, обитаващо построения за него лабиринт, от който никой не могъл да излезе. По съвета на Ариадна,
дъщеря на цар Минос, която се влюбила в Тезей, при влизането си в лабиринта той
размотавал кълбо. След като убива Минотавъра, Тезей, следвайки размотаната нишка,
успява да излезе от заплетения лабиринт и да изведе оттам всички обречени.[ЕС].
п НИЩ:
блажени са нищите духом - вж. при БЛАЖЕН,
нищ духом / беден духом - вж. при ДУХ.
651. НИЩО
1538. за едно<то> нищо. А За подчертаване, че нещо става или е
могло да стане, без да има защо, без особена причина; напразно, нахалост. • За едно нищо ще станем за смях. (Р.р).
1539. за нищо на света. А В никакъв случай, по никакъв начин (за
засилване на отрицание). • Пловдивчанинът бил категоричен, че за нищо на света не би отстъпил от тези принципи, защото само така
можел да разгърне докрай възможностите си и да носи отговорност за резултатите на отбора. (Галерия, бр.1, 2017, с.62).
1540. като едно</ио> нищо. А 1. С голяма лекота, без никакво
усложнение, съвсем лесно, без проблем; без много да му мисля. • Тази
не вземам от нищо
— 368 —
баба те окачва на въжето като едното нищо\ (Труд, 12.02.2004, с.20).
А 2. За означаване, че известно предположение, твърдение е напълно вярно,
напълно възможно. • - Значи е възможно тези кости да са в някой
шкаф? - Като нищо! Възможно е да се съхраняват в специален разтвор, както се прави най-често. (Уикенд, бр.51, 2016, с.5).
♦ много шум за нищо - вж. при ШУМ.
1541. не вземам от нищо. А Не се вразумявам и продължавам да
държа на своето, въпреки предприетите мерки срещу мене. • Какво ли не
опитах да му покажа, че върви по погрешен път, но видях, че не
взема от нищо. (Р.р.).
♦ нищо ново под слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ.
1542. нищо работа. А Лесно нещо, нещо, което не създава никакви трудности. • Удостоен бе да се ръкува с него, впрочем нищо работа, той с
кого ли не се ръкуваше? (А.Наковски, Животът на мъртвия човек, с.196).
1543. от нищо нещо. А От нещо незначително се прави нещо голямо и важно. • Спортният журналист направи от нищо нещо. (Сп.
Спортен свят, бр.99, 2014, с.2). Но си е съвсем друга бира да знаеш, че
на терена има един, който от нищо ще направи нещо. (Седем дни
спорт, бр. 5754, с.2).
652. НОВ
Ф в стари съсьди наливам нова жива вода - вж. при ВОДА.
Ф нищо ново под слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ.
1544. ново двайсе</я>. Ирон. А Възклицание за израз на силна
изненада и несъгласие с нещо ново, което неочаквано се представя. • Ново двайсет, сега пък ще кандидатстваш във военното училище. (Р.р.).
Ф старата песен <на нов глас> - вж. при ПЕСЕН.
а НОГА:
падам в (при, пред) краката (нозете) на някого - вж. при КРАК,
плюя си на краката (нозете, подметките) - вж. при ПЛЮЯ.
653. НОЖ
Ф
Ф
Ф
Ф
забивам нож в гърба на някого - вж. при ГРЪБ.
<и> хлябът и ножът са у някого - вж. при ХЛЯБ.
който вади нож другиму, от нож умира - вж. при КОЙТО.
на умряло куче нож вадя - вж. при КУЧЕ.
— 369 —
гриза си ноктите
1545. ножа опря до (о, в) кокала. А Настъпи пределният момент
на търпението, когато трябва да се действа решително. • Всички разбираха, че положението е тежко, и търпяха, но когато ножът опря до
кокала, излязоха на улицата и правителството беше принудено да
си подаде оставка. (168 часа, бр.22, 2004, с. 13). Ножът опря до кокала, държавата се задъхва и не може да финансира всичко, което е
наследила, затова трябва да се търси Златното сечение. (24 часа,
22.04.2010, с. 15).
Калка от турски.
1546. нож с две остриета. А Нещо, което може да въздейства и
благотворно, и лошо, да бъде и полезно, и вредно. • Разбира се, липсата
на политически позиции досега може да се окаже и нож с две остриета. (Ретро, бр.34, 2016, с.10). Скептици обаче предупреждават, че
изместването на хората от машините е нож с две остриета. (Телеграф, 08.09.2016, с.12).
# <посрещам> на нож - вж. при ПОСРЕЩАМ.
♦ тегля ножа на някого - вж. при ТЕГЛЯ.
654. НОЙ
1547. Ноев ковчег. А Плавателен съд или изобщо тясно помещение, натъпкано с най-различни хора; пренаселване с хора. • Аз се мъча не
да направя Ноев ковчег и спася всички в случая, защото е невъзможно, а само себе си. Да скова един жалък сал за мен. Затова ще ликвидирам сътрудничеството с Неделев. Толкоз! (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, С.26). Малката зала се пукаше по шевовете, претъпкана с
всякакъв народ, същински Ноев ковчег. (Р.р.).
няма точен еквивалент в библейските текстове, но произходът му е
свързан с библейската легенда за всемирния потоп, предадена най-пълно в Битие, гл 6,
7, 8. В навечерието на потопа, с който Бог решава да прочисти земята от нечестиви
твари, Бог се явява на праведника Ной и му поръчва да построи ковчег (кораб) за
своето семейство, като на него вземе и по седем двойки „чисти животни“ и по две
двойки „нечисти животни“, защото след седем дена ще започне да пролива дъжд над
земята в продължение на 40 дни и нощи. За ковчега на Ной се споменава и в други
библейски текстове, но словосъчетанието „Ноев ковчег“ не се появява, напр. Лк. 17:27
„ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде
потопът, та погуби всички“.
655. НОКТИ
1548. гриза си ноктите, а Ядосвам се; изживявам силно чувство
на яд; силно нервнича. • Червените си гризат ноктите, защото ня-
изправям на нокти
— 370 —
колко месеца СДС не плаща наеми ... (168 часа, 07-11.12.2001, с.13). В
ЦРУ си гризат ноктите на ръцете от яд, В Скотланд ярд си гризат
ноктите на краката от яд, В МОСАД си скубят брадите от яд. (168
часа, бр.28, 2004, с.2).
1549. изправям на нокти. ! на нокти. А 1. Силно изнервям. • Този
гаф изправи на нокти екипа на Милен Велчев, защото зейна нова дупка
от 8 мил. лв. в бюджета. (Сега, 15.12.2003, с.11). Според Станимир
Илчев пък първо политическата ситуация трябвало да се успокои. Сиреч чакайте писмо от умрял, тъй като в следващите година-две гарантирано ситуацията ще бъде на нокти. (24 часа, 24.01.2004, с.9).
2. Предизвиквам силно възмущение. • Военният влекач тегли трупи от
акациев масив край поморийското село Козичено и това изправя на нокти местното население и природозащитниците. (Труд, 20.01.2000, с.5).
Ф със зъби и нокти / с нокти и зъби - вж. при ЗЪБ.
1550. точа нокти. Л Каня се от дълго време за нещо-или на някого,
обикновено за разплата. • Веднъж да ми падне в ръцете, знаеш ли откога точа нокти за тази възможност. Ще ме помни цял живот. (Р.р.).
656. НОМЕР
1551. византийски номера. Книж.
Коварни, лукави измами. •
Византийските номера ги знаем отдавна, но докога ще се крием и
увъртаме всеки път, когато възникне комшийски проблем. (Труд, бр.270,
2000). Но нека се учим от гърците. Но не на византийските им номера, а на самоуважение. Невинаги чуждата кокошка е пуйка. (Телеграф, 29.08.2016, с.12).
V Изразът възниква от историческия опит на българите в отношенията им с
Византия.
1552. извъртявам {въртя) номер на някого. А Устройвам лоша
шега на някого, създавам му някаква неприятност, подигравам го с някаква постъпка. • Нововремци, старовремци и безвремци - вкупом му
извъртяха номер, може би съвсем съзнателно. (Труд, бр.160, 2003, с.12).
1553. коронен номер'. X Обичайно за някого действие, постъпка, към
които той прибягва във важни моменти. • Джо моментално приложи коронния си номер, обърна се към нея с невиждащото си око и се направи,
че не забелязва нищо ... (Вл. Даверов, Вчера, с.34). Нима това не беше
коронният номер на ДПС толкова много години. (Ретро, бр.8, 2017, с. 10).
Ф не ми минават <на мене> тия <номера> - вж. при ТИЯ.
Ф не на мене (нас) тия <номера> - вж. при ТИЯ.
371 -
вра си носа в нещо
1554. номера минава. А Има успех изкусно замислена хитрина, с
* която се преследват определени цели. • Пък ако мине номерът да си
изтърпиш наказанието и те да отчетат дейност, мине. Ако не, какво значение има?! (Телеграф, 22.02.2017, с.12). И.Р., който е роден в
Шумен, смятал, че номерът ще мине и ще спести времето да ходи в
банков клон и да плаща 30 лева глоба. (Телеграф, 29.08.2016, с.10).
1555. номера на китайката. Жарг. А Неприятна изненада. • Защото номера на китайката ни завъртяха дружно данъчни и общинари. (24 часа, 26.01.2001, с. 13).
1556. отбивам <си> номера. Жарг.
Съвсем формално си изпълнявам задължението. • Написах там нещо, колкото да отбия номера и
да не ме водят без домашно. (Р.р.).
1557. правя номера на някого. А Погаждам неприятни шеги или
интриги на някого, за да му създам, за развлечение или от лекомислие;
спънки и неприятности. • Приятелката му напоследък правеше разни
номера, ту забравила за срещата, ту баща ù не я пуснал, ту имала
много тежки уроци, ту не знам какво си. (Р.р.).
а НОНГРАТА:
персона нонграта - вж. при ПЕРСОНА.
657. НОС
1558. бъркам си в {чопля си) носа. Неодобр. А Нищо не върша,
бездействам. • Стояха срамежливо в ъгъла и си бъркаха в носовете,
броейки труповете. (168 часа, бр.12, 2002, с.2).
1559. виря нос. / виря {навиря) си носа. А Държа се надменно,
големея се. • Мария вирна нос и твърдо отказа да покани баща си на
скъпарската сватба, която спретна нейният възлюбен Християн Гущеров през миналата седмица. (Шоу, бр.З, 2015, с.5). Взеха го в телевизията, направиха го водещ, а той си навири носа до небето. Спря
да поздравява. (Уикенд, бр.23, 2014, с.24).
1560. водя за носа някого. Ирон.
Разигравам някого както си
искам, възползвайки се от влиянието, което имам над него. • Ние не сме
народ, а стадо, щом всеки може да ни води за нося. (Мин. год., бр.2,
2010, с.9). Аз, господине, си имам своя воля и свой вкус и не съм свикнал да ме водят за носа. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.188).
V Произходът на израза може да се свърже със стария обичай да се води мечка
със синджир, захванат с халка на носа J, и да се разиграва в селските дворове.
1561. вра {въвирам, бутам, навирам) си носа в нещо. А Меся се
в нещо, което не е моя работа. • Журналистите не спряха да си врат
изкарвам из носа на някого нещо
372 —
носовете, където не им е работа. (За жената, бр.156, 2012, с.З). Никой
не обича да си вреш носа в неговите работи. (Р.р.).
V Носът е най-изнесеният напред анатомичен орган, което на метонимична основа се осмисля като намеса на човека в нещо.
1562. изкарвам из (от, през) носа на някого нещо.
1. Постоянно натяквам на някого за нещо добро, което съм му сторил. • Беше от
тия хора, които ще ти направят добро, но после ще ти го изкарат
из носа, така че цял живот да съжаляваш. (Р.р.). -А 2. Отмъщавам си
в по-голяма мяра на някого за сторена ми от него неприятност. • Веднъж
се беше опитал да ми направи някаква мръсотия, но аз му я изкарах
през носа, така че да не помисли за втори подобен случай. (Р.р.).
V От известната физиологична особеност - свързаност на устата с носната кухина.
1563. излиза ми из (през, от) носа ! излиза ми горчиво. X 1.
Имам силно неприятни последици от нещо, скъпо заплащам за някаква
своя недомислица. • Ако чуждите хора ни направят добро, то това
добро трябва да излезе из носовете ни, няма изплащане пред тия
благодетели. (Зах. Стоянов, Съч., т.И, с.124). Писа се болен, цяла седмица не ходи на училище, но това му излезе из носа, трябваше да
взема частни уроци и да догонва съучениците си. (Р.р.). А 2. Преяждам нещо до призляване. • Ядох, ядох, та преядох, докато не излезе из
носа ми. не спрях. (Р.р.)
V Фразата, широко използвана в разговорната реч, има близък първообраз в
библейските текстове с второто значение (напр. Чис. 11:20 - „но цял месец (ще ядете),
докле не ви излезе из ноздрите и ви не омръзне“).
1564. изпод носа ми. Неодобр. А За измъкване на нещо - вземат
нещо в присъствието на някого, без да разбере. • На гарата, докато
гледах разписанието, изпод носа ми ми отмъкнаха куфара. (Р.р.).
1565. навирам се под носа на някого. А-1. Отивам съвсем близо
до някого. • Навряхме се под носа на пазачите и пак не ни видяха, но
на другия ден, като не откриха колелото, изпищяха. (Р.р.). X 2. Правя
всичко възможно да бъда забелязан, натрапвам се на вниманието на някого. • Държеше на всяка цена да бъде забелязан, затова постоянно
се навираше под носа на началниците си. (Р.р.).
1566. натривам (натърквам, нажулвам) носа (муцуната) на някого. Грубо.
Накарвам се на някого за негова постъпка, нахоквам го,
наругавам го назидателно. • За него влизането на коалицията в парламента било въпрос на чест, тъй като по този начин щял да натрие
носовете на Радан Кънев и Христо Иванов, които побързаха да определят Реформаторския блок за мъртъв. (Галерия, бр.6, 2017, с.4).
-373
с клюмнал нос (глава)
Очевидно е обаче, че вътрешният министър Георги Петканов този
път се опитва да натрие носа на Бойко Борисов и съдейки по последвалите действия на генерала, успява да му покаже кой е онбашията. (168 часа, бр.11, 2002, с.24).
1567. обесвам (провесвам, клюмвам) нос. А Унивам, изгубвам
кураж, отчайвам се. • Откакто се разболя, обеси нос, затвори се в
себе си, животът му се отщя. (Р.р.).
1568. под носа ми. А Съвсем близо, в непосредствена близост. • И
мисля, че негова беше идеята да избягаме от елитната Втора мъжка и
да се прехвърлим в павловското Пето единно училище „Иван Вазов“, което на всичко отгоре беше под носа ни. (ЛЛевчев, Убий Българина, с.245).
Просто защото европейските служби дотогава се правеха на глухи и
слепи за това, което става под носа им. (Телеграф, 24.08.2016, с.27).
1569. под носа си. / под нос.
За говорене - едва чуто, тихо, неотчетливо, неразбрано. • Промърмори нещо под носа си и отмина. (Р.р.).
♦ пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа)
в нещо вж. при ГАГА.
1570. с вирнат нос (глава). А Надменно, горделиво, надуто. • Ходи с вирнат нос, сякаш светът е в краката му. (Р-Р-).
1571. с клюмнал нос (глава), л. Омърлушен, обезсърчен, отчаян.
• Влезе с вирната глава в кабинета на директора, но след десетина
минути излезе с клюмнал нос. (Р.р.).
п НОСИТЕЛ:
ракета носител - вж. при РАКЕТА.
а НОСНА:
сменям като носни кърпи(чки) някого или нещо вж. при КЪРПА.
п НОСЯ (СЕ):
витае (носи се) във въздуха - вж. при ВИТАЯ.
една вода (вятър) ни носи - вж. при ВОДА.
докарвам (нося) вода от девет дерета (кладенци) вж. при ВОДА.
душа под наем нося - вж. при ДУША.
държа (гоня, нося) карез - вж. при КАРЕЗ.
на дявола вода нося - вж. при ДЯВОЛ.
нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ / ДВА.
нося дяволчета в пазвата си - вж. при ДЯВОЛ.
<върви> по ноти
-374
нося звяра в себе си - вж. при ЗВЯР.
нося кръста си - вж. при КРЪСТ2.
нося {мъкна} на гърба {плещите) си някого или нещо вж. при ГРЪБ.
нося на ръце някого - вж. при РЪКА.
нося се като народна песен - вж. при ПЕСЕН.
658. НОТИ
1572. <върви> по ноти. А Много точно, както трябва, без проблеми. • Всичко вървеше по ноти, докато той реши да се намеси, тогава стана една каша, не ти е работа. (Р.р.).
V От строгата подреденост на нотната стълбица.
П НОЩ:
Вартоломеева нощ - вж. при ВАРТОЛОМЕЙ.
ден и нощ / денем и нощем - вж. при ДЕН.
приказки от хиляда и една нощ - вж. при ПРИКАЗКИ.
□ НОЩЕН:
нощна птица - вж. при ПТИЦА ! ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
659. НРАВИ
1573. о, времена, о, нрави. Книж. А Възклицание, с което се изразява силно учудване от постъпки, решения, действия. • О, времена, о,
нрави! О, президенти! (168 часа, 25-31.01.2002, с.2).
V От латинската фраза: О tempora! O mores!, чийто автор е римският държав-
ник, оратор и писател Цицерон, който често употребявал тези думи в речите си против Катилина, организатора на заговори срещу законната власт в Рим.[ЕС].
660. НУЛА
1574. абсолютна нула съм. А Пълно нищожество, човек без никакво значение или без никакви познания или други качества. • Казаха
му, че е абсолютна нула. (Труд, бр.131, 2013, с.6).
♦ за нула време - вж. при ВРЕМЕ.
1575. кръгла нула. Пренебр. А 1. Съвсем неподготвен в дадена област човек. • Кръгла нула съм в техниката. (Р.р.). А 2. Съвсем незначителен човек. • Той специално нищо не може да ти помогне, защото е
кръгла нула не само в службата си, но и в живота като човек. (Р.р.).
Ф нулева толерантност - вж. при ТОЛЕРАНТНОСТ.
— 375 —
почвам от нула<ш«>
1576. почвам от нула</я«>. Книж. ж Подхващам нещо от самото
начало. • Периодично разрушава сътвореното от него, готов отново да почне от нула за голямо удоволствие на наблюдателите. (А.
Наковски, Животът на мъртвия човек, с.216).
п НЯКОЛКО:
липсват ми няколко ангела - вж. при АНГЕЛ.
□ НЯКЪДЕ:
докарам {докарвам) я до някъде - вж. при ДОКАРАМ.
п НЯМА / НЯМАМ:
безплатен обяд няма - вж. при ОБЯД.
дим да ме няма - вж. при ДИМ.
дума да няма - вж. при ДУМА.
душа за две пари нямам - вж. при ДУША.
<и куче> езика си няма да помръдне - вж. при ЕЗИК,
камък върху (на) камък няма да остане (не остава) вж. при КАМЪК.
кракът ми няма да стъпи някъде - вж. при КРАК,
куче влачи, <диря няма> - вж. при КУЧЕ,
никакъв ме няма - вж. при НИКАКАВ.
няма го майстора - вж. при МАЙСТОР,
няма да видя бял ден - вж. при ДЕН.
няма да ме огрее - вж. при ОГРЕЯ.
няма да ми окапят (да ми се откъснат) ръцете - вж. при РЪКА,
няма и да помириша нещо ! не съм и помирисал нещо вж. при ПОМИРИША.
няма <и> сянка от нещо - вж. при СЯНКА.
нямам грам мозък - вж. при ГРАМ.
нямам думи - вж. при ДУМА.
нямам нерви - вж. при НЕРВИ.
няма огън без дим - вж. при ОГЪН.
няма такъв филм! / такъв филм не прожектират! вж. при ФИЛМ.
няма тън-мън - вж. при ТЪН-МЪН.
няма хънта-мънта - вж. при ХЪНТА.
с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш вж. при ТРЪН.
такова животно няма - вж. при ЖИВОТНО,
хал-хабер си нямам от нещо - вж. при ХАБЕР.
обица на ухото
376-
О
п ОБАДЯ СЕ:
каквото повикало, такова се обадило - вж. при КАКВОТО.
п ОБЕЛВАМ:
дума не обелвам - вж. при ДУМА,
зъб не обелвам - вж. при ЗЪБ.
не проронвам и дума / не обелвам нито дума - вж. при ДУМА,
обелвам очи - вж. при ОКО.
п ОБЕСВАМ (СЕ):
обесвам (провесвам, клюмвам) нос вж. при НОС.
обесвам се на врата (шията) на някого - вж. при ВРАТ.
а ОБЕТОВАН:
обетована земя - вж. при ЗЕМЯ.
п ОБЕЩАВАМ:
обещавам майка и баща - вж. при МАЙКА.
п ОБИДЕН:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
п ОБИР:
пладнешки обир - вж. при ПЛАДНЕШКИ.
п ОБИРАМ:
изяждам (обирам) калая ! изяждам един калай вж. при ИЗЯМ ! ИЗЯЖДАМ.
обирам каймака - вж. при КАЙМАК,
обирам сливката на някоя - вж. при СЛИВКА,
обирам (отнасям) калая - вж. при КАЛАЙ,
обирам (отнасям) лаврите - вж. при ЛАВРИ,
обирам си крушите (парцалите) - вж. при КРУША,
обирам си чукалата / хващам си чукалата - вж. при ЧУКАЛО,
обирам точките - вж. при ТОЧКА,
обран бостан - вж. при БОСТАН.
661. ОБИЦА
1577. обица (менгиш) на ухото.
Голяма поука от преживяна лична
неприятност или от допусната грешка. • Веднъж пострадах от прибър-
уп -
облизвам се за нещо
заноет и оттогава обица на ухото ми е да не избързвам, спокойно и
трезво да обмислям думите и постъпките си. (Р.р.).
662. ОБЛАК
Ф витая (летя, хвърча) в (по) облаците - вж. при ВИТАЯ
1578. като буреносен облак. Книж. А Много намръщен, много
сърдит. • В края обаче класната беше като буреносен облак. (Труд,
бр.39,2002, с.4).
1579. облаците над главата ми се сгъстяват. А Изпадам във все
по-застрашително положение; струпват ми се големи неприятности. • Облаците над главата на Ценко Чоков се сгъстяват. (Галерия, бр. 1,
2017, с.11).
1580. свалям от облаците някого. Книж. А Правя така, че някой
да престане да живее с въображаемите си представи за нещо и да го види
такова, каквото е реално. • Дойде време българинът да бъде свален от
облаците и да види капитализма в истинския му вид. (Р.р.).
има формален първообраз в библейските текстове, използван в неговото пряко значение (напр. Вар. 3:29 „Кой се качи на небето,, и я взе и свали от
облацитеТ').
а ОБЛЕКА / ОБЛИЧАМ:
обличам / облека с власт някого - вж. при ВЛАСТ.
а ОБЛЕКЛО:
в адамово облекло (одеяние) - вж. при АДАМ.
(в, по) евино облекло (одеяние) - вж. при ЕВА.
а ОБЛЕЩВАМ:
облечцвам очи - вж. при ОКО.
а ОБЛИВАМ:
(обливам, полея) <като> със студен душ някого - вж. при ДУШ.
поливам (обливам) със студена вода някого ! като полят (облят)
със студена вода - вж. при ВОДА.
663. ОБЛИЗВАМ
1581. облизвам се за нещо. А Напразно се надявам да получа нещо или да се домогна до някого. • Аз забравих какъв огън гори на главата ми, забравих на кой хал оставих къщата си, как плачат децата
ми за хляб и как се чумери, подсмърча и въздиша жената, че и вратът ми дето е крив биля забравих, ами взех да си възсуквам муста-
на бързи обороти
378 —
ките и да се облизвам за гъркиня. (П.Р.Славейков, Избр. произ., т.2, 1956,
с.278).
♦ облизвам ей пръстите - вж. при ПРЪСТ2.
а ОБОР:
авгиеви обори - вж. при АВГИЕВИ.
664. ОБОРОТИ
1582. на бързи обороти. А Много интензивно, напрегнато, без почивка. • Христо Калоферов посреща коледните празници на бързи
обороти. (Уикенд, бр.57, 2010, с.6). Живял съм на високи обороти и не
съжалявам за това, споделя в интервю по повод 70-ия си юбилей
проф. Петков. (Мин. год., бр.4, 2017, с. 15).
665. ОБРАЗ
1583. по образ и подобие на някого или нещо. х Съвсем същият
като друг; като се следва някакъв образец, модел. • Нашият капитализъм се оказа по образ и подобие на дивия капитализъм от XIX в. (Уикенд,
бр.57,2010, с.6).
"V От Библията (Бит. 1:26; 5:3 -.„Адам живя сто и трийсет (230) години и роди
(син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит“).
а ОБРАТНО:
вземам си думите назад (обратно) - вж. при ДУМА.
666. ОБРЪЧ
1584. затягам обръча. Книж. X Все по-силно притискам някого с
факти, които го разобличават или го застрашават. • Прокуратурата яко
затегна обръча срещу кръга „Капитал“. (Стандарт, 11.01.2002, с.11).
Но и бюджетът за 2002 г. и съпътстващите го данъчни промени
затягат още повече обръча около шията на населението - чак такова нещо не очаквахме. (168 часа, 12.01.2Q02, с.25).
1585. набивам обръчите на някого, х Карам се, натяквам на някого. • Не я гледай, че е такава мълчалива и миловидна, не му прощава никак) често му набива обръчите, когато си позволи някоя $олност. (Р.р.).
бъчварството.
п ОБРЪЩАМ:
обръщам (превръщам) на прах и пепел нещо - вж. при ПРАХ.
-379-
с разтворени обятия
Q ОБЪРКВАМ:
обърквам {оплитам) конците - вж. при КОНЕЦ,
обърквам сметките на някого СМЕТКА.
а ОБЪРНА / ОБРЪЩАМ:
и дребното камъче прекатурва {обръща) колата вж. при КАМЪК.
когато {като) се обърне колата {каруцата), пътища много вж. при КОЛА.
лъсвам {обръщам, хвърлям) петалата {петалите) вж. при ЛЪСВАМ.
не ми се обръща езикът ! обърна ми се езикът - вж. при ЕЗИК,
обръщам гръб на някого или нещо - вж. при ГРЪК
обръщам света - вж. при СВЯТ.
обръщам се {ставам) на (е) слух - вж. при СЛУХ,
обръщам се {ставам) на {в) слух и зрение - вж. при СЛУХ,
обръщам се {извъртам се) на сто и осемдесет градуса вж. при ГРАДУС.
обръщам се с лице към нещо - вж. при ЛИЦЕ,
палачинката се обърна - вж. при ПАЛАЧИНКА.
о ОБЯВЯВАМ:
обявявам война на някого или на нещо - вж. при ВОИНА.
667. ОБЯД
1586. безплатен обяд няма. Книж. Публ. А Всичко се заплаща. •
Столичани изпитаха на гърба си това, на което 12 години демокрация
не можа да ни научи - че безплатен обяд няма. (Труд, бр.79, 2002, с.11).
V От англ. There ain’t no such thing as a free lunch. (Безплатна закуска няма). Най-
напред изразът е използван от английския публицист Б. Крейн „Изкушеният инвеститор“ (1959), след това с него си служат и други автори, но истинска широка популярност получава след 1975 г, когато го използва Нобеловият лауреат по икономика американецът М. Фридман - в книга за новата икономическа политика на САЩ. В
българския език се утвърждава във вид „безплатен обяд няма“.[ЕС].
668. ОБЯТИЯ
1587. с разтворени {отворени) обятия. Книж. А За чакане, посрещане - радушно, сърдечно. • Роднините на село ни посрещнаха с
отворени обятия, не знаеха как да ни се порадват и с какво да ни
нагостят. (Труд, бр.79, 2002, с.11).
п ОВЛАДЯВАМ:
държа {овладявам) лостовете на нещо - вж. при ЛОСТ.
заблудена овца
-380
669. ОВЦА
1588. заблудена овца. Книж.
Отклонил се от правия път човек;
безпътен, грешен човек. • През стъклената витрина се виждаха различни бутилки алкохол. - Динев, почерпете тази заблудена овца\
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.182). Малцина ли от нас са заблудени овци в този живот и търсят спасение в мистиката, в алкохола,
в наркотиците. (Р.р.).
V От евангелска притча на Исус, в която няма дословно изразената форма, но
подразбиращ се подобен израз със същото значение, с което го познава и книжовният
ни език днес 'отклонилият се от правия път човек'.
1589. черна овца. ! белязана овца, А 1. Човек, чиито постъпки
правят впечатление, тъй като за него се е утвърдило недобро мнение;
навикан човек. • А Методи и Иван качиха Еверест 15 дни след като
Проданов загина, аз тогава бях черната овца в националния отбор
и не ме взеха. (Уикенд, бр.51, 2016, с.37). А 2. Човек с недобри прояви,
който се отделя рязко от другите. • Селото имаше Рижия за белязана
овца, тъй като беше лежал в затвора за кражба. (Р.р.)
□ ОВЧА:
вълк в овча кожа - вж. при ВЪЛК.
хиля се като варена овча глава - вж. при ГЛАВА.
а ОВЧАРЧЕ:
лъжливото овчарче - вж. при ЛЪЖЛИВ.
а ОГЛЕДАЛО:
когато си видя ушите {врата, тила, гърба) без огледало вж. при УХО.
670. ОГЛУШКИ
1590. правя си оглушки. А Преструвам се, че не чувам или не
разбирам, когато ме карат да направя или ми искат нещо. • Макар че на
26 декември водещият на „Биг Брадър“ става на 56 години, той все
още си прави оглушки за брак. (Уикенд, бр.51, 2016, с.14.). Бившите
комунисти обаче си правеха оглушки. Казахме им, че ще се настаним в бившето Монголско посолство. Видяха, че работата става
дебела и ни дадоха сграда на „Позитано“ 8. (Труд, бр.242, 2009, с.17).
о ОГНЕН:
огнена вода - вж. при ВОДА.
381 —
минавам през огън <и вода>...
671. ОГРЕЯ
1591. няма да ме огрее. X Няма да спечеля, няма да получа. •
Нямало да бъде огрян никой от завъртените в пресата имена. (168
часа, 05.07.2001, с.15). '
672. ОГЪН
♦ вадя въглените от огъня - вж. при ВЪГЛЕН.
Ф вадя горещите картофи <от жарта (от огъня}> вж. при КАРТОФ.
♦ вадя (изваждам} кестените от огъня - вж. при КЕСТЕН.
1592. влизам в огън и вода. Книж. А Готов съм да се изложа на
всякакви рискове и опасности за някого. • Той отиваше в огън и вода за
човека, когото цени и обича! (К.Христов, Ад в Рая, е. 113). За истинските си приятели съм готов да вляза в огън и вода. (Р.р.).
V За произхода на израза вж. при „минавам (преминавам) през огън <и вода>
за някого или за нещо“.
1593. влизам {стъпвам) в огъня. Книж. X. Готов съм да се изложа на опасност, да рискувам живота си за нещо или за някого. • Вярвам
му и съм готов да вляза в огъня за него. (Р.р.).
1594. играя си с огъня. А Върша нещо опасно, рисковано. • Западът си играе с огъня по казуса в Украйна. (24 часа, бр. 76, 2О14.).Трифонов, Трифонов! Ти си играеш с огъня! (М.Топалов, Буров, с.258).
1595. като от огън. А Извънредно много (пазя се, страхувам се). •
Двамата обаче се пазят като от огън от бившите си колеги от Отряда за борба с тероризма. (Всеки ден, бр.112, 2012, с.11).
1596. минавам {преминавам) през огън <и вода> за някого или
за нещо. Книж. А Преживявам, прекарвам всякакви изпитания, трудности за някого или нещо. • Според сценария излиза, че е достатъчно
господарят-юнак да хвърли в калта пред краката на Лариса скъпата си шуба и момичето е готово да се затича подире му и да премине през огън и вода, (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.469).
1597. между два огъня съм. А Чувствам се притиснат от две
потивоположни страни. • Намирам се между Два огъня — синът ми иска
да продадем къщата на село, дъщеря ми е категорично против. (Р.р.)
V Началото на фразеологизма може да се види в библейските текстове, в които
той се използва със същото значение (Пс. 65:11-12 - „Ти ни вкара в примка, тури
окови на чреслата ни, 12. постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и
Ти ни изведе на свобода“).
навирам се в огъня
- 382 -
1598. навирам се в огъня, ж Намесвам се в опасни, рискови събития. • Глупаво е, като виждаш как се развиват нещата, сам да се
навираш в огъня. (Р.р.).
1599. наливам масло в огъня, ж 1. Подбуждам, подстрекавам още
повече някого, за да извърши нещо. • Някои си заминаха рано-рано,
други останахме да берем срама, налива Трифон масло в огъня.
(Уикенд, бр.10, 2012, с.91), ж 2. Разпалвам още повече някакво чувство у
някого. • Никой не се намесва, защото знае, че само ще налее масло
в огъня. Включително и аз - не искам да отнеса задължителната
доза ругатни. (Мин. год., бр. 50, 2016, с. 11). Когато възникна напрежение в отношенията между сина и снахата, свекървата допълнително наливаше масло в огъня, като обвиняваше снахата, че е мързелива и не се грижи за децата си. (Р.р.).
От лат. Oleum addere camino. Изразът тръгва от книга 2-ра (ч.З) „Сатир“ на
римския поет Хораций.[ЕС].
1600. няма огън без дим. Книж.
За всяко нещо си има причина.
• Само че това не е така. - Да, обаче е факт, че няма огън без дим.
(168 часа, 18-24.01.2002, с.5).
1601. пека на бавен огън някого. А Измъчвам някого, като го държа продължително време под напрежение. • Жена му си знае работата и
го държи здраво в ръцете си, като го пече на бавен огън. (Р.р.).
1602. пека се на огън. А В голямо напрежение съм, имам неприятности, изложен съм на сериозни изпитания. • По време на кандидатстудентската кампания родителите се пекат на огън. Едно, че преживяват тревогите около изпитите, друго, че харчат големи пари. (Р.р ).
1603. попадам под кръстосан огън. Книж. А Излагам се на много остра критика, на нападки от различни страни. • Церовски попадна
под кръстосан медиен огън благодарение на самия себе си. (Труд,
бр.117,2004, с.18).
От военната област.
1604. попадам под огъня. Книж. А Излагам се на нападки, на
критика. • Прави впечатление режисъорската подборка, попаднала
под огъня на критиката. (Телевиз. пред.).
военната област.
1605. преминал (минал) през огън и вода. Книж. А Много опитен и обигран човек; проверен в трудности и изпитания. • На него можеше да се разчита, беше преминал през огън и вода, разбираше си от
работата. (Р.р.).
— 383 —
стъпвам <бос> в огъня...
1606. Прометеев огън. Книж. ж Непрестанен възвишен стремеж
на човека към постигане на високи цели в науката, изкуството. • Докато
в сърцата на младите гори Прометеевият огън, България ще има
бъдеще. (Р.р.).
у От старогръцката митология, според която титанът Прометей откраднал от
боговете небесния огън и го подарил на хората, като ги научил да си служат с него. С
това той уронил вярата на хората в могъществото на боговете, затова разгневеният
Зевс заповядал на Хефест, богът на огъня и изкуствата, да прикове Прометей към
скала. Там всеки ден долитал орел и кълвял дробовете на титана, които през нощта
зараствали. Така мъките на Прометей продължавали безкрайно.[ЕС].
1607. раздухвам огъня. X Спомагам за изострянето на конфликт
или спор. • Моята намеса в конфликта между сина и снахата може
само да раздуха огъня повече. (Р.р.).
1608. сипя огън и жупел. Книж.
Отправям най-остри и обидни
нападки срещу някого. • Западната преса сипеше огън и жупел срещу
страните отвъд желязната завеса. (Р.р.).
V Предформа на фразеологизма, символично разкриваща Божия гняв, е изпол-
звана в библейските текстове на Стария завет (Бит. 19:24 „Тогава Господ изля върху
Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето“), „жулел“ е
старобългарското название на сярата.
♦ с меч и огън - вж. при МЕЧ.
1609. спирам огъня. Книж. А 1. Преставам да стрелям с оръжие.
• Пострадалите и момчето се опитвали да убедят стрелящите да
спрат огъня. (Стандарт, 18.06.2001, с.17). А 2. Прекратявам нападките
си срещу някого. • Двете групички в звеното спряха огъня помежду
си и се обединиха срещу общия си враг. (Р.р.).
военната област.
1610. стъпвам <бос> в огъня за някого или за нещо.
Излагам
се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си за някого или за нещо. • За приятелите си съм готов да стъпя бос в огъня. (Р.р.).
п ОДЕРА:
одирам кожата на някого - вж. при КОЖА.
• одрал съм кожата на някого - вж. при КОЖА.
а ОДЕЯНИЕ:
в адамово облекло {одеяние) - вж. при АДАМ.
в евино облекло {одеяние) - вж. при ЕВА.
п ОЖИВЕЯ:
оживя ми на сърцето {душата) - вж. при СЪРЦЕ.
без да ми мигне окото
- 384 -
а ОКАЗВАМ CE:
соказвам се> в небрано лозе - вж. при ЛОЗЕ.
□ ОКАПЯ:
няма да ми окапят (да ми се откъснат) ръцете - вж. при РЪКА,
п ОКАЧВАМ:
окачвам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията (врата)
на някого - вж. при КАМЪК
673. ОКО
1611. без да ми мигне (трепне) окото. А 1. Без ни най-малко да се
колебая, изведнъж и решително. • Знаеш ли ти,, приятелю, че ако се обърне
положението, макар и за ден, тия хайдуци, дето сега рониш сълзи за
тях - те ще те окачат на въжето, без окото им да мигне, а? (А.Гуляшки, Злат, руно, с.260). А 2. Най-безсрамно, най-безочливо, най-нагло. • Поръчваше си по две-три момичета за цяла нощ, плащаше по 3-4 бона,
без даму мигне окото. (Уикенд, бр.22, 2017, с.8). Скарлатов дейно участваше в замисъла на Неделев за кината, но се раздели с акциите, без да
му трепне окото. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.47)..
1612. бия на очи. А Лесно и бързо бивам забелязан, правя впечатление, налагам се на вниманието. • Все пак бие на очи, че мошеникът при
индийската версия е един, а при Андерсен са двама. Андерсеновите
герои са тъкачи. (Мин. год., бр.46, 2016, с.48). За да не бие на очи, врътната е реализирана чрез офшорни фирми. (Веки ден, бр.82, 2017, с.9).
1613. бода очите. А Натрапвам се на вниманието. • Сметката е
много, много проста и боде очите на мислещите хора у нас. (Уикенд,
3-9.03.2012, с.91).
1614. вадим (дерем) си очите. А Ожесточено се караме помежду
си; враждуваме. • Снахите не се разбираха помежду си, все намираха поводи да си вадят очите. (Р.р.).
1615. взимам на око. А Нарочвам някого, като се настройвам враждебно към него; нарочвам. • Такъв си му е характерът, вземе ли на око
някого, вгорчава му живота. (Р.р.).
1616. взимам (грабвам) очите (окото). А 1. На някого. Много се
харесвам на някого, пленявам го с хубостта си. • Красивите жени отначало взимат очите на мъжа, а после и акъла - тъй е бивало открай време. (Р.р.). А 2. За нещо. С ярки тонове, краски. Привличам зрителното внимание. • Картината грабваше очите със странната игра
на сините и червени полутонове и нюанси. (Р.р.).
— 385 —
държа под око някого...
1617. вземам си очите. А Махам се отнякъде, напускам някое място, отивам си с намерение никога да не се върна там. • Първият бе Стамболов, който предложи, че ще си вземе очите към Търново, отгдето
ще си търси леснината да се вмъкне в благословената Ромъния. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.169).
♦ виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в
собственото - вж. при СЛАМКА.
1618. влизам в очите на някого, А Привличам вниманието, бивам
забелязан. • Ние ще да им влеземе в очите и ще ги принудиме да им
приседне кафето. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.568).
♦ в лицето (очите) на някого - вж. при ЛИЦЕ.
Ф в окото на бурята - вж. при БУРЯ.
♦ гарван гарвану око не вади - вж. при ГАРВАН.
1619. гледам в очите някого. А Изпълнявам волята и желанията
на някого, воден от уважение или от страх; угаждам му. • Тя го гледаше
в очите и беше готова да му угоди във всичко. (Р.р.).
1620. гледам под око. А Гледам сърдито, с недоволство. • Демократичните .ни президенти също я гледат под око (бел. конституцията). (Труд, бр.104, 2002, с.10).
1621. гледам с четири очи. А 1. С нетърпение очаквам да се случи нещо. • Благоговението на присъстващите тия сиромаси, които
ме гледаха с четири очи какво ще да кажа, като че да бях господ,
даваше ми кураж и сила. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.232). А 2. Много
внимавам. • Откакто ме блъснаха, гледам с четири очи при пресичане на улицата. (Р.р.).
♦ гълтам с очи някого или нещо - вж. при ГЪЛТАМ.
1622. държа очите си отворени. А Зорко внимавам за нещо, бдителен съм. • Предупредиха ме да си държа очите отворени, защото
бил опасен човек. (Р.р.)
V Със същото значение е използван близък негов прототип в библейските текстове (напр. Пр. 20:13: „Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити
очите си, и ще ядеш хляб до насита“).
1623. държа под (изпод, на) око (очи) някого или нещо. А 1. Следя с поглед някого или нещо. • Държа под око детето, когато играе на
детската площадка. (Р.р). А За поведение - държа под контрол изяви,
държание, доведение на някого. • Учителката добре познаваше учениците си и държеше под очи по-буйните от тях, за да не стане някаква неприятност. (Р.р.).
замазвам очите на някого
- 386 -
1624. замазвам очите на някого. А Залъгвам някого с второстепенни неща или с подкуп да не види или да се прави, че не вижда истинското състояние на нещо; подкупвам. • От обстоятелствата бях принуден да замажа очите на присъстващите с нещо тайнствено, което повече щеше да им подейства, отколкото сухите примери на слова. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.241). От миналата седмица насам ни
дадоха по 100 лева, с които се опитаха да ни замажат очите. (Телеграф, 22.03.2017, с. 13).
1625. затварям очи. à 1. С отриц. Не мога да заспя. • През цялата нощ ние не затворихме очи по много сериозни причини. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.446). А 2. Умирам. • В тоя дом и майка ми и баща ми
са затворили очи. Тук ще дочакам последния си час и аз. (Р.р.).
1626. затварям си очите пред нещо или за нещо. А Правя се, че
не забелязвам нещо (обикновено нередно). • Защото нали се сещате, че
тези канали, които минават през българската граница, в един момент опират до служители на Гранична полиция, на които им се
дават пари да си затварят очите. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.7). Голът
беше след явна засада, но португалските съдии си затвориха очите. (Уикенд, бр.51, 2016, с.85).
V Изразът идва от библейските текстове със същото значение (напр. Ис. 33:15:
,удържи ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря
очи да не види злото“).
1627. за черните очи «а някого. X Безкористно, без лична облага.
• За да стане човек калфа, т.е. да получава заплата и да се отърве
от кобилицата, която всеки е длъжен да мъкне в дома на майстора
вечер и в празничен ден, трябват му няколко години да слугува за
черни очи. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.70). Аз не за черните очи на твоя
хубостник върша грях, като отивам против закона: имам си аз своя
сметка и сега ще ти я кажа. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.433).
V Изразът е побългарен вариант на фр. Pour les (vos) deaux yeux, „за двете ви
красиви очи“, станал популярен от комедия на Молиер.[ЕС].
1628. играят ми очите. А Флиртувам, кокетирам с представител
на другия пол. • Хубаво момиче е само че много ù играят очите. (Р.р).
Ф извади първо гредата от своето око - вж. при ГРЕДА.
Ф имам лице {очи) - вж. при ЛИЦЕ.
1629. имам (с) меки очи. / меки ми са очите. А Не мога да отказвам, отстъпчив съм. • Имаше меки очи, не отказваше на никого
помощ, но често ставаше жертва на недобросъвестни хора, които
се възползваха от неговата доброта. (Р.р.).
-387
лови око <то>
1630. имам набито око. X Лесно забелязвам, вярно преценявам
нещо благодарение на големия си опит. • Имаше набито око и пред
него трудно минаваха разни номера, от пръв поглед разпознаваше
хитреца и нагаждана от почтения човек. (Р.р.).
1631. имам очи. / нямам очи. ж Не се срамувам да постъпя по
един или друг начин, проявявам нахалство, безочие с някаква своя постъпка (за изразяване на възмущение от някого). / Срамувам се да постъпя
по един или друг начин, да проявя нахалство, безочие с някаква своя
постъпка (за изразяване на съжаление от предишно поведение и постъпки). • Така тихомълком Корнелия Нинова и висшето ръководство на
БСП ще имат очи да се съединят с азбукарите, а създаването на
нова лява коалиция безспорно ще даде път на Първанов да я управлява,
макар и задкулисно, ако не директно. (Уикенд, бр.5О, 2016, с.2.). А сега, когато се нуждая от децата си, нямам очи да им се обадя и да ги
помоля за близост. (Мин. год., бр.21, 2017, с.16).
1632. и с невъоръжено око се вижда. Книж.
Не са нужни особени доказателства, тъй като ясно се вижда. • Както се вижда и с невъоръжено око, в нашия случай скоростта, с която корабът е вписан
в регистрите, и без никакви правни основания става „българска“
собственост, е вече впечатляваща. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
1633. като очите си (пазя). А Най-внимателно, най-старателно пазя
нещо като най-голяма ценност. • Тия хора не искат да разберат, че с
граматика не се освобождава отечество - каза той разсърден и след
като сви в ръката си моето пълномощно, което аз пазех като очите
си, хвърли го. в огъня. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.272).
1634. <колкото> за очи. А Привидно, формално, от хорско неудобство. • Покани го заедно с другите колкото за очи, но никак не ù се
искаше да го вижда в дома си. (Р.р.).
1635. където (дето) ми видят очите. А Без определена посока,
където ми падне, напосоки. • Въпросът между мене и овчарлъка беше
решен вече окончателно и аз трябваше оттук нататък да вървя, накъдето ми видат очите, освен на къшлата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.64). Животът стана за него безсмислен, напусна дома си и оттогава скита където му видят очите. (Р.р.).
V Изразът е с древен произход, познава го Библията със същото значение,
(напр. Екл. 11:9 — „и ходи, където те сърце тегли и дето ти очи видят“), откъдето
навярно е дошъл и в речта ни.
1636. лови (хваща) око<то>. ж Хубав е, привлича вниманието,
харесва се. • Важно е стоката да лови окото, другото идва от само
себе си. (Р.р.).
навирам в очите на някого нещо
388
1637. навирам в очите на някого нещо, А Настойчиво и досадно
непрекъснато напомням на някого нещо, • Всеки ден се тупа в гърдите
- и когато беше на власт, и след като си подаде оставката на премиер [...]. Непрекъснато ни навира в очите тия магистрали и пътища, метрото. (Ретро, бр. 49, 2016, с. 11).
1638. навлажняват <намокрят> ми се очите.
Просълзявам
се, заплаквам. • Докато слушах тъжната изповед на жената, очите
ми се навлажниха. (Р.р.).
1639. на око. А За най-общо определяне стойностни величини на нещо:
приблизително. • На око така не му давам повече от 30 години. (Р.р.).
1640. на четири очи. А Насаме с някого. • Стоян Ганев остана 2
часа на четири очи с главния прокурор. (Стандарт, 04.12.2001, с.З).
Симеон II покани Кошлуков в апартамента си в хотел „КемпинскиЗографски“ за разговор на четири очи. (24 часа, 19.04.2001, с.12).
1641. не вярвам (повярвам) на очите си. А Много съм изненадан,
смаян от нещо, което виждам. • Пред едно платно му се зави свят. Каракачанска сватба. Не повярва на очите си. (Словото, бр.5, 2009, с.5).
1642. не ми мигва (трепва) окото. А 1. Не се плаша, не се страхувам. • Не ми мигва окото, че могат да ме сметнат за невъзпитан.
(Рр.). А 2. Не ме притеснява никак, не се безпокоя. • Не ми мигва окото, че могат да ме сметнат за невъзпитан. Държа да ми е чиста
съвестта. (Р.р.). А 3. Безчувствен съм, безскрупулен съм. • Окото му
даже няма да мигне, когато негова милост продаде и опропасти
страната. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.124). Ще те излъже в очите и
окото му няма да мигне. (Р.р.).
1643. не смея да се покажа пред очите на някого. А Срамувам
се, страх ме е. • Към дома вече не ми види кобилката да иде, не смея
да се покажа пред очите на жената, че като ме току види, ще хване
да пращи: „Ти си такъв ... твойта глава тя не зема ... не са видиш на
кой хал си станал и врата ти изкривиха, тебе пак няма да ти доди
ума ... се с големи работи са бориш; пак децата ти гладни мрат ...
света ще разправяш ...“ (П.Р.Славейков, Избр. произ., т.2, 1956, с.275).
1644. обелвам очи. а Прилошава ми; примирам, припадам. • Големи горещини бяха този ден. Както си говорихме, тя изведнъж обели
очи и се свлече на пода. Добре че бързо я напръскахме с вода и я
пренесохме на сянка. (Р.р.).
1645. облещвам очи. а 1. Силно се изненадвам, смайвам се от
нещо. • Облещих очи, като чух какво говорят за мене съучениците
ми. Не можех да повярвам, че хората могат да бъдат така завист-
— 389
отварям очите на някого
ливи. (Р.р.). X 2. Умирам. • Животът е кратък, докато усетиш вкуса
му и се научиш да му се наслаждаваш, облещваш очи и край, няма
те и няма да те има. (Р.р.).
1646. око да види. А Лично да се убедя в нещо. • Докато око не
види, няма да повярвам, че е истина. (Р.р.).
V Има близък първообраз в книгите на Стария завет (напр. 3 Цар. 10:7 - „но не
вярвах на думи, докато не дойдох, и не видяха очите ми“).
1647. око за око. Книж.
На всяко сторено зло да се отвръща с
равностойно зло; равностойно възмездие. • Късно е, чадо! Късно е да се
вайкаш, момчето ми. Ти се нацапа премного с кръв, а нали знаеш
закона на Моисея - „Око за око, зъб за зъб“. (М.Топалов, Буров, с.250).
Максимата зъб за зъб, око за око никога не е водела до добро в историята на човечеството. (Р.р.).
V Библейски израз от Стария завет (Вт. 19:21 - ,Да го не пощади окото ти:
душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, (Каквато вреда
някой направи на ближния си, със същото даму се отплати“), наложил се в книжовния ни език.
1648. око съм на някого. А Следя и донасям, шпионирам някого. •
Хаджи Данчо бе ухо за Саида Змията, а Саид бе око за хаджията,
чрез което той виждаше надалече и силно ... (Ст. Заимов, Неотдавна,
(1983), с.310).
1649. опуля очи. А 1. Силно се учудвам, смайвам се. • Когато
дъщеря ù един ден ù каза, че ще се омъжва, тя опули очи от изненада. (Р.р.). А 2. Грубо. Умирам. • Идва ден, човек опулва очи и всичко
свършва. (Р.р.).
1650. оставам без очи. А 1. Преуморявам се от взиране. • Работничките в шивашкия цех остават без очи при ненормиран работен
ден за някакви мижави заплати. (Р.р.). А 2. Плача много, продължително, повреждам си очите от плачене, не мога повече да плача; силно
скърбя и плача. • След смъртта на сина ни, майка му остана без очи
от плач. (Р.р.).
1651. остават ми очите в някого или нещо. А За харесване - много харесвам някого или нещо. • Останаха ми очите в новия модел „Пежо“. (Р.р.).
1652. отварям очите на някого. А 1. Разкривам истината на някого.
• ... тъй щото, когато се случи да говори някой, че Господ си дигнал
вече берекета от земята и че той наказвал ония свои раби, които обичал, - да им запуша устата, или пък ако се случи да се завърна при
моите овчари, да им отворя очите, че главната причина за техните
очи в очи
390
страдания не са вълчите празници и петъците, но - турският ятаган.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, е. 103). Живите затварят очите на мъртвите, а
мъртвите отварят очите на живите. (Мин. год., бр.5О, 2017, с.12). А
2. Помагам на някого да навлезе в някаква професионална област, да усвои
тънкостите на работата. • Рисуването е тънка работа, нужно е някой
да ти отвори очите, да те въведе в майсторлъка. (Р.р.).
V Широко използван фразеологизъм в библейските текстове със значенията,
познати ни днес (напр. Чие. 22:31 — „Иотвори Господ очите на Валаама, и той видя
Ангела Господен“).
1653. очи в очи. А 1. Непосредствено, лично, открито. • Случвало ли
се е да се срещнете очи в очи със смъртта! (Мин. год, бр.9, 2017, с.14). А
2. Насаме. • Поисках среща, да се видим насаме, очи в очи. (Р.р.).
1654. очите ми играят на четири. А 1. Внимателно наблюдавам
с очи всичко наоколо, като се стремя да не пропусна нищо, и съм постоянно нащрек. • Беше му поръчано да се грижи за реда и спокойствието
в заведението, затова, макар привидно да седеше спокойно на масата в ъгъла, очите му играеха на четири и нищо не убягваше от погледа му. (Р.р.). А 2. Внимателно и предпазливо действам, за да избегна
каквато и да е опасност. • Учителката беше втълпила на децата от
класа си, когато пресичат улица, очите им да играят на четири, да
изчакват възрастни и с тях да преминават на отсрещния тротоар.
(Р.р.). А 3. За жена - кокетирам, предизвиквам с поглед. ♦ Беше красива
и предизвикателна жена. Привличаше вниманието на мъжете, пък
и очите и играеха на четири. (Р.р.).
1655. очите ми изхвръкнат (излизат) от орбитите. А Силно съм
изненадан и учуден. • Когато я видяхме, очите ни буквално щяха да
излязат от орбитите си - разказва специалистът от лабораторията по реактивно движение д-р Кен Ейджът. (НЛО, 03-09.04.2001, с.2).
1656. очите ми стават на понички (ластик). Жарг. А Започвам
да гледам нещо с голямо любопитство, с жив интерес и внимание. • Очите на студента станали на понички, когато влязъл в стаята за ритуали. Врачката го посрещнала по еротичен халат. (Уикенд, бр.51,
2016, с.42). Двете войничета седяха на пейката и когато край тях
минеше красиво момиче, очите им ставаха на понички. (Р.р.).
1657. пада ми в очите. А Развалям доброто си мнение за някого
или нещо, разочаровам се от него. • Имах добро мнение за него, но
като видях как се държи с подчинените си, падна ми в очите. (Р.р.).
1658. пазя като зеницата на окото си. А Най-внимателно, найстарателно пазя нещо като най-голяма ценност. • Като зеницата на окото си пазя подарената ми от поета книга с негово посвещение. (Р.р.).
391 -
с какви очи
V Изразът има точен първообраз в библейските текстове (напр. Вт. 32:10 „w
грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото си66).
1659. плава ли в окото ми параход (кораб)! Ирон. ж За толкова
наивен ли ме смяташ? - употребява се като реплика за изразяване на недоверие към думите на събеседника; (обикн. придружена с жест: с десния
показалец се придърпва надолу десният долен край на окото, при което се
открива бялата долна част на очната ябълка). • Искаш да ти повярвам
на всичко това, което.разказваш? Плава ли в окото ми параход? (Р.р.).
1660. плакна очи. А Наслаждавам се на нещо красиво. • Андреа
вее цици, мъже плакнат очи. (7 дни спорт, 25.05.2010).
Ф право в лицето (очите) на някого - вж. при ЛИЦЕ.
*
1661. правя мили очи на някого.
Користно се старая всячески
да угодя на някого, лаская го, угоднича му. • Напоследък ми прави мили
очи, интересно каква ли услуга отново ще ми иска. (Р.р.).
1662. пред очите на някого.
Явно, неприкрито. • Политическата сделка се осъществи пред очите на всички. (Ретро, бр.8, 2017, с.190).
1663. причернява (притъмнява) ми пред очите, ж 1. Прилошава ми. • От жегата ли, от преумора ли, но почувствах, че ми причернява пред очите. (Р.р.). А 2. Обзема ме силен гняв. • Безочливостта
му мина всякакви граници, причерня ми пред очите, като слушах как
се гаври с родителите си. (Р.р.). А 3. Изпадам в отчаяние или в безизходица. • Пети заключаваше, че като му причерней на очите, т.е.
като види, че остава с голи ръце, без оръжие, ще да нападне някому
със сила, да вземе средства. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.223).
1664. светва ми пред очите.
Почувствам облекчение от избягната беда или отпаднала сериозна грижа. • Между хората изведнъж
виждам момчето с моя ямурлук, светва ми пред очите и тръгвам
право към него. (И.Радичков, Барутен буквар, с.20).
1665. с вързани (завързани) очи. А Без да гледам; без каквото и да е
усилие, без каквато и да е трудност. • Под коша можехме да се разбираме
дори е вързани очи. (Труд, бр. 101, 2000). След побоя в дискотека „Ейскейп“ колегите я намират и с вързани очи. (168 часа, бр.22, 2004, с.5).
1666. с какви очи. А Възклицание за изразяване на срам, разкаяние,
неудобство от извършена нередна, некрасива постъпка. • Оставете ме!
Изпразнете по-добре оръжието си отгоре ми, тук да умра! Не съм
достоен аз вече да живея ... С какви очи ще да погледна света? отговори той с болезнена въздишка. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.445^Ф46).
♦ слагам си перде на очите - вж. при ПЕРДЕ.
с ококорени очи
— 392 —
1667. с ококорени очи. X Гледам с голямо учудване, с възхищение. • На арената излязоха дресираните кучета и започнаха такива
номера, че публиката гледаше с ококорени очи и затаен дъх. (Р.р.).
1668. с отворени очи. А 1. Умирам, без да се изпълни някакво мое
съкровено желанйе. • Синът ù замина за чужбина още като юноша и
тя цял живот го очакваше да се завърне. Отиде си с отворени очи.
(Р.р.). А 2. Просветен, ориентиран, буден човек. • Той беше човек с отворени очи и буден ум. (Р.р).
1669. с очи да го изпиеш. А Много хубав, красив. • Освен че пееше божествено, и с външността си привличаше обожатели - с очи
да я изпиеш. (Р.р.).
1670. с просто око (се вижда). А Без да е нужна особена прозорливост. • И с просто око се видя, че театралниченето на водачите на
бъдещите отбори е доста пресолена манджа. (Уикенд, бр.9, 2017, с.60).
1671. събирам очите на някого.
Привличам погледите, завладявам вниманието на някого. • Красива репортерка събира очите на пилотите от „ Формула 1(Труд, бр.27, 2002, с.39). Надежда Михайлова
с тоалета си събра очите дори на Иван Станчов. (168 часа, 1824.01.2003, с.36).
Вж. и събирам погледите на някои - при ПОГЛЕД.
♦ със сълзи в очите - вж. при СЪЛЗА.
♦ трън съм в очите (окото) на някого — вж. при ТРЪН.
1672. умивам очите на някого. А Спасявам обикн. с делата си
някого от срам, представям го добре, отсрамвам го. • Няма що да се
каже; виждам го, че е човек достоен, роден да бъде бунтовник —
казваше комисарят Щърбанов. - Трябва да коленичим пред неговия
талант, той ще да ни умие очите. (Зах. Стоянов, Съч. т.1, с.323).
1673. хващам око</ио> (очи<те>) на някого. Â. Привличам вниманието, нравя се, харесвам се. • За начало на вечерта Джоли се появи със
зашеметяваща рокля с гол крак, с която хвана окото на всички присъстващи, които не спряха да коментират тоалета ù. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.72). Засуканата врачанка стана №1 на турнира „Дан Колов“, но освен
това хвана окото и на публиката. (Уикенд, бр. 16, 2017, с.81).
V Калка от турски.
1674. хвърлям око на (върху) нещо или някого. А 1. Много харесвам нещо или някого и искам да го притежавам. • Илия Петров знаел, че
приятелят му е хвърлил око на жена му, но не се сърдел. (Уикенд, бр.51,
2016, с.65^. Режисъорката Нина Димитрова му хвърлила око, още до-
393
олимпийско спокойствие
като му преподавала в Театралната академия. Той обаче никак не се
дърпал. (Уикенд, бр.4, 2017, с.25). X 2. Одобрявам някого или нещо за
някаква работа и искам да си го осигуря. • Хвърлил съм око на двама
майстори и ги уговарям да се заемат с ремонта на къщата ми. (Р.р).
"V В библейските текстове има използван близък първообраз със значение сходно на първото (напр Бит. 39:7 - „Ихвърли око върху Йосифа жената на господаря му
и рече: спи с мене“).
* хвърлям (пускам) прах (пепел) в очите на някого вж. при ПРАХ.
1675. чуждо око. А Друг човек, който вижда нещо, което не трябва
да бъде видяно. • Чуждо око ги беше издебнало и сега цялото село
шушукаше за връзката им. (Р.р.).
4 <шепа> прах в очите на някого - вж. при ПРАХ.
п ОКОЛО:
затягам примката около някого - вж. при ПРИМКА,
охлабвам примката около някого - вж. при ПРИМКА,
с жълто около (па) устата - вж. при УСТА.
широко ми е около врата - вж. при ШИРОКО.
□ ОКОКОРЕН:
е ококорени очи - вж. при ОКО.
П ОЛЕКВА:
олеква ми джоба - вж. при ДЖОБ,
олеква ми на душата - вж. при ДУША.
674. ОЛИМПИИСКИ
1676. олимпийско спокойствие. А Напълно спокойно, без каквото и да е вълнение и в пълно самообладание. • Нападките и обвиненията в законови нарушения министърът посрещна с олимпийско спокойствие. (Р.р.).
има за първоизточник Омировата поема „Одисея“, в която той гово
ри за „олимпийско спокойствие“ - боговете на древните гърци обитавали планината
Олимп, където простосмъртните нямали достъп. Затова до безсмъртните богове не
стигали човешката суета й тревоги, на Олимп царяло спокойствие.[ЕС].
а ОЛОВО:
краката ми се наливат с олово - вж. при КРАК.
в ОМАГЬОСАН:
омагьосан кръг - вж. при КРЪГ.
показвам кой е онбашията
— 394 —
п ОМЕГА:
алфата и омегата на нещо - вж. при АЛФА.
п ОМЕКВАМ:
омекват ми краката - вж. при КРАК.
675. ОНБАШИЯ
1677; показвам (да се види) кой е онбашията. Ирон. А Показвам кой командва, кой е важният. • Очевидно е обаче, че вътрешният
министър Георги Петканов този път се опитва да натрие носа на
Бойко Борисов и съдейки по последвалите действия на.генерала, успява да му покаже кой е онбашията. (168 часа, бр.11, 2002, с.24).
п ОНЗИ/ОНЯ:
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) вж. при ДУХАМ.
изпращам (пращам) иа оня (онзи) свят някого или нещо вж. при СВЯТ.
отивам на онзи (оня) свят ! отивам си от този (тоя) свят вж. при СВЯТ.
о ОНО
во время оно - вж. при ВРЕМЕ.
п ОНУЙ:
ни в туй, ни в онуй време - вж. при ВРЕМЕ.
а ОСАННА:
пея осанна на някого - вж. при ПЕЯ.
а ОПАЗЯ:
Боже опази - вж. при БОГ.
а ОПАРЕН:
като ужилен (опарен, жегнат) - вж. при. УЖИЛЕН.
п ОПАШАТ:
опашата лъжа - вж. при ЛЪЖА.
676. ОПАШКА
Ф влача се в (на) опашката - вж. при ВЛАЧА СЕ.
1678. въртя опашка, а 1. Умилквам се, докарвам се пред някого,
подмазвам му се, лаская го. • Въртя опашка пред стареца, докато ù
преписа къщата, а след това го изпрати в старчески дом. (Р.р.). А 2.
395 —
козметична операция
Пренебр. За жена - с леко поведение съм, неморална съм. • Говори се за
снахата на съседа, че върти опашка, но аз лично не вярвам. Види ми
се свястна жена. (Р.р.).
1679. духвам под опашката на някого.
Изпъждам, прогонвам
някого. • Е, духнаха им под опашките, че иначе се бяха наканили да
взривят света, но да стане тяхното. (Уикенд, бр.51, .2016, ç.32).
Ф дърпам дявола за опашката - вж. при ДЯВОЛ.
Ф откъсвам опашката на гущера - вж. при ГУЩЕР.
1680. подвивам си опашката, а Преставам да се съпротивлявам,
защото се уплашвам, ставам смирен и кротък. • Някому хрумнало да го
покани да се запише в гвардията, нашият прекупвач веднага си подвил опашката и отново се върнал пред околийското управление.
(Й.Радичков, Барутен буквар, с.187).
1681. с подвита опашка. А Засрамен, унижен, разобличен. • А завоевателите от ордена на пречупения кръст бягаха на запад с подвити опашки. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.236). Дойде наперен и самоуверен, но като разобличиха интригите и спекулациите му, си тръгна
с подвита опашка. (Р.р.).
Ф хващам златния дявол за опашката - вж. при ДЯВОЛ.
♦ хващам късмета за опашката - вж. при КЪСМЕТ.
п ОПАШАТ:
опашата лъжа - вж. при ЛЪЖА.
п ОПВАМ:
изопва (опва) ми се лицето - вж. при ЛИЦЕ.
п ОПЕРА
сапунена опера - вж. при САПУНЕН.
677. ОПЕРАЦИЯ
1682. козметична операция. А Незначителна външна намеса за
коригиране на несъществени подробности, които не изменят същността
на нещо. • Законът беше приет с малка козметична операция. (Телевиз. пред.).
п ОПЕЧЕН:
работата е опечена - вж. при РАБОТА.
п ОПИПВАМ:
опипвам почвата - вж. при ПОЧВА.
козметична операция
-396
а ОПИРАМ:
опирам пешкира - вж. при ПЕШКИР.
п ОПИЧАМ ! ОПЕКА:
опичам / опека занаята - вж. при ЗАНАЯТ,
опичам си акъла (ума) - вж. при АКЪЛ,
опичам си работата - вж. при РАБОТА.
Q ОПЛАКВАМ:
оплаквам си дните (дните и годините) - вж. при ДЕН.
п ОПЛЕВЯ:
докато си почивам, да оплевя лещата - вж. при ЛЕЩА.
а ОПЛЕСКВАМ:
оплесквам работата - вж. при РАБОТА.
п ОПЛИТАМ:
изплитам (оплитам) си кошницата (кошничката) вж. при КОШНИЦА.
обърквам (оплитам) конците - вж. при КОНЕЦ.
п ОПРА:
ножа опря до (о, в) кокала - вж. при КОКАЛ.
п ОПУЛЯ:
опуля очи - вж. при ОКО.
QОПУСТЕЯ:
пуст да опустее - вж. при ПУСТ.
а ОПЪВАМ ! ОПЪНА:
опъвам (изпъвам) краката - вж. при КРАК,
опъна ! опъвам ластика - вж. при ЛАСТИК,
опъвам нервите на някого - вж. при НЕРВИ,
опъвам (осигурявам, поставям, разтварям) чадър над
някого или нещо — вж. при ЧАДЪР.
п ОПЯВАМ:
опявам на главата на някого - вж. при ГЛАВА.
а ОРБИТА:
очите ми изхвръкнат (излизат) от орбитите - вж. при ОКО.
— 397 —
слагам оръжие <то>
678. ОРЕЛ
1683. орел, рак и щука. Книж. Ирон. А Несъгласувани действия
на участници в някакво общо дело; разнобой. • Трудно се работи в безпринципна коалиция с много партии с различни идеи по важни въпроси и закони. Орел, рак и щука. (Мин. год., бр.6, 2017, с.17).
V От популярна басня на руския баснописец И. А.Крилов„Лебед, Рак и Щука“,
която П.Р.Славейков превежда със заглавие „Орел, рак и щука“.
а ОРЕХ:
костелив орех - вж. при КОСТЕЛИВ.
679. ОРКЕСТЪР
1684. падам в оркестъра <от коня>. Жарг. Ж Силно се учудвам,
изумявам се от нещо или от някого. • Ако аз запея, ще паднете в оркестъра. (Р.р.).
1685. хвърлям в оркестъра някого. Жарг. Ж Силно изненадвам,
учудвам, смайвам някого с нещо, което казвам или правя; смайвам, шашвам. • Денят е 3 октомври, а градът очаква нейното скандално предаване „Облекчение“ - ексцентричната Ралица седи върху тоалетна чиния и хвърля в оркестъра пуританите на Пловдив. (168 часа,
26.10.-01.11.2001, с.26).
680. ОРЪЖИЕ
1686. слагам оръжие<ш<?>. Книж. А Прекратявам борбата;
преставам да воювам. • След продължителни преговори воюващите
опозиционни групировки в Сирия сложиха оръжие, (Р.р.).
V Изразът на метафорична и метонимична основа е развил посоченото значение, с което е използван и в библейските текстове, напр. 1 Мак. 11:51 - „Така те
сложиха оръжие и свързаха мир ‘\ стб. ювртхгошд ороужЪе“.
п ОСАННА:
пея осанна на някого
вж. при ПЕЯ.
п ОСИГУРЯВАМ:
опъвам (осигурявам, поставям, разтварям) чадър
над някого или нещо - вж. при ЧАДЪР.
□ ОСКУБАН:
като оскубана кокошка - вж. при КОКОШКА.
п ОСКЪРБЕН:
унижените и оскърбените - вж. при УНИЖЕН.
Остап Бендер
-398
п ОСТАВАМ / ОСТАНА:
душа не ми остава ! остана - вж. при ДУША.
имам (оставам) <само> (с) две голи ръце - вж. при РЪКА,
камък върху (на) камък няма да остане (не остава) вж. при КАМЪК.
късата клечка (изтеглям, оставам) - вж. при КЛЕЧКА,
не остава и помен от нещо или някого - вж. при ПОМЕН,
оставам без дъх - вж. при ДЪХ.
оставам без очи - вж. при ОКО.
оставам без почва под краката си - вж. при ПОЧВА,
оставам без ръце - вж. при РЪКА.
оставам без сълзи - вж. при СЪЛЗА,
оставам в сянка - вж. при СЯНКА,
оставам глух - вж. при ГЛУХ.
<оставам> зад кадър - вж. при КАДЪР,
оставам като попарен - вж. при ПОПАРЕН,
оставам на пътя (улицата) - вж. при ПЪТ],
оставам на сухо - вж. при СУХ.
оставам с пръст в уста</яй> / оставам със захапан пръст вж. при ПРЪСТ2.
<оставам, стоя> като гръмнат - вж. при ГРЪМНАТ,
остават ми очите в някого или нещо - вж. при ОКО.
а ОСТАВЯМ:
не си оставям колата (магарето) в калта (коня в реката) вж. при КОЛА.
оставям диря след себе си - вж. при ДИРЯ,
оставям име <след себе си> - вж. при ИМЕ.
оставям отворена вратичка (врата) - вж. при ВРАТИЧКА,
оставям питомното да търся (диря) дивото вж. при ПИТОМНО.
оставям се на течението - вж. при ТЕЧЕНИЕ,
оставям си ръцете в нещо - вж. при РЪКА.
681. ОСТАП
1687. Остап Бендер. Книж. Л. За човек ловък комбинатор и измамник. • През последните дни разбраха, че той е сикаджия, далавераджия, измамник, едва ли не комбинатор от класата на Остап Бендер. (168 часа, 19-25.12.2003, с.2).
самите банкери?“ - би запитал
някой наивник. „В бели смокинги, разбира се!“ - би отговорил дядото на всички Йосифовци Остап Бендер. Защото още от негово вре-
- 399 -
Остап Бендер
ме връзката междсу политика, бизнес и морал е до болка ясна. (Труд,
05.02.2001, с.14). За него няма невъзможно, такъв Остап Бендер едва
ли си виждал. (Р.р).
V По името на популярния литературен герой на руските сатирици Илф и
Петров в книгите им „12-те стола“ и „Златният телец“ Остап Бендер. За прототип на
Остап Бендер послужил Осип Вениаминович Шор, или Остап, както го наричали
неговите приятели. Човек, физически силен и духовно развит, - умен, добър и решителен в търсенето на справедливост, той се отличавал със забележително чувство за
хумор. Неговите житейски приключения, майсторски развити от писателите Илф и
Петров в хумористичен план, превръщат литературния герой Остап Бендер в ярък
образ на велик комбинатор.[ЕС].
а ОСТРИЕ:
по острието на бръснача - вж. при БРЪСНАЧ.
п ОСТЪР:
два остри камъка брашно не мелят - вж. при КАМЪК,
нож с две остриета - вж. при НОЖ.
остър ми е езика {езичето) - вж. при ЕЗИК.
□ ОТБИВАМ:
отбивам <си> номера - вж. при НОМЕР.
0 ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ:
отварям вратата {вратите) -на някого / отворени врати вж. при ВРАТА.
отварям дума за някого или за нещо - вж. при ДУМА,
отварям <дълбока> рана - вж. при РАНА.
отваря ми се парашутът / не ми се отваря парашутът вж. при ПАРАШУТ.
отварям очите на някого - вж. при ОКО.
отварям {откривам) скоба {скоби) - вж. при СКОБА,
отварям си душата пред някого - вж. при ДУША,
отварям си сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
отварям уста / отварям си устата - вж. при УСТА,
почукайте {похлопайте) и ще ви се отвори вж. при ПОЧУКАМ.
п ОТВЕЯ:
накъдето ме отвее вятърът - вж. при ВЯТЪР.
0 ОТВОРЕН:
оставям отворена вратичка {врата) - вж. при ВРАТИЧКА,
отварям вратата {вратите) на някого / отворени врати вж. при ВРАТА.
пренасям се в отвъдното
-400-
с отворени очи - вж. при ОКО.
с отворени уста - вж. при УСТА.
с разтворени {отворени) обятия - вж. при ОБЯТИЯ.
чукам на отворени врата - вж. при ВРАТА.
682. ОТВЪДНО
1688. пренасям се в отвъдното. Книж. л. Умирам. • Пренесе ce
в отвъдното кучето, което се появи на бял свят, заедно с „Дарик
радио (Труд, бр.73, 2002).
Q ОТВЪТРЕ:
завира ми джезвето <отвътре> - вж. при ДЖЕЗВЕ.
яде ме отвътре - вж. при ЯМ.
п ОТГОРЕ:
на всичко отгоре - вж. при ВСИЧКИ / ВСИЧКО.
турям {слагам, сипвам) му пепел <отгоре> ! турям пепел на
нещо - вж. при ПЕПЕЛ.
à ОТДЕЛЯМ:
деля {отделям, късам) от залъка си - вж. при ЗАЛЪК.
a ОТИ:
оти ручаме жабета - вж. при ЖАБА.
Q ОТИВАМ / ОТИДА:
влизам / вляза {отивам /отида) в архивата - вж. при АРХИВА,
какъвто дошъл, такъв си отишъл - вж. при КАКЪВТО.
отивам {отида) {влизам ! вляза) в джоба {джобовете)
на някого - вж. при ДЖОБ.
отивам на вятъра {на халос, за този дето духа) - вж. при ВЯТЪР,
отивам на кино <от пет до четири> - вж. при КИНО,
отивам на онзи {оня) свят ! отивам си от този {тоя) свят вж. при СВЯТ.
отивам {ходя) на крак(а) - вж. при КРАК.
отивам по дяволите - вж. при ДЯВОЛ.
отивам по реда си - вж. при РЕД.
отивам при свети Петър - вж. при СВЕТИ,
отида в по-добрия свят - вж. при СВЯТ.
потъвам {отивам) в небитието - вж. при НЕБИТИЕ.
с голяма кошница тръгвам {отивам) - вж. при КОШНИЦА,
тръгвам {отивам) наопаки - вж. при НАОПАКИ.
401 -
до откат
683. ОТКАТ
1689. до откат, ж Докрай, до краен предел. • Вратата на гарсониерата зееше отворена до откат. (Вл. Даверов, Ангели небесни,, с.69).
п ОТКОГА:
Бог знае откога - вж. при БОГ.
а ОТКОЛКОТО:
по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата вж. при ВРАБЧЕ.
по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв - вж. при КУЧЕ,
п ОТКРИВАМ:
отварям (откривам) скоба (скоби) - вж. при СКОБА,
откривам Америка - вж. при АМЕРИКА,
откривам топлата вода - вж. при ВОДА.
с открито чело - вж. при ЧЕЛО.
п ОТКРИТ:
под открито небе - вж. при НЕБЕ.
п ОТКЪДЕ:
не знаеш откъде ще изскочи заекът - вж. при ЗАЕК.
п ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА:
няма да ми окапят (да ми се откъснат) ръцете - вж. при РЪКА,
откъсвам опашката на гущера - вж. при ГУЩЕР.
п ОТЛИВ:
на приливи и отливи - вж. при ПРИЛИВ.
п ОТМЕРЯМ:
с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери вж. при МЯРКА.
п ОТМИНА:
да ме отмине тази чаша - вж. при ЧАША.
п ОТМЯТАМ:
отмятам се от думата си - вж. при ДУМА.
□ ОТНАСЯМ:
обирам (отнасям) калая - вж. при -КАЛАЙ,
обирам (отнасям) лаврите - вж. при ЛАВРИ.
п ОТНЕМАМ:
изяждам (отнемам) хляба на някого - вж. при ИЗЯМ ! ИЗЯЖДАМ.
отприщвам бента
402
п ОТПИСВАМ:
отписвам от списъка на живите / отписан съм - вж. при ЖИВ.
684.О£ПРИЩВАМ
1690. отприщвам бента. Книж. А Давам възможност нещо да се
прояви в най-пълната си сила. • Пазарната икономика отприщва бента на човешката ненаситност. (Р.р.).
п ОТПУСКАМ:
отпускам юздите (поводите) на някого - вж. при ЮЗДА.
а ОТРИЦАТЕЛЕН:
за отрицателно време - вж. при ВРЕМЕ.
685. ОТРОВЕН
1691. гледам като отровен. А Прежълтявам и ставам напълно
безпомощен, обезсилен. • Нещастните хорица - майката и бащата
на Петя, стояха в коридора и гледаха като отровени. Помолиха се и
на него. (Труд, бр.137, 3004, с. 13).
п ОТРЯЗВАМ:
отрязвам мостовете към някого или нещо - вж. при МОСТ.
а ОТСТОЯВАМ:
на страната съм / държа (отстоявам, заставам на) страната
на някого - вж. при СТРАНА.
п ОТТАТЪК:
през тоя ми е, че оттатък - вж. при ТОЯ.
п ОТЪПКАН:
вървя по отъпкан коловоз - вж. при КОЛОВОЗ,
по отъпкан път - вж. при ПЪТ,.
п ОХЛАБВАМ:
охлабвам примката около някого - вж. при ПРИМКА.
686. ОХЛЮВ
1692. като охлюв. А Много бавно. • Иначе душата ми страда
най-вече за това, че като охлюв се движим по пътя към европейското общество. (24 часа, 10.12.2001, с.11).
403
изяждам гъбата с оцет
687. ОЦЕТ
1693. изяждам гъбата с оцет. А Изстрадвам нещо; понасям неприятните последствия от нещо. • Ако трябва да кажем кой изяде гъбата с оцет до дъно, това беше Мирослав Севлиевски. (168 часа, 1319.06.2003, с.27).
V С алюзия към евангелския текст, в който се представят мъките на разпънатия
на кръста Иисус. Малко преди да издъхне, след като извиква с висок глас (Мт. 27: 4648) F46. Боже Мой, Боже Мой! Защо си ме оставил"), от тълпата първосвещеници,
книжници и фарисеи един (48. „се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна
на тръст, даваше му да пие").
о ОЩИПАН:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица {другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
п
П ПАДАМ:
влизам {падам, хващам се, улавям се) в капана {клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
влизам {падам, попадам, хващам се) в мрежата (мрежите)
на някого - вж. при МРЕЖА.
да (ще) ти падне шапката - вж. при ШАПКА,
камък ми падна от сърцето - вж. при КАМЪК.
<като> паднал от небето - вж. при НЕБЕ,
мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) вж. при МЕХЛЕМ.
не пада <и> косъм от главата ми - вж. при КОСЪМ,
пада маската на някого или нещо - вж. при МАСКА,
падам в оркестъра <от коня> - вж. при ОРКЕСТЪР,
падам в (при, пред) краката (нозете) на някого - вж. при КРАК,
падам духом - вж. при ДУХ.
пада ми в очите - вж. при ОКО.
пада ми в ръцете - вж. при РЪКА.
пада ми от небето - вж. при НЕБЕ,
пада ми ченето - вж. при ЧЕНЕ,
падам на колене - вж. при КОЛЯНО.
лъвски паи
404 —
падам на легло - вж. при ЛЕГЛО.
падам (умирам) от смях - вж. при СМЯХ.
падат (спадат) акциите на някого или нещо - вж. при АКЦИЯ,
ударението пада върху нещо - вж. при УДАРЕНИЕ.
Q ПАЗВА:
плюя си в пазвата / плюй си в пазвата - вж. при ПЛЮЯ.
п ПАЗЯ:
като очите си (пазя) - вж. при ОКО.
като писано яйце (гледам, пазя) - вж. при ЯЙЦЕ.
пазя гърба на някого - вж. при ГРЪБ.
пазя като зеницата на окото си - вж. при ОКО.
пазя си хляба - вж. при ХЛЯБ.
688. ПАЙ
1694. лъвски пай. Книж.
Най-голямата, най-хубавата част от
нещо. • Другият лъвски пай -165 дяла пък е вписан на съпругата на
бившия общински председател на СДС инж. Здравко Овчаров - Мария Овчарова. (Труд, бр.42, 2000). В конфликта „Минстрой“ тихомълком се опита да изхвърли „Лукойл“ от играта и да вземе лъвския
пай. (Труд, бр.93, 2002, с.28).
V Изразът възхожда към Езоповата басня „Лъв, лисица и орел“, разказваща как
си поделят плячката трите хищника, като разбира се най-силният - лъвът, взема найголемия пай, оттам и изразът „лъвски пай“. Този сюжет по-късно се използва и от
други майстори на баснята ~ Федър, Лафонтен, Крилов.[ЕС].
Похватът да се пише за животни, а да се подразбират човеци, е измислен найнапред в Индия. Много от Езоповите басни са заимствани всъщност от индийската
книга „Панчатантра“, от която тръгват човешките представи, че лисицата е хитра,
маймуната прави само пакости, лъвът е цар и т.н.
«
п ПАК:
пак ще <си> говорим (поговорим) - вж. при ГОВОРЯ.
689. ПАЛАЧИНКА
1695. мятам палачинки. Жарг.
Много харесвам някого, поглеждам го съблазняващо. • Преди да си отиде колоритният режисьор
неведнъж „мятал палачинки„ по Марта. (Ретро, бр.49, 2016, с.20).
1696. палачинката се обърна. Жарг.
Нещата се променят радикално, настъпва рязка промяна. • Но палачинката се обърна и вече не
е така. Защото в училището се разбра, че Георги не е кой да е. А е
син на новия президент. (Ретро, бр.50, 2016, с.19). В началото Ласкин я
тормозеше, но палачинката се обърна. (Шок, бр.20, 2010).
— 405 —
панаир на суетата
690. ПАЛЕЦ
1697. стискам палци. А Желая на някого успех за нещо и му засвидетелствам своята доброжелателна съпричастност. • Милото стиска
палци на Мариус Донкин (Уикенд, бр.51, 2016, с.10). Но, разбира се,
имаше и достатъчно такива, които стискаха палци за един или друг
от финалистите. (Уикенд, бр.50, 2017, с.35).
691. ПАЛМА
1698. палма на първенството. Книж. А Първо място в нещо.
• Тихо, засега на пръсти, се оттеглят от жълтите павета и ветераните - Георги Божинов, Атанас Мерджанов и Ангел Найденов, оставяйки палмата на първенството по престой в парламента в дясната ръка на Ахмед Доган - Йордан Цонев. (Мин. год., бр.7, 2017, с.8).
V Произходът на израза е свързан с древните олимпийски игри, когато първенците са обкичвани с палмови венци.
О ПАЛЯ:
паля {запаля) моторетката - вж. при МОТОРЕТКА.
692. ПАМЕТ
♦ излиза ми от (из) акъла (паметта) - вж. при АКЪЛ.
Ф имам къса памет - вж. при КЪС.
♦ помня като слон ! <имам> слонска памет - вж. при СЛОН.
1699. лъже ме паметта. / не ме лъже паметта, а Не помня, забравил съм / помня, нё съм забравил- • Ако не ме лъже паметта, те
бяха въведени по време на „първото демократично“ (демек - с надмощие на СДС) Народно събрание. (24 часа, 26.01.2002, с.14).
а ПАМТИ:
от памти века / от веки веков - вж. при ВЕК.
693. ПАНАИР
1700. голям панаир (стана, получи се). А Казва се за случаи,
когато нещо не става така, както е планувано; голяма бъркотия, олелия. •
Голям панаир стана, няма що. Полицията направи показно как се
бори с бандитите. (Труд, 2009).
1701. панаир на суетата. Книж. Неодобр.
Бляскави, шумни, но
безплодни начинания или изяви. • Кроткият иначе човек, който гледа
изпод вежди и отдавна е снел анамнезата на Панаира на суетата,
кутията на Пандора
— 406 —
едва ли иска само да оглави ЦИК, (168 часа, бр.6, 2001, с. 10). Панаир
на суетата. Така трябва да се преименува абитуриентският бал.
(Телеграф, 27.05.2009, с. 12).
V От англ. Vanity fair. Изразът за пръв пат е употребен от английския писател
Дж. Бенян в книгата му „Пътешествието на пилигрима“ (XVII в.), но популярност
получава, след като излиза под същото заглавие сатиричен роман на У. Тъкери
(1847).[ЕС].
694, ПАНДОРА
1702. кутията на Пандора. Книж. А Източник, гнездо на злини, беди, нещастия. • Кутията на Пандора продължи да бълва и през януари,
преминал под знака на алтернативно общо събрание на градската организация на СДС. (Труд, 12.02.2000). Да не се отваря кутията на Пандора ... Именно, защото после може да стане лошо. Тези въпроси са
свързани. (Труд, бр. 109, 2004). Демократичните промени у нас преди близо
три десетилетия започнаха с най-благородни намерения, но същевременно отвориха и кутията на Пандора, от която изпълзяха тъмни сили,
които превърнаха живота на българина в най-несигурното нещо. (Р.р.).
V От поемата „Дела и дни“ на старогръцкия поет Хезиод (VIII-VII в. пр.н.е.). В
нея се привежда митът за Пандора, красивата жена, която Зевс изпратил на земята, за
да накаже и Прометей, който откраднал огъня от Олимп, и всички хора, които се
осмелили да използват този откраднат дар. Преди да я изпратят на земята всички
богове й дават подаръци, а Зевс й поднася особен дар - красиво украсена кутия,
предупреждавайки я никога да не поглежда в нея. Знаейки женската психология, Зевс
бил уверен, че неговата мъст ще се състои: Пандора, подтиквана от любопитство,
непременно ще отвори кутията и оттам на воля ще излязат всички човешки пороци,
беди и нещастия, които Зевс е приготвил като „подарък“ за човечеството.
Красавицата Пандора съумява да се хареса на Прометеевия брат - простодуш- '
ният Епиметей, който се оженва за нея. При това той забравил строгата заръка на
Прометей да не взема от Зевс нищо и никого. Пандора, безсилна да устои на любопитството си, отваря кутията. Така хората били наказани от Зевс. Единствено, което
останало на дъното в кутията, била Надеждата.[ЕС].
п ПАНИРАМ СЕ:
панира ми се мозъкът - вж. при МОЗЪК.
695. ПАНИЦА / ПАНИЧКА
1703. гледам в собствената си паница (паничка). А Гледам само собствените си интереси; интересувам се само от' своето благополучие. • Не може едно общество да бъде сбирщина от еднолични търговци, които гледат само в собствената си паничка. (Труд, 11.01.2002,
с.9). Всеки да си гледа в собствената си паница, какво го интересуват другите. (Р.р.)-
407 —
изпускам парата
1704. гледам в чуждата паница. Неодобр. А Проявявам много
голямо любопитство, съпроводено със завист за благосъстоянието, за материалното състояние на някого; завиждам. ♦ Вместо да се хванем здраво
за работа, ние все още не сме се отучили да гледаме в чуждата
паница и да се вайкаме. (Р.р.).
♦ за паница леща - вж. при ЛЕЩА.
696. ПАНТЕЛЕИ
1705. Пантелеи пътник. А За човек, който не се задържа на едно
място, постоянно пътува. • От година вече съм Пантелей пътник,
водя занятия в няколко университета и постоянно съм на път. (Р.р.).
се свързва с деня на Св. Пантелей, 27 юли, когато щъркелите започ-
ват да отлитат.
697. ПАНТОФИ
1706. по пантофи. А Неофициално, по домашному, в ежедневно
битово. • Звезди по пантофи. (Труд, бр.101, 2000). Политици по пантофи. (Труд, 12.01.2000).
п ПАПА:
по-голям католик <и> от папата - вж. при КАТОЛИК.
698. ПАРА
1707. вдигам / вдигна пара. А Вълнувам се много от нещо и бурно
реагирам. • Като разбра, че няма да стане по неговото, той започна
да вдига пара, но никой не му обърна внимание. (Р.р.).
1708. държа под пара някого. А В постоянна готовност, в напрежение
държа някого. • Беше добра учителка, умееше да изисква от децата, държеше ги под пара непрекъснато и постигаше отлични резултати. (Р.р.).
1709. изпуекам пйрата. А Освобождавам се от напрежението. • С
него монархът трябва да изпусне парата. (168 часа, бр.50, 2002, с.9). „ТЪЙ
просто затваря очи“, разказва г-жа Захир, която настоява, че президентът трябва да „изпусне парата“ на грижите при нея. (24 часа,
10.12.2001, с.58). Психолози обяснили подвизите в Лос Вегас с необходимостта Осама от време на време да „изпуска nàpama“, тъй като е син
на саудитски милиардер и е свикнал да харчи пари. (Труд, 16.01.2002, с.30).
на израза може да се свърже с парните машини, при които забавянето или спирането им става с изпускане на nàpara.
»
Ф
та дим (пушещ пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
бели пари за черни дни
-408
699. ПАРА ! ПАРИ
1710. бели пари за черни дни. А Спестявания за в случай на нужда.
• Позоваването пък на народното умотворение „ Бели пари за черни
дни“ в подкрепа на кърпенето на държавния дефицит с отваряне на
държавния резерв ме разплака от умиление. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
1711. бие ме парата. Л Много съм богат. • Оня грък интернирания, уж интерниран, ама пуши папироси. Изглежда, че го бие парата! (Й.Радичков, Барутен буквар, с.39).
1712. грешни пари. А Излишно, напразно изразходвани пари. • Хвърлил си грешни пари за тези боклуци, които няма да ти вършат никаква работа. (Р.р.)1713. гьбав с пари. Ирон. А Много богат. • Не го гледай, че все се
оплаква от безпаричие, гъбав с пари е. (Р.р.).
Ф джоб парасъ - вж. при ДЖОБ.
♦ душа за две пари нямам - вж. при ДУША.
1714. за пет пари. В отриц. изреч.Л. 1. Никакъв, никакви. • Въртиш го, сучиш го да му пишеш тройка, и виждаш, че за пет пари
знания няма. (Р.р). А 2. Никак. • Способен човек е, но в службата му
за пет пари не го ценят. (Р.р.).
1715. луда пара {пари). А Много, неоправдано много пари, дадени
напразно. • Те за коли луда пара дават. (Ат. Мандаджиев, Маестрото,
с.15). Да се дават луди пари за техника, която да заставя българския
депутат да работи не е ли безобразие? (Труд, 09.01.2002, с.9). ... в подобре оборудвани кабинети приемат пациенти, които са склонни да
платят луди пари, за да си осигурят здравна услуга на високо равнище. (Стандарт, бр.3263, 2002, с.20).
V Изразът се свързва с пиесата на руския драматург А. Островски „Луди
пари“ (1870).[ЕС].
1716. мръсни пари. Публ. X Пари, придобити по престъпен начин.
• Червеният депутат Михаил Миков каза пред вестника, че най-голямата гаранция за това, че БСП не се спонсорира с мръсни пари е,
че ... партията му е в опозиция. А всички държавни механизми за
контрол върху мръсните пари били в ръцете на правителството.
(168 часа, бр.6, 2001, с.6). Пазарната икономика у нас се завъртя с
мръсни пари. (Р.р.). Парламентът ще приеме закон, с който да се
ударят мръсните пари. (Телевиз. пред.).
1717. парйте не миришат. Публ. А Важно е наличието на пари, а
не техният източник и произход. • Новобогаташите добре знаят, че
— 409 —
червив с (от) пари
парите не миришат, затова не се свенят да печелят от наркотици,
от контрабанда, от корупция. (Р.р.).
V От лат. Pecunia non olet. По времето на римския император Тит Флавий
Веспасиан (69-79 г.) римската хазна остро се нуждаела от пари, обичайните данъци не
стигали, затова императорът решил да обложи с данък обществените тоалетни. Синът
на императора, Тит, започнал да го упреква. В отговор императорът поднесъл към
носа му първите пари, получени от този налог, и го попитал - „миришат ли?“ Тит
отвърна, че не миришат, тогава императорът му казал - ,Л нали те са от урина... ! ).[ЕС]
1718. пера <мръсни> пари, х Чрез финансови или бизнес операции
узаконявам пари, придобити по престъпен начин. • За него вече се разнасяше клюката, че пере пари на приятелския кръг „Орион“ и на агнешкия бос Николайчо Кривошиев. (Труд, 20.01.2001, с.15). Разпитват
френски банкер за пране на пари. (Труд, 16.02.2002, с. 18). Опитите за
пране на пари се увеличават. (Стандарт, 03.12.2001, с.13).
1719. пет парй (пукната пара) не давам, х Съвсем безразлично
ми е, не ме интересува, не ме засяга. • Защо да бъда робиня на произволната истина? Пет пари не давах за истината. Интересуваше ме
само красотата. (Ел. Батуман, Изстъпления, 2013, с.15). Обаче стършелът пет пари не дава за държавната капа, ами гони и хапе. Да
видиш, като се намери в небрано лозе, полякът как бяга. (Й.Радичков, Барутен буквар, с. 119).
1720. пукната пара (грош, петак, мангър). л. 1. В съчетание с
без, нямам или с друго отрицание: никакви средства нямам. • Между
това вече се мръкваше, а аз не бях турил нещо в устата си, защото
нямах пукната пара. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.62). X 2. В съчетание с
не струвам и др. подобни глаголи: без каквато и да е стойност, нищо. •
Тази картина не струва пукната пара. (Р.р.).
1721. свежи парй. Публ. X Новоинвестирани финансови средства.
• ... и така продължава да получава свежи пари и кредити и да
върти бизнеса си. (Труд, 16.01.2002, с.28).
1722. суха пара, х Налични, реални пари. • Скандали за милионите суха napà, които потъват в бездънните топлофикационни каси,
разтресоха парламента ... (168 часа, 19-25.12.2003, с.19).
1723. троша napà. X Безсмислено харча пари. • Мераклиите за
участие в подобни празненства са толкова кът, че не си струвало да
се троши пара за тях. (Труд, бр.83, 2000).
1724. червив с (от) парй. Неодобр. X Много богат, има много
пари. • Червив е с пари, а живее като просяк. (Р.р.).
<използвам> за параван някого...
410 —
700. ПАРАВАН
1725. <използвам> за параван някого или нещо. Л. Използвам някого или нещо за прикритие на някаква своя дейност или изява, обикновено непочтена. • Пръст в кацата с тамошния мед решиха да потопят
местните СДС големци, използвайки за параван съпругите си. (Труд,
08.03.2001, с.14).
п ПАРАХОД:
плава ли в окото ми параход (кораб) - вж. при ОКО.
701. ПАРАШУТ
1726. отваря ми се парашутът. / не ми се отваря парашутът.
Жарг. X Получавам / не получавам/ реална възможност да осъществя
свое желание, да постигна преследвана цел. • Много са мераклиите да
лапат депутатски кюфтета, ама на повечето няма да им се отвори
парашутът. (Стандарт, 18.06.2001, с. 11). „Не ви се отваря парашутът“
несретници, кръжочници и хомосексуалисти. (Труд, 02.07.2001, с.15).
702. ПАРЦАЛ / ПАРЦАЛКИ
♦ изям с парцалите някого - вж. при ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ.
1727. като ударен с мокър парцал. Жарг. X За гледане - учудено,
с неразбиране, изненадано, глуповато. • Като ги гледам, сякаш са ме
ударили с мокър парцал. (Труд, бр.119, 2009, с.11). Сгащва го директорът в бара и го пита какво прави по време на час там, а нашият го
гледа като ударен с мокър парцал. (Р.р.).
♦ мигам на парцали - вж. при МИГАМ.
♦ на ти си куклите, дай си ми парцалките - вж. при КУКЛА.
1728. натискам (налягам) си парцалите. А Мълча си, не се намесвам, кротувам- • Те убеждаваха младите да си налягат парцалите, защото не е настанало още време за въстание. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.1, с.147). Другите каквото искат да правят, ти си натискай парцалите, защото само чакат повод, за да се разправят с тебе. (Р.р.).
♦ обирам си крушите (парцалите) - вж. при КРУША.
1729. ям парцалите (цървулите) на някого. А Злословя, одумвам
някого зад гърба му. • Стига сме яли парцалите на шефа, ако разбере
как го плескаме, бял ден няма да видим. (Р.р.).
-411 -
патова ситуация (позиция)
703. ПАРЧЕ
1730. апетитно парче.
Нещо или някой, които си заслужават да
бъдат придобити, които се харесват, желаят, примамват. • Булгартабак
е апетитно парче от българската икономика, което се предлага за
приватизация. (Р.р.). Манекенката е апетитно парче, за което се
облизват собствениците на тлъсти портфейли. (Р.р.).
1731. на парче. А Поединично, откъслечно, на части, изолирани от
цялото. • Нямало да съкращават служители на парче. (Труд, бр.47, 2002,
с.6). Основният проблем на столицата е, че се работи на парче. Нужно е градът да се крои с перспектива. (24 часа, 10.12.2001, с.10).*
704. ПАС
1732. пълен пас. А Напълно бездеен, незаинтересуван, непричастен. • - Културното министерство има ли някакво становище? - То
е пълен пас. Там чиновниците не се интересуват от съдбата на поетичните изкуства. (Стандарт, бр.3343, 2002, с.28).
705. ПАСА
1733. не паса трева. Ирон. А Не ме смятай за наивен, не съм
наивен; много добре разбирам нещо. • Ти ако си хитър, то и ние не
пасем трева. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.650).
♦ паса вятъра {ветровете) - вж. при ВЯТЪР.
706. ПАТОВ
1734. патова ситуация {позиция). Книж.
Безизходно положение; безполезен ход. • Кабинетът е изправен пред патова ситуация Върховният съд обяви новите цени на тока и парното за незаконни.
(Труд, 07.12.2001, с.1). „Дарик“ просто прояви отговорност, когато
БНР е в патова позиция“, репликира Поля Станчева. (Труд, 20.01.2001,.
с.2). И тук обикновеният зрител на това правно-икономическо шоу
попада в патова ситуация. (168 часа, бр. 19, 2004, с.2).
п ПАТРОН:
хабя си патроните - вж. при ХАБЯ.
о ПАТЯ:
от главата си {патя, страдам, тегля) - вж. при ГЛАВА.
п ПАЧЕ:
галя с <паче> перо някого - вж. при ГАЛЯ,
насаждам на пачи яйца някого - вж. при ЯЙЦЕ.
паяшки работи
-412
707. ПАЯШКИ
1735. паяшки работи. А Несериозни неща, които не заслужават
внимание. • А всичко друго - разни луди, луди жаби - туй са паяшки
работи! (168 часа, бр.16, 2002, с.27).
о ПЕКА:
вари го, печи го - вж. при ВАРЯ.
пека на бавен огън някого - вж. при ОГЪН.
пека се на огън - вж. при ОГЪН.
708. ПЕПЕЛ
♦ обръщам {превръщам) на прах и пепел нещо - вж. при ПРАХ.
1736. пепел ми на езика, а Да мълча, да не приказвам (употребява се при опасение да не се случи или да не се разчуе това, за което се
говори). • - Брей не думай, пепел ти на езика! Как тъй? - Ами тъй.
Вълците си имат опит в тия работи. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.284).
♦ посипвам си главата с пепел - вж. при ГЛАВА.
1737. турям {слагам, сипвам) му пепел <отгоре>. / турям пепел на нещо. Л. Отдавам на забрава нещо неприятно. • Да турим пепел
на старите вражди, да заживеем с отворени сърца. (Р.р.).
V От практиката жарта да се покрива с пепел или пръст при загасяване на огън.
♦ хвърлям {пускам) прах {пепел) в очите на някого вж. при ПРАХ.
□ ПЕРА:
пера <мръсни> парй - вж. при ПАРА / ПАРИ.
пера парй - вж. при IIAPÀ ! ПАРИ:
709. ПЕРДЕ
1738. голямо перде съм. А Лишен съм от каквото и да е чувство за
неудобство и срам; безочлив съм, нахален съм. • Трябва да си голямо
перде, за да се правиш, че нищо не се е случило. (Труд, бр. 160, 2003, с.12).
1739. слагам си перде на очите. А Губя чувство за неудобство и
срам, ставам безочлив. • А за капак самите министри слагат перде
на очите си и излизат със съобщението, че „зад опитите за атака
... стоят престъпни интереси“. (Труд, бр.81, 2002, с.1).
-413
лебедова песен
710. ПЕРКИ
1740. надуя (дуя) перки. Жарг. Ирон. л. Силя се, придавам си
важност. • Сетне обаче се появи резервата Радев, та не се наложи
самата Корнелия да дуе перките си. (Уикенд, бр.9, 2017, с.35).
1741. свивам перките на някого. Л. Принуждавам някого да престане да се сили. • И БСП си сви перките. (168 часа, 07-13.11.2003, с.2). Значи
ще има свиване на перките и на двамата. (Уикенд, бр.22, 2017, с.27).
711. ПЕРО
Ф галя с <паче> перо някого - вж. при ГАЛЯ.
1742. имам леко перо. Книж. А За художествено писане - пиша
лесно, на ясен и достъпен език. • Писатели като Емилиян Станев и
Йордан Радичков имат леко перо, те сякаш не познават мъките на
словото. (Р.р.).
1743. тънко перо. Книж. А Малка, незначителна част от нещо.
• Нещо повече - това беше относително тънко перо в тяхната икономика ... (Труд, 09.12.2003, с.Ю).
712. ПЕРСОНА
1744. персона нонграта. Книж. х Човек с нежелано присъствие,
изгонен от някъде. • През 1971 г. бяхте обявен за персона нонграта
от Англия, а 20 г. по-късно полският печат ви нарочи за мозък на
руското шпионско присъствие в Полша. (Труд, бр.242, 2002, с.43). След
тази постъпка станах „персона нон грата“ за телевизията. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.554).
V От лат. Persona non grata.
713. ПЕРЛА
1745. перла в короната. Книж. А Най-скъпоценната, най-личната
част в нещо. • КТБ, освен че е перла в короната на ДСБ, е и дойна
крава на клана Костови. (Телеграф, 28.0.12017, с.5).
п ПЕРЯ:
перя уши - вж. при УХО.
714. ПЕСЕН
1746. лебедова песен. Книж. А Последна, предсмъртна творба;
най-добрата творческа изява на твореца в залеза на неговия живот. • Пое-
нося се като народна песен
-414
тол войвода играе Григор Вачков, за когото „Мера според мера“ е
лебедова песен. Големият актьор вече е тежко болен, (Мин. год., бр.1О,
2017, с.22). - Дълга тирада, Буров - пресече го Мушанов, - Дълга, защото е последна. Това е моята лебедова песен\ (М.Топалов, Буров, с.243).
V Изразът за пръв път се появява в една от Езоповите басни. „Казва се, че
лебедите пеят преди смъртта сиУ Поетът имал предвид легендата, според която
лебедите, тези безгласни птици, мигновения преди смъртта си придобиват глас и-това
предсмъртно лебедово пеене е удивително красиво. Към същия образ прибягва и
Есхил. Истинска популярност и устойчивост като фразеологизъм обаче изразът
придобива след като в Древния Рим го използва Цицерон в съчинението си „За
оратора“. [ЕС].
1747. нося се като народна песен. Жарг. Подигр. X Движа се
бавно, без припряност и енергичност. • Чакахме го вече час и всички
бяхме се изнервили, а той както винаги не си го туряше на сърцето,
носеше се като народна песен, (Р.р.).
V Образната мотивираност на израза може да се свърже както с протяжната
мелодичност на народната песен, така и с начина, по който се разнася в откритото
пространство.
1748. песента ми е изпята. X 1. Животът ми отива към своя край.
• Нашият живот мина криво-ляво, песента ни е изпята, да му мислят идващите след нас, (Р.р.). X 2, Изгубвам безвъзвратно влияние,
сила и власт. • Не се осмелява да докладва на Живков, защото може
би смята, че той е вече изпята песен. (Галерия, бр.25, 2017, с.45). Изпя си песента дядо ти Янко, момче. Връщай се. Отиде си завинаги
дядо ти Янко. (М.Топалов, Буров, с.128). Нещата се измениха, изпята
е песента на някогашните партийни величия. (Р.р.).
1749. пея {запявам) друга песен {на друг глас), X Променям мнението си, твърдението, поведението си. • Довчера говореше едно, а сега
пее друга песен. (Р.р.).
1750. пея си своята. / пея си една и съща песен. ! пея си старата песен. X Постоянно и упорито повтарям едно и също нещо. • Ти му
говориш едно, той си пее своята (си пее една и съща песен / си пее
старата песен). (Р.р.). Изпитът се обръща и на добро, и на зло, и
отечески, и душмански - ние поддържахме все същото, все старата песен. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.631).
1751. старата песен <на нов глас>. Пренебр. X Същото нещо без
никакви изменения. • — Глупости! — махна с ръка Драгомир. — Ти пееш
старата песен на нов глас. Ти плащаш данък на една овехтяла романтика. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.119).
— 415 —
плюя си на петите
п ПЕТ:
<до> пета глуха - вж, при ГЛУХ. ч
за пет парй - вж. при HAPÀ ! ПАРИ,
отивам на кино <от пет до четири> - вж. при КИНО,
пет пари (пукната пара) не давам - вж. при IIAPÀ / ПАРИ.
715. ПЕТА
1752. ахилесова пета. Книж. А Слабото, уязвимо място на някого
или на нещо. • Стоянова е имала комплекс за малоценност и това е
била ахелесовата и пета. (Шоу, бр.З, 2015, с. 10.). Един от най-слабите изборни резултати в 12-годишното му управление изложи на показ ахилесовата му пета. (Всеки ден, бр.138, 2013, с.9).
V От старогръцкия мит за Ахил. Оракул предрича на митическия герой Ахил
гибел край стените на Троя. Неговата майка, морската богиня Темида, в желанието си да
го направи безсмъртен и неуязвим, държейки го за петата, го потапяла като дете в
свещената река Стикс. Така единствено уязвимо място на тялото му останала тази пета.
Вече като воин, сражавайки се под стените на Троя, именно в това единствено уязвимо
място попаднала стрелата на Парис, което и става причина за неговата гибел.[ЕС].
1753. вървя по петите на някого. А Преследвам (следвам) някого отблизо. • От прокуратурата отказват да уточнят откога точно
са започнали да вървят по петите им. (Телеграф, 11.11.2011, с.5). Защото конкурентът му Лулчев вървеше по петите му и Братя Петелови го следваха. (М.Топалов, Буров, с.103).
1754. въртя се на пета. А Пред или около някого'. Угаждам, раболепнича пред някого. • Майсторът се върти на пета наоколо им, нарича ги алар, черпи ги с горчиво кафе, подлизва им се от всяка страна, докато им изгори душата със стоката си, за която се закълнява
сто пъти, че е първо качество и по-долу не му отърва да я даде. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.74).
1755. от петите до зъбите (въоръжен). А Много добре {въоръжен). • Подир няколко минути ние се срещнахме на улицата с Иван
Попов, един от първите работници в Панагюрище, въоръжен от петите до зъбите, с влашки калпак на главата и със зелен здравец до
ухото. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.74).
Ф от глава</иа> до пети<те> - вж. при ГЛАВА.
1756. плюя си на петите. / духна на петите си. А Бягам от някъде, изчезвам. • Но и младоците, щом минели през разговор с г-жа
Радева, си плюели на петите яко дим. (Ретро, бр.9, 2017, с.4). Туй конте, изглежда, беше плашливо, защото тозчас духна на петите си и
търти да бяга към града. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.95).
сърбят ме петите
416
1757. сърбят ме петите. А Изпитвам силно желание да отида някъде, да скитам, да пътувам. • Застоях се много напоследък, чувствам, че вече ме сърбят петите. (Р.р.).
а ПЕТАК:
пукната пара (грош, петак, мангър) - вж. при ПАРА ! ПАРИ.
п ПЕТАЛО
лъсвам (обръщам, хвърлям) петалата (петалите) вж. при ЛЪСНА.
716. ПЕТЕЛ
♦ див петел - вж. при ДИВ.
1758. петелът ми пее (не пее) (кукурига ! не кукурига). л. Имам
влияние, авторитет, слушат ме ! нямам авторитет, влияние, не ме слушат. * Моят петел не пееше твърде между нашите българи, които са много придирчиви, присмехулци и горделиви. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.68).
1759. първи петли. А Времето след полунощ, когато за пръв път
пропяват петлите. • По първи петли ставаха, за да работят на хладно. (Р.р.).
о ПЕТДЕСЕТ (50):
правя на 50 стотинки някого - вж. при СТОТИНКА.
717. ПЕТКО
1760. барабар Петко с мъжете. Ирон. А Казва се в случаите,
когато някой се заема наред с другите да извърши нещо, което не му е по
силите и възможностите. • Като започнаха една по една колежките
да се хвърлят във водата, и аз, барабар Петко с мъжете, скочих
след тях. Чух Иван Андонов да казва: Абе, Нада плува ли? Е, не можех да плувам, но криво ляво се измъкнах. (Мин. год., бр.4, 2017, с.13).
1761. сърдит Петко. Подигр. А За човек, който лесно и безпричинно се сърди. • Не му обръщай внимание, нали го знаеш, че сърдит
Петко това и чака, някой да го съжали. (Р.р.).
1762. червен Петко. Ирон. А Ви н о . • Той беше родом от Харманлий, на възраст 35-40 години, безкнижен, без мустаци и брада,
обичаше да посръбва и от червен Петка и от бяла Рада, влязъл на
служба на железницата, откак се направила станцията. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с. 195).
-417
Каинов печат
718. ПЕТНО
1763. бяло петно. Книж.
Пропуск в нещо. • Но има бели петна в закона и правилника. (Труд, 12.07.20001, с. 11). Много станаха белите петна в Бялата книга. (Стандарт, 06.12.2001, с.13). Такива бели
петна са недопустими, особено за Графа и Поли Генова, които са
нарочени за фактори в съвременния поп. (Уикенд, бр.9, 2017, с.60).
V Произходът на израза навярно е свързан с другия фразеологизъм „тера
инкогнита“, чийто първоизточник са надписите върху старинните географски карти и
глобуси по белите места (петна) в тях, означаващи неизследвана, неоткрита земя. Белите полета (петна) по старите географските карти и глобуси навярно дават началото на
този фразеологизъм.
1764. и по слънцето има петна. Книж.
Няма безгрешни и съвършени хора, съвършени неща. • PR-стратезите му (или може би той
самият) не се плашат от петна по слънцето; нито от гафове, лични
или на свитата. (168 часа, 29.06.-05.07.2001, с.16). Най-страшната заблуда на хората е да вярват в съвършенството си, след като знаят,
че и по слънцето има петна. (Рр.).
1765. лепвам {турям) петно на нещо или някого.
Опозорявам,
развалям доброто име на нещо или някого. • Допинговият скандал с
борците ни лепна петно върху българския спорт. (Р.р.).
V Корените на израза могат да се открият още в библейските текстове, напр. И.
Сир. 47:23 „ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече
гняв върху децата си“.
а ПЕТРОВ:
Идеал Петров - вж. при ИДЕАЛ.
719. ПЕТЪК
1766. черен петък. А 1. Лоши, тежки дни за преживяване. • В живота-на много българи след демократичните промени животът им
стана черен петък. (Р.р.). А 2. Последният петък на м. ноември, когато
търговските обекти за промишлени стоки правят разпродажби на намалени цени. • В последните години и у нас се наложи традицията в западните страни на черни петъци. (Р.р.).
п ПЕТЪР:
отивам при свети Петър - вж. при СВЕТИ.
720. ПЕЧАТ
1767. Каинов печат. А Знакът на братоубийството, на вечното
проклятие за извършено тежко престъпление. • Днешният свят, затъ-
държа печено
— 418 —
ващ все повече и повече в братоубийствени религиозни войни, ще
остане в историята на човечеството белязан с Каиновия печат. (Р.р.).
V Изразът води началото си от библейската легенда за Адам и Ева. Техният
първороден син Каин убива брат си Авел, защото Бог приема неговата жертва с
благоволение, а отхвърля жертвата на Каин. За сторения грях Бог го наказва да бъде
„скитник по земята“ и го изгонва от земята, в която е живял, но за да го предпази от
отмъщение, каквото несъмнено заслужава, му слага особен знак. Близкият първообраз се намира в Бит. 4:15 „ИГоспод (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие
Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за
да го не убие никой, който го срещне“ стб. и положи гк въ
на кдин'к.
Ф
турям печат на устата си - вж. при УСТА.
п ПЕЧЕЛЯ:
печеля {спечеля) точка - вж. при ТОЧКА.
п ПЕЧЕН:
печен въздух на скара - вж. при ВЪЗДУХ.
721. ПЕЧЕНО
1768. държа печено. Жарг. А Не отстъпвам, не позволявам своеволия. • Шефът ни държеше печено и работата вървеше добре. (Р.р.).
п ПЕЧЕЛЯ:
печеливша карта - вж. при КАРТА,
печеля {вадя, извличам) дивиденти - вж. при ДИВИДЕНТИ,
печеля {спечелвам) точка - вж. при ТОЧКА.
722. ПЕШКИР
1769. опирам пешкира. А,Върху мене се стоварват неприятните
последствия от нещо, сторено от друг; понасям чужда вина. • Той върши
белите, аз опирам пешкира, мене наказват. (Р.р.).
723. ПЕЯ
Ф
Ф
кокошка пее някъде - вж. при КОКОШКА.
петелът ми пее {не пее) {кукурига ! не кукурига) вж. при ПЕТЕЛ.
1770. пея дитирамби на някого или на нещо. Книж.
Прекадено възхвалявам, превъзнасям някого или нещо. • Дигаха тостове и пееха дитирамби на човека, който им бе дал властта през лятото на
1913 година. (М.Топалов, Буров, с.76). Преданата на правителството
419 — сече ми пипето <като бръснач>
преса пееше дитирамби на Бойко Борисов, докато не дойде крахът
на президентските избори. (Р.р.).
♦ пея (запявам) друга песен (на друг глас) - вж. при ПЕСЕН.
1771. пея осанна на някого. Книж. А Славословя, възхвалявам,
превъзнасям някого. • Пееха осанна на Цецка Цачева, но и това не ù
помогна в изборния ден. (Р.р.).
V Осанна е еврейско молитвено възклицание, имащо значение 'дай щастие,
помогни9. С него евреите приветстват Исус като Месия при влизането му в Иерусалим. Макар най-близки прототипи да се виждат в църковните песнопения, корените на
фразеологизма са в библейските текстове, в които има близки изрази, напр. Мт. 21:9
„а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и
казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във
висините“.
♦ пея си своята / пея си една и съща песен ! пея си старата
песен - вж. при ПЕСЕН.
724. ПИЕДЕСТАЛ
1772. издигам / издигна на пиедестал някого. Книж. А Прекланям се пред някого; превъзнасям, хваля, • Беше време, когато голяма
част от младите демократи у нас издигаха на пиедестал Иван Костов, но бързо се разочароваха от него и потърсиха нови кумири. (Р.р.).
п ПИКАЯ:
пикая срещу вятъра - вж. при ВЯТЪР.
п ПИЛЕ:
<и> от птиче (пиле) мляко - вж. при ПТИЦА / ПТИЧКА /
ПТИЧЕНЦЕ.
п ПИЛЯ:
пиля мозъка на някого - вж. при МОЗЪК,
пиля нервите на някого - вж. при НЕРВИ.
□ ПИПАМ:
пипам с <меки, кадифени> ръкавици - вж. при РЪКАВИЦА.
□ ПИПВАМ:
пипвам (удрям) бингото - вж. при БИНГО.
725. ПИПЕ
1773. сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач>.
Умен
съм, бързо съобразявам и лесно схващам. • Вие не слушайте тез по-
пирова победа
-420-
беснели жени. Толкоз им сече пипето на тях. (А.Гуляшки, Злат, руно,
с.263). - А Наско на колко е години? - На пет. Ама му сече пипето.
(Розмари де Мео, Стопанката на Господ, с.238).
п ПИПЕРКА:
арнаутска чушка {пиперка) - вж. при АРНАУТСКИ.
726. ПИР1
1774. пирова победа. Книж. А Скъпо заплатен успех, който не
оправдава понесените загуби и жертви. • Животът показва, че в условията на икономическа и нравствена разруха, спечелването на изборната борба често е пирова победа, защото твърде скоро пдбедителят губи доверието на обществото поради невъзможността да
изпълни даваните щедро предизборни обещания. (Р.р.). А за когото и
да е изборната победа, ще е пирова. (Мин. год., бр.9, 2017, с.8).
V По думите на старогръцкия историк Плутарх царят на Епир Пир в 279 г.
пр.н.е. след победата си над римляните край Аскулум, възкликнал „Още една такава
победа и ние загиваме“.[ЕС].
727. ПИР2
1775. Валтасаров пир. Книж. А Весело и лекомислено прекарване на времето при някакво бедствие. • Завесите бяха дръпнати и минувачите по улицата се заглеждаха в този лукс. Домът очакваше гостите за Валтасаровия пир. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.297).
V Изразът тръгва от старозаветния библейски разказ за пира на последния вавилонски цар Валтасар, който извършил кощунство, заповядвайки да донесат златните и
сребърните свещени съдове от Иерусалимския храм, за да пие с тях вино. В самия разгар
на пира върху стената на залата човешки пръсти на невидима ръка написали думите
„мене, мене, текел, упарсин“, които пророк Даниил изтълкувал като вещание за скорошна гибел на царството и на царя. В същата нощ царят бил убит. (Дан. 5:1-31).
1776. пир по време на чума. Книж. А Неуместно веселие по време
на всеобщо бедствие или в крайно неподходящ момент. • И съвсем пък
нямат право да се сърдят на медиите, които показват техния пир по
време на чума. (Труд, бр.47, 2002, с.1). Пладнешки пир по време на чума
в изпълнение на евробюрокрацията в Брюксел. (Уикенд, бр.52, с.29).
V От заглавието на написаните от А.С.Пушкин драматически сцени по мотиви
от поемата на английския поет Дж. Уилсон.[ЕС].
п ПИРОН:
забивам последния гвоздей {пирон) в ковчега на някого
или нещо ~ вж. при ГВОЗДЕЙ.
- 421 -
пиша-бриша
п ПИСАН:
като писано яйце (гледам, пазя) - вж. при ЯЙЦЕ.
п ПИСМО:
чакам от умрял писмо - вж. при УМРЯЛ.
728. ПИСЪК
1777. последен писък на нещо. Публ.
Най-новото постижение
в някаква област, най-модерното. • Обличал се елегантно, по последния писък на модата. (168 часа, 12-18.12.2003, с.28). Шефката на балетната формация на „Шоуто на Слави“ шофира возило последен
писък на автомобилостроенето. (Нощен труд, 18-19.01.2002, с.5). Тя
каза за „168 часа“, че панталонът е по-секси и че е последен писък
на модата. (168 часа, бр.5, 2002, с.36).
а ПИТАМ:
не го пискат в селото, <а> той пита за поповата къща вж. при СЕЛО.
729. ПИТОМНО
1778. оставям питомното да търся (диря) дивото. А Постъпвам
неразумно като се отказвам от нещо сигурно и добро, за да търся нещо
несигурно и съмнително. • Ако беше чист човек и верен рая, то защо не
отиде в някой град, ами остави питомното и тръгна да дириш дивото по гората?. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.593).
730. ПИША
1779. ако ме видиш, пиши ми. Ирон, А Употребява се като закана, когато някой не желае да бъде или да отиде отново някъде. • Отсега
нататък, ако ме видиш, на митинг, пиши ми. (Р.р.).
1780. пиша-бриша. Ирон. А Мъча се, напрягам се да измисля нещо разумно, но обикновено нищо не се получава. • Наплюнчили молива
бившите монополисти, отворили тефтера, смятали, писали-брисали. И след титаничния мисловен напън избълвали едно голямо, направо страховито, ценоразписче. (Труд, бр.25, 2004, c.l 1).
п ПИЩОВ:
гол като пищов (тояга, хурка, тъпан) - вж. при ГОЛ.
п ПИЩЯЛКА:
ритам по кокалчето (пищялката) някого - вж. при КОКАЛЧЕ.
пладнешки обир
-422
п ПИЯ:
кой пие, кой плаща, не се знае” - вж. при КОЙ.
пия вода от извора - вж. при ВОДА.
пия <една> студена вода / пий <една> студена вода за нещо вж. при ВОДА.
пия мляко, без да имам крава - вж. при МЛЯКО.
пия от кладенеца и плюя в него - вж. при КЛАДЕНЕЦ,
пия си кафето с някого - вж. при КАФЕ.
п ПИЯН:
кьоркютук пиян - вж. при КЬОРКЮТУК.
пиян като мотика - вж. при МОТИКА.
п ПЛАВАМ:
плава ли в окото ми параход (кораб) - вж. при ОКО.
а ПЛАДНЕ:
виждам звезди по пладне (посред бял ден) - вж. при ЗВЕЗДА,
ден до пладне - вж. при ДЕН.
731. ПЛАДНЕШКИ
1781. пладнешки обир. А Нагла кражба; безочливо отнемане на
нещо от някого. • Затова мнозинството хора посрещат новите налози като поредния пладнешки обир, който държавата извършва над
тях. (Труд, бр.39,2002, с.10). Класически пладнешки обир отне на Светла
Димитрова заслужения бронзов медал на 100 м. с препятствия на
световното по лека атлетика. (Труд, 13.08.2001, с.38).
а ПЛАКНА:
плакна очи - вж. при ОКО.
732. ПЛАН
1782. на деветдесет и девети план. Книж.
На най-последно
място. • Духовността остава на 99-ти план, което е груба грешка.
(Труд, бр.54, 2002, с.7).
1783. на заден план. Книж. А За нещо, което не е от първостепенно значение. • Всичко друго е на заден план. (Мин. год., бр.2, 2017, с.8).
Факт е, че в момента проблемите с правосъдието за Алексей Петров
- Трактора са на заден план. (Уикенд, бр.23, 2014, с. 13).
п ПЛАНИНА:
златни планини - вж. при ЗЛАТЕН.
правя от сламката греда (планина) - вж. при СЛАМКА.
— 423 —
платоническа любов
733. ПЛАТНО
1784. вдигам платна. ! надувам платна. Книж.
Поемам, тръгвам нанякъде. • И се снишил ниско-ниско, докато види накъде ще задуха вятърът, за да вдигне тогава и той своето малко синьо платно.
(168 часа, бр.9, 2001, с.З). Дълго се застоях на тази работа, време е да
надуя платна и да намеря нещо по-престижно, по-доходно. (Р.р.).
1785. свивам платната. Книж. А Кротувам, притаявам се. • В
тези дни и седмици Кирил-младши свивал платната и помагал на
татко, хрисимо изтърпявал родителските укори. (Жълт труд, бр.17,
2004, с. 11).
1786. тъка си платното {чергата). Книж. А Хитро и умело движа нещата така, че постигам целите си. • Докато другите тичаха по
митинги, той си тъчеше платното, и сега си живее живота. (Р.р.).
734. ПЛАТОНИЧЕСКИ
1787. платонически любов. Книж. А Идеална, изцяло духовна любов. • Най-извисените любовни стихове на поетите са плод на платоническа любов. (Р.р.).
V Изразът произхожда от името на старогръцкия философ Платон, който в
съчинението си „Пир“ влага в устата на героя си Павзаний разсъждения за такъв род
любов.[ЕС].
п ПЛАЧ:
стената на плача - вж. при СТЕНА.
п ПЛАЧА:
плача на чужди гробища - вж. при ГРОБИЩА.
п ПЛАША (СЕ):
плаша гаргите - вж. при ГАРГА.
плаша се <и> от сянката си - вж. при СЯНКА.
а ПЛАЩАМ:
кой пие, кой плаща - не се знае - вж. при КОЙ.
който плаща, той поръчва музиката - вж. при МУЗИКА,
плащам данък на нещо или за нещо - вж. при ДАНЪК,
плащам си за гяволъка - вж. при ГЯВОЛЪК.
плащам с лихвите - вж. при ЛИХВА.
плащам (отвръщам, заплащам) със същата монета вж. при МОНЕТА.
в плен съм на нещо
-424-
735. ПЛЕН
1788. в плен съм на нещо. Книж.
Намирам се под въздействието на някакви идеи, схващания. • В плен е на суеверия и предразсъдъци, внушени от баба му. (Р.р.).
736. ПЛЕТ
1789. през плет не съм виждал. А Никак не разбирам от нещо,
пълен невежа съм. • Тъй, учението, чувал ли си го поне през плет, бае
Драгане? подкачиха пак любопитните селяни. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.239). Боядисал си стените като първия човек, сякаш през плет не
си виждал как се прави това. (Р.р.).
п ПЛЕЩИ:
нося (мъкна) на гърба (плещите) си някого или нещо —
вж. при ГРЪБ.
п ПЛОД:
забраненият плод - вж. при ЗАБРАНЕН.
п ПЛУВАМ:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) вж. при ВОДА.
в свои води (съм, чувствам се, плувам) - вж. при ВОДА.
п ПЛЪЗВАМ:
плъзва (тръгва) слух - вж. при СЛУХ.
737. ПЛЪТ
1790. от плът и кръв. Книж.; х Реален, материален, истински. •
Друго си е да видиш своя кумир от плът и кръв. (Р.р.).
V Произходът му може да се свърже с библейските текстове (И Сир. 14:19 -
„Както зелените листи на гъсто дърво - едни падат, а други израстват, тъй и
родът от плът и кръв - един умира, а друг се ражда“).
1791. плът от плътта на някого. Книж. X Неотделима, същностна част от нещо; за кръвно или духовно родство. • Поетът е плът от
плътта на своя народ. (Р.р.).
V Библейският първообраз на фразеологизма е все още със слаба степен на
преосмисленост (напр. Бит. 2:23 - „Ирече човекът: ето, това е кост от костите ми
и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)“ ).
я ПЛЪХ:
канцеларска мишка (плъх) - вж. при МИШКА.
425 —
плюя си на ръцете
738. ПЛЮЯ
4 пия от кладенеца и плюя в него - вж. при КЛАДЕНЕЦ.
1792. плюя си в пазвата. / плюй си в пазвата! А Успокоявам се при
силна уплаха. • Изстрелът така го стресна, че трябваше да си плюе в
пазвата, за да се успокои. (Р.р..). Интересува се с подробности кога,
къде и какво точно се е случило. Плюе си в пазвата пред камерите, ако,
не дай Боже, нещастие е застигнало някого. (Уикенд, бр.23, 2014, с.31).
V Народно поверие, което е познато от древността, така напр. Теократ пише, че
за да не те урочасат, плюни три пъти в пазвата си.
1793. плюя си на краката (нозете, подметките). А 1. Избягвам
отнякъде. • Като видях накъде отиват нещата, че започва бой, плюх
си на краката. (Р.р.).
2. Тръгвам пеш. • Чакахме напразно автобус
близо час, накрая си плюхме на подметките и се прибрахме пеш. (Р.р.).
♦ плюя си на (в) лицето - вж. при ЛИЦЕ.
♦ плюя си на петите / духна на петите си - вж. при ПЕТА.
1794. плюя си на ръцете. А Захващам се здраво за някаква работа.
• Успех може да се постигне само ако човек си плюе на ръцете. (Р.р.).
♦ плюя срещу слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ.
а ПЛЯСВАМ:
плясваме с ръце и (та) се прегръщаме - вж. при РЪКА.
а ПОБЕДА:
пирова победа - вж. при ПИРр
п ПОБИВАТ:
побиват (полазват) ме тръпки - вж. при ТРЪПКА.
п ПОБИРАМ:
не мога да се побера в кожата си - вж. при КОЖА,
умът ми не го побира - вж. при УМ.
п ПОБЯГВАМ:
втурвам се (бягам, побягвам) презглава - вж. при ПРЕЗГЛАВА.
п ПОВДИГАМ:
вдигам (повдигам) духа на някого — вж. при ДУХ.
а ПОВИКАМ:
каквото повикало, такова се обадило - вж. при КАКВОТО.
п ПОВОД:
отпускам юздите (поводите) на някого - вж. при ЮЗДА.
на повърхността
-426-
739. ПОВЪРХНОСТ
1795. на повърхността. А Видимо без каквото и да е усилие; очевидно. • Онова, което навират в очите ни, и онова, което поначало е
на повърхността, в повечето случаи няма нищо общо с истината.
(Уикенд, бр. 52,2011, с.28).
п ПОВЯРВАМ:
не вярвам {повярвам) на очите си - вж. при ОКО.
740. ПОГЛЕД
1796. от пръв поглед. А Веднага се забелязва, проличава. • От
пръв поглед ми стана ясно, че на този човек не може да се има доверие. (Р.р.).
V Калка от френски.
1797. от птичи поглед. А Отдалече, отвисоко. • Гледам на нещата философско, от птичи поглед. (Труд, бр.66,2000). От птичи поглед
е 'трудно да видиш какво става в държавата. (Р.р.).
1798. събирам погледите на някои, а Привличам погледите, завладявам вниманието на някои. • С облеклото си в стил ала „Кармен“ те
събираха погледите и на обикновения зрител. (168 часа, 25-31.01.2002,
С.35). 32-годишната хубавица вече събира погледите на мъжете в
парламента. (Труд, бр. 109, 2004, с.14). На предното заседание пък старецът събра хорските погледи, сипейки захар против уроки. (Труд,
бр.139,2004, с.40).
Вж. и събирам очите на някого.
п ПОГОВОРЯ:
пак ще <си> говорим {поговорим) - вж. при ГОВОРЯ.
п ПОГЪЛНА:
жив ще изям (погълна) някого - вж. при ЖИВ.
п ПОДАВАМ:
подавам (протягам) ръка на някого - вж. при РЪКА.
741. ПОДБИВ
1799. вземам на подбив някого, а Присмивам се, правя си шеги с
някого. • Заради лекия му говорен дефект, той често биваше вземан
на подбив от приятелите си. (Р.р.).
-427
гриза подметките на някого
п ПОДВИВАМ:
подвивам си опашката - вж. при ОПАШКА,
с ,подвита опашка - вж. при ОПАШКА.
а ПОДВОДЕН:
подводен камък - вж. при КАМЪК.
а ПОДГОТВЯМ:
подготвям почвата - вж. при ПОЧВА.
о ПОДЗЕМЕН:
подземният свят - вж. при СВЯТ.
а ПОД ИГАМ:
подигам духа на някого - вж. при ДУХ.
п ПОДЛАГАМ:
подлагам динена кора <под крака> на някого - вж. при ДИНЯ.
□ ПОДЛЙВАМ:
подливам вода на някого - вж. при ВОДА.
742. ПОДМЕТКА
1800. гриза подметките на някого. А Злословя за някого, клеветя,
одумвам някого. • По цял де си клатеха краката и гризяха подметките на колегите си. (Р.р.).
Ф плюя си на краката {нозете, подметките) - вж. при ПЛЮЯ.
а ПОДНАСЯМ:
на тепсия (поднасям, получавам) - вж. при ТЕПСИЯ.
а ПОДОБИЕ:
по образ и подобие на някого или нещо - вж. при ОБРАЗ.
а ПОДПАЛВАМ:
запалвам (подпалвам) чергата на някого - вж. при ЧЕРГА.
а ПОДРОБЕН:
Мара подробната - вж. при МАРА.
а ПОДСЛАЖДАМ:
подслаждам си душата - вж. при ДУША.
а ПОДЧЕРТАВАМ:
подчертавам дебело - вж. при ДЕБЕЛО.
на пожар
-428-
743. ПОЖАР
1801. на пожар, х Много набързо, спешно. • Веднага след това на
пожар от летище София му се обадил Соломон Паси, тогава шеф
на Атлантическия клуб. (Труд, бр.47, 2002, с.41). Само че при Харалампиева нещата станаха малко на пожар. (Жълт труд, бр.24, 2003, с. 13).
□ ПОЗИЦИЯ:
патова ситуация (позиция) - вж. при ПАТОВ.
п ПОЗНАВАМ:
познавам (зная) и кътните зъби на някого - вж. при ЗЪБ.
п ПОКАЗ:
вадя душата си на показ - вж. при ДУША.
744. ПОКАЗАЛЕЦ
1802. размахвам показалец. А Заплашвам, отправям предупреждение. • Размаха показалец към непослушните властници от царската свита. (Труд, 16.01.2003, с.1).
Вж. и „размахвам пръст“ при ПРЪСТ2.
а ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА:
не смея да се покажа пред очите на някого - вж. при ОКО.
(показвам, вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
(показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
показвам вратата на някого - вж. при ВРАТА.
показвам (да се види) кой е онбашията - вж. при ОНБАШИЯ,
показвам мускули - вж. при МУСКУЛ.
показвам си мурафета - вж. при МУРАФЕТ.
показвам си рогата - вж. при РОГ.
показвам среден пръст на някого - вж. при ПРЪСТ2.
показвам устата си на някого - вж. при УСТА.
о ПОКЛАЩАМ:
краката ми се клатят (поклащат) - вж. при КРАК.
а ПОКРАЙ:
пропускам покрай ушите си - вж. при УХО.
а ПОКРИВ:
без покрив над главата си - вж. при ГЛАВА.
п ПОКРИТ:
покрит въглен - вж. при ВЪГЛЕН.
429 —
държа се на положение
745. ПОЛ
1803. нежният {слабият, прекрасният) пол. Книж. Л. Жените.
• Представителите на нежния пол си позволяват по-тежки и калорични храни през студените месеци. (Стандарт, 09.06.2001, с.38). Силата на слабия пол е в слабостта на силния пол. (Р.р.).
1804. силният пол. Книж.
Мъжете. • Силният пол все повече
се изнежва и губи позиции в много области на живота. (Р.р.).
CJ ПОЛАГАМ:
полагам първи камък - вж. при КАМЪК.
п ПОЛАЗВАМ:
побиват {полазват) ме тръпки - вж. при ТРЪПКА.
п ПОЛЕ:
връщам топката <в полето> на някого - вж. при ТОПКА,
като Марко на Косово поле - вж. при МАРКО.
прехвърлям топката <в полето> на някого — вж. при ТОПКА,
топката е в полето на някого - вж. при ТОПКА.
п ПОЛЕЯ / ПОЛИВАМ:
{обливам, полея) <като> със студен душ някого - вж. при ДУШ.
поливам {обливам) със студена вода някого / като полят {облят)
със студена вода - вж. при ВОДА.
п ПОЛИТИКА:
бистря политиката - вж. при БИСТРЯ.
п ПОЛОВИН:
от половин дума разбирам - вж. при ДУМА.
правя се на две и половина / правя се на три и половина вж. при ДВЕ / ДВА.
с половин уста - вж. при УСТА.
с половин ухо {слушам) — вж. при УХО.
746. ПОЛОЖЕНИЕ
♦ висящо положение - вж. при ВИСЯЩО.
1805. държа се на положение. А Имам съзнание за значимостта
си и не си позволявам постъпки, които биха уронили достойнството ми,
престижа ми. • Надя реши да не прави сеир на зрителите и не се
впусна в авантюра пред тв камерите, а се държа на положение.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.2).
не остава и помен от нещо...
-430
♦ замазвам положението (работата) - вж. при ЗАМАЗВАМ.
♦ кърпя положението - вж. при КЪРПЯ.
♦ <положението> не е розово - вж. при РОЗОВО.
п ПОЛУЧАВАМ:
на тепсия (поднасям, получавам) - вж. при ТЕПСИЯ.
получавам шамар - вж. при ШАМАР.
п ПОЛУЧИ СЕ:
голям панаир (стана, получи се) - вж. при ПАНАИР.
747. ПОМЕН
ч
1806. не остава и помен от нещо или някого, А Напълно изчезва,
престава да съществува. • От социалистическата индустрия на България след 25 години демократичен преход и помен не остана - приватизатора ликвидатори и арендатори ù видяха сметката, (Р.р.).
748. ПОМИРИША
1807. няма и да помириша нещо, ! не съм и помирисал нещо.
Няма да имам възможност за достъп до нещо; нямам никаква представа
за нещо, не съм го дори виждал. • В началото на 1998 г, все още не бяхме
и помирисали масата за преговори, (Труд, бр.40, 2000). След последните му изцепки в пресата, няма и да помирише държавна служба, (Р.р.).
Ф помирисал босилека - вж. при БОСИЛЕК.
749. ПОМИЯ
>
1808. заливам с помия някого. Грубо.
Обсипвам с клевети и
оскърбления някого. • Бойко Борисов: Слави Трифонов ме заля с помия. (Шоу, 12-19.05.10).
п ПОМНЯ:
помня като слон / <имам> слонска памет - вж. при СЛОН.
п ПОМОЩ:
Бог да ми е на помощ - при БОГ.
п ПОМРЪДНА:
<и куче> езика си няма да помръдне - вж. при ЕЗИК.
о ПОНИЧКА:
очите ми стават на понички (ластик) - вж. при ОКО.
431 —
не си поплювам <наръцете>
750. ПОП
♦ има много здраве <от арменския поп> - вж. при ЗДРАВЕ.
1809. като поп. А Непременно, безусловно, ако и да не желая, понеже няма друг начин. • И бях изпратен танкист в Грудово, което
днес се казва Средец. Изкарах две години като поп. (Уикенд, бр.4,
2017, с.24).
а ПОПАДАМ:
влизам (падам, попадам, хващам се) в мрежата (мрежите)
на някого - вж. при МРЕЖА.
попадам (изпадам) в <черна> дупка - вж. при ДУПКА,
попадам под кръстосан огън - вж. при ОГЪН.
попадам под огъня - вж. при ОГЪН.
751. ПОПАРА
1810. сърбам (ям) попарата. А Патя, тегля неприятните последици от
чужда вина. • На всичко отгоре ние пропуснахме много време, за да
стигнем~до извода, че не можем с ниски осигурителни вноски и с ниска
пенсионна възраст да очакваме големи пенсии. Сега всъщност си сърбаме попарата, която си надробихме. (Мин. год., бр.1, 2017, с.7). Всички
сърбаме попарата на мухлъовците от Брюксел. (Мин. год., бр.12, с.16).
752. ПОПАРЕН
1811. оставам като попарен. А Неприятно изненадан и смутен. •
Социалдемократите останали като попарени от високата оценка,
която генералът индиректно дал на предишното управление. (Галерия, бр.6,2017, с.8).
753. ПОПЛЮВАМ СИ
1812. не си поплювам <на ръцете, на ръката>.
Действам грубо, безцеремонно и решително. • От страх и мъки го направи — се обади
Кючюк Мехмед. - Вижда се работата, че нашите момчета (които го
карали) не са си поплювали на ръка. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.637).
п ПОПОВ:
не го пускат в селото, <а> той пита за поповата къща вж. при СЕЛО.
на попрището жизнено в средата — 432 —
754е ПОПРИЩЕ
1813. на попрището жизнено в средата. Книж. А Около тридесетгодишна възраст. • Поетът пише най-силните си творби на попрището жизнено в средата. (Р.р.).
Изразът е първият стих в поемата „Ад“ на Данте Алигиери:
„На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест, че правий път сбъркал бях в мрачината.“
Отнася се до възрастта - 35 години, възраст, когато разумът взема връх над
страстите.
а ПОПЪТЕН:
<с> попътен вятър - вж. при ВЯТЪР.
755. ПОРАЗЕН
1814. като поразен. А Силно смутен, изненадан, объркан. • Излязох като поразен от брат охлюва. ... Не знаех какво да правя и машинално някак упътих се към дюгеня бащин си. (П.Р. Славейков, Избр.
произ., 1956, т.2, с.104)..
1815. на поразия, ж 1. Прекалено много. • Вече трети ден валеше на поразия. (Р.р.). А 2. Без каквато и да е полза, безрезултатно. •
Голяма суша, всичко, което засяхме, отиваше на поразия. (Р.р.). А
3. На лошо, на нещастие. • Напоследък всичко у нас е тръгнало на
поразия - суша, безработица, глад. (Р.р.).
п ПОРЪЧВАМ:
който плаща, той поръчва музиката - вж. при МУЗИКА.
п ПОРЪЧКА:
мокра поръчка - вж. при МОКЪР,
момче за поръчки - вж. при МОМЧЕ.
и ПОСВАЛЯ:
посмали {посвали), Манго, <посмали> (<посвали>) вж. при МАНГО.
п ПОСИПВАМ:
посипвам си главата с пепел - вж. при ГЛАВА.
п ПОСЛЕДЕН:
в последния си час - вж. при ЧАС.
давам си последния залък ! давам си и залъка от устата вж. при ЗАЛЪК.
— 433 —
<посрещам> на нож
до последната буква - вж. при БУКВА.
до последния (сетния) дъх - вж. при ДЪХ.
забивам последния гвоздей в ковчега на някого или нещо вж. при ГВОЗДЕЙ.
изпускам последния влак - вж. при ВЛАК,
последен валс - вж. при ВАЛС,
последният мохикан - вж. при МОХИКАН.
последен писък на нещо - вж. при ПИСЪК,
последна дупка на кавала - вж. при КАВАЛ,
последната минута - вж. при МИНУТА,
първите ще бъдат последни, последните - първи вж. при ПЪРВИ.
удря последният гонг - вж. при ГОНГ,
хващам последния влак - вж. при ВЛАК.
п ПОСМАЛЯ:
посмали (посвали), Манго, <посмали> (<посвали>) вж. при МАНГО.
Q ПОСРЕД:
виждам звезди по пладне (посред бял ден) - вж. при ЗВЕЗДА,
посред бял ден - вж. при ДЕН.
756. ПОСРЕЩАМ
♦ посрещам като Бог някого - вж. при БОГ.
1816. <посрещам> на нож. А Враждебно, неприязнено (посрещам).
• През периода 1997-2006 година Рашко Младенов бе директор на
„Сатирата“, а реформата, която се опита да прокара, бе посрещнато на нож от трупата. (Галерия, бр.6, 2017, с.З).
п ПОСТАВЯМ:
вдигам <високо> летвата / поставям летвата високо вж. при ЛЕТВА.
опъвам (осигурявам, поставям, разтварям) чадър над
някого или нещо - вж. при ЧАДЪР.
поставям въпроса ребром - вж. при ВЪПРОС,
постнавям на колене някого - вж. при КОЛЯНО,
поставям на мястото някого - вж. при МЯСТО,
поставям натясно някого - вж. при НАТЯСНО,
поставям под въпрос нещо - вж. при ВЪПРОС.
поставям (турям, слагам) точка на нещо - вж. при ТОЧКА,
поставям ударение</ио> върху нещо - вж. при УДАРЕНИЕ.
постилам си добре пред някого
434-
757. ПОСТИЛАМ
1817. постилам си добре пред някого. X 1. С постъпките и поведението си спечелвам доверието на някого. • Когато и да поискаше
помощ, знаеше, че няма да му откажат, защото си беше постлал
добре, никога не подвеждаше и винаги изпълняваше обещаното. (Р.р.).
х 2. Ирон. Противоположно в значение на постилам си зле. С постъпките и поведението си губя доверието на някого. • С какви очи сега
идва да ме моли за помощ, като знае колко добре си е постлал. (Р.р.).
1818. постилам си зле пред някого. Л. С постъпките и поведението си губя доверието на някого. • С държанието си снахата зле си
беше постлала пред свекъра и свекървата, затова никак не обичаха
да им гостува. (Р.р.).
758. ПОТ
1819. с пот на чело</ио> {лицето). X С тежък труд, с много усилия и мъки. • С пот на челото човек може да постигне всичко, което
иска. (Р.р.).
V Изразът във вариант „с пот на лицето“ тръгва от Библията. Когато Адам
извършва прегрешението с ябълката на познанието, Господ го изгонва от Райската
градина и го наказва „с пот на лицето си ше ядеш хляба си“ (Бит. 3:19).
п ПОТАЕН:
в (по) глуха (потайна) доба - вж. при ДОБА.
о ПОТЕКА:
златни реки потичат - вж. при РЕКИ.
тека (потека, мина) <като> по мед и масло - вж. при МЕД.
п ПОТРИВАМ:
трия (потривам) ръце - вж. при РЪКА.
759. ПОТОП
1820. след нас - потоп. / след нас ако ще и потоп. Книж. Неодобр. X Не си струва да се грижим за това какво ще кажат за нас потомците или историята, трябва да живеем само с настоящето, само с днешния ден; да става каквото ще. • Ами - бушонът, който ще се върне в
Световната банка с крилатата римска фраза „ След мене потоп “ и
със CV, в което ще пише „министър“. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5). Две
седмици бяха достатъчни, за да стане ясно и на слепците, че „отличниците “ от ГЕРБ са управлявали на принципа „ след нас потоп“.
(Мин. год., бр.7, 2017, с.5).
— 435 —
подготвям почвата
V От фр. Après nous le déluge. Автор на израза е фаворитката на Людовик XV
маркиза де Помпадур, която изрича тези думи на краля, за да го утеши след поражението на френските войски при Росбах от армията на пруския крал Фридрих II Велики. Скоро след това тези думи стават негласен девиз на кралското обкръжение, известно с разпуснатите си нрави и с разхищението на държавната хазна.[ЕС].
1821. ще настъпи втори потоп. Книж. Ирон. А Ще дойде краят
на света, ще се случи нещо непоправимо. • От близо седмица специалисти оревават орталъка, че това ще стане и едва ли не ще настъпи втори потоп. И смешно и тъжно. (Труд, бр.154, 2004, с.Ю).
п ПОТРИВАМ:
потривам ръце - вж. при РЪКА.
а ПОТЪВАМ / ПОТЪНА:
напускам <потъващия> кораб(а) - вж. при КОРАБ,
потъвам (провалям се) в земята - вж. при ЗЕМЯ,
потъвам (отивам) в небитието - вж. при НЕБИТИЕ,
потънали са ми гемиите - вж. при ГЕМИЯ.
п ПОХЛОПАМ:
почукайте (похлопайте) и ще ви се отвори - вж. при ПОЧУКАМ,
п ПОХОД:
кръстоносен поход срещу нещо или някого —
вж. при КРЪСТОНОСЕН.
760. ПОЧВА
♦ губя почва под краката си - вж. при КРАК.
1822. опипвам почвата. Книж. А Стремя се по заобиколен начин
да проуча как ще се възприеме нещо, ако се предприеме. • Преди да направя предложението си за женитба, трябваше добре да опипам почвата, за да не се окажа в небрано лозе при евентуален отказ. (Р.р.).
1823. оставам без почва под краката си. А Изгубвам сигурност,
увереност, вяра. • В началото на така наречените „ демократичните
промени“, много хора загубили работните си места останаха без
работа, без почва под краката си. Редакцията ни беше засипана с
писма на отчаяни хора. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.15).
1824. подготвям почвата. Книж.
С подхвърлен слух или чрез
други средства пробвам как ще бъде посрещнато нещо, което планувам
да направя. • Финансовият министър Велчев предпазливо подготвя
почвата за задаващия се удар. Социалната министърка Христова
се кълне, че туй няма да стане. (Труд, бр.166, 2004, с.1).
със същия почерк
436
п ПОЧВАМ:
почвам от нула</и«> - вж. при НУЛА.
761. ПОЧЕРК
1825. със същия почерк. Книж. А Със същия начин на извършване. • Със същия почерк в Опълченец били похитени агнетата на стойност около 1200 ле. (Труд, бр.78, 2000).
□ ПОЧЕСВАМ СЕ:
почесвам се по главата - вж. при ГЛАВА.
п ПОЧЕША:
чеша (почеша) си езика - вж. при ЕЗИК.
о ПОЧИВАМ:
докато си почивам, да оплевя лещата - вж. при ЛЕЩА.
762. ПОЧУКАМ
1826. почукайте (похлопайте) и ще ви се отвори. Книж.
Отстоявайте, търсете своето и вашата упоритост ще бъде възнаградена.
• Ако искате нещо, което силно желаете, почукайте и ще ви се отвори, както казва Иисус. (Р.р.).
V Фразата представя един от образните изрази на Иисус, намерил широк прием
в живата реч. Първообразите му се срещат в няколко евангелски текста (напр. Лк.
11:9 - „И аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте,
и ще ви се отвори“).
П ПОЯВЯВАМ СЕ:
виждам <появява се> светлина в <дъното на, в края на>
тунела - вж. при СВЕТЛИНА.
излизам (появявам се) на сцената - вж. при СЦЕНА.
763. ПОЯС
1827. развявам си пояса. Ирон. А Правя каквото си искам. • А
останалите си развяват поясите на свобода. (Труд, бр.181, 2002, с.14).
1828. удар под пояса. Публ.
Не съвсем лоялно, много силно нападение с думи, неочаквани действия на противник; непозволена, непочтена нападка. • - А няма ли вече и удари под пояса? - Вие как мислите.
Така беше и като бях съдия. Свикнал съм. (Труд, бр.72, 14.03.2002).
Балкански привкус обаче им дават последвалите удари под пояса
между довчерашните съмишленици. (Труд, бр.69, 2000).
Вж. и „удар под кръста“ - при КРЪСТ.
-437
удар под пояса .
а ПРАВ:
вкарвам в правия път някого ! вкарвам в пътя някого вж. при ПЪТ,.
в прав текст - вж. при ТЕКСТ.
вървя (ходя) по правия път - вж. при ПЪТР
за права Бога - вж. при БОГ. •
п ПРАВА:
на финалната права - вж. при ФИНАЛЕН.
а ПРАВО:
право в лицето (очите) на някого - вж. при ЛИЦЕ,
юмручно право - вж. при ЮМРУК.
п ПРАВЯ (СЕ):
вдигам (правя) стойки - вж. при СТОЙКА.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощнпана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА,
една лястовица пролет не прави - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
<и> на мравката път правя (струвам, не минавам) вж. при МРАВКА.
лявата ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА,
правя (вземам за) капитал от нещо - вж. при КАПИТАЛ,
правя вятър на някого - вж. при ВЯТЪР.
правя кал на някого - вж. при КАЛ.
правя мили очи на някого - вж. при ОКО.
правя мръсно на някого - вж. при МРЪСНО.
правя на будала някого - вж. при БУДАЛА.
правя на глупак някого - вж. при ГЛУПАК.
правя на маймуна някого - вж. при МАЙМУНА,
правя (направя) магаре на някого - вж. при МАГАРЕ.
правя (направя) мечка на някого - вж. при МЕЧКА.
правя (направя, стана) на мат и- маскара някого или нещо вж. при МАТ.
правя на 50 стотинки някого - вж. при СТОТИНКА.
правя номера на някого - вж. при НОМЕР.
правя от иглата черясло - вж. при ИГЛА.
правя от мухата (бълхата, мравката) слон - вж. при МУХА,
правя от сламката греда (планина) - вж. при СЛАМКА.
<правя> първа копка, - вж. при КОПКА.
правя първа крачка - вж. при КРАЧКА,
правя се <на> велик - вж. при ВЕЛИК.
голям праз
438 —
правя се на две и половина / правя се на три и половина вж. при ДВЕ / ДВА.
правя се на маймуна - вж. при МАЙМУНА.
правя се {на тана) на дръж ми шапката - вж. при ШАПКА,
правя се на ударен - вж. при УДАРЕН.
правя си оглушки - вж.- при ОГЛУЩКИ.
правя си тънка сметка - вж. при СМЕТКА.
правя си {храня) илюзии - вж. при ИЛЮЗИЯ.
правя си устата - вж. при УСТА.
правя сцени - вж. при СЦЕНА.
правя {създавам) си кумири / не си прави {създавай) кумири
- вж. при КУМИР.
правя удар - вж. при УДАР.
правя черен живота на някого - вж. при ЖИВОТ,
труп.ме прави {направи) - вж. при ТРУП.
764. ПРАЗ
1829. голям праз. Жарг. Пренебр. А Възклицание за изразяване на
пренебрежително отношение към нещо или за омаловажаване на нещо;
нищо особено, какво от това. • Вежди Рашидов, министър на културата: Голям праз\ (Труд, 10.10.09). Голям праз, че щели да ме уволнят, и
без това заплатата е мизерна. (Р.р.).
а ПРАЗЕН:
като кон на празни ясли - вж. при КОН.
преливам {наливам) от пусто в празно - вж. при ПУСТ,
с празни ръце - вж. при РЪКА.
а ПРАТЯ / ПРАЩАМ:
изпращам {пращам) за зелен хайвер някого - вж. при ХАЙВЕР,
пращам за крави ябълки някого - вж. при ЯБЪЛКА,
изпращам .{пращам) на оня {онзи) свят някого или нещо —
вж. при СВЯТ.
пращам в историята някого или нещо - вж. при ИСТОРИЯ,
пращам {изпращам) по дяволите някого или нещо вж. при ДЯВОЛ.
765. ПРАХ
1830. вдигам от прахта някого. А 1. Спасявам някого от мизерия,
нищета. • Социалните помощи не могат да вдигнат от прахта безработните, а само удължават агонията им. (Р.р.). А 2. Извеждам,
439 —
като превъртял
спасявам от разпад, от разруха. • Какво в синята партия не е продукт
на Иван Костов - той вдигна от прахта, поотупа синята коалиция,
превърна я в боеспособен отряд, после заедно с преданите политологи ù се любуваха и твърдяха, че хората в нея са европейци. (Труд,
бр.60,2000).
♦ гълтам праха след някого - вж. при ГЪЛТАМ.
1831. обръщам (превръщам) на прах и пепел нещо. А Напълно
разрушавам, унищожавам нещо. • Едва ли имаше помежду ни човек,
който да не вярва ... че оряховчени с дългите пояси са преобърнали
вече потурчената Елена на прах и пепел и пр. и пр. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.447).
1832. разбивам (направя) на пух и прах. А 1. Нещо. Унищожа- ’
вам. • Изпуснах каната и тя се разби на пух и прах. (Р.р.). А 2. Някого. Побеждавам, сразявам. • Яворов ме правеше на пух и прах, изобщо като поет и частно като автор на „Стълпотворение“. (К.Христов, Ад в Рая). Колко силно люби и мрази Костов, е повод за редица
митове, но в случая с Георгиева легендата, която се опитва да създаде за скарване с него, е разбита на пух и прах само няколко месеца
по-късно. (Телеграф, 12.05.2017, с.6).
1833. хвърлям (пускам) прах (пепел) в очите на някого. А Предприемам привидни действия, заблуждаващи маневри, за да заблудя някого за истинските си намерения. • Свършиха ли евтините ведомствени
жилища, или това е поредната шепа прах в очите ни, щели сме да
разберем до края на май. (Труд, бр.137, 2004, с.11). Наистина, отникъде не са ме гонили, обикновено черпеха с кафе, но никой не даде нито
копейка. Някои обещаваха, но всъщност хвърляха прах в очите.
Сблъсках се и с банкови измами. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.575). За да се пусне прах в очите на обществото, депутатът
Делян Пеевски отново беше „привързан“ към Василев. (Телеграф,
28.01.2017, с.4).
V Изразът се свързва с обичая в древния Рим при състезание по надбягване
бегачът, излязъл напред пред другите, да хвърля шепа прах зад себе си, за да затруднява бягането на конкурентите си.[ЕС].
П ПРЕВРЪЩАМ:
обръщам (превръщам) на прах и пепел нещо - вж. при ПРАХ.
766. ПРЕВЪРТЯВАМ
1834. като превъртял. А Държа се ненормално, като умопобъркан. • Държи се като превъртял маниак. (168 часа, 25-31.01.2002, с.5).
не мога да преглътна нещо
440 —
767. ПРЕГЛЪТНА
1835. не мога (трудно ми е) да преглътна нещо.
Не мога да се
примиря с нещо, да го приема. • Петров не можел да преглътне U факта, че някои от бившите барети правят милиони. (Всеки ден, бр.112,
2012, с.11). Не мога да преглътна обидните думи, които незаслужено ми бяха казани. (Р.р.).
п ПРЕГРЪЩАМ:
плясваме с ръце и (та) се прегръщаме - вж. при РЪКА.
о ПРЕДАВАМ:
предавам <Богу> дух - вж. при ДУХ.
768. ПРЕЗГЛАВА
1836. втурвам се (бягам, побягвам) презглава. А Много бързо,
без да му мисля. • На следващата сутрин, 10 март, делегатите се
втурват през глава да гласуват. (168 часа, бр.11, с.5).
а ПРЕКАТУРВАМ:
и дребното камъче прекатурва (обръща) колата - вж. при КАМЪК.
п ПРЕКЛАНЯМ:
прекланям глава - вж. при ГЛАВА.
п ПРЕКРАСЕН:
нежният (слабият, прекрасният) пол - вж. при ПОЛ.
а ПРЕКРАЧВАМ:
(нарушавам, прекрачвам) добрия тон - вж. при ТОН.
□ ПРЕЛИВАМ ! ПРЕЛЕЯ:
преливам (наливам) от пусто в празно - вж. при ПУСТ,
преливам (вливам) кръв - вж. при КРЪВ.
преливам (прелея) чашата <н« търпението> - вж. при ЧАША.
а ПРЕМАХВАМ:
изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) от лицето на
земята - вж. при ЗЕМЯ.
п ПРЕМИГАМ:
премигам (мигам) като куче в лапавица - вж. при КУЧЕ.
а ПРЕМИНАВАМ:
минавам (преминавам) през огън <и вода> за някого
или за нещо - вж. при ОГЪН.
преминал (минал) през огън и вода - вж. при ОГЪН.
— 441 —
пресолявам манджата
□ ПРЕНАСЯМ:
пренасям се в отвъдното - вж. при ОТВЪДНО.
769. ПРЕПАРИРАН
1837. като препариран, х За човешко състояние - оставам неподвижен (обикновено като последица от внезапен душевен потрес). • Внезапната смърт на мъжа ù я потресе дълбоко, гледаше като препарирана, неспособна на каквато и да е смислена човешка реакция. (Р.р.).
п ПРЕПЪНА:
препъни камък - вж. при КАМЪК.
п ПРЕРЯЗВАМ:
прерязвам лентата - вж. при ЛЕНТА.
п ПРЕСА:
жълта преса - вж. при ЖЪЛТ.
а ПРЕСЕЛВАМ СЕ:
преселвам се във вечността - вж. при ВЕЧНОСТ.
п ПРЕСКАЧАМ:
прескачам трапа - вж. при ТРАП.
770. ПРЕСОЛЯ ! ПРЕСОЛЯВАМ
1838. пресолявам манджата, х Пресилвам, прекалявам с нещо. •
А членовете му често пресоляваха манджата - тогавашният правосъден министър Теодосий Симеонов просто обяви, че Либия не е
„бяла държава“. (168 часа, 09-15.01.2004, с.2). Мисля, че преселиха
манджата. (Уикенд, бр.17, 2010).
а ПРЕСЯДАМ:
пресяда (засяда) ми на (е) гърлото - вж. при ГЪРЛО.
п ПРЕХАПВАМ:
прехапвам <си> език<«> - вж. при ЕЗИК,
прехапвам си устните - вж. при УСТНА.
п ПРЕХВЪРЛЯМ:
прехвърлям от болната глава на здравата - вж. при ГЛАВА,
прехвърлям топката <в полето> на някого - вж. при ТОПКА.
а ПРЕХВЪРЧАМ:
прехвърчат (припламват) искри - вж. при ИСКРА.
купешки (думи) приказки
— 442
п ПРИБЕРА:
прибра <си> го Господ - вж. при ГОСПОД.
п ПРИЕМАМ:
вземам (приемам) за чиста монета - вж. при МОНЕТА.
п ПРИКАЗ:
за чудо и <за> приказ - вж. при ЧУДО.
771. ПРИКАЗКИ
1839. купешки (думи) приказки. Ирон. А Предвзети, надути думи, неподходящи на лицето, което говори. • Обаче на една баба такива
не ù минават. „Какви са тия купешки приказки“ — ще рече. (168 часа, бр.19, 2004, с.2
1840. разказвам приказки. А Говоря небивалици, измислици. • Българите вече не искат да им разказват приказки, а да усетят промяната материално. (Р.р.).
1841. приказки от хиляда и една нощ. А Небивалици, пълни измислици. • Всичко това, което разправяш, са приказки от хиляда и
една нощ. И ти сам най-добре знаеш това. (Р.р.).
V По арабския сборник с приказки „Приказки от хиляда и една нощ“, чиято
окончателна редакция се отнася към XV-XVI в. В Европа той става известен в началото на XVIII в., а у нас приказки от него се превеждат през XIX в.
п ПРИЛЕПВА:
езикът ми прилепва (залепва) о небцето - вж. при ЕЗИК.
о ПРЕМИНАВАМ:
преминавам (минавам) всякаква граница - вж. при ГРАНИЦА.
772. ПРИЛИВ
1842. на приливи и отливи. Книж. А С променлив успех. • Късметът им бил на приливи и отливи. С водката обаче ударихме в
десетката. (Труд, 13.08.2001, с.31).
п ПРИЛИЧАМ:
не приличам на себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
п ПРИМА:
от (на) прима виста ! от (на) prima vista - вж. при ВИСТА.
443 -
вземам присърце нещо
773. ПРИМКА
Ф влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
1843. затягам примката около някого. А Засилвам натиска си
върху някого, като все повече и повече ограничавам възможностите му
да лавира и да се чувства в безопасност. • Затягаме примката около
Милошевич, така окачестви ареста на Раде Маркович правосъдният министър Владан Батич. (168 часа, бр.9, 2001, с.11).
1844. охлабвам примката около някого.
Намалявам натиска
си към някого. • След списъка с разследваните и проверявани министри самият Филчев охлади примката около СДС ... (168 часа, бр.11,
2002, с.2).
о ПРИМРЯЛ:
с примряло сърце - вж. при СЪРЦЕ.
п ПРИНАСЯМ:
принасям <в> жертва някого или нещо - вж. при ЖЕРТВА.
774. ПРИПАДЪК
1845. до припадък. А До състояние на пълна безпомощност и безпаметност. • В хубавите дни обичаше да си бъбри лениво и безсмислено с наркоманите около Попа, в по-лоши се запиваше до припадък,
но без скандали и без да досажда на когото и да било. (Вл. Даверов,
Ангели небесни, с.17).
□ ПРИПЛАМВАМ:
прехвърчат (припламват) искри - вж. при ИСКРА.
а ПРИРОДА:
втора природа - вж. при ВТОРИ.
775. ПРИСЪРЦЕ
1846. вземам присърце нещо.
Усърдно и ангажирано се заемам
с осъществяването на нещо. • Когато взема присърце някаква задача,
става енергичен и настоятелен. (Р.р.).
п ПРИСЪСТВИЕ:
загубвам присъствие на духа / не губя‘присъствие на духа вж. при ДУХ.
запазвам присъствие на духа - вж. при ДУХ.
притча во язицех
— 444 —
п ПРИТИСКАМ:
притискам {натиквам) в ъгъла някого - вж. при ЪГЪЛ,
притискам до стената някого - вж. при СТЕНА.
776. ПРИТЧА
1847. притча во езицех. Книж. А Нещо, което е предмет на разговор, на много одумвания, обикн. за неодобрение или подигравка. • Но
Ванга ми беше интересна като човешка личност. Момичето, ослепяло, за да вижда невидимото, беше станала легенда и притча во езицех. (Л.Левчев, Убий Българина, с.207).
V Изразът, имащ книжна маркираност, е запазил не само архаичната си езикова
форма, „во язицях“ („сред народите“), но и при семантичното му преосмисляне
първоначалният смисъл се разгръща и довежда до по-широко понятийно обобщение,
представено в един старинен образ - „което е предмет на много одумвания“ (Вт.
28:37). В новобългарския превод изразът в библейските текстове е осъвременен по
езикова форма, напр. Пс. 43:15 „направи ни за притча в народите, за кимване с
глава между друговерците“, стб. положила нъ1 еси въ притух втк
п ПРИТЪМНЯВАМ:
причернява {притъмнява) ми пред очите - вж. при ОКО.
а ПРИЦЕЛ:
на мушката {прицела) съм на някого - вж. при МУШКА,
а ПРИЧЕРНЯВА МИ:
причернява {притъмнява) ми пред очите - вж. при ОКО.
п ПРИШЕСТВИЕ:
<до> второ пришествие - вж. при ВТОРО.
777. ПРОБА
1848. чиста проба. Книж. А В най-чист вид. • Деветдесет процента от нея са чиста проба словесни излишества. (Стандарт, 18.06.2001,
с.22).-Всичко, което ти е наговорил, е чиста проба лъжа. (Р-р.)П ПРОБИВАМ:
пробивам дупка в главата на някого ! продъня главата на някого
- вж. при ГЛАВА.
п ПРОВАЛЯМ СЕ:
потъвам (провалям ее) в земята - вж. при ЗЕМЯ.
п ПРОВЕСВАМ:
обесвам (провесвам, клюмвам) нос - вж. при НОС.
— 445 —
прокрустово ложе
П ПРОДАВАМ:
на кого продавдш тия краставици - вж. при КРАСТАВИЦА,
продавам си душата <на дявола> - вж. при ДУША.
продавам чалъми на някого или пред някого - вж. при ЧАЛЪМ.
778. ПРОДЪНЯ
1849. да се продъниш, дано. А Обикн. във 2 или 3 л. Възклицание за
изразяване на недоволство, възмущение от някого. • И си ме лъгал през
цялото това време? Да се продъниш, дано, бял ден да не видиш! (Р.р.).
♦ пробивам дупка в главата на някого ! продъня главата
на някого - вж. при ГЛАВА.
п ПРОЖЕКТИРАМ:
няма такъв филм! / такъв филм не прожектират! вж. при ФИЛМ.
п ПРОЖЕКТОР:
под светлината на прожектора - вж. при СВЕТЛИНА.
779. ПРОКОПСАМ
1850. прокопсам като синигер в кратуна. Нар. Ирон. А Зле ми е,
в лошо положение съм. • Дългът на империята от ден на ден повече и
повече възлаза; разходите от ден на ден повече и повече растат; приходите от ден на ден повече и повече намаляват; търговията и индустрията от ден на ден все повече и повече спи; и, с една дума, сичко в
това благословено царство процъфтяло като кисело зеле през марта;
босите дангалаци и оголялата рая, под дебелата сянка на Султана, е
прокопсала като синигер в кратуна. (Хр. Б., Избр. произ.,1971, т.1, с.236).
780. ПРОКРУСТОВО
1851. прокрустово ложе. Книж. А Изкуствена мярка, формален
шаблон, под който насилствено се вместява нещо, съвсем неподходящо
за него. • Дългата пиеса беше натикана в прокрустовото ложе на
едносерийния филм, а „великият ням“ има голям опит в това. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.377).
V От старогръцкия мит, според който разбойникът Полипемон (с прозвище
Прокруст ‘разтягащ4), живеел край път и примамвал в своя дом пътниците, като ги
карал да легнат на неговото ложе (легло). Ако леглото било късо за пътника, той му
отрязвал краката, а ако било дълго, разтягал го. Когато героят Тезей го побеждава,
той постъпил с Прокруст по същия начин.
никои не е пророк в родината си
446 —
П ПРОЛЕТ:
една лястовица пролет не прави - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
п ПРОМЕНЯМ СЕ:
всичко тече, всичко се променя - вж. при ВСИЧКИ / ВСИЧКО.
а ПРОМЕТЕЙ:
Прометеев огън - вж. при ОГЪН.
п ПРОМИВАМ:
промивам мозъка на някого - вж. при МОЗЪК.
п ПРОМЯНА:
вятъра на промяната - вж. при ВЯТЪР.
п ПРОПИЩЯ:
и камъните пропищяват (ще пропищят) - вж. при КАМЪК.
а ПРОПУСКАМ:
пропускам покрай ушите си - вж. при УХО.
781. ПРОРОК
1852. никой не е пророк в родината си. Книж. л. Най-трудно
човек бива оценяван сред своите; голямото отблизо не се оценява по достойнство, не се вижда. • Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, родом от Копривщица. Досега си криех
месторождението и същото име само затова, защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.508).
V Изразът има своят първообраз в евангелските текстове. Завърнал се в Назарет, където е роден и живял до 30-ата си година и където не е могъл да стори много
чудеса, поради неверието на неговите жители, Исус посещава синагогата, в която
прави своите поучения и изрича горчивата констатация „Истина ви казвам: никой
пророк не е приет в отечеството си“ (Лк. 4:24).
п ПРОРОНВАМ:
не проронвам и дума / не обелвам нито дума - вж. при ДУМА.
и ПРОСЕШКИ:
стигам (докарвам) до просешка тояга - вж. при ТОЯГА.
782. ПРОСО
♦ вървя (карам, удрям) през просото - вж. при ВЪРВЯ.
Ф гладна кокошка просо сънува - вж. при КОКОШКА.
— 447 —
в публичното пространство
1853. през просото. A l. Безотговорно, без чувство за ред, приличие или законност. • Както сте я подкарали напоследък през просото,
далеко няма да стигнете. (Р.р.). А. 2. Минавам към същественото, без
заобикалки, казвам направо. • После „добре дошли", „живо-здраво",
„какво има, какво няма" и пр. дядо поп Тодор, т.е. преводачът ми,
прегази през просото. ... Негова милост не е ни даскал, ни търговец,
а апостол, изпратен от дяда Ивана (от Русия) — продължи той, като сочеше на мене. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.236).
♦ сгазвам лука (просото) - вж. при ЛУК.
а ПРОСТ:
просто като бобена чорба - вж. при ЧОРБА.
с просто око (се вижда) - вж. при ОКО.
чисто и просто - вж. при ЧИСТО.
а ПРОСТИРАМ СЕ:
простирам се според чергата си - вж. при ЧЕРГА.
п ПРОСТОТА:
свещена простота - вж. при СВЕЩЕН.
783. ПРОСТРАНСТВО
1854. в публичното пространство. Нов Публ. А. Пред общественото мнение; сред обществото. • Най лесно е да хвърлиш нещо в публичното пространство, да се изкара един човек луд - хвърляш кал
върху него, пък нека той после да се „мие", каза Спартак Дочев.
(Труд, бр.ЗО8, 2002, с.6). За сините започва да става напечено, защото
в публичното пространство БСП активно атакува правителството. (168 часа, 25-31.01.2002, с.13).
□ ПРОТЯГАМ:
подавам (протягам) ръка на някого - вж. при РЪКА.
п ПРОЦЪФТЯВАМ:
цъфтя (процъфтявам) като кисело зеле през марта вж. при ЦЪФТЯ.
п ПРОЧЕТЕН:
прочетен вестник съм - вж. при ВЕСТНИК.
п ПРЪСНА:
ще ми се пръсне сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
п ПРОСТИРАМ СЕ:
простирам се според чергата си - вж. при ЧЕРГА.
лека му (и) пръст
-448-
784. ПРЪСТ!
1855. лека му {и) пръст. X Етикетна фраза за изразяване на уважение към паметта на починал човек и пожелание умрелият да намери покой
след смъртта си. • Ще спре ли след Косъо, лека му пръст, контрабандата в България. (Труд, 17.12.2003, с. 13).
785. ПРЪСТ2
1856. Божи пръст. Книж. А Справедлива намеса на провидението. • В оцеляването си при жестоката катастрофа той виждаше
Божия пръст. (Р.р.).
V Изразът е познат в библейските текстове в неговото по-стеснено значение
‘божията намеса’ (напр. в Изх. 8:19 - „Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е
пръст Божий“).
1857. броим {четем) се на пръсти. А Много малко сме на брой,
малцина сме. • Намериха се хора изпомежду ни, които утвърдяваха,
че това са черешовите топове на нашите въстаници в Батак, Перущица и пр.; но тия заблудени патриоти се четяха на пръсти (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.429). По онова време закупчиците в Добруджа се
брояли на пръсти. (АТуляшки, Злат, руно, с.28).
1858. въртя на пръста си {на малкия си пръст) някого.
Разигравам някого, като постъпвам с него както си желая. • Гледаш мъжа и
грамада, а тя малка, крехка, но го върти на пръста си. (Р.р.).
1859. изсмуквам {смуча) от {из) пръстите си нещо. А Измислям, скалъпвам, съчинявам си нещо невярно. • Обаче нали е 24 май трябва да се подхвърли някаква подходяща историйка, макар и изсмукана от пръстите. (Уикенд, бр.22, 2017, с,33). Много от обвиненията, които ми отправя, той смуче от пръстите си. (Р.р.).
1860. имам {нямам) пръст в нещо. А Имам някакво участие, замесен съм в нещо; (нямам никакво участие, не съм замесен в нещо). •
Значи не отричате, че имате пръст в този бизнес? (Уикенд, бр.51,
2016, с.19). Този Ангел, когото Левски боготвори заради чистата му и
неопетнена душа. Иван твърди пред революционерите, които го обвиняват за убийството на Ангел (Кънчев), че няма пръст в това злодеяние. (Уикенд, бр.4, 2017, с.66).
1861. имам редки пръсти. / редки ми са пръстите. А Не умея да
пестя, лесно харча, прекадено разточителен съм. • Пари не се задържаха
у него, имаше редки пръсти, не държеше сметка за какво харчи. (Р.р.).
1862. карам {гледам) през пръсти нещо. А Небрежно, повърхностно, нехайно. • Повечето от нашите свещеници гледат народните ни
449
размахвам пръст
училища ако не с криво око, а то през пръсти. (Хр.Г.Данов, За теб,
мили роде, с.69). Той си е такъв, нехаен, кара я през пръсти, затова и
не постига успехи в работата си. (Р.р.).
1863. на пръсти^ ж За пристъпване - безшумно, внимателно, тихо. •
Тихо, засега на пръсти, се оттеглят от жълтите павета и ветераните
- Георги Божинов, Атанас Мерджанов и Ангел Найденов, оставяйки
палмата на първенството по престой в парламента в дясната ръка на
Ахмед Доган - Йордан Цонев. (Мин. год., бр.7, 2017, с.8). Майката се
приближи на пръсти до леглото на детето, за да не го събуди. (Р.р.).
1864. на пръсти2. ж За познаване на нещо - много добре, в найголеми подробности. • Този край го познавам на пръсти, тук мина
детството ми. (Р.р.).
1865. не си мръдвам пръста {малкия пръст). X Не правя и наймалко усилие за извършване на нещо (обикновено в чужда полза). • Това
го знае цялата държава, знаят го и данъчните, но не си мръдват
пръста. (Уикенд, бр.51, 2016, с.19). Въобще, всичко това, за което вие,
големите, не бихте си мръднали пръста. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.31).
V Изразът има близък първообраз в библейските текстове с образно значение
‘не правя ни най-малко усилие да променя нещо9, напр. в т. 23:4 - „връзват бремена
тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и
с пръст диги помръднат“.
1866. облизвам си пръстите. А 1. Много вкусно. • Съпругата му
Мадлен, която е с френска жилка, отново накара гостите да си оближат пръстите, но и домакинът се включи в приготовленията.
(Мин. год., бр.1, 2017, с.4). А 2. Получавам облаги от нещо, постигнато
най-често по незаконен начин. • Сладко е да си на върха, да бъркаш в
меда и да си облизваш пръстите. (Мин. год., бр.32, 2016, с.8).
1867. оставам с пръст в уста</и«>. / оставам със захапан пръст.
А Оставам излъган, измамен в очакванията си да получа нещо или да
успея в нещо. • Когато съм предвиждал нещо, то рядко се е сбъдвало
— оставал съм, както казват умните хора, с пръст в устата. (А.Гуляшки, Злат, руно, с. 160).
1868. показвам среден пръст на някого. Вулг.
Най-безцеремонно попарвам, излъгвам очакванията на някого. • И какво, върна ли му
парйте? Върна му ги друг път, показа му среден пръст\ (Р.р.).
1869. размахвам пръст. А Заплашвам, отправям предупреждение.
• В резултат на тези намерения Израел веднага размаха пръст на
българския външен министър. (Труд, бр. 143, 2003, с.13). В Стара Заго-
турям (слагам) пръст в раната
450 —
ра някои градоначалници вече размахаха пръст - „По места връзката с хората е no-жива. Може би затова печелим местните избори,
а губим централните. (Труд, бр.84, 2002, с.12). Хиперактивни депутати от БСП размахват пръст и сочат Георги Илиев като спонсор на
СДС. (168 часа, бр.6, 2001, с.6).
Вж. и „размахвам показалец“ при ПОКАЗАЛЕЦ.
Ф
Ф
с два пръста чело - вж. при ЧЕЛО.
топя пръсти в кацата с мед - вж. при МЕД.
1870. турям (слагам) пръст в раната. А Засягам най-болезненото, най-чувствителното място за някого. • Когато ù казаха, че няма право
да дава акъл как да се гледат децата, защото тя самата няма дете,
туриха пръст в раната и. (Р.р).
V Изразът води началото си от евангелския текст, разказващ за неверието на
Тома във възкръсването на Христос. (Ио. 20:25 - Другите ученици му казваха:
видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете му белега от гвоздеите, и не
туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да
повярвам66).
1871. с широки пръсти. А Който не жали средствата си; прекалено щедър, разточителен. • Беше от хората с широки пръсти, харчеше
без сметка и живееше нашироко. (Р.р).
1872. турям (слагам) на малкия си пръст някого. А Много превъзхождам някого по някакви качества. • Такива като тебе той ги туря
на малкия си пръст. (Р.р.).
Ф чупя ръце (пръсти) - вж. при РЪКА.
786. ПТИЦА/ПТИЧКА/ПТИЧЕНЦЕ
Ф
важна (голяма) клечка (птица) - вж. при ВАЖЕН.
1873. <живея> като птичка божия. ! <живея> като небесните
птици. А Живея безгрижно, волно, свободно. • В младостта си живя
като птичка божия, но след това животът му не беше никак лесен.
(Р.р.). - Свободен ли съм? - запитах аз. - Като птичка божия! Лека
нощ! И аз прехвръкнах до шкембеджийницата на чичо Стойне като
птичка божия, но с претрошени криле. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.230).
><живея> като небесните птици“, без да има точен първообраз,
е мотивиран от евангелски текст, напр. Мт. 6:26 - „Погледнете птиците небесни, че
не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги хра-
Ф
<и> от птиче (пиле) мляко - вж. при МЛЯКО.
451 -
странна птица / рядка птица
1874. нощна птица. А Човек, който превръща нощта в ден, който
води нощен живот. • Нощна птица съм, но свикнах с ранното ставане още като репортер. (Мин. год., бр.7, 2017, с.7). Нашите футболисти са нощни птици. (Р.р.).
1875. първата птичка. А Начална проява на нещо. • Отделението по урология е първата птичка сред още десетки болници, които
биха обявили протест срещу ниското заплащане на лекарите. (Телеграф, 17.12.2016, с.12).
1876. странна птица. / рядка птица. Шег. А Човек, който като
личност и поведение, остава загадка за другите; особен човек. • Странна птица е този човек, вече две години работим заедно, а не знам
нищо за него - откъде е, има ли семейство, как прекарва свободното си време. (Р.р.).
V Вариантът „рядка птица“, от лат. Rara avis, идва от римските сатирици,
използван е и от Ювенал.[ЕС].
♦ птичката (птиченцето) кацва на рамото ми - вж. при РАМО.
п ПТИЧИ:
от птичи поглед - вж. при ПОГЛЕД.
а ПУБЛИЧЕН:
в публичното пространство - вж. при ПРОСТРАНСТВО.
а ПУКАМ / ПУКНА:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката,' пуловера,
тръбата, черупката и др.) - вж. при ДРЕМЯ.
къде (де) го биеш, къде (бе) се пука - вж. при БИЯ.
ледът се пука - вж. при ЛЕД.
пукам се от яд - вж. при ЯД.
пукам се по шевовете - вж. при ШЕВ.
спука (пукна) се балона - вж. при БАЛОН.
п ПУКНАТ:
не давам пукнат грош за нещо - вж. при ГРОШ.
пет пари (пукната пара) не давам - вж. при ПАРА / ПАРИ,
пукнат лев — вж. при ЛЕВ.
п ПУЛОВЕР:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера,
тръбата, черупката и др.) - вж. при ДРЕМЯ.
п ПУЛЬО:
Сульо и Пульо - вж. при СУЛЬО.
пуническа война
- 452 -
787. ПУНИЧЕСКИ
1877. пуническа война. Книж. А Непримирима, нескончаема вражда. • Удариха ни балтията с процентите, „коригиращи“ електроенергията, почти ни спретнаха пунически войни е безумието топла
вода да се плаща по-скъпо през лятото. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
Цял живот се съдят, водят истинска пуническа война за една нищо
и никаква нива. (Р.р.).
V От историческия факт за многобройните войни между Рим и Картаген през
Ш-П в. пр.н.е. за надмощие в западната част на Средиземно море.[ЕС].
п ПУСКАМ:
давам (внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА,
изпускам (пускам) духа от бутилката - вж. при ДУХ.
не го пускат в селото, <а> той пита за поповата къща вж. при СЕЛО.
пускам бръмбар<и> (муха<и>) в главата на някого вж. при БРЪМБАР.
пускам в ход - вж. при ХОД.
пускам гювеч на някого - вж. при ГЮВЕЧ.
пускам (давам) аванти на някого - вж. при АВАНТА,
пускам <дълбоки> корени - вж. при КОРЕН.
пускам котва - вж. при КОТВА.
пускам муха - вж. при МУХА.
пускам си божура - вж. при БОЖУР,
пускам си душицата (душата) на воля - вж. при ДУША,
пускам слух - вж. при СЛУХ.
спускам (пускам) завесата - вж. при ЗАВЕСА,
тегля (пускам) тегел - вж. при ТЕГЕЛ,
хвърлям (пускам) прах (пепел) в очите на някого вж. при ПРАХ.
788. ПУСТ
1878. преливам (наливам) от пусто в празно. А Занимавам се с
безсмислена, безполезна работа. • Понеже 140 години се прелива от
пусто в празно, че е „вечно жив“, а са пропилени възможностите
тленните му останки да почиват в мир. (Ретро, бр.49, 2016, с.45). Вместо да е полезно, това е едно безсмислено, изкуствено предаване. Говорилня, която прелива от пусто в празно. (Ретро, бр.5О, 2016, с.13).
Цяла година вече практически нищо съществено не правим, наливаме от пусто в празно. (Р.р.).
— 453 —
давам пълен напред
1879. пуст да опустее. А За изразяване на недоволство, възмущение,
яд от някого или нещо. • То вече се проумява, че сосъ, пусти да упустеят,
пешкешлици се помрачава цялата законна правда и истина ... (Н.Бозвели, Мати Болгария, 49). Пуст да опустее този наш живот, няма оправия
- болести, мизерия, безработица, а сега и разбойници. (Р.р.).
а ПУСТИНЯ:
глас <вопиещ> в пустиня - вж. при ГЛАС.
п ПУХ:
разбивам (направя) на пух и прах - вж. при ПРАХ,
а ПУША:
пуши ми главата - вж. при ГЛАВА.
о ПУШЕК:
та дим (пушек, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
789. ПУШЕЧНО
790. пушечно месо. Книж. А Войнишка маса, която бива безсмислено жертвана за чужди интереси. • Нямаме дори и армия, какво е нашето участие, освен да сме пушечно месо на мисии извън Европа.
(Ретро, бр.6, 2017, с.14).
V Изразът тръгва от политическия памфлет на френския поет Франсуа Рене де
Шатобриан (1768-1848), „За Бонапарт и Бурбоните“, публикуван след влизането на
съюзните войски в Париж през 1814 г. В него Шатобриан призовава към възстановяване династията на Бурбоните и критикува жестокостта на наполеоновото време, когато „Презрението към човешкия живот и към Франция достигнало такава степен,
че новобранците наричали пушечно месо“.[ЕС].
791. ПЪКЪЛ
1880. и в пъкъла влизам за (заради) някого. А На всичко съм
готов за някого или нещо. • Даде ли достоен отговор на този въпрос,
столичани и в пъкъла ще влязат заради своя кмет. (168 часа, 0208.03.2001, с.2).
792. ПЪЛЕН
1881. давам пълен напред. X Решавам се и тръгвам, поемам нанякъде. ♦ Не се колебах дълго, не чаках да ме уговарят, дадох пълен
напред и ето ме в чужбина. Там работих две години, повече не издържах и се върнах. (Р.р.). Той на своя глава дава пълен напред и ...
на 27 юни 1994 г. прибира кораба в Бургас. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
като пън
454 —
♦ дишам с пълни дробове - вж. при ДРОБ.
4» пълен въздух - вж. при ВЪЗДУХ.
♦ пълен пас - вж. при ПАС.
♦ пълна мъгла - вж. при МЪГЛА.
4? пълна скръб <съм> - вж. при СКРЪБ.
♦ с пълен глас - вж. при ГЛАС.
Ф с пълна газ - вж. при ГАЗ.
«
п ПЪЛНЯ:
пълня гуша - вж. при ГУША.
пълня гушата на някого - вж. при ГУША.
793. ПЪН
1882. като пън. Пренебр. а 1. За словесна изява - тъпо и упорито
мълча. • Вдигнеш го на урок, мълчи като пън, но влезе ли в бара, държи
се самоуверено и тежко, говори като адвокат. (Р.р.). А 2. За държание и
поведение - недодялано, сковано, грубо. • В семейството си беше като
всички други хора, но попаднеше ли в общество на непознати, държеше се като пън. (Р.р.). А 3. За спане - непробудно, много дълбоко спя.
• Спеше като пън, къщата да се срути, няма да го събуди. (Р.р.).
794. ПЪП
1883. на пъпа на нещо. А В средата, в самия център на нещо.
• Правят самолети на пъпа на София. (Труд, 08.03.2001, с.18). Бандитите причакали фирменото пежо пред офиса на ХМБ „Експрес“ към
9 часа вчера на пъпа на града. (Стандарт, бр.5947, 2009, с.7).
1884. пъпът на Земята. Книж. А Най-важното нещо, около което
се върти светът. • Други пък водещи сякаш директно са минали от
инфантилния си период в сенилната си фаза, когато си мислят, че
са пъпът на Земята. (Уикенд, бр.52, 2011, с.28).
V Изразът има библейски произход. В старозаветната Книга на пророк Иезе-
кииля има негов точен първообраз със значение ‘центъра, средата, най-доброто
място на Земята" (38: 112 -,, да туриш ръка върху изново заселените развалини и
върху народа, събран измежду народите, който се занимава със стопанство и с
търговия, който живее на пъпа на Земята“),
п ПЪПНА:
<късам> пъпна<та>връв - вж. при ВРЪВ.
п ПЪРВЕНСТВО:
палма на първенството - вж. при ПАЛМА.
— 455 —
върви сипоте, из)пътя
795. ПЪРВИ
♦ звезда от първа величина - вж. при ЗВЕЗДА.
Ф като първия човек - вж. при ЧОВЕК.
♦ който е без грях, нека пръв хвърли камък - вж. при ГРЯХ.
♦ от пръв поглед - вж. при ПОГЛЕД.
♦ от първа ръка - вж. при РЪКА.
Ф полагам първи камък - вж. при КАМЪК.
Ф <правя> първа копка - вж. при КОПКА.
Ф правя първа крачка - вж. при КРАЧКА.
Ф първа лястовица - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
Ф първата птичка - вж. при ПТИЦА / ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
Ф първи петли - вж. при ПЕТЕЛ.
Ф свиря първа цигулка - вж. при ЦИГУЛКА.
1885. първите ще бъдат последни, последните - първи. Книж.
А Утешение и насърчение на неуспелите в живота и предупреждение за
житейския кръговрат. • Не бива човек да се главозамайва, защото е
казано първите ще бъдат последни - последните първи. (Р.р.).
V в евангелските текстове изразът се използва във вид „първите ще бъдат
последни, и последните първи,, - „Л мнозина първи ще бъдат последни, и последните - първи.“ (Мт. 19:30), и във вид „последните ще бъдат първи, и първите последни“ - „Тъй ще бъдат последните първи, и първите — последни“ (Мт. 20:16).
а ПЪРВО:
извади първо гредата от своето око - вж. при ГРЕДА,
о ПЪРВОРОДЕН:
първороден грях - вж. при ГРЯХ.
796. ПЪТ,
1886. бия път. А Пътувам далече за нещо маловажно. • Треньорът
на Левски бил път до Белград да гледа Макови. (Стандарт, бр.6180, 2010).
1887. вкарвам в правия път някого. / вкарвам в пътя някого. А
Вразумявам някого, въздействам и му повлиявам да осъзнае и преодолее
заблудите и грешките си. • Очаквахме от Европа да бъде нещо като
класна на българските управляващи, да ги дисциплинира, да ги вкара в правия път,- (Ретро, бр.49, 2016, с.12). Трудно беше да го отучим
от пиенето, но накрая го вкарахме в пътя. (Р.р.).
1888. върви си по (е, из) пътя! Грубо. А 1. Не се намесвай в
чужди работи. • Когато опитах да се намеся в семейната им разправия, жената грубо ми се сопна: - Върви си по пътя! Това засяга
вървя по крив<«> път<шца>
-456
само нас двамата. (Р. р.). А 2. Махай се! • В кръчмата се караха, а
кръчмарят отпъждаше любопитните. - Вървете си по пътя! - викаше им той. (Р.р.).
1889. вървя (ходя) по крив<«> (лош<и>) тл<ища>. А Върша
лоши, непозволени неща, нечестни работи; постъпките, действията ми са
неморални, нечестни. • По криви пътища вървят някои от младите,
те няма да ги доведат до добро. (Р.р.).
си осмисляне изразът има още в библейските книги, напр. Пр.
28:18 „Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища,
ще падне на един от тях.“
1890. вървя (ходя) по правия път. А Живея почтено, постъпвам и
действам правилно, нравствено, както е прието. • Когато човек върви по
правия път, успехите го следват, живее в мир със себе си и с околните. (Р.р.).
утвърждава преосмисленото си значение твърде рано, библейските
текстове го познават вече като фразеологизъм, напр. Пр. 14:2 ..Който ходи по прав
път, бои се от Господ.“
1891. вървя <си> по царския път. А Постъпвам и действам по
установените законни правила и разпоредби. • Искаш ли да ти е чиста
съвестта и спокоен животът, върви си по царския път, а не по кривите пътеки. (Р.р.).
си изразът има в далечното минало и е свързан с практиката
да се строят от царете пътища до важни обекти в държавата, наричани „царски
пътища“. Преосмислянето му в съвременното значение също е протекло твърде
рано. За това говори и смисълът, с който фразеологизмът се използва в библейските текстове (напр. Чие. 20:17 „позволи ми да минем през твоята земя: няма да .
вървим през нивя и лозя и няма да пием вода от (твоите) кладенци; но ще вървим
по царския път, няма да се отбием ни надясно, ни наляво, докле изминем твоите предели“).
1892. давам път на някого или на нещо. Книж. А Давам възможност на някого да действа или да се докаже в работата си. • Така тихомълком Корнелия Нинова и висшето ръководство на БСП ще имат
очи да се съединят с азбукарите, а създаването на нова лява коалиция безспорно ще даде път на Първанов да я управлява, макар и
задкулисно, ако не директно. (Уикенд, бр.5О,* 2016, с.2.).
1893. девет (три) дена път с камили. X Трудно може да се
постигне. • Да запазим 5-ти и 6-ти блок на Козлодуй е девет дена
път с камили. (24 часа, 5.05.2003). „Три дена път с камила“ - дълго
проточилият се трансфер на Де Карвалио в Левски. (Меридиан мач,
бр.3120,2011, с.З).
457_
разчиствам пЪт<я> на някого...
1894. завършвам земния си път. Книж. А Умирам. • Почти никой от тях не проронва и дума, а двама завършват земния си път
със самоубийство. (Седм. труд, бр.47, 2003, с.6).
♦ <и> на мравката път правя (струвам, не минавам) вж. при МРАВКА.
♦ когато (като) се обърне колата (каруцата), пътища много вж. при КОЛА.
1895. криввам от пътя. А Отклонявам се за кратко от приетите и
утвърдени в обществото нормиг • Ех, на кого не му се е случвало да
кривне от пътя, но това не го прави задължително престъпник.
(Р.р). Тъй като е наясно с палавия ù нрав, той изобщо не ù разрешаваше да кривне от пътя. (Уикенд, бр.20,2010, с.19).
♦ минава ми черна котка <път> - вж. при КОТКА.
1896. оставам на пътя (улицата).
1. Оставам без жилище, без
подслон. • След бракоразводното дело му отнеха жилището и той
остана на пътя. (Р.р.). 'A 2. Оставам без средства за препитание.
• Много предприятия бяха закрити и хиляди хора останаха на пътя. (Р.р.).
1897. под път и над път. А Често срещано, навсякъде. • Под път
и над път всеки един - от премиера до последния коалиционен послушник, повтаряха като заклинание стабилност, стабилност и пак
стабилност. (Ретро, бр. 49, 2016, с. 16). Такива като него можеш да
срещнеш под път и над път. (Р.р.).
1898. по отъпкан път. А По общоприетия и практикуван от всички
начин. • Ако всички вървяха по отъпкания път, човечеството щеше
да върви бавно в развитието си напред. (Р.р.).
1899. разчиствам път<я> на някого или нещо. А Премахвам всички пречки, за да може някой да действа за постигане на нещо или за да се
осъществи нещо. • Разчистен беше пътят за нужните реформи в
обществения живот, за съжаление не се намериха силни политици,
които да ги осъществят. (Р.р.).
V Произходът му може да се свърже с подобни изрази в библейските текстове,
с които се изразява сходно значение (напр. Ис. 57:14 - „Ирече: равнете, равнете,
изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на моя народ“).
п ПЪТ2:
един път - вж. при ЕДИН.
(три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
градя <дом, къща> на пясък
458
а ПЪТЕВОДЕН:
пътеводна звезда - вж. при ЗВЕЗДА.
797. ПЪТЕН
1900. пътен лист. Книж.
Разкрита възможност за реализация,
преуспяване, напредване. • Получихте дипломите, вашият пътен лист
в живота, отсега нататък всичко зависи единствено от вас. (Р.р.).
п ПЪТНИК:
Пантелей пътник - вж. при ПАНТЕЛЕЙ.
в ПЪХАМ:
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо вж. при ГАГА.
п ПЯНА:
с пяна на устата - вж. при УСТА.
798. ПЯСЪК
1901. градя (строя) <дом, къща> на (върху) пясък. Книж.
Предприемам нещо несигурно, нетрайно, градя го на слаби основи и от
него няма да има резултат. • Когато предприемаш нещо, първо го обмисли добре, прецени го от всички страни, иначе може да се окаже,
че градиш дом на пясък. (Р.р.).
В Евангелие на Матей (7: 26-27) се разказва за двама строители. Единият
построил дом на къмък, другият на пясък. „27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и
духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването ù беше голямо.“
♦ заравям (скривам) си главата в пясъка - вж. при ГЛАВА.
♦ <като> пясъчна кула - вж. при КУЛА.
-459-
работата загрубява
р
799. РАБОТА
♦ вятър работа - вж. при ВЯТЪР.
1902. гледай си работата. А 1. Не се тревожи, не се безпокой излишно. • Гледай си работата, не обръщай внимание на заканите му.
(Р.р.).
2. Грубо. Не се меси в нещо, не те интересува, не те засяга. •
Гледай си работата, махай се оттука!. (Р-Р-).
1903. голяма работа. А Възклицание за израз на омаловажаване на
нещо или за пренебрежително отношение - нищо особено; никак не е важно. • Е, защитил дисертация, голяма работа! По-умен ли стана, по• добре ли живее! (Р.р.).
Ф долна работа - вж. при ДОЛЕН.
♦ замазвам положението (работата) - вж. при ЗАМАЗВАМ.
♦ кокошкарска история (работа) ~ вж. при КОКОШКА.
1904. не ми влиза в работата. А Не желая да се намесвам в неща,
които не ме засягат. • Не ми ,влиза в работата да ги уча как да живеят (Р.р.).
♦ нищо работа - вж. при НИЩО.
1905. опичам си работата. А Уреждам нещата си така, че да постигна
това, което съм предприел, или нещо да стане така, както желая. • В последните седмици тя постоянно е в Брюксел да си „опичаработата“*(Ретро, бр.8, 2017, с. 13). Бях сигурен, че ще бъда изпратен на специализация, защото си бях опекъл работата предварително. (Р.р.). .
1906. оплесквам работата. X 1. Обърквам нещо твърде много. •
И пак парламентът оплесква работата с доносниците. (24 часа,
23.03.2001, с.10). 2. Изпадам в много неблагоприятно положение. • Захванах се с търговия, взех заеми, но скоро оплесках работата, не
можах да върна заетите пари и фалирах. (Р.р.).
♦ паяшки работи - вж. при ПАЯШКИ.
♦ работата е (става) <ш>->дебела - вж. при ДЕБЕЛ.
1907. работата е опечена. А Съвсем сигурно. • Да смятаме, че
работата е опечена. (Г. Карасл., Обикн. хора, т.4, с.221).
1908. работата загрубява. л. Нещо става много сериозно и опасно.
• На мене много не ми трябва, видя ли, че работата загрубява, вдигам гълъбите и върви ме търси. (Р.р.).
работата заспива
460 —-
1909. работата заспива, ж Всичко се нарежда по най-добрия начин. •
След което трябваше да вдигне данъците на европейците, да им намали
драстично заплатите и да увеличи цената на тока, парното, водата и
сексуалните услуги. След което им изпраща Николай Василев за главен
преговарящ и работата заспива, (168 часа, бр.17, 2004, с.2). На финала
Огнян Герджиков ще премести нефтените полета от долината Бекаа
около партийния дом и работата заспива, (168 часа, бр.12, 2004, с.2).
1910. работата намирисва {се размирисва).
Нещо се оказва нередно, става съмнително, подозрително. • Работата намирисва, виж как
се приватизират най-апетитните парчета от предприятията, (Р.р.).
♦ работата е {става) <no->jytffe№ - вж. при ДЕБЕЛ.
1911. спукана ми е работата. А Нищо добро не ме очаква. • В
татковината пътищата са такива, че ако ви пуснат кой да е от
софийските таксиметраджии, спукана ви е работата\ (168 часа,
26.11.1999). Добре, че не взех със себе си тютюна и сланината - спукана ни беше работата ... (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.506)
Ф спуквам гъза на някого от работа - вж. при ГЪЗ.
Ф фасулска работа ~ вж. при ФАСУЛСКИ.
1912. хубава работа, ама циганска. А Възклицание за нещо, което
е направено не както трябва, небрежно, не е доизкусурено, останало е
недовършено, недоизпипано. • Какво да ти говоря, виждаш как се почистват улиците, метени, метени, ама пак недометени - хубава работа, ама циганска, (Р.р.).
1913. черна работа. X 1. Физически тежка работа. • Миньорската работа не е за всеки, тя е черна работа, иска не само да си физически здрав, но и психическа издръжливост, (Р.р.). А 2. Неприятна,
неблагодарна дейност, с която никой не иска да се заеме. • Някой иска
Михайлова да свърши черната работа и след като от партията
бъдат изхвърлени големите претенденти за лидерския пост, тя също ще бъде отстранена. (168 часа, 07—13.12.2001, с.12).
а РАБОТЕН:
работна ръка - вж. при РЪКА.
800, РАВНОВЕСИЕ
1914. запазвам равновесие. А Успявам да се овладея и да запазя
самообладание. • Благодарение на обществената си дейност, която
изглежда калява нервите, холандецът успя поне външно да запази
равновесие. (Ив. Петров, Най-добрият гражданин на републиката).
-461 -
от раз
1915. изваждам {изкарам) от равновесие някого. X Довеждам
някого до състояние, в което не може да се контролира; карам го да изгуби самообладание. • Това така го вбесило, че го извадило от равновесие. Причините за яда му били две. (Уикенд, бр..51, 2016, с.69). Хора,
които ме познават, обаче знаят как да ме изкарат от равновесие.
Притежавам изключително чувство за чест и достойнство, двуличието и неправдата ме дразнят. (Уикенд, бр.23, 2014, с.27).
801. РАДА
1916. бяла Рада. Диал. X Ракия; прекалявам с пиенето на ракия.
• Но най-после нашият бей го ударил на бяла Рада, която много захванал да употребява. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.363). Той беше родом от
Харманли, на възраст 35-40 години, безкнижен, без мустаци и брада, обичаше да посръбва и от червен Петка и от бяла Рада, влязъл
на служба на железницата, откак се направила станцията. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с. 195).
□ РАДВАМ СЕ:
като дете се радвам - вж. при ДЕТЕ.
п РАЖДАМ:
бързата кучка слепи ги ражда - вж. при КУЧКА.
когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда ! много баби хилаво бебе - вж. при БАБА.
802. РАЗ
1917. от раз. А От първия път; за един миг. • За съжаление това
не може да стане от раз. (168 часа, 07-13.11.2003, с.14). С невероятна
самоувереност гадателите от раз познават ще има ли работа, ще
стане ли работата с онази работа, ще залюби ли, няма ли да залюби, ще си върне ли парите, няма ли! (Труд, бр.242, 2002, с. 18).
п РАЗБИВАМ:
разбивам {направям) на пух и прах - вж. при ПРАХ.
а РАЗБИРАМ:
{бива, бива) ама майтап {шега) на {по) голо {не бива,
не го разбирам - вж. при ГОЛ.
{не зная, не мога да разбера) на кой свят съм {се намирам) вж. при СВЯТ.
от половин дума разбирам - вж. при ДУМА.
от раз
462
п РАЗБУНВАМ:
разбунвам духовете - вж. при ДУХ.
п РАЗВИНТЕН:
<имам> с развинтена фантазия съм - вж. при ФАНТАЗИЯ,
п РАЗВЪРЗВАМ:
развързвам език / развързвам си езика - вж. при ЕЗИК,
развързвам кесията си - вж. при КЕСИЯ.
развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел вж. при ВЪЗЕЛ.
развързвам ръцете на някого - вж. при РЪКА.
с развързани ръце - вж. при РЪКА.
а РАЗВЪРТАМ:
развъртам тоягата <си> - вж. при ТОЯГА.
п РАЗВЯВАМ:
развявам пояса си - вж. при ПОЯС.
а РАЗГОЛВАМ:
разголвам душата си - вж. при ДУША.
а РАЗГРАДЕН:
разграден двор - вж. при ДВОР.
а РАЗДАВАМ:
(раздавам) под масата - вж. при МАСА.
Ъ РАЗДИРАМ:
дера (раздирам) си ризата - вж. при РИЗА.
а РАЗДОР:
ябълка</яа> на раздора - вж. при ЯБЪЛКА.
п РАЗДРАЗНЯ:
като <раздразнен> кошер - вж. при КОШЕР.
п РАЗДУХВАМ:
раздухвам огъня - вж. при ОГЪН.
о РАЗИГРАВАМ:
разигравам някаква карта - вж. при КАРТА,
разигравам си коня (кончето) - вж. при КОН.
разигравам спектакъл - вж. при СПЕКТАКЪЛ,
разигравам театър (театро) - вж. при ТЕАТЪР.
-463
ставам разноглед
п РАЗКАЗВАМ:
разказвам играта на някого - вж. при ИГРА,
разказвам приказки - вж. при ПРИКАЗКА.
а РАЗКРИВАМ:
разкривам картите си - вж. при КАРТА.
п РАЗКРАСЯВАМ:
разкрасявам физиономията на някого - вж. при ФИЗИОНОМИЯ. -
•п РАЗЛАЙВАМ:
разлайвам кучетата - вж. при КУЧЕ.
а РАЗЛИЧЕН:
говорим на различни езици - вж. при ЕЗИК.
п РАЗМАХВАМ:
размахвам показалец - вж. при ПОКАЗАЛЕЦ,
размахвам пръст - вж. при ПРЪСТ2.
размахвам томахавката - вж. при ТОМАХАВКА.
размахвам юмрук - вж. при ЮМРУК.
п РАЗМИНА СЕ:
две мравки не могат да се разминат на челото му вж. при ЧЕЛО.
п РАЗМИРИСВАМ СЕ:
работата намирисва (се размирисва) - вж. при РАБОТА.
803. РАЗНОГЛЕД
1918. ставам разноглед. Публ. А. Напълно се обърквам; смайвам
се. • Народът стана разноглед: ще има нови цени на тока и парното, няма да има, ще има ... и т.и. (168 часа, бр.50, 2001, с.6). На борсата в Солун ставаш разноглед. (Труд, бр.161, 2003, с.9).
а РАЗПИТ:
<мълча> като Комунист на разпит - вж. при МЪЛЧА.
п РАЗПЛАКВАМ:
разплаквам фамилията на някого - вж. при ФАМИЛИЯ.
а РАЗПЛИТАМ:
разплитам чорапа - вж. при ЧОРАП.
като разпран
-464
804. РАЗПРАН
1919. като разпран. А 1. За ядене - извънредно много, без мяра. • Не
знаеше мяра в яденето, тъпчеше се като разпран. (Р.р.).
2. За викане,
реване - непоносимо силно. • Когато го биеше баща му, ревеше като
разпран, събираше цялото село. (Р.р.). А 3. За работене - без разумна
мярка, прекадено много. • Работи като разпран и пак не е забогатял,
защото с работа богатство никой не е натрупал. За това са нужни други качества. (Р.р.). Л. 4. За говорене - с голяма лекота и безкрайно дълго.
• Захване ли да говори, говори като разпран, нищо не му се опира. (Р.р.).
п РАЗПЪВАМ:
разпъвам на кръст някого - вж. при КРЪСТ2.
разпъвам се на четири - вж. при ЧЕТИРИ.
а РАЗРЯЗМАМ:
развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел вж. при ВЪЗЕЛ.
d
РАЗСИЧАМ:
развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел вж. при ВЪЗЕЛ:
805. РАЗСТОЯНИЕ
1920. държа на разстояние някого. А Не позволявам, не давам възможност на някого да се сближи с мене, да бъде интимен с мене. • Ако
искаш подчинените да те уважават, дръж ги на разстояние. (Труд,
бр. 161,2003, с.9).
♦ на една ръка разстояние - вж. при РЪКА.
п РАЗТВАРЯМ:
опъвам (осигурявам, поставям, разтварям) чадър над
някого или нещо - вж. при ЧАДЪР.
п РАЗТВОРЕН:
с разтворени (отворени) обятия - вж. при ОБЯТИЯ.
п РАЗТЕГЛЯМ:
разтеглям дъвката - вж. при ДЪВКА.
п РАЗТРЕПЕРВАМ:
разтреперват ми се мартинките - вж. при МАРТИНКИ.
п РАЗТЯГАМ:
разтягам локуми - вж. при ЛОКУМ.
-465 -
излизам от рамките на нещо
806. РАЗУМ
1921. запазвам хладен разум. Книж. А Оставам спокоен, не се
поддавам на изнервяне и на необмислени, прибързани действия. • Голяма
сила се иска да запазиш хладен разум, когато жегата на сянка е над
30 градуса, а държавата отгоре те облъчва, че светлото и топлото
още се субсидират от добрата хазна. (Труд, бр.60, 2003, с.1).
1922. здрав разум. Книж. А Благоразумие, реалистично мислене.
• За щастие в този случай здравият разум на депутатите надделя.
(Стандарт, 06.12.2001, с.11).
□ РАЗЧИСТВАМ:
разчиствам път<я> на някого или нещо - вж. при ПЪТ.
разчиствам си сметките (сметката) - вж. при СМЕТКА.
п РАЗЧУПВАМ:
разчупвам леда - вж. при ЛЕД.
п РАК:
ни</ио> риба, ни</мр> рак - вж. при РИБА,
орел, рак и щука - вж. при ОРЕЛ.
807. РАКЕТА
1923. ракета носител. А Използване на организация или хора, чрез
които се постигат определени цели. • Сред членовете на БСП се прокрадвали съмнения дали генералът не е използвал партията като ракета
носител, за да се изстреля на „Дондуков“ 2. (Галерия, бр.6, 2017, с.2).
808. РАКИЯ
1924. слаба ракия съм. а Не се отличавам с особено добри качества; не съм силна, авторитетна личност. • Защото ние, досегашните
сме вече слаба ракия; дух нямаме. (Труд, бр.73, 2000). Слаба ракия си
приятел. (Труд, 10.12.2002, с.З). Петър Стоянов е слаба ракия. (168
часа, бр.21, 2002, с.64).
809. РАМКА
1925. излизам от (извън, из) рамките на нещо. Книж. А 1. Извършвам нещо неприлично, непозволено, прекалявам с нещо. • Наложи
се да излезе извън рамките на приличието и да му зашлеви плесница, защото уронваше достойнството на дама. (Р.р.). А 2. Не се ограничавам в определена област, сфера, разпростирам се вън от пределите
давам <едно> рамо на някого
466
на някаква област, сфера. • Изследването излиза от рамките на тясната научна област и придобива по-широка научна стойност. (Р.р.)*
810. РАМО
1926. давам <едно> рамо на някого.
Оказвам подкрепа на някого. • Без директно да го прави, той даде едно силно рамо на своите с
критичната си реч срещу управляващите. (Стандарт, бр.3.481, 2002,
с.13). Президентът и Софиянски му дават по едно силно рамо, като
получават съответно - нов мандат и премиерски стол. (168 часа,
бр.92, 2001, с.З). Коалиционният партньор ДПС също даде рамо на
жълтите кинжали. (Труд, бр.39, 2002, с.З). Тогава няма как БСП да
шикалкави и ще трябва да даде рамо на своите. (168 часа, 2531.01.2002, с.13). Върховният главнокомандващ не се скара с военните и в най-трудните моменти даваше рамо на шефа на Генщаба.
(Труд, 20.01.2001, с. 11).
♦ имам глава на раменете си - вж. при ГЛАВА.
1927. птичката (птиченцето) кацва на рамото ми. А Усмихва
ми се щастието, спохожда ме сполуката, спохожда ме някакъв успех. •
Мартин трябва да разбере, че птиченцето му е кацнало на рамото
и не трябва да позволи да излети. (Стандарт, 05.12.2001, с.21). Че той
е ударил джакпота от тотото. „Де на мен да ми беше кацнала тая
птичка на рамото, полиция ще викам ... “ намига клиентът. (Труд,
28.09.2001, с.13). Ще се намерят хора, които ще те упрекнат, че си
изпуснал кацналото на рамото ти птиченце, че си бил некадърен
да си подредиш живота. (Труд, бр.26, 2004, с.15).
1928. рамо до рамо. А 1. Един до друг. • Спяха рамо до рамо.
(Р.р.). А 2. Съвместно, заедно, задружно. ♦ Легендарният журналист
работи рамо до рамо с дъщеря си по изготвянето на проекта й за
кулинарно предаване. (Уикенд, бр.4, 2017, с.27). В изпитанията дълги
години бяха рамо до рамо и така издържаха. (Р.р.).
1929. тресат ми си раменете. А Плача. • Можех да се отпусна,
да ме боли, да си призная болката, да не се правя на силен, да се
тресат раменете ми ... (Труд, бр.137, 2004, с.14).
1930. търся рамо. А Търся подкрепа. • В централата на германските социалдемократи Сергей Станишев и секретарят на Висшия
съвет на БСП Румен Овчаров ще търсят рамо за членство на партията в Социнтерна. (Труд, бр.78, 2002, с.З).
1931. удрям <едно> рамо на някого. А Оказвам силна подкрепа. •
През 1994 година той беше комунист и горещо подкрепи Жан Виде-
467
рано или късно
нов, през 1997 година посиня и удари едно рамо на Иван Костов, а
сега прегърна царската коалиция. (168 часа, бр.25, 2001, с.2).
811. РАНА
1932. ближа раните си. А Преживявам, изстрадвам последиците
от неуспеха си, от провала си, от загубата си. • След катастрофалната
загуба на президентските избори, ГЕРБ дълго време ще ближе раните си. (Р.р.). Самата Цветанка, която така и не си смени фамилията, отишла да ближе рани в чужбина, където учи голямата ù
дъщеря. (Ретро, бр.4, 2017, с.18).
1933. бъркам в раната на някого. А. Засягам най-болезненото, найчувствителното място на някого. • Няма толкова пари на света, които
да компенсират такава загуба, а този продължава да бърка в раната с исканията хлапето да му се издължи. (Телеграф, 08.02.2017, с.12).
Още с първите си (без)действия Инфантино доказа, че не смята да
бърка дълбоко в раната. (Телеграф, 26.08.2016, с.34).
1934. отварям <дълбока> рана. Книж. К Причинявам болезнени страдания на някого или засягам, припомням нещо болезнено за него. • Защото не става дума само за Ирак, но и за много други
държави в района, които са големи, имат огромен потенциал. Те
имат своя история, традиции, които трябва да се уважават. Не
трябва да се отваря дълбока рана, която трудно ще заздравее.
(Труд, бр.109, 2004, с.15). Ако някой постави под съмнение резултатите от прехода и посочи болезнената като отворена рана, че
пътят е сбъркан ... скачат да лаят като озлочестени болонки. (Галерия, бр.6, 2017, с.18).
♦ турям (слагам) пръст в раната - вж. при ПРЪСТ2.
812. РАНО
1935. рано или късно, ж Все пак някога в бъдещето (с твърдата
убеденост, че ще стане). • Времето е показвало, че забранените филми рано или късно са излизали на бял свят. Все пак живеем в XXI в.
(Телеграф, 11.06.2009, с.13). Ислямът е единствената религия, която
пророкува, че един от главните признаци за приближаването на
Страшния съд е, когато изгревът идва не от изток, а от запад. И
Коранът и Хадисите утвърждават, че рано или късно този феномен
ще се прояви. (Уикенд, 6.06.2014, с.19).
не съм расъл в саксия
-468-
813. РАСТА/РАСНА
♦ в гората расъл - вж. при ГОРА.
1936. не съм расъл в саксия, а Не могат да ме излъжат, имам
опит, познавам добре живота. • Личи си, че не ме познаваше, животът
ми не е бил лек, не съм расъл в саксия, добре познавам неговите
коварства (Р.р).
♦ растат ми ушите - вж. при УХО.
а РЕБРОМ:
поставям въпроса ребром - вж. при ВЪПРОС.
814. РЕД
1937. в реда на нещата. А Напълно естествено, нормално. • В реда на нещата е, първо да я поканиш на вечеря, след това да ù признаеш чувствата си. (Р-Р).
1938. железен ред. Книж. А Строга дисциплина, строго спазване
на правилата. • Защото днешната синя партия има вид на структура, с железен ред и наказателни мерки срещу инакомислещите. (168
часа, бр.4О, 2000, с.8).
♦ на дневен ред - вж. при ДНЕВЕН.
1939. отивам по реда си. А 1. Умирам и аз като всички. • Умря баща
му, и той ще отиде по реда си, такива са законите на битието. (Р.р.). А
2. За събитие, работа: отмина, приключи, свърши се, какго всички преди него
(нея). • Голяма работа, и класното ще си отиде по реда. (Р.р.).
♦ чета <и> между редовете - вж. при ЧЕТА.
п РЕЖА:
мозъкът ми реже като бръснач - вж. при МОЗЪК,
сека (режа) клона, на който седя - вж. при КЛОН,
режа късо (изкъсо) - вж. при КЪС.
(три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
<ще> режа глави - вж. при ГЛАВА.
815. РЕЗИЛ
1940. ставам за резил. А С някои свои постъпки ставам за смях на
всички, за подигравки, за всеобщо посмешище. • Затова вместо да се
мотат по семинари и да стават за резил, веднага да приемат закона за достойното съществуване на онези, които са били първи в държавата. (Труд, бр.47. 2002, с.З).
469 —
зад решетките
п РЕКAi :
златни реки потичат - вж. при ЗЛАТЕН.
не си оставям колата (магарето) в калта (коня в реката) вж. при КОЛА.
реки от мед (текат) - вж. при МЕД.
816. РЕКА2
Ф
Ф
ако е рекъл Бог - вж. при БОГ.
ако е рекъл Господ - вж. при ГОСПОД.
1941. речено-сторено. А Щом кажа нещо, правя го. • Речено-сторено. Промъкнахме се до сградата край летището. (168 часа, бр.9, 2001, с.7).
817. РЕЛЕ
1942. запушва ми релето. Жарг. А Не ми издържат нервите, нервирам се, ядосвам се. • Като ми запуши релето ставам неузнаваем,
да не ми се изпречва човек в такъв момент. (Р.р.).
818. РЕЛСА
1943. влизам в релси. Книж.
Съвземам се, възстановявам нормалното си състояние. • Тази работа обаче трудно ще стане с такива
светски глезотии, надават вой от нашите тенис среди. Димитров тъкмо беше влязъл в релси през миналата година. (Уикенд, бр.9, 2017, с.82).
1944. изкарвам (изваждам) от релси някого. Книж. А 1. Раздразвам, ядосвам силно някого. • Мариана натирила сомелиера от общия
им дом, защото не изпитвала нищо към него, а скандалите за битовизми я изкарвали извън равновесие. (Ретро, 2017, бр. 17). Това, че Богомолов не каза нито една добра дума, не отбеляза никакви качества на
сценария, а го отхвърли като нещо нищожно, ме извади от релси. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.379). А 2. Довеждам някого в ненормално състояние, като му отнемам жизненоважни предпоставки. • Икономическата криза изкара от релси голяма част от хората, тъжно е да ги
гледаш как се щурат насам-натам като мухи без глава. (Р.р.).
819. РЕШЕТКА
1945. зад решетките. А В затвора, в ареста. • Така и вторият
шофьор на фаталното БМВ се озова зад решетките. (Труд, 28.12.2016,
с.11). Те няма да спрат дотук и тази работа ще свърши с куршум в
главата или зад решетките! (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.115).
дребна риба
-470
820. РИБА
1946. дребна риба. X Човек с изпълнителски функции в някаква
сфера; незначителен човек. • Абе, то май няма нужда да го разпитваме. Той е дребна риба. (М. Роуз, Убийство по списък, с.72). Бащата на
килъра Йоан обаче бил дребна риба в канала. (Уикенд, бр.9, 2017, с.17).
1947. едра риба {шаран). А Високопоставен човек с ръководни функции в някаква сфера или организация; влиятелен човек. • Най-едрата риба
в колекционерския бизнес Игор Марковски ... (Контра, бр.20, 2010, с.18).
Едри риби в подадените на полицията данни от фонд „Земеделие“ за
60-те нарушители няма. (Борба, бр.52, 2010, с.1). Едрите шарани се занимават с поръчките и посредничеството. (168 часа, бр. 26, 2001, с.23).
1948. избивам рибата. А Смайвам някого с безочлива постъпка,
действие, поведение. • Вярно е, че доста хора ме изумиха тези дни с
болшевишките си реакции и лично падение, но този изби рибата.
Сложи се на Борисов и тръгна да го брани ...(Галерия, бр.З /67/, 2011,
с.19). Журналистът Григор Лилов тези дни „изби рибата“, като съобщи в интервю сензационна новина. (Ретро, бр.18, 2012).
1949. като риба {мълча). А Съвсем нищо не казвам, упорито мълча и не продумвам. • Присъстващите там представители уж на християнските народи, кацигровци, власакевци и други, които мълчали
като риби, стоели като истукани. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.726).
1950. ловя риба в мътна вода. А Извличам лични облаги и полза
от сложна^ заплетена ситуация, когато страдат общите интереси. • Колкото България затъва, толкова твоята банка цъфти. Печалбите ти се
увеличават! Драги Йосифе, ти в мътна вода риба ловиш! (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.18). Сега му е времето да се правят пари,
да се лови риба в мътна вода. (Р.р.).
лат. Turbato melius capiuntur flumine piscues.fECJ.
1951. ни<1И0> риба, ни<шо> рак. А Нещо недоведено до определен свой облик, лишено от свой облик и форма. • Какъв всъщност е бъдещият президент от момента на избирането му до датата на полагане на клетва пред Народното събрание? Ами три месеца нито
риба, нито рак. (Ретро, бр.5О, 2016, с.8).
1952. рибата се вмирисва от главата. А За посочване, че неуспехите, неуредиците в някаква работа водят началото си от нейните ръководители. ♦ Каракачанов пита кой ще води борбата с дрогата, при положение че рибата е вмирисана откъм главата. (168 часа, бр.6, 2001,
с.6). За каква борба с корупцията говорим, кой да се бори с нея, когато
на всички е от ясно по-ясно, че рибата се вмирисва от главата. (Р.р.).
-471
(изкарвам) кирливите ризи...
V От лат. Piscis primum а capite foetat. Изразът има древен произход, най-рано
той се среща в съчиненията на старогръцкия историк, философ и писател Плутарх.[ЕС].
♦ сухо дупе риба не яде - вж. при ДУПЕ.
821. РИЗА
1953. ако имаш две ризи, дай едната на ближния си. Книж.
А. Обичай ближния си, бъди състрадателен и милосърден. • Казано е,
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си. Такава житейка нагласа обаче все по-рядко става присъща на съвременния човек, който
колкото повече има, толкова повече иска. (Р.р.).
V Първообразът се съдържа в евангелските текстове, в една от репликите на
Йоан Кръстител (Лк. 3:11- „Гой им отговори и рече: който има две дрехи, нека даде
ономува, който няма“ - в старобългарския и църковнославянския първообраз срещу дрехи стои риза, стб. urfciAH дмгк paç'k дд поддстъ. не и/н л; шт&и8).
1954. вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого.
А Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без всякакви средства
за препитание; ограбвам го. • Гледаш го такъв усмихнат, възпитан, но
попаднеш ли в ръцете му, и ризата от гърба ще ти вземе, без да му
мигне окото. (Р.р.).
V И този израз води началото си от евангелските текстове (Мт. 5:40 - ,Д на
тоя, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха“
в старобългарския и църковнославянския първообраз срещу дрехи стои риза стб. и
1955. дера (раздирам) си ризата. X Кая се, разкайвам се горчиво. • Започва да се точи страшна мелодрама със сълзи и раздиране на ризи.
(168 часа, бр.21, 2002, с.З). Трябвало е да мислиш тогава, когато си тръгвал по този път, а сега и да си дереш ризата, е безполезно. (Р.р.).
■
V фразеологизмът е древен, той има твърде широка употреба в библейските
текстове, откъдето е преминал в живата реч и в книжовния език. Библейските текстове
документират традиционните начини у евреите за изразяване на скръб по умрелите гръмък плач, удряния по бедрата, раздиране на дрехите и падане ничком на земята,
посипване на главата с пепел или пръст, обличане на вретище от груба материя, скубане или стригане на косите, покриване на главата или устата, сваляне на украшенията,
въздържане от хранене и пиене и т.н. Един от тези начини е мотивирал този фразеологизъм (напр. Бит. 37:34 Jrfраздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и
оплаква сина си много дни“ - в старобългарския и църковнославянския първообраз
срещу дрехи стои риза - и рдстер^д Удкокъ ри^ъ! с к о а .)
1956. (изкарвам, ровя за) кирливите ризи на някого. А Показвам
открито, пред всички нелицеприятните, нечестните, лошите дела или постъпки
на някого. • Да не забравим за това назад, да не разчистваме сметки и
да ровим за кирливите ризи. (Галерия, бр. 48, 2016, с.21). Ще бъде инте-
рицар без броня
472 —
ресно, ако един ден Александър реши да проговори и извади наяве кирливите ù ризи, които не са една и две. (Уикенд, бр.9, 2017, с.13).
п РИМСКИ:
боря се като римски гладиатор - вж. при ГЛАДИАТОР.
а РИТАМ.ритам по кокал чето {пищялката) някого - вж. при КОКАЛЧЕ.
ритам си късмета - вж. при КЪСМЕТ.
ритам срещу ръжен<я> / ритам с бос крак ръжена вж. при РЪЖЕН.
ритвам камбаната - вж. при КАМБАНА.
ритвам столчето - вж. при СТОЛ.
822. РИЦАР
1957. рицар без броня. Книж. А Безпомощен, беззащитен. • Без
кола си рицар без броня, (сп. Кенгуру, 2011, с.82).
V За популяризирането на израза навярно определена роля има и филмът „Ри-
цар без броня“.
п РОВЯ:
{изкарвам, ровя за) кирливите ризи на някого - вж. при РИЗА.
823. РОГ
♦ връзвам {хващам) бика за рогата - вж. при БИК.
1958. като <в> рог. А Извънредно много тъмно, непрогледно. • В
това време именно, когато да излязваме навън, загърмя, затрещя,
небето се покри с тъмни облаци, притъмня като в рог и дъждът,
размесен със ситна-дребна лапавица, рукна да вали като из ръкав.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с. 165-166).
1959. навирвам рога. X Започвам да си показвам лошия нрав^ преставам да бъда покорен и смирен. • Доскоро всички го познавахме като
кротък и разбран човек, но сега вече навири рога. (Р.р.)*
1960. показвам си рогата. А Проявявам скритите лоши черти на
своя характер. • В началото Мария направи добро впечатление на
учителите, но скоро започна да си показва рогата, бягаше от часове, идваше неподготвена, държеше груб език. (Р.р.).
1961. рог на изобилието. Книж. А Голямо изобилие, голямо богатство. • Не любовта към него, а безотговорността за собствения
живот го е избрал за Месия, длъжен да изсипе върху нас рога на
_ 473 __
<положението> не е розово
изобилието, (Мин. год., бр.2, 2017, C.10J. Как ще ни засипе рогът на
изобилието с повишението на пенсиите! За пример, като получаваш
10 лева увеличение, сиренето се вдига на 13, краставиците стават
5.50. (Мин. год., бр.7, 2017, с.11).
V От старогръцкия мит, според който Зевс подарил на нимфите, които вземали
участие във възпитанието му, рога на козата Амалтея, надарен с вълшебното свойството да дава всичко, каквото се поиска - стигало да пожелаят и от рога се появявали
най-различни ястия, потичали най-сладки напитки. Той бил в пълния смисъл на думата
„рог на изобилието“.[ЕС].
1962. слагам рога на някого, А За омъжена жена - изневерявам
на съпруга си. • Според запознати невярната съпруга му сложила
рога с турски бизнесмен, (Ретро, бр.4, 2017, с.19). Той бил наясно, че
Антония години наред му е слагала рога, и отказът му да се разведе
с нея бил неговият начин да ù отмъсти. (Уикенд, бр.9, 2017, с.13).
1963. с навирени рога. А Нападателно, настъпателно, смело. •
Тръгнеш ли с навирени рога, трябва да умееш да се бориш, да можеш не само да нанасяш удари, но и да понасяш удари, (Р.р.).
1964. с рогата напред. X Твърдоглаво, без да се съобразявам с
авторитети и опасности. • Но аз съм Телец - трудно вземам решения,
но когато реша - вървя с рогата напред. (24 часа, 17.12.2001, с.11).
Тръгнеш ли с рогата напред срещу партийното си ръководство, няма никакво значение дали си прав, (Труд, 10.07.2002, с.12).
п РОДА:
до девето коляно / до девета рода - вж. при ДЕВЕТ.
п РОДЕН:
роден съм със златна лъжица в устата - вж. при ЗЛАТЕН.
п РОДИТЕЛСКИ:
родителско тяло - вж. при ТЯЛО.
П РОДЯ:
когато върбата роди дренки - вж. при ВЪРБА.
824. РОЗОВ
1965. <положението> не е розово. X Нещата никак не са добри.
• Какво е положението в родното Народно събрание? Със сигурност не е розово, а балканско, та дрънка, (168 часа, бр.11, 2002, с.2).
Положението на църквата ни хиц не е розово. Труд, бр.35, 2001, с.18).
имам роман с някого
474
825. РОМАН
1966. имам роман с някого. Книж.
В любовна връзка съм с някого. • За никого не беше тайна, че Мария има роман с шефа си. (Р.р.).
826. РОСЕН
1967. росен, росен. Жарг. Ирон. А За човек, който не си е доспал,
обикн. след препиване. • Ето ти го нашият към обед пристига росен,
росен, очите му подпухнали, погледът му гузен. (Р.р.).
827. РОШАВ
♦ ако <ще> е гарга, рошаца да е - вж. при ГАРГА.
1968. става рошава. Жарг. А Лошо става, излизат наяве неприятни
факти. • Само че аз ще разясня, къде е двойната игра на Антоан —
между Кобурга и откъде идва съглашателството му с Филчев по
някои въпроси да укротява нещата. И ще стане рошава. Жалко. (Труд,
11.12.2002, с. 14).
828. РУЛЕТКА
1969. играя на руска рулетка. А Действам хазартно, рисковано,
залагам на случайността. • Управляващите играят на руска рулетка.
(Труд, бр.62,2002, с.4).
V От опасната игра с барабанен револвер, в който се оставя един патрон, барабанът се завърта и всеки от участниците стреля в главата си, за да изпита късмета си.
о РУСКИ:
играя на руска рулетка - вж. при РУЛЕТКА.
п РУЧАМ:
оти ручаме жабета - вж. при ЖАБА.
829. РЪБ
* на ръба на бръснача - вж. при БРЪСНАЧ.
1970. на ръба съм. А В края на издръжливостта си, малко преди да
рухна; в най-критична ситуация- съм. • Бях на ръба да зарежа всичко.
(168 часа, бр.7, 2002, с.7). Психически са на ръба, но пазят борбен дух,
за да докажат невинността си. (24 часа, 07.01.2002, с.11).
1971. <голям> ръб съм. Жарг. Презр. Л. Прост съм, тъп съм. •
Голям ръб е твоят приятел, за нищо не става. (Р.р.).
— 475 —
вземам се в ръце
830. РЪЖЕН
1972. въртя на ръжен някого. X Създавам големи неприятности
на някого, подлагам го на тежки изпитания. • Четвърто, околните български колиби били пълни с бозукбашии, които въртели сиромашта
на ръжен и които постоянно обикаляли из планинските усои. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.549).
1973. ритам срещу ръжен<а>. ! ритам с бос крак ръжена. А
Проявявам неразумна смелост, като се опълчвам срещу много по-силен
противник, имащ голяма власт. • Защо ритате срещу ръжена, не мога
да разбера. (М.Топалов, Буров, с.173). Ще трябва да се примириш, не
можеш да риташ срещу ръжен, защото само ще страдаш. (Р.р.).
у Първообразът със същата осмисленост се намира в библейските текстове
(напр. Деян. 26:14 — „Мъчно е за тебе да риташ против ръжен6).
831. РЪКА
1974. ближа ръцете на някого. К Държа се угоднически, сервилнича пред някого, подмазвам му се, подлизурствам. • Довчера говореше
какви ли не гадости за него, а сега, като му стана шеф, му ближе
ръцете. (Р.р.).
1975. вдигам ръкаР А Гласувам за или против някого или нещо. •
Ако питат мене, вдигам ръка за провеждането на референдум. (Р.р.).
1976. вдигам ръка2. А 1. Посягам да ударя или удрям, бия някого. •
Случвало се е да вдигна ръка срещу децата си, но винаги след това съм
съжалявал и съм се осъждал. (Р.р.).
2: Обявявам се против, опълчвам
се срещу някого или нещо. • Не може да се вдига ръка срещу конституцията, дори да смяташ, че си изразител на народния гняв. (Р.р.).
на израза имат твърде честа употреба в библейските текстове с
двете значения на съвременния фразеологизам (напр. Ио 31:21 - „Ако съм дигал ръка
върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите, нека рамото ми се
отдели от гърба6).
**
1977. вдигам ръце от някого. А Преставам да се грижа за някого
или за нещо, да се интересувам от някого или нещо. • Майката на боледуващия музикант обаче научила и забранила на Лили Иванова да го
търси по телефона. И певицата вдигнала ръце. (Мин. год., бр.5О, 2016,
с. 12). Колежките на Гавазова вече вдигнали ръце от нея и почти
никой не общува с нея. (Ретро, бр.4, 2017, с.17).
1978. вземам се в ръце. А Успявам да се преборя с някакви тежки
обстоятелства, с тежко състояние, да нормализирам живота си; овладявам се, мобилизирам се. • Реших да се върна в СДС, защото демокра-
връзвам ръцете на някого
476-
тичната общност трябва да се вземе в ръце и да не допусне гласове,
принадлежащи на тази общност, да отидат при комунистите. (Труд,
бр.138, 2004, с.4). Спектакълът продължи ту в стихове, ту в проза.
Вървеше така както той си искаше, а не така както ние искахме.
Ние се гърчехме, искахме да се махнем, но в края на краищата се
взехме в ръце и се заставихме да изпием горчивата чаша до дъно.
(Ел. Рязанов, Незавършена равносметка, с.208).
♦ вземам юздите в ръцете си - вж. при ЮЗДА.
1979. връзвам ръцете на някого. А Отнемам или ограничавам възможностите на някого да действа свободно. • Съюзът обаче не може
да го стори, защото собствените му правила връзват ръцете на
демократите в Европа. (Труд, 28.12.2016, е. 14). Да оставим, че стечението на политическите обстоятелства го запрати направо в небрано лозе. Действащ президент с вързани ръце (няма право да раз-.
пуска парламента в последните три месеца от мандата си), правителство с безсмислена (и безумна) оставка. (Ретро, бр.5О, 2016, с.9).
1980. гледам в ръцете някого. Л. Очаквам да получа нещо или да
ми донесат нещо. • Щом прекрачеше прага, децата се втурваха към
баща си и гледаха в ръцете му, бяха свикнали да получават разни
дребни лакомства. (Р.р.).
V В Библията изразът е използван със същото значение (напр- И. Сир. 33:22
,Защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на
синовете си“).
1981. горна ръка хора (човек). А Които са заможни, знатни, влиятелни. • Черквата пусна и първенците на селото, т.е. горната ръка
хора, захванаха да капят един по един в училището. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.248).
♦ да се кръстиш с двете ръце - вж. при КРЪСТЯ СЕ.
1982. долу ръцете от нещо или от някого. Книж. А Възглас, с
който се иска оттегляне, отказ от посегателство върху някого или върху
нещо. • Долу ръцете от БНБ, предупреждава премиерът десните.
(Телеграф, 11.06.2009, с.4).
1983. държа в ръцете, (ръката) си някого или нещо. А В моя
власт е някой или нещо, в пълна зависимост от мене е, напълно ми е подчинен. • Наставникът искал да играе ролята на главен мениджър и
да държи в ръцете си цялата спортно-техническа власт. (Галерия,
бр.1,2017, с.62).
1984. дясна ръка. А Пръв доверен помощник на някого. • Вместо
това Николай Ненчев заповядал на дясната си ръка Цанов да склю-
_ 477__ изплъзвам се от ръцете на някого
чи договор с друго дружество (Уикенд, бр.51, 2016, с.40). Дясна ръка
на Илиян Попов в Благоевград по време на седесарската приватизация е Алъоша Сиджимов. (Телеграф, 19.11.2016, с.35).
V В библейските текстове има изрази, които могат да се разглеждат в някаква
степен като праформи, мотивирали генетично съвременния фразеологизъм (напр. Пс.
120:5 „Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка“).
Ф едно на ръка - вж. при ЕДИН.
1985. желязна ръка. Книж. А Силна власт; властен човек. • Неговите призиви за силна държава и за желязна ръка намериха отклик
сред хората. (168 часа, 07-13.12.2001, с.15). Хората го чакаха през 1994 г.,
но той се уплаши да удари с желязна ръка. Изглежда, това го мога
само аз. (24 часа, 23.04.2001, с.16). Най-важният от митовете е този за
желязната ръка. Без да му мигне окото отряза от предизборните
листи Емел Етем и Рамадан Атлай. (168 часа, бр.25, 2001, с.15).
1986. извивам ръцете на някого. Публ.
Изнудвам някого, принуждавам го да направи нещо, като използвам силата си, властта си. • И
докато в България държавата се опитва да извива ръцете на малкия частник, чужденците са готови да платярг за идеята му. (Труд,
бр.27, 2002, с.19). За първи път тази власт извива ръцете на голяма
компания, за да цензурира частна медия. (24 часа, 23.04.2001, с.12).
1987. измивам (умивам) си ръцете. Книж. А Снемам от себе си
отговорността или вината за нещо. • МВР си измива ръцете като регистрира случката, а понякога и това не прави, за да си етъкми статистиката в своя полза. (Уикенд, бр.23, 2014, с.36). Май това е опит
за измиване на ръцете, за прикриване на следите на партийните
строителства. (Ретро, бр.4, 2017, с.10).
V Началото си изразът има в евангелския текст за символическия жест, с който
римският наместник Понтий Пилат сваля от себе си отговорността за осъждането на
Иисус Христос. Произходът на символичния жест е свързан с религиозните обреди на
старите евреи в друг един обичай, от който тръгва друг един фразеологизъм „умивам
ръцете си в невинност“. Така осмислен, изразът придобива широка популярност в
езиците на християнските народи, в това число и в книжовния ни език, със значение
'снемам отговорността за нещо от себе си’ (Мт. 27:24 „Пилат, като видя, че
нищо не помага, а се усилва суетнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече:
невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.“).
1988. изплъзвам се от ръцете на някого. А 1. Избягвам, отървавам се от някакво принудително задържане; не се оставям да бъда задържан. • Осъденият се изплъзна от ръцете на полицията по пътя към
затвора. (Р.р.). А 2. Успявам да отхвърля от себе си нечие влияние или
власт. • Като отиде да учи в града, синът им се изплъзна от техните
имам лека ръка
478
ръце и сега правеше каквото си иска, (Р.р.). А 3. Изгубвам собственическите права върху нещо. • Имотът му полека лека се изплъзна от
неговите ръце, принуден беше да вземе заеми и да залага ниви. (Р.р.).
Ф имам (държа) коз <в ръцете си> - вж. при КОЗ.
1989. имам лека ръка. ! лека ми е ръката. А Имам късмет, върви ми, спори ми във всичко. • Вървеше ми в живота, имах лека ръка, с
каквото и да се захванех, справях се лесно. (Р.р.).
1990. имам (оставам) <само> (с) две голи ръце. А Беден съм, нямам нищо. • Животът през последното десетилетия рязко се промени,
по-голямата част от българите останаха само с двете си голи ръце,
затова и престъпността изпълзя на улицата нагла и свирепа. (Р.р.).
1991. лявата ръка <да> не знае какво прави дясната. Книж. А
1. В пълна тайна. • Те много добре знаят, че ако искат да нямат проблеми в тънката работа, с която са се захванали, трябва да действат на
принципа - лявата ръка да не знае какво прави дясната. (Р.р.). А 2.
Пълен разнобой и несъгласуваност; няма никаква координираност. • Там
Станишев заяви, че в правителството липсва координация и лявата
ръка не знае какво прави дясната. (168 часа, 25-31.01.2001, с.12).
V В Евангелие на Матей (6:3) „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти
ръка не знае, какво прави дясната“ стб. дд не уюетъ шюицд
дес’ницд тво'Ь.
т в ф 'ё v k t o
творите
1992. лява ръка, десен джоб. Жарг. А Крада, присвоявам. • Докато в държавата ни действа практиката лява ръка, десен джоб,
скоро няма да се оправим. (Р.р.).
1993. мърся (цапам) си ръцете. А Извършвам или се замесвам в
неморално или престъпно деяние. • Не искам да си мърся ръцете с
отрепки като него. (Р.р.).
1994. на бърза ръка. А Набързо, за кратко време; импровизирано.
• Е, речта била пълна с лапсуси и гафове, и „ оправи“ на бърза ръка
реформите. Че успя да скастри депутатите - оставало им сал една
седмица рахат в Народното събрание! (Мин. год., бр.4, 2017, с.1).
1995. навирам се в ръцете на някого. А Сам се поставям в зависимост от някого, като му давам възможност да се възползва от мене или
се оставям някой да ме срещне, улови и под. • Тя сама се навря в ръцете му, а сега си скубе косите. (Р.р.).
1996. на една ръка разстояние. А Съвсем близко, на малко разстояние. • Отвъртяха купон на тавана на Мони, после се преместиха
в дискотеката до Борисовата градина и финишираха в „Петното“
-479-
от първа ръка
- денонощно кафене на една ръка разстояние от паметника на Патриарх Евтимий. (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.5).
Ф не си поплювам <на ръцете, на ръката> вж. при ПОПЛЮВАМ СИ.
1997. нося на ръце някого. А Грижа се за някого, създавам му найдобри условия на живот. • ... българският народ трябвало да ги носи на
ръцете си, хазната трябвало да бъде на тяхното патриотическо разположение, те свършили всичко, мало и голямо трябвало да падне напреде им на колене. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.260). Преди три години найдобрата ни спринтьорка се омъжи за италианския си колега Симоне Ко~
лио, който я носи на ръце и я гледа като кралица. (Ретро, бр.9, 2017, с.20).
V Изразът е с употреба още в библейските текстове със същото значение (напр.
Пс. 90:11-12 — „11. защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във
всичките си пътища: 12. ще те понесат на ръце, да не спънеш о камък с ногата си“).
1998. няма да ми окапят (да ми се откъснат) ръцете. А Не се
изисква голямо усилие, не е голям труд да се извърши нещо. • Какво
толкова страшно има да се опере сама, няма да ù окапят ръцете,
вече е голяма. (Р-Р)1999. оставам без ръце. А 1. Преуморявам се от работа. • Цял
ден копахме, останахме без ръце. (Р.р.)2. Отнемат ми се възможностите да осъществя нещо. • Развали ли ми се компютърът, оставам
без ръце, нищо не мога да напиша. (168 часа, 25-31.01.2001, с.12).
2000. оставям си ръцете в нещо. Пренебр. А Грубо, некачествено, неумело извършвам някаква работа. • Погледни колко неравна и крива
е стената, майсторът си е оставил ръцете. (Р.р.).
2001. <от> <през> втора {трета} ръка. А 1. За вещ - след като
е употребявана от други хора. • Черният джип на Ранков е втора ръка,
но е отлично запазен и държи висока цена. (Уикенд, бр.51, 2016, с.15).
А в замяна обилно внасяме автомобили втора и трета ръка. (Мин.
год., бр.1,2017, с.16). А 2. За узнаване на нещо - не от първоизточника, а
от странична информация. • Това не са описания от втора ръка на
някакви си лъжи-мажи разговори със сатрапа, а дълбоко аргументиран бунт срещу него. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.194).
2002. от първа ръка, а За достоверност на съобщавано нещо: знам
го от първоизточника. • Искаш ли да получиш информация от първа
ръка за това какво представляват и къде, са разположени споменатите от теб рай и ад? (Мин. год., бр.1, 2017, с.48). И те им пращат
каквато стока искат от фабриката - от извора, от първа ръка.
(Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.38).
пада ми в ръцете
-480-
2003. пада ми в ръцете.
1. Получавам възможност да се разпореждам със съдбата на някого. • Отдавна изпитваше неприязън към
този човек, но сега трябваше да бъде много внимателен с него, защото беше му паднал в ръцете и можеше зле да си изпати. (Р.р.). А
2. Залавям някого, когото издирвам или преследвам, за да си получи заслуженото наказание. • Най после престъпникът падна в ръцете на
правосъдието и справедливостта възтържествува. (Р.р.). А 3. Попадам на нещо или случайно се снабдявам с нещо. • Наскоро ми падна в
ръцете книга отпреди 200 години. (Р.р.)
2004. плесваме с ръце и (та) се прегръщаме. Ирон. А За посочване, че е наивно да се вярва, че изведнъж забравяме всичко лошо,
което ни разделя, и се обикваме. • Не сме наивни да очакваме, че нарочените за противници ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. (Труд,
06.12.2001, с.1). След като си продадем и земята, единственото нещо, което ще ни остава да направим като народ, това е: да плеснем
с ръце и се прегърнем всички - 6-7 милиона слуги и аргати. (Труд,
бр.74, 2002, с.15).
V Може да се предполага, че във фразеологизма иронично се отиграва стих от
Ботевата балада „Хаджи Димитър“.
♦ плюя си на ръцете - вж. при ПЛЮЯ.
2005. подавам (протягам) ръка на някого.
1. Помагам на
някого или му предлагам помощта си. • По време на култа към личността ръка ù подава и проф. Никола Мавродинов. (Галерия, бр.1,
2017, с.59). Кой ви подаде ръка за телевизията. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.25). А 2. Сдобрявам се, помирявам се с някого. • Аз не съм човек,
който да се конфронтира, но тя така и не подаде ръка - с нищо,
нито стотинка. (Уикенд, бр.23, 2014, с.22). БСП няма да протегне в
никакъв случай ръка на ГЕРБ за коалиция някой ден. (Галерия, бр.6,
2017, с.18).
има същата осмисленост (напр. Иез. 17:18 „Той презря
клетвата си, за да наруши съюза, и ето, подаде ръката си и извърши всичко това;
той не ще оцелее“).
♦ по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата вж. при ВРАБЧЕ.
2006. потривам ръце. А Изразявам задоволство, понеже съм успял да постигна, да спечеля нещо. • А Владимир Путин отстрани доволно потрива ръце. (Труд, 28.12.2016, с.\А).' Повечето от тях сигурно
потриват доволно ръце и изчисляват колко пари могат да смъкнат
при т.нар. политически преговори. (Ретро, бр.8, 2017, с.10).
481 —
с лека ръка
2007. работна ръка. Книж. А Работещи хора; производители на
блага. • Откак съществува човечеството, всяко племе се възпроизвежда в зависимост от нуждата от работни ръце. (Труд, бр.34, 2002,
с.9). Мобилността на работната ръка, собствеността на земята и
проблемите на околната среда. (Стандарт, 18.06.2001, с.20).
2008. развързвам ръцете на някого.
Давам пълна свобода на
някого да действа съобразно разбиранията си. • Това развързало ръцете на любовчията да заживее официално с любовницата си Ралица
Паскалева. (Уикенд, бр. 12, 2017, с.6). И този последен ред на заповедта развърза ръцете на българската полиция. (М. Топалов, Буров, с.213).
2009. ръка за ръка. А Неразделно, задружно. • Явно затова тя
реши да си спести фарса, с който „луксът" да бъдеш първа дама
(особено на България) върви ръка за ръка. (Ретро, бр.8, 2017, с.2). Рядко богатство и щастие вървят ръка за ръка. (Р:р.).
2010. с голи ръце. А 1. Без оръжие. • Не можех да повярвам как
е възможно да се борят българите с турското царство, когато това
последното има топове и пр., а ние сме е голи ръце. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.102). А 2. Без нужните технически средства за извършване на
някаква работа. • Изпращат ни с голи ръце да гасим пожари. Какво
реално можем да свършим, нищо. (Р.р.). А 3. Без нищо, без да се носи
нещо. • На гости е голи ръце не се ходи. (Р.р).
2011. с две леви ръце. ! имам две леви ръце. А Съвсем непохватен, несръчен. • Няма елементарни технически умения, с две леви ръце е, дори бушон да изгори, вика електротехник. (Р.р.).
2012. силна ръка. Публ. А Деспотична, властна личност. • Изборите показаха, че комбинацията между силна ръка и клептокрация
е губеща. (Стандарт, 18.06.2001, с.9).
2013. слагам ръка на нещо. А Вземам, отнемам нещо от някого. •
Кушлев слага ръка на хотелите на приятел на Масларова. (Труд,
бр.118, 2010,’ с.13). Ченгетата са на мнение, че Александър Иванов е
бил удушен от близки, които искали да сложат ръка на наследството му, което е доста солидно. (Уикенд, бр.5О, 2016, с.4).
♦ слагам на тезгяха - вж. при ТЕЗГЯХ.
Ф слагам таван на нещо - вж. при ТАВАН.
2014. с лека ръка. А Лекомислено, необмислено, без да се мисли
за последиците. • Болеше ме, че всичко се руши с лека ръка, а което не
се разруши, се присвоява. (Уикенд, бр.9, 2017, с.41). Комисиите с лека
ръка отхвърляха предложените песни и те не звучаха в националния ефир. (Мин. год., бр.10, 2017, с.11).
с празни ръце
-482
2015. с празни ръце.
Без да съм постигнал нещо, без да съм
успял в нещо. • Криминалистите се върнаха от Ватен с празни ръце,
а ние разбрахме много късно какво трябва да се търси. (Телеграф,
12.12.2016, с.Х). Анджелина си тръгна за пореден път с празни ръце.
(Уикенд, бр.51, 2016, с.72).
2016. средна ръка (човек, хора). X Който не е нито богат, нито
беден. • Най-богатите от тях, повечето котленци, имат 1000-2500
овце, други по 500-800, трети, наречени средна ръка, от 200-300, а
най-сиромасцте от 25-100. (Зах. Стоянов, Съчинения, т.1, с.41.). Родителите му са артистите от средна ръка Леонид Кацев и Нина Борисовска. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.584).
2017. сърби ме дясната ръка. X Ще давам пари. • Има поверие,
сърби ли те дясна ръка, значи, че ще даваш пари. (Р.р.).
народно поверие.
201S. сърби ме лявата ръка. X Ще получавам пари. • Според
друго поверие, сърби ли те лява ръка, че ще получаваш пари. (Р.р.).
народно поверие.
2019. със скръстени ръце. X 1. Без работа. • Те работят, та
врява се вдига. Не че аз стоя със скръстени ръце - тъкмо си застройвам спаначената супичка и думба-лумба по вратата. (Мин. год.,
бр.2, 2010, с.5). По цял ден стои със скръстени ръце, дори го мързи да
си сготви. (Р.р.). X 2. Бездейно, безучастно. • Но Бойко и Росен не
стояха със скръстени ръце - спешно бяха събрали бизнеселита и
открито го заплашиха, че ако ГЕРБ не спечели изборите, хубаво не
ги очаква. (Мин. год., бр.8, 2017, с.15).
V В библейските текстове е използван първообраз, осмислен по същия начин
(напр. Пр. 6:10
ще поспиш, малко ще подремнеш, малко със скръстени ръце
ще полежиш: 11. и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като
разбойник“).
2020. трия (потривам) ръце. X Изпитвам задоволство, радост от
постигнато нещо. • „Турция е уплашена!“ - шепнеха тук-там много разпалени патриоти и си триеха ръцете от радост, че може би да е наближил най-после часът на нашето робство. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.203).
♦ хващам се <с ръце> за главата - вж. при ГЛАВА.
2021. чисти ръце. Книж. X Безкомпромисна борба срещу корупцията и престъпността. • Дано се намерят луди глави да изпълнят тази цел „Чистиръце“, т.е. обществото ни да започне... (Сега, бр.4849,
2013, с.5). Операция „Чисти ръце“, искам да го отбележа много правилно, това не е лов на вещици, това е наистина всичко да се обърне
483
пипам с <кадифени> ръкавици
с хастара навън и да се каже какво е било. (Мария Капон, Стандарт,
бр.5955,2009, с.12).
2022. чупя ръце {пръсти).
Вайкам се за нещо, в отчаяние сьм, не
зная какво да правя. • Когато я съветваха да внимава с него, не ги чуваше, а сега чупеше ръце и се тръшкаше. (Рр). Последва мълчание. Попът си чупеше пръстите и гледаше надолу. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.249).
832. РЪКАВ
2023. запретвам ръкави. А Залавям се усърдно с нещо. • Тия ниви защо не ги върнеш на селяните, та да запретнат ръкави? Я виж
как са буренясали. Да се хванат да работят, както едно време.
(Уикенд, бр.51, 2016, с.65). Само месеци след летящия си старт „Медиа-пул“ запретва ръкави и започва да създава „ собствени новини“. (Телеграф, 12.05.2017, с.7).
2024. като из ръкав, à 1. За валене - силно, поройно вали. • В
това време именно, когато да излязваме навън, загърмя, затрещя,
небето се покри с тъмни облаци, притъмня като в рог и дъждът,
размесен със ситна-дребна лапавица, рукна да вали като из ръкав.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с. 165-166). А 2. За благополучие - щедро. • Животът го обсипваше с благодат като из ръкав. (Р. р.).
2025. ни в клин, ни в ръкав. А Неуместно, не на място, без каквато и да е връзка с това, което се говори или прави. • Премиерът, който
и две думи не обелва на чужд език, но на родния си ръси бисери,
също не изневери на себе си. Вместо да замълчи, той припомни безумната си идея, която дори покровителката му Меркел отряза в
зародиш. Ни в клин, ни в ръкав се похвали, че първи предложил ЕС
да е член на НАТО, но тогава не искали да го чуят. (Мин. год., бр.43,
2017, с.13). В началото на април редовият полицай Красимир М., известен като плейбой сред колегите си, ни в клин, ни в ръкав се се
оплакал в пространна четиристранична докладна до шефа на Пето
и до СДВР, че колежката му - 40-годишната старши дознавателка
И.В. постоянно искала секс от него. (Уикенд,, бр.19, 2017, с.16).
833. РЪКАВИЦА
♦ дядовата ръкавичка - вж. при ДЯДО.
2026. пипам е <мекщ кадифени> ръкавици. Книж. А Действам
внимателно, тактично, с нужното уважение и такт. • Хората са много
чувствителни при пенсиониране, трябва да се пипа с меки ръкавици,
за да не се създава излишно напрежение и смут. (Р.р.).
хвърлям ръкавица
— 484 —
2027. хвърлям ръкавица</ия> на някого. Книж. À Отправям предизвикателство към някого. • Няколко буйни младежи от тоя град,
които така също били обладани от патриотическата искра, посъбрали се няколко вечера на определена, места, решавали и планирали
и дошли най-после до такова заключение, че са в състояние да хвърлят ръкавицата на цариградското слънце. (Зах. Стоянов, Съч., т.П,
с.134). Хвърли му ръкавицата, като публично заяви, че е готов да му
оспори титлата. (Р.р).
834. РЪСТ
♦ меря сили (ръст) - вж. при МЕРЯ.
2028. надскачам ръста (боя) си. А Правя нещо, което значително
надвишава възможностите ми; изхвърлям се, изсилвам се, не се съобразявам с възможностите си. • За разлика от нея, човек не може да надскочи ръста си. Само сянката му е по-висока от самия него. ... Народната мъдрост е синтезирала принципа „Не си надскачай боя“.
(Труд, 17.01.2002, с.9).
а РЪСЯ:
ръся бисери - вж. при БИСЕР.
а РЯДЪК:
имам редки пръсти / редки ми са пръстите - вж. при ПРЪСТ2.
странна птица ! рядка птица вж. при ПТИЦА / ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
835. РЯПА
2029. ряпа да яде пред някого. Л. За изразяване на възхищение от
лицето, с което се прави сравнение: с несравнимо по-малки възможности
от някого, с когото е сравнението. • Иван ряпа да яде пред Васил, изобщо не може да се мери с него. (Р.р.).
2030. сея на корена <му> ряпа. А Издирвам изтънко нещо, излишно се задълбочавам в ненужни подробности. • Важното е, че знаеш
какво е казал, а кога, пред кого и т.н. какво те интересува, на корена
ряпа ли ще му сееш, че си заразпитвал. (Р.р.).
- 485 -
добрият самарянин
с
П САЙДЕР:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера,
тръбата, черупката и др.) — вж. при ДРЕМЯ.
п САКАТ:
куцо (кьораво) и сакато - вж. при КУЦ.
п САКСИЯ:
не съм расъл в саксия - вж. при РАСТА / РАСНА.
836. САЛАТА
2031. направя на салата някого. А Скарвам се много остро, безмилостно на някого, нахоквам го. • За това, че съм похарчил толкова
пари за тази покупка, жената ме направи на салата. (Р.р.).
□ САМ!:
<и> две крачки не мога да направя сам - вж. при КРАЧКА,
самата невинност - вж. при НЕВИННОСТ.
сам сред глутница от вълци - вж. при ГЛУТНИЦА.
п САМ2:
чичо Сам - вж. при ЧИЧО.
837. САМАРЯНИН
2032. добрият самарянин. Книж. А 1. Милосърден, милостив,
състрадателен човек. • Добре е, че напоследък се намират все повече
добри самаряни, които даряват пари за лечението на тежко болни.
(Р.р.). Ирон. А 2. Наивен добряк, оставящ се да бъде мамен от лицемерно каещи се хитреци. • Много, много не му вярвай, той се прави на
добрия самарянин, но предварително си е направил сметката как да
те преметне. (Р.р.).
V За смислова основа на израза служи притчата за милосърдието, включена в
Евангелие на Лука (Лк. 10:30-37). Когато един законник се обръща към Иисус с въпроса, какво да направи, за да заслужи вечен живот, Иисус си послужва с притча, в която
се разказва за нападнат от разбойници пътник. Пребит, ранен и ограбен, той бива
безучастно подминат от свещеник и левит, но случайно миналият самарянин се трогва,
превързва му раните, откарва го в странноприемницата и заплаща на съдържателя ида се погрижи за него,.след което продължава пътя си.
сапунена онера
486
п САМО:
гледам <само> <в> собствения си двор - вж. при ДВОР,
имам (оставам) <само> (с) две голи ръце - вж. при РЪКА.
<само> кожа и кости (кокали) - вж. при КОЖА,
танцувам само едно лято - вж. при ЛЯТО.
п САМОСЪХРАНЕНИЕ:
инстинкт за самосъхранение - вж. при ИНСТИНКТ.
п САПУН:
бръсна без сапун някого - вж. при БРЪСНА.
838. САПУНЕН
2033. сапунена опера. Книж. А. Наивна левовата история, предназначена за развлечение на простолюдието. • За капак се накиснаха в
сапунената опера „Сътрудник на бившата държавна сигурност“.
(168 часа, бр.21. 2002, с.35). Сапунената опера „България участник в
„Интертото“ е към финала - „Марек“ явно ще е родният представител. (Труд, бр.154, 2004, с.37).
V „Сапунени“ започнали да наричат в САЩ в края на 30-те години на XX в.
радио- и телевизионни сериали, които обикновено се финансирали от реклами на
всякакъв род миещи и чистещи средства, в това число и сапун. Днес такива изпълнения - в областта на изкуството или в обществената практика - се оценяват като
„сапунки“. [ЕС].
2034. сапунен мехур. А Краткотрайна илюзия. • Много от обещанията на политиците се оказаха просто сапунени мехури. (Р.р.).
839. САРМА
2035. свивам сармите на някого-. А Остро се карам на някого да
се вразуми, вземам мерки да прекрати своеволията си. • Моуринъо сви
сармите на Марсиал. (Телеграф, 26.08.2016, с.35/ Но нашите събратя в Космоса им свиха сармите. Само с няколко войни ги тушираха
и сега са им дали ултиматум да напуснат Земята. (Мин. год., бр.35,
2017, с.2О).
840. СБЛЪСЪК
2036. челен сблъсък. Публ. А Пряк конфликт, лично противопоставяне. • Обвинението, разпространено от възможно най-близка до
правителството медия, вещае челен сблъсък Филчев - Костов. (Труд,
07.13. 2001, с.З).
487-
на свети Мук
841. СБОР
2037. свиря сбор. Книж. К Призовавам съмишлениците да се съберат на определено място или да вземат участие в някаква изява. • Няма кой да спре Валяка, който тази събота и неделя свири сбор на
своите в Пиринска Македония. (168 часа, бр.50, 2001, с.15).
сигнали при военните.
а СВАЛЯМ:
вдигам {махам, свалям) воала от някого или нещо —
вж. при ВОАЛ.
вземам главата нащякого / свалям главата на някого вж. при ГЛАВА.
вземам {свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого —
вж. при РИЗА.
свалям гарда - вж. при ГАРДА.
свалям градуса <на напрежението> - вж. при ГРАДУС,
свалям <и> дрехите {дрехата) от гърба на някого вж. при ГРЪБ.
свалям картите - вж. при КАРТА.
свалям от облаците някого - вж. при ОБЛАК.
свалям {снемам) звезди</ис> <от небето> - вж. при ЗВЕЗДА,
свалям шапка - вж. при ШАПКА.
смъквам {снемам, сдвалям) маската - вж. при МАСКА.
п СВЕЖ:
свеж като кукуряк - вж. при КУКУРЯК.
свежи пари - вж. при ПАРА.
п СВЕЖДАМ:
свеждам глава - вж. при ГЛАВА.
п СВЕТВА:
светва ми лицето - вж. при ЛИЦЕ.
светва ми под шапката - вж. при ШАПКА.
светва ми пред очите - вж. при ОКО.
<червената> лампичка светва - вж. при ЛАМПИЧКА.
842. СВЕТИ
2038. на свети Мук. Жарг. Ирон. А За подчертаване, че нещо
няма да се осъществи: никога. • Като му знам умствения багаж, ще
вземе диплома на свети Мук. (Р.р.).
отивам при Свети Петър
- 488 -
2039. отивам при Свети Петър. Книж. А Умирам. • Ходим къде
ходим, правим, каквото правим, накрая всички отиваме при Свети
Петър. (Р.р.).
християнските представи Свети Петър държи ключовете на задгробния свят.
2040. Света Богородица (Богородичка). Ирон. А Привидно смирен и кротък човек. • Такава, каквато я гледаш Света Богородица, да
не ти е в къщата, ще те вкара в лудницата. (Р.р.).
По смирения образ на Света Богородица, представян в иконите.
2041. света вода ненапита. Ирон. А За иронизиране на човек, който се представя за невинен или хората погрешно го смятат за безгрешен,
невинен. • Е, сещам се за една-две любовни истории с колеги! Не искам да се правя на света вода ненапита. (Уикенд, бр. 15, 2017, с.22).
Не съм света вода ненапита и дразня, защото съм различен и не
могат да ме командорят. (Уикенд, бр.23, 2014, с.27).
църковния обичай да се осветява вода, която се смята за непорочна, чиста
и че е заредена с божествена енергия.
2042. светая светих. Книж. X Най-съкровеното, най-скъпото нещо, до което човек не допуска другите. • Светая светих за „ демократичнитементори и цензори са така наречените „правила“ в международните отношения, чрез които анатемосват „агресията“ на
Путин в Крим и Украйна. (Мин. год., бр.4, 2017, с.9). Той постави въпроса за чуждите авоари на Банката и трезора като абсолютна необходимост за по-нататъшната му дейност. Скарлатов рязко отказа. Неделев настоя да види именно тази светая светих на Банката. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.18).
у От названието на Йерусалимския храм, където се пазели светите дарове, до
които имал достъп единствено първосвещеникът, и то веднъж в годината.
П СВЕТКАВИЦА:
като мълния (светкавица) - вж. при МЪЛНИЯ.
843. СВЕТЛИНА
2043. виждам <появява се> светлина в <дъното на, в края на>
тунела. Публ. А Появява се слаба надежда за подобряване на положението, излизане от някаква критична ситуация. • Така че преди да се
уговарят конкретни дати за срещи на най-високо равнище, трябва
да се види светлина в тунела. (168 часа, бр.5О, 2001, с.8). За мен правителството на Иван Костов беше най-успешното. За пръв път се
_ 489__
светя маслото на някого
видя светлина в тунела, но започна историята с корупцията. (24
часа, 10.12.2001, c.l).
2044. давам зелена светлина на нещо. Публ. А Давам път на не»
що; създавам условия, разрешавам нещо да бъде извършено или да се развива. • Джордж Буш е дал зелена светлина на израелския премиер
Ариел Шарон в неделя да удари по палестинците. (Стандарт, 07.12.2001,
с.2О). След известно колебание Легия приема тези аргументи и му дава зелена светлина да запознае новия вътрешен министър Драган
Йоцич с хода на преговорите. (168 часа, бр.20, 2004, с.32).
2045. под светлината на прожектора. Публ. А В центъра на общественото внимание. • Дългото стоене под светлината на прожекторите в един интензивен период на изграждането на СДС докара
на много наши лидери повече неприятности в личен план. (168 часа,
бр.5, 2002, с.12). „Кметът си инсценира покушения, за да стои под
светлината на прожектора, който ще угасне веднъж и завинаги“,
закани се зеленият общинар. (Труд, бр.5О, 2000).
а СВЕТЛИНЕН:
на светлинни години - вж. при ГОДИНА.
844. СВЕТЛО
2046. <излизам, изваждам> на светло. Публ.
Правя нещо публично достояние, давам му гласност, публичност, разгласявам го. • „Пенсионирането“ на дългогодишния шеф на националната полиция ген.
Василев ще извади „на светло“ голяма част от прикриваното през
последните месеци напрежение по върховете на МВР и на държавата. (Сега, 15.12.2003, с.11). По този начин поне част от „сивата икономика“ ще излезе на светло. (Стандарт, 18.06.2001, с.15).
845. СВЕТОВНО
2047. като за световно. Жарг. А Като за край на света. • Скандал
и трошене като за световно в „Биг Брадър“. (Труд, 29.05.2010, с.17).
п СВЕТСКИ:
светски лъв - вж. при ЛЪВ.
846. СВЕТЯ
2048. светя маслото на някого. Л. Убия, премахна някого. • Аз му
светих маслото, войводо! И ако не вярваш, ето му ножа. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.360). Да, такива са - каза замислено Карасулиев. -
свещена простота
- 490 -
Хем ще вземат парите и тютюните, хем ще ми светят маслото.
Дай ми някакъв акъл! (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.220).
V От християнския обичай да се пали кандило с масло при смърт и при други
религиозни празници.
847. СВЕЩЕН
2049. свещена простота. Книж. X Възклицание при извършване
на нещо наивно или вследствие на невежество. • Правила му магия за
любов. О, свещена простота! Ако ставаше така, всичко щеше да
бъде много лесно. (Р.р.).
V От лат. О, sancta simplicitas! Възклицанието се приписва на чешкия водач на
национално-освободителното движение Ян Хус, осъден от църковния събор като еретик да бъде изгорен на клада (1415 г.). Виждайки как някаква старица, водена от
религиозна ревност, хвърля в огъня съчка, той изрича думите „О, свещена простота!“ Историците обаче не откриват потвърждения за тази легенда. Всъщност изразът
е много по-древен. Той за пръв път е бил произнесен от един богослов на Първия
Никейски събор в 325 г.[ЕС].
♦ свещена крава - вж. при КРАВА / КРАВИЧКА.
п СВИВАМ:
свивам перките на някого - вж. при ПЕРКА.
свивам платната - вж. при ПЛАТНО.
свивам сармите на някого - вж. при САРМА.
свивам / свия знамената (знамето) - вж. при ЗНАМЕ.
свивам уши - вж. при УХО.
със свито сърце - вж. при СЪРЦЕ.
а СВИНЯ:
хвърлям бисер пред свинете - вж. при БИСЕР.
п СВИРКА:
вървя (играя, ходя) по гайдата (свирката) на някого вж. при ГАЙДА.
п СВИРЯ:
свири ми цигулката - вж. при ЦИГУЛКА.
<свиря> втора цигулка - вж. при ЦИГУЛКА.
свиря на тая <на тънката> струна - вж. при СТРУНА,
свиря първа цигулка - вж. при ЦИГУЛКА.
свиря сбор - вж. при СБОР.
-491 -
вадя на бял свят
848. СВОБОДЕН
2050. свободен електрон. Жарг. А Освободен от договорни задължения, разполагащ с личната и творческата си свобода. • Джордано
пак е свободен електрон. Фелустният хахо имаше договор с чалга
компанията „Хит Микс Мюзик“, но го разтрогна разочарован.
(Уикенд, бр.4, 2017, с.74).
п СВОЙ:
всичко си има своето време - вж. при ВРЕМЕ.
в свои води (съм, чувствам се, плувам) - вж. при ВОДА,
всяка коза за (на) свой крак - вж. при КОЗА.
гледам от своята {собствената си) камбанария вж. при КАМБАНАРИЯ.
давам {внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА,
извади първо гредата от своето око - вж. при ГРЕДА,
на своя глава - вж. при ГЛАВА.
пея си своята / пея си една и съща песен / пея си старата песен вж. при ПЕСЕН.
849. СВРАКА
2051. говоря на свраките. А Говоря напразно, никой не ме слуша. •
Изправил съм се да говоря на свраките. (Бл. Димитрова. Отклонение).
2052. хитрата сврака с двата крака {в капана). А За човек, който
в стремежа си да изиграе другите сам пострадва. • Само да не забравят,
че един ден и хитрата сврака си намира майстора. (Всеки ден, бр.112,
2012, с.18). Беше свикнал да взема тлъсти комисионни, но ето, че накрая хитрата лисица с двата крака в капана. (24 часа, 23.04.2001, с.9).
а СВЪРЗВАМ:
връзвам (свързвам) двата края - вж. при КРАЙ.
а СВЪРШВАМ:
свършвам със себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
850. СВЯТ
2053. вадя {изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят.
А 1. Разкривам нещо, правя така, че да се узнае от всички; разгласявам.
• Непрекъснато се навърташе около приятелите ми и неуморно вадеше на бял свят всичко, което узнаеше от тях за миналото ми.
(Р.р.). А 2. Публикувам, обнародвам нещо. • През последните няколко
виждам свят
- 492 -
години на бял свят бяха извадени много непубликувани досега творби на някои български писатели. (Р.р.). А „заговорът“ излиза на бял
свят при разсекретяването на документи от „Сикрет сър виз“ през
1972 г. (Уикенд, бр.51, 2016, с.67).
2054. виждам свят. А Опознавам нови места, страни и хора. • Не
съжалявам, че не натрупах богатство, поне видях свят и си поживях. (Р.р.).
2055. до края на света. А До последно; завинаги, вечно. • А ние
стояхме зад гърба на царя и ще стоим с него до края на света. (Труд,
бр.27, 2002, с.9). След което главнокомандващият ще научава последен от медиите какви ги вършат оттам до края на света? (168 часа,
бр.62002, с.2).
2056. завива ми се свят. А Изпитвам изключително силно чувство,
обикн. от нещо извънредно приятно, хубаво, което ме е смаяло. • Пред
едно платно му се зави свят. Каракачанска сватба. Не повярва на
очите си. (Словото, бр.5, 2009, с.5).
♦ за нищо на света - вж. при НИЩО.
2057. за пред света. ! за пред хората. А Обикн. в отрицат. знач.
Какъвто трябва, какъвто подобава; приличен, хубав. • А как е ушито, не
е за говорене, нито един тегел не е пуснат като за пред хората.
(Р.р.) За пред света ли са такива приказки, как утре ще се погледнат
в очите? (Р.р.).
♦ излизам на бял свят - вж. при БЯЛ.
2058. изпращам {пращам) на оня {онзи) свят някого или нещо.
А Убивам някого; ставам причина за смъртта на някого. • Това ли му е
грехът, че при самозащита изпратил на оня свят един закоравял
убиец. (Р.р.).
2059. накрай {накрая на) света. А Много далече; безкрайно далече, затънтено място. • Имам чувството, че тази малка държава се
намира накрай света: (Р.р.). Няма спасение от мафията, накрая на
света да забегне пак ще го намерят и ще му светят маслото. (Р.р.).
2060. не зная {не мога да разбера) на кой свят съм {се намирам). А Не мога да дойда на себе си, да се опомня; не мога да се ориентирам къде съм. • Когато сутрин звънне часовникът, отначало направо не мога да разбера на кой свят се намирам. (168 часа, 26.10.01.11.2001, с.28). В първите часове след инцидента тя не знае на кой
свят е. (168 часа, бр.27, 2011, с.17).
Ф не от мира сего / не от тоя свят - вж. при МИР2.
493
вън от (извън) себе си
2061. обръщам света. Книж.
1. Правя всичко възможно, за да
постигна нещо. • Науми ли си нещо, ще обърне света, но ще го постигне. (Р.р.)- х 2. Коренно променям обществения ред. • През последните години светът се обърна, други станаха идеалите, други са
ценностите, други са разбиранията за добро и зло. (Р.р.).
2062. отида в по-добрия свят. Книж. Почт.
Умра, почина. • Проф.
Розалия Ликова отиде в по-добрия свят. (Стандарт, бр.6189, 2010, с.7).
2063. отивам на онзи (оня) свят. / отивам си от този (тоя) свят.
Книж.
Умирам. • „Той четеше непрекъснато. Така и си отиде от
тоя свят, беше заспал вечния си сън с книга, която беше паднала на
гърдите му“ - споделя ученият. (Мин. год., бр.4, 2017, с.15). Пъргавият
Стамболов беше готов да отиде не само в Търново, но и на оня свят,
стига само да може да се направи нещо. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.165).
2064. подземният свят. Публ. А Престъпниците. • Това бе нагла
демонстрация на подземния свят в момента, когато в страната тече операция на МВР срещу магистралните разбойници, ръководена
лично от главния секретар Бойко Борисов. (Труд, 11.01.2002, с.1). Той е
доказал, че е смел, умен, може да стреля с пищови, както се вижда
от прякора му, познава подземния свят по-добре, отколкото Симеон
II познава двореца „Врана“, и е откровен човек. (168 часа, IlП.01.2002, с.2).
о СГАЗВАМ:
сгазвам лука (просото) - вж. при ЛУК.
п СГЛОБЯВАМ:
сглобявам мозайката - вж. при МОЗАЙКА.
а СГРЯВАМ:
стоплям (сгрявам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ.
а СГЪСТЯВАМ:
облаците над главата ми се сгъстяват - вж. при ОБЛАК,
сгъстявам бойте (краските) - вж. при БОЯ.
п СДАВАМ:
сдавам багажа - вж. при БАГАЖ.
*
851. СЕБЕ СИ
2065. вън от (извън) себе си. А В крайно изнервено състояние.. •
Като искаш да знаеш много, защо не си отишъл при попа? - извика
турчинът вън от себе си и стана, та се премести на друга пейка.
идвам на себе си
— 494
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.69). Вуйката на Левски бил вън от себе си.
Той скачал от земята и говорел, че ще накаже лудата глава. (Зах.
Стоянов, Съч., т.П, с.28).
Ф губя власт над себе си - вж. при ВЛАСТ.
Ф дърпам <чергата> към себе си - вж. при ДЪРПАМ.
2066« идвам на себе си. А Възвръщам нормалното си душевно
състояние, душевното си спокойствие след силно вълнение, смущение, уплаха и под.; съвземам се, овладявам се, окопитвам си. • По пътя към
къщи той бе дошъл на себе си, поради което, озовал се в дома си и
ненамерил там Хеда и Едуард, първо се бе разстроил. (Телеграф, 12.12.
2016, с. X). Страшните българи трябва да бъдат така смаяни от
богатството, красотата и силата на империята, че да не дойдат на
себе си до края на света и да не помислят да превземат града на
царете. (ЛЛевчев, Убий Българина, с.105).
2067. затварям се.в себе си. А Изолирам се от света, изпадам в
психически срив. ♦ Но той си имал периоди, в които се затварял в
себе си, ставал мрачен, сълзлив. (Уикенд, бр.9, 2017, с.24).
2068. надскачам (надминава) себе си. Публ.
Правя нещо свръх
възможностите си, свръх силите си. • Не можем да надскочим себе си.
(Бл. Димитрова. Отклонение). В този случай той действително надмина себе си, направи нещо, което никой не е допускал, че е способен да
направи. (Р.р.)Вж. и „надскачам ръста (боя) си“ - при РЪСТ.
2069. намеря (намирам) себе си. Книж. А Откривам истинската
си същност и призвание; правилно определям своите интереси, наклонности
или възможности, своето собствено мислене, или чувства, без чужда намеса и влияние. • Сега не мога да си представя, че мога да направя това,
което съм правил тогава. Но човек изживява различни периоди в живота си. Най-важното е да намери себе си. (168 часа, бр.1, 2004, с.27).
2070. не приличам на себе си. А С постъпки, действия, поведение
се представям по съвсем различен начин от обичайните за моя характер
и възпитание изяви. ♦ Когато разбера, че някой, на когото съм се доверила, ме е предал, изпадам в състояние, в което не приличам на себе
си. (Р.р.). За пръв път го виждах загубил самообладание, не приличаше на себе си. (Р.р).
2071. не съм на себе си. А 1. В крайно възбудено психическо състояние съм от някакво силно изживяване - радост, скръб и др. под. • Дни
наред след смъртта на детето си тя не беше на себе си от мъка.
(Р.р.). А 2. С разстроена, ненормална психика съм. • От всичко личеше,
-495
изваждам каре седмица
че жената не е на себе си, ходеше с безумен поглед, раздърпана,
разчорлена. (Р.р.)- Това беше единственият кич в поведението на баща ми. Простете му го, защото той вече не беше на себе си. (Л.Левчев, Убий Българина, с.131). X 3. В безсъзнание съм. • Как съм катастрофирал, не помня, часове наред не бях на себе си. (Р.р.).
♦ нося звяра в себе си - вж. при ЗВЯР.
♦ оставям диря след себе си - вж. при ДИРЯ.
♦ оставям име <след себе си> - вж. при ИМЕ.
2072. свършвам със себе си. X Самоубивам се, слагам край на
живота си. • Но за мен парите не са причина да свърша със себе си.
(Труд, бр.ЗЗ, 2000).
п СЕГА:
каквото е било - то е и сега, и каквото ще бъде - то вече е било вж. при КАКЪВ / КАКВО.
п СЕГО:
не от мира сего / не от тоя свят - вж. при МИР2.
d
СЕДЕМ:
на седмото небе (съм) - вж. при НЕБЕ.
852. СЕДМИЦА
2073. изваждам каре седмици, х Изкарвам лош късмет, голяма
несполука. • Те обаче ще извадят каре седмици, ако царят не се появи в „Държавен вестник“. (24 часа, 23.04.2001, с.10).
п СЕДЯ:
седя крак въз крак - вж. при КРАК.
седя (стоя) <като> на тръни - вж. при ТРЪН.
сека (режа) клона, на който седя - вж. при КЛОН.
п СЕКА:
сека (режа) клона, на който седя - вж. при КЛОН.
сече ми главата - вж. при ГЛАВА.
сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> - вж. при НИНЕ,
сече ми ченето / играе ми ченето - вж. при ЧЕНЕ.
п СЕКВА:
спира (секва) ми дъха - вж. при ДЪХ.
спирам (врътвам, завинтвам) кранчето ! секва (спира)
кранчето - вж. при КРАНЧЕ.
цепя секундата
496 —
853. СЕКУНДА
♦ на часа / на секундата - вж. при ЧАС.
2074. цепя секундата, А Много съм точен; не обичам да закъснявам. • Глория също е много точна, цепи секундата на две. (Уикенд,
бр.51, 2016, с.15).
854. СЕЛО
2075. не го пускат в селото, <«> той пита за поповата къща.
Ирон. А За човек, на когото се отказва нещо незначително, а той иска
нещо много по-голямо; проявява пълно безочие и нахалство. • „Не го пускат в селото, той пита за поповата къща“, коментират поведението на ексшефа си служители. (Труд, бр.181, 2002, с.8).
а СЕМЕ:
като Хамовото семе - вж. при ХАМ.
855. СЕНЧЕСТ
2076. сенчест бизнес. А Незаконен бизнес. • Връзките между
сенчестия бизнес и българските политици все още са твърде силни.
(сп. Тема, бр. 46, 2010).
а СЕТЕН:
до последния (сетния) си дъх - вж. при ДЪХ.
п СЕЧЕНИЕ:
(търся) златното сечение / златната среда - вж. при ЗЛАТЕН.
d
СЕЯ:
жъна, което (където) не съм сял - вж. при ЖЪНА.
който сее вятър, жъне буря - вж. при ВЯТЪР,
сея на корена <му> ряпа - вж. при РЯПА.
856. СИАМСКИ
2077. като сиамски близнаци. Книж. Шег. А Неразделни. Духовна близост, дружба, привързаност един към друг на двама души. •
Дотолкова двете приятелки се бяха привързали една към друга, че
бяха неразделни като сиамски близнаци. (Р.р.).
V По действителния случай от XIX в. на срасналите се в областта на гърдите
близнаци от Сиам (сегашния Тайланд) Чанг (,Левият“ по тайландски) и Енг (.Десният“).
Преселили се в САЩ, те се женят за две сестри, единият от тях имал 10 деца, другият
12. Умират почти едновременно с разлика от 3 часа.[ЕС].
-497-
символ верую
п СИВ:
напрягам сивите си клетки - вж. при КЛЕТКА,
сива икономика - вж. при ИКОНОМИКА,
сив кардинал - вж. при КАРДИНАЛ.
857. СИЗИФ
2078. Сизифов труд. Книж. А Изнурително тежък, но безполезен
труд. • Сизифов труд е да учиш глупавия човек на ум и разум. (Р.р*).
V Според изложения от Омир в поемата „Одисея“ старогръцки мит царят на
Коринт Сизиф в наказание за земните си грехове (самохвалство, корыстолюбие, хитрост), в задгробния свят е осъден от боговете на безкраен и безплоден труд - вечно да
изкачва по склоновете на една планина в Ада огромен камък, който, щом стигнел до
върха, се търкулвал обратно надолу.
Изразът „Сизифов труд“ принадлежи на римския поет Проперций (I в. до н.е.).[ЕС].
858. СИЛА
♦ меря сили - вж. при МЕРЯ.
2079. тъмни сили. Публ. Л. Някои, които пречат на доброто, на
някакво дело. • И зад това не се крие някакъв комплот, нито заговор
на „определени тъмни сили“, a è естествен развой на нещата в тази ситуация. (Телевиз. пред.).
п СИЛЕН:
силен коз - вж. при КОЗ.
силен на деня - вж. при ДЕН.
силна карта - вж. при КАРТА,
силна ръка - вж. при РЪКА,
силният пол - вж. при ПОЛ.
859. СИМВОЛ
2080. символ верую. Книж. X Дълбоката същност на някаква доктрина, теория, политическа платформа, учение. • Символ верую на Великата френска революция беше братство, равенство, свобода. (Р.р.).
V Название на кратко изложение на основните догми на християнското вероучение. [ЕС]. За популяризирането на израза решаваща заслуга има Хр. Ботев с неговата
творба „Символ верую“.
о СИН!:
и ти ли, Бруте, <сине мой> - вж. при БРУТ.
мамино детенце ! мамин син / мамино синче - вж. при МАМИН.
скелета в <от> гардероба (вадя) 498
п СИН2:
сини мравки - вж. при МРАВКА.
синя (жълта, червена) метла - вж. при МЕТЛА,
синя кръв - вж. при КРЪВ.
п СИНИГЕР:
прокопсам като синигер в кратуна - вж. при ПРОКОПСАМ.
п СИПЯ / СИПВАМ:
сипя огьн и жупел - вж. при ОГЪН.
турям (слагам, сипвам) му пепел <отгоре> ! турям пепел
на нещо - вж. при ПЕПЕЛ.
п СИТ:
и вълка сит и агнето цяло - вж. при ВЪЛК.
п СИТУАЦИЯ:
патова ситуация (позиция) - вж. при ПАТОВА.
п СКАРА:
печен въздух на скара - вж. при ВЪЗДУХ.
п СКАЧАМ:
<кучето> скача(.ч) според тоягата - вж. при ТОЯГА,
скачам в <няй->дълбокото - вж. при ДЪЛБОКО.
860. СКЕЛЕТ
2081. скелета в <от> гардероба (вадя, има). Книж. X Неприятии остатъци от миналото. • А и трябваше да се стигне до криза в следващото управление, за да се прецени по-ясно имало ли е „ скелети в
гардероба“. (Труд, 02.06.2003, с.11). Скелети изскачат от гардероба
на служебния кабинет. Скандалният ловешки олигарх Гриша Ганчев ... е опитал да прилапа тлъста хапка от фонд „Земеделие“. (Телеграф, 12.05.2017, с.2)
2082. ходещ скелет. Ирон. X Много слаб, гърчав човек. • Всъщност клъощавите също си имат безкрайни проблеми. На тях им е писнало да изглеждат като ходещи скелети. (168 часа, 12-18.12.2003, с.37).
861. СКОБА
2083. отварям (откривам) скоба (скоби). Книж. X Вмъквам допълнително разяснение към това, което казвам. • Има различни деца,
едни са много чувствителни и обидчиви, други са плахи и нерешителни, трети са силно амбициозни, затова учителят винаги отчита
— 499 —
пълна скръб <съм>
особеностите на детската индивидуалност. Тук отварям скоба да
кажа, че и при възрастните нещата не са по-различни. (Р.р.).
V По подобие на писмената реч.
862. СКОРОСТ
2084. набирам скорост. Публ. А. Засилвам се, разраствам се по
степен, по сила. • Шефът ми още набира скорост в политиката и
бързо ще изглади речника си. (Труд, 28.12.2001, с.ЗЗ). Скандалът набира скорост и е на път да затъмни куку аферата с АЕЦ „Козлодуй".
(Труд, 1998, бр.37, с.1).
п СКРИВАМ:
заравям (скривам} си главата в пясъка - вж. при ГЛАВА,
скривам топката на някого - вж. при ТОПКА,
скривам шайбата на някого - вж. при ШАЙБА,
скривам шапката на някого - вж. при ШАПКА.
п СКРИТ:
скрита картинка - вж. при КАРТИНА / КАРТИНКА.
а СКРОЯВАМ:
кроя (скроявам) шапка на някого - вж. при ШАПКА.
п СКРОЕН:
широко скроен - вж. при ШИРОКО.
863. СКРЪБ
2085. пълна скръб <съм>. Жарг. Ирон. А Напълно безпомощен;
много жалък. • Ясно е, че единадесетте, които играха, не правиха
това, което трябва. В защита са пълна скръб. (Труд, 27.12.2001, с.35).
Не могат да продадат нищо. Пълна скръб. (24 часа, 26.01.2002, с.40).
п СКРЪСТЕН:
със скръстени ръце - вж. при РЪКА.
п СКРЪЦВАМ:
скръцвам със зъби - вж. при ЗЪБ.
п СКУБЯ:
скубя (късам) си косите (косата) - вж. при КОСА.
скубя си <космите на> брадата <от яд> - вж. при БРАДА,
скубя си косите / скубя коси - вж. при КОСА.
скъпо ми струва нещо
500 —
864. СКЪПО
2086. скъпо ми струва нещо. А. Имам големи неприятности заради нещо, пострадвам тежко заради нещо. • Скъпо му струва след 10
ноември някогашното членство в БКП, гледаха го с недоверие, остана без работа, избягваха го. (Р.р.).
п СКЪРЦАМ:
скърцам със зъби - вж. при ЗЪБ.
п СКЪСАН:
скъсан джоб - вж. при ДЖОБ.
п СКЪСВАМ:
скъсвам си задника - вж. при ЗАДНИК.
скъсвам шушоните на някого - вж. при ШУШОН.
а СЛАБ:
нежният (слабият, прекрасният) пол - вж. при ПОЛ.
слаба ракия съм - вж. при РАКИЯ,
слаб ми е ангела - вж. при АНГЕЛ.
а СЛАВА:
слава Богу ! слава на Бога - вж. при БОГ.
п СЛАГАМ / СЛОЖА:
поставям (турям, слагам) .точка на нещо - вж. при ТОЧКА,
слагам в малкото си джобче някого - вж. при ДЖОБ.
слагам кръст на нещо - вж. при КРЪСТ2.
слагам на масата - вж. при МАСА.
слагам на тезгяха - вж. при ТЕЗГЯХ,
слагам оръжие</и<?> - вж. при ОРЪЖИЕ,
слагам рога на някого - вж. при РОГ.
слагам ръка на нещо - вж. при РЪКА.
слагам си перде на очите - вж. при ПЕРДЕ.
слагам си (турям си) главата в торбата - вж. при ГЛАВА,
слагам (турям) си на сърцето (на сърце) нещо - вж. при СЪРЦЕ,
турям (слагам, сипвам) му пепел <отгоре> / турям пепел
на нещо - вж. при ПЕПЕЛ.
турям (слагам) на малкия си пръст някого - вж. при ПРЪСТ2.
турям (слагам) пръст в раната - вж. при ПРЪСТ2.
о СЛАДОЛЕД:
върхът на сладоледа - вж. при ВРЪХ.
-501
хващам се за сламка<то>
а СЛАДЪК:
сладки думи - вж. при ДУМА.
865. СЛАМЕН
2087. сламена фигура. Публ. л. Човек, който заема някакъв важен
пост, но няма реална власт и нещата не зависят от него, защото е издигнат
на него от хора, чиито интереси трябва да отстоява и прокарва. • Не би
могло да се каже, че парламентарният шеф на всяка цена е сламена
фигура. Безспорно е обаче едно - формално го избира съответното
ново Народно събрание, а на практика - победителят в него. Победителят в изборите. (Труд, бр. 139, 2004, с. 15).
V От земеделския обичай да се предпазва селскостопанската продукция на по-
лето от птици и животни, като се правят плашила с натъпкана слама във вид на човешка
фигура.
866. СЛАМКА
2088. виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в
собственото. Книж. А Виждам и най-малките куеури у другите, а своите големи недостатъци и слабости не виждам. • Лесно се вижда сламката в чуждото око, но не и гредата в собственото. (Стандарт,
03.12.2001, с.14).
V От евангелските текстове - Лк. 6:41, Мт. 7:3 „А защо гледаш сламката в
окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш“).
2089. правя от сламката греда {планина). А Силно преувеличавам нещо. • Ударили му плесница, реве, че щели да го убият, прави
от сламката греда. (Р.р.).
2090. тегля {изтеглям) късата сламка. А Никога нямам късмет.
• Ако трябва да се случи нещо неприятно, все на мен се пада. Все
тегля късата сламка. (Уикенд, бр.2, 2011, с.43).
V От народния обичай за теглене на жребий, при който в стиснат юмрук се
предлага избор на клечки или сламки, от които една е къса. Който изтегли късата
клечка (сламка) е губещ.
2091. хващам се {ловя се, улавям се) за сламка<и*«>. А Готов
съм да се възползвам и от най-малката, дори несигурна възможност, за
да изляза от някакво тежко положение. • Болните от неизлечима болест са готови да се хванат и за сламка, затова често падат в ръцете на мними народни лечители. (Р.р.).
влизам в следите на някого
— 502
867. СЛЕДА
2092. влизам в следите на някого. А Успявам да науча откъде е
минал и накъде е отишъл някой, когото търся. • Органите на реда на
секундата се задействали и след 14 дни разследване влезли в следите му. (Уикенд, бр.51, 2016, с. 3).
2093. <тръгвам, вървя> по горещите следи. Книж. А Докато
събитието е още прясно. • Полицията тръгва по горещите следи. Първо
е идентифициран автомобилът. Заловен е шофьорът ... (168 часа,
бр.12,2004, с.28).
п СЛЕПОТА:
кокоша слепота - вж. при КОКОШИ.
868. СЛИВА ! СЛИВКА
2094. не броя за слива някого. А Не зачитам, отнасям се снизходително към някого. • Не брои за „сливи“Жоро и Самоковеца. (Н. Чалъкова,
Живей бързо 3, 2008, с. 70). Как не схванаха, че никой не ги брои за слива,
както се изразява народът - без да шепне. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ).
♦ не бръсна за слива някого - вж. при БРЪСНА.
2095. обирам сливката на някоя. Жарг. Вулг. А Извършвам секс
с някоя. • Голяма работа, че си à обрал сливката, не си първият,
няма да бъдеш и последният. (Телевиз. филм).
2096. сливи за смет. А Нещо за нищо. • Ако имаше кой да раздава сливи за смет, в столицата щяхме да отворим най-голямата спиртоварна на Балканите. (Труд, 09.12.2003, с.11). Едно време даваха сливи
за смет, днес срещу същото се превръщаш в телевизионна звезда.
(168 часа, 07-13.01.2001, с.23).
V От популярна народна приказка.
п СЛИЗАМ:
слизам от сцената - вж. при СЦЕНА.
869. СЛОВО
2097. витиевати слова. Книж.
Неискрено говорене, което всячески се мъчи да заобикаля истината. • И никой не може копче да им
каже. Пито да спре витиеватите им защитни слова, които текат
ката ден от екраните на всяка телевизия. (168 часа, 25-31.01.2002, с.2).
♦ дар слово - вж. при СЛОВО.
503
обръщам се на слух
♦ загубя (губя) дар слово - вж. при ДАР. •
♦ словесен бисер - вж. при БИСЕР.
870. СЛОН
♦ кула от слонова кост - вж. при КУЛА.
2098. помня като слон. / <имам> слонска памет. А Много дълго
помня дори и най-дребните неща; не забравям и не прощавам. • Но помнел като слон, кой, кога, в негово присъствие или не, е ял месо. (Стандарт, бр.3538, 2002, с.16). Имам слонска помет за тези неща, нека
никой не се надява, че ще му се размине. (P.p.).
схващане, че слоновете се отличават с много отмъстителна памет.
Ф правя от мухата (бълхата, мравката) слон - вж. при МУХА.
871. СЛУГА
2099. слуга на двама господари. Ирон. А Човек, който угажда,
угодничи на едни и на други; двуличен, неискрен човек. •Днешните държавни чиновници са слуги на двама господари, на държавата и на
политическата сила, която управлява. (Р.р.).
V От евангелските текстове (напр. Лк. 16:13Дикой слуга не може да слугува на
двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия
ще угоди, а другия ще презре“). По-късно изразът е използван като заглавие на комедия
от италианския драматург К. Голдони „Слуга на двама господари“(1749), в която
главният герой Труфалдино, за да препечели по-добре, слугува на двама господари, без
те да знаят това. Тази комедия очевидно способства за популяризиране на израза.[ЕС].
2100. слуга на народа. А Човек, избран да служи на народа; държавник, депутат, политик. • Е, да се чуди и мае човек като как така
слугите на народа така са се изоставили, че един ремонт да не могат да направят във ведомствените си жилища. (Стандарт, бр.5955,
2009, с.12). Депутатите често казват, че са слуги на народа, но още
по-често забравят това и си гледат личните интереси. (Р.р.).
възхожда към Античността. Старогръцкият оратор и публицист Исократ в съчинението си ,Лреопагетик“ (ок. 354 г. пр.н.е.) пише, че държавните служители
,упрябва да се посветят на грижи за обществените дела като слуги на народсР
872. СЛУХ
2101. обръщам се (ставам) на (в) слух, а Започвам да слушам
най-внимателно, за да чуя всички подробности. • Всички се обръщаха
на слух, когато предаваха новините от последните часове. (Р.р.).
обръщам се на слух и зрение
504 —
2102. обръщам се (ставам) на (в) слух и зрение. А Започвам да
слушам и гледам най-внимателно, за да чуя и видя всички подробности.
• Започнеше ли предаването на футболните мачове от световното
първенство, всички заставаха пред телевизорите и се обръщаха в
слух и зрение да не пропуснат нещо. (Р.р.).
2103. плъзва (тръгва) слух, А Разпространява се някаква мълва;
говори се нещо сред хората. • Из Плевен пълзи слух, че покрай рокадата високопоставен служител се е облажил с подкуп от 60 хиляди
лева. (168 часа, бр.21. 2003, с.2) В парламента плъзна слух, че вицепремиерът Костадин Паскалев ще смени Симеон Сакскобургготски на
министър-председателския пост. (Труд, 17.01.2002, с.11).
2104. пускам слух. А Разпространявам неверни твърдения. • От
опозицията побързаха да пуснат слух, че президентът се е скрил и
не пожелал да черпи. (Телеграф, 16.05.12, с.8).
п СЛУШАМ:
с половин ухо (слушам) - вж. при УХО.
873. СЛУЧАЙ
2105. за всеки случай. А На разположение при някаква необходимост. • Карбовски всъщност винаги има няколко мангала под ръка,
за всеки случай. (Уикенд, бр.52, 2011, с.28).
874. СЛЪНЦЕ
Ф и по слънцето има петна - вж. при ПЕТНО.
♦ като въздуха и слънцето за <всяко живо същество> вж. при ВЪЗДУХ.
2106. място под слънцето. Книж. А Право на достоен живот и
житейски успех. • Всеки има право на място под слънцето. (Р.р.).
V Автор на израза е френският учен и философ Паскал в труда му „Мисли“
(1670 г.), но в крилата фраза той се превръща след като статс-секретарят на външните
работи на Германия Б. Брюлов го използва в своя реч в райхстага (1897 г.), получила
широк международен отглас.[ЕС].
2107. нищо ново под слънцето. Книж. а Това вече сме го виждали, нищо не може да ни изненада. • Ако БСП не започне наказанията си
от своите, нищо ново няма да има под слънцето. (Мин. год., бр.7, 2017,
с.11). Нищо ново под слънцето в „Биг Брадър“. (Уикенд, бр. 38, 2010).
V Първообразът на фразеологизма е използван в библейските текстове със
значение ‘всичко в света се повтаря' (напр. Екл. 1:9 „Каквото е било, пак ще бъде, и
каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето“).
— 505 —
давам си сметка
2108. плюя срещу слънцето. А Не се покорявам, проявявам вироглавство. • Викат ме, ама дето ида, ще прави, ще струва ще ме
изпъди ... - А че защо те пъди? — А че защо, защото съм плюл срещу
слънцето. - Не, ама какво казва, че си направил? - Че какво казва,
млад съм бил, немирен съм бил. (П.Р.Славейков, Избр. произ., 1956, с.ЗО).
п СЛЯП:
играя на сляпа баба - вж. при БАБА.
бързата кучка слепи ги ражда - вж. при КУЧКА.
а СМАЧКВАМ:
смачквам фасона на някого - вж. при ФАСОН.
а СМЕНЯМ:
сменям като носни кърпи(чкн) някого или нещо вж. при КЪРПА.
сменям физиономията на някого - вж. при ФИЗИОНОМИЯ,
сменям флага - вж. при ФЛАГ.
п СМЕТ:
сливи за смет - вж. при СЛИВА.
875. СМЕТКА
♦ брак по сметка - вж. при БРАК.
2109. виждам сметката на някого или на нещо. А Унищожавам,
убивам или се справям с някого или нещо. • Дойдох аз до убеждение
малко по малко, че никакво спасение не можех да намеря по майка
Стара планина, че трябваше или да се предам на щурците, или пък
да си видя сам сметките. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.538).
2110. в крайна сметка. А Вс ъ щ н о с т , най-сетне, най-после (при привеждане на доводи или факти за нещо). • В крайна сметка Федерер
надви с 3:6, 6:3, 6:2. (Стандарт, бр.7887, 2015, с.32). В крайна сметка
той стана заместник на синия лидер Мартин Димитров. (Труд, бр.242,
2009, с. 16).
2111. вън от сметките съм. А Не ме вземат предвид; не влизам в
плановете, в кроежите, в предвижданията. • Надежда Михайлова засега е вън .от сметките, вероятно защото не я смятат за толкова
умна, че да забърка такъв тюрлюгювеч. (168 часа, бр.19, 2004, с.2).
2112. давам си сметка. А Напълно осъзнавам, трезво преценявам.
• В един момент си помислих, че неусетно, дори без да си давам сметка, може би и неволно съм станал причина за потоп, с който съм
давам сметка за нещо
— 506 —
изтребил моите обожатели. (Мин. год., бр.48, 2017, с.55). Ерудираните читател на „Минаха години“ вероятно си дават сметка, че нашата нация е повече републиканска, отколкото монархическа в своите нагласи. (Мин. год., бр.50, 217, с.9).
2113. давам сметка за нещо. А Отговарям, отчитам се за нещо. •
Нямам намерение да давам сметка за неща, които не съм вършил и
за които не съм виновен. (Р.р.).
2114. държа сметка на някого или за нещо.
1. На някого. Следя
за изявите и поведението на някого и му търся отговорност. • Дори тогава тя се обади на дъщеря ми, за да и държи сметка, че синът ни си
намалил успеха. (Уикенд, бр.51, 2016, с.19). Л. 2. За нещо. Контролирам
количествено нещо чрез точни пресмятания. • Държа сметка за всеки
похарчен лев и непрекъснато съм наясно с разходите и приходите
на фирмата. (Р.р.).
2115. излиза ми крива сметката. А Излъгвам се в предположенията си, в очакванията си; не става така, както съм очаквал. • По всяка
вероятност обаче сметките на Москов ще излязат криви, тъй като хората на Меглена Кунева нямало да допуснат той да стане шеф.
(Галерия, бр.6, 2017, с.4).
2116. обърквам сметките на някого. А Осуетявам кроежите и
намеренията на някого. • Бяха обмислили хитър план как ще провалят
класното, като вдигнат паника със заплаха за бомба, но директорът им обърка сметките, защото изобщо не се стресна и не отмени занятията. (Р.р.).
2117. правя си тънка сметка. А Хитро пресмятам личната си изгода от нещо. • Понеже Костов си прави тази тънка сметка - ако
Цветанов си отиде заради СРС-тата на Борисов с Мишо Бирата и
така на Бойко му се размине, агент Буда ще е по-благоразположен
към него. (Галерия, бр.З /67/, 2011, с.18).
2118. разчиствам си сметките {сметката). А 1. С някого: Ликвидирам паричните си задължения към някого. • Най-посля успях да си
разчистя сметката с банката, погасих изцяло заема си. (Р.р.).
2.
С някого: Изяснявам личните си отношения с някого, като търся отговорност за постъпките му. • Да забравим за това назад, да не разчистваме сметки и да ровим за кирливи ризи. (Галерия, бр. 48 (372), 2016,
с.21). Ще дойде ден да си разчистя сметките и с него, ще си плати
за всички номера, които ми скрои. (Р.р.).
а СМЕШЕНИЕ:
смешение на езиците - вж. при ЕЗИК.
-507-
до смърт
□ СМЕЯ:
не смея да се покажа пред очите на някого - вж. при ОКО.
876. СМОКИНЯ
2119. смокинов лист. Книж.
Свенливо прикритие на нещо не
много за пред хората. • Министрите на Реформаторския блок бяха
смокиновият лист на ГЕРБ. (Ж. Бойчев, Панорама, 2.01.2017). Смокинов лист за нашите политици са „ европейските ценности “, с които
те прикриват своите управленски недомислия. (Р.р.).
V Изразът е мотивиран от библейския разказ за Адам и Ева, които, след като
ядат забранения плод на познанието, осъзнават, че са голи и си съшиват от смокинени
листа препаски. (Бит. 3: 6-7 „6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е
приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде,
па даде и на мъжа си, та яде и той ". „7. Тогава се отвориха очите на двамата, и
разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници“).
О СМУТЕН:
мътно време / мътни времена / смутни времена вж. при ВРЕМЕ.
п СМУЧА:
изсмуквам (смуча) от (из) пръстите си нещо вж. при ПРЪСТ2.
п СМЪКВАМ
смъквам (снемам, свалям) маската - вж. при МАСКА.
877. СМЪРТ
2120. бяла смърт. А Смърт от измръзване. • Бялата смърт отне
живота на 15 души в Македония. (Труд, 27.12.2001, с.З).
2121. до смърт. А 1. За побой, изтезание - крайно жестоко. • Зъл
човек беше, и животните пребиваше до смърт. (Р.р.). А 2. До краен
предел, до крайна степен; много силно. • И да пие не знаеше като хората, напиваше се до смърт и караше близките му да треперят от
страх. (Р.р.).
□ СМЪРТЕН:
смъртен грях - вж. при ГРЯХ.
а СМЯНА:
смяна на караула - вж. при КАРАУЛ.
заливам се от смях
-508
878. СМЯХ
2122« заливам се от смях, А Смея се неудържимо; силно и продължително се смея. • А самият той се заливаше от смях пред купчината карикатури, (Труд, 21.06.2002, с.11). ... ледената вода пари пръстчетата и всичко това е толкова прекрасно, че Деница се залива от
смях. (Вл. Даверов, Имена на жени, с.6).
2123. напушва ме (на) смях, А Едва сдържам смеха си. • Като го слушах какви глупости говори, напушваше ме на смях, но се правех на сериозен и кимах с глава, за да видя докъде ще стигне нахалството му, (Р.р.).
2124. падам (умирам) от смях. А Става ми много смешно; искрено се смея на нещо много комично. • Целият снимачен екип пада от
смях и ги подлага на разпит. (168 часа, 11—17.01.2002, с.21). Познавам
не малко хора, които умираха от смях, когато Гарелов непрекъснато повтаря, че правел обективна телевизия. (Труд, 21.06.2001, с.9).
2125. ставам за смях <на хората>.
Излагам се на подигравки с
някакви свои изяви или с поведението си. • Цялото депутатско войнство
стана за смях. (168 часа, 18-24.01.2002, с.8). Ако не стигнат успехите
на своите батковци, то поне да не станат за смях по европейските
терени, когато са в националния екип. (168 часа, бр.40, 2000, с.ЗО).
и СНЕМАМ:
свалям (снемам) звезди<ше> <от небето> — вж. при ЗВЕЗДА,
смъквам (снемам, сдвалям) маската - вж. при МАСКА.
п СОБСТВЕН:
виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата
в собственото - вж. при СЛАМКА.
гледам в собствената си паница (паничка) - вж. при ПАНИЦА,
гледам от своята (собствената си) камбанария вж. при КАМБАНАРИЯ.
гледам <само> <в> собствения си двор - вж. при ДВОР.
за <собствената> си кожа - вж. при КОЖА,
собствена физиономия - вж. при ФИЗИОНОМИЯ.
879. СОДОМ
2126. Содом и Гомор. Пеодобр, А Пълен нравствен упадък, разврат. • Съвременният голям град все повече заприличва на Содом и
Гомор. (Р.р.).
V Според Стария завет на Библията древните градове на Палестина Содом и Гомор
били известни с греховете и разврата си, а също и с безчестно отношение на гражданите им
_ 509_
трия сол на главата на някого
към странниците, когато те молели за нощувка. Бог Яхве решил да ги накаже, изпратил
свои ангели да изпълнят волята му. Те пристигнали в Содом и се представили за обикновени пътници, търсещи подслон за пренощуване. Само един от гражданите, на име Лот, ги
приел с гостоприемство и милосърдие. Разбрали за тях, развратни содомяни обсадили
дома с искане чужденците да им бъдат предадени. Получили отказ от Лот, те се заканили и
с него да постъпят както с чужденците. Ангелите спасили Лот като ослепили нападателите.
След това последвало божието наказание (Бит. 19:24-25) - „Тогава Господ изля върху
Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето"
880. СОЛ
2127. атическа сол. X Тънко остроумие, сполучлива духовита шега, използвана от човек за подсилване на речта. • Радой Ралин, човек е
изящно чувство за остроумие, често посипваше в речта си атическа сол, (Р.р.).
V От лат. Sal Aticus. В Древния Рим, както и в Древна Гърция, високо се ценели
остроумието и духовитите шеги. Смятало се, че за да бъде една реч добра, трябва да се
подсили с щипка сол, т.е. със „сол на остроумие“. Според Цицерон, сам прославил се като
изкусен оратор, най-добрите майстори на красноречието били в Атика (област в Древна
Гърция). В книгата му „За оратора“ (55 г. пр.н.е.) специална шава е посветена на ораторите
в Атика, които умеели да накарат слушателите да се смеят на местата, където ораторите
искали. Това високо ораторско майсторство Цицерон нарича „атическа сол“.[ЕС].
2128. солта на земята (човечеството). Книж. X Най-ценната,
най-способната част на обществото. • Политиците обикновено се изживяват като солта на земята, но много често те са неуравновесени, болезнено амбициозни посредствени личности. (Р.р.). Те са моите любими герои, които всъщност преминават от филм във филм хора слаби, беззащитни, небогати, хора добри, порядъчни и чисти.
Всъщност такива хора са солта на човечеството. Тези герои по правило са надарени с нещо много важно - способността да обичат.
(Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.597).
води началото си от словото на Иисус с поучения към неговите ученици, предадено в Евангелие от Матея, гл.5. Тук изразът е осмислен със значение 'найценната, най-способната част на обществото'" и с това значение той преминава в
книжовния език: Мт. 5:13 „Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с
какво ще се направи солен? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се
тъпче от човеците" (Мариин, км rem содъ ^дми, гр. vpeïç ото то aXaç tty; yfjç).
*
2129. трия сол на главата на някого.
Непрекъснато натяквам,
укорявам, карам се, вдигам скандали. • Допусна и втора грешка - не
провери изказването ми и така да се каже ме пусна на самотек. И
заради това съвсем нормално беше да очаква да му трият сол на
главата, но това още нищо нямаше да е, защото можеше така да се
ядосат, че да го свалят!... (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.359).
излиза ми солено
510
881. СОЛЕН
2130. излиза ми солено. А Имам големи неприятности заради нещо, скъпо заплащам за нещо. • Спестяването на пари при покупка може да излезе солено. (Труд, 22.05.2014, с.31). Неведнъж се беше случвало, когато пътуваме без билети в автобуса, да минаваме метър,
този път обаче ни спипаха и ни излезе солено. (Р.р.).
п СОЛОВ:
солова акция - вж. при АКЦИЯ.
а СОЛУНСКА:
Солунската митница - вж. при МИТНИЦА.
п СОПОЛ:
вися като сопол - вж. при ВИСЯ.
□ СПАДАМ:
падат {спадат) акциите на някого или нещо - вж. при АКЦИЯ.
□ СПАЗВАМ:
спазвам буквата и духа на нещо - вж. при ДУХ.
882. СПЕКТАКЪЛ
2131. разигравам спектакъл. Книж. А Преструвам се, устройвам зрелищна постановка, за да представя нещо в друга светлина. • Срещите им били тайни, тъй като Терзийска не искала да бъде окачествявана като поредната потенциална майка в бордея на футболния
бос и по нейна молба Динев продължавал да разиграва спектакъл,
че връзката му с фолкпевицата Емилия цъфти и грее като юлско
слънце. (Уикенд, бр.4О, 2011, с.Ю).
п СПЕЧЕЛЯ / СПЕЧЕЛВАМ:
вземам {грабвам, спечелвам) сърцето на някого вж. при СЪРЦЕ.
печеля {спечелвам) точка - вж. при ТОЧКА,
спечелвам {създавам) си име - вж. при ИМЕ.
а СПИРАМ:
спира {секва) ми дъхът - вж. при ДЪХ.
спирам {завинтвам) кранчето / секва {спира) кранчето вж. при КРАНЧЕ.
спирам огъня - вж. при ОГЪН.
511 —
хваща ме срам
о СПИСЪК:
отписвам от списъка на живите / отписан съм вж. при ОТПИСВАМ.
883. СПОКОЙСТВИЕ
2132. гледам си спокойствието. А Живея без напрежение и тревоги; не се интересувам и не се вълнувам от ставащото. • Седи си тук,
та си гледай спокойствието. (ЕКарасл., Обикн. хора, т. 1, с.298).
♦ олимпийско спокойствие - вж. при ОЛИМПИЙСКИ.
а СПОРЕД:
<кучето> скача(м) според тоягата - вж. при ТОЯГА,
простирам се според чергата си - вж. при ЧЕРГА.
п СПУКВАМ:
спука (пукна) се балона - вж. при БАЛОН.
спуквам му гъза от нещо- вж. при ГЪЗ.
спуквам от бой някого - вж. при БОЙ,.
П СПУКАН:
спукана ми е работата - вж. при РАБОТА.
п СПУСКАМ:
спускам (пускам) завесата - вж. при ЗАВЕСА,
спускам (хлопвам / хлопна) кепенци - вж. при КЕПЕНЦИ.
п СПЯ:
да спи зло под камък - вж. при КАМЪК.
884. СРАМ
♦ бера срам - вж. при БЕРА.
2133. от кумова срама. А За нещо, което се извършва без желание:
само от приличие, от неудобство пред другите хора. • От чиста куртоазия и от кумова срама Международният олимпийски комитет го покани и нашият главок се изтърча като безапелационен гост. (Час
Пик, бр.34, 2016, с.14). От кумова срама поне да беше се заинтересувал как живеят родителите му. (Р.р.).
2134. хваща ме срам. А Засрамвам се. • „Чак ме хвана срам от
вида ми" чистосърдечно признава данъчния шеф Валентин Видолов.
(Труд, 28.10.2001).
за тридесет сребърника
512
885. СРЕБЪРНИК
2135. за тридесет сребърника. Книж. А Жертвам нещо много
ценно за нищожна цена. • И защо, по дяволите, забравяме, че разединени, различно мислещи и врякащи, продали се за 30 сребърника или
не, всички ние сме в една каруца. Отдавна затънала в калта. (Мин.
год., бр.4, 2017, с.1).
V От евангелския разказ за Юда Искариотски, който предава Иисус на фари-
сеите за тридесет сребърника (Мт. 26:15). Такава е била цената на един роб (Изх.
21:32) и заплатата на верния пастир (Зах. 11:12). На такава цена е бил оценен животът
на Иисус Христос, когато Юда Искариотски отива при първосвещениците, за да предаде учителя си (Мт. 27:9). За 30 сребърника като отплата за живота се говори и в
Стария завет. Излязъл от евангелските текстове, изразът придобива широка употреба
в речта, като значението 'позорно оценяване на нещо, което е безценно' има ярко
проявена стилистически маркираност.
п СРЕДА:
на попрището жизнено в средата - вж. при ПОПРИЩЕ.
{търся} златното сечение / златната среда вж, при ЗЛАТЕН.
на хляба {баницата) мекото {средата) - вж. при ХЛЯБ.
п СРЕДЕН:
показвам среден пръст на някого - вж. при ПРЪСТ2.
средна ръка {човек, хора) - вж. при РЪКА.
о СРЕЩА:
среща без вратовръзка - вж. при ВРАТОВРЪЗКА.
п СРЕЩУ:
плюя срещу слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ,
срещу течението - вж. при ТЕЧЕНИЕ.
п СРЯДА:
на върбова сряда - вж. при ВЪРБА / ВЪРБОВ / ВЪРБОЛИНА.
на марта в сряда - вж. при МАРТ.
п СТАБИЛЕН:
стабилен гръб - вж. при ГРЪБ.
п СТАВАМ / СТАНА:
вълк куче става ли? - вж. при ВЪЛК,
думата ми на две не става - вж. при ДУМА,
като восък ставам — вж. при ВОСЪК,
кръвта вода не става - вж. при КРЪВ.
<не> ставай {ставам) дете - вж. при ДЕТЕ.
513-
двоен стандарт
обръщам се (ставам) на (в) слух - вж. при СЛУХ,
обръщам се (ставам) на (в) слух и зрение - вж. при СЛУХ,
очите ми стават на понички (ластик) - вж. при ОКО.
правя (направя, стана) на мат и маскара някого или нещо вж. при МАТ.
работата е (става) <ло->дебела - вж. при ДЕБЕЛ,
ставам адвокат на някого - вж. при АДВОКАТ,
ставам гергьовско агне - вж. при АГНЕ.
ставам за резил - вж. при РЕЗИЛ.
ставам за смях <на хората> - вж. при СМЯХ.
ставам зян - вж. при ЗЯН.
ставам мишена - вж. при МИШЕНА,
става напечено - вж. при НАПЕЧЕНО,
ставам разноглед - вж. при РАЗНОГЛЕД.
става рошава - вж. при РОШАВ.
а СТАДО:
мърша в стадото / всяко стадо си има мършата вж. при МЪРША.
о СТАМБОЛ:
нереде Ямбол, нереде Стамбол - вж. при ЯМБОЛ.
п СТАНА:
голям панаир, (стана, получи се) - вж. при ПАНАИР.
и на децата е (стана) ясно - вж. при ДЕТЕ. .
ще ми стане тясно някъде - вж. при ТЯСНО.
886. СТАНДАРТ
2136. двоен стандарт. Публ. А Различен подход, двоен подход към
нещо според интереса. • Тук се намесва фактор, който журналистите наричат „ двоен стандарт “. (Монитор, 24.09.2001, с.8). Двойни стандарти с вярата не бива да има. ... все повече намирисва на двоен
стандарт. (Стандарт, 05.12.2001).
п СТАР:
в стари съсъди наливам жива вода - вж. при ВОДА.
майка му стара - вж. при МАЙКА.
от стара коза яре - вж. при КОЗА.
пея си своята / пея си една и съща песен / пея сй старата песен вж. при ПЕСЕН.
стара кримка (вълк) - вж. при КРИМКА.
старо куче съм - вж. при КУЧЕ.
берлинска стена
-514
старата гвардия - вж. при ГВАРДИЯ,
старата песен <на нов глас> - вж. при ПЕСЕН,
старо корито - вж. при КОРИТО.
887. СТЕНА
2137. берлинска стена. Публ. А Изкуствено издигната непреодолима преграда. • Такава своеобразна берлинска стена има и у лидерите на „Ново време“. (168 часа, бр.19, 2004, с.12).
V Изразът е свързан с изградената разделителна бетонна стена между Източен
и Западен Берлин след подялбата на Германия между победителите от Втората световна война. Тази стена се превръща в символ на непристъпна преграда между двата
свята, между двете политически системи - капиталистическата и социалистическата.
Стената бива разрушена през ноември 1989 г., когато става обединението на Източна
Германия и Западна Германия.
Ф и стените имат уши - вж. при УХО.
2138. притискам до стената някого. Л. Поставям някого в положение да бъде принуден да признае нещо. • Защото, когато човек е
притиснат до стената, няма какво да губи. (Мин. год., бр.9, 2010,
с.5). Очевидно Реформаторите се оказаха притиснати до стената.
(Ретро, бр.34, 2016, с. 10).
2139. стената на плача. Публ.
Таблйта с обявените резултати от
кандидатстудентските изпити. • По този начин завинаги си спестявате мъките на кандидатстудентските изпити. Стените на плача.
На позора. На срама. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
V По „Стената на плача“ в Иерусалим, останка от подпорната стена около Втория храм на юдеите, разрушен от римляните през I в. сл.н.е. Тук вярващи юдеи се
молят, като някои си удрят главите в нея. У нас „Стена на плача“ се наричат местата,
където се изнасят резултатите от кандидатстудентските изпити.
888. СТЕПЕН
2140. на (N-та) „ента степен. Публ.
До безкрайност. • Наистина наглост на N-ma степен - да се провалиш по всички показатели,
да удариш тавана по корупция и некадърност и пак да драпаш за
власт. (Уикенд, бр.5Г, 2016, с.32)
п СТИГАМ:
не ми стигат думите - вж. при ДУМА.
стигам {докарвам) до просешка тояга — вж. при ТОЯГА,
стигам си тавана - вж. при ТАВАН.
удрям {стигам) дъното - вж. при ДЪНО.
— 515 —
ритвам столчето
п СТИСКАМ:
къде го стяга {стиска, убива) чепика - вж. при ЧЕПИК.
стискам зъби - вж. при ЗЪБ.
стискам палци - вж‘. при ПАЛЕЦ.
f
889. СТО
2141. сто на сто. Ж Съвсем сигурно. • Ще успееш сто на сто,
сигурен съм. (Р.р.).
п СТО И ОСЕМДЕСЕТ:
обръщам се {извъртам се) на сто и осемдесет градуса вж. при ГРАДУС.
890. СТОЙКА
2142. вдигам {правя) стойки. Жарг.
Държа се наперено, високомерно; перча се, големея се. • Откакто родителите му забогатяха,
започна да вдига стойки, заживя по баровски. (Р.р.).
V От ловджийството.
891. СТОЛ/СТОЛЧЕ
2143. клатя стола. ! столът ми се клати. Публ. ж Създавам несигурност за служебното положение на някого; / служебното ми положение е несигурно. • Кацарчев си има неприятел и в лицето на здравния
министър Божидар Финков, на когото обаче също се клати стола.
(168 часа, 11-17.01.2002, с.13). Русенски адвокати клатят стола на
министър Нейков. (Труд, бр.85, 2000). Напоследък обаче столът му
все по-застрашително се клати след като царистите възроптаха,
че ги командва без да се съобразява с тях. (168 часа, 18-24.2002, с.7).
2144. ритвам столчето. Публ. Ж Нанасям довършващия удар на
някого. • Той вече си е сложил въжето, кой ще му ритне столчето,
не е важно. (24 часа, 06.02.2002, с.9).
V Изразът е свързан с начина, по който се изпълнявала присъдата бесене.
п СТОН:
<не издавам, не изпускам> ни вопъл, ни стон - вж. при ВОПЪЛ,
п СТОПЛЯМ:
стоплям {сгрявам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ.
п СТОПЯВАМ:
стопявам {топя) леда {ледовете) - вж. при ЛЕД.
до стотинка
516 —
п СТОРЕНО:
речено-сторено - вж. при РЕКА2.
892. СТОТИНКА
2145. до стотинка, л За харчене - без остатък, докрай. • Колкото
пари имахме, изхарчихме ги до стотинка. (Р.р.).
2146. <за> жълти стотинки. Публ. А За мизерно заплащане; на
безценица. • Искам да живея в България, а не да мия чинии за жълти
стотинки някъде на Запад. (Стандарт, 12.06.2001, с. 12). Като не стигат парите, защо Стефане, раздаваш магазините и пазарите на
РМД-ma за жълти стотинки, а не ги продаваш на нормални цени
срещу реални пари. (168 часа, бр.9, 2001, с.2).
2147. правя на 50 стотинки някого. А Надхитрям, правя някого
за смях, подигравам се с някого. • Утре влизаме в НАТО и вече го направихме на 50 стотинки. (Шоуто на Слави).
2148. цепя стотинката <на две>. А Скъперник съм, стиснат съм. •
Но когато излезеше от дома с левия крак, Бована се превръщаше в
своята противоположност — биваше дребнав, търсеше да се заяде с
някого, цепеше стотинката на две и си устройваше жестоки шеги с
когото му падне. (Ив. Петров, Преди да се родя и след това, с.103). Макар че винаги има такива, които цепят стотинката на две и всяко
вдигане на данъците им се вижда високо. (168 часа, бр.5О, 2001, с.25).
п СТОЯ:
<оставам, стоя> като гръмнат - вж. при ГРЪМНАТ,
седя (стоя) <като> на тръни - вж. при ТРЪН,
шило в торба не стои - вж. при ШИЛО.
п СТРАДАМ:
от главата си (патя, страдам, тегля) - вж. при ГЛАВА.
893. СТРАНА
-4»
2149. вземам страна. X Не стоя неутрален, присъединявам се към
едно или друго мнение, становище. • Не можех да остана безразличен,
взех страна в спора им за безсмъртието на душата. (Р.р.).
2150. на страната съм / държа (отстоявам, заставам на) страната ! на някого.
За заемано отношение при противопоставяния: поддържам, защитавам някого. • Винаги е достойно за уважение да застанеш на страната на слабия. (Р.р.).
— 517 —
държа се на стремето
о СТРАНЕН:
странна птица ! рядка птица - вж. при ПТИЦА /
ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
894. СТРАНИЦА
2151. затварям страницата. Книж. А Приключвам с нещо, с някакво събитие. • Пред 107 журналисти в Барселона, в своя храм на
успехите, най-популярният ни сънародник затвори последната страница на една епоха в най-великата игра. (Труд, 16.12.2003, с.1).
2152. тъмна страница. Книж. А Недостатъчно изяснена, непроучена добре част от развитието на нещо. • Едни доста тъмни страници
от най-новата история на България. (Труд, 06.12.2001, с.9).
895. СТРАХ
2153. вземам страха на някого. А Правя някой да се страхува от
мене. • Горският беше взел страха на селото и никой не смееше да
бракониерства. (Р.р.).
Ф мечка страх, мен не страх - вж. при МЕЧКА.
2154. със страх и трепет. А С голямо притеснение и вълнение. •
Всички очакваха със страх и трепет полуфиналната среща на тенис турнира. (Р.р.).
V Началото на израза може да се види в библейските текстове, в които са изпол-
звани негови първообрази., напр. 2 Кор. 7:15 „w голяма е неговата сърдечна любов
към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх
и трепет“, (църк.-сл. стрлхо/нъ и трнитодтк прдсте fro).
п СТРАШЕН:
Страшният съд - вж. при СЪД.
896. СТРЕЛА
2155. стрелите на Амур. А Любов, любовни вълнения, трепети. • Уцелената от стрелите на Амур академична дама предпочела да излезе в
дълъг отпуск, за да забрави любовта си. (Уикенд, бр.51, 2016, с.42).
V От римската митология. Амур е богът на любовта, изобразяван с опънат лък
и стрели, с които поразява сърцата на влюбените.
897. СТРЕМЕ
2156. държа се на стремето. А Не съм се предал, все още съм в
силите си. • От някогашната тайфа, която се събираше в колорит-
свиря <на тънката> струна
— 518 —
ното кръчме на пазара „Ситняково“, още се държат на стремето.
(Show, бр.9,2011).
п СТРЕЛЯМ:
стрелям напосоки - вж. при НАПОСОКИ.
п СТРИЖЕНО:
не е косено, ами е стрижено - вж. при КОСЕН.
п СТРОЯ:
градя (строя) <дом, къща> на (върху) пясък - вж. при ПЯСЪК,
строя (изграждам) мостове - вж. при МОСТ.
п СТРУВАМ:
<и> на мравката път правя (струвам, не минавам) вж. при МРАВКА..
скъпо ми струва нещо - вж. при СКЪПО.
898. СТРУНА
2157. свиря на тая <на тънката> струна. Книж. А Умело се
възползвам от най-чувствителната страна на някого, от най-уязвимата му
слабост, за да постигна някаква цел. • Виж, неизчерпаемата помия с
досиетата, където не всеки е мераклия да нагази, пак изгря на хоризонта покрай измененията и допълненията на Закона за достъп до
архивите на ДС. И доцентът вещо засвири и на тая струна, и то
като солист, а не в обичайния дует е Николай Вълчев. (168 часа, бр.6,
2001, с.10). И вярваха в съществуването на това имане, отколкото в
собствените си сили! ... Ето на тази струна трябваше да свири
Скарлатов. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.25).
899. СТРЪВ
2158. клъвна стръвта. А Повярвам в някаква хитро скроена измама
или се оставям да бъда въвлечен в някаква несигурна, опасна работа. • И с
радост клъвнаха стръвта на математика, който имаше могъщото предимство, че бе ходил не в Босна, а в Германия. (24 часа, бр.175, 2002, с.13).
риболова.
п СТРЯСКАМ:
стряскам съня на някого - вж. при СЪН.
П СТРЯХА:
по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата вж. при ВРАБЧЕ.
— 519 —
Сульо и Пульо
а СТУД / СТУДЕН:
бера студ - вж. при БЕРА.
{обливам, полея) <като> със студен душ някого - вж. при ДУШ.
пия <една> студена вода / пий <една> студена вода за нещо вж. при ВОДА.
поливам {обливам) със студена вода някого ! като полят {облят)
със студена вода - вж. при ВОДА.
студена война - вж. при ВОЙНА.
п СТЪЛПОТВОРЕНИЕ
вавилонско стълпотворение - вж. при ВАВИЛОН.
□ СТЪПВАМ:
кракът ми няма да стъпи някъде - вж. при КРАК.
влизам {стъпвам) в огъня - вж. при ОГЪН.
стъпвам < бос> в огъня за някого или за нещо - вж. при ОГЪН,
стъпвам на краката си - вж. при КРАК.
900. СТЪПКА
2159. вървя {тръгвам) по стъпките на някого. Книж. А Следвам нечий пример. • Вървеше по стъпките на своя велик учител и
успехите му ставаха все по-големи. (Р.р.). По техните стъпки може да тръгне и Пам, която ще си спести поне $1 милион за година
от подобна рокада. (Уикенд, бр.51, 2016, с.72).
а СТЯГАМ / СТЕГНА:
къде го стяга {стиска, убива) чепика - вж. при ЧЕПИК.
стяга {стегне) ме шапката - вж. при ШАПКА,
стягам си куфара {куфарите) - вж. при КУФАР.
п СУЕТА:
панаир на суетата - вж. при ПАНАИР.
901. СУЛЬО
2160. Сульо и Пульо. Пренебр. А Всякакви хора, всички (включително и най-негодните). • Но дори да се отвори вратичката, няма да
пуснат сульо и пульо, а ще вземат онзи, който изглежда по така, поздрав, по-наперен, по-годен да стои там, no-траен. (Росен Босев, Сб.
Хумор и сатира 1981-1983, с.216). Аз помагам на сульо и пульо, нормално
е да помогна и на сина си, но не го правя. (Галерия, бр.З /67/, 2011, с.11).
На следващия ден е мачът с Франция. Куцо и сакато, голо и босо,
Сульо и Пульо хукват към „Васил Левски“. (Мин. год., бр.Ю, 2017, с.55).
духам супата
520 —
п СУМА:
тлъста сума - вж. при ТЛЪСТ.
902. СУПА
2161. духам супата. Иррн. А Понасям неприятните последици. • А
супата я духат избирателите. (Труд, 16.01.2002, с.9). Демек, той и
шефката му вярват, че ще управляват, а онези, които смятат, че те
остават под чертата за влизане в парламента, да духат супата.
(Жълт Труд, бр. 15, 2013, с.7).
2162. сърбам супата. Ирон. А Понасям неприятните последици. •
Както много други неща, новата власт ще трябва да сърба супата
на Тройната коалиция, разказват източници на „Супер 19“ в Министерския съвет (Супер 19 минути, 14—20.05.2010, с.З).
903. СУРДИНКА
2163. под сурдинка. Книж. А Едва чуто, тихо. • Под сурдинка се
мълви, че от тази афера управникът с присадена коса е прибрал рушвет от над 150,000 евро. (Уикенд, бр.51, 2016, с.40). Въпреки увещанията Генерал Деси, както под сурдинка наричат президентшата, не
искала и да чуе за друга канцелария. (Ретро, бр.6, 2017, с.5).
V От фр. sourdine. Сурдинка - уред за отслабване на звуковете при свирня с
цигулка или друг струнен инструмент.
904. СУХ
♦ буре с <със сух> барут <с фитил> - вж. при БУРЕ.
2164. излизам {измъквам се) сух <от> {из) водата>. Неодобр.
X Отървавам се без последствия, без наказание от извършена нередност
или престъпление. • Бившият зам.-шеф на ДАНС обаче се измъкна сух
от скандала, в който беше замесено името му. (Галерия, бр.6, 2017,
с.8). Започна разследване на извършената кражба, но виновният излезе сух, не можаха да намерят доказателства за неговото участие. (Р.р.).
V Изразът се родее смислово с подобен библейски текст, свързан с осигурения
от Господ път на евреите през морето, за да ги спаси от преследващите ги египтяни
(Изх. 15:19); 14:29 - „Израилевите синове минаха по сухо през сред морето: водите
(бяха) тям стена отдясно и (стена) отляво У
2165. оставам на сухо. А Не се сбъдват очакванията ми за нещо. •
Защо отпуснахте заем на Сърбия, Гърция и Румъния, а България ос-
-521 -
между Сцила и Харибда
тана на сухо? (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.253). Очаквах и
аз да получа повишение, но останах на сухо, (Rp.).
♦ сухо дупе риба не яде - вж. при ДУЛЕ.
# суха пара - вж. при ПАРА.
905. СУЧА
2166. въртя, суча (усуквам). А 1. Полагам всякакви усилия, докато постигна нещо. • Въртях, суках, тук паднах,' там станах, обръщах
се ту на тая, ту на оная страна, докато се съмна най-после, (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.536). А 2. По заобиколен начин и с недомлъвки казвам нещо. • Въртя го, сука го жената и накрая изплю камъчето - да
съм пишел тройка на сина ù, (Р.р.).
906. СЦЕНА
2167. излизам (появявам се) на сцената. Книж, А Започвам да
действам, давам публичност на участието си. • От последните избори
нова политическа сила излезе на сцената, (Р.р.).
V От театралните представления.
2168. правя сцени. Книж,
Предизвиквам разправии, раздори,
конфликти. • Тя постоянно му правеше сцени на ревност, което в крайна сметка разруши бракът им. (Р.р.).
V Полукалка от френски.
2169. слизам от сцената. Книж. А Преставам да действам или да
имам голямо, съществено значение. • Дойде време и социализмът да
слезе от сцената. (Р.р.).
V От театралните представления.
907. СЦИЛА
2170. между Сцила и Харибда. Книж, А За ситуация, когато заплахата идва от две страни; в крайно тежко положение, при което има опасност от две страни. • Нека си помисли читателят, каква предпазливост, какъв такт се налагаше на всякого от тия двама сътрудници,
особито пък на първия, в изложение на пресни политически събития, за да минуват между Сцила и Харибда безопасно за себе и за
списанието. (Ал.Т.-Балан, Книга за мене си, с.135).
V В „Одисея“ Омир пише, че това са две чудовища, които са живели от двете
страни на пролива между Сицилия и Италианския полуостров и нападали корабите,
минаващи край тях. Ако моряците минели благополучно край едното, чакала ги среща
гризе ме съвестта
-522
с второто чудовище. Затова пред тях стояла трудната задача да избегнат и двете злини
при преминаването между Сцила и Харибда.[ЕС].
□ СЪБИРАМ:
събирам очите на някого - вж. при ОКО.
събирам погледите на някои - вж. при ПОГЛЕД,
събирам си устата - вж. при УСТА.
а СЪБЛИЧАМ:
вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого вж. при РИЗА.
908. СЪВЕСТ
2171. гризе ме съвестта. Книж. А Изживявам чувство за вина. • А
мен ме гризе съвестта, че аз го запознах с него. (Стандарт, 18.06.2001,
с.22).
2172. с чиста съвест. Книж. А 1. Най-искрено. • С чиста съвест
си признавам, че не съм искал да сторя зло на никого. (Р.р.). А 2. Без
да изпитвам угризения, без да се притеснявам или срамувам. • Малко са
политиците, които с чиста съвест, без каквото и да е притеснение,
могат да кажат, че служат безкористно на народа си. (Р.р.).
"V Първообразът е книжовен, познат е на библейските текстове, напр. 2 Тим. 1:3
,благодаря Богу, Комуто още от прародители служа с чиста съвест.“
909. СЪД
2173. с какъвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден. Книж. А
Както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. • Голямата
трагедия на политиците ни през т, н. „преходен период“ беше, че
след всяко идване на власт обвиняваха предходниците си за грешките и неизпълнените обещания, забравяйки, че с какъвто съд съдиш,
с такъв ще бъдеш съден (Р.р.).
имащ характер на пословица, претърпява семантична кондензация,
която го сближава със същинските фразеологизми. Той е вариант на фразеологизма „с
каквато мяра мериш, с такава ще ти се отмери“, представен във Фразеологичния
речник със скъсения вариант „меря със същата мярка“. Изразът идва от евангелските текстове със същото значение, напр. Мт. 7:2 „1. Не съдете, за да не бъдете
съдени; 2. Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато
мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.
2174. Страшният съд. Книж. А Второто пришествие; неминуемата гибел, разплата. • Ислямът е единствената религия, която пророкува, че един от главните признаци за приближаването на Страш-
— 523 —
оставам без сълзи
ния съд е, когато изгревът идва не от изток, а от запад. И Коранът
и Хадисите утвърждават, че рано или късно този феномен ще се
прояви. (Уикенд, 6.06.2014, с.19). Така богатите развързвали затегнатите си кесии, за да се възправят безгрешни пред Страшния съд.
(Мин. год., бр.2,2010, с.23).
V Изразът със значение ‘второто пришествие9 няма точен първообраз, но
смислово е мотивиран от библейските текстове, в които се говори за това очакващо
човечеството Божие наказание. Ето една такава смислова мотивираност- 2 Пет. 3:7 и
сл.
сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в
деня на съда и гибелта на нечестивите човеци“. В превода от 1859 г. намираме
точен първообраз на израза ,деньо на страшниать суць“.
п СЪДЯ:
с какъвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден - вж. при СЪД.
П СЪЗДАВАМ:
правя (създавам) си кумири ! не си прави (създавай) кумири вж. при КУМИР.
спечелвам (създавам) си име - вж. при ИМЕ.
910. СЪЛЗА
2175. гълтам сълзите си. А Старая се да не заплача, да не давам
израз на дълбоко душевно страдание. • Колкото и да си твърд, колкото
и да се опитваш да гълташ сълзите си, смъртта на едно невинно
дете те изважда от релси за дълго време. (Р.р.). .
2176. до сълзи. А Много силно, много дълбоко, до просълзяване
изживявам нещо радостно, весело. • Отстрани Хизър до сълзи се смееха на картинката. (НЛО, 03-09.04.2001, с.12).
2177. като <момина> сълза (чист). Книж. А Неопетнен, неопорочен. • Човекът е един от малкото напуснали МВР без скандал, той
е чист като момина сълза, обясниха те. (Стандарт, 21.04.2008).
2178. <лея> крокодилски сълзи. Книж. А Лицемерно съчувствие. • На Баневи крокодилските сълзи не трогнаха никого. (Мин. год.,
бр.32, 2016, с. 8). Богатите страни леят крокодилски сълзи за изнемогващите народи, а същевременно изсмукват на безценица суровините и талантите им. (Р.р.).
V От поверието, че крокодилът плаче, докато поглъща жертвата си.
2179. оставам без сълзи. А Плача толкова много от голямо страдание, че не съм в състояние да продължа. • Ние и без това останахме
без сълзи. На нас политиците вече ни разказаха играта. Какво тук
значат някакви шведи. Така че тази вечер ние ще разкажем играта
със сълзи в очите
- 524
на шведите, а и на нашите управници, като забравим 90 минути,
какви ги вършат. (Стандарт, бр.4103, 2004, с.1).
2180. със сълзи в очите. А Силно развълнуван, силно разчувстван,
разплакан. • И след половин час усмихнати и със сълзи на очите петте българки ни прегръщаха и целуваха пред сградата с техните килии. (Труд, бр.139, 2004, с.35).
911. СЪН
2181. заспивам вечния си сън. Книж. А Умирам. • „Той четеше
непрекъснато. Така и си отиде от тоя свят, беше заспал вечния си
сън с книга, която беше паднала на гърдите му“ — споделя ученият.
(Мин. год., бр.4, 2017, с.15).
♦ златни сънища сънувам - вж. при ЗЛАТЕН.
2182. мокър сън. а Сексуална мечта. • Сред ВИП персоните
беше и някогашният мокър сън на мъжете Памела Андерсън. (Уикенд,
бр.9,2017, с.82).
2183. стряскам съня на някого. А Не давам покой на някого.
• Взривът, който месеци наред стряска съня на околните села, със
сигурност ще наблюдава военният министър Николай Свинаров.
(Труд, бр.250,2002, с.2).
2184. сън не ме хваща. / сън не ме лови. А Не мога да заспя,
нямам покой, вечно неспокоен и напрегнат съм. • След случилото се по
цели нощи не затварям очи, мисля и премислям, сън не ме хваща.
(Р.р.).
V Първообрази на двата израза могат да се открият в библейските текстове във
вид „не давам сън на очите си“ (напр. в Пс. 131:4; Пр. 6:4), или във вид „сън не ме
хваща“ - Пр. 4:16 “и сън не ги хваща, ако не доведат някого да падение.“
912. СЪНУВАМ
♦ гладна кокошка просо сънува - вж. при КОКОШКА.
♦ златни сънища сънувам - вж. при ЗЛАТЕН.
2185. не съм <и> сънувал, а 1. Не съм могъл дори да мечтая за
нещо, което виждам, получавам; далеко надхвърля и най-смелите ми очаквания. • Кадърен човек, налага се професионално и заживява живот,
какъвто не е сънувал. (Седм. труд, бр.47, 2002, с.1). л. 2. Най-неочаквано, без да съм планувал, без да съм се надявал изобщо. • Нали казваше,
че не си и сънувал, че ще ходиш в Бенгази? (Труд, бр.139, 2004, с.35).
525
имам циганско сърце
п СЪРБАМ:
сърбам супата - вж. при СУПА.
сърбам {ям) попарата - вж. при ПОПАРА.
о СЪРБИ МЕ:
сърби ме дясната ръка - вж. при РЪКА.
сърби ме езика - вж. при ЕЗИК.
сърби ме лявата ръка - вж. при РЪКА.
сърбят ме петите - вж. при ПЕТА.
п СЪРДИТ:
сърдит Петко - вж. при ПЕТКО.
913. СЪРЦЕ
2186. вземам {грабвам, спечелвам) сърцето на някого, л. Спечелвам любовта на някого. • Учителката беше взела сърцата на малките палавници и те я обожаваха. (Р.р.).
4» дама на сърцето - вж. при ДАМА.
2187. играе ми сърцето. А Силно се вълнувам. • Само като си
помисля за нея сърцето ми започва да играе. (Р.р.).
♦ златно сърце {душа) ■- вж. при ЗЛАТЕН.
2188. изстина / изстива ми сърцето. А 1. Преставам да обичам,
ставам безразличен към някого или нещо. • Като дете беше много любознателен, обичаше да се рови из книгите, по-късно сърцето му
изстина към книгите, започна да го вълнува техниката.. (Р.р.). А
2. Силно се изплашвам. • Когато учителят задвижи погледа си'по дневника и стигна към средата на списъка, сърцето ми изстина. Отдъхнах си едва след като избраниците му излязоха пред дъската. (Р.р.).
2189. имам заешко сърце. А Много съм страхлив. • Нощем не
смее да излезе навън, има заешко сърце, от всичко се стряска. (Р.р.).
2190. имам сърце, ж Мога да страдам, да изживявам чувства; способен съм да изпитвам жалост, скръб, да съчувствам или да помогна на
някого. • И той имаше сърце, не можеше да остане равнодушен пред
страданията на пострадалите, (Р.р.).
V Изразът има същото образно значение и в библейските текстове, напр. Иов
12:3 „И у мене има сърце, както у вас; не съм по-долен от вас“.
2191. имам циганско сърце. X Лесно ми се приисква. • Имаше
циганско сърце и не си мъчеше душичката, каквото му се приискваше, купуваше си или си го изпросваше. (Р.р.).
каменно сърце
-526-
2192. каменно сърце. Книж. А Жесток, лишен от чувство на състрадание и милостивост човек. • Тираните имат каменни сърца, не чуват и не се интересуват от страданията на народите си. (Р.р.).
V Първообразът на фразеологизма се открива в библейските текстове (Иез.
11:19 „И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им
каменното сърце и ще им дам сърце от плът“).
♦ камък ми лежи (тежи) на сърцето - вж. при КАМЪК.
♦ камък ми падна от сърцето - вж. при КАМЪК.
2193. къса ми се сърцето. А Силно страдам, изпитвам голяма скръб,
измъчвам се. • Сърцето ми се късаше, като гледах как се мъчи бедната старица. (Р.р.).
V Изразът има първообраз в библейските текстове, напр. Иер. 23:9 „Сърцето
ми се къса в мене, всичките ми кости се тресат“.
2194. ледено сърце. Книж,
Безчувствен, крайно сдържан човек. • На всеослушание Любомир заяви, че Марина има „ледено сърце“, с което показа, че е разочарован от нейното пренебрежение,
(България днес, 27.06.2013, с.8).
2195. лъвско сърце. Книж, А Смел, храбър човек; храброст, смелост. • Защото на всеки Робин Худ му е нужно едно лъвско сърце,
което да дава сила на стрелите му, (Труд, бр.38, 2002, с.12).
V Изразът има първообраз в библейските текстове, напр. 2 Цар. 17:10 „тогава
и най-храбрият, чието сърце е като лъвско сърце, ще падне духом“.
♦ мехлем {балсам) ми капе {пада) на душата {сърцето) вж. при МЕХЛЕМ.
2196. на драго сърце. А С готовност, с удоволствие. • Поп Анастас прие на драго сърце всичките условия за организирането на тайно
общество. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.244). Марта на драго сърце призна, че би искала да остарее с него. (Уикенд, бр.9, 2017, с.21).
2197. на сьрце</ш>> ми е. А Силно желая нещо, имам силно влечение
към някого или нещо. • Ожени се за Мария, но на сърцето му е друга, (Р.р.).
V Изразът има широка употреба в библейските текстове със същата осмисле-
ност (напр. 3 Цар. 8:18 „Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми, хубаво, че
това ти е на сърце“). От тях е преминал и в разговорната реч, и в книжовния ни език
2198. не ми дава сърце. А Съвестно ми е, не мога да си позволя да
извърша нещо от жал, от съчувствие. • Но докторът си затвори очите,
защото сърце не му дава да остави пострадалия без помощ. (Мин. год.,
бр.2, 2017, с.З). На Кадиев сърце не му даде да ù се развика, вместо това
реши да я навигира, та да избегне сакатлък. (Уикенд, бр.4, 2017, с.З).
-527
с примряло сърце
2199. оживя ми на сърцето (душата). А Непрекъснато мисля и
силно желая, копнея за нещо или за някого. • Оживя ù на сърцето тази
вила, като каза искам къща на село, та искам. Докато не постигна
целта си не миряса. (Р.р.).
*
2200. отварям си сърцето. А Ставам чувствителен към преживяванията и страданията на другите, проявявам състрадание и съчувствие.
• Преди много рядко намирах хора, готови да даряват, но постепенно започнаха да им се отварят сърцата. И ето тази година беше
много щедра. (Р.р.)*
2201. от <все> сърце <и душа>. Л С най-добри чувства, съвсем
искрено. • Наустницата, Псалтира и Чудесата на св. Богородица аз
презирах вече от всичкото си сърце и душа. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.87). В основата на този бизнес стоял лично Динко Вълев, който
искрено и от все сърце се възхищавал на брата на майка си. (Уикенд,
бр.50, 2017, с.22). От сърце и душа произнасяха те думите: „Ще бъда верен на отечеството си и нищо няма да открия на християнските душмани1. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.238).
•азеологизмът е често използван в библейските текстове със значение ‘много искрено, смного чувство, всеотдайно'" както в пълния, така и в съкратения му вид.
♦ от глъбините на сърцето си - вж. при ГЛЪБИНА.
2202. слагам (турям) си на сърцето (на сърце) нещо.
1. Поддавам се на някаква грижа, мисъл, безпокойство; почвам да се измъчвам, да се
безпокоя от нещо. • Буров не си слагаше нищо на сърцето. През есента
на 1918 година той се раздели с последните си илюзии в живота. (М.Топалов, Буров, с.149). Тури на сърцето си грижата за нещастната старица и не минаваше ден без да я навести. (Р.р.). А 2. Силно възжелавам
нещо. • Беше от онези решителни хора, които, като си сложат на сърцето някаква идея, не се отказват, докато не я изпълнят. (Р.р.).
•
у Със същите значения изразът е стабилно установен още в библейските текстове (напр. Дан. 1:8 , Даниил тури на сърце си да се не осквернява с ястията от
царската трапеза и от виното, що пиеше царят“).
2203. с леко сърце. А Безгрижно, лекомислено; без много вживяване и задълбочаване. • С леко сърце приемаше промените в живота,
не мислеше за утрешния ден. (Р.р.).
2204. с примряло сърце. А С голямо вълнение, с безпокойство. •
С примряло сърце жената чакаше каква диагноза ще постави докторът. (Р.р.).
V В библейските текстове се използва израз „примира ми сърцето“ със значе-
ние ‘изживявам силно вълнение от неочаквана случка или от очакван с нетърпение развой на изход от нещо\
стоплям сърцето на някого
-528-
2205. стоплям (сгрявам) сърцето на някого. А Доставям радост
на някого, предизвиквам у него приятно преживяване, създавам му хубаво
настроение. • Без значение дали с пуловерчето, или без него, Петров
може за отрицателно време да стопли сърцата на запалянковците.
(168 часа, 13-19.09.2002, с.2).
* сърце и душа давам - вж. при ДУША.
2206. сърце мъжко не трае. А Не мога да се въздържа да не
докажа, че и аз мога да извърша нещо рисковано. • Бях с температура
на Нова година, всички наоколо бяха болни и самият аз не бях убеден, че трябва да го направя. Колегите също ме разубеждаваха, но
сърце мъжко не трае. (Мин. год., бр.7, 2017, с.7).
V Изразът тръгва от Ботева творба.
2207. със свито сърце, а С безпокойство, с тревога, със страх, че
ще се случи нещо лошо. • Тогава, застанал насред училищния двор, аз
се огледах внимателно и със свито сърце оцених, че обстановката е
необичайна. (ЛЛевчев, Убий Българина, с.141). А С притеснение и безпокойство. • Със свито сърце очаквахме резултата от конкурса. (Стандарт, бр.3263, 2002, с.6).
2208. със сърце. А Всеотдайно. • Той е единственият в държавата, който работи със сърце и иска да помага на хората. (Стандарт,
бр.3263,2002, с.6).
2209. с чисто сърце. А Открито, без да изпитвам угризение. • Те е
чисто сърце напомпаха сметките, защото били функция от данъчната оценка на имота. (24 часа, 26.01.2002, с.13).
V В библейските текстове първообразът на фразеологизма е осмислен със значение ‘с най-добри помисли и намерения; честно, искрено'.
2210. с широко сърце. А Спокоен, търпелив, безгрижен човек. • Тя
е човек с широко сърце и още от първия миг успява да те предразположи и да застане до теб, като използва твоя език на общуване.
(Галерия, бр.6, 2017, с.23). Човек с широко сърце, той беше готов да
изслуша всеки и ако е нужно да му помогне. (Р.р.).
2211. тегли ме сърцето към нещо. А Изпитвам силно желание за
нещо, влечение към нещо. • Аз се не маях много на това място, защото бързах за Копривщица; там ми теглеше мене сърцето, имах си и
аз нещо. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.602).
V Изразът е познат от Библията, където има същото значение (напр. Екл. 11:9
„Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на
твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят“).
- 529 -
държа в сянка някого
2212. ще ми се пръсне сърцето. х Изпитвам голямо вълнение от
някакво силно изживяване - радост, срам, нетърпение. • Когато дойде
Дядо Коледа, децата силно се вълнуват, сърцата им ще се пръснат,
докато разберат какъв подарък им е донесъл. (Р.р.).
2213. що ми е на сърце<т<?>. А 1. Каквото искам, каквото желая.
• Що ми е на сърцето, това и търся. (Р.р.). А 2. Каквото ме вълнува и
искам да споделя. • Що ми е на сърцето, това и казвам. (Р.р.).
V Същите значения изразът има и в библейските си първоизточници (напр. 2
Цар. 7:3 „иди и върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе“).
а СЪСЪД:
в стари съсъди наливам жива вода - вж. при ВОДА.
п СЪШИТО:
шито (съшито) с бели конци - вж. при КОНЕЦ.
п СЪЩЕСТВО:
като въздуха и слънцето за <всяко живо същество> вж. при ВЪЗДУХ.
п СЪЩИ:
говорим на един и същи език - вж. при ГОВОРЯ,
пея си своята / пея си една и съща песен / пея си старата
песен - вж. при ПЕСЕН.
плащам (отвръщам, заплащам) със същата монета вж. при МОНЕТА.
със същия почерк - вж. при ПОЧЕРК.
о СЯДАМ:
сядам на една маса - вж. при МАСА.
п СЯКАШ:
(сякаш, като че ли) говоря на китайски - вж. при КИТАЙСКИ.
914. СЯНКА
2214. в сянката на някого съм. А Продължително време работя за
другиго, без да излизам на преден план. • Изборът падна върху хардлайнера премиер, който бе в сянката на покойния президент. (Труд,
28.12.2016,с.40).
2215. държа в сянка някого, х Пренебрегвам някого и не позволявам да бъде оценен по заслуги. • Талантливият плаши бездарниците,
затова, имат ли възможност, държат го в сянка. (Р.р.).
излизам от сянката на някого
-530-
2216. излизам от сянката на някого. Книж.
Започвам да се
изявявам със собствено виждане, поведение и роля, след като продължително време съм работил за другиго. • Той бързо овладя лостовете на
властта, излезе от сянката на президента и пое собствен път. (Труд,
06.12.2001, с.11). БЗНС-Народен съюз се маргинализира и сега е моментът да излезе от сянката на СДС и да търси собствения си
електорат. (Труд, бр.27, 2002, с.12).
2217. няма <и> сянка от нещо. Книж.
Няма дори и най-малко
наличие на нещо. • Нали го наблюдавам толкова време, няма и сянка
от промяна в него, такъв си е, какъвто беше и преди. (Р.р.). Няма и
сянка от съмнение, че ще удържи на думата си. (Р.р.).
2218. оставам в сянка. Книж. А 1. Пречи ми се да се изявя; оставам незабелязан със способностите и изявите си; недооценяван съм. •
Жалко е, че такъв способен човек е оставал в сянка години наред.
(Р.р.). А 2. За нещо, което остава скрито, неизвестно на хората. • Някои
неприятни факти от биографията му останаха в сянка. (Р.р.).
2219. плаша се <и> от сянката си. Книж. А Много наплашен,
предпазлив и плах съм. • Не можеш да разчиташ на човек, който се
плаши и от сянката си. (Р.р.).
2220. хвърлям сянка върху някого или нещо. Книж. А Злепоставям, ощетявам, излагам някого или нещо. • Това означава априори да се
хвърли сянка върху работата на президента. (Ретро, бр. 49, 2016, с.9).
V Калка от френски.
Т
915. ТАБАН
2221. набивам табаните на някого. А Възпитавам, подготвям някого. • Той беше и много зает, майка ми главно ми набиваше табаните. (24 часа, 26.01.2002, с.12).
916. ТАВАН
♦ броя мухите по тавана - вж. при МУХА.
2222. гледам в тавана. А Не внимавам, фантазирам си, измислям
си. • Главната счетоводителка Бисерка Мицева и Вилма Дичева са
531
кадя тамян на някого...
водили сметките, най-общо казано, гледайки в тавана. (Труд,
06.12.2001, с. 14).
2223. стигам си тавана. Публ. ж Достигам върха на възможностите си. • Едва в големите световни отбори Стоичков можа да стигне
тавана си. (Р.р.).
2224. слагам таван на нещо. А Поставям пределна норма на нещо. •
Слагат таван на таксиджийските тарифи. (Телеграф, 01.05.2010, с. 17).
2225. удрям тавана. А Достигам върха на възможното, най-крайната степен. • Наистина наглост на N-ma степен - да се провалиш по
всички показатели, да удариш тавана по корупция и некадърност и
пак да драпаш за власт. (Уикенд, бр.51, 2016, с.32). Българските банки
стиснаха зъби, а с тях и потребителите, които недоволно гледаха
как лихвените проценти плавно, но уверено удрят тавана. (Телеграф,
27. 05.2009, с. 12).
917. ТАГАДЪК
2226. на тагадък. Жарг.
Много набързо, мимоходом, в движение. • На тагадък минахме материала и се явихме на изпит. (Р.р.).
Стана ясно, че ЦИК трябва да прави на тагадък обществена поръчка за 12,400 машини за гласуване. (Ретро, бр.6, 2017, с.13).
п ТАЕН/ТАЙНО:
тайна</и«> вечеря - вж. при ВЕЧЕРЯ,
всичко тайно, става явно - вж. при ВСИЧКО.
п ТАКЪВ:
каквото повикало, такова се обадило - вж. при КАКВОТО.
какъвто дошъл, такъв си отишъл - вж. при КАКЪВТО.
с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери вж. при МЯРКА.
с какъвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден - вж. при СЪД.
такова животно няма - вж. при ЖИВОТНО.
918. ТАМЯН
♦ бягам като дявол от тамян - вж. при ДЯВОЛ.
2227. кадя тамян на някого или нещо. А Лаская, неискрено хваля
някого или нещо. • Тие поддържали полицейски газети: Отечество,
Стара планина (по-късно) и пр., редактирани от продадени личности,
П. Кесимов и някой си С. Бежанов, които кадели тамян на гнилото
<изхвръквам> като тапа
— 532 —
и отживялото, а хулели и правели доноси на младите деятели. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.83). Доволно сме кадили тамян пред ония идоли,
за които никакъв спор е немислим, че те могат да бъдат един ден
наши. (Зах. Стоянов, Съч. т.П, с.15).
а ТАНТАЛОВИ:
танталови мъки - вж. при МЪКА.
п ТАНТО:
<танто> за кукуригу - вж. при КУКУРИГУ.
о ТАНЦУВАМ:
танцувам само едно лято - вж. при ЛЯТО.
919. ТАПА
2228. <изхвръквам> като тапа. А Стремително, с голяма бързина
излизам или бивам изгонен от някъде. • Бесен, обвинителят изхвърча като тапа от кабинета на правосъдния министър. (168 часа, бр.5О, 2002,
с.23). Всички знаят какво се случи след това. Софиянски, Бакърджиев и
последователите им изхвърчаха като тапи. (Сега, бр.29, 2002, с.9).
♦ правя се (на тапа) на дръж ми шапката - вж. при ШАПКА.
920. ТАЯ
2229. все ми е тая. А Никак не ме интересува, не ме засяга. • За
последен път ти казвам, Иванова. Ако са бели и кръгли - това са
таблетки; щом са черни и ръбести - значи са гайки. На теб ти е все
тая, но болните взеха да се оплакват ... (Труд, бр.119, 2004, с.20). Все
ми е тая, че някой казвал едно или друго нещо за мене. Аз най-добре
зная какъв съм и какъв не съм. (Р.р.).
♦ свиря на тая <на тънката> струна - вж. при СТРУНА.
921. ТЕАТЪР ! ТЕАТРО
2230. разигравам театър (театро). Ирон. А Държа се неискрено,
фалшиво; преструвам се; опитвам се да заблудя някого, като разигравам
някаква постановка. • На 17 юли 1994 г. тя разиграва театро, достойно за Бродуей: праща жалба в ДИК-Бургас ... (168 часа, бр.40, 2000,
с.32). Когато се връща в къщи след неколкодневни отсъствия, той разиграва някакъв театър на жена си и избягва скандала. (Р.р.).
2231. театър на абсурда. Ирон. А Нелепа, абсурдна, непонятна
ситуация. • Цялата ситуация в страната след президентските избори изглежда като театър на абсурда. (Р.р.).
533 —
тежко ми и горко
V От фр. Theatre de l’absurde. Така се наричала книга на Мартин Еслин. Назва-
нието й се основавало на друго название ,драма на абсурда“, така били наричани
пиесите на драматурзите-авангардиети Е. Йонеско, С. Бекет и др.[ЕС].
922. ТЕГЕЛ
2232. тегля (пускам) тегел. Жарг. х Правя разходка по улицата;
разхождам се безцелно. • По-важно е, че писателският „Бо Монд“ от
Хемингуей до незнайния напорист талант от незнайна за света малка
литература, държи да тегли „тегела“ поне веднъж по Шан-з-Елизе, та да се знае, че е бил в сърцето на световната култура. (Труд,
бр.87, 2000). Как да бъдеш доволен от живота, като виждаш, че младите хора в града по цял ден теглят тегели по улиците и чоплят
семки, защото са безработни. (Р.р.).
923. ТЕГЛЯ
бия (тегля) шута на някого - вж. при ШУТ.
от главата си (патя, страдам, тегля) - вж. при ГЛАВА.
тегли ме сърцето към нещо - вж. при СЪРЦЕ.
тегля гайлето на някого - вж. при ГАЙЛЕ.
тегля една благословия на някого вж. при БЛАГОСЛОВИЯ.
Ф тегля калема - вж. при КАЛЕМ.
♦ тегля (изтеглям) късата сламка - вж. при СЛАМКА.
♦
♦
♦
♦
♦
2233. тегля ножа на някого. А Заколя, убия, отнема живот. • Групата видяла голям зор, докато повалили квичащия Гуджо, преди да
му теглят ножа. (Уикенд, бр.51, 2016, с.83).
♦ тегля (пускам) тегел - вж. при ТЕГЕЛ.
♦ тегля чертата - вж. при ЧЕРТА.
♦ тегля ярема - вж. при ЯРЕМ.
п ТЕЖА:
камък ми лежи (тежи) на сърцето - вж. при КАМЪК.
924. ТЕЖКО
2234. тежко ми и горко.
Възклицание за израз на окайване нищо добро не ме очаква. • Ако в живота ни, който рисувате, не изобразим човешките състояния и отношения - тежко ни и горко. (Ил.
Бешков, Словото на Бешков, с.122). По екраните са наскочили едни крайно некомпетентни, но затова пък лукави политически дяволи, които
влязат ли в Парламента, тежко ни и горко! (Уикенд, бр.9, 2017, с.32).
слагам на тезгяха
534 —
п ТЕЖЪК:
тежка артилерия! - вж. при АРТИЛЕРИЯ.
тежка артилерия2 - вж. при АРТИЛЕРИЯ.
тежка дума - вж. при ДУМА,
тежък кръст - вж. при КРЪСТ2.
925. ТЕЗГЯХ
2235. слагам на тезгяха, А Предлагам за продажба. • Германия
сваля от въоръжение своите МИГ-29 през 2003 г. и ги слага на тезгяха за продан. (Труд, 17.02.2002, с.26). Слагам 80 процента от „Булгартабак“ на тезгяха. (168 часа, бр.5, 2002, с. 15). Кораб с името „Петимата от РМС“ ще бъде сложен на тезгяха в близките месеци.
(Труд, бр.95,2004, с.2).
п ТЕКА:
всичко тече, всичко се променя - вж. при ВСИЧКИ / ВСИЧКО,
реки от мед (текат) - вж. при МЕД.
тека (потека, мина) <като> по мед и масло - вж. при МЕД.
926. ТЕКСТ
2236. в прав текст. Публ. А Директно, открито. • В прав текст
това означава, че той ще прочете имената на тези, които не са поддържали неговата кандидатура - Румен Овчаров и Георги Божинов. (168 часа, бр.5О, 2001, с.10). След това в прав текст обвинил Мавров и Панайотов, че са нагласили правилниците за работа в МС така, че за всичко той да носи отговорност с подписа си. (168 часа,
бр. 17,2004, с.11).
п ТЕЛЕ/ТЕЛЕЦ:
златния телец - вж. при ЗЛАТЕН,
търся под вола теле - вж. при ВОЛ.
927. ТЕЛЕГРАМА
2237. не съм бил телеграма на някого. Жарг. А Не съм канил
някого, не съм го викал. • Какво ме интересува Симеон, да не съм му
бил телеграма да се връща в България и да обещава небивалици на
народа, пък сега да бели очи и да говори несвързано, когато хората
недоволстват. (Р-Р-)-
-535 -
удрям теслата на някого
928. ТЕЛЕФОН
2238. горещ телефон. Книж.
Телефонен номер за непрекъсната
директна връзка. • Не горещите телефони правят живота ни напечен, а тъкмо обратно. Те толкова много се нароиха, защото животът ни стана много напечен. (Рр).
929. ТЕПСИЯ
2239. на тепсия (поднасям, получавам), А Давам или получавам
нещо наготово. • Чудно е още и как човекът, който получи на тепсия
от Костов „Каолин“ и „Дамяница“, ще участва в антикорупционен
блок. (Телеграф, 28.01.2017, с.5). Така или иначе, глупакът син щеше да
поднесе на тепсия тези богатства на играчите. (С.Бъчварова, Земя
за прицел, кн.4, с.44).
п ТЕРК:
по <един> калъп (терк) — вж. при КАЛЪП.
930. ТЕРЛИЦИ
2240. измъквам се по терлици. А Тайно, незабелязано избягвам,
офейквам. • Но едно измъкване от сделката по терлици ще предизвика гнева им. (24 часа, бр.40, 2000).
931. ТЕРА
2241. тера инкогнита. Книж. А Нещо неизвестно, непознато.
• Защо такова противоречие в човешката природа? Дявол да го знае:
за мен подобни въпроси са terra incognita, както си виразяват учените глави. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.247). Почтеността за много от
депутатите така и си остана тера инкогнита. (Р.р.).
V От фр. Terra incognita, буквално „Неизвестна земя“. Първоизточник на изра-
за са надписите върху старинните географски карти и глобуси по белите места в тях,
означаващи неизследвана, неоткрита земя.[ЕС].
О ТЕСЕН:
в тесен кръг - вж. при КРЪГ.
932. ТЕСЛА
2242. удрям теслата на някого. Грубо. А Убивам. -• Дойде черната с косата и удари ти теслата. (24 часа, бр. 68, 2000).
от друго тесто <съм замесен>
— 536 —
933. ТЕСТО
2243. от друго тесто <съм замесен>. А С различен от някого произход, възпитание, разбирания, душевни нагласи. • Новите депутати от
ГЕРБ засега показват, че са от друго тесто. (Стандарт, бр.5955, 2009,
с.12). От друго тесто е поетът, чувствителен, извисен, вглъбен в
големите въпроси на битието. (Р.р.).
2244. от едно тесто съм с някого.
Еднакъв съм, приличам си с
някого по характер, разбирания, възпитание, или от еднакъв произход. •
Другиго биха изяли с парцалите. Пелинко знае, че каквото и да направи, никой няма да го укори. Всички го чувстват като свой, от едно
тесто. (К.Христов, Ад в Рая, с.90).
934. ТЕТ-А-ТЕТ
2245. тет-а-тет с някого. Книж. А Пряко, лице в лице. • Боят се,
че събеседването тет-а-тет с обществото ще изкара наяве негодността им да убеждават. (Труд, бр.26, 2004, с.11).
V от фр. tête à tête.
935. ТЕЧЕНИЕ
2246. вървя по течението. Книж. А Не се отклонявам от общоприетите норми и схващания; оставям се на хода на събитията. • Липсваше му инициативност, амбиция, вървеше по течението и това му
даваше усещане за сигурност. (Р.р.).
2247. оставям се на течението. Книж. А Примирено приемам
хода на събитията, без да имам желание и воля за активна намеса или
промяна. • Оставили сте се на течението? (Уикенд, бр.51, 2016, с.29).
Напоследък съм се оставил на течението, безразлично ми е какво
ще стане с мене по-нататък. (Р.р.).
V В библейските текстове е използван образен израз, който може да бъде възприет като смислов първообраз на днешния фразеологизъм завличаме водното течение“ (Пс. 68:16).
2248. срещу течението. Книж. а В разрез с общоприетото мнение, разбиране, политика. • Срещу течението човек трудно устоява;
но именно тогава се доказва като личност със своя ценностна система. (Р.р.).
о ТИ:
и ти ли, Бруте, <сине мой> - вж. при БРУТ.
— 537 —
не на мене тия <номера>
п ТИКАМ СИ:
пъхам {вра, навирам, тикам, бутам) си гагата в нещо вж. при ГАГА.
п. ТИКВА:
не ми увира главата {пренебр. кратуната, тиквата) вж. при ГЛАВА.
а ТИЛ:
когато си видя ушите {врата, тила, гърба) без огледало вж. при УХО.
П ТИЛИЛЕЙСКИ:
в гори тилилейски - вж. при ГОРА.
936. ТИНТИРИ
2249. тинтири-минтири. Ирон. А Пълни глупости, празни приказки. • Че и разни телевизионери се правят на опозиционно сърдити
от сутринта. Човек може да се поболее от разни тинтири-минтири от рода — „Ако ставаше въпрос за еди-какво си, вий тъй ли щяхте
пак да казвате." (Уикенд, бр.51, 2016, с.32).
п ТИХ:
тиха вода - вж. при ВОДА.
тиха дипломация - вж. при ДИПЛОМАЦИЯ.
тих ужас - вж. при УЖАС.
937. ТИЯ/ТЕЗИ
* на кого продаваш тия краставици - вж. при КРАСТАВИЦА.
2250. не ми минават <на мене> тия <номера>. А Не съм наивен,
неопитен, не могат да ме излъжат, да ме подведат. • Щял да ми осигури
работа в чужбина, но трябвало да му дам 5 000 долара. Не ми минават тия номера! (Р.р.).
2251. не на мене {нас) тия <номера>. Пренебр. А Не се опитвай
да ме заблуждаваш, мене не можеш да ме лъжеш, не ти вярвам. • Като
истински патриоти и граждани на Република България искаме да
кажем на капиталистическия натрапник: Не на нас тия, господин
посланик! Ако искаме да си ловим бандитите, ще си ги ловим. Ако не
искаме ... (168 часа, 19-25.12.2003, с.2).
♦ тези {лайна) сме ги яли - вж. при ЯМ.
тлъста сума
-538
938. ТЛЪСТ
2252. тлъста сума. А Голяма парична сума. • Ясно е, че защитата на доктора е резултатна най-вече за тлъстите суми на началниците. (168 часа, бр.7, 2002, с.б).
п ТО:
каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то вече е било вж. при КАКВОТО.
п ТОВА:
догодина по това време - вж. при ВРЕМЕ.
п ТОДОРКА:
ще играе Тодорка Боева - вж. при БОЕВА.
п ТОЗИ/ТОЯ:
да ме отмине тази чаша - вж. при ЧАША.
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) вж. при ДУХАМ.
не от мира сего / не от тоя свят - вж. при МИР2.
отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) - вж. при ВЯТЪР,
тоя филм съм го гледал - вж. при ФИЛМ.
п ТОЙ
дето двама и той трети - вж. при ДВАМА.
за вълка говорим, <а> той в кошарата - вж. при ВЪЛК,
който плаща, той поръчва музиката - вж. при МУЗИКА.
939. ТОЛЕРАНТНОСТ
2253. нулева толерантност. Публ. л Няма никаква търпимост и разбирателство. • Полк. Илиан Йорданов обяви нулева толерантност за
всеки, който нагруби и посегне на полицай. (Стандарт, 06.12.2001, с.б).
940. ТОМА
2254. неверник (неверен, невярващ) Тома. / Тома Неверни.
Книж. А Вечно съмняващ се човек, който мъчно може да бъде убеден в
нещо, без сам да провери истинността му. • Уникалният спомен беше
свързан с колежката ми Дора, която беше истински Тома Неверни
по отношение на гаданията и пророчествата. (Мин. год., бр.32, 2016,
С.11). Неверниците томовци обаче, които не обичаха да се залъгват
с бабини деветини, говореха противното, а именно, че не помашки-
539-
на триа на устата
те села горят, а българските: злочестият Батак, Перущица, Бойково, Сотир, Дядово и пр. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.427).
V От евангелския разказ за ученика на Иисус - апостол Тома, който не повярвал на вестта, че Иисус е възкръснал. Когато другите Иисусови ученици му казват, че
са видели Господа, той им отвръща: (Ио. 20:25) „ ако не видя на ръцете Му белега от
гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в
ребрата Му, няма да повярвам“. След осем дена, когато всички ученици са били
вкъщи и Тома с тях, Иисус отново идва при заключена врата и като застава пред
учениците си казва на Тома „27. дай си пръста тук, и виж ръцете ми; дай си ръката
и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“.
ТОМАХАВКА
941.
2255. заравям томахавката. Книж. А Слагам край на враждебните действия, на противопоставянето, на войната с някого. • Като зрели
политици обаче съзнават, че томахавките трябва да бъдат заровени. (Труд, бр.71, 2002, с.10).
V От приключенските романи за индианците.
2256. изравям томахавката. Книж. А Започвам враждебни действия, противопоставяне, войната с някОго. • Те избраха да изровят томахавките, вместо да изпушат лулата на мира. (24 часа, 08.12.2003, с.11).
2257. размахвам томахавката. Книж. А. Заплашвам с разправа
някого. • Размахваните томахавки над главите на депутатите ще
ги обезкръвят като законотворца ... (Труд, бр. 12, 2004, с.11).
942. ТОН
2258. давам тон за нещо. Книж. А Насочвам развоя на нещо, давам пример за подражание. • Пръв се изказа Иванов и даде тон на
последвалите изказвания. (Р.р.).
2259. (нарушавам, прекрачвам) добрия тон. Кнйж. а Добро възпитание, културно отношение. • Защо прекрачи добрия тон, наричайки
съветниците „мързеливци“? Дори някои да са такива, всички ли са
под общ знаменател. (Труд, бр.117, 2004, с.10).
943. ТОП
2260. на топа на устата. А Изложен на риск, носещ отговорността
за нещо неприятно или опасно. • - Конфликтът тепърва ще се изостря... - А ние сме на топа на устата... (С.Бъчварова, Земя за прицел,
КН.2, с.40). Който и от отдела да направи пропуск, на топа на устата съм аз, защото аз отговарям в крайна сметка. (Р.р.).
хвърлям топа
-540
2261. хвърлям топа. Грубо. А Умирам. • Простуди се, хвана
пневмония и за няколко дена хвърли топа. (Р.р.).
- последното издихание като топовен изстрел.
944. ТОПКА
2262. връщам топката <в полето> на някого. Публ.
Връщам
прехвърлената ми отговорност към този, който се е опитал да се освободи
от нея. • Разбира се, можеше да се очаква и недоволството на жълтите депутати от министрите. Но първите просто прехвърлят топката в полето на вторите. Ще има и връщане на топката. (Труд,
бр.27, 2002, с.9).
футболната игра.
2263. прехвърлям топката <в полето> на някого. Публ. X Освобождавам се от отговорност при решаване на някакъв проблем, като я
прехвърлям върху друг. • Правителството явно не смее да вземе самостоятелно решение за БТК и прехвърли топката към парламента. (Труд, бр.73, 2000). Дали пък депутатите не случайно ви прехвърлиха топката, оставяйки ВСС сам за себе си да тълкува какво е
публично заседание и съответно да понесете и негативите от това? (Труд, бр.114, 2004, с.39).
футболната игра.
2264. скривам топката на някого. Публ. А Показвам пълното си
превъзходство над някого, като го правя безпомощен. • Щнотела Уно“
скри топката на Кайзера. (Труд, 22.12.2001, с.43).
2265. топката е в полето на някого. Публ. Л Инициативата е на
някого. • Така генералът намекна, че топката е в полето на Сейнаров. (Труд, бр.74, 2002, с.14).
V От футболната игра.
2266. успокоявам топката. Публ. А Започвам да действам поспокойно, без бързане, като намалявам напрежението. • За да успокоят
топката, Сергей Станишев и Румен Петков решили да предприемат мерки. Спешната им визита в Москва е жест към хардлайнерите. Те се надяват това да е послужило за успокояване на духовете и
страстите. (168 часа, бр.22, 2004, с.11).
V От футболната игра.
_ 541__
хващам точилката
945. ТОПЛО
2267. на топло. Жарг. А Задържане в арест, затвор. • И бяхме
потресени - честно казано - от това, че задържаните прекараха
само часове „на топло“. (Труд, бр.242, 2002, с.13). Станислава очаква
мъжът ù да влезе на „топло“ и да заживее като свободна жена.
(Уикенд, бр. 14, 2010, с. 23).
946. ТОПЛЯ
2268. не ме топли (грее). А Не ме задоволява, не ме удовлетворява, не ме успокоява; нямам полза, нямам облаги. • От най-напред аз се
радвах на тоз бръз български полет, но изпосле не знам що хвана да
ме не топли, взех да усещам, че краката ми оставаха на хава да се
кандилкат. (П.Р.Славейков, Избр. произ., т.2, 1956, с.274).
а ТОПЪЛ:
казвам <една> топла дума - вж. при ДУМА.
като топъл хляб - вж. при ХЛЯБ,
откривам топлата вода - вж. при ВОДА,
топла връзка - вж. при ВРЪЗКА.
п ТОПЯ:
стопявам (топя) леда (редовете) - вж. при ЛЕД.
топя пръсти в кацата с мед - вж. при МЕД.
а ТОРБА:
шило в торба не стои - вж. при ШИЛО.
слагам си (турям си) главата в торбата - вж. при ГЛАВА.
п ТОРТА:
черешката върху (на) тортата - вж. при ЧЕРЕШКА.
п ТОТО:
уцелвам шестица от (в) тотото - вж. при ШЕСТИЦА.
п ТОЧА:
точа зъби - вж. при ЗЪБ.
точа нокти - вж. при НОКТИ.
947. ТОЧИЛКА
2269. хващам точилката. Ирон.
Бия, налагам някого. • Майките опитват всякакви кандърми, за да не хванат точилката. (Труд,
27.12.2001, с.14).
гледна точка
-542-
948. ТОЧКА
2270. гледна точка. Книж. А Виждане, подход към нещо. • Ето
една гледна точка, която може да му помогне ...(24 часа, бр. 71,
2014, с.12). Оказва се, че тези, които минаваха доскоро за най-големите либерали, са готови да стрелят на месо, когато тяхната гледна точка за света потъна в историческа кал и мръсотия. (Ретро,
бр.4, 2017, с.10).
2271. гореща точка. Книж. А Нещо, което силно вълнува хората в
момента или място, където стават важни събития, които привличат общественото внимание. • Онези горещи точки на политизиране, които
ние изживяхме, годините на яростна конфронтация също не бяха
нормални. (Труд, бр.27, 2002, с.9). Горещите точки на световната политика днес са Косово, Ирак и Испания. (Телевиз. пред.).
2272. критична точка. Публ. А Решаващ, най-важен, преломен
момент в развоя на нещо. • Предстои критичната точка, в която ще
стане ясно накъде отива войната. (24 часа, бр. 71, 2014, с. 13).
2273. обирам точките, Жарг.
Правя много силно впечатление,
изумявам с думи, разработка или с постъпка околните; постигам най-голям успех. • Най-горещата българска лекоатлетка Ивет Лалова обра точките по време на церемонията за „ Спортист на годината“ с
похотливи тоалети. (Уикенд, бр.51, 2016,п с.83).
2274. печеля {спечеля) точка. X Извличам предимство, печалба.
♦ Вътрешният министър спечели точка и показа, че не е капо в играта на нерви. (168 часа, бр.11, 2002, с.24).
V От спорните състезания.
2275. поставям {турям, слагам) точка на нещо. А Преставам
да се занимавам с нещо поради нежелание да го продължа или поради
завършването му. ♦ Той пак поиска да тури точка на разговора ни, но
многобройните посетители от кръчмата, които стояха около му и
които десет пъти повече се бяха заинтересували от нашето посещение, сбутаха го да стане и той хвърли книгите. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.1, 542). След дългогодишна връзка Елена и Виктор просто сложили
точка на отношенията си. (Уикенд, бр.9, 2017, с.24).
2276. черна точка. А Негативи, загуба. • С изваждането на секретния доклад срещу Богомил Бонев Петър Стоянов си навлече толкова черни точки, колкото не можа да натрупа през петгодишния
си мандат. (Труд, 22.12.2001, с.11).
-543
прескачам трапа
949. ТОЯГА
Ф
гол като пищов (тояга, хурка, тъпан) - вж. при ГОЛ.
2277. <кучето> скача(л«) според тоягата. А Човек се нагажда
според изискванията. • Славолюб Муслин започна тренировки като
на Запад и се видя, че отборът е в шантава форма. Отрази се и
спорът кой да води бащина дружина. Не само играчите са виновни,
те скачат според тоягата. (Труд, бр.135, 2004, с.44).
2278. развъртам тоягата <си>. Грубо.
Започвам безконтролно
насилие. • Затова Капитан Петко не скрива, че страната върви на
зле, че Стамболов прекалено е развъртял тоягата си и се не вижда
къде ще му излезе краят. (Н. Хайтов, Хайдути, с.302).
2279. стигам (докарвам) до просешка тояга. А Ставам много
беден, съвсем обеднявам, разорявам се напълно. • „Много глупава жена! Успя да профука всичко, накрая ще стигне до просешка тояга.“
(Уикенд, бр. 51, 2016, с.З.). Днес желязната лейди на българската политика е докарана до просешка тояга. (Мин. год., бр.10, 2017, с.21).
2280. тоягата играе. А Сурово наказание. • Свалено е цялото ръководство на футболната федерация барабар с председателя Недялко Донски, тоягата играе от горе до долу. (Уикенд, бр. 51, 2016, с.З.).
Ф шапка на тояга - вж. при ШАПКА.
950. ТРАЙКО
2281. Трайко да ти е името. А Трай си, мълчи си, не казвай, не
признавай нищо. • И знай, каквото и да ти обещават, Трайко да ти е
името. (Р.р.).
п ТРАЯ:
сърце мъжко не трае - вж. при СЪРЦЕ.
п ТРАКАМ:
трака ми ченето - вж. при ЧЕНЕ.
951. ТРАП
2282. прескачам трапа, ж Оставам жив след тежка болест, отървавам се от смърт, от смъртна опасност. • Христо Бонев прескочи трапа.
(Мин. год., бр.4, 2017, с.54). Майка ми беше претърпяла инсулт, а за нея
каза, че е прескочила трапа, но аз трябва да отида на Рупите. (Р.р.).
триста и трийсет
- 544
п ТРАЯ:
трай, коньо, за зелена трева {тревица) - вж. при КОН.
а ТРЕВА:
не паса трева - вж. при ПАСА.
а ТРЕПЕРЯ:
треперят ми гащите - вж. при ГАЩИ.
а ТРЕПЕТ:
със страх и трепет - вж. при СТРАХ.
а ТРЕПНА ! ТРЕПВАМ:
без да ми мигне {трепне) окото - вж. при ОКО.
не ми мигва {трепва) окото - вж. при ОКО.
п ТРЕСА СЕ:
тресат се раменете ми - вж. при РАМО.
п ТРИ:
в девета <десета, трета> глуха - вж. при ГЛУХ.
всяко чудо за три дни - вж. при ДЕН.
втора {трета) ръка - вж. при РЪКА.
девет {три) дена път с камили - вж. при ПЪТЬ
дето двама и той трети - вж. при ДВАМА. .
<от> <през> втора {трета) ръка - вж. при РЪКА.
правя се на две и половина / правя се на три и половина вж. при ДВЕ / ДВА.
трети език - вж. при ЕЗИК.
{три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ,
трите кита - вж. при КИТ.
а ТРИДЕСЕТ:
за тридесет сребърника — вж. при СРЕБЪРНИК.
952. ТРИСТА
♦ с триста зора {мъки) - вж. при ЗОР.
2283. триста и трийсет. А Много на брой. • Триста и трийсет
обещания даде, нито едно не изпълни. (Р.р.).
— 545 —
игра на тролове
953. ТРИЦИ
2284. трици да яде пред някого. А За изразяване на възхищение
от лицето, с което се прави сравнението: с несравнимо по-малки възможности от някого, с когото е сравнението. • Не ми хвали Петър като техничар, трици да яде пред Николай. (Р.р.).
2285. трици зная. Ирон. А Нищо не зная. • И какво само се е
развикал - зная, зная! Трици знае. (Р.р.).
2286. трици има. Ирон. А Изобщо няма. • Иван твърди, че там
има гъби. Трици има, нали и миналата година така ни излъга. (Р-Р-).
954. ТРИЪГЪЛНИК
2287. любовен триъгълник. Ирон. А Отношения на съперничество
между някои от любовна или семейна двойка и трети човек. • Отношенията в семейството й се усложниха, когато се влюби в друг и се
оказа в деликатен любовен триъгълник. (Р.р.).
V Автор на израза е норвежкият поет и драматург X. Ибсен с пиесата „Геда
Габлер“ (1890). В понятието „триъгълник“ тогава се е влагал смисъл ‘спокойни, напълно приемливи отношения между приятел на семейството и семейната двойка’.
По-късно изразът претърпява съвременното си осмисляне.[ЕС].
п ТРИЯ:
трия (потривам') ръце - вж. при РЪКА.
трия сол на главата на някого - вж. при СОЛ.
п ТОПЯ:
топя пръсти в кацата с мед - вж. при МЕД.
п ТРОВЯ:
тровя си душата - вж. при ДУША.
тровя живота на някого - вж. при ЖИВОТ.
955. ТРОЛ
2288. игра на тролове. А Надпревара за спечелване на повече власт;
за набиране на повече успешни завоевания. • И победителят в узбегската
игра на тролове е премиерът Шавкат Мирзийоев. (Труд, 28.12.2016, с.40).
п ТРОПВАМ:
тропвам (удрям) по масата - вж. при МАСА.
. тропвам с крак - вж. при КРАК.
п ТРОТОАР:
вървя по левия тротоар - вж. при ЛЯВ.
до троха
-546
956. ТРОХА
2289. до троха. А За изяждане на храна - без остатък. • Хляб не ce
задържаше вкъщи, децата го изяждаха до троха. (Р.р.).
п ТРОША:
език<ыи> кости троши - вж. при ЕЗИК,
троша пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
□ ТРОЯНСКИ:
троянски кон - вж. при КОН.
957. ТРУД
2290. давам си труд за нещо. Книж. А Полагам усилия, старая се
да направя нещо. • Дадох си труд да открия цитирания пасаж от
книгата и се оказа, че цитатът е съвсем преиначен. (Р.р.).
♦ Сизифов труд - вж. при СИЗИФ.
958. ТРУП
2291. труп ме прави (направи). Жарг. А Смайва ме. • Труп ме
направи, като започна да вади едни пачки в зелено (Р.р.).
2292. труп съм. Жарг.
I. Не мога да помръдна. • Ако сега се
натъпча с филии, край - труп съм! казва Сотир. (168 часа, бр.12, 2002,
с.25); А 2. Ще бъда мъртъв. • И знай, проговориш ли, труп си\ (Р.р.).
п ТРУДНО:
не мога (трудно ми е) да преглътна нещо вж. при ПРЕГЛЪТНА.
а ТРЪБА:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера,
тръбата, черупката и др.) - вж. при ДРЕМЯ,
йерихонска тръба - вж. при ЙЕРИХОН.
п ТРЪГВАМ / ТРЪГНА:
вървя (тръгна) нагоре - вж. при НАГОРЕ,
вървя (тръгна) надолу - вж. при НАДОЛУ,
вървя (тръгвам) по стъпките на някого - вж. при СТЪПКА,
плъзва (тръгва) слух - вж. при СЛУХ.
с голяма кошница тръгвам (отивам) - вж. при КОШНИЦА.
<тръгвам, вървя> по горещите следи - вж. при СЛЕДА,
тръгвам (отивам) наопаки - вж. при НАОПАКИ.
_ 547__
трън <съм> в очите на някого
959. ТРЪН
2293. държа на тръни някого. А Държа някого в силно нервно напрежение, в силно безпокойство, в неприятно очакване. • Либия държа на
тръни Соломон Паси с протакането на разрешението за полет до
Бенгази. (Труд, бр.138, 2004, с.2). Само либийските власти си знаят
дали те се дължаха на местния манталитет, или пък бяха режисирани нарочно, за да държат Паси на тръни. (Труд, бр.139, 2004, с.35).
2294. от трън <та> на глог. А За неуспешен опит да се избегне
нещо нежелано: от по-малкото зло налитам на по-голямото. • „От трън,
та на глог“ - си помислих аз и влязох в маазата, без да кажа нещо.
Бягам от овцете и отивам да ставам търговец, а хората ме удостояват да паса магарета. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.62).
2295. седя {стоя) <като> на тръни. А Неспокоен съм от очакване на нещо лошо. • През цялото време седях на тръни, да не стане
някой гаф с програмата. (Р.р.)* Банев е на тръни и по още едно дело.
(Уикенд, бр.15, 2017, с.17)
2296. с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш.
А Крайна бедност, мизерия., • Чудех се аз и се маех като с какво можеше да ми спомогне Кондю, когато с трън да се завъртеше човек
наоколо му, нямаше где да се закачи. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.60).
2297. трънен венец. Книж. А Мълчаливо мъчително страдание,
сурово житейско изпитание. • За всеки от нас съдбата е отредила и
щастие, и трънен венец. Едното приемаме като естествено полагащо ни се, другото - като незаслужено наказание. (Р.р.).
V От евангелския разказ за бодливия трънен венец, поставен от войниците
върху главата на Исус преди разпъването му на кръста Мт. 27:29 „и сплетоха
венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст;
и като заставаха пред него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се,
Царю Иудейски!“.
*
Положеният върху главата на Иисус Христос трънен венец има не само функцията на средство за мъчение, но е и символичен знак на безсмъртния ореол, извоюван с цената на много страдания.
2298. трън <съм> в очите на някого. А Неудобен, неприятен съм
на някого, постоянно го дразни моето съществуване. • След ударната му
победа за втория кметски мандат Паскалев се превърна в трън в
очите на СДС, които до този момент обявяваха, че Пиринска Македония е синя и свободна от комунизъм зона. (Труд, 24.07.2001, с.10).
Ратифицирането на протокола от Киото ще е трън в очите на развитите страни и най-вече на САЩ. (Труд, бр.235, 2002, с.40). Като
извади този трън от окото си - т.е. изкорени градината, Абрашев
търся и под трънка
— 548
ще стане пълновластен господар на апетитния обект край морето.
(168 часа, бр.28, 2004, с.2).
V Началото си изразът води от библейските текстове, в които се използва със
същото значение (напр. Чие. 33:55 „Аколи не прогоните отпред себе си жителите на
земята, то останалите от тях ще бъдат тръни в очите ви и бодли в хълбоците ви
и ще ви притесняват в земята, дето ще живеете“).
960. ТРЪНКА
♦ бабината ти трънкина - вж. при БАБА.
2299. търся и под трънка. А Безуспешно издирвам нещо навсякъде. • Добре де, ама в този склад има нещица, дето ги търсят хората и под трънка. (Вл. Даверов, Имена на жени, с.11).
961. ТРЪПКА
2300. побиват (полазват) ме тръпки. А 1. Потръпвам от студ.
• Времето рязко застудя, побиха ме тръпки, кожата ми настръхна
от студ. (Р.р.). А 2. Обхваща ме внезапно силен страх или ужас. •
Като си представих какво щеше да стане, побиха ме тръпки, ако
не бях успял да овладея колата в последния момент. (Р.р.). A 3. Обзема ме приятно вълнение. • Като слушаше добрите оценки за своята работа, той чувстваше да го побиват тръпки на приятно вълнение. (Р.р.).
а ТРЪШВАМ:
тръшвам (хлопвам) вратата на някого - вж. при ВРАТА.
а ТРЯБВА:
яко дупе трябва - вж. при ДУПЕ.
а ТРЯСЪК:
с гръм и трясък - вж. при ГРЪМ.
□ ТУЙ:
ни в туй, ни в онуй време - вж. при ВРЕМЕ.
а ТУНЕЛ:
<виждам, появява се> светлина в <дъното на, в края на>
тунела - вж. при СВЕТЛИНА.
п ТУПАМ СЕ:
тупам (бия) се в гърдите - вж. при ГЪРДИ.
-549-
на тъмно
□ ТУПУРДИЯ:
заешка тупурдия - вж. при ЗАЕК,
миша тупурдия - вж. при МИШКА.
п ТУРЯМ:
лепвам {турям) петно на нещо или някого — вж. при ПЕТНО,
поставям {турям, слагам) точка на нещо - вж. при ТОЧКА,
слагам си {турям си) главата в торбата - вж. при ГЛАВА,
слагам {турям) си на сърцето {на сърце) нещо вж. при СЪРЦЕ.
турям печат на устата си - вж. при УСТА.
турям {слагам, сипвам) му пепел <отгоре> I турям пепел
на нещо - вж. при ПЕПЕЛ.
турям {слагам) на малкия си пръст някого - вж. при ПРЪСТ2.
турям {слагам) пръст в раната - вж. при ПРЪСТ2.
962. ТУТИ
2301. тути кванти. Пренебр. А Най-различни, всякакви. • Той обаче
така и не обясни какво налага Патриотите да протегнат ръка към
този митичен мандат, защото приказките за „безвремието“, „политическата криза “ и тути кванти вече звучат като послание за
зрителите на „Лека нощ деца“, но не и като сериозно обяснение.
(Ретро, бр. 49, 2016, с.10). И престанете с всичките си роднини, дядовци, баби и тути кванти. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.228).
ит. tutti quanti.
П ТЪКА:
тъка си платното {чергата) - вж. при ПЛАТНО.
п ТЪМЕН:
тъмна страница - вж. при СТРАНИЦА.
тъмни сили - вж. при СИЛИ.
963. ТЪМНО
2302. на тъмно, а Тайно, незаконно, без да има публичност. • При
това положение остава единствено възможно - разграбването да
се извърши „на тъмно“. (Труд, 09.12.2003, с.10). Знаем кой беше двигателят на приватизацията на тъмно, знаем и кой е главният преговарящ. (Труд, бр. 44, 2000). Вие вече политика на тъмно ли ще правите? (Труд, 24.01.2002, с.2).
по (в) тъмно
- 550-
2303. по (е) тъмно.
1. Преди разсъмване. • Тютюнът се бере рано
сутрин по тъмно, преди да е паднала росата, (Р.р.). А 2. През нощта. •
На село лятно време добитъкът се прибира късно, по тъмно. (Р.р.).
964. ТЪН-МЪН
2304. няма тън-мън. А Не ми минават мънкания и оправдания. •
Не те питат искаш или не искаш, няма тън-мън, правиш каквото
изискват, и това си е. (Р.р.).
965. ТЪНЪК
2305. по тънката част съм. ж За мъж - обичам да задирям жените.- •
За първенците по времето на соца е категорично ясно, че си падат по
тънката част. (Ретро, бр.4, 2017, с.454). При такива рецедиви почнел ли
да прави разни щуротии по тънката част, за да не го оженят, родителите му го пращали „да си поиграят“ с Христовите невести, както
наричали тогава манастирските девици. (Мин. год., бр. 8, 2017, с.23).
правя си тънка сметка - вж. при СМЕТКА.
свиря на тая <тънката> струна - вж. при СТРУНА,
тънко перо - вж. при ПЕРО.
п ТЪП:
тъп като галош - вж. при ГАЛОШ.
п ТЪПАН:
бия тъпана - вж. при БИЯ.
гол като пищов (тояга, хурка, тъпан) - вж. при ГОЛ.
966. ТЪПКАНО
2306. връщам го тъпкано на някого. А Отвръщам си в по-голяма
мяра за сторена ми от някого неприятност. • Бог забавя, но не забравя!
Скандалната победа над Испания с португалския съдия Лейте се
връща тъпкано на националния тим на България, който в крайна
сметка се проваля в квалификациите за олимпийските игри в Мюнхен '72. (Уикенд, бр.51, 2016, с.84). Пито-платено. Знаеш, старче, че
заем тъпкано се връща. Аз ще му го върна тъпкано и ще си възвърна
тези 300 000 златни лева. (М.Топалов, Буров, с.34). народна пословица: Назаем брашно тъпкано се връща.
п ТЪПЧА:
тъпча на едно място - вж. при МЯСТО.
-551 -
ще ми стане тясно някъде
а ТЪРКАЛО:
глупости на тьркалета - вж. при ГЛУПОСТИ.
п ТЪРКАЛЯМ СЕ:
вървя (търкалям се) по нанадолнището вж. при НАНАДОЛНИЩЕ.
о ТЪРКАМ:
търкам нара - вж. при НАР.
о ТЪРПЕНИЕ:
волско търпение - вж. при ВОЛ.
преливам (прелея) чашата <на търпението> - вж. при ЧАША.
п ТЪРСЯ:
върви ме търси - вж. при ВЪРВЯ.
оставям питомното да търся (диря) дивото вж. при ПИТОМНО.
търся (диря) цаката на някого или нещо - вж. при ЦАКА.
(търся) златното сечение / златната среда - вж. при ЗЛАТЕН,
търся и под трънка - вж. при ТРЪНКА.
търся му колая - вж. при КОЛАЙ.
търся под вола теле - вж. при ВОЛ.
търся рамо - вж. при РАМО.
търся си акъла - вж. при АКЪЛ,
търся си белята - вж. при БЕЛЯ.
967. ТЯЛО
2307. родителско тяло. Жарг. Ирон. А. Родителите. • Родителското тяло поемало с претоварената с берекет кола към Перник, а
между двамата Кирчовци - дядо и внуче, се възстановявали обичайните взаимоотношения — на обич и на непоносимост "към мърморенето на единия и запоите на другия. (Жълт труд, бр.17, 2004, с.11).
2308. телом и духом. А Всецяло, с цялата си същност. • Телом и
духом поетът е съпричастен на борците за свобода. (Р.р.).
968. ТЯСНО
2309. ще ми стане тясно някъде. А Лошо ще си изпатя от нещо; ще ме
подложат на гонение, преследване. • Ако разберат откъде е изтекла информация за нередностите, ще ми стане тясно в предприятието. (Р.р.).
голям удар
- 552 -
У
п УБИВАМ:
къде го стяга (стиска, убива) челика - вж, при КЪДЕ,
убивам си времето - вж. при ВРЕМЕ.
п УВЕСВАМ:
окачам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията (врата)
на някого - вж. при КАМЪК.
п УВИРАМ:
не ми увира главата (пренебр. кратуната, тиквата) —
вж. при ГЛАВА.
п УВИСВАМ:
увисвам във въздуха - вж. при ВЪЗДУХ.
п УДАВЯ:
в <една> капка вода бих удавил някого - вж. при КАПКА.
969. УДАР
2310. голям удар. А Голям успех. • Големият удар направи ексфинансист №1 Муравей Радев, който в опосканата откъм царисти
зала прокара идеята си занаятчии и търговци да си намаляват данъка с 10 % от размера на инвестициите и дълготрайните активи.
(Сега, 15.12.2003, с. 11).
2311. правя удар. А Голям успех, обикновено материален, постигнат с не много почтени средства. • Те са направили заедно удара. (168
часа, бр.25, 2001, с.5).
2312. с един удар. А С едно действие, с един неочакван ход. • Ето
как МОН с един удар ще ни извади от батаците, в които се опита да
набута учащите се и бъдещите млади специалисти. (168 часа, бр.7,
2002, с.2)„
4» удар под кръста - вж. при КРЪСТр
♦ удар под пояса - вж. при ПОЯС.
♦ уцелвам (улучвам, удрям) в десетката / удар в десетката вж. при ДЕСЕТКА.
553
ударението пада върху нещо
970. УДАРЕН
♦ като ударен с мокър парцал - вж. при ПАРЦАЛ.
2313. правя се на ударен, а Преструвам се, че не разбирам, не
забелязвам. • Оттатък разговаряха високо, пиеха и се правеха на
ударени, но всички слухтяха към собата да чуят дали вратата няма
да се отвори ... (Ив. Петров, Преди да се родя и след това, с.44). Не ми
се прави на ударена, ясно те питам кое избираш - себе си или него.
(Розмари де Мео, Стопанката на Господ, с.132).
971. УДАРЕНИЕ
2314. поставям ударение</ио> върху нещо. Книж.
Наблягам
върху нещо, подчертавам неговата важност и значимост. • Когато ни
инструктираха как да се държим с гостите, поставиха ударението
върху любезността и изискаността на маниерите. (Р.р.).
2315. ударението пада върху нещо. Книж. А Набляга се на нещо
като най-важно. • Пак се харчат едни пари на вятъра. Че са на вятъра, е ясно, ясно е и защото..., но не тук трябва да пада ударението.
(24 часа, бр.71, 2014, с.12).
п УДАРЯ/УДРЯМ:
пипвам (удрям) бингото - вж. при БИНГО.
по куче да хвърлиш, ще удариш някого - вж. при КУЧЕ,
тропвам (удрям) по масата - вж. при МАСА.
удари дванадесетият час - вж. при ЧАС.
удари моят час / удари ми часът - вж. при ЧАС.
удрям балтията на някого - вж. при БАЛТИЯ,
удрям (бия) в кантара - вж. при КАНТАР
удрям в гръб някого - вж. при ГРЪБ.
удрям в земята някого - вж. при ЗЕМЯ.
удрям греда - вж. при ГРЕДА.
удрям дюшеша - вж. при ДЮШЕШ.
удрям <едно> рамо на някого - вж. при РАМО.
удрям кьравото - вж. при КЬОРАВ,
удрям на камък - вж. при КАМЪК,
удрям по джоба някого - вж. при ДЖОБ,
удрям по едно - вж. при ЕДНО,
удрям (стигам) дъното - вж. при ДЪНО,
удрям тавана - вж. при ТАВАН.
удрям теслата на някого - вж. при ТЕСЛА.
тих ужас
— 554 —
удрям чело в земята - вж. при ЧЕЛО.
удрям шамар на някого - вж. при ШАМАР,
удря последният гонг - вж. при ГОНГ,
уцелвам (улучвам, удрям) в десетката / удар в десетката вж. при ДЕСЕТКА.
972. УЖАС
2316. тих ужас. А Да ти настръхнат косите, страшно, ужасно. •
Почтените и свестни герои от книгата тотално загубиха, а отрицателните, престъпни персонажи удържаха невиждана победа с
две думи - тих ужас. (Труд, бр.71, 2002, с.11).
973. УЖИЛЕН
2317. като ужилен (опарен, жегнат). Л. За реакция или движение
- силно засегнат; рязко, изведнъж. • Вероятно сте забелязали как финансовите комисари на ГЕРБ, да не говорим за „соросоидните“ пазарни талибани, скачат като ужилени при всеки намек за генерално
и адекватно увеличение на пенсиите. (Мин. год., бр., 2017, с.9).
п УЛАВЯМ (СЕ):
влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
улавям на баба си цървулите - вж. при ЦЪРВУЛИ.
хващам се (ловя се, улавям се) за сламка</яа> вж. при СЛАМКА.
хващам се (ловя се, улавям се) на въдицата - вж. при ВЪДИЦА,
хващам / хвана (уловя) драките - вж. при ДРАКА.
974. УЛИЦА
2318. задънена улица. А Безизходно положение. • Понякога на
човек му се случва животът му да попадне в задънена улица и тогава най-много му трябват истински приятели. (Р.р.).
2319. зелена улица. Книж. А Възможност за свободно развитие, за
самодоказване; простор. • Нехайството и безхаберието на правителствата и парламентите досега срина тотално базата ù и даде зелена улица
на американизацията. (Мин. год., бр.5, 2017, с. 14). Дайте на личната инициатива зелена улица, ако искате едно общество да преуспее. (Р.р.).
2320. излизам на улицата. А 1. Оставам без работа. • Най-тежкото изпитание, на което бяха подложени българите през последно-
555 —
минава ми през ума
то десетилетие, е, че голяма част от тях излязоха на улицата, останаха без работа. (Р.р.). ж 2. Стачкувам. • Работниците от „Булгартабак “ излязоха на улицата, преди тях стачкуваха от оръжейните заводи. (Р.р.)2321. кръстосвам (меря, мета) улиците, ж Скитам безцелно.
• Като нямам работа, какво ми остава - да кръстосвам улиците и
да зяпам витрините. (Р.р.).
Ф оставам на пътя (улицата) - вж. при ПЪТ,.
п УЛУЧВАМ:
уцелвам (улучвам, удрям) в десетката / удар в десетката ~~
вж. при ДЕСЕТКА.
975. УМ
Ф
върти, ми се в (из) главата (ума) - вж. при ГЛАВА.
2322. завъртявам ума (акъла) на някого.
1. Увличам'някого по
себе си, карайки го да се влюби. • Завъртиш ума на някоя богаташка*
щерка, жениш се за нея и си живееш живота. (Р.р.).
2. Повлиявам на
някого, без той да се усети, да върши неща, които аз искам; хитро обайвам
някого. • Умееше да завъртява ума на шефовете си и да си урежда
живота. (Р.р.).
3. Главозамайвам някого, внушавайки му прекадена увереност в неговите възможности и способности. • Жестоко е да завъртиш
ума на някой млад човек, да му внушиш, че е талант, и той цял живот
няма да има реална оценка за възможностите си. (Р.р.).
Ф загубвам <и> ума и дума - вж. при ДУМА.
2323. изгубвам си ума. А Постъпвам, действам неразумно, като
безумен. • Аз помислих, че той си е изгубил ума, и без да размишлявам по-надълго, изпречих се напреде му и след като му пожелах добре дошел, попитах го какво му се е случило, та е навлякъл на себе си
тия просешки дрипи. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.99).
Ф изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого - вж. при АКЪЛ.
2324. каквото ми дойде на ум. А Необмислено, прибързано, без
да се замислям. • Дордето башибозуците ядат хляб на ханчето, той
седна насреща ми и почна от единия край, каквото му дойде на ума.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.615).
2325. минава ми през ума. А Помислям си нещо, сещам се за
нещо. • ... едно непредвидено обстоятелство, за което никому през
ума не минуваше, че ще да се случи, принуди ни да отстъпим няколко
ум да ти зайде
-556
крачки настрана, кой с един крак бос, кой с два и пр. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.497).
♦ мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някого вж. при ГЛАВА.
♦ опичам си акъла (ума) - вж. при АКЪЛ.
♦ сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> вж. при ПИПЕ.
2326. ум да ти зайде. Просторен. А Да се слисаш, да се смаеш. •
Още в началото на разгорелите се политически страсти за предстоящите избори, всички партии извадиха торбите с лъжите. И ce
започна една ...ум да ти зайде. (Мин. год., бр.6, 2017, с.1).
2327. ума ми не го побира. А За неочаквано случило се нещо лошо: не мога да си го обясня, струва ми се невероятно. • Ума ми не го
побира, как можах да изрека такива тежки думи? (Р.р.).
а УМИВАМ (СИ)-.
измивам (умивам) си ръцете - вж. при РЪКА,
умивам очите на някого - вж. при ОКО.
976. УМРА ! УМИРАМ
♦ който вади нож другиму, от нож умира - вж. при КОЙТО.
♦ жив умрял (съм) - вж. при ЖИВ.
♦ на умряло куче нож вадя - вж. при КУЧЕ.
♦ ни жив, ни мъртъв (умрял) - вж. при ЖИВ.
2328. умря Марко. А Няма я вече оная изгодна възможност. • Умря Марко, беше то време, когато всички ходеха на море през лятото. Сега почивката на море е само за богатите. (Р.р.).
♦ падам (умирам) от смях - вж. при СМЯХ.
2329. чакам писмо от умрял. А Разчитам на нещо безнадеждно,
невъзможно. • Според Станимир Илчев пък първо политическата ситуация трябвало да се успокои. Сиреч чакайте писмо от умрял, тъй
като в следващите година-две гарантирано ситуацията ще бъде на
нокти. (24 часа, 24.01.2004, с.9). Или пък чакайте от умрял писмо.
(Труд, бр.60,2000).
977. УНИЖЕН
2330. унижените и оскърбените. Книж. А Хората, които страдат от тежките условия на живот, от произвола на властимащите. • След
- 557-
гледам в устата някого
демократичните промени у нас броят на унижените и оскърбените
застрашително нарасна. (Р.р.).
V По заглавието на романа на Ф. М. Достоевски „Унижените и оскърбените“.
978. УРОК
2331. изнасям урок на някого.
С постъпки и действия показвам
нагледен пример на някого как трябва да се държи или да постъпва. • И
добре известно е, че Доган им изнесе урок по патриотизъм, демокрация и национално отговорно поведение. (Труд, 25.07.2001, с.9).
п УСЛУГА:
мечешка услуга - вж. при МЕЧКА.
п УСПОКОЯВАМ:
успокоявам духовете - вж. при ДУХ.
успокоявам топката - вж. при ТОПКА.
979. УСТА
2332. влагам в устата на някого нещо. Книж. А 1. Карам някого
да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли, изказвания. • Нагледали сме се на случаи, когато българинът говори с вложени в устата му от политиците думи. (Р.р.). А 2. Приписвам на някого едни или
други думи, фрази, мисли, изказвания. • Не ми влагай в устата думи,
които ти си казвал. (Р-Р-)V В старозаветните текстове със същите значения се използват твърде често
такива изрази (напр. 2 Цар. . 14:19 ^наистина, твоят роб Иоав ми заповяда и той
вложи в устата на робинята ти всички тия думи“).
2333. влизам в устата на някого.
Ставам обект на одумки и
клюки. • Откакто се разведе, влезе в устата на колегите си, все го
сватосват за някоя. (Р.р.).
2334. върти ми се в устата (на езика). А 1. Не мога изведнъж да
се сетя и да кажа нещо, което със сигурност зная. • Неприятно е, когато
със сигурност знаеш нещо, върти ти се в устата, а в момента не
можеш да го кажеш. (Р.р.). А 2. Изкушавам се да кажа нещо, което
съзнателно премълчавам. • Въртеше ми се в устата да им кажа колко „ почтено “ са постъпили в онзи момент, когато е трябвало да ни
защитят, но си премълчах. (Р.р.).
2335. гледам в устата някого. А 1. С голямо внимание, прехласнато слушам как някой говори. • Баба беше много сладкодумна, подхванеше ли приказка, ние прехласнато я гледаше в устата. (Р.р.).
запушвам устата на някого
- 558 -
2. Само чакам да чуя желанието на някого, за да го изпълня, воден от силно
уважение или корист. • Гледаше директора в устата и правеше всичко
възможно да изпълни всяко негово желание и разпореждане. (Р.р.)- ♦
♦ давам си последния залък / давам си и залъка от устата вж. при ЗАЛЪК.
♦ държа си езика (устата) ! държа си езика зад зъбите вж. при ЕЗИК.
2336. запушвам устата на някого.
Принуждавам някого да млъкне, да престане да говори. • ... тъй щото, когато се случи да говори
някой, че Господ си дигнал вече берекета от земята и че той наказвал ония свои раби, които обичал, - да им запуша устата, или пък
ако се случи да се завърна при моите овчари, да им отворя очите, че
главната причина за техните страдания не са вълчите празници и
петъците, но - турският ятаган. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.103). Системата прави всичко възможно да им запуши устата и да ги маргинализира. (Мин. год., бр.18, 2017, с.9).
2337. затварям си устата. А 1. Млъквам, преставам да говоря;
замълчавам. • Щом видях каква физиономия направи, затворих си
устата и той се успокои. (Р.р.). А 2. Премълчавам нещо. • Човек трябва да се научи да си затваря устата за някои неща, така се избягват много излишни разправии. (Р.р.).
V В библейските текстове изразът има значение 'въздържам се да говоря',
напр. Ио 5:16 „и за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си".
2338. затварям устата на някого. А 1. Принуждавам някого да млъкне, да престане да говори. • Един смразяващ поглед беше достатъчен
да затвори устата на жена му. (Р.р.).
2. Чрез факти и доводи накарвам някого да престане с обвиненията си. • С ревизионния акт затворих устата на мълвата, че съм присвоил държавни средства. (Р.р.).
V Изразът е сред често използваните в библейските текстове, на които са познати и двете му значения (напр. Пс.62:12 „ще бъде възхвален всеки, който се кълне в
него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда"). От там *
той се е наложил в разговорната реч и в книжовния език.
2339. златни ти уста. А Благодарствен отговор на някого, който е
изказал добро пожелание, с надежда, че пожеланието ще се сбъдне. • Да ти
се множи богатството и здравето, да се радваш на внуци и правнуци!
- Златни ти уста, дай боже, от твоите уста в божиите уши! (Р.р.).
2340. кой ме би през устата, х Сам съм си виновен за нещо; съжалявам за нещо, което съм казал. • Ами кой ме биеше през устата да
it обещавам ... от Кирето. (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.36).
— 559 —
показвам устата си на някого
Ф мед ми капе от устата - вж. при МЕД.
2341. мели ми устата. Неодобр. х Прекадено много говоря, непрекъснато говоря. • Кажете на това хлапе да му не мели толкова устата - казваше бай Стоян. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.168).
2342. много ми знаят устата, х Прекалено много говоря, което
често ми вреди. • Не заслужава съчувствие, много ù знаят устата,
затова и страда. (Р.р.).
♦ на вълка в устата - вж. при ВЪЛК.
2343. наливат ми се устата. X Прияжда ми се, приисква ми се
нещо за ядене или пиене. • Докато гледах вкусните лакомства, които
бяха наредени на витрината, устата ми се наливаха. (Р.р.).
♦ на топа на устата - вж. при ТОП.
♦ не е лъжица за моята уста - вж. при ЛЪЖИЦА.
4 оставам с пръст в уста</и«> / оставам със захапан пръст вж. при ПРЪСТ2.
2344. отварям уста. / отварям си устата. X 1. Проговарям, започвам да говоря. • Особен човек е, цял ден мълчи, рядко ще отвори уста. (Р.р.). X 2. Казвам премълчавано нещо. • Дълго време скриваше
мъката си, но един ден отвори уста, разказа всичко и някак си му
олекна. (Р.р.). X 3. Издавам скривана тайна. • Пред следователя не
направи никакви признания, но пред съда не издържа, отвори уста
и издаде съучастниците си. (Р.р.). X 4. Говоря срещу някого, одумвам
го. • Отвореше ли уста срещу някого, правеше го на нищо. (Р.р.).
V Фразеологизмът има честа употреба в библейските текстове с първите три
значения (напр. Иов 32:20 “Ще говоря, и щеми олекне; ще си отворя устата и ще
отговоря“, Дея. 8:35 „Филип отвори устата си и, като начена от това Писание,
благовести му за Исуса“).
2345. от уста на уста, х За разпространение на нещо казано: неофициално от човек на човек. • Никоя от издигнатите контратези, промушени на магия през иглените селектори на партократичната цензура или циркулиращи по фолклорному от уста на уста из обществото, не успява да се наложи. (Ретро, бр.49, 2016, с.45). От уста на
уста новината обходи цялото училище. (Р.р.).
2346. показвам устата си на някого. X Давам воля на гнева си
пред някого; скарвам му се, остро му реагирам. • Борис се контролираше добре в присъствие на чужди хора. Но един ден, след особено
напрегната среща с един опозиционен водач, той се върна вкъщи и
показа устата си на Йоанна. (Ст. Груев, Корона от тръни, 1991, с.273).
правя си устата
560-
2347. правя си устата. X По заобиколен начин и с намеци карам
някого да разбере, че желая нещо. • Нему се искаше да си отиде на
къщата при децата тая вечер, за което отдавна си правеше устата да поиска разрешение. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, е.335). За съжаление, Румен Радев също си направи устата на няколко пъти по този
въпрос в Европа. (Уикенд, бр.9, 2017, е.36).
Ф роден съм със златна лъжица в устата - вж. при ЗЛАТЕН.
2348. с жълто около (на) устата. А Много млад, неопитен, незрял.
• Липсва дизайнер за Веско, който няма жълто около устата. (Телеграф, 4.01.2017, 0.39). Виждаш ли го това момче с жълто на устата, то иска да ме учи какво да правя. (Р.р.).
Ф с мляко по устата - вж. при МЛЯКО.
2349. с отворени уста. А С най-голямо внимание, в захлас (слушам). • Разказвачът се кълнеше, че е очевидец на това, и слушателите го зяпаха с отворени уста. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.47). Когато
започна да разказва за приключенията си в Африка, децата го слушаха с отворени уста. (Р.р.).
си преосмислено значение изразът тръгва от библейските текстове (напр. 2 Езд. 4:18-19 „18. Ако мъжете съберат злато и сребро и всякакви драгоценности, и след това зърнат жена добролична и хубава, 19. оставят всичко и се
спускат към нея и я гледат с отворени уста, и всички се прилепят към нея повече,
отколкото към злато и сребро и към всяка драгоценност“).
2350. с половин уста. А Колкото от приличие, неохотно, без желание. • Зарчев, когото царистите подкрепят с половин уста, не стана
член на партията НДСВ и това изкарало извън нерви Панайотов.
(168 часа, бр.37, 2002, с.11). Чак когато видяла тортата, Цолова се
усетила, че е сгафила, и с половин уста отправила пожелание към
Виктор. (Уикенд, бр.51, 2016, с.7).
2351. с пяна на устата. А С яд, със злоба. • Всичко това се изговори в няколко минути с пяна на устата си от почтения и ядосания
пъдарин, дордето аз не бях още седнал. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.615).
2352. събирам си устата. Грубо. А Внимавам какво говоря; млъквам. • Понякога питах моите двама приятели да ми разкажат нещо
по тоя въпрос, но те или нищо не ми отговаряха, или пък казваха да
си събирам устата, защото Диарбекир не е далече. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.98).
2353. със зинали уста. А Със словесни нападки. • НДСВ е едновременно в цайтнот, в неведение и срещу опозиция със зинали уста.
(168 часа, 13-19.06.2003, с.4). Връщам се вкъщи, жена ми ме посреща
-561 -
до уши<тпе>
със зинали уста - това не си направил, онова не си купил, тук не си
отишъл, там не си занесъл нещо. Това живот ли е? (Р.р.).
2354. турям печат на устата си. А Мълча, не казвам нищо. •
Българската преса {„Век“, „Напредък“) беше турила печат на устата си по делото на безименния господин. (Ст. Заимов, Неотдавна.
(1983), с.505).
2355. устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш. А Хората
говорят каквото си искат. • Устата на хората не са чувал, та да ги
зашиеш: казват каквото им текне на ума. (Ст. Заимов, Неотдавна.
(1983), с.551).
2356. цапнат в устата, А Циничен човек; който обича да говори
неприлични, цинични неща. • Не му обръщай внимание, той е цапнат в
устата, приказките му не са много за пред хора. (Ст. Заимов, Неотдавна. (1983), с.505).
980. УСТНИ
2357. хапя устни. А Ядосвам се. • Има за какво да завижда и да
хапе устни Антонина. (168 часа, 25-31.01.2002, с.2).
2358. прехапвам си устните. А Силно се изненадвам, учудвам
или се уплашвам, смущавам се от нещо, което никак не съм очаквал. •
Всеки си прехапал устните. Где е Сърбия, где е Влашко със своите
3000 българчета и где е Копривщица. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.642).
а УСУКВАМ:
въртя, суча (усуквам) - вж. при СУЧА,
и УХАПЯ:
бълха ще ме ухапе - вж. при БЪЛХА.
981. УХО
2359. давам (надавам) ухо. А 1. Напрягам се да чуя нещо, което
звучи (говор, песен, музика и др.); напрягам слух. • У съседите се пееше.
Дадох ухо да чуя думите на песента, но не успях добре да ги схвана.
(Р.р.). А 2. Обръщам внимание на нещо, което се говори от хората. •
Много не давах ухо на онова, което се говори за мене из селото,
защото познавах добре селските нрави. (Р.р.).
С второто си значение фразеологизмът е познат на библейските текстове,
напр. Пр. 4:20 „Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми“.
2360. до уши<7ле>. А 1. Извънредно много, извънредно силно. •
Военният министър затънал до уши в корупционни афери, адвока-
дясно ухо съм на някого
— 562 —
тът му нямал капацитет да го спаси. (Уикенд, бр.51, 2016, с.40). Бях
се влюбил до уши в една моя съученичка. (Р.р.)2. Узнавам нещо. •
До ушите ми стигна клюката, че съседите се развеждат. (Р.р.)
2361. дясно ухо съм на някого.
Най-доверено лице съм на някого. • Хаджи Данчо бе пръв конашки чорбаджия - бе дясно ухо на
Саид ага Змията. (Ст. Заимов, Неотдавна, (1983), с.310).
2362. изгоряло ми е ухото за някого. Диал. Ирон. А Не обичам
някого, не се интересувам от него, не ми е потрябвал. • Какво си мисли
той, изгоряло ми е ухото за него, никак не ме интересува, и не ме е
грижа за него. (Р.р.).
2363. и стените имат уши. А Призив към предпазливост в изказванията даже при уж безопасни условия; напомняне за опасност от подслушване. • Аз не съм обявил заседанието за закрито, а вие си разпасахте поясите. И защо крещите така? Вие забравяте, че и стените
имат уши. (А.Гуляшки, Злат, руно, с. 133).
най-рано се среща в испанската литература: у Лопе де Вега (в пиесата „Валенсианската вдовица“) и у Сервантес (в романа ,Дон Кихот“).[БС].
2364. когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало.
А За подчертаване, че нещо няма да се осъществи - никога. • Ще му
върна парите, когато си види ушите без огледало. (Р.р.).
2365. музика за ушите ми е нещо.
Доставя ми истинско удоволствие да слушам нещо, което се говори. • Толкова много имам да ù
връщам, че оплакванията ù са музика за ушите ми. (Р.р.).
2366. на ухо. X За говорене - тайно, доверително. • На събрание
мълчат, след това идват и на ухо един други се клепат. (Р.р.).
V С посоченото значение изразът тръгва от библейските текстове, напр. Лк.
12:3 „Затова, каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от
покривите“.
2367. не вярвам на ушите си. А Много съм изненадан, смаян от
нещо, което чувам. • Докузанов, смаян, объркан, подигна очи и го погледна. Той не вярваше на ушите си. Помисли, че се шегува. (М.Топалов,
Буров, с.146). „Проблемът е в това, (ние просто не можехме да повярваме на ушите си!), че в сценария е очернено „Трето управление“, че в
нашия сценарий на тази тайна канцелария от времето на император
Николай се придава ненужното голямо значение и че тя е изобразена
прекалено негативно... “ (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.384) .
♦ обица (менгиш) на ухото - вж. при ОБИЦА.
2368. от ухо на ухо. А За разпространение на нещо казано: тайно от
един човек на друг. • От ухо на ухо клюката плъзна из селото. (Р.р.).
-563
щръкват ми ушите
2369. перя уши. ж 1. Силя се, възгордявам се. • Стига си перил уши,
нали те знам що за стока си. (Р.р.). А 2. Съсредоточавам вниманието си, за да
доловя нещо със слуха си, да чуя рещо; започвам внимателно да слухтя. • Колкото ù да переше уши, нищо не можа да чуе, твърде тихо говореха. (Р.р.).
♦ по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в)
иглени уши - вж. при КАМИЛА.
2370. през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза. А
Не се вслушвам и не придавам значение на нещо, което се говори, не го приемам за сериозно. • Хич не се връзвам на всички тези приказки, дето се
говорят за мене - през едното ухо влязло, през другото излязло. (Р.р.).
2371. пропускам покрай ушите си. А Оставям без внимание нещо казано. • Пишещото братство пропусна покрай ушите си думите на Ванга, която попитали за Царичина. (Труд, бр.47, 2002, с.6).
2372. растат ми ушите. А Възгордявам се от успехи, похвали, сполуки. • Откакто започнаха да му публикуват разказите, много му
пораснаха ушите. (Р.р.).
2373. с полови ухо (слушам). А Без да внимавам в това, което се
говори, мислейки за нещо друго (слушам); разсеяно, невнимателно (слушам).
• Всички присъстващи разговаряха помежду си, слушайки изказващите се е половин ухо, и над залата се носеше привичната за всеки пленум
приспивна глъч. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.356).
2374. хлътвам до уши. А Влюбвам се силно. • Винаги хлътвам
до уши. (Труд, бр.60, 2000). Слаби му са ангелите на този човек, много
бързо се влюбва. Хлътва до уши в някоя, а след това изживява горчиви разочарования. (Р.р.).
♦ чувам хора на ангелите в ушите си - вж. при ХОР.
2375. чуждо ухо. А Друг човек, който чува нещо, което не трябва да
се знае. • Чуждо ухо ги беше подслушало и тайната стана'публична.
(Труд, бр.60,2000).
2376. щръкват ми ушите. А Лесно се увличам по някого или нещо.
• И аз, каквото и всички като мене българи, като видим гръцко женско, щръкват ни ушите. (П.Р.Славейков, Избр. произ., т.2, 1956, с.278).
п У ЦЕЛ ВАМ:
уцелвам (улучвам, удрям) в десетката / удар в десетката вж. при ДЕСЕТКА.
уцелвам шестица от (е) тотото - вж. при ШЕСТИЦА.
а УЧЕН:
учена глава - вж. при ГЛАВА.
кел файда
-564-
ф
982. ФАЙДА
2377. кел файда. А Никаква полза; каква полза. • Средната заплата растяла, кел файда като моята си остава същата. (Р.р.).
983. ФАКТ
2378. де факто. А По същество; реално. • Поне в Пазарджишко и
на децата стана ясно, че намаления на цената де факто няма да
има. (168 часа, бр.7, 2002, с.б). Според Лютви Местан от ДПС нямало
нужда от такова животно, понеже референдумът де факто вече
си вървял 14 години. (24 часа, 2004, с.9).
V От лат. de facto.
2379. поставям (изправям) пред свършен факт някого. А Извършвам нещо, преди да съм искал и получил съгласието на някого, за да
го принудя да го приеме такова, каквото е вече сторено. • Взех си виза за
чужбина и поставих родителите си пред свършен факт, защото
знаех, че няма да ми разрешат. (Р.р.).
984. ФАМИЛИЯ
2380. разплаквам фамилията на някого. А Жестоко си отмъщавам на някого за нещо. • Кажи му с мене много да не се закача, че му
разплаквам фамилията! (Р.р.).
985. ФАНТАЗИЯ
2381. бедна ми е фантазията. А Трудно мога да си представя. •
Колко тежка беше тази работа, бедна ти е фантазията. (Телеграф,
бр.8, 2014, с.б). А с какъв прираст са някои „изостанали“ страни. Бедна
ви е фантазията!“ (Мин. год., бр.28, 2016, с.10).
2382. <имам> с развинтена фантазия съм. а Силно си фантазирам, измислям си. • Лозунгът на пуберите е - „Агресията краси човека. “ Те са с развинтена фантазия, готови са да се докажат на всяка цена. (168 часа, бр.22, 2004, с.5).
986. ФАНФАРИ
2383. с фанфари. Книж. А Тържествено. • Обявиха с фанфари, че
политическата система е приключена. (Стандарт, 03.12.2001, с.18).
— 565 —
няма такъв филм
987. ФАСАДА
2384. зад фасадата на нещо. Книж. А Невидимата, неофициалната,
скритата страна на нещо. • А и скопените журналисти като че ли не се
опитват да надникнат зад фасадата на властта. (Труд, бр.42, 2000).
988. ФАСОН
2385. смачквам фасона на някого. Жарг. А Накарвам някого да не
бъде горделив, надут; сломявам високомерието на някого. • Праща да
извикат и мене и пред 10—15 души ми разправя, как бил „смачкал фасона“ на секретаря на цар Бориса в свръзка с ордена. (К.Христов, Ад в
Рая, с.121). Не ми вдигай гири, да не ти смачкам набързо фасона. (P.f>.).
989. ФАСУЛСКА
2386. фасулска работа. Ирон, А Много просто, елементарно, лесно. • Фабрикуването на лъжекнижата е „фасулска работа“, единодушни са ченгетата. (Труд, бр.83, 2002, с.13). Че сервирането на бира
не е фасулска работа, си пролича още на старта на бирения мондиал. (Труд, бр.193, 2004, с.9).
п ФИГУРА:
сламена фигура - вж. при СЛАМЕН.
990. ФИЗИОНОМИЯ
2387. разкрасявам физиономията на някого. А Бия, налагам някого, като му причинявам синини по лицето. • Много се перчеше напоследък, ама яката са му разкрасили физиономията. (Р.р.).
2388. сменям физиономията на някого. Ирон. А Обезобразявам
някого от бой. • Разхвърли крушета и му смени физиономията. (Н.
Чолакова, Живей бързо, с.46)
2389. собствена физиономия. Книж. А Своя идентичност; същност, различна от другите. • Големият проблем е, че нямат собствена
физиономия в блъсканицата вдясно. (Стандарт, 03.12.2001, с.12).
991. ФИЛМ
2390. няма такъв филм! / такъв филм не прожектират! Жарг.
А За израз на категоричен отказ: това няма да стане. • Искал пак да се
върне при нас. Иска, ама няма такъв филм! (Р.р.).
тоя филм съм го гледал
— 566 —
2391. тоя филм съм го гледал. А Реплика в случаите, когато се
предлага нещо, което вече е изпробвано и преживяно, но до нищо добро не
е довело. • Е, и тоя филм сме го гледали, но това не ни топли. (Мин.
год., бр.9,2010, с.5).
а ФИЛОСОФ:
дървен философ - вж. при ДЪРВО.
992. ФИНАЛЕН
2392. на финалната права. Публ. -А На завършека; на крайния, на
заключителния етап. • На пръв поглед може да се предположи, че политиците няма какво да му мислят - просто ще повторят състезанието без един от основните играчи. Като на финалната права ще излязат отново червен и десен кандидат. (168 часа, бр.21. 2004, с.14).
V От спорта.
п ФИНИКИЙСКИ:
финикийски знаци - вж. при ЗНАК.
993. ФИРА
2393. давам фира. Жарг. Ирон. А Умирам. • JJa не би да е дал
фира?“, питат се един друг по-скептичните познати на Вучев, които безуспешно го издирват. (Уикенд, бр.21, 2012, с.27).
V От тур. tira ‘изпарение и намаляване на стоковия обем’.
994. ФИТИЛ
Ф буре с <сух> барут <с фитил> - вж. при БУРЕ.
2394. запалвам фитила на някого.
Подхвърлям мисъл или подсторвам, подбуждам някого да иска йли да извърши нещо. • Едно наше
приятелско семейство запали фитила на жена ми за селска къща и
тя не ме оставя на мира вече цяла година, да си купим, та да си
купим. (Р.р.).
V От взривното дело.
2395. къс ми е фитила. А Невъздържан, сприхав, избухлив съм. •
Дългучът реагирал изключително адекватно, макар в гилдията да е
известен с късия си фитил. (Веки ден, 10.04.2014, с.8)).
V От взривното дело.
-567 -
хабя си патроните
995. ФЛАГ
2396. сменям флага. Книж. х Приспособявам се към силния, властния. • Райков е с вроден талант да сменя флага, преди корабът на
настоящата власт да потъне. (Галерия, 21-27.03.2013, с.4).
п ФЛЬОНГА:
връзвам си езика на фльонга - вж. при ЕЗИК.
п ФРАЗА:
крилати думи ! крилата фраза ! крилата мисъл - вж. прц ДУМА.
996. ФУРНАДЖИЙСКА
2397. <като> фурнаджийска лопата. Пренебр. А Променяне на
мнението според обстоятелствата. • За него такова отмятане „като
фурнаджийска лопата “ не е мъка. Той е свикнал с такива салтоморталета и бързо се преобразява в страдалец, за да печели време.
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.244). Не съм очаквал, че той ще се
окаже такава фурнаджийска лопата. Довчера слугуваше на едни,
сега раболепничи пред други и им върши мръсната работа. (Р.р.).
V Фурнаджийската лопата може да се върти свободно на едната или другата
страна при мятането и изваждането на хляба в пещта.
X
997. ХАБЕР
2398. хал хабер си нямам от нещо. А Пълен невежа съм по отношение на нещо; изобщо не разбирам нещо. • Но се видя, че професорът
си няма и хал-хабер от футбола ... (Труд, бр.160, 2003, с.ЗО). Същите
хора хал хабер си нямат от политика. (Труд, бр.160, 2003, с.12).
V Калка от турски.
998. ХАБЯ
2399. хабя си патроните. А Напразно използвам възможностите
си в стремеж да постигне нещо, от което нищо .няма да излезе. • Хабиш
си патроните като се хващаш с книгоиздаване сега, когато книгата става лукс. (Р-Р-)-
изпращам за зелен хайвер някого
568
а ХАВАН:
бия водата в хаван - вж. при ВОДА.
999. ХАЙВЕР
2400. изпращам (пращам) за зелен хайвер някого.
Заблуждавам някого, излъгвам го. • Именно той заявява на Андрей Праматаров, че ще прати англичаните за зелен хайвер. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.67). Гледай си рахата, попе - чуха се отговорите на продадените
за зелен хайвер турци. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.244).
V От народната приказка за жената, която се преструвала на болна и пращала
мъжа си да й търси за лек зелен хайвер, а тя в това време се срещала с любовника си.
а ХАЛОС:
отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) вж. при ВЯТЪР.
1000. ХАМ
2401. като Хамовото семе. Книж. А Нищожен човек, човек без
всякакво значение; скитник, безделник. • Когато един народ не обича
свободата, то можеш ли да го принудиш за това насилствено? Лъжи, хвалби, голи обещания и нищо повече! Ходи та се скитай сега по
тия пустини, като Хамовото семе - говореше той не на нас, сам на
себе си, да си разпилее тъгите. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.168).
►азеологизмът е мотивиран от библейския разказ за синовете на Ной - Сим,
Хам и Иафет, и за синовете на Хам (Ханаан е Хамов син - Бит.9:18-22,10:6-20), без да
има използван съответен израз. След потопа Ной започва да обработва земята, засажда лозе и веднъж, след като се опил с вино, ляга гол в шатрата си, където влиза синът
му Хам и вижда голотата му. Така нарушава една от най-строгите забрани на юдеите
- детето да открие голотата на родителите си - и Ной проклина Ханаан да бъде роб на
робите у братята си.
1001. ХАПКА
2402. апетитна хапка. Публ.
Ценна част от нещо, която е желана, поради .доказаните си качества и доходоносност. • През последните
20 години напредъкът на играчите от черния континент пък ги прави изключително апетитна хапка за европейските мениджъри. (168
часа, 25-31.01.2002, с.48). Истинска война се води около последните
апетитни хапки в курорта Слънчев бряг. (Шоу, 17-23. 03.10, с. 64).
п ХАПЯ:
хапя устни - вж. при УСТНА.
569 —
апетитна хапка
П ХАРИБДА:
между Сцила и Харибда - вж. при СЦИЛА.
□ ХВАНА / ХВАЩАМ (СЕ):
вземам (хващам) за канарче някого - вж. при КАНАРЧЕ,
влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
влизам (падам, попадам, хващам се) в мрежата (мрежите)
на някого - вж. при МРЕЖА.
връзвам (хващам) бика за рогата - вж. при БИК.
изяде (хвана) ме липсата - вж. при ИЗЯМ ! ИЗЯЖДАМ,
лови (хваща) око<то> - вж. при ОКО.
намирам (хващам) цаката на някого или нещо вж. при ЦАКАТА.
обирам си чукалата / хващам си чукалата - вж. при ЧУКАЛО,
сън не ме хваща / сън не ме лови - вж. при СЪН.
хвана (хващам) дикиш - вж. при ДИКИШ.
хващам (Бога) Господ за шлифера - вж. при ГОСПОД,
хващам в крачка някого - вж. при КРАЧКА.
хващам гората - вж. при ГОРА.
хващам (забивам) корен (корени) - вж. при КОРЕН.
хващам / хвана (уловя) драките - вж. при ДРАКА.
хвашам кора - вж. при КОРА.
хващаме се гуша за гуша - вж. при ГУША.
хващаме се за косите - вж. при КОСА.
хваща ме срам - вж. при СРАМ.
хващам за канарче някого - вж. при КАНАРЧЕ.
хващам златния дявол за опашката - вж. при ДЯВОЛ,
хващам късмета за опашката - вж. при КЪСМЕТ.
хващам око</ио> (очи<те>) на някого — вж. при ОКО.
хващам последния влак - вж. при ВЛАК.
хващам (пускам, забивам) корен (корени) — вж. при КОРЕН,
хващам се за зелено - вж. при ЗЕЛЕНО.
хващам се за кобура - вж. при КОБУР.
хващам се за мотиката - вж. при МОТИКА.
хващам се (ловя се, улавям се) за сламка</и«> вж. при СЛАМКА.
хващам се (ловя се, улавям се) на въдицата - вж. при ВЪДИЦА,
хващам се <с ръце> за главата - вж. при ГЛАВА.
хващам точилката - вж. при ТОЧИЛКА.
хващам шия - вж. при ШИЯ.
мъртва хватка
хващат
хващат
хващат
хващат
-570
ме бесовете - вж. при БЯС.
ме дяволите - вж. при ДЯВОЛ,
ме лудите - вж. при ЛУД.
ме нервите - вж. при НЕРВИ.
о ХВАНАТ:
<като> хванат от гората - вж. при ГОРА.
1002. ХВАТКА
2403. мъртва хватка. Книж.
Безизходно положение. • Найстрашното е загубата на перспективите, надеждата за напредък
за отхлабване на мъртвата хватка на мизерията. (Труд, бр.73, 2000).
1003. ХВЪРЛЕЙ
2404. на един хвърлей камък. А Съвсем наблизо; недалече, на
близко разстояниие. • Вече наближавало утрото, той се отдалечил на
разстояние един хвърлей камък и започнал да се моли. (Хр.Буковски,
Отключените пътища на богомилите, с.200).
V Старинна мярка за разстояние. Изразът, със значение 'на съвсем близко
разстояне’, има точен първообраз в библейските текстове, напр. Лк. 22:41 „И той се
отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше“ (Марин. -Ъко
кржжение калнни, гр. ал’ av~ôiv a>aei Âçûov poXijv).
п ХВЪРЛЯМ (CE):
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам} вж. при ВОДА.
жребият е хвърлен - вж. при ЖРЕБИЙ,
казана дума - хвърлен камък - вж. при ДУМА,
който е без грях, нека пръв хвърли камък - вж. при ГРЯХ,
лъсвам (обръщам, хвърлям} петалата (петалите} вж. при ЛЪСНА.
мятам (хвърлям) белтъци - вж. при БЕЛТЪК,
по куче да хвърлиш, ще удариш някого - вж. при КУЧЕ,
хвърлям бисер пред свинете - вж. при БИСЕР,
хвърлям боб - вж. при БОБ.
хвърлям бомба<и/«> - вж. при БОМБА,
хвърлям в оркестъра някого - вж. при ОРКЕСТЪР.
<хвърлям> в публичното пространство вж. при ПРОСТРАНСТВО.
хвърлям въдица</иа> на някого - вж. при ВЪДИЦА,
хвърлям гьобеци - вж. при ГЬОБЕК.
571 -
като херувим
хвърлям жребий - вж. при ЖРЕБИЙ.
хвърлям кал върху някого или нещо - вж. при КАЛ.
хвърлям камък по (върху) някого - вж. при КАМЪК,
хвърлям камък в блатото - вж. при БЛАТО,
хвърлям на кладата някого - вж. при КЛАДА,
хвърлям на лъвовете някого - вж. при ЛЪВ.
хвърлям око на (върху) нещо или някого - вж. при ОКО.
хвърлям (пускам) прах (пепел) в очите на някого вж. при ПРАХ.
хвърлям ръкавица<»»а> на някого - вж. при РЪКАВИЦА,
хвърлям сянка върху някого или нещо — вж. при СЯНКА,
хвърлям топа - вж. при ТОП.
1004. ХВЪРЧА ! ХВРЪКВАМ
♦ витая (летя, хвърча) в (по) облаците - вж. при ВИТАЯ.
♦ хвръква ми чивията - вж. при ЧИВИЯ.
2405. хвърча нависоко (високо). А 1. Надувам се, големея се.
• Откакто защити докторат, хвърчи нависоко, има се за голям учен,
избягва довчерашните си приятели. (Р.р.). А 2. Известен, уважаван
съм. • Аз знам, че ти хвърчиш високо, че за тебе аз съм една дребна,
мръсна буболечка — въшка ,- че тебе те е гнус сега да ме слушаш и
ако седиш тука, то е защото никой не те вижда. (Г.П.Стаматов, Два
таланта). А 3. Имам големи претенции, без да се съобразявам с реалността. • Хвърчи нависоко, иска да живее нашироко, в лукс и изобилие, а заплатата ù доникъде не стига. (Р.р.).
♦ летящ<ия> (хвърчащ<ия>) холандец - вж. при ЛЕТЯ.
1005. ХЕРУВИМ
2406. като херувим. Книж. А Безгрижен. • Българският писател обаче не живееше ли като херувим до 1989 г. (Труд, бр.73, 2002).
в ХИЛАВ:
когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много баби хилаво бебе - вж. при БАБА.
а ХИЛЯДА:
едно на хиляда - вж. при ЕДИН.
приказки от хиляда и една нощ - вж. при ПРИКАЗКИ.
п ХИЛЯ СЕ:
хиля се като варена овча глава - вж. при ГЛАВА.
доде ми хлопне дъската
-572
п ХИТЪР:
хитрата сврака с двата крака (е капана) - вж. при СВРАКА.
п ХЛАДЕН:
запазвам хладен разум - вж. при РАЗУМ.
1006. ХЛОПВАМ ! ХЛОПНА
2407. доде ми хлопне дъската. Диал. Укор. л. Цял живот, докато
умра, до края си; до издихание. • Даде му хлопне дъската човек все
тича и имот събира. Да го питаш - защо! (Р.р.).
2408. мандалото хлопна. А Казва се за случаи, когато времето за
нещо е изтекло. • Ясно .е, мандалото хлопна за всички нас - болни и
здрави. (Труд, 11.11.2002, с.З). Царят ще трябва да се надбягва със
секундите до 7 вечерта, преди да хлопне мандалото. (24 часа,
23.04.2001, с.9).
♦ спускам (хлопвам/ хлопна) кепенци - вж. при КЕПЕНЦИ.
♦ тръшвам (хлопвам) вратата на някого - вж. при ВРАТА.
2409. хлопа ми дъската, а Ненормален, побъркан, безумен съм.
• Накрая набирам и телефона на д-р Златка Стаматова, с която
обикновено говорим на любимата ни тема - всички откачат, всички
са изтрещели край нас, от луди не можеш да се разминеш ни на
улицата, ни в асансьора, на всички роднини, колеги и приятели им
хлопа дъската, да чукнем на дърво - лелееее, дано не ни стига и нас,
че е страшно направо .... (Над 55, бр.4, 2017, с.43). Бе да не ти хлопа
нещо дъската? (А.Гуляшки, Злат, руно, с.274).
п ХЛЪТВАМ:
хлътвам до уши - вж. при УХО.
1007. ХЛЯБ
2410. вадя (изкарвам) си хляба. А Изкарвам си прехраната, препитавам се с някаква работа. • Явно хич не му пука с какво точно вече ще си
вади хляба баща му, доскоро известен като военен пилот. (Ретро, бр.5О,
2016, с.19). ... всеки ден повече от 700 души се възкачват в сметосъбирачите и тръгват да си изкарват хляба. (168 часа, бр.5, 2002, с.2).
Ф изяждам (отнемам) хляба на някого вж. при ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ.
2411. <и> хлябът и ножът са у някого. А Всичко зависи от някого,
тъй като е всевластен и той се разпорежда. • Те не забравят успехите
573 —
на ход съм
на Нешка. Но помнят най-важното - хлябът и ножът днес са у
Раева. (Галерия, бр. 48, 2016, с.20). Виж, с Тръмп нещата са съвсем
други. В ръцете му са и хлябът, и ножът. колкото си поиска, толкова ще си отреже. (Над 55, бр.4, 2017, с.2).
2412. като топъл хляб, -à За разпродажба, за пласиране на нещо бързо, лесно, при голям интерес. • Входните билети се изкупуваха като топъл хляб. (Мин. год., бр.1, 2017, с.23). Още първата партида от
6000 бутилки се изкупи като топъл хляб. (Телеграф, 10.02.2017, с.21).
2413. на хляба (баницата) мекото (средата). А За търсене, за
отреденост - най-лесното, най-изгодното. • В живота не винаги ще ти
се пада на хляба мекото. (Р.р.).
2414. пазя си хляба. А Постъпвам така, че да не загубя прехраната си, не рискувам, предпазлив съм в действията си и постъпките си. •
Босът на ДАИ трябва да има поне трима съучастници между картотекираните, за да направи злоупотреба. А ние си пазим хляба.
(Труд, бр.73,2002
2415. хляб и зрелища. Книж.
Материално благополучие и развлечения. • Panem et circenses (хляб и зрелища) (Ювенал, Сатири) е викът
на Рим. (Стандарт, 18.06.2001, с.22). Възобнови се практиката на древните римляни, а именно: На народа му дай само хляб и зрелища, за да
бъде държан здраво в покорство и невежество. (Над 55, бр.4, 2017, с. 13).
V От лат. Panem et circenses! Автор на израза е римският поет-сатирик Ювенал,
който, изобличавайки своите съвременници, в една от своите сатири пише, че тях могат
да ги купят евтино, като им се дадат хляб и зрелища.[ЕС].
1008. ХОД
2416. давам заден <ход>. Книж. Л Отстъпвам от заеманата позиция; отказвам се, изменям действията, плановете си под натиска на обстоятелствата. • В събота баш водачът на столетната партия даде пак
заден ход, като поясни, че на „Позитано“ 20 не си играели на опозиционност. (Труд, бр.26, 2004, с.10). ... правителството явно беше изненадано от смелата инициатива на президента и, даде заден ход, което
не говори добре в международен план за синхрона между властите у
нас. (Труд, 08.03.2001, с.29). И българският президент даде заден и реши
да даде мандата на реформаторите. (Мин. год., бр. 50, 2016, с.7).
2417. на ход съм. А Сега е мой ред да действам. • Защото на ход
в него винаги е държавата. Независимо дали Костов или Сакскобургготски я води. (168 часа, 21.12-03.2002, с.2). И че на ход са сините.
(Труд, бр.58,2000).
пускам в ход
-574-
2418. пускам в ход. А Прибягвам до използването на някакво средство, за да постигна нещо. • Брюнетката не крие, че пуска в ход женския си чар и флиртува с пилотите. (Труд, бр.27, 2002, с.39). За да
получи развод, тя пусна в ход такива явни лъжи — че била малтретирана, че била унижавана, че той ù изневерявал. (Р.р.).
1009. ХОДЯ
♦ вървя {играя, ходя) по гайдата {свирката) на някого вж. при ГАЙДА.
♦ вървя {ходя) по крив<и> (лош<«>) път<нищ> вж. при ПЪТ,.
♦ вървя {ходя) по правия път - вж. при ПЪТр
♦ не ходя по земята / ходя по земята - вж. при ЗЕМЯ.
♦ отивам {ходя) на крак(л) - вж. при КРАК.
♦ ходещ скелет - вж. при СКЕЛЕТ.
♦ ходя от врата на врата - вж. при ВРАТА.
♦ ходя по мъките. / ходене по мъките - вж. при МЪКА.
♦ ходя по царския друм - вж. при ДРУМ.
♦ ходя си по врата - вж. при ВРАТ.
о ХОЛАНДЕЦ
летящ<ия> {хвърчащ<ия>) холандец - вж. при ЛЕТЯ.
1010. ХОР
2419. чувам хора на ангелите в ушите си. Книж. X Изпитвам
истинско блаженство. • Докато момичето се навежда, отпред блузката ù се отваря, ръбовете се разгръщат. В този момент воайорите
чуват хора на ангелите в ушите си. (168 часа, 29.06.-05.07.2001, с.41).
п ХОРА:
горна ръка хора {човек) - вж. при РЪКА.
за пред света / за пред хората - вж. при СВЯТ.
май с<и> човек {хора) - вж. при ЧОВЕК.
средна ръка {човек, хора) - вж. при РЪКА.
ставам за смях <на хората> - вж. при СМЯХ.
устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш - вж. при УСТА.
{човек, хора) от кухнята - вж. при КУХНЯ.
п ХРАНИТЕЛ:
ангел хранител - вж. при АНГЕЛ.
— 575 —
хър-мър
п ХРАНЯ:
правя си {храня) илюзии - вж. при ИЛЮЗИЯ,
храни куче да те лае - вж. при КУЧЕ.
п ХРИСТОВА:
христова възраст - вж. при ВЪЗРАСТ.
п ХУБАВ:
хубава работа, ама циганска - вж. при РАБОТА.
о ХУБОСТ:
за едната хубост - вж. при ЕДИН.
1011. ХУМОР
2420. черен хумор. Шег. А Шеги на тема смърт, престъпления, нещастни случаи и др. под. • Научи ли, че Петър преминал на работа в Енергото?
Това пък откъде разбра? Как откъде, видях некролога му на електрически стълб залепен. Прекаляваш с твоя черен хумор! (Р.р.). Това беше подтекст на разговорите ми. Но какво даваше основание за такъв черен
хумор? Открих, че моите парижки преводачи и издатели току-що получили следното писание, написано на ръка с печатни букви: „Червеният
чадър избълва и Георги Марков е убит“. (Л.Левчев, Убий' Българина, с.252).
От англ. Black humour. В средновековната медицина изразът означавал „черна
жлъч“, която предизвиквала меланхолия, според учението на Хипокрит за „петте
сока“ в човешкия организъм. В съвременната си осмисленост изразът започва да се
използва най-напред в САЩ (през 50-те години на XX ), а по-късно придобива популярност и в останалия свят. [ЕС].
1012. ХУРКА
2421. гледай си хурката. Грубо. А Не се меси в чуждите работи.
• Не ме учи какво да правя, гледай си хурката и си живей живота,
както го разбираш. (Р.р.).
♦ гол като пищов {тояга, хурка, тъпан) - вж. при ГОЛ.
1013. ХЪНТА
2422. няма хънта-мънта. Жарг. А Няма глезотии. • Бачкат яко,
няма хънта-мънта. (Р.р.).
1014. ХЪР
2423. хър-мър. а Мъркания, караници, разправии, недоразумения. •
Те винаги са имали хър-мър помежду си. (Р.р.).
в цайтнот съм
576-
ц
1015. ЦАЙТНОТ
2424. в цайтнот съм. А Не ми достига време, притеснен съм от
изтичащото ми време; нямам време. • НДСВ е едновременно в цайтнот, в неведение и срещу опозиция със зинали уста. (168 часа, 1319.06.2003, с.4).
V От шахматния спорт.
1016. ЦАКА
2425. търся (диря) цаката на някого или нещо. А. Търся слабото
място на някого или нещо, за да се справя с него. • Дали не е поради
това, че докато прокуратурата диреше цаката на нелицеприятния
печат и на първо място на „Труд”, министър-председателят доволно потриваше ръце. (Труд, 07.03.6001, с.1). Вместо това така наречените „роми” ни намериха цаката и започнаха да произвеждат раждаемост по тарифа на социалното министерство от 13-годишни.
(Мин. год., бр.9, 2017, с.9).
2426. намирам (хващам, откривам) му цаката на някого или нещо. Жарг. А Намирам слабото място на някого или нещо; откривам лесния начин да се справя с нещо. • Май световните финансови институции ни намериха цаката. (168 часа, 26.09-2.10.2003, с.2). А е в застой,
тъй като повечето предприятия, които се продадоха, им намериха
цаката. (Труд, бр.71, 2002, с.1). С яки нерви и с добри патрони се хваща цаката на водоплаващите. (Труд, 28.12.2001, с.8).
а ЦАПАМ:
мърся (цапам) си ръцете - вж. при РЪКА.
п ЦАПНАТ:
цапнат в устата - вж. при УСТА.
1017. ЦАР
2427. като цар (живея). А Охолно и безгрижно, в разкош. • С наемите можел да си живее като цар и без да работи. (Ретро, бр.4, 2017, с.17).
2428. царят е гол. Книж. А Истината, която всички виждат, но не
смеят да изрекат. • Казах публично за управлението на Иван Костов,
че царят е гол, защото беше така. (Стандарт, 22.01.2002, с.15). Пър-
577 -
вдигам си цената
воначално някои изказвания на Сергей Станишев за властта не направиха впечатление, защото се сливаха с обичайната политическа
риторика. („Царят е гол“ на първомайския митинг). (Стандарт,
бр.3481,2002, с.13).
V От приказката на датския писател X. Андерсен „Новите дрехи на краля“. Двама
мошеници уверили краля, че са му ушили великолепна премяна от тънка скъпоценна
материя, която само глупаците не могат да видят и оценят. Ето защо всички придворни,
боейки се да не излязат глупаци, започнали единодушно да твърдят, че дрехите са великолепни. Гордият крал тръгнал на разходка да се похвали с великолепните си дрехи, а в
действителност бил съвършено гол, докато едно дете не възкликнало „Кралят е гол!“.
Тогава всички трябвало да признаят, че са ги направили на глупаци.[ЕС].
Оказва се обаче, че първоизточник на разработения от Андерсен сюжет има
началото си в индийската култура и история. Индийският философ Ошо разказва
приказка за новите дрехи на един цар, предложени му от ловък хитрец като старите
дрехи на Бога. Тези божествени дрехи обаче могли да бъдат видени само от онези,
които наистина са деца на собствения си баща. Онези, които са незаконни, нямало да ги
видят. Така докато гордият цар се разхождал пред тях съвършено гол, всички започнали да си възхищават от тях, боейки се да не се покажат като незаконно родени.
п ЦАРСКИ:
вървя <си> по царския път - вж. при ПЪТр
ходя по царския друм - вж. при ДРУМ.
1018. ЦВЕТЕ
2429. не съм цвете за мирисане. х Не съм добър, лош съм. • И
тя не е цвете за мирисане, макар да се казва Цвета. (Р.р.). Ще поседи човекът и ще види какво сме цвете за мирисане. (А.Гуляшки, Злат,
руно, с.З 5 5).
п ЦЕЛ:
целта на занятието - вж. при ЗАНЯТИЕ.
п ЦЕЛУВКА:
юдина целувка ! целувката на Юда - вж. при ЮДА.
п ЦЕЛУНАТ:
целувам <и> краката на някого - вж. при КРАК,
целунат от Бога (Господ) - вж. при БОГ.
1019. ЦЕНА
2430. вдигам си цената. X Придавам си важност; ставам по-важен, с по-голяма значимост. • А като не казва какво е то, само си вдига
цената. (168 часа, 13-19.06.2003, с.4).
зная си цената
-578
2431. зная, си цената, ж Имам много точна оценка на собствените
си достойнства и държа на достойнството си; държа се на положение. •
Зная си цената, затова не се унижавам да слугувам на отрепки като него. (Р.р.).
2432. зная цената на някого или нещо. А Имам много вярна преценка за действителната стойност на някого или нещо. • Но ние бяхме
закърмени с труд, а не с биберон! Знаехме ние цената на хляба! (Вл.
Даверов, Вчера, с.70).
2433. на всяка цена, а Непременно, каквото. и да става. • А на
всички им стана ясно, че Патриотите имат желание това Народно
събрание да продължи да функционира на всяка цена. (Ретро, бр. 49,
2016, с.10). В никакъв случай победа на всяка цена. Не само в спорта,
но и в живота. Защото, когато гониш нещо на всяка цена, никога не
се получава. (Мин. год., бр.4, 2017, с.55).
2434. на никаква цена. А За нищо, в никакъв случай, при никакви
условия. • Бойка Баитиева припомни позицията на соцлидера пред пленума на ВПС на 24 юни, че конституцията не може да се променя на
никаква цена, освен когато става дума за хармонизиране на българското законодателство с европейското. (168 часа, 29.06.-05.07.2001, с.14).
п ЦЕПЯ:
цепя басма на някого— вж. при БАСМА.
цепя косъма <на две> - вж. при КОСЪМ,
цепя секундата - вж. при СЕКУНДА.
цепя стотинката <на две> - вж. при СТОТИНКА.
1020. ЦИГАНИН
2435. като дърт циганин. Ирон. А За лъжене - извънредно много
лъжа. • В нищо не можеш да му вярваш, лъжеше като дърт циганин. (Р.р.).
♦ лъжа за девет (деветдесет и девет) цигани вж. при ДЕВЕТ.
п ЦИГАНСКИ:
хубава работа, ама циганска - вж. при РАБОТА.
1021. ЦИГУЛКА
2436. свири ми цигулката. Ирон. А Много съм гладен; куркат ми
червата. • Толкова съм изморен и ме боли корема, че свири ми цигулката. (Всеки ден, 10.06.2010, с.14).
— 579 —
цъфтя като кисело зеле...
2437. <свиря> втора цигулка. А С второстепенно значение съм. •
Заради този дълъг период, в който е била „ втора цигулка жена №
3 в живота на Васил Василев настоява и за реванш, а именно да
стане официално госпожа Василева, (Ретро, бр.4, 2017, с.20).
2438. свиря първа цигулка. х Имам първостепенно значение, давам насока, която другите следват. • В ГЕРБ Бойко Борисов свири първа цигулка, другите само изпълняват, каквото им каже, (Р.р.)- В ми~
нали години те направиха толкова бели в областта на музиката, а
днес отново надигат глава и някои дори успяват да свирят първа
цигулка в нестройния оркестър на България, (Уикенд, бр. 16, 2017, с.69).
п ЦЪКАМ:
цъкам с език - вж. при ЕЗИК.
1022. ЦЪРВУЛИ
-2439. вземам на босия цървулите. Ирон, А Отнемам и последното,
което има бедният. • Знаем ги тия - щом на властта ù свирнат от МФВто, е готова да вземе и на босия цървулите. (Труд, бр. 166, 2004, с.1).
2440. улавям на баба си цървулите. А Оставам излъган, измамен. • А адвокатът улови на баба му цървулите. (Ат. Мандаджиев,
Маестрото, с.27).
Ф ям парцалите (цървулите) на някого вж. при ПАРЦАЛ / ПАРЦАЛКИ.
а ЦЪРКОВЕН:
като църковна мишка - вж. при МИШКА.
1023. ЦЪФТЯ
2441. цъфнал и завързал съм. ! ще цъфна и ще завържа. Ирон.
Л. Изпаднал съм в много незавидно положение. • Взел да се присмива
на другите, сякаш той самият е цъфнал и завързал. (Р.р.).
2442. цъфтя и връзвам. А Всичко се развива много добре, няма
никакви проблеми. • Като слушам розовите отчети на управляващите как всичко цъфти и връзва, си мисля, че живея в някакъв друг,
паралелен свят, не в техния. (Мин. год., бр.1, 2015, с.1).
2443. цъфтя (процъфтявам) като кисело зеле през марта. Ирон.
А Зле съм, никак не съм добре. • Дългът на империята от ден на ден
повече и повече възлаза; разходите от ден на ден повече ù повече
растат; приходите от ден на ден повече и повече намаляват; търго-
цъфтя като „бабин косъм“
— 580 —
вията и индустрията от ден на ден все повече и повече спи; и, с една
дума, сичко в това благословено царство процъфтяло като кисело
зеле през марта; босите дангалаци и оголялата рая, под дебелата
сянка на Султана, е прокопсала като синигер в кратуна. (Хр. Б., Избр.
произ.,1971, т.1, с.236). ...училищата ни цъфтят като кисело зеле през
марта. (Хр. Б., Избр. произ.,1971, т.П, с.376)
2444. цъфтя като „бабин косъм66. А Зле съм, никак не съм добре. • Добре е такава фабричка да се отвори в „Търновбург“, защото
там учебните заведения цъфтят като „бабин косъм“, та хич олмасе и фабричката ще цъфне като кисело зеле през марта. (Хр. Б., Избр.
произ.,1971, т.1, с.207).
о ЦЯЛ:
и вълка сит и агнето цяло - вж. при ВЪЛК,
цялото кралско войнство - вж. при ВОЙНСТВО.
<цялото> небесно</и0> войнство - вж. при ВОЙНСТВО.
П ЦЯР:
за лек (цяр) - вж. при ЛЕК2.
ч
1024. ЧАДЪР
2445. опъвам (осигурявам, поставям, разтварям) чадър над някого или нещо. А Вземам под покровителство и защита някого, осигурявам му неприкосновеност. «... премиерът покровителства определени
бизнесмени, вътрешният министър опъва чадър над фирми. (Галерия,
бр.З, 2011, с.17). За малко ли от най-големите босове на престъпния
свят у нас се говори, че им е осигурен политически чадър. (Телевиз.
пред.). Не знам какво точно е снасял като информация, но за мен върху Тани имаше разтворен чадър от МВР. (България днес, бр.95, 2013)
и ЧАКАМ:
чакам Годо - вж. при ГОДО.
чакам Месия - вж. при МЕСИЯ.
чакам от умрял писмо - вж. при УМРЯЛ.
581
не съм в час
1025. ЧАЛЪМ
2446. продавам чалъми на някого или пред някого.
Старая се
да се представя, да се докарам пред някого. • С нас заедно тръгнаха
мнозина въоръжени хора от Сестримо... които приемаха на драго
сърце да вървят с четата не за друго - според мене, - освен да продадат малко чалъм пред своите съседи - беловчани. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.414).
1026. ЧАС
2447. в последния си час. Книж. А При издъхването, при умирането. • В последния си час баба ми подари този медальон, е който не
съм се разделяла досега. (Р.р.).
2448. в час съм. X В течение съм; запознат съм, ориентиран съм
добре с нещо и действам според изискванията на ситуацията. • Матеева
обикаля селата и е в час с проблемите на 17-те общини. (Труд, бр.27,
2003, с.З). Но след толкова слухове кой ще е новият министър вече не
се интересувам. Само се моля да е в час. (Труд, 21.06.2001, с.11).
2449. за броени часове. Книж.
За много кратко време; много
бързо. • За броени часове новоизлюпената последователка на Онаcue получава 1.8 милиона долара в брой, срещу които ипотекира бъдещата си придобивка. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
2450. звезден час. Книж.
Най-важен, най-успешен, върховен момент в живота на някого. • Когато става на 10 години, настъпва звездният му час. (Днес, 18.02.2012, с.16).
V Изразът тръгва от авторското предисловие на австрийския писател Ст. Цвайг
към сборника му с исторически новели „Звездните часове на човечеството“ (1927 г.).[ЕС].
2451. на часа. ! на секундата. А Веднага, незабавно, без отлагане.
• Имат ли да вземат, веднага, на часа си го искат, трябва ли обаче
да дават, да имаш търпение да чакаш, на час по лъжичка. (Р.р.).
Органите на реда на секундата се задействали и след 14 дни разследване влезли в следите му. (Уикенд, бр.51, 2016, с. 3).
2452. на час по лъжичка. А Бавно, търпеливо, по малко. • Имат
ли да вземат, веднага, на часа си го искат, трябва ли обаче да дават, да имаш търпение да чакаш, на час по лъжичка. (Р.р.).
2453. не съм в час. А Не съм в течение на нещо; не съм запознат,
не съм ориентиран в нещо и не действам според изискванията на ситуацията; неподготвен съм. • Случваше се някои депутати да не са в час
при обсъждането на някои от законите и това предизвикваше ост-
удари дванадесетият час
582
ри забележки от страна на политическите им опоненти. (Р.р.). Отдавна проф. Куманов не е в час и винаги е работил само за себе си.
(Нощен труд, 18-19.01.2002, с.4). Ако човек не е в час, сигурно ще помисли, че за „Булгартабак“ напират поне стотина инвеститори, които са готови да чакат не 2, а 20 години. (168 часа, бр.21. 2002, с.25).
2454. удари дванадесетият час. Книж.
Настъпи последният,
решителният момент, когато нещо важно трябва да се извърши. • Удари
дванадесетият час за икономическата обнова на България. (Р.р.).
2455. удря моя час. ! удря ми часа. X 1. Настъпва дългоочакваният
от мене момент да действам решително. • Дълго очаквах тази промяна,
сега удари моя час да покажа на какво съм способен. (Р.р.)- А 2. Настъпи
времето, отредено ми за умиране. • Беше живял почтено и честно и
когато удари неговия час, си отиде спокоен и примирен. (Р.р.).
2456. час по час. А Много начесто. • Час по час тичаше да провери дали няма писмо (Р.р.).
п ЧАСТ:
по тънката част съм - вж. при ТЪНЪК.
1027. ЧАТ
2457. чат-пат. А От време на време. • Тефтерът си почива затворен, отварям го чат-пат. (168 часа, 22-28.12.2002, с.25). И чат-пат
да продаде някой цех. (168 часа, бр.25, 2001, е.17). Седя си в хралупата, дъвча старите си обувки и чат-пат поглеждам какво толкова
става навън. (Стандарт, 09.03.2001, с.9).
2458. чат съм. Жарг. Л Зная, наясно съм, разбирам. • Чат ли си
сега, какво ни чака, ако ни пипнат! (Р.р.).
п ЧАТАЛ:
държа чатал на врата на някого - вж. при ВРАТ.
1028. ЧАША
Ф буря в чаша вода - вж. при БУРЯ.
2459. да ме отмине тази чаша. Книж. а За израз на надежда за
избягване на някакъв неблагоприятен развой на събитията. • Дано и този път ме отмине тази чаша, заричам се повече да не предизвиквам
съдбата. (Р-Р-).
V Тези думи Иисус изрича по време на молитвата в Гетсиманската градина, вече
знаейки, че го очаква присъда (Мт. 26:39).
583
с открито чело
2460. {изпивам) <до дъно> горчивата чаша. Книж. А Понасям,
изтърпявам докрай всички неприятни последици, всички мъки и страдания. • Тази вечер ми било писано да изпия горчивата чаша до дъно.
(А.Гуляшки, Злат, руно, с.231). Спектакълът продължи ту в стихове,
ту в проза. Вървеше така както той си искаше, а не така както ние
искахме. Ние се гърчехме, искахме да се махнем, но в края на краищата се взехме в ръце и се заставихме да изпием горчивата чаша до
дъно. (Ел. Рязанов, Незавършена равносметка, с.208).
V С посоченото значение, в пълния и в съкратения си вид, фразеологизмът е
утвърден още в библейската книжнина - в старозаветните и в новозаветните текстове (напр. Ис. 51:17 „Събуди се, събуди се, Иерусалиме, ти, който из ръката на
Господа си изпил чашата на яростта Му, до дъно си изпил и пресушил опивалната чаша“).
2461. преливам {прелея) чашата <на търпението>. Книж. А *
За някаква случка, постъпка и под. - ставам причина повече да не може да се понася, да се търпи нещо лошо. • Тя предава на дипломатическото представителство в София молби от съпруги и майки на задържаните. Това прелива чашата на взаимната неприязън между
нея и Стамболов. (Уикенд, бр.4, 2017, с.67). Все някак се примирявахме, когато обезобразяваха нашия текст и осакатяваха нашите мисли, но когато ни царедиха да изхвърлим Лермонтов, колкото и странно
да е, точно това преля чашата на търпението ни. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.390).
п ЧЕЛЕН:
челен сблъсък - вж. при СБЛЪСЪК.
1029. ЧЕЛО
2462. две мравки не могат да се разминат на челото му. Жарг.
А За човек - много прост, много ограничен, много глупав и примитивен. •
Две мравки не могат да се разминат на челото му, тръгнал да става депутат. (Р.р.).
2463. с два пръста чело. А Ограничен, прост, примитивен. • Хазартът открай време си е територия за хора е по два пръста чело.
(168 часа, 04-10.01.2002, с.2).
2464. с открито чело. X С чиста, неопетнена съвест. • С открито чело заставам пред вас и твърдо заявявам, че в моето минало
няма нищо, от което да се срамувам. (Р.р.).
Ф с пот на чело<Ш£>> {лицето) - вж. при ПОТ.
удрям чело в земята
584 —
2465. удрям чело в земята. А. Кланям се на някого, засвидетелствам му подчинението си. • Още при първото си изявление Куртев удари чело в земята и декларира, че няма да. прави силна структура, че
всичко ще се решава от НИС. (Труд, бр.85, 30.03.2000).
1030. ЧЕНЕ
2466. пада ми ченето. Жарг. А Силно се изненадвам и учудвам. •
Паднаха ни ченетата от изненада. (Шок, бр. 19, 2010).
2467. сече ми ченето. ! играе ми ченето. А Умея да приказвам
убедително; красноречив съм. • Умее да се представя пред хората,
играе му ченето, но за работа много не го бива. (Р.р.).
2468. трака ми ченето. Ирон. А Мога да говоря; умея да говоря. •
Та вследствие на това, ако на червените почне много да им трака
ченето, като нищо Софиянски ще бръкне в папките си ц ще подхвърли
на медиите някой червен Тошко Добрев. (168 часа, 19-25.12.2003, с.2).
1031. ЧЕПИК
2469. къде го стяга (стиска, убива) чепика. А Какво тревожи,
мъчи, притеснява някого. • Зная къде ги убива чепикът, но да спи зло
под камък. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.26). Цените, та цените!? Усещате ли къде ги стяга чепикът? (Мин. год., бр. 10, 2017, с.9).
1032. ЧЕРВЕН
2470. на червено!. Книж. л. За финансови резултати - в загуба, в
недостиг на финансови средства. • Общинският бюджет завърши на
’ червено с няколко милиона лева. (Р.р.).
2471. на червено2. Книж. А Преминаване на улица при забранителен червен сигнал на светофар или на регулировки. • Колата е преминала на червено, в резултат на което е станала катастрофа. (Р.р.).
♦ (показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон вж. при КАРТОН.
♦ синя (жълта, червена) метла - вж. при МЕТЛА.
Ф <червената> лампичка светва - вж. при ЛАМПИЧКА.
♦ червен Петко - вж. при ПЕТКО.
□ ЧЕРВИВ:
червив с (от) пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
-585
простирам се според чергата си
1033. ЧЕРВО
2472. мразя <и> в червата някого. А Изпитвам силна непоносимост към някого; органично мразя някого. • Англичани и французи се
мразят в червата. (7 дни спорт, 13. 06.2004, с.16).
1034. ЧЕРГА
2473. дърпам <чергата> към себе си. А Отстоявам собствените
си интереси. • Когато започва договарянето на работните заплати,
всеки дърпа чергата към себе си. (Р-р.)V От някогашния патриархален селски бит, когато цялото семейство е спяло на
едно място и се завивало с една черга. Лежащите в двата края, за да не останат отвити,
са придърпвали чергата към себе си.
2474. запалвам {подпалвам) чергата на някого.
Причинявам на
някого голямо нещастие или щета. • Рухналите напоследък „ пирамиди “ запалиха чергите на немалко български семейства, които загубиха спестяванията си. (Р.р.).
2475. от една черга с някого. X Който е от еднаква социална среда
с някого, с еднакво материално състояние. • Де холам, недей ми чете
попски молитви! не се намираш, слава богу, пред някой издайник.
Всинца сме от една черга. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.600).
2476. простирам се според чергата си. X 1. Живея според материалните си възможности. • В живота си всеки е длъжен да се простира според чергата си. (Р.р.). х 2. Постъпвам и действам според
възможностите си. • Човек трябва добре да знае истинските си възможности и да се простира според чергата си. (Р.р.).
♦ тъка си платното {чергата) - вж. при ПЛАТНО.
п ЧЕРЕН:
бели пари за черни дни - вж. при ПАРА / ПАРИ,
за черните очи на някого - вж. при ОКО.
минава ми черна котка <път> - вж при КОТКА,
на черното казвам (викам) бяло / на бялото казвам (викам)
черно - вж. при БЯЛ.
правя черен живота на някого - вж. при ЖИВОТ.
черен ден - вж. при ДЕН.
черен лебед - вж. при ЛЕБЕД.
черен петък - вж. при ПЕТЪК.
черен хумор - вж. при ХУМОР.
черна дупка - вж. при ДУПКА.
черна душа - вж. при ДУША.
черешката върху (на) тортата
586 —
черна каса - вж. при КАСА,
черна кутия - вж. при КУТИЯ,
черна овца / белязана овца - вж. при ОВЦА,
черната работа - вж. при РАБОТА,
черна точка - вж. при ТОЧКА,
черни дни - вж. при ДЕН.
черно на бяло - вж. при БЯЛ.
1035. ЧЕРЕШКА
2477. черешката върху (на) тортата. А Върхът, най-значимото, найголямото като завършек на нещо. • Споразумението с кабинета ще бъде
черешката върху тортата за 5-годишния юбилей на Националното
сдружение на общините. (24 часа, 01.12.2001, с.2). Сега черешката върху
тортата или върхът на сладоледа в този стил е новото изобретение
на дизайнерите - многослойното облекло. То си е непосредствен и
ироничен кич. (168 часа, бр. 17,2004, с.37). Черешката на тортата обаче
е сделката от ноември 2008 г. (Над 55, бр. 17, 2009, 21).
1036. ЧЕРТА
2478. под (извън) чертата съм. Книж. л. Извън класацията; сред
неспечелилите, некласиралите се, сред неуспелите. • Резултатът е, че конкурса за втори клас спечелиха само две издателства „Просвета“ и „Булвест“. Всички останали бяха извън чертата. (168 часа, бр.21, 2004, с.2).
2479. тегля чертата. Книж. а Правя равносметка. • Ако теглим
чертата, смяната на караула в президентството вероятно ще означава и смяна на генералната външнополитическа линия. (Ретро,
бр.4,2017, с.11).
п ЧЕРУПКА:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера,
тръбата, черупката и др.) - вж. при ДРЕМЯ.
п ЧЕРЯСЛО:
правя от иглата черясло - вж. при ИГЛА.
1037. ЧЕСТ
2480. за зла чест. Книж. а За непредвиден развой на нещо - по
лошо стечение на обстоятелствата, за нещастие. • Животът на семейството течеше нормално и. щастливо, но за зла чест бащата тежко
заболя и всичко тръгна назад. (Р.р.).
-587
мъж под чехъл
п ЧЕСТЕН:
честен кръст - вж. при КРЪСТ2.
1038. ЧЕТА
♦ броим (четем) се на пръсти - вж. при ПРЪСТ2.
Ф държа (чета) конско <евангелие> / държа (чета) евангелие
на някого - вж. при ЕВАНГЕЛИЕ.
♦ както дявола чете евагелието - вж. при ДЯВОЛ.
2481. чета <и> между редовете. Книж. А. Досещам се какво е
загатнато. • Понякога, когато се казва нещо, трябва да умееш да четеш и между редовете. (Р.р.).
2482. чета лекции (морал) на някого. Книж. Л. Поучавам някого,
като го укорявам. • Никой не обича да му четат лекции за щяло и
нещяло. (Р.р.).
1039. ЧЕТИРИ
♦ като две и две четири - вж. при ДВЕ / ДВА.
Ф на четири крака - вж. при КРАК.
♦ на четири очи - вж. при ОКО.
♦ отивам на кино <от пет до четири> - вж. при КИНО.
♦ очите ми играят на четири - вж. при ОКО.
2483. разпъвам се на четири, а Работя пряко сили. • Баща му се
разпъва на четири, за да го издържа да учи, а той стои по баровете
и нехае. (Р.р.)'.
1040. ЧЕХЪЛ
2484. мъж под чехъл. Шег. А За мъж - Намирам се в пълно подчинение на на жена си, за всичко я слушам. • Въпреки че не си позволиха
-открити шеги по негов адрес, повечето от тях вече гледат на него
като на класически случай на мъж под чехъл. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.8). Виктор отдавна има славата на типичен мъж под чехъл. (Ретро, бр.4, 2017, С.15).
а ЧЕША:
чеша (почеша) си езика - вж. при ЕЗИК.
чеша си задника - вж. при ЗАДНИК.
хвръква ми чивията
- 588-
1041. ЧИВИЯ
2485. хвръква ми чивията, ж 1. Обезумявам, побърквам се. •
Нещо му стана миналата година, хвръкна му чивията и оттогава е
по лудниците. (Р.р,).
2. Изпадам в неадекватно състояние в резултат
на моментен силен душевен потрес. • Хвръкна ми чивията, като видях
край детето да пълзи змия. (Р.р.).
3. Влюбвам се силно в някого. •
Гледаш го стабилен, солиден мъж, докато му хвръкне чивията по
някакво двайсетгодишно момиче. (Р.р.).
□ ЧИНИЯ:
летяща чиния - вж. при ЛЕТЯ.
п ЧИСТ:
вземам (приемам) за чиста монета - вж. при МОНЕТА,
излизам на чист въздух - вж. при ВЪЗДУХ.
като <момина> сълза (чист) - вж. при СЪЛЗА,
на чист български език - вж. при ЕЗИК,
не ми е чист косъма - вж. при КОСЪМ,
с чиста съвест - вж. при СЪВЕСТ.
с чисто лице - вж. при ЛИЦЕ,
с чисто сърце - вж. при СЪРЦЕ,
чиста проба - вж. при ПРОБА,
чисти ръце - вж. при РЪКА. .
1042. ЧИСТО
2486. чисто и просто, à 1. В действителност, всъщност. • Чисто
и просто това, което пишат вестниците, си е една гола лъжа. (Р.р.).
А 2. Направо казано, без уговорки. • Чисто и просто не вярвай на
всичко, което ти обещават. (Р.р.).
1043. ЧИЧО
2487. чичо Сам. Публ. Ирон. А САЩ. • Хайде, Чичо Сам без
война не може, не може без да убива и руши безнаказано по света.
(Мин. год., бр.12, 2017, с.16). Чичо Сам побърка света с усилията си да
му наложи американския тип демокрация. (Р.р.).
V От англ. Unce Sam. По време на втората англо-американска война (1812-1814 г.)
американският бизнесмен Самуел Уилсон снабдявал американската армия с месо, като
маркирал месото с инициалите „U S“ (United States „Съединени щати“). В армията това
съкращение шеговито го преосмисляли като Unce Sam. Оттогава това станало персонифициран образ на САЩ, който получил широка популярност.[ЕС].
- 589 -
просто като бобена чорба
1044. ЧОВЕК
2488. вътрешен човек. А Човек от нечие обкръжение, среда; доверено лице. • .„Вътрешен човек“ от средите йа групировките твърди, че Поли Пантев е отпътувал за о-в Аруба, след като сикаджиите
са го изолирали. (168 часа, бр.25, 22-28.06.2001, с.5). Венета Райкова
описва известните хора от позицията си на вътрешен човек и предлага на читателите да надникнат зад затворените врати на спалните на звездите. (Уикенд, бр.51, 2016, с.71).
♦ горна ръка хора (човек) - вж. при РЪКА.
Ф долен човек - вж. при ДОЛЕН.
Ф душа човек - вж. при ДУША.
Ф като бял човек - вж. при БЯЛ.
Ф като един <човек> - вж. при ЕДИН
2489. като първия човек. Жарг. а За правене на нещо - лошо,
нескопосано, неумело, несръчно. • Боядисал си стените като първия
човек, сякаш през плет не си виждал как се прави това. (Р.р.).
2490. май с<и> човек (хора). А Възклицание за израз на учудване,
удивление. • Румънците имат само една Гривица, но я иди ги виж.
Май с хора, като че оживяха изново после тая Гривица. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.З 12).
Ф средна ръка (човек, хора) - вж. при РЪКА.
Ф (човек, хора) от кухнята - вж. при КУХНЯ.
п ЧОВЕЧЕСТВО:
солта на земята (човечеството) - вж. при СОЛ.
а ЧОПЛЯ:
бъркам си в (чопля си) носа - вж. при НОС.
1045. ЧОРАП
2491. разплитам чорапа. А Разкривам постепенно истината за нещо. • Зачестилите взаимни гостувалия на двете съседски семейства
ни се виждаше странно, тъй като години наред враждуваха помежду
си, но постепенно чорапът се разплете. Разбра се, че децата им ще
се женят. (Р.р.).
1046. ЧОРБА
2492. просто като бобена чорба. А Елементарно, лесно. • Просто
е като бобена чорба, нагледахме се на примери през последните години на бурен възход с обратен знак. (Монитор, 28.08.20Ô1, с.15).
виждам се в чудо
590 —
а ЧУВАЛ:
устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш - вж. при УСТА.
п ЧУВАМ:
чувам гласове - вж. при ГЛАС.
чуват се гласове - вж. при ГЛАС.
чувам хора на ангелите в ушите си - вж. при ХОР.
□ ЧУВСТВАМ СЕ:
в свои води (съм, чувствам се, плувам) - вж. при ВОДА.
о ЧУГУНЕН:
чугунена глава - вж. при ГЛАВА.
1047. ЧУДО
2493. виждам се в чудо. Л. Силно се изненадвам от нещо; смайвам
ce. • И тресна слушалката. Видяхме се в чудо. Какво да правим?
(Уикёнд, бр.23, 2014, с.90). Брежнев се видял в чудо и тръгнал да си
ходи, бел да е разгадал мистерията. (Ретро, бр.5, 2017, с.10).
♦ всяко чудо за три дни - вж. при ДЕН.
4» за едното чудо - вж. при ЕДИН.
2494. за чудо и <за> приказ, а Ко й т о буди възхищение с много
добрите си качества, изключителен; който дълго ще се помни, за който
дълго ще се споменава. • А беше църква за чудо и приказ! С един красив купол, с висящи полилеи. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.6). А хората,
които преобразиха Пиринския край, направиха го за чудо и приказ.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.40).
♦ по едно<шо> чудо - вж. при ЕДИН.
1048. ЧУДЯ СЕ
2495. чудя се и се мая. ж 1. Не мога да си намеря отговор, в голяма
почуда, в недоумение съм. • Е, да се чуди и мае човек като как така слугите на народа така са се изоставили, че един ремонт да не могат да
направят във ведомствените си жилища. (Стандарт, бр.5955, 2009, с.12).
Хората се чудеха и маеха кой може да е посегнал на църквата, да открадне иконата. (Р.р.). А 2. Много съм затруднен и притеснен. • Чудех се и
се маех как да свържа двата края до получаване на заплатата. (Р.р.).
п ЧУЖД:
виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в
собственото - вж. при СЛАМКА.
-591
яя<то> съм чул, яя<то>...
гледам в чуждата паница - вж. при ПАНИЦА,
плача на чужди гробища - вж. при ГРОБИЩА,
чуждо око - вж. при ОКО.
чуждо ухо - вж. при УХО.
1049. ЧУКАЛО
2496. обирам си чукалата. / хващам си чукалата. А Махам се от
някъде. • Илия Груев си обра чукалата и започна работа при Красимир Балъков. (Шоу, 14-20.09.2011, с.40). Вечер майка му си хваща чукалата и заминава някъде. (Уикенд, бр.51, 2016, с.19).
□ ЧУКАМ / ЧУКНА:
да чукна на дърво - вж. при ДЪРВО.
чукам на отворени врата - вж. при ВРАТА.
1050. ЧУМА
2497. бягам като от чумата. А Панически страня от нещо или от
някого. • Но това бе невъзможно, т.е. да остана на Сеймен, защото
всичките бяха се научили накъде съм отсъствал; и приятели, и неприятели бягаха от мене като от чумата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.179).
♦ пир по време на чума - вж. при ПИР2.
а ЧУПКА:
чупка в кръста - вж. при КРЪСТ].
а ЧУПЯ:
чупка в кръста / чупя кръст - вж. при КРЪСТ].
чупя ръце (пръсти) - вж. при РЪКА.
п ЧУШКА:
арнаутска чушка (пиперка) - вж. при АРНАУТСКИ.
1051. ЧУЯ
2498. де (къде) се е чуло и видяло, а За нещо необикновено, което
не е съществувало, не е ставало. • Де се е чуло и видяло чудо като
нашето, 25 години строим нещо като рушим. (Р.р.).
2499. ни<то> съм чул, ни<шо> съм видял. А Преструвам се, че
не знам нещо, което ми е много добре известно. • Макар да знаеше как
се беше случило всичко, той през цялото време се правеше, че пито е
чул, пито е видял. (Р.р.).
завъртява ме шайбата
592-
111
1052. ШАЙБА
2500. завъртява ме шайбата, ж Ходът на живота, променливата
съдба. • Това, че му е дал кола или пари, не е гаранция, че в следващия
момент няма така да го завърти шайбата и да направи такъв завой
спрямо него, че да го прати в девета глуха: (Уикенд, бр. 2, 2010, с.21).
V От техническата сфера.
2501. скривам шайбата на някого. Жарг. А Показвам пълното си
превъзходство над някого, като го правя безпомощен. • Много си добър,
признавам, скри му шайбата още в началото и не му даде да се
осъзнае до края на играта. (Р.р.).
V От спорта хокей на лед.
1053. ШАЛТЕР
2502. дръпвам шалтера на някого или нещо, ж Прекратявам дейността на нещо или на някого. • Дръпнаха шалтера на Лилов. (Труд,
бр.52, 2000). Дръпват шалтера на трамваите в София. (Стандарт,
06.12.2002, с.2).
V От областта на електроснабдяването.
1054. ШАМАР
♦ дяволите си бият шамари - вж. при ДЯВОЛ.
2503. на два шамара живот. Жарг. х Хилав, кекав, с крехко телосложение. • Винаги се дразни с всички и се прави на голяма работа,
а е „на два шамара живот“. (Лична драма, бр.8, 2013, с.б).
2504. получавам шамар. А Понасям морален удар. • Защото освен от Цветански и компания получиха и още един шамар. От българския президент. (Стандарт, бр.3539, 2002, с.14).
2505. удрям шамар на някого. А Нанасям морален удар на някого.
• Младите не отидоха до урните в Пиринския град миналата събота и по този начин удариха поредния шамар на всички политици.
(Труд, бр.114,2001, с.Ю).
-593
свалям шапка
1055. ШАПКА
2506. да {ще) ти падне шапката. Жарг. А За израз на голямо възхищение, голямо учудване от нещо. • И Вера написа рецензия възхвала
- шапката да ти падне! (Мин. год., бр.4, 2017, с.22). Голям филм, страхотни сцени, да ти падне шапката от красиви момичета. (Р.р.).
♦ дреме ми {не ми дреме) на шапката - вж. при ДРЕМЯ.
2507. клатя си шапката. А Нищо не правя, безделнича. • Вместо
да ходи на работа, по цял ден си клати шапката по улиците. (Р.р.).
2508. клатя шапка на някого. Л. Раболепнича, угоднича пред някого.
• Не съм от тези, които клатят шапка пред силните на деня. (Р.р.).
2509. кривя си шапката {калпака). А Живея си безгрижно, нехая. •
Родителите му загиват от работа, за да го издържат, а той си криви
шапката и нищо не го интересува. (Р.р.). Търсим ние пари, усуква се
Баба-Алието за купуване на пушки и други царски потребици, а нашите петковци си кривят калпаците. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.570).
2510. кроя {скроя) шапката на някого, А Замислям, планирам или
съм вече осъществил разправа с някого; подготвям, големи неприятности
на някого. • Имате ли отговор кой ви скрои шапката. (168 часа, 1925.12.2003, с.19). Ако оставим настрана иронията, всеизвестно е, че
MBP-шефът отдавна „крои шапката“ на Василев. (Сега, 15.12.2003,
с.11). Ще даде няколко интервюта как гадните ченгета са му скроили шапка. (168 часа, 06—12.06.2003, с.2).
2511. под шапката на някого, на нещо.
На подчинение на някого, на ведомствено подчинение; под прикритието на някого. • Останалата сума е за заплати на 200 инспектори по чистотата, които са под
шапката на районните кметове, както и за прикриване на предишни задължения. (Труд, бр. 101, 2000). Под негова шапка ще продължават да работят и останалите по-ниски нива в йерархията - Наско
Кучето, куриер на финансите на Самоковеца, и Пешо Кучето, който
обмитява захарни изделия. (168 часа, 19-25.12.2003, с.19).
2512. правя се {на тапа) на дръж ми шапката. Жарг. А Преструвам се на глупав и наивен, правя се, че не разбирам нещо. • Не ми се
прави на дръж ми шапката, много добре разбирам за какво става
дума. (Р.р.).
2513. свалям шапка. А 1. Признавам превъзходството на някого и
засвидетелствам уважението си към него. • Винаги съм свалял шапка
пред народния усет. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.З 18/ Шапка му свалям
на Валери Симеонов, който дръзна да се противопостави на край-
светва ми под шапката
-594-
морската мафия, втрещила обикновените чужди туристи с изцепките си. (Мин. год., бр.35, 2017, с.8). А 2. С отрицание не: Не угоднича,
не сервилнича пред някого. • Не свалям шапка на началниците, затова и не съм от техните любимци. (Р.р.).
2514. светва ми под шапката. Ирон. А Най-сетне осъзнавам, разбирам нещо; става ми ясно нещо. • И не че сме българи, но. на тези,
които определят бъдещето на света, трябва да им светне под шапката, че именно на България трябва да бъде помогнато. (Труд, бр.73,
2000, с. 12).
2515. скривам шапката на някого. Жарг. А Показвам пълното си
превъзходство над някого; смайвам го с някакви свои умения. • След като работи в прочути заведения в София, баткото на Владо заминава за английската столица и скоро скрива шапката на местните.
(Галерия, бр. 1, 2017, с.13). Запалва се по математиката и с времето
се превръща в най-добрия математик в града. Неведнъж скрива шапката на преподавателите, измисля нови, по-лесни и оригинални начини за решаване на задачите. (Галерия, бр.6, 2017, с.46).
2516. стяга {стегне) ме шапката. А Притеснено ми е, разстроен
съм, имам големи неприятности, в лошо положение съм или изпадам в
такова положение. • Като ме стегне шапката, въпреки брилянтните
акции на министър Цветанов с шлифовани кодови названия „Безхаберните“ и „Сводниците“, все на апокалиптични сцени ме избива.
(Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
2517. шапка на тояга. Жарг. А Възклицание за израз на облекчение и радост от отпаднало бреме, задължение, отговорност: вече ще живея безгрижно и свободно. • Училището свърши, от утре шапка на
тояга!. (Р.р.).
п ШАРАН:
едра риба {шаран) - вж. при РИБА.
1056. ШАХ
2518. държа в шах някого. А Използвам неблагоприятни за някого
факти и обстоятелства, за да го държа в несигурност и зависимост от мене.
• Документите, с които разполагам за миналото му, ми позволяват
да го държа в шах, затова с него нямам никакви проблеми. (Р.р.).
- 595 -
широко скроен
1057. ШЕВ
2519. пукам се по шевовете. А За помещение - препълнено с хора; едва се побирам в нещо. • Историческият музей се пукаше по шевовете от хилядите дошли да ни уважат. (Труд, 28.05.2001, с.б). Съдебната система например взе да се пука по шевовете. (168 часа,
18-24.01.2002, с.2). Още в сряда сутринта БНТ се пукаше по шевовете от вълнение, а в съвета си блъскаха главите в каква каша са се
забъркали. (168 часа, бр.5О, 14-20.2001, с.З 1).
п ШЕГА:
{бива, бива) ама майтап {шега) на {по) голо {не бива,
не го разбирам - вж. при ГОЛ.
п ШЕПА:
<шепа> прах в очите на някого - вж. при ПРАХ.
1058. ШЕСТИЦА
2520. уцелвам шестица от (е) тотото. А Изкарвам голям късмет; правя най-печелившият ход. • Едва ли не с моето привличане са
уцелили шестица от тотото. (7 дни спор, 13.06.2004, с.4).
1059. ШИЛО
2521. шило в торба не стои. А Не стоя мирен, не се задоволявам
с нещо, все търся нещо. • Но шило в торба не стои. Ездачът проявил
бизнес нюх и организирал с екипа си конно шоу в ресторант „Конен
пикник“ на Златни пясъци. (Стандарт, 09.03.2001, с.21). Понеже шило
в торба не стои — записала се да участва в един празник на физкултурата в София. (Мин. год., бр.6, 2017, с.13).
о ШИРОК:
с широки пръсти - вж. при ПРЪСТ2.
с широко сърце - вж. при СЪРЦЕ,
широк ти друм - вж. при ДРУМ.
1060. ШИРОКО
2522. широко ми е около врата. А Живея безгрижно и безотговорно. • Сега ти е широко около врата, но ще те видя утре, като се
ожениш. (7 дни спорт, 13.06.2004, с.4).
2523. широко скроен. А Благороден, с отворена душа и разностранни интереси, чужд на дребнавото. • От него се е научила да бъде
въртя на шиш някого
596 —
широко скроена. (Труд, бр.66, 2000). Имам чувство за хумор и съм широко скроен. (Уикенд, бр.23, 2014, с.27).
п ШИТО:
шито (съшито) с бели конци - вж. при КОНЕЦ.
1061. ШИШ
2524. въртя на шиш някого, л. Измъчвам, изтезавам, подлагам на
голям тормоз някого. • Проклет човек е, реши ли да получи нещо от
тебе, на шиш ще те върти, но ще го постигне. (Р.р.).
V От кулинарната.
1062. ШИЯ
2525. хващам шия (същестсвително, синоним на врат). X Свиквам, навиквам на някаква трудна работа. • Сега вече зидарството не ме
плаши, хванах шия. (Р.р.).
V От селския бит - когато добиче се впряга в ярем, то постепенно „хваща шия“,
т.е. кожата на врата му се втвърдява и загрубява от триенето на ярема.
♦ не но врат, а по шия - вж. при ВРАТ.
♦ обесвам се на врата (шията) на някого - вж. при ВРАТ.
♦ окачвам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията
(врата) на някого — вж. при КАМЪК.
□ ШЛИФЕР:
хващам (Бога) Господ за шлифера - вж. при ГОСПОД.
1063. ШМЕНТИ
2526. шменти-капели. Жарг. Ирон. х Измама, шарлатания, шмекерия. • Да не доуточняваме кой гражданин кого нарече „мафиот“,
„шарлатани и политикани“, „некадърници“ „шменти-капели“,
„шайка бандити“. (Труд, бр.8О, 2002, с.9). Не си сложих навремето
тези шменти-капели уреди, защото не се вързах на заплахата от
глоба. (Мин. год., бр.2, 2010, с.5).
1064. ШПАГА
2527. кръстосвам шпага. Книж. X Встъпвам в борба с някого. • Гарван гарвану око не вади! Смятах те за по-разумен. Един ден ще
разбереш, че съм ти бил приятел. Но и аз не смятам да свия знамена! Ще кръстосаме шпаги. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.47).
— 597 —
скъсвам шушоните на някого
1065. ШУМ
2528. много шум за нищо. Книж. А Незаслужено голямо внимание за нищожен факт. • Много приказки се изприказваха за повишението на пенсиите, накрая се оказа много шум за нищо. (Р.р.).
Or англ. Much ado about nothing. Заглавието на Шекспировата комедия „Много
шум за нищо“ се превръща в поговорка и се фразеологизира в речевата практика.[ЕС].
1066. ШУТ
2529. бия {тегля) шута на някого. Жарг. А Изгонвам, зарязвам,
изоставям някого. • Жизел би шута на Ди Каприо. (Стандарт, 03.12.2001,
с.40). В крайна сметка Рада бие шута на Янчо и се връща при законния си съпруг. (Show, бр. 20, 2011). Мел Гибсън би шута на руската
певица Океана Григориева. (Уикенд, бр.17, 2010, с.77).
1067. ШУШКА
2530. до шушка. А Докрай, напълно, без остатък. • Дарина Павлова обрана до шушка от млад любовник. (Уикенд, бр.51, 2016, с.З).
1068. ШУШОНИ
2531. скъсвам шушоните на някого. Жарг. А. Смайвам, изумявам
някого. • Христо Мутафчиев - „ Скъсай им шушоните на Евровизия!“
(Труд, 09.03.2010,16).
щ
Q ЩО:
за тоя {този, оня, онзи), дето {що) духа {вее, клати гората) вж. при ДУХАМ.
що ми е на сърце<то> - вж. при СЪРЦЕ.
а ЩРЪКВАМ:
изправят ми се {настръхват, щръкват) косите - вж. при КОСА,
щръкват ми ушите - вж. при УХО.
п ЩУКА:
орел, рак и щука - вж. при ОРЕЛ.
изваждам от ъгъла някого
- 598 -
ъ
1069. ЪГЪЛ
2532. изваждам от ъгъла някого. Публ. А Спасявам от критично
положение някого, който е притиснат от противника. • ... Първанов поне
два пъти извади БСП от ъгъла. (Стандарт, 22.01.2002, с.17).
2533. притискам (натикам) в ъгъла някого. Публ. А Поставям
някого в критично полржение, в безизходица. • След като бяха притиснати в ъгъла, че гласуват с по 4-5 карти в полупразна зала, парламентарният шеф Герджиков отсече: не сме длъжни да стоим вътре. (168 часа, бр.5О, 12.2001, с.б). В този момент, притиснат в ъгъла,
Ариел Шарон прави грешен ход. (168 часа, 07-13.11.2003, с.З 1). Така
Станишев ще натика в ъгъла амортизираните сини лидери. (168 часа, 21.12.-03.01.2002, с.17). След кампанията в Афганистан тероризмът като цяло беше натикан в ъгъла, но той не е нокаутиран окончателно. (Стандарт, 19.12.2002, с.23).
V От спорта бокс.
ю
1070. ЮДА
2534. Юда Искариотски. Книж.
Предател, издайник. • Всяко
велико дело има своя Юда Искариотски. (Р.р.).
V Изразът е мотивиран от евангелските текстове, в които се разказва за предаването на Исус Христос от неговия ученик Иуда Искариотски.
2535. юдина целувка. ! целувката на Юда. Книж. А Притворна
сърдечност, коварен приятелски жест. • Изказването на подкрепа от
страна на врага ти може да се окаже юдина целувка. (Р.р.).
V Без да има точен първообраз, фразеологизмът е мотивиран не само смислово,
но до голяма степен и формално от евангелските текстове, в които се говори за предаването на Исус Христос от неговия ученик Иуда Искариотски, който се уговаря с
първосвещениците и фарисеите да посочи кой е Христос, като го целуне.
-599
пращам за крави ябълки някого
1071. ЮЗДА
2536. вземам юздите в ръцете си. X Заемам се лично с ръководството на нешо, като налагам волята и властта си. • Съгласен съм с тебе
и мислех даже да ти пиша да вземеш юздите в ръцете си. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.361).
2537. държа юздите {юздата) на някого ! държа изкъсо някаго.
Отнасям се строго и взискателно към някого, за когото отговарям; строго
контролирам. • Подчинените му си гледаха работата съвестно и стриктно, защото той ги държеше изкъсо. (Р.р.). Ако искаме държавата да "се
развива, трябва да се държат юздите на икономиката. (Р.р.).
2538. отпускам юздите {поводите) на някого. А Принизявам взискателността и надзора над някого, давам му прекалено голяма свобода. •
Отпуснаха юздите на младите и сега се оплакваме, че нищо не почитат, нито зачитат някого. (Р.р.).
1072. ЮМРУК
2539. налапвам {налапам) юмрука на някого. Грубо.
Бият ме.
• Кажи му, че ако продължава да се занимава с мене, ще ми налапа
юмрука. (Р.р.).
2540. размахвам юмрук. А Заплашвам. • Всеки има право да размахва юмрук, но той стига до носа на другия. (Труд, бр.47, 2002, с.4).
п ЮНАШКИ:
на юнашко доверие - вж. при ДОВЕРИЕ.
я
а
Я“ *
от „а64 до „я“ - вж. при „А“-
1073. ЯБЪЛКА
2541. пращам за крави ябълки някого. А Измамвам, излъгвам
някого. • Лъжа си хората и ги пращам за крави ябълки. (Всеки ден,
05.10,2010, с.6).
ябълка </тш> на раздора
-600-
2542» ябълка</иа> на раздора. Книж. А Нещо, което поражда недоразумение, спорове, раздори. • Именно тези технически детайли се
оказаха ябълката на раздора, защото Нинова прокара своите идеи.
(Галерия, бр.6, 2017, с.19). Двете фамилии враждуваха от десетилетия, ябълка на раздора беше междата между дворовете им, едни
нищо и никакви си десетина квадратни метра. (Р.р.)
V От старогръцкия мит за златната ябълка, дадена от Парис на Афродита като
признание, че е най-красива сред боговете на Олимп. Това предизвиква гнева на Хера
и Атина и става повод за раздора между тях.[ЕС].
п ЯВНО:
всичко тайно, става явно - вж. при ВСИЧКО.
1074. ЯД
Ф
бера яд - вж. при БЕРА.
2543. изкарвам {изливам) си яда на някого. А Ругая някого в ядосано състояние, без той да има вина. • Ядосат го на работа, а той си
изкарва яда на жена си. (Р-р.).
2544. пукам се от яд. А Силно се ядосвам, не мога да си намеря
място от яд. • За Франкфуртската борса да не говорим - там ще се
пукнат от яд, ако изобщо знаеха за уникалния български пазар. (Труд,
бр.ЗО8, 2001, с.2).
Ф скубя си <космите на> брадата <от яд> - вж. при БРАДА.
а ЯДЕНЕ:
апетитът идва с яденето - вж. при АПЕТИТ.
1075. ЯЙЦЕ
2545. като писано яйце {гледам, пазя). А С изключително внимание, с голямо старание и грижа. • Щастливите родители го гледали
като писано яйце, то пораснало и станало ученичка. (Мин. год., бр.6,
2017, с.18). От осмината само двама трябваше да останат дотука,
а вие ги мъдрите като писани яйца. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.690).
V Произходът може да се свърже с великденския обичай да се боядисват и
изписват яйца, които се подготвят и пазят с голямо внимание.
2546. насаждам на пачи яйца някого. А Създавам големи неприятности на някого, поставям го в крайно неудобно положение. • Като се
захванах с тази работа сам се насадих на пачи яйца. (Р.р.).
-601 -
ял съм кокоши крак
1076. ЯКИЧКА
2547. бяла якичка. Книж. А Чиновник. • Каква ли носталгия изпитват сега белите якички към годините, когато джобовете им се
напълниха с по 20 % върху заплатите още в първата година на споразумението с фонда. (Труд, 22.12.2001, е. 14). релите якички“ изяждат „мутрите“. Ще оцелеят единици. (Труд, 09.12.2003, с. 10).
а ЯК/ЯКО:
дупе да ми е яко / яко ми дупе - вж. при ДУПЕ.
душа да ми е яка / яка ми душа - вж. при ДУША,
закършвам го <яко> - вж. при ЗАКЪРШВАМ.
като (яко) дим - вж. при ДИМ.
яка ми душа - вж. при ДУША,
яко дупе трябва - вж. при ДУПЕ.
ям <як> пердах - вж. при ЯМ.
1077. ЯМ
♦
♦
♦
♦
♦
♦
изяждам (ям) кокалите на някого - вж. при КОКАЛ.
кон боб яде ли - вж. при КОН.
кучета да ядат някого ! кучета го яли - вж. при КУЧЕ.
ряпа да яде пред някого - вж. при РЯПА.
сухо дупе риба не яде - вж. при ДУПЕ.
сърбам (ям) попарата - вж. при ПОПАРА.
2548. тези <лайна> сме ги яли. А Вече ни е познато, преживели
сме го. • А ако все пак ликвидират следствието — е нищо страшно.
Както се казва, тези сме ги яли. (24 часа, 16.04.2001, с.10).
♦ трици да яде пред някого - вж. при ТРИЦИ.
2549. яде ме отвътре. А Измъчва ме, терзая се. • Толкова зле се
чувствам, че нещо си ме яде отвътре. (Всеки ден, 03.06.2012, с.10).
2550. ядем се един друг. А Караме се, заяждаме се, взаимно се
обвиняваме. • Вместо да обединим силите си и да работим за общото благо, ние се ядем един друг и резултатите се виждат. (Р.р.).
♦ яли ми кучета главата - вж. при ГЛАВА.
2551. ял съм кокоши крак, а Не мога да пазя тайна. • Знаех го,
че е ял кокоши крак, затова се пазех да му доверявам тайни. (Р.р.).
V От народно поверие.
бездънна яма
-602
♦ ям главата на някого - вж. при ГЛАВА.
♦ ям парцалите {цървулите) на някого вж. при ПАРЦАЛ / ПАРЦАЛКИ.
1078. ЯМА
2552. бездънна яма. ! яма без дъно. А Нещо, от което можеш да
вземаш колкото си искаш, без да се разбере. • Текезесето било бездънна
яма. (Труд, бр.49, 2002, с.17). Фондът е бил яма без дъно, от което
грабели много хора, с големия черпак. (Труд, 06.12.2001, с.14).
1079. ЯМБОЛ
2553. нереде Ямбол, нереде Стамбол. А Казва се, когато предметът на разговора се подменя, когато се сравняват несравними неща. • Струва
ми се, че тези, които правят такива изявления, следват българската
поговорка: нереде Ямбол, нереде Стамбол“. (Труд, бр.60, 2000, с.18).
1080. ЯНУС
2554. двуликият Янус. Книж. Неодобр. А Неискрен, двуличен,
лицемерен човек. • И как силите на реда да ударят злодеите, като те
са подобни на двуликия Янус - тъкмо дигнеш тоягата и контрабандистът от доклада на НСБОП се преобразява в мирния бизнесмен
от справките на агенция „Митници“. (Труд, 02.06.2003, с.11).
V От лат. Janus bifrons. Името на древноримския бог на времето Двуликият
Янус произхожда от латинската дума janus, която имала две значения „врата“ и
„начало“. Името на първия месец в календара януари също е производно от тази
дума. Богът на времето в Древния Рим е изобразяван с две лица, обърнати в противоположни страни (към миналото и към бъдещето). Едното му лице било на млад, безбрад човек, гледащ напред към бъдещето, другото лице било на брадат старец, обърнато назад към миналото. [ЕС].
П ЯРЕ:
от стара коза яре - вж. при КОЗА.
1081. ЯРЕМ
2555. тегля ярема. А Мъча се, страдам. • Открай време българинът е свшшал да тегли ярем под чуждо иго или заради родни глупости. (Труд, бр.27, 2002, с.З).
п ЯРИНА:
дрън, дрън ярина - вж. при ДРЪН.
-603п ЯСЕН:
като гръм от ясно небе - вж. при ГРЪМ,
като ясен ден - вж. при ДЕН.
а ЯСЛИ:
като кон на празни ясли - вж. при КОН.
а ЯСНО:
и на децата е ясно - вж. при ДЕТЕ.
п ЯХАМ / ЯХНА/ЯХВАМ:
яхвам вълната - вж. при ВЪЛНА,
яхам (яхна) метлата - вж. при МЕТЛА.
тегля ярема
ДОПЪЛНЕНИЕ
- 604 -
проф. д-р Върбан Вътов
ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ЗА УЧЕНИЦИ
Коректор - Александра Танева
Корица и дизайн - Анелия Славова
Предпечатна подготовка - Анелия Славова ,
Техническа редакция - Пламен Славчев
Художествена редакция - Ваня Илиева
Художествено и графично оформление
на книжното тяло - Издателска къща СКОРПИО
Policy of perfectionism - SCORPIO PUBLISHING
Издателството на тези
които успяват
СКОРПИО
За контакти:
София 1000, п. к. 1399
Търговски отдел на Издателска къща СКОРПИО:
Книжна борса СКОРПИО
тел./факс: 02/ 943-75-26, мобилен: 0878/ 667 697, 0885/ 609 914
e-mail: scorpioborsa@mail.bg
web site: www.scorpio.bg
Издателска къща СКОРПИО:
тел./факс: 02/ 944-27-37
e-mail: info@scorpio.bg
web site: www.scorpio.bg
ISBN 978-954-792-807-7