РЕЧНИК
НА
СИМВОЛИТЕ
1 ТОМ
А-Л

ЖАН ШЕВАЛИЕ
АЛЕН ГЕЕРБРАНТ

ЖАН ШЕВАЛИЕ
АЛЕН ГЕЕРБРАНТ
РЕЧНИК
НА
СИМВОАИТЕ
Под редакцията на гл ас Борислав Георгиев, кфн
Изданието е предназначено за преподаватели, сту-
дента. лекари, психолози, учители и ученици от гор-
ни» курс, както и широк кръг читатели с интереса в
областта на митологията, астрологията, религиите,
антропологията. психоанализата и културологията.
Заглавието е вклк>чено в програмата за подпомагэне на книгоиэдаването
.Витоша' и е осъшествено със съдеиствието на Министерството на външни-
те работы на франция и на СлуАбата за културно. научно и техническо сотруд-
ничество при Посолството на франция
Се titre qui sintcrit dans le cadre du programme d aide a ledition .Vitocha', a bOneficie
d une aide du ministere francais des Affaires etrangeres et du Service cultural,
scientifique et de cooperation technique pres lAmbassade de France
ЖАН ШЕВАЛИЕ
АЛЕН ГЕЕРБРАНТ
РЕЧНИК
НА
СИМВОАИТЕ
МИТОВЕ, СЪНИЩА, ОБИЧАИ. РИТУ АЛИ, ФОРМИ,
ФИГУРИ, ЦВЕТОВЕ, ЧИСЛА и др.
Издателска къща
„ПЕТРИКОВ"
София, 1995
£ ч. 0Z
Jean Chevalier. Alain Gheerbrant
© DICTIONNAIRE DES SYMBOLES, 1991 Editions Robert
Laffont S.A. et Editions Jupiter. Paris.
© Ибо Христов, преводач. 1995
© Пенка Атанасова, преводач. 1995
© Александра Желева, преводач. 1995
© Таня Камбурова, преводач, 1995
© Николай Кирилов, преводач. 1995
© ДАема Барух, преводач на предговора. 1995
© Цвятко Остоич. художник. 1995
© Издателска къща „ПЕТРИКОВ". 1995
Жан шевалие
АЛЕН ГЕЕРБРАНТ
и със съдействието на:
БАРБО, Андре
БЕЙЛ. Доминик
КАРУЧ, Ивон
ШЕВАЛИЕ. Маргьорит
ДАВИ. Мари -Мадлен
ГРИЗОН. Пиер
ХЕНЦ, Жорж
ЛЬО РУ-ГИЙОНВАРЧ
МЕЙЕРОВИЧ, Ева
МОКРИ, Мохамед
ПФАЙФЕР Анри
ПРИЖАН, Пиер
РОШЕТРИ. Жак Дьо Ла
ШИБАТА, Масуми
ВОЛГИН, Александър
Вицепрезидент на Международния
център по астрология
Уредник в библиотеката към Музея на
Човека
Специалист по тибетски будизъм
Преподавател по класическа филология
Изследовател в НЦНИ
Писател и изкуствовед. специалист по
цивилизациите от Далечния Изток
Асистент в Университета в Страсбург
Директор на „ОГАМ**, списание за келтски
проучвання
Рьководител на изеледванията в НЦНИ
Писател, бивш преподавател в
Университета в Техеран
Доктор на медицинските науки, препо-
давател по хроматология
Преподавател във факултета по
протестантска теология в Университета
в Страсбург
Психотерапевт
Преподавател в Университета в Киото
(Япония)
Директор на списанието „Астроло-
гически тетрадки"
НА ВНИМАНИЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ
I Думите. обозначени със звездичка са обяснени в самостоятелен
параграф в азбучен ред. Необходимо е те да бъдат консултирани, за да
може читателят да разбере по-добре текста, в конто те са употребени
Ние не се колебахме да умножим вътрешните връзки. конто спестяват
многобройните досадни повторения.
2. За да избегнем повторението на имената на авторите и заглавията,
възприехме сигли за почти всички референции. Първите три букви от
сиглата съответстват на името на автора, четвъртата на една от основ*
ните думи от заглавието. Трудовете, конто имат авторски колектив, съшо
както и списаннята. са посочени със сигла, включваша инициалите на
основните думи от заглавието. Оттук натагьк е по-лесно да се намерят
пълни бележки в библиографията. включена в края на киигата.
3. Боговете и героите от класическата митология са изписванн най*
често с гръцките имена, като в скоби са посочени римските им
съответствия: Зевс (Юпитер). Арес (Марс), Херакъл (Херкулес). Пер-
сефона (Прозерпина) и т.н. Но ако името на един бог означава планета:
Юпитер, Марс. Сатурн и т.н., символы е разгледан във връзка с името
на планетата. Това различие не пречи да се изтъкнат съшествуващите
връзки между митологическия и планетарен символизъм.
НЕВЕДЕНИЕ
Днес символите се радваг на ново благоразположение. Въобра-
жението вече не е охулвано като измислица. Сестра близначка на разума,
то е реабилизирано като вдъхновител на откритията и нрогреса. До
голяма стелен гова благоразположение се дължи на антиципациите на
фикцията. проверенн от науката стъпка по сгьпка, на ефекта от настоя-
щото царуване на образа, конто социолозите се опитват да оценят, на
модерните интерпретации на древните митове и на зараждането на
молерните митове. на прозорливите изследвания на пснхоанализата.
Символизе се намират в центъра, теса сърцето на този образен живот.
Те откриват гайнмте на несъзнателното. водят до най-скритата съшност
на действието, отварят сьзнанието за непознатото и безкрайното.
През деня и нозцта. в езика си. в жестовете си. в с ън и та та си, неза-
висимо дали го забелязва или не, всеки от нас използва символи. Те
дават лице на желанията, подтикват към подобна изява, моделират
поведението, осыцествяват успеха или провала. Тяхното формиране.
тяхното навързване. интерпрстирането им. представляват интерес за
множество дисциплини: историята на цивилизацииге и религиите,
линз вистиката, културната антропология, критиката на изкуството, пси
хологията, медицината. Към този списък. без при това да го изчерпваме.
можем да прибавим техниките на продажба, пропагандата и политиката.
Последните трудове, конто стават все по-многобройни. изясняват
структурата на образного и символнзиращата функция на въобра-
жението. Днес не можем повече да отричаме тези толкова действени
реалности. Всичкн науки за човека, както и изкуствата и техниките,
произлизаши от тях. срешат по пътя си символите. Те трябва да съчетят
усилия га си при разз адаването на поставените загадки; те се обединяват,
за да мобилизират енергията, която притежават в сгьстен вид Малко е
ла се каже, че живеем в свят на символи. един свят на символи живее в
нас.
РЕЧНИК НА СИМВОАИТЕ
8
Символният израз предава усилието на човека да разгадае и овладее
съдбата. иэплъзваща му се сред тъмата, която го заобикаля. Тази книга
може да послужи на читателя като нишката на Ариана, която го води
из мрачните завой на лабиринта. Може и да го накара да размишлява и
мечтае върху символите. к а кт о Гастон Башлар приканва да се мечтаят
сънищата и да се открие в това съзвездие от образи желанието. страха,
амбицията. конто придават на живота скрития му смисъл.
1.	Речник за ориентиране, а не сборник от дефиниции.
Поради смисъла на своя предмет, този речник не може да бъде
сборник от дефиниции като лексикалния или обикновения речник.
Зашото символа се изплъзва на каквато и да било дефиниция. В приро-
дата му е да разчупва установените рамки и да събира противопо-
ложностите в един образ. Той прилича на стрелата, която лети и не
лети, неподвижна и устремена, уловима и неуловима. Думите са
необходимн, за да подскажат смисз>ла или смислите на символа; но
нека не забравяме, че те са неспособни да изразят величината му. Нека
читателят не приема нашите кратки формулировки като капсули,
затваряши в тесни граници всички измерения на символа. Той ни се
разкрива и в същото време ни се изплъзва; докато се изяснява, той се
прикрива, според думите на Жорж Гурвич, символите разкриват чрез
завоалиране и завоалират чрез разкриване. В тази прочута Къща на
Мистериите в Помпей, която пепелищата на Везувий прикриват в
продължение на дълги векове, една чудна картина, мораво върху червен
фон. напомня за раэбулването на мистериите по време на церемонията
за посвещаване. Символите са безупречно изобразени, ритуалните
жестове са едва доловими, булото е приповдигнато. но за незапознатня,
мистерията си остава, изпълнена с противоречия.
Този речник само се опитва да опише накратко образите, идеите,
вярванията. емоциите, конто са внушени от около 2000 думи, поддава-
щи се на символна интерпретация. За да направим консултирането по-
лесно, ние поставяме ударението, ту върху символизираното - душа,
небе и пн., ту върху символизиращото - кош у та, лотус и т.н Интер-
претациите са дадени без да има предварително установена система;
понякога те са групирани в диалектичен ред, чиято полза е само
дидактическа или естетическа. Тезн интерпретации рядко могат да бъдат
критикувани. освен в случайте, когато се отклоняват от известна логика
на символите, за която ще говорим в шестата част на настоящото въ
ведение; ала самите критики подлежат на съмнение, тъй като, що се
отнася до истинността на символа, можем да използваме заглавието
9
ВЪВЕДЕНИЕ
на прочутата пиеса на Пирандело: Cost с se vt pare Случва се да
предлагаме и лични интерпретации, но всеки параграф остава широко
отворен.
Независимо от разработването на някои бележки, нито една не
претендира за изчерпателност. За всеки от големите символи са
написани куп книги и само за един от тях. те биха заели цели лавици в
библиотеката. Изборы ни се ограничи с интерпретациите, конто са най-
сигурни и най-фундаментални. най-внушаващи едновременно. т. е. на
тези, конто позволяват на читателя да открие или предусети сам нови
смисли. Личното откривателство и вьзможността да се стигне до
оригинални възприятия ще бъдат посочвани със знак *, ще има пре-
пратки към основни книги, отбелязани чрез сигла в книгата и записани
в библиографията В резултат на това, няма да има нищо по лесно за
онзи, който желае. да задълбочи и разшири възприемането си на
символа.
Изобретателният читател ще намери в тези страници повече сти
мули, отколкото знания. Според вкуса и наклонностите си. той ще следва
някаква линия на интерпретация или ще измисли друга, тъй като
възприемането на символа е изключително лично, не само защото се
изменя според субекта, но и защото произтича изцяло от личността.
Така че то е едновременно нешо придобито и получено, то участва в
био-физио-психологическото наследство, повлияно е от културните и
социални различия, свойствени за непосредствената среда, в която
живее: към това се прибавят плодовеге на уникалния му опит и
безпокойствата от настоящото му състояние. Символы притежава
именно това удивително свойство, да синтезира в един чувствен израз
всички тези влияния на неосъзнатото и на осьзнатото. както и
инстинктивните и духовни сили. конто се намират в конфликт или са в
процес на хармонизиране у всеки човек.
Ние не искахме да изложим събраната информация за всяка дума,
следвайки ред. който само привидно има нещо общо с наука i а. Общото
изучаване на символите още не е напреднало досгатъчно, въпреки
отличните трудове, умножили се през последните години, за да позволи
създаването на теория, преразказваща задоволително всички нагрупани
знания. Разбира се. открояваг се някои закони, като юзи за двупо-
люсността, но те не са достатъчни за изграждането на цялостна теория.
Да се класират интерпретациите според връзките с едно централно ядро,
би означавало да се поеме често срещания риск от преувеличаване на
смисъла или от ограничаването му. да се прецени основното измерение
1
Cosi е se vi pare (um ) - Всякой с исгпината си (бел пр)
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
10
на символа, да се прибави излишка част към личного решение. Ние
предпочетохме. с някои малки изключения, да оставим на обшите
дадености собствената им тежест или поливалентността им. Счетохме
за уместно да избегнем методичного изтъкване на сходството между
разните символи. за да залазим подобавашото място за противоречията
и проблемите в интерпретацията.
Не се решихме да подходим към отделните символи следвайки
историческата хронология на фактите, която ако и да е установена за
някои. за други продължава да с все така неясна Какъв е произходът на
мита за Зевс? Дори когато миналото е изцяло изградено. като това на
Царството на фараоните, в Римската република или в Империята на
инките, грябва да се пазим от това да подразбираме, че интерпретанията
на символите зависи от това минало и че съществува първоначална
връзка между различните смисли. Най-малкото, не трябва да се правят
предположения, че сходството между аналогичните значения се ситуира
на нивото на историческите връзки. Правилно ли ше е например, да се
постави на последно място Черна Африка, поради това, че документите,
с изключение на фреските на Хогар. не позволяват да се върнем с повече
от 4 - 5 века назад във времето? Арабските традиции се губят в тъмното
Средновековие, било то близко или далечно, но коего все още не можем
да фиксираме. Ред, основан на хронологията на културите, би бил не
само несигурен и крехък, но и неприложим към самата природа на
символите. И не зашото не могат да се направят исторически връзки
между символите и между подобии интерпретации. Историята на
символните интерпретации трябва да се напише, а броят на сигурните
данни, с изключение на хрнстиянската символика и частичната й
зависимост от гръцко-римската античност и древния Близък и Среден
Изток, остава малък.
Нито систематичен, нито исторически, редът на информацията под
всяка ключова дума е избран според принципа, който най-добре запазва
самостоятелността на всяка една от тях и на вснчките им предполагаеми
величини Всеки чнтател и специалист е свободен сам да долови
семантичната или историческа връзка между някои от тези данни.
Научного познаване на символите. ако приемем че то съществува. зависи
от общия прогрес на науките и по точно от този на всички хуманитарни
науки. В очакване на техния напредък. ние приемаме един чисто
практически и емпиричен ред, включваш минимален брой
предразсъдъци и променящ се с всеки символ.
Различните интерпретации, конто сме дали за много голям брой
символи. разбира се не са лишени от връзка помежду си. подобно на
11
ВЪВЕДЕНИЕ
хармониите около доминантата. Но осиовният смисъл не винаги е
еднакъв във всяка културна среда. Ето защо, ние се ограничихме със
съпоставянето на множество интерпретации, без да се стремим към
някакви ограничения, конто рискуват да бъдат произволни. Читателят
трябва да следва собствената си интуиция
Не бива да изпадаме и в другата крайност, която е анархичного
предпочитание на безпорядъка пред реда. Основната ни загриженост
се състои единствено в това да залазим цялото богатство, пък било то
проблематично и противоречиво, заключено в символа. Струва ни се,
че символната мисъл, в противовес на научната, произлиза не от
свеждането на множеството до единичното, а от разрастването на
единичното до множественото, с цел по-доброто възприемане на един
следващ етап на единството на тази множественост. Докато тази въз-
можност не бъде задълбочена повече, необходимо е да настояваме върху
разрастването й и преди всичко е необходимо да го залазим.
Имагинерните теми, конто представляват това, коего наричам
скица или фигура на символа (лъв, бик, барабан и т.н.), могат да бъдат
универсалии, невремеви, вкоренени в структурите на човешкото
въображение; но смисълът им може да бъде съвсем различен, в
зависимост от хората и обществата, от положението им в даден момент.
Ето защо, интерпретирането на символа, както сме отбелязали в тази
книга по отношение на съня, трябва да се вдъхновява не само от
фигурата, но и от нейното движение, от културната и среда и от
спецнфичната й роля hie et пипс'. Лъвът, преследван от ловеца в сцената
на вавилонских лов, не притежава непременно съшия смисъл както лъвът
във виденията на Езехиел. Ще направим усилие да потърсим нюанса,
присъшня код, като в същото време ще търсим и обшия знаменател.
Но трябва да се пазим и от крайиото обособяване, както и от при-
бързаното обобщаване:това са два недостатъка на рационализацията.
конто са пагубни за символа.
2.	Терминологичен подход.
Употребата на думата символ произтича от значителните промени
в смисъла. За да уточним използваната терминология, необходимо е
да разграничим символния образ от всички други, с конто той често е
объркван. В резултат на това се получава обезличаване на символа,
конто се унищожава в реториката, академизма и баналността. Ако. на
практика, граничите между измеренията на тези образи невинаги са
ясни, то това е допълнителен довод, на теория, те да бъдат белязани
1
hie et nunc (лапт) - myk и сега (бел пр)
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
12
със сила.
Емблемата е видима фигура, конвенционално приета да представя
едка идея, една физическа или морална същност: знамето е емблема на
родината, лавровият венец - тази на славата.
Атрибуты е реалност или образ, служещ като отличителен белег
на един персонаж, на общност, на морално същество: крилата са атрибут
на една въздушно-навигационна фирма, колелото - на железопътна
компания, боздуганы на - Херкулес, везните - на Правосъднето. По
този начин се избнра един характерен аксесоар, който да обоэначи
цялото.
Алегорията е фигура, представяна най често в човешки образ, а
понякога като животно или растение, като подвиг, ситуация, добродетел,
абстрактно същество: например, жена с крила е алегория на победата,
рогът на изобилието е алегория на просперитета. Анри Корбен уточнява
тази основна разлика: алегорията е рационално действие, която не
включва по пътя си нито един нов план на човека. нито на нова
дьлбочина на сьзнанието; това е фигура, ситуирана на едно и сьщо
ниво на сьзнанието. на нещо. което може би вече е доста добре
познато по друг начин. Символьт вьвежда нов план на сьзнанието.
различен от рационално ясното; той е кода на мистерията.
единственият начин да се каже онова, което не може да бьде
определено иначе; той никога не е обяснен окончателно. а трябва да
бьде отново разгадаван, подобно на музикалната партитура, която
не е разгадана напьлно, а винаги предполага нова интерпретация.
(COR1, 13)
Метафората разгръща сравнение между две същества или две
ситуации: красноречието на тази фигура е истински словесен порой.
Аналогията е връзка между две същества или две понятия, различии
в основата си. но подобии в някакъв аспект; гневът на Бога например,
има само аналогична връзка с гнева на човека. Разсъждаването чрез
аналогия е източник на безброй недоразумения.
Симптомы е модификация в обичайните привидности или
функциониране, която може да разкрие някакво смущение или конфликт;
синдромы е сборы от всички симптомы, конто характеризират една
13
ВЪВЕДЕНИЕ
ситуация в развитие и предсказват едно повече или по-малко определено
бъдеше.
Парабатата е разказ, съдържаш смисъла в себе си. но предназначен
да подскаже нещо повече от този непосредствен смисъл, поука, като.
например, параболата за качественото зърно. попадащо в различии поч-
ви.
Апологията е дидактическа басня, моралистично художествено
произведение, предназначено, чрез измислената ситуация, да прокара
някакъв урок.
Всички тези образни форми на изказност са общи помежду си с
това. че са знаци и не надхвърлят нивото на значението. Те са средства
за общуване, на ниво образно и интелектуално познание, конто играят
ролята на огледало, но не излизат извън рамките на представяното.
Охладей символ, казва Хегел за алегорията; семантика, прссъхнала в
семиология, уточнява Жилбер Дюран (DURS, 15).
Символы се различава основно от знака, в смисъл, че последният
е производна условност, която отчуждава един от друг означаемото и
означеното (обект или субект), докато символы предполага
хомогенност на означаемо и означено в посока на организиращия
динамизъм (DURS, 20). Опирайки се на трудовете на Гастон Башлар,
Жилбер Дюран изгражда върху самата структура на образността този
организиращ динамизъм ... фактор за хомогенност в представянето
Твърде далеч от това да бьде способно да формира образи,
въображението е динамична сила, която разрушала прагматичните
копия, предоставени от възприятието и този реформираш
динамизъм на чувствата се превръща в основа на целия психичен
живот Може да се каже. че символът притежава повече от
един смисъл. даден изкуствено. но притежава съществена и
спонтанна сила на звучене (DURS, 20-21). В ,;Поетика на простран-
ството" Г. Башлар уточнява този пункт: звученето ни призовава към
задълбочаване на собственото ни сыцествувание ... Той осыцествява
преобръщането на съществото. Символът наистина е новатор. Той не
се задоволява да предизвиква отзвук, той предизвиква промяна в
дълбочина, както ше бъде показано в четвъртата част на това въведение
Отсега се вижда, че алгебричните, математичните и научните
символи са само знаци. чийто конвенционален обхват е грижливо
дефиниран от Институтите за нормиране. Точната наука не може да
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
14
съшествува, ако се изразява чрез символи. в тесния смисъл на термина.
Обективното познание, за което говори Жак Моно, се стреми да пре-
махне остагьците от символност в езика и да задържи само точното му
измерение. Злоупотреба с думите. твърде разбираема впрочем, е да се
наричат символи знаците, конто имат за цел да показват имагинерни
бройки, отрицателни количества, безкрайно малки разлики и т.н. Но би
било погрешно да се смята, че нарастващата абстрактност на научния
език води до символ; символы тежи с конкретнн реалности.
Абстракцнята изпразва символа и заражда знака; изкуството. обратно,
отбягва знака и подхранва символа.
Някои догматични формулировки съшо са наричани символи на
вярата; това са официални. културни декларации, благодарение на конто,
посветеннте в една вяра, ритуал, религиозно общество, се разпознават
помежду си: почитателите на Сибила и на Митра в Античността са
имали своите символи. Сыцото важи и за християните, тръгвайки от
символа на Апостолите, различните Кредо от Никея, от Халкидикн, от
Константинопол, са получили името на символите. В действителност,
те не притежават истинската величина на символа; те са само знаци за
разпознаване между вярвашите и израз за истинноста на тяхната вяра.
Тези нстнни. без съмнение, са от трансцендентен порядък. думите най-
често са използвани в аналогичен смисъл, но това верую не е символ,
освен ако не освобождават догматичните изрази от присъщото им
значение или не ги свеждат до мнтове. Но ако, в допълнение на
обективното им значение, се приеме, че това Кредо е център на
присъедиияване и на субективно променящ символ верую, те се
превръщат в символи на обшността на вярващите и показват смисъла
на вътрешната им ориентация.
В този смисъл, символы е нещо повече от един прост знак: той се
простира извън значението, той е продукт на интерпретацията, а тя, от
своя страна, на едио известно предразположение. Той е натоварен с
чувствителност и динамизъм. Не само, че представя по определен начин,
забулвайки. но той реализира, пак по определен начин, като разрушава.
Той играе чрез менталните структури. Ето защо, той е сравняван с
функционалните чувства, двигателни схеми, за да покаже по-добре, че
в известен смисъл. той мобилизира цялата психика. За да отбележим
неговият двоен, представят и действию, аспект, ние с удоволствие бихме
го квалнфицирали като ейдоло-моторен. Термины eidolon' го поддържа.
що се отнася до представянето. на нивото на образа и на въображението.
вместо да го разполага на интелектуалното ниво на идеята (eidos). Това
1
eidolon (гр) - предстаба (бед пр.)
15
ВЪВЕДЕНИЕ
не означава, че символният образ не съответсгва на някаква
интелектуална дейност. Но въпреки това. той си остава центърът, около
който трави тира психиката, раздвижена от него Когато едно колело,
изобразено върху шапка посочва, че става въпрос за желсзничар. то е
само знак, когато то е свьрзано със слънцето, с космическите цикли, с
подреждането на съдбата, с разположението на зодиака, с мита за
вечното завръщане, това е съвсем лруго нещо, то поема стойността на
символ. Отдалечавайки се от конвеннионалното значение, то прокарва
пътя на субективната интерпретация. Със знака оставаме на сигурен и
продължителен път; символы предполага разчупване на плана,
прскъсванс, преминаване към друг порядък, той въвежда нов ред с
множество измерения. Сложни. неопределени, но водещи в някаква
посока, символите са наречени синтеми или аксиоматични обрати.
Основни примери за такива ейдоло моторни схеми са това, което
К.Г. Юнг нарича архетипове. Тук можем да припомним една концепция
на Фройд, без съмнение много по-ограничаваша от тази на Юнг, за
първоначалните фантазми. конто са типичны фанта змени структуры
(вътреутрабен живот, първородна сцена, кастрация, съблазняване),
която психоанализата определи като организираща фантазмсния
живот, какъвто и да с личният опит на субектитс; универсалността
на тезы фанта зми се обяснява, според Фройд. с факта, че те
изграждат наследство, предадено филогенетично (LAPV, 157).
Архетиповете, за Юнг, са прототипы на символни цялости, толкова
д ьлбоко заложены в несъзнателното, че изграждат структура, анаграми.
според аналитика от Цюрих. Те са като предвари гелно формирани
модели в човешката душа, подредени (таксиномични) и подрежлаши
(теленомични), т. е. представителни и емоционални структурирани
цялости. надарени с формиращ динамизъм Архетиповете се проявяват
като полууниверсални психични структури, вродени или наследени, един
вид колективно съзнание; те са изразени със специфични символи,
натоварени с голяма енергия. Те играят эначителна движеща и
обединяваща роля в еволюцията на личността. К.Г.Юнг разглежда
архетипа като формална възможност да се възпроизвеждат подобны
или най-малкото аналогичны идеи... илы структурална кондиция,
присыца на психичното, която в известен смисъл има връзка с мозъка
(JUHN, 196). Но общото за човечеството са тези структури. постоянни,
а не сродни образи, конто могат да се променят според различните
епохи, етноси или индивиди. Под разнообразието от образи. разкази.
имитации могат да се открият общи връзки, може да заработи една
обща структура Но ако тези многобройни образи се поддават на
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
16
свеждането им до архетипове. не трябва да се изпуска индивидуалната
им обусловеност, нито. за да се стигне до типа, да се пренебрегне
сложната съшност на този човек, такъв, какъвто е. Редуцирането. което
чрез аиализата разкрива основното и което представлява универсали-
зираща тенденция, трябва да е съпътствано от интегриране, което е от
синтетичен порядък и има индивидуализираща тенденция. Архетипният
символ свързва универсалното и индивидуалното.
Митовсте се представят като драматургични транспозиции на тези
архетипове. схеми или символи. или цялостни съчетания, епопеи,
разкази. генези. космогении, теогении, гигантомахии, конто вече издават
процеса на рационализация. Мирча Елиаде вижда в мита архстипния
модел за всяко творение: в плана, в конто се развива биологичен.
психологичен, духовен. Езавната функция на мита е да фиксира
примерны модели за всички значимы човеизкы действия (ELIT, 345).
Мигьт се проявява като символичен театър на вътрешните и външни
борби. конто човек изживява по пътя на своята еволюция, в търсене на
своята личност. Мигьт съчетава в едка единствена история множество
аналогични ситуации. Отвъд своите подвижки и многоцветии обрати
наподобяващи анимационен филм. той ни дава възможност да открием
тройни типови връзки. тоест структури.
Поменатите структури съшо не са статични.
Шизоморфните структури (Г Дюран) се стремят да направят
субекта подобен на другия, на обекта на образа, да го идентифицират с
този образен свят и да го отделят от реалния свят. Обратного, пътят на
интегрирането на символните ценности, изразени чрез структурите на
образността, облагодетелства индивидуал изирането или хармоничното
развитие на личността; тези структури са наречени изоморфны, хомо-
генизиращи, като стимул за техния субект да намери себе си. вместо да
се отчужди в митичния герой Ако се вземе синтетичния аспект на това
интегриране. което е вътрешно асимилиране на ценностите в себе си.
вместо да се осъшествява асимилация на аза с външни ценности, тези
структури се квалифинират като уравновееяващи или уравновесени
антагонизмы (DURS, 4). Под думата символно ще разбираме. от една
страна, всички връзки и интерпретации, отнасящи се до един символ,
символиката на огъня например, от друга страна, всички символи,
характерни за една традиция, символиката на Кабалата или тази на
Майте, на римского изкуство и т. и.; накрая. чрез психологическа
анализа, чрез сравнителна етнология, чрез всички подходи и техники
на разбиране (вж сън*). конто представляват истинска херменевтика
на символа Место се нарича символика науката или теорията на
17
ВЪВЕДЕНИЕ
символите, както физиката е наука за приролните фсномени. лог иката е
наука за рационалните действия. Тя е позитивна наука, основана на
съществуването на символите. тяхната история, фактическите им закони,
докато символизмът е спекулативна наука, основана на същността на
символа и върху нормативните й изводи.
Символичното. според Жак Лакан, е един от трите основни
регистъра. конто се различават в полето на психоанализата, с вьобра-
жаемо и реално: Символичното означава реда на фсноменитс. с които
борави психоанализата, доколкото са структурирани като език
(LAPV, 474). За 3. Фройд символиката. това са всички символи с
постоянно значение, които могат да бъдат открыты във всички
прояви на нссъзнатслното (LAPV. 475) Фройд още повече настоява
върху връзката между символизиращ и символизирано, докато Лакан
разглежда повече структурирането и навързването на символа, т. е.
сыцествуването на един символен ред. структуриращ вътрсизно-
човешката реалност От своя страна, К. Леви-Строс е извлякъл термин,
аналогичен на антропологично то изучаване на кул турните факти. Всяка
култура. пише той. може да бъде разглеждана като сбор от всички
символни системы от първи ред, на конто се нареждат сзика,
матримониалните правила, икономическитс връзки. изкуството,
науката. религията (ibidem, 475).
Най-накрая. символизмът дефинира една теологична, екзегетична,
философска или естетическа школа, според която релит иозните текстове
и произведенията на изкуството не биха имали буквално или обективно
значение и биха били само символни и субективни изрази на чувството
и мисълта. Термины се използва и за да означи способността на един
образ или една реалност да обслужва символа, например символизмът
на луната се различава от символиката. по това. че последната обхваша
всички символни връзки и интерпретации, подсказанн от луната. като
възможна основа на символите. Също така, ако говорим за индуския.
християнски или мюсюлмански символизъм, той ще означава не толкова
всички символи. внушени от тези религии, колкото общага концепция,
която изграждат за символа и неговата употреба.
Тези речникови уточнения могат да бъдат още по-нюансирани. Те
обаче са достатъчни, за да можем да почувстваме орит иналността на
символа и несравнимото му психологическо богатство.
3.	Неопределимата и жива природа на символа.
Вече разгледахме по какво символа се различава от простия знак и
как той вдъхва живот на големите цялости на въображението, архе-
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
18
типовете, митовете, структурите Ияма да се спираме повече върху
проблемитена терминолог пята, въпреки тяхната важное г. Необходимо
е да се съсредоточнм върху изучаването на природата на символа.
По принцип, символът е обект. разделен на дне. на керамични,
дървени или метални фрагменти Двама души пазят всяка от частите,
двама съдържателя. двама кредитора, двама длъжника. двама странни-
ка. две същества. конто ше се разделят за дълго време Сближавайки
двете части, те ще открияг по-късно връзките си по отношение на
гостоприемството, дълговете си и приягелегвото си. Оше при
Ангичннте гърци символите са били знаци за разпознаване. позволяваши
на родителите да разпознаят децата си, изложени на опасност. Символы
разделя и събира. той съдържа тезн две идеи за събнрането и
разделянето; той предполата една общност, която е била разделена и
може отново да се сформнра. Всеки символ съдържа една част от
разчупения знак: смисълът на символа се открива в това. което
представлява едновременно разделяне и събиране на нетовите граници
Историята на символа свидетелства за това. че всеки предмет може
да приеме стойността на символа, независимо дали е природен (камыш,
метали, дървета. цветя, плодове. животин, извори. реки и океани,
планини и долини. планети. огьн. мълнии и т. и). или абстрактни
(геометрични форми, брой. ригъм. идея и т.н.). Заедно с Пиер Еманюел,
можем да разбираме под обект не самореално същество или предмет,
но и тенденция, натрапчив образ, сън. система от първостспенни
постулаты, обичайна терминология и т н Всичко. което фиксира
психологическата енергия или я мобилизира изключително в своя
полза, ни говори за същество. за много гласове. за различии височини.
под множество форми и чрез различны опосредствани предметы,
които забслязваме. ако внимаваме. как се сменят в сьзнанието ни
по пътя на мстаморфозата (ETLR 79). Символы се утвърждава като
видимо уловим край, чиято неуловимост с другият му край.
Във фройдисткият смисъл на дума та. символът изразява
индиректно. в непряк и в известна степей труден за декодиране
смисъл. желанието или конфликтите. Символът е връзката. която
обединява подсказаното съдържание на едно поведение, мисъл. израз.
с техния латентен смисъл. От момента, в които го разпознасм.
например по някакво поведение, най-малко две значения, от които
едното замества другото. завоалиращо го и обясняващо го
едновременно. можем да квалифицираме като символична тяхната
връзка (LAPV. 477). Тази връзка се характеризира с известна
константност между нзявените и латентни елементи на символа За
19
ВЪВЕДЕНИЕ
много психоаналитици това. което е символизиращо е несъзнателно.
Нс всички сравнения са символи, пише Фройд. а само течи, чийто
първи член се съдържа в несъзнателното (ibidem). Вследствие на това,
доколкото детето в по-малка стелен прикрива и разкрива своею
желание, отколкою възрастния. така и съня му е в по-малка стелен
символен и е повече прозрачен. Сънят не винаги и не и зияло е символен
и методите за интерпретирането му се променят според случая, като се
прибягва ту към простите асоииации. ту към символите в точния смисъл
на думата.
За К. Г Юнг символът очевидно не е нито алегория. нито прост
знак, а по-скоро образ, способен най-добрс да обозначи обвитата в
тайнствсност природа на Духа Да си припомним, че в речника на
аналитика, духът обхваша съзнателното и несъзнателното. концентрира
религиозните и етничсски, изобретателските и сстстичсски прояви
на човека, придана колорит на интелектуалните. въображаемите и
емоционални дейност и на индивида, противопостаня се. като формиращ
принцип, на биолог ическата природа и поддържа постоянно будно
напрсжснисто между противоположностите, което с основата на
нашия психически живот (J. Jacobi) К Г Юнг уточнява, че: символът
не затваря нищо, той нс обяснява. а прспраща извън своите граница
към смисъл. който е все още отвъд, неуловим, бегло предусещан.
• който нито една дума от сзика. който говорим, нс може да обясни
по задоволителен начин (JUNE 92). Но за разлика от учения от Виена.
той не счита, че символите са обвивката на нещо друго. Тс са продукт
на природата Разбира се. тези изявления не са лишени от смисъл. но
това. което те крият. не е задължително обект на цеизуриране, появяващо
се под форма, заета от символния образ. В подобен случай, последният
би бил само симптом на конфликтна ситуация, вместо да обяснява
обичайната тенденция на психичното да реализира всички възможности
В преминаването от гьознато към непознато, от обясненото към
неразказаното. се утвърждава стойността на символа. Ако скритият
край бъде един ден разпознат, символът умира. Символното е
концепция, която. надминавайки всяка приемлива интерпретация,
разглежда кръета като израз на някакъв все още неизвестен и
неразбираем факт, мистичен или трансцендентен. следователно на първо
място психологически, който е абсолютно невъзможно да бъде
представен по-точно. освен чрез кръета. Докато символът е жив. той с
възможно най добрият израз на един факт: той е жив само, когато
с изпълнен със значения. Когато това значение излезе на бял свят,
или казано с други думи: когато бъде открит и зраза. формулираиз
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
20
най-добрс търсеното нещо. неочаквано или предусещано. то тогава
символът с мъртън той притежава вече само историчсска стойност
(JUNT. 492). Но за да бьде той жив, символът не трябва само да
надвишава ингелектуалното разбиране и естетическия интерес, но
трябва да вдъхва и живот: Жив е само онзи символ, който. за зрителя,
е найважният израз на онова. косто с предусешано. ио е все още
нсразпознато. Той подтиква нссъзнателното към участие той дава
живот и стимулира развитието (JUNT, 494).
Р де Бекер е резюмирал добре тези различии аспекти на символа:
Символът може да бъдс сравнен с кристал, отразяващ по различен
начин светлината според повърхността си И може да се кажс. че
той е живо същество, частица от нашсто развиващо се и промснящо
се същество По начина, по който го съзсрцавамс и прис.маме като
обект на медитация, нис възприсмамс и собствен ия си път. който
бихме искали да следваме. улавямс посоката на движение, по която
поема съшсството (ВЕСМ. 289).
Да се реабилитира значението на символа, това не означава да се
изповядва естетичен или догматичен субективизъм Не става дума да
се отстранят от произведението на изкуството неговите интелектуални
елементи или качествата му на пряк израз. не повече отколкото да се
лишат догмите и откровенията от историческите им основи Символът
остава в история га. той не премахва реалноегга. той не разрушава знака. •
Той им добавя измерение, релеф. вертикалност и трътвайки от гях той
изгражда: факт. знак, извън ранионални образни отношения между
нивото на съшествуване и космическия. човешки и божествен свят.
Както казва Хуго фон Хофманстал. той отдалечава това. косто е
близко и приближава това. косто е далечно. така че чувството да
може да улови и едното. и другото.
Символът. като трансцендентно категория на внеочнната. на
извънзе мното. на безкрайното. сс разкрива и зияло на човска. на ума
му. както и на дуизата му Символизмът с нспосрсдствена даденост
на цялото съзнание. твърди Мирча Елиаде. т с. на човска. който се
открива като такъв. на човска. който съзнава мястото си във
вселсната. тези основни открытия са така органически евързани с
нсговата драма, че същият този символизъм определи също толкова
добре дейността на неговото подсъ знание. колкото и пай-
благороднитс изрази на духовная живот (ELIT, 47).
Възприемането на символа изключва поведението на простия
зрител. то изисква участието на актьора. Символът съществува само
на нивото на субекта. но на основала на нивото на обекта. Субективните
21
ВЪВЕДЕНИЕ
поведения и възприятия напомнят та опита на чувството, а не за
концептуализация. Присыцо на символа е ла остане безкрайно
внушаваиз вески вожди в него оиова. косто визуалната му сила
позволява да долови Породи липса на проникновеиост. нищо дълбоко
не се долавя (WIRT. 111).
Категория за височина, символът е и една от кагегориите за
невидимого Разгадаването на символите ни води, цитирайки термините
на Клий, към недостижимитс дълбини на първата глътка въздух,
тъй като символът прибавя към видимия образ частицата от
нсвидимото, доловено окултно Тази гледна точка, в частност е разра-
ботена от Жан Сервис в „Човекы и невидимого*’ (SERH)
Разбирането на символите произтича не толкова от рационалните
дисциплини. колкого от прякото възприемане ог съзнаниего. Исто-
рически изеледвания, инIеркултурни сравнения, изучаване на
интерпретациите. дадени от писмени и ус гни традиции, проучванията
на психоанализата допринасят за това. неговото разбиране да бъде плод
на по-малко случайности Но всички те биха се стремили неправилно
да установят значението, ако не се настояваше на общия, относителния.
подвижен и индивидуализиращ характер на символното познание То
преминава границите на схемите, механизмите, концепциите.
представянията, конто служат да то подкрепят То не е придобито
веднъж завинаги. нито пък е еднакво за всички То обаче не се смесва
чисто и просто с неопределеността. То се опира върху един вид тема с
безброй много вариации. Структурата му не е статична, а лействител-
но тематична. За него може ла се кажс това. което Жан Лакроа пище за
съзнаниего по повод ..Парадоксите на сьзнанието и границите на
автоматизма” на Реймон Рюер: то променя пока гателите според
евързаните теми, вместо да ги трансформира в добре евързани снопи,
което ще наречем синтезно заключение. Парадоксы» на завъризе
ността на съзнанието, продължава той. с че тя е символна анти
ципация на бъдещото време Формулировкам може ла бъде допълнена
и да се каже, че завършеността на символа е осъзнаване на съществото
във всички измерения на времето и пространството и проектирането
му в отвъдното. Снопы на Парка е натежал от смисъл. повече отколкото
сноповете на ликторите.
По този начин символът излила извън рамките на чисгия разум,
без при това да се изпада в абсурд. Той не е узрелият плод на едно
логическо заключение, в рамките на една безупречна аргументация
Диализата, която фрагментира и разбива. е безеилна да долови богат-
ството на символа; и интуицията никога не успява; тя трябва да бъде
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ 22
изключително синтетична и симпатична, т. е. да споделя и утвърждава
известен възглед за света. Защото символът има привилегията да
концентрира върху изходната реалност, луна, бик, лотус, стрела, всички
сили, внушени от този образ и чрез неговите аналози, на всички нива на
космоса, и на всички нива на съзнанието. Всеки символ е един микро-
космос. един цял свят. Общият смисъл не се долавя чрез акумулиране
на детанлн чрез анализ: необходим е почти синоптичен поглед. Една
от характсрните черти на символа е симултанността на смисли.
които разкрива Един лунен или воден символ е валиден за всички
нива на рсалното и тази многовалентност се разкрива едновременно
(EL1T. 378).
Цветан Тодоров показа добре, че в символа се извършва процес на
сгъстяване: „едно единствено означаемо ни въвежда в познаването на
повече от едно означено”, или по просто ... означеното е по-пълно от
означаемого”. И цитира митологията на Кройцер, от романтичната
епоха. който е имал това достойнство, че е съживил чувствителността
на символите. упоена от претенциите на разума, притежаващ инте-
лектуална хегемония: символът разкрива: „неадекватността на
съшеството и формата ... разпадането на съдържанието по отношение
на неговото изразяване (TODS, 291).
В разнообразието от форми и интерпретации, символът включва
сред спеиификите си постоянството във внушаването на връзката между
символнзирашото и символизираното: купата, в действителност
символизираща небето. изразява не само очевидната аналогия с една и
съща картина, но и всичко онова, което небето извиква за несъзна-
телното, едновременно сигурност, зашита, дом на висши съшества.
източник на просперитет и мъдрост и т. н. Независимо дали заема
формата на купол, базилика или джамия, формата на палатка на
номадите, на бетониран подслои на отбранителната линия, символното
съотношение между двата термина остава постоянно, купа и небе,
каквито и да са степените на съзнателност и непосредствена използ-
ваемост.
Друга особеност на символите е тяхното взаимно проннкване.
Никаква непропусклива ограда не ги разделя: винаги съществува
възможна връзка между единия и другая. Нищо не е по-чуждо на симво-
лната мисъл от невъзприемането на позициите или прииципът за
изключеното трето. Символиите съдържания притежават онова, което
К. Г Юнг нарича сыцностно сходство (JUNR, 147). Това сходство се
съдържа, както мнелим ние. в отношението, във формите и в
неизброимите преплитания, с трансцендентното, т. е. във възходяшия
23
ВЪВЕДЕНИЕ
телеономичен динамизъм От момента, в конто се нояви градирано
съотношение между два образа или две реалности, някакво йерархично
съотношение, основано или не на рационален анализ, мислено се създава
символ.
Символите винаги са с много измерения. Те изразяват връзките
земя - небе, пространство - време, иманентно - трансцендентно, като
купата, обърната кьм небето или кьм земята Това е първата двупо-
люсност. Има и друга: синтез на противоположности, символът има
едно дневно и едно ношно липе. При това. много от лвойките имат
аналози помежду си. които се изразяват в символи Последните биха
могли да бъдат от втора степей Вместо да се основана на принципа за
изключеното трето, както конпептуалнага логика, символиката пред-
полага обратного, принципа на включеного трето. т е вьзможно
допълване между съшест вата, една универсална солидарносг. възприети
в конкрет на га реалност на връзката между две съшества или трупа от
съшества, или много повече от две ... Символът, с много измерения,
има безброй много величини Този. който забелязва символната връзка,
се намира в положение™ на център на вселената. Символът съществува
само за някого. или за обшност. чиито членове се идентифицират, в
някакъв аспект, за да изградят един-единсгвен център Цялага вселена
се очертава около това ядро. Ето зашо. най святите символи за един,
за други са само скверни предмети. което разкрива голямото
разнообразие на концепттиите им Възприемането на символа.
символната епифания. ни разполага в съшност в някаква духовна
вселена Затова, никога не бива да отделяме символите от
екзистенииалния им придружител. никога не бива да ра збиваме
светлото сияние, в което те са се разкрили. например в голямата
свята тишина на нощи те спрямо огромная, величествен, обгръщащ
звезден свод (CHAS. 49). Символът е евързан общия опит Не можем да
доловим неговата стоййост, ако мислено не се прехвърлим в общата
среда, където той наистина живее Жерар дьо Шампо и Стерке отлично
откроиха тази специфична природа на символите; те сгъстяват в
огнището на един единствен образ целия духовен опит. ... те
траненцедентират мястото и врсмето. индивидуалната ситуация
и случайните обстоятслтва; те събират реалности, които на
пръв поглед са хетерогенни. като ги свеждат до една подълбока
реалност. висиз и зраз на съществуването им (ibid, 202). Тази по-
дълбока реалност не е ли духовният център, с който се идентифиштра
или в който участва този. който долавя стойностите на един символ?
Символът сыцесгвува във връзка с този център. чиято периферия не е
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
24
никъде.
4.	Снммлиият динамизъм и неговите функции.
Живият символ, който се появява от съзидателното не-съзнание
на човека и от неговата среда, изпълнява много благоприятна за личния
и социален живот функция. Независимо че тази функция е глобална.
ние ше се опитаме да я анализираме, за да покажем по-добре нейния
богат динамизъм и множество лица Накрая не бива да забравяме да
обединим в един синтетичен вид различните аспекти, за да върнем на
символите специфичния им характер, несводим до концептуално
раздробяване Ако бяхме принудени да следваме определен ред в това
терминологично експозе, то е защото този ред не означава никаква
реална иерархия и се разрушава в единството на реалността.
I.	Може да се каже, че първата функция на символа е от
изследователски порядък Подобно на един търсещ ум, насочен към
непознатото. той проучва и се опитва да обясни смисъла на духовната
авантюра на тези хора, впуснали се във времето и пространството. В
действителност, той позволява да се схване по определен начин
връзката, която разумы не може да дефинира, тъй като единият термин
му е познат, а другият не. Той разширява полето на съзнателното в
облает, където точното измерване е невъзможно и навлизането му там
съдържа частица авантюризъм и предизвикателство. „Това. което
наричаме символ - пише К. Г Юнг - е термин, име или образ, които.
дори когато са ни свойствени в ежедневието, притежават
импликации. които си прибавят към конвенционалното им и очевидно
значение Символът включва нещо неопределимо, непознато или
скрито за нас Когато умът се впусне в изеледването на един
символ, той достига до идеи, които се разполагат отвъд онова.
което разумът може да улови Образът на колелото може например
да ни подскаже идеята за божественото слънце. но тогава разумът
ни е принуден да се обяви за некомпетентен, тъй като човскът е
неспособен да дефинира божественото същество.. Понеже безброй
неща се разполагат извън границите на човешкото разбиране, ние
постоянно използваме символни термины, за да представим идеи,
които не можем да дефинираме, нито напълно да разберем. . Но
тази съзнателна употреба на символите от наша страна, е само
един аспект на психологически факт от голямо значение: тъй като
човек създава символите несъзнателно и спонтанно (JUNS, 20-21),
за да се опита да обясни невидимого и неизразимото. Въпреки това.
25
ВЪВЕДЕНИЕ
непознатият термин, към който символът ориентира мисълта, не би
могъл да бъде някаква екстравагантносз на вьображението. Трябва да
се предпазим обаче да квалифицираме като екстрава1антно всичко,
което надминава нашето разбиране; да потърсим по-скоро в необи-
чайните връзки частицата истина, която те могат смело да изразят
Освен чистата фантасмагория, която при това не е лишена от смисъл в
очите на аналитика, но която не е задължително символ, можем да
приемем. както К.Г Юнг. че един „см.мвол прсдполага винаги, че избра
ният израз показва или формулира възможно наи добре никои отно
сително нспознати факти. но чисто същсствуване с изградсно или
изглежда необходи wo(JUNT. 491). Той прави възможно. според израза
на Мирча Елиаде, „Свободното движение проз всички нива на реал-
нота" Нищо не може да се сведе до символната мисьл: ih винаги из-
мисля някаква връзка. Тя е. в известен смисъл, налредналата стелен на
разбирането; но тя би се унищожила. ако се придържа до окончателни
формулировки. Загадки и мистерии сами издават отговорите, но под
формата на символи. Игрите на образи и образните връзки изграждат
експерименталната херменевтика на непознагото. Това непознато.
веднъж идентифинирано от аналитика с помощи на научната мисъл,
създава образни схеми които могат да продължат да съществуват. но
за да предизвикат човека да търси непознатото в друга посока и да го
поведе към нови изеледвания.
2.	Това първо значение е тясно евързано с второто Непознатото
на символа не е празнотата на невежеството. а по-скоро неопре-
делеността на предчувствието. Един векторен образ или ейдоло-моторна
идея ще обгърнат това неопределено с воал, който същевременно ше
бъде и един пръв показател или разкригие.
По този начин, символът изпълнява функцията на субститут. В
очите на аналитика и социолога, в преносен смисъл. той замества. вмес-
то отговор, решение или удовлетворение, въпрос. конфликт, желание,
които остават в неопределено положение в несъзнателното. Това е
„заместващ израз. предназначен да прокара в сьзнанието, под
замаскирана фор ма, някакво съдържание. което, породи цензурата.
нс .може да проникне в него (PORI! 402) Символът обяснява доловимият
и изживян свят, такъв какъвто го усеща субскта. не според кри-
тическия си ум и на нивото на сьзнанието, а според чувствигелността
си и харктерната си психика, основно на нивото на несъзнателното.
Той нс с просто приятно или колоритно умение, а жива реалност,
която има реал на власт по силата на закона за участието (ibidem)
Той замества връзката на аз-а с неговага среда, положение или със самия
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
26
него, когато тази връзка не е добре осъзната. Но това. което той се
опитва да внуши не е само, според фройдистката школа, обект на
отхвърляне. той е, според мисълта на Юнг, смисълът на едно гьрсене и
отговоры на неконтролируемата интуиция Първоначалната функция
на символите с именно това екзистенциално откриванс на себе си.
благодарение на космологичния опит (CHAS, 239), в който можем да
включим целия си личен и социален опит.
3.	Заместването включва и трета функция: тази на посредник
В действителност. символът изпълнява посредническа функция; той
хвърля мостове, съединява разделени елементи. евързва небето и земята,
материята и духа, природата и културата. реалното и съня, несъзна-
телното и съзнателното. На всички центробежни сили на инстинк-
тивната психика, принудена да се разпръене в множеството от усешания
и емоции, символът противопоставя една центростремителна сила,
изграждайки център от връзки, към който се отнася множеството и
където намира единството си. Той е резултат от сблъсъка на противо-
положни тенденции и на аналогични сили, които евързва в определено
съотношение. Той компенсира дисоциативните структури на обърканото
либидо чрез асоциативни структури на ориентираното либидо В този
смисъл, символът е фактор за равновесие. Една жива игра на символи в
психиката осигурява интензивна и здрава умствена дейност, като в съшо-
то време тя е и освобождаваша. Символът оказва едно от най-ефикасните
съдействия за развитието на личността. Той притежава. според
наблюденията на К.Г Юнг, „извън своя формален израз, една блестяща
експресивност, т с практическа ефикасност от гледна точка на
ценноститс и чувствата" Той благоприятства последователните и
преобърнати преминавания между нивата на съзнателното. познатото
и непознатото, изявеното и латентното. между аз-а и свръх аз-а.
4.	Едно посредничество се стреми в крайна сметка да събере. Този
е другият аспект на функционалната роля на символите: те са
обединителни сили (ELIT, 379). Основните символи съсредоточават
целия опит на човека. религиозен, космически, социален, психически
(на трите нива на несъзнанието, съзнанието и свръхсъзнанието); те
осъшествяват и синтез на света, показвайки фундаменталното единство
на неговите три плана (вырешен, земен, небесен) и центъра на шестте
посоки на пространството; отразявайки големите оси на подреждане
(луна, вода, огън, крилато чудовище и т н.); накрая, те евързват човека
със света, като пронесите на лично интегриране на първия се включват
в обшата еволюция, без изолиране. нито объркване. Благодарение на
символа, който го разполага в огромна мрежа от връзки, човекы не се
27
ВЪВЕДЕНИЕ
чувства чужд на вселената. Образът става символ, когато неговата
стойност се увеличава дотолкова, че да свърже в човека неговите
иманентни дълбини с една безкрайна трансцендентност. Символната
мисъл се съдържа в една от формиге на това, което Пиер Еманюел
нарича „продължитслна осмоза на вътрешното и външното"
5.	Обединявагц, символът изпълнява, като следствие, педагогическа
и дори терапевтнчна функция. Той създава чувство, ако не винаги за
идентифициране, то най-малкото за участие в над-индивидуална сила.
Свързвайки различните елементи на вселената. той кара детето и човека
да чувстват, че не са съшества, изолирани и загубени в огромното
множество, което ги заобикаля. Тук обаче не трябва да се смесват
символа и илюзорното. нито зашитата му с култа към иреалното. В
научно неточна форма, дори наивна, символът обяснява една реалност,
която отговаря на множество нужди за познание, нежност и сигурност.
Реалността, която обяснява. не е тази, която представя чрез външните
черти на образа си: овен, звезда или житно зърно; това е нешо
необяснимо, но дълбоко усещано. като прнсъствието на физическа или
психическа сила, която опложда. отглежда и храни. Чрез тези прости
интуиции, индивиды се усеша като принадлежаш към едно цяло, което
го плаши и успокоява едновременно, но което го учи да живее. За да
устои човек на символите, това означава да премахне част от самия
себе си. да обедни природата и да избяга, под претекст, че търси
реализъм, от най-автентичното изобретение на цял един живот. Един
свят без символи би бил бездиханен: той би предизвикал моменталната
духовна смърт на човека.
Образът приема стойността на символ, само ако зрителят се съгласи
да осъществи образен трансфер, прост в действителност, но сложен
при анализиране, трансфер, който го разполага выре в символа и който
разполага символа выре в човека. като всеки от тях участва в природата
и динамизма на других в един вид симбиоза. Това идентифициране или
символно участие, премахва границите на привидностите и въвлича в
едно обшо съшествуване. Те осъществяват единство.
Ние разбираме огромната роля на този образен живот. Но би
означавало да се загуби едновременно смисъла на символа и смисъла
на реалностите, ако пренебрегнем необходимите различия. Не бихме
се предпазили от рисковете и злоупотребите на идентифицирането. Ако
пътят на идентифицирането има своите предимства. то би било
непредпазливо да се задържим на него, без да помислим в същото време
да се дистанцираме от него.
Той може, без съмнение, да помогне при придобиването. най-вече
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
28
у детето, на положителното поведение на избрания герой, но рискува,
ако се удължи, да вдъхне известен инфантилизъм и да забави развитието
на самостоятелната личност. ..Идентифицирането с библейските
сыцества - пише един известен духовник - е одно от найдобрите
средства да се открие повсдението на човска пред Бога". Нещастие
би било той да се идентифицира само с Каин. Но в края на краищата,
това е„ колкото и жалко да е, един личен избор. Най-лошото, грешката
на метода, това е непредпазливото идентифициране с другия да се
превърне в педагогически пример, а хетерогенната структура да стане
основа на възпитанието. Разбира се. символите взимат решително
участие във формирането на детето и възрастния не само като спонтанен
израз и адаптирано общуване, но и като средство да се развие творче-
ского въображение и чувството за невидимого; те обаче трябва да оста-
нат фактор за лично интегриране, а не да се превръщат в рисков фактор
за раздвояването на личността.
6.	Ако. чрез разчупване на единството. символът рискува да
атрофира смисъла на реалното. не по-малко вярно е, че той е един от
най-мощните фактор и на включването в реалността, благодарение на
соцналнзирашата си функция Той осигурява дълбокото общуване със
социалната среда Всяка трупа, всяка епоха, имат своите символи; да се
вълнуваме от тези символи. означава да участваме в тази трупа и тази
епоха Мъртвата епоха е епоха без символи; общество, освободено от
символи е мъртво общество Цивилизация, която няма вече символи,
умира; тя скоро ше се появи в историята.
Символът. както вече казахме, е универсален език. Той е повече и
по-малко от универсален. Той е универсален, защото е мислено достъпен
за всяко човешко същество. без да се преминава през тълкуването на
говоримите или писмени езиии и защото произлиза от човешката
психика. Ако можем да приемем една обща основа за колективно
подсъзнание, способно да приема и излъчва съобщения, то не трябва
да забравяме, че тази обща основа се обогатява и разнообразява от
приноса на всички етноси и личности. Привидно един и съши символ,
еленът или мечката например, ще има различна окраска в зависимост
от различните народи и индивиди, а така също и в зависимост от
исторического време и атмосферата на настоящего. Важно е да бъдем
чувствителни към тези възможни разлики, ако искаме да избегнем
недоразуменията и най вече да проникнем в дълбокото разбиране на
другия Тук виждаме, че символът може да води по-надалеч от универ-
салността. Той не е просто предаване на знание, той е съсредоточаване
на чувствителност: чрез символа, либидата, в енергийния смисъл на
29
ВЪВЕДЕНИЕ
термина, започват да общуват помежду си. Ето зашо, символът е най-
ефикасният инструмент на междуличностното, междугруповото.
международното общуване, конто водят до неговата огромна
интензивност и до най-дълбоките му измерения Съгласието на основата
на символа е огромна крачка по пътя към социализирането.
Универсален, символът има способността да въвежда в същото време
в сърцевината на личното и социалното. Който проникне в смисъла на
символите на един човек или народ, той познава из основи този човек и
този народ.
7.	Социологията и анализата много точно различават мъртвите
символи от живите символи. Първите вече нямат отзвук в съзнаниего,
пито индивидуалното, нито колективното. Те принадлежат само на
историята, на литературага или на философията. Едни и същи образи
са мъртви или живи според предразположението на зрителя, според
основното му поведение, според социалната еволюция. Те са живи ако
отприщват в цялото му същество вибриращ резонанс; мъртви са. ако
са само външен предмет, ограничен до собствените си обективни
значения. За индуса, проникнат от ведическата мисъл. кравата
представлява интерес съвсем различен от този за нормандския
животновъд. Жизнеността на символа зависи от поведението на
съзнаниего и от даденостите на несъзнателното. Тя предполага известно
участие в мистерията, известна съпричастност с невидимото; тя ги
реактивира. усилва ги и превръща зрителя в актьор. Ако не прави това,
според думите на Арагон, символите вече са само ..обсз чувствен и думи.
чисто старо съдържанис с изчсзнало. подобно на църква, където
вече никой не се моли".
Живият символ предполага функцията на резонанс. Пренесен в
психологически план, феномены е сравним с този, който в динамичната
физика се нарича вибрационен феномен. Едно тяло, един висящ мост,
например, вибрира със собствена честота. варираща според влиянията,
на вятъра например, конто са упражнени върху него. Ако едно от тези
влияния, чрез собствената си честота, влезе в резонанс с тази на тялото
и ако ритъмът им се съчетае, получава се ефект на разширяване на
вибрациите, на учестяване на поклашанията, което прогресивно може
да доведе до вихър и срутване Резонансната функция на символа е
толкова по-активна, колкого повече символът по добре се съчетае с
духовната атмосфера на една личност. общество, епоха, обстоятелство
Тя предполага. че символът е евързан с някаква колективна психология
и че съществуването му не зависи от чисто индивидуалната активност.
Това наблюдение е вярно както за образного съдържание, така и за
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
30
интерпретацията на символа. Той се къпе в една социална среда, дори
когато изниква от индивидуалното съзнание. Неговата напомняща и
освобождаваща мощ се променя с резонансния ефект. който е резултат
от отношението между социалното и индивидуалното.
8.	Това отношение може да бъде уравновесено само в хармоничен
синтез на место различните изисквания на личността и общността. Това
е една от ролите на символа - да свързва и хармонизира дори
противоположностите. К. Г Юнг нарича трансиендентна функция (една
от най сложните и най-малко елементарни функции; трансцендентно в
смисъла на преминаване от едно поведение към друго, под въз-
действието на тази функция) това свойство на символите да изграждат
връзки между антагонистичните сили и вследствие на това. да подскажат
опозиииите и по този начин да проправят пътя на прогреса на
сьзнанието. В най-съвършените страници на неговия труд се описва
начина, по който. чрез трансцендентната функция на символите, се раз-
вързват, освобождават и разгръшат най-виталните антагонистични
сили. но които не са несъвместими, сили. способни да се обединят само
в цялостния процес на едновременно развитие (JUNT. 496-498).
9.	Ясно е. че символът се вписва в цялото еволюционно развитие
на човека. а не само в обогатяването на знанията му и не вълнува само
естетическото му чувство Накрая, той изпълнява функцията на
трансформатор на психическа енергия. Като че ли черпи от генератор
на сила, малко объркана и анархична, за да нормализира теменнего и
да го направи употребимо в личния жизнен поток. Несъзнатслната
сила - пише Г Адлер (ADLJ. 55) - не можеща да бъде асимилирана
под формата на невротични симптомы, е трансформирана в енергия.
която може да бъде включена в съзнателното поведение, благодарение
на символа, независимо дали той произтича от съня или друга проява
на несъзнателното. Азът трябва да асимилира несъзнателната
енергия. освободена от съня (или от символа) и само ако азът е
узрял за този проиес на интегриране. той може да бъде осъществен
Не само, че обяснява дълбините на аз-а, на които придава форма и
облик, но символът и стимулира, чрез заряда от чувства на образа му,
развитието на психическия процес. Като атанорът на алхимиците, той
изменя енергиите: може да промени оловото в злато и тъмнината в
светлина.
5.	От класнфнканиите към разчупването на границите.
Множество опити бяха направени да се класифицират систематично
символите. Те са или нормалния завършек на едно научно изследване.
31
ВЪВЕДЕНИЕ
или временна работна хипотеза. която подготвя научною изследване.
Те имат това качество да нахвьрлят рамките, които улесняват
представянето; но нито една не е напълно задоволителна. Ето няколко
примера, изложени много накратко.
А.Х Крапе различава. в „Генезис на митовсте", небесни символи
(небе, слънце. луна, звезди и т.н.) и зе.мни митоне(вулкани, води, пещери
и т. н.). Мирча Елиаде приема това деление в класическия си „Трактат
за нсторнита на релизиите“, когато анализира урановите символи
(небесни тела, богове на бурята, слънчеви култове. лунна мистика, водни
епифании...) и ктонични символи (камъни, земя, жена, плодовитост...);
към това се прибавят, в едно широко движение на космобиологична
солидарност, символите за пространство и време, с динамиката на
вечного заврьшане. Гастон Башлар разпределя символите около четири
традиционни елемента - земя. огьн, вода, въздух, които приема за
хормони на въображенисто; всеки един от тези елементи е взет в цялага
си поливалентна поетика.
Ж. Дюмезил । рупира символите около три основни функции, които
откроява в структура™ на индоевропейските общества и които дават
началото на три ордена и касти на духовници, воини и производители
Пиганиол раздел я пастирите или номадите от орачите или от уста-
новените на едно място, като всеки един от тях има собствени редкий
от символи. Призулски основава класификацията си на определена идея
за вьзходяшата еволюция на сьзнанието: найнапред символите се
разполагат около култа за Великата Богиня и плодовитостта, после на
нивото на човека, на Отеца и Бога.
За фройдистката психоанализа, принципът за удоволствието е оста,
около която се проявяват символите: те се фокусират пос ледова тел но
на устно, анално и сексуално ниво, под основного въздействие на
цензурираното и отхвьрлено либидо. Адлер заменя този принцип с
принципа за силата, която облагодетелства, чрез феномена на
свръхкомпенсирането на чувството за малоценност, разцъфвансто на
символите. В произведението на К.ГЮнг могат да се открият множество
принципи за класифициране: например, механизмите или процесите на
екстровертност или интровертност. могат да съогветстват на различии
категории символи; или оше. основните психологически функции, в
различните режими на екстровертния или интровертен тип; или
процесите на различаване на символите. характеризиращи всяка
еволютивна фаза или всеки инцидент или акцидент по пътя. Много често
това са едни и същи символи. но развили се от един знак и възникнали
в различен контекст, внушаваши тези фази или поведение Във всеки
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
32
случай, големият психоаналитик от Цюрих не се е впуснал да прави
методично класифиииране на символите Всеки опит в тази насока.
изхождайки от огромното му литературно творчество, би се сблъскал с
една основна пречка, със самия дух на нзследванията на Юнг. силно
противопоставяши се на всякакво систематизиране.
По-голямата част от опитите за класифиииране могат да бъдат
упрекнати. както го прави Жилбер Дюран (DURS, 24-33), в позитивистка
и рационалнзираща тенденция, която откроява символите като знаци.
поука, фрагменти за социално и религиозно обяснение. обекти за позна-
ние; тази тенденция пренебрегва субективния им корен и мобилната
им комплексност; тя страда от „скрыта метафизична ограниченост".
Психоаналитичннте класификации могат да бъдат упрекнати в
„унитарен империалы зъм и крайно опростяване на мотивациыте:
символите при Фройд твърде лесно се класифицират по схемата за
човеизката бисексуалност. а при Адлер, по схемата за агресив
ността С други ду ми. въображението според психоаналитииите
с резултат от конфликта между влечениями и социалното им
отхвърляне (срамсн опит да се и змами иензурата), докато. напротив,
в по-голямата част от времето, в собствения си устрем. като съче
тание между желания и обекти от социалната и природна среда
(DURS. 30).
Жилбер Дюран заема принципите за собствеиото си класифиииране
на символите от сгруктуралната антропология. Той декларира, че
използва „съвсем прагматичен и относителен метод за съгласуване.
който се стреми да улови голе ми съзвездия от образы, като те са
почти постоянны и изглеждат структурирани от определен
изоморфизъм на сходнытс символы" (DURS, 33).
Той открива подобно сходство между рефлексологията (наука за
рефлексите; домннирашите жестове). технологията (наука за средствата,
изисквани от средата, като продължение на доминиращите жестове) и
соииологията (наука за социалните функции). От този момент, симво-
лите се появяват като движеши схеми, стремяши се да интегрират и
хармонизират поривите и рефлексите на даден субект с императивите
и подбудите на средата. Трите доминанти (рефлексологията) са поло-
жение™. храненето и оплождаието; жестовете, съответстваши на тези
доминираши рефлекси призовават материалната поддръжка и зашит-
ните уреди (технологията); после илват социалните функции на
духовника, на производителя и на воина, или упражняване на зако-
нодателната. изпълнителната и съдебна власт. По този начин, дори
привидно най-неевързаните символи, могат да се прегрупират в три
33
ВЪВЕДЕНИЕ
големи общности, които не са еднопластови и кои го характер» зират
биопсихологическите, технологическите или социоло> ически интерпре-
тации, като една от тях може да бъде преобладаваща. в зависимост от
символите и разглежданите нива Въпреки гова. по причини, които не
са особено убедителни и издават голямото влияние на уранового и
ктонично двуразделяне. предложено от Мирча Елиаде. или тъмнината
и светлината, предложени от психоаналитииите, Жилбер Дюран не
прилага стриктно тези принципи Той различава два режима на
символност, дневен и ношен. Ние мислим, че всеки символ, от която и
доминанта да произлиза, има двоен аспект, дневен или ношен
Например, чудовището е ношният символ на онова. което поглъща и
разкъсва; той се превръща в дневен. когато трансформира и изплюва
друго същество, пазител на храмове и свети градини, той е едновре-
менно препятствие и ценност. тъмнина и светлина, ношен и дневен
Жилбер Дюран чудесно извежда тази биполярност на символите. Затова
съжаляваме. че неговите умни и проницателни изследвания. не са го
довели до изработваието на класификация. която да съвпада със собстве-
ните му критерии. Но това е и доказателството за това. че символът е
толкова сложен, че излиза извън всякаква система.
Друзи авгори различава! космоло) ичниie. ме1афоричниге, есте-
тическите, религиозните, героическиге, технологическите и психо-
логическите символи; а между последите всеки символ съответства
на един човешки тип със своята положителна и отрицателна страна
Тези различии аспекти се откриват едновременно в по-голямата част
от символите с разгърната структура, както казва К Леви-Строе,
една от фуикциите на които е да свърже многобройните планове Така
че, те не могат да послужат за принцип на класифициране. Те само
посочват нивата на възможното интерпретиране.
В своите проучвания на мигологията К Леви-Строс решително
отказва да затвори начинанието си в рамките на една класификация.
По какъвто и начин да я разгледаме. тя се развива неясно без никога
да обсдинява, трайно или систематично, общати сума на слсмен
тите, откоито то сляпо извлича субстанцията си. вярвийки, че
рсалното ще и послужи за водач и ще и пока же посигурен път от
тези. които е успяла да измисли (LEVC. 10). Тази методологическа
уговорка е от тези, които са вдъхновили изработваието на този речник,
забранил си каквато и да е система тическа класификация. Жерар дьо
Шампо и Себастиен Стерке в „Света на символите". труд, който
разглежда прели всичко романския ецмврлизьм. труштрл лцтмволите
I
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
34
около простите фигура или ..фундамента,! ните символи на
човсшката психика" Тези фнгурн са центры, кръгьт, кръстът и
квадраты Не става въпрос да се извлича! всички символи от тези
фигури. нито пък те да бълат сведени до тети форми. Подобен опит би
отбелязал пълната неинтелигентност на символната мисъл По този
начин, символизмы на храма, независимо, че свещената страда най-
место е квадратна или правоьгълна. се свьрзва със символизма на
ценгъра. т ьй каю храмы итрае действително роля на свешен център,
по същият начин, дървого принадлежи кьм символика!а на крыа
Очевидно е. че тази <ъвкава класификация предполага ин!ерпретапия.
която може да бъде поста отдалечена от привидностите и ориентирана
към дълбоките истини.
От своя страна, изучавайки „Символизма в грьцката ми толыия".
Пол Диел разделя митовете и техните теми според подробною
изложение на една диалектика, вдъхновена от био-етико-
психологическата концепция за символизъм. Той счита. че животът. като
еволютивна сила, е ръководен от човешкня психизъм Чувственото
въображение е сърцето на този психизъм Основният закон на живота
се състои в здравословното функцнониране на всички психични пронеси,
т. е. в овладяването на себе си и света. Борбите на митовете илюстрират
авантюрите на всяко човешко същество със неговите постоянни
възможности и с редувашите се фази на духовен устрем и на паления в
покварата. Митичният герой се отдсля от нас като символна проекция,
частичка или цялостна. на това, което ние представляваме в някаква
фаза от развитието си Пътят обаче еволюира, според Пол Диел, към
одухотворяване. по силата на бавно, но в крайна сметка неустоимо
притнскане. Подобно на векторен прилив, духът изпълнява функцията
на свърхсъзнание. интелекгьт е постоянна функция, която приспособява
човека. през цел и я пы на еволюиране, към абсолютните необходимости
и към завършеността на живота Излизането извън съзнаниего по посока
на свърхсъзнателното, е осеяно с клопки, основната причина, за конто
е екзалтираното въображение То играе паразит ираща роля, така че да
спре еволютивното усилие и да преди звика отстытление по посока на
предсъзнателното и несъзнателното Придружено от нелогични при-
вички. натрапчиви образи. противоречиви постъпки. това дисфунк-
циониране на психизма, разкъсвано между влечението към свръх-
съзнанието и тежестта на несъзнателното. подхранва подсъзнанието.
Това. което митът открива, с помошта на символни образи и ситуации,
не са останките от едно поетизирано мннало. а силуета на едно
конфликтно настояше. което трябва да се преодолев и проект на
35
ВЪВЕДЕНИЕ
бъдещето, което трябва да се реализира. В тази перспектива, основните
символ/ се относят до трите инстанции. конто в човсшката психика
се наслагват върху несъзнателното на животните: екзал тиран ото
и отхвърлящо въображение (подсъзнатслно), интелекта (съзна
телното) и духа (свръхсъзнатслното) (DIES, 36), Така авторы кла-
сифицира символите в четири категории: тези на образната екзалтация
(Икар. Тантал. Иксион, Персей и т.н ); тези на дисфункционирането
(първоначалните неразбирателства; теогонични. гигантомахия и т.н );
тези на банализирането. като първо следствие на дисфункционирането:
банализирането в трите си формн. конвенционална (Мидас. Ерос,
Психея), дионистка (Орфей), титанична (Един); тезн на преодоляванс
на конфликта или борбата срещу банализирането (Тетей. Херакъл.
Прометей и т.н ). В подкрепа на общага интерпретация, символите на
егьпалото, на орела. на туниката. на стрелата, на потока и т.н., намират
точно място в тази класификация. Тя притежава това достойнство, че
може да евързва и задълбочава; тя обаче се вдъхновява от дадена
система на интерпретиране от голяма величина, но се концентрира
изключително върху етическото. Тя не откроява друтите измерения,
космологичнитс и религиозни например, на символите Не можем да я
упрекнем, тъй като тя не претендира да дава превод на митичния
символизъм на психологически език Можем само да заключим, чеако
тук не откриваме все отце интерпретациите на една обита класификация.
то можем да открием метод за интерпретиране на изслелователско
ниво..
Андре Вирал, в „Истории на нашим образ", има гениалната идея
да вземе като референциална система трите фази. конто сеоткрояват в
развитието на понятията за време и пространство, в биологичната
еволюция, в човсшката история и дори в тази на индивида Първата
фаза, която той нарича космогеиична, представя характеристиките,
конто могат да бъдат поставени в групата на продължителното:
вълна, цикъл. редуванс; това е урановата фаза на жизненото. анархично
и объркано преливане. Във втората фаза, шизогенната. индивндуалното
се отделя от магмата: това все озце не с диференцирането. а
двойствеността. разделянето като противопоставяне на средата:
тя се характеризира с прекъеване: разграничаване. фиксиране. натруп-
ване, симетрия. накъсано време, регулиране и т.н.; това е сатурновата
фаза на застоя, на паузата. на стабилизирането. Третата фаза, поставена
под знака на Зевс (Юпитер) е тази на подема. на разширяването, но в
една подредена продължигелност. ..Докато първоначално човскът е
бил неразличим от средата. отсега нататък той с различим от
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
36
нея Продъ.1.жите.1ността ни диференциацията со противопоставя
на продължителността на недифереацияцията на първоначалната
фаза Пре 1 та зи трета фа за. която ние наричаме автогенна. човекът
сам създава себе си. Той представлява един автономен свят
Шизогенната двойственост отстъпва място на динамичната връзка
между човека и света ".
Митове, символи, структури, Озирис - Сет - Изис, Уран - Сатурн
- Юпитер, дърво - । незло - секира, пещера - змия - стрела и т.н.,
намнрат място и смисъл в зази еволютивна концепция за цялото. Сим*
волната генетика обяснява редица ирационални факти. Тя предлага
нов метод за анализ, способен да установи ред между разпръенатите
елементи. наследени от арханчни, хетерогенни светове. Тя проправя
пътя на терапевтичните интерпретации. Но независимо, че можем да
групираме известен брой символи около всяка от тези три фази. те не
могат да послужат като принцип за класифициране. Зашото всеки
символ, с малки изключения и Андре Вирел го показва добре, се вписва
в цялото, което преминава през трите фази: вълната например, е
представена като порой в космогенната фаза, като задържаща в шизо-
генната и като регулираша в автогенната; всички тези термини и най-
напред вълната. са разглеждани в символния с.мисъл. Това също е прин-
цип за анализиране, а не за квалифициране
Всяко систематично класифициране на символите се оказва незадо-
волително. до лен днешен, освен ако не е направено с практическа цел
за представяне на експозе. Самата поливалентност на символите прави
задачата трудна. Струва ни се. че на настоящия етап на изеледванията.
най-добрият начин да се премахнат и преодоляват пречките е най напред
да се изработи репертоар на символите и на типовете интерпретация,
достатъчно представителен и лесен за консултиране. Тази рамка може
да обхване всички нови лопълнения и внушения. Защото това е само
една рамка, а не изчерпателна номенклатура. Много неща могат да се
допълнят; самите ние изоставихме много от бележките си. Оставяме
само онова. което е достатъчно типично, т е. взето от различии културни
области и от различии системи на интерпретация.
6.	Логиката на въображаемото и разума
Дори и да се изплъзне от всеки опит за класифициране. облаегта
на въображаемото не е тази на анархията или безпорядъка. Най-
спонтанните изобретения се подчиняват на някои вътрешни закони. Но
ако тези закони ни въвеждаз в ирационалното, разумно е да се опитаме
ла г и разберем Символът не е аргумент, не се вписва в никаква логика.
37
ВЪВЕДЕНИЕ
Според Жан Пиаже, съществува функционални свързаноет на
символната мисъл. Буйното и звиранс на обра <и - нише Жилбер Дюран
- дори и в най-обърканите случаи, винаги с евързано с логиката на
символите. била печ и бедна логика. (DURS, 21). Логиката на символите.
подчертава Мирча Елиаде, намира своего потвьрждение не само в
магикорслигиозни.ч символизъм. но и в тнвени.ч символизъм чрез
подсъ знателната транснцедснтносзп на човека (ELIT, 377-378).
Тази логика произтича от две основни характеристики на симво-
лите. конто ги отличаваг от всички нелепости: тяхната константност и
относителност. Вече казахме, че символите представят някаква
константност в историята на религиите, на обшествата и на индиви-
дуалната психика. Те са евързани със ситуация, с пориви. с аналогични
цялости Те се развиват по логиката на същите пронеси Изглежда, че
изобретенията на съзнателното, несъзнателното и траненцеденгното.
се вдъхновяват. в иконографичното или лшературното разнообразие,
от същите модели и се развиват. следвайки линиите на същите
структури Но трябва да се пазим да ги установяваме в окончателни
стереотипи: склерозата е сигурна смърт. Тяхната константност е тази
на относителността.
Символът. както отбелязахме. е отношение или подвижен сбор от
отношения между различии термини Логиката на символите почнва
по пронцип на основата на тези съотношения Но именно тук се появява
трудността на проблема Тъй като основата на тези съотношения трябва
да се изеледва в многобройни посоки. Тя се променя в зависимост от
всеки субект. всяка трупа и в голям брой ог случайте, в зависимост от
всяка фаза от съществуването им. В действителност. може да се приеме,
както казва Ж. дьо ла Рошетри. обект или образ, които обслужваг
символите или това. което те символи знрат; да се постави уларението
върху символизираното повече отколкото върху символизиращото: в
един вертикален символ може да се наблюдава върха да слиза кьм
основата, или последната да се изкачва кьм вьрховеге Можем да си
зададем въпроса как един символ е вьзприет оз будния субект. от
сънуващия, от интерпретатора; към какво пай-общо е асоцииран; това,
което човечествого е изпитвало към този символ (чрез амплификация),
нивото, на което се разполага за възприемащия го Л/с с/ пипс, функнията
му в психиката на възприемащия. в настоящага ситуация и в миналото;
неговата роля, като свидетел и фактор за еволюцията и т.н Колкого и
многобройни да са гези термини, намесващи се в символното
съотношение, те допринасят, всеки по свой начин, за придобиването
на собствена величина и колорит колкого и неуловими да са. най-често
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ 38
в цялостта си. те притежават някаква реалност, имаша своего място
във въображаемия живот. Това място отговаря на реда на нешата; то
основава една първоначална логика, несводима до ранионалната
диалектика. Светът говори чрез символи - нише К.ГЮнг. Колкото
повече символът е архаичен и дълбок.... толкова повече той се
прсвръща в колективен и универсален Колкото по-абстрактсн,
диференциран и специфичен е той. толкова повече се доближава до
природата на особеностите и доуникалните факта на съзнателното.
толкова пооголен се оказва от основното си универсално качество
В пълно съзнание, той поема риска да се превърнс в проста алегория,
която никога нс излиза извън рамките на съзнателната концепция;
и тогава той ще бъде изложен на всякакъв вид рационални обяснсния
(JUNA. 67). На нивото на символното. а не на по-ниския етаж на
алегорията. е важно да се схванат особеностите на тази специфична
логика Боравенето със символите - казва Мирча Елиаде - се извършва
според символната логика (ELIT, 41).
Връзката между символите не произтича от концептуалната логика;
тя не влиза нито в пространството. нито в разбирането на понятието.
Той не се проявява в границите на индукцията или дедукцията; нито
пък в друг рационален метод на аргументация. Логиката на символите
се основава върху възприятието на отношението между два термина
или две последователности. което, както вече видяхме. убягва на каквато
и да е научна класификация Ако използваме думата логика на симво-
лите, то е само, за да потвърдим, че съществуват връзки или сходства
вътре в символите и между самите символи и че се формират вериги от
символи (бик - луна - нощ - плодовитост - жертвоприношение - зася-
ване - смърт - цикъл и т.н.). Тези цялости произтичат от асоциации.
които не са нито анархични. нито необосновани, нито насилствени.
Символите обшуват помежду си. следвайки закони и диалектика, които
все още не са добре познати. Затова изглежда е правилно да се каже, че
символизмът не е логика ... Той е жизнен порив, инстиктивно раз-
познаванс. това е опита на субекта в цялост. който се ражда от
собствсната му драма чрез играта на неуловимото и сложността
на неизброимите връзки. изтъкващи бъдещето му, а в сыцото време
и това на света, на който принадлежи и от който взима всички
начини на разпознаване. Защото, най-накрая, става дума за това
винаги да се раждаш с. като се сложи ударението върху това с.
малка мистериозна дума, където почива цялата мистерия на
символа (CHAS, 25-26). Но логиката, която тук е изключена. е тази на
кониептуалното разсъждение; тя не е тази на вътрешния ред, извън
39
ВЪВЕДЕНИЕ
рационален, уловим само в общото вьзприятие. Така, немските
роман!ици са можели ла говоря: за логика на символиге. каю по този
начин са се показвали по-близки до бъдеши те сюрреалисти, отколкото
до логициге на своею време.
Да се аналиэира символа 1вьрде много, ла се евързва той твьрде
тясно с веригата (мьлння, облацн. дъжд. бик. плодовигост и т.н.), да се
свежда до зогическа единица, това означава. че рискуваме да го
унищожим: той няма по лот неприятен от рационализацията Никога
няма да разберем достатъчно добре, че иегова га логика не е от
рационален порядьк. което не означава. че 1я е лишена от основание,
нито че принадлежи към някакьв ред, който разумы може да се опита
да схване Символы не произхожда само oi познан нею. Да се анализира
разумно едизз символ - ка «ва Пиер Еманюел - означава да се бели лук.
за да се намерзз лука Символът ноже да бъде затворен чрез
прогресивно сзпесняване до онова. което той не е. тоз'з съществува
само по смисъла на неуловимото, което го изгражда. Символа ото
познание е едно. неразделимо, и съществува само благодарение на
интуицичта на този друг термин, който означава и скриви
едноврсменнз) (ETDR 79). Тона е и което !вьрди Анри Корбен. вече
цигиран поюре (CORI. 13). Тези предупреждения целяз повече да
представят неогран и чената оригиналност на символите. отколкото да
отрекат иманенгната логика, която ги движи Но там където
човеизкичпз <>jv и зглежда наи свободен да се остави на съ зидателната
си спонтанност - казва К.Леви-Строс - той не съществува, в избора
на образи. който прави. в начина, по който асоииира. противопоставя
или навързва. никакие безпорядък и никаква фантазия (LEVC).
Символнага мисъл разкрива тенденция, която е обща с тази на
рационалната мисъл. независимо, че начините да й съответстват са
различии. Тя засвидетелства. както отбелязва Мирча Елиаде(Е1ЛТ. 381).
желай исто да обедини творенията и да разруиззз множесзпвеностзпа;
желание, коетое. паевой начин, имитация на дейността на разума,
тъзз като разумът също се стреми към унифициране на рсалното
Да си представяш не означава да показваш Диалектики те са от
различен порядьк. Критериите на символизма са постоянство в
относигелноыта. схванато по интуиция, във връзка с неизмеримого;
критериите на рационализма са измеримое гта, очевидного и научната
свързаност Два га процеса са несьвмесгими в едно изеледване; разумы
се стреми да елиминира символа oi своего поле на действие, за да се
разгърне ц единотласиего от мерки и дефиниции, символною поставя
рационалною в кавички, за да направи свободен доел ыы на аналогиите
РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ
40
и двусмислиците на въображаемото Ако тези стъпки трябва да залазят
спеиифичния си характер, то те отговарят в същото време на потреб-
ности. всяка в своя порядък. Самото развитие на науките и по-специално
на науките за човека, изисква тяхното съвместно съшествуване. Един
символ може да предугади гова, което ще представлява един ден един
научен факт, като земята. сфера на сферите или като дар на сърцето;
един научен факт може един ден да послужи като символ, както гъбата
на Хироши ча Когато реши да посвети живота си на науката, един учен
може да се подчини на ираиионални сили и на схващане за света, където
символа, с емоционалния си заряд, заема важно място. Обратното, за
да се отвори за света на символите. човек не се отказва от изискванията
на разума си. Като методично се елиминират. за да напреднат по
собствения си път. разум и интуиция на символите взаимно се викат, за
да оцелеят Единият запазва другия. който го обогатява с грешките си.
със своите стремежи и търсения
Но ще се попитаме, каква е обективността на символа, ако например
интерпретацията, която днес му дава психоаналитика не може да бъде
очевидно тази на номада от Изток от епохата преди нашата ера? Този
въпрос не поставя ли оше един фалшив проблем? Неговите граници не
са ли тези на една концептуална теория на познанието? Обективността
в символното не е идентична с концепнията, нито пък е, повече или по-
малко. сложно съответствие между познавателния разум, познат обект
и вербална формулировка; това е подобие на поведение, образно и
емоционално участие в едно и съшо движение, в една и съща структура,
в един и същи схеми. чиито формулировки и образи могат да бъдат
крайно различии в зовисимост от индивидите, групите и времето. Ако
мислим например за символната интерпретация на гръцките митове.
дадена от Пол Диел, не бихме имали детинската мисъл, че всички гърци.
хора от налода и артисти. експлицитно са споделяли възгледите на
съвременния интерпретатор. Символната мисъл е безкрайно по-богата.
в някои отношения, от историческата мисъл. Последната по принцип е
изияло съзнателна. измервана чрез локументи, съобшима чрез
определени знаци; първата се впуска в несъзнателното. издига се в
свръхсъзнателното; тя се опира на интимния опит и традицията, тя се
съобшава само пропорционално на отвореността и личните
возможности През вековете, благодарение на еволюиията на културите
и духовете. символът се превежда на нов език, той отпришва
непредвидени созвучия. разкрива неуловими смисли. Но той запазва
своята първостепениа ориентация, вярност на оригиналната интуиция,
свързаност в последвашите интерпретации. Водешите схеми се
41	ВЪВЕДЕНИЕ
нареждат върху една и сына ос. Да се прочете многохилядолетназа
митология с очите на съвременния аналитик, не означава да се предаде
миналото, не означава да му се придаде повече светлина, отколкото
притежава, човек дори може да ослепее от някаква свезлина. Но това
живо четиво, което оживява от пламъка на символа, участва със
собствения си живот и така го прави по-интензивен и по-актуален.
Разказът или образы остават съшите; но те вибрират на различии нива
на съзнанието и възприятието, в среда, която е повече или по-малко
приемаща, а нюансите на символа се променят според термините на
връзката. която ги изгражда. Една векторна сила в дълбоката структура
продължава да ръководи различните интерпретации, конто се развиват
през вековете около една и сына символна ос.
Отхвърляйки всякаква система, този речник цели само да представи
сбор от символи. внутпават и предизвикваш. предназначен да разширн
хоризонтите на духа, да оживи вьображението. да насърчи личного раз-
мишление, а не да затвори придобитите данни Разгръшайки тези
страници, читателят малко по малко се запознава със символната мисъл
и се подготвя сам да разгадае редина енигми Ако желае да задълбочи
някоя тема, той може да се обърне към специализираните трудове, ние
споменахме голям брой от тях. посочени в библиографията Нека тази
книга бъде. според едно признание на Ницше, най-вече един диалог,
провокация, апел. призив
Завършвайки, нека отдадем дължимото на инициаторите, поетите
Новалис, Жан-Пол. Хьолдерлин, Едгар По. Бодлер. Рембо. Нервал.
Лотреамон, Маларме, Жари. на мисгициге от Изтока и Запада,
„разчитащите образи*' от Африканския свят, от Азия и А.мериките.
Символите ги обединяват. С каква сила Андре Бретон бичува вьв века
на точните и естествени науки ,.нелечимата мания, която се състои в
преврыцането на непознатото в познато. в класирано. (която) унося
мозъците”.
А сега. цигирайки думите на Марта Арну. да потьрсим ..ключовете
на прекрасните пътииза Извън привидностите, да потърсим
истината. радостта. скритият и свещен смисъл на всичко. което е
върху тази омайна и жестока земя Това с пътят на бъдсщето. ”
Жан Шевалие

A
АБАНОС
Абаносът е определяй прели всич-
коот черния* си ивят. Масонските чу-
кове са боядисани понякога в черно,
1а да приличат на абанос: твърдостта
на дървото не иэглежда достатъчна.
э* да бъде обяснен този навик от глед-
на точка на символиката (вж. Чем-
шнр*).
На времето вярвали, че абаносът
предпазва от страх; затова го използ-
вали при изработката на детски люл-
ки (BOUM. 14)
Плутон, царят на ада, седял на
трон от абаносово дърво. Изглежда
символиката на абаноса, подобно та-
зи на черного*, е свързана със симво-
ликата на ада и преминаването през
мрака.
АБРАКАДАБРА
Това заклинание е използвано през
цялото Средновековие
Само трябвало да се носи около
врата тази муска с буквитс. разпо
ложсни в триъгълник по показания
по-долу начин, за да сс прогонят раз-
личии болести и се излекува трес-
ката (PLAD)
АБРАКАДАБРА
АБРАКАДАБР
АБРАКАДАБ
АБРАКАДА
АБРАКАД
АБРАКА
АБРАК
АБРА
АБР
АБ
А
Предполага се, че думата идва от
abreg ad habra, което на иврит озна-
чава; „изпращай мълнията си до
смърт ".
На иврит нзраэът се състои от де-
вет букви Расположен исто на алеф
върху лявата страна на триъгъл-
ника изпълнява магическа роля по
ради деветкратното си присъствие
(MARA, 48)
Разположението на буквите в
обърнат триъгълник насочва надолу
енергиите, които идват отгоре и ко-
ито талисманы улавя Следователно
фигурата трябва да се разглежда като
триизмерна: тогава тя представлява
фуния. в която магическите букви.
спускайкн се по наклонена повърхност
от раэширената горна част гъм стес-
няващата се долна част, образуват мо-
щен водовъртеж и тежко на злите
сили, които тя всмуква - те напускат
завинаги дневната светлина и погъват
в бездната, от която никога не ше
излязат.
В този смисъл заклинанието
Абракадабра откликва на съшата
тревога, която е в основата на поява-
та на амулетите*, галисманнте и пен-
такулите*.
Всички тези заклинания, за които
Абракадабра ни дава само един
пример, почиват върху много древна
символика Нима не е била погьрее-
на връзка с едно от нмената на Митра
- слънчевия бог. жертвоприносител и
спасител?
Подобно на амулетите*, талисма
ните и пентакулите*. заклинаннята се
стремят да вдъхнат на човека чувст-
АВГУР
44
вото, че е звкрилян. като установяват
хармония между него, висшите силн
и тайнствените эакони*. конто управ
ляват света
АВГУР
Келтите имали друиди. поети и
гадатели, но не и спеииализирана ко-
легня от авгури Гадаенето било об-
що достояние на цялото жреческо със-
ловие - това е главната отлика на ав-
гурите по келтските земи. Като се из-
ключи тази особеност. прилаганите
начини не се отличавали съшествено
от използваните в класическите
страни: гадаене по природните сти-
хии. по птииите. по падането на жерт-
веното животно (LERD. 53).
В Рим колегията на авгурите била
създадена скоро след основаването на
Града от втория пар - Нума. Но гада-
еието - обредното птицегадаене. га-
даенето по метеорите и по атмосфер-
ните явления, в което се состояла при-
същата на авгурите функция, води на-
чалото си от дълбока древност - ве-
роятно от халдейиите Жан Божьо
отбелязва, че думата augur, от съ-
шия корен като глагола augeo. озна-
чава способност за нарастване; ав
гурите са единствените официални
тълкуватсли на волята на боговете.
освен ако се наложи допитване до
харуспиците (жреческа колегия, ко-
ято тълкува божествената воля по
вътрешностите на животни).
Авгурите разчитат знаменията от
името на държавата чрез разглеж-
дането на полета на птиците*. чрез
наблюдението на свешен ите кокош-
ки и тълкуването на светкавици-
те»: отговорят с .да" или .не" на
точно определен въпрос. зададен от
магистрат, в съответствие със
строго установен ритуал. Реше-
нието на авгура е безапелационно.
властта му - огромна, тъй като
може да отложи битка, избери...
Освещаването на градовете. на хра-
мовстс и на други места и ръкопо-
лагането на жрецитс също спадат
към функциите на авгурите Най-
често изобразяват авгура прав, вперил
поглед в небето, облечен с чсрвена
дреха, с корона на главата. с авгуре -
кия си жезъл в ръка Отличителният
знак на неговата функция е нзвитата
като жезъл пръчииа - lituus С този
жезъл авгурът набелязвал участъка от
небето, в който трябвало да летят
птииите: той начертавал квадрата -
формата на храма, в който птииата
трябвало да попадне Свещените при-
вилегии на авгура не можели да му бъ-
дат отнети: той бил белязан с тях за
цял живот Плутарх твърди, че ..дори
и да бъде осъден за най-тежки
престъпления, приживе авгурът не
може да бъде лишен от жреческия
си сан".
Авгурът - всемогыц и непогре-
шим тълкувател на божествените
послания, изписани в небесата. сим-
вол и зира господството на духа над
разума Чрез зримите небесни знаци
той е четецът на Незримото Тайнст-
вените причини за успеха и провала
надхвърлят човешкия разум: те тряб
ва да бъдат погьреени и разбрани по
друг начин Авгурът е видял. прочел и
дал своя отговор, трябва да се прими-
рим. Исторического съглашателство
между гласа на авгура и желанията на
властите в епоха на отслабване на вя-
рата с нишо не накърняват това зна-
чение на символа
АВЛИГА
В Китай авлигата е символ на
брака В народного въображение ав
лигата се евързва с цвета на праско-
вата. за да символизира пролетта.
Стояща близо до хризантемата. тя.
вследствие на прнблизителна омофо-
ния. понякога е символ на радост.
Жълтите птици. конто кацат на
45
АВТОМОБИЛ
вратата на Безсмъртиия Кяй Дзъ Туей,
вероятно са авлиги и могат да са тук
във връзка с известяването на пролет-
та *.
АВРААМ
Библейски патриарх, дошъл от
Месопотамия в Ханаанската земя по
време на иаруването на Хамурапи,
около 1850 пр н е Той бил жител на
Ур в Халдея, но Бот му заповядал да
напусне родината си и да потегли към
неизвестна земя. пътя към която той
шял да му посочи Когато Авраам
стигнал до Ханаан. Бог му казал, че
това е мястото. отредено нему и на не-
говото потомство. Според библейска-
та традиция Бог накарал Авраам да
напусне онези политеистични земи, за
да го превърне в пазнтел на открове-
нието и монотеистичния култ. Целият
познат свят се бил отдал на идоло-
поклонничеството. Земите на Харан
и Ханаан съшо не били чужди на об-
щото заблуждение. Но там Авраам
шял да заживее като чужденеи и чис-
тотата на неговата вяра нямало да бъ-
де накърнена от допира с нравите и
вярванията на мсстните жители. Тя
дори шяла да им се противопостави,
за да се запази сплотеността на се-
мейството и на слугите на патриарха.
Подобен отпор по отношение на пок-
варявашата среда шял ла бъде посто-
янно явление в нсторията на Израил
Именно положението. в което се на-
мирал - чужденец в собствсната си
страна - опазило свещеното му
призвание
Авраам символизира Божия
избрании, който трябва да съхрани по-
верення му свешен товар - вярата;
онзи, когото Бог е благословил и щед-
ро му е обе шал многобройно потом-
ство и несметни богатства; човека.
предопределен за всемирна роля ка-
то вторн Адам и като праотец на
Мссията; според народната етимоло-
гия името му означава баща на
народите. Но Авраам е пре ди всичко
символ на човска, залазил вярата си
По Божията заповед той поел към не-
познати земи; по силата на Божиего
обещание онзи, който нямал челяд.
онзи, чиято жена бил4 бездетна, се
сдобил с безчетно потомство, и кога
то. сякаш в противоречие с обеша-
ното. Бог поискал от Авраам да при-
несе в жертва единственна си син и
когато Авраам вече се готвел да се
подчини, един ангел задържал ръка-
та му. Свети Павел обобшава силата
на неговата вяра с иэумителните дум и
conlra spem tn spem credtdtt, което би
могло да се преведе така:., за едно без
надсждно начинание той почсрпи на-
дежда във вярата си" или „когато
вече нямаше на какво да се надява.
вярата му вдъхна надежда", или
накратко: „в бсзнадежността. той
повярва в надеждата".
Понеже е праотеиът, признат от
трите главки монотеистичнн религии
- юдейството, христнянството и
исляма, Авраам е и символ на духов-
ната връзка. която обедиВява евреи,
християни и мюсюлмани: братството
на Авраам.
В психологичен план Авраам сим-
волизира откъсването от привичната
среда - семейна. социална и профс
сионална, без което не може да се осъ-
шестви никое единствсно по рода си
начинание, нито да се разшири даде-
но влияние отвъд познатите граниин
Любовта към приключенията и риска
е характерна за всяка необикновена
съдба Вярата в Бог може да отмест-
ва планини Мъдростта на Авраам му
вдъхнала лудостта (вж луд*) да стане
Божи скиталец
АВТОМОБИЛ
Автомобилът честосс явява в съв
ременните съниша. като сънувашият
или се намира в автомобила, или наб-
АВТОМОБИЛ
46
людава движещи се около него коли
Като всяко превозно средство, кола-
та символизира кода на еволюиията
и нейните перипетии
Ако сънувашнят се намира выре,
то тогава автомобилът прндобива ин
днвидуална символика В зависимост
от вида си (луксоэна кола или стара
таратайка) автомобилът е знак за ус-
пешна или не дотам успешна адапта-
ция към хода на еволюиията Над соб-
ственна „Аэ“ на сънувашия може би е
надделял някакъв комплекс, ако вода-
чы сънува, че не кара лично колата
си Комплексы се определя от лич-
ността на шофьора, който представ-
лява просто друг аспект на личността
на сънувашия
Ако сънувашнят кара лично кола-
та, то той кара добре, лошо или дори
опасно Всяка ситуация посочва неза-
доволителния. отличен или рискован
начин на живот както в обективен, та-
ка и в субективен план. С мощността
и преиизния си механизъм автомоби-
лы ни принуждава да постигнем пъл-
но самообладание и адаптация в
кормуването. За да кормува добре, чо-
век трябва да наложи дисциплина на
поривите си. да бъде сигурен в реак-
циите си, да има чувство за отговор-
ноет. Нужно е съшо така да спазва
правил ника за движение, правилата на
житейската игра, да приеме неизбеж-
ния дял от условности и порядки
Умелото кормуване говори за душев-
на самостоятелност и за освобожда-
ване от задръжките: придържането
към правилата може да се извършва
беэболезнено, стига да се осъзнае со-
циалната им необходимост, дори и ко-
гато те иэглеждат абсурдни от гледна
точка на разума
Ако сънувашнят е сед и ал в кола, в
която няма право да се намира. това
означава, че той е посгъпил погрешно.
възприемайки начин на живот - обек-
тивен или субективен, на който не е
и мал право
Липсата на гориво (вж самолет*)
може да означава либидна недоста-
тъчност или психическа атония Над
ценили сме силите си или пък не ги
иэполэваме пълноиенно.
Претовареннят автомобил прив
лича вниманието на сънувашия върху
някои действия, които го обременяват
или върху придържането му към мни
ми стойкости, което затруднява и спъ-
ва развитието му Биопсихичното раз-
витие е затруднено, мудно, забавено
Каросерията може да бъде отне-
сена към persona - маската. персо-
нажа, който се стреми да впечатли
околните от желание да предизвика
възхишение или от страх да не бъде
презрян
Ако в съня автомобилът се появи
единствено в чисто механичння си
аспект, това говори за прекомерно
развитие на мисловната дейност, на
интелекта, на иэцяло механичния и
техничен аспект на съшествуването
или анализа.
Автомобилът. прегазваш дете. по-
казва, че жизненият порив. развитието
на личността и външният натиск не
са взели под внимание трайната при-
вързаност към детството и съшеству-
ването на реалнн психологически
стойности. конто по-бавно се приоб-
шават към едно хармонично развитие
Автомобилът разкрива въгрешна съп-
ротива срещу закона на движението
Сблъсъгьт на две коли болезнено
напомня силата на вътрешните
конфликти. които яростно се про-
тивят. вместо да се обединят със си-
лите на развитието Сбпъсъкът на про-
тивоположностите е травматизираш
Удрянето в някакво препятствие
разкрива. че съзнателният „Аз“ съшо
се сблъсква болезнено с препятствие,
което препречва пыя на развитието.
Препятствието трябва да се определи:
то може да бъде вырешно или външ-
47
АГНЕ
но. но е субективизирано като ярост-
на съпротива
Камионите пренасят полезни и
пенни товари, които напомнят поло-
жи гелии ге съдържания на Псюхе Но
те изобразяват и спътника, внезапно
превърнал се в противник, в когото ше
се блъснем или врежем Камионы е
опасен порали своята двуэначност
Автобусы е обшествено превозно
средство Той извнква представата за
.неудържимо повличаи/и.ч ви соци-
ален живот" (А Теяр). Социалният
живот се противопоставя на уедине-
нието. на егоиентризма. на инфантил-
носгта. на прекомерната интровсрт-
ност Не можем да избягаме от колек-
тивния живот Затруднениетоили при-
нудата да се пътува в автобус са
многозначителни: „Индивидуалис-
тът е принуден да се вот в претъп-
кан автобус или пък го качват но-
сила в него" (AEPR. 186) Автобусы
символизира принудителиия контакт
на всяко индивидуално развитие със
социалното
АГНЕ (АГНЕЦ)
През всички етапи от развитието
на срелиэемноморската цивилизация
- цивилизация в еднаква степей на
пастири номади и на уседнали земе-
делци. първородното агне. нарнчано
днес агието от деня на св Иоан, се
приема поради неопетнената си сияй-
на белота като пролетна кратофання.
То олицетворява тържеството на
обновлението, победата на живота над
смъртта. която трябва да се извоюва
наново и наново Сыиата тази архи-
типна функция го превръша в идеал-
нага изкупителна жертва - онова, ко-
ето трябва да пожертваме, за да оси-
гурим собственото си спасение И тук.
както в множество други обрели и
обичаи. почитателите на Дионис въз-
вест я ват времето на великите откро-
вения: за ла може богът да излезе от-
ново на брега на Лернейското езеро -
мястото.откъдето той слязъл в ада да
дири майка си. те хвърляли в дълбо-
ките води агне. за да умилостивят
Пнлаох - пазителя на дверите на ада
(SECG. 294)
С юлейското откровение символы
придобива пълния си смисъл: агнето
(или овиата) символизира най напред
израилтяннна. който е част от божи-
его стадо (Ис 40:10-11). водено на па-
ша от пастирите* (политическите
предводители (1 Енох 89, 12 и сл.).
_£то. Лижи» Бог иЛе <•< сила
Кито ятяир ше пасе Той ( псе то етаЛо
агнетита ше «мчиа той на ръце и ше ги
нос и па гърдите Си. и ше поди Лойниците'
(Ис 40:10-11).
Образы се запазва в хрнстиянст-
вото(Лук 10:3; 15:3 и сл.; Иоан 21:15-
17).
Но агнето сукалче е прели всичко,
по силата на трайно утвърдилата се и
ненарушена и до днес традиция у
евреи, християни и мюсюлмани. жср-
твеното животно по различии поводи
и най-всче при ознаменуването на
Обновлението. когато идва ред пос-
ледователно на еврсйската Пасха, на
християнския Великден - смърт и въз-
кресение на Божия Агнеи Христос, и
на Курбана - жертвоприношението по
време на Рамадана В разговорната
реч в страните от Срсдния изток ду-
мата ..курбан" се е прсвърнала в лас-
каво обръшение. отправено към нс-
тински приятел, все едно че му казва-
те „братко".
При обстойно проучване на тези
три обрела изпъква приемствеността
в символичного им значение - дори и
в най-малките подробности Така нап-
ример изтичансто на изкупителната
кръв на Христос на кръета не е без
връзка със спасителиата кръв на жер-
твеното агне. с която евреите мажели
горния праг и подпорните грели на
вратите. за да прогонят от дома сн
АД
48
злите сили
Словата на Иоан Кръстител. ко-
нто той изрича. когато съзира
Христос: „сто Агнецът Божий,
Който eiuua върху Си греха на
света" (Иоан 1:29) са свързани ионе
отчасти с темата за жертвоприно-
шението В първото послание на
Пегьр(1 18-19) на преден план изпък-
ва паскали ия г мотив христианин ът е
освободен. както някога Израил от
Египет, от кръвта на агнец - Иисус
Христос
Иоан (19:36) и Павел (I Кор 5:7)
съшо твърдят. че смъртта на Христос
е съвършенотоосъшествяване на при-
насянето в жертва на пасхалния агнец
При все това представага за Иисус ка-
то агнец в ранното християнство се
евързва с друго пророчество от
Стария завет: загадъчният пасаж у
Исаия (53. особено стих 7). възвестя
ваш ндването на страдаш месия. чнй
то символ с образы на агнето. отве
дено на эаколение (вж. Деян 8:32).
ВОткровението агиецът е на Сион-
ската планина и в иентъра на небес-
ния Иерусалим Позовавайки се на
почти иденгичното описание на
Брахмапура в „Бхагавадгита" (15. 6)
и на небесния Иерусалим. Генон под-
хвърля идеята за фонетично сходство
между агнеиа и веднческия Ат ни. кой-
то впрочем язди овен Приликата ед-
ва ли е случайна, тъй като не само
Агни има жертвен характер, но и два-
мата олииетворяват светхината в
сърцето на битието. светлина та. до ко-
ято ни извежда диренето на Върховно-
то познание Намирането на сходст-
во с веднческия бог разкрива со-
ларния. мъжки и сияен аспект на агне-
ца: това е и лъвският облик на агнеца,
който откриваме в Откровението на
св Иоан Богослов- там 28 пъти се сре-
ша дума та агнец като нме на Христос
Тъй като. от една страна, употребена-
та в гръцкия текст дума не е съшата
като в предходните примери. а от дру-
га страна - Агиецът в Откровението
на св Иоан Богослов дава воля на гне-
ва си (6:16 и ел ), воюва и побеждава
(17:14). някои не без известно основа-
ние предполагат. че се отнася за вли-
яние на астралната символика (Овены
от Зодиака) Така или иначе по-ран-
ната символика с запазена: става ду-
ма за заклано агне (5.6.9. 12) и следо-
вателно - за жертвено и дори пасхал-
но агне. Но в текста символът преп-
раита към възкръеналия и победилия
Христос. Ето защо откриваме ново
звучене: Агиецът, побеждаваш смър-
тта (5:5-6), силите на злого (17:4). все-
могьш и божествен (5:7-9), Съдник
(6 16 и сл.).
Несъмнено именно за да се избег-
не всякакво смесване на култовете и
вярванията вследствие на сходството
между символите. на проведения през
692 г. в Константинопол събор е ре-
шено християнско го изкуство да изоб-
разява Христос на кръета с човешкн
черти, а не като агне. нито пък обгра-
ден от слънцето и луната
АД(ХАДЕС)
Има множество варианти в древ
ните ет нпетски. гръцки. римски пове-
рия; дори тези от една и съша епоха
са най-разнообразни; тук ние ше из-
ложим само основното.
У гърците Хадес, Невидимият.
според една доста съмнителна етимо-
логия. е бог на мъртвите Тъй като ни-
кой не смеел да произнесе името му.
от страх да не предизвика неговия
сняв, му дали прякора Плутон (Бога-
тият) - по-скоро ужасна, горчива
шега, отколкото евфемизъм, с която
се означават подземните богатства,
сред които е и царството на мъртвите
Всичко става оше по-злокобно. кога-
то в ръиете на Плутон поставят рог
на изобилието Въпреки всичко в сим-
воликата подземните слоеве са бога-
49
АД
ти на залежи, метаморфози; там се
осъшсствява преходът от смъртта към
живота, там се зараждат нешата
След победата на Олимп нал Тита-
ните светът бил полелей между три-
мата братя, синове на Кронос и Рея:
на Зевс се палнало небето. на Посей
дон - морсто, на Хадес - подземно-
то царство. Ада или Тартар. Без-
милостен владетел, също толкова
жесток, колкото и Персефона, негова-
та племенница и съпруга, той не пус-
ка никого от поданините си Нарекли
са мястото, над което господства, с
името му; Хадес сгаиал символ на ада.
И тук описанието си остава съшото:
невидимо царство, без надежда за ос-
вобождение (освен за вярвашите в
преражлането). потънало в мрак и
стул, изпълнено с чудовища и демони,
конто измьчват мъртвите (GRID)
Оте в Египет например, в гробница-
та на Рамзес VI - в Тива - алът бил
иэобраэяван катопешерн. където оти-
вали прокълнатите Но не всички мър-
тви стават жертва на Хадес
Богоизбраните. геронте, мъдреците,
посветените не отивали в мрачния ад.
а на островите на щастието. в Елисей-
ските полета, където царели светлина
и шастие.
Пол Диел гьлкува ада от гледна
точка на психоанализата и етическо-
то проучване; всяка психически фун-
кция с олицетворена от определен
герой, а вътрсшнопсихичният про-
чее на извислване или падение с из-
разен чрез взаимодействисто на те
зи натоварени с дълбок смисъл герои
Разумът с наречен Зевс; хармонията
на желанията - А полон; интуитив
нота вдъхновенис - Атина Палада;
изтласквансто - Хадес и т н.: пори-
вът към развитие (един основсн
стрсмеж) с представляван от героя,
състоянието на конфликт в човеиз-
ката психика - от битката среизу
чудовиизата на ладен uemo( DIES. 40)
Според това схващане алът е психи-
ката. отстъпила в битката с чудови-
шата. било порадн опита И да гн изт-
ласка в безсъзнанието, било поради
съгласието й да се отъжлестви с тях в
едно съзнателно падение
Няколкосреднобретонски религи-
озни текста споменават ада като ап
ifern yen, леденил ад Този израз до-
толкова се различава от обичайнитс
норми. че се налага да бъде разглеж-
дан като отзвук от древни келтски
схвашания. отнасяши се до небитис-
то.
Според антекската космология
адът се намира на север, страна на
ношта. наричана страната на девет
тс равнини или на деветте ада Всички
смъртни. с изключение на някои ка-
тегории катообожествените герои, за-
гиналите в би пса или жертвоприноше-
ние бойни, починалиге при раждане
жени. мъртвородените деца. илват и
се връщат в ада. водени от кучето
психопомпос След като прекосят
първите осем ада. те достигат дсветия.
където погъваг в небигието (SOUP)
Боты на ада е петият от Господа-
рите на ношта Следователно той се
намира точно в средата на ношта;
можем да кажем, че с Срсдноизният
господар На гьрба си носи черного
слънне Негови животин са паякът и
кукувииата
Алгайските тюркски народи вяр-
ват. че човек се доближава до духове-
те на ада. когато върви от запад на
изток. т е срещу слънцето. символ на
прогресивното жиэнено движение
(HARA)
Този вървеж срещу светлината.
вместо тя да бъде следвана, символи-
зира връшането назад към мрака
Вхристияиската традиция двойка-
та светлина - мрак символиэира две
те противоположности, небето и ада.
Още Плутарх описва Тартар без
светлина Докато светлината* се
АДАМ
50
отъждествява с живота и Бог. адът оз-
начава лишаването от Бог и живот.
Същността на ада е сами.чт
смъртсн грах. в който са умрели
прокълнатитс(ENCF, 470) Това е за-
губата на божиего прнсъствие и тъй
като ни едно друг о благо не може ве
че да заблуди душата на покойника,
отделена от талого и осезаемата
действигепност. това значи пълно
нешастие, цялостно лишение, тайне
тесна и неизмерима мъка. Това е
пълният. окончателен, непоправим
провал на един човешкн живот
Прокълнатият вече не може да се
промени; закоравял в греха, той е за-
вннаги прикован към мъченичество-
то си.
АДАМ
Независимо от естествого на раз-
личните традиции и екзегети. за чи-
сто изброяване не биха ст иг нал и де-
сетки книги. Адам е символ на пър-
вия човек и Божн образ По отноше-
ние на Адам прьв означава нешо мно-
го повече от първопоява по време.
Адам е пръв в порядъка на природата.
той е венеиы на земното творение,
във висша степей носител на
човешкото. Следователно тук първи
съвсем не означава първобитен Нишо
в думата не загатва за някакъв пите-
кантроп. бележеш определен етап от
възходяшата еволюция на вида Адам
е пръв и в смисъл. че е отговорен за
произлеэлия от него човешки род
Първенството му е от морално, при-
родно и онтологично естество: Адам
е човек на човеците Символът ни пре-
нася на равнише на тълкуване, съвсем
различно от това на историята
Освен това Адам е сътворен по
Божи образ От гледна точка на сим-
воликата изразът може да се тълкува
в смисъл. че Адам е сътворен по Божи
образ, както шедьовърьт - по образ
на създалия го творец Но кое по-точ-
но в този шедьовър е по образ на не-
говия Творец, ако не именно онова. ко-
ето Девкалион не успял да постигне -
noHBaia на духа в гворсниего. вдъх-
ването на живог в магерияга Адам
символизира именно тази реалносг на
духа - по Божи образ. но различен от
Бог. Оттук п рои зли за i и останалите
новопроявления в света - съзнаниего.
разумы, свобода та. огговорността.
самостоятелносгта - всички те са при
вилегня на духа, но на духа, който е
въплътен и следователно е само по
Божн образ, без да бъде идентичен с
Бог
Именно зашото пожелал да се
отъждестви с Бог. Адам станал пръв
и в прегрешението с всички после-
дний. конто произтичат за потомст-
вото му от това първенство в греха
Първият в някакъв порядък винаги е
в известен смисъл причинител на
всичко. коего произлиза от него в го-
зи порядък Адам символизира пър-
вородння । рях. покварата на духа, аб-
сурднага у по треба на свободата. отх-
върлянето на всякаква зависимост Но
такова отхвърляне на зависимостта
спрямо Твореца води единсгвсно до
смърт. гъй като тази зависимосг обус-
лавя живота Във всички традиции по-
желалият да стане равен на Бога чо-
век е незабавно застигнат от наказа-
ние
Но според хрнстиянскага доктри-
на се появява нов Адам - Иисус Хрис-
тос. В хронологичен ред той е втори
Адам, но и той с пръв в мистичния
смисъл на дума га и. ако може така да
се кажс. по-истински пръв от първия
Адам, рпто prior според историята.
гъй като е човек на човсциге в по-
внеш смисъл - пръв в порядъка на
природата и в порядъка на благодатта.
като тези два порядъка достнгат у не-
го върховно съвършенство. Той е по-
вече от появата на духа в магерияга,
той е въплъшението на Слово то, са-
51
АДАМ
мото Божие Слово, станало човек.
Богочовек Той е вече не образ, а
реал ноет Ето зашо е невъзможно да
съгреши Вторият Адам дарява благо
дагта, светостта и вечния живот, от
конто деянието на първия Адам ли
шило човечеството. Следователно
вторият Адам символизира всичко
положително. чийто носител бил пър
вият Адам, и го издига в божествен
абсолют; той символизира и противо-
положността на всичко отрицателно
в първия Адам и заменя увереността
в смъртта с увереността във възкре-
сението На много места свети Павел
възвеличава тази антитеза:
. пъраичт чоаеь
стана жилд душа и пт ледничт
Адам - ж иеотеорен
На парном не идг <)>жтш*тн>. а
душееиото и not ле духиенптп
Пъреичт чоаеь е от км» имен,
атиричт чоаеь е Господ от небето*
(1 Кор 15:45-48; съшо и в Рим
5:12-17).
Съществува тясна връзка между
първия Адам и Христос - Нов Адам
Според легендата Адам умира в пе-
тък 14 Нисан в деветня час и гака
смъртта му се явява първообраз на
Христовата смърт В изкуството отк-
риваме черепа на Адам под Христо-
вия кръет. В една легенда се разказва,
че умиращият Адам помолил сина си
Сит да отиде в Рая и да откъсне плод
на беземъртиетоот Дървото на Живо-
та Ангелът. който пазел Рая. отказал
да му даде плода, но му дарил три
семена. От устата на мъртвия Адам
израсло дърво. което поникнало от
онези семена; по-късно то станало
дървото на Кръста За да се схване
символиката на връзките между Адам
и Христос, можем да споменем и ди
алога с Адам в „Рай" (26) от Данте
Символиката на началните глави
от Битие е обект на тълкувания от
страна на еврейските традиции, в ко-
нто се усешат ирански и неоплатони-
чески влияния Алам означава земни-
HI чомк, създаден oi Бог oi пръег (на
иври! adamah - ра/орана кмя\ спо-
ред друга хипотеза - земя на хора
та). Той е оживен от Божиего
дихание В Кабалата, преди да ожи
вее, той се наричал Голем. Според ев-
рейската мисъл използваната от Бог
фина глина е взета от центъра на зе-
мята - Сионската планина. смятана за
пъп на света Тази пръет изобразява
света в неговата цялост В Талмуда са
описани първите дванадесет часа от
първия ден (или период) на Адам:
1) пръетта е натрупана;
2)	глината се превръша в Голем.
3)	крайниците му са изопнати;
4)	Бог му вдъхва душа;
5)	Адам се изправя,
6)	Адам нарича живите съшсства.
7)	дадена му е Ева;
8)	Адам и Ева се евързват и създават
потомство - от двама те стават
четирима-,
9)	на Адам е наложена забрана;
10) непослушание на Адам и Ева;
11) произнасяне на присъдата;
12) иэгонване на Адам и Ева от Рая
Всеки час съответства на символична
фаза от съществуването
Хагадата не се придържа строго
към библейския текст или по-право
иска да заглади противоречието меж
ду два откъса от Битие (1:27 и 2:21),
където, от една страна, се твърди. че
мъжът и жената са сътворени
едновременно. а от друга - че сътво
рението на Адам предхожда сътворе-
нието на Ева (Ева е създадена от реб-
рото на Адам). Според Хагадата
жената, сътворена едновременно с
Адам, била Лилит Адам и Лилит не
се спогаждали. Каин и Авел се скара
ли кому да принадлежи Лилит Тогава
Бог превърнал в прах първия мъж и
първата жена (SCHK. 181-184). Сетне
той отново сътворил най-напред мъ-
АДАМ
52
жа н той се разделил на мъж к жена
В първия разка) за Сыворението
в Битие Адам е представен като
двуполов, според някон автори той е
хермафродит В Мидраш Берешит
Раба е катано, че Бог сътворил Адам
едновременно мъж и жена Подобен
смисъл е вложен в Кабалата. която
впрочем говори за Бог като за пар и
царица
У’ Платон човскът е описан каю
сферично съшество. което се върти ка-
то колело: първоначално той съшо е
хермафродит
Първоначалният човек в най-чист
вид е наречен Адам Кадмон (SCHK.
122). Адам Кад.мон е символ на Бога,
обнтаваш човека Това е светът насы-
нателния човек. конто се ражрива са-
мо в съзерцаннето. първичт човек
(название™ е антономазия), он зи. кой
то е съшинскн Божн образ. Но тълку-
ването. което предлага Кабалата. не
съвпада с това на хрнстиянските
екзегети. за които название™ означа-
ва единствено първи исторически
човек
В кабалистичната традиция Адам
е съшо така синтез на сътворсния
свят: той естествсно произхожда
от центъра и от пъпа на земята
(Сионската план ина). но всички еле-
менти са обединсни в сътворенисто
му Бог събира отвсякъдс пръстта.
от която създал Адам, тази идея
се съдържа в етимо логиите на име-
то му. според които Адам е съкра-
щсние от съставящитс го елемсн-
ти или от именита на четирите по-
соки на света, от които е направен
(SCHK. 181). Липсиус. цнтиран от
Шолем (SCHK. 184). вижла в Адам:
„ митологичното олицетворение на
земята”, той е ..вечният символ, пе-
чатът и паметникът" на любовта
на Бот и на зсмята .. Зсмните и ду-
ховните елементи действали заед
но в Адам и в неговите потомци"
(SCHK. 185)
И в други традиции Адам е сим-
вол на първия човек. на произхода
на човечеството В Галия първона-
чалният човек е представен от
Диспатер (името е не келтско. а ла-
тинско). смятан за родоначалннк на
всички гали
В Ирландия, както и в много дру-
ги страни. има няколко родоначални-
11и или мнгични прелин - по един от
всяка раса, нахлула в Ирландия (спо-
ред анализе на Lebor Gabala или ..Кни-
га на завосванията" страната е пре-
търпяла пет нашествия Най важните
сред тях изглежда са били Туан Мак
Карил, който последователно се пре-
върнал в глитан. сокол и сьомга. и по-
етът Фонтан - велик с мъдростта си
сълник на този свят. Без съмненне
Финтан е едииственият (праведен)
човек. който потопът оставя след се-
бе си.
Във всяка одна от великитс исто-
рически епохи има по един първона-
чален човек. конто играе ролята на нов
Адам
В пснхоанализата на Юнг Адам
символизира космичния човек. из-
гочник на всички психичнн енергин
и. най-често. приел облика на стария
мъдрец. той спада към архитипа на
башата и праотеца: това е обраэът
на старена с безмерна мъдрост. по-
чернена от лълъг и мъчизелен опит.
В сънишата той може да приеме об-
лика на пророк, папа. учен, философ,
патриарх или поклонник Явяването
на стария мъдреи символизира нуж-
дата да се обсдини в ..Аза" традици-
онназа мълросз или да се актуализи-
ра някаква патентна мъдрост В схва-
шането на Юнг вторият Адам, чийто
кръст се издига над гроба на първия
Адам - изображение, което присъст-
ва в множество произведения на
изкуствого, символизира появата на
ново човечество от пепелта на
53
АКАЦИЯ
старого.
В горня т Адам - Христос, с сим
вол на „Аза" или на съвьршеното
осъшествяване на всички възмож
ности на човека Но този обаятелен
символ - Алам - терой - разпнат -
възкръснал - спаси тел. есякаш има
нентен енергетичен заряд. подтик-
ваш към вътрешно преобразяване
„ Загадката на Иисус сс съдържа из
цяло в и титаната от всскиго нс
обходимост да разпнс кай ценното
в себе си. да го нарани. принизи или
изпепели и благодарение на тона раз-
пъване на кръет да получи благо
датта на спасснисто... Ето защо чо
вешкото сърце с непрскъснато кър
в низ о и си.чино. страда, изо и
победоносно, чъртво и възкръенало"
(ВЕСМ. 342)
В тези три фати психоаналнтикы
може би вижда символите на напрел
ването на човека по пътя на инди-
видуация та: обезличаването в някак-
ва общност. огделянето на ,.аз“-а, кой-
то утвърждава възможната си само
личност и осъшествяването на тази
личност чрез обедннявансто на всич
ките й сили в едно синтетично и ди-
намично цяло
АЕРОЛИТ
Смята се. че аеролитът е проявле-
ние на божественото, знак на посла-
ние от небето Той е като искрица’ от
небесния огън. частичка божестве-
ност. спуснала се на земята Според
първобитните вярвания небесниie те-
ла наистина били божества Късче
тэта, които те отделяли от себе си. бн
ли сякаш семе Мисията. която нэпъл-
нява аеролитът, е сходна с тази на
ангела: той осъшесгвява връзка меж
ду небето и земята Аеролитът е сим
вол на внешня живот, който напомня
на човек за същсствуването си. като
му отправя зов или се приобшава към
него
АКАНТ (БОЛИ-1)
Символиката на лис того от акант
- широко распространен през Ан
тичноегта и Срсдновековието декора-
тивен елемент. проилича най-вечеот
бодлите на растението
Според разказаната от Витрувий
легенда, в края на V в.пр н е скулпто-
ры Калимах почерпил вдъхновеиие за
украсата на един капител от букет лис-
та от акант върху гроба на млада де-
войка От тази летенда можем да
заключим, че поне първоначално
акантьт бил изтюлзван прели всичко
в погребал на та архитектура Той по-
казвал, че изпитанията на живота и
смъртта. символично изобразени от
неговите бодили, били успешно
преодолена
С акант са украсени корни теки те
капители, погребалните колесници и
одеждите на вндните личности, зашо-
то архитектиге. покойниците и геро-
нте са превъзмогнали трулностите.
евързани с техните залължения
Подобно на всеки трьн. и аканты се е
превърнал в символ на неразораната
целина и на девствеността. което оз-
начава друт вил победа
Украсеният с лисгоот акант е по-
бедил библейского проклятие: ,.тръ
не и оодили изе ти ра.жда /пч'тБит
3:18). в смисъл. че преодоляното из
питанне се превръша в слава
АКАЦИЯ
Ковчсгът на откровението е нап-
равен от акациево дьрво, обковано със
злато (Ям. 37:1-4). Трьненият венец
на Христос бил сплетен оз акациеви
трьни И накрая. в масонския ритуал
върху савана на бъдешия член на
братството поставили акациев клон,
напомнят за клона, посален на гроба
на Хирам* От приведена те традиции
е видно, че в юдео-хрнстиянското тъл-
к)ване този храст с твърда. почти не-
загниваша дървеенна. с остри боди-
АКРОБАТ
54
ли и Цветове от мляко и кръв, е со л а
рен символ на възражлането и без-
смъртието „Човек не трябва да се бон
от смъртта, за да се роди за без-
смъртието”, обобшава Ж, дьо Не рвал
в „Пътуванс из Ориснта", по повод
на мита за смъртта на Хирам Л Генон
изтъква. че лъчите на трънения венец
са слънчеви лъчи
Следовагелио акацията е символ,
свързан с идеята за посвешение и за
познание за тайните неща До подоб-
но заключение води и една легенда на
племето бамбара. в която се твърди,
че от акацията произлязъл ромбы*
Веднъж.докато първият ковач*, кой
то тогава бил оше лете, дялал маска.
една треска от акациевото дърво
отхвръкнала надалеч с бръмчене. по
добно на ръмженето на льва.
Детето повика.ю две свои дру-
гарчста. взело късчсто дърво. про
било в единил му край дупка. прека
рало през дупката връв и го завър-
тяло (SERH, 121).
Тази африканска легенда напомня
един все оше запазен ведически оби-
вай - в диск от аканнево дърво се про-
бива дупка. в която бързо се эавърта
тояга от смокиново дърво; свешени-
ят огън, получен от търкането. служи
при жертвоприношението. В случая
акацията представлява женското на-
чало, а тоягата - мъжкото.
Съшо и в Индия жертвеният чер-
пак (срук) на Брама е от акаииево дър-
во (GRAD. GUED, GUES. MALA)
Тоест виждаме. че навсякъде ака-
цията се евързва с религиозни значе-
ния като помощник на божественото
в неговия соларен и победоносен
аспект
АКРОБАТ
Акробагът. фокусникът, клоуны и
жонгльоры заемат важно място във
всички цивилизации В гробището на
известните личности в Москва редом
с балерини. писатели, философи, по-
литически дейци на стария и новия
режим, в мраморен гроб почива и
клоун Акробатите. често пыи изоб-
разявани в литературата. живопнета
и скулптурата, не се евързват със стро-
го определена символика При все то-
ва може да се отбележн. че те отгова-
рят на една от най-грайннте теми в
човешкото творчество и въображение
Възможно с образът на акробата да из-
разява радостиото усещане за
свобода, изпитано от онези. които са
се огьреили от обшоприетия начин на
живот
Смелите акробатични номера да-
ват многобройни примери за смяна на
обичайно заеманото място. за нару-
шаването на установения ред и на об-
шествените условности, но това не ви-
наги означава стъпка назад в нндиви-
дуалното или колективно развитие.
Вярно е. че акробатичните номера
представляват критично положение,
но те тутакси предлагат и изход от то-
ва положение, изход. който може да
бъде намерен единствено в движе-
нието. По този начин акробаты сим-
волизира критичната точка на равно-
весие. постигиато благодарение на не-
конформизма и движението В този
смисъл той е фактор за прогрес
Могат да бъдат намерени допир-
ни точки между акробатичните номе-
ра и някои обредни жестове и танцо-
ви фигури. които. опълчвайки се сре-
щу природните закони. поверяват въп-
росния човек в ръиете на самия Бог
или се осланят на някаква свръхчо-
вешка виртуозност Изтрывайки се от
земното притегляне, достигайки пре-
делите на човешкнте възможности, ак-
робатите и таниьорите се стремят да
останат подвластни единствено на
Божията сила; изглежда така, сякаш тя
се проявява в тях, за тях и чрез тях с
цел жестовете им да се огьждествят с
тези на божествения творец като знак
55
АЛКОХОЛ
за неговото присъствие Ето какао пи
ше Хенри Уайлд за свепгените танпи
в лревния Египет: Сигурно пзздскоцзз
тс са сс повторяли вес по-бързо и
по висок», както в съврсмснни.ч rikr,
който .може би нс с ниизо друга ос
вен достигни латзз до нас форма на
древнати магия във вид на тану И
в двата случая сс цели индивидуал
ността на извъризвиизия опредсле
ни движения да бъде временно зали-
чсна. да сс достигне до състоянис
на екзалтаци.ч и скстаз. позволява-
ufo на божеството да се елее с дадс
ни.ч човек Но съизия начин в Кам
боджа. благодарение на изклзочите л
нота гънкавост на ставите си. тан-
цъорката успява да се откъсне от
човсизкитс жестове и да изпълни
митичнитс движения: издаден
встрани лакът. извърната длин,
крака. които сякаш всеки момент
из с се отделят от земчта - това
нс е чисто и просто акробатика, а
имитация на свръхестсствсни съ-
щсства (SOLID. 365). (вж ритуална
обиколка)
Връхната точка на този стремеж
към отъждествяване с божеството
посредством акробатичен тани е дос
тигната на островите Бали и Ява в
танците на момиченпата санг хянг
дсдари Те са в транс, в телата им се е
вселила небесна нимфа. След като са
подържали главите си над съдове
със запален тамян. чийто гъст дим
ги упойва в разстояние на две три
минути. те изпълняват акробатични
фигури със затворсни очи в сомнам
булно състоянис (SOUD. 391) За ла
изпаднат в транс, танцьорите воду
прибягват до упражнения и ритуал с
кадене. след което поръеват главите
си с гореша пепел и скачат по разпа-
лена жарава, без да усещат ни взи-
мал ката болка от изгаряне
Акробатиката символизира стре-
межа към свръхчовешкото. тя е екс-
тазы на тялото Когато сс е изправил
на рыге. налолу с главата и с крака във
възлуха. акробагът напомня образа на
Обесения*. XII аркан в картитс Таро
В гози случай акробагът прелставля-
ва сложния и във висша стелен ини-
ниационен символ на преобръшаие-
то на пенностната система
АЛИ! ATOP (вж КРОКОДИЛ)
АЛКОХОЛ
Алкохолы осъшествява синтеза
между волэта и ось в я Както се изра-
зява Башлар, това е ..огнена вода,
вода, която гори". Ракията, лише той.
„с вода, която изгаря езика и плам
на от най малката искра За разли-
ва от игрека га вида, тя нс сс зада
волява да разтваря и унии/ожава
Тя изчезва заедно с онова. което
и згаря. Тя с обзценисто на ж ивота
с огъня. Алкохолът с също така не-
посредствена храни, чиято топли-
на веднага сс разгаря в гърдитс "
(ВАСЕ 167) Алкохолы символизира
жизненага енергия. която произхож-
да от сливането на две те протнвопо-
ложни стихии - водата и огъня
..Озарените от вътреизното
слънцс" състояния са възлети от по-
етите романтипи „Колко истинска зз
пламенна с тази втора младост. ко
что човек черпи от себе си' Но и кол
ко страшни са изпепсляващитс й
наслади и омаломоизаваизитс й
очарования. И все пак., кой от нас
изс има бсзмилостната смелост да
осъди чзмзека. който пис от духе’"
(III Бодлер. За виното и за хаизииза.
2). С какво вълнение си лрипомня
Башлар грсяната рикия със Захар оз
семсйните празненства в дстските го-
дини и нейните домашни блуждаешн
пламъчега; онзи духовен пламък, кой
то горн в купа пунш и пуншовня
комплекс, който прозира във фантас-
магоричниге стихотворения на Хоф
АЛМАНДИН
56
ман; .хилядите остри жила... сала
мандърът и змиитс който и зека
чат от супника с пунш "Алкохолът
съчетава в себе си многобройни ду-
шевни преживявания
Той е символ на пламъка на жи-
вота и на пламъка на творческого
вдъхновение Той не само събужда ум
ствените способности, отбелязва Баш-
лар. но и нстннски ги създава ..Той.
така да се кажс. се вл ива в онова.
което полога усилие да се изрази
Очевидно алкохолът е езиков фак-
тор Бакхус е добър бог; карайки
разумът да блуждас. той не позво-
л.чва на логиката да се обездвижи и
подготв.ч откритието на разума. "
Двузначността на алкохола изда-
на двойния му произход. Алкохолът
на Хофман е гор.чщият алкохол; той
е белязан с изцяло качсствения. из-
цяло мъжкия знак на огъня. Алко-
холът на Пос алкохолът. който за-
лива и носи забрава и смърт: той е
белязан с изц.чло количествсния. из-
ц.чло женския знак на водата (ВАСЕ
174-180)
АЛМАНДИН !в.ж. РУБИН;
Лумннесиентен скъпоценен камък
с червен ивят. Смята се. че блести в
мрака. В очните кухини на статуите
поставяли алмандин. символизираш
блясъка на очите, жизнеността. сила-
та на желанието. Алмандините. пос-
тавени по стеннте на тъмен коридор,
символизират по-конкретио очите. ко-
нто виждат в мрака, или желанието.
тласкашо към търсенето на своя
обе кт
Така древните наричали и Рубина*
заради неговия цвят и бадемовидна-
та му форма, а сетне бил смесей и с
граната - приказна гема, чиято въл-
шебна красота е лирично възпята от
немските романтици Тя символизи-
ра дълбоко стаените пламенни жела-
ния
АЛСИОН (АЛКИОНА)
Вил морско рибарче. превърнало
се в герой от легенди и в символ; чай-
ка или гларус, красива и печална при-
казна птииа Една гръика легенда
разказва. че Алкиона, дъшерята на ца-
ря на ветровете Еол. се омъжила за
Кейк, сина на Зорнниата. Тяхното
шастие било тъй безоблачно, че те се
сравнили със Зевс и Хера, поради ко-
ето си навлекли отмъщението на
боговете Били превърнати в птици, а
вълните непрекъснато рушели пост-
роените им по брега гнезда (GRID)
Затова алсионите издават жалнн
писъци Но Зевс се смилил и всяка го-
дина укротявал морето на два пъти -
прели и след зимното слънцестоене.
за седем дни По време на гова зати-
шие алсионите мътят яйцата си За-
това алсионът се е превърнал в сим
вол на мир и спокойствие, но на мир.
от който трябва да побързаме да се
въэползваме. защото е краткотраен.
Алсионите са морски птици, пос-
ветени на Тетида - морско божество,
една от Нереидите. Те са деца на вя-
търа и на утринното слънце и се ро-
деят едновременно с небето и океана,
с въэдуха и водата. поради което са
символ на материална и едновремен-
но с това - духовна плодовитост. но
на плодовитост, заплашвана от за-
вистта на боговете и на природните
стихии Те напомнят за опасността, ко-
ято крият самодоволството и желани-
ето да припишеш на самия себе си
шастие. което може да ти е изпратено
само от небето. Заслепениетоот щас-
тие е заплашеио от най-страшно
наказание.
.Плачете, чи.т алсыони, о. вий сеещеии
птицы
Ль^тии птици на lemutia чили амиони
плачете
(Андре Шение)
По-късни легенди отъждествяват
легендата за Алкиона с легендата за
57
АЛФА И ОМЕГА
Изида Жената се носи във въздуха и
нал океана, дирейки сьпруга си - син
на Зорнниата, както и Озирисе изгря
вашото слънце. У Овидий описание го
на епизода. в който прсвърнатата в
птица съпруга открива трупа на мъжа
си, носен от вълните, напомни египет-
ский мит (OVIM, XI. 732-743)
Но винаги остава жив страхьт. кой
то вдъхват бушуващите природни
стихии, съчетаваши буйната сила на
вягъра и на вълните Изповедта на
тръпнещата и сякаш неудържимо
привлечена га от велнчествената ярост
на бушуващите стихии Алкиона ясно
разкрива същината на символиката на
алсиона - тъй обичанатаот роман гн-
ийте птица:
Jltuiuu мг гтрашни	и тъисничт
«Kyrmti
КИ/МП dtni/BL
нчмат саЛръсчка пред ниыр»,
пнищчт върху ИЯ iuma суша
и върсу морс ката шир по небето
те othayu гончт
в сб.чъсъии Лили пора мг Лит
ын колете a 1вни6агри
К 0.4 к от о по ги погнала м - прес Лете твоти
в бащини Ллори
пес то ги вим Ла \ ми лс чвит лее пивече ужас
« душата
(Овидий. „Метаморфози", Едина
десета книга. 427, 434-438. превод
Георги Батаклиев. Народна култура,
София, 1981)
АЛФА И ОМЕГА
Тези две букви се намираг в нача-
лото и в края на гръиката азбука
Смята се. че те представляват ключ
за всемира и следователно целияг все
мир се съдържа между тези две край-
ни точки За това хзфа и омега симво-
лизира т иелокупного познание, цело
купното битие, иелокупното време и
пространство
Авторы на Апокалипсиса евърз-
ва двете букви с Иисус Христос - „вер
пинг свидстел. икрнороденнит из иър
твите и началникът на темните
царе...**:
.А • ifc« А сфа и Омега нача to и край
кисли Господ Който г Който г би.с и
Който иде ВееЛърис ите чт
(Откр 15-8)
Това означава. че Христос е нача-
ло и край на всяко нешо и представ
лява елини тирания г израз на мисъл
та на Исаия
.Кой ниправи и ислърши тола* Онч
Който птнача^и и пика рем)смете, ас.
Гис пос) съи пърличт. и мгж<>)
пас сеЛните А с
чъисъши'т '
. Аиъм
първичт. и ас < ».м пел исйсичт. и ос вен
мене нчма бог
(Ис 41:4; 44:6).
Откровението добива завършен
вид в Апокалипсиса (21:5-8). Прави
впечатление, че в текста не само Алфа
и Омега, но и много други термини
имат символично значение: водата -
символ на живота, се превръша в сим
вол на духа, в извор на духовння
живот, всепоглъшашият огън - в сим
вол на адските мъки и на вечната
смърт пред Бога Думите „дърво* на
живота".„град”, „порти”(Откр 22:14)
са съшо така символи, конто се впис-
ват в границите на Алфа и Омега.
Първия и Последних. Началото и
Края Тези две букви често се срешат
изписани върху Христовия Кръст*
В наши дни Теяр дьо Шарден из-
ползва двете гръцки букви. за да даде
израз на нова теория за световната
еволюиия. която клони към създава-
нето на ноосфера чрез постепенного
одухотворяване на съществата и
съзнаниего. Най-напред той разобли-
чава склонността на съвременния дух
да възприема еволюцията като посте-
пенна деперсонализация и колективи
зация на съществата в една обща
енергия На това схващаие той проти
АЛХИМИЯ
58
вопоставя собствената си концепция
за персонализираш универсум
Според Теяр дьо Шарден обединени
ето днференцира - или поне обели
нението. както той го разбира: _ в
Омега се трупа и събира в чистич
си и цслокупсн вид количсството
съзнание. малко по малко отдсляно
от Ноогенезиса на Земята
Основното. което Омега трябва
да си възвърне. за да бъде наистина
Омега, е нещо по-дълбоко от всички
лъчи на сьзнанието - самото му
огнище... За да се приобщи, причте-
лят ми трябва да се запази в себе-
отдаването си: в противен случай
дарът се обезсмисля Оттук и неиз-
бежното заключение, че концентра-
ция та на един съзнателен Универсум
би била немислима. ако тя не обе-
диняваше в себе си едновременно ця-
лото Съзнателно и всички съзна-
ния Човсшки феномен’, стр. 286-
289-291). Париж. 1955).
Точка та Омега символизира за-
вършека на тази еволюция към ноос-
ферата - сферата на духа, в която се
обединяват всички съзнания и в която
човешкото би било, така да се каже.
обожествено в Христос.
АЛХИМИЯ
Алхимията е изкуството да се по-
лучава злато чрез трансмутация на
металите Но истинската цел на алхи-
мията съвсем не е получаването на ме-
тал но злато, от което да се извличат
облаги, нито пък. както в Китай, по-
лучаването на ядивно злато, чието
поглъшане дарява дълголетие Алхи
мията не е про-химия, тя е символич-
на операция В един древен китайски
текст е казано: ..те помислиха. че се
отнася за получаването на злато от
камъни. нима това не е безумие’"
..Операцията е възможно", отгова-
ря гуру Нагарджуна.„благодарениена
духовната добродетел", но такава
власт (сидхи) никога не може да бъде
самоцел Във ведическите текстове е
казано, че златого е беземъртието
Именно към това се стреми единст-
вената реална трансмутация - тази
на човешката индивидуалност.
Изрично е упоменато, че Лиу Хян не
успял да получи злато именно пора-
ди липса на духовна подготовка Ли
Хао Кюн не си представя успеха без
божествена намеса; той отъждествя-
ва крайната сполука с търсенето на
Острова на Безсмъртниге Врезултат
на по-късна поляризация китайиите
разграничават вьтрешна алхимия (ней
тан) и външна алхимия (уай тян) -
всъшност втората е просто символ на
първата; докато в Западна Европа
Ангелус Силезийски ясно изразява
символиката: „Оловото сс превръща
в злато, случайностям изчезва, ко-
гато с Бог аз съм превърнат от Бог
в Бог. " Той казва съшо. че „сърцсто
се превръща в най-чисто злато:
Христос или Божията благодат са
тинктурата ".
При все това. като цяло. алхнмич-
ната символика е разположена в кос-
мологичен план Двете фази-утачва-
нето и разтварянето. съответстват
на фазите на всемирния ритъм: калия
и пралая. инволюция - еволюция;
вдишване - издишванс. редуването на
тамас и сатаа Алхимията се смята за
разширяване и ускоряване на природ-
ного зачеване: именно сексуалното
въздействие на сярата върху живака
води до образуването на рули в зем-
ната утроба, но там се извършва и
трансмутанията: земята е пешта. в ко-
ято рудите бавно съзряват, в която
бронзът се превръша в злато. Впрочем
пешта на алхимика има съшата фор-
ма (на пясъчен часовннк) като плани-
ната Кунлун - център* на света и ка-
то кратунката* - изображение на
света Практикуването на алхимията
позволява на човека да открие у себе
59
АЛХИМИЯ
си пространство със съшата форма:
пещсрата* на сърцето. От друга
страна, философского яйце е затворе-
но в пешта, както свстовното яйце
или Златният зародим - в космич-
ната пешера Наистина, както в Китай,
така и в Западна Европа топенето на
съставките в пешта символизира зав-
ръшането към първоначалната нераз-
члененост и се изразява като завръ-
шане в утробата, към эародншното
състояние. Горният отвор на атанора*
е отъждествен с отвора. който е сим-
волично пробит на върха на главата
(Брахмарандхра). откъдето се осъ-
шествява излизането от космоса.
откъдето, по думите на китайците, се
изплъзва зародишът в процеса на зав
ръщане в Празното.
В Западна Европа елементите на
Великого Творение са сярата и жива
кът, огьнят и водата, активността и
пасивността. небесните и земните
влияния, равновесието между които
създава солта. Във вътрешната алхи-
мия на даоистите, която явно е заим-
ствала много от тантризма, това са ки
и цин. диханието и същността. съ-
шо така огьн и вода (Огън на Духа,
семенна течност, се к&зва в .. Трак-
тат за Златното Цвете"). Те са
изобразени с триграмите ли и кан от
Йи-кин, които съшо са огън и вода,
но са повлияни и от Кян и Куен - ак-
тивно и пасивно съвършенство. Небе
и Земя.
Основните етапи на Великото
Творение са творението в вяло
(albedo) и творението в червено
(rubedo) Според западноевропейския
херметизъм те съответстват на мал-
ките тайни и на големите тайни;
но съшо и на разнъфването на китайс-
кого Златно Цвете и на излизането
на Зародиша, на достигането до със-
тоянията на Истински човек (чей-
жен) и на Трансцендентен човек(шен-
жен). Първоначален човек и Всемирен
човек. гвърди ислямският еэотеризъм.
който. от друга страна, нарича послед-
няя Чсрвена сяра Всъшност се отне-
ся за: а) дос тигане до центъра на све
та или до райского състояние; б) из-
лизане от космоса по протежението
на световната ос и достигане до над-
човешки състояния (ELIV. GRIF,
GUED, GUET. GVES, KALT LECC).
От друга гледна точка алхимията
символизира самата еволюция на чо-
века от състояние, в което преоблада-
ва материята. до духовно състояние:
превръшането на металите в злато е
равнозначно на превръшането на чо-
века в чист дух. Наистина алхимията
съдържа познание за материята - не
толкова наука, колкого познание То
се прилага най-често върху металите
според символична физика, която в
очите на учения изглежда доста
странно. Материалната алхимия и ду-
ховна га алхимия предполагат позна-
ване на принципи от традиционен по-
рядък и се основават много повече
върху теорията за пропорциите и
съотношеннята, отколкото върху ня-
какъв наистина фнзико-химичен, би-
ологнчен или философски анализ на
взаимодействашите си елементи За
нея езикът и логиката са символнчни
по съшност.
Прословутият Изумруден скрнжал
(вж маса*) оповестява на твърде хер-
метичен език основополагашите акси-
оми на алхимията От друга страна,
те могат да бъдат резюмирани така:
„Всички противопоставяния са изг-
радени върху основното противопос-
тавяне мъжко - женско: Великото
Творение е сливането на мъжкия
еле мент - сярата. с женския еле-
мент - живака. Всички автори мно-
гократно използват сравнения от
езика на сливането и зачеването"
(BURS, 28). Но тя не се свежда до вид
сексология: последната е само симво
личен израз на познанието.
АЛХИМИЯ
60
Серж Ютен отделе важно място
на една от най-интересннте алхимич-
нн операции, наричана през Средно-
вековието Царского язкуство Като се
находи от идеята аа паденнето на съ-
шествата от природата, то .Върхов
ното Велико Творение (Мистично
творение, път към Абсолюта.
Творение на Феникса) представлява
възвръщането на човека към първо
началното му достоинство Изна
мирането на философский камък оз-
начава откриване на Абсолюта и
придобиване на съвършеното позна-
ние (гноса). Онзи царски път отвеж-
да в мистичен живот, където. след
изкореняването на греха, човек ста-
ва щедър. благ, благочестив, набо-
жен и богобоязлив" (BURS, 60).
В работата на алхимика иай-важ-
на роля играят четири операции, ко-
ито съшо трябва да се тълкуват сим-
волично в зависимост от равиището
на осъществяване на преобразувани-
ята или трансмутаииите: пречиства-
нето на субекта и неговото разтваря-
не - дотогава. докато от него остане
само световното съшество. повторно-
го втвърдяване и накрая - нова
комбинация, подчинена на най-чисто-
го съшество в това ново съшество -
злато или Бог Втората операция се
нарича съшо така изпаряване, субли-
мация (но не в модерния психоанали-
тичен смисъл). изгаряне. изпепелява-
ие и т.н. Други автори разлнчават
шест операции в процеса на преобра
зуване овъгляването, което отговаря
на черния цвят. на заличаването на
разликите, на угасяваието на жела-
нията, на довеждането на материята
до първичното състояние; гниенето,
което разделя овылените елементи до
пълното им разграждане; разтваря-
нето. което отговаря на белия цвят -
цвета на напълно пречистената ма-
терия; дестиланията, а сетне и свърэ-
ването, които отговарят на червения
цвят или на единството на противо-
положностите, на мирного съшеству-
ване на несъвместимостите. и накрая
- сублимацията, която отговаря на
златого - цветы на слънието, пълно-
та на бнтието, топлнна и светлина.
Различните системи от операции, по-
вече или помалко подробнн, намират
обобщен израз в иэвестната формула
solve el coagula, която би могла да се
преведе като „пречиствай и
обединявай". Тя се огнася както за
еволюцията на обективния свят, така
и за еволюцията на субективния свят
- този на самоусъвършенствашата се
личност.
Алхимичното тълкуване използва
символите от собственна си език ка-
то ключове към скрития смисъл на
приказки. легенди и митове. в които
според нея прозира драмата на нес-
кончаемите душевни преобразявания
и на участта на творението Ето един
типичен пример на подобна форма на
тълкуване: Снежанка е нашата мла-
да девица, златният рудник.
Седемте джуджета или гномове (от
.гносис" (гр.) - познание) са аспек-
та на минералната материя в се-
демте и продължения (седемте ме-
тала). Впрочем всяко джудже е с
характера на планетата. под чисто
влияние се намира Мърморко е са-
турниански тип. Простодушно -
лунен. Весслушко - венериански и
т.н. Но именно Мърморко сатурни-
анецът е от най-голями пол за за гру-
пата и когато се налога, я измъква
от затруднено положение. Злата
Царица предава Снежанка на
Зеления Ловец, който трябва да я
убие. Но накрая. след привидната
смърт. след като е изяла ябълката
на злого, младата девица се омъж-
ва за Принца на своите мечт и. кой-
то е млад и красив. Този Приказен
Принц е нашият философски Мер-
курий (знаем, че вечната младост на
61
АМАЗОНКА
лицсто и тялото с атрибут на ми
тологичния Меркурий) И от свърз-
вансто на този Меркурий с Де-
вицата (на Принца със Снежанка)
произлиза краят на всяка приказка:
тс живели и/астливо и имали мно-
го деца И наистина херметично-
то размножаванс. получено с Камъ-
ка, е в съответствис с „Плодете се
и множете се“ от Битис (Робер
Амблен, „В сянката на катедралите",
TEIR. 213).
АМАЗОНКА
Възможно е сыцествуването на
жени-вонни в историята. като амазон-
ките и валкириите*, да представлява
следа или реминисценция от матри-
архалнитеобщества Но тяхната сим-
волика не се евързва непременно със
соцнологични хипотези
Амазонките са жени-вонни, които
сами се управляват, евързват се само
с чуждении и отглеждат единствено
дъшерите си. а синовете си ослепяват
или осакатяват Те отрязват едната си
гърда, за да си служат по-добре с лъ-
ка* и копието*. но тази легенда не Па-
мира потвърждение в произведеннята
на изкуството (там амазонките са
красней, а гръдта им - непокътната).
Те са воини. ловджийки. жриии. отда-
дени на култа на Артемида (Диана). В
гръцката митология амазонките сим-
волиэират жените-мъжеубийци. Те
искат да измсстят мъжа. да му
съперничат. като сс сражават с
него, вместо да го допълват... Това
съпсрничество изтоизава основната
сила, присъща на жената - способ-
ността й да бъде любима и майка,
нейната душевна топлота (DIES,
207).
Арес (Марс) подарил на царицата
на амазонките Иполнта пояс, симво-
лизираиз властта. която тя упраж-
нява над своя народ (GRID, 193).
Херакъл (Хсркулес) бил натоварсн да
вземе пояса Иполнта вече се готвела
да му го даде. когато между амазон-
ките и свитата на Херакъл избухнала
разпра Героят помислил. че е преда-
ден и убил Иполита Легеидата
добавя. че не друг, а Хера предизви-
кала разпрата. Като се има предвид
символиката на пояса*, жестът на
Иполита може да бъде тълкуван не са-
мо като отказ от властта. но и като
отдаване на самата себе си За Ипо-
лита това би означавало, че тя отрича
съшността си на амазонка и се отда-
ва на Херакъл Като попречва на да-
ването на пояса. Хера, която се смята
за символ на нормалната женст-
веност, показва. че желае нс преобра-
зяването. а смъртта на мъжествената
жена Освсн това Хера мрази Херакъл
- син на Зевс от друга, и иска да го
лиши от щастието да получи пояс на
жена Амазонката е символ на жената,
която се държи като мъж и затова не
може да бъде приета нито от мъжете.
нито от жените, тъй като самата тя не
успява да живее нито като жена, нито
като мъж. Дорн може да се твърди. че
чрез нея намира израз отказът от
женственосгта, митът за невъзможно-
то заменяне на истинската й природа
с нейния идеал за мъжественост.
Ж Ланос-Вилен (LANS, 1. 77 84)
твърди. че според древния окултизъм
в областта на метафизиката ама-
зонките символизират психичнитс
звездни сили. обикалящи в етера око-
ло рая на боговсте. за да го пазят и
бранят неговите границы В тази
перспектива пояситс им са не друга,
а магичсският кръг. който те об-
раз у ват около Рая и през който Хе-
ракъл преминава с много усилия; ко-
нете им са облаците. пропускали ка
то бели ескадрони по лазурното небе.
Амазонките дават поясите си на
героите. а сграхливците убиват. Тези
неустрашими пазителки на Рая са ему-
шаваши съшества. които склоняват
АМБРОЗИЯ
62
или отказват да се отдадат. спасяват
и нараняват Може би те не са нишо
друго освен несигурння достъп до не-
известен свят
АМБРОЗИЯ
Нектары и амброзията - храна.
даряваша безсмъртие. са привилегия
на Олимп Богове, богини и герои се
хранят с амброзия и дори дават от нея
на конете си Вълшебните й свойства
я превръшат в балсам. който лекува
всяка рана и предпазва от гниене на-
мазаните с него трупове Но горко на
човека, който вкуси от амброзията без
разрешение: грози го наказанието.
сполетяло Тантал
Ведическите богове не са толкова
ревнивн и ако някой смъртен вкуси от
сома* или амрита. те може да се въз-
качи на небето:
.Дано Гандпаряа.
който помои амброзията
склони до раскрие пазеното о тайна иляе'
Отосдхьж чооск яресикяяа Небето
Зе ня та трите пята.
небесните области и иарстяото на
сяетлината
след като е разялел тяланта на Реда
и след кото е яидял Тази тайна
той се яреярыца я Тази тайна.
жияееща я»я «гички
создания' (Тайтиря Лраняха, 10,1, провод
Хи Варен. VEDV )3$).
Съшесгвото се превръша в онова,
което поема. Този смисъл е възприет
и от християнската мистика: амбро-
зията се превръша в Евхаристията -
тялото на Бога спасител, „истински
ангелски хляб“
АМЕТИСТ
На гръцки ametuaios означава
трезв. Аметнстът е камък на въз-
държаността. който предпазва от вся-
кахво опиянение Според нзточнопра-
вославните вярвания именно поради
тази причина епископите носят
аметист. В качеството си на пастир
на душите, натоварен с духовна и свет-
ска отговорност, епископът, за раз-
лика от отшелника съзериател. оттег-
лил се от светския живот, трябва да се
предпази от всякакво опиянение. пък
било то и духовно. Християнската мо-
рализаторска традиция превръша
аметиста в символ на смирението, тъй
като той е с цвета на горската
теменужка Според Плиний окачени-
ят около врата с паунова перушина
и лястовичи пера аметист, върху
който са гравирани изображения на
слънцето и луната, закриля от магии
(BUDA. 309) Аметистът лекува
подаграта, а ако се постави под
възглавницата. иэпраша благотворни
съниша. поденлва паметта и имуни-
зира срещу отрови (вж виолетов*).
АМИН
Символ на потвърждението и
утвърждаването Използван е в
Бнблията, среша се в еврейската и в
християнската литургия Стон в края
или в началото на изречението.
В Откровението на св. Иоан Бо-
гослов Христос е наречен Амин (3:14).
Може да се намери сходство между
амин и термина аум* И двете думи
са идентични по смисъл. Това утвър-
ждаване и това потвърждение съдър-
жат самия Господ (VALT) като твор-
ческа енергия.
АМУЛЕТ
Смята се, че амулеты притежава
или крие вълшебна сила: той осъшест-
вява онова. което символизира, а
именно - създаването на особен вид
взаимоотношение между онзи. който
го носи, и силите, конто амулеты
олицетворява „Амулетът фиксира и
кониентрира всички сили. действа-
щи на всички космични раем ища...
той поставя човека в центъра на те-
зи сили. като засилва жизнеността
63
АНГЕЛИ
лгу и го права по-реален. гаранти/юй-
ки му по добро положение след
смъртта" (ELIT, 141).
Египетските мумии бивали отруп-
ванн със златни. бронюви. каменни и
фаянсови амулети, конто опазвали
беземъртието на покойника; в Египет
амулетите запазвали съшо така
здравето, шастието и земния живот
В зависимост от формата и изобра-
женного, амулетите вдъхват сила,
жизиералост. съзнание. наслала на
крайнините и т.н Изображението на
екср с насочсн нагоре връх, от който
е провессн отвес, притежава свойст-
вата на амулета и спада както към ре-
лигиозного изкуство на древен Египет,
така и към съвременната масонска
символика: това изображение гаран-
тира вечна непоклатимост Най-раз-
просгранените и най-могъшнте та-
лисмани били с форма на скарабей, на
гримирано око. на възела* на Изида
и на египетски кръет* (POSD. 13)
АНГЕЛИ
Посредници между Бог и света,
упоменати под различна форма в
акадски, угаритски. библейски тексто-
ве Те са чисто духовни същества или
пък духове, дарени с етерно, выдуш
но тяло, но от хората могат да займе -
тват единствено въишния вид Те из-
пълняват функциите на Божи служи-
тели: вестоносци, пази гели, водители
на небесните тела, изпълнители на
законите, закрилниии на избраните и
т.н. и са оргаиизирани в иерархии от
седем степени, девет хора или три
триади В своите „Небес ни иерархии"
Псевдодиониснй Ареопагит е награ-
дил най-съвършената и най-мистич-
ната теория за тях
Без да нзбързааме с дадените от
църквите теологически тълкувания и
с католическата вяра в съшествуване-
то на ангелите, все пак можем да
отбележим, че много автори смятат
приписваните на ангелите атрибути за
символи на духовен порядък.
Други пък възприемат ангелите ка-
то символи на божествените функции,
като символи на отношенията между
Бог и създанията, или обратно - но в
символиката противоположностите
съвпадат - като символи на сублими
рани човешки функции или на иеудов-
летворени или неосъшествими стре-
мления В още по-широк смисъл, спо-
ред Рилке. ангелът символизира
„създанисто, в което се проявява ве-
че осъществено преобра /явансто на
зримото в незримо, косто нис
извършваме".
Шестокрилите ангели - серафими
те (дословно - Горящитс) обграждат
Божия престол; всеки от тях има по
шест крила: с две закрива лицезпо си
(от страх да не съзре Бог), с две зак-
рива нозезпе си (евфемизъм. отнасяш
се до половия орган), с две лети (Ис.
6:1-2). Подобно обкръжение подоба-
ва само на чистата божественост
Съшите ангели откриваме и около
Христовия лик като свидетелство за
неговата божественост
Ангелите играят и роля на пред-
вестнинн на Свешеното Според
Отиите на Църквата те са двора на не-
бесная цар. небеса на небеса та.
Според онези, коиго съчетават вярва-
нията си с философията на Аристотел,
те саоживителите на небесните тела*,
всеки от тях следи за движението на
дадено небесно тяло. поради което ня-
кои се питат дали брояг на ангелите
не е равен на броя на небесните тела
Необятният купол на небосклона се
върти благодарение на тях Те въз-
действат съшо така - било посредст-
вом положението на небесните тела,
било по-пряко - върху всички етапи
на материалното творение (CHAS,
14). Ангелите възвестяват или осъшес-
твяаат божествената намеса. Според
Псалом 17:10-11 те са небесни съ-
АНГЕЛИ
64
ществз. които служат за престол на
Господ
.	игйп ияи и < лг Jr - м
ЫДОД NOjrW М|
И rrdwd чи Mrpjiuwu noirmi u <r
лоип г на яст/н ни кри id
Съшествува снмволно и функии-
онално сьответствне между весто-
носните от келтския Отвъден свят,
конто често се придвижват във вид
на лебед. и ангелите от християнст-
вото, които имат лебедови криле
Впрочем много често ангелите са вес-
тоносци на Господа В най-късната
версия на ирлаидския разказ. оэаг-
лавен ..Смъртта на Кухулин", съ-
шествува многозначителна христиан-
ска интерполання: кохорти ангели се
явяват на героя, който е в смъртна
опасност и на когото предстои битка,
и му пеят небесна музика (CELT. 7.14;
СНАВ. 67-70)
Небесните йерархии са изображе-
ние на земните йерархии и отношен и-
ята между небесните йерархии тряб-
ва да служат за пример на човешките
Псевдоднонисий Ареопагит - най-
видният ангелолог на християнството,
се изразява така:
..Функцичта на откровенисто
принад лежи на съсловието на
началствата. на архангелитс и на
ангелите именно то. посредством
степените на собствената си
подредба. направл.чва човешките
йерархии. за да се осъществ.чт под-
ред духовното извиеяване към Бог.
преображението. причещенисто,
единението и в същото врсмс - раз-
витието на самим Бог. който спо-
ред пресвято предписание буквално
дарува даровете си на всички йерар
хии и ги озарява. като същеврсмсн 
но им позволява да влязат в обще-
ние с него Породи това тсологията
поверява на ангелите грижита за
нашата иерархия, наричайки Ми
хайл архонтът на еврейским народ
и други ангели - архонтитс на ос-
тоналите народи, тъй като Все-
вишният с определил граничите на
народите според броя на Божиите
ангели" (RSEO. 218 - 219).
Това твърдение едва ли означава.
че има точно толкова народи, колко-
го са Божиите ангели. то просто
показва. че съшествува тайнствено съ-
отношение между броя на народите и
броя на ангелите
Тези съотношения могат да се ме-
нят в зависимост от броя на народите
през различните векове: но те винаги
ше си останат все така тайнствени. до-
ри и само поради факта, че броят на
самите ангели е неизвестен В Светото
Писание се говори за хиляда пъти хи-
ляди и за десетки хиляди пъти десет
хиляди
.. хиляда хиляди Му служеха. и
десетки хиляди по десет хиляди
предстояла пред Него..."
(Дан 7.10).
Но Пссвдодионисий уточнява. че
ако Светото писание умножава по са-
мите себе си най-големите числа, ко-
ито познаваме, тое ..за да ни покаже
ясно, че броят на небесните легиони
не се побира в нашитс мерки. И
наистина. небесните воинства, ко-
ито нс са от този свят, са тъй
много, че надхвърлят безеилния и ог-
раничен порядък на нашите систе-
ма за матсриално броене. и могат
да ги позначт и определят само тех-
ният собствен разум и собствена-
та им наука, която не е от този
свят, а принадлежи на небето и ко-
ято те са получили като съвърше-
но щедър дар от Тсархията. тъй ка-
то тази Тсархия познава безкрая. тя
с извор на всяко съществуване,
причината. която издига до поло-
жението на същност всяко същест-
во. силата. която съдържа. и кра-
ят. който обхваща целокупния все
mup"(PSED. 234).
65
АНДРОГИН
Ангели гс образуват Божиего
войнство, Божия лвор, неговия дом
Те предана: заповеди те му и бдя i нал
снега. Ант едите иг рая г важна роля н
Библията Иерархията им е свьрзана
с близостга им до Божия престол.
Нека посочим имената на грнмага
най-важни архангелн: Михаил (побе-
дител на змейовете), Гавриил (вести
тел и посвегител) и Рафаил (водител
на лскарнте и пъгнипите)
За ангелите се говоря! различии
неша Според Юстин - един ог най
важните автори сред онези. конто го-
ворят за култа към ангелите. нъпреки
духовната си природа, ангелите при
тежават тяло, подобно на човешкото
Разбира се. храма та нм няма нишооб-
що с човешката, те са хранени в
нсбесата Юстин твьрлн, че трехьт на
ангелите се състон в сексуалнитс им
връзки с жени, принадлежашн към чо-
ветпкага раса Депата им са наречени
демони Псевдодионисий подчертава.
че по отношение на хора га ангелите
играят ролята на осенение Климент
Александрийски описва закрнлата.
оказвана от ангелите на народите и
градове те.
В Светото писание никьде нс се
спомснава та ангели re-пази гели При
все това според Енох (100. 5) светци
те и праведнипите имат свои
закрилнини Всеки вярнаще подлома
ган от ангел, твърди Василии: този ан-
гел го напътства в живота, той е ед
новременно иеговучител и закрилник.
Тази роля на закрилник се потвьрж
дава от Светото писание, шо се отна
ся до Лот (Бит 19). Измаил (Бит 21»
и Яков (Бит 48) Ангел освобождена
Петър и Иоан През Срелиовековиего
ангелите се намссваг в случай на
опасност. по врсме на войни и на кръе
тоносни походи
В качеството си на вестоносеп ан-
гелы винаги е носи тел на добра вест
за душа та
АНДРО1 ПН 1ДВХ ИОЛОВ»
Изначалният андротин е само
аспект, антропоморфно изображение
на косхигчноти инне Откринаме го
както в юра та на всяка космогония,
гака и в края на всяка есхатология В
алфата и омег а га на света и ил про
явеноюбигие се намира пълиогата на
основною единство, където противо
положностите се сливат. било зашо-
тоса всеошенеосьшестисни.било за-
того е пос гит на то тяхното помиря-
ване и крайне обелинсние Мирча
Елиаде посочва многобройни при-
мери. в тети от религинте на сенсрни-
ie народи, на Гъриия Египет. Иран.
Китай it Индия Когато образы на
първоначалното единство е отнесен
кьм човека. естесгвено е да получи
сексуален израз. често пъти предста-
вят» като невинноегта или първоначал-
нага добро ле тел, като златния век. в
който трябва да се върнем Суфист-
ката мне гика се и тразяна ясно: двоис-
твеноспа на света на привидностите.
в конто ж и веем. е итмамна и лъжовиа.
г я представлява състоянисто на г рях,
спасениетое единствено в сливането
с божествен.! та рсалност. във вьзвръ-
шането кьм оснонната единичност.
Такъв е смис ьлът на ридаешите звуци
на изтръгнагата от земята гръетико-
ва флейта в прелюдията на известння
Мсснсвч от \fen юна Дже.ю i cd Дин
Ру.мн
Първоначалното разделяне. коею
в космичен план създава. те обосо-
бяна нош та и пеня, небе го и земята. с
и разделянето на ин и чн. коею доба
ня кьм тези оснонни противопоставя-
ння и противопостаняння та студено -
топло. мъжко - женско В Япония то-
на са 1БУшнаги и Идмнами - пьрво*
начално слети в яйцето на хаоса, тона
са съшо така и етипетският Птах, и
акалската Гии мат Според Рн.-«<-<>н
анлрогинъг е пьстрата дойна крана,
коню е и бикы с доброю семе Ели-
АНДРОГИН
66
ницага <вл едно*) сътдава двойкага.
се казва в Дао. така именно първона-
чалннят Адам, който съвсем не е бил
мъж. а андрогин. станал Адам и Ева
Андрогины место пыи е нзобра-
зяван като двонносъшес тво. прнгежа-
ващо едновременно признаците на
два та пола, все оше единни. но конто
всекн момент ше се разделят. Това
именно обяснява космогоннчното зна-
чение на индийската еротнчна
скулпгура Така например, понеже бо
жеството - андрогин Шива се огьж-
дествява с безформения принцип на
проявление го. на изображенията мес-
то се вижда как той при т иска до себе
си Шакти, собсгвената си мощ. изоб
разена като женско божество
Следи от андрогиния откриваме и
у 4<>о»на . у Дионис. у Кибела. както и
у Кастор и Полукс, които напомнят
Ид/анаги и Ид/ана.ми Бихме могли
да изреднм безброй примери. тъй ка-
то в крайна сметка (лревногръиките
теогонии убедително го доказват) вся-
ко божество се оказва двуполово, по-
ради което не се нуждае от партньор.
за да създадс потомство М Елнадс
подчертава. че този обреден андрогин
изобразява целокулността от чаги
ко-pc лигиотите сили. евързани с
два та пола (EL1M. 134 135. DELH.29)
И тъй. андрозины - мак /а цело-
купи ост. се появява както в началото,
така и в края на времена та Според ес-
хатолотичната представа за спасе-
нието съшеството се възвръша към
п ьлнотата. където разделянето на по-
ловете изчезва Според не един тра-
диционен текст именно за това загат-
ва тайнството брак, като по този на-
чин то се доближава до изображени-
ето на Шива с истова та Шакти
При все това в повечето космого-
ничнн системн повсеместно съшест-
вувашата вяра в изначалното единст-
во. към което човекът ще сс върне/хмг
mortem, е прндружена от належашата
нужда да се разграничат и зияло по-
ловете на този свят, тъй каго - и тук
най-древннте вярвания съвпадат с
нан нови те урони на биолот ня га - при
ражлането полы на човешкото съ-
шество никога не е напълно
определен Основен шкон на сътворс-
нието с всяко човешко сыцество да
бъде едновременно мъжко и женско
в тялото си и в духовнитс си
принципа, твърлят в племсто бамба-
pa(DIEB)
Оттук и най-разпространеното
обяснение на обредите на обрязванс и
и зря аванс, целяши окончи телно то пре-
мннаване на детето във вьншно из-
разения му пол. тъй като клиторы на
жената се смята за остатък от мъж-
кня орган, а краекожието на мъжа -
за остатък от женского. Такъв е сми-
съл ът на китайската йерогамня на
Фуси и Нютуа. евързани чрез змийс-
ките си опашки (и не то повече - раз-
меняши атрибутите си), както и на хер-
метическия Ребис, който съшо е слън-
не и луна, небе и земя. един в сьщнос-
тта си и двоен по вид. сяра и жнвак
Хиндуистките символи лрепра-
щат не само към първоначалиия
анлро1ин. но и към крайното възвръ
шане към съшата необособеност. към
съшото единство. Такова възврьша-
не цели Йога Китайският феникс -
символ на възраждането. е
хермафродит. Сливането на се.мсто с
диханието. което съэдава За род и шы
на беземъртието, се извършва в са-
мого тяло на йогата. Възвръшането
към първоначалного състояние. ос-
вобождаването от космичиите слу-
чайности се извършва посредством
coincidcnlia oppositorum и осъшсствя
ването на първоначалното Единство:
да се разтопяг мин и енн - двата по-
люса на съшесгвото. казват китайс-
ките алхимици.
В „Пиры" (189 е) Платон припом-
ни мита та анлротина: „...тогава имен
67
АНЕМОНИЯ
но същсствувал един мъжоженски.
андрогинен род. който и по вид. и по
име с има.1 общо и с двита други - и
с мъжки.ч. и с женским (превод
Георги Михайлов, Платон, „Диалози“.
т. 2. Наука и изкуство. София. 1982),
Независимо дали става дума за този
мит в някои мидраши относно анд-
рогинного състояние на Адам или за
доктрините на християнските гноси.
андрогонията с представена като
първоначалното състояние, което
трябва да си възвърнем Според една
традиция в първичния си вид мъжът
и жената притежавали тяло с две липа;
Бог ги разделил, като дал на всеки от
тях по един гръб От този момент те
започнали обособено съшествуване
Ако се кажс, в съответствне с мита от
Битие. че Ева е създадена от реброто
на Адам, то това означава, че човеш-
кото пяло първонячално било
нсобособсно
Цел та на човешкия живот е да ста-
не едно Ориген и Григорий Нисански
съэрели андрогинно съшество в пър-
вия човек. създзден по Божи образ,
Обожествяването, към което е приз-
ван човекът, му позволява да намери
наново андрогинията, загубена от обо-
собения Адам и възстановена благо-
дарение на възелавення нов Адам
Множество текстове от Новия завет
засягат това единство.
След като изгьква. че андрогини-
ята е една от чертите на духовною съ-
вършенство у свети Павел и в Еванге-
лието на свети Иоан, Мирча Елиале
пише: „Наистина „ставам мъж и
жена" или „не съм нито мъж. нито
жена" са пластични изрази, с които
езикът се мъчи да опише онази мета-
ноя - превращение, пълно преобръша-
не на иенностите Да бъдеш мъж и
жена, е съшо толкова парадоксално,
колкото да станет наново дете, да се
родиш повторно, да минеш през тле
нота врата (ELIM, 132).
Мъжкого и женскою са само един
оз аспектите на пяло множество от
противоположности, призвани към
пов т орио в за и мои рон и к ва не
Добре би било да се проучи тако
ва осьтествянане на андрогинията в
света на минералите и на растенияга.
тъй като според алхимичната перспек-
тива те съшо са разделени на мъжки
и женски Всяко прогивопоставяне е
обречено да изчезне в сливаието на не
бесното със земного, осыпест вено от
човека. конто трябва да властна над
космоса в неговата цялост.
АНДРОКЕФДЛ
Върху някои арморикански галс-
ки монети е изобразен кон* с човепт-
ка глава Другаде не е намерено по-
добно изображение - нито в нумизма-
гиката. нито в скулптурната иконо-
графия Може би се отнася за коне с
човешки разум. като коне те на
Кухулин - Сивият от Маха и Черного
Копи то (или Враният от Приказната
Долина)(вж Кснтаври*. Хнбрилн*)
АНЕМОНИЯ ((ЬСЪНКА)
Анемонията е прсди всичко сим-
вол на мимолетност. Тя е пвезето на
Адонис Венера превърнала Адонис в
пурпурночервена анемония. Сцена та
е описана от Овидии в „Sterna мор
фопГ (книга 10. 731-739):
. (’««’О ЛМ1М UT94U
нектар крълта мг Докчнната
тч ит нектара
бъбне нагаре, тъй както на/кнтча
нролрачен ис\)рът
итчк) кафчлата тип* Не айна и чш.
и паникна
цн'тг ат < ыната кръя и нпетът
mi къ/интаа ten
както якните ки пня) що ia крива
< карата карала
ии.1ките (0900 ibpua но не трае той
то 1ал«м Зн |«*о
ие t е Аър*и ин тъб tamo < и.
АНИМА, АНИМУС
68
iu ле читаны «г <гг
<*" arw^mermr «ww *пим си г наипт»
имгто еглгз *
(Овидий. „Мезаморфозн", превод
Георги Батаклнев. Народна култура,
София, 1981)
Именно на своята мнмолетност
анемоннята дължи името си. което на
гръцки означава „вятър". Освен раз
казаната от Овидий легенда, съшест-
вува и представата, че анемоннята е
родена от вягьра и отнесена от него.
Тя изобразява любовта. подчинена на
менливите страсти и на пришевкнте
на ветровете.
Според многобронни автори
именно анемоннята е полскнят крин,
за конто постоянно се говори в
Библията. В палестинските поля не е
нмало бели кринове. докато анемони-
ята растила в изобилие. В Песен на
песните се споменава полският крин,
кринът от долините, който расте сред
тръни и в градинн (2:1,2, 5. 13 и т.н ).
Вероятно анфониите са полските
кринове, за конто говори Христос в
проповедта си на планината (Мат.
6:28-29).
Анемоннята е самотно цвете, чий-
то ярък цвят привлнча погледа
Красогата и се крие в скромния и вид,
червенитс н листца напомнят полураз-
творени от вятъра устни. Анемоннята
сякаш е зависима от присъствието и
от диханието на Духа: тя е символ на
душата, готом да приеме духовните
влияния Но тъмната страна на сим-
вола превръша анемоннята в символ
на нетрайната, предлагаша се хубост,
ярка като цвета и и крехка като тяло.
лишено от душа Анемоннята е кър-
вавочервено цвете, което вягьрът раз
тваря и вягьрът отнася. Тя загатва за
богатството и щедроегта на живота и
съшевременно - за неговата мнмолет-
ност.
АНИМА. АНИМУС (вж. ДУША )
АНКА (вж. СИМУРГ)
Приказна птица, която наподобя-
ва в еднаква стелен феникса* и гри-
фона* От известните ни традиции
личи, че вярата в съшествуванею на
анка е от арабски произход, а знаем
съшо. че според Древните фениксы
живее л в арабската пустиня Според
отразената от Ибн Абае традиция
(Масту ди... Златните поля ", 4. 19 ел.)
ислямът окончателно утвърднл съ-
шествуването на анка.
„Веднъж Пророкът ни каза: вдъл-
бока древност Бог създал приказно
красива птица и я одарил с всички
съвършенства. Бог създал женска пти-
ца по образ на мъжката и нарекъл
двойката анка. После открил на
Моисей, син на Имран, следиите сло-
ва: Дадох живот на прелестна пти-
ца. сътворих мъжката и жене ката:
за храна им дадох дивите животни
на Иерусалим и искам да те сбли-
жа с тези две птици като доказа-
телство за върховенството. което
съм ти отредил сред децата на
Израил."
Вярата в анка по-късно се отъж-
дествява с вярата в персийския си-
му рг*
Анка или симург се е превърнала
в символ на отлнташите към Божест-
вото мистици. В чудсснага притча
.Езикът на птиците", великият пер-
сийски поет и мистик Ферид-ед-Дин
Атар (XIII век) разказва за духовного
пътешествие на трнйсетте птици (на
персийски Си-Мурт), изобразяваши
творенияга, конто се явяват пред
Божеството. Тогава, казва Атар, „слъи-
цето на близостта им изпрати ль-
ните си и душите им засияха.
Тогава. в отражен исто на лицата
си, трийсетте земни птици си-мур|
съзряха духовная Симург. Те бързо
погледнаха този Симург и се уве-
риха. нс той бе не друго, а си-мург.
тосст - че тс самите бяха Божест
69
АНТИМОН
вото. Така мистикът постига
единен исто, когато собственото му
същество изчезне..."
Тази приказна птица с позната и
под името Кукнус (например у
Сухраварди и Садр-ал-Дин Ширази)
- това е името Кукнус, което по прин-
цип е названието на феникса, но всъщ-
ноет е транскрипция на трьиката ду-
ма „kuknos" - лебед. Във ..Фсдои" (84
- 85) Сократ заявява, че ако лебеды- -
птииата на Аполон. пее най-хубавата
си песен, когато усеша близката
смърт, то не е зашото страда, а защо-
то се радва. че скоро шеотиде при Бог.
Откриваме мотива, бележеш прехода
към символа на мистичного единение
(CORN, 46).
Симург обитава планината Каф
Независимо от различните си
имена, анка символизира онази част
от човешкото същество. която е приз-
вана към мистично сливане с
божественото В това сливане. къде-
то изчезва всяко различие, анка е как-
то творецът, така и духовного творе
ние.
АНТИГОНА
Родена от кръвосмесителния брак
на Едип* с Йокаста. Вместо да изос-
тави слепня си и отчаян баша след
разкриването на двойного му прес-
тъпление(отцеубисц и сълруг на май-
ка си), тя го обгражда с ласкави три-
жн и го придружава до светилншето
на Евменилите в Колон, където гой
умира, след като възвръша душевния
сн покой. Антигона се заврыца в Тива,
нарушава заповедта на Креон и извър-
шва над тялото на осъдения си брат
Полиник погребалнитс обрели На
свой ред осъдена на смърт и зазида-
на жива в семейната гробница.
Антигона се обесва. годеникът и се са-
моубива над трупа й; дори жената на
Креон се самоубива от отчаяние
Психоанализата е превърнала
Антигона в символ, наричайки на ней-
но имс комплекса на крайне привър-
заната към баша си. към брат си и към
семейния кръг девойка. която стига
лотам, че се откатва от себеутвърж-
лаване чрез друга любое, която би
предизвикала разкъеване на създале-
ннте в детството връзки Смъртта й
има символична стойност: тя се обес-
ва в семейната гробница, а годеникът
и умира.
Но съвременната драматургия
възкреси Антигона и я извали от гро-
ба и. Антигона е възвеличена, тъй ка-
то се опълчва срещу държавната
власт, чийто символ е Креон, и въе-
тава срещу условностите и порядки-
те в името на неписаните эакони на
своята съвест и на своята любое Тя е
еманиилираната девойка. оставила в
семейната гробница гленните остан-
ки на смазаната от обичаите и от со-
циалната принуда исвинност Тя с бун-
товната Антигона, но понеже въетава
срещу семейната и сонналната
тирания, в психологичен план тя все
още е зависима от тях и остава тяхна
пленница. Антигона трябва да се ле-
каже достатъчио силна и достатъчно
свободна, за да отстой локрай своята
независимост в пос тигане то на ново
равновесие, различно от банализира-
шата хибернаиия. Това продълженне
на легендата символизира смъртта и
прераждането на Антигона, но на она-
зи Антигона, намерила себе си на по-
високо стъпало на развитие
АНТИМОН
Алхимичен символ.., материя на
мъдреците" и „сив вълк на филосо-
фите" по думите на Василий Вален-
тин. За алхимика антнмонът съответс-
тва на предпоследний стал от търсе-
него на философского злато. Според
Фулканели „антимонът на мъдре-
пите... е хаос, смятая за майка на
всички метали". Според Сенливогиус
АНХ
70
гой с ..утропата и жи /ати на зла-
тото ч ра /сидникът на нсговата
тинктура' („Философски писмо",
превелено оз немскн оз Ami Дювал.
Париж.167))
Смятл го съшо така и за извънб
ранен син на Сатурн, страстно /зби-
чан от Венера; той е корснът на
мсталитс; връзките му със Сатурн и
Меркурий го доближават до изумруда
От гледна точка на психоанализа-
та в еволюиията на дадено същество
антимонът символизира състояние.
близко до съвършенст вото. но остава
да се преодолее най-зруднияз етап -
крайното преобразуване на оловото в
злато и точно тогава повечето се
провалят. Антимонът изразява въз-
можността за върховен пори в. но и за
окончателен провал: оттук и симво
личният му цвяг - сивият. и митоло-
гичният му обрат - възхитителна или
чудовищна Диана
АНХ (ЕГИПЕТСКИ Т-ОБРА1ЕН
КРЪСТ С ХАЛКА) (вж. КРЪСТ. ВЪ
ЗЕЛ)
Кръст или вълшебен выел, наре-
чен Живичт (от Нем Alix), който мно-
го често се среша в иконографията на
противоположности те. Може би чрез
овала, увенчаващ кръета. анх изобра-
зява слънието. небето и земята в мак-
рокосмичен план, и човека - в микро-
космичсн план Най-често го тз»лкуваз
като знак, нзразяваш единството на
прогнвоположностите или обедине-
нието на активния н пасивен принцип,
коего се потвърждава от факта, че в
легнало положение кръетът изобразя-
ва двойните полови атрибути. подоб-
но на едно твърде реалистично ин-
динско изображение на андрогина,
стъпил върху ивят от лотос. Според
Шандор, ако египетският кръст се гьл-
кува по обшопристия начин, гой е
„символът на милионитс гм) ин и 6ъ-
дещ живот Неговичт кръг с съвър
шеното изображение на онова, което
нчми нито начало, нито край: той
июбра /яви душа та. която е вечна,
/аи/ото произхожда от духовната
субстанция на боговете: кръетът пре-
създава състоянисто на транс, в ко-
сти и/падал посвстсният. или по-
точно той изобразява състоянисто
на смърт. разпъвансто на кръст на
и/брания. а в някои храмове жреци-
тс полагали посстсния на легло с
форма на кръст... онзи. който при-
тежавал гсомстричиия ключ на езо-
тсричнитс тайни. чийто символ с
именно този египетски кръст. мо-
жел да отваря двсритс на света на
мъртвитс и да проумява скрития
смисъл на вечния живот "(СНАМ, 22).
Боговете - и най-вече Изида, как-
то и нарезе, го държат в ръка. за да
покажат, че обладават живота и еле-
дователно са беземъртни Покойни-
ните го държат в ръка. когато настава
часы на психостазията* или когато са
в слънчевата ладия*. за да покажат.
че умоляват боговете да ги дарят с
беземъртие Този кръст символизира
съшо зака и ценгъры, откъдето изти-
чат божествените качества и еликси-
риге на беземъртието. да се държн в
ръце анх, означава да се пие от самня
извор. Понякога хватали кръета в
горната част, за халката, особено по
време на погребалните церемонии; та-
ка той напомнял формата на ключ и
наистина бил ключът. отварящ врата-
та на гроба, която водела в Полята на
Яму, в света на вечността. Понякога
египетският кръст е поставен в сре-
да та на челото, между очите; тогава
той е знак за посвешение в тайнства-
га и за задължението да се пази тайна,
това е ключът. който эатваря достъпа
на непосветения до загадките Ошаст-
ливеният с върховното видение, онзи.
който е бил дарен с ясновндство и е
разкъсал булото на отвъдното. ше по-
|уби завинаги тайната. ако се опита
71
АПОКАЛИПСИС
да я разкрие
Често сравняют анх с «?>/<• »« на
И зида като символ на вечное г - не по-
радн посоките на правите линии, ко-
ню мислено биха могли да сс удьл-
жат до безкрай. а зашото тези линии
сс събират и срешат в затворената
тока Тази тока символизира безк-
райната същност на жизнената
енергия, отъждествена с Изида, откъ-
дето произтича всяко проявление на
живота. Ето зато я носят като талис-
ман всички. които искат да са съпри-
частни към нейния живот. Зэтоваегн-
пстският кръст може да се отъжлесг-
ви със ствола и коронага на лървото
на живота.
Възелът на Изида има по-сложно
значение, тъй като разклоненията и
халката на кръета са обградени от не-
шо като примка. подобно на вьрзанзз
или еллетени коси Към значението на
кръета като знак за живот и беземър-
тис тя добавя и идеята за връзкитс. ко
ито ни обвьрзват със земния и смърт-
ния живот и които трябва да
развържем. за ла достигнем до без-
емъртието „Развържи връзкитсси".
е казано в един от текстовете на ..Кни-
га за мьртвзТзе". „разкопчазз токитс
на Нсфтида" и оше .Си.чззните са
тези. конто носят токата. О. но-
сители на токата'" В съптия дух зву-
чи заглавието на една тибстска будис
тка книга .Книга за разплитането на
възлите". Обикновеният египетски
кръст символизира божественото бе з-
смъртне - придобнто или желано. по-
като възелът на Изида показва каквзз
са условията за сдобиване с без-
емъртието: разплитансто на възлите.
в пряк смисъл - р.ззвързването.
АПОКАЛИПСИС
Апокалипсисы е най-напред
откровение, отнасяшо се до тайнез ве
ни реалности. сетне - пророчество,
тъй като тези реалности предстоят, и
накрая - видение, чии to смени и циф-
ра са сыпевременно и символи. ..Ге-
зи взззЗснич имат значение не сими
по себе си. а по/чздзз символиката.
конто сс < ъдърпса зз тя\. тъз'з кито
всичко зз ззз почтзз всичко н откровс
нисто ими симвозно значение
ииз/>ритс. неизиззза. частите на
тялото. си.мизпе дезитващзз лица
Когато описва някакво видение, чс
новидеиът изразчва чрез симвзз.из
миелите, конто Бог из внушава.
прибчгвийкзз до трупансто на нсиза.
на цветззве. на символ ичнзз числа, без
да гзз с грижа за това колко откъс
зечнзз са краинитс резузтатзз
С.зсдоватслно. за да го разберем,
трябва да се вк зючи.м в игра та зз
наново да прсведс.м идеите и сим
валите. които тозз предлога. в прзз
тивезз случазз рззскувамс ди изопачим
смисъ за на неговото noc.iOHW'tBIBJ,
3.4141
Като се нзклзочат самнте апока
липтични книги, конто представляла г
широко разпространен през ранимте
векове от новата ера литера турен
жанр, термины апокалиптичен се е
превърнал съшо и в символ на пос-
ледимте дни на света, които ше бъдат
белязани от ужасяваши явления ги-
гантски морски прнливи. срутваши се
планнни. зейиали отвори в земната
кора, пламване на небето. придруже-
но от невъобразим грохот. Така апо-
калипсисы сс превръша в символ на
евършека на света
В края на разказа за нтззрата бит
ка прзз Мзн'зтура. келтската Морнгу
илзз богиня на война га. пророкува
края на света: смесванс на годишнн-
тс времена, хорска поквара, упадък на
соииалните класи. злоба, разпуснаиз
нрави Тази схема, обогатена с мно-
жество подробности, огкриваме и в
текста, озаглавен .Разговор между
два ма мъд/н'ии". написан в мъчнззя и
изискан стил на срелновековннте ир
АПОЛОН
72
ланлски поели Може ла се намерн
сходство между това схяаилане. хрис-
тианский Апокалипсис и фраза та на
Страбон който разкалва. че според
друилллте един лен me иарув.н само
oi млн л и вода । а
Като пример ла агюкалиптнчни ни
Ленин и тяхноло тълкуване те посо-
пим символа на звяра.
„След това застони х на морских
пясък и видях да и зли за от морето
звяр със седом глава и доест рога,
на роговете му и маше доест короли,
а на главите .♦<»’ - богохулни имена
Звярът. който видях. притча
те на юопард нозетс м\ очха като
ни .мочка а уста та чу - като >сти
на !ъв. и дадс му змеят силата си.
и престо! а си. и гол чма власт
И видчх че една от главите му
като да бе смъртно ранена, но тач
мо с.мъртна рана заздравч Тогава
сс почуди и.ч iuma земя и тръгна по-
дир звяра. и со поклони.ха на /меч.
който бе дал власт на 1вчра. покло
чиха сс и на <вчра. казнаики кои при
1ича на точ !вчр, и кой може да
вон низ с него7
Немо се дадоха ости, които го
вороха големи ду ми и богохуяства:
диде му сс >< власт да воюва чети
рийсет и два месеца
Тогава отвори ости за хула про
тив Бога. за да похуиз името му.
жилиизето му. и опия. които живе-
чт на небето.
И дадс чт се да воюва против сле-
тимте и да га победи: дадс мт се
власт над всяко кол.чно. сзик и
народ"
(Откр. 13:1-7).
От историческа глелна точка ра
нения л Звяр загатва за ра шалаша ла сс
Римска империя, а може би и за са-
моубийство™ на Нерон В по-обш
план Звярът изобразява държавага
। они телка, олицстворенис на Нсприя
теля на Христос и на негович Народ
Вълкръсналият Звяр е карикатурна
пародия на Христос, антихристы на
бъдинте времена (.'едемте ллави на
звяр.л напомнил безбройниге лл никне
ши наново ллави на лралинионнала
Хилра Рогата символизира! мошла
на Звяра короната - неговага
лъжепарственост Звярът, коментира
Жорж Казали (BIBJ. 3. 419-420) е
„ Змеят. древната змия, която с
_7чв<>1 и Сатина (20:2) и сс проявила
на земята чрез лверовете. на които
придави своята сила и тс карат хо-
puma да й сс клинят звяр. който
излиш от морето - смъртнорине
нита Римска империя, която въп
реки всичко сс прсражда във вески
свой император. и звяр. който из-
лила от земята (13:11) - идеологи
чеекита мои! на тоталитарната
пропаганда или, по право, на импе-
раторских кгтт(култ на личноел ла).
който принуждала всички хора да
принадлежат на императора чрез
светотатствсно кръизенис. Б орбита
ни идо кток лонническита империя
среизу църквата с земно отражение
ни нсбеснати битка, водсни от
Дявола среизу Христос." Звярът, кой-
то излита от бездната, ше вегъплл в
бой. ше победи и ше убива <11:7). шс
мамлл пяла та вселена (12:9). Звяры е
един от ллен1ралннте обрати в
Олкровениего на св Иоан Богослов
Той представлява главная носится на
из мама и погохулство... дс.моничния
принцип на забзуда в човеизките
обизности, кой то сълл ьлетва цялата ре-
лигиозна история на човечеството.
След ярки и краткотрайни победи на
земята. Звярът е обречен на оконча-
телно поражение, той ще бъде сразелз
от Агнеца*
АПОЛОН
В ..Илиада" появявашият се но-
шем Феб Аполон - сребролъкият бог
(Песетл I) итлъчва лунно сияние
73
АПОЛОН
Трябва да вземем под внимание ево
лишня га на представите н на тълку-
ване то на ми । ове I е, та ла ра зверем как
много по-късно с сганал слънчев бог.
бог на светлината. чиито лък и стрели
са сравнени със слънието и неговите
лъчи Първоначално Аполон бил
свързан по-скоро с лунната симво-
лика Във выгросната Песен той е
представен катоогмьентгелен бот със
смъртоносни стрели: Стрелецът,
л ъкон оссц. среброл ък.
Аполон е посгавен иай-напрел под
знака на буйност та и прекомерната
гордост Но съчегавайки различии
елементиот северен. азиатски и егейс-
ки произход. божеството постепенно
става все по-сложно. осьщесгвява
синтеза на множество противоречия,
конто съумява да преодолес, за да се
превърне в идеала за мьдрост, който
определя гръцкото чудо. Аполон осъ-
щсствява равновесиего и хармонията
между желанияга. но не премахвайки
човешкнте тения, а насочвайки ги към
постепенно одухотворяване благода-
рение на развитието на съзнанието. В
литературата гой се появява с около
двеста прозвища, които го представят
ту като „миши" (вж плъх*) - първо-
начален бог от аграрии те култове. ту
като гневлив и огмъстителен воин, ту
като тослодар на зверовегс и благо-
душен пастир, под чнято закрила се
намират стадата и жътвата; ту като
благодетел. който пери и пречиства
хората, баша на Асклепий (Ескулап)
- богьт-лечител; в качествого си на
прорицател на Зевс той създава
Делфийския оракул (вж Трииожник*).
Аполон вдъхновява не само прори
нагели те. но и поетите и хората на
изкуството; той се превръща в слън-
чев бог, прекосяващ небеса та с осле-
пи телна колесница В Рим той не с
отъждествен с никой друг бог; сред
всички вьзприеги от града и от
Империята чужди богове само Апо-
лон си остана такьв. какьвтое, непро-
менен, единствен, безполобен.
В история та на религиозное! га съ-
шествуват любоггитни съпоставяния
на думи, кьм конто научната етимо-
лог ия с право се огнася подозрително,
но ге са многозначигелии Така нап-
ример някои доближава! этическою
име на Аполон до дорийската му фор-
ма Апелон, която уж идеала от апела
- кошара. „Разбираемо с. че подобен
оог бил почитан от помадите, под-
кари ли стадата си. а първите гър-
ци са били точно такива. и че в
Нелопонес той лссно асимилирал
пределинските божества на стада-
та ни Кари - бога-овен... впрочем
митовсте многократно представят
Аполон като овчар"(SECG, 213-214).
Но най-забележи телен е факты, че то-
зи бог пастир. въдворяваш ред в ко-
шарите, е станал бог. който властва
нал човешкнте събрания благодаре-
ние на красноречието и мъдростта си.
„Аполон". псе Пиндар, „вдъхва в
сърцита любое към ралбирателст-
вото и ужас от гражданската
война."
Опрелеляйки задълженията на ис-
тинския закоиолател. Платон сьвет-
ва ла бъде запитан Аполон кои са ос-
новните закони на Държавага:
.....ни Аполон Делфийски остова да
определи най-големите. най -добритс
и първите от постановлени.чта
-	Нокакви си те' - попита той.
-	Те се относят до илграждане-
то на светилишата. жертвоприно-
шеничта и другите култове към
боговете. ду совете и геронте, съи/о
и /а гробниците на умрелите и ла
всичко. което трябва ди се върши
ш тях. ла да станат милостивы към
нас. Такива неща ние сомите не
таем, а когато уреждаме държава.
не бих.ме ги поверили на никой друг,
ако имаме т м. нито бихме си послу-
жили с друг выдач освен с родния бог
АПСАРА
74
Гош и ценна наш >•<>. <• отечествен ръ
наводите i ia всички зори м тона
отношение. седна 1 ни средата. ни
пкпа на 1см.чта. и дави напътствия"
(Платон. ..Дьржавата" 427. в, с.
препод проф Александър Милев. На-
ука и изкуство. София 1981).
„Келтски.чт Апо юн" с класичес-
ко название в духа на interpretalio
romana и не съответства на опреде-
лен местей критерий Тълкуваннята
водят до разлробянането на божест -
вото на ня кол ко келтски божества:
Диан Кехг изобразява Аполон в ка
честного му на /ечитс t (смисъл зл на
ирландския геон им е неясен, може би
означава ..п ленник ни боговете'. ня
кои тскстове предлагат „все
обхватсн"). еннът на Дагда - Оснгу
- .единствен и сбор". или Мак Ок -
и iad син" изразяват младостта на
Аполон Неговият сияен (но поняко-
га и мрачен) аспект е отраден от Луг
- върховното божество в келтския
пантеон, конто по определение е
.. по. tumex ни чей ". тоест - повелител
на всички умения, в смисъл. че спо-
собностите му надвишават тези на
останалите богове Доколкото класи-
ческата легенда за чипсрборейския
Аполон е евързана с келтския
Аполон. тя недвусмислеио загатва та
северния произход на келтската тра-
диция (OGAC. II. 215 и сл.; 12. 59 и
сл.)
Селем* е числото на съвършенст-
вото. коетосимволично евъртва небе-
то и земя та. женского и мъжкото нача-
ло. мрака и свст.тината Именно сед-
мица та е числото на Аполон и ярко
присъства вьв всички евързани с него
традиции Аполон е ролей в сслмня
ден от месеца и живее под този знак
Есхил то парпча .Богып на седмата
врата ". .ее иеичтвеничт Ссдми Бог"
(.Седейте срешу Тина", 8(10). Главки
те празници на Аполон винати били
лтбелязвани населмочислоот месеца.
на лира । а му имело седем с труни, след
ражлането му светцените лебеди
обиколили. пеейки. седем пьти плава
шия остров Астерия, който баша му
Зевс задържал на едно място под име-
то Делос - там го родила Лето.
Ученисто на Аполон с обобщено в се-
дем максими. отдаденн на седемте
Мъдреин
Пресложен бот . чинто образ някои
неимоверно опростяват. като го свеж*
дат до образ на мъдър и красив .мла-
<1сж или като го противопоставят на
Дионис - както разума на ентусиазма
- и при това опростяват Ницше Не.
Аполон е символ на превъзмогване-
то на бу иное г га. на запазеното в ен-
тусиазма самообладание, на съчета-
нисто между страстта и разума. Той е
син на Зевс и внук на титан от страна
на майка си Лето. Мъдростта му е
придобита. а не предалена по наслед-
ство Всички жизнени сили се съсре-
лоточават я него и го тласкат към пос-
тигане на равновесие само на върха,
извеждат го от входа на огромната
пещера (Есхил) до небесните върхо-
ее (Плутарх у Аполон символизира
върчовното одухотворяване; той е
един от нан-прекрасните символи на
човешкия вьзход.
АПСАРА
Очарователните небесни тан-
цьорки и куртизанки апсара са при-
добили известност благодарение на
репродукииите от барелефите в
Ангкор От посочената в Рамаяна
етимология (up - вода + зага -същ-
ност) ясно личи, че се отнася за
символи. а не за грацнозни. ала нез-
начителнн митологичсски изобра-
жения .Същност на водите", тъй
като са роденн от бненето на морето.
от леката му пяна Затова те посте-
пенно се стапят, поради косто сим-
волизират лишените от форма
возможности. чистопо-обшо и зобра-
75
АРАБЕСКА
жение са горчите води
В повсчсто случаи вгоростспенни-
ят им образ на куртизанки - тоест на
оръдия на любовга. позволява прена
сянето им на духовного равнише и т и
отъждествява с курите от мюсюлман-
ския рай. Освен това, бидейки прате-
ници на Каля, те будят у хората лю-
бое към Божественото.
Сравнително честата поява на ап-
сара в шествияти набудистката ико-
нография съшо така им придави в слу
чая ангслска роля
В легендата за произхода на кхме
рите апсара. от която произлиза слън-
чевата династия, е противопоставсна
на наги - майката на лунната динас-
тия и божество на долнитс води. В
Индия апсара е позната и като божест -
во на играта (CHOO, DANA. KRAA.
THIK)
арА
Майте приема! ара за символ на
огыти и на слъпчсва1а сперт ия зара-
ди дългите му червени пера. Глифът
Каиб. изобразен като глава на ара, с
знак на слънцсстоеисто. който ин-
дианцитс чорти превеждит като
„сияйно слънцс" (GIRP. !63> На ит-
ришето в Копан са наредсни шест ста-
туи на ара - три в посока към нзток и
три в посока към запад Те бележат ас-
трономического местоположение на
шестте космични слыша, конто заед
но със слънцето в средата (изобразс-
но от топката) са изображение на аст-
ротеогоничиия септемвират на Бота
Слънцс (GIRP. 255).
Има сведения, че според колум-
бийски те инднанпи бриби водачы на
мъртвеиа е червен папагал (KRIE.
359).
Перото от ара - соларен символ,
намира декоративни и обредни при-
ложения у всички народи в еквато-
риалнитс и тропически области на
Америка. А Метро (МЕТТ) разказ
ва за наблюдеиията на Ив д'Еврьо.
според коюто плсмсто тупинамба
рай рани чана символично! о значс
нис на ара от това на Орела*: . в
никаклв случаи нс тряоваше да ее
слага на стрелата перо от орел ре
дом с перо от ара. тъи като перо
то от орел ще и/яде перото от
ара ".
Инднанпи те бороро вярваг в ело
жен иикъл на прсселенис на души!с.
по време на който те временно се все
лянат в ара (ZEVC)
В Бразилия налагалнтс ара гиез-
дят по вьрховеге на стрьмиитс скали
и на скалистите брсговс. слсдовател-
но гърсенето на ара е истннски пол
ви!. Труднодост ьпниятара - соларен
символ.е превъплынение на небесния
ОПЫТ. В този смисъл той с прошло
поставен на евързання с хтоничсски
о! ьн ягуар* Това се потвържлава от
мнотобройни американски митовс за
произхода на огъня, чийто герой чес-
то път и с в схватка със земно небес-
ная дуализъм. прелставеи от ара и
ягуара.
АРАБЕСКА
Както подсказва и имею и. ара-
бсската. макар и да нс се срсша един
ствено в арабского изкуство, псе пак
е характерна за нею. гъй като арабс-
кого изкуство не прибятна до човеш
ки и животински изображения Всъш-
ност арабсската с ясна и строга ге-
ометрична фигура. Която от ива по-да
лечот изображенного. Тяе не изобра-
жение. а омагъосваш ригъм. повтаряш
една и сына тема добезкрай. транс
крипцич на умствсния дхнкрПенса)
Като пето арабсската позволява осво
божлавансто от властта на времето.
ако се препърпе в опора на съзертм»
нис то.
Арабсската е евъртана донякъде с
лабиринта*, чийто сложен план цели
ла доведе от псриферията п локалния
АРАБЕСКА
76
иентър (койго символизира невнди
мня иентър на съшес(вого). както и с
паяжнната (в* паяк*) Изобразява-
нето на природните движения в ки-
тайската псйзажна жнвопис посредс-
твом серии повтаряши се изннвки съ
шо е вид арабеска, макар и ритьмът
видимо да се различав^ (BURA.
BENA)
„Арабеската с всликата тайка
на арабскита орнаментация В не.ч
можем да откроем два посточинзз
елемснта от една страна интсрп
рстацията на флорита предзз всич
ко листото и стеблото. а от друга
страна - съвършсно изпол званата
линия Два принципа, от които пър
вият - на прочвсната фанта зия. а
вторичт - на строга та геометрия
Оттук и двата метода яд рами и
ал-кханг. струята и примката"
(FARD)
Арабеската отговаря на религиоз-
на представа Ислямът е иконоборец,
в него господства Словото .На ви
зантийскитс икон и ислямът п/юти
вопоставя низ от абстрактна
арабески, в които са нписани стиха
встс на откровението Гова с тех
ничсското средство. с което мзосзол
манското изкуство избягва идолопок
лонничсството" (ВАМС) Това с из
чистсничт резултат от мюсзолман
ския стрсмсж Арабеската нями ни
то начало, нито край и не може и
да има. понеже дири онзи. който
според Корана (57:3) е едновременно
Началото и Края Т.ч неуморно. ила
напрасно се насочва към безгранич
ното.
От друга страна, съшествува г
арабески, прокарани бет помошга на
геометрията и без да са вдъхновени
от цветни мотивн Това са епш рафс
ките арабески .Графичният речник
изглежда като непрестанно изблик
ващзз пориви. които оживчват ор
каментални.ч репертоир Всдиъж
отхвърли за робуването на подрсд
бита, таззз нова, хср.мстична пос
мсззист се доили жива до съвремен-
ното абстрактно изксство по при
мера ни арабеската - струя"
(FARD).
Може да се каже. че тя е символ
на символа: тя разкрива
забулвайки. и скрнва - разбулвайкн
Жак Берк нише че ..арабеската с
главната формула на арабското
изкуство. която онаглед.чва съапа
допето на два аспекта на произве
дснието на изкуството: като пред
мет и като интерсубсктна връзка
между индивидуал нити психология
на твореца и колективнита
психология . Всичко в нся с синтез
и конвергенция: намерението на
твореца. тясно свързанитс смисъл
и материя, принадлс.жността към
едко общество. чисто своеобразие
тя тика добре разкрива. че в зима
името му Взизатс в джамия.
Л зобу вате сс на ззчко.ч арабеска по
стените. но всъщноет въризите нс-
изо много повече Вис я слуизате. Тя
е пса змодия. конто ви обгръща Ако
сте вярвииз. малко низ много раз
чизпатс написаното... Тя с също та-
ка едновременно писмо и звук 4 за
вчрваизич обредно заклинание.
Счкаиз попадите поз! кръстосанич
огън на онова. което в арабеската е
едновременно чувствсна красота и
изречение от Корина, тоест вър
ховна яс н от а. "
„Арабеската изглежда като
плетеиица. като либиринт" в очите
на зрителя, който се опитва да я
ра «чете .. Твз1рецът сс стреми еднов-
ременно да скрис и да разкрие кора-
ничсската сентенция и тика да
прсдизвика вълненис. дъл жащо сс
едновременно на красотата зз на
истиним тта. конто са преди всич-
ко устремяване към ди зечното"
(BERN)
77
APEC
APEC (МАРС I
Гимм на воина т.т Арсе e сии на
Зевс и Хера При все това. по тумитс
на баша му. ..той <• нои унсасничт
срсЛ всички Не >с иъртни" Според
майка му той с ..оси иси. които нс
притава никак ъв шкон'. а сестра му
Атина го нарича 1кчрилъден. песен,
олицетворение на сюто' Арессвь-
орьжен с бляскав шлем, ризница и
копне, но не внна) и му се удава да из
вършва славни подвиги: в битките
Атина го превъзхожда по ум. грьики
яг герой Диомед успява да го нарани
в единоборство благодарение на по-
голямата си ловкост; Хефест напра-
вил Арес и Афродита та посмешите
Арес символизира самоопиянени
его от собствения си рьст, гегло.бьр
тина и шум; гой е грубата сила, която
подлага всичко на ог ьн и сеч и тлела с
насмешка на понятия га справедли-
вое!, умереност и човечносг .. Той пие
човешка кръв", твьрди Есхи.т Но ед-
на такава представа изглежда опрос-
гена и преувеличена.
Бет да бьде непременно бог на
расти1слностга. Арес е и покровигел
на жывата. тъй като в тона се състои
едно от задълженияга на воина.
Наричат го бот на пролетта. но не за-
шого пробужда житнените сокове. а
ташото през март за владетели те за-
почва периоды на войните Арес е съ-
що така бог на младостта. който на-
пьтства младежите-прсселници. осно-
ва гели на нови градовс Близнаците
Ромул и Рем са негови синове В про-
изведенияга на изкуствого често се
срешат изображения на преселници,
придружавани от зелен кълвач* или
вълк* - животин, посветени на Арес
Арес е Убиецът, Закрилникът на
домовете и младежите. но той с и
Накалиицч.чт. Отмъсгителят за всич
ки нанесеми обили и най вече - за пре-
ет ьпеннтс клетви. сто зато пони кот а
го почигат като бог на положената
клетви (SECG. 248)
В индоевропейската триада, за ко-
нто говори в трудовете си Ж. Дюме-
зил. Арес олиттегворява воински та
класа.
Посве тения г на Арес Омиров
химн, несъмнено датирашот късен не
риод (IV в сл н и ). сочи пыя на ду-
ховного развитие, в чийто символ би
сс превт.рнал буйннят Арес. стига да
обуздае дивите си страсти:
О чк/упвм «ними
/(4MIAi< Htl HllKf IflM/tlbtil. ЛтИ*<»р»зЖ MI4A
и a </»»/»«»<•« TrMMtta
lu ( U nttt/hJIt M 4/M.M
M	Ml/ MA Ml Г I	зичи
Чуи мг. /<4А/ш ihiim* iamMam, гм г» •**/<•«/ш
/М (14 ьфни tu млмдм т*
it М.*'» Я/’(4МЧ« 4dU «зГЛ.’<1/'Г tout)
чич нищончц жмлпягг//
llph.KUii ма ж • : ««•«</ < u tu
Mtf«44tf (МЯ егбг <14 4ММЯ|»
44ГММО. (44I> « Мѫà МГ14МГГ
If 44ГКС4. и. /м«ЖГ. 1*4 М<*.'<4
< /мцм it i.mmumm ( in* Nti ihiuaWfi tu
U I 3<4 пргчич
l)j .M (U<>l 9 .*M«'4i4 4/4 tiprtUfidUI U wm/l.
a« vum и
rniHI kdftu <«M4M«4 4i МГМ «>44 <<' imypmi
4A4 OM/MAd emput (И1ЛШ
Сиг} put* 3dw мм 6tfjwrt4i4. м/ьч < мпмтг
6r J< A/»At**(M (lAINfU.
l/riul I Wu/'U I hr Ml ми- ч
. ч - 'fi м/м ж<>1/ммтс Ксри*‘
(Омирови химии, VIII, 3-5; 8-16.
превод Ралнца Константинова, На-
родна култура. София, 1988)
В келтската митология функпията
на римскня Арес е застьпена изияло,
но по различен начин Тя сс предсга-
вя на две равниша от Нодонс (нрл
Нзадв). цирчт жрец, пронзхождащ ог
воинската класа. който има н жречес-
ки функция, и от От ми (ирл. Озма) -
богът < веригитс. noociume ечт (Хе-
ракъл). noBc.inie.iH । на сдиноиор-
С1ВОЮ. ни мтзт нита и на гьмиитссиди
АРКАДА
78
В спохага на римскою владнчество
царската функция я Галия нтче1ва и
тъй катоеднноборството губи смисъ-
ла си. самата съшност на Марс с се-
риозно накьрнсна от inlcrprelaiiu
гот ап а и от сннкретнзма. .юнели до
множество обърквання и грешки
(OGAC. 17. 175 188)
АРКАДА
Аркадата се евързва с двойната
символика на квадрата* и на кръга*.
тъй като. подобно на нншата*. тя обе-
динява обемите на куба и на купата
(вж потир*) Аркадата е победа над
плъгската плоское । „4ркадатч. ко-
что въчдига каменната си корона,
провыг гаечви трайната победа на
анигогичното усилие над материал
наша сила на тсжестта.. " Тя при-
лича съшо така на „спонтанна и нс
пасредствена i ти ииаии.ч на човеш
ката фит ура аркадата повтаря
неините очертанич и подчертава
нейния динами/ъм на вълдиганс~
(CHAS, 269(
АРЛЕКИН
Име. с което в италианската коме-
дия е наречен герой, чието традици-
онно облекло е съшито от разноцвет
ни гриъгълни парчета плат На лице-
госи той поел черна маска, а на кръе-
та - дървена слоя Арлекин изпълня
ва ролите иа ч\так и на днволит
смешннк. на выыуиова| хитрец и на
непосюмнсн човек Пъстроцветният
му костюм изтъква именно този
аспект Арлекин олицетворява всич-
ко неопределено. непоследователно,
необмислено, безпринцнпно и без-
харак герно Неговата сабя е дървена.
лицего му - скрнто зад маска, дрехи-
те му - съшити от отделнн късове и
парчета. чието шахматно* разположе-
ние говори за конфликтната ситуация,
в която се намира съшеството. неус-
пяло да се индивидуализира. ла се пер-
сонала тира и да се справа с хаоса на
желанияга
АРТЕМИДА (ДИАНА)
Артемида е дъшеря на Зевс* и
Лето и сестра близначка на Аполон*.
В митологията тази плашлива. отмъс-
тнтелна и неукротима дева е проти-
вопоставена на Афродита. Тя жесто-
ко наказва всеки. който я оскърби.
превръшайки го например в елен, кой-
то собствените му кучета разкъеват.
Но тя дарява беземъртие на верните
пазители на нейния култ. като Иполит.
който става жертва на своего цело-
мъдрие.
Ехтящата Артемида - „стрел-
кипя със /латсн лък". „сестра на
стрслсца" („Илиада". XX). изкусна
стрелкння. бродеща из планините и
горите със своята свита и със своята
глутнниа. е дивата богиня на приро-
дата Тя е безмилостна най-вече към
жените, поддали се на съблазните на
любое та Артемида е едновременно
водителка по пътя на целомъдрието и
лъвицата. която дебне по пътя на
сладострастието. Нарнчат я Госпо-
дарка на leepoecme Тя е ловджийка.
която избива животните. символизи-
раши любовните наслади и плодови-
тостта - елените и кошутите. освен
ако са млади и чисти: тогава тя ги зак-
риля като свешени животин; Арте-
мида закриля и бременните жени и
женски животни эаради децата, които
шс се родят Деви цата Артемида е
богинята на ражданията Принасят и
в жертва диви и домашни животни;
около нея танцуват девойчета. маски-
рани като женски мечета. Пожелала
смъртта на Ифигения, за да накаже
Агамемнон, който я оскърбил. но на
самата клада подменила Ифигения
със сърна. а девойката отнесла по въэ-
духа и я направила своя жрица.
Закрилящата, но понякога и
страховита Артемида властва съ-
79
АРФА
м/г» тики над счета на с.мъртните. Т.ч
Ми нид />а ждансто и ри шитнетч ни
*iiniime сыцестна Превърнала се е
и лунна богиня, която броди като лу
ната и Mipae в планнниге. докато
нейният opai Аполон се е превьрнал
и соларен бог. Артемида Селена съ-
що се евързва с никъла на символни*
на плодовигостта Бнлсйки враждеб-
на кьм мъжете. тя закриля женским
живот Ето зато се смята, че култы и
протолита от този на азиатската и
стсиската Велика Майка*. радваща се
на изклкзчителна почнт н Ефес и Делос
(SECG. 353-365).
Римска га Диана съответства на
индосвропейското небесно бржество.
което според Ж. Дюмезил сс т рижсло
за непрекъснатосгга на раж.таннята и
даривало царе тс с прес толонаслед-
цини Диана закриляла и робн тс. Оше
в V в пр и е. билаотъждественас трыт-
ката богиня Артемида
Според някои психоаналитиии
Артемида символизира ревнивия.
властен и Осакатяваш аспект на май-
ката. Артемида и нейната прогивопо-
ложност - Афродита*, съставляват
цялостния образ, разкриват дълбоко-
то раздвоение на жената, която все
оше не е прсмахнала напрежениею.
породеноот двойствената й природа
Хишнниите. които придружават бро-
дешата Артемида, са присъшите на
човешкото съшество инстинкти. ко-
ито трябва да усмирим, за да СТИТ нем
до града на праведницитс. обичан от
богинята според Омир.
Няма следи от култа на съшинс-
ката Диана в Галия прели римската
сноха, но изумигелното му разпрост-
ранение се доказва от борбата. която
съборите и други хрнсгнянски сьби
рання и власти водят срещу него чак
до VII - VIII в Вероятно Диана, сим
волизираша най чистите сувереннн
аспектн на най-сгарата италнйска
митология. с съвпаднала с култа на
кон г инентално келзско божество с по-
добно на нейното име. което сшурно
е било б.титко по форма до ирландс-
ката 1)с Ала или бигин.ч Ани - майка
на ботоветеи покровигелка на изкус-
твата (CELT. 15. 358)
АРТУР
Уелското име Артур произлиза от
arto-t - мечка, чрез ст аробри иката
форма arloris, в която единс гвено су
фиксы сот латински пронзход Артур
е олицетворение на царя, свстската
«г « lacm символично се противолос-
таня на д)ховната власт (нзобразена
от глигана*) в летендарния епизод на
лова И иаистина рииарският идеал -
диренето на Граал, широко застъпен
и ишолзван востровната и контннен-
талнага средновсковна литература,
съответства на господовою на воин
ската класа Следова гелио в пренесе-
ния в лет сила та и тайнствено прислан
на остров Авалон (местонахождение
на Отвъдния Свят) исторически крал
Артур са катализирали политически
те ли.итежи на малките среднове
копии колики нации: уелсиии* и бре
тон пи тс очакват ндването на Артур,
конто непременно ше ти осетин»ди от
чуждого владнчество. пре ди да се из
пкпни времеготвж мечок* и камък*).
АРФА
Това е съшиискняг инструмент на
траднштяга в противовес на духовите
инструмент (тайла) и на ударяйте
(тьпан* Най-чесгоструните на арфа
га са от черва на рис И шести са мно
жссгво разновидности на арфа та, ко-
ито се свеждат до два основни вида:
малка арфа, вариант на цитра и лесно
преноенма. и толямата церемониал-
на арфа Ботовете или прагениците им
в митологиите на севсрните народи
свирят на арфа челчдичти ни свич,
която приспива всички. конто я чу я т.
като понякога ти нитрата в огвьднни
АСФОДЕЛИ
80
свят.
Арфата свързва небето и земята.
Героите от Едите исках на кладите, иа
конто ги горят, до тях да има арфа,
която да ги отведе в другия свят Тази
роля на психагог арфата изпълнява не
само след смъртта; през земния жи-
вот тя символизира напреженията
между материалните инстинкти, пред-
ставени от дървената й рамка и стру-
ните от рис. и духовните въжделения.
нзобразявани от вибраииите на стру-
ните й. Те са хармонични само ако из-
разяват овладяно напрежение между
всички енергин на индивида, този уме-
рен динамизъм символизира равнове-
-оието на личноегга и себевладееието
Известната древноегипетска ..Пе-
сен от лома на поконння пар Антсф.
начертана прел певец с арфа" възпя-
ва диренето на делничното шастие в
живота, където единствена близката
смърт е сигурна и нишо не е по зага-
дъчноот отвъдния свят Арфистът до-
косва струните и пее:
flpatu на и-мчта тма
косто гьрието то ш ко
4тзр()гто не doudc Аен и тсб fhi on tanam
(„Песен от дома „Древноеги-
петска лирика", пр Григор Ленков и
Любен Любенов. Народна култура.
София. 1969. стр. 69).
Звукът на арфата символизира
търсенето на шастие. от което тук до-
лу човек познава само чупливия му
образ
АСФОДЕЛИ вж ЛИЛИЯ)
Както при гърците. така и при
римляните асфоделитс - цветя от се-
мейство кремови. чиито Цветове с пра-
вилна форма са хермафродитни. ви-
наги били евързвани със смъртта Те
са цветята от поляните на подземно-
то царство, посветени на Хадес и
Персефона Дори и Древните не зна-
ели зашо е така и се опит вали да раз
делят и дори променят названието, за
да му придалат значения като: ..поле
от пепелища" или ,.обе<главсиите",
тосст - в мистичен план - онст.
чиято глава вече нс командна край-
ницитс и не налога во л чти си (LANS.
I. 166).
От асфоделите извличат и
алкохол Асфоделът символизира за-
губата на смисъла и на усещанията,
която характеризира смъртта Въпре-
ки че Древните му приписвали зловон-
на миризма. може би зашото го евър-
звали със смъртта. ароматът на асфо-
дела е подобен на аромата на
жасмина Виктор Юго споменава цве-
тето в „Спяшият Вооз” - под ..брач
на сянка. тя - полужива, ai - полу-
мъртъв" - където староста, съмне-
нието и отслабването на сетивата кон-
трастират с жаждата за любое:
Кичвч тите atфт)г tu пры кика
г*ж аромат
Дцлапията на юнита <<* нмеки нид Галга tu
Рут мечтаете. a Boot <neutf
черна бе трелити
АТАНОР
Символизира пешта на трансму-
таниите - физически, моралии или
мистични. Според алхимиците ..ата
норът. в който се и лвършва
трансмутацията. с яйцевидна
утроба, подобно на самия всемир.
който с гигантско яйце - орфичес-
кото яйце. косто стой в основата
на всички посвещсния -ив Египет,
и в Гърция; както Духът Господен
или Руах Ел ох им се носи над водите,
така и духът на все мира, живот-
ворният дух с във водите ни атано-
ра и алхимикът трябва да съумсс
да го улови" (GRIM. 392).
АТИНА
В Античността образы на Атина.
подобно на образа на нейния брат
Аполон*. дълбоко и трайно се про-
меня, като постепенно се одухо-
81
АТИНА
творява Два от нейните атрибути
символизираг начатого и края на та-
зи еволюция - змията и птицата.
Древната богиня от Егейско море,
произлязла от хтоническите култове
(змията), се извисява до небесните
култове (птицата), където заема важ-
но място: тя е богиня на плодовитост-
та и мъдростта; дева, която закриля
децата; воин и вдъхновителка на из-
куствата и на мирните дела. По думи-
те на Мари Делкур Атина е ..твърдс
загадъчна личност. несъмнено от ця-
лата гръцка митология най-скрыта
остова за нас именно нейната дъл-
бока съшност." То е защото в предс-
тавата ни за Атина е съсредоточена
вековна митологнчна история, подне-
сена в обобщен вид.
Раждането на Атина било като вне-
запно раэляла се над света светлина,
като зората но нов всемир, подобно
на апокалиптично видение Според
Пиндар с един удар на медната (вж
медиа* сплав) брадва*. изкована от
Хефест, Атина изскочыла от челото
на баша си. надавайки страшен вик.
от който Уран и Зсмята-кърмылни-
уа потръпнали. Появата на Атина бе-
лежи поврат в историята на Космоса
и на човечеството Дъжд от златен
сняг се посипал над родния и град:
сняг и злато, чистота и богатство, пра-
тени от небето с двойна функция - те
оплождат като дъжда и озаряват като
слънцето. Този златен сняг е съшо та-
ка и изкуството. родено от позна-
ныето, което се развива и процъф
тява. без да си служи с измама. то-
ест - без да прибягва до лъжа или
магия На този ден Аполон - Богът.
който дарява на хората светлина,
повелил на безбройните си следовни-
ни да спазват за в бъдеше следното
задължение: „...на бляскавия жерт
веник, който те първи шс издыгнат
в чест на Богынята. да установят
величествсно жертвоприношение, за
да възрадват сърцсто на Дсвата с
трептящото копие и сърцсто на ба 
иза й" (Пиндар, Седма Олимпийска
ода, 35-55. превод Еме Пуек, „Ле бел
летр“. Париж. I922) Трудно бихме
могли да си представим по-сияйна
картина, напомняща явлението на
божество, излязло от някоя свещс
на планина (SECG, 325).
При все това на някои празниии в
чест на Атина поднасяли сладкиши с
форма на змия или фалос - символи
на плодородие и плодовитост. В
Гърция на новородените подарявали
амулет, изобразяваш змийче - символ
на интуитивна мъдрост и бдяша
закрила, в памет на Ерихтоний - бъ-
дешня основател на град Атина. спа-
сен като дете от богинята, която го
скрила в сандъче и го поверила на гри-
жите на една змия Много статуи изоб-
разяват Атина не само с шита с глава-
та на Горгоната, увенчана със змии,
чийто вид хвърлял врага в ужас, но и
с пояс, с ризница, с туника или с
портупей, обрамчени със змии със
зейнала паст: символ на войнстве-
ността на богинята и на острия и ум.
Тя е въоръжената девица, която бра-
ни висотата (във всякакъв смисъл -
физически и духовен), до която се е
нзвисила
Атина поставила на шита си ужа-
еявашата глава на Медуза като прав-
диво огледало, с което побеждавала
враговете си. вкаменявайки ги от ужас
при вида на собствения им лик.
Персей* успял да надвие ужасната
Горгона* именно с помощта на щита,
който Атина му дала. Его зашо Атина
е богинята, побеждаваща благодаре-
ние на мъдростта. хитроумието и
правдата Дори и копието*. което дър-
жи в ръка, е оръжие от светлина; то
прорязва и пронизва облапите подоб-
но на светкавица и представлява вер-
тикален символ както огьнят и оста*
По думите на Пиер Гримал закри-
АТЛАНТИДА
82
лата, която Атина оказва на герои ка-
го Хсракъл. Ахил, Описей и Менелай.
.символы зира помоизта. конто
Духът ока зва на грубата сила и
храбростта ни героитс ~
Тази. която почитат като богиня на
плодовитостта и на победата, симво-
лизира прели всичко .духовното
творчество синтезът чрез разми-
съл социализирани.ч разум" (V1R1,
104)
И нанстина Атина е покровителка
на свешените места, на акрополитс.
дворците и градовете (богиня градо-
зашитница); вдъхновителка на
цивилннте. земеделски. домашни и во-
ински умения; активният и изобрета-
телен ум Тя е богинята на вътрешно-
то равновесие, на умереността - нав-
сякъде и във всичко. Атина е .бо-
жеството. което наи добре изразч-
ва сыцностните черти на елинска-
та цивилизация - войнствена или
миролюбива, но винаги умна и раз-
съдлива. без мистерии и мисти-
цизъм, без варварски и оргиастични
обрсди.' (LAVD, 129).
Самата история на мита за Атина
и символичного му значение само пе-
челят от тази забележка Тя показва,
че богинята е постигнала съвършенс-
твою едва в края на дълга еволюция.
отразяваша еволюция г а на човеш ко-
то съзнание В течение на митологич-
ната си история Атина е проявявала
не една дива и варварска черта, вли-
заша в противоречие с крайния образ
на богинята. обединил всички елемен-
ти на многообразната и личност в хар-
моничен синтез. За нея можем да съ-
дим по дадена фаза от развитието й и
да изгъкнем определена нейна черта
А можем и да разгледаме нейния
образ, след като той достига най-ви-
сока степей на извисеност в гръцкото
съзнание Тогава. подобно на брат си
Аполон, Атина се превръша в символ
на .борбеното одухотворяванс и хар
мони зираизата сублимация, който
са нсризде зни Тс (братът и сест-
рата) символизират разу мн и тс пси-
хически функции, родени от съзер-
цанието на висизите идеалы: върхов-
нити истины (Зевс) и сублимното съ-
въризснство (Хера)”. Ще отбележим,
че тук и обратите на Зевс и Хера са
взети в най-възвишен смисъл. Атина
символизира по-конкретно .духовна-
та борбсност” (DIES.97-98). коятови-
наги трябва да бъде нашрек. тъй като
никое съвьршенсгво не е придобито
веднъж завннаги.освен в съэданието.
което ще е станало онова. в което
накрая го превърнс вечността
АТЛАНТИДА
Какъвто и да е историческият про-
изход на легендата за Атлантида, за
нас потъналият континент си остава
символ на загубения рай или на иде-
алния град под влияние на текстовете
на Платон, който почерпил сведения
от египтяните Атлантида била владе-
ние на Посейдон. Там той настанил
децата, роден и му от една просто-
смъртна Посейдон лично благо-
устроил, разкрасил и уредил острова,
който се превърнал във велико и при-
казно царство:
.Те придобили такова богатст-
во. каквото не с имало в никои цар-
ски династии в миналото. нито пък
някога в бъдеизе из с се натрупа.
Получавали реколта два пъти в го-
дината - през зимата. използвайки
дъждовете. праизани от Зевс, а през
лятото, отвеждайки от каналите
водите, който земята давала"
(„Критий", 114 d. 118 е. превод
Георги Михайлов. Платон, „Диалоги",
том IV. Наука и изкуство. София. 1990).
Независимо дали се отнася за спо-
мени от прастара традиция или за
утопия, така описаната Атлантида из-
разява мечтата на Платон за безукор-
на политическа и социална органи-
83
АУМ
эация Десетимата царе се съдят по
между си:
„..когато настъпвал мрак и жср
твеният огън угаснел, всички се об
дичали в най-красива тъмносиня ро-
ба и насядали на земята при клетве
нота пепел, през ноирпа. изгасили вся-
ка светлина около храма, те се под-
лагали на съд и съдели. ако някой от
тях е обвинявал друг иго. че е прес-
тъпвал в нещо законите
Свършили съда. когато сьмвало.
те написвали присъдите на златна
плоча и я посвещавали като дар на
бога заедно с дрехата си’ („Критий",
120, Ьс).
Но когато божественият елемент
в тях намалял и наддел ял човешкият
характер, те си навлекли наказанието
на Зевс.
Така Атлантида се свързва с тема*
та за рая и Златния век, за която се
споменава във всички цивилизации,
независимо дали откосно эората на
човечеството или неговия край.
Своебразнето на символа се дължи на
възприемането на рая като преобла-
даване на божествения елемент у
човека
Атлантида показва съшо. че хо-
рата, тъй като са допуснали да из-
губят най прелестиите сред най-
цениите блага, в края на краишата ви-
наги биват прогонвани от рая. който
изчезва с тях. Нима това не означава.
че раят и адът се крнят най-напред в
самите нас?
АТОН
Египетски бог. чийто едноличен
култ бил въведен от иэвестния рели-
гиозен реформатор фараон Ехнатон -
Аменхотеп IV, наречен от Даниел Ропе
..опияненият от Бог цар~, чието на-
руване обаче било гибелно за импе-
рията. Атон бил богьт покровнтел. ед-
новременно соларен и духовен, вли-
ваш топлнната и светлината си във
всички същесзва. Той замислил и съг-
ворил света със словото и мисълта си
Изобразявали Атон като слъние. изп-
рашашо животворните си лъчи Той
символизира единствения живот, от
който произхожда всичко живо.
Възпяват го химии: . Здравей, о. жив
Диск, появяващ се в небето. Той за-
лива съриата и уплата земя ликува
от радостното му потръпване" (пре-
вод Жан Йойот. POSD, 32).
АУМ (или ОМ)
Поставеният в началото и в края
на всяка литургична рецитация Аум е
първият мантра, един от най-могьши-
те и най-известните в индийската
традиция Аум е най-яркият символ на
божественото, неговият външен израз
и неговото осъществяване в душата,
той сам по себе си представлява обоб-
щение на животворното дихание.
Според ведическата традиция свегът
възникнал от космическата енергия,
задвижена. след като демиургьт про-
изнест>л първоначалното заклинание,
което пробудило всички неша:
АУМ БХУР БХУВАХ СВАХ
(АУМ! ЗЕМЯ! АТМОСФЕРА!
НЕБЕ!)
Тъй като е изначалннят звук и сло-
вото на всемира, произнасянето му съ-
държа огромен и иэключително
ефикасен, що се отнася до духовното
преобразяване, енергетичен заряд. В
хиндуистката мисъл звукът, който е
едновременно Бог. началото на всич-
ки неща и всяко същество. придава на
мантра почти магическа стойност
Думата, изразяваша съшеството с
един звук, е едновременно съшото то-
ва същество и Съществото, от което
всичко произлиза и в което всичко се
връша. Онзи. който произнесе Божия
звук, се обожествява Според Виве-
кананда и ведантическата традиция
Аум е същинското проявление на
божественото.
АУРА
84
Всеобхвагното значение на дума-
та Аум се подсилваот факта, че трите
букви. които го съставят. съдържат
тройни я ритъм. тъй важен та индийс-
ката мисъл. подредба на света и
космогония Ето някои примери:
тройно е върховното божество, при-
ело облика на Брахма. Вишну и Шива;
три са космичните качества - мате-
риалност. енергия. съшност; светове-
те са три - темя, пространство и небе;
човечеството е разделено на три кас-
та - духовенство, аристокрация и тре-
то съсловие. подобно на човешката
личност, съставена от тяло. мисъл и
душа, което съвпада с формулировка-
та на християнското Средновековие
(Spiritus. anima, corpus).
Индусите са потърсилн физноло-
гичните съответствия на тези метафи
зични доктрини. което довело до съз-
даването на истинска теология на
звука. Представенатаот Вивекананда
техника на произнасянето на свете-
ната дума Аум разкрива нейната сим-
волика:
„Когато произнасямс някакъв
звук, ние използвамс въздушната
струя и езика. служейки си с ла
ринкса и с небцето като с резонанс-
на пластинка Най-естествсното
проявление на звука с именно сричка-
та Аум. която съдържа всички
звуии. Аум с съставсн от три букви:
А.УМ. Л е ключът - основният звук,
който произнасямс без никаква
връзка между никоя част на езика и
небцето. Това е най-слабо дифс-
ренцираният звук, за който в
.Бхагавадгита” Кришна казва:
.Аз с** нъреият .А" - сред мцците
И	Дландеи сред с ли ж ните ми
Аз съм съыуо и «гчмото Вреже
Теорец cbjw с лица вк« «екчкм мпжм*
(превод Йорданка Пейчинова.
Владимир Левчсв. Народна култура.
София. 1989)
Звукът на буква А идва от дъно
то на устната кухина. той с
гутурален. У се издиизва от самата
основа на резонансната пластинка
на уста та до нейния край. Звукът
прссъздава точно постъпателното
движение на силата. което започва
при корсна на езика и завършва при
устните. М съответства на послед-
них звук от лабиалната серия, тъй
като го произвеждамс със затворе-
но устий. А ко сс произнесе правилно,
Аум прссъздава целия феномен на
произнасянето на звука, което ни-
коя друга дума не може да стори.
Слсдоватслно Аум с сстественият
символ на всички многообразии
звуци, в него е съсредоточсна цяла-
та възможна серия от всички въоб-
разими думи След като представля-
ва най-добрият израз на звука, най-
добрият израз на диханието. Аум с и
най-доброто проявление на божест-
веното. Преминавайки през всички ду-
ми и всички съшества. той се разгръ-
ша във вечен, безпределен и всеобх-
ватен съзидателен порив Аум е най-
изтънченият израз на проявения
Всемир
Някои го доблнжават до ивритс-
ката дума Амин, възприета в христи-
янската литургия, с която завършват
молитвите и чиято мелодия в повече-
то случаи е съставена от могъша се-
рия от арсиси и тезисн, от пориви и
почивки. завършваши с иэдишване.
Според някои психолози тази дума и
тези пения се подчиняват на сыция
архитипсн подтик като Аум и съшо
като него символизират - в послед-
ното желание на молитвата - съзида-
телното дихание. призовано да изпъл-
ни молбата.
АУРА
Аура та е светлината, обгръшаша
лавите на соларните съшества. тоест
- на съшествата. дарени с божестве-
на светлина. Тази светлина е нимба*
85
АФРОДИТА
по отношение на глава га. ореол • - но
отношение на тялого. и слава - по
отношение на иелокупното съшестно
Аурата може ла се оприличи на сияен
облак. обагрен в различии Цветове
Яйцевидната форма на аурата може
да се съпостави с мистичния бадем. с
миндала, със златното яйце*
Понякога аурата се отъждествява с
нимбата порали сходния им характер
Светлината винаги е божествен знак
на освешаване. Религиите на
светлината, култовете на слънцето и
на огъня стоят в основата на прида-
деното на аурата важно значение
(COLN).
АФРОДИТА
Култът на най-прелестната боги-
ня е от азиатски произход и е разп-
ространен в многобройни гръцки све-
тилиша и главно на остров Цитера.
Афродита е ролена от семсто на Уран
(Небето). разпръснато по морската
шир. след като Кронос скопил баша
си Небето (оттук и легендата, че
Афродита е ролена от морската пя-
на). Тя е съпруга на хромия Хефест.
когото често прави за смях; символи-
зира иеудържимо напиращите сили на
плодовитосгта. но не техните плодове.
а страстного желание, което те раз-
палват в живите съшества Его зашо
често пъти е изобразявана заобиколе-
на от диви зверове, които я придру-
жават. както в следния Омиров химн,
в който авторът говори най-напред за
властта и над боговете, а след това -
и над зверовете:
.Даже и 1гвс псм) 4»<)м«/
Мъяниелержеи
той. май върколният бюг прите жали
и пичит лърммча
Стиги <)<j imui и чего прилегла
налир и е иъ»>ър
В Ида м^аиюбиша родила ни	лгиммп/ш
тл към кошарите тръгна Снеч
лъртеики опашки
। tAmnu < ututnt «ж utu и грили ти iteone
temm
*4».w и tmptu пцопжри чжци
пени* итии ни дипеч
ibpttu гы < parti* m Kunpurta и trnputm
*** < ъриати и a *<h>i на
тъй че i ьбрини no длийки me легна ia
л t euume «•>яки
<>еттред араки прохладен заспала
прегърнати нежно’
(Омирови химни. V. 36-38; 68-74.
превод Ралица Константинова,
Народна култура, София. 1988).
Това е плътската любое, желани-
ето и чувственото удоволствие.
любое 1а, която все оше не е достиг-
нала чисто човешкото равнище. „На
едно по-високо равнище в човешка-
та психика, където любовта сс до-
пълва от духовната връзка, чийто
символ с Хера, съпругата на Зевс.
Афродита е израз на сексуалната
перверзи.ч. тъй като иктът на on
лождане е желай единствено в за-
вис и мост от добавъчното наслаж-
дение. което природата позволена
Тогава естествената нужда сс
изражда" (DIES. 166) При все това
можем да се запитаме дали съвре-
менните изеледвания относно чисто
човешкиге измерения на сексуал-
ността няма да променят значението
на символа. Дори и във взискателните
в морално отношение религиозни
среди се проучва въпросът дали
единственага цел на сексуалносгта е
оплождансто. дали не е възможно
половият акт да бъде очовечен неза-
висимо от съзлаването на потомство
Митът за Афродита сигурно ще си
остане още известно врсмс олицетво-
рение на изврашаването на радостта
от живота и на израждането на жиз-
нените сили. но вече не защото же
ланието да се продължи живота би
отсъствало от любовния акт. а зашо-
то самата любое не би била очовече-
на: тя би си останала животннска.
АФРОДИТА
86
достойна та тверовете. придружава
ши богинята При все това в края на
своята еволюиия Афродита би могла
да се превърне в богиня, която сублн
мира дивата любое, приобшавайкн я
кьм един наистина човешки живот.
Б
БАДЕМ (МИНДАЛ, ОРЕХ)
Най-общо казано, спрямо черуп-
ката бадемовата ядка е символ на
основното. скрито във второсте-
пенного. на забулената от доктрины и
външни изяви духовност. на прикри-
ваната от привидностите реалност. а
според езотеризма - на Истината. на
Съкровишето. на винаги скрития
Извор Например Климент Алексан-
дрийски твърди: „Мойте Стромата
съдържат истината. примесена с
догм и те на философия та или по-ско-
ро обгърната и покрита от тях как-
то ядката на ореха - от черуп-
ката". Или пък Махмуд Шабестари:
„Шариагътс черупката, а хакикагът
- бадемовата ядка.. Когато пресел-
никът е стигнал до вътрешна
убеденост. ядката с узряла и черуп-
ката се строшава " Също и Абд ал-
Карим ал-Джили: „Остави черупка-
та и вземи ядката: не бьди като
онези. които не са виждали лицето.
а повдигни булото'"
Бадемът е Христос, тъй като бо
жествената му природа е скрита от чо-
вешката му природа или от тялото на
Богородица Адам дьо Сен-Виктор
твърди. че бадемът е и тайната на
светлината. те. - обектът на съзер-
цанието. тайната на прозрението
Бадемът (миндалът). който в средно-
вековната орнаментация огражда ка-
то ореол изображенията на Бого-
родица или на Христос на престола,
участва и по друг начин в тайната
на светлината: той е небесната
светлина, еманацня на царствого на
Блажените и едновременно с това -
було на благодатного видение. Освен
това според Откровенней* на св Иоан
Богослов той съответства на небесна-
та дъга:
..Които (frfru/r,	приличашс на
комка п< nut и (ардш, а около npetmiua
имашс и дъга. ки.чти ниглед при.»анаше
на ( нарагд* {Откр 4 3)
Luz - думата. която на иврит оэ-
начава бадем. ясно изразява идеята
за нешо скрито. затворено, неприко-
сновено. тъй като luz е и името на под-
земния град (вж бадемово* дърво).
както и на неразрушимого ядро на съ-
ществото(на китайски chc-li. на санс-
критски - sharira. съдържащо всички
потенииални елементи за истового
възстановяванс С две думи. това е яд-
ката на беземъртнего (BENA, CORT,
GUEM. JILH).
В мистичната традиция бадемът е
символ на скритата в мрака тайна
(тайната е съкровише), която трябва
да открием и вкусим Обвивката, обг-
ръшаша бадема, е сравнена с врата
или със стена
За евреите бадемовото дърво би-
ло символ на нов живот
Бадемовото дърво цъфти най-ра-
но през пролетта. Оттук и следният
пасаж в Книга на пророк Иеремия
(1:11-12):
..И биде слово Господне къи чеке що
витдаш. Персние* Отговорил
ълииче от и иода лао дърво
Господ ии рече добре виждаш.
шщоти Al 6дЯ чад .Могши слива. ia да се
илпълми то скоро "
..Откривам бадема". „иэяждам
бадема" ше рече откривам някаква
БАДЕМОВО ДЪРВО
88
тайна, посветен съм в някаква тайна
В средновековния езотеризъм ба-
демът нзобразява девството на Дева
Мария - мистичен балем Понякога в
изкуството Дева Мария е обградена от
елипсовиден ореол
Според ..Тезаурус" на Анри Етиен
amindalos означава скрит. невидим,
съкровен
Често пъти телата на светците са
изцяло обгърнати от бадем. който в
много случаи е разделен на три линии,
изобразяващи Троината Те са влезли
в лоното на трите Божествени Липа и
са в единение с тях благодарение на
благодатного Видение
Но във всекидневния езнк „изяж-
дам бадема" означава „сношавам се",
тъй като бадемът е ey.teama. _йони".
за която в упанишадите е казано, че
.символизира космичните води и
въртопите на безбройните възмож-
ности на екзистенциалността
(TUCR) Може би миндалът води на-
чалото си от този древен архнтипен
образ
Фактът. че в средновековния езо-
теричен език понятието .мистичен
бадем" обозначава девството на
Богородица, като че ли потвърждава
тази хипотеза Най-забележителното
в този пример е. че преминаването от
религиозната в светската облает не от-
нема нишо от свешеното значение на
символа, дори напротив - подсилва
го. както това личи от многобройни
суфистки поеми Зашото придадена-
та на миндала сексуална конотания го
превръша в изначалната Утроба, от
която избликват сред светлината на
откровението Човекът и Бог в едно.
БАДЕМОВО ДЪРВО
Типично пролетният иъфтеж на
бадемовото дърво е знак за възраж-
дането на природата и за долавянето
на първите признали на запроле-
тяване То е съшо така символ на
крехкост. тъй като цветовете му, раз-
творили се най-рано. са и най-чувст-
вителни към последните елани...
Бадемовото дърво е символ на Атис.
роден от девица, която го эаченала от
бадем.
Може би от тази легенда води на-
чалото си от евързването на бадемо-
вото дърво с Дева Мария. При все то-
ва символът придобива пълното си
значение единствено в съчетание със
значението на самия бадем*.
Освен това според една еврейска
традиция през корените на бадемово-
то дърво (luz) се прониква в таинст-
венна град Луз, царство на без-
емъртието. Съшевременно Луз е и
името на града, край който Яков бил
споходен от видението си и затова го
нарекъл Ветил, Дом Божий. И тук
евързването на бадемовото дърво с
представата за беземъртие се обясня-
ва със символиката на бадема (който
съшо се нарича luz (BENA. GUEM)
Но символиката на бадемовото дър-
во е мъжка, докато символиката на ба-
дема е женска
Гърците сравнивали изстискания
бадем с фал и чес ката еякулация на Зевс
като израз на съзидателна мош.
Павсаний разказва, че веднъж по вре-
ме на сън Зевс изпуснал от семето си
и то паднало на земята. От него се по-
явил хермафродитът Агдистис, кого-
то Дионне скопил. От падналите му
на земята гениталии поникнало баде-
мово дърво Дъшсрята на речния бог
Сангарий скрила в паэвата си плод от
това дърво и заченала
От посочените легенди се вижда.
че бадемовото дърво произхожда по
права линия от Зевс чрез кръвта на
хермафродит и че плодът му опложда
девииата Фалическата му символи
ка се отличава с това, че той опложда,
независимо дали е имало сношение.
Според едно все оше съшествувашо
в Европа поверие, ако заспалата под
89
БАМБУК
бадемово дърво девойка сънува годе-
ника си, тя може да се събудн брс
менна
БЛЮЛ
Баклага символизира минералио-
то слънце. ембрнона Тя представя
затворената в материята сяра Йожен
Кансьолие отбелязва, че понякога бак-
лата от богоявленската погача се за-
мени с миниатюрно бебе(кукличка) или
с рибка
Баклага е от жертвените плодове
в ритуалните жертвоприношения по
случай полските работи и сватбите Тя
представлява бъдещите мъжки
рожби. многобройни традиции пот-
върждават и обясняват тази
асоциация. Според Плиний баклата
се използва в култа към умрелите.
защото съдържа душите им
Баклата в качеството си на символ
на мъртвите и на тсхния успех при-
надлежи към класа на закрилящи-
тс вълшебства По времс на пролет
ните жертвоприношения тя предо
тавлява първия земсн дар. първата
жертва на мъртвите за живите,
белега на тяхната плодовитост.
те. на въплъщението им. Така вече
разбирамс забраната на Орфей и
Питагор. съгласно която да се яде
бакла. е равносилно на изяждането
на главата на родителите. на спо-
делянето на храната на мъртвите,
един от начините за задържане в ци-
къла на превъплъщенията и за поко-
ряване пред властта на материята
Вън от орфичсските и питагорейски-
те иниинаиионни общности баклага е.
напротив, сыцественият елемент на
общение то с Невидимитс пред пра
га на пролетнитс ритуал и
Накратко, баклата е първият плод
на земята. символ на всички благини.
дошли от Хората, които лежат
погребани.
Египетского поле на баклата -
наречено символично гака - е място
то, къдсто покойниците очакват пре-
въплъшението. Това потвърждава об
щото символ но тълкуване на този ни
шестен зеленчук.
БАЛДАХИН
Символ на закрила, било осигу-
рявана, било получавана от намира-
щия се под балдахина: ако е нар. то
той я осигурява на поданиците си, а я
получава от небето Той е ценгьр на
излъчването, иентър на света: оттук и
употребата на балдахина с цел да се
тюкаже това достойнство и тази власт
Правоъгълният балдахин е евързан
със земята и темните блага; кръглият
балдахин - с небесните блага (слън
чобран*).
БАМБУК
В Япония бамбукът, борът и сли-
вового дърво са трите растения, смя-
тани за благоприятно знамение
Бамбукът е най-вече един от глав-
ните елементи в живописта от епоха-
та Сон, силно повлияна от будизма
чан Изобразяването на бамбука е не
то повече от изкуство, го е духовно
упражнение. За будиста и дори за да-
оиста нссравнимата праволинейност
на бамбука, съвършенството на него-
вня устрем към небето, кухите му меж-
дувъзлия - изображение на шунията,
на празнотата на сърцето - симво-
лизират същностнитс черти и цел та
на собствения му вьтрешен подход. Да
не забравяме и нсговото шумолене.
което според някон наставници вы-
веет я ва Озарението Изображението
на бамбука се доблнжава до кали-
графията: това е истински език, но той
е достъпен единствсно за интуитивно-
го възприемане.
Оше някон, твърде разностранни
аспекти: бамбукът се използва за про-
пъждане на злите сили. може би не
толкова по силата на някаква симво-
БАНАНОВ ХРАСТ
90
лика, колкото заради сухите при
пуквания, конто издава хвърленото в
огъня бамбуково стебло Бамбуковият
гъсталак е класическо препятствие, в
икоиографията той често изобразява
джунглата на греховете. през която
може да премине единствено тигъ-
рът*. символизираш духовната мош
на будизма Един от текстовете на Тан
отъждествява бамбука със змията*
(явно в положителен смнсз>л). както
изглежда. бамбукът лесно се превръ-
ша в змия Двойката мъжки и женски
бамбук символизира привързаносгта.
брачния съюз В различии текстове се
споменава за бамбукови стебла с три
или девет коленца, свързани прели
всичко със символиката на числата
(BELT, CHOO. GROC)
За племената бамун и бамилеке
къс от бамбук, наречен Гис (смях).
символизира радостта - простата ра-
дост от живот без болести и грижи
В екваториалните области на
Африка и Америка втвърден на огън
къс бамбук играе иивилизаторска
роля, аналогична на ролята на отло-
мъка от кремък или обсидиан в каме и-
ните културн и главно в Мексике Той
е жертвен инструмент, по точно с не-
го знахарите извършват обредното
обрязване
Номадите йаномами от Южна
Венецуела изработват от бамбук на-
конечници на стрели и ножове и го из-
ползват като огниво Тсхните съседи
от племето йекуаиа. сродно с кари-
бите. го използват като инструмент за
свешена музика: на техния език той се
нарича уана (кларинет) и трябва да
отбележим. че главният празник. по
време на който говори този инстру-
мент, се нарича уа-уана; а демиургьт
или културният герой, с коготоесвър-
зан празникът, се нарича уанаджи. В
целокупното си значение улил предс-
тавлява за племето йекуаиа космич-
нот о дърво или дървото на живота.
баша на Уанаджи - митичння праро-
дител и следова гелио - баша на всич-
ки йекуаиа, чин то родови имена завър-
шват впрочем на „улил": Дск-уана.
Йек-уана.
БАНАНОВ ХРАСТ
Бананът не е дърво. а тревисто
растение, лишено от дървесен ствол
Нежните му стебла изчезват след по-
явата на плодовете Ето зашо Буда го
превръша в символ на крехкоегга и
неустойчивостта на нешата. конто не
заслужават внимание:.Умозренинта
са като бананов храст", четем в
Самиутаникая (3. 142) Образът на
Мъдреиа. размишляваш под бананов
храст за преходността на нешата. е
класическа тема в китайската живо-
пне.
БАРСОМ
Сноп от завързани стебла. В жерт-
воприношенията. извършванн в дре-
вен Иран, символизира растителната
природа.
БАЩА
Това е символ на сътворяването.
господството. достойнството В този
смисъл башата е един задържаш раз-
витие™ елемент или. казано в духа на
психоанализа та - кастрираш елемент.
Той е олицетворение на всякакъв вид
власт: шеф. началник. покровнтел. бог.
Смята се. че ролята на башата е да
осуети всеки опит за еманципация и
да упражнява влияние, което лишава.
ограничава. осмива, убива инициа-
тивата, поддържа в зависимост Той
представлява съзнателното отноше-
ние. противопоставено на ннстинкт-
нвните, спонтанни пориви, на без-
съзнателното: това е светът на тради-
цията, изправен срещу свежите сили
на промяната.
В митовете за произхода на света
башата придобива културна значи-
91
БЕГЕМОТ
мост; в този случай символиката му
се слива с тази на небето и създава
усешане за нечне отсъствие, за липса.
эагуба. празнота, конто би могъл да
эапълни само създателят на живота
В трактата си .. За интерпретаци-
ята" (De 1‘inlerprelalion. Paris. 1966)
Пол Рикьор приписва богатството на
символа най-вече на неговия потен
циал от трансцендентност. В сим-
волната система ба из а та е не тол
кова равнопоставен на майката съз-
датсл на живот, колкото творец
на закони (стр. 520). Той е източник
на институциите; подобно на гос-
под, и небето е израз на организира-
ната според определен порядък мъд-
ра и справедлива трансцеидентност;
според една обичайна за символите
инверсия бащата, дал начало на чо-
веизкия род. се превръиза в Бог. кой-
то слиза на земята; той е едновре-
менно древен и обърнат към бъде-
шето; сътворяването, чието начало би
трябвало да постави, става възкре-
еяваие; раждането - възраждане, раз-
бирано според всички аналогични зна-
чения на думата. В такъв случай вли-
янието му може да бъде доближено до
привличането. упражнявано от героя
или идеала. Башата е не само същест-
вото, което хората искат да притежа-
ват или имат; той е и човекът, такъв.
какъвто искаме да станем, да бъдем
или с когото да се изравним по качес-
тва И това развитие мннава по пътя
от премахването на башата-другил до
достнгаието до башата-аз (Едип.
Брут. Персей). Подобно огьждествя-
ване с башата предизвиква двойно
движение: на смърт(той) и на възраж-
дане (аз). Следователно башата си ос-
тава винаги едно постоянно въплъше-
ние на трансцендентносгта, което мо-
же да бъде прието без проблеми един
ствено посредством взаимна обич в
зряла възраст.
У келтите понятието ба из а на ро-
да е изразено в прозвишето на бог
Дагда Eochaid Ollathir - всемогыц
отец То ни позволява да го сравним
с Dis pater, споменат or Цезар, от ко-
гото галите гвърдели, че произлизат.
Баизата на човешкия род заема по-
внеша позиция спрямо първия човек;
той е първият бог и абсолютного
Битие, баша на живите и господар на
мъртвнте; притежател на двете стра
ни - мрачна и сияйна - на божест-
веното Той не твори сам, но е отгово-
рен за продълженнето на живота. Той
представлява сила, която е единстве-
на по своего естество и е с двойна по
своя характер проява(ООАС, 12, 359).
БЕБЕШКА ЛЮЛКА
Бебешката люлка - издялана от
дърво, както у древннте римляни, или
обикновена ракитова кошница, е сим-
вол на майчината утроба, която тя за-
мества непосредствено след ражда-
нето Топлата и мека бебешка люлка
- необходим елемент на закрила, ос-
тава у нас като спомен за произхода.
конто намира израз в безсъзнателна-
та носталгия по завръшането в утро-
бата, а нейното полюляване се евърз-
ва с щастието и безгрижието на чувс-
твото на безопасност Бебешката люл-
ка се евързва и с пътешествнето, ето
зашо тя често пъти е във формата на
лодка или кош на балон Тя е утробата.
която плава или лети и вдъхва сигур-
ноет при премннаването през света.
БЕГЕМОТ
„Понеже в главата 40 от Книга
на Иов е казано, че бегемотът яде
трева като вол. за равините той се
е превърнал в приказния вол. пред-
назначен за пиризсството на техния
месия. Те твърдят, че този вол е
тъй огромен, че всеки ден изяжда
тревата на хиляда грамадни пла-
нини, с нея той се угоява от неза-
помнени времена Бегемотът нико-
БЕДРО
92
га нс напуска своите хиляда планини
- там тревата. която той с изял
през деня. пониква отново през ноиз
та за следния ден. Евреите с радос-
тно нетърпение очакват пиризест-
вото. на което бегемотът изе бъде
основното блюдо. Те се кълнат в сво-
ята порция от вола Бегемот"
(COLD, 86)
Всъщност този вол е хипопотам и
дори да изяжда тревата на хиляда
планини. не живее в планините. а сред
лотосите и тръетикнте на реките и
блатата Той е символ на животин-
ското. на скотското, на грубата сила
Едва една по-сетнешна традиция го
превръша в символ на огромните за-
паси от хранв, които сътрапезниците
ше си поделят на тържествените или
митични пиршества
БЕДРО
Преводът приятелството на бед-
рата ми. обикновено използван от
френските или немски автори, за да
предадат ирландския израз cardes то
sltasta е литературен евфемизъм Той
бележи това. което царица Медъб
(Олнянение) предлага на мъжете, ко-
ито иска да съблазни или в които
просто е влюбе на Всъшност на ир-
ландски това означава бедро, горна-
та част на крака. Изразът е смекче-
но обозначение на половото сноше-
ние (ROYD, 5.27), Изглежда няма дру-
га символика освен тази на еретично-
го и временно обладаване. тъй като
Медъб (символ на келтската върхов-
на власт) никога не се появява без
мъж в сянката на друг. Символиката
на царската роля е съвсем различна
(WINI, 5. 15, CELT, 15).
Чрез функцията си като част на
тялото, подвижна опора, бедрото оз-
начава съшо и силата Кабалата наб-
ляга върху тази твърдост, подобна на
твърдостта на колоната*
Бедрото на Юпитер (Зевс), в ко-
ето според грънката легенда Дионис
преживял едно повторно съзряване.
преди да се роди, заслужава и ял сим-
волен анализ, който ше му придаде.
очевидно, сексуално и утробно значе-
ние. Според класическата схема на
иннциационните обрели легендата ис-
ка да каже, че този, който ше се пре-
върне по-късно в Повелителя на най-
известните Мистерии на грънката
Древност, е получил инициационното
си образование - или второ раждане
- в бедрото на един върховен Бог. кой-
то в случая може да бъде раэглеждан
като първичння андрогин. Съшо как-
то в цитирания по-горе келтски
пример, думата бедро би била и тук
един евфемизъм. обозначаваш този
път не влагалишето. а матката. В та-
къв случай тя директив би се присъ-
единила към символиката на пешера-
та или нешо повече - на кухото дърво.
което не противоречи на бедрото, раз-
глеждано външно като колона, т.е. ка-
то символ едновременно на извнеява-
не и сила
БЕЗДНА
Както на гръцки, така и на латин-
ски с думата бездна е означено без-
дънното - свегът на безмерните глъ-
бини или висини В апокрнфните тек-
стове беэдната символизира най-об-
ито лишените от форма состояния на
съшествуването Бездната приляга
както на мрака на първичння хаос, та-
ка и на гробовната тъма на сетните
дни. Съшо и в психологичен план
бездната съответства в еднаква степей
на неопределеността на детството и
на предсмъртната необособеност, на
разпадането на личността. Но тя мо-
же да означава и постигането на вър-
ховното обединение в мистичното
сливане Вече не е достаточно верти-
халата да води все надолу. тя се уст-
ремява и нагоре: разкрива се бездна
на висините и бездна на глъбините.
93
БЕЗУМНИЯТ ОТ ТАРО
бездна на шастие и светлина, бездна
на нещастие н мрак И все пак смисъ-
лът на възвисяването се появява по-
късно от този на спускането
В шумерската традиция домът на
господаря на света се носи над безд-
ната:
„Вместо им ът ни (юдмата ген подарят. Емки.
Емки. властоимът който опрсдслм лъдбитс
cut построил шлинаги ipa.u
над бгсдмита
О прим. •ллятмнгпгми anurmm
6tcdnama" (SOUN, 97)
При акадиите Тиамат поставя чу-
довища на входа на бездната:
. Мийкити Водна. която сыдаяа всяко нешо.
ниправи и мспибгдими орк ж им
тя роди чудившими imuu
с остри 1ъби. с 6г>мияо<тни
челмнти" (SOUN. 136)
В Библията съшо бездната е изоб-
ретена понякога като чудовишето*
Левиатан*.
Но в Псалом 103 бездната е опри-
личена на дреха, която покрива земя-
та, докато Господ се облича със свет-
лина като с дреха.
Бездната присъства във всички
космогонии като начало и край на све-
товната еволюция. която, подобно на
митологичните чудовища, поглъща
съшествата и сетне отново ги изхвър-
ля навън. но вече преобразени.
Бездъниите глъбини се свързват
със страната на мъртвите и следова-
телно - с култа към Великата Майка
Земя Несъмнено идеята на К Г Юнг.
който отнася символиката на бездна-
та към майчиния архитип - образ на
любещага и страшна майка*, почива
именно върху тази древна културна
традиция В сънишата* бездната. ко-
ято ни привлича или плаши. напомня
за безкрайното и могыно бсзсъзнател-
но; тя ни приканва да изследваме дъл-
бините на душата. за да изгоним от-
там призраииге или да разчупим око-
вите й.
БЕЗПОРЯДЪК
Безпорядък означава безредие и
празнота Става дума за първоначал-
ния хаос преди съгворението на света
Извън употребата на тези думи, отна-
сяши се до първичната обстановка, ко-
ято предхожда реда на сътворението.
откриваме думата безпорядък у
Иеремия и Исаия За първия става ду-
ма за унишожението на света. Глебам
земята - и. сто. тя е разорена и пус-
та - небесата и няма на тях свет-
лина (Иср. 4:23). Исаия загатва за
опустошението и скръбта. Това е зав
ръщане към безформеното и хаоса
Безпорядъкъг символизира в на-
чалото абсолютно анархична си-
туация. която предхожда проявата на
формите. а накрая разграждането на
всяка форма. Това е терминът за рег-
ресия по пътя на индивидуалнзацията,
более г но състояние.
БЕЗУМНИЯТ ОТ ТАРО
От всички обрати на картите Таро,
ето най-загадъчният, следователно
най-притегателннят и най-обезпо-
коявашият. За разлика от другите ма-
жорни аркани. номерирани от едно
(Магьосникът* от Таро) до двадесет
и едно (Свят*), Безумният няма
номер. Следователно той е извън
играта, т е. вън от града на хората, нз-
вън стените. Той върви, подпирайки
се на златна тояга, на главата с боне в
съшия цвят, подобно на главата на
манекен; панталонът му е разкъсан и.
без видимо да го е грижа. едно куче
дърпа отзад плата, оголвайки задни-
ка му. Този е луд, ще заключи
наблюдателят, укрепен зад стените на
града Този е Учител, ще промърмо-
ри философът-херметик. забелязал. че
тоягата, на чийто край носи увиснал
вързоп на рамо. е бяла - цветът на
тайната и инициацията. и че обутите
му в червено нозе са стъпили здраво
на твърде реал на. а не на въобража
БЕЛЕРОФОНТ
94
ема опора Дисаги те му са празнн. но
са розовн като хълбока му и като
кучето, което опитва да го захапе: сим-
воли на животинска природа и на
нмане, за което не го е грижа Обрат-
но. златото на познанието и на транс-
ценденталните истини е цветът на
тоягата. на която той се подпира, на
земята. по която ходи, на раменете и
шапката му И най-вече, той върви
напред, това е важного - тоя не скита.
той на предав.
Някон автори дават на тази карта
от Таро номер нуда*, други - дваде-
сет и две Двадесет и едно образуват
пълен цигьл. означен от двадесет и
две. ако не е връшането към нулата.
подобно на това на брояч. Нула или
двадесет и две. безумният в символи-
ката на числата, означава границата
на словото, отвъдното на сбора, ко-
ето е само пустошта - задминатото
присъствие. което става отсъствне.
крайното знание, което става неве-
жество. разположение: културата -
това. което остава, когато всичко е
забравено. както се казва Безумният
не е небитието. а празнотата на су-
фисткия фана, когато никакво друга
нмане не е повече необходимо, кога-
то сьзнанието на индивида става съэ-
нание на света, на човешката и мате-
риална целокупност. от конто се е
отделил, за да върви напред. Ако е
празнината. то той раэделя завърше
ния иикъл от тозн. който започва
Единадесет и кратните му са слънце
напред, отбелязва Шабош (FRCH.
16$). Това се отнася и за Безумния. ну-
лева или двадесет и втора карта: той
върви отпред със слънчева очевид-
ност по девствените земи на позна-
нието. отвъд града на хората.
БЕЛЕРОФОНТ
След като извършил многоброй-
ни подвнзи и по точно след като по-
бедил Химерата* благодарение на
крилатия кон Пегас*. Белерофонт по-
искал да се нзкачи чак до престола на
Зевс. Ако събранието на боговете сим-
волизира закона, който налога на чо-
века мяра в неговите стремежи и
усилия, то опитът на Белерофонт сим-
волнзнра човешкото тщеславие, из-
раждащо се в ламтеж за власт. из-
разен по най-дързък начин (DIES, 83-
90). Сразеният Белерофонт слиза в ада
при други честолюбии като Иксион*.
За разлика от Иксион. чието честолю-
бие било примесено с любовно
желание, Белерофонт е по-скоро
честолюбеиът, когато славните воен-
ни подвнзи главозамаяли до такава
степей, че го подтикнали да въэжелае
върховната власт. Той символизира
самозабравилата се военна амбиция
или военната власт, стремяща се да
присвой и гражданската власт и да се
превърне във върховна власт.
БЕТЕЛ
Под името бетел е известна съв-
купност от активни субстанции, из-
ползвани като ободряваиза и стяга-
иза дъвка (Литре). В Югоизточна Азия
става дума за орех от арекова палма,
негасена вар и листа от бетелова
лиана, към които при случай се при-
бавят тютюн и различии аромати.
Бетелът винаги е играел важна ро-
ля в годежните и брачни обреди във
Виетнам:
.Ето неузрял ареков орех. разрезан
на две
Вземи едно късче. преди да се е
развалил
Ако брачните врезки трябва да ни
свержат
пише поетесата Хо Хуан-Хуон (по Ж.
Льобрюн). И наистина, бетелът е сим-
вол на любов и съпружеска вярност,
като някон дъвки могат дори да игра-
ят ролята на любовен еликсир Разбн-
ра се. възможно е тази символика да
произтнча от истинското съчетание на
95
БИК
елементите, каквото е лъвката Но тя
сс оправдана и от красивая легенда,
в която се разказва как един младеж
бил превърнат в арскова палма. а же-
на му - в бет слова лиана, която се уви-
ла около ствола на дървото. Нарекли
дървото и лиана га на имена га на два-
ма га герои: лан и грау
Що се отнася до гърнето* с вар.
то изобразява недостойния бонза от
друга легенда, чийто корем е съшо та-
ка пълен с разяждаша вар. разбърква-
на от лопатката на онези, които при-
готвят дъвката.
Пак във Виетнам съшествува ем-
пирична мярка за време, равняваща се
на три-чегири минути - толкова трае
дъвкането на късчс бетел.
Ако бетелът безспорно притежава
хигиенични и лечебни свойства, то в
Индия му приписват и свойствата на
възбудително средство. Според Агнн-
пурана кутията с бетел (тамбула) е
един от атрибутите на Деви. Изобра-
зявана понякога с цилиндрична фор-
ма и заострен похлупак, тя, изглежда.
спада към еротичната символика
(HVAN. LEBC, MALA, VUOB).
БИБЛИОТЕКА
Библиотека га е нашият запас от
знания, подобно на съкровише. пос-
тавено на наше разположение. Най-
често в сънищата библиотеката загат-
ва за интелектуалните познания, за
книжното знание.
При все това понякога в нея се по-
явява тайнствена стара книга, най-чес-
то обляна в светлина, която символи-
зира познанието в пълння смисъл на
думата, т.е. - запасания житейски
опит.
БИВОЛ (вж. ВОЛ)
БИЗОН
За племената на северноамерикан-
ските индиании биэонът бил символ
на изобилие н блаюполучне. тъй като
съставлявал техния главен източник
на месо и кожа Тази иегова функция
се залазила и след изчезването на
вида. Откриваме бизона дори в ©бре-
дите на уседналиге земеделци, къде-
то той е евързан с царевичния кочан
(церемония Хако на поните).
БИК (ВОЛ. ТЕЛЕЦ) (вж. КРАВА)
Бикът ни навежда на мисълта за
сила и за неудържима буйност Той на-
помня за пламенния мъжкар и оше
за страшния Минотавър, пазител на
лабиринта. Той съшо така е кръвожад-
ният и надаваш рев Рудра от „Ригве-
да“, чието семе въпреки това оплож-
да земята. Такива са повечето небес-
ни бикове, като например вавнлонс-
кият Енлил
Бидейки символ на творческа
сила, бикът е изобразявал Бог Ел във
вид на Бронзова статуетка. предназ-
начена за закачване на върха на же-
зъл или на прът: подвижен знак, по-
добен на този на Златния Телей*
Първообразите на тези религиозни
емблеми се срешат оше през третото
хилядолетис пр н.е Култът към Ел бил
издигнат от еврейските патриарсн.
емигрирали в Палестина, но бил заб-
ранен от Моисей Все пак той оцелял
до царуването на Давид, както свиде-
телстват за това статуите на свеше-
ння бик, изпитали влиянието на еги-
петского изкуство, датираши от тази
епоха. Подобии статуи са присъства-
ли в палитрата на фараон Нармер, в
музея на Кайро, върху бойкого зиаме
на мари, в месопотамска Сирия; отк-
рити са били съшо така по платата на
Централна Анадола.
В гръцката традиция неопитоме-
ните бикове символизирали бурного
отприщване на насилието. Това са жи
вотни, посветени на Посейдон - бог
на океаните и бурите, на Дионис - бог
на мъжката плодовитост. Хезиод
БИК
96
казва: гръмкият рев разярен на вези
чсствен би к. в тях звучеше (Теого-
ния. библиотека „Световна класика**.
Народна култура. София. 1988. превол
Станка Недялкова. стих 832. стр 46)
Зевс, за да спечели Европа, се прев-
ръша в нскряш от белота бик. той
кротко се приближава до младого мо-
миче и ляга в краката му; тя тали жи-
вотного и сяда на гьрба му; в този
миг бикът се понссъл и излетял към
небето. прекосил морето и я оставил
на остров Крит, където те се сливат;
и легендата добавя. че тя родила три
деца.
Бикът или. по-обшо казано, гове-
дото. представлява небесните богове
в индо-средиземноморските религии
порали неуморимата и анархична пло-
довитост на Уран, бог на небето, по-
добна на неговата Велическияг бог
Индра е съшо уподобен на бик; бо-
говфе. конто му съответстват в Иран
и в Близкия изток. са освеи това срав-
нени с овните и козлите Това са все
символи на мъжкия и борчсския дух.
на първичната сидя на кръвтв i Бенве-
нист - Рену, цитирани в ELIT, 82)
Всдическите химии възпяват кравата*.
възприета тук в символичния общ
смисъл на говело, като божество:
id по небесния скгаи
чи	и мг tuduianr
Крллата иии лркмек -mor жгртвити
и ат жгртпата г проц иг шал ранчи
А рилата е « ычка когто< «шгглмум.
Богоое и Кори. Асури Чани и
Пророни
илиоше;
в Нея се ыамири Ипжестпепия реЛ
Слетостта мм ммчнич Пюн
Да' К рилата Лали ж илот на Ьагояете
Крала та Лали жилет ми i ера та
(VEVD. 262-263).
Уполобена на космичния Плам, тя
е топлината, която лава живот на вся-
ко живо съшество Бикът Индра е го-
решата и плодовитата сила Той се
евързва със символния комплекс на
плодородието: рога, небе. вола,
мълния. дъжд и т.н Аутран отбелязва.
че на акалски да счупииз рог. означа-
ва да прекършиш сила Но дори и без
да бъде прекършена, тази сила може
да се изпари Бикът е едновременно
емблема на Индра и на Шива Като
такъв той е бял, благороден, гърбица-
та му напомня на заснежена планина.
Той нзобразява сексуалната енергия:
но да възседнеш бик. както прави
Шива, означава да властваш и да пре-
образяваш тази енергия. така че тя да
бъде нзползвана като йогистка и
одухотворяваша Бикът на Шива. Нан-
ди. символизира справедливостта и
силата Той символизира Дхарма -
космичния ред: по тази причина се
казва. че е непроницаем.
Ведическият бик. Врншабха. е оше
опората на проявения свят, този, кой-
то от неподвижния център залвижва
космического кол ело По силата на
тази аналогия будистката легенда ше
изисква за своя герой мястото на би-
ка от Веда. Бикът, както е казано, вди-
га едно от копитата си от земята на
края на всяка от четирите възрасти:
когато вдигне всичките. подпорите на
света ше бълат унншожени. Същата
роля е приписана от сиуксите на пър-
вичния бизон. У алтайските народи и
в ислямските традиции бикът принад-
лежи съшо към цикъла от символи -
опори на творснието. космофорите,
като костенурката*. Понякога той е
настанен сред поставените една над
друга подпори; отдолу нагоре:
костенурка. крепяша скала, скала, кре-
пяша бик. бик. крепяш земята и т.н.
Други посредннци се приплъзват сред
тези равниша В други цивилизации
лруги животни, напр слоновете, игра-
ят съшата роля В Соломоновия Храм
(3 Царств 7:25) дванадесет вола но-
сят бронзово море, предназначено да
съдържа светената вода: три глсда-
97
БИК
л« към север, три гледаха към запад,
три гледаха към юг. и три гледаха
към и/ток: морето стосшс върху
тях. и заднищата им бяха обърна-
ти навътрс под него.
Въплъшеиие на хтоничните сили,
бикът, за много тюрко-татарски наро-
ди. носи тежссгга на земята върху гър-
ба и върху рогата си (HARA).
Символиката на бика е съшо така
евързана с тази на бурята, на дъжда
и на луната.
Бикът и мълнията от древни вре-
мена (от 2400 пр.н е.) са били отъж-
дествявани и като атмосферни
божества. Ревът на бика е бил упо-
добен, в древните култури. на урагана
и на гръмотевииата (ромбът или Бул-
Роарер у австралийиите); а единият и
другият са били богоявления на пло-
довитата сила.
Единството мълния - буря - дъжд
е било понякога смятано, например у
сскимоситс, бушмените и в Перу, за
йерофания на луната Менгин устано-
вява връзка между полумесеца и жен-
скнте образи от Ориняк (държейки в
ръка рог); идолите говедата, конто са
винаги евързани с култа на Голямата
Майка (" Луна), са често срешани
през неолита.. От сравнителното изу-
чаване на пешерното изкуство на пос-
ледните тераси от палеолита (Ори-
гански и Магдалиански). водено от
Андре Льороа - Гуран (LERP. LERR)
излита, че редът на неизменно предим-
ство ръководи разполагането на жи-
вотинските фигури както в Ласко или
Алтамира, така и в рисунките от пе-
щерите в Русия или Кавказ; и че цент-
рал ното място в тази подредба е ви-
наги заемано от двои ката кон* - бик*
или кон* - бизон* Можем да си пред-
ставим необятното поле, което това
наблюдение разкрива за изучаването
на символната мисъл и за нейната ро-
ля в битието на човечеството.
Източносредиземноморски те лун •
ни божества били изобразени във вид
на бик с присъшиге му атрибут И
гака, богът на луна га от Ур бил ока-
чествен катосилен, млад, небесен бик
или силният. млад бик със здрави
рога. В Египет божеството на луната
било бика на Заездите (ELIT, 77. 85,
86,89-90) Озирис, лунен бог. бил изоб-
разен като бик Син, лунен месопотам-
ски бог, имал съшо вида на бик.
Венеринияг ношен дом се намира в
зодия Телей и луната е във възход В
Персия луната била Iаопитра - пази-
тел на ссмснната тсчност на бика,
защото според древния мит първич-
ният бик оставил семейната си тем-
неет в небесного тяло на ношите
(KRAM.87).
В Централка Азия и Сибир сред
монголците и якутите се среша вяр-
ването във воден бик, скрит на дъно-
то на езерата и ревяш по време на бу-
ря (HARA, 279)
Следователно бикът с. обшо взе-
то, смятан за лунно животно, евърза-
но с нощта Съвършеният рог на
Шива е полумесецът. Това много древ
но уподобяване е засвндетелствано в
Египет и Вавилония Въпреки това би
кът се отнася към Митра, слънчево бо-
жество. и символизира мъртвия и въз
кръенал бог; но все пак запазва лун-
ния аспект на смъртта.
На иврит пьрвата буква от азбу-
ката - алеф, означаваша бик. с сим
вол на луната в първата и седмица
и едновременно с това - името на
зодията. в която започва ссрията
от лунни домове (ELIT, 157). Много
букви*. йероглнфи. энаци. са в непос-
редствена връзка с фазите на луната
и рогата на бика, често пъти сравни
вани с полумесеца.
Култ от Мала Азия, разпространен
в Италия през II век от не., обогатява
култа на Кибела с практика, непозна
та дотогава в Рим: помазването с
крьвта на бик. принесен в жертва Това
БИК
98
било nocBeiii.iii.iHcio чрез крьвно
крыпение Вчрващичт. който искал
да । частей « нега, пиизе Жан Важно
слизи I в трап, специи >но изкопан ш
не ima и покрит с надупчсн калик,
noct с със свешено копие пробожди
ли нид него бика. ничто топла кръв
сс етича ia през отворите по 14.4.10
то му т.чло. тот. който се подла-
ги t на обливанс с кръв. бил renatus in
aelernum. родсн за нов живот във
всчностти. жизнсната енерги.ч на
животното, славсшо сс за най-буй
но заедно с льва, дива ia нови сили
на т.н л ото и. .може би. на думата
на участващия Кръви на бика. сти
чаша се върху посвешавания. трябва
ло да му вдъхне. чрез двойствен
символ, биологичната сила на бика и
най-вече достъпа, в иай-възвишената
си форма, до духовния и беземъртен
живот
Култът на Митра с ирански про-
изход включвал съшо жертвоприно-
шение на бик с подобно значение, но
в по-различен ритуален и доктрина
лен декор Римските войски били раз
пространили из иялата империя кул-
та на Митра, бог Спасител. непобедим
Победи тел. ролей от скала на един 25-
ти декември. след зимното слънпе-
стоене. когато дните започват отново
да нарастват. деня. « който се чсст
вала раждансто на С лънцсто.
Natalis Solis. Основното действие в
живота на Митра пило жертвой-
риношението на първородния бик.
първото живо същество. създидено
от Ахура Мазда: след като го опи
томил и отвел в дома си. Митра,
по заповсд на Слънцето. го заклал:
от кръвта му. от костния му мо
зък и от семенната му тсчност сс
родили растенилта и животнитс.
въпрски усилия та на зми.чта и на
скорпиона, пратениии на Ахриман
Възкачвансто на Митра и жертвоп
риношението на бика украсяват го
1ч и брой пимстници поевстени на
Митри; дветс сцени. обяснява Жан
Божьо. символизират бирбага на си
лите на доброю срсшу силите на зло-
ю - борба. в конто всички последо-
ватели тр.чбви постоянно ди учас
твит с всички сили. а така съшо и
iocri.ua до вечната светлина, обеша
на на душите на правсднитс от все-
могъщото шстъпничсство на Митра
(BEAG).
Може би ше се окаже. че прилага-
ме правило за тълкуване прекалено
неспсиифнчно. ако се съгласим с
Крап, конго ви ж ла в митровото жер-
твоприношение на бика проникване-
то на мъжкия в женския принцип, на
огъня във влагата, на слънцето в лу-
ната. и по този начин да обясним сим-
воликата на плодородисто. Впрочем,
тази символика изпъква по-малко в
култа на Митра, отколкото символи-
ката на цикличного редуване на
смъртта и възраждансто. както и на
постоянного единство в принципа на
живота
Смъртта е неотделима от живота
и бикът представя съшо гьмната стра-
на При египтяните бикът. който носи
между рогата си сльнчевия диск, е ед-
новременно символ на плодородие и
божество на смъртта. евързано с
Озирис и неговите прсражлания: пог-
ребението му е отбелязано в Мемфис
много гьржсствено. носят се дарения
от всички краища на Египет, но едва
изчезвал. Апис сс появява в друг
смъртсн облик и го разпознават нас-
ред стадата по черното пстмо на
челото. на изията и на белил му
гръб
Всички татари от Алтай си предс-
тавят владетеля на пыгъла изобразен
или в черна лодка без весла, или въз-
седнал наопаки черен бик (HARA.
244) Той държн в ръка змия или секи-
ра с формата на луна Прииасят му се
в жертва черни бикове или крави
99
БИК
Почти в пяла Азия черният бик се
евързва със смьр| и В Индия, в
Индонезия съществува обичай. спо-
ред който телата на принновсте се из
гарят в ковчег с формата на бик В
Египет рисунки изобразяваг черен
бик. носещ на търба си трупа на
Озирис.
За келтите бикът изглежда не е
притежавал символичната стойност
на мъжественост и не е сигурно. че
основного му значение трябва да се
търси в двойствеността или сексуал-
иото противопоставянс с кравата
Действително в Ирландия бикът е
обект най-вече на метафори. евърза-
ни с воюването Герой или крал с голе-
ми бойни заслуги е често пыи наре-
чен бика на битката От друга
страна, в Ирландия бикът е жертва
на това. което наричат - угощението
с бика. първата част от обрела за
кралското избиране. предадена в тек
ста „Болсстта на Кухулин".
Животното се принася в жертва, от
месото му яде поет, до насита пие
бульон, заспива и в съня си вижда кан-
дидат-краля. който трябва да бъде из-
бран от благородническия съвет
Втората част от обрела (която засяга
избрания крал) взима за жертвопри-
ношение коня. Следователно бикът об-
разува антитетична двойка с коня, но
той е съшо толкова боен, колкото и
конят. и жертвоприношението на бе-
ли бикове. разказваноот Плиний (Nat
Hist-. 16. 249) при браието на бял имел
е древен кралски обрел, загубил
причината за съществуването си след
римското нашествие и изчезването на
какъвто и да било самостоятелен по-
литически живот Зашото бикът. как-
то и конят. е кралско животно:
Deiotaros. божествен бик Гатийски
тетрархи носили това име. зашото би-
ли крале, а не зашото били жреци. как-
то понякога грешно се е смятало. Тази
коиотация препраша директив към
двойката кон - бик и палеолигиого
ижуство, отбелязано по-горе.
Бикът е действително пьрвично
животно В разка за ..Похищението ни
Кривите от Кулей”, в който кафяв и
бял бик се сражават до смърт - еди-
ният представлява Ълстър. а другият
- Конахт: да ги притежаваш. означа-
ва ла притежаваш иойно господство,
още повече че единият и другият имат
човешки глас и разсъдък. Те са се ро
днли от метаморфозата на двамата
кралски свинари от юга и севера на
Ирландия и са преминалн през раз-
личии видове животни. В Галия ико-
но|рафияга съльржа бик с три жера-
ви (вьзможни еквнваленти на остро-
витянските лебеди) и бик с три рота,
който може да е бил древен военен
символ, неразбран по време на тало
римската епоха: трегият рог трябва-
ло да изобразява това. което в
Ирландия наричат Lon laith. или лу
на на героя, един вид кървава аура,
която извира от темето на героя, на-
мираш се в бойна възбуда Можем
оше да отбележим. че названисто би
зон се е залазило в топонима -
Vcsontio. старого име на Безансон
(СНАВ. 54-65; ОСАС. 10. 285 и сл.; 15.
123 и сл и 245 и сл ).
В бика съшествуват всички въз-
можни многопосочности и двусмис-
лили Вода и огьн: той елуней, докол-
кото се евързва с обрели те на плодо-
родието; соларен. поради огнената му
кръв и лъчеиието на семето му На
кралския гроб на Ур се извиеява бик
със златна глава (слънце и огън) и ла-
зулитни челюсти (луна и вода) Той е
небесен и земен. Животните от рода
на говедага, както тези от кучешкия
вид. могат да се явяват действително
или като земни. или хтонични бого-
явления. или като небесни Често пъ
ти гяхната символика се уточнява бла-
годарение на цвета И така вол пепел
се явява като богоявление на земята
БИК
100
жена, противопоставен на белия кон.
олниетворяваш мъжката небесна
сила, в нзобразяването на двойката
Земя-Небе у някон алтайски народи
(ROUF. 343 и сл )
В Китай ако рогатата глава на
Шен нон, иэобретател на земеделие-
то. напомня на вол или бик, то тази
на Че-йеу явно наполобява бик Оше
Хуан-ди се противопоставил на еди-
ния и на друтия Бикът е духът на
вятъра Че-йеу. рогата глава и говеж-
ди колита, се противопоставя с по-
мошта на вятъра и на дъжда на Хуан-
ди. който се бори с него чрез водни
дракони. но и оше чрез сушата Че-
йеу е веявашият космично безредие
Той ше бъде победен от Хуан-ди. чи-
ято емблема е бухал ът
Волът. символична антитеза на
бика. проявява тази сложност. зашо-
то и той съшо е евързан с култовете
на земеделието Но той ше символи-
зира жертвата на плодородната сила
на бика. карайки да изпъкне чрез кон-
траст по-добре нейното единство
Премахването на тази сила повишава
стойността. както иеломъдрието под-
чертава значението на сексуалността
Активният небесен принцип изявява
силата си. утвърждавайки се или от-
ричайки се по еднакво краен начин.
Свободен, той опложда; възпрян.
задържан. той ясно показва. че без не-
го никакво плодородие, поне в този
ред и на това равннше на съшеству-
ване, не е възможно; това е обратно-
го изпитание на една и съша истина
Сублимирането на жизнената енергия
придобива плодовитост от друго
равнише. равнишето на духовния
живот
В психоаналитичната символика
на Юнг жергвоприношението на би-
ка представлява желание за духовен
живот, който би позволил на чове
ко ба надбелее животинските си и
първичните си страсти и който след
церемония по поевещаване изе го да-
ри с мир (JUNS. 148) Бикът е необуз-
даната сила, върху която цивилизова-
ната личност се опитва да наложи
контрол Увлечението по коридите за
някон психоаналитици се обяснява
чрез тайного и непризнато желание да
се убие звяра у човека; но става нешо
като пренос и външно жертваното жи-
вотно освобождава от жертването на
вътрешното или създава илюзията,
чрез посредничсството на тореадора,
за лична победа.
Някои психоаналитици по този на-
чин са виждали в бика образа на разя-
рения баша, следвайки примера на
Уран, чийто сии Кронос искал да го
скопи Това е друга форма на
Едиповия комплекс: да се убие бика,
означава да се ликвидира башата.
Според етико-биологичното гьл-
куване на Пол Диел биковете. със сво-
ята необуздана сила, символизират из-
вратеното господство. Тсхният дъх
с опустоизителният пламък. Бронзо-
вият атрибут, прибавен към сим-
воликата на крака. е често срещано
изображение в гръцката митология.
което служи за охарактеризиране
на душевното състояние. Приписана
на биковете. медните копита сим-
волизират чертата, бележеща
склонността към господство, ярое-
тта и закоравяването на душата
(DIES. 176) Хефест* съэдал два яки и
силни бика с медни копита, от чиито
ноздри излизал огън и които.
изглежда. било невъзможно да се
опитомят. Язон трябвало без ничия
помош да ги впрегне в плуг, за да ов-
ладев златното руно; това условие
означавало. че героят трябвало да ов-
ладев буйството на страстите си, пре-
ди да се сдобие с този символ на ду-
ховного съвършенство, т.е той тряб-
вало да премахне своите инстинктив-
ни желания
Телец (21 април - 20 май), втори-
101
БИНДУ
ят знак от Зодиака, сс намира между
пролетною равноденствие и лятното
слънцестоснс. Символ е на голяма
работоспособност. на всички инет ин
кти и най-вече на този за самосъхра-
нение. на чувственост и на прскален
стремеж към удоволствия Според
езика на астрологията тази зодия се
управлява от Венера: това означава.
че тази част от небето се намира в пъл-
на и нерушима хармония с естество-
то на тази планета. Със зодия Телей
се евързва символиката на първична-
та материя, на първоначалната суб-
станция. сравнима със Земята-еле-
мент, със земята-майка Ако на Овен
се пада по право кинетиката на пър-
вородния огън. въплътила се в сухо,
крайно мъжествено животно, чийто
огромен череп е издаден напред и
нагоре. то на Телец принадлежи ста-
тиката на тяло, носешо живот, оха-
рактеризирано от силно създанис с
лишни форми главно по хоризонтала
и вертикала Тук властва дух на тежест.
на тромавост. на плътност. на мул-
ноет, на стабилност. на постоянство..
Към тази свръхженствена зодия се до-
бавя стойността на напълно земно
възприятие. насред симфония от зе-
лено пасбише. В концерта на золиите,
партитурата на Телец се опрцличава
с бакхическа песен, славеша Венера.
Венера - животодарявашата. цялата
й тръпнеша плът и алена кръв. изпъл-
нена и трептяша от земни излъчвания;
песен на'пълнолунис, възхваляваша
майката-природа Телец представя
животинска природа, подплатена с
инстинкти, най-вече с широко разви-
та сетивност: да живееш в този свят,
означава да помирисваш. да вкусваш.
да докосваш. да виждаш. да чуваш
Това означава оше да се отдадеш на
желанието за природни удоволствия.
да се отпуснеш в опиянснисто на Ди-
онисовите чародейства Жаждата за
живот е вкоренена в него заедно с ше-
дьр характер. с толяма жизненост и
със здрава сила Тя може ла се утоли
както в живот, изпьлнен с удоволст-
вия и страсти, така и в яростна работа,
задоволяваша алчни апетити
БИЛКА
За християнитс билките (вж
треви*) дължали сфикасността си
на факта, че са били откритч /а
прън път на кълма на Ратятието.
За древнитс билките имали лечебны
свойства благодарение на боговете.
открыли ги /а пръв път (ELIT).
Според Мирча Елиаде билките из-
вличат качествата си от небесен
архитип. който е израз на космичес-
кою дърво Митичното място на тях-
ното откриване. на тяхното израст-
ване, например Голгота. е винаги
център.
Билките поради лековитите
свойства, които са им приписани.
илюстрират вярването, че всяко изце-
ляване може ла идва само като божи
дар. както всичко. което се отнася до
живота.
БИНДУ
Цен трал мата точка на ваджра* с
материален израз на бннду (санскрит-
ски термин: капка, символ на абсо-
люта; на тибетски Тхи-гле) Винду е
изображениею на незмеримото един-
ство във вил на крайната точка на
иитеграцията. както и отправна точка
на всяко дълбоко размишление. Тази
пламтяща капка побира нсобятна
шир. сияеша с блясъка на белбройни
елънца (EYTA) Бинау означава съшо
и кълн. сече Бннду е вътрешно пре-
образеният от човека semen. Той обоз-
начава точката. от която изхождат вы-
решното и външното пространство и
в която теотновостават ЕДНО Винду
е и ..Властелины отвъд държавата'* с
проблясващо тяло. който обнтава
внеш Шакра* Свързан е с лазурната
БИРА
102
светлина на Мъдростта на Дхарма-
дат), чист елемент на съзнание. про
излизаш от сърцето на Наирокана.
Дхнанн Буда в иентъра на Мандала.
Той изхождаот безкрайната Пустота*,
подобно на духа, в който почива вся-
ко нешо
Тази ярка като звезда светла то-
чица с образувана от сливането на пра-
на - жизненото днхание. със съш-
ността на нашия дух и със съзна-
телния принцип Нейният вид се на-
рнча Шастие. природата н - яснота;
съшността и - пустота (Лама
Ганден)
БИРА
Бирата. пригогвена от божестве-
ния ковач Гоибниу. е напиткага на
върховната B.iaci Имею на Медъб -
царицата на Конахта. олицетворява-
ша върховната власт над Ирландия,
означава пиянство. Воинската класа
изливала големи количества бира на
главните празниии и най-вече по вре-
ме на празника Саун, честван на пър
ви ноември В края на иаруването си
сваленият. грохнал от старост или
злоупотребил с властта си пар, се да-
вел в опожарення си дом в бъчва би
ра (или понякога вино, следствие на
христианизаиията). Доколкото може
да бъде противопоставена на медо-
внната. която. изглежда. е била при-
вилегия на жреческата класа. бирата
- иарска напитка, по принцип е била
предназначена за воинската класа
(OGAC. 14.474. 399)
В една уелска легенда, потвърде-
на от апокрифни текстове. се разказва.
че царският син Керант Пияницата,
сина на Беруин (berwi - варя), бил
първият. който приготвил бира от
мали (brag) Той сварил сока с полски
цветя и мед Към вряшата смес се
приближил глиган и от него покапала
пяна. която предизвикала фер-
ментацията В ирландския рспсртоар
не е огкрнта легенда, съответсгваща
на описана >а Ще отбележим обаче. че
пиенето на бира съпътствало ядеието
на свинско (или по-скоро глиганско)
месо на всички обреднн пиршества по
време на празника Саун (началото на
келтската година), както и в митовете
за Отвъдния свят Тъй като свинята
(или глиганът) била животного, което
символизирало Луг. този факт следва
да се съпоставн със съшествуването
на теонима Борво или Бормо - пок-
ровителя на горешите извори в
Централка Галия И наистина. Борво
е cognomen на келтския Аполон (кой-
то е разновидност на ирландския Луг).
Тъй като бирата е напитката на
безсмъртието на воинската класа,
няма нишо удивително в това. че са-
мият символ на бога (lug) поставил в
нея кълна на живота във вид на соб-
ствената си слюнка (DUMB, 5-15).
Банановата бира помбс изглежда
играе аналогична роля на напитка на
безсмъртието на бойпите в подчи-
нените на строга йерархия общества
на тутси от Руанда (Централна
Африка).
Бирата от царевица (чича от
Андиге) или бирата от маниока
(Амазония) и до днес играят важна об-
редна роля в екваториална Америка
Тяхното пиене е задължително по вре-
ме на всички обрели на преход (вж
посвешението на пиароите в GHEO);
понякога те се превръшат в единстве-
нага храна (едновременно храна и на-
питка) на старсйшините, т.е. на
мълрените Несъмнено символиката
им е свързана със символиката на
ферментацията* Те имат спрямо
посветения. отговорния. преминава-
шия през инволютивната фаза на жи-
вота съшото отношение, каквото има
млякого* спрямо неговата противо-
положност - бсзотговорното лете, чи-
сто развитие едва започва
В древен Египет бирата съшо би-
103
БЛАГОСЛОВИЯ
ла общоприето питие, пенено като на-
питка на безсмъртието както от жи
ките и мъртвите. така и от боговете
БИТКА вж КОСМОГОНИЯ. КОР
БА. ВОЙНА)
БИЧ
Символ на юридическата влас г и
на правого и да налага наказания
Стагуите на египетския бог Мин го
изобразяват с вдигната дясна ръка,
която обратува прав ъгъл с бич. царс-
ки бич. символ на спасите тото мъ
чснис. който фучи загадъчно над от
ворсната д.юн Този бог е евързан и
с култовеге за плодородие Жан
Иойот отбелязва другата ръка се
п.зъзга под дрехата и д.ганта обхва-
та основа та на божсствснич фа
яос... Такъв е спокойният облик, в кой-
то се въплъшава страшната божест-
веност на бика. който ес качва на
жснскитс, като господар на вы
производството. чиято прочее ич от
криви жътвати
Бичьт е и атрибут на някои грьп-
ки божества: на Хеката*. държаша в
страхопочитание аловите чудовища;
на Ериниите. бичуваши престъп-
ииците; както и на властниците и жре-
иите В свсгилишето на Зевс в Додона
каишите на бича, държан от статуя на
лете, удрят при всеки полъх на вятъ-
ра едно свешено котле и издаваните
звукове са смятани за оракул на бога
(вж бичуване*)
Обикновено бичът е символ на
мълнията* Често в инициаиионните
общества, конто грябва да се борят
със сушата. се срсшат ритуали на
самобичуване: такива се откриваг в
обшеството куорс на бамбара
Показателенефакты, че посвстениге
куорс използваг ту бич. ту факли*. с
конто си горят гялото В действител
ноет се смята, че мълнията докарва
дъжд.
Ьичтл. както и мълнията. е символ
на творчсскага енергия Ролята му
при тобива космически измерениявъв
Велите; гой преобразуй.! млякото в
масло, пьрвостепенна храна на
живите От биенето на млякото изли-
за т Апсара* и зародишиге на живот
БИЧУВАНЕ
Символ на действията, способни
да прогонят сили или демони. конто
прспягстват материалната плодови-
гост или духовного развитие Бичът*
се използва като изправигелна мярка
за всички поданнтти на принципе, царе,
фараони из целия Изгок и най-вече
към роби. селяни. работница. войни-
ни и непослушна лена Тъй като е по-
зорно наказание, бичуването се при-
лага най-вече върху роби
Съшествували са и ритуални 6и-
чування. смекчени варианти на
жертвоприношеннята. макар че е мог-
ло да се стигие и до кръвопролитие
или пък до изображение за прогонва
не на злите духове от лова, жътвата
или плодородието. Стерилниге жени
били бичувани с каиши or козя кожа,
а според Плутарх бичуването на ро-
бите било съпровожлано с викове:
„Махай сс. глад "
Аскегите във всички религии се
бичували до кръв с идея г а за жертвоп-
риношение и за отблъекване на изку-
шенията
С бичуването се пели символично
и реално да се отстрани всяка причи-
на за безреднца в обшеството или у
индивида, която нарушава или задьр-
жа нормалното функпиониране
БЛАГОСЛОВИЯ
Благословията означава прснос на
сили Благославям всьшност ше рсче
освешанам. прив.ч свят чрез словото.
т е - доближавам до < встостти. ко-
ято съставлява най-висшата форма на
коемнчната енергия
БЛАГОУХАНИЕ
104
БЛАГОУХАНИЕ (МИРНО
Ь1аго\ \анисто, споменавано в ка-
толическата литургия, е един от три-
те елемента на жертвения дар. чиято
цел е той да бъде приет от Бог А рома-
тите играят важна роля в еврейските
обрели Освен това благоуханията са
били широко използванн в религиоз-
ните церемонии на гьрци и римляни:
изливали от тях върху статуите на
боговете. телата на умрелите; флакон-
чета с аромати били поставяни в
гробовете. дори натривали надгроб-
ния камък с ароматни масла. В Египет
ароматните есенции билн извличани
и смесвани в храмовете; смятало се.
че богините засенчват всички земни
жени с уханието си Трудно долови-
мата и при все това действителна из-
тънченост на парфюма го сродява от
символна гледна точка с духовного
присъствие и с душевната природа
Оставеният от вече отишъл си човек
аромат извиква представата за трай-
ност и оставена в паметта следа. Така
ароматът се превръша в символ на
спомена и вероятно това е едно от зна-
ченнята му. когато го употребяват при
погребалните обрели.
Но освен това парфюмът е израз
на добродетелите: така се изказва
Ориген във връзка с много приятна-
та миризма на кипариса В Йога той
е проявление™ на известно духовно
съвършенство, зашото миризмата. ко-
ято излъчва човек, може да завися от
способността му да преобразува се-
менната енергия Ако той е урдхва-
ретас. уханието. което се излъчва от
него, е на лотос
Парфюмът играе ролята на сред-
ство за пречистване. оше повече че
той често е получен от неподдаваши
се на развала вещества, каквито са
например смолите (тамян*). Те пред-
ставляват възприятието на съзнание-
то.
Ухания е името на Гаидхарвите.
небесни създания. които по-скоро се
хранят със сладки благоухания, откол-
кото г и издават Те са свързани ту със
сома*, ту с диханието, ту с жизнената
сила. Тибетският будизъм разглежда
градовсте на Гандхарвите като об-
разец на измислицата. миража, нере-
алните постройки (AVAS, DANA,
EVAB, SAVR).
Благоуханието е съшо така символ
на светлината. Вески свстлик с расте-
ние. пише Виктор Юго. уханието е
светлина. Според Балзак всяко уха-
ние е съчетанис от вьздух и свет-
лина (в ВАСС, 73). Индускнте обрели
го евърэват със стихията въздух.
Изследванията върху въобра-
жението, направени от докторите
Фретини и Вирел, показаха, че арома-
тите и миризмите влияят върху
психиката. Те улесняват появата на об-
рази и ярки картини Тези образи раз-
буждат и насочват чувствата и
желанията; те могат съшо да са свър-
зани с далечното минало. По-специ-
ално хелиотропинът извиква предста-
вата за цветя и градини. за благоухан-
ии предмети; той разбужда чувстве-
ността, ванилинът припомня храни и
усещания на вкуса. Явленията, свър-
зани със символиката на сетивната
среда, са все оше слабо изеледвани.
БЛАГО /вж ЕЗЕРО)
Ако за нас блатото има смисъла
на неподвижност и леност, Азия не
вижда в тази липса на движение съ-
шите неудобства като Европа.
Хексаграмът* туей, който удвоява зна-
ка на застоялата вода, има смисъла на
разбирателство и удовлетвореност,
извор на благоденствие
Според шумерската митология
блатото е недиференцираната, пасив-
на и женска материя
Китайските блата са ритуално
място за риболов и лов. Това е така,
зашото в тях се проявява мощта на
105
БЛИЗНАЦИ
Небето и са Духонин Петрове Ето
зашо. след като Великият Юй в дело
то си за организиране на пространст-
во то уредил блатото Хя. построил в
него царски стан, първообраз на Мин-
таи (вж къша) и иентър на Империята
Изглежда в келтския свят блатото има
сходно значение, за което свидетеле-
тва разположението на останкитс в
Гласгьнбъри В грънката античност
блатото изпълнява сходна роля на ла-
биринта*
Значение от съвсем друг порядък
се отбелязва в „Самютаннкайя", къ-
дето Буда прави от блатото образ на
чувствените наслади като препятст-
вие по Осморната пътека (GRAD,
L1OC. SOUN).
В пьолска иниииаиионна прикат-
ка минаването близо до локва се пред-
ставя като фаза на нннцнацията
Жалбата на Хамади съдържа цяло
развитие: О. локва на отчаянието.
проклети жаднитс. които се тъл-
пят към теб. Hue смс ожаднели, нс-
щастисто ни отмина. вече издъх-
вамс. о. терзания. Най-отровните
влечуги пъплят около локвата и не
позволяват да бъде доближена.
Денем локвата. която не може да
бъде достигната от чужденец, означа-
ва сплотено семейство, добре пазена
родина, забранения град; спокойната
вода е образ на покоя, който нищо не
може да разстрои Нотцем локвата. за-
шитавана от отровни змии, символи-
эира егоиэма и скъперничеството. ко-
ито възпират споделянето на нмане-
то с ближните, дори когато те са заст-
рашени да умрат от недонмък
(НАМИ, 12, 61). Следвайки обшата
символика на чудовищетопазится
на съкровището, те вероятно означа-
ват и трудностите. които трябва да се
преодолеят. за да се достигне свежия
оазис или локва.
За психоанализата локвата и бла-
тото са един от символите на безсъз-
нale.iuoio и на майкаiа. мястото на
невидимото ннкнене.
БЛ1ВНАЦИ (БРАГЯ) (вж. „БЛИ-
ЗНАЦИ" (ЗОДИЯ)
Всички култури и митологии зас-
видетелстват подчертан интерес към
феномена на близнаците. Каквито и да
са въображаемите им обрати - напъл-
но симетрични или единият - тъмен.
а другият - свегьл, единият - обър-
нат към небето. а другият - към зе-
мята. единият - черен, а другият - бил,
червей или син. единият - с глава на
бик. а другият - на скорпион, те изра-
зяват едновременно намеса на отвъд-
ното и л войс г веноспа на всяко същес-
тво или дуализма на неговите тежне
ния, духовни и материални. дневни «
нощни Това са денят и нощта. небес-
иият и земннят аспект на космоса и
на човека Когато по този начин сим
волизираг вырешите противоречия
у човека и битката. която трябва да
води, за да ги превъзмогне, те придо-
биват значение на жертвоприношение;
необходимостта от себеотрицание. от
разрушаване или от подчиняване, от
загърбване на една част от себе си в
името на тържеството на друга
Естсствено. трябва да се отдаде пре-
въэходството на духовннте сили на
прогресивната еволюция над инволю-
тивните и регресивниге тенденции Но
се случва близнаците да са абсолют-
но подобии, двойни или копие един на
друг. Тогава те изразяваг само едиис-
твото на уравновесената двойстве
ноет. Те символизират вътрешната
хармония. получена чрез свеждането
на множественото до единичного.
След преодоляването на дуализма
двойствеността е само привндна -
ефект на огледалото. последнца на
проявлението
От друга страна, близнаците сим-
волизират състоянисто на двузнач-
ност. в което сс намира митична
БЛИЗНАЦИ
106
та вселена Вочите на примитнвните
те винаги са натоварсни с могъща
сила, била тя опасна и за криля ща...
Страховиты и обожавани. близна-
цитс винаги са натоварсни С интен-
зивна стойност У племето банту ги
убивали, в Западни Африка, където
са магьосници. ги почитали (VIR.1.
6$). Във всички традиции близнаците.
богове иди герои, се препират или си
помагат. като по този начин подчер-
тават двузначността на ентуацията
си. символ на ентуацията на всяко чо-
вешко съшество. вътрешно
раздвоено. Андре Вирел (VIRI. 67)
вижда в образите-близнани. както и в
симетричните образи нзобшо. вът-
решното напрежение на постоянна
ситуация Страхът на примитив-
ная човек от появата на бяизнаците
е страхът от екстсриоризацията на
собствсната му двузначност. стра-
хът от обсктивацията на аналоги-
итс и разликите. страхът от обо-
собяващото индивида осъзнаване...
страхът от самото обособяванс на
индивидуалността. страхът от
скъсването на колективната
неразчленимост В дъното си близиа-
ннте символнзират нера зреизено
противоречие.
Анализирайки съня на „Алиса в
страната на чудесата". когато среша
двама близнацн след един кръетопът*.
Андре Вирел вижда в тези близнацн
символ двузначност. аналогична на
кръстосването на пътишата (VIRJ. 75).
Символно погледнато. двамата близ-
наци играят съшата роля като ирье-
топътя*: в действителност, когато те
се появяват в сънншата, той не е
отмннат.
Този примитивен страх от близна-
ците оше съществува Ако една бре-
менна жена разбере, че очаква близна-
ци, тя ше погьреи лечител. който да
ги направи едно Той взе царевично
брашно пред вратата и го разпръе-
на към слънцето; той препредс черна
вълна. той препредс вяла вълна и <
даете смсссни н низки обгърна л яви
та китка на майка ми: това е мощ-
но средство за събиранс на децата
По същия начин и ние близнаците
започнахме да бъдем едно... Добре
виждаха. че съм изключително бебс.
близнаци. слети в едно. не сс съмня-
вала в това Добре виждаха двойния
кичур на тила ми и тези. които при
състваха на раждането ми. разказ-
вала колко голям съм бил и че съм
имал два полови органа при излиза-
нето от майка ми Всички знаеха. че
такива бебета ги наричат
„антилопи". защото антилопитс чес-
то близнят (TALS. I. lO-l I).
Вярвансто. според което ражда-
нето на близнаци предполага съюз
на смъртен с бог и най-вече с небес-
но божество, е крайне разпростра-
нено (EL1T, 93). Според съшия автор
всички герои близнаци в индоевро-
пейската митология са доброжелател-
ни (Ашвииите, Диоскурите, Кастор и
Полукс и пр.): те са лечители. закри-
лят смъртните от опасност. спасяват
мореплавателите и пр Една от най-
прочутите служби на близнаците във
ведите е да подмладяват старена и да
го правят жених за девойките
(DUMH. 34. note).
В Мексико и за индианиите пуеб-
ло Героите Близнаци. богове на суг-
ринта и на вечерта. отварят пътя пред
човечеството в космогоническите
разкази, когато човечеството присти-
га на земята: тс убиват чудовищата
и прсвръщат отпадащитс и несъ-
вършени неща в нови В по общ сми-
съл те са освободителите и водачи-
тс на човечеството (ALEC, 115).
Многобройни космогонически
разкази изтъкват герои-творци близ-
наци с антагонистични функции
Единнят е добър. а другият - лош и
непрекъсиато се стреми да спъне съ-
107
БЛИЗНАЦИ
зидатслна1а и културнп дейност на
първия Или иък злияг нссръчно го
имитира, каю създава зловредни
животни. както добрият - полезни Та-
зи манихейска митолотия се наблюла-
ва особено добре у ироквите От крива
се и сред някои индиански племена в
Южна Америка (пиароите от долина-
та на Ориноко; върху ироквите виж
MULR, 261 sq).
Към този дуалнзъм на .митически-
те Близнаии се добавят възходяшият
(еволюния) и низходяшият (инволю-
ция) ход на слънцето. Танни на ирок-
вите се подразделят на две групи: ед-
ната на добрия близнак (утринно
слънце). свързана с белия цвят (Голям
Танц на Перата), а друга га - на ло-
ши я близнак (вечерно слънце), свър-
зана с черния цвят (Танни на Войната).
Съшого деление сс наблюдава и в го-
дишния цикъл: Зимин и Летни
Празници Летните празници эасягат
жените и призовават плодородието за
насажденнята; зимниге празници эа-
сягат мъжете и блат одари г за получе-
ните дарове. жътвата Всяка от тези
половини продължава шест месена,
рсдуваши се от честването на Нова
Година във фсвруари и or празника на
Зеленага Царевица през октомври В
деноношния и годишния цикъл се наб-
людава еднакъв дуалнзъм (по MULR.
260 sq.).
Тази дуалистична митология и
космогония има отношение към вяр-
ванията на древните май, за които
Единс твого е раздвоено ка го езика на
бога на наревнцата и пр
Дулнстичната мисъл на древните
ирокви не е изчезнала с появата на но-
вите времена В действителност в
тази система са включени дори и
фактите от преобра зуването на све-
та от зеултурни герои (MULR, 272).
В ироквойския резерват властей доб-
рият брат: тук са домът и полете,
тук човек сс чувства защитен; от-
еки царуви злият брат < демзязитс.
Белите - там с пустинята на
заводите, жилищнитс блоковс и ас
фалтираните улици
Тези дуалистичнн митология на
Близнаците вероятно произхождат от
естествения дуалнзъм на областите с
два ярко изразени сезона.
През една от най-иэвестните пери-
петии в ирландската митология боги-
нята Маха, епоним на столииата
Ълстър(Еташ Macha, „близнаци на
Маха"), след като е гонила конете на
нар Конхобар, ражда двама близнаии
Имената на тези близнаци не са ни
известии, но няма да се заблудим
много, ако ги разглеждаме като
Диоскурзз и прототипи на диоскури-
чески двойки като Кухулин и Конал
Чериах в Ирландия Тези двойки са об-
вързани с родство и обшо възпитание:
Кухулин и Конал Чернах са едновре
менно братовчеди и млечни братя И
единият, и другият са синове на
сестрата: Конал Чернах е син на по-
ета Аморген и на Финдхоем (Нежна
болота), сестра на Конхобар; Кухулин
е син на пар Конхобар и на сестра му
Дсхтнр - двойката обаче е неравна:
Кухулин значителио надминава Конал
Чернах по способности и слава. На-
лага се сравнението с галската диос-
курическа двойка Беловез и Сеговез.
племенннцн на Амбигат и синове на
сестрата на владетеля на битуригите,
съгласно сведенията на Тит Ливий
(Hist., 5, 34) Единият (sego-vesos,
„победоносен") води към херкинийс-
ката гора население, което не е оста-
вило следи; другият (Bello-vesos,
„воинствен") отвежда войските си в
Северна Италия и основава Медио-
ланум (Милано): център на съвър-
шенството (сакрален смисъл) и сре-
да на равнннага (профанен смисз>л).
Следователно келтските Диоскури
символизират военного и войнствс-
ното Но Кухулин е син и на Бога Луге
БЛИЗНАЦИ
108
и като такъв представлява ямйгж-
кита невъздържаност на героичните
подви зи Вследствие на хронологичес-
ка непоследователност. която е важ-
на само в човешки план. Конал Черная
като млечен брат (comalta) на
Кухулин е възрастен и бди над гра-
ницата, когато Кухулин, едва седем-
годишен. осъшествява първия си
смъртоносен набег над съседната
провинция Братството на келтските
Диоскури е следователно по-скоро
принципно. отколкото фактнческо. а
физическо родство не съшествува:
келтскнят аспект е единствено военен
(в Индия Диоскурите са от третото
съсловне) Според „Тимей", цитиран
от Диодор Сицилийски (4. 56, 4). жел-
тите по атлантического крайбрежне
почитали дошлите по море Диоскури
Галските Диоскури Момор и
Атепомар (велик конник) притежават
и пророчески аспект: те играят важна
роля при основаването на Лугдунум
(дн. Лион), чието разположение опре-
делят според полета на гарваннте -
смята Псевдоплутарх (CELT, 1, 15-9.
187; CHAD).
БЛИЗНАЦИ (ЗОДИЯТА). 21 МАЙ -
21 ЮНИ
Обш символ на дуализма в сход с -
твото и идентичността Близнаците са
образ на всички външни н вътрешни.
противостояши или допълваши се. от-
носителни или абсолютни противо-
поставяния. конто се решават в съзи-
дателно напрежение; фазата на
Близнаци свършва в разиъфването на
лятото
Трети знак в зодиака, който се раз-
полага преди лятното слъицестоене
Главен знак на Меркурий, Близнаци са
преди всичко двойният символ на чо-
вешките контакти, транспорта, кому-
никациите, промените на жизнената
среда, полярността (дори сексуална).
Някои зодиацн представят този знак
не с обичайния образ на две дена. хва-
нати за ръцете, а на мъж и жена и
дори, както е в коптския зодиак, на
двама влюбени.
Двама младежи с преплетени те-
ла изобразяват този така наречен дво-
ен знак, който въвежда в света на по-
лярните противоположности: мъжко-
женско. мрак-светлина, субект-обект,
вътрешно-външно... В това той е бли-
зък до Меркурий - посланика с криле
на краката и с кадукейския жезъл ка-
то емблема В зодиакалния концерт
партитурата на третия знак би се све-
ла по-скоро до бързото изронване на
арпежа. Тук ние вече не можем да се
възползваме от топлня поток на
инстинктите; разумът се намесва в иг-
рата на личността, която образува ду-
ет с чувствителността. Означало лич-
ността не почива върху естествения
полъх и свободния подем на животин-
ския живот. Напротив, тя се развива
посредством защитен механизъм сре-
щу върховенството на чувството: чув-
ственият живот е почитан, подозиран.
осмиван. вписан в сферата на един
„аз“, желаещ да живее в уюта на сво-
бодната принадлежност на себе си. От
това следва процес на интелектуали-
эация, който води със себе си вкуса
към играта. разрешението на осъшес-
твяването на идеите и на менталните
връзки. полета на ннтелекта. В резул-
тат индивидът живее във вътрешно
раздвоение: едната му половина
чувства, действа, живее, докато дру-
гата я наблюдава. той едновременно
е актьор и зрител на себе си, който лу-
каво и разочарован следи актьора.
Това се отнася както до крайно подат-
ливия индивид, така и до крайно
комплексния... (вж Близнаци-братя)
БОГ
Символите на Бог са обикновено
отеца, съдията, всемогъщия владетел.
Тъй като изучаването на Бог (теоло-
109
БОГ
1ия) е свързано с изучаваието на би
тието (онтология), тези два термина
били често смесвани и всеки възпрн-
еман като символ на другия в този
смисъл. че те препрашат един към
друг в несъвършеното познание, ко-
ето можем да извлечем от тях.
Божието име. изглежда. е просто
символ, покриваш неизвестного в
битието. докато битието е само друг
символ, препрашат към непознатия
Бог. Няма друго име на Бог. освен
това, с което той самият се назовава:
Аз съм оня, който съм (Изх. 3,14).
Според католическата вяра:
Всичко същсствуващо сс отнася
до съществуващото битие (Бог), от
нася сс до него, но самото то (Бог)
не същсствува по силата на вече
съществуващото. то с само по себе
си същсствувание. Зитова няма не-
обходима връзка между него и
същсствуващитс. независимо с спря-
мо тях. отделно и следователно ab-
solu (аЬ=далсч от. solus=единствен,
лат). Божията нсзависимост се раз-
крива следователно като истинския
възел на тази онтологична разлика.
Всяко значимо твърдение за Бог
предполага проникванс до това съ-
ществсно ядро... Тук сс докосваме до
стрсмсжа на всяко същество да из-
лезс извън граничите и особените ус-
ловности на своята собствсна об-
лает или нуждата да бъдат те вко-
ренсни в абсолюта на една безпре-
дел на цялост: тази. която намира-
ме в живото същество (ENCF. I, 332;
вж библейските схвашания за Бог,
340-360).
Политеизмът е превърнал в съш-
ност сама по себе си всяка от многоб-
ройните прояви на този Абсолют, въз-
присл ги е като основни и отделни
форми на живог. Бог е и символизира
Едннииата. към която се стремят
всички прояви, Живогът, в който се
осъшествява всеки живот. Сам атеиэ-
мът, най-малкото под известна
форма, не е отрицание на представа
та за Бог като такава. Всяка
представа, несъвършена и ограниче-
на в самата себе си е отрицание на
божеството: такъв е поне отрицател-
ният път на всяка теология и на
мистиците Можем да отговорим, че
нито една представа не изразява на-
истина Бог, представата е като
обръшане. настройване на духа към
Бог.
Всички видими и осезаеми прояви
на битието в природата са част от
битието; по съшия начин всички тай-
ни на живота в Божията милост са за
вярвашите част от самата същност на
Бог. Тези съставни битиета чрез само-
то си съшествуване са на свой ред ед-
новременно символи на битието и на
Бог: косто виждатс като тайна, ще
го видите като действителност, е
обешано на богоизбраните Битието
тук долу, чието възпрнемане е счита-
но за очевидно, е в действителност са-
мо тайна, зашото на нас не ни е из-
вестен един от членовете на взаимо
отношение™, чрез което те същест-
вуват. Не е чудно, че в усилията им да
разгадаят тайната оше тук долу, хо-
рата са постигнали безкрайно разно-
образии изображения на Бог и че са
прехвърлили върху представата си за
Бог познанията, конто нмат за сами
те себе си и за взаимоотношение™ им
със света (вж. съзидание*) Обладани
от чувство за безеилна зависимост. те
проектирали желанията и страховетс
си върху едно висше Същество. спо-
собно да ги задоволн и защити.
Страбон (3,4,16) разказва как все-
ки месеи, при пълнолуние отдавали
почит на един неизвестен бог. като
танцували пред вратнтс на домовсте
си. Можем да си представим, че това
е бог. който не трябвало да бъде на-
зоваван поради някаква забрана, но за
предпочитане е да разглеждаме този
БОДИЛ
110
факт като метафизично схвашанс. мо
же би зъждествено на нрландскозо за
боговете ннебоговетс Неназованнят
бог е небитието и поради това е без
име Ацтеките съшо почитали един
незнаем бог.
Свети Павел споменава за нали-
чието на представа за неизвестен бог
у гьрците, тълкувана като предчувст-
вие за съшествуването на еднн-един-
ствен Бог, добър и трансиендентен
(Деян 17. 23 и сл ). Богът небитые и
незнаем би могьл да означава нешо,
което е несъпоставимо с битието
такова, каквото го познаваме и както
изразява нашият език.
Повечето ирландски митологични
текстове и многобройните гало-рим-
ски изображения обикновено са на-
веждали на мисълта. че келтите са би-
ли политенсти и са имали натуристич-
на и примитивна религия Но това е
впечатление на външни наблюдатели
Въпреки всичко. структурата на пан-
теона им говори за монотеизъм. дос-
та близък до христнянството: всяко от
главните божества притежава някол-
ко особености. отбелязвани чрез раз-
личии имена, а самото то - разно-
видност на голямото многообразно
божество, което превъзхожда всички
останали Божеството преминава от
единииата към множественото, а оп-
ределеното управлява неопределе-
ното. Но подобно схвашане станало
неясно, след като разпространявани-
те от друидите учения придобили
окултен характер, което и обяснява
многообразие™ и неопределеността
в гало-римския пантеон (OGAC. 12.
335).
Според символната система на
Пол Диел, вървяша отдолу нагоре в
изеледванията си. божествата сим
волизират идеализираните човешки
качества Разцветът на тези качес-
тва е съпровождан от рад ост; уни
изожението им поражда тревога.
запюрмозяванс. безеилие. страдание
За да дадс външен израз на тази вът
решна битка, митът показва човека
в схватка с чудовища*, символи на
опорочаваизите склонности.
Божествата подпомагат човека или
му дават оръжия. Но това. което
наистина се притичва на помоиз на
човека, са собствените му качества
(символизирани от отзивчивото бо-
жество и предложенитс от божес
твата оръжия). На равниизе душев-
ны конфликты, победата се дължи
на вродената сила на човека (DIES,
59).
БОДИЛ
В повечето случаи бодилът е въэ-
приеман като трудно достъпен. не-
приятен Известен е като храна на
магаретата. Както всички растения с
бодли, и той символизира околов-
ръетната отбрана, предпазваща сър-
цето от опасните пристъпи отвън
..Който го стисне, ше се убоде“: това
е девизът на Лотарингия, чийто герб
с бодилът В този смисъл той се е пре-
върнал в емблема на строгостта. в из-
вестна степей - на мизантропията и
жаждата за мъст.
Въпреки това е възможно слънце-
образната форма на неговия цвят да
му придаде съвсем различно значение
по аналогия със сияйното раэпрост-
ранение на светлината
В древен Китай бодилът е смятая
за укрепително средство, осигурява
що дълголетие, явно поради неогра-
ничената трайност на растението след
изеушаване
БОДХИСАТВА
Този санскритски термин (на
тибетски: Диан чуб семпа) означава
този, чийто дух е буден и който дейст-
ва смело. Бодхисатва е идеалното
същество, в което последователят на
махаяна и на ваджраяна (Велико
111
БОДХИСАТВА
Во шло и Диаман i ено Вошло) трябва
да сс превърнс 01 сьс!радание кьм
хора га За разлика от архат (светеца).
конто постига спасението благодаре-
ние на лична аскеза, без да го е грижа
за друтиго. надвилият „его"-то бодхи-
сатва обрича самоосыцествяването си
на добруването на своите себеподоб-
ни Малко преди да постигне нирвана,
неговата мъдрост и безкрайното му
състрадание му повсляват да не се от-
рича от света, в който ще сс прероди.
..Макар и това самоосыцествяванс да
го освобождава от сансара. той веч-
но се проявява в нея за щастието на
всички същества" (KALE).
Непрестанно излъчващнят светлина и
състрадание Ченрези (Авалокитешва-
ра) е олицетворение на бодхисатва
Репитирането на неговия мантра Ом
мани падме хунт променя всяка
външност. всеки звук и всяка нечис-
та мисъл в съответнитс чисти ас-
пекта (Калу Римпоче). Ченрези - със-
традателен бодхисатва. често се по-
явява върху гханка (боядисани тъка-
ни) от тибетски произход. Изскочил
от лунен диск върху бял лотос, той
пръека петорни светлинни лъчи
Ченрези е четирирък; две от ръцете
му са сключени, в другите две държи
кристалиа броеница и бял лотос.
Еупаме (Амитабха) - Буда от безкрай-
на светлина, увенчава главата му.
Често пъти Ченрези с изобразяван с
хиляда ръце, предназначени да помог-
нат на беэбройните изпаднали в беда
съшества; от всяка една от дланите му
гледа окото на мъдростта. Произходът
на единадесетте му лица е евързан с
едно негово размншление за всеобще-
го страдание, което било тъй сил но. а
задачата му - тъй непосилна. че гла-
вата му се пръенала. Амитабха му нап-
равил отново десет глави, за да се тру-
ди във всички посоки. а на върха пос-
тавил собствената си оранжева глава.
Яростного изражение на тъмносиния
лик. кой го се намира под нея. показва
с каква сила бодхисатва проявява по-
някога съсграданието си. за да се въз-
прави срешу силите на злого (KALE)
Съшествува и женски образ на
бодхисатва Курукула - покровителка
на любовта и подчинено божество (тя
произхожда от Западна Индия, къде-
то на нейно име е наречен връх), е
отъждествено с Венера. Тара от вадж
раяна е едно от нейните кротки
проявления; името й означава „Онази,
която позволява прехода". подобно на
Зорнииата, която прекосява небето, за
да се превърне във Всчернииата, ко-
ято бди над човешките сълби и поз-
волява на хората да преминат през
мрака Този женски бодхисатва от
ваджраяна. наречен съшо и великата
освободителка, представлява не
външио същество. а разновидност на
преобразеното его. Следователно, по-
добно на повечето божества от тибет 
ския таитрически будизъм, тя симво-
лизира тържеството над ..его“-то. т.е
- над объркването. което тласка към
егоиентрично присвояване на енерги-
ята. Тара - женско олицетворение на
Мъдростта. е притиснала в обятията
си Амитабха - Буда от безкрайна
светлина, а той самият благославя
всички същества с жеста на безстра-
шието.
Ако Тарнтс имат кротък вид, то
Курукула е алена и яростна богиня,
приказна еманация на Празното. ко-
ято танцува върху труповете и изопва
лъка си, подобно на Ерос, като съшев-
ременно сочи към бойната секира, без
която не е възможно никакво осво-
бождение Тя е чиста, обградена от
пламъци енергия. която доставя най-
голямо любовно блаженство. Тя да-
рява с благоволението си своите най-
ревностни поклонници ..Тук се смес
ват и наслагват стремежът към
спасението и магическите и еротич
ни намерения" (TUCK)
БОЖИЯТ ДОМ
112
БОЖИЯТ ДОМ
Шестнадесетият мажорен аркан от
Таро представлява куда с телесен цвят,
чийто връх. подигнат от мълнията. се
е наклонил наляво. докато двама пер
сонажи с опънати ръце са проснати
на земята от двете страни на зданието;
тридесет и седем сфероида, от които
тринадесет червени. тринадесет бели
и единалесет сини, обсипват небето
около величествения блясък на мъл-
нията със злато с червени езичета. ся-
каш да подчертаят великолепието й
На пръв поглед тази карта предс-
тавя божествено - небесно наказание,
стоварвашо се върху някакво здание,
което не е нито друго. а самият стро-
еж на човека. предвид цвета му; с то-
ва показателно ограничение, че кор-
пусы на кулага остава непоразен. до-
като се срутва единствено онази чо-
вешка корона с четири златни бойни-
ци. с която са искали да завършат
творението. Сега си припомняме про-
чутия жест на Наполеон, който граб-
ва короната от ръиете на палата, за
да се провъзгласи сам за Император:
този прометеевски жест предизвиква
гнева на боговете - Ватерлоо и Седан
го обуздават Този ли образ кара
Андре Вирел да каже. че Божият Дом
е нещо като черно допълнение на
императора'1 Символиката на числа-
та като че го потвърждава. тъй като.
ако Императоры е Четири*. съшинс-
ко земно число, шестнадесет. квадра-
ты на четири. изразява пълната мош.
пълното и динамично развитие, как-
то го локазва - вече говорихме за то-
ва - свастика га. кръет с тройно пре-
чупени рамена, който умножава чети-
ри по четири: известно е с колко ди-
намична сила той е евързван от Карл
Велики до Хитлер съгласно това дали
се върти в правилна посока - благо-
приятен. или в обратна - злотворен
Както току-шо видяхме със сва
стиката, числото шестнадесет въоб-
ше не е статично, а динамично, то не
представлява само бездната. която
Якоб Бьоме противопоставя на Нир-
вана. но и цикличного подновяване.
видимо в рисунка та на свастиката, ко-
ято обозначава въртене; ни то не е
окончателно, между горного и долно
то няма отхвърляне, а непрестанно
сноване; прочее, двамата връхлетени
от катастрофата строители не се ли
приземяват невредими? Следова-
телно те ше могат да продължат де-
лото си. тъй като кула без връх, живот
без венец нс с довършен, нс е
съвършсн Така символът на Божия
Дом с вече положителен, става по ду-
митс на Ф.-К Шабош изразът на „не-
очаквана промяна", на „спасителей
криза "(FRCH. 224) или пък, както вну-
шава Вирел,истинско осъзнаване",
като стоварването на мълнията върху
върха на постройката напомня удара
с брадва на Вулкан по челото на
Юпитер, без който Минерва, въплъ-
щение на Разума, не би могла да дой-
де на бял свят. Божият Дом символи-
зира удара на съдбата с грубата му
сила, който, пропорционален на
амбициите. върху които се стоварва,
единствен може да им открие позво-
ления им от боговете път. вече не
материален, а духовен.
Ако този предупредителен залп не
с чут, нито приет в пълното му значе-
ние. работниците на човешкия стро-
еж ше са осъдени вечно да се опитват
да коронясат непостижимого, да се
спускат в бездната и да подновяват
усилието си: така Божият Дом отпра-
ша към мита за Сизиф
БОЖУР
В Китай божурът е символ на бо-
гатство и почит поради изправеното
си стъбло и червения цвят Името му.
мутан. включва думата тан (цинобър).
питие на беземъртието, което евърз-
ва божура с феникса (DURV).
113
БОЗДУГАН
Следе i вие на лесно обяснимо изк-
ривяване в говоримия език - почерве
нявам като божур - нветею погреш-
но е било превърнато в символ на
срама
Навремето той е бил лековито рас-
тение и е породил множество суевер-
ии вярвания. описани от Теофаст и
широко разпространени и до ден
днешен.
БОЗДУГАН (вж. ДВУГЛАВ ДЪРВЕН
ЧУК)
Обнкновено боздуганът се евърз-
ва с грубата и примитивна сила Той е
оръжието на Херакъл
Но в ръиете на Вишну той има
съвсем различен смисъл: символ на
първостепенното познание, на сила-
та на познанието. Едновременно той
се идентифицира и с Кали, силата на
времето. която разруизава всичко.
което й се изпречи - според „Криш-
иаупанн1пад'*. В други случаи бозду-
ганът е мошта на действието или раз-
пръсвансто (DANA).
Боздуганът на Дат да е главният ат-
рибут на това божество: с единия си
край убива, с другия - възкрееява.
В келтската традиция Жълтата
Книга на Лекан (XV век) разяснява на
Дагда: Този голям боздуган, който
виждаиз, има един нежен и един
твърд край. Единият от краищата
убива живите, а другият възкреея-
ва мъртвите. Дагда проверява това
на практика и запазва боздугана с ус-
ловието да убие враговсте си и да
възкреси приятелите си. Така той
става крал на Ирландия. Пример за
биполярността на символите. Еквн-
валенти на боздугана се откриват в ин
доевропейската митолоз ия: боздугана
на Херакъл. чука* на Тор. вадэра на
индоиранския Михра, ваджра или оръ-
жието-мълния на Индра във Веданта.
Fulmen на Зевс, едновременно бог-
гръмовержец и страховит съдник.
Тоягата на Моисеи, която върши
чудеса, съшо има двойствена сила,
благоприятна и злосторна. отваряйки
и затваряйки проход в морето. кара-
ша да бликват извори или превръша-
ща се в змия Копието на Ахил прите-
жава двойната способност да нараня-
ва и лекува.
Символнага стойност на боздуга-
на сс доближава до тази на мълнията:
двойствена сила с една съшност, ко-
ято може да има противоположни
ефекти
Когато Дагда не носи боздугана.
са нужни осем мъже. за да го влачат,
а следата. която остава - твърди тек-
сты на ..Calh Maighc luircadh", „Бит-
ката на Маг Typed" - е достатъчна
да отбележи границата на някоя
провинция Прочее, съшествува дос-
та любопитна паронимия между ир-
ландската дума за боздуган (long) и та-
зи за следа (lerg) Обшото символно
значение не е може би различно от то-
ва на латинската мълния. разпредели-
телка на живот (мълнията участва в
плодовитостта) или смърт според
случая Колкото до символа на гра-
ницата, може да се добави една
забележка: тъй като Дагда е богьт и
на договора и приягелството, бозду-
ганът изпълнява и роли та на арбнгьр
и уравновесится
Най-накрая трябва да се сравнят
с вътрешноприсъшитс свойства на
боздугана на Дагда и тези на оръжи-
ята на някои богове или герои (Луг,
Кухулин). чиито рани са нелечими, с
изключение на случая, когато собст-
веникът на оръжието сам реши да се
погрижзз за тях: по този начин Моро-
ган. богиня на войната, която Кухулин
е ранил тежко. получава с хитрост из-
целението си от младия герой. Но боз-
дуганът невинаги е смьртоносен или
военен: уелският разказ за Оуен и
Люнет цитира от своя страна чернил
бог на първати поляна - гигант само
БОР
114
с един крас и едно око в среда iа на
челото, който лържи желе тем бозду-
ган в ръка Това е повели!едят на
животните Той удря с боздугана един
еден по челото и при измучаването му
дотичватхиляли животни
От психологическа и етическа
гледна точка боздуганы е символ на
силата на господстването чрез
смазване Направен от животинска
кожа, както е при някои ми1ични
персонажи, той означава смазването
с животинска сила В рънете на раз-
бойник или герой той може да обоз-
начава или послсдоватслното про-
паданс в разва зато. или нсйното за-
конно наказание. Боздуганът в ръ-
истс на разбойника с символът на
смазвашата поквара. размахван от
героя. той става символ на смазва
нсто на покварата (DIES. 184)
Смазваша поквара. смазана поквара
- тук се открива двузначността на
всички символи на силата
БОР (ПИНИЯ)
В Далечния изток. иай-обшо каза-
но. боры е символ на безсмър1ие -
обяснение за това са неувяхвашата му
зеленина и трайността на смолата.
Безсмъртните даоисти се хранят
със семената на шишарките. нглички
и смола Това е единствената им
храна. тя прави тялото леко и способ-
но да лети Ако воровата смола се сти-
ча по стъблото и попие в пръетта. след
I000 години от нея ще израсне чудна
гъба. фулин. съшо източник на
беземъртие Цвстовстс на боровете
от небето на Нефритената Чистота
правят бляскав като злато този,
който иде от тях (Масперо)
Символика от същото естество ка-
ра японците да избират за строежа на
храмовете на Шинто и изработването
на обредни инструменти бора и хини-
ки (кипариа). И пак съшият мотив: в
китайските тайнн общества боры
(заедно с кипариса) е изобразянан на
врагата на Гриба на Нъ/пизте или на
Кръга ни небезпо и земята. царства
на безсмъртието. Конфуции пище, че
близо до темните светилища. Хин за-
са ждали борове, а Ин - кипариси
(Беседа и съждсния, 3).
В изкуството боры е символ на
жизнените сили; в японското всекид-
невие той е добра поличба; в литера-
турата. в резултат от игра на думи.
обозначава очакването. Два бора на-
помнят легендата за Такасаго и сим-
волизират любое!а и съпружеската
вярност
В западноевропейската иконогра-
фия шишарката бива понякога изоб-
разявана между два петела, конто се
бият; а това не може да не бъде срав-
нено с двата дракона, конто си оспор-
ват перлата: това е символът на разк-
рилата сс истина (DEVA, KALL,
MAST. OGRJ, SCHL. STEJ. DUSC).
В Китай боры често бива евърз-
ван с другите символи на дълго-
летиего; той образува триала съвмес-
тно с гъбата и жерава или с бамбука и
сливовото дърво Кнтайците. за конто
върховно шастие е да живееш дълго.
вероятно смятат. че като свьржат те-
зи символи, силата им ще се увеличи
ошс повече. Според тях пари, почести,
любое, деца са истински приятии са-
мо при условие, че със сигурност чо-
век има достатъчно време. за да се
възползва от тях.
В Япония боры (мацу) е освен то-
ва символ на непоклягимя сила, съз-
давана цял живот, с цената на тежки
всекидневни битки; символ е и на
хората. успели да залазят иепокыиат
мироглсда си въпрски околната кри-
тика, понеже самият бор излиза побе-
дител. когато го нападнат вягьрът и
бурята През празничната новогодиш-
на седмица японците поставят от две-
те странн на входната си врата два
бора, конто са определено с еднаква
115
БОРБА
височнна Според шинюиската тра-
диция божествага (ками) живеят в кло-
ните на дървегата Борът - вечно зс-
лено дърво - с бил предпочетен пред
всички останали. Така че ги поставят
на входа на къшиге. за да привлекат
ками и техните благодеяния Често са
заобиколени от един изимснава Има
едно широко разпространено в
Япония стихотворение, забавно и иро-
нично. за боровете близнаци:
Радост и тъга едновременно'
Често Дионис държи като скиптър
в ръката си шишарка: подобно на
бръшляна. тя е израз на устончивост-
та на растителння живот; тя допълва
символиката му със следното; съ-
шесгвува един вид превъзходство на
бога над природата. вьзприемана чрез
стихийните си. опияняваши сили Тя
представлява триумфа на жизнената
мош и прославата на плодородието
Последователите на орфизма посве-
шавали на Дионис култ на мистерии,
според конто богът загивал. разкъсан
от Титаните, и след това възкръевал:
символ на вечного завръшанс на рас-
тителността и. обшо казано, на живо-
та И в град Делфи той се появявал за
три месеца и царувал в светилишето,
а после изчезвал за останалата част
от годината Историиите виждат тук
мит от религия на хора земеделци
Борът бил съшо така посветен на
Кибела, богиня на плодородието Каз-
ват. че някога той бил нимфа, в която
се влюбил бот Пан Шишарка гае сим-
вол на това расгително и животинско
беземъртие.
Кулгът към Кибела в Рим. тази ве-
лика мистична драма (Франц Ку-
мон). която несъмнено има нешо об-
шо с култа към Изида, всъшност по-
читал пинията: занаятчии. конто
дължали на това си задължение
на зван исто дендрофори (носачи на
дървста), отсичали и отнасяли в
храма на Палатинским хълм един
бор Този бор. оонит китч човешко
тяло в зентн от вълна и укрисен <
виолетки. представлена i мъртвия
Атис (съпруг на богинята); първо
начално Атис бил само дух ът на рас
тснията и един много древен мит
на фригийскитс ссляни. продължа
вал да същсствува рсдом с палата
на Цсзаритс. изразен в преклонен и
сто пред това мартенско дърво
Слсдващият ден бил ден на тъга.
през който вярвашитс оплаквали
мъртвия бог. . Мистично бдение...
очаквано възкрссение.. Тогава внезап-
но прсминавали от виковете на от-
чаяние към лудешко веселие... Заедно
с обновлснисто на природата Атис
се надигал от дългия си сън и с не-
въздържани празненства. буйна
маскаради. богата пиршества хора
та изразявали радостта си от въз-
връизансто му към живот. Борът
символизирал тялото на мъртвия
и възкръенал бог. сам той израз на
емяната на годишните времена в
култовете къ.м Кибела (BEAG. 253)
БОРБА
Представления, церемонии, пан-
томими на борбн се отнасят към ри-
туал за стимулиране на генеративни
те сили и на силите на растителння
живот Биткитс и сблъсъцитс. ко-
нто сс провеждат на много места
по случай пролетта или жътвата.
вероятно дължат произхода си на
ар.хаичното схващанс. според косто
ударите, състсзанията. грубите иг-
ри между групи от двата пола и т.н.
увеличават и възбуждат уннверсал-
ната encpiHH (ELIT. 271) Тези риту-
ални борби повтарят незапомнени
архитипи, който могат да се открият
във всички религии Битката на Яков
с ангела може да бъде интерпретира
на под следния ъгъл: с победата си
Яков се показва достойна опора на
енергия. която трябвало ла вдигне на-
БОСИЛЕК
116
рола на Израел и всички народи от
НовияСьют Егнптянигс.аснро-вави-
лонпите. петите имитирали борби. на-
мекванки та триумфа на реда нал
хаоса Например хетите в рамните на
про/ника ia Нона Година рецитира
ли и пресыдавали пословичная сблъ-
сък между бога на атмосферата
Тешуп и гмията Илуйонкош (ib.. 536).
Победата вборбата символизира сът-
ворението на света или участие в то-
ва непрекъснато сътворение От глед-
на точка на сьзнанието сьтворението
се подновява или прогресира като
символ вьв всеки преодолян конфликт
(вж космогония).
Играните или действителни бор-
би. борбите на лов и риболов прида-
вали. когато завършвали успешно, ма-
гическа власт. залог за бьдеши побе-
ди. на победителя Съшо така и ими-
таиията на удари. които в днешно врс-
ме боксьорът правя преди битката. за
да се загрее или да раздвнжи муску-
лите си. цели да привлече част от те-
зи вълшебни сили Борбата е била
средство за събиране на тези сили: по-
бедителят напускал битката. обогатен
с допълнителни сили Церемониални
жестове с разпръекване на сол пред-
шестват в Япония хватките от тради-
ционната борба сумо
БОСИЛЕК (ВАСИЛИСК)
Растение, чийто цвят издава силен
аромат Смята се. че листата на боси-
лека притежават вълшебни свойства
(употребяват се за приготовлением на
целебната червена вода). В Централно
Конго листата на босилека се използ-
ват като средство против уроки и ка-
то закрила срешу злите духове
(FOUC). Те лекуват наранявания от
удар и различии други контузии
Василискът е приказно влечуго, ко-
ето убива само с погледа или дъха си
всеки. който се доблнжи до него, без
да го е вилял и не го е погледнал пръв
Излюпил се е от крыло яйце на
стар петел на седем или четиринаде-
сет години. поставено в торише и мъ-
тено от крастава жаба или от водна
жаба Изобразяват василиска като пе-
тел с опашка на змей или като змей с
крила на петел. Цялата му символика
произтича от тази легенда
Той представлява царската власт,
която сразява проявилите непочтител-
ност; блудницата, покваряваща онези.
които не са я разпознали първи и сле-
дователно не са съумели да я
избегиат; смъртните опасности в
живота, които нс можем да предуга-
дим навреме - от тях ни предпазва
единствено закрилата на небесните
ангели:
. м/г /иг	на ръце да не сс слънеш
о aum»a г ногата < м.
а* пида и	щг настълиш.
и гмей щс тьпчеш'
(По. 90:12-13).
Легендата добавя, че било изклю-
чително трудно да се улови василиска.
Единственият начин се състоял в то-
ва да му се подиесе огледало и тогава
ужасявашият смъртоносен поглед се
отразявал. насочвал се срешу самия
василиск и го убивал или пък огров
ните пари, които той издишвал. връ-
шали обратно към него смъртта,
предназначена за другите. Как да не
го оприличим на Горгоната, чийто
поглед хвърлял в ужас и убивал?
Главата на Медуза върху шита на
Атина* унишожавала враговете на
богинята.
През Средновековието се смята,
че Христос е, стъпкал четирите изб-
роени от Псалмописеца животни.
сред които е и василискът. Приема се,
че василискът може да се използва в
медииината и че в смес с други със-
тавки той придобива пенни свойства.
В алхимията той се превръща в сим-
вол на унишожителния огън. който
предшества трансмутацията на мета-
117
БРАДА
лите
Ними гой не остава винаги нзоб
раженис на смъргта. чиню коса ше ни
порази изневиделииа. подобно на не-
говия поглед, ако не сме помислнли
за нея предварително. подготвяйки се
предвидливо да я посрещнем или упо-
вавайки се на ангелите, както е каза-
но в Евангелието?
И нима в психоанализата той не е
изображение на безсъзнатслното, бу-
дешо страх у онзи. който не знае ни-
шо за него, и господетвашо над онзи.
който не го разпоэнава. докато се
стигне до разпадането на личността
и нейното погубване? Трябва да го
погледнем и да признаем стойността
му. за да не се превърнем в негови
жертви.
БРАДА
Символ на мъжественост. смелост
и мъдрост. Ведическият бог Индра.
Зевс (Юпитер). Посейдон (Нептун),
Хефест (Вулкан) - както боговете. та-
ка и героите, монарсите и философи-
те най-често са нзобразявани с брада
Богът на евреите и християните -
съшо. Някои египетски царици са
изобразени с брада - знак, че тяхната
власт е равна на властта на царете В
древноегта голобрадите мъже и жени,
проявили смелост и мъдрост. получа-
вали изкуствени бради.
В келтската епоха жените молят
младня герой Кухулин да си залепи
брада В разказа „Похишението на
кравите от Кулей" ирландските воини
отказват да се сражават с Кухулин -
ълстърския герой, тъй като е голо-
брад. Техният отказ го принуждава да
си направи вълшебна изкуствена бра-
да от трева (WINI, 309). Франкските
воини са брадати. През Средно-
вековието деветимата храбреии носят
златни бради - докаэателство за тех-
ния героизъм и вдъхновение
В Левит (19:27) на евреите се пре-
пор ьчна ла не стри жат главата си
паоколо и да нс развалят кран на
брадата си.
До VI век Христос е иэобразяван
най-често като голобрад юноша, а по-
късно - с брада Изгоняйте монаси но-
сели и все оше носят бради
За семититс брадата била от изк-
лючителна важност Тя била смятана
нс само за белег на мъжественост, но
и за украшение на мъжкото липе.
Затова за нея се полагали грижи и чес-
го я парфюм и рал и Нсподдържаната
и занемарена брада била признак на
лудост (I Reg 21. 13-14) Източният
обичай изисквал да сс докосне с уст-
ни брадата в знак на почит (II Царств
20: 9) Да се отреже брадата на някой
враг или посети тел. означавало да му
се нанесе тежкооскърбление Зада не
се превърне в посмешнше. пост рада-
лият се криел дотогава, докато бра-
дата не пораснела отново. Отрязва-
нето на брадата било разрешено един-
сгвено по време на траур или поради
някаква друга скръб. понякога брада-
та просто бивала покривана в знак на
дълбока тъга. Прокажените трябвало
да забулват брадите си Прн все това
египетските жреии брьснели брадата.
главата и цялото си тяло; Моисей
изисква от левитите да бълат изцяло
обръенатн по време на посвешението
им (Числ. 8:7).
Франсоа Дома (DAUE. 582)
отбелязва, че макар и египтянитс да
се бръенелн. боговете им от самото
начало се отличавали по дългата и
тънка изкуствена брада Тя била
сплетена и я прикрспвали за ушитс
с конец, минават по бу зато Царете
споделяли привилегията на боговете
Тази заострена, издадена напред
изкуствена брада прилнча на брада
та. която и до днес носят важните
личности от някои племена в
Централна Африка (вж плитка*,
плнтчнца*)
БРАДВА
118
БРАДВА
Тя удря и разиепва. остра като
светкавииа. с шум. а понякога и с
искри Вероятно точно това я евързва
вьв всички кулгури с мълнията, значи
и с дъжда: от своя страна това води
до символите на плодородието При-
мерите и развитията на тази символ-
на линия са многобройнн
За манте, както и у съвременните
американски инднании. за келтите.
както и в Китай по време на династи-
ята Тан. каменната брадва е нарече
на ..мълниеноссн камък": казва се. че
тя е паднала от небето И обратно: пле-
мената догон н бамбара от Мали
казват. че мълнията е брадва. която
богът на водите и плодородието пуска
от небето на земята Ето зашо камен-
ните брадви са събиранн в светили-
шата на този бог и използвани в се-
зонните ритуали или като средство
срешу сушата. Слагат ги и сред
семената. за да може оплождашата
сила, с която тези камъни са натова-
рени. да възбуди покълнването.
Надарена със способността да до-
вежда дъжд. брадвата може и да го
спре. ако е пороен: отново в Черна
Африка това твърди племето азанте
(ашанти) (EVAS) В много легенди от
Камбоджа и на южновиетнамските
планинпи брадвата като оръжис на
гръмотевниата е признак на сила Тя
проиепва и прониква в Земята: т е тя
изобразява съединяването на Земята
с Небето. оплождането. Тя цепи ко-
рата на дървото: това е символ на ду-
ховного проникване (до съриевината
на загадката). както и уред за осво-
бождаване
Ако тя е символ на гнева, разру-
хата, както е в шиваитската иконо-
графия. то тази роля все пак може да
е положителна, ако разрушението се
отнася до пагубните наклонности
Посредством често срешана в
символното развитие антифраза това.
коего разделя. може и да обелиняна:
вероятно това е значениего на един
много древен китайски обичан. който
евързва брадвата с брачната цере-
мония Младите хора можели да се
евържат само ако принадлежали към
различии семейства от гледна точка
на екзогамията; прели да създаде
семейство, бракът трябва да сближи
две чужди семейства. Това сближава-
не било постигано по пътя на дипло-
матически обреди, откъдето и нсобхо-
днмостта от услугите на вестител ка-
то посредник Брадвата била емблема
на този вестител; с нея той окастрял
сгволовеге от клонките. които пък
връзвал на наръчн. Темата за върза-
ните наръчи се появява често в сват-
бените песни
Функиноналната амбивалентност
напълно се материализира в брадва-
та с две остриета. едновременно раз-
рушителка и закрилиица. Символи-
ката й. която сс родсс с двойствснос-
тта смърт-живот или двойствеността
на противоположи и те и взаимодопъл-
ващи се еиергии. доближава двуост-
ра та брадва до жезъла *.хиндуисткия
ваджра. чука* на Тор; двете природи
на Христос съшо са събрани в една
личност
Това. което разделя. избира в съ-
щото време; коментирайки символни-
те атрибути на ангелите, Псевдодио-
нисий Ареопагит пише: копията и
брадвитс изразяват способността
си да различават противоположно-
ститс. прозорливостта. жизненос-
тта и мощта на тази способност.
Разделяне, различаване. но и
разграннчаване, изрично изгькнато в
гръиката митология: Атина излиза от
разделения от брадва череп на Зевс.
За психолога това е знак за намесата
на социалната среда в рефлексивно-
то индивидуално разграничено
съзнание, вънизна намеса. необходи-
ма за създаването на индивида
119
БРЕЗА
Първо оръжие-оръдне на човека
б/к/deamu <• център ни интеграция,
ичрач на устойчивост. натрупана
мълния. (Това тълкуване. според ко
сто праисторическата брадва с цен
тър на тживчната вселена, ос.
припомня. че на английски думата
ча брадва е ..ах", а на латински „escia"
(V1RI. 105. 180. 245)
Закрепената на върха на пирами-
дата или на каменей куб с връх брадва.
както свидетелстват многобройни ма-
сонски локументи от XVH век. се тъл-
кува по най-разлнчни начини (BOUM,
164-166). В по-горе описаните перс-
пективи тя се мисли като отвора на
центъра. на ковчежето. на тайната. на
небето. т е като върховния акт на
иниииаиията. на узнаването, което се
смесва с озарение то С острието си ка-
менната брадва е родила искрата.
БРАК
Символ на любовния съюз на мъ-
жа и жената В мистически смисъл оз-
начава съюза на Христос с Църквата
му. на Господ с Народа му. на душата
с Бота и В анализа на Юн1 бракы
символизира в процеса на индивиду-
ализаиия или интеграция на личност-
та помиряването на безсъзнателното.
женско начало, с духа, мъжко начало.
Йерогамиите (свещени бракове > се
срешат в почти всички религиозни
традиции Те символизират не само
възможностите за съюз на човека с
Бога, но и съюзите на божествени
принципи. които раждат някои хипо-
стазн. Един от най-известните подоб-
ии съюзи е този на Зевс (мощта) с
Тсмида (справедливостта или вечния
ред). която ражда Ейрена (мира).
Евномия (дисциплината) и Дике (пра-
вого).
В Египет съшествували съпруги на
бога Амон. Те били обикновено царс-
ки дъщери. нарсчени като обожател-
ки на Бога и посвешаваши девстве
ноетта си на laui теогамия Омъжена
/и самая А Мон Обожатслкита го ui
дига в култ < дискретен ероттъм.
очарова бога с красотита си и с на
пеките на систритс* си. сяда на ко
ленсте му и обвива врата му с ръцс
(POSD. 4) Неизбежен е паралелът, без
да се установява каквато и да била
строга връзка. между Обожателките
на Амон, бог на плодовитостта. и
Весталките. жриии на богинята на до-
машното огнище Хестия (Веста). В
Рим Веста ше стане богинята на
земята. Богинята Майка и култът и ше
се характеризира с крайно изискване
за чистота
По този начин бракът. институция,
предшестваша предаването на жи
вота. се явява с ореола на култ. който
чества и изисква девствеността Той
символизира божесгвения произход
на живота, чиито съюзи между мъжа
и жената са само вместилища, инст-
румент и временни канали Той спа-
да към ритуалите за Сакрализация на
живота
БРАШНО
Резултат на пречистване и аскеза,
тъй като прееяванетоотделя трииите
от брашното. то символизира съшес-
твената храна, получена чрез разгра-
ничаване и селекция Този възглед се
застъпва в „Ригвсда". където се твър-
ди. че елового произхожда от Мъдре-
ците, както брашното от ситото
На по-земно равнище брашното
означава хомогенна материална хра-
на за разума и чувства га. с която се
изхранват определени групп и която
ги уеднаквява, правейки ги от едно
тесто
БРЕЗА
Брезата е в най-висока степей све
шеното дърво на сибирски те народи,
у конто тя поема всички функции на
Axis пзип<1|(вж ос*; дърво*) Като кос
БРОД
120
мнчен стьлб* брезата получава седем,
девег или дванадесет резки, представ
л я ваши небесните равниша По вре
ме на шаманските церемонии на пос-
вешеиис в центъра на крылата юрта
е поставена бреза. която опира в дул-
ката на върха. изобразяваша Небес-
пата или Слънчсва врата, през която
се и зли за от космоса в оста на поляр
ната звезда (вж купол*).
Понякога брезата се свързва с лу-
ната или дори със слънието и луната:
в такъв случай брезата с двойка, ба-
ша и майка, мъжка и женска Тя играе
ролята на закрила или по-скоро на
оръдие на спускането на небесного
влияние: оттук и представата за
двойственост. която по съшност е та-
зи на проявленнето (ELIC. ELIM,
SOUL) Брезата символизира пътя, по
който се спуска небесната енергия и
по който се нздига човешкият стре-
меж към висините
Брезата - свешено дърво в Иэточ
на Европа и в Централна Азия, в Русия
символизира пролетев и девойкага
.Березка" е името на известен руски
ансамбъл за песни и танци. съставен
единствено от девойки. Селкупските
ловци окачват обраэите на закрилящи
те ги духове на брезата на жертвоп
рнношенията 6лизо до дома им
Липсват яснн показания за симво
ликата на брезата в келтския свят, но
вероятно тя е била погребална В уел-
ски текст ..Битката на Дръвчстата"
(Kat Godeut след описанието на една
битка - или по-скоро клане - следва
доста загадъчен стих: „върхът на бре
зато ни покри с листа, тя преобра
зява и променя нашето креене".
Възможно е този стих да загатва за
обичая да се покриват тленните остан-
ки с брезови клони (OGAC, 5.115). Но
той означава съшо така, че брезата из-
вършва преобразованията. подготвя-
ши покойника за нов живот
Плиний вярвал. че брезата произ-
хожда от Галия По думите му ..бреза-
та доставя ни магистратите
фасциитс. от който всички се боят.
а на кошничарите - кръговете и
ребрата. необходима за изработва-
нсто на кошоветс и кошниците".
Плиний добавя. че брезата се използ-
вала за направата на брачни факлн,
„с мята ни за талисман в ден я на
сватбата". (Hist. nat„ 16, в 30 LANS,
207) Във всеки случай брезата е тяс-
но евързана с човешкия живот като
символ на покровителство - както в
живота, така и в смъртта.
БРОД
Във всички келтски текстове бро-
ды е задължителното място на еди-
ноборството и именно на бродове
Кухулин убива по-голямата част от
войската, изпратена от ирландците
срещу него. Броды е следователно
преди всичко място на среща или
граница Много селища в Ирландия
са бродове. включително и днешната
столица Дъблин. (Baile atha Cliath), гра-
да на брода на плстовсте (WINI. 5).
Археологическите открития. нап-
равени в древна Галия, често са
оръжия, намерени около бродове; то-
ва ндва да докаже, че ирландският
обичай за битки по бродове се добли-
жава до обичая за преход и преми-
наване. характерен за келтите от кон-
тинента и Британия. Съшествувала е
и богиня Ритона, отбелязана и от епиг-
рафията през римската епоха, която
може да бъде смятана за отговорка
или покровителка'на битките по
бродове Ирландският герой Кухулин
се бие на един брод, когато богинята
на войната се увива като эмиорка око-
ло крака му (LOUP, 186).
Броды символизира битката за
труден проход от един свят в друг или
от едно състояние на съзнанието в
друго. Той обединява символиката на
водата (място на възражданията) и на
121
БРОНЗ
срещулсжашите брсговс (място на
противоречията, преодоляванията и
гибелните преминавания)
БРОЕНИЦА
В Далечния нзток и в други облас-
ти броенииа - огърлие от цветя,
камъчета, дърво. костилки. се подаря-
ва на гостите, към конто се изразява
почит. Тя се използва и в обредните
свешенодействия При тибетците бро
еницата наброява 108 зърна, тъй ка-
то 108 е свешеното число, а десетици-
те понякога са разделени със сребър
ни халки Материята н цветът се ме-
нят в зависимост от личиостите
„жълта бросныца за будите; бели
зърна от раковины за бодхисатва; ко
ралови зърна за онзи. който разпрос-
транил вярата в Тибет; за страхо
вития Ямантака - Усмнрнтел на
смъртта. търкалата са черепите на
различны отшелници; за божества-
та на йога - плодове на храста. на-
речен тулоси... Бросницата за прос-
тосмъртныте е от обикновено дърво"
(ТО NT. 5). Доколкото върху всяко зър-
но от броенината се произнасят вина-
ги сходни заклинания, нейната симво-
лика може да се съпостави със сим-
воликата на молитвената мелничка*
В Африка съществуват и броеници от
човешки зъби.
БРОЕНИЦА (ГОЛЯМА)
Това са редица от перлы, наниза
ни на нишка, за която говори Бхага-
ватгита (7.7), като нишката е Атма.
на която са нанизани всички неща, т.е.
всички светове, всички състояния на
проявата. Атма. световният дух, свър-
зва тези неша помежду им; тя е съшо
така диханието, което им лава живот
В този смисъл. Генон подчертава, про-
иэнасяната на всяко эърно формула
трябва по принцип да бъде евързана
с рнтъма на дишане.
В хиндуистката иконография бро-
еницата е евързана с множеово
божества, но най-вече с Брахма и
CapaceaiH - а звука та. творческага
сила на еловою Нейната броенииа
(акшамала) се състои от петдесет зър-
на (акта), конто отговарят на петде-
сетте букви на санскритската азбука,
от а до кша Както винаги става сгир
ляндата от буквы, хиндуистката бро-
еница е евързана със звука-твореи
(шабла) и със сетивото слух
Но пак в Индия, и най-вече в бу-
дистката кулгура, броенината има 108
зърна (12x9). което е циклично число
и следователно обикновено е евърза
но с развивашата се проява Де негде •
сет и деветте зърна от броеницата на
мюсюлманите, съшо циклично число,
са евързани с божиите Имена Стотно
то зърно, непроявено, изразява завръ-
шането на множество то към Едини
цата, на проявата към Принципа. Раз-
бира се. същите забележки бихме мог-
ли да отнесем до християнската
броенииа. която наброява шестдесет
зърна, (10x5 + 5+1+3+1), макар разп-
ределенисто им да е следствие от по
различен замисъл
Впрочем вьв всички традиции пов-
таряното заклинание си има собстве
на стойност. независима от предмета,
който е негова мнемотехннческа ос-
нова (GUES. MALA)
БРОНЗ (вж. МЕДИА СПЛАВ)
В многобройни ирландски тексто-
ве се споменава за оръжия. сечива или
накити от бронз. Този метал симво
лизнра военната сила, въпреки че е и
белег на древен стадий на материал-
на цивилизация (бронзов век) Извест-
на трудност създава дума та Rndruine
или бял бронз Не може да се кажс с
положнтелност дали тя означава
„пиринч" или „сплав от злато и среб-
ро“ Вероятно ирландцнте са я упот
ребявали и за двата метала
Според гръцката традиция обра
БРЪШЛЯН
122
бот ката на бронза била нзнамерсна от
първия кипърски иар Кннирас. дошъл
по всяка вероятност от Библос (GRID.
93)
Двореиы на Фама - богинята на
мълвата. е направен изцяло от бронз
..Той с винаги отворен и достигни -
лите до него слова отсквит с още
по-голяма сила Фама живее заоби
колсни от Доверчивостти, Заблу-
дата. Призната радост. Страха.
Вълнението и Шепота и ниблюдава
от двореца си целия святи" (GRID-
157) Тази легенда използват добре
познатото свойство на бронза - него-
вата звукопроводност. оттук и упот-
ребата му при леенето на камбаните.
По думите на Хезиод бронзовата
раса е страшна и могъщи Един от
последните представители на бронзо-
вата раса на земята бил Тал - герой
от критската легенда, ту човек. ту
бронзов автомат, подобен на робот,
създаден от Хефест или от Дедал -
инженер и архитект на пар Минос.
Бронзовият Тал бил страховито
създаиие. По заповед на Минос той
не позволявал на чужденците да сли-
зат на острова, нито пък на жителитс
на Крит - да го напускат Талое заме-
рял нарушителите с огромни камъни
или - нешо оше по-ужасно - нажежа-
вал до червено бронзового си тяло.
настигал провинилите се, притискал
ги в обятията си и ги изгарял. Дедал
избягал от острова по въздух именно
за да му се изплъзне. Ала важно е да
се уточни, че „цялото тяло на Тал
било неуязвимо, с изключенис на ед-
но място в долната част на крана.
където се намира малка веничка, зат-
ворена с болт . С помошта на вълшеб-
ствата си Медея успяла да ръзкъса ве
ната и Тал умрял “ (GRID, 435) Така
иастъпил краят на бронзовата раса
Забележитслно е. че уязвимого място
на Тал се намирало в долната част на
крака. така както петата била единст-
веното уязвимо място на Ахил Това е
признак на психическа и морална
слабост Знаменателен е фактът. че ця-
лата енергегнчна мош на бронзовия
робот изтекла през този канал, след
като магьоснииата го отворила.
Можем ли ла поемем известен
риск и да заявим, че Тал символизира
чисто материалната, със съмнителна
стойност енергия. отклонена от сво-
его предназначение и изцяло подчи-
нена на чародействата на магията. пък
била тя и магията на знанието и из-
куството на Дедал. Хефест или Ме-
дея?
БРЪШЛЯН
Едно от обичайните украшения на
Дионис*: зелен във всеки сезон, той
символизира устойчнвостта на расти-
телната сила и постоянство™ на
желанието Многобройни статуетки от
Танагра са украсени с листа и плодо-
ве на бръшлян Те осигуряват на но-
ентелите си закрилата на бога Заради
това ли бръшлянът е ста нал женски
символ, разкриваш нужда от покро-
вителство?
Дионис си служи с бръшлян, как-
то и с лоза, за да потопи в мистичен
делириум жените, които се противят
на култа му; но веднъж усетили воня-
та на бога, какъвто е случаят с Ми-
ниядите. Те бягат при вакханките* в
планините.
Бръшлянът е посветен и на Атис,
в когото богинята на земята и жътва-
та Кибела* е влюбена; той представ-
лява вечния цикъл иа смъртта и
възражданията. мита за вечното
заврынане
БРЮНХИЛДА
Една от валкириите* - девица,
скрита зад непроходима огнена
завеса, която ше се отдаде единстве-
но на предопределен от боговете
герой Тя убива всеки. който се опит-
123
БУКВИ ОТ АЗБУКАТА
на да я измами.
Някои гълкуватели вижла: в зас-
палата девица. освободсна от синен
воин, символ на скованата земя. про-
будена от слънцето (LBDP).
Несъмнено в по-дълбок смисъл тя
представлява приказния и недостъпен
предмет на страстно желание: иэпи-
талият това желание умира, тъй като
не може да го удовлетвори поради
неспособността си да преодолев нуж-
ните изпитания. Онзи, който мисли, че
може да се домогне до предмета на
своето желание с измама, която го ос-
вобождава от реалните изпитания, не
достига нишо друго освен един опо-
рочен предмет, който вече не е пред-
меты на неговото желание и не отго-
варя на очакванията му Сравняват
Брюнхилда и с Артемида (Диана), с
левите - воини - амазонките, които
жадуват единствено да съперничат на
мъжете в битките и лова
Вагнер вижда в нея: „героинята.
която позволява преминаването от
божественото в човешкото и
крайното обобщение на света в
божественото". Брюнхилда е валки-
рията, която се отказва от рая на бо-
говете и геронте, за да живее сред
хората. където ше може да познае
любовта Тя проявява неподчинение
спрямо баша си - бог Вотан* Но в
крайна сметка тази любое я нэвиеява
над човешката участ и я въвежда в нов
рай. Тя символизира отказа от най-
доброго в себе си в името на любовта
и изкупителната стойност на подобна
саможертва.
Брюнхилда представлява аспект
на божествеността. тъй като е родена
от бог, и аспект на човечеството, тъй
като се е евързала с човек. Тя е
двойного познание за небето и земята,
за силата и слабостта, за радостта и
болката, за живота и смъртта, чиято
тайна се крие в любовта.
Нсйното откровение и храбрите й
посгъпки, волени от жаждата за
любое, освобождават човечеството от
тиранията на злото и властта. Аз бяк.
аз съм вечна във възторга на жсла-
нието.
БУКВИ ОТ АЗБУКАТА
(вж. DA WAH. ПИСМО. ЕЗИК)
Съгласно градиинятд на Кабалата
буквнте на еврейската азбука съдър-
жат творческа мош. която човек не
може да узнае: Никой не знае техния
ред (истинския), тъй като обрзци-
тс на Тората (закона) не са посоче-
ни в правилния ред. Иначе вески, кой-
то ги прочете, би могъл да сътвори
свят, да съживи мъртвите и да вър
ши чудеса. Ето защо редът на
Тората с скрит и с известен само
Богу (цитирано от SCHS).
В книгата „Бахир", която се пред-
ставя като мидраш (сборник сентен-
ции). има теория за глаеннте и
съгласните, отнасяша се до иврит.
Гласните в Тората без съгласните
са сравнима с душата на живота в
човешкото тяло. Тази мисъл от кни-
гата „Бахир" се открива за първи път
у Юда Халеви. Според Гершом Г
Шолем гласните представляват
психичсското. обратно на матс-
риалното. изобразявано без съглас-
ните. Гласните могат да се сравнят с
точки, следователно с кръгове, а съг-
ласните са с квадратна форма. Оттук
могат да се установят корелациите:
Бог-душа-гласна-кръг и племе-тяло-
съгласни-квадрати (SCHO 74-75).
В многобройни азбуки или групп
графични знаци букви или знаци съ-
ответстват на лунните фази: така е при
вавилонците, гърците, скандинавциге
(ELIT, 157).
В ислямската традиция, както и в
Кабалата, е основана много развита
наука за буквите върху символната им
стойност.
За хуруфнтнте, привърженици на
БУКВИ ОТ АЗБУКАТА
124
това учение, имею не е нишо друго. а
самата съшност на наэованото нешо;
прочее, всички имена се съдържат в
буквите на речта Целият универсум е
продукт на тези букви. но те се про-
явяват изключително в човека Букви-
те. които Бог е открил на Адам, са 32
на брой Някои са се изгубили
От тези 32 букви голяма част се от-
крива в книгите-откровения: така в
Петокнижието се откриват 22. в
Евангелието - 24. в Корана - 28
28-те букви имат и стойност на
числа, която е забелязана от различ-
ии пророни Възможни са разни
комбинации, съдържаши много под-
вижни истини
Така алеф, първата буква в
азбуката. заема първото място в под-
редбата и комбинациите на 28-те
букви: като число тя е Едно Прочее,
единството съшо е атрибут на Бог, ето
зашо тази буква стон начело на име-
то на Аллах и на Адам, тъй като Той
обхваща всички нсща (Коран, 41:54)
(HUAH, 9).
За хуруфитите Бог е сила, която се
предава с дума, т е. със звук, с глас; тя
се изразява с 32-те букви на арабо-пер-
сийската азбука, от които 28 са пос-
лужили за съчиняваието на Корана,
който е Божиею Слово, а артикул и-
раният с тях звук е Божията Съшност.
32-те букви са видимою от Сло-
вото в себе си; те са неделимите ат-
рибута на Същността Му. неразру-
шима като Висшата Истина. Като
божествената личност те са има-
нентни във всяко нещо. Те са
милосърдни. благородии и вечни. Вся-
ка от тях е невидима /скрита) в бо-
жествената Същност
Лицею на Адам (или на човека) е
точно копие на Божия Лик. но при
условие, че могат да се анализират
чертите му. Така върху това лице има
седем линии (мигли. вежди. коса),
които. умножени по броя на
елементите, дават 28 - броя на букви-
те в арабската азбука.
Съшо така седем* са знаците (аят)
в първата сура на Корана Човекът,
микрокосмос, е аналог на Корана.
Що се отнася до загадъчннте изо-
лирани букви от Корана, според про-
фесор Масиньон те са съкращения на
класове концепти. произнесена бук-
ва по буква на Пророка по време на
сън. Във всеки случай буквите на аз-
буката са схванати много рано като
материализация на божественото
Слово (MASH, 589).
Според Абд ар-Рахман ал
Бистъми. учител-суфит, буквите от аз-
буката трябва да бъдат разделени спо-
ред четирите елемента на въздушни.
огненн. земни и волн и Имайки пред-
вид тяхната фундаментална и ас-
трална природа и стойността им
на числа, буквите позволяват да се
стигне до езотерични познания, не-
постижими по всякакъв друг начин:
те допринасят в известен смисъл за
откровението. показвайки на у чуде-
ните очи на мистика блясъка на спа-
сителнитс светлини на кашф !раз-
криването на божествените исти-
ни) и на долавянето на скритите
събития в миналото. настоящето
и бъдещето. »
Мюсюлманското езотерическо
разсъждение се разгръша в тази
облает В друг план то е стигнало до
цяла наука - гадаенето, основано на
буквите и техните съответствия. При-
мер за това ше дадем в статията
Da'wah.
Така буквата е символ на мисте-
рията на битието с фундаменталиста
си единство, произлязло от божестве-
ното Слово, и с беэкрайното си разно-
образие. дължашо се на потенциалио
безбройните й комбинации; тя е об-
раз на множествеността на творе-
нията. дори и самата субстанция на
назованите съшества.
125
БУКВИ ОТ АЗБУКАТА
Буквигс на дрсвната ирландска
азбука или огам били прости хори топ-
тал и и или наклонени черти, начерта-
ни перпендикулярно от едната или
другата страна, вдясно и вл я во или с
вертнкална линия в средата. служеша
за стълб. Но текстовете държат смет-
ка и за по-дълги надписи (едно или две
изречения) върху дърво с гадателски
или магьосиически намерения: това са
все заклинания, които чрез уклоняй-
востта на писмото фиксират про-
клятие, забрана или задължение на не-
чие име Огамическите букви. много
лесни за изрисуване (не съдържат ни-
какви криви), отначало са създадени
за издълбаване върху дърво (освен то-
ва съществува почти пълна омонимия
между келтските думи за .дърво" и
.наука": ирландски nd, уелски gwydd,
бретонски gwez, gowcz. галски uissu
Те съставят расгигелиа азбука, всяка
буква от която носи име на дърво.
Обичайното ирландско наименование
на тази азбука групира трите първи
букви В, L. N (гласните се класират
отделно): В beith бреза luis бряст пт
ясен). Традицията припнева създава-
вето на азбуката на бога Огми, който
представя мрачния аспект на
божеството. пьрвостепенен суверен
Но огамическата азбука никога не
е служила за транскрипция на тексто-
ве или за предаване на някакво уче-
ние (само устно). Възможно е тя да е
резултагът на эаемка от латинската аз-
бука или на адаптирането й към арха-
ична писмовна система. Във всеки
случай тя символизира вълшебната и
гъмна страна на келтската традиция:
Кухулин дълбае огамическите букви
върху дъбов клон и цялата ирландска
армия спира. Друидът Далан ги дъл-
бае върху тис и открива къдс с Етин,
ирландската кралица. отвлечена от
бога Мидир Името на мъртвеиа се
дълбае на огамически и се закрепя на
гроба му. за да му се нареди да не се
връша вече сред живите Вес пак кел-
тите са познавали и обикновеното
писмо(галите използвали гръцкатааз-
бука). но то не можело да послужи за
предаването на традиция, която тряб-
вало да остане жива и затова устна.
тъй като писмото* убива това. което
прави непременно Именно затова не
съществува нито един галски текст, с
изключение на надписи върху камък
или бронз (както и върху монсти).
Формата на буквите предизвиква
любопитни исторически и компара-
тивни изеледвания. Според У. Ф
Олбрайт първата буква в повечето
древни азбуки, алеф (а), представлява
глава на бик; втората, бейт (Ь) - къша;
хет (h) - молещ се човек; мем (т) -
водата; нун (п) - змия; тав (t) - кръет;
и пр Първоначално повечето букви
изобразявали животно, човешки жест,
конкретна реалност.
Кабалата е наградила върху фор-
мата на буквите неиэброими космого-
нически и мистически разсъждения.
Алеф припомня висшата корона: дяс-
ното острие, насочено нагоре, изоб-
разява Мъдростта, а лявото - обър-
нато надолу. съответства на майката,
която кърми детето си; или пък: гор-
ната част изобраэява началото или
Мъдростта, чиято власт поражда
всичко; централната линия е Инте-
лектът, Син на Мъдростта; долннят
знак отбелязва края на развитието.
Науката, тя пък дъщеря на Интелекта.
По този начин алеф обединява нача-
лото и края на всеки духовен живот:
тази буква символизира духовността
Тя е и първата в азбуката Следващата
буква, бейт, е домът на Мъдростта.
проявяващ се по многобройни начини,
следвайки многобройни пътища и
пътеки; това е Божият лечат, който сс
отбелязва върху съществата; така
отбеляэан, този дом е отворен отляво
към духовните влияния на алеф и зат-
ворен отдясно, за да остави да съзре-
БУКЕНТАВЪР
126
ят в себе си кълновете на Мъдростта:
С мъдрост сс гради къща. If с разуй
сс утвърждава. И чрез знание ста
ите се напьлват С всякакви ехъпо-
ценни и приятии богатства (Притч.
24:3).
Петата буква вав се сравнява със
световната колона, с река, оросяваша
растенията в градината. с дървото на
живота, с издължаваш се пламък. с
лъч светлина, с глава и пр. (вж KNOS)
Тети примери могат да се умно-
жат до безкрайност с екзегета, осно-
вана на логиката на метафорите,
омонимиите. аналогиите, но не винаги
на символите Въображеннето, колко-
го и да е богато, не винаги работи със
символи
БУКЕНТАВЪР
Прикаэно същество от гръиката
митология. получовек - полубик Това
е кентавър. който вместо с тяло на кон
е с тяло на бик и глава на човек. Сим-
воликата на букентавъра е съшата ка-
то символиката на кентавъра. с изк-
лючение на изменението, внесено от
тялото на бик. Кентавърът символи-
зира основната двойственост на
човека: материя - дух, инстинкт -
разум. Но конят изобразява буйност-
та на инстинкта, докато бикът нзоб-
разява по-скоро оплождашата му
сила Битката между Херагьл и кен-
тавъра е архитип на всички битки, во-
дени срешу надмошнето на инстинк-
тите и срешу всяка форма на потис-
ничество и обсебване Тази битка на-
помня двубоя на Тезей с Минота-
въра*.
Бучинторо се нарнчала венециан-
ската галера със златна обшивка, на
коя > о Доджът се качвал всяка година
на Възнесение, за да отбележи сват-
бата на Венеция и морето. Гребин те
откарвали кораба до пролива Лидо.
Там Доджът хвърлял в морето златен
пръетеи, пронзнасяйки следните
луми: Ние се венчаваме с теб. Море, и
ето залога за нашето истинско и веч-
но владичество Без съмнение скулп-
турното изображение на букентавъра
било поставено на носа на галерата
като символ на благоденствието на
Венеция, дължашо се на господство-
то й по море. Морето било оплодот-
ворителната сила на бика. която чо-
вешката глава на Венеция съумявала
да овладев
БУЛО (БУЛЧЕНСКО: ЦУНОКА
КУШИ)
Буквално цунокакуши означава
крия (какуши) рогата. В Япония се
мисли, че жените се поддавят на рев-
ността и в този случай им порастват
рога на челото. Този сватбен воал е
като бяло парче плат, което трябва да
предотврати появага на рогата на
ревността Затова булченската дреха
трябва да има моралното значение за
новия живот на младоженката.
БУЛЬОН (ОТВАРА)
Бульонът извиква най-вече предс-
тавата за бълбукаша и кипяша теч-
ноет, а не за получения краен продукт.
В древен Китай Нефритения
Бульон е слюнката, чието методично
преглъшане е рецепта за беземъртие.
Бульонът - балансирана смес от
субстанции и вкусове, е символ на все-
мирната хармоння (хо) и на сливане-
то на нн и ян, като освен това се има
предвид, че е получен чрез действи-
ето на огъня върху течността.
От друга страна, изглежда, са съ-
шествували об редни поглъшания на
бульон, конто са били едновременно
и божи съд, и обрели на пречистване
и причестяване. Така например се
приемало, че бульонът от бял пелин*.
притежава пречиствашо свойство
(GRAD, MAST).
Според „Болсстта на Кухулин"
преди върховният цар на Ирландия да
127
БУРЯ
засме престола. един пост (file) писл
бульон и ядял до наем га мссо oi бик,
заколен за обредното пиршество.
След това заспнвал и му се присън-
вал онзи, който трябва да бъде изб-
ран за пар. Според други източници
операцията се повтаряла по време на
самата церемония на възкачване на
престола, но този път с новия пар и с
един кон Царуването започвало то-
гава, когато кандидатът за пар. окъ-
пан в бульон от принесеното в жерт-
ва животно, е пил съшо до насита и ял
от месото едновременно с поданици-
те си Бульонът е прсноситсл на сила-
та или възстановяването. конто хора-
та очакват от новия пар. Къпането и
пиенето на бульон играят съшата ро-
ля като къпането или поглъшането на
животински костей мозък, който съ-
живил един или двама ирландски ге-
рои от ълегьрекия цикъл (OGAC, 15,
123-137, 245-255).
Във всдичсска Индия бульонът бил
средство за небесно възстановяване,
за завръшане към коемнчното единст-
во Петте бульона (пет*, число на це-
лостта), конто придружават жертвой-
риношението на козела*. са пет ори-
зовн супи:
-Олгчгмичт коэгл ни частанчла
когато е придружен от петте бульона,
побеждилаши гибслта"
(Атхарваведа, 9-5. във VEDV. 246)
БУРЕ
Символиката на бурето се евърз-
ва с тази на делвата*, на кладенеца*
и на вазата на изобилието, както и на
символиката на виното*, което то съ-
държа То извиква в съзнаниего ми-
сълта за богатство и радост.
Данаидите, конто по-късна леген-
да вижда в Ада да изливат безкрайно
вода в бурета без дъно, били в дейст-
вителност нимфи от изворите
Съшествуват многобройни нарисува-
ни или скулптурни изображения на
хидрофори (носителки на вода), изли-
ваши вода в бурета или във вази Този
символ може да се евърже с мита за
Сизиф, що се отнася до безкрайното
повторение на едни и съши действия;
но тук е неугасимого желание на
човека. което се събужда. Данаидите,
според легендата. с изключение на ед-
на от тях. убили с кинжал първите си
съпрузи, конто не ги уважили по вре-
ме на първата брачна нош; и мъчи-
телно търсели нови Именно тук спо-
ред нас се крие символичният смисъл
на легендата.
Освен символа на нсугасимото
природно желание, забелязваме тук и
друг символ на грьикия морал: да от-
кажеш естествено действие, изглежда-
шо нор мал но. в законни обстоятелст-
ва, означава да се обречеш на безкра-
ен абсурд, на безплодни действия, на
мъка, съшо толкова безмерна, колко-
го и грехът. Бездънното бурс оэнача-
ва противоположного на пълното с
вино буре; или, по-скоро, символът на
бурето е един и сын. но към него се
прибавят два противоположни знака
БУРЯ (вж. УРАГАН. ВИХРУШКА,
В Библията бурята е обикновено
израз на Божията камеса и по-точно
на Божия гняв. Но тя може да означа-
ва и бедствия, причинени с цел
отмъщение
Бурята напомня за божията слава
и мош, конто сразяват неприятелите
на избрания от Господ народ и му оси-
гуряват мир. Подходяще е да цитира-
ме удивителния химн за Повелителя
на бурята:
Гласът Господен е над лодите
Глаеът Гыподен е iuach
Гласът Господен е леличеетлеч
Гласът Гош оде к троши кедри
Гласит Господеч ра тепли огчечите п тиъчи
Гласит Гпсподен тепрс^ли пухтшнто
Г(жтж) гърми
БУТИЛКА
128
(Пс 29)
В буря се разразява и творческо
то действие Животы се заражда от
хаоса веред неописуемо космическо
сътресение В буря се появяват веди-
ките начало и гибел на историческите
епохи: революции, нови политически
режими. евършек на света. Апока-
липсис. Боговете. създали и подреди-
ли света, са богове на бурята: Зевс
(Юпитер) у гърците; Бел у асиро-
вавилонците; Донар у германите; Тор
у северните народи; Агни. Индра у
индусите Бурята възвестява съшо
така благодатния дъжд: тя е символ
на доброго
Бурята, една предпочитана от ро-
мантиците тема, въплъшава стреме-
жа на човек към един не така еднооб-
разен живот, неспокоен, бурен, но и
изгаряш от страст. Тексты на Шато-
бриан Извийте се бърэо. бури желани.
които трябва да отнесете Рене в царе-
твою на един друг живот, е ехо на на-
писаното от Осиан: Надигнете се. бур-
ни ветрове на Ирландия; бучете,
урагани; да можех да умра насред
бурята, отнесен в облак от разгневе
ните духове на мъртвите.
Подобно влечение към бурите из-
дава необходимостта от по-действен
живот и от бягство от ежедневието;
всъшност това може би е влечение
към порива на божия гняв
БУТИЛКА
.Какво /качение има стъклени-
цата, стига да носи опиянение. " За
поредей път народната мъдрост без
колебание набляга на онова. коего on-
ределя спецификата на символа
Стъкленицата има метонимично зна-
чение. дължашо се на съдържаниего
й - колкото ценно, толкова и неуло-
вимо, съдържание. което може да се
съхранява единствено в тази стъкле-
нииа или бутилка. тъй като. за разли-
ка от всеки друг съд. тя е /апуи/ена.
хермстична Следователно бутилка-
та спала към секретного или неговия
дублет - сакралното. Тя съдържа
еликсир. вълшебно питие: еликсир на
дълголетието или по-прозаичната
ракия. които предизвикват опи-
янение. подобно на езотеричното
познание Това са двете равниша на
един и съш символ, който превръша
бутилката, както личи от множество
легенди и разкази. и в затвор за няка-
къв дух - демоничен или божествен,
в зависимост от гледната точка Нима
лукавият и прозорлив куц дявол на
Льосаж не излиза от бутилката. съ-
шо като разсъждението на пияни-
цата?
Символиката на бутилката се ме-
ни в зависимост от безбройните й фор-
ми и съдържания. Но основното е, че
тя идва от ковчега и носи клонката.
Бутилката символизира спасителното
знание, залог за мир Това е корабът и
ковчеги на тайните знания и бъдещи-
те откровения Вини превръша бутил-
ката в символ на човешкото познание,
изложено на всякакви опасности, но
притежавашо божествен еликсир -
богатство, далеч по-ценно от цялото
злато, от всички диамантн и бисери
по света Мореплавателят от потъва-
шия кораб, който хвърля бутилката в
морето:
- er ус мшпа при мигклто
че това крепко гтькло
ше отнссе мисълта и името му
до пристанишето.
че Бог ноже и да поуволлвв
на бе jу мните води
да погубват кораби но не и милли.
и че с една стъкленица е победил смъртта '
Рибирчт шбеллюл дълго носилата се
по водите бутилка. се пита
„Кикъл е тот черен и таинствен ел икс up*
Рибарк» топа е тан исто.
Гиви е божественимт еликсир.
от който пинт дуковетс
Сокровище ю мигълта и опита
129
БУЦЕФАЛ
БУХАЯ
Тъй като не вижда лневна светли-
на. бухалът е символ на тъга. мрак, от-
тегляне в самота и меланхолия В
гръиката митология той е гадателят
на Атропа. тази от парките, която пре-
рязва нишката на съдбата В Египет
той внушава стул, нош и смърт.
В индийската иконография, без да
може да се уточни значението му. бу-
халът понякога се свързва с матарах
(майка) Вараха (GRAD. GRAC.
MALA).
В древен Китай бухалът изпълня-
ва важна роля: той е ужасно животно,
за което се смята, че поглъша майка
си. Той символизира ян и дори
крайностите на ян Проявява се по
време на лятното слънцестоене и е
отъждествяван с тъпана* и мълни-
ята*. В отношение е и с ковачницата.
Бухалът е изображение на Хуан-ди,
Жълтия император и пръв леяр.
Крайностите на ян: бухалът предиз-
виквал суша; децата, родени в деня на
бухала (слънцестоене), били с буен ха-
рактер (може би отиеубийии). Дали
бульонът от бухал, раздавай на наса-
дите на този леи, е за изпитание, пре-
чистване. причастяване? Или всичко
едновременно? Както и да е. бухалът
винаги е бил смятан за свирепо и зло-
кобно животно
Той е един от най-древните сим-
воли на Китай, идва от така нарече-
ните_л«итичии"епохи Според някои
автори той се смесва с Дракона-
Факел, изображение на втората ди-
настия, Ин. Като изображение на мъл-
нията той фигурира върху царските
знамена Той е птицата, посветена на
ковачите и слънцестоянията; в арха-
ични времена той покровителства
дните. през които ковачите правят са-
би и вълшебни огледала.
Излишно е да се добавя, че на ки-
таеца му е хрумнало да закове един
бухал нал вратата на плевнята си!
За прсрийните инлианци бухалът
може da пома га и за криля мощсм.
Оттук и употребата на пера от бухал в
някои ритуални церемонии (FLEH,
ALEC. I37).
В инициационните ритуали на об-
шеството Миде (Миде Уиуин) в пле-
мето алгонкини фигурира. кацнал в це-
ремониалната ложа, един човек-бухал.
който посочва пътя към Земята на
Залязващото Слънцс. царство на
мъртвите. Тук бухалът изпълнява
функцията на водач на душите на ум-
релите (ALEC, 258).
Той може да бъде смятан и за вес-
тител на смъртта и следователно за
злокобен оракул: Когато бухалът
вис. индиансцът умира (май киче);
магьосникът от племето хорти. въп-
лътил элите сили. може да се превръ-
ша в бухал (GIRP. 79)
Кукумявката* е от „Най-първитс
в Света ", носители на мъдрост и опит
в едноименния уелски апокрифен
разказ Тя трябва следователно да се
отнесе към първоначалните животни
и вероятно може да се сведе до бухала
Но тези животни не се появяват в келт-
ската религиозна символика. Тук бу-
халът е показан като зла сила под вли-
янието на християнството. Символи-
ката на кукумявката като благосклон-
но създание е по-ранна и вероятно
прелхристиянска. Блодайуед, невярна-
та съпруга на Лай Лау Гъфес. в ..Ма-
биноги за Мат" като наказание за пре-
любодеянието й с един съседен фе-
одал е превърната в кукумявка
(Блодайуед) (LOTM. 1, 323 sqq.;
СНАВ. 461-470).
БУЦЕФАЛ
Името на неукротимия кон на
Александър Велики, който се оставял
да бъде яэден само от господаря си.
Плашел се от сянката си и се впускал
в бяг единствено право срешу
слънцето. Коленичел пред Алексан-
БЯЛ ГЪЛЪБ
130
дър сетне препуска। буйно и не
у мирно Вид убит по време на кърва-
ва битка и около гроба му царяз из-
днгнал грал Буцефал символизира
слугата. който служи на един-единст-
вен господар и му е предан до смърт,
а може би в по-дълбок смисъл той е
слугата, който споделя амбиции те на
господаря си и дори ги разпалва
Подобно на Буцефал, който застнвал
или сс изправял на задан крака, сьзи-
райки сянката си. и Александър не мо-
жел да живее в сянката на баша си -
царя на Македония. Филип Ученикът
на Аристогел жадувал за блясъка на
славата. за по-обширни пространст-
ва от родната си провинция и затова
осъшествил онзи фантастичен поход
през Персия в посока към нзгрявашо-
то слънце. достиганки чак до Индия,
така както и Буцефал се оставил да го
водят единствено в посока към слыз-
цето Буцефал е соларното животно,
отдало целия си плам на граидиозни
начинания; той се откроява като звез-
да на небето
БЯЛ ГЪЛЪБ
Навсякъде в юдейско-християнс-
ката символика белият гьлъб - който
в Новня завет в крайиа сметка ше се
превърне в представител на Свстия
Дух - е най-вече символ на чисюта.
просола и дори - когато се връша с
маслиновата клон к а на Ноевия ковчег
- символ на мир. хармония. надежда,
възвърнато шастие Както повечето
изображения на крилати животни в съ-
шата културна облает, за него с казано,
че представлява извиеяването на инс-
тинкта и в по тесей смисъл на ероса
(DURS, 135)
В едно езнческо схвашане. което
оненява различно представата за чис-
тота - без да я протнвопоставя на
плътската любое, а като я евързва с
нся - белият гьлъб. птицата на Афро-
дита. представлява любовного
ос ыцествяване, което влюбеннят
предлага на обекта на желанието си
Тези схвашания. конто само при-
видно се различават. са причина той
често ла представлява беземъртното
в човека, т.е. жизненото начало,
дутната Поради това върху някои
гръцки погрсбални вази той е изобра-
зен как пис от съд. символилиращ
илвора на памстта (LAVD. 258).
Образът с възобновен в християнска-
га иконография, която, например в
разказа за мъченичеството на св.
Поликарп, изобразява бял гьлъб. из-
лизаш от гялото на светсиа след смър-
тта му
Цялата тази символика естестве-
но пронзлиза от красотата и грацията
на тази птица с неопетнена белота, от
иежността на песента и Което обяс-
нява зашо от най-тривиалния до най-
извиссния езнк. от парижкия жаргон
до „Песен на песните". белият гьлъб
се нарежда сред най-широко разпрос-
грансните метаформ, честваши жена-
та С приближавансто към свстли-
ната, казва Даниелу, цитирайки
Григорий Нисански. дуилата става
красива и вълприсма в светлината
формата на бял гълъб. А не нарича
ли влюбеннят любимата си душа моя?
Нека накрая отбележим. че белият гь-
лъб е извънредно лесна за опитомя-
ване птица, а това засилва все така по-
ложи телното значение на символнка-
та й.
БЯЛО
Бялото. подобно на неговия про-
тивоположен цвят - черното. може да
се намира в двата края на цветовата
гама Тъй като бялото е абсолютно и
нюансите му варират единствено от
матово до блестяшо, то означава ту
отсьствието. ту сбора от цветовете
Така бялото стой ту в началото, ту в
края на дневния живот и на прояве-
ния свят, което му придана идеална.
131
БЯЛО
асимптотнчнастойност Но >авъри1с
кы на живота - насгъпването на
смърт га. е съшо преходсн момент на
граница та между видимого и невиди
мото и следователно - ново начало
Бялото - Candidas е цветы на канди
дата, т е - на този, чието положение
ще се промеии (кандидатитс за гю
ществени длъжности сс обличали в
бяло). Следователно напълно обясни
мо е. че в цветового изобразяване на
посоките на света повечето народи са
превърнали бялото в цвета на изтока
и на запада, т.е. - на дветс крайни и
тайнствени точки, където Слънцето -
светилото на дневната мисъл, вески
лен се ражда и умира И в два г а еду
чая бялото е транична с тонное г. по
добно на тези два края на безкрайна
та линия на хоризонта То е цвят на
прехода в съшия смисъл, в който се
говори за обрели на прехода: тъкмо
бялото е предпочитаният цвят на те
зи обрели, с коитосе извършват прев
ръшанията на съшеството в съогветс
твие с класическата схема на всяко
посвешенне: смърт и преражлане
Бялото на запада е матовобелият цвят
на смъртта. която поглъша съшество-
то и го въвежда в лунния. студен и
женски свят, то воли до отсъствието.
до ношната пустота, до нзчезването
на съзнанието и на дневните Цветове
Бялото на изтока е цветът на
възвръшането: това е белият цвят на
разсъмването, когато небосводът се
появява наново, все оше 6сзцветсн, но
наентен с потенциала от проявление,
с който микрокосмосът и макрокос-
мосы са се презаредили подобно на
батсрия по време на прсстоя в нош-
ната утроба - източник на всяка
енертия Единият цвят помръква от
блясъка до матираността, другият се
избистря от матираността до блясъка
Сами по себе си тези два мига, тези
две белоти са празни. висяши между
отсъствието и присъствието. между
луната и слънцето. между дветс лица
и дветс страни на свешсното Цялата
символика на бслия цвят и на обрел-
ните му приложения произтнча от то
ва наблюдение на природата, въз ос-
нова на което всички човешки култу-
ри са наградили философските си и ре-
тигиозни системи По този повод най-
точно се с изразил В Кандински -
художник, за когото проблемы за цве-
товете далеч надхвърля проблема за
естетиката „Бялото. често пъти
смятано за некая г е сякаиз символ
на света, в конто всички Цветове. в
качеството си на свойства на мате
риалнзз суостанции. си изчезнали...
Бч лото въ здсистви ни душите ни ка-
то абсолютна та тишина Тази ти
шина нс е мъртвешка. тя прелива
от живи възможности Тя с едно
нищо. изпълненос младежка радист
или. по право, ниизото прели всяки
ражданс, пре ти всяко начало Може
би така с отеквала 6члата и сту
дени земя през ледниковия период."
Едва лн юра та може да се опише по-
добре, без да се назове
Във всяка символна мисъл смърт-
та предхожда живота, тъй като всяко
раждане е преражлане Порадн това
първоначално бялото е било цветът на
смъртта и траура Така е и до днсс в
целия Изток, така е било дьлго време
и в Европа, по-точно във френския
кралски двор
В злокобния си аспект восъчнобя-
лото се протнвопоставя на червеното:
това е цветът на вампира, който тър-
си именно оттеглилата се от тялото
му кръв - условие за дневния свят,
Това е цветът на савана, на всички
призраци и привидения: цветы или
по-скоро отсъствието на цвят на
джуджето Оберон, цар на а /битс или
елфите (DONM. 1841. който е и
Алберих от Песента на нибелунгите
Това е цветът на духовете. с което се
обяснява факты, че банту от Южен
БЯЛО
132
Камерун нарекли първия дошъл при
тях бял човек Нанес Кон - призрака
a.iOHiioc Най-напред всички срешна-
ти от него жители се разбягали
ужасени, но по-късно. уверил се в ми-
ролюбивнте му намерения, всеки от
тях се върнал и го заразпитвал за по-
чиналите си роднини, конто той,
естествено. би трябвало да познава.
тъй като идва от света на мъртвите...
М Елиаде отбелязва: .Често пъти в
иниииационните сбреди бялото с
цветът на първата фа>а - фа юта
на борбата cbccmt>/>ww<j"(ELIC. 32).
Ние бихме казали по-скоро. че това е
фазата на отпътуването към смъртта
В този смисъл за аитеките. чиято ре-
лигиозна мисъл. както знаем, смята
човешкия живот и единството на све-
та за изцяло обусловени от хода на
слънцето, западът е бял. Западът, къ-
дето изчеэва дневното светило, бил
наречен домът на мъглата; той изоб-
разя вал смъртта. те - навлнзанего в
невидимого Ето зашо воините. при-
насяни всекидневно в жертва, за да
осигурят съживяването на Слънцето.
били отвеждани на жертвоприно-
шение. украсени с бял пух (SOUM) и
обути в бели сандали (ТНОН). който,
отделяйки ги от земята. сами по себе
си показвали, че тези воини вече не са
в нашия свят, ала все оше не са и в
отвъдния Казвали. че бялото е ..цвс
тът на първитс крачки на душа та
преди отлитането на принесенитс
в жертва eouHu'(SOUM) Всички бо-
гове от аитекския Пантеон, чийто мит
възпява принасяне в жертва, послед-
вано от прераждане. съшо носели бе-
ли украшения (SOUM)
Индианаите пуебло разполагат бе-
лия цвят на изток по съшите причини,
както личи и от факта, че според тех-
ните схвашания изтокът обхваша
представата за есен. за земни недра,
за религия (MULR, 279. според
CUSHING и TALS)
В този смисъл бялото. цвят на
изтока. не е слънчев цяяз Това е не
иветът на зазоряването, а на раэсъм-
ването - онзи момент на пълна пус-
тота между ношта и деня, когато съ-
шеството е обездвижено в него, зам-
ряло в куха и пасивна белота По тазн
причина това е моменты на обискнте,
на внезапните нападения, на екзе-
куциите. за конто, по силата на трай-
но установила се традиция, осъдени-
ят облича бяла риза - риза на покоре -
тво и на поставяне на разположение.
подобно на бялата одежда на прича-
стявашите се и на роклята на годени-
цата. която отива да се венчае. Нари-
чат я булчинска рокля, но това е рок-
лята на онази, която отива под венчи-
ло. След венчавката бялото ше бъде
заменено с червено, така както пър-
вото проявление на пробуждашня се
ден на фона на матовото и неутрално
като платно разсъмване се състои в
появата на червената Венера, а след
това се говори за сватбата на деня.
Това е ослепителната белота на
операционната, в която под хирурги-
ческия скалпел ше бликне жизнената
кръв Това е цветы на чистотата, кой-
то първоначално е не положителен
цвят. показваш. че нешо е предприето,
а неутрален и пасивен цвят. показваш
само, че все оше нишо не е извършено:
гъкмо такъв е първоначалният сми-
съл на дсвствсната белота, това е и
причината, поради която в християн-
ския ритуал децата са погребвани под
бял саван, украсен с бели цветя
В Черна Африка, където иници-
ационните ритуал и обуславят цялата
структура на обшеството, каолиново-
бялото - неутралнобяло, е цветы на
обряэаните младежи по време на тях-
ното уединение; те намазват с него ли-
цата си, а понякога и целите си тела,
за да покажат, че временно са извън
обшеството. В деня. в който отново
ше се върнат в него като пълноценнн
133
БЯЛО
и отюворнн мъже. бялото по телата
нм ше бъде заменено с чернено Пак в
Африка, а съшо и в Нова Гвинея
вдовиците. конто временно са извън
обшността, покриват лииата си с
неутралнобяло; в Нова Гвинея еднов-
ременно с това те си отрязват един
пръет от ръката Символичното зна-
чение на осакатяването е очевидно: те
отрязват фалоса, пробудил ги по вре-
ме на повторного им раждане - брака,
за да изпаднат наново в латентного
състояние - изображение на изначал-
ната необособеност. бяла катоорфи
ческото космично яйце, и така тяхно-
то отчаяние ги връша към очакването
на ново пробуждане Защото е видно,
че тази неутрална белота е угробна.
майчина, тя е извор, който едно замах
ване на вълшебната пръчица трябва
да събуди. От него ще потече първата
хранителна течност - млякото. наси
тено с все оше неизразения и изпъл-
йен със съновидения жизнен потен-
циал. млякото. косто кърмачето засух-
ва оше преди да е отворило очи за
дневния свят, млякото. чиято белота
е тази на лнлията и лотоса, конто съ-
що са образи на ставане. на събуж-
дане, изпълнено с обещания и въз-
можности; млякото - сиянието на
среброто и на кръглата. пълна луна,
която е архитипът на плодовитата,
обещаваша богатство и ново утро
жена
Така постепенно се извършва про
мяна и след като ношта се смени с
деня, пробудилият се дух провъзгла-
еява великолепието на белотата на
дневната. слънчева. положителна и
мъжка светлина На мястото на Белия
кон от сънищата, носител на смърт.
се появяват белите коне на Аполон, в
конто човек не може да се взре. без да
бъде заслепен.
Последвалото придаване на поло-
жително значение на бялото е съшо
така евързано с посвешението Бялото
е атрибут нс на все оше нерсализира-
ния човек или на кандидата, комуто
предсгои ла умре. а на онзи. койтоот-
ново се изправя на крака. който се
преражда. след като е преодолял из-
питанието Това е мъжката тога - сим-
вол на утвърждаване. на нагьрбване с
отговорност. на поета и прнзната
власт. на завършено прераждане. на
освсшаване В зората на християнст-
вото кръшението - този иници-
апионен обрел - се наричало оза-
рение По думите на Псевдодионисий
Ареопаги г едва след като дадял обет,
новият Христианин. роден за истине-
кия живот, обличал „ослепително бе-
лы брсхы“. тъй като. добавя Ареопа-
гит. .отърсвайки сс с твърдо и 6о-
жсствсно постоянство от връхли-
тащите го страсти и стремсйки сс
ревностно към сдинснисто. той ута-
ложва невъздържаното в себе си.
ралхубавява несъвършснствата си и
jacunea с цялата светлина на нис
тия и свят живот" (PSEO, 91).
Това положително бяло е цветът,
който келтите отреждали на жречес-
ката класа друидите се обличали в
бяло Освсн жреците, единствено
парят, чиято функция се доближавала
до жречеството и който бил воин, не-
товарен с изключителна религиозна
мисия. имел право на бяла дреха
Символичният метал на Нуада бил
среброто - царски цвят Следова-
телно, освен ако не били царе, всички
облечени в бяло епични герои били
друиди или пости - членове на жре-
ческата класа. Вероятно на галски
прилагателното vindo-s, което влиза в
многобройни сьчетания, означавало
бял и красив; на средноирландски find
означава едновременно бял и свят; в
агиографията изразът in drong find -
бялото воинство, обозначава
ангелите: на бритски (уелски: gwyn.
бретонски: gween) думата означава ед-
новременно бял и блажен (LERD, 27-
БЯЛО
134
2Х)
В японскня буди зъм бслият ореол
н белият лотос се свъртват с жеста
„ю.мрук ни познанието" на Всликия
отарител Буда в противовес на черве
ното и на жеста на съсредоточаване
В дневного си тначение бялото -
иниииаиионен ивят. се превръша в
цвета на откровението. на благодагта.
на преобратяването. което таслепява.
тъй като едновременно пробужда ра
зума и го надхвърля: това с цветы на
теофанията. която оставя около гла-
вите на познхтите Бог следа във вид
на лъчист ореол, който е наистина сбо
рът от иветовете Тази победоност^т
белота може да се появи само на ня
кой връх:
. Жки or (*< Себе
Си Петра Иными и Иоана и	и
сини на ви<<ж«| ntatiunu /шинг
и се преобрази нре<1 mu
Jp-iumt м» < танихи 6.1Ж кая и тлъ/нЬfir tu
латоенлг. клиента 6e.tu ihui ни trauma
не ноже utfieiu
И им (Г MfU* С WoUce N
и ралголариха с Иш ыи Марк •> 2
Илия е повелител на «изнсния
принцип, чийто символ е от-ьнят. не-
говият ивят е червеното. а според нс
лямската традиция Моисеи е евързан
С Оьлбоквггш същност на съшеството.
чийто ивят е бялото. окултното бяло
на вырешиата светлина, светлината
на сир тайната, оснонната загадка
в суфисгката мисъл.
При суфнстите съшо откриваме
символното отношение между бяло-
го и червеното. Бялото е основният
ивят на предвечната Мъдрост. приз-
вание на бъдешето на човека; черве
ното е ивегът на съшеството. погъна-
ло в мрака на света и оковано в него-
витс бука и. такъв е земният човек -
обагрен архангел. „Всъщност аз съм
бял: аз съм много древен, аз съм
Мъдрец, чиято същност с светли-
на. Но и аз съм за.хвърлен в тъм-
ния Кладенец... Наб.подавай здрача
ването и /азоряването. Това е меж-
динен момент, той клони към деня.
които е белота. и към ноизта. ко-
нто е чернота, оттук и пурпурны-
чт цент на утринния и на вечерния
/драч" (CORE. 247).
Слънчсво бялото се превръша в
символ на укрспналото дневно
съзнание, което се впива в
действителността: според бамбара бе-
лите зъби са символ на разума (ZAHD,
ZAHBi. Следователно то се доблнжа-
ва до златого: с това се обяснява съ-
четанието от тези два цвята върху зна-
мето на Ватикана, утвърждавашо на
темята царството на христнянския
Бот
в
ВААЛ-БЕЛИТ
Двойка семитски богове Семити-
те почитали Ваал като бог на урагана
и на плодовитосгта. а Белит - катобо-
гиня на плолородието и земелелието
Еврейските пророни, за които Господ
олинетворява една по-висша концеп-
ция та Бог. се противопоставили на те-
зи древни, непрестанно възражлаши
се култове. довели възвеличаването на
органичния живот, на първичните
сили на кръета. на ссксуалността
и на плодовитостта до крайност и
до изражданс Култът на Ваал се пре
върнал в символ на постоянна или пе-
риодично проявяватца се във всяка ци-
вилизация тенденция към екзалтира-
не на силата на инстинктнте
Иеховиският култ изразявал по
пълно светостта. той освещавал
живота, без да отприи/ва първич
ните сили ... разкривал система от
духовни отношения, в която живо-
тът на човека и нсговита съдба при
добивали нова стойност. позволяла л
един по-богат религиозен опит, ед-
но по-чисто и по-цялостно общение
с божественото (ELIT, 17).
ВАВИЛОН
На равнишето на символите Ва
вилон е антитезата на небесния
Иерусалим и на Рая, въпреки че спо-
ред етимологията на името му
Вавилон означава ..врата на бога" Но
богът. към когото води тази врата*,
дори и първоначално ла е бил гърсен
в небесната тир. в посока към духа, в
крайна сметка се с изродил в човек, и
то в най-долното в човека - власто-
любието и сластолюбието. превърна-
ти в абсолют.
„Този град с тъй прекрасен", пи-
ше Херодот. ..че нс ноже да сс срав-
ни с никой друг." Крепосгните стени
и висятите градини на Вавилон се на-
режлат сред седемте чудеса на света
Всичко това е унишожено. зашото е
било изградено единствено върху пре
холни стойкости Вавилон символизи-
ра нс великолепието. осъдсно ла за-
гинс заради самия си блясък. а опо-
рочена та красота, която сама се об
рича на гибел. отвръшайки човека ог
духовното му призвание Вавилон е
символ на краткотрайното тържест
во на магериалния и осезаем свят,
койтоекзалтира само част ог личност-
та и следователно води ло нейното
разпадане
В някои ирландски текстове
Вавилон символизира сзичеството в
отрицателен смисъл Именно там де
цага на Калатин(елинот Фоморите*)
изучават магьосническото изкуство, за
да убият героя Кухулин Символиката
на Вавилон в случая не се отличава от
тази в библейските текстове и явно е
заимствана от тях (CELT. 7. passim).
ВАВИЛОНСКА ЮЛА (вж. БОЖИ
Я!
Вавилонската куда* с символ на
объркване. Самого й име идва ог ко-
рена „В1Г‘. който означава „обърк-
вам“ Възгорделият се човек се изди
га гвърде нависоко. но не е по силите
му да налхвърли граничите на монет
ката си природа Липсата на равно
весне ловежла до объркване на рав
ВАДЖРА
136
нищего на эемното и божествсното и
разбиразелството между хората ста-
ва невъзможно. Те вече не говорят
един и съш език. което ше рече. че
между тях вече не съществува и най-
малката възможност за съгласие, тъй
като всеки миелн само за себе си и се
смята за абсолют.
Библейският разказ за сгълпотво-
рението се намира в последните глави,
отнасяши се до произхода на чове-
чеството и предхожда по-обстоятел-
ствената. по-хронологичната и в по-
мадка стелен митологична история на
патрнарсите. Той представлява един
вид заключителен епизод на първата
фаза от нсторията на човечеството, ко-
ято се характеризира с постепенного
създаване на могъши империи и с въз-
никването на големи градове Знаме-
на те л но е, че именно социален фено-
мен и социал на катастрофа бележат
края на този период (Бит 11:1-9, текст,
иитиран на думата Кула*, вж. съшо
Зикурат*)
Би могло да се каже. че наегьпи-
лото смесване на езииите е наказание
за колективната тирания, която. по-
тискайки човека. разделя човечество-
то на враждуваши труп и
Без ни най-малко да се подлага на
съмнение божествената намеса в та-
зи катастрофа, може да се приеме, че
Господното проявление не изключва
и символично тълкуване, според ко-
ето Господ е проявление на иманент-
на справедливост. израз на човешко-
то съзнание. разбунгувало се срещу
деспотизма на някаква тоталитарна
организация Общество, лишено от
душа и любое, е обречено на
разпиляване Обединението може да
иэхожда единствено от нов духовен
принцип и нова любов Р де Во
отбелязва. че това е .наказанието за
колективно прегрешение, което. съ
що като прегрешенисто на първо-
родителите, е извършено от гор-
дост. Обединението ще бъде постиг
нито наново единствено в спасите-
ля Христос: чудото с езиците на
Петдесетница {Деян. 2:5-12), събира
нето на народите на небето" (Откр.
7:9-10; 14-17). (BIBJ, I. 107). И
наистина, както видението от
Откровението на св. Иоан Богослов,
описвашо нового общество, управля-
вано от Агнена*. така и дарбата за
чужди езицн на Петдесетница предс-
тавляват антитезата на вавилонско-
го егьлпотворение и на объркването
и разпиляването. които го последвали
ВАДЖРА (вж. МЪЛНИЯ)
Ваджра е санскритски термин (на
тибетски: дороже) за означаването на
обреден инструмент на тантрнческия
будизъм. съставен от централно зър-
но (бннду *), зародиш на духа, ос и сър-
це на света и от лотосови симетрич-
ни Цветове, от които изскачат две гру-
пп по пет пламъка, иэразяващи раз-
положението на петте Дхл-Буда. които
трябва да се слеят като пламъците в
трансцендентната природа на Ади-
Буда - първичння, чийто духе адамай -
тинената Пустота, ослепителна и
безкрайна Що се отнася до лотоса,
той изразява природата на съшест-
вото, родено в калта, но което преко-
еява съшествованията, без да се
омърси, за да разцъфне в нирвана.
Ваджра, който може да се преведе
диамант, мълния, скиптър или фило-
софски камък, предлага две тъждест-
вени части, като два симетрични
мандала, противоположни на цент-
ралния зародиш, за да изрази тъж-
дествеността между нирвана* и сан-
сара*. Той символизира универсална-
та любов на Бодхисатва. както и
похватите, позволяващи пости сане-
то на освобождаване. Ваджрв с мъж-
ка насоченост е неразделим от дрилбу,
камбаната с полуввджра върху нея;
дрилбу с женска насоченост символи-
137
ВАКХАНКИ
знра мъдростта. познанието и
пус плата. Неизбежна га прсходност
на хората и предметите се напомня
чрез краткитс звуки, които издава.
Сливането на ваджра и дрилбу. както
това на улайа и предана (действаша
мъжка власт и просветително позна-
ние). позволява постигането на един-
ство в явленията и нумените. както
едннството във всяка двойственост,
както и съзнанието за пробуждането
и истинската природа на духа, неуни-
шожнма като диаманта. Ваджра дава
името си на ваджрвяна. Диаманте-
ното возило на тибетския будизъм -
стръмен път, който позволява осъшес-
твяването на идеала на Бодхисатва са-
мо в едно съшествуване.
Двойниит или кръстообразен ва-
джра символизира съвършената буд-
ноет на природата на Буда благода-
рение на (отвесного) Познание и на
(водоравната) любов, разпростираша
се върху цялото битие и обхвашаша
всички твари. Този двоен ваджра. пос-
тавен върху лотос в центъра на
Мандала, поражда всичко съществу-
вашо в сърцевината на това изобра-
жение на света, т.е. духа на самня ме-
дитираш и целия космос, отразяваш
се в този дух като в съвършено чисто
огледало. Кръстообразният ваджра,
често присъстващ в тибетската
иконография, напомня. че озарението,
според тантрическия будизъм, се със-
тои в познанието на същността на соб-
ственото си сърце.
ВАЗА
В Кабалата ваза та притежава сми-
съла на Съкровищс*. Да си присво-
ит ваза, е равносилно на завоюване-
то на съкровише. Да счупиш ваза, оз-
начава да унншожиш с презрение
съкровището. което тя представлява.
Подобна символика откриваме в
мандейската литература и в Ptstia
Sophia. В Бахир шестте дни на
Съ1ворениею са наречени шестте
красней вази. Самата (Пекина* с срав-
нена с красива ваза.
В средновековната литература ва-
зата съдържа съкровише. (Граалът.
Ектениите и т.н.).
Алхимичната ваза, херметичната
ваза означават винаги мястото. къде-
то се осъшествяват чудесата, това е
майчината гръд. матката, където се
формнра ново раждане Откъдето и
поверието, че вазата съдържа тайна-
та на преображенията.
Вазата в различните си форми таи
еликсира на живота: тя е изворът на
живота. Златната ваза може да озна-
чава съкровището на духовния живот,
символа на скрита сила.
Факты, че вазата е отворена в гор-
на та си част, говори за приемането на
небесните влияния.
ВАКХАНКИ
Вакханкнте, наречени още Мена-
ди, тоест бсзумстващите. буйнитс,
са жени, изияло отдален и на култа на
Дионис*. Понякога страстната им лю-
бов към Бога стига дори до изегьпле-
ние и до смърт. Във връзка с тази те-
ма можем да споменем някои произ-
ведения на античната литература ка-
то трагеднята на Еврипид „Вакхан
ките** и драматичного описание на
Тит Ливий (XXIX, 8-19). Странните им
обрели, разпространени в цялото
Средиземноморие, са получили нме-
то оргиазъм или менадизъм. Някои
сценн напомнят известните описания
на случаи на хистерия в медицинска-
та практика .По множество призна-
ци - като конвулсивните и спазма
тични движения, извиването на тя
лото назад, отмятансто и тръека-
нето на тила - изстъплението на
вакханките напомня някои добре поз-
нати днес нервни заболявания. при
които се изпитва усацане за деперсо-
нализация, за вселяванс на чужда
ВАЛКИРИИ
138
тчност в ...4Га Именно това със-
точное Арсените нарича.iu енту-
сиазъм. тоест вселяване на демон"
(SECG. 292) Вакханките символизм-
раз любовного опиянение. желанието
да се отдадат изияло на бога на
любовта, както и „неудържимата си-
ла на обхваналата ги лудост. която
искаше вълшебното оръжие. на
бога" (JEAD).
ВАЛКИРИИ
Валкиринте са нимфи от двореиа
на Вотан, често пъти сравнявани с
Амазонките* Вестоносцн на боговете.
предводителю в битките, те праша-
ли геронте на смърт, а веднъж стиг-
нал и в Рая. те им наливали бира и
медовина Те въодушевяват сражава-
шите се. като вдъхват в сърцето им
любое благодарение на обаянието си,
като нм дават пример за храброе г. зас-
тавайки начело на боевете. възседна-
ли бързи като облаиите и като разбу-
шуваните от бурята вълни коне. Те
символиэират едновременно опияне-
нието от устрема и сладостта от
възнаграждението. смъртта и живота,
героизма и покоя на войника Те не са
толкова диви и жестоки, колкото
Амазонките, но са съшо толкова
двусмислени. Те представляват лю-
бовного приключение, видяно като
борба с редуван ня на екстаз и падение,
на живот и смърт
ВАЛХАЛА (или ВАЛХОЛ)
Валхала е сборище на убитите.
Портик на мъртвите. Рай за геро-
ите в германската митология Покоят
на починалите и светът на живите си
приличат, като единият отразява дру-
гия както при огледалата. конто в то-
зи случай възпроизвеждат единстве-
но сиени на радостно насилие. Раз-
ликата е в това. че единият е видим, а
другият - невидим Валкирия* преми-
нава от единия в другия. за да напътс-
тва убития в сражението герой към
Рая от мечтите му Валхала е изобре-
тен според модела на мястото на
битките, където се проявява изблик на
енергия от любовно-бойни качества
Мечтата на сражавашите се: повтаря-
ши се битки, след конто мъртвите
стават. за да участват в пиршсствата
Символ на тази енергия, тъждествена
на самата нея. преминаваша от един
свят в друг: символ на един рай, иден-
тичен в другия свят на живота, за кой-
то боецът е мечтал на земята.
ВАМПИР
Ва.мпирът е покойник, който спо-
ред преданията излиза от гроба си. за
да пие крив от живите Това поверие е
разпространено най-вече в Русия,
Полша (Упирс). в Централна Европа,
в Гърция (Бруколок), в Арабия (Горл).
У славяните къс елхово дърво про-
божда телата на мъртвите. чиито
души се връщат вампирясали (М1ТЕ
94)
Според традинията жертвиге на
вампирите се превръшат на свой ред
във вампири: те са едновременно
обезкръвени и заразени.
Призракът измъчва живия със
страх, вампирът го убива, отнемайки
му неговата субстанция: той оцелява
чрез жертвата си. Тълкуването тук се
основава върху диалектиката на прес-
ледван - преследвач. на погълнат -
поглъшач Вампирът символизира же-
ланието за живот, което се възражда
всеки път. когато го смята за неутоле-
но и което напраэно се стреми да
задоволи. зашото то остава извън
контрол. Всъщност прехвърляме вър-
ху другия този кръвожаден глад, а той
е явление на самоунишожението.
Съшеството се измъчва и се раэкъева
само; докато не се признае отговорно
за собствените си неуспехи, то си въ-
образява и обвииява друг. Когато.
напротив, човек напълно е поел
139
ВЕЗНИ
отюворносг. когато приема своята
тленна природа, вампирът изчезва.
Той съществува, докато проблемы та
адаптация към себе си или към сони-
алната среда не се разреши. Тогава чо-
век е психологически измъчван. ра
зяждан и се превръша в терзание как-
то за себе си. така и за другите
Вампирът символизира обръшане на
психичните сили срешу себе си
ВДОВИЦА
Думата вдовица символично озна-
чава масонството. чиито членове са
наречени децата на Вдовицата. За
Хирам, легендарен прародител на
масонството. е казано, че самият той
бил син на вдовицата (3//дрств. 7:14),
което е достатъчно за обяснение на
загатнатото. Но тя изглежда се отна-
ся най-вече за Изида, вдовица на
Озирис, те. на свеглинага. и впусна
ла се в търсене на разпилените части
от тялото на съпруга си. Това търсене
е оше гьрсенето на масона, който се
отъждествява с Хор. син на Светли-
нота, като самия него. Събирането на
разпръснатите крайниии (на Озирис
или на Пуруша) съответства на възоб-
новяването на първичното единство
Позоваванията, конто между дру-
гого са направени към символиките
на гръцката богиня Хера, вдовицата.
при смъртта на Великня магистър на
гамплиерите, Жак дьо Моле, дори
според Фабр д'Оливе, и към символи-
ката на еврейския вав. ни се струва.
че не носят към горните понятия оп-
ределяши пояснения. Вдовството на
масонството, през погледа на тампли-
ерската традиция, все пак би могло да
не е напълно лишено от известно зна-
чение както от гледна точка на
учението, така и от гледна точка на ис-
торията (BOUM, GUES).
Използването на тази дума у ма-
соните и тамплиерите разкрива оше
и. вероятно несъзнателно, кастраци-
онсн смисъл на желанията. който на-
родният дори арготичен език винаги
е давал на това наименование. Кит-
ката вдовица, означаваша ръка га на
мастурбатора, и най-вече опората на
правосъдието, конто френският народ
с учудвашо постоянство е обознача-
вал с названието вдовица, като се за-
почне от бесилото (засвидетелствано
през 1628) и се стигне до гнлотината.
чийто пленителен ужас Балзак опис-
ва със следните думи: Вдовицата:
„име. пълно със страшна поезия. ко-
сто каторжницитс дават на гило-
тината ".
ВЕЖДИ (ЛЪК. МИМИ)
Be жди те се сравняват в иранската
поезия ту с яък. който изстрелва
стрелитс на миглите. ту със свод
на храм на видението... (НРВА, 132).
Движенията на вежднте символи-
зират, че наближава признаването в
любое, хвърлянето на стрелите и лю-
бовната игра.
ВЕЗНИ
Везните са познати като символ на
справедливост, на умереност, на бла-
горазумие и уравновесеност, гъй ка-
то тяхната функция съответства имен-
но на тежестта на посгъпките В съ-
четание с меч везните са символ на
Справедливостта и на Истнната. В со-
циален план те са отличителните зна-
ци на административната и на воен-
ната функция на царската власт, ко-
нто в Индия са характерни за кастата
на кшатрнигс Съшо и в Китай везни-
те спадат към атрибутите на Ми-
ннстъра, но този път в съчетание с
грънчарско колело. Изобразените в
ложите на тайните китайски общест-
ва везни символизират правото и
справсдл ивостта.
„В града на Върбите претегля-
ме всичко точно" - тази фраза при-
добива особена важност, ако си
ВЕЗНИ
140
припомним, че грады на Върбнте съ-
ответства на Неизменнати Среди
Възприсмането на везните като
символ на Правосъдисто произтича
от споменатото схвашане за божест-
вената Справедливост В древен
Египет Озирис претеглял душите на
умрелите; в хрнстиянската иконогра-
фия свети Михаил - архангелы на
Правосъднето, държи везни; за везни
на правосъдието се говори и в Корана:
в Тибет блюдата на везните, опреде-
лени за претеглянето на хорските доб-
рини и злодеяния, са напълнени съ-
ответно с бели и черни камъчета В
Персия ангелы Рашну, застанал на
моста на съдбата редом с Митра, пре-
тегля духовете; на една гръика ваза е
изобразен Хермес. който претегля ду-
шите на Ахил и Патрокъл,
В Гърция везните. обхвашаши по-
нятието справедливост. но съшо и по-
нятията умереност и ред, са предста-
вени от Темида. която управлява све-
товете според всеобщ закон Според
Хезиод тя е дъшеря иа Гея (земята) и
на Уран (небето), тоест на материята
и духа, на видимого и невидимого. В
„Илиада" везните са съшо така сим-
вол на съдбата. както личи от сцена-
га на двубоя между Ахил и Хектор:
.Щам за	пь/п те доближиха
рекичките струйни.
Зеос олимпийски оаъна оезиите си златни
сложи • блюдата два жребия смъртни
донос ящ и горест
беше едим за А хил а а другият беше
за Хектор
Вдигма летите в среда та и падна ден
смъртеи за Хектор
блюдата тръгна към Хадес
и Феб изостиви сером"
(„Илиада", 22. 208-212: превод
Александър Милев и Блага Ди-
митрова. Народна култура, София.
1971).
Тъй като понятието съдба води
след себе си понятието изживяио
време, ясно е зашо везни ге са съшо
гака и емблема на Сатурн (Хронос)
Той е съдия и палач, който отмерва
човешкия живот и поддържа равнове
сието между годините, годишните
времена, деня и кошта Ще наблегнем
на факта, че началото на зодия Везни
съвпада с есенното равноденствие, а
на зодия Овен - с пролетного равно-
денствие; на тези две дати денят е ра-
вен на ношта. Движенията на блюда-
та на везните, подобно на движението
на слънцето през годишния цикъл. от-
говарят на съответната тежест на ин
и ян. на мрака и светлината - тоест от
класическа Гърция отиово се връша-
ме в Китай, и то без значителна раз-
лика в символите. Когато блюдата са
в равновесие (равноденствие), стрел-
ката или мечът, с който тя се
отъждествява, символизира Не-
изменната Среда. Полярната ос, ко-
ято изобразява Неизменната Среда,
стига до Голямата Мечка, наричана в
древен Китай Нефритени Везни.
Но понякога двете блюда на
Небесните Везни били изобразявани
като Голямата и Малката мечка. В тек-
ста на обреда на тайните общества се
добавя, че Везните от града на
Върбнте са „великолепии и бляскави
като звездитс и съзвездията" и са
тяхно отражение в подножието на кос-
мичната ос. Нещо повече - санскрит-
ского название на везните (туда) съв-
пада с това на първоначалната Све-
шена Земя, разположена в страната
на хиперборейците. тоест на полюса
(вж Тула*).
Везните означават и равновесие
на природните сили, на „всички неща.
създадени. за да бъдат съединени"
(Дьовуку), чиито древни символи би-
ли клатешите се камъни.
Тъй като везните поддържат в рав-
новесие предметите и времето, зри-
мого и незримото, обяснимо е зашо
науката за Везните или овладява-
141
ВЕЗНИ
нсто на Везните са близки до херме-
тизма и алхимията. Това е наука за съ-
ответствията между телесния и духов-
ния свят, между Земята и Небето(вж
Книга за Везните от Джабир ибн-
Хаян) Ислямският езотеризъм прена-
ся тези везни (мнзан) дори в областта
на езика и писмеността. Везните на
буквите устаиовяват между буквите
и езика съшото съотношение като съ-
отношението между нешата. които
еэикът назовава, и тяхната съшина.
Довеждането на кобилицата на тези
везни до хоризонтално положение не-
съмнено означава постигане на вър-
ховиата Мъдрост (CORT, CORJ,
DEVA. EVAB, GUEM. SOUJ).
От египетската Книга на мъртви-
те добиваме представа за Психоста-
зията* - претеглянето на душите: в ед-
ното блюдо на везните е лоставен съд
(изобразяваш сърцето на покойника),
а в другого - шраусово перо (означа-
вашо справедливост и истина).
Везните символизнрат правосъднето,
съпоставсното тегло на деянията и
задълженията
На християнските гробове често се
срешат изображения на везни В юдео-
християнската мисъл тази тема се раз-
глежда в съответствие с придадения
й в древността смисъл.
Много от библейските писатели
свързват везните с понятията добро и
истина - например Иов:
„мгка ме претеглмт t вешите на правЛата.
и Бог те узнае моята непорочност*
(Иов. 31:6).
Доброто означава състояние на
външно и вътрешно равновесие. В ев-
рейската мисъл демоните винаги се
оказват безсилни пред онова. което е
уравновесено
Познанието е строго определена
и точна наука, претеглена на везни
Такъв смисъл е вложен в един откъс
от Премъдрост на Иисуса, син
Сирахов (16:2$):
.Слушай »*•. «1иоа». и се учи на знание
А / ти накатай ибмизлено учение и
ти пренилам точно знание
(Сир 16:25).
Съшата строга мярка е приложе-
на както в порядъка на познанието. та-
ка и при претеглянето на душите или
металите.
Равновесието, чийто символ са
везните. е знак за възвръшане към
единството. тоест - към непроявле-
нието, тъй като всичко проявено е под-
властно на дуализма и проти-
воречията. Следователно равнове-
сието, постигнато от застаналите не-
подвижно едно срешу друго блюда,
означава преминаване отвъд конфлик-
тите, конто са присъши на време-
пространството, на материята. Про-
тиворечията могат да бъдат разглеж-
дани като доп ъл ваш и се аспекти са-
мо ако се изходи от ценгьра на везни-
те и неподвижната стрелка. В Каба-
лата е казано, че преди сътворението
везните били вДревния по Дни. Енел
коментира този текст по следния
начин: „преди проявлението на акта,
поставил началото на Сътворе-
нието. Безкрайният образувал чис-
лено своего раздвоение, което поро-
дило всички послсдвали деления, до-
ри и тези на клетките”. Двете блюда
на везните изобразяват това раз-
двоение
ВЕЗНИ (ЗОДИЯ). 23 СЕПТЕМВРИ -
22 ОКТОМВРИ
Когато Слънцето навлиза в този
зодиакален знак, то се намира в сре-
дата на астрономическата година.
Преминаването му от северного в юж-
ного полукълбобележи равновесието
между вече съграденото и силите, ко-
ито се готвят да го разрушат, както и
изравняването на деня и ношта.
Изобразяват го като везни с кобили-
ца и две блюда. Точката на златната
среда, около която всичко останало е
ВЕЛОСИПЕД
142
нестабилно, показва раздвоението
между здрача на външната есен и зо-
рата на вътрешната пролет В тази
централка точка, на еднакво разсто-
яние от която се нзравняват двете
блюда на двигателя и спирачката. на
порива и сдържаността. на спонтан-
ния изблик и разсъдливостта, на от-
даването и боязънта. на повика и бяг-
ството от живота, сме свидетели пре-
ли всичко на взаимного неутрализи-
ране на противодействашите сили
Там възннква свят на междинното
положение, на умереността. на полу-
тоновете. на оттенъците и нюансите.
Това е свят на изтъняването, което
присъства в символиката на елемен-
та Въздух. който има ефирна природа.
Въздушната среда на Везните има към
средата на Близнаците съшото отно-
шение като мястото на сърцето - към
мястото на духа. Там Азът се намира
в равнопоставено положение с другия.
като подхвата задушевен диалог меж-
ду ти и аз. Впрочем знакът на
Галантните празници е поставен под
опеката на Венера, подпомогната от
Сатурн, който внася нотка на безст-
растност и одухотворяване Отнася се
за Венера Афродита на есенните рози.
на душевната красота, на Свешената
сватба, както и на серенадите и на
менуетите.
ВЕЛОСИПЕД
Велосипеды често се появява в съ-
нишата на съвременното въобра-
жение. Той изобразява три отличител-
ни черти:
а)	това превозно средство е дви-
жено от човека. който го кара, за раз-
лива от другнте превозни средства, ко-
ито са движени от външна сила.
Личното и индивидуал но усилие се ут-
върждава като единствената енергия,
която определя придвижването;
б)	равновесието се запазва само
посредством придвижването. точно
както е и в еволюцията на външння
или вътрешния живот;
в)	може да го възседне само един
човек. Следователно този човек дейст-
ва самостоятелно (двуместного коле-
но е друга тема).
След като велосипедът символи-
зира хода на еволюцията. сънуващи-
ят възсяда своего беэсъзиателно и се
придвижва със собствени средства,
вместо да изтърве педалите поради
стагнация, невроза или инфанти-
лизъм Той може да разчита на себе си
и да извоюва своята независимост. Той
изявява собствената си личност. тъй
като не е подчинен никому и може да
отиде, където пожелае.
В сънишата велосипедът рядко по-
казва психологическа или реална са-
мота поради прекомерна интроверт-
ност. егоцентризъм или индивн-
дуализъм. възпрепятстваши социал -
ната интеграция: той отговаря на нор-
мална нужда от самостоятелност.
ВЕНЕРА (вж. АФРОДИТА. ПЛАНЕ-
ТИ)
Известно е огромного значение на
Венера и на венериния цикъл за древ-
ните средноамерикански цивили-
зации. особено за майте и ацтеките,
както за определяне на календара, та-
ка и за тяхната космогония. У ацтеки-
те венерините години се броели на
групи по пет, съответствайки на осем
слънчеви години (SOUM). Венера
представлявала Кетцалкоатл, възк-
ръснал на Изток след смъртта си на
Запад. Богът на Змията с пера в това
превъплъщение бил изобразен като
стрелец, от когото се страхували, за-
щото раздавал болести, или като Бог
на смъртта с лице, покрито с маска
във формата на череп Не трябва да
се забравя. че тук става дума само за
един от двата аспекта в двойната сим-
волика - смърт и преражлане. съдър-
жаша се в мита за Кетцалкоатл.
143
ВЕНЕРА
Дневният цикъл на Венера, пояня
вата сс послсдоватслно на Изток и
Запад (Зорница и Вечерница), прави
от нея главен символ на смъртта и
прераждансто. Тези две появи на пла-
нетата в двсте крайности на деня обяс-
няват как ацтекского божество -
Кетцалкоатл, е могло да бъде нарече-
но оше ценния близнак (SOUM.
SOUA).
Свързването на Венера със
Слънцето, поради близостта на днев-
ния им път. прави понякога от това
обожествено небесно тяло вестител на
Слънцето. наместник между него и
хората. Такъв е случаят у индианаите
ге шеренге от Бразилия, според които
Слънцето има двама вестители: Вене-
ра и Юпитер.
Бурятите смятат това небесно тя-
ло за дух покровител на техните коне.
Напролет те му правят жертвоприно-
шения. когато бележат жребците и
подстригват опашките и гривите на
конете си. Те му посвешават оше жи-
ви коне, които от този момент на-
татък е забранено да се използват
(HARA, стр 142). Венера за тези но-
мадски пастирски племена е небесни-
ят овчар, който води звездните стада.
За енисейците тя е най-старата от
заездите и покровителства остано-
вите.
Ритуалното отвличане на годени-
цата у бурятите е евързано с култа към
Венера (HARA) Тя в легендите на яку-
тите е прекрасна девица, чиито въз-
любени са Плеядите. За киргизите,
както за древните племена от Мала
Азия, тя е дъшеря на луната, тъй като
е вечерна звезда (HARA, 143).
Древните турци наричали Венера
Арлиг - воина, мъжкдря; а след това.
- светлинната звезда (Луцифер), и
оше Чолбан, блестяшия, бляскавия
(ROUF).
Вече за шумерите Венера била
тази. която показва пътя на заез-
дите Вечерна Бшиня. гя благоприятс-
твала за любовта и сладост рас т исто,
дневна богиня - тя ръководела воен-
ните действия и поголовната сеч
(DHOB, 68) Тя била дъшеря на луна-
та и сестра на слънцето Тъй като се
появявала призори и при здрач. естес-
твено било да се явява като връзка
между божествата на деня и на ношта.
Това е причината, поради която въп-
реки че имала за брат слънцето. ношта
да бъде сестра на богинята на Пъкъла.
Поради родствената си връзка със
Слънцето - тя била иегова сестра-
близначка, на нея били приписвани
бойни способности, наричали я храб-
рата или дамата на битките.
Всички тези качества били приписани
на нея като Зорница. Но бидейки
Вечерница, влиянието на нейната май-
ка Луна надделявало и правело от нея
богинята на любовта и удоволствията
Асирийските печати, както и рисуя ки-
те в двореца Мари (второго хилядо-
летие). й дават за атрибут лъва В ре-
лигиозната литература понякога я на-
ричат разярения лъв или лъвицата
на небесните богове (DHOB, 71). Като
богиня на любовта, царица на
удоволствията. наричана оше тази,
която обича насладата и веселието,
нейният култ се евързвал със сакрал-
ната проституция. Митът и съдържа
слизане в ада. което обяснява иннци-
ационния смисъл на венерината
символика: Вавилонски цар я нарича
тази. която на изгрсв и на залез
слънце прави мойте предзнаменова-
ния добри. В Асирия. както в Шумер,
тя се явява в сънишата и прави про-
рочества за изхода на война та:/О съм
Иштар от Арбел. казва тя в Про-
рочество от Асарадон. пред теб. зад
теб ще вървя. не се боя от нищо'
Сред атрибутите й присъстват лъкът
и стрелата. символи на сублимация.
В Асирия тя е царицата на Ниневия,
в чийто скут сяда Ашурбанипал. за
ВЕРИГА
144
<)</ 6otaC от две от цинките it и да
скрис глава в другите две (DHOB, 76).
В литургически вавилонски текст тя е
определена като дамата на съдбите
и царицата на участите (DHOB,
бел . 91)
Планетата Венера е въплъшение в
астрологията на инстинктивиото
привлнчане. на чувствата. любовта.
симпатията, хармонията и нежността.
Това е небесного тяло на иэкуството
и на нзострените сетива, на удоволст-
вието и на развлеченнето. а Средно-
вековието го е нарекло талого с бла-
готворно влияние Приписва и се
осезаннето. както и всички прояви на
женствеността (луке. мода, грижа за
външния вид и т.н.). В нейните домо-
ве (те зодиите. върху конто тя има
особеио силно влияние) - Телец и
Везни. са съответно във връзка с гър-
лото и гърдите и с талията, т.е. с осо-
беностите на женския силует
Оше в първобитната епоха Венера
била звездата на нежннте изповеди;
най-красивата от небесните краса-
вици, вдъхновявала влюбените с пря-
кото впечатление, което приятното из-
лъчване на звездата имало върху съ-
зерцателната душа. За астролозите
Венера е в тясна връзка с чувствата
на сладострастно привлнчане и
любое, конто се пораждат в органич-
ного желание за допир на кърмачето
към майка си, и продължават чак до
сантименталния алтруизъм. Този ве-
нерин свят на човешкото същество
обединява в афектнвната си енергия
от усешания, от чувства и чувстве ноет,
симпатията към обекта, опиянението,
усмивката, привлекателността, у стре-
ма към удоволствието, към развле-
чение, към радост, към празник на из-
тънченост и хармония във взаимност -
та, към чувственото общение, както
душевните състояиия. влияеши се от
чара, красотата и нежността Между
впрочем божеството се явява във
всички митологии с нъзможно най-
красивн черти: не може ла се намери
съпернииа по красота на Афродита,
покровителка на химена и завършен
образ на женската красота. Нейният
символ дава тон в човешкото съшес-
тво за радостта от живота, в пролет-
ния празник на опиянението на се-
тнвата. както в най-изтъиченото и оду-
хотворено удоволствие от естетиката.
Нейното царство е царството на неж-
ността и милувките, на любовного же-
лание и на чувственото сливане. на
шастливото възхишение, на нежност-
та. на добротата, на удоволствието.
както и на красотата. То е и на душев-
ния мир. наречен шастие
ВЕРИГА
Символ на връзкмте и взаимоот-
ношеннята между небето и земята и
между две крайности или две същест-
ва изобшо. Платон споменава за сн-
яйното въже*. опасвашо вссмира Тази
златна верига имала за цел да евърз-
ва Небето със Земята.
В един пасаж от „Горгий** (509 а)
се споменава за веригите от желязо
и диамант - логическата Поспелова-
тел ноет в слово или доказателство. С
такива вериги Сократ евърэва човеш-
кото шастие с придържането към
справедливостта: това показва блясъ-
ка и солидността на неговите разсъж-
дення Словото на Сократ е верига от
желязо и диамант. Според Омир про-
весената от небосвода златна верига
се спуска до земята. След като съб-
рал боговете на най-високия връх на
Олимп, гръмовержецът Зевс нзнскал
от тях пълно подчинение на върхов-
ната си власт и за да докаже своего
всемогъшество, им казал следиото:
.Хайде. сами се ояитайтс и разберете на дело;
матна лерига снуснете еисоко ит слада небесен,
шедни лий баемг и богини теглете м мощна!
Нмма да смъкнстс долу лърхолнил
Зеле промыслите л.
145
ВЕСТА
и ди с г ыъчитс друмно
Али когато сциичък ит би» пот кил Л/ Лръпни
с мс мо4гдм1»ж ии' истегля гсичти
и (ъщо мирстп
После иеригити моги ди еържи
са «/>м олимпийски
иллита дивна иселена л ефири сими ще уиисне
Толкоои ai ihM no-силен пт лс инки
бекмъртни и смъртни*
(„Илиада", Осма песен, 18-27, пре-
вод Александър Милев и Блага Ди-
митрова, Народна култура, София,
1971)
Съшата тема, подета от Псевдо-
дионисий Ареопагит. е отнесена към
молитвата (PSEO, 90). Безкрайно си-
яйната златна верига се намира горе
и долу. За да бъде разбран по-добре,
Псевдодиониснй дава пример с кораб,
привързан с въже за една скала. Ако
се притегли въжето. скалата няма да
помръдне, ала корабът малко по мал-
ко ше се придвижи към нея. В дейст-
вителност aurca catena Нотеп е пос-
тоянно подемана и коментирана.
Разбира се. звездната връв е евър-
зана със златната верига Функиията
на звездната връв - или звездно въже
- се състон в евързването на духа с
псюхе, т.е. - на нус (разума) с душата
(animus - anima) Плутарх споменава
за това в трактата си за Сократовни
Daimon По този повод Мирча Елиаде
отбелязва, че тази тема била разгьр-
ната от неоплатоницитс въз основа
на Платоновия текст за хората -
марионетки на Боговете. и златно-
то въже на разума (..Митовс и
Символи на въжето", в Eranos
Jahrbuch 1960, 29,0. 132). Продължа-
вайки по-нататък своето изеледване,
Мирча Елиаде твърди съшо така, че
подобен образ може да се евърже с
парапсихологията, тъй като според
проучванията на парапсихолозите ня-
кои хора са способни да направят ви-
димо и да усетят въпросното въже или
нишка, CBbpiBauio физическою тяло
със субтилного тяло.
В някои ирландски текстове се го-
вори за воины, конто сс сражават, при-
вързани с вериги един към друг Сим-
воликата е тази на бога с оковите -
Огми (на ирландски Огма). който по
дефиниция е победителят и богът на
войната (OGAC, 12. 224-225).
Верига евързвала езика на Огми с
ушитс на онези, конто го слушали: то-
ва символизира бога на речта, който
пленявал слушателитс си със своето
красноречие В най-обш смисъл вери-
гата е символ на съобшителнитс
връзки. съгласувансто. съюза и следо-
вателно - на брака, семейството. гра-
да. наиията. обшността и едино-
действието Веригата се прави с ръие
В социопсихологически смисъл вери-
гата символизира необходимостта от
приспособяванс към колективния жи-
вот и способността за приобшаване
към групата. Тя бележи фаза от инди
видуалната еволюция или инволюция,
а от психична гледна точка може би
няма нишо по-трудно от това нало-
жителната социалка връзка да се по-
чувства не като тегнеша. наложена от-
вьн верига, а като спонтанно при-
съединяване
ВЕСТА (ХЕСТИЯ)
Веста е италийского олицетворе
ние на свешения огън. на домашното
огнише, както и на града. Тя съответс-
тва на Хестия у гьрците и. в известна
степей, на Агни у индийците. Ухаж-
вана от боговете и най-вече от краси-
вия Аполон и Посейдон. Хестия отх-
върляла галантните им предложения
и постигнала самият Зевс да пази
нейната девственост. Зевс и засвиде
телствал изключителни почести: на
ноя се посвешавал култ във всяка чо-
вешка къша и във вески божи храм..
Хестия остова неподвижна на
Олимп. Така както домашното ог
ВЕТИЛ
146
нище с религиогният иентър ни
обителта. по сичич начин. Хести.ч
с религиозен иентър на божестве
нота обитсл Таш нсподвижност на
Хести.ч е причина тч да не играс ни
каква роля в легендите Т.ч остова
абстрактен принцип. Идеята за
огнището. а не лично божество
(GRID. 210) В Рим тя символизира
оше най-пълното изискване за
чистота Тя ръководи. лише Жан
Божьо. всяко действие и събитие:
жадна га чистота, тч поддържа
хранителнич живот, бег да бъде
плодоносна; т.ч е обслужвана от
шествие от десет непорочни дсвици.
подложени на много строги габрани
'чиито нарушения, водят до смърт):
несъблюдаването на цсломъдрието
се накагвало със гаравянето им жи-
ви в подземен гроб... Тя с богинята
на огнишето и щастливото завърш
ване Важно е да се отбележи. че вся
ко осъшествяване. всяко благо-
получие. всяка победа са поставени
под знака на тази абсолютна чистота
Весталките символизират може би
постоянната саможертва*. чрез която
нескончаемата невинност се замест-
ва от нескончаемите прегрешения на
хората или им вешае закрила и успех
(вж девственост)
ВЕТИЛ
Термин от семитски произход. оз
начаваш дом Божий Става дума за
свешени камъни*. почитани особено
от арабите преди Пророка като про-
явления на божественото присъствие
Те били едно от вместилишата на
Божията сила. Докато Иаков спял. по-
ложил глава на камък. той получил на-
сън откровението за съдбата. отреде-
на на неговото потомство от Божията
сила (Бит. 28 11-19) След това Иаков
превърнал камъка в паметник. къде-
то се стичали тълпи от поклонниии
израилтяни Стълбата*. която в съня
на патриарха се издигала от камъка.
енмволнзирала общението между не-
бето н земята. между Бот и човека
Иисус Навин съшо изправил камък.
който да послужи за свидетел на за-
вета между Господ и неговия народ
(Иис. Нов 24:27) Това е печатът на ду-
ховного общение Подобии камъни.
които били проявление на божестве-
на дсйност. своеобразна теофания и
култовн места, лесно се превръшали
в обект на идолопоклонническо
обожание Ето зашо Бог заповялал на
Моисей те да бъдат унишожавани
(Лев. 26:1; Числ. 33:52).
Според Павсаний (10. 16. 2) дел-
фийският омфалос - ,.пъп* на света"
за едините, бил направен от бял ка-
мък и бил смятан за иентър на земята
Според разказаната от Варон легенда
омфалосът покривал гроба на Питон,
свешената змия на Делфи Бидейкн
пъп. този камък символизира прераж-
дането и възвръщането на съзнанието.
Той е седалише на свръхчовешко
присъствие ..Като се почне с обик-
новената елементарна иерофания,
намерила израз в камъни и канари,
чиято непоклатимост. дълговеч-
ноет и величавост поразяват човеш
кия дух. и се стигне до омфаличес-
ката или метсорна символика, кул-
товите камъни винаги означават не-
що надвишаващо човека”(EL1T. 202)
Според една несигурна етимоло-
гия името иа бог Хермес идва от
..hermai" - крайпътни камъни; те оз-
начавали присъствие. изобразявали
сила, закриляли и оплождали. Тези
наредени в колона, увенчани с глава
камъни. се превърналн в изображение
на бога, комуто дали името си; камъ-
кът бил обожествен, а иикълът му -
възвеличен в човешкото въображение
Предполага се. че култът на Аполон
съшо произлиза от култа на камъните,
които винаги са били сред отличител-
ните знаци на бога.
147
ВЕТРИЛО
Поднешните келтски теми саотк-
рити многобройни ветили. които мо-
гат да бъдат смятани та местни ом-
фалоси и центрове на света (менхир*)
Главният ветил на Ирландия, за кой-
то във всички агиографски текстове сс
говори в отрицателен смисъл. бил
Кром Круих - глава на гробница(дру
гото име на камъка на Фал), главен ир
ландски идол, заобиколен от оше два-
надесет идола. Свети Патрик лично
премахнал техния култ и ги ударил с
жезъла си. така че те погьнали в земя-
та На нэчезналия ветил от Кермария
(Морбиан) и мал о свастика (CELT, 1,
173 и сл ).
Свешеният камък на Хелнополис
в древен Египет се наричал Бенбен
Този ветил изобразявал първоначал-
ния хълм. възвишението, на което сгь-
пил Атум, за да създаде първата
двойка Над този хълм. над камъка
Бенбен изгряло за първи път слънцето,
на него капал и фениксы Пирамидата
и обелискът напомнят донякъде пър-
вичния Бенбен. А той самият е свър-
зан с омфалоса и с фалическия култ.
Серж Сонрон и Жан Йойот отбе-
лязват. че не без основание някои обяс-
нява т името бенбен с корена Ьп -
избликвам За изучаването на еги-
петскитс космогонии би било инте-
ресно да се преразгледат многоб-
ройните египетски звукосъчетания
с Ьп или ЬпЬп. които се относят би-
ло до избликването на водата. било
до изгрева на слънцето, било до съз-
даването на потомство.
ВЕТРИЛО
В хиндуистката иконография вет-
рилото е атрибут на Вишну: тъй като
то служи за раздухване на огъня, е
символ на ритуалното жертво-
приношение Поради съшата причи-
на е и неотменим беле г на Агни Зна-
мето на Вак», обобшена персонифика-
ция на елемента въздух, съшо може
да бъде сведено до ветрило
В Африка и Азия то е изображе-
ние на царского доеголепие. както в
Далечния изток - на властта на ман-
дарина и императора Може да се
сравни и C Flabcllum от римските
церемонии Flabcllum (лат. ветрило -
бел пр.) е употребявано и в раннох-
ристиянската Църква Ветрила с голе-
ми пера все оше украсяват sedia
gestaiona по време на гържествата в
„Св. Петър“ в Рим
В прочутия роман .Си Юки" се
споменават ветрила, които не само за-
палват огън. но го и гасят, като по-
раждат вятър и дъжд Изглежда. че в
даоизма заедно с птицата ветрилото
е инструмент за освобождаванс на
формата като символ на полета към
земята на Безсмъртните. Следова-
телно. когато Джай Дзъ Туей се върне
на земята като продавач на ветрила,
може да се мисли. че той предлага ре-
цепта за бъзсмъртие или символа на
постигнатото безсмъртие от самия
него. Ветрилото, обикновено смятано
за отличие на мандарин, на Без-
смъртния Чон Ли Кюан. може да има
съшия смисъл
Няма съмнение, че ветрилото мо-
же и да представлява преграда срешу
вредни влияния, затова в Япония по-
някога се украсява с трицветен мину
томойе. тройна версия на китайскня
ин - ян. който има съшата стойност
на закрнла (DANA. KALL. MALA)
Китайците не биха се осмелили да
раздвижват китките си. за да си пра-
вят вятър пред лицето Тези жестове
биха могли да привлекат лошите
духове; за тази цел те си служат с
ветрила В XV век един маиджурски
поет ни е оставил хубав езотеричен
катрен, посветен на някаква непосто-
янна дама:
Мо.чти ориз е тъжна
4 не Bauidfrtu непостоянна любое,
Приемам Mu.iocm от и юставсното аетрияо
ВЕЧНОСТ
148
И гм <1/гк M4«4<ki	лчгт.р
ВЕЧНОСТ
Вечносгга символизира неограни*
чената продължителност.
Според Боснии вечността с ед-
новременно и съвършено прите жа-
ние на едно 6с1крайно съществеване
(..De consolalione". 5). Той се връща
към дадените от философите прели
него определения Така според
Плотин вечност та е живот, който е
един и сын. вечно и ц.ч.юстно осеш
ем >а самич cede си („Енеади". 3, 7).
Говорейки за вечността. свети Бона-
вентура казва. че простотата и
невидимостта. които са световете на
иентъра. принадлежат на вечността
(..De Mysterio Trinitatis". 5. 1, 7-8).
Данте споменава точката. в която са
събрани всички времена („Рай", 17,
18) Това е един безкрайно наентен
жизнен акт
Вечността представлява неотрани
ченото време. независимо от каквито
и да било пре дел и; това е утвържда-
ваие на съшествуването чрез отрица-
ние на времето. Ирландия, която не
разполага с никакво средство, за да
бъде разбрано това недоегьпно за чо-
вешкия разум понятие - както и всеки
друг народ - се справила, като сим-
волично съпоставила човешкото вре-
ме - установено. непроменливо. ци-
клично. срешу което човек не може да
стори нишо - и божественото време
- с разтегливи граници, в което някол-
ко века са като година или обратно.
Те раэкъсали цикъла, като добавили
оше една единица По този начин го-
дина и един ден. един ден и една нош
са се превърнали в символи на веч-
HoerrafOGAC. 18,148-150) Това при-
бавяне на единицата нзразява ui.tuia-
пето от обичайните условия на под-
чинение на времето
Множество фигури олицетворяваг
вечността богиня, хванала в ръце лу-
ната и слънцето или скиптър и рог на
изобилието. или седнала върху заоби-
колен от звезди глобус, или стегната
с пояс от звезди. Обикновено към веч-
ността се прнбавя представата за
блаженство Поради пословичнотоим
дълголетие слонът. едены, фениксы,
драконы енмволнзират вечността;
съшото. но заради крылата форма, се
отнася до свилата се или захапала
опашката си змия (уроборос*).
Вечността е липсата или разреша-
ването на конфликтите, преодолява-
него на противоречията. в космичес-
ки и духовен план Това е пьяно ели-
ване на битнето и неговия принцип;
това е абсолютната и постоянна па-
сивност на живота, който се изплъзва
от всички превратности на промени-
те и особено от тези на времето. За
човека стремежы към вечността от-
разява нспрестанната му борба срешу
времето и може би оше повече борба-
та му за живот, който да бъде толкова
интензивен. че да възтържествува за-
винаги над смъртта. Вечността не се
крие нито в неподвижноетта. нито във
вихъра. тя е в интензивното действие.
ВЕЯЛКА
Тъй като се използва за отделяне
на доброкачественото зърно от пля-
вата и праха, веялката е символ на
рам раннчавансто Използването на
веялката символично се приписва на
Предтечата свети Иоан Кръстител. на
този. конто кръщава в Светия Дух и в
Огъня Той държи в ръка лопатата. за
да очисти гумното си и да събере жи-
тото в житнииата си. а плявата ше из-
гори с неугасим огън (Лук. 3:17).
Тя изобразява раздаването на наг-
ради и на мъки (Дьовуку). оше на ини-
циацията и на предопределението.
Хиндуистката иконография прави
от веялката атрибут на множество бо-
жества с лота поличба, като напри-
мер Дхумават, който олииетворява
149
ВИК
опус тошениет о и разрушение)о
Инструменты вероятно означава
разпиляването, хвърлянето на в.ч
търа Тя прави от нея още атрибут на
Ситала. богиня на вариолата. която
разделя смърттаот живота За Ситала
се казва, че има широки уши като
веялки, което е и характеристика на
Ганеша, бог с глава на слон Уши те на
Ганеша прееяват нечистотиите. ло-
шата дума, элото: те съшо откриват
пътя към познанието. към духовного
съвършенство (DANA. DEVA.
MALA)
ВИДРА
Видрата, появяваша се и изчезва-
ща от водната повърхност, е надаре
на с лунна символика Оттук и иници-
ационного и значение Кожата на вид-
рата се използва в общее г вата на
посветените. както при американски-
те индиании. така и в Черна Африка,
в частност при племето банту в
Южен Камерун и Габон
Посветените жени от племето
одзила, които са оплождаши магъос-
иици и танцуват на перемокните за
раждане и брак, държат рог в ръка и
носят препаска (вж пояс) от кожа на
видра
У северноамериканските индиан-
ци оджибве шаманът пази вълшебни-
те си черупки* в торба от кожа на
видра. Казва се. че пратеникът на
Великия Дух. застъпник между него и
хората. виждайки мизерията на бол
ното и отслабнало човсчество. откри-
ва найвисшите тайни на видра га и
вкарва в тялото и Мнгнс (символи на
миди или членове на обшеството ми
деуиуин). за да стане тя беземъртна и
да може да посвети и едновременно
да обрече хората(ELIT, ELII). Всички
членове на обшеството миде имат
торбичка за цярове от кожа на видра
(ALEC, 258). Именно тези торби. за-
острени като пушки, убиват получа-
теля по креме на церемония (а за
инициация После торби ie се ела) а г
върху тялото му. докато той се
съживи След песни и пирове новопос-
ветеният получава собственага си тор-
ба от ръцете на жреците Видрата сле-
дователно е духът-инициатор. който
убива и възкрееява.
В Европа ролята на в<н)ач на ду-
шите. дадена на видрата, е засвиде-
телствана в една румънска погребал
на песен:
Понеже видрата шас
реда на рскитс
и посоката на бродовстс
Ше тс прсведс
Set да се 1'давиш
И ше тс отнссс
До ст > ден и тс и тори
Да се освсж иш
От с.иъртнитс тръпки
(пр Николай Кирилов).
Символиката на видрата (ирл.:
doborehu, уелски: dyfrgt бретонски:
dourgy буквално _в<х)но куче") допъл-
ва символиката на кучего* Кухулин
започва порсдицата си от подвиги с
убийството на куче и я завършва ня
колко мига преди да умре. убивайки
една видра с камък от прашка (CELT.
7. 20; СНАВ. 317)
ВИК
Според ирландските закона викът
има стойността на законен протест
Но за целта той трябва да бъде нада-
вай вобикновеноопределяни с извън
редна точност условия за място и
време От религиозна или традннион
на гледна точка във вика има нещо зло
и сковавашо Например всички улади.
конто чули вика на богинята Маха, по-
чувствалн слабост (с не-повече сила
от жена, която ражда) поне веднъж в
живота си Това било наказание за
това. че пар Конхобар принудил Маха
ла тича едновременно с конете му
Маха, която била временна, спечели
ВИЛА
150
ла надбягването. но том то свърши-
ло. родила два близнака* и умряла.
Преди да склони очи. тя надала вик:
вик на проклятие и отмъшение Тра-
дицията на злотворния вик съшеству-
ва и в кралството на Артур: Кулхух
заплашва. че ше нададе вик на него-
дувание, ако не бъде пуснат в двореиа
на Артур. Тя се е залазила напълно в
бретонския фолклор с ношния викач
- hoper пог (или оше ношен свирач -
c'hwitellour пог в околностите на град
Ван), който с вика си прима.мва път-
ниците в капай Тази мнтична особе-
ноет може да бъде сравнена с вика на
Рувиш, най-големият син на Яков,
който карал всеки, който го чуел да
умира от страх или пък с вика на трик-
ратното магаре от Бундешеш (REVC,
7. 225, 230).
Във всички традиции се среша та-
къв злотворен и сковаваш вик.
Известии са прословутите бойни ви-
кове на американските индиании
Алале. викали гърци и трояни. хвър-
ляйки се в битката Пиндар нарича
Алале на богинята на войната
Римляните надавали техния clamor
(вик). когато тръгвали в атака. Тацит
споменава barditus или bamtus (лат. -
рев на слон, носорог) - боен вик на
ирландците. който те надавали, като
поставяли пред устата си. подобно на
резонатор, шита* си По-гьсно рим-
ляните въвели в армията си виковете
на варварите; надавали ги постепенно,
като се започне с едва доловимо
шептене, което прераствало в оглуши-
телен рев (LAVD. 308b).
В Корана Викът е олицетворен и
отъждествяван с катаклизъм. Това е
наказанието. което внезапно връхлн-
та нечестивите и неправедннте (Сура.
7. 78).
Вигът е сравняван с изпратен от
Бог ураган
Бойният вик символизира носе-
шия казън божи гняв, съшо както ви
кът от болка символизира човешкия
протест, а радостният вик - голямата
жизненост. Според магъосннческите
схвашания нзричането на нешо е един
вид негово осъшествяване: да призо-
вет отмъстителния гняв на всемогь-
шня. означава да се насочат силите му
срешу противника; да уподобиш гръ-
мотевнчния тътен на урагана и при-
родните бедствия, означава да предиз-
викаш бурята и да я насочиш срешу
неприятеля Човешкият вик е средст-
во на улавяне мошта на небесния вик
Някои японски учения дават на пос-
ветените от най-висше равнище спо-
собността да убиват с вик.
В Гърция ехтели празнични вико-
ве по време на шествието, което тър-
жествено съпрово ждало хиера (свеще-
ни мистерии) от Атина в Елевсин по
свешення Път Викът бил олицетворен
от един бог - Иакх В чест на младия
бог се носели въодушевени внкове:
Иакх. о Иакх. Олицетворение на този
възглас... той станал елевсинско пре-
въплъшение на Дионис.. Аристофан
го нарича съзидател на празничната
песен, един от свитата и водач на
Деметра... А Страбон го нарича оше
daimon на Деметра, archegele на мис-
териите (SECG, 150). Свързван с
Деметра и Дионис, в случая викът се
явява израз на плодородие, любое,
живот, той символизира цялата ра-
дост от живота Първото проникване
на въздух в дробовете на новородено-
то се проявява с вик Един вик убива.
друг потвърждава наличнето на
живот. Убедително или разубедител-
но оръжие, викът спасява или унишо-
жава
ВИЛА
Символ на двузначността. близък
до символиката на кръетопътя*.
С разчекнатостта си вилата
изобразява стремежа към раэгранича-
ване на индивидуалностите. произ-
151
ВИНО
ic/.iu от оби/ корен Доколкото два
та и клона оставит свързини /и то-
ва общо начало. изображенисто на
Шлата с символ и на нера /гранича
вансто В този смисъл тя с точно об-
ратното на стрела та; едната е мъж-
ки символ, другата - женски: беи
жение. косто контрастира с
пасивноет. проникванс - с отвор. на-
сочванс - със страничност. разгра-
ничаване - с неразграничаванс. един-
ство - с двузначност (ib, 194) Зна-
чението на вилата може ла се
преобърне, ако тя се използва като
обективна сила, която чрез лвузнач-
ността си търси да достигне. да обх-
ване и затвори между бодлите си ка-
то между две челюсти; тогава вилата
става изображение на дявола: стрела
на мрака, образ на магичсската
мои/, на динамизма на чувствитсл-
ността и на бсзсъзнатслнитс сили
(ib. 202).
Вилата е служила и за изтезание
на робите; тя е била забождана в
земята, а главата на осъдения - пос-
тавяна между зъбите и като в чудо-
вищна паст За робите вилата е била
инструменты на връшането в неразг-
раничаването на смъртта
ВИНО (вж. ЛОЗА)
Оставяйки настрана особените
гьлкувания, като това на свети Бер-
нар. който вижда в него единствено
боязън и сила, виното в най-обш сми-
съл се евързва с кръвта* както заради
цвета, така и поради неговия характер
и поради същността на растението:
следователно то е питисто на жи-
вота или на безсмъртието В тради-
циите от семитски произход то е и
символ на познанието и на посвеше-
нието поради опияняването*. което
предизвнква В даоизма свойството
на виното не се различава от силата
на опияняването.
В древна Гърция виното замества
кръвза на .Дионне и. изглежда. прсдс-
тавлява питие на безсмъртието Това
е и ролята му в даоизма, където било
обект на сложно ритуално приго-
товление В тайните китайски общес-
тва виното (от орнз) се смесва с кръв-
та при клетва и билейки точността при
причастието, позволява достигането
на сто дсветдссст и девет годишна
възраст. Разбира се. това е оше и зна-
чснието му в Потира с Кръвта на
Христос в Евхаристията. предхожда-
на от саможертва на Мелхиседех Тук
откриваме оше понятието за жертво-
приношението. евързано с кръво-
пролитието, жертва, която може ед-
новременно с това да бъде и на страс-
тните склонности, евързанн с опияне-
нието Виното е елемент от жертвоп-
риношсннсто у евреите. За такова е
считано, но в по-различния смисъл на
растителна съшност. у древните
китайци Виното от жертвоприноше-
нието. пише свети Мартин, е актив
ният и сыидатслсн деятсл от Вели-
кого Творение.сярата от алхимичес-
ката символика
Виното. като символ на познани-
ето и инициацията, не е чуждо на ни-
то една от традициите. цитирани по-
горе и най-вече на дионисовите ми-
тове Индия ни представя съшо амби-
валентна символика: в мига за биене-
то на морето от мляко асура били,
според някои гьлкувания, тези. коню
не изпилн виното (сура), докато дева
били тези, конто приемали да го
изпият Най-коментираната символи-
ка е тази от Песен на песните (2:4):
Той ме въвсде в къщата за пируванс.
Това е. казва Ориген, веселието. Дух-
Свети. Мъдростта. Истината. Хуан де
ла Круз казва, че това е според разу-
ма - Божията мъдрост. според во-
л яти - неговата любое, според па-
метта - насладите. У Климент
Александрийски виното е за хляба
това. което вглъбеният живот и гно-
вино
152
сисът са за активная живот и вярата
У Илия Екликос чистою съзерцанне
е уханното вино, което и жарен из-
вън себе си тези. които се опиват
от него, както обикновената молитва
е хлябът за начинаешите. Това вино
има съшият вкус за мюсюлманските
мистици: това е питисто на божес-
твената обич (Набулуси). В суфизма
виною е символ на инициационною
познание, запазено за неколцина То
е. казва Ибн Араби, символ на позна-
нисто на духовните състояния
(BENA, CORM. DANA. PHIL. &UEM.
KALL. MAST. ORIC SAIR. SCHC.
SCHG).
В библейската традиция виною е
най-вече знак и символ на радост(/7с
103:15;Екл 9:7) и. катообобщение, на
всички ларове. които Бог лава на хо-
рата (Бит 27:28).
Тъй като виною е в близките ре-
лигии питието на Боговете (вж. Втор
32:37-38). става ясно:
-	зашо Израил е признал све-
шената стойност на виною; то има
своею място в кулювите жертвопри-
ношения (Изх. 29:40. кълето поняти-
ето божествена храна е съвсем близ-
ко);
-	зашо това питие, толкова тясно
евързано с езическите култове. в ня-
кои случаи е било забранено Сектата
на рихавовците, за която говори
Иеремия (35). отказва да приеме ви-
ною сред други белези с постоянно
участие, вечно подозирано в религи-
озен синкретизъм
Виною, носешо опиянение, е оше
символ иа объркванею. с което Бог
поразява неправедните и непокорни
хора и народи, за да ги накаже по-доб-
ре (Иер. 25:15 сл.. 27 сл.). Понякога
дори, за по-кратко. с вино се симво-
лизира Божият гняв(Яс. 51:17;Откр
9:15)
В Новия Завет, и най-вече в Иоано-
вите писания, думата е естествено на
товарена със символично значение,
без винаги смисълът да е очевиден за
опрелеляне Такъв е случаят с водата.
превърната във вино по време на сват-
бата в Кана (Иоан 2). Това може ли да
се интерпретира като евхаристичен
символ, какъвто са видели в него пър-
вите християнски тълкуватели?
Иисус по време на Тайната Вечеря
изразява друга иегова символика: то-
ва е Моята кръв. на новия завет (Марк.
14:24 и съпоставяне с кървавата жер-
тва на завета, описана в Изх. 24:8).
Достатъчно ли е обяснено сравнени-
ето чрез израза, впрочем доста рядък:
виното е кръвта на гроздето (Бит.
49:11; Втор 32:14). Кръвта. изглежда.
била заместена от виното в жертвой-
риношенията оше след иэселването.
Погребалното изкуство. което
изобразява до безкрай лозови, гроздо-
берни и винени мотиви върху гробо-
вете, сочи, че това питие се възпри-
ема като символ на беземъртие Често
се среша илюстрация на темата. в ко-
ято влиянието на дионисовото изкус-
тво е доста очевидно. Това езическо
влияние без съмнение се дължи спо-
ред мнознна на нововъведението на
Хсрод. който поставя в Храма златна
лоза* (Йосиф. Еврейски Антики, 15.
395; Еврсйска Война. 5. 210).
Бакхусовата символика на виното
е иэползвана в исляма ту по повод
светските веселия, ту за означаване на
мистичноюопиянение Възхвалата на
виното се явява съшо така в Песен на
песните, в древните мистерии, в ле-
гендата за Граала. в християнския култ
и т.н. На иврит думите вино (йаин) и
таинство (сод) имат една и съша но-
мерологична стойност: 70 В исляма
забраната да се пие истинско вино
набляга още върху силата и обхва-
та на символа (DERV. 120).
Естествено, суфистите са интерп-
ретирали от мистична гледна точка
стих 76:21 от Корана, който гласи:
153
ВИНО
Техният Господ щс им дадс да пият
чисто питие; стих 83:25: Щс им бъде
дадсно да пинт ароматно и запеча
тано вино: стихове 47:16. 37:44-66;
56:18; 78:34; 76:5; и т.н., които гово-
рят за питиета, вино. чаши, извори и
виночерпии.
Баяэид Вистамски, великият пер-
сийски мистик (875). казва: Лз съм
писщият. виното и виночерпецът В
света на Уеднаквявансто всички са
едно.
За посветените. казва Лахиджи в
своето тълкуване на Гюлсан н-Раз,
Розариума на Мистсрията, суфист-
ки трактат на Махмуд Шабестари, ви-
ното представлява любовта. страс-
тното желание и духовното опияне-
ние. Самият Шабестари пише. че
виното, факелът* и красотата са
Божия прояви Пий на големи глът-
ки. казва той. виното на унищо-
жснисто. Пий виното. защото ча-
шата е лицсто на Приятеля.
Ибн ал Фарид (1181 - 1235) посве-
тил голяма поема, Ал-Кхамрия, вьв
възхвала на виното. Тя започва така;
Hue пихме в помет на Възлюбле-
ния вино, което ни упои преди съз-
даването на лозагпа.
Тълкуването на Наболоси отбеляз-
ва по този повод:Винотоозначава пи-
тието на божията Любов... защо-
то тази любое поражда пълното
опиянение и забрана на всичко. ко-
ето съществува на света. Той
добавя: Това вино с вечната божия
Любов, която се явява в проявите
на съ творен исто... И това вино е още
светлината. която блести нався-
къде. и още виното на истинското
Съществуванс и правдивая призив
Всяко нещо е пило от това вино...
(DERV, 126).
Джелал-ед-Дин Руми, най-велнки
ят мистичен суфистки поет, пишс съ-
шо така, като намеква за предсъшес-
твуването на душите: Преди да се по-
явят на този свят градината,
лозсто, гроздето - нашита душа вс
че с били опиянена от беземъртното
вино. Това е постоянна символика.
Постоянно откриваме съшо така и
символиката на внночерпеиа (Бог, да-
ряваш своето милосърдие. или Госпо-
дарят на мистичного познание и т.н.)
и на механата, която може да означа-
ва място за събиране на приятели или
довсреници, т е иа тези. които споде-
лят един и съши духовки тайни; или
в оше по-мистичен смисъл - иентър
на инициация Разбира се. тази сим-
волика може оше да се използва за оз-
начаване на светскнте удоволствия;
така е у Омар Хаям и т.н.
Именно чрез виното, носител на
радост. Дионис опиянявал последова-
тели тс си: Виното. гроздовата кръв.
където се вярвало. че огънят сс сли-
вал с влажния принцип и че то
упражнявало върху душата пос-
ледователно екзалтирани и ужася-
ващи ефекти. възхитително служе-
ло за символ на божествения
елсмснт. в който древните мислели.
чс откриват проявата в ра/листва-
нето на растите./ния живот (SECG,
290).
Но употрсбата на вино била заб-
ранена по време на изливанията му
за жертвоприношение на боговете
от Ада. защото то било сладостно-
то питие на живите; то било заб-
ранено още за Мнемозина и музите.
защото смущавало паметта (като
тези обяснения са впрочем само хи-
потези) (LAVD. 1013).
В сънищата виното се явява като
психичсн елемент с внеша сТЬйност:
то е културна прндобивка във връзка
с положителен вътрешен живот
Душата усеща чудотона виното. ка-
то божественото чудо на живота:
преобразяването на земното и веге-
тативното в дух. освободсн от вся-
какви връзки (AEPR. 167).
ВИОЛЕТОВО
154
ВИОЛЕТОВО
Виолетовото е цветът на умере-
носгта, получен от еднакво количест-
во червено и синьо. трет вост и обмис-
лено действие, равновесие между зе-
мята и небето. сетнвата и духа, страс-
тта и интелекта. любовта и мъдрост-
та. Аркан XIV от Таро, наречен
Вътдържанис(вж Умереност*), пред-
ставлява ангел, който държи в ръне
две вази, едната синя, другата червена.
между които преминава безнветна
течност вода та на живота Виолето-
вото. непрнсъствашо в това изобра-
жение. е резултатът от тази постоян-
на обмяна между хтоничното черве-
но на импулсивната сила и небесното
синьо.
Ван Рнхнберг (R1JT, 249) изказва
свосто мнение по повод тази карта: По
принцип тя се смята за символ на
алхимията Струва ми се. че тя мо-
же да изразява още духовно пре-
л ива не... Тя е влиянието. упражня-
вано върху хората от внушението,
убеждението. хипнозата. месмериз-
ма и най-после от магията... Уче-
нието за преселението на душите
или за Превъплъщението изглежда
изразено в тази карта по очевиден
начин. Стига само да припомним, че
в класическа Гърция преливането от
една ваза в друга е възприето като
символ на метемпсихозата Трябва
да отбележим. че алхимията и в по-
общ смисъл херметичното учение се
основават на схемата за непрекъсна-
тия обмен, осъшествяван между небе-
то и земята. чрез механизма на ево-
люцията - или изкачване, следван от
инволюцията - или спускане. С други
думи, това е цикълът на периодично-
го въэобновление. като след смъртта
и сублимирането следва преражлане
или превъплъшение Аркан XIV чрез
постоянная обмен на енергиите в ма-
терията изобразява вечното возоб-
новление
Като се задълбочава гова тълку-
ване. виолетовото върху хорнзонга на
жизнения кръг се намира на противо-
положната страна на зеленото*: в та-
къв случай то символизира не пролет-
ння преход от смъртта към живота,
те. еволюцията, а есенния преход на
живота към смъртта, инволюцията.
Така то се явява един вид другата
страна на зеленото и е свързано като
него със символиката на муцуната
(паст*), но в този случай виолетово-
то е пастта, която поглъша и закрива
светлината. докато зеленото е пастта.
която изтласква и връша светлината.
Тогава става ясно зашо виолетовото
с цветът на тайната: зад него ше
се осъществн невидимата мистерия на
превъплъщението или поне на пре-
ображението.
Ето защо върху символичните
паметници на Средновековието
Иисус Христос носи виолстова дре
ха по време на страданисто (PORS.
234), т е. когато напълно е осъшест-
вил въплъшението си и в момента на
жертвоприношението си побира изия-
ло в себе си Човека. сина. и земята.
която ще изкупи, и небесния Дух.
нетленния. към който ще се завърне.
Същата тази символика е причината
поради която западният край на цър-
квите по време на Велики Петък са
облечени във виолетово Многоброй-
ни евангелия, псалтири. молитвениии.
предходни на Ренесанса, са по съща-
та причина написани със златни бук-
ви върху виолетов пергамент: чита-
телят имал непрекъснато пред очи-
те си откровението. изобразено със
златото. и страстта на Нашия
Господ, означена с виолетовия цвят
(PORS. 235).
Впоследствие тази гробишна сим-
волика в западните общества напра-
вила от виолетовото цвета на траура
или на полутраура: това напомня не
за смъртта като състояние. а за смърт-
155
V.l.T.R.I.O.L.
та като преход Можем да открием ехо-
го от това явление в красивия стих от
сонета на Рембо - „Гласни":
О. - Омега. - лко виолгто» от Нейните очи1
(превод Георги Михайлов, из „Ес-
тетическите прогреми на френските и
руските символисти", Стоян Илиев.
София. БАН, 1979, стр. 97)
Поетът е успял тук с няколко ду-
ми да изрази меланхолията и дългото
въпросително съзерцание на това, ко-
ето скоро вече няма да бъде и което
оше не е.
Ф. Портал отбелязва, че според
Винкелман дрехата на Аполон била
синя или виолетова, което придобива
цялото си значение чрез сравнението
на този образ с Христос, както пра-
вят късните слънчеви митологии. Но
виолетовото е още цветът на послу-
шанието, на подчинението; а това съв-
сем не противоречи на свързването му
със страданието на Христос. Уолис
Бъдж (BUDA, 326) отбелязва, че съ-
шествува обичай да се закачва виоле-
тов камък на шията на децата не само
за да ги предпазят от болестите.
но и за да ги направят кротки и
послу шн и.
Виолетовото е още успокоителен
цвят, в който се смекчава яркостта на
червеното. Именно това схвашане
трябва да залегне във възприемането
на виолетовата мантия на епископа.
За разлика от мистика, той, който
трябва да бди над стадото, е задъл-
жен да успокоява снлата на страстите
си: откъдето идва и цвета на дрехата
му. Поради това още този цвят е дейс-
твително емблемата на умереността
Далечният изток с изключителен фи
нес гьлкува това преминаване на чер-
веното във виолетово в съвсем друг
смисъл, чисто чувствен, което означа-
ва преминаването от активного към
пасивното, от ян към ин. Ритуалните
сношения между йоги в тантрически-
те обрели се осъществяват в стая с ви-
о'летова светлина, защото тя стиму
лира половите жлези у жената, до-
като червеното активизира тези на
мъжа (AJMO, 61).
ВИСОЧИНА (ВЕРТИКАЛНОСТ)
Символ на възнасянето и
одухотворяването, на постепенното
сливане с небето, харменнята във
височините. „Височииата е не само
морализатор, тя е. така да се каже, фи-
зически морална. Тя е повече от
символ. Този. който я търси, който си
я представя с цялата сила на въобра-
жението, което е двигател на психи-
ческия ни динамизъм, узнава, че ви-
сочината е морална и на материално,
и на динамично, и на жнзнено равни-
ще (BACS, 75).
V.l.T.R.I.O.L.
Това са инициалнте на прочута
сред алхимиците формула, която съ-
бирала в себе си цялото им учение:
Visita intenorem terrae recttficando
invenies operae laptdem, с други думи,
според превода на Жан Сервис, Слез
в недрата на земята, дистилирай-
ки ти ще откриеш камъка на
творен ието.
Тези инициали образували иници-
атична дума, която изразява закона на
процеса за преобраэуване, отнасящ се
до завръщането на човека към най-
вътрешната точка от личността...
което с равносилно на: Слез възмож-
но най-дълбоко в себе си и намери
неделимото ядро върху което ти ще
построит друга личност. нов човек
(SERH, 138).
Кърт Селнман (SELM, 110) съста-
вя текст и превод, разлнчаващи се в
известна степей: Visita tnteriora terrae
recttficando tnventes occultum lapidem.
или  изеледвай вътрешността на
земята Пречиствайки, ти ще отк-
риеш скрития камък. Това е синте-
зираният израз на алхимичните
ВИХРУШКА
156
действия, видени от различии гледни
точки на преображението. било на
равиишето на метала, било на това на
човешкото същество В последний
случай, символът естествен© се задъл-
бочава: става дума човек сам да възс-
танови себе си, започвайки от различ-
нее равниша на безсъэнанието, на
незнанието и на предразсъдъците,
върху неоспоримото присъствие на
човешкото съзнание. благодарение на
което. човек може да открие иманент-
иото и преобразявашо битие на Бог в
него Следователно. без значение кой
от тези два текста и превода е по-
добър, символиката се свежда до ед-
но и съшо
ВИХРУШКА
Със своето спиралеобразно дви-
жение внхрушката е символ на ево-
люция. но на еволюиия, която хората
не управляват и която е насочвана от
висши сили. Тя може да притежава
двойного значение на падение във ви-
хъра или на изкачване чрез него, на
неудържим упадък или на ускорен
налредък. Но със своята сила тя ха-
рактеризнра необикновена намеса в
хода на събитията.
ВКАМЕНЯВАНЕ
Очите на Медуза светели с такъв
пламък, че превръщали в камък всеки.
който я погледнел. За да успее да я
убие. Персей се предпазил с щит. по-
лиран като огледало; той избегнал
участта на предшественииите си, а
Медуза била обезглавена. докато соб-
ственият и образ я парализирал; пос-
ле Атина поставила главата на Медуза
върху шита си. а неприятелнте и. шом
я видели, замръзвали на място и се
превръщали в скали. В Библията же-
ната на Лот била превърната в стьлб
от сол. защото погледнала назад и ви-
ляла дъжда от сяра и огън. който се из-
сипал над Содом и Гомор (Бит 19.26).
Обратно, вместо хората да се
превръшат в камъни. камъните се
превръщат в хора, когато Девкалион
и Пира след потопа и по заповед на
Зевс започнали да хвърлят през рамо
камъни; така Девкалион дал живот на
мъжете, а Пира - на жените
Двата мита са свързани: те разк-
риват временен застой и ново начало
в биологичното и духовно развитие,
като ноосферата и биосферата се при-
низяват до литосферата, но прогре-
сивното развитие може да продз>лжи
отиово.
Особено интересно е. че човек се
вкаменява чрез погледа: този. който
погледне Медуза Горгона, този. кой-
то погледне Содом и Гомор. се прев-
ръша в камък или сгълб от сол.
Поради това, че вилял Артемида,
докато се къпела. Коридон бил пре-
върнат в скала; понеже тайно наблю-
давали влюбения в сестра им Кария
Дионис. Дико и Орфей съшо били пре-
върнати в скали; а понеже Кноба гле-
дала на децата си и ги обявнла за по-
красней от тези на Латона, майка на
Аполон и Артемида. Ниоба станала
свидетел на смъртта им, а самата тя
била превърната в скала.
Превръщането в камък символи-
зира наказанието, наложено на непоэ-
воления поглед. То е резултат било от
останалото след греха пристрастява-
не - когато погледът не може да се от-
късне от обекта на наблюдение, било
от прекомерно чувство за вина - ко-
гато погледът приковава; било от гор-
досгта и желанието за присвояване -
когато погледът си присвоява предме-
та на вниманието си Вкаменяването
символизира наказанието за липса на
мярка у човека
ВЛАК (ЖЕЛЕЗНИЦА)
Влакът е придобил в детските ри-
сунки и съниша. както и в живота и
сънищата на възрастните, значимост.
157
ВЛАК
толкова характерна та една цивили-
зация. колкото е била тази на коня и
дилижанса за миналите векове Той
нахлул във въображеннето и заел зна-
чимо място в света на символите.
В опита и анализа на сънишата
влакът се вписва сред символите на
еволюиияга. нареждайкн се след зми-
ите и чудовишата. Направените тук
тълкувания се основават всички на
практиката и на действително придо-
бития опит; те запаэват формата си на
клинични бележки, потвърдени впро-
чем и от други наблюдатели.
Железннцата спонтанно нзвиква в
съзнанието представата за усилено
движение на бързи. експресии или
пътнически влакове, на вагонна ком-
позиция. пълна с пътници или със
стоки. Тяхното разписание е неизмен-
но и задължава потребителя да му се
подчини Функиионирането й. преииз-
но регулирано. изисква точността на
часовников механизъм. Тя предлага
обшествени услуги със стриктна
организация, която може безупречно
да действа само в ред и строга йсрар-
хия. непознаваши емоции Тя е с пре-
димство пред другите комуникацион-
ни средства, конто преснчат железо-
пътните релси, и веднага щом се за-
даде влак. тяхното движение се спира;
това е защото общественият превоз е
по важен от личния Най-накрая же-
лезопътната мрежа, осигуряваща пре-
воза на пътници и стоки, по този на-
чин свързва всички области в дадена
страна, дори и някои континенти. и
позволява извършването на всякакъв
род комуникацни и обмени
В сънишата Железопътната мре-
жа ше се наложи като образ на без-
личния Космически Принцип, нала-
гай! свонте неумолими закони и ри-
тъм на психичните, частични и авто-
номии съставки, като например Аза и
комплексите му Общият интерес ми
нава преди личния Тази мрежа иэоб-
разява оше силите на връзка и
съгласуване. действаши в психичната
цялост Тя нзвиква в съзнанието ми-
сълта за унивсреалння живот, която
се налага с цялата си непоклатима
мош
Влакът от сънишата е образът на
колективния живот, на социалния жи-
вот. на съдбата. която ни отнася. Той
представлява превозното средство на
еволюцията, на което трудно се качва-
ме. в правилна или в грешната посока.
или което изпускаме; той бележи пси-
хичен напредък, осъзнаване на нещо.
което ни повлича към нов живот.
Да закъснееш. да изпуснеш влака,
да се качиш на него в последната
минула: това са все съниша, конто
сочат, че сме пропуснали удобная
случай... или че за малко сме шели да
го изпуснем Но съзнанието се
пробужда: за нас остава да разберем.
Тазн картина често пъти е придруже-
на от чувството на безпомошност, на
несигурност и на непълноценност
Азът се чувства безсилен да. намери
пътя.
Материалната. психичната. духов-
ната еволюция е забавена защото на-
шите комплекси, нашите безсъзнател-
ни фиксации, нашите психологически
навици. нашата персона (маска), на-
шите интелектуални решения, нави-
кът, който ненавижда усилието. наше-
го заслепяване и т.н. са попречилн на
вътрешната еволюция Ние оше стра-
даме от комплекса на несполука или
на ограбване, конто пречат за осъщес-
гвяване на самоличността ни.
Поради невъзможност за овладя-
ване и липса на увереност в себе си се
извършва нервно ускорение (дори
нервна нетърпеливост), паника
Герата при заминаване е символ
на безсъзнателното. където се нами-
ра началната точка на развитието. на
предпрнсмането на нови материални.
физически, духовни дейности Въз-
В ЛАК
158
можннге посохи са многобройни. но
трябва да се нзбере подходящата. Или.
казано по-просто, това е иентър на
усилено движение във всички направ-
ления. което може да се отнесе и за
_Аз**-а.
Гарата при приститаие рядко при-
съства в сънишата Тя сочи, че неви-
димата дейност на развитието ни е до-
вела до даден етап от нашата съдба.
Началннк тара  кондуктор се явя-
ват като образн на безличното „Аз**,
на трансиендентната функция, която
се стреми към осъшествяване Първи-
ят представлява водещата част на
активните, творчески и безличии сили,
които ръководят съдбата ни, а втори-
ят е съветникът. водачът, понякога и
съдията и наказание™
Локомотивы. според случая, и зоб
разява съзнателното „аз**. което увли-
ча след себе си психичната цялост -
добра или лоша; или напротив, без-
личното „аз**, което ни води там. къ
дето трябва да отидем. И в двата
случая динамична енергия увлича със
себе си психичните сили. с конто в мо-
мента разполагаме Чудовищен локо-
мотив. който наближава към вас и зап-
лашва да ви премаже, може да бъде
съвременен образ на Дракона*. Той
ше ви погьлне, но вие сте тези, които
ше използвате енлата му, за да дос-
тигнете целта си
Бклетите за алака означават, че
трябва да дадем. за да получим. Па-
рите (нашата енергия) символнзират
размяната, благодарение на която мо-
жем да се сдобием с нещо. а не да
получим, без да дадем. както мисли
инфаитилното съшество. Не можем да
се развиваме без саможертва. без да
мплатим от себе си.
Да сс окажем в класа, по-висока
от тази, на конто билеты дава право
или да се качим без билет, това
означава. че мамим сами себе си, че
се залъгваме, заблуждаваме. откосно
даровитостта ни, качествата. разви-
тието. значимостта и т.н и че риску-
ваме эаконът да ни накара да платим
по-скъпо, отколкото ако бяхме с под-
ходящий билет.
Да се окажем в класа по-ниска от
тази, на конто билеты ни дава право:
това разкрива склонност за подценя-
ване на надареността ин. качествата.
развитието, значимостта и т.н. на
сънувашия.
Неудобии, бавни, мръени, остаре
ли алакове: това означава свръхдифе
ренциация на съзнателното „аз** и ра-
зочарование от установяването. че та-
зи свръхдиференцнация намалява ди-
намизма на развитието; или представ-
лява сурова реалистична картина на
известна бедност в материалння,
психичния, духовния живот, въпреки
илюзията.
Влакове. вагоны, купета с изклю-
чителна мош. луке, удобства: изразя-
ват възможностите. дължаши се на не-
видимата дейност на развитието и из-
вършваши се ефикасно, но без учас-
тие™ на съзнателното „аз“; или изоб-
разяват картина на материални,
психичнн, духовни възможности. не-
познати на съэнателно подцененото
„аз**, на което лнпсва увереност в се-
бе си или което подиенява възможнос-
тите си.
Излнзане от релен: сочи невроза,
която отклонява от пътя на раз-
витието. труден за преодоляване ком-
плекс със съмнителен изход.
Желеэопына катастрофа: може да
се сравни с бой меяшу Дракони и
Гйгаити; тя е белег за сериозно конф-
ликтно вътрешно състояние.
Затруднение при качване в пре-
пълнен ала к: изразява трудности при
приобшаване към социалния живот,
зашото сънувашнят е прекалено голям
индивидуалист; състояние. което е бе-
лег на егоцентризъм, инфантилизъм.
изолиране или прекалена нитро-
159
ВЛАК
вер t нос г. Ако вдакы е препълнен с
деца. сънувашнят е вдетинсн, но не е
истинско дете в смисъла на чисто-
сърдечен. прям и истински
llpciaiBaiic или заплахаот npciai-
ванс от влак: израз е на крайна гре-
BOia. било зашото съзнателният „аз“
се чувства обсебен или унишожен от
силата на несъзнателното либидо (съ-
нувашият рискува да загуби психичес-
ки контрол над себе си и да се само-
унишожи), било зашото сънувашнят
се чувства смвмн от материалния, от
соииалния живот, който трябва да
води, за да успее да просъшествува
Влак, който прет язва същество
или предмет: представлява силно по-
тискане на елсмент за откриване,
материалният, социалният живот на
сънувашия смазват психологичния
елемент за определяне. специфичен за
всеки отделен случай.
Багажи: багажите се възприемат
от сънувашия, с право или не. като съ-
държание на вснчките нужни предме-
ти (необходимост). Следователно от
психологична гледна точка те предс-
тавляват нашите лични блага, наши-
те възможности, нашите външни
признаци на богатство, както и цяла
съвкупност от елементи. които ни из-
глеждат необходими: сили. способ-
ности, инстинкти, нагласи. навици,
привързаност. закрила и т.н. Както по
време на пътуване считаме. че наши-
ят багаж притежава необходимите
елементи за приспособяване към ма-
териалния. психологическия. духовния
живот; той е еквивалент на умствения
багаж.
Да забрави.м или загубим багажи-
те си: тази картина, както в случая с
изпуснатия влак. по приниип е прид-
ружена от чувството на бсзсилие, не-
сигурност и малоценност. Азът се чув-
ства неспособен да... съгласува усили-
ята си. Този сън подчертава нашата
съзнатслна или беэсъэнателна не-
брежное!, било в нашия външен
живот, било във вътрешния; той беле-
жи естествено или придобито нефунк-
пиониране. Получава се нервно уско-
рение, паника поради липса на само-
контрол; или забравяне поради умст-
вено разсейване Понякога дори този
образ издава страх от неуспех, който
ни поставя в неприятии, даже запле-
тени ситуации; или фрустрационен
комплекс; тези два комплекса спъват
осъшествяването на нашата личност.
Обемистн багажи: често пъти се
затрупваме с багажи - материални
или психически. Това са нашите
илюзии, нашите псевдозадължения,
нашите интелектуални знания, наши-
те проекти, нашите безсъзнателни
фиксации, нашето желание да си да-
ваме вид, нашата мисловна дейност.
която преосмисля натрапчивите
мисли, нашите безпокойства, нашите
вълнения. нашата чувствителност. на-
шите желания и т.н. Много от нешата
трябва да се оставят, да се класи-
фиинрат, да се поставят в ред. преди
да се продължи нормалното развитие,
и да се качиш във влака с необхо-
димого, без иэлишния товар от фал-
шиви ценности.
Да сме лишени от 6ai аж и да сс
притсснявамс от това: притежаваме ли
действително всичко необходимо, за
да доведем докрай дейност от съзна-
телния живот или за да се справим с
осъзнаването на действителността?
Кои ли са илюзиите, накарали ни да
тръгнем без необходимия багаж?
Тревогата произлнза от известна не-
сигурност относно прнспособяването
на средствата ни с преследваната цел.
Да оставим багажа си: когато се
достигне известна стелен в разви-
тието, багажите от сънишата. т.е. на-
шата привързаност към спомагател-
ните средства, които мислим за
необходими. се прсвръшат все пове-
че и повече в impedimenta, т.е в мърт-
ВЛЮБЕННЯТ ОТ ТАРО
160
ва и ненужна тежест; и ние i и изоста
вяме чрез освобождаване. чрез вът-
решно отърсване с дълбоко чувство
на облекчение От този момент ната-
гък духовните или вътрешни. или лич-
ностям стоимости взимат надмошие
Изоставянето на всичко. което се окаэ-
ва вече нзхабено и остаряло. се прев
ръша в необходимост: привързаносг,
мнения, чувства, тревоги, грижи. за-
дължения (Да си обвързан. това с
нещастието; от Делфийския Храм).
Тук става въпрос за премахването на
излишните пречки
ВЛЮБЕНИЯ! ОТ ТАРО
Влюбеннят. шестият голям аркан
от Таро, символизира преди всичко
изпитанието на избора. който предс-
тоя на достигналия до кръетопътя на
съзряването юноша До този момент
пътят му е бил един, но ето че се раз-
деля на десен и ляв Кой от двата пъ-
тя да избере? Това е питагорейски-
ят Y Свързаното с него число шест
подчертава. че символът има преди
всичко сексуален характер Климент
Александрийски твърди. че шестица-
та е сексу ал на и поради това се нарн-
ча брак Изборът ни изправя пред ан-
тагонизми и пред желанието те да бъ-
дат преодолени чрез обединението
В центъра на картата е изобразен
младеж. облечен в туника на отвесни
сини*, червени* и жълти* ивици.
Заобиколен е от две жени: вляво от не-
го стой русокоса жена със синя рокля,
загърната в синя мантия, поръбена с
червено Лявата и ръка е протегната
към гьрдите на младежа, а дланта на
другата и ръка е извита към земята
Вдясно от Влюбения е застанала си-
некоса жена с червена рокля с широ-
ки сини ръкави, на главата си носи не-
шо като жълта шапка или корона Тя
е поставила лявата си ръка на рамото
на младежа и е извърнала дясната си
длан към земята Първата жена е
прелестна, втората - дългоиоса, зас-
таряла и строга. При все това
Влюбеннят гледа именно нея Над не-
го се вижда ангел или Ерос - Купидон
със сини криле в центъра на слънчев
диск със сини, жълти и червени лъчи
Той държи лък. а поставената на лъка
бяла стрела е насочена към младежа.
По този повод всички коментато-
ри на Таро припомнят притчата за
Херакъл на кръетопътя. който трябва
да избира между Порока и Добро -
детелта или орфическата и питаго-
рейска традиция за пътя. по който по-
ема душата след смъртта. Тя достига
до раэклонение и трябва да избере или
левия път, който всъщност води в Ада,
или десния път, който води в Ели-
сейските полета. Един-единствен път
води към истинското шастие; от нас
зависи дали ше го изберем. Присъст-
вието на стрелата* - решителен и ди-
намичен символ, проводник на слън-
исто и на светлината на разума
(VIR1, 73) - помага да бъдат решени
проблемите на двузначността, налътс-
тва Влюбения или определя неговия
избор В случая стрелата цели да го
откъсне от измамните съблазни
Но картата символизира съшо та-
ка афектнвните значения и проекци-
ята на двойствения в очите на мъжа
образ на жената: Афродита Урания
или Афродита Пандемос, ангел или
демон, вдъхновителка на плътска или
на платонична любов. жената непрес-
танно мени облика си и разколебава
мъжа. тъй като всъшност той не поз-
нава самия себе си. „Ако мъжът до-
лови нсизразен конфликт или ако е
несигурен относно стран ите в раз-
разилия се конфликт, той най-нап-
ред трябва да добие ясно съ знание
за раздиращите го елементи и след
това да пристъпи към тяхната
обективация. т е. - да достигне до
положение, което изе го направи не-
зависим спрямо тях. Едва тогава
161
ВОДА
стана ныможсн конструктивничт
cuumei. такаии с основната диахек
тики на всеки напредък на сына
нието’ (VIRI. 77) Бихме могли да
добавим, че в това сс заключава и
един от символичните уроди, които
дава Влюбеннят - афективният „аз",
който се сбльсква с всеки наш избор
и намира неговото решение
ВОДА
Символните значения на водата
могат да бъдат сведени до три основ
ни геми: източник на живот, средство
за пречист ване, средише на обновле-
ние Тези три теми срешаме и в най-
древните традиции, в които те обра-
зуват разнообразии и едновременно с
това напълно евързани съчетания
Водите, неразчленена маса, пред-
ставляват безкрайннте възможиости.
тссъдържат всичко вероятно.безфор-
мено, кълна на кълновете. всички обе-
щания за развитие, но и всички залла-
хи за поглъшане. Да се потопиш във
водите, за да излезеш. без да си се раз-
творил напълно. освен в символична
смърт. означава да се върнеш при
извора. да почерпиш от огромен из-
точник на енергия и присмаш нова си-
ла: преходна фаза на регрсс и раз-
ладане, обуславяша прогресивна фа-
за на възстановяване и възраждане
(вж къпане*. кръшене*. инициация*).
..Ригведа** вьзхвалява Водите, ко-
нто даряват живот, сила и чистота,
както на духа, така и на тялото
Виг. които уенмолнтг,
дайте ни t ила.
лг.шчие радист. /фвшмотымаж?
В^аЛгте iku ни чудссита.
гл подарки ни народите Води'
But titrJu ikjiiw	minu ia
ш да сг прсаърне той ч бронп ни тндото ии
и лце <hu«*u Д' wuwrluAf т rxNurmt/
But. води, итшх rme га.
отмечете греха. ьиь.ъ»то и да с той. с торен
от иен
UU4H Ufll<W ПрИЧиМИ! ЧЧИТМ) АЖ UMrfAtf
мгтш, копти th и «
(VEVD, 137)
Вариантитс на тези основни теми
в различните култури ше ни помогнат
да схванем и задълбочим по-добре,
върху почти еднаква основа, измере-
нията и нюансите в символиката на
водата
В Азия вода га е същностната
форма на проявата. произходът на
живота и стихията на тслесното и ду-
шевного възраждане, символ на
плодородие, на чистота, мъдрост.
изящество и добродетел. Понеже е
течна. тя се стреми към ра/тваряне:
но поради хомогенния си състав е
притегляна от установяването на
връзки. от коагухацията В това си
качество би могла да отговаря на
сапва. но пък тсчс надолу. към безд-
ната и затова нейна тенденция е тамас:
и тъй като се разпростира водоравно,
нейна тенденция е и раджас
Водата е първнчната материи.
Пракрити: всичко бе вода, казват ин-
дуски те текстовс; обширните води ня-
маха бряг..., се казва в един даоисткн
текст Брахманда. свеговното Яйце,
съэрява на водна повърхност. По съ-
шия начин диханието или божият
дух от ..Битис'* се носи над водата
Водата е Won-ki /Уонджи). казват
кнтайците. Дьрвого без връх. хаосът.
първнчната неразчлененост. Водите
представляват сбора от възможиости
за проява и се делят на Горни води,
които отговарят на неопрсдсхсните
възможиости. и на Дохни води, които
отговарят на опредсхсните възмож-
носги. дуалнзъм. който „Кннт ата на
Енох** нзразява чрез термннн за по-
лова противоположност. а иконогра-
фията често изобразява с двойна
спирала Казват, че долните води са
затворени в храма в Ласа, посветсн на
царя на змии тс ната: в Индия неопре-
делените възможиости са представая
ВОДА
162
ванн от Апсара*. която иле от Ап,
вода Понятието първичии води, пър
вичен океан е почти световно Сре-
шаме го дори в Полинезия, а повече-
то южноазиатски народи приемат. че
космическата сила се намира в океана
Към това често се прибавя мигьт за
тмуркашото се животно, като напри-
мер индуския глиган. издигащ малко
почва на повърхността. изнесен на бял
свят зароднш на определената
проява
Източник и носител на живот: мъз-
гата е вода и в някои тантрически а ле-
тории водата изразява прана, жизне-
ното дихание От телесна гледна точ-
ка и понеже тя е и небесен дар. водата
е световсн символ на плодородието
Нсбесната вода право орта, казват
южновиетнамските планинпн. впро-
чем доста чувствителни що се отнася
до обновителната сила на водата. ко
ято за тях е лек и питие на безсмър-
тието
Не по-малко разпространсно е из
полэваието на водата като средство за
обредно пречистване: от нсляма до
Япония, като се мине през обредите
на древните даоистки жушури (госпо-
дари на свещената вода), без да заб-
равяме и поръсването със света вола
у християните. умиването* игрзе съ-
шествена роля В Индия и югоизточ-
на Азия умиването на свещеиите ста-
туи - и на вярвашите (особено на Нова
година) е едновременно пречистване
и възраждане Естеството на вода-
та я правы чиста, пише Уеидзъ Тя.
учи Лаодзъ. е емблема на върховна
та Добродетел (,.Дао“, гл 8) Тя е ос-
вен това символ на даоистката
мъдрост. понеже не я оспорва нищо\
свободна е и нишо не я обвързва. те-
че според наклона на терена Тя е
мерило, защото прекалено силното
вино трябва да се смеси с вода, било
то и виното на познанието.
Водата. противопоставена на огъ-
ня е ин Тя отговаря на севера, стула,
земного слънпестоене. слабините.
черния пвят. свързаната с тригра.ча
та на бездната Каи Но подруг един
начин водата е евързана с мълнията.
която е огън. А освен редуцирането
до еле.чента вода от страна на китайс-
ките алхимипи. това може да бъде раз-
глеждаио като завръщане към първич-
ното, към състоянието на зароднш; ка-
зано е съшо така, че тази вода е огън
и че херметическото у.чиванс трябва
да бъде разбирано като пречистване
чрез огъня Във вътрешната алхимия
на китайиите банята и чиенето биха
могли съшо да са действия с огнена
природа Алхимичиият живак, който
е вола, бива наричан понякога огнена
вода
Нека отбележим също, че обрел-
нага вола от тнбетските инициации е
символ на лаленитеот страна на пос-
лушника обеги
За да се върнем накрая към чара
на външното. нека цитираме красиво-
го изречение на Виктор Сегален: лю-
бнмата мн е като водата: светла
усмивка. плавни движения, чист глас,
който пее капка по капка („Стели")
(BENA. CORT. DAMS. DAVL. PHIL.
GOVM. GRIE. GRIF. HUMU. JILH.
LIOT. MUTT. SAIR. SCHG. SOUN)
Пак чрез символи се изразява ед-
на ведическа молитва към водите,
молитва, която човек трябва да раз-
дира като докосваща се до всички рав-
ниша на живот, конто водите могат
ла съживят. физически и духовно:
О. богат и води
щоч царувате над охолстяото
и изоы ппддържате добра та воля и
безсмъртието.
и щом (те господарки на богатството
придру жааано от \\баяо бзагоденстяис
благоволи. Сарасвати
да дариш г тази млада сила
този който нее тази песен
(„Асваладна страитас>тра“. 4, 13. VEVD. 270)
163
ВОДА
В еврейските и християнски тра-
диции водата символизира на първо
място произхода на съгворението
Ивритскою мен (буквата М) симво-
лизира чувствитслната вода: тя с май-
ка и утроба Извор на всички неша,
чрез нся се проявява трансцендентно-
го и поради този факт бн трябвало да
бъде възприемана като богоявление
Въпрски това. както впрочем и
всички останали символи. водата мо-
же да бъде разглеждана в два напъл-
но протнвоположни плана, конто оба-
че не са несъвместими. и тази й двуз-
начност се проявява на всички равни-
ша. Водата е източник на живот и на
смърт. създател и унищожител
В Библията срешаните от номади-
те кладенци* и извори* в пустинята
са източник на радост и очарование
Около изворите и кладенците се пра-
вят най-важните среши, подобно на
свещеиите места, водните източници
играят изключителна роля Около тях
се заражда любое га и се очертават
сватбите Пътят, извървян от евреи те
и напредването на всеки човек по вре-
ме на земния му път са тясно евърза-
ни с външния и вътрешния контакт с
водата, която се превръша в среднще
на покой и светлина, в оазис
Палестина е земя на потопи и
извори. Иерусалим е напояван от ти-
хите води на Силоанския извор
Реките* са носители на плодородие от
божествен произхол. дъждовете* и ро-
сата даряват с плодородие и проявя-
ват божията доброжелателност Без
вода номадът е мигновено осъден на
смърт и бива изпепелен от палестин-
скою слънце; затова водата. която на-
мира по пътя си. е каю небесна манна:
като утолява жаждата му. тя го заси-
та. По тази причина молитвата иска
вода, за иея се молят Чуе ли Бог зова
на слугата си, той му и^праша дъжд и
му помага да иамери кладенци те и
изворите Госгоприемсгвою изисква
на посетителя да се ладе прясна вода
и да бъдат измити краката му. за да
бъде несмушавана починка га му В це-
ли» Стар завет се чувства всликоле-
пието на водата Новият завет приема
това наследство и добре то използва
Господ е сравняван с пролетен
дъжд (Ос. 6.3), с росата която кара
цветятада цьфтят (Ос , 14.6). със све-
жите воли, конто се сгичаг от пла-
пините, с потока, който напоява Пра
ведникът прилича на засаленото край
течашата вола дърво (Чпсл.. 24. 6).
следователно водата се явява знак за
благословим А именно в юва трябва
да се види божественият произхол
Така според Иеремия(2.13)неверии
ят народ на Израел. като пренебрет-
нал Господ, забравил обешанията си.
престанал да го възприема като източ-
ника на живнтелна вода и се опитал
сам ла изкопае водоем и. където да
съхранява водата: но в тях имало пук-
натини и тя изтичала
Иеремия порииава поведението на
народа спрямо неговия Бог. окайва го
и казва: щс направят кмята си ужас
(18. 16) Съюзът с чуждите народи е
сравнен с водите на Нил и Ефрат (2,
18) Както кошута жадува за водни
потони, гъй и душата ми. Боже, копнее
за Тебе! (/7с 41. 2). По този начин ду-
шата се явява суха, жадна земя, обър-
нала се към водата. тя очаква Бог да
се прояви, както сухата земя желае да
бъде напоена от лъжла (Втор., 32. 2)
Тази символика, извлечена от най-
древните извори на Средиземномо-
рието. ше предостави на поета Феде-
рико Гарсия Лорка основата за траге-
дията „Иерма”. безплодната поради
липса на мъж жена, както е безплод-
на - уегтпо - пустинята. поради липса
на дъжд
Съвсем естествено е. че хората от
Изтока са видели във водата на пър
во място знак и символ на благо-
словия: нима тя не е тази. която пра-
ВОДА
164
ви възможен живота' Когато Исаия
(35, 6-7) предрича една нова ера. той
казва: .води ще бликнат в пустыня-
та и жадната зем.ч юс сс прсвърнс
във водны и>вори Внденията в Апо-
калипсиса не са по-различнн: ...Агне-
цът... юс ги... води на живи шворни
води (Откр, 7:17).
Господ дарява водата на земята.
но има и друга, по-тайнствена вода:
тя иде от Мъдроспа. насочвала по
време на сътворенисто образуването
на водите (Иов 28. 25-26; Притч 3.
20; 8. 22. 24. 28-29; Сир I. 2-4) В сър-
пето на мъдрепа е водата; той приди-
ча на дълбоки води и на извор (Притч
20. 5; Сир 21.15). а думите му са сил-
ки като потока (Притч 18. 4). Що се
отнася до лишения от мъдрост човек.
сърцето му е като разбита съдина, от
която знанието си отива (Сир 21.17).
Бен Сира сравнява Тората (Закона) с
Мъдростта. зашото Тората разпръск-
ва водата на мъдростта Отиите на
църквата възприемат Свегия дух ка-
то създател на мъдростта. която да-
ряват на зажаднелите съриа Средно-
вековните теологии представят тази
тема, като и приписват съшото зна-
чение. Така например за Хуго от Сен-
Виктор Мъдростта произлиза от
водите, душата е измита от Водите на
Мъдростта
Водата се превръша в символ на
духовния живот и на Духа, дарявани
от Бог и често отблъсквани от хората.
Иисус се връща към тази симво-
лика в разговора си със самарянката:
който пие от водата. конто Aj юс
му дам. той вовеки няма да ожаднее.
но водата. която му дам. ще стане в
него илвор с вода, която течс в жи-
вот вечен (Иоан.. 4:14)
Преди всичко символ на живот в
Стария завет, в Новия водата с стана-
ла символ на Духа (Откр., 21)
Пред самарянката Иисус Христос
се проявява като Господар на живата
вода (//они., 4.10) Тойеизворы. кой
то с жаден, да дойде при Менс и да
пие (Иоан . 7. 37-38) Съшо като ска-
лата на Моисей, от грьдта му блика
вода, а когато е прикован на кръета.
копието ше накара да потекат от ра-
ните му Вода и кръв Живата вода иде
от Отеца. предава се на Христос чрез
човсчността или чрез дара на Светия
дух. който според текста на един химн
в чест на Петдесетница е Tons vivus (из-
вор с жива вода). ignis caritas (огън от
любое). Altissimi donum Dei (дар на
Всевншния) Свети Атанасий уточня-
ва смисъла на това учение, като казна:
Отеиът с шворът. Синът с наре-
чен рската и с ка>ано. че ние пием
Духа (..Ad Scrapionem". I. 19) Слело-
вателно водата придобива значението
на вечност. а този. който пие от тази
жива вода, е вече част от вечния жи-
вот (Иоан., 4. 14)
Живата вода, водата на живота е
космогоничен символ Тя води към
вечността. понеже пречиства, лекува.
подмладява Според Григорий Ни-
сански в кладениите Водата застоява
Но кладенсцът на Господ с кладенец
с жива вода Дълбок с като кладе-
нец и е подвижен като река, което
несъмнено има връзка с иитирания
по-горе текст от Гарсия Лорка
Според Тертулиан божият Дух из-
бира сред стихните водата, нея
предпочита. понеже тя поначало се
явява съвьршена материя, плодонос-
на и проста, напълно прозрачна (..De
baptismo", 3). Сама по себе си тя при-
тежава способността да прениегва.
поради което е и считана за свешена
Оттук и приложението и в обредното
умиване; чрез свойствата си тя зали-
чава прегрешенията и позора Само
водата от кръшаването отмива грехо-
всте и човек я получава само веднъж,
зашото тя спомага за прехода към
състоянисто на нов човек. Отхвър-
лянето на стария човек или по-точно
165
ВОДА
। ибсл на един период от история ta мо
же да бъде сравнена с потоп*, зато
то той символизира нзчезване, от-
тегляне: една епоха си огива, друга
идва.
Надарена със свойството да прс-
чиства. водата играе и спасяваша
роля Потапянего обновява, предка-
виква възраждане. доход кото то е ед-
новременно смърт и живот Водата за-
личава история га, зашото поставя чо-
века в ново състояние Потапянего мо-
же да се сравни с полагането на
Христос в гроба: той възкръева. след
катое слятъл в земниге недра Водата
символизира възраждането: водата от
кръшаването води изрично до раж
дане сейше (Иоан.. 3. 3-7). тя е по
светителка Това. което е в мен, каз-
ва Игнапий (според Каликст). е вода
та. конто работа и говори Нека си
припомним, че водата на Касталския
извор я Делфи вдъхновява Питията
Водата на живота е божията благодат
Култовете често са с цен гър някой
извор Всяко средишс на поклонничес
тво си има свой водонзточник и свой
извор Водата може да лскува благо-
дарение на спепифнчниге си свойства
През вековете Църквата се е напита-
ла не веднъж срешу култа към водата;
народната набожност винаги е обръ-
щала внимание на нейната свешена и
освешаваша стойност. Но сзнческитс
отклонения и заврьшанего на суеве-
рията представляваг винаги особена
заплаха: вълшебното дебне свеше-
ното. за да го видоизмени в човешко-
то въображение
Щом водите предшестват сътворе-
нисто, очевидно с. че присъстват и на
повторного съгворснне На новия чо-
век отговаря появата на един друг
свят
В някои случаи - споменахме то-
ва в началото на статията - водата мо-
же да донесс смърт. Големите води
предизвестяват в Библията излита-
нията. Развнхринсто на води(е е сим
вол на голсми бедствия
Ще лахвъркат праволучни свет
кавични апрели. и от обличите. ка-
то от силно опиат пък. ще полетят
в лучата. и като от камсномстно
оръдие с прост ще се илсипе град,
щс вълнегодува против тях морска
та вода, и рските свирепо щс ги
илдавят; ще въетане против тях ду-
сът на силата и ще ги разнссе като
вихър. (Прем.. 5. 21 -23).
Водата може да опустоши и
погълне. ураганите унишожават цъф
нал и те лози Затова водата може да
има лоша сила В този случай тя на-
казва грешниците. но не лосята на
праведиите. за които големите води
не са опасни водите на смъртта се
отнасят единствено до грешнипите. а
за праведните сс превръшат в живот-
ворно води Съшо като огъня водата
може да бъде използвана като „божи
съд“. Хвърлените в нея неша биват
подложеии на прспенка. но водата са-
ма по себе си нс отсъжда
Символ с оше на дуализма горе -
долу: дъждовна вола - морска вода
Първата с чиста, втората е солена.
Символ на живот: чиста, тя сътворя
ва и очистя (Иел.. 36. 25); солена, тя
носи проклятие (Числ., 5, 18). Реките
могат да бъдат доброгворни потоки
или да приютяват чудовища Развил-
нуваннте води означават злого, беэре-
дието.
Нечестивкитс са сравнявани с раз-
вьлнувано море (Яс.. 57. 20) Спаси
ме. Боже, защото водите стигнаха
до душата ми Затънах в дълбоко
блато (Пс . 68. 1-2).
Тихите води означават покой и ред
(Пс.. 23, 2) В еврсйския фолклор
разграничаването. направено от Бог
при сътворяването. на горни и долин
води, обозначава разграничаването на
мъжките и женските води, символи на
сигурността и нссигурноспа. на мъж-
ВОДА
166
кото и женскою
Горчивите води из океана бележат
горчивинага в сърнсто. Човек - казва
Ришар дьо Сен-Виктор - трябва да
прекоси горчивите води и когато осъз-
нае собовената си нишета. тати све-
шена горчивина ше се превърне в ра-
дост (..De statu intenons hominrs", 1.
10. P L . 1%. 124)
В исламски re традиции водата съ-
шо символизира множество нсша
Коранът означава светената вода.
която пала от небето като божи знак
В райските градини* има потони от
жива вода и изворн (Коран, 2.88 и др.).
Сам човекът е бил създаден от течи-
ща вода (Коран. 86).
Дела та на невернините са възпри-
емани от жадния като вода: но това е
само мираж Те приличат на гьмни во-
ди в дълбоко море, покривани от след-
вашите се една друга вълни (Коран,
24) Настояшият живот е сравнен с
ратпръеквзната от вятъра вода (Ко
ран. 18).
В коментара на ..Фосус” ал Хикам
от Ибн ал-Арабн. Руми отъждествява
водата. върху която се намира Бо-
жественият престол (Коран, i I) с ди
ханието на мнлостивия Аллах. Когато
говори за Вечното богоявление. Руми
казва. че морето се покри.ю с пяна и
с всяка къде./я пяна нещо се заражда.
нещо сс оформя (..Диван”).
Ал-Джили символизира света чрез
леда. чиято съшина е водата В слу-
чая водата е materia prima
По-метафизично Руми представя
божествената Основа на света като
океан, в който Водата е Божествената
есенния Тя изпълва всичко сътворено.
а вълните са създанията
От друга страна, водата символи-
зира чистота и се използва като сред-
ство за пречистване Обредната мю-
сюлмаиска молитва - салат - може
да бъде изпълнено както подобава ед-
ва когато молешият се се е пречистил
чрез умиване. чиито особености са
обект на строги правила.
Накрая водата символизира жи-
вота: животворнага вода, която човек
открива в мрака и която възражда
Хвърлената в протока риба* от сура-
та за пешерата (Коран, 18) възкръева
веднага шом попада във водата Тази
символика е част от една ининианион-
на тема: потапянето в Извора на
беземъртието. Тази тема сс срсша
навсякъде в мистичната ислямска
традиция, особено в Иран В легенди-
те за Александър сс разказва. че той
тръгнал да търси Извора на живота,
придружен от готвача си Андрас,
кой то един ден. докато миел еднаосо-
лена риба в извор вилял, че оживява и
на свой ред станал беземъртен Този
извор сс намира в царство го на Мрака
(което иссъмнено трябва да отнесем
към символиката на безсъзнателното,
женската природа и ин).
Във всички останали традиции по
света водата играе първостепенна
роля, органнзирана около вече описа-
ннге три теми, но като се набляга осо-
бено върху произхода на света. От кос-
могонична гледна точка водата пок-
риви два противоположни символни
комплекса, които не трябва да бъдат
смесвани: падащата, небесиата вода.
Дъждът, е небесно семе, което слиза
да оплоди земята; тя следователно с
мъжка по природа и се евързва с нс-
бссния огьн: именно тази вода призо-
вава Гарсия Лорка в своята ..Йерма"
От друга страна, първнчната вода,
бликаща от земята и в ранната утрин.
е женска по природа: в случая земята
се евързва с луната като символ на
осъшсствено плодородие, плодна
земя. от която водата излиза. за да мо-
же. след като с било извършено оп-
лождането. да започне растежът
Понякога символът вода съдържа
в себе си символа кръв* Но разбира
се. не става въпрос за съшата кръв. за-
167
ВОДА
шою । я самата сьщо представя дно
сн символ: небесната кръв. свьрзвана
със слънисто и огъня. менструалната
кръв. свьрзвана със земята и луната
Чрез тези две противоположности се
проявява основният дуалнзъм светли
на - мрак.
У ацтските човешката кръв, необ
холима за периодичното възкресява
нс на слънцето се нарича ча.тчиуата.
скъпоценна вида. т.е. зелен нефрит
(SOUM), което съвършено отговаря
на допълвашите се Цветове червсно* и
зелено*: водата е символното тождес-
тво на червенага кръв. вътрешна си
ла на зеленото, зашото водата носи в
себе си зародиша на живота, отгова-
рящ на червеното, конто кара телепа-
та земя да се възражда циклично след
зимнага смърт.
Водата, божествено семе, съшо зе-
лено на цвят. опложда земята. за да
сс родят Героите: Близнаците от кос-
могония! а на племето догон (GRIE)
Тези близнаци се появява) на бял свят,
като до слабините сасчовешко тяло.
а надолу със змийско Цветът нм е зе-
лен (GRIE).
Но символиката на водата, плодо-
носна жизнена сила, стига оше по-да-
леч в разбиранията на догоните и на
съседите им - племето бамбара За-
шото водата - или божествсното се-
ме - е съшо светлина, ювор. пораж-
дашо слово, чието основно мистично
превъплъшение е спиралата* от чер-
вена мед Въпреки това водата и ело-
вого стават действия, проява. предиз-
викваши сътворяването на света, само
под формата на влажното слово, на
което се протнвопоставя неговата по-
ловина-близнак, останала извън цикъ-
ла на проявення живот, наричана от
племената догон и бамбара суха вода
и сухо слово Суха та вода и сухого сло-
во изразяват мисълта. т.е потен-
циалността. както в човешкн. така и в
божествен аспект. Цялата вода била
суча, преди да се появи космического
яйце, в чиято вырешност се зародила
влагата, основа за сыворявансго на
света Но Koiaro върховният небесен
бог Ама създал своя двойник Номо.
бог на влажната вода, насочваш и оп-
ределят проявення живот, той запа
зил при себе си в горните небеса, из
вън определените от него граниии на
света, половинага от тези първични
води, които си остават все така сухи
води По съшия начин неизказаните
думи, мисълта. се наричат сухо слово.
те имат само потенциална стойност,
не могат да пораждат В човешкия
микрокосмос те съответстват на пър-
вичната мисъл. първото слово. прина-
длежашо на Ама и откраднато от ду-
ха Юру ту оше преди появата на сегаш-
ните хора Според Д 3aan(ZAHD) то-
ва първо слово, нера/членсно слово,
нсосынало себе си, отговаря на без-
съзнателното: това е елового на съно-
видениего, над което хората нямаг ни
каква власт Чакалът* или бледата
лисица, превъплъшенне на Юругу.от-
краднал първото слово и следовател-
но станал притежател на ключа към
безсъзнателното, незримого, а това
значи и към бъдешето. което е само
времена съставка на незримого По
тази причина най-важният яеновидс-
кн обрел на догоните се основава на
въпроси, отправени към това живот-
но.
Интересно е да се отбележи съшо
така, че Юру ту е евързан и с хтони-
ческия огън и луната, които са светов-
ни символи на безсъзнателното
(PAUC. ZAHD. GAND)
Основного разделяне на явленнята
в две категории, управлявани от про-
тивостояшите си символи на водата
и огъня. на влажното и сухого, е онаг-
ледено по забележигелен начин от ац-
текскитс погребални обрели От дру-
га страна, фактите доказват съшест-
вуването на аналогия между този сим
ВОДА
168
волен дуалнзъм н представата та пър
вичната двойка Земя Небе: всички,
който умирали удавени или поразе
ни от гръм. прокажсните. болните
от подагра и водянка, накратко,
всички. който боговете на водата и
дъжда са. така да се кажс. отли
чили. като са ги отделили от света.
били погребвани Останалитемъргъв-
ци били изгаряни (SOUA, 231).
Съшите отношения между водата
и огъня откриваме в погребалните об-
рели на келтите. Светената вода, ко-
ято друидите използвали, за да про-
гонят злите сили. била вода, в която е
загасена главня. извадсна от огни-
щето за жертвоприноизенията
Когато в кыцата има покойник, пос-
тавяли до вратата съд със светена
вода, донесена от долг, където няма
смърт Всички. който идеала в по
тъналата в траур къща. се напръе-
квали с тази вода на излизане
(COLD. 226)
Във всички ирландски текстове во-
дата е подвластна на друидите стихия
която може да урочасва и да премах
ва уроки Злите друиди на пар Кормак
урочасали по този начин водите на
Корк, за да стомят хората чрез жажда,
а друидът Макрунт премахва про-
клятието Един поет прелюбодееп бил
осъден на смърт чрез удавяне Но во-
лата е съшо и преди всичко. поради
светената сн стойност. символ на па-
сивна чистота Тя е средство и средн
ше на откровенисто за постите, конто
я възпяват. за да получат от нея
предсказания Според Страбон дру-
идите твърдели. че в края на света ше
царстват само водата и огьнят (пър-
вични стихии) (LERD, 74-76).
У германите първоизточник на
живота са водите, стичаши се за пър-
ви път през пролегта по повърхност-
та на вечните ледове. разбудеии от
дошлия от юг вятър. те се съОират. за
да образуват едно живо тяло. тялото
на великана Имир, от който произлез-
ли всички останали великани. хората
и в известен смисъл самиге богове
Водата - плазма - женствена,
сладка, езерна. застояла - и морската
- пенлива. плодоносна, мъжка вода са
грнжлнво разграничени в „Тсого-
нията“ на Хезиод: първо земята ражла
безплодно море, във вълни побесняло
- Понт. - при това сам-сама, без
любое възжелана: а после легна с
Уран и роди Океана <)» збоковъртопен
(Хезиод. ..Теогония". 130-132). Според
Хезиод разликата между безплодна-
та и плодната вода се крие в намеса
та на любовта.
Застоялата вода, земна плазма, от
която се ражда животът, се среша и в
множество митовс за сътворението.
Според някои тюркски традиции от
Средна Азия водата е майка на коня
Във вавилонската космогония в само-
го начало, когато нямало ни небе, ни
земя. във вечноегта се простирала са
мо една перазчленена материя - пър
вичните води От тях сс отделили
две елсментарни начала. А псу и
Тямат. . А псу. присман като мъж-
ко божество, представляла сладка
та вода, върху която плува земята.
Що се отпася до Тямат. тя е не
друго. а морето. бездната от соле
на вода, откъдсто произлизат всич-
ки съизества (SOUN. 119).
Съшото се отнася и до хълма от
плодородна почва, който изплувал от
водите - това е най-често срешаният
образ от сътворението в египетските
митологии Голям лотос изплува от
първичнитс води, това бе люлката
на слънцсто през първото утро
(POSD. 67, 154).
Стойността на женското. чувст-
вено, майчинско начало във водата е
била прекрасно възпята от немските
поети романтики Това е езерната
вода, ношна. лунна и млечно-бяла. в
която се разбужда либидото: водата.
169
ВОДА
това първороднзз доте. рзздена нт ед
на въздушни прсгръдка. не може да
отрече сластнич си произход и на
земята с небесно всепоглъщане сс
проявява стих пята на л зобов та и
съюза. Нс напразно древните мъд
рсци са выждали в нея произхода на
нешата и всички наши приятии из-
живявания в крайни сметка са нс
друго. а различны начини, по който
прииждат в нас вълните на тази
първична вода Сам по себе си сънят
с приливът на това невидимо светов
но морс, а събуждансто - началото
на нсговия отлив (Новалис. NOVD,
77) И поеты заключава: сдинствсно
постите би трябвало да сс занима
ват с тсчноститс
След като разгледахме древните
символи на волата като източник на
плодородие за земята и обитателите
й, можем да се върнем към аналитич
ни те символик значения на волата ка
то източник на плодородие за душата:
потокъг. реката, морето прелставля-
ват хода на човешкия живот и колеба-
нията в желанията и чувствата. Съшо
както и за земята*. туке нужно да раз
граничим символиката на повърхнос-
тга и на лълбочиннте Мореплава
нето* или броленето на тероите по по
върхността означава, че тс са изло-
жены на опасноетитс на живота,
който в мита са символизирани от
изплуващитс от дълбинитс чудо
вииза Така подводният свят става
символ на бсзсъзнатслното Опоро-
чаването съшо е онаглсдсно чрез при
мессната с пръет в<н)а /земно же-
лание) или застояли и загубила пре
чистващата си сила вода: тин.ята.
калта, блатото* Зцмръзналата
вода, ледът. прсдставляват застоя
в неговата най висша стспсн. лип
сото на душевна топлина. липсата
на живителното. съ зидателно
чувство, каквото с лкзбовта замръ з
палата вода изразява пълния пси-
хичеекзз застой, иъртвити душа
(DIES, 38 39).
Водата е символ на несъзнателни-
те енергии. на безформените сили на
душата. на тайнитс и непоэнатите
подбулн Често насън човек се вижда
на брега, с въдица в ръка (рибюлов*).
Водата. символ на все оше нсосъз-
натия разсъдък, носи в себе си съ
държанисто на душата. а рибарят
сс опитва да го измъкне на повърх
ността и то да станс нсгова храна.
Рибата с психичсско животно
(AEPR. 151. 195)
Гастон Батплар е написал прони
на тел ни неща за светлите воли, про-
летните води, гечашите води, любов-
ните води, дълбоките воли, спящите,
мъртвите.смесените. тихите.бурните.
волата господарка на словото и т.н.,
който са отделни страни на този бле-
шукаш символ (ВАСЕ).
Повече оглодало. отколкото тре
пет... едновременно почивка и ласка,
плъзванс на точен лък по струни от
пяна (Пол Клодел).
Едно проучване. извършено под
ръководството на Жтол Григи през
1976 за Изслсдоватс зския център по
информация и комуникация и пред-
назначено да подготви кампания за
пречистване и възстановяване на во-
дата, разкри. че символиката на вола-
та присъства все оше в съзнанието на
жителите на градовете и селата
Мръсната вода предизвиква ужас, за-
ради носената от нея смрал. мръео-
тия. болеет, смърт: замърсчвансто с
ракът на водата Всички възприемат
водата като жизнено необходима: жи
вотворезз извор... без вода... няма
.живот толкова необходима, кол-
кото и слънцсто сбит израз на
живота Жените над 25 години и
най-вече майките чувстват особена
връзка между жената и водата. Авто-
ры на анкетата заключава: за поре
ден път установявамс. чс оснзнзнитс
ВОДНА ЛИЛИЯ
170
символи. оставит ж иви в човеизкч
то сърце и въображение. в общото
съ знание Едва технически, индуст
риална цивилизация .може. чрез пре-
дизвиканите от нея липси и
замъреяване. да разбуди нуждата.
копнежа и жаждата за изразитсл-
ни знаци
ВОДНА ЛИДИЯ
В глиптиката на майте водната ли-
лия е символ на изобилие и плодо-
родие, евързана е със земята и водата.
с растителността и подземная свят
Водната лилия с често енмволною
изображение на Ягуара* и на чудо-
вишння Крокодил*, който носи
Земята върху гърба си Така че тя е из-
раз на могъшитс хтонически сили
(ТНОН)
Съшото значение на символа на-
мнраме в Мали у плсмето догон: вод-
ната лилия е млякото на жените Тя
влияе на гръдния кош и гърдите. На
кър.мачките. а съшо и на животните-
майки се дават листа от растението
Мистичннят овен, който оплодил
слънцето. слиза на земята по небес
пата дъга и се потапя в покрито с вод-
ки лилии езеро с вика „земята ми
принадлежи ".
Nenuphar (фр - водна лилия) ид-
ва от египетскою нануфар, коею зна-
ки красавиците; в древен Египет така
наричали белите водни лилии, смяга-
ни за най-красивите цветя Голсмият
лотос, излязъл от първоначалнитс
води. е люлката на слънцето през пър-
вото утро. Според египтяните с разт-
варянето на цвета си при изгрев слън-
це и с прибирането му при залез бе
лите лилии доказвали. че свстът е
произлязъл от влагата (POSD).
ВОДНО КОНЧЕ
Водного конче. обект на възхита с
елегантността и лекотата си, е и сим-
вол на Япония, наричана понякога ос-
тров на водното колче (Акнцу-шима)
Това название, което сс обяснява с гру-
бага форма на острова Хондо, произ-
лиза от легендарното възклицание на
Джиму-тено. основа тел на династия,
съзерцаващ страната от една висо-
чина: Като че ли е водно конче' ...
(HERJ).
ВОДОЛЕЙ (20 ЯНУАРИ - 18 ФЕВ
РУ АРИ)
Този единадесети знак от Зодиака
се намира по средата на зимното
тримесечис Той символизира колек
тивната солидарност. сьтрудничсст-
вого, братството и извисявансю над
материалните неша. Традииионният
му покровитсл е Сатурн, към който
се прибавя след откриването му и
Уран.
Изображение го на единадесетия
знак представлява достолепната по
ява на съвършено човешко същество
с образа на мълър старец, носсш под
ръка или на рамо една или две амфо
ри; тези наклонени урни и зли ват вод
на струя, с която са били пълни Но
течнотосъстояние на тази струя е на
пълно въздушно и етерно, флуидният
характер на въздуха взима еднакво
участие, както и разлятата и свобод
на природа на водата. Описаната тук
среда може да се сравни с въздушнн-
те води, разпространявани чрез въл
ните с флундния въздушен океан, в
който сме потопени. Тази въздушна
зодия с водно звучене свидетелства за
хранителна субстанция, по-скоро
предназначена да утолява жаждата на
душата. отколкото тази на тялото, и
ако въздухът на Близнаци напомня на
обшуването на духа, а този на Везни -
диалога на сърцето. то този на Водо-
лей установява света на избирагелни
те склонности, които правят от нас
съшества, живееши в духовна общ-
ност и в нстинска универсална сфера
Зодията е била евързвана със Сатурн.
171
ВОДОРАСЛО
доколкото тази планета освобождай»!
човека от веригите на инстинкта и от
пришва неговите духовни сили по пъ
тя на непритежаването. За неин пок
ровител се смята още Уран, който мо
билизира наново освободения човек за
огьня на прометссвата сила с цел да
надмине себе си Срешу херкулесовия
Лъвстои Водолеят-серафим Нежната
тъкан на този зодиакален тип е флуил
на. лека, етерна, крилата. прозрачна,
иялата изтъкана от духовна чистота,
така да се каже. ангелска Той включ-
ва способността да се извиси над се-
бе си. придружена от спокойствие и
саможертва. съпроводена от алтру-
изъм, от всеотдайносгта на приятел-
ствого. от предаността към общест-
во™ Съшествува оше уранов Водо-
лей с прометеева природа, който е чо-
векът на авангарда, на напредъка, на
еманципацията. на приключението.
ВОДОПАД
Водопады е основния г мотив в ки
тайската пейзажна живопис още по
времето на династията Тан (У Дао-
дзъ. Уан Уеи). но най-вече по времето
на династия Сон. В основната двойка:
планина* и вода* водопадът се про-
тивопоставя на скалата както ин* - на
ян* Негового имзлодящо движение се
редува с выходящото движение на
планината, динамизмы му - с безду-
шието на скалата Присъединявайки
се към формулировките на чан будиз-
ма. ше кажем, че водопадът е и сим-
волът на преходността в противовес
на символа на неизменяемостта
Водопадът с винаги различен Оше
грънкият философ Хераклит отбеляз-
ва. че в една и съша река никога не
тече една и съша вода*, това наблюде-
ние той поставя в основата на теори-
ята за непрекъснатата еволюция на
съществата и за парадокса на мисъл-
та. която иска ла обездвижи подвиж-
ните неща в нспоклатими дефиниции
Водопады сс състон от полни капки,
които се подновяват всяка секунда:
според будизма така е и с проявлена
сто - една иапълно илюзорна съвкуп-
ноет
Нилходящото движение на водо-
пада означава и движението на небес-
ната дейност, която произлиза от не-
подвижная двигател, т е. - от Не-
изменяемого. и проявява безкрайни-
те си возможности: застоялата вода
нзобразява неподвижното прояви
вашо. от което произхождат всички
проявления и от което накрая всички
те биват погълнати Така водопады на
Уан Уеи съчетава облака с пяната;
облакът. който сс носи по небето и от
който идва водата; пяната - течна
искра, която отминава и изчезва Така
в Япония, в Нико, прелестният водо-
пад Кегон, който изтича от езерото
Чузнги. сс влива в Океана посредст-
вом река Дайа
Водопадът с и първичното. нсобуз-
дано движение на потоците сила, ко-
ито трябва да бъдат овладени и при-
годен и с цел ла принесат духовна пол-
за - към това се стреми тантризмът.
В други културни ареали носитсл на
такова значение с реката* (BURA.
GOVM, GR1V. GROA)
Водопады е и символ на формата,
която се запазва въпреки промяната
на материята. Госпожа Лилиан Брнон
- Гери отбелязва, че благодарение на
своеобрашо ясновидство отвъд при
родния облик на водопада открива-
ме символичното му лначение като
емблема на непрекъснатото дви-
жение. като емблема на света, в
който елементите непрестанно се
мснят. докато формата остова не-
променсна
ВОДОРАСЛО
Събирането на водорасли - важ-
на съставка на японската кухня, сс из-
вършва според установени шинтоис-
ВОЙНА
172
тки обрели но нс толкова зашото тс
са морскн продукт. колкото поради
представата. чс притежавл свонст-
вото да закрнлят Те осигуряват безо
пасносгта на морен заватслите и улес-
няпат ражданията (HERS).
Водораслото, потопено в морската
стихия - источник на живот, символи
тира безграничным и неунишожим
живот, първичння живот, първона-
чалнага храна.
ВОННА ем ИГРА)
Войната. чието обшо чувсчво от
древността. съвременни нрави и по-
вишаване на възможностите за само
разрушение дава образа на всемирно-
го бедствие и триумфа на сляпата
сила, притежава в действителност из-
ключително важна символика.
В идеален план войната има за
цел ликвидирането на злото. възста-
новяването на чира, справедлнвост-
та и хармонията, както на космичсско
и сои и ал но равнише - така е в древен
Китай - така и на духовно; войната е
защитна проява на живота Войната е
функция та на кшагриите Новбнтка-
га на Курукшетра. каквато е описана
в „Бхагавадгита**. нито единият
убива нито другият е убит: това е
полето на действието. на Кармайога.
битката за единението на битието
Кришна е кшатри. Буда съшо Такъв
е случаят и в исляма. където прехо-
дит от иа жата свешена война във
великата свешена война с преход от
космического равновесие към вътреш-
нотп Истинският завоеватсл (джина)
е поюрителят на покоя на сърцето
( ъшата символика може да бъде наб-
людавана и в действията на средно-
векояните военни ордени. особено на
Тамплиерите завладяването на
Светите Места символно не се раз-
личава от това на джина (по-скоро на
джихад, бел ред.) В „Махабхарата**
за Вишну се казва, че покорява всичко:
той се бори срешу разрушигелните
стихии Приключения)а на Гуесар дот
Лин в Тибет, военни те церемонии на
Жълтите Тюрбани в Китай по време
то на династията Тан имат за единст-
вена цел борбата с демоннчните сили
Легенларните борби на китайските
тайни общности, в които се използват
вълшебни саби от дърво на праскова.
са борби на посветени; войннте им за
смъкването на Цин и възстановява-
нето на Мин целят в действителност
възстановяването на светлината
(мин). В мистическия, както и в кос-
мических смисъл на понятието, война-
та е борбата между светлината и
тъмнината
Съшествували са училише побокс
в центъра за посветени Шао Лин и
>чебниии по бокс в някои ложи: омо-
фонията Кяу Дзъ (боксьор) е опората
на символиката на борбата Друг ас-
пект на борбата между сянката и свет-
лината е црсдставен в шрата на шах*
Самият будизъм, чийто пацифи
зъч е добре известен, широко иэпол-
зва символиката на войната: босцът
блести в бронята си. се казва за Буда
в „Дхамапала**. Авалокитешвара про-
никал в света на аеурнте като войник:
става дума за силово завладяване на
плодовсте на познанието Ако асе пак
Царството на Небесата принадлежи
на силните, то будисткият плам не е
привилегия на ниширенската секта В
„Ангутара Пикая" четем: Бойци.
бойци се наричамс ние. Hue се борим
за извисената добродстел, за вър
ховното усилие, за висшата мъд
рост, ние се наричалзе бойци
Победата над покорения „аз**, дос-
тойната смърт в борбата припомня
храбростта на кшатри. на японским
самурай, на снукския воин Буда е
Джина Това е и гитлата на основате-
ля на джайнистката секта Вътрешната
борба се стреми да сведе света на
хаоса, привидностиге и илюзиите до
173
ВОЛ - БИВОЛ
света на копнен грация га. до единсг-
вената реалност; множеството - до
единичною, безрсдието - до рсла
Бойнияг устрем се изразява сим-
волично чрез гневи и п лама крагу е
войнственага. но и духовната енергия
на Индра Миры (шан и) е угасване-
то на огъня Във връзка с огъня риту-
алното жертвоприношение се свърз-
ва с ритуала ни войната, но и жерт-
вата е усмирена чрез смъртта и. тъй
като усмиряването по принцип е
смърт за страсгите и „себе си". Този
обред, извьршен от Парашурама в
„Рамаяна**, е еквиваленгът на ведичес-
кого жертвоприношение: приношсни
сто на стрели се отпуска от лъка.
армия та с горивото; вражиге принцо-
ве са жсртвеното животно. Даонз-
мът съшо говори за освобождаванс на
трупа чрез оръжията. което е в ди-
ректна връзка с предшествашите съ-
бития (СООН, DAVL. EL1Y. GOYM,
GRIB, GRIH. MAST. МАТМ. SCHO).
Когато в традинионните христиан
ски текстове се говори за война, изра-
зът трябва да се разбира и в смисъла
на вътрешна война.
Не става дума за външна война,
водена с оръжия Свешената война е
борбата. която човек води със самия
себе си. Тя е сблъсъкы на тъмнинага
и светлината у него. Тя се проявява в
прехода от невежество към знание.
Откъдето и смисълът на армия от
светлина, по думите на свети Павел.
Би било погрсшно тълкуване или
злоупотреби с думите да се говори за
свешена война по повод на матери-
алии въоръженн битки Съгласно тра-
динията никоя подобна .война не е
свешена. Приписваната на кръстонос-
ните походи дума е сериозно недо-
разумение Оръжияга и сраженияга в
свешената война са от духовен
порядък.
За индианаите оджибве подготов
ката за война не е просто физически
тренировка, тя е въвсждане в мт
тичния живот чрс! аскет Добро
волцитс постят цяла година, уеди
няват се в горите, пожслават и по-
лучават видения, понеже войната
се счита преди всичко ю въвлияние
на кръв. свешено действие (SERH 160-
161). Сутел не пропуска да изтъкне то-
зи символичен аспект на войната:
обикновената участ на един воиник
е да принося жсртви на боговете и
после сам да паднс върху жертве
ника Тогави той става в небесата
спътник на слънцето (SOUM. 21).
ВОЛ - БИВОЛ
За разлика от бика*. волы е сим-
вол на доброта, спокойствие и кротка
сила; на ..работоспособност и
симоотвсржсност", нише Дьовуку
относно вола от вилението на
Иезекиил и от Откровението на св
Иоан Богослов. Ала волы може да се
окаже и бик Онова. което ги отличава
един от друг, са някои символичны ас-
пекти и тяхното тълкуване Волската
глава на император Ченон - създате-
лят на земсделието. и главата на Че-
йеу. изглежда. са били и глави на бик
(Иероглифы ню обозначава и лвете
животни). Ннма самият вол Апис от
Мемфис - хипостаза на Птах и
Озирис, нс е бик? Една и съша дума
обозначава всички прежнвни животни
Луннияг му характер не е определяю
в това отношение
Волы и най-вече биволът - пенни
помошницн на човека. са на почит в
пяла Източна Азия Те са яздитните
животни на мъдреците, особено на
Лаодзъ по време на пътуването му към
запалимте краиша И нанстина. в по-
веден не го на тези животни има никак-
ва кроткост и безмстежно«.г. конто на-
помнят съзерцаниею Вшинюисгки-
гс храмове често се срешат статуи на
волове Ала в древен Китай глинен вол
изобразявал стула, кой го бил пропъж-
ВОЛ - БИВОЛ
174
дан през прояетта. за да се благопри
ятства обновлението на природата:
това е типична емблема ин
Биволът е по-грубоват, по-тромав
и по-див Хиндуистката иконография
го превръша в яздитно животно и ем-
блема на Яма - бог на смъртта В
Тибет духът на смъртта съшо е с би-
волска глава Но Гелугпа - сектата на
Жълтите шапки, изобразява самия
бодхисатва Манджушрн - унишожи-
тел на смъртта. с биволска глава
Биволът е класическото изображение
на асура (титан) Махеша, победен и
обезглавен от Канди (проявление на
Ума или Дурга) Може би този бивол.
който предпочнта тресавишата, е
свързан с влага ia и е победен от слън-
цето или сушата Всъшност в Индия
в края на дъждовния период понякога
се принася в жертва бивол Но в ико-
нографията асура е изобразен съшо и
с човешки облик, отърсвайки се пос-
тепенно от обезглавената животинс-
ка форма, а в това се съдържа значе-
ние от духовен порядък
Планинското население във
Виетнам. за което принасянето в жерт-
ва на бивол е основният религиозен
акт. почита въпросното животно на-
равне с човека. Обредното убиване на
бивола го превръша в пратсник, в зас-
тъпник за обшносгта пред Висшнте
духове (DAMS. DANA, DEVA. EVAB.
FRAL, GRAR. HERV. MALA. OGRJ,
PORA).
За гърците волът бил свешено
животно. Волът често е принасян в
жертва, хекатомба означава жертвоп-
риношение от сто вола Волът бил пос
ветен на някои богове: Аполон прите-
жава волове. които Хермес открадва.
Хермес получава прошка за кражба-
та и светотатството си едва след като
дава на Аполон лирата. която бил из-
майсторил от волска кожа и жили,
изопнати върху коруба на костенурка
Слънцето съшо притежава белоснеж-
нн волове със златни рога. На остров
Тринакня изгладнелите спътннпи на
Одисей изяждат воловете въпреки заб-
раната на техния предводител и
загиват; оцелява само Одисей, който
сдържал глада си.
Родът на Бузигите отглеждал све-
шени волове. които били предназна-
чени да увековечат първоначалната
оран на Триптолем по време на обре-
дите на свешено оране. извършвани
на елевсинските мистерии В пяла
Северна Африка волы съшо е свеше-
но животно, евързано с всички обре
ди на оран и оплождане на земята
(GRID. SECH.SERP).
Волът бил съшо така символ на
жреца - несъмнено поради свешения
си характер и поради връзката си с по-
вечето религиозни обрели, било като
жертва, било като жертвоприносител
(например когато прокарва бразда га
в земята). Така например, според ед-
но спорно гьлкуване (LANS. В. 163).
воловете на трнглавия великан Герион
били жреците на примитивная
делфизъм. а Герион - техен върхо-
вен жрец; той бил победен и убит
от Херакъл; сетне делфийският
култ бил обновен.
Псевдодионисий Ареопаг и г обоб-
шава мистичната символика на вола
със следните думи: ..образът на вола
изразява силата и мощта. способ-
ността да се дълбаят интелекту-
алните бразди, които да приемам
оплодотворителнитс небесни
дъждовс. а рогата му символизират
непобедима та и закриляща сила"
(PSED, 242)
Съшествува второстепенного гал-
ско божество Дамона, евързано с кул-
та на закрилника на топлите извори
Борво или Аполон Борво Името
Дамона съдържа келтската основа
dam, която обозначава най-обшо пре
живните животни Но в келтския свят
волът едва ли е притежавал самосто-
175
ВОЩЕНИЦА
желна символика извън обичайната
християнска символика При вес това
уелските легенди свидстелстват за съ
шествуването на изначални волове
Двата главки воловете са тези на Ху
Гадарн - митичен герой, пристигнал
пръв на британский остров с народа
на кимри (уелсиите). Преди тяхното
идване в Британия имало само мечки,
вълии. бобри и рогаги волове В Lebor
Gabala (Кинта на завосванинта) съшо
се говори за митични волове. но лип-
сват повече указания В този случай
волът може би играе роля, аналогична
на ролята на кулгурния герой (СНАВ.
127 - 128. Myfyrian Archaeology of
Wales. 400. Г, OGAC. 14. 606-609).
ВОТАН (или ОДИН)
Воган е ненаситен бог. конто иска
все повече и повече битки, власт.
удоволствия. жени; той иска да нало-
жи за закон волята си на всичко и на
всички; архитип е на Фауст Той е оше
богът на мъртъвиите. кц/зто броди из
бойните полета, за да поднесе жертви
на Валкириите Символ е на сляпото
насилие: като такъв той пътува загьр-
нат в дреха с цвета на нощта. широко
сомбреро скрива лине го му, той е ед-
ноок и изниква най-иеочаквано Пер-
сонажът става по-сложен във вагнеро-
вото тълкуване: задълбочавайки се,
чувството за власт се прониква от
нссигурност, от тревога, от отчаяние
Това развитие в символа за Вотан към
вътрешна задълбочсност става причи-
на за проявата на противоречията на
влаезта: нито едно от творенията му
не е пошадено от неумолимия закон
на унншоженнето и смъртта. Самият
бог е подчинен на фаталността. както
всемогъшата природа дарява живот,
но с безеилна пред смъртта.
ВОЩЕНИЦА
Вошеницата с символ на светли-
ната Фитилът предизвиква гопснето
на восъка и по този начин восъкы ста-
ва част от огъня: оттук и връзката с
духа и материята
Според лревните обичаи девииа-
та трябвало да държи във всяка ръка
по една запалена вошенииа Вошени-
цата изглежда нс е лишена от фали-
чсски смисъл. подобен на другата
страна на символа душа и беземър-
гис и приписван на пламъка и в мно-
жество религиозни обрели, както нап-
ример в християнството с великленс-
ката вошенииа или голямата вотце-
ница. поставяна край ковчега по вре-
ме на папските погребения. Гийом
Дюран (XIII в I >бяснява този обичай
като казва. че дсвиците носсли
вошеници. за да покажат. че подобно
на благочест мните девини от Еванге-
лието са готови да приемат младоже-
неца {Мат.. 25. 1-13). Съшият автор
изтъква и един друг символ, според
който носенего на вошенииа целяло
да означи желанието на девииите да
приличат на светлината. озаряваша
хората. Символиката на светлината
винаги е играла съшествена роля в
християнската мисъл (МЕТС, 198)
Обредът може да е бил заимстван
от лревната сватбена церемония, ко-
ято спазвали гърците и римляните.
Булката била отвеждана с тържестве-
но шествие, на светлината на факли*.
от башината къша до къшата на бъ-
дешия си съпруг. Младоженеиъг съ-
шо носел факла Обичаят се е эапазил
в Гърция и в повечето ортодоксални
общности
В Древна Гърция дарявали воше-
ници на божествата от подземного
царство и на плодородней» (ELIT)
И в наши дни папа Павел VI разк-
рн символиката в езика на обредите
по време иа среша с монахини, със-
тояла се на 2.II.73 г. Вошеницата
символизира. казва той. чистил, при-
митивен източник на светлина, от
който трябва да черпят монахнннте.
ВРАТ
176
/7/швилии»ш и форма и чскотити и
са израз на нсвинността и нс
порочностти С паамъки и свешай
наша си тя с израз на живот, посве
тсн изцяло на сдинствената, паи
менна, уяаостна аюбов... И пикрин,
воизеницата с призвана да изгори
тихомълком. както ваиизят живот
гори отссга нататък в неизбежна-
та дри.ча на посвстсното ви на ре-
лигията сърцс. в пожсртвуванисто.
като това на ра тнития Христос, в
боаезнена и аикуваиза аюбов. която
няма да изтаес с края на живота, а
из с продъажи да сияе безкрайно във
всчното присъствие на божсствения
маадоженсц.
ВРАТ (ШИЯ вж ВРАз )
Според племената ликуба и лику-
ала от Коню врагьт е сед ал ищет о на
първата от ставите* на човешкото
тяло. по конто се двнжи пораждаша-
та енергия Тази става е първата. чрез
която се проявява живот у ново
родено; в нея сс извършва и послед-
ната проява на живот при умирашия
(тогава пораждашата енергия се връ-
ша по веригата от стави) (LEMB)
Според индианиите гуарани ana-
покува от Бразилия във врата се крие
животинската душа на човек. която
определя темперамента му; така ха-
рактеры ше е кротък. ако човек при-
тежава душа на пеперуда или жесток,
акопритежава душа на ягуар (МЕТВ)
Вратът символизира връзката
между душата и тялото
Арабо-персийската любовна по
езия приписав на шнята следните пет
определения: камфорово дърво (зара
ди уханието и високото и стъбло).
свеш. гребен от слонова кост, цъфна-
ло клонче и срсбърно кюлче като в
следи ия стих:
Който тжта«и ръка орх/ шипта на
туре кати ни кратлици с tfuem от
«илимто желание 6а притежала тала
iprlrhphU ал» f4r(HUAH. ?$>
В тези три примера, взети от на
пълно незавиенмн културн. се вижда,
че вратът има и збрано място в човеш-
кото тяло. бил гой белег на живота,
на душата или на красотата.
ВРАТА (ПОРТА. ДВЕРИ)
Врагата символизира мястото на
преход между две състояния. два
свята, познатото и нспознатото. свет
лината и мрака, богатството н бед
ността Врагата ни отваря път към
някаква тайна Но гяс динамична, пси-
хологичсска величина, зашото не са-
мо бележи преход. но и приканва чо-
век да го осъшсствн. Това с покана за
нисшествие в отвъдното
Преходы, към който тя насочва,
най-често е разбиран в светлината на
символа каго преход от света на прос
тосмъргните към света на боговете
Такъв с случаят с порталиге на катед-
ралиге, с хиндуискитс торана. с вра-
тите на кхмерските храмове или
градовс, с японските горни и т.н
Китайски тс градовс имали чстири
врати. отваряши се към четирите по-
соки на света. През тях били протон-
ванн лоши тс сили. приемани добрите.
посрешани гости, през тях се разпрос-
тирала към четирите края на Импе
ринга императорската добродетел-
ност и отмервани часовете на деня и
годишните времена Четирите глаани
врати на Ангкор-Том носят обърнат в
четирите посоки лъчистия образ на
Локсшвара. господар на вселенага.
Ноосвен това те позволяват да се вли
за от четирите страни в този център
на света Вратите на църквите, порти-
ците на храмовеге са вход към свешс-
ното поклонничество, който води до
cclla. до Светая С вс г их, до мястото на
истинското присъствие на Бог Те из
разяват символиката на самого
светилише, коего е врата към Небето.
Често вратите на храмовеге имат сви
177
ВРАТА
репи пазители (приказни чудовища,
дварапала в азиатските храмовс и до-
ри в трантрическите мандала, въоръ-
жени пазачи в ложитс на тайните об-
щества). Става въпрос едновременно
да се забрани на нечистите сили да
проникнат през свешената стена и да
се запази възможността да влязат
достойните За тях именно е влизане
то в града през портите (Откр., 22.14),
а останалите биват отхвърлени в на-
рящия навън мрак.
Символиката на пазителнте оче-
видно е евързана с иниииацията (-
влизане). което може да бъде тълку-
вано като преминаването през врата
Янус*, латински бог на посвешаване-
то в тайните. пазел ключовете на вра
тите на слънцестоенето, т.н. фази
на нарастване и иамхтяване на годиш-
ния цикъл. Това са съответно врата
та на боговете и врата та на хо-
рата. конто водят към двата пьтя.
чийто господар е Янус (подобно на
Ганеша в Индия): питри Яана. и дева
Яана казва хиндуистката традиция,
пътиша на предиите и на боговете.
Двете врати са съшо Janua inferni и
Janua coeli. врати на ада и на небе-
са та.
Преминаването от земята към не-
бето се осъшествява. както вече спо-
менахме (купол*, пещера*), през вра-
mama на слънцето. която символи-
зира излизането от космоса, отвъд
пределите, налагани от индивидуал-
ното положение Това е отворът в
купола, в палатката. пресечени от
Световната ос. както е и темето.
отвор, който във всеки случай е т.чс-
ната врата, през която се стига в
Небесного царство Същото нещо из-
раэява преминаването на конеца или
на камилата през игленото ухо
Друга фигура, отнасяща се до
вратата: хиндуистката торана, евърз-
вана с кала, лакомсца* В случая вра-
тата е пастта* на чудовишето. израз
на преминаването от живота към
смъртта. но сыцо така и от смъртта
към освобождението: това е двойного
циклично движение, разрастване и
завръшаие. калпа и пралая В изкуст-
вото на кхмерите от устата на кала из-
лизат две разклоняващи се макара*.
конто оформят, като сами те те буквал-
но го изплюват. горния праг на
вратата. приличащ поради това на не-
бесната дъга* : непряко потвържление
на преминаването от земята в райс-
кого царство.
Космического проявление, за ко-
ето говорихме току-шо, все оше е из-
разявано в Китай чрез символа на
вратата: според И дзнн триграмата
Кун (пасивно начало, Земя) е затво-
рената врата; триграмата Цнсн (ак-
тивно начало, небе) е вратата. която
се отваря. проявлението. Последо-
вателното отваряне и затваряне на
вратата изразява следователно ритъ-
ма на вселената. Това е съшо така ре-
дуването на ян и ни; но в случая вра-
тите се евързват по-скоро с равно-
денствията. отколкото със слънцесто-
енето (ян излиза пред знака Джън.
който отговаря на пролетта). Отваря-
него и затварянето на Небесна та вра-
та (както е например в Дао. би 10) са
евързани с ритъма на лишане. за кой-
то знаем, че е микрокосмическият ек-
вивалент на предишния Освен гова
спорел даоистите затварянето на
вратите {Дао, 52) е задържането на
лъха и прекратяването на чувствено-
то възприятие
Като насочва вниманието ни към
непрестанното движение на вратата в
лвете посоки, както и устойчивого по-
ложение на пан тите. Майстор Екхарт
превръша вратата в символ на външ-
ния човек. а портите в символ на вът-
решния човек. незасегнат в състояни-
ето си на ос. на център. от външното
движение (BURA. BENA. СОЕА.
GRAD. GRAO. GUES. ELIY. HERS.
ВРАТА
178
COOS. SCHI. SEGA)
Веврейската и хрисгиянската тра-
диция значение™ на вратага е огром-
но. зашото именно през ней сс разкри-
ва божеството; върху и се отразява
съзвучието на вселената ВСгария за-
вет и в Откровението врати като въз-
царилия се Христос и страшння съд
посрешат поклонника и вярвашнте.
Сюже казвал на посетителите в Сен-
Дени. че е уместно да се възхишават
от красотата на завършеното
произведение, а не от материала, пос-
лужил за направата му Той добавял.
че красотата. озарила думите, би тряб-
вало да ги насочи към светлината. кьм
която Христос е истинската врата
(Christus janua тега). Върху фронтона
на катедралните портали е изобразен
тържествуващият Христос именно по-
ряди това. че чрез тайнството на
Изкупленнето самият той става вра-
mama, през която се влиза в Небесно-
го царство: Аз съм вратата; през ме-
не ако влезе някой. ще бъде спасен...
(Иоан. 9,10). Христос, пише Климент
Александрийски, като цитира гности-
чен текст, е вратата на правдата, за-
шото в Псалом 118 (19-20) е казано:
Отворете ми портите на правдата;
ще вляза в тях и ще прославя Гзспо-
да! Това са Гзсподните порти, в ко-
ито ще влязат праведните
Романските автори често използ-
ват този символ. Иерусалим, пише Юг
дьо Фуйоа, има враги, през които ние
ще влезем в църквата и ше постигнем
вечния живот. Разказват, пише той. че
вратите на Иерусалим лекомислено се
прнближават към земята. когато цър-
ковните прелати се наслаждават на
земните неша и се изправят към
небето. когато те търсят небесннте
неша. Така Гийом дьо Сен-Тиери мо-
же да напише: О. вие. който сте
казал: Аз съм вратата ... покажете ни
ясно на кой дом сте врата, коса и
пред кого я отваряте Къщата. ни
.что врата сто вис. с. ни небето. къ-
дето живее вашият Отец. Бого-
родица съшо е наричана небесна
врата Вектениите за непорочното за-
чатие Църквата определя Дева Мария
с епитетите Затворена врага на Екзе-
кил. Врата на изтока и Небесна врата
В средновековната иконография
Мария е изобразявана понякога като
затворена врага (вж. иокъла на врата
А при столовете на хора в Амиен)
(VALC. 146).
В романската архитектура порта-
лы и грае най-важна роля. Той предс-
тавлява вид синтез, достагъчен сам по
себе си. за да предложи определената
поука Т. Буркхард набляга върху зна-
чение™ на съчетаването от врата и
ниша В нишата той вижда пещерата*
на света в умален вид. Според него
тя отговаря на хора в църквата и се
превръша в място на богоявление, за-
щото съвпада със символиката на не-
бесната врата, с характерно™ и дву-
посочно движение: въвеждането наду-
шите в Божието царство, първообраз
на възходящо движение, и пропуска-
него на Божиите послания към тях.
Преминаването през врата предпола-
га промяна в равнишето, средата,
центъра. живота (BURI. 168, 233;
DAVR. 204 - 205).
Вратата има и есхатологично зна-
чение. В качество™ си на място, през
което се преминава и през което се
влиза, по напълно естествен начин тя
се превръша в символ на неизбежния
достъп и на възможността да се дос-
тигав една по-възвишена действител-
ност (или обратно небесни дарове да
отрупат земята).
Така завръшането на Христос е
предсказано и описано катозавръша-
не на пътник, който чуха на вратата:
...Той (сина) е близо до вратата
(Марк.. 13,29). В някои случаи симво-
ликата е много по-богата. Христос
казва в Откровението (3, 20): Ето
179
ВРАТА
стом на вратата и хлопам. ако чуе
някой гласа ми и отвори вратата.
ще вляза при него и ще вечерям с него,
и той с мене Образът е взет от Песен
на песните (5, 2), чиято пасхална сим-
волика е утвърдена от юдейството.
Според някои еврейски традиции на
Великден се очаква окончателното ос-
вобождаване и идването на Месията
(вж. стиховете за четирите ноши в
Таргум от Изход 12. 42). Те често из-
разяват това очакване с помошта на
мотива за вратата (Йосиф Флавий,
Юдейски древности, 18. 29); насред
пасхалната нош разтваряли вратите
на храма (Юдейска война, 6, 290 и
след.); по време на Пасхата се случи-
ло чудо - по-точно вратата на Храма
се разтворила сама - народът извля-
къл от това извода, че Бог е отворил
вратите на шастието, т е. че крайният
месиански пронес е започнал.
Наследило традицията, ранното
христианство очаква завръшането на
Христос през пасхалната нош и чест-
ва навечерието й като се ослушва, за
да чуе когато възкръеналият похлопа
на вратите на света.
Говори се съшо така за вратата не-
бесна или небесните врата (Бит. 28,
12; Пс. 78. 23), които бог отваря, за да
се яви (Откр 4. I) и да и злее благос-
ловението си над човешкия род (Ма-
лахия, 3,10). Обратно, отварянето на
вратите (на новия есхатологичен
Иерусалим, (Ис. 60. 11), на съвърше-
ния Храм ..) символизира свободния
достъп на свещення народ до божи-
ята благодат.
Портите на прензподнята (Ис. 38.
10), на ада или на царството на мърт-
вите (Мат. 16.18)символизиратопас-
ната сила на тази бездна, от която чо-
век не може да иэлезе, но която
Христос е победил. У него се намират
ключовете им (Откр. 3,7).
Сега вече по-добре разбираме за-
шо вратата е възприемана като сим-
волно означение на самия Христос
(Иоан, 10. 1-10): той е елинствеиата
врата, през която стадото може да вле-
зе в кошарата. т.е. в царството на
избраните.
Украсената с резба врата на едно
светилише на племето сенуфо в афри-
канского село Тоъара съшо представ-
лява мисъл, изразена чрез картини, ка-
то тези картини трябва да бъдат въз-
приети не според това. какво са за
зрението, а според това, какво симво-
лизират за разума Вратата е символ
на космогония В средата й има опа-
сан с обръчи диск, около който изпък
ват в широк квадрат очертанията на
хора и животни. като тези. които се
намират в горната му част, са обър-
нати с главата надолу Над квадрата
като в лунен пейзаж са гравирани шест
фигури, една от които е на конник; под
квадрата има вървяш човек. леопард,
еднорог. птица с разперени криле и на-
правила се за нападение змия Ето как
тълкува тези изображения г-н Жан
Лод(стр 307-309); в скоби прибавяме
нашего собствено виждане: Вратата.
която отделе свещеното място (въ
треизността на светилището) от
света на обикновените смъртни, из-
правя пред живите (от външната
страна) една концепция за сътво-
рението. една космогония. Дискът в
средата вероятно представлява пъ-
па на света (извор и главен двигател
на сьтворението). Изобразените фи-
гури са духове (посредници между
създадения свят т невидимите сили на
сътворението) ...Съотвстстващитс
на изобразените сыцества и пред-
мети размери не са спасени (главата
на конника е по-голяма от коня: про-
порциите са съотнесени не към
фнзическата. а към йерархическата
значимост на съшествата) ...Тук све-
тьт е разглеждан като появил се
от едно централно ядро, което се
разраства и от което сс отделят
ВРЕМЕ
180
като /ъчи зъшсстви и предмета
(Гориша част на съшешната - глава -
та, е най-близо до кръга. откъдето иде
животът: нешо. което обяснява зашо
някон фигури са нзклонени или обър-
нати; не става въпрос за проекция вър-
ху план, нито за симетрия или за
перспектива, а точно за форми и раз-
положения, натоварени с определено
символно значение) (LAUA, 307-309)
Вратата извиква съшо така предс-
тавата за трансцендентност. достъп-
на или забранена според това дали
вратата е отворена или затворена, да-
ли човек е минал през нея или само я
наблюдава С доста оригннална ост-
рота Мишел Курно критикува по след-
ния начин един от филмите на Робер
Бресон: ...гсроитс от Балтазар пре-
\арват по-голямата чист от в ре
мето си. като отварят, затворят
врати. минават отново и отново
през тях. Достатъчно е да си ма-
кар и съвсем слабо чувствителен към
трансцсндентното. за да разберет,
че вратата не е просто дупка в сте-
нота или прилепени дървени греди.
които могат да сс движат благо-
дарение на пантите Според това да-
ли е затворена или отворена, зак-
лючена или със свободно движесци се
крыла, вратата бе лежи, но без да
променя ни най-малко естсството
си. присъствие или отсъствие. зов
или забрана, перспектива или
преграда, невинност или грях.
Виждаме затворена врата някакъв
човек. все още извън полезрението.
се доближава; едва смс имали време
да видим сянката му. откроила се
върху вратата. и той вече я е бут-
нал и изчезнал зад нея: нечие
присъствие. деяние, намерение са ни
прсдставени без излишка показност
чрез самото филмиране на чиста
повърхност. която с била помосте-
на В духа на творчсството на Бре-
сон вселенски значи всемирен няма
повсслснски образ на имансшиоегта
на живот от вида отворена и вед-
нага след това затворена врата: вра-
тата позволява също така да зна-
чит без опасност от падение (Le
Nouvel Observaieur. 1966. №80. стр.40)
Вратата се поддава иа множество
езотерични интерпретации. За алхи-
мииите и философите, според дом
Пернети (396). тя има съшото зна-
чение като ключ, вход или средство
за работа по време на цел и я труд.
Вратата е предаването на скрито
оръдие. на тайнствения инструмент.
За франкмасоните (BOUM, 182)
Вратата на Храма е разположена меж-
ду две колони и гледа към зазидана
фасада с триъгълен фронтон: над
фронтона има переел с нисочени към
Небето игл и.
Вратата на Храма трябва да бъде
много ниска Когато невежата ели-
за в Храма, трябва да се превие. но
нс в знак на унижение, а за да из-
пъкне трудността. срещана при ми-
наването от светския живот към
инициацията... Това може да му
припомни, че мъртъв за светския
живот, той сс възражда за нов
живот, до който достига по начин,
подобен на раждането на детето.
Плантажене отбелязва съшо. че:
Вратата на Храма е наричана
Западна врата, а това трябва да ни
припомни, че на прага и слънието
залязва. т е. Светлината угасва.
Следователно отвъд нея царят мра-
кът. светът на непосветените
ВРЕМЕ
Най-често за символи на времето
могат да се приемат Розстката*. Коле-
лото*. с тяхното въртеливо движение,
дванадесетте знака от Зодиака*, които
опневат жнзнения цикъл и по принцип
всички кръгообразни фигури. Цен-
търът на кръга тогава е взет като не-
подвижната страна на битието, оста.
181
ВРЕМЕ
конто праии осыиес1вимо движение™
на съшествата, а едновременно с това
му се противопоставя както вечное
тта на времето. Това обяснява опре
делението на Августин за времето:
подвижен образ на неподвижната
вечност Всяко движение придобива
образа на кръг в момента, в който е
вписано в крива, движеша се от нача-
лото кьм края и попала във възмож-
ността за мяра. която е времето. За да
се опита ла прогони тревогата и
преходността. сьвременното часов-
н и каре г во не измислило нито по-доб-
ро от това да даде. безсъзнателно. на
часовнииите и будилнииите по-скоро
квадратна, отколкото крыла форма,
символнзираша по този начин човеш
ката илюзия за бягство от неумоли-
мого колело и за подчиняване на
земята. като и се наложи мярка.
Квадраты символизира пространст-
во™. земята. материята. Този симво
личен прехол от временного кьм
пространственото все пак не успява да
премахне изцяло въртенето в една или
друга посока, но той скрипа тленното.
като сочи елинствено сегатнния мо-
мент в пространство™
Архитектурата и скулптурага с
християнско вльхновение чес Го пъти
са изобратявали Христос, най-вече в
романского изкуство, като например
на фронтона на църквата в Отюн във
вид на Господаря на Времето, хро-
нократор, който се слива с Господаря
на вселгнята и на нейните рнтми.
космократора. (CHAS, 393-407). Из-
куството се схваша като битка със
смъртта. както впрочем се схваща и
мистиката. И двете символизира!
борбага за вечността: за Бодлер
времето:..живота ни имжда, гризе,
гризе съриата и... пл. навъеен враг!
- от наш та кръв росте и крепче с
нова жажда (Шарл Бодлер. „Врагьт”,
из „Сплин и идеал". „Цветя на злото
- Малки поемн в проза”, превел -
Кирил Кадийски. Народна култура.
София. I984).
В езика. както в осемнието. вре-
мето символизира граница в продъл-
жителността и най-осезаемото разг-
раничение със света на Отвьдното.
който с светът на вечного. По опре-
деление човешкото време има край, а
божественото време е безкрайно или
по-скоро то е отрицание на времето.
на безтраничността Едното е векът. а
другого - вечността. Следователно
между тях не съшествува никаква
възможна обша мярка. Тази разлика
в естеството. която разумът обикно
вено не може да осъзнае, в Ирландия
е отбелязана чрез прекъеване или сим
волично скъсване с човешкото време
всеки път. когато хора проникнат в сил
(Другия Свят*) или са във връзка със
съшества от сид Те мислят. че са от-
съствалн няколко дни или няколко
месеиа. а всъшност ги е нямало
векопе: ппоследствие. ако въобше се
върнат в Ирландия и егьпят на земята.
те внезапно става г на възрастта, ко
ято биха имали. ако са водили земно
съшествуване. и изведнъж умират И
обратно, герои могат да са прекарали
няколко дни в сид. а да са отсъствали
само няколко часа Ирландия се с
спасила. като е ограничила контакти
те между хората и сил в краткия пе
риод през празника на първи ноемв
ри (Саун), началото на келтската
година: този празник. който застъпва
две години. завършва елната и започ
ва другата, всъшност не е част нитг
от едиата, нито от другата. Симво-
лично той е извън времето (OGAC, 18.
133-150). В най-обш смисъл празни-
циге. ритуалните оргии, екстазите са
един вид бягство извън времето. Но
това бягство може ла се осъшестви са-
мо чрез усилен вырешен живот, а не
в безкрайно удължаване на време-
траенето: да излезеш от времето. оз
начава напълно да излезеш от косми-
ВРЕТЕНО
182
ческия рея. ja да влсзеш в един друг
ред. в един друг свят Времето е не
разривно свързано с пространството.
ВРЕТЕНО (НИШКА. ГЬКАНЕ)
.Вретен ото на необходимостта"
у Платон символизира необходимост-
та, която цари в сърцевината на вселе-
ната.
Вретеното се върти с еднообраз-
но движение и предизвиква въртене-
то на целия космос. То показва опре-
делен автоматнзъм в планетарната
система: законы за вечного эавръ-
шане В този смисъл може да се съ-
постави с лунния символизъм Дъше-
рите на Необходимостта - Мойрите,
пеят със Сиреиите, въртейкн вретена:
Лахесис (миналото), Клото (насто-
яшето). Атропос (бъдешето); те оп-
ределят живота на всеки човек с по-
мощта на нишка, която едната преде,
другата намотава и третата пре-
рязва.
Тази символика посочва неизбеж-
ния характер на съдбата: Парките без-
милостно предат и раэпридат време-
то и живота. Двойннят аспект на жи-
вота се проявява в необходимостта на
движеннето от раждането към смърт-
та, която разкрива случайността на
нндивидите. Необходимостта от
смъртта се състои в липсата на необ-
ходимост от живот.
Вретеното, инструмент и атрибут
на Парките, символизира смъртта.
ВРЪВ<алс. КАНАЛ)
ВРЪЗКИ
Както мрежите*,така и връзки-
те снмволизират царска функция.
Ж. Дюмезил подчертава: Варуна е
същинският господар на майя, на
вълшебния престиж. Връзките на
Варуна също са вълшебни. както е
вълшебно самото господство; те са
символът на пазените от власте-
лина мистически сили. наречени;
правосъдис. управление, царска и
общсствена сигурност. всички
власти (цитирано в ELIT, 71). С те-
зи връзки богът осигурява до-
говорите, държи хората в мрежите
на задълженнята им; той единствен
може да ги раэвърже. Обикновено
той е изобразяван и с въже* в
дланта*.
В Библията властта да връзваш
символизира съдебната власт.
Христос казва на Петър: ...и какво-
то вържеш на земята. ще бъде вър-
зано на небесата. а каквото развър-
жеш на земята. ще бъде развързано
на небесата (Мат.. 16:19). Екзегетите
на иерусалимската Библия отбелязва
по този повод (BIBJ). Връзвам и раз-
вързвам са два технически термина
на равинския език и се прилагат
първо към дисциплинарната облает
на отлъчването. с което се осъжда
(връзвам) или опрощава (развръзвам)
някои. и по-късно към доктринал-
ните или юридически решения със
смисъла на забранявам (връзвам) и
позволявам (развръзвам). Така тези
думи означават всяко задължение, не
само произтичащите от юридически
актове, но и процедирашите с вът
решно присъединяваие като вярата.
В този случай връзката символизира
эадължението, вече наложено не са-
мо от властта, но свободно желано
от различните части, конто се чувст-
ват обединени помежду си. Има об-
ръшане на символиката: връзката и
свободата не са вече антиномични;
връзката става доброволно прн-
съединяване. В този евангелски кон-
текст връзката отпраша към власт-
та на ключовете* и към вратите* на
Хадес или на Царството Небесно.
Съблюдаването на връзката отваря
вратата на Царството; нзневярата на
връзките отвежда към портите на
Хадес.
183
ВЪЖЕ
ПУЛВА (ПАСТ*)
У' бамбара. чрез евфемиэъм, тя с
наречена голяма красива майка, сим-
вол е на отваряне към тайните богат-
ства. към скритите познания (ZAHB)
Нейната символика е близка до тази
на извора, както и до тази на пастта*:
тя взима и дава, поглъша мъжестве-
ността и връща живота, тя обединява
противоположностите или по точно
преобразява едната в другата, откъ-
дето произлиэа и тайнството. с ко-
ето е натоварено нейното привлича-
не, за разлика от мъжкия полов орган
- дневен и слънчев. Да бъдеш силен
или да не бъдеш силен е друга мета-
фора използвана от бамбара за назо-
ваванс на женския полов орган. Те го
сравняват с Бог в следната поговорка:
Бог е като женския полов орган; той
е Силният, Могъщият. той е Съпро-
тива: но сыцевремснно той е
Привлнчане. Желание и накрая От-
пускане (ZAHB, 275). Символиката на
вулвата и на женския полов орган в
своята иялост е разгърната у догони-
те и бамбара в космогоничното и об-
редко значение на мравуняка*. смя-
тан за вулвата на земята.
Кастрационният мит за зъбатата
вагина, който се среща по всички
кръстопътища на човечеството и
историята. е достагъчен да докаже с
каква сила тази тайнствена врата - на
живота и на малката смърт. въз-
действа върху човека Стига само да
погледнем Адам и Ева от триптиха
Мистичния Агнец от Ван Ейк, за да
осъзнаем до каква стелен историята
на нашата култура е била белязана от
това всемогъшо питане: питането на
разума пред тайнството на живота,
питането на културата пред тайната
на природата: единият е Адам в
образа, на който художникът се е пос-
тарал да изобрази най-вече наклоне-
на от интензнвна мисловна дейност
глава, докато срешу него Ева с един
вил спокойно бсзсрамие, извива сна
га и показва корсма си
ВУЛКАН (БОГ) (ХЕФЕСТ*)
ВУЛКАН (вж. ПЛАНИНА )
ВЪГЛЕН
Символ на скрития огън. на окулт-
ната енергия. Земята натрупва във вът-
решността си силата, открадиата от
слънцето; запас от топлина*. Горя-
И1ИЯТ въглен олицетворява сдържана-
та или духовна сила, която топли без
пламък и без експлозия: съвършен об-
раз на самоовладяването при огнени-
те натури. Студеният черен въглен
символизира само скрити възмож-
ности. Той се нуждае от искра, от съп-
рикосновение с огъня. за да разкрие
истинската си природа. Тогава сс осъ-
шествява алхимичното прсвръшане
на черного в червено. Студеният че-
рен въглен е угаснал живот, който не
може да се самовъзпламени. ако ос-
тане черен.
ВЪЖЕ
Най-обшо казано, въжето е свър-
зано със символиката на иэкачването.
както са дървото*, стълбата*. паяжи-
ната на паяка*. Въжето е средството,
а съшо и желанието за извисяввнс
(ELIT, 95). Завързано, то символнзи-
ра всякакъв вид обвързване и прите-
жава тайни или вълшебни свойства.
Във ведическата традиция тетива-
та на лъка символизира силата, която
прндава на лъка цялата му ефи-
касност. Но тази сила е невидима и
почти нематериалиа по природа: тя не
иде нито от гежестта. нито от
твърдостта, нито от финото острие;
тя е сякаш жснска, иде от някакво
напрежение:
И emo тч се доб.силсаеа съвсе.м <)о ухото.
схауш u/r проговори прегърнала сюбимил,
тала е I ст ив а та опиата на лъка. тя трспти
ВЪЖЕ
184
МРГ1О М илк/	•fKHUTfh |А«4 *(*п
« t«U/nA*/*rJU
(fuente, 6 75>
Сребърното въже бслежи свете-
ния път. то е в съзнаннето на човека н
евързва духа му със световната съш-
ност. сребърния палат Това е пътят
на вг.тъбввансто чрез медитация
Варуна обикновено бива изобразя-
ван с въже на ръка. символ на способ-
ността му да евързва и развързва
(връзки*).
В египетского йероглифно писмо
вързаното въже означава името на
ладен човек или отделното съшеству-
вание на индивида: това е символът
на жизнения поток, осъзнаваш сам се-
бе си и изграден като лнчиост
Грънката легенда разказва за един
въжар Окън (или Окнус. лат ), симво-
лен герой, когато изобразявали в под-
земная свят как плетс въже. дока-
то едно магаре* подяждало нспре-
къснато другая край на въжето.
Обикновено символът бил тълкуван
по следния начин Окън бил много ра-
ботлив човек. но се оженил за раз-
точителна жена (GRID. 322 а). Тъй
като. от друга страна, въжето симво-
лизира наказанието. изпратено от
Немезида, можем да се запитаме да-
ли въжето на Окън. безспир плетено
от него и разваляно от жена му. не
символизира постоянного наказание,
наложено на една порочна двойка.
Въжето е съшо често пъти изобразя-
вано в ръцете на Фортуна, която мо-
же да сложи кран на нечие съшест-
вуване, да прекъсне нишката на
живота съобразно хрумването си
В Африка вешерите го използват
като вълшебно средство: счита се. че
то се превръша в змия, тояга. млечен
извор и др (HOLK)
За нивилизанните от Централна
Америка въжето е божествен символ
В изкуството на майте и на мексикан-
ците висяшите от небето въжета сим-
вол и шрат божсс! веною семе, падашо
от небето. за да оплоди земята. Тази
символика откриваме и в името на
месеца. бележеш началото на дъждов-
ния сезон и който в стария мексикан-
ски календар сс нарича Токскатл. ко-
ето означава въже или ласо (G1RP, 99).
В местните носин, както и в ръко-
пиенте на майте, дъждът съшо е пред-
ставляван от въжета. Не казва ли на-
рода при пороен дъжд, че падат
въжета (фр - Н tombe des cordes)1
В архитектурата на майте тези въ-
жета се превръщат в малки колонн.
У племето чорти в гроба на по-
койника се оставя въже: то трябва да
му послужи в борбата срешу хищните
животни. които ше срешне по пътя в
долния свят.
Свешеното шинтоистко въже -
Шнменава (въже от оризова слама:
шнме “ стегнат, нава - въже) - пър-
воначално се наричало ширику-
мснава. като ссгашното му название
е съкрашенне на старого, което оэна-
чавало сламено въже. изплетено
така, че на края му да се виждат
корените на сламата. Поставят го в
свешените места, за да препречн пътя
на злите сили и злонамерениге духове:
за да предпазва оше съответното мяс-
то от злополучия, бедствия, нешастия.
Закрнляш символ, поставян от япон-
ците върху ториите. в шинтоистките
храмове. на новнте постройки, на
ринговете. където ше се провеждат
състезанията по сумо (традиционна
японска борба). на вратата на всяка
къша през седмицата на Нова година
Старите шименава биват изгаряни.
понеже са свешени.
Вешерите от Севера връзват с въ-
же ветровете, над които властват.
Върху една илюстраиня от ..Historia de
gentibus septentnonalibus" от Olaus
Magnus (Рим. 1555) се виждат двама
мореплаватели, които разговарят с
един застанал върху скала в морето
185
ВЪЗДУХ
магьосннк. за да разбери г за каква су-
ма ще им продаде въжето с трите
възсла. което е хванал в ръката си
и което държи в плен прнкоаанитс
ветрове Като развалят първия въ
зел. ще получат хубав вятър от за-
пад-кзгозапад; като развържат вто-
рая. ще го сменят с доста силен се-
верен вятър; развалят ли и третия
възел. ще се вдигне страшна буря
(GRIA. 105).
И в Корана въжето е възнесенски
символ, напомнят за въжето на ша-
мана или на индуса, чрез което човек
се изкачва по небесните стъпала.
Царе таоти ни игбсти и на 1гмнти и на
ясичко. що е между т.як • те ли го нрите
жаяат’ Ако е тъй нека <г канат по стъпала*
та на небето
Но каква нелепост да искаш сам
да метнет въжето си във въздуха! В
думите на Пророка за въжето има ня-
какво изпълнено с ирония предизви-
кателство: небесните въжета могат да
се появят само от Небето. а не да се
иэдигнат сами от земята. въпреки
всички човешки усилия Иначе казано,
издигането в небето е възможно само
чрез озарението.
Въжето с възли е символ, с който
масонските храмовс обикновсно укра-
сяват стените си: то символизира
свързващата верига, която обсдиня-
ва всички масони и която самите те
изобразяват. като се хванат за ръие и
се наредят в кръг. В смессната ложа
се стремят, доколкото е възмож
но. да образуват верига, в която
Братята и Сестрите сс рсдуват По
този въпрос Ф Жинест заявява: свър-
зващата верига ни изглсжда преди
всичко като символ на една човешка
солидарност; нещо повече - като то-
зи на едно световно сдружаване
(HUTE 158. 174).
ВЪЗДУХ
Според традииионните космого-
нии въздухът е една от четирите при-
родни стихии, редом със земята. во
дата и О1ъия Въздухът и озънят са ак-
тивен и мъжки елемеит, докато земя-
та и водата се смятат за пасивни и
женски Те са матерналиэираши, до-
като въздухът е символ на
спиритуализация
..Същестяото е май-напред л<м> ммр-полугора.
Но яыдухът иска да стане Дух, пояяяяа се
чояекът
(Виктор Юто, „Легенда на веко
ветс", XVI в., „Сатирът" )
Елеменгьт въздух е символично
свързан с вягъра* и с диханието*. Той
изобразява въздушния свят - посред-
ник между небето и земята. свят на
скспанзията. нзпълнен, както твърдят
китайците, от диханието (ин). необхо-
димо за оиеляването на съшествата
В хиндуистката митология то е изоб-
разено от Ваю, който язди газела и но-
си веешо се знаме, което би могло да
се оприличи на ветрило*. Ваю е жиз-
неного дихание. космичното дихание,
и се отъждествява със Словото, което
съшо е дихание На равнишето на оду-
хотвореното битие Ваю съответстват
на петте жизнени функции. смятани за
модалностите на прана - жизненото
дихание.
Според свети Мартин елементът
въздух е осезаем символ на незримни
живот, всемирен подтик и очистител.
което съответства доста точно на фун-
кцията на Ваю. за когото трябва да
добавим, че съшо е смятан за очнсти-
тел.
В исмаилския еэотеризъм въздухът
е прнниипът на съставянето и
плодовитостта. посредник между огъ-
ня и водата. първият лам от Ьожест
веното име Той съответства на функ-
цията на Тали - световната Душа, на
чало на плодовитостта и света, на въз
приемането на цветовете и формиге.
а това отново ни връша към функци-
ята на диханието (CORT. DANA.
GUEV. MALA. SAIR)
ВЪЗДЪРЖАНИЕ
186
Въздухы е среда га. прнсъша на
светлината. на извисяването, на
аромата, на цвета, на междупланетни-
те вибрации; той е пътят на обшува-
нето между небето и земята... Трило-
гията на звучното, на прозрачното
и на подвижното е... създаване на
вътрсизно усещане за азекптяване То
не ни е дадено от външния свят", а
представлява завоевание на някога
тромавото и объркано съшество,
което .чрез въображаемото движе-
ние. вслушвайки се в уроните на въз-
душното въображение. е стонало
леко, светло и трептящо... Въздуш-
нота свобода говори, озарява. лети "
(BACS. 74) Въэдушното съшество е
волно като вятъра и вместо да се
превърне в пара, придобива чистите
и ефирни свойства на зъздуха.
ВЪЗДЪРЖАНИЕ
В християнската традиция към та-
зи идея за очищение чрез отказа от
кръвопиене се добавя идеята за пока-
яние и изкупление. Кръвта - символ
на плътските шения. е смятана за пър-
воизточника на греха. Следователно
изкуплението се състои във въздържа-
нието да се пие от извора, в отхвър-
лянето на самия принцип на греха.
Животът се съсредоточава единстве-
но в духовните си нзворн. в отноше-
нията с божественото. с непроявеното.
Двойният аспект на въздържанието -
очиствашият и иэкупителннят - е път
към вътрешния мир Таха хрнстиянс-
ката традиция се доближава до
нзточната.
В Япония това е метод за очище-
ние, позволяваш придобиването на
положителна чистота, като се избяг-
ват източницнте на оскверняване.
Прилагането на този метод е задъл-
жение по-скоро на свешениците, от-
кол кото на мнряните. Той се състои в
спазването на редица забрани: пред-
пазване от всякакъв досег със смърт-
га. болестта и траура; задължително
е съшо така оставането вкъши. далеч
от шума, танците и песните, с две ду-
ми - далеч от всякакви външни зани-
мания, които биха могли да предиэ-
викат оскверняване Всички тези об-
реди символиэират противопоставя-
нето между непроявеното и проявле-
ние то. както и търсенето на непрояве-
ното чрез съсредоточаването.
ВЪЗЕЛ (вж. АНХ)
Значенията на възела са доста
разнообразии, но ние ще имаме пред-
вид най-вече представата за устано-
вяване в определено състояние. за
сгъстяване или, според будистката
терминология, за агрегат. Говорим за
завръзка на интригата, за раз-
връзка. за възлов проблем. Разваля-
нето на възела е равностойно било на
криза или на смърт, било на намира-
не на отговор и на освобождение А
това веднага разкрива двузначността
на символа, понеже възелът е принуда,
усложнение, объркване', но чрез въже-
то възлите запазват връзката с техния
собствен Закон. Възлите могат съшо
така да бъдат материалния израз на
объркването, на заплетените прояви
на съдбата В религиозната литерату-
ра и изкуство те символиэират силата.
която свързва и която прекъсва
връзката. Освен това могат да са сим-
вол на единението между двама души
или на една социална връзка и дори
на космическа връзка с първоначал-
ния живот
Иэразът възел (граитхн) на сърце-
то се среша в упанишадите да раэва-
лиш този възел, означава да постиг-
нет безсмъртието. Притчата за
развързването на възлите, развита в
Сурангамасутра, е всеизвестна: разва-
лянето на възлите на личността, учи
Буда, е процес на освобождаване, но
направените в определен ред възли
могат да бъдат развързани само ка-
187
ВЪЗЕЛ
mu iv с./едва обрати и я ред; това е въп
рос на ясен метод, какъвто се стреми
да определи тантризмът.
Раэвалянето, разрешаването. пре
одоляването - и в ннкакъв случай
разсичането. както е сторил Алексан-
дър с гордиевия възел - се нзразява
по различии начини: това е. според
прякото значение на думата, развърз-
вансто, ио също и преминаването
през клупа на паша, примката, без да
попаднеш в нея. Символът е съшият
като този да бъдеш погълнат от
чудовището; или пък челюстите (въ-
зелът) се затварят и това значи смърт;
а може преминаването да е позволе-
но и това значи постигане на по-вис-
ше състояние, на освобождение.
Освен това възелът е един вид лаби-
ринт - какъвто е случаях с „Knoten"
(„Възлите") на Дюрер - през който
трябва да се премине и достигне
центъра: разрешение и освобождение
Възелът е представен съшо така
от възлоподобните коленца на китайс-
кия бамбук, чиято отвесна последова-
телност бележи йерархично подредс-
ни състояния върху оста Небе-Земя,
доста близки до тези на тантрически-
те шакра (както е и даоисткият бам-
бук с девет коленца) Преминаването
през възлите (грантхи) е впрочем ед-
но от най-важните постижения в жи-
вота на йогите. Раэстоянието между
веждите. където пребивава Айнашак-
ра, се нарича Рудраграитхн, възела на
Рудра Кнтайските възли. отбелязва
Гране, притежават способността да
улавят действителността или. ка-
зано другояче, да установяват или кон-
дензират състоянията. елементите.
Оттук и употребата на въжета с възлн
(познати съшо в предколумбова
Америка и у маоритс) като първично
изразно средство Въжето има освен
това съшото значение като бамбука;
то представлява и връзката на поре-
дицата възли с Основния закон, както
вече сме ю изложили поогношение на
паяка* и на нишкаха* (AVAS. GOVM,
GRAP. GUES. SEG1)
У египтяните възелът е белее на
живот. Възелът на Изида е символ на
безсмъртие. Той често се намира вър-
ху главата или в ръцете на изобразе-
ните фигури, а може да бъде и на ко-
пана им Често е направен от връзка
на обувка, като последната бележи жи
вата следа върху земята; в други слу-
чаи е направен от плат, нишки. въже-
та и др
Възел на Изида
Египетско изкуство. Ранна епаха.
(Лондон. Британски музей).
Според Авраам Абулафия (XII в.)
цел га на живота е да освободи душата.
т.е. да развърже различните връзки.
които я стягат. Щом възлите бъдат
раэвързани. идва смъртта, т.е. истин-
скнят живот. Съшата идея срешаме и
в северния будизъм, например в една
тибетска книга. Книга на развързва-
нето на възлите.
В духовен план развързването на
връзките означава освобождаване от
всяка привързаност с цел живот на ед-
но по-виеше равнише.
Според Мидраш, думите: Правед
ВЪЗЕЛ
188
ният цъфти като пал ми (/7с 91.13).
палмата е изображена без ижвивкн и
възли Сърието и е насочсно нагоре
съшо както и сърието на Израил
(VAJA. 57).
В магьосничеството има множест-
во видове връзки и възли. подредени
според цялостна таксономия. Най-
важните биха могли да бъдат рас-
пределена на две основни групи: 7. ма-
ги чесните връзки. използвани срещу
хората-неприятели (при война, ма-
гия) заедно с противодсйствието.
те прерязвансто на въжстата;?. доб
ротворните възли и въжета, средс-
тво за защита срещу дивите жи-
вотни. болсститс и магиите, сре-
щу демоните и смъртта (ELH. 145).
Етнолозите отбелязват, че в много
райони на мъжете и жените нм е заб-
ранено да носят какъвто и да било
възел върху себе си през определена
критически периода (раждане. брак,
смърт) (146).
Според Фрейзър всичко това тряб-
ва да бъде разтворено и развързано.
за да се улесни раждането. Но у кал-
миците по време на раждането се из-
ползва мрежа като средство за защи-
та против демоните. По същия начин
в Нова Гвинея жените носят мрежи,
за да се предпаэват от душите на ум-
релите (иитирано от EL1I. 146. в жабе-
лежката).
В Русия възлите играят важна ро-
ля в любовта и сватбените обрели
Ком быУешето мог щг предскаже*
Кои утре ше рамърже на гръдта ми
пи.пт 'на шала/, нойто ти току ш о
стегни 9
(циганскм романс)
Сватбеното облекло включвало
плетен колан с възли. който предпаз-
вал от лоши очи. Според народните
вярвания. ако възелът от колана на по-
па се развърже. то това предвешава
скорошно раждане в селото (DALP.
146) Девойките връзвали на плитка-
та* си панделка. докато омъженнте
жени я оставили така както си е.
В народните руски земеделски ма-
гии са представени и двете противо
положности: в някои райони. сред ко-
нто Белорусия и Карелия, за да зало-
воли желанието си за мъст, магъосни-
кът връзвал житата. като поставял
стиска усукани класове край пътя;
обратно, на други места след жътва
селяните оставят върху голата земя
един усукан сноп, който ше оснгури
обновлението. а действието се нари-
ча връзвам брадата на Иля.
Моряците от Балтийске море ко-
сели у себе си парче въже или върза-
на три пътн кърпа: според вярванията
първият развързан възел носел попъ-
тен вятър. вторият - буря, а третият -
затишие; в Естония първият възел съ-
шо носел попътен вягьр. вторият - до-
бър улов, а третият - пазител на бу-
рите - не трябвало да сс развързва ни
кога (вж въже*).
У гърците и римлянитс украшени-
ята във форма на плитчица*. шнур,
спирали*, плетеници*, както и розет-
ки те*. кръетовете*. свастиките, брад-
вата*, диска и др. са талисмани-
пазители.
Но възлите могат да имат и пагуб-
но влияние: жените разпускали коси-
те си по време на Дионисиите. В Рим
фламинът на Юпитер не трябвало да
има ни един възел в дрехата или при-
ческата си. Възлите Лрекъсвали пси-
хического движение
Има една картина от Албрехт
Дюрер, на която е изобразен Огми.
келтският бог, като бог на краснорс-
чието - от езика му тръгват вериги,
конто стигат до ушите на тези. конто
го следват. а краищата на дрехата му
са вързани. Тук възелът символизира
силата на бога (OGAC, 12. ил. 27), на
завладяването на или чрез бога.
В ислямскнте традиции възелът е
символ на закрила За да се предпа-
189
ВЪЗЕЛ
зят от лоши очи. арабите правели вы-
ли в брадите си. Един все още почи
тан обичай на арабите езичници сс
състои в това. съпругът да усучс
връхчетата на клоните на две дър-
вета. преди да тръгне на път дейс-
твието се нарича свагба на клони
Ако при завръщансто си намсри кло-
ните така, както ги е оставил, то
той разбира. че жена му му е оста-
нала вярна; ако ли не. той сс счита
за измамсн (DOUM. 90).
Често срешано явление в Мароко
е да се видят по дърветата около гро-
бовете на марабутите възли. Този оби-
чай отговаря на натрупването на ка-
мъни* и може да има съшото значе-
ние: прехвърляне на някакво зло. За
да се отърве човек от болести, окачва
по дърветата парчета плат, завърза-
ни коси В светилищата се поставят
вързопчета. в конто има пръет. коси,
нокти: чрез всички тях действат сили-
те на злото, от конто хората искат да
се освободят За да се опази зърното
от мравки, се правят възли на палмо-
во листо и се оставя пред дупката. от
която те излизат (WESR, 91). А
поклонникът. отправил се към Мека,
не трябва да има ни един възел в об-
леклото си.
Смята се. че възлите обвързват
светеца, към когото са отправени
молбите; например към него се обръ-
щат с думите: О. светсцо' Няма да
тс пусна (буквално: да ти отвори), пре-
ди да изпълнииз желанията ми.
В Палестина, когато някой ара-
бин с нападнат и е в опасност. той
може да сс освободи от нсприяте-
лите си. като завържс една от рсс-
ните на тюрбана си и произнссе име-
то на Аллах (PIEP. 214).
В Мароко съпругът може да има
полов контакт с жена си едва след ка-
то е развързал седем възела от дрехи-
те й (WESR. 1, 583).
В Корана се споменават магиите
на вешний те. конто правели въ.зшеб
ни възли. върху който духвали, за
да ги евържат с някакво проклятие
М. Хамидула отбелязва в превода си
(сура 113), че се препоръчва да се от-
прави молитва към Бог срещу прокля
тието на тези. който духат върху
възли.
Връзвам. развързвам - двузначни
символи. който могат да се доближат
до тези на пояса*.
Тълкуването на Гордиевия възел е
все оше предмет на спорове Гордий
бил цар на Фригия Окът на колесни-
цата му бил привързан с толкова сло-
жен възел, че никой нс бил способен
да горазплете При все това пре дани 
ето казвало, че Азиатската империя
щяла да принадлежи на този, който ус-
пеел да го иаправи. Много били тези.
конто се опитали Александър го раз-
сякъл с меча си Той завладял Азия,
но скоро след това я загубил, Зашото
Гордиевият възел не е наистнна
разряэан: той непрестанно се възобно-
вява В действителност той е препли-
тане на невидими реалности Според
Дсона (REGR. 1918, 55) Гордиевият
възел е без начало и без край; това е
един космически възел. растителен,
евързан с небссния бог на мълнията.
на гръмотевицата. на свстлината
Може също така да се кажс. че то-
ва с социално. психологическо. кул-
турно преплитанс Ако мечът на
Александър беше символ на гениал-
ния проблясък. би било възможно да
развърже въжето. но ако е най-обик-
новена проява на насилие, въжето ше
се възстанови Факт е, че той загубил
империята. а възелът се затегнал
отново.
В психотерапията дума та обозна
чава всичко, което има нещо общо с
ограничаванс. блокиранс. Възли сс на
ричат нетрсптящитс точки на сто
ящите вълни. също така и най-
твърдати част на дървесината
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
190
(бълг - чеп) и направеното < тшмдслка.
конец или въже* стягаие и др
Въжето се евързва и с темата за
смъртта Връзките. въжетата. въз-
лите са евързани в индийската ми-
тология с божеството на смъртта
(Яма. Нирти), с демоните и
болестите В Иран демонът
Астовидхатуш овързва човека. кой-
то умира. У австралийското пл емс
аранда демони убиват хората. ка-
то стегнат силно душата им с
коней На Опасните ост ров и богът
на Смъртта връзва с въжета
починалите. за да ги отведе в
Страната на мъртвите. Тези ми-
тове не са ли близки до мита за
Парките, с който сме добре запоз-
нати (VIRI, 61)? Известно е, че
Парките. или Мойри, олииетворяват
съдбата на всяко съшество: те тъкат
и връзват нишките на живота му.
Разплитането на един комплекс,
така както се разеича Гордиевият въ
зел, не може да бъде смятано за пси-
хологическа победа: резултатът би бил
съшо толкова крехък, колкото и зав-
ладяването на Азия от Александър.
Сабленнят удар на завоевателя е са-
мо едно фалшиво разрешение от по-
зиция на силата. Търпението, което
развързва. вместо да реже, осигурява
по-устойчиво оздравяване и по-трай-
на победа (вж плетеница. осем, спи-
рала).
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Най-ясен символ на божествена-
та проява. понеже според традициите
тайната на живота може да принад-
лежи само на Бог Когато Асклепий,
син на Аполон и бог на медицината,
научен на изкуството да лекува болес-
тите от кентавъра Хирон, напреднал
дотолкова. че станал способен да въз-
крееява мъртвите. той бил поразен от
Зевс, върховния бог. Това е забране-
но то знание
Една странна лидийска легенда,
която донякъде напомня за изкушени
ето в земния рай. ни разказва за змия-
пазителка на тайната на живота и сле-
дователно способна да възкрееява
мъртвите Един ден змията ухапала
по лицето Тила, брат на Мориа; той
умрял начаса. Един великан.
Дамаскин, повикан от Мориа, смазал
змията Женската бързо се отдалечи-
ла към блиэката гора и донесла оттам
трева. която поставила върху ноздри-
те на чудовишето. То веднага се съ-
живило и двамата се скрили.
Свидетелю на случилото се. Мориа из-
ползвал билката и съживил брат сн. В
случая легендата ни интересува един-
ствено поради следната причина: тя
показва, че тайната на живота не при-
надлежи на хората. Тревата на възк-
ресението е позната единствено на
змията. така в земния Рай именно
змия, обвила се около дървото на
живота, изкушила Ева, за да й раэкрие
някаква тайна, за узнаването на ко-
ято първите хора били наказани с ли-
шаване от беземъртие.
Религиите с мистерии и по точно
Елевинските мистерии, както и еги-
петските погребал ни церемонии, евн-
детелстват за упоритата човешка вя
ра във възкресението. Обрелите за
посвешаване във великите тайнства
били символи на очакваното от пос-
ветените възкресение. Но всички те
поставят основата му извън човешка
власт Възкресението - мит, предста-
ва или действителност - е символ на
трансиендентносгта и на всевластие
над живота, присъшо единствено на
Бог.
ВЫНЕСЕНИЕ
В християнската иконография съ-
шествуват многобройни изображения
на възнасящия се човек: символ на
отлитане, на издигане в небето след
смъртта Най-честобива изобразяван
191
ВЪЛК-ВЪЛЧИЦА
с моли 1 вено вди<на1и ръце. с под в и
ги под тялото крака. като коленичи-
лия с благоговение Понякога се из-
дига над земята без видима опора и
звезди обграждат главата му. поняко-
га го отнасят ангелски или птичи кри-
ле (CHAS, 322). Всички тези изобра-
жения представляват положителния
отговор, с който човекът откликва на
духовного си призвание, те са по-ско-
ро порив към светостта, отколкото
състояние на съвършенство Равни-
шето на издигане в пространство™ -
досами земята или високо в небето.
съответства на степента на вътрешен
живот, на това. доколко духът е над-
могнал материалните условия на
съшествуването. Например Възнесе-
нието на Дева Мария, последвало
нейното Успение, символизира, неза-
висимо от историческата реалност на
факта, абсолютната спиритуалиэация
на нейното съшество - тялом и духом
Други символи на възнасяне, като
дървото*. стрелата*. планината* и др.
съшо изобразяват въздигането на
живота, постепенного възходяшо
развитие, устрема към небето.
Що се отнася до възнесението на
шамана, то то е профилактнчна и га-
дателска операция, предназначена да
спаси болния, като открие отвлечена-
та му от духовете душа. Съвременната
психоанализа, която възприема съни-
шата за въэдигане като оргазмов
символ, се доближава до онзи аспект
на средновековната християнска тра-
диция. който евързва ношните изди-
гания във въэдуха на магъосниците, ве-
шиците и обладаните от демони с дя-
вола и следователно - с оргиастичнн-
те култове. Това е злокобната страна
на символа.
ВЪЛКВЪЛЧИЦА
Вълкът е синоним на дивашина. а
вълчицата - на разврат. Но еэикът на
символите тълкува тези животни; чо-
вск се съмнява по безкрайио по ело
жен начин във факта, че по подобие
на всеки друг символен водач, те мо-
гат да бъдат оиенявани както поло-
жително, така и отрицателно. Сим-
волът на вълка е положителен, ако се
отбележи, че той вижда ношта. Тогава
той става символ на светлина,
соларен, герой-воин, митически
предтеча. Това е значението му у се-
верните народи и гърците, които го
приписват на Белен или на Аполон
(Аполон Ликийски).
Творецът на китайската и монгол-
ската династия е небесният син вълк.
Силата и пламенността му в сраже-
ние правят от него алегория, която
турските народи ше увековечат чак до
съвременната история, понеже Муста-
фа Кемал, сам нарекъл се Ататюрк,
т.е. Баща на Турните, получил от
сподвижниците си прякора „сив
вълк".
Турският народ, който. събран
около него, води борба за идентич-
ността си, эастрашена от упадъка на
отоманската империя, подема по то-
зи начин един много древен образ: на
митическия прародител Чингиз хан.
син вълк. кратофания на небесната
светлина (мълния), чийто съюз с 6я-
лата или дива сърна. представяща
земята, поставя в началото на този на-
род йерогамията земя-небе
Изглежда, че народите от северно-
американската прерия са интерпрети-
рали по съшия начин символното зна-
чение на това животно: Аз съм самот
ният вълк. аз бродя из много страны,
се казва в война песен на прерийните
индианци (ALEC, 233).
Китай съшо познава небесен вълк
(звездата Сириус), който е пазач на не-
бесния Палат (Голямата Мечка). Това
полярно виждане се открива в разп-
ространението на символа на вълка на
Север. Все пак се забелязва. че тази
роля на пазач отстъпва място на ди-
ВЪЛК-ВЪЛЧИЦА
192
вия аспект на животною: за това в оп-
ределени области в Япония го призо-
вават като тащит ник от другате диви
животни Тон извиква идеята за зле за-
держана сила, която се отделя ярост-
но. но без да разграничава
Вълчииата на Ромул и Рем е не со-
ларна и небесна, а земна. дори
хтоническа Така и в единия. и в дру-
ги я случай животного остава евърза-
но с идеята за плодовитост. Народно-
го поверие сред турците е залазило до
наши дни това наследство Измежду
безоардите. ценени от якутите в
Сибир. вълчият е смятан за най-
могъш; в Анадола, т.е на другая край
на географското разпределение на ал-
тайските народи, и днес стерилните
жени призовават вълка да га дари с
деца. В Камчатка на ежегодная праз-
ник на октомври се прави изображе-
ние на вълк от сено и се пази една
година, за да се ожени вълкът за
девойките от селото: у самоедитс
е открита легенда, която продета
вя една жена, която ж ивее в пеще
ра с вълк (ROUF 328-329).
Хтоническият или ггъкленият ас-
пект на символа съставлява другого
му главно лице Изглежда, то е оста-
нало доминирашо в европенския
фолклор. както свидетелства напри-
мер . Червената изапчица ". То се по-
явява още в гръко-римската мито-
логия: с мормоликийската вълчица.
дойка на Ахерон, били плашени
деиата. както в днешно време - с го-
лемия лош вълк(GRID. 303); с намет-
ка от вълча кожа се облича Хадес. гос-
подар на Ада (KRAM. 226); вълчите
уши на етруския бог на смъртта; съшо
и, според Диодор Сицилийски.
Озирис, който възкръенал като вълк,
за да помогне на жена си и сина си
да победят лошия му брат (ibid).
Това е и една от дадените на Зевс
(Люкайос) форми. на когото принася-
ли в жертва човешки съшества през
времего, когато властвала земелелс-
ката магия, за да спре сушите и при-
родните бедствия от всякакъв род: то-
гава Зевс разливал дъжд. onлождал
полита, насочвал ветровете (ELIT, 76).
В образната система на европейс-
кого средновековие магьосннците
най-често се превръщат във вълии. за
да отидат на Сабат. докато вешниите
по съшия случай носят ластични ко-
лани от вълча кожа (GR1A) В Испания
вълкът е еэдитното животно на
магьосника Вярването в ликантропи
или върколаци съшествува от
Античността в Европа; оше Вергилий
споменава за него. Едва по времето
на Луи XIV във Франция эапочнали
да се съмняват в тях (PLAD). Това е
една от съставките на европейските
вярвания, един от вероятните аспек-
ти на горските духове
Според Колен дьо Планси Боден
разказва. без да се изчерви. че в една
утрин на 1542 били видени сто и пет
десет върколаци на един площад в
Констант инопол.
Символиката на този. който раз-
къева. е символиката на пастта*. ини-
циационен и архитипен образ, евър-
зан с феномена на редуваннята ден-
нош. смърт-живот; пастта поглъша и
изхвърля, тя е инициаторка. взнмаша
според фауната на региона външ
ността на най-лакомото животно: тук
- на вълка. другаде - на ягуара*, кро-
кодила и т.н. Скандинавската мито-
логия по особен начин представя въл-
ка като този. който поглъиза свети-
лата (DURS. 82). което може да се от-
несе към вълка. който поглъща
пъдпъдъка, за който се говори в
„Ригведа” Ако пъдпъдъкът е, както
вече отбелязахме. символ на светлина,
то пастта на вълка е ношта, пешерата,
ада. фазата на космическата прелая
освобождаването от вълчата паст е
зората. като инициационната светли-
на идва след слизането в ада.
193
вълни
Фенрир, вълкът-гигант, е един от
най-неумолимите врагове на боговете
Единствено магията на джуджетата
може да спре хода му благодарение
на една фантастична лента, която ни-
кой не може да скъса или среже В еги-
петската митология Анубис, велики-
ят водач на душите, е наречен Импу,
този. който има формата на диво
куче (ibid); в Кинополис го почнтат ка-
то бог на ада (вж чакал).
Тази чудовищна вълча паст, за ко-
ято Мари Бонапарт говори в авто-
анализа си като за свързана с ужасите
на нейното детството след смъртта на
майка й, припомня приказките на
Перо: Бабо. колко са голсми зъбитс
ти1 Съществува, наблюдава Ж.
Дюран, много ясно приближаванс на
ухапвансто на кучетата и страха
от ра зрушитслното време Кронос
тук се явява с лика на Анубис,
чудовището. поглъщащо човешкото
време или нападащо небесните
светила, които отмерват времето
Ние говорихме за инициационния
смисъл на тази символика Нека
добавим, че тя придава на вълка. как-
то и на кучето, роля на водач на
душите.
В един мнт на алгонквините той е
брат на демиурга Менебух. голсмия
питомсн зоск(вж див заек), който иа-
рува на Запад в иарството на мъртви-
те (MULR, 253). Съшата тази функция
на психопомпос му е призната и в
Европа, за което свидетелства след-
ната румънска погребал на песен:
Яви ли се
вълкът пред тсб
Открий у него брат
Тъй като вълкът знас
реда на горите
Той щс тс отвсдс
По равнин път
Към един Царски син
Към Рая
В заключение нека отбележим, че
този пъклен вълк и най-вече женската
му. въплъшение на ссксуалното жела-
ние. представляват препятствие по
пътя на мюсюлманския поклонник
към Мека и оше повече по пътя към
Дамаск, където вълчииата приема из-
мерен ията на звяра от Апокалипсиса.
ВЪЛНИ
В гръцките легенди нереидите.
внучки на Океан, олииетворявали без-
бройнитс вълни в морсто. Те били
много красиви и прекарвали времето
си в предене. тъкане, песне, плуване
эаедно с делфините. като оставяли
своиге коси да плуват по водата
(GRID, 314). Това са все действия или
образи, които могат да се припишат
на вълните, тъй като безспирно пра-
вят и развалят водни бродерии на фо-
на на прекрасна и страшна музика.
Нереидите не играят активна роля в
митологията Като тях вълните сим-
волизират пасивния принцип, поведе-
нието на този, който се оставя по
тсчснисто. Но вълните могат да ста-
нет големи и опасни, движени от
външна сила. Пасивността нм е съшо
толкова опасна, колкого неконтроли-
руемого действие Тс представляват
цялата мош на масивната инертност.
Разбушуваните от бурята вълни са
били сравнявани още с драконите от
дълбините. Тогава те символизират
внезапните избухвания на безсъзна-
телното - друга маса от психично
измерение, с лъжлнва инертност.
тласната от инстинктивнитс нмпулси
да връхлетн върху съзнанието. върху
..аза", управляван от разума.
Ирландска легенда споменава за
девстати вълна и изразът служи за
обозначаваис границата на територи-
алните води Когато Гиделс пристиг-
нали в Ирландия, те били първо огб-
лъснати от магните на друидите от
ВЪРБА
194
племсназа на богиня га Дани н времен
но се оттеглили на разсгояние ло де
везата вълна Но вълна га има още ре-
лигиозна и магическа стойност:
Моран, сины на незаконния крал
Керпр Кенкайт (Котешка Глава), се
ражлз уродливосъщество. Интендан-
ты на баша му го хвърля в морето. но
когато деветата вълна минала върху
него, тя му придала истински човеш
ки вид и той започва да говори Един
от синовете на уелската богинята (или
митологически образ) Арнандор. сре-
бърно колело. се нарича Дилан Еил
Тон. Дилен - сини на вълната Сим-
воликата на тази богиня е съшата ка-
то тази на водата*. извор на живот и
пречистване; но това е оше утробата.
в която човекът се оформя (WIN1, 3.
189 - 190; LEBI, 4, passim).
ВЪРЬА
Понякога на Запад плачещата
вьрба се свързва със смъртта, тъй
като морфологията. строежът на дър-
вото. буди тъжни чувства Хермас
пък взима под внимание добре поз-
натата гъвкавост на дървото и пра-
вя от него символ на божествения
Закон: оиеляването на клонките, от-
рязани и засадени в земята, докато
дървото остава невредимо: всичко
това се явява като съблюдаване на
този Закон. Ако клонките. засадени
в земята. получат малко влага, мно-
го от тях ще се върнат към
живота Освен това свети Бернар
свързва вечнозелената върба с Дева
Мария
Последните интерпретации са
тясно свързани с далекоизточната
символика на върбата. Действително
тя е символ на безсмъртие. еквива-
лент на масонската акация. Ето за-
шо централната част на ложите Тян
ди-хуей. тази. където се намира
шиннкът. е наречена Град на върби-
те (му-ян чен): този град е място на
йен иъртието. И в Тибет определе
но върбата играе роля на най важно
дърво. Дърво на живота, и изглежда.
именно това е било значението на
върбите. засадени някога пред све-
гилището на Лхаса (С. Хюмсл).
Клоните на върбата играели съшо ак-
сиална роля в уигурските ритуал и на
обиколката Ще отбележим като лю-
бопнтен факт, че даоисткият поет И-
кан творил под върба. засалена нас-
ред двора: а пък ковачнипата* е сим-
волично средство за обшуване с
Небето И ако тленните останки на
митичните герои са поставени под
сянката на върбата. то и тук значе-
ннето и е без съмнение ясно. Лаодзъ
обичал да медитира под сянката й.
Върбата понякога е използувана
като емблема на Бодхисатаа Авало-
китешвара. смятана за носителка на
плодородието По това тя не се раз-
личава от китайската й женска форма:
Гуан-ин.
Обратно на нея. мъжката върба.
гъй като не ражда плодове. е символ
на чистота. Най-накрая ше отбе-
лежим. че движението на клоните на
дървото е олицетворение на изящес-
твото и елегантността на формите:
сравнението е иэползвано като кли-
ше в описанието на женското тяло
(GUET. HUMU. LECC, MASR, MAST,
SOUD).
У индианиите от Прерията вър-
бата е съшо свешено дърво. символ
на циклично въэобновяване:
Клонката. която Птицата до-
несе. беше върбова. тя беше разцъф
нала (CATI, 46).
В Западна Русия, обратно, се казва.
че, който засади върба. готви л опа
mama си за гроба (DALP).
Не е уточнено обаче дали тази
смърт, която върбата иэвестява, се
схваша като преминаване към без-
смъртието. което в други религии тя
символизира
195
ВЯТЪР
ВЪРЗОП (КЕСИЯ)
Вързопът на ннаитс - този за га
дъчен израз (seror hahayim на иврит)
срешаме един единствен път в
Библията в първа книга на иарсте,
Самуил 25. 29, където контекстът е
следният:
„И при все, че се е дигнал човек да
те гони и да иска живота ти. пак живо-
та на господаря мн ше бъде вързан
във аързопа на нивите при Господа
твоя Бог, а животы на неприятелите
ти Той ше изхвърли като отсред пра-
ша“.
Вързопът обозначава мястото, къ-
дето „принципы на живота** се
запазва. коетонедвусмислено ни не-
вежда към спасението (вж. Сирацид.
6.16).
Този смисъл го додява с Книгата
на живота, за която свидетелства
Псалм 69, 29 (Ис. 4, 3; Даниил 12, I;
Енох 47, 3; Откровение на св Иоан 3.
5; 20, 12). Изписването името на ня-
кой човек в тази книга водело до не-
говото спасение, тъй както зачерква-
нето му го погубвало (DORH, S2).
Точният смисъл на този израз из-
лезе наяве вследствие на едно скорош-
но археологично откритне: един кли-
новиден текст открит в месопотамс-
кого селише Нуза, понастояшем
Юргантепе, недалеч от Керкук. нзпол-
зува съшия термин (корена с-р-р), за
да означи дейстаието по съставянето
на списък, в случая става въпрос за иэ-
брояване на добитък (EISB). Това
„преброително** значение на понятн-
ей) откриваме съшо в бнблейските
текстове, в конто най-често то се зак-
лючав в съхраняването на пари в ке-
снйка (вж. Битие 42, 35; Притчи 7, 20;
Агей 1,6) или на някаква друга сгьпо-
ценна провизия (вж. Песен на песнн-
те 1. 13: „китка от смирна**).
Със съшото понятие се свързва
обичая да се съхраняват навити ръко-
писи в делва. за който свидетелстват
о  кригинга Кулуан касаеша проело
вутите „Манускрипти от Мъртво мо
ре“ (VUIO). есъмнено за него се съ-
държа намек и в едно видение на про-
рок Исайа (8. 16), което загатва пре
даването на пророческнте видения от
тези давни времена (макар и частич-
но) посредством една писмена
традиция
Други тесктове, в конто се споме-
нава за прегрешенията на народа
(Osee 13. 12) или на някое лице (Иов
14, 17), конто бнват затваряни и съх-
ранявани във вързоп, юридическият
аспект на действието е ясно очертан:
става въпрос да се съхранят деянията
на едно лице, за да свидетелстват за
или против него в съдбовння ден
(CAZJ).
Гореспоменатата етическа трак-
товка е от второстепенно значение за
този символ, чиито основен смисъл са
покровмгтелството и спасението свите
Образы има дълга история от биб-
лейски времена до наши дни Откри-
ваме го в текстовете от културното
наследство и в надгробии надписи:
-	сред първите можем да посочи-
ме един стих от Кумдан отнасяш се
към времето на гонението и изразя-
ваш пълното упование на Палмиста в
Бога (Ходайот 2. 20):
Слава тебе. о. Господарю1
Задето сложи душата ми върюпв
ив жмвмтв и lauiumu ме
от оси клояки на даяния свят
(DUPE, 221)
-	от друга страна много юдейски
надгробии надписи, предимно в
Северна Германия, свидетелстват до-
ри в наши дни за пренасянето на те-
мата на уповаването в Бога дори от-
въд границите на земния човешки
живот
ВЯТЪР
Символиката на вятъра притежа-
ва няколко аспекта. Той е поради
ВЯТЪР
196
раздвижванею. коею го xapaKtepn-
зира, символ на горлеливост. неста-
билност, непостоянство. Той е основ-
на сила, принадлежаша на Титаните:
това е достатъчно. за да се изрази ед-
новременно неговата сила и засле-
пение
От друга страна, вятърът е сино-
ним на дух и следователно на Духа,
на духовиия поток с небесен произход.
Ето защо Псало.мите, както Корана.
смятат ветровете за божи пратеници.
еквивхтент на Ангелите Вятърът дори
дава името си на Светия Дух Божият
Дух. простирай се над първичните
Води, е наречен вятър (Руах): вятъ-
рът донася на Апостолите огнените
езиии на Светия Дух. В хиндуистката
символика вятърът. Ваю. е космич-
ното дихание и Словото; той е
владетелят на субтилната облает,
междинно пространство между
Небето и Земята. пространство, кое-
то е изпълнено, според китайската
терминология, с дух. ки. Ваю
прониква. пречупва и пречиства Той
е във връзка с посоките в
пространството. които означават
между впрочем в общ смисъл
ветровете. И така, четирите вятъра
в Древността и Средновековието,
Кулата на Ветровете на Атина. която
има осем страни.роза/яй на ветрове
тс с осем. дванадесет или трндесет и
шест връхчета, всички те го
потвърждават.
Четирите вятъра освен това съот-
ветствали на сезоните. елементите,
темпераментите - според картини-
те, подлежащи на известии вариации.
Осемте ветрове на Китай съответст-
ват на осемте триграми*.
Вятърът, евързан с водата. в Китай
служи за обозначаване на изкуството
на геомантията*. т.е. по принцип наб-
людаването на въздушните течения,
евързано с това на водните и земни
течения в дадена местност (DANA,
GUES, MUTC).
Според хиндуистките космогонич-
ни традиции на Законите на Ману вя-
търът сс родил от духа и от своя
страна родил светлината:
Духът. подбудсн от желанисто
да твори поражда пространст-
вото. От развитието на този етср
сс родил вятърът... натоварен с всич-
ки миризми. чист, могъиз. прите-
жаваиз свойството на допира.
Но на свой ред от прсобра-
жението на вятъра се родила
озарителната светлина, която,
сияйна. прогонва тмите. притежа-
ваиза свойството на формата...
(SOUN. 350).
В традиииите на Авеста от древна
Персия вятърът играе ролята на
крепител на света и на регулатор на
космичните и морали и равновесия
Според последователността на
сътворението: първото от всички
съизсства била капката водо.Ормузд
след това сътворил пламтяизия огън
и му придал блясък. който произли-
за от безкрайните светлини. чиято
форма с като тази на желания огън.
Най-накрая той сътворил вятъра
във вид на пстнадесстгодиизсн
момък. който поддържа водата.
растенията. добитъка. праведния чо-
век и всички веизи (SOUN, 322).
Според ислямските традиции вя-
търът е натоварен със задачата да
удържа водите: неговото сътворение.
въздух и облак, с безкрайни криле,
изглежда, му придава съшо функция
на крепител. После Бог сътвори вя-
търа и му даде безбройни криле. Той
му заповяда да носи Родата; което
и направи. А вас. Престол ът бсизе
върху Водата и Водата върху
Вятъра.
Ибн Абае отговаря по същия на-
чин на въпроса:
На какво се държала Водата* -
На гърба на Вятъра; и когато Бог
197
ВЯТЪР
поиска. ! да създаде тварите, пюи дал
па вятъра власт над Водата. Водата
се ра зраснала от вълни. избликнала
в пяна. издигнала над себе си пари,
тези пари останали над Водата и Бог
ги нарекъл Сама (от сама - издигнат
съм). тс. Небе (SOUN, 246).
В библейските традиции ветровете
са дъхът на Бог Дъхът на Бог внесъл
ред в първичння хаос; той дал живот
на първия човек. Бризът в брястовите
дървета известява приближаването на
Бог Ветровете са оше инструмент на
божествената мош; те дават живот,
наказват, поучават; те са знакове и съ-
що както ангелите носят известия Те
са проява на божественото, което ис-
ка да изяви с вой те емоции от най-неж-
ната благост до най-бурния гняв
За гьриите ветровете били тревож-
ни и буйни божества, намираши се в
дълбоките пешери на Еолскитс
Острови. Освен техния цар Еол те раз-
личавали Ветровете от Севера
(Аквилон. Борей); от Юга (Авсгер); на
сутринта и на изтока (Евър); на вечер-
та и на запада (Зефир). На всеки един
от тях съответствала определена ико-
нография във връзка със свойствата.
които му се приписвали
Друидският вятър с една от стра-
ните на властта на друидите над
елементите и той е много близък до
диханието*. бидейки вълшебно сред-
ство за прндвнжване. При присти-
гането на синовете на Мил, т е
Гаедците. в Ирландия друидите от
предишните завоеватели, племената
на богинята Дана, отблъекват ко-
рабите им далеч от брега, посред-
ством друидския силен вятър.
Познава се по това. че не духа над
платната.
Но би било пресилено да се нап-
рави бог от проява на божеството.
Жан Сервие изтъква именно опас-
ността от правенето на подобии сим-
плистки заключения: Често пъти.
както множество мистики. \ ори та
от новооткритич от Запада свят са
си служили със сетивни сравнения,
/а да направят оссзаема беikраина
та одухотворсност на mo/и върхо
вен бог. Бог с дихание, Бог с вятър
Грубите трафиканти или
мисионсри. които разчитали да спе
челят на своя страна тези голсми
деца. предлагайки им материален
рай. стигнали до заключението. че
индианаите обожавали вятъра и го
смятали за бог. Истината е съвссм
друга (SERH, 80).
Когато вятърът се явява в
сънишата. той известява за прибли-
жаването на важно събитие; ше
възникне промяна. Духовнитс енср-
гии са символизирани чрез голяма
светлина, а това. което нс е толкова
познато. е. че те са символизирани
чрез вятъра. Когато бурята
наближава. може да се установи го-
лямо движение на дух или духове
Според религиозная опит бо-
жеството може да се появи в
нежното шумолене на вятъра или в
бурята на вихрушката* Изглсжда.
че единствено източнитс народи
могат да осъзнаят значснието на
празното пространство <в което ду-
ха вятърът/. което с парадоксално
за тях. мощен символ на енергия
(HEPR. 200)
Английският поет-романтик
Пърси Биш Шел и говори за космичес-
ката поезия на вятъра. който олусто-
шава и възобновява и който е като
душата:
чикнил дукове ч гудгни.
с лчивот ить «ни осеки
кът забрав?"
Див Дук на BfHKtn и на надлревара.
Рушит?А иПазитсА. слукиай. слушай9
и Нгяшдо?
О Дук звиреп ди 6»3<*м 6г» пощада'
Мои дух стини* От моч глас унесен*
Сьс думите ми згрей зъриата ими'
ВЯТЪР
198
Bum» utmumnlHummriMirH
риткрни ми< turnr мы •» ммити
Ш*/Ш «<*«<"<иы илы*'
Бы*и «»тиаи ми >w л/м»» т/плтыГ
О. огтрг11има caotai тиол лит1
Ни »<ии - < м> нея пи* <и« <><«** приняв
(П. Б. Шели, „Ода на Западния
вятър**, в Пърси Биш Шели: „Избран!
лирика**, София. 1953, Народна
култура. стр. 34, превод Цв Стоянов).
G
Един от масонски™ символи, кой-
то се открива в изображението на сте-
пента Компаньон, е буква га G. заема-
ша средата на пламтяшата звезда
Обяснението на тази буква като ини-
циал на думи от съвременннте еэиии
- слава (фр. gloire). величие (фр
grandeur), геометрия (фр geometrie). -
е незадоволнтелно. Все пак в английс-
кого масонство тя е инициал на God
(бог - бел. пр.) и Генон отбелязва. че
така тя може да се замени чрез фоне-
тична асимнлация с tod от иврит, сим-
вол на божественото начало. Тя се
смята за инициал и на Geomttrie (ге-
ометрия - бел. пр.), която е науката
на Всликия Архитект на Вселената:
но подобно обяснение получава цслия
си смисъл само ако се допуске замя-
ната на G с гръиката гама, която има
формата на прав ъгьл. Прочее, четн-
ри събрани букви гама образуват
свастика, полярен символ, и обозна-
чават четирите позиции на Голямата
Мечка. периода на деня и годината;
понякога отвесът* се спуска до буква-
та G в средата на свастиката: така G
се явява заместител на Голямата
Мечка и следователно - изображение
на небесния полюс (BOUM. GUET.
GUES).
G символизира озарявашия цен-
тър-водител.
ГАЗЕЛА
Жизненост, пъргавост, красота,
остро зрение: това са качествата, ко-
ито открай време са отличавалн това
грациозно животно и са били състав-
ните части на символиката му.
Индийската традиция е свързана
с Ваю. повелителя на елемента въздух.
с вятъра, както и с йогини Ваювега
(Бърза като вятъра). Тя е и символ
на Ишвара (към когото в традицион-
ния танц се отнася мудра мритаснр
Ч1»=глава на газела). В тантризма га-
зелата съответства на елемента
въздух, който пък от своя страна - на
цснтъра на <-ъ/>1/сто(анахага1иакра)
За да илюстрира първата клетва
на Буда, будистката иконография чес
то представя газелитс колен и чили до
трона на бога или до Колелото на
Закона, както в Парка на Газслите в
Сарнат. 6лизо до Бенарес* (Варанаси-
ди.)*.
Изглежда. че семитските народи
отделят повече внимание на красота-
та и граиията на животного и най-ве
че на очите му В мюсюлманския Рай
хури са с очи на газела. В Песен на
песнитс с нея е сравнен Възлюбле-
иият: Моят възлюблен ми прилича на
сърна или на млад елен (всъшност
газела - бел.пр.) (2:9). Базирайки се на
фонетично сходство. Ориген я смята
за символ на острого зрение и оттам
на съзерцателния живот (GOVM,
JACA. MALA, OR1C).
Християнската мистична тради-
ция взема предвид както погледа й, та-
ка и пъргавнната й. Според Ориген на-
именованието на животного произли-
за от една гръика дума, която означа-
ва „виждам". Наистина. погледът й е
пронизваш След Бернар дьо Клсрво
и Гийом дьо Сен Тиерн в коментара
си на Песен на песнитс твърди, че га-
ГАМАДИЯ
200
зелата има проникваш поглед; затова
душата съпруга моли Съпруга си да
изостри върха на вътрсшните и очи и
да има бърз ум. за да разбира
Най-накрая. многобройни произ-
ведения на иэкуството представят
газела. жертва на хищник, най-често
лъв, който и се качва. преди да я сда-
ви (сърна*). В тези образи психоана-
литики вижда саморазрушителната
стихия на безсъзнателното. олицетво
рено от хищника, протнвостоящо на
духовния идехз. въплътен от газелата
Тя е като смазана от тежестта на
животинското; бистрият й поглед по-
мътнява от развихрените страсти.
ГАМАДИЯ (еж. ВИНКЕЛ)
ГАНЕША
Почитан образ в Индия, който чес-
то е представян като статуетка със
слонска глава с една или две счупени
бивни, с дълъг хобот. огромно тлъс-
то тяло. безформсно. седнало върху
мъничко возило - може би миизка'
или върху ивят на лотос и често с не-
що като тиара на главата. В този сим-
вол Суами Сидхесуарананда вижда цс
лостта на индийската мисъл. Майя
или противоречието на живота.
Тази смес от слон и човек. тази
асиметри.ч. липсата на хармония,
единството на гротескно и тържест-
вено, на тромавост и лекота. всички
тези противоположности представят
Майя, превъплъшснието. Син на
Шива. Ганеша изразява Принципа на
проявлението с всичките си вариации
в подвижния и нелогичен свят на пре-
ходннте реалности Той олицетворя-
ва всички форми на живота и всички-
те му израэи чак до бурлеската. във
времето и пространството.
ГАРВАН (ВРАНА)
От сравнителния анализ на обича-
ите и поверията у множество народи
изглежда се налага изводът. че симво
ликата на гарвана е възприета в чис
то отрицателния си смисъл едва отс-
коро и почти никъде другаде освен в
Европа. Действително в сънишата го
раэглеждат като носеша зла поличба
птица, свързвана със страха от
нещастието. Това е черната птица на
романтините, която кръжи над бойни-
те полета и се храни с плътта на
труповете. Това схвашане, нека го нов
торим отново, изглежда скорошно и
много ограничено в разпространени
ето си Откриваме го и в Индия, къде-
то Махабхарата сравнява с гарвани
предвестниците на смъртта; може би
и в Лагос, където осквернената от гар-
ваните вода става негодна за обред-
ните напръсквания. Но все пак почти
навсякъде - на Изток. както и на Запад
- символното значение на гарвана се
нэгражда въз основа на неговите
добродетели.
Така например в Китай и Япония
той е символ на снновна благодврност.
понеже династията Хан възприема ка-
то знак за чудодейно възстановяване
на обществен ня ред факта, че храни
родителите си. Пак в Япония, той е
израз на семейната обич В началннте
училища японските деца пеят:
Защо пее гарванът?
Защото в планината той
има детенце на седем годинки
И Гарванът пее
Миличко! Миличко!
Той пее
Миличко! Миличко!
(На японски граченето на гарвана
е ка ка, а мил - кавайи).
Отново в Япония, той е еднов
ременно с това божествен пратеник.
а за династията Джоу - птица, носе-
ща добра поличба, предвестник на
победите им и знак за добродетелта
им Вярно, това бил червей гарван. с
цвета на слънцето. В Китай гарванът
е соларна птица. Десет гарвана из-
201
ГАРВАН
ясiели от черница г а на И и рева, за ла
донесат светлина в света, символ,
който изглежда е преминал в ihhii-
тиизма Стрелецы И прострелял дсвет
от тях със стрелитс си. ташото в про-
тивен случай светът шял да бъде
изпепелен.
Според гравирани каменни плочи
от епохата Хан в средата на слънцето
е изобразен трикрак гарван Той вс
роятно е движешото начало на не-
бесного светило и може би изображе
ние на ян. нечетен по природа (MYTE
126) Тези три крака. емблема на
кигайските императори. отговарят -
съшо като триножника - на една
соларна символика; изгрев. зенит,
залез.
Символ на прозорливое! в Битие
(8,6-7), именновранатаопигва да про
вери дали след потопа земята започ-
ва да се лодава от водата: слет) изти-
чане на чстирийсст дена Ной отво
ри поправения от него прозорсц на
ковчега, и пусна една врана..., конто,
като изхвръкна. отлитаизе и при-
литашс. доклс изсъхна земята от
водата
И в Гърция посвстеннят на Аполон
гарван е соларен Именно гарвани on
ределили местонахождение™ на ом-
фалоса в Делфи, твърдн Страбон,
според Пиндар това били орли; спо-
ред Плутарх - лебеди Тези три вида
птици си прилнчат поне по това. че
играят ролята на пратеници на бого-
вете и изпълняват пророчески
функции Гарваните били съшо така
атрибути на Митра. Смятало се. че
притежават способността да промах-
ват уроките
Гарванът се появява много често в
келтските легенди. където играе ро-
лята на пророк Така името на Лион -
Lugdunum - било изтьлкувано от
Псевдоплутарх. който се основава не-
съмнено върху галските традиции, ка-
то хълм на гарвана. а нс хълм на Луг,
нонеже яю гарвани посочили на ос
нона।елиiс мястото, където грябвало
ла издигнат града В Ирландия бгии
ията на войната - Bodb - се нарича
Врана. Впрочем гарванъ: иг рас съ
шествена роля в галския разказ, на
речей ..Breudwyt Ronabwy". „Сънят
на Ronabwy''-. след катобили посечени
от воините на Артур, гарваните на
Owein отговарят безмнлостно и на
свой ред разкъеват на парчета
воините Гарванът и до лнес е на толя
ма почит във фолклора (LERD. 58). У'
галите той бил свешено живог но Гер
манската митология ги пренръша и
птици другари на Вотан
В скандинавската митология на
трона на Один са кацнали два
гарвана. единият е Хугин (Мисъл). а
другият - Мунин (Памет); кран този
бог има съшо така два вълка: два га
гарвана представляваг творческого
начало, а двата вълка - paipyumien
ного начало (MYTE 148).
У индианаите тлинкити (севе
розападния бр.чг на Тихич океан) цен
трално божество с Гарванът. герой
и пръв демиург, който създава свс
та или по-точно го подрежда. рот
ростира навсякъдс цивилизацията и
културата. създави и освобождава
слънцето и т н (ELIT, 59) Тон при
бавя динамичння и организираш
елемент
В Северна Америка върховното
небесно божество обикновено сс
стреми да сс елее с митичното оли
цстворсние на гръмотсвицата и
вятъра. изобразявано като голями
птица (гарван и др.): с един удар на
прилете си тя разбхжда вятъра. и
сзикът й е свсткавицити (пак там)
По време на пролетния празник на
племето mandan. първичт човек. вес-
тител на обновление!о. честнаш отд
ръпвансто на водите, е гол. оцветен
в бяло. с наметало от четири кожи ог
бял вълк върху рамснетс и две гарна
ГАРУДА
202
нови кожи на главаги (LEVC)
Срешаме гарван - пратеник на бо-
га на гръмотевицата и мълнията - и у
манте (Полол Вух)
Що се отнася до ролята му на во-
дач и на дух-закрнлник. то такава е
засвндетелствана в Черна Африка.
Племената л и куба и ликуала от Конго
считат гарвана за птица, която пре
дупрсждава хората за грозящите ги
опасности (LEBM)
Той. изглежда. е съшо така символ
на самотата или по-скоро на желано-
го усамогяване на този. който е решил
да живее на едно по-висше равнише
Съшо е атрибут на надеждата. понеже
според Гай Светоний Транквил га рва
нът непрекъснато повтаря кра. кра,
т.е. утре, утре (TERS, 111).
Така, в повечето свързани с него
поверия, гарванът се явява соларен
герой, често демиург или божи пра-
теник. но във всеки случай водач и до-
ри предводител на душите при пос-
лсдното им пътсшествие, понеже в ка-
чеството си на психопомпос той про-
знра. без да греши, тайната на мрака.
Изглежда положителната му страна е
свързана с вярванията на номадските
народи, ловци и рнбари, докато при
воденето на уседнал живот и разви-
тието на земеделието той приема от-
рицателен знак.
Алхнмиците винаги са свързвалн
фазата на гниене и чернота материя
с гарвана. Последната те наричат
Гарванова глава: тя е прокажена и
трябва да бъде избелена, като ..бъде
измята седем пъти във водите на
Йордан". Това са просмукваннята,
сублимирането. пречистванията или
съзряването на материята. които са-
ми се осъшествяват под въздействи-
ето на огъня. По този начин намират
обяснение толкова често срешаните в
илюстраниите на древните трактати
по херметически науки изображения
на черната птица (PERD).
«АРМА
Яздитно животно на Вишну, той е
изобразяван като граблива птица с чо-
вешка глава, три очи и орлов клюн.
Братовчед и враг на нага, гаруда чес-
то е представян. като разкъсва змии с
клюна си. тъпчейки ги с крака.
Убитите от него змии често вместо
глава на влечуго имат човешки гърди
и глава. Обикновено тибетиите му
придават свиреп вид и в някон изоб-
ражения той е покорен от царя на ада
(TONT. 19). Борбата между птииата и
змията е традиционна тема в азиатс-
ката иконография; в нея се открива об-
разы на борбата на живота срешу
смъртта, на доброго срешу злого, на
небесните сили срешу хтоничните, на
двойния аспект на Вишну, който уби-
ва и съживява, разрушава и съгражда
отново В змията с човешка глава,
стъпкана от птииата, психоаналитики
вероятно би открил идеята за без-
съзнателното, задушавано от разума,
или за потиснатите от морални заб-
рани желания.
ГЕНИЙ (ДУХ)
Под различии имена и в повечето
древни традиции всеки човек е прид-
ружаван от дух като двойник, демон,
ангел-пазнтел, съветник, интуиция,
глас на свръхрационална съвест.
Той символизира лъча светлина,
който се изплъзва от всеки надзор и
поражда най-интимните и най-дълбо-
ки убеждения Иманентен на всяка
лнчност, физически или морален, ду-
хът символизира духовното същест-
во (GRID, 165) (вж. демон)
Жан Божьо пише: Всеки човек има
своя Genius чиито природа и точно
значение са дискусионни; повече от
персонификация на принципа на пло-
довитостта qui quiqnit - който
ражда). Genius сбил, изглежда. по-
скоро според израза на Ж. Дюмезнл
обожествената личност на човека.
203
ГЕОМАНТИЯ
гакъв. какъвто с дошъл на света, но
гой се явява и двойник на „Аз"-а и
дори различно същество. което зак-
риля „Аз"-а... По-късно с повече или
по-слабо символичен Гений били
.снабдени" и общноститс, като
Сенатът. римският народ, град, ар-
мейска единица и дори боговете. ко-
ито впоследствие имали всеки своя
определен дух.
Нужно било дълго развитие на
сьзнанието, докато духът или духо-
вете започналн да бъдат смятани за
аспекта на личността на всяко човеш-
ко съшество с вътрешните му борби
на наклонности, импулси, идеал и и пр
В Египет духовете като че имат раз-
лично съществуване от това на хората.
както в този свят, така и в отвъдння
Различават се: добрите духове, пази-
тели на храмовете и гробове, /акрил -
ници на Озирис и злите духове: сили-
те на хаоса, хибридни същества. хо-
ра без глави, чудовищно животни...
цяла една загадъчна фауна... призраци.
инкубуси. епилептици. удавници, ко
ито измъчват живите ., с идеята да
им забранят достъпа към вечността
(POSD, 122).
В традиция та на догон осем мал-
ки персонажа (Номо) представляват
осемте духа, прадеди на хората; те чес-
то са изобраэявани как крепят столове,
тронове или табуретки Тялото и
крайницнте им трябва да са гъвкави.
както подхожда на духове на во-
дата. истински закрилници в стра-
ните на сухата савана. Те откриват
на хората божественнте правила за чо-
вешката дейност. Неспазването на
предписанията им предизвиква сери-
озни смущения и безредици, понеже
те определят типовете устойчиви
отношения, които трябва да същест-
вуват между сыцествата и в частност
между хората. Те се смятат за архити-
лове на обшестасния ред, предначер-
тан от Бог. Персонажите на афрнкан-
ската скулптура са взети често измеж-
ду тези духове: посредница между не-
видимая свят (върховното божест-
во начало. Майка на Вселената)... те-
зи статуетки* участват в жертво-
приношеннята, а именно в гадаенето
(LAUA. 137, 181, 309).
ГЕОМАНТИЯ
Термины „геомантия" - гадаене
по земята - е напълно подходящ да
обозначи истинската космологична,
традиционна наука, която в съвремен-
ността изучава тайните на вятъра н
водата (на китайски - фон-хуей), с цел
оцеляване
Наследена от неолитната епоха, из-
вестна на келтите, в Рим и Византия,
тази символна наука е първоначално
използвана в Китай като ин-фа. изкус-
тво на формате и ситуациите
(Лионе) Отнася се за определянето на
влиянията, които позволяват на чове-
ка да живее в хармония с естественото
си обкръжение и следователно в хар-
мония с Небесата. Геомантията служи
за разработването на планове на гра-
дове и укрепления (тези в Ханой, про-
ектирани от френски ннженери. били
нзменсни въз основа на данните на ге-
омантията) Тя служи и за определяне-
то на терена и изложението на гыцнте
и гробовете, дори и на правилата на
тактиката н стратегията. Това шаст-
ливо съзвучие на влиянията, което
трябва да се използва, е връзката ин -
ян, но то се изразява не толкова с вод-
ните и въздушнн течения, колкото с
притоците на жизнена енергия, която
се открива под земята с помошта на
компаса на геомантията Тези снергии
приемат антагонистачните наименова
ния „Син Дракон" (или зелен) и „Бял
Тигър", конто се отнасят и до елемен
тите на Великото алхимично Творение
Така определените местности трябва
да хармонизират с разположението на
небесните тела; успехът на операцията
ГЕОМЕТРИЯ
204
I ibhch oi личните качества на провсж
дашия я Естетиката на уредения
пейзаж е едновременно следствие от
космическата хармония и от с пос об-
ностите на този. който е годен да я уло-
ви и гълкува
В Камбоджа геомантията се ос-
новава върху диренето на положенн-
ето на нак. подземиия крокодил*,
илентифициран с асура в Бали, чиято
функция е идентична с драконовата*
(CHOO. GRAR HUAV. LIOT. PORA)
ГЕОМЕТРИЯ
Геометричните фиг урн (вж
квадрат, кры. конус. крьс!. пирамида,
сфера, спирала. триыт>лннк и др.; мо-
гат да се изброят повече от 50000» са
натоварени със значение във всички
културпн ареали и особено в религи-
ите без июни (каквито са юдейството
и ислямът). които пред страха от идо-
лопоклонничество се оказват изклю
чително враждебни към изображена
ята на живи съшества
Геометрия врата ка гробница
Намерена в Ксфер Йесеф. Римска
епоха (Париж. Лувър).
Прочу тага врата на |робнината
от Кефер Йесеф от Палестина, която
лнес може да се вили в Лувъра. пред-
лага богат пример за този геометри
чески символизъм Тя позволява ве
ликолепно упражнение по лешифрн
ране; но нашата интерпретация няма
претениията за изчерпателност и
изключи тел ноет
Според М М Рютен (Arts et Styles
du Moyen Orient A ncten. Pans, 1950). от-
весната лента, която разделя паното.
с шестте си пръетена* и двата три-
ъгълника в краишата напомня пояс,
който е символ на плодородисто
Вдясно от тази лента се виждат три
мотива един под друг: горе - розетка;
в средата - шест заставсни квадрата;
долу - перка Розетка га и перката об-
разуват ансамбъл: розетката е алю-
зия за слънчевия Аполон (както в ба-
релефа от Дуейр във Финикия), дока-
то перката означава лунната
Артемида Между тези кръгови фор-
(и има шест вълшебни квадрата
Числото е знакът за средишност меж-
ду иачалото и проявлението му (све-
гът е създаден за шест дни); квадра-
тите представят сътворснието Следо-
ва телно ансамбъл ът от фигурите вляс-
но символизира съюза на двата регу
латора - слънцето и луната - на вре
мето на земния живот; с други думи.
космического развитие във времето и
пространство™ Вляво върху тази
налгробна врата са разположени дру-
ги три елемента един под друг: горе -
свешник с денет разклонения. който
спада към религиозната наредба в хра-
ма в Иерусалим; в средата - геомет-
ричен флорален мотив в шестоъгьл-
ник. на свой ред вписан в кръг*: този
мотив е едновременно символ и на об-
ратите в земного време (многоъгьл
ника), и на безкрайната продължител-
ноет (кръга), вечността. универсал-
ността; долу - нешо като сандък*. в
което трябва да е Книгата на Закона
205
ГЕРОИ
и нал коего има раковина или черун-
ка*(подобно изображениее открито и
в синагогата в Дура Европос; то веро-
ятно е послужило та прототип на мих-
раба в джамиите). Саидъкът*, съдър-
жащ свешената книга на откро-
вението, изобразена с ромба, в чийто
център има диск, обединява предста-
вите за небето и земята В перспекти-
вата на неоплатоническо влияние три-
ъгълникът с връх. насочен кагоре, би
могъл да означава възхода на творе-
нието през обратите на времето и
снизхождението на закона към небес-
ния му родител. Двата срешулежащи
триъгълника от пояса с шестте пръе-
тена биха имали в този случай смисъ-
ла на съзидателнатаснергия. която оп-
ложда вселената, и на възнасянето на
гворението към вечността; така биха
отбелязали двойно движение - низхо-
дяшо и възходяшо.
В Ко г д'Ивоар известната царска
врата с два слона на племего бауле е
съшобогата на геометрични символи:
в случая триъгълникът е знак на бо-
жествената триада, ромбът - на жен
ското (LAUA. 310).
ГЕРОЙ
Роден от съюза на бог или богиня
с човешко съшество. героят символи-
зира обелнненнего на нсбсенн1е и тем-
ните сили Естествено. той не прите-
жава божествсното беземъртие, при
все че залазва до смъртта си свръхес-
тествена мош: паднал бог или обо-
жествен човек. Все пак геронте могат
да се сдобият с беземъртие като
Полукс и Херакъл. Те могат и да ста-
нет от гробовете си и да защитят от
врага града, който покровителстват.
Прототипът на гръцкия герой, който
е обеземърген, с Херакъл* (Херкулес).
У египтянитс геронте рядко са
обект на култ: те са по-скорообожест-
вени царе заради далечен произход,
който ги обвързва с основателя на гра-
да или Царе 1 во го ( ыцев| .менно
везири. един известен архитскт -
Имхотел, получават след смъртта си
почести като за божества издигналн
им параклиси По времето на римска
та експанзия съгласно актуално по-
верие „удавянсто и Нил", реката-бог.
въвежла в „кръга на боговете" Ан-
гиной. фавориты на Адриан, намерил
смъртта в Нил. е обожесгвен по този
начин и на брега, където било откри
то тялото му. бил изднгнат град
(POSD. 90)
Прототипът на келтския герой е
ирландеиы Кухулин, който от най-
ранна вьтраст извършвал най неверо-
ятии бойни подвизи. Той сам успява
да задържи няколко месеиа на грани-
цата на Ълстър армията на другите
четири ирландски провинции Този
герой, чиито раждане, подвизи и
смърт заемат голямо място в миголо-
гическия и епнческия цикъл. е син на
бог Луг Но на земя га той с заченат or
крал Конхобар. който действа като на-
местник на бога, и от сестра му
Дехтир. После е поверен на един въ-
ображаем баша, Суалтам (който се
оженва за Дсхгир). Зачагисго с трои
но и Кухулин. който по гакъв начин
има трима баши. е наречен детс на
три години. Класическият му аналог
е Херакъл, с когото има мнотоброй-
ни прилики в детайлитс (физичсска
сила, младое г. красота, сръчност. ум);
но той илюстрира съвсем различна
концепция за войната. зашото имен-
но той в келтския свят представлява в
цялага си чистота сыиностттт на во
енното сьсловие най често въз осно
ва на личните си способности, поня-
кога и на хитрина. но никога на ко-
лективна cipaici ин В деист вн i с. тост
войната в ирландската епопея е поре
дицаог единоборства, която всеки пы
се предшества от предизвикателегво
към единия или друтия or противни
ните; съшого е и на континента нбит
ГЕРОЙ
206
ките на галите срешу римляните: нап-
ример описаните от Тит Ливий съби-
тия с Манлий Торкват и Валерий
Корвин Героят владее обидата или
ругатнята. ужасява. паралиэира вра-
га с ловкостта и военните си ходове.
Характерно эа героя е да бъде нада-
рен с рядка физнческа сила, с изклю-
чителна сръчност (Кухулин владее
много бойни изкуства) и несломима
смелост Понякога допълнително е на-
дарен и с ум (както е Кухулин). Истин-
ският ирландски първенец съблюда-
ва праанлата на първичния ринарски
кодекс: Кухулин не убива невъоръже-
ни мъже, нито кочняши. слуги, жени и
деца Абсолютного правило е едино-
борството (всяка идея за военна стра-
тегия отсъства в келтските легенди),
обикновено на брод, водено до смърт,
завършващо с обеэглавяване на
побеления Най известннят пример е
с Кухулин. който сам устоява на ар-
мията на кралица Медъб. Героят ня-
ма право да откаже предиэвн-
кателство. Друга полза на героя е да
бъде в известен смисъл заместник на
краля по време на битката. тъй като
кралят трябва да присъства на нея.
но не и да се бие (OGAC, 12. 209-234).
Героят в разгара на битката се на-
мира в състояние на воински гняв
(ferg). който е религиозен и магичес-
ки израз на крайния героизъм срешу
враговсте. Когато младият Кухулин се
връша от първия си поход до грани-
цата на Клстър, крал Конхобар е за-
дължен да иэпрати петдесет голи
девойки, предвождани от кралицата,
да го посрешнат Те се възползват от
нзненадата му и го потапят в три бъч-
ви със студена вода: първата се
пръсиа. във втората водата ври. в тре-
тата водата е хладка.
Съшествува етимологична връзка
между думата за бойния плам (lath) и
нейния омофон за полова възбуда.
Бойният плам (вж. топлина) на
Кухулин и на героите от Ълсгър сто-
пява снега на трндесет крачки около
всеки от тях; за това келтските първен-
ии вою в ал и голи
Като следствие от нормалните ук-
лони на страстнте си (всичко военно
е женско по съшността си) героят има
право на цялата вълшебна част от
познанието. както божествения си ар-
хитип Огма. Кухулин може да пише
заклинания на огамическо писмо върху
дърво и понякога войнигьт е гадател
или пророк В съшия ред на мисли
Никандър от Колофон споменава. че
галите прекарвали ношта до гробове-
те на героите. эа да получат пред-
сказания Но войникът няма никакво
право да свешенодейства, оше по-
малко да участва в иарската функ-
ция. Той представлява и символизира
чистата сила, която, лишена от ра-
зум и двнжеив от страстнте. има нуж-
да да бъде направлявана от духовен
авторитет Кухулин е „крал на ирлан-
дските воин и", но това е много по-
четно отличие; когато стъпва върху ка-
мъка от Фал, за да получи обешани-
ето эа реална кралска власт. камъкът
остава ням (той крешял под крака на
всеки ирландски крал) и героят го раз
бива от яд (OGAC, 17, I7S-I88).
Героят символизира еволюшюн-
ния пори» (същественото желание),
конфликтната ситуация на човеш-
ката психика в битката срещу чу-
довищата на развалата (DIES, 40).
Героят е обкнчен и с атрибутите на
слънцето. чиито топлина и светлина
побеждават мрака и студа на смъртта.
Повикът на героя според Бергсон
(„Les deux sources de la morale et de la
religion**) e към съриевината на отк-
ритата норма, а в духовен план той е
двнгателят на творческого развитие.
В .Символите на либидото" К. Г
Юнг идентифицира героя с мошта на
разума. Първата победа на героя е
тази, която вэима над себе си.
207
ГЛАВА
ГИ1лит
Земята (Гея) ражда гигантите. та да
отмъстят за затворените в Тартар от
Зевс титани. Гигантите са хтонически
същества, конто символизират пре-
възходството на пронзлезлите от зе-
мята сили с техния материален гнган-
тизъм и духовна пустота. Тс са иде-
ализнраната баналнос! Като прайс-
торическите гушери. образ на
крайностите в полза на телесните и
брутални инстннкти. гигантите подно-
вяват битката на титаните. Те са ог-
ромны сыцсства. с непобедима сила
и страшен вид. Имат гъсти коси и
рошави брад и. крака та им са змийс-
ки тела (GRID, 164)
Една от най-забележителните чер-
ти на митологията е, че те могат да
бъдат победени само със съвместни-
те усилия на бог и човек. Самнят Зевс
се нуждае от Херакъл, преди той да
бъде обеземъртен. эа да повали
Порфирион: богът го сразява с
мълния, героят довършва гиганта със
стрелите си. За да убие Ефиалт. кому-
то е извадил лявото око. Аполон има
нужда от Херакъл. който довършва
гиганта, избождайкн дясното му око
Всички богове, противници на
Гигантите: Атина. Дионис, Афродита,
Посейдон и др., оставят на човешко
съшество грнжата да довърши
чудовище то Иэмеренията на мита не
могат да се преувеличат.
Без да се копират заглавията на иэ-
вестните роман и филм, в тази борба
срещу земните животински страсти
може наистина да се види, че Бог има
нужда от хората, както и че чове-
кът се нуждае от Бог. Развитието на
живота към нарастващо одухотворе-
ние е истинска битка с гигантите.
Този факт предполага личного усилие
на човека, който не трябва да разчита
само на силите свише, за да триум-
фира над иманентните си инволютив-
ни и регресивни тенденции Митът за
Гигантите е новик към чввешкин
(сронзьм Гиганты прелставлява
всичко това, което човекы трябва ла
победи, эа да освободи и раэвие лич-
ное тта си.
Голяма част от келтските митоло-
гически персонажи са също гиганти.
но по принцип гигантизмы е белег не
на отвъдния свят, а на фоморите*. по-
лиция сили Един от най-забележител-
ните главатари на фоморите е Балор,
чийто поглед паралиэира пяла армия
и чието уелско съответствие в „Маби
ноги за Кулхух и Олуен~ се нарича
Ъсбадален Пенкаур, кастратът с ги-
гантска глава (OGAC, 14.482-493).
ГЛАВА
Главата по принцип символизира
пламенността на активния принцип
Той включва авторитета эа управле-
ние, за заповед, за просветление.
Главата също така символизира
проявения дух спрямо тялото. което
е проява на материята.
Човсшката глава по своята сфе-
рична* форма е сравнима, според
Платон, с вселената. Тя е микрокос-
мос
Всички тези значения се обсдиня-
ват в символиката на единството и съ-
вършенството. на слънцето и божест-
во то
В келтския свят главата е обе кт на
различии обреди и вярвания, но хомо-
генни като цяло. Основният обичай е
боен: галите режели славите на побе-
дените врагове и ги отнасяли победо-
носно в страната си, завърэани за ши-
ите на конете им. Трофеите при нуж-
да били усърдно паэени в кедрово мас-
ло (Диодор Сицилийски, 5, 29, 5;
Страбон 4. 4. 5). Мотивы за отряза-
ната глава е често срешан в галската
нумизматика и в цялата галска и га-
ло-романска пластика Ирландците не
постъпвали по-различно от галите и
островитянската епопея изтъква сто-
ГЛАСНИ
208
типи примерн на боен, отнасят гда-
ила на победен в двубой враг И така,
главата символ и жрала сила га и
бои на । а стойност на врата, прнбаве
ни към тети на победителя, и обезгла-
вяването гарантнрало смъртта на съ-
шня този враг. Дснствнтелно. смята-
ло сс. че смъртта настъпва едва след
като се тасегнат обвивките на мозъка.
Отрязаните глави от бойните от
Ълстър били запазенн в двора на крал
Конхобар в спсииална постройка.
Чернения Клон, другата мистична
страна на светилището от Антремон
(устието на Рона) в Южна Галия
Главата на уелския нар Бран, донесе-
на от другарнте му от Ирландия, къ-
дето са били победен и. с заровена в
Гуинрин. бял хълм. в Лондон Остров
Бретан не е познавал никакво нашест-
вие до откриването му (OGAC. 8. 300-
316); 10. 129-154) И така, когато
римляните. копаейки основите на
юпитеров храм, намерили в земята че-
реп с изключителнн размери. галате-
лите изгьлкували този факт като знак
за бъдсшото величие на Рим. който ше
се превърне в световен водач (GRID.
328)
Всичките митологии споменават
за многоглави същества: животни.
хора, духове, богове и богини. Всяка
една от тези глави е особена проява
на съшеството; например триглав бог
изразява три страни от своята сила.
Змия съсседем* глави. наджа*. напро-
тив. означава символиката на това
число*, свързана със собствсната му
символика: бсзкрайното плодородие
Символната арнтметика се комбини-
ра с частната символика на многог-
лавого съшество Трите глави на
Хеката*. богинята на кръстопъти-
шата. трите глави на Цербер*, пазача
на Ада, се отнасят към връзките, ко-
ито богинята и куче го поддържат с
трите свята Янус* има две глави. за
ла вижда напред и назад, миналото и
бъдешето. Амон Ра. египетски бот. с
често пъти изобра тяван с тяло. бояди
сано в зелено, и с чет при глави на овен;
според Шамполион това, изглежда, оз-
начавало духа на четирнте елемента.
душата на космоса. Според Хора-
полон (иитиран в LANS. 6, 1-28): две
прилепени една до друга глави - на
мъж и на жена, в Египет били сим-
вол за предпа зеине от злите духове
Индра е бог с три глави. зашото
управлява трите свята По съшня
начин, изглежда. трите огъня на Агни
означават светлините. които блестят
в трите свята Могат да се дадат още
безкрайно много примерн Но прин-
ципы на гьлкуване остава съшият:
трябва да се комбинира значението на
числото и това на многоглавата
фигура
Съшествуват цефалофорни ста-
туи. обезглавен герой, носеш в рык
главата си. както тази на свети Дьони,
в Нотър Дам. първият епископ, мъче-
ник иа Париж. Легендата и нейното
изобразяване символизират поверие-
то. че палачът не е взел живота на жер-
твата си. че Дьони продължава да жи-
вее и духовно да въздейства. че той
превъэхожда духом силата, която го е
убила. Духът на жертвата, който гла-
вата символизира. не само продължа-
ва да съшествува. но продължава да
се носи над самата земя, както от тя
лото на мъченика, така и от всички
тези. които споделят съшата вяра
ГЛАСНИ
Преобладаването на гласна в дума,
реч, стил. изглежда има голямо зна-
чение. езотерична. символична стой-
ност, способна да въздейства върху
чувствителността и разбирането на
слушателя, без той да го осъзнава. И
така а напомня за нешо сериозно.
съвършено, широко, тотално, трагич-
но. странно, величествено; с - битий-
но. състояние. спокойно; и - блестя-
209
ГЛИГАН
шо. ритмично, предсгояшо, лирично,
нлюзорно; о - затворено, мъртво.
подрсдено. високо. неизбежно; ю е
музиката, шепотът, времетраенето.
учението. културата, нежността,
иэтичането... Можем съшо да цитира-
ме прочутия сонет на Рембо:
А - MT/W4O, Е - бчло. И - ЧГ/МГ/ГО. Ю - м* «гмо,
О - <	г.ихгш.
нмкой <)ew те раирич аi *иши.ч ирит
проииод
(Рембо „Гласни". превел Георги
Михайлов. Стоян Илиев „Естетичес-
ките програми на френските и руски-
те символисти”, София, 1979, изл. на
БАН, стр. 97).
Словото. озвучено от гласните. е
алхимикът на душата. Рембо е потър-
сил език, който да е душа за душата.
обединяващ всичко - мириси. звучи,
Цветове, да с мисъл. залавяща се за
мисълта ., лише той в своето писмо
до Демьони. като по този начин дава
определение на символа Измислих
цвета на гласните Определи* фор
мата и движенисто на всяка съг-
ласна и с инстинктивни ритми аз
се радва*. че съм открил поетично
слово достъпно, един или друг ден.
за всички сетива (Алхимия на Сло-
вото. в Сезон в ада).
СЛЕЗЕН
Тънкият женски глезен за китайци-
те е намек за някои по-интимни части
на женското тяло Финият глезен у же-
ната сочи нейните възможности, еръч-
ности и нежността и в сексуалнитс
взаимоотношения
За племето бамбара глезенът -
„възел на крака" - се евързва с поня
тията за пристигане и потегляне.
За гърците и римляните това е
мястото, към което са прикачени кри-
лете*. какъвто е случаят с бога Хермес
(Меркурий).
В този смисъл той придобива зна-
чението на символ на възнасянето и
сублимирането.
ГЛИГАН
Символиката на глигана е с най-
древен произход и обхвата по-голя
мага част ог индоевропейский свят и
лори в някои отношения излита и звън
неговите предели Митът води своето
начало от хиперборсйската * тради-
ция В нея той е символ на духовен
авторитет. Това може би има връзка с
отшслничеството на друида в тората
или на брамана, или оше със способ-
ността на глигана да изравя трюфе-
лите*. тайнствен продукт според
древните легенди на мълнията, и да
сс храни с плодовете на дъба - свеше-
но дърво На глигана се противопос-
тавя мечката* - емблема на светска-
та власт В Галия, както и в Гърция.
глиганы е npcc.ic.iBan, дори избиван
Това олицетворяла преслелването на
духовного от свегското
Дори в Китай глиганът е емблема-
та на Мяо; мечката - на Хя Мяо са
представители на древна форма на ки-
тайската традиция; глиганът е заловен
или изгонен от Стрелеца И. който е
войн Херакъл залавя еримантския
глиган; Мелеагър. подпомогнат от
Тезей и Аталанта, преследва кали-
донския. По всичко личи, че тук съ-
шествува цикличсн символизъм. ось
ществяван чрез заместване на едно
господство с друго, на един kalpa с
друг. В хиндуисткия свяг нашият ци
къл е под знака на белия глиган.
Глиганът притежава хипсрборсйс-
ки характер, следователно основен
Той е аватарът. пол формата на който
Вишну върнал земята на повърхност-
та на водата и въвел ред Глиганът (ва-
раха) е съшо Вишну, проникваш в цед-
рата на земята. опитвайки се да дос-
тигне основата на огнената колона, ко-
ето не е нишо друго освен лиш а на
Шива, докато, напротив, хамса -
Брахма гьреи нейния връх в небето.
ГЛИГАН
210
Така земя1а и най общ вил е като ат
рибут на Вараха (Вишну), пол чиято
зашита или на чиито ръце тя дсйст
вително прилича на свсизената пър-
вична земя.
В Япония пък на глигана се тлела
като на животно от зодиака, на което
се приписват качества като кураж, до-
ри дързост. Той служи за яздитно жи-
вотно на ками на войната. Иношиши
(диво прасе - глиган) е последното от
дванадесетте животни на зодиака
Така в Япония той е символ на кураж
и дързост Пред шинтоистките
светилиша. посветени на Уакснокия-
омаро, са поставени статуетки на
глиганн Самнят Бог на войната Уса-
Хашиман е понякога изобраэяван вър-
ху глиган.
Глиганът стой в центъра на будист-
кото Колело на Живота под формата
на черно животно, символ на невежес-
твото и на отрастите. Понякога той
бива назоваван „прасе" и именно от-
тук трябва да се гърсят останалите в
сянка значения на това животно: кол-
кото е благородна символиката на
глигана. толкова е долна символиката
на прасето. Днвото прасе е символ на
необуздан разврат, на бруталност
(ВНАВ. DANA. GOVM. GRAD. GUES.
MALA. OGRJ, PALL. VARG).
Елмазеният женски глиган играе
важна роля във Ваджраяна Тя е атри-
бут на Ваджра варахи (Дордже
Пхагмо), която е израз на женското
начало на Пробуждането. Най-често
тя е яркочервена, а малката главичка
на женския глиган прилича на израс-
тък над дясното и ухо. Това божество,
включено в цикъла на Хеваджра, ко-
муто то е подчинено, както и на
Самвара, трябва да бъде уподобено на
Пустотата* и на субтнлния централен
канал (сушумна). в който се събира
въздушното дихание, за да се постиг -
не Блаженство
Често срешаме нзображението на
глиган върху галските военни надписи,
в частност върху Триумфалната Арка
- Оранж и върху монетите на неза-
висимостта Притежаваме голямо ко-
личество обстни глигани и многоб-
ройни изображения върху каменни
релефи Въпрски това животното ня-
ма нишо общо със съсловието на во-
енните. освен ако нс се вземе пред вид,
че глиганът като символ на духовенс-
твото му се протнвопоставя Глиганът.
както и друиды, е тясно свързан с
гората: той се храни с дъбови желъдн,
а женскага, символично заобиколена
от девегте си малки, рови земята вое -
новата на ябълка - дървото на
безсмъртието. Зле различаван от
прасето. от което и без друго той труд-
но се разграничава (келтите притежа-
вали стада прасета, живеещи почти в
диво състояние). глиганът представ-
лява жергвенатв храпа на празника
Саун и е животното. посветено на Луг.
В редица митични предания става ду-
ма за вълшебно прасе. което в угоше-
нията на Отвъдното е винаги добре из-
лечено и никога нс евършва. 1 ноемв-
ри - на големия празник Саун основ-
ного ядснс се състои от свинско месо
Прасето Мокос е прозвишето на
Меркурий в един гало-романски над
пис от Лангьр Турх Труих (ирл. triath
- крал), който се протнвопоставя на
Артур, представлява Духомнството в
борба с кралското съсловие в епоха
на духовен упадък. Башата на Луг.
Сиан. се превръша в друидско прасе.
за да избяга от преследвачите си.
Въпреки това умира в човешки образ.
Никога, дори и в ирландските те кето-
ве от християнски характер, символн-
ката на глигана не се интерпретира в
негативен аспект. Това очевидно е
противоречие между света на келти-
те и обшите тенденции в хрис-
тиянството. По асоцнативен път сти-
гаме до мисълта на Дюрер, заместил
вола и магарето от Коледната ясла с
211
ГНИЕНЕ
глигана и льва (СНАВ. 173-175; OGAC.
5. 309-312; LOTM. I. 310 sqq.; STOG,
34).
Според християнската традиция
глиганът символизира демона, било
зашото се евързва със свинята, лако-
ма и сластолюбива, било поради не-
говата буйност. напомняша необузда-
ността на страстите; било оше пора-
ди спомена за опустошителното му
преминаване през полята, овошните
градини и лозята.
ГЛОБУС (вж. КРАТУНКА. ЯЙЦЕ.
СФЕРА)
В представите за власт, царе,
императори, папи и богове. глобусы,
който те държат в ръка, символизира
областта или територията. върху ко-
ято се разпростира владението на су-
верена и тоталитарният характер
на това владение В действителност
сферичната форма на глобуса може да
придобие двойно значение: географе-
ката цялост на вселената и юридичес-
ката цялостност на абсолютната
власт. Именно в този смисъл е подхо-
дя шо да се тълкува глобусът, когато
означава ограничена територия, вър-
ху която се осъшествява властта на да-
дена личиост: колкото до властта, тя
е неограннчена и точно това внушава
глобусът.
ГЛУХАР
Гл уха р е другого име на голям див
петел, живееш най-вече в планински-
те гори или сред високн папрати, име,
превърнало се в легендите в име на
приказно животно. Напролет пламен-
на и сляпа страст завладява глухарите;
те танцуват и пеят по двойки; перчат
се пред женските, иэдавайки силни
крясъци. Според Бюфон ловннте мо-
гат да ги убият само когато спят.
Глухарът е символ на беэмерната
страст. която от любов предизвиква
дори смърт. Мярата на любовта е да
сс обича всемерно, казваше свети
Августин, обаче говорейки за Божията
обич. Любовта на глухаря, която го ка-
ра да пренебрегва дебнешия неговия
захлас ловец, който е там. за да го убие
в момента, в който застане неподви-
жен, символизира оше тревогата от
нишото, горчивия вкус на унишо-
жението, които придружават изклю-
чителната буйна страст. Но страстта,
която убива. оше е тази, която кара да
живееш интензивно Живот и смърт.
преплетени, това е представата за
глухаря, който танцува и креши за сво-
ята любов.
ГНИЕНЕ (РАЗЛАГАНЕ. ПРЕВРЪ
ЮАНЕ В ПРАХ*)
Превръшането на материята в
прах или гниенето й символнзират
раэрухата на старата природа и въз-
раждането в друг начин на съшест-
вуване, способен да даде нови пло-
дове.
Според херметиците. това е основ-
ното химическо действие... смърт
та на телата и разграждането на
материите. които ни съставляват.
водят ги към развала и предразпо-
лагат към раждане. Гниенето е ре-
зултат от телесната топлина. под-
държана непрестанно, а не ръчно
създавана. Следователно трябва да
се избягва повишаването на подбуж-
даи/ата външна топлина над опре-
делен умерен градус: от това мате-
рията би се превърнало в суха чер-
вена пепел. Вместо да почернее и
всичко би заг1/ивло(РЕКВ.418-419).
Цел та е гниене. и то, така да се кажс,
с времето и с мярка. а не внезапно уии-
щожение.
Церемонията на пепелта*. в хрис-
тианского богослужение, разбира се.
символизира завръшането към първо-
началното състояние, но с цел да се
подготви душата за вечен живот.
Съобразно етимологията на дума-
ГНОМОВЕ
212
та, по общо катано, шпене означава
превръшам се в пепел (фр -
putrefaction) Но символиката остава
съшата: от смъртта към възраждане
та друг живот. Този нов живот, който
следва гниенето. е възприеман често
като по-висш или нтвисен Или пък оз-
начава преминаването от едно чисто
материално към едно чисто формал-
но съществуване (вж екскрсмеити*).
ГНОМОВЕ
Дребни духове, конто според
Кабала та живеят под земята и пазят
съкровишата от скъпоиенни камъни
и метали. Легендата за тях е премина-
ла от Изтока в Скандинавия и Цент-
рална Америка Те символизират не-
видимого съшество. което прави ви-
дими невидимите обекти по пыя на
вдъхновението. интуииията. въобра-
жението и съня Те живеят в човешка-
та душа като лъчи на познанието. оза-
рението и откровението. Като душа-
та - гномовете са органични и неор-
ганичнн и когато се оттеглят. нешата
умират и стават инертни и мрачни.
Тъй като са нестабилни. те могат ту
да обичат. ту да мразят едно съшест-
во Постепенно гномы е станал във
въображението грозно, уродливо, лу-
каво и зло джудже Затова пък жена
му. гномидата. оше по-дребна от него,
е с неотразима красота; носи чехли -
единият от рубин, другият от изумруд.
Двойката или раздвоеният на мъжко
и женско начало гном символизира
единството на грозного и красивото
във всяко съшество. частица коварст-
во и частица добрина. връзка със зе-
мята и връзка със светлината.
Вероятно гномовете са образ на слож-
ните и смътни състояния на съвестта.
където съжителстват невежество и
знания, нравствено богатство и
бедност: те са пример за съвпадане на
противоположностите, за държано в
тайна или прикривано познание
Този символ няма нишо обшо с
t ном и чес ката или афористична поезия
освен обшата етимология (гр. гно-
маи-познавам).
ГНОМОН
Измервателен уред. използван в
древността за измерване на отклоне-
ннята във височина и дължина на ла-
ден обе кт според подвижната сянка,
отразявана от калем върху плоска
повърхност Гномоны следва движс-
нието на слънцето и отбелязва часа,
той е първообраз на слънчевите ча-
совници Гномоны е бил познат на
китайиите. египтяните и индианаите
от Централна Америка Той е в осио-
вата на първите астрономически отк-
рития и символизира всеки измерва
телен уред. който позволява да се раз-
гадаят тайните на времето и прост-
ранството. да се постигне познанието.
проектирайки изображенията на дви-
женията и позицинте и позволявайки
цифрения им израз (вж пергел).
ГОДИНА
Някои автори доближават латин-
ского название на годината - annus до
anus (пръстен), а сетне, в по-широк
смисъл - до зодиакалния цикъл В на-
чалото на всяка година били отправя-
ни молитви към богинята Ана Перена
(пръстен на годините). Значението на
годината, чиито символи са кръгът и
квъговратът. съвпада със значението
на Зодиака* В съотвстствие с гръц-
кото изображение на уроборос - на-
половина бяла. наполовина черна
змия*, захапала опашката си. астро-
лозите разделят годината на мъжка и
духовна половина, която трас от ессн-
ното до пролетного равноденствие и
чиято среда (тоест зимното слънцес-
тоене) е вратата на боговете. и на
женска и материална половина, която
трае от пролетното до есенното рав
ноденствие и чийто център (лятното
213
ГОЛЕМ
слънцес loeiie) е вратита на хората
(вж, ..Вратите на годината". SERP)
Най-обшо годината символизира
мярата на един завършен цикличен
пронес Тя включва възходящи и
ннзходяши. еволюционни и инволюии-
онни фази - сезоните, и възвестява пе-
риодичного завръщане на един и съ-
ши цикъл. Годината е умален модел
на космичния цикъл Ето зато може
да обозначава не само триста шест-
десет и петте дни на слънчевата
година, но и всяко циклично цяло.
Прибавянето дори само на една еди-
ница, като се изключи интеркаларния
ден. символизира разчупването на
цикъла. на всеки цикъл. т е. - смърт-
та и неподвижността или непрекъсна-
тостта и вечността.
В ирландските митологични
разкази. който правят неумел опит да
предадат най-възвишените метафи-
зични концепции на обшодостъпен
език. годината и денят са символ на
вечността... Деноношието е равнозна-
чен символ: бог Дагда отстъпва на си
на си Мак Ок замъка Бруиг на Бойн
за едно деноношие. т.е. - завинаги.
Прибавената единица е отворът. кой-
то позволява излизането от кръга. из-
плъзването от цикъла.
ГОДИШНИ ВРЕМЕНА
Годишните времена са били изоб-
разявани по различен начин в
изкуствата: пролетта - с агне. козле,
храстче. венчелистчетата; лятото - с
дракон, бълващ огън. житен клас.
сърп; есента - със заек. лоза, рог на
изобилието. препълнен с плодове; зи-
мата - със саламандър. дива патица.
накладен огън. и т.н. Пролетта е пос-
ветена на Хермес*. вестоносеца на
боговете; лятото - на Аполон*. бога
на слънцето; есента - на Дионис*, бо-
га на гроздобера; зимата - на Хефест*.
бога на огнените изкуства и металите.
Редуването на сезоните. като това на
фазите на луната, бележи ригьма на
живота, етапитс в един цикъл от
развитието: раждане. израстване.
зрялост, залязване; цикълът може да
се отнася както към човешките съ
шества. така и към общества та и ни
вилизаниите им То онагледява оше
мита за вечиото завръшане. Симво
лизира последователната. циклична
промяна и непрекъснатото започване
отново
ГОЛЕМ
В юдео-кабалистичсската легенда
голем означава нешо каго човек-
робот. Голем е човек. създаден чрез
магически или изкуствени средства, за
да противостои на сътворението на
Адам от Бог. Сътворяването на Голем
имитира акта на божественото творе-
ние и може да му се противопоставь
Голем е ням. тъй като хората са нес
пособии да му дадат дар слово
Г Г Шолем отбелязва. че в еврейс-
ката и германска литература на XIX
век много писатели романтици са
виждали в Голем символ на сърдеч
ните си конфликта и битки.
Въвфантастичння роман на Густав
Майриик Голем е символсн образ на
пътя към изкупленнето. Тръгвайки от
хиндуистки и еврейски схвашания, то-
зи образ представя матсриализира
ната колективна душа на гстото с
всички тъмни страни на призрач-
ното; до известна степей е двойник
на героя, артист, който се бори за
и зку плен исто си. за себе си. който
като месил пречиства Голем, собе
теснота си нсизкупсно ..аз ’.
В определена фаза от образуване-
то си. преди да получи дъха на Бога.
Адам не е нишо друго. освен Голем
без форма. В един Мидраш от II и
III век Адам с описан нс само като
Голем, но и като Голем с космичес
ки голсмина и сила, комуто Бог е по
казал в състо.чнието му на безжиз-
ГОЛОТА
214
напит и 6с M..t овес ноет всички оъдни
поколения до края на света.
Обединяването на теги два мотива,
между които съшествува видимо
напрежение. ако не и противоречие.
създава чудноватостта на Голем
Историата на мирозданнето е протек-
ла пред очите на едно съшество. нес-
пособно нито да разграничена, нито
да разсъждава (SCHS. 181-216) над
различните момента в развитието на
идеята за Голем.
Това легендарно съшество от
Кабалата е виждано по най-различнн
начини. Магьосникът. който искал
да създаде един голем, ваял от чер-
нена глина - по подобие на Бог в
Битис. когато направил Адам - чо-
вешка статуя с големината на де-
сетгодишно дете и после написвал
на челото и еврейската дума за
живот. Тутакси големът започвал да
диша, да се движи, да говори, като
приличал по всичко на човек. Той бил
покорен роб на магьосника. който
можел да го товари с най-тежка
работа, без да се опасява. че иге го
измори (LERM 92). За нешастие тези
създанил нараствали твърде бързо и
стирали ръета на гигантн. Тогава
магьоснигът написвал на челата им
еврейската дума за смърт и те ведна-
га рухвалн в неподвижна маса глина.
Понякога тази маса смазвала под то-
вара си неразумния магъоеннк. Ако
гигантът запазел думата „живот",
мошта му можела да предизвика най
тежките бедствия, зашото сама по се-
бе си тя била способна само на
злодеяния Тя можела да бъде направ-
лявана от кабалист както към
доброто, така и към злото. Понякога
някой голем, мъж или жена, замествал
реална личност или пък приемал фор-
мата на животно: лъв, тагър, змия...
Големът символизира сътворението
на човека, който иска да подражава
на Бог. създавайки съшество по свой
образ, но който създава само едно съ-
шество без свобода, с наклонност към
злото. роб на страстите си.
Истинският човешки живот произхож-
да само от Бог. На равнишето на съз-
нанието голем е образ само на създа-
теля сн. на една от страстите му. ко
ято нараства и заплашва да го смаже
Най-накрая той казва, че творението
може да надмине твореца сн. че чове-
кът е само чирак на магьосника и че
ако Мефистофел е прав, първото
действие е свободно у нас: роби сме
на второто.
ГОЛОТА
Макар голотата да се явява често
на Запад като белег на чувственост, на
материалистична деградация, трябва
на първо място да си припомним, че
тази гледна точка не е обшовалидна;
и от друга страна, че това схвашане,
според християнската религия, е пос
ледица от първородния грях, от паде
нието на Адам и Ева. Действнтелно
става въпрос за падане на по-ннско
равнише: от равнишето на Закона до
това на проявата; за едно извеждане
на перспективите навън. Намираме
нешо доста близко до това разбиране
в шинтоисткия мит. който раэкаэва. че
след като слезли в ада, Идзанаги и
Идзанами се чувстват унизени от раз-
криването на истннското им състоя
ние. След прикриването на тялото в
средновековното изкуство европейс-
кият Ренесанс преоткрнва естетиката
на голотата, но това има все пак чис-
то натуралистичен характер и е лише-
но от символно значение. Това е само
отчасти гледната точка иа гръко-рим
ската древност. Да си припомним
Разголването на Мистика във Внлата
иа Мнстериите в Помпей, което е тол-
кова богато на символи. Всъшност
символиката на голото тяло се разви-
ва в две направления: на фнзическата
морална, интелектуална, духовна чис
215
ГОЛОТА
тота и на сладострасгиата, прсдиз
вика гелна суета, която обеюръжава
духа в полза на материята и сетнвата.
Според традиционного виждане
телесната голо i а е вил заврьшане към
първичното състояние. кьм централ-
ната гледна точка: такьв е случая? с
проповеднииите на Шинто. които пре-
чистват голите си тела в чистия, деле-
но студен зимен въздух; съшо и на хин-
дуиските аскети, облечени в
Пространство, както и на еврейски-
те жреии. конто влнзат голи в Светая
светих, за да нзразят отказа си от
всичко земно при приближаването
към божиите Тайнства; това е срива-
не на преградата, която разделя чове-
ка от заобикалящия го свят, в резул-
тат на което природната енергия ми-
нава свободно от елиння към другия;
оттук и ритуалната голота на келтс-
ките воини в битка - може би само
част от легенда; на някои свешени тан-
цьорки съшо; дори на някои
магьосници, които в случая най-вече
разтварят душата си за низшите сили
Разбулването на будистките
Дакини е разбулване на истината, ко-
ято в Европа съшо наричат гола, ко-
гато става дума за чистого познание
Абу Якуб Седжестани дава подобно
обяснение за значението на голотата
на разпнатия Христос: Разбулване на
еэотеризма Голотата на Калн е сила
та на времето, освободена от Света,
след като той се е разтворил; това съ-
шо изразява факта, че тя е отвъд
Майа, в качеството и на формално
облекло, независима от нея; обредна-
та голота на йогнннге в тантризма е
символ на самата пракрити, на
Космнческата субстанция, спрямо ко-
ято Духът (Есенцията) остава непод-
вижен и спокоен (AVAS, BURA.
DANA, ELIY. GOVM, HERS. PALI
SA1R, SCHI. VARG).
В Библията голотата може първо
да бъде разгледана като символ на оп-
ределено състояние. при коего всич
ко е явно и незабулено: Адам и Ева в
Райека та градина Да обърнем внима-
ние на това. че първата двойка ше об-
лече дрехи едва след падението. а то-
ва е израз на факта, че отношенията
на човек с Бог и себеподобните са из-
губили първоначалната си лекота и
яснота.
Съвсем естествено голотата беле-
жн съшо така бедността, духовната и
морална слабост Эатова и разголва-
нето на човека. изправил се пред Бога-
сълия (Екл. 5, 14-15). Иез. (16, 7) раз-
казва историята на Израил, когото
сравнява с девойка, гола до мига, ко-
гато Бог я избира и облича.
Символиката е понякога опреде-
лено отрицателна: голотата е срамът
Така например пророк Наум эаплаш-
ва Израил; Бог ше свали дрехите му и
ше покаже голотата му на народите,
като по този начин разкрие пред всич-
ки срама на богоизбрания, но идоло-
поклоннически народ (вж. Откр. 2,
20).
Трябва да се отбележи значител-
ното разстояние, което дели тази пре-
ценка от доста благоприятного мне-
ние за голотата в древна Гърция, чий-
то спортен и художествен идеал пред-
полага разголването на тялото.
Що се отнася до обредната голота,
възможно е следният откъс от 2 Цар-
ств. да е насочен срешу нея: докато
танцувал пред ковчега, Давид показал
голотата си За жена му Мелхола това
е унижение, но царят отговаря, че не-
говият свян не значи нишо пред рели-
гиозните задължения към неговия Бог
(1 Царств. 21 -23).
Гностиците се разграничават ясно
от библейските автори, като разглеж-
дат голотата като символ на идеала,
към който трябва да се стремим. В та-
къв случай става дума за душата. отх-
върлила тялото. неговите дрехи и не-
говия затвор, за да си възвърне пър-
ГОРА
216
воничалною състояние и да се върне
кьм божсственото си начало (вж.
„Евангелие на Тома". 21. 27).
Това ни води до изучаване сим во
лнката на дрехите* Всъшност от то-
ва символиката на голотата ше бъде
по-добре осветена
Женската голота има опасна
власт Разказът „Похишението на хра-
ните на Кулей" ни предава. че когато
Кухулин се врыла от първия си кър-
вав набег по граница та на Ълсгьр. той
е в плен на войнствено умопомраче-
ние и не различава приятел от враг
Той обръша лявата страна на колес-
ннцата си към столилата на Ълсгьр.
Емин Маха (лявата страна е носител
на зло). Тогава. без да се бави нито
миг. лар Конхобар нарежда да изпра-
тят петдесет голи жени, предвождани
от ларицата. които да го пресрешнат
Момъкъг свежда поглед. за да не ги
види. и възползвали се от изненадата
му. хората го потапят в три ведра сту-
дена вода: първото се разлепва. във
второго водата започва силно да ври;
в третото водата е с температура, по-
носима за някои Друг епизод е този
за Ричис в разказа „Пиянството на
Уладите". За да отмъсти за сина си,
убит от Кухулин. тя съблича пред не-
го дрехите си. а той свежда поглед:
един воин трябвало да се възползва
от случая, за да го нападне Но кола-
рят на героя. Лег. ранява смъртонос-
но Ричис. като пречупва гръбначния
и стълб с изхвърления от прашката му
камък Мъжката голота е свързана с
бойння транс. В един откъс от
„Похишението на кравите от Кулей",
става дума за воини. чиято пламен-
ност топи снега на тридесет стъпки
наоколо Това схвашане за разгореша-
ването при битка обяснява защо
галите, според оставените от древни-
те автори разкази. се биели голи. Но
и тук гръко-римските писатели са взе-
ли за история това. което е само мит
Археологията ни затрупва с доказа-
телства за това. че галите са изпол-
звали защитна екипировка (OGAC. 18.
368-372)
Всички значения, които прндоби-
ва в наши дни голотата като символ,
са разгледанн в богатата и изразнтел-
на книга на Жан Брен (Jean Brun. „La
nudite humaine". Pans. 1973).
ГОРА (ЛЕС)
В различии райони. особено у
келтите. гората е истинско светилише
в природен вид: това важи и за гората
Броселнанда, както и за гората
Додона при гърците. В Индия
саннясините. както и будистките аске-
ти, се оттеглят в гората: в „Дхамма-
пала" четем: Горите са тихи, кога
то никой не влиза в тях; там свете-
цът намира покоя* си.
В Япония тории е не само входы
в храм, но най-вече - в истинско при-
родно светилнше, което най-често е
иглолистна гора. В Китай почти ви-
наги в гористите планини има Хра-
мове.
Горите, които в действителност са
косите на планината. и придавят
мош. позволявайки и да призовава
дъжда. т.е. небесната Благодат; нала-
дайки планините. Великият Юй сягьл
дърветата им; Дзън Че Хуан-ди,
ранен, след като на връх Джанг бил
засрешнат от буря, си отмъстил. като
повалил дърветата В този случай, как-
то и другаде, вероятно Първият
Император не е разбрал благотвори-
телната символика на този прием
(GRAD, SCHP).
В отминали времена е съшеству-
вало строго семантично съответствне
между келтската гора и светнлишето.
Символ на живота, дървото може да
бъде смятано за връзка. посредник
между земята. където потъват коре-
ните му. и небосвода, който достига с
короната си В Галия каменните хра-
217
ГОРГОНИ
мове са издигнати едва след римска
та колони та дня (OGAC 185-187).
Всепоглъшашата гора е възпята и
в многобройни произведения на испа-
но-американската литература, вдъх-
новена от девствената гора, (Voraginc
на Хосе Еустасно Ривера). Идентична
концепция за символа гора се откри-
ва и у Юго:
Дърлстити са чглккти. киито гриют
ри /лрынитит? я мгмпим тм)нижгн
Всичко тякно г Лобро - немота, смъртта
ираЛсктнита кмл
Вию прсърасната гора, как м4г
(пр Николай Кирилов)
(„Легснди от вековете". ..Шест-
надесети век". ..Сатирът").
Други поети са по-чувствителни
към двузначната тайнственост на
гората. която едновременно поражда
и тревога, и ведрост, и униние, и
влечение, т.е. всички могыци прояви
на живота По-затворена от планы-
нота*, помалко подвижна от мо-
рето*. помалко гъвкава от възду-
ха*. по малко безплодна от пусти-
нята*. по малко мрачна от пещера -
та*, но въпреки това затворена,
вкоренена, тиха, зелена, сенчеста.
гола и многолика, потайна. букова-
та гора е въздушна и величествена:
дъбовата гора веред хаоса от скалы
е келтска и някак си друидска: боро-
вата - върху песъчливите склоновс.
наподобява близък океан или море-
ките извори: и при все това гората
винаги остова една и сыца (Bertrand
D'Astorg, Le mythe de la dame a la
licome. Pans, 1963).
С мрака и дълбоките си корени го-
рата символизира в модерния анализ
безсъзнателното. Според Юнг горе-
ките ужаси, както и паниката. са по-
родени от страха пред разкриването
на безсъзнателното.
ГОРГОНИ
Три ссстрн. три чудовища с глави,
опасани от разгневени змии, с лиги,
изскачаши от устните. с бронзови дла-
ни и златни криле: Медуза. Евриала и
Стено. Те символизират врага в
борбата Чудовищните деформации
на психиката се дължат на покваре-
ните сили на трите инстинктивны
тенденцыы: общителност. сек-
суалност. духовност. Евриала е сек-
суалната перверзия, Стено - социал-
нага. Медуза - най-важната: духовна
та и еволютивна тенденция, обърна-
та в суетна стагнация Човек не мо-
же да се бори срешу произхождаща
та от суетната възбуда на жела
нията вина, освен ако нс се стреми
да осъшестви точната мяра. хармо-
нията. Това се символизира от вли-
зането на преследвания от Горгоните
или от Ериниите в храма на Аполон,
бога на хармонията, като в убежище
Всеки, който видел главата на
Медуза, се вкаменявал. Не е ли това
зашото тя отразява образа на лична-
та вина? Признанието на прегреше-
нието в точното опознаване на себе
си може да се поквари в болеэнено
ожесточение, в парализираша със
скрупулите си съвест. Пол Диел под-
робно отбелязва: Признанието може
да бъде (и почти винаги с) специ-
фична форма на въображаема
възбуда: преувеличено съжаление
Преувеличавинето на вината задър
жа усилието за поправяне На ви-
новная тя служи само да се огледа
суетно в сложността. която той
счита за единствено и изключитсл-
но дълбока. на подсъзнателния си
живот.. Не е достатъчно само да
се открие вината: по обсктивсн на-
чин трябва да се понесе вида й. ни-
то преувеличен, нито омаловажен.
Самото признание трябва да е осво
бодено от прокалена суета и чувство
за виновност... Медуза символизира
ГОРСКА КЪПИНА
218
шкривсния obpaj на „себе си~.... кой
то сковава от ужас, вместо да лава
правнлното просветление
ГОРСКА КЪПИНА (ЯГОДА)
Вечноэелен храст. който древните
евърэвали със смъртта и беземъртне-
то. Ето как Вергилий опнева погребе-
нието на Палант - спътник на Еней:
Jlpyamt бърю ихгиитат от ежл чета
дъбаи клонки
легка ма-ылка шетилат я с листы
от *«*oda гирска.
тъй нас л осн и ч одър със плсыина мгсспччат'
(Вергилий, „Енеида**, Единадесета
книга, превод Георги Батаклиев.
Народна култура, София. 1980).
ГРААЛ
Светият Граал от европейската
средновековна литература е наслед-
ник. ако не продължител. на два та-
лисмана в предхристиянската келтска
религия: котлете* на Дагда и чаша-
та* на върховната власт Това обяс-
нява зашо този чудотворен предмет
често е само един вдлъбнат поднос,
носен от девственица В традициите,
евързани с рицарнте на Кръглата
Маса, той има способността да под-
нася на всеки един от тях предпочи
таното блюдо: тук символиката му се
доближава до символиката на рога*
на изобилието. Сред многобройните
му свойства, освен това да храни (дар
на живот), той притежава и способ-
ността да просветлява (духовни оза-
рения). да прави непобедим (Юлиус
Евола в BOUM, 53).
С изключение на безбройните по-
вече или по-малко въодушевени обяс-
нения, Граалът е породил различии
тълкування. съответстващи на равни-
шата на реалността, конто заема
коментаторът; съшииата на тези ин-
терпретации е резюмирана от Албер
Бегеи: Граалът представляла еднов-
ременно и субстанциално Христос.
умрял >а хората. Чашата от Гаи
ната Вечеря (т.е. божсствената
милост. която Христос разпръеква
върху учениците си), потира от
Мёсата. съдържащ истинската
кръв на Спасителя. Съгласно meiu
три плана масата с чашата с ка-
мъкът на Божи гроб с масата на
дванадесетте Апостолн и накрая
олтарът, където всекидневно се отс-
лужва жертвоприношението. Тези три
реалности - Разпятието. Тайната
Вечеря. Евхаристията - са неделими
и церемонията на Граала е тяхното
раэкрнване, което в причастието дава
познание за личноегта на Христос и
съпричастност в Спасителното му
Жертвоприношение.
Това има известно отношение към
аналитичного обяснение на Юнг, за
когото Граалът символизира вътреш-
ната цялост, която хората винаги
са дирели.
Търсенето на светия Граал изнск-
ва определени състояния на съзна-
нието, конто рядко са съединени.
Външните дейности препятстват
съзерцанието, което е необходимо, и
отклоняват желанието. Той е съвсем
близо и въпреки това човек не го
вижда Това е драмата на эаслепени-
ето пред духовните реалности, толко-
ва по-интенэивно, колкото по-усърд-
но човек вярва, че ги дири. Човек е по
внимателен към материалните усло-
вия на търсенето, отколкото към
духовните. Търсенето на недостъпння
Граал символизира на мистично
равнище, което е основного за него,
духовното приключение и изискване-
то эа пълнота на съзнанието. която
единствена може да отвори портата
на небесния Иерусалим, където блес-
ти божественият потир. Човешкото
съвършенство се эавладява не с копие
като матернално съкровише, а чрез ко-
ренно преобраэуване на духа и
сърието. Трябва да се отнде по-далеч
219
ГРАД
от Парсифал. or Ланселот, за да се
постигне чистотата на Галахад. жив
образ на Иисус Христос
ГРАД
Построяването на градовс ге. пър-
воначално приписвано на Каин (Бит
4:17), е белег эа установяването на
постоянно място на номадските
племена, следователно - истинска
циклична криста лизация (вж
Керемида*) Ето зато градовете тра*
динионно са квадратни*. символ за
стабилност. докато палатките или ла-
герите на номадите най-често са
кръгли, символ за движение (вж
Кръг*). Ето эащо още Земният рай е
кръгьл и се отнася към растителната
символика, докато небесннят
Иерусалим*, завършваш цикъла, е
квадратен и минерален.
Градовете, установсни в цснтъра
на света, отраэяват небесния ред и по-
лучават от него влияния Тс са оше, в
някои случаи, по съшите причини об-
разин на духовни центрове Такъв е
примерът с първоначалния Хслиопо
лис, град на слънцето-, Салем - гра
дът на мира; Луэ - бадсмово дърво.
което Яков нарича Ветил - Божия
дом. Наэванието Хелиополис съвсем
естествено напомня на зоднакалната
символика Да си припомним, от дру-
га страна, че небесннят Иерусалим
притежава дванадесет врати (три за
всяка посока), съответстващи оче-
видно на дванадесетте зол и и или мо-
же би на дванадесетте народа на
Израел, и че деленето на дванадесет
се практикувало съшо в римските гра-
дове и не толкова експлииитно в
хнндуистките. Следователно забелят
ваме ролята, която. изглег^та, и грае ас-
трологнята в строенето на градовете.
конто отраэяват движеннето на
слънцето. като ги фиксират, и чийто
план често пъти съвпада с местопо-
ложението на Голямата Мечка В Рим.
както в Китай. В Индия, в Ангкор, чер
тежът на града се прави с помощта
на слънчев часовник Тъй като гра-
дът сс намира в цснтъра. слънчевият
часовник не трябва да има сянка в сре-
дата на лятото. Ролята на геоманти-
ята съшо се изгьква. защото градъг
трябва да се построй според слива-
него в дадена точка на ветровете, на
водите, на земнитс движения, според
разположението на сянката и
светлината.
По принцип градовете са квадрат-
ни и насочени В Индия четирите по-
соки съответстват на четирите касти
В Рим, както в Ангкор, в Пекин и в дру-
гите синоистки страни, два перпенди
кулярни пътя се евързват с четирите
основни врати и по този начин пла-
нът на града започва да прнлича на
обикновения четворен мандала* на
Шива Неговото раэширение, манда-
ла с 64 подразделения, е планът на
Айодхя. града на Боговете. Това раз-
положение прави от столнцата център
и обобщение на империята: четирите
посоки в пространство™ иэлиэат от
нея. четирите области се съсредото-
чаваг там. В четирите посоки се из-
лъчва царската добродетел чак до
края на земята; през вратите се полу-
чават поместите на васалнте и оттам
се иэгонват элите сили. И така, в
Китай градът е център на серия от
квадрати*. конто влизат един в друг,
което напомня формата на тройна
та стена у келтите и гърците, както
и тази на ангкорските храмове
Според Платон столнцата на Атлан-
тида била раэположена по подобен
начин, но с крыла форма - символ на
небесного съвършенство с влиэашн
един в друг кръгове
В центъра на Айодхя се намира
Брахмапура, обител на Брахма, в цен-
търа на мандала - Брахмастхана; в
цент ъра на небесния Иерусалим се по-
мещава Агнецът. Дума та длин, която
ГРАДИНА
220
обозначава китайската столица, при
гежава смисъла на ос; в иенгьра на
ангкорскнте градове се намира
планината, образ на Меру, иентър и
ос на света. Външните стени прили-
чат на планинските вериги, които обг-
раждат света Този храм-планина съ-
държа царския лингв - съшо както ки-
тайският император се установява в
центъра на своята столица - ос. За
Паталипутра не се ли казва, че била
построена на самия връх на Меру? А
Каш. градът-светлина. който е ми-
тичннят предшественик на Бенарес, не
се ли уподобява на върха на главата.
точката. от която човек осъшествява
контакт с Небето? Божсственият
град (Брахмапура) е оше название на
сърцето. център на човека. в който се
намира Пуруша А символиката, ко-
ято използва патриархът дзен Хуейнен
не е по-различна, когато казва, че тяло-
то е грады, чиито враги са сети вата. а
чийто цар, обитаваш в него, е „аз"-ът.
сия. или самата природа (BURA.
BENA. СОЕА, DANA. GIUR GRAD,
GRAC. GRAR GRIR. GRIC, GUER,
GUES, HOVD. HUAV, NGUA).
Средновековната мисъл гледа на
човека като на пилигрим между два
града: животы е преминаване от дол-
ния Град към горния Горният град е
на светците; тук, долу, хората. пи-
лигрими по милост. граждани на
горния град (по избор) странстват
към царството (DAVS, 32).
Според съвременната психоанали-
за градът е един от символите на
майката с двойствения си аспект на
закрила и граница. По принцип той се
сродява с женского начало.
Както градът притежава своите
жители, жената съдържа в себе си
деца. Ето зашо богините са изобразе-
ни с корона от стени В Стария завет
градовете са описани като живи
същества; тази тема се подема, меж-
ду другого, в Новия завет, за което
Послапието към Гала тяните прелла-
га ценен пример: а горният Иеруса
лим е свободен; той е майка на всин
ца ни. Защото писано е: развесели
сс. неплодна, ти. която нс раждаш;
выкликни и извикай ти. която не
си изпитала родилни мъки; (4:26-27).
Горният град поражда чрез духа, дол-
ният град - чрез плътта, и единият, и
другият са жени и майки Символиката
на града е особено пълно разгъриата
в Откровението (17:1 сл.) (JUNM, 348.
357 сл ).
Великият Вавилон, символично
название на Рим (по това време с един
милион жители и намираш се в апо-
гей), е описан в него като антитеза, ка
то контраст на горния Иерусалим:
След това дойде един от седемте
Ангели. които имаха ссдемте чаши,
и говори с мене, като ми каза: дойди,
ще ти покажа осъждането на го-
лямата блудница, която седи над
многото води; с нея блудстваха зем-
ните царе, и с виното на блудство
то й се опиха жители на земята.
А жената беше облечена в багрени-
иа и червено. украсена със злато, с
драгоценна камъни и бисери; в ръка-
та си държеизе златна чаша, пъл-
на с гнусотии и нечистота от
блудството й; и на челото й бе на-
писано името: тайна: Вавилон
великий, майка на блудницитс и на
земните гнусотии. Видях. че жена
та беше пияна от кръвта на свети
ите и от кръвта на свидетелите
Иисусови. По това време Рим със се-
демте хълма бил градът Urbs. Той бил
обратният символ на града, антиград,
т.е. корумпираната и корумпираша
майка, която. вместо да дава живот и
благословен, привлича смъртта и
проклятията.
ГРАДИНА
Градината е символ на земния
Рай*, на Космоса, чийто иентър е. иа
221
ГРАДИНА
небссния Рай, чисто изображение е
изображение и на духовните състоя
ния. които съответстват на престоя в
рая.
Известно е, че земният Рай в Битве
е градина и че Адам обработва
градината: това съответства на гос-
подството на растителното царство в
началото на една инклична ера. дока-
то небесният Иерусалим от края е град
За градините на античния Рим може
да се каже. че са спомени от изгубен
рай. Те са образи и обобщения на
света, както в днешно време това ва-
жи за прочутите японски и персийски
градини. Градината в Далечния изток
е свстът. умален, но и възстановена-
та природа в първоначалния й вид -
подкана за възстановяване на пър-
вичната природа на битието.
Китайският поет Хи Кан пише: Как-
ва радост да се разхождаиз в гради-
ната' Аз обикалям безкрая... Източ-
на Азия съшо познава райскнте
градини: Кунлун. център на света и не-
бесна врата, е украсен с висящи гра-
дини - които напомнят на вавилонс-
ките - където теме извор на без-
смъртие. Кръговата градина, като
Едем, която огражда Мни Тан. съшо
е с райска природа: в центъра на им-
перията, тя повтаря градината от
Кунлун.
Дворът на манастирите, затворе-
ната градина на мюсюлманските до-
мове с чешмата в средата са изобра-
жения на Рая Впрочем, отбелязва Абу
Якуб Седжестани, „джанат" (Рай) съв-
пада с персийския термин, означават
градина, украсена с плодни дръвчета.
ароматни растения и буйни вади...
Е. добре', дори високите познания и
даровсте, прелсти от Разума и
Душата. са градината на ясните
вътрешни сетива В исляма се казва.
че Аллах е Градинарят на тези
градини. които са райскнте състояния.
Самият Бог е градина, пише свети
Хуан де ла Круз, съпругати ю нари
ча така заради приятния дом. кой-
то намира у Него. Тя влиза в тази
градина, когато се пренася в Бога
Кабалистическата традиция съшо
говори за Рая като за градина, опус-
тошена от някои от влезлите в нея
,,Pardes“ тук е сферата на висшето
познание; четирите съгласни в дума-
та отговарят на Четирите големи едем-
ски реки и на четирите йерархизирани
смисъла на Свешените Писания
Опустошаването на градината се със-
тои в прекършването на растенията,
т.е. в отделянето на случайната рас-
тителност от Принципа й (CORT.
GUER, GOES. MAST. STEJ, BURA)
Египтяннте съшо проявявали вкус
към градините с цветни масиви и
басейни Те ги рисували по стеките и
върху подовете на дворците си Всяко
цвете притежавало език: плодовете на
мандрагората били символи на
любое, лотосът с отворени листчета
напомнял слънчевото колело. а вко-
реняването му във водите - раждане-
то на света.
Сватбените тържества на Зевс и
Хера се състояли в прелестната ми-
тична Градина на Хесперидите, сим-
вол на вечно възраждашата се
плодовитост. Но за гърците градина-
та е предимно луке, чийто чар откри-
ли в Азия по време на завоеванията
на Александър Римляните ги довеж-
дат до най-сложна изгьнченост, смес-
вайки архитектура, статуи, стълбиша.
извори. пещери, фонтани и водоско-
ци с цветного очарование на
растителността. подчинена на закони
и на човешката воля. Квинтилиан ли-
ше (8. 3): Няма нишо по-красиво от
една градина, разположена по та
къв начин, че откъдето и да я
погледнеш. да видиш само прави
алей. Особено във форма на квадрат
градината е символ на могъшеството
на човека и в частност на властта му
ГРАДИНА
222
над опнтоменаза природа Може да
се пренесем на по-високи равниша и
да видим в граднната символ на
културата. противопоставена на дива-
та природа, на премисленото - на
спонтанного, на реда - на безредиего,
на съзнаиието - на безсъзнателното.
В Персия граднната придобива не
само космическо значение като в
Япония, но и метафизично-мистично
Любовта към градините е централна-
та тема на иранското внждане за
света Най-известните поетически
сборниии са озаглавени „Граднната на
розите" („Гюлествн") и „Овошната
градина"(„Кустам") Музнкални теми
често се посвешават на градинн Те са
постоянен източник на сравнения: лю-
бимая се сравнява с кипарис, жасмин,
роза. Няколко велики поети са поже-
лали да ги погребат в градини. Това е
родствена тема на темата за оазиса и
острова*: свежест. сянка. убежище В
прочутите персийски килими*. наре-
чени .в градината", полето е разде-
лено от правилки каналн. вкоитоплу-
ват рибн. Тези каналн. които се кръс-
тосват под прав ъгъл, опасват
квадратн. запълнени с цветя и храсти
(BODT.43).
Тнпичният сасанидски парк е с
форма на кръст с прави ъгли. като дво-
рецът е в средата Това съответства на
космологичната идея за вселена, раз-
делена на четири четвъртини. преси-
чана от четири големи реки (эемен
Рай*) Типичните персийски градини,
съдържаши правоъгълна схема, са съ-
шо във връзка с древння план на
града.
Басейнът в граднната е огледало.
В .Хиляда и една нои/" става въпрос
за един басейн в един павилнон за по-
чивка с четири врати. до които се сти-
гв през пет стъпала (LANN. 918).
Някои версии на Космологията,
описваши вселена с четири страни.
предвиждат в средата и планина Тази
идея е възпроизведена в много пер-
сийски градини и в градините на мо-
голите в Индия. Персийските (ралини
винаги са оградени със стени: заши-
тена интимност. Няма градини без
ухания Аромагът на иветята* е нато-
варен със символика. Ароматът на
жасмина е царският аромат, на роза-
та - на любимата Миризмата на
саман, вид бял жасмин, е като мнрнз-
мата на собствените ви деца.
Нариисът има уханието на младостта;
синият лотос - на материалната власт
или на богатството и пр.
Учен художник създава миниатюр-
ните градинн. Приниовете са си по-
ръчвали златни* или сребърнн* дър-
вета* с листа и плодове от скъпоцен-
ни камъни* В Каракорум Мангу хан
(около 1250 от н. е.) имал сребърно
дърво с толкова широк ствол, че вът-
ре можел да се скрие човек; стволът
бил опасан от четири златни змии, а в
подножието му седели четири сребър-
ни лъва, които леели мл я ко от бяла
кобила И тук става дума за стари сим-
воли на четирите части на света, на
четирите реки и т.н. Граднната пред-
ставлява мечтание за света, което ви
отвежда вън от него.
Джалал-уд Дин Руми вижда в кра-
сотата на цветята знак, който припом-
ни на душата спомени от вечността.
Душата във възнасянето си е премн-
нала всички степени на съшеству-
ванието: тя сама знае какво значи да
си растение.
Уашити казва: Нека този, който
иска да съзерцава Божията слава,
съзерцава червена роза... Както
крайната Реалност може да бъде
схваната в неподвижното съзерца-
ние на една червена роза, когато ед-
но прелестно цвете очарова сърцето.
човек се чувства отново за миг
растение Мистикът вижда Бог в
градината. а самия себе си в тревата
(РОРР. 1445).
223
ГРАДИНА
Крайнаш реалност и блаженство-
то са тълкувани с термини, отнасяшн
се до граднната (Коран, 18. 55 и т.н ).
Тя е престоят в отвъдното, запазен за
Избраните: Тип ще бъдат Гости на
Градината. където ще са без-
смъртни. за награда за делата им на
земята (Коран, 46:14).
В Райс ката Градина има бликащи
водоскоци, потони с жива вода, мляко.
вино. мед(47:15);благоухайни извори
с камфор или джинджифил. зелени
сенки, в кусни плодове, във всички се-
зонн нареки разкош (83:24); скъпи
одежди. парфюми. гривни, отбрани
ястия, поднесени в богати съдове
(52:24) от беземъртни ефеби, подобии
на събрани бисери.
Там има родители, жени, деца. На
вяраашите са обешани пречистени
съпруги (хури), девствени и съвършс-
ни.
Избраните се намират блиэо до
престола на Бог. този Ден лицата ще
са озарены, гледайки Господаря си
(Коран. 75:22-23). Раят* е градина, гра-
дината - рай
Луи Масинсьон отраэява мистич-
ната символика на персийската
градина: Встрани от водното огле-
дало госп одарят на градината е в
една беседка, въртящ се в мечтани-
ята си около това централно водно
огледало В периферията са уханни-
те цветя. После идват дърветата.
все по-гъсти. все по-големи. чак до
ограждащата стена. Тук има нещо
символично, тъй като с приближа-
ването до средата дърветата ста-
ват все по-тънки, те се виждат все
по-слабо и по-слабо и човек има все
по малко желание да гледа около се-
бе си; цялото внимание е насочено
към средата. към огледалото. Това
е затворената градина от Песен ш
пес ните... Това е символ на съедине-
нието на иранската конструктивна
рационалност с подразбираемата
мъдрост ни дървото (MASI, 97).
В цивилизациите на американски-
те индианни градината е съшо смя-
тана за сбит образ на вселената. Но
за ацтеките тя събира не само всичко
хубаво и упойвашо в света: цветя,
извори, планини, реки и пътиша, но и
страшнн съшества, та дори и чудови-
шата в природата. Ето едно от най-
показателннте й описания от Алфонсо
Рейес:
В градините на ацтекскитс
императора, където не са допусна-
ти нито зеленчуци. нито полезны
плодове. има беседки, в които си по-
чива Монтесума, придружаван от
жените си; много широки горички с
изкуствени листаци и цветя; зай-
чарници. рибарници. скали и
грамади. между които бродят еле-
ни и еръндаци; десет блата със слад-
ка или солена вода за всички видове
блатни или морски птици. а на вся-
ка птица се доставя специалната
храна за рода й: било то риба. било
то червей или мухи, било то
царевица. а за някои дори и по фини
зърна Триста човека се грижат за
това; други се грижат за болните
птици. Едни чистят блатата. дру-
ги надзирават яйцата и ги хвърлят
след излюпване. други хранят
птиците. пощят ги, скубят ги. за
да събират пуха. Другаде се нами-
рат грабливите птици. от сокола,
ястреба и кречеталото до царския
орел, подслонени под едно покривило
и снабдсни с прът за кацане. После
идват лъвовете. тигрите. вълците.
накалите, лисиците. змиите. диви
тс котки, които вдигат адски шум
и за които се грижат други трис-
та човека. И за да не липсва нищо
на този музей за естествена
история, има отделения, където
живсят семейства албиноси.
чудовища, джуджета. гърбави и дру-
ги хроми (Les Nouvelles du Mexique).
ГРАДУСИ
224
Но най-хубавата песен за (ради
ната. най-богатата на символи и най-
коментираната от мистичните авто-
ри си остава Песен на песните:
„Гранина хатворсни с сестра ми некстати
И мор штеорсн uimoMtuK ^печатан
ГраЛински и мор си ти
Кладенеи с тектша *Ии и nammrmu on
Лсмим
Събуди се. с сверни ветре и ЛойЛи кисни.
Повей • градината ми. hi да типе кит
аромат ите и
Нека дойдс втюбеничт ми • градината си
И еде utpeduumc си модеме
Дойдох в градината си. сестра мм. невесто.
Обрах хмириата си и аромитите си.
Я дох мсдената си пита < меда си.
Пих виното си с млякото си ’
(Песен на песните, 4:12-16: 5:1).
Градината се явява често в съни-
шата като шастлив извор на освобо-
деноот тревога желание Тя е место-
го на нарастване. на култивиране на
жизнени и вътрешни феномены.
Раэвитието на ссзоните се извъризва
в нея посредством наложены пра-
вила... животът и богатството му
стават видами понай-чудния начин.
Стената на градинапЛ задържа
вътрсшнитс сили, който разцъф
ват. В градината се прониква само
през една тясна врата Често съну-
ващият е задължен да подири тази
врата, обикаляйки. Това е образны-
ят израз на едно твърде дълго пси-
хическо развитие, достигнало до
вътрешно богатство... Тази гради-
на може да е алегорията на „себе
си", когато в средата и има дърво
или извор... Доста често за мъжа
градината означава половата част
от женскою тяло. Но отвъд тази
алегория на малката райска гради-
на религиозните песни на мисти-
ците... означават нещо повече от
простата любое и въплъщенисто и.
тс търсят и възторжено славосло
вят най-интимната част от ду-
шата” (AEPR. 282-283).
ГРАДУСИ
Изглежда цялата астрология е би-
ла израэена първоначално чрез сим-
волни изображения, подвластни на
множество гьлкувания Преди да бъ-
де описано особеното влияние на все-
ки фактор, рисунката предхождала ло-
гичная израз. тъй като символът ви-
наги внушава повече и е наистина
общоприст. а следователно и по-
верен. Що се отнася до Зодиака, в ста-
тията декада* дадохме евързваннте и
до ден-днешен от индуските астроло-
зи символи и значения за всяка тре-
тина от един знак: всеки зодиакален
градус, който съшо си има свои соб-
ствени особености. е представен от
отделен символ и е подвластен на ня-
коя планета.
Сборы от символите на декадите
и граду си те съставлява Варварски та
сфера, за която говорят Nigidius
Figulus, Firmicus Maternus и оше мно-
го други. Традииията твърди, че в
древ ността Варварската сфера е била
нееднократно материализирана в от-
ромни постройки като златния кръг
на Osymandias. за който говори
Диодор (книга 2. глава 2); название, ко-
ето трябва да сравним със златните
пирони. име на Volasfera; както 360-
те кули във Вавилон, широки 8.30 м и
на 44 м разстояние една от друга; или
360-тс стели, жертвенный и идол и, раз-
положени около предислямския храм
Ал-Кааба в Мека. В ислямските стра-
ни 360-те градуса на зодиака са възп-
риемани като 360 погледа на Аллах,
всеки различен от другите.
Освен тези традииионни данни съ-
шествува съвременен списък на 360-
тесимвола на Зодиака, съставен с по-
мошта на медиуините способности на
Шарюбел (Джон Томас) и публикуван
през 1898 („The Degrees of Zodiac
225
ГРИФОН
Symbolized", Лондон) Този списък
послужил като основа эа труда на
Жандюз (Жан Дюэеа), „360-те симво-
лизирани градуса на Зодиака" („Les
360" du Zodiaque symbolises" Париж
1938) и на известната книга на Марк
Едмънд Джоунс „The Sabian Symbols
in Astrology" (Ню Йорк. 1953).
ГРЕБЕН
Въпреки че обикновено гребенът е
смятан за практически полезна или де-
коративна вещ. в японската митоло-
гия той играе особено важна роля, ма-
кар и сложна по своя характер Най-
интересно, изглежда. е. че пъхнатият
в косите гребен - но не по обичайния
начин - е средство за общуване със
свръхестествените сили или за слива-
не с тях. В такъв случай зъбите на гре-
бена са олицетворение на лъчдтс не-
бесна светлина, конто проникват в чо-
века през темето (вж значение на ко-
роната с островърхи краища).
Гребенът е освен това предметът,
с който косите, т.е. съставните еле-
менти на личността, се придържат
събрани като израз на проявяваша се
сила, благородство, способност за ду-
ховно извиеяване. Намереният гребен
е способен да промени личността на
взелия го човек В разказите от хро-
никата Ннхонгн гребенът като че ли
играе и роля на закрилник - нещо, ко-
ето превръщането му в бамбукова го-
ра не може да се изрази особено ясно
При все това бамбуковата гора прн-
добива понякога значение на непро-
ходима джунгла (HERS). Сравняван с
нея. гребенът служи эа защитно знаме:
зъбите му могат да бъдат и остриета.
ГРИФОН
Приказна птица с орлов клюй и
орлови криле и лъвско тяло Грифонът
от средновековната емблематика за-
имства от символиката на лъва* и
орела*. това вероятное раздвоение на
слънчевата му природа В действител
ноет той прнтежава и темни, и небес
ни черти, което го прави символ на
двете природи - човешка и божестве-
на - на Христос Той се свързва и с
двойного божествено качество - си-
ла и мъдрост
Ако се сравняват символиките на
орела и лъва. може да се твърди, че
грифонът обединява эемната мош на
лъва и небесната енергия на орела
Така той се вписва в обшата симво-
лика на спасителните сили
Изглежда. че эа евреите грифонът
е бил символ на Персия, където той е
повсеместно иэобразяван и следова
телно е символ и на характерната эа
Персия доктрина: учението на източ-
ните звеэдобройии или зороастризма
эа двага основни принципа. Доброго
и Злого
Той е изобразен и върху балюст-
радата на един ступа в Санчи. където
прелставя Адришта. невидимая.
Двойната символика на слънцето лъв
- птица тук е особено потвърдена. но
все пак остава по-блиэка до лъва и
лъвицата. яздитни животни и симво-
ли на Шакти
Следвайки една християнска
традиция, вероятно по-късна от
предхождащага, грифонът е гълкуван
в неблагоприятна светлина: хибридна
та му природа му отнема доблсст
та и благородството на единия и
другия (орела и лъва).. Той по-скоро
представлява безмилостната сила.
В християнската символика той е
образ на демона до такава степей,
че за светите писатели изразът
hcstisequi е синоним на Сатаната Но
в гражданская живот той означава
форсмажора. близкото бедствие (Е
Gevaert, I'Heraldique. в DROD, 90)
Древните гърци свеждат грифони
те до чудовищата, паэители на
съкровишата: Грифони пазят съкрови
щата в страната на Хиперборейците:
ГРОБ
226
Грифони бдят над пълния с вино кра
гер на Дионис; с грифони се сблъск
ват златотърсачнте в планнните Тс
служат за язднтно животно на
Аполон Те символиэират силата и
бдителносгга, но и препятствнето. ко-
ето трябва да се преодолев, за да се
достигне съкровишето.
ГРОБ
Дали ше има скромните размери
на хълм или ше се възвисява към не
вето като пирамида, гробы напомня
символиката на планината* Всеки
гроб е скромно подобие на свешени-
те хълмове. извори на живота Той
провъзгласява вечността на живота
чрез неговите преображения Тогава
става ясно зашо. според думите на
един грък (цитиран в POSD, 288):
Египтянинът се старое повече да
приготви вечна та си обител. откол-
кото да си построй дом По съшия
начин в гръиката традиция от микен
ския период гробы представлява до-
ма на покойника, съшо толкова
необходим, колкото и къшата му
приживе По-късно в елинския свят
мъртвите в повечето случаи ше бъдат
кремирани. Според други традиции,
разпространени изключително в
Африка, гробы служи за убежише на
душата на мъртвеца чрез материален
знак, за да не би странстванията му
по земята да измъчват живите.
Надгробната статуя е двойникът
на мъртвеца. също както в египет
ската скулптура Тя поддържа
призрака на покойника, но не е за-
дължително да наподобява на чер-
тите му. Често пъти човешкият об-
раз е заместен със символичен:
сфинкс, сирена Понякога се поставя
като надгровна статуя изображена-
ето на лъв или на бик (LAVD, 960).
К. Г Юнг евързва гроба с жене-
кия архитип. както всяко нешо. което
обгръша или обвнва. Това е мястото
на си1урността. на раждансю. на
израстванего. на нежността; тробы е
мястого на прсображението на тяло-
то в дух или на прераждането. което
ше се осъшествн; но той е оше
бездната. в която съшеството е погъл
нато във временна и неизбежна тьма
Манката с нейннте символи е еднов-
ременно любяща » страшна.
Сънуването на гроб разкрива съ-
шествувансто на вырешно гробишс:
потиснати желания, загубена любое,
отлетала амбиция, загубени шастли-
ви дни и т .н. Но тази прнвидна смърт
психологически не е пълна смърт; тя
продължава да води тъмно съшеству-
ване в гроба на подсъзнагелното.
Този. който сънува мъртъвин.
гробите. Гробове в действитслност
търси свят, който да крие все още
таен за него живот, той отива
там. когато животът с без изход.
когато истинскитс екзистснциални
конфликты го държат в плен, без
да му дават указания: тогава той
ще поиска отговор на своите въпро-
си на гроба на тези. които са от
несли много от този живот в тъм-
ните дълбини на земята... По този
начин той ще бъде върнат към го-
лям и сериозен символ - защото
мъртвите са силни, името им е ле-
гион - за да се сдобие със сила от
нещо. което изглежда инертно, но
което е огромно и необикновено: за-
щото смъртта с още и живот
(AEPR, 252).
I РЪД (1ЪРДИ)
Гръдта на ангелите според Псев-
додионисий Ареопагит символизира
„непробиваемата твърд. зад която
щедрот» сърце принося животворны-
те си дарове ".
(PSEO. 239). Символ на закрила.
На друго място той я разглежда ка-
то лоно на гнева, но не в отрицатсл-
ния смисъл на думата. а като храб
227
ГРЪМОТЕВИЦА
рост, порив. преднзвикан oi борбата
срешу злото.
Разголването на гръдта местое би-
ло разбирано като сексуално пред-
извикателство: символ на чувственост
или на женската физика Цезар с по
менава този факт вьв връзка с галс-
ките жени от Аварикум. които молят
римските войни за пошада. Но тук ста-
ва дума единствено за проява на сми-
рение и молба Тази проява е дори вто-
ростепенна по отношение на PASSIS
MANIBUS (протегнати ръце), единст-
вена от този род спомената от Цезар
при подобни обстоятелства. когато
крепостта Брагуспанциум се предана
ла на Беловаките (OGAC, 18, 369-372)
ГРЪМОТЕВИЦА
Според библейската традиция
гръмотевииата е гласъг на Бог. Тя е
съшо известяване на богоявление
Преди да даде Завета на Израел и да
му връчи Дссетте Божи заповеди.
Господ произведе силен шум в небе-
то и по земята: На третия ден.
утринта. имашс гръмове и свет-
кавици, и гъст облак над планина-
та Синайска и много силен тръбен
глас, и целият народ, който беше в
стана, затрспери. И изведе Моисей
народа от стана да посрещне
Господа; и сс спряха при полите на
планината. А планината Синай бе-
ше цяла в дим. защото Господ бе сля-
зъл върху нея в огън: и се издигаше
от нея дим като дим от псщ. и ця
лата планина силно се тресеше: и
тръбният глас ставашс все по си-
лен и no-силен. Моисей говореше. и
Бог му отговаряше с глас. И слезе
Господ на Синай планина. навръх
планината, и повика Господ Моисея
навърха планината. и Моисей се
качи (Изх. 19:16-20).
Гърмежът показва силата на Бог и
най-вече неговата справедливост и
ярост. Той представлява божията зап-
лаха за унишожение (11<т 36:29-33) или
предупреждение за откровение
В гръиката традииия гръмотеви-
иата се евързва най-вече с тътена в
темните недра; може би като спомен
от изначалниге земетрессния Но тя
прсминала от земята в ръиете иа Зевс
- бог на небето, когато той изранил и
свалил от престола баша си, Кронос,
с хитри помысли, и освободил братя-
та си. Хезиод казва: помнеха тс с бла 
годарност додрото. което им стари,
страшната мълния. гръм и блестя
щата свсткавица нему дадоха; бе до-
тогава ги крили обширната Гея: в
тяхната сила уверен, над смъртни и
вечни той властва (Хезиод,
„Теогония ", библ. „Световна класика**.
Народна култура, София 1988, превод
Станка Нсдялкова, стр. 37, стих 470-
509). Гърмът символизира върховна-
га власт. преминала от земята на
небето,
Богы на гръмотевииата Тараиис
е равнозначен на римския Юпитер, на
който бил уподобен през гало-римс-
ката епоха Названието гръмотевниа*
може да се открие в новите келтски
езиии. но теонимът е специфичен за
Галия На мълнията* в келтската об-
лает може да се припише почти съ-
шото значение, което притежава ла-
тинския fulgur. но изглежда. че гръмо-
тевицата е символизирала най-вече
нарушаването на космический ред.
проявено чрез яростта на стихните
Галите се боели да не би небето да им
падне на главите и ирландската клет-
ва го призовава. както него, така и зе-
мята и морето. като основни гаранти
И така, съшествува понятие за директ-
ив човешка отговорност в отпришва-
нето на гръмотевииата и мълнията.
схващани като средство за наказание,
извършвано спрямо виновнииите от
върховния бог. Едва ли по друг начин
може да се обясни паннката на
келтите. изненадани от енлна буря.
ГРЪМОТЕВИЦА
228
след като ограбили светилишето в
Делфи (OGAC 10. 30 и сл.).
Според Мирча Елиаде гръмотеви-
цата е основен атрибут на небесните
божества Често е оприличавана на са-
мого върховно божество, освен ако не
е негов син В „Попол Вух“. тя е изре-
ченото Божие Слово, противопоста-
вяйки се на мълнията* и на светкави-
цата*. които представляват пнсмено-
то Божие небесно слово (GIRP, 26).
Божествата на гръмотевицата,
господарки на дъждовете* и на рас-
тнтелността* се отнасят към лунния
символичен цикъл. В множество кос-
мологии те са директно евързани с бо-
жеството - Луна. В Австралия богът
на гръмотевицата и на бурята е често
пъти изобразяван. плаваш в лодка* с
формата на полумесец (HENL). Често
пъти съшо така гръмотевицата се
изобразява като еднокрак* човек. ка-
къвто е случаят с най-развитите ци-
вилизации в Америка: майте, аите-
ките, инките, а и у самоедите и в
Австралия Ромбът* и тъпанът*. въз-
произвеждаши тътена, са по тази при-
чина често смятани за свешени музи-
калии инструмент, а на жените им е
забранено да ги виждат (HENL.
SOUM. ТНОН. LEHC)
У ацтеки те Тлалок - бог на дъждо-
вете. на бурята, на гръмотевицата и
на светкавицата. царства на Изток -
страната на пролетного възобновле-
ние Той е. с Уицилипочтли. Южного
Слънце, едно от двете Велики
Божества, на които се принасят най-
многожертви Техните жертвениии се
издигали един до друг на върха на го-
лямата пирамида в Мекснко при прис-
тигането на испанците. У инките от
Перу Илапа има съшите функции и се
радва на същата почит. Той е вклю-
чително господарят на сезоните
(ROWI) В големия храм Кориканча в
Куско той се нарежда по значимост
веднага след Великого ураниево
Божество Виракоша и демиурзите ба-
ша и майка на инките. Слънце и Луна
Изобразен е със съзвездие. което е въз-
можно да е Голямата Мечка: то пред-
ставлява човек. държаш бухалка в ля-
вата си ръка и прашка в дясната. Тази
прашка е гръмотевицата. която
изпраша. за да докара дъжд, самият
той произлиза от Млечния Път - голя-
ма небесна река. На Карибските ост-
рови и околностите със съшото име
Голямата Мечка съшо била смятана
за божество на бурите.
В многобройни митове (от Австра-
лия и Америка) гръмотевицата и свет-
кавицата са евързани с митичката
Ве.зика Майка и с първите Герои
Близнаци.
Митичната птица, която с разпер-
ването и свиването на крилата си пре-
дизвиква гръмотевина, присъства в
мнтологиите на големия Сибирски
север, както и в тези от Американских
континент на едно и съшо географе-
ко равнише. Самоедите си я предста-
вят като дива патица или желязна
птица-, юраците - като гъека: за те-
леутите от Алтай тя е орел, за осиаци-
те от Тремжуган - черна птица, прн-
личаша на дива кокошка Монголите.
сойотите и други източнотунгуски
племена, като например голдите.
напротив, вярват. съшо както китай-
ците. че гръмотевицата е причинена
от небесен дракон; за тургутите тя е
дело на дявола. преобразил се в летя-
ша хамила Птииата на гръмотевица-
та е съюзник на шаманите, които тя
упътва към висшите небеса. Зашото
под каквато и форма да се явява. ду-
хът на гръмотевицата винаги си оста-
ва небесно божество. Орелът-гръмо-
тевица на телеутите, цитиран вече,
който се е превърнал с приемането на
християнството в Централка Азия в
аватар на свети Илия, обитава двана-
десетото небе Небесните божества са
древни богове и господарят на
229
ГУЛЯЙ
мълнията. когато придобие човсшки
облик, не е изключение от това прави-
ло за народите от Цснтрална Азия
Тогава той е изобразен като старей,
обикновено крилат и покрит с пера
(традиции на остиаките от Демянка и
на бурятите). Този старец е със земен
произход. твърде вероятно - древен
шаман, който един ден открил пътя
към небето и останал там В бурятска
легенда се казва че той станал помощ-
ник на стария и побелял бог на небето,
изпълняващ функцията на раздава-
щия правосъдие. Той праша
светкавици. за да накаже крадците и
едновременно с това предизвиква
гръмотевичен гьтен.
Господарите на гръмотевицата
притежават многобройни ковачи* (се-
дем десет според бурятского поверие),
които да им изковат стрелите. Според
прецизно разграничение, отново на
бурятите. гръмотевицата поваля дър-
ветата със стрели. но убива хората с
огън (HARA, 150). Тази функция на
съдник. приписана на гръмотевицата,
се среща у многобройни азиатски на-
роди с различен произход и култура,
като якутите, силно повлияни от рус-
ката култура, и голдите от Далекоиз-
точен Сибир. За всички тези народи
духът на гръмотевицата убива злите
духове (HARA, 147 и сл ).
ГРЪНЧАРСКИ ИЗДЕЛИЯ
Първото символно значение на
глинените съдове е отъждествяване-
то им с матката или утробата Такова
е например значението им в предс-
тавата на племето догон за слънцето,
изразена под формата на обвит със
спирала от чиста мед керамичен съд.
В този двуполов символ той предс-
тавлява женского начало, докато спи-
ралата* е оплождащото мъжко
начало.
Чрез разширяванс на смисловия
обхват племето бамбара превръша ке-
рамикам в символ на знаниего По
време на инициационного отге!ляне
на новообрязанитс те научават. че
трябва да стигнат до грънцитс на
учителитс, т.е. по знания да се опи-
таг да се изравнят с тях (ZAHB).
Наистина за племето бамбара зна-
ннето е най-голямото удоволствие, в
сравнение с което физическото удо-
волствие при полов акт е само
заместител. С това си схвашане те се
доближават до известна стелен до
мистичната суфитска мисъл. понеже
и тук. като се има предвид, че всяко
познание се съдържа в Бог. върхов-
но го познание представлява отъждес-
твяването с Бог. откъдето следва и
блаженството.
Мъжете от племето фали наричат
първата си съпруга голямото гърне за
приготвяне на просена бира. втората
- делвата за вола, третата - обикно-
веното гърне, а четвъртата - съда с
удължено гърло за носене на вода
(LEBF)
ГУЛЯЙ
Гуляят, за който Рабле учено
доказва. че предхожда жаждата. на-
помня за някои произведения, в които
пиянството (вж. опиянение*) в край-
ня сметка е само претекст за езикови
упражнения (вж. алкохол*) или за по-
тъване в забравата на съня
Гуляят е високо ценен в древен
Китай обред Там наравне с пира той
има етойност на причашение и съюз
Периодът на подновяването на
годината, промеждутъкът в кален да-
ра между две последователни години
били запълнени с ношнн гуляй (седем
или дванадесет ноши). Те цёлели въз-
становяването на жиэнените сили пре-
ди началото на годишния цикъл и пре-
ди настъпването на пробуждането на
природата. за което те трябвало да
способстват. Впрочем този обред и
придаденото му значение не са при-
ГУРГУЛИЦА
230
съшн само за Китай.
У южновиетнамските планннци
сънят за гуляй вещае дъжд Харак-
терен за тях е обредът на причащение
с делва. който благоприятства плодо-
родието (DAMS. DAUB, GRAD.
GRAC)
Гуляйте били обредни и задъл-
жителни по време на келтските
праэннии и особено на празника Саун,
който бил всенароден. Тогава след
ядене се пиело медовина* и бира* и в
много текстове се говори - но не в
отрицателен смисъл - за тези гуляй и
за пиянството. което те предиз-
виквали. Тази забележка важи и за
Уелс В Галия. където с охота писли
чисто вино*, приготвено по античен
обичай. т.е. с високо съдържание на
алкохол, агапнте сигурно често за-
вършвали зле. Ирландците взимали
предпазни мерки, като предвари-
телнообезоръжавали сътрапезнииите.
но това не било достатъчно. за да се
предотвратят напълно дряэгите и
свалите. Изглежда. че свещеното
пиянство не се срешало често Във
всеки случай то съшествува. но не ка-
то средство за гадаене. а като средс-
тво за контакт с Отвъдния свят, за
пасивно поставяне на разположение
под притока на божественото (вж
Оргии*) (OGAC. 4. 214 и сл.; 13. 481 и
сл.).
ГУРГУЛИЦА
Гургулииата е птииа-вестоносеи
на цикличного възобновленне у нн-
дианците от Прерията Гургулииата
носи в човката си разлнстена. вър-
бова* клонка (САЛ. 76). което сро-
дява символиката й с тази на гълъ-
6а*.
В египетските йероглифи тя съот-
ветства на безгрижния човек. който
обича танца и флейтата. В християнс-
ката традиция тя е символ на съпру-
жеска вярност
I У ЩЕР
Символиката му може да се смяга
за произлязла от символиката на
змията*. чийто смекчен образ е той:
мързелнв като гущер, мързелив като
смок - казва мъдростта на народите
Но за разлика от змията. вечен враг
на човека. гушерът. поне шо се отна-
ся до средиземноморските кулгури. е
познайник и приятел на дома
Египетските йероглифи са избрали об-
раза му. за да означат „доброжсла-
телност". Той е безкрайно повтарян
декоративен мотив в нзкуствата на
Черна Африка, където често е култу-
рен герой, засгъпник или пратеник на
боговете Една камерунска легенда
разказва: В началото Бог изпрати
двама пратениуи на земята: хаме-
лсонът* трябваше да извести на хо-
рата възкръсвансто след смъртта:
гущерът носеше известието за
смърт без връшане Само пристиг-
налият пръв от пратениуитс мо-
жете да постигне успех Гущерът
измами хамелеона и му каза: „Вър
ви бавно. бавно'... акобягаш. щс раз-
клатиш света' После, взел преднина.
той извести смъртта без връщане”
(MVEA. 61).
За племето банту от поречието на
Касай сънуването на гушер означава
раждане на момче. а съседите им лу-
луа и луба правят от кожата на варан
горбичките си за вълшебни лекове
(FOUG). Първичността му е потвър-
лена в Меланезия, където е смятан за
най-древния от четиримата прелин,
основатели на четирите обшествени
класн (MALM). Най-накрая той ясно
е определен като културен герой от ос-
тровитяните от пролива Торес. за ко-
ито именно дълговратият гушер е до-
несъл огъня на хората (FRAF).
Старият завет рядко споменава
гушера, с изключение на изречсннето:
И гущерът. който может да хва-
неш с ръка. Но пак се намира в уар-
231
ГЪЛЪБ
ските nuiamu (Притч 30:28)
Тълкуването на този стихе рисковано;
иай-малкото тук е засвилетелствана
близостта му с човека и безразличи-
ето му към эемните йерархии, за което
може да се заключи, че дългите часове,
които прекарва неподвижен на
слъние. са символ на съ/срцатслсн
скста! Прочее в Библията той се упо-
менава като едно от тези чстири не-
ща има на земята. които са малки.
Но са твънредно мъдри (Притч
30:24).
Григорий Велики отбелязва. че гу-
шерът символизира душата. която
смирено дири светлината. за разлика
от птииата. която притежава криле да
полети към върховете
1ЪБА
В Китай гъбата и по точно печур-
ката (или праханът) е символ на
дълголетие. Може би причината е в
това, че след изеушаване тя се запаз-
ва много дълго. Присъства сред ат-
рибутите на бога на дълголетието.
Безсмъртниге я ядат с канела*. зла-
то* или нефрит* От нея те получават
телесна лекога, пише Уан Чон
От друга страна се смята, че пе-
чурката (лин-че) вирее добре само ако
в Империята пари мир и ред. Слело-
вателно растежът и е знак за правнл-
ното иэползване на небесния мандат
Освен това някои древни текстове
я приемат за любовно биле
В съвсем различен план даоиска-
та космогония превръша гъбата в
изображение на Първоначалното не-
бе заради куполовидната форма на
нейната шапка.
Освен това Джуандзъ (гл 2) смя-
та многообразие™ на гъбите. ролен и
от една и съша влага, за изображение
на непостоянните модалности на би-
тието - мимолетни появи на една н
съша съшност (DURV, KALL.
ROUN)
При aoiOHHie i ъбите са символич
но евързани с коремната стена и с му-
зикалните инстру.менти. Опънатата
кожа на тъпаните се гърка с прах от
овъглени гъби, за да uidaea по-силен
звук (DIED).
Според орочите - тунгуска иарод-
ност в Сибир. на луната душите на ум-
релите се превъплъшават в гъби и в
този си вид би ват изхвърляни на земя-
та (ELIF).
За някои народи банту от
Централно Конго гъбата с съшо така
символ на душата Лулуа говорят за
гъбата в двора и за гъбата в гъста 
лака, за да назоват света на живите и
света на умрелите(ЕОиС). Един мъд-
рен добавя: гъбата в двора и гъбата
в савана та са една и съща гъба.
Между всички тези поверия има една
обша точка - те превръшат гъбата в
символ на живота, вьзвърнат чрез
ферментанията, чрез органичного
разложение, т е - чрез смъртта
ГЪЛЪБ (БЯЛ (ЪЛЪБ)
В обикновения език гълъбът е
човек. оставил се да бъде измамен. но
за постите е символ на любовта.
Кроткият му нрав обяснява напьлно
и двете схвашания Символиката.
евързана с любовта. намира по-доб-
ре израз в двойката гълъби. както то-
ва става и с други животни: патина,
рибарче. феникс оше повече че в слу-
чая мъжкият мъти яйиата
В древен Китай, според смяната на
двете основни годишни времена, ко-
ято представлявала началата ни и ян.
ястребът се превръшал в гълъб. а гъ-
лъбът в ястреб, което превръшало
първия в символ на пролетта. а по-
родна га му поява отговаряла на ап-
рилското равноденствие (GRAR)
Дали поради това наричат полицая гъ-
лъб-ястреб?
В Кабилия гълъбите канат около
гроба на светена мюсюлманнн. зак-
ГЪРДИ
232
рнлник на селото; но по други хриищц
ги считаю за птици. носсщи лоша
поличба. защото гукането им било в
действителност жалбата на
душите, подложени зза мъчения
(SERR49).
1ЪРДИ (НЕДРА)
Гърдите са символ на мирила и
марка.
Вернер Волф отбеляэва. че у
евреите думата bath означава еднов-
ременно младо момиче и мярка за
течности. Думата amah означава
младо момиче и мярка за дължина
(WOLB. 235)
Гърдите се отнасат към женското
начало, т. е. към мярката. в смисъл на
ограничаванс; те са мярка дори по-
радн факта на ограничаването. И то-
ва - като противопоставяне на
мъжкото начало, което е неог-
раничено. без мярка Дясната гърда
символизира слънцето. а лявата -
луната.
Гърдите са най-вече символ на
майчинство. нежност, сигурност.
възможност Свързани с плодороди-
ето и млякото*. което е първоиачал-
ната храна. те са свързани с предста-
вата за интимност. жертва, принос,
убежите Обърнати чаши, от тях. как-
то от небето. изтича живот Но те са
съшо приемници. като всеки майчнн
символ, и обещание за възобновление.
Завръщането в недрата на земята бе-
лежи като всяка смърт. началото на
ново раждане,
Гърдите на Авраам са мястото за
покой на праведните. Да бъдеш при-
ет там. означава до очакваш милост -
та на първото възкресение. Упомена-
ването на покоя на душите в гърдите
на Авраам присъства във всички пог-
ребални литургии. В гърдите на
Авраам не съшествува нито болка.
нито страдание, нито въздишка.
Изглежда обаче, че този израз - срав-
ни тел но неясен, остава грудей за тъл-
куване и Отците на Църквата приз-
нават по този повод своята некомпе-
тентност. казвайки: Той е сега в гър-
дите на Авраам, както и да се раз-
бора тази дума (Августин. Изповеди,
1,9). Дано да бъдеш приет в гърдите
на Авраам, каквото и да значи тази
дума (Григорий Нисански. О rat tones.
1. 17).
ГЪРНЕ
Символ на глухота и глупост. този
обикновен предмет може да бъде
схвашан по много различии начини
Будисткото учение (Сутанипата, 721)
превръша полупразното гърне в ем-
блема на глупака. зашото само пъл-
ногата отговаря на мъдростта и
покоя Извайваните от грънчаря
грънци са частите на нашата кармв.
всекидневно променяни от делата ни,
от поведението ни. точно самскара.
Във връзка с бетела* отбелязахме, че
гърнето за вар представлява търбуха
на лошия монах от една легенда; вътре
в това гърне дъвкачите на тютюн
беэспир разбърквали с помошта на
бъркалка разяждащата вар. Впрочем
във Виетнам гърнетата за вар са
домашни духове. за конто се смята,
че предупреждаваг за присъствието
на крадци.
Но това са най-вече частни случаи.
По-обща е поэнатата в Индия
символика, където гърнето е символ
на водата и най-вече на жената В
някои култове от дравидски произход
самата Богиня е изобразявана като
гърне. В класическата иконография
гърнението с грим (аджанн) е ха-
рактерно за Деви. Много древният
танц на гърнето бил обред за
плодородие, който подчертавал сек-
суалната символика на съдината.
Водата в нея е самата субстанция на
проявлението. породено от изпрате-
ното от небето плодородие (ELIY,
233
ГЪСКА
GOVM, LEBC).
ГЪСЕНИЦА
Гъсеницата има срещу себе си два
неблагоприятни предразсъдъка: пър-
вият е свързан с ларвата, която е из-
конно смятана эа гений на злото, а
вторият - с пълзяшото животно В об-
раэния език тя е изображение на тен-
денцията към развала и порок, на
грозотата.
Същевременно Бхадарахякаупа
нишад я раэглежда като символ на
преселението във връзка с начина, по
който тя прилълзява от лист на лист,
преминава от стадий на ларва към то-
зи на какавида и пеперуда. наподобя-
ваш преминаването на живота от ед-
на телесна форма в друга. Куума-
расвами, позоваваш се на Шанкара-
хария, отбеляэва, че гъсеницата не
иэобразява индивидуалната преселва-
ша се съшност, гъй като тя не може
да се отличи от универсалната същ
ноет (Агман) и се явява нейна част
(при цялото несъвършенство на тази
формулировка), „в която протичат
процеси, водещи до продължаване на
развитието**. Символиката на гьсени-
цата поставя под въпрос цялата док-
трина на преселението. без сама по
себе си да дава някакво обяснение
(cooh).
ГЪСКА
Когато в Китай в лнтературата
или изобразителното изкуство става
дума за гъека, то това са винаги диви
гъеки; същото се отнася и до патици-
те*. Символното превъзходство на ди-
вите пред домашните животни съ-
шествува от най-дълбока древност.
По този начин гъехата, превърнала
се днес в символ на съпружеска
вярност, в началото била знак, който
трябвало да накара иэбраната от ни-
кой мл ад еж девойка да разбере, че след
като й е била поднесена в дар гьска, е
нужно гя да преодолсс свепа си. как
го правят тези диви пгици в началото
на пролетта.
В ..Шъдзин" или ..Книга на
песните". сборник с народнн и рели
гиоэни песни, от конто най-старите са
изглежда от началото на VII в. пр.н е.,
дивата гьска присъства често като
тема.
Ето едно стихотворение на Лу-
куеймен от династията Тан, в което по-
егьт е развълнуван от препятствията
по пътя на гъеките:
Дита гъеко.
дълъг с	от Ссксра ди Юги
Хил.чди ляАМе* са обтсгнити tpciuy тебе
Пре а дим и мъгла.
колки от нас тс достигнет Хенян9
Прелитането от една облает до
друга, както и преходът от един дом в
друг са изпълнени с иэненади и
клопки.
Когато в лнтературата китайците
лишат эа плачещите диви гъеки, те
имат предвид бежанците, хората, при-
нудени да напуснат родното си място
Когато фараоните били отъждес-
твени със слънцето. започнали да
изобразяват душата им като гьска, за-
щото гъеката е слънцето. излязло от
първичното лице (СНАМ. 118).
В Египет, както и в Китай, дивите
гьски били смятани за пратеници. ко-
нто евързват небето и земята. Когато
нов пар заемал трона, това било
възвестявано, наред с други церемо-
нии. и с пускане на четири диви гьски
в четирите посоки на света: Побързай.
казвам. на Юг. и съобщи на богове-
те на Юга. че ед и-кой си фараон прие
Двойната Корона. Сыцата форму-
ла била изричана към всяка една от
четирите посоки (POSD, 229).
В Северна Африка все още съ-
шествува обичаят да се принеся в
жертва гьска, птица на слънцето в
критнчния период, когато се сменя го-
дината (SERH, 332).
ГЪСКА
234
Дорн в Рим свешените гъски. отг-
леждани около храма на богинята
Юнона, предупреждавали та опас-
ност; смятало се, че те могат да пред-
чувстват опасността и да вдигат
тревога Те се отличили по-точно прет
390 г. пр.н.е.. като надали крясък.
когато една нош галите се опитали да
завземат с внезапна атака Капитолия.
В Алтай при обрела на жертвоп-
риношението на коня и възнесението
на шамана, разказан от Радлов. ша-
маны яхва гьска. за да проследи ду-
шата на коня Често алтайският ша-
ман си служи с гьска, а не с кон. за да
се завърне от Ада след посешението
си при Царя на мъртвите (ELIC. 175-
186. HARA, 368).
В Русия. Централна Азия и Сибир
думата гьска се използва като мета-
фора на желаната жена.
Според традициитс на келтите. на-
сел я вал и континента и Британските
остропи, гъската е равностойна във
всяко отношение на лебеда, от който
лексикография га не винаги я отлича-
ва ясно Британиите я смятат за пра-
теничка от Отвъдния свят и затова е
забранено да се използва като храна,
какъвто е случаят и с дивия заек и
кокошката. Цезар. който дава това
сведение в „Записки за Галската вой-
на** (5.12), добавя, че тези животни би-
ли отглеждани за удоволствие
(voluptalis causa), но не е ус пял да раз-
бере причината за това (СНАВ. 554-
555)
„И грата на пати цата", така добре
позната ни от детството, е обе кт на
еэотерическо тълкуване. което я пред
ставя като лабиринт и като сбор от
основнитс йероглифи на Великото
дело (Фулканели). „Приказките на
майка ми гъската" съшо са били тъл-
кувани като херметически разкази
(Л Ila nt is, №220. 125-140).
д
1MWAII (ЗОВ. 11РИЮВАВАНЕ)
Става въпрос за метод на
заклинание, мною тайно, но разглеж-
дано като разрешено от ислямската
традиция. основано върху ияла една
символна теология на буквите*.
Таблииите в „Jawahiru'l Khamsah"
трактат от шейха Абул Муваид от
Гухерат. отбелязват сьответствиятв.
които съставляват ключа на тази
наука Към режима на хрансне, който
трябва да бъде спазван и умиванията.
които трябва да бъдат правени от из
ползувашия я екзорсист и вдъхновя-
вашият се от нея за медитация
езогерик. се прилагат строю правила
Трябва да се съблюдават съшо така
законите на строга моралност
Цялата система се основава на при
еманата като действително съшест-
вуваша връзка между буквите от араб
ската азбука, божитс атрибути,
числата. четирите стихии, седемте пла-
неги и дванадесетте знака на зодиака
ца трябва да си има съответки в па-
ралелните поредици. По време на
заклинанието. в зависимост от случая,
биват изгаряни различии благоухания
(Таблица според HUGD, на думата
DA'WAH; вж. стр ).
Не бихме могли да намерим по-пъ-
лен пример, онагледяваш прослову-
тия сонет на Бодлер:
/7/W/wApTW <* t/U.M U JKUttrr АПЛ0Ш
< ти t wbmr/u	cu гивчрчт • лю» храм,
л гири cm символы м< wa or цяы сим
utnfnmfuii рчц аъ-w мг.*ийшл<жлсн*ги
(„Съответствия”, 1-4)
Da'wah e може би най-обширната
мрежа от символни съответствия: ов-
ладелият я би разполагал с почти бо-
жест вена власт над целия свят Който
притежава тайната на буквите*. раз-
полага с ключа на сътворяването.
Da'wah може съшо така да бъде сим-
вол на това. което съвременната ло-
гика нарича системика или сложна
мисъл
Всяка съставна част на одна пореди
DA'WAH
236
Букеите от азбуката. подредени според ABJAD (четирите пърэи божи качест- ва) със съотаетното им число	А 1	В 2	J 3	D 4	н 5	w 6	Z 7	н 8
КАЧЕСТВА или ИМЕНА НА БОГ	АМН	Вар	МП'	Dayyen	Had.	wait	Zaki	неад
ЧИСЛО на КАЧЕСТВОТО	ев	из	114	B5	20	46	37	108
ЗНАЧЕНИЕ на КАЧЕСТВОТО	Бог	Вечен	Която сьбира	Която бром	Водам	Приятел	Която пре- чисты	Испаж
КАТЕГОРИЯ на КАЧЕСТВОТО	Стра- щан	Благ	Стре- 6л*'	Стра- шен	Благ	Благ	Сложен	Сложен
СВОЙСТВО ПОРОК или ДОБРОДЕТЕЛ на БУКВАТА	Прия- теле тво	любое	любое	Вреж пеб- ГЮСТ	Враж- деб- юст	любое	Любое	Омрам
СТИХИИ	Огън	Вьааух	Вода	Зама	Огън	Выдух	Вода	Зама
УХАНИЕ на БУКВАТА	черю алое	Залар	Катла	череен сантал	Бял сантал	Камфор	Мел	Шафре-
ЗНАЦИ на ЗОДИАКА	Овен	Блк> наци	Рал	Телей	Осей	Блиэма- UM	Рая	Коэирог
ПЛАНЕТИ	Сатур»	КУмтер	марс	Сльмле	Вегере	Мео лурни	Луге	Сатурн
ДУХОВЕ (ДЖИНОВЕ)	Oeyuinh	Danuah	Nalush	Twa- yueh	Hush	Puyush	Kapush	Ayuah
АНГЕЛИ ПАЗИТ ЕЛИ	larani	Jtn<	Kalka'X	Oaraa и	Outxa il	Raltma'll	Sharka'rl	Tankaiu
237
DA'WAH
т 9	Y 10 i	К 20	L 30	М 40	Н 50	s 60	70	F 80	s 90 а	Q 100	R 200
Tahir	Yasin	кал	Latif	Mai*	Nur	Sam	Ml	Fattah	Sa mad	Oadir	Rabb
21S	<30	111	<29	90	256	1B0	110	*89	13«	306	202
Светой	Пред ВОДИ- тел	Поста тччем	Благ	Map	Свет- лика	Което САуШв	Въоау теаен	Което отмря	Устамо вен	Могыи	Госпо дар
Стра ЦЛН	Благ	Благ	Благ	Стра- там	Благ	Слои Он	Стра тем	Благ	Стра- шен	Сло *ен	Стра шен
Жала мне	При в<* и .дне	Любое	Ра> дала	любое	Охрам	Жала мне	Богат- ство	Враги аобнос	Бди ЗОСТ	Жала	При» гадство
Огън	Выдут	Вода	Зама	Оги»	Выдут	Вода	Замл	Огън	Выдут	Вода	Эомя
Мускус	Аиста от рази	Листа от боли роэи	Ябълка	ПЮла	ЗЮм 6Юл	Ра> дички благо уж а ми я	Бал пипер	Оре«	Мускат	Порто- мал	Розова мм
Овон	Ваши	Сдор- пион	Толей	Льа	Вами	Стре- лец	Дова	Ли	Во ЭПИ	Риби	Дооа
Юпи- ’•Р	Марс	Сльнце	Во-еоа	Мао курия	Луна	Сатурн	Юпитер	Морс	Сльнцо	Воноре	Мор курий
ОеОуивЛ	SMK ЬмяЛ	каеухмл	AdHiMt	Maibuab	Оатв- Mieh	Fevuah		LityxMO		She fWjVI*	Rahuih
Ishma ’ll	Sarakr ka«	KAaru гай	Tata*	Ruya’il	Hula’ll	Ham- wakii	Luma’4	Sam mail	АГута ||	’toa'ii	Amwa >1
DA'WAH
238
Буквите от азбука та подрвдвни спо ред ABJAO (четири те първи божи ка- чества) със съответ ното им число	Sh ХЮ	Т 400	S 500	Kh BOO	г 700	Z BOO	Z 900	Gh 1000
КАЧЕСТВА или ИМЕНА НА БОГ	She*’	Tawwati	Thabit	Khaliq	Ohatar	Darr	Zahir	Gha'ui
ЧИСЛО на КАЧЕСТВОТО	4®	40В	900	731	921	1001	1106	1285
ЗНАЧЕНИЕ на КАЧЕСТВОТО	Кото приема	Опро- швмш	Устой- чив	Сыда тде	Който помни	Наказ наш	Очеви- ден	Bce- onpoc титвле»«
КАТЕГОРИЯ на КАЧЕСТВОТО	Благ	Благ	Стре- Ш»’	Сложен	Сложен	С г pa- тон	Стра- шен	Благ
СВОЙСТВО, ПОРОК или ДОБРОДЕТЕЛ на БУКВАТА	Враж оебтост	Беэсъ •МН	Омрн за	Любое	Омрим	Оыраза	Враж- дебное г	бъэста- номы силите
СТИХИИ	Огън	Вьзоуа	Вода	Земя	Огън	Възиу»	Вода	Зема
УХАНИЕ на БУКВАТА	Бало алое	Амбра	Бяло алое	Теме нуге	Боен- леи	Законен	Mac- ММ1	Карам-
ЗНАЦИ на ЗОДИАКА	Скор- пион	Водолей	Риби	Козирог	Стре- лец	Водолой	Риби	Риби
ПЛАНЕТИ	Луге	Сатурн	КУнтер	Марс	О>.Х»С	Венера	Мер- курий	Луге
ДУХОВЕ (ДЖИНОВЕ)	Tashy- ush	Latyush	Twahy- usb	Daley- ush	Inraka- puSh	Ghay- ush	Ghatu- push	Artiu- push
АНГЕЛИ ПАЗИТЕЛИ	Апта il	Аггеи	Mfcail	Mihka'9	Harta'il	'Ata'll	Nura'il	NikhaH
239
ДАО
ДАКИКИ
Небесна пратеница, тази проява
на Буда, пази гелка на тайните знания
и велика вдзлновителка на йогата. сим-
волизира женската енергия - поняко-
га разрушителна, но в повечето слу-
чаи съзилателна. която е свьрзана с
трансцендентного знание, възприе-
мането. пълното отварянс. подобно
на танц в безкрайното пространство
Дакините (на тибетски Khandro) често
придружават божествата, иэобразени
в иконография га на Днамантена кола.
Става въпрос за древни феи и вешний,
произлезли от шаманизма и възпри-
ети впоследствие от тибетския
будизъм. Езикът на Дакините беле-
жи скрития смисъл на използваните в
тантрическите текстове думи. Йогата,
който осъшествява кос.мизацията на
тялотоси. трябва съшо да изживее уни-
шожението на езика. необходимо за ду-
ховного му развитие; то разрушава
Света на непосветените и го замества
с един свят, чиито различии равниша
могат да се превръшат и сливат едно
в друго. Не само за да остане
Вел икота тайна скрита от непосве-
тените, йогата трябва да възприема
бодхисатва* едновременно като
Мисъл на разбуждане и мъжко семе,
той трябва да проникне чрез самия
език. чрез създаването на един нов и
парадоксален език, на равнището. къ 
дето семсто може да се превърне в
мисъл и обратно.
ДАЛАК
На запад, а съшо и в арабския
свят далакът е евързван с настроени-
ето и по точно със смеха, за който се
смята, че е предизвикван от разширя-
ване на далака. Това е следствие от
физиологични схвашания, които не
съвпадат с тези на съвременната
медицина
В Китай далакът се смята за хра-
нилище на земна енергия. ин
Отюваря на прнятната сладост и на
жъл тя цвят. койтообикновеное ивят
на иентъра При все това системата
от съответствня е доста сложна, шо
се отнася до Хон-фан. според него да-
лакът отговаря на елемента дърво и
на пролетта, следователно зеления
цвят(СНАТCORT,GRAP) Нои вдва-
та случая той е символ на непосто-
янство, подобно на непроменливо
настроение.
ДАНИИЛ
Пуснат в ямата, където лъвът
вместо да го разкъса. кротко го лиз-
нал с език. според редица христианс-
ки произведения Даниил символизи-
ра личността на Христос, обезоръ
жила напълно смъртта (CHAS, 334)
и изкушението от греха
ДАО
Тук няма да става въпрос за разг-
леждане на Дао като философска ос-
нова на определена доктрина, каква-
то е даоизмът. Дао не е само опреде-
лена философска доктрина, то е съшо
така основата на някои философии,
чиито системн са били различии, как-
то например понятията за съшност и
съшествуване в западните философии
са дали началото на различии
системи.
Дао съществувал за китайците
много преди хората да си го присвоят
Точният смисъл на китайската ду-
ма е: пътека, път. Както всичко ки-
тайско. то не може да бъде обяснено.
без да се прибегне до Ин и Ян. То съв-
сем не е съвкупност от Ин и Ян, след
като те се редуват, замествайки се ед-
но друго или съшествувайки после-
дователно, но в отношение на проти-
вопоставеност. Дао може да бъде
обобщено, но обобшението е винаги
прекалено опростено, като регулятор
на тяхното рсдуване. По този начин
то би обяснило основното правило.
ДАРОХРАНИТЕЛНИЦА
240
представлявашо 6 а за та на всяка про-
мяна - действителна или символична;
което ни позволява ла гледаме на не-
го като на принцип на рсда. неразчле-
ннмо ръководеш умствената дейност
и космоса. С известии уговорки мо-
жем да го сравним със стоического
понятие Логос, този иманентен в све-
та разум, в неговата цялост и във вся-
ко съшество - в личната му съдба. В
перспективата на съвременната физи-
ка то изглежла символизира оше но-
вородения ред от безредието. поява-
та на „разграждашите се структури'*.
ДАРОХРАНИТЕЛНИЦА
Дарохранителницата е най-вът-
решната частот храма*, най-пазсната,
най-свешената, която съдържала бо-
жия образ в Египет или Завета в
Иерусалим. Тя била Божията оби-
тел (Изх.. 26:11). Целият свят е опи-
сан в сведения знак на Дарохра-
нителницата, (св. Иероним, Посла-
ние 64 до Фабиола) Свети Иероним,
позовавайки се на древните традиции,
вижда в самата форма на Дарохра-
нителницата символа на четирите еле-
мента и на вснчките измерения Мо-
литвата. която се извнсява около
Дарохранителницата, следователно
трябва да обхване цялата вселена в
смисъл. че тя произлиза от нейната
цялост и се завръша в нея заради бла-
гата й Филон Александрийски. ев-
рейският философ, вече изказвал
мисълта, че (Живот на Моисей, кни-
га 3.3-10) Дарохранителницата, акое
изображение на света, тя е съшо об-
раз на човека и на човешкото
положение Пресичането на отвссни-
те и водоравни линии в постройката
на този миниатюрен храм, Светият на
Светиите. както в човешкото битие,
символизира раздвоението на човека
между стремежа на сетивата към
външния свят (водоравната) и повика
за вътрешно и съзерцателно съсредо-
точаване (отвесната).
Изображение на целия свят, каз-
вал съшо Ориген, но на свят, възпри-
ет като диалектика на тленното и
вечното. на човешкото и на божест-
веното. на сътвореното и на несътво-
реното. на видимого и на невидимого
Дарохранителницата не е само изо-
бражение; тя загатва свързването на
два свята или. ако предпочитате. на
двата аспекта на една и съша вселена
в смисъла. в който може да се каже.
че вечното е в преходното и трансцен-
дентного - в иманентното.
Изображение, връзка. но и съшо
енергетичен център: Светилището е
добре изчислена геометрична фигура,
така че да образува силово поле. В
началото златното число е мярата
на динамиката на свыценото Става
дума да се улови силата. която идва
от Бог. да се затвори в прост-
ранство. предназначено за хората
Със своята конструкция дарохрани-
лището съсредоточава кос ми ческа та
енергия (СНОМ, 202).
ДАРУМА (БОДХИДХАРМА)
В Япония е символ на търпение и
упори тост, разпространяван в образа
на безброй фигурки
Дхарма бил първият проповедник
от школата дзен Той донесъл учени-
ето дзен (дхян) от Индия в Китай през
VI век. Според легендата прекарал
седнал с кръстосани крака и с лице
към стената девет години на медита-
ция Затова е станал символ на търпе-
ние.
Образът му е широко разпростра-
нен в Япония под формата на всякак-
ви кукли. Една от тях го представя сед-
нал. като краката му са заменени от
кръгла част, така че ако човек накло-
ни куклата, тя винаги се изправя и
онагледява по този начин японската
поговорка, според която човек може
да пада седем пъти, но на осмия да се
241
ДВАЙСЕТ И ДВЕ
HllipjHII
Макар хора га да не таят обикно
вено откъде е прои тля зла, и зправяша-
та се кукла се е разпространила в цял
свят.Тя представлява както неизмен-
ного търпение, така и неуморното
упорство
ДВАЙСЕТ
У древните май числото двайсет
израэява Соларния Бог в неговата
функция на архитип на Сьвършения
Човек. Според кичеанското броене
двайсет е отново човек (поради
двайсетте пръсти. представляваши
единството). Съшият обичай се сре-
ща в други индиански култури, особе-
но сред карибите от Венецуела
Религиозният Календар у майте съ-
държал 18 месеца (лунно число) с по
двайсет дни (слънчево число) (G1RR
215-216).
Пак у майте обожествяването на
числото 20, представлявашо човек.
както Първичното Единство, което е
божеството земеделец-слънце-архи-
тип на Човека. води до обожествява-
не на числото 400. или 20 на квадрат.
По време на колониализма, отбелязва
Р Жирар, единииата эемеделска
мярка. представляваша засален с иа-
ревица париел. необходим за оиеля-
ването на един човек, била 20 стъпки
на квадрат, или 400 стъпки; съответ-
но годината била от 400 дни И най-
после, БлизнаиитеТерои по време на
небесното възкачване, което бележи
края на тяхната история и едновре-
менно с това установяването у манте
на земеделската цивилизация, са
придружени от 400 младежи. които те
се превърнат в звезди близо до небес-
ните тела, образуваши съзвездието на
Плеядите. Числото 400 е за майте
символ на неизброимото, на неизра-
зимото (GIRP 248-250)
Това схвашане за числото 400 -
число-граница постранен начин съв
нала с факта, отбслязан ot Алендн
(ALLN, 403), че еврейската буква, ко-
ято изразява юна число е гау, съот-
ветстваша на последний аркан от
таро: Света Еврейската азбука завър-
шва с този числен символ, който и гук
следователно притежава стойност на
граница, предел
Индианцитс хопи от Аризона, чий
тоезик се числи към голямото семейст-
во Уто-ацтекски, извършват ритуал-
ното именуване на двайсетия ден след
раждането на детето Ритуали на пре-
чистване и поръсванс. придружава-
ши тази церемония, са били предшсс-
твани от подобии обрели на първия.
на петия. на десетия и на петналесе-
тия ден Следователно. според тази
традиция, детето се превръша в
личност едва след като четири пъти е
изминало цикъла от пет дни, който
космологически изразява четирите по-
токи на света и центъра - мястото на
проявата (TALS, 7).
ДВАЙСЕТ И ДВЕ
Числото 22 изглежда символизира
проявите на човека в неговата разно-
образност и в неювата история т.е.
в пространством и времето. То дейс-
твително събира в себе си 22-ге букви.
които според Кабалата изразяват све-
та: три основни букви, еквивалентни
на Алфа, Омега и М. които са архити-
пални образи; седем двойни букви. съ-
ответстваши на междинния умопости-
жим свяг; 12 прости букви, съответс-
тваши на осезаемия свят Разбира се.
в тази доктрина става дума за еврейс-
ките букви. но те имат свои аналози в
египетското. финикийското. ст пои-
ск ото писмо и т.н (ALLN. 371).
Но това тълкуване датнра от врс-
мето на древните привърженицн на
Заратустра (ibid, 371); в него 11с сим
вол на всички сстествсни формы и
на цялата история на създанието.
Авеста се съсгоял ог книги с по 22
ДВАЙСЕТ И ЕДНО
242
главы. молитвеникьт - oi 22 молитвы.
Откровението, приписвано на свети
Иоан, съдържа съшо 22 главы От дру-
га страна, мажорнитс арканы от Таро*
са 22 на брой
В пьолска традиция 22 означава
много дълго Изглежда това число
притежава тайно значение от жертвен
и иниииаиионен порядък(НАМИ. 45).
Това число нграе важна роля в сим-
волнчната мисъл на догоните и
бамбара За бамбара. у които всички
мистични познания са завоалирани
със символиката на двайсетте и две
първи числа. 22 представлява съвкуп-
ността от изтеклото време. от нача-
лото на сътворението до края на реда
в света То е заключение™ на творе-
нието на създателя. краят на думитс.
числото на Вселената (DIEB).
ДВАЙСЕТ И ЕДНО (СИМВОЛ НА
ЗРЕЛОСТТА)
В Библията 21 е числото на истин-
ското съвършеното (3 х 7); то е число-
то на 21 признака на премъдростта.
Символизира божествената мъдрост.
огледало на вечната светлина ко-
ято преминава и пониква във всичко
благодарение на нейната чистота
(24-25) За да измерим богатството му.
редно е да се прочете глава 7 от Пре-
мъдрост Соломонова, в която се на-
мира един от върховите момснти в ця-
лата свешена литература Символич-
ната игра - Таро сочи, действително,
обобшавашата сила на тази цифра, ко-
ято е числото на последната номери-
рана карта, наречена свят* и коятооз-
начава осъществяването. пълнота-
та. постигнатата цел.
От факта, че редът на числата 21 и
12 е обърнат. д-р Аленди извежда ия
ла поредииа от антитетични символи
(ALLS. 366-367): С дванадессточисле-
ника (12) принципът на ра/гранича-
ването (2) се явява в космическото
единство (I), за да въведе ред в него-
ните ри /лично аспекта // н технитс
нормални връзки, докато в 21 ние
съ/ираме, че индивидуалността (I)
е следствие от космическото разг-
раничаване (2). т.е. точно обрат-
ното; с 12 двойствеността внося ред
в единството; с 21 единството се ор-
ганизира в двойствеността Намесва
се друго противопосгавяне. произлн
зашо от четния и нечетния характер
на тези числа: Дванадссст с четно;
то с израз на ситуации в равновесие,
прои/лиза/цо от хармоничната ор-
ганизация на непрекъснатите цик-
ли (3 х 4); 21 с нечетно, то е израз
на динамичното усилие на индиви-
дуалността, която сс оформя в бор-
бата на противоположноетитс и
поема вечно възобновява/ция се път
на сволютивнитс цикл и (3 х 7). От те-
зн две разграничения излиза. че 21 енм-
волизира личността. кониеитрирана
върху обекта. а не върху самата себе
си или върху обратите на родителите.
както в ннфантилните съсгояния Това
с нсзависимият индивид, намираи/ се
между чистин дух и нсгативната
материя; това е оизс неговата сво-
бодна дейност между доброто и
злото. които разделят света;
следователно това с числото на от
говорността и, странно нещо - у хо-
рата 21-та година от много народи
е била избрана за възрастта на
пълнолетието.
ДВАЙСЕТ И ЧЕТИРИ
В Библията съшествуват 24 класа
проповедници (1 Парад 24:1-19). 24
класа псалти. 24 старин* от Откро-
вението (1:4). облечен и в бели дрехи
със златни корони на главите, 24
стола, по един за всички тях около
Божия престол. Символнчните обра-
ти на 24 старци според М Фере, ко-
ментирайки Откровението. обознача-
ват и/тичането на времето. меж-
ду впрочем нс толкова на астроно-
243
ДВАНАДЕСЕТ
иччното в/ч:ме. ко /кото на човешка-
га история тс са облечены в бяло и
със злотый короны, защото, след ка
то са участей ли в голямата битка
за истината в историята. ссга спо-
делят победита и (стр 107-108). Тези
старци. отбелязват издатслите на
BIBJ, играчт духовна и царска роля:
тс възхваляват и обожават Бог: тс
му подносят молитвите на вяр-
ващитс: тс му асистират в управ-
лен исто на света (престолы) и най-
вече в царската му власт (короны).
Числото 24, изглежда, сочи двойната
чармонии - на небето и на земя1а(12
х 2). двойната свешена пълнота на
светскитс поклонения и на вечния
живот Вече видяхме, че 12* билосве-
щеното число на избрания народ (12
народа на Израил; дванадесетте апос-
тола на Христос); 24 може да се възп-
риеме като раздвояване на тяхната ду-
ховна и царска роля, едното по отно-
шение на хората. другого по отноше-
ние на Бог. проявен в удвояването на
хората Това означава да се умножи
или по-добре да се интензифицира
свешеният характер на служителите.
По друг път д-р Аленди стига съ-
шо до откриването в числото 24 сим-
вола на хармоничното равновесие
Тук. пише той (ALLN, 373), циклич-
ното задействанс на природата (4)
е евързано с кос.мичното разграни-
чаване (20) в хармоничното равнове-
сие на творението (2 + 4 “ 6). Това
число изразява отношението меж-
ду постоянните цикли и кармични-
тс необходимости (24 = 4 х 6); това
е колслото на прсражданията (с 24
спицы)... Халдейцитс разгранича
вали, освен зодиакалния кръг. 24
звезды, от които 12 южни и 12
севсрни. и тс ги нарычали Съдии на
вселената И накрая той иитира*
Варейн. който забелязва в това число
комбинацията на съзнателната
индивидуалност. владееща всичките
си енергии, и на Космоса. /шзгръ/ца'Ц
пълната си сармония
Числото е често срешано в при-
казан те за феи - както в източните, та-
ка и в западните. В тях то изобразя-
ва цслостта на човешките сили и
сумата от първичните субстанции
Дели сс на пет елемента. пет co-
rn ива. пет органа на дсйствието. пет-
те опознати обекта чрез тезы орга-
ни на дсйствието. към които се при-
бавят Умственото. Интелек-
туалното. Индивидуалността и
първичната Пракрити (първичната
прсдкосмичсска материя) (LOEF.
196)
ДВАНАДЕСЕТ (вж: ЧИСЛО ДВА
ДЕСЕТ И ЕДНО)
Дванадесет е числото на прост-
ранствено-времевнте деления. То е
произведението на четирите посоки на
света по трите световни измерения. То
раэделя небето. възприемано като
купол*, на дванадесет части, дванаде-
сетте знака на Зодиака*, споменава
ни от най-дълбока древност. В Китай
дванадесетте месеца на годината са
определяни от престоя на императо-
ра при дванадесетте врати на Минтаи
У асирийиите, евреите и т и дванаде-
сетицата разделя годината на двана-
десет месеца. а у китайците и народи-
те от Средна Азия - основните пери-
оди време на групи от по дванадесет
години Съчетанието на двете числа
12x5 поражда циклите от 60 години.
до които се свеждат слънчевият и лун-
ният цикъл Дванадесетицата симво
лизира вселената в нейното циклич-
но пространсгвено-времсво развитие
Тя символизира съшо така вселе-
ната в нейната вътрешна сложна
съставност Дванадссеторното деле-
ние. което характеризира годината и
зодиака, представлява съшо умножс
нието на четирите стихии: земя, вода,
въздух, огън по трите алхимични на-
ДВАНАДЕСЕТ
244
чала (сяра, сол. живак), или тризс със
тояния на всяка стихия в различии те
фази иа еволюция. кулминация и
инволюция; или пък. според Аланди
(ALLN, 328). четирите стихии, раз-
глеждани всяка в различнитс и кос-
мически прояви и според една трои
на гледна точка, която може да 6ъ-
де например трите гуни на инду-
ситс: Действие. Бездействие. Хар-
мония
Това число е особено богато в
християнската символика. Съчста
нисто на четворката на пространс-
твения свят и на тройката на свс-
шеното време. мяра на сътворсни
сто и повторното сътворение. дава
числото дванадесет. косто е цифра-
та на завершения свят: това е чис-
лото на небесния Иерусалим (12
врати. 12 апостола. 12 пласта от
различии скъпоценни камъни и т.н.):
числото на литургичния цикъл на
годината от дванадесет месеца и
космическият му израз в лицсто на
Зодиака В един no-мистичен смисъл
тройката е евързана с троицата.
четворката - със сътворението. но
символиката на два на десет и цата си
остова същата завършек на сът-
вореното на земята чрез извиеяване
в божественото несътворено...
(CHAS. 243)
Значимостта на това число лесно
може да бъде разбрана. За библейс-
ките авторн това е числото на избора,
на божия народ, на народа на
Църквата: Израел (Яков) имал двана-
десет сина - предтечи, дали имсната
си на дванадесетте племена на еврейс-
кия народ (Бит 35.22 и ел). Дървото
на живота имало 12 плода; жреците
носели 12 скъпоценни камъка Когато
Иисус посочва дванадесет ученика,
той открито обявява желанието си да
избере в името на Бога, един нов на-
род (Мат 10. I и сл.). Небесннят
Иерусалим от Откровснието (21.12)
има дванадесет порти, беля занн с име
ната на дванадесетте племена на
Израел. а стените му - дванадесет ос-
нови с имсната на дванадесетте
апостола Жената от Откровението
(12.1) носи на главата си венец от два-
надесет звезди Що се отнася до ра-
бнте от евършека на света, белязани с
печат. то те са 144 000. 12 000 от всяко
от дванадесетте племена на Израел
(Откр 1. 4-8, 14. I).
По съшня начин бъдният град от
чисто злато почива на 12 основи
(Откр. 21. 14). всяка с името на един
от апостолите, като очергава куб с
дължина 12 000 стадия всяка страна,
а ясписовите стени садълги 144лакти.
Това символно число 12 000 умножа-
ва по 1000(символ на голям брой) чис-
лото на самия Израил (12). принадле-
жашо на стария и на новия богоизб-
ран народ. Що се отнася до броя на
верните последователи - 144 000 -
квадрата на 12. умножен по 1000. то
той символизира множество го верни
иа Христос Пол Клодел възвеличава
това число: сто четиридесет и
чстири - това е дванадесет пъти
по дванадесет: дванадесет. косто е
три умножено по чстири. квадрат
умножен по триъгълник. Това е ко-
ренът на сферата. числото на
съвършснството. Дванадесет пъти
по дванадесет - това е съвъризснс-
твото. умножено по самото себе си.
съвъризенство на куб. целостта. ко-
ято изключва всяко нещо освен себе
си. геомстричният рай...
Числото 12 представлява Църк-
вата, гьржествуващата Църква, в края
на двете фази на борба и мъчени-
чество.
За племената догон и бамбара от
Мали противоположните начала 4 и 3
(женско и мъжко), конто са в основа-
та на всяко нещо, могат да се съчета-
ят по два начина - единият статичен,
другият динамичен, от конто зависят
245
ДВАНАДЕСЕТОСТЕН
стойкое гиге на числата 7 и 12 Докато
7, сбор на 4 и 3. е човешкото и вселен
ското начало. 12. коего произлиза от
умножение™ им. е символ на човеш-
кото бъдеше и на постоянного разви-
тие на вселената (DIEB).
Звуковото трептсие, което спо-
ред африканските вярвания ръководи
сътворяването, като образува косми-
ческого яйце преди раэделянето на зе-
мята и небето и раждането на Вели-
ките демиурзи. продължили сътво-
рението, първо отишло - т е. опреде-
лило - към четирите посоки на света:
във всяка една то се завъртяло спира-
левидно три пъти; по този начин бил
определен първоначално комплексът
пространство - време, посредством
сына на тройката и четворката. от
който произлиза дванадесетииата,
число на действ исто, а не статично
начало, каквото е седмицата По този
начин, уточнява Г Дитерлен. се обра-
зува космического яйце, сътворсно от
въртенето на звукового трептене
В света на келтите. чиито класови
числа са три. девст и двадесет и седем.
числото дванадесет не притежава
значение, което да се отдалечава от
обшата символика. Кръглата маса на
крал Артур съшо е съставена от два-
надесет рицари
В крайна сметка дванадесет е чис-
лото на осъшествяването. на завър-
шения цикъл Така в картите Таро клю-
чът на Обесения (XII) бележи края на
един инволютивен цикъл. следван от
Смъртта (XIII), която трябва да разг-
леждаме в смисъла на възраждане
ДВАНАДЕСЕТОСТЕН (ДОДЕКА
ЕДЪР)
Геометрична форма на изпъкнало
тяло с дванадесет петоъгълни стени
Съшествуват и лъчисти дванадесетос-
тени с дванадесет върха. В Етрурия и
Галия са открити тридесетина от тези
предмети от бронз, с кръгли отвори в
сгеннге. докато трис гении тс върхове
били предпазени от малки топки,
предмети. конто латират от началото
на християнската ера и. изглежда. са
били закопани към края на III или на-
чалото на IV век
Додекаелърът получава пълно зна-
чение в светлината на Питагоровата
символика на числата и на Плато-
новия идеализъм. Числото, както и
идеята, изразява нсвешествени
реалности, свръхчувствителни. конто
се явяват типовете или моделите на
нешата тук долу; последните са само
едно повече или по-малко точно про-
изведение на тези неизменни
съвършенства, каквито са числата и
идеите Дванадесетостенът произли
за от пентаграмата: дванадесет
пентаграми. конто се докосват с по-
върхноегта на едната си страна и са
свързани със спирала, ако бъдат нэп-
равени и свързани в пространството.
образуват дванадесетостена. Този пре-
ход от второго към трегото измере-
ние. като се тръгне от пентаграмата.
е разглеждан от Matila С. Ghyka като
съвършен apxumun на динамичная
растеж (GHYN. I. 46)
В поредицата от петте големи пра-
вилки многостени, конто последова
телно се пораждат от числата. Двана-
десетостенът изразява най-съвърше-
ння синтез Нека припомним, че спо-
ред геометричнага символика чети-
ристенът (гриъгълна пирамида с че
гири стени) представлява огъня: осем
стенът - въздуха; двадесетостеиът (тя-
ло с двадесет стени.конто са равное -
транни триъгълници) - водата; кубът
- земята Що се отнася до дванадесет
остена. то той е израз на света като
цяло. Затова в c.iedeau/ama питаго-
ризма традиция е бил натоварен с най
изненадваши свойства - от мате-
матическо, физическо и мистично
естество. Додекасдърът с нс само
изображение на Космоса, той с нс
ДВЕ
246
jueomo •«« hi. форму ia. Идея. Зс пята
на Блажснитс има подобна форма
Това с дълбокати съшност на
Космоса, нсгова съшина. Без да пре-
силваме нещата. бихме могли да
кажем, нс това е самият Космос
(Леонар Сен-Мишел в „Lettres
d'humamte**. Париж X. стр 101).
Открититс древни предметн били ос-
новата на тати символна стойност:
всеки един е джобсн микрокосмос, по
всичко приличаш на Макрокосмоса,
чийто израз се явява съобразно ана
логичнитс закони на традиционна-
та .Магия, символ, подобен в геомст
ричния смисъл на думата. еднакъв
по същсство, дори ако смеем да го
кажем, станал свхаристичсн. дейс-
твителен и жив свят, във формата
на обикновсн дванадесетостсн (пак
там. стр 101).
Поради това не е чудно, че тети
тайнствени предмети са били използ-
вани в магията. Изкушенисто да пре-
минет от тнанието към силата е пос-
тоянно явление Магическата употре-
ба. вмешателска или ясновидска. е
обичайноопорочаване във възприема
нето на символа Древната и дълбока
стойност на символа, която трябвало
да итведе душата до един мистичен
поглед над нешата. бива отклонена от
стремеж към господство. Не е изклю-
чено съшо така този символ на Кос-
моса да е бил използван в култовете и
да е бил превърнат в идол.
Тъй като някои дванадесетостени
са били намерени в Галия, итвестен
брой тълкуватели са направили връз
ка със тмийските яйца*, та които го-
вори Плиний Стари и които били на
гол яма почит в Галия. Тези яйца би-
ли обраэувани от плетеница свити на
кълбо змии Били надарени с всякак-
ви добротворни свойства. Друидите ги
използвали Някои ги оприличават на
морски таралежи. Леонар Сен-Мишел
ги сравнява по-скоро с додекаедрите.
чиито грнстенни върхове завършва!
с топчета, днес без определено
значение, но преди е вьзможно да са
напомняли за стърчашите глави на
преплетените змии Каквото и да мис-
лим за определянето естеството на
фигурите, сравнението между вълшеб
ното яйце и дванадесетостена не е
случайно: и едното, и другият симво
лизнрат развитие™ на света
Геометричен символ с всспризна-
та стойност. построен въз основа
на златното число (и то като се
тръгнс от пентаграмата. чиято
благотворна сила с добре известна),
дванадесстостснът е най -богатата
на хармонични. космогонични и мс
тафизични значения форма. Той на-
истина напомня за тайнството на ево-
люциите от психо-химичното до
жизненото. от физиологичного до
духовного, до което се свежлат исто-
рията и смисълът на вселената.
В най-древните келтски земи съ-
шествуват известен брой бронзови
додекаедри. с изрязани в тях украсн и
топчиии по върховете. различии по го-
лемина и тегло (между 35 и 1100 г),
относно чиито полза и употреба дъл-
го време са съшествували колебания,
но чиято религиозна роля вече нс бу-
ди никакво съмнение По всяка веро
ятност те представляват небето или
вселената и несъмнено са служели ка
то зарчета в игра та предсказване чрез
намесата на съдбата. Те съставляват
освен това порази гелио сходство меж
ду келтските и питагорейските схва
шания (OGAC, 7. 302-305).
ДВЕ
Символ на противопоставяне, на
сблъсък, на отражение, това число бе-
лежи постигнатото равновесие или
скритнте заплахи. То е числото на
всички двузначности и раздвоения. То
е първото и най-пълно разделяне (тво-
рец и творение, бяло и черно, мъжко
24 7
И ЖСНСКО. MUICpMH It Дух И I Н ). О1 ко
ею пронзлиза) всички вставали В
древностга го евързвали с Майката;
то бележи женского начало А чрез
опасните си двузначности то може да
аале начало както на 1ворческа ево-
люция, така и на гибелна инволюция
Числото две символизира дуализ-
ма. върху който почиват всяка
диалектика, всяко усилие, всяка битка,
всяко движение, всеки прогрес Ноде-
лениетое принципы на умножение го,
както и на синтеза А умножението е
двуполюсно - тоувеличава или нама
лява според знака, който засяга
числото.
Следователно двойката изразява
антагонизъм. който от скрит става
явен; съперничество, взаимност, ко-
ито могат да бъдат проява на омраза.
както и на любов; противостояние, ко-
ето може да означава противополож-
ност и несъвместимост или пък до
пълване и плодородие
В символиката двойният образ -
два лъва, два орела и т.н. - засилва
чрез умножаване символната стой-
ност на изображението или обратно,
като го раздвоява. показва вътрешно-
то раздвоение, което отслабва силата
му
Цялата африканска символика по-
чива върху един основен дуалнзъм.
възприеман като най-съшествения
космически закон: у човека има смър!
и живот, добро и зло; от един и сыпи
гину (бог) идат и доброго, и злого; вся-
ко нещо си има положителна (днев-
на) и отрипателна (ношна) страна; не
ка отбележим съшо съперничеството
ляво - дясно. горе - долу, долно - гор-
но във всяко съшество и вотношени
ята му с всяко друго съшество. както
и това на противопоставените две по
две посоки на света, деня и ношта.
половете (НАМИ. 25).
В ари гмософичната система на
племею бамбара (Мали) числото на
_________________ДВЕ
11ьрвичн.на двоичное! и на близка
чеезвою е символ на съюз. любов и
приятеле гво (DIEB).
В света на келтите известен брой
митични фигури са по двойки, като съ-
четават по този начин прогивополож
ни или лопълваши се черти Изследва
нията и тълкуванията на келтската ми-
тология не са достатъчно напреднали,
за да можем да изредим много от тях
със сигурност, но двойката. основна-
та двойственост в страната на келти-
те. е друид и воин, често съчетана или
кониентрирана в едно и съшо божест 
во Единияг представил силата. дру-
гияг - мъдростта на традипията
Всички митологически поредиии или
градежи спазваг двойственото начало,
което лесно се вписва в поредииа от
числени символи. покриваши сфера-
та на теологията (OGAC, 12. 209-234 и
349-382)
Относно кн гайскня дуалнзъм виж-
те Ин и Ян*
Според аритмософията на Аланди
двойката е числото на относителното
различаване. на антагонистичната
или привличаи/а взаимност (ALLN,
19). Тъй като всеки прогрес се извър-
шва непременно чрез някакво проти-
вопоставяне или поне отричане на
това. което се стремим да надминем.
двойката е двигателят на отличител-
ното развитие или прогреса Тя е дру-
гият в качеството му на друг. По съ-
шия начин, ако личността се устано-
ви. като се протнвопоставя. както ве
че казахме, двойката е двигателното
начало по пътя на индивидуализация-
та Двойните символи или двойките
(вж близнаии*) са безбройни във
всички традиции: те пораждат всяка
мисъл. всяка проява. всяко движение
В псрсийската култура срещаме
числото dec, евързано със следните
теми:
- деня и ношта, представени като
двсте страни на вечния кръговрат на
ДВОЙНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
248
врсмето и на небесною движение;
-	ДОЛИ ИЯ и отвъдния свят. СИМ во
лизирани от две жилища или два за-
мъка.
-	земния живот, изобразяван като
жилище от пепел, в което има две
врати. едната. за да влезеш. и другата.
за да излезеш. т е. да умреш;
-	краткотрайността на живота,
онагледена от двудневен престой на
този свят;
-	различията и разногласията меж-
ду хората от всички времена са се про-
явявалн като климат, в който господ-
стват две атмосфери
В народните поетични описания на
женската красота, някои части на тя-
лото и лиието на жената са свързвани
две по две с образи. конто срешаме
във всички народни приказан Ето
един пример:
Две перлени оде и и красяха двете
и уши. две плитки като два букета
нарциси галеха рогата на лиието й.
където две пенки напомняха га два-
ма черни индуси. сед на л и на брега на
и/вора на устните и. двете и очи при-
личаха на два нарииса. двете и уст-
ий на два сладки корналина, а веж
дите и бяха игвити като два лъка...,
двете и гърди като два сладки лимо-
на от Оман се очертаваха под копри-
нената й рига.. . двата и крака бяха
игящни като две колони от слонова
кост и т.н.
Като израз на уважение или обич.
по време на жергвени преливания ге-
роят застава на колене и поднася с две
ръие съд с вино на приниесата или
любимата си
За да прогони зли духове или раз-
вали магията. хвърлена върху някой
замък. героят изрича две rakat от мю-
сюлмански молитви.
За да се изобрази добре демона,
ударението винаги бива поставяно
върху двата му poia
Основните персийски изрази. из-
иолзваши числото две. са многоброй-
ни и всички се стремят да покажат. че
качествата на субекта са удвоени,
удесеторени, поставени един вид на
квадрат или умножени до беэкрай. В
персийската символика двойката у ве-
личава силата добезкрайност Напри-
мер пратеникът с два коня означава
изключителна бързина; палатка с две
помещения - изключително удобство
и т.н.
(вж. например Низами: Nizami,
..Haft paykai", изд. Vahid Dastgerdi(2-
ро изд ). Техеран 1334. стр 354. 101 •
147, Mohammad Kazen. 'Alamara-ye,
Москва I960, стр. 586).
ДВОЙНО ИЗОБРАЖЕНИЕ
Във всички културн иэкуството
изобразява двойни животни: змии*,
дракони*. птици*. лъвове*, мечки* и
т.н. Това не е само орнамент или си-
гурен бслег за манихейско влияние.
Всички изобразени животни имат
двойна символна поляризация, доб-
ротворна или злотворна, уточнена в
съответната статия Например чрез
силата си лъвът символизира еднов-
ременно върховното господство и
раэкъевашия глад, било за отмъсти-
телна правда, било от желание эа
власт. По същня начин изобразява-
нето на ленти или растителни въжста
около някоя фигура изразява - ако
кръгът е затворен - пленничество на
затруднения и неволи;а ако е отво-
рен - освобождение Понякога удво-
яването само подсилва, умножава
значението на един от полюсите на
символа.
Традиционните религии разглеж-
дат обикновено душата като
двойник на живия човек. която може
да се раздели с тялото при смъртта
му или в съня, а може и в резултат от
магия да се възроди в съшото или в
друго тяло Така представата, която
човек има за самия себе си, бива
24 9
ДВУГЛАВ ОРЕ/
удвоена Oi други ci рани, ни психо
терапията са известии явленията ис-
терично или шизофренично раздво-
яване на личността При анализ ему-
шенията на „аз"-а се проявяваг ка-
то символи Те издават врыцане към
предходни и примитивны със-
тояния. който можем да разглеж-
даме като нормална основа на нас-
тоящие манталитет на пациента,
подобно на гсологични Пластове.
Тези Пластове могат да бъдат разк-
рити по белезите на болестния регрес
чрез методи на проучване, като нап-
ример раэдвояване в психодрамата,
чрез опасно направлявани психичес-
ки или мними мистични дейности
Раздвояване се появява и в позна-
нието и съзнанието за „себе си" меж-
ду знаешото и съзнателно „аз" и поз-
натото и несъзнателно „мен".
Дълбокото мен, а не това на беглите
възприятия, може да сс разкрис като
един вечен архитип и според изелед-
ванията на Анри Корбен. засягашн
текстове на суфийския автор Сухра-
варди, като Човек от светлина, Мен
- светлината. Личния водач, Ангела
посветител, Небесния свидетел,съ-
вършената природа. Небесен
близнак: този. който познава себе
си. познава Господаря си (CORE II,
260). Тук мюсюлманската мистика с
пропита от гностицизма: светлите
Духове са небесни Двойници на вся-
ка душа. Този двойник е използван.
за да задейства в мистика собстве-
нна му образ, личната му икона.
Което. до известна степей, хрис-
тнянството ше превърне в Ангела
пазител.
Немският романтизъм придави на
Двойника (Doppelganger) трагично и
фатално звучсне... Той може да
допълва. но по-често бива про-
тивникът. приканвазц към борба...
Според древни традиции да среизнеиз
двойника си. с пагубно събитие. по-
некого дори знак за о нззка смърт
(HR1R. Ill, 120). Една прикатка на
Андерсен - „Сянката"* - съшо онаг-
ледява тази жестока поява на
Двойника.
ДВУГЛАВ ОРЕЛ
Този символ е позиат в древно
Мексики Двуглав орел е изобразен в
кодекс Нътол, където, по мнение на
Байер, той олицетворяв^ някакво бо
жество на расгителността; и нам-
стина. орелът е придружен от расте-
ния и раковини
Знаем, че в древните цивилизации
от Мала Азия двуглавият орел е сим-
вол на върховната власт В шамане-
ките традиции от Централка Азия на
върха на Световната колона, поставе
на насред селото, често пъти е изоб-
разяван двутлав орел Долганите го на-
ричат птицата господар и смятат
колоната, която никога не сс срутва.
на чийто връх е кацнал орелът. за ко-
пие на колоната, постэвена пред до-
ма на Върховния бог. наречена „тази.
която никоги не старее и никога не
пада" (HARA, 35-36)
Според Фрсйзър през Средно-
всковието селджукските гурии възп-
риели този символ от хетски произход,
на свой ред европейците го заимства
ли от тях по време на кръстоносните
походи и по този път накрая той се
оэовал върху гербоветс на австрнйс-
ката и руската империя (FRAG, 5.133).
Двойната глава е не толкова израз
на двойствеността или на разнород-
ния състав на империята, колкото
подсилване чрезудвояванс. на енмво-
ликата. присъша на орела: власт, по-
силна от кралската. иаистина царско
вссмогъшесгво, цар на царете. Също
и допрели тс гърбове или обърнаги ед-
но срешу друго животни, конто гьй
често се срсщат в иронзвеленията на
изкуството, са увенчани от символич-
но изобразените ценности.
ДВУГЛАВ ДЪРВЕН ЧУК
250
ДВУГЛАВ ДЪРВЕН ЧУК (ЧУК)
В известно отношение двата мука
са образ на злого, на грубата сила Но
символната компенсация на това тъл-
куване е тяхното обвързване с небес
ната активност, с произвеждансто на
мълнията
Двуглавият дървен чу к е оръжието
на Тор. нордически бог на бурята; той
е изкован от джуджето Синлри; той е
и уредът на Хефест (Вулкан), куиия
бог на ковачите Уелнаквсн с ваджра
(мълния). той е едновременно създа-
тел и разрушител. инструмент на жи-
вота и смъртта. Символ на Хефест и
на кабнрийската инициация (металур-
гия). чукът представлява формираща-
та и демиургична дейност Когато
той удря длетото. той е метод* т: ду-
ховнага воля задсйства способност-
та за познание, която се разгражда на
идеи и понятия и стимулнра различи-
телното познание
В някои общества ритуално изко-
ваният чук е ефикасен срешу болката,
враговете и крадците Той изпълнява
ролята на активна и вълшебна зашита
В хиндуистката иконография - най-
малкото. когато е приписан на
Гхаитакарма - той е и разрушител на
злото.
В японската митология двуглави-
ят дървен чук е вълшебният уред, с
който богът на шастието и богатство-
то Дайкоку прави злато.
Двуглавият дървен чук на галския
бог Суцел (който удря добре, вероят-
но) може да бъде смятан само за за-
местител или континентална форма
на боздугана* на ирландския Дагда
Вследствие на изияло късно и най-ве-
че съвременно неразбиране в това бо-
жество е огкриван богът на бъчварите.
при което двуглавият дървен чук и са-
мият бог са лишени от всякаква сим
волика и ефикасност. Нов действител-
ност този чук, както и боздуганът.
представлява в келтския свят съзида-
телната и полреждаша мош на бота
Към двуглавия дървен чук на
Суиел и боздугана на Дагда трябва ла
се съотнесе и брстонският mcll benni
get /благое,/овен двуглав дървен чук),
гежък каменей чук или каменна топка
Даже и в XIX век го поставили върху
челото на умирашите, за да улеснят
преходя им. отлитането на душата
Това е римската традиция, в която
Деканът на Светия Колеж удря с чук
от скъпоценен метал или слонова кост
челото на току-шо излъхналия папа,
прели да обяви смъртта му.
В Северна Европа фигурират мно
гобройни двуглави дървени чукове по
камъни с рунически надписи, в скал-
ни гравюри. по надгробии стени: изг-
лежда. те целят да осигурят покоя на
мъртвеиа от навезите на неприятели-
те му. По време на сватбите се носели
такива чукове. за да се прогонят от
двойката зловрелните сили и да се га-
рантира на съпругата плодовитост
Тук чукът видимо се родее със солар-
ната символика на мълнията*
В Литва са открити следи от култ,
посветен на железен чук с изключи-
телни размери Когато Иеронимус
Пражки запитал жреците на този култ
какво означава. те отговорили: Неко-
го слънцето нс било виждано цели
мссеци: един много могыц цар го бил
Хванал и затворил в най-нспрсвзе-
масмата крспост. Но знаците на зо-
диака дошли на помощ ни Слънцето:
тс счупили кулата с един много го-
лям чук. освободили така слънцето
и го върнали на хората; слсдоватсл 
но този уред. с който светлината
била върната на смъртнитс. заслу-
жива почит (MYTF. 55. 103). В този
мит чукът символизира гръмотсви-
ната, трешяша веред гьсти слоеве об-
лаци*, преди бурята и дъждът да ос-
вободят небето и слънцето да се ле-
каже отново. Той по-скоро символи-
зира трещяшата гръмотевица. откол-
251
ДЕВА
коюбляскавата сне г канн на ( ыласно
друг а литовска легенда железин те чу-
кове са инсгрумснгите. с конго
боговете. благоразположени към
хората, разбиваг през пролетта гьстия
снят и лед Съшите тези образи на гъс-
гн облаии в небето и на гъст лед и снят
по земята и морето се представят и
тук, за да обозначат божествената
мош. която трябва да прнтежава чукът,
предназначен да ги разбие и
разпръене.
Съгласно масонската символика
чукът с символът на разума, който
действа и устояла. разумът наприв
зява мисълта и оживява размисъ
за на онзи. конто в тишинати на
съзнанието сн дири нстнната Видян
под този ъгъл. чукът е неделим от
Длетото, което представлява способ
ноет га да се различава. без чиято на-
меса усилието би било напразно. ако
не и опасно Или пък чукы изразява
возята. която изпълнява: той сот-
зичитезният знак на командвансто.
разма.хвано от дясната ръка - ак-
тивна страна, относя ща сс към
лене । вена та enepi ня и към морозно
то опрсдсзянс, от което изтича
при кт и чес к от о осъществяван с
(BOUM, 11) Той е символът на власт
га на Майстора по време на масонс-
ки те сеанси
ДЕВА (23 АВГУСТ - 22 СЕПТЕМВ
ГИ)
Девата е шестият зодиакален знак,
който се намира точно преди есенно-
ю равноденствие. Символ е на жът-
вата. на работата, на сръчността на
ръцеге. на прецизността. тя с втората
зодмя на Меркурий, който тук денег
ва по по нисък. земен и практичен
начин, отколкото в юаня Близнаци.
която съответства на въздушния ас-
пект на всстоноссца на боговете
С Дева сс намнраме в края на го-
дишння цикъл на елемента Земя, пре-
ди студенага земя на Козирог - на Зим-
ин те посеви. след бога г ат а, влажна и
гопла земя на Телец, покрнга със зе-
лена и благоуханна пролетна расти
гелност Тук виждаме изеушена от
лятното слънце и изтощена от храни-
гелната си сила земя. върху която се
привежда окосеният клас, докато су
хото зърно се отдели от него еднов-
ременно с обвивката. Растителният
цикъл завършва върху нова девстве-
на земя. предназначена след това да
получи семето. Откъдето идва изоб
разяванею на зодията чрез двойка,
крилага девица. носеша клас или сноп
Меркурий е нейна планета-покровн
тел: по време на жътва или прибира-
нето в хамбара, където резултагът се
претегля и изчислява, ние се намнра-
ме действително в свят, който се
различава. се разграничава, се подби-
ра. се разделя. се ограничава, се осво-
бождава. сн поставя точни граници
Девственага разлнка прилича по-ско-
ро на упражнение по стил. целяшо ли-
исарната чистота на арабеската. В то-
зи свят се откроява силуетът на
характер, който с тъждествена на
аназпия затворен комплекс от
фрондистката психоанализа Става ду-
ма за общага нагласа за задържане, за
контролиране. за самовладеене и
самодисциплина; за тенденция към
икономията. пестеливостта. към
нагрупването, към запазването. отла-
ганего; за сериозен. съзнателен, точен,
резервиран. скептичен, методичен,
подреден. привьрзан към приникните,
правилага. заповедиге. трезв, загри-
жен за гражданската съвест и отго-
ворността. работлив. насочен към
труднитс, мъчните. иеблагодарнитс
или мъчи гелии неша, характер, цсляш
преди всичко да удовлетвори чувст-
во го за сигурност...
В Египет това било знакът на
Изида* Нейното шесто място в зодн-
акалння ред прани от нея участничка
252
ДЕ BET__________________________
в символиката на числото шест* и в
тати на Соломоновия лечат*; тя при
гежава едновременно огнена и водна
природа и символизира сьзнанието,
нзплувашо от объркаността. както
раждането на духа
ДЕВЕТ
В Омировите творби това число
има ритуална стойност Деметра оби-
каля девет дена света, за да гьрси дъ-
шеря си Персефона, Лето страда де-
вет дена и девет ноши от родилни
болки; деветте мути са родени от Зевс
след девет ноши любое С девет изг-
лежда се измерва п род ължи тел ноет-
та на бременността. на плодотворно-
го търсене и е символизиран успеш-
ния кран на усилнята. завършването
на една творба.
Ангелите според Псевдодиониснй
Ареопагит са йерархично разпределе-
ни в девет хора или три триади: съ-
вършенство на съвършенството. ред
в реда, единство в единството.
Всеки свят е обозначаван с три-
ъгълник, с тройно число: небето,
земята, ада. Съвкупността от трите
свята е изразена чрез числото девет.
Девет е едно от числата на небес-
ните сфери То е съшо така число и на
кръговете в ада Това е обяснението
на Деветте стъпала към китайских им-
ператорски трон и на деветте врати.
които го отделят от външния свят, за-
шото микрокосмосът е по образ и по-
добие на Небето На деветте Небеса
се противопоставят деветте Извора.
където се намират мъртвите Будист-
ките небеса са съшо девет, но според
Хуайнандзъ китайского небе има де
ест равными и 9999 кътчета Числото
девет е в основата на повечето даоис-
ткн церемонии от времето на динас-
тия Хан Девет е числото на целостта;
девет е числото на ян Поради това
котлите на Юй са девет и алхимичес-
кият живачен сулфид става годен за
пиене едва след деветото сн
видоизменение.
Пак с числото девет се измерва ки-
тайского пространство: получено от
квадрата на лошу, брой на местата.от
които деветимата пастири донесли
метала, необходим за отливането на
девет котела По-късно китайскиге
провинции били осемнадесет или два
пъти по девет; но според Дзума Дзян
държавата заемала 1/81 от света В ми
та за Хуан-ди Джеу не е един, а 81 (или
72). което е израз на цслостта на ед-
но братство. И не е случайност фактът.
че Дао Дъдзин е съставен от 81 главк
(9x9).
За Данте, както навсякъде другаде.
девет е числото на Небето, но то е съ-
шо така и число на Беатриче, която
от своя страна е символ на любовта
(GRAP, GUED).
Според ислямския езотеризъм да
слезеш по девет стъпала, без да пад-
неш, означава, че си овладял деветте
сетива Освен това девет е числото. ко-
ето отговаря на деветте отвора в чо-
вешкото тяло и символизира неговн-
те пътиша за обшуване със света
У ацтеките цар Текоко, Нецахуал
койотл построил девететажен храм,
както има девет небеса или девет
етапа, през които трябва да премнне
душата. за да стигне до вечния покой
Той бил посветен на неизвестная Бог.
създал всички неиза. бога на нсизата
в нспосредствена близост до нас.
този. чрез когото живеем (MYTF, 187).
В централноамериканската митология
числото девет символизира деветте
небосвода, по които се върти слънце-
то. От друга страна, девет е и свеше-
ното число на богинята Луна: в глип-
тиката на майте, Болон Тику, Богиня
Девет, е богинята на пълнолунието
(GIRP, 309)
За ацтеките девет е символното
число, присъшо на земните и ношни
неша; Адът се състои от девет равнн-
253
ДЕВЕТ
ни, а ашекският пин геон наброява де-
нег божества на мрака, управлявани
от бога на ада. заел пето място в
поредицата. следователно по средата
на останалите осем В повечето инди-
ански схвашания за появата на света
съшо съшествуват девет подземки
свята. У манте числото девет.
смятано, за разлика от другите
племена, за шастливо. е от особено
значение в магията и медицината
(ТНОН)
Божество на девстия ден е змията.
която управлява и тринадесетия ден.
Но в народните вярвания на ацтеките
числото девет, евързано с божества-
та на ношта и иа смъртта. веява страх.
Числото девет играе важна роля
както в митологията. така и в обреди-
те на шаманите от тюрко-монголски-
те народи. Раздслянето на небето на
девет слоя често е съпровождано от
вярването в девезима божи сина или
слуги, конто според Гончаров отгова-
ряли на деветте боготворени от мон-
голците звезди, Чувашите по поречи-
ето на р Волга, които разпределят бо-
говете си на групи по девет. спазват
жертвени обрели, в които често взе-
мат участие девет жрецн, девет
жертви. девет съда и т.н Езнчниците
черемиси поднасяли в дар на небес-
ния бог девет хляба и девет купи
медовина. Якутите съшо поставят
върху жертвениците си девет купи; ка-
то пример за сравнение нека сломе-
нем. че според Масуди савските си-
рийии устройват духовенствозо сн
според деветте небесни кръга(НАИА.
117-118)
Според Рене Аланди (ALLN, 256
и сл.) числото девет се проявява ка-
то число на цялостния анализ. То е
символ на многобройността. която се
връша към единицата и, в разширен
смисъл. е символ на космическото
единство и на изкуплението Всяко
число, каквото и да е то. казва
Авицсна. с числото денет или негоно
кратно плюс определен излишък. по-
неже численитс знаци имат само де-
вет знака и стойности с ну лата
Египтяните наричали числото девет
Планината на слънцето: Великата
дсветорка сс състояла от движени-
ето на троичния архитип Озирис-
Изида- Хор. чиито елементи предс-
тавляват Сыцината. Материята и
Живота, през трите свята -
божествен, природен и духовен За
александрийскитс платонисти глав-
нота божествена троица съи/о сс
дсляла на три. от което сс образу-
вали деветте основни закона.
Напълно съзнатслно. добавя Аланди.
християнската архитектура сс с
старала да изрази числото девет:
Така например в свстилиизсто в Парс
льо Мониал светлината влиза през де-
вет прозореца.
Срешаме девет всемирни закона в
учението на древноиндийската фило-
софска секта вайшешика. Орфическа-
та инициация съшо приела наличието
на три тройни начала: първото включ-
вал о Ноизта, Небето. Времето: вто
рото - Въздуха. Светлината, Заез-
дите: Третот о - Слънцето. Луна
та. Природата: тези начала състав-
лявали деветте символни облика на
Вселената. Числото девет. казва
Парменид, сс отнася до абсолютитс
Чрез наукнте и изкуствата деветте му-
зи представляват цялото човешко
познание Лигургичнодевятката пред-
ставлява завършска, цялостното
време Тя съшествувала и в маздеиз-
ма - срешаме я в Зенд Авеста, където
множество обреди за пречистване се
състоят от трикратно повторение на
тройни действия; така например, дре-
хите на починалия трябва да бъдат из
прани девет пъти. от кои го три пъти с
урина, три - с пръет и три - с вода
Това трикратно тройно повторение се
явява в много други обреди на магьо
2Ь4
ДЕВЕТ ________________________
сиичеството
Понеже три е число на обновле-
нието. неговият квадрат представля-
ва всеобхватността Достаточно крас-
норечив е факты, че толкова разкаэи
от всякакъв произход изразяват
безкрая. свръхчислеността чрез поре-
дииа от деветки, каквото са 999 999
фравашн на древните иранци: семето
на Зороасгър. от което трябвало да се
родят всички пророни, било пазено от
тях В много писмености тибетска.
переписка, древноегипетска. армен-
ска. египетска и др. Уроборос. змията.
захапала опашката си. израз на свеж-
дането на многобройното към
Единственото, а следователно и на
първоначалната и крайна Единичност.
графично се доближава до знака на
нифрата девет В мнетиката това зна-
чение на числото девет го сродява с
Хак на суфитите. най-висша степей от
Пътя. блаженство, което води до фана.
разтваряне на индивида във възвър-
натата цялост. или. както казва Алан-
ан. рагтварянето на личността във
всемирната любое Индийската тра-
диция уточнява това значение на чис-
лото девет като символ на изкуплени-
ето чрез деветте последователни пре-
въплъшения на Вишну, който всеки
път се жертва за спасението на хората
По съшия начин, според Четирите
Евангелия. Христос, разпнат в третия
час. започва да агонизира в шестня
(здрачаване) и издъхва в деветия
Клод дьо Сен-Мартен вижда в число-
то девет унищоженисто на всяка
плът и на нспорочността на всяко
тяло Франкмасоните, заключава
Аланди, са го превърнали във вечно-
то число на човешкото беземъртие.
а именно девсти мата Майстори от
крили тялото и гроба на Хирам
Масонската символика твърдн. че спо-
ред графичния си uipat числото де
ест представлява насочсно надолу и
следователно материално никнене
докато числото шест предетин /чей
обратно. никнене на горе, т.е духовно.
Тези две числа са началото на
спирала При човека девет с деист
вително броят на необходимитс за
цялостното развитие на за родим а
мссеци. като той все пак е напълно
оформен още в седмия мссец.
(Можем съи/о така да отбележим.
че числото шест бележи кран на
сътворявансто, косто достига вър-
ха си през шсстия ден със създаване-
то на човека/ (BOUM. 227).
Числото девет се появява често в
описаннята на света, дадено в
Хезиодовата „Теогония" С девет ле-
на и девет ноши се измерва времето.
което разделя небето от Земята и
Земята от ада:
Дгегти ниши и дни 'мксмалдо брчи 1 ако лжМ
мал на дгегтич тч нг4гто
щг стилие кмята.
дни на кила чммта трчбаа да пади
на* на деегтмя тч от м'мчто
rk> Тартара < тыл*
(HEST. 720-725)
И пак по съшия начин наказани-
ето на провинилите се богове клетвоп-
рестъпници се състои в това. да оста-
нат девет годины далеч от Олимп, къ-
дето божествата раздават правосъдие
и пируват (пак там, ст. 62-63).
Девет в качеството си на послед-
но число от поредииата възвестява ед-
новременно края и началото. т.е. пре-
насянето върху нова основа Бнхме
могли да открием тук идеята за нов
живот, а заедно с нея и идеята за
смъртта, съшествуването на конто от-
белязахме вече в не една култура във
връзка със символните стойности на
числото. Последно от числата на ви-
димия свят, то открива фазата на
преврашенията. То изразява завършек
на цикъл. приключване състезание на
затваряне на верига
Именно в този смисъл можем да
разглеждаме заглавието и отделните
25Ь
ДЕВСТВЕНОСТ
час1И or произведение 10 на Плотин,
гака както са ги разпространили нс-
гоните последователи, и поточно
Порфирий, повлияй от Питагор:
„Енеади” (деветки). Това е сборник,
съставеи от 54 кратки трактата, доста
производно разделены един от друг,
но отговаряши на резултата от умно-
жението на шест по девет - две числа,
всяко от конто е кратно на гри* и ко-
нто засилват символиката му Порфи-
рий му се възхишава: И мах щасти-
сто да намеря резултата от умно-
женисто на съвършсното число
шест с числото девет. Тати числова
структура се превръша почти в сми-
съл на цялостната концепция -
космическа. човешка. богословска -
обхвашаща света от зараждането до
края му и е представена от учението
на мъдреца След като е проиэлязла
от Единственото, световната верига се
затваря „Енеадите", било само със
заглавието си. съставят цялостната
програма иа една школа и на едно
виждане эа света.
ДЕВСТВЕНОСТ (вж. ВЕСТА)
Състоянието на девственост озна-
чава нспроявеиото. неразкритото
Мъдростта загатва за птицата,
прелиташа над първичните води
Става дума за безпорядъка*. който не
означава безредие, а липсата на
форма. Тези девствени води ще бъдат
оплодени, т е. дарени с живот, благо-
дарение на птицата (Дух Свети.
Мъдрост, Дева), която изглежда ги
мъти, разкрива, представя
По повод на душата се казва оше.
че тя е девствена, когато е праэна; тя
става девствена. готова да получи бо-
жиею семе в смисъла. който придава
Ангелус Силезийски, когато пише в
..Херувимская пилигрим": душата.
която не знас нищо. нс иска нищо..
тя трябва да бъде днес съпруга на
веяния Съпруг. Според Майстор
Eixapi деве t вена душа означава ду-
ша. гвободна от всякакви чум ди
обризи, също толкова на раположе-
ние. колкото с била преди раждане-
то си
Девствената душа става съпруга
дотолкова. доколкото получава озари
телни.ч порив от Съпруга На това се
дължи и следният текст от Майстор
Екхарт: Ако човек оставаше завина
ги девствен, никакъв плод не би до-
шъл от него. За да станс плодовит,
той трябва да бъде жена Жена’ Това
с най-благородната дума, с която мо-
жем да назовем душата. и е много
по-благородна от девственост.
Човскът приема бог в себе си (емп-
фангт); Бог в него, това с добре, и в
тази отворсност (Емпфанглихксит)
той с девствен. Но ако Бог го напра-
во плодовит, това с по-добре. защо-
то да стансш плодовит от получе-
ния дар. означали да бъдеш благода-
рен за този дар Когато дарът или пло-
дът на божия порив се развие в човека
и достигне пълно та та си, душата е из-
дигната до най-висша степей, която
означава положението на Божията
майка Тя дава живот на Бог на този
свят и се превръша в този, когото е
родила
Символът на Девата, божията
Майка, бндейкн Теотокос. означава
душата. в която самият той се
посреща. пораждаш сам себе си в се-
бе си. защото той е единствен Дева
Мария представлява съвършено един
на душа, в която Бог става плодовит
Тя е винаги девствена, защото зави
наги остава недосегаема по отноше-
ние на нова плодовитост.
Божественото лете се ражда без
намесата на човека в християнското
таинство и този факт се свързва с
древните митове, изобразяваши раж
дането на героя, граничещо с чудо
Девата, божия майка, символизира
теми । а. нвеочена към небето. което се
ДЕДАЛ
256
npenpbui.i no lout начни в npciMtpaic-
na земя, зсмч от свет лини Оттук ид-
ва ролята и и значението й за христи-
янската мисъл. тъй като тя представ-
лява модели и моста между земного
и небесного, долното и горного
Черните* девнии символиэират
девственатз земя. все оше неоплодена,
те подчертават пэсивния елемент при
състоянисто на девственост. Да
отбележим. че почернянсто се ползва
с предимство в края на Среднове-
ковието поради тъмния ивят на изгон-
имте икони
Голямото келтско жснско божест-
во. което по своя принцип е единст-
вено. за разлика от мъжките божест-
ва от пантеона (това е Минерва от те-
ологичната схема на Цезар). притежа-
ва и двата аспекта, този на Дева и то-
зи на Майка Тоест. че девствеността
е едно от основинте условия за воен-
но господство и че качеството на
Майка е неразделно от съшността на
женското божество След всяко раж-
дане майката става отново девствена
Именно това се случва с Дехтира, сес-
тра и съпруга на бог Луг. след всяко
едно от трите зачевания от Кухулин
Уелският владетел Мат, син на Ма-
тонуи, не може да живее, освен ако во-
енен смут не застане насреша му. без
краката (вж стъпало*) му да почиват
в скута на някоя девица Към тези фак-
ти можем да отнесем още честото
присъствие на второстепенни божест-
ва. които придружават галските бого-
вс и чиято символика безспорно е
подобна Келтското божество, което
носи няколко имена (в Ирландия -
Аня. Дана. Брнтита. и т.н.; в Галия -
Бригантин. и т.н.) съответства на кла-
сическата Диана, раздвоила се в Рим
поради капитолийската тройка на
Юнона, в майчин смисъл. и на Ми-
нерва-Парада - в девически смисъл
(OGAC. 6 3-8)
За ислама девствеността е непри-
косновенага светлина, която озарява
избранииите; по този повод тя е наре-
чена Девата-Майка, часът на
живота. като тя с първата, но и
послсдната. Именно тя води по пътя
на озареннето и довежла докрай мис-
тичния ход. Дсвата от светлина раз-
крива на избраника духовната
фор ма, която в него с Новият Човек.
като става нсгов пътеводител и го
издига към висините... (CORE, II.
321).
ДЕДАЛ
Подобно на Хермес*. но по-ско-
ро занаятчия. отколкото иэобретател.
Дедал символизира нахолчивостта
Той създава както лабиринта*, къде-
то сс губят хората, така и изкуствени-
те криле* на Икар*, които подпома-
гат бягството и полета му и в крайна
сметка го погубват. Създател на лаби-
ринта, символ на подсъзнанието. в
съвремснння живот той доста добре
би могъл да се превърне в израз на
злоупотребявашия технократ, поква-
рения разум, заслспсната по отно
изенис на чувствата мисъл. която.
губейки трсзвеността си. се превръ-
иза във възбудено въображснис и се
затваря в собствсната си постройка
- подсъзнанието(О1Е5.47). Нонейни-
ят строеж може да бъде и съэнателен
и да се издигне на крилете на
амбицията. които поради липса на
умереност водят до унишожение.
Легендарната личност на Дедал е сим-
вол на технократа, на чирака магьос-
ник, преоблечен като иэобретател. ко-
муто не са известии границите на си-
лата му. макар да е пример за прак-
тична интслигентност и еръчно из-
пълненис (DEVD. 143) и самото пре-
въплъщение на световния артист,
послсдователно архитскт, скулптор,
съ здател на механични съоръжения
(GRID. 118) Заради приписваните му
движещи се статуи той напомня за
257
ДЕКАДА
Леонардо ла Винчи и неговите авто-
маги. Но и двамата не са имали осо-
бен късмет с владетелнте, при които
са били на служба.
ДЕКАДА
Сыиествено деление на астроло-
гический Зодиак на 36 части. Всяка де-
када обхваша 10", както сочи името й;
следователно има по три във всеки
знак. Гръко-римската традиция при-
писва създаването им на древен
Египет Наистина египтяиите използ-
вали декадите. за да определят часо-
вете през нощта: това били таблица
с небесните съзвездия. чиято почва
над хоризонта позволявала да бъде
определено кос време през нощта е...
В продължение на около десет дена
над хоризонта сс виждала една и
съща декада... 36-те декади. всяка от
които властвала по този начин над
10 дена от египстската година, би-
ли възприемани като духове закрил-
ииин По-късно те играли важна ро
ля в зодиацитс. а после и в елинска-
та астрология (POSD, 80). Множест-
во археологически документи датират
оше от Ю та династия (т е средата
на третото хилядолетие преди наша-
та ера), но често се противопоставят
на всякакво отъждествяване със заез-
дите и техните знаци. понеже съшест-
вуват поне четири различии породи-
ци от символи. Що се отнася до Месо-
потамия. наличието на това деление
на небесния свод на 36 сектора е ясно
доказано от текстове от епохата на ка-
ситите (към средата на второго хиля-
долетие).
Невъзможно е да опишем тук раз-
личните символни обрати на древен
Египет, такива. каквито ги намираме
върху саркофазите и стените на хра-
мовете и гробниците. Но от онази епо-
ха до наши дни всяка от тези декади е
представлявана от един символ, има
специфично значение и клони към ни-
коя планега Его лис тага на дскади ге
такава. каквато я използва днес в
Индия според Cyrus D Е Abayakoon:
ОВЕН
Първа декада: смел мъж, въоръ-
жен, вдигнал в дясната си ръка меч.
означава дързостта, смелостта, сила-
та и липсата на скромност; управля-
ван от Марс.
Втора декада: мъж в роба, прили-
чен на проповедник, бележи благо-
родството. величието, властта и голе-
мия авторитет; Слънцето;
Грета декада: млада жена, седна-
ла на нисък стол, свири на лютня и
представлява сръчността във всеки
вид работа, нежността. изяществото,
веселието и красотата; Венера;
ТЕЛЕЦ
Първа декада: книга и млад орач
бележаг оранта. засяването. строител-
ните работи. заселването на къшите.
наукиге. мъдростта на земята и най-
вече геометрията; Меркурий;
Втора декада: висок мъж с пояс,
хванал в дясната си ръка ключ, беле-
жи мошта, благородството, достоле-
пието и властта над другите; Луната;
Трста декада: подпрян на пате-
рица старец, с отпусната надолу ръ-
ка и дървен крак представлява
нишетата, робството, лудостта. лише-
нията и низостта; Сатурн;
ЕЛИ ЗНАЦИ
Първа декада: млад човек с пояс,
предизвестява писанията. получаване-
то или даването на пари, искането и
мъдростта в неползотворните неша;
Юпитер;
Втора декада: човек с брадва. кой-
то сече дърва; означава задължения.
натиск, работа, придобиване на блага
чрез труд или нечестии постъпки;
Марс;
Грета декада: мъж със сокол на
лявата ръка; бележи забравата.
пренебрежението. веселия и жизнера-
достен нрав, изелушването на праэни
258
ДЕКАДА__________________________
думи; Слышсзо;
Р4К
Първа декада: красива млада же-
на с цвете в ръка. означава радост.
остроумие, човечност. любезност и
всичко. подтиквашо мъжете към
любов: Венера;
Втора декада: мъж и жена, седна-
ли на маса с голяма купчина пари пред
тях. изразява веселостта на жените,
богатството и изобилието; Меркурий;
Трета декада: ловец, надул рога
си. с куче до него и копие на рамо;
онагледява лова, преслсдването на
бегълциге. придобнването на блага
чрез битка, свади и спорове. Луна;
лъв
Първа декада мъж. яхнал лъв. с
перо на шапката си; бележи жесто-
костта. злината. насилието. великите
дела, дързостта и алчността; Сатурн;
Втора декада: мъж със сокол вър-
ху юмрука си; изразява любовта.
обшеството. нераздялата. оставане
при близките. избягването на
разлравиите; Юпитер;
Трета декада мъж. вдигнал над
главата си меч и хванал в другата си
ръка шит; обозначава свалите,
разорите, невежеството. нишетата.
победата над бедните и злите духове.
поради незнаннето им кота да се бият.
както и войните; Марс;
ДЕВ4
Първа декада мъж. оставяш па-
ри в сандък; бележи сеитбата.оранта.
селскостопанските култури. заселва-
нето, натрупването на богатства и хра-
нителни продукти; Слънце.
Втора декада: двама мъже, едини
ят с кесия в ръка; символ на печалбата.
придобивката. греховного трупане на
блага, скъперничеството. издигането
чрез силата; Венера;
Трета декада: грохнал старец, под-
прял се на тояга; изобразява ста-
ростта, загубата на разума, отпусна-
тостта. загубата на крайниците пора-
ли недъг. изкореняване ю на дърве-
тата и обезлюдяванею на населените
места; Меркурий;
ВЕЗНИ
Първа декада: ученик с разтворе-
на пред него книга; онагледява
правосълието. правого, истината.
подпомагането на слабите срешу сил-
ните и лот и те хора, както и на бедни-
те и нешастните; Луна;
Втора декада: старец с роба, сед-
нал на стол, много сериозен: предс-
казва лакомията, содомията. песента
и веселието; участието в греховнн
удоволствия; Сатурн.
Трета декада: младеж със съдина
в ръие; изобразява спокойствието,
изобилието. както и добрия живот,
кротък и сигурен; Юпитер;
СКОРПИОН
Първа декада: двама мъже се би-
ят и са се хванали за косите; символ
на борбата, тъгата. коварството, ни-
зостта, пагубните действия и хитрост-
та; Марс;
Втора декада: мъж седнал на ни-
сък стол, а край него две кучета се
бият; означава оскърбленията, измя-
ната. подстрекаването на разприте и
подклаждането на спорове; Слънце;
Трета декада: две хванали се за ко-
сите жени, едната е стиснала в ръка
тояга. с която бие другата по главата;
война; опиянение. насилие, блудство,
гняв и горделивост; Венера;
СТРЕЛЕЦ
Първа декада: мъж. въоръжен със
секира, означава дързостта. свобода-
та и войната; Меркурий;
Втора декада: покрусен мъж. сед-
нал на столче; изобразява страха,
жалбата. мъката и плашливия дух;
Луна;
Трета декада: мъж с перо на шап-
ката си. хванал с края на пръетите си
тояга; бележи упорството и липсата
на убеденост; труден отказ от нешо,
склонност към злото, борба и ужаси;
ДЕЛВА
259_____________________________
Сатурн;
КОЗИРОГ
Първа декада: пешеходец; знак за
предвидливост, труд, радост. печал-
ба и загуба. слабост и низост; Юпитер;
В гора декада: мъж. който се опит-
ва да хване летяша птица, преследва-
не на недостъпни неша. Марс*.
Трета декада: седнал на маса мъж.
който брой парите си; описва
алчността; управление на собствени-
те блага, неспособност да задоволиш
нужднте си и подозрителност; Слънце.
ВОДОЛЕЙ
Първа декада: седнала на скала
жена, която преде; изразява тревожен
дух. трудна печалба, невьзможност да
си починеш. работа, шети, бедност и
дребнавост; Венера;
Втора декада: приятна, добре об-
лечена личност. седнала на нисък
стол; означава красота, разбиране.
скромност. добри обноски, учтивост
и свобода; Меркурий;
Трета декада: мъж със завистлив
поглед, поставил ръие на кръета си;
бележи отстъпничеството. обидите;
Луна;
РЙБИ
Първа декада: мъж на път, с то-
вар на гърба, изразява наличието на
много миелн. пътешествия. смяна на
дома, търсене на блага и храна;
Сатурн;
Втора декада: старец, насочил
пръет към небето; онагледява само-
изтъкването. големия ум. търсенето.
намссата в чуждите работи за благо-
родии и възвишени неша; Юпитер.
Трета декада: млад мъж, прегър-
нал млада жена; описва блудството.
прегръдките, удоволствието с жените,
любовта към тихия и спокоен живот;
Марс.
Невъзможно е да се определи точ-
но откога е тази поредица от символи.
останала напълно непозната в Европа,
но тя несъмнено е много стара. В прак-
гнчсските хоросколи се в к мат обик-
новено под внимание декадите, в ко-
ито сс намират асцендента, Слънцето
и Луната. като зиаченията им се съче-
тават с тези на другите астрологичес-
ки фактори
ДЕЛВА
Дел вата е често използван символ
в Индия: тя е преди всичко неизчер-
паемият съд на uioou.tucmo, откъде-
то течността изтича като от извор Ето
зашо тя се отдава на речните бо-
жества Делвата е и напитката за без-
емъртие (амрита) и следователно
животът. Делайте са и эаместнички на
naiumc.tumc на пространството вър-
ху жертвените ареал и и символи на па-
зените от Кувера Съкровища: в този
случай те не се различават от кивоти-
те.
Символиката на съда на изобили-
ето е позната и на планинското насе
ление във Виетнам. за коего делвата,
съдържаша оризова бира, е преди
всичко предмет на причестявашата
напитка.
Китайиите в древността държали
в нея и вино; но за тях делвата била
образ на Небето: ударът върху делва
та имитнрал гръмотевицата(затворе-
на под земята през зимата с всичките
енергии ян). Пукнатата делва изпус-
кала мълнията през пукнатиннте по-
добно на небето през буря.
Грънчарите и леярите от епохата
Хан имали делви-планини. чийто ко-
нусовиден похлупак изобразявал
Островите на Безсмъртните По този
начин делвата била едновременно
морето, над коего се изднга островът,
и съдът на напитката за беземъртие
(GRAC. GROC).
В делва. а не в бъчва гръцкият фи-
лософ Диоген решил да живее В Крит
мъртвите деца били сгъвани в заро-
дишното положение и затваряни в
делва Тук делвата изглежда символи-
ДЕЛФИН
260
зира матката, и ночник на физически
и ннтелекзуален живот, нешо като
връшанс в изворнте. В ..Илиада лел-
ейте символизират решенията на Зевс,
които са оставени в тях: до вратата на
двореиа си богът поставил две делви,
едната с блага, другата със злини Зевс
черпи ту от едната. ту от другата и
благата и злините валят върху хората
Този символ, в който преобладава без-
различието на бога към хората, ше се
развие в теориите - или за случай-
ността, или за провидението.
ДЕЛФИН
Символиката му е свързана с во-
дата и превъплъшенията.
Пиратите. които се напили, след
като вързалн Дионис за мачтата на
кораба си. ладнали в морето и се пре-
върнали в лелфини. Делфинът станал
символ на възраждане Виждаме не-
гово изображение ло триножника на
Аполон в Делфи Той с съшо така сим-
вол на ясновидството. мъдростта.
предпазливостта Тези качества, при-
бавени към приписваната му бързи-
на на придвижване. са го превърнали
в господар на мореплаването: затова
често бива изобразяван, по подобие на
Посейдон, с тризъбеи или котва
В пределински Крит делфините
били почитани катобогове Аполон се
превъплътява в делфин. твърди един
от Омировите химии, за да доплува до
брега на Криза, откъдето да стигне до
Делфи.
Древногръцкото изкуство често
изобразявало човек. яхнал делфин.
Това свешено животно несъмнено иг-
рав някаква роля в погребалните
обрели, където се явява пснхопомпос.
Жителите на Крит вярвали. че мър-
твите се оттсглят на края на
света, на ост ров и тс на Блаженитс.
като делфините ги илвеждали до
отвъдното царство на гърба си
(Дефрала) Плутарх ни описва пъте-
шее।вис го на Арион.носен и припру-
жаван от делфини. които го спасяват
от заплашилите го със смърт моряии.
Арион се хвърлил в морето: но още
преди тялото му да се потопи
изцяло. под него се гмурнаха делфи-
ни и го повдигнаха. като го изпъл-
ниха отначало с тревога, неувереност
и вълнение... Но лекотата... големи-
ят брой. добронамереният вид... бър-
зината на делфините. . го накараха
да почувства. както сам той казва.
не толкова страха от смъртта и
жаждата за живот, колкото стре-
межа да бъде спасен, за да се яви ка-
то любимец на боговете и получи от
тях неувяхваща слава („Пирът на се-
демте мъдреиа", 17-18. превод
Дефрада). Този разказ е богат на
символи. чието тълкуване е съвсем
очевидно: Арион преминава от раз-
вълнувания и насилствен свят в све-
та на беземъртието и спасението бла-
годарение посредничеството на
делфините Няма нишо чудно в това.
че по-късно спасителят Христос е бил
изобразяван като делфин. От психо-
логическа и етическа гледна точка раз-
казът бележи съшо прехода от възбу-
дата и въображаемите тревоги към
спокойствието на духовната светлина
и съзерианието чрез добротата (спа-
сително гмуркане. лекота, добронаме-
рен вид на делфините и т.н.). Тух за-
белязваме трите стала на духовного
развитие: преобладаваши чувствсност
и въображение; намеса на добродете-
лите или на любовта и верността; оза-
рение в гьржсството на вътрешния
покой
Споменатата в началото на насто-
яшата статия легенда потвърждава
тълкуването на делфина като символ
на вътрешна промяна. След като наел
кораб, за да отиде на Наксос. Дионис
забелязал. че моряиите се насочват
към Азия, несъмнено за да го прода-
дат в робство Тогава по кораба за-
261
ДЕМЕТРА
почка, io <ia тече ароматно кино и це
линт въздух сс изпъднил с благо
ухание... по корабните платка сс раз-
зеленили лози... Ужасени... загубили
надежда за спасение, разбойницитс
един след друг се хвърлили в морс-
китс вълни. а Дионисий ги превър-
нал в дслфини („Старогръцки леген-
ди и митове", Н Кун, София 1979). Това
обяснява приятелството на делфини-
те към хората и усилията им да ги спа-
сят при корабокрушения, зашото те
всъщност са покаялите се пирати
ДЕМЕТРА (вж КИБЕЛА)
Богиня на плодородието. богиня-
майка на земята. Земята-майка. чий-
то култ е съшествувал оше в най-дъл-
бока древност и е заобиколен от най-
големите мистерии Тя е в иентъра на
Елевсинскиге иницианионни мисте-
рии. които честваг вечното възобно-
вяване, циклите на смърт и възражда-
не с всроягното значение на постепен-
ного одухотворяване на материята Тя
родила Персефона, единствена
дъшеря, отвлечена от Хадес* и пре-
върнала се в царица на Ада.
Древността описва в трогателии
стихове тревожния бяг на Деметра до
ада в търсене на изгубената и дъшеря
В изкуството майката и дъшерята са
иэобразявани евързани от еднаква
нежност. Култовете ги призовават
заедно, за да се осигури онеляването
на душите в царството на мъртвите.
Деметра поверила на Триптолем, син
на царя на Елсвсин, един житен клас
Триптолем обиколил света, за да на-
учи хората как да обработват земята
Но растителността съшо е подложе-
на на закона на смъртта и възраж-
дането: ако житного зърно не умре...
Преди да покълне и израсте, зърното
прекарва месеии под земята, съшо
както Персефона прекарва шест ме-
сеца зима в подземння свят на Хадес.
преди да се върне за шест месеца про-
лет и лято при майка си в светлината
на Олимп
Чрез връзката с дъшеря си - бо
гиня на ада - и с Триптолем - разп-
ространител на житните култури -
Деметра е богинята на редувансто на
живот и смърт. на която се подчинява
растителният и жизненият цикъл Тя
е евързана съшо със символиката на
земята-майка Но се различава от
земята като космогоничен елемент
(Гея. Рея) по това. че символизира об
работената земя. земята. която ражда
жито и дава богати добиви (GRID,
120; DIES. 122).
Наистина Деметра символизира
една съшествена фаза от подредбата
на земята: преходът от природната
даденост към обработката, от дивото
към цивилизованото. Сексуалните
символи. които се намесват по време
на посвешаването във великите
Елевсински мистерии, изглежда не из-
разява г толкова плодородието на сек-
суалния съюз. колкого се стремят да
осигурят на участвашия възраждане в
един отвъден свят на светлина и
шастие.
Блазс му на онзи от смъртнитс
хора, който спечели достойно тях
ната обич и благост!
(„Омирови химии". „Към Демет-
ра" стх 486 487).
Според аналитичного гьлкувание
на Пол Диел (DIES. 197) Персефона.
дъшерята на Деметра, е върховният
символ на изтласквансто, а скрнти-
ят смисъл на Елевсинскиге мистерии
се състои в навлизането в подсъзна-
нието с цел да се освободи изтласк-
ваното желание (с чел да сс търси
истината за самия себе си), което
може да бъде най-възвишено ось-
и/ествчване А Деметра, дарила на хо-
рата хляба, символ на духовната
храна, ше им даде истинския смисъл
на живота: извисяванс одухотворява
нс на земното желание: т е освобож
ДЕМОН
262
даяанс no отношение ни каквита и
да било възбуди. както и от всяко
иэтласкване По тоги начин Деметра
се утвърждава като символ на оправ
данитс земни желания, намиращи
удовлетворение благодарение на на-
ходчивото усилие на слугата -разум,
който. докато обработва земята е
способен да откликне на призива на
духа При все това Деметра, носеша
материално и духовно плодородие, не
се отъждествява с духа, както Хера,
съпругата на Зевс (DIES. 122). Тя не е
светлината. а пътят към светлината
или факлата. която го осветява.
ДЕМОН (вж. ДЯВОЛ)
Според схвашанията на гърците
демоните са божествени съшества или
приличат на боговете по силата. ко-
ято притежават до известна степей
Демонът на един човек е бил огъж-
дествяван с божията воля и следова-
телно с иегова та участ. После думата
започнала да обоэначава по-ннзшите
божества а накрая - злите духове
Според друга насока в тълкува-
него демоните били душите на
мъртвите. закриляши или опасни. пос-
реди и ни между беземъртните богове
и живите, но смъртни хора Всеки чо-
век бил евързан с дух (вж. гений*), кой-
то играел ролята на таен съветник.
действаш повече според внезапна
интуиция, отколкото по разум. Това
било нешо като вътрешно вдъхно-
вение
Демонът символизира превъзхож-
дашо обичайните норми озарение, ко-
ето позволява на човек да види по-да-
леч и по-сигурно по начин, който не
може да бъде сведен до простите
аргументн. Той дори позволява да се
нарушат правилата на разума в име-
то на една трансиендентна светлина,
евързана не само с познанието. но и
със съдбата.
За множество примитивни наро-
ди. за разлика от вырешния демон,
кой гое като символ на частната връз-
ка на човека с по-висше съзнание и
който понякога играе ролята на ангел
пазител. демоните са самостоятелно
обособени и многобройни съшества.
които кръжат навсякъде за добро и
зло. Според тези народи - например
според индонезийскнте - светът е
населен с видими и невидимо съ-
щества: живи растения, животин-
ски духове. ставащи отново човеш-
ки или на хора, стонали животни:
демони. които се намират в ссдем-
тс дълбини на подземния свят, бо-
гове и нимфи, които обитават се-
демте небеса, наредени едно след
друго. като всички могат да сс срещ
нат в седемтс нива на света на хо-
рата и дори в човека - микрокосмос
в макрокосмоса, и всички са смесени
в едно подвижно и разновидно цяло
(SOUD. 403-404).
Според Псевдодионисий Ареопа-
гит в християнската демонология де-
моните са ант ели. предали признаки
ето си. но които не са зли нито по
начало, нито по природа. Ако бяха
поначало лоши, те не биха произлез-
ли от Доброто. не биха били част
от съществата. а и как биха се от-
делили от добрите ангели. ако при-
родата им беше лоиза?.. Така че ро-
дът на демоните с зъл нс поради то
ва. че се съобразява с природата си.
а именно поради това. че не се съоб-
разява с нея (PSEO. 118-119). Те се явя
ват неприятели на всяка природа, про-
тивници на битието.
ДЕН
Първата аналогия на деня е с пра-
вилното редуване: раждане, растеж.
зрялост и упадък на живота Ако за от-
правка се вземе коя да е точка от мест-
ного небе (например източният
хоризонт, който е най-важният еле-
мент на всеки хороскоп и който в аст-
263
рологняга се нарича Асцендент), го
тази точка за двадесет и четири часа
ше премине всички степени на
зодиака, докато Дуната прави обикол-
ка на небето за по-мадко от двадесет
и осем дни (по точно за 27, 32 дни), а
Слънцето - за една година Дуната в
месечния си ход като че следва деня
тя нараства, стига до пълнота. нама-
лява и преминава през фаза на
тъмнина. докато годишните сезонн
изглежда повтарят най-обшо четири-
те части на деноношието: пролет -
утро, лято - обед, есен - залез, зима -
нош. Аналогията между лен. месеи
(лумен) и година се е наложила от най-
древни времена Шумерските тексто-
ве от третото хилядоле тие многократ-
но повтарят:
Геми a or то бгшг пърличт м> <><•«
беше пърличт чу месец
Тола, което беше лторичт чу ден.
беше emirpufi/n чу месец
Тола което беше трети чт му деч.
беше третичт му месец "
Еквивалентът от Иез. (4:6):
...ден за година, ден за година ти
on редел их.
се открива нс само при вавилониите.
но и във велите и китайскага тради-
ция За астролога това не са смътни
съпоставки или поетически аналогии,
а астрономически реакции, които той
взима под внимание в изработването
на хороскопи и върху които основава
точни по лата предвиждания. Тъй ка-
то конфигурации™, които се образу
ват във връзка с началните положе-
ния на звезлите на 20 ден след ражда-
нето. както и конфигурациите от 20
поред лунен месец. съответстват на
събитията, случвагци се през 20 годи-
на от живота и т.н. Тези аналогии са
основата на това, което се нарича „ас
трологичсски потоки ", които според
важността им биват делени на
първични. вторични и трстични
Първичнитс посоки са предпочита-
_______________ДЕН
ни от френските acipojiom. вторич
ните (един ден-една година) са глав
но средство за англосаксонниге от
XVII век, а трстичнитс (един лунен
месец = една година), макар че са би
ли предмет на оригиналните трудове
на американеиа Бенджамин и на
французина Морис Фроже. се радват
от петнадесетнна години на особено
предпочитание в Германия
В еврейската мисъл пролължител-
ността на сътворението е представе
на от шест дена. Селмият ден предс-
тавя вечния живот Темага за сътво-
рението в шест дена. изложена в
Китие, е предмет на многобройни ев-
рейски и християнски коментари
В.. Чствърта Книга на Ездра", на-
речена и .. Вкзнесенисто на Исаия ", ос-
вободената от робството на тялото
душа предприема пътуване. съответс-
твашо на шестте лена на сътворени-
ето иа света и на седмия лен. енмво-
лизираш почивката на Бог Душата
трябва да премине през ccdc.w небеса
тя опитва създаванего на своя „аз"
през различните творения нз Бога и
редуването на дните Денят символи
знра стаи в духовного възкачване
(ервн G.G. Scholem, Let grand* amani.s
de la mustiquc juive, Париж. 1950)
Една друга равинска екзегеза тъл-
кува седмия лен не като деня за по-
чнвка на Господа след лействията му
на Творец - Бог не може да се уморя-
ва - а като моментът, когато Бог доб-
роволно спира ла се намесва в света,
момент, когато той оставя на човека
ръководенето н отговорността за
вселената, за да я поддържа, довър-
ши и да я направи човешка и достой-
на един ден да посрсшне Създателя
си. койтоогтогава лазаживее съссъз-
данията си, съответно, облечен в тази
съгворческа мисня. човекът е призо-
ван да стане достоен да живее с Бога
си По този начин селмият лен сим-
волизира времето за действие, отде-
ДЕСЕТ
264
icho hj чоисчсството. оставено на се-
бе си, времето на огговорносгта и на
културата: в противовес на природата,
сътворена в шест дена и дадена на хо-
рата да разгръшат в нея характерната
си дейност и в противовес на осмия
ден. който ше е денят на обновата -
тогава Твореиът и творението ше бъ-
дат обединени във Вселена със съвър-
шена хармония
ДЕСЕТ
Десет е числото на питагоровия
Тетрахтис: сборът от първите четири
числа (1+ 2+3+4). То има значението
на цялост, завършек. завръшане към
единственото. след като се е развил
иикълът на първите девет числа За
пнтагорсйиите десятката била най-
свешеното число, символ на светов-
ното сътворснис, върху който те пола-
гали клетва, призовавайки го по
следния начин Теграхтиса, в който
са творът и корсните на вс чиа та
Природа (MONA, 26) Щом всичко
произлиза от десятката, то всичко се
връша към нея: следователно тя е об-
раз на иелостта в движение
Тетрахтисът образува триъгълник
от десет точки, разположенн като пи-
рамида на четири равниша.
На върха една-единствена точка
символизира Единииата* или божест-
веното начало на всяко нешо, на все
оше непроявеното битие; отдолу про-
изходът на проявата е отбелязана с
две* точки, символ на първата поява.
раздвояването на двойки или диода -
мъжкото и женското, Адам и Ева.
Фалосът и яйцето. светлината и мрака,
небето и земята. ин и ян и т.н.;
накратко, вътрешния дуализъм на
всяко съшество; трите точки съот-
ветстват на трите равниша на
вселената: ад, земя. небе; на трите рав-
ниша на човешкия живот; физически,
психически, духовен, основата на пи-
рамилата с четирите си точки симво-
лизира земята. многоликост та на ма-
териалния свят, четирите стихии*, че-
тирите посоки* на света, четирите го-
дишни времена и т.н. Цялото състав-
лява десетииата или сътворения и не-
сътворения свят.
Нека отбележим, че 10 е бинарна
формула, отговаряша на числото 2 в
електронните калкулатори, а това пот-
върждава значението му на начало на
многобройното и на проявата, както
и събирателната му роля. Впрочем в
Китай десятката е известна именно в
качеството си на кратно или двойно
число: 10 е преди всичко два пъти по
5. с коего подчертава двойствеността
на битието. Пет* е събирателно число,
десет показва вътрешния дуализъм на
всички съставки на петицата. Напри-
мер в Ронруей предтечите са 5 х 2 и им
съответстват 5x2 ложи: всичко това е
изобразено в тяу от 5 х 2 знамена
Десетте небесни стръка, чрез конто се
измерва времето. отговарят два по два
на 5-те китайски стихии*. Така че сим-
волизирайки цялото, десетииата беле-
жи и основния му дуализъм, закон на
движснието.
Не е чудно, че при тези условия де-
сятката може да бъде израз както на
живота, така и на смъртта. на тяхно-
то редуване или по-скоро на съвмест-
ното им съшествуване, свързано с то-
зи дуализъм Така десетият ден у ма-
йте е фатален. Той принадлежи на бо-
га на смъртта (ТНОН). Не трябва да
забравяме. че тя следва деветия* ден.
деня на болестта.
Обратно, според аритметиката на
племето бамбара десет е най-щастли-
вото число: то е сборът от четирите
първн числа, бележи четирите степе-
ни на сътворението; то е също сборът
на шест и на четири: и двете щастли-
ви числа в основного си значение
Това е емблемата на плодородието.
атрибут на бога на водата, Фаро; то е
едно от имената на този бог (DIEB). В
265
логиката на символите всичко това с
напълно разбираемо, докато в една
чисто понятийна логика би било не-
съвместимо.
Пак Събирателно, числото десст
се явява и в Десетте божи заповеди,
където символизира закона като
такъв. иэразен в десет заповеди, ко-
нто съставляват едно цяло
ДЕСЕТ ХИЛЯДИ
Това число* символизира целост-
та, плодородието, изобилието. Свети
Ириней, говорейки за появата на
Месията, напомня за една притча на
Христос, в която се разказва за лози,
всяка от конто има десет хиляди кло-
ни и на всеки клон има десет хиляди
филиза и на всеки филиз - десет хиля-
ди ластара, и на всеки ластар - десет
хиляди грозда, и всеки грозд ше даде
десет хиляди мери вино („Против
ереснте", 5,33,3). Всяко посято эърно
ше даде десет хиляди зърна.
Това плодородие е свързано с цар-
ството на Христос преди свършека на
света, то символизира обновленнето
на земята През това време праведни-
те ше се сдобият с преобразено тяло,
продължавайки да живеят и земния си
живот Числото десет хиляди е резул-
тат от преобразяването на земята и
хората. възприемано като ново сътво-
рение (DANT, 345-346).
В Китай иэразът десет хиляди
същество или по-скоро десет хиля-
ди означава иялост. Това е символ на
нешо толкова голямо, че не може да
бъде наэовано Това число би трябва-
ло да изобрази всички същество.
същности, нещо на земята.
Когато. следвайки подобен порив.
китайците пожелават десет хиляди
години на някой държавник, всъшност
те не му пожелават да живее толкова
дълго; тъй като иэразът символизира
всичко съшествувашо, в него те
виждат, може би несъзнателно. съюэа
_______________________ ДЕТЕ
между Небего и Земята, сьвършената
хармония. идваша от Ин и Ян, зашо-
то, изпълнявайки първия дълг на все-
ки силен човек, въпросният държав-
ник е потърсил пълното разгръшане
на духа си, т е. действал е за благого
на поданините си.
Лаодзъ казва, че: 10 000 същест
во са на гърба на Ин и са скрспени
заедно от Ян Вижда се, че когато ки-
тайците нзвикват към предводителя
си десет хиляди години за Х..„ те не
му пожелават нишо особено. нишо за
самия него; те просто признават, че е
постъпил по най-добрия начин за
всичко съшествувашо: с една дума,
пожелават да се поддържа въплътява
ния от него ред.
Гръцките историци казват, че ох-
раната на персийския владетел се със-
тояла от 10 000 войници. наричани
Безсмъртните Хиляда мъже носели
копие със златна дръжка и 9000 копия
със сребърни дръжки Това число сим-
волизира почти безбройната числе-
ност на персийските войски. а наиме-
нован ието „беэсмъртни" отразявало
славата им на непобедими.
ДЕТЕ
Детството е символ на невинност:
това е еъстоянисго. косто предхожда
греха и следователно живота в Едем.
символизирани в различии традиции
като завръшане към състоянието на
зародит, до което детството остава
най-близо. Детството значи естест-
веност. нспрннудсност; така го разг-
лежда даоизмът: въпреки напреднала-
та ви възраст. иматс свсжестта
на детс („Джуандзъ**, гл. 6). Детето е
непринудено, спокойно, съсредо-
точено, без намерения или задни мис-
ли („Лаодзъ**, 55, коментирана в
„Джуандзъ**, гл 6) Същата символи-
ка се изполэва и в индуска га традиция,
където детството е наречено баля: то-
ва е съшо както в притчата за Небес-
ДЕТЕЛИНА
266
кого царство. сьсюяннето. предком
дащополучаваието на тнания(GUEV.
GUEC).
Представата за детето е постоян-
на величина в евангелското учение и
в цел един отрязък от християнската
мистика такъв например е случаят с
пътя на детството според света Тереса
за детето Иисус, напомнящ (Мат 18.
3) ...ако... нс станете като деца. ня-
ма да влезете в Царството небесно
Или Лук. 18. 17: ...Който нс приеме
царството божие като детс. няма
да влезе в него.
Впрочем в християнствотоангели-
те често биват изобразявани като деиа.
в знак на чистота и невинност В пси-
хологического развитие на човека де-
тинското или инфантилното поведе-
ние - което в нишо не се смесва с де-
тето като символ - бележат перноди
на регресия; обратно, детето може да
означава победа над сложните проб-
леми и тревоги те. възврьшане на вът
рентного спокойствие и увереността в
себе си.
Франкмасоните са наричани деца
та на Вдовицата Според различии
гьлкувания Вдовицата може да бъде
богиня Изида, тръгнала да търси раз-
късания си съпрут; или майката на ар-
хитекта Хирам; или олицетворение на
вечно плодоносната Природа. Темата
за Вдовицата е често срешаиа в
митологиите Изглежда масонският
израз бележи солидарността около
принципа, обединяваш франкмасони-
те. какъвто и да е той; ако той е светли-
на. сила, власт. природа, то те са си-
нове на светлината и т.н. (BOUM. 280-
283).
ДЕТЕЛИНА
В християнското изкуство три-
листните форми, трикръжилните
арки, конто напомнят изяшеството на
детелината. символизират Светата
Троица
ДЖННДЖИФИЛ «ИРКА)
В ислямските традиции е символ
на границата и мярката във времето
и пространството. Според Корана
пророкът Мохамед имал видение на
най-големитс знаци на Господаря
си... 6.IU3O до Джинджифила на
Края... когато Джинджифилът бил
покрит с това. което покрива (53:16)
За мюсюлманскитс м истицы то-
зи Джннджифил с обект на големи
споровс. Той сс смята за крайната
граница, отвъд която творението.
дори и най-близкото до Бог. не мо-
жс да сс доближи повече. Съгласно
традицията Гавраил се сбогувал с
Пророка на това място и сс задово-
лил само да му покажс как сс върви
сам отвъд. Трябва да се отбележи.
чс понякога джинджифилът е един-
ственото живо същество в цялата
пустыня. Човек нс се ли озовава тук
пред прага на пустинята на
непознавасмото? (CORH).
Една церемония, наречена „Нош
посрсл Шаабан", се доближава до ед-
на традиция, според която Райският
джннджифил имал толкова листа, кол-
кото били живите човешки същества
по света Смята се, че върху тези лис-
та са напнеани имената на всички
съшества, като всеки лист носи име-
то на дадена личност и имената на ба-
щите и майките й. Твърди се, че дър-
вото се разгьрева през нотцта срещу
15-ия ден на месеца, малко след залез
слънцс; когато един човек с обречен
да умре през настъпващата година,
листът с изписаното му име пада; ако
трябва да умре много скоро, листът
му е почти изсъхнал - само един
крайней остава зелен; съгласно
времето. което му остава да живее, зе-
лената част е повече или по-малко
голяма По този повод се използва
особена молитва (LANM, 201).
Джинджифилът може да символн-
зира и защитна мярка срещу нала-
267
ДЖУДЖЕ
tviiiK В някои марокански племена
при раждансю на момче бабла нега-
бавно му пъха в ръката клонка
джннджифил. за да стане опасно като
гова бодливо дърво; бодли ге се изпол-
зват и срешу уроки Понякога гробо-
веге се покриват с клони от това бод-
ливо дърво
Следа от тази традиция (джинджи-
фил • символ на зашита) се открива
в една гръика легенда: една нимфа
Логис била обнчана от Приап, който
я преследвал настойчиво и упори го,
макар че тя му отказвала; след като
се из.мъкнала от блнэостта му. тя по-
молила да бъде превърната в бодлив
храст с червени Цветове, който се
смята, че е джинджифилът.
Джинджифиловияг плод, който за
нас е ефикасен само срешу грълни
болести, за даоистите е бил храна за
безсмьртнс Като храна на
Безсмъртниге гой имал изключителен
размер: като на тикай* или на диня.
Те се хранели с него след много упо-
рита диета на въздържание от зър-
пени храни: той бил съшинската, поч-
ти немагериална чиста храпа (KALL,
LECC. MAST).
ДЖУДЖЕ
Духове на земята и почва га, про-
излезли според германите от
червеите. конго разяждали гялото на
мъргвия гигант Имир, в траднииите
на северните народи джуджетата чес-
то придружават феите* Но докато фе-
иге са леки като въздуха. джуджетата
са свързани с пешерите в скалите или
в планинските склонове, къдего кри-
ят ковашките си работилници. Там. с
помощта на елфите*. те изработват
чудни мечове като Дурандал или въл-
шебното копие на Один - Гунгнир, ко-
ето нишо не е в състоянис да отклони
от целта Най-главною сред бре-
тонскнтс джуджета. Гвиой. бди на
пост при една мистична чаша, която
ипоследсгвие ше се превьрне в Све
шения Граал
Подобно на гръцките и финикийс-
ките Кабири*. те са свързани с хтони
ческите божества Дошли от подзем-
ния свят, от който никога не се отде-
лят напълно. те олицетворяват гьм
ните сили. стаени в нас. и лесно при-
добиват чудовищен облик.
Поради свободата на думите и
жестовете им пред царе, дами и вели-
ки личности, те са въплъшение на неп-
редвидимите прояви на несъзна-
телного. Смятат ги за безотговорни и
неуязвими - но ги слушат с усмивка,
смятат ги за смахнати, за част от друг
свят - и усмивката е придружена по-
някога от скърцане със зъби, така как-
то човек се смее на хората, конто му
казват истината в очите. т е. иялата
истина По тази причина те се добли-
жават до образа на смешника и на
шута*. Но съшевременно те могат да
владеят цялата хитрост на несъзнател-
ното и да проявят интелигентност. ко-
ято се издига над обикновения разум
и е надарена с пълната сила на инс-
тинкта и интуицията. Посветени в
тайните на скритите помисли и тъм-
ните ниши, къдего ниският им ръет
им позволява да се пъхнат. те са тайн-
сгвени съшества и хапливите им эа-
бележки са белег на проницателност;
те се впиват като стрели в прекалено
самоуверсннте умовс. Август заповя-
дал да поставят статуя с очи от ди-
амант в памет на джуджето му: то
чува. вижда. усеша всичко и всичко се
запечагва в паметта му. Някои авто-
ри евързват символиката на джудже-
то с гази на чудовишето пазител на
съкрониизето или пазител на тай-
ната Но според традициите джудже-
то е един по-скоро бъбрив пазител,
който все пак се изразява с гатаики.
Джуджето като че ли се е отказало от
любовта. но эа сметка на това остава
евърэано с природата и знае всички-
ДИАМАНТ
268
те it тайки Затова го може да бъде
водач. съветник. Произлязло от телу-
ричниге сили. то е смятано за стар бог
на природата. Подобно на духовете или
демоните му приписват магъоснически
способности (SOLD. 79)
Нискнят ръет и уродливият поня-
кога вид (гьрбав*) на джуджетата ка-
рат хората да гн отъждествяват с
демоните В случая те вече олинетво-
ряват не само несъзнателното, но и
един вид провал или грешка на
природата. прекалено лесно евързва-
ни с някакъв грях или пък с желан ре-
зултат от целенасочени деформации,
дело на всемогъши хора В края на гос-
подството си късната Римска импе-
рия прилага някои стари реиепти. за
да създава чудовиша и джуджета
През Ренесанса присъствнето на джу-
джетата дори станало модно. Често
към тях се отнасяли като към опито-
мени животни. Тогава не може ли да
се каже. че те са били заместници на
подсъзнание, за което се полагат гри
жн с цел года бъда прислано Или към
което са се отнасяли. или с което са се
забавлявали така, сякаш то е отделно
от нас?
На много места се срешат иэоб-
раэени богове и светик, стъпили вър-
ху демони под формата на джудже
Във въображението си евързваме из-
висеното съшество с красотата.
Естествено, тази символна интерпре-
тация не е насочена ни най-малко към
конкретните личности, тя се отнася до
абстрактните форми
Историята ни запознава с
джуджета. отличили се с изключител-
ните си дарби като оратори и мисли-
тели Лициний Калвус блестяшо пле-
дира срешу Цицерон; Алипий Алек-
сандрийски бил прочут със знанията
и мъдростта си: той благодарял на
бога за това. че гое натоварил с тол
кова малко поддавала се на поквара
материя И не казаха ли за един голям
съвременен. дълбоко религиозен
писател, че притежава минимум
материя, за да може да служи на
духа?
ДИАМАНТ
Иэключителните му физически ка-
чества - твърдост, прозрачност. бля-
сък - превръша диаманта в ос но вен
символ на съвършенството, макар
блясъкът му да не с повсеместно въэ-
приеман като добротвореи.
Според индуската традиционна
минералогия той се ражда от земята
под формата на зародиш, а криста-
лът* е междинно състояние в проце-
са на съзряване Диамантът е зрял,
кристал ът е незрял Той е върхът на
эрелостта. Следователно става въпрос
за съвършен завършек, иэползван от
самата индуска алхимия, която евър-
зва символно диаманта с беземър-
тието, т е. отъждествява го с Фило-
софских камък
Твърдостта на диаманта, способ-
ността му да надрасква и реже са спе-
циално подчертани в тантрическия
будизъм, където ваджра (мълния и ди-
амант) е символ на неизменного, на
непобедимата духовна сила. Според
етимологията на тибетския еквива-
лент dordje той се явява царицата на
скъпоценните камъни Символизира
светлината. излъчването, острието на
Озарението, пустотата и неопре-
деленото. Това е съшо чистота
природа, тъждествена с природата на
Буда: това. което нито росте, ни-
то се смалява. е Диамантът, казва
патриархът на учението дзен Хуайнан
Един тантрически текст, цитиран от
Мирча Елиаде, поставя изрнчно ра-
венство между пустота и ваджра.
Неизмеиността е типично свойст-
во на оста: затова тронът на Буда, раз-
положен до Дървото на Бодхи, е ди-
амантен трон. Поради това светов-
ната Ос е описана от Платон като
269
ДИАМАНТ
диамантена. Източник на бляскаво
изльчване, диамантът има нешо об-
що и със символиката на центъра*.
Отбелязахме в статията камък*
връзката. направена между крайъгъл-
ния камък и диамантите, и двете оз-
начавани на немски с думата
..Eckstein"
В тибетската иконография дордже
(диамантен жеэъл) се противопоста-
вя на тилпу - камбаната*. съшо както
диамантеният свят (потенциален,
непроявен) се протнвопоставя на све-
та на явленията(или на майчината
утроба}, както активного на пасивно-
то начало, както Мъдростта на
метода.
В разговорния език диамант под
чук е символ на твърдостта. здрави
ната на човешкия характер, който
противостои на гоненията (ELIY,
GOUM, GUES, HOUD, SECA).
В западните традиции диамантът
е символ на световното господство,
устойчивостта, абсолютната действи-
телност.
Според Плиний той е универсален
талисман, който обезврежда всички
отрови и болести Прогонва злите
духове, пропъжда лошите сънища.
Потопен във вино или вода, той пред-
пазва пиешите от апоплексия, по-
дагра. жълтеница (BUDA. 31-313).
Според зададноевропейскнте тра-
диции той прогонва освен това диви-
те зверове. призраците, вешерите и
всички ужаси на мрака. Руската тра-
диция казва. че предпазва от похотта
и благоприятства целомъдрието
(MARA. 272). Във Франция твърдели
съшо, че отстранява гнева и поддър-
жа разбирателството между
съпрузите: поради което го нарекли
камък на сдобряването (PLAD, 214);
той съдържа нсвинността. мъдрос-
тта и вярата (PORS, 53). В иконог-
рафията диамантът е символ на
постоянство, сила и други геройски
добродетели (пак им. 54).
Народните приказки добавят, че
диамантите зачсвали други диаманти:
древен извор на мъдростта, която се
самопоражда. Формата на необрабо-
тения диамант може да се сравни с
поверието, което разглежда куба като
оше един символ на истината, мъд-
ростта и моралното съвършенство.
В герба на Медичнте диамантът се
явява символ на божията любов Но
тълкуването се основава на каламбур:
диамант, дио-амандо (обичайкн бог).
Гербът на Козимо Медичи пред-
ставлявал три преплстени пръстс-
на. всеки с диамант... Синът на
Козимо - Пиетро - взел герба на ба-
ща си. като го променил съгласно
правилото: той поставил пръетен
с диамант в ноктите на сокол и де-
виза ..Sewpcr" (завинаги) (TERS. 147).
Което значело свидетслство за веч
на любое към Вог. вярност. която
да издържи на всички изпитания.
Лоренцо Великолепии прибавил към
халката три пера: жълто. зелено и
червено, като искал да се разберс. че
обичта му към Бог процъфтява в
трите добродетели: Fides (Вяра), Spes
(Надежда), Chantas (Любов), евърза-
ни с трите цвята: бялата Вяра. зе-
лената Надежда, пламтящата
Любов, т.е. червена: с едно Semper
крака на птицата (пак там).
Диамантът на Медичите е бил тъл-
куван съшо така като символ на мъд-
ростта на семейството. на победата му
над самото себе си и над другите.
Ботичели изобразил Минерва (вж.
Атина*). която укротява един кента-
вър*. като украсил роклята и с ди-
амантен пръетен
В ренесансовото изкуство диаман-
тът е представлявал съшо така душев-
ната уравновесеност, смелостта пред
противника, способността да се осво-
боди съэнанието от всякакъв страх, не-
подкупността на характера, доброна-
ДИАНА
270
мереността.
ДИАНА (вж. АРТЕМИДА)
ДИВ ЗАЕК - ПИТОМ ЕН ЗАЕК
Трябва да се мисли за крайната
важност на лунния беснарий в този
скрнт гоблен на дълбоките видения,
където са се вписали архитипнте на
символння свят, за да се разбере зна-
чението на неизброимите диви и пи
томни зайци, загадъчни, познати и
често неудобии спътници на лунната
светлина на въображаемото Те бро-
дят из всички наши митологии.
вярвания, фолклори Чак вътре в про-
тиворечията им те си приличат. както
си приличат обратите на луната С нея
дивите и питомните зайци са свърза-
ни със старото божество Земя-Майка.
със символиката на оплождашите и
въэраждаши води, на растителния
свят, на вечната обнова на живота
във всичките му форми Това е светът
на голямата мистерия, в която живо-
тът се възстановява, преминавайки
през смъртта Разумът. който е само
дневен, се спъва тук. обэет едновре-
менно от желание и боязън от тези
създания. които по необходимост му
се явяват с двойствени значения.
Дивите и питомните зайци са
лунни, зашото спят денем и подска-
чат ношем. зашото могат по подобие
на луната да се появяват и изчезват с
тишината и леснината на сенките, за-
шото. най накрая толкова бързо се
размножават. че с тяхното име г-н
Ларус е избрал да илюстрира тази
дума.
Понякога самата луна става див
заек Или поне дивият заек често се
смята за кратофания на луната. За ац-
теките лунните петна се дължат на пи-
томен заек, който един бог запратил
по лицето й - образ с лесно долови-
мо сексуално значение В Европа. Азия
и Африка тези петна са диви или пи-
томни зайии или един Голям Питомен
Заек, както и днес се раэбира от детс-
ката броилка:
Видя.х в луната
три малки за и чета,
които ядяха сливи,
пиейки много вино.
Когато не е самата луна, питом-
ният или дивият заек е неин съучаст-
ник или близък родника Той не може
да й е съпруг. тъй като за това би тряб-
вало да имат противоположна
природа; но той и е брат или любов-
ник - случай, в който отношенията им
се доблнжават до кръвосмешението.
т.е до свсщсната развала Годините
на питомния заек в ацтекския кален-
дар са управлявани от Венера, по-го-
лям брат на слънцето, който прелю-
бодейства със снаха си Луната
(ТНОН). За манте киче, както свиде-
телства „Полол Вух". богинята Луна,
озовала се в опасност, била подпомог-
ната и спасена от един герой Питомен
заек. Кодекс ,.Борджа“ илюстрира то-
ва поверие, доближавайки в един и
съш йероглиф образа на един пито-
мен заек и този на делва с вода, която
представлява самото светило.
Спасявайки луната, Заекът спасява
принципа на цикличната обнова на
живота, който управлява на земята
продължението на растителните, жи-
вотинските и човешките видове.
Пнтомният заек - а още по-често
Дивият - става културен герой.
Демиург или митически прародител.
Такъв е Менебух. Великият Питомен
заек, на алгонквините оджибве и си-
уксите уинебаго Притежател на
тайната на елементарния живот, ко-
ето му се признава оше в египетската
глиптика, той дава энанията си в служ-
ба на човечеството: Менебух се появи
на земята като див заек и позвали
на чичовците и лелите си, т.е. на
човсшкия вид. да живеят така, как-
то те го правят днес. На него се дъл-
271
ДИВ ЗАЕК ПИТОМЕН ЗАЕК
»1ЧН1 рЪЧННтС II 1К)СПНи1. Joil l/HHU
водии те чудовища от дълбините;
след един потоп той прссъздаде зе-
мята и при тръгването си я оста
ви в днешното и състояние Именно
зашото спада към непознаваемого и
непостижимого, без заради това да
престане да бъде съсед. познат на чо-
века върху земята, митическият пито-
мен или див заек с застъпник, посред-
ник между този свят и трансцендент-
ните реалности на дру(ия. Няма дру-
га връзка освен Менебух между хора-
та и невидимия Велик Маниту, вър-
ховно небесно божество, което като
Господ представлява архитипалния
Баша (вж KR1E. 61). Следователно
Менебух с Герой-Син. което го добли-
жава до Христос според Жилбер
Дюран: За американските и африкан-
ските негри. както и за някои
индианци, луната с див заек, живот
но-герой и мъченик, чисто символно
окръжснис може да сс доближи до
християнския агнец, кротко и безо-
бидно животно, изображение на лун-
ния Мссия в противовес на завоева-
телния и самотен воин (DURS, 339).
След евангелизацията им алгонквини-
те действително припоэнават
Менебух под формата на Иисус
Христос. Раден открива тук архити-
палния израз на втория стадий на кон-
цепиията за Героя след Трикстера или
мамешия злодей, близък сродник на
Магьосника* от Таро, чиито мотива-
ции са изцяло инстинктивни или де-
тински (JUNS. 112 sg.) Менебух. уточ-
нява Раден, е слабо животно, което
въпреки това се бори и е готово да
жертва детския си характер за бъ 
дещото развитие.
Египетската митология подкрепя
това внушение, кот ато дава външност-
та на дивия заек на великия посветсн
Озирис, който е разкъсан и хвърлен
във водите на Нил, за да осигури пе-
риодичного възраждане И днес се-
лянитс uiinnii от Анилол.। обяснява!
забраната за хранене. под която по-
пала дивият заек, казвайки. че това жи-
вотно е превъплъшението на Али;
прочее, те смятат Али за истинския
застъпник между Аллах и Правовер
ните, за които този свят герой е по-
жертвал двамата си синове; това под-
чертава съвсем точно езотерическото
двустишие на дервишите бекташи:
Мохамед с стаята. Али е прагът В
Индия може да се иитира Шеша-
джатака, където Бодхисатва се явява
като див заек, за да се хвърли пожерт-
вователно в огъня.
Дивият заек, който като луната
умира. за да се възроди, е станал за-
ради това в даоизма онзи. който под-
готвя напнтката за безсмъртисто
Изобразяват го по време на работа
под една смокиня* как стрива билки
в едно хаванче* Китайските ковачи
използвали чериия му дроб при топе-
нето на остристата на сабитс: смята-
ло се, че предава сила и дълговечност
на сто.маната поради съшата причи-
на, заради която в Бирма го считали
за предтеча на лунната династия.
Символната двузначност на дивия
заек се проявява често в обрати или
вярвания. които застъпват така добре
и двата аспекта - благоприятен или
злокобен. ляв и десен - иа символа му.
че е трудно да се изолират Затова в
Китай се казва, че дивата зайкиня за-
чева, като гледа луната. а според тек-
ста на Ян Чо-Кен-лу девойкитс се
държат почти винаги като питом-
ни зайкини. които гледат луната
(VANC, 286); оттук и китайского
поверие, че ако временна жена попие
лунните лъчи, дстето й ще се роди със
заешка устна. Тук сс докосваме до раз-
пръенатото и многостранно сексуал-
но значение, което обединява луна, пи •
томни и диви зайци В Камбоджа се е
смятало, че съешаването или размно-
жаванего на дивите зайии прелизвик-
ДИВ КОЗЕЛ
272
на плодоносни дъждове. и дели и oi
луната. която е ин Според ацтекски-
те селяни не един бог-пи томен таек, а
четнрисготнн питомнн танин (чети-
ристотин изразява идеята за свръх-
число. т.е за неизчерпаемо изобилие)
зашитават жътвата. Но тези мили мал-
ки земеделски божества били и пове-
лители на мързела и пиянството - две
привички. които суровият мексиканс-
ки граждански кодекс строго
заклеймявал Съшата символна двуз-
начност се открива в поличбеното зна-
чение на годините на питомния заек
от календара: те могат да бъдат и
добри. и лошн. тъй като питомният
заек скача ту на едната. ту на дру-
гата страна.
Всичко онова. което е евързано с
ндеите за изобилие, охолство. умно-
жаване на съшествата и благата. носи
в себе си и кълнове на невъздържа-
ноет. прахосничество, похот и екс-
цесии Разумы съшо в определен мо-
мент от историята на иивилизаииите
въетава срешу символите на елемен-
тарния живот, който би искал да кон-
тролира и задържа. В действителност
той се бои да не би тези сили. естестве-
но действени и положителни в эората
на човечеството и света, да разрушат
накрая това. което се е съградило бла-
годарение на тях През времето. което
може да бъде наречено „епоха на
разума", народите се вдигат срешу
анималнетмчните религии, които сто-
варват тогава върху дивия заек табу
Във Второзаконие и Левит той е осъ-
ден и забранен като нечист. Цезар
споменава. че ирландските и британ-
ските келти, без да стигат толкова
далеч. го развъждали за собствено
удоволствие. но не се храпели с месо-
то му. Подобии забрани са регистри-
рани у балтийиите, из цяла Азия, чак
до Китай. Ако отиово се върнем към
Меиебух и Трикстер, можем да
допуснем, че дивият заек сс асоциира
символически с пубертега. койю ня-
ма вече извиненията на детството. но
дава първите му плодове В лунния
бестиарий маймуните и лисините са
най-близките съседи на дивите и пи-
гомните зайци Всички те са спътниии
на Хеката*. която храни младостта,
но обитава кръетопътишата* и най-
накрая измисля магьосничеството.
ДИВ КОЗЕЛ
В Суза дивият козел е евързан с бо-
говете на плодородието (вж козел*,
коза*).
ДИВО МАГАРЕ
То е символ на дивака, който труд-
но може да бъде подчинен и който по
природа е непокорен. В Библията го
споменават десетина пъти. Ангел ът на
Бог сравнява Исмаил с див осел (Бит
16. 12). зашото води неспокоен скит-
нически живот
В мистиката съшо се говори за ди-
вото магаре Гиг 11 льо Шартрьо (XII
в.) се сравнява със самотно магаре.
което трудно прекланя глава предбо-
жията воля.
ДИМ (аж. ТАМЯН)
Димът е образът на връзките меж-
ду земята и небето, било като дим от
жертвениинте или тамяна. който из-
дига до Бога молитвата и почитта, би-
ло като дим от мае или пелин. който
в древнокитайските ритуали призова-
ва от небето душата уен. за да я обе-
дини с душата по в името на възста-
новяване на живота В Китай и Тибет
димът възнася душата в отвъдното:
изпепеляването при даоистите е било
съшо средство за освобождаване.
Стълбът дим се огьждествява със све-
товната Ос и точно това ясно изразя-
ва димът. който в монголската юрта
се издига от централното огнище и из-
лита през дупката на върха и. Това е,-
както се отбеляза по повод на пеше-
273
ДИОНИС
рати* и купола*, изход oi космоса.
В древен Китай димът от папрати
и тръетики играв ролята на ритуално
прсчистване със съшата сила като во-
дата и огъня (GRAD. GRAR. KALL)
Трябва да се спомене и за изклю-
чителните способности на друида-ле-
чител от Ълстър. който само като ви-
дел дима над далена къша. можел да
каже колко от хората в нея са болни и
от какво Не се знае дали този детайл
с резултат на ирландско преувеличе-
ние или в него трябва да се търси сим
волическо намерение В случая сим-
воликата би била евързана със свръ-
хестествените способности на друида
и би било подходяшо да се сведе до
просто разтегляне на диагностически-
те способности чрез дима (само по ра-
ните Финген можел да наэове причи-
нителите им), който в известен сми-
съл е дишането на къшата. а в по-обш
- дишането на едно съшество.)
(WIN1. 5. 795)
При северноамериканските инди-
ании сред по-важните ритуални ди-
мове с пречистваши функции може да
се спомене димът от тамян*. от смоли
(като копал), от тютюн, от кедрово
дърво Стълбовете дим. иэдигаши се
отдолу нагоре. енмволизират съеди-
няването на земята с небето и одухот-
воряването на човека.
Някаква пара, отделяша се като
дим от дъха на живо съшество, сим-
волизира или реализира за алхимиии-
те отделянето на душата от тялото.
Това вярване е разпространено в мно-
го среди.
ЛИНЯ
Поради многобройните семки, ко-
ито съдържа, диняга или любеницата
е символ на плодородие Ето зашо на
времето във Внетнам подарявали на
младожениите динени семки и порто-
кали. които имат съшото значение
(DURV). У едините зърнотоот нар иг-
рае ролята на символ на плодородие
(вж Деме т ра)
ДИОНИС (БАКХУС)
Божество, чието значение е пог-
решно опростявано, Koiaro го прев
ръшалн в символ на въодушевлени-
ето и любовного желание. Безкрай-
ната сложност на личността на Дио-
нис. божествсният младеж или дел
пъти роденият бог. намира израз в
множеството имена, с които е бил на-
ричан. като първите от тях. каквито са
Страстния, Шумния, Трепетная -
са евързани с шумните прояви на ор
газма (SECG, 285).
Роден е от Зевс и Семела. богиня-
майка от фригийски или простосмър-
тен произход, дъшеря на Кадъм и
Хармония Пожелала да вили божест-
вения си любим в целия му блясък. тя
била поразена от мълнията му. Извле
чен от Зевс от изгореното от мъл
ния тяло на майка му, богът. все
още неровен, завършва създавансто
си в бедрото на баи/а си. В случая
можем да разпознаем един слемен-
тарсн натуристичсн мит Земята-
майка, оплодена от светкавицата
на небссния бог. ражда млад бог. чи-
ято същина се смссва с живота, кой
то извира от земните недра...
Поуката от двойното раждане поз
валяна, от една страна, да сс запа
зи мълнията. която първоничално
символизирала прегръдкати между
небето и земята. а от друга стра
на. да подчертас изключителното
място. което засма новият бог сред
останалитс деца на Зевс (пак там)
Това двойно раждане. което означава
съшо двойно зачатие, прспраша към
класическата схема на посвешаването:
раждане. смърт и възраждане; бедро-
то* на Юпитер - кухо като кухого дър-
во - символно добавя в такъв случаи
към иницнационните сили на Дионис
||зключитслиа1а сила, която. все та-
ДИОНИС
274
ка символ но. се крис в бедрото на ба-
шата на боговете
Той взема за съпруга Ариадна, ко-
ято първоначално била егейска боги
ня на растителността и по точно на
дърветата Множество лионисиеви
мотиви изобразяват съюза на божест-
вената двойка: сисната често симво-
лизира едннението на бога и на посве
тения в мистериите му Taiu ук раса се
повторяла навсякъде. пише Жан
Божьо. до такова степей била
разпространсна, че почти загубила
основната част от значението си:
когато човек закупувал или поръч-
вал на никой майстор или работал-
ница дионисиев сюжет, нс значело, че
с посвстен или спечслсн от култа. За
сметка на това в други случаи ико-
нографиями ра{крива ясно намерение
и истинска вяра. като например прос
ловутия стенописей фриз в гол яма
та зала на Вилата на мистериите в
Помпей, където са изобразени основ
ните сцени на посвещаването Вижда
се прегьрналата Дионис Ариадна, до-
като той и се отдава в екстаз Семела.
майка му. и Ариадна, неговата съп
руга, са изображения на спасението
чрез отдаването и любовта на Дионис
(Жанмер, 345).
Бог на растителността. лозите, ви
ното. плодовете. сезонното обновле-
ние. Господар на дървото (Плутарх),
той щедро раздава радост (Хезиод).
Дух на мъзгата и младите филизи.
Дионис е съшо принцип и господар
на живогннскито и човешкого плодо-
родие Впрочем наричат го Фален или
Фаленос, а процесията на Фалоса за-
ема важно място в множество от праз-
ненствата му (както и разбулването
иа фалоса във фреските на посвс-
шаването. като например във Вилата
на мистериите в Помпей)... Плодо-
витите козли* и бикове* често се на-
месват в легендата и култа му. козел и
бик били любимите му жертви за
жергвопрнношенияга. а в по-стари
времена - насичането. което завърш-
вало с кърваво причестяванс (SECG,
290)
Ако се вземат предвид социал ни-
те последний и дори формнте на кул-
та му. бихме могли да кажем, че това
е богат на освобождаването. на пре-
махванего на забраните и табутата,
бог на буйствата и пншността
Типично за дионисиевото пречист
ване, казва П. Боаянсе, с да се изведе
до най високата му точка всичко
това. от косто трябва да се освобо-
ди душата
За това, че отвел майка си Семела.
поразена от мълниите на Зевс, от ада
и я въвел в царството на Безсмърт
ните. Дионис бил считан съшо така за
освободится на попадналите в Ада.
хтоническо божество, посветител и
предводи тел на душите Аристофан
описва под името Иакх (вж. вик*) един
адски Дионис, който води танца на
посвегените, танц на мъртвите, нас-
ред подземните л и вад и на ада Но ро-
лята му в Елевсинските церемонии
представа този престой в земните нед-
ра като период на покълване и залог
за плодородие. Всяка рожба на зе
мята черпи за последно сили от ад-
ските бездни (SECG. 294). Слизането
му в ада. било эа да търси майка си.
било за да прекара известно време
там, символизира по всяка вероятност
смяната на сезоните, зимата и лятото.
смъртта и възраждането. Тук отново
се връшаме към структурната мрежа
на эагиналите и въэкръенали богове.
обичайна в религиите с мистерии,
процъфтявали в началото на нашата
ера в целия гръко-римски свят
В по-дълбок религиозен смисъл
култът към Дионис, въпреки и дори
чрез порока, свидетелства за голямо-
то усилие на човечеството да пречу-
пи разделяшата го от боговете бари-
ера и да освободи душата си от зем-
275
ДИСК
ниie и окони Чувствсните прскомер-
носги и освобождаването на ираци-
оиалното са само несръчни търсения
на нещо свръхчовешко Колкого и па-
радоксално да изглежда. ако вземем
предвид мита като цяло, Дионис сим-
волизира усилието да се одухотвори
живого творение, от растението до
екстаза: бог на дървото*. на козела*.
на усърдието и мистичния съюз. Той
сбира в мита си цялата история на ед-
на еволюция
Преди него, казахме го вече, има-
ло два свята - на боговете и на хората.
две раси - на боговете и на хората
Дионис се стреми да въведе хората в
света на боговете и да ги превърне в
богове Човекът бил съгласен да бъде
отчужден с надеждата да бъде
преобразен Всеки почитател на
Дионис се стреми да надрасне себе
си чрез екстаза и във вихъра на въ-
одушсвлснието да се свърже отбли-
зо с бога, който го е обладал за из-
вестно време.. Дионисиевото движе-
ние било основой извор на гръцкия спи-
ритуализъм благодарение на поняти-
сто дуиза. за чието обособяване и
разпространение спомогнал... Чрез ди-
онисизма на бял свят се появила иде-
ята за душа, сродна на божествено-
то и по-реална в определен смисъл от
тялото... (SECG. 291,300). Щом той е
отвел майка си (земята) от Ада на
Олимп, то не е забранено да се вярва.
че е искал да осигури достъп до безс-
мъртието за всички чеда на земята.
Такова е поне едно от значенията, едно
от водешите значения на символа
Дионис
От гледна точка на психоаналнза-
та - и за да се ограничим с примитив-
ннте особености на бога - Дионне
символизира разкъеването на забра-
ните. на потисничеството. на изтласк-
ванията Той е едно от ницшеанските
изображения на живота, противопос-
тавено на мъдрото лице на Аполон
Той симвч пиира тъмнитс сили. ко
что изскачат от безсъзнателното;
той с богът. който възглавява пре-
дизвиканитс от опиянението буйст-
ва. всички форми на опиянение - на
писшитс. на увлеченитс от музика-
та и танца тълпи. на лудостта
дори. с която наказва тези. който
не са изразили почитта си към него
както подобава Той носи на хората
дароветс на природата и най-вече
- на лозата Той е богът на разно
ликата проява, създатслят на
илюзии. чудотворецът (Дефрада в
BEAG)
В този случай той е символ на раз-
тварящите сили на личността: регре-
сът към хаотичните и първични фор-
ми на живот, предизвикани от оргии-
те. потапяне на съзнанието в магма
та на безсъзнателното. Появата му в
сънишата бележн голямо физическо
напрежение, приближаване на ернв
Долавяме двузначността на символа:
дионисиевото освобождаване може да
одухотворява или матернализира. да
бъде еволютивен или инволютивен
фактор на личността В дълбочина
символизира жизнената енергия. стре-
мяща се да се освободи от всяка при-
нуда и ограничение.
ДИСК
В индуската иконография дискът е
един от атрибутите на Вишну. Това е
едно особено смъртоносно метател-
но оръжие: задръж този диск, кой-
то си вдигнал. казва Шива на
Кришна в поема та .Харивамса". то
зи неудържим, неунищожим диск,
който веява ужас сред неприятеля
в битките.
Но красивият наглед диск е и со-
ларен символ - поради което слабо
се различава от колелото*. чакра - и
затова е атрибут на божествата Адитя
Впрочем той е с цвета на слънцето В
класическото изображение на Вишну
ДИХАНИЕ
276
той представлява тснлсниияга cornea.
недвусмислено се присьединява кьм
символиката на диска като смърто-
носно оръжие. а съшо и като слънце
(ВНАВ. DANA, MALA) 7ой разруша-
ва озарявайки
В множество галски надписи се
среша думата диск. kenten или
kantcna Кел теки те докуменги не ни
позволяват да изясним символиката
и със сигурност. но тя вероятно е евър-
зана с кръга*. колелото*. халката*
(OGAC. 10. 30 и сл.) Би могла да оз-
начава съшо и небето.
Свешеният китайски диск симво-
лизира небесното съвършенство.
Нефритовият* диск с лупка в среда-
та (Pi) представлява самого небе.
В египетските изображения се
виждат понякога осем сини диска в
две колони ог по четири. поставени
един върху друг върху син фон. сим-
волизираши дълбочината на прост-
ранството и безкрая на небето.
Крилатият диск, често срешан в
символиката. представлява движешо-
то се слъние и. чрез последователно
разширение на смисловня обхват,
полета, извиеяването. преображение-
то.
ДИХАНИЕ
Диханието има универсалното
значение на принцип на живот: един-
ствено разширението на символа се
променя от една традиция в друга
Руах. Духът на Бог. който в Ьитис
се намира над първичнитс води, е
Диханието Това с съшо първото зна-
чение на Ер-Рух (Дух) на езика на мю-
сюлманите И Хамса, лебеды, който
мъти космическото Яйце от Веда, е съ-
шо дихание Отбелязахме вече във
връзка с дншането*. че неговите две
фази, двете дихания ни и ян. били ево-
люция - инволюция, проява и резорб-
ция. калиа и пралая. Според даоизма
на Хан в началото имало девет
Дихания. конто постепенно сс следи,
се смесили. за да съсгавяг физическо-
го пространство Междинното прост
ранство между небето и земята е из-
пз>лнено с дихание (чи). в което чове
кът живее както риоа във вода.
Съшата междинна или субтилна об-
лает в Индия е областта на Ваю, вя-
гърът и животворного дихание Ваю
е нишката (сотра), която евързва по-
между им всичките светове; тази киш-
ка е оше Атма. универсалният Дух.
който буквално е дихание
Структурата на микрокосмоса е
тъждествена с тази на макрокосмоса,
тъй както светит е изтъкан от Ваю.
човекы е изтъкан от диханията.Теса
пет на брои: прана, апана. вина, ула-
на и самана, кои ю управляват жизне-
ните функции, а не само дихателния
ритьм. Всъшност пранаяма, контро
лът над йогийското дихание - чийто
еквивалент откривамс в Китай - не се
отнася само до материалното дишане,
но съшо и до субтилното. на което
първото е само подобие. Движението
на диханието. уподобено на тантри-
ческата кундалини или на даоистката
ембриология. естествено. не се отна-
ся до въздуха - което физиологичес-
ки би било абсурдно, а до жнзнени
снергии, контролирани и променяна
в сыцността им. Владеенето на пра-
на води след себе си това на манне
(умственият) и на вири (семенната
енергия) В китайския свят чи (диха-
ние. както и дух) се евързва с дзин
(същност или сила), за да създаде
Ембриона на беземъртието (AVAS,
GRIF. GUES, ELIE MAST. SAIR, SILI).
На друго символно равнище
диханието. излизашо от ноздрите на
Господ (руах), означава упражняванс-
то на творческата му сила; той съби-
ра водите; сравнен с водопад, той при-
тежава възможностите му. Диханието
и словото си подават ръка. като едно-
то поддържа осъшествяването на
277
ДИХАНИЕ
другого Pvax на Господ е дъхы. кой
то излита от устата му, създаваш и
поддържащ живота Откъдето и текс-
та на Псалом 103:29-30:
icpimau tuurmnCu - и&ърытт г г.
атнгчгш г)» » а им - умирит
и * прьетти си се лрьшат
притиш <)ула си - слн^алит се.
и Ги поАмопчлиш । иигто ни ic.unma
По време на сътворяването на чо-
века, според текста на Битие, Господ
вдъхва в ноздрите жизнено дихание и
човекът, допрели малко безжизнен,
става жива душа (непхеш) Откриваме
у Шиитите от Анадол термина непхеш
за означаванс на призивни песни.
Изявлението на Иов притежава подо-
бен смисъл, когато той казва: Дух
(Руах) Божий ме е създал. и дихани-
ето вседържителство ми дало жи-
вот (33:4).
В човека жизненото дихание, да-
дено от Бог. не може да умре: ако
пръетта се връша я земята. откъдето
тя произлиза. духът се връша при Бог
(Екл. 12:7). Лишена от духа, плътта се
унищожава
Във всички големи традиции ду-
хът притежава подобно значение, би-
ло относно pneuma или относно
spiritus (GU1B)
Еврейската дума Руах обикновено
се превежда като дух, съответства на
гръцкия термин pneuma и на латинс-
кия spiritus. Pvax. pneuma и spiritus оз-
начават диханието. излиэашо от ноз-
дрите или устата. Това дихание при-
тежава тайнствено въздействие. срав-
нявано е с вятъра (Притч 30:4;
1:6; Царств 19:11).
Духът на Господ лава живот (Бит.
6:3). Той променя не само духовно, но
психически и матернално човека. кой-
то се ползва с това благо Дали става
дума за Готониил (Свс) 3:10). за Ефтай
(Съд. 11:29) или за Гедеон (С*<>. 6:34),
хората стават герои благодарение на
Господния Дух. Най-типичният при-
мере Симеон (С ъд 13:25: 146). конто,
след като получил Господния Дух, раз
къева лъв и. въоръжен с магарешка
челюст. убива хиляда Филистиняни
(Със) 14:14).
Пророните се ползват от божия
дух, както Саул (I Парал. 10:9), про-
рокът е назован от Осия (9:7) човека
от Духа Многобройни текстове на-
мекват за ръката* на Бога, притежа
ваша значението на дух. Ако Божият
Дух предизвиква моментни състояния.
той може съшо да се намира у човек
за постоянно; примерн за това имаме
с Моисей (Числ 11:17-25) и Иисус
Навин (Числ. 27:18), Давид. Елисей.
Илия и т.н Диханието или духът на
Бога означава. според Исаия (11:2):
премъдрост и разум, съвет и
крепост. знание и благочестие от
Господа.
Да отбележим. че думата рувх е от
женски рол в повечето от случайте, в
които този термин е използван в
Стария завет. Но на еврейски жснски-
ят род се отнася до неодушевен пред-
мет или безлично съшество Ако ду-
мата руах означава дух, то тя съшо се
използва за обозначаване на Слово Но
това дихание-дух е проява на единст-
венна Бог. а не атрибут на божествено
лице (Пол Ван Имшоот. Духът спо-
ред Стария завет, в Библия и
Християнски Живот, май-юни, 1953,
стр. 7-24)
У келтите духът има вълшебни
свойства В разказа за „Обсадата на
Друин Дамгхаире" друидът Мог Руит
използва няколко пъти друидското
дихание, едновременно символично и
инструмент за силата на друидите,
Веднъж той духва върху воините, ко-
ито са го обкръжнли и го заплашват,
и им придава своята собствена
външност, така че те се избиват по-
между си и той се спасява без проб-
лемм Втори път той духва върху хълм.
който лошите друиди (противниците)
ДИШАНЕ
278
са построили с маг ия и огкъдето вра
гы владее положениего Всичко сс
сгромолясва с трясък. Трети пы дру-
иды Мог Руит духва върху враговете
си и ги превръша в камъни (вж вя-
гър*).
К. Г Юнг напомня за практиката
на някои зулуски магьосниии. които
духат в ухото с биволски рог. за да
прогонят злите духовс от тялото.
Виждат се съшо. в християнската
иконография, сиени съсСътворението
чрез Божия Дух; той е изобраэен със
светлинен сноп лъчи. подобен на
слюнка, който. вдъхвайки живот, мо-
же да лекува от болеет и смърт. Чо-
вешкият дух. напротив, е тежък и не-
чист и има опасност да изцапа това.
до което се докосне. Според култа на
Свантевит. славянски всемогъш бог.
в навечерието на иеремонията по
празнуването на Бога, проповедникът
измитал пода на храма, където само
той нмал право да влиза. като вни-
мавал да не диша Следователно. кол-
кото пъти трябвало да издиша. той
тичал толкова пъти към изхода. за
да не би човешкото дихание да до-
косне бога и да го омърси. (MYTE 92).
ДИШАНЕ
Нанразлични традиции са нанес-
ли на преден план двойния ригьм на
дишането: иэдишване и вдишване.
Снмволизират създаването и изчезва-
него на света, нешо. което в Индия на-
ричат калпа и пралая Това са цент-
ростремителното и центробежното
движение, започнали от определен
център, какъвто е сърцето в човеш-
кото тяло. Поради това даоистите
приемат, че дишането е направлява-
но от сърцето Двете му фазн са от
варянето и затварянето на Небес-
ната врата, съответно яи и ин
Дишането е равностойно на възпри-
емането силата на въздуха; ако въз-
духът е символ на духовното. на
диханието. то дишането ше бъде вьз-
присмането на една духовна власт.
Ритмичното дишане, използвано
в Йога или кнтайските и еквиваленти
(броенето на издишванията се из-
ползва съшо в будизма - гян-дай и мо-
хамеданството - дхнкр) цели най-ве-
че да благоприятствува за съсредого-
чаването на духа, но Трактатът за
златното цвете говори и за едно не-
доловимо дишане, което ухото не мо-
же да чуе: вырешен жизнен ригъм,
чийто груб израз е обикновеното
дишане. Съшото се отнася. разбира
се, и до дишането на зародиша (тян-
си). Задържането на дишането. пос-
лсдвано от поглъщането и вътреш-
ното движение на диханието*. оче-
видно физиологически съществува
частично: става въпрос да се уподоби
и включи дишането, жизнення ригъм.
в эатворената верига на зародиша; да
се постигне по този начин завръшане
към първичното състоянис с цел да
се извоюва беземъртие (ELIY, GRIE
GUES. MAST. MASN).
ДОЛИНА
Долнната ако в суфизма е еквнва-
лент на духовен път, на преход
(Седемте Долини на Атар). то тя е
най-вече близък символ за даоистки-
те автори Като начало, долнната е
празна и отворена отгоре. следова-
телно способна да приема небесните
влияния (Дао, 15), долнната е кухнна,
канал, към който неизбежно се устре-
мяват водите, дошли от заобикаляши-
те го внеочини. За да се превърне в
събирателна точка, Долината на
Империята, владетелят, мъдрецът
трябва да застанат на по-долно рав-
няйте в смирението и бездействието
(Дао, 28, 66). Кушенът от 6-та глава
(духът на долината) е подложен на
нескончаеми гълкування: това е Духът
в небесната Долина, експанзивната.
трансцендентната сила в междинно
279
ДОМ AT
то пространство. п прост ране твото
между Небето и Земята (Нигер) Това
са първичните трептения в сърдечна-
та кухина. където се с установила
пустотата; това е слизането на духа
във вътрешното поле от цинобър*,
за да сътвори, според проиеса на вът-
решната алхимия, Ембриона на
Безсмъртието(Ян Шан) Той може да
бъде оше. според езотеричните пред-
писания за дълголетие. жизненият
дух, който трябва да се изтеглн от дъл-
боката долина на женската партньор-
ка (Лиссисн чуан) Във всеки случай
съшата идея за кухина. за приемник,
за пустота, се открива във всяко от
тълкуванията. Дълбоката долина е
оше проходът, чийто пазител е Ини,
и през който Лаодэъ стига до първич-
ния духовен център.
В древен Китай съшествуват съ-
шо долини от източния и запален край
на света, тези. от които излиза и в ко-
ито се губи слънцето в края на види-
мия му път.
Долината е символично допълне-
иие на планината, както ин е на ян
Ришар дьо Сен-Виктор отбелязва. че
Ковчегът на съюза бил разкрит на
Моисей първо на планината, после в
долнната. където изключителнотооб-
шуваие от върха станало за него оби-
чайно и близко. След съзерцателното
издигане илва спускането на божест -
веното Богоявление (GRAD, GRIF.
KALL. LIOT, WIET).
Царската долина на северозапад
от Тива със своитс стръмни скали.
срутенн канари и временни потони,
изглежда е взета за символ на универ
салната хармония. която трепти
и не се движи (POSD. 293). Долината,
обсипана с гробове и внимателно
паэена, действително представлявала
царския път към беземъртието.
И пътят на Господ минава през
долина.
f яисът ми викищия •» пустипята гаяори
нригтиш-тг нът / ta nt
n/4itu ntinihin mr a пи muiitmd
пътгкитг ш «ишв* Бог
«< який rku t\u tf и тлями.
u всяки пяаними и шм Au ct mutuum
кривимumr Au cr и травят
и играемumt пътищи tmuMam главки
и щг се ми < твита Гис поАня.
и вески път виАи Опасен иста Божие/,
laupmu у стати ГосяиЛмы utpcKOiu тпви
(Ис 40:3-5).
Долината е и символизира място-
то на плодородии те преобразявания.
където се сливат земята и небесната
вода, за ла ладат бот ага жътва; къде-
то се сливат човешката душа и
Божията милост. за ла ладат озарени-
ята и мистичните екстази
Съпругата от Песен на пееннте
извиква:
Лз съм саронски нарцис.
долински крин' (2:1)
Но горко на този или на тази, ко-
ито се хвалят с долините. забравяйки.
че дължат на Бог богатствата им (Иер.
494) Този безгрижник е като претен-
циозна земя, която не желае вече вода
Цялата символика на долината се съ-
държа в този плодоносен съюз на про-
тивоположните сили. в синтеза на
противоположностите в сърцето на
цялостната личност
ДОЛМЕН (вж. ВЕТИЛ. КУПОЛ.
МЕНХИР, КАМЪК)
ДОМАТ
В енмволичната система на бам-
бара доматеният сок се оприлнчава с
кръвта. Този зеленчук носи в себе си
зародиша. зашото семената са се-
дем на брой - числото на еднаквост-
та. екзистенциален. първичен прин-
цип. Ето зашо по време на реоргани-
зацнята на света, която прави, Фаро -
великият Демиург, госполар на води
те и на словото, оплодил жените с до-
мати и те в замяна продължават пе-
ДРАКОН
280
риодически ла правя। приношения с
този зеленчук Сокът на домата се
събира. както кръвта на принессните
в жертва съшества. от неговня весто-
носец - лястовицата* Тя носи към не-
бето опложлашите кръв и сок. конто
ше слезнат на земята под формата на
дъжд Оплождащото свойство на до-
мата е подчертано оше от многоброй-
ни ритуал ни обрели във всекидневния
живот на бамбара. подобно на навика.
който имат двойките. преди да се еле-
ят - да изядат домат (ELIF)
ДРАКОН
Основно лраконът е строг пази-
тел или е символ на злото и на демо-
ничните наклонности Той наистина е
пазач на скрити съкровиша и като та-
къв - противник, който трябва ла бъ-
ле побелен, за да се осигури лостъп
до тях. На запад той е пазителят на
Златното руно и градината на
Хесперидите; в Китай, в един разказ
за династията Тан. охранява Перлата;
легендата за Зигфрид потвърждава.
че пазеното от дракона съкровище е
не друго. а безсмъртието.
Като демоничен символ драконът
всъшност се отъждествява със зми-
ята*: Ориген потвърждава това тъж-
лество във връзка с Псалом 73 (вж
Левиатан*) Строшените главы на
змсйовстс. унишожените змии, са по-
белата на Христос над злото. Освен
добре известните изображения на све-
ти Михаил и свети Георги, сам
Христос бива понякога изобразяван
стъпкал в краката си змии. Патриар-
хът на учението дзен Хуайнан съшо
прави от драконите и змиите симво-
ли на омраэата и злото. Страшният
японски Фу до (Акала* победил драко-
на и чрез тази си победа възтържест-
вувал над невежеството и мрака
Но тези отрииателни черти не са
единствените. нито най-важните.
Символиката на дракона е дву-
странна. което впрочем и изразява!
източните изображения на два биеши
се дракона, срешани и в средновеков-
ното изкуство или по точно в европейс-
кия и мюсюлманския окултизъм, къ-
дето този сблъсък придобива подоб-
на на жезъла кадуцей форма Това е
неутрализацията на противните
тенденции, на алхимичните сяра и жи-
вак (докато скритата. непроявена
природа е изобразявана чрез уроборо
са*. змия захапалаопашката си). Дорн
в Далечния иэток драконът притежа
ва разнообразии черти, доколкото той
се явява едновременно водно, земно
- дори подземно - и небесно животно;
поради което е бил сравняван с
Кетиалкоатл, змията с пера на ацте-
ките Правени са безуспешни опити да
бъдат разграничени драконът лон (во-
ден) и куей (темен); в Япония съшест-
вува народно разделяне на четири
вила дракони: небесен, дъждовен. зем-
новоден и подземен
В действителност става въпрос за
различии страни на един-единствен
символ - този на действеното и
творческо начало: божествена сила,
духовен порив. казва Грусе; небесен
символ във всеки случай, сила на жи-
вот и проява. който изплюва първич-
ните води или световното яйце, а то-
ва го превръша в образ на гъзидател-
ното Слово Той е разгръшашият се
над главите облак, от който се излива
плодоносна влага. Това е началото
чян. родило Небето и източник на
дъжд. чиито шест чертички са шест
впрегнати дракона; кръвта му. се каз-
ва оше в ..Иджин", е черна и жълта.
първични Цветове на Небето и Те мят а
Шестте чертички на хексаграмата чян
по традиция изобразяват шестте ета-
па на проявата: от скрития дракон.
възможен. непроявен. недействаш. до
летящих дракон, който се връша към
началото. минавайки през дракона в
нивята, видим, скачащ и летящ.
281
ДРАКОН
Според индускою учение драно
път се отъждесгвява с Принципа.
Агни или Праджапати УЛиецът на
дракона е жертвоприносителят. който
успокоява божествената сила и се
отъжлествява с нея; драконът произ-
ве жда сома, питистона безсмъртието;
гой е сома от жертвоприношениего.
Силата на дракона, учи Джуандзъ. е
нешо тайнствено: тя е премахвансто
на противоположное гите; затова
Конфуций изживява. според него, в
Лаодзъ самого олицетворение на
дракона Впрочем след като драконът-
сома, дарява беземъртие. то китайс-
кият дракон съшо води дотам:
Беэсмъртните яздят летяши дракони;
те ги издигат на Небето; Руанди. кой-
то използвал дракон, за да победи зли-
те наклонности, се изкачил на Небето
на гърба на дракон Но той самият бил
дракон, съшо както и Фус и. първият
господар, получил роту от един кон-
дракон; благодарение именно на дра-
кона Великият Ю успял да подреди
света, като пресушил прниждашитс
воли: изпратен от Небето. драконът му
показал пътя (кайгао).
Сила на небето. на сътворението.
на реда, драконът е съвсем естестве-
но символ на императора Забеле-
жително е, че тази символика е валид-
на не само в Китай, но и у келтите. а в
един ивритски текст се говори за не-
бесния Дракон като за чар на трона
си. Той наистина е евързан с мълни-
ята (бълва огън) и с плодородие го (но-
си дъжд). Така той символизира цар-
ската дейност и ригьма на живота, ко-
нто осигуряват рел и благоденствие.
Затова е станал емблема на импе-
ратора. Съшо както се поставят порт-
рети на последния, когато върлува су-
ша. изобразяват дракона Ин и тога-
ва започва да вали (GRAD, I. 361)
Драконът е проява на китайского им-
ператорско всемогъщие: лиието на
дракона означава лика на императо-
ра. вървс ж ът на дракона е величест •
вената осанка на императора; перла
та на дракона, за която казват. че се
намира в гърлото му, е неоспорнмият
блясък на думите на господаря, съ-
вършенството на мисълта и на запо-
веди те му Нс се оспорва перлата на
дракона, с казвал Мао.
Водната символика си остава оче-
видно основна, драконите живеят във
водата. карат да бликат извори.
Царят дракон е нар на змии те нага
(тук той се отъжлествява отново със
змията) и поради това драконът е
евързан преди всичко с получаване-
то на дъжда и гръмотевицата. проява
на небесна дейност. Съчетал земята и
волата. той е символ на небесния
дъжд. оплождаш земята Танчате на
дракона, излагането на показ на дра-
кони в подходящ цвят водят до полу-
чаването на дъжд. небесна благо-
словив В резултат от това драконът е
добра полнчба, появата му е освеша-
ване на едно шастливо царуване.
Случва се от отворената му уста да
излизат листа: символ на покълване
Според един индонезийски обичай на
Нова година няколко эастанали един
зад друг младежи нахлузват хартиен
дракон, задвижват го и го карат да тан-
цува из улиците, докато. застанали по
прозорците, хората му хвърлят зеле-
ни салати. конто той поглъща за го-
ляма радост на зрителите. Индо-
незийската колония в Холандия спаз-
ва всяка година този обрел из улици-
те на Амстердам Гръмотевицата е не-
разлелна от дъжда: връзката й с дра-
кона се отнася до представата за
действено, съзидателно начало;
Руанди. който бил дракон, бил съшо
дух на гръмотевицата: в Камбоджа
волният дракон притежава скъпоце-
нен камък чийто блясък - и светкави
ца - предизвнква дъжд
Тътенът на гръмотевицата. който
е издигането на ян. на живота, расге-
ДРАКОН
282
нияга. цикличного обновление, е из-
разя ван чрез появата на дракона, кой-
то съогветства на пролегта, изгока.
зеления ивят драконы се нзднга в не
бето при пролетното равноденствие
и потъва в бездната през есенното
равноденствие, което и нзразяваг звез-
ли те джо и даджо. Клас на девата и
Арктурус. рогата на дракона. Упо-
требата на дракона в украсата на вра-
тите от Изтока съшо му придава ник-
лична символна стойност, но по-ско-
ро от естеството на сльнцестоенето.
Астрономически главата и опашката
на Дракона са възлите на луната.
точките. в които се извършват
затъмненията: оттук и китайската
символика на поглъшашия луната
дракон и арабската на опашката на
Дракона като мрачно място Тук сре-
шаме една тъмна черта в символи-
ката на дракона, но двузначността е
постоянно явление: драконы е ян ка-
то знак на гръмотевииата и на
пролетта, на небесната деятелност;
той е ин като господар на водните
пространства; ян по това. че се отъж-
дествява с коня, льва - соларни
животни, със сабите; ин, зашото е пре-
въплъшение на риба или се огьждест-
вява със змията. ян като геометрично
начало; ин като алхимично начало
(живак) (BELT. BURA. ВНАВ, CHAT.
CHOO. СООН, COMD. CORT DURV.
ELIY, ELIF, EPEM. GRAD. GRAP
GRAR. GROC. GUEV, GUET. GUES.
HOUD. KALL. LECC. L1OT. MATM.
OGRJ. ORIC. PORA. SECA. SOUL.
SOUN, SOYS).
Червеният дракон e емблемага на
Уелс. Мабиногионы за Луд и Леуелис
разказва за борбата между червения
и бслия дракон, като последният е
символ на саксонските нашественнии
В крайна сметка двата дракона, опи-
янени с медовина. биват заровени в
средата на Британския остров, в
Оксфорд, затворени в каменей ковчег
Считало се, че островы не ше бъде
нападнат, докато не бъдат открити
драконите (CELT. 6. 45-452; СНАВ. 39-
401). Затвореният дракон е символ на
скригитс и сдържани сили: двете с гра-
ни на едно забулено битие. Белнят
дракон носи бледите иветове на
смъртта. червеният - тези на гнева и
насилието. Заровени заедно. двата
дракона означават сливането на учас-
тта им Гневы се е уталожил, но дра-
коните биха могли да се появят отно-
во заедно. Те остават като заплаха. ед-
на възможна сила, готова да се хвър-
ли срешу всеки нов нашественик
Можем да свържем кита, изхвър-
лил Иона, със символиката на
дракона, чудовнше. което поглъша и
иэплюва плячката си. след като я е
преобразило. Гош образ от соларен
митичен произход представлява по-
гълнатия от дракона герои След ка-
то чудовището бъде победсно. геро
ят получава вечна младост.
Завъризил пътешсствисто си до ада.
той се завръща от царството на
мъртвите и от нощния затвор на
морсто (DAVS, 225). Анализата на К.
Г Юнг се с възползвала както от този
мит. като клиничният опит открива
съшата тема в сънишата, така и от
традиционното тълкуване: познати-
ят мит за Иона и кита, където чо-
векът е погълнат от морско чудо-
вище и бива отведен по море, през
нощта. от запад на изток. симво-
лизира предполагаемая ход на слън-
цето от залез до изгрев Героят,
обяснява Дж. Л. Хендерсън, потъва в
мрака, който представлява един вид
смърт... борбата на героя и
дракона... разкрива... архитипната
тема за победата на „Аз“-а над per-
ресивниге сили У повечето хора
мрачната. отрицателна страна на
личността остова несъзнателно.
Героят. напротив, трябва да осъз-
нае съществуването на сянката и
283
ДРАКОН
пиша, че може ди почерни от нея сила.
Налога му се да постигие съгласис с
ра зруизителната си сила, ако иска
да станс достатъчно опасен, за да
победи дракона С други думи. ..Аз"-
ът може да победи сдинствсно. ако
преди това с овладял и усвоил сянка-
та (JUNS, 120). Пак този автор цити-
ра в съшия смисъл приемането на пре-
дизвикателството на Мефистофел от
страна на Фауст, преди звикателство
на живота, предизвикателство на
несъзнателното: чрез него, чрез
всичко. което е приемал като следва-
не на злого, му се разкрива възмож-
ността за спасение.
Всички дракони в живота ни са
може би принцеси. които очакват
да ни видят красиви и храбри.
Всички страшни нсща са може би
нсща без надежда, които очакват
да им помогаем (Р М Рилке. „Пнсма
до един млад поет“) Драконът е на
първо място в нас самнте.
Драконите представляват съшо
така войската на Луцифер. противо-
поставена на войската на божиите
ангели: движещи се малко по бързо
от божията светлина, бълващи
предварително целия адски огън.
мощно въоръжени с всичкитс нок-
ти на омразата и всички зъби на
желанието, бронирини с егоизъм.
снабдсни с мощнитс криле на лъжа-
ти и лукавството. драконите на
Луцифер били спрямо злото това.
което били ангелите на Бога спря-
мо доброто Драконите на
Луцифер’ Съскащи. огнедишащи.
висщи. ръмжащи. те все още се нах-
върлят върху нас от глъбините на
вековете и мрака... Змиите,
плъховсте, вампирите, прилепите,
всичко ужасно и надарено с вълизеб-
на сила от памстта на предтечи-
те ни и в народното въображение е
едва прикритият образ на драконите,
които заплаизвали Всевишния. Ако в
глъбините на колективното нссъзна
теяно нещо с оцеляло от първичния
ужас и началното отвращение, то
това несъмнено с сянката на приказ
ното и отвратително животно, ко-
сто съставлявало основната част на
това. което днес бихме нарекли - ако
трябва да говорим нашия си език и
като попресилим думите - въздуш-
ните сили и брониранитс части на
Лукавия (OR.MD).
Свети Георги или свети Михаил и
драконът, чиято битка е била толкова
често изобразявана от художнипите,
онагледяват постоянната борба меж-
ду злото и доброго Срешаме тази те-
ма под различии форми във всички
култури и всички религии, та дори в
диалектическия материализъм и кла-
совата борба.
В астрологията оста на драконите
е наречена съшо така ос на съдбата.
Глава га на дракона, която бележи мяс-
тото в картата на небесния свод, къ-
дето трябва да бъде нзградено огни-
щето на съзнателния живот, е проти-
вопоставена на опашката. която смес-
ва всички влияния от мнналото, кар-
мата. която трябва да бъде побелена
Тези две части на дракона са нарича-
ни съшо лунии възли. север и юг. ста-
ва дума за точки, в които траектори-
ите на Луната и на Слънцето се преси-
чат.
Драконът е символ на философс-
ких живак Два бнеши се дракона обоз
начават двете материи на Великия
труд; единият е крилат, другият - не.
за да се отбележи устойчивостта на ед-
ната и летливостта на другата Когато
сярата. твърдо вещество, превръша в
свое подобие живака. двата дракона
отстъпват мястото си на вратата към
градината на Хесперилнте. откъдею
човек без страх може да откъсне злат-
ните ябълки (PERD).
Роды на Бруг-па К а дуй-па. който
принадлежи на Диамантената ко-
ДРЕВНОТО
284
десница. означава рода на дракона
Гадум-6а. учението му е прекрасно нало-
жено в Живот и песни на Бруг-па и Кун-
лег. йогата. живял през XV век и чието
име значи Красив дракон Почитат го в
Бутан, до Тибет (а Бутан е Страната на
дракона) (..Vieet Chanisde Bruq-pa Kun-
legs le Yogin“. превод от тибетски и бе-
лежки от Р А Щайн. Париж, 1972).
ДРЕВНОТО
Древното, прастарото. античного
прндобиват свешен характер незави-
симо от естеството на предмета или
лиието. окачествени по този начин.
Древното нзвиква представата за
връзка с неподвластни на времето си-
ли на эапазване Факгьт. че дадено съ-
шество е устояло на рушителиата си-
ла на времето. се приема като доказа-
телство за устойчивост, автентичност,
истинност. Така то достига в тайнст-
вени глъбини до онова. което е сами-
гг извор на живота и с което то се на-
мира в тясна връзка Според парадок-
салния. но доста точен възглед на ня-
кои психоаналитици. древното загат-
ва за детството. эа эората на човечес-
твото и на отделния човек. за извора
на реката на живота, което му прида-
ва очарованието на эагубения рай
Според символиката древното е не
отдавна отминалото. а онова. което е
устойчиво, трайно, дълговечно То вли-
яв на психиката като стабилизираш
фактор и като присъствие на
отвъдното, в противовес на старото,
което мислено се свързва с тленното,
иетрайното. преходното.
ДРЕХИ
Облеклото е външсн символ на ду-
ховната дейност. видимата форма на
човешката вътрешност Все пак сим-
волът може да се превърне в обикно-
вен знак, рушител на действител-
ността, когато дрехата стане обикно-
вена униформа без връзка с личността
Дрехите са ни дали индивидуал-
ността. различията. изискаността
в обшеството; дрехите са направи-
ли от нас хора, но има опасност те
да ни превърнат в манекена
(Карлайл). Съвременният вкус на про-
поведниците и офнцерите например
към светските и цивилни дрехи, с ко-
нто да заменят расото или унифор-
мата. се обяснява по всяка вероятност
с развитието на обшеството; но ред-
ко е да се отбележи оше. че този факт
е израз на явлението ,.десакрализация“
и загуба на символнчния смисъл. Ако
облеклото не изразява вече отношение
от символично естество с дълбоката
съшност на личността - на духовни-
ка или воснния, то по-добре е да се
отърсим от него и да се сведем до об-
шата баналност. Облеклото обикнове-
но принадлежи към определено
общество; духовенство, войска, флота,
магистратура и т.н. Да го съблечем,
означава. един вид, да отречем тази
принадлежност.
Малко прибързано е да се каже. че
дрехите монах не правят или че, спо-
ред Джуандзъ, те не правят манда-
рина. Раэбира се, и това съвсем не е
за пренебрегване. монашеската дреха
може да си постави за цел да прикрие
индивидуалния вид на тялото. Нооб-
личането на расото в античната източ-
на Църква, както в религиознитс
ордени, представлява истинско вто-
ро кръшение, чието отражение е не са-
мо външно Дрехите на будистките
монаси не са само белег за откъеване
от света, за прахоляка и дрипите, съб-
рани по случайните пътиша. Инвести-
турата на патриархата дзен се осъшес-
твява чрез предаването на мантията,
на касая Дори и да не им дължат зна-
нията си, китайските книжовннци из-
вестяват поне чрез кръглата си шап-
чица, че са в течение на небесните
неща; чрез квадратните си обуша -
че знаят земните неша; чрез дрънча-
285
ДРЕХИ
щите им висулки - чс могат да въз
царят хармония навсякъдс (Джуан-
дзъ, гл. 21). Следователно, ако дрехи-
те изразяват външния вид на функ-
цията или състоянието, то понякога
те са техен символ и дори допринасят
да потвърдят едното и другого.
Учителят суфист дава своята дре-
ха(мантия*) на този. който приеме не-
говата общност.
Духовническитс еврейски дрехи
напомняли макро-микрокосмически-
те съответсгвия, а техните ресни (по-
ла*) - дъжда на благодатта По-често
се използва йератичната дреха и било
отбелязано. чс в мюсюлманските
страни този йератизъм обхванал и ци-
вилните дрехи Йератичната дреха
най-вече е тази. която се носи при
поклонение, често пъти тя е б ял а - в
исляма. в шиитски Иран, в будистка
или шинтоистка Япония. Поклон-
никът грябва да смени обикновените
си дрехи със спеииална дреха. която
го прави свешен Това е събличането
на старил човек и преобличането му
в нов. за което говори свети Павел,
пречистването, предхождащо преми-
наването. Преди да се влезе в тайки-
те китайски общества, съшо се обли-
чи 6 ял а дреха Тук можем да си при-
помним сватбарската премяна от
Евангелието (Мат 22:12) и тази, за ко-
ято говори Иоан в Откровението
(22:14); Блаж,сни са. който изпълня-
ват заповсдитс Му. за да имат пра-
во да ядат от дървото на живота
и да влязат в града през портите
Отърсването от индивидуалността -
това е буквално. според Джуандзъ.
иэоставянето на дрехите (глава 11) Но
дрехата. според свети Павел (2 Кор.
5:3). е оше духовното тяло, тялото на
безсмъртието, прието на края на
времената.
В Китай императорската дреха е
крыла в горната си част (при яката)
и квадратна* в долната: следователно
тя прави от този, който я носи, пос-
редник между Небето и Земята. като
кръгьт символизира небето. а квадра-
ты - земята. Иджин говори, по по-
вод хексаграмата* кун (Пасивния
принцип, Земята). за долната дреха,
белязана със съшия знак, която е с
жълт цвят. цвета на Земята. Лиджи от-
дава най-голямо значение на симво-
ликата на дрехата, която благоприятс-
тва за благородиичеството и добро-
детелите на този. който я използва: тя
се състои от дванадесет ленти, подоб-
но на дванадесетте годишни месеци
(хармония); ръкавитс са кръгли (изя-
щество на движението); кройката на
гърба е права (праволинейност); дол-
ният ръб - хоризонтален (спокойст-
вие на сърието): Когато дрехата е
съвсем както трябва. стойката на
тялото е правилна. мило и спокой-
но - изражснисто на лиието. съг-
ласно правилата - формул ите и за
поведитс (BURA. GRAC, GUET. SCHP,
SOOL, SOUP. VALI).
Дрехите на шамана са също бога-
ти на символи. В древните урало-ал-
тайски цивилизации изаманът но-
сел върху дрехата си знакът с три
клонки, наричан другаде белега на
дроплата. символ на връзките меж-
ду световстс. на смъртта и на
възкръсвансто Мантията. украсена
със заезди върху островърхата шапка,
и тоягата* на магьосника в западното
въображение напомнят Кафтана на
шамана или дреха с дълги ръкави. ук-
расена с железни кръгове и фигурки,
изобразяваизи митични животни..
и различии части от костюма на
шамана. Ако той има криле на раме-
нете, това е, защото той е посредни-
кът между двата свята (SERH, 139)
Ямурлукът на селяните от Северна
Африка с изтъкан от седем части,
който символизират ссдемтс състав
ки на човешката личност. . От еди-
нил до других край на пространство-
ДРЕХИ
286
то и времето. ыключави Жан Сервис,
след като цитирал многобройни
примери, човекът. обвиваики дреха-
та си с влакна. със счукани кори или
с кожи, преоткрива чрез символите
мястото. което мисли. че заема в
света, потънал в светлина (SERH,
257).
Оше в Стария завет дрехите мо-
гат да оэначават, проявявайки го.
скрнтия характер на носешия ги И
така, във видението на Даниил (7:9)
Древннят. който се появява. седнал в
небесен престол, облечен в бяло. цве-
та на светлината, означава Господ.
Пророк Исаия (61:10) се възрадва на
своя Бог. който го спаснл и оправдал,
казвайки. че е облечен с одеждите на
спасението. эагърнат с мантията на
правдата Следователно дрехата не е
външен атрибут, чужд на природата
на съшеството. което я носи; напро-
тив. тя изразява неговата основна и
съшествена действителност.
Белите, блестящи, светли дрехи
веди ага помагат за раэпознаването на
ангелите (Мат 28:3; Лук. НА). По
време на преображението (което тряб-
ва да се раэбира като предварителна
проява на славата на възкръеналия и
чийто литературен характер издава
влиянието на разказнте на божестве-
ни проявления), дрехите на Иисус ста-
вят бляскави от свръхестествена
белота. небесна и божествена (Марк.
9:3 и сл ).
Когато Енох, според легендата (11
Енох 22. 8 и сл.), се качва на небето.
Господ заповядва да му свалят земни-
те дрехи и да го облекат с дрехите на
славата. И така той придобива харак-
тера на новия свят, в който прониква
ьо този повод можем да се запи-
таме. дали трябва дрехите на есеня-
ните да се разбират като обикновен
символ на чистотата. или като знак за
принадлежност на членовете на тази
секта от новия завет към ангелския
свят - вярване, което техните писа-
ния изрично проповядват
Тъй като еврейските и христианс-
ки те писатели заявяват. някъде около
началото на християнската ера. че спа-
сението на един човек го приобшава
в известен смисъл към броя на небес-
ните създания. не е учудвашо. че чес-
то откриваме изображението на дре-
хата като символ на вечната участ,
обещана на избраните или на вяр
вашите. Авторът на Възнесението на
Исаия (8, 14-16; 9, 9 и сл.) е убеден, че
дрехи очакват на небето всеки праве-
ден Първата книга на Енох (62, 17
сл.) описва по този начин възкръева-
нето на избраниците: Те ще облекат
дрехите на славата. И такива ще бъ-
дат вашите дрехи: дрехи на живот,
дадени от Господаря на Духовете.
В Откровението (6:11; 7,9,14 и сл.)
мъчениинте получават още на момен-
та последната награда (бели дрехи),
обещана на всички христняни (2:10;
3:11).
Именно в тази перспектива тряб-
ва да се раэбира трудного премина-
ване на св. Павел: Затова и възди-
шаме. като копнеем да се облечем в
небесното си жилище: само да не би
и облечени. да се намерим голи.
Защото ние. които се намираме в
тая хижа. стенем обременена: ето
защо искаме не да се съблечем. а да
се преоблечем. та смъртното да се
погълне от живота (2 Кор. 5:2-4).
Дрехата. към която апостолът се
стреми, естествено, е последната
проява на неговото спасение. Да се
намериш гол. следователно означава
да си отблъснат от Христос. Все пак
ще отбележим, че към тази традици-
онна символика Павел наслагва
втора: спасението е втора дреха, ко-
ято се прибавя, преобразявайки се,
към първата. която следователно не
може да означава нишо друга освен
тялото...
287
ДРЕХИ
Тук е загатнато начало на сим-
волика, която гносистът учудвашо е
лора)вил По този повод откриваме
най-съвършеното изложение във ве-
ликолепната песен за перлита, съдър-
жашо се в Деянията на Тома: синът
на царя (избраник. който притежава
божествена природа), огива в Египет
(в лошия свят, зашото е материален)
Не минава дълго време и той забравя
своего качество, размена нареките си
дрехи (белег на неговия мъжествен
произход) срешу невзрачните дрехи
на Египтяните (белег на потъването
му в оссзаемия свят) Едва след като
пред него сс появява прекрасна цар-
ска дреха. направена точно по него-
вата мярка в двора на баша му. той с
отвращение ше отхвърли дрехите, ко-
ито носи. В новата дреха той ше поз-
нав истинското си ..аз“. това. което му
е присъшо, което е отвъд лъжливия
вьншен вид
Не може да се намери по-добър
пример за символиката на дрехата от
този на най-съвършения гностичен
израз: дрехата като символ на самого
битие на човека.
Да се върнем към християиската
символика, отбелязвайки кръщелната
употребаТа на вида на дрехата в
Соломонов итс Оди 21. 3: Аз се осво-
бодих от тъмнината и облякох
светлината; Да изхвърлим от на-
шил живот, ше каже съшо свети
Павел, това. което е тьма, да обле-
чем ризницата на светлината. Казва
се още, че Христос се е облякъл в чо-
вешката природа и че християни-
нът е облякъл Иисус Христос. Ще
споменем още практиката, засвиде-
телствана в стари кръщелнн литургии,
на обличане на неофита с б ял а дреха.
символиэнраша чистотата, получена
при кръшение едновременно със
спасението. за които новопокръетени-
ят получава залог.
Можем оше да цитираме многоб-
ройни мандсйски тексговс. в които
крьшението* се яъзприема като бо-
жие даряване с дрехата на славата.
Присъша на човека. тъй като ни-
кое животно не я носи, дрехата е един
от първите белези за осъзнаването на
голотата, на осъзнаване на себе си,
на морално съзнание Тя оше разк-
рива някои страни от личността, в
частност на нейния влияещ се харак-
тер (модн) и нейното желание да
влияе Униформата или някои части
от дрехите (каска, каскет, вратовръз-
ка и т н.) сочи принадлежността към
дадена трупа, възлагането на мисня.
заслуга...
В ислямската традиция ритуално
сменяне на дрехите известява пре-
минаването от един свят в друг
Например, емирът не носи съшитс
дрехи. когато е в своята страна или
когато отсяда в луксозсн западен
хотел, освен ако пътува като длъж-
ностно лице Но някои дрехи издават
оше по-пълна промяна. като мо-
нашеските например, които означа-
ват преминаването от светския към .
религиозния свят За да се отиде от
Авраамовата Земя до Небесния
Малакут, мистичният поклонник
преминава през дванадесет свята,
дванадесет светлинни занеси и по то-
зи начин сменя дрехите си. като те
символиэират вътрешните необходи-
ми разположения, дрехите на
душата, за да напредваш лека-полека.
достигайки райското озарение
Разказът „Белият облак“ дава при-
мери за това в ислямската традиция.
По съшия начин ритуалът за мис-
териите на Митра* показва пос-
ледователното обличане на дрехите.
съответстваши на степени в мис-
тичното извиеяване (CORE. IV. 341)
Свети Павел описал символичните
облекла и ризница*, с които хрис-
тиянският апостол трябвало да се
облича
ДРИПИ
288
ДРИПИ
Символ на безпокойствията и ра
ните на психиката; на материалната
ос къ лица. която маскира понякога в
прикаэките принцовете и принцесите.
феите и вълшебнииите Дрипите озна-
чават едновременно мизерията и тре-
вогата или пък прикрнват под привил-
на бедност вътрешното богатство, ка-
то по този начин показват превъзход-
ството на дълбокия „аз" над повърх-
ностния.
ДРОПЛА
Голяма дългоноса птица, придру-
жавана често от две или три женски
В Африка тя е символ на полигамно-
го семейство.
Понеже никога не се отдалечава от
сушата и никога не лети, народиата
мъдрост я огьждествява с детето. ко-
ето не се откъева от майчиния скут и
никога не достига пълнолетие. нито
възмъжава От друга страна, тя не се
оставя лесно да бъде изненадаиа от
ловците и те имат навика да казват:
Аз съм като дропла. няма да мс хва-
нат лесно Чудна птица, която се
присмива на ловеиа, от когото се е
изплъзнала
През ношта с символ на
преходното. Кичурите красиви пера
на мъжкия <.а само мимолетна украса;
светът прилича на тази неуловима,
застанала на един крак птица. През де-
ня тя символизира птииата. която веч
но се изплъзва. за която хората се ка-
рат и бият и в края на краишата се уни-
шожават един друг: По добре е. каз-
ват мъдреците от пьолските
племена, да напуснеш без съжаленис
тази земя. която се върти и пре-
мазва тези. които желаят да влас-
тват над нея.
В Африка знакът на дроплата е ка-
то следа от птичи крак: обикновено
или двойно. В брака тя символизира
единението на душите и плодоро-
дието. слизансто на душите в
матсрияти Ако в пепел га. поръеена
около постелята на мъртвец. бъде раз
личена следа от дропла. то това значи.
че освободсната най-накрая душа е
отлетяла. Двете слепени шин на
дроплата подчертават ролята й на
посредник между земята и небето; те
са израз съшо така на дървото*. рас-
тя що в горния свят чрез листата
си и в долния чрез коренитс си. И
накрая. тази птица може да предста-
вя приключснисто на човешката ду-
ша (SF.RH. 74-76).
ДРУИД
Етимологично името на друида е
име на знанието (dru(u)id - многозна
ешите) и има първо семантично тъж-
дество с наименованието на гората и
дървото - -vid). Но дървото е съшо та-
ка символ на сила, а келтските дру-
или имат право на мъдрост и сила
Това изразява накратко съпосгавител-
ната етимология на Плиний, който
евързва думата друид с гръцкото наз-
вание на дъба. друс. Въпреки колеба-
нияга на древните и на няколко съв-
ременни автори. които искат да възп-
риемат друидите само като философи.
би трябвало да ги разглеждаме като
пълно съответствие на индуските
брамини. те са жреци. а ученията им
са метафизични по естество. Наистина
те единственн в Западна Европа със-
тавляват една организирана и йерар-
хизирана жреческа прослойка: свеше-
ници жертвоприносителн. ясновидцн
или сатирн. гадатели или спениалис-
ти по физнческите науки Друидите
могат да бъдат не само жреци. но и
уважавани съветниии (презхристиан-
ската епоха друидът бил заместен от
духовния настойник или изповедника).
Ясновидците или поетите могат да бъ-
дат съдии или историци (но те са пре-
ди всичко сатирици); гадателите са
лекари Но натрупванего на длъжнос-
289
ДУПКА
in нс е забранено. Ирландия е дала
множество названия, евързани глав
но с пророчеството или сатирата В
Галия е известна слинствено думата
gutuatcr (друид), вълшебник Друидите
управляват. превъзхожда! цялата чо
вешка обшност и господстват над по-
литическата власт: в Ирландия, как-
то и в Галия, друидът говори преди
царя Именно друидите уреждат из-
бирането на царя и определят избора
на кандидата или кандидатнте. Те
влияят съшо върху цялата воинска
класа, която обрамчват в стегната
мрежа от забрани или задължения.
всеобши или лични. и която при нуж-
да наказват чрез усъвършенствани
магически средства Тъй като жречес-
ката каста е отражение на божестве
ною общество, друидите символизи-
рат целия пантеон чрез качествата и
функциите си. Свободни от всякакви
задължения, те имат право едновре-
менно на свешеничеството и войната.
което отговаря на една извънредно
древна особеност на традииията:
eduen друид предвожда кавалерийски
отряд, а ирландският друид Катбад
върти меча. Но първостепенната за-
дача на друидите е да уредят взаимо-
отношениям на хората с Других свят
на боговете по време на големите го-
лишни празнснства Поради тази при-
чина те се отдават за предпочитане
на свешеническите си функции: дру-
идът Маг Руит, молен от хората от
Мюнстер, изисква щедро обеэшете-
ние. но отказва доегьпа до царската
власт за себе си и потомците си
Разполагаме с много по-малко следи
за съществуването на друиди у
бретонците келти (но трябва да при-
помним. че и галските друиди, според
Цезар. и ирландски те друиди. според
всички легендарни текстове. отивали
да завършат обучението си именно
във Великобритания; единственото
конкретно свидетелство е разказано-
то от Тацит разрушение на свс!или-
щето в Англезсй, станало през 1 век от
нашата ера от римските войски)
Брстонската свешеническа класа не е
оделяла, тъй като християнизацията
тук е станала по-рано, отколкото в
Ирландия Цялото интелектуално нас-
ледство на друидите било поверено на
бардовете. които в Ирландия не са
част от жреческого съсловие. Всички
съвременни организации, обявяваши
се за последователи на друидизма. са
създадени ex nihilo и нямат никаква
традиционна стойност (OGAS, 12,49
58, 209-234, 349-382. 475 486; 18. 105-
114 и 161-162).
ДРЯН
Обредът на фениалите(Тит Ливий.
I. 32) предвижда рнмският жрец, не-
товарен с обявяването на война на
неприятеля, да отиде до гранииата.
носейки дълго копие с острие от же-
лязо или дрян със закален връх. за ла
предизвика противника Този обрел
отговаря на древно магическо
предписание, съшествувало прели въ-
веждането на желязото. Съшо както
хвърлянето на оръжие в неприятелс-
ка територия, изборът на червения
дрян символизирал кървавата смьр|.
която ще връхлети неприятелите В
Далечния изток. обратно, той предс-
тавлява живата мош на кръвта и на
добротворннте сили
ДУПКА
Дупката е символ на отварянето
към нспознатото: това. което води
към другата страна (отвъд. по от
ношение на видимото)... Дупката
позволява на дадена линия да пре
мине през друга (координатите в сие-
темата на измсрснимта). (W1RI.
44). От гледна точка на въобра-
жаемото. дупката е много по-смисло-
во натоварена, отколкото обикновено-
то празно: тя е натоварена с всички
ДУРГА
290
выможнос in за юна коею и занълва
или м юва, коего би могло да мине
през отвора и; >я с жато очакването
или като внезапного откриване на ис-
чие присъствие Or огворената в гла
вата на Зевс лупка, причинена or удар
с брадва. нанесен му or Хефест, из
лязла богинята на Разума. Атина
Дупката символично може ла сс смя
та за естествен път на раждане на
ид.я iVIRI. 93)
Между нея и правкою сынеству
ва съшата разлнка. както между ли
шението и нищото Това разгранича
ване с още по-обосновано, гъй каю
дупката е символ на всички възмож
иости В юва огношение гя сс евърз
ва със символите на плодородието -
от биологнческа гледна точка, и на
одухотворяването - or психолог и чес-
ка гледна точка
Индианпите виждаг в нея еднов
ременно образ на женския полов
орган, откълето се осъществява
раждането. и врата* на света, откъде
то смъртта позволява да се избята от
законите на този свят. Китайскнят
нсфритен* диск, с пробита га в него
лупка. Пи. е именно символ на небето.
което е другичт свят И така, дупка
та притежава двойно значение - има
нентистко и трансцендентно, тя от-
варя вътрешното към външното. от-
варя външното към другото
ДУРГА
Богиня, почитана най вече в хра-
ма Калигхат в Калкута. било като
страшна богиня, на която трябва
да бъдат принасяни в жертва коз-
ли*, било - за ограничен брой посве
тени - като спифанията /богоявлени
ето) на космические живот в
качеството чу на постоянна и на
силствсна палингенез (ELIT. 20). По
този начин тя придобива двойна сим
волна стойност. чиню на пръв поглед
противоположнн значения не са в
дсис । ни гелнос I несьвмес i ими. наси
теноспа иа жнзнената сила, която с
едновременно обнови гелна и разру-
шнтелна; свешена майка, кояю даря
ва живог и разкъева
ДУХАЛО
Духалото по своята роля и ритъм
изобразява съвсем естествено диша
него: то е инструмент, пронзвеждаш
дыхание, символ на живота и в част-
ное г на духовння живот
Символы на космического духа-
ло е константа за даоистката мисъл
Най прочу г нсин израз принадлежи на
Дао Движим (гл. 5): П ростра нството
между Небето и Земята не е ли ка
то диланието на кчвашки мел’
Пусто и ней.кривено - колкото по-
голям с тласъкът. толкова с по-си
лен дълвот. То има. угочнява Хуай
Нандзь. Небето ю похлупак и
Земята ia дъно Това междинно прос
транство е всъшност атмосферата
(Бхувас). според хиндуистката
традиция, и областта на духа (чн). спо-
ред тази на Дао Поле за действие на
приниипната Добродетел. неговнят
ритъм е съшият като на живота, съз-
дател на десет хиляди същество
(LIOT)
ДУША
Думата душа нзвиква представа-
та за невидима мош: отделно
същество, част от живо същество или
просто жизнен феномен; материална
или нематериална, смъртна или
беземъртна; източник на живот, на
организация, на действие; винаги не-
видима - с изключснис на мимолет-
ни появления, и проявяваща сс един-
ствено чрез дсянията си. Поради тайн-
ствената си мош загатва за свръхес-
тествена сила, дух, снсргетичсн иен-
тър/При все юва твърдениего, че ду-
шата съшествува, предизвиква про-
тивоположим реакции С научни или
291
________	ДУША
философски ДОВОДИ HCIIHOIO СЪШССТ
вуване сс отхвърля („свсшсничсски
измима ' според Д'Аламбер; „теоре
тически глупост" според Фойер
бах. .няма душа ни върха на скал
пела"според хирурга) или приема се.
схваша сс несъмнено по различен
начин, но се допуска Тези две гледи
щаобуславяг наличного на същност-
ни различия в антропология га. етика
га и рслигията Но понеже душата ед*
повременно извиква представата за
невидима сила н прсдизвиква позна*
ние, вярване или отхвърляне. тя има
най-малкото символична стойност -
както чрез думите и жестоветс. конто
я изразяваг. така и чрез нзображс-
нията. конто я представят. Тя обхва
ша цяла верига от символи
Диханието и неювите производив
са главният сред тези символи Дори
самата е1имоло|ия на думата душа
препраша към диханието* и въздуха*
като жизнен принцип; animus: мисло-
вен принцип и срелише на желанията
и страстнте, съответства на гръцкия
a nemos и на санскритския aniti, конто
означават „дихание", animus има ин-
телектуално и афективно значение,
той е от областта на мъжкого. anima
принципы на вдишване на въздуха и
на иеговою издишване; тя е от облает 
та на женското.
Символичните изображения на ду-
ша та са толкова многобройни, колко-
то и вярванияга. свързани с нея За
да бъдат разбрани символите. е необ-
ходимо едно макар и бегло запознава-
не с тези вярвания Например при
сриптяните качулатият ибис изобра-
гява беземъртння принцип (Ах), с не-
бесна природа, едновременно бляскав
и могьщ, който изглежда е бил досто-
яние на боговете и на хората. птицата
с човешка глава съответства на собс-
твения дух на индивида (ба), който
след смъртта може да броди из места-
га. където покойникы с пребивавал
нриживе ( ледова гелио ба е
принцип, конто може да сс почни без
тслеснати си обвивка, да действа
симостоятслно. да представлява в из
вестей смисъл своя господар. скита
ша душа на живо съшество. способ
на на матсриално действие Освеног
тези два принципа, човекы се сьсюи
и от други елементи, сред конто сян-
ката и имею, като имею изразяваеък
ровеното му съшество (POSD. 10).
.Дныилш на trtpnw iw	Ш1 nrm.ua'
Египетско изкуство.
При инднанците мая киче („Полол
Вух”) традиция та изисква мъртвия г ла
бъде положен по гръб. за да може ду-
шата му да излезе безпрепятсгвено
през устата и Бог да я изтегли в от
въдния свят (GIRL. 78) Подобно на
божсствената съшност - семенна
течност. и душата е изобразявана ка
то лента или въже*. а при инднанпи
те чороти тя е символично предста-
вена като верига от трннадесет плода,
коятоопасна трупа и която те наричат:
„въжето. с което Нашият Власте
лин ни тегяи".
За ловцнте наскапи, канадски ин-
дианни душата е сянка. искра или
пламъчс. което излита от устата
(MULR. 233) За делауерите тя обита
ва сърието, наричат я изображение,
отражение, видим феномен без телес-
на материя (пак гам. 243-244)
ДУША
292
Южноамерикански ге мн дна пни
често на зов ав аг с една и сына дума
душата. сянката и изображението. или
пък душата. сърцето (кариби) и пулса
(витото).
Често човек притежава няколко
души (2.3,5 или повече). конто нзпъл-
няват различии функции и са от пове
че или по малко въздушна материя В
повечето случаи само една от тях се
възкачва на небето след смъртта. а
останалите остават с трупа или пък.
бидсйки с животинскн произход. се
превъплъшават в животни Сред тези
индианни повсеместно е разпростра-
нено вярването. че сънят. каталепсн-
яга н трансы са предизвикани от вре-
менната загуба на душата (MEГМ)
Съшо и според племето банту от
Казай (конгоанска котловина) душа-
та се отдели от тялото по време на
сън; сънишата. които тя донася от
странстванията сн. са и разказани от
душите на умрелите. с които тя е раз-
говаряла (FOUC). Съшо по време на
синкоп, транс или хипноза душата на-
пуска тялото. но отива по-далеч, случ-
ва се да достигне чак до страната на
духовете. за която разказва след
събуждането.
Според д-р Фурк племената балу-
ба и лулуа смятат. че има три въздуш-
ни носители, евързани с човешката
личност мужанжи - най-грубият
носител. огъждествен с призрака. нап-
равлява животинския живот, явно е
аналогичен на етерното тяло за
окултистите. Мукиши е двойникът,
носител на низшите чувства и разум,
аналогичен е на астралното тяло за
окултистите; и накрая - Мвиди. но-
сител на внешня разум и интуицията
Превъплъшението е възможно един-
ствено ако тези три въздушни тела се
обединят, само човекът притежава и
трите Животните имат единствено
призрак (мужанжи). с изключение на
кучето*. което има и втория носител
(Мукиши) - с това се ооястчява важ-
ната му обредна роля Мужанжи нал-
равлява живота на тялото. Мукиши се
изплъзва от телесната обвивка по вре-
ме на сън и разговаря с Мукиши на
покойниците (сънища); Мвиди пре-
дупреждава човека за незнайните
опасности и за опасностите. знаците
за чисто приближаване убягват на
въ зприятието (FOUC).
Според народимте схващиния от
Северна Африка тялото е обитавано
от две души: нефе - вегетативна
душа, и рух - сфирна душа или
дихание. На вегетативната душа съ-
отвстстват стростите и емоци-
оналното поведение, тя е носсна от
кръвта. нейното средишс е черният
дроб. На въздушната душа или ди-
ханието съответства воля та. тя сс
движи из костите, нейното среди
ше е сърцето (SERF 23).
Съчетанието на двете души е изоб
разено символично от двойката дър-
во - скала: единият елемент представ-
лява женското начало, а другият -
мъжкото начало... Дървото дарява
сянка и влага на вегетативната душа
нефе, но то е преди всичко главната
опора на ефирната душа рух. която ка-
ца на него като птица Нефе присъст-
ва в скалата или в камъка. а бликаши
те от камъните извори са просто сим-
вол на плодовитостта. идваша от дол-
ния свят (SERF 23).
Душата може да напуска тялото
във вид на пчела или пеперуда, но най-
често се проявява във вид на птица
За сибирските народи както хора-
та. така и животните имат една или
няколко души, които често са отъж-
дествсни със сянката на оживяваннте
от тях съшества. Юкагирите от Севе-
рен Сибир твърдят. че ловецът може
да хване дивеч само ако някой почи-
нал иегов роднина предварително е
уловил сянката на въпросното живот-
но (HARA. 184).
293
ДУША
Според ескимосите на душага и
на МИ.1КИ1С души е отрсдсна посто-
янна и ।айнеIвена роля през целия жи-
вот и в погребал ни ге обрели Според
якутите. чуваши те и други душата из-
лита през устата на снятия и
пътешества; в повечето случаи тя се
материализира във вид на насекомо
или пеперуда; в някои легенди от
Централна Европа душата приема
облика на мишка
„Подобно на много други прими-
тивни народи и по-спсциално - на
индонсзийцитс. северн оазиа тех и тс
народи смятат. че човек може да
притежава до седем души. След
смъртта едната остова в гроба,
другата ели за в царството на сен-
ките, а третата сс възкачва на
небето. . Първата се намира в
костите, втората. която се нами-
ра вероятно в кръвта. може да на
пуска тялото и да обикаля във вид
на пчела или оса. а третата. във
всичко подобна на човека. е нещо ка-
то призрак. След смъртта първата
душа остами в скелета, втората с
разкъсана от духовете. а третата
се явява на хората като призрак"
(ELIC, 196 197)
Според Ьатаров. цитиран от У.
Харва (HARA. 264) бурягите вярват.
че една от трите им души от ива в ада.
втората остава на земята във вид на
зъл дух (Бохолдой). а трегата се пре-
ражда в друт човек.
Повечето тюрко-монюлски наро-
ди вярват в сьшествуването на пос-
тоянно разделенаот тялотодуша.ко-
ято най-често живее във вид на
животно, насекомо. птица или риба
(HARA) В киртнзката епопея за Ер
Тьошюк душата на героя е желязно
острие, тъй като той е силен и безум-
но смел; човек може да бъде убит с
магия, кагосе унишожи животното или
предмета, материализираш неговата
душа.
ia татаритсот Поволжистосъщес
твува убир - по-особеи вид душа, ко-
ято не всички хора притежават. След
смъртта на носителя си убир продъл-
жава да живее и ношем излиза от ед-
на дупчица край устата на трупа,
за да смуче кръвта на заспалите хо-
ра (HARA. 199). Следователно тази
душа има нешо обшо с мита за вам
пира* Убир може да бъде убит, ако
трупы се извади от гроба и се прико-
ве към земята с кол. забит в гьрдите
Убир на живия човек е съшо така зло-
кобен и често напуска тялото му и вър-
ши всякаквн злодеяния Можем да го
срешнсм във вид на огнена топка,
свиня. черна котка или куче Убир гу-
би силита си. ако онзи. който го е
съзрял. сцепи дървена вила за тор
или каквото и да е раздвоено дърво
(HARA. 198).
Слонът, тигърът. леопардът. лъвът.
носорогът. акулата и много други
животни. особено сред смятаните за
хтонически. понякога се възприемат
като превьплъшения на покойни ца-
ре или вождове Фрейзър посочва мно-
гобройни примери от Атия (Семан и
Малайзия) и от Черна Африка
(Дахомей и Нигерия) (FRAG. I, 84 и
сл).
Н Китай душата е двойни, със-
тавена от два принципа - Гуей и
Шен Гуей с по-тежката душа, на-
тежала от желанията на живия.
тя остава край грооа и броди из поз-
натитс места... Шен е духът, бо-
жествената частичка. оОитаваща
човешкото съшество. През IV
в пр.н е. този ниродезз дуализъм бил
включен в главная дуализъм на озри-
циалната космогония, основаваща се
на противопоставянето на двата
принципа ин - земен и женски, и ян
- мъжки и нсбееезз (SERH. 76)
Не ни е известно дали в келтския
свят е имало легенда, точно съотвстс-
гваша на легенда та за Ерос н Психея
ДУША
294
Но един преглел на неокелтската лек
сикография на думата душа
(ирландски ainim бретонски еле и
апаоп - души на почнналите) показва.
че в речника и в рели! иозните си и ме-
тафизичны представи келтитеот древ
ността съшо са разграничивали
animus от anima, които означивали съ-
ответно душа (дух) и душа (дихание)
Това разграничение излязло от упот-
реба от литургичния речник през IV
век (думата animus била заменена със
spiritus). Етимологнята на anamon* -
панкелтското название на душата. е
в тясна връзка с думата хармония -
апа*о-п* и с Айа - името на женского
божество Така anamon символизира
челокупността от вы можноститс
на човека в качеството му на
„духовно" съшество (ОТС XIX. 1967.
N 113-114).
Идеята за беземъртието на душа-
та е един от основните аспектн в уче-
нието на галските и нрландските
друиди. След смъртта покойнниите
отиват в Отвъдното* и там продъл-
жават да водят съшия живот, какъв
то са водили на този свят Тази пред-
става за Отвъдното е оставила следи
в бретонските Анаон. които на Задуш-
ница - деня след празника на Веи
Светин (съответства на ирландския
Саун), се завръшат по знании от тях
пътиша в старого си жилише.
Дрсвните писатели често смесвали то-
ва учение за душата с учението за
метемпсихоза та. но те се различават:
тъй като боговете по дефиниция са
беземъртни, те нямат нужда от безе-
мъртието на душата. а хората само
временно и в много редки случаи имат
достъп до Отвъдния свят (OGAC. 18.
136 sqq). който се отличава от
Отвъдното
„Предавам Богу дух“ ше рече
„умирам". „Одушевявам". „лавам
душа" ше рече „оживявам" Еврейска-
га мисъл раэделя душата на две
тенденции: еднага е виста (небесна),
а другата - низом (темна). Еврейската
мисъл разглежда съшо така мьжкня
принцип (нсфеш) и женским принцип
(шая); и единият. и друт нят са обрсче
ни на преобразования, за да могат да
се превърнат в един-единствен духо-
вен принцип - рутх - дъх. дух Той е
евързан с божествения и космичен об-
раз на облака и мъглата* Жизненият
или земен елемент означава
външното, а духовният или небесен
елемент - вътрешното.
Темата за небесного пъгешесгвие
на душата е представена като скита-
шо слънце (пътят. изминат от слън-
цето от изгрев до залез). Душата (ду-
ша - дух) като светеша субстанция
най-често е изобразявана във вил на
пламък или птица
В Гърция от епохата на „Илиада"
„psyche" fdyuia). както и anima на
латински, означава дихание.
„Eidolon** /сянка/ е. собствено казано,
изображението. И накрав, духът е
означен с материалната дума
„phrenes" - диафрагма, средшце на
мисъл та и чувствата. които са не-
делима от физиологичната си обвив-
ка (Жан Дьофрада).
По-късно. под влияние на фило-
софите. гърците обособили в човеш-
ката душа части, принципи. сили или
способности У Питагор psyche съот-
ветства на жизнената сила, осезани-
ето („aisthesis") - на сегивното
възприятие. „nous** - на интелекта,
единствения чисто човешки принцип.
Известна е съпоставката между час-
тите на душата и социалки ге класи
или функции, развита от Платон
(„Държавата". книга VI) В ..nous"
Аристотел разграничава пасивния ин
телект от активния интелект. конто в
по-късни разсъждения е огьждествсн
С Логос и Бог. Понятието ..pneuma"
навлиза по-късно в литерагурата с те-
ологическа насоченост със значени
295
ДУША
ето на душа, при шана да живее в кръ
га на боговете. едно чисто духовно
дихание коего сс стреми към небес-
нитс селения Вытреки че нонятиего
се утвържлава в мисъл га на Платой и
е развито шест века по-късно ог
Плотин, го полата основите на нстин-
ска пневматолит ия едва в ранимте ве
кове ог ерата на християнството и на-
мира благодатна почва в гностицизма
Най-сполучливият образ, изнамерен
от символната геология, конто и тра-
тима съшностга на душа га - дух. е
диханието. нзлизашоот Божията уста
Жан Божьо отбелязва. че за рим-
ляните „pneuma” (на латински -
spiritus) е едновременно принципы»
на заражданетзз на всички живи съ-
щества и. в сетззвно невъзприема-
емия си и духовезз аспект принци-
пы» на човешката мисъл. Огънят*.
конто участва в природати на
..pneuma". прои з.зиза не от земно
горене. а от чистив огън на стера:
този произход установчва действзз
телното родство на дуизата с
небето...
Изглежда, че понятието „pneuma”
- смеситта от въздуха и жизнена
топлнна, тясно евързана и често пъти
отъждествявана с чистия огън на
етера. който е душата на света, воли
началото си от един от пьрвитс трак-
таги на Аристотел. откъдето преми-
навау стоициге Но изглежда. чеотъж-
дествяването на космоса с живо съ-
щество е от питагорейски произход и
през Платон лостига до стоииите
Така и прелставата, че тялото пара-
лизнра и вцепснява душата. че я прев-
ръща едновременно в роб на мрака и
на страстите, че я затваря като в
кнлия, е преминала от Платон у реди-
на мнелители. философи и духовннци
Без ла претенлира. че излага пъл-
иа и стройна антропология, свети
Павел разграничава в целокупния чо-
век лух (pneuma). душа (psyche) и гя-
>io(soma) Ако с ранним текс тонете на
Първзнпо пззе зание дз> Со луззяни (5:23)
и на Първозпзз по, зание <>« Кззриззтянзз
(15:44). става ясно, че душата - psyche,
е онова. което оживява тялото. дока-
то духът - pneuma, е онази част от чо
не ш ко го съшество, която еоткрита за
най-висшия живот, за прякото въз-
лействие наСвегия Дух Именно тази
част ше бъле облагодетелствана със
спасението и беземъртието. тя е ос-
ле гена от блатолапа. но нейното вли-
янне се огратява върху тялото посред-
ством душата и следователно - вьр
ху целокупния човек - такьв. какъвто
той трябва ла бъле на този свят, и
такъв. какъвто ше бъле възстановен
след вьзкресението
Схоластичната традиция и по-точ-
но томисткага мисъл обособява три
равниша в човешката душа: вегетатив-
ната душа, която управлява елсмен-
тарните функции на хрансне и
възпроизводство, на инстинктивного
движение: сензитивната душа, която
управлява сетивните органи; разум-
ната душа, от която зависят внешите
операции на познанието (intellectus) и
иа любовта (appetitus) Няма да нав-
лизаме в по-кьените разделения на
сили. способности и т.н
Именно поради разумната си ду-
ша човек се различава от останалите
животни и казва. че е пз> Кожи образ
зз подобие Ако се разгледа нейната
връхна точка, се достига до mens -
най-висшата част от душата. на която
е отредено да получи благодатта. да
се превърне в Божи храм и да се нас-
лали пряко на благодатного видение
Мистичнияг смисъл на душата е
развит в хрисгиянската традиция
Достигнатого ог мнегнните духовно
равнище няма нишо общо с
психолог ияга. душата нм с оживена от
Свет ия Дух
Душата сълържа различии части
или равниша на дейност и енертия По
ДУША
296
примера на св Павел миоиинте раз-
граничават жианемия принцип от ду-
ховния принцип, душевного от
духовного: единствено духовният чо-
век е движен от Светия Дух. Говорейки
та Божиего слово, свети Павел го
сравнява с меч. проникваш до
мястото. където се разделят душата
и духът (Евр 4:12). Духовного преоб-
разяване е необходимо, ia да се обле-
чем а новия човек (Ефес 4:23).
Гръиките отии - както Климент
Александрийски, така и Ориген, въз-
приемат предложените от Плотин
разделения Според него е уместно да
се разграничат три човешки типа -
чувствителен, разумен и сетивно
невъзприемаем. т.е. - три равниша на
очовечаване
Според Гийом дьо Сен-Тиери те-
зи три човешки типа се срешат в
манастирите. Стабилността никога не
е постигната окончателно - оттам и
постояниите преминавания между
последимте две състояния - разумно-
го и духовного.
На всяко състояние съответства
определено качество на любовта. про-
порционално на степента на единение
с Бог
От гледна точка на психоанали-
зата. след като показва. че душата е
концепт, позволяваш многобройни
гьлкувания. Юнг заявява. че тя „съ-
ответства на психологически със-
тояние. което трябва да се радва на
известна независимост в граничите
на съзнанието... Душата не съвпада
с целокупността от психичните
функции. Тя обозначава отношение
с безсъзнателното и съшо така...
персонификация на безсъзнателните
съдържания Етнологичните и исто-
рически концепции за душата ясно
показват, че тя е преди всичко
съдържание, принадлежащо на
субекта. но съшо и на света на духо-
вете - безсъзнателното. Ето зашо
душата винаги съдържа в себе си не
шо земно и нешо свръхестсствено."
(JUNT. 251-255) Зсмна, тъй като е
свързана с майчиния образ на приро-
дата и земята; небесна, тъй като без-
съзнателното винаги страстно желае
светлината на съэнанието.
Така anima играе ролята на пос-
редник между ,.аэ“-а и „себе си“. кой-
то съставлява ядро го на psyche
Според Юнг anima преминава
през четири стадия на развитие.
Първият, чийто символ е Ева*, про-
тича на равнишето на инстинктивно-
го и биологичното. Вторият - по-
възвишсн. запазва сексуалните си
елемен ги. Трегият е изобразен от Дева
Мария, в която любовта достига из-
няло духовного равнише. Четвъртият
е означен с Мъдростта (JUNS, 185).
Какво означават тези четири стадия?
Земната Ева, възприета като женски*
елемент, постепенно се одухотворява
Ако допуснем. че всичко земно има
свое съответствие на небесного, то на
Дева Мария трябва да се гледа като
на земния лик на София, която е
небесна
И така, вече видяхме. че отделна-
та душа е длъжна да премине през те-
зи четири етапа. Скритата у нас Ева е
призвана към пречистване чрез
въздиганс, за да последва примера на
Дева Мария и да открие в себе си де-
тето от светлина (puer aeternus). сво-
его собствено слънце.
Нека запомним оше едно
определение, дадено от Юнг: ..anima
е архитипът на женското. който
играе роля от особено значение в без-
съзнателното на човека.~
Ако anima е признак на женското
в мъжкото безсъзнателно. то според
Юнг animus е признак на мъжкото в
женското безсъзнателно. или другояче
казано - anima е женската съставна
на мъжката psyche, a animus - мъжка-
та съставна на женската psyche.
297
ДЪБ
(JUNM. 125. 226) Н различимте исто
рически снохи душа га - този архитип
на женското, е повече или по-малко
активна.
В магьосническата традиция чове-
кът може да продадс душата си на дя-
вола и в замяна да получи каквото
пожелае. Това са многобройните фор-
ми на договора между Фауст и
Мефистофел Но една немска леген-
да добавя. че продалия г душата сн чо-
век вече няма сянка* (JERS. 26) Дали
това е от звук от представата на древ-
ните египгяни за двете души, за
двойника? Не е ли по-скоро символ на
факта, че този човек е загубил самос-
тойното си съшесгвуване? В такъв
случай сянката е материалният сим-
вол на изоставената душа, която от то-
зи миг принадлежи на света на мрака
и вече не може да се прояви под
слънцето. Отсъствието на сянка е
знак, че вече няма нито светлина, ни-
то плътност
Тези тъй разнообразии схващания
за душата. за чието изброяване биха
били нужни цели томовс. намират из-
раз в произведения на изкуството, в
легенди и в градиционни обрати, ко-
ито са и символи на действашите у чо-
века невидими реалиости Тези сим-
воли биха били непонятки, ако не ги
отнесем към вярванията за душата на
народите, които са ги създали
Нис просто дадохме бегла предс-
гава от пгичи поглед за някои от тези
вярвания, за да приканим тьлкувате-
ля на символи към голяма предпаз-
ливост и необходимое! от нюанси-
ране, когато говори за символите на
душата. За коя душа става дума?
Въпреки остроумието на личности ка-
го Анри Бремон и Пол Клодел, знаме-
ни г ия г спор за animus и anima съв-
сем нее начернил цялотосъдьржание
на човешкнте догадки - чието оог атс-
гво е в тяхната разнородное! - от-
косно този витален принцип, който не
просто евързва къс материя и духов-
но дихание, а ти обединява в един
субект.
ДЪБ
Свешено дърво в множество
т радииии. на него са дадеии висши бо-
жествени привилегии от небето, на-
вярно зашото привлича мълниите и
символизира величието: дъбът на Зевс
в Додона, на Юпитер Капитолийски
в Рим. на Рамове в Прусия, на Перун
у славяните. Дъбов е и боздуганът на
Херкулес. Той символизира най-вече
эдравина. мош, дълголетие. височина.
в еднаква стелен в материален и ду-
ховен смисъл.
Навсякъде и във всички времена
дъбът е синоним на сила: явно това е
внушение го на старого дъбово д ърво
За отбелязване е. че дъб и сила се обоз-
начават в латинския с една и съша
дума: гобиг. която се отнася едновре-
менно до физическата и духовната
сила.
В Додона (Гърция) и при келтите
дъбът символизира обобщения образ
на дървото* и на световната ос.
Съшото се отнася и за якутските пле-
мена в Сибир
Авраам получава от Иехова отк-
ровенията (Бог) край дъбови дървега
(Сикем. Хеброн) : в този случай дъ-
бът играе своята роля на ос, средство
за общуване между Небето и Земята
(GUEM) В „Одисея** Одисей на два
пъти се допитва до („А Одисей бил
отишъл по съшото време в Додона,
там от свещения дъб на Кронной да
чуе оракул") Златното руно, охрана-
вано от дракона, е закачено на дъб.
които в случаи има стойност на храм
Спорен един пасаж от Плинии
Стари, койго се основава върху ана-
логия с гр. дума (deus), името на дру-
иди ге е ет имологически евързано с то-
ва на дъба. откъдего и преводът ..<)»
бое човек", който се среша и в модер-
ДЪЖД
298
ното знание. Думата та „дъб“ е раз-
лична във всички келтски езиии вклкэ-
чително талския (dcno)
Символната връзка въпреки всич-
ко е валидна в този смисъл. че с оглсд
свешенодейственото качество на дру-
идите на тях се лрнписва и сила и
мъдрост Дъбът символизира именно
тези две качества (0GAC.12.48-50; 18.
111-114) Почитан от келтите. за тях
той е и образ на гостоприемството,
равнозначен на храм поради стебло-
то си. широките си клони, кичестня си
листах и присъшата му символика.
дъжд
Дъждът е повсеместно разглеждан
като символ на небесното влияние,
приемано от земята Очевиден факт е.
че той прави почвата плодородна
Оттук следват и безбройните обрели,
свързани със земеделието и целяши
предизвикването на дъжл: излизане на
слънце. призоваване на пороя чрез ко-
вашкото огнище. камбоджански пя-
съчни хълмове, различии танин. Но то-
ва плодородие се разпростира и над
други сфери освен над почвата:
Индра, бог на гръмотевицата. дава на
полята дъжд, но освен това оплодява
животннте и жените Това. което се
спуска от небето върху земята, е и пло-
довитостта на духа, светлината. духов
ните влияния
Дъждът. казва Иджин произлиза
от чан. активного небесно начало, от
което води началото си всяка проява
Ризалагът на Ибн ал-Валид прави от
небесния дъжд. от Горните води, кос-
мологично тъждество на семето... И
нека излеят облачите правда (или
победа). Нека се отвори земята. за
да се роди спасение', четем в Исаия.
4S. 8 Иероглифы лнн. който в Дао
Деджин (г. 39) обозначава небесните
влияния, е съставен от йероглифа УУ.
бележеш вълшебните заклинания, и от
три отворенн усти, в който капе дъжд
оз небето: това наиълно съвпада със
споменатитс по f ope обрели, но ре зул-
татът в случая се отнася до разума
Бог изпраща ангела си с всяка капка
дъжд. казват ислямските привърже-
нини на езотеризма Освен особения
смисъл. който те припневат на това
изречение, не можем да пропуснем да
отбележим буквалната му символика
и да не го съпосгавим с факта, че в
хиндуисткото учение духовете слизат
от луната в земята. разтворени в лъж-
довните капки Този лунен дъжл съ-
държа също така обичайного символ-
но значение на плодородие и
обновление Дъждът е озарение и
мъдрост: Върховната Мъдрост. каз-
ва учитслят Русйнен, присыца на чо-
всшката природа, може да бъде
сравнявана с дъжда...
Символиката на дъжда с обикно-
вено много близка до тази на росата,
но е нужно да отбележим, че в Китай
понякога ги противопоставят, каю
влиянието на дъжда е от естествою
ин. докато това на росата е от естест-
вото ян При все това и едното. и дру-
гого произлизат от луната. Равно-
весието между двете е белег на хар-
монията в света (CORT, DANA. ELIM.
GRAP. GUET. GUES, HOUD, HOT.
PORA).
Падналият от небето дъжд прави
земята плодородна - именно това
изяснява старогръиката легенда за
Даная Баша и я затворил в подземка
стая от бронз, за да не може да роди
лете, но Зевс, преобразен като златен
дъжд. проникнал в стаята през пукна-
тина в тавана. Тук са ясно свързани
любовната символика на дъжда-спер-
ма и символиката на растителността,
която се нуждае от дъжд, за да се
развие. Митът има нещо общо също
така с двойки те светлина-мрак, небе-
ад, злато-бронз, конто изразяват един
ството на противоположностите. на-
чало на проявата и на плодородието
299
ДЪРВО
Според нндианските традиции
дъждът с се.исто на бога на бурята
(ELIT, 90) В свсшения съюз Небе Земя
дъждът с плодотворно семе Това сим
водно значение му приписка г всички
земелелски цивилизации
В еэиците на племената мая киче
вода, дъжл и расгителност са равиоз-
начни термини, коню се превеждат с
една и съща дума (G1RI? 92).
Дъждът може да бъде възприсман
като сперма или семе, но съшо и като
кръв; от тук произлизат и човешките
жертвоприношения - типични за аг-
рарните цивилизации обреди, целяши
плодородие.
Идзанам, бог на земеделието в
космогония та на майте, обявява: А>
съм субетанчичта на небето, роса-
та на oo.taqumc (G1RP. 93).
В сзиците на мая киче думата Quit
означава едновременно кръв. смола,
мъзта. както и всяка отделяла от чо-
вска или животннте гсчност, отъж-
дествявана с дъжда (GIRI? 107).
При ацтеки те Тлалок, богът иа
дъжда, с съшо така бог на светка-
вицата. огнен дъжд. Известно е. че
светкавицата, както и дъждът, нмат
значението на небесно семе На небе-
го на Тлалок - Тлалокан - живеят уда-
вените и ударенитс от тръм (Н.
Lehmann. Symbohsmc cosmtque el
monuments religieux. Pans 1953) Тлалок
e изобразен с обтрадени от обръчи ус-
га и очи. конго всьшносг са образу-
ваниот телата на две змии Тези змии
представляваг едновременно светка-
вицата и водата (SOUM)
При перуански те инки дъждът е из-
прашан на земята от бога на гръмо-
тевицата Илана, който го черпн от
Млечния път. голямата небесна река
(LECH).
Символната асоциацня Луна-
Воли-Първи дъждове Пречистване се
проявява ясно в церемониите, орга-
низм рани от Никите по случай праз-
ника на Луната (Коя Ранни от 23.09
до 22.10). През този мессп, бележеш
края на сушавото време. чужденците,
бодните и кучстата били прогонвани
от град Куско, преди да започнат це-
ремонните за призоваване на първн-
те дъждове (МЕДА)
В Индия за нлодовитата жена
казват. че е дъждът, т.е. извор на вся-
ко плодородие (BOUA).
Дъждът. роден от облаците н
бурята, съчетава символите на огьня
(светкавицата) и на водата. Поради то-
ва тон има двойно значение на духов-
но и материално оплодяване. Шан-
дот наупанишад изразява по съвър-
шен начин ролята на дъжда (VEDV,
400). Паданки от небето. той е освен
останалото и проявление на благораз-
положенисто на боговете. съшо с двой-
но значение - духовно и материално.
Рит веда изрежда многобройните осо-
бенос т и на дъжда (VEDV. 88).
ДЪРВО
Една от най-богатите и най-разп-
ространени символни теми, чиято
библиография сама по себе си би за-
пълнила цяла книга. Мирча Елиаде
разграничена седем основни тълкува-
ння (ELIT, 230-231) - впрочем без да
претендира за изчерпателност - конто
са свързани с идеята за вечно възраж-
дашия се жив Космос
Въпреки повърхностните впечат-
ления и прнбързаните заключения,
дървото. дори и да е свешено, не нав-
сякъде с обскт на култ То е символно
изображение на нешо. което го
надвишава. и именно това нешо мо-
же да се превърне в обект на култ.
Дървото е символ на живота в про-
нес на непрестанно развитие, на въз-
дигане към небесата и се свързва със
символиката на вергикалността: нап-
ример дървото на Леонардо да Винчи
От друга страна, то символизира и
циклнчния характер на космичната
ДЪРВО
300
еволюция: смърт и прераждане; ши-
роколнстните дървета. които всяка го-
дина сс оголват и наново се покриват
с листа, изразяват особено ясно пред-
ставата за цнкъл.
Дървото установява връзка меж-
ду трите равниша на космоса: подзем-
ного - чрез своите корени, дълбаеши
недрата, в които погьват; земната по-
върхност - чрез ствола и долните
клони; висините - чрез горните кло-
ни и върха. привлечени от небссната
светлина Влечугите пълзят между ко-
рените му, а птнците прехвръкват по
клоните му: то евързва хтоническия и
небесния свят Дървото обединява
всички природни стихии: водата се
движи с мъзгата му. земята се приоб-
шава към тялото му чрез корените.
въздухът храни листата му, а от тър-
кането на дърво изскача огънят.
Тук ше се спрем само на обшата
символика на дървото. а уточненията
относно отделните видове ше бъдат
дадени под съответното име: акация*,
бадемово* дърво, дъб*. кипарис*,
маслина* и т.н.
Дървото навсякъде се възприема
като символ на отношенията, устано-
вени между земята и небето. тъй като
корените му потъват в земята, а кло-
ните му се издигат в небето. В този
смисъл дървото има централен ха-
рактер до такава стелен, че световно-
то Дърво е синоним на световната
Ос Именно така го описва поетично
Псевдозлатоуст в шестата великден-
ска хомилия: .здрава опора на
всемира. връзка на всички неща. опо
ра на цялата населена земя. космич-
но преплитане. обхващащо цялата
пъстрота на човешката природа.
Закрепено с невидимите гвоздей на
Духа, за да не се наруши нагласата
му към божественото. то докосва не-
бето с върха на главата си. заздра-
вява почвата с краката си. а в меж-
динното пространство обхваща ця-
лата атмосфера с бсзпрсдслнитс си
ръце"(цитиран от А. дьо Любак в ..Ка-
толицизмът - социалните аспекта
на догмата", Париж, 1941 г., стр. 366).
Бидейки осово изображение, дървото
естествено става възходяшия път. по
който се придвижват онези. които пре-
минават от зримого в незримого;
следователно. както стълбата на
Яков, така и шаманският стълб в си-
бнреката юрта и егьлба-митан в све-
тилишето воду - Път на духовете
(METV, 66) и стълба на сиуксите, око-
ло който се изпълнява танцът на
слънцето, напомнят именно това
дърво. Това е и централният стълб.
поддържаш храма или дома в юдео-
християнската традиция, и гръбнач-
ният стълб. поддържаш човешкото
тяло - храм на душата.
Космичното дърво често е изоб-
разявано под формата на изключител-
но величествена съшност Такава ро-
ля играят във вярванията на народи-
те келтският дъб, германската липа,
скандинавският ясен, маслината от
ислямския ориент, сибирската лист-
веница и брезата Всички изброени дър-
вета са забележителнн поради разме-
рите или дълголетието си или подобно
на брезата - поради сияйната си
белота. Резките върху ствола на бре-
зата материализират етапите на въз-
днгането на шамана Богове. духове и
души поемат по пътя на космичното
дърво. между небето и земята. Така е
и в Китай - дървото Джан Му се на-
мира в центъра на света Докаэател-
ство за това е фактът, че под него ня-
ма нито сянка. нито ехо. То има десет
клона и девет корена, с които докосва
деветте небеса и деветте извора - цар-
ството на мъртвите.
По това дърво се изкачват и ели-
зат владетели те - посредници между
Небето и Земята. но и наместници на
слънцето. Слънцето и луната се спус-
кат и по сибирската лисгвеница във
301
ДЪРВО
вид на птици. Освен това на изток от
дървото Джан се намира дървото Фу.
а на запад - дървото Жо, откъдето се
изкачва и слита слънцето. Дървото Жо
носи и десет слънца. които са десет
гарвана.
Според мюсюлманите шиити от
исмаилския обред дървото. хранено
от земята и водата и превишава-
що седмото небе, символизира
хакнкат, тоест - състоянието на
блаженство, в което издигналият се
над двойствеността на привидности-
те мистик достига до върховната
реалност, до първоначалното Един-
ство, където съшеството съвпада с
Бог
В някои традиции съшествуват ня-
колко свстовни дървета. Например
голдите разполагат първото на небе-
то, второго - на земята. а третото - в
царството на мъртвите (HARA. 56).
На другия край на света, в космо-
гонията на индианците пуеблооткри-
ваме великага ела от подземния свят,
която съшо изразява подемната сим-
волика на преселението на душите,
предоставяйки стълба, по която
Предците, in illo tempore, могли да се
изкачат на земята на нашето слън-
цс (ALEC, 56). Но централното дърво.
което покрива с присъствието си и мо-
гъшествотосн цялото мисловно поле
от космоса до човека, неизбежно се
явява и дърво на живота, независи-
мо дали е вечнозелено, подобно на
лаврового дърво - символ на
беземъртие, или широколистно
дърво. чиято периодична регенерация
изразява кръговрата на умирания и
възраждания и следователно - живо-
та в неговата динамика: М. Ел и а де
отбелязва, че то е заредсно със све-
щени сили, защото е отвесно, росте,
губи листата си и си ги възвръща и
следователно се възражда: то умира
и отново се ражда безброй пъти (ELIT.
235).
Мъзгата на дървото на живота е
небесната роса, а ревниво пазените му
плодове предават частица беземър
тие. Така стой въпросът с плодовсте
на дървото на живота в Едем, които
са дванайсет на брой - знак на цик-
личного обновление, с дървото в не-
бесния Иерусалим, със златните ябъл-
ки от градината на Хесперидите и с
прасковите от Си-уан му. с мъзгата
на иранския Хаома. без да спомена-
ваме за смолите на раэличните игло-
листни дървета Японският химороги.
докаран в Централната земя, очевид-
но е Дърво на Живота. Дървото иа
Живота е широко разпространеи в
Иран декоративен мотив - изобразя-
ват го между две нападаши се живот-
ин; в Ява го изобразяват заедно с цен-
тралната планина върху платного
(канон) в театъра на сенките.
Дървото Бодхи. под което Буда
получил озарение, съшо е Световно
дърво и Дърво на Живота: в прнми-
тивната иконография то изобразява
самия Буда Корените му. се казва в
един надпис от Ангкор, са Брахма,
стволът му - Шива, а клоните Вишну
Това е класическото изображение на
световната ос В Ангкор в основата на
ствола и на върха на космичното
дърво. което по време на разбиванс-
то на Млечното Море послужило за
получаването на напнтката иа
беземъртието. е изобразен Вишну Но
при други обстоятелства Шива е цен-
тралното дърво. а Брахма и Вишну са
страничните му клони
Съчетанието между дървото на
живота и божественото проявление се
среща в християнските традиции.тъй
като съшествува аналогия и дори при-
емственост между дървото на първия
Съюз, дървото иа живота от Битие и
дървото на кръета или дървото на
Новия Съюз, което възражда Човека
Според А дьо Любак Кръстът, иэдиг-
нат на планина в центъра на света, е
ДЪРВО
302
изцяло продолжение на древния об-
раз на космичною дърво или свепов
ното дърво Впрочем в христнянска-
та иконография често се срешат изоб-
ражения на листат кръет или Дърво
Кръст. където в разделянето на пър-
вите два клона откриваме символика-
та на вилата и на графичного и изоб-
ражение - Y или на Единичного и
двойного В края на краишата чрез
метонимия самият Христос се прев
рыла в световното дърво - световна
ос и стълба: у Ориген сравнението е
совсем ясно.
Както на Изток, така и на Запад,
дървото на живота често пъти е
прсобърнато. Според ведическите
текстове това преобръшане се дължи
на определено схвашане за ролята на
слънцето и на светлината за растежа
на съшествата: те черпят живота от-
поре и се стараят да го накарат да про-
никне долу. Оттук и обръщането на
обратите: клоните играят ролята на
кореии. а корените - на клони
Живогьт идва от небето и прониква в
земята: по думите на Данте съшест-
вува дърво. което живее от върха си
В тази концепция няма нишо
антинаучно; но източното „нагоре" е
сакрализирано и фотогенезата се
обяснява чрез могъшеството на небес-
ните съшества Хиндуистката симво-
лика на преобърнатото дърво. която
намира израз например в Бхагавад-
гита (1$, 1), означава съшо, че коре-
ните са принципы на проявлението.
а клоните - разгърналото се прояв-
ление. Генон му придава и друго
значение: дървото се издига над пла
на на разсъждението, който предс-
тавлява границата на обърнатата на-
дол> космична облает, то пресича гра-
ни цата на проявеното. прониква в ос
мислсното и въвежда в него вдъхнове
ното.
Еврейският езотеризъм подхваша
съшата идея: .Дървото на живота
се простира от високото към ниско
то и слънцето го огрява изця ю"
(Зохар) В исляма корените на Дърво
то на Щастието потъват в последно-
то небе, а клоните му се простират над
и под земята.
Съшата традиция се утвърждава
и в нсландския и във финландския
фолклор
Лапландииге всяка година прнна-
сят в жертва по един вол в чест на бо-
га на раститслността. По този повод
край олтара е поставено дърво с ко
рените във въздуха, а короната е оп-
ряна до земята.
Шмид разказва, че в някои авст-
ралийски племена магъосниците има
ли вълшебно дърво, което преобръ-
шали и след като намазвали корените
му с човешка кръв. го изгаряли
В упанишадите Всемирът е пре-
обърнато дърво. чиито корени потъ-
ват в небето, а клоните му се разпрос-
тират над цялата земя. Според
Елиаде възможно с този образ да има
соларно значение. „Ригведа" уточнява
„Клоните му са насочени надолу. ко-
ренът му е горе, дано лъчитс му се
насочат към Had", а в Катаупанишад
четем: „Всевечният А шватха. чиито
корени са горе, а клоните - долу, е
чистият. той е Браминът. Брами
път с онова. което се нарича Нсичърт
Всички светове са положена в него."
Мирча Елиаде прави следния комен-
тар: „тук дървото Ашватха изобра
зява с пределна яснота проявлението
на Брамина в Космоса, тоест - тво
рението като низходящо движение"
(ELIT, 239-241).
Жилбер Дюран заключава: .Това
непривично преобърнато дърво. ко-
ето озадачава прсдставата ни за
възходязца вертикалност. е именно
знак на съ сыцествуването в архи-
типа на дървото на схемата за цик-
личната заимственост (DURS, 371).
От идеята за заимственост се стига
303
ДЪРВО
до идея та за едннс1Во между искре
къснагото и прекъснатото. между
единичността и двойс1веността. до
символичного преминаване от
Дървото на Живота към Дървото на
Познанието - дървото на Знанието
за Доорото и Злото, което въпреки
всичкосе различаваот първотодърво
В земния рай то се прсвръща в оръ-
дне на грсхопадението на Адам, как-
то дървото на живота е оръдис на нс-
говото изкупленис чрез разпъването
върху кръета на Иисус Разграниче-
нието, направено вСтария завет, под-
силва идея га за заимственост и спо-
ред Андре Вирел въвежда съпоставя
исто и ра зграничавансто на две
творчески свод юц и и - от една стра-
на. биодогическата (дърво на живо-
та). а от друга - психологичееката
и историческата (V1RI. 175).
И наистина. именно идеята за би-
ологичсска еволюция превръша дър-
вото на живота в символ на плодо
родие. който стой в основата на съз-
палата се в течение на вековете уми-
лостивителна магия, чието практику-
ване може да се наблюдава и в наши
дни. Така например при някои иранс-
ки номадскн племена младите жени
украсяват тслата си с татуирано
дърво. чиито корени тръгват от поло-
вия орган, а гьстият му листах покри-
ва гърдите Със съшествувансто на та-
зи древна традиция се обяснява и
фактът, че от Средиземноморието чак
до Индия се срешат красиви самотни
дървета, често пъти край някой извор*.
накичсни с червени кърпичкн. които
бездетните жени са завързали по
клоните, за да умилостивят съдбата
Дравидскнят обичай човешки съ-
шества да встъпват в мистичен брак
с дървета цели да засиди плодовитост-
та на жената: задължително е годе-
ницата на някой Гоала Хинду да бъ-
де омъжена за мангово дърво. преди
да се евърже със собствен ия си съп-
руг (BOUA. 277) Аналогични тради
нии са установени в Хималаите и в
Пенджаб В Бомбой. сред Кудва
Кунбис от Гуджерат. ако бракът е
евързан с някакви трудности, най-
на пред омъжват девой ката за ман-
гово дърво или за друго плодно дърво.
заизото, пише Кампел (Bombay
Gazeteer. 7, 61) духоветс се боят от
дърветата и особено от плоднитс
дървета Аналогията плодно дърво -
плодовита жена допълва аналогията
каучуково дърво - дстеродни способ-
ности (мъжки). С това се обяснява
факты, че при курмите годеникът е.
онзи. който най-напред сключва брак
с манговото дърво в деня на
сватбата Той прегръща дървото.
към което след това бива завързан
След известно време го развързват.
но около китките му завързват лис-
та от дървото
При севсркоамериканските сиук-
си и при африканските бушмени и хо-
тентоти отново попадаме на съчета-
ние от брак между дървета и брак меж-
ду хора
Якутите разказват. че „на пъпа на
земята сс издига цъфнало дърво с
осем клона от короната на дърво-
то излиза божсствена тсчност -
жълта и пенеста Когато пътни-
цитс отпиват от нея. вече не усе-
щат умора и глад... Когато първи-
ят човек се появил на света, поис-
кал да узнае защо е там и отиизъл
при онова громадно дърво. чийто
връх пресича небето... Тогава видял
в ствола на вълизебното дърво...
хралупа. от която се подала до кръе-
та една жена и му казала, че се е
появил на света, за да стане родр
началник на човешкия род" (ROUF.
376)
Алтайските народи съшо твърдят,
че „преди да дойдат на земята. чо-
вешките души обитават небето или
са накацали по небесните върхари на
ДЪРВО
304
кос чичното дърво във вид на
nmu4CHWd"(ROUE 376).
Марко Поло разка)»а. че първият
цар на уйгурите е роден от гъба.
хранена от чъзгата на дърветата
(иитиран от ROUF. 361). Сходни но
верия съшествуват и в Китай Във
всички тети легенди алтернативата е
само една: или дървото е оплодено от
светлината - това очевидно е най-
древната форма на мита. или пък две
дървета се съвокупляват
Дравидският обнчай съедннява
също така дърветата помежду им на-
место хората Така например в Южна
Индия бездетната двойка отива
призорн. в благоприятен ден. на бре
га на свещеното езеро или река Там
двамата съпрузи засаждат една до
друга две фиданки на свешени дърве
та - едното мъжко. другого женско. и
преплитат правою и жилаво стебло на
мъжхото дърво с гъвкавото стебло на
женскою дърво Така ооразуваната
двойка дървета с эаградена. за да бъ-
де опазена. да живее и да донесе със
собствената си плодовитост и плодо-
витост за човешката двойка, която я е
посадила (ROUA. 8-9) При все това
дотогава дървет ата се смятат само за
сгодени Трябва да иэминат около де-
сетина години. преди бездетната же-
на отново да навести двойката
дървета. ала този път сама. Тя поста-
вя в корените на все оше преплетени-
те дървета камък*. който водите на
свешената река или езеро дълго са ми-
ли и върху който е гравирана двойка
сплетени змии* Едва тогава се осъ-
шествява мистичного сливане на две
те дървета и жената става майка
Особено многозначително е символ
иото съчетание - вода - камък - змия
- дърво в този обрел на оплождане
При алтайските и тюрко-монголс-
ките народи в Сибир съшо се срешат
антропоморфични тълкувания на
дървото. Така например при юнгузи-
те човек се превръша в дърво и еетнс
възвръиза първоначалния си вид
(ROUF. 246)
Дървото - източник на живота,
уточнява Мирча Елиаде (EL1T. 261).
„предполага. чс източникът на жи-
вота с съсрсдоточен в това расте-
ние. следователно та.ч човешката
.чодалност е във виртуално съеточ-
ние. във вид на кълнове и посевы."
Авторы цитира Спенсър и Джилън.
според конто северонавстралийското
племе уарамунга вярва. че дутый на
деиата. с размерите на песъчинка. се
крне във вътрешността на някои
дървета. от конто понякога се отде
ля и прониква проз пъпа в чайчина-
та утроба Това напомня донякъле
широко разпространсного поверие, чс
източникът на огъня. както и на
живота, с скрыт в някои дървета
откъдето го извличат с търканс
(GRAF)
Всички изброени вярвания
показваг. че в сексуално отношение
символиката на дървото е двузначна
Можем да приемем. че в първоначал
ния си вид дървото на живота е изоб-
ражение на изначалния андрогин Но
на равнишето на феноменалния свят
възправсният към небето ствол - във
висша стелен соларен символ на сила
и мош, е именно Фалоса - архитипен
образ на башата, докато дървото с
хралупа и покрнтото с гъст листах
дърво. в което гнездят птици и което
периодически се отрупва с плодове.
изобразяват лунния архитипен образ
на плодовитата чайка. Такива са ку-
хня г дъб. от който блика водата на
Извора на младостта (CANA. 80). как-
то и често пъти сравняваният с дърво
алхимичен атанор* - утробата. която
изиосва философското злато В този
смисъл в ..Изкушението на св
Антоний“ Йеронимус Бош гооприли-
чава на „проклетница. която изтръг-
ва от дървесната си утроба повито
305
ДЪРВО
deme" (VANA, 217). Понякога някои
дървета са приемани та мъжки. а дру-
ги - за женски:.. чуваизите правят от
липата погребалнитс стълбовс за
погрсбенията на жените, а от дъб
- стълбовете за погребенията на
мъжетс (ROUF. 360)
Или пък двата полюса се събират,
поради което Юнг тълкува символа
като андрогин или по-скоро - като
хермафродит *.
Митът эа Кибела и Атис предос-
тавя на психоаналитика чудесна схема,
която илюстрира неговата мисъл.
Най-напред той приема, че Кибела -
майка на боговете и символ на майчи-
ното либидо, била андрогин съшо ка-
то дървото. Но андрогин. горяш от
любое към сина си. Ала тъй като же-
ланието на младия бог го теглело към
една нимфа. Кибела от ревност отне-
ла разсъдъка му. „Когато безумието.
с което л у до влюбената в собствс-
ния си син майка поразила Атис. дос-
тигнало своя пароксизъм. той се ско-
пил под един бор", обяснява К. Г Юнг.
„дърво. което играе основна роля в
култа на Атис. (Веднъж в година-
та покривали бора с гирлянди и про
весвали на него изображение на
Атис. След това отсичали дървото
- символично изобразявали кастра-
цията) Кибела, на дъното на
отчаянието. изтръгнала дървото
от земята. отнесла го в пещерата
си и зарыдала. И така, ето хтони-
ческата майка, която скрива сина
си в своята пещера. тоест - в ут-
робота си. тъй като според друга
версия Атис бил превърнат в бор. Тук
дървото е преди всичко фалосът. но
също и майката, като се има
пред вид. че на него провссват изоб-
ражение на Атис. Това може би сим-
волизира любовта на прнвъртания
към майка си син " (JUNL. 4) 1 -4)2). В
Рим от времето на империята на 22
март - деня на празника, наречен
Arbor inlrat, i ьржес <вено пренасяли
на Палатинския хълм отсечен бор -
спомен. символ или изображение на
Атис.
В съшия дух с разтълкуван (доста
свободно, шо се отнася до детайлите
на древните легенди) и оше един мит,
в който става дума за съшото дърво -
бора Неговият герой Пентей. син на
смока Ехион, съшо имал змийска
природа. Той бил любопитен да съз-
ре оргиите на менадите и се покате-
рил на един бор. „Но майка му го за-
беля зала и предупредила менадите. Те
отсекли дървото и разкъсали
Пентей. когото взели за животно
Собствсната му майка първа сс нах-
върлила върху него... Така в този
мит откриваме обсдинени фаличес-
кото значение на дървото (тъй като
отсичането символизира кастрацията)
и майчиното му значение, изобразс-
но чрез покатервансто на дървото
и смъртта на сина"(JUNL. 413).
Двузначността на символиката на
дървото - едновременно фалос и
утроба, намира оше по-ярък израз в
двойното дърво: „Двойното дърво
символизира процесс на индиви-
дуация, по време на който противо-
положноститс в нас се обединяват ”
(JUNS. 187).
Изобилието на дървета бащи и на
дървета-майки в народните легенди
води до дървото-праотец. чийто
образ, изчистен малко по малко от ми-
тичния си контекст, в наши дни се
превръша в родословното дърво.
Проследявайки пътя от дълбокия сим-
вол до съвременната алегория. можем
да цитираме библейския мит за
Иесеевото дърво (Иесеевия пън),
вдъхновило многобройни произведе-
ния на изкуството и мистични комен-
тари (Ис 11:1-3).
. И ше гюкара к	от Ип гтпич пьн
и алом ше utpaette tim негопич корен
и ше почила лър\у Него Ду t Гa iumWn
ДЪРВО
306
d>I NU	u м
0>t на (l*m u крстмт <>>i на
мание u 6ia?o*r< миг.
Mir <r и»пъ ihu Or ifflpai Гт падем
Иесеевото дърво (Иесеевия пън)
символизира веригата на поколе-
ния га. чиято история Библията обоб-
щава и която завършва с появата на
Богородица и на Христос Дървото
било предпочитана тема за миннатю-
ристите и сгьклописиите от XIII век,
особено сред иистерцнанците. пора-
ди голямото им благоговение пред
Богородица На изображенията дър-
вото излиза от пъпа. от устата или от
слабините на Иесей. Понякога от
ствола излизат клони, на които са
изобразени юдейските царе - Христо-
ви предни
Според Урсел. Иесеевото дърво.
което представлява шедьовър на цис-
терцианската миниатюра, се намира
в комеитара на св. Иероним на Книга
на Исаия Под изображеннето има
надпнс Egredietur virgo
Полунадигналият се Иесей прик-
репя с лявата си ръка израслото от
слабините му дърво Богородица -
огромна, се извисява Може дори да
се каже. че тя изниква от клоните, на-
лезли от корема на Иесей. подобно на
връх Тя носи младенеца на дясната
си ръка. а с лявата му поднася цвете;
два ангела обграждат лика и в осно-
вата на обкръжен с камъни ореол.
Десният ангел, към когото Богоро-
дица е отправила поглед. държи схе-
матнзирана църква - тази в Сито.
Левият ангел носи короната, отреде-
на за Богородица Над ореола се виж-
да гълъб - превъплъшение на Светия
Дух
Дървото на живота, което симво-
лиэира увеличаването на семейството,
растежа на града, на народа или рас-
тяшата кралска власт. може внезап-
но да се завърти към другия полюс и
да се превърне в дървото на смъртта
Знаем как пророк Даниил ралълку-
вал сънишата. които обсебвали
Навуходоносор;
. mhu <*n ышто мс yruoiuu.’ wmi иарчт~
я	- сто, (/зсг) it
мята дърво. твърде вшило
Гол ями беше това дърво и яко и
височииити му достигаше до небето. и виде
ше се то до кра ища ти на им лата уемя
Листата му - прекрас ни. и плодове по него -
мигм) и cjhmu hi него - м всички.
и сто. от небесата еле*
Будният и Светият
Кито и тики «и око Гой ла м
„отсечете типа дърво аластрете клоните
му. отърсете лштата от него и раивъряете
пидсямте м>
тая сън нека бъде ш твиите
нейавистници. и мачението м> - fa
твоите врагове'
Дървото. което си видял. което би
ло гол я мо и яко. < височината си достигни
яо до небесата
топа с и ти. иарн». които си се въ>ве
шчыл и укрепил
тебе ще те емпсъчат евп падете "
(Дан 2:3.4:2,7.8.10.11.16.17.19.22).
В Книга на пророк Иезекиил фа-
раонът е сравнен с ливански кедър.
Понякога в Псаломите големите дър-
вета изобразяват враговете на Господ
и на неговня народ:
.Гласът Господен поваля кедри.
Господ събаря кедри ливански" (28:5).
Исаия (14:13) изобличава тира-
ните, които, подобно на кипарисите и
кедрите, искат да „възлязат на не-
бето". но биват повалени.
Това е още един отрицателен ас-
пект от символиката на големите
дървета. които изобразяват безмерно-
го честолюбие на земните величия,
жадуващи непрекъснато да укрепват
и разширяваг властта си. и които би-
ват сразявани.
В своите „Писания** (504-505) Жак
Лакан отбелязва, че анаграмата на
„дърво** е „прът**:
307
ДЯВОЛ
fkn/MMMiu кръвсав'»ращег1ш wru <>*/•««»» iw
мгшнмиа на ма е ким мсмък. Л^/мо на
Сатурн или на Диана крш тали, шпратени
в дървото - проводник на мъляимти
вашият оброс ли рис уеи < ъдбата ни върху
опърленоти к ору6а на кастену рката,
вашият блясък ли кара da итикне ат
бсткрайнита нош бивното превръшине
на съшеството в .ен пинта' на еъики9
..Не отвръша Дървото. то отвръща Не1
с искрвщата си горда глава. *
стихове, които според нас имат съшо*
то право да бъдат чути в съзвучията
на дървото, каквото има и тяхната
противоположност:
.. Къ w кплто бурята с е атлас я паве еместни.
както прав и с тревата *
В Кабалата съшо се говори за
дърво на смъртта. С неговите листа
Адам скрил голотата си. В това дър-
во ..Зохар" вижла символа на вълшеб-
ното знание, което е едно от послед-
ствията от грехопадениего. Грехопа-
дението е евързано със съшествува-
нето на физическото тяло, лишено от
тялото от светлина (SCHK, 193).
И отново кръетът - оръдие за из-
тезание и за изкупление. обединява в
един образ двете крайни означаеми на
това важно означавашо - Дървото:
през смъртта към живота, per сгисет
ad lucem - чрез кръета към светлината.
ДЪСКА
Общата представа за дъеката е
евързана с малката й дебелина, но в
преносен смисъл се използват изра-
знте planche de salut (фр. - спасителна
дъека, т.е. спасителна сламка, поел ед-
на надежда) и planche роипе (фр. - из-
гнила дъека. т.е. гнил клон, несигурна
опора) В случая дъеката е символ на
силата, убежишето, эакрилата, но са-
мо като средство; затова е възможно
тя да се окаже слаба и е нужно човек
да си служи с нея много вннмателно:
може да се окаже гнила.
Що се отнася до масонството, то
тук се използва чертожната дъека.
която е евързана със званиего
Майстор. гъй като чертежът е ръко-
водният план на стросжа Впрочем
изразът обозначава, грубо казано, все-
ки чертеж, направен върху лист
хартия Символната чертожна дъека
има два графични знака, които дават
ключа за масонската азбука, но които
имат съшо така следните особености:
а) те представляват превръшането на
неразчертания квадрат във вълшебен
квадрат, подобен на китайского
Лоту; и б) разделянето на неразчер-
тания квадрат посредством кръето-
саните диагонали на четири ориенти-
рани зони. Освен това те нзразяват
раэгръшането в плана: а) на кубичния
камък, б) на върха, или триъгълна
пирамида, поставена над него в таб-
лниата на Чирака. Следователно то-
зи чертеж се явява ръководен план,
който чертае пътя към духовното
осъшествяване (BOUM)
ДЯВОЛ 'тж ДЕМОН)
Митът за дявола с близък до те-
зи за Дракона*, змията*. пазача на
вратата /чудовище*) и до символи-
ката на затварянето. затваряща
та ос. Да преминсш тази ос. озна-
чава. че щс бъдеш прокълнат или
свещен. жертва на дявола или бого-
избран. Това е падение или изви-
еяване. С представата за Бог е евър-
зана представата за разтваряне на
затворения иентър. благословия.
светлина, озарение (VIR.I, 791).
Дяволът символизира всички сили,
които объркват. помътняват, отслаб-
ват съзнанието и го карат да регреси-
ра към неопределеното и двузнач-
ного: иентър на мрака, противопо-
ложен на Бог - иентър на светлината:
единият гори в подземния свят, дру-
гият свети в небето.
Дяволът е символ на Злия дух.
Облечен като Порядъчен господин или
дявол
308
направил гримаса върху канителите
на катедралите. с глава на козел или
камила. с криви крака. рога, космн по
цялото тяло. без значение какво е ли-
цето му. никога не му липсват обли
ци. той винаги си остава Изкусител и
Палач Свеждането му до животинс-
ки вид изразява символно палснието
на лужа Задачата на дявола е да ли-
ши човека от Божията милост. за да
го подчини на собственото си
господство Това еопороченият ангел
с подрязани криле, който се стреми
да пречупи крилете на всеки творец.
Той е синтез на разлагашите сили на
личността И обратно - задачата на
Христос е да изтръгне човешкия род
от влиянието на дявола чрез тайне-
твото на кръста Христовият кръст
спасява хората. т.е възврыца им. с
Божията милост. свободата да разпо-
лагат със самите себе си. която им е
била отнета от сатанинска тирания
В качеството си на разделяй фак-
тор (diabole). дяволът иэпълнява
функция, напълно противоположна
на символа, евързан с успеха
В Япония дяволските духове
(Тенгу) са изобразяванн като планин-
ски дяволчета. с дълъг нос или клюй
на хищна птица. Горделивците и са-
мохвалковците минават за дългоноси
и се казва. че са тенгу.
Между Умереността* и Дома-
Бог*. петнадесетият мажорен аркан от
картите Таро подканя към размисъл
за Дявола Той изразява съчетанието
от сили и четирите природни сти-
хии (вода. земя. въздух. огън). сред
което преминава човешкият живот;
желанието да задоволиш страсти
те си на независимо каква цена,
объркването. превъзбудата. употре
ба та на незаконна средства, слабост-
та. поддавала се на лоизи влияния
(О Уърт). В астрологията той съ-
ответства на третия дом от хо-
роекопа; този аркан представлява в
известен смисъл обратна та страна
на Импсратрицата Вместо господ-
ството на добре организиранитс
сили. дяволът изразява регрес към
безредието. делението и разпада-
нето. не само във физически, но и в
морален и метафизически план
(Андре Вирел).
Изправен полугол върху едно къл-
бо в бежово. чиято долна половина е
потънала в постамент или червена на-
ковалня с шест пласта. Дяволът. с
щедро подчертан хермафродизъм,
има сини криле като тези на приле-
па*; сини тесни панталони са стегна-
ти от червей колан. изрязан като по-
лумесец под пъпа; рънете и краката
му са ноктести като на маймуна.
Дясната ръка е вдигната; лявата е от-
пусната надолу и държи за острието
гола бяла сабя без дръжка или
предпазител. Върху главата му има
странна жълта шапка, съставена от
обърнати един срещу друг лунни сър-
пове и елеиови рога с по пет
разклонения Към пиедестала му са
привързани с въже. прокарано през
хваната за постамента халка. две си-
метрични дяволчета. съвсем голи, ед-
ното мъжко. другого женско (освен
ако и те не са двуполови). като и две-
те имат дълги до земята опашки, го-
леми нокти на краката. скрити зад гър-
ба ръце. а главата им е покрита с чер-
вена шапчица, от която излизат два
черни елеиови рога и две пламъчета
или две обикновени рог чета Земята е
жълта. с черни ивици в горната си
част, а под краката на двете дяволче-
та е черна като земята, над която ми-
нава косата на Смъртта* (аркан XIII)
Всичко тук извиква предСтавата за
царството на ада. където между чове-
ка и животното вече не съществува
граница. Дяволът властва над окулт-
ните сили. а неговото пародиране на
Бог, подражанието на Бог, е тук, за
да предупреждена този. който иска да
309
ДЯСНО
използва тези сили за своя сметка, ка
то ги отклоняла от ислта им, за
опасностите, които го дебнат.
Този. който сс стреми към скри-
тите знания, към Окултната
власт. трябва да бъде в равновесие
с Магъосника или да обе/вреди про
тивоположните на Бездната нак-
лонности по подобие на героя върху
колесницата. да постигне вътрешен
Мир като отшелника или подобие
на Обессния да раздана като побе-
дил собствснитс си желания алтру-
ист благата на науката; в противен
случай той става жертва на разст-
роените флуидни течения, които е
призовая или излъчил. без да успее
да ги овладес. Изправен пред оку л-
шпата наука, човек тряова да
постигне господство или да се при-
мири с покорна служба. Победите./
или победен, той не може да се от-
нася като равен с равен със Силите
на небитието(R1JT. 250). Но тези си-
ли са жизнено необходима за самого
равновесие в природата: единствено
Луцифср, носител на светлина,
можеше да стане Принц на мрака и
когато картите Таро са подредени в
две .редици, осмияг аркан е над
петнадесетия. нечетно и кратно на
три число, действен и творчески фак-
тор (ALLN. 362). с което припомни,
че сам Дяволът си остава подчинен
на световния закон за Справедливост-
та.
От психологическа гледна точка
Дяволът сочи робството, което очак-
ва всеки останал сляпо подчинен на
инстинкта, но едновременно с това
подчертава съшественото значение на
либидото, без което човек не може да
разгьрне способностите си. а за да мо-
же да превъзмогне падението на
Божия дом(къша*)(ХУ1 ключ), тряб-
ва да е доказал способността си да
овладев тези опасни сили по динами-
чен начин.
ДЯСНО(ЛЯВО)
Правата линия може да бъде пред-
ставена от стрела*, лъч*. дъжд. коло-
на*. сабя*; сама по себе си тя означа-
ва причинноследствената връзка. от-
ношение™ несътворено-сътворено
повече като действие и преминаване
от едното в другого, отколкото като
структура на света
В Библия га да гледаш надясно
{Пс. 141. 4). означава да погледнеш
към закрилника; там е застанал той;
каквото ше бъде и мястото на Бого-
избраните по време на Страшння съд.
докато Прокълнатите ше застанет
отляво; лявото е посоката на ада; дяс-
ното - на рая;
Някои равински коментари
уточи я ват, че първият човек (Адам*)
бил несамодвуполов(андрогин*), но
и че дясната му страна била мъж. а
лявата - жена. Бог го разделил на две
половини, когато съэдал мъжа и же-
ната (EL1T. 361).
ХристиянскотоСредновековие не
е избягнало тази традиция, според ко-
ято лявата страна е женска и е проти-
вопоставена на дясната. която е
мъжка. Бидейки женска. лявата стра-
на е съшо така ношна и сатанинска.
докато дясната е дневна и божествена
Затова черните литургии включват
кръет, направен с лявата ръка. а
Дяволът бележи посветените му деиа
по лявото око с върха на един от
рогата си (GR1A)
Гравюрага на Compendium
Maleficorum на преподобния Гучи
(Милано, 1626) показва как Сатаната
бележи с нокът новите си последова-
тели над левия клепая, като по този
начин ги прави слепи за божията свет-
лина и дарени със зрение единствено
за иегова та собствена светлина
У гъриите дясне га страна е стра-
ната на ръката. която хвърля копнето
(Есхил, „Агамемнон**. 115). Добрите
поличби се появяватотдясно; тази по-
дясно
310
сома символизира силата. ловкостта.
успеха От латинската лума sinister
(ляво) произлиза френското sinisire -
зловещ, опасен, пагубен.
У келтите представата за ляво и
дясно има същата стойност като в ста-
рив свят. т.е. дясното е благоприятно,
добра поличба. а лявото е пагубно, ло-
та поличба Древните автори поняко-
га си противоречат: за Посидоний га-
лите почитали боговете си, като се об-
ръшалн надясно: според Плиний те се
обръшали нал я во Но единственото
значимо разделяне на ляво и дясно.
освен посоките изток и запад, е ходът
на слънцето: дясно е всяко нешо. ко-
ето следва същата посока като тази
на слънцето: ляво е това. което вървн
иаопаки В келтската система иа по-
соките наблюдателят застава с лице
към изгрявашото слъние. което пос-
тавя дясното на юг. а лявото - иа
север. Северът е долу, където слънце-
то завършва зале за си и започва днев-
ния си изгрев; югът е горе, където
слънцето завършва изгрева си и за-
почва залеза си Оригиналността на
ирландците се състои в това. че са
отъждествили или смесили лявото и
севера, а следователно и дясното и
юга. което е резултат от една езикова
забрана, засягаша думата ляво (cle.
уелски dedd. бретонски kJciz). която би -
ла заменена от евфемизми, основният
сред конто бил tuath, север. Всъщност
името на племето е приело значени-
ето север, понеже езическите ирланд-
ски богове или Tuatha De Danann
(Племена на богинята Дана) били спо-
ред древната традиция със северен
пронзход. на което се гледало с лошо
око след покръстаането на Ирландия
(OGAC, XVIII. 311-322; вж посоки*
на света).
У американските индианци в хра-
ма на Никите в Куско, посветен на
Кориканча. върховното божество има-
ло от дясната си страна изображение
на бога Слъние. а от лявата - на боги-
нята Луна.
В Африка за племето бамбара
четворката. число на женствеността,
е синоним на ляво; три. число на мъ-
жествеността, е синоним на дясно.
Дясната ръка е символ на ред, право-
линейност. труд, вярност; лявата ръ-
ка - на безпорядък. неснгурност. из-
раз на колебанията в човешкото сы
нание (DIEB).
Според един погребален обичай на
племето догон покойникът бива поло-
жен на дясната си страна, ако е мъж.
и на лявата. ако е жена (GR.IE)
В Далечния изток. напротив, изг-
лежда лявата страна с благоприятна.
Което означава да се даде предимст-
во на ношта пред деня, на скритата
действителност пред явната. а това на-
пълноотговаря на китайского изкуст-
во и мисъл. В провинция Юннан
например. Дто мба ши ко. основател
на шаманизма у племето Мо-Со, се
ражда от лявата страна на майка
си. както всички герои и светци
(ELIC. 391).
Противопоставянето на ляво и
дясно в Китай не е абсолютно, поне-
же тук. както и навсякъде другаде, два
та елемента са подвластни на Ин и Ян,
а те не са противоположни. По съшия
начин, по който китайците не проти-
вопоставят религията на магията, чис-
того на нечистого и свещеното на
светского, дясното - обикновено пос-
ветено на земните дела и светските
прояви - не е съперник на лявото.
Лявата страна е почетната, тя
представлява Небето и следователно
е Ян-, в определен и момснти тя над-
делява над дясната. която е Земята и
Ян. Тъй като дясното е Ин, то принад-
лежи на жените, на есента. на урожая,
на храната.
В „Пътя на Добродетелта” от
Лаодзъ се казва:
Ляяото с почстиото място
311
дясно
Nil iMUi #ri iiMimii *hii fMt
аЛинглю- lai/«им
Ни впйни помищникът нн тим лляао
ч глилиокимаидлащичт лечено
като приравняла по тот начин яойната
и пыргбемието
Поверието, според което е лоша
поличба издигането на пристройка от
западната страна на къшата (дясна
и Ии), вероятно произтнча от страха
да не се появи в семейството нова
съпруга, понеже в древността тази по-
сока била предназначена за стайте на
жените.
Основавайки се на принципа, че
дясната страна е Ин. следователно
женска, а лявата - мъжка, Ян. лекари-
те се опитвали да познаят пола на пло-
да по време на бременността. според
разположението му; но трябвало да се
вземе предвид и годината на
зачеването. която можела да бъде Ин
или Ян\
Те прилагали съшия принцип при
ваксинациите на момчетата и моми-
четата; за вариолата вдухването ста-
вало през дясната ноздра за момиче и
през лявата - за момче Действали по
съшия начин, шо се отнася до възбу-
дителните средства за мъжете и же-
ните.
Всичко ляво е благородно. Затова,
когато поздравяват. китайците скри-
ват дясната си ръка под лявата. же-
ните правят обратного Но по време
на траур, който е част от ин. мъжете
правят обратного - те скриват лявата
си ръка под дясната.
В древни времена на затворници-
те режели лявото ухо или вадели ля-
вото око.
В най-обш смисъл в Китай дават
с лявата ръка. а приемат с дясната.
В човешките взаимоотношения
дясното и лявото определят протоко-
ла и старшинството. Господарят при-
ема прав, с лице на юг. за да приеме
принципа Ян, докато гостите са с ли-
це на север, който е долу и Ин
По съшия начин в японските тра
диции ляво е страната на мъдростта.
вярата. инстинкта Свързано е със
слънцето (хи), което е мъжкото нача-
ло. Лявото има надмошие над дяс-
ното Богинята на слънцето. Амате-
расу. е родена от лявото око на Идза-
наги, луната е родена от дясното
Дясното е свързано с луната. водата.
женского начало
Търсени са били причини за тези
различии тълкувания на дясното и
лявото. В обредните обиколки. в
Индия например, да се върви отляво
надясно, било благоприятно, а отдяс-
но нал я во - фатално; последният вид
обикаляне се извършвало само при
погребални церемонии Черната ма-
гия съшо дава предимство на лявата
страна: пристъпва се първо с левия
крах, към огьня се обръша левия хъл-
бок и т.н Гобле д'Алвиела. цитиран от
Ж Буше, обяснява. че на въртенето
надясно е приписная благотворен
смисъл, а на въртенето налево -
злокобен. понеже в първия случай дви
жението следва видимия ход на
слънцето. а във вторил - върви
срсщуположно. От друга страна, в
браминските погребални церемонии
един първи кръг налявобележи посо-
ката на царството на мъртвите, до-
като вторият кръг. надясно, бележи
завръшане в този свят (BOUM, ИЗ).
Подобавашое да уточним, че видими-
ят ход на слънцето се явява отляво
надясно само ако сме в северного
полукълбо. а човек наблюдава слън-
цето иа изток и на юг; в южного полу-
кълбо съшото въртене се явява
обратно. Следователно символните
съпоставки, конто бихме могли да из-
влечем от тези наблюдения, ше се ока-
жет доста крехки и произволни или
пък би се наложило да бъдат обърна-
ти за южного полукълбо От друга
страна, поради въртенето на земята.
дясно
312
звездният свод се измества отдясно
наляво: следователно звездното и по-
лярно движение, пак според виднми-
те факти. ще бъде обратно на слънче-
вото движение
В западната хрнстиянска традиция
дясната страна притежава действен
смисъл. докато лявата е пасивна.
Затова дясната страна ше обозначе-
на бъдсшото. а лявата - миналото.
над което човек няма власт. Накрая,
дясната страна има добротворно въз-
действие. а лявата се явява пагубна
Божията дясна и лява страна си
имат своята символика, разкрита най-
вече в книгата .Бахир~ (SCHO. 156-
157, 160-162).
В коментара си на ..Песен на пес-
ннте“ - лявата му ръка ми с под
главата. а дясната ме прсгрыца -
Гийом дьо Сен-Тиери уточнява. че
дясната страна изразява прозорли-
востта на разума и работн усилено.
Лявата страна, приятелка на покоя,
бележи съзериателния живот и
мъдростта; тя живее в мир и тишина
От всички тези примерн следва, че най-
обшо в западната традиция дясно и
л я во се противопоставят подобно на
мъжкото и женското. активного и
пасивното. деня и ношта. екстровер-
сията и интроверсията, дейността и
пасивността и т.н . докато далекоиз-
точните цивилизации преобръшат точ-
ка по точка тези символни тъждества.
като обявяват лявото за Ян. а дясно-
то за Ин. Нека отбелсжим все пак. че и
в единия, и в другия случай мъжкото
начало или ян има предимство пред
женското или ин, с тази уговорка. че
за западняците женската или лявата
страна обуславя самия живот, поне-
же там се намира сърцето.
Бихме могли да кажем за Запада, с
цел да уточним един друг неологизъм,
че той е декстрократ. Този спор за
надмощие, ден - нощ, мъжко -
женско, който през XIX век ще сс пре-
върне в опора на старите и младнте.
не се ли свежда в крайна сметка до
този за яйцето и кокошката?
В политиката десницата символи-
зира реда, устойчивостта, властта,
йерархията. традицията, относително-
то задоволство от самия себе си; а ле-
вицата - незадоволство. искания,
движения, търсене на повече правда
и прогрес, освобождение, обновление,
риск. Всъшност тези опростени схе-
ми са силно преплетени в действител-
ната политика и отговарят единстве-
но на мобилизиращи въображаеми
представи, иа митове в съэнанието на
избирателите.
ЕВА
Не е необходимо тук да се припом-
ни създаването на жената и разгово-
ра й със змията в земння Рай, освен за
да се изтъкне същината на многоб-
ройните значения, които тя представ-
лява.
Съгласно традицията на патрис
тиката Адам* и Ева са обгьрнати пре-
ди прегрешението си в плаша на не-
погрешимостта; ннэките им страсти
са подчинени на разума; според св
Августин те притежават действител-
но познание за Бог, който им говори и
им се явява (De Gencsi ad. Litteram, 8,
18), освободени са от всякаква грижа
и могат да се отдадат на съзериание.
Тази безметежност изчезва с греха и
първата виновница за прегрешението
е Ева, чиято функция е да изкуши
Адам.
Какъв смисъл трябва тогава да се
придаде на Ева? Според Староза-
ветния разказ в Бит. се казва. че по
време на съня на Адам Ева е създаде-
на от неговото ребро - сън, за който
св. Августин твърди, че е сравним с
екстаз (ibid, 9.19), оттук и вярването в
подчиненото положение на жената
спрямо мъжа. Ева се смята за първа-
та жена, за първата съпруга, за майка
на живите. На равнишето на съзна-
нието тя символизира женското нача-
ло у човека в смисъла, в който според
Ориген вътрешният свят на човека се
състои от разум и душа: казва се. нс
разумът е мъжки. а душата може
да бъде наречена женска (..Homiliac
in Genesin", 4, 15). От хармонията по-
между им се раждат синове, които
илюстрират верните помисли и доб-
рите дела.
Ева представя чувствителността
на човешкия род и ирационалното му
начало Последиците от погрсшното
предположение, че само тази част от
душата не е устояла на изкушението,
не биха били трагични; драма та въз-
никва от одобреннето. дадено от
разума, т е. от Адам. Скъсването меж-
ду Адам и Ева. неразбнрателството
им. прехвърлянето от Адам на прег-
решението само върху Ева се дължи
на враждебността, която отссга ната-
тък разделя душата от разума.
Човекът е прегрешил в целостта си.
понеже душата и разумът са одобри-
ли прегрешението му. в което първо
началната роля принадлежи на душа-
та (Ева), но впоследствие е узаконена
и от разума (Адам). Изкусителят (зми-
ята) не би могьл да се насочи напра-
во към разума, за да осигури победа-
та си; било му е нужно първо да по-
желае душата.
Извеждането на първородння грях
и последиците му върху плоскосгта на
съзнанието обяснява много неша
Свеждането им само до одобреннето
на една двойка, представяща
половете, не разрушава ли смисъла и
значението нм?
Подобно становище е частично
застъпено от Отцнтс на Църквата и
коментаторите им. Най-често Ева се
свежда до жената, плътта, похотта, а
Адам се гълкува като синоним на чо-
века и на разума. Това не е грешка, а е
резултат от частичното познаване на
мита за Адам и Ева.
ЕВА
314
Женомразствого )аслепява Терту-
лиан, когато се ожесточава: Нима не
тнаеш. че ти си Ева Божията при-
съда с отпечатана и до днес върху
пола ти"(.De cultu/eminarum", 1, 1).
Проклятията на Отците върху жената
се дължат на тази изияло външна и
строго буквална интерпретация на
фактите, откъдето и внушенията на
един съвременен автор: Темата за Ева
като образ на низшестоящата (пря-
мо мъжа жена, въпреки актуалнос-
тта си. почти не е изеледвана в
Традицията: тя често се смята за
морална алегория. непредставляваща
теологически интерес..., за важна
съставка на августианската и на
средновековната антропология
(PLAE).
Все пак редица писатели са се из-
казали в подкрепа на тази символика
Така например Филон остава на рав-
нишето на съзнанието. възглед, застъ-
пен и от св. Амброзий (.De paradise".
2. II) и формулиран от самия св
Августин по поразяваш начин, когато
говори за акта на познаването: Този
акт на познаване прилича на създа-
ването на жената от реброто на
мъжа. създаване с цел означаване
то на съюз. Нека всеки управлява
след това честно тази част, която
му е подчинена и стане, така да се
каже. бранен вътре в самия себе си.
нека плътта не пожелава нищо пря-
ко разума, но да му се подчинява...
такова е творението на съвършена-
та мъдрост (.De genesi Contra
mamchaeos", 2, 12, 16).
Именно това определение .бра-
чеи“ е важно Струггурата на съзна-
телния човек е следователно брачня.
т.е. предполага съюза на два ясно раз-
граничени елемента. Забележка:
методът, следван от св. Августин в
акта на познаването. го кара да отк-
рие това евързване и за да го уточни,
той го сравнява със създаването на
Ева и със съюза на двойка tu Алам -
Ева Прочее, в еврейската мисловност.
каквато нн я представя Старият завет,
глаголът .познавай" притежава зна-
ченнето на съпружеския акт - в този
смисъл Адам познава Ева. В почти
идентичен план св. Амброзий пише:
Нека никой нс оценява неприлично
Адам и Ева като образи на душата
и тялото (./п Lukam", 4,66). Ето за-
шо на равнише на съзнанието съюзьт
на душата с тялото. на разума с плът-
та символизира съединяването на
мъжкия и жснския пол Ако краен рс-
зултат на брака е погомството. съп-
ружеският съюз на разума и тялото
носи своего подходяшо развитие: доб
рите дела.
Средновековните мислители са
повлияни от делението на св Павел
(Ева - плът. Адам - дух) и от твър-
дението, че И не Адам биде прелъс-
тен. а жената биде прелъстена и
падна в престъпление (1 Тим.. 2:14)
Гъвкавостта на доводите на св.
Августин се среша по-рядко в комен-
тарите им. отнасяши се до символи-
ката на Адам и Ева Пиер Ломбардски
подрежда текстовете. отнасяши се до
Адам и Ева, задоволявайки се само да
ги парафраэира („Collectanea in Ер. ad
Corinthios"). Ришар дьо Сен-Виктор
има предимството. че предлага раз-
личии равниша на символиката на
двойката Адам - Ева Той говори не
само за разума и душата. но и за раз-
бирането и сетивността, за познанн-
ето и любовта.
Накрая не трябва да се забравя. че
името на този женски архитип е
обръщаемо. Ева (фр.: EVE), както и
АННА, може да се чете отляво надяс-
но и отдясно наляво, което не е
случайност Това изписванс символи-
зира обстоятелството, че и жената ка-
то ангелите от тсофанията на
Плотин притежава. за разлика от
мъжа. двойствена природа (...); съз-
315
ЕГИПЕТ
датслки на смисъл и в същото време
конкретно вместилище на този
смисъл (DURI, 37).
ЕВМЕНИДИ (вж. ЕРИ НИИ)
Легендарни образи. систематично
протнвопосгавянн на Еринииге*. ко-
ито прсдставляаат отмъстителния
дух, вкуса към мъчения!а и изгеза-
нията, конто наказват всяко наруше-
ние на реда, докато Евменидите озна-
чава г духа на разбирателството. на
прошката, на себенадминаването, на
извиеяването Тези противоположни
корелагивни обрати описват диете
тенденции на грешната душа, коле-
баеша се между угризенияга и съжа-
лениего. Epunuumc символизират
станалата разрушителна укрита
вина, терзанията на угризенията;
Евменидите представляват същата
таю вина, но вече призната, сто-
нала възвеличаващо продуктивна и
е очистващо съжаление (DIES, 162).
Едните са неумолими. другите -
доброжелатели и Още в древността
закрилнииите на социалния ред -
главно на семсйния, отмъстителнте на
престъпленията, враговете на анар-
хията, наричанн ту Ерннии или Фурии,
шом яростта им избухвала, ту Евме-
ниди, шом трябвало да бъдат уми-
лостивени. умолявайки снизхождени-
ето им. били едки и сыпи духове.
Подобна позиция предполага вътреш-
на преоценка, която сама по себе си е
вече връшане в установения ред.
ЕВХЕМЕР
Първият гръцки автор, практику-
вал нешо катд философия на религи -
озната история, живял в III век пр. и.
е. Боговете и геронте са смятани от
него за хора, получили признание след
смъртта си. Евхемер, дал името си на
една доктрина, целяща да демисти-
фицира религиям и да открие соци-
ален произход в нея. символизира кри
 ическин дух. рационален и система
тичен. приложен кьм история га на
боговете. които са само хора, обезс-
мъртени от себеподобните им.
ЕГИДА
Щит на Зевс („Илиада", песен 15);
първоначално от обикновена козя
кожа; станал впоследствие ужасен
шит. изкован от Хефест (Вулкан) и
покрит с кожата на козата Амалтея,
която откърмила Зевс с млякото си
Зевс го подарил на Аполон, а после
на Атина (Минерва). Според някои
описания егидата от козя кожа на
Атина имала по края си змийски глави.
а в средата се намирало ужасното ли-
це на Горгоната. Символ на господар-
ската власт. а после на закрилата или
покровнтелството на някой висше-
стояш.
Но егидата, противно на мълния-
та. не е оръжие. предназначено да
поразява. Това е едно пенхоло-
гичсско. разубеждавашо оръжие. це-
лящо да всее страх и да подтикне
смъртните да сс доверят на едннст-
вения, който го заслужава - всесил-
ния Бог. Първоначално символизира-
ла бурята, причинител на ужас и
паника
За себе си вземи в ръцс егидата с
реснитс. по-после я размахай силно
и обърни ахсйскитс герои в бяг(Омир,
„Илиада", 15. 229-230) Феб Аполон
държи неудържимата, страшна, пок-
рита с косми, ярка егида, която
Хефест. умелият ковач* е дал на Зевс,
за да обръша в бяг мъжсте. С егидата
в ръка. той сочи пътя на воините сн
(Омир. „Илиада", 15. 310-328)
ЕГИПЕТ
В библейската традиция Египет
символизира страната на изтърпяно
то робство, страната, откъдето идват
изкушенията на идолопоклонничест-
вето и заплахата от нашествие, в про-
ЕДИНАДЕСЕТ
316
гиновес на Обетованата земя И все
пак в началото на Евангелнето
срещаме бягство в Египет, сякаш
онази Палестина на иар Ирод надми-
нава по покварата си древната страна
на фараоннте; но семейството на
Иисус не след дълго се връша в
Галилея Можем да изгьлкуваме тези
традиции като символ на бягството.
на отдалечаването от един живот, под-
властен на сетивата или на чужди си-
ли и насочване към една друга форма
на по-висш. свободен живот.
Самнте древни египтянн нарича-
ли страната си Черното и Червеното;
червеното бележн Сахара с нейната
пустинна и изпепелена шир; черното
е Нил. долината. която се разпрости-
ра покрай плодоносната река: тя пра-
ви черна земята с наносите си и я да-
рява с тъмните Цветове на иэобилна
растителност Така Египет става сим-
вол на съюза на противоположное-
тите: безплодието на пустинята и пло-
дородието на долината.
Той символизира и една друга
противоположност: открит кръетопът
и затворен оазис (POSD. 98). Кръсто-
път: наистина тук се срешат четири
свята - Сахара. Черна Африка, азн-
атския Близък изток. средноевропейс-
кото Средиземноморие Оазис: поясът
от морета и пустнни го изолнра и му
е донесъл три хилядолетия независи-
ма и почти неизменна цивилизация
ЕДИНАДЕСЕТ
В африканските езотерически вяр-
вання това число се радва на особена
почит Някои дори виждат в него ос-
новните ключове на черната, окултна
магия То е свързано с тайните на
плодородието Жената-майка има еди-
надесет отвора в тялото си. докато
мъжът има само девет. Смята се. че
на спермата са необходими единаде-
сет дни, за да стигне до целта си и да
оплоди яйцеклетката Новороденото
ще приеме единадесет божест вени си-
ли през единадесетте отвора на
майката. Според същото поверие чис-
лото единадесет е блогоприягно: то
насочва към мисълта за обновление
на жизнените цикли и за получаване
на жизнени сили. Но то притежава и
друго значение, противоположно на
първото. което. както изглежда. е по-
често срещано на други културни
равниша.
Прибавена към пълноценното
десет. символ на завършения цикъл.
единадесетицата е белег на излишък.
на прекомерност. на надхвърлянето
на границите в която и да е облает, на
невъздържаност, насилие, прекаля-
ване; това число предвещава възмож-
ността за сблъсък. Двойствеността му
се крие във факта, че излишъкът. кой-
то обозначава, може да бъде разглеж-
дан било като начало на обновление,
било като разрив и нарушаване целое-
тта на десятката - пукнатина във
вселената. В този именно смисъл све-
ти Августин ще каже, че числото еди-
надесет е герой на греха. Неговото
раэрушително действие може да бъ-
де разглеждано като изродено и раз
рас н ало се раздвояване на една от де-
сетте съставни части на света: а това
е характерно за безредието, болестта.
греха.
Най-общо казано, това е числото
на личната инициатива, която оба-
че се осъшествява без връзка със све-
товната хармония и следователно има
по-скоро неблагоприятно въздейст-
вие Потвърждава го и методът на
теософичното смятане. при което.
като се намери сбора от двете циф-
ри на числото. се получава като ре-
зултат две. т.е. неблагоприятното
число, символ на борбата и на
противоречието. Следователно еди-
надесет ще бъде символ на вътреш-
ната борба. на разногласието, на
бунта, на заблудата... на закона-
317
ЕДИН
нарушснието.. на човсшкия ерях... на
бунта на ангелите (ALLN, 321-322).
Числото единадесет, което изглеж-
да е ключ към Божествената Комедия,
извлича символиката си от сбора на
числата пет и шест, конто предста-
влява! микро- и макровселената или
Небето и Земята. Единадесет е
числото. чрез което се изгражда в
своята цялост (джсн) пътят на
Небето и Земята Това е числото на
Дао
Обратно, според представители-
те на племето бамбара това е символ
на спор и конфликт Единадесетият
етап от тяхното Сътворение е този,
през който Телико, Бог на въздуха, се
надига срешу господството на Фаро,
Бог на водата, създател на света.
В ложите на тайните общества, в
крината са забити единадесет знаме-
на по схемата две по пет плюс едно.
за да напомнят, както се казва, за две-
те групи от по пет основоположника,
слели се в едно(ОКАЕ GUED, GUET).
ЕДИН
Легендарен герой от гръцките
трагедии, превърнал се в централна-
та ос на съвременната анализа:
Едиповия комплекс.
Предупреден от оракула, че ако
има сии. той ше го убие, пар Лай -
башата на Един - наредил да пробо-
дат ходилата на ровороденото и да ги
вържат с ремъни: от ту к и името му
отекли крака (Едип). Робът. който
трябвало да го изостави в планината.
осъждайки го на смърт. предал дете-
то на чужденци - овчарн или царе, в
зависимост от легендите. Те се погри-
жили за момченцето Когато пораснал,
Едип тръгнал за Делфи, но в една тяс-
на клисура избухнал спор кой да мине
пръв и в края на краищата той убил
Лай. без да знае, че му е баша. Така,
несъзнателно, той действал според
предреченото По пътя за Тива среща
Сфинкса*, чудовище, което вилнеело
из околността Едип го унишожнл, бил
провъзгласен за цар и се оженил за
собствената си майка. Но от неясннте
думи на пророка Тирезий Едип
разбира. че е убил баша си и е взел за
жена майка си. Йокаста слага край на
живота си, Едип избожда очите си
Известно е как психоанализата на
Фройд използва това положение, като
го обобшава и извлича от него модела
на отношенията деца - родители; неж-
на обич към родителя от противопо-
ложния пол, враждебност по отноше-
ние на родителя от съшия пол, който
трябва да бъде унишожен. за да се пос-
тигне собствената цялост; разкъсван
от противоположности стремеж, про-
явяваш се в множество варианти
Пол Диел тълкува по нов начин ле-
гендата. като разглежда всяка една
нейна подробност: прерязаните сухо-
жилия на малкия Едип символизират
отслабване на духовните сили. фи-
зически недостатък. който ще го бе
лежи за цял живот Действително у
много народи кракът* е образ на
душата. на нейното състояние и
участ. По този начин митът с рае
нява походката на човека и негово-
то психическо поведение... (уязвими-
ят крак на Ахил символизира уяз-
вимостта на душата му: склонност
към силен гняв. която става причи-
на за гибелта му): босият крак на
Язон, когато прсслсдва Златното
руно, също го кара да куца... А
човекът. който куца психически е
нервният човек. Едип е символ на чо-
века. който непрекъснато се коле-
бае между раздразнението и сиво-
mama на всекидневието. Той компен-
сира непълноцснността си (ранената
душа) чрез търсене на господствашо
превъзходство. Но външният му ус-
пех ше станс причина за вътрешно-
то му поражение. В легендата има и
един друг символ: тясната клисура.
ЕДНО
318
където бил убит Лай А подобно иа вся
ка друга вдлъбнатина /леговищсто на
дракона, ада и др.), вдлъбнатият път
е символ на подсъзнанието.
Следователно деанието на Едип сре-
щу баша му е вкоренено в подсъзна-
нието му и там трябва да се търси не-
говият смисъл; той въплъшава смър-
тоносната борба. която разкъсва ду-
шата на куция човек: двойственост-
та между нараненото самолюбие и
тържествувашата гордост Въпреки
победата над баша си. Едип не може
да се предпази от собствената си
гордост.
Ако трябва да гьлкуваме като сим-
вол и ролята на Йокаста. бихме могли
да кажем, че бракът с майката става
символ на прекомерната привърза-
ност към земята. Едип възвеличава
земните си желания и става тсхен
пленник: животът му става съвсем
обикновен и еднообразен. Когато най-
накрая истината. че той е убиец на ба-
ша си и съпруг на майка си. излиза на
бял свят, вместо да поеме тежестта й.
той я отхвърля, като нзбожда очите си.
Тази постъпка. израз на достигна-
л о предела отчаяние, е същевремен
но символ на окончателния отказ от
способностям да виждаш. Вътреш-
ното око се ослепява Вината бива
отхвърлена. вместо да бъде превър-
ната в нещо по-възвишено. Паничес-
ките угризения не успяват да ста
нот оздравително съжаление. Засле-
пението от гордостта е пълно, вът-
решната светлина угасва. духът
умира.
Но ето че Антигона*, дъшерята на
Едип. го хваша за ръка и го повежда
към светнлишето на Евменидите*. в
Колон, където той умира Тази пос-
ледна сцена означава, че той все пак е
намерил покой в справедливого осъз-
наване на вината си. в опознаването
на самия себе си и на своята участ
Символ на човешката душа и нейни-
тс терзания, символ на ра tdpa зни
телния човек. способен да се откло-
ни и поправя. Едип. увлечен от ела
бостта си към падение, но черпещ
именно от това падение силата. за
да се издигне. успява в крал на кра
ищата да се превърнс в образ на ге-
рой-победител (DIES, 149-170). Едип
съчетава в себе си различии психоло-
гиями типове: на човека. който е нер-
вен и раздразнителен. който изпада
в крайности и който ще се овладее
едва когато успее да приеме самия се-
бе си.
ЕДНО (ЕДИНИЦА)
Едно е символ на изправення
човек: едннственото живо съшество.
радвашо се на тази способност до та-
кава степей, че някои антрополози
смятат вертикалността за отличите-
лен белег на човека, оше по-основен
от разума
Едно се среша оше в обратите на
иэдигнатия камък*, на фалоса* в
ерекция. на отвесната тояга*: то пред-
ставлява активния човек, евързван с
творението.
Едно е и Принципы Непрояве-
ното, но именно от него произлиза
всяка проява и именно към него тя се
завръша. след като приключи мимо-
летного й съшествуване; то е актив-
ният принцип; създателят. Едно е сим-
воличного място на битието, начало
и край на всяко нешо, коемнчен и он-
тологичен център.
То е символ на битието. но и на
Откровението, което е средството за
издигане на човека чрез познанието
към по-висше равнише на съшест-
вуване Едно е оше мистичннят цен-
тър, откъдето грее Духът като слъние.
Имаме основание да разграничим,
както прави Генон. едно от единство,
като последнего изразява абсолютно-
го и без друго битие. трансцендент-
ного. единствения Бог; а първото.
319
ЕДНОКРАК
напротив, допуска създавансто на од-
нородно множество и на свсждането
на множество то до едно във вътреш -
ността на цялото, еманация-връшане.
в което участва вътрешният и външ-
ният плурализъм.
Освен общи те и универсалии ха-
рактеристики на единица та като осно-
ва и начална точка, тази цифра пред-
ставя някон особености. например в
иранскага литература и фолклор.
Първо. едно (иак) изобразява
Единия Бог; то се пише по съшия
начин, по който и буквата алиф(« а),
първа га от арабо-персийската азбука.
В азбуката абджад (А В D. J. D) тази
буква има оше стойността на едини-
ца (вж. Ди уах*).
В рицарскнте легенди и в рицар-
ската литература героят с гордост за-
явява своята прииадлежност към ис-
лямската култура, цъфтяша. разпрос-
транена по целия Изток, чийто девиз
е: не съшествува друг бог, освен
Единния Бог. Героят става защитник
на религиозната мисъл, с която е бил
закърмен, и за да предпази собстве-
ната си мюсюлманска обшност, той
напада привържениците на други
религии, най-вече тези на християнст-
вото, юдейството. зороастрианството
и брамизма. Това е борба. в която еди-
ницата се явява като залог
Когато храбър воин влезе в царе-
кия двор на цар или на немюсюлман-
ски емир, той заявява с предизвика-
телно поведение: Моят поздрав в то-
зи двор е за този. който знас. не в
осемнадессттс хиляди вселени Бог
е един.
В легендарните разкази и фолклор -
ната тематика единният Бог е често
пъти изобразяван с единица.
К. Г Юнг очертал цяла серия
символи. които нарича унифицираши
символи. Това са тези, които се стре-
мят към обединяване на противо-
положностите, към сливането им в
синтез, каю например в квадратура
га на крът*. на мандала*, на хексаг-
рамите*. на Соломоновия лечат*, на
колелото*. на Зодиака* и т.н.
Уеднаквявашият символ изглежда
е натоварен с крайно мощна психичес-
ка енергия Явява се в сънишата, спо-
ред наблюденията на Жак дьо ла
Роштри, той се явява в сънишата са-
мо когато процесът на индивидуали-
зация е вече напреднал. Тогава субек-
гът е способен да понесе цялата енер-
гия на уеднаквявашия символ, за да
осъшестви в себе си хармонията на
съзнателното и безсъзнателното, за да
осъшестви динамичното равновесие
на обединените противоположности,
съжителството на ирационалното и
рационалното, на ннтелекта и
въображението. на действителното и
идеалното, на конкретною и абст-
рактного. Целостта се уеднаквява в
личността му. личността му разиъф-
ва в целостта.
ЕДНОКРАК (ОСАКАТЯВАНЕ*.
УРОДЛИВОСТ*. ЧЕТНО* И НЕ-
ЧЕТНО*)
Богът на Гръмотевииата*, госпо-
дар на дъждовете и следователно на
плодородната почва, е еднокрак у ац-
теките и майте от Мексико и Гвате-
мала (SOUM, TUOH). в Южна Аме-
рика у инките (LEHC); в Азия у само-
едите, за които духовете на бурята
имат един крак. една ръка. едно око;
в Австралия у вираджюрите от Юга
(HENL).
В интересен мит на древните
перуанци. цитиран от Отеца от Авила
(AVIH). богът-мълния, син на върхов-
ния небесен бог, господар на дъждо-
вете и на гръмотевииата окуцява (вж
куц*), както Хефест-Вулкан, по време
на сражение с бога на хтоничния огън
Легба, велико божество от панте-
она на култа воду, посредник между
хората и свръхестественото, е нзобра-
ЕДНООК
320
зена в Хаити като куи старец, подп-
рял се на па терица; с насмешка го на-
ричат счупен крак; нейните манифес-
тации са ужасно брутални; тези. ко-
нто обладала, са често пъти проснати
на земята. където оставят безжизнени.
като че ли ударени от гръм (METV).
У фоните от Бенин божеството Аруи.
което дало огьня на хората. е изобра-
зе;ю като съвсем малко едноръко. ед-
нокрако човече с едно око по средата
на челото (VERO).
Homo и Фаро. богове на водата у
племената догон и бамбара, господа-
ри на плодоносния дъжд и на
мълнията. са еднокраки и двамата Но
тези богове. конто представляват ар-
хитипа на всички водни духове, са по-
някога изобразени оше с а триб ути във
формата на риба: горната част от те-
лата им е човешка. казват догон и
бамбара. но долната част е от черве-
на мед (символ на водата) за бамбара;
или във формата на змия или риба, за
догон (GRIH, DIEB) По този начин
се обяснява факты. че всички тези бо-
жества са еднокраки и това. изглежда,
произлиза от мита за сирената или за
човека-риба
В скалннте рисунки на бушмените
от Южна Африка иэображенията на
Вешера. евързан с бивола. аватар на
божествата на дъжда. притежават са-
мо един крак. В древен Китай поява-
та на птица с едно краче била смята-
на за поличба за дъжд и се нзпълня-
вали танин на един крак за предизвик-
ване на дъжда (HENL)
У екоите (Южна Нигерия) героят.
откраднал небесния огън от Върхов-
ния Бог. е осъден от този бог да стане
куц. когато открива иэмамата; в ми-
товете поради това той е наричан
Куцото Момче. а в танците с коки-
ли персонаж изобразява този мити-
чен носител (TEGH. 90)
Хефест (Вулкан), бог на огьня. си-
на на Хера и Уран и съпруг на Афро-
дита. е куц (GRID).
В гръцката митоло!ия Циклоните
- истински хтонични божества, конто
сублимират хтоничння огън. давайки
на Зевс Мълнията, Светкавицата и
Гръмотевицата. се характеризират с
единственото си око. намирашо се на
средата на челото. Циклопите са
трима. Тогава можем да се запитаме
дали тези еднооки, купи или еднокра-
ки божества, всички свързани с тайна
та на огьня и на ковачеството. не са
главно божества на нечетното - най-
тайното, най-страшното. най-транс-
цендентното от всички редове. зашо-
то. от гледна точка на човешкото. ду-
мата ред се свързва винаги с четного
Този нечетен ред. един крак. едно око...
три Циклопи, три Горгони... изглежда
символизира страшна сила като узур-
пираната и отстранена от целите си
божествена мош Зашото светът на
човека. който е временен, се управля
ва от 2. а не от 1. число на нетленния.
несътворен Божи свят - забранен свят
В зависимост от това, дали тя се
тълкува като благоприятна или
неблагоприятна, тази мош може да
бъде Върховен Бог. като Господ на
Киркегор или Господаря на пъкъла В
единия и в другия случай еднокраки
ят буди дълбоко у нас страх от Съд-
бата
ЕДНООК (вж. ЦИКЛОП)
Римският герой Хораций Коклес
бил едноок Свирепият поглед на
единственото му око бил достатъчен.
за да парализира врага и да му попре-
чи да премине поставения на дърве-
ни подпори мост, даваш достъп до
града. Один, бог от скандинавската
митология, съшо загубил едното си
око. но се сдобил с дарбата да вижда
Невидимото Один е богът на върхов-
нага магическа сила; чародейната му
мош вцепенява или поразява като
мълния врага по време на война
321
ЕДНОРОГ
Единственото око на сдноокия е
символ на ясновидство и на вълшеб-
ната сила, която сс крив в погледа.
Кривокракият,куцият* иедноръкият.
изглежда. съшо прнтежаваг именно
поради недъга или осакагяването си
изключителни способности в единст-
вения си здрав крайник - като че ли
тези способности не са намалени или
дори просто удвоени. а удесеторени
или по-скоро пренесени в друг план
Сякаш диалектиката на символа
предполага. че лишаването от един
орган или крайник се компенсира от
увеличаване на интензивността в эа-
пазения орган или крайник.
В Едите Алфьодур отива при из-
вора Миймир, криезц знание и
мъдрост. Той иска позволение да от
пие от водите .му. но го получава
едва след като дава в залог едното
си око Алфьодур жертва един вид зри-
гелната способност за друга способ-
ност, която го дарява със сублимира-
но зрение и открива пред него достъп
до божественото знание
Гюстав Курбе отбелязвал в обра
тен смисъл: ..Виждам прскалено
ясно, би трябвало да си извадя сд-
ното око. "Ив двата случая е налице
отказ от дневното зрение, за да се дос-
тигне до ношното зрение на ясновиде
на.
ЕДНОРОГ
Средновековният еднорог е сим-
вол на власт. изразявана предимно от
рога*, но и на разкопз и чистота
Тези качества откриваме и в дре-
вен Китай, където еднорогът е парс-
ката емблема и символизира нареки-
те добродетели Когато те се проявят,
се появява еднорогът: така е при ца-
руването на Чуан Той е съшинското
животно на добрата поличба. Все пак
еднорогът съдейства на царского
правосъдие. удряйки виновните с ро
га си Еднорогът се бори и срешу слън-
цето и загъмнението: той ти поглыци
Танцът на еднорога е високо це-
нено забавление в Далечния изток на
празника за средата на есенга Но то-
 ава еднорогът изглежда се явява са
мо като вариант на дракона*, друг
царски символ, но най вече господар
на дъжда Борбата срешу слънцето.
което е виновно за бедствените суши,
би могла да изясни това сближаване
(GRAD) Като дракона и еднорот ът е
роден в съзернанието на облаците - с
нсизброими форми. но винаги вести
гели на плодоносен дъжд
Еднорогът символизира с единсг-
вения си рог в средата на челото, кон-
то е духовна стрела, слънчсв лъч.
Ь'ожия сабя, божественото откро-
вение. проннквансю на божестве но го
в ।вореннего В християнската иконог-
рафия той изобразява Богородица, оп-
лодена от Светия Дух. Този единствен
рог може да символизира етап по пъ-
гя на днференциаиията: от биологи-
ческого създаване (сексуалност) към
психическото развитие (асексуално
единство) и сексуалната сублимация
Гози единствен рог е сравнен с пенис
на челото. с психически 0a.ioc(ViRi.
202): символа на духовната плодо-
витост В съшото време той е и сим
волът на психическата девственост В
еднорога алхимини са виждалн образ
на хермафродита: изглежда това е
недоразумение: вместо да обедини
двойната сексуалност. еднорот ъг се
издига над сексуалността. В срсдно-
вековието той станал символът на
въплъшението на Словото Божие в ут-
робата на Дева Мария
Бертран д'Астор в Lc Mylhe de la
dame a la hcomc (Париж. 1963) полно
вява тълкуването на символа, приоб-
шавайки го към средновековните кон
цепции за куртоазната любое. Отка-
чало той описва поетнческото си
виждане: Това беше бял еднорог с го
лемината на коня ми. но с по-дълга
ЕДНОРОГ
322
и по лека крачки Копринснити мт
гриви трептешс върху челото му; от
движенисто върху косъма му пробяг-
ваха блестящи тръпки. а гъстата
му опашка сс разлюлявашс. Цялото
му тяло излъчваше пепелява
светлина; понякога искри изхвърча-
ха под копитата му. Той галопирашс.
сякаиз за да издигне ужасния рог. по
който седсфсни жилки се увиваха в
правилни масури После той вижда в
однорога типа на силно влюбениге
жени, решенн да се откажат от зало-
воляването на любовта, която вдъх-
новяват и сподслят Еднорогьт е на-
дарен със загадъчнага способност ла
открнва нечистивия, даже и найлеко-
то помътняване на блясъка на
диаманта: нему е в природата всяка
материя в целостта и. Такива съшес-
тва се отказват от любовта от вяр-
ност към любовта и за да ги спасят
от неминуемо линеене(Ив Берже). Да
логине любовта. та ла живее любовта
Тук се протнвопоставя лириката на
отричането на лириката на прите
жаването, оцеляването на девой ката
на разкриването на жената Митът за
еднорога е мит за очарованието. ко-
ето чистотата продължава да уп
ражнява върху най-порочните съриа.
П. А. Симон чудесно е синтезирал
стойността на символа: Дали с със
символа на рога си. който разделя
замърсенитс води, открива отрави-
те и който може да бъде докоснат
безнаказано само от девица, изобра
жението на действаша чистота или.
гонсн и непобедим, той може да бъ-
де уловен само с хитростта на
дсвойка. която го приспива с арома 
та на млякото на девица, едноро-
гът винаги извиква идсята за плът
синя живот, който се излита като по
чудо, и за свръхестествената сила,
която се отделя от това. което е
чисто.
В многобройни произведения на
изкуството - скулптури или картини
- фигурират два еднорога. конго ка-
то че са в яростна схватка. Тук може
да се вили иэображението на буен вът-
решен сблъсък между двете
стойности, които символизира
еднорогьт: запазване на девственос-
тта (един-единствен рог. издигнат към
небето) и плодовитост (фалически
смисъл на рога). Раждане без
дефлорация, такова би могло да е
желанието. противоречиво в плътски
план, което се изразява с изображени-
ето на сблъскалите се еднорози
Конфликты не е преодолян, едноро
гът е плодовит и укротен само на рав-
нишето на духовниге отношения
Еднорог: Мадоната с еднорог
Ръкопис. XVI век. De Alchtmia.
Лайден.
В шестия и последен от прочутата
серия стенни гоблени от музея в
Клюни, озаглавеи „Дамата с
Еднорога ". девойката. която сваля на-
китите си. всеки момент ше бъде по-
гълната от шатрата, символ на бо-
жественото присъствие и на Пус-
тошта. Надписът на шатрата „На ме-
сто единствено желание" означава.
че желанието на създанието се смес-
ва с това на волята, която го направ-
лява В степента. в която съшествува-
нето ни е божа игра, участието ни ста-
ва свободно и активно, когато се идеи
323
ЕДНОРЪК
гифицираме с водача на марионст-
ките. който нн създава и води. Тогава
,,аз“-ът се ратгваря. за да отстъпи
мястото на великия „аз“ под косми-
ческата шатра, свързана с полярна-
та звезда Дамата с нежността и мъд-
ростта сн^София-Шакти-Шекина, те
тази. която е под шатрата). както и с
чистотата си. укротява животните-ан-
тагонисти на Великого Творение: льва,
който символизира сярата. и едноро-
га - живака. Често Дамата се свежда
до философската Сол. Тя стой много
близо до паредрата на Хевахра. чието
име означава ..тази. коятос без его".
Издигнатият рог на еднорога. който
символизира духовного оплождане и
който улавя потока енергия от
универсума, с в съгласуваност с ак-
сиалнага символика на шатрата. про-
дьлжена посредством връх. със сим-
воликата на двете копия, на шапката
на Дамата и на слугинята и. всички те
под чадър от пера и под дървета. чес-
тваши мистичния брак на Изтока със
Запада (дъбът и зелениката. отговаря-
ши на портокаловото и на хлебного
дърво) Гербовете с чсрвено по лазур-
но лента, украсена с три изгряваизи
сребърни полумессца, показват, че те-
зи гоблени може би са поръчани от
принц Джем, нсшастен син на
Мохамед 11. завоевателя на Констан-
тинопол Идеалы на този Принц, дъл-
го време пленен в Лакрьоз. където са
открити произведенията му. не е ли
бил да обедини Кръста и Полумесеца?
Овалният остров, който поддържа
сцената, е разделен като лотос, сим-
вол на духовного процъфтяване.
Колкото до малката маймунка. сед-
нала пред Дамата, тя означава лично
алхимика, „маймуната по природа**,
която бди над любимата си, която мо-
же да бъде сведена до Materia prima
Еднорогьт фигурира в много гра-
вюри в алхимически трактати (Лом-
барди. Ламбспринк. Милий и пр ).
Това приказно животно с изючен
произход. свързано с гретого око и
достъпа до Нирвана, с връшането в
центъра и в Единството. е изияло
предназначено да открие на западни-
те херметисти пътя към философско-
го злато - към вътрешното преобра
зуване. което се осъшествява след въз-
становяването на първоначалния
андрогин В Китай името на еднорога,
Джи лин. означава ин - ян
ЕДНОРЪК
Дланта разделя деня от ношта и
притежава съзидагелна функция
Лишен от ръка или длан. едноръкият
е поставен вън от времето. Когато
Спяшата Красавица си убожда пръс-
та с вретено, заспива за един век Това
изолнране(отрязване, режа) е само от-
носително или временно. То тласка
съшеството в друг ред - този на не
чстността или на свеизеното - бил
той ляв (магьосничество) или десен
(ясновидство) по подобие на еднокра-
кия*, едноокия* и на съшествата. за-
сегнати от всички видове уродли-
вости*, разрушаваши елемент на чет-
ност или на симетрня на човешкото
тяло Това обяснява зашо едноръки-
ят е пословичен просяк: дланта. ко-
ято протяга, притежава власт. зашо-
то е единствена - като дланта на
правосъдието Наблюдава се оценява-
не вследствие осакатяването
Едноръкият не е окончателно вън
от времето. Като хвърленото в брат-
дата зърно. погребано в земята и до
известна стелен вън от времето, ко-
ето ше поннкне в пролетта благода-
рение на слънцето. едноръкият може
да бъде реинтегрирвн във времето
чрез нова употреба на дланите и ръ-
цете му. Едноръкият символизира
човека. призован да живее на различ-
но равнише на сыцествуванието
Римската митология поэнава бог
на юридическата сувсренност. Тир
ЕЗЕРО
324
Едноръкня гой приел да изгуби една
ръка. за да бъдат спасени другите
боговс Съгласявайки се на тази
жертва, той гарантирал стойността на
думата си: крайникът е физическият
залог на договора Но чрез самия акт
той получава суверенитет в областта
на правото: който гарантира, става
отговорен; който е отговорен, ко
мандва. Едноръкият символизира то-
зи закон.
ЕЗЕРО
Символизира окото на земята. през
което обитателите на подземния свят,
могат да наблюдават хората. живот-
ните. растенията и пр.
Блатото символизира окото. което
е плакало много (BACV. ВАСЕ)
В котловината Фаюм в Египет се
простира огромно езеро. Египетските
теолози в древността виждали в него
реал ното м земно проявление на не-
бесната Крова. течно небе, където
слънцето загадъчно се е скрыло... по-
чва на първични.ч Океан, майка на
всички богове. вдъхващ живот у
хората, опора на съшествуванието и
плодовитостта В близост до храмове-
те били издълбани изкуствени езера;
на бреговете им сс развивали ношни-
те мистерии, а във водите им жреци-
те извършвали ритуалните възлияния.
те енмволизирали устойчивите сили
на творението(POSD. 115. 144)
За галите езерата били божества
или жилища на боговете. Те хвърляли
във водите им приношения от злато и
сребро, както и трофеи от победите
си
Езерата са смятани и за подземнн
дворцн от диамант, украшения,
кристал. от които излизат феи.
вешици, нимфи и сирени, които във-
личат хората в гибел В този случай
езерата започват да носят страшното
значение на илюзорен рай Те симво-
лизират творенията на възбуденото
нъображенне, на банален език: ..ладам
в езерото" (букв от фр.; в см.
„пропадам. не успявам" - бел пр.)
ЕЗИК (вж. ПИСМО. БУКВИ. ИМЕ.
СЛОВО. ЗВУК)
Езикът. племен или устсн. е наем
тен със символнн стойкости: образи.
идеи, емоиии. звучности, графизми и
пр във всичко. което изразява. но до
известна степей и в онова. което не
изразява В Индия преминаването от
думата към действителността е
спхота. отвар.чне като пъпка Езикът
е средство за общуване между хората.
но посредством молитвага или закли-
нанието той е и дхикр или .гжапа. сред-
ство за общуване на индивида с
Божеството. Като символ на Словото
и Логоса той е инструменты на бо-
жественна Разум. Дейност или Воля в
Сътворението. Светы с резултаты на
божественото Слово: В началото бе
Словото... (Иоан. 1:1). Ведическите
текстове казват: В началото бе
Брахма, с него бе Вак. Словото В ис-
лама Словото е наречено „Калимат
Аллах", Божие Слово или Слово, ко
ето установява За Абу Якуб
Седжестани четирите съгласни в
..Калимат" (клмт) са четворното про-
явление на първичната Единица
„Словото (Мемра) проызведс вески
предмет и всяко нси/о с името му
.един”, казва Сефср Истсирях Вак
съзидателното Слово, е съпруга на
Ираджапати, но тя е най-вече
Сарасвати. шакти* на Брахма Вак е
и дъхы на Шива Махсшвара и Ваю.
вятърът. космическият дъх.
Символ на съзидателната воля на
Бога, словото е едновременно и сим-
вол на първичното Откровение
Сарасвати. производителната енергия
на Брахма, е и Познанието. и майката
на Ведите Оттук и изключителната
важност на езиците. на които са полу-
чени вторичнитс Откровения, които
325
ЕЗИК
са технн о1ражения - арабский! нап-
ример с единсгвеният език. на който
може да се чете Корана, тъй като той е
съшинската му субстанция. Често из-
тъкваною дирене на загубсното
Слово е диренето на първичното
Откровение Символиката на първич
ния език е друг негов синоним В мю-
сюлманската традиция се отнася за
сириак. или соларен език. прозрачен
израз нл светлината, получена в пър
востепенния духовен иентър Показа-
телное. че райският език с бил разби
ран от живогните Шаманского въвеж
дане в езика на животните е. обратно,
символ на врыцане в едемското
състояние Оше по точно, този език по-
някога е езикът на птиците; прочее,
езикът на птиците е небесен или ан-
гелски език - символен аналог на си-
риак - и може да бъде схванат само
чрез достигането на определени ду-
ховни равниша
Във връзка с традиционного зна-
ние се установява двойната символи-
ка на смссването на сзиците и на да-
ряването с езици. Смесването след
Вавилонскага куда отбелязва разли
чаването на езика и следователно на
първичната традиция. То е последи-
цата от помрачаванего наумовете. за-
давашо постепенния преход от един-
ственото към множественото: вероят-
но естествено развитие, а не само бо-
жие наказание. Маларме пише:
Езицитс са нссъвършсни. защото са
много; липсва върховният...
Дарявансто с езици отбелязва.
напротив, връшането в централно,
синтетично състояние. посредством
което модалностите на формата и из-
раза се явяват необходими приспособ-
ления. но от облаегта на случайността.
Даряванего с езнци, поверено от
Светия Дух на Апостолиге. е ключът
за хрнстнянския универсализъм.
Розенкронцерите се смята, че са го
притежавали; съшо така и дванаде-
сетте пратенини на пьрвим Адам -
съгласно исмаилския езотеризъм. при-
бягваш в случая до Корана 114:4). Нис
нс сме изпратили пророк, който да
нс говори езика на народа си Съшият
дар изглежда се наблюдава и у някои
африкански пигмеи; това можебисла-
лечен спомен за едемското състояние
Ако райскою състояние предпо-
лага владеснето на езика на
животните. то за Адам се казва. че ги
нанменува (Кит 2 19) и следовател-
но. че тс са му подчиненн Прочее, за
китайската мисъл е константа, че тъж-
дествеността на имената мин управ
лява световния ред. Конфуций учи
Важното е означенията да са при
вилни (чей мни) Под перото на по-
ета Милош се открива следната
формула: Тъй кито тези имена нс са
нито дратя, нито синовс. а бащи на
заослсжимитс предмета Във власт-
та на езика остава следа та на космо-
гоничната мош от Началото
Друго могьшество на езика е по-
вереното от инициационната мэтра
или понс разпространеното от
Доктрината. В ..Свмитаникая" (2.221)
Касхяпа казва. че е Извънбрачен сип
на Вложения. родсн от устата му.
родсн от Дхама. оформен от Дхама
Но в действителност Дхама се отна
ся непосредствено към първичния
език, този на Мани, законодателя от
началото на цикъла.
Във връзка с езика съшествува
оше един много особен и често зле раз
биран символ - молитвената мелнич
ка в Тибет, в деиствшелносз въобше
не се отнася за молитви. а за свешени
думи. които движението на уреда раз-
пространява върху света като универ
сална благословия (AVAS. CORT.
DANA. EL1Y. ELIM. GRAB Gt 1 -\
GUEC. GUEO, GUES. SAIR. SCHC,
VACG).
Езикът e символ и на разумно
битие индивид, град, стнос. нация
ЕЗИК
326
Той тук сс разбира в смисъла на гово-
рим или писмен език или на говор, кой-
то е една от безбройните езиковн фор
ми и една от съставките на ментална
или социална структура. Това е дъл-
бока реалност. живееша в отношени-
ето езнк-битие. Те еволюират заедно и
в тях отекват едновременно събити-
ята от обшата им история: езикът е
душата на всяка култура. на всеки
град Необмислена вреда, нанесена на
езика. удря целия град: тя засяга в
дълбочнна обшествената връзка и
допринася за скъсването й. Следо-
вателно езикът е наистина ментална и
социална структура. Той е главният
път на обшуването на индивид с
индивид, на трупа с трупа; най-
финото. най-гъвкавото, най-проннква
шото средство за обмяна; езикът при-
дава определено единство на битието;
той е фактор на сцеплението. Дадено
общество се разлада, когато изоста-
ви езика си или когато той се разхлаби;
разбира се. че малиинствата се стре-
мят да залазят езика си като залог за
идентичността си По съшия начин и
индивидуализацията напредва с ов-
ладяването на езика. Познаването на
собствения език осъшествява близост
с дадена личност или с дадена трупа.
Домогването-до един език е равноз-
начно на домогването до определен
човек; уважаването на даден език оз-
начава уважаване на индивида, който
го говори Той носи енергиен заряд,
който произлиза от цялото битие и вн
зира цялото битие Силата на симво-
ла е наситена с него и възбужда зна-
чите Той прави възможно участието
в живота.
ЕЗИК (ТЕЛЕСЕН ОРГАН)
Езикът е смятан за пламък Той
има неговата форма и подвижност.
Той разрушава или пречиства Като
орган на елового той създава или уни-
шожава - властта му е безгранична
Той се уподобява и на кобилицата на
везна - той отсьжда Според думите.
конто разпространява. езикът е „благ"
или извратен" (Притч 15:4), „не-
честив" (12:6), „на омраза", „лъжлив"
и „измамлив" (Пс ЮЯ:2):Притч 6:17;
Пс. 52:4). Мотта на езика е толкова
глобална. че смърт и живог има в си-
лата му (ервн Притч. 18:22). Когато
се намеква за езика. без да се опре-
дели, винаги се има предвид лош език
Езикът на Господа се сравнява с
„поглъшаш огън" (Ис 30:27): символ
на мошта и справедливостта му.
Огнените езици (Деян. 2:3) символи
зират Светия Дух в качеството му на
светлинна сила Даряването с езици
позволява на ония. конто ги получа-
ват по време на приемането на Светия
Дух. да се изразяват на най-различни
езици с непобедима сила
В „Агада" се говори за злил език
(lachone hara). койтое едноот четири-
те бедствия, причиняваши извраша
ването на света (убийство, безерамие.
идолопоклонст во)
Злият език. клеветата са приеманн
за сериозно нешо; в еврейската тра-
диция са били необходимн двадесет и
трима съдии. за да съдят клеветник.
Процесът бил воден, като че ли сами-
ят живот бил застрашен. Клеветникът
(motsi them га), т.е този. който създа-
вал лошо име. бил в известен смисъл
престъпник (BARH)
В един екскурс в ирландския раз-
каз ..Болестта на Кухулин “ човешки-
ят език е взет като еквивалент на
главата Споменава се. че героите от
Ълстър в героическите си подвизи по-
казвали езнците на враговете. конто
били убили в единоборство В някои
бретонски народни разкази героят
грижливо пази езиците на хидрата или
на многоглавия дракон, конто току-
шо е убил. Те му служат за оправда-
ние да разобличи узурпатора или
предателя, който противозаконно му
327
EKEP
еогнел гланиге (вж мозък* и глава*)
(OGAC. 10, 285)
За племето бамбара езикът заедно
с крака. носа и половив орган е един
от четирите органа, от който зависи
добрият ход на обшеството; оттук и
особената му важност Орган на
словото. той е смятан за hciob i ворси,
овластен с оплождаши способности
по подобие на дъжда. кръвта. спер-
мата, слюнката. която е преносителят
на словото. От езика зависи човешко-
то обшуване: той може да бъде фак-
тор за конфликти и разногласия, но и
за успех и материално и духовно
богатство По природата му се смята,
че може да казва само истината; ези
кът има един -единствен цвят и спе-
цифичната му социална функция е да
отдаде цвета си на обшеството; за-
това за лъжеца се казва. че има ра-
иран език (ZAHB, 197).
Да можеш да си държиш езика
зад зъбите. означава. както за
бамбара. така и за европейците. че си
стнгнал эрелоегта. че си господар на
себе си. Ето зашо в някои иниииани-
онни ритуали получателите се бнчуват.
мъчейки се да залазят самообладание,
с камшицн, конто наричат „езици"
Изключителното значение, което бам-
бара приписват на този орган, се дъл-
жи вероятно на факта, че освен слово-
то езикът изгьква и Познанието. вис
ше благо: те казват: Познанието със-
тавяява богатството на езика
(ZAHB, 196) Но. от друга страна, ези-
кът е органы на вкуса, т.е. на
различавшего Той отдела доброго от
лошото; той прерязва; това. доближа-
вашо се с друг от аспектите си до сим-
волния комплекс на бича, обяснява за-
шо бамбара свеждат езика и до ножа
и бръенача
В алхимията символнияг израз
„птичи език" назовава начин да се
процедира с фонетични аналогии и
тъждества В езотерическия стил това
с изкуството на звука, огкьлею и име
го „11зкус1во на Музиката", дадено
на традииионната Алхимия (ALLA.
64-66)
ЕКЕР
Вече сме разгледали в сгагията
пергел* връзкага между този символ
и екера Затова тук ше се връшаме към
нея само с цел да внесем допълнител-
ни уточнения
Казахме. че екерът служи при раз-
чертаването на квадрата и измерва
пето на земята А в древен Ки гай зе-
мята е квадратна, деленията и са
квадратни: затова рамената на екера
са еднакви по дължина Древнага фор
ма на йеротлифа (апн (квадрат) е със
тавена от два екера. разположени един
срешу друг, като по този начин обра
зуват квадрат, или от свастика с обър
нати надясно рамена, съставена от че-
гнри екера. конто разделят по този на-
чин пространството на четири части.
Екерът е емблема на императора, кой-
то е господар на Земята и съшо като
Великия Ю внася ред в нея. Тради-
ционного тълкуване на йероглифа
kong (екер) казва. че екерът опредеяя
формата на всяко нещо; той образу-
ва правия ъгъл. който изгражда
квадратите. който пък очертават
кръговсте. Други текстове потвърж-
дават образуването на кръга* от
квадрата*, чрез вписване: затова, спо-
ред Гране, екерът е емблема на вешера.
който е ин-ян* Освен това вписаният
в квадрата кръг е символ на първо-
началната двуполовост.
Екерът е формата на гръцката бук
ва ।ама. Оттук и древните фигури. на
ричани гамадин: четири противопос-
тавени чрез върховете си екера. конто
по този начин очертават между себе
си кръет или четири екера. образува
ши квадрат, чиято среда е белязана с
кръет. И в двата случая кръегьт в сре-
дата е символ на Христос, а четирите
ЕКСКРЕМЕНТИ
328
екера - на четиримата свангслисти или
четирите животни от Откровението
Геной забелязва ос вен това. че първо-
началната форма на гамаднона съ-
ответства на вътрешните деления на
Lochou. магичсския квадрат, разкрит
на Великия Ю и по този начин може да
то сведе до прсдставата за измерване
на земното пространство (GRAP.
GUEC. GUES. W1EC).
Белсжеш няколко измерения, хо-
ризонталата и вертикалата. екерът
символизира пространством Но тъй
като служи при раэчертаването на
правоъгьлнн фигури или прави ъглн.
той символизира съшо така праволн-
нейността и съблюдавансто на тако-
ните и нормнте Във франкмасонство-
то екерът. провссен на връвта* на
Председателя. означава, че вол я та
.и»' може да има само една пасока -
съобра зенита с устава на Братст
вото. и че той .може да постъпва
само по един начин - в името на
доброто Според други тълкуватели
екерът символизира ривновссието ка
то резу.imam от съюза между актив -
ното и пасивното начало. особено ко-
гато е във формата на буквата Т;
напротив, той изразява активността
и динамизма, когато е несиметричен
като L. Екерът поправя и подрежда
материята В астрология га ъгьлът от
90 изглежда се приема за небла-
гоприятен Някои автори обвиняват
екера. че е пречупеи кръет. знамс на
царя на ада Обратно на пергсла*.
който представлява духа, понеже ри-
сува криви и е активен, екерът с евър-
зан с материята. която поради това е
пасивна и подчинена (BOUM. 1-4).
ЕКСКРЕМЕНТИ
Смятани за вместилии/е на сила.
екскрементите символизират свеше-
на биологическа мош. която се нами-
ра у човека и която. отделена от него,
би могла по определен начин да бъде
възстановсна Това. което изглежда ли-
шено от всякаква стойност. се оказва,
напротив, най-натовареного: в пове
чето традиции значението на екскре-
мента се доближава до това на
златого Някои радиестези твърдят
дори. че внбрациитс нм са еднакви
Свързване на мръеотиите или на
отпадъцитс с понятием за грях се
огкрива у ашекитс. В гсхния пантеон
фигурира Тласолтеотъл. богиня на
плътската любов. на плодовитостта и
на изповедта Името и означава „хра
неша сс с мръеотии" или ..богинята
на нечистотиитс", понеже тя поглъ
ша rpexoBere(SOUP).
В Черна Африка мръеотиите са
обект на особени ритуалн. тъй като са
смятани за натоварсни със сили. от-
дадени от хората. Племето бамбара
(в Мали), след като ги изгори, хвърля
пепелта им в р Нигер като жертвоп-
риношение на бог Фаро, демиург, кой
то трябва да възстанови тези пречис-
тени и регенерирани сили под форма
та на дъжд. с който да напои земята
(D1EB). Жан Пол Льобьоф открива
аналогично вярвзне у племената ли
куба и ликуала в Конго (LEBM). У пле-
мената фали (в Северен Камерун) и
багеке (Конго) сс смята, че душите
отиват в купищата мръеотии. от
където прсминават в тслата на
жените, засти с домакинскитс си за-
дължения (LEBE 326. N.).
Съшата символика разкрива и езо-
теричното значение на екскрементите.
а следователно и значението на риту-
алната копрофагия. Вярва се. че екск-
рементът носи важна част от витал
ната енергия на този - човек или жи-
вотно - който гое изхвърлил Според
Доминик Заан (ZAHB, 168) той осъ-
шествява вид синтез между този.
който яде. и това. което той яде
Оттам и живителната му сила, която
обяснява честата употреба на екск-
ременти в традиционната медицина
329
ЕКСКРЕМЕНТИ
на множество народи
Следователно. ритуално поглед
нато, копрофат ы замества божество
го. способно да выроди остатъчните
сиди на организма и храните му. съ
държащи се в екскрементите У бам-
бара класата посветени. практнкува
ши ригуалната копрофат ия, е тази на
лешоядите, която представлява
детството, те. първия от четирите
стадия на духовния живот, надграж-
даши четирите стадия на материал
ния живот. Той поглъща - пише Заан
(169), дълбокитс и скрити сили на
вселената Колкото повече тези от
падъци са ферментирали и пълни с
червей. толкова повече са t/енени. тъй
като именно в това е доказателст
вото за животворността им
Консумирайки ги. лсшоиды.. асами
лира света чрез посреди ичеството на
копрофагията.
Свързването на екскременга с
ношта обяснява инициаиионните спо-
собности на лешояда.хиената и всич-
ки хранеши се с мьрша животни и е
ясно застъпено у племената догон и
бамбара. Един от първите информа
тори на М Гриол съобшава: Това. ко-
ето е изядсно. с слънчсвата светли
на: екскрсмснтът с ноизта (GRIE);
твърдението се доближава до алхи-
мичното значение на златого* Вьв
вярванията на догон и бамбара зла-
того е сублимация на червената мед*,
нейннят по малък брат (GRIE), а чер
вената мед сама по себе си е нарича
на „екскремент на бог Номо", демиур
га.
За бамбара екскременгьт на Фаро
(демиург, аналогичен на Номо на до-
гон} е отпидък на света - принцип,
от който се раждат всички живи съ-
щества (ZHAB. 2217). Това съждение
се обуславя от факта, че червеният
цвят, символ на вигалните сили за
бамбара. е цветът на труповете и му-
хите (в техния език думата за муха и
червей с една и сына)
В съшия ред на мисли - в мнот об-
рой ни mhiobc на американские ин-
днании мършата. разложения! труп са
плацент ната матка, където се възраж
да животы Ето зашо според индиан-
ците кашинауа първите хора наднеш-
ния свят са се появили след потопа ка-
то червей, излюпили се в труповете на
тигантигс, които сьставяли предиш-
ното човечество(МЕТ5) Като символ
на възродения живот червсят може да
бъде заместен от гъбага, която съшо
израства от органично разлагане: то-
гава към тореописания миг може да
се отнесе и вярването на ороч, тун-
гуски народ от Сибир, според което
човешката душа при смъртта си. след
като е отлетяла като пеперуда към
луната. се превъплъшава на земята в
гъба* (FOUD)
Измежду екскрементите. смятани
за белег на изобилие и ритуално из-
ползвани за довежданс на това
изобилие, нека споменем тези на зми-
ята дъга в Дахоме (MAVE).
Екскрементите, за които рядко се
споменава в келтския свят, са били ве
роятно символ на позорно презрение
Единственият ясен пример за тяхна-
та употреби е в текста Aided Curoi
(..Смъртта на Курой") от ирландс-
ката епопея. След една битка, в която
плячката е распределена изключител-
но несправедливо, кралят на Л ьнстър
Курой не получава нищо. макар че
оказва много ценна помош на улатите.
За да си отмъсти. той побеждана в еди-
ноборство младия герой Кухулин. сне-
ма му косата, просва го на темята и
му накисва главата в кравешки
фекалии За да си отмъсти на свой ред
за тази тавра. Кухулин съблазнява же-
ната на Курой Блахнат (мазко цвете)
и я прави съучастничка в убийството
на съперника си (OGAC X, 399-400).
Логичен е вытросът дали Курой
сам не дава доказателство за собст-
ЕЛЕКТРА
330
веною си невежество, намазвайкн с
екскремент главата на противника си
Мислейки. че го омърсява, той. без да
знае. му дава нови сили: оше повече
че Кухулин въпреки обидата съблаз
нява жената на победителя сн и я спе-
челва за убийството му. Макар че в
никой друг келтски текст не е
формулирана, тук се открива тради-
цнонната интерпретация, която виж-
да в екскремента концентрат на би-
ологически сили, способен да възро-
ди организма. Кравешките фекалии в
частност. поне в Кабнлия. са основа-
та на цялото вълшебство на доби-
ването на млякото* (SERP).
ЕЛЕКТРА
Според един гръцки мит тя роди-
ла от съюза си със Зевс Хармонията.
Но Електра е позната най-вече от
гръиката трагедия като дъшеря на
Агамемнон и Клитемнестра. След
убийството на Агамемнон от Егист,
любовник на Клитемнестра, тя е раз-
късвана от желанието да отмъсти за
баша си. като погуби майка си.
Комплексът на Електра от гледна точ-
ка на психоанализата съответства на
Едиповия комплекс, но с женствени
оттенъин Електра няма да убие май-
ка сн със собствените си ръце, а ше
подтикне брат си Орест към това
деяние, докато самата тя ше му по-
могне да забие ножа. След фаза на със-
редоточаване на обичта към майката
в раиною детство девойката се при-
вързва към башата и ревнува от
майката; или. ако не намери отговор
у башата. се стреми да се превърне са-
мата тя в мъж. за да съблазни майка
си; или, като отказва брака, клони към
лесбийството Така или иначе Електра
символизира страстна любое към
родителите, която стига дотам, че ги
изравнява напълно посредством
смъртта Чрез това зловешо равно-
весие. искашо от боговете „справед-
ливост срешу несправедливосгта",
Електра се присъсдинява към симво-
ликата на мига - тя възстановява же
ланата от Съдбата Хармония
ЕЛЕН (ЛОНATAR ГАЗЕЛА)
Поради високите си разклонени
рога, които периодически се сменят,
еленът често е сравняван с дървото’
на живота. Той символизира плодо-
витостта. ригьма на растежа. прераж-
данията Тези значения откриваме
както в украсата на християнските
баптистерии, така и в мюсюлмански-
те и алтайските традиции, при манте,
пуебло и др. Еленът с архаичен обра з
на цикличното обновление (Е1ЛТ, 2)6).
В своите танци и космогонии аме-
риканските индианци изразяват връз-
ката между елена и дървото на
живота: .Може би асоциацията. ко-
ято тясно евързва бора с елените
(танци на Елена около изправеното
на Плоизада иглолистно дърво). от-
части представлява обикновена горе-
ка картина, ала не е невъзможно мно
го по-дълбоко в нея да се съдържа
символиката. евързва из а елена несо-
мо с изтока и зората. а и с начало-
то на появилия се при сътворението
на света живот... В не една америка-
но-индианска космогония именно ло-
сът или лопатарът е онзи. който с
агонията си предизвиква появата на
сътворения живот, а в индианското
изкуство понякога е показано как дър-
вото израства от раздвоенитс рога
на животното. подобно на европейс
ката традиция за виденисто на св
Хуберт-(ALEC. 55).
Свешеното изображение на бога
Слънце на племето хопн (пуебло от
Аризона) е изрязано върху кожа от ло-
патар (TALS, 429). През XVI век, по
време на честването на празника на
Слънцето през пролетта, индианците
от Флорида изправяли стълб. на чий-
то връх,. издигали одраната кожа на
331
ЕЛЕН
UCpCMOHUU IIIII y.lOHCH C ICH. n/K'lht то
на я натъпквали с растения, за да и
придадим форма, и я окичвали с пло-
дове и честя Тона изображение би
до обърнато към изгряващото
Слънцс. а около него се играел танч.
придружсн с молитвы за сезон на
изобилие" (Al.EC, 172) В Крнкберз
(KRIE. 129) отбелязва съшесзвуване-
то на аналогичен обнчай по време на
празника на пролетта при племето
гимукуа
Елены е и предвестники на свет-
лината. той воли към лневння светлик
Его откъс от песен на инлианпите
пони в чест на дневнага светлина: ..По
викваме де чата Казваме им да се
събудят. Казваме на дечата. че всич-
ки животни са будни. Тс излизат от
леговиизата. където са спали.
Предвожда ги Еленът Той идеи от
горския гъсталак. където живее, и
води малките си към Днсвната
светлина Сърцата ни се раднат"
(ALEC, 145)
Това значение придобива цялата
си космическа и духовна пълнота в
други традиции. Еленът е посредник
между небето и земята, символ на из-
грявашото слънне което се излита към
своя зенит Един ден между рогата му
се появил кръст и той се превърнал в
изображение на Христос, в символ на
мистичния дар и на спасителното
откровение Тогава еленът - вестител
на божественото, принадлежи към ве
ригата на споените един с друг сим-
воли - дървото* на живота, рогата*,
кръета*. която те срешаме много-
кратно.
Еленът е съшо така символ на
бързина, ала и на боязън. Елены -
животно, което в класическата антич-
ное г било посветено на девага-ловл-
жийка Диана (Артемида), напомня по
почти сходен начин за будистките
джатака Там златният елен е нс друг,
а самияг бодхисатва. който избавя хо-
ра та о। отчаяние и укротява страсти
тс им Газелите от Бенарес (символи
на първата Проповед) съшо са елени:
силата на дивия елся (Уан-чу) е мош-
та на Учениего и на Аскезата на
Учителя, която се разпространява с
бързината на боен кон и чиито труд-
ности влъхваг известна боязън
Златният елен присъства и в кам
боджанските легенди, ала там солар-
ният характер на животного се про-
явява в злотворния си аспект. Както
често се случва, соларното животно е
евързано със сушата; за да падие
дъжл. трябва да бъде убит еленът -
това цели широко разпространеният
в Камбоджа и по точно в околностмте
на Ангкор танц в гръе В други облас-
ти добавят, че влизането на елен в се-
дого вешае пожар и принуждава хо-
рата да напуснат мястото. В древен
Китай съшествува съшата прсдстава
за зловредния елен. носител на суша.
Интересно е да се отбележи, че Ориген
превръша елена във враг и преследвач
на змиитс (т.е - във враг на злото.
недвусмислено - в символ на
Христос); ала змията е земноводно
животно, в противовес на небесного и
огнено животно. Еленът. подобно на
орела*. е унишожител на змии, един
във висша стелен благоприятен, ала
лвуполюсен знак, тъй като той уни-
шожава с огън - сушата. задушава-
ша всичко. което живее от водата.
Свети Хуан де ла Круз приписва
на еленитс и на лопатарите два раз-
личии сфскта на изението - единият
е свенливостта, а другият - дързостта.
в зависимост от предполагаемого по-
ведение на въпросннгс животни спря-
мо техннте желания
В Нара. HanpoiHB, безбройните жи-
весши на свобода елени и кошути с
пьлната сн лнпса на страх навеждат
на мисълта за своеобразно възвръша-
не към първоначалната чистота, ко-
ято включва близостта с животните
ЕЛЕН
332
Характерно та лопатара е да стъпва
със задните си колита в отпечагька от
предните колита: това символизира
начина, по който трябва да се следва
пътя на Предайте; тук засягаме сим-
воликата на лова*.
Съшествуват и други, по-маловаж-
ни значения, като например свойства-
та на въэбудително средство, конто
китайците приписват на еленовите
рога. Все пак този факт не е без
значение, доколкото се приема, че та-
зн дрога подхранва ян: доближаваме
се до техииките на безсмъртие.
Споменава се съшо така за символ на
дълголетие, ала най-вече - на
благополучие, основаваш се на оби-
чайннте народни каламбури. гъй ка-
то лу означава едновременно еден и
заплата Когато еленът се явява та-
кова изображение на паричното
възнаграждение. той най-често е
придружен от бор (дълголетие) и при-
леп (шастие) (BELT. DURV. GRAD.
HERS. KALL, ORIC. PORA. VARG).
В гръко-римската митологична
иконография елените са впрегнати в
колеснииата на богиня Артемида
(Диана), която ги направлява със злат-
ни юзди. Несъмнено те дължат тази
привилегия на своята гтъргавост Диан
дьо Поатие често била изобразявана
редом с елей, с девиз, който би под-
хождал и на богинята-ловджийка:
quodcumque petit consquitur (тя пости-
га всичко. което поиска).
Ясен знак за значението на елена
в келтската символика е относително
честата му поява в иконографията или
в легендите Едно галско божество но-
си името Цернун - онзи, който има
теме на еден То е изобретено върху
сребърния котел от Гундеструп: сед-
надо е в будистката поза, в едната си
ръка държи огърлица, а в другата -
змия Заобиколено е от най-различнн
животни. и по точно - от елен и змия;
може би в еленовите рога, конто увен-
чават главата иа бога, трябва да виж-
даме излъчване на небесна свсиина
(вж. рог*).
Друг забележителен ламетник е
този от Реймс, изобразяваш Цернун
като бог на изобилието. Известии са и
много други. При все това изглежда,
че богът следва да се възприема като
повелитея на животните. В
Ирландия синът на Финд - великия ге-
рой от осианския цикъл. се нарнчал
Оасин (сърненце), а свети Патрик пре-
образил себе си и своите спътниии в
елени (или лопатари), за да се изплъз-
не от клопките на езическия цар
Лоегир: той действа така по силата
на заклинанието или магическня
похват, наречен feth fiada. който по
принцип прави човека невидим
Следователно в келтския свят симво-
ликата на елена е много обширна и
сигурно се отнася до началните
състояния. Поради липса на цялост -
ноизследване сме принудени времен-
но да се ограничим с отбелязването
на символиката на дълголетнето и
изобилието Галите използвали мно-
гобройни талисмани от еленови рога,
а в някои алемански гробове в
Швейцария редом с конете и хората
са открити и погребай и елени. Някои
намират сходство между този факт и
еленовите маски на принесените в
жертва коне в алтайските кургани от
V и IV в. пр.н е. В арморикански
Бретан свети Едерн е изобразен вър-
ху елен (СНАВ, 240-257; ZEIR 24. 10 и
сл., 155 и сл.; OGAC, 5, 324 329. 8. 3 и
сл.. 9. 5 и сл.).
В някои европейски традиции, по-
точно при келтите, еленът изглежда е
и грае л роля на психопомпос. подоб-
но на северния елен* и на сърнеца*.
За Морхолт от Ирландия, вуйчото на
Изолда, убит от Тристан в двубой, е
казано, че лежи мъртъв. зашит в еле-
иода кожа (BEDT, 20).
В Светото Писание еленът често
333
ЕДНО
се свързва с гаэелата. По повод на
връзката между тях Ориген отбслязва.
че газелата има осгър взор, а еленът е
убиеиът на змии и ги изкарва от дуп-
ките им благодарение на дъха от ноз-
дрите си Ориген сравнява Христос с
газелата според теория и с елена спо-
ред делата му - пракснс /Хомилия ///
м Песен на песните/.
У древните евреи думата елен -
аууа, произлиза от термина ayil, кой-
то означава овен*; еленът често бил
смятан за нешо като голям овен или
по-скоро за див козел*, оттук и раз-
личните преводи на Вулгата.
Еленът символизира бързината.
подскоциге Когато е жаден и когато
си търси другарка. неговият дрезгав
и див зов е неотразим, затова го срав-
няват с Христос, който зове душата,
и с душата - съпруга. която дири своя
съпруг. Еленът символизира както
Божествения съпруг. преследваш бър-
зо и неуморно своите съпруги -
душите, така и самата душа, диреша
божествения извор. който ше утоли
жаждата й.
Някои произведения на изкуство-
то превръшат елена в символ на ме-
ланхолнчния темперамент, несъмне-
но поради склонността му към
усамотение. „Понякога се среща про-
низан от стрела елен със стрък тре-
ва в уста, от която чака из целение
Легендата дава да се разборе. че бол-
ката му е нсизцелйма - maluo
immcdicabilc Разбира се. отнася сс за
страданието на влюбения. а източ-
никът е Овидий; в „Мстаморфозите"
(1.523), когато Дафне му се изплъзва.
Аполон произнося следните слова
(TERS. 67.416):
..Ах. но защо ни една от треви-
те любое не лекува!"
(прсвод Георги Батаклиев, Народ-
на култура, София. 1981).
Писателите и хората на изкуство-
то са превърнали елена в символ на
благоразумие, зашото бяга в посока
та на вятъра, който отнася миризма-
та му, и зашото разпознава инстинк-
тивно лековитите растения. Той е сим
вол и на любовния плам: откриваме
го край Афродита и Адонис, край къ-
пешата се Суэана. издебната от
старците. и т.н.; на слуха, зашото на-
остри ли уши. никой не може да го
доближи. без той да чуе шума; на ли-
рическата поезия, зашото стой редом
с музата Ерато. която обича; на
музиката, зашото стига дотам, че
ляга, за да я слуша, и защото рогата
му са с форма на лира (TERS. 65-68).
Крилатият елен може да означава
чевръетина в действията. Ала ако
разтълкуваме образа в зависимост от
символиката на крилото*. то цялата
символика на елена ше се окаже из-
лит на та на равнишето на духовността
благораэумието на светеца, пламенно-
го желание за единение с Бог. вслуш-
ването в словото на Духа, усешането
на неговото дихание, долавянето на
Божиего присъствие
' Еленът, често пъти евързван с
еднорога, е символ на философския
живак Една от гравюрите в шедьовъ-
ра на Ламбспринк (XIV в.) философе
кият камък (LAPP) изобразява двете
животни, застаналн едно срещу дру-
го в горски гъсталак Поемата. прид-
ружаваща тази Трета фигура, разкри-
ва, че еленът символизира Живака
(мъжки аспект) и Духа, еднорогът е
Сярата (женски аспект) и душата. а
гората е Солта и тялото.
ЕЛЕН (СЕВЕРЕН)
За народите от далечния Север в
Азия, конто се хранят основно с ме-
сото му и го използваз като яздитно
животно, той се превръша в символ-
но тъждество на това. което е конят
за номадите. Кул тура г а на тези север
ни народи е подчинена на лунната
символика и затова северният елен.
ЕЛИКСИР
334
както и останалите животни от това
семейство, е част от обшата символи-
ка на луната Играе погрсбална, нош
на роля, както и роля на пснхопомпос
Навсякъде. където северният еяен е
бия опитомен и изпоязван като яз-
дитно животно, както е у разяич-
ните тунгуски племена. той е прид
ружавал покойника в оня свят
(HARA, 225) В това отношение сим-
волното му значение е сродно с това
на лопатара от северноамериканска-
та прерия и на еръндака от азиатска-
та степ (вж. елей*).
ЕЛИКСИР
Еликсирът на беземъртието, спо-
менаван във всички традиции, симво-
лиэира преобразеното съзнание.
Колкото и да се е извисило то,
Еликсирът осигурява вечност (ALLA,
154).
Отрнцателното в него е, че носи
пълна забрава. По молба на жената на
Кухулин. Емер, друидите на Ълсгьр
му дават подобен еликсир, за да не си
спомни за Fand. красивата съпруга на
морския бог: друидите му дадоха пи-
тието на забравата. Когато отпи.
той забрави за Фанд и за всичко. ко-
ето бе стория. Подобно питие дава
друидът на цар Кои, участвал в сто
битки, на сина му Кондъл, за да заб-
рави жената от ада сид, предизвика
ла любовта му. Но силата на жената
от отвъдното побеждава друида За
нешастие не се знае нищо откосно
състава на еликсира на забравата и
можем само да предполагаме, че е бил
ияхаква бнлкова отвара (OGAC. 10.310).
ЕЛ ФИ
Ьъздушни божества, произяезяи
от севера, които обичат да танцу-
ват нощем по пояянитв и сякаш при-
канват хората да се присъединят
към тях. а всъщност им носят
смърт.
Това са духовете на простора, ко
нто обаче излита г от земята и водите,
очарователни, каприэни. малки,
плувашн. въздушнн, опаенн (вж джу-
джета*). Те олицетворяват хтоничес
ките сили нв мрака, конто извикваз
смъртен ужас, особено у юношите
Последните ги разпознават в мъглата.
там, където възрастните - не така
прозорливи, по-слабо чувствителни
към приказното и недоловимото - нс
виждат нищо. Те са като неяснага
омара на зараждашите сс чувства и
като първите любовни съннща. Те
пленяват, омагьосват младите сърца
и наивните души.
Бялата дама с царицата на елфите
Някои тълкуватели разглеждат
хваналите сс на хоро елфи като кон
центрирана енергия, извираша от
вселената: оттук и силата им ла
омагьосват и способността да пома
гат при преминаването на вратите*.
разделяши трите равниша на света,
сред които царството на живите и цар
ството на мъртвите Те въэдействат
върху въображеннето, като го възбуж
дат със съниша и видения, а после ув
личат в танца сн покореното от кра
сотата им човешко съшество Сим-
волизират неосъзнатите сили на
желанието. приели привлекателен
образ, чието мошно очарование пос-
тепенно обезеилва самообладанието
и здравия разум.
ЕН-СОФ
Широко иэползвана в Кабалата ив
ритска дума, Еи-соф обозначава
безкрая. Това е необозримого, т.е.
Deus absconditus. скритият бог.
ЕПОНА
Обикновено в това гало-римско
божество с чисто галско име вижда-
ме богинята на конете, и изправени
пред значимоегта на култа и във всич
ки рейнски и дунавски провинции, се
335
ЕРОТИЗЪМ
питамс О1къдс с дошъл, понеже Цезар
не споменава никаква Елона в рели-
гнозната схема от „Записки за галс-
ката война". Множество трудове са се
опитали да проучат произхода и ико-
нографската типология: Елона на кон
и Епона, седнала между два коня
Упорито са търсенн соответствия от
Великобритания и са приемали за та-
кива галската Рианон и ирландката
Маха Но Рианон с царица, а Маха е
олицетворение на равнината, където
се намирала столицата на Ълстър -
Емин Маха. Ни една от тях няма тяс-
на връзка с коня, а двете принадлежат
на този тип владетелки, които са гос-
подарки на съответната територия и
трябва да бъдат победени или взети
за съпруги. От друга стана, конят no-
начало принадлежи на войнството и
само на него. Следователно можем да
предположим, че Епона представля-
ва келтска адаптация, зле изразена
чрез местного име, на ротш theron, гос-
подарката на животните, чиито
изображения са имитирали галите
Митичният елемент, представляван
от името. може вторично да е бил евър-
зан с цикъла на някое божество, спо-
менатата от Цезар Минерва, която
има множество прякори - местни.
хвалебствени или функционални.
Вляэла в римския пантеон след
эавоеванията, в резултат на опресня-
ваши значението и промени тя се пре-
эърнала в покровителка на конете и
конюшните. Изобразявана първона-
чално като кобила - символ на
плодородието - по-гьсно тя била за-
менена от жена на кон. държаша пъ-
лен с плодове рог. Навсякъде е близка
до култа към Богините-майки, Изво-
рите и Огиищата.
ЕРИНИИ
Гръцко наименование на фуриите.
хтонически демони като харпиите
(Горгонн*). които приемат образа на
куче за и змии. Тс са оръдия на божн
етоотмъшенис спрямо човешките Гре-
хове. като преследват хората. веявай-
ки страх в съриата им Оше в
древността ги отъждествявали със
съвестта Част от вътрешния мир, те
символизират угризенияга, чувството
за вина, самоунишожението на този.
който се отдава наняло на смятаната
за неизкупима вина.
Съшо като мойрите (съдбата) по
произход те са пазителки на природ-
ните законы и на реда на неи/ата
(физически и морален) поради което
наказват всички превышали правота
си за сметка на другите, както сред
боговете. така и сред хората. Едва
по-късно тс сс превръщат в богините,
отмъстителки за престъпление
(LARD, 391 и Пол Мазон, Н0М1, т
III, стр 74. №1)
Това развитие следва развитието
на съзнанието. което първо забра-
нява, а после осъжда и унишожава
Могат да се превърнат в Евмсниди.
благоприятни и доброжелателни
богини, когато разумът - символизи-
ран от Атина - връша успокоеното
бол но съзнание към една по-умсрена
прсценка на човешкнте дела.
ЕРОТИЗЪМ
Известна ни с символиката на лю-
бовта от „Песен на песните" и от
значенията, извлечени от християнс-
ките мистици, сред които свети Бер-
нар и свети Хуан де ла Круз. Любовта
между Съпруга и Възлюбената е гьл-
кувана като любов между Господ и
Израел или Христос и Църквата. или
Бог и душата. Псевдодионисий Арео-
пагит цитира по-близките до гръцкня
Ерос ..Чувствсни химии" от свети Йеро-
тей и гълкува любовното желание ка-
то белег на обшата воля за обединява-
нс и евързване, тържество на духов-
ния съюз на мистиците; впрочем по-
добна символика срсшаме и в упани-
ЕРОТИЗЪМ
336
uiajiHtc и оше по-често и творчество
то на мюсюлманскнте мистици
Зашото сексуалният съюз повсе-
местно бива повторение на първона-
чалния свешен съюз, на прегръдката.
сляла Небето и Земята. от която са се
родили всички съшества: когато се
извършва това взаимно проникване.
казва „Пятин", на Небето и Земята
се възцарява хармония и се появяват
всички същества Това е белсг на
хармония. на сливане на противопо-
ложностите и разбира сс. на плодо-
родие. В различии краиша. в древен
Китай и в по-скорошно време у пле-
мето тай през пролетното равноденс-
твие обрелни съюзи отбелязвали об-
новлението на природата и насърча-
вали плодородней) й.
Все пак най-известната еротична
символика е тази в шактизма и
тантризма, а съшо и в даоисткнтс ме-
тоди за дълголетие Най-важната им
обша черта е била изтълкувана извън-
редно погрешно поради съвсем бук
валното прнемане на нешата
Несъмнено космическата и обредна
символика на половия акт е добре поз-
ната в Индия, а китайскнте обреди на
съпружеската спалня са не само
емблематични Но първнят именно се
извиеява до толкова, че се превръша в
чист умозрителен образ, а вторите са
възприсмани от най-добрите тексто-
ве като заблуда Всеки съюз се свежда
до единението на Шива и шакти. ко-
ето всъшност възстановява първич-
ната двуполовост, зашото шакти не е
отделка от Шива Това е съюзът на
слънцето и луната. на огьня и водата.
Ако има обредно съвоку пление. жена-
та йогнни е не само въплъшение на
Пракрити или шакти: тя е Пракрити,
тя е шакти; така че мъжът йога, който
се евързва с нея. цели в действител-
ност възвръшането на собствената сн
цялост. Иконографията, повтаряша
maihuna, изобразява не сливането на
съшества. а на приникни на самата
Есенина и свстовна Субстанция или
както казва тибетският будизъм: на
Мъдростта и Метода В Иота съюзът
на противоположнн начала се осъ-
шествява във всеки един от недоло
вимите центрове (чакра) и факты, че
действително става въпрос за лтъж
ки и женски елементи вътре в чове-
ка. е изразен чрез думи. бележеши кръ-
восмешенисто
И оше един аспект, който всъш-
ност само уточнява на по-ниско рав
нише понятието единение, вырешно
сливане: изкачвансто на семето. евър-
зано с контрола върху дишането, ос-
новен източник на йогиегка енергия
Съшият метод (дали нямат еднакъв
произход?) е описан в даоисткня
„Трактат за златното цвете", спорсл
който еротичните занимания, погреш-
но приписвани на някои Безсмъртни
чиято цел била възстановяването на
жизненото им начало, не трябва да
бъдат тълкувани другояче Наистина
можем да прнемем. че много от тях са
гърсили това възстановяване в сами
те себе си, но редица текстове сочат,
че не всички са почувствалн символи-
ката и буквалното възприемане ги е
потопило в най-тежка заблуда; естес-
твено, те вече не са Безсмъртни
Самата вътрешна алхимия използва
сексуалната символика, понеже заро
дишът на бсзсмъртисто се ражла от
проникването на Небето в Земята. от
сливането на дъха и водата. което е
сливане на огъня и водата (AVAS.
СООН. DANA, ELIE GOVM, MAST)
В Египет - независимо от всяко
символно тълкувание - не липсват
еротични изображения: жената и мъ-
жът са обозначени от органите нм. а
съюзът им чрез пресичане на два
йероглифа. Картини на прегръдката
на Изида и Озирис, фалически идоли.
статуетки на куртизанки, богове
оплодители. разюздани празненства
337
EXO
съставляват най дрсвиото свидете л
ство на сексуалното бстокойство
(POSD, 106-107) Това не значи, че не
са съшествували присъли и забрани
Еротизмът може да изразява само ня
какво сексуално желание, дори наг-
рапчива мисъл; при все това симво-
лизира почти непреодолимая приро
да на жизнените пориви, както в гру-
ба! а разюзданост. така и в най-изтън
чените творби и най-интимните. най-
одухотворени съюзи Той се различа-
ва също така от порнографията по ес-
тстическия си характер и. понякога. по
мистичната символика
При все това можем ла подвер-
гаем, че „молерната" днес иа запад
порнография, съзнателно или не, е ре-
акция срешу лииемерието. госполс-
твало нал думнте по отношение на
секса през целия период на развитие
на индустриалната цивилизация от
XIX и началото на XX век При на-
пълно запазени съотношения тя с за
обикновения човек това. коего бе за
учения откривансто на психоана-
лизата В този смисъл порнографията
е един преобърнаг символ; на елегант-
ния език. прикриваш грубите чувства,
тя се опитва ла отвърне с противопо-
ложен начин на изразяване. който не
отговаря непременно на по-малко
груби чувства
ЕХИДНА
Чудовише с женско тяло и змийс-
ка опашка вместо крака. тя прилича
на пепелянка Съпруга на Тифон*, тя
ражда чудовища като Цербер - куче-
то от царството на мъртвите - не-
мейския лъв, Химера* и др Тя оли-
цетворява /емното желание, гордо
лива прсвълнесено спрямо духа., чув
ственото въодушевление спрямо
духа: нервността (DIES. 120).
При анализа на кръвосмешеннето
К Г Юнг разглежда Ехидна каго об-
раз на майката: красива млада жена
Локръета. но/ тяло ни ужасна /мин
надолу. 1ови двойно сыдание отго
вари на майката: горе е човешката
половина, мила и привлекателна. до-
лу - животинската половина,
ужасна, превърната от шбраната ш
крънос.мсшсн ие в потискащо
животно. Тя ражда само страшни
чудовища, особено Ортрос. кучето
на чудовищная Герион. убито от
Херкулсс. От това куче. нсин син. в
кръвосмеситслна прсгръдка Ехидна
/ачева Сфинкса Тс/и съставни
елементи са достатъчни. /а да бь-
де характера/ирано цялото Либидо.
съ /дало Сфинкса като символ (JUNL.
174. 205) Ехидна е символ на апока-
липтичната просипугка, на либилото.
което изгаря и разкъева плътта Тя е
майка на лешояла. който кълвял вът-
решностите на Прометей Тя е адски-
ят огън. раздразненото до крайност
желание, завинаги неутолимо Тя е съ-
шо сирена га прел ьс г иголка, чняго пе-
сен Одисей отказва да чуе
ЕХО
У майте ехото е един от атрибу-
тите на великото хтоничсско божест-
во, Ягуара* По тази причина с евър-
зано с планинигс, дивите животни и
особено с тапира, както и с тъпани-
те* за призоваване (ТНОН )
Според една гръцка легенда ним-
фата Ехо, разочарована от безнадежд-
ната си любое към Нарцис*. пре-
небрегната, линееша. сс притаява в го-
рите и пешерите и в крайна сметка се
отъжлествява със скалата. която връ-
ща всички звуци; според други легеи-
ди тя отвлякла вннманието на Хера,
съпругата на Зевс, докато той ухаж-
вал сестрите й; затова била наказана,
като станала нс/насща ни да немее,
щом друг /оговори, ни първа да
почне... от наредени сл/tea. прои/на
сяше крайнитс само (Овидий,
„Метаморфози". 3) Предмет на мно-
EXO
338
го др>1 и net сиди. Exo е символ на pct
ресивното развитие и пасивността.
конто могат да бъдат само прсходно
състояиие. следвано от промина Тя
нзвиква съшо представата за двойник,
сянка, голем*
ж
ЖАБА
Жаба та е изпол звана в различии
символни интерпретации, най важна-
та от който е във връзка с естестве
ния и елемент - водата. В древен
Китай жабнте са използвани или
наподобявани, та да преди твика дъжд
Върху бронзовите тъпани са изобра-
зявани жаби. зашото те напомнят гръ
мотевицата и водят дъжд Жабата -
понякога. прочее, тя трудно сс разли-
чава от градинската жаба - е лунно
животно, сьответствашо на водата и
елемента ин По време на равноденс-
твията се смята, че пьдпъдъкът. огне-
на птица (ян), се превръша в жаба,
водно животно (ин), после съгласно
основния природен ритъм става от-
ново пъдпъдък. Но - и различните
гледни точки не са без връзка -
Голямата Жаба (махамандука) в
Индия съшо е опора га на вселената и
символы на тъмната и неразчленима
материя. Ето зашо с наименованието
„жаба " понякога се нарича мандала*
с 64 квадрата, мандала било тялото
на победен асура
Дори и на Запад заради превъп-
лъшснията и жабата е смятана за сим-
вол на възкръсвансто. За планинците
от Южен Виетнам тя наравно с паяка
е форма на пътувашата, докато тяло-
то спи. душа; измъчването и може да
засегне живота на субекта.
За Илия Екдикос (държавен адво-
кат - бел пр.) жабите са символи на
фрагментарните и разпръснатн
мисли. конто теглят все оше привър-
заните към грижите за магериалното
в света мислеши Тази гледна точка
отеква и у виетнамците. конто акцен-
тират прсдимно върху неуморното и
глуп а во квакане на животного: в мио
гобройни изображения гое за тях сим
вол на монотонного и механично обу-
чение
Във всдическата поезия жабите са
предсгавени като вьплъшение на оп-
лодената от първите пролетни дъж
дове земя. хоры им се вьздига. за ла
благодари на небето за дадените на зе-
мята обешания за плодове и богат-
ства Говори се за тяхното опиянение.
наричат ги „брамини на сома",
„жрсци. конто се потят, ja да )а-
топлят бъчвата". Жабите са
канторите. жреците на майката-земя
и техният химн в ..Ригведа" завършва
така:
Нгки tKiibumr ли чргиг
HU	UitHtUtUMHf.
в* ши.'/ыж	ни г>< iwiwuuu лри*и
яродь гжит лргиста ни ниши* мсилот
Земята е няма и изпръхнала през
зимните и сушави месеци: внезапната
песен на жабите е проявление на свър-
шилата обнова, сигнал за ежегодного
събуждане на природата.
Жабата по принцип днша В
Япония се смята, че така тя привлича
шасгието. Мисли се съшо. че жабата
винаги се връша в изходния си пункт,
дори и да е отдалечена Японската ду-
ма „каеру" означава и „връшам се“.
Жабата е станала и закрилница на
пътешесгвениците Някои хора носят
вместо амулет и зображението на жаба,
наричана „замествашата жаба“. т.е.
тази жаба замества собственика си.
ако го врьхлети някаква беда
ЖАБА
340
Следното хайку, може би най-нзвест
ното в Япония, отразява тати
символика:
Старото блато'
Една жаба се гмурва:
О' Какво плисванс'...
(Башо, 1644-1694)
В огдоадата (гр - осмица. бел.
пр ), египетската група на осемте, ко-
ято съдържа четирите двойки елемен-
тарни сили. предшестващи сътворени-
ето на света, фигурират и жабн със
змии: тъмни сили на един все ои/е не-
органичен свят.. стихийна творения
на първичнитс води
ЖАБА (ГРАДИНСКА)
Страхът от това появяващо се по
здрач животно обикновено го превръ-
ша за нас в символ на грозота и
непохватност. Но ако се отиде по-да-
леч от вида, ше открием, че жабата е
носител на всички значения, извлече
ни от голямата символна верига во-
да-нош-луна- начало ни Така напри-
мер китайците я раэглеждат като бо-
жество на луната и откриват очерта-
иията и върху небесното светило:
Хънъ, жената на добрия стрелец И. ко-
ято избягала от него, след като отк-
раднала еликсира на беземъртието.
ладен му от Майката на западните
владетели, стигнала до луната и там
била превърната в жаба. Така тя си
останала нейно божество Бихме мог-
ли да сравним този мит - най-малко
като любопитен факт - с древната
френска поговорка, записана от
Литре: Който жаба обнча. на месечин-
ка прилича. Освен това именно жаба
поглъша луната при затъмнение*.
Макар китайската традиция, изглеж-
да. да се колебае между принадлеж-
ността на жабата към ин или ян. пър-
вото преобладава, което се обяснява
с предпочнтанието на животното към
мрачните и влажни места. Впрочем
градинската жаба не винаги бива яс-
но различавана от водната и възра«
шага традинска жаба, стига да е
и куше на. съшо като поссорим а га си
позволява прелизвикването на дъжл
Освен това градинската жаба предпаз
ва от оръжията и ги обръша срешу
стрелеца
Виетнамиите, които много я ночи
тэт и съшо познават ролята и каго
предвестник на дъжда. казват. че гя с
чичото на небесния Бог, комуто по-
рьчва добротворння дъжд. ако някои
я у дари, Небето ше го порази с мълния
Тя с още символ на успех, а ако с але-
на - символ на сила (лаваг я като под
силвашо средство на деиата). сме-
лост и богатство: Нека даровитого
момче носи в ръцстс си алената жаба,
казва една виетнамска народна
легенда Алена жаба е синоним на бо-
гат човек: дали това е поради изклю-
чителната рядкост на животното. или
поради пишния му цвят?
У индианците май киче, както и в
Далечния изток, тя е Бог на дъжда В
страната на майте казват оше. че жа-
бите се молят по-добре от нас за лъжл
(G1RR 151). В антекската иконография
тя представлява земята (KR1R. 41)
Според митовете, отнасяши се до
произхода на огъня у някои индианс-
ки племена от Южна Америка (тупи-
наиба, чиричуано). жабата се съюзя-
ва с човек. за да открадне огъня от
първоначалния му собственик лешо-
яда (МЕТТ)
Африканските поверия за жабата
са много разнообразии
За племето бамбара тя се превръ-
ша в мишка през сухия сезон (ZHAB)
От друга страна, между човека и жа-
бата съществува връзка. поради която
в определен стадий от раэвитието си
човешкият зародиш се превръша в
жаба, ако с женски, или в гушерче. ако
е мъжкн. Свьрзвана с водата. земята.
жената и влага та. за жабата се твърди.
че изиерява нзгарянията и че е неуяз
341
ЖАБА
вима ia ухапванею на змия!а. превьп-
лъшение на огъня; казват. че обезд-
вижва погълналата я змия, свързана е
с женските полови органи. прелизвик-
вайки по време на сношение омеква-
нето на члена след еякулация (ZAHB.
58). Поради съшото това символно
значение в племето бамбара я срав-
няват със земята. на която Слънцето
- друга една змия - не може да навре-
ди с ухапването си Накрая. подобно
на всички живо! ни. отнасяни към ком-
плекса земя - вода - луна, тя изразя-
ва сзотсрично схващането за смърт и
възобновяване. а от тук и употрсбата
и за обозначаване на определена кла-
саот иниинанионно общество Музи-
калння! инструмент, който я предс-
тавлява в този случай, е търкашия се
барабан, чиято сексуална символика
е очевидна (ZAHB).
За племето бамум името й е Тито.
Тя е синтез на хоризонталите и
вертикалите. Напомня за конгу риге на
седнал човек или на носач Играе мно-
го важна роля в легенлиге на произ-
хода а по бреговете на езерото Чад
прословутите жени с подноса дължат
именно на жабата една мода, основа-
на изцяло върху гайнствените връзки.
които обвързваг с живота на живот-
ното живота на тези племена (MVEA.
61)
Но за пигменте бамбути жабата е
эъл дух. виновен поради несръчнос г-
та си (може би умишлено) за появата
на смъртта на земята (SCHR 76).
Според поверията на фуланите от
Кайдара жабешката мазнина проник-
ва в камъка (вж. плосък камък*. сим-
вол на двойното познание). На попн-
талия го послушник, как да премине
от невежество го към знанието. посве-
теннят отговаря: Превърни се в жа-
бешка мае. Това означава. че без да
помества нещата, човек може да про-
никне в дълбочините им посредством
флуидната проницателност на разу-
ма си (НАМК. 6)
На Запад жабаi а изглежда е била
царски и сол а ре и символ преди поява-
та на лилията: с това именно значе-
ние е изобразено върху знамето на
Кловис. Но не е ли това пак, пита
Генон. объркване с водната жаба, сим-
вол на възкресението? Наистина гра-
динската жаба е в повечето случаи
смятана за обратного на водната. за
неин луней, адски и мрачен облик: тя.
казват. поглъща светлината на небес
ните светила Неподвижният и поглед
бил белег на безчувственост или без-
различие кьм светлината (DURN.
GRAD. GUES. NGUC. SOUL)
Подобно на толкова други лунни
проявления, жабата е и атрибут на
мъртвите В древен Египет градинс-
ката жаба - както и водната - била
свьрзвана с мъртвите и в гробнииите
са били намирани мумифииирани
екземпляри Заедно със змията гра-
динската жабае есгественият атрибут
на скелета през Средновековието
(TERS. 135).
В Гърция това било името на из-
вестна хетера. Фрина. която се хвър-
лила съвсем гола в морските вълни.
за да сс престори на Анадиомена, ко-
ято заедно с други хетери участвала
във волните веселби. чийто претексг
била Афродита и с които завършвал
празникът на Посейдон (SECG, 379).
Била поздравена със званието превъп-
лътнтелка и жрица на Афродита.
Изглежда в този случай жабата е била
символ на ллътските удоволствия
В европейските традиции в маги-
ята и вешерството жабата играе точ-
но определена роля Ако е застанала
върху лявото рамо на някоя вещица,
тя е един от облиците на демона; за
което се приема, че напълно ясен бе-
лег са двете малки рогчета на главата
й Вещнците се грижели много за нея;
давали имена на жабите си. обличали
ги в черно калифе, привърэвали звън-
ЖЕЗЪЛ
342
чета към лапичкизе им и г и карали лэ
танцуват (GR1A. 134). Камъкът. за
който казват. че се намира в главата
на жабата. бил ценен талисман за по-
лучаване на щастлив живот на земята
(GR1A. 386).
ЖЕЗЪЛ
Символ на вяра. чийто гьлкувател
еепископът Извивката му във форма-
та на кука. полукръг или отворен кръг
означава разтворената към земята не-
бесна сила, прелаване на божествени-
те блага, способността да се създа-
ват и пресътворяват съшествата.
Жезълът на епископа или абата е емб
лема на духовната нм длъжност: той е
следователно и символ на власт. власт.
дошла от небето В този смисъл тряб-
ва да го сравняваме с овчарската то-
яга* Извитият му край позволява да
бъде върната в стадото заблудената
овца
ЖЕЛЯ Ю (вж. МАГНИТ. ЕМБРИОН.
МЕТАЛИ) КОВАЧНИЦА
Обикновено на желязото се гледа
като на символ на якост. твърдост.
вироглавство, прекалена строгост.
непобедимост. Но тези идеи се пот-
върждават само частично от фнзичес-
ките качества на метала
Както вбиблейската традиция, та-
ка и в древен Китай желязото е проти-
вопоставено на медта или на бронза,
както прост на благороден метал, как-
то водата на огьня. Северът - на Юга.
черното - на червеното. ин - на ян
Ерата на желязото е ерата на
твърдостта. завършването на цик-
личного втвърдяване, чийто предпос-
леден етап е медната ера или
пиринчената. Челата от желязо и
яя) на митическите герои, дъските от
желязо и мед на символичния мост
от легендата на Хон изразяват съша-
га полярност
Простотата на метала не е посто-
янна величина: напротив, за многоб-
рой ни народи желязото има сакрална
позитивна стойиост; било когато бла-
годарение на метеоритния си произ-
ход е смятано за паднало от небето.
било когато със земния си произхол
потвърждава ланните на традицион-
на та ембриология Символиката на же-
лязото обаче е двузначна като тази на
металургическите занаяти желязото
закриля от лошите влияния, но то е и
техен инструмент; то е изпълнителят
на активния принцип, изменяш инер-
тната субстанция (вж рало*, длето*,
нож*), но с и сатанинският инстру-
мент на войната и смъртта
Измснснието на материята с режет
инструмент има само положителен
аспект, понеже железните инструмен-
ти са забранени при строежа на
Соломоновия Храм (3 Царств 6:7) В
Индия обработка та на желязото е с яс-
но изразен асурен характер, т е запа-
зена за второстепенните божества В
древния Египет желязото се иденти-
фицира с костите на Сет. божество
предимно зловешо Но желязото ла-
ва размах и влиятелност на шамана;
впрочем то е смятано за символ на
плодородието и за закрилник на
реколтите: двузначността му навсякъ-
де е евързана с тази на работата в
ковачницата (ELIE GRIH).
Желязото в светогледа на племето
догон в Мали е символната противо
положност на медта. То е господарят
на сянката и на ношта, докато медта
е предимно символ на светлината и
живота (GRIE). Поради тази причина
то е атрибут на зловешия демиург
Юругу, бледата лисица, господар на
първото слово и на врачуването, кой-
то налага ношта. сушата, безплодие-
то, безредините, разврата, смъртта
(DIED) Но вторият демиург Номо.
благодетел и водач на човечеството.
абсолютен владетел на небето. вода-
та. душите и плодовитостта. ограни
343
ЖЕНСКО
чава хаотичните действия на Юругу.
Човекът нс е подчинен на двойстве-
ностга на тези антагонистични сили и
ковачът*. създаден от Номо, може да
овладев желязото и да извлече от него
мотиката. основа на земеделието. и
оръдията за лов и война. Той става
таен приятел на Юругу, от когото же-
ните се боят. но от когото мъжът може
да извлече полза Бледата лисица или
заместникът й, чакалът, е най-срсша-
ното гадателско животно при
догоните, у конто най-често ковачът
взима функции те на гадателя (GRIE.
DIED. PAUC)
У племето уатчага (хамитизиранн
банту от Килиманджаро) жените но-
сят желеэни гердани и гривни, благоп-
риятствашн плодородието и лекува-
ши бодните деца За племето тив
(Северна Нигерия) желязото осигуря-
ва общението между живите и мърт-
вите (CLIM).
В прочутия си мит за расите
Хезиод („Дела и Дни". 42. 201) с ужас
описва пстата съгласно редуването на
времеиата раса - желязната:
4х. <iu we cr podui mt»u поналениг игяю.
•rw du at у M/141 utu /м/хИги du съмицг
та «шли «пимго егги г ягглгшмлт ягж и и if паи
Ч1МО HU <>|91С.М <гг» мъки и CKbfflU. HU 1ИЛуГМ tJfft л/«*г
trut ки Mu бичвняг на смъртнитг гири
lr*t u^t norrfu и туй nunuttHuc когато
mt Ли cr /ымОст липичаат ск ск«и «оси на челапы
Няма du <шг>и dufya	китпналш npumVco пычи.
чгстгн г и спривсЛша. тъй нгприаЛа
a <лцс t илУсйстаи
поагчг лсичьи и+г i*at*m и л/*1л щс с (и.шшт.
срам тк
няма du ими вреЛа на Ла&пийния меж щг нанос*
Г(мя)гтяпкъм(1имт(гп кмют
с шмржмтг Лруми
" fajHtu* стм iyr»lum tiumu^uku
cui/mitwi vf»j
m- НсмпмУи нЛиЬ. 4*r чнмнит м ирттм
тгжките ftuocu и няма />U има шщити iimn
(изд. Народна култура, библ „Све
говна класика“, София, 1988; стр. 57-
58; пр Станка Недялкова)
В тази апокалиптична визия на
Хезиод расата на желязото символи-
зира господството на материалност-
та. на регреса към грубата сила, на
безсъзнателното.
С хтонически, даже пъклен произ-
ход, желязото е профанираш метал,
който не трябва да се докосва с
живота Според Платон („Критий“,
119 е) жителите иа Атлантида са ло-
вували не с железни оръжия, а с дър-
вени колове и мрежи Друидите съшо
гака не са можели да изполэват же-
лезин инструменту те берели свеше-
ния имел със златен сърп
Желязото символизира твърда си-
ла - мрачна, нечиста, дяволска.
ЖЕН ШЕН
Жен-шсньг е най-известната дро-
га на далекоиэточната фармакопея
Качествата му се дължат на две
особености: формата на човек, която
има коренът му. напомня за мандра-
гората; и уравновееяваизото терапев-
тично свойство; затова ефектът му
върху организма с сравняван с небес -
ната или царска дейност Все пак жен
шенът е предимно дрона иа ли и сле-
дователно символ на мъжественост и
беземъргие. Той е божествсна трева.
но и корен на живота
ЖЕНСКО (ВЕЧНОГО .)
„Вечного жсиско** - последните
думи на Гьоте във втората част на
„Фауст**, за да определи примамката.
която насочва желанието на човека
към трансцендентного В такъв слу-
чай женского начало представлява
сублимнраного желание Маргарита
(Гретхен) казва: Ела. полети към ви-
ЖЕРАВ
344
сокитс сфери 4ло той тс види. щс
те послсдва А мисшчсският хор
обявява; Вечното Женско ни притег
ля На горе.
Дантевата Беатриче е пример за
тази роля на водач. В една от проро-
ческите си страници Николай Бердяев
предвижда. че в бъдешото общество
жената ще играе голяма роля., тя
повече от мъжа е евързана със све-
товната душа, с първичните сили.
с които той вл и за в общение чрез
нея.. жените са предопределен и да
бъдат. както е в Евангелиста. носи-
телей на аромати... Не еманципира-
ната жена, нито уподобената на
мъжа. а вечното женско ще играе
голяма роля в бъдните периоди на ис-
торията (BNMA. 162-163). Жената
е бъдещето на човека (Арагон). Пиер
Тейардьо Шарден вижда в този израз
самото име на любовта като велика-
та космически сила В тази среща на
човешката аспирация към трансцен-
дентною с естествения инстинкт се
проявяват: първо. най-сксперимснтал-
нота следа за господството върху ед-
но крайне мощно витално течение:
второ, по някакъв начин изворът на
всеки чувствен потенциал: трсто.
най-накрая енергия. във висша сте-
пей годна да се култивира. да се обо-
гатява с хиляди нюанси. все повече и
повече од ух отворен и. да се пренася
върху многобройни обекти и най-ве-
че върху Бог. Света Дева Мария.
Богородица, е най-съвършеното въп
лъщение на тези принципа. Чистото
и автентично Женско начало е съ-
щинската светла и цело.мъдрена
Енергия. носителка на смелост. иде-
ал и доброта = бла жена та Дева
Мария. Той я чества катоПерлата на
Космоса., истинската Деметра
Женското начало символизира прив
лекателния и богоугодная лик на
индивида. . Аз съм примамката на
вссленското присъствие и неговата
безкрайно усмивки (LUEh 12.41),
Каква разлнка оз безсмислениге глу-
пости на Мишле за жената!
Женското начало персонифицира
у Юнг аспект на безсъзнателното, на-
речен anima Атта с персонификация
на всички женски психологически
тенденции на човешката психика,
като например чувствата и неопрс
делснитс настроения, пророческата
интуиция, чувствителността към
ирационалното. способността на но-
бое към себе си. чувството за приро-
дата и най-накрая. но не на последно
място. връзкитс с бсзсъ знателното.
Неслучайно някога са избирани жри
ци /като Сибила при гърците) да про
учват волята на боговете и да обш\
ват с тях (JUHS. 177). Аппла може да
символизира и химерен сън за любое,
за щастис. за майчина топлина /гнез-
дото): сън. който кара човек да обър-
не гръб на рсалността Ловецът сс
дави, зашото е преслсдвал видение,
породено от неутолимы желания.
Друго отрицателно проявление на
атта в мъжката личност с склон
ността да се правят капливи, остри,
женски забележки. които отричат
всичко. Този вид забележки винаги
почива на дребнаво изопачаванс на
рсалността: те са ловко разруши-
телни В света на легендитс сс срс
щат много хубави жени, които с от
рова или скрито оръжие убиват лю-
бовниците си по време на първата си
любовна нощ Този аспект на атта с
също толкова студен и безмилостен.
както някои ужасяващи аспекта на
самата природа (JUHS, 178-179).
В ислямската поезия със събла
зъита на чертите си вечното женско
символизира божесгвената Красота.
ЖЕРАВ
На Запад жеравът е общ символ
на глупост и несръчност вероятно във
връзка с кривата стойка на птииата.
345
ЖЕРАВ
стояща само на един крак По долу
ше се разбере. че в Китай съшата осо-
беност се тълкува в съвсем различен
план Легендарният жерав на филосо-
фа Леоникус Томеус, чието знамени-
то съшествуване е припомнено от
Бюфон, олииетворява дълголетието -
характерна идея и за далекоизточния
символизъм - но най-вече - послович-
ната вярност По-показателен е тан
цът на жеравите. изпълиен от Тезсй
при излиэането му от лабиринта, чий-
то еквивалент се открива и в Китай
Тъй като жеравът е прелетна птица,
този тани несъмнено има връзка с
цикличная характер на изпитанието
в лабиринта В древен Китай таннът
на жеравите символизира ларбата ла
се лети и следователно да се достиг-
не Островът на Безсмъртните Този
тани бил нмитиран с помошта на
кокили Ако жеравът е символ на
лълголстис, той се евързва с костенур-
ката - тя е най-вече даоистки символ
на беземъртието Японинте вярват. че
жеравите (иуру) живеят хиляди
години. Често на старците се дават
картини или гравюри с изображения
на жерави. костенурки и борове, всич-
ките - символи на дълголстие. Според
египетските традиции един двуглав
жерав се появил над Нил по време на
царуването на сина на Мани, за да
обяви период на благополучие
Смятало се е. че жеравът живее хи-
ляда години и че притежавал такава
техника на дишане, която му позволя-
ва дълъг живот и която трябва да се
имитира. Белотата му е символ на
чистота, а цинобърно червената му
глава - на устойчивостта на жизнсни-
те му сили, на концентрацията на ян:
един текст от епохата Тан разказва:
След хиляда години един жерав се
завърна; цинобър е поръссн по глава-
та му. тялото му е облечено в не-
опетнен сняг (по Белпер). Жеравът е
и основното язлитно животно на
Безсмъртните Яйпата му служат за
прню1вянето на дрот и за безсмъртис
Ритмичною завръшане на жерава е
символ на възражлансто Ето зашо. за-
едно със сливового дърво, той е емб
лема на пролетта С иинобърната* си
перушина иа главата жеравът се
евързва и с пешта* на алхимика, и с
огъня в пешта А птииата Пифан. по-
добна на жерава. само с един крак. е
дух на огъня Тя олицетворява пожа-
ра (вж щъркел).
В Индия гълкуванего е коренно
различно: вероятно във връзка с по-
ведението сн жеравът е символ на
прела теле твою Балг а.тамукхн. бо-
жество с глава на жерав. е измам-
ницата. персонификация на разру-
шигелните инстинкти и садизма.
В инициаинонната традиция на
племето бамбара короноваиият жерав
е в произхода на словото В една епи
фаническа тирада се четат следните
думи: Началото на всяко начала на
словото е короноваиият жерав
Птицата казва аз говоря Обяснява
се. че короноваиият жерав обединява
чрез nepvuiunama си. крясъка и лю-
бовния танц трите фундамента !
ни атрибута на Словото. красота
(той минава за най-хубавата птица),
звук (гой е едннсгвеният, който
.модулира” гласа си. когато креши).
движение (танцът му през любовния
период е незабравим спектакъл) Ето
зашо сс твърди. че хората са се на-
учили да говорят, като са му подра-
жавали Но нстинската причина за
оиеняването на тази птица е в сигур-
ността на африкзнинте. че той сьзна-
ва дарбите си (виды му е такъв), че се
познава. Именно в качеството му на
символ на себесъзерцанието короно-
вания г жерав е в основата на Божието
слово и на познанието на човека за
Бога Разсъждението (имплици гно и
интуитивно) еследното: човекът е раз-
брал словото за Бога от момента, ко-
ЖЕРТВА
346
гато се е опознал То предполага, че
познанието за Бога произлиза от
себепознанието Такава е дълбоката
символика на коронования жерав
(ТНОМ)
В келтските страни дългоногите
блатни птици. към които спадат же-
равът и чаплата като основни
представители, понякога се спомена-
ват в съперничество с лебедите до та-
кава степей, че почти винаги са виде-
ни в лоша светлина, с предпазваша
функция Символиката им явно е обър-
ната или противоположна. Мал ко е ве-
роятно този пейоративен символизъм
да е господствал в Галия, където са
известии няколко свидетелства за же-
рави със сигурна митологична стой-
ност (бик с три жерава върху един га-
ло-романски олтар. намерен в осно-
вите на Парижката Света Богородица.
В някои германски региони жеравът е
играл религиозна роля; той е бил
посветен, жив или в изображение, на
бога, който е изпълнявал функции, ана-
логични с тези на Хермес, бога на пъ-
тешествията и общуването
ЖЕРТВА (ХОСТИЯ. ПРОСФОРА)
„Hostia" е името. дадено на при-
несената жертва на боговете като
изкупление за успокоение на гнева им
в противовес на vicnma. принесена
жертва в благодарност за получени
блага (А. Ерну и А. Мейе). Хостия оз-
начава всяка жертва, която умнра в
жертвоприношение за велико дело с
надежда та. подобно на мъченик, да
го доведе до успех. В християнството
това е Христос, чиято жертва на
Кръста и разчупването на хляба по
време на Тайната Вечеря се възпо-
менаваг по време на Евхаристията.
Жертвеното и възкръснало тяло на
Христос е представено и символизи-
рано от хляба без мая във формата на
тесен и тънък диск, наречен беэкръв-
на жертва или просфора, който се раз-
дави за причастието. Формата и съ-
държанието му довеждат до буен раз
цвет на символи в проповеднииите:
Малките размера на просфората нс
означават ли смирението. кръглата
и форма - пълното подчинение, тън
костта и - добродетелната псстсли
вост, бслотата и - чистотата. лип
сата на мая - дображслатслностти.
печенсто и - търпснисто и
милосърдисто. надписът върху нея
- духовната сдържаност. хлябът и
виното - постоянството и. обикол
ката и - полученото съвършснство‘>
О. живителен хляб. о. азимос. скри 
то вместилище на вссмогъщество'
Под видимитс скромни хляб и вино
се крият удивителни и висизи реал
ности (прнписван на свети Тома
Аквински).
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
Действие, с което се придава ка-
чеството „свешен** на предмет или
личност като обектът се отграничава
от този. който го принася в жертва,
независимо дали става въпрос за ня-
каква веш или нечий живот Жертве
приношението е отделяне от не-
честивого. понякога и от самия себе
сн и отдаване на Бога в израз на
подчинение, преклонение, покаяние и
любое Благото отдалено Богу по този
начин става неотчуждимо. поради ко-
ето често бива изгаряно или унишо
жавано. В други случаи то става не-
лосегаемо билейки божествена собст-
веност и затова буди страх и очаро-
вание.
Жертвоприношението е символ на
„отрнчането от туй що ни евързва със
земята от любов към духа** или към
божественото Във всички традиции
откриваме символа на принесения в
жертва син (дъжеря) като най-извест-
ният пример е този на Аврам и Исак
Смисълът на жертвоприношението
обаче, може да бъде преиначен: такъв
347
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
е случаяг с Агамемнон прннасяш в
жертва Ифагсния, в конго случай под-
чинение го на волята на оракулите
прикрива други мотиви. по спеииал-
но тшеславния стремеж към мъст
„Действително жертвоприношение е
пречистването на душата от всякак-
воожесточение, пречистване. чието не-
изменно олинитворение е невинного
животно - овенът (DIES. 69).
Жертвоприношението е свързано с
идеята за някакъв обмен на съзида-
телна или духовна енергия Колкото
по-ненен е прииесеният в жертва ма-
териален обект, толкова по-могьша е
духовната енергия получена в замяна.
без значение дали тя с извикана за пре-
чистване или умилостивяване
Формата на символа откриваме най-
отчетливо в самата постановка на
жертвоприношението: изхождайки от
разбирането. че на всяко материално
благо съответства духовно такова,
жертването на първото итвиква в за-
мяна дар от второто в качеството на
заслужено възмездие Цялата съш-
ност на жертвоприношението. по сет-
не изопачена от магията. се заключа-
ва във връзката материя - дух и в
схвашането, че е възможно чрез пре-
образявашо въздействие върху мате-
риалните съшности да се изменят ду-
ховниге сили.
Действието и жестът по принася-
нето в жертва в Стария завет симво-
лизира признаването на върховенст-
вото на Бога от човека Жертвоприно-
шението в еврейската мисъл има мно-
го специфично значение Животът
трябва да бъде еднозначно предпо-
четен пред смъртта Пожертването на
съшествуването. с други думи мъче-
ничеството има смисъл лотолкова. ло-
колкото то е отрицание от смъртната
орис и свидетелства за един висш жи-
вот в Едннната Божествена Съшност.
Жертвоприношенията на хора са изк-
лючени и биват замсстени с жертвоп-
риношенията на животни Що сс от
нася до аскетизма, той не предлага
жертва на плътските нужди. което би
довело до отлъчване от църквата
Жертвоприношението никога не е под-
тискане на природата. зашото тяло-
то и душата оформят едно единство
от взаимосвързани и подпомагаши се
компоненти. Съюзът им е съкровен и
осезатслеи като се отчете, че според
еврейската мисъл душата намира ма-
гериална опора в кръвта
Саможертвата изисква внимател-
на оценка, зашото ако ли тя е резул-
таг от горделиво мъжесмирсние то би
могла да довсде до мазохизъм напъл-
но чужд на изначалната идея за
любовта При все това. когато Господ
изисква жертви, те следва да му бъ-
дат отдадени Примеры с Аврам и
Исак е характерен в този смисъл
Болката при лоброволната жертва не
може да бъде отричана, тя е трагично
изживявана тъй както е в случая с
Аврам В оше по висша степей за
Сара е непоносима мисълта за смър-
тта на сина и Непоносима г а й болка
става причина за смъртта й (BARH)
В келтската традиция старого наз-
вание на жертвоприношението може
да бъде проследено чрез сравнения с
новокелтеките езици: на ирландски -
idpart. на галски - aberth. на бретонс-
ки - aberzh. Етимологнческият първо-
източник на тези думи е aleberta - жер-
твоприношение на животно. Тук не са
открити следи от кървави човекопо-
губваши ритуал и. освен в легенлиге
за светиите. които следва да бъдат
възпрнемани резервирано Свиде-
телствата на Цезар относно коти-
ке ге, в които били изгарянн хора и те-
зи на бернските школн съдържаши
данни за жертвоприношения на хора
чрез изгаряне. лавенс във вола и бесе-
не навярно са зле изеледвани митоло-
гични символи. ко действително с има-
ло човешки жертвоприношения, го ге
ЖИВАК
348
са били редки (противно на 1ньрле-
нията на старите автори) и са сеогра-
ничавали с ня кол ко строго определе-
ни церемонии Тоги факт не лава ос-
нование да се поставя под въпрос об-
шата символика на жертвопрнноше-
ннето: заместването Някои ирландс-
ки крале бивали прннасяни в жертва в
края на царуването сн с разни
способи: опожаряване на двореиа им.
удавянето им в бъчва вино или бира и
най-сетне чрез физичсско нараняване.
От реченотое вярно. че те сабили при-
насяни в жертва чрез двата основни
елемента и предавани във властта на
друидите Навярно жертвоприноше-
нието в случая е и ритуал по прслс-
мъртно прение । ване. Друидът, чнето
присъствие по време на жертвопри-
ношениего е било необходимо било то
в ролята на жертвоприносител или
пък като неподвижен свилетел на ре-
лигиозна та церемония, губи това си ка-
чество при християнизацияга на
Ирландия Той се съхранява обаче в
образа на поста (file), благодарение на
което до нас е достигнала древната
ирландска литература (OGAC. 12.
197-200 и 450).
ЖИВАК (ЗА БОГА МЕРКУРИЙ.
вж ХЕРМЕС}
Живакът е универсален алхими-
чески символ, обикновено на пасив
ния. влажен принцип ин Връшането
в живака с от алхимическа гледна точ-
ка разтвар.чнето. регресията в неди-
ференцираното състояние Както же-
ната е подчинена на мъжа, така и жи-
вакът е слуга на сярата Живакът. шу-
ей-ин. течно сребро, на китанците съ-
ответства на дракона, телесните соко-
ве - кръв и сперма, на слабините, на
елемента Вода Заладната алхимия го
противопоставя на сярата. но в ки
тайската алхимия има тяхно съедине-
ние - цинобърът*. Редуването живак
цинобър. получено чрез Поспелова гел-
ии калцинации, е това на ни мн. на
смъртта и възраждането Съгласно
някои западни традиции живакът е
женского семе, а сярата - мьжкого:
подземного им евързване създава
металите.
В Индия напротив това е semen,
подземен концентрат на слънчева
енергия: това е семейната течност на
Шнва, на когото се посвешават жи-
вачни линта Живакът има свойство-
года пречиства и да фиксира златого.
Той е храна за беземъртие. но и сим-
вол на освобождаването Алхими-
чсскияг живак е символ на сома, чи-
ято секреция и циркулация гантриз-
мът се стреми да контролира Може
би той е и средство за това освобож-
даване чрез укрепване на тялото?
Науката за живака е във всеки слу-
чай нзразът на една наука за вьтреш-
но възстановяване. известна ни под
името йога Смята се, че първата по-
лучава чисто злато, както втората -
беземъртие
Следвайки астрологичсския ана-
лиз, Меркурий (на френски език ду-
мата за планетата Меркурий, бога и
живак е една и съша: mercure - бел
пр ) идва непосредствено след двете
светила - Слънцето. светилото на жи-
вота, и Луната. звезда на поколението.
т е на проявлението на живота в на-
шия прсходен свят Ако Слънцето е
Небесннят Баща и Луната - Манка та
на Универсума, то Меркурий е тяхно-
го лете. Медиаторы Неговиге два
дома. т.е. зодиакални знака, чиято
природа хармонизира с тази на пла-
нетата, са: Дева, която следва слън
чевия знак на Лъва, и Близнаци. конто
предхождат лунния знак на Рака
Най-близък съсед на Слънцето,
Меркурий е най-бързага планета с
непрестанни превъртания Меркурий,
богът от митологията с криле на
краката. действен, изпълнявал служ-
бата на пратеник на Олимп (вж
349
ЖИВОТНО
Хсрмсс) Нужное да сс добави чс Мер
курий е по съшество принцип на
връжа. размяна. движение и приник
ване.
Ако сс добави. че атрибуты му с
Кадуцеят, в символа се схваща и ду-
алистична природа, в която се сблъс-
кват противоположни и допълваши се
прининпи: мрак-светлина, ниско-
високо, ляво-дясно. женско мъжко
Тази вътрешна ииркулаиия съставля
ва начзлното състояние на развити-
сто на ннтелекта разделянс на не
шага, за да не се смесваг повече. и
дистанииране от себе си. Тази игра
допринася за оттсглянето от истинкта,
за потискането на чувствения живот
за утвърждаването на света на
разума Върху тази почва се излита со-
циалнзапията на човешкото същест-
во с придобиването на навипите и
условностите. подчинени на правила-
та на логиката; търговия с духа чрез
илеите, облсчсни в думи. и търговия с
матернята чрез системата на регла
ментираните размени У’ всеки от нас
мсркурисвският пронес е онзи помош
ник на „аз“-а. натоварен да ни откло-
ни от съблазънта на помрачавашата
субсктивност и да ни насочи към кръе-
топътя на най-богатата мрежа от
връзки с околния свят. Пред двойния
натиск на вътрешните пориви и
външните изисквания той'с най-доб-
рият фактор за приспособяване към
живота
ЖИВОВ.1ЯК
В древен Китай живовлякът бил
смятан за символ на плодородието. не-
съмнсно поради многобройнитс си
семенца Вярвало се. че брането на жи-
вовляк благоприятства бре.менността
В традипионния индийски език
сърцевината на живовляка с израз на
невероятна крехкост; сравняват го
например с кундалини, заспала в цен
търа корен (GRAD)
ЖПВ<)111<)
В качеството си на архи тип л ивоз
ното изобра 1ява дълбоките слоем на
безсъзнателното и инстинкта Живот-
ните са символи на космичните. ма
тсриални или духовни прининпи и
сили. Пример за това са тнаните на
Зодиака, конто напомня: за космич
нитеенергии Египетскитсбоговеса с
животински главк, Евангелистите са
символично представени oi животни.
Свстият Дух е изобразен кт го гълъб
Животните имат нешо >бщо с грите
равниша иа всемира ад. земя. небе
Мигологияга на майте например ни
показва крокодил, раззинал чудовищ
ната си паст - пастта на хтоническо
чудовище, за да погълне слънцето на
здрачаванс В пресложния символсн
комплекс, който думата обхвата,
трябва да разграничим животното
или евчра от животните
Животного, твярът. който е в нас
и е тъй смушаваш за юдео-християн
ския морализъм. представлява съв-
купността от скритите сили. конто ни
движат. и на първо място-либидото
Оше през Средновековието „живот-
ного", „звярът". „коняг" вьвфреиския
арго означават „пенис”, а понякога и
„жена”, тъй като жената олицетворя-
ва животинското и дори сатанинско-
го в човека В „Легенда на вековстс"
Виктор Юго дава завършен израз на
символа, превръщайки скота в по
старин от всичко. в начало на пло-
довитостта и на разврата на Хаоса, в
„похотлив съпруг на бс/крач". кой
то е „uipeea.t. просъека t. изцвилил
преди словото":
Дари и битс Ян.* /мх«гш trmr при
ни ж илотнеипи'
Гъй кито то не е с нет Рината МО нс г и i кмпн
Цч ЫНЫ „ЛЪЧШ U	< к ы ни г.ччг*ы
б * < кита	f и чили и синатни *ар*а ’
(XVI век. „Сатирът")
Забраната. която дълго време тез -
не над човешката природа и която ро-
животно
350
мантниитс сс они» н.п да оспорят, е
иди! нага след откриването на психо-
знали гага, както личи от все оше нес-
мелите твърдения на Юнг в . Човекът
и неговите символи": „Изобилисто на
животински символи в религиите и
изкуствати от всички времена не под-
чертова единствеио важността на
символа. Го показва също и до каква
степсн за човека е важно да интег-
pupa в живота си психическото съ-
държание на символа, т.е. -
инстинкта Животного, коетоу чо-
века е неговата инстинктивна psyche,
може да стане опасно, когато не е
признато и интегрирано в живота
на индивида. Присмането на живо-
тинската душа с условието за уни-
фикацията на индивида и за пълно-
то разгръщане на възможноститс
му" (JUNS. 238-239)
Символиката на животните -
гакива. каквито човекът ги среша. на-
зовава и наблюдава особеностите на
всяко от тях, ги отпраша към далеч
по-обшозначим феномен, тъй като той
обхваша цялата човешка история, а
не само епизод от собствената ни
цивилизация Коментирайки Русо.
Леви-Строс правн следното обобще-
ние: ..Именно защото човекът се усе-
ща като първоначално идентичен с
всичките си себеподобни /към които
трябва да причислим и животни-
те). той ще придобие способностям
да сс разграничи. както разгранича-
ва тях. т е - да вземе многообразн-
ей» на вндовете за коннептуална ос-
нова на соииалното многообразие**
(LEVT 145).
Следователно. независимо дали
животните се разглеждат по групп и
общности (преживни животни, пчели)
или поотделно. те съответстват на ха-
рактера - по-скоро символични, от-
колкото алегорични. поради големия
брой и сложност та на означаемите,
обхванати от едно-единствено озна-
чавашо. Ако грябна да посочим ня
колко важни примера, взеги ог трупе-
вите названия, ютакива ше бъдат змн-
яга*. птица га* - небесно създание.
или хншникът - животно със зъби
или паст, което винаги притежава сил
но израэена хтоническа или сатанин
ска символика. Често употребяванз-
та тук метафора - „първоничална фор
ма на дискурсивната /рационална -
бел ред.) мисъл "(LEVT. стр. 146) - не
измества символа, тъй като метафо-
рата илюстрира само част от символа,
по точно - една от страните му: така
например гълъбът на Свстия Дух съв
сем не изразява цялата символика, в
чийто носител може да се превърнс
тази птица, но служи за отправна точ-
ка в нейното разглеждане Без да
претендираме. че сме представили из-
черпателен бестиарий, в този труд сме
представили най-подробни статин на
всички животни. чиято символика ни
се е сторила достатъчно ярка, за да
бъде израз на дълговечност в човеш-
ката история (вж агне*. орел*, кон*,
куче*, костенурка*. бик* и др ).
Интересът, който човекът изпитва
към животного, смятано за матери-
ализация на собствените му психичес-
ки и символни комплекси. днес се до-
давя особено силно поради модата на
домашните и особено на „салонните"
животни - по-скоро осиновявани. от-
колкото отглеждани Древен Египет
дава оше по-краен пример, тъй като
там грижите за животните стигали до
зоолатрия: Херодот твърди. че егип-
тянинът изгаря крайниците си и рис
кува живота си. за да извади някоя кот-
ка от огъня. Съшествуват безброй жи-
вотински мумии Полатането на гри-
жи за гробовете на животните било
залължение. с което благочестивите хо-
ра се гордеели: „Дадох хляб на
гладния. вода на жадния. дрехи на
голия. Погрижих се за божествен и
те ибиси. соколи. котки и кучета,
351
ЖИВОТНО
погребах ги < об/icdw. нами за х ги с
масла, обеих ги в тъкани"(POSD, 15
в).
Прикатите животни са сред най-
многобройните в китайского изкуст-
во. До този момент произходы на то-
зи тип фантастично ни е известен
единствено от надгробните памет-
ннци, открити в Шан-Тон и в Ро-Нан
Това е изкуство, което все оше не с
цивилизовано от офиииалния даоизъм
и конфуцианство В него важно място
заемат най-невъобразими съшества.
най-чудновати магьосници и живот-
ни с най-причудливи форми Тук отк-
риваме трикракия (небе. земя. човек)
соларен гарван оше прели да бъде
присвоен на Небесните Учители на
даоизма; лисицата с девет опашки (де-
ветте области на Империята); разни
чудовища, подобии на кентаври с два
долепенн човешки бюста; хищници,
всеки от които има по осем човешки
глави. носени от вратове като змии,
приличаши на хидрите от класическа-
та гръцка митология
На барелеф от погребално поме-
щение са изобразени двама души, зас-
танали лице в лине, единият държи не-
шо като екер (емблема на един от ми-
тичните китайски царе), а другият -
кръст (петте посоки на света, вж точ-
ка*), долната част на телата им завър-
шва с нешо като опашка, двете опаш-
ки са сплетени (вж човек змия*)
Тези гравюри са от периода на
Воювашите царства (441 -221) Те бър-
зо се вразумяват под влияние на кон-
фуцианските и будистките учения
Символиката им се запазва единстве-
но в даоистката магия, но нейното
тълкуване е вдъхновено от утилитар-
ного (еликсир на дълголетието) или мо-
рал и за торс ко вълшебство
Шннтоистките храмовс са пазени
от две приказни животни. поставени
винаги от двете страни на входа
Едното е с разтворена паст, другого
със затворена Те символизират на-
чалото и края, всевластието на
императора, алфата* и омегата.
Дълго време се е смятало. че келт-
ската религия отдела важно място на
зооморфизма и тотемизма Това се е
приемало като доказателство за
мейната лълбока древност или за
нейния примитивизъм. като на след-
вашото стъпало на еволюиията стой
антропоморфизмы на по-вешо нап-
равените богове - например гръиките
Но животното има просто символно
значение глиганът символизира жре-
ческата функция, мечката - царската
функция; гарваны е птииата на Луг...
Лебеды и m нцата като цяло е прате-
ник на Отвълния свят Конят е психо-
помпос и т.н Няма никакво сериозно
доказателство за съшествуване на то-
темизъм в келтския свят
От способная военачалник тур-
ните изисквали качествата на десет
животни: дързостта на петела, це-
ломъдрието на кокошката. смелое-
тта на льва, войнствеността на
глигана. хитростта на лисицата.
постоянството на кучето. бдитсл-
ността на жерава. благора зумието
на гарвана. борбеността на вълка.
тлъстината на игру - животно, ко
сто независимо от мъкитс и усили-
я та си остова тлъсто (Ал Мала
Ини, арабски автор от IX век. цити-
ран в ROUF, 233). Малко преди него в
аналогично изброяване на качествата
на воина друг един мюсюлмански ав-
тор говори за упоритостта, хладнок-
ръвието и силата на вълка. за смелос-
тта иа мечката. за отмъстителността
на яка. за целомъдрието на свраката.
за зоркого зрение на гарвана, за хит-
роумието на червената лисица, за от-
мъстителността на мъжката камила.
за смелостта на лъва. за будуването
на бухала. Символиката на тюркски-
те народи добавя. че конят е храбър. а
волът - силен, че овните са слаби и
животновъдство
352
плашлнвн. че львы не може ла удър-
жи гнева си, че жребчсто е буйно, а ти-
гърът - смел и храбър.
От гледна точка на Библията ше
споменем само два случая: животни-
те са представени на Адам; в Библията
на събраиите в трупа животни е при-
даден особен смисъл. Според Филон
животните. които Ада.м нарнча. изоб-
разяват човешкнте страсти, подобии
на диви зверове. които трябва да бъ-
дат укротени (Leg. All. г, 9-11). Филон
разглежда различии групи животни
По повод на принссените в жертва от
Авраам вол. коза. овца, гълъб и
гургулица, той заявява: .Природата
на тези животни е сродна с части
те на всемира вольт е сроден със
земята. бидейки орач и земедслец:
козата - с водата. понеже е неспо
койно животно, а водата е бурна и
пенлива. както показват речнитс
течения и приливитс: овенът прили-
ча на въздуха по буйност. а също та
ка и зашото няма по-полезно за чове-
ка животно от него, понеже той му
дава дрехи: що се отнася до
птицитс. сродната им стихия е
небето. разделено на различии сфсри.
планетите можем да отнесем към
гълъба. тъй като той е кротко
животно, а планетите са благоск-
лонна към нас: звездите - към
гургулицата. тъй като тя обича
самотата. Можем да добавим, че
птицитс се родеят със звездите.
тъй като полетът им прилича на
движението на звездите. а песните
им - на музиката на сферите
(Quaesiiones in Genesim. 3, 3).
Наблягайки върху тази тема,
Филон намира и други аналогии меж-
ду гореспоменатите животни и човека.
аналогии, които откриваме в христи-
анского изкуство. Волът е сроден с тя-
лото поради покорството си. козата
се отнася към сетивата, които сс под-
чиняват на порива Овенът наподо-
бява Лотоса поради мъжествения си и
активен характер Гълъбы съответс-
гва на разума зарали вьзприемането
на зримия свят, докато обичашата са-
мотата гургулица се стреми към нез
римата действителност (Quacstioncs in
Genesim. 3. 4) и т.н. (DANP, 131-132).
Животните, които тъй често при
състват в сънишата и изкуствата. об-
разуват частични определения за
човека, ге са аспекти и изображения
на сложната му природа, отделало на
дълбоко стаените му шения. на опи-
томените му или диви инстинкти
Всяко животно съответства на част от
самите нас. приобщена или която
трябва да бъде приобшена към един-
ството на постигналата чармония
личност
ЖИВОТНОВЪДСТВО (ПАСИШЕ)
Евангелската символика на пасти
ра и неговото стадо е добре известна
и няма нужда от коментар. Това е сим-
воликата на духовния водам, повел
послелователите си по пътя на исги-
ната и спасението или тръгнал ла тър-
си изгубената овца. Според Самиюта
Никая Буда използва подобии обрати
пасищсто на монаха, собствсният
му роден дом с владениею на духов-
ната реализация.от което той не тряб-
ва да се отдалечавз. зашото това би
означавало опасност. Това са четири
тс стопа на бденисто. а забранено-
то пасише е владението на сетивата.
Съшествената разлнка е, че в случая
пастирът не е олицетворен, той сс
отъжлествява с дхарма, със сьдбата.
с представата за причините и после-
диците.
По-непосредствено разглеждано,
противопоставянето пастири - земе
делци означава цивилизация та на но-
мадите, евързана с пространсгвото и
изправена срешу водешата уссднал
живот цивилизация, пленница на
времето; бихме могли дори да кажем
353
ЖИТО
Битное, противопоставлю на Приге-
жанието. Замествансго на първата от
втората с убийството на Авел от Каин:
фата на установяване, на циклична
коагулация Паралелна митология от-
криваме и в Китай: в районите на жи-
вотновъдство има култ към Чъйоу. а
таниът му е тайн на животновъди\
той се сражава на кон. евързан е с
манджурските народи, които са но-
мади и са известии с коневъдството;
на главата сн има рога; освен това е
божество на вятъра Но Чъйоу е побе-
ден от Руанди, създател на земедели-
ето и обредите. основоположник и
алхимик Това изглежда като победа
на едно братство на земеделци и
металурзи. водеши уседнал живот, над
братство на номади животновъди; по-
беда на началото ин в една цивилиза-
ция над нейното начало ян Като се
вземе предвид. че метала, необходим
за изработваието на деветте* динас-
тически хотела от Великия Ю е бил до-
несен от девстте Области от девет
Пастира. то разкриваме един феномен
на установяване, на устремяване на
китайского пространство към
центъра, следователно на организи-
ране и окончателно заселване (GRAD.
GUET)
ЖИТО
Основната символика на житото
изпъква най-добре в една от церемо
ниите на Елевсинските мистерии По
време на мистична драма във възпо-
минание на евързването на Деметра
със Зевс било донасяно житно зърно.
подобно на хостия в дарохранителни-
ца, и присъствазиите мълчаливо го
съзерцавали Това била сцената на
епоптията или съзерцанието Чрез то-
ва житно зърно епоптите отдавали по-
чит на Деметра - богиня на плодови-
тостта и посветителка в тайните на
живота. Това мълчаливо показване на-
помнило за всевечността на годиш-
ните времена, за заиръзнанеtо на
жътвага. за редувансго на смъртта на
зърного и на възкресението му в мно-
гобройни зърна Култът на бо<инята
гарантира този вечен кръговрат
Майчината и темна за утроба често би
ли сравнявани помежду им „Очевид
но религиозното значение на жит-
ния клас следва да сс търси в чувст
вото на хармония между човсизкич
и растителния живот, тъй като и
единият и другият са подвластна на
едни и съи/и превратности.
Завърналите сс в почвата житии
зърна - най-прскрасния плод на зе-
мята. одеизавит нови класовс" (SECG.
154). Тук те припомним следння стих
на Есхил:
и тач Гаърд. кпчтпптчкн рижАи и
от* panto и пог ча сечсната ’**
(„Хоефори те". 127-127. Есхил.
..Трагедии", превод проф д-р Алек-
сандър Ничев, Народна култура.
София, 1982).
Щецит ираме и възхизителната мо-
литва на Хезиод:
. / и afopUH <Г Г *ЛЛ»Дг.Ш*Ч|М|
пргчшти и Л&Ьч
ipt 10 и тгждо стирчт пгтнми
Дсчетричо зърнп
пършч когато шпоччеш ироне и чланеш
« ръката
дръжката <• края, а с нръта гърба на
< тага из
ра lomo <кт<» ти « мчат л чреча
Гъй к шсоигтг ос tpr win
кьм нгччти uir кичат **
(Хезиод,, „Дела и дни", 465-469;
473. превод Станка Недялкова. Народ-
на култура. София. 1988)
Някои съпоставят вълнувазната
церемония на епоптззята, която налом
няла за смъртта и прераждането на
зърното. с ззризоваването на умрелия
и възкръенал бог. характерно за кул-
товнте мистерии, посветени на
Дионис. Но това тълкуване е просто
производно на ззървого. То напомня
жълто
354
съшо така, че жигнинт клас бил емб-
лема и на Озирис, символ на неговата
смърт и възкресение. Възвестявайкн
прославянето на Христос чрез
смъртта. свети Иоан прибягва не до
друг символ, а именно до житного
зърно:
. Заимг
чагът г? л/хм л«1ви Син Чавсчгсхий
Himifio. итинкш калым ом> хгилжитхо
j»/Nfu манило « лемлта. не »мрг,
<i типи си сама им» tu »м/г
гуиллч wtwniol
А'ойяи* ибичи <Ь'ш<кли гм. м/г я илг>6и.
а които upaiu дошита см ни /яач г*чт
ше .« MHdJU ш лечен мсилгми’
(Иоан. 12:23-25).
В Гъриия и в Рим преди жертвоп-
риношението жреците поръевали сла-
вите на жертвите с жито или с брашно
Нима това не означавало. че те хвър-
лят върху им семето на беземъртието
или обешанието за възкресение?
Може би дълбокият корен на сим-
волнката на житното зърно се крие и
в оше един факт, отбелязан от Жан
Севрие Произходът на житото. както
и на множество растителни кул тур и и
по-специално на ечемика. фасула и
царевнната. с напълно неизвестен. В
състояние сме да умножим видовете.
да кръстосаме някои от тях. да подоб-
рим качеството им, но никой не е ус-
пял да създаде жито или иаревица.
или някоя друга от основните расти-
телни храни. Следователно в различ-
ннте цивилизации те са преди всичко
божи дар. евързан с даряванего на
живота Деметра дарява ечемика и
праша Триптолем да разнесе житото
по света; Шочикеиал донася царе-
вииата. Ковачът Праотец на догони-
те открадва от небето всички расти-
телни култури и ги подарява на хората.
както Прометей нм донася небесния
огън и т.н. (SERH. 21-215). Житото
символизира ДАРЯВАНЕТО НА
ЖИВОТА, което не може да бъде
друго. освен дар на Бошвете. основ
ната и първоначална храна
ЖЪЛТО
Интензивно. буйно.остро до про-
низнтелност или пък широко и осле-
пително като стопен метал, жълтото
е най-топлият, най-разпространява
шият се, най-пламенният ивят, тру
ден за угасяване и винаги преливаш
извън рамките, където бихме желали
да го стегнем. Слънчевите лъчи, про
бождайки лазура на небесата, прелс
тавят могъшеството на отвълните
божества: в ацтекския пантеон
Уицилопочтли, триумфирашият Воин.
Бог на Слънцето на пладне. е нарису-
ван в синьо и жълто. Жълтото. златна
светлина, има кратофаническа стой-
ност и двойката емайли Злато-Лазур
се противопоставя на двойката Паст-
Синопийско*. както си противостоят
това. което идва отгоре, и това -
отдолу. Поле на сблъсъка им е ко жа-
та на земята, нашата кожа, която по-
жълтява преди смъртта.
В двойката Жълто-Синьо Жълто-
то, мъжки ивят на светлината и жи-
вота. не може да помътнява Каи-
дински добре е разбрал това и пише:
Жълтото има такава тенденция
към свстлото. не не може да има
много тъмно жълто Може следо
вателно да се каже, че сыцествува
дълбок. физически афинитст меж-
ду жълтото и бялото (KANS). То е
движешата сила на младостта. на
силата, на божествената вечност Тое
цветът на боговете: Зороастър според
Анкетил означава блестяща, свобод-
на златна звезда, жива звезда.
Божественият глагол на тибетците
..ом" има за определител „зере", което
значи „позлатен" (PORS, 68). Вишну
носи жълти дрехи и космическото
яйце на Брахма блести като
златото.
Понякога Злагната Светлина ста-
355
ЖЪЛТО
ва двупосочен пы за общуване. пос-
редник между хората и боговете
Фрейзър подчертава. че та големите
жертвоприношения на коне в Индия
бил изполтван златен нож. защото
златото с светлина и зашото чрез
златната Светлина жертвата дос-
тига царството на боговете(FRAG.
2, 80 № 3 според ..The Sathapata -
Brahmana ”)
В мексиканската космология зла-
тистото жълто е цветът на новата ко-
жа на земята в началото на дъждов-
ния период, преди да се раззелени То
се свръзва с Пролетното тайнство
Поради тази причина Шипе-Тотек.
Нашият одран Господар, божество на
пролетните дъждове. е бог и на
златарите По време на пролетните
тържества неговите жреци обличали
боядисаните в жълто кожи на
жертвите. които накаэвали със смърт.
за да умилостивят това страшно бо-
жество (SOUM). Златистожълтото е
атрибут на Митра в Персия и на
Аполон в Гърция
С божествена съшност. златисто-
жълтото става на земята атрибут на
могъшеството на приниове, царе и
императори. за да провъзгласи бо-
жествения произход на властта им.
Зелените лаврови венци на човешка-
та надежда се покриват със златисто-
жълтото на божествената мош И зе-
лените Клонки на Христос през зем-
ния му престой се заменят със златист
ореол, когато се връша при Баша си.
На Цветница в Испания вярвашите
размахват боядисанн в жълто палмо-
ви листа на плошада пред катедра-
лите.
Жълтото е цветът на вечността.
както златото е метал ът на вечността.
И едното, и другото са в основата на
християиския ритуал. Златният кръст
върху епитрахила на свешеника, зла-
тото в потира, жълтото на вечния
живот, на вярата се съединяват с из-
началнаш чис юга на бялого в знаме-
то на Ватикана
Сред злато и жълто католически
те свешеници отвеждат покойниците
към вечния живот. Всички. които от-
веждат душите в отвъдното. имат в
по-голяма или в по-малка степей жъл-
то в култа си: Митра; но и в много
иэточни традиции адските кучета, ка-
то това в ,.Зенл-Авеста“. което е с жъл-
ти очи, за да проникне по-добре в
тайната на мрака, и с уши на жълти и
бели петна В египетските погребалнн
камсри жълтият цвят най-често се
евързва със синия. за да осигурн ожи-
вяването на душата. тъй като златото.
което той представлява. е плътта на
слънцето и боговете
Това присъствие на жълтото в хто-
ническия свят под претекст за вечност
въвежда втория символен аспект на
този земен ивят.
Жълтото е цветът на плодородна-
та земя и затова в древен Китай се
препоръчвало, за да се осигури пло-
довитостта на двойката, да се поста-
вят в пълна хармония ин и ян. т.е
завивките и възглавницитс на брач-
ната постеля да бъдат от жълт
газ или коприна (VANC. 342). Но то-
зи цвят на узрелите класове през ля-
тото предизвестява вече цвета на
есента, когато земята се оголва, съб-
личайки зелената си мантия.
Тогава жълтото е вестител на
упадъка, на старостта. на скорошна-
та смърт. В известен смисъл то за-
мества черното Така например за ин-
дианиите пуебло и теуа то е цветът на
Запада; за ацтеките и зуните - на
Севера и Юга в зависимост от това.
дали асоциират едната или другата
посоха с подэемните светове (SOUM.
23). В будисткия тантризъм жълтото
съответства едновременно на центъ
ра-корен (Муладхарашакра) и елемен
та земя и на Ратнасамбхавап, чиято
светлина е със слънчев характер
жълто
356
Черна или жълта е за китайише се
верната посока или подземните
безднн. където са жъ.гтите и/вори.
конто водят в царството на мъртвите
Това е така, защото душите, слезли до
жълтите извори. или ян. който се крие
в тях през зимата. се стремят към цик-
личного възстановяване. което про-
изхожда от зимното слънцестоене. Ако
Северът. ако жълтите извори са в съш-
ността на ни. то те са и началото на
възстановяването на ян. От друга
страна, жълтото е закрепено за чер-
ното като противостояшо му и вза-
имодопълващо го. Жълтото се отде-
ла от черното при разчленяването на
хаоса: поляризацията на първоначал-
ната неразчленимост е жълто - черно,
ян - ин. кръг - квадрат, активно -
пасивно(Лндзъ). В „И.тжнн" черното
и жълтото са цветовете на кръвта на
дракона-демиург Все пак тук се от-
нася само за една отноентелна поля-
ризация. за едно първо съсирване
(CHOO. ELIE GRAP. GRIH).
В китайската символика жълтото
изплува от черното. както земята изп-
лува от първичните води. Ако в Китай
жълтото е иветът на Императора, то е
зашото той се установява в центъра
на Вселената, както слънцето е в цен
търа на небето.
Когато жълтото се спре върху
земята. на средата на пътя между мно-
го високото и много ниското, то до-
вежда вече само покварените добро-
детели на вярата. разума и вечння
живот. След като любовта към бога е
отхвърлена, идва сярата на Луцифер.
образ на гордостта н претенцията. на
разума, който иска сам да се под-
хранва Жълтото се пренася върху
прелюбодеянието. когато се прекъс-
ват свещеиите връзки на брака, по по-
добие на свешените връзки иа божест -
вената любое, преразяни от Луцифер.
с този нюанс, че във всекидневния
език символът се оказва обърнат, ка-
то жълтият цвят се приписка на
измамения, докато той поначало под-
хожда на измамника. както свидетел-
стват много други обичаи: В XVI и
XVII век вратите на предателите са
боядисвани в жълто, за да прнвлекат
' вниманието на минувачите. Съборът
в Латран (1215) постановява евреите
да носят жълто кръгло парче от плат
върху дрехите си. „Diciionnaire de
Trevous" (1771) твърди. че е обичайно
да се боядисват в шафран домоветс
на банкрутиралите (DIRG). От това
следва. че синдикалистите. наричай-
ки стачкоизмснник (фр.: ,,jaune“ -
жълт - бел. пр.) работника, който не
се солидаризира с класата си. не са
подозирали. че така прибягват до съ-
шите символни източниии. конто под-
авали и нацистите, поставяйки жълта
звезда на евреите Възможно е. евре-
ите, обръшайки значението на сим-
вола. да са приемали тази звезда не
като позорно клеймо, а като славната
светлина на Господ.
Отрииателното оценяване на жъл-
тото е регистрирано и в традиниите
на пекинския театър. чиито актьори се
гримират в жълто. за да изразят жес-
токостта, притворството, цинизма,
докато с червеното показват лоял-
ността и честността. Въпреки това в
съшия традиционен театър костюми-
те на приниовете и императорите -
посочваши не психиката. а социално-
то положение на персонажите - са
жълти. Тази употреба на жълтия цвят
в китайския театър достатъчно добре
лава представа за характерната му
двуэначност, която го прави най-бо-
жествения цвят, но и най-земния съг-
ласно думите на Кандинскн
Тази двузначност се открива и в
гръцката митология. Златните ябъл-
ки в градината на Хесперидите са сим-
вол на любое и разбирателство Това
че Херакъл ги открадва, не значи. че
те спират да принадлежат на грали-
357
ЖЪТВА
ната на боговете. Тс са истинскитс пло-
дове на любовта. понеже Гея. Земята.
ги е поднесла на Зевс и Хера като сват-
бен подарък: така те са посветили
фундаменталната йерогамия. от ко-
ято произлиза всичко Но ябълката на
раздора, също златна. която е в осно-
вата на Троянската война, е символ
на гордост и ревност Отново в гръц-
ката митология двете лица на симво-
ла се доближават в мита за Аталанта.
гръцката Диана, агресивна Дева: ко-
гато се бори в надбягването с
Хипомен. когото има намерение да
убие накрая, както е сторила с всич-
ките си противниии. тя отстъпва пред
неустоимото желание, което събуждат
у нея элатните ябълки. хвърлени от
младежа на земята пред нея Тя е по-
белена и издава желанията, като по то-
зи начин лостига до любовта.
Някои народи са разделили сим-
вола в понятията за матовост и бля-
сък на цвета - това напомня эа сим-
волното разграничаване на матово бя-
ло и блестящо бяло, особено що се от-
нася до адските и небесни коне.
Такъв е именно случаят в исляма,
където златистото жълто означа
ва мъдрост и добър съест, а бледо-
жълтото - предателство и разо-
чарование (PORS. 881
Съшото различаване се вижда и в
езика на герба, който остойностява
златото-метал за сметка на жълтото-
цвят.
ЖЪЛТУГА
В някои ареали е символ на Севера
(вж Посоките на света) и на царската
функция. Цветы на жълтугата или на
може би е първообразът на хералди-
ческата лилия или на златната клон-
ка (вж. имел). Без изрично да се спо-
менава. е ясно, че подобен ботаничес-
ки произход не е достатъчен да се
обясни символиката. Цъфнали клон-
ки жълтуга са били иэползвани в
погребения га; с гяхпокривали гялою
на покойника
ЖЪЛЪД (ПИСКЮЛ. ГЛАВА НА
МЪЖКИ ЧЛЕН)
Жълълът се отнася към символи-
ката на яйцето*; изобилие, про-
цъфтяване, плодородие Прснессн от
материално на духовно равнише. той
фигурира на края на червената връв.
която опасна кардиналскага шапка,
в капителизе на колоните, в гербовеге
и пр. Появявайки се от зърнесгага си
обвивка, той символизира раждането.
излнэанетоот майчиназа уз роба; в по-
късна фаза, по време на иэправянето
- проявяването на мъжествеността;
накрая. образувайки двойка, той
остава само сексуален образ на
човека. В духовен план в религиозни-
те атрибутн. той означава моги-
шеството на духа и хранешата се от
истината добродетел. Тази истина има
два източника: природата и о г крове
нисто.
ЖЪТВА
Несъмнено съвсем безполезно е
да се спираме на метафоричните упот-
реби на термина в Библията. И в наши
дни те са напълно ясни; каквото си
посял. такова ще пожънеш (Притч
22. 8). Жътвата сс явява със значени-
ето на предложена рабоза (Мат 9.37-
38) и др
По-интересно е да се разкрие сим
водного съдържание на метафора за.
Жствата с свършвансто на века, пи-
ще Мат. (13. 39) Дори може да не
уточни, че става дума за последний
съд. Ето как в Поил (3. 13) Бог обявя-
ва, че ще започва да съди; Турете на
работа сърпове, защото жътвата с
узряла. След това в текста е използва-
на паралелната метафора на гроздо-
бера(Откр 14. 15-19).
И все пак мною текстове оз Новия
завет ни принуждаваз да отхвърлим
ЖЪТВА
358
рацноналното обяснение, според ко
ето човешката дейност се развива и
достига до зрялост, а после плодове-
те й са прибрани и подложени на пре-
ценка от безпристрастен съдник, та-
ка. сякаш той ше постави всичко на
кантар Парабола та за плявата и ху-
бавото зърно (Мат 13. 24-30. 36-43)
оставя известна неяснота относно
жътвата - последен съд: Божието гьр-
пение си запазва в това отношение
правото на върховно решение.
Основная! критерий, който е в сила
при тази жътва. е опрсделянего истин
ската стойност на плодовете. съэда-
дени от човека. Необходимо е да се от-
съди дали е живял. сял и дал плод,
предназначен само за плътските му
желания или пък за доброто. за духа,
т.е. за Божията воля и царство (Гал 6.
710). Ето зашо резултагът от жътвата
не винаги съответства на логиката.
Ония, които сеят със сълзи. с радост
ще пожънат (Пс. 126: 5).
3
ЗАБРАНА
В Левит. 11 се съдържа дълъг сни-
сь* на чисти и нечисти (или отврати-
телни) животни Определението
„нечист"следва примнтивния обичай
на забраните, който изразява полчн-
нснисто на човека прел (ила му. Ако
принципы на забраната е един и съш.
то обекты на забраните варира при
всеки народ
В Библията според екзегетите на
Иерусалимската Библия:
а)	чисто е това, което може да
приближава до Бога, а нечисто -
това. което прави човек неспособен
да извършва култа към него или ко-
ето се изключва от култа Чисти
животни са тези. които могат да
бъдат принесены на Бог (Бит 7:2);
нечисти животни са тези. които
езичницитс посвсщават на лъжли-
витс си богове или които. изглеж-
дайки отблъекващи или лоши на
човека, не биха се поправили Господу;
б)	други правила засягат раж-
дансто (Лев 12), сексуалния живот
(ib, 15), смъртта (th. 21); загадъчни
области, където действа Бог. гос-
подарят на живота. Белег за раз-
вала като проказата (th. 13:1) съшо
прави нечист:
в)	в отношение с култа поняты-
ето за чистота е евързано и с това
за святост Но отвъд тази риутал-
на чистота пророните настояват
за пречистване на сърцето, подгот-
вяйки учението на Христос, който
освобождава учениците си от
предписанията. тъй като от тези
правила е запазен само материал-
ният аспект От това старо закона
дателство се пази поуката за един
идеал за морална чистота, закрилян
от разрешаваши правила.
Забраната символизира морално-
то съзнанис В психоанализата тя е
равностойна на цен зурата. Тя се раз-
вива с еволюцията на съзнанието и от
акт на подчинение на външен ред се
превръша в разумен акт. вдъхновен
от спонтанно приемане на далей
закон Цензурата не е наложена вече
нито от обшествена принуда, нито от
навика, нито от страха, нито от иде-
ята за ритуално подчиняване Тя е за-
местена от моралния закон, чийто
принцип се намира в личного съзна-
нис. Това не може да се предаде с ..все
киму неговият морал“ Примитивната
забрана поражда моралното съзна-
нис. направлява го и го стимулира; но
то се осъшествява само на равнише-
то на разума, свободата и себсотдава-
него.
У Aulu-Gell (..Атичсски ноши" 10;
15) могат да се видят многобройните
забрани, които тежат върху фламина
на Юпитер и които се дължат на ин-
доевропейского наследство, за което
свидетелстват подобии забрани, отна-
сящи се до брамина Тези забрани це-
лят запазването на сакралния харак-
тер на тези лица и мисията им Те имат
за цел - едиитс - да задържат у жреца
свръхсстссгвсната власт, в която той
е облечен, а другите - обратно, да поз-
волят на тази власт да се упражнява
навьи Ето зашо фламините можели
да носят само счупсни халки
Древният Египет познава многоб-
ЗАВРЪЩАНЕ
360
ройнн забрани в ползя или срешу оп-
ределени категории съшества. дейст-
вия и поведения. Те са свързани с
местни мнтологии и легенди Отдел-
ното им символно значение зависи от
самия обект на забраната. Но обшият
смисъл на забраната тук. както и дру-
гаде. изглежда произхожда от симво-
ликата. било то на идентификаиията
(в пол за), било то на днференииаци-
ята (срешу). Почитането на кравата
означава уподобяването с всичко. ко-
ето тя представя като извор на живо-
та; отбягването на нечисто съшество
значи разграничаване от цялата
нечистота, която то представлява
Geasa (ед. ч. qeis) или забраните.
налагани от друидите. зависели пре-
ди всичко от обстоятелствата на раж-
дането или кръшението Така Кухулин
иял живот съблюдава табу то* на ку-
че и два от сигналите, по конто разби-
ра, че краят му наближава. са. че тряб-
ва да яде кучешко месо и да убие една
видра. водно куче. Синът на пар
Конхобар няма право да чуе арфата
на Крайфтин. арфиста на бога-друид
Дагда, нито да ловува птииите на Маг
Да Хео. нито да пътува с хомотот ясен
на колеснииата си. нито да премине
Шенън със сухи крака. нито пък да се
отбие в хана на Да Кока. Тон умира,
след като е престъпил всички тези
забрани Забраните на крал Конайр са
оше по-строги: той не трябва никога.
когато се връша у дома си, да обръша
дясната страна на колеснииата си към
Тара и лявата към Бреджа; той не
трябва да ловува животните на Церна.
нито да прекарва ношта в гьша. чий-
то огън след залеэа на слънието е на
сочен навън и може да се вижда отвън;
той не трябва да бъде предшестван от
трима червени мъже, когато отива в
дома на човек. облечен в червено: в
кралството му не трябва да се случва
кражба; след залез слъние не трябва
да му идват на гости сама жена или
сам мъж и гой никога не трябва да се
намесва в разправия между двама от
слугите си Geasa трябва да се причис-
лят към начините, с конто друидите
разполагат, за да наложат на члено-
вете на кастата на военните правила
за живот, съобразсн с релит иозната
символика, която ги засяга. За да не
замине с Цезар за Великобритания,
Думорикс, брат на друида Дивиииа-
кус, изтъква пречки от религиозен
характер. Но проконсулът. който го
подозира в предателство, нарежда да
го убият. Забраните се срешат и в
Артурианския цикъл (Е, 54-56).
ЗАВРЪЩАНЕ
Цялата космическа символика,
всички духовни начинания и свърза-
ни те с тях символи, като лабиринта*,
мандала*, егьлбата* или алхимията*
бележат завръшане към центъра,
началото. Едем, едно завръшане към
проявата в самата й съшност
Тъй като точката*. според Анге-
лус Силезнйски, е съдържала кръга.
кръгът* се връша към точката.
Първичният човек или истинскичт
човек (дженжен). възстановил едемс-
кото си състояние, се е завърнал от
периферията в центъра. Но центъ-
рът на света, на Едем, е допирната
точка, която свързва земята и Небето,
точката, от която се постигат свръх-
човешките състояния. Преди да разг-
ледаме няколко спеиифични приложе-
ния на тази символика, нека огбеле-
жим оше една нейна особеност: в ре
мевите цикли Това е завръшането на
деня и оттеглянето на мрака, свърза-
ни с митовете за Изида и Озирис, за
Артемида и Аполон. за хиндуиските
Ашвини. за AMaiepacy; завръшането
на лятото и отминаването на зимата.
свързани със символиката на Янус и
вратите на слъниестоянията, на триг-
рамите чан(ииен) и кун. на редуване-
то на ин и ян Това е завръшането на
361
ЗАВРЫЦАНЕ
пъдпъдъка. освободен от устата на
вълка и, от друга страна, зивръщанс
от ада. Това е, би добавил Шабестари.
завръшането на зората на Выкрссе
нието след постепенно задълбочава-
то то се замъгляване на док трина та,
а съшо и светлината на Новото при-
шествие в апотеоза на небесния
Иерусалим
Завръшането към центъра се нз-
разява чрез завитата навътре спирала
Китайският иероглиф роси, койтообоз-
начена това понятие, е бил първона-
чално във формата на спирала Зав-
рыцансто (фан) с движснисто на Дао
(гл 40) Отдалечавансто. раэпростира-
нето, учи освен това Дао Деджин,
предполага завръшането (т. 25); и оше:
Завръшането към корсна е покой (гл.
16). В наши дни все оше се използва,
макар и с по-текничсско значение, из-
разът ру а и тоан (карам да сс върнс към
началото).
Йога, нише Артур Авалон, < зав-
ръшане към извора, обратният про-
цес на проявата. завръшане към цен-
търа на битието. А това се изразява
чрез вървсне срещу тсчснисто(хджа-
на садхана), чрез рсгрссивно движение
(улта): поглъщане на дъла. връщанс
на семето, вътрешно единение на
слънцето и луната Това завръшане
към неопределеното. эародиша,
майчиното лоно, към началото на вре-
мената е изразено и в будизма чрез
познаването на предиизнитс съшест
вувания. Аналитнчната анализа е съ-
шо така завръшане към извора.
Даоисгките техники, както и тези
в Трактата за златното цвете.
свързват Йот в с алхимичсската симво-
лика Насоченото назад или регрссив-
но движение на дъха и на семето. на
чи и дзин съшо се практикува. Ис-
тинската сила се врыца капка по
капка в извори Те се съединяват като
огьня и водата, ян и ин, и създават за-
родыша на безсмъртието, който съ-
ответства на състоянисто преди раз-
лелянето на мин и син. на Небето и
Земята. Самият зародиш излиза извън
тслесните граници, за да се завърнс
при Първозакона
Завръшането при майката. в
утробита, т.е. към първичната нераз-
граниченост. към влагата, е това, ко-
ето алхимията на Запада нарича
разтваряне: това е чсрният труд,
ношта. смъртта преди възстдновява-
нето на светлината и новото раждане
Подобна символика срешаме и в
ислямския езотсризъм, който поняко-
га изрично я отъжлествява с тази на
алхимията Самата дума гавил. която
обозначава гьлкуването на символите,
означава заврыцам се. връщам се към
извора. т.е. преминавамот привидно-
го към действителното, от формата
към съшността. Духовният път е
рсгрссивсн, той води от миожестве-
ността към Единственото, от перифе-
рията към центъра: Краят с
завръшането, нише Шабестари
Зашото според самия Коран Сътворя-
ването. извършено от Бог. е връщане
към HciofAVAS. CHRC. CORT. EL1Y.
ELIF, ELIM. GRIF, GUED, GUET.
LIOT).
Цялата динамика на неоплато-
ннстката философия е организнрана
според схемата на произхода и зав-
ръшането към Едното. Това е съшо
метафизичния модел, в който се впис-
ват големнте теологии, средновеков-
ните суми*, сред конго тази на Тома
Аквински. тя изхожда от нзучаването
на Бог и сътворението; после прсми-
нава към разтлеждане на морала. кой-
то с завръшане към Бот посредством
Христос Символы на заврьшанетое
символы на последната фаза от
цикъла.
Всички схвашания на херметиците.
като сс абстрахнрамс от разлнчияга в
съдържаннего. сыцо почиват върху
подобна мисловна схема на космичес-
ЗАГРАДЕНО МЯСТО
362
кото единство. В траднционната ико-
нография го изразяват чрез уроборос.
въплъщснисто на Едното. Цялото
- кръглата му форма напомня съ-
шо така за принципа на завьршек
или за херметическата тайна Освен
това той изразява вечността. раз-
бирана като вечно завръшане Това.
което няма нито край, нито начало
(VAN А, 18).
Единствено линейната концепция
за ограничено за всяко съшество
време, след което то напълно изчезва.
си представя смъртта като еднопосоч-
но пътуване. от което човек никога
не се завръша и което не волн до
нишо Това значи да се постави иен-
търът на живота, на космоса и на сът-
вореннето единствено на тази земя и
единствено в съшеството, което
изчезва. Не по съшия начин се разви-
ват нешата в кониепииите. които при-
емат определена трансцендентност и
за които смъртта е само една от
вратите. през които преминава жиз-
иеният цикъл.
ЗАГРАДЕНО МЯСТО
Според една келтска хроника при
пристнгането си в Тара, бог Луг пече-
ли партия шах срешу цар Nuada и
струпва спечеленото в едно заградено
място на Луг (Сго Loro), за което не
се споменава в Битката при Mag Tured
Вероятно става дума за обор, а дума-
та „его" няма точно символно
значение. Понятието свешено заграде-
но място е много по-добре нзразено
от думата която едновременно
значи плет. стена и поради омони-
мия господство, власт. както и принц
и страна. Представата за господство
е неделима от действителното прите-
жание на земята Страната е разглеж-
дана като общ образ на света, а све-
шеното градише е образ на цялата
страна: едно от имената на Ирландия
с Mag Fail, равнина на Fal Корените.
означаваши думите власт и
заграждане* имат еднакво звучене
(OGAC. 13. 587-592; 17. 430-440).
В съвременните аналитични
теории, градишето символизира вът-
решния мир. Средновековните мисти-
ци го наричат клетката на душата.
свешеното място на божествените по-
сещения и божи дом В тази иитадела
на мълчанието се оттегля духовният
човек. за да си зашиги от нападките
на външния свят, на сетивата и
безпокойството; в нея е скрита него-
вата мош и от нея черпи той силата
си. Заграденото място символизира
интимного, над което всеки е пълнов-
ластен господар и което разкрива са-
мо пред отбрани люде
ЗАГУБА
Сънншата. в конто губим веши, би
трябвало да бъдат евързани с чувст-
вото за притежание или с желанието
да бъде намерено съкровише, както и
със стремежа да се освободим от ня-
каква наша собственост. От тук след-
ва двузначността на този символ: той
е евързан с вината, ако съкровището
е загубено; с жаждата, ако съкрови-
шето се търси; с отблъекването. ако
искаме да го захвърлим.
Като следва Юнг. Ж.-Е Сирло
евързва чувството за загуба с прсдиз-
вестяването на последно пречист ване,
на поклонничество, на път. както и с
мисълта за смърт и възкресение. От
психоаналитична гледна точка предс-
тавата и смисълът на една загуба ше
съответстват на факта, че съзнанн-
ето се ограничава единствено с възп-
риемането на нешата от видимия свят
и е изцяло затворено, шо се отнася до
духовните реалности. които по дефи-
ниция са невидими и недоловими.
ЗАЛЕЗ
Символ, тясно евързан с предста-
вата за запада - посоката. в която
363
ЗАМЕСТВАНЕ
залязва. гасне и умири слънцето Той
изразява края на един цикъл и следо-
вателно подготовката за обновление
Големите митологични полейзи. пред-
вестница на космическа, сониална или
морална революция се извършват по
време на пътешествие на запад:
Персей тръгнал да убие Горгоната,
Херакъл - чудовишсто от градината
на Хесперидите, Аполон - отлиташ
към жителите на севсрните страни и
т.н.
Залезът е пространствено-време-
ви образ: спрелияг миг Пространств
во то и времето ше преминат едновре-
менно в другия свят и другата нош.
Но тази смърт на едното е предвест-
ник на другого: ново пространство и
ново време ше заместят старите.
Вървенею на запад е ход към
бъдешето. но предполага преминава-
не през мрачни преобразования
Отвъд ношта има надежда за нови
зари.
Залезът възприема и символизира
тъжната красота на един упадък и ед-
но минало. Тон е образът и часът ка
меланхолияга и носталгията
ЗАМЕСТВАНЕ
Човешкото остава. образът се
променя. Или лоне се променя по-
бързо, отколкото човека. Съшествуват
обрати, като тези на влака*, на само-
лета*. на автомобила*, които са се по-
явили едва преди две или три поколе-
ния и които са придобили в нашето
въображение толкова голяма стой-
ност, колкото и някогашните кон.
змия, колесница, за да изразят нашия
психичен живот. Те образуват един вид
символи чрез заместване. Те могат да
се сведат до архитипи на колективно-
то безсъзнателно, чиито обрати
заместват. когато последните се ока-
жат тясно евързани с явления на ци-
вилизацията. и следователнообрече-
ни да избледнеят и изчезнат всеки на
свой ред. Символът продължава да
съществува. но неговите словесни.
зрими. слухови. афективни връзки жи
веят и умират или заглъхват. Без про-
текции за изчсрпателност можем да
представим списък с примери на тези
образувашн се символи. които се
прсвръшат в заместители на остаре-
ли обрати Но в тази облает никога не
може да има пълно покритие между
символите. както не може да го има
между синонимите. нито пък оконча-
телно съгласие относно тълкуването
им Според К Г. Юнг и други
пенхоаналитици, ето няколко симво-
ла в пронес на заместване:
локомотив, кола, самолет —>
дракон:
железопътна или въздушна ка-
тастрофа —»бой между дракони:
асансьор —> устрем и одухотвори 
ване;
картечница 6лизо до отвор —♦
Цербер:
подкожно спринцовка -* жертвен
меч;
теч на резервоар за бензин —» кър-
вяща рана;
свешеник, учител. таксиметров
шофьор —♦ стари мъдреци;
пътна карта, голям магазин —♦
лабиринт:
самолет —»орелът на Зевс:
продавачка на зеленчуци на позо-
ра —♦ хтоничната майка:
фарове на камион в нощта -зсъ-
бужданс и призив на Атта:
сексуалната революция —» завръ 
шанс на Дионис:
индустриална енергия —»Проме-
теев огън:
средства за масово осведомяване.
обществен и отношения —зХермес.
Това явление на заместване зас-
лужава да бъде отбелязако, за да се
очертае най-вече бъдешето на симво-
лите - бъдеше. което може да засегне
колективните представи. както и ин-
ЗАМЪК
364
дивидуалните образи. и което не може
да се тулкува с изработени веди ъ ж за
винаги схеми
ЗАМЪК
В приказките и в сънишата, както
и в реалността, замъцнте обикновено
са разположени на височина или нас-
ред горска поляна; те са стабилно из-
градени и труднодостъпни обитали-
ща.Създават усешане за сигурност,
както и всеки друг дом, но в по-висо-
ка степей. Замъгьт е символ на покро-
вителството
Самого му разположение го изо-
лира насред полета, гори или високо
на хълмовете Затвореното в него е
скрито от света, звучи няхак далечно,
желано и неприступно едновременно.
Ето зашо замъгьт фигурира и сред
трансненденталните символи: в про-
изведеннята на изкуството Небесннят
Иерусалим е изобразяван като укре-
пен замък, с кули и бойницн, издиг-
нат на върха на планина.
Погребалните храмове, издигани
от фараоните върху или до гробовете
им и наричани „замъци на милиони
години**. смятани за вечни, както и
гробовете на владетелите, са предназ
начени да свържат свръхчовешката
съдба на великите от този свят с бо-
говете (POSD, 283с).
Замъкът е закрилян от трансиен -
дентния характер на духовного. Смята
се, че той дава приют на някаква не-
ведома и неуловима сила. Замъци се
появяват насред магически гори и
планини, носителки на свешена сила,
а след това изчезват като видения, ко-
гато рииарите се приближават до
миража В други случаи замъкът при-
ютява спяши красавици или линееши
млади принпове, които очакват съот-
ветно да бъдат събудени от влюбения
гост или да посрешнат красивата
пътница. Замъкът символизира слива-
исто на желаннята.
Черният замък е окончателно за-
губеният замък, желанието, осъдено
да остане неосъществено; той е образ
на пъкъла, на безнадеждно п ре доп ре -
делената съдба.Този винаги пуст за-
мък е без мост, а между мрачните му
стени се лута само безкрайно самот-
нага душа.
Противно иа черния, белият за
мък е символ на полноценно осыцест-
вената, духовно съвършена съдба
Между черния и бслия се нареждат от-
деляйте замъци на душата. описанн
от мистиците, които са нейнн после-
дователни обиталища по пътя и към
светостта. Замъкът на озарението, кой
то се намира на върха на планината и
се слива с небето. е мястото, където
душата се съединява със своя Бог; те
ше останат единии вовеки, шастливи
от своето взаимно и неувяхвашо
присъствие.
Угасналият замък, който невина
ги се припокрива с черния, символи-
знра несъзнаваното, обърканата
памет. смътното желание. Окъпаният
в светлина замък, който съшо не е рав-
нозначен на белия, символизира съз-
нанието, събуденото желание, ось-
ществяваната цел.
ЗАНОВЕЦ
Краснейте кехлибарени Цветове на
храста внушават радост. красота,
изящество. В славянските страни го
свързват със сватбеиите обреди
ЗАПАД (вж. ИЗТОК)
ЗАРОДИШ
Зародишът символизира вероят-
ността, състоянието на непроявеност,
но съшо и сбора от въэможностите за
проява в различии планове. които
впрочем са не винаги част от
вселената. но все пак в повечето слу-
чаи са свързани с нея
Представата за зародиш на види
365
ЗАТЪМНЕНИЕТО
мия свяг е особено ясно изразена в
хиндустката митология: това е
Хираня! арбха; златният зародиш от
Ведите е началото на живота, носещ
се по пз>рвичните води, кълн на
Космическото светлина (GUES) По-
непосредствено Земята-майка носи
в себе си множество зародиши: както
са вярвалн не само на запад през
Средновековието, но съшо китайци-
те и вавилонинте, в недрата й съзря-
ват минералите Това съзряване прик-
лючва в пешта на ковача или алхи-
мика. съшо както детето расте в
майчината утроба. Според индусите
диамантът* е кристал*. съзрял в зем-
ната утроба, съзрявал по съшия начин,
бронзът се превръша в злато, твър-
дят северновиетнамците.
Ще отбележим освен това възмож
ната връзка между символиките на
Хиранягарбха и плода на Великия
труд от алхимичната пещ, сам той зла -
тен зародиш Както би казал Ангелус
Силеэийски. от него се ражда Детето
на мъдрите, т.е Философския камък.
Подобна символика е развита в тан-
трическата алхимия на даоистите: от
вътрешното сливане на есениията и
диханието (дзин и чи) се образува
Мистичният зародиш. Мистичният
зародиш сс заплита и дава живот
на едно тяло (T'ai-siking). Съшите
представи са изразени в „Трактата за
златиото цвете". Не търси отвън пър
вичния Зародиш. потвърждава
„Хунинджин". Зашото. както ше от-
бележим по-късно, завръшането в
състоянисто на зародиш е синоним на
достъп до Едем или до първичното
състояние. Затова алхимико-тантри-
ческият зародиш е кълн на безсмър-
тието.
Хиранягарбха е огън: понякога би-
ва отъждествяван с Агни Кълнът
светлина е видян в утробата на май-
ка му: съшото е с Буда, египетското
слънце и дори Христос. Месията е
постоянноспоменаван в Библията ка-
то кълн и не пише ли свети Павел: (Гал
4. 19): Чсда мои. за които съм пак в
родилни болки. докле се изобрази във
вас Христос.
Толкова скъпото на алхимичната
символика завръшане към зародиши
намира израз съшо така в даоистката
техника дан-сн или ембрионално
дишане. Тук чрез наподобяване диша
него на зародиша в затворен кръг се
цели да се постигне сливане с произ-
хода и безсмъртие или най-малкото
дълголетие Впрочем, с цел да се под-
помогне възраждането. множество
народи, сред които тези в Тибет и ин-
дианиите от американските Анди,
разполагат тялото на мъртвеца в по-
ложението на зародиш Широко разп-
ространено е съшо така отъжлествя-
ването на желаешия да бъде посветен
с ембрион, способен да се роди
отново: точен пример за това нами-
раме в „Брахмана".
Със символиката на зародиша
трябва да свьржем и тази на кълна
светлина, който е скрит в сърцето така
както Хираня-Гарбха е скрит в све
товното Яйце и който нконографията
изобразява понякога чрез ивритската
буква йод: да си припомним съшо и
символиката на луз или ядка на безе-
мъртието (бадемово* дърво), която
съдържа всички възможности за
възраждане.
Исмаилитският езотеризъм често
описва появата на пророчите с тер-
мини от ембриологията: Моисей, има-
мнте по негово време и техните са-
новницы били като зародиш (СООН.
CORT, DANA. ELIY, GRAB MAST.
SILI).
ЗАТЪМНЕНИЕТО (СЛЪНЧЕВО)
Затъмненнето, доколкото то беле-
жи иэчезване. случайно скриване на
светлината, е горе-долу повсеместно
възприемано като драматично съби-
ЗВЕЗДА
366
тие. Това е лоша поличба. предвеша-
ваща бедствия: такъв е случаях в дре-
вен Египет; в арабските страни,
въпреки че подобно поверие изглежда
несъвместимо с учението на Пророка;
в Китай... Изглежда камбоджанците
единствени тълкуват затъмнението в
благоприятен или неблагоприятен
смисъл съобразно начина, по който
то става. В случай на затъмнение в
исляма съшествуват канонически
предписания, а в будизма - цере-
монии. Те често биват свързвани със
смърт: това е смърт на небесното
светило. Казват, че то е погълнато от
чудовище (индуският Раку, който е и
кала, лакомей*). На китайски думата
затъмнение и глаголът ям (tch'eu) са
означенн с един и съш йероглиф: лу-
ната бнва изядена от една жаба
Но - пак според вярванията на
древните китайци - това космически
безредие проиэлиза от едно микрокос-
мическо безредие и по-точно на импе-
раторнте или на ужените им. Това е
господство на нн (женското начало,
тъмнината) над ян (мъжко начало,
светлина). Полага се - това е съшо ши-
роко разпространено схвашане - да
се помогне на застрашеното или заб-
лудено светило: небесният ред бива
въэстановен чрез възстановяване на
земния ред (например като се разпо-
ложат васалите в квадрат), изстрел-
ват се стрели към небето. т.е. срешу
чудовишето унищожител; или, както
предполага Гране, като жертвоприно-
шение. или пък, според една по-ско-
рошна традиция, не особено задово-
лителна, срешу луната (ин), която за-
сенчва слънцето (ян), се иэстрелват
стрели.
Общо казано, затъмнението се явя-
ва предвестник на хатаклиэъм в края
на един определен цикъл, който изис-
ква намеса или поправка с цел да се
подготви началото на нов цикъл: то-
ва ше е освобождаването на погъл-
натото от чудовишето светило
(GRAD, GRAR SOUL).
В древно Перу съшествуват чети
риобясненияназатъмненията Нота
ка или иначе ги възприемат като ло-
ша поличба. Слънчево затъмнение е
един от знаците. предизвестили идва-
нето на испанците и упадъка на
Империята на инките.
а)	Според нан-древното поверие
едно чудовище.ягуар* или змия*, пог -
лъша светилото;
б)	звездата е болна и умира;
в)	слънцето се скрива от гняв сре-
щу хората;
г)	осъшествява се божественнят
съюз Слънце - Луна. Двете светила
се сливат. като луната е съблазнила и
покорила слънцето - това е съшо ка-
то в Китай, където ин се наслагва вър-
ху ян
ЗВЕЗДА (вж. МЕЧКА. ПОЛЮС)
По отношение на звездата се об-
ръша внимание най-вече на това. че е
светило, източннк на светлина
Иэобразените върху свода на храм или
църква звезди подчертават небесния
характер. Този небесен характер ги
превръща съшо така в символи на ду-
ха и в частност на сблъсъка между ду-
ховните сили, или оше сили на свет-
лината и материалните сили, или оше
сили на мрака. Те прогонват тъмата;
те са съшо така лъчите, отправени към
мрака на безсъзнателиото.
Масонската Искряша звезда е про
излязла от Питагоровата пентаграма
(наричана понякога печат на
Соломон*, макар това название да се
използва по-често за лъчистия шесто-
ъгълник или Давидов щит). Искряша-
та звезда с пет лъча е символ на цент-
ралната проява на Светлината, на
мистичния иентър. на средишето на
един разрастваш се свят. Очертана
между екера и пергела - т.е. между
Земята и Небето - тя изобразява въз-
367
ЗВЕЗДА
родения човек. сияеш като светлина
та насред мрака в света на
непосветените. Подобно на числото
пет*, тя е символ на съвършенство В
картината, отговаряша на степента
Чирак. в средата на искряшата звез-
да е изобразена буквата G*: това е
гъждеството на буквата йод.
Божественото начало в сърцето на
посветения (BOUM. GUET).
Дока то звезда га с пет лъча е и сим-
вол на човешкия микрокосмос, звез-
дата с шест лъча. емблема на
юдаизма, с два обьрнати и преплете-
ни трнъгьлника (вж. печат на
Соломон*), е символ на сливането на
духа и материята. на активного и па-
сивното начало, ритъма на динамиз-
ма им. закона на еволюиията и
инволюцията. Звездата със седем лъ-
ча изхожда от символиката на число-
то седем*; обединила квадрата и
триъгълника. тя изобразява космичес-
ката лира, музиката на сферите, све-
товната хармония. седемиветната
дъга, седемте планетарии зони, чо-
вешкото съшество в неговата цялост
и т.н.
Според Стария завет и юдаизма
звездите се подчиняват на Божиите
промнели и евентуално ги оповестя-
ват (Ис 40, 26; Пс. 18. 2).
Следователно те не са напълно ли-
шени от живот съэдания; ангел бди
над всяка от тях (1, Енох, 72. 3). Оттук
до приемането на звездата като сим-
вол на ангела има само крачка, която
скоро бива направена: в Откровение-
то се говори за паднали от небето заез-
ди (6, 13). както би се говорило за па-
дение на ангели.
Когато Даниил (12. 2-3) описва
съдбата на въэкръеналите, не намира
друг символ освен звездата, за да опи-
ше вечния живот на праведните: из-
виеяване към състоянието на небес-
ни звезди.
В замяна пророкът от Откровение-
то се основава несъмнено на седемте
планети. на седемте Църкви (служе-
ши на съдбата), когато говори за се-
демте звезди. които държи Христос в
ръката си (1. 16-20; 2; 3. 1).
Накрая остава да спомснем, че
предсказанието от Числа 24. 17 е
повлияло върху месианската симво
лика и на звездата често се е гледало
като на образ или име на очаквання
Месня Така намира обяснение звез-
дата върху монетите, сечени от Симон
Бар-Кохба(Син на звездата), полити-
ко-религиозен водач на второто ев-
рейско въетание през 132-135 от на-
шата ера.
Звезда е името на една галска
богиня, за чието съшествуване сви-
детелства епиграфията от римско
време - „Сирона" Друга галска боги-
ня носи името Arianrhod - сребърно
колело - което според Жозеф Лот бе-
лежи едно съзвеэдие, а именно
Северна корона. Можем да пред-
положим. като се имат предвид тен-
денцните в келтския пантеон, че те-
онимите обозиачават една от особе-
ностите на великата първоначална
богиня; но не е възможно никакво под-
робно тълкуване. При настояшето
състояние на познанията ни можем
само да потвърдим, че келтите са поз-
навали астралната символика (LOTM.
I. 191).
Според якутите звездите са про-
зорците на света. Това са отвори,
направени. за да се освежават различ-
ии те небесни сфери (обикновено 9 на
брой. но понякога съшо така 7,12,15).
Уно Холмберг отбелязва. че тази ми-
тико-религиозна представа преобла-
дава в цялото северно полукълбо. Това
е оше един израз на широко раэпрост-
ранената символика на изкачването
на небето през тясна врата: проходы
между двете космически равниша се
разширява само за миг, колкого мал-
ка звезда, а юнакът (или посветеният.
ЗВУК
368
шаманы и т.н.) трябва да се възпол-
зва от този парадоксален миг. за да
премине в отвъдното (ELIC. 236).
В ацтекските митове звездите са
наречени мимикскоап>л (змии-обла-
ни), зашото Микскоагьл. бог на По-
лярната звезда, се е размножил чрез
тях; те съществувалн оше преди това
и служели за храна на Слънието
(K.RIK. 62).
В глнптиката на майте често ги
изобразяват като очи. от които изли-
затсветлиннилъчи(ТНОН) Идоднес
в Гватемала, според народннте
поверия, това са душите на умрелите.
От тях излизат насекоми. които сли-
зат на земята Според отец Кобо по-
добии вярвания съшествуват и в Перу:
звездите са душите на праведните Но
пък инката Гарсиласо ни казва. че ги
смятали за придворните лами и прис-
лужниците на луната (GARC).
Несъмнено най-интересното обясне-
ние за космнческата символика на
звездите у инките ни дава отец Кобо
(„Histoha del Nuevo Mundo") He само
хората. но всички животни и птици би-
ли представени на небето от звезли
или съзвездия, които индианците въз-
приемали като тяхна втора причина,
установени там от Създателя. за да
бдят върху оиеляването и размножа-
ването на видовете. Отеи Акоста
(„Histona natural у moral de las Indias'*)
e на съшото мнение: от всички
животни и птици, находя1ци сс на
земята. те вярва ха. че двойник техен
се намира на небето. който е
натоварен с тяхното възпроизвежда
не и множене.
Витлеемската звезда е считана от
болшинството историии за отстъпка
на зараждашата се църква пред
астрологията - всемогъша към него
момент. Тя се вписва в поредииата
необичайни космически явления,
предхождаши раждането на всеки от
божии те синове
ЗВУК (жж АУМ. ОМ. ЕЗИК)
Звукъг е, казва „Литре", това, ко
сто удря ухото с вибрационни, рит
мични трептения Именно в този ас-
пект звукъг се превръша в Индия в
основен символ Звукът е в началото
на космоса. Ако Думата, елового
(Вак), създава света, то е поради ре-
зултата от ритмичните трептения на
първичння звук (нала) Нада е про-
явата на звука (шабда), на звуковото
качество, което съответства на еле-
мента Въздух (акаша) (Виж прозопо-
пеяга на Словото, в „Ригведа" 10.125,
VEDV. 339). Всичко. което е доловено
като звук, казват текстовсте. е шак-
ти*. т.е. Божествена мош Това, което
е лишено от звук, е самият Принцип
Колкото до звука, той може да бьде
непроявен (пара), субтилен (пятнан
ти) или членоразделен (ванкхари)
Звукът се долавя преди формата, слу-
хът предхожда зрението. От шабда се
ражда бннду или кълн на проявата
По аналогия индивидуалното ражда-
не е понякога обозначено като звук.
Познанието не се явява само като
видение, но и като звуково възпрнятие
(слухов а светлина, сс казва в Тракта
та за Златното Цвете, в който тант-
рического влияние е очевидно). Това е
долавянето на отгласите от първона-
чалното трептене, проявено чрез
мантра, чиято едносрична дума ОМ
е най-важна, зашото самата тя вьзп-
роизвежда проиеса на изразяването.
Мантра или умствени формулировки.
чийто произход се евързва с Ману,
първородния Законодател, са натова-
рени с цялата мош на шакти*, мош.
която се осъшествява дори и във фи-
зически аспект. Но те най-вече подпо-
магат за чуването със сърцето (ана-
хата) на недоловимите звуци. което, с
други думи. съответства на вижда
нето на Брахма с окото на сърцето.
Съшествуват многобройни хиндуис-
тки техники за долавяне на въгреш-
369
ЗЕВС
ния звук, подобен на звука от
камбана, от раковина и т.н . и лори
Йогам тука (шабда hoi а) Подобии
чувания са евързани съшо с мюсюл-
майского прилагай? на дхикр* (AVAS,
DANA. ELIY. GRIE GUE1. VACG)
ЗЕВС (ЮПИТЕР)
След царуването на Уран* и
Кронос*, чийто потомък е. Зевс сим-
волизира царството на разума Той е
организаторы на света - външен и
вырешен; именно от него произлиза
равномерността на физическитс.
социалните. моралниге эакони
Според Мирча Елиаде (El IT, 77j гой с
архитипът на главата на патрнар
ха лното семейство
Като бог на све гликата той е вър-
ховният баша на боговете и карата
(Омир); след греюто митологично
поколение, според Хезиод, именно
той оглавява всяка проява на Небето.
Зевс с въздухът. Зевс с земята, Зевс
с небето Така с. Зеве с всичко. ко-
сто с над всичко (Есхил. Hcliadct, от-
къс 70. превод в SECG. 81)
Тъй като мята светкавици, гой
символизира разума и просветването
в човешкото съзнание, озарявашата
мисъл и интуицията, пратсна от
божеството; той е изворът на истина-
та.
И гьй като праша мълнин, той сим-
волизира Божия тняв. наказанието. на-
кърнения авторитет: той е сълникы
Персонажът Зевс, като се почне от
Омировня олимпиец, чиито любовни
приключения с богините и простос-
мъртните са безбройни. и се свьрши с
образа на единствения и универсален
Бог. се е променял много под двойст-
веното воздействие на философската
критика и на пречистването на рели-
гиозного чувство Всичко. което имс-
то Зевс символизира. се е развило
едновременно. За преминаването от
вссмогъшия фантазьор до чистия
Разум е трябвало да се измине дьлы
път и обратите са се изменяли
Несъгласията отпоено гълкуванията
на символа могат ла се множат до
безкрай. както и за всички митологич-
ни персонажи, в зависимост от фаза-
та в еволюцията. от далена легенда,
от определен аспект на божеството
или от равнишего на анализа, на ко-
ито сме се спрсли Схвашането за Зевс
като върховно божество и универсал-
ии сила сс ра/вило от Омировитс по-
еми и завършило у слинскитс фило
софч със cxeaufanemo за сдинно
Провидение У стоицитс Зевс с сим-
вол на сдинни.ч Бог. въплъщаваиз
Космоса Законитс на света са всыц
ноет мисълта на Зевс. Но това с
крайната фаза в еволюцията ни Бога,
която излиза извън прсдслитс ни ми
тологичта и сс вписва в тсологията
и истори.чта на философията
(GRID. 478).
Химны за Зевс на Клеант (ролен
през 331 пр н е.)бележи върханатова
изднгане на Зевс в съзнанието на хо-
рата (превод на френски от М
Мьонне, Философски химззи, Париж.
1935, стр. 36-38)
Прилет ни теб. о Зевсе, наи-славнии
измежду Бсзсмъртните
ти. книтоси ниричан с толкова
различии имени вечно вссмогъш
ти. които си сътворил Природата
и които 1 прав зчвиш със закон «< чко нещо'
Ги действителноси върловният
господир навечкъде по целил свят,
и нищо ни земята. о. Боже, нс става без
тезз
нищо в сфирното и божсствено небе,
нищо по морето
нищо, и включа я и звършеното от
лудззетта на злите
Но ти ти знает как да обуздает
нсобузданото
как да внесет ред в безредието
и кик да спече лит причте ти сред
неприлте лите си
ЗЕЛЕНО
370
Съвременната психология вижда
в поведениего на някои начзлниии
тъй наречения Зевсов комплекс. Това
представлява склонност към моно-
политиране на авторитета и към уни-
щожаване на всяко нешо. което у
другия може да се нзрази като про-
ява на самостоятелност. пък била тя
и най-раэумна и обсшаваша В този
комплекс откриваме корените на яв-
но чувство за интелектуална и ду-
ховна малоценност и нужда та от со-
циална компенсация чрез авторн-
тарни изблнци. както и страха от не-
зачитането на правата и личността
спрямо истинската им стойност: от-
където крайната чувствителност и
овладян гняв на Зевс Това поведе-
ние свидетелства за трайната сила
на традицнонната митология. която
се противопоставя на новите тенден-
ции в управлението на фирмнте. в
честното и плодотворно обшуване
между услугите и лицата. свързани
с една и съща работа, в задълбоче-
ното обучаване. като самого то е до-
ведено до противоречие и немислн-
ми решения Крайно авторитарного
поведение издава липса на разум.
Относно Зевс, символ на авго-
кратизъм. можем да прочетем напи-
саното от Жан Шевалне, Еволютив
ни формации и структури. Синтези,
1964: Митът за Зевс с този за ро-
дения да управлява. от който про
изтичат всяка власт и обосновава
нето на всеки автократизъм и кой-
то приема различайте роли на
баща. господар. учител. ръководи-
тел. управитсл. собствсник. съдия.
съпруг. същество. което крис
тайната и от което зависи посве-
щаването във всяко нещо Абсо-
лютно вярно е. че автокрацията е
пълната противоположност на
автономията. Също така е вярно.
че истински човешко е нсзависи
мото. Следователно всяко нещо. ко
ето ее основана върху принципа на
отчуждаването на човска. вместо
върху този. който се отнася до из
вора на неговата автономия, може
да предизвика само повърхностна и
временна приемственост. вместо
дълбока и трайка промяна Полу
чава сс така, че Зевс става роб на
собственото си все.могъщсство
След като никой нс може да напра-
во нищо добро без него, той се оказ
ва обречен да прави всичко сам
Извън влиянието му всичко с безпо-
рядък и хаос, или поне с така спо
ред него Това с противоречивото
положение, в което се намира уп-
равитслят на фирма, като сс дър
жи сметка за съотношенисто
между разширснието и нараства
щата отговорност А ко се придър-
жа единствено към автократични-
тс методи. той ще бъде подвлас-
тен на тесните рамки на дейност
та. ограничаваща се само със собс-
твените му сили Ако. напротив,
той иска да сс приспособи към раз-
мерите и структуритс на втора-
та фаза от индустриалния век. той
ще се ока.жс принуде» да остави
други автономии същество да сс
ра звиват. като тс ще бъдат загри-
жени. също както и той, за съгла
суване на личнитс им интереса с
тези на формата, ще бъдат инте
лектуално и смоционално способна
да изпълняват ефикасна роля в сво-
лютивната структура Митът за
Зевс, доколкото действително се
вдъхновява от човешките взаимо-
отношения, с нещо още по лошо от
анахронизъм. зпой с мистификация
той с антагонистът на бъдещето
(стр 14).
ЗЕЛЕНО
Между синьото и жълтото. зеле-
ного е следствие на техните хроматин
ни интерференции Но заедно с чер
371
ЗЕЛЕНО
веною юсс включай в символична та
игра на рсдуванияга Роза га цъфти
между зелени листа
Намирашо се на равно разстоянне
между небесного синьо и пъкленото
червено. като и двеге са недостижим»!
и граничат с абсолюта зеленого. срсд-
на стойносг, посредничи между гоп-
того и студеного.високото и ниското
и представлява успокояваш. освсжа-
ваш човешкн цвят. Всяка пролет, след
като зимата е услала да убеди човека
в неговата самота и тленност. огол-
вайки и сковавайки земята. която го
носи, последната се облнча с нова, зе-
лена прсмяна, която врьша надежда-
та. като едновременно с това земя га
отново става хранителка Зеленого с
хладно И илванего на пролетта се
проявява с топенето на лсдоветс и на
дането на плодоносив те дъждове
Зелен е цветы на растителння
свят, който се угвърждава сред тези
живителни и пречист наши воли, на ко-
нто кръшениего дьлжн цялото си сим-
волично значение Зелено е пробуж-
дането на пьрвоначалнигс води, зеле-
но е пробужданею на живота Вишну,
крепител на света, еизобразен във вид
на костенурка със зелено лице и. спо-
ред Фулканели, хиндуистката богиня
на философската материя, която се
ражда от море от мляко. има зелено
тяло, съшо както Венера ог Фидий.
Непгун, пинте Винкерман, ако негови-
ят обра/ беше достигни.* до нас на
картина, ирпис да има имена морска
дреха или бледо/елена. както по прин
цип изобра зявали Перейдите:
накратко. всички, косто сс отнася -
ло до морскитс богове. включително
и животните, който им сс принася
ли в жертва, насело печати на мор-
ското имени. Именно според maju
максима постите обрисуват раки-
те с коси в съи/ия цвят. По принцип
ни.мфите. чието име идеи от вода
ти - Nymphi, I.ympha. са облечени по
тот начин в древните и/ображения
(POSD 206 207)
Зеленого е цветы на водата. тъй
както червеното е цветы на отъня. и
ето зато човек винаги инстинктивно
е усешал връзките между тези два
цинга. чувствайкн ги аналогични на не-
говата съшност и съшествуване
Зеленого сс свързва с мълнията В
Китаи то съответства на трит рама та
джън. която с ра зтърсването (промя
нага, както на природата през про
летта). на гръмотевицата. белет за на
чалото на выхода на ян. то съответс-
тва оше на елемента Гора. Зеленого е
цветы на надеждата. на силата, на
дълголетисто (но и този. обратно, на
киселнната). То е цветы на без-
смъртието. което повсеместно симво-
лизираг зелените клонки
Започването на живота тръгва от
червеното и сс разцъфва в зеленого
Племена та бамбара, дот он. моей смя-
тат зеленого за вторичен цвят. прииз-
хожлащ от червеното IZANC). Много-
кратно в това схвашане може да се
внди изображенистона взаимнодопъл
ваши те се полове мьжы опложда
жената, жената храни мьжа; червено-
то е мьжки цвяг, зеленого - женски В
китанската мисъл ни и ян. единият -
мьжкото. импулсивното и центробеж-
ного е черненого, друт ият - женского,
разсъдьчното, центросгремителното
е зеленого; равновеснето между тях
крис танната на равновеснето между
човска и природата
Противопоставяйки се иа тази из
точна диалектика, нашите общества,
основани на кулга към мьжкото
начало, винаги са отдавали прсднмс-
тво на съзидагелната искрица, без
значение дали тя и рои зли за от слабн-
ните или от човешкия мозък Това е
истинската chispa, основа на цяла ед-
на стика В замяна тяпораждаЕдипо-
вня комплекс, т.е култа към майчино-
то убежите Мъжът. главно син и
ЗЕЛЕНО
372
любовник, в края на див устрем. се
връша към майката както към оазис;
това е морското пристанище на мира,
освежавашо и възвръшашо силите По
този повод е било създадено пяло
лечение със зеленого, основано, дори
когато не си дава сметка за това. върху
rcgrcssus ad uterum Тогата на лека-
рите през Средновековието била
зелена, зашото според преданията из*
ползвали билките. в наши дни тя е отс-
тъпила мястото си на гьмночервено-
то. което по интуитивен начин изра-
зява вярата в тайната на лекарско-
го изкуство. но зеленого с останало
като ивят на аптекарнте. конто изра-
ботват лекарствата. А фармацевтич-
ната реклама ловко е успяла да впле-
те старо поверие, придавайки митич-
на стойност на панацея на думи като
хлорофил или витамини Изразът да
отидеш сред Зеленина га. родил сс от
прекаленото напрежение. предизвнк-
вано от живота в града, изразява оше
нуждата от периоднческо завръшанс
към природного опиянение, което
прави от природата заместител на
майката Днеаннкът на един шизофре-
ник. цитираи от Дюран, го доказва по
неоспорим начин: Почувствах. пише
болни.чт. с приближаването на из-
лекуването ми. че потъвам в прекра-
сен мир. Всичко беше зелено в ста.чта
Имах чувството. че се намирам сред
зелено езеро. което за мен се равнява
ше на това да се намирам в тялото
на майка ми... Ь'ях в Рая. в майчина-
та утроба (DURS. 249)
Обгръшашо. успокоявашо, осве-
жавашо. тонизирашо. зеленого е въз-
величавано посредством религиозни-
те паметници, които нашите прадеди
издигали в пустинята Зелена е оста-
нала за християните Належдата - бо-
гословска добро де тел Но християис-
гвото се развило в умерен климат, къ-
дето водата и зеленината са станали
банални Съвсем различно е в исляма.
чнито традиции са се появилн каю ми
ражи над враждебната и изгаряша без
крайност на пустините и стелите
Знамето на исляма е зелено; и този цвя!
представлява за мюсюлманина емб-
лема на Спасението и символ на вени-
ки найвисши богатства, магериални
и духовни. първото от конто е
семсйството: зелено било, според
преданието. облеклото на Божия
Пратеник. под което неювитс прекн
потомии - Фатма. дьшеря му. Али. зет
му. и техннте две деиа Хасан и
Хюсеин - идвали да се приютят по
време на опасност. ето зашо ти нари-
чали чегирнмага под дрсхата
четирнмата. т е., оше четирите стълба.
върху които Мохамед построил цър-
квата си. А вечер номадитс. след като
сс помолсли за послсдсн път. говоре-
ли за прекрасната история на Хиар
Хиср или Ал Ха.тир 1с.теният човек
Хисре покровитслят на пътешсствени
ците. той с въплъшение на божиего
провидение Според традицнята той
построил къшата си в най крайкома
точка на света, там. където се ели
ват двата океана - нсбесният и
земнинт: следователно той действи
телно изобразява тази мярка на
човешкото. еднакво отдалечено от
Високотон Ниското Този. който среш
не Хиср. не трябва да му задава
въпроси, той ше се подчини на съве-
тите му. колкото и странни да му се
сгорят тс Зашото Хиср. като вески нс-
тински посвстсн, посочва пътя на
истината, чиито прояви понякога мо-
гат да се сгорят абсурднн Хиср. в то-
зи случай е близък до вълшебното съ-
шество от приказката на Андерсен -
„Огнивото", всеки път като него той
изчезва. след като е направил услуга
За произхода му не може да сс каже
нишо със сигурност. Според едни той
бил самият син на Адам, първнят от
пророните, койтоспасил от потопа тя-
лото иа баша си. Според други той се
373
ЗЕЛЕНО
родил в пещера, т.е. от угробата на
самата темя, и онелял и и зраснал с по
мошта на млякото на животно, преди
да се обрече на служенсто на Цар. кой-
то по всяка веройIнос। не може да бь-
де никой друг освен Бог или Духа
Понякога го оприличават на свети
Георги, а по-често на Илия, което пот-
върждава близка га връзка между зе-
леного и червеното. водата и огъня
Разказват. че един ден открил извор,
докато вървял през пустиняга. дьр-
жейки в ръка суха риба Той потопил
тази риба вьв водата и тя гутакезт се
съжнвила; Хиср разбрал тот два. че е
достигнал до извора на живота; сами
ят гой се изкъпал и така станал
беземъртен, а дрсхата му сс опветила
в зелено Често пъти го евързваг с пър
внчния океан; тогава казват. че той
обитава невидим острив насред
морето Следователно той сс превър-
нал в покровител на мореплавателите.
кот о то сирийските моряки при зовава т.
когато ги застйене буря В Индия, къ-
дето го наричат с името Каваджа
Хидр. той с изобразен сед и ал върху
риба и е уподобен на боговете на
реките Но той неминуемо властна как-
то върху водите, така и върху
растигелността. Някои арабски хро-
никъори казват, че той сяда на бял а
кожа и чс тя сс превръща в зелена',
тази кожа, добавят коментаторите. с
земята. Суфнстите гвърдят оше, че
Хиср помага на човек при давене и
пожар, срещу Царете и Дяволите.
змиите и скорпионите. Следователно
той е посредника, този, който обеди-
нява противоположности те. който
разрешава фундамент алии те проти-
воречия, за да оситури развитието на
човека. В исляма зеленого е оше цвета
на познанието. както този на Пророка
Светиите, по време на тяхното преби-
ваване в Рая. са облечени в зелено
Бидейки с благотворно влияние, зе-
леного прндобива ми г и чиа стойност.
тази на Rrec-n pastures, на зеленил рай
на з)стските привързаности: зелена,
като младостта на света, с оше вечна-
та младост.обещана на Избранииите
Зелената Ериу. преди да стане име
на Ирландия, било име на Острова на
блажените от света на келтите
Немскитс мистики (Меткилде фон
Магдебург. Ангелус Силсзийски > свьр-
зват зеленого с бялото. за да окачест-
вяг Богоявлението и християнските
добродетели, като справе дливоегга на
зеленого допълва иевннността на
бялото.
Синопийското или хералднческото
зелено притежава съшня пасторален
произход: според Сисил, Цвстничт
герб (XV век), цитиран от Литре, оз
начава гори. поля, ливади и Зеленина.
г.е почит. обич. радззет и изобилие
(PORS). Арх иеп иск on ите носят сино-
пийска шипка с преплетени зелени
шнурчети епископите носят сино-
пийска шапка, също защото. уста-
новили се като пастири на
християнитс. този цвят означиви
добритс пасбища. в които мъдрите
пастори водят овцетс на лаи/а. и с
символ на праведното учение на тези
прелати (Анселм. Двореца на
•/ec-mmu. POKS. 215-216)
Тези вълшебни свойства на зеле-
ного ни навеждат на мисълта. чс този
цвят крие тайна, че той символизира
дълбоко окултно познание за нешата
и участта Думата синопийско произ-
лиза от раннолатинското sinopis. ко-
ето първоначално означавало черве-
ната земя на Синоп, преди по необяс-
ними причини да прндобие проз XIV
век смисъла на зелено (ROBO), и ко-
его означавало едновременно черне-
но и зелено. Вероятно това е причи-
ната. поради която аноиимните коли
фикатори на езика на говорещитс
гербовс избират тази дума Танната си-
ла на зеленого произлиза от факта, че
то съдържа черненою, както може ла
ЗЕЛЕНО
374
сс кажс. чс плодовитостта на всяко
творение произлиза от огнения прин-
цип - топло и мъжко начало, който
дава живот на влажния. студен женс-
ки принцип Във всички митологии зе-
лените богини на възобноалението зи-
му ват в ада. където хтоничното чер-
вено им дава сили Оттук следва. че
външно са зелени, а вътрешно черве-
ни и че тяхната власт се разпростира
върху двата свята. Озирис, эеленият.
бил разкъсан на парчета и хвърлен в
Нил Той възкръенал посредством ма-
гията на Изида, червената. Той е Велик
Посветен, зашото познава тайната на
смъртта и прераждането. Ето зашо
последователно властва над земята
по време на лятното възобновление н
под земята по време на съда над
душите Персефона се явява на земя-
та през пролетта с първите кълнове
по полета. През есента тя се завръша
в ада. с който завинаги е евързана.
откакто изяла нарово семе Това семе
представлява сърцето й, частица от
вътрешния огън на земята. който бла-
гоприятства всяко възобновление: то
е вътрешното червено на зелената
Персефона Дцтекският мит за боги-
нята Ксохикетиал. подобно на
Персефона. отвлечена от ада по вре-
ме на зимния сезон, представя
смайваша аналогия с гръцкия мит: тя
изчезва от градината на Запада, т.е.
от страната на мъртвите. за да се по-
яви напролет, където тя покровител-
ства раждането на цветята. Н ръко
пнеите тя се познава по двойната ук-
раса от зелени пера, омокетиали. ко-
ято й служи за накит върху глава
та (SOUM. 40). Зеленото и червеното
в представите иа ацтеките са оше
калшихуитал. зелени скъпоценни
камъни. обенпвашн полите на богиня-
та на водите, и калшнхувтал или цен-
на вода, название, давано на кръвта.
бликаша от сърцето на жертвите. ко-
ито жрсцитс принасяли на Слънцето
всяка сутрин, за да подлома! ат в бор
бата му с ношните тъми и да осигу
рят неговото възстановяванс (SOUM.
ibid).
Неминуемо се сблъскваме със съ
шото допълване на зеленото и черве
ното в традициите. отнасяши се до бо
жсствата на любовта. Афродита, итп
лувала от пяната на водите, е разд
воена между зова на две мъжки нача
ла - съпругьт й Хефест. хтоничния
огън; любовника й Арес. нсбесния
огън; и в деня. в който Хефест изне
налвз двамата прегърнатн любовни
ци. Посейдон, богът на водите, се зас
тъпва за Афродита
Вероятно по тази причина хулож
ниците от Средновековне то оиве г ява г
в зелено кръета - средство за възоб-
новление на човешкия род, осыпест
вявашо се благодарение на саможер
твата на Христос Във Византия, спо-
ред Клод д'Иже(УОЕА, 96). эеления!
цвят е символнзиран от монограма та
на Христос Изкупителя. образуван от
двете съгласнн на думата зелени
Зелената светлина по този начин при
добиваокултнозначение. Египтяните
се боят от котка със зелени очи и на
казват със смърт този. който убие по-
добно животно Ворфическата тради-
ция зелена е светлината на духа, оп-
лодил в началото на врсмената пър-
вичните води, дотогава обгърнати в
мрак За алхимиците светлината на
изумруда прониква в най-дълбоките
тайни. Оттук става разбираемо
двойного значение на деления лъч:
тъй като той е способен да прониже
всичко. е носител колкото на живот,
толкова и на смърт. Зашото именно
тук се обръша стойността на символа,
на зеленото от пролетните кълнове се
протнвопоставя зеленото на плесента.
на гниенето: съшествува зеленото на
смъртта. както и зеленото на живота
Зеленикавият тен у болния се проги
вопоставя на зелената ябълка. и ако
375
ЗЕЛЕНО
жаби и гьссници са забавим и симпа-
гнчни. то крокодилью*. разтнаряш зе
лена га си паст*, с кошмарна i ледка -
на вратите за ада. отваряши се на
хоризонта, за да погълнат деня и
живота. Зеленото притежава злотвор
на. тъмна сила като всеки женски
символ. Езикът го коношра, човек мо
же да позеленее от смях, от страх,
както от студ. Изумруды*, който е
скъпоценния! камък на папата. е съ-
шо и на Луцифер преди низвергванс
то му Ако зеленото, бидейки м.чра. е
символ на разума - зеленооката
Минерва - то се превръша оше прет
Средновсковието в символ на безуми-
ето и в знак за лудост. Тази амбива-
леитност е присъша на всеки хтони-
чен символ: Сатаната от сгьклописа
на Катедралата в Шартър е изобра*
зен със зелена кожа и големи зелени
очи (PORS. 213) В наше време. когато
фантастичною прндобива отново
посредством научните открития кос-
мическо значение, съвсем естествено
Марсианците. т.е. обратнати стра-
на на нашего човечество. ше бъдат
иэобразявани под формата на дяволи
или на зелени хомункулуси, или съшес-
тва със зелена кръв. което прндобива
инстинктивно стойност на светогатс-
тво по подобие на проливането на
кръв, тъй като човекът инстинктивно
желае никога да не се сменят ролите
на това, което е направсио. за да бъде
видяно. и на това. което е направено,
за да бъде скрию.
Но нашата епоха тачи зеленото
оше като символ на есюесювената
природа, и то с особена сила, откакто
индустриалната цивилизация застра
шава да убие тази природа. Зеленото
на екологическите движения прибавя
към първоначалната символика на то-
зи цвят оше носталгичен нюанс, като
че ли пролетга на земята неумолимо
ше загнне в кошмарния пейзаж от бе-
тон и стомана И художникы-еколог
Урибуру. след като онвегил в зелено
каналитс във Венеция и фонтаннте в
Париж, излага зелени картини. изоб
разяваши животинскн видове. които
днес са заплашени от изчезване. Тук
откриваме оше загагнатата промяна
в символиката: ташото зелената при-
рода нс винаги е била образен за ус-
покоявашата нежност; долнната на
Амазонка - белите дробовс на плане
mama, която с право зашитават
Урибуру и екологическите движения,
била нарнчана. и то неотдавна. зеле
ният ад.
Алхимиците в своего търсене да
разрешат противоречията са отишли
може би по-далеч, отколкото днес се
разпростира нашего въображенне. Те
определят гехния таен огън. жив и
блестящ дух като полупрозрачен, зе-
лен кристал, разтопим като восък:
именно с него, казват те, си служи
подземната природа за всички неща.
върху които работи Изкуството. за
щото Изкуството трябва единст-
вено да подражава на природата
(YGEA, 103-107). Този огън е дейст-
вително огънят. който разрешава
противоречията: за него се казва. че с
палещ. но тъй като предизвиква
дъжд. с влажен, и все пак винаги
изеуи/ава.
И в крайна сметка във всички езо-
терични учения самият жизнен
принцип, гайна на тайните, се явява
като дълбока кръв. съдържаша се в зе-
лен съд Това за западнитс алхимици
е кръвта на Зеленил Лъв, койтое зла
тот о не на простолюдието. а на фи-
лософите (YGEA. %). В китайската
философия и медицина това е нс по-
малко тайнствената кръв на дракона
Това с още Граала, иэумрудена или
крисгалнозелена чаша и съответно от
най-чисгото зелено, който съдържа
кръв1а на въплысния Бог. в който се
претапят понятията за любов и само-
жертва - условията за възобновление.
ЗЕЛЕНО
376
изразено посредством светлозелени
кавата чаша, в която здрач и зора.
смърт и прераждане се смесваг. урав-
новесявайки се Няма съмнение. че
Средновековието се е вдъхновнло за
този мит от най-еэотсрнчните текста-
ве в Новия завет. Свети Иоан в
Откровсниетч (43) описва своето ви-*
деннето на Върховния Бог. който. как-
то видението на Иезекиил. е богоявле-
ние от Светлини. без форма и лице:
Който седешс. иаг.тед приличаше на
камък яспис и сардис. а около прсс
тола имашс и дъга. която наглед
приличише на смарагд. Това изумру-
дено привидение по всяка вероятност
е пронзходът на мита за Граала; то
обгръща. то е съдържашото. чашата.
женското. И божествената светлина,
която то побира като самата същност
на божеството. представлява двойст-
веносгта в едно - едновременно яс-
пийско зеленого и гъмночсрвения цвят
на полупрозрачния сардис Тълкувай-
ки тези два основни аспекта на
зеленого, природсн и женски цвят, съв-
ременните спеиихтисти в съобшени-
ята и маркетинга след тестове и про-
учвания са стигнали до заключението.
че зеленого е възможно най-спокойна
ят цвят. цвят без радост. но и без
мъка. без страст, който нс изисква
нишо Като продължават: зеленото е
в ансамбъла на иветовсте това. ко-
ето буржоазията е в обшеството на
хората: неподвижен, задоволсн свят,
който пресмята усилия та си и брои
парите си (FANO. 22) Това е нетово-
то последователно движение между
деня и ношта. съзряването и гниеното.
махалото. застанало в нулевата точка
на везните: изглежда спокойствието на
зеленото е това на непричастността
Това е оше преоткриването на зелено-
то на справедливостта. на Ангелус
Силезийски, споменато по-горе Но съ-
шите специалисти по рекламата
уточняват. че тук става дума за чисто
зелено, към което всяко прибавяне. ло-
ри и най-незначи1елното. на чужд пи|
мент, предизвиква излизането му от
нейтралитета и връшането му към ки-
псжа на нашего общество: идея ж вл
то му придава активна сила, сзън
чев аспект Ако прсобладава синьото
зеленото става ссриозно. натоварс-
но с мисъл. Светло или тъмно, зе зе-
нота запа зва своя първичен характер
на безразличие и спокойствие: в свет
лозеленото безра ззичието ими над-
мощие. докато в тъ.чно зеленото пре
обладава спокойствието (FANO. 22)
Тогава можем ли да заключим, зас-
тавайки зад Ерве Фишер и размисли
те му върху творчсството на У'рибуру
Сред интсгрирансто на прсобла<>ива
из а та идеологически система /зелено,
компснсиращо изграждането на гра-
да). идеологических протест и
пазара: питам сс дали зеленото ня-
ма да сс върне към прсдишното си
символно и религиозно значение, ко-
сто го е отъждеств.чвало с надежда
rrw’(LJRIB. 77).
Без съмнение чашата. дори и да
съдържа най скъпото опиянение. е са-
ма по себе си неутрална от съображе-
ние за закрила. може би като корема. в
който се развива заролишьт. жизнсно
начало Това се свързва с всички езо-
терични традиции, в конто жизненото
начало, тайната на тайните. се явява
като дълбока кръв. съдържаша се в
зелен съд
Езикът на символите. съшевремен-
но жив и езотеричен. като жаргона, нс
е направен. за да затваря враги, а за
да ги отваря прел размисъла Той е
тясно евързан с безкрайността на жи-
вота на чувствата и миелите, което
различава нашите опити от работата
на внимателния психолог, който си
поставя точна цел Често пъти това,
което изразява този завоалиран език.
се долавя a posteriori, съзлавайки през
вековете и цивилизациите неочаквани
377
ЗЕМЯ
диалоги Аитекските знахари, за ла из
лекуваг отгръдниболести произнася-
ли следното заклинание: А < Жреиът.
Аз Господар.чт на чародействията.
търея зслената бо.тха. търея свире
пата волка (SOUA. 227) Векове по
късно Нан Гог те напише: Исках да
изразя чрез червеното и зеленото
жестоките човешки страсти Шисма
до Тео. за потного кафе 8 септември
1888) Свети Евангелист Иоан, ацтеке-
кият ж реи и Ван Гоз имат помежлуси
оСнно качество: юва на ндьхновения
Зеленою запазва странен и сло-
жен характер, който пронзлиза оз
лвустранната полярност: зеленого на
пъпката и зеленото на плесента. жи
вота и смъртта То е израз на лълбо
чините и на орисията
ЗЕМВДЕЛИЕ
В някои ирландски текстоне е
казано, че боговете са хора на
изкуството. а останализе са земедсл-
цн Всроязно по този начин се изгьк-
ва арисзокразичнияз и военсн харак-
тер на келтската цивили запия прех-
върлила грижата за произволе г вото
на низшите народи - завладени или
покорени (вж касзи*) През Срелно
вековието ирланлиите и зчислявали бо
гатството не в расти зелни култури. а
в добитък На почит бил пастирът, а
не орачъз
Емблемите на земеделието са ро
п>т на изобилието. плугът или осгаве
ната ло филанка лопата, богиня на зе-
мелелиетое Церера, която носи венен
от класове. а негов регулатор е
Зодиакалният кръг Земеделието сим
волизира обсдинеиието на четирите
природни стихии, съчетанието между
конто обуславя плодородието; земя-
та и въздухьт. волата и топлината
Азрарните култове са безбройнн
Те са сред най-древните култове и са
изклзочителнобогати откьм символи
Но както изглежда. вобшествсната Ие-
рархия земеделието винаги е стояло
по ннско. докато пастирът или нома
дът били равнопос тавени на воина
Земеделието съозветства на корема*
ЗЕМЯ
Земята сс проппкзпостзвя символ-
но на небето. както пасивният прин-
цип на активния: жеиеката орана -
от проявата на мъжката тъмната -
иа светлата: ин на пн тамас {низхо
дяизата тенденция) на сатва (вьзхо
д.чщити тенденция); плътността. за к
репнането и сгъстчването(Му Якуб
Селжестани) на субтилната прехол-
на природа, на разлагането
Това е. според Иджин хексагра-
маза кун пасивного съвьршенстно.
получаващ лействието на активния
принцип чан(нисн) Земята поддър
жа. докато небето покриви. Всички съ
изсетва черпнт от нея ночи зато си.
заизото т.ч е жена и манка, но с на
пълно подчинена ни активния прин
чип на Небето Лхснското животно
притежава природаззш на земята По
лож ително неинизпе добродетели си
нежност и подчинение, кротка и про
дължите та твърдоет Трябва да се
прибави скромност та (hunrilite). ети
мологично евързана с хумус, към кон
то тя клони нот койточовекътбилсъз-
дадсн Первоначал ният знак ту сочи
произхол на сьшестваза от земята
Земята е универсалната субстан-
ция Пракризи, първичннят хаос
materia prima. отделена от водите,
според Битие: тя е излит ната на по-
върхността на водите благодарение на
вишнуисгки тиган; втвърлена от ми
тнчните герои на Шнзпо. материя, от
която Създателят (в Китай. Ннзкуа)
сътворява човека Тя е девата, в която
проиикват лопатата или плуга и ко
ятооплождат дъждът или кръвта - се
менната течност на Небето. Нався
кълс сс смята, че земята е утробата,
която създава и звори те. рудата. мета-
ЗЕМЯ
378
лите
Земята е квадратна (преднмно в
Китай), очертана от четирите
хоризонта И така, кнтайската импе-
рия е квадратна, разделена на квад
рати и иэобразена в пентъра й с квад-
рата - мин-тап Китайският свят сс
състои от влизаши един в друг квад
рати (CORT. EL1F. GRAD. GUEM.
GUES).
Земята символизира маичнната
функция Tellus Mater Тя дарява и взи
ма обратно живота Хвърляйки се на
земята. Иов възкликва: гол изляюх от
утроба та на майка си. гол щс сс и
завъриа{Иов 1:21). уподобявайки май-
ката-земя на майчиния скут
Във ведическата религия тя сим-
волиэира съшо майката. извор на би
тието и на живота, пазителка от всяка
унишожаваша сила Според ведичес-
ките ритуали на погребенията се ре
цитират станси в момента, в който
погребалната урна, съдьржаша тлен
ните останки от кремаиията. се пола-
га в земята;
Върви под тали Земя. твоята
майка.
с ширни места за почивка.
с нежна закрила'
За тсб щс бъде мска като вълна.
ще те пази от Нищото'
Направи свод за него не го мачкай
никак.
приеми го. Земьо. посрешни го!
Покрий го с гънка от
роклята ти
както майка па зи сина си.
(.Ригведа', Гриасутра. 4. 1).
Някои африкански племена имат
обичая да ядат земя: символ на
огьждествяване Жертвоприносите-
лят опитва земята; бременната жена
гълта от нея Огънят се ражда от изя-
дената земя Тогава се казва чс
Коремът се подпалва (НАМК). В тях
ното разбиране за фундаменталната
йерогамия Земя-Небе догон си предс-
тавили земята като жена, лег нала ио
гръб с глава на север, а крака на ют;
полови я т и орган е мравуняк. а клиго
ры и - термитник* (GRIE)
Земята. евързана с майката. е сим
вол на плодородие и на въэобновле-
нис И тая Твърд, която всичко раж-
да и отхранва. и поема ссмената му
(Есхил. . Хосфорите" „Трагедии*', пре
вод от старогръцки проф д-р Алек-
сандър Ннчсв, Народна кулзура.
София. 1982. стр. 308, ст 127-128)
Според тсогонията на Хезиод (стих 12b
и сл ) тя (Гея) роди пък нан-първо
Небето (Уран), със звезди изобилно.
колкого нея голямо. та отвсякьде да я
покрнва (Хезиод. „Теогония", прсвод
Станка Недялкова. Народна култура,
София. 1988. библиотека „Свеговна
клаенка") Боговете последвали при
мера на тази първа йерогамия. след
това хората. животните. така земята
се оказала в основата на всеки живот.
било и дадено названието Велика
Майка
Съшествуват символични погребе-
ния, сходни с потапянето при кръше-
не. било за да излекуват и заздравят.
било за да изпълнят ритуалигс за
иниинаиия Замисълът е все съшият
да възобнови благодарение на доли
ра със земните сили. да причини
смъртта за една форма на живот, ка-
то ладе нов живот за друга
По отношение на водите, кои то съ
шо се намират в основата на нешата.
земята се различава по това. че Водите
предшестват подредбата на космоса,
докато земята пронзвежда живите
форми; Водите представляват масата
на неразграниченото. земята - нача-
лото на различията Полните цикли
обхвашат по-дълги периоди. отколко-
то земните в об того развитие на
Космоса.
Бутзата пръет и жената са често пъ-
тн евързвани в литературата: засята
бразда, оран и сексуално проникване.
379
ЗЕМЯ
раждане и жьтва. эемелслска работа
и творчески акт. бране на плолове и
кърменс. палешник на плут и фалос В
Африка, както и м Азия споре, никои
вярвания. беэдетннте жени има ои.тс
ноет ла направят роловата темя сте
рилна и мъжете им могат ла ти проку
ляг заради това Бременните жени, ако
хвърлят зъртг.т в бра тлите, правят по-
богати реколтите. те са итвор на
плодородие Пашите жени, казва
Кораны co ia пае като по temama (II,
223). Именно в тасят.т брат.та напро-
лет Я гон сс слинг с Деметра «Мщет
V. 125)
За ацтеките богинята Земя има две
противоположны страны тя е Майката
Хранителка. която ни позволява да ли-
цеем от нейната растителност- и на-
против. тя игнеква мъртъвни. с конто
самата тя да се храни, и в този смисъл
тя е унишожителка (ALEC, 106)
У манте иероглифы за земя с 6о
гиняга луна, царица на циклите на
плодородие то Древната ботиня
Майа. лунно темна, има първичн.т
функция: тя е господарката на число-
то едно. Това е равносилие да се каже.
чс тя оглавява ражлането. прейзхода
на всяко нешо. началото на проявата
(ТНОН)
Предполага сс. че земята е носена
от огромна риба* в Япония: от кос тс
нурка* в Индия; ог змия* у америка-
но-ннднании те: от скарбей * в Ет ипет.
от слон* в Югоизточна Атия и т.н
Земните трусове се обясняват чрез
резкиге движения на тези гсофорни (=
носещи земята) животни. които сын-
ветстват на фазитс на развитието
Названисто Свешена Земя за евре
ите и хрнстияните важи за Палестина:
но очевидно тя при тежава хомоло ти в
други традиции, където получава дру-
ги имена като: Земя на Светиитс. на
Блажените. Земя на Бекмъртис и
т.н Във всички случаи става дума за
духовин Петрове, съотвстсгвати на
Центъра на enema свойствен на вся
ка традиция, самият гой отражение на
Пьргнтчния център или на Зсмния рай
Можем ла прибавим и Опстованата
/смя. обект на гърссне. коею съшо с с
духовно измерение и оше Чернота ге-
мч (Кемн) на егнп тяните, чийто пьр
ничем характер не сс постапя пол
съмнение Ооетованата земя с един от
полян итс на съ гнаиисто (Данте), как
то Ханаан та годен те. Итака за Одисей.
небесният Иерусалим та хрисгияни
тс Чистота темя сьотвстства у
Платой на гона, което си предстаня
ме като Снсщсната лсмя. В часгния
случай на амнлнзма Чистата зсмяТна
японски Джодо), наречена още от
Шинран Зс.чя на вынаграждението
(Ходе) е И починят рай на Амила: в
кранна сметка това е наново Земята
на Блажени тс
Но земята като крайни точка не е
чужда на тази на произхода. Тя неп-
рестанно пази своя свешен характер
Ею зашо. когатоопределенаобшност
иска да пост игне духовновыобновле-
ние. тя ттрактикува нешо като заврь-
шанс към роднита лем.ч. Свещсното
място те лича своята валидност от
лостоянството на йерофанията. ко-
ято веднъж гое осветила. Ето ющо
едно плсмс от Боливия вески път. ко-
гато почувства нуждата да выоб-
нови енергията си. се швръща къ и
мястото. кости се предполага. чс с
би to лкикита на прапрадсдитс itAAT
от Леви Бру л Мистичният опит и
символите>• първооитнитс племена"
188-189» По сьшия нзчин се възпри
смет и поклоненнята на Връх ( нон.
на Голгота. и т н
С този свешен характер, с тази
майчинска роля земята се явява в об
шествата като гарант та клетвите Ако
клетвага е жизнсната връзка сред
общ нос г та. ю земята е майка и хра-
ни телка на цялото общество
Ирланлският. както штинският.
ЗЕНИТ
380
прите живи две ду ии hi земя: talamh.
съответствашо на lellus и обознача-
вашо земята като елемент. противо-
посгавяйки я на въздуха или на водата;
Hr, съответствашо на terra и обозна-
чавашо земята като географско
понятие Друиды нма власт и нал зе-
мята-елемент: предибитката при Маг
Туред. друид от племената на боги-
нята Дана обешава на Луг. че ше хвър-
лн планнна върху Фоморнте и че ше
накарв първите дванадесет планини
на Ирландия да му се подчинят Талту
- не съпруга. а донка на Луг. олинет-
ворява в митологнята земята и пени
празник с Първи Август. Земята е още
част от lapaimiTe за кслтскага клет-
ва* и можем ла сравним клетвата на
ангела Амнасл с Изида: Кълна ти сс в
небето. в земята, в светлината и в
мрака, кълна ти сс в огъня. във
водата. във въ/духа и в /смята. кьл-
на ти се в небесните висини, в /см-
ните дълбини и в тс/и на Тартар;
кълна ти сс в Хермес. в Анубис, в
крясъците на Керкор. в /мията. ко-
ято па/и храма; кълна ти се в лодка-
та и лодкаря на Ахерон; кълна ти се
в трите Необходимости, в Ками/и-
уите и в Чена (Колекция на древног-
ръцките Алхимици. I, Париж, 1887.
стр 29-30).
Пол Диел се е они тал да направи
цяла психогеография на символите. в
която ллоската повърхност на земята
представлява човека като съзнателно
съшество. подземният свяг с негови-
те демони и чудовища или злонаме-
рен и божества изобразява подсъзна
тел но го; най-високите върхове. най
близо до небето, са образът на
свръхсъзнателного. По този начин
цялата земя се превръи/а в символ
на сынателното и на неговото кон-
фликтно местоположение, символ на
земното желание и на възможнос-
тите му за сублимиране и и/кривя-
ване. Тя е арена на конфликтите на
съзнанието в човешкото съшество
(DIES. 37)
ЗЕНИТ
Тази дума произлиза от арабска
дума, означаваща прав път точка в
която вертикалната линия, нздигаша
се от мястото на наблюдателя, про
божда небесна та сфера над хоризонта
Това е противоположного на надира*
(който произлиза от арабскага дума,
означаваща противоположно) точка
в небето. намнраша се накрая на вер-
гикална линия, започваша в нозете на
наблюдателя и. минаванки през иен
търа на земята продьлжава към
безкрая
Символиката на зени т и надир не-
забавно се очертава от тези
дефиниции Зениты бележи връхната
точка на колело*, чиято главина е
земята. като че ли пробитият китайс-
ки диск Ьи е поставен отвесно на хори
зонта: надиры бележи лолната точка
На мястото на земята можем да си
представим какъвто и да било друг
цстгтър. играещ ролята на главина:
общество, човешка личност. психика
Относителното противопоставяне
на зенита и надира съответства на ево
лютивного - инволютнвно движение
във всяко съшествуванс. което се
развива във времего Зениты сочи
върха на еволютнвння полуиикъл и
следователно - началото на упадъка.
началната точка в инволютнвния
полуиикъл Напротив, надиры е нан-
ниската точка от инволютнвния про
цес и началото на еволютивния
пронес Известно е. от друга страна,
че отвесност та* символизира време
то и че всяка проява се осьшесгвява
във времето. Преминаването в зенита,
съпроводено от пробив в небеснат.т
шапка на височина. сочи преходи ни
живота във времето към живот във
вечността. прехода от края към без-
края (SENZ. 18) И обратно, премии а
381
ЗИКУРАТИ
вансто преi надира, пред и и доли
га гонка от инволютам и а крива, бе
лежи най-дълбокото потънане в най-
плътнатз материя
От една страна, пътят на магерн-
ализаттията и - на ингслекгуално
равнище - на концепту ализацията. а
от друга - този на олухотворяванего
и на интунцияга
Във връзка със Зодиака М. Сенар
отбелязва. не Н надира сс намира to-
дин Дева. /смен елемент. обаче в кои
то се ражда съ/нациста /а божест
всното. чиито си чвол с дипълвии/а
та /один Риби и /апочва /авръи/ане
то към бс/граничното Н мито /оги
ите и религиите Дсвата винаги сс
свър/ва сраждансто или пре ражда-
исто на бога, който с и/ра/ ни
Енсргичта - виси/е Съ такие Дева,
както и Риби. са до повете на
Меркурий, вестител. посредник и
връзка на боговете, т е първичнитс
Енергии. и на ботнете и гората Н
Дева Меркурий свър/ва инволютив
ните Енергии. ляв/или долей по /ук
ръг с евол/отивните Енергии. десен
(или горсн) полукръг (SENZ. 18> На
върха на зенита ше кажем: смъртта с
в живота (media viia in топе sumus).
в най-долиата точка на надира ше
Помислим: * ивотът с н < мъртта
ЗИГФРИД
Зигфрид е митично въплъшенне на
младия герой, непросвегеи и груб, жа-
ден за подвизи и наслади, опиянен от
безгрижна младост. презирай! урони-
те на миналото и трудности тс на
бъдешето. вярваики единствено в си-
лага на оръжието. чувегвайки се не-
победим и неуязвим, който иска да уто
ли всичките си желания до фаталния
ден на смъртта, определен му от съл-
бага и предвари телно приет Той е гер
мански символ на душата от желе/-
ните векове и образ на самоуимшожн-
гелното насилие Ват иерова та ин терн
резания в Пръстенът на нибелун
гите нюаисира icpoH тойолт ' етво
рява универса тити ре tu.чинна тс па
/а прикати ч герои привлечен от
/еината реалност. на йога. очарован
от човечеството в по-лълбок
смисъл: светит ни пърничнати
енергии. ни примитиве итс невинност
и веселие, сила все о/ц< обу/дана от
древнита. е/ичсска ко/ погония и ко
что новата християнека ре /игич ге
опитва Iнапри/но <></ прсобра/и
(I BDP) След това t< >• представ
ляна енрьхчовека. при » hi. н сьвре
менния сексу ал и зир.in сня> да замес
ти боговете: гой не познава друг за-
кон освен безпошаання закон на
природата В гози . ъл гои въплъ-
шава ннишеанска мечта Според дру-
га интерпретация на Зигфрид сс где
да като на човека от бъдешето. пре
допределен да отърве свети от
егои/па. нодчинявайки Волята на съз-
нанието чрез победаза си над драко-
на*. чрез евързването му с Брюн-
хилда* Това развитие на мита носи
белег от влиянието на християнство-
то върху езичсска традиция, на момеи-
ти те си противостоят на моменти сс
сливат 11 символы е натоварен с но
ни значения, свндетелстващн заедтюв-
рсменното съществуванс на прогиво-
положноститс* в сложна та човешка
психика |рубнят Зигфрид става в об-
раз на Христос
ЗИКУ РАТИ
Месопотамскн постройки, които
вдъхновили Вавилонскага* куда* В
библейската традиция те са символ
на безграничння стремеж на хората.
които искат да сс изравняг с богове-
те и конто си взобра'зяват. че ще мо
гаг да сс изкачат на небето чрез чне
то магериални средства Тесе изди
гат във все по тесни и по тесни те
раси 3. 5. 7. евързани помежду си
сьс стълбн. чиито сгьпала можели
зимник
382
да достигни! 80 см внсочина. Никон
от теч< кули достигали близо 100 м
висо-ина Седемте стажа съответс-
твали на ссдемтс планетарии небе-
са и били бояднсанн в различии Цве-
тове в зависимост от планетите.
Голямото Нсщасгис. според езоте-
ричните традиции. Сатурн, било
черно Неговият стаж сс намирал в
основа та на кулата. чийто връх.
покрит със злато, бил домът на
Самое, богът слъние. Вторият
стаж от пре на долу бил бял, с
цвета на Юпитер: третият стаж
- керемиденочервено. с цвета на
Меркурий, после следвали синьото
за Венера, жълтото за Марс, сиво-
то или сребрис ото за луната Гези
Цветове предвеизавали доброта или
злото (SELM. 9). Според самата ва-
внлонска традиция на зикуратите се
прнписвала символната стойност на
стълбише*: тези гигантски кули тряб-
вало да улеснят слизането на бого-
вете на земята и изкачването на хо-
рата на небето Зикуратът от Ларса
носи следното доста показателно
име: Дом на връзка та между Небето
и Земята На вьрха им се правели
жертвоприношения Те изразяват
оше невероятного усилие на човек
да се доблнжи до бог Изкривеното
усилие се превръша в обожествява-
не на самия човек, опнянен от
средствата. едно време - на магна-
та. днсс - на техниката. чрез конто
се увеличава силата му Търсенето
на власт измества търсенето на бо-
жественото; днес значението на ва-
вилонството с следното: опит за дос-
тигане до върха на властта Тук се
намесва първоначалното значение
на зикурата. дърво или ос. която
свързва двата центъра - небесния и
земння
Символиката на месопотамския
з и кура г изглежда е аналогична на та- .
зи на космичната планина*. на
храмовеге. построени във формата на
планина, като тези от Боробудур и от
Ангкор, и следователно на симво
ликата на център* на света. Изкач-
вайки се ino храма или зикурата
казва Мирча Елиаде. поклонникът се
доближава до Центъра на света и
върху най горната тераса осъщсст
вчва прекъеване в равнищата. из-
дигайки сс над хетерогенното
пространство на непосветенитс и
прониквайки в чиста теми (ELI I. 317).
Като се интериоризнра оше повече
символа, може да се каже. чс изкачва-
нето на зикурата съответства на пос-
тепенного духовно пречистване. като
крайната точка е достигането до чис
тэта светлина на вътрешното прост-
ранство
ЗИМНИК
Знмникът с затвореното мяс то, къ-
дето са скрити виното или провитните
В къшите на евреите. завьршв.тши с
тераси. и я мало гавански помещения:
като зимиици за виното и провизии тс
се нзползвали прохладни и тъмни
помещения, понякога изкопани в
земята Зимникьт може да означава и
ськровищницата; така например в
първия храм ималопомещение, коею
служело за съхранението на събрания
десятък Споменава се за зимнииите
на втория храм (2 Ездр. 13:12-13; Ма г
3:10), в който израилтянитс трябвало
да носят своите даровс
В духовен план думата съдьржа
точно определен мистичен смисъл
Бернар дьо Клерво твърли. че Свстият
Дух въвлича душата във зимника, за
да я накара да осъзнас богатствата
си. Така той съответства на самопот-
нанисто Опозналата себе сн душа с ь
умява да прояви милосърдис към
ближния, тя лава онова. което прите-
жава. и отказва ла запазтт полу чеки те
благодеяния единствено за себе си
Христос е насочил душата в самата
383
ЗЛАТНОТО РУНО
нея. Снетнят дух м насърчава да ено
дели духовнитеси блага Бернарсран
нява зимника с второго небе В мне-
тичния порядък го обозначава к сък,
ровншнииага, за кояго споменахме
ПО-горе: ада в случая с дума га зимник
е назована гайната стая, в която ду-
шата трябва да проникне, за да сс
самовглъби, осъзнавайки получената
бдагодат Тя отлива от намирашото
се там вино и вкусва от духовна та
храна Тук зимникът придобива сми
сьла на вырешен мир. на стая на
танната
В исляма зимникът. в конто се съх
ранявэ виното на божественото
познание, съшо символизира свете-
ното място. където мистикътотива. за
да се съедини със своя Бог
ЗЛА I НА КЛОНКА
Златната клонка може да се срав-
ни със зелената клонка, която е вссп-
ризнаг символ на възраждане и
беземъртие Златната клонка е клон-
четобял имел*, чиитобледозелени лис-
та стават златистн през новия сезон
Затова брането му съвпада с начало-
то на годината.
Самого название на друидите е
съставено от два корена дру-вид, ко-
нто означаваг сила и wbdpocm или
знание и са представени от дъба* или
белия имел *. Следова гелно друидът с
дъбът или беличт имел, т.е мъд-
ростта. съчетана със силата или жре-
ческата власт, облечена със светска
власт Съюзът между белия имел и дъ-
ба означава. че двете добродетели ос-
гават неразчленени в отделння ин-
дивид Генон отбелязва мимоходом, че
тази символика е съвсем еднаква с та-
зи на египетския сфинкс, човешка гла-
ва и лъвско тяло, символи на мъдрост
и сила (GUES. GUEA)
Макар гръко-римската традиция
да не познава златната клонка.
Вергилий поставя такава клонка в ръ-
ка та на Еней. когато гой слита в под-
темного царство
Стиснал гати драгоценна клонка.
той вече може ла посети царството на
мъртвите Във връзка с тези гекстове
от „Енеида" Жан Божьо отбелязва, че
мито.юги.чта на бе лич имел, съвсем
бедна в Италия, била иного богата в
в келтските и германски дър.жави;
сметало се. че беличт имел прите-
жава чудодейна сила той отваря
«ратите къ и подземнич свят, прогон
на демоните. дарчвзз с беземъртие и,
една типична за латинитс подроб-
ност. не може да бъде униизожена
от огьня. Всичк< тана така, с.чкаиз
Нергилий с «ьзприел една тема от
роднич си крой (равнината на р. По
била векове н, ред в задсние на келти
те), като и придана латинск и харак-
тер чрез посвсизаването на Прозер-
пина
Необходимо е ла споменем една
забрана, спазвана при брането на
белия имел клонката не трябвало да
бъде отрязана с желязно острие
Употребата на желязо е под забрана
в повечето религиозни обрели пора-
ди поверието, че то прогонва
духовете; така би лишило златната
клонка от чудодейната й сила Затова
друидите го береди с помощта на зла-
тен сърп
Златната клонка е символ на
светлината, която позволява да се из-
слелват мрачннте пешери иа ада. без
човек да се излага на опасност или да
погуби душата си Сила, мъдрост и
знание.
ЗЛАТНОТО РУНО
Според Юнг митът за Знатного
Руно символизира победата над това.
косто разумы смята за невозможно
Той обедннява два символа, този на
невинността. изобразен от руното на
овена*. и този на славата. изобразен
от златого* По този начин той сс доб
ЗЛАТО
384
лнжава до всички мигом эа търсенс
на съкровише - материално или
духовно, като това на Светил Граал.
Героят от Златното Руно Язон е от
тези. които Пол Диел постам сред про-
тивники те на баналнзацията. Слава
та. коя го гьреи. се отнася до извоюва-
нето на исгинага (златото) и на ду-
ховната чистота (руно). Като всяко
съкровише руното се пази от чудо-
вище; в случая Дракон, който като на-
чало трябва да бъде победен Този дра-
кон представлява изкривяването на
желание го за слава, нечистота ехзв.г-
таиия ни желанията Той символи-
зира личното изкривчванс на Язон.
Драконът, героично победен, щс се
прсвърнс в символ на действително
отърсване Но Язон . мо приспива
Дракона с помоги та на биле, пригот-
вено от Медея - магьоснииата. Той е
победен от вътрешния си дракон.
Остава подвластен на чародейката
Медея, която окървавява двора с
престъпленията сн Язон сключва
сделка с това. което представлява про-
тнвоположността на собствената му
мисия; ненавистта към разума и ду-
шевнага чистота; по този начин тон
лишава от смисъл героичного си на-
чинание и едновременно унищожава
своя подвиг и идеал Язон е символът
на идеалиста, неосъзнал. че някои це-
ли не могат да се постигат с каквито и
да е средства, гой се е оставил среде-
гвата да го покварят Нсговият кораб.
Арго, с символ на младежкитс обе-
щания на живота му. на побей зитс.
привидно героични. донесли му слава.
Той е искал да си почине в сянката
на своята слава, вярвайки. чс тя е
достатъчно. за да оправдае целия му
живот. Разрушавайки се. Арго - сим
вол на героичната надежда на
младостта. се превръща в символ на
крайното рухване на живота му
Това е наказанието на банализаци
что (DIES, 171-182).
ЗЛАТО
Златото - смя ।ано по традиция за
най-иенния сред мегалите - е съвър
шеннят метал В китайская език има
един-сдинствен иероглиф за злато и
метал - дзин Златото има блясъка на
светлината, в Индия казват. че то с.им
нералната светлина В него има нешо
от огъня. слънцето и царската власт.
и дори от Бог В някон страни сьшест-
вува повернете, чс плътта на Боговете
е от злато; такава с била и плътта на
египетските фараонн. Иконите на
Буда са позлатени, знак на озаренн
ето и безусловного сьвьр|иснс1во
Фоны на внзангнйските нкони. а по-
някога и на будисткиге изображения,
е позлатен: отражение на небесна та
светлина
В различии райони, и по-точно в
Далсчния нзток. вярват. че златото се
ражда от земята Първоначалнияг йе
роглиф тип напомня скритите в земя-
та буци самороден метал Твърлят.че
златото е плод на бавното съэряване
на зародиш или на усъвършснстване
то на обнкновени метали Това е же-
ланотоол природатадетс /Алхимията
се ограничава със завършването. с ус-
коряването на естественото видоизме-
нение: тя не създава суровината От
само себе си се разбира, че получава-
нсто на ценния метал не е преслсдва
ната от истинскнте алхимиии цел. за-
щото, ако според твърленията на
Нагарджуна глина та може да бъде
превърната в злато, то на Шри-
Рамакришна му е добре известно. че
злато и глина са едно и също нещч В
Китай символният цвят на златого е
белият. а нс жълтият. който отговаря
на земята. Видоизмснениею е един
вид изкупление, Ангелус Силезийски
би казал, че превръшането на олово-
го в златое като превръшането на чо
век в Бог чрез Бог. Това с и исгинска
та цел на духовната алхимия
Златото-светлина е обнкновено
385
ЗЛАТО
символ ни познанието. го с основно-
то ян Златото. казват брамините. то-
ва е бс/смъртието. От гона слелва
друг един буквализъм: в Китай, както
и в Индия, притотвялн прахове на без
смъртнети с основна съставка зла того
Косите отново потъмняват. а зъбите
израстват повторно ... но най-вече
човекът. присмал тази смес. се прев-
рьша в шеи жен (Истински човек).
Следователно /смн ото безсмъртис сс
постига чрез познанието. а не чрез пог-
лъшането на злато - негов действен
символ.
Освен това. във връзка със съвър
шснството, трябва да си припомним
първичността на традиционната
Златна въ/раст по отношение на
следвашите я (сребърна. бронзова и
желязна), коитобележат низходяшнте
етапи на цикъла
Ацтеките свързвали златото с по-
вита прем.чна на земята в началото
на дъждовния сезон, преди тя да се
покрие отново със зеленина То е сим-
вол на периодичного обновление на
природата. По тази причина Хипе
Тотек. Одрани.чт Бог. бог на пролет-
ния дъжд и на обновлението. е и бот
на златарите Жертвите. прннасяни
на кръвожалиото божество, били
одирани. а жреците му надявали ко-
жата им. обагрена в жълто, съшо като
златния есенен лист (SOUA).
Според хрониката на Гуаман
Пома де Аяла жителите на ЧинчаСуйу.
северозападната част на Империята
на инките. поставили в устата на мър-
тъвиите си листа кока, сребро и злато
Несъмнено тук за поредей път среша-
ме символните значения ин и ян. на
златото и среброто
В Урал с отбелязана връзката меж-
ду златото и митичния змей:Великият
Змей на земята. Всликняг Пълзяш с
Господарят на златото Той се явява
ту под формата на влечуго със злат-
на корона, ту в образа на черноок мъж
с тъмна кожа и жълто облекло (>- Bajov.
„Contes-recits de I'Oural") Казват,
там. където мине, ее по.чв.чва /.tamo,
и че ако се ра/гневи. може да отне
се златото другаде Мраз сковава
всичко по пътя му, лори и огъня. ос-
вен през зимата. когато той кара вре-
мето да омекне. а снега да се разтопн
Тази асоциация с хтонически характер
онагледява широко разпространсно-
то поверие, според което златото - ис-
тински благороден метал - крив най-
съкровената тийна на земята.
В цялата западна част на африкан-
ских континент златото е царски.чт
метал. който с един от главните
митове много преди ди придание
парична стойност Множество пос-
ловиии сочат кои са причините за
това: ръжда върху му не ее появ.чва.
нищо лошо не го /амъре.чва. единст
вени.чт метал, който става мек ка-
то памук. бе/ да престане да бъде
желязо; от грим /.tamo може да се
направо ниизка тънка като косъм.
достатъчно дълга. ш да обиколи це-
ло село; златото е основата на
/начисто, тронът на мъдростта. но
ако ооъркате основата със /на н исто,
то т ч и/е се стовари от горе ви и и/е
ви прсмажс. бъдете конникът на
и/астието. не негов кон. тона с един
най-вече с/отсрочен метал, породи
чистотата и устойчивостта си. Той
се намира под единадесет* слоя раз
личин почвн и минерали Носи шастие.
ако е правилно нзползван. т.е ако слу-
жи за търсене на познанието; в про
гивен случай ускорява тибелта на при-
тежателя си Метал с двусмислено
значение, в който се крне и първона-
чалната двойствсност: ключ, който
може да отвори много вратн. тежест
или товар, конто могат да лречупят
костите и гръбнака Да си служиш с
него какго трябва, е също толкова
трудно, колкого да го лобиеш (НАМИ
29).
ЗЛАТО
386
Според племената догон и бамба-
ра златото с квннтесениията на чис-
тага мед. която пък е ма1срна.1изнра
ното първоначално |рсптснс на Божия
Дук. дума и вода, плодоносно слово.
Това духовно, прнниипно и космо-
гоннчно значение на Жълтия метал
срещамс в оше по-разгърнат и под-
робен вид в мита за змея-дъга
Всъшност змията*. захапала опашка-
та си. символ на непрекьенатия цикъл.
обвила се около земята. за да не може
тя да се разпадне Дан. която е спира
ла* и начало на сътворението. послед-
ваноот появата на звездите.сеоказва
освен всичко това и господар на
златото. и дори самото злато. Това е
Змеят-Дъга-Слънце. този свстовсн
служите.!, ако трябва да използваме
думите на Пол Мерсис. който сам по
себе си не върши нито. но без когото
нишо не се извършва Тук схвашани-
ята на племето фон се пресичат с тези
на догон и Дан - златната спирала,
движение на слънцето и звездите се
превръша в alter eqo на медната
спирала, израз на първоначалното
трептене, увито около слънцето на
догон Но златото. което е к вин тесен -
цията на чистата мед. става основен
принцип на космическото сътворява-
не. на устойчивостта. а следователно
и на човешката сигурност и оттук - в
по-обш машаб - в /окон на щастисто.
На това основание и поради връзката
му с духа и слънцето хаитянският
Данбала става Бог на богатството. а
златото - символ на материалното
благоденствие, което от своя страна
символно представя духовного
богатство Така в разбиранията на раз-
личните африкански народи се среша-
ме отново с алхнмичното и езотерич-
но значение на златото. така както го
отразяват европейската и азиатска
традиции.
За племето бамбара златото е и
символ на пречиствашия огън. на
озарението. Думата сапун, която мо-
жем да преведем като чистота, е об
разувана от сану, което означава зла-
то (ZAHB) В съшото племе предво-
дителят Фаро. главно божество, под-
редил света и господар на елового, е
изобразяван с две украшения: едно
медно и едно златно колие; чрез тях
той научава всяка човешка дума, мед-
ного колие му предава всекидневни-
те разговори, а златното - тайните
и всемогъщи думи (DIEB) Тази нош-
на функция на златото. символ на езо-
теричното познание, се слива с алхи-
мичното значение на метала, плод на
прсработката на дневните или при-
видни ценности, и обобшава двойст-
веността на понятието свешен, като
освешава остатьците от екскременти-
тс* и нечистотиите Във връзка с това
иска подчертаем. че за посветенитеот
племето. тези от класата на Коре
Дугау (обшеството коре) или лсшочдч.
конто демонстрират как поглъшат
екскременти. се казва. че са притежа-
телите на истинското i.tamo и са пай
богатитс хора на света (ZANB. 178)
Някои радиестезисти смятат. че зла-
тото и екскрементите определят ед-
накви колебания на махалото.
В грънката традиция златото на-
помня за Слънцето и цялата му
символика: плодородие - богатство -
власт - източиик на топлина - любов
- дарба - огнище на светлина - зна-
ние - излъчване Златното руно при-
бавя нещо от тази символика към
животното. на което принадлежи; нап-
ример към овена*. който сам по себе
си представлява телесната - и чрез
пренос на символното значение - на
духовната сила на сътворението.
Златното руно става знак на учителя
и на посветителя
Златото е оръжие на светлината
Когато се правели жертвоприношения
в чест на урановите божества, били из-
ползвани само златни ножове По съ-
387
ЗМИОРКА
шия начин друидите режели белия
имел само със златой сърп Аполон,
бог-слъипе. бил облечен и въоръжен
със злато: туника, закопчалки. лира,
лък, колчан, сандали
Хермес, посвстеният, предводите
лят на душите, пратеник на боговете
и сам бог на търговияга. е освен това
бог на кралните. с което отбелязва
лвузначноегта на златою Но древни
те гърни виждали в последната му
титла символ ни тайните. трудно
ра юираеми ш простолюдието ж ре
Чите крисли златото - символ на
светлината - от последа на непос
встенитс (PORS. 78)
У египтяните. вече гоотбелязахме,
златото с плъгта на слънцето и в раз-
ширен смисъл - на боговете и фара-
оните Восиняти Х'атор била въплъ
щенис на златото.. Го давало бо
жествено беземъртие.. вс.зедствие на
което жълтият цент станал осно-
вой в погрсбалнати символика (POSD,
198-199)
Освен това. пак поради отъждес-
гвяване със слънчевата светлина,
златото е било един от символите на
Иисус - Светлина. Слънце. Изток Това
ше ни помогне да разберем зашо ху-
дожниците християни изобразявали
Иисус Христос със златисти коси ка-
то тези на Аполон и поставяли ореол
над главата му (PORS, 73).
Но златото е съкровише с два раз-
личии облика Докато златото-цвят и
златото-чист метал се числят към сим-
воликата на слънцето. златото-пари е
символ на поквара и нечисто разпал-
ване на желанията (DIES, 172), мате-
рнализиране на духовною и естетич-
ното. превръшане на беземъртното в
смъртно. •
ЗЛОВОНЕН
На определен етап от иннциаии
я г а си п ьол ът * би ва о г веден в зловон-
на колиба или колибата на гниенето:
юва е последноюизпи1ание. това. ко-
ето трябва да навара посветените ла
се освободят от материалного. оста-
надо в тях Въвеждит ги в изпълнено
с чудовищна смрад място. пълно с
екскременти*. оплюто от мухи,
омърсено от сущери и хиени и т.п
Там те не трябва ла проявят никаква
пог нуса, трябва да овлалеят естестве
ната си реакция и най-вече да не се
оплакват Един разказ ни предава ис
торияга на млад човек. който. порали
това че сс възмутил от мръеотията в
колибата на един мъдрец. получил
вместо три вълшебни яйца с добри
магии гри яйца с лоши магии, конто
предизвикали бедствия вместо очак-
ван и те благодеяния Без да установи
ваме прекалено тесни връзки между
лвете, все пак ше отбележим. че в дво-
реца Ескориал. по стълбите към пред-
назначената за нспанските крале
гробница, на първата плошадка се
намира вратата към гробницага. на-
речена Пудридеро. където царски те
останки пресюявали десет години.
преди да ти пренесат в Пантеона, на-
мираш се на най-лолната плошадка
Зловонната колиба символизира
гроба, където се преобразяват
съшествага: където се извършва пре
ходъг от смъртта към живота: където
се осъшествява матернална. морална.
интелектуална метаморфоза; където
невежествотоотстъпва на познанието
(НАМИ. 27-28. 72)
ЗМИОРКА
Неуловима та змиорка - символ на
притворството. е евързана едновре
менно със змията* - поради своята
морфология, и с водните символи -
поради жизнената си среда В древен
Египет змиорката е изображение на
Харсомтус от Дендера - изгряващото
слънце, символ на изниквашотоот во
дата* нзначално проявление
В Япония змиорката е често сре
змия
388
шано животно Приемах я за божест-
вен вестител Японската иконография
я свързва с костенурката* (OGR1)
Змиорката се появява в един спи-
зодот ирландската митология Бадъб
< черна сврака) - богинята на войната,
разярена от това. че героят Кухулин
нс отвръша на любовта и. се преобра-
зила в змиорка. в този вид стигнала
до брода, край конто Кухулин се сра-
ж а вал с ирландците. и се увила около
крака му Кухулин грубо я изтръгнал
и я запокитил в скалите (WIN). 315)
На по ниско равнише змиорката
съчетава символиката на змията и на
водата Тя е залазила сексуалната си
конотацня в съвремснния френски
арго: изразът „змиорка в гащите" оз-
начава пенис (GUID).
ЗМИЯ
Така както човека. но обра гни зми-
ята се различава от всички останали
живогннски видове Ако човекы се на-
мира на завършека на дълго генетич-
но развитие, ние трябва задължител-
но да поставим това студено създа-
ние - без дали, без косми. без пера - в
началото на съшото развитие В този
смисъл Човек и Змия са противопос-
тавяшите се. допълвашите се ( ъпср
ниим В този смисъл съшо има нешо
от змията в човека; странного е. че тя
се намира в частта от неговото
съзнание. което най-малко се контро-
лира от него. Един психоаналитик
(JL’NH. 237) казва, че змията е гръб
начни животно, косто олицетворя-
ла нискитс Пластове на психиката.
тъмната и страна, всичко рядко,
нераюирасмо. тайнствсно Въпрски
това няма нишо по-обикновено от ед-
на змия, нишо по-просто Но без съм-
нение няма и нишо по-скандално за
съзнанието именно поради тази
простота
При извори1с ня живота: змии, ду-
ша и либидо
Пътувайкн в Южен Камерун, ние
забелязахме. че пигменте изобразяват
змията на ловен език с една черта на
земята Някои рисунки от палеолита
имат положително съшото значение
Може да сс кажс, чс тс връшат змията
към първоначалното и значение Тя е
само черта, но жива черта; само
абстракция, но според думите на
Андре Вирел - въплътсиа абстракция
Чертата няма нито начало, нито край;
стига само ла се съживи. тя с способ-
на на всякакви изображения, на вся-
какви мстаморфози От чертата се
вижда само нейната близка присъст-
ваша, показана страна Но знаем, че
тя продължава отвъд. в невидимня
безкрай. Съшото важи и за змията.
Видяната на земята змия, мигът на
нейната поява с йерофання Усешамс.
че тя продължава отвъд. в гози мате-
риален безкрай. който нс е нишо дру
го освен първичната неразчленимост.
вместилище на всякакви латентности,
неразкритото на проявсиата земя
Видимата змия е йерофания на при
родною свешено, не на духовното. а
на матсриалното В светлата страна
на света тя се появява като осезаем
фангазъм. но той сс изплъзва между
пръетите. както се изплъзва от разг-
раничимого време, от обягното прос-
транство и от правила та на разум-
ного. за да намерн убежите в подмол-
ння свят, от който тя произхожда и в
който си я прсдставямс безвременна,
незаличима. неподвижна в своята
неоспоримост Бърза като свсткавица.
видимата змия изкача винаги от тъм-
ното пространство - пропел или
пукнатина. за да изплюе смъртта или
живота, преди да се завърне към
невидимого Или изоставя този си
мъжки образ, за да сс превърне в
женска: тя сс увива. целува. прсгръша.
задушава. поглъша. храносмила и
заспива Тази женска змия е невидн
мата змияпринцип, която обитава
389
ЗМИЯ
нискше Пластове на съзнанието и дол-
ните пласгоне на земята. Тя е
снигматчна. таниствена, нейните на
мереная са непрелнндими. внезапна
като преображен а я та и Тя променя
пола си. както борави с противопо-
ложности те, 1я е женска и мъжка.
близнак в себе си. както толкова вели
ки богове създатслн. кои то са. винаги.
З.мия (Маиа/: с нефритсни дисковс.
Изкуство ни майте
в първоначалното си изображение,
космически змии Следователно зми-
ята не представлява архитнп. а архи
типален комплекс, евързан със
студената. слузеста и подземна нош
на произхода: всички възможни змии
ззбразуват заедно една сдинствена
първични многообразност. еднопера/
членимо първично Нещо. което не
прсстава да се усу ква. да чезнс и на
повода сспоявява(KEYM. 20) Но как-
ао е това първично Нещо, ако нс с жи-
вотът в латентно състояние. или. как-
то казва Каизерлинг. най долнилт
пласт на живота ’ То с резервоарът.
въэможността. откъдето пронзлизат
всички прояви Животът от низини-
тс тряова да сс отра знва в ясното
съзнание под формата на змия, доба-
вя съшияг авюр и угочнява:
Хилдсйззитс си ими из само една ду
иа за жнвоз и змии Откриваме съ
шага забележка и у Ренс Тенон
Символиката на змията дсиствитсл
но с евързана със самата идея за
живот; на арабски з.мич се казни cl-
hayyah.u зкззвот cl-hayal (GUES. 159),
и добавя: главного с че Е! Нау - едно
от основннзс божи имена, зрябва да
се превежда нс с живив, както често
сс прави. и < жнвизс.знии. този. кой
то дарчва живот или който с са ии
ят принчин ни живота Следова-
телно видимата змия с кра1ко|райно
въпльшенис на Голяма Невидима
Змия, първопричинна и безвременна
господар на жнэнення принцип и на
всички природни сили Тя с стар пър
вичсн бог. който откриваме в начало-
то на всички космогснеэиси. преди ре
лигните на съзнанието ла гоиэместят
Тя е нешото. което лава и поддържа
живота В човешкн acrieKi тяедвоини-
ят символ на дузпаза и на лнбндото.
Змията. пише Башир < BACR. 212). <
един от паи нажните архитиповс на
човсшката душа В тантризма
Кундалини, увита в основа та на гръб-
начния стълб. върху шакра в състо-
яние на сън. затвиря с устата си ка
нала ни пениса (DURS. 343). Когато
шакра сс пробуди, змията съска и се
изправя и Поспелова телното нъзкач
ване на шакрите се осъшес1вява: то-
ва и притоки на либидото. вьзобно
вената проява на живота
Космичсската тмин
От макрокосмична гледна точка
Кундалини има за хомолог змията
.Анаша, която обхваша здраво с об-
ръчнте си основа та на оста на света
Свързан с Вишну и Шива. Анаша сим
волизнра развитието и цикличного
поглъшане, но. като пазач на надир*
той е носителят на света, чиято ста-
билност оенгурява За да сс построй
змия
390
нндианската къща. която като всяка
къща трябва ла сс намира в иснгъра*
на света, забива сс кол в главата на
подземния нага, чисто местонахожде
ние е било определено ог геоман тиси
Носитслиге на света са понякога сло-
нове*. бикове*. костенуркн*. крокоди-
ли* и т н Но те са само заместнипи
или терноморфни допълнения на зми-
ята в първоначалната и функция И та-
ка санскритската дума нага означава
едновременно слон и змия (KRAM.
193); това. което може да се евърже
още с хомолотията между змията и та-
пира в изображеннето на света у ма-
йте киче (GIRR 267 и сл) Много чес-
то тези могъши животни са предста-
вяни само с мукуна (вж паст) и с тя-
ло на змия или са крспсни от змия Във
всички случаи те изразяват земния
аспект, т е агресивността и силата на
проявите на големия бог на гьмата,
за който по принцип се смята змията
Съшествуват два начина за
по.тдьржане: чрез носене или чрез об-
граждане на творението с непрекъс-
нат крьг, за да не се разпадне Точно
това прави змията под формата на
Уроборос*. змията. която си хапс
опашката Окръжността тук допълва
центъра. за да загатне. според думите
на Николай Кузански, самата идея за
Бог Уроборос съшо е символ на про-
ява и на циклично поглъщане: той са-
мият е сексуално сливане. постоянно
самооплождаш се. както личи от
опашката. пъхната в устата. той е пос-
тоянного преобразяване на смъртта
в живот, след като острите му зъби
вкарват отровата в собствсното му
тяло или. според думите на Башлар.
той е матсриадната диалектика на
живота и смъртта. смъртта. ко-
нто npout.iuia от живота и
животът. който npouijiuia от
смъртта Ако той извиква прелста
вата за кръг*. това е най-вече дина*
миката на кръга. тоест първоначал-
ното колело*. на пръв поглед
неподвижно, защото сс върги около
себе си. но чнего движение е безкрайно.
защото се залвижва постоянно от са-
мо себе си Като универсален одухо
гворител. Уроборос не е само дарява
шият живот, но е и трайността: тон
създава времето. както живота, в са-
мим себе си Често бнва изобретен ка-
то усукана верига, верша на часовое
Водейки двнжението на небесните
тела, той изглежда с първичного изоб
ражение - майката на Зодиака
Уроборос. древен символ на стар при
родсн Бог, изместен от сьзнанието, си
остава велико космшрафско и icoi
рафско божество: като такова той е
гравиран по периферията на всички
първични образи на света, като на лис
каот Бенин (FROC. стр 147-148). без
съмнение най-древната негро-афри-
канска imago mundi - където той бла
годарение на своята гъвкава фигура,
обединявайки противоположности те,
дьржн здраво първичнитс океани.
сред които плава земният квадрат*
Страшен в яда си. спорел Едите,
той се превръща в еврейский
Левиатан. скандинавский Мидгар
дом. по-дрсвсн от сомите боговс; гой
предизвиква отлнвите. когато пие.
бурите, когато се раздвижи Оше на
равнишето на космогене зисите. спо-
рел Теогонията на Хезиод. самият
Океан, чиито девет обръча обгръщаг
земното кълбо. пуска лесетия си. кой
то се плъзга над творението и образу
ва Стикса. Като че с елна ръка приби
ра в последний момент това. което
другата е изпуснала: действително та
къв е смисълът. в крайна сметка, на
тази еманация на първичната
неразчленимост. откъдето всичко про
изхожда и където всичко се завръша.
за да се възобнови Пъкълът и
океаните, първичната вода и дълбо-
ката земя образуват само една materia
prima. първичната субстанция, която
391
ЗМИЯ
с субстанцияга на змията Дух на из-
началната вола, тя е духът на всички
води, било на тети от подземния свят,
било на тези. които текат по повърх-
ността му или тези от горния свят
Безброй мною реки от Гърпня к Мала
Азия, подчертава Крап (КИЛМ. 205),
носят името Офис или Драко, това е
съшо Бащата Рейн, Сена Deus
Scguana. Майката Ганг, чиято рели-
гиозна зиачимост е добре позната.
Майката Волга. реката бог Много
често териоморфни агрибуги уточня
ват земната или небесната функция
на това божество на водите: по този
начни се обяснява рогатият Тибър
на Вергилий, обрат, в който змията се
сдобива с мошта на бика*, изобразе-
ка с рогата му; по съшия начин Алелой,
най-голямата река на древка Гърция,
притежава способност га да приема
обратите на змия и бик. за ла се срсщ-
не с Херакъл Като божество на обла
ните и на оплодогворн1слниге дъж
лове змията си приписал понякога
способностите наовена* - товае зми
ята с глава на овен, често срешана в
келтската и най-вече в галската ико-
нография. или на птица: това са кри-
латите дряконн от Далечния изгок и
техните хомолози от средноамерикан
ския пантеон - тми и тс с пера
Известно е огромного значение, ко-
ето притежават символик те изображе-
ния в тези две велики земеделски
цивилизации, обръшашн особено вни-
мание на метеорологичнитс явления
Небсснияг драко в Далечния изток е
мнтичния г прароднтел на многоброй
ни династии и китайските императо-
ри го носелн избродиран на знамена-
та си. за да обозначат божественна
произход на своята монархия В аме-
рикано-индианскитс митологии. под-
чертава АлександъртALEC, I25 и сл ).
от Мексико до Перу, мигъг за
Птицата-Эмия съвпада с най-древни
те религии та оттлежлане на цареви
нага, тя с евързана г в /агата и /гм
ните в/н/i/ въпреки тона в ни и «ъ<
ви/исните < и обрат т.ч остова вини
ги евър/ана i небето Гч е нс само
Змичта със Зелените Пера и Змията
Облик с брада от дъжд. но и също
синът на /ми.чта, Къща та на Росите
и Господар на Зорати Змията с
пера е първо дъжд овен облик и най
вече голям облак със срсбристи от
тенъчи посрсд лято - откъдето и
другото му име - Бн.т Бот. ничто не
рен търбух оставя да се и/плъ/нат
питии капчичи дъжд. В Ново
Мексика я чюбра/.чват като /мийс
ко тч /о. носещо на гърби си голям
об/ак и чийто е/ик е на/ъоени
светкавичи Нека си припомним, чс
китайският драко// плева сред вълни
от подобии облаци
Дрсвниит Бот. Митичниит праро
ди тел
Превърнала се в митичен праро-
дигсл и в герой - носи тел на циви
лизания чиято наи известна форма е
Кешалкоагъл на толгеките. взета по-
късно от ап теките, тя се превъплъша
ва и се жертва за човешкия род
Нндианската иконография ни разкри
ва смисъла на тази жертва И гака.
Дретленският кодекс прсдставя хищ
на птица, /а/н/ваи/и нокти в тч /ото
на г.мия, /а да и/тече кръвта. пред
на/начена /а съ /даванет// на цивили-
/ованич човек богът /мич. обръи/а
тук срещу себе си своя атриоет на
небесна мои/. слънчевата птичи. /а
да оплодотвори /смята на хората.
/ащото толи бог с облакът. а кръв
та мт - хранителничт дъжд. кои
то ще по/воли раждането на чаре
вината и на човека от чирев/ща
(GIRP 269) Бн могло да се говори
много за тази жертва, която не е само
жертвата на облака; това есьшосмьр
па на желанней» в изпълнението на
любовна та мисня В един по-опреде
лено космогоничен аспект - и който в
змия
392
суфизма става основата на една мне
тика - разкъеването на първнчното
единство, две в едно се разделя на
свои те две съставнн части, за да ста-
не възможно появяването на човеш
кия род За Жак Сустел жертвата на
Кегиалкоагъл е възобноаяване на кла-
сическата схема на посвешаванего.
състояшо се от смърт. последвана от
възраждане: става слызие и умира на
запад, за да се възроди на нзток; две в
едно и само по себе сн диалектично,
то е покровителя! на близнаците
Съшата тази сложна символика
откриваме в Черна Африка, у догон -
за конто Номо - бог на водата. изоб-
разен във вид на човек-змия*. с ми-
тичнияг прароднтел и героя г. носи-
тел на цивилизация, който лава на хо-
рата най-ценните за тях културни
блага: коването и зърненитс растения;
той съшо е двойно и едно и сс жертва
за нового човечесгво Могат да се ци
тират оше много примсри, взети от аф
риканските традиции, като този за Дан
или Да. велико божество на Бенин и на
брега на Робите. а това е змията и фс
тишът - дъга (MAUG) Превърнал
се в Дамба.тах-Вс.то в хаитянския не-
гърски култ. той властва над извори-
тс и реки те. зашото природата му е
едновременно движение и вода: гръ-
мотевичсн камък му с посветен; не
приема с т» жите.iume му - тосст об-
ладаните от него - да призовават
божества, които вършат едновремен-
но добро и зло. с изключение на близ-
нашгте. конто са му близки Той съ-
шо с светкавицата и най-вече бог на
силата и плодородието (METV) Но в
Дахомс Дан и днес все оше с древкият.
природен бог. уроборосът от този бе-
нински диск, който описахме по горе,
андрогин и сам той близнак (MERF)
Така си обясняааме култа към свеше-
ниге пи тони пазе ни в храмоветс на
Абомей. двойки са им посвсшавани и
са сгодявани с боговете според риту-
али по време на сентбата За йоруба
Дан е Ошумарс. небесна дыа. която
евързва горната и долната част на свс
та и се появява само след дъжд
Народите от Гвинея според думите на
Бозман, иигиран от Фрейзьр (FRAG,
5.66-67). пртовават змията в пери
од на суша или на проливни дъждове.
Всички тези примеря, взети от пиви
лизании с развитие независимо от
нашего, обясняват произхола на тази
метеорологична функция на змията.
чиито следи откриваме съшо във
френския фолклор; распространена
навсякъде. казва KpanfKRAM. 181).с
идея та. че небесната дъга с змия. ко-
нто утолява жаждата си в морето.
идея, открита във Франция (Себио).
но съшо и у червенокож итс от Нева
да. у (юроро от Южна Америка. в
Южна Африка и в Индия Всички те-
зи разбирания са само илюстрация в
дадена облает на мита за Голямата
Първородна Змия, израз на първич-
ната неразчленимост. Тя е алфата и
омсгата на всяка проява; това обяс
нява нейното важно есхатологично
значение, чрез което ше се върнем към
толкова сложного развитие на симво
ла на змията във френската цивили-
зация Да припомним първо. че за ма
лайцнтебатак космическата змия жи-
вее в подземния свят и че тя ше ра гру-
ши света (EL1C. 259). За хюишол тя
има две главк - всъшност две чудо-
вишни челюсти, отворени на запад и
на изток. през конто г я изплюва изг-
ряващото слънце и поглъщи заляз-
вашото. Така стигамс до най-древния
бог-творец на средиземноморский
свят, змията Атум, прародитсл на
Енсад от Хелиополис Тя пък изплю-
ла цялото творение, в началото на
времената. след като от само себе си
изплувала от първичните води; тъй
като била една, текстовете се колеба-
ят отпоено характера на това
изплюване. някои твърдят. че то и зли
393
ЗМИЯ
за нс от ус I а та. a oi полония орган та
коего Атум с мастурбирал; и така се
появнла първата двойка богове Щу и
Фтснис. които cbida.iu Геб и Нут.
съотвстно въ>духът и влагата. зе-
мята и небето (DAUF) Полир коего,
слел като тети богове завършили в де-
тайли всичко по тсмята и хората, ста-
на всичко Тогава Агум се изправил
пред своею творение и казал следим
те думи. преда.тени в ..Книгата на
мьргвите*': А ? съм гона. коего
остава;... светът тс се завърнс към
хаоса. към нсра зчленимостта. тогава
at ще се превърна в змия. конто никой
човек не познава. конто никой бог не
с вижда t' (MORR. 222-223) Никоя
митология не е била толкова строга н
изобразяването на Голямата Първо-
родна Змия Агум не се наема ла по
гьлне слънцето Какво да прави с по-
добно хтоничио съшество. с подобен
веекидневен ад. в кой то нашият живот
свьршва и сс възобновява Той с змия
само преди и след целое гта на прост
ранет вено времени континуум, там
където нито боговете. нито хората
имат достъп; той действително е пър
вородиият стар бог, природният deus
utiosus в своята неумолима транспсн
дентноет
Земнияг ал. който всскилнсвно
трябва ла прекосява звездата на дени,
за да осигури възобновяването си, в
Египет и другаде изцяло стой пол зна-
ка на змията Макар Атум да няма
никакво място в цялата тази вътреш
на драма, гой с все пак този. който и
дава светлина отвън; освободил се от
змийския си облик, той се преврыца
всяка вечер вбог на залязнашотослън
не. коею сочи на запад, входа към дъл-
бините. После игчезва пол земята в
лодка, в която се е настанил. а около
него - пелият му небесен двор
Идея та. че целия г г ърбух на земя
га е змийскн и че в него се осъшествя
ва алхимията на възобновлението. се
появява във всяко подробно описа-
ние в ..Книг яга на Мъртвите": пътят,
кой ю трябва ла се измине. е разделен
на дванадесет стаи, съответстваши
на дванадесетге часа на ношта
Слыгчевата лолка прекосява първо
пясъчни ширнни. населсни със змии;
скоро тя самата се преврыца а тмин
На селми час се появява нова змийс-
ка фигура - А поп. чудовищно въплъ-
шение на господаря на пъкъла. пър-
вообраз на библейския Сатана, той об-
хвати със своите ооръчи въ звишснис
висок о чет и рост от ин и петдссст
>акътя. г >асът му насочва богове-
те към него и тс го наран.чват. Този
епнзол бележи кулминаиията на
лра.мата На елинадесетия час въжето.
в.гачстно лодка та. сс превръша в змия
Наи после, на лванадесетия час. в ста-
ята на зорага слънчевага лодка ми-
нава през гмни - ДЪЛГЯ хиляда и трис-
та лакъгя, и когато излиза през паст-
та на тази змия, нзгрявашото слънце
се появява на гръдта на майката-зе-
мя под образа на скарабей звездата
на деня се роли наново, за да се заеме
с изкачването си (ERMR. 271-272)
Накратко. следователно самото слън
це трябва ла сс прсвърнс в змия, за да
се бори с други змии - най вече с една
- преди да бъде см ляно и настреляно
от гмиеобразното черво на земята
Още много би могло да се каже за раз-
витие™ на този комплекс на глътнат-
гьлгач, пред който бледнея г приклю-
ченнягана Ноге И така, змията се от-
кроява като велик възобновител и
подбудител, господар на недрата на
земята и като сами те недра - и од-
новременно с това враг - в диалск
тическия смисъл на термина - на
слънцето. следователно на светлина
та. а от гам и на духовна га страна у
човека
За ла разглела по-добре тези про-
тиворечивн с грани на енмволната.
първнчна цялост. свешената книга на
змия
394
египтяннте ги раздела на необходимия
брой змии; но върховната роля, която
играе Апоп, сочи, че сред всички
стойкости на змията. първоначално
смесвани, сочешата враждебна сила е
започнала да се отделя. Тя е евърза-
на с положителното оиеняване на съз-
нанието и с отрицателното оиеняване
на природните сили - необясними,
опасни, чрез конто лека-полека ше за-
почне да се избистря понятнето - не
вече фиэическо, а за морално Зло. за
едно вътрешно присъшо Зло. Но ние
сме все оше далеч от това значение на
Anon, но все пак пътечката, която по-
късно ше стане царски път. е започ-
нала да се оформя. Зашото значени-
ето на Апоп си остава двусмислено:
от една страна, на седмия час той сам
насочва към тялото си боговете, ко-
нто ше го наранят; следователно иг-
рае положителна роля и при това об-
ратна на личния му интерес в осъшес-
твяване на слънчевото възобновление;
от друга страна, жрецнте от Хелио-
полис го смятат за Враг, тъй като по
време на заклинателни церемонии
гьпчат и мачкат неговото изображе-
ние на пода на храмовете им, за да
помогнат на Ра. принцът на светли-
ната, да възтържествува над този
първороден принц на мрака: това се
извършвало сутрин. обед и вечер, в
определена периоды от годината или
когато се вихрела буря, когато ва-
лял проливен дъжд. а също и по вре-
ме на слънчево затъмнение (JAMM,
180): слънчевото затъмнение. уточня-
ва Масперо, означивало, че Ра е пре-
търпял неуспех в двубоя си с Апоп.
Живжтелният Вдъхновител: зми-
ятк лечител и гадател.
Хегемонистичното желание на съз-
нанието да властва над природните
сили тук трябва да се възприема по-
вече като стремеж да се уравновесят
двете основни сили у човека, пречей-
ки на едната, неконтролируемата да
се опитва да се наложи над другата В
гръцката митология откриваме съшия
този стремеж в епизода с битката на
Зевс и Тйфон*. съответстваш на Апоп
Тйфон, син на Гея (земята) или на Хера,
не е вече змия, а чудовищен дракон
със сто главк, заобиколен от
пепелянки, от кръета надолу. по-го-
лям от планините (GRID). Следова
телно той въплъшава безкрайностга
на природните сили. разбунтували се
срешу разума Важно е да се отбележи,
че эа да победи този бунтовник. Зевс е
имал помошта на Атина - Разума, дъ-
шеря си. докато всички останали
Олимпийци, уплашени, побегнали в
Египет* - този митичен Египет, който
ше се превърне в символ на животин-
ската природа - където се и превръ-
шат в животни. Злата природа на
Тифон се потвърждава и от потомст-
вото му; баща е на делфийската хндра.
на Химера и на две кучета - Ортос и
Цербер. Но Цербер сам по себе си (вж
куче*) не е злотворен. Той играе ди-
алектически положителна роля в този
гръцки подземен свят, в който се осъ-
шествява непрестанният цикъл на
възобновлението. Гръцката, както и
египетската мисъл е против змията са-
мо дотолкова, доколкото тя заплаш-
ва да върне космоса към хаоса.
Напротив, змията, видяна като дру-
гата страна на съзнанието -
живителната, вдъхновителната, благо-
дарение на която жиэненият сок се
движи от корените към короните на
дърветата, се приема и дори въэвели-
чава. И така всички велики богини на
природата, тези богини майки, конто
в християнството ше се влеят в обра-
за на Мария, майка на сина Господен
(вж. Майка*), имат за атрибут змия
Но Майката на Христос, втората Ева.
вместо да я слуша, ше й смачка
главата Първо, Изида носи на челото
си царската кобра, уреуса*. от чисто
злато, символ на господство, на
395
ЗМИЯ
познание, на живот и на божествена
младост; после са Кибела и Деметра;
накрая тази критска 6oi пня със змии,
съшохгоннчна. Важное ла се отбеле-
жи, че именно по време на Аменофис
II Уреусы е бил съшо изобразяван ка-
то крепят слънчсвня диск (DAUE,
PIED, ERMR, GRID) Дори самата
Атина. колкото и небесен ла е произ-
ходы и. има змията за атрибут. какъв
по-ясен символ за съюза между разу-
ма и природните сили от мита за
Лаокоон. в конто змиите. излсзли от
морето. за да накажат жреца, уличен
в светотатство. отиват след това и се
увиват около статуята на Атина?
Ролята на змията-вдъхновител сс
разкрива с пълна светлина в митовс-
те и ритуалите, отнасящи се до исто-
рияга и кулговете на двете божества
на поезията, на музикага. каквиго са
Аполон и Дионис, и най вече на тала-
тел сгво io - Аполон - по слънчев. та-
ка да се каже. по-олнмпиец от всички
Олимпийци. започва излигането си,
като освобождава Оракула от Делфи
от змията Питон, тази друга хиперт-
рофия на природните сили Това съв-
сем не значн, както полчертава
Аристотел, че сс отрича прнсъстви-
етона душа и интслект в природата
(GUTG, 219) Напротив, това означа-
ва. че се освобождават тази душа и
този дълбок и вдъхновяваш интслект.
за да могат да стигнат до съзнанието
и даосигуряг по този начин рела, кой-
то то иска ла въдворн В този смисъл
Аполон* съвсем не се противопоста-
вя на Дионис* - всички съвременни
автори са единодушии по този въп-
рос (GUTG. MAGE, TEAD) Той прос-
то произлиза от противоположната
страна на битието и знае, че тези две
страни са взаимно допълвашн се и че
това е абсолютно необходимо за осъ-
шествяване на хярмоння1а. която е
виста цел И така трансът и екстаэы.
колкото и присъши да са те на Дионис.
не са чужди на Аполоновия свят:
Пития, която пророкува само в транс,
е жив пример за това
Многозначителна в това отноше-
ние е историята за Касандра, в която
Аполон се влюбва; Касандра има брат
близнак - Хелен; техните родители ги
забравят в Аполоновия храм след
празненствата по повод раждането
им На другия ден. когато дошли да
ги потърсят. ги намерили заспали,
а Лес змии пречистввли сетивнитс
им органи с език. При виковетс на
уплашснитеродители змиите се от-
тсглили в свсщените лаврови дърве-
та Впослсдствис децата се оказали
надарени с пророчески способности,
получени в резултат от пречиства-
нето на змиите (GRID, 80). Това пре
чистванс изглежда близко до питаго-
ровия катарзис. в който се прнзнава
влиянието на Аполон Обикновено за
Касандра се казва. добавя Гримал, че
с била вдъхновена пророчица. Бог се
всслявал в нея и тя правела своите
пророчества в дслириум. Хелен,
напротив, прсдсказвал бъдацето. гле-
дайки птиците и външните знаци
Това. казано без двусмислие. озна-
чава. че двете страни - алолоновата и
лионисовата, в еднаква степей про-
излизатот змията.
Смислово натоварен е съшо и ми-
ты за Ламос, син на Аполон и на
простосмъртна; отглелан от змии, ко-
нто го хранели с мед. той става жрец
и баша на многобройно поколение га-
датели (GRID) Мсламп. едновремен-
но тадател и лечител. е с уши. почис-
гени от две змии, след което започнал
ла разбира езика на птииите; наричат
го човска с черните ноте, тъй като спо-
ред традицията при раждането му не-
говата майка го поставила на сянка,
но по невнимание оставила нозете му
на слъние (GRID, 282). Тук знанието
на змията се разпростира също така
върху властта й над царството на сен-
змия
396
ките и царството на светлината, обе-
динява душата и разума, двете эони
на съзнаннето, свещеното ляво и све-
шеното дясно.
Но у гърците образът на Дионис
олицетворява изцяло свешеното ляво.
неотлъчно евързано със змията Гутри
(GUTG. 169 и сл.) уточнява съшевре-
менно, че апогеят на култа към Дионис
съвпада в Гърция с литературного
усъвършенстване и че най-големият
дар на Дионис бил чувството за пъл-
на свобода И така, великият Освобо-
дител исторически се появява в
момента, в който с усъвършенства-
нето на писменото слово се установя-
ва в града трнумфът на елннистичес-
кия Логос. Масовият екстаз и транс,
обладаването - бунта на змията у
човека. от този момент натагък са ка-
то отмъшение на природата срешу
Закона, син на единствения разум,
опнтваш се да го потиска. Очевидно
това е завръшане към хармонията
чрез ексцес, към равновесието чрез
преходна лудост, това е терапията на
змията Разбира сс. екстази. трансове.
обладания, всичко това е съшествува-
ло много преди появата на Дионис: те
са се родили заедно с природните ре-
лигии и култа на Великите хтонични
Богини, които. както вече казахме, са
имали змията за атрибут като знак
Точно в този исторически момент, в
който се оформят модерните, съвре-
менните мисъл и общество в Атина,
те набнрат такава мош. че завинаги ос-
тавят следи в свят, в който общество-
то налага на човека все повече и по-
вече своите закони. Но упоритата во-
ля за свобода на човешката природа,
противопоставяша се на диктатура-
та на разума, ше постави началото на
гностичните секти, на дервишките
братства, а в християнския свят - на
цяла категория ереси, с които ше се
бори Римската Църква Всяко от тези
движения се бори по свой начин в за-
щита на змията: никой човек. заяви
ват Ператите. гностици от III век.
нито на небето. нито на земята. ни-
то в ада. не е бил създадсн без по-
мощта на змията (DORL. 51). А
Офитите. чието име само по себе си е
израз на вяра, добавят: ние почитамс
змията. защото Бог е направил от
нея основа за Гносиса на човечест
вото... Нашите черва, благодарение
на които се храним и живесм, не въз
произвеждат ли образа на змията '
(DORL, 44). Аналогията, напомняша
тази между змията и лабиранта*. учуд-
ващо нзпреварва съвременните
открития. които се отнасят до осно-
вите на психиката. Едновременно с то-
ва тя хвърля светлина върху произхо-
да на гадателската практика, която
предсказва бъдещето с помошта на
вътрешните органи Някои анимист-
ки общества, оцелели и до днес. упор-
стват в поддържането на това живо и
действашо течение на успоредната
мисъл, другаде доведено, по стечение
на обстоятелствата. до стерилен езо-
тернзъм. Такъв е «бисинският Зар и
най-вече негърският култ воду от
Дахоме и Хаити (вж кон*).
Но всичко това се намира в заро-
диш и е отлично обленено с илюстра-
ции в историята на самия Дионис. Той
се ражда, според критского, фригийс-
кого и накрая орфическото учение, с
имената Загрей или Сабазий. от връз-
ката на Зевс и Персефона. тоест от ду-
шата и съзнаннето, от небето и земята
За да се осъшестви тази връзка, спо-
ред традицията Зевс се превръща в
змия. Това е все едно да се каже. че
Съзнаннето, колкото и разделено да е
то, признава изначалното съшеству-
ване на първичното несъздадено, от
което самото то произхожда и в което
трябва да се върне, за да се възобно-
ви и да даде плод. Но най-вече
Посветеният е Дионис, който ше тряб
ва да се жертва, за да се възроди и да
397
ЗМИЯ
започне да действа И така, той е раз-
късан от Титаните, за да се възроди
благодарение на изявсната воля на
Зевс, Сьзнанието. Само тогава
Вакханките и шествията от обладани.
съшо както Атина. ше успеят да дър-
жат в ръка змията Апологията е ясна:
тя показва. че змията сама по себе си
не е нито лоша, нито добра, а прите-
жава и двете качества защото същ-
ността на )мията, пише Йаков
Бохемски (ВОЕМ, 209). с била... вели-
ка сила... Това добре разбират
учснитс, познавачи на природата. и
дори това. че в змията същсствува
изключително изкуство и че също
така има в нея добродетели. Змията
не е лечител. а медицина, по този на-
чин трябва да се разбира кадуцеят*.
чиято пръчка е направена така, че да
се държн в ръка. Съзнаннето е
терапевты, който трябва първо да ек-
спериментира върху себе си. за да се
научи как да си служи с него в полза
на обществото. Ако не успее, убива.
вместо да лекува. разрушава равно-
весието и причинява характерна лу-
дост. вместо да създава хармония в
отношенията между съшеството и
разума. По този начин се обяснява
значението на Духовните вождове,
предводителите на инициацнонните
братства В известен смисъл те са те-
рапевти на душата - в гръцкия сми-
съл на думата - психоаналитици. из-
преварили времето си. или по-скоро
психолози Ако не са умъртвили и съ-
живили змията в себе си, тяхната пси-
хоанализа се превръша в дива и
вредна. Това ше се случи с упадъка
на дионнсовите братства, след като
са обявени за незаконни от съвремен-
ния свят Когато този свят се обявява
за приемник наДрсвнитс. той иэглеж-
да забравя урока за Умерсност, който
е основна черта във всички техни
митологии, когато в тях се говори за
змията. Условие за всяко равновесие.
тази умереност изглежда в някои от-
ношения близка до мъдростта на
змията, за която говори Христос.
Най-великите френски езотерични
книги са се вдъхновили от нея. като
например Таро, където аркан 14 -
Въздържанието. намираш се между
Смъртта и Дявола - притежава оче-
видно значение ангел, облечен напо-
ловина в червено, наполовина в синьо;
наполовина в земята. наполовина в не-
бето - излива последователно в две
вази - едната червена, другата синя,
безцветна и змиеобразна гечност; те-
зи две вази символизнрат двата полю-
са у човека. връзката между тях. сред-
ството за безкрайно повтарящия
обмен помежду им. всичко това е бо-
гът на водата, змията. Този ключ е
символът на алхимията. пише изеле-
дователят на Таро Ван Рийнберк. ка-
то добавя. че той изразява по очеви
ден начин догмата за преселението на
душите и за прераждаието(ЯиТ. 249).
Стига само да припомним, казва той.
че на класически гръцки (metaposmos)
дсйствието на прсливанс от една ва
за в друга е взето като синоним на
метемпсихозата. Това потвърждава
нашата хипотеза, според която флу-
идът на Умсрсността изобразява
змията. защото гръцко-римските тра-
диции постоянно споменават прераж-
дането под формата на змия: такова е
било атинското поверие, отнасящо се
до свещената змия на Акропола. с.мя-
тана за пазител на града; тя е предс-
тавлявала душата наЕрехтем. човек-
змия, смятан за древен цар на Атина и
често пътиогъждествяван с Посейдон
Легенда, отклоняваша се от обичайно-
то значение на мита. прави от него ге-
рой - носител на цивилизация, доне-
съл житото от Египет (GRID и FRAG.
4, 84-86). По съшия начин в Тина са
вярвали. че Царете и Царииите на
Града след смъртта им се превръша
ли в змии (FRAG. ibid ). В цяла Гърция
змия
398
според народния обичай грябвало да
се налива мл я ко на гроба на душите
на покойниците, преродилн се в амин
След смъртта на Плотин се говорело.
че заедно с последняя му дъх змия би-
ла изскочила от устата на философа
В Рим символът на genius или духът-
пазител била змия Бихме могли да да-
дем оше много примери и да цитира-
ме други - от съвремието. взети от
анимистката култура на Нова Гвинея.
Борнео, Мадагаскар, Африка - пле-
мето банту и т.н.
Тези паралели сочат по очевиден
начин, че цитираните култури се раз-
личават от френската само по това, че
са продължили да нзявяват открнто
символните си вярвания, докато при
француэите те са се превърнали в
окултни под натиска на историята. без
обаче да изчезнат. Следователно тряб-
ва да се търси в рамките на филосо-
фнята или на мисълта. наречена
успоредна, за да се изясни архитипна-
та функция на змията. Тук въпреки
вековете официално възпитание, нас-
тървени да накърнят поливалент-
ността й, ше видим, че тя е останала
господар на жизнената диалектика,
митичния прародител, героя-носител
на цивилизация. Дон Жуан - господа-
рят на жените и следователно баша
на всички герои или пророни, които се
появяват в даден исторически момент
- като Дионис, за да възобновят
човечеството. И така, казвали за
майката на Август, че била посетена
на сън от змия в Аполонов храм; съ-
шата легенда обяснявала раждането-
чудо на Сципион - древния и на
Александър Велики Нишо чудно, че
тази легенда е проннкнала в апокрнф-
ннте жития на самия Христос; според
Елиен (de natura animalium), говоре-
ло сс по времето на Херод за посеше-
нието на сврейска девица от змия и.
според Фрейзър, всичко навеждало но
мисълта (FRAG. 5.81), че ставало ду-
ма за Дева Мария. Известно с съшо
така, че змията и гълъбът са често
свързвани в сексуалната символика
Тогава какво да кажем за този обичай
на племето нанди от Източна Африка,
съшо така цитиран от Фрейзър. спо-
ред който. ако змия се плъзне в лег
зато на жена, тя не се убива. защо
то се смята за превъплъщение на
прародител или на починал родника,
дошъл да осведоми жената, че нейно-
то бъдещо дете из с сс роди здраво и
читаво (FRAG. 85).
Универсалността на традиции те.
които правят от змията господар на
жените, зашото тя е господар и на
плодородието. е била многократно до-
казвана от Елиаде (EL1T. 150 и сл). от
Крап (KRAM) и от етнолози, спеин-
ализирани в изучаването на ладен
континент, като Бауман (BAUA), кой-
то подчергава. че в Африка това е ха-
рактерна черта за матриархалннте
общества. И така, в племето чокве
(Ангола) се слага дървена змия под
сватбените завивки, за да се оенгурн
плодовитостта на жената Във вярва-
нията по течението на р Волта. кога-
то жените от племето сенуфо са
заченали, водели ги в къщи. украсе
ни със змийски изображения, а у ну
рума от Гугоро казват. че жена ще
забременее. ако змии влязат в къ-
и/ата и (BAUA, 423).
В Индия жените, желаеши дете. си
взимат кобра За племето тупи гуара-
ни от Бразилия бездетните жени мо-
желн да заченат, ако си ударят ханша
със змия (МЕТТ). Другаде змиите па-
зят духовсте на децата и ги раздана т
на човечеството според нуждите му
В Централна Австралия две от зми-
ите-прародители обикалят непрестан-
но земята и на всяко от спиранията
си оставят май аурли. духове на
децата В Того гигантска змия, живе-
еша в блато, взима децата от ръката
на върховния Бог и ги носи в селишето
399
ЗМИЯ
Споменахме вече за сексуалната
двузначност на змията. която в този
аспект от символиката и се изразява
във факта, че змията е едновременно
матка и фалос. Тази факт е засвиде-
телстван от голям брой иконографс-
ки документи както от азиатския
неолит, така и от американо-индиан-
ските култури, в които тялото на жи-
вотното (фалическо по своята цялост)
е украссно с ромбоиди (символи на вул-
вата). Елиаде (ELIC. 306) споменава
за един негърски мит, който ясно из-
разява символиката на матката: по
пътя за замъка Таперн голяма змия
живее под килимите, нзтъкани за
Таперн В търбуха и се намират три-
десет много красиви жени, накити за
главата, гребени и т.н. Шинои. наре-
чен Шаманско оръдие. живее на него-
вия гръб като пазач на това
съкровише. Шинои, който иска да вле-
зе в търбуха на змията, трябва да пре-
одолев две препятствия от рода на
вълшебната врата и следователно с
иницнационен характер Ако успее. ше
може да си избере съпруга.
Господар на жените и на
плодородието. змията съшо така чес-
то е смятана за регулатор на менст-
руацията. която се смята като следс-
твие от ухапването й Крап уточнява.
че това поверие е древно; откриваме
го в легендите за Ахриман отпреди
маздеизма. Откриваме го и при
равините, които приписват началото
на менструацията на отношенията
между Ева и змията. както го уточня-
ва Соломон Рейнах; То е живо и сред
племето папуаси от Нова Гвинея.
Всички тези прнмери показват симво-
лната близост на змията със сянката,
която съшо е смятана за оплодотво-
ряваша душа, и накрая. един Дон
Жуан, както го доказва психоанали-
тикът Ранк в своето есе върху Дон
Жуан, в което сянката действително
се явява като символичен дубльор на
змията: в Централка Индия, страхът
да заченеш от сянката с много
распространен Бременните жени
избягват да минават върху сянка
та на мъж. аза да не би детето да
заприлича на този човек. И така,
сянката с символ на възпроизводи-
телната сила на мъжа. който не
само представлява възпроизвежда-
нето по принцип, но и обеземъртя
вансто чрез поколенията (RANJ, 98)
Подобии вярвания са оставили
следи и в европейския фолклор.
Според Фи каморе (Tradiziom popolart
abbruzeri. цитирани в ELIT) и днес все
оше в Абруце се разказва, че змията
се съвокуплява с жените Във Фран-
ция, Германия. Португалия и т.н. же-
ните от някои местности се боят да не
влезе змия в устата им. докато спят -
най-вече в периода на менструация,
да не би да забременеят от нея.
Съдът над змията
Християните са залазили най-ве-
че отрицателиия и прокълнат образ
на змията, а свешените текстове на
християнството свидетелстват и за
дветс страни на символа И така, в
Числата. ако земните змии, изпрате-
ни от Бог. унишожават много хора в
Израел, то избраният народ намира
отново живота чрез змията, според
заповедта, дадена на Моисей от
Вечния: И прати Господ върху наро-
да отровни змии, които хапеха
народа, и много свят измря от (си-
новете) Израилеви. И дойде народът
при Моисея и каза: Съгрешихме. де-
то говорихме против Гзспода и про-
тив тебе: помоли се Господу да пре-
махне от нас змиите И Моисей се
помоли (Господу) за народа. И рече
Господ на Моисея: направи си (медиа)
змия и я окачи на върлина като зна-
ме и (кого ухапе някого змия) уха па
ният шом я погледне. ше остане жив.
И направи Моисей медиа змия и я
окачи на върлина като знаме. и ко-
змия
400
гато змия ухапвашс някои човек. тая.
щом погледнеше медната змия, ос
таваше жив. (Числ. 21:6-9). В епоха-
та на христианство™ Христос-обно
вите зят на човечеството. ше бъде по-
някога изобразяван като медната
Змия на кръета. както се явява оше
през XII или XIII век, в мистично
стихотворение, преведено от Ржми дьо
Гурмон (GOUL. 130). Въпреки това
змията. към която най-често е насо-
чена средновековната мисъл. нс е
тази; а е змията на Ева. осъдена да
пълзи. и змията. или космичен дракон,
за която свети Иоан в Откровение не
спори, че е предходиа. а обявява
нейното раэгромяване: И биде свален
големия змей, древният змей, пари-
чан дявол и сатана, който мами ця 
лата вселена - свален на земята.
заедно с него бидоха свалены и анге-
лите му (Откр 12:9). Съблазнителят
оттук нататък се превръша в отблъек-
вашия. Съшествуването на неговата
сила и умение не е могло ла бъде
оспорвано, но техният произхол - ла.
На тях се е гледало като на кражба. те
са эакоини прел погледа на духа.
Знанието на змията се превръша в про
кълнато знание, а змията в нас по-
ражла единствсно пороците ни, конто
ни носят не живота, а смъртта. Реми
дьо Гурмон превел по този повод из-
ненадваш текст от V век. Hamanigcnsta
- или Зараждането на греха - от
Аврелий Пруденц Клеменс от
Сарагоса. Нашите пороци, пише
Пруденц, са наши чеда но когато им
вдъхнем живот, те ни носят смърт. как-
то е за пепелянката раждането на мал-
хите й: Тя не ги ражда по естествен
път. както не е заченала с обичайния
койтус. който разширява матката.
но щом почувства сексуална възбуда.
безерамната женска предизвиква
мъжкаря. когото иска да изпие с ши-
роко разтворена уста; мъжкарят
вкарва в гърлото на партньорката
главата си с ра /творен език. и оо.\
начат от въ збуда. я жилва с целувки.
изпускайки в този орален койтус от-
ровата на /ачевансто Поранена от
бруталната етраст. оплодената
женска прекратила любовното
споразумсние. преря /чайки със зъби
гръкляна на мъжкаря и докато той
умира. поглъща спермата. впръека
на в слюнката и. Задержано по този
начин, семето и/с струва живота на
майката; когато плодът израснс и
крехкитс телца /апочнат да пълзят
в хладната утроба, да разтърсват с
вибрачиитс си матката. ... тъй ка-
то няма друг начин за раждане. ко-
ремът на майката се разкъева под
напора на зародиизитс. устремсни
към светлината. и разпорснитс вът
решности им отварят вратата
.малките влечуги пълзят около тру-
па на родилката. ближат го. Това с
поколение, което. раждайки се. ос
тава сираче. ... подобно плода на мие-
лите ни... (GOUL, 49-50) Много пре
ди да бъде измнелена думата. епохага.
както е известно, е барокова и баро
кът ше цъфти векове наред в това пре
обръщане на прекрасното. което из-
бира демонология та за място на
осъшествяване Змията пълзи сред от-
ровните цветя на прокълнатия
пейзаж, благодарение на който все пак
се поддържа живо въображението В
интимното мечтание аспидата. увила
се на гръдта на Клеопатра или в ро-
зов* храст. представлява мистичны
те рани на природата. В западните
митологни всички космически драко-
ни се появяват настръхнали и бълва-
ши огън и жупел в тайната на мрака,
където ревниво пазят съкровишата,
най-ценното от конто е безсмъртието
- и то не за да позволят на хората да
го достигнат, а за да им попречат. за-
шото змията. колкото и сатанинска да
е. си остава беземъртна Но как сс с
сдобила с това беземъртие? Крап
401
ЗМИЯ
(KRAM. 288 и сл ) върху това гради
асоциации, конто хнърлят светлина
върху източнииите за юва старо съ
перничество човек - тмня. на косто се
основава цялата миголотя на
християиството: във ианилон<.ката
епопся за Гилгамсш тя • змията > от
крадва от героя трсвата на
Безсмъртието. бар от боговете. 8
Нова Померания добър демон пожс
лаз змиите да умрат. а хората
да си сменят кожата. /а да ж ине
ят вечно. За незцастис tout демон на
мерил начин да преобърне тази
спогодба. ето зазцо змията сс
под.млидява. смсняйки кожата си.
докато човек е осъден да умре В
архитипа ни библсиското предание
става ясно как змията внушава на
Адам (или по точно ни Ева L че дър
вото на смъртта било всъщност
дърво на живота, самата тя. раз-
дира се. я ла от плодоветс на дърво
то на живота Змията. отежнена с
всички грехове, е горделива, егоистка
скъперница Добрита страна на
змията. според думите на Иаков
Бохемски, е преставала вече да
съществува; останала е само лошата
страна, на която се хирссва да сс
материализира в горделивостта
(ВОЕМ. 240): този. който съзнател
но оставя бсднитс да страдат от
нсдоимък. а сам той трупа тленни
блага в излишък. нс е никакъв хри
стиянин. а син на змията (ibid. 243)
Господар на жизнената сила, тя вече
не символизира плодородието. а -
сластолюбие то; тъй като била най
хитра измежду всички животни и
отнела на Ева девспзвсния сеян, тя и
вдъхнала желанието за животине
ко съвокупленис. за пълно нсблагоп
риличие и за пълно животинска от
даванс у хората (ibid. 250)
Добрата страна на змията се по-
явява само в хтоннчната и роля на из
пълнителка на божиего правосьдие.
коего, разбира сс. напомня мига за
Лаокоон По такъв начин е изобразс-
на в Дантевия „Ад". В началото на
Песен XXV. след като видял краден
при това богохулник, удушен or тмия,
посты възкликва. тогава змиите
опикнах аз" (Da indi in qua ini fuor Ic
serpi amiche). итого ..еднаor тях вра-
та му тьи on ле те. че сякаш газа: ..Не
издавай глас'" I друга здраво му об
ви ръцезпе и с възел ги така съедини.
чс да не мръдне ни една от двете. "
По-нататък Данте описва забелс-
жителного сливане. осъшествено чрез
годеж. между змия и прокълнат, чи-
сто тъжно величие разгръша цялата
двузначное г на символа змия в него
вото ссксуално значение:
Те после цветоветс си преляхи
тъзз както восък
С восък би сс слял.
и езпанахи нс туй. косто бяха
(Данте Алигнери. ..Ад", прсвели от
нталиански Иван Иванов и Люден
Любенов. издатслство „Отечество".
София. 1985)
Значението на змияталракон се
явява в крайни сметка положително.
според думите на Ж Дюран (DURS.
345) в понягието Герой, оформило се
през Средновековието и съшесгвува
що до наши дни Драконът е
препятствием. което трябва да се
преодолее. за да се стигне до равни
шето на Свешеного. гой е звярът. ко-
гото добрият хрис тиянин трябва да се
стреми ла убие у себе си по подобие
на свет Георги и свети Михаил
Езичсският мит за Зигфрид е насочен
по съшия начин Този Нов Герой ше
се превърне при своя упадък в свръх
човек и супермен, чрез който гъй наре
чената християнска цивилизация из-
пада в крайности, срещу конто хрис-
тиянствого сс бори Знаем каквн са
последнциге. от коню най незначи
телната не е очер!аването на морала
на Доброго и Злого, конто е обидно
змия
402
опростен и травматнзнраш, зашото
нарушава целостта на човешката
личност. изтласквайки към безсъзна-
телното дълбоките стремежи и вдьх-
новения на съшеството. Човекът се
оказва във висша стелен засегнат от
самия принцип, откъдетс произтича
болсстта на нашата цивилизация.
причината за която Кайзерлинг мно-
го точно обяснява: първородният
живот, лише той, изглежда се е явил
като чисто и просто Зло за светло-
то съ знание, успяло ла бъле сигурно
в себе сн (K.EYM). Тази прекалена
сигурност, под претекст за светлина,
днес ние го знаем много добре, води
само към нов обскурантнзъм
Към символ на реабилитираната
змия
Да се отрече първородният живот
и змията. която гоолипетворява. е все
едно да се отрекат всички тъмни
стойностн. в които тя участва и които
представляват долния пласт на
съзнаннето. Ще трябва да чакаме XIX
век. за да видим чрез Романтизма по-
явата на предупредителна chi нал на
система Отново поети и артисти се
оказват откриватели на това. заради
което най-нзвестните измежду тях са
се превърнали в Прокълнатите на
дадено общество, което те са се на-
ели да освободят: Оста в и да излезс
през деня това. което си видял в тво-
ята нощ. пише немският художник С
Д Фридрих, а във Франция Курбе -
реалисты, отговаря: Виждам прека
лено ясно, ще трябва да си изводя
едното око. Открехната е вратата.
през която в XX век ше избухне ис-
тинска революция на мисълта. за ко-
ято сюрреалистите са изиграли реша-
ваща роля: Вярвам, пише Андре
Бретон през 1924, в първия Манифест
на Сюрреализма, в бъдещото слива
не на тези две състояния. които из-
глеждат толкова противоречивы -
съня и действителността - в един
вид абсолютна рсалнист. свръхреал-
ноет, ако може така да сс каже
Междувременно Фройд в своята пси
хоанализа е открил първия клиничен
метод, предназначен за реинтегрира
нето на човека в себе си. като сс ата-
куй вътрешната цензура, превърна-
ла се в патогенна. Следователно не
трябва да се учудваме на упрепите.
отправени към башата на пенхоана
лизата, те са само препратка към съ-
да над змията.
Това е времето. в което западната
мисъл приема да се обърнс с интерес,
надминаващ екзотизма. към все още
онелелнте на планетата примитивны
култури, главно в Африка. Америка.
Океания - навсякъде, където се гово-
ри за анимизъм. Ако за съвременния
човек от Запада змията е само обект
на отвращение, в тези области тя се
запазва като пълен архитип. който
поддържа живи и признати нейните
положителин качества Малкото
индианче, малкото африканче не се
страхува задължително от змията до-
ри и ако наскоро усвоените съвремен
ни структури се опитват да замаски-
рат обичайния й образ В Бенин,
например, старият бог Дан. чиято ис-
тория щрихирахме, не се изненадва от
нишо и знае как във всяко ново нешо
да открие своето. Господар на енер-
гията и движението. тя се е превърна-
ла в покровител на влаковете*. иа
параходите, на автомобилите* и на са-
молетитс*, тъй катоостава помощни-
ка и Хо-Да, пъпната връв. която евър-
зва родилката с древната Богиня
Земя, когато едната получава от дру-
гата тежестта на раждашото се дете
(MAUG). Елиадс вече е отбелязал. че в
Африка змията символизирала поня
кога човешката маса. народа, който
се бори с победителя вожд В Китай,
кълетолмгыятена дракона имат сила
та да оплождат жените, един ден пред-
седателят Мао Дзедун отговорил на
403
ЗОДИАК
западни журналист. чс нс сс спори
ла перлита» на дракона, тоест и оче-
видно съвършенство
Змията - основен архитип свьр
тана с извориге иа живота и въоб
ражението. как го личи, е залазила по
цял свят своите привилно най проги-
воречиви символни стоимости И най
положителните измежду тях. обявенн
за опасни в ладен момент от нашата
История, эапочват да излизат от
забрана га. за да възвърнат хармони-
ята и свободата на човека Поезията.
изкуствата, медииината. конто вина
ги са имали змията за атрибут, съшо
са се постарали Фундамент;злната
наука допринася за това със своите
най-революционнн открития точно
това. което може да се приведе в зак-
лючение от известного равенство на
Айншайн върху идентичността на ма-
терията и енергията
И така, въпреки всички смущения,
дължащи се на времето ни, Атина -
Богиня на всяко истинско знание, про-
дължава да държи в ръката си и на
гръдта си змията. от която са се ро
лили Дионис. Сатана и китайските
Императори
ЗОДИАК
Зоднакът е едновременно символ
сам ло себе си и цялост ог отделим
символи. чиито значения се менят в
зависимост от различии те отношения,
които поддържат помежду си Той е
едновременно с това най-смислено
натоварен и универсално най-раэ-
пространен Във всички страна и във
всички игслсдвани от исторически
та наука спохи ние го открива ме поч
ти еднакъв с кръглата си фор ма. два
надесеттс си подра/деления, длани-
десстте юдии. носеи/и имена, и сс
демтс си плансти Вавилон. Египет.
Юдея. Персия, Индия. Тибет. Китаи.
Северна и Южна Америка, сканди-
навскитс страны, мюсюлманеките
страны и още много други са по/на
ва iu Зодиака и си практикували
астрологията Навсякъде той е евър
/ан с паи ва жните човешки пи метни-
чи степи. Храмове, места, където
се чсствали миетериитс и иничиачи
итс (SENZ. I)
Золиакалният кръг е разделен на
дванадесет - съвьршеното число, съ-
ответствашо на дванадесетте съзвез-
дия Четири измежду гяхбележат пи-
ковите моменти в слънчевата
траектория Лъв*. Телей*. Володей*
и Скорпион* Билейки кулминацион-
ните лериоди в цикъла. те се вписват
между равноденствисто (21 март, 21
септември) и слъниестоенето(21 тони,
21 декември). те са гранилата между
годишните времена; те де tern юди-
акални ч кръг на четири ривни части,
всяко от 50 И Зоднакът е съшо сбор
ог космични. фнзнологичнн и психо
логични символи, илюстрираши и
уточняваши основната символика на
кръга* (CHAS, 21 221
В астрологията Зодиак с името на
пояс, увит около еклиптнката. по ко-
ято се движет планетите и звездите
(които в астрологията се числят сред
планетите. т.е бролепти небесни геля)
По принцип това наименование се
превежда като кры от животни, въп-
реки че нашнят европейски Зодиак съ-
държа обрати на жена (Дева), на мъж
(Водолей) и на ясна (Близнаци) и че
единственият изцяло животинскн
Зодиак е кнтайскнят Все пак по-веро
ятно е това име ла означава в нан-обш
смисъл сывс/дисто на живите
Зоднакът представлява истински
ят пълен цикъл и всеки от знаците му
изразява фаза на развитие, описана
накратко по следния начин:
Овен 'V = Импулснвност (в кос-
мнческо измерение - това е първич
ннят нмлулс. който предхожда деня на
Брахма или появата на една вселена)
Телен У = Усилие, произвежла
ЗОДИАК
404
нс. на питеп и на semen
Близнацн П - Полярност (Прак-
рити - Пургин у индусите. или раз-
делянето на духа от материята)
Рак S5  Пасивност, привърза-
ност (в космическо измерение това са
Водите, в които е поставено семето на
проявення свят или Яйнсто на Света
и над които се придвижва Божият
Дух).
Лъв <Q = Живот
Дева Гф = Диференииапия. фено-
мен тал изъм
Везни й = Обшителност, златна-
та среда, която уравновееява проти-
воположное тите
Скорпион Щ. = Ферментация, раз-
падане.
Стрелец Z = Двойственост меж-
ду инстинктнте и висшите стремежи
(от космогонична гледнз точка това е
эавръшането на човек към Бог)
к'озирог *V> = Издигане (Предан у
индусите. т.е краят на материалния
свят).
Водолей 22 = Преход към висши
те състояния
Риби И = Вырешен свят (Водите
от горе, като противопоставяне на
Водите долу от знака Рак), преход към
изначалната индиференциаиия
Знаиите на Зодиака могат да бъ-
дат разделени на четири главни групп,
като всяка е подвластна на едно от
та. на сетивностти in npi <ю лиОава
исто на сил ното въобра >леиис
Вгората  рупа съдържа Бли шацн.
Рак и Лъв Тя съответства на митоло
гичния период на Кронос, кой гое на
спирансто на еволюцията. време. бе
лязано с нуждата от уточнение от
раздяла. от внасяне на ред. от концеп-
туализация. където грижата за рел
наддслява над гати за напредък Тона
е секторы, кактоблестяще подчерта
ва М Сенар. на Принципате на
разсдинснис.
Планисферой египетски Зодиак,
със зодиакалнитс знаци и севсрн и -
те съ зве здия Aihanasiu» A treher.
Oedipus Acgypuacus.
Рим. 1652.
основните времена, които вече споме-
нахме, чиито психологически съот-
ветствия М Сенар обобщава по след-
ния начин (SENZ. 23 сл.):
Риби, Овен. Телец Това цяло изт •
лежда съответства на митологичния
период на Уран, който е на неразгра-
ниченото биологично изобилие: това е
цялото на Принципитс или косм и
ческитс Енергии, които от човешка
гледна точка се изразяват в инстин
ктивен прсдразсъдъчен характер, ка
то то сс отличава с върховснството
на безсъзнателното. на импулсивност
Човешкото цялост се отдели от
колсктивното. нсразчленичо прими
тивно състояние; тя се индивидуали
зира. пробужди сс за сьтнатслното
„аз", след това за ..нсаз"-а. в смисъ-
ла на двойствсност. като всяко не
изо сс схваиза от гледна точка на /чзз
граничснисто субскт обект. Това с
периодът на ра зпознаването. ни
анализа, но сыцо така и на противо
положностите. на нссъгласуваност-
та. на борбата ни противопо юж-
ностите. прои злизаиза от ра зсдинс
405
ЗОДИАК
нието Анилитичният изззпелект и ра
ционалното съ знание прсоб задавит
Силно развитото съзнателно „аз"
клони към егоцентризми
Третият сектор групнра Дева.
Везни и Скорпион Гой сьотвегства на
митологичния период на Зевс, белязан
с ново сволютивно начало, но който
този пы ше бъде охарактеризираи с
организация, иерархия, с една дума, с
хармонизирана еволюция Това е на-
чалото на изкачването кьм зенита*,
където се зараждат свръхрационал-
ното съзнание и озарението. Това е фа-
зата на Принципите ни асоциация.
изризявазци се чрез зарззждането на
точното чувство и търсснсто на
равновесие между психо логичните
способности, а и също между .аз" а
и „не-аз" -а, между субективното и
обективното. Съзнанието сгпива чув
ствите то къ и пролейте на интуи-
ция та
Най-накрая последната тройка:
Стрелсп. Козирог и Водолеи Може да
се каже. че по време на този чегвьрти
период митолотията избледнява и че
тя отстъпва мясюто сн на мистични-
тс религии, в частност на христианс-
кого откровение, на въплъшението на
Логоса Това е според М Сенар сек-
торы на Принципите на сублимация:
интуицията по, тепенносе преврыца
в признат и приет водится от цс-
лостта по пътя към зиврыцансто
към нс-проявеното Данте воден от
Беатриче, завъризва пътешсствието
си през сферите в Рая* върховен ден
или светлина) Тогава съзнанието за
почва свободно да действа твън резв
ниизсто на покизаното Освободсно
от тсжсстта на материята. на вре-
мето и пространството. то отново
участей в сдинния и универсален
живот. Тогава то сс < мссва с твор
ческия Принцип. Снръхсъзнанието
или всздесъзцието с осъществено.
Тази символика на биологичната и
психологична ia еволкшия се нюанси
ра до безкраи чрез изследвансто на
отношенията между знаковете и мо-
же да доведе не само до индивидуал -
на дна! ностика, но още и до истинска
психогогия
Зодиакалните аспекти. според тер-
минологиям на астрологията, се от-
насяг до разстоянието между две пла-
не ги или между два други фактора от
хороскопа (като например чувстви-
телна точка и мерилианата или хори-
зонта) Главки ге аспекти са: съели
нснието. което. както сочи самого му
име. е присъствиею на небесните те-
ла (или други хороскопични фактори)
в една и скита точка от небето, където
те тясно преплнтат влиянията си. ка-
то образуват едно пяло, подобно на
двама съпрузи. които образуват една
двойка; секстины. който е разстояни-
ето от 60". символизира известна хар
мония и съгласуване между двата въп-
росни фактора; квадраты - 90”. кой-
то е аспект на сблъсък на напрежение-
то. на конфликта, на срешата между
две звезлни влияния; тритоны, който
е разстоянието от 120". осьшествява
най-хармоничната връзка. благопри
ятна и г яс на между две точки в небе-
то; и противопоставянето. което е раз-
стояннего от 180 . подчертава най-
пълната несьвместимост между две
небесни тела От теоретична гледна
точка противопоставянето се явява
като двоен квадрат, но някои астро-
лози поставят под съмнение неговия
изцяло злотворен и вреден характер
В днешно време съществува тенден-
цията за заместване на изразите: бля-
тотворнн аспекти (скстил и тритон) с
тези на улеснсння и обсгоятелства. по
маташи на индивида, и злотворнн ас
пек!и (квадрат и протнвопоставяне)
с тези на аспекти на воля та, на уси-
лие на личността и на борба. зашото
са били направенн хороскопи на
престъпннии. притежаваши по-голя-
ЗОДИЯТА „ЛЪВ“
406
мата част от благотворни аспект и (ка 
то например Ланду), и нажни личнос-
ти (като Фош). чиято астрологична
картина е иапълнена с лоши аспекти
Вписани в золиакалния кръг, ас леп-
тите обриуват геометрични фигури и
се вписват в традииионната симво-
лика на триъгьлника*. на квадрата*,
и на хексатона*
Ал-Иклил - или Иклил Ал Джабах
(Кубето на Главата) - е арабского на-
именование на XVII дом от лунния
Зодиак, за който някои смятат. че
предхожда слънчевия Зодиак с два-
иадесегте знаци. и който се състон в
разделяне на небето на 28 части от 12’
51' 26". Ал-Иклил се намира между
25” 42' 53" на знака Везни и 8 34' 183"
на този на Скорпион Изглежда. че ро-
лята му и астрологичното му влияние
са били особено важни в някои
традиции и че са останали такива и до
днес в някои източни страни. където
този дом служи за ориентир Както е
известно, обшата черта между лунни-
те системи от различните традиции
(китайска. хиндуистка. арабска. пер-
сийска и т.н.) е съшествуването на оп-
ределяши звезди. конто служели като
ограничения за тези 28 подразделения;
те носели в Индия името Джотатара
Въпреки че много лунни домове но-
сят дори името на тези звезди. те в ни-
какъв случай не могат да бъдат обър-
кани или отъждествени с тях Поради
възвратното движение на равноденс-
твените точки, повечето от тези звез
ди-ориентири сеоказват изместени и
дори вече не заемат домовете. носе-
ши тяхното име: това обаче с нишо
не променя значението на последните.
зашото лунните домове - както и
слънчевнят Зодиак - според астроло-
знте. са образувани под въздействи-
ето на Луната. упражнявано на кръс-
та от точките на слъниестоенето и
равноденствието
В Индия този XVII лунен дом се
нарича Ануралха. коею означава да
направиш кръг. да сс перчит, ла си
красив Хиндуистката му символика
е паун*. който с разперил опашкаiа
си (може би именно зарадн кръга).
въпреки че Поти го предсгавя като
поднос, отрупан с ориз, плодов?. мед,
нвегя и който служи за жерзвопрнно
шснис на боювстс Преброяванею на
различните символи. свързани с лун-
ните домове в традициите. и зучаване
то на промените им. настъпили с те-
чение на времето. и критичного им из-
следване досега не са направени Те
крият изненади и твьрде верожно с
да донесат уточнения относно пър-
вичните си значения
ЗОДИЯТА „ЛЪВ •: 23 ЮЛИ 22 АВ-
ГУСТ
Пети знак в зодиака, гой заема сре-
дата на лятото. Този знак следова гел-
ио се характеризира с разиъфването
на природата под топлите лъчи на
Слънцето. което е планетарният му
господар Сърце на зодиака, гой из-
разява радостта от живота, амбиция-
га. гордостта и издигането
С лъва се завръшаме в елемента
Огън; но от Овен към Лъв се осъшес-
твява метаморфозата на принципа,
който от груба животинска. моментал-
на и абсолютна сила, като искрата или
светкавицата. става разгърната сила,
за да стане накрая укротена и сво-
бодна сила, като лъчистия пламък в
сърието на топлината и светлината
Преминавамс от пролстните зори към
великолепието на летиите обеди
Знакът е представен от величавого
творение на царя на животните, изоб-
ражение на независимата власт. бла-
городната сила, и със Слънцето об-
разува двойка, гъй като знакът и за-
ревого са символи на живота в прояв
лението му на топлина. светлина,
блясък. мош и лъчист арнсгокра!И-
зъм Лъвската партитура прилича на
407
ЗОРА
триумфална ода в медно злато. плам
тене на жизнсните енергии На този зо-
диакален тип съогвегсгва характеры
с най-висша мош: Целеустременият,
волево съшество под натиска на нуж-
дата и желанието за действие, като та-
зи сила емотивно-активно е дисиип-
линирана и ориентирана кьм пел и слу-
жи на амбиции с далечен обсег Това е
силна природа, родена. за да накара
живота да запее с цяло гьрло и да на-
мери висшето си основание да живее,
изпускаща бляскава и отекваша нота
на небосклона на учасгта си Тази мош
може да се разгърне по хоризонтала и
тогава дава сьшински херкулссовски
тип като действеност. ефикасност.
конкретна енергия и физическо
присъствие Но тя може и да се раз-
вие и полинията на вертикалното нап
режение и дава аполонов тип
идеалист, у когото светлинните сили
сс стремят да царуват в самодържис
ЗОРА
Във всички цивилизации роювоп-
ръстата Зора е радостен символ на
пробуждане и възвръщане на
светлината. „Зыкещата юра в розо-
возелена рокля". казва Бодлер (..Пре
дутринен здрач"). След дьлгата, из-
пълнена с кошмари и страх нош.
нейната сестра - зората:
..< ичинита «а ите иаз ни aurripu «Iu/nmc < г начни.
ДЪЧГМрма. лич /мзгпчари преЛ ма< «Мгри/Пс-
Дзшжгща тили на ж uitumc стли тч [чз «к/»и
нашите йччзпч тли
зората л/мМпжОи ж и мы»
Отбзыклаща лраждитг, пазите iau ми РеЛа.
и роЛгни л Речкз Ь.гагть-зинни
бригаде тс и на
luaimueio зз<а.игтзг
лес тителзш ни бижем тлена ти жмч,
пациенте. и iopu ти си ни и пргь/чзша
С/>Г() ЖиЧКО ПреЛ.рисНЗЗ~
(„Ригвсда". I. 113; вьв VEDV. 100).
Вечно младата, нсостаряваща и
бекмъртна зора следва отредения и
път и е свидетел на смяната на
поколенията Но тя се появява всяка
сутрин - многообешаваша. символ на
откритнгс възможности С нея светит
започва наново, за нас няма нишо
недоегьпно Зората възвсстява и под-
готвя богатого плодородие, както
младостта възвсстява и подготвя пло-
дородието на възрасгния Зора та е не-
уг асвашага в нас надежда, символ на
светлина и на обешана плодотвор-
ност
В островните келтски текстове са
запазени следи от древен мит за
зората. аналогичен на мига за Ушас
от ведическага митология Това са ир-
ландская легенда за любовта между
Боанд и Дат да и уелската легенда за
Рианон (великита царица) Денят е
син на небето (Дагла) и на зората(или
земята). Изразът .в младостта на
деня " е често срсшана в уелските тек-
стове метафора, която обозначава зо-
рата (CELT. 15. 328)
В юдсо-християнската традиция
зората с цялото си символично бо-
гатство е знакът за мошта на небес-
ним Бот и вьзвестяването на неговата
победа над света на мрака, света на
нечестивите На онези. конто мислят.
че дължат всичко на самите себе си.
Бог отговаря. обръшайки се най-нап-
ред кьм Иов:
„Далил гиз и ти нчкага през жилота
ги млежч) ни стриззта u <»мж11 tu си ни
•ftrw ччтлыи
за <4/ iMpw тч чразаиати на зечззта
и «и иапь/чи «мя нем нсчгстилцитг'
[Иов. 38:12-13).
В мистнчната ислямска поезия зо-
рата бележи ..състояние на духовно
напрежеиие, в което се случва осно-
вополагашото събитие“ Поетът
чувства, чс с призван да стане „съос-
новоположник и съочевиден на изна-
чалните събития" Той е обхванат от
„силно метафизично вълнение. което
се превръша гу в мъчителна тревога.
ЗЪБИ
408
ту в екстзз” (Дариуш Шайетан,
НРВА. стр 126-127)
Северного сияние е проявление на
Отвъдното. което загатва за съшест-
вуването на друг, следсмъртен живот
То символизира светлия и сдновремен
но с това - таинствен начин на живот
Ескимосите смятат северного сияние
за игра с топка, на която играят мър-
твите (KHIE. 51).
ЭЪБИ (вж ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ)
Според племето бамбара съшест-
вува сходство между зъбите и окото,
понеже и двете са свързани еднакво с
представите за интелигентност и
вселена.
Племето бамбара различава три
вида эъби с различии символни
функции рсзцчте израз.чват имеет
ноет и слава. понеже се пачвчват на и
отпред. когато устните се разтва-
рчт в усмивка: те са също белее на
радост и сс счита. че придават на
словото младо и жизнерадостно
звучене Кучешките зъби бележат
труда, но съшо ожесточението и
омразата Кътнииите. символ на
закрыла. са белег на издрьжлнвост и
постоянство; хората със здравы кът
ници минават за упорити и нсотс
тъпваши от думите си (ZABH. 22).
Загубата на зъбите означава да ти
бъдат отнети настъпателните сили.
младостта. зашитата: символ на
фрустрация, кастрация, упадък Това
е загуба на жизнената енергия. дока-
то здравата челюст с хубави зъби е до-
казателство за мъжка сила, уверена в
самата себе си
Ведическата традиция изглежда
приписва подобно значение на зъби-
те и особено на кучешките. чияго на
падателна сила трябва да бъде пре-
върната в съюзник Те са:
Два тигъра растяши >г<Ма4».
стреммни rr de дгкк ит (лхшата и Muwuima
О Агни налриви ги faa.ta bAtetuu1
ЛьАячг ьрзяпьи и Зс/ум гкмичба1
Т(ЛИ	«*<*<№*/*<
<Д ib6u.
иеьа n/rtutie d/i>.4rdr
Според някои текстове в Ирлан-
1ия мъдрецът се използва в заклина
нието. наречено lemm laegda или оза
ренис на песснта Дарения г с видение
поет или герой поставя палеца си под
мъдрена си. захапва го. изпява едно
четиристишие. а после прави жертвоп
риношение за боговете
Персийскага. както и европейска-
га любовна поезия. сравняват зъбите
с перли или с неподвижни звезди; чес-
то и с градушка: от нарциеитс (очи
mcl падна роса като дъжд и поля
разите (бузите): превърнала сс в та-
зи градушка. която радей душата
зъбите). т.ч осс.ч хинапа (устните
(HUAS. 61).
Зъбът е оръдие на присвоявансто.
което се стреми да постит не пълно
усвояване: воденичен камък. който
стрива. за да осигури храпа за
желанието. Зъбите символи зирит
едъвкващата сила, агресивността
дължаща сс на глада на материи :
ните въжделения. Зъбите на
Дракона изобразяват агресивността
на властващото опорочаванс раз-
къеващото сдъвкванс. От ссмсто на
зъбите на Дракона ее раждат же-
.тезнитс мъжс хората със закоравчли
душа, които. мислейки сс прсдопрс-
делени за господство. нс спират да
сс бичт помежду си с цел да задово
лят стремсжите си (DIES. 176)
Амбициозни хора с големи зъби
Но това средство за усвояване се
превръща в символ на гьвъртненство,
ако сс стреми да усвой небесните
храни: зъбите означават съвършснст
вото. с което раздробяват подадсна
та им храпа: зашото всяка разсъдъч
на същина. получила в дар от някоя
по виеша божествсна същина обеды
няващо въ трин тис. го раздел я и с
409
ЗЪРНО
помоизта на провидението го
умножава. за да извиси духовно. кол-
кото с по силите и. по-иизшата съ-
щина. която с в зела под закри юта
ciHPSEO. 239)
ЗЪРНО
Зърното, което умира и сс
размножава. е символ на npeapat кос-
тите на растежа То често се спомена-
ва в Омировите химии Символиката
му се излита над ритъма на растежа.
за да означава редуванего на живота
и смъртта. на живота в полземния свят
и на живота в светлина, на нспрояве-
ното в проявление™ Ако житното
зърно нс умре... Иниинационните
ритуали. особено тези в елевсинските
мистерии, целят освобожлаването от
това редуване и установяването на ду-
шата в светлината (вж жито) Поетите
иа суфизма (например Шабестари.
1317) извсждат връзка между бенката
(букв зърно на красотата) и унитар-
исте аиждане за света, тъй като то спи-
ра върху себе си последа и кара да из-
пъкне заобикалятиата я белота Тази
черна точка, която сама става ос на
светлината, е образ на своята бенка
в градината на светлината (НРВА.
132)
Бенката играе ролята на примам-
ка за гърсешия светлината: персийс-
кият поет Хафиз(+I389) казва: Коси-
те и са клопка. бенката - прима.мка
на тази клопка. А аз. диреиз примам-
ка. падам в тази клопка. Нека припом-
ним. че тук косите* са символ на лъ-
чистата божествена светлина, която
запленява. а зърното чрез контраст
привлича върху нея вниманието и
последа
и
ИБИС
Въплъшение на бог Тот. бог на тво-
ряшото слово, покровигсл на астро-
номите. счстоводителите, магьос-
ницнте, лечителите и заклинателите
От свързването му с гръикия бог
Хермес произлизат синкретичните и
еэотерични трактати, прнписвани на
Хермес Трисмегист: име лалено и на
Тот. трижди много велик(POSD. 286)
Ибисы със заострена човка символи-
зира всяко действие на практическия
интелект Но дори и практическа, мъд-
ростта му съвсем не изключва при
бягването до езотеричните познания
Книгата Иов (38 36) приписва на
ибиса, както на петела, способността
да предвиждат, първият предугаджа
приижданията на Нил. вторнят - изг-
рева на слънцето:
Кой вложи мъдрост в сърцето.
или кой ладе смисъл на разума
Заради формата на човката му. ко-
ято наподобява месечината. ибисът е
смятан и за лунна птица (SOUL. 39)
Но съшата тази форма поражда и
друго. много по-непоетично тълкува-
не: ибисът е символ на эдравослов
ноет, тъй като човката му има форма-
та на иригатор и може да се използва
за съшите нужд и
Плиний пише (VIII, 27): Благода
рение на извитата си човка той оро
еява тази своя част, през която здра
вето ни призовава да се освободим от
храните.
Гръиките и римските поетн като
Калимая и Овидий понякога си слу-
жат с думата „ибис” за ругатия (TERS,
221).
ИГРА
Игра га е основсн символ на борба.
борба срешу смъртта (погребални
игри). срешу елементите (земеделски
игри), срещу враждебните сили (воен-
ни игри). срещу себе си (срешу страха
си, слабостта. съмненията си и пр >
Дори и когато с чиста забава, тя има
елемент на победа, най-малкото от
страна на печелешия Битка, хазар г.
подобие или главозамайване. hi para
сама по себе си е цяла вселена, в ко
ято трябва с шанс и риск всеки ла си
намери мястото: тя е не само спсци
фичната дейност. която назовава.
но и целокупността на фигури. сим
воли и уреди. необходимо за тази
дейност или за функционирансто на
даден сложен мсханизъм (CA1J. 9)
Подобно на реалния живот, но в прел-
варнтелно определена рамка, играта
евързва понятията за съвкупност
правило и свобода Различните ком-
бинации на играта са различии моде-
ли на реалния. личния и социалния
живот Тя се стреми да замести анар-
хия га в отношенията с определен ред
и осъшествява прехода от естествено
в културно състояние. от спонтанно
- в желано. Пол спазването на прави
лата играта позволява схвашането на
най-дълбоката спонтанност. на лич
ностните реакции, породени от външ
ните принули.
По произход нгрите са евързани
със сакралното, както са всички чо-
вешки лейностн и най-неосветениге.
и най-спонтанните, и най-свободнитс
от предпоставен завършск са с гакъв
произход Игрите у гърците и римля
411
ИГРА
ните например са периодически цер
емонии. които съпровождат опреде-
лены религиозны празницы и по време
на които се сблъскват в различии
изпитания. от една страна, атлеты
и акробати. а от друга - музикан
ти или декламаторы (DEVD, 254)
Всеки град орг а ни зира собствени те си
игри по случай празнициге си; сътозе-
ните градове участваг в общи игри.
Тогава играта е обществен ритуал, из-
разяваш и затвърдяваш каю символ
единството на трупа га, чиито вътреш-
ни противоречия се ексгериоризират
и се решаваг точно в тези игрови проя
ви
Големите публични игри притежа-
ват изключителна обшествено-психо-
логическа важност; именно във връз-
ка с тях криста зизират граждане-
кото и национално чувство, за жи
телитс на един и същ град, за деца-
та от една и съща раса тс са
връзката. която им припомня общи
те им интересы и обшия им
произход Игрите имат своитс пос
ледици както върху частния. така
и върху общсствения живот те под-
държат идеята. че развит исто на
тялото трябва да се засилва чрез
трснировката на младсжитс в
палсстрата; за членовсте на една и
съща разпръената стничсска общ-
ноет тс са и поводът да сс разпоз-
наят в чсстването на един идеал,
който ги различава от варваритс
За отбелязвансто на този идеал съ-
перничеството и омразата между
градовсте заглъхват (DEVD. 257).
По време на игри се прекъеват
войните, изпьлненияга на смъртните
присъди. юриднческите конфискации:
насгъпва всеобшо примирие
Тези игри обикновено са посвете-
ни на боговете покровители на Градо-
вете, Конфедерациите и Сюзите; Олим-
пийските Игри - на Зевс, върховния
бог; Питийските Игри - на Аполон;
Истмийските Игри - на Посейдон
Единсгвенага жена, допускана на па-
нелинските игри в Олимпия, била жри-
ната на Деметра*, за която било пазе-
но почетно място. Тази почит.оказва-
на на богинята на плодородието. на-
вежда на мисълта. че тези итри. като
символ на борбата между силите на
живота и на смьрпа. са и символ на
развитието на зърното. което изниква
и погива; двата лагера, единият на
победителя, другият на побеления, из-
разяват по синтетичен начин косми-
ческим и биолог ичсски конфликт, ръ-
ководен от богинята Деметра и илюс-
триран от вечното завръшанс на
жътвата.
Играта или ..des" е в Ирландия ед-
новременно спортният и военният
подвит, на който е способен тсроят и
с който той изненалва. разколебава и
очарова противнииите си Колкото по-
голям е броят на игрите. в които се
впуска, толкова по-голсми са шансо-
вете му да стане прочут. Така Кухулин
практикува няколко лесе тки различ-
ии игри скок на сьомга. игра на
гръмотевииа. игра върху осгрието на
копие и др Най-често те са нападатсл-
ни. понякога - отбраннтелни Кухулин
може и да обръене съперника си с един
замах със сабя, без да го пореже, или
ла окоси тревата пол нозете му. коего
другият разбира едва след падането
сн Всички тня хитрости той с научил
през воинского си посвешаване от две
шотландски крайний. Скатах и Айфе
Последната му дарява и син и му по-
казва една игра, която само той ше
знае, gae bulga. копие-чанта. и която
ше му послужи при два или три трул-
им случая с по-силни протнвннци
Бойната игра символизира индивиду-
алната еръчност и съвърптенс1в<>1о на
сдиноборствого: военнага стратегия
от римски тип отсъства в келтските
схвашания Играта спада към иниии-
ацияга(КЕУС, 29. 109-152)
ИГРА
412
Германите често си служат с hi ри
като гадателски средства, особено
преди битките. эа ла се допитат до
боговете. конто с удоволствие играя!
табла*
Някои игри и иг рачки носят богат
символизъм. който днес не се е
залазил Панаирджийският прът <•
лакомства сс отнася към митовете
са завладяване на небето. фстболът
- към оспорването на слънчевия гло-
бус между две антагонистична
братства Игрите на въже служ ат
са прсдска сване на господството на
сссонитс и на соииалните групи. ко-
ото и.м отговарят В Далечмия исток
евърчилото исобрасчва отделената
душа от собственика и. останал на
ссм.чта. но свърсан магически (и ре
ално чрсс въжето) с крек кото cap-
тиено скеле. предадсно на въеду сини-
те течения В Корея хвърчилото из
пълн.чва функцията на изкупителна
жертва при освобождавансто на грс
ховна общност от сличите. играта
на дама вероятно представл.чвала
сабиринта. където се губсл отнача-
ло посвстеният(CAIJ. 127) Тети игри
и играчки днес са сьхранили основа-
нието си. което. макар и да нс е
сакрално. ги е карало да изпълняват
една от най-значимите психологичес-
ки и социални роли като педагогичес-
ки и атлетически символи
В Северна Африка погребални, ри-
туални и атлетически игри следват
жертвоприношенияга. трапеэите за
приобшаване, погребалните проце-
сии Те обикновено са преиэобилии.
буйни. бързи. груби Наподобяват вне-
запно отпришване. иэблик на сили след
съсредоточаване Те отбеляэват края
на сакралното време. връшането в ре-
довното време Те и мат за пел да раз
сеят сакралната атмосфера с твърде
потискаша ннтенэивност и чрез от-
пускане в обратна посока да въэста-
новят нормалния ред на нешата
Според Жан Сервис тети игри рати
ръекват сакралната атмосфера. ко
что се с натрупала... и конто пок
лонниссите нс биха йог ли бес риск да
отнесат със себе etc
Игрите притежават и заклинател-
на функция Противопоставяйки два
лагера, те в действителност противо-
поставят две начхтз. два полюса, а
триумфы на един от тях трябва да
осигури благо като дъжда или благое-
лови я га на умрелите и предтечите: ис
точен и сападен лагер.. противосто
чщи кланове на едно и също селище,
сухо и мъжко или влажно и женски
начало, чиито съсос обрасува Света,
както раститслната и фича душа
пора суват Човека
Игрите имат най-раэнообраэни
форми.от безобидните колекгивни иг
ри до беэстрашните военни игри вьв
фантазиятаIарабски кавалерийски де
монстрации - бел пр ). Последнитс се
провеждат предимно при смяната на
сеэоните и в игвесген смисъл симво
тиэират Гюрбата на елементнтс помеж
ду им и на paciHTc.iHHH свиг срешу
елементнтс Във всички те си игри се
съдържа понятисто „агон". борба
между две полярисирани сили,
насочсни слсдвайки двете главнее
равнини на света - И сток и Запад
- едната. прсдстав.чша суисата.
другата - влагата Гаси борба. то
ва утвърж даванс на противостоенс
то на двете съществсни начала на
свети с необходимита пред поставка
са съюса им. т.е. са п зодовитос тта
НМ <e< mu(SERR63 67. I96-203)
Игрите могат да присмат и
стойността и вида на жертвоприноше-
ние Съпернипите се състсзават по
сръчност и исдръжливост. понякога
дори до първа кръв, эа да могат тети
вложения на сила, умора, пот и сьлэи.
всличаейки невидими те сили. на конто
са посвстени, дв ги укротят, огънат и
умилостивят Игрите винаги, съзна-
413
ИГРА
гелио или несъзнате тно. са една ог
фор.мите на дна.ют на човска с
невидимого При бербсрите например
иг риге с кукли се от пася г кьм об/w-
дите за плодородие. елинсгвените.
конто деиата могат да и звърнтнаг То-
ва е тсхният начни за выпронзвежда-
не на живота на възрасгните и за при
обшаванс към голсмите сакралнн
ригуали конто инниианията ше им от
крие по-късно (SERH. 95)
Психологическиятанализ вижда в
играта качествотои на преносигел на
психическа енергия или обмен между
двама играчн. или вльхване на живот
в предмети (кукли. железннца и др.)
Играта възбужла въображениего и
стимулира чувствигслността Кол-
кото и да е лишена от намерения, как-
то често се твърди. итрата остава все
пак натоварена със значения и пос-
ледний.До сс играе < нещо. озничава
да сс отдадеш на предмета. с който
играсш; до известии стелен играчът
влага еобствсното си либидо в
обекта. с който си играе. От това
следва, чс играта става .магически
действие, косто пробу ж ди живота
Да играсш, означава да евърлиш
мост чрез въ ииебното действие ни
еобствсното либидо между фзанта-
зияти и реи зностти. по този ничин
играти става ритуал та влнтане, кой-
то подготвя пътя за приспособление
към действителния предмет Ето за
що играта ни първобззтните \ора
(или на деиата) зесно в зима сериозен
обрат (и понякога и драматичен)
(ADU. 102-103) За разликаог играта.
която дегенерира в битка, истински
сражения протнчат като игри
Например след лова на диви животни
цейлонски тс племена ведната предс-
тавят ловннге сиени като гн
изиграват Тогава тати игра действа
като ритуал та излитане. ч/ч-т който
сс поетига прение з аса та къ м веский
невнич ж ивот (ibid)
Дстскитс игри и частиите игри на
възрастниге.от контоса известии мио-
гобройни китайски индийски, египет-
ски, грытки. римски и др модели, са в
съшността си и по свой начин отра
женин на голсмите публични итри
Тяхната видима лековатост и безвъз-
мездност на повърхностга не трябва
да прикрива основната символика на
борбата игрите са душата на човеш-
ките отношения и ползотворнн възпи
татели
Гроос точно нарича -егската игра
непреднамерен акт на ри teumuemo
на личността Тя е инстинктивна и
бсзсъзнателна подготовка забъдеши
те ссриозни действия В играта сс от
разяват отношеничти на детето нс
само с вътрешния му свят, но и с
сорита и събити.чта от външнич
с«чт(нж ADLJ. 103).
Методы на психодрамата. чинго
блсстяш огкриватсл е Морено*, из
ползва образоватслнитс. дидактичес-
ките и дори терапевтическите свойст-
ва на играта и на енмволннте снопо-
ве конто тя упогребяна
Отправната точка на метода изг-
лежда необорима Именно в нан спон-
танните си прояви дадено съшество
разкрива дьлбините си Вярно е. че ни
какъв контрол не може да премахне
нзияло спонтанного, го винатн се из-
дана дори под формата на приет
контрол, като неизбежни дефекти и
повреди, като реакции на този конт-
рол. чрез езика с имплицитные му
символи По-голямата част от актове-
те на спонтанния живот убятват на
наблюлението Когато ладен субект е
на консул гаштя. гой сеопитва даобяс-
ни миналото, коего они с ва той не се
оставя да бъде погълнат от нзжнвя
ната ситуация, тук и сега; дьлбоката
му спонтанност не успява да се проя
ви Да допуснем, че в играта гой при-
ема да изживее една нзмислена ситу а
иия. но в която тон би могьл да сс по
ИГРА
414
чувства вырс За него нс става въп-
рос да възстанови минала сиена, тьн
като уенлнето на паметта. страхът от
подразбираша се нзповед или отказы
да и зла де трети лица биха могли да
попречат на свободния израз на
спонтанността Не. той ше изживее въ-
ображаем спнзод. който би могьл да
бъде собствената му история, но не
непременно: той се изразява и дейст-
ва в пълна свобода, без принуда, ни-
то пречки от какъвто и да е характер
Със своя или своите партньори той би
могьл да се впусне в игра та. да се по-
чувства дълбоко замесен и да усеша.
че тласка зрителите към повече или по-
малко ннтензивно участие в играната
сиена От този момент той и збягва бу-
левардння водсвил. една от клопките
на психодрамата. и пред очите ни се
развива акт на действителна емоиия,
понякога дори завладяваш Виждаме
как се покачва тревогата. как извед-
нъж се разтоварва дълго задържана
агресия. как сс увнват напрежения. как
избухват конфликти, как се появяват
заобиколни начини за отбятване на
проблемите. които се усеша. че
възникват; драмата полека се съсре-
доточава безмилостно върху едно
огнише. което се нажежава и от което
вече не може да се избяга и което не
може да се прикрие Тогава се разкри-
ват и разплитат ония тайни връзки,
които налагат мрачного си господст-
во върху по-голямата част от реакци-
ите на индивида Репликите се разме-
нят като изстрели от различии ъгли,
достигаши цслта си под различии ас-
пекти и на различии равниша на
дълбочина; или пък това са мълчания.
мимики, пози. прелизвикаии от тези не-
обичайни ситуации, разкриваши със-
тоянието на чувствата Черупката на
условного или на въображаемото е
разклагена до пропукване и истине-
ката спонтанност внезапно се откри-
ва Това открнтие може да достигне
до смайванс Терапевты или психо
лоты трябва да нз.мерн стспента на
себепознаване. която дадена личное г
в даден момент с способна да допус
не и понесе За да бъде ефикасна. иг
рата трябва да ангажира цялото
съшество. да отвори всички пыиша
за общуване Така тя освобождава ин
тензивната съзидателност. енергия.
която непрекъснато се нагласява - тя
подготвя за бъдещето Играта е жив
символ
Прилагашият психодрамата тряб
ва ла изтръгне изворите на спонтан
ността. за да може индивиды да се
приспособн. запазвайки личността си.
към всички роли, конто животы ше
му възложи Вместо да бъде предоп-
ределен от миналото си. индивиды,
напротив, с подвижен: съзидателнос-
тта му притежава висока стелен на
разширяване Ако приспособяването
е една от тайннте на соииализаинята.
вижда се в каква стелен психолрама-
та може да реинтегрира индивида в
социалния живот, да го разположи
удобно в него, да му прнладе излъчва-
не Тя се оказва синтез на соиихпни и
афективни символи. които проявява
спонтанно: те клонят къмуравновеся
ване, за да улеснят по този начин пре
хода от играта към реалння живот, ка-
то прелизвикват в играта избухване-
то и решаването на комплекси, които.
оставайки латентни, ше предопреде-
лят конфликти. нобивайки преодоле-
ни. ше породят приспособяването и
прогрсса
Езотеричните доктрини от крива г
цяла инициаиионна наука в много
игри: таро*, зарове, ашици, домино,
шах*, билбокс (френска ит ра с тояжка
с вллъбнат горен край за улавяне на
топка - бел. пр ), „не се сърли човече"
и др. Най-богата символика има
таро*, на която в тази книт а е отделе-
на статия. както и на всеки от 22-та и
мажорни аркана Колкого ло
415
ИЗВОР
заровете, в шее г те с траки на малки те
кубчета и в шсстте точки били вижда
ни символи на света в шсстте му
проявления: минерален, растителен
живогински. човешки. психически и бо-
жествен аспект Тети шест страни на
куба могат да бъдат разгьрнаги във
формата на кръст: по хоризонтала се
нанасят животинското. психическото
и човешкото. а по вертикала -
божественото. психическото. расти-
телното и минералното (BOOM. 163;
във връзка с шаха. ..не се сърли
човече" и дамата може да се прочете
,.Lc simbolisme des jeux". Atlantis,
№220,1963)
Съгласно нужлите на епохата иг-
рите приемат най-различни форми Те
не са повод само за разтоварване Те
могат да са: инипиационни, лидактич-
ни. подражателни. състезатслнн Те се
вдъхновяват от изискванията на жи-
вота и развиват способността за со-
циално приспособяване. Бумът на
електронните игри в края на XX век
прсдшества ражда не то на нова фор-
ма на интелект. по-приюден да улови
храбростта на технолотията. отколко-
то финеса на реториката Господства-
щите игри символизираг водешите ин-
тереси на една епоха: например
Монополи, бизнес и борсовитс игри.
Мастър Майна*. Рубик кубът и пр Те
отразяват своею време: те предизвес-
тяват ерата на електрониката. телема-
тиката. математиката, механиката.
роботиката.
ИЕРУСАЛИМ
Изображение на мир, справедли-
вое! и сплотеност за всички племена
на Израиля (Пс 121); после символ на
месианското царство и на христиане-
ката Църква. отворена за всички
народи.
В описанието. далено в Открове-
нието. Иерусалим символи шра новия
порядьк на нсшата. който ше смени
стария свят в края на cseia Той сим-
волизнра нс традииионния рай*, но
напротив, тона, което надминава вся-
ка традиция абсолютно нового И ви
дях ново небе и нова земя. защото
първото небе и първата земя пре-
минаха. и море нямаизс вече Видях и
светия град, новия Иерусалим. да
слизи из небето от Бога, приготвен
като невеста украсена за мъжа си.
II чух силен глас от престола, кой-
то казвашс Его. скиния та на Бога е
с човепигс: Тон щс обитава с тях; те
щс бъдат Нсговн люде: и сам Бог, тс-
хен Бос. щс бъде с тях. Той щс обърше
всяка сълта от отите им. и смърт нс
ще има вече; нито ще има вече
ж а лее нс. ни плач, ни болка: ггьрвото
прсмина И С < дящият на престола
рече: Ето. подновявам всичко... А з съм
Алфа* и Омега, началото и краят.
(Откр 21:1-6).
Трябва да се отбележи квадратна-
та форма на небесния Иерусалим, ко-
ято го отличава от эемния Рай. обик-
новено представян в крыла форма:
зашото е небето върху земята. дока-
го Новият Иерусалим е земята в небе-
то Кръглите форми се отнасят ло
небето. квадратните - до земята
(CHAS. 76) Видоизменението на вселе-
ната. зададено от новия Иерусалим,
съвсем не е връшане в идиличного
минало. а проекция в бъдеше без
прецедент
ИЗБОР (виж КРЪСТОПЪТ)
ИЗВОР
Сакрализаиията на изворнте е уни-
версална поради факта, че те предс-
тавляват началото на живата вода
или на девствената вода «Чрез тях
се осъшествява първата проява, от
гледна точка на човешките реали, на
фундаментализм космическа мате-
рия, без коя то не биха могли ла се осъ-
шествят оплождането и развитието на
ИЗИДА
416
видовете Живата вода, която те
разпръсват. е като дъжда*. божест-
вената кръв. семснната небесна
течност. Тя е символ на майчинст-
вото. Ето зашо извор и те са често пыи
пазени от табута; у потомимте на ма-
нте киче (Централна Америка) се заб-
ранява да се лови риба в тях и да се
чупят клони от дърветата, хвърляши
сянка върху тях. Изворнага вода е бис-
тра вода, самата съшност на чисто
mama (DURS).
У галите изворите са божества, ко-
ито имат най-вече свойство да леку-
ват рани и да съживяват мъртвите
воини
В едно по вид късо езотерично
стихотворение, чието символично
тълкуване би се оказало неизчерпаемо
поради богатството му дори за един
анализатор. Орфическите плочки
представят извор. чиято свежа вода
води вкусилите я в царството на
героите; но трябва добре да се вни-
мава, за да не се сбърка с друг извор:
Ще намериш в къшата на Хадес.
вляво. извор: близо до него се извися-
ва бял кипарис: вни.мавай дори да нс
се доближиш до този извор. Ще на-
мериш друг, чиято вода е свежа и
идва от блатото на Паметта: пази-
тели стоят пред него. Кажи им: аз
съм детето на Земята и на звездно-
то Небе: сам и те вие добре го знаете
Съсухрил съм сс и умирам от
жажда: незабавно ми дайте от свс
жата вода, която изтича от бла-
тото на Паметта Тогава те ще ти
дадат да писш от божествсния извор
и след това ти ше отидеш да пару-
ваш сред героите (откъс 32 а. превод
Ж Дефрадас) Известно е. че в тради-
ционните кулгури изворът символизм
ра произхода на живота, а в по-обш
смисъл всеки произход - на гения, на
силата. на изяшеството и на цялото
шастие Ако самият извор започва от
блатото на Паметта, то как да не се
спомене тук беэсъзназелно1о'.' Товае
така, зашото Паметта е била почита
на като приемник на всяка наука
Изворът. за който тук става дума, е
действително изворът на потнаинсю.
майка на това познание, коего води
до съвършенство и произлиза от
Паметта, свешено място на Знание то
Като съпруга на Зевс Паметта <• ста
нала майка на Музите Според оби
чайното схвашанс мъртъвцитс. пи-
ейки от водата на Лета. Забравата
изгубват всичкитс си спомени от пре
дишния живот. В система та от ре-
лигиозно възприятия. в която полу
чсното посвещаванс по време на
живота. състоящо сс отчасти в при-
тсжание на късчста от мина лото,
позволяваши в други.ч свят да се от-
крие правият път. трябва да бъде
запазсно. за да може да сестигнс до
блажснството. става ясно зашо ро-
лята на па метта с толкова съшест
вена. (Ж. Дефрадас. 300). Първият
извор. за който говори орфическият
текст и от който трябва да се пази
човек. е изворът на Лета, който ирис
пива в мъргвешки сън. другият извор
е на паметта. който гарантира безе-
мъртно будуване Именно от него
трябва да се утолява жаждата. ако чо
век е дете на Земята и на звездното
Небе.
Съшата тази символика на архи
типалния извор. която предана Юш.
взимайки го за образ на душата. би
лейки начало на вътрешния живот и
на духовната енергия
ИЗИДА (вж: ЛЕШОЯД)
Най-известната египетска богиня
Изобразявана е как търси Озирис, по-
чиналия си брат и съпруг. кот ото вы
кресява с дъха си (вж Алкиона); как
кърми снна си Хор; съпровождаша
погребални обрели, тя закриля мърг
виге под крилете си и ги выкресява
Изглежда. че първоначално е симво
417
ИЗПОВЕД
лизирала богинята на домашното ог-
нище сьс своята вярност и прсданост.
Но след като. сыласно една легенда,
е откраднала тайното име* на вър
ховнич бог Ра. властта и се разпрост-
ряла върху вселената наравно с бо-
жествената власт. Всяко живо сыцес-
тво е капка от кръвта на Изида В
действителност както в Средний
изток. гака и от Гърция до Рим. айв
иелня средиземноморски басейн.
Изида е почитана като вьрховна бо-
гиня на всемира Аз съм майката и
цялата природа. госпзздарка на всич-
ки елементи. произход и начало на
вековетс. върховно божество. цари
ца на сснкитс на умрелитс. първа
измежду обитателитс на небето.
единствен тип на боговете и
богинитс Свстещитс върхове на
небето. б заготворните дихани.ч на
морето. пустинната тишина на ада.
аз владея всичко по моя собствена воля
(цитирано от Серж Сонрон в POSD.
140) Във всички езотерични кръгове
тя е приемана за Инипиаторката, тази.
която пази тайната на живота, смър-
тта и възкресението Кръстът с чалка
(анкх) или възелът на Изида са симво-
лите на безкрайните и способности В
религииге с мистерии от първите ве-
ком на нашата ера тя въплъшава жен
ското начало, вълшебен извор на пя-
лата плодовитост и на всяко преобра-
зуване
ИЗКАЧВАНЕ (ИЗДИГАНЕ. И И?И
С ИВАНЕ. СЛИЗАНЕ. ПАЛЕНИЕ)
Темата за издигането и паденисто
на душата се среша в много традиции
Във „Фсдьр" и ..Пир" човешкита dr-
ши се извиеява. за да намери истин
ското си място и да сс наслаждаем
на чистота мисъл. Повечетоавторы,
като например Максим Тирскзз през
II век. черпчт вдъхновснис от
Платон, за du опишат нзписивяисто
на душата 1а сметка на това ше
видим че Вис ил ид вече говори заели-
запето на Вог при човека Той казва.
че знанисто бива раткриван» в посо-
ка от висините към низините.
Христос с този. от когото хората
научават за нспознати.ч Бог. ели за
нето на Христос на земята стаей
център на историята Но таззз по-
чва зза Христос изисква в отговор из-
вис.чванстзз на душата към Бог. Го
може да бъде разглеждано катзз вид
завръзцане. Това извиечване. което
може да се сравни с изкачвансто на
планината. се оемцеетвява пззетепен
но. Григорий Нисански е писал много
по тоззз въпрос. В таззз връзка четом
за прсминавансто на душата през
космическите сферы, които трябва
да сс тълкуват като символи на раз-
личайте степей зз на прсчистванс(лзк
Жан Даниелу. Platomsme et theologie
mystique, стр 167). Свети Августин е
схванал и описал това издигане на ду-
шата през различните сфери. разпо-
пожени не в някакъв външен свят, а
във вътрешния свят на самата душа
Катоописва собствення си опит с май-
ка си свега Моника. Августин споме-
нава различните степени, през които
преминава: плътскитс неша. небето.
слънцето. луната. звездите Ние про
дьлжаваме да сс издн(аме. ше каже
свети Августин (Изповсди, 9. 25).
Следователно нзвисявансто е прели
всичко вътрешно изживяване. а ели-
зането - разтваряне във външния
свят.
1ВПОВЕД
У сгиптянитс „Книгата на мърг-
вите" и други текстове представят
множество примери за изповеди
Обикновено те присмат отрицателна
форма, излагайки всички грехове. ко-
ню покойникът не е извършил Разли-
ты на подсъднмня по време на психо-
стазията* не цели появата на призна-
ния и угриэения. Напротив, той съ-
ИЗПОВЕД
418
държа най-вече уверения. чрез които
покойникът потвърждава. че не е из-
вършил определен» нарушения на
обичайния морал, обредните закони и
дори определен» престъпления.
Следват други уверения, чрез които
той потвърждава. че е изпълнил ня
кои морадни задължения Покойникът
сякаш по-скоро пита съдниците си:
Възможно ли с да не ujeucumc зло-
то у мен към този бог. комуто
служите Тук се разкрива една мно-
го дълбока и правдива мисъл: мърт-
вият иска да запази от делата си само
това. което съвестта му одобрява
Това. коего тя огхвърля. не принадле-
жи изцяло на личността му; евързано
е с друга една част от него, която той
не желае да просыцествува
Но египетската мисъл не изключ-
ва магията: шом потвърждаването се
отнася единствено додоброто. го ось-
шествява доброго; а отриианието на
злото унищожава това зло Изявлсния-
та на покойника са правени в същия
магически дул: гонорейки само за не-
винност и добро поведение, те имат
благотворно въ {действие чрез сила -
та на вълшебната формула Същото
важи за рисунката (сцсната на
психостазията поради самия факт,
че изооразява сърцето и Маат в
равновесие, тя осъществява това
желано тъждество на едното и дру-
гото (MORR. 77) Изповедта симво-
лизира окончателната воля на
покойния. вечния образ, който той би
искал да остави след себе си на хора-
та и боговете. тя е неговото морално
завещание
Обратно, в библейската традиция,
именно призиаването на извършени-
те грехове ше освободи грешника, а
не припомиянето на добрите му дела
Който скрива прсстъпленията
си. не ще има успех: а който се съз-
нова и ги оставя. щс бъде помилуван
(Притч 28. I3).
Припомиянето на нерността към
Господ не е все пак напълно
изключено Но обикновено грехы
трябва да бъде призназ. публично из
повядан и изкупен чрез саможертва:
mute**! янгиомгл МОШ u
кикло с*	I.
принпе Гисл<ж)> ю грека си. < ъпйти с
съ греши •
жгрты ta лили <гп	ОвЦи или kuju
iu epeia
и<ш-и/осигмгт ute л>mu гречи чу
(Лев. 5. 5-6)
В Числа 5. 7 към изповедта. към
изкуплението чрез жертва се прибавя
задължениего да се въэстанови това.
което евентуалное било взето (Пс 31.
1-5)
Християнската изповед е залази-
ла следните разнообразии елементи.
произлезли от юдейството: признава-
не. поправка, жертва, прошка от
страна на Бог. прибавяйки може би по-
ясно твърдата препоръка да не се
повтаря. като един вид съшесзвено
условие иа прошката Грехы е връзка.
духовен възел; изповедта. възприема
на именно по този начин в пълния си
смисъл. развързва възела: това е пре-
кият смисъл на опрошавам. развърз-
вам Христос дал на свети Пегьр спо-
собността да връэва и развързва. т.е.
да запази връзката на греха или да я
прекъсне Тук изповедта символизи-
ра желаниею да се освободит от зло-
то на греха
Веднъж в живота си ацтеките има-
ли право да изповядат греховете си;
това ги изминало от греховете им, как-
то тук долу, така и в живота им след
смъртта. пред боговете и пред хората
Тази изповед била отправена към бо
гинята на сладострастието, Тлацол-
теотъл, наричана още, именно по та-
зи причина, тази. която изяжда мръ
сотията (SOUA, 230). Следователно
една и съша богиня пораждала най
извратени желания и г и оп роща вал а
419
ИЗТОК - ЗАПАД
Тук отново се сблъскваме със съчета-
ванс на противоположности, толкова
типично та символите(вж Боклук*.
Крсмък*. Синко*. Чсрвсно* и тн )
ИЗТОК - ЗАПАД
Изтокът често бива противопосга
вян на Запала така, както се противо-
поставят духовният на материалния
живот, мъдростта - на трескавата
възбуда. сътерцателният - на дейст-
вения живот, метафизиката - на пси
хологията или на логиката; това е по
ради действителното вьздсйствие на
дьлбоки, но в никакъв случай едино
вени по рода си или изключваши ос-
таналите тенденции, които в наши дни
стават повече теоретични. отколкото
реалнообусловени поради засилвашо-
то сс приоощаванс на ориенталскиге
ценности към Запада Въпреки това
символът продължава да съшествува.
макар и лишен от гео1рафскитс си
параметри.
Разбира се, този дуализъм е обус-
ловен и от други причини, най-
важната сред които с факты, че слън-
цето изгрява от изток и залязва на
запад: Ex oricnte lux Пътешествията
из Ориснти. като например това на
Кристиан Розенкройц, са всъшност
гърсене на светлината За суфиститс
Западът с свързан с тялото. а
Изтокът - със световната душа;
Западът - с екзотеризма, с буквално-
го приемане на нешата, Изтокът - с
езотсризма, с духовното познание-.
Западът - с материята, Изтокы - с
формата, което в хиндуизма с изразе-
но чрез двойките Пракрити - Пурунта
или тамо - сатва
Изтокът е изворы на светлината
В Китай той отговаря иа пролетта. на
преминаването към движение (джсн).
което е причина за превъзходството
на ян; Запалы отговаря на ссснга, на
облака (дуей), на застоялата вода,
блатото, изразяваши нсразчленсната
материя, което обуславя превъзходс-
,твото на ин. Суфист ките пътешест-
вия започват с източното /аточенис.
което с един вил завръшане към
materia priina (първичната материя),
към пречистването, към алхимичния
отказ от всичко - необходим етап пре-
ди завръшането в източния извор на
знанисто Според една будистка ле-
генда Буда Амитабха живее на запад,
където приема душите на умрелите на
изток хора Много церемонии ссорга-
низират по това нреме - в края на зи-
мата и на лятото, към 1Й март и 20
септември. когато слънчевият залез е
достигнал най-западната сн точка
Тези церемонии разпалват у набожни-
тс вярата в отвъдния свят (Хиган -
бряг на отвъдното) и в рая на Амига-
бха
Да си припомним, че повечето
хиндуиски храмовс - сред които и те-
зи в Ангкор - са с липе към изгрява-
шото слъние, с и попечение на Ангкор-
Ват, който е погребален храм и с обър-
нат с лице на запад. Изток - Запад:
това е особеиа модалност на горсиз-
ложения дуали тъм живот - смърт. съ-
зерцание - действие (CORT. CORA,
GR1F).
Според суфистката мистика изто-
кът и западът са натоварени нс с
гсографско. а с метафизично и духов-
но значение Като противоположност
на Изтока-духовност. Запалы с вла-
дение на мрака, материализма,
беземъртието. палението, разложение-
то От горния свят. изповялва
Сухраварли. аз паднах в бездната на
Ада. сред хора, които не са в.чрваизи;
а з съ.м пленник в Западното царство
(„Разказ за западното заточение-)
Кел теки та ориентация ссоглича-
ва с това. че слива в едно севера и ля
вага страна, юга и дясната* Но това
ни най-малко нс означава. че ссверы
сам по себе си. в качеството на извор
и начало на т радиция та. носи
ИЗУМРУД
420
нешастие Ирландского ichiar значи
едновременно долу и север; докато по
отношение на слънцето в зенита му
tuas е горе и юг Едно задълбочено ети-
мологично изеледване е установило,
че ирландската дума за ляво - tuath -
е аналогична и отноентелно скоро
приета. (хрнстиянска). като в начало-
то не е притежавала отрицателен
смисъл В действителност става въп-
рос за съшествителното север, произ-
лязло от съшествителното племе
(tuath). което се обяснява с факта, че
ирландскнте богове са дошли от
север, а традицията е съшо с полярен
произхол Сид се намира на запад не
зашото Оня Свят е пагубен, а зашото
монасите погрешно са определили
местонахождението му и са го отъж-
дествнли с Отвъдното и понеже една
от най-бързо покръетените христиан•
скн теми е тази за имрама или чудны
мореплавания. Във всички келтски
паметиици, от която и страна да ид-
ват те и от която и епоха да датират.
dextratio е благотворно (вж дясно* -
ляво). а обръшането наляво е лоша
поличба Кочияшът на царица Медъб
завъртял колеснииата надясно, за да
не се сбъднат предэнаменованията за
нешастие. но когато Кухулин се връ-
ша разгорешен от първата си битка
по границата. той обрьша към Емин
Маха (столица на Ълстър) лявата
страна на бойната си колесница.
Обиколките на ирландскнте владете-
ли често следвали хода на слънцето и
до ден днешен голямата процесия
Тромения в Локронон (Финистер,
Франция) се извършва според съша-
та посока (OGAC. 18. 311 -323).
ИЗУМРУД (СМАРАГД)
Зелен и прозрачен, изумруды е ка
мысы на зелената* светлина. което му
придава едновременно езотернчен
смисъл и обновителни свойства
Индианиите от Централна Амери
ка го евързват с дъжда. кръвта. с
всички символи на лунния цикъл и го
прнемаг като залог за плодородие
Ацгеките го наричали кепалицли и
следователно го евързвали с птицата
кецал с дълтите зелени пера, символ
на пролетното възраждане По тази
причина го отнасяли до посокага
Изток и всичко свързано с култа към
бога герой Кетцалкоазъл (SOUA)
Отличавал се от зеления нефрит по
това, че иямал нишо общо с кървави-
те жертвоприношения в чест на вели-
ките божества Уицилипочтли и
Тлалок. конто олицстворявали обед-
ното слъние и не по-малко бсзмилост-
ните тропически бури Ако се доверим
на Портал, който казва. че суеверието
дълго приписва ли на тумруда способ
ността да облекчава раждането
(PORS. 214). то това благотворно зна-
чение се среша и в Европа Чрез раз
ширение на смисъла изглежда с имал
и свойствата на афродизиак, както от-
белязва Рабле
За алхи.миците това е камъкы на
Хермес, пратеннк на боговете и велик
психопомпос. Те наричали съшо така
изумруд ма иска та роса, конто сама
по себе си била символ на ж ивачна
та роса, на растопения метал в
момента, когато сс превръща в га1 в
pemopmama (GOUL. 203). Способен да
прониже и най-големия мрак, той дал
името си на прословутата ..Ип'мрудс
на скрижа ла ", приписвана на Аполон
Тиански и съдьржаша Танната на
сътпор.чването на съществата и
Науката за причините на нещата
(MONA). Според хсрметическата
традиция, по време на падението на
Луцифер от челото му паднал изум-
Р>л
В християнската наука за скъпо-
ценниге камъни евързват злосторни
те му свойства с най-опасните създа
ния на ада
При все това народните вярвания
421
ИКАР
оI Средновековиего приписваг на
изумруда всички ха рак терни за нею
благоткорни свойства, към конто, ес-
тествено. се прибавя и малко магия
Изумруды - камък зайнствен и еле-
дователно опасен за непосветения
почти в цял свят е бил вьзприеман ка-
то най-мошния сред галисманитс
Произлязъл от ала, той може да сс из-
прави срешу адски те изчадия. зашо-
то тайни1с* им са му добре познаги
Поради това в Индия казват че само
вида на изумруда нзвиква такъв ужас
у пепелянката и кобрага, че очите им
изкачат (BUDA. 313). Според Джеро-
ламо Кардано, когато е привързан
към лявата ръка. камъгы предпазва
от магия (MARA. 273) Според един
готически рькопис от Оксфорд, той
дарява свобода на затворника, но при
условие, чс бъде освстсн. т.е. че загу-
би дяволските си свойства В „Откро-
вениего на свети Иоан" Всевечннят се
явява. седнал на трона си. иаглсд... ка-
мък яспис и сардис, а около престо-
ла имашс и дьга. която наглед при-
личаше на смарагд (Откр 4. 3).
Свешеният Граал е чаша, изваяна от
огромен изумруд
Следователно в качеството си на
камък на тайного знание изумруды
притежава, както всяка символна
основа, добра и лоша страна, което в
религиите на доброю и злото сс про-
явява като благословена и прокълна-
та страна Вече разгледахме примера
с Луцифер Намираме точен пример в
една сгатуетка на свети Георги ог
Мюнхенского съкровише. ценна теор-
ба на бароковото златарско изкуство.
вкоятосветията,облечен в сапфир (не-
бесен цвят), е яхнал бял кон (соларен)
и е поразил изумруденозелен дракон
В този пример, извлечен от християн-
ската традиция, която постепенно
разделила урановите и хтонически си
ли. катоот първите създала Доброго,
а от вторите - Злото, сапфиреносиньо-
тосе пропзвопоставя на изумрудено-
зеленото, символ на прок-ьлнатою
знание. При все това символна та двуз-
начност на изумруда не с изключена
от християнските традиции, понеже
той е и камъкы на палата Християн-
ското Средновековие залазило някои
египетски и етруски поверия, според
конто поставеният върху езика изум-
руд подпомагал прнзоваването на
злите духове и разговора с тях; освен
това му приписвали способноегта да
лекува чрез докосване - очни забели-
вания например; той бил камъкы на
ясновидството, а съшо на плодоро-
дие™ и безсмъртието; в Рим го евърз-
вали с Венера, в Индия дарявал
беземързие
Елемен гарна проява на мош. кра-
тофания. изумруды в крайна сметка
е израз на периодичного обновление и
следователно на положителните зем-
ни сили. в юзи смисъл е символ на
пролетта. на проявения живот, на ево-
люцията и се противопоставя на
зимата. смъртта, инволюцията. счи-
та се, че е влажен, воден, лунен и се
противопоставя на всичко сухо,
огнено. соларно. Затова е противопо-
ложен на сапфира Но освен това
въздейства. този път не алопатично. а
хомеопатично, върху други, злостор-
ни хтонически прояви.
ИКАР
Син на Дедал и една робиня; уми
ра от иэобретснията на баша си. ко-
нто използва. без да се съобразява с
башините предупреждения Пре-
дупреждавам тс. Икар, тряова да
следваш полета си на средни височи-
на. Лети между двете височини
Затворен в лабиринта с баша си, кой-
то помогнал на Ариадна и Тезей да
убият Минотавъра, той успява да се
измъкне с помошта на Пасифая и бла-
годарение на крилеге. конто Дедал му
направил и конто закрепил с восък
ИКОНА
422
върху раменете си. той полита над
морето Но въпреки всички съвеги за
благоразумие, той се излита все по-ви
соко и по-високо. по-близо и по-близо
до слънието: восъкът се раэтопява и
Икар пада в морето Олицетворение
на прекалените амбиции. Икар сим-
волизира интслскта. който с стана л
безразсъдсн... извратеното въобра
женис; той с матична псрсонифика
ция на психическитс деформации. ха-
рактеризираша се с чувствено и су-
етно прсвъзнас.чне спрчмо духа Икар
прсдставч снсргичния човек и негова-
та участ Безумният опит на Икар
с пословичен с енергията си от най-
висок порядьк. с един вид болеет на
духа, манията за величие, мегалома-
нията (DIES. 50) Икар е символ на
крайността и дързостта. двойното
прекаляване на разума и смелостта.
В несполучливия опит на Икар
християнските автори от първите ве-
кове виждат образа на душата, която
се заблуждава. че се издига до небеса-
та на крилете на неискрена любов. до-
като единствено крилете на божест-
вената любов биха могли да способе -
тват за възнасянето й.
ИКОНА
Под „икона" тук разбираме бо-
жествен или свешен Образ изобшо. а
не само особенага форма в източните
Църкви
Иконата не принадлежи към из-
куството на портрета: ако има при
лика, то тя е от идеален характер, до-
колкото Образът е част от божестве-
ната Реалност. която той трябва да
изразява Тъй като иконата е първо
изображение - във вътрешноприсъ-
шите граници на фуидаменталната
невъзможност да се предаде адекват-
но божественото - на висшата Реал-
ност и опора на медитаиията, тя цели
да задържи духа върху образа, който
самата тя отнася и го съсредоточава
върху Реалността. която символизира
Иконата е всеобшо призната за нс
направена от човешка ръка (неръкот-
ворнос!). коетоотстранява от нея вся-
ка идея за чувствително изображение
Ако образът на Дева Мария се при
лиева на свети Лука, то Едсският не-
ръкотворсн образ на Христос (Маи-
дилион) се ражда от чудо; образът на
Буда бил изпратен от самия него вър-
ху платно или пък се дължи на отбе-
лязването на сянката му върху земя-
та Всички по-късни икони са рспро
дукция на свръхестествени прото-
типи. извършена в условията на строт а
подготовка и според съответните
канони
Прочее, иконата на Христос е от-
делена от божествения й Молел
Иконата на Буда е илюзореи отблясък.
изкуствено средство (упан); но в съ-
шото време иконата на Христос е част
от природата на Модела и продължа-
ва въплъшението му, докато иконата
на Буда позволява боязънта от супра
формалната Реалност. която въвежда
като илюзия Тя е следствие от пър-
воролното Желание на Бодхиса1ва.
останало на земята до освобожлава-
нето на Бодхисатва от създанията
Този двоен аспект обяснява. че спо
ред жо-до, ако изображението на
Блажения е средство за милост и до-
ри за спасение, то може и да служи за
запалване на огън. когато е студено
Според един дзен аполог такава упот-
реба на статуите на светците не се
смята за богохулство
Иконата никога не е самоиел. а ви-
наги средство. Тя с отворен прозорец
между земята и небето. но отворен и
в двете лосоки Позлатеиата основа
на внзантийската икона и позлатата
на Буда са нсбссната светлина, свет-
лината на Преселението Закрепени.
както са в Гърция. върху иконостаса,
иконите се намират на границата на
свстовете на чувствата и духа: те са
423
ИМЕ
отражение™ на вюрия свят в пьрвня
и средство™ та първия свят да пос-
тигне втория
Като самоцсл иконата е оправда-
ването на иконоборчески те крити Ако
иконоборството се появява и в ученн
ето на Буда, то това изглежда е в опо-
зииия на човешкнте обрати, които мо-
гат да бъдат обект само на идолопок
лонство. а не на духовного влияние
не-човсшкият образ се дължи на ми-
лостта на Буда; той е нейната преиму-
шествена опора (BURA. BENA.COOI.
OUSI. SCHO. SCHD. SECA)
ИКС ион
След убийството на пастрока си.
примамен в клопка. Иксион, държан
настрана от хората и боговете. полу-
чава прошката на Зевс, който.
умилостивсн. го освобождава от лу-
лостта му и го въвежда в Олимп
Иксион се влюбва в Хера, съпруга на
Зевс, и я преследва с настойчивостта
си Зевс, който забелязва това. прев-
ръша Хера в облак; Иксион се вкопч-
ва в този облак. слива сс страстно с
него и от тази прегръдка се ражда ед-
но чудовище, което на свой ред раж-
да Кентаврите. За да го накаже. Зевс
го завързва със змии за крилато и за-
палено колело; след летежа си из въз-
духа Иксион с г ига в ада. сред всички
оння. които са оскърбили боговете В
тти символичен образ ни и /обрети
телното му повторно падине са сгъс-
тени в едно и също време и/врите
ността ни духа, суетата (узурпаци-
чти на мястото на Зевс) и сексуал
ната перверзия (съблазнявансто ни
Хера). Освен това. притискайки към
себе си облака, който мислел за отда-
вашата се Хера. Иксион е бил убелен.
че действително с и/браникът на
Хера. т е. виновната му нспри/нати
нечистота се с превърнала в мегало
Минска суета, която го кара да вярва.
че притежава съвършеното величие.
олицетворено от Хера; мамейки Зевс,
той измамва духа Той се мисли /а по
виси/ от божеството Всяка подоб-
на илюзия праша в мрака на Тартар
Иксион е захвърлен от върховната ре
лиги» в мъките на подсъзнатслния
ж ивот Митът /а Иксион симво-
лизира точно та/и същинска причи-
на /а половото безеилие. която в
действителност е само послсдица от
невъзможността /а въ/всличаващо
и/дигане. Такова е дълбокото значе-
ние на виновная ламтеж на то/и
лъжегерой. който суетно напада вс
личисто /Хера). при все че с немощен
да я притежава истински (DIES. 78-
83) Колелото с криле от пламъии е сим-
вол на слънието. но Иксион не е огьж-
десгвен с него, следователно той не е
символ на слънцето Той само е при-
вързан към колелото; това означава.
че дори и да е издигнат до равнишето
на слънието. т.е небесното и божест-
веното, то не му е природа Оше пове
че. че е привързан със змии: Иксион е
развалил връзките. които са го евърз-
вали с небесните символи Той запаз-
ва от тях предимството на вечността.
но това е вечност на мъчения. симво-
лизирани от тези змии, на слънчевото
си колело Иксион е само един лъжлив
образ на слънцето Небето му е всъщ-
иост ад.
ИМЕ (вж. ДАУА. ПИСМО. ЕЗИК.
БУКВИ. СЛОВО ЗВУК)
Символиката и употребата на
Божиего Име са константна величи-
на във всички тсистични религии, как-
то и на сродните им направления в
будизма
Известна е важната роля на Името
при евреиге: за три Имена се казва. че
изразяват самата Божия Съшност;
най-важното от тях е Гетраграмата.
тайно Име. което може да бъде про
изнасяно единствено от Върховння
Жрец Другите Имена (Алонай, Illa
ИМЕ
424
дай... ) обоэначават божествени пра-
ва или добродетели Самого това по-
нятие - качества или способности, се
прилага спрямо деветдесет и деветте
божи Имена в исляма. за конто между
другого е писал Газали (Ер-Рахман.
Ер-Рахим. Ел-Мхлик...) То се евързва
съшо - но този път не въз основа на
писменн документи или традиции - с
Божиите имена на Псевдолнонисий
Ареолагит (Доброго. Красивого,
Живота, Мъдростта. Силата ..).
Разбира се. напълно възможно е във
всички тези случаи да става дума за
основи за размисъл и духовни опити
Но най-известната употреба на
Божието Име - често споменавано в
Псаломите - е за призоваване. благо-
дарение на което то тайнствено се
отъждествява със самого Божество
Сякаш в изреченото Име се крие ня-
какво действително присъствие .
Назоваването на името извиква този.
комуто то принадлежи Затова за све-
ти Бернар то е крана, светлина, лек.
Призоваването с произнасяне само на
Божието Име е иэполэвано в исихазма,
където царитрадските патриарси след
Никифор го евързват понякога с ри-
гъма на дишане Та налн свети Иоан
Климах пише: Нека мисълта за Иисус'
се слива с дъха ви? А тук призоваване
и мисъл са евързани така, както са
евързани в мюсюлманското дхикр, ко-
ето има и двете значения и чиято при-
лика с исихастките методи е смайва
ша (Кажи: Аллах, и напусни света и
всичко. което е в него). Родство има и
с хиндусткото джапа. практикувано
от някои свами, чието основно дейст-
вие се състои в повтарянето на Името
на Рама За призоваване се използват
и други имена, като например имена-
та на Вишну и Кришна Бог и Него-
вото Име са едно и също, казва Шри
Рамакришна Назоваването на Името
на Буда може. твърди амидизмът. да
бъде напълно достатъчно, за да
предизвика възражданс в Чистота
земя на Амида. Оттук и пламенною
изричане на Нсмбуцу в японските
храмове.
Трябва съшо така да се огбележи,
че назоваването на Името има. в ня
кои отделки страии. общи черти със
символиката на звука* и езика* В
дсйствителност. според индийските
учения. Името (нами) нс се различава
от звука (шабда) Имею на всяко не-
шо е звукът, получен под въздейетви
ето на подвижните сили. които го
съставляват (Авалон). Така че про-
изнасянето на името действително ст. г
дава или представ* предмета Име и
форма (нама и рула) са същинита и
субстанцията на индивидуалната
проява: те я определят От изложено-
то доту к лесно ше направим извода,
че назоваването на предмет или съ-
шество означава те да попаднат във
властта ни: а оттук следва и огромно-
го значение, което придават в Китай
на точните означения, от това зависи
порядъкът в света Школата на
Имената (Минджа) извежда от тях аб-
солютно всичко От друга страна, е
известно, че Адам имал задача та ла
даде имена на животните (Бит 2. 19):
това означава да му се даде власт над
тях. власт. която си остава едно от оп
ределенията за живота в Рая (AVAS.
PHIL. GRAP SCHC. SCHU, WARM
За древните египтяни личното
име е нещо повече от средство ш
разпознаване То е съществено изме-
рение на личността. Египтянинът
вярва в творческата и задължитсл-
на сила на думата Името е нещо
живо В името откривамс всички осо-
бености на символа' I то с изпълне
но с определен смисъл; 2. с изписване-
то и произнасянето на едно име него-
вият собственик заживява или жи
вотът му бива продължен. а това съ-
ответства на символния динамизъм;
3. познаването иа името дава власт
425
ИМЕ
нал собственика му: гова е вълшеб-
ната страна, тайнствеиата връзка на
символа. Познаването на символа е
част от обрелите за слобряване.
орисванс, унишожаване. завладяванс
и др. - името му не ще бъде вече
между живите; тази формула е най-
безмилостната от смъртните прись-
ди (POSD. 190)
Силата на името нс е едннствено
китайска, египетска или еврейска; тя е
част от примитивния разум Да зна-
еш името и ла го произнесет точно,
означава да възлействаш върху съ-
шеството или предмета По този въп-
рос еврейската мисъл и библейската
традиция са строго единодушии
Божествената тетраграма е изпълне-
на с енергия; затова ше видим да я
употребяват при призовавансто на
Бог. Произнесена на висок глас, тя ка-
ра цялата земя да тръпнс: поради та-
зи причина еврейските мьдреии иска-
ли да залазят в тайна произношени-
ето й. Да бъде распространена, би оз-
начавало да се позволи на нечестней-
те и магьосниците да злоупотребят с
нея.
Божието име означава самия Бог
Юла бен Самуил Халеви ( + 1141)съ-
поставя значението на името Елохим
и на Тетраграмата (Йехова). Смисълът
на второго не би могьл да бъде плод
на размисъл, то се эаражда от
интуицията. от пророческого видение
По такьв начин човекът. който сс
опитва да схване името. се отделя от
богоизбранитс и сс излита до равни
шсто на ангелите Именно така той ста-
ва друг човек (вж Жорж Важда.
„L'amour de Dieu dans la (heologiejuive
du Moyen Age". Pans. 1957, 107, 211).
В исляма Великото Име ал исмул
азам с символ на скрнтата съшност
на Бог. Един пророчески хаднт
заявява: Бог има деветдесет и девет
имена, което прави сто без едно.
този. който го научи, ще влезе в Рая.
Великото Име е нспознагото име.
което допълва стоте. Научаванего на
Великото Име на Бог позволява чудот-
ворството и именно благодарение на
него Соломон успял да покори
демоните. това е единственото не-
познато сред чстиридссеттс хиляди
имена на Вог. За да бъде научено то.
трябва да бъде изгорен един Коран:
от нега остова само това име, или
пък да сс изброят думите в Корана,
като се прави двойка от първата и
послсдната и така нататък: послед-
ната останала дума, тази в средата,
с Великото Име Ако Бог бъде призо-
вая. като се произнесу това име,
всички желания сс сбъдват (PELG,
104)
Твърди се. че Мохамед с казал, че
то се намира във втората, третата или
двадесетата сура, където на Бог са да-
дени гитлите Жив (ал-Хаи). Който е
досзагьчен сам га себе си (ал-Каюм)
или Гои (Ху) (HUGD, 220)
Приписка му се магическа сила, по-
неже ю би трябвало да принуди Бог
да изпълни една молба Следователно
постоянната цел на магъоснипите е да
го научат. В амулетите и талисмани-
те често са записани имената на Бог
Това схвашане за едно всемогъшо
Име на божеството. познато само на
ограничен брой посветени. вероятно
е заемка в исляма от юдаизма
За един мистик като Буни Велико-
то Име с самият човек
Според келтите името е тясно
евързано с функция та Името на кой-
то и да било човек. народ, град или
място било избирано винаги от друид
според някакви отличителни качест-
ва или обстоятелства. Кухулин. който
се наричал отначало Сетанта. полу-
чил името си от друида Катбаз: каго
убил кучето на ковача Кулан, той от-
съдил гака справедливо, че всички
присъстваши. царят и друидът били
възхитени Както в Ирландия, така и
ИМЕЛ
426
в Галия са познати множество антро
поннми. конто са всъшност имена на
божества Следователно келтските
традиции от дълбока древност вина-
ги са предполагали действително гьж
дество между името на лицето и него-
вите богословски или социалки фук
кин и. или пък между името му и не-
говия външен вид и поведение
ИМЕЛ
С изключение на съвременння бре-
тонски език. в цялата келтска облает
имелът носи характерни за символи-
ката си наименования Плиний в из-
вестния пасаж. в който описва бра-
нето на имела, казва. че галите го на-
ричат с научно име. оэначавашо
.койтолекува всичко" В германския
мит за Балдер той бил убит с имел, кой-
то бил и персонификацията му: този
мотив би могьл да символизира пре-
хода от една форма на живот в по-
висш. почти божествен живот В бре-
тон с кия език от областта около Ван
между различните заместители на
имела се открива и любопитното му
наименование ..дъбова водане е си
гурно обаче дали този израз има ези-
кова или стара символна стойност
Имелът по дъба е твърде рядко сре-
шан и това донякъде обяснява упот-
ребата му от галските друиди Този
имел се намира много рядко и все пак.
когато се открие. брането му се прид-
ружава от голяма религиозна церемо-
ния през шестия ден от луната. гъй
като с нея галите определят месеци-
те и годините си. дори и вековете
си от тридесет години. Този ден би-
ва избран, заизото луната вече е за-
ела характерно положение, без да е
стигнала средата на траекторията
си. Гзлите наричали имела с име. ко-
ето означавало „който лекува
всичко" След подготовката на жер-
твоприноизението в подножието на
дървото се довеждат два боли бика.
чиито рога са вързани за първи път
Облечен в бяла роба, жрецът сс по-
качва на дървото. отсича със златен
сърп имела, който се събира в бяло
платно. Тогава галите приносят
жертвите. молейки божеството да
опол зотвори това жертвопри-
ношение за тези. към който то с
отправено. Галите вярват. чс пити
ето от имел прави стерилните жи-
вотни плодовиты и чс е средство срс
изу всяка отрова (Плиний Стари)
Описаният от Плиний обрел най-
вероятно се отнася към ноемврийскня
празник. кой то отбелязва началото на
келтската година, а това съотвегсгва
на символиката на беземъртие и въз-
раждане на имела Изборът на имела
по дъба може би има връзка с расти-
телния символизъм на друида, но е
малко вероятно имелът да символизи-
ра и мъдростта. Дървото е символът.
при това едновременно на сила и мъл-
рост (тъждество с леса* и науката*).
Класата на свешенослужителите съ-
шо притежава властта да лекува Към
това може да се добави. че имелът е
разнасян от птииите, което подсилва
символиката на беземъртие (вж
Златна клонка).
ИМПЕРАТОР
Четвърти аркан от картите Таро*.
Императорът символизира точно
това. което изобразява: властта,
надмощието. управлението, силата.
успеха, хегемонията. господството
на разума в светских и материален
свят (RIJT. 231).
Със скиптър в ръка. седнал върху
трон в бежов цвят. Императорът е об-
лечен със сини* туника и пан талон и;
но над туниката си има червена*
връхна дреха. докато краката му са
бели* като брадата и косите. Той от-
говаря точно на предходния ключ -
Императрицата* - и съшо като нея
има герб с орел, само че този път той е
427
ИМПЕРАТРИЦА
в долната част на картата. ло трона,
а главата и крилата му са обърнати
в обратна посока спрямо теш на орела
на импсратрицата. с цел да се оси-
гури равновесие на силите чрез
противопоставят на противопо-
ложностите (MARD. 308) Импе-
раторът с първата от фигурите на
Таро, която носи чсрвена дреха върху
синя (вж Палата*. Силата* и Без-
умния*). За него действието е иелта
на разума, а Мъдростта не би значе-
ла нишо. ако не е сътозена със Сила га:
чрез тяхното единение силата им
прониква в света, чийто неоспорим
господар е Императорът Друг сим-
вол на това съсредоточаване се крие
в положението на краката: кръс-
тосани. те прсдпазват от злите сили и
едновременно залържат благо-
приятниге Този четвърти мажорен
аркан, наричан оше Кубичен камък.
представлява управлението. закри
лата, съзидатслния и разумен труд,
устойчивостта, съвета. тра
дицията. властта или пък. в отри
цателен смисъл. упоритото про-
тивостояние. недобрана мерсното
предубеждение, тиранияти. абсо-
лютизма Той отговоря на четвър
ти.ч дом на хороскопа Триъгъл-
ниците върху главата на Импе-
ратора символизират пространстве
ните измерения, те. свстовното
господство. Преобладаваши.нт нервен
цвят напомня за огьня, за прсобразу
нашита и победоносна дейност(Андре
Вирел).
От психологична гледна точка
Императорът подканя към овла-
дяване на самия себе си. към въвеж-
дане на ред в желанието за власт.
Едната му ръка държи скиптъра. дру-
га га е хванала колана му: по тази на-
чин той утвърждава властта си и го-
товността да я зашитава С една дума
това е Демиургът, този. който сътво-
рява както човска. така и света.
ИМПЕРАТРИЦА
Слел Магьосника*. който предс-
тавя разнородност та на света в един-
ство™ му, и Папесата*. която ни при
канва да проникнем в тайните му,
Императрината, грета карта от
Таро*, символизира иезавиенмия
интелект, който дава власт. движеша
сила, благодарение на конто живее
всичко онова. което е живо (RIJT.
230). небесната Венера на гърците.
Седнала на трон в телесен цвят с
лнпе към нас. с бели коси, тя е със
синя туника върху червена рокля. ся-
каш има нужда да се обвие в синьо. за
да улови по-добре окултните сили и
сякаш цялата й пламенна и страстна
дейност, която се открива в червено-
го в дъното на короната й. трябва да
бъде извисена С дясната ръка при-
държа към себе си герб в телесен цвят,
върху който се откроява орел, жълт*
като колана, гердана. диадемата й с
връхче. която наподобява зодиака, и
скиптъра и: този ивяг символизира
духовните сили, който управляват
света, над който тя иарува Над скип-
търа й има глобус и кръет, алхимичния
знак на антимона. който означава
интелектуалната душа, възнася
шото или одухотвор.чващо влияние,
отдел.чшич се от материята dvr.
еволюцията. изкуплението (W1RT.
95).
Тя е сравнявана с Изида или
Космическата Майка Тя представ-
лява унивсрсалната плодовитост
(Енел); очевидното или скритото
сантимснзпално действие (Ж Р Бост):
разбирансто. интелскта. различала
нето или претенцията и грубост та
(О Уирт) Тази карта съответства
на трет и я хороскопичен дом
Така всички аспекти на Императ-
рицата подчертават ослепигелната и
сила Но гя е двузначен образ, чиято
мош може и да се обърне в суетно из-
кусителство или да се нзвисн до най-
ин - ян
428
внсша идеализация. Тя символизира
всички богатства на женствеността.
идеал, нежност. убедителност. но и ня
лата и крехкост. Начините й на дейст-
вие се обръшат не директно към духа,
а кьм чувството; те прилатат по-ско-
ро чар. отколкото разум По този по-
вод можем да припомним думите на
Ернест Ело: Човек трябва винаги да
се цели в главата. за да е сигурсн. че
нчма да уцели пониско от сърцето.
ИН - ЯН (ХЕКСАГРАМИ*)
Знаки ин е съетавен oi ин (изра-
зяваш появата на облаците. лошото
време) и фу (хълм. склон): ин е съета-
вен от ян (обозначаващ слънието, из-
гряло високо на хоризонта. неговото
действие) и от съшия корен фу.
Следователно в началото е ставало
дума за сенчестата и слънчевата стра-
на на долина, чието изучаване е мог-
ло да бъде една от основите на
геомантията* Поради разширснис на
смисъла ин и ян означава! тъмната и
светла страна на нешата; земната и не-
бесната страна; отрииателната и по-
ложителната страна, женската и мъж-
ката страна; обшо взето. те са израз
на двойственост и на универе ално в за
имно допълване Ин съшествува един-
ствено спрямо ян и versa vice. Те са
неотделими, а ритъмът на света е ри-
тъмът на тяхното редуване: И ин. и ян,
казва Ридзъ: един ин. един ян. един
път ин. един път ян
Ин е обозначен в Книга на проме
ните чрез прекъсната линия —, ни -
чрез непрекъсната — Като се
комбинират, те образуват триграми*
и хексаграми* Три (или шест) чертич-
ки ин. това е кун, пасивното
съвършенство. Земята; три (или шест)
чертички ян - чян(гисн) активното
съвършенство, Небето Земя и Небе -
това е поляризацията на първичното
Единство, на Големия Връх Танки
Едно ражда две. учи Дао (гл 42).
Едино вото се ноляризира и се опре
деля чрез ин и ян; това е пронеси на
космическата проява. разделянею на
две части на Яйце го на Света Аз съм
Едно. което сс превръша в Две. гласи
египетски древен надпис Or друга
страна, ако се ограничим в об л ас па
на проявата. ян и ин съо1ветно из-
викват в съзнанието идеята за единс-
тво и двойственост. за монада и ди
ада у питагорейците. за нечетно и
четно.
Символиката на ин - ян се изразя-
ва чрез кръг. разделен на две ранни
половини с крива линя, като едната
част е черна (ин), я другата бяла (ян),
за която може да се отбележи, че дъл-
жинага и (на медианата) е равна на
една втора от дължината на външна-
та окръжност; следователно очерта-
нието на всяка половинка ин - ян е
равно на целия периметър на
фигурата. Подобна диаграма напом-
ня формулировката на кабалиста
Кнорфон Розенрот: Небето и Земята
били взаимно евързани и се оигръ
шали Рсдуването. статичногообеди-
няванб на ин и ян се изразяват оше в
шахматната дъека. вобикновения чет-
ворен мандала на Шива Тайки-гу на
Джу Туни ги изобразява с три кониен
трични крьга. разделени на половин-
ки от диаметър. като бялото и черно-
те в тях се редуват Но тяхната
динамична, творческа страна (петте
елемент а идлстптс силяди съшества}.
а съшевременно и тяхното тълкуване
могат да бъдат най-добре изразени
чрез ин - ян. за които трябва да се
отбележи оше. че половинката на ин
съдържа точка ян и че половинката
на ян притежава точка ин. което е бе-
лег на взаимната зависимост на двете
определения, следа от светлина сред
тъмнината и на тъмнина сред
светлината От духовна гледна точка,
според Ф Шюон. това е знак за деис
твителното Присъствис в ношта на
429
ИН - ЯН
невсжеството и индивидуалност га
или на нош га - в универсалносгта и
светлината на Погнанисю. Медианага
може да представлява следа or ено
люционна спирала, което изразява
символиката на ин - ян. бидейки ци-
къл па индивидуалната еъдба юва е
елемент от спирала с безкрайно мал-
ки извивки, като двата н края Знача to
и край на фигура г а) съответства! на
раждането и смъртта
В Япония Джикан и Джуниши съ-
ответсгват на кнгайските ин и ян
Необходимо е оше да се спомене един
много близьк символ: японского то-
мов (или по-точно мину-loMocl та ко-
ето се катва. че е от корейски произ-
ход Това е оше по-линамична форма
на цикличного ра/витие. която изоб
разява коемнчните тенденции в тро-
ичен аспект, присыл на Индия
Отбелязаное оше. че императорскиге
еъкровища в Япония (мага гама) били
с формата на половина нн - ян. близ-
ка до тази на полумесеиа Ин - нн на
времето с бил евързван с фазите на
луната. Очевидно това отново се от-
нася до един от аспектитс на циклич-
ната еволюция. но който тук е
вторичен, зашото луната, ношно не-
бесно тяло. е винаги нн по отношение
на слънцето - ян (CHAT, GRAP.
GUEC, GUER, HERS. LIOT. МАГМ
SCHS. SCHI. WIEG W!LG. YUAC)
Този символ съсредоточава наи-
дълбоката и иай-харакгерната за ки-
тайския дух философия Той съвсем нс
се нуждае от помошта на абегракт-
ните идеи за число, време, прост-
ранство. причина, ригъм За да изра-
зят тези понятия, китайците притежа-
ват този конкретен символ, конто за
едно с Дао изразява целия ред на
Света и Духа За тях времето с недели
moot пространством; ге не могат да
ги възприематотделноот конкрегни
те действия Деист вне го на един човек.
било физическо или умствено. не може
да сылсствува бе г тях по съшия начин,
по който времето и пространство го с
невьгможно ла бъдат схванати без
действиего на човека
Те разделяг времето на периоди.
а пространство™ на области, пери-
одите и пространствата са определя
ни ту като Ин ту като Ян. в зависи
мост от това дали ге са светли или
тъмни. добри или лоши. вырешни или
външни. гопли или студени. мъжки или
женски, огворени или за1ворени и т н
Ин и Ян са тълкуване >о и образа
на просгранствено-временниге
представи
О: дълго време насам китайците
са си служили с тях за религиозного
използване на местностите и на
случайте; тогава тези символи огла-
вявали литургията и церемониала,
както 1опографското и хронологично
го изкуство
Ин и Ян. въпреки че представля-
ват две противоположности, никога не
се противопоставят напълно. зашото
помежду им винаги съшествува пери-
од на преображение, който полпома
га продължителността; всичко -
човек. време. пространство, е ведньж
ин. веднъж мн, сыпевременно всяко
нещо притежава и двете поради про-
цеса си на ставане и линамиката сн. с
двойствената възможност на еволю-
ция и инволюция
Китаискага литература винаги се
опира на Ин и Ян с повече или по-мал-
ко ясни препрагкн
Может .14 ти да отворит и да
/а теорию Небесните Врати?
(Лаодзъ)
В книгата на Мао Дзелун. ..Стра
тегията на рева /юиионната борба "
четем:
Китай е голяма страна, в която
нощта пади на Запад, когато донят
идеи на И/ток. н конто светлината
чс/не на Юг. докато на Север прос
ветви
ИНИЦИАЦИЯ
430
И по-нататък:
Неуспехът често пъти поражда
успех.
ИНИЦИАЦИЯ
Смисълът на „телеутвй": карам да
умира Да пос веша ваш. означава в из-
вестен смисъл да убиваш. да предиз-
викваш смъртта Но смъртта се при-
ема за изход. за прекрачване на един
праг, който дава достъп другаде
След изхода следва вход Да посве-
шаваш. значи да въвеждаш
Посветеният преодолява огнена-
та завеса, която отделя неосветено-
то от свешеното; той преминава от
един свят в друг и прегърпява по то-
зи начин трансформация; равнишето,
на което е, се сменя. той става разли-
чен.
Преобразуването на металите (в
символических смисъл на алхимията*)
съшо е инициация, която изисква
смърт, преход. Иниииаиията извър-
шва превъплъшение
Инициационната смърт не засяга
човешката психология, а смъртта по
отношение на света, в качеството си
на надминаване на състояннето на
неведение Новопосветеният като че
изпълнява процес на регрес, новото
му раждане се сравнява с връшане в
зародишното състояние в утробата на
майката. Прочее, той прониква в
ношта, но ношта. която го обгръша,
ако тя въобше може да се сравни с
тъмнината в майчината утроба, в по-
широк план е космическата нош.
Всички ритуали съдържат опреде-
лени процедури по отношение на инн
ииационната смърт. Кандидатът мо-
же да бъде поставен, напудрен, за да
придобие смъртната бледност, в на-
рочен гроб, покрит с клонаци. Това е
ритуал на преход, символизираш раж-
дане то на ново съшество.
В христнянски план страданията
са евързани с преминаването от едно
състояние в друго. от стария човек
към новия с всичкиге изпитания За
да си дадем сметка за това, е доста
гъчно да се сетим за монасите в
пустините. задемоничните изпитания.
на които са подложени, с коею се обяс
нява и наименованието ..изкушение".
прнлагано към тези явления най
известного и нэкривено е това на све
ти Антоний Християнството идеи т и
фицира силите на злото с демоните.
които измъчват човека. който преми-
нава от състояннето на неведение в
светосгта не след личен доброволен
набор, а след като е бил избран
Инициационната смърт преос-
мнеля смъртта, която трябва да се раз-
глежда като съшностна инициация,
която отвежда в нов живот Все пак,
преди истинската смърт. благодаря
ние на непрестанно повтаряната инн
циационна смърт в смисъла. в коню
свети Павел я изисква от хрнстияни те
(1 Кор 15:31), човекът изгражда слав
ното си тяло В дейсгвителност по ми
лост той прониква във вечността, про
дължавайки да живее в непосветения
свят, към който принадлежи Без
смъртието не идва след смъртта. то
изобшо не принадлежи на състояни
ето post mortem, то се образува с вре
мето и е плод на инициационна смърт
ИРИС. ПРИЗА (ПЕРУНИКА)
В гръиката митология Ирис е пра
теник на боговете и по-специално на
Зевс и Хера Тя е женското съответс
твие на Хермес. Като него тя е
крилата. лека, бърза; носи крнлати
обувчицн и жезъл; облечена е с воал в
цвета на дъгата. който се все във
въздуха. Тя символизира Льгота и в
по-обиз смисъл връзката между
Земята и Небето. между боговете и
хората (GRID. 238). Фактът. че в
„Теогония" Хезиод я представя като
дъшерята на Тавмант (учудване) и
Електра (кехлибар*). навежда някои
431
ИСОП
1ълкуватели на мисълта да видят в
нея символа и движешата сила на
един психически флуид с божествен
произход
Перуниката е пролетно цвете В
Япония и е поверена ролята на такрнл-
ница, която пречистая Цветът на пс-
руниката (шобу) сс поставя в банята
(зашита на тялото от болести и зли
духове) и на покривите на къшите (за-
шита от външните гибелни влияния и
от пожарите). Със съшата пел поня-
кога растеннето се засажда върху сла-
мсни покриви (OGRJ). На 5-ти май
японците се къпят във вана с перуни-
ка, за да си осигурят благосклонност-
та и през годината
ИСОП
Исопът винаги се евързва с об ре-
лите за пречистване. Той влиза в
състава на светената вода. Смссен с
кръв. се използва в поръеваннята за
пречистване на прокажените Снопче-
та исоп служат за поръеване на гор-
ните пратове на вратите и на трелите
с кръвта на пасхалния агнец По този
начин исопът едновременно се евър-
зва с първия съюз и с втория съюз,
предложен от Христос-Агнец Тръс-
тиката. поднесена на Христос на
кръета, от Синоптическите Евангелия
става исоп в Евангелието по св ап
Иоан
Според Филон исопът служил за
подправка на най-нежните вхранене-
то на терапевтите
В своята 45 та Проповед върху
Песен на песнитс Бернар дьо Клерво,
цитирайки Псалом 50:9. пише: Красо-
тата на душата с в смирснисто. Каз-
нам го нс от себе си. понеже Проро-
кът го с изрекъл преди мен: Поръси
ме с исоп и те бъда чист (Пс. 50:9).
Тази скромна трсва символизира по
корността и пречиства гърдите
След сериозното си прегрешение ца
р.чт-пророк се измива с исоп и така
въ звръша снсжната белота на невин-
ное тта (JAUA, 481-482).
йогини
Във Ваджраяна йогини символизира
шакра и субтилните канон, конто пре-
насят мисълта на просветлението
(Бодхмсита). Това цяло, косто трябва
умствено да се построй вътре в човека.
представлява тялото на Йогини. с ко-
ято адепгът трябва да се огьждестви
Тибетската иконография често пъти
представя изображения на божества,
сливаши се със своя подчинен Тези
сдвосни персонажи означават. че със-
тоянието на Буда може да се постигнс
само чрез гясното свързване на
Мъдростта и Състраданието. на лов
ките средства, присъши на тантриз
ма. и Пустотата* По този начин се
пробужда бодхиснта или съзнанието
за просветление, дремешо в долния
Шакра и предназначено да се издитне
дохилядолистния лотос на главата По
този начин човек осъществява в себе
си обединяването на мъжкия и женс-
ки принцип и възпроизвежла първич
ния андрогин.
KA
Едно от най-грулнигс та схваша-
не от западния дух понятия на древ-
ния Египет. Според Серж Сонрои юс
практически проявление на ч и тени-
те снсргии. както в творчсската си
функции, така и в консервативната
Следователно „Ка " може да ишача
ва творчсската мои), конто прите-
жава божсството. но и опорнитс
сили. конто движат Маат. универ
салнич ред . Нещо като хранилище
на житените си ли. откъдсто про
и пта всеки живот и благодарение
на косто оцслява вески мивот (POSD.
143)
Изразът „т)в преминет в своя Ка"
означава „да умреш": от това се
разбира, че този принцип води нсза
висимо от тялото съществуване. при
все че е облечен в него Статуетки на
Ка придружавали мьртвитс в троба
им - именно на тети статуетки били
принасяни в жертва храни; погребал
ните жреци били наричани „слуги на
Ка".
В този принцип Андре Вирел отк-
рива аспект на космическими мои»,
получена от индивидуалността С
Кристиан Дерош Нобл ьокур отлича-
ваг от индивидуалння Ка колективен
Ка сила на непрекъснато, недиферен-
цирано. универсалии и пораждащо
в/аииодсйствие; тя се стреми ла се
диференцира в инливидуалния Ка в
зависимост от развитнего в ентпетс-
кото общество на индивидуа tuiupa
щото и социалилиращото оеъ шаванс
(VIR1. 134). Ка символизира жилнсна
сила, готова ла сс персонализира все
повече и повече, слелвайки еволюпи
я та на инливилуалното и колективно
съзнание
КАЬИРИ
Кабирите са фаличсски демони.
обекти на самостоятелен култ на ост-
ров Лемнос(SECG. 266. п 89) Според
П Гримал (GRID. 70) те са „тиинст
веки божества, чисто главно свети
лище сс напирало на острей» Само-
траки, нобили почитани навс.чкъдс.
дори и в Египет - в Мемфис, по ду-
ните на Х'сродот " Кабирите са
грима, четирима или седмина. ту са
потомии на Хефест. гу са отъждест-
вени с Деметра. Персефона, Хадес.
Хермес. или пьк, при римляните - с
Капитолийската триала (Юпитер.
Минерва. Меркурий) Тяхната отличи-
телна черта е. че не могат да бъдат
назовани безнаказано Те присъстват
в свитата иа Рея - съпруга иа
Кронос* и майка на гретого поколе-
ние богове Смссваг кабирите с кори-
бантите и куретите. зашото по-кьено
се приема, че закрилят мореплавате-
лите Ала танната им си остава все
така непроницаема; кабирите. конто
впрочем рялко се споменават. са
прсдставени в митологията като за-
гадъчни демони Несъмнено кабири
те съогветстват на най-тайния. най-
скритня аспект на божествеността -
иензказаната тайна на божсствсната
сперт ня Може би затова са се превър-
налн в символ на исзнанннтс вьзмож-
ности на духа, на енергннте. скритн в
боговете и в хорага, подобно на запас
ог неизразима и неизчиелнма сила, чи
КАДУЦЕЙ
434
ею отпришване по способа на чира
ка-матьосник е опасно
КАДУЦЕЙ
Елин от най-древните символи. чи-
сто изображениее гравирано оше 2600
г пр н е върху купата на Гудеа, царя
на Лагаш. както и върху камениите
плочки. наричани в Индия nai акали
Формите и тълкуваннята на кадуцея
са далеч по разнообразии, отколкото
най-често се смята, без непременно да
се нзключват взаимно
Кадуцеят - емблема на Хермес
(Меркурий), представлява тояжка.
около която в противоположив посо-
хи се увнват две змии По този начин
тояжката уравновееява двата симво-
лични аспекта на символа на змията
-ляп и десен, светъл и гьмен Змията*
притежава този двоен символичен
аспект: единият - благотворен, а дру-
гият - злотворен Кадуцеят изобра-
зява. така да се каже. антагонизма и
равновесието между тях; въпросното
равновесие и въпросната полярност
са преди всичко тези на космнчннтс
потони чието по-общо изображение е
двойната спирала* Легендата за ка-
дуцея се отнася до първичиия хаос
(борба между две змии) и неговата по-
ляризация (змиите са разделени от
Хермес). а чрез заключителиото
увиване около тояжката се постига
равновесие между противоположните
тенденции около световната ос. пора-
ди което понякога казват. че калуце-
ят е символ на мир Хермес е прате-
ник на боговете и водач на съшества-
та в техните превращения, а това. как-
то отбелязва Генон. напълно съот-
ветства на посоките - възходяща и
низходяиза. на потопите, изобразени
от двете змии
Израз на съшата символика са
двойного увиване около браминската
тояга. увиването на двата тантричес-
ки пади около сушумна. двойного оби
каляне на Илзанаги и Идзанами око
ло космичния стълб. предшестнашо
тяхното съвокупление и. оше по-ясно
- Нютуа и Фуси, които са евързани
един с друг със змийскитс си опашки
и разменят атрибутнтс си - пергела*
и екера* (BURN. GUET, GUES, SAIR.
SCH1)
Друго тълкуване изтъква симво-
ликата на плодовитое па Кадуцеят,
състояш се от две съвокупляваши се
върху фалос в ерекция змии, изглежда.
спада към най-древните индоевро
пейски обрати Откриваме го в древ
на и съвременна Индия, където каду-
цея г е евързан с многобройни обреди;
в гръиката митология, където е емб-
лема иа Хермес. а се г не - при рим-
ляните. конто го прехвърлят на Мер-
курий Както се изразява Хендерсон
- ученик на Юш (JUNS, 156).
одухотворен, този фалос на Хермес
психопомпос прониква от познатия в
непознатия свят. дирейки духовно
послание за освобождение и и/цс
ленис Както знаем, днес кадуцеят е
обшоприетата емблема на медицине-
ката наука
Ала кадуцеят придобива пълния си
смисъл едва през гръиката епоха. ко-
гато над двете змии се появяват криле:
от този момент символът се превръ-
ща в земно-небесен синтез, налхвър
ляш неговия произход и напомнят
донякъде крилатите китайски дра
кони, както и изображението на ацтеке-
кия бог Кетцалкоатъл. който след
доброволната си саможертва се
възкачил на небето и се прсролил в
перната змия
„Кадуцеят. който представлява
вълшебни пръчица. състояща се ни
й-често от тояжка с две увити око
ло нея змии. напомня за праезпари
култовс на дървото и земята - кър
милница на змиите. сыцсствували в
Егсйския басейн" (SECG. 278) 11
наистина. „хиндуисткият кадуцей е
435
КАДУЦЕЙ
свързазз със свещеното дърво.
Мссопотамският кадуцей съдържа
централка тояжка Тч очевидно е
спомен ла дървото. С ледователно с
основание .можем да глсдамс на то-
яжката от ксиТут/сч на Хермес (как
то впрочем и на тояжката от ка
дуце.ч на Асклепий) като на символ
на дървото - сподвижник, обитали
из с или наместник на божсството
Дори и впоследствис тояжката да с
придобила значснисто на ясновидска
или лечителска дарба, тя вес пак сим-
волизира божествсната ефнкасност на
|ървою iBOUA, 166)
Според Курт дьо Жеблен. конго
питира Атенагор и Макробий. тояж-
ката символизира екватора. крилете
символизират времето. а двете змии -
мъжка и женска. изобразяват слънце
то и луната. които за една година
обикалят склиптиката. по конто ту
се разделят. ту се събират. Това тъл-
куване подхожда иай-вече на ролята
на Хермес. смятан за родоначалник
на астрономията и земеделието
(BOUA. 168) От своя страна алхими
ните съшо не пропускали да разтъл-
куват калуиея „Той с жезълът на
Хермес - бог на алхимията 4 полон
му го дал в замена иа изобрстсната
от Хермес лира Кадуцеят сс състои
от златна тояжка. около конто сс
увиват две змии За алхимика зми
ите июора лянат двата противополо
жни принципа, които трябва да сс
обсдинят. независимо дали сс отна
сят до сярата и живака, до нслет
ливото и лстливото. до в зажното
и сухото. или до топ лото и студе
нота. Тс сс помир.чват в единното зла
то на тояж ката на кадуцея. (’ зедо-
вателно той с израз на освоения
дуалилъм. залегнал в цялата хермс
точна мисъл. конто трябва да бь»)с
/аличсн в единството на философс-
кий камък " (VANA. 18-19).
Това гълкуване ни насочва към
схвашане. което превръша калуиея в
символ на равновесие чрез обсдиии-
ванею на противодсис! ваши сили
Кадунеяг изобразява противоборст-
вом между двете змии, чийто изхол
решава Хермес Гова противоборст-
во може ла символизира вътрешната
борба между противодействаши сили
от биологичен или морален порядък.
която застрашава злравето или чест-
ноегта на съшеството Така например,
за римляните кадуцеят изобразява ду-
шевного равновесие и пристойного
повеление: тояжката изобразява
властта. двете лмии - благоразумие
то крилете - гсърдисто, а излемът
възвизисните миели При все това
тук тълкуването не налвишава рав
нищего на емблематичното Кадуцеят
обединява съшо така четирите при-
ролни стихии и тяхното символично
значение: тояжката съответства на
земята. крилете иа аьздуха, змиите
- на огъня и водата Но пълзенето не
е единствената причина змиите да бъ-
дат оприличени на вълнообразните
движения на вълните и пламъиитс и
отъжлествени с водата* и огъня*: са-
мага им природа - огнена. поради от-
ровного им ухапване и заедно с това
- почти течна. порали плавността им.
ги превръша едновременно в източ-
ниии на живот и на смърт Според бу
дисткия езотеритьм и най вече според
тантрическото учение тояжката на ка-
дуцея съответства на световната ос.
а змиите - на Кундалини, навитата на
кълбо сила, която дреме в долната
част на гърба и се изкачва над
фонтанелата. преминавайки после ло-
ва телно прет шакрите Кундалини е
символ на чиста та сперт ня. която дви
жи вътрешната еволюция на човека В
действителност съшността на калу
цея се определи от самия състав на
неговитеелементи йот техниясинтез
Кадуцеят извиква представата за ди-
намичною равновесие между проти-
КАИН
436
водсйствашн сили. които сс съгла-
суват. за ла образуват по висши и по-
силна статична форма и активна
структура Двойствеността на змиите
и крилете разкрива онова върховно
състояние на сила и самообладание,
което може да се постигне наняло как-
то на равнишето на инстинктите
(змии), така и на равнишето на духа
(криле) (C1RD. 34-36)
Ала калуиеят си остава символ на
эагадъчната сложност на човека и на
безкрайннте възможиости на истово-
то развитие Атрибуты на Хермес*
(Меркурий*) се състон от тояжка -
элатната пръчка или дървото на
живота, около която се увиват симет-
рично. във форма на осмица. две
змии* По думите на Омир Хермес:
.Btt (и и жгл ia г «пйто	ммж
/МЖГАГ U ЧМКПМ ЖЧГ ЯО Ш Лкб» W «W ‘
(Омир. „Илиада" XXIV. 343-344,
превод Александър Милев и Блага
Димитрова. Народна култура. София.
1971).
Пръчката* напомня за аграрния
произход на култа на Хермес и за
магьосиическите умения, които той
обладава; двете змии загатват за пър-
воначалния хтонически характер на
бога, способен както да се спуска в
Ада и да изпраша гам жертвите си.
така н да се връша оттам. когато
пожелае. и да връша някои плеиниии
набелиясвят Павсаний споменава за
култ, отдавай на черния Хермес и на
белия Хермес. двата аспекта - хтони-
чески и небесен, зловреден и благо-
приятен, на един и съш бог Змиите на
кадуцея изобразяват тази двузнач-
иост. която е и двузначността на са-
мия човек
И накрая. в съответствис със сим-
воличного тълкуване. вдъхновено от
неговата биологична стика и в съот-
ветствие с митологичното тълкуване,
което приписва кадуцея на Асклепий
- родом а чал ни к на лечителите и бъ-
дешбот на мсдицината. зашото умсел
да си служи с отровите. за да лекува
бодните и да възкресява мърт вините.
Пол Диел обяснява кадуцея по след-
ния начин: „боздуганът* - оръжие
срсзцу баналността, сс с превърнал я
тояжка - жезъл*. символ на духов
ното господство над зс.мни.ч .живот,
си чвол на господството на духа над
тялото. а змията - тщеславие ют
рицанисто на духа, екзалтацията на
въображсззисто. оснонсн принцип на
всяко бол сети о разстройство, изли-
ва отровата си в целителната купа "
(DIES. 230) Цялото приключение на
мсдицината* е разгърнато в мита за
Асклепий и обобщено в кадуцея ис-
тинското нзнеленне и истинското въз-
кресение са тези на душата Змията.
която сс увива около гояжкага - сим-
вол на дървото на живота, означава
укротеното и усмирено тщеславие:
нейната отрова сс превръша в лек, от-
клонената жизнена сила се връша в
правия път. Здравсто е: „умсреност-
та. постигансто на хармония меж
ду жсланията (симстричните извив
ки на змиите). въдвор.чванстззна ред
в чувствата. изискването за одухот
воряванс - сублимация, (от които)
зависи дуизевното здравс. (но) и ко-
ито едновременно с това обусловят
тслесното здравс" (DIES, 233) Това
тълкуване превръша кадуцея в глав-
ния символ на психосоматичното
равновесие
КАИН
Каквито и да са исгоричсските
тълкувания на Библията (Бит 4:1-24).
те с нишо не са накьрнсни от симво
личните значения, които могат да сс
извлекаг оттам Казано другояче. от-
криването и на символи в драмата.
описана във въпросната глава, нс изк
лючва съшествуването на събитисто
по принцип, а просто му прилава
437
КАИН
измерение. налхвърляшо характера му
на случайно сьбитие. Дорн и сьбити
ето ла не се е случило точно гака, как-
то е представено в Библията. негова-
га символика остава В „Донят на
Киин"(Париж. 1967)Люк Естане раз-
крил забележително добре символич-
нее значения на древния разказ.
Според самата киша Битие Каин
е пьрвият човек. ролен от мьжа и
жената; тоне пьрвият теме делец; пър
вияг жер1воприносител. на чиито дар
Бот не потлелнал благосклонно; той е
и пьрвият убиен; той разкрива
смъртта: преди извършеното от него
братоубийство никой не бил виждал
липе на мьртвеи Каин е пьрвият
скитник, диреит плодородна земя.
както и пьрвня т гралострети тел. Той е
и човекъг. бслязан от Бог. за да нс го
убие никой, който го срсшнс Каин е
пьрвият човек. отдалечил се от лице-
то Господне и вьрвяш неспирно в по-
сока кьм изгрявашото слънце
Величието на приключението е
безпримерно. Това е приключението
на оставсния на самия себе си човек.
който поема всички рискове на сь-
шествуването и всички последний от
лействията си Каин е символ на чо-
вешка га отговорносг
Името му означава притсжанис.
майка му го нарекла Каин, зато го бил
първата и придобивка от мъж. първи
яг родил се човек Ала притсжанисто.
за което той мечгаел. било притежа-
нието на земя и преди всичко - на са-
мия себе си. за да притежава и
останалото. .. Ги ме доби според
Божията воля и с Божия помои/".
казва той на майка си. „Лз отрано
разорах. че Бог с нишо няма да ми
помогне и чс ще трябва да се упова -
вам единствено на собствената си
воля. О. вис. тайте, че трябвашс
да завоювам всичко. което ми при-
писватс - плимснността и грубост-
та. силата и упорството" (Люк
Естан. 88|
Към Божията земя Каин иска да
прибави плодове те на човешкия труд,
за да бъде наистина господар на до-
лото си: ,.Лт мечтаех да помиря зе-
мята с Бог" (84). Той иска ла пост-
рой град, който да бъде оше по ярко
проявление на човешкото дело от об-
работванего на земята „Представях
си града като друга оран, други
сситйа. друга жетва Кикво говоря'
Това бе надиганс на /смята и/вън са-
мата нея, да. нейното отвесно из-
дигане по човешки обра/. бла годаре
ние на човека. който по то/и начин
щеше да установи собствената си
царска власт... Стените му щчха да
очерти чт пространството. в което
и/ не чаках нищо от него (Бог)"
(112-113) Градът - пролегомени към
всеки бъдеш атеизъ.м.
Ала Бот не гледал благосклонно на
жертвоприношенията на земеделепа и
мечтаешия за гралове Зато ? Каин не
можел да приеме, че Бог не го обича
Той бил готов на всякакви жертви.
..ако най напрсд той мс бсизс приел
Колкото и малка да съм достоен /а
обич. ш мен бе важно да съм обичан
точно такъв. какъвто съм. Сстне
щя\ да сторя всичко. /а да .wy угодя.
След като мс отхвърли. аз нарочно
започнах да упорством в преди звика-
телството. а само един негов поглед
би мс ра знежил "(41)
Нешо повече - Бог не възнаграж-
давал усилния му труд „Нека да е
ясно", казва Каин. „аз съжалявах нс
за това. чс А вел има толкова
преимущества. а за това. чс аз ня-
мах нито едно Богът остана рав-
нодушен към умората ми. сляп за
жертвати ми. глух /а жалбите ми~
(82. 92). Тогава той се разбунтувал -
не само заради себе си. а заради всич-
ки вас Заради всички, конто не при-
емат танната на прсдопрсделсннето.
разделяша хората на низвергнати и
КАИН
438
избраниии. тарали всички. конто не
проумяват прсзрението ка Бог към
земнитс величия и прсдпочитанисто
му към смиренитс... Като прерязва с
кремък гърлото на Авсл - любимсца
на небето. той въетава именно срешу
тоэи Божн ред Но може би тайната
на отношение™ на Б01 към Каин се
крие в това. че дарът на Каин не бил
иялостен. той приписвал на самия се-
бе си част от труда си. бет да признае,
че дори и тати част той дължи на Бог.
Тогава. завиждаш на брат си. горд с
груда си и разбунтуван срешу Бог. той
убил, утвърдил стойността на собст-
веного си усилие и се справил бет Бог
От тоти момент Каин е осъден да
сгранства. устремсн към бъдеше. ко-
ето трябва да съгражда наново и
наново: ..Ще отидсм в човешката
пустиня. конто безброй люде ше
заселят Ще се водим от винаги по-
вита зора. Няма да спири.мс никъ-
де и така ще бъде винаги навсякъдс
Наизсто скитничсство щс измсри зе-
мята и съшевремснно ние ще я
застроим" (125). Той дири „бъдеше
то на човска далеч от лицсто
Господне" (126)
Но се наложило да убие брат си -
друг аспект на самия себе си. и да ус-
кори настъпването на смъртта За да
се освободи. Каин се решил дори на
пресгъпление. Смъртта означава „да
си принуден да спиш. без да можеш
някога да сс събудиш" (24). Той бру-
тално итпречил смъртта пред погле-
да на първата майка „О. смърт. стар
ужас, тайнствено наказание, сто че
сс разкри' Под маската на Авсл ти
си с нашия лик и чрез теб нис не се
различаваме от животните"(25). За
Адам и Ева смъртта е последний г
плод от дървото на познанието. Адам
се провиква пред трупа на Авел:
„Сега. тук. нис докрой усещамс вку-
са на плода на познанието. той с по-
горчив от всякого" (53) Ала той се
обръша кьм Ева: „Нис предадо.хме
кълна на смъртта на тялото ни
Авсл'" „ Гогава безсмислсно с да пре
даваме жнвогип'", отвръща с неголу-
ванне Ева (55) „А' Гой сякаш ме
пронизи, синовстс ми непрекъснато
шс сс избиват'" (74) Ала Темех за-
шнгава Каин, своя съпруг: „Нека ж и
вотът победи, макир и с испита ни
смъртта" (57)
Вярно е. че настъпването на
смъртта било неизбежно, тъй като тя
била наказанието та първия грях
Личного прегрешение на Каин е. чс
прева рил замисъла на Господ Гои при
давил зло към злото, наказано със
смъртта (77) Каин станал подбулн
тел на смъртта
Ог този момент на челото на Каин,
на челото на вески, всеки ше може да
прочете: „С.мъртна опасност'" Но
той ще трябва да табележи такриля-
шня знак, сочеш Божиего творение -
не позорно клеймо, а печагьг на
Адамовия син .. Знакът. който ме
ни Зверева, ме закрыли". казва Канн
..Да. Бог ми ока за тази милост
прсстъпленисто ми да сплазива
отмъститслитс. тъй като за мо
сто убийство шс им бъде отмъстс
но ссдмокритно' Милост с твърде
тежко никизанис'" (50). Според Каин
сега човек се вьзправя единствсносре
щу отсъствието на Бог Но му остава
да се възправи срешу еобствсното си
човешко присъствие. какго му напом-
ня Темсх. бетмилостнага съпруга:
„Собствсното ти присъствие. Каин1
Отсега нататък в смсняшите се
поколения Каизз ше присъства във
вески човек" В отделало го на собст-
вената см съвест всеки човек ше забе
лязва чертите на един Каин Както
казва Адам: ...моят син Каин е онази
втора част от самия мен, която сс
отразявашс безброй пъти. Hue. ко
ито го следвитс. знайте това вис
стс роякът на мойте съниша "(126)
439
КАЛ
Ако трябва непременно да потьр
сим сравнение с гръцката традиция,
можем ла припомним мига та Про-
метей*, който пожелал да и звоюва та
човсчеството божествена власт; ла го
освободи от пьлната зависимост. да-
вайки му огьня - принцип на всички
идни превращения, независимо дали
се отнася эа огьня на духа или та огъ-
ня на материята Каин, подобно на
Прометей, е символы на човска. отс-
гояваш свои днл в съзн.ганисю.
КАЙ ДА РА
Бог на златого и на познанието у
племето пьоли. Лъч. итратен от ог
нището. косто с /еио(вьрховен бог)
Полиморфен, когато става видим, той
предпочига обратите на дребни урод-
ливи старци и просяци. за да заблуж-
дава по-добре опортгонисгичните или
повьрхностни хора Ето зашо в леген-
ди те царството му е наречено „стри
ни на джуджетата" или на „мра-
чината", или на „духоветс пигмеи".
Смятанн за първите завоеватели на
Африка, пигменте често изпьлияват
свръхестествена роля в африкански
те легенди
Бот на златого, като нею той се
намира под земята и подземного пъ-
тешествие по дирите му преминава
през единадесет дьлбочинни слоя, би-
ло то единадесет нзпи гания. било го
единадесет символа, докато богомо
леиьт се окаже пред сврьхестествения
дух. койю му поверява свешения
метал.
Той е изобразяван със седем гла-
вк (7 дни в седмниата). 12 ръие(12 ме-
сеца в годината). 30 крака (30 дни в
месеца); седи на четирикрак престол
(4-те елемента, 4-те катаклизма, конто
ще разрушат земята на хората. 4-те
сезона), който се вьрти безспир (пьо-
лите са отгатнали въртенето на
земята). По този начин Кайдара сим-
волизира структурата на света и на
времето Той сс върти на престола си.
както слънцето. което управлява
времето. Да го познаваш. означава да
познаваш космическия ред и прими
ните забезредисто: унишожението иа
съществата се дължи на други
сьшсства. както и раждането им Той
е наречен ,.да>ечни.чт и много
о иикинт". тъй катое неизчерпаем и
човек смята, че го разбира или.
обратно, не го познава. докато той е
навсякъде и вовеки (НАМК).
Кайдара, изглежда. е символ на
космическия и морален синтез, на
светлината. кьм която води крайната
инициация
КАКАВИДА
Символизира мястото. където
прогичат прсвыыыпеннята Може да
бъде оприличена на тайните стаи* за
посвешаване. на лоното на промени-
те. на тунелите и т. н Тя представя не
толкова предпазвашага обвивка, кол-
кото преходно състояние между два
етапа на развитието. момент на
сьзряванс Тук се включва и отказы
от определено минало състояние. как-
то и възприемането на ново състояние.
с което се постита завьршеност.
Загадьчна и нежна като изпълнената
с обещания младост. чието бъдеще гь-
не в нейзвсстност, какавидата изиск-
ва внимание, грижи и покровнтелст-
ване Тя е оформяшото се. но нераэ-
гадаемо бъдеще. символ на развити
еговбиолотията
КАЛ
Символ на първичната плодород-
на материя, от която по-точно бил съз-
даден човекы според библейската
традиция. Калта - смес от вода и
прьст. обелинява рецептивния утро-
бен принцип (земята*) с динамизира-
шия принцип на промяната и прев
рашенията (водата*). При все това,
ако се трыне от пръетта. калта сим-
КАЛ
440
волизира началото на еволюиията.
пръетта. която се движи. ферментира
и става пластична Тук е мястото да
припомним филма на Уолт Диски
..Живата пустння". в който е поката-
но как от задъхвашата се почва, от
пръетта. която започва да днша. из-
никват мехури. ларви. насекомн и мал-
ко по малко - бозайници
Ако обаче се тръгне от водата с
нейната първоначална чистота, кал-
та е пронес на инволюция, тя е начало
на деградация Ето зашо по силата на
етична символика калта се отъждест-
вява с дъното. с утанката, с най-
долното у човека: нечиста, развалена
вода.
Между пръетта. съживена от во-
дата. и водата. замърсена от пръетта.
се нареждат всички равниша на кос-
мичната и морална символика
КАЛ (КАША. ТЕСТО)
Тя е символ на безформената
материя: от смссването на вода и зе-
мя се Полунина кал Кашата с една
от основните теми на материа-
лы зма И винаги ни се с струвало
странно, чс филззеофията е прснеб-
рсгнала изучаването и Всъшност
тсстото ни се струна съ к ровен а та
схема на материализма, в която фор
мата е измсстсна. заличсна. разт-
ворсна Следователно тсстото пос-
тавя въпросите на материализма в
елементарни форми. зашото осво-
бождава интзицията ни от грижа
та за формата ( ВАСЕ, 142).
Месенето иа тестото символизира
действието на твореца и издава мъж-
кия стремеж да се създаде нешо.’Обрв-
ботката на тестото, пише оше Баш-
лар. неизбежно се съгласува с ос обе -
на воля за власт. с мъжката радост
от проникването я материята. от
изучавансто вътрешността на мате-
риите. от опознаване вътрешност-
та на зърната. от побсдата над зе-
мята. тики както водита покорней
пръетта от преоткриването на ед
на елементарни сила, от учаезпието
в борбата между стихните, от при
съсдинчнансто към една непреодоли-
ма разтваряща си за. А после започва
сливането зз о.мссвинсто с негзнзото
бавно. но равно мерно напредване. доз
тавчизо осоззено едино зствззе. нс зпо з-
кова сатанинско. кол кото от са мо
то разтваряне. ръката пряко усеи/а
поезпепенното успешно сливане на зе-
мята и взздита (пак там. 146) Тона
обяснява зашо децата обичат ла иг
раят с птастслин и каква с познана
телната стойност на юна занимание
Но тази двойня символика на проник-
ване на водата в безформената мате
рия и на проникванс на пръетите в
тестото може ла стане носител и на
евързани със сексуалността значе
ния. за които Башлар привежда не
един пример
КАЛЕМ
Символиката на перото(Калем) и
книгата или на перото и плочката иг-
рае изключително важна роля в ис-
лямските традиции В учението на су-
фистите върховното перо е Светов-
ният разум Строго пазената Плочи.
върху която перото запечатва съдби-
ните на света, съответства на materia
prime. на несътворсната или непрояве-
на субстанция, която. подтиквана от
Разума или Същността, съэлава це-
локупното съдържание на сътворенн-
ето(BURA, 71)
В своите ..Анали" Табари твърди.
че ..Бог сьтворил Калема хиляда го-
дини предзз да еътворзз нешо друго "
Казано е съшо, че Калсмът бил сът-
ворен от светлина
..Първото неизо. сътворснзз от
Бог. била съхраняваната илзз таз'зна
Плоча (Коран. 85:22) На нея Той на
писал онзнза. коетзз е било зз ще бъде
чак дзз деня на Възкресснието Никозз
441
КАЛЕНДАР
друг освен Ь<>г нс mac кикно съдържа
и ючата Тя с напринсна от бяла
перла* Посочени си дори нейните
размери: .Дължниати u де tu небето
от /емята, и ширикити и сс прое
тира от и/ток до шпид Тя е при
вър/ана къ w Престола. винаги гото
ва да удари по чел ото Псрафил - на
й-бли/косточиры до Престола ангел
Когато Бог пожслае да осъи/сстви
неи/о в творението си П ючата уд-
р.ч Нерофил по чс /ото. той я поглеж-
да и чете върху нея Божията во/ч
Ки шно с. че Аллах и/трива и пот
върждава каквото пожеяае. при Него
с Оригиналът на Книгата < Корин.
13:39; 3:7) Бог пог /ежда към Плочата
триста и шсстдссет пъти на ден
Всеки път. когато я поглелне. той носи
живоз иди смърт. извиеява и снижава.
излита на почнт и принизява Той съз-
дава каквото пожелае и решава как-
вото му е угодно.
За да пише върху тази Плоча,
Аллах съэдал от скъпа материя
Калема или Перото (ал-калам)
Върхът иа Перою е еззепен и светли-
наш тече ot него, както мастилото -
от нашите пера Бог му казал:
..Пиши'" Калемът потреперал така, че
проблясъпизе на хвалебегвията му
заприлнчали на святкаща мълния Ка-
лемы замигал „Какво трябва да
напиши „Съдбата". отвърнал му
Той Калемът заквакал да пише върху
плочата всичко, коею трябвало да се
случи чак до деня на Вьзкресениего
Плочата била изписана. Калемът пре
съхнал и шасгието на един и нешас-
гиего на други било определено
(SOUN. Toufy Fahd) Така Калемът е
символ на предопределението
КАЛЕНДАР
Тук няма да разказваме истори
яга на разлнчннте календари -
египетски грънкн. ацтекски. римски,
масонски, революционен, китайски.
мккюлмански. григориански или по-
зизивистичен Това би ни отклонило
ог тсмата За нас са важни гьреени
ята на хората които са се опитвалн
да открият в непрестанно убягвашо-
то им време ориенгири. евързани с
приролните явления, чието повтаря-
шо се със закоиомерност протичане
можели да наблюдават Ето зашо в ос-
новата на пьрвите календари стой
луната. тъй като дунните месеии са
по-краткн от слънчевия цикъл и тях-
ною наблюдение и изучаване е по-
лесно Съставянеюна календаре рав
носилно на ггридобиване на уверенос з
и на орг ани тиране на времето. подоб-
но на строежа на дигите които овла-
дяват течението на реката; то съзла-
ва усешане за властване над неизбеж-
ною чрез иеговою резламентиране
Това е сдобнване със средство, поз-
волявашо ни да огбелязваме етапите
на нашата собствена еволюция -
външна или вътрешна. и едновремен
но с юва - да огбелязваме на опреде-
лена лаза всичко. коего напомня за
озношенията между човека и боговете.
космоса, мъртвите. Съзерианието на
календаря навежда на мисълта за веч-
ното начало Календарът е символ на
смъртта и прераждането. а съшо и на
мислимия ред. на който се полчинява
изтичанею на времето; той е мяркага
за движение Ето някон примерн
Нссъмнено най-сполучливо приго-
ден е египетският календар: годината
от 365 дни е разделена на 12 месеца
по 30 дни. плюс 5 лобавъчни или епак-
тни дни в края на годината Той е на-
пълно подходящ за страна, в която
няма пролет Мссеците. разделени на
труни по четири. образуват три го-
лишни времена наводнение, /има.
л.что Месеците са подразделеии на
три лекали: първият ден бил празник
в чест на мъртвите
Ала в египетский календар нима-
ло високосна година, оттук и посте-
КАЛЮМЕТ
442
пенно увеличавашото се закьснение
спрямо сльнчевата година Дено-
ношията са разделени на 24 часа, а
по-късно елинистичната астрономия
подразделя часовете на 60 минути в
съответствие с шестдесетнчната сис-
тема от вавилонски произход (POSD.
40). Изгревьт на Сотне (Сириус) - пос-
ветената на Изида звезда, бележел на-
чалото на гражданската година:
„Приемами Сотые за царицата на
тридесст и шесттс съзвсздия, под
чийто знак миновали тридссст и
шесттс декады"(P1ED, 520).
Пьрвият използван от евреите ка-
лендар бил лунен: терминьт йерах
(месец) произлиза от ярсах (луна).
Този календар бил съставен по подо-
бие на финикийския. Използваният
през библсйския период календар бил
слънчев От книга Царства (3Царств
4:7) знаем, че Соломон разполагал с
дванадесет разпореднипи. всеки от ко-
нто служел по един месец. Ако слън-
чевият календар бил използван от ев-
реите оше преди изгнанието. то по
време на робегвото те се запознали с
халдейския лунно-слънчев календар -
така месеците зависели от движени-
ето на луната, а годината и годишни-
те времена се определяли по слънце-
то (ZE1J)
Майте съчетавали два календара:
единият - слънчев. за светската годи-
на от 365 дни (хааб). а другият - за
рслигиозната година от 260 дни (цол-
кин), която наброявала тринадесет ме-
сеца подвадесет дни Бог Тринадесет
- свешено число - бил богът на
времето: на раждането и смъртта. По
този календар. основаваш се на народ-
ните поверия, били отбелязвани рож-
дените дни и важните събития в
живота. За да се съгласуват датите,
взети на двете равниша на съшеству-
ването - религиозно и светско, свете-
кият календар, който съпътствал
религиозния. наброявал 18 месеиа по
20 дни. плюс един допълнигелей ме-
сец от 5 дни Тези пет дни се смяталн
за злокобни. Те били мостьт или
стълбата, водеши кьм следвашата
година. Комбинации те между двата
календара образували цикли Те били
толкова сложни и толкова точнн, че
една и сына дата или дори едно и съ-
шо сьчетание можели да се повторят
само велньж на 374 440 години
Символ на необратимото и едноврс-
менно с това - на вечного вьзврь-
шане
КАЛЮМЕТ
Свешената лула на прерийните ин
дианци - независимо дали се отнася
за калюмета на войната или на мира,
изобразява Изнача.тнии човек. нэп ра-
вен в Центъра на Света и с ле лова тел
но - вьрху Световната Ос. постигаю
чрез молитвата, чийто материален из-
раз е димът на тютюна, а той не е ни-
шо друго освен диханието, т е душа-
та - обединението между хтонически-
те сили и Вър.ховния Небесен Бог. кьм
когото се издига молитвата. Слсло-
вателно калюметы символизира си-
лата и мош та на пьрвоначалния чо
век - неуязвим и беземьртен в съшес-
тво г о си микрокосмос, по подобие на
Макрокосмоса, който той изобразява
Всички текстове (сиукскн. оседжски и
др.) описват калюмета като живо съ-
шество - всяка една от частите му е
наречена с името на някоя част на тя-
лото (ALEC, 17-41): „В същноетта си
свеизеният дим, който ее издига от
лулата. чисто огни изо с олтар. а
торбичката й - проводник на жиз
нсното дихание. означава. чс с пос
тигната хармония между нашия
живот и живота на цялата
природа.
Чсрвснокожитс даряват първите
издухани струйки дим на велик ия
Вах Кондо или Повелител на Живота,
на Слънцето, на Земята и на
443
КАМАНА
Водата; после иэдухват струйка дим
към четирите посоки на света
Всмуквайкзз три пъти едно след
друго. тс издухват първата струи
ка към Зенита, втората - към поч
вата, а трети та - към слънието. "
Калюметы придана мош и
неуязвимост: „Няма нищо по тайне-
тесно и по-достойно за уважение",
казва Маркет „Дори и царе ките ко-
рони и же зли нс сс радват на така-
ва почит Гой. изглежда. е съдник
на живота и смъртта Достатъчно
с човек да го носи и да го покаже. за
да сс движи нсобсзпоко.чван сред
враговетс. които в разгара на бит-
ката при вида му слагат оръжие."
Според съшия автор на боядиса-
ния в чернено калюмет на войната се
тлела като на калюмет на слънието
Пълната символика на калюме-
та с тази на свешената емблсма или
на лек. предназначени да бъдат из-
ползвани винаги. когато се отнася за
сериозен или жизнено важен въпрос
Легендата за дакота, за това как иа-
ревииата била подарена на хората.
уточнява: „Тази лула с връзка с
небето. В смисъл. който остава дъл
бок о неизясни.м. лулата сама по се-
бе си представлява мистичен знак
на обединението между Човека и
Природата "Струна ни се, че по-пра
видно би било да се каже. че тя е знак
за обединението между природата и
върховния Бог чрез Човека. направил
са на пътя на свешеното обшуване и
осъшсствяваш това обшуване с изли-
гащия се дим. който произлиза от тю-
тюна и огъня (йерогамия на растител-
ността - Луната и на Огъня - Слън-
ието) и се изкачва към Небето благо-
дарение на Диханието на жреиа В то-
зи смисъл извършването на ритуала с
именно молитва и дори лулата сама
по себе си може да представлява мо-
литвата на човека. В центъра на
Вссмира сс намира човскът. централ-
нзз в човека са миелите на духа му и
въжделенията на сърцето му. Лула-
та на мира е емблсма и на двете"
(ALEC, 17-41)
Според алхимика Гсбер димы*
символизира отделената от тялотоду-
ша (Гебер. ..De Alchemia”. Страсбург.
1529)
КАМБАНА
Символиката на камбаната е най-
вече във връзка с долавянето на звука
В Индия например тя символизира
слуха и това. което той чува - звука,
отражение на първичното трептене
Затова повечетоот дочуваните по вре-
ме на йогическите упражнения звуци
са звън на камбана В исляма звънтс
нето на камбаната е едва долови-
мият звук на религиозного открове-
ние. отражение на Божията мош в
живота: долавянето на камбанния
звън. разтворсн във врсмсвите услов-
ности Доста близък по смисъл. булис-
ткият Канон idolie сравнява божест-
вените гласоае със звън на златна кам-
бана
В Китай биенето на камбаната е
евързано с гръмотсвииата и се съче-
тава. както често се случва. с това на
барабана* Но музиката на камбани-
те е музика на принцовеге и е крите-
рий за световната хармония.
Окачените по покривите на паю-
лиге камбанки имат за иел да уловя!
звука на будисткия закон Но звънът
на камбаните(нли на камбанките) пов-
семестно притежава способността да
прогонва духовете и да прсчиства: той
отдалечава злите сили или понс пре-
дупреждена за прнближаването им
Много особена е символиката на
тибетското звънче (тнлпу) (на санск-
рит ханта) Противопоставлю на ва-
джра (мълния). звънчето означава све-
та на явленията срешу диамантения
свят, света на приаидното, символи-
зиран от бързото заглъхванс на звука
КАМИЛА
444
То е съшо гака свърэваната и проти
вопоставяна на Метода Мъдрост. mi
сивният женски елемент. докато
ваджра с активен и мьжкн. нешо. ко-
ето намира съшо така израз в сексу-
алната символика и носената от пос-
не гените златна халка, изобразяваша
ваджра. когато е на дясната ръка и
сребърна. изобра гяваща камбаната.
когато е на лявата ръка (DAVN. EL1Y.
MALL).
Камбанката. обратно на мълни-
ята*. символизира също женскитс
добродсте iu. Учснието. . Дръжкита
с обикновено мълния с всем колена,
лишена от едната си половина
И толщина в религията и магията.
тя често изра/.чви приветствието.
отправено към Скъпопенния камък
в лотоса (ОМ МАНИ ПАДМЕ АУМ.
понякога съкращавано на ОМ АУ'М);
или някоя магически формула Често
бива украсена с колелото на закона,
с кръг от листчета лотос, лъвовс.
божества и т.н. (TONT, 3) Несъм-
нено символизира божественна при-
зив към изучаване на закона, покоре-
тво пред божиего слово и при всички
случаи обшуване между небето и
земята
С разположението на езичето си
напомня на местонахождението на
всичко. намирашо се между земята и
небето и което установява връзка меж-
ду двете Но тя притежава и способ-
ности да влиза във връзка с подзем-
ния свят.
Вълшебно звънче служи за призо-
ваването на мъртвите; отлято с от
сплав от олово, калай, желязо. злато,
мед, живак - в долната му част е из-
писано името Тетраграматон. отгоре
- имената на седемте духа на
планетите. после името Адонаи, а на
халката - Иисус. За да има желаното
въздействие, е необходимо да бъде
обвито в парче зелена тафта и да
бъде lanaicuo така, докато човек.
който прсдприсмс великото тайн
ство получи свободата и възможнос
тти да постави това звънче в
гробище. насред изкопан гроб и да го
остави така седем дни. Докато
камбанката стой в гробищнита
пръет. излъчването и добро-
намереността. който я съпровож
дат. нс я напускат, те я водят до
по.п чавансто на постоянна свойст-
ва и сила, когато я карате да щъни
с тази чел (GRIA. 177).
КАМИЛА
Обикновено камилата сс вьзпри-
ема като символ на трезвеност и на
труден характер Тя е атрибут на
умереността Камилата често изоб-
разявала Азия — заради дългите
кервани. конто браздят континента
В Левит (114) камилата се смята
эа нечисто животно За нечисти се смя
тали животните. коигоезичннците пос-
вешавали на льжливите си богове или
онези. за конто не можело да се пред-
полага друго. освен че са богопро
гивни. тъй като се стрували отбльск
ваши на човска.
В хиндуистката иконография ка-
милата е прелставена - вярно. много
рядко - като емблема га на зловеши
йог ннн. свързани със смъртта
При все това камилата с прели
всичко яздитно животно, което пома-
га да се прекоси пустинята*; следова-
телно - благодарение на камилата мо
же да се достигне скрития център.
Божествената същиост. Камилата -
спътник в пустинята, с возило то. ко-
ето отвежла от оазис в оазис
Изобразяват пристигашите в яслата
влъхви върху камили. Ето зашо
различии древни тексгове и по-точно
текстоветс на Хонорий Огюнски
установяваг фонетична двусмислииа
между камилите и „camilli“-re, конто
са иарските служители, а също и
служителите на олтара. и едновре-
445
КАМЪК
менно с юва - онсзн. коню преданаI
херметичиата философов (DEVA.
MALA)
В Зохар сс говори за >стящи
камили. подобии на драконите и на
кридатитс змии, конто били паэнтелн-
те на (емким рай и та конто може би
става дума в Авеста - светената кни-
га на дренна Персия
В Це и трал на Азия камилата е сим
вол не на лош характер. а на
самомнителност. „Ка.милата погуби
ла войската. iaujomo решила. чс с
вс тнк.а"(бурятска пословица, цнтира-
на в HARA. 145).
КАМИНА
Символ на тайнсгнените тплиша
за общение със съшсствата от горним
свят. Това е пыж. нзползван от
матьосниците. за да от плат на Сабат
(GRIA. 54); оттам Длдо Колсда допа-
ся играчкитс Трябва да я разглежда
ме във връзка с централния отвор в
шатрите на номадите. купола на хра-
мовете и фонтанелата на черепа
Символиката е сходна със символи-
ката на световната ос. по чиято дъл
жина се спускат небесните влияния и
се възземат души от земята Тя свьр-
зва двата свята: димы, кон то се от де-
ля от нея. еннлетелства за налнчието
на диханис. следователно - на живот
в дома, а когато с затворена, пеешият
вягър се промъква h нея
Камина га е съшо и каналы, през
който преминава живителничт дкх,
за да стигне огнишето. ла поеме пла-
мъка и да раздали огьня. с други думи.
да поддържа живота на семейството
и групата В този смисъл енмволното
й значение е подобно на биологичес-
кого и покровитслското значение на
огьня* и топлината* Тя е символ и на
сочиалната врыка Около нея се из-
вършват бдения за прнпомняне на
древните обичаи. извикват сс духове
те от приказки те
КАМФОР
В хинлуитстката зерминолотия
камфорът обозначает чисто белия
цвят. Шива е бч.з като камфор. Към
това понятие свойството на камфора
да сс сублимира добавя и понятието
за субгилност В Рисалат от Ибн ал-
Уалид чегсм следното:„пред л а город-
но тяло. бяло и субтилно като
камфор" (CORT)
КАМЪК вж ВЕТИЛ, ДИАМАНТ.
ИЗУМРУД, НЕФРИТ. СКЬПОЦЕН
НОСТ. ПЕРЛА и т.н. )
В традиция та камъкът заема важ-
но мяс то. Между душата и камъка съ
шествува гясна връзка Според леген-
да та за Прометей, закрилник на чо-
вешкия род, камъни 1 е са залазили чо-
вешкия мирис Камъкы и човекы
представляваг двупосочното движе-
ние на изкачване и слизано Човек се
ражла от Бог и сс връша при Бог.
Необработеният камък идва от небето;
преобразен, той се изднга кьм него
Храмы трябва да бъде съграден не
от дялани. a or необработсни камъни:
защото. ако днгиеш на него (камъ-
ка) ссчиво, шс го осквернит (Изх. 20.
25 Втор 27. 5; 3. Царств . 6. 7) Дяла-
ния г камък е всъшност и зияло плод
на човешкня груд; той лишава от све-
тостта му Божиего дело и символизи-
ра човешкото действие, заместило
творчсската енергия Необработеният
камък с бил съшо символ на свобода,
а дяланият - на робство и мрак
Освен юва необработеният камък
е смятан за лвуполов елемент. а това
състояние било съвършенство на пър-
воначалното състояние Щом се до-
косне до него сечиво. двете начала сс
разделят Конусообразният камък
представлява мьжкото начало, а ку-
бичният - женского. Котаю конусы
сс намира върху поставка, двете са от-
ново заедно Често се споменават
келтските менхири, на конто са рав-
КАМЪК
446
ностонни пьрковнше камбанарии
Когато култът с бил нзпълняван вър-
ху самия камък. той с бил отправян
не към камъка като такъв. а към бога,
който сс с вселил в него До ден дне-
шен римската литургия се отслужва
на камък, поставен в кухина га върху
олтара. в която са поставени съшо та-
ка реликви на светци мъченнци
Камънитс не са инертна маса; жи-
ви камъни. паднали от небето, те ос-
тават живи и след това.
Камъкът като строителен матери-
ал е евързан с уседналия начин на жи-
вот и с един вид циклично кристализи-
ране Той играе важна роля в отноше-
нието между небето и земята: еднов-
ременно чрез паднхтнте от небето ка-
мъни и чрез нзправените и натрупани
камъни (мегалити, ветили. грамада).
Различии народи, от Австралия и
Индонезия до Северна Африка смя-
тат кварца за откъснали се от небето
или небесния престол парчета: с иего-
ва помош шаманите стават ясно-
видци Впрочем падналите от небето
камъни често могат и да говорят и са
средство за пророкуване или са
послание Обикновено става въпрос
за аеролити (метеорити). какъвтое чер-
ният камък на Снбила и голяма част
от гръцките му еквиваленти. трояне-
кият паладиум. шитът на салическите
франки, черният камък, вграден в Ал-
Кааба в Мека, черният камък. който
Далай Лама получил от Владетеля на
света. Случаят с гръмотевичните ка-
мъни е друг, зашото те са символ на
самата мълния и следователно на не-
бесната дейност, а не на наличието или
на резултата й (съшото значение имат
каменната брадва и каменният чук на
Тор) Можем съшо така да споменем
падналия от челото на Луиифер
камък, от който, според Волфрам фон
Ешенбах, бил изваян Свешеният
Граал От небето палат камъни. поне-
же е широко разпространено вярва-
него - например в Китай - че тое ка-
то свода на пещера И съотвстно по-
ради съшата причина висналитеот те-
зи сводове варовиковн образувания.
наречени сталактити или скална
сърневина. били използвани за приго-
товляването на еликсири на
бсзсмъртисто, особено силно почнта
ни от даоистите.
Черният камък на Снбила. кону-
совидно подобие на планината, бил
пъп на света, но това с най-вече роля
та на каменните стълбове. най-извес-
тният сред коитое Ветил. издигнат от
Иаков - Божият дом Несъмнено та-
кова с и значението на някои кслтски
мегалити; грамади, купчина та камъ
ни съшо напомня за централната
планина Пъпът на света в Делфи, ол-
тарът на остров Делос, камъкът, вьр-
ху който бил поставен в Иерусалим
Ковчега на Завета и дори камъкът на
олтарите на христнянските църкви са
символи на божиего присъствис или
най-малкото проводнини на духовни
сили Подобен е случаят с камъка на
коронясването в Уестминстьр. който
служел при коронясването на ирланд-
ските крале. Съшото значение откри
ваме във Виетнам. където каменните
ст ълбове са винаги убежнше на духо-
ве покровители: те служат като зашит
на преграда срешу злите сили. които
бягат от тях
Камъкът е съшо така символ на
Майката-земя и това била една стра-
на от символиката на Снбила Според
множество традинионни схвашания
скъпоценните камъни се раждат от
обикновен камък, след като са съзре-
ли в него. Но камъкът е жив и дава
живот. Във Виетнам се случва камъ-
ка ът да започне да кърви, когато го
удари кирка След потопа в Гърция хо-
рата се родили от хвърляните от
Девкалион камъни Човекът, ролен от
скала, съществува и в семнтските вяр
вания. а според някои християнскн ле
447
КАМЪК
генди дори Христос се е родил от
камък. Несъмнено този символ (ряб-
ка да бъде разглеждан в светлината
на чулою от Евангелието. в резултат
на което камъните се превръшат в хляб
(Мат 4. 3). Ветил (лат.). Божий дом, се
превьрнал във Ви тлеем (ла г ). дома на
хляба; и хлябы за причастие заместил
камъка като място на действително-
то присъствие В Китай, подобно на
баша си. синът на Велнкия Юй - Чи-
се родил от камък. който се пропукал
от северната си страна Явнонеечис
та случайност факты, че философе-
кият камък на алхимииите е средство
за възраждане
Необработеният камък е пасивна.
многозначна материя: ако бъде под-
ложен само на въздействието на
човек. той губи всичките си качества:
ако. напротив, му въздействат небес-
ните и духовни сили. с цел да се пре-
върне той в завършен дялан камък.
той се облагородява Преходы от не-
обработения камък към обработения
чрез Бог. а не чрез човека, е съшият
като превръшансто на неуката душа
в озарена душа чрез познаването на
Бог Нима Майстор Екхарт не учи. че
камъкът е синоним на познание? У ев-
реите символиката била по-различна:
преходы от необработения камък, ну-
жен за светилишата. към дялания
камък. използван при построяването
на Соломоновия храм, бележи това. че
Избраният народ е започнал да води
уседнал живот и че. както вечеогбеля-
захме в началото на статията. сс из-
вършват циклични установявання и
кристализапии. че има инволюция
вместо прогресивно развитие В ма-
сонската символна система каменни-
ят куб съшо е израз на устойчивост,
равновесие, завършек и отговаря на
алхимичната сол.
В съшия контекст каменният куб
с връх е символ на фнлософския камък:
пирамидата над куба представлява
духовною начало, установено въз ос-
новата на солта и земята. Строежы
камък върху камък изобразява. раз-
дира се. изграждането на духа Тази
идея е подробно развита в „Пастирът"
на Хермас. но неин източник са два
откъса от Евангелието: този. според
който Петър (Кефас. камък) е
камъкы. на който ше бъде съградена
църквата (Мат 16. 18). пьрвият ка-
мък на постройката; и този. който от
Матей 21. 42 до Лука 20, 17 подема
казаното в Псалом 118: камъкът. кой-
то отхвърлиха зидарите, той стана гла-
ва на ьгьла Тази прелстава за ьглов
камък. възприета и в Масонството, е
трудно разбираема без уточнение™,
прибааено в наши дни от преводачи-
те на Библията: в действителност ста-
ва дума за най-горния камък. т.е. за
средния камък в свода Това е камъ-
кът на завьршека и символ на
Христос, слязъл от небето. за да ось-
шествят Закона и Пророчества та.
Представата за завьршека на ве-
ликото Дело приляга точно на фило-
софския ка.мък. който впрочем с разг-
леждан понякога като символ на
Христос Той е Хлябы Госполен. пи-
ше Ангелус Силезийски човек търси
златния камък (Goldstein), а оставя ъг-
ловия камък (Eckstein), който може да-
го дари за вечни времена с богатство,
злраве и мъдрост (важно е да се
отбележи. че Eckstein означава съшо
диамант) Камъкът. който е еликсирът
на живота и който, според Ремон Люл.
възражда растенията. е символ на въз-
кресението на душата чрез божията
милост. на нейното изкупление Може
ли от камък да се получи злато?, пита
иронично авторы на хоментара към
Трактат за Златното цвете Трактаты
уверява. че може да се получи само
вар При все това велнкият гуру
Нагарджуна твърди. чс преобразува-
нето е възможно с помошта на доста-
гъчно духовна енергия Ако златого е
КАМЪК
448
безсмъртно и камьните са хора, го
всички методи на духовната алхимия
са насоченн кьм това преобразу ване
Ъгловият камък. та който копнея, пи-
ше Ангелус Силезийски, с моята злат-
на тинктура и камъкът на всички мъд-
реци (ВЕХА. ВНАВ. CADV ELIE GRIE
GUED. GUEM. GUET. GUES. KALL)
В проучванията си върху повери-
ята на алтайските народи (ROUF. 52)
Жан-Пол Ру противопоставя символ
ните значения на камъка и на дървото.
Непременен, откакто прсдтечите от
най-древни времена са го нэдигнали
или са издълбали върху му послани-
ята си. той е вечен, символ е на ста-
тичния живот, докато дървото. под-
чинено на цикличния живот и смърт,
но и надарено с нечувана способност
постоянно да се възражда. е символ
на динамичния живот
Този камък - първично начало, с
изобразяван чрез изправенн като
стълбове камъни. които понякога въп-
лъшават душата на предтечите. ка-
кто е в Черна Африка и за които. от
друга страна, ни е известно, че са
евързани с фалоса: а това обяснява
оргиитс. които били организирани в
много страни. като например в
Бретан. Обичаят на манджурииге. ко-
ито изправялн големи дървета и ка-
менни стълбове. е синтезиран израз
на тази граница, поставяна между
двете архитипни страни на Живота,
статичната и динамичната. припис-
вани от автора на камъка и дървото
От социологична гледна точка коле-
банието и последователното премина
ване на народите от цивилизацията на
преходното към тази на трайното -
както това. разбира се. е на първо мяс-
то твърдостта на камъка - и обратно,
могат да бъдат разглеждани като ре-
зултат от набор между тези две стра-
ни - или качества - нераэривносвър-
зани с живота
Така наречените гръмотевични
камъни. повечетоот коигосаобикно-
пени праисторически кремыш, били
смятани за ос триста на свегкавипата
и като такива били почнтани и благо-
говейно пазени Всичко. което лада от
горните слоеве. е част ог култа кьм
Уран: именно поради това метео-
ритите. пренасигени с небесна бо
жественост. били почнтани (ELIT. 58)
Тези камъни. в Африка например, са
евързани с култа към небесните бого-
ве и са понякога обект на преклонение
Гръмотсвичните камъни. обикновено
метеорити, които палат ог небето ка-
то дъжд, са смятани за символи и но-
сители на плодородието Освен това
ветил бележи мясгото. където е сля-
зъл Бог Камъкът е най-древното и
най-разпространеното от всички чо-
вешки оръдия. всепризнат символ на
освобождавансто на трубата приро-
да и оттук символ на идеята за
божественото На първо място трь
мотевичниге камъни са сами по себе
си сили. които прнтежават вьлшебна
та вътрешна мош на и доли По-късно
остриетата на стрелите, брал ни те и
другите камъни били смятани за пад-
нали от небето оръжия. които изпра-
шал отгоре някакъв Грьмовержеп или
Фулминатор Послесимволите.изра-
ботенн от човешка ръка от тези камъ-
ни - двуострата брадва от древен
Крит, островърхото изображение на
светкавицата, римската bidens, хинду-
истката tnbula, грьттката triaina - оръ
жие на Посейдон, който кара земята
да трепери. и Зевсовият Keraunox. кои
тосякаш съчетава остриетата на свет-
кавицата и двойната сила на двуост-
рата брадва - всички тези прелмети
стават символ на Мошта. която те ка-
ра да трепериш, а по-късно и атрибут
на божеството. на което е поверена та-
зи сила (ALEC, 75-76)
Брадвата от и л ладен камък е ос
танала символ на тръмотевицата у
мексиканските чороти (CHRP. 27). как
449
КАМЪК
го и в племето бамбара Спорел пове-
рията послелните гръмогевичните ка-
мъни предпазватот гръмотевици или.
обратно, ги привличат: закачени на
покрива на колибага. те отклоняват
гръмотевииите; поставенн на закри-
то насрел покритите с гъсти храсти
земи. те ги привличат (DIEB) В сим-
воликата на човека-микрокосмос ги
свързват с черепа, а това означава, че
ги свързват с мозъка - царството на
мисълта (ZAHB. 216 и сл ).
Спорел елна традиция на племе-
то фанз от Габон между краката на
жена, която ражда. трябва да се пос-
тави брадва или гръмогевичен камък.
за да бъде по-леко раждането (запи-
сано от П Александър). У якутите
(Средна Азия) родилки те пият вода, в
която са били пуснати парчета от та-
къв камък. за да се освободят по-лес -
но от плаиентага Към съшого сред-
ство се прибягва в случай на запуш-
ване на пикочния канал и черваза
(HARA. 151).
Дъждовните камъни олицетворя-
ват вкаменения дух на праотиите
(LEEC. 183); това са по-скоро симво
ли на мястото, където те са се вселили,
или на неопределеното присъствие
някъде. поддържаио чрез силата им
Камъкът. така да се каже. установява
на определено място душата на
прсдците, успокоява я, задържа я, за
ла направи земята плодородна и за
да извика дъжд (лъждовни камъни);
така той започва да цивилизова и за-
едно с праотиите става въплъшение
на боговете и героите покровители
Камъни и скали материализират ду-
ховна та сила; това е причината те да
се превръшат в предмет на култа
Младожениите ги призовават, за да
им се роди потомство; жените се тър-
кат о тях, за да бъдат оплодени, може
би от предиите (камъни на любовта);
търговците изливат върху им масло,
за да си осигурят благоденствие; по-
някога or I ях се страхува t. зашото г и
възприемат като пазачи на смъртта и
им отправят моли гни. за ла закрилят
семейного огнишс и трупа та
Дъждовните камъни, обикновено
с метеоритен произход, съшо са въз
приемани като белези на плодоро-
дней» При суша или през пролегта
им поднасят дарове. за да бъде добра
реколтата Подробного изследване на
бсзбройните дъждовни камъни вина-
ги разкрива наличието на теория, ко-
ято обяснява способноегтаим да нап-
равляват облаиите: това се отнася би-
ло до формата им. която има известно
сходство с тази на облаиите. било до
небесния им прои зход (смята се. че са
паднали от небето). било до това. че
принадлежат на предиите; а може и
да са били намерени във водата или
пък по форма да приличат на рибите,
жабите. змиите или независимо каква
друга водна емблема Силата им ни-
кога не се крие в сами те тях; те са част
от определен закон или вьплъшават
определен символ Те са знак на дру-
га една духовна реалност или орълие
на свешена сила, която се е вселила в
тях (ELIT. 200)
Според хроникьора Сахагун
(SOUC. 228) за дъждовните камъни.
наричани от древните мексикании
дъждовно злато, се смятало, че пред-
пазват от гръмотевици и лекуват вът-
решната зоплина (температура)
Повечето от бурятските села призе
жават свой небесен камък. пазен в
сандъче. закачено на побития насред
селото стълб - небесна колона През
пролегта има обичай тези свешенн ка-
мъни да бъдат напръеквани с вода и
да нм се правят жертвоггрнношения.
за да дойдат дъждовете и да бъде пя-
того плодородно Агапитов вижда в
този обичай следи от култа кьм фало-
са (HARA. 110).
В Монголия е разпространено
схвашането. че човек може да намери
КАМЪК
450
в плзнинше или в главата на слсн. вод-
на птица или змия и понякога в коре
ма на вол — камък. който нзвиква
вягьр. дъжд. снят и мраз (HARA, 159)
Подобии вярвания съшествуват и при
други алтайски народи, като напри-
мер якутите и татарите Насред лято
привързват такнва камъни за коне-
ките гриви. за да предпазват конете
от сушата. за да извикват дъжд. ги
потапят в съд със студена вода Съ-
шото поверие съшествувало и в Пер-
сия. а това обяснява зато думата. ко-
ято обозначава този камък у татарите.
е с персийски произхол.
Черният камък от Песинонт (в
Мала Азия), който бил конкретен из-
раз на Великата Богиня Майка -
Кибела, почитана от фригийиите.бил
тържествено пренесен в Рим в нача-
лото на III век и поставен на Палатин-
ския хълм Този Черен камък симво-
лизирал приемаието на източно бо-
жество в Рим. първа мистична победа
от вълната, която шяла ла залее и от-
несе най-древните традиции на Всчния
грал. Този камък представлявал и уп-
ражнявал цялата невидима, но неп-
реодолима сила на едно действител-
но присъствие
У прерийните инднанпи омаха че-
рен камък представлявал гръмоте-
випата — точно така, както прозра-
чен объл камък символизирал силата
на водата (ALEC. 76).
Каменният стълб, бил той индус-
ка линга или бретонски менхир. е всеп-
ризнат символ. Следвайки сродни
обичаи индиаиските и бретонските
жени отиват при него, за да се излеку-
ват от безплодието Тази представа за
камъка е доста близка до представа-
та за големите свешени дървета. ко-
нто са съшо фалически символи И у
едните. и у другите обредите за пло-
дородие използват според съшата
лунна символна верига гръмотевич-
ния камък (неолитната брадва) и зми-
ята (BOUA и HENL) Всъшност най-
блгоприят нияг ден за посещение при
тези камъни. при което им се полна
сят мляко. масло и др е понеделннк -
ден на Луната и петък - лен на Вене-
ра
Бретонските жени, пише Ж
Булноа. натривали корема си с прах,
събран от каменните долмени или
менхири. а съшо и с водата. която се
залържала в пукнатините им (BOUA.
12) Смята се, че предците обитават
лолмените и ги правят плододайни За
повечето дравидски народи, добавя
съшият автор, камъкът. подобно на
дървото или водата. приютява духо-
ве- добриилилоши Оттук и употре-
ба та на тези камъни като лечебно сред-
ство. като ги поставили върху главата
на болния. зашото вярвали. че про-
пъждат от тялото му духа на треска га
Оттук следва съшо така дравидски-
ят обичай — (пак там. 13) на връшане
от погребална церемония човек да
хвърля зад себе си такъв камък, който
да попречи на духа на смъртта да се
върне отново
Съшествуват освен това пробити
камъни. в конто хората пъхват дланта,
цялата ръка. главата или тялото си;
смята се, че предпазват от уроки и са
надарени с плододайна сила Някои
етнолози (Джон Маршал) мислят. че
този ритуал на преминаване през ня-
какъв отвор предполага вяра в пре-
раждането посредством космическо-
го женско начало В древния Изток и
в Австралия пробитият камък. неде-
лим от инициационните нзпитання. е
символ на утробата
Пробитите кръгли. приличии на
воденнчни камъни са свързани със
символиката на слънцето. с цикъл на
оовобождаване чрез смъртта и на въз-
раждане чрез утробата.
Според едно поверие на паолите
плоският камък представлява двата
вида познание: екзотерично (бяла
451
КАМЪК
страна) и езотсрично (черна страна)
Така чс гои символизира знания ia за
света и с apaia кьм пыя. кои to евър
зва neeie царства - на живите и на
мъртвите (НАМК. 5).
Има и камыш, известии с това. че
са говоряшн Кралският камък или Lta
Fail (ненравнлно наричан Камък на
съдбата) с един от талнсманитс на
пдемената на бо1инята Дана Той на-
давал вик. когато върху нею стъпел
кладе гел. кому to е съдено да получи
кралската власт и именно поради
това. чс останал безмълвен. когато
Кухулин стъпил опоре му. героят го
разбил на парчега Този камък симво-
лично бил пос г а вен в Тара, столица
на върховнага царска власт (OGAC.
16. 431-433. 436 440)
Други камъни били задължително
средство при гадасне в качеството им
на посредннии между Бот и пророка
Пророчнцата носела със себе си
камък. върху който сгъпвала, за да из-
рече предсказанието си Когато
Аполон padoieji за посгрояването на
Мегарската стена, поставял лирата си
върху камък; ако някой хвърлел върху
него камъчс. той издавал хармоничен
музикален звук
Струпаните на куп камъни съшо
придобиват символно значение В кли-
сурите иа перуанските Анди, съшо
както и в Сибир. обичаят иэисква път-
ниците да прибавят камък към
грамадите. конто с времето се прев-
ръшат в огромни пирамиди. Жан-Пол
Ру вижда в тази традиция пример за
колективиата душа: всяко струпване
на обикновени предмети. конто имат
душа, увеличава силата на всеки един
и в крайня сметка води до създаване
то на нова душа с огромна мош.
Душата на един обикновен камък е
слаба. Но тя се прибавя към всички
други души на безброй много камъни
и обшата душа на грамадата се прев-
ръша в голяма духовна сила. Тази си-
ла се сьздава чрез сгрупване на ка
мъни на избрани места, каю и тук об-
ща га и свешена душа на обо е недели-
ма част от светената душа на земята.
върху която е издигнат (ROUF. 89)
Според ислямските традиции по
време на Поклонничествою (хадж)
трябва да се отиде в Мина и да се
хвърлят камъни по стълбоветс на
Сатанага (Джимар) Обичаят да се
хвърлят камъни върху нечин гроб е
широко разпросгранен Пребиването
с камъни е смятано за средство за бор-
ба срешу пагубната зараза на греха и
см ьрI ia. Този ма! ически ритуал е бил
ислямизиран: на марабутите се под-
нася като символичен дар камък
Съшествува обичай да се хвърля ка-
мък върху каменните грамали. за да
бъдат прогонени призраците. душа-
та на умрелия. джиновете Бодните
(най-вече жените).отишли да молят за
избавление някой марабут, търкат
болното място с камък. Тези камъни
не трябва да бъдат докосвани след
това. зашото злото е преминало в тях
и човек може да се зарази Купчините
приемат различии значения: поняко-
га това са най-обикновени указатели
на път. кладенец, гроб и др.; понякога
са вид паметници. конто напомнят за
определено събитие. Издигат ги там.
където е извършено убийство или къ-
дего някой човек е умрял и е заслужил
състраданието на другите (наричат
ги менэех) Издигат мензех и върху гро-
бовете в гробищата Понякога хората
идват да се закълнат над купчина
камъни. На мястото. откъдето се виж-
дат мавзоленте и особено в планинс-
ките клисури. могат да се видят мал
ки пирамиди от камъни Човек приба-
вя един-два камъка в чест на светеца,
за да бъде леко пътуването Някои куп-
чини сами по себе си представляват
символично гробниии на светци
Според някои социолози става
въпрос за жертвоприношение, за дар.
КАМЪК
452
предлагай на боговете, духовете. ду-
шите на мъртвите Според други, ка-
то например Е Дут, прибавеният към
купчината камък символизира едине-
нието на вярвашия с духа или божест-
вото на грамадата или свешена
купчина Според Фрейзър прехвърля-
нето на злото в камък или в човек. или
животно чрез камък. е обш за всички
примитивни народи обичай
Човек се освобождава от съниша-
та за умрели хора, като ги разкаже на
земята. под камък. конто по този на-
чин покрива злото.
Урочасването често се извършва
с помошта на камъни: може да се
хвърлят седем камъка на някого; или
се издига купчина от камъни за
проклятие, които после се разпръсват
с желанието по съшия начин да се раз-
пръснат нешата. които правят шаст-
лив човека. комуто се желае зло
(WESR. 2. 460)
Скъпоиенните камъни са символ
на превръшането на непрозрачного в
прозрачно и от гледна точка на
духовного на мрака — в светлина, на
несъвършенството — в съвършенст-
во Така новият Иерусалим е пял в скъ-
поиеннн камъни Стената му бешс
съградена от яспис. а самият град от
чисто злато подобно на чисто стъкло
Основните камъни на градските сте*
ни бяха украсени от всякакви скъпо-
пенни камъни: първият основен ка-
мък беше яспис. вторият сапфир, тре-
тият халкидон. четвъртият смарагд,
петият сардоникс, шестият сард, сед-
мият хрисолит.осмият верил, девети-
ят топаз, десетият хрисопрас. едина-
десетият яцинт. дванадссетият
аметист И дванадесетте порти... са
дванадесет бисера... (Откр 21: 18-22).
Това означава. че в този нов свят всич-
ки условия и равниша на съшеству-
ване ше са претърпели пълна
промяна. насочена към нямашо рав-
но на себе си тук долу съвършенство.
чиято съшност ше е пяла и < не гл ина
или духовност
Според С. Леонар (Speculum
lapidum. Pans. 1610) изумруды обуз-
дана похотта. засилва паметта; руби-
ны поддържа доброю здраве. пред-
пазва от отрови. сдобрява хората; сап-
фиры прави човека кротък. любезен
и блгочестив; според Ж Кардан тон
предпазва от ухапването на змия или
скорпион; според света Хилдегард
поставеният в устага диамант пред-
пазва от лъжа и помага ла се понася
по-леко глада при пости, топазы не
утрализира въздействието на отров-
ните течности; бисеры е най-добро-
то средство против главоболие
(GR1A)
В астрологията скъпоценните ка-
мъни отговарят на метали и планети:
Кристалы отговаря на среброто
и на Луната.
Магниты — на живака и на пла-
нетата Меркурий;
Аметисты. Перлата - на мсдта и
Венера;
Сапфиры и Диаманты - на зла-
тото и на Слънцето;
Изумруды и Нефриты - на желя-
зото и на Марс;
Сарды и Изумруды - на калая и
Юпитер;
Тюркоазы и черните камъни - на
оловото и на Сатурн.
В исляма скъпоиенните камъни се
използват при безброй заклинания и
имат силата на магия или на лек, като
осигуряват власт над някого или го ос-
вобождават от нея Смята се, че ко-
рады, сарды, седефы. кехлибары
предпазва т от лош поглед Ако човек
сънува скъпоценни камъни. то те.
твърди един авторитетен ирански
трактат, имат следните символни
стойкости: сарды и рубины са знак
за радости и благоденствие, коралы
— съшо; ахаты е знак за уважение и
богатство; тюркоазы - на победа и
453
КАМЪК
дълголетие: изумруды и топазы со-
чат храбрия. честен и благочестив
човек. както и прилобитите по честен
път богатства
Можем ла разкрием оше много та-
кива съотвегствия. коню пригежават
ограничен брой прилики елно с друго
Но не тук се крис основного от симво-
ликата.
Според библейска та традиция, по-
ради устойчивня си характер, камъ-
кы символизира мъдростта. Често го
евързват с водата Така например при
навлизаието и излизането от пустиня-
та Моисей удря канара и от нея блика
извор (Изх 17. 6). А водата съшо е
символ на мъдростта Камъкът има
нешо обшо и с меда и маслото(Втор
32,13; Пс 81.16; Биг 28,18) Вьзможно
е камъкът да бъде евързан и с хляба.
Свети Матей разказва, че когато ду-
хы отвел Христос в Пустинята. изку-
сителят го полтиквал да превърне ка-
мъните в хляб.
Думата ветил. използвана във
връзка с вилението на Иаков, означа-
ва на иврит Божий дом (Beth el)
Значението на Витлеем (Bethlehem), ко-
ето значи лом на хляба. е, както вече
отбелязахме тясно евързано с ветил
Гийом дьо Сен-Тиери в коментара си
на откъс от Песен на песните според
Вулгата (12. 17) казва. че Ветил оэна-
чава Божий лом. те лом на бдениятз.
на бдигслността: тези. които обитаваг
такива места, са Божиите синове. пред
които се разкрива Светият Дух. Този
дом е наречен дом на бденията. поне-
же тези. конто са в него, очакват посе-
шението на Съпруга
В Храма камъкът е наречен свят
не само зашото е бил осветен от оби-
чайного си предназначение, а зашото
съответства на функциите си и отго-
варя на положението си Той е на мяс-
тото си, намира се в своята сфера
Хилдсгарл от Бинген описва на пръв
поглед несъвместимите качества на
камъка. коню са три. а именно —
влага, осезаемост. or йена природа
Качсството a.iaia му пречи да се
разтвори. благодарение на качество-
то осезаемост може да бъде докоснат;
огънят във вырешността му го пра-
ви топъл и му позволява ла увеличи
твърлосттаси K)t дьо Сен Виктор съ-
шо разглежда трите качества на ка-
мъка и в едка проповед откосно пос-
вешаването казва, че камъните пред-
ставлява г решителните и непоколеби-
ми вярваши. станали такива поради
устойчивое: га на вярата си и дос-
тойнствата на верността. (Вж. Т
Basilide. Essai sur la pierre. dans le Voile
d'Isis. 39, 1934, pp 93 sq ) Гази статия
e особено важна в изучаването на
камъка (Gougenot des Mousseaux. Dieu
et les dieux. Pans. 1854; Expositio super
Cantica Canticorum. PL. 180, c. 538;
DAVS. 184. 195-197)
Когато сключвали договори, рим-
ляните принасяли в жертва на
Юпитер, бог на клетвите (dues fidius),
прасе. което улряли веднъж с кремък
като гарантия за лалената дума и
искреност Ако нарушат обешанието
си, богът ше ги накаже така, както те
са умъртвили животното. толкова по-
жестоко. колкото по-силно и здраво е
било то (Тит Ливий. 5.24)
Тук кремъкы определено с възп-
риеман като символ на гръмогеви-
цата, чрез която божеството отмъша-
ва Тя лада върху животното чрез чо-
вешкага ръка така, както ше се сто-
вари върху клетвопреегьпника чрез
божията ръка.
Н исляма камъкы е преди всичко
Черният камък в храма Кааба. Мека
Наричат го дясната ръка на Бог (Чмин
Аллах) Вярващият се заклева във вяр-
ност, като допира ръка о камъка или
дори като го целунс Това действие се
нарича нстилям (получаване - под-
разбира се получаване на споразуме-
нието). В деня на Възкресението този
КАНЕЛА
454
камък те свндетелства в полза на
вярващите. дошли на поклонение (вж
черно)
КАНЕЛА
Канелата - кора от лаврово дърво.
която била една от внасяните от
Ориента подправки, е традиционно
средство на кнтайската фармакопея
Ето зашо се използва в даоистките
методи, целящи пречистването на тя-
лото чрез въздържание от житни
растения
И наистина. канелата е обичайна-
та крана на Безсмъртните и по-точно
на знаменития П'онцу, който живял
888 години Канелата подхранва Син
- жизнения принцип, тъй като нейна-
та природа е ян Една-единствена кап-
ка от приготвеното с канела вино при-
дава на тялото цвета на златото. т.е.
превръша го в чист ян Според Бао
Тудтъ канелата се поема в смес с мо-
зък от костенурка, тъй като костенур-
ката подхранва ни (тя е евързана с еле-
мента Вода), докато канелата подх-
ранва ян Това съчетание. съответст-
вашо на съчетаннето на всемирния
ригьм. позволява приобшаването към
него, ходенето по вода и най-накрая
- постигането на беземъртие
Във връзка с приготвянето на
напитките. даряваши беземъртие, по-
някога смятат канеленото дърво (или
лавър*) за дървото на луната. под ко-
ето дивият заек стрива билките
Освен това по силата на обикно-
вена омофония канеленото дърво (всу-
ем) е символ на благородство и почес
ти (BELT. DURV. SOUL)
КАНАЛ (ВРЪВ)
В резултат на обичайната и упдт-
реба връвта се е превърнала най-вече
в символ на правата черта, а после на
умствената и морална праволиней-
ност. Обредите. учи Лидзи (гл XXIII).
служат при управлението на държа-
вата, почернчлото въ -тенце /на дър
воделеца} /при определчнето на I при
вото и кривото В качеството си на
показалеи на тази правилност. го сим
волизира също основата. метода,
учителя, пътя в усилието на духовна-
та реализация Така е в „Трактата за
златното цвете”: определен елемент на
метода трябва ла бъде използван в на-
чалото на опита, а после, след като е
нзпълнил задачата си, постепенно да
бъде нзоставен Така прави зидарят.
който закреп ч въженцсто си; щолз
евърши. започва рабчтата си. без нс
прскъснатч да глеба във въженцсто
КАНЧЕ
Канчетосе смесва с чаша та*, с чи-
йто общ символизъм се родее В един
от най-дълбоко християнизнраните
разкази на ирландската литература
Akrom Tighe Da Medar /..Храната на
къщата на двете канчста") се казва.
че боговете Мананан и Енгус са лове
ли от Индия, земя на справедливостта.
две свешени кравн заедно с две
канчета, от които да пият мл яко го
Тази напитка е цял един месец единс-
твената храна на девойката Ейтне
(алегория иа Ирландия); след като е
унижена от един от жителите на сил.
преди покръетването си тя не може
повече да приема да се храни с храна
та наеэическитебогове(2Е1Р.18.189-
229).
Символиката на канчето е евърза-
на с течността, която се съдържа в
него В ирландския разказ млякото е
свешената храна. която идва от изво-
ра на живота, понеже и кравата е све-
шена в хиндуистката и ведическа
концепция, от която се вдъхновява
разказът. Унижената Ейтне пие само
от тази божествена напитка, зашото
се е обрекла на духовен живот: тя хра-
ни душата сн. Този епизод символи-
зира издигането над желанието. С
всички необходими уговорки в съшия
455
КАРУЦА
смисъл може да се интерпретира и
причастието с Кръвта Христова, съ-
държаша се в потира Канчето сим
волитира посредничеството на мате-
рията в духовного възшсствие на
човека
КАРМА (вж. САНС АРА)
Санскритска дума (корен: К Р:
„правя"), изразяваша редуването на
причини и следствия, осигуряваию ре-
да във вселената Към космических
смисъл се прибавя и етическо значе-
ние: човешките действия са неизбеж-
но евързани с техните последний, а те
пък водят ситуации, за които автори
те на действията са били отговорни в
този им живот или предишните През
ведическага епоха Карма съдържа
ритуал, свидетелстваш за сьзнанието,
че всичко. което се случва. трябва да
се схваша като отплата. Всичко се осъ-
шествява в продължителност, която
надминава и обгръша времето на ин
дивидуалното съшествуване: „хората
са наследниии на делата си. казва
Буда.. Върху това. което човек възна-
мерява да направи, което проектира
и което го занимава. съзнаннето се
опира. за да се установи Оттам из-
никва тази огромна болка." В крайна
сметка Карма зависи от съзнаннето:
той е грандиозен поглед, койтообвьр-
зва човешката свобода с реда във все-
лената и съединява в съгласувано ця-
ло физического и нравственото. Само
невежото съэнание е космически
определено
КАРУЦА
Товарната кола черпи смисъла си
от обшата символика на колесница-
та*, но се раэграничава на множество
различии значения в зависнмост от съ-
държания товар.
Колата със слама има двояко зна-
чение В някои случаи тя символизира
напразни. безсмислени занимания:
спорел една фламандска пословица
„ла караш кола със слама" означава
да вършиш иезначитслии иста,
дреболии В други случаи (показател-
на в тази насока е съхраняваната в
Прадо сатирична картина на Йеро-
нимус Бош. изобразявашз духовниии,
суетяши се около каруиа. които се
стремят ла се натрабят със слама) тя
намеква та стремеж към доходи и дру
ги облаги чрез иьрквата В този сми-
съл тя сс намира във връзка с израза
„слагам сено в ботушите си“ (,. пълня
си гушката “ - бел пр ), който се из-
ползва по отношение на хората. ко
ито са се обогатили шачително. най-
вече тези от долно потекло, които са
направили състояние по незаконен
начин (TERS 89-90).
В Колесница та на Озирис, селми
Мажорен аркан на Таро*, откривамс
Влюбения от шестата карта, леко
състарен. със златна корона, която
символизира овладяната двойстве
ноет на личността и постит нагого
чрез нея благодатно единство, харак-
терно за всеки човек. решил вътреш-
ните си конфликти На раменете му
двете страни на лицето му (двойка
проекция) свилетелстват за превъз-
могнатите противоречия Именно
вследствие на тяхното превъзмогва-
не той се намира в колеснииата. т е
напредва (V1R1 77).
Той държн скиптър и е покрит с
балдахин в цвета на плътта. поставен
на четири колони, две сини и две
червени. издигаши се от четирите ъгъ-
ла на колесниизта Облечен е в черве
на пола, отделена с жълт колан от си-
ня броня с жълт и червен рькав. вър-
ху която един троен екер полчертава
съзилателния труд, който трябва да
бъде осынествен в трите свята:
природен, човешки и божествен
Конете са впрегнати в колеснииата с
невидими ремъии Те гледат в една и
съша посока. но единият е снн. а дру-
КАСТА
456
гият - червей и изглежда теыяг на раз-
личии страни. тъй като външните
крака и на двата са повдигнати.
Помежду им са изписани ннициалите
S М.. конто означават или „Негово
Величество" (Sa Majeste - фр .), или
според алхимичното тълкуване - си-
ра и живак (soufre u Mercure) - основ-
ните елементи на Великого Дело при
алхимииите Някои изследователи
евързват образа с легендата за
Александър. който. изправен в
колесница, теглена във въздуха от две
гигантски птици или два грифона, се
опитал да разбере дали земята и небе-
сата се допират; други я оприличават
с огнената колесница на пророка
Илия Отделни автори откриват в та-
зи карта „успеха, триумфа, пре-
възходството. фината диплома-
тичност" (О. Уърт); „вешото обслед-
ване, необходимостта от разяснение"
(Т Терешченко); „вредните отегьпки.
скандалите" (Дж Р Бост). Тя съот-
ветства на селмия дом от хороскопа
- на обшествения живот.
В психологически план седмата
карта принадлежи на човека. овладял
противоположноститс и превъзмог-
нал противопоставянията чрез сила-
та на волята си. Намираме се в сфера -
га на личното действие, разположено
в пространството и времето.
Превъзмогнал предопределеността.
човекът е направил набора си. взел е
собствената си съдба в ръцете си и
крачи победно напрел, навярно
забравил. че ако се отклони от Палата
(4). рискува да се озове на Колелото
на Съдбата (10), чийто предвестник
са двете разнопосочни колела на
Колеснииата на Озирис.
КАСТА
Противно на обшоприетото схва-
щане. хиндуисткнте касти не предс-
тавляват само феномен на социална
организация от арийски тип и оръдие
на йерархичсн ред или сегрегация
Кастите изразяват разпределениего
на функциите. което в символичен
план е присъшо както на божествени-
те дейности. така и на съшествуване
то на едно общество и на отделния
индивид Защото сложноетта на чо
вешкото съшество го превръша в ума-
лено копие на обшеството. От тази
гледна точка кастовият принцип при-
добива уииверсално значение На жре
ческото съсловис съответстват духов
ните или интелектуалните дейности.
на царского съсловис - начални-
ческите, съдебните и силовите
дейности; на икономическото, гьргов-
ското и селскостопанското съсловис
- производственитс и разменните
дейности; на нискостояшите обслуж-
ваши съсловия - най-скромните
дейности Духовна власт. светска
власт. създаване на блага, обслужва-
ша работна ръка Тези необходими
функции обхващат дейности. конто се
потвърждават както в колектнвния.
така и в индивидуалння живог Ако со-
циалният свят е устроен по подобие
на божествения свят, то вътрешнияг
мир на човека е устроен по подобие
на обшеството. Тези възгледи са пре-
дизвикали появата иа многобройни
символи
„Ригведа ~ учи, че брамины (свеше-
на функция) бил устата (орган на сло-
вото) на Пуруша (низходяшият и про-
явяваш се Принцип); кшатрия (царе
ка и воинска функция) бил ръцете му
(орган на силата); вайша (икономи-
ческа функция) бил хълбоците му (ор-
ган на усилието); а шудра (обслуж-
ващи функции) се родил под ходила
та му.
Това четворно социал но разграни-
чение определи особен вид урбанизъм;
на всяка класа била отредена една от
главните части на града: на брамини-
те - северът. на воините - изтокы, на
гърговците - югът, на слугите - зала
457
КАТАСТРОФА
ды На всяка каста било отредено и
едно от годишните времена - най-
блатоприятното; на брамините -
зимата. която от слънцестоенето до
равноденствието сс развива в посока
към засилвашата се светлина; на
воините - пролетта, времето. когато
царетс по>псгл.чт на война; на тър-
говиите - лятото, активният сезон на
узряването и пъгуванията на слугите
- есента, сезоны на урожая и приби
рането на реколтата, който воли от
гаснешата светлина на равноленст-
вието до мрака на зимното
слънцестоене
Израз на четворного деление на
кастите са и четирите ръие на Ганеша
в качеството му на повелител на все-
мира и на всички изпълняваши се в
него функции. Някои откриват това
деление и в четирите Веди или чети-
риге пыиша на познанието. всеки от
конто подхожла по-спениално на об-
щи те способности на определена
каста. Свързват го и с четирите цвята
(в Индия и у майте: бяло, червено.
жълто, черно): с четирите приролни
стихии; с четирите хипостази на
Садашива или на Вишну; с четирите
световни епохи - златния век (първен-
ство на брамина или на духовните
дейности). сребърния век (върховенст-
во на воина), бронзовня век (превес
на икономнческите дейности), желез-
ния век (всеобщо робуване на тира-
нична власт).
В очите на психоаналитиинте не е
изключено тези социални, космични
и исторически разделения да съот-
ветстват на тенденции, структурни
равниша и фази на развитие, конто се
срешат във вътрешния живот на вся-
ко човешко съшество. Така те сим
волнзират психични функции Като
символ кастата остава винаги акгуал-
на, дори и социалните условия ла пре-
гърпят промени в исторически план
(DANA, GUES. MALA, SCHC).
КАГАЛ IA
В древен Китай каталпата е
дървото, което съответствало на ля-
тото и на юга (на останалите посоки
на света съответствалн акацията, кес-
гены и гуята) Ето эашо на южния ол-
тар на почвата трябвало да се посади
каталпа.
Освен това названието на катал-
пата (дзъ) и йероглифът, който озна-
чава „син**, са омофони; следователно.
както посочва Че-Джин, каталпата е
символ на башиното огнище и на си-
новното послушание. Императорът У.
който сънувал, че в двора на неговата
наложница Уеи Дзъфу израсли катал-
пи. заключил, че волята на небето е
той да създадс с нея мъжко потомст-
во (GR.AR. LECC).
КАТАСТРОФА
Както в произведеннята, така и в
сънишата катастрофата е символ на
бурна промяна - претърпяна или
желана Отрицателният аспект на
катастрофата, който е най-очевиден,
разкрива унишожението, загубата,
огкъеванего. разрива, провала, гибел-
га на част от нашего съшество или на
нашата среда Ала разразяването на
катаезрофа крие и положителен
аспект, който е по-важен - нов и раз-
личен живот, възкресение, душевно
преобразяване, социална промяна -
желани от съзнанието. произлезли от
бсзсъзнателното или на път да се
осъшествят Катастрофата поражда
своята противоположност - проявле-
ннето на различен ред, или показва.
че то е жслано
В символичен план преобладава-
шага природна стихия, която изниква
във въоЬраженисго, не е без значение
за смисъла на катастрофичната
промяна: въздухьт*. ако се отнася за
въздушна катастрофа; водата*. ако се
отнася за наводнения; огьня г*. ако се
отнася за пожари; земята*. ако се от-
КАУРИ
458
нася за земетресения. Самата опре-
деляй» стихия представлява символ,
който може да спомогне за уточнява-
нето на смисъла на обшия символ -
катастрофата, т.е. - на областта, в ко-
ято могат да станат катастрофата и
пробуждането.
КАУРИ
Формата на каури напомня по-
силно от формата на която и да е ра-
ковина женския полов орган Оттук и
неговата символика, съчетаваша
представите за плодовитост. богатс-
тво и шастие. От Малайзия, откъдето
произхожда, каури в продолжение на
векове било предмет на много ожнве-
на гьрговня - най-напред в Далечния
Изток. а сетне в Черна Африка, къде-
то било широко използвано като па-
рична единица. Ала от него почерни-
ли вдъхновение изкуството. умилости-
вителната магия, както и многоброй-
ни моди, главно в Африка, където ка-
ури продължава да се използва еднов-
ременно като телесно украшение и ка-
то талисман за шастие.
„Употребата му в изкуството не
знае граници: с каури украсяват
маски, накити за танци. огърлици.
прически... Подобно на парите, каури
разпаява стростите’ (MVEA. 63).
КАФЯВО
Кафявият цвят е нещо средио меж-
ду жълточервено и черно, но бие по-
вече на черно. Варира от охра до цвят
на тъмиа пръст Кафявият цвят е пре-
ди всичко цветът на угарта, на
глината, на земната почва. Той навя-
ва и мисълта за сухи листа, за есен и
тъга. Той е деградация, несполучливо
съчетание на чистите тонове. При
древните римляии и в католическата
църква кафявият цвят символизира
смирението(фр humilite; humus = поч-
ва) и бедността, които подтикват ня-
кои монаси да се обличат в шаяк.
Но в Ирландия кафявият цвят
(donn)замества черния и притежава
цялата му пъклена или военна симво
лика.
Кафявото се доближава и до екск-
рементите*; предпочитанията на са-
дистите към кафявия цвят - напри-
мер кафявнте рнзи на хитлеристите -
като че ли потвърждават наблюдени-
ята на Фройд относно аналния
комплекс, за който този цвят напомня
КАЧУЛКА
В Галия мантията с качулка (лат
cucullus, дума от келтски произход)
била обичайна дреха. Съшествуват
многобройни изображения на герои
(дори и митологични: Genius Cucul-
latus), които носят такава мантия.
Ирландският бог Дагда притежавал
качулка. която силно наподобява
Tarnkappe. т.е. мантията на неви-
димостта, носена от Зигфрид в „Пе-
сента на нибелунгите". Според разка-
за .Пиянството на Улатите" Дагда.
който остава невидим за всички. е на-
дянал една върху друга седем качу-
лки С тях той покривал главата си в
битките
Широко разпространена е тра-
днинята, според която богове. герои,
духове, демони и вешний носят
качулки. Въоръженият с два резена
Парс и фал е надянал гуглата на Ка-
бирите*.
Според К. Г Юнг качулката. по-
добно на камбаната, на свода и на
черепа, символизира най-висшата
сфера - небесния свят. Покриването
на главата е равнозначно не само на
сдобиване с невидимост. а и на из-
чезване и смърт. Извършвашите
мистерии често се появяват на ииици-
ационните церемонии с покрита от
було или качулка глава. По време на
инициационните обрели при из-
точноафриканскиге нанди иа току-шо
обрязаните им предстоя да изминаг
459
КВАДРАТ
дълъг път. За този поход тс надяват
големи конусовидны шапки, покрива-
щи главите им. изработенн от дълги
греви.
Някои гълкуватсли прсвръщат ка-
чулка га и гуглата във фалически сим-
вол.
КВАДРАТ
Квадраты с една от най-често и
най-повсеместно използваните в ези-
ка на символите геометричнн фи|ури
Той е един от четирите основни сим-
вола, редом с центъра. кръга* и кръс-
та* (според CHAS, 28).
Квадраты с символът на земята в
противовес на небето, ала на друго
равнише той е също така символът на
сыворения свят - земя и небе, в про-
тивовес на несывореното и на тво-
рена; той е антитезата на трансцен-
дентного.
.Квадраты» е антидинамична
фигура, закотвена от четири
страни. Символизира спирането или
задържания миг. В квадрата се съ-
държа представата за застой,
втвърдяване и дори за придобиване
на устойчивост в съвършенството:
такие е случаят с небесния Иеру-
салим. Свободното движение е кръ-
гово и плавно, докато спирането и
устойчивостта ее свързват с ъглес-
ти фигури. с резки и начупени линии"
(CHAS, 30-31).
Много са свешсните пространст-
ва. чиито очертания са с форма на
четириъгълник: олтари, храмове.
градове, военни станове. Този квад-
рат често пъти се вписва в кръг - връх
на заоблен хълм, като някои станове и
храмове. или пък на дъното на кръг
отхълмове, като Рим.
На рисунката (CHAS. 269) вижда-
ме чистин образ на одухотворения,
но не и безтелессн човек.
Централният куб с нсговите квад-
рати, шахмат ни дъски. екери* и точки
дава представа за материалния. сът-
ворен и ограничен свят, който сс впис-
ва във времето и пространството;
овалната глава, извитите вежди, уст-
ните с форма на полумесеи и бадемо-
видните очи символизират несът-
вореното. съсредоточеността, духов-
ного. Наслагването на двата обема
разкрива отношенията между небето
и земята, между трансцендентного и
иманентното, отношения, конто пос-
тигат обединение в човека. Както е
обобщено на друго място (CHAS, 131),
тук виждаме .динамичното изобра-
жение на диалектиката между
трансцендентното небесно, към ко-
сто човекът естествено се стреми,
и земното. където той се намира в
момента."
Платон смята квадрата и кръга за
абсолютно красиви сами по себе си.
Абу Якуб твърди, че тетрадата - чис-
ло на квадрата, е най-съвъризеното
число: тя е числото на Разума и броят
на буквите в Божественото име (Allh).
Символиката на квадрата и на число-
то четири съвпадат.
Евреите превърнали Тетраграма-
та в непроизносимого Име на Божест-
вото (Jhvl). Питагорейците превърна-
ли Тетрактнс* (както и четири на
квадрат, т.е. шестнадесет) в основа
на учението си. Следователно в извес-
тен смисъл числото четири с числото
на Божественото съвършенство; в по-
широк смисъл четири е числото на
пълното разгръщане на проявле-
нието. символът на придобилия ус-
тойчивост свят
Това разгръщане започва от не-
подвижния център и следва кръста*.
образуван от посоките на света.
Кръстьт в квадрата е динамичният
израз на четворното. А самият квад-
рат изразява втвърденото проявле-
ние Така е н с уседналата цивилиза-
ция: становете и шатрите на номади-
те са крыли.
КВАДРАТ
460
КВАДРАТ - Символно сочетание
между човек и квадрат Емайлиран
бронз (Берген. Норвегия. Универси-
тетски исторически музей).
Световиите епохи, човешкият жи-
вот и лунният месец се подчиняват на
ригьма на четворното; ала четирите
фази на цикличного движение се из-
разяват с кръга; разделянето чрез
кръст. образуван от два перпендику-
лярни диаметъра. е истинската квад-
ратура на този кръг Измерена с че-
тирите си хоризонта, земята е квад-
ратна. Тя е разделена на четири облас-
ти. заети от четирите касти. от чети-
рите ръце или от четирите лика на
Божеството: четирите ръие на Вишну.
Шива или Ганеша, четирите лика на
Тумбу ру в Ангкор, ала още по-очевид-
но - на умножения Локешвара от
Байон Тантрическите или архитектур-
ните мандала* - изображения иа
космоса, са квадрати с четири главни
порти. Квадраты е основната фигу-
ра на пространството. а кръгът и осо-
бено спиралата - фигурата на вре-
мето
В Китай пространството съшо е
квадратно, като във всяка посока на
света се издига по една главна
планина. „Китайската прсдстава за
квадратната форма на Земята с
много древна и е изразена в езика
Пространството е определено от че-
тирите посоки ян, но тази дума оз-
начава и квадрат. Ето защо Богът
на почвата е изобразен с квадратно
възвишение. квадратна е столица та.
а също и царското владение и т н
Така пространството е съставсно от
вместени един в друг квадрати (спря
мо Центъра на света) или от разпо-
ложени един до друг квадрати (око
ло второстепенна центрове) (MYTE
124).“
Императоры в центъра приема от
четирите посоки на света благотвор-
ни влияния и пропъжда зловредните
влияния. Квадратного пространство
е разделено на квадратнн провинции
в съответствие с магическая квадрат
на Великия Юй. а също и на квадрат-
ни полета, според Джеу-ли Градът -
иентър на пространството, е
квадратен, с четири главни порти, ва-
салите бнват посрешани край четирн-
те порти и се строяват в квадрат, тъй
като се отнася за въдворяването на
правилния ред в света; олтары на поч-
вата и къщата са квадратнн; Мин-тан
(вж къща*) е квадратен и има четири
пъти по три порти, които съответст-
ват на дванадесетте месеца в
годината. подобно на портите на но-
вия Иерусалим Квадратнн са и лежи-
те на тайните общества, а четирите им
порти съ'ответстват на четирите
елемента. Древният китайски всемир
представлява поредица от вместени
един в друг квадрати - такъв би тряб-
вало да бъде и идеалният план на
дожата - а това не може да не ни на-
помни тройната крепостна стена -
едновременно келтски и християнски
символ на трите степени на посвеще-
ние или на трите свята, над които
се простира иэкупителният кръст
461
КВАДРАТ
Разбира сс, съшата космична сим-
волика на ориентирания квадрат отк-
ривамс и в Корея, и във Виетнам, и
най-вече в Камбоджа - не само в пла-
на на храмовете или на ангкорската
столица, айв устройството на царст-
вото, което някога било разделено на
четири главни административни об-
ласти.
В сравнение с квадрата кубът в
оше по-висока степей е символ иа
втвърдявансто. устойчивостта, спи-
рането на цикличного развитие, тъй
като той очертава и фиксира прост-
ранството в трите си измерения. Кубът
съответства на минсралния елемент,
на субстанциалния полюс на прояв-
лението(Генон) В кубичния камък от
масонската символика се съдържа
представата за завършеност и съ-
вършенство. Представата за основа
и устойчивост не е чужда и на симво-
ликата на кубичния камък Каба в
Мека Мюсюлманският кубах е зем-
ният куб. крепяш небесния купол, кой-
то често пъти е поддържан и от чети-
ри стълба.
В статия екер* отбелязваме хрис-
тиянския символ гамадион: на прак-
тика това е квадрат, съдържаш кръст
и следователно - синтез между двата
аспекта на четворното. Кръстът изоб-
разява Христос, заобиколен от чети-
рнмата Евангелисти или от четирите
животни. които им служат за емблема
При все че в повечето случаи
Небето е кръгло. а Земята - квадратна,
понякога промяната на перспектива-
та позволява пребръшането на сим-
волните съответствия Така напри-
мер. ако в конструкиията на хинду-
исткия храм квадраты е фиксЛия,
кристализация на небесните цикли, то
той може да означава и обратного -
изначалната неизменяемост спрямо
кръговото движение на проявлението.
Въпреки това конструкцията на веди-
ческия олтар. който представлява кос-
.мичен куб. ни връша към първоначал-
ната представа Гране също отбеляз-
ва, че небесните стволовс в китайски-
те цикли били десет и образували квад-
рат, докато земните клони били два-
надесет и образували кръг: а това нс
може да не ни напомни размяната на
атрибутнте между Фуси и Нюгуа, за
която споменаваме относно пергела*
(BURA. BENA. ВНАВ. CORT. DANA.
СНАЕ. GUIR GRAD. GRAP GRIR,
GUEM. GUEC, GUER. GUET. GUES.
KRAT. NGUC, SAIR, SCHU. SECA.
SOUN)
Теориите на платониците свърз-
ват четворното с материализацията
на идеята, а тройного - със самата
идея. Четворното изразява феномени-
те и материята. а тройного - съшнос-
гите и духа. Тройного спада към сим-
воликата на вертикалата (вж отвес-
ност*). докато четворното принадле-
жи към символиката на хоризонта-
лата Едното обединява трите свята,
другого ги раздела, разглеждайки все-
ки един от тях на собственото му
равнише
Според Плутарх (Изида. 106) пи-
тагорейците твърдсли. че квадраты
обединява мошта на Рея. Афродита.
Деметра. Хестия и Хера Комен
тирайки този пасаж. Марио Мьоние
уточнява: ..квадратът означивая, чс
Рея - майка на боговете и извор на
времетраснето. сс проявявала чрез мо
дификациите на четирите елемента.
символи зирани от Афродита, която
била животворната вода, от Хестия
- огъня. от Деметра - земята. и от
Хера - въздуха Квадратът симво-
лиэира синтезы между елементите
В християнската традиция квад-
ратът съшо символизира космоса, по-
ради еднаквата си от четирите стра-
ни форма; четирите му ъглови стълба
обозначават четирите елемента.
Дьони льо Шартрьо твърди. че
квадратните тела не са предназначе-
КВАДРАТ
462
ни за ротация, за разлика от сфсрич-
ните тела От друга страна, квадра-
ты показва устойчивост Четириьгъл-
ната форма с възприета, за да се очер-
таят границите на многобройни пло-
щади. като например Атинския пло-
шал. През Средновековието били пос-
троени квадратнн градове - Сент-
Фоа. Монпазие и др Храмы на Граал
е квадратен
През XIII в Вияр дьо Он кур. кой-
то събрал стилизирани рисунки, пред-
ставя плана на една цистерцианска
църква от XII век. очертана ad
quadratum В нея откриваме аналогии
с мерките на микрокосмоса, т е на чо-
века според света Хилдегард Човекът
на света Хилдегард - със събрани
крака и протегнати ръие - съдържа
пет еднакви мерки на дължина и на
ширина; уточнените раэмери на дъл-
жина и на ширина са представени с
квадрати. Подобна църква ad
quadratum се вписва в правоъгълник;
дължината й обкваща три квадрата с
еднаква мярка Планы на иистерии-
анската църква съдържа 12 еднакви
мерки на дължина и 8 - на ширина.
т.е. съотношението е 12/8 или 3/2.
Във Великобритания съшествуват
многобройни квадратнн църкви. като
катедралата в Оксфорд, църквата
Сейнт Крое в Рамси (Хампшир). Оче-
видно е. че английските квалратни
църкви не са били повлияни от Сито
При все това всички цистерцианскн
църкви във Великобритания са квад-
ратни В Германия повечето църкви с
квадратна абсида водят началото си
от цистерцианската църква в Мори-
мои Във Франция квадрагните цър-
кви са цистерциански Техните прит-
вори са плоски, от двете им страни са
разположенн четири. шест или осем
квалратни капели Галериитс около хо-
ра са правоъгълни. Така например
във Фонтене - втората дъшерна цър-
ква на Клерво. основана от свети
Бернар (1118). квадратнн и право
ъгълни капели водят кьм напречния
кораб Така е в Понтинн (1114), в
Ноарлак(1136) и в Ес кал Дийо(1142).
чиято църква точно вьзпроизвежда
плана на Фонтене. Ланската катсд
рала е с квадратен притвор Хоры
на църквата в Брине е правоъгьлен
Всички ранни цистерциански цър
кви са с квадратнн притвори, но в
църквите. построени в края на XII век
и през XIII век. абсидата е много-
ъгълна Ще отбележим, че църквата
„Св Винченцо и Анастасио" близо до
църквата „Св Павел** при трите фон
тана в Рим, дадена на свети Бернар
през 1140 г., по всяка вероятност би
ла реконструирана по онова време с
квадратен притвор В квадрагните
форми на устойчивостта - устойчи
вост, която трябва да се превърнс във
вътрешна, е вписан символът на
духовността
Авторы на „Пътсводитсл ю пок-
лонницитс в Сантяго де Компостела"
(произвелението най-често се припис
ва на Емри-Пико дьо Партне-льо-
Вийо) сравнява църквата с чо вешки я
организъм Главният кораб прилича на
тяло. чиито ръие са образувани от нап-
речния кораб. размерите са изчисле-
ни спрямо човешкнте мерки
Квадратният човек с протегнати
ръие и събрани крака сочи четирите
посоки на света. Тук стнгаме до зна-
чението на кръета и на четирите
измерения, конто той предполага
Средновековните автори. конто оби-
чат сравненията. съпоставят квад-
ратния човек с четирите евангелия, с
четирите реки в Рая, а Христос съшо
е смятан за същински квадратен
човек. тъй като поема цялото човечест-
во По думите на Тиери дьо Шартър
единството стой в самата основа на
квадрата, зашото е повторено четири
пъти.
В архитектурната композиция е
463
КВАДРАТ
важно да сс ипомия! симетрняга и
пропорцията Романската църква чер-
ни вдъхновснис от Храма, който спо-
ред траднцията изобразява с пропор-
ииите си човешкия храм Размерите
му могат да се впишат в квадрат Ала
романската църква не с единствено ad
quadratum. в съответствис с плана на
цистериианската църква. публикуван
в Албума на Вияр дьо Онкур; поняко-
га гя е крыла Тук пред нас се разк-
рива друг символ; от време-простран-
ството се озовавамс в небето на
вечността Църквата е вече нс отправ-
на точка на духовната еволюция. а
символ на ненния върховен завършск
Квалратната форма не е единст-
вена Тя принадлежи на времето. А
вечността се изобразява с кръг* След
като послужил за изчисляване на
годината. кръгът се превърнал в мяр-
ка за време, сетне - в мярка за веч-
ност и накрая придобил значението
на безкрай. Кръгът и квадраты сим-
волизират двата основни аспекта на
Бог: единството и божественото
проявление Кръгът изразява небес-
ного. квадраты - земното. но като
сыворено. а не като противопоставе-
но иа небесного. В отношенията меж-
ду кръга и квадрата съшествуват раз-
граничение и съвмсстимост. Следо-
вателно спрямо квадрата кръгът с
съшото, каквото са и небето спрямо
земята, и вечността спрямо времето,
ала квадраты се впнева в кръг. т.е. -
земята е зависима от небето. Чети-
риъгьлникы е не друго. а съвършсн-
ството на сфера та в земен план (DAYS.
185-190; вж Албум на Вияр дьо
Онкур. архитект от Х111 в. публику-
ван от Ж Б Ласю. Париж. 1858; М
Обер, със съдействието на маркиза
Дьо Майе: ..Цистерицианската архи-
тектура във Франция". Париж. 1943,
том I, особено III, глава I. „Пла-
новсте", стр 151-195; Едгар дьо
Брюин, ..Студии за срсдновековнат<1
сстстика", том II. Брюге, 1946. стр.
89-90).
КВАДРАТЫ и тетрадата заемат
изключигелио важно място и в ислям-
ските традиции
..Ако си представим исляма ка-
то здание, то можем да кажем, чс
покривът с признавансто на единич
ността на Бог (Шахада). четирите
стълба са обредната молитва (ка-
лат), данъкът (закат), годишнитс
пости (каун) и поклонението пред
Божия дом (хадж)"(БОиР 101, 132).
Каба е символ на представата за
монолитно единство. .Първоначално
думата означавала едновременно
квадратен съм 'трабаа/ и крыъл съм
(истадара). Знаменателно е. че фор-
мата на Каба също може да се раз-
глежда в този двоен смисъл. тъй ка-
то едната и част е кубична, а друга-
та - полукръгла... Каба - върховни-
ят символ на исляма. представлява
квадратен блок, той изразява число-
то четири - числото на устойчи-
востта Квадратни са и арабската
къща. и мавзолеят с купол (кубът).
издигнат над гроба на мюсюлмански-
тссветци. Кубичният мавзолей изоб-
разява земята или тялото с чети-
ритс елемента. а куполът - небето
или dyxa"(SCHU. 119).
Основните обреди. включени в
поклонението, са обиколките в кръг
около Божия дом (Бейт уллах). кой-
то представлява чеТнриъгълник
Следователно откриваме съчета-
нието квадрат - кръг. което се съдър-
жа и в етимологмята, на две равниша
- архитектурно и обредно. Каба е с
четири стени; четири линии водят от
центъра до четирите ъгъла (аркан);
разположението му е ориентирано съ-
образно оста на четирите посоки на
света; четирите ъгъла на Каба носят
различии имена. Бялата мраморна
стена с форма на полукръг загражда
Пространство, наречено Хатим или
КВАРЦ
464
Хиджър Възможно с в дълбока
древност на това място да с съшес-
твувал кладенец за даропрнноше-
нията
В един арабски ръкопис е изобра-
зен Черният камък* Каба. носен от
четирима племенни вождове към све-
тилнщето в килим, който са хванали
за четирите края.
От друга страна, оше преди исла-
ма Мека се наричала Майка на
Градовете (Ум ал Кура) (Коран. 6. 92;
42, 5). В народного творчество я на-
ричат и пъп на земята, подобно на
Делфийския омфалос.
Ако се отнесем до разказа на
Плутарх за основавансто на Рим. ше
видим, че етруските научили Ромул да
го извърши както в мистериите
Най-напред била изкопана крыла
яма. в която били хвърлени дарове Тя
била наречена mundus (думата озна-
чава и вселена) Градът бил с крыла
форма; при все това древните нари-
чали Рим urbs quadrata Самият Плу-
тарх нарича града Roma quadrata
Според него Рим е едновременно кръг
и квадрат... Съществува теория,
според която думата quadrata озна-
чава разделена на четири части.
тоест кръглият град бил разделен на
четири части от две артерии Пре-
сечната точка съвпадала с mundus
Според друга теория п роти воре чието
следва да се разглежда само като
символ, т.е. - като визуално изобра-
жение на неразрешимата математи-
ческа задача за квадратурага на
кръга (JUNS. 210).
Mundus бил смятан за центъра.
свързваш града със света на духовете.
така както пъпната връв евързва пло-
да с майката
Ибн-ал'Араби отбелязва. че Каба
представлява земното съответствие
на Божия Престол*, около който кръ-
жат ангелите (Коран, 29. 75). Той
твърди. че човешкото сърце* е Божи
дом. по-благороден и по-важен лори
от самата Каба
Съриата на обикновените хора са
квадратнн. тъй като пред тях се
откриват четири възможни вдъх-
новения: божествени. ангелски. човеш
ки и дяволски; сърцата на пророните
имат само три страни. зашото са не-
подвластни на демона. Така и Каба
който наглел е с четири страни. всъш-
ност е само с три страни. ако се вземе
предвид полукръглата част, която се
намира срешу едната страна
От друга страна, ще отбележим
чс в древния Изток вавилонците озна-
чивали с квадрата цялата сума Той
изразявал представата за побнранс в
някаква граница. Този знак съотвстс-
тва на земна граница Появил се с по
късноот кръга и някои си задават вьп
роса дали не произлиза от него Така
или иначе кръгът и квадраты изразя-
ват целокупността, но квадраты из-
ползван при сметките, където поня-
кога е удвоен със значението сума на
сумите.. служи съшо и за изразява-
нето на представата за граница
изобщо... квадраты е вместилище
(RUTE. 233)
Съчетанието кръг* - квадрат ви-
наги извиква представата за двойка-
та небе - земя (вж сфера *, куб*)
Според Юнг четворната троица съ-
ответства на основния архитип на
пълнотата Ислямското изкуство
представлява чудесна илюстрация на
този символ
КВАРЦ
При посвешенията кварцы сим-
волизира небето. Свеи/сната и могъ-
ша вода в инициационните обрели на
австралийските лечители (mcdecinc
men) е смятана за втечнен кварц
(Мирча Елиаде, Significations de (а
Lumiere tnterieurc в Eranos Jahrbuch,
1957, 26, стр. 195) (вж кварцов. каме-
ней* кристал*).
465
КЕРВИЗ
КЕДЪР
Поради огромния ръст на пегова-
та най-известна разновидност - ли-
ванский кедър. кедърът бил превърнат
в емблема на величието. благород-
ството. силата и льлговечността Ала
поради естествсните си свойства ке-
дърът е в ошс по-висока степей сим-
вол на нетленност Именно тази идея
изразява Ориген - философът-тсолог
от II век. коменгирайки Песен на
песнитс (1:17):,.Кедърът нс гнис. да
направим гредитс на къшите ни от
кедър. означава да опа зим душата от
разложение."
Следователно кедърът, подобно на
всички иглолистни дървета (вж дър-
во*). е символ на беземъртие (ORIC.
VARG)
Ei иптяните изработвали от кедър
плавателни съдове. ковчези и статуи;
при царуването на Соломон евреите
построили скелето на Иерусалимския
храм от кедър Някои гръцки и рим-
ски статуи били от кедрово дърво От
смолистото кедрово дърво римляни-
те правели и благовонии факли; от то-
ва дърво. смятано за свешено, те
изработвали скулптурни изображения
на боговете и предците си С Кедрова
смола келтитебалсамирали главите на
най-знатните си врагове В някои слу-
чаи тази смола е заменена със злато,
което очевидно има съшото значение
Понякога Христос е изобразяван във
вътрешността на кедър
КЕНТАВРИ
Чудовишни създания от гръцка-
та митология Главата. рънете и гор-
ната част на тялото им са човешки. а
останалата част на тялото и краката
- конски Кентаврите живеят с техни-
те женски - кентавърките. в горите и
планините; хранят се със сурово месо;
не могат да пият вино без да се опият;
твърде склон ни са към отвлнчане и
изнасилване на жени Най-често се дви-
жат настала: зова е безчисленияг звир
у човека (DIES. 134)
Според легендиге кентаврите се
делят на два големи рода. Синовсте
на Иксион и облака символизират
грубата. безразсъдната и сляпата
сила, докато синовете на Филира и
Кронос, най-известният сред които е
Хирон, изобразяват незлобива та сила
в служба на справедливите битки
Хирон - веш лечител и приятел на
Херакъл. се сражава рамо до рамо с
героя в битката, която той води сре-
шу останалите кентаври Ранен по
погрешка от една стрела на Херакъл,
Хирон, който желае смъртта. подаря-
ва правого си на беземъртие на
Прометей, за да намери най-сетнс
покой. Несъмнено малко митове са га-
ка поучителни по отношение на дъл-
боките конфликти между инстинкта и
разума.
В произведенията на изкуството
лината на кентаврите най-често са
пропити с гьга Те символизират гру-
бите изстъпления на плътското
сластолюбие, коего превръша човека
в подобие на животно, когато не е
уравновесено от духовната мош
Кентаврите са поразителният образ
на двонствената природа на човека -
животинска и божествена (TERS. 64).
Те са антитезата на рииаря*. който
обуздава и овладява първичните сили,
докато кентаврите, с изключение на
Хирон и неговите братя. са обладани
от дивите неконтролнрани инстинкти
Кентаврите са се превърнали и в изоб-
ражение на безсъзнателното - на
безсъзнателното. което завладява
личността. предава я във властта на
нейните импулси и премахва выреш-
ната борба
КЕРВИЗ
Ароматично сенникопветно расте-
ние. чиито нан-познати разновиднос-
ти са иелината и магданозът. С кер-
КЕРЕМИДА
466
ви j I ърпи re увенчивали победи г ел и re
в Истмийскиге игри: ..гелените стебла
на дорийский кервиз увенчават чело-
то на този честит победител”
(Пиндар) Кервизът символизира по-
бедоносна га и лику ваша младост. Той
играе важна роля в погребалните
церемонии, но като символ на вечна-
та младост. с която се е сдобил по-
койникът.
КЕРЕМИДА
Освен обикновеното значение на
керемида, падаша от покрива. упот-
реби та на този предмет символичное
игразена в масонския език: покривам
с керемиди храма, означава предпаз-
вам го от поройте, които се резултат
от проннкването на непосветените. на
външиите влияния Покривам с кере-
миди кандидат на входа, означава да
се убедя с подходящ въпрос относно
неговата принадлежност и чин В слу-
чай че храмът не е покрыт с керемиди.
покривът оставя да проникне дъжда.
откъдето изразът вали означава нах-
луването на непосветените сред
събранието (BOUM) Керемидата
символизира запазването на тайна, а
по време на всеношно бдение, зат-
варянето за духовно влияние и за си-
лите на развитието, свиване в науче-
но то и закостенялото. От този момент
натагьк тайната се изврашава и губи
смисъл
КЕСТЕН
В древен Китай кестенът се евър-
зва с представата за Запад и за есен.
Кестеновото дърво е засявано върху
западния олтар (каталпа*). В тради-
ционните схвашания е символ на
предвидливостта, от плода му правят
зимнина (GRAR)
КЕХЛИБАР
Около 600 г.пр н е Талес открил
магнитните свойства на кехлибара На
грьцкн e.iexipoH означава жълт
кехлибар.огтук и думата електричест-
во Кехлибарените броенипи и амуле-
ти са нешо като кондензатори на
електричество Зареждайки се. те от-
немат излишъците от онезн. конго ги
носят или премятат в ръка
Кехлибарът представлява душев-
ната нишка. която евързва индивиду-
алната енергия с космичната енер1 ия.
отделната душа със световната ду-
ша.
Той е символ на духовного, бо-
жественото. соларного привличане
В келтеките легенди Огми е пред-
ставен с чертите на старей Той прив-
лнча множеството и държи хората за-
вързани за ушите с кехлибарена
верига Пленнициге биха могли да
избягат. тъй като веригата е слаба, но
те предпочнтат да следват водача си
Кехлибарената връзка е от духовно
естество
На геронте и на светните охотно
се приписват кехлибареножълти липа
като знак за нсбесната искра в тях и
за притегателната им сила
Прокуденият от Олимп Аполон се
запътил към страната на хипербо-
рейните*. леейки кехлибарени сълзи
Те изразяват носталгията му по Рая и
изобразяват невидимата нишка. която
все оше го евързва с Елисейскнте
полета.
Псевдодионисий Ареопагит
обяснява. че кехлибарът се евързва с
нсбесната съшност. зашото. съчета
вайки в себе си качествата на злато-
то и на среброто, той символизира
едновременно нетленната. неизчерпа-
емата. всевечната и ненакърнимата
чистота, която с присъиза на зла-
тото и на сияйния. яркия и небесния
блясък. присъщ на среброто (PESO,
241).
Според народного поверие, ако
един мъж носи винаги кехлибарен
предмет, неговата мъжественост ня-
467
КИБЕЛА
ма ла му изневери
КИБЕЛА
Богиня на земята. дъшеря на
небето. съпруга на Сатурн, майка на
Юпитер. Юнона, Нептун. Плутон.
Кибела символизира затворсната в
земята енергия Тя е заченала бого-
вете на четирите стихии. Тя е първич-
ният. хтоничсски извор на всяко
плодородие
В колеснииата и са впрегнати
Львове, което означава, че тя
овладява. подрежда и насочва жизнс-
ната сила. Понякога в косите и има
звезда със седем лъча или полумесеи
- белег на властта и над циклите на
земнатабиологична еволюция Първо
начално я почитали под формата на
камък* Около 205 г. пр н е римляни-
те докарали в Рим черен камък. който
станал неин символ: Тя съдържа
кълновсте. благодарение на които
растат златнитс жита и отрупа
ните с плод дръвчета за човешкия
род. а също осигурява на бродещите
в планинитс диви животни извори.
плодове и сочна паша. Затова я пари
чат едновременно велика Майка на
боговете. Майка на дивите живот-
ни и Създател ка на човечеството
(Лукреций, „За при рода та на нешата",
II. 595-600, в превод на А. Ерну. Ле
Бел Летр, Париж. 1946).
Култът й. въведен в Рим от Фригия
през III в. пр.и.е. като култ към
Великата Богиня Майка, достига апо-
гея си при Империята. Кибела е
Богинята-майка. Magna Mater, азиат-
ската Велика майка, чийто култ се
смесва. в най-древни времена и във
всички религии, с този на плодоро
дието Тя е ту седнала под дървото
на живота, ту е обкръжена от Львове,
ту украсена с цветя. У гърците нейно
олицетворение били Гея. Рея, които
дълго време се борели в съзнаннето
на едините срешу нашествието на то-
зи азиатски кулг на разгулен екстаз
Двата му символа, лъвът* и тамбури-
на*. са от азиатски произход Един от
Омировите химии описва по следния
начин Майката на боговете:
l/i/uiuj на « ими/ tin мъртни и смл/vrv/u
Муньти irw/Mt/ftaier ташЛетннаи DtHQfO
обочаЛа дулаиуп
флейта лгчт 4» /п«. рижи гыкмг рев
«**/ напилит
вълни Ла винт и г* Ла иглася п лан инн и
пргтсувл
(„Омирови химии", XIV. „Към
Майката на боговете". 1-5)
По времето на упадъка на
Рнмската империя Кибела била евър-
зана с култа към Атис. периодично за-
гивашия и възкръеваш бог. в един
култ, над който властват: странната
любое на богинята; обредите на каст-
рация и кървавото жергвоприноше
ние на бикове В почти делириумна
форма тя символизира редуването на
смърт и плодородие, на плодородие
чрез смърт Цяла една теология, уче-
ние, ше бъде изградено около боги-
нята. Смесиуа от варварство, чувст-
веност и мистицизъм (LAVD, 639-
642), култът и въпреки всичко вдъх-
новява император Юлиан през IV век
от нашата ера да създаде една от най-
красивите молитви, в която символи-
ката преобразява и извиеява леген-
дата:
О юайшнабатяг и и jw
<Х пчшяиницс на величин few
биеимвп. сътлиритглка на живот
мъЛрпуп. гумжиН/иг «iumr imj на Лушите ни
a iwjAuaw на величия Диамигий.
Лай на « umau лора luatmue
« k/rmo ни и ennui е гювшнигти на 6rw<wrmr
(Император Юлиан Отстъпник,
„За майката на боговете").
Франсоа Мориак посвешава на то-
зи мит едно възхитително стихотворе-
ние, „Кръвта на Атис":
Нищо. нищо не изтръгва
килим
468
дълбокия ти корен
от огромното .ми шчло. от
удоволствие шлято.
КИЛИМ
Килимы за източните народи не е
както за повечето от западннте. пред-
мет за изискано обэавеждане. Той с
важен елемент от личния. семсйния
и родовия живот Украсите по него
на нито едно място нс се дъл.жат на
чисти случайности: тс са обу слове
ни от хилядолетни идеи (GENT).
Неговите шарки притежават извест-
на вълшебна стойност: ромб и осмо-
ъгьлннк с извивки или малки странич-
ки триъгьлниии могат да изобразяват
скорпион и тарантула, от конто искат
да се предпаэят
Не само естетични. а съшо и въл-
шебни и символични: камилата. пред-
ставляваша участта на номадите, и
чийто образ е залог эа шастие и бо-
гатство както за производителя, така
и за собственика на килима; кучето
прогонва от дома, в който се използ-
ва килима, всички нежелани. вешери,
персонифицирани болести, каквато е
например вариолата; паунът е свеше-
на птииа в Персия, както и в Китай;
гьлъбы е символ на любое и мир. дър-
вото на живота е символ на вечността.
както и кипарнсът; разцъфналата
калина, слънчевата фиданка, шушул-
ката със зърна са символи на богатс-
тва и изобилие; карамфилът - символ
на шастие
Колкото до цвета* на килимите.
златножълто* е символ на власт и
величие; той подхожда на килимите.
предназначени за палати и джамии;
бяло*: чистота, светлина, мир - пър-
воначално энаме на арабите до края
на Омаядите; червено*: шастие. ра-
дост - энаме на селджуиите и на ото-
манските династии; черно*: разру-
шение. бунт - усвоено от Абасидите.
разбунтували се срешу Омаядите. зе-
лено* вьэобновление. възкръсване -
дрехи на жнтелите на Рая. цвят на
сподвижниците на Али (персийски
шиити) - по-късно. след XIV век. на
всички потомци на Пророка и поклон-
нини в Мека; небесносиньо*: прието
от императорите на Византия, наци-
онален цвят на Иран, въпреки това
смятан за траурен цвят навсякъде в
Иэтока; пурпурно (тъмновиолетово
или светло): отличителен цвят на
царете. цвят на Лабарум от Констан-
тин. повлиял на няколко източни
народи; синопийско. наречено зелено-
го на Пророка, характеризира много
от килимите за молитва, конто трябва
след това да се навият. без да се нас-
тъпват.
Марката на производителя се
превръша в декоративен елемент на
килимите и притежава съшо вълшеб-
на сила: например знак, представля-
ваш гребен, но с пет черти, символи-
зира ръката иа Фатима, която прави
заклинания срешу лошото око
В някои области на Мароко. кога-
то чужденеи влеэе в къша. в която има
хубав килим (Зарбия). жената, която
гое изработила. изгаря малко парчен-
це от края му, за да прогони лошото
око; у Аит Вараин се постъпва по съ-
шия начин, когато се носи на пазара
нов килим за продан.
След смъртта на някого дадени
народни обичаи се отнасят за килима
И така, във Феэ килимите от пода на
къшата на починалия трябва да бъ-
дат заместени с рогозки. донесени от
джамията Оставят се на пода на къ-
шата три дни. включително и в деня
на смъртта (WESR, 429, 468. 540).
Килимчето за молитва с съвсем
определено tcmplum. т е. свешено
пространство, отделено от не-
посветения свят. Светиите са иэобра-
эени понякога (като например Сиди
Уали Дала в Алжир) плаваши върху
килимче за молитва, теглено от риби
469
КИТ
(DERS, IH4i
Karo ссгстичен символ килимы
често пыи изразява понягието гради-
на*. неразлелно от мисълта за Рая*
Намираме в него цветя, дървета.
животни. птици - реалии или митични
Използваното средство нс позволява
прекалено реалистична имитация...
по този начин градината сама по се-
бе си, нейните точни и универсалии
характеристики, са изразени чрез
тези килими не като лично градина,
но като постоянната радист, която
градините предлагат Ето какво каз-
ва в едно стихотворение кили.мар от
ислямската епоха: Тук. в свежата
градина, разцъфва вечно очаровател-
на пролет, която не прогонват нито
есенните встровс. нито зимнитс ви-
елици (ENC1, 4. 47). Става дума за
абстракция, предназначена чрез ки-
лима да се вкусят сладостите на про-
летта през зимата.
Килимы включва в себе си сим-
воликата на дома със своя свешен ха-
рактер н всичките желания за райско
шастие. конто тя съдържа.
КИПАРИС
Свешено дърво* у множество
народи, благодарение на дълголе-
тието и вечноэслените му листа той е
наричан лърво на живота (кипарис-
туя).
Гърците и римляните го евързват
с божествата на ала; това е дървото
на подземного царе гво; отнася се до
култа към Плутон, бог на ада, затова
го намираме на гробишата.
Погребално дърво за среднземно-
морските народи, то несъмнено дъл-
жи това на обшата символика на веч-
ноэелените лървета. конто чрез непод-
давашата се на развала смола и веч-
нозелен и листа извикват представата
за беземъртие и възражлане. Зимният
студ, се казва в „Джуан дзъ ", само
подчертава още повече силата на ус-
тоичивостта на кипариси. защото
не успяви да го лиши от л ш тата му.
В древен Китай вярвали. че ако се хра-
нит със зърна на кипарис, печелиш
дълголетие. зашото те били богати на
вешества ян Ако си натъркаш стъ-
палата със смола or кипарис, ше мо-
жеш да вървиш по водата Следова-
телно тя прави тялото леко. Пламъкът.
получен при изгаряне на зърната, поз-
волявал ла бъдат открити нефриты и
златото, съшо вешества ян и символи
на безсмъртието
Ориген превръша кипариса в сим-
вол на духовните добродетели, зашо-
то кипарисът мирише много хубаво.
мирише на святост
В Япония едно от най-използва-
ните в шингоисткитс обрели лървета
е вид кипарис - хиноки: освен упот-
ребата му в производството на
различии пособия, като например
шаку гскиптър) за жреците, ше по-
сопим най-вече, че обредният огън
бива разпален. като се търкат две
парчета хиноки Дървесината му слу-
жи и при построявансто на храмовеге
Тук очевидно се срешаме отново с
представата за неизменност и чис-
тота.
Пак символ на безсмъртието. ки-
парисът (евързан с бора) е изобрази
ван в ложите на китайските тайни
общества, на входа на Града на вкр-
оите или на Небесния и земния кръг.
Ин. казва Конфуций, го засаждали
край светнлишата на Земята (DUSC.
HERS. OR1C. SCHL)
КИТ
Символиката на кита е евързана
едновременно с „/ласа на сянката"
и с рибата* В Индия рнбата-аватар
на Вишну направлява ковчега по въл-
ните на потопа В мита за Иона киты
е самият ковчег След като Иона вли-
та в кита, той попала в период на мрак,
разделящ „две състояния или две мо
кит
470
далности на същсствуванс" (Генон)
Проннкването на Иона във вътреш-
ността на кита означава инициацион-
на смърт Излизането на Иона е вы-
кресенисто. повторного раждане
Това проличава особено ясно от ис-
лямската традиция: Нун. двадесет и
девега та буква от арабската азбука, оз-
начава съшо риба* и по точно кит
Ето зашо пророк Иона. Сеидна Юнус,
е наречен Дун-Нун. В Кабалата иде-
ала за духовно прсраждане се евърз-
ва с буква та нун
Самата форма на тази арабска бук-
ва (тя изглежда като долната полови-
на на окръжност, като дъга. над ко-
ято е поставена точка, сочеша нейния
център) символизира плаващия по
вълните Ноев ковчег*.
Този полукръг представлява съшо
така и купа, която може да изобразя-
ва утробата. Ако китът се възприеме
по този начин, тоест като пасивен еле-
мент на духовната трансмутация, то
в известен смисъл той представлява
всяка индивидуалност, доколкото в
нейния център. символично разполо-
жен до сърцето. се съдържа кълн
беземъртие. Уместно е да припомним
тясната връзка. която съшествува
между символиката на купата(вж по-
тир*) и на сърцето*
.Развитието на духовния кълн
предполага излизане на сыцсството
от състоянието на индивидуация и
от космичното обкръжение. на ко-
ето принадлежи, така както завръ -
щането на Иона в живота съвпада с
излизането му от вътрешността на
кита Това излизане е равнозначно
на излизането от инициационната
пещера», чиято вдлъбнатост също
е изобразена от полукръга на буква -
та нун (GUEN. 166-168).
Китът се появява и в Корана
(Пешерата, сура 18), в притчата,
описваша едно пътуване на Моисей,
който носел със себе си риба Моисей
достига до мястото. където се срещат
дветс морета (стих 60)... Гам. където
моретата се срсщат и противо
рсчията изчезват. рибата сс изп
лъзва и сс връща в своята стихия,
където сс ражда за нов живот
Любопитно с. чс в този случай
символиката на буквата нун и на
нейното изображение - полумсссца.
сс доближава до символиката на
кръета. изобра зен чрез евързването
на дветс морста и до символиката
на рибата - „ихтюс", емблсма на
живота, смятана също така от пър
вите християни за знак на въз-
кресението Едва ли е случаен фак
тът, че в стиховете на заупокойни
те молитви прсобладават римитс на
_н"(ВАМС, 141).
Що се отнася до космогоническия
символнзъм, според ислямската
традиция, след като била създадена
сушата. тя се люлеела, носена от
вълните. Бог изпратил ангел, който
повдигнал сушата на рамене За да
има къде да стъпи ангелът. Бог нап-
равил зелена скала, която се опирала
на гърба и рогата на бик с четириле-
сет хиляди глави. а самият бик стоял
върху грамаден кит Този кит е тол
кова голям, че ако водата от всички
морета се събере в едната му ноздра.
цялото количество би сс равнявало
на едно синапено семе в пустиня
Талаби казва: .Бог създадс Нун. голе
мия кит"
Знаейки, че сушата се крепи на
ангела, ангелът - на скалата, скала та
- на бика. бикът - на кита, китът - на
водата. водата - на въздуха, въздухът
- на царството на мрака и че цялата
постройка зависи от движенията на
кита, демонът Иблис подмамил кита
да се отърве от товара си Земетре-
сенията са предизвикани от резките
движения на кита Но той бил укротен:
Бог тутакси изпратил на кита
насекомо. което влязло през ноздра
471
КИТРА
та му и достигнало чак до мозъка
Голямата риба иктснала и сс при
молила на Бог Бог позволил на пасе-
комото да излезе. но то продължава
да стой пред кита и заплашва да влс-
зс вески път. когато ни кита му сс
прииска да се ра здвижи (SOUS.
252-253).
Следователно китът. подобно на
други животни. като крокодила*, сло-
на* и костенурката* е символ на кре-
пителя на света, той е космофор
В Полинезия, Черна Африка и
Лапландия китът присъства в инини-
аиионни митове. аналогични на мита
за Иона.
Преминаването през корема на
чудовишето (често пъти - морско)
понякога съвсем недвусмислено се
огьждествява със слизанс в ада По
виетнамското крайбрежие изхвър
лените на брега кости от кит се съби-
рат и лревръшат в обект на култ
Китът е морско божество, което
направлява рибарските лодки и ги
спасява от корабокрушение В по-
ит и рок смисъл духът-кит се пригичва
на помош и при преминаването в све-
та на беземъртието Следователно ки-
тът играе роля на пснхопомпос. Този
факт напомня важното място. което
той заема в индианските култури по
западного крайбрежие на Канада
(куакиутъл, тлингит, хайда и др.) и по-
точно иэвестните маски с подвижни
стени, изобразяваши човешко лице
във вътрешността на кит или на дру-
го отваряизо се чудовище. Така или
иначе споменатият виетнамски култ
изглежда води началото си от чамите,
които според някои предания дошли
от морето и съшо като кита излезли
на анамския бряг Южноазиатската
традиция за боговете, появили се от
морето, съществува и в Япония.
Трябва да отбележим. че именно
приказен кит довел при южнови-
етнамските планинии Детето спасител
на света, освободител от злото.
И накрая. като символ на съдър
жаиуото сс и. в зависимост от своего
съдържание. като символ на скрито-
то съкровищс или на наближаващо
то нещастие. китът винаги крие мно-
гозначността на неизвестното и на не-
видимата вьтрешност; той е срелише
на всички противоположности, конто
могат да възникнат. Затова сравняват
яйцевидната форма на туловишето му
с два соединен и полукръга. символи-
зираши горния и долния свят, небето
и земята
КИТКА
Тъй като китката направлява ръч-
ния труд, според племето бамбара тя
е символ на човешката сръчност
(ZAHB)
КИТРА
В Далечння Изток китрата - плод,
който се използва за получаването на
бергамотова есенция и чиято захаро-
сана кора е вкусна, с наричана длин
та на Буда Тя е символ на дълголетие
Поради омофонията между Иерогли-
фа фо, фу и Иероглифа фу (шастие).
китрата е съшо така символ на шас-
тието
Като повечето плодове с много
семки (вж тиква*. нар*, портокал*},
киграта е и символ на плодовитост. В
индийската иконография тя е специ-
фичен атрибут на Сада-Шива, указ
ваш иегова та съзидатслна мош
Моисей наредил да се сплетат за-
едно китрови. пал моей и върбови*
клонки, за да се направят тирсовете.
посветени на Празника на шатрите.
Евреите смятали китровото дърво за
свешено, а плодът му бил освободен
от десятък: в Храма се влизало с кит-
ра в ръка
През Средновекоаието китрата
била използвана в магнческите опера-
ции (DURV MALA).
КИХАВИЦА
472
КИХАВИЦА
Една най-обикновена кихавниа.
предизвикана от демоните. които
гъделичкат носа на човека, може да
прогони душата от тялото. Лапланд-
ните вярвали. че силната кихавниа мо-
же да причини смърт: от това поверие
произтича навикът. съшествувал оше
в древността, да се пожелае къемет
на кихналия (HURA).
Според някои африкански племе-
на да кихнеш. докато говори друг чо-
век. означава, че Гину (Бог) одобрява
Да кихнеш внезапно, когато всички са
замълчали. е добра поличба: тогава хо-
рата си разменят благопожелания и
дори подаръни (НАМИ).
Чрез внезапната сн проява. която
бележи прекъеване във времевия
континуум, кихавииата символизира
проява на свешеното. което по този
начин изразява одобреннето си или
наказва
КЛАДЕНЕЦ
Кладенецът има свешен характер
във всички традиции: той осъшествя-
ва нешо като синтез между трите кос-
мически равниша - водата. земята и
въздуха; жизненоважен път за
обшуване И той като другите е мик-
рокосмос или космически синтез Чрез
него се осъизествява връзката с цар
ството на мъртвите. пеизерното*
ехо. което и зли за ат него, белите
отблясъци на раздвижената вода,
правят визе по-непроницаема тайнс-
твеността му. вместо да я разбулват.
Гледан отделу нагоре. той е като ог-
ромен телескоп, насочен от глъбини-
те на земните недра към небесния
иентър Гова съоръжение представ-
лява стълба на спасението. евързала
помежду им трите равнииза на све-
та (CHAS. 152).
Кладенецът е символ на изобили-
ето и извор на живот, особено за на-
роди като евреите, за които живител-
ните води се явяват само по чудо
Кладенецът на Иаков, от който Иисус
дал на Самарянката да пие, има зна-
чение на живителна бликаша бода -
така, както сме го изразили в стати-
ята чешма*. Свети Мартин разгьлку-
вал кладенеца в Котора (лаг), до кой-
то спрял Моисей, като източник на
светлина (лат) и следователно като ду-
ховен иентър.
В книгата .Зохар" поддържаният
от поток кладенец символизира съюза
между мъжа и жената. На иврит
кладенец значи жена, Съпруга (ELIF.
42).
Впрочем кладенецът е символ на
тайна, прикриване - например на
истината. за която се знае. че се по-
казва гола Освен това в Далечния
изток той е символ на бездна и ад.
Четиридесет и осмата хексаграма
от Книга на промените се нарича цин
(кладенец). Коментарите биха ни се
сторили с прекалена утилитарна
насоченост. ако в крайна сметка не се
казваше. че пълният с вода и не-
покрит кладенец с изображение на
искреността. честността и символ
на изастие (PHIL. SAIR, SOUP).
В множество еротични разкази се
среша изобразен кладенецът на поз-
нанието или иа истината (истината с
на дъното на кладенеца). Племето
бамбара. чиято социална организация
и духовна традиция приписват голя-
мо значение на инициационните
братства, приема кладенеца за
символ на знанието, чийто ръб е
тайна, а дълбочината - тишина
Разбира се. става дума за съзерца-
телна мъдрост. висш стадий на
духовного развитие и овладяване на
самия себе си. където словото за-
глъхва. изчезва в самия себе си (ZAHB.
150).
Символ на знанието. кладенецът
представлява съшо така човека, дос-
тигнал знанието.
473
КЛЕТВА
KJIAC
Спорел прсрийните индианци: ци
рсвични.чт клас представлява свръ
хестествената сила. обладала
Хурару - земята. от к ъдсто идеи не
обходимата за живота tpana; за
това я наричамс Лтира, майката.
която вдъ хва живот Присыцата на
земята способност. благодарение на
която тя може да ражда. идва
отгоре, затова рисувамс царсвичния
клас в синьо (традиция, описана в
ALEC, 138)
В земеделските цивилизации кла-
сът (жиген в Елевсинските мистерии,
царевичен за северноамерикански те
инлиански мистерии)е синът. произ-
лязъл от основния свешен съюз Небе
- Земя Той е разрешението на този
първичен луализьм и затова. в качес-
твото си на синтез, свешеният царе
вичен клас носи едновременно женс-
кия цвят на червената земя и мъжкия
цвят на енньото небе: Жснският ца
ревичен клас с покрит със синия ку-
пол на мъжкото небе (ALEC. 162)
В ренесансовите произведения на
изкуството той се е превърнал в атри-
бут на лятото. сезонът на жътвата; на
Церера, богинята на земелелнето. ко-
ято дала на хората житото и която
обикновено бива изобразявана стис-
нала ръкойка класове; на щедростта
и изобилието, конто богато даряват
класове и всякакви храни, които и сим
волизират (TERS. 158 159) Класът е
съшо емблема на Озирис, загиналият
и възкръенал бог-слънце и символи-
зиращ в древен Египет естествения
цикъл от смърт и възраждане Класът
съдържа зърното. което умира, било
за да нахрани, било за да покълне
Обикновено е символ на растеж и
плодородие; едновременно храна и
семе Той бележи съзряването. както
в растителния и животинскн живог.
така и във физического развитие: то-
ва е разгръшане на всички човешки
способности, образ на еякулацията
КЛЕТВА (НА КРЪВТА И ЕЛ ЕМ ЕН -
ТИТЕ)
Кръвта* е проводник на живота,
живигелно вещество; кръвната клет
ва е обрел, осъшествяваш истинско
кръвно родство. Взимат се няколко
капки кръв от тялото на всеки зак-
леваиз се брат и се изпиват от
останалите. Този ритуал изглежда се е
практикувал от някои братства в
Източна Европа и дори у тамплие-
рите Но той е най-вече характерен за
Далечния изток Лисдзъ (гл. 5) го спо-
менава за една доста древна епоха
Той евърэал прочутите герои от Трите
Царства Ляобей, Гуанюй и Джанфей с
Прасковената градина, чиято клетва.
към която прибягват, съответства на
съшия ритуал, привърженици на
тайните китайски общества Доскоро
той е бил на почит във Виетнам. вклю-
чи тел но в сектата Дхам Мон, израз
на каолаизма Съшествувал в Кам-
боджа по времето на Ангкор. Планин-
ните от Северсн и Южен Виетнам все
оше го практикуват Очевидно това е
клетва на воини. на кшатрия Тяобра-
зува, както вече казахме. действашо
братство В тайните общества кръвта
се смесва с виното*. беземъртно биле
и символ на познание. Напитка та при
причастието създава едновременно
нерушим съюз и допрннася за дълго-
летен живот:
Apumtmu	Tnumatu	на Хпк
flpUUctr?td ( тода
Ще <кк тигнат emo <)rrtrmrVv rm u thrn
Трябва да се добани също. че в
Китай кръвната размяна се с практи-
кувала като сватбен обрел, разбира
се, със същото значение
Огкриваме друт вид съюз чрез
кръвопреливане в Изх од 24:5-8:
И прати момци от И зраилевите
синове. и принесо.ха всссъжение и
КЛИТОР
474
заклаха телци за мирна жертва
Господу. Моисей взе половината кръв
и я ноля в чаши, а с другата поло-
вина поръеи жертвеника И взе кни-
га та на завета и прочете, гласно
пред народа: и тс рекаха всичко. как-
вото е казал Господ, шс сторим. и
ше бъдсм послушни. И взе Моисей
кръвта и поръеи народа, като дума -
ше: ето кръвта на завета, който
Господ сключи с вас според всички тия
думи. (CADV, GRAD, GR1L).
Обичайннят израз на ирландско-
го клетва с: кълна сс в боговете. в ко-
ито моето плсме се кълне (tongu do
dia toinges mo thuath) (IT 5, 861. бел
1), а примерите на употреба са
безбройни Но единственият бог. кой-
то я покровителства е Дагда. бог на
приятелството и сделките. според тек-
ста Ухажването на Етин Съставките
се наместват като гарантн. на конто
се възлага евентуално наказанието за
клетвоиарушението: върховният нар
Лоегар, който влиза в Ледстер с
войска, за да вземе данък. който бил
обещал да не събира вече, е наказан
от съставките - взети като гарант на
клетвата му. умира заклешен между
две планинн. жертва на слънцето. на
вятъра и на всички останали елемен-
ти в природата Царят на Ълстър
Конхобар се кълне в небето. земята и
морето. Галите, подписвайки спора-
зумение с Александър Велики през IV
век пр.н е., се заклеват да го съблю-
дават, призовавайки като гарант за
своята дума небето. земята. морето
Всъшност клетвата се разкрива
като космичен съюз. към който при-
бягва свидетелям за да подкрепи ду-
мата си. Той я вписва. заклеванки се.
в един ред. който се намира извън не-
говата личност и поема отговорност-
та эа неспазване на този ред обещание,
ако клетвата бъде нарушена Той ще
понесе наказанието эа подобно зло-
действо като виновен Клетвата по то-
зи начин е каю символ на солилар
Hoci с човека. с божествого. коемн
ческо или лично, призовано като
гарант
КЛИТОР
Символ на мьжкото в жената
Според племена га догон и бамбара от
Мали всяко същество се ражда с две
души от противоположен пол. Клн
торът съдържа мъжката душа на же-
ната. а оттук е дошло и изрязванего
му. което премахва естественага
двойственост и утвърждава пола на
жената Премахнатнят клитор се прев-
ръша в скорпион (GR1H). У мъжа кра-
екожието крие женската душа В та-
къв случай обрязването му би зрябва
ло да отговаря на изрязването на
клитора, но уточнявайки и потвърж-
давайки мъжката природа
КЛОН
На ирландски една и съша дума -
craeb. croeb. означава както клон, та-
ка и вълшебна пръчииа*. В много от
текстовете клонит, обладаващ могъ-
ши вълшебни свойства (например той
кара човек да забрави гьгата си. тъй
като от него се разнася тайнствена му-
зика). е клон от ябълково* дърво А
ябълковият плод дарява беземъртие
(OGAC, 14, 339-340). Клонът е сим-
вол и инструмент на космична
музика. той изпълнява музиката на
сферите.
КЛОНКА
В християнската традиция клонки-
те, застлали земята или размахванн от
хората. са почест, отдалена на побе-
дителя Първият приглас от Шествието
на клонките потвърждава това им
значение: тълпите идват с цветя и
паями да срешнат Възкръсналия. Ге
отдават почит на триумфа на
победителя. Множеството акламира
Сина Господен във възхвала на
475
КНИГА
Хриспик в небето отскват възгласи:
Осанна'
Поздравы, отправен към героите
и големците. катосе размахват телеки
клонки. конто символизират беземър
тието на славата им. е дошъл от
Ориенга Така Иисус, яхнал магари-
ца*. влязъл за последен път в Иеру-
салим; тълпите мислели, че Месията е
възтържествувал. няколко дни по-
късно го разпънали на кръет. Но хрис-
тиянският обичай Връбница много
добре изразява тази победа
Победа та, чествана в случая, е вът-
решна - това е победата над греха,
поститната чрез любое и даряваша
вечно спасение: тя е окончателна и
неоспорима. Символиката на клонка-
та постнга пълното си значение
Такава е маслиновата клонка. до-
несена от гьлъба, за да възвести края
на потопа: И надвечер гълъбът се вър-
на при него (Ной), и. ето. имашс в
устата си пресен маслинен лист
(Бит 8.11). Това било знак за Прошка,
за възвърнат мир и спасение Зелената
клонка символизирала победата на
живота и любовта
В средновековното изкуство клон-
ката е евързвана ту с логиката. ту с
целомъдрието, ту с пролетного
възраждане.
Клонка от запалено сурово дърво
означава вечна любое, макар да е та-
гу бе на всякаква надежда Може да се
види такъв пример в една от залите
на Палацо Векио във Флоренция
Вазари гообяснява по следния начин:
Отсечен, но вес още зелен дънер. кой-
то гори на местата. където са пили
отрязини клините Написана е дума-
та semper (завинаги) ... това с
девизът. който Джулиано Медичи
носел на шлема си по време на джос-
тра (турнир). Той /начел, чс макар
да няма вече никаква надежда /а
любовта. тя си остава все така
свежа, страстна и жива
Този девиз бил променен от пле-
менника на Джулиано. Пиетро ди
Медичи, син на Лоренцо Велико-
лепния: In viridi teneras exurit Латта
medullas (в зеленото дърво пламъкът
изгаря нежната сърцевина) Но зна-
чението само повтаря по-обстойно
предходиото: става въпрос за любое,
която е толкова страстна, че изпе-
пелява суровото дърво или пък тол-
кова упорита. че надживява надеж-
дата, изрязана заедно с клоните
(TERS. 320)
КЛОУН
Клоунът по традиция изобразява
убития владетел. С неговите дрехи,
думи, поведение той символизира
пълната промяна на царските
свойства Царствеността бива измес-
тена от смешного и неуважението;
властта - от липсата на всякакъв
авторитет; страхът - от смеха; побе-
дата - от поражението; нанасяннте
удари - от понасяни удари; най-све-
тите церемонии - от посмешището;
смъртта - от присмеха Той е като об-
ратна™ страна на медала. обратно-
го на царската власт: въплътена па-
родия (вж смешннк*. джудже*).
КНИГА
Би било банално да се каже, че кни-
гата е символ на науката и мъдростта;
тя действително е такава във виетнам-
ското декоративно изкуство или в за-
падния образ на лъва-библиофор
например.
Ако се издигнем само с едно
стъпало. книгатае най-вече символ на
вселената: Вселената е огромна
книга, пише Мохндин ибн-Араби.
Изразът Liber Mundi принадлежи на
Розенкройцерите Но Книгата ни
живота от Огкровението е в центъ-
ра на Рая. където се идентнфицнра с
Дървото на Живота: листата на дър-
вото, както буквите на книгата. пред-
КОБРА
476
ставляват съвкупността на съшсст-
вата, но и целокупната воля на Бога.
Римляните сс допитвали в нзклю-
чителни ситуации до книгите на
снбилите те вярвалн. че ше открнят в
тях божествените отговори на трево-
гите си В Египет „Книгата на
мъртвите" е сборник сакрални форму-
ли. погребани с мъртвите. за да ги оп-
равдаят през съдния ден и да уми-
лостивят боговете да благоприятстват
преминаването им през ада и присти-
гането им до светлината на вечното
слънце: Формула за излизане на
светлина Изобшо. книгата е симво-
лът на божията тайна, откривана са-
мо на посветения
Ако вселената е книга, то книгата
е Откровението и следователно,
обобщено, проявлението. Liber Mundi
е едновременно и божественото
Послание, архитипът. на който отдел-
ните открити Книги са само варианти.
преводи на разбираем език. Ислям-
ският езотеризъм различава поняко-
га макрокосмически и микрокосмичес-
ки аспект на книгата. установявайки
помежду им поредица на съот-
ветствия: първият е в действителност
Liber Mundi произтичашотоот Прин-
ципа си проявление, космическият
Разум; вторият е в сърцето. индиви-
дуалният Разум.
В някои версии на Диренето на
Свешенмя Граал книгата е идентифи-
цирана и с потира Символиката е пре-
делно ясна: диренето на Свешения
Граал е диренето на изгубеното
Слово, на върховната Мъдрост, ста-
нала непостижима за хората.
Затворена книга означава девст-
вена материя Отвори ли се - матери-
ята бива оплодена. Затворена, книга-
та пази тайната си. Отворена, съдър-
жанието бива схванато от този. който
го проследява Сърцето съшо се срав-
нява с книга: отворено, то разкрива
миелите и чувствата си; затворено, то
ги крие
За алхимиците (вж алхимии) тво
ренисто е символично изразено от
книга, ту отворена, ту затворена,
според това дали първичната мате-
рия е била об работе на или само из-
влечена от мината. Понякога. кога-
то тази книга е изобрагена затворе
на - това указва грубата минерална
субстанция - често е запечатана със
седем ленти. това са белезитс на се-
демте последователни операции, ко-
ито позволяват да се отвори и всяка
от които чупи един от затваряизи-
те печати. Такова е Всликата Книга
на Природата. която съдържа в
страниците си откриването на мир-
ските науки и на свещените загадки
(FULC, 193).
КОБРА (вж. НАГА*. ЗМИЯ*.
УРЕЙ*)
КОВАЧ
От професиите. евързани с обра-
ботването на металите, тази на ко-
вашката е най-значима с оглед на
важността и двузначноегта на сим-
воликата й Ковачницата съдържа
космогонически и съзидателен, пък-
лен и инициационен аспект.
Първият ковач е ведическият
Брахманаспати. който изковава или
по-скоро споява света: работата му в
ковачницата е съэдаването на битието
от небитнето. Топенето на метала
(.стопете вселената и я преобразу-
вайте’е еквивалент на херметическо-
то. Solve et coagula е съшествено дао-
истко понятие: Небето и Земята са
голямата пещ. преобразуването е ее-
ликият леяр - пише Джуандзъ (гл. 6).
За планинците от Южен Виетнам сът-
ворението е акт на ковача: Бун взима
малък чук и изковава земята; взима
къс чук и изковава небето. Тян —
земята. и Тум — небето. се ожен-
ват... Самият човек е изкован поняко-
477
КОВАЧ
га. или поме костите и ставите му
Първичният ковач не е Твореиьт, а по-
мощникъг му. инструменты, майсто-
ры на божественото оръдие или гос-
подарят на създадения свят Тватнтри
изковава оръжието на Индра, мъл-
нията; Хефест - на Зевс; Птах - на
Хор; джуджетата - мука на Тор; козо-
доят* - брадвата на Кьонас Най-чес-
то космогоничното оръжие или оръ-
дие е мълнията или гръмотевицата -
символи на небесната дейност. От
друга страна, символиката на ковач-
ницата често е свързана със елового
или песента, което подсказва иниии-
ационната роля на занаята. но и твор-
ческого действие на Словото
Все пак символического участие на
ковача в космогоничния акт крие се-
риозна опасност - неопределеност.
сатанинска пародия на забранената
дейност. От друга страна, металът е
извлечен от вътрешностите на земята;
ковачницата има връзка с подземная
огън, ковачите понякога са чудовища
или се идентифицират с паэителите на
скрити съкровища. Техният образ в
този символ е страховит, пъклен;
дейността им се родее с врачуването
и магьосничеството. Затова те често
са повече или помалко изключвани от
обшеството и във всеки случай рабо-
тата им е обикновено съпроводена от
ритуали на пречистване, сексуални
забрани, екзорцизъм*.
В други цивилизации ковачът,
напротив, играе важна роля: пазител
на небесните тайни. той предиэвиква
дъжда и лекува бодните. Понякога е
равнопоставен на главатаря или на
царя, заместннк на господаря на света
Нали Чингиз хан е бивш ковач? Този
аспект на занаята е евързан с иниина-
цията В Китай ковачницата влиза в
общение с Небето, владеенето на огь-
ня призовава дъжда. т.е. съюза на во-
дата и огъня. който е Великого алхи-
мнчно Творение. Ако даоисткият по-
ет Ри-кан се отдава на работа в ко-
вачницата - която при това се нами-
ра под една върба* в центъра на
двора на дома му - то не е за раз-
влечение. а може би за да получи в под-
ножието на Световната ос небесного
общение.
Каин може би е първият ковач;
Тувал-Каин - със сигурност (Бит
4:22-23); той е назован .ковач на вся-
какви медни и железни сечива".
Китайският му еквивалент е Руанди.
Жълтият император, покровител на
ковачнииите, алхи ми ни те и даоистите
Съперникы му Джию е леяр. но поде-
трекател на безредиии Тук се откри-
ват двата аспекта на символиката, а с
тях и първите следи от инициационни
братства: Джию кове оръжия. уреди
за мъчения и смърт; Руанди кове кам-
бани и триножник, което го дарява с
беземъртие От друга страна, кова-
нето на саби е само по себе си дело за
посветен: успехът му - чрез закалява
нето и сплавта - е съюз на водата и
огъня. на ин и ян; възстановяването
на първичното единство в съвър-
шенството. Точният му аналог е алхи-
мичното творение: съюз на субстан-
цията и дъха. на триграмите лн и как.
на живака и сярата. на Земята и Небе-
то. А това в действителност означава
връщане в едемското състояние. по-
лучаване на беземъртие.
Ковачът Гоибниу се появява в го-
лемия митически разкаэ ..Втората
битка на Мойтура". Подпомаган от
боговете занаятчии. той изковава
оръжията, с които ирландците побеж-
дават фоморите*. долни и пъклени
сили. Никъде той не е показан в неб-
лагоприятна светлина, но остава с вто-
рично значение в пантеона. Цезар не
го споменава в списъка на петимата
главин богове Той е и пивоварът на
боговете, натоварен с ферментаци-
ята* на бирата
Загадъчен персонаж в афрнканс-
КОВЧЕГ
478
ките културн, ковачът е централка
фигура, стояща на кръстопътя на
проблемнте. поставени в тези цивили-
зации
Първо. той е занаятчията, който
прави желеэните оръдия. от конто се
нуждаят эемеделците и ловците: т е.
полският живот на народа зависи от
дейността му.
Второ, тон единствен може да из-
вае образите на предайте на
духовете. който са в основата на
култовете: т е той играе роля и в ре-
лнгиозния живот
В обществення живот той е ми-
ротворецът и посредникът не само
между членовете на обшеството. но
и между света на мъртвите и света
на живите. Понякога свързван с
Демиурга, донасяш от небето семена-
та и уменията, той става старейшина
на инициационннте общества.
Във връзка с повече или по-малко
свещения си характер той определя у
другите двусмислени или двузначни
позиции спрямо себе си На различ-
ните равниша на обществените иерар-
хии той е и презирай, и източник на
страх, и почитан; често живее ветра
ни от селището или в отделен район
заедно с жена си, грънчарка, която
прави грънци с духало
Изкуството на обработването на
желязото понякога се смята за царска
или свешеническа тайна. Известки са
ковачи, конто са изпълнявали висши
политически функции; в народността
туарег например владетелите избира-
ли ковачи за главни управители.
В космогонията на племето догон
ковачът е един от осемте духове (Ho-
mo): той си чупи крайниците в ставите,
когато рязко слиза на земята с ковчег,
в който има семена, умения, човешки
предки или животински видове На
това се дължи честото му представя-
не като куц*, подобно на Хефест
(Вулкан) в гръцката и римската тра
линия
Изобшо ковачът е символ на
Демиурга Това че може да изковс кос-
моса, не означава. че е Бог Надарен
със свръхчовешка власт. той може да
я използва и срещу божественото. и
срещу хората; в този смисъл е стра
шен като сатанински маг. Мощта му
е поначало двусмислена; тя може да
бъде както благотворна, така и зло-
вредна. Оттук и почтителният страх,
който той вдъхва навсякъде.
КОВЧЕГ
Символиката на ковчега и на мо
реплаването* като цяло съчетава мно
жество взанмоевързани аспекти Най
поэнат е носещият се по водите на по-
топа Ноев ковчег, който съдържа
всички необходими за цикличного въз-
становяване елементи. В индийските
пуранически текстове откриваме по-
добен разказ за това как Рибата-
Вншну (Матсиаватара) спасила Ману
- законодателя на годишння цикъл. и
Веда - кълна на цикличного
проявление Всъшност ковчегът е пос-
тавен на повърхността на водата
подобно на световното яйце, „подоб
но на първия животворен кълн ”. по
думите на свети Мартин Същата
символика на кълна, на неразгърна
тэта Традиция, предназначена да се
разгърне в бъдешия цикъл. се съдър
жа и в раковината*. и в арабската бук-
ва нун (с форма на полукръг -
ковчегът. съдържащ кълн, изобразен
чрез точка). Генон отбелязва колко
важно е взаимного допълване между
ковчега и небесната дъга*. появила се
над него като знак за съюз Отнася се
за два аналогични, но срещуположни
символа - единият отнесен към облас-
тта на долните води, другият - към
горните води, конто се допълват и об-
разуват окръжност: завършеността
на цикъла.
Символиката на еврейский Ковчег
479
КОВЧЕГ
на Завета сс лоближава до тази на
Ноевия ковчег повече от колкото може
да ни сестори на пръв поглед. Евреите
го поставили в най-отдалечената част
на скиния та. Той съдържал скрижа-
ли те с Божии те заповеди, жезъла на
Аарон и съд, пълен с манната, с ко
ято народы се храпел в пустинята
Ковчегът бил залог за божествената
закрила и евреите гоотнасяли в бойни
походи По време на тържественото
му пренасяне в двореца на Давид
ковчегът се наклонил от волската
каруца; онзи. който го подхванал. за
да го задържи, тутакси бил застигнат
от смърт. Никой не може да се до-
косне току-така до свешеното, до
божественото. до традипията (2
Царств. 6).
Ковчегът съдържа съшността на
Традипията. разгърната под форма-
та на Скрижалите с Божиите заповеди
Той е „източник на всички Сили на
цикъла " (свети Мартин). Според ле-
гендата след повторного попадане в
робство ковчегът бил скрнт от
Иеремия и ше се появи отново в зора-
та на нови времена.
Ковчегът е един от най-богатите
символи в християнската традиция:
символ на закриляното от Бог жилище,
опазило видовете (Ной); символ на
Божиего присъствие сред богоизбра-
ния народ; подвижно светилище. га-
рант за съюза между Бог и неговия
народ; символ на Църквата Той при-
добива тройно символично значение:
нов съюз, всемирен и вечен; ново, ре-
ално присъствие; нов ковчег, спася-
ващ не от потопа, а от греха - това е
Църквата, новият Ковчег, открит за
всички. за да бъде спасен светът.
Носвият ковчег е обект на мно-
жество разсъждения, по-специално в
равинската традиция Пирамидална-
та му форма означава огън. пламък
В него се крие фалическа енергия
Ковчегът е построен от незагниващо
и нсразлагашо се лърво(смолистоили
акациево) Съшествува тясна връзка
между указаните от Господ размери
на ковчега, който Ной трябвало да пос-
трой по време на потопа, и размерите
на Ковчега на Завета, който трябвало
да построй Моисей Впрочем Ковчегът
на Завета повтаря в умален вид про-
порциите на Ноевия ковчег. Ноевият
ковчег се състои от три стажа Не мо-
же да ни убегне значението на чнело-
то - то е символ на възнесение.
Ориген обяснява размерите на
Ковчега. Според него дължината от
триста лакыя съдържа едновременно
числото сто - знак за пълнота (ели
носъшието) и числото три - знак на
Троицата. Ширината от петдесет ла-
кътя Ориген гьлкува като символ на
изкуплението. Върхът символизира
цифрата едно. поради единичността
на Бог Ориген открива и други ана-
логии между дължината. ширината и
внеочината на Ковчега и дължината,
ширината и лълбочнната на тайната
на Божията любое, за която говори
свети Павел (Ефес. 3:18). Спорел све-
ти Амвросий Ковчегът изобразява и
размерите и свойствата на тялото
Исидор Ссвилски твърди, че тези
триста лакътя са равни на шест по
петдесет. тоест дължината е равна на
ширината, умножена по шест и сим-
волизира шестте свеговни епохи У све-
ти Августин Ковчегът е префигурация
на Божия град, на Църквата, на
Христовото тяло.
В своя трактат „De area Noe morali
et De area mysttca " Юг дьо Сен-Виктор
подхваша основните понятия на
Ориген. Човешкото сърце е изобра-
жение на тайнствения Ковчег Юг го
сравнява и с кораб. Той изеледва пос-
ледователно различните елементи на
Ковчега и му придава тройно значе-
ние - буквално. морално и мистично.
Ковчегът на сърието има свой ана-
лог: това е нан-тайното място в храма.
КОВЧЕЖЕ
480
където се нзвършва дароприно
тенисто, тоест - Света» Светнх. цен
тър на света. Ковчегът винаги запаз-
ва своята тайнственост Юнг вижда в
него изображение на майчината
утроба, на морето, в което слънцето
погьва. за да се прероди
Ковчегът е и алхимичният съд, в
който се нзвършва трансмутацията на
металите Той е също така и Граалы
Темата за сърцето* като ковчег и съ-
съд е трайно прнсъстваш символ Чо-
вешкото сърце е мястото. където се
нзвършва трансмутацията на човеш-
кото в божествено
Ковчегът е символ на ковчежето.
в което се крив съкровише - познани-
ето и животът. Той е принципы на за-
пазване и прераждане на съшествата
В суданската митология Номо изпра-
тнл при хората първоначалния Ковач,
който се спуснал по небесната дъга.
носейки Ковчега, който съдържал по
един екземпляр от всички живи
съшества. минерали и умения (МУТЕ
239).
КОВЧЕЖЕ (КАСЕТКА»
Както в Атхарваведа. така и в ня-
кои упанишали. ковчежето. нарича-
но понякога златно ковчежс, е сим-
волът на главата или - не толкова точ-
но - на тайнствената вътрешна
празнина. която съдържа и опазва от
всякакво посегателство това безиен-
но съкровиша - „Аз"-а. ..В златното
ковчеже с три прегради и три вмес-
тилища се крие чудо: това е Атма"
(Атхарваведа. X, 2) Сандъче. пред-
назначено да съхранява онова. което
всеки счита за най-ненно. Съв-
ременните аудио-ви зуални касети от-
говарят на това търсеие на сък-
ровище, в което всеки открива зрител-
ния и звуков образ на своето желание,
собственна си образ Касетата е ся-
каш негов двойник (вж двойно изоб-
ражение*)
КОЗА. ЯРЕ
Във Франция козата е извес1на
най-вече с пъргавината си. а също та-
ка и с вкуса й към свободата. според
гвърденнята на Лафонтен. този неп
реодолим порив, ог който води егимо
лот ияга си думата каприз (фр caprice
- каприз от capns - коза).
В Индия, където думата, обозна
чаваша коза, означава съшо и
„нероден". козата е символ на непро
явената първична субстанция Козата
е Майката на света. Пракрити Трите
цвята. които се свързват с нея: черве
ното. бялото и черного, съответстват
на трите гуна или първични качества,
съответно сатва. раджас и гамас
(DANA)
Някои китайски народи свързват
козата с бога на мълниите. кому-то гла-
вата на прннесената в жертва коза слу-
жи за наковалня Съша га асоциация
между мълнията и козата е позната и
в Тибет Ако трябва да обобщим, жи
вотното символизира своеобразен ин
струмент на божествената дейност в
пол за на земята и по-спеииално - на
земеделието и животновълството.
У старогерманските народи е из-
вестна козата Хайдрун, която пасе
листата на ясена* Игдрасил и чието
мляко храни воините на бог Один
У древните гьрци тя е символ на
светкавицата Звездата на козата в
съзвездието „Малко куче’* е предвес
тник на бури и дъждове, подобно на
козата Амалтея. кърмачка на Зевс
Идеята да се евърже козата с бо
жествените проявления датира от
древни времена Според Диодор
Сицилийски кози отвеждат мъжете от
Делфи до мястото. където жените из-
лизат от земните недра Те танцуват.
обладай и от световъртеж Привлечени
от танца, мъжете разбират смисъла на
излизашата от земята пара и за да
вникнат в това божествено проявле
ние. учредяват институцията на
481
КОЗЕЛ
оракула
На Синайските хълмове Господ се
явява пред Моисей насред светкави
ни и гръмотевици В ламст на това
явяване покривалото на дарохранили
шетое изтъканоот коти кос ми
Римляните и сирийците носели по
време на молитва дрсха. наречена
cilicium. която символизира единени-
ето им с божеството и е изтъкана от
косми на коза За християните-аскети
съшото значение има носенсто на
власенипа. като към това прибавим и
намерението да се подложи на изпи
такие плыта с цел покаяние, за да мо-
же пречистената душа да се излигне и
отдале вселяло на своя Бот От своя
страна това напомня шаячните раса
на монасите
Трябва да сс отбележи вьв връзка
с това. че според най-разпространс
ната в Изтока традиция. думата суфн
(переписки мълреи)пронзлизаот оф
название на плъстта от кози косми. от
която ритуално били изработванн
одсждите на дервиишитс на някои
мистически мюсюлмански братства,
характеризираши се с особено строги
вътрешни правила
Орфическите поеми оприличават
посветените души на „яре, попадна-
ло в млякото". тоест питаешо се от хра-
ната на новопосвстените. за да пос-
тигне беземъртието на божествения
живот В дионисиевнте оргии вакхан-
ките надяват кожите на закланите
кози Животного понякога олипетво
рява Дионис в мистичен транс или но-
вороденото за божествен живот. Като
лете. Зевс бозае млякото на козата
Алматея. която е преобразена в
нимфа, по-късно в богиня-кърмилни-
ца и най сегне - в дъшеря на Слън-
цето Във всички тези предания коза-
та е символ на кърмилнипата или пос-
вети тел ката както в прекия. така и в
мистическия смисъл на понятието
Своенравният и характер съдържа в
себе си и идеята за непрсдвидимитс и
безвъзмездни дарове на божест вл а
КОЗЕЛ
Също като овена* козелы симво-
лизира половия нагон, жизнсната
сила, либидото и плодовитостта Но
това сходство понякога се превръша
в противопоставяне. зашото ако ове-
ны е главно дневен и соларен. го ко-
зелы най-често е ношен и лунен И
накрая. козелы е преди всичко тра-
гично животно, защото по ней звестни
нам причини с кетового име е наре-
чен вид изкуство: трагедия означава
буквално ..песен на козела" Първо-
началио това била обредна песен, ко-
ято прндружавала принасянсго в
жертва на козел по време на Дионн-
сисвите празннии Животного било
посветено именно на този бог: го било
предпочитаната от него жертва <Еври
пид, „Вакханки", 667). Да не заб
равяме, че принасянето в жертва на
определено животно преднолата цял
един пронес наогъждествяване След
като Тифон нападнал Олимп и бого-
вете се разпръенали ужассни по вре-
ме на борбата му със Зевс, Дионис из-
бягал в Египет, приел облика на козел
Впрочем тон се озовал в страна, къ
дето се издигали свегилиша на бота
коза или козел, наричан от гърии те бот
Пан: в тях йеродулите се отдавали на
козли Това бил обрел на отъждествя
ване с възпроизводителните сили на
природага. с могъшия любовен порив
на живота. Подобно на овена. на ди
вил заек* и на врайеца. козелы бил пос-
ветен на Афродита, на която служен
за язлитно животно, както и на Дионис
и Пан - божества, конто понякога сь-
шо навличали козя кожа
Жертвеният му характер пролича-
ва и в Библията. където козелы. при
несен в жертва от Моисеи, трябва да
изкупи греховете. непослушание то и
нечистотата на синовете Израилеви:
КОЗЕЛ
482
л он iti * ля «f>тми ui
-7>ч1 м »Mf »»u и tUi лч> > • ьрълнш mi м3
м*14*пм м< ломили mi »М ингършт mu.wiu
кахж <*к» г и ть|«и^ и 11 угммы mi ntr trmt
MiU'tqpfeUt wv i"itamuiwwr'mn и njrH
14*04 mu. П44мтн
(Лев 16:15)
Следователно не бива да нн учуд
ва факты, че поради пълното непоз-
наване на символа и превратного тъл-
куване на инстинкта козелът се е пре-
върнал в традиционно изображение
на похогта(Хораиий. „Еподи", 10.23).
Ето трагичного Libidinosus. казва ла
тинският поет за похотливая Koic.t,
който той иска да принесе в жертва
на Бурите, сякаш лнбидото се отъж-
дествява със сексуалната разюзда-
ност и с буйността на половия нагон
В тази перспектива козелът - воняшо
животно, се преврыца в символ на
нещо ужасно и отблъеквашо или. как-
то се изразява Луи Клод дьо Сен
Мартен, на раможение и нечсе-
тивост Козелът - нечисто животно,
изияло обладано от нужлата да създа-
де потомство, се превръша един
ствено в знак за проклятие, който се
проявява с пълна сила през Средно-
вековието: по онова време дяволът -
бог на секса, бил изобразяван като
козел В поучителните разкази присъс-
твието на демона - като присъст-
вието на козела - се долавя по силна-
та и остра миризма
По време на съда поставените от-
ляво козли изобразяват нечистивиите.
бъдешите прокълнати В изкуството
понякога се среща козел, водеш ста-
до кози В този случай козелът може би
изобразява онези. които са могыци бла
годарение иа парите или на славата
си и които увличат слабите по лош път
Според Грийо дьо Живри (GRIA.
66-67) Сатаната с козя глава от хрис-
гиянските изображения е ..Мендес от
епохата на упадъка на Египет - съ-
четание от фавън, сатир и египан.
което е ни път да < < п/н нг./чц н окон
чителен синпнч на интибожест-
ното" Подобно на дрьжката на мет-
лага, козелът с сьшо така яздитно жи-
вотно на вещиците. коню отинат на
маг ьосннческо сборище.
В Ирландия общнят термин
Roburchind - глава ни koju (или на
колли) обозначавал известен брой
низши. грознн н уроллнви съшества,
сродни с оше по-обшата ка гегория на
фоморите*
Тържеството на зловредния или
тъмен аспект на символа в края на
кранщата превърнало козела в обра-
за на мъжкаря в непрестанна
срскция. комуто. ш да се успокой,
са нужна три пъти по осемдесст
жени Гова е мъжът. които потри
дългата си брада на патриарх с про
тивоестествени съвокупления. Гова
е ohju, които пилее ценното семе на
ралмножавансто. Той с обрал на
нссрстника. докарин до окаяно със-
тояние от пороци. които нс може
да овладсе. на противния мъ.ж. Гой
илобралява съществото. от което
трябва да странам със гапушен нос.
Все пак сексуалните табута и сил-
ният страх на христианского Средио-
вековие нс успели да изличат напълно
положителните аспекти на символа,
както личи от безброй народни
традиции: така например срсдизем-
номорската традиция, отбелязана оше
от Плиний и засвидетелствана в наши
дни, приписва на кръвта на козела из-
ключително влияние и по точно свойс-
твото да калява превъзходно
желязото. Другаде козелът представ-
лява животното - фетиш, което задър-
жа злото и вредните влияния и поема
върху себе си всички нешастия,
заплашваши дадено село. В селата
винаги има по един козел, който играе
ролята на закрилник. никой не го уд-
ря или дразни, тъй като той улавя
цялото зло. което сполетява селото.
483
КОЗЕЛ ОТПУЩЕНИЯ
както гръмоотволы привлича и капа
лизира мълнията Колкото по-брадат
и понят с козелът. толкова по-ефика
сен е той Винаги се пази и оше един
козел, готов да замести първия. кога-
то умре
В Африка една пьолска легенда
прсдставя козела с нсговата двойка
полярност като символ на могъшия
полов нагон и на закриляшата сила.
Покритият с дълги косм и козел с
знак за мъжсственост, но ако иялото
му тяло с покрито с косми, той става
злокобсн знак. Тогава тон се превръ-
ша в изображение на похотта
Африканската легенда на кандара
описва брадат козел: „Той се върте
ше около един пън и непрскъснато сс
качваизс на него, слизаилс и пак сс
качвашс При всяко качване козелът
сякулирашс върху пъпа. сякаиз сс съ
вокупляыашс с коза: въпрски огром
ното количество сперма, което
изливаизе. той нс уепяваше да угаси
мъжки.ч си плам"(»ж. рог*, коса*, ко-
съм*). Тази легенда обяснява факта,
че в класификацията на съшествата
понякога козелът представлява опит
за обединяване на животното с
растението, както коралът е междин-
на форма между растението и живот-
ното. както прилепът евързва птнца-
та с бозайника.
И отново ведическа Индия е тази.
която пред лицето на християнска
Европа намира достатъчно силен
противовес на отрицателния аспект
на символа, отъждествявайки козела
- животното от ведическото жертво-
приношение. с бога на огъня Агни*:
„Козелът е Агни: козелът е
великолепието:
... козелът разпръева мрака...
О. козел, възкачи се на небето на
благочестивитс хора.
... козелът е роден от
великолепието на
Агни..."
(„Агхарваведа”, 9. 5. VEDV. 263)
Козелът е символ на полов и я плам.
на жертвення пламък. от който се
ражда животът - новият и свят живот:
ето зашо той служи за яздитно живот-
но на Агни - повелителя на Огъня
Тогава. подобно на козата*. той се
превръша в соларно животно, нада-
рено с трите основни качества или
туна
Козелът - свят и божествен за
един, сатанински за други, е наисти-
на трагичного животно, символизира-
шо силата на жизнения порив. който е
шедър и едновременно с това може
лесно да се поквари
КОЗЕЛ ОТПУЩЕНИИ
В Левит за първи път в Библията
се споменава за „козел отпущения"
По време на Празннка на изкуплени-
ето първосвешеникът получавал два
козела. дарени от най-видннте
личности. След теглене на жребий еди-
ният бнл принасян в жертва, а други-
ят - пускай на свобода, но на тази
свобода тежали всички прегрешения
на народа. И наистина. натоварвали
единия козел, оставен пред скинията
на събранието. с всички грехове. а сет-
не го отвеждали в пустннята. където
го изоставяли; според други версии го
хвърлялн в пропаст:
„И да доведе Аарон козела. върху
който с паднало
жребисто за Господа и да го
принесс в жертва за грях:
а козела. върху който е паднало
жребисто за отпущане.
да остави жив пред Господа, за
да извърши над него очистянс
и да го изпрати в пустинята за
опуизанс и
той да понесе на себе си технитс
беззакония
в непреходна земя “
(Лев 16:9-10).
Обредът на изпрашането на козе-
КОЗИРОГ
484
га при Азаэел има архаичен характер,
неприсъш на Моисеевою законо-
дателе! во Азазел е името на демон,
обитаващ пустинята - прокълнага
темя, над която Бог не упражнява оп-
лождашото си въэдействие. темя за за-
точение на враговете на Господ.
Итпратеното при него животно не е
принесено в жертва на Азазел; ко
зелът. итпратен в пустинята. където
живее демонът. изобразява само де-
моничното в народа, бремето на прег-
решенията му: той го отнася в пусти-
нята - мястото на наказанието. През
това време друг козел е наистина при-
несен в жертва на Господ, според об-
рел на изкупителен пренос
Единият козел е принесен в жерт-
ва на Господ за греха на народа; по-
ръеването с неговата кръв се тълкува
като очищение А изкупителната
жертва, натоварена с прегрешенията
на народа, изтърпява изпитанието на
низвергването. прокуждането. зато-
чението Нейното заминаване е без-
възвратно. тъй като символизира
осъждането и огхвърлянето на греха
Идеята за очищение откриваме и в оби-
чая прокаженият да дарява два вра-
беиа - единият е принесен в жертва, а
другият - поръеен с кръвта на
жертвата. но оставен жив и пуснат
веднага на свобода (Лев. 14:4-7).
Изкупителната жертва отнася злото;
то престава да гегне над грешния
народ Наричат някой човек „козел
отпущения" в смисъл. че му се стовар-
ват чужди прегрешения без намесата
на правосъдието. без тон да може да
се защити и без да е бил законно
осъден. Традипията на „козел отпу-
щения" е почти повсеместна; тя съ-
шествува на всички континенти и дос-
тига дори до Япония Тази традиция
изобразява дълбоката склонност на
човека да стоварва другиму собстве-
ната си вина и така да успокоява съ-
вестта си. която винаги изисква да има
отговорен, нака ганне, жер<ва
КОЗИРОГ f ЗОДИ Я. 2/ ДЕКЕМВРИ
- 19ЯНУАРИ)
Десетият знак на зодиака, чието
начало съвпада със зимною слънцес-
тоене - вратата на боговете, когато
привидната смърт на природата съ-
ответства на духовната пълнота. на пе-
риода на най-голямата изобретател-
ност на човека. останал нсзает пора-
ди отсъствието на сеэонен труд
Символ на завършека на определен
цикъл и най-вече - на началото на нов
цикъл: с този знак започва далекоиз-
точният зодиак Той изразява търпе-
ливост. постоянство, предпазливост,
работливост. осъщест вяване. чувство
за дълг. Подвластен е на Сатурн
За северного полукълбо Козирогьт
символизира оголването, свиването и
вглъбяването на зимата в суровото й
величие; той се отъжлествява с полу-
нош на Колсдната нош - студен и
мрачен връх; нула часът за заровено-
то в земята зърно с оглед на далечна-
та жътва. Елементът Земя начева
пронеса: това е зимната земя. в чиито
недра се извършва бавно и мъчител-
но делото на растежа Това начало об-
разува диалектична двойка с поняти-
ето завършек. предназначение, цел.
разбирана като земно пладне. като
връх Зодията се изобразява като при-
казно животно - полукозел, полудел-
фин. или като коза - четириног кате-
рач, привлечен от върховете Кози
рогьт се управлява от Сатурн, а са-
мият Сатурн е евързан с всичко твър-
до. неблагодарно, мрачно и тъмно. Той
е безмилостният бог на времето, кой-
то в случайте, когато не обрича човека
на лишения и жертви, го кристализи-
ра във върховните му амбиции
Природата на Коэирога носи отпеча-
тъка на този студен, безмълвен и не-
подвижен свят Тя се изгражда от пър-
воначален порив на затваряне в себе
485
КОКОШКА
си и самовглъбяване; живо(ы напус-
ка външност ta на вьпросния човек -
на нея чес го пъти е изписанобеэличи-
ето на простотага. вьздържаността
и незабелсжимосгта; животът се укри-
ва дълбоко в него - това е банного
мадигане на дьлбоко сгаеииге сили.
конто често пъти остават задълго
скри ти и за самого съшество Това на-
дигане позволява неювото ссбеут-
върждаване, осигурявайки му пълно
господство нал самого себе си. Само-
обладание™ е резултат от търпеливо
обучение на волята. приучена да ут-
върждава господството си нал инс-
тинкта и чувствителността. Оттук и
превесът на хлалните добродетели,
лоне в случайте, когато неуспешната
самоизява не води до мълчаливост. пе-
симизъм и меланхолия..
Символичното изображение на
Козирога - тяло на козел* и опашка
на риба*. разкрива двойствената му
природа, в плен на двете насоки на
живота, яолеши към беэлната и към
висините. към водата и към планина-
та Козирогът притежава срещуполож
ните еволютивни и инволютнвни
възможносги Единственото постиг-
наго от него с мъка равновесие е пос-
тоянного напрежение. поролено от те-
зи противоположни влечения
КОЗОДОЙ (НОШНА ЛЯСТОВИЦА)
Планинските народи от Южен
Виетнам наричат козодоя птицата
ковач и сравняват вика й с удара на
чука по наковалнята. Наистина той е
покровнтел на ковачите и изработва
брадвите* на гръмотевицата Умение-
то в изкуството на железарството се
постига, като сънуваш козодой
(DANA. K.EMR).
КОЙОТ
Пагубно и хитро животно, което в
космогоннчните легенди на калифор-
нийските инднанпи затруднява рабо-
taia на героите-сътворители и е ви-
новно за всичко лошо в съгвореното
(KRIE. 73) За героя-сътворител (сре-
бърната лисица) той с това. косто е
злият за добрия близнак* от космого-
ннята на ирокезите Той е отговорен
съшо эа появата на зимата и смъртта
(KRIR. 314-316)
кокили
Използването на кокили спомага
отъждесгвяването с дългоногите
птици и най-вече с жерава*. който в
древен Китай бил символ на без-
смър1ието Тези. който могат да хо-
дят на кокили. отбелязва ..Ьаобу
дзъ'*. могат да обходят земята във
всички посоки. без да ги спрат пла-
нинитс и реките... Те са способни въ-
ображаемо да летят и следователно
да достигнаг островитс на Бсэсмьрт-
ните Изглежда Руанди е придобил та-
зи способност. М Калтенмарк отбе-
ляэва. че танцът на жеравите от дре-
вен Китай с бил вероятно изпълняван
на кокили и следователно е бил в пря
ка връзка със символиката на пгииа-
га и на безсмъртието (KALL). Да се
качиш на кокили. означава съшо ла
станеш по-висок. о г колкото си в лейс-
гвителност или отколкото эаслужа-
ваш.
КОКИЧЕ
Това е малко бяло бла1оуханно
цвете, което иъфти и края на зимата;
то предиэвестява пролетта На Запад
е станало символ на утеха и надежда
При прерийните иидианци е сим-
вол на смелостта, издържливостта.
непоклатимата вярност.
КОКОШКА
В инициационните и (ада теле к и
церемонии на племето банту от кон-
гоанскага котловина кокошката играе
ролята на психопомпос. Така описа-
ниях от д-р Фурш (FOUG) иници-
КОЛА
486
апионен обрел на женнте-шамани от
племето лулуа. новоприетата се смя-
та та окончателно посветена. когато
при итлизането й от рова. където е
преминала изпнтанието на смърт и
възраждане. някой от братята н ока-
чи на врата и кокотка оттук ната
тък чрез тази прима мка тя щс уп-
ражняла силата си да привлича н
стелите душите на мъртвите
медиуми. за да ги върнс и установи
при специално посветснитс им
дървсти В множество орфически об-
рели тя е евързана с кучею*
Когато с пел да се установи врьз-
ка с мъртвите се принася в жертва
кокошка - обичай. разпространсн в
цяла Черна Африка - символиката ос-
тава съшата
КОЛА
Шушулките на колата са влъхно-
вили многобройни лекоративни моги
ви в Черна Африка Опрени о краиша-
та им. четири шушулки често са раз-
положени във формата иа кръст
Заради горчивия й вкус колата сим-
волизнра в тралипията изпитанията
на живота Понеже означава изпита-
нията на ж ивота, колота с и сим-
вол на здравото приятелство и
всрността През годежния обред
двамата бъдеши съпрузи. които за
едно ядат орех от кола и предла-
гат от него на родителите. обявя-
ват съгласисто си да живсят заедно
(MVEA. 64)
КОЛАР
Коларят. който карал колеснипа-
та по време на игрите на хиполрума и
в пирка, най-често бил роб. но този
слуга понякога се показвал толкова
ловък. че господарят му въздигал
статуя Коларят от Делфи е статуя,
изобразяваша победоносен водач на
колесника: той е облечен в дълга
туника, лържи поволите с лясната си
ръка Той е олицетворение на спо
койствието. на самооблаланието. на
превъзмогването на страстите. Тон
свежда мнотоликотов нас и итпън нас
до единството на волята и целеустре-
меността.
Коларят изобразява едновремен-
но гъвкавия. прнспособеи.бдителен и
непреклонен разум в противовес на
буйните. необуздани движения на
конете. които са нашите инсгинкти и
страсти С едно помръдване на пръе-
та той връша в пътя кривналия кон.
както разумът връша към уравнове
сеността и мъдростта. Но гой не би
представлява.'! нишо. ако я нямашс
буйността иа конете или на страстите
Коларят направлява дърпашня се в
различии посоки впряг на раздвоена-
та душа, той е ссриозен. но ведър и
спокоен и символизира вътрешното
равновесие - резулгаг от противо-
дейстнията между различии сили
Ръката. която лържи поводите, е иде
алното изображение на възела. евър-
зваш силите на духа и силите на
материята Можем да погьреим сход-
ство между тази символика и симво-
ликата на платоническия мит за кри-
латия впряг („Фсдър", 246а-246с).
KOJIEJ1O
В колелото има нешо от загатна-
ютоот кръга* съвършенство, нос из-
вестна отсенка на несъвършенство,
зашото се отнася ло света на бъдиото.
на непрекъснатото сътворяванс. а сле-
дователно и иа случайносгта и пре-
холиото То символизира цикъла. но
вото начало, възобновявансто (CHAS.
24) Според схвашането на Николай
Кузански светъг е като колело, като
сфера в сфера
Колелото. подобно на крилото*. с
на първо място символ на пъту
вансто. на освобождаването от ус
ловията на опрсдслсното място и съ-
ответното им духовно състояние
487
КОЛЕЛО
(( HAS 4311
II повечето трапными го е соларен
символ: пламтящи колола, конто се
спускат от височините на лятного
слъниестоене ярки шее гния, кои то се
райрычаг по планинн те. през зимно-
го сл1.нцестоене. носени в колесници
по случай различии празнтши колела.
колела. изваяни над вратите колело
на живота и 1 и. Множество поверия,
формули. практики, свързват колело-
то със структурата на соларнитс ми-
тове (ELIT. 133)
Например в Индия Седемте впрч
гот колеснииата с единствено кочело
един единствен кон със седем имена
шдви ж на колелото с тройна главина.
бскмъртно колело. което нищо не
може да спре. от което швиечт всич-
ки същества У келгите. както и у
индианаите, е едновременно косми
чески и соларен символ Маг Руит е
магьт на колелата - magus rotarum,
именное помошта на колела. той про-
изнася лруилските си предсказания
Тонеосвен гова господар. повелите.!
на колелата. внук на световни.ч цар
Равностоен е на Шакраварти. този
който задвижка колелото В Китай на
притежагелят на колелотое подвлас-
тна небесна га империя
Но как да обясним това постоян-
ство на символа в повечето цивили-
зации?
Широкоразпространената симво
лика на колелото изхожла елновре
менно от лъчсобразното разположе
ние на спичи те и от движението му
Лъчитс на колелото го превръшат
в соларен символ То е евързано с
Лиштон, както и с гръмотевииата и до
биването на оп>н. (Пакра е атрибут на
Вишну, който е алит на. слънце. Все
пак (Пакра е по-скоро диск*, откол-
кото колело. В инлийските текстове и
иконографии колелото често е с два-
иалесет спиии. юлиакално число, чис-
ло на слънчсвия цикъл Колелата от
колесница са задължигелепелемент в
и зобра тяванего на слънцето. луната,
планетите. При това те изразяват най-
вече пътя на небесните тела, тяхното
циклично движение Що се отнася ло
тралипионните тридесет синий на ки
тайскогоколело(Кинта па променнте.
гл. II). то те са белет на лунен цикъл
(Гране)
Оше no-ясно колелото се разкри-
ва като символ на света като главина-
та с неподвижният иентър. законы, а
лължината - проявлением. което се
разпростира лъчеобразно Сличите
бележэт отношением обнколка -
цент ър Най-простотоколело има че-
тири спиии: това е разрастванего в че
тнрите оснонни посоки на прост-
ранство то, но съшо четворния ритъм
на луната и годишните времена
Колелото с шест спипи ни връша към
соларната символика го се евързва и
с Хризмата* и може ла бъле разглеж-
дано като хоризонталната проекция
на шестраменния кръст* Най-разп-
ространеното колело е винаги с оссм
спиии: това са осемте посоки на
пространството. изрязани освен то-
ва от осемте листа на лотоса, с който
се отьжлествява колелото Осемте
листа или осем спипи символизираг
съшо така вьзбуждането. обнов-
лението Срешаме го от келтите ло
Индия, като се мине през халдейпите
Зова е и разположението на осемте ки-
тайски триерами Ако будиегкото ко-
лело има шест спипи. то е само зашо
то има шест касты, шест пока; ако ко-
лелото на Дхарма е с осем спиии. то е
зашото пътят е сьставен от осем
ттътеки
Космическото значение на колело-
то е изразено във велическите
текстове Постоянного му въртене е
възобновено От него се заражлат
пространството и всички времеви
деления Това е съшо Kota Mundi на
розенкройпериге Единствено центъ-
КОЛЕЛО
488
ры на космического колело с непод-
вижен пришито пространство на г ла-
вината го задвнжва {Дао. 11). пъпьт
«набей или омфалос) В този центърсе
намира Шакравартн, тот. който
ладвижва колелото Това е Буда, све-
товният Човек. Властелины Старите
царе на Ява и Ангкор били изрично
назовавани Шакравартн Тати прат-
на главина е средншето на небесната
Дейност Застаналият в нея монарх ос-
тава единствен непромснен. казва
Джуан-дэъ, когато свстът се проме-
ня (гл. 25). Друга особеност на китайс-
ката символика: главината е Небето.
обръчът - Земята. а спината - чове-
кы. посредник помежду им. Китайс-
кого колело на норичта, или грънчар-
ското колело от Джуан-дэъ. или коле-
лото на живота от послание на
Иаков (3. 6) съшо изразяват непрес-
танного въртене на проявата. чието
освобождение може да бъде получено
единствено чреэ преминаването от ок-
ръжността към центъра. т е завръ-
шане* в центъра на битието
Залвижваното от Буда колело е ко-
лелото на Закона, Дхармашакра Това
е лаконът на човешката съдба Затова
няма сила, способна да промени по-
сока та на въртене на колелото. Съвсем
основателно Генон го доближава до
Колелото на съдбата на эапалните
народи Индия и булизмът иэполэват
и други символи мълреиът. постиг-
нет освобождение, казва Санкхиа. е
грънчар. эавършил эапочнатия съд;
но той пролължава да живее, както ко-
лелото продължава да се върти по
инерция Продължнтелността на жи-
вота. учи Висудхимага. е тази на
мисълта: така и с колелото. което до-
косва земята само в една своя точка
Не трябва ла забравяме Колелото на
живота на тибетския будизъм. което
пак на базата на беэкрайните превъп-
лъшения изобразява порелицата мно-
гобройни състояния на съшеството.
Ган тризмы нарича колола (шайра) -
или лотос - wa.ixuw центрове. пре-
енчани от двнженнето на кундалини,
както оста минава през колслата
Във вырешната алхимия на дао-
истите чисто конвениионалното наз-
вание Колелото на лакона, както и из-
разите водснично колело и нори.ч. се
отнасят дорегрссивното движение на
същината и на диханието. което би
трябвало да ги обедини в пещта: ка-
зано емблематично. това е заврыца-
не от периферията, от окръжността
към центъра.
Да прибавим още няколко частни
случая Монсеньор Дьовуку пинте, че
колелото е илрал на христи.чнската
наука, евърлана със свстостта. То е
емблема на мъдрата египтянка, света
Катерина, с легендарната покроем-
телка на христнянските философи В
келтското огнено колело въргенето
става послелователно в даете посоки
Тук се връщаме отново към символи-
ката на двойната спирала* (BELT.
COON. DEVA. EL1Y. GOVM. CRAP
( RIF. GUEM. GUEC. GUET. GUES.
BURA. MALA. SILL VARG)
Колелото се среша много често в
келтските изображения В гало-римс-
ките скулптури обикновено е прилру-
жено от келтския Юпитер, обичайно
наричан богът с колелото или Тара-
нис, или от конника с великана змия
|вж човек-змия*) Има безброй при-
мери. които свидетелстват за широ-
кого разпространение сред народа:
глинени и бронзови фигурки, дори
амулети Иэображението е довело до
това, че повечето от съвременните иэ-
следователи виждат в колелото екви-
валент на fulmen ( мълнията) на
Юпитер, казано другояче - соларсн
символ Но соларният символизъм не
е доста тъчен, за да бъде напълно обяс 
нено колелото. което е съшо и най-ве-
че изображение на света Зашото. ако
се отнесем до ирландского сравнение
489
КОЛЕЛО
та »(х мичсскззто колело на мшнчния
друид Маг Туред lc.iv ж итс л ни коле
лото), който с прсвъплъшсние на дру-
идским бо! Дагда, ю бонд с келтско-
то колело отговаря сьвсем точно на
хиндуисткото Шакраварп!: юна е не-
подвижният лвигагсл и средата на
движението. на което служи като ос и
в което участва, като при това му е
жизнено необходим Едно изображе
ние върху котле от Гундеструп предс-
тавлява мъж (воин, служите.! на
колелото !). който върти космическо-
го колело. докато боги с изобразен
до кръега, с рьис. вдшнати като за
молитва или в символнобсзпрнсграс-
тно положение на Принципа, от който
произлиза всяко проявление Колело-
то е освен това символ на промяната
и връ1нансю на фирмше на живит
Върху меч от Халщат (Австрия) са
изобразени двама младежи (аналози
на Диоскурите). които вьртяг колело-
то и следва да символизират последо-
вателната смяна на деня и ношта.
Поради приликата с кръга колелото е
съшо така небесен символ, евързан с
понятието център
Малкият кръг е съшо много често
срешана геомстрична фигура в келт-
ските изображения ог всички епохи. а
символиката му съчетава значенията
на колелото и кръета* Друга симво-
лика, близка до тази на колелото с сим-
воликата на спиралата*. която със
сменяшите се движения на сволюция
и инволщция отговаря на /юзтваря
нето — втвърдявансто (solve et
coagula)
Колелото на друида Mui Руит е ог
тис*, дърво на погребения га. и е кос-
мическо колело. чиято поява на земя-
та ше възвестн началото на Апока-
липсиса: който го погледне. те ослепсе.
който го чуе. ше оглушее и кой го се
допре до него, ще умре.
Една галски богиня, споменага в в
мабиногия за Намат. син на Матонуи
сс нарича Арианрход, срсбърно ко-
зело Тя с майка на две деца. едното
от кои го - Дилан ейл Тон. син на въл 
ната - отива веднага във водата и за-
почва да плува като риба (което пред-
ставлява завръщане към принципа),
докато другого - Лец - носи имс. ко-
ето отговаря на ирландеиа Луг. Сред
бойнитс игри на Кухулин е и тази на
колелото: младият герой се извива
гака, че тялото му става като колело.
движешо се с невероятна бързина,
Коренът roto - на френски roue (коле-
ло) - е широко разпространен в топо-
номията на галите (напр Rotomagus:
Руан)
В небесната иерархия, гл. 15, 8. 9
Псевлодионисий Ареопагит развива
символиката на горящите колела. за
които говорят Пророните. Даниил
описва как видял Стареца и човешкия
сии:
Тронът му бсзис огнен пламък
с колела от жупел.
Реката огнена течете... (7,9 - 11).
Иезекиил вижда от своя страна ко-
лелата на херувимите: И когато запо-
вяда на облечения в ленено мъж.
казвайки: В теми огън нзмежду гърка-
лншитс колела. изеред херувимите.
тогави той влсзс. та застана при ед-
но колело.... И като погледнах. сто
четири ко-ic.ia при херувимите и из-
глсда на колслата бе като цвят на
хрисолит. А колкото до изгледа им.
и чстиримата имаха еднакво
подобие, като чс ли на колело в
колелото... А колкото за колслата.
тс се наричаха. като слушах аз, гър-
калаши колела... И когато вървяха
херувимите. и колслата вървяха
край тях. и когато херувимите по-
дигаха крилата си. за да се издиг-
нит от земята. то и колелата не се
отклоняваха от тях. Когато стоеха
ония. стоеха и тия, а когато се из-
дигаха ония. издигаха сс и тия заед-
но с тях. зазцото духът на всяко от
КОЛЕЛО
490
живите същ!\тва беше и тя\ (10, 6
- 10; 13, 16 - 17)
Теологьт неоплатонист разбулва
символното значение на тези колела:
Що се косое до крилатитс колела,
който сс търкалят без наклон, тс
обозначават способността да се
търкаляш л права линия (337d) по
правил път. неотклонно. благодаре-
ние на безупречно въртенс. което не
е от мира сего.
Но светената алегорня за колела-
та на разума е предмет и на друга ед-
на интерпретация, която отговаря на
друга духовна мъдрост. Както казва
теологьт, нарекли ги галгал, което на
иврит означава едновременно въртс-
не и разкриване (340А). Тези възпла-
мснени колела. който придобиват
божествената форма, притсжават
способности™ да се въртят около
самитс себе си. защото непрестанно
се въртят около неподвижното
Добро (PSEO, 243-244)
Следователно в тези свещени пи-
сания колелото символизира процеса
на божиего откровение Срешаме и
друго значение в текста на Иезекинл.
ако обърнем внимание на стих 12
Изображението, съчетано с обей-
пани с очи колела е алегорня, подобна
на звезднте-очи, която изразява това.
че Бог знае всичко и присъства нав-
сякъде. Съвсем точно тя означава. че
нишо не убягваот погледа на Бог. кой-
тообаче е и зов към човешкия поглед*
При все това символът колело дъл-
го време е бил лунен. преди да стане
соларен: По всяка вероятност флей-
mama на Иаида или Диана изобразя-
ва луната. небесного съкровище ко-
лелото. което се явява на царя в деня
на пулнолуние (Хардихг, цитиран в
DURS, 348). В своето първично
значение, добавя съшнят автор, коле-
лото е изображение на цикличното
бъдеще. вълшебно сокращение, което
позволява да бъде овладяно времето.
т.е. да бъде то предска звано
Золиакалното колело съшо сс сре-
ша навсякъле ЕтимологичноЗодиак*
значи колело на живота По-късно
Зодиакът придобива соларно значе-
ние; но първоначално е бил лунен.
Древните араби го наричали пояс на
Ищар. а вавилонците - Домове на лу-
ната.
Впрочем колелото с получило мно-
го късно соларно значение: когато от
технически съображения се появили
спиците, така както го виждамс все
още в обреда на кслгскигс огиьовс в
Епинал или Аген. Но първоначално зо-
диакалното и календарното колело са
лунни. като диск от дърво. подсилен
от триъгълник. или решетка от сре-
ди. косто гора/деля на части с арит-
мологично значение(DURS. 349 - 350)
В Тайната на катедралитс
Фулканелн се изказва по следння на-
чин относио алхимичната символика
на колелото: Проз Срсдновековието
розата в средата на преддверията сс
наричала rota, колело А колелото с
алхимичният иероглиф на времето.
необходимо за съзрявансто на на фи
лософската материя и впослсдствис
на самото съзряване. По тази при-
чина постоянният огън. поддър.жан
от учения ден и нощ по време на
делото, се нарича колсссн огън
Същсврсмснно. освен нсобходимата
за втсчнявансто на философская ка-
мък температура, с нужен и втори
въздействащ фактор, наречен таен
или философски огън Именно този
огън, разпален от обикновената
топлина. завьр!а колелото След то-
ва Фулкаисли цитира част от алхими-
чен текст от XVII век, трактат за
Хармонията и общия состав на Пс
тинската сол от Дьо Нюизман. който
показва. че символното значение на
колелото. също както в библейски те
текстове. е това на кратофаничната
връзка между небето и земята. която
491
КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА
обединяиа божественото и светского:
Ни колелото moi' ти следите ник
Н еднакви топлина ниас.чкъдс ia да
осигурииз.
Нс бързай на земя или небе да
слсюш или сс канит
(KJLC, 65-66)
За Юнг и неговата школа розетки-
те в катедралите представлява! чо-
вешкото „аз", пронесено в космичес-
ки план (Aniela JafFc JUNC. 240) Това
е единство в цялото и този автор, въз-
приел розетка га каю друга мандала*,
добавя. че можем да разглеждаме ка-
то мандала ореол ите на Христос и
Светиитс в рслигиознитс картина
Тук се прнсьединяваме към символи-
ката на космическия и мистичен
център. представлявани от главииата.
С установяването на двупосочното
движение чрез спиците. от центъра
към окрьжноегта и от нея кум
центъра. въплъшението бива тавьр-
шено. Колелото се вписва в рамките
на символите отделяие - завръшане*.
конто изразяваг развитие™ на света
и личността.
КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА (ИЛИ
СФИНКС)
Докато Огшелннкъг* от Таро со-
чи на човека ньтя на самотното
дирене. Колелото на съдбата, десети
мажорен аркан, ни потапя отново в
света и неговите превратности. Като
се позовава на един добре познат в
древността и Средновековие то образ,
то ни представя колело в бежово. под-
държано във въздуха от жълти дър-
вени подпори, в конто са сс вкопчили
две странни животни. а син сфинкс със
златна корона и червени криле,
стнснхт бял меч, седи върху тесен пос-
тамент в горната част на колелото
Това колело има шест спнии - сини в
Гизи си част, която допира червената
главина; бели при джантата; задвиж-
ва го бяла манивела, цвят на нераз-
граниченото Вляво от колелото се е
вкопчила маймуна. с главата надолу.
като средата на тялото и е покрита с
нешо като твърда пола, разрязана на
три парчета: едно синьо между две
червени Вдясно — жълто куче, чийто
нашийник пригиска и ушите му, обле-
чено в синя дреха. с червена опашка,
сякаш се изкачва към сатанннския не-
възмутим сфинкс Някои виждат в те-
зи живо г ни Херманубис, духът на доб-
рого. и Тифон - духът на злото. Във
всеки случай значението на този ключ
се слива с това на колелото* във всич-
ки традиции. Той представлява прев
ратностите на съдбата. добрия или
лошия къемет. колебанията. изди-
гансто и опасността от падение. В
хороскопията отговоря на десети хо-
роскопичен дом. който изразява со-
циалното и професионално положе-
ние.
Колелото на съдбата (миниатюра).
XII век. Елзас
Соларен символ, това е колелото
на последователиите раждання и
смърти в космоса; по отношение на
човека е постоянна™ неустойчивост
и вечного завръшане. Човешкият
.живот се върти неустойчив като
спините на кололо на каруца, казва
Анакреон И това движение, което ту
КОЛЕСНИЦА
492
излита. ту прннизява. е самого движе-
ние на Справедливостта* (ключ 8).
която иска да поддържа равновеси-
ето във всички области и не се колебае
да уравновесява с разруха и смърт
тържеството на творческите пости-
жения. както го подчертава и самият
номер на този десети по ред аркан,
наредил се между Каруиата (7) и
Смъртта (13).
Можем да видим съшо така в тези
съшества с животински липа, които се
въртят около колелото на живота, за-
кона на преражданията, който в ре-
дииа традиции се налага на неуспе-
лите да овладеят плътските си жела-
ния Освен това в иэдигането и слиза-
нето ше открием закон на последова-
телност и дори на компенсиране. кой-
то извлнчэме от човешката социална
или индивидуална история, безкраен
низ от успехи и беди, раждания и
кончики От една по-вътрешна глед-
на точка колелото на съдбата е сино-
ним не толкова на случайността. кол-
кото на иманентната справедливост.
КОЛЕСНИЦА
В символиката на колеснииата
следва да се разграничи самого вози-
ло от неговото управляване и от него-
вия впряг
В Китай колеснииата е символ на
света: квадратният под (таву) изоб-
разява Земята; кръглият балдахин
(каи) изобразява Небето; пръта меж-
ду тях е световната ос. Прътът е ви-
сок колкото предводителя, който се
отъждестБява с него и следователно
изобразява посредника между Небето
и Земята Сродна е символиката в
Индия, където каросерията (коша) на
космичната колесница съответства на
междинното пространство (антарик-
ша) между Небето и Земята Ала в слу-
чая оста (акша) изобразява Светов-
ната ос. а двете колела са Небето и
Земята - едновременно обединени и
разделени от оста
Колеснииата често се евързва със
слънцето. по точно в Индия, в култа
към Митра и в култа към Кибела и
Атис. като символ на неговия ход по
небето. Освен това носешата се ко-
лесница на Митра играе роля на
демиург, както и колеснииата на Атис
Ала колеснииата и колата са съшо та-
ка Голямата и Малката мечка -
полярни, следователно централни и
неподвижна съзвездия Окът на
Голямата кола, който е и дръжката
на Крината*, сочи последователно че-
тирите посоки на света и така опре-
дели четирите годишни времена: „той
се движи в центъра". пише Дзъ-ма-
Цян, а „Трактат за златното цвете**
уточнява. че „той върти всецялото
проявление".
Друг хиидуистки и платонически
символ на колеснииата е този на его-
то: колеснииата съшествува само ако
съставните й части са сглобени; ако
частите се разглеждат поотделно, ко-
леснииата вече не съшествува; следо-
вателно колеснииата. подобно на его-
то, е само условно означение Както
може да се предположи, този символ
широко се използва от будизма и по-
точно - в Мнлиндапанха
Ето зашо будизмът придава по-го-
лямо значение на управляването на
колеснииата. отколкото на самата нея
В „Ригвела" господарят на колесни-
цата бил Агни или прана (диханието),
или Атма („Аз“-а), или оше Будха
(Интелектът). В будизма той е Буда
или ятя (,Аз“-а), или Дхарма (законы).
Впрягът се състои от сетивата, кочи-
яшът е духът: важно е кочияшът да
овладява впряга, имайки предвид
познанието му за господаря.
В дзен будизма колесницата на
Белия вол обозначава духовного во-
зило на Буда, в противовес на
колесниците, в които са впрегнати
кози. лопатари и волове - возила на
493
КОЛЕСНИЦА
шравака. на пратискабуда и на
бодхисатва. които нс позволяват пос-
тигансто на върховното познание.
КОЛЕСНИЦА - Слънчево колело.
Храм на бога-Слънце.
К она рак (Индия).
Трябва да се отбележи също така,
чс в древен Китай управляването на
колеснииата и стрелбата с лък били
средството, чрез което князете про-
явявали едновременно своята ловкост
и своята добродетел. Както бихме се
изразили днес. умението да се управ-
лява колеснииата означавало годност
да се кара и колеснииата на държава-
та (AVAS. СООН, ELIE GRAD).
В цялата ирландска епопея, оста-
нала архаична, колеснииата е оби-
чайното возило на воина или героя
Такова возило тя е била в Бретан по
времето на Цезар, а също и в Галия
преди завладяването й от Рим. Келтс-
кото название на колеснииата е
основата. от която произлиза назва-
ннето на скелете на френски: галски
carpentum. средноирландски carpat
Откривамс го и в топоним от Южна
Галия - Carpentorate, Карпантра; то
съшествува и в антропонимията под
формата Carpantus Романизацията и
християнизаиията са заличили почти
напълно следите от символиката. ала
един надпис. наскоро открит в Пс
гияи. в департамента Горна Гарона. е
посветен иа Carpento Deo - на бог
СагрслГиЦВюийомис. „Латински над-
писи от трите Галии'*, стр. 16). Друга
следа от символика е фактът, че в ир-
ландската легенда за зачатието на
Кухулин Дейхтире (dextera. дясна*
страна), собствената сестра на цар
Конхобар му служи по иэключенис за
кочняш. Кочияшът не спадал към во-
инската класа. ала кочияшът на
Кухулин — Льог е наречен иар на ко-
чияшите в Ирландия Що се отнася до
колеснииата. тя е скъпоиенна веш, ук-
расена с бронзовн плочки и редки
гькани, нейната здравина може да ус-
тои на всякакви изпи гания. Впрочем
на иеремонията по въоръжаването си
героят Кухулин строшил всички
колесниии. които му предлагали, по-
щадявайки единствено личната колес-
ница на ълстърския цар.
Коментирайки Писанието и по-точ-
но Книга на Иезекиила. в начал ни те
векове от нашата ера Псевдодио-
нисий Ареопагит пише следното: ..Ко-
лесниците изобразяват хармонично-
то равенство, което обединява духо-
ве от един и същ порядък"(PSEO. 68)
Оше в праисторическага епоха
слънчевата колесница символизира
прндвнжваието иа слънцето по
кривата. която. прекосявайки небето,
евързва двете противоположни линии
на хоризонта. от изток на запад. Тази
колесница се превърнала в колесии-
цата на Аполон. Митра. Атис. когато
въпросните божества били отъждест-
вени с бога-Слънце. При евреите
всичко, което напомняло за старите
соларни култове, ’рябвало да бъде
унишожено: .и премахна конете. ко-
ито иудсйскитс царе туряха в чест
на слънцето пред входа в дома
Господен... а колесниците на слънце
то изгори с огън" (4 Цаств. 23:11).
КОЛЕСНИЦА
494
Във всички религии в античния
свят съшествува колесница. конто сс
носи със силен грохот (колесницата
на Зевс или на слънието), карана в
небесната шир от всемогыц Водач. .
Впоследствие множество атрибута
допълнили представата. сыдадена за
този свръхестествен впряг, който
иэпраща на хората доброто и злото.
благополучието и опустошението.
Светкавицата била изобразека като
бич* в ръцете на Зевс и като камшик в
ръцете на спартанските Диоскури.
В някои области изменили първоначал-
ния мит за колесницата на гръмоте-
вицата, заменяйки колесницата с шей-
ка или бърз боен кон (LOEE 27—28)
Небесната колесница на облаците и
гръмотевицата не знае прегради, но-
си се бързо и свободно навсякъде В
това отношение тя се различава от
слънчевата колесница, която следва
постоянна крива Тя напомня не тол-
кова за регулирашото величие на бо-
жественото могъшество. колкото за
неговия каприз и указва по-скоро фа-
зата на Уран, отколкото фазата на
Юпитер в космическата и духовна та
еволюиия
Народните приказкн са възприели
тези обрати, разкрасявайки ги по
начин, който гн прави по-посредст-
вени, но при все това съхранява нзкон-
ната идея, че и шастието и нешасти-
ето са дар от небето. Фейте от приказ-
ката („Горската сърничка") притежа-
ват по думите на Перо два впряга:
„Единия за добрите дела, другия - за
злините" Всяка сн имала своя собст-
вена каляска: едната била от абанос,
теглена от бели гълъби; другата - от
слонопа кост, с впряг от малки гарван-
чета пмало и други: от кедър и черве
но дърво Тагьв бил впрягьт им в дни
на мир и съгласие Когато се скарали,
те яхвали летяши дракони или змии,
които бълвалн огън от устата и очите
си и се пренасяли от единия до другия
край на света та по малко време, от-
колкото ни е необходимо, за ла си ре
чем „Добър ден“ или „Добър вечер"
(LOEE 31).
В споменатите традиционни обра-
ти на колесницата почти всякога се
налага да ограничим возилото от уп-
равлявашия го: делфийския оракул,
спътникът на Архуана, човешката ду-
ша от „Федър" (246). Колесницата. ко-
ято се явява като допълнителен пер-
сонаж (както например при Архуна,
стрелнца с лък), изобразява сбора на
космическите и психическите сили, ко-
нто следва да бъдат направлявани
Управлявашият символизира духа,
който ги ръководи. Отнесен към чо-
вешката личност. както например в
диалога на Платон, образът има след-
ното значение: колесницата или нейни-
ят персонифициран двойник„олицит-
ворява фнзическата съшност на чове-
ка. неговите вкусове. инстинктивното
му влечение към самосъхранение и
самоунищожение. страстите му. фи-
зическата му власт над туй. шо е ма-
териално." Тук можем да добавим и
властта на несъзнаванозо. „Управля-
вашият колесницата олинитворява
духовната природа на човека... Той
бди над посоката. в която се впуска
впрягьт" (LOEE 58).
Следва да допълним че той сим-
волизира и съзнанието. И така: колес-
ницата и нейните пътници изобразя-
ват едно-единно човешко съшество,
разглеждано в различии планове, пос-
тавено в конфликтна или най-малко в
динамична ситуация.
В една твърде разпространена ве
дическа традиция колесницата се явя-
ва „возилото на душата, поставена на
изпитание; на нея се носи душата,
докато сс осъшествява следвашото
въплъшение" (LOEE 60) Модерният
подход би корнгирал субстанниалния
или най-малко сепаративния дуали-
зъм иа тази интерпретация със съв-
495
КОЛИБА
ремсн>1.на концепция за сбор от енер-
гии, създавашн напрежение. който
следва да се хармонизира. Този сми-
съл с сходен с вече споменатата сим-
волика намитичнитс колесница, с та-
зи особеност, че возилото и водачы
му се индстифицираг взаимно: „Нози-
ла на опрсделени космически сили".
Речсниге космически сили въздейст-
ват. всяка по своему, върху земята и
нейните жители: колесницитс на Кибсс
имат власт и хвърлят светлина върху
noceBHte. колеснините на Афродита
- върху любовта. а тези на Марс -
върху войната (LOEE 61).
Отнената колесница е също тол-
кова универсален символ, колкото
слънчевата колесница или психичсс-
ката колесница - крилатата колесни-
ца на душата. Ема. завлечена в небс-
то от една вихрушка, е изобразена в
повечето случаи на колесница (Мала-
хия, 2) „Всяко изображение на кой да е
персонаж, устремен на огнена колес-
ница към селенията на беземъртнето.
символизира духовния човек, който
разрушава по пътя си своето физичес-
ко тяло. за да се възнесе колкото се
може по-бързо (LOEE 63).
Животните. които теглят колесни-
ците, внасят известен нюанс в обща-
та символика на возилото. Когато оба-
че те са в унисон с общата символика,
нерядко се случва дори да я засенчат.
Орли* са впрегнати в колесницата на
Зевс, пауни* - в тази на Юнон, коне*
- във впряга на Аполон. ликорни* -
тази на Атина, козли* - при Дионис,
лебеди* и гьлъби* - при Афродита,
щъркели* - при Хермес, елени* - при
Артемис, кучета* - при Хефаистос.
вълци* - при Арес (Марс), дракони*
- при Серес, лъвове* - при Кибса.
Символът става алегоричен в слу-
чайте с магарето*, което влачи колес-
нииата на ленноста и мирните прого-
вори, петелы *, впрегнат в колесни-
цата на бдителността, черните биво-
ли в тази на смъртта. прилепите* в
тази на ноша, крилатите коне в тази
на зората, слоновете в тази на репута-
цията, мулетата в тази на сирома-
шията. хищните птици в тази на алч-
ността и телетата в тази на пролетта
(TERS, 71 89).
КОЛИБА
Колибата символизира дома на
номада, на пътника, който няма пос-
тоянно жилище; тя се евързва и с про-
гонения от родината си християнин.
живееш по чужди* теми Тъй като ро-
дината е небето, а земята - странст-
вото, колибата означава телесного и
земно съшествуване. Колибата. нап-
равена от клони и тръетики, означава
и преходността: символ на крехкост-
та и нестабилността. Теснотата й под-
хожда на самотата и съзерцанието.
Ето зашо Гийом дьо Сен Тиери,
споменавайки отшелниците от
Шартрьоз, пише в писмо до Братята
от Мон Дийо: Както евреите. те.
както страницы, вис. които сте ду-
ховны и нямате тук. долу, постоян-
но мсстопрсбиваванс и търсите бъд-
ныя град, постройте си... малки
колиби.
Колибата изпълнява и инициаци-
онна роля на преддверие, въвеждащо
в отвъдния свят. Тя е еквивалент на
пастта или търбуха на чудовището, на
тараско (приказно животно в Тарас-
кон. Прованс - бел. пр.) и дракон, на
погребалната урна и делва. на коли-
бата на дърваря човекоядец. в която
човекоядецы очаква Малечко-Палеч-
ко, за да го изяде - него и седемте му
братчета. Достигането до другия свят
преминава през смъртта и гниенето.
Но посветените ше нзлязат от коли-
бата. съживени от нови сили. обогате-
ни със загадъчни съкровища, симво-
ли на нематсриалнитс богатства на
инициацията. Тогава тс стават гос-
подари на пространството с боту-
КОЛИБРИ
496
и/ите /а седем левгн. ги пи)ири на хо
рата с кокошката със / lamnumc
яйца, господари на Невидимою със
сскрстння ключ(5ЕКН. 103-104. 119)
КОЛИБРИ
За аитекитс душите на запитали-
те вонни слиэат на земята под фор-
мата на колибри или напепсруди* Ко
либрито е считано съшо така за съз
дател на слънчевата светлина (K.RIR.
65).
В един мит на индианиите копи от
Аризона - индианци. конто поне ези-
ково са сродни на аитекитс - колиб-
рито се явява терой засгъпник. който
спасява човечеството от глад, като се
явява пред бога на кълненето и рас-
тема (Лео У Симънс, в TALS. прило-
жение 441-442)
Това съшото положи телно ос-
тойностяване прави така, че според
инднаниите тукано от Колумбия
колибрито. за което се счита, че се съ-
вокуплява с цветята. представлява
пениса, ерекнията, струящата мъ-
жественост Впрочем в Бразилия го на-
ричат птицата-любовннк на иветята
(passaro beja-flor).
КОЛОНА
Основен елемент в архитектура та.
колоната е подпора тя представлява
оста* на постройката и свързва раз-
личните й нива Колоните осигуряват
нейната здравина. Събарянето им оз-
начава да се застраши цялата страда
Затова често ги вземат за цялото. Те
символизират устойчивостта на една
сграда. била тя архитектурна. соци-
ална или лична Именно като разда-
лечил колоните на храма им. Самсон,
затворник на филистиминте. смазал
враговете си и умирайки с тях, дарил
победата на своя народ (Съд . 16. 25-
30)
Колоната със своята основа и
капител, конто обикновено я придру
жават. символизира дьрттого* на
живо । а. ка то основа т а бе лежи корентт
те. срелната част - С1ъблото. а капи-
тели - короната. което обяснява на-
родната употреби ни тази дума, за да
се обозничн фалоса и ерекция Това
сексуално значение изглежда сс срс
ша оше у гърцитс. Вероятно такъв е
бил смисълът на июбразяваните до
Деметра (Церера) в някои произведе-
ния на изкуството колона и делфии.
символнзираши морето и плодороди-
ето му Представата за отвесност, ко-
ято домннира в тази ориентация на
символа се отнася съшо до гръбнач-
ния стълб. за да превърне колоната в
символ на ссбсу1вьрж.|авансю. коего
дава пьлен смисъл на обичая да се
проснеш по очи на земята и ла напра-
вит тялото си между хората или прел
свешено изображение Тя дава живот
на сградата. която поддьржа. и на
всичко. което тя значи Впрочем фор-
мата на колоната е заега именно от
дървото. Огромното мно/инство еги-
петски колони например са пренос
върху камъка на раститслни основа,
стволовс или сноповс стебла, конто
ня кого били достатъчни. /а да кре-
пят таванитс на дървените
постройки. Н горния си край /авър
шват с капител. който и юбра/ява в
кран на пстте хори/онтални врыки.
който теоретично /адържат снопа
стълбовс. съставляваши колоната,
цветното ра /листванс на покарали
тс от /смята растения (POSD. 63)
Египетските колонн обикновено
заимстват формата на палмата или
папируса, нзвисени и неравна им Тези
символни теми на колоната и/ра/н-
ват вдъхнатия на сградата живот
или ра/цъфването му. Относителните
размери на колоната се менят съоб-
pa/но нужд ите на символи и я тки г,
например капитслът става прскомер
но голям, за да изобрази главите на
богиня Ха тор, или пък ше има несъ-
497
КОЛОНА
размерно юлсми абаки с растителна
форма, за ла бъде изобразен ганцу-
ваш бог и т.н. (DAUE. 588) Архигек-
турната роля на колоната изглежда в
случая подчинена на изразната и
функция Но тя запазва и в двата слу-
чая цялата си символна стойност.
В келтските традиции колоната
или стълбът са съшо символ на све-
товнага ос и тази представа. доста
близка до тази за дървото на живота,
срешаме дори в обичайните метафори,
конто сравняват героите или воините
със сгьлбове на битката. Първият ир-
ландски митологичеи разказ. еднов-
ременно Битие и предвешание за
Апокалипсиса, се нарича Cath Maighe
Tuireadh или в пълен буквален превод
„Битка в долината на сгьлбовете**. ко-
ето може да бъде разбирано като
свързано или с метали гни паметници.
или с воини-гсрои Една много древиа
галска поема сравнява четиримата
еваигелисти с колоните, конто крепят
света. Вероятно именно към това схва
шане трябва да бъдат огнесени и ко-
лоните на конника-великан. подобен
на змия, чиито изображения са мно-
гобройни в Галия (REVC, 12. 52 -103;
MYVA. 29а, Frriednch Hertlein, „Die
Juppitergigantensaulen", Щутгарт,
1910).
Но колоната би могла съшо да бъ-
де символът на опорите на знанието,
доколкото тя съдържа азбуката.
„От гледна точка на келтско-ибер-
ската мистика колоните са букви от
една абстрактна азбука. „Marwnad
Ercwef, стара галска поема, която се
намира в Червената книга от Хергест.
говори за келтския Херакъл - нари-
чан от ирландците Огми - и разказва
как Ercwlf издигнал четири колони с
еднаква височнна, с корони от чисто
злато, вероятно всяка от четирите с
по пет букви. конто съставлявали два-
десетбуквената азбука на бардовете,
известна под наименованието Боибел
Лог(Бялата6oiиня) Изглежда.чеоко-
ло 400-а година пр н е тази нова
азбука, в която названията на букви-
те иа гръцки се отнасяли до небесно-
го пътешествие на Херакъл в слънче-
вия потир, до смъртта му на връх Ета
и до властта му в качеството му на
основател на град и съдия, заместила
азбуката от дървета Бет Луис Ниу, чи-
ито букви се отнасяли до жертвеното
убийство на Кронос от „дивите жени"
(GRAM, 396. забележка 3).
Гръко-римското изкуство съшо не
ограничава колоната до чисто архи-
тектуриата и роля Познати са съшо
колоните, бележещи някакво пожела-
ние или победа, обрамчени с релефни
изображения, гравирани и позлатени
надписи, конто описват славните под-
виги на героя Колоната на Траян, из-
дигната в памет на императора, раз-
вива в спирала от барелефи. изкачва-
ша се отдолу нагорс. 115 снени. при
помняши най-значимитс епизоди от
многобройнитс му походи (LAVD.
265). Тези колони символизират връз-
ките между небето и земята. напом-
няши едновременно за благодарност-
та на човека към божеството и обо-
жествяването на някои знаменити
герои Те проявявали Божията мош в
човека и човешката сила под влияни-
ето на Бог. Колоната символизира си-
лата, която осигурява победата и без-
смъртието на делата й
В Омнровитс химии тя поддържа
и следователно изразява олимпийския
порядък, едновременно с божията
власт.
Колоните на Херакъл (Херкулсс)
били издигнати от героя в края на пъ-
гешествието му в Северна Африка
(Либия в древността), където унишо-
жил множество чудовища, когато
пристигнал в днешен Танжер Една
от тях се намирала в Африка. Сеуте-
ката скала; другата - в Европа. Гиб-
ралтарската скала В действителност
КОЛОНА
498
re целелн не юлкоиа да orбележат ic
ографските (ранний н да разделят
двата континента, колкою да смалят
протока помежду им. за да разделят
по-добре средиземноморским басейн
от Атлантическим океан и по този на-
чин да попречат на акулите и другите
океански чудовища да преминат про-
тока Гибралтар. Това е предпазната
граница, която не трябва да бъде
прекосявана Отбелязват се съшо та-
ка други колони, също наречени Хер-
кулесови колони по бреговете на
Германия, в Червено море, по бретон-
ския бряг и по индийского крайбрежие.
В този случай колоната изглежда сим-
волизира закрнляшата граница, която
не трябва да бъде прекосявана. тази,
отвъд която човек не трябва да нав-
лнза, тъй като Бог не упражнява власт-
та си там
Колоните очертават граници и
обикновено ограждат врати* Те беле-
жат прехода от един свят в друг.
При все това стремежът на князете
е да прекосят тези граници Такава е
била и амбииията на Карл V който из-
брал за девиз двете думи plus ultra Те
означавали. че чрез Империята си е
излязъл извън гранииите на стария
свят и е раэпрострял властта си дос-
та отвъд Гибралтарски» проток
(TERS, 108).
Съшата символика възраждат
юдейско християнските традиции, в
космически и духовен смисъл. Дърво
на живота, космическо дърво. дърво
на световете. колоната евързва гор-
ния и долния свят, човешкото и бо-
жественото Книгата Бахирясноонаг-
ледява това. като казва. че колоната
евързва последната с ефира, те. земя-
та - с шестата. наречена небе. В ро-
манската символика колоната, опора
иа живота, опора на света, изразява
силата на Господ, способен да раз-
търси колоните на света.
Тези образи напомнят за оби-
чийни(с космологични (радниии:
Земята почини върху колони. които
Бог ра/клише по време на земстрссе-
нията. а съшо и за есхагологичните
традиции: светът ше загине. когато бъ-
дат съборенн колоните му.
Понякога колоната приема значе-
нието на божествено проявление: във
връзка с тсмата за светлината вс-
ликденската литургия спомснава
символа на огнения стълб, който на-
сочвал израилтянитс през пустиня-
та Стълбът от светлина винаги бе-
лежи душите, които обичат Бог и
които поради прозрачността си ос-
тавят божията светлина да се пре-
цежда през тях (DAVS, 237).
Колоните от двореиа и храма* на
Соломон са предизвикали множество
гьлкувания Нека първо разграничим
два вида колони.
Колоните в голямата зала на
двореца, откъдето царят тържестве-
но вл и зал и която служела съшо като
помещение за охраната. широк вести-
бюл, водеш към нареките покои и
тронната зала, били от кедрово дър-
во*. Нека припомним, че кедърът е
символ на дълготрайност и беземър-
тие (2 Царств 7.2-6).
Другите колони, две на брой - най-
известните - били медни: Хирам... нап-
раво два медни стълба. И постави
стълбоветс на храмовия притвор:
постави стълб отдяено и му даде име
Ихаин; постави стълб и отляво и го
нарсчс Воаз. Тъй се евърши работа над
стълбовете (3. Царств. 13-22). Извест-
но е символното значение на медта(вж.
медиа сплав*), свешен метал, знак за
неразривння съюз на небето и земята.
гаранния за вечната устойчивост на
този съюз. Името, дадено на дясната
колона изразява на иврит именно
представата за устойчивост и стабил-
иост (Ихаин), докато това на лявата
подсказва представата за сила (Воаз)
Следователно, пише Крампон, събра-
499
КОЛОНА
tut tacdiio, двете думи inua'iaeam. че
Бог Kiiiiiiitm'tHti cuttio. tdpaeo храма
it религиями. чийто цснтър се чинна
mo tit храм
Други авгори. като Осуалд Уърг,
огкрива! в названията на тези колони
ссксуални значения, като дясната е из-
раз на активного начало или мъжест-
веността, докато лявата е израз на па-
сивното начало или женствеността
Това тълкуване, което ги отъждествя
ва с ор!аните на оплождането било
подкрепяно от сексуалната символи-
ка на наровете*: двести пара около
всеки калител
През нощта огнен, а през деня об-
лачен стълб водели евреите през
пустинята. която се намирала край
Червено море (//за*. 13.21-22).
Тези стълбове символизират Бо-
жието присъствие. едно активно
присъствие. което в исторически сми-
съл води избрания народ сред пре-
пятствията по пътя и в мистичен сми-
съл насочва душата по пътишата на
съвършенството.
Колоната в нейното значение на
връзка между земята и небето е в ня-
кои случаи жертвеният камък На вър-
ха й, в небесната й част, бива умърт-
вено животного. След обредите по
посвещаванс. около колоната се из-
вършват обреди на пречистване.
Законите са изписани върху колоната
и над нея се произнасят клетвите Тя
е оста на свещеиото или свешената ос
на обшеството. както прекрасно го
обяснява един текст на Платон, отна-
сяш се до нравите на атлантите (..Кри-
тий“, 119d - 120b, стр. 272-273).
Според китайиите Небесните ко-
лони са раэположени около Земята. но
броят им не е уточнен: 8,‘4 или I; мес-
тонахождението им също (MYTF. 126).
За уралиите няколко или една-
единствена колона поддържат небето.
Култът бива поддържан в свещените
гори, където се издигало дървото на
живота, което може ла е било символ
на колоната, крепяща небесния свод
Тя е оста на небесного кръгово движе-
ние. което отбелязвало промяната в
положението на звездите в различ-
н и тс часове на деня и нощта. Чудно
изкусен ковач я направил и било важ-
но да бъде запазена в добро състоя-
ние, понеже в противен случай има
л о опасност света да се срути. а не-
бесният свод да смаже земната
повърхност Предполагало се. чс по-
лярната звезда била върхът на све-
щена та колона. Именно около нея се
вкртя.1 свстът (MYTF. 109)
Централният прът в шатрата на
юраските самоеди е емблема на тази
колона, която крепи вселената и ша-
маните го използват като основа на
някои обреди. най-вече при смърт на
някой от обитателите на шатрата По
тази колона може да се осъшестви из-
качването към небесните земи. като в
такъв случай горният отвор на шат-
рата изобразява дупката в небесния
свод, през която шаманът може да
проникне в небето. за да отиде и на-
мери обитавашите го духове (MYTF,
109).
Съшата символика откриваме в
традициите на франкмасонството.
които. както е добре известно, изхож-
дат от Соломоиовия храм. Действител-
но всяка ложа изобразява един Храм,
където, с липе към сияйната делта. две
колони, беляэани с буквите I за Ихаин
и В за Воаз. заемат съществено място
Мъжка. действена, огнена. колоната
I е боядисана в червено. докато коло-
ната В - пасивна. женска. въздушна
- е боядисана в бяло Освен това пър-
вата е евързвана със слънцето. вто-
рата - с луната. По време на перемо-
кните чираците се нареждат до осно-
вата на колоната I. съдружниците -
до В. а майсторите - помежду им.
Цялата символика на колоната би
могла да бъде изразена чрез стихот-
колос
500
ворснпето на По.1 Валери | ..Песен на
колони ie“):
Нис едновременно пеем.
и крепим нсбесата'...
Дъщсри на глотните числа,
в рати към небесните законы...
Нис прекосявамс врсмсната.
а стъпкитс на сияйнитс ни тела
са неизразими
КОЛОС
Колосалните статуи на богове и ца-
ре се срешат например в Египет.
Америка. Азия, на Великленските ос-
трови и т.н Най-известните са тези на
Аменхотел III в Тива. на Рамзес II в
Мемфис, на Рамзес III в Абу Симбел
Каменни гиганти или скални фигури.
изсечени в самнте скали, тези колоси
са с черти точно като на статуетка
или статуя в естествен ръет Била е
необхолима намесата на архитекти.
инженери. а не само на скулптори
Тези необичайни размери. давани на
портретите на фараоните. символизм-
рал и свръхсстеетвената власт. която
притежавали: тебележели пътя към аб-
солюта и безкрая. в чийто край извира
царского величие, откроявайки се от
безбрежността на пустинята. плани-
ната. небето Те потвържлавали съ-
що неизменната и свръхчовсшка същ
ноет на принцовсте. Колосите въп-
лътявали духоветс. вселили се във
фараона; истински видимы и поста
си на Царя-бог. тс се наричали
Аменхотел - слънце на владстслитс.
Рамзес - Монту в Дветс земи и т.н.
Народът. воинитс също. питаели
особсна почит спрямо тези династи-
чески божества, чиито коронована
ликове благоволявали да се извисят
над свсщенитс степи (POSD. 65а).
коляно
Бамбара наричат коляното ..възел
на пръчката на главата" и устано-
вяват в него седалишето на полити-
чески а власт (ZAHB)
С тона те се ролент с множество
лревни традиции, за кои го коляното е
главното място на тслссната сила—
символът на авторитета на човека
и на социалнита му мощ (LANS. 6,1.
26) Оттук и смисълы на изразите: (да-
дени в буквален прсвод от оригинала)
превивам коляно=превивам врат, ка-
рам някого да превие коляно=нала-
гам воляга сн някому. коленича пред
някого-падам на колене пред някого.
в коленете на боговете-в тяхна власт.
докосвам коленете”целувам краката
някому (молейки за милост) Плиний
Стари отбелязва религиозния харак-
тер на коленете. символ на могыцест-
вото.
КОМАР
Символ на наснлисто. Той упори-
то се опитва да наруши интимния жи-
вот на жертвата си и се храни с кръв-
та й.
Един гръцки историк - специалист
по митология, счита, че известният
сфинкс от Тива. дева с извити нокти
и тайнствена песен (Софокъл), това
чудовище, което поставяло гатанки на
минувачите и ги разкъевало. е не
друго. а маларийният комар Чудови-
щето било унишожено. когато Едип ре-
шил гатанката, като пресушил блата-
та чрез система от отводнителни кана-
ли.
Това тълкуване прави малко по-
ясен Едиповия комплекс. Царят на
Тива - оказал се неспособен да се
справи със сфинкса и примирил се с
пагубного му присъствие - се отъж-
дествява. така да се каже, с чудо-
вишето Всеки владетел е отговорен за
злото, което не може да налвие. Лай е
комарът. маларията; за да бъдат те
победени, трябвало да бъде изместен
царят Оттук следва цареубийството,
а понеже Едип е син на царя - убийс-
тво на башата. препречил пътя на
501
КОН
сини
Or друга страна, благою с един
or симнолиге на нес юна годною. А го
освобождена застоялите си води, ко-
ито ферментират и умиожават кома-
рите само ако му бъдат разкрити пъ-
тища за гова; тези капали на несъзна-
телното са пътищата на себеизказа,
съня, елового, поезията. изобразител-
ното изкуство, музиката. Башат а е бла -
того - изгочник на треска Чрез едно
странно преобръщане на символа тук
Едип се явява като въплъшение на
психоаналитика Освен това той по-
мага за огстраняването на батата. Но
тези две роли се сливат. когато става
въпрос за разрешаването на една вът-
решна загадка: Едип с анализ на са-
мия себе си. подобно на всеки изелед-
ван. който в определен момент става
свой собствен психоаналитик Тогава
лечението лриклточва. разединените
части на личността са отново евърза-
ни в хармонично цяло. Каналите са
отворени. комарите умират. чудови-
ще то изчезва Човек се спасява вина-
ги чрез самия себе си.
КОМЕТА
В древно Мексико, както и в древ
но Перу преминаването на комети би-
ло наблюдаиано от жреии те и г адате-
лите. Те били лота поличба. предве-
щаваща нанионална ка гас грифа, ка-
то глад, несполучлива война, близка-
та смърт на някой цар Антекската
традиция както и тази на инките. спо-
менават комета, предупредила Мон-
тесума и инката Хуайна Капак за
приближаването на Испанииге и гибел-
та на империята.
В Мексико наричат кометите ог-
нен и змии или пушещи звезди.
Подобно поверие съществува у
племето банту от долината на р.
Касаи (конгоанска котловина), за ко-
нто появата на комета е белег за го-
лемн нещастия или сериозни събнтия.
зас г рации.пни обшноспа (EOUG).
Появата на комета прсдшествала
смъртта на Цезар.
КОН
Едно поверие, което изглежда е
вкоренено в паметта на всички наро-
ди. евързва появата на коня с мрака
на хтоническия свят, откъдето той
изниква. препускаш като кръвта във
вените. оставят зад себе си вътреш-
ностите на земята* или морските дъл-
бини (вж. море). Син на ношта и на
неизвестността. този архитип на коня
е носител едновременно на живот и
смърт, евързан е с разрушителния и
с всепобсждавашия огън, с утолява-
шата и задавяша вода Множестве-
ността на неговитс символни значе-
ния пронзтнча от сложната семанти-
ка на големите лунни обрати, в които
въображението съчетава чрез анало-
гия земята в ролята и на Майка, луна-
та в ролята и на земно светило, води-
те и ссксуалносгта. сънншата и гада-
телството. периодично обновяваша га
се растителност*
Така например психоаналитииите
разглеждаг коня като символ на без-
съзнатслната психика или на нечо-
вешката психика (JUNA.3I2). архи-
тип. сходен с този на Майката (па-
метта на света) или този на времето,
зашото той е евързан с големите при
родни часовници(DURS. 72). или най-
сетне с този на пламенното желание
(DIES.305) Но след ношта идва денят,
ето зашо. следвайки тази закономер-
ност, конят може да се отдели от мрач-
ния си дом и да се въздигне до небеса-
та. облян в светлина* Бял на цвят. той
престава да е лунен и хтоннческн и
прндобива качества!а на небесен или
слънчев в страната на добрите бого-
ве и героите, което разширява оше по-
вече символните му значения Гози бял
небесен кон изобразява овладените
инстинкти, себевладеенсто. сублима-
кон
502
иияга. спорел модерна i a егика юна е
„най-висшею завоевание на човека".
Но никое завоевание не е вечно и в про-
тивовес на този свегьл образ коняг
на мрака продължава без прекъеване
адскою си препускане в дъното на
душите ни: той е ту благодетел. ту
злодей. А конят не е кое да е животно
Той е яздитно животно, впрегатно
животно, средство за предвижване.
поради което съдбата му е неразрив
но евързана с тази на човека Между
тях съшествува специфична психичес-
ка и мисловна диалектика, източник
на конфликти и покой Посред бял ден.
понесен във вихрен бяг. конят гало-
пира слепешката. докато конникът
зорко го насочва към набелязаната
цел Ношем обаче. когато конникът на
свой ред нс е способен да вижда. ко-
нят придобива тази способност и за-
почва да го води, той с този. който
води, зашото единствен е в състояние
да прекрачи безнакаэано врагата към
неизвестността. непристъпна за разу-
ма Ако между тях възникне неразби-
рателство. начинанието може да за-
върши с безумие или със смърт. Тра-
дициите, обредите. митовете. приказ-
ките и поемите. в които присъства
конят. дават хиляда и една възмож-
ности на тази изкусна игра
Животно на мрака и на магнчес
ките способности
В стелите на Централка Азия,
страна на конниии и шамани. тради-
циите и литературата са съхранили
образа на хтоническия кон. чиито
тайнствени способности допълват те-
зи на човека. когато те не са доста-
тъчнн: на Прага на смъртта. Прони-
цателен. приспособен към мрака, той
изпълнява функциите на водач и
помошник. с други думи - на психо-
помпос Показателен в това отноше-
ние е киргизкият епос Ер-Тьошюк
(BORA) За да си възвърне душата*.
отнета му от един магьосник, Тьош-
кж. макар и да е герой, е принудси да
сс обезлнчи и да се доверн на свръхес
тествениге способности на магичес-
кия кон Чал-Куйрук. който ше му по-
могне да настигне „долния свят" и да
сс изплъзне от неговите клопки Чал-
Куйрук. този азиатски Баярд, разби
ра и говори подобно на човек В само
то начало на фантастичного препус-
кане той предупреждава господаря си
за необходимостта от размяна на
роли те:
„Твоите гърди са широки, но умът
ти е къс; ти не мислиш за нищо Ти не
виждаш това. което аз вижлам. ти не
знаеш това. което аз знам Смел си.
но глупав" (BORA. 136.106) Най-нак-
рая добавя нешо. което чудесно обоб-
щава неговите способности: „Аз мога
да пристъпям по дълбоките води."
Но Чал-Куйрук. който принадле-
жи на двата свята, не е способен да
премине от единия в другия. без да се
подложи на жестоки мъчения. и той
сам моли еэдача си да откъева ог гър-
ба му с удари от камшик парчета плът
„с големината на овен", всеки път. ко-
гато ентуаиията изисква от нею да
разкрие истинските си качества
Образът е показателен: всеки от тези
пронеси е иниииационен.
Прочитът на тази епопея позволя-
ва да проникнем в дълбокия смисъл
на някои шамански традиции У по-
вечето от алгайските народи седлото
и конят на починалия се полагат до
трупа му. за да го пренесат в послед-
ния му път (HARA) При бурятите ко-
нят на болник. за когото се смята, че
временно е загубил душата си. се при-
вързва до постелята на господаря му.
за да оповести възвръшането на
душата. „като започне да треперн"
(EL1C. 199). След смъртта им шама-
ните били поставяни върху килимчето
за езда, главата им почивала на
седлото. в ръиете им полагали поводи-
те. един лък и стрели (HARA 212)
503
KOH
При белтирите конят на почина
лия се принася в жертва, за да може
неговата душа да отводе тази на гос-
подаря му: за отбелязване е, че след
това месото му се хвърля на кучета-
та* и птиците*. които съшо са психо-
помпоси, принадлежащи и на двата
свята и преминаваши от единия в
другия. Принасяието в жертва на ко-
ня на умрелия господар е толкова раз-
пространено сред народите от Цент-
рална Азия, че е смятано за конститу-
тивен признак на примигивниге ци-
вилизации от региона (DELC, 241). То
присъства и у някои индоевропейски
народи, срешаме го и у древните
средиземноморци: В „Илиада" Ахил
принася в жертва четири коня върху
надгробния камък на Патрокъл. не-
говия предан приятел; те ше отведат
мъртвеца в царството на Хадес. С
пророческия си дар и познаването на
другия свят конят играе съшествена
роля и в шаманските обреди Добро-
творният дух на алтайския шаман,
който го съпровожда в гадателските
му пътувания. притежава „конски
очи'*, които му позволяват да вижда
на тридесет дни път пред себе си; той
бди над живота на хората, запознава
върховния бог с него (hara. 112). По-
голямата част от инструментите на
шаманския танц са евързани с коня-
Така например обредният тъпан. чи-
ито ритмични звуци поддържат
екстаза, обикновено е изработен от
конска или еленова кожа. Якутите го
наричат шамянски кон (HARA, 351).
За да се преселят в другия свят, ша-
маните използват тояга, огьната под
формата на конска глава, наричана
оше конска тояга. която те яхват като
жив кон (ibid. 333), подобно на евро-
пейски те вешний, яхаши метли.
Преобразеният в кон човек: обла-
дания г и посветеният
Важного място на коня в екстаз-
ните ритуал и на шаманите ни кара да
ра плеламе ролиiа на животною и н
дионисиевите практики и по-спеииал-
но в обрсдите за обладаване на душа-
та н за посвешаване. Налага се след-
ната констатация: в хаитянското и аф-
риканского Воду, в абисинския Зар.
както и в древните мистерии от Мала
Азия, размяната на родите между кон
и ездач, току-шо описана, не само
съшествува. но е доведена до край-
ноет. Във всички тези традиции чове-
кът (те. обладаният) се превръша в
кон. върху който се възкачва дух. В
Хаити. както и в Бразилия и в Африка,
обладаните от Воду са наричани коне
на своите Лоа Подобно нешо наблю-
даваме и в Абисиния. където „при
протичането на Вадалжа (колективен
танц на обладаните). обладаният се
отъждествява със своя Зар. превръ-
ша се в негов кон и му се подчинява
като труп, който изпълнява прищев-
ките на духа" (LE1A. 337). Според Жан-
мер подобен ритуал все оше е бил
практикуван в началото на нашня век
в Египет (JEAD)
Дионисиевите обреди в Мала Азия
не се отклоняват от това, както
изглевсда. обшо правило За участни-
ците в мистериите казвали. че са ях-
наги от боговете Фигури. напомня
ши на кон. изобилстват в обкръжени-
ето на Дионис. Майсторът на екстаз-
ните действия: така например сати-
рите и силените. които придружават
менадите в лионисиевия кортеж, са хо-
ра-коне. подобно на кентаврите, ко-
ито съшият бог опиянил. за да ги хвър-
ли в бой срешу Херакъл (JEAD,
GRID). Героините от легендарните
предания, евързани с бакхическите
оргии, уточнява Жанмер, „носят
имена, в структура та на конто удиви-
телно често срешаме съставката хип...
или епитети. които се свързват с ка-
чествата на коня" (JEAD. 285). Без съм-
ненне това ни дава ключ към обясне-
нието на древните китайски традиции.
кон
504
и конто повопосветсннге били пари
чани „млали коне" по време на инн-
циацията Посвешаващнте. както н
разпространнтелите на нови учения,
носели името „търговци на коне" „Да
пуснеш конете". означава да прове-
дет тайно инициапионно събрание
Ако конят символизира животннско-
то в човека. дължи го на особеностите
на своя инстинкт, който сякаш му
придава качеството прозорливост.
Конят и ездачът са тясно свързани
Конят води човека. тоест интуинията
показва пътя на разума. Конят разк-
рива тайните и се насочва в правил
ната посока. Когато ръката на кон-
ника го отклонява от пътя. той откри-
ва сенкиге и духовете Въэможное ко-
нят да се съюзи с дявола
Церемонииге по посвешаване в ри-
царство в средновековния Запад раз-
криват определена аналогия със сим-
волното значение на коня, предпочи-
тано яздитно животно в духовните
търсения До голяма степей прототи-
пы е битката между Белерофонт, но-
сен от коня Пегас, и Химерата.
Ето как. след като е бил разглеж-
дан като психопомпос и ясновидец,
конят се превръша в Обладания, пос-
ветен вбожествениге тайнства. който
се обезличава. за да стане проводник
на един Вист дух. паснвна функция,
която откриваме в двоякия смисъл на
чуд.ч и да бъда ч1дсн. Тук следва да
отбележим. чс обитателите на Пантео-
на на Воду - Лоа. конго яздят облада-
ните души, не винаги са адски духове
Множество от най-значимите Лоа са
бели, тоест с небесен, божествен
произхол Конят - хтонически символ
- в този случай достига своята най-
висша позитивна стойност. в която
двата свята, небесннят и хтоничес-
кият. се проявяват едновременно и
пълноценно в неговата същност, с
други думи: той придобива космичес-
ко значение Това напомня символи-
кам на ведического жертвоприноше
ние на кон. /Чсвамсла. ритуал с изявен
космогонически характер, както под-
чертава Мирча Елиаде: „Тогава конят
се отъжлествява с Космоса, а прина-
сянето му в жертва олицетворява. то-
ест възпроизвежда. акта на творение-
то“ (ELIT).
Някои фигури от дрсвногръцката
митология. в това число Пегас, пред-
ставляват не сливането на двата свята,
а възнасянето от единия свят към
другия: Пегас* носи мълиии на Зевс
Той е божествен кон. но произходы
му е хтонически. зашото е роден или
от любовта на Посейдон и Горгона,
или от Земята. оплодена от кръвта на
Горгона В неговия образ можем да
разглеждаме не символ на магьоснн-
ка или иа обладания, а на посветения
Мъдрец. сублимирания инстинкт
Конете на смъртта
Негагивната натовареност на хто-
ническия символ превръша коня в ад-
ска кратофания. проява на смъртта.
аналогична на носата в нашия (фр.)
фолклор Ирландският герой Конал I
Сернак язди кон с кучешка глава, кой-
то разкъсва хълбоиите на неговите
неприятели. Конете на Кухулин,
Сивият Маша (Крал на ирландскитс
коне/ и Черното копито. са надарени
с човешки разум първият не се оста-
вя да бъде впрегнат в колеснииата на
героя, който се подготвя за последно-
то си сражение, и лес кървави сълзи
По-късно той ше отведе отмъстителя
Конал 1 Сернак до трупа на господа-
ря си Черното копито се удавя от
отчаяние.
Конете на смъртта или конете.
предвестниии на смъртта, изобилст-
ват от античността до Средновекови-
ето и се разпростират вьрху иелия ев-
ропейски фолклор „В древната вер-
сия на съновника.каквато е творбата
на Артемидор за едините, сънуване-
то на кон от болен човек се тълкувало
505
КОН
като цреднзвестие за нсгивага смьрг"
(JEAD. 284) Деме iра or Аркадия, чес-
го изобразявана с конска глава, се
отъждествявала с една от ериниите.
страховитите богини, изпълнителки
на адского правосъдие. От Деметра и
Посейдон се ражда друг кон. Арейон,
язден от Херакъл Харпиите. „демо-
ни на бурята, опустошението и
смъртта" (JEAD ). са изобразявани с
различии форми: те са едновременно
жени-птици и кобили. Едната от тях е
майка на Ахиловите коне, а другата с
майка на конете. който Хермес пода-
рява на Диоскурите. Ариман, дяволът
на Зороастризма, често се появява в
образа на кон. эа да отвлече или убие
жергвите си.
Повечето от конете на смъртта са
черни, подобно на Хар. бог на смърт-
та у късните гьрци. Най-често черен е
цветът и на конете-вестители на
смъртта, чието бясно препускане дъл-
го време преследвало эаблудените
пътници във Франция и в ос та нал и я
свят:
Една вечер в полунощ...
Бях сам отвъд Лоара. вървях из
витий път
И стори ми се. чух на ловно куче
воят
А следваха ме псета по петите
Тогава зърнах огромен черен кон
И човек без кости сякаш подаде
ми ръка
Да рипна аз на коня
От страх се разтрсперах...
(Ронсар. „Химн на демоните")
Съшествуват обаче и матови. 6л е-
ди на цвят коне, конто бъркаме с бе-
лия небесен кон и чието значение е гък-
мо обратного Когато понякога тези
бледи коне биват наричани бели*, то
тук следва да раэбираме ношната,
лунната, студената белота, тази на
npujHOTuiu и отсъствашитс цвегове.
докаго дневната. слънчсвага. гопла-
та белота е плътна. съставена от сбо-
ра на иветовете Бледнят кон има
призрачна белота на савана. Тя е сход-
на с най-обшоприетия смисъл на
черното: траурна белота. следи от ко-
ято откриваме в езика, когато говорим
за безсънни нощи (на фр изразът е
.бели нощи", бел. прев.) или за мър-
твешка бледност. Тук са и белнят кон
от Откровението, и конят със съшия
цвят, предвестник на смъртта в нем-
ските и английските поверия. Към та-
зи категория се числят и всички зло-
кобни коне от германо-френския
фолклор: от Schimmel Reiter. който раз-
рушава дигите по време на буря, през
Blanque Jument от Па дьо Кале и Bian
Cheval в Сел сюр Плен, до Драк, кра-
сив бял кон, който отвлича пътници,
эа да ги удави в р Ду (DONO. DONM).
През Средновековието носилките би-
ли наричани „коне на св. Михаил", а
конят символиэирал „дървото на
смъртта". По-горните примери илюс-
трират негативната натовареност на
лунния кон, евързан с елемента вода;
по-нататък ще разгледаме позитивна-
та му стойност Нека завършим с теж-
кия и обезпокояваш кон с втренчен
поглед. който е обсебил въображени-
ето на А. Дюрер. Крапе счита, че този
веяваш ужас кон, независимо от бе-
лия или черния си цвят. е семантична-
та основа на френската и английска-
та думи за кошмар, съответно
cauchemar и nightmare На немски
mahrt (кобила) е хтонически демон; за
сравнение; старобългарски: мора -
вещица; руски: мора - призрак4.
полски: тога; чешки: mura -кошмар;
латински: mors, mortis, староирланд-
ски marah - смърт, епидемия; ли-
товски: шагая - смърт. чума ; лат-
вийски: mens - чума; ужасният ирлан-
дски mor(r)igain (KRAM, 229).Конете
на смъртта и тези от кошмарите, изо-
кон
506
бнлсгват в келтския |]юлклор: Мирч-
Мален (Malacn лат. Malignus ) е една
от от трите j.iuhu на Британских о-
в Келпите в Шотландия са коне-де-
мони, а бретонскияг фолклор е пълен
с разкази и прнказки за дяволски коне,
които отвеждаг пынииите в неизвес-
тна посока. за да ги захвърлят в блата
и тресавиша В народного творчест-
во черните коне са в повечето случаи
или дяволн. или демони, или прокъл-
нати, понякога и изтерзани души. В
други предания те носят на гърбове-
те си някой от геронте на тези омагьо-
сани ловни преследвания, описани по-
тере от Ронсар.най-известният от ко-
ито е Артур, осъден беэкрайно да бя-
га подир недостижимого животно
Струва си да отбележим, че в поста-
рите версии Артур е съпровождан в
своя лов от глутнииа бели кучета* и
преследва див заек* - типично лунно
животно (DOND)
Донтевил разглежда този образ на
крал Артур като келтско съответст-
вне на германский Вотан. Би следвало
да разгледаме във връзка с това и ле-
гендата за Бялата Дама, тъй като тя
обръша поляризацията на символа,
придава му сексуално значение, като
съшевременно конят става „ослепи
телно бял: в Юра и Перигор Дамата с
бялата рокля пресича разлюлените го-
ри и се чува шумы на нейните коне,
хръткн. пикьори. хармоничните звуци
на рога й. В началото войнствена. а
след това спокойна, тази музика е
призвана да отвори пламналите вра-
ги на сладострастието" (D0ND, 35).
Ослепително бял кон; войнствена. а
по-сетне спокойна музика - ето как
постепенно се очертава преминаване-
то на символа на коня от хтоническо-
то към небесното.
Жертвоприношеннята на коня
Символните връзки Земя - Майка,
Луна - Вода.Сексуалност - Плодоро-
дие. Растителност - Периодично
Обновление ни познолян.п да огкри-
ем и други аспекти на тотн символ
Множество автори обяснява! проце-
са, чрез който хтоиическите божества
се превръшат в богове на земедели-
ето у народите със земеделски поми-
нък Символическите преображения на
коня не убягват на обшата законо-
мерност. за която Фрейзър дава ред
примери. В Рим конете. предназначе-
ни за коннииата, се посвешават на
Марс (от 27 февруари до 14 март -
Екиний), с това се слага началото на
военните походи Шест месеиа по-къс-
но(15октомври). когато те завършат.
в дните след прибирането на рекол-
тага се принася в жертва един кон.
посветен на Марс. Главата му е обей-
пана със зърна, в знак на благодар-
ност за завършилата жътва. зашото
Марс зашитава в еднаква степей кул-
турите срешу бедствията и обшнос-
тите срешу техните врагове Опашка-
та* на коня „бивала незабавно отна-
сяна в дома на владетеля, за да може
кръвта да поръен огнището му...
Съшествуват данни, че конската кръв
била събирана и съхранявана до два-
десет и първи април. На тази дата вес-
талките я смесвали с кръвта на неро-
дени телета. които били принесени в
жертва шест дни по-рано. Получената
смес раздавали на пастнрите, които
прибавили други съставки, запалва-
ли я и окадявали стадата си“ (FRAG,
8. 40 sq). Това жертвоприношение на
коня представлява, по думите на
Дюмезил. „нещо като кралско отда-
ване на победата**. Обичаят да се от-
рязва опашката на коня, отбелязва
Фрейзър, прилича на африканския об-
ред (Гвинея, Grand Bassan), състояш
се в отрязване опашката на бивол и
принасянето й в жертва за бъдеша
реколта. В римския, както и в афри-
канския обред, животното видимо оли-
иетворява духа на житото, а способ-
ността му да осигури плодородие е
507
KOH
iii.ii.ii.ieit.i И опашка 1.1 му i ibid i (
бьрзото си препускане. коею го упо
лобана ни времето и иеговаra
ненрекъснатост. коняг, носи г ел на ду-
ха на житото сп есента до пролетта,
конто, както вече отбелязахме. преми-
нава невредим през страната на
смъртта и на стула, т. е. на знмата,
запълва зимната пауза и осигурява
необходимого обновление Роля г а му
на дух на житото или на което и да е
друго житно растение откриваме и в
много други традиции Във Франция
и Германия например по време на жът-
вата най-младият кон в селото с обскт
на спенииални i рижн. зашото ог него
се очаква да сс осигури ггокълвансто
на новия посев За коня казват. че но
сел в себе си духа на житото до след
вашата сеитба (FRAG. 7, 292).
В Ирландия, според свидетелст-
вото на очевидец, приведено от
Фрейзър (ibid. 10, 203), по време на це-
ремония с огньове в чест на св Иоан,
след каю всички селяни прескочнли
огнишего, се появявала висока - бли-
эо осем стъпки - дървена конструк-
ция. която завършвала в единия си
край с конска глава, покрита с голямо
бяло платно, прикрнвашо лържашня
я огдолу човек Разнесли се викове:
„Белият кон! Белият кон!" Маскира-
ннят прескочнл огнището и се впус-
нал да преслелва зригелите. Когато
попигах какво олицетворява конят. за-
вьршва свидетелям огговориха ми:
всичкия добнгьк От дух на житото
конят се превръша в символ на
изобилие го. което се обяснява с него-
вага шедрост, снертичност и неукро-
тима сила. Отделни подробности в
други эемеделски обреди подкрепят
тази интерпретация Така например
в Асам племето Гаро. за ла отпразну-
ва прнклточванею на жътвата. хвър
Ляло в река га бяло. релефно изобра-
жение на кон, подобно на използвано-
го при ирландского честванс на св
Иоан, което прели lUDii бивало заме
ряно с яйца* в хода на обрелен ганц
Известно е. че волинте духове са част
от лунния цикъл и въздействат върху
покълвансто и расгежа на посевите
Когато конят се евърже с яйцата. на-
раства влиянието на този дух върху
ориза. Главата на маската, отбелязва
Фрейзър, се съхранява до слсдваша-
та година, подобно на римския оби-
чай да се съхранява главата на прине-
сения в жертва кон, забита на врата-
та на цитаделата.
Връзката между коня и течашите
води с ясно изразена в една стара тра-
диция на рибарите от поречието на р
Ока (приток на Волга) На 15 април,
дата, на която се разтапяли послед-
ните ледове, когатоотбелязвали нача-
лото на пролетта, рибарите открад-
валиеднн кон и го дарявали (чрез уда-
вяне) на Водния дядо. който се събуж-
дал на този ден: „Дръж. Дядо. приеми
юзи дар и закриляй нашею семейст-
во" (т е нашия род) (DALP, 878).
Жертвоприношението на кон чрез
удавянето му в речните води навярно
е било обичазг и у други индоевропейс-
ки народи, между конто и ранните
г ърпи. ако съдим по проклятието на
Ахил към убийците на Патрокъл
(„Илиада". 21. 130):
..Няма рската. красиво тс чаща с
въртопи сребриста.
вас да юкриля, макар да и
колите биковс в жертва
и да и хвърлятс в белдните
живи коне вихрогонни.
Всички от гла съдба ще
лаганете..."
Божество на водите
Посветен в тайните на плодонос-
ните води, конят познава подземните
им пътнша. което обяснява факта, че
от Европа до Далечния изток нему се
приписва способността да кара во-
дата ла и тира изпол копитата му Във
Франция такива са изворите или фон
кон
508
таните Байар. разлоложени н Цент
ра.тния маснв по следите на пътува-
нето на четирнмата сина Емон. носе-
ни от известння вълшебен кон. Самият
Пегас* поставя началото на тази тра-
диция. като създава извора Хипокрсн
- Извор на коня - недалеч от свеше-
ната гора на музите. Те се събнралн
край него, за да пеят и танцуват, а за
водите му се смят ало, че благоприятс-
тват постичсското вдъхновение
(GRID, 211) Тук конят събужда
Въображаемото. както в преходния аб-
зац събуждаше прнродата в момента
на обновлението
Това ни помага да разберем зашо
конят е разглеждан и като превъплъ-
шение или сподвижник на боговете на
дъжда*. У африканского племе еве
богът из дъжда кръстосва небоскло-
на върху палаша звезда, която е него-
вият кон У племето бамбара от Мали
посветсните от обшеството Кворе. в
своите ритуални молитви за дъжд. ях-
вали дървени коне, които олииетво’ря-
вали крнлатите коне, върху които из-
викваните духове водели небесните си
битки срешу тези. които искали да въз-
препятстват падането на плодонос-
ните валежи (DIEB) Обобшеният сим-
вол на коня у племето бамбара спо-
ред Zahan (ZAHV) обхваша идеята за
скорост. въображение и беземъртие;
той е твърде сходен с този на Пегас.
По аналогия го свързват с детето и
със словото. което обяснява фактът,
че едно и съшо растение (коро). което
се евързва със силата на речта и бо-
гатството на думите. се използва за
укрепване здравето на умствено не-
доразвита дена и за лечение на ялови
кобилиОЫй. 161-162).
Този пример прибавя към вече раз-
гледаните образи и този на детето,
което. подобно на извора. е проява на
събуждашите се вътрешни сили и
въображение
Неудържимото желание
Ведиьж прскрачил Прага на зре
лоегта. конят прндобива пълноценно-
го си значение на символ на „иеудьр
жимото желание” (Пол Диел), на чо-
вешката младост с присъшата й буй-
ност. плодовитост. шедрост „Ригве-
да” влага този смисъл в „Химн на
Агни"
Следва да отбележим, че в тези сти-
хове понятията „течаша вода" и „огън”
(Агни) са евързани. Олицетворение на
силата. съзидателната мощ, младост-
та. наситен със сексуално и духовно
значение, символът на коня е евързан
едновременно и с хтоническия и с не-
бесния свят Това ни кара да си спом-
ним белия кон и придаваното му
значение, слънце и светлина. Интерес-
но е да се отбележи. че черният кон
съшо е двузначен символ В руската
народна поеэия смятаният за прате-
ник на смъртта черен кон се превръ-
ша в символ на младостта и тържест-
вувашата жизненост.
Черни са и конете, впрягани в
сватбените каляски. с други думи, то-
ва са конете на освободеното желание
Тях възпява и една съвсем нова на-
родна песен:
W444
£л jmcju черни кте?*
Съветският режисьор Александър
Довженко използва съшия образ през
1964г., в „Омагьосаната Десна”:
Г(thjtumr ww /шнаъа. Anvn чини щкатг
И веченс imt. и мшшлелю wuti
И шс иисс Aowrmr черни da <ccd.«a.v
Къде с те1 Ах* Къде cmr.’
И най-сетне. думите кон и жребец,
кобила и млада кобилка. са дарени с
еротичен заряд, подобно на двоякого
значение на глагола яздя. Образът е
вдъхновил мнозина, като например Ф
Г Лорка в известния му „Романс за не-
вярната жена”.
Модерният поет е почерпил тази
метафора от извора на индоевропейс-
ката символика Редом с коня, енмво-
509
KOH
.1 изираui плодотворна га сила, ин
ctiihkiu. а в широк смисъл и духа, ко
билатз понякои въплъшава ролята
на Земята-Майка в основополагаша-
та йерогамия Земя - Небе, върху ко-
ято са итградени вярванията на наро-
дите Вече споменахме Деметра с кои-
ската глава, богиня на плодородисто.
Тя се съвокупила със смъртен. кра-
савеца Язон, в браздите на току-шо
изорано поле. Този дионисиев театър
не се ограничава само с митовете.
Обредите по възкачването на трона
на ирландските крале от XII в, опи-
сани от Шрьодер (КОРР), иэисквали
от бъдешия владетел да обладав една
бяла кобила в хода на тържествена
церемония Впоследствие тя бивала
прииасяна в жертва, а месото й. след
сваряване, се поделяло на ритуален
празник, в който единствен кралят нс
вземал участие. Той обаче бил задъл-
жен да се окъпе във водата от коте-
ла*. в който било извършено варенето.
Анализы на този ритуал е красноре-
чив Очевидно акты между човека и
кобилата възпроизвежда небесно-хто-
ническия брак Бъдешият крал влиза
в ролята на небесного божество, за да
оплоди Земята. олииетворявана от
животного. Последната част от
ритуала, потапянето в котела, бележи
истински regressus ad utcrum: котелът
символизира коремът на Земята-
Майка. а варивото - водите в пла-
иентата, От това къпане с ярко ини-
циаиионен характер бъдешият крал се
преражда, сякаш е бил износен
отново. а това повторно нзносване с
вселило в него най- непостижимата и
тайна власт на Земята-Майка. която
той е събудил в образа на кобилата.
Чрез този двуактов ритуал бъдешият
крал се разделя с простосмъртната
сн съшност. за да придобие свешена-
та, присъша на кралската му особа
Конят на слънцето
Хтонически по своя произход. ко-
нят постепенно се превръша в слъи-
чев и небесен В този контекст буди
очудванс факты, че урало-алтайски-
те народи възпроизвеждат йерогами-
ята Земя - Небе в двойката Бял Кон -
Пепеляв Бик (RDUE 343-344) В този
случай мъжкият кон е като небесна
епифания
Коне са впрегнати в колеснииата
на Слънцето и са посветени на него.
Конете принадлежат и на Аполон в ка-
чеството му на водач на слънчевата
колесница Не трябва да забравяме.
че във фолклора конете разбират ви-
дяното и чутото. В една миниатюра
на Hortus deltgiarum от Herade de
Zandsberg. слънчевата колесница е тег-
лена от два или от четири коня, а лун-
ната - от биволи. Става въпрос за ин-
терпретацията на една антична тема.
От праисторичсски времена слънце-
то е представяно в колесница, с което
се предава движението му Илия, по-
добно на Митра, се издига в небето в
слънчевата колесница, която е предс-
тавена като огнена и теглена от коне.
Библията съшо намеква (4. Царств.
23:1 i 1) за колеснииата на слънцето В
един от стенописите на „Сен Савен" е
изобразена колеснииата на Фараона,
потъваша във водите на Червено
море
В буквален превод индийският кон
„ина" означава прониквашнят; про-
никването му се евързва с идеята за
проникването на светлината Ашви-
ннтс с конски глави. които са евърза-
ни с всекидневния цикъл на деня и
ношта. са синове на кон и млада коби-
ла. два слънчеви символа, които въп-
лъшават Дхармата (законы) и Поз-
нанието.
Мирча Ел и аде отбелязва изомор-
физма на Ашвините и Диоскурите
(ELIT). Като тантрнчески знак на
Бодхисатва Авалокитешвара, конят
символизира силата на неговата
благодат. разпространявана по чети-
кон
pine посоки на cue ।а В Бардо li.oia.i.
Ра тиасамбхава. Б}да на Ю1.1 и сим
вол на слънцето. с седнал върху трон
от коне Твърли се. че образътолииет-
ворява съшо така проницателността
и формалнага красота Пол Валерн го
сравнява с балерина в полет
В буднстките и индийски текстове.
а дори и в гръцките текстове от вре-
мето на Платон, конете олицетворя-
ват сетивата. впрегнати върху колес-
ннцата на духа, конто я завличат в та-
зи или онази посока, ако не са насоч-
вани от самосъзнанието. което е гос-
подар на колеснииата Аналогично се
сравнява учението на Бардо с вы-
действието. упражнявано посредст-
вом юздите. върху устата на коня.
Тези примери са твърде близки до сим*
волното значение на Пегас В тях сре-
шаме не само крилати коне, но и връз-
ката кон - птица, с която изобилстват
митологиите и традициите. като я раз-
глеждат винаги в контекста на проги-
вопоставянето между небето и
слънцето Така например в „Ригведа"
слънцето е жребец-разплодннк или
птица (ELIT. 133) Ако раэгледаме по-
нататъшното развитие на тази ана-
логична връзка. можем да конста-
тираме. че нерядко жиэненосгга на ко-
ня в контекста на небето се превръ-
ша в епифания на вятъра: в арабски-
те предания четири коня символизи-
рат четирите посоки на вятъра. а в
Китай Ваю, бог на вятъра. е възсед-
нал кон Съответствашият му в гръц-
ката митология бог Борей се превръ-
ша в кон, за да съблазни дъшерите на
Ерехтей, конто ше му родят „двана-
десет жребии, толкова леки, че когато
препускат през жнтните поля, класо-
вете не се огьват под тежестта им. а
когато пробягвалн по морската
повърхност, водата не се набраздява-
ла“ (GRID, 66-67). Същият този Борей
е баша на конете. родени от една
Ериния и една Харапия Те са лена на
510
нсбесно-хюинчсското сочетание и са
носители на насилие В този пьзходящ
мсханнзъ.м. който. както личи от
примера, не го откъсва от корените
му. конят постепенно се превръша
във военен символ, в типичного яздит-
но животно за волене на война
Вече отбслязахме. че годишното
жертвоприношение на кон в Рим се
посвешавало на Марс. Наистина,
Воинът бил част и от хтоничсския. и
от небесния свят Той сеел смърт в боя
и се издигал в небесата чрез триумфа
или саможертвата си Коняг-воин
присъства навсякъде в келтския епос
Често това са дорести коне с цвета на
огъня В келтското съкровише от
Ньови ан Сюлиа (Лоаре) е открит кон
за обет, прилружен от надпис за
Rudiobus (Червеният): това е рижият
кон на Апокалипсиса, предвестник на
война и кръвопролития
Във веднческата традиция прине-
сеният в жертва кон изобразява
Космоса Колеснииата на Слънцето в
„Ригведа" е теглена от един или от осем
коня Конят е част и от двузначната
символика на Слънцето: плодоносна
сила, когато свети, и смъртоносна
сила, когато угасва в ношта Впрягьт
на погребалните колесници съшо е
конски.
Конят на величсствеността
Слънчев атрибут, впрсгнат в ко-
лесницата на звездата. белият кон е
олицетворение на завършената
красота, резултат от властта на духа
(Господар на Колеснииата) над
сетивата
Ослепително белият кон е символ
на величието Най-често на него се но-
си този, когото наричат „Верен и
Истинен" (Откр 19. 11), тоест Хрис-
тос. Според текста на Откровенисто
небесните воинства, конто го следват.
съшо яздят бели коне Ето зашо в ми-
ниатюрите често срешаме ангели на
коне В катедралата в Оксер на стено-
511
KOH
нис. върху конго e июбразен |ръцкн
кръет. в пент ьра е прелсгивен Хрис-
тос на бял кон В дяснага си ръка той
държи черна тояга. която е образ на
царски жезъл. символ иа неговата
власт над эемеделските народи От че-
тирите му страни го съпровождат ан-
гели с разперени криле и възседнали
коне Бял кон с кръстосана нимба е
изобразен на мястото иа агнеца, на
подэемния олтар в ..Св Богородица
от Монморийон“.
Връх във възходяшото развитие на
образа бележи величественият бял кон.
възсядан от героите, светиите и ду-
ховните завоеватели. Всички месианс-
ки фигури яздят такива коне. Така нап-
ример в Индия Калки, бъдешият ава-
тар и сам кон, се завръша като бял
кон Пророкът Мохамед съшо се очак-
ва на бял кон при следвашото си
явяване Буда е на кон и при Великия
Поход, а белият кон без конник е об-
раз на самия Буда.
В заключение ше отбележим. че
Конят е един от основните архитипи.
вписани в паметта на човечеството.
Символното му значение се простира
върху двата полюса на Космоса - гор-
ния и долния, което му придава ис-
тински универсален характер. Знаем,
че в долния, хтоническия свят, конят е
аватар или приятел на един от трите
съставни елемента: огън, земя, вода и
на неговото светило - луната. Съшото
наблюдавахме и в горния. Небесния
свят, в който той се свързва с трите
съставни елемента - въздух, огън и
вода (последните два елемента след-
ва да разбираме в контекста на небе-
то) - и неговото светило - Слънцето.
Върху фронтона на Партенона коне
са впрегнати в колеснииата на
Слънцето и на Луната. Конят преми-
нава с еднаква лекота от деня към
ношта. от смъртта към живота и от
чувствата към действието Той свър-
зва противоположностите в едно пос-
тоянно проявление Самият той с
проявление: гой е Живог и Нспрс-
K3.cnа гост над границите. белязани от
нашия живот и смъртта ни Способ-
ностите му не се поддават на обяс-
нение, той е Чудо и неслучайно често
е бил сакрализиран в доисторическа-
та епоха Само едно животно го пре-
възхожда по разнообразие на интерп-
ретациите в символичния мир на
животните: змията*. чието присъствие
е равномерно разпределено върху
всички континенти и която в хода на
исторически те епохи преминава отго-
ре надолу и отдолу нагоре. между пъ-
къла и небесата. В това непрестанно
отиване и връшане тайните пътиша
на змията и на коня са важни: и двете
животни често се евързват с изворите
и реките. Конете и змиите са взаимо-
заменяемите герои на множество чуд-
ни сказания, а от сливането им се раж-
да странно чудовише между кон и
влечуго В Китай конят дракон Лон-
Ма е този. който донася Хо-Ту - диаг-
рама на реката, наричана оше Ма-ту,
диаграма на кон - на Великия Ю: яв-
на е връзката със символното значе-
ние на Словото, което ни навежда от-
ново към сравнението с Гаруда Конят
е заместител на дракона в безброй ки-
тайски легенди, от Ли-сао на Кю-Юан
до Си-ю ки И в двата случая те учас-
тват в търсенето на Познанието или
на Безсмъртието. Явно не е случаен
фактът, че прародителите на тайните
общества, разпространителите на да-
оисткото знание и на амидизма в
Япония, са сс представали за търгов-
ци на коне. Неслучайно и Матео, раз-
пространителят на дзен в Китай, чрез
игра на думи. основаваша се върху
името му, е представай като „препух-
каш млад жребец. който тъпче всички
народи по света'*.
Яэдитното животно на боговете
Сила и бързина: това са качест-
вата, конто И-кин прнписва на коне-
КОНДОР
ie Ваю. бог на вягъра oi елсмента
въздух. понякога оъзсяда кон Дали
осемте коня на цар Му съответстват
на осемте вятъра. както твърди Гране?
Това не е исключено При всички по-
ложения за китайците конят е типич-
но животно янг В древността се из-
вършвали жертвоприношения в име-
то на Първия Кон. съзвездие. евърза-
но с традииията на животновъдите.
Широкого присъствие на коне в япон-
ските шинтоистки храмове остава без
задоволнтелно обяснение Изглежда, те
са яздитното животно на ками В
Япония конят се евързва и с понята-
ето за съхраняване на дълголетието
(съшото важи и за китайския кон-дра-
кон).
На един от канителите на църква-
та в Таван (ХПв.) е нзобразено съшо-
то чудовище, въэседнаго от гол ездач.
който преследва съшо така гола
вешнна. опитваша се да избяга на че-
тири крака (DONM. 155).
В негативната си натовареност ко-
нят е пъкленото животно, което е въз-
седнал Сийор дьо Галри. Злият Ловец,
чийто епос е сравним с този на крал
Артур.
Вместо да се елее в една-единст-
вена митична фигура, бнномът кон-
дракон може да се разпадне на двата
си компонента, при което те придо-
биват противоположна стойност и се
срешат в битка на живот и смърт. въп-
лъшавайки доброго и злото. Разбира
се. в този случай конят е положително
натоварен. тъй катоолииетворява чо-
вешката страна на символа, докато
драконът се отъждествява с живо
тинското в нас. което трябва да бъде
унишожено, тоест отхвърлено При-
мер за това е мигьт за св Георги.
КОНДОР
Във всички митологии от Андите
Кондорът е аватар на Слънието* Така
е изобраэен както в Тиахуанако. така
_________________________512
и в Чанин де Хуаныр или ньрху кера-
микпте от Паракас, Наска. Хуайлас и
т.н (MEJP)
КОННИК (КОН)
Статуите или портретите на кон-
ниии възвеличават победоносния
предводител; те са символ на негово-
то гьржество и на неговата слава: шом
овладява коня си. той е обуздал про-
тивни сили. Тези статуи и портрета по-
казват възнесението му в рая на
боговете. на геронте или на избрани-
иите, както личи от известного изоб-
ражение на Пророка - заобиколен от
ангелско шествие, той е възседнал сво-
ята кобила Борак, която Гавраинл от-
вежда до подножието на Божия
престол. В такъв случай те могат да
придобият и духовно значение - сбъд-
ването на свещеното слово и постига-
нето на съвършенството. Понякога
конят. неговата амуниция, неговнят
чул. както и ездачът. неговото облекло,
емблемнте и въоръжението му са бе-
лязани с отличителни знаци В тях от-
криваме цяла една философия Нека
се спрем на един слабо познат при-
мер. криеш удивително богатство
Фигурата на конннка-водач от
Оросонгосе нарежда сред най-удиви-
телните фигури на конниии. изваяни
от догоните Марсел Гриол вижда в
нея изображеннето на епнзод от мита
за спускането на ковчега*: конникът-
водач засма позата на наместник на
Творсца, носител на обновление. Жан
Лод, който цитира това мнение, пред-
лага друго. в по-малка степей митич-
но и. струва ни се. по-задълбочено
тълкуване на фигурата: ...посветени-
ят вижда в нея група знаци, зигза-
говидна линия, чийто чист смисъл с
вибрацията. Ала разгрыцанията на
този смисъл са по-богати и - в очи-
те на посвстсния - по-сыцностни от
митичната сцена; тс сс относят до
едно схваизане за материята. до ед
513
КОНТИНЕНТ
на мх иогони.ч. до едни .w»d/>urm. <><»
pee.iu Mcitmupaitc 'tu i ouuu.inomo
поведение. lain вибрация напомпч
cnupa.iuma. описана от спускаи/ия се
кович На по-високо равншце на пос
всщснис т.ч и юбра/чей виирацията
ни материята. ни светлината. на
водата. Гук протведенисто на ис
куствотодава конкретен трал на ед-
на фи.юсофич в досокритови.ч смисъл
на термина."
Истина е. че выприеманего на
космоса като вибрация е доста расп-
ространено в примитивнитс култури.
ноот това не можем да заключим ни-
июотносно теории те на съвременна-
та физика
Символното тълкуване на конни-
ка. както и на всеки образ, наситен
със скрити значения, трябва ла лър-
жи сметка и за всички детайли в
изображението От израз на тържест-
вою - военно или духовно, образът
на конника е придобил значението на
пьяно самообладание и на овладява-
не на прнродните сили. Ала Юнг
отбелязва. че в модерното и зкуство об-
разът на конника изразява не
спокойствието. а мъчителния страх
и отчаянието, подобно на паника, ко-
нто човекът или съзнанието изпитва
прел силите, изплъзнали се от него-
вия контрол. Тълкуването на симво-
лите не бива да изключва ни го едно от
тези различии смисли. стига те да съ-
ответстват на действително изживе-
ни възприятия
Коннипите от Откровението сви-
лстелстват за многозначността на
символа (6:1-18). Тяхното описание е
вдъхновеноот видснията на Иезскиил
и Захария, четиримата ездачи означа-
ват четирите бича на Израил, конго
ше сполетят Римската империя: ди-
вите зверове (партите), войната.
гладът, чумата Ездачът на белия*
кон* „излете като победите.). /а да
победи"; с лъка, с който е въорьжен.
тон обозначава партите, конто през I
в от н с внесли сред римляник пани-
ка; в този победоносен конник хрис-
тиянската традиция е разпознала
Христос; елно мистично тълкуване
лори вижда в него тържеството на
Божието Слово, което от гроба на
Възкресението се разнася като иеп-
рекъсната и неудьржима победа над
целия свят, по всички краиша на
земята. вовеки веков Вторият сздач е
възседнал риж кон. нему е далено да
„отне.мс мири от /емята. та чове-
ците един други да се убиват"; той
носи голям меч, това е войната.
Третият се появява на вран кон, с вез-
ни в ръка и казва: „химике жито ia
динарии, и три хиникса счсмик еа
динарии, ала дървеното масло и ви
ното да не повредит"; това е гладът.
Четвъртият ездач препуска на сив
кон; това е чумата; следва го адът. за
да погълне умрелите. Теш класически
в нзгочннте литератури напасти са
придобили значението на символи. те
означават най-страшните наказания,
които грозят съдбините на света във
великих ден Госполен. ако хората про-
дължат да пренебретваг Божиего
Слово.
КОНТИНЕНТ
Континентитс имат символно
значение, евързано колкото с on ре ле-
дени културни стереогипи, толкова и
с натрупания опит Европа няма съ-
шото значение за един европеец, кой-
то живее в нея. както за един аме-
риканец. току-що завърнал се оттам:
или за един африканец, който се стре-
ми да огхвърли господството й; или
за някой жител на Океания и т.н. Но
континенталните стерсотипн не пред-
ставляват чист продукт на културата.
извлечен от едно повече или по-малко
вярно знание, от дадена емонионал-
Hoct повече или по-малко ясна, пове-
че или по-малко жива, от елно
КОНУС
514
li. знание Не. ic са нроннкнали час
до подсъзнаннсто. обрсменсни од ог-
ромен товар чувства и се ноявяват в
сънишата или спонтанннтс реакции,
при това често пъти доста сродни с
един неосъзнат раснзъм В гакъв слу
чай континенты престава да бъде ед-
на ог петте суши на темного кълбо;
той символизира един свят от пред-
стави. страсти и желания Например
д-р Верн ясно иттъква чред анализа
си на съня на една от неговите паци-
ентки. че га нея Агия не представлява
спомен. цел или мечта да междукон-
тинетално пыешествие. нейният сън
га Аэия всъшност символизира шм
рыцането къ и свещсното. света на
абсолюта. тайнството на себе наб-
растването. пътя на ебиничното,
който носи послание ш истинското
и дсйствитслното Азия се превръ-
ша в един вырешен континент, съшо
като Африка. Океания. Европа Тези
континенти и символното им тълку-
ване са различии за отделните инди-
види Това вътрешно измерение може
да бъде евързано с независимо кое
място: град, страна и т н Важного е
да знаеш какво означава го за всеки;
обратите, усешанията. чувствата.
предразсъдъиите. конто гой носи и
които изграждаг цялата субективна
истина за символа Географията се
прониква от определена геосопиоло-
гия. определена геокултура. както и
от една определена геополитика
КОНУС
Геометрична фигура, изхождаша
от символиката на кръга* и гриъгьл-
ника*. но за която не е известно ни-
каквообосновано или точно традици-
онно значение Конусы изглежда е
символът на Астарта, ханаанска бо-
гиня на любовта и плодородието. съ-
ответстваша на асирийската Ишар и
гръиката Афродита Може би той
представлява вагината. образ на
жене i ясное гм ( Bi.pi.iH с оше с кул
i.i към луната
Символиката му сбила съшо така
доблнжанана oi Фрсйзър до тази на
пирамида га* Можем оше ла сломе
нем н символиката на кулага*, зику-
paia* Възнесенски символ на изди-
гането на материята към духа, на пос-
тепенного олухотворяване на света,
на завръшането към единицата. на
въплыяването
КОНФЛИКТ (СБЛЪСЪК, стълк-
НОВЕНИЕ)
Резултат от противоположим
напрежения. вырешни или вьншни.
способен да достигне критична точка,
конфликгьт символизира възможност-
та да се премине от едната крайнее г
към другата. да се пренасочи
тенденцията. към добро или кьм по-
лошо: независимост - робство. болка
- радосг. болеет - злраве. война -
мир. предразсъдъци - мъдрост. отмъ-
шение - прошка. униние - въодушев-
ление. вина - нсвинност и т.н Негов
израз е кръетопътят*. Конфликты е
символ на действителността. еднов-
ременно на моралната неустойчивост,
лължаша се на обстоятелствата или
личността. и на пси.хическата непосле -
лователност, била тя индивидуална
или колективна
КОПИЕ
Копие то е универсален аксиален,
фалически. огнен или соларен (Ян)
символ
В японската шингоиегка митоло-
гия Идзанаки и Идзанами мятат ук-
расеното със скъпоценности копие
(което е оста на слъниестоенето) в
морето. а после го изваждат оггам;
стичашата се сол образува първия
остров Оногоро-дзима. После те ус-
тановяват Небесния Стълб, който с
Световната ос. Съвсем естествено в
някои текстове стълбът* е илентифи-
515
КОРАЛ
пирах с копнею В каченною си на
ОС KOIIIICIOC II СЛЬИЧСВПЯТ ЛЪЧ. коню
символи знра дейсI вне i о на С'ынност -
та върху недиферениираната Суб-
станция. I е нсбесната активност Л
това не е ли точно случая! на ук/мтсс-
ното със скъпоценности копие?
В легендиге.отнасяши се към про-
иесията на Граала. капкитс кръв. ко-
нто се отцеждат от вертикалното ко-
пие и които се събират в потира, из
разяват съшата идея Това е копието
на центуриона Лон1ин, койю прониз-
ва хълбока на Христос: смятало се. че
то имало способността да лекува
раните, които е причинило - това
свойство притежавало и копието на
Ахил.
В кслтските традиции копието на
Чуг е донесено от племената на Дана
от Островите* на Севера на света и е
ИЗКЛЮЧИТ1-ЛНОогнено копие, чиито на-
ранявания са смъртоносни, а допи-
ры му - неумолим и безмилостен То
е умножено в много екземпляри из ця-
лата епопея в ръцете на прочутите
герои като Кухулин и млечния му брат
Конал Победоносни Поняко) а го уби-
ва този. който го носи или обкръже-
нието му така Келчар Хитрия е убит
от една капка кръв. стекла се от
острието.
Символиката му допълва тази на
котлсто* на Дагда, тъй като коглето с
вълшебна кръв (от котка, друид и ку-
че) е необходима, за да се укроти
копието. което иначе мята искри и от
само себе си избива принцове и царс-
ки синове: тук сексуалната символика
е очевидна и фактът. че държаното от
ирландскнте герои копие често е срав-
нявано със свешннк* или със стълб.
само я засилва
Идентична символика се открива
и в Черна Африка, където чрез гота-
лнзация на мошта снопът копия озна-
чава царя
В гръко-римския свят, където.
както с известно, копието е един от
атрибутите на Атина (Минерва), ше
отбелсжим една употреба, която по-
казва до каква степей всичко. което
има нешо общо с либидото. може да
бъле едновременно почитано и потис-
кано (контролирано): на борните -
офииери или войници - извършили
бляскава акция, било даваио в отпла-
та копие, но то било обикновено лише-
но от острие нс само зашото било
почетно, но и зашото не поверявало
никаква обшествена власт или
командване
Трябвало - и това е очевидно -
силата. изразявана от копието. да бъ-
де първо тази на публичната власт
преди тази на човешката личност. Ето
зашо копието заемало и символично
място в онова. което следвало от
Правого: то закриляло договорите,
процедурите. дсбатите (LAVD. 573)
КОПЪР
Символ на духовного подмла-
дяване Последователите на култа на
Сабазий, стария Дионис Фригийски, сс
обкичвали с копър Той според
Плиний има способността да прояс
нява зрението. вкусвайки го. змиите
придобиваг чудодейната способност
да сс подмладяват периодически
Богатият копър сс сбира в дъха си.
които отмена духовната волка
(Матийо дьо Вандом. XII век; пре-
вод на Ре ми дьо Гурмон. 137. стр 251)
КОРАЛ
Дърво* на водите*, коралът изв-
лича эначението си от символиката на
дървото (световна ос) и от символи-
ката на на дълбоките воли (начало на
света) Червеният му цвят го сродява
с кръвта Той има висшн се неправил-
ни форми Всички тетибелезигопрев
ръшат в символ на вырешимте телес-
нн opi дни
Според една гръцка легенда кора
КОРЕМ
516
.114 СС ПОЯВИЛ ОТ KjIlKHIC КрГ.В КОП ГО
проляла Медуза. една от Горгоинге*
отсечена о: Персей, маната на Меду за
се превърнала в корал. докато от бли-
кашата кръв се родил Пегас Това из-
глежда напълно логично според вът-
решнага диалектика на символите,
ако си припомним, че главата на
Медуза притежавхта способност та да
превръша в камък всеки, който я
погледнел
Символната стойност на корхта се
дължи колкото на цвета му. толкова и
на факта, че е надарен с рялката осо-
беност да съчетава в себе си трите
царства - животинско. растително и
мннерхтно
У древните корхтът бил използван
като амулет, предпатваш от лош
поглед. Смятало се също така, че в ка-
чеството си на съсирвашо средство
спира кръвоизливите и че отдалечава
мълнията
Под името partaing, чиято ет-
нмология е доста неясна (parthicus).
коралово червеният цвят с бил
употребяван в средноирландските
текстове при описанията на жене-
ката красота (главно устнитс)
Както изглежда. келтите не го
аключвали във воинската символи-
ка на чернения цвят Ноархеологи-
ческите паметници свидетелстват за
употребата на корала в келтските
украси от втората желязна епоха
(шлемове. шигове итн| По-късно.
поради липса на корал, келтите го
заменили с чернения емайл, който
изобрети.™
Широко използван в Ценгрална
Европа от бароковите бижутери през
XVI и XVIII век в естествената си фор-
ма и съчетан с фигури от скъпоценен
метал, той се превръша във всякакви
чудовища и митични съшества. конто
правят от него естсствено материал-
но изображение на въображаемото. на
приказного.
KOPI- м
Коремы е символ на майкам, ана
ЛО1 на пещера га*. ноогразяваш изк
лючителната нужда or нежносг и
закрила. В сънишата на възрастния
той би могъл ла означава назалнича
во повеление, завръшане към влага-
лишето. забанено духовно сьзряване.
разкъеване от сериозни афектни
затруднения
Място на промениге, коремът е
бил сравняван с лабораторията на
алхимика: Ал.хи.мицитс качвит. чс
трябва да сс нахрани философското
дстс в коре.ма на майка лгу. Под ду-
мата корей тсраюират живак. тъи
като сс предполага. чс едното с
ломко. а другото - женско. когато
са били в яйцето. станало с
повреждане. от където се родило ме
тафорично поколение от детс. косто
трябва да се хрипи. но не като сс при
пав.ч .материя, тъй като би унишо
ж ило творснисто. а дакийки на огъ
ня необходимото (LERD. 515)
Коремната топлина улеснява всяка -
къв вид преображение, но е необходи
мо оше тя дабъде за вески и във всеки
момент иа развит исто с градус и сила,
конто са необхолими
Коремът е убежище, но и за плаха.
Майката може да се изяви като власт-
на и жестока; тя храни деиата си. така
е. но тя рискува да ги задържи иа дет-
ского им равнише и да попречи на
тяхното духовно развитие, коего би ги
превърнало в независими от нея
Богини-Майки* във всички митолигии
представят този двустранен аспект
на тиранични хранителки. на ревнивн
майки похитителки
Тази отрицателна страна иа сим-
вола го прави кастрационен образ в
мита, засвидетелстван в многоброй-
ни културн. за 1ъбатото влагалище
(вж Вулва*) чиятоунивсрсалност пси
хоанзлизата разкрива Без съмнение
този кастранионен аспект на корсма
517
КОРОНА
iiyiHuoi <|>.ik i.i чс ioh с специфичною
място. в коего са сьсрслогочсни
апепшне. желания! а. чия ю минное г
може да се сгори страшна на този.
който не приема дълбоката и жино!ин-
ска природа: Л7<х> диафрагмата сс на
мира ненаситният порем, ш който
говори прос я к ът иа Омир: ние ще го
наречем хидра съвсем не случайно, а
са да напомним са хилядата глава
от прсданието и бесбройнитс
желания, който са като чс ли нап-
lacmeuu и нагънати едни върху дру-
ги в редейте моменти. когато цели
чт корем спи. и това. което обита
ва тук. на дъиото на торбата. съв
сс м не с богатство, а бедност; това
с другата страна на иобовта. която
с желание и липса. Гук. се намира
пъ и.чщата и страхлива част (Ален.
Идеи. 85).
КОРМИЛО (РУЛ)
Като корабното кормило и то е
символ на отговорността В този сми-
съл откачана висшата власт и разум-
ное г га Открива сс върху медали, въз-
иомнна1елни колони н гербове
КОРОНА (ВЕНЕЦ)
Символиката на кироната е осно-
вана върху три главки фактора Раз-
положение™ и на върха на главата и
придана свръхвъзвишено значение: тя
не само споделя добродетелитс на
 лавата. връх на човешкото тяло. но и
добродетслите на това. което се на-
мира над самата глава, кратен от го-
ре дар - тя бслежи трансцендентния
характер на един эавършек Крылата
и форма символизира съвършенство-
то и принадлежността към небесната
природа, чийто символ е крыы, тя
обединява у коронования това. кисто
е под него и това от горе, но отбеляз-
вайки границите. конто при всеки
друг, освен него, разделят земного от
небесного, човешкото от божест-
ясного награда за преодоляно изпи
танис. коронага с обещание на вечен
живот, съшо като живота на боговете
Накрая сама га материя на коронага
или венеда била тя растителна или
минералка, чрез посвсшаванетоси на
определен бог или богиня уточнява ес-
теството на нзвьршения подвит и на
дарената от боговете награда, огъж
дествяването с Арес (Марс). Аполон.
Дионис и др Едновременно с това тя
рагкрива какви сврьхзсмнн сили са би
ли уловени и използвани за успешно-
го извършване на вьзнаградения
подвиг Затова става ясно зашо коро
ната символизира определен сан.
власт. парствсност. достъпа до оп-
ределен ранг и до по-внеши сили Ко-
гато горната и част завършва като
купол, гя утвърждава абсолютного
господство.
Подчергана е вече егимологична
та близост между думнте корона и
рог*, както и гова, че те изразяват ед-
на и съша мисъл: на извиеяване. сила,
озарение И коронага и рогът се изви
сиват над главата и са знак за власт и
светлина В миналото короната била
украсена с остри върхове. който съ-
шо каторогата изобразявали светлин-
ните лъчи Такъв може да е и символ-
ният смисъл на Христовия веиеп. та-
къв е смисълът на змийските глави. ко-
нто красят челата на египетските бо-
жества и фараони В кабалистичната
символна система короната (Кетер),
която изразява Абсолюта. Небитието
(Ен-соф) с на върха на Дървото* на
сефиритс Алхимичната иконография
изобразява как духовете на планетите
получават светлината си под форма-
та на корона от ръцете на своя цар.
слънцето Всяка корона има нешо об-
що с блясъка и символиката на слън-
чевия ореол
В Египет единствсно боговете и
фараоните носелн корони Господари
на Горен и Долей Египет, фараоните
КОРОНА
518
IIM.II ДВОЙНИ KOpOHU (IIIUCH Г) к I.MCI.I
НИС между ОЯ.ГаТа Mllipa На Горен
Египет и чсрнсната корона на Дслтата.
която я обгражда Atew е свсшсната
корона на Озирис: тя ее състои от 6я
лата митра, две шраусовн пера*, ро-
га* на овен*, уреус* и понякога оше
няколко други украшения Всеки от те
ти елементи е иероглиф, эащото в Еги-
пет всяко нешо е символ: бялата мит
ра изразява представата за светлина,
щраусовото перо е емблема на ис-
тината. рогата на овена напомнят за
пораждашия нов живот плам и т.н.
(PIED. 75).
Тези божествени или царски коро-
ни били обект на култ. понеже - вели-
чествснн заради магията им и покос-
ванн единствено от посветените в
тайнството на два га уреуса - те били
смятани за изпълнени с мош съшесг-
ealPOSD. РО)
При пригитвянето на свегената во
да и по време на жертвоприношени-
ето в чест на Осемте страшни божест-
ва. предназначено да прогони злите
духове. тибетският жрец носи корона
с пет релефни изображения, подобии
корони се срещат в Монголия. Непал,
остров Ба_ти
Всяко изображение представлява
известна мрежа от съответсгвия око-
ло фигурнте на петимата Ohyani -
Буда или Буда на медитацията:
... зелено, север, липса на страх;
червено. запад, медитация;
... енньо, изток, проява;
бяло, център. обучение,
жълто. юг. любое (TONT, 6)
Тази корона едновременно симво-
лизира и концентрира външните и вът-
реш ни сили. които осигуряват косми
ческата - и етичната - стойност на
жертвоприношението, като евързва с
него всичките пет Буда и материал-
ния свят: петте посоки* на света с иен-
гъра им и петте ивята
В Йога - а съшо и в Исляма - ко-
ронага на г.г.1вага е гочкага. oi коя го
душата сс итмъква ог затвора на
тялото, за да се излигне до свръхчо-
вепгки1е съсгояния Вхиндуизма това
е Сахасрара падма (хилядолисген ло-
гос) (GUEV. GUES. WARK)
Оше в най-лълбока древност на
короната приписвали закриляша сила
Тази сила идела от материята, от ко-
ято била изработена - цветя, клонки,
метали и скъпоценни камъни. както и
от кръглата и форма, която я сродя-
вала със символиката на небето
В Гърция и Рим тя е знак на посве-
шаване на боговете При жертвопри-
ношение и жертвоприносителят, и
жергвага носяг венци Боговете сеот-
връша! от гези. които се явяват пред
тях без корона, казва един древног-
ръцки поет Статуиге на боговете са с
вении. обикновеноот клоните на дър-
ветата или плодовете на растеннята,
които са им поснетени: дъбът - на
Зевс, лаврового дърво - на Аполон,
миртовото дърво - на Афродита, ло-
зата - на Дионис, класовете - на
Церера Мъртвите носят венец на гла-
вата сн - съшо като живите в чест на
важните събития в живота - с цел да
привлекат закрилата на боговете.
Короните се стремят да отъждествяг
носешия ги с божеството, те са сим-
вол на отъждссгвяване Те улавят не-
бесннтс добродетели, зашото прили-
чат иа небето по формата си и улавят
божествените добродетели, зашото с
Бог ги оприличава материята нм
(LAND, 302-303) Обрамчена от кули
или укрепсна. короната краси богове,
богини, герои, както и Кибела, богиня-
та на земята и на жътвата.
Короната представлява царството
на Блаженитс или на Мъртвите (дан-
тивите кръгове от „Божествена коме-
дия") или духовного състояние на
посветените Няколко орфически таб-
лички приписват на душата на един
обръшащ се към Персефона покойник
519
КОРОНА
СЛСДНИТС ДуМИ ИЗЛСГЯХ ИЗВЪН М Hol ОС
градалния цикъл на мькитс и с бьр
тите си крика достиг нах делана!а
корона; или пък. както твърди Плу-
тарх, освободен и движет се бет огра-
ничения. посвегения! ирославя гаин-
ствага с венец на главата (в SECG.
120, 169) Според един вариант на ле-
генда га на Ариадна н Тетей (вж
Миногавър’) именно корона от свет-
лина водела Тетей в лабиринта по пъ-
тя му натад. след като убил Минога-
въра; а тати корона му била дадена от
Ариадна, коню пък я получила като
г одежей подарьког Дионис Коронита
е символ на вътрешната светлина, ко-
ято озарява душата на победилия в
духовна битка К. Г Юнг вижда в из-
пускашата льчи корона символа на
най-висшата степей на духовно из-
расгване.
В нконографията на Ценгрална
Америка тя се явява единствено с бо-
жествата на земеделието (GIRR 80).
Индианската корона от пера, маг-
ната корона и ореолът* представля-
ват опит за отъждсствяване със со-
ларното божество. а впослелствие из-
ключително завземане на властта
(LOEK. 50-51)
След като символното значение се
е заличило. тази корона от пера се пре-
върнала във фолклорно и панаирно
украшение, където служи като атри-
бут на Америка в алегоричнитс изоб-
ражения на частите на света (TERS.
131)
В еврейските и християнски писа-
ния короната се евързва с доста раз-
личии представи
а)	Царската или свешеническа
корона Във всички цивилизации ко-
роната е атрибут на царя И все пак
еврейската традиция от ьждествява-
ла понякога носената от велнкия жрец
златна диадема (Изповед. 28. 36-38)
с венец (вж. Сир. 45. 14).
Бог. като върховен господар. мо-
же да Воронова хората и народите с
благослови я та си (Ист 16. 12. Ис 62
3) Пророците стигат дотам, че нари
чат Израел короната на своя Бот. т.е
знак на неговите всемогъши дела за
блатото на хората Съдържанисто на
символа се разширява и короната
започваша да бележи съвсем естест-
вено чсстта. величието. радостта, по
бедата От тук лесно ститаме до пред-
ставага за есхатологична. трансисн-
дентна победа. Именно така Книгата
на правилото (4. 7 и сл.) от Кумраи
обешава на вярвашите славния венец
на последната победа В този смисъл
трябва ла четем и разбираме тексто
вете от Откровение (4. 4-10): дваде-
сет и четирите старци. които на небе
то представляват Божията църква и
носят венни. които полатат пред
Божия престол Христос се явява ка-
то господар. с венец подобно на са-
мия Бот (Откр 14, 14).
б)	Венецьт на аглета, победил в иг-
риге и борби те на стадиона Именно
тази конкретна действителносг хрис-
тиянството е пренесло в духовен и ре-
лигиозен план Верен докрай. животът
на христианина предполага непрекъс-
наго усърдие Той е бяг към определе-
на цел и всички жизненн сили на лич-
ността трябва да бъдат използвани
за пости!анего и (I Кор 9. 24-27).
Вьпреки това победага и венеиът. кой
то е награда за нея. са отъждествени
не с вьзнагражление. заслужено чрез
изряден морален живот, а с вечно
спасение, дадено на този. който. взи-
майки насериозно значението на
Евангслието, е живял с единствената
цел да се придържа към него Оттук и
толкова често присъствашия есхато-
логичен огтеньк в представата за ко-
роната (Иаков. 1. 12; I Петр 5. 4).
Затова може да се говори за венец на
живота (Откр 2. 10). за венец на без-
емъртието. Станал мъченик на аре-
ната. Поликарп наистина получава
КОРОНА
520
залужена награди безсмързисто
Та in употреба на <.имвола води до
обобшаване. в което първоначалиага
връзка със споргннте игри сс губи на-
няло Така във възнесснисто на Исаия
(9. 7) се говори за веиии. които шс по-
лучат на седмото небе любяшите
Многообичния (Месията).
в)	Това производно значение ни
позволява да сравним короната (или
вене на) с гирлянднте. получаванн от
посветените в култовете с мистерии
Мисгы на Митра който преминава
към поста воин (miles, лат ). приема
корана и извиква: Митра е моят венец'
Съшото е и в мистериите на Изида (вж
Апулей. „Златното магаре**).
Можем да се запитаме дали не е
подходяшо да припомним тук и обра-
за на венсиа като символ на христи
янската инициация кръшаването
Песните на Соломон, чийто кръшелен
характер е прнзнат от повечето
спецналистн. съдържат множество
намеци. които могат да бъдат разби-
рани именно така: Песен I: И jn.icmo.xa
ми венец от Истина
Ще обърнем внимание върху
факта, че в тези текстове образа на
короната (венеца) е иера фивно евър-
зан с образа на рая*, понеже дърво-
то* на живота доставя самия мате-
риал, от който тя е изработена По съ-
шия начин се казва и в Прокатехизи-
сът на Кирил Йерусалимски Вие.
оглашените. сплитате духовни цветя
в небесни вен ни
Мандейските литургии свилетел-
стват за обред на лейезвително коро-
новане на новопокръетения
За да бъдат обяснени текстовете
от Соломоновите песни, можем пак ла
се обърнем към тази последна особе-
ноет на темата за короната Известно
е. че даването на сватбеи венец е осно-
вен обрел в източните сватби (Песен
на песните. 3. II).
След като Песните свободно гово-
ря! i.i гуманен i одеж между imii.ii.iii
Христос io можем ла се запитаме да
ли символы корона (венец) не може
да бъде разбирая в 1акъв смисъл
г)	Именно тот смисъл всъщност
намира потвърждение в срсдновеков
ннте обрели по ръкополагане на
левойките: тези обрели заемат пере-
монията си от брачната Основни сим-
воли са булого. пръетенът и венеиът.
Булото символизира волята и молба-
та на девойката ла бъде предпазена
от опетняване. като за целта тя уст-
ремява любовта си към единственнге
вечнн блага; халка та символизира при
вързването към вярата: знакът на
Светия Дух. за да бъдеш наричана
съпруга на Христос
След което епископы поставя на
главата на девойката венец с думите:
Приеми >мак от Христа на гааяата си.
>а Ла стансш негова невеста
и ако се lanaiuuc така
ще бъЛеш овенчана навеки
Тези символи са ясни и тради-
ционни Поради соларння си произ-
ход короната символизира власт или
оше по-добре божествената власт
Този символ, корона т а, е впрочем мно
го древен Еврейските жреци носели
венци от цветя по време на шествието
за празника на ларохранителниците
По-късно венецът ше се превърне в
символ на Христовото присъствие.
зашото той е като венец върху глава
та на богоизбраните (DAVS. 24 и сл ).
Този обрел, който откриваме и при
кръшаването. бележи ново раждане в
Христос: чрез и във Христа девойка-
та прилобива ново име по време на
встъпванего си в религията (DAVS.
239-240).
Впоследствие короната е служела,
за да отбележи всякакъв вид върхо-
вснство. колкото и краткотрайно и по-
върхностно да е то. както и да въз-
н а град и нечий подвиг или изключител
ни заслуги Образы залазил съвсем
521
КОСА
6 i<- пне очертания на симво in n.i си
стойност Той бил вече само знак за
проявен успех или сан Вижламе коро
нага, и трибогена от различии матери
ал и. на челото или в рьката на побе
доносни военачалници. гении, учсни.
ное г и, алегории на побелата. войната.
мира, науката. риториката. филосо-
фията, теологията. астрологията.
сълбата, лобродетелта. мъдростта.
честността Тя краси челото и на по-
роците, при положение, че те бъда т из-
висени. като например горлостта или.
съобразно нредпочи танията. лакоми
ята и слалострастието. Видяхме. чс
представляна Америка - с пера, била
е съшо така атрибут на двете Европи.
зашото нимфа та, която носела това
име. била над други те. а континент ът
със съшото название превъзхождал
вставали части от света и бил нешо
като иегова царица; била е съшо така
атрибут на Африка, континент, чиято
глава е цялата увенчана от пламтяпти
лъчи (TERS. 125-133).
КОСА
Съшо както за ноктите и за
крайнипите, за косата се прелполата.
че запазва особен». интимна връзка с
човешкото съшество след отлеляне-
то си от него Трите елемента си мео
лнзират качества га на тялото. като
концен т рира г духовно доброле т ел и т е
си; с нето ги евързва естсстаено
прив гичане. Оттук произгича и кул
тът към реликвите на светиите (меж-
ду които и кичурите коса), който е не
само израз на почит, но и желание да
се влезс в общение с техните добро
детели Оттук и често срсшанага се-
мейна традиция да сс съхраняват ки
чури коса или първите млечни зъби
Тези практики означават нешо повече
от желание да сс съхрани спомснът
Те са израз на желанието да се про
дължи вън времегоелно състояние на
личността. на която са принадлежали
мчите
Най чес то косата е носи тел на он-
релелени добродетели или способное
пт на човека: например сила и мъжес-
твсносг в библейски» мит за Самсон
Понякога те са заместител на човека:
Танг - Побелителяг. който сам сс при-
пася в жертва за .цаетието на своя
народ, отрязва косите сн (и ноктите
си. които дори биологически съответс-
тват на косата). За да осъществят
Великого Дело о г разтопения метал на
сабитс. Чанлзян и неговата жена Мо
Йе принасят себе си в жертва в пещта:
те хвьрлят в нея огрязаните си коси и
нокти Подобии свилетелства откри-
ваме и в запалноевропейската алхи-
мия Във Виетнам отрязани те или от-
къснатите от гребен коси не се захвър-
лят. тъй каго MOiar да окажет маги
ческо влияние върху сълбата на при-
гежателя им
Косите се оставяли да растат с
встъпването в зрялата мъжка
възраст В Китай ниско подстригала
та коса се използва като наказание, с
което се забранява досгъпът на сьот-
негного лице до определени лейности.
с други думи. своеобразно скопяване
Огрязването на косите се евързва не
само с принасяне в жертва, но и с не-
шо като врьшане. отказ (доброволен
или наложи гелей) от добродетели, от
пълномошия и в последна сметка от
собствената личност Аналогия с то-
зи символичен жест откриваме не са-
мо при скалпирането. пракгикувано
от американские индиании. но и в
почти повсеместна обред по отряз
ването на косите при встъпване в мо-
нашество (спомнеге си история га ва
Чакямуни) Виетнамците правят мно-
го заключения, евързани със сълбата
и характера на ладен човек. от разпо-
ложеннето на неговите центрове на
окосмяване; отглежлането на коса е
възлигнаго в своеобразно изкусгво
Подстригването и прическа та ви
КОСА
522
наги са били определяй! елемсн i не са
мо за обшестясного положение на
личността. а и за социална та. духов
ната. ниднвидуалната или колем ив
ната й роля Прическата е от иэклю
чително значение в каста та на вомни
те в Япония Във Франция, когато эа
почват да подстригват косите сн.
единствено за крадете и принцоветс
се запазва привилегнята ла носят лъл
ги коси, конто са знак за властта им В
Азия отрязвансто на косите или про-
мяната в прическата са иэполэвани
като средство за колективно пороб
ване, какъвто е случаят с наложената
от манджурските завоеватели на ки-
тайцитс плитка В Китайра/пуснати-
те и нссресани коси като ритуал но по-
ведение са натоварени с определено
символно значение Днес все оше те
са знак за траур, а по рами са били
знак эа подчиненост Някои Безсмърт-
ни носели косите си в беэрелие. съшо
както и участниците в даоисткия ме-
тод за концентрация, эа да /апа/ят
Единицата С ра/рошена коса се из-
вършвали и някои от античните ригу-
алии гании, те били характернн и за
магьоснииите при осъшествяването
на магията, както и эа кандидатитс
при приемането им в тайните общест-
ва Изглежда. че обединяваш е отка-
зы от ограниченията и обшоприетитс
правила на инливидуалната участ.
обикновения живот и соииалния ред
Навярно бихме могли ла направим
аналогия с днешните битници?
В хиндуистката иконография раз-
пуснатите коси са най-често атрибут
на страшннтс божества Съшото отк-
риваме у Горгоиите* в гръцката ми
толот ия и у Тифон • Те са характерни
и за Шива, свързани са с Ваю. вят ъра
и Гант; Ганг, проявление на Ваю. тече
от храстообразните му коси Тъканга.
материята на Вселената е изграде-
на от косата на Шива, която се илен-
тифицира с посоки те в прост ранет ве-
то
Ра шоложени тс около тлавага ко-
сн саобрат на сльнчевнте лъчн В по
обш план ге осъшесгвяват връзката
с Небето: в Китай отрязването на ко-
сага или равнозначного нему отенча-
не на планински дървета спирало
вале жите В друг аспект следва да от-
бележим ролята на кичура коса у мкг
сюлманите и съотвстствашия кичур
(сикха) при индускиге божества, ко-
нто са знак за реал на или потенциал-
иа връзка с областта отвъд човешко-
то. превьэмогването иа инливилуал-
ного и ишшигто от космоса
Макар и ннкъле в келтската тра-
диция ла не е иэрично споменаго, че
дългите коси са символ или знак за
мъжественост. според някои тексто-
ве от острова тяхното носене е приз-
нак за аристократиэъм или царстве-
носг Слуг и те и нн зши ге санове били
късо полетритани. а при описание на
важни личности рядко срешан про-
пуск е отсъсгвиего на ланни за косата.
била тя руса или кесгенява В антич-
ността дългата коса е отличителен
тнак на свободните гали За разлика
ог Нарбонската провинция. Галия би-
ла все оше независима и се наричала
Gallia Comata - Дългокосата Галия
(или Gallia baccaia - Галия в пелени):
„Ти съшо. Тревире. радостен да вегъ-
пиш отново в битката. и ти. подстри-
гай Лигуре. който беше гъй красив със
спуснатите си коси, предвождаш ця-
лата Дългокоса Галия" ( Лукен, Фарсал
|, 441-443). Латинският автор предс-
тавя Тревир като символ на незавн-
енмня и свободен тал. а загубилияг ко-
сата си, а с нея и свободата си Лигур,
олицегворява напускането на рожде-
ното ли ваш ко състояние При всички
положения келтите полагат големи
грижи за косите си, решат ги. сплитат
ги. а според някои древни автори до-
ри ги обезцветяват. Силий Италиански
(Punica, 4. 200) цитира историята на
523
КОСА
един iu.i. посветил Kuc.ua си на Марс
В началото на нокръстианею на
Ирландия иърковното колорит ване
е знак эа галимо смирение Тонэурата
на келтските християни дълго време
съответства на таэи, която текстове-
те приписват на бог Луг (win. 5. 733
sqq; ZWIC, I. 47-48 и 60).
Кос ь мы е връзка и това го прев
ръша в един от магическнте символи
на присвоявансто. а понякога и на
ндснтнфиканнята Магьосник от дол-
ното поречие на Замбези, който пре-
дизвиква дъжд. бил обладай от духо-
вете на един лъв и един леопард.
За да попречи иа духовете да го
напуснат. той никога нс подрязвал
косата си и не пиел алкохол (FRAG. 3.
259-260) Често. подчертава Фрейзър.
над косите на крале, духовнинн и дру-
ги липа тегне табу, което забранява
отрязването им
Другадс рязането на косите е
недопустимо, докато трае война, пъ-
туване или някакъв обет. Египтяните
оставили косите си да растат. докато
пътували Да оставит косата си (съ-
шо като мустаните и брадата) да
расте. без ла я подстригваш и решит,
е знак на траур у много народи (па-
пуасите от Нова Гвинея), а нерядко и
за последствие от ладен обет Съвре-
меннага история дава чудесен при-
мер с Barbados (Брадатите)на Фидел
Кастро, конто бяха дали обет да не се
подстриг ват и бръснат, докато не ос-
вободят Куба от диктатурата.
Косата се смята за дом на душата
или на една от душите На Celebes и
на Суматра оставили косиге на деиа-
та ла растат, за да не загубят нами-
рашата се в тях душа В част от Герма-
ния смятали. че не следва да режа г
косите на деиата прели навършване
на елногодишна възраст, зашото про-
тивного I и прави нешастни (idem, 258
MJ)
Безчислен брой народи превръ-
шат ribpaoio о|рязване на детските
коси във важна церемония, бсляэана
от множесгвоумилостиви гелии дейст-
вия. целяши да прогонят злите духове
Смята се. че именно тогава детето е
особено уязвимо от силите на злото;
поради факта, че е лишено от косата
си, то губи и част от жизнената си сила.
Цитираното е характерно за индиан-
ните от племето хопи в Аризона (вж
TALS). конто извьршват гореспоме-
натото действие само колективно и са-
мо един път годишно. на празника на
зимното слъниестоене. Първото под-
стригване на престолонаследника у
инките съвпада с отбиването му от
майчината гръд. когато той навърш-
ва двегодишна възраст. Тогава той
получава името си, като според инка
Гарсиласо де ла Bera (GARC, стр 65):
„това става причина эа голям празник.
эа който всички роднини на владете-
ля се събират в двореиа".
Това съчетание с явей израз на ус-
тановената между косата и жизнена-
та сила връзка: бъдешият владетел по-
лучава името си и следователно се
превръша в личност едновременно
със загубата на косата си, която е
евързана с неговия живот преди
раждането С други думи, собствена-
та му жиэнена сила поема функиията
на тази, която до момента преди из-
вьршването на ритуала осигурява
майка му Отбиването на детето от
майчината гръд потвърждава тази
интерпретация
Понятней»„жиэнена сила"насоч-
ва към понятията душа и съдба Дон
Талайесва. опневайки сватбените об-
рели на племето хопи. отбелязва, че
жените - родственник на младожен-
ците, след като измиват косите им. „ги
поставят заедно във корито с пяна от
юка (очистваща и стимулираща пло-
довитоегта). а след това вили таг те-
лата им едно в друго. зашото вярват,
че това ше ги скрепи, както месестата
КОСА
524
час । м.м KiKiitiKatu на пр.ккон.па"
(TALS. 2:7)
В с ъшня смнсь.1 iipaiUKaia поезня
сраннява къдрокосите кичури с лыс.
чияго опъната гетива евързва двата
му края: образ на врыката между два-
ма влюбени Кълрнците символиэират
печата на съгоза. на конто тс се за-
льлжават никога да не изневеряват
В мисдивна та символика косите сс
свързват съшо и с тревага. зсмната
„коса", а следователно и с расгитсл-
ността Според земеделските народи
нейният растеж е свързан с растежа
на културите. което обяснява и значе-
ниего. отдавано от тези т н „прими-
гивни" народи на косата Идеята за
растеж с евързана с идеята за възна-
сяне : небето излива плолоносни лъж-
лове. в ре п ттат на които земната рас -
тителност се възднга към пето Това с
причина та а множество умилостиви-
телни обреди косата да се евързва с
перата• посредниии между хората и
небесните божества
Kucaia с и змежду основните атри-
бут и на жена ।а и в завис нмост от това
дали с изложена на показ или скрита.
въртана или спусната. тя с знак за
блигоразположението.оглаванетоили
слържаността на жената В христи
яиската иконотрафия Мария Маг-
далена нинати е июбразявана с дълги.
пусиати коси, символизираши не тол-
кова миналото и на грешница, колко-
го пълното и отдаване на Бот В Русия
омьжеиата жена прикрива косата си.
а спорел поюворката момичстое сво-
бодно да сс забавлява. докато глава
та му не е покрита Идеята за прово-
киранс на чувствата от женската коса
е в основа та и на християнския обичай,
сьгласно който жената не може да
прекрачи Прага на църква с непокри-
та глава това би означавало не само
да се надхвьрлят правата. но и да се
нарушат правите В Русия елна-един-
ствена плитка - знак за девственост
1НКЯ1 само нсомьженнте девойки.
ом I.жени те носят две плитки
Ресането и пошенето на чужда ко-
са е знак на внимание и доброжела-
телност за много народи (руснацн,
лравидиот Индия) Обратного,сиреч
да се оставиш ла бъдеш срссан от
някого. е израз на любое, доверие и
интимност Да сресваш продъл-
жително някого. означава да го омай-
ваш. приспиваш и галиш, което обяс-
нява и многобройни те магически грс-
бени в прикажите на различии наро-
ди (виж златния требен на старнцата
с цветята у Андерсен, в „Снежната
царица") Навярно оттук произтича и
обнчаят на руските ученички, които не
сресват косите си в навечерието на
нтитите. за ла не забранят уроните
си.
Според един миг на евенките(тун-
гусите) трябва ла се оплете кесия от
косите на всички хора (по един косъм
от човек), за да се върне отново эагу-
беното слънце („Сказки народов
Севера". Москва-Лепинград, 1959г.).
В християнската религиозна прак-
тика косата е надарена с богата
символика Така например, отшелни
ните оставят своите коси да растат
свободно, зашото подобно на назаря-
нитс самотниците никога не следва да
прибягнат до ножипите и бръенача:
техиите коси са буйни и исвчесани В
някои периоди от срелнитс векове от-
шелнииите сн режели косите един път
в годината Косите не били използва-
ни за украса От друга страна, мъжс-
те и жените, които се посвешават на
религията, задължително подлежат на
подстригване, което е знак за покая-
ние
Когато нечия коса бива отрязана
от по-възрастен мъж. това е знак за
зависимост, установяване на нешо ка-
то настойничес'1 во. Имайкн предвид,
че дългата коса е символ на силата.
нейното огрязване придобива значе-
525
КОСМОГОНИЯ
НИс и.1 гатуб.1
По отношение на мирятште съ-
шет. тиуна забрана за жените да нося г
къса коса, освен в периодыte на
покаяние, през конто каешите се и от
двата пола са насърчавани да си от-
режат косите. Дали късото подстриг-
ване на някои провинени мъже и жени,
лост и гнало до наши дни. не е несъз-
навана последина от старата му
символика? Климент Александрийс-
ки. съшо и Тертулиан, забраняват на
жените да боядисват косите си и да
носят перуки Тези забрани водят на-
чалото си от духа на покаяние, които
отхвърля средства га за прслъстява
не (за духовннте липа виж тонзура*).
Следва да отбе.тежим. че значение-
то. коетосеотдава на косата. е такова,
че нарушаването на тези изискваиия
може да лиши иепокорния ог правою
ла прекрачва Прага на пърквага и да
бьде погребам по християнския обы-
чаи
Подстриг ване то на младежите сс
съпровожда с молитви Обрсдните
книги от древността и Средновскови-
его са съхранили съответните за слу-
чая молитви
Хуан де ла Круз, позоваваш сс на
мисълта на св Павел „А над всичко
това облечете сс в любовта. която с
сврьзка на съвьршенствого" (Кол 3.
14). смята, че кос ъ мал на съпругата,
свьрзваш в букет добродетелите на
душата. е воля та и любовта
КОСА (ИНСТРУМЕНТ)
Символ на смърт га с това. че и ко-
са та като смъртта изравнява всичко
живо. Едва през XV век обачс косата
сс появява между ръпете на скелета*,
за ла означн тази. която неумолимо
изравнява В Стария и Новия завет
става въпрос за сърп*. а не за коса,
който прссича буренитс: той с предс-
тавен по-скоро катоуред за наказание,
следователно дискриминапионен. не
като общи я инструмент на смъртта.
т.е еднакъв за всички Нан чсстост.р-
пы или косата катосляп инструмент,
койтоотсича всичко живо, е между рь-
пстс на Сатурн, купия бог на времето.
Преходы от сърп към коса огразява
развитисго на земедслските оръдия
Нека все пак се огбележи, че картата
на Смъртга. XIII аркан от Таро*,
изобразява косата като прерязваша
не живота, а илюзиите на света Този
образ в съвършено съзвучие със сим-
волния смисъл на чист го XIII -
начало, а не край на иикъл опснява
положи гелио зова сечиво. представе-
но в случая като осигуряващо достъп
до областта на истинскигс и невиди-
мы реалности - Хак ни суфистите
КОСМО! ОНИЯ
Разкаэ за сыворението (вж. съзи-
дание*) на света, богат на символи
Всяка религия, всеки културен район
притежава свои си теории и митовеот-
носно произхода на света или ражда-
нею на вселената Изригването на би-
тието извън небитието или внезапна-
га поява на космоса не могат да бь-
дат обект на исторически разказ. по
неже по началоса без свидетели Един
ствената осезаема действигелност е
плоды насыворяването, творението.
а не самого сътворяване Всяко нача-
ло е свешено, оше повече абсолютно-
го начало Описанието му може да
приеме единствено формата на мит*.
помислен от хора га или разкри г от са-
мия Създател. Но поради самите изис-
квания на разказа тези митове обвър-
гват с времето това. което му убягва
поради самите нзисквания на битието.
Тс задължително правят човешко
свръхчовешкото Могат да бъдат са-
мо измамнн и съшевремснно нс са ли-
шени от смисъл, нито от истинност
Те даваг снедения относно човека и
начините, по които той схваша поява
та на битието и на живота. Кос-
КОСТ
526
могониите иipaimbjt елно свеюнно
усешане за трансцендентност. з е
произход ъз на вселената сс нриписва
на едно или повече съшесзва. дошли
отвън Това впрочем е само начин да
се превърне проблема за произвола в
един друг - този за трансцендент-
ността Затова може ла се каже. че те
говорят най-вече вьтрешния език на
символите. който не се поддава на ра-
ционално еднозначен превод.
Всъшност някои космогонии за-
почват не с небитието. а с хаоса
Водите, земята. мракът са съществу-
валн винаги. Но се намесва някаква
сила, от която бликват реда и светли-
ната В гакъв случай проблемы е нс
толкова до пронзхода. колкото до вна-
сяшото ред начало Това начало най
често бива отъждествявано с дихани-
ето. духа, словото. но тук не можем да
разгледаме всички сыиествувашн
космогонии От обшата гледна точка
на символното им значение ше кажем
само, че те отговарят на една човеш-
ка схема на действието; те съставля-
ват модел. според който хората раз-
бират разгръшането на енергията и
според който се стремят да изпълня-
ват собствените си планове:
Космогонията, пише Мирча Елиаде. е
примерният модел на всички видове
права: не само зашото Космосът е съ-
вършеният архитип едновременно на
всяка творческа ситуация и на всяко
творчество, но и зашото Космосът е
божие дело; следователно той е све-
шен в самата си структура. Чрез раз-
ширение на списъка, всяко нешо. ко-
ето е съвършено пълноценно, хармо
нично, плодородно, с една дума -
всичко космическо. всичко прилича-
шо на Космос е свешено. Да напра-
виш нешо добре, да изработваш.
градиш. създаваш. структурираш. ла-
ваш форма, оформяш, дооформяш.
всичко това означава. че караш нешо
да съшествува. даваш му живот и
накрая io Карли да прилича на най-
хармоничния възможен ор1анизъм -
космоса Л космосът. нека ю повто-
рим, е Образцова за теорба на боговете.
техният шедьовър (SOUD. 474-475).
От друга страна. К Г. Юнг от-
белязва. че всяка космогония предпо-
лага известна представа за жертва, ла
далеш форма на една материя, озна-
чава да станеш част от първнчната
енергия, за да я применит. Това не
става без борба: космогониите са ви-
наги придружени от теомахии (борби
между богове), гигантомахии. неверо-
ятии схватки, при които богове и ге-
рои се осакатяват. борят и унишожа-
ват, повдигат планински вериги и бун-
гуватокеанизе вбеэдните Редьг и жи-
вотът се раждат единствено ог хаоса
и от смъртта: тези противоположнос-
ти са двойки близнаии* или двете стра-
ни - дневна и ношна - на конфликт-
ного битие Всеки напредък се осно-
вава върху някаква разруха Промяна-
та е едновременно раждане и смърт.
Този всеобщ закон - че жертвата об-
новява - е друг един аспект на космо-
гониите Под една често жестока
форма, варварска и чудовищна, те
онагледяват и символизират този
енергетичен закон
КОСТ
Символиката на костта се разкло-
нява и следва две основни посоки:
костта е основата на тялото. иегова
съшествена иотносителнодълготрай-
на съставна част; от друга страна,
костта съдържа костния мозък, така
както бадемът е в костилката.
В първия случай костта е символ
на твърдост. сила и добродетелност
(св Мартин) Във връзка с това ще
припомним библейского кост от кос-
тите ми (Бит. 2.23). Това е постоянна-
та и. така да се каже. основна част на
човешкото съшество. Поради това яд-
ката на безсмъртието луз(бадем*) или
527
КОСТ
IIIC III LU MIIOlO I HI.['.Ill КОС I II Kol.llO
iii.imuiiii icс ь ivpii ih;i i човешки скелет,
можем ди кажем че юва е вил тавръ-
шане кьм първоначалното състояние
чрез отстраняване на нетрайната
илы Итползването на човешки кости
в Индия и Тибет за направата на 6о-
жествени оръжия или музикални инс-
трумент е съшо н стили на изложе-
нитесхвашания аскетизьм, извисява
не над понятията за живот и смърт.
достъп до безсмьртието
Луз - което е бадем - е като кост
та. зашото сьживяването на изсъхна-
лите кости, напомня за тържествува-
шого възкресение. но съшо и за това.
че съдържа зародиша на това възк-
ресение. така както костта съдържа
костния мозък Именно това изразя-
ва Рабле с известната фраза: Да
строшиш костта и да шсмучсш
костния могък (ELIM. GUEM. SAIR).
За племето бамбара костите, ко-
ито са най-трайната. ако не и безс-
мьртна част на човешкото тяло. ие-
гова вътрешност. основа на види-
мого. символизират съшината на сът-
ворението (ZANB). Йо. Първона-
чалният Дух. съшествувал. преди да
бъде сътворено каквото и да било, е
великият създател на костния мозък:
пресечната точка на кръста. получен
от четирите посоки на света, от която
за почва спиралата на словото-твореи
(Фаро). се нарича костта на центъра
на света (DIEB).
Това поверие, отнасяшо се първо-
начално до целия скелет и намерило
ограничен израз в култа към черепите.
е типично за народните ловни Тъйка-
то най устойчивата част на тялото е
изградена от костите, те представля-
ва г матернализирането на живота и
следователно възпроизводството на
видовете
Според някои народи нан-важна-
та душа се намира в костите Оттук
идва и почитта към тях Алтайските
। юрко Монголии, както и утро -финци-
те нинати са уваживали скелета на ди-
веча и най вече на елрия дивеч Често.
след като са взели месото. те възста-
новявали скелета на животното, като
внимавали да не счупят нито една
кост. Лапландиите вярват. че мечка.
чиито кости са били грижливо запа-
зени. оживява отново и повторно бива
повалена от ловеца (HARA. 303-304,
цитат от Виклунд). Както в Сибир. та-
ка и в Лапландия пъгешественините
и етнографите са събрали множество
локазателства относно погребването
на мечката или излагането на възста-
новенияскеле югребалните обрели
са подобии на задължителните за хо-
рата церемонии.
Орочите. след като убият мечка и
нарежат месото и на късове, отнасят
всичките й кости в гората и ги под-
реждат така, чс да предсгавляват ця-
лото живoтнo(HARA. 300). Тунгусите
правели нешо като издигната плошад-
ка в гората. върху която възстановя-
вали скелета на мечката и гообръша-
ли на запад, с лице към страната на
мъртвите. точно както се правело и с
мъртвите хора Постепенно в тайгата
почестите. отдавани на целия скелет,
се съсредоточили единствено към че-
репа на дивеча Така карагасите зака-
чали главата на някое дърво и не яде-
ли мозъка. понеже за цел та би се нало-
жило да счупят черепа; сагайците,
каларите. каргизите. тубаларите.
геленгитите. сойотите спазват подоб-
ии обреди Окаченият череп придоби-
ва вълшебна сила: изглежда. сойотите
са вярвали. че всеки минувач, отпра-
вил поздрав към черепа, ше бъде эак-
рилян от злото. което биха му причи-
нили други мечки. Едно сведение на
Маак. споменато от Уно Харва. по-
каэва как обредите, евързани със за-
пазването на видовете. или казано по-
просто - на живота, се изместват към
разбнранията за утвърждаването на
КОСТ
528
чонешкнм род no отношение пл тру
пне животтшски ни допе, дока татслс т
во за този феномен с ина знането на
главк те-трофси. по време на пых в.»
нията си Маак наблюдавал как якути-
те и тунгусите. когато сс връщалн от
лов за мечки. отнасяли костите на жи-
вотного в гората. та да вьзетановят
там скелета му. но оставили черепа и
го закачали 6л изо до къшата си в знак
на победа. Уно Харва иитнра сыпо
разказаното от Лсхтисало. според ко-
гото юраинте от горите поставяли че
репа върху навес в близост до пътя. а
останалнте кости събирали. за да ги
закопаят или потопят във водите.
Уважението към костите, конто,
шом бъдат върнати на природата.
осигуряват оиеляванетд за вида, сре
шаме и при лова и при риболова При
лапландиитс първите хванати риби
биват убити. без да се пречупи ни ед-
на кост. те ловпнте отделят месото
им така умело, че костите оставит пели
После връшат костите в съшото езе-
ро и на съшото място. къдего е била
уловена рибата (Нипген. пи тиран в
ROUF. 40). Госпожа Лот-Фолк в труда
си. посветен на ловните обрели у си-
бирскитс народи, потвърждава. че
костите са необходимо условие, за да
могат животните да възкръенат В
случай че не бъдат върнати в приро-
дата цели, по примера на лапландиитс.
ги изгарят Ж дьо План Карпен е
писал; Ако убият животни, за да се
нахранят, не пречупват ни една кост
и ги изгарят в огьня Както отбелязва
Ж -П Ру. тук става въпрос заобнчай.
който осигурява преминаването на
жнвотното в небесата. извисено - и до-
ри би могло да се каже пречистено -
от пламъка И след като небето пока-
чало е изходна точка на живота, то и в
този случай иикличноегта на послед-
ния не се прекъева. и в символното
гнездо, от коего произлнзат подобии
обичаи. вероятно се крие първопри
'IHII.1I4 Т.Т с I. Т.1.Ш.ШС IO H.I МИ I .1 1.3 IT 131
iiai.i феникс, представ тяпала у егип-
гяните именно душата Освен това
приказната птица била описпана ка-
то пурпурно чернена - пвят на жиз-
нената сила - както го потвърждава
и самого и име, произлязло от финн
кинския език. а с известно, чс финн
кийцитс са открили пурпура като
багрило.
Оше в древна Гърция съществу-
ва.т обичай покритите с машина кос
ти на принесеннте в жертва животни
да се лават на боговете. тези кости би-
ли изгаряни върху жертвенините. та-
ка че жнвотното да сс нздигне в
небесата. където шс се вьзроди (вж
Хезиод. Теогония, 555-560)
В описаните от П Блай митове от
остров Нова Британия в началото на
века много герои възкръеват, ако над
събраните им и покрити с листа (обик-
новено бананови) кости се направят
съответните магии (BLES. 424. 425.
429)
Според едно кавказко поверие
преследваният от ловните дивеч тряб-
ва първо да е бил убит, а месото му
изялено в двора на бот а на лова Глухия
Адагуа Казват. че след пира богът.
деиата и служителнте му връшат кос-
тите на животните в кожата им. за да
могат тс да се възродят и хората на
свой ред да сс възнолзваг от тях Ако
някоя кост е счупена по време на пир-
шеството на бога, заменят я с пръчка
(DIRK, според грузинского списание
Крсбули. 1898-1899). Сьшата ночи г
към костите, носители на закона на
живота откриваме в гсрманската
митология; бог Тор. поканен у един
селянин, заклал козите му. одрал ги и
ги сварил Но докато се храиели. за-
повядал на синовете му да оставят
костите върху проснатите край отпи-
шете кожи На следвашия ден той взел
чука си и благословил кожите; козлите
ожнвели Но едно животно останало
529
КОСТЕНУРКА
KVIUI. HOIK AC C.lllll III LIIHObCie lid cc
iHiiHii.i нарушил божия! а заповед и
счупил бсдрснага му косг. за да изс-
муче кос ।ния мозък: Тор люто сс раз-
t нсвил н повел със себе си деиата на
домакина като наказание за сторения
грях (HANG. 212)
КОСТЕНУРКА (КУПОЛ. КРОКО-
ДИЛ. ДРАКОН)
Мъжка и женска. човсшка и
косм и ческа, символиката на костенур-
ката сс разпростира по всички насоки
на въображението
Заради своята черупка - крыла
като небето в горната си част, която я
сближава с купола*, и плоска в долна-
та си част като земята. костенурката
е изображение на вселената: сама по
себе си тя е космография', тя се възп-
риема така, както в Далечния изток. у
кнгайците и японците. така и в сърие-
то на Черна Африка, у народите от
района на Нигер, догон и бамбара -
ннтнра.ме два от най-изучаваните
Но масата й. упоритата и сила,
идеята за мош. която създават черни-
те и къси крака, здраво егьпили на
земята като колоните на храм, правят
от нея още космофор - креп и тел на
света, което я сближава с други мош-
нн хтонични животни. подобно на го-
лемия крокодил * или каймана от сред-
ноамериканските космогонии, кита*
или голямага риба. дракона* и дори
мамута. когото мнозинството от си-
бирските народи смятат за божество,
намиращо се под водата.
Древните китайии наблягат на ро-
ля та й на стабилизатор: Ниу-Куа от-
рязва четирите крака на костенурката.
за да установи четирите полюса на
сыворението. Всеки един от стълбо-
вете в императорскнте гробниии за-
вършва с костенурка. Според някои
легенли костенурка поддържала егьл-
6а на небето, съборен от Чун Чун -
господарят на Титаните. Островите
на Бекмър1ните. казва Лидзъ. наме-
рили своею равновесие едва след ка-
то костснуркитс ги качили на гръб В
Индия тя била опора на божественна
трон: тя е най-вече Курмааватара. кой-
то служил за опора на планината
Мандара и осигурил стабилността и.
когато дева и асура започнали да бият
Морето от мляко, за да получат
амрита Курма продължава да крепи
Индия Брамнннте я евързват със са-
мого сътворение. Тя оше е. както в
Китай, евързана с Първичните води:
крепи нага Анаита, като водите на за-
раждашата се земя
Тази функция на крепител на зе-
мята. залог за нейната стабилност, я
сродява с най-висшите божества: в
Тибет, както в Индия, костенурката
космофор е въплъшение ту на Бод-
хисатва. ту на Вишну, който в този об-
раз представя зелено* личе. знак на
възобновлението или на творението,
когато изплува из първичните води,
носейки земята на гърба си (PORS,
HARA) Асоциацията първични води
- възстановяване се отнася към
нощната, лунна символика: костенур-
ката символизира съшо в Китай
севера и зимата. конто се евързват с
фазите на луната У майте богът на
Луната е изобразен с черупка на кос-
тенурка (KRIR, 96). Нейното добре
познаю дълголетие допринася за от-
насянето и към идеята за беземъртие,
която върви ръка за ръка с тази за
плодородието на първичните води,
влияещо се от луната. а всичко това
спомага за обрисуването на многоб-
ройни демиурзи. културни герои и ми-
тични прародители с чертите на
костенурката, позовавайкн се на ней-
ната функция на носител на света
Беэбройни традиции обеднняват тези
символни характеристики по всички
континенти. И така, за мунда - дра-
виднянски народ от Бенгалия, косте-
нурката е определена като демиург
КОСТЕНУРКА
530
чрез слънцето. ньрховен бог. съпруг
на луната, със задачата да вьрне зе-
мята от дъното на океана (El IT. 122)
Прародителката на хората нала от не-
бето а морето. според ирокезитс; по
това време земята не съшествувала
Костенурката качила Прароднтелка-
та на гърба си. който видрата покри-
ва с тиня. взета от дъното на океана
По този начин лека-полека се образу-
вал на гърба на костенурката първи-
ят остров, който ше се превърне в
земята; този мит. според Крикеберг.
изглежда е от алгонкински произход
(KRIE, 129) В съшия мит на два пъти
се появява Голямата Костенурка. ко-
ято ше спомогне за развитието на чо-
вешкия род: така прсминаваме от кре-
пителя на света към героя-създа тел и
митичен прародител: първия път тя
се появява в образа на малко момче,
което има ресни (вж Пола*)ид ръцс-
тс и краката и опложда с вълшебст-
во дъшерята на небесната праро
дителка. и така се раждат антагонис-
тичните Герои-Близнаии*. създали
доброго и злото Втория път Героят-
близнак на доброто, след като паднал
в езеро, пристига в колибата на баша
си Голямата Костенурка: той му връч-
ва лък и две царевнин: едиата узряла,
за да я засади, а другата млечна. за
да я изпече (Ироксзите. народ ловци,
станали земеделци )(MURL, 260-262).
Откриваме съшото поверие и у
други северноамерикански племена,
като сиуксите и хуроните. а и у мно-
гобройни алтайски народи, турци или
монголи от Централка Азия, такива
като бурятите и дорботите В монгол-
ските митове златната костенурка
крепи централната планина на
вселената. У калмуците съществува
вярването. че когато слънчсвата
топлина изеуизи и изгори всичко,
костенурката. която носи света, ще
почувства също топлината. ще сс
обърнс разтревожена и по този начин
щс причини крив ич свети (НО! 1 82).
Придвнжвайки се по този начин и
мнтнчната мисъл or хтоничния ад кьм
невилимите небесни висинн. костенур-
ката се оказва съвсем естествено евър-
зана със звездите и съзвездията: щи
гът на Орион се нарнча Костенурка
на езика на юкатеките (ТНОН) А кос-
тенурката се преврыца оше в посред-
ник между небето и земята. тъй като
черупкага и е заоблена в горната част
и плоска в долната Поради това тя
притежава Познавателни и Гада-
телеки способности: познати са га-
латслските методи на древен Китай,
основаваши се върху изеледването на
скърцанията в долната. плоска част
от черупката на костенурката (земя)
при горене на кожата; тази практика
може да се сравни с функиията на
столчето-костенурка или табуретка,
върху която съдиите тикар от Камерун
карали заподозрените да седнат, за
да не им позволят по време на разпи
та да лъжа г.
Именно с тези си качества на всез-
наеш и благотворен прародител кос-
тенурката се превръша в чест
спътник, в роднина на човешкия дом:
всички семейства от страната на до-
гоните притежават костенурка. в слу-
чай че патриархът отсъства, на нея се
дава първата хапка храна и първата
глътка вода за деня Японците й зас-
вилетелстват съшотоуважение, което
отдават на жерава* и на бора, с което
тези две животни се евързват. Те й
приписват десетки хиляли години
живот.
Асоииапията костенурка - жерав
напомня гравюрата Hyperotomachia
Poliphili (описана в CIRD. 334), която
изобразява жена, лържаша в едната си
ръка костенурка, а в друга - чифт раз-
перени крила. Символиката. естестве-
но, херметична. на тази лревна алего-
рия протнвопоставя или сравнява
темните и небесни достойнства. оли-
531
КОСТЕНУРКА
не।иорени <>i «рилата и костенуркаi.i
Чегейки Дом Пернети. прочутия хер
метик от XVIII пек, се изкушаваме да
гълкувамс тети криле като атрибути
на Меркурий, а костенурката като ма-
терията на цитрата, която Меркурий
и зработил от бронята на костенурка
Гова прсврыцапс на костенурката в
цитра става синтез на цялото Из-
куство на алхимията; сто зато Дом
Пернети смята костенурката за сим-
вол на .материята на Изкуството.
След нейното приготовление тя дейс-
твителио се превръша, в очите на
алхимиците. в най добрия цяр Според
тях тя е от Сатурнов произход, като
оловото - първата материн от тво-
ренисто. Това се евързва с мисълта
на китайските алхимиии. които смя-
та т костенурката за начална точка на
ра звитисто, както се вижда и от
митовсте, споменати по-горе Вместо,
поради своята хтонична природа, да
бележи инволюция, упадьк. тя напро
тив е началото на делото - одухотво-
рявана на материята. чието приключ-
ване символизират крилата. Може би
за това Плиний Стари смята месото
на костенурката за поле ten лек срещу
отрави и му приписва силата на зек-
л ина тел срещу чародсйствата Тук
символът става амбивалентен, защо-
то всяка противоотрова по природа
съдържа отрова. именно такова е зна-
чението на този откъс от Омировия
химн на Хермес, където богът се об-
ръша към костенурката:
Миличка. как ти се радвам' Отде
ти е тази черупка.
тази тъй пъстра играчка' Е. ти
в планинитс живееш,
ала дома ще те взема, че там ще
ми бъдеш полезна'
О. нс се бой за чсстта си' Аз
само услуга ти искам'
Вкъщи добре с да бъдеш. че
вънка те дебне опасност
Приживс ти си закрила от
черна магич, а мъртва
Мъртвзз пък ти. костенурка. ще
можеш прекрасно да пееш.
(из „Омирови химии", към Хермес,
превела Ралица Константинова, библ
„Световна класика". Народна култу-
ра, София. 1988. стр. 107. IV, 33-72).
Философите херметини смятат то-
ва обръшение към костенурката за
синтез на алхимичното творение;
костенурката. преди нейното подгот-
в.чне. с една от силните отрови и
най прекрасничт цяр. след като сс
приготви, казва Морен. Благодарение
на нея Меркурий се сдобива с безк-
райни богатства, подобии на тези, с
които дарчва философская камък (
PERD, 499-500)
В чисто антропоцентричен аспект
в крайна сметка, както посочихме в
началото на тази статия. костенурка-
та притежава едновременно мъжка и
женска символика. Изглежда, че тази
страна на символиката и. особе но зас-
пшена в Китай и в американо-инди-
анските традиции, се дължи на наб-
людение™ върху движението при из-
карване на главата от черупката. ко-
ято притежава известна аналогия с фа
лическата ерекция. откъдето произли-
за т и някои метафорични китайски
изрази Връшането на главата вътре в
черупката по съшата логика напом-
ня на гъвкава пръчка. откъдето се из-
влнча идеята за измъкванс. дори за
предаване и следователно за сграхли-
вост: този образ на костенурката. при-
бираша главата си. може да се сравни
евентуално с образа на щрауса, кри-
еш главата си в пясъка: от този мо
мент нататък, с деградиранего на
символа, китайците започнали ла
квалнфицират като костенурка както
съпрузите. чиито жени им изневеряват.
така и сводниците, които се прест-
руват. че нямат нищо общо с тър-
говията. от която печелят (VANC
285-288) От своя страна иидианците
КОСТУР
532
ci Амазонка cMHi.il кскюнурклз i.i
изображение на влагалище, косто
понякога. в митовете от областта
Вопес. принадлежи на съпрутата на
слънцето: впечатлявашо е. че в сына-
та културна тона бронята на косте-
нурката. запушена от едната страна
с восък, представлява музнкален
инструмент, който се използва по вре-
ме на нниниационните церемонии,а
това напомня на превърнатата в цит-
ра броня на костенурката. дело иа
Хермес.
Най-накрая да отбележим, че от-
теглянето на костенурката в черупка-
та й с образ с внеоко духовно измере-
ние в хиндуистката традиция: то е сим-
вол на кониентриране, на завръшане
към първичното състояние и следова-
телно - на основно поведение на духа.
Когато. казва Бхагаван ига. подобно
на костенурката. прибирайки напъл-
но краката си. той изолира сетива-
та си от оссзасмите предмети. мъд-
ростта в него е действително траи-
на (2. 58).
КОСТУР
В Далечния изток той е символ на
половото желание
В Китай тази рнба е смятана за
афродизиак Яде ми се костур. лаком
съм за костур - са метафорични
изрази. конто се тълкуват по съответ-
ния начин (BELT).
КОСЪМ
Той е символ на мъжественост:
благотворен, ако е покрита само част
от тялото; при мъжа - гърди. брада,
ръие. крака; злотворен, ако има по ия-
лото тяло. както е при бог Пан (вж.
коса, козел) Силното окосмяване бе-
лежи бездейния. инстинктивен и чув-
ствен живот В ..Илиада" (Песен Ill)
да се отреже козината на животно-
го. което е принесено в жертва, озна-
чава да бъде то обречено на смърт.
това с един начален обрел на пре-
ние з ване.
КОТ В А
Маснвната котва. чиято тежест
задържа кораба. се смята за символ
на непоклвтимост. устойчнвост. спо-
койствие и вярност Сред развълну-
ваното морс и бушува ши те стихии кот-
вата възпира, задържа. укротява Тя
символизира стабилната част от на-
шего съшество, която ни позволява
да залазим спокойствие и бистър ум
сред потока от усешания и чувства В
този смисъл котвата може да предс-
тавлява и бариера, забавяне - несъм-
нено именно такова е нейното значе-
ние в нагледното изображение на де-
виза на Август: Fcstina lente (бързай
бавно). където котвата се появява ре-
дом с делфина - олицетворение на
бързината
Котвата - последното спасител-
но средство на моряка по време на
буря, най често се свързва с надеж-
да та - опора в житейските трудности.
.... прсдстояизата нам надежда,
конто за душата ни с като
непоклатна
и яка котва... ”,
казва свети Павел в Послание до
серейте (6:19).
Котвата символизира съшо така
конфликт между твърдото и течното,
между земята и водата Тяспирадви-
жението на живота, когато то стане
прокалено бурно Конфликтът трябва
да бъде решен, едва тогава земята и
водата - сплотени. способстват за
плодотворно развитие.
Тъй като такова съгласие не е пос-
тигнато на земята. от мистична глед-
на точка, по думите на свети Павел, е
нужно да закотвим душите си в
Христос, това е единсгвеният начин
да се избегне духовното крушение
..Моя котва и мой кръет" - тези сло-
ва на мнетиците ясно изразяват тях-
533
КОТЕЛ
наги решпмосI ла не сс оставят ди
бъдат понесенн от буйните въртопи
на природата без блатодатта и да се
задържаг до Кръста - източник на
всяка благодат.
КОТЕЛ (КОТЛЕ), МЕДНИК.
МЕНЧЕ. ЬАКЪР
Котлето е мегален съд. използван
при варене. стопляне и пържене В не-
го се приготовляват преди всичко
бульони и конфи тюри, но съшо така
и магьоснически и дяволски варива,
откъдето водят началото си дяволс-
ките котли и менчетата на вешиците
от легеидите. Котелът при келтите съ-
ответства на рога, вазата и делвата в
другите региони: това е котелът на
изобилието. от който непрестанно се
излива храна. символ на безбрежного
познание
Келтската литература описва три
разновидности на котела. Единият е
този на бога на друидите Дагда.котел
на изобилието. който засиша всички
докоснали се до него Другият е коте-
лът на възкрессниего. в който според
Мабиногията за Брануен били хвър-
ляни мъртвите. за да възкръенат на
следвашия ден Третата разновидност
е жертвеният котел. В него е удавян в
бира или вино сваленият крал, а дво-
рецът му е опожаряван по време на
последния празник на Самен от него-
вото царстване Става въпрос за три
форми на един и съш божествен та-
лисман. предтеча и прототип на све-
гия Граал. В Галия късни свндетелст-
ва от Бернските школи (1Хв), за ко-
нто може с почти пълна сигурност да
се приеме, чс възпроизвеждат по-ран-
ни извори. говорят за нешо като котел,
в кой то ритуално е удавян човек в знак
на почит към Тевтатес (OGAC. 10,381
sq. 12,349 sq).
Следва да уточним, че котелът на
изобилието на Дагда. Могъщия Бог-
Господар на знанието, съдържа не са-
мо Muupn.uiH.ii.i храни ни хорага. но
и всевъзможни познания Ще добавим
оше и това. че Керидусн. богиня на
поетите, ковачитс и лечителиге. при-
тежава собствен котел, който е източ-
ник на вдъхновеииие и магически
способности.
„По-голямага част от митичните
и магическите котли в келтските тра-
диции (ролята им е аналогична в ос-
таналите индоевропейски митологии)
са намерени на дъното на океана или
на езерата. Името на Муриос - чудот-
ворния котел от ирландскнте преда-
ния - води началото си от Muir - море
Магическата сила се съдържа във
водата Котлите, тенджериге. чашите
са съдове, в конто гя се съхранява.
най-често представена като божест-
вен ликьор. амброзия или жива вида
Тя дарява с вечна младост и без-
емъртие. превръша притежателя си
(или този. който се потолява в нея) в
герой или в бог" (ELIT. 179).
Котелът съответства на съда
..дин" у китайците. обреден съд. в кой-
то се варят жертвоприношенията. ви-
новните - за наказание, но съшо така
и обвиняемите при ордалии Смисълът
на „дин" и евързаната с нея хексагра-
ма на Иджин недвусмислено напом-
нят за котела. Според Иджин той енм-
волизира шастието и преуспяването.
в което откриваме понятнето „котел
на изобилието" Откъслечни интерп-
ретации под формата на пословици
говорят эа отличаването на доброго
от злото (чрез обръшане на котела).
успеха или провала на едно варене,
което се представя като образ на
Великого Дело на алхимиците: „Кога-
то едната подпора на казана се
сну пи, Божественото вариво ще се
разлее". Варивото съдържа квинтесен-
цияга на неговата Добродетел. Пър-
вият трикрак котел е отляг от Джоанди
и го дарил с гадателски способности,
възможността да отделя различните
КОТЕЛ
534
стадии а след ioh.i и с вечен жижи
Трикраките котлн се появяват сличи
ременио с мъдрецитс и изчезват със
загубата на добролетелта нм Всликияз
Юн. организатор на импернята. отли-
ва девс1 котела с метала, донесен ог
девет региона геолицетворяваг един-
ство то на регионите в техния иентър*
(пет от тях били „юан" и четири
„тонн" а оггам и единството на света
Те се движат от само себе си и кип ваг
едновременно. като получават свише
влиянието на Небето При упадъка на
Джу са погълнэти от водата. а добро
детелите и познания та се загубват.
Първият император. Дтиндже руанли.
се опитва да извади един от тях от ре-
ка Сю. но един дракон му попречва
Неговите добродетели не му позволя-
ват да се сдобие с котел. Вътрешната
алхимия (ней-тан) разглежда човеш
кото тялокато трикрак котел.в който
се наработка еликсирът на беземър-
тието По-точно котелът съответства
на триграмага ..куен" (Земята. пасив-
ният принцип и вместилището): ед-
новременно полето на вътрешния ки
новар (риа тантиен/ и основата на
алхимическата символика (ELIF.
GRAD. GRAP KALL. KALT. LECC.
L1OT)
Магическият котел, чиято симво-
лика е сходна с тази на хавана, играе
много съшествена роля в митовете и
епопеите на народите от урало-ал-
тайските народи и в цялата шаманс-
ка Азия Разпространено име сред ис-
торическите и легендарните герои на
тюркските народи е Казан (котел).
Със съшото име многократно са били
кръшавани градове Казан - столица
на Златната орда, гр Казан на
Волжските татари и т.н Великаны
Самир-Казан или Салир-Казан, у
тюркските племена Бараба и Тара, из-
глежда е бил смятан за господар на
дълбоките води; в някои предания той
се бори с героя Ак-Кьобьок (Бяла
llxn.it В Mipi и IK.H.I енопсн Ер 1юш
1юк1с*роят е принуден от (iiiiiiw Вели-
кан. властелин на подземния свят, да
изднри магическия жив котел с чсти-
ридссет дръжки. надарен с душа и тъй
зажаднял за кръв, че разкъева вески,
който дръзне да го приближи Спорел
установеното от учените схвашане.
ако се вземе предвид мненнето на
мъдреците, една от лръжките на ко-
тела е Драконът-кръвопиец. в друга
са скрити седемте злочестини. с ко-
ито бог наказва света, а третата ярос-
тно се изправя и тези. които са я виж-
дали, я смятат за самата смърт
(BORA. 200). В последна сметка ма-
гическият кон Чал-Куйрук ше спаси
своя господар от това премеждие. ка-
то се гмурие, за да атакува Маги-
ческия котел на дъното на езерото без
изход.
Котелът присъства и в множество
елински ло енди Варснсто в котел с
чаги чес ко действие, целящо да при
даде на motu. който е поставсн на
ититанис. раглични качества, .меж-
ду които и бея мъртието. Изправени
сме пред силно иннииационен мит.
обясняваш и интерпретираш опас-
ностите, които грозят децата и
юношите. сроден с много архаични
практики (Н Jeanmaire SECG. 295) В
други гръики легенли преминаването
през котела е представено като
ордалия, позволяваша ла се определи
божествената природа на обекта ..Що
се отнася ло Тетида вжеланиетоси
ла разбере лали отрочетата. с които я
е дарил Пелей са смъртни като него,
тя ги потапя в кори то или в котел, пъ-
лен с вода, където те умират удавени.
Според други тя ги потапя в котел с
вряща вода, в който, разбира се. те не
се почувствали по-добре Медея пък
заповядала да сварят стария Пелей в
един котел под лъжовния претекст, че
ще възвърне младостта му" (пак там.
308) Котелът символизира мястото за
535
КОТКА
нI.шрьшанс на младое! 1,1 и силите. а
lioHMKuta дори J,i вьзкръсване, с дру
in думи. място на дълбоки биологи-
чески примени, но лвузначността на
символа ни кара да ниждаме в него и
прелюдия (чрет смьриа и вареисто)
кьм раждането на ново съшество.
КОТКА
Символиката на котката е твърде
разнообразна и се колебае между доб-
рого и лошото начало, което можем
лесно да си обясним със съчетаващо-
то нежност и коварство поведение на
животного В Япония котката е смя
тана за лошо предзнаменование, при-
писал и се способността да убива же-
ни и да приема техния облик. Прочу-
гият кротък котарак на Джингоро от
Нико изглежда има само декоративна
стойност В будисткия свят упрекват
животного, че е елинственото. освен
змията. което не се е трогнало от смър-
тта на Буда От друга гледна точка
това може да бъде разглеждано като
знак за най-висша мъдрост
В Индия са запазени стагуи на кот-
ки аскети. които изобразяват блажен-
ството на животинския свят (Крам
риш); котката е съшо така Йогини
Видали В древен Китай тя е смятана
по-скоро за носител на доброго, а
нейните движения са имигирани заед-
но с тези на леопарда в селските тан-
ци (Гране).
В Камбоджа и до ден днешен в хо-
да на пеешите процесии, целяши да
благоразположат небето за дъжд. от
къша в кьша се разнасят котки, зат-
ворени в клетки Всеки селянин поръе-
ва котката с вода, а нейните мяукания
спорел поверието трогват Индра, хра-
нителя на плолоносния дъжд. Интер-
претаниите на ритуала варират съоб-
разно символиката на дъжда. Котката
се евързва със сушата. елемент на
първичния хаос*, materia pnma. неоп-
лодена от „внсшитс води"
Преле 1ав.1ява интерес ла се отбе-
лежи. че в Кабалата. както и в були зми
котката се евързва със змия1а и обоз
начава „греха, злоупотребата със зем
ниге блага" (Дьовуку) В съшия сми-
съл понякога тя е изобразявана в но-
тете на Христос.
Във виетнамския сатиричен фолк-
лор котката е в ролята на мандарина,
която е точно съответствие на френс-
ките платила (DEVA. GRAR. OGRI.
DURV KRAA, РОКА).
В древен Египет в образа на
Божествената котка почитат богиня-
та Бает, смятана за лобродетелка и
закрилничка на човека В множество
произведения на изкуството тя е изоб-
разена с нож в елната лапа, в момен-
та. в който обезглавява змията Апоп.
Страшилишето на мрака, персонифи
цирашо враговете на Слънцето. което
се опитва да преобърне свешената
ладия. пресичаша подземния свят. В
дадения случай котката символизира
котешката сила и гъвкавост. конто бо-
гинята-покровятелка поставя в услу-
га на човека. помагайки му да възгьр-
жествува над скритите си врагове
В келтската традиция символика-
та на котката е далеч по-неблагопри-
ятна от тази на кучето* или на риса.
Явно на нея гледат с известно недо-
верие. Сен Шет. котешка глава, е проз-
вишето на узурпатора Керпр. който.
като завзема върховната власт. става
причина за раэрухата на Ирландия В
„Плаването на Мел- Дюин" митична-
та котка наказва един от млечиите бра-
тя на едноименния герой за това, че с
пожелал да сс сдобие с един златен
обръч от запустелия замък. в който
войската празнува Пламък. бълван
от очите на котенце. превръша кра-
деиа в пепел, след което то се връша
отново към игрите си Вратарят на цар
Нуада от Тара има котешко око. ко-
ето му пречи да спи. зашото се отваря
ношем при звуците. издавани от миш-
КОШЕР
536
ките и иihuhтс В Ус.и слна 01 ipuic
мини на о-в Ангълсей. според Триа*
лиге на Epni.iHiMiHocipoii.e котката.
родена от митнчната свиня Хенусн
(Бялата старица). Свинарят я хвър-
лнл в морето. но за зла участ беэраз-
съдни хора я спаснлн и отгледали Все
пак сн струва да си зададем въпроса
дали всичко това не се отнася по-ско-
ро до дивите котки, отколкото до до-
машните (MED1. 10. 35-36; OGAC. 16,
233-234; ВКОТ, 46-48).
В мюсюлманската традиция кот-
ката (хат) е по-скоро положителна
фигура, освен ако е черна. Според
легендата. тъй като плъховете прече-
ли на пътниците в Ковчега. Ной про-
карал ръка по челото на лъва. той ких-
нал и през ноздри те му изхвръкнали
две котки. Това е причината эа прили-
ката между двете животни Котката е
дарена от небето с къемет. Иэцяло
черните котки притежават магически
свойства. Месото на черната котка
трябва да бъде изядено, за да се осу-
ети магията Дал а к от котка се при-
вързва на жените в менструация, за да
спре кръвотечението. С котешка кръв
се изписват могыни заклинания, а спо-
ред поверието жнвотното е надарено
със седем живота. Духове и дяволи (
джинове ) често се явяват в образа на
котки В Персия (MASR 359) хората.
конто иэмъчват черна котка, риску-
ват да си навлекат неприятности със
собствения си хемзад (дух. който се
ражда едновременно с човека и го
съпровожда в жизнения му път). сами
да си причинят вреди Според други
автори черната котка е эъл дух (Джин),
който следва да бъде приветстван, ко-
гато влезе ношем в ня коя стая (WERR.
308-309)
В много традиции черната котка е
символ на мрака и смъртта.
На отделни места това животно е
смятано за слуга на пъкъла. Племето
Ниа (остров Суматра) вярва в косми-
ческою дърво. нача.юю ни всички
неша Според мест ните нирвании по-
КОЙНИПИ1С сс изкачваг в небеса!а по
мост, под който эее Паст 1 а на пъкъла
Входът на небесата е охраняван от
страж с шит и копие, една котка му
помага да изхвърля грешниге души
във водите на преизподнята (FLIC.
260).
За северноамерикански те индиан-
ци от племето пони (FLEH) дивата кот-
ка е символ на умение, проникновение,
изобретателност и находчивост;тя е
наблюдателна. хитра, уравновсссиа и
винаги постига целите си.” Ето зато
животного е свешено и може да бъде
убивано само с религиозни цели при
спазване на определени ри туали
Понятията ..умение” и „находчи-
вост" насочват към ясновнлство. С
него навярно трябва да сн обясним
факта, че в Централка Африка често
„торбите за лекарства” се изработват
от кожата на дива котка (FOUC).
КОШЕР
Това е къщата* на пчелитс* и чрез
метонимия самите пчели в качес гво-
то им на обшност. на народ Сле-
дователно символното му значение
е ясно; катокъща. кошеры манчин
ски успокоява, закриля Като
обшност. и то толкова трудолюбива!
- не е ли шумы в кошера като този в
ателието. завода - символизира
старателния. организиран, подчи-
нен на строги правила съюз. при то-
ван да преодолее дълбоките тревоги
на съшествуванието и да дари
покой Така с в инииионните секти
или религиозните общности - фор
ми на организация, конто символно
напомнят за организациите. чрез ко-
ито някои учители, държавни и про-
иэводствени ръководители поддър
жат в наши дни властта сн. под наэ
ванията ред. справедливост и сигур-
ност.
537
КОШУТА
kolllllltllx кж ПОПП)
Според enitieicKaia грамагнка на
Гар.шнър иероглифы на кошница тасе
пре вежда като господар... тот. кой
то сс издиги спрямо другите пре
възходство, власт. Понякога изобра-
жения ia на боговете са върху под-
ставка. прилична на кошница Според
Марис г юзи йероглиф означава съшо
зака цялото. прсвърналосе в Бог. все-
ясната и Богът слети в едно-единс
тесно същество В египетската пис-
мсност и изкуство кошнииата-погир
вероятно изразява представата за
цялост, эа цяло, управлявани от
небето Понякога мъртвите били пос-
тавляй в кошници и пускани по тече-
ние™ на реките, откъдето се смятало,
че Изида* ше събере насечените им
крайници и ше ги постави възстано-
вени в друга кошница, така както сто-
рила с насечсния Озирис Апулей
(„Метаморфози". XI, II) разказва, че
по време на процесиите в чест на
Изида, била носена кошница, която
криела сред цветя та в нея тайнст
вата на върховната религия Под ед-
на повече или по-малко откъснала се
оз религията форма не откриваме ли
тук традиция, чийто смисъл срешаме
и в обичая на „булченската кошница",
сватбен подарък за булката от
младоженеца, предвестник на един
нов живот?
В будизма „тройната кошница" бе-
лежи трите сили: Буда като осново-
положник, Закона. Обшността.
Тя е символ и на майчиното тяло:
Моисей. Едип и др са били намерени
в носени от водата плетени кошове.
Пълна с прежди или плодове. тя
символизира гинекея и домакинския
труд, както и плодородието Именно
по тази причина служи като атрибут
на множество богини, сред който
Артемида Ефеска, чинто жрици носе-
ли прическа във формата на кош-
ница.
k()lll\ I A
В сънишата на мъжа кошутата
символизира животного в пег опия все
оше необособен. примитивен и инс-
тинктивен аспект.
В сънишата на жената кошутата
най-често изобразява собствената и
женственост. все оше не напълно обо-
собена (понякога не напълно приета).
във все оше примитивно и инстинк-
тивно състояние. която не се е разк-
рила иэцяло, било поради морална
цензура, било поради страх, било по
вина на обстоятелствата, било пора-
ди психически инфантилизъм. било по-
ради комплекс эа малоценност: пре-
калено силен и негативен animus.
Според една легенда Зигфрид бил кър-
мен от кошута (майка). Образы на ко-
шутата е този на девойката. която все
оше живее в майката. а понякога и об-
разы на кастрирашата женска девст-
веност В гръцката митология кошу-
тата била посветсна на Хера (Юнона),
богиня на Любовта и брака
Кошутата е преди всичко женски
символ Спрямо невиннитс деца тя мо-
же да играе ролята на майка-кър-
мачка Красотата и се дължи на уди-
вителния блясък на нейните очи: чес-
то сравняват погледа на девойката с
нейния В приказките понякога прин-
цесите са превръшани в кошути.
Кошутата със златни рога (Пин-
дар) била животно, посветено на Ар-
темида: богинята впрегнала четири
такива кошути в своята колесница,
Херакъл преследвал петата кошута
чак до приказнага страна на хипербо-
рейците
В Песен на песните наэванието на
кошутата е употребено в заклинател-
на формула, призвана да опази спо-
койствие™ на влюбените:
., Заклевам ви. дъщери
иерусалимски. в сърните и
в полепите
кошути. недейте буди и
КОШУТА
538
трсвожи
възлюбената. доклс й с воля "(2:7).
В символиката на тюркските и
монголските народи кошутата с израз
на женската земя восновната нерога
мия земя - небе Според монголското
поверие червеникавага кошута се сно-
шила със синия* вюк и родила Чингиз
хан. И до днес в Коня - древната сто-
лица на селджукските турци от Ана-
дола, казват. че когато кошутата раж-
да, свешена светлина озарява земята
(ROUE 321, цитираш Огуз Тансел).
Основната двойка хишник - трево-
пасно, която присьства в цялата из-
точна митология. намира и пластичен
израз в бойните плочки от съшия про-
изход. изобразяваши хищник на гър-
ба на дивеч Жан-Пол Ру отбелязва
нешо, което е от първостепенно зна-
чение по отношение на символиката -
те изобразяват не хишник. който ула-
вя плячката сн. а който я покрива; ..за
нас", добавя той.-вече е извън всякак-
во съмнение. че тс изобразяват ми-
тичното сексуално сливане на мъж-
кото и женското. на небето и
земята" (ROUF. 321)
КОШУТА (С МЕДНИ КОПИ ГА)
Кошутата със златни рога и мед-
ни копита. която Херакъл преслелвал
цяла година чак до страната на хипер-
борейците. била посветена на Арте-
мида; Херакъл трябвало да я залови
жива. Стрелата му уцелила кошутата
между костта и сухожилието и той
успял, без да пролее капка кръв. да
обеэдвижи предните й крака и да я от-
веде в Микена - античния град с двор-
ци като крепости - символ на непрев-
земаема сигурност:
„Ако и да нарани той кошутата
с медни копита "
(Вергилий. „Енеида*4, Шеста книга,
превод Георги Батаклиев. Народна
култура, София. 1980).
В статията за медната сплав вече
разтълкувахме легендата за кошута-
та с медни копита. като изходихме ог
присъшага на медната сплав сим-
волика: бндейки свешен метал, тя изо-
лира кошутата от света на непос-
встените. но бндейки тежьк мегал. тя
я заробва към земята В такъв случай
откриваме двата аспекта - дневен и
ношен, на кошутата с медни копита:
металът подчертава девическата й
съшност. но той може да се иэроди и в
тежкн земни желания, в пречка за
извиеяването.
Тук ше разтълкуваме легендата ог
гледна точка на присъшага на кошу-
тата символика Кошутата е живот-
ното. което бяга лекО и бързо като
стрела; ако изгькнем тази и черта, мо-
жем да кажем, че тя е неумориа. че ко-
питата й са непохабими. че в този сми-
съл те са медни. Ако. от друга страна,
вземем под внимание нейната плат-
ливост. бягството й чак до далечнага
страна на хиперборейците*. коитоби-
ли древните мъдреци. то кошутата с
медни копита. която Херакъл иска да
улови жива след дълго преследване все
на север, символизира тъй трудно
постижимата мъдроет Тук символът
на свещения метал и този на бягаша-
та кошута съвпадат.
В мистичната келтска традиция
ловъг на кошути съшо символизира
диренето на мъдростта. която се на-
мира единствено под ябълковото*
дърво - дървото на познанието А хи-
перборейците живеели на Север и спо-
ред някои версии на легендата кошу-
тата била уловена под едно дърво. тя
потърсила убежище по върховете.
Това като че ли потвърждава твърде-
нието. че в случая тя означава мъд-
ростта, която Херакъл неуморно ди-
ри. Ала тези гьлкувания не могат да
се приемат за очевидии поради лип-
сата на напълно точни и решаваши
текстове Те са просто пример за ди-
алектиката на въображението, която.
539
КРАВА
да си признаем, е малко несигурна
При все това Пол Диел тълкува кошу-
тага с медни копита в сходен смисъл:
кошутата. подобно на агнеца, симво
лизира душсвността, противопоста
вена на властническата нападател-
ност. Когато са приписана на
сублимноетта. меднитс копита изоб
раз.чват душевната сила. Образът из-
разява търпснисто и вър.ховното
усилие, което трябва да се положи,
за да се постигнет сублимната из
тънченост и чувствителност. Той
показва също. че сублимната чувст
вителност (кошутата). макар и про-
тивопоставена на носил исто. прите
жава твърдост. лишена от всякаква
синтиментална слабост (медни копи
та/(DIES. 209).
КРАВА (вж БИК)
Обшо взето. кравата - лаваша
мл я ко. е символ на Земята - хранител-
ка. В древен Египет кравата Ахет е на-
чалото на проявата, майката на
слънцето; тялото на бога, в мистсри
ите на Озирис, било затворено в дър
вена крава и гой се прераждал чрез
нея. амулетът (АНАТ), изобразяват
главата на свешената крава. която но-
села слънчевия диск между рогата си.
бил използван за излъчване на топли-
на в мумифицираните тела. Този оби-
чай идва от поверието, според което.
когато слънието Ра за пръв път залез-
нело на^хоризонта. богинята-крава из-
праша огнени съшества да му пома-
гат до сутринта. за да не загуби топ-
лината си (MARA. 79). Уолис-Бърдж
(BUDA, 149) отбелязва. от друга
страна, че съществува обичай. според
който жените от най-първобитните
племена в долината на Нил носели
амулет, изобразяващ богинята Хатор
във формата на кравешка глава или
на жена с дълги и плоски уши. прили-
чащи на ушите на кравата, за да се
сдобият с голямо поколение.
Образът на Хатор в египетских
пантеон обобшава тези различии ас-
пекти от символа на кравата. Тя е
плодородието. богатството. възобнов
лението, Майката, небесната майка на
слънцето - младо теле с чиста уста.
оше съпруга на слънцето - бик на соб-
ствената си майка. Тя е хранителка-
та на владетеля на Египет; тя е сама-
та съшност на възобиовлението и на
надеждата за оцсляваие. зашото е нас-
тойница и тяло на небето. живота
душа на дърветата (Ж. Иойот, в
POSD. статия Хатор). Тя се намира
по всички места, където гърците ви-
дели градоветс на Афродита; тя е уч-
тива и усмихната девойка, богиня на
вселието. танца и музиката; става
разбираемо тогава зашо. изпрашайки
в отвъдното осъшествените на земя-
та надежди при всяка пролет, тя се
превърнала. на левия бряг на Нил в
Мемфис, както Тива. в покровителей
на планината на мъртвите. Велика-
та Майка или Великата Крава на ме-
сопотамците по всичко личи била съ-
що богиня на плодородието.
Изобразяването на символа, евър-
зваш кравата с луната*. с рога*, с изо-
билието, е оше по-прецизно в Шумер,
където луната се украсява с два кра-
вешки рога, докато кравата се изоб-
разява като полумесец. Звездната
нош е доминирана от заслепителен
Бик. чиято плодовита Крава е
Пълнолунието и чието стадо е
Млечния път. В дадени моменти.
изглежда. шумерите създали странния
образ на лунно отражение, смесено с
млечна струя от лунна Крава:
Белотата на Кравата. лунна
свепы ина.
силе;
Усмивката на небето е
развързала юларите
Размножсни крави в размножени
обори:
На масата тя разлива
КРАВА
540
млякото на
Плодовитата крива.
(АЛ Ламбер, в SOUL. 79-81).
3'етиригерманцитс кравата-хра-
нителка Аудумла с първата придру-
жителка на Имир - първият
гигант. родсна като него в разтопс-
ния сняг. тя е прародителят на
живота, символ на плодородисто.
Имир. както и Аудумла. предхож
дат боговете (MYTF. 40).
Същата тази символика се разп-
ростира у всички индоевропейски
народи Тя е залазила цялата си мош
в Индия, откъдето произлиза благо-
говеенето пред това животно, което
никъде другаде не е било чествано с
такова красноречие, каквото открива
ме във Ведите, където. като архитип
на плодовитата майка, тя играе кос-
мнческа и божествена роля
Кравата е небето. кравата е
земята
кравата с Вишну и Праджа пати
издоеното от кравата мляко е
храпело
Садхийа и васни.
... в нея се крие божествения ред.
Тя е облакът. изпълнен с плодоно-
сен дъжд. който се изеипва на земята.
когато духовете на вятъра. които са
душите на мъртвите, убиват небесно-
го животно и го изяждат. за да възк-
рьсне то след това в кожата си. която
те предварително били махнали. Като
символ на облака на небесните води,
кравата. която губи облика си на
небето, се възстановява на земята.
благодарение на храната. която дъж
дъг прави изобилна Следователно тя
hi рае аналогична на небесните козел*
и овен* роля в многобройни други
митологии. които сс раэпростираг от
скандинавските народи до крайбреж
ните жители на Нигерия
Към тази функция на обвивка -
или на резервоар за небесните води се
прибавя често пъти и функция на пси-
хопомпос. тасвидстелствана във веди-
ческата традиция, според която тряб-
вало да се довсде крава до леглото на
умирашитс Прели да издъхне. уми-
рашият хвашал опашката на живот-
ного и здраво се вкопчвал в нея След
това покойникът бил откарван до кла-
дата на количка. теглена от крави. а
след него вьрвяла черна крава Тя се
принасяла в жертва, месою и се пос-
тавяло върху трупа и всичко юва. раз
положено върху изпепелявашата кла
да, било обвивано в кожата на живот-
ного... След запалването на кладата
събралите се започвали да пеят. като
мелели кравата да се качи заедно с
покойника в царството на блажените.
за което се минавало през млечния път
(MANG. 49-50)
Според други варианти кравата
психопомпос. понякога замествана с
непетнисга коза, била връзвана за ле-
вия крак на трупа.
Кравата се принасяла в жертва в
основата на погребалната клада, а
нейните благородии части били
разполагани, според ритуала, по тру-
па; и така, слабините и се поставили в
ръцете на покойника, докато се реии-
тирали станси.
Трябва да се подчертае до каква
степей козината на животното опре-
деля различните аспекти на символа
Зашото тази черна крава. която веро
ятно е аватар на скритата крава във
Веда, която съответства на първичда
та зора, в Книга за Пътя и Морада
(гл. 6) присъства като образ на .най
мистериозната самка”, на Женското
начало.. корен на Небето и Земята
все така във Веда пъстрата* дойна
крава е символ на първоначалния ан-
дрогин; докато бялата крава - въп-
лъшение, възможно най-всеобхватно
на символа, е съшо както черната кра-
ва евързана с огъня на жертвоприно-
шението - агнихотря Но ai нихотра е
оше жертвата на словото. а кравитс
541
КРАТУНКА
са свсшените формули на Велите Не
е ли юна споменьт ог тази упанишад-
ска символика? Кравата е тясноевър-
зама в много от дзенбудистките текс-
тове със стъпаловидния процес. во-
деш към Просветлението. Все пак тук
аскеты не е крава р. кришарски гопала,
н кравага не е светлината. каквато по-
някога е в хиндуизма Тя прелставля-
ва човешката природа и способност-
та за просветление, което Дссстте
картины от укротчвансто на крава-
та постепенно водят от черного към
бялото Когато самата б.чла крава
изчезне, човекът е спасен от ограни-
ченията на индивидуалното същест-
вуване (DANA. HERV LiOT, MALA.
SILL SOUN. SOUL).
Противно на това. коего може да
ни се стори. този древен символ не е
изчезнал напълно от нашата памет.
както свилетелства творчеството на
художника еколог Урибуру. който нас-
коро изложил картиннте си и в тях има-
ло нзобразена зелена крава. за да въз-
пява свойствата на естествената
природа, заплашена от развитието на
индустриалната цивилизация
КРАЕКОЖИЕ
Според племената дог он и бамба-
ра от Мали всяко живо съшество се
ражда с две души - всяка с противо-
положен пол. Краекожието материали-
зира женската душа на мъжа; оттук и
произхода на обрязването. което пре-
махва първоначалната двойственост
и утвърждава мъжа в неговата поло-
ва опрсделеност В митовеге изряза-
ната кожица се превръша в гущер-
слънце (според споменатите племена
небето има женска природа) (GRIF).
КРАК
Орган на ходенето. кракът с сим
вол на соцналната връзка. Той позво
лява приближаванията. улеснява
контактите. премахва разегоянията:
той притежава следователно значение
от социален порядьк Оттук и езоте-
ричното му значение на осигуряваш
бракове за племето бамбара. което го
доближава до гениталиите. носа и ези
ка - всички тези органи като него пра
вят и разтурят общества та За
бамбара тези четири органа притежа-
ват особена важност: те са работни-
иитс на социалното. отговорнииите
за сплотеността или несплотеността
на колектива Символиката на стъпа
лото, продължавашо краха, допълва
тази на краха: егьпалото с ъ глава со-
циалните връзки. кракът с тесен гос
побар и ключ Чрез разширение: кра-
кът е за социалното тяло това. което е
пенисы за мъжкото: той е инструмен-
ты на утробното робство и на об-
ществените връзки. както е пенисы
- на еднокръвнитс връзки Кракът ка-
то пенисы е символ на живота: ба си
оголит крака. означава ба покажет
мощта и мъжествеността си. Да
имитираш обуване на ботуш пред ня-
кого. е изключително тежка обида към
майка My(ZAHB. 82. 173).
КРАТУ НА (МАНЕРКА)
За племето бамбара г я е символ
на космического яйце, на бременност-
та. утробата. където се разработва
проявеният живот Пъпната връв бам-
бара наричат „въжето на кратуна-
та" на детето (ZAHB).
КРАТУНКА
При догоните, в чиято енмволна
система преобладава лунного, кра
тунката е женски и соларен символ
Тя замества съба от печена глина -
утроба на слънцето, около който се
увиват осемте обръча на медната
спирала, която е символ на светлина-
та. словото. водата, сперма та. опло-
дотворителните принципи Митични-
ят овей - първороден син на слънце-
то. носи между рогата си кратунка.
КРЕМАЦИЯ
542
бояднсана с червеното растително
масло*, която е не друто. а слънчева-
та утроба Този овен - изображение
на принципа вода - земя. опложда ут-
робната кратунка със стърчащия на
челото му член (GRID). Homo - воден
бог. велик демиург в космогонията на
догоните, понякога сс появява на зе-
мята във вид на кратунка Семейст-
вото на свързаните с кратунката рас-
тения е отнесено към понятията
пространство, шир и отношения, „кра-
тунката с изображение на цялото
човсшко тяло и на целокупния
всем up "(DIES).
КРЕМАЦИЯ (ИЗГАРЯНЕ)
Символ на всеки вид извисяване:
кремацията унишожава предходното,
за да проправи път на по-висшето В
митологиите. поверията и дори в ал-
химията преходът през пешта обусла-
вя издигането на по-висше равнише
на живот.
В Бернски околии има кратко опи-
сание на жертвена кремация (стига да
не става дума за евхемеризиран мит):
у тях Таранис. бог на ада. бива умн-
лостивяван по следния начин - извес-
тен брой хора биват изгаряни в дър-
вена клетка.. Потвърждава го и Цезар
в своите Записки на галската война:
Други пък имат големи кули със сте-
ни от ракита, в конто биват затваряни
живи хора. Подпалват ги и хората
умират, обхванати от пламъпи Но в
дошлите от островите източници не
откриваме нишо подобно, като се из-
ключи митът за желязната къша, ко-
ято била нагрята до червено и в която
били затворени с измама уладите, в
разказа „Опиянението на уладите":
подобен мит съшествува и в галския
Мабиногнон за Брануен. дъшеря на
Лер (OGAC. 7, 34 и 56; CELT, 2 из
текста).
Това символно значение на изви-
сяване и пречистване има и възне-
сенски характер, кой го не трябва да
бъде пренебрегван Така намират
обяснение както основният смисъл
на кремаиияга като погребален об-
рел - освободена чрез огъня от те-
лесната си обвивка, безсмъртната
душа се отправя към небесата - та-
ка и всички форми на молитва или
призоваване на бог, в конто огънят
освобождава и отправя към божест-
веното определено послание - можем
да го сравним с ритуалите на обред-
ната луна у северноамериканскиге
индианци. където димът* се издига,
за да отнесе на боговете посланието
на хората; както и будисткия обрел
на изгаряне на написаните молитви,
обикновено върху ценна хартия, по-
някога от коприна. сребро или злато;
или пък кремацията на парички -
хартия - обрели, в конто при-
зоваването, молитвата и даренисто
със сигурност ше стигнат до бо-
жеството, понеже биват дематери-
ализирани и следователно сведени
под въздействието на огъня до чис-
тата им духовна действителност; а
това може да се вили, тъй като инди-
анският тютюн, както и будистката
молитва отлитат под формата на
дим.
Психоаналитичният анализ на
мита потвърждава обшата симво-
лика на кремацията: човек нзгаря в
себе си - или извън себе - това. ко-
ето пречи на извиеяването. Ако пре-
пятствията се изгарят отвътре, то-
ва води до вътрешно съвършенст-
во; ако пречките се унишожават
отвън. външната власт укрепва.
Съшото се отнася и до жертвопри-
ношенията: външното жертвопри-
ношение носи сдинствеио обредна
чистота; вътрешното (да изгориш
собствените си демони) - лично пре-
чистване.
КРЕМЪК (вж ОБСИДИАН)
543
КРИЛЕ
KPEIIOC I
Замъкът. крепостта са почти
универсалии символи на вырсшного
убежище на човека. на пешерата в
сърието. на предпочитаното място за
общуване между душата и Божест-
веното или Абсолюта Самият Бог е
сравнен с крепост в Псалми, 44 и 58:
Аз пък ще выпявам Твоята сила и
от ранни зори шс прогласям Твоята
милост,
ющото Ти ми беше laiuuma и
прибежище
в деня на моста нешастие
Сило моя' Тебе ще выпявам,
Защото Бог е мой застъпник,
мой Бог,
кой то ме милуви
(Пс. 58.17-18)
Кой ще ме въвсдс в укрепсния
град? - чстем в Псалм 59:11. У
Теолепт Филаделфийски: Помъчетс
се да проникнете в най-вътрешния
замък на душата. в дома Христов
В ..Проповеди" на Майстор Екхарт: в
душата същсствува замък, където
дори и погледът на Бог в три хипос-
тази не може да проникне, защото е
мястото на чистото Единство. По-
близо до нашата епоха поетът Виктор
Сегален пише: водонапорна кула
(букв.: замък на водата - бел. пр ).
крепостта, замъкът на ликуваща-
та Душа...
Бордж (укрепен замък) арабите на-
ричат эодиакалните съзвездия и тау-
ил (езотеризъм). доколкото той закри-
ля душите от погубване.
В Бхагавадгита ..Града с девет
порти " е образ на тялото на ногина.
глухо за външните усешания и връзки.
съхранявашо въгрешнага концентра-
ция на духа (5. 13).
Даоисткият трактат .Златното
цвете" също препоръчва да се укре-
пи и защити Изначалния замък. кой-
то е мястото на син. на Духа, на
собствената природа в дзен-
терминологията (CORT. ЕСКТ. PHIL.
(>Rlh SEGI)
КРИЛЕ
Крилетс са преди всичко символ
на излитане. т.е. - на олекотяване. на
дематериализация, на освобождаване
на душата или на духа, на сливане с
въздуха В това отношение няма раз-
лика между шамански те, далекоизточ-
ните, мюсюлманскиге и юдео-христи-
янски те традиции, тъй катоотлитане-
то на душата и отлитането на шама-
на са едно и съшо приключение, до-
колкото това предполага освобожда-
ване от земного прнтегляне - идея, из-
разена от алхимичния езотеризъм с об-
раза на орел*, разкъеващ лъв*. В ни-
коя традиция крилете не се взимат.те
се извоюват с цената на инициацион-
но и пречиствашо обучение, което чес-
то пъти е дълго и опасно. Отново мо-
жем да направим сравнение между
разказитс на шамани, суфнсти и из-
вестии християнски мистици и мно-
гобройните алегорични приказки, сред
конто на първо място трябва да спо-
менем приказките на Андерсен
Противно на обшоприетия възглед,
крилете на молешия се светец не са
само духовна представа - това се пот-
върждава и от вярата в левитацията
Лекотата и летателните способ-
ности са присъщи на даоистките
Безсмъртни, конто по този начин дос-
тигат до Островите* на Безсмърт-
ните. В самата етимология на имена-
га им се съдържа идеята за летателни
способности. Те спазват особен хра-
нителен режим, от който телата им се
покриват с перушина или с пера.
Понякога навиците им наподобяват
тези на птииите.
Излитането повсеместно се свър-
зва със стремлението на душата да
достигне надиндивидуалното състо-
яние. Отлитането, напусканетона тя-
лото се извършва през короната на
КРИЛЕ
544
главата. в соответствие със симво-
лика. за която споменаваме относно
купола По подобен начин даоизмът
си представя иъзитанетонавъкНшно-
то тяло, което всъшност е Зароди
шът на безсмъртния.
Крилете обозначаваг и познава-
телната способност: .. он/и. който
проу.чява. има криле", уточнява един
брамин А в „Ригведа" четем: „Разу-
мът е най-бързата птииа." Ето за-
шо и ангелите - реалности или симво-
ли на духовни состояния, имат криле.
Совсем естествено е крилото и пе-
рата да се сворэват и с Воздуха - ефи-
рен елемент в най-висока степей
Небесният архитект Вишвакарма осъ-
шествил делото си на демиург, слу-
жейки си с покритите си с пера роце
като с ковашки мех (СООН. ELIY.
ELIM, GRIE KALL. SIL!)
В християнската традиция кри-
лете означават леко и плавно движе-
ние и символизират пневма -.духа В
Библията те са постоянен символ на
духовност или на одухотворяването
на сошествата. които ги прнтежават,
независимо дали те са с човешка
воншност или животинска форма
Крилете се отнасят до божественото.
както и до всичко онова. което се доб-
лижава до него вследствие на преоб-
разяване: например ангелите и чо-
вешката душа Когато става въпрос
за криле на птица, най-често става
дума за символа на гълъба. който оз-
начава Светия Дух Самата душа по-
ради одухотворяването си притежа-
ва гълъбови криле в смисъла. който
се съдържа в Псалом 54(54:7): ... кой
би ми дал криле гълъбови’ Аз бих
отлетял и бих ссуспокоил..." Прите-
жаването на криле означава напус-
кане на земното и издигане до небес-
ното. Темата за крилете. която води
началото си от Платон (.Федър",
246). е широко эастъпена от Отиите
на Църквата и мнегиците ВСветото
Писание се говори за Божните кри ле
Те изразяват Божието могъшество.
блаженство и нетленност. .... скрий
ме в сянката на Гвоите крили ...”
(Пс. 16:8). ..Синоветс човешки са спо-
койна под сянката на Твоитс
криле..." (Пс. 35:8) Според Григорий
Нисански. шом Бог - архитипът. има
криле, то душата, създалена по ие-
гов образ, притежава свои собстве-
ии криле. И да ги е загубила заради
първородния грях. може да си ги въз-
върне в зависимост от своего
прсобразяване Ако човек се отда-
лечи от Бог, той губи крнлата си. ако
се доближи до Бог - те отново се поя-
вяват. Крилатата душа се издига на-
високо, а небето, към което се устре-
мява, може да бъде сравнено с без-
дънна бездна* Издигането на душа-
та е безкрайно, гъй като небето е нео-
бозримо. Подобно на колелото. и
крилото е обичаен символ на пре
местване. на откъеване от привич-
ната среда и на попаданс в евърза-
ното с него духовно състояние
(CHAS, 431)
Следователно крилете изразяват
най-обшо издигането към сублимното.
порива да се надмогие човешкото Те
съставляват най-характерния атри-
бут на обожественото съшество и на
неговото възкачване в небесните
селения Добавянето на криле към ня-
кои обрати променя символите
Например крилете преврьшат змията
от символ на духовна поквара в сим-
вол на одухотворяване и божестве-
ноет.
Редом със сублимация та крилете
посочват и освобождавансто. и
побелата: те се полагат на геронте, ко-
ито убиват чуловишата. свирспите
или отблъекващи приказззи живот
ни.
Знаем, че Хермес (Меркурий) имал
крила на петите си В динамизирана-
та пета Гастон Башлар вижда символ
545
КРИНА
на ношния пъгник. т.е. на сънишага
та пътуване Тоти изжнвян динами-
чен обрате далеч ло-многозначителен
в ониричната реалност от крилете,
прикрепени към плешкиге „ Често пъ-
ти сънят за пърхащитс криле е сън
за падане. Предпазваме сс от свсто
въртсжа. като размакваме ръце и
тази динамика .мо.же да преди звика
появата на криле на раменетс. Но сс-
тественият ониричен полет, поло-
жителният полет, които е нашето
нощно произведение, не е ритмичен
полет, той има продължитслност-
та и историята на един порив. той
е бързото творение на един .тинами
тиран миг “ Авторы сравнява криле-
те на петите с обувките, наречени „ле-
ки ходила", носени от будистките
светии, които пътешестват ит въздуха,
с летящите обувки от народните
приказки. със седемлевговите ботуши
„За сънуващия летателните способ-
ности са съсредоточсни в ходилото.
Затова си позволяваме, заключава
Башлар. в пашите изеледвания по мс
тапоетика да дадем на крилете на
петите названието онирични криле"
(BAS, 39-40). Крилото като символ на
динамизъм в случая надделява над
крилото като символ на одухотворя-
ване - прикрепеното към ходилото
крило не съдържа обезателно идея за
сублимация, а за отпришване на ка-
тите най-важни творчески сили.
Вдъхновеният поет, подобно на
пророка, е окрнлеи
КРИН
Съгласно мистична интерпрета-
ция от 11 век долината от Песен на
песните означава света, а кринът -
Христос. Кринът се съотнася с дър-
вото на живота, засалено в Рая (вж
Ориген, „Проповсд П" върху Песен на
песните). Крины възстановява чис
тия живот, обещание за беземъртие и
спасение.
КРИНА
Френската крина, предназначена
за отмерванезо на зърното, се равня-
вала приблизително на тринадесет
литра. Крина със сходна употреба съ-
ществува и в Китай, но в днешно вре-
ме тя побира едва 10,31 литра: това е
деу (на виетнамски - дау) Вмести-
мостта на деу. който бил използван от
дълбока дрсвност. била определена
още през епохага Хан Тъй като по
онова време даоисткнте организации
събирали небесен данък от пет кринн
ориз, въпросните крини дълго време
били възприемани от непосветените
като емблема на самия даоизъм
Символичната употреба на крина-
та е характерна преди всичко за тайни-
те общества, спадаши към Тян-ти-
хуеи или общество на Небето и
Земята. В центъра на ложата, в
пространство™, наречено Град на
Върбите. е поставена крина, пълна с
нервен ориз. Както Грады на Върбигс
е обобщен израз на цялата ложа, така
и деу изобразява града и го замества:
впрочем йерозлифи ге му-ян джен 'град
на върбите) са изписани на крината.
Повдигайки деу, новопосветените нед-
вусмислено казват: ..Hue повдигамс
Града на Върбите. за да унищожим
Дзии и да възстановим Мин. А Мин
е не само династия. Мин е преди всич-
ко светлината. Съществува странно
съответствис между възвръшането на
светлината чрез повдигането на кри-
ната и една познага нам символика,
ако светлината не е скрита отделу, тя
поне е выре.
Деу - знак на обединение. ковчег
на съюза. средишс на основните
символи. съдържа ориз*. който пред-
ставлява храна на беземъртието.
Орнзът му е ладен от мощта на Мин.
т.е. отново от светлината или позна-
нието.
Освен гова деу е името на Голя-
мата Мечка А Голямата Мечка* в цен-
КРИСТАЛ
546
търа на небето. подобно на владетеля
в сърцето на импернята. регулира де-
ленията на времето и хода на света
Ако деу е Голямата Мечка. то четири-
те главни порти на ложата около него
съответстват на четирите годишни
времена Върху вертикалата на небес-
ния полюс крината е приложната точ-
ка на Нсбесната дейност. Крината е в
Града на Върбнте. както лингв е в
целата на хиндуисткия храм, както
средището на светлината е в пещера-
та на сърцето (FAVS. GUET. GRIL.
MAST SCHL. WARH)
Един от синовете на ирландския
бог Диан Кехт (Аполон в аспекта му
на лечител) се наричал Миях - крина.
Той бил убит от баша си, задето при-
садил на едноръкия цар Нуада истин-
ска ръка. вместо сребърната протеза,
изработена от Диан Кехт. Дъшерята
на Диан Кехт. Армед, подредила трис-
та шестдесет и петте растения, които
израсли на гроба на нейния брат Миах,
но Диан Кехт отново ги разбъркал. та-
ка че вече никой не може да си служи с
тях. Миах (крина) символизира мяр-
ката на космическото равновесие, а
Диан Кехт убил сина си. зашото зна-
нията за растенията не бива да се
раэгласяват. Той го поставил под кри-
ната (OGAC, 16. 233. бележка 4;
ETUC. N 398. 1966. стр. 272-279).
КРИСТАЛ
Кристалът е зародиш: той се раж-
да от земята. от скалната твърд; спо-
ред индийската минералогия той се
различава от диаманта по степента на
зародишното си съзряване: кристалът
е просто един недостатъчно зрял ди-
амант (ELIM. EL1F)
Проэрачността му е един от най-
красивите примерн за обединяване на
противоположностите: макар да е
плътен, кристалът позволява да се виж-
да през него, сякаш не е такъв. Той
представлява междинния план меж-
ду зримого и незримого. Символ е на
гадателството. мъдростта и тайнст-
вените способности, даренн на човека
Източните или западни герои, тръг-
нали да търсят някой царски талис-
ман. срещат именно кристални замъ-
ии. шом излязат от гъстите гори. По-
добно поверие евързва кварца tjunnga
на австралийските посветени със све-
шення Граал на западното рицарство.
издялан в мистичния изумруд (SERH,
102-103).
Не е пре кал ено смело да сравним
тази гледна точка с гледната точка на
океано-австралийскня и дори северно-
американски шаманизъм. който прев-
ръша кристала в светлинен камък. от-
къснал се от небесния Престол и сред-
ство на шаманското ясновидство. На
остров Борнео шаманите на даяките
използват за откриване душата на
болния различии вълшебни предмети.
най-важните сред конто са кварцови
крисгали: бата илау (или светлинен
камък).
На Добу (Меланезия) лечителят
разпознава в кристала човека, причи-
нил болестта, бил той жив или мъргьв
(ELIC, 327). В Австралия кристалите,
които играят важна роля в посвеша-
ването на знахарите, са от небесен
произход... Често ги смятат за
парченца, откъснали се от престола на
върховното небесно Божество Съшо-
то поверие съшествува у племето нег-
ритос от Малака. В племената семан
и даяки шаманите притежават
камъни-светлина, които отразяват
всичко. което преживява душата на
болния и впоследствие показват къде
се е заблудила. В племето негритос ле-
чителят също вижда болестта в
кристалите. Счита се. че в тях живеят
духове. които му показват болестта
(Cenoi) (EL1C. 305; SCHR 154).
Тясно евързани със змията-дъга,
те даряват способността да се изди-
гат на небето. Съшата символика сре-
547
КРОКОДИЛ
щаме и у американските индианци
Така кристалът е разглеждан като све-
шено вещество, от небесен произход.
съдържашо силите на ясновидството,
мъдростта. гада'елството и способ-
ността за летене. Австралийските
знахари, а и останалите, свързват по
доста неясен начин силата си с
наличието. вътре в самите им тела на
такива кристали (ELIC, 135-136).
Прозрачните или полупрозрачни
камъни като кристала, наречен оше
кварц, обсидиана, южния диорит, по
традиция се използват от прерийните
инлианци като талисмани и източни-
ци на видения: те улесняват транса,
който позволява долавянето на
незримого. В племето навахо пръв
кристалът издига слънцето, озарява-
шо света (Alec, 65). У майте жреци раз-
ч и тал и бъдещето в парченца кристал.
потопени в купичка с медовика, чрез
която кристалът пробуждал съзнани-
ето (KRIR, 105).
В християнството прониквашата
в кристала светлина е традиционен иэ-
раз на Непорочното зачатие: Дева
Мария е кристал, синът й - небесна
светлина; така той я пронизва. без да
я разчупи (Ангелус Силезийски).
Освен това. преди да се превърнат в
средство за гадаене, кристалните топ-
ки били обект на преклонение: шот-
ландците ги наричали победни ка-
мъни.
Пратеннчките на келтския отвъден
свят, според повечето ирландски
текстове, се появяват под формата на
птици; но когато идват по море, те из-
ползват стъклени или кристални
кораби. Тези материали вероятно сим-
волизират непостижимого за човека
техническо съвършенство (ZEIR 17,
193-205). А може би прозрачността
на кристалния кораб символизира са-
мата нематериалност на пътника и на-
пълно духовния характер на неговата
мисия Подобно на Пепеляшка, ел-
фите* носели кристални или стъклени
пантофки.
Едно от психоаналитичннте гьл-
кувания на Кристалния дворец се ос-
новава на приказката на Шарл Перо
„Русокоска, сърната, Добринка и ко-
таракът Хубавелко”. Изгубена в гъс-
та гора, паднала на земята от изто-
шение, тя вика котарака Хубавелко:
Нима ме изоставихте? Русокоска за-
белязала замък целнят от кристал, кой-
то блестял като слънцето. Когато я по-
канили в този приказен дворец, тя би-
ла въведена в голяма зала, чиито сте-
ни били от кристал. Върху тях бил из-
рнсуван животът й и вписана всяка
нейна постъпка Такава е символика-
та на Кристалните дворни и в по-обш
смисъл - на всеки замък, който се по-
явява от земните недра по волята на
феите. Приказката го превръша в убе-
жище на гравираните в нашето
Несъзнателно „аз“ образи, които чрез
нас разказват историята на света.
Според посветените обратите на пред-
ците се запечатват в светлинната суб-
станция на астралното бяло - послед-
на обвивка на душата. откъдето иде и
името им астрални клишета. Те се въз-
раждат от един живот в друг и про-
дължават през вековете съшествува-
исто на приказни измислици, принад-
лежашн на най-различни епохи и сре-
ди (LOEE 84-85).
Астрално тяло. колективно
подсъзнание, какъвто и да е субстра-
тът на образа, кристалният дворец из-
глежда несъмнено част от архитипите
на съня и мечтанието
КРОКОДИЛ
Крокодилът - крепящ на гърба си
Земята. ношно и лунно божество и
животно, чиято хишност е хишносгта
на ношта. поглъшаша всяка вечер
слънцето - от цивилизация на циви-
лизация и от епоха на епоха пред ста-
вя редица от безбройните особености
КРОКОДИЛ
548
на основната символна верига, как
вато е тази на силите, властвашн нал
смъртта и възраждане го Той е опасен,
но това е подобно на всяка друга про
ява на съдбата. защото силата. чийто
израз се явява. е неизбежна, съшо как-
то е неизбежна ношта. за да може от-
ново да бъде ден. съшо както винаги
идва смъртта. за да има отново живот.
Западът съсредоточава внимани-
ето си главно върху хишническата
природа на крокодила, но го превръ-
ша най-вече в символ на двуличие и
лицемерие В китайската митология
крокодилът сътворил тъпана* и
песента; следователно той играе из-
вестна роля по отношение на рнтъма
и хармонията в света; известен е още
и крокодил, който излъчва светлина
Кампучийските легенди евързват ос-
вен това крокодила с блясъка на скъ-
поиенен камък и на диамант Всички
изброени дотук случаи се свеждат до
символиката на светкавицата*. по
традиция неразделна от тази на
дъжда*
Защото крокодилът съвсем естес-
твено е евързан с водата. било зашо-
то я създава. било зашото властва над
нея В Индия той е язлитното животно
на мантра Вам. който е словесного се-
ме на водата Иконографията не ви-
наги го отличава от макара*. ядитно
животно на Варуна. Повелител на
водите В легендите и народните по-
верия от Кампучия царят на земята и
водите не е ангкорският нага, а звуча-
шият елнакво и напълно съответст-
ваш му нак, т е крокодилът Демонът
Бали - кампучийският Крон Пали
господар на земята. е крокодил
Използваното в Кампучия при
погребалните обрели знаме на кроко
дила съшо е свързано с легендата за
Крон Пали Тя разказва във всеки
случай, чс Пали властва над долния
свят, което трябва да сравним с пос-
вешаването на крокодила на египетс-
ки бог Сет (гръцкият Тифон), символ
на мрака и на смъртта Впрочем кро
кодилът е отнасян към царството на
’ мъртвите н множество азиатски дър-
жави (DANA. GRAD. GUES. PORA.
SOUN)
Според племената микстеки и ац-
теки (лревно Мексике) земята сс ро
лила от крокодила, конто живссл в пър
вичнотоморе В Coder Borgia кроколи
лът е представен като символ на зе
мята (KRIK. 62). „Крокодил от изб-
ликвашата къща" е едно от имената
на Небесния Дракон, който избълва
през устата си потопа, бележеш израз
на света в един ръкопис на Чилам
Белам
В генезиса според Майте големи
ят родоначален крокодил носи
Земята. поставена в черупка* на гър
ба си.
Като хтоническо божество, кроко
дилът нерядко сс явява наместо
Великия Ягуар* господар на подзем
ния свят В това си качество той често
бива евързван с лилиитс *
Като символ на изобилието, нами
раш се под знака на Луната. той чес-
то бива изобразяван в гравюрите на
племената мая със знак „U“ на глава-
та (лунен знак), от който растат ли-
лии или царевични стръкове На дру-
ги места растенията избуяват напра-
во от носа му. направен от черупки *
В митологията на майте, подобно на
ягуара в ацтекската митология, той
бди над краищата на четирите пътя
В посочения случай той нерядко е
двуглав, а понякога е подпомаган от
змии или от гушери (ТНОН). Асоии-
ирането на крокодила със зейналата
челюст в митологията на майте акцен-
гира родството му с ягуара, тази зем-
на паст, която разкъева Слънцето
Асоциацията крокодил - челюст пов-
семестно се свързва с иниииационна
та му роля
В множество инлиански митове от
549
КРОКОДИЛ
Южна Америка крокодилът се явява
наместо ягуара въплъшение нахтони-
ческите сили Негов антагонист най
често е костенурката (LEVS) Допъл-
ването между крокодила и ягуара се
надгражда нал тати на елементите во-
да и OI ън. чието въплъшение те се
явяват, в случай че не са техни повели-
тели.
При мелансзийиите крокодилът -
праотец. от който води началото си
чсгвьртата и хронолотически послед-
на соииална класа. има за замесгител
тмията (MALM).
Най ясно проличава инициацион-
ната му съшност в инициаиионните
ритуали на обшеството Поро в
Либерия. Обредът по обрязването
изисква младежите. конто са призва-
ни чрез него да преминат в лоното на
възрастните, да се оггеглят в гората
за отшелничество. коего може да про-
дължи до четири години. Те биват обя-
вени за мъртви, раэкъсани от Поро, с
други луми от „духа - крокодил”.
Предполага се, че през съответния пе-
риод те изживяват нов вътрешноутро-
бен период, в края на който. ако не се
споминат (което нерядко се случва).
биват изхвърлени от Поро. след като
са загубили девствената си пипа За
гях казват. че се раждат отново беля-
зани от зъбиге на Поро. което напом-
ня идеята за VAGINA DENTATA
Един пациент на д-р Ейбрахам, ци-
гиран от Бруно Бегелхайм в комента-
ра му. посветен на споменагия образ,
сравнява вагината с крокодилската
паст, „което показва. че в наши дни
западноевропейците са способни да
родят аналогични фантазии" (ВЕТВ,
140).
В египетската митология крокоди-
лъг Собек, който жадно участва в
психостазията* е „Кръвожадникьг”.
Той пот лъша душите, конто не съумя-
ват да оправдаят съшествуването си
и вследствие на това се превръшат в
отпадытн’ в търбуха му При превеж
дането на стадата през брод се при-
бятвало до множество магически
обреди. за да се избегне крокодила,
който е подигравателно възпяван ка-
то „Водно очарование". Съшевремен
но в иегова чест са въздигнати
храмове. а в района на езсрага му е
поставок цял град на име Крокодило
полис. „Выправил се от изконниге во
ди" той е наричан „бик на биковете.
толям мъжкар". бог на плодородието
едновременно воден, хтоничен и слън-
чев по своята природа Въображе-
ние то го рисувало как излиза от въл-
ните. подобно на утринното слъние.
и разкъсва рибите, считани за враго-
ве на слънцето. Свешени крокодили
бивали опитомявани и декорирани с
бнжута (POSD. 71)
В други ретиони на Египет кроко-
дилите били приемани като чудовища
Йероглифите съдържат свидетелства
за това разнообразие на чувствата и
вярванняга. като дава г само частич-
но тяхно обяснение. очите на кроко-
дила са образ на слънчевия изгрев. че-
люстите му олипетворяват убийство-
то. а опашката му символизира мра-
ка и смъртта
За Плутарх („Изис и Озарис", 75)
крокодилът е символ на божественото,
ноизгькнатитеот него доводи са сред
най-слабите в светата херменевтика
„Той няма език, а божественият разум
не се нуждае от думите. за да се
прояви. Крокодилът е единственото
животно, обитавашо водите, чиитоочи
са покрити с гьнка и прозрачна мем-
брана: той вижда. без да бъде видян.
което е привилегия на първото из меж
ду божествата Крокодилите снасят
шесгдесет яйца, конто се излюпват
след съшия брой дни Съшо гъй за тях
е свойствено да живеят до шесгдесет
юдини. а числото шесгдесет е пър-
во го. което използват астрономите в
своите пресмягания "
КРОНОС
550
В Библията крокодилът на име
Левитан* е описан като едно от чудо-
вишата на Първичния Хаос (Иов. 40,
25:41,26)
Това е образът, който преоблада-
ва в сънишата. преди всичко на Евро-
пейския Запад: „крокодилът по сво-
ето величие се родее с дракона, но так-
лючава в себе си един оше по-древен
живот, лишен от чувства и способен
беэмилостно да унишожи живота на
човека Той е отрицателен символ, за-
шото въплъшава мрачного и агресив-
но поведение на колективното несъз-
нателно (AEPR. 275).
Междинното му положение между
елементите Земя и вода прави от кро-
кодила символ на изконните проти-
воречия Той буйства насред тинята.
от която се ражда буйна растителност:
в този смисъл той е символ на
плодородието. От друга страна, той
разкъсва и унишожава. изниквайки
внезапно от водата и тръстиките. в
което си появление той е символ на
злото и на порочного начало. Соче-
тание на плодородие и жестокост, той
е олицетворение на смъртта и играе
ролята на психомпос: Понякога мър-
гъвците в Египет биват изобразявани
като крокодили. Той наподобява го-
лемите праисторическн хидрозаври и
драконите от легендите. в което си ка-
чество той е господар на Тайнствата
на живота и смъртта. велик посве-
тител. символ на окултното познание,
светлина, която ред по ред се затъм-
нява и озарява
КРОНОС (вж. УРАН. САТУРН)
Най-младият от Титаните, сии на
Уран, той слага край на първото
олимпийско поколение, като отрязал
тестисите на баша си За да не бъде
свален от трона на свой ред от по-
томството си. съгласно предречено-
то от родителите му. той разкъсвал
собствените си деца оше при ражда-
нето им Рея. едновременно иегова сес-
тра и съпруга. избягала на Крит, за
да роди Зевс Вместо Зевс тя подала
на Кронос един камък, който той
погълнал Когато пораснал. Зевс дал
на баша си лекарство, което го нака-
рало да върне на бял свят всички по-
гълнати деца и с тяхна помощ вързал
баша си. осакатил го и открил ерата
на второго поколение богове
Кронос често бива бъркан с
Хронос (Времето), в чието олицетво-
рение се е превърнал у древните тъл-
куватели на митологията. Както чес-
то се случва, тези интерпретации - ма-
кар и основани на игра на думи - все
пак иэразяват известна истина.
Кронос, дори да не е отъждествяван
с Хронос, играе съшата роля като
времето: той разкъсва толкова, кол-
кото и създава; той разрушава собст-
вените си творения, той пресушава из-
дерите на живота, като осакатява Уран
и сам става извор, като оплодява Рея.
Той символизира разкъсвашия глад на
живота, неутолимото желание. Нешо
повече, с него започва усещането за
времето и по точно за време. което
изтича сред възбуда и задоволство
(DIES, 115). Той символизира съшо
страха от наследник, от последовател.
от заместник; комплекс на Кронос, об-
ратен на Едиповия.
Робърт Грейвс (GRAM, 38-40)
смята, че не проста игра на думи е
предизвикала оше в древността отъж-
дествяването на Кронос с Хронос
(времето). въоръжен с безмилостна-
та си коса. Кронос, отбелязва английс-
кият учен, е изобразяван заедно с
гарван* като Аполон. Асклепий.
Сатурн и примитивная бритски бог
Бран; а Кронос означава по всяка ве-
роятност черна врана, като латинс-
кото cornix и гръцкото короне.
Гарванът* бил пророческа птица, за
която вярвали. че обитава душата
на свещен цар. след като той бил
551
КРОНОС
пожертван Тази хипотеза доближава
кастрацията на Кронос до жертвен
обрел, а осакатсният бог, превърнал
се в птица, следователно би станал
символ на извисявянето на инсгинк-
гите.
Съшият автор сравнява разказа-
ният пак от Хезиод мит за битките.
противопоставили елинските завоева-
тели. дошли от север, и пределинско-
то население на Гърция По това вре-
ме кастрацията била обичайно нешо.
Кастрацията на Уран, както и на
Кронос, в подобен исторически и со-
циологически контекст не трябва неп-
ременно да бъде разглеждана в ме-
тафоричен смисъл, особено ако се
има предвид. че някои от победите
лите произлизали от Източна
Африка, където до ден-днешен воин и -
те от племето Гала носят малка ко-
са по време на битка, за да кастри-
рат неприятелите си. Съшествуват
много сходсгрва между религиозна-
те обреди на Източна Африка и на
примитивна Гърция (GRAM. 38, 1).
В орфическата религиозна тради-
ция Кронос се явява освободен от ее
ригите си. сдобрен със Зевс и обита-
ваш островите на Блажените Това
сдобряване между Зевс и Кронос, раз-
глеждан като добър цар. който пър-
ви е властвал над небето и земята. е
довело до легендите за златния век
(GRID. 105 а). Но едва след осакатя-
ването и и зли тан ня га му, както по-къс-
но Сатурн у римляните. Кронос е иг-
рал ролята на добър цар на една ле-
гендарна държава в легендарно
време; когато хората станалн лоши
през епохите на бронза и на желязото.
Кронос ги изоставил. за да се възкачи
и оттегли на небето. Въпреки това раз-
казът на Хезиод е доста по-различен:
оше преди нешастието си Кронос
властвал над един вид златна епоха.
за която „Дела и дни" ни представят
една идилична картина.
Но по което и време да с царувал
Кронос над златната епоха, преди или
след обезобразяването си. стойност -
та на символа си остава съшата:
Кронос е ела детелят, неспособен да
сс приспособи към развитието на жи-
вота и обшеството. Той несъмнено же-
лае шастието на поданиците си и ми-
ра на един златен век; но той е единс-
твеният управник. отхвърлил всяка
мисъл за наследник, възприемаш
единствено собствения си тип об-
щество. За да се преобрази, светът
трябва да се разбунтува. а Кронос или
бива кастриран от сина си, или се връ-
ша на небето. Казано другояче. той
или бива изгонен. или отказва да слу-
жи на друг порядък. освен на този,
който сам е създал и пожелал. Това е
образ на самия сляп и упори г консер-
ватизъм. Той на свой ред бива побе-
ден и ако царуването му остава евър-
зано с една златна епоха. то е зашото
определя във времето, което отлита,
един идеален период, в който са съб-
рани осъществяванията на всички съ-
нища и който непременно трябва да
остане неподвижен: това е отрицали-
ето на времето. застой в неизбежното
развитие, и то смъртоносен застой.
Кронос е завършеният вл аде тел на
това застинало съвършенство.
Разбира се, раят е достатъчен сам на
себе си. би трябвало да задоволява
напълно. без да се появява желание
да го напуснем; но идват нови същес-
тва с всичките им способности за об-
новление и конфликт, с желанието им
да се разгърнат самите те свободно и
силно: нешо. което Кронос не може
да приеме, а това го осъжда на неиз-
бежно поражение Той губи властта сн.
т.е. бива осакатен
В „De defectu oraculorum**, 18.
Плутарх говори за тайнствените
Хиперборейски острови: там заспа
лият и пазен от Бриарей Кронос бил
заточен на един остров, а сънят е
КРУШОВО ДЪРВО
552
веригата. която трябвало да го
задържи. около него имало множес-
тво демони - негови слуги и прид
ворни Окованият или заспал Кронос
символизира несъп|сгтвува111ою или
спряло време и ние можем ла евържем
гръиките данни с келтеките схваша
ния относно вечността и Отвъдното
(LERD. 145 147 ..MelangesGrenier, 2.
1052-1062)
КРУШОВО ДЪРВО
В Китай цветът на крушата се из-
ползва понякога като знак на траур,
зашото е бял. и най-вече като символ
на преходния характер на живота, за-
шото е краткотраен и крехък
В съиишата крушата е типично
еротичен символ, изпълнен с чув-
ственост. Това се дължи вероятно на
приятната и сладост. на сочния и
плод, а също и на формата й. която
се евързва с женствеността (AEPR,
283).
КРЪВ (вж. ОГЪН. ЧЕРВЕНО. ЗЕЛЕ
НО)
Кръвта символизира всички
значения, евързани с огъня*, с топли-
ната и живота, които са евързани със
слънцето* Към тези значения се от-
нася всичко красиво, благородно,
щедро, възвишено Тя е и част от об-
щата символика на червеното*
Обшопризнато е. че кръвта е но-
сителка на живота. Кръвта е
животът. казано с библейски думи
Понякога дори тя е признавана за
принцип на създаването Според хал-
дейската традиция божествената
кръв. примесена със земята, дала жи-
вот на съшсствата. Според разни ми-
тове кръвта слага началото на расте-
нията и дори на металите В древна
Камбоджа кръвопроливането по вре-
ме на бое вс с копия или на жертвопри-
ношения осигурявало плодородие,
изобилие, шастие; то било поличба за
лъжд Отбелязахме вече, че стрелите*.
насочени към небесния мех* от Ше-
син, предизвиквали кървав дъжд
Кръвта - примесена с вода, която из-
гича от раната на Христос, събрана
в Свешенния Граал. е истинското без
смъртно питие За такова питие тя с
смятана най-вече при гранссубсган-
циалното причастие Ще отбележим из
ползването на подобна символика по
време на кръвната клетва* в древнос-
тта и в тайните китайски общества.
Кръвта съответства оше на жиэ-
нената и телесна топлина. противо-
поставяша се на светлината. която пък
съответства на диханието и на духа. В
съшата насока кръвта - телесного на-
чало е проводника на страстите
(CADV ELIE GUEM. GUES. PORA.
SAIR)
От някои народи кръвта е смята-
на за носителка на душата; изглежда
това би обяснило. според Фрейзър. сб-
редите при жертвоприношения, при
които се полагат големи грижи да не
покапе кръвта на жертвата на земята
(обред от Соломоновите острови. в
FRAG 1. стр. 358) В Нова Зеландия
всяко нешо. върху което се е случило
да падне дори капчица кръв от върхо-
вен вожл. става табу или посветено на
вожда Тук откриваме символиката на
причастието чрез кръвта или на ия-
лостното отдаване чрез кръвната
клетва
Някои митове на урало-алтайските
народи от Централка Азия за края на
света илюстрират по поразителен на-
чин връзката кръв - небесен О1ън В
един от тези митове (на народите юрак
от Обдорск) светът загива поради
пожар, избухнал след смъртта на све-
шено дърво. чиято кръв се разляла при
сгромолясването му и. разливайки се
по земята. се превърнала в огън. За
алтайските татари - герой, изпратен
от върховния Бог. сражаваш се сре-
шу Дявола. пролива кръвта си по ця-
553
КРЪВОСМЕШЕНИЕ
лата темя и тя се превръша в пламъии
В немско стихотворение от IX век, как
то и в руските Откровения от Псевдо-
метола. кръвта на Илия, сражаваш сс
с Антихриста, се запалва и се разп-
росзира по земята (HARA. 99-100)
КРЪВОСМЕШЕНИЕ
Кръвосмешението символизира
генленцията към сливане на полоб-
ните, лори превъзнасянето на собст-
вената съшност, откриването и заши-
таването на най-дълбокия „аз" Той е
форма на аутизъм (патологично от-
тегляне в собствения вырешен свят
със загуба на контакт с действител-
ността). Среша се според по-голяма-
та част от митологиите в отношени-
ята между боговете, между фараони-
те и парезе, в зазворенизе обшества.
които искат да залазят и полсилят
същностното си върховенство: у
египтяните (Изида се омъжва за брат
си Озирис, има четири деиа от сина си
Хор), у инките. полинезийпите. гърци-
те и др.
Кръвосмешението между брат и
сестра изглежда е правило в ражла-
нията на божествата на ирландската
митология Кралят узурпатор Брее е
син на една жена от Племената на
богинята Дана, Ери (персонификация
на Ирландия) и на Елата (наука), не-
ин брат, син на Делбет (форма). Героят
Кухулин е син на крал Конхобар (за-
местник на бог Луг) и на сестра му
Медъб. която. прели да се омъжи за
съпруга си Айлил. е имала отношения
с двамата си бразя. В разказа за ухаж-
ването на Етейн ирландската крайн-
ие е готова да извърши прелюбоде-
яние с девера си и с Дагда; в първата
версия на легендата тя прелюбодейс-
тва със сестра си Боанд. която е жена
на брат й Елкмар.. Изглежда тук е ми
тическотообяснение на полиандрията
на бретонците. за която говори и Цезар
в „Записки за Галската война" Четири-
ге мъжки бога от ирландских пантеон
се уравновееяват само от едно женс-
ко божество, което. бндейки девствено.
е тяхна обша съпруга (такьв е случа-
ят и с хинлуистките Пандави). Кръво-
смешението. което няма нишо обшо с
някакво вероятно беземъртие, е отп-
ратка към адамовото време в Битие
(OGAC, 18. 363-410; CELT 15)
В очитс на психоаналитииите от-
далечената и безсъзнагелна съблазън
на кръвосмешението е всъшност ком
плексът на Едип или Елсктра, спо-
ред случая, и представлява нормал •
на фаза от детската сексуалност по
време на развитисто и. Единствено
установяването й може да с източ-
ник на невроза (PORR 214) Трябва да
се прави разлика между полуживотин-
ското кръвосмешение. което се движи
между детската нормалност. социал-
ната забрана, сексуалната перверзия
и неврозата. и полурелигиозното
кръвосмешение. натоварено със сим-
волика и произхожлашо от вярвания-
та. ..Иниестните съюзи в древността
например не са се дължали на любов-
но влечение, а вероятно на особено
суеверие, тясно евързано с митичес
ки схващания Историята разказва
за един фараон от втората динас
тия. който се оженил за сестра си.
дъщеря си и внучката си: Питолемс-
евците - за сестрите си: Камбузий -
цитс - за сестрите си: Артаксеркс
- за дветс си дыцери: в 37 век пр не
Кобад I сключил повторен брак с дъ•
изеря си. а сатрапът Сисимитрес се
оженил дори за майка си: тези кръ
восмешения се обясняват с факта, че
„Зенд-Авеста"* прспоръчва еднокръв
ните браковс. зада засили прилика
та на владетелитс с божеството"
(JUNL. 406) Не е сигурно, дали уче-
нието на „Авеста" е било решаващо
във всички случаи По-скоро кръвос-
мешението съответства на положени-
его не само на загворениге обшества.
КРЪГ
554
но и на затворените и тесни психики,
неспособнн да приемат другия: то из-
дава недостатъчност или регрес.
Макар че в определен стадий от ево-
люцията би могло да изглежда
нормално. кръвосмешението изразя-
ва блокада, възел. прекъсване в мо-
ралното и психическо развитие на да-
дено общество или личност.
При все че гръцката митология е
пълна с инцестни съюзн и примитив
ната ендогамия е оставила следи в об-
шеството и психическите факти, кръ-
восмешението вдъхва свешен ужас у
гръцките трагици и може би в колек-
тивната народна душа. .Едип цар"н&
Софокъл дължи цялата си драматич-
на мош на това усешане за ужас В Рим
кръвосмешението било забранено със
закон и провинените били хвърляни от
тарпейската скала.
КРЪГ (КВАДРАТ. КОЛЕЛО. ПОЯС)
Вторият основен символ (според
CHAS. 24). редом с центъра*. кръста*
и квадрата*.
Кръгът е най-напред разгърната
точка*; той носи чертите на нейно-
то съвършенство. Ето защо точка-
та и кръгът притежават общи сим-
волни свойства: съвършенство.
еднородност. липса на разграничение
или разделение Кръгът може да
символизира също така не скрити-
те съвършенство на първоначално-
та точка. а сътворените следствия:
другояче казано - света, доколкото
той се отличава от своя принцип.
Концентричмите кръгове изобразя-
ват степените на битието. сътворе-
иите йерархии Всички те съставля-
ват всеобщото проявление на единс-
твеното и непроявено Битие. Във
всичко това кръгът е разгледан в не-
дел има та си цялост... Кръговото дви-
жение е съвършено. неизменяемо, без
начало и без край, без изменения; а
това с основание го превръща в сим-
вол на времею Времето се определи
като непрекъснато и неизменяема
последователност от идентична един
с друг мигове... Кръгът символизира
и небето. чието движение е кръгово
и ненарушимо.
На друго равнише на тълкуване са-
мого небе се превръша в символ -
символ на духовния. невидимия и
трансцендентиия свят Ала по-пряко
кръгът символизира космичното небе,
особено шо се отнася до отношени-
ята му със Земята. В този контекст
.кръгът символизира дейността на
небето. динамичното му приобщава-
не към космоса, неговата причин-
ност, неговата образцовост. промис-
лящата му роля. Така кръгът се при-
съединява към никои символи на при-
веденото над творението си божест-
во. което създава. регул ира и подреж
да неговия живот " (CHAS, 28).
Според някои текстове на фило-
софи и теолози .кръгът можеда сим-
волизира божествеността. разбира-
на не само като неизменяемост. а и
като всепроникваща доброта, като
източник. запазване и унищожение
на всички неща; според израза на
християнската традиция: като
алфа* и омега "(CHAS, 29).
Въз основа на символиката на
центъра* и на концентричните кръго-
ве Псевдодионисий Ареопагит опис-
ва с езика на философията и на мисти-
ката отношенията между сътворено-
то битие и неговата причина: с отда-
лечаването си от централното единс-
тво всичко се разделя и умножава. „В
центъра на кръга”, напротив, ..всич-
ки лъчи съшествуват едновременно в
едно-единствено единство и една-
единствена точка съдържа в себе си
всички прави линии, поотделно уед-
наквени една с друга, а всички заедно
- с единствения принцип, от който
всички те изхождат. В самия цен-
тър тяхното единство е съвършено:
555
КРЪГ
ако малко се отдалечат от него, те
се различават слабо, ако се отдале-
чат повече - различават се по сил но.
Накратко, колкото по-близо са те до
центъра. толкова по-тесен е съюзът
между тях; колкото повече се отда-
лечават от него, толкова повече се
увеличава разликата между тях"
(PSEO. 132 133).Тук символът проявя-
ва своята в еднаква степей и социал-
на, и мистична значимост.
В дзен будизма често се срещат
изображения на концентрични кръго-
ве. Тези кръгове символизират етапи-
те на вътрешното усъвършенстване,
прогресивната хармония на духа.
Кръгът е знакът на Иэначалното
единство и знакът на Небето: като та-
къв кръгът показва неговата дейност.
неговите циклични движения Кръгът
е разгръшането на централната*
точка*, нейното проявление: .Всички
точки от окръжността присъст-
ват в центъра на кръга. който е
тяхното начало и техният край",
пише Прокъл. Според Плотин .цен-
търът е баизата на кръга", а спо-
ред Ангелус Силезийски „ точката е
съдържала кръга". Многобройни
автори. сред който е и Хайнрих Сузо
по съшия начин сравняват центъра и
кръга с Бог и творението.
Кръгът е фигура на небесните цик-
ли и по-точно - на обиколките на
планетите. на изобразения от зодиака
годишен цикъл. Той характернзира ек-
спанзивната тенденция (раджас).
Следователно кръгът е знак на
хармонията, ето защо архитектурни-
те нор ми често пъти се основават на
разделянето на кръга. .Заизо движе-
нието на небето е кръгово?" пита
Плотин. „ Заизото небето подражала
на Разума". Символиката на зодиака
присъства и в други подобии излъч-
вания около Соларния център: двана-
десетте индийски Адита, Рицарите на
Кръглата маса, Кръглия съвет на
Далай Лама
Всъшност първоначалната фор-
ма е не толкова кръгът, колкото сфе-
рата - изображение на Световното*
яйце. Ала кръгът е потирът* или про-
екцията на сферата*. Ето зашо Зем-
ният рай бил кръгъл. Преминаването
от квадрата в кръга - например в ман-
дала - е преминаване от пространст-
вената кристализаиия в нирвана, в из-
началната неопределеност: премина-
ване от Земята в Небето, според ки-
тайската терминология Това се пот-
върждава от эападноевропейската
христнянска традиция.
При все това символиката не ви-
наги е така проста, тъй като небесна-
та ненэменяемост съшо намира израз
в квадрата, а земиите промени - в
кръга. Двата аспекта са използвани в
традиционната хиндуистка архитек-
тура, за която казват. че се състои в
превръшането на кръга в квадрат и
на квадрата - в кръг. От друга страна,
кръгът - символ на оживлението, е оби-
чайната форма на светилишата на но-
мадските народи, а квадратът - на
храмовете на уседналите (BURA,
BANA, DANA, GUEM. GUEC, GUER,
GUES. KRAT, SECA).
В съчетание с формата на квадра-
та, формата на кръга нзвиква предс-
тавата за движение, за промяна на по-
рядъка или на равнището. .Човеиз
ката психика спонтанно тълкува
кръглата фигура, добавена към квад-
ратната* фигура, като динамично-
то изображение на диалектиката
между трансцендентното небесно,
към което човекът естествено се
стреми, и земното. където той се
намира в момента, където се възп-
риема като субект на преход. който
трябва да извърши оизе се га с помоиз
та на знаците"(CHAS, 131).
Схемата на квадрата, увенчан с
дъга (фрагмент от кръга) или удъл-
жен с дъга по хоризонталата. струк-
КРЪГ
556
турата куб - купол. тъй често среша-
ни както в мюсюлманското, така и п
романского изкуство, представляват
материален израз на тази диалектика
между земного и небесного, между не-
съвършеното и съвършеното Тази
сложна форма предизвиква наруша-
ване на ритъма. на линията. на
равнишето. което подтиква кьм тър-
сенето на движението, на промяната.
на ново равновесие; тя символизира
стремежа към no-висш свят или към
по-внсоко равнише на живот Тя се с
превърнала в класическия образ на
триумфалната арка, предназначена
за преминаването на победоносния
герой; в интелектуалния порядък ге-
роят е геният. разбудил някаква загад-
ка; в духовния порядък героят е свс ге-
ны. надвил низшите влечения на сво
ята природа Пред всеки от тях. в соб-
ственна му порядък. се открива дос-
тъп до друг начин на живот, който
участва по-дейно в този на божест
веността, раэбирана като могъшест-
во. мъдрост или святост
Кръгьт. вписан в квадрат, е „доб
ре познат на кабалистите символ.
Гой изобразява скритата в матери-
ята искра от божествения огън. ко-
нто я оживотворява с пламъка на
живота" (GR1A. 234)
Кръгьт е и символ на времето:
колелото* се върти. От най-дълбока
древност кръгьт служел за израз на
целостта и на съвършенството, как
то и за пълното обхвашане на времето.
за да бъде измерването му по-точно.
Вавилонците използвали кръга за из-
мерване на времето: те го разделили
на 360" и го разложили на шест сег-
мента от 60’; истового име - шар. обоз-
начава всемира, космоса Оттам впос
ледствие вавилонского религиозно
мислене извлича понятието безкрайно.
циклично, универсално време. което е
пренесено в античността - например
в гръиката епоха - под образа на
змията*. за капала опашката си. В
кристиянската иконография кръгьт е
мотив, който символизира вечността;
три споени кръга изобразяват
Троицата на Отеца. Сина и Светия
Дух.
У ссверноамсриканските индиан
ци кръгьт съшо е „символ на времето.
тъй като дневното време. ззоирзото
време и фазите на луната са кръговс
над света, а времето на годината е
кръг около ръба на света" („Разказ
на вожда Меч. дакотски шаман", в
ALEC, 22).
В келтския свят кръгы притежава
магическа функция и значение За да
спре нахлулата в Ълстър ирландска
войска. Кухулин издълбал върху дър-
вен кръг надпис с огамични букви
Кръгьт бил закован на стълб. а над
писът повелявал на всеки. който го
прочете, да не продължава по-ната-
гък. без да е влязъл в единоборство.
Следователно кръгьт символизира ня-
каква непреодолима магическа
граница Кръгът намира непосредс-
твени религиозни приложения: според
агиографските текстове всликият up-
зандски идол (камък на Фал или Кром
Круих) бил заобиколен от дванадесет
по-малки камъка. разположени в кръг
В Перигьо (Дордон) и в Алон (Сарт)
кръгли гало римски храмове са впи-
сани в квадрат, което изобразява вза-
имоотношения та между небето (кры)
и земята (квадрат) При предаването
си в плен Верпингеторикс, възседнал
кон, описвал широк кръг около Цезар
Символиката на кръга е двойна, ед-
новременно магическа и небесна (вж
 радише* и оградено мисто*) (WIN!.
5 69; CELT, 1. 159-184).
Що се отнася до еврейски те и хрис-
гиянските традиции, то кръгът не се
среша в библейски те постройки; той е
от византийски произход. В архитек
турен план крыът предхожда купола
Някои романски иъркви. възпроиз-
557
КРЪГ
всждащи Божи Гриб в Иерусалим, при-
ема! заоблена форма - такива са
иърквите. построени от гамплиерите,
и абатствата Шару и Фонтсвро А беи-
лите на романските църкви представ
ляват полукуполи.
Архитектите подражавали съшо и
на античните паметнини и на визан-
тийските форми Божи Гроб в Иеруса-
лим бил опит да се наполоби големия
свод на всемира, чийто символ е и те-
мето на човека. Хоиорий Отюнски за-
имства това двойно деление, когато
говори за кръстовидна иърква (квад-
рат*) и за крыла иърква; той използ-
ва обичайна та терминология и симво-
личния смисъл. който тя съдържа
Кръгът изразява божественото
дихание. което няма нито начало, ни-
то край Това дихание е несеквашо и
сс разнася във всички посоки Ако ди-
ханието секне. светы тутакси би бил
погълнат. Слънцето и златото - изоб-
ражения на слънцето, са обозначеии
с кръг Кръглият план е свързан с кул-
та към огъня, към геронте, към
божеството Кръглото притежава уни-
версален смисъл (orbis - орбита), чий-
то символ е глобусы. Сферичната
форма на всемира и на човешката гла-
ва е признак на съвършенство.
Романската иърква представя об-
раза на човека, ала в нея се съдържа
преди всичко символът на съвърше-
ния човек, т е - на Иисус Христос.
Впрочем иска отбележим, че написа-
но на иврит, името Иисус означава
човек. Ставайки човек и поемайки
човечеството. Слового придобива чо-
вешки измерения Чрез Въпдъшение-
то то обединява своята божественост
с човечеството. евързва небето със зе-
мята и хвърля в кръга квадратната
форма, която съответства на форма
та на човека или по-право - то вписва
квадрата в крыв на божественостга
Но има и нешо повече. тъй като квад
ратът показва могъшество. Това съв
сем ясно личи например от виденнето
на Даниил (7:1 -28) за четирите звяра и
четирнмата царе А чрез Изкупление-
то Христос разчупва и разтрошава
квадрата, гъй като е цар без царство
От квадрата остава само кръетът*
Така Христос разполага човешката си
природа в божествената природа, а
чрез Въплъщението и Изкуплението
самият квадратен човек се вмества в
кръга. С други думи, човечеството е
евързано с божествеността. както врс-
мето - с вечността. зримото - с нез
римото и земного - с небесного
Съвременните автори охотно го-
ворят за църквата, построена по по-
добие на разпнатия Христос. И да, и
не Всяка човешка природа е разпната,
тъй като изображението на човека
символизира кръета и означава осите
на посоките на света.
И така, храмы* винаги е постро-
ен по човешки образ. Християнският
храм произтича от квадратурата со-
образно въведените в кръга оси на по-
соките на света. Представеният във
Васту Паруша-мандала план на хин-
дуисткия храм съшо е квадратна
фигура, изразяваша разделянето на
четири на голям кръг. който символи-
зира слънчевия цикъл (DAVS, 190-192;
HAUM. 3; BURH. 364) Явно всяка све-
шена архитектура прибягва до тези
основни изображения
В нслямската традиция крылата
форма е смятана за най-съвършената.
Така например поетнте казват. че
кръгът, образуван от устата, е най-
красивата форма, защото тя е съвсем
крыла
Затворен в себе си. без начало и
без край, завършен. съвършен. кръ-
гът е знакът на абсолюта Пробле-
мою би.1 в преминаването от квадра-
та в кръга. като се има прсдвид, чс
чястото. където се събират в.чрва 
щите. с квадратно помещение, ала
единствено куполът е достоен да
КРЪГ
558
изобразява безмерното божествено
величие.
МАГИЧЕСКИ КРЪГ - Кръгът от
Свешената плоча на Архангел
Михаил, служеш за магически
заклинания. In Francis Barret. The
Magus London. 1901.
Черният куб Каба в Мека се изди-
га в крыло бяло пространство, а шест-
внето на поклонниците описва непре-
къснат молитвен кръг около чериия
куб (ВАМС, 120). Обичаят изисква да
се обнколят мавзолеите на светците,
джамиите, мястото, където е било при-
несено в жертва животно - тогава, ко-
гато детето е получило името си и т.н.
(вж ритуалнаобиколка*)(\¥Е8К. 441,
462-464).
Розетките или украси във вид на
роза с многобройни венчелистчета -
често срешан мотив в бродерията.
декорацията, амулетите и архнтекту-
рата на Средния изток, съшествуват
оше в предислямските цивилизации.
Ако приемем. че те имат по-специал-
но значението на предпазно средст-
во срешу уроки, то можем съшо така
и. струва ни се. с пълно праве, да ви-
дим в тях загатнато изображение на
колелото в образа на цвете, както и
символ на живота, на продължител-
ността на земния живот В Долна
Месопотамия 0 е съвършеното число.
изразявашо цялото и следователно -
всемира Разделено на градуси, то
представя времето. „От кръга и от
представата за времето с възникна 
ло изображението на колелото. ко-
ето произлиза от тях и загатва за
образа на цикъла. съответстваиз на
представата за период от време (в
етимологичен план иврит евързва
кулата. която е кръгла. с карена вър-
тя се. а човешкото поколение - с ко-
рена обнкалям в кръг). Символиката
на кръга припокрива символиката на
вечността или на вечното начало"
(RUTE, 333).
В персийската литература често се
срешат изразите „въртяшият се свод
на небесата" и „Небесното колело" Те
съдържат представата за съдба. Така
например Омар Хаям пише:
.Щом като Небесното колело ни-
кога не се е въртяло по волята на ня-
кой мъдрец. какво значение има дали
изе преброим седем или осем небеса."
Танцы в кръг на дервишите мав-
лави, наречени танцувашн дервиши,
е вдъхяовен от космична символика:
те уподобяват обиколките на плане-
тите около слънцето. въртопа на всич-
ко, което се движи, ала съшо така -
търсенето на Бог, чийто символ е слън-
цето. Техният основател Д желал едднн
Руми, наричан по-често Мевляна, на-
й-великият поет на суфизма, е възпял
тази ритуална обиколка * на душата
в монументалното си произведение
Матхнави. „Аз се въртях". казва той.
„с деветимата баизи (планетите) във
всяко небе. Години наред се въртях
със звездите. .. “
‘ Неоплатонического сравнение
между Бог и кръга, чийто център е
навсякъде, е тема, която откриваме у
всички суфисти, например в
„Глолшан-и Раз"(.Розовата градина
на тайните") от Махмуд Шабестари
и т.н. На материалната окръжност на
феноменалния свят Руми противопос-
559
КРЪГ
тавя Кръга на Абсолютною битве.
Руми заявява съшо така, че ако отво-
рим една прашинка, вътре ше откри-
ем слънце и планети, които обикалят
около него. А нима някой атомен фи-
зик не би казал съшото?
От друга страна, в основата на
Божия престол е изобразен кръг: това
е върховният хоризонт, Кхат ал
истима, който Мохамед обиколил по
време на Мирадж (вж стълба*) на
разстояние две пуснати стрели.
Следователно мохамеданският екс-
таз се състоял в обиколката около
Божията недостъпност (MASH.
849-850).
Фигурата на кръга символизира
и различните значения на речта: пър-
вият кръг символизира буквалния
смисъл; вторият кръг - алегоричния
смисъл; третият - мистичния сми-
съл.
Таухид - наука та за засвидетелст-
ването на това. че Бог е Един, е изоб-
разен от ал-Халадж като фигура, със-
тавена от три концентрични кръга:
първият кръг включва Божиите дела
ad extra; вторият и третият - техните
следи и последствия: това са двата
концентрични кръга на сътвореното.
Централната точка обозначава
Таухид, науката. Ала всъшност това
е наука за незнанието (MASH, 850).
Юнг показва, че символът на кръ-
га е архитилен образ на целокупната
psyche, символ на „Аз"-а. докато квад-
раты е символ на земната материя,
на тялото и на реалносгга (JUNS. 240
- 249).
Бидейки обгръшаша форма, по-
добно на затворена верига, кръгът е
символ на закрила - на закрила. ока-
зана в неговите граници. Оттук и ма-
гическата употреба на кръга като за-
щитен пояс около градовете. храмо
вете. гробовете, който да попречи на
враговете. на бродешите души и на
демоните да проникнат в тях. Някои
борин очертават около себе си кръг,
преди да влязат в схватка.
Що се отнася до отделния човек,
защитният кръг приема формата на
пръетен. гривна, огърлииа. пояс,
корона. ..Пръстенът-талисман.
халката-амулет. магичсският пен-
такулек кръг. носени на пръета. са
били използвани от дълбока древност
от всички народи: и наистина. те се
евързват с непосредствената закри-
ла на вършителя в най-уязвимите
точки: пръетите на ръцете - естес-
твени оръдия на излъчването и
улавянето на магическия флуид и
следователно - твърде уязвими"
(MARA, 342).
Тези кръгове играели не само ро-
лята на украшения, а и на ..стабили-
заторы. поддържащи сплотсността
на душата и тялото... Вероятно та-
зи символика обяснява заи/о древни-
те воини носели толкова много
гривни. Може би чрез тях те се
сдобивали. благодарение на всички.
които биха желали те да се завър-
нат невредими, със здраво вкопчена в
тялото душа " (LOEC, 164)
Със съшото значение на символа
се обяснява и факты, че сваляли
пръетените и гривните на мъртвите,
чиято душа трябвало да бъде пусна-
та на свобода, а на мистиците, чиято
душа трябвало да се издигне към
божеството. се забранявало да носят
пръетени и гривни Ала във втория
случай може да надделее друго сим-
волно значение, тъй като халката оз-
начава съшо така обвързаност и от-
даване - неотменими и доброволни;
ето зашо някои монахини носят
халки. Когато възниква конфликт
между няколко символни значения,
това което е избрано, разкрива при-
даденото му първостепенно значе-
ние. ала от това значението, встава-
ло в сянка в този отделен случай, не
престава да съществува
КРЪСТ
560
КРЪСТ
Кръстът е един от символиie, за
конто срешаме свидетелства оше в
най-дълбока древност: в Египет.
Китай. Киосос. Крит, където е наме-
рен мраморен кръет от XV век преди
нашата ера. Кръстът е третият от че-
тирнте основни символа (според
CHAS) заедно с центъра*. кръга*.
квадрата* Той установява връзка
междуостаналите три чрез пресича-
него на двете си рамена в точка, ко-
ято съвпада с центъра, той му осигу-
рява излаз навън; вписва се в кръга.
когото разделя на четири части; по-
ражда квадрата и триъгълника. шом
краищата му бъдат свързани с чети-
ри прави От тези обикновени забележ-
ки произтича изключително сложна
символика: те дават начало на най-
богатия и най-широко разпространен
език. Съшо като квадрата, кръстът
символизира земята. но той изразява
нейните междинни. динамични и труд-
но доловими страни. Символиката на
числото четири* е евързана в по-го-
лямата си част с тази на кръета. но
най вече с това. че бележи известии съ-
отношения вътре в четворката и
квадрата Кръстът е най-събирател-
ният от символите (CHAS. 365).
Насочен към четирите посоки на
света, кръстът е на първо място ос-
новата на всички символи на ориен-
таиията на различните равниша от
човешкотобитие Пълната ориенти-
ровка на човека изисква... трайно
съгласуване ориентация на живо-
тинския субект по отношение на са-
мая себесн; пространствсна ориента-
ция по отношение на четирите земни
посоки. и накрая времена ориентация
по отношение на четирите небеенн
посоки. Проетранствсната ориента
ция се осъщсствяви според оста изток
- запад, белязана от изгрева и залсза
на слънцето. Времевата ориентация
следва завъртансто на световната ос.
едновременно кн - север и долу - юре
От прссичането на тези две основни
оси сс получава кръета на пълната
ориентация. Съгласуването на двете
ориентации в човека - животинска
и пространствсна - се хармонизира
с иманентния земен свят: а това на
трите ориентации - животинска.
пространствсна и времена - с транс-
цендентная надврсмсви свят чрез и
посредством земната среда (CHAS.
27). Не бихме могли да изразим по-с-
бито многобройните и добре подреде-
ни значения на кръета; подобен син-
тез намира потвърждение във всички
културни области и се разгръша в
множество варианти и разклонения
В Китай числото на кръета е 5.
Китайската символна система...
отново ни научи никога да не разг-
леждаме четирите страни на квад-
рата или четирите рамена на кръе
та извън нсобходимото им отношс
нис спрямо центъра на кръета или
пресечната точка на раменстс му
Центърът на квадрата съвпада с
цснтъра на кръга. Тази обща точка
с големият кръетопът на въображе
нието (CHAS. 31).
В резултат на това кръстът изпъл-
нява функцнята на синтез и мерило
В него сс срещат небето и земята..
В него се преплитат времето и
пространството. Гой е непрерязана
та пъпна връв на космоса, евързан с
първоначалния център. От всички
символи той е най-универсалният.
най-събиратслният. Той е символът
на посредника, на този. който по
природа е постоянното сбиранс на
света и връзката земя - небе, отго-
ре надолу и отделу нагорс (CHAS. 31 -
32). Той е широкият път на взаимо-
действията. Това е кръстът, който раз-
рязва. подрежда и измерва свешени-
те пространства, като например хра-
мовете*; той очертава градските пло-
щади; той пресича лагерите и гроби-
561
КРЪСТ
шата; прссичането на рамснете му бе-
лежи кръстопътиша та*; в тати срс-
дишна точка се излита олтар. камък.
стожер Неговата пентростремигелна
сила е и центробежна Тя изразява
тайнственото на центъра. Тя с
излъчване. ра зпръскване. но и
съсрсдоточиванс. рскапитулация
(CHAS. 365).
Кръстът пригежаоа съшо така
стойността на вьзнесеиски символ В
една срелиовековна нсмска гатанка
става въпрос та дърво*. чиито коре-
ни са в ала, а върхът - при Божия трон,
клоните му обгръшат света и това
лърво е именно кръстът. В източните
легенли кръстът е моегът или стъл-
ба та. по конто човешките души се из-
качват при Бог. В някои варианти лър-
веният кръет има седем стъпала, съ-
шо както космическите лървета пред-
ставлява т седемте небеса (ELIT. 254-
255).
Християнската традиция обогати-
ла необикновено много символиката
на кръета. като сбрала в този образ
историята на спасенисто и на мъче-
ничеството на Христос. Кръстът сим-
волизира Разпнатия. Христос, Господ.
Словото, Втория елемент на Троицата.
Той с нешо повече от олицетворение
на Иисус Христос, отъжлествява се с
човешката му участ. лори с личност-
та му. Чествани са празницнте на
Кръета. Възкачването на Кръета; пе-
ят му химии: „О Crux, spes unica"; той
си има своя история, гъй като с нап-
равен от дърво. посалено от Сит на
гроба на Адам, което разпръеква час-
типите си попелия свят след смъртта
на Христос и у.множава чудесата; и
кръстът ше се появи отново в ръцете
на Христос по време на Страшния
съд Няма друг толкова жив символ
И затова християнската иконогра-
фия го е възприела. за ла изразн мъче
ничеството на Месията. както и при-
съсгвието му; където с кръстът. там е
и разпнатияг. Различаваме четири ос-
новни вила кръстовс: кръет без връх
(като гръцката буква ray. Т): кръет с
връх и един напречник; кръет с връх и
лва напречника; кръет с връх и три
напречника.
Различии те значения, приписвани
от символиката не са абсолютно неза-
висими Те не се взаимоизключват; не
може да се каже че елното е вярно. а
другого грешно; всяко едно изразява
едно изживяно схвашанс. тълкувано
като символ.
Т-образиият кръет символизира
змия на кол. смъртта, побелена от
саможертвата. Оше в Стария завет той
притежавал мистично значение Имен-
но понеже дървата. конто носел на ра-
менете си за жертвоприношението,
и мал и тази форма. Исаак бил помил-
ван, като ангел задържал ръката на
Авраам, готов ла умьртви сина си
Кръстът с един напречник е кръе
тът от Евангелието. Четирите му ра-
мена символизират четирите стихии,
опорочени в човешката природа,
човечеството. привличаноот Христос
от четирите страни на света, добро-
детели ге на човешката душа; забита
та в земята основа на кръета означа-
ва вярата. стъпила на дълбоки основи,
горната и част бележи излигашата се
към небето надежда; ширината на
кръета е любовта. която се простира
и над неприятелите; дължината му е
упоре гво го докрай Гръцкият кръет
има четири еднакви рамена и може ла
бъде вписан в квадрат; латинският
кръет разделя неравно отвесната
част, съобразно измеренията на изп-
равения човек с разтворени ветрами
ръие и може ла бъде вписан само в
правоъгълник. Единият е илеалнзи
ран. другият е реалистичен От един
позорен стъ.зб гърците са направзз из
улузашемигОЮН. 360). Грытките и ла-
тински църкви обикновено били диа-
пирами така, че да очертават долу
КРЪСТ
562
кръст: гръикигс на изток, латински те
на запад; но има и нзключения
Крьегы с два напречннка предс-
таен на горния подигравателния над-
пне на Пилат: „Иисус назарянин,
юдсйския цар". а на долния напрем-
ник били ръиете на Христос Това е
така наременияг лотарингски кръст.
който всъшност произлнзаот Гърция.
където е по-чесго срешан
Кръстът с |рн напречннка се
превръша в символ на иърковната
иерархия, където отговаря на папс-
ката тиара, на кардиналската шапка
и епископската митра От XV век на-
татък единствено палата има право
на кръета с три напречника; двойни-
ят кръст се падал на кардиналите и
архиепископите: а обнкновеният - на
епископите
Съшествуват съшо кръст на мъче-
ничеството и кръст иа възкресснието;
първияг напомни за страданията и
смъртта на Христос, вторият за тър-
жествого му над смъртта Затова
обикновено го украсяват с хоругва или
пламък и прилича на пряпорсц - или
императорския знак на Константин
- който Христос сякаш излита. въз-
насяйки се от гроба и чиято дръжка
/авършви с кръст. вместо ди сс и/ос-
тря като копие.. Това вече нс е дърво.
както в кръета на мъчсничсството.
а тичга (D1DH. 369-370). ниебихме ка-
зали дори скиптър Това е един преоб-
разен позорен стълб.
В изображенията на грьцките
кръетове с двоен напречник се виж-
дат грьцките иннциали на името на
Иисус Христос и думата НИКЕ, ко-
ято означава победа. В основата на
единия от тях са застанали сокол* с
прибрани криле и орел* с разперсни
криле; в основата на другия има два
пауна*. чиято опашка е оссяна с очи;
единия г от тези кръетове еог две силе-
тени ленти < вж.плигка*).означаваши
единението на двете природи - човеш-
ката и божесгвената - във въплые-
ното Слово; другият е направен от пле
тенниа със съшото значение
В своята ..История на Бог“, толко-
ва богата н различии аспекти, М
Дндрон дава съвършен пример за
превръшането на символа в алегория.
което по наше мнение го извежда до
едно истинско противоречие в едноот
тълкуванията му Той посочва голям
брой гръцки кръетове, в чиято основа
се противопоставят две животни.
които. пише той. глсдит с ужас или
любое символа на изкуплснисто. под
който тс сякаш сс смиряват.
Лъвът*. орелът*. паунът*. соколът*
са най-често срсщаните животни.
Орелът и паунът са емблема на
гордоетта: соколът и лъвът. които
напомнят /а насилие и груба
жестокост. били .могли да о/нача
ват. чс тс/и лоши страсти са при
нудсни да се подчинят на кръета
Бсли.чт гълъб и овца та. които чес-
то виждамс върху фрсските от ка
такомбите и върху древните сарко
фи/и. биха могли да въ/вестяват. чс
добродстслите струят от кръета
тика, както пороците биват смаза-
ни от него. Тук алегорията е залазила
само едната страна на символа, най
повърхиостната, най-отдалеченатаот
лълбоко скритата действителност
Ние мислим. напротив, че всички тези
фигури изобразяват един от аспекти-
те на многоликий образ на Христос.
Нитоедно изображение нс може даиз-
черпи богатството на въплътеиото
Слово, както и ни го едно име не изказ-
ва безкрая на божествената природа
Погледнете посветените им статии: лъ-
вът потвърждава царствеността на
Христос, възтържествувал над смър-
тта чрез смъртта си на кръета; да-
уны с очи по перата означава откро-
вение го чрез Словото н божията
Мъдрост. явлението на Словото и на
Светлината; орелът разкрива върхо-
563
КРЪСТ
веиството на Спасителя, живееш в не-
6ссни1с висини; соколът - пп^нипа-
телността на пророчески те ..ту виде-
ния
Тези животин не са смазани в ос-
новата на кръета, кактостава при дру-
ги случаи, те са изправени и силни.
горди Зашо да внждаме тук противо
стояние, след като има отъждествя
ване с Христос, когато изображени
ята са на гълъби и агнета? Съшият
пронес на огъждествяване се намес-
ва при всички животни в основата на
кръета Когато не са подчинени. те ка-
рат да изпъкне. символично, една от
особсностите на самата личност на
Изкупителя.
В други характерни кръетове ше
обърнем внимание на първигс две
букви от името на Христос, на грьцки
ХВкатобуквата ропресича X катоот
весна ос; ше видим съшо буквите А и
42, алфата* и омсгата. означаваши. че
Христос е началото и краят на твор-
ческою развитие, точката алфа и точ
ката омега Други монстрами изобра
зяват в преплстени шест рамена ини-
циалите на Иисус Христос като йота-
та служи за ос на мястото на ро. Някон
от тези монограми са вписани в
квадрат, като по този начин се отна-
сят до земния и човешки живот на
Христос; други - в кръг. като в мис-
тично колело. предс тавлявайки небес-
ния му и божествен живот.
Силата на символиката през пьр-
вите векове на християнството изпък-
ва оше с мистичния кръст. травиран
върху камък. чиею изображение по-
месгваме тук: печатът има гравюра
на Т-образен кръст; буквата кси пре-
сича дръ жката на may. която сс зик
ръгля и оформя буквата ро(Р> в гор
ния си край Името на Христос и фор
мата на кръета му са сбрани в тези
няколко линии. Христос. Болки син.
с началото и кра.чт на всяко нещо.
Алфити и Омсгата. начало и край
на проявите ни разума и чрез рапии
рснис на смисъла. на самия разум и
на човешката душа, са поставсни от
двете страни на кръета. отляво и
отдясно Кръстът с смазал и поко-
рил Сазпаната. древната змия; затова
змията се увива и увързва в основа
та на кръета Тош враг на човешкия
род сс опитви да погуби душата. изоб-
ра зена като пял гълъб. но гълъбът.
макар и застрашсн. глсда към
кръета. откъдето черпи силата си
и който го спасява от отровата на
Сатаната. Думата SALUS. и/писа-
на върху земята. където се на мирит
кръстът и гълъбитс. с тър.жеству-
вищата песен, която зап.чва верничт
християнин в чест на Иисус и на
кръета (D1DH. 380 381)
Следвайки развитието си в света
на символите, Кръстът се превръша в
Рая на богоизбраните В едно издание
на „Божесгвена комедия" от 1491г. го
виждаме насред обсипано със звезди
небе, изпълнено съшо така с колени-
чили блажени В случая кръстът е сим-
вол на вечна та слава, на постигната
чрез саможертва слава, която дости-
га връхнага си точка в състояние на
блажен екстаз. Единствен Дайте е спо-
собен да и твика следното видение:
На този кръст Христос бе тъй
прекрасен, чс съм неспособен да го
опиши
Но който понесе кръети си и
последва Христос, ше извини моето
безсилис. когато свз/зс светлината
иг. подобна на мълния
В еврейски те и христиански тра-
диции кръстът (прекръетването) при
надлежи на примитивните обреди на
инициаттията Християнският кръст
се появява в Стария завет под форма-
та на обрати катоотвесните и подпор
ни грели в еврейските къши. беля ванн
с кръвта на агнеца с кръст: агне. пе-
чено върху два шиша, нзобразяванн
крьстосани
КРЪСТ
564
Кръстът е сбит израз на сът
ворението. той притежава космичес-
ко значение Затова свети Ириней мо-
же ла напише. говорении за Христос и
разпятнето: Той дойдс под видим об-
раз при точа, което му принад южи.
и стана ллът. и 6с прикован на кръс-
та. така чс да трат чрез самия се
бе си Вселената (..Срешу ереси ге", 5.
IS. Э)
По този начин кръстът се превръ
ша в световен полюс, както твърди
Кирил Иерусалимски Бог разтвори
ръцете си на кръста. за да обхванс
краиизата на Всемира и затова Гол-
гота с полюсът на света (Катехизис.
13. 28) Григорий Нисански говори за
кръста като за вселенски отпечатък
(„Слово за възкресението”). Лак-
ганиий пише: в страданието си Бог
разтвори ръце и обгърна земния кръг
(„Божественн закони". 4. 26. 36).
Срелновековните автори заели от От-
пите на Църквата темата за косми-
ческий кръст. откроен и от свети Ав
густин в ..De genesi ad litteram". 8.4-5
Кръсты присъства и н природата
понеже протегналият рык встрани
човек символизира кръста. съшото се
отнася и до птичия полет, до кораба и
мачтите му. до земелелскиге сечива за
обработка на земята. Така Юстин в
своята „Апология” (I, 55) изброява
всички неша. белязани от кръста
Списъкът на cruces dissimulatac скри
ти кръстове включва ралото. котвата.
тризъбена. мачтата на кораба. пречу-
пения кръст и т.н
Кръстът изразява основните биб-
лейски теми Той е дървото на живота
(Бит 2. 9). Мьлрост (Притч 3. 18).
дърво като материал (това на ковчега;
пръчките на Моисей, с чиято помош
бликнала водата; дървото. посалено
край тсчаша вода, дървото. на което
е провссена мелната змия) Дървото
на живота символизира съответно
материала, от който е направен
кръста. откъдето и употребяваният от
римляните израз: sacramcntum ligni
vitae Варава преоткрива в Стария за-
вет всички първообрази на кръста
Все така полобавашо е да правим
разлика между кръста на страдашия
Христос, кръста като позорен стълб
и тържествувашия кръст. който тряб-
ва да бъде разглеждаи в есхатологи-
чен смисъл Тържествуващият кръст.
кръст на небесното царство, който
трябва да се яви прели завръшането
на Христос, е знакът на Човешкия
син. знак на възкръсналия Христос
(вж цитирання текст на Данте)
В геологията на изкуплението
кръстът е оше символ на откупа, дъл-
жим по право и на куката. хванала
демона Цч за една традиция изисква
откупувансто пред демона, което е
основано на известна справедливост
Тя сс намссва във фазитс на изпупи
тслната икономика. Бе необходимо
Христос да бъде разпнат на кръста
и следователно да умрс, за да бъде
освободсн човекът от последиците на
греха Оттук и чсстата употреба на
думата откуп Кръстът се явява
като кука. конто хвоща демона и му
прсчи да продъ лжи делото си (DAVS.
225-226; J Reviere, ,.Le dogme de Is
redemption", Париж, 1948. 231 исл.)
Свети Бонавентура съшооприли
чава Христовня кръсз на лървото* на
живота: кръстът с красиво дърво: свс
зцсно поради кръвта на Христос, то
с пълно с вснкакви плодове (GOUL,
293)
Истинското дърво от кръста на
Христос възкресява мъртвите. твър-
ди едно старо поверие То дължало та-
зи си способност на факта, че кръс-
тът бил изработен от лървото на
живота, което растяло в рая
Необходимо е в обясненисто на
келтския кръст да се върнем към об-
щага символика на кръста Но келтс-
кия кръст е вписан в кръг. от който
565
КРЪСТ
КРЪСТ - Гръцки с двоен
напрениик С кг tn тури
XI век. /Атина).
КРЪСТ - Гръцки с двоен
напречник Скулптури
XI век. / Атина К
КРЪСТ С гръцки форма.
Скуаптура върху древни саркофа т
Първите векове от нашита ера.
КРЪСТ С гръцки форма
Скулптура върху древни еаркофа tu
Първите векове от нишата ера
КРЪСТ С гръцки форма.
Ску ттури върху древни еаркофи/и.
Първите векове от нашита ера
КРЪС! - Гръики. като teetda е
шеет ранни ра иена Ске.ттера от
П век iCoiyin
КРЪСТ
566
КРЪСТ - Гръцки с шест неравны
рамена. См tnmypa от /• ’ век
(Салун)
КРЪСТ Мистичен. Iравюра върсу
камък Първите векове от нашата
ера
КРЪСТ - С четирите Евангелия
наоколо Фреска от първите векове
от нашата ера Катакомбы.
крайни та му сгърчат. поради коего
той съчетава символиката на кръета
и на кръга Бихме могли да прибавим
и тази на центъра. понеже в геомег
рическия център на кръета и в среда-
та на раменете на множество древни
екэемпляри се намира една топка
През първите периоди от развитие™
на ирландского изкуство крьстовете
били напълно вписани в кръга и ли
шени от какваго и да било украса; в
един по-кьсен момент рамената леко
излита г извън кръга. накрая кръето
КРЪСТ - С човешки июбражения
Флорентинска гравюра от /49/ г.
веге стават по големи, покриги и с рез-
ба (вж. фогографските репродукции
на крьстовеге от острова в книгата
на Франсоа Анри, „L'Art Irlandais", I.
изд Зодиак. 1963) Возможное да отк-
рнем в ирландския кръет кслтскн
символи. примесени с християнската
символика Четворнотосъогветсгвие
онагледява разделение то на четнригс
стихни' въздух. земя. огън. вода и на
техните традииионни свойства: топло,
сухо, влажно и студено То съвпада с
разделянего на Ирландия на четири
567
КРЪСТ
провинции, докато в средата с офор-
мена една пета - като се отдели мал-
ка част от останалите четири Това са
съшо чегирнмата повелители от ле-
юписната традиция(конто отговарят
на четиримата Евантелисти) и пряко-
рът на свети Патрик - Coithngc -
(служите,!) на четиримата Двете оси
на кръета напомнят съшо та минча-
не то на времето. за четирите посоки
на пространство™, а кръгът - за цик-
лите на проявата Но центърът. къде-
го не съшествува нито време. нито
каквато и да било промяна. е място
на прехол или на символно общуване
между света тук долу и Оня свят. Това
е пъп, точка на разрив във времето и
пространството. Тясната връзка
между древните келтски разбирання
и еютеричните християнски елементи
ни кара ла мислим. че вписаният в
кръг кръет е представлявал за ирлан-
дцитс от каролингската епоха истин-
ски и съвършен синтез на християнс-
твото и келтската традиция (GUES.
185; GUEC. из текста)
Макар в Азия символиката на
кръета да не притежава съшото мис-
тично богатство както в християнс-
кия свят, тя е не по-малко важна Не
може да става и дума да представим
-една толкова шнрокообхватна симво
лика като тази на кръета в няколко
реда, още повече че Генон и е посве-
тил цял том. Тя почива основно вър-
ху факта, че кръстът е съставен от
прссичането на две насочснн осн. ко-
нто могат да бъдат разглежлани по
различен начин, било сами по себе си.
било като стремящи се към центъра.
било като лъчи. излизаши от този
център. Отвесната ос може ла бъде
разглежлана като евързваша помеж-
лу си нива или състояния на битието.
подрелени йерархично; водоравнага
ос - като разтрьшане на битието на
едно определено ниво Отвесната ос
може съшо така ла изобразява дей-
ността на Небето или Пуруша: хори
зонталната - подната повърхност,
върху която се упражнява тази лей
ноет, отговаряша на Пракрити, па-
сивната световна субстанция Двете
оси са още осите на равнодеиствията
и слънцестоянията или срешата им с
полюсната ос В този случай получа-
ваме триизмерен кръет. определят
посоките в пространството
Кръстът с направления, който раз-
дели кръга на четири. е межлинен меж
лу кръга и квадрата, между Небето и
Земята. следователно символ на меж
динния свят, както и на Световния чо-
век в китайската триада. Според свети
Мартин това е емблема на центъра.
на огъня. на Разума, на Принципа.
Сборна точка на посоките и проги-
воположносгите, среднше на равно-
весие™ им, центърът на кръета всъш-
ност отговаря на пра тото простран
ство в главината на колелото. на нс
вълдсйстващата иентрална дейност,
на Неизменната среда (джонг-йонг).
Кръстът - току-шо отбелязахме. че
разделеният от него кръг е колело - е
също така емблема на нзлъчваисто от
ценгьра. соларен или божествен Тъй
като обозначава цялата повърхност.
в Китай кръстът представлява чис-
ло™ 10. което съдържа всички прос-
ти числа (Wieger).
Вертикалният и централен кръет
е още световната Ос. което уточнява
глобусът с полярен кръет отгоре. им-
перски символ, отъждествяван от ал-
химиците с обновителната пещ.
Трябва да припомним също кръе-
товидната основа на индуски те Храмо-
ве и на иърквите. където главата от-
говаря на абсидата - ръцете на нап-
регната галерия. тялото и краката -
на кораба. сърието - на олтара или
линча.
У Абу Якуб Седжестани открива-
ме едно доста особено егогерично гъл•
кувание на символиката на Кръета.
КРЪСТ
568
чиито четири рамена са отъждестве
ни с четирите думи на Shahada. мю-
сюлманското изиовядване на религи-
ях» (BURA. CORT. GUEC. SAIR.
WIEC).
В Египет кръстът с кадка на върха
(Анх*), често бъркан с выела на
Изнла. е символ на милионите годи
ни бъдеш живот Този знак е образу-
ван от крыла или овална халка. на ко-
ято виси нешо като Т-образен кръст.
подобен на възел на пандела Това е
един от атрибутите на Изида, но го
виждаме в ръката на повечето божест-
ва. в качеството му на емблема на бо-
жественна живот и вечността. В ръце-
те на смъртните той изразява поже-
ланието за блажена вечност в компа-
нията на Изида или Озирис. Кръгът
му е съвременният образ на това. ко-
ето няма нито начало, нито край,
кръстът изобразява състоянието на
транс, в коетоссе мьчил посветеният.
по-точно той представлява смъртта.
разпъването на кръст на избрания, а
в някои храмове посвешаваннят бил
полаган от жреците върху легло с фор-
мата на кръст (СНАМ. 22). Прилепва-
ли го към челото на фараоните и на
посвешаваните. сякаш за да им поз-
волят да видят вечността отвъд
препятствията. конто им остава да
преодолеят Ботове те го показват на
мъртвите. отбелязва Масперо, като
символ на вечен живот, чиято проява
са живите
Според Пол Пиере това е съшо та-
ка символ-закрилник на свешените
тайни Съшествували множество аму-
лети (та или халка за колан) от твърл
камък. стъкло или позлатено дърво от
сикомора*, но най честоот яспис или
непрозрачен червей кварц, конто сла-
гали на врата на мумията . Спеииал-
ният текст от 46 глава. Книгата на
мъртвите. гравиран върху този талис-
ман. поставил покойника под закри-
лата на Изида (PIED. 531)
В африканского изкусгво кръсго
подобии те мотив» с линии те или лис-
гага на маниоката са многобройни и
богат и на сьдържание Кръстът има
на първо място космическо значение:
гьй като бележи четирите посоки на
света, той означава вселената като
цяло Ако вьв всеки от краишата му
има кръг. той символизира слънцето
и неговия ход. Ако завършват с дъги,
той представлява за племето бамум
царя Кръстопы*, той изразява съшо
пътеките на живота и на смъртта, об-
раз на човешката участ(МУЕА, 106)
У племето фулбе (пьол) буталката за
масло е с формата на кръст. Ако раз-
леят млякото по невнимание, ге по-
тапят пръеги в капките или локвичка-
та и правят върху тях кръст (Н?\МК,
25).
Според разбиранията на племето
банту от поречието на р Касаи (коичо,
лулуа и балуба) асоииацията Кръст-
Спирала е сбит израз на подредбата
на света. Всртикалната ос на този
кръст евързва земята (дом на хората
и - в хтоническия вид - на мъртвите
души) и Горного небе, дом на
Вьрховния бог. Самият той е в среда-
та на кръст. на чиито рамена се нами-
рат Четирите върховни духа, негови
помошницн Хоризонталната ос евър-
зва света на лобрите духове (на изток)
с този на злите духове (на запад)
Центърът на този първичен кръст е
кръетопьтят на Млечния път, къде-
то. след като са прекосили един мост,
душите на мъртвите са изправени
пред съд, а после бива г насочени на-
ляво или надясно (на запад или на
изток), според заслугигс им Гении.
Духове и Души се нзкачват от един от
тези четири първични светове в друг
по спирала.
Този архнтипен строеж ръководи
архитекгурния план на колибите и на
местата за събиране, както и йерар-
хичното распределение на членовете
569
КРЪСТОПЪТ
на елно семейство или общество елни
спрямо други.
Така в семейного владение коли-
бата на мъжа е в средата на кръст. в
краишата на чиито рамена са разно-
ложсни в строг порядьк - север, ют.
изток, запал - колибите на четирите
му съпруги По съшия начин на
поляните. където се събират членове-
гс на тайните обшества. Чстиримата
велики посветени заставит около
Центъра, място на върховния водач,
невидим, пресечна точка на рамената
на кръст и на спирала*, съшо с нача-
ло този център (FOUA. FOUC). В съ-
шите племена татуираният, гравиран.
изкован и т.н кръст символизира ед-
новременно четирите посоки на света
и четирите световни пътя. които от-
веждат при Духовете (Небе или
Север), при хората (долу), при добри
те души (Изток). при лошите души
(Запад).
Кръстът. пише Генон, е най-вече
символ на прост ранствсната ця-
лост ... Кръстът като символ е сък>1
на противоположности... които
трябва да сравним с Куа (съкн на ян
и нн), както и с Питагоровата
тстрахтис. Тази символика е особе-
но осезаема в мнтичната традиция на
древните мексикании Кръстът есим-
вол на света въобше, на иентралното
евьрзване на годнннте: когато древ
ните книжници искали да июбра
1ят света, те съчетавали четирите
пространства във формата на гръц-
ки или Малтийски кръст около цен-
търа (SOUM) Нещо повече. мексикан
ската символика нн предоставя цяла-
та символна палитра, която се пораж-
да от кръста: това е богът огън. зас-
танал в огнишето на вселената
Средише на синтез, този център има
двоен облик: една пагубна и една бла-
оприятна страна. И гакрая. в
Кодекса Борджия ценгърът с изобра-
ген от многоцветно _.рво, чиято от-
весна многозначност с несъмнсна: от-
горе му се намира Кецал. птица на
изтока. а корените му са в тялото на
една земна богиня, символ на запада.
Освен гова до това космическо дърво
са застанали: от едната страна вели-
кият бот Кетцалкоатл. богът, който се
самопожертвал върху клада, за ла да-
ле живот на слънието. а от другата -
Макоилцхочитл. бог на изгрева.
пролетта. но съшо на игрите. на му-
зиката. на танца, на любовта (DURS.
354 355)
За американский индианец. както
и за европееиа. латинският кръст е
символ на дървото на живота, изоб-
разявано понякога в опростената му
геометрична форма, понякога с разк-
лонени или листовидни краиша. как-
то прословути те кръетове от Паленке
(ALES, 55)
В Кодекса Ферхервари-Майер все-
ки от основните райони на ношта е
иэобразен от дърво във формата на
кръст. с птица на върха му (ALEC.
56).
В някои Кодекси дървото на жи
вота е представено от лотарингски
кръст. а на хоризонталните му раме-
на има седем цвята. които недвусмис-
лено изобразяват божеството на
земеделците В други случаи божест-
вената седморка е представлявана от
шест цвята и слънчевата птица в сре-
дата на небето.
Затова в края на проучването си
относно значението на основните по
соки у древните мексикании Ж. Сутел
наистина може да каже. че кръстът е
символът на света в неговата цялост
КРЪСГОПЪТ
Символното значение на кръето-
пътя е универсално. То е свьрзано с
положението на пресечна точка на
пътищата. което превръша кръетопъ
тя в своеобразен ценгьр на света, в ис-
тински център на света заонзи. който
КРЪСТОПЪТ
570
се намира на него. Кръстопътишата
-епнфанични места в най висока сте-
лен (места на явления и откровения),
са населенн с духове. в повечето слу-
чаи опасни. и за човека е по-добре да
ги умилостиви Във всички традиции
по кръстопътищата се поставяли
обелиски, жертвениии. камъни. парак-
лиси. надписи: кръстопътят е мястото.
което подтиква към спиране и разми-
съл Това е и мястото на прсминава-
нето от един свят в друг, от един жи-
вот в друг, от живота в смъртта
В перуанските Анди по кръстопъ-
тищата са се образу вал и истински пи-
рамнди - там пътнииите нзвършват
обредно поставяне на оброчни камъ-
ни*; тази традиция е запазена и до
днес Аналогична традиция се пот-
върждава и в Сибир В представите на
ацтеките пак по кръстопътищата и.
разбира се. на здрачаване се явяват
умрелите при раждане жени, превър-
нали се в опасни духове. които ужа-
с.чват и поразяват с епилепсия или
пара.ниа срсщнатитс от тях хора
В Африка и най-вече в гористите
местности и саваните кръстопътят
придобива значението на нещо све-
шено. Всеки път. когато пьолските
пастирн се срешат на горска поляна,
където пътишата се пресичат, те я
кръщават кръетопът на срешата или
на пребиваването и след извършва-
нето на установен обрел мястото ста-
ва свешено Повелителят на пътя -
посветенияг. сс евързва с духовсте на
мястото - било насън. било чрез спе-
цифични растения; в зависимост от
окултната си наситеност мястото се
превръша в стан или кръетопът за
среши в продължение на много дни
На това място се принасят в жертва
животни - шарена коза, вол или овен;
тълкуват се звуните и лвиженията на
птиците и по-точно - на гургулииата,
тъй като тя е пратенипа на боговете и
сърцето и е незлобиво
Членовете на племето бамбара от
Мали оставят по кръстопътищата да-
рове - сечива. необработен памук, гъ-
кани и т.н.. предназначени за духове-
те Соба, които постоянно се намесват
в човешката съдба. Така посгъпват и
плсмената балуба. лулуа и други ка-
зайски банту
Ала кръстопътят - място на пре-
ход в най висока стелен, е и място, къ-
дето под прикритието на анонимност -
та човек може да се огьрве от отрица-
телните, неизползваеми. опасни за об-
щността отпадъчни сили: там бамба-
ра изхвърлят сметта от седого, заре-
дена с нечиста сила, която единстве-
но духовсте могат да неутрализират
или превърнат в положителна сила.
Поради съшата причина бамбара ос-
тавят по кръстопътищата и вешите,
принадлежали на покойниците. Смята
сс. че духоветс на кръстопътищата
поглъшат силите, от които хората са
се отървали по този начин и конто
представляват за тях своеобразна
.храна. конто щс сс върнс при .хора-
та във вид на даровс. очистени от
всякакви скверн Хората измолват зак-
рилата на духовете най-вече във важ-
ните за колективния живот моменти и
по-точно - по време на сеитба. Пак в
племето бамбара старците. т е -
онези. които най-малко иматот какво
да се боят от страна на невидимите
духове. изоставят по кръетопътиша-
та новородсните, за които не се знае
със сигурност дали са законнороде-
ни; там погребват и анормалните. по-
точно - хидроцсфалите; там оставят
предметите. заразени от обрязаните
по време на уединснието им - прехо-
ден период, през който те прсвръшат
в нечисто всичко, до което сс
докосват, тъй като вече не са деца. но
все оше не са мъже. Ж-П. Льобьоф
отбелязва съшествуването на анало-
гично поверие в Цен трал на Африка,
при конгоанските племена ликуба и
571
КРЪСТОПЪТ
ликуала. които иэхвърлят по кръето-
пътишата заредели ге с опасна сила
отпалъии
Нс по-малко важни и страховити
са и кръстопътишата в Огвълния свят.
Според казайските банту именно на
кръетопътя на Млечния път, по сре-
да га между зе.мния свя, и трансисн-
дентния небесен свят, божествсният
съд разпределя душите между изтока
и запада - посокитс, водеши към рая
или към ада.
Многобройни са практическитс
приложения на символа: така напри-
мер пръетта or крьстопъгишата е
включена в пригогвянето на състав-
ките, използвани в ордалиите и в
гадаенето По кръстопътишата жени-
те от племсната лулуа и балуба, на ко-
ито е поверена грижата за насажде-
ниям. оставят първите плодове на
реколгата Акоселотое заплашеноот
нелоимьк. цялото население образу-
ва шествие, което се огправя към на-
й-близките кръегопъгнша. за да поло-
жи дарове във вил на храна и стари
ломакински съдове. прелназначени за
душите на предиите. Пак там жените,
които току-шо са отбили децата сн и
над конто тег не сексуалната забрана,
съпыстваша периода на кьрмене.
принасят в жертва на умрелите дена
бяла кокошка.
Сенуфите съшо смятат изхвърле-
ните по кръстопътишата купиша от-
палъии за свешени места, които
духовсте. закрилящи семейството.
поссщават нощем. Там те оставят об-
рочни дарове, като например черуп-
ки от яйца, кости от принесени в жер-
тва на духовсте животни, потопени в
кръв пера от домашни птици Този на-
бор на ex-voto ясно показва. че сену-
фи те приписват възстановителна спо-
собное! на комплекса кръетопът -
смет.
Спорел Ж Итман. цитиран от
Холас, в гори»-ите местности на
Камерун кръстопътишата се свърз-
ват с принадлежашите към култовете
на плодовитоегга духове В Гвинея са
установени дароприношения по кръе-
топътишата при много народи, сред
които са якуба. тома, гуере. киси и др
Р Е. Дене съобшава. че в Нигерия
(йоруба) съшествува изображение на
божеството Олиримери във вид на чо-
вешко тяло с четири глави. наречено в
Абомей ..онзи. който следа четири
тс посоки на света ".
За бамбара кръстопътят въплъ
щава централната точка, първото
състояние на божеството преди
сътворснието: той представлява
транспозиция на изначалното прсси
чане на пътищата. които създите
лят прока рал в началото на всяко не-
изо със собствената си същност. з.,
да очсртас пространството и подре
ди сътворснието.
Тези традиции били прснссени ь
Америка от отведените в робство нег-
ри и там били полложени на всевъз-
можни влияния Първото призовано
на неремониите воду божество (Легба
или Атибон Легба според фон ог
Дахомс й; Езу Елегбара в Хаити; или
просто Екзу според ннгерийските и
бразилските йоруба), е смятано за пра-
теннк и посредник между хората и ос-
ганалите божества В Бразилия го на-
ричат човека от кръстопътищата.
зашото Екзу сс намира там. където
се пресичат две уличи: казват. чс
Екзу разкрил на хората гадателско-
то изкуство В Куба, където е извес-
тен под името Елегуа (Лидия
Кабрера), в Хаити и в Африка той се
появява на врагите. тъй като отваря
и затваря пътищата В Хаити той е
повслител на кръстопътишата и на пъ-
гишата и пазнтел на всички входове,
по кръстопътишата той приема почиг-
га на магьосниииге. чиито заклинания
и чародейства са му подвластни Като
всяка символична фигура Легба има
КРЪСТОПЪТ
572
благоприятен аспект и злокобен
аспект, онагледен от стагуетката. ко-
ято е поставена на някои горски кръс-
топътища в местността. населявана от
фон (Дахомей). и която се нарича
Лсгба-аови или Легба Нещастис; ако
човек се нагъкне на нея. може да ос-
тане сирак
Кръстопъгят е срешата сКс съл-
бата Трагедията на Едип* започваот
кръетопътя. на който той среша и уби
ва баша сн Лай Сълбата наложила во-
лята си именно на този кръетопът в
края на дългото пътуване. коего Едип
предприел само и само да итбетне
съдбата сн.
Само по себе си всяко съшество е
кръетопът, на който се срещат и
сблъскват различните аспекти на
личността Познати са трите аспекта
на Афродита* - небесна, морска и
хтоническа богиня Тя може да бъде
целомъдрената. плодовита та или ела-
дострастната богиня Именно по
кръетопътишата Афродита сс превръ-
ша в богинята на вулгарната и нечис-
та любов Нима не е любопитно да се
отбележи. че „тривиален" произлиза
от латинската дума trivium, която оз-
начава кръетопът? Богинята. която
стой на кръетопътя - Афродита от
кръетопътишата. символизира пре
ходната любов Тя се отъждествява с
козела. който е възседнала на една
скулптура от Скопас
Римляните чествали култа на па-
рите от кръетопътишата именно за да
не ги срешне зла участ. По кръетопъ-
тишата тс измолаали с дароприноше-
ния закрилата на местните божества
- закрила за струпанитс край прсси-
чаши те се пътиша домовс. закрила за
околните засети ниви. закрила за се-
лата и градоветс На тези места изди
гали параклиси или понс жертвениии,
край които имало пейки за почивка и
размисъл
Празнииите на тези компитални
Лари, отбелязвани през януари (месс
цът на Янус, бог на вратите). придо
били толкова голямо значение за
народа, че Август ги присъединил към
собствения сн култ. като прибавил
своята статуя към тези на Ларите по
кръетопътишага. за да бъде признат
за Закрилник на всеобшата съдба
В Индия съшо били предвидениоб-
реди на призоваванс, които да благоп-
риятстват преминаването през
кръетопътишата Според ведическия
брачен обред. ако волската каруца.
пренасяша младоженцнте от дома на
невестата до нового им жилише. пре-
минава през кръетопът. цялото шест-
вие се провнква;
z/u>u"*rwi*4umr Miumonptrl vn и
омтшши mr or uiumuhti trwnvK
•	< V икните<• /«4 /м.'ат
тннилит
шг tu ни нинмти	и. Cxipui
f/рил» т>ми । им» <* гнгиитг иикчт wutti
nprikmdn i
Auir.ta	л тинни"
(.Ригведа", Грхиасутра. 1. 6, във
VEDV 310)
В гръцката митология съществу-
ва доста неопределено божество от
несигурен произход. с безграничен
обсет на действие, отъждествявано с
Артемида. Деметра. Аполон или дру-
ги богове и богини, и наричанобоги
ня та на кръетопътишата Хеката
Несъмнено тя дължи това функци-
она.1но име на факта, че била обшоп-
рнзнатата повелителка на трите
свята: Небето. Земята и Ада Тя била
с три тела и три лица и играела трой-
на роля, в зависимост от това дали
била смятана за богинята. раздава-
йте на смъртните всички дарове. за
източник на всяка слава или за най-
вешата в магического изкуство на
чародейството Выдигали й статуи
във вид на жена с три глави или три
тела по кръетопътишата на горски-
573
КРЪСТОПЪТ
re поляки и на пътищата. където път•
нините поднасяли своите дарове.
Хеката благоприятствала ражда-
нето. съхранявала лните и им отреж-
лала край Тройната богиня с три ли-
па и три функции откриваме и в маз-
дейския култ В Сиракуза празниии-
те на Хеката траели три дни По
кръетопътишата били оставяни да-
ровс във вид на храна. сложена в мал-
ки кратери. украсени с изображени-
ем на богинята Белните изяжлали
храната от нейно име Остатъиите би-
ли изхвърляни със стръкче машерка
- оттук и названием oxythymia. де-
лено на кръетопътишата Култът на
Хеката бил честван и в пешерите. тъй
като, том властвала над Ада, тя би-
ла богиня на ношния мрак и на
сенките. Принасяли и особено кучета
като изкупителна жертва Случвало
се ла се яви на магьосниинте и въл-
шебниинте във вил на кобила. вълчи-
па или кучка Гърпите и приписвали
особено въздействие върху въоб-
ражението, прсдизвиквашо появата
на призраии. привидения и халю-
пинации Гигантските привидения,
които изниквали по време на
празнииите,били нарнчани Хекатеи
Разбира се. магьосниците или жреци-
те на Хеката били много веши в из-
викването на тези видения В благо
детелнага и страховита трилнка бо-
гиня е съсредогочено цялото неиз-
вестно. чийто символ е кръстопътят
По кръетопътишата нъздигали ста
туи на Хермес психопомпос. които
според Юнг символизират функци-
ята на посредник между различните
светове. изпълнявана от бога; нему
се падало да води душите по подзем-
ните пътиша на мрачния Ал В кръе-
топътя Юнг вижда и символ на
майката: съчетание на противо-
положностите, обобщен израз на вся-
ко съчетание; оттук и двузначният му
характер на благотворно или злот-
ворно явление
Навсякъде в Европа дяволитс и
магьосниците са събират по кръето-
пътишата или по прокълнатите пла-
нински върхове. за да направят мат-
ьосническо сборище
А нима многобройните кръетове.
статуи на Дева та и на светците. пос-
тавени по кръетопътишата в христи
янския свят, както и нздигнатите на
тези места постаменти с кръетове и
скулптурни групи. църквички и
параклиси, където в някои страни
непрекъснато горят свети, не целят
именно пропъждането на злите сили.
извършването на нзкупнтелно
жертвоприношение, умилостивяване-
то? И наистина кръстопътят може да
има и благотворен аспект: това е
мястото. където светлината се
възвръша. където се явяват добрите
духове. благодетелните феи. Девата
или светците
Накратко. за каквито и цивилиза-
ции да става дума, кръстопътят е из-
правянето пред неизвестном, а тъй
като най-основната човешка реакция
пред лиието на неизвестного е
страхът. пьрвия! аспект на символа
е безпокойството В сънишата той из-
дава желание за важна, тържествена.
в известен смисъл свешена среща; мо-
же съшо така да разкрива чувството.
че се намираме на кръетопът и че се
налага да изберем нова, решаваща
посока В символичною учение на
всички цивилизации спирането на
кръетопътя. изглежда. е задължител-
но. сякаш човек изпитва нужда от
пауза за размисъл. за свешено вглъ-
бяване или дори за жертвоприно-
шение. преди да продължи по избра-
ния път
Кръстопътят е и мястото. където
срешаме другите - както външни.
така и вътрешни Той е предпочита-
ното място за засади изисква вни
мание и бдителност. Ако тройната
КРЪЩЕНИЕ
574
Хеката и Хермес псохопомпос стоят
по кръстопътищата, то е зашото там
трябва да избираме - за нас и в нас.
между небето. земята и ада В истнн-
ското човешко приключение -
въгрешното, на кръстопътя човек
среша само себе си: надявал се е на
окончателен отговор, а пред него се
откриват само нови пътиша. нови
изпитания. нови пътешествия
Кръстопътят е не край, а кратка
почивка. полкана да продължим по-
нататък Човек се спира на кръсто-
пътя само ако иска ла упражни над
другите благотворно или злотворно
възденствие или ако сам за себе си
открие, че е неспособен да избере: то-
гава кръстопътят е мястото на раз-
мишленията и нзчакването, а не на
действието Но той е и мястото на
надсждата: пътят. който сме следва-
ли до този момент, не е бил затворен,
новият кръстопы ни предоставя но-
ва вьзможност ла изберем правилння
път. Ала всеки избор е необратим
Приказките, в който самият кръсто-
път изчезва, след като героят го е
отминал, разкрнват цялата сила на
този символ: проблемите на избора са
разрешени (SOUM. ALEC. DIEB.
FOUA. FOUG. LEBM. HOLS. DENY.
ZAHB. MARV, METV. MAUG)
КРЪЩЕНИЕ (КЫ1АНЕ)
За лсйносгта на Иоан Кръстизел
в пустинята е казано:.и сс кръща-
вала от него в река Иордан, като ui-
повядваха грсховсте си. ~ (Мат. 3:6).
Това е така нареченото кръшение с
погапяне, и звършвано дълго време по
този начин Обредът на погапяне е
символ на очнсгване и обновление
Бил е познат сред есеите, но и извън
юдаизма и неговите секти, в други
религии, конто го евързват с обредите
на преход, по точно с раждането и
смърт га При все това по този повод
издателите на Библията от
Иерусалимотбелязват разликата меж-
ду кръшението на Иоан и осганалите
обрели иа погапяне: ..то цели не
обредно. а нравствсно очистване. нс
сс повтарл и поради това придоби
ва смисъл на посвсщснис; има если
тологично лначснис. въвеждащо в
групата на оной. който илповядват
активното очакванс на скорошния
Месил и обра/уват прсдварително
неговата общност." Може да се съ-
постави със символичного погребе
ние. с посвещаването с пробит камък.
хралупа на дърво или земна пукна-
тина.
Каквито и промени да са внесени
от литургията на различните христи-
янски вероизповсдания. кръщелнитс
обрели неизменно съдържа 1 две дейс-
твия или две фази с нзключнгелно сим-
волично значение: потапянсто и
изваждането Само по себе си потаи-
янето. което днес е сведено само до
поръсванс, съдържа множество зна-
чения: то означава изчезването на
грешного същество във водите на
смъртта. очистването чрез пречист-
ващата вода, обновлението на същес-
твото в началото на живота Изваж-
даието разкрива появата на очнете-
ното съшество. познало благодатта,
свързано с божествен източник на нов
живот
В някои ирландски текстове се
споменава за друидско кръщснис. за
което не е известно нишо друго, ос-
вен че може би е съшсствувало При
все това възможно е употребата на то-
зи термин в текстове, конто дагират
без изключенис от спохата на христи-
янството. да се дължи просто на вли-
янието на лигургичния речник и наз-
ванието да е дадено по аналогия на
някакво обредно очистване (LERD.
53-54)
Потапянето или поръеването с
чиста вода присъстват в традициите
на множество народи и се евързват с
575
КУБ
обредите на преход - главно с ражда-
нето и смъртта.
При индианциге мая киче кръше-
нието е свързано с архитнпната ис-
тория та Близнаците-богове на
Царевицата В погребалнигс тради-
ции на съшите народи не само мърт-
вия t е подложен на обредно умиване.
но й тробъг му е напръскан с чиста
вода Това означава, че в началото
на новия си живот мъртвият е
кръстен, както и живият е кръстен в
началото на своя живот (GIRP.
195—196) Благодарение на това дейс-
твие мъртвият. който е обляг с жива
вода, аналогична на божествсната
кръв, със сигурност ше се възроди
Това своеобразно кръшение е и ини-
циационна операция на възражданс.
Ролята на Огъня* и ролята на
Първоиачалната или ненапитата
ew)a*. превърнала се в метена вода.
в обредите за очистване или регене-
рация взаимно се допълват.
Впрочем Иоан Кръет и тел говори
за Огъня по повод на крьшението:
_«т «и кръщавам i «<»>и ш покаяние,
но Онм. Който ш1е поОире ии <•
пюсилен rim
мене. ui не съм Лостоен <>и Му <1<»и-си
miimurna.
Той те «и кръети с Дух Светий и
с огън'
(Мат 3:11).
Екзегетнте отбелязват. че огънят
- по ефикасно и в по малка степей
материално средство за освсщаванс
от водата. още в Стария завет сим-
волизира всссилната намеси на Бог
и на Духа лгу. очистващ еъвсстите
(Ис. 1:25).
И те прекарам тая трети част през
огън. и те г и ра зтопя. както топят сребро,
и те ги очистя. както чистят злато
(Зел. 13:9).
През първите всковс на нова га ера
за непокръетениге. но загинали като
мъченици облажени, се казва. че са
кръетени с огън
При по-подробен анализ на като-
лически те кръшелни обрели изпъква
богатата символика на многобройни-
те действия и предмети. конто участ-
ит в извършването на това тайнство:
възлагане на ръцете. инсуфлаиия.
кръетене, традиция със солта на мъд-
ростта. отваряне на устата и ушите.
отричане от демона, декламиранс на
Веруюто. помазване с различии екзор
цистки невхаристични масла, връч-
ване на бялата одежда и на запалена-
та свещ. Всички действия от тази ини-
цианионна церемония изразяваг
двойною намерение - очистване и съ
живяване Те разкриваг и многоплас
товата структура на символа: най-
напрел крьшението умива човека от
моралною омъреяване и му ларява
свръхесгествен живот (преминаванс
от смъртта в живота): освен това кръ-
шението напомня за смъртта и възк-
ресениего на Христос - кръетеният
сс отьждествява със Спасителя, като
потапянею му във водата символи-
зира полагането в гроба, а изважда-
нето му - възкресението; и накрая.
крьшението освобождава душата на
кръетения от робуванс на демона и го
въвежда в Христовою воинство, ка-
то го белязва с печата на Светия Дух.
тъй като иеремонията освешава обе
та за преданост към Църквата Тя не
извършва магическо преобразяване.
а дава силата. позволяваша на човек
да се развива в духа на Евангелието
посредством вярата и делата си
Цялата тази литургия символизира и
осъшествява в душата на кръетения
раждането на благодатта - вырешен
принцип на духовно усъвършенства-
не.
КУБ
Квадрат на квадрата, той притс-
жава в областта на обемнитс изобра-
жения съшото значение като квад-
КУКИЧКА
576
рата* в обласгга на повърхностите.
Символизира материалния свят и сбо-
ра от четирите стихии. Поради здра-
вата си основа, е бил възприет като
символ на устойчивостта; затова и чес-
то го срешаме като основа на троно-
вете
В мистичен смисъл кубът е бил раз-
глеждан като символ на мъдростта.
истината и моралното съвършенство
(PORC, 55). Той е модел на бъдешия
Иерусалим, според описанието в
Откровението - еднакъв и в трите си
измерения. Това е също. ио този път в
Мека. ал-Кааба - ислямската свети-
ня на светнните. изправена в средата
на голямата Джамия Тази постройка
във формата на куб. както го отбеляз-
ва изрично и името й (ал-Кааба - Куб),
е приютила прословутия „черен
камък**. който архангел Гавриил бил
дал на Авраам. Любопитно е да
отбележим, че първият храм ал-Кааба
- иастояшият, бидейки възстановен
през X век след пожар - е поставен в
самия извор на религиите с откро-
вения. понеже според традииията е
бил построен от Адам, а после издиг-
нат повторно от Авраам и Исмаил
след потопа: поради това излиза, че
кубът е считан за символ на съвър-
шенство оше в зората на нашата
цивилизация Това е образ на вечност-
та. поради характера си на твърдо. а
не на духовно, тяло.
Съчетан със сферата*. той симво-
лизира земната и небесна цялост.
крайне и безкрайна. сътворена и
несътворена. тук долу и там горе.
КУКИЧКА (НА ВЪДИЦА)
В очевидна връзка със символите
на рыболова*, символиката на кукич-
ката е много често използвана от Мар-
силно Фичино до Екхарт и Хафез. А.
К. Кумарасвами я нарича инстру-
мент, с конто Царят-Рибар лови чо-
вешката си плячка Майстор Екхарт
казва: Любовта е като кукичката иа
рибаря. Съшата символика обхвата и
най-прозанчната и делнична облает:
изразите „налапвам стръвта" (букв :
налапвам кукичката - бел. пр.) и „лее
щам се на въдицата" (букв.: захап-
вам кукичката) са показателни в това
отношение.
КУКУВИЦА
За нас кукувицата е символ на за-
вистта, чувство, разпалвано от нея и
оше повече на паразитизма, поради
това че снася яйцето сн в чужди гнез-
да; тя е съшо белег на ленивост. поне-
же я считат за неспособна да изгради
сама собственото си гнездо.
Понякога я срешаме като ембле-
ма на Хера (Юнона). Зевс покорил
Хера, като долетял и се сгушил в нея
под формата на кукувица, птииата
предвестник на пролетта (SECG.
176). Въз основа на тази легенда са
се опнтали да превърнат птицата в
символ на Божия дух. пренасян в гор-
ните води от мълнията (LANS, 3, 98).
води, които олицетворявала тази
богиня.
В Япония появата й при изгрев я
прави пратеник на царството на
мрака: утринният й полет съпровож-
да отдръпването на сенките.
Сибирските народи изобразяват
понякога слънцето и луната като две
кукувиии. Свързана с пролетта и въз-
раждането на природата. птицата по-
мага на шамана и връша мъртвите
към живот У други народи от съшия
район тя оглавява съветите, изпълня-
вашн функция на съдилище (SOUL.
OGRJ)
В английската поезия е била въэ-
пята от Уилям Уърдзуърт като сим-
вол на неясния глас на пролетта:
Бъди добре дошла, на Пролетта
любимка
И тук дори за мен си ти
Не птица, а създание незримо.
577
КУКУМЯВКА
Глас само, някаква мистерия
(CAZA. 199-2011
В Африки вярват, че тласът и под-
лудява добитъка, ако се обали в най
горешите часове на деня (SERF 157)
Несъмнсно той възбужда до край пост
инстинкта и разпалва огъня на же.та
нието
Във Ведите кукувицага снмволизи
ра човешката душа преди и след
инкарнапията. Тялото се явява чуждо
гнездо, в коею капа душата (LANS.
3. 99)
Според едно народно предание
първата песен на кукувипата прел
пролетта може да означава обещание
за богатство, ако човек има в себе си
монета, когато я чуе
КУКУМЯВКА
Кукумявката. която има сдавала
на крадла. а френската култура я е
прсвърнала и в изображение на гро
эотата (в очевидно противоречие с
мнението на Рабле), е била птииата
на Алина Тя обича ношта. снързанэ
е с луната и не понася слънчевата
светлина, обратно на орела конто
приема светлината с отворени очи
Генон отбелязва, че можем да съзрем
в това противопоставяне. както и в
двойката Агина - Минерва, символа
на рационалното познание - възпри-
еманетона отразеиата лунна свел ли
на - съпоставен с интуитивного поз-
нание - прякото възприемане на
слънчевата светлина (GUES) Това
обяснява и факта, че кукумявката
обикновено е атрибут на боговете
символ на техните гадалелски
способности, осъшесл вявани чрел
интерпретация на разни знанлл
„Кукумявката. птипа на Атина. оли
цетворява разсъдъка-победител на
мрака (MAGE. 108). В древнотръи-
ката митология кукумявкитс са прел
ставени от Аскалаф. син на Ахерон и
на Тортира. нимфата на мрака
Аскалаф е този. конто забелязвв
Персефона да вкуси я от алския плод
(зрънис от нар) лл я издана, с което и
отнема и после.тната надежд* та се
завърне окончателно иа бе.тия свял
(GRID).
У ацтеките кукумявката и паякът
са символи ле на господаря на ала В
много от кодексите кукумявката с
предстивена като ..страж из непрог
ледния лом на лемяга" Когато я счър-
зват с хтонич'скитс сили тя с и ава-
тар на ношта дъжда и бурите Гази
символика я асоцнира елн< временно
със смъртта и с неведомите лунно
земни в лайм действия. които управ-
ливал водите расти ге.тността лл рас-
тежа каго пяло
В полребатния реквизит на прел
шест ватага инкиле пиви ли линия
Шиму (в днешно Перу) чес го се сре-
шат изображения на жертвен нож яъв
форми на полумесеп на л кой то с из-
рисувано божество с получовен'ки-
полуживотннски образ, наподобява
пло ношна плипл бухал иди
кукумянкл Описания г символ, янно
евързан с илеите лл смърт л* жертва,
е украеен с перленн* огър «и«гн
раковинн* гл ранге са опветени в
червено, а до божеството неря зко са
июбразени лл две кучета*. чисто зил
чение на психопомпоси нлл е познато
Този бухал или кукумявкз често дър
жлл жертвен нож я елньта рък л а в
другата съд ла нзточнане кръвта
на жертвата (GRID )
И ло лен лнешен лзмяросното бо
жество и? смъртта лл пазите л :л • лро
бовете е почитано от много злнзо
амернкаисклл с т лличс к*' общности
(RUN) Ослава иеобясннм фзкгы как
една унияерсалнл мрачна символнз
посок.т. свьрзанз с тъй тловетпи
понятия в латиискитеези'ли е приза
гателно ла , хуб.лвз женя а в по лип
рок смисъл оботилчава т. цко о
предчувствие
КУЛА
578
КУЛА
Построяването на кула неминуемо
напомня това на Вавнлонската*. не-
бесната порта, чиято цел била по из-
куствен начин да се възстанови пър-
вичната прекъсната ос и чрез нея да
се достигне Божията обител.
Символиката е универсалия: Вави-
лонската кула била вавилонски зику-
рат*. првсатитеот кхмерскитс и шам-
ски архитектури са субститути на
връх Меру, низходяшите от върха ета-
жи иа кулата напомнят планината.
Смята се. че Вавнлонската кула про-
дължава в земята. Съшото се отнася
и за Меру и символично поне за кулите.
конто го изобразяват Те притежават
подземна част, белязана със зид или
дълбок централен кладенец. И така
те обединяват трите свята: небе. земя.
подземен свят
В Китай, Кулата на благоприят-
ным въздействия (лин дай), постро-
ена от Уен-уан, служена според пре-
данията за наблюдение на небето Но
както сочи самото й име, тя най-вече
служена за приемане на влияния Ос-
вен това била център на един вид эе-
мен рай. където животните живеят на
свобода. Ето зашо не е необходимо да
сс настоява за нейната осова роля.
Чеусин построил и той съшо своята
Вавилонска кула и на нейния връх, или
на този на друга подобна, бил поста-
вен Небесния мех*, по който Чеусин
стрелял със стрелн* и от който зава-
лял кървав* дъжд (СОЕА. GRAD,
GRAC).
Вавнлонската кула била постро-
ена от печени тухли и от асфалт. как-
то многобройни кули в Месопотамия
(эикурати). Открита била една в Ур.
родния град на Авраам, построена
години преди отпътуването на пат-
риарха за Палестина. Зикуратът е ку-
ла на етажи. завършваша с храм, за
да може върхът й да наподобява не-
бето и Божията обител. На акадски
Вавилон означава Божия врата
Тези кули, извисяваши се над вави
лонскнте градове, били знаци за
политеизъм, осъден по-късно от ев-
рейский монотеизъм. Тази традиция
на свешена постройка, издигната
към небето. която в началото е про-
изхождала, изглежда. от желанието
да се доближат до божиего всемогь-
щество и да го отправят към земята.
се обърнала в своя противополож-
ност в библейското откровение:
Вавнлонската кула се превърнала в
дело на човешката гордост. опит на
човека, пожелал да сс излит не на ви-
сотата на божеството, а в колекти-
вен аспект - постройка, която се из-
правя срешу Бог (В1ВМ. бел 5, 9)
Именно по тази причина Господ раз-
пръенал нейннте строители: По ця-
лата земя имаше един език и един
говор. Като се дигнаха от Изток. те
намериха равнише в Сенаарскага
земя. и се заселиха там. И рекоха си
един другиму: хайде, да направим
тухли и да ги изпечем на огън. И
тухл и те им служеха вместо камъни,
а земната смола - вместо вар. И
рекоха: хайде да си съградим град и
кула. висока до небето; и да си спе-
челим име. преди да се пръенем по
лицето на цялата земя.
Тогава Господ слезе да видн гра-
да и кулата. шо градяха сииовете
човешки И рече Господ:ето. един на-
род са. и всички имат един език. а
на. какво са почнали да правят; и ня-
ма да се откажат от онова. що са
намислили да правят, нека слезем,
и смесим там езиците им. тъй че
един да не разбира езика на другиго.
И пръена ги Господ оттам по цяла-
та земя; а те спряха да зидат гра-
да и кулата. Затова му е дадено име
Вавилон, понеже там Господ смеси
езика на цялата земя. и оттам ги
пръена Господ по цялата земя. (Бит
11:1-9). Символът на горделиво и ти-
579
КУПОЛ
ранично разбирагелство, както и на
объркване, на разпиляване и катаст-
рофа - това е значението на Вавилон-
ската* кула.
В християнската традиция,
вдъхновена от бойните и феодалните
постройки, окичени с кули, камба-
нарии и затвори.кулата се е превър-
нала в символ на бдителност и
възкачване. Символът на кулата.
който откриваме в Богородичните ек-
тений (turris Davidica. turns eburnea),
и да не забравяме. че думите Бого-
родица и Църква са свързани се асо-
циират с точно определен символ.
Средновековните кули можелн да бъ-
дат използвани за дебнене на евен-
туални врагове, но те притежавали
още и смисъл на стъбла: връзка меж-
ду небето и земята. осъшествявана
на степени Всяко нейно стъпало,
всеки неин етаж бележи етап в изви-
сяването. Дори Вавнлонската кула,
при която Бог объркал езика на
хората, искала да докосне небето.
Откриваме тази тема във фреската
на свети Савин, на която се вижда
как градителите напредвали с тан-
нова стъпка въпреки тежките
камъни, конто носели на рамене.
Закрепена в център (центъра на
света), кулата е мит эа възкачване.
както камбанарията, тя издава
животворяща, слънчева енергия
(DAUR. 228-229). предавана на
земята. Именно в бронзовата кула
била затворена Даная и там получи-
ла оплождашия златен дъжд от Зевс.
Атанорът* на алхнмиците приема
формата на кула. за да обозначи. че
търсените трансмутации в техните
действия се движат всички по посо-
ка на издигането: от оловото към
златото. и в символичен смисъл - от
телесната тежест към чистото
одухотворяване.
Според Аелред дьо Риево цистер-
цианският орден може да се сравни с
укрепен град, заобиколен със стени и
кула. конто предпазват от вражите
изненади Бедиостта строи стени, ти-
шината - кули, която издига душата
до Бог.
КУПЕЛ
Символиката му трябва да бъде
доближена до котлето* от келтските
легенди: къпане*. осигуряващо пре-
чистване и възстановяване на
силите, въэраждане в ново тяло или
постигане на нов сан Купелът е
един от многобройните образи. от-
говарящи на обредите на прехода,
на иннциацнята, която въвежда в
един по-висш свят. Той е поставен
освен това върху стожер, който слу-
жи като постамент и символизира
световната ос, около която се вър-
тят променливите съшествувания;
или пък почива върху четири колони,
конто напомнят за четирите посоки
на света и вселената като цяло или
за четирнмата Евангелисти и откро-
вението като цяло. Купелът е символ
на възкресяване.
КУПОЛ
Куполът повсеместно представля-
ва небесния свод. По този начин пос-
тройката с купол е образ на света.
Кубето е най-често поставено върху
четири стълба или върху постройка с
квадратна основа; което ни отвежда
към китайската символика, според ко-
ято небето покрива, докато земята
носи, но освен това небето е кръгло. а
земята квадратна.
Долмените, микенските гробници,
различните скални храмове от Индия
до Корея имат това основно значение
на космически купол. У планинците
от Южен Виетнам небето е полукръг-
ла сфера, поставена върху плосък
диск. Не е ли това образ на китайска-
та костенурка. чиято черупка е кры-
ла отгоре, плоска отдолу, а символи-
КУТИЯ
580
ката е подобна? Египгяииге изобра-
зяват небето катобогиня Нут с извито
тяло. докосваша земята с върха на
пръстите на краката и на ръцете си
Византийскнят купол, будистката
ступа, мюсюлманскнте кубсга имат
еднаква стойност
Издигнат на Небето. пророкът
Мохамед го описва като купол от бял
седеф. поставен върху четири стълба
Куполът е световният Дух, който обг
рыца света, стълбовеге са ъглите на
космический куб, неюви аннмистич-
нн и телесни съставки Тронът на бо-
жичта Светлина, казва един арабс-
ки текст, е като купо f над Ангелите
и хората Формата на космоса е по-
някога осмоъгълна (както в добре из-
вестния случай с Джамията на ске-
лета в Иерусалим): ио това е елно раз-
растване на квадрата чрез удвоява-
не на пространствените посоки
(осем*)
Византийскнят купол, с Христос
Пантокрятор отгоре. е с не по-раз-
лично значение, а тъжлеството се
очергава още по-добре. ако припом-
ним. че понякога го поддържат изоб-
раженията на четиримата Еванге-
листи Вудистката ступа често има
четвъртит постамент; тя потвържда-
ва господството си над четвъртито-
то пространство чрез четирите си
врати към основните посоки на
света
Вонните с арбалети, сьбрани горе
на купола, отбе ,язва Кумарасвами -
тъжлествени собръчиге на монголс-
кага юрта - представляват концепт
рирането на психическите сили в из
вора им, изобразяван от лупка га в
спе лата вратата на слънието. Вихме
могли ла кажем, чс обратно - те пред-
ставляват слънчевото льчене. обгръ-
шашо света
До тази врата на върха стига све-
товната ос, изобразена или не. Тя с
винаги лсйствителна при ступята и
продължава и над нея В срсдна Азия
това е димът. който се вне над цент-
ралното огнише и се издига към
небето; в Сибир - сгъблото на брезата.
което се издига над колибата; това е
съшо в общ смисз»л дръжката на слън-
чобрана и на балдахина в колесницата,
които също надвишават купола. Цент
ралната дупка*, понякога огьждест-
вявана с полярната звезда*, е най-ве-
че слънцето. свстовното око
Преминаването през нея е изкачванс
по дирите на Агни, излизане от кос-
моса (пещера*), бягство извън обус-
ловения свят. В „Дхаммапада" се
казва, че Могаланардзчулва купола и
се гмурва във въздуха. Когато пости-
га Разбуждането. Вуда заявява, че вър-
ха на покрива се разлетял на парчета.
В този случай окото на купола е и от
ворът на темето на череп (сам той по-
добен на свод), брахмаряндхря. откъ-
дето излиза душата на Мъдреца, ос-
вободен от условностите на времето
или. според „Трактата за златното
цвете”, неуловимото тяло, родеио от
зародиша на беземъртието (BURA.
СООН, ELIM, GUES).
КУТИЯ
Кутията - женски символ, тълку-
ван като изображение на безсъзна-
телно го и на майчиното тяло. винаги
съхранява някаква тайна В кутията
е затворено и отделено от света онова.
което е ценно, крехко или опасно. Тя
закриля, ио крие и заплаха от заду-
шаване.
Кутията(гърнето)на Пандора* си
остава символ на онова. кое го не бива
да се отваря:
„Попрсди в своя живот племената
на земните хора
нито мъчитслен труд, ни нсизастис
бяха погнали.
нито пък болести зли, изо донасят
смъртта на човека.
тъй като бързо стареят в нсщастия
581
КУЦ
смъртнитс
Да. но със своитс ръцс от гърнсто
жената отмести
тежък капав и сред хората пусна
ужасните иъки
Само Надеждата вътрс к дома
нерушим си остана,
там под ръба на гърнсто. чс т.ч
нс можа да ичхвръкне
вънка. ющото преди туи капакът
ютисна гърнсто.
както бе ноля на Зене щитодърмеи.
сбирач на мъгяитс
Бродят обаче 6ci6pou тегяи.га посрсд
смъртнитс хора
пьяна със 1яо е земята и пьяно е
съшо морето,
бояести денем и нощей саиички
по собствена вояч
смъртнитс хора спохождат и зло
тихомъяком им носят
Ето така невъ сможно с п еона на Зевс
да и сбегнсш"
(Хезоид. „Дела и Дни". 90-103.105.
превод Станка Недялкова. Народна
култура, София. 1988).
Кутията. на чието лъно остава
надеждата, е бетеьзна гелио го с всич-
ките му неочаквани възможносги
прекомерни, рушителни или положи-
телни. но иранионални. ако бьлат ос-
тавени сами на себе си Пол Диел
евързва този символ с екзал гании га
на въображението. която влага в неиз-
вестного, скрито в кутията. цялото
богатство на нашите желания и виж-
да в него илюэорната възможносг да
ги осъшестви: източннк на толкова
бели!
Кутията следва да се съпостави с
ковыежетата от многобройни прикат-
ки и легенди. Първите две ковчежета
съдържат блага и богатства, а трето-
то - бедствия, разруха и смърт Триге
ковчежета съответстват на триге час-
ти на човешкия живот, две от които са
благоприятна а третата - неблаго-
приятна. Накрагко. независимо дали
кутията е богато украсент. или
обикиовена, символичною и гначенис
сс определи изияло от нейното съдър
жание и отварянето на кутията вина
ги означава ггоеманс на риск (LOEF).
Нима нс е така и с модерниге видео
касети
КУХИНА
Символика, противоположна спря
мо тази на планината* и свьрзана с
тази на пещерата*. с което полчерта-
ва представите за дълбочина. празно
пространство или възможносг Тя оз-
начава пасивното или и грина гелното.
обратнага страна на човека или
живота: ньзможен но ггразен прием
ник на сыцесгвуванего. По този на-
чин я превръшаг в обиталишс на
смърт га. мина того, несъзнагелною
или возможною 11о-обшо казано. го
ва е нощнага. отрицателна страна на
всеки символ (вж кухо дърво*) и дори
бихме могли ла кажем, на Веяса идея и
на всяко с ьшсст во
КУЦ
Практически във всички мн голо-
гин повели гели ге на огъня и на коваш-
кого изкусгво са ако не еднокраки*
го купи Този недъг г и евързва с Нс
чстното* и с цялата гну гначносг. за-
лег нала в тази дума - свешено диво и
свешено дясно. божесгвено и сага-
нинско Нзрушаванего на физически 
та им цялост най-често се вьзприсма
като цента. която те плагиат за
свръхчовсшкото си познание и за
властта. която ю нм дава
Ге са герои или/н крадци. преди тви
кали, подобно на Прометен, гавнет та
на върховння Ьог. кои ю беля гал плъг-
та им с наказание, равняватцо се на
платане то на откуп Такава с утасг-
та на културниге герои в многоброй
нн мигологии При все това питего
Deus tmpciri guudet... (Ьог се радва на
КУЦ
582
нечетного). В крайна сметка досущ
като човек изглежда Богьт. нзпнтваш
завист към онзи. който го радва
Льосаж лукаво се е възползвал от то-
зи символ за своя Куц дявол, комуто
не липсват нито истинност, нито
проникновеност
Куцането е признак на слабост. на
незавършеност, на нарушено равно-
весие В митовете, легендите и приказ-
ките куцнят герой навежда на мисъл-
та за цикъл. който може да се нзрази
като края на едно путешествие и да
възвести ново путешествие Куцият
извиква представата за залязвашо
слънце или за слънцето в края и нача-
лото на годината.
Описвайки Слизането в ада.
Апулей уточнява: ..Щом вече изминеш
по-голямата част от опасная път,
ще срещнеш едно куцо магаре. нато-
варено с дърва и един също такъв
магаретар" (Апулей. „Златиото
магаре". шеста книга, превод Георги
Батаклиев. Народна култура. София.
1984).
Независимо дали става дума за
бог. цар. княз. танцьор или магаре-
тар символът остава един и съш; той
прнсъства оше и в танците със
стъпки. имитирашн накуцване
Често пъти куцият упражнява ко-
вашкия занаят. а ковачът изковава
мечове. жезли и шитове. символиэи-
раши крайнииите на слънцето - не-
говите лъчи Дело, което никога не
ше бъде равностойно на делото на
някой Бог, на някой демиург или на
слънцето
Ако кракът е символ на душата.
то недъгавият крак или дефектът в по-
ходката издават душевен недостатък.
Впрочем това личи във всички приме-
ри от митове и легенди. в които при-
състват купи герои Ако Ахил, макар
и да не е куц, е уязвим в петата, при-
чината е в избухливостта на героя и в
склонността му към буйство, които са
душевии недостатъци От символич-
на гледна точка куцането означава ду-
ховен недъг.
Този недъг не е непременно мо-
рален: той може да сочи духовно
нараняване Така например явяване
то на Бог крие смъртна опасност и
може да оставн в душите на онезн,
които са се радвали на това видение
дори за миг. нешо като рана, чийто
символичен израз е накуцването
Именно това се е случило с Иаков
след героичната му борба с Бог Той
самият обяснява. че окуцял, понеже
съзрял Бог:
„... видя* Бога лице с лице,
и се запази душата ми.
И слънцето бе изгряло. когато
той
изминуваше Пенуел; и куцаше с
бедрото си "
(Бит 32; 25-32).
Хефест (Вулкан) е куц и уродлив
бог. Подобно на Иаков, окуцял след
борбата си с Господ. Хефест окуцял.
след като се опълчил срешу Зевс, за
да зашити майка си (..Илиада**. I.
590-592). На Олимп той е ковачът. бо-
гът на огъня Нима неговата недъга-
вост не е знак, че той съшо е вилял
някаква божествена тайна, някаква
скрита страна на върховното божес-
тво и това му е нанесло неизлечима
рана? Нима онова. което той е вилял,
не е тайната на огъня. тайната на
металите, които могат да бъдат твър-
ди и течни. чисти и смесени, да се пре-
въриат както в оръжия, така и в
палешници? Трябвало е да заплати то-
ва откраднатоот небето познание със
загубата на физическата си цялост В
много други митологии съшо се по-
явяват богове ковачи - Варуна. Тир.
Один. Алфьодур, богове. които са
посветени в тайната на огъня и на раз-
топения метал, богове магьосници: те
са еднооки, едноръки, сакати. Загу-
бата на физическата им цялост е ся-
583
КУЧЕ
каш иенаia на тяхното познание и
мош. а съшо и напомняне за наказа-
нието, което заплашва вьзгор,зелия се.
Внимавайте да не злоупотребите с въл 
шебната сила: върховният Бот е рея
нив. той ше ви бележи с печата на соб-
ствената си мош - знак, че оставате в
иегова власт
Куцането символизира клеймото.
с което са жигосанн онези. които са се
доближили до мошта и величието на
върховното божество, но са се оказа-
ли безеилно да съперничат на Всемо-
гъщия
КУЧЕ
Всички митологии без изключение
свързват кучето - Анубис, Тянхуан.
Цербер, Ксолотъл. Гарм и др - със
смъртта, пъкъла. подземнитс светове.
с невидимите царства, които управ-
ляват хтоническите или лунниге
божества Следователно на пръв пог-
лед твърдс сложният символ на куче
то е евързан с триадата елементи зе-
мя - вода - луна, чиятоокултна. жен-
ска смислова натовареност познава-
ме в нейните вегетативна, сексуална
гадателска и фундаментална интер-
претация, както в областта на несъз-
наваното, така и в тази на подсъзна-
нието.
Първата повсеместно наблюлава-
на митична функция на кучето е на
психопомпос. който превежла човека
през мрака на смъртта. слел като го е
съпровожлал в дните на неговия
живот. От Анибус до Цербер, преми-
навайки през Тот. Хеката и Хермес. в
кучета са се превъплъшавали всички
известии водачи на душите, всички ос-
новни фигури в културвата история
на западния свят Кучета има по це-
лия свят и в разните култури им се
отдава различно значение, което оше
повече обогатява първоначалната им
символика
В египстската иконография мио
гобройните песоглавпи са натоваре-
ни с мисията да унишожат или да зат-
ворят всички врагове на светлината.
както и да охраняваг Портите на све-
шените места
У старогерманските народи чу-
довищного куче Гарм охранява вхо-
да на Нифълхайм царството на
мъртъвиите, страна на мрака и
лсдовсте Древните мексиканци отг-
леждали специални кучета. призвани
да съпровождат и насочват мъртви-
те в отвъдното Заедно с трупа пог-
ребвали и куче с „цвят на лъв. сиреч
с цвета на слънцето, което съпровож
дало мъртвия като Ксолотъл. боты-
куче, който придружавал Слънцето
по време на подземного му пъту ване"
(GIRR 161. soua) В други случаи ку-
чето било принасяно в жертва нал
гроба на господаря си. на когото то
трябвало да помогне в края на измо-
рителния път да пресече леветте ре-
ки (soua), които преграждали подс-
тъпнтс към „вечния стан на
мъртвите. Чокомемиктлан. деветото
небе“ (ALEC, 246).
В Гватемала до ден днешен ин-
дианците от племето лакаилон пос-
тавят в четирите ъгъла на гробовете
по една фигурка, нзобразяваша
куче, изработена от палмови листа
(ТНОН)
Триналесетото и последно съзвез-
дне от стария мексикански зодиак е
съзвездието на кучето То съдържа в
себе си идеите за смъртта, края, под-
земния свят (BEYM ). а така съшо и за
посвешаването и обновяванего. как-
то е в стиха на Нервал
„Тринадесстото сс пгвръща и
сто че отново първо с "
Този пример ни помага да разбе-
рем и по-добре някои погребални
практики на снбирскнте шамански
народи В племето голд например
мъртвите винаги били погребвани с
техните кучета У номадите конят на
КУЧЕ
584
мъртвеца бил прииасян в жертиа и ме-
сата му били раздавани на кучетага и
niHUHie. коню ше л и да преведат по
койника към небесного царство н пъ-
къла (HARA).
В Персия и Бактриана хвърлялн на
кучетага мъртиге. старците и бод-
ните В Бомбам у народа парси съшес-
г ну вал обичай да се поставя куче до
умирашия. та да moi ат да се срешнат
последите нм. Ако ли итдъхвхта вре-
менна жена, то тогава довеждали две
куче।а. эа да се оси:ури преселението
на двете души На ми1ичния мост
HiiiHHaaai. на койю добрите и элите
богове си осиорваг душите на
умрелите. правелните били отвежда-
ни в рая от ку чет ага, конто охранява-
ли моста откъм страната на добрите
богове (MANG. 52).
Кучею, което се чувства свойски
в непро!ледното, не нтчерпва своята
роля с превежданею на мъртвите
души То иэпълнява съшо и функци-
яга на посредник между юзн и от-
въдния свят, когото живите про-
вожает. за да се лопнтат до мъртви
те и ло подземните божества в сво-
ята страна
У племето бан ту от Казан (долина
в Конго) е наблюдаван начин за пред-
скаэване иа бъдещето чрез хипноза.
при който „клиснти"*. евързан чрез
конец с гадателя, бил спускай в яма.
от която шял да влезе във връзка с
духоне с помошта на посгавените до
нею по време на хипнозата куче и ко-
котка rFOUC) В сьптия ретион гъл-
кунат появагм на куче в сънишата ка
то предупреждение за юва. че нейде
се извьршва магия И накрая - може
би най фрапантният пример Сыпи те
наблюдатели са станали свидетели на
обичай. съшес гну ваш у бантусите,
чрез който се решавз загадка, поста
вена от необяснимэта смърт на един
от членовете на племето: вождьт на
племетообесвал на пятое дърво куче-
го на починалия, эагьрнато в леопар-
дова(вж леопард*)кожа, което несъм
нено имало за цел да развис агресив-
ните му заложби. Тялото на принесе-
но™ в жертва животно след това се
поделяло между всички съплеменни-
ци от се лото, конто трябвало да го изя-
дат цялото с изключение на главата,
която била запаэвана за вожда. эа да
може той. след като я иэмаже с каолин
(вж. бяло*), да се обърне към нея с
думите:
. Ти. куче. и ти. леопард, вгледайтс
се юрко1'
..Ти. мче, подуши откъде е дошла
смъртта на тоги човек
Ги виждаш душите, ти виждаш
магьосницитс,
Вни.мавай не бъркаи виновная га
смъртта на тоги човек'
След известно време един от съсе-
ляните. участвали в полялбата на ку-
чешкою месо. се разболявал: кучею
било посочило виновника.
Гада телеки те способности, при-
частносгта към смъртта и към неви-
димнте сили на ношта в някои край-
ни случаи събуждали към кучето съм-
нения за мат ьосничество Такъв слу-
чай е наблюдавал Еване-Притчард
(EVAS) у племето азанде от Южен
Судан, където след ордалии върху
съмнигелии кучета била хвърлена от-
говорноет та за необясними смъртни
случаи.
И в този аспект сибирските оби-
чаи са сходни с африканските: племе-
то телеути в погребалните си угоще-
ния предоставяло порцията на по-
койника на кучетага след произнеся-
нею на следните думи:
..Когато беше жив. ти се хранешс
сам,
Сега, когато си мъртъв. душата ти
се храни'~
(HARA. 227).
Баньовски ни привежда описани-
ето на шаманска одежда от шавенн ку-
585
КУЧЕ
чи кожи (ROUE 242). което подкрепи
хипотезата та гадателските способ-
ности, приписвани на това животно.
Откриваме го и в Западна Африка по
стария Робски Бряг. Бернар Мопоал
разказва (MAUG, 199) как един от не-
говите информатори в Порто Ново му
доверил, че за да увеличи гадателска-
та мош на броеницата* си. я скрил в
утробата на нарочно принесено в
жертва куче, което заровил в земята
за няколко дни.
За индианпи1е от племето ироки
кучето отново е посредник ходатай
всяка година по време на новотодиш
ните презненстваобичаят изисквал да
се принесе в жертва бяло куче, каю
„това се превръшало в цснгралного
събитие на празника Всъшност куче
то било прагеник. който забъртан се
понасял към небето. за даотнесе хор
ските молитви" (KRIR. 267).
Колкото това животно често посе-
щава ада, толкова то е иегов пазач или
пък заема образа на своя юсподар.
Освен вече посочениге имена, могат
да седадат и множество други приме-
ри. В древногрыгкага мнюлогия
Хеката, богиня на мрака, се преобра-
зявала в кобила или в куче. Тя дебнела
на кръетопътищата. следвана от сво-
яга адска глутница (ROYR). Алгайс-
ките шамани. когато разкатваг орфи
ческиге си пътувания. уточняват, че
са сс сблъскали с куче г а пред порти
те на обителта на господаря на ада
(ELIC, 187). Десетнят денот гадагел-
ския календар на ацтекиге е денят на
кучето. Негов покровител е богът на
пъкъла. а ношнн ге божества оби i ават
десетотонебе
Взаимовръзката между кучето.
хтоническите божества и човешката
жертва ясно откриваме в един перу-
ански мит от епохата преди инкиге,
преразказан ни от един свсшсник от
Авила, някъде в началото на нспан-
ската Конкиста (AVIN). Съгласно
този миг началото на „новите
времена" (вероятно съотвсгстваши
на мнтичното начало на земеделския
цикъл) с бслязано от тържествого на
небесного божество, господар на во-
дите и на небесния от ън. над хюни-
ческото божество, господар на въг-
решния огън на земяга. След като
притиска противника си в една ви-
сокопланинска долина на Андитс и
го привежда в безпомошност. небес-
ного божество рептава. чс „след ка-
то досета се е хранил с човешка илы,
за в бъдеще за назидание ще се хра-
ни с кучешко месо“. Това е и прими
ната. поради която. пише в заклю-
чение авилският свсшсник. хорага от
племето тонка, почитащи победено-
то божество, и до ден днешен се хра
ня г с кучешко месо.
Психопомпос подобно на Хермес,
вопределени случаи кучею проявява
и способности на лечител. В древног-
ръпката ми юлот ия то фит у рира сред
атрибутите на Асклепии (лаг. Еску-
лап). герой и бог на медицмиага
(GRID)
Факты, че познава земния и от-
въдния свят, често придана на кучето
образа на кулгурсн терок. в повечето
случаи господар или заноевател на
огъня*. а понякога и на мигичен
прароди гел. кос то допьяна енмволно-
ю му значение със сексуалност.
Пример в гова отношение с пле-
мего бамбара, коею сравнява кучею
с.мъжкия полов орт ан и дори то из-
цолзва за евфемисгнчно наименова-
ние на пениса. Според Зан (ZAHB) га-
ги асоциаиин произтича от аналогия-
та. установена между тнева на пени
са пред вулвата -еректшята. и кучеш
кия лай срешу непознат Друз ото й ос-
нование е „ссксуалнага ненаситност
на човека. чин го апетит може да бъде
сравнен само с кучешкия глад"
(ibid 70)
Тюрко монтолскн митовс разказ-
КУЧЕ
586
ват за жени, зачснали от светлината.
Често се лоуточнява. че светлината*
напускала жената под формата на
жълто куче, което неминуемо ни на-
вежда на мисълта за аитекското слън-
чево куче с „цвят на лъв"
Кучета и въдцн са праотиите на
ред тюркски и монголски династии,
нешо. което откриваме и в митовете
на американскнте индиании. Така
например племето лене в Северна
Америка приписва раждането на чо-
века на тайната връзка между жена и
куче(КК1Е. 62). Ксолотъл. богьт-куче,
според аи гекските предания е открад-
нал от ада кости*, от които боговете
трябвало ла създадат новата човеш-
ка раса (МЕТВ).
Митичен предтеча, кучето често е
било оприличавано на някои лунни
пстна, ето зашо. подобно на други лун-
ни животни. като ззека. лисицата и
др., често го разглеждат като сласто-
любив герой В Малайзия то е праро-
дител на елно от четирите обшестве-
ни съсловия. изследвани от Малинов-
ски (MALM) Римската львица е един
от многобройните месоядни бозайни-
ци - кулгурни герои, които винаги са
евързани с установяването на земе-
делския цигьл.
Най-често обаче кучето е герой-
огнетвореи в различните култури. ка-
то огнената искра предхожда исхра-
та на живота или в повечето случаи се
слива с нея В племето Шилухи от по-
речието на Бели Нил. както и по цяло-
»о горно течение на реката, считат, че
кучето е откраднало огъня от змията.
от дъгата, от небесните божества или
от Великия Дух. за да го донесе на вър-
ха на опашката си (FRAT). Бягашо
към огнишето, го е запалило опашка-
та си и. виейки от болка. е пренесло
огъня върху храстите. откъдето хора-
та лесно са го уловили У племето фа-
ли от Северен Камерун кучето се евър-
зва с черната маймуна, едно от пре-
въплъшенията на ковача-огнекралец
(LEBP). а техните съседи от племето
продовко считат. че то е донесло на
хората двете им най-ценни богатства:
огъня и просото. Племената ибо. ижо
и другите групи, населяваши региона
на Биафра. съшо считат. че кучето е
откраднало огъня от небето. за да го
ладе на хората (TEGH).
В Южна Америка cants vetulus не е
завоевателят, а първият притежател
на огъня. който е отнет от близнацн.
преобразени в охлюв и риба (FRAF). В
Северна Америка символната анало-
гия между огъня и половия акт ясно
се очертава в различните митове. пред-
ставяши кучето като герой-огнетво-
реи У племената сна и навахо от Ново
Мексико, карок, галиномеро, ашома-
ви и меду от Калифорния, койотът, го-
лемнят герой на прерията, получава
огъня чрез триене; в друг случай го
открадва и го донася в ушите си или
пък организира шафета. благодарение
на която хората се сдобиват с него
(FRAF).
Митовете от Океания карат да из-
пъкне още по-ясно сексуалната на-
товареност на символа, евързана
най- вече със завоюването на огъня.
Сред племената от Нова ГЬинея е раз-
пространено схвашането. че кучето
е отнело огъня от ольха*, следова-
гелио става въпрос за хтоническия
огън. За съплеменннците от моту-мо-
ту и озокайва фактът, че кучето е гос-
подар на огъня, не крие никакво
съмнение, зашото животното спи ви-
наги край огнишето и недоволства.
когато го гонят оттам. По-добре от
всичко обаче връзката куче - огън -
сексуалност е онагледена в един мит
от Нова Британия, приведен ни от
Фрейзър. В стари времена, разказва
митът, само членовете на едно тайно
мъжко общество познавали тайната
на огъня. добит чрез триене Едно ку-
че ги виляло и съобшило откритието
587
КУЧЕ
си на жените по слелния начин: то
оцветило опашката* си в цветовете
на гореспоменатото мъжко общест-
во и с нея триело дървото. върху ко-
ето била седнала една от жените, до-
като последното се запалило Тогава
жената се разплакала и му казала: „Ти
ме обезчести. сета трябва да се оже-
ниш за мен."
За племето мурути от Северно
Борнео кучето е едновременно и да-
лечен прародител и културен герой
То е първородно дете от кръвосме
шението между брат и сестра, които
били единствените оиелели след
потопа Кучето показало на новия чо
вешки род различии техники и
способи. между които и огъня. Тук от-
ново се срешаме с поредното обяс-
нение на пронзхода на земеделския
цикъл У съседното племе даяк би Ту-
ва поверието. че в деля след потопа
кучето е разкрило тайната на огъня
на една жена, като триело опашката
си о един лиан.. В друг мит от
Каролинските острови богът на
гръмотевииите. преобразен в куче,
връчва огъня на една жена. Послед-
ният пример ясно показва колебани-
ето на символа между хтоническото
и небесното. което отново ни връша
към Централна Америка. Майте
вярват. както вече отбелязахме. че ку-
чето води слънието при слизането му
под земята. затова то представлява
черно* слънце. За антеките то е синте-
зы. символ на огъня.
Келтите евързваг кучето с война-
та. За разлика от гръко-романската
традиция, в келтската култура куче-
то е основа за ласкателни сравнения
и метафори Най-видният герой. Куху-
лии, е кучето на Кулан, а е известно
съшо. че всички келти (и континентал-
ннте, и от острова) притежавали лре
сирани кучета за лов и сражения Да
сравниш някой герой с куче, означава
да му окажеш чест. да изразипт ува
жение към воинската му поблеет. Гук
не може да става и дума за преобра-
жение Не е известно ла има адско
куче, аналог на Цербер. Кучето-зло-
сгорник съществува само във фолк-
лора. вероятно под влиянисто на хрис-
тиянската религия: в Бреган черною
куче от Ареиските хребсти ол и нет во-
рява прок-ь.1наги1с. Над ирланлекия
герой Кухулин тегнела строга забра-
на да яле кучешко месо. За да го обре-
кат на смърт. магъоснииите. които той
срсша. когагоотива дасебие, му пред-
лагат от табраненага храна и го за-
дьлжаваг да яле (OGAC. II. 213. 215;
CELT.7.CHAH, 293 294) Някои аспек-
ти от зоку-шо опиезната символика
на кучето-просветител, митичен
прародител. олицетворение на сексу-
алната потентное!, а оттам и на веч-
ността. съблазнизел. неудьржим и
преизпълнен с енергия като пролетен
развигор или пък иай-сетне плод на
кръвосмешение осветчяват дневна-
та страна на символа. Сега следва да
разглеламс и шпината. чияго най-в-
печатляваша илюст рация е безмилос-
тното отрицание на което е подложе-
но животною н мюсюлманските
общества.
Според исляма кучето е въпл мне-
ние на отвратителното в този свят.
Шабестари оприличава привърза-
ноегта на човека към живота с кучето.
което се храни с теш То е символ на
алчноегта и лакомията: съжи гелство-
то на кучето с ангела е невъзможно
От друга страна, ислямската тради-
ция приписва на кучето петдесет и две
качества, половина га от които са све-
ти и другата половина - сатанински
Така например то пази господаря сн.
не го хапе и е търпеливо. освен гова
лае срещу книжниците и г н Възхва-
лява сс и верността му: ..Ако ли човек
няма братя, то кучетата са негови
брагя Техните сърпа приличат на те-
зи на господари те им."
КУЧЕ
588
Кучетата са смятани за нечес-
тней Инунитс често сс явяват въп-
лътени в образа на черни кучета.
К'учият лай покрай някоя къща е пред-
вестник на смъртта. Месото на жи-
вотного е използвано като цяр сре-
ту беэплодие. лош късмет и др. В
Танжер месотоот младо куче нлн кот-
ка било използвано като предпазно
средство срешу магии В отличие от
другите кучета хрътката не била счи-
тана за нечестива, а за притежаваша
дар от небето (барака - марок ). кой 
то я предпазвал от уроки Сирийските
мюсюлмани смятат, че ангелът ни-
кога не влиза в дом. в който се нами-
ра някакво куче (wesr. 2. 303) Едно
предание за Пророка гласи, че съд.
от който е пило куче, следва да бъде
измнт селем пъти последователно.
първия път - с пръст от земята. Пос-
ледният забранявал изтребването на
кучета. с изключение на черните с две
бели петна над очите, които били ава-
тари на дявола. Убийството на куче
правело човека нечист, то се равня-
вало на убийството на седем души,
зашото мюсюлманите вярват. че ку-
чето има седем живота Кучето Кит-
мир. което пази седемте (спяши) в пе-
шерата асхаб ал-кахф (Коран 18). е
упоменато в таблиците.
Вече отбслязахме. че мюсюлмани-
те разглеждат хрътките отделно от
обикновениге кучета. зашото благо-
родната им осанка изключвала не-
честивостта Дантевият пратеник, Н
veltro. е хрътка, която откриваме и
при Дюрер и която се идентифииира
с Предвестника на Второто Христово
Пришествие. Бълвашото огън куче е
емблема на Санто Доминго.чиито мо-
наси били наречени доминиканки
(„кучетата на Бога**), зашото охраня-
вали обителта с гласовете си и били
считани за вестители на божията
мисъл. Символиото значение на ку-
чето в Далечния изток е двояко:
положително - тъй като то е другар
иа човека и бдителен страж на него-
вия дом. и отрицателио - зашото на-
подобява вълка и чакала. следовател-
но е нечестиво и долно. Тези две схва-
шания са еднакво разпространени и
не се ограничават в определени
региони.
Подобно разбиране откриваме и в
Тибет, където кучето е символ на чо-
вешкото желание, на сексуалния апе-
тит, както и на ревиостта. Буда учи.
че този. който живее като куче, „при
разпадането на тялото след смъртта
ще последва кучетата" ( Majjhima-nik
ауа. 387).
В Япония кучето като пяло се въз-
приема в много благоприятна светли-
на: то е верен спътннк. а неговият лик
эакриля децата и по мага на родил-
ките В Китай то неотклонно следва в
техния път Безсмъртните до апотеоза
им.
Кучето на Рандзъ става червено
като небесното куче, след което му по-
никват крила и така постига без-
емъртие. Алхимикът Уей Буян се въз-
несъл на небето, придружаван от сво-
ето куче Животного е прародител и
емблема на някон народи, а може би и
на самите китайни, тъй като не се изк-
лючва ПанКу да е бил куче.
Небесното куче (Тянкуан) е буря
и метеор, от него произлизат шумът
на гръмотевиците и светлината на
мълниите, то е червено като огъня.
Несъмнено то е враг на демонския
бухал, но също така е предвестник
на войната За да ги предпазят от
бухала, карат кучетата да лаят, като
ги дърпат за ушите. Някои древни
предания свидетелстват, че китайни-
те си представят хаоса под формата
на гигантско куче с дълга Козина. То
има очи. но е сляпо, има уши. но е
глухо. Липсват му петте основни вът-
решни органа, но то живее
Друг типично китайски символ са
589
КУЧЕ
„сламените кучета. М Калтенмарк
допуска,че обредната употреба на те
эн малки фигурки води началото си
от шаманите. Според Витер те са
„филтри эа злочестини", които след
употреба бивали рагрушавани
Символът, използван от Джуаилть.
почива именно на мимолстното съ
шествуване на тези предмети. иное
ледствие захвърляни,стъпквани и и т
гаряни ( гл. 14) Това. което е станало
безполезно. трябва да бъде изхвър
лено, за да нс се превърнс във вредно,
отбелязва той в заключение Лаодзъ
го използва каю символ на ефимер-
ната съшност на нешата на този свят,
към конто мъдрият никою не се при
върэва (CORT. GRAD. KALI. LBCC.
OGRJ. SCHC. WIET) Според Дж>
андзъ („Съдбата на небето”) „преди
приношението сламените кучета се
съхранявали в сандък. покрит с бяло
платно. След даряванею им на мър-
твия ги иэгаряли. зашото. ако си пос-
лужели отново с тях. вески ог члено
вете на семейсзвого шял да сгане
жертва на кошмари".
В Централка Атия откриваме не-
шо като междинни митове. които се
явяват своеобразии връзки. осъщест-
вяваши прехода към нечестивою,
прокълнатото. изначално белязаното
куче.
Според някон татарски племена
в началото Бог поверил човека на
кучето. за да го предпази от дяволс-
ките попълзновения. но животною се
оставило да бъде подкупено от
„врага” и така се превърнало в „Глав
ния виновник за човешкото падение"
Якутите вярват. че Бот е дал своите
образи на кучето. за да ги охранява.
но то оставило дяволът да ги
оскверни, заради което Бог го
наказал, като му придал сегашната
му форма Различии версии на съшо
то поверие откриваме у близките до
финскнте племена народи от север-
ного поречие на река Волга (HARA).
Всички те са единодушии в един
детайл: първоначално неокосменото
куче получава Козина та си от дявола
като вьзнатражденне за предателег-
вого си Ето как предателствою се
материализира в кучешка котипа, ко-
ято постепенно го превръша в нечис-
то животно, нешо повече: чрез нея се
прснасят върху хората различии
болести, „въгрешни нечистотии". ко-
ито подобно на козината са произ-
лезли от слюнка та на дявола В пос-
ледна сметка кучето сс превръша във
виновник за смърт та. причинена от
тези „нечистотии и лиги”. Бурятию
твердят, че Бот е прокьлнал кучею
със слединге думи:
. Ги 4МПМ«*Г4 Г С ЧНриШ T*w ,» «Л», Мн* «к*
МЯШ IU и 1Ш (Г	< <<rrwj/riМЦ4ГЛТТ тгл l/tauum
Ifil \UfW9M, a w ЫЙ'< Nfivm ИМ/W fftl NUiV
(HARA. 85)
В този краиноотрицателен аспект
символът на кучею се схожда с юзи
на изкупигелната жертва*
Уно Харва открива в тези азиатс-
ки митове следа ог иранския дуали-
зъм и в тази връзка напомня. че куче-
то на Ахура Мазда итиграва рент а ва-
ша роля в древиоперсийската рели-
гия. като прогонва злите духове. ко-
его е поредей пример за преобръша-
нето на символното значение в ми зо-
вете Спорел иэраза на Жан Пол Ру
луализмы, характерен за символа на
кучето в културата на азиатски те
народи, эа коню то е едновременно
благотворен дух-покрови тел и изпъл-
нигел на божествениге проклятия, го
преврьшат в типичен пример за „низ-
вергнет ангел” (ROUE 83). .
Казано накратко, кучето е мно-
гозначен символ често с антагонис-
тична смислова натовареност, чието
противоречие е възлрнетоот много
култури Следва да припомним в та-
ги връзка изключително показател-
ния случаи с алхнмииите и „фило-
КХИДР
590
софите**, за конто разкъсаното от
вълк куче е образ на пречистването
на златого* от антимона*. последен
етап на „великото дело". В посоче
ния пример кучето и вълкът не са ни-
шо друго освен двете страни на въп-
росния символ, който намира в този
езотеричен образ своето обяснение
и найвисшия си смисъл Мъдренът
( светията ). бидейки едновременно
куче и вълк, се пречиства. самоизяж-
дайки се. като сам се принася в
жертва, за да достигне най висшия
и последен етап на духовните си
търсения.
КХИДР (или КХИСР . АЛ КХА
ДИР)
В мюсюлманската традиция
водачът. инициаторы, вырешният
господар. зеленият човек (вж зелено)
КЪЛВАЧ
Според прерийните индианци в
Северна Америка кълвичът откло-
няла две природни бедствия - буря-
та и гръмотевицата. Оттук следва
и употребата на пера от зелен къл-
вач при някои обредни церемонии
(ALEC. 137).
За индианците пони (FLEH) той е
символ на безопасност и осигурява
оцеляването на вида. В глин митичен
разказ от сыпото племе кълвачът и
пуйката си лсплрват титлата закрил-
ник на човешкня род Пуйката дава
за пример плодовитостта си: никой не
снася повече яйца от мен. Но кълва-
чът побеждава в името на снгурност-
та, която единствено може да обез-
печи продължаването на живота.
Мойте яйца са по-малко от твоите,
казва той. но гнездото ми е не-
достъпно. в сьрцевината на голям
дъб. и от него излизат птици. за
който е несъмнено. че ще умрат от
старост. Кълвачът е предпазлив и
старателен
Според Негри гох Семанг той е све
шена птица, герой-благодетел. доне-
съл огъня на първите хора (SCHR 174)
В гръцките и римски традиции, ако
ловците видят или чуят кълвач, то то-
ва било добра поличба Той бил смя-
таи съшо така за превъплъшение на
цар Пик, известен с дарбата си на
пророк. Зеленият кълвач бил почитан
като птица-пророк. Той посочвал пъ-
тя на пътнииите; той бил съшо този.
койтоотлитал до пешерата на малки-
те Ромул и Рем. за да им носи храна
Това била свешената птица на Марс.
Според всички тези традиции зе-
леният кълвач е символ на закрила и
снгурност Кълвачът несъмнено с сим
вол на ново зачсванс поради това, че
издълбава дупки в дърветата. Тази от-
зивчива птица, израз на освободена-
та мисъл и породено от интровер-
сия желание, представлява завръща-
нето в майчината утроба (JUNG,
334-335).
КЪПАНЕ
Пречиствашото и възстановител-
но въздействие на къпането е добре
познато във всички краиша на Земята
от дълбока древност. Това се потвър-
ждава и от съшествуването на сход-
ни за всички народи обичаи както във
всекидневния живот, така и в област-
та на религията. Може да се каже, чс
навсякъде къпането е първият от
обредите. бележеши главните етапи на
живота, по-точно раждайето, съзря-
ването и смъртта. Символиката на къ-
пането съчетава значения та на пота-
пянето и на елемента вода
За психоаналитика потапянето
изобразява връшането в майчината
утроба. То удовлетворява потреб-
ността от отпускане, от чувство за
снгурност, от нежност, от възстано-
вяване на ресурсите. тъй като връ-
шането в първоначалната утроба е
връшане към иэточника на живота
591
КЪПАНЕ
Съзнателно извършеното потапяне,
което е един вид погребение, предс-
тавлява търсене на временна
забрава. отказ от отговорност, „из-
лизане от играта", прашота Оттук
произтичат и многобройните му те-
рапевтични приложения В преживя-
ното време потапянето играе роля на
хиат, на прекъсване, а това задължи-
телно му придана инициационна
стойност. Може би най-добрият при-
мер е обредът на приемане в едно из-
ключително тайно и затворено общес-
тво на магьоснички в Централна
Африка (Камерун. Габон). Упоената
кандидатка престоява двадесет и че-
тири часа в суха дупка, изкопана под
коритото на поток, във вътрешност-
та на екваториалната гора. Сим-
волите на гората - корем. на водата-
майка и на времето. течашо като река,
свързани с този на утробата -
убежище, образуват символен комп-
лекс с такава сила на въздействие, че
посветените практически забравят
предишния сн живот. Инициа-
ционната регенерация в този случай
придобива пълното си значение на
смърт и възраждане. Освен това по-
добии обреди. съществуваши и в на-
ши дни, макар и трудно достъпни за
наблюдение, хвърлят допълнителна
светлина върху някои обичаи и мнто-
ве от класическата Античност или от
други периоди от нашата история В
Гърция статуите на боговете и боги-
ните били подлагани на ритуално по-
тапяне в пречистващи бани (Атина,
Хера и т.н ). Иниииаиията на наза-
рейците и посвещаването в рицарст-
во през Средновековието съшо били
предшествани от къпане.
Водата е не само пречнстваша и
регенерираша, тя притежава и оп-
лождаща сила. С това се обяснява ри-
туал ното къпане на годеницата и по-
тапянето на бездетни жени във води-
те на дадено езеро или свешен извор
- обичай. разпространеи от Среди-
земноморието до Далечния изток. съ-
шествуваш повече от три хиляди
години.
Очистителното къпане се прилага
и в християнството. Иоан крыцава
във водите на р. Иордан В христиан-
ского кръшение материя и дух се слн-
ват в един символ Иисус казва:
. умикиат	/i)-jkv1u tUMtHnijrmr tu Ла )лыл
к/ш-гш и.и ечат'
(Иоан. 13:10).
Думата в гръцкия текст е с двой-
но значение - чист физически и
духовно. Християнството не възпри-
ема тази чистота в отрицателен
смисъл. тя е встъпление към нов и пло-
доносен живот. Последвалото състо-
янис е изцяло живот, без смесване с
принципа на смъртта. който е грехът:
положителната чистота е не отсъст-
вието на петно, а животът в чисто
състояние.
Въпреки че толкова традиции из-
тъкват положителното значение на
къпането, криворазбраного христи-
ан ско целомъдрие го е превърнало в
отрицателен символ, осъждайкн го ка-
то заплаха за непорочносгга. Тук се
налага да се иаправн разграничение
между топлите и сгудените бани Къ-
пането в топла вода сс смята за про-
ява на чувственост. от която човек
трябва да се предпази Такова мне-
ние изказва свети Иероним (Epist.. 45,
5). За него къпането с топла вода е
посегателство срещу целомъдрието.
Първите християни с охота се къпели
заедно. Съборите и От ни те на цирк-
вата остро се противопоставили на то-
зи обичай. смятан от тях за аморален.
През Средновековието потилните би-
ли смятани за свърталнша на разв-
рат и затова били забранени за христи-
яни
Някои западни и още по-сгрогите
нзточни монаси отхвърлят не само
мненето на цялото тяло. но дори и из-
КЪРВЕНЕ
592
ползването на водата изобщо Кли-
мент Александрийски разграничил че-
тири вида къпане: за удоволствие. за
сгряване. за чистота и по здравослов-
ни причини Единствено последният
мотив му се внждал основателен При
все това смятал. че на жените е позво-
лено да се къпят, стига да не е много
често Свети Августин проявява по-
вече раэбиране и в своето Правило поз-
волява къпането с топла вода един пьт
месечно
Но пья потапянето в студена во-
да се препоръчвало като средство за
умъртвяване на плътта и колкото по-
ведена с водата. толкова по-добре.
Агиографите от ранните векове на
християнството и от Средновековие-
то, заимствайки един от друг, гово-
рят за потапяне в ледена вода с цел
да се налвие плътта
Нека отбележим. че съществува
и алхимично схвашане за къпането
като очистване чрез огън, а не чрез
вода, така както съществува и огне-
но кръщение - кръщението на
мъченииите В .Трактат за златио-
то цвете” къпането се евързва с пос-
та на сърцето (син чай): промива-
нето на сърцето означава елимини-
рането на всякаква умствена
дейност. решителното придобиване
на празнотата Така кръгът на сим-
вола се затваря и ни връша там. от-
където тръгнахме
КЪРВЕНЕ
Кървенето е приижлането на кръв
към отвора на рана, преди или след
смъртта.
„Бернските студии” от Лукан, къ-
сен текст от IX век. основаваш се на
изгубени днес източнипи. споменават
кървенето като средство за жертвоп-
риношение в чест на Есус-Марс:
Есус-Марс се успокоява по следния на-
чин - овссва сс човек на дърво. дока-
то крайницитс му се отпуснат от
загубата на кръв. Но това с едиист-
веното налично свндетелство за по-
добен вид жертвоприношение, а
единственото частично съответствие.
с което разполагаме, е немско
..Iglingasaga” уточнява, че Один е бог
на обесените*. а Хавамал разказва.
че е престоял девет денонощия про-
весен на едно дърво. в чест на самия
себе си Но не е имало кървене и ос-
вен това не са ни известии никакви
примери от островите (OGAC, 7. 34-
35; 10. 3 и сл.)
Кървенето е било използвано и ка-
то божи съд за посочване на убиена
Това изтичане или бликане на кръвта
е като изпитанне на истина та. което
показва. че жертвата е приета или че
признанието за извършеното прес-
тъпление е изтръгнато
КЪРТИЦА
Къртииата - хтонично животно,
ако въобше съществува. символизи-
ра всички земни сили Нейното гръц-
ко название я сродява с гушера и
бухала, благотворни и слепи като нея
Асклепий, бог-лечител. изглежда в на-
чалото е бил бог-къртица. както е бил
в Индия Рудра, бот стрелец - лечител
Кьртичината с прокопани полземни
галерии лори е могла да послужи за
модел на древния лабиринт* от
Епидавър, посветен на Асклепий; то-
зи лабиринт бил замислен едновремен-
но като гробница и като подземна-
та обитсл на бога (5 ЕСН, 237).
По този начин къртицата е сим-
вол на посветителя в тайните на земя-
та и смъртта, посвешение. което, вед-
нъж при добито, предпазва или изне-
лява от болестите. От физическа глед
на точка, тази на животното от земе-
делските култове. символът позволя-
ва да се премине към духовната глед-
на точка, тази на господаря, който во
ди душата през мрака и коридоритс
на подземния лабиринт и я изнелява
593
КЪЩА
от нейните страсти и смущения
КЪСМЕТЧЕТА (ОМИКУДЖИ: ТЕГ
ЛЕНЕ НА КЪСМЕТЧЕТА)
Срещу дребна сума посетителяг
в шинтоиските храмове получава пра-
во то да раздруса цилиндрична кутия,
пълна с пръчини Щом успее ла изва-
ди една от тях, той може да прочете
номерчето й. Тогава му даваг печа-
тен лист, който отговаря на номера и
върху който може да намсри настав-
ления или предсказания. Ако за не-
шастие последните са неблаго-
приятни, с цел да ги осуети той ше
постави хартийката върху клона на
дърво. което е израсло в храма Затова
туристите с учудване гледат отрупа-
ните с хартийки дърве га около япон-
ските шинтоистки храмове. Това тег-
лене на късметчета е символ на
случайността, от която зависи чо-
вешката съдба. Самата дума Куджи
има такова значение - теглене на
късметчета. И все пак човешката
участ може да бъде променена под
въздействието на непознати сили. ко-
ито традицията се опитва да задър-
жи или да прогони в свешенного дър-
во. в случай че се окажат неблаго-
приятии.
КЪЩА
Както градът и храмы*, къщата е
в центъра на света, тя с образ на
вселената. Традиционната китайска
къща (МИН-ТАН) е квадратна; тя гле-
да към изгряващото слънце. стопани-
нът е с лице на юг. както императоры
в двореца сн; централното вписване
на конструкцията се осъществява съг-
ласно правилата на геомантията*. В
покрива има дупка за пушека. в земя
та - за събиране на водата: по този
начин къщата е пресечена в центъра
й от оста, която евързва трите свята.
Арабската къща е също квадратна,
затворена около квадратен двор, в
чийто център има градина* или
чешма*: това е затворена вселена с че-
тири измерения, чиято централна гра-
дина е ал юз и я за рая. открит изклю-
чително за небесното влияние Мон-
голската юрта е крыла във връзка с
номадството. тъй като насоченият
квадрат импликира застиналостта в
пространствого; иентралният стълб
или просто стълбът дим съвпада с
Оста на света.
Съшествуват къши от особен тип
- близки до храма, които изразяват
още по-точно тази космическа
символика. Така например общест-
вените къши. които из различии об-
ласти (напр Иэточна Азия и
Индонезия) заемат центъра на
селището. при пресичането на глав-
ните оси; или ложата на танца на
слънцето у сиуксите. крыла колиба
като юртата. с централен стълб. кой-
то визира не само слънчевия цикъл.
но и пространственото проявление,
а чрез двадесет и осемте си стълба,
евързани с оста, и лунните фазн; или
ложите на тайните общества на
Запад, където космическият харак-
тер на ложата е ясно потвърден, а
отвесы замества оста; или в Китай,
където ложата е квадратна с четири
главни враги, всяка от които съот-
ветства на елемента и на цвета на
своя Изток: центърът съответства
на елемента Земя и е зает от Града
на Върбите или Къща на Великия
Покой, разположен в равновесното
положение на Голямата Мечка и
изобразяваш престоя на без-
смъртието; или най вече китайскнят
Мин таи, който Гране нарнча Къща
на Календара. но който е преди всич-
ко Зала на светлината. В началото
Мин-тан е бил може би кръгъл и за-
обнколен от ров във формата на
пръетен от нефрит. Пн-йон: вмес-
тилище на небесното влияние в цен-
търа на кнтайския свят; впоследст-
КЪЩА
594
вне той става квадратен като темя-
та(било с пет тали на кръст. било с
девет. разположени като деветте
провинции), покрит с кръгъл като
небето сламен покрив. носен от осем
стълба. съответстващи на осемте вя-
гъра и на осемте триграми Мин таи
съдържа четири страни. ориентира-
ни към четирите сезона, всяка от ко-
ито е пробита от три врати (общо
дванадесет врати. съответстващи на
дванадесетте месеца - на дванаде-
сетте эодиакални знака - както в не-
бесния Иерусалим). Ритуалнатаоби-
колка на императора в Мин-тан оп-
ределя деленето на времето и осигу-
рява реда в империята. съгласувай-
ки го с небесния ред.
Ако даоизмът иэгражда различии
дворци - съответстващи на подвиж-
ни центрове - в човешкото тяло. то
идентификацията на самого тяло с къ-
щата е обичайна в будизма По думи-
те на патриарха Руейнен това е гост-
илница. има се предвид характерът на
временно убежище. В тибетского
Колело на Съшествуването тялото е
изобретено от къша с шест прозореиа.
съответстващи на шестте сетива
Каноническите текстове изразяват из-
лизането от индивидуалната съш-
ност. от космоса. с формули - като
счупванс на покриви на дворсца или на
покрива на къщата (купол*). Отво-
рът на върха на черепа, откъдето се
осъшествява това излизане (бряхма-
рандхра) е наречен от тибетците дуп-
ка на дима (СООН. COOD. FRAL.
GOVM. GRIL. GUET. HENS. L1OT.
SCH1R WARH).
В Египет къщи на живота били
наричани един вид религнозни семи-
нарии към светилищата, където пи-
сарите преписвали ритуалните текс-
тове и митологическите фигури и къ-
дето се образовали лекари, хирурзи,
трапанатори. докато персоналът на
храма се занимавал със задължени-
ята си. В Черна Африка, у племето
догон, Марсел Гриол (цитиран и ко-
ментиран в CHAS. 246) е описал голя-
мата семейка къща. като представ-
ляваща целостта на Голямото Живо
Тяло на Вселената.
Изглежда. че в ирландската кон-
цепция за жилишето къшата сим во
лизира отношението и положението на
хората спрямо господствашите в
Отвъдния Свят сили Двореиът на кра-
лицата и краля на Конат Айлил и
Медъбе кръгъл (кръгът е небесен сим-
вол) и съдържа седем отделения, вся-
ко от които има седем легла и седем
стаи, симетрично разположени около
централен огън. Покривът във форма
на купол засилва още повече възмож-
ностите за общение с небето. По този
начин къщата на краля е едновремен-
но образ на човешкия космос и отбля-
сък на небето върху земята.
Според Башлар къщата символи-
зира вьтрешното битие; етажите и. из-
бата и и таванът й символизират раз-
личии състояния на душата. Избата
съответства на безсъзнателното. та-
ванът - на духовното извиеяване
(ВАСЕ. 18).
Къшата е и женски символ със сми-
съла на убежище, майка, закрила.
майчина гръд(ВАСУ 14).
В сънишата с къща в частност пси-
хоанализата открива различия на эна-
чението във връзка с представениге
стаи, съответстващи на различии рав-
ниша на душата. Външността на къ-
щата е маската или външността на
човека: покривът - главата и духът,
контролът на съзнаннето; долните
етажи отбелязват равнишето на без-
съзнателното и инстинктите; кухня га
символизира мястото на алхимически-
те превръшания или на психическите
трансформации, т.е. момент от вы-
решното развитие По съшия начин и
движенията в къшата могат да бъдат
в този план възходяши или низходя-
595
КЫДА
ши и да изразяват било статична или
застинала фаза от психическото раз-
витие. било еволютивна фаза, която мо-
же да бъде прогресивна или регре-
сивна. одухотворяваша или магериа-
лизираша
ЛАБИРИНТ
Първоначално лабиринтът е крит-
ският дворец на Минос. където е зат-
ворен Минотавъры* и откъдето Тезей
излиза с помошта на нишката на
Ариадна Изтъкват се предимно слож-
ният му план и трудного преминава-
нс през него.
Лабиринтът с най-вече преплита -
не на пътища. някои от който са
без изход и образуват задънени ули-
цы, през който трябва да се намери
пътека. която да води в средата на
тази странна паяжина. Сравнснисто
с паяжината не е точно, тъй като
тя е симетрична и предсказуема, до-
като самата същност на лабиринта
е да опиизс във възможно най-малко
пространство най-сложно кръстос-
ване на пътеки и така да забавы прис
тигането на пътника в средата. ко-
ято той иска да достигне (BRIV 197).
Но тази сложна скица се открива
в естествено състояние във входните
коридори на някои праисторически
пещери; Вергилий уверява, че тя е на-
рисувана върху вратата на леговише-
то на Сибилата от Куме; тя е гравира-
на върху плочниците в катедралите;
танцувана е в различии области, от
Гърция до Китай; позната е в Египет.
Асоциацията на лабиринта с пещера-
та* добре показва. че той едновремен-
но трябва да даде достъп до средата
след нешо като ининиаиионно пъту
ване и да го затвори за неудостоените
В този смисъл лабиринтът се добли-
жава до мандалата*. която прочее по-
някога притежава характера на
лабиринт. Отнася се следователно за
представяне на дискриминагорни
инициаинонни препятствия, конто
предшестват упътването към скрыта
та среда
Гравираните върху пода на църк-
вите лабиринти са едновременно знак
на иниииационни братства на стро-
ителите и сурогат на поклонничест-
вото по Светите Места. Ето зашо по-
някога в средата се открива или са-
ммит архитект. или Соломоновият
храм: избраникът, достигнал Цсн-
търа на света, или символ на този
Център Вярвашият, койтоне може да
предприеме истннско поклонение,
преминава във въображението си
лабиринта, докато стигне средата. све-
тите места: той е иеподвнжннят пок-
лонник (BRIV, 202). Той извършва на
колене прехода на двестаметровия ла-
биринт в Шартър например
Лабиринтът е изполэван като отб-
ранителна система при портите на ук-
репените градове (крепост*). Той е
скициран върху макети на антични
гръцки къши. И в единия. и в другия
случай става дума за отбрана на град
или къша като намираши се в цснтъ-
ра на света. Зашита не само от човек
враг, но и от злотворни влияния Ще
отбележим и идентичната функция на
преградата, изднгана в средата на
централния коридор на храмовете в
китайския свят, където се смята, че
споменатите влияния се разпростра
няват само по права линия
Танцы на Тезей, наречен „тинц
на жеравитс". е в очевидна връзка с
597
ЛАБИРИНТ
напредването през лабиринта
Прочее, в Китай съшо има лабиринг-
ни гании, конто са птичи танин (като
танцът на Юй) и чиято роля остава
от сврьхестествен порядък (BENA.
CHRC, GUES, JACG. KALT)
Лабиринт: голям лабиринт в
централ ния кораб.
Бели и тъмносини камъни
(катедралата в Амиен).
Като символ на защитна система
лабиринтът известява наличието на не-
шо скъпоиенно или свешено. Той мо-
же да има военна функция при заши-
тата на територия. селише. град, гроб
и съкровише; дава достъп само на
тези, конто знаят плана, на посве
теннте. Той има и религиозна функция
на зашита срешу навезите на злото:
злото не е само демонът, но и натрап-
никът. който е готов да оскверни
тайните. свешеного. интимността на
отношенията с божественото. Цен-
търът. пазен от лабиринта, е огреден
за посветения. за оня. който през из-
питанията на инициацията(завойте на
лабиринта) се е показал достоен за за-
гадъчното откровение. Веднъж дос-
тигнал центъра, той е като обречен,
въведен в загадкнте. той е привързан
от тайната. Лабиринтните обрсди.
върху който се основава цсремонията
по инициацията... целят да откри-
ят на новопосвстения в живота му
тук. долу, начина да прониква. бе/
да се заблуждава. във владенията на
смъртта (която е вратата на друг жи-
вот)... В известен смисъл инициаци-
онният опит на Тезей в Критския ла-
биринт с равнозначен на диренето на
Златнитс Ябълки в Градината на
Хесперидитс и на Златното Руно в
Колхида Всяко от тези изпитания
се свсжда на морфологически език до
победоносното проникване в трудно
достъпно и добре защитсно прост-
ранство. в което сс намира повече или
по-малко прозрачен символ на
могъшеството. сакралността и
безсмъртието (ELIT. 321).
Лабиринтът може да означава и
слънцето заради двойната брадва*.
чийто Дворец е гой и коятое издьлба-
на върху много минойски паметниии
Затвореният в лабиринта Бик съшо
отпраша към слънцето. В тази перс-
пектива той вероятно символизира
царского могъшество. властта на
Минос над народа му.
Докато разположсните една над
друга навивки на зигурата се сливат
с проекцията в триизмерното прос-
транство на спиралевиден лабиринт,
самото име на лабиринта, дворец на
Брадвата. припомня. че в Кносос ми-
тическото леговище на Минотавъра
е било преди всичко светил ищсто на
двуострата брадва (емблема на цар-
ствсността). т е. на архаичната
мълния на Зевс-Минос (AMAG. 150).
В кабалистичната традиция, поле-
та от алхимиците. лабиринтът изпъл-
нява магическа функция, която е една
от тайните. приписвани на Соломон.
Ето зашо лабиринтът в катедралите.
серия от концснтрични кръгове. пре-
къснати в някои точки, така чс да
образуват странен и неразплитаем
преход, е наречен Соломонов В очите
на алхимиците той е образ на цялата
ЛАВЪР
598
работа по Творението с непреодоли-
мите и трудности: тази на пътя.
който трябва да се следва. за да се
стигне центърът. където се сблъск-
ват двете природи и тази на пътя.
който артистът трябва да следва.
за да излезе от него (FIJLC. 63). Това
гълкуване се доближава до една аске-
тико-мистическа доктрина: да се кон-
центрнраш върху себе си през хиля-
дите пътища на усещанията. емоци-
ите и идеите. премахвайки всяко пре-
пятствие пред чистата интуиция и да
се върнеш при светлината. без да хлът-
неш в отклоненията на пътищата.
Отиването и връщането в лабиринта
са символи на духовната смърт и
възкръсването.
Лабиринты води и вътрешността
на ..аз“-а към един вид вътрешно и
скрито светилище. в което дебне
най-загадъчната страна на човешка-
та личност. В този ред е и идеята за
mens (лат.: ум. разум, съвест. мисъл -
бел. пр.), храм на Светия Дух в блаже-
ната душа и за дълбините на без-
съэнателното И едното. и другого мо-
гат да бъдат постигнати от съзнани-
ето само след дълги заобикаляния или
след интеязивно съсредоточаване до
оная крайна интуиция, където всичко
се опростява от един вид озарение.
Именно там. в тази крипта, се озова-
ва загубеното единство на индивида,
разпръснало се преди в множество
желания
Пристигането в средата на лаби-
ринта като в края на някаква иници-
ация въвежда в една невидима ложа.
която създателите на лабиринти ви-
наги оставят неразгадана или по-ско-
ро - която всеки може да попълни съ-
образно собствената си интуиция или
личните си предпочитания По повод
на лабиринта на Леонардо да Винчи
Марсел Брийон визира това общест-
во от хора от всички векове и стра-
ни. изпълващо магическия кръг. кой-
то Леонардо оставил бял. тъй като
в целите на мисълта му нс влизало
подробиот о обяснсние на това цент-
рално светилище в лабиринта (BRI V.
196)
Лабиринты е комбинация от два
мотива - на спиралата* и на плитка-
та* и изразява очевидна воля да се
изобрази безкрая в двата му аспекта,
които притежава в човешкото
въображение: т.е. безкрая на спи-
ралата. който е във вечен процес на
ставане. като спиралата може да се
мисли най-малкото на теория без
свършек. и безкрая на вечното завръ-
щане, представено от плитката
Колкото по-трудно е пътувансто и
колкото са по-многобройни и труд-
ны препятствията. толкова повече се
променя последователят и през тази
инициация на пътя придобива ново
_aj"(BRIV, 199-200).
Преобразяването на ,.аз“-а, което
сеосъществява в средата на лабирин-
та и се утвърждава напълно в края на
завръшането, на прехода от мрака към
светлината, бележи победа та на духов -
ното над материалното и в същото
време на вечното над тленното. на
разума над инстинкта, на знанието
над сляпото насилие (BRI V. 202).
ЛАВЪР
Както всички растения, зелени и
през зимата, лавърът е свързан със
символиката на безсмъртнето; тази
символика вероятно не е пренебрег-
ната от римляните. които направили
лавъра изображение на славата, как-
го на оръжията, така и на ума. Освен
това някога лавърът минавал и за за-
шйтннк от мълнията: съотнасящо се
качество с първото
Тази символика на беземъртие е
известна и в Китай: твърди се. че лу-
ната съдържа лавър и един Безсмър-
тен. В подножието на лавъра (меди-
цинско растение) луиният заек стри-
599
ЛАКОМЕЦ
ва билките. от които извлича дрога та
на безсмъртието (SOUL)
Посветен на Аполон храст. лавъ-
рът символизира придобитото с по-
бедата беземъртие. Ето зашо с лис-
тата му се коронясват геронте, тени-
ите и мъдреците. Като Аполоново
дърво той означава и духовния ха-
рактер на победата - мъдрост, сня-
та с героизъм.
В Гърция. преди да пророкуват.
Пития и гадателите дъвчели или го-
рели лавър, който като посветен на
Аполон притежавал гадателски
свойства Получилиге от Пития бла-
госклонен отговор, се връщали по до
мовсте си с лавров венец на главите
(LOEC). Лавърът символизира Аполо-
новите способности, съпричастието
към тези способности посредством
допира с оброчното растение и като
следствие на особената връзка с бога,
който осигурява закрилата си и отк-
рива част от способностите си. Като
млякото лавърът проявява символна-
та асоциация: беземъртие. тайно поз-
нание.
В Северна Африка, при племего
бени сну. маскираните носят клонка
олеандър (зукум - бел. пр.) по време
на церемониитс за годишните вре-
мена. Изборът на този храст не с
случаен. Храстът предпочита влаж-
ните места и селяните му припис-
ват множество пречистващи
свойства... Веднъж оброчени чрез до-
пира до кръвта на някон жертва, те-
зи клони са явният знак за сключе-
ния договор между хората и невиди-
мите и като такива стават закри-
лящи талисмани. които отблъекват
всички зли сили (SERB 370).
ЛАКЕ!
Като мерна единица, изполэвана
главно в Египет, той символизира
реда, правдата и истината. Бог Тот.
бог-човек с формата на ибис, е иэоб-
разяван с такова мерило в ръцете; той
е създателяг на законите, покровител
на писарите (вж Ръка*).
ЛАКОМЕЦ (ТАОТЕ)
У Гране тази дума означава ки-
тайския символ таоте. Ние я прилага-
ме и към представи с близко значение,
които в Индия и индуизираните стра-
ни са известии като каламукха или
киртимукха И в единия. и в другия
случай се отнася за чудовища с ужа-
сен вид. често, но не винаги лишени
от лолна челюст. Може би са били жи-
вотински останки, които шаманите са
намятали? Таоте украсява бронзови-
тс фигури от епохата Хан. но се по-
явява и върху котлетата* от Риа Това
е едно от четирите зловредни влияния,
прогонени от Шун в четирите Изтока.
Таоте е човекоядно чудовище, напо-
добявашо бухал и овен, но понякога
изобразявано и като двоен стилизиран
дракон*.
Кала е едновременно лъв и морс-
ко чудовище; Раху, демонът на затъм-
нението*. поглъща слънцето. Кала с
Времето. което поглъща живота; дру-
го име на Яма. господаря на мъртвите.
които в тибетския си вид на Шинджс
поглъща живото съдържание на
Колелото на Живота. Все пак, ако Яма
е Мритю (смъртта). той произхожда
от слънцето и създава живите
съшества Явайската кала-макара съ-
що има слънчев характер и таоте по-
някога е изобразяван върху огледала.
които са слънца
Вижда сс. че лакомецът е еднов-
ременно разруха и съзидание. смърт
и живот, откъдето и възможната сим-
волика на два га противопоставени
дракона. Ако кала поглъща. той съз-
дава и гирлянди от листа, макйра*. а
в Ангкор - наги*. Затова пастта на
чудовишето е отворена и пъдпъдъкът
може да сс освободи от захапката на
вълка Космическото движение насам-
ЛАМИ
600
натам трябва да може да се извърш-
ва и в даете посоки. за да не бъде
окончателно прскъснато. Показате-
лен е фактът. че таоте. както и кала-
мукха. са изобразявани най-често
върху горния праг на вратите. Ако
това е вратата на смъртта. тя е и на
освобождаването: смъртта не е
раэрушаване, а преобразуване; излъ-
ченият от Принципа живот се завръ-
ша в Принципа. Поглъшането на
пъдпъдъка не значи унншожаването
му. а влизането му в пещерата*. ко-
ято е преддверието на Небесата.
Каламукха е уииверсалният ритъм
на проявлението, едновременно щед-
ро и страшно, прилив и отлив, разши-
рение и свиване, калпа и пралая.
Лицето на Славата е слънчевнят лик,
откъдето се и зли за от космоса; то е
и Божественият Лик, нереален и
истински. скрит и открит, вечният и
ужасен залог на космическата илю-
зия
ЛАМИ
Приказни съшества, с които гьр-
цитс плашели децата. Прекрасната
Ламя с любима на Зевс; но съпруга-
та на бога. Хера, я преследва с рев-
ността си и убива всичките й деца.
Ламя се укрива в една пещера и обзе-
та от завист към другите майки, прес-
ледва дената им. за да ги отнесе и
разкъса Символ на завистта на без-
детната жена.
Тя никога не може да заспи, ви-
наги е нашрек Зевс се смнлява и да-
ва предимството да може да маха и
слага очите си по своя воля. Така тя
познава съня, но единствено ако е
опиянена или ако отскубне очите си:
жесток образ на иепогасимата
ревност.
Името „лами** било дадено на жен-
ски чудовища, които днрелн деца, за
да им смучат кръвта. Аналози на
Баба Яга и на вампира
ЛАМПА
Символиката на лампата е свър-
зана с излъчването на светлина. Дзен
патриархът Руейнен учи. че тя е опора
на светлината. а светлината е про-
явление на лампата. На това се дъл-
жи единството на едната с другата,
подобно на съюза на съсредоточисто
с Мъдростта Според тибетците ..лам-
пата на метода" позволява да се отк-
рие Мъдростта И исманлският езо-
теризъм учи. че светлината проявява
лампата: лампата е едновременно Бог
и светлина, божествените Атрибути и
Имамиге като такива.
Предаването на пламъка на лам-
пата е по неопределен начин за
Руейнен символ на Предаването на
Учеиието. Съществува един важен
дзен трактат за предаването на свет-
лината на Лампата. В по-общ смисъл
в будизма тя е символът на предава-
нето на живота, на веригата на
преражданията: има продължение.
но не и идентичност (Кумарасвами)
Освобождаването от тази верига е
нирвана, загасване на лампата.
Другаде йогата. който достига ум-
ствената концентрация, се сравнява в
други текстове и по-специално в
„Бхагавадгита” с неподвижния пла-
мък, закриван от вятъра И на Запад
понякога лампата се смята за символ
на святост и съзерцателен живот.
Имайте „аз“-а за лампа, учи Буда,
т.е. универсалния Дух. Съшата фор-
мула се открива в упанишадите По
подобен начин Махмуд Шабестари
вижда в лампат, символа на Божест-
вения Разум (Ер-Pyx) или на Светов-
ната Душа.
Ритуалната употреба на лампата
е често срешана: на Запад като знак
за реалното присъствие на Бог; на
върховете на пагодите к&зефарове на
Дхарма; в древния даоизъм като при-
зив към духовете; в ложите на тайни-
те обшества червена лампа позволя-
ШЕЯ
В
601
АЕБЕД
ва да се отличи истинското от лл-
жовното: тя призовава проявлени-
ето на небесното влияние, но освстя
ва и вярващия: в хиндуистката ико-
нография лампата е емблемата на
Кету, комета. Кету означава и лампа
или пламък и символиката и може да
има връзка с арати. хиндуистки ри-
туал за разлюляването на лампата
пред божия образ Разлюляването на
лампите изразява отхвърлянето на
миелите за профанния свят. Естест-
вено, лампата е в отношение с еле-
мента огън (СООН. CORT, DANA.
DAVL, HOUD, MALA. MAST. GRIL.
SA1R.SECA)
Верберските жени казват. че при
всяко раждане се запалва лампа Тази
лампа се запалва до главата на ново-
роденото. по време на първите му
земни нощи Това е лампата. която
е била държана пред булката и ко-
ято е горяла през първата бранна
нощ - зов за въплъщаването на Певи-
димото.
Лампата представя човека: като
него тя има глинено тяло. растится
на душа или принцип на живота,
който е маслото. дух. който е пла-
мъкът. Да я поднесеш в свстилище.
означава да поднесеш сам себе си. да
се оставиш под закрилата на
Невидимите и на духовсте пазители.
Ето защо в ъглите на светилищата
има стотици колени лампи. в скал-
ните пукнатини също. както и меж-
ду корените на оброчнитс дървета в
Северна Африка... В семейните домо
ее лампата привлича бродещите
души, за да слезе някоя от тях. при-
теглена от пламъка. в женската
гръд (SERH, 71-72).
Християнският обичай да се под-
насят и палят свеши пред статуите
на светиите в светилишето символи-
зира едновременно жертвоприноше-
нието. любовта и прнсъствието. как-
то пламъка
ЛАПИС ЛАЗУЛ
В Месопотамия, у сасанидите
(ЕПТ. 238) и в предколумбова Аме-
рика - космически символ на звезд-
ната нош. Важно е да се подчертае.
че в Западна Африка също се припис-
ват изключителни свойства на изкус-
тесните сини камъни.. Сигурно е. че
символиката и религиозната
стойност на тези камъни имат обяс-
нението си в идеята за сакралната
сила, в която те участват благода-
рение на небесния си цвят В целия
мюсюлмански Изток синият* камък
е талисман срещу уроки. Той се окач-
ва на врата на децата и дори колете
са украсени по същата причина с на-
кити от сини камъни (вж. тюрко-
аз).
ЛЕБЕД
От древна Гърция до Сибир. като
се мине през Мала Азия, както и за
славянските и германски народи, ле-
бедът е възпяван в широка поредица
митове. традиции и поеми - белос-
нежна птица, чиято белота, сила и изя-
щество са живо богоявление на свет-
лината*.
Все пак има два вида белота. две
светлини: тази на деря - соларна и
мъжка; тази на ношта - лунна и
женска. Според това дали лебедът
въплъшава едната или другата. зна-
чението на символа се накланя в раз-
лична посока Ако не се поддаде и же-
лав да стане синтез на двете, както се
случва понякога. той става двуполов
и освен това натоварен със свешена
тайнственост. Накрая. по съшия
начин, по който съшествуват черно*
слънце* и черен кон. има и черен
лебед, но не лишен от свешената си
стойност, а носител на окултна. обър-
ната символика
Бурятите разказват, че един ден
един ловец изненадал три прекрасни
жени, които се къпели в отдалечено
ЛЕБЕД
602
езеро*. Те били лебеди, съблекли дре-
хата си от пера, за да влязат във
водата Мъжът откраднал една от те-
зн дрехи и се скрил, поради което са-
мо две от жените-лебеди могли да взе-
мат след къпането крилете си и да
отлетят. Ловеиът вэел третата за жена.
Тя му родила единадесет сина и шест
дъшери, после намерила дрехата си и
отлетяла, след като му казала след-
ното: вис сте земни хора и ще си ос-
тонете на земята. но аз не съм
оттук, аз идвам от небето и там
трябва да се върна. Всяка година,
напролет, когато ни видите, че пре-
литаме към Севера и всяка есен. ко-
гато слизаме отново на Юг. ще от-
белязвате почвата ни със специални
церемонии (HARA. 319).
Подобна приказка срешаме у по-
вечето алтайски народи макар и с из-
вестии различия, като дивата гьска*
често замества лебеда. Във всички те-
зи разкази, птицата от светлина, с ос-
лепителна и непорочна красота е не-
бесната девица, която ше бъде опло-
дена от водата* или земята* - езеро-
то или ловена - за да даде начало на
човешкия род. Но както правнлно
подчертава Ж.-П. Ру (ROUF, 351), та-
зи небесна светлина престава да бъде
в случая мъжка и оплождаща, за да
стане женска и оплодена. С тези ми-
тове се доближаваме до егнпетската
представа за свешения съюз Земя-
Небе: Нут. богиня на Небето. е опло-
дена от Геб. бот на Земята. В този слу-
чай става дума за лунната светлина
— млечна и нежна — на една митична
девица Това гьлкуване на лебеда ка-
то символ изглежда е преобладавало у
всички славянски народи, а също та-
ка и у скандинавците, иранците и тюр-
кските народи от Мала Азия. Образът
- или по-добре е да кажем повернето
- води понякога до най-крайни
последний Така например в басейна
на река Енисей дълго време вярвали.
че лебедът има менструация, също ка-
то жената (ROUF, 353). Но лебедът,
в зависимост от народите, има мно-
жество превъплъшения: освен вече
споменатата дива гьска, нека приба-
вим чайката* за чухчите, обикновения
гълъб* и белия гълъб* в Русия (пак
там. стр. 353).
Лебедът въплыцава по-често мъж-
ката светлина, соларна и оплождаща
Дорн в Сибир, макар да не е повсемес г
но, това поверие е оставило някои
следи. Така Уно Харва отбелязва. че у
бурятите жените се покланят и отпра-
вят молитва към първия лебед, който
видят през пролетта (HARA, 321). Но
именно в чистата светлина на Гърция,
красотата на мъжкия лебед. неразде-
лен спътник на Аполон. е била най-
ясно възпявана; в митовете тази не-
бесна птица е и връзката. която свър
зва чрез сезонните си миграции сре-
диземноморските народи с тайнстве-
ните хиперборейци*. Известно е. че
Аполон*. бог на музиката. поезията и
ясновидството, е роден на Делос, през
седмия* ден. През този ден свешени
лебеди прелетели седем пъти над
острова, след което Зевс дал на мла-
дня бог, освен лнрата, и една колесни-
ца*, впрегната в тези бели птици. Те
го отвели първо в страната си. на бре-
га на океана, отвъд родината на сс-
верните ветрове, при жнтелите на
Севера, конто живеят под едно винаги
ясно небе (GRID, 41). Което кара
Виктор Маниен да каже в книгата сн
за Елевсинските мистерии, че лебедът
символизира силата на поета и на по-
езията (MAGE, 135). Той става ембле-
ма на вдъхновения поет, на свешения
понтифекс, на облечения в бяло друид,
на северния бард и т.н. Митът за Леда
на пръв поглед изглежда приема съ-
шото тълкуване — мъжко и дневно —
на лебеда като символ. Въпреки това
при по-подробен анализ се вижда. че
Зевс се превръша в лебед. за да се доб-
603
ЛЕБЕД
лижи до Лела само зашото. уточнява
грьцкият мит. тя сс е превърнала в
гьска. за да му избяга (GRID, 257).
Но видяхме. че гъеката е превъплъ-
шение на лебеда в неговата лунна и
женска форма Любовта между Зевс-
Лебеда и Леда Гъеката представлява
следователно двуполюсно разделяне
на символа, което ни кара да вярва.ме.
че гърците, като сближават нарочно
тези две представи - дневна и ношна
- са превърнали птицата в символ-
хермафродит. където Леда и божест-
веният и любим се сливат в едно цяло.
Следвайки анализа на лебедовата
песен, е наистина смушавашо да
открием. чрез психоанализата. сим-
волната верига светлина-слово-семе.
толкова често срешана в космогонич-
ната мисъл на племето догон: Юнг.
отбелязва Ж Дюран (DURS. 161). ка-
то сравнява корона SVEN до санск-
ритското SVAN. косто означава
шумоля. стига за ключе нито че лебе-
довата песен (schwan) на соларната
птица с просто митична проява на
етимологичния изоморфизъм на свет-
лината и словото.
Ще споменем само един пример на
символичного преобръшане. на което
се поддана образы на черния лебед.
В Андерсеновата прнказка „Спътни-
кът". вдъхновена от изворите на скан-
динавских фолклор, една омагьосана
кръвожадна девица се явява в образа
на черен лебед. Потопен три пъти в
изворна пречистваша вода, този ле-
бед става бял. а освободената прин-
цеса най-накрая се усмихва на мла-
дия си съпруг (ANDC, 87).
В Далечния изток съшо лебедът е
символ на изящество, благородство и
смелост. Затова според Лнедзъ мон-
голцитс дали на император Му от ди-
настията Джоу да пне кръв от лебед.
Той е освен това символ на музиката и
песните. докато дивата гьска. чиято
безкрайна подоэри телност е добре из-
вестна, е символ на лредпазлнвост. из-
ползвана от Книга на промснитс. за
да отбележи етапите на едно благора-
зумно развитие Разбира се, това раз-
витие може да бъде гьлкувано и в ду-
ховен смисъл.
Тези различии птици са зле разг-
раничивали в индуската иконография,
където лебедът на Брахма (хамза). не-
гово яздитно животно, притежава
строежа на дивата гьска Етимологич-
ното родство между хамза и анзер е
очевидно, казва М. Т. дьо Малман.
Хамза, яздитно животно на Варуна, е
водна птица; като яздитно животно
на Брахма, с символ на извиеяване на
неформалния свят към небесата на
познанието. В подобен смисъл санск-
ритски текстове от Камбоджа отъж-
дествяват Шива с Калахамза, който
плува в езерото на сърието на йогите,
с хамза. която се намира в бннлу, ка-
то хамза означава едновременно
анзер и Атма или „себе си“. Состояния
дух. Свързан с Вишну, той се прев-
ръша в символ на Нараяна, едно от
имената на Бога, създател и душа на
олицетворения свят
Символиката на лебеда разкрива
нови перспективи. зашото той снася
или мы и свстовното яйце Такава е гъе-
ката от Нил в древен Египет. Такава
е хамза. която мъти Брахманда на по-
върхността на първичните Води в ин-
дуската традиция Такова е накрая
яйцето на Леда и на Зевс, от което про-
излезлн Диоскурите. всеки от тях с по-
ловин черупка на главата, израз на
разделянето на това яйце. Не е излиш-
не да добавим, че според едни широ-
ко разпространени доскоро вярвания
децата, рожби на земята и водата. би-
ли донасяни от лебеди (ВНАВ, DANA,
ELIM. GUET, MALA. SOUN).
В келтските текстове повечето съ-
шества от Другия свят, конто по една
или друга причина проникват в зем-
ния свят, приемат формата на лебед и
ЛАВИАТАН
604
най-често пътуват по двойки, свърза-
нн със златна или сребърна верига В
множество предмет и на келтското из-
куство са изобраэени два лебеда, все-
ки на една от страните на слънчевата
лодка, коя го водят и съпътстват в пла-
вай ето и по небесния океан. Дошли от
север или завръщащи се там, те сим-
волизират ангеле ките или пи-съвър-
шени състояння на битието в процес
на освобождаване и поело обратно
към Върховното начало. На континен-
та и дори на островите лебедът често
бива бъркан с жерава. от една страна,
и с гъската. от друга, което обяснява
зашо последната е била забранена за
ядене, според Цезар, у брегонците
(OGAC. 18, 143-147; СНАВ, 537-552).
Лебедът участва и в алхимичната
символна система. Алхимиците ви
наги са гледали на него като на емб-
лема на живота. Той е със същия
ивят и подвижност. както и летли-
востта. подчертавана от крилете му.
Той изразява един мистичен център
и единението на противоположнос-
тите (вода-огън). в което открива-
ме архитипната му роля на андро-
гин. Във францисканския манастир в
Симиез латинският девиз извлича езо-
теризма от образното Div та sibi canii
el orbi. Той nee божествено за себе си и
за света. Това съскане е наричано ле-
бедова песен (пеешият знак), понеже
живагът. предопределен да ум ре и да
се разложи, ше предаде душата си на
вътрешното тяло. извлечено от несъ-
вършения метал, инертен и разтворен
(Basile Valentin. „Les douze clefs de la
Philosophic”, превод Eugene Canseliet,
изд. „Minul”, Париж, 1956, стр. 152).
ЛЕВИАТАН
Във финикийските традиции Рос-
Шамра е символ на буреносння облак.
който Ваал сразява, за да доведе на
земята благодатната вълнй. Но този
символ, извлечен от земеделските
митове. е придобнл в историята и пси-
хологията безкрайно по-големи
измерения.
В Библията Левнатан е чудовише.
което не бива да се буди. Той е спо-
менат неколкократно в Иов. Псал
миге и Откровението Имею му про-
излиза от финнкийската мнтология.
където той е чудовище на първона-
чалния хаос: народното въображе-
ние винаги е могло да сс бои да нс
би той да се събуди. привлечен от
действащо проклятие срещу същсс-
твуващия ред. Змеят от Откро-
вението. 20:2, който въплъщава про-
тивопоставящата се на Бог сила на
злото. притежава някои от черти-
те на тази змия* на хаоса (BIBJ.
Иов. 3:8). Тази разгневена змия* е би-
ла способна моментално да погъл-
не слънцето: вешний се възползвали
от затъмнението, эа да пръенат зли-
ните си. Глави 40 и 41 на книгата Иов
му дават ужасявашо описание.
Когато става, силните се ужаслват,
От страх се смайват
(Иов. 41:25).
Той е винаги жив в морето. където
дреме, докато не го раздразнят. Ако в
един пасаж от книгага на Иов той се
отнася исторически към крокодила,
символ на Египет, оставил толкова
жестоки спомени у евреите. то той при-
помни и образа на чудовището. побе
дено от Господ при сътворснието. са-
мото то тип на враждебните Богу
сили.
Това морско чудовише от сътво-
рението. споменато в Иов. 7:12. се по-
явява във вавилонските космогонии.
Тиамат. Морето. след като с спомог-
нало за раждането на боговете. е по-
ведено и покорено от един от тях.
Народното или поетическо въобра-
жение. подело тази идея, приписва
победа та на Господ, която предшес
тва организацията на Хаоса и го раз-
крива как държи винаги в подчине-
605
ЛЕОПАРД
ние Морето и Чудовии/ата. негови
тедомакини
Ако се допусне. че морето е сим-
вол и на беэсъзнателното. вместили-
ще на гьмните чудовища и на силите
на инстинктите, Божията власт е необ-
ходима, за да бъдат те овладени. Как
да не сс припомнят тук загалките и
примитивните сили на инстинкта и
беэсъзнателното?
В трактатите по политическа фи
лософия Левиатан символизира Дър-
жавата, която си присвоява абсолют-
на власт. съперничеша на Божията. и
абсолютно право на живот и на смърт
над всички творения, конто подчи-
нява Неудържимо и бсзмилостно
чудовище; производна, жестока и то-
талитарна тирания, желаеша да влас-
тна над телата и съэнанията. Това аб-
солютистке схвашане за Държавата
произтича у Томас Хобс като логичес-
ко следствие от материалистическа
философия, претендираща да заши-
тава индивиди и колективи. но с иена-
та на всякаква свобода и на пасивно
подчинение на властта.
ЛЕВИТАЦИЯ (вж. ВЪЗНЕСЕНИЕ)
ЛЕГОВИЩЕ (вж. ПЕЩЕРА)
ЛЕКОТА
Усещането или съновиденнята эа
лекота, внушавани от танц. раэвят
прозрачен воал. гъвкавага грация
на някои жестове. музика - всичко
онова. което е въздушно. като пара
и се въздига, се родеят със символи-
те на възнасянето. Всички тези зна-
ци символиэират копнеж по внеш
живот, по отърсване от тревогата.
вече на път да се осъшестви, по
освобождаване, което може да се ди-
ри било чрез бягството (това би било
лъжовна лекота). било чрез себенад-
могването. което вече би било истин
ска лекота
ЛЕМУРИ
Прнзрачни и ужасяваши приви-
дения. смятани эа душите на умрели-
те, сенките на семейството. които ид-
ват да измъчват живите със собстве-
ните си тревоги. Явяванията им са эак-
линявани през годишните празници.
Лемурите символиэират сенките на
предайте, които бродят из спомените
и сънишата като упреци на подсъз-
нателното, отправени към съзнаннето
Бърнард Франк отбелязва и япон-
ского вярване в духове*. подобии на
Лемурите: пъклени духове. приэрачни
видения, те бродят и измъчват човеш-
кото въображение
ЛЕНЕНИ ПРЕВРЪЗКИ НА
МУМИЯ
Египетският ритуал на мумифиии-
ране включва операция, състояша се
в обвиването на трупа в стегнати прев-
ръэки от бял лен Така поставените
превръзки имат двойно символично
значение Най напред те напомнят за
мрежата от жизнен флуид. обгръ-
щаиза космоса.... освен това тс са
одежда от светлина, символизираиза
възкресението след хипнозата на
смъртта. която е период на инкуба
ция и покълване (CHAS. 77).
ЛЕОНАРД
Египетските жреци намятали ле-
опардова кожа, за да служат по време
на погребалните церемонии Тази ко-
жа символизира духа на Сет. бога на
злото. враг и противник на хората и
боговете. Киченето с нея означава. че
Сет е принесен в жертва, противни-
кът - победен, и че жрецът носи върху
себе си едновременно доказателство-
то и вълшебната стойност на
жертвоприношението Така потвърде-
но. то зашитава от злолеянията на зли-
те духове. които бродят около покой-
нииите Аналогични практики и лове
рня се откриват у азиатските шамани
ЛЕС
606
и в цивилизациите на американските
индианки.
Леопарды е символ на гордост;
като такъв вероятно е традиционно
изображение на Англия. Той е и лову•-
ващо животно Изглежда. по няколко
начина той е във връзка с Нимрод и в
по-общ смисъл може да бъде символ
на царската и военна каста в агресив-
ния й облик Той символизира жесто-
костта едновременно с ловкостта и
силата.
В Китай леопарды е едно от оне-
зи зимуваши животни. чието влизане
под земята и излизане съответстват на
природния ритъм. До леопарда - или
до много близък нему вид - се свежда
и покии, мнтическо животно, за което
се твърди. че поглъща майка си. Но
покии означава и „счупено огледало".
а това изглежда трябва да се отнесе
към цикличного нащърбяване на
луната. Ако лъвът е соларно. то ле-
опарды е лунно животно (DEVA.
GRAD. GRAR GUES)
В апокалиптичного си виждане
Даниил забелязва: четири големи Зве-
реве възлязоха из морето. различии
един от друг... друг звяр. приличен
на леопард, който имаше на гърба
си четири птичи крила. тоя звяр
имаше и четири глави. и даде му се
власт. (Дан. 7:3-6). Според екзегетите
тази картина изобразява царството на
персите. Но ако се премине от исто-
рическата интерпретация, без впро-
чем тя да се оспорва, към символната,
в този чудовищен леопард може да се
открие образът на непреодолимо
бедствие, което връхлита с неудър жи-
ма бързина (четири* крила*: скорост -
та в цялата си мош; или нахлувашият
от четирите края на света вятър:
торнадо; с всички средства: четири
глави; эавладява областта; налага
властта и мошта си). В този план ле-
опарды символизира внезапната и не-
умолима сила
ЛЕС (ДЪРВО)
Дървото представя материята в
най-чист вид - това схващане намира
израз дори във всекндневния език. нас-
ледник на занаятчийските традиции,
конто са евързани преди всичко с об-
работване на дървен материал. В
Индия дървото е символ на всемир-
ната субстанция, на materia prima
Гръцката дума „hyle". която има съ-
щото значение на първнчна материя,
буквално означава дърво
В Китай дървото е един от петте
елемента. който съответства на изто-
ка и на пролетта, както и на тригра-
мата джиен: раздвижването на про-
явлението и на природата. Растител-
ността излиза от земята едновремен-
но със скритата там гръмотевица: то-
ва е пробуждането на ян и началото
на неговия възход.
В католическата литургия думата.
която обозначава материята дърво.
често пъти се употребява като сино-
ним на Кръста* и на растението дър-
во (вж. дърво*), например: „Нека по-
бедилият с дърво враг на свой ред
бъде победен с дърво. .“(Предисловие
към Връбннца) (BURA. GRIF).
В северните традиции дървото
- растението или материята. във
всичките си форми и аспекти е съп-
ричастно към науката; традицион-
ната ирландска писменост - ога-
мите, най-често е издълбана върху
дърво; тя е издълбана върху камък
само ако се отнася за погребение
Съществува пълна омонимия меж-
ду названието на науката и на дър-
вото във всички келтски езици (vidu
- ирл. fid; уелски gwydd; бретонски
gwez дърво и gouez, корен на gouzoui
знание) Ирландските друиди, за
разлика от галските. рядко изпол-
звали дъба. но много често изполэ-
вали тиса или леската, лешниково-
то дърво или оскрушата (текстове-
те рядко правят разлика между от-
607
ЛЕСКА
делните видове). Лсшникът* бнл
плод на мъдростта и знанисто
Брезата и ябълковото дърво също
играсли важна роля в символиката
на Отвъдния свят Обичайно било
използването на лсскови пръчки* в
магията. Ала друиды Далан (малък
слепец) открил Етин - съпругата на
цар Еохад в сид, където я криел
първият и съпруг бог Мидир. като
дълбаел огами върху тисови пръчки.
В злокобен смисъл дървото съшо иг-
рае огромна роля За да сразят
Кухулин, който устоял на тяхната
магия, децата на Калатин омагьо-
сали растения и дървета. които се
превърнали във воини,(пособии да
се сражаваг. Съшата легендарна те-
ма. съшествувала в цизалпийска
Галия, била превърната в история
от Тит Ливий в неговите „Анали“,
относно смъртта на консула
Постум през 216 г. пр н е Съшата
тема, но с обратен знак (на битката
на дърветата е придаден положи-
телен смисъл). откриваме в любо-
питната уелска поема Kat Godeu или
„Битката на дръвчстата", припис-
вана на Талиесин. В Галия названи-
ята на дървета често се срешат в
антропонимите и в етническите
имена: Eburovices. Viducasses,
Lcrnovices и т.н. (LERD. 67-72, CELT,
7, passim и 15 (прсдстои да излезе
от лечат); OGAC, 11. 1-10; и
185-205)
Но обшата символика на дървого
остава постоянна: то крие свръхчо-
вешка мъдрост и знание.
Древните - както гьрците и рим-
лянитс, така и други народи, посве-
щавали лесове на различии божест-
ва: те символизирали тайнственото
обиталище па Бога. Сенека ги опис-
ва чудесно: „Тези свешен и лесове. на-
селены с древни, необичайно высоки
дървета. чиито гъсти преплетени
клони закриват небето. ношта на
гората и нейната тайнственост.
смушенисто. което прсдизвиква в нас
дълбоката. проточила се надалеч
сянка. нима всичко това не създава
усешането. чс мястото с обитава-
но от някакъв Б,ог’,’(Писма до Луци-
лий. 4), 2, в LAVS. 170, преработен
прсвод).
Всеки бог имал свой свешен лес:
ако там той вдъхвал страхо-
почитание, то там той приемал съшо
така молитвите и отдаването на
почит. Римляните не можели да секат
или кастрят дърветата от свещените
лесове без изкупително жертво-
приношение. Свешената гора* или
лес е средише на живот, запас от съ-
четани помежду си свежест. вода и
топлина. подобно на утроба. Ето за-
що гората е и МАЙЧИН символ. Тя е
източник на възстановяване. В този
смисъл честата й поява в сънишата
издава стремеж към сигурност и
обновление. Гората е много силен из-
раз на безсъзнателното. Сравняват
избуялите и непроходими гъсталаии
на подлеса с пещера*. Колко много
са изображенията на пейзажи, в ко-
ито изпъква тази прилика! Всичко то-
ва потвърждава символичного й зна-
чение на огромни и неиэчерпаеми за-
паси от живот и тайнствено познание
В многобройни области на Черна
Африка и до днес е запазена тради-
циям на свещените лесове, отредени
за култовете на иниииационните
общества.
ЛЕСКА
Това дърво и неговият плод - лет-
ника - са изиграли важна роля в сим-
вол ната система на германски тс и се-
верните народи Идун, богиня на жи-
вота и плодородието у северните гер-
мани. бива освободена от Локи, пре
върнал се в сокол, който я отнася под
формата на лешник (MANG, 25) В
един исландски разказ една бездетна
ЛЕШНИК
608
херцогиня се раэхождала в лешннко-
ва гора, за да се допита до боговете.
конто ще я дарят с дете ( MANG. 184)
Лешникът често намира място в сват-
бените обрели: в Хановер традипията
изисквала гостите да приветстват
младоженпите с викове: лешнипи.
лешнипи. булката раздавала лешни-
пн на гретия ден от свагбата. за да
покаже. че бракът е бил консумиран
(пак там). По време на сватбената го-
шавка у волиняните тъшата хвърляла
върху главата на зет си лешнипи и
овес; и накрая изразът „троша леш-
нипи" бил иэползван в Германия като
любовен евфемнзъм.
Както изглежда. това дърво на
плодородието често се е превръша-
ло в дървото на разврата. В някои
части на Германия народните песни
противопоставят на леската елата -
символ на постоянството.
Затова в светлината на среднове-
ковните нрави намира обяснение из-
борът на лесковата пръчка*. предпо-
читана от вешерите и златогърсачите:
съзряващите в недрата на Земята-
майка метали, както и изворната вода,
изразяват нейното неизчерпаемо
плодородие, предизвиквано чрез хо-
меопатня от дървената пръчка Ман-
хард посочва. че в Нормандия удряли
кравата три пъти с Лескова пръчка.
за да дава мляко; от записките по един
пронес за магьосничество. проведен
през 1596 г. в Хесен, той извлича след-
ния цитат: ако в ношта на света
Валпург въпросната вещица ударела
кравата с дяволската пръчка, то кра-
вата давала мляко през цялата година.
Така леската, дърво на плодородието.
малке по малко се превръша в дърво
на несдържаността, на сладострас-
тието и накрая на дявола. В келтските
обичаи лешникът* често бива евърз-
ван с магъосничеството. Германската
митология го превръша в атрибут на
бог Тор.
ЛЕШНИК (ЛЕШНИКОВ
ХРАСТ)
Във всички текстове от Британ-
ските острови лешникът, крушага и
леската* (coll), не винаги ясно раэгра-
ничени един от друг в лексикографи
ята, са смятани за вълшебни дървета
По тази причина друидите или поети-
те често ги изполэват за основа на
заклинании Най-значителна е упот-
ребата нм при издълбаването на oi ам
или вълшебни букви По това лешни
кът се доближава до тиса и брезата. а
плодът му доста често е представян
като плод на знанието Един от ми-
тичните ирландски царе е наречен Маг
Гил. син на лсшника.
Той е символ на търпение и пос-
тоянство в развитието на мистичного
познание, чиито плодове зреят късно
Tb/а) на лсшника направо мс подобна
иъфти той първи « мссецитс мрачни.
а дълго чакамс плода му да yipcc
(Хадевийх Анверска)
ЛЕШОЯД
Царският лешояд, ядяш вътреш
ностн. е символ на смъртта у майте
(METS). Но тъй като се храни с мър
ша и нечнетотии, той може оше да се
счита за лице, възстановявашо жиз-
нените сили, конто се съдържат в ор-
ганичного разлагане и всякаквите ви
дове отпадъци, или казано по друг
начин. - за прочистител. вълшебник.
който осигурява продължението на
възобновителния цикъл, превръщай-
ки смъртта в нов живот. Това обясня-
ва эашо в космологичната символика
той е евързан с водните знапи; така е
в календара на майте; и защо той е
повелител на ценнитс дъждовалежч
по време на сухия сезон, осигурявай-
ки по този начин възраждането на
растителността и превръшайки се в
божество на изобилието Изправени и
мрачнн. много от тях могат да се ви-
дят накапали по тинестите островче-
609
ЛЕШОЯД
та на големите реки, като Меконг, сре-
шу градовете и селата.
Поради същите тези причини той
се свързва с небесния огън, едновре-
менно пречистваш и плодоносен. В
многобройни обреди на индианиите
от Южна Америка той е първият при-
тежател на огъня, откраднат му от де-
миург обикновено. с помошта на жа-
бата (METT LEVC) В Черна Африка,
у бамбара, съшата тази символика е
доведена до най-крайните и после-
дний. от мистична гледна точка, със
съсловието на посветените - лешояди
(САНВ). Лешоядът от Корея е посве-
теният, беэчувственият към живота на
непосветените, който наскоро е про-
никнал в божествената мъдрост. пре-
чистен, минал през огнените иници-
ационни изпитания. При обредите на
братството той се явява като клоун и
най-вече като дете. зашото действи-
телно току-шо се е родил или. по-ско-
ро - прерод ил. в трансцендентного
Божие владение, чиято мъдрост в очи-
те на непосветените изглежда лудост
и невинност. И като дете, той се влачи
по земята и яде всичко, което намира.
включително собствените си екскре-
менти*: това е така, зашото той е по-
бедил эемната смърт и притежава спо-
собността да превръша гнилостта
във философско злато. За него се
казва. че е най-богатого от същества-
та, зашото единствено той познава ис-
тинското злато. Той е възпяван в след-
ната молитва: ако вътрешната и
външната част на храната са
еднакви. то това е истината. И
накрая. в направената аналогия меж-
ду съсловията на посветените и стъ-
палата в социалната йерархия той съ-
ответства на вечно бременната жена.
Следователно той е оше, в Африка,
както и в Америка, символ на плодо-
родие и изобилие, на богатство във
всичките му аспекти: жизнено, мате-
риално и духовно богатство.
В „Спомен от детството на
Леонардо да Винчи" Зигмунд Фройд
видял в лешояда метаморфозата на
майката Богинята-Лешояд в Египет,
Некхбет, била според народните пове-
рия покровителка на ражданията
Понякога лешоядът се отьждест-
вява с Изида в Текстовете от Пира-
мидите Тайнствените дум и на Изида
- онези, конто даряват живот, трябва
да са известии на покойниците.
Притежанието на словото на ле-
шояда и/с бъде благоприятно за теб
в областта на хилядата полета.
Именно в ношта, тъмата, смъртта бо-
гинята-лешояд дарява с живот
душата, която ше се прероди пригори:
Лешоядът (майката). заченал в
ношта. на твоя рог*, о' бременна
краво Обяснение на този текст е да-
дено в статията за Изида*. Ле-
шоядът е изобразен оше като панер
или кошница*, символизирайки по то-
эи начин развитието в утробата.
Често пъти в египетского изкуст-
во лешоядът изобразява силата на не-
бесните Майки. Той поглъща трупо-
вете и дава отново живот, символизи-
райки цикъла на смъртта и на живота
в постоянен кръговрат.
Забележителен релеф на Изида ук-
расява храма във Филе, представля-
вайки богинята, седнала в престола
си в профил, с глава, увита като че с
шлем от крилата на голяма птица,
спускаши се надолу; измежду тези пе-
ра се виждат главата и опашката на
лешояд. над който се намира лунно
кълбо. поставено като в рамка между
две кравешки рога, приличии на лира;
богинята с гола гръд подава изпък-
нала разкрита гърда, като че за
кърмене: това е рядко струпване на
женски символи. олицетворение на би-
ологичння пронес в света, един от най-
красивнте образи на вечното женско
Лешоядът в гръцко-римските тра-
диции е оше птица, чрез която са се
ЛИАНА
610
извършвали гада геле гвага Той бил
една от птиците. посветени на Апо-
лон. защото полеты му. както този на
лебеда, на ястреба, на гарвана давал
предзнаменования. Рем вижда шест
лешояда, Ромул - дванадесет. когато.
застанали - единият на Палатинския
хълм. а другият - на Авентинския, за-
питали небето къде да построят града
Рим е построен на мястото. където
предэнаменованията били благо-
приятни.
ЛИАНА
За народное па тай лианата е пър-
вичната връзка между Небето и Земя-
та - връзка, чието скъсване е с уни-
версал на традиция Някои виждат в
тиквите*, които са плодовете на тази
лиана - ос на света, произхода на соб-
ствената си раса.
Двойствеността на лианата и
дървото. около което тя се увива, е
символ на любов. По-точно в Индия
лианата е Парвати, а дървото е Шива
под формата на лингв * (фалос*). Този
символ има известна аналогия със
символа на бетел Спиралевидного
увиване на буйните растения съвссм
естествено напомня и за общата сим-
волика на спиралата* (DANA, FRAL.
ROUN).
ЛИК
Думата „лик" (паним) е употребя-
вана винаги в множествено число на
иврит Ликът на човека обозначава ли-
цето му. на което са изписанн миели-
те и чувствата му. Ако е насочен към
светлината, ликът може да проблеске
Ликът Божи е евързан с Божията съш-
ност и затова съзерианието му е
невъзможно, с което се обяснява и
следният сакрален текст: Ти лицето
Ми не можеиз видя, защото нс мо
же човек да Me види и да остане жив
(Изх. 33:20). В този дух Иоан казва:
Бога никой никога не е видял (Иоан.
1:18). Вьзгласът на Моисей:Л/оля. от
крии ми пътя Си. (Изх. 33:13) изра-
зява желание го му да сьзерцава бо-
жесгвенага сьщносг Все пак екста-
зът в качеството му на възможна
смърт се явява според свети Августин
подходящ, за да позволн определено
схвашане за Бос това е случая г на
Монсей в Синай и на омаяния свети
Павел на гретого небе. Подобно виде
ние е предусешане на блаженството.
Видението лице в лице е отредено за
вечния живот. Мистините често умо-
ляват Бог да им покаже лика си. Ликът
е символ на самото понятие за Бог или
на дадена човешка личност, чието
проявление с Той. Ето зашо никой не
може, без да с'ветотатства, да види в
лице Императора там, където (в Китай
например) той е с божествена приро-
да.
ЛИЛИТ
В традиция га на Кабалата Лилит
е името на жената, създадена преди
Ева. едновременно с Адам, но от реб-
рото на мъжа, а направо от пръетта
Нис и двамата сме равни. казва тя
на Адам, понеже произхождаме от
пръетта. По този повод те сс скора-
ли и Лилит, побесняла. произнесла
името Господне и избягала, за да за
почне демоничното си дело. Съгласно
друга традиция Лилит е първата Ева:
Каин и Авел си оспорвали притежа
нието на тази Ева. създадена неза-
висимо от Адам и следователно не
тяхна сродница Някои откриват тук
следи от андрогинията* на първия чо-
век и от кръвосмешението* на първи-
те двойки.
Лилит става противница на Ева.
подтиква я към незаконна любов; тя е
размирница на брачного ложе. Жи-
лището й е установено в морските дъл-
бини и настойчиви молби целят да я
задържат там. за да й попречат да
смущава живота на мъжете и жените
611
лилия
на земята (SCHS, 173 и passim).
Като изместена или иэоставена же-
на заради друга. Лилит предс гавля-
ва омразата на семействата. двойки-
те и децага; тя припомня трагичния
образ на Ламите* от гръиката ми-
тология Тя не е успяла да се включи в
рамките на човешкото съшествуване.
на междуличностните и обшностните
отношения; тя е захвърлена в безд-
ната. на дъното на океана, където неп-
рестанно е измъчвана от извратеното
желание, което я отдалечава от съп-
ричастност към кормите. Лилит е
нощната фавънка, която опитва да
съблазни Адам и която ще роди приз
рачните създания на пустинята.
нимфата-вамп на любопитството,
която по желание си слага или маха
очите и която дава на човешките че-
да отровното мляко на сънишата
(AMAG, 199). Тя бива сравнявана с
черната* луна, със сянката на безсъз-
нателното, с мрачните нагони Тя пог-
лъща новородените. самата тя погъл-
ната от ревността.
ЛИЛИЯ
Лилията е синоним на белота и сле-
дователно на чистота, невинност.
девственост. У Бьоме и у Ангелус
Снлезийски се открива като символ на
небесната чистота: Годеникът на ду-
шата ти желае да влете: цъфни: той
влиза само ако лилиите цъфтят.
Все пак лилията се поддава и на
съвсем различно тълкуване. Тя е кра
ят в метаморфозата на един Аполонов
избраннк, Хиацинт и така отпраша
към забранената любов: но тук става
дума за червената лилия Откъсвайки
лилия (или бял нарцис). Персефона е
отвлечена от влюбения в нея Хадес
през един внезапно открил се процеп
в земята до подзем ното му царство; в
случая лилията би могла да символи-
зира изкушението или вратата на Ада
В своята „Митология на растснията "
Анджело де Губернатис счита. че ли-
лията се отдава на Венера и сатири-
те вероятно заради срамния и плод-
ник и следователно тя е символ на
репродукция та. Това според него с на-
карало френските крале да я изберат
за символ на просперитета на расата.
Освен този фалически аспект в
„Катедралата" Хюисманс подчерта
ва упойвашите и ухания: мирисът и е
точно обратното на невинната
миризма: той е смес от мед и пипер.
нещо стипчиво и сладникаво. бледо
и силно: наподобява консервата аф-
родизиаци от Левант и еротичния
конфитюр от Индия. Тук могат да се
припомнят Бодлеровите съответст-
вия на уханията й: които възпяват
опиянението на разума и сетивата
Тази символика е по-скоро лунна и
женска, както Маларме добре я е
усетил:
Ти бели стонове на лилии сывал.
•иж uu • иерето ат еъ Мишки слкаш ляна,
лрп синил тамян на хариюнти «и
•»>кли са се към лунатарасршЗана
(„Цветята", Стефан Маларме
„Следобедът на един фавн". Народна
култура. София. 1983; превод Кирил
Кадийски. стр. 34).
Гези символика се уточнява още
повече. като се интериоризира. в ед-
на друга поема, „Иродиада**:
Стоя умсмм в изгнан иг и вила
ьапю пред	приют тлащ мг с въпвсыа
а .шлиитс • .мгм<*
(Маларме. „Иродиада", ib.).
Символиката на водите се прнба-
вя тук към лунната и тази на съни-
шата. за да направи от лилията цве-
тете на любовта. на бурната любов.
но която в двуэначността си може да
бъде неосъшествена, отблъсната или
надрасната. Ако е надрасната. то ли-
лията е цветето на слава та.
Това понятие не е чуждо на
еквивалентността. която може да се
установи между лилията и лотуса*. из-
ЛИНГА
612
дигнал се над калните и неопределе-
ни води. Става дума за символ на осъ-
шествяването на антитетичните въз-
можности на битието. Може би в този
смисъл трябва да се интерпретират
думите на Анхиз към Еней. предвеша-
ваш му бляскавата участ на рода му:
Все лил Мариел ше атанеш
Нос пьяни ръце dwceme
лилии. с пурпурен илчт да ибсипч
душата на пука
(Вергилий, „Енеида", VI, 883-884;
„Буколики Георгию» Енеида". Народ-
на култура. библ. „Световна класика",
София. 1980; превод Георги Батаклиев;
стр. 251).
Това приношение на лилии в па-
метта на младия Марцел по време на
слизането на Еней в Ада илюстрира
цялата двузначност на цветето: виж-
дайки го на брега на Лета (6,705-708),
през Еней преминава свешена тръпка
пред загадката на смъртта; от друга
страна, тези заслепяваши цветя, пред-
ложени на осиновения син на Август,
допринасят за съживяването в сър-
цето на Еней на любовта към бъдна •
та му слава. Символ с едновременно
погребално и въэторгвашо значение.
Хералдическата лилия с шест вен-
челистчета може да се идентифицира
и с шестте лъча на колелото*. чиято
обиколка не е начертана, т.е. с шест-
те лъча на слънцето: (GUEC, GUES)
цвете на славата и извор на плодови-
тост.
В библейската традиция лилията
е символът на набора на любимо съ-
шество:
Кололо е /фемът между трьмюпе.
Така е яюбтата ми между дыцерите
(Песен на песн. 1:2).
Такава е и прнвилегнята на Израел
между нациите, на Дева Мария меж-
ду жените на Израел. Лилията симво-
лизира и оставянето на Божията воля,
т.е. на Провидснието, което се отзова-
ва на нуждите на избраниците си:
Разгледайтс полскитс крсмовс как
растат: нс сс трудят, нито прсдат-.
(Мат. 6:28). Така оставена в Божиите
ръце, лилията е пак по-добре облече-
на от Соломон в цялата му слава. Тя
символизира мистическото оставяне
на Божията милост.
ЛИНГА
Думата „лингв** означава „знак".
Но ние отбелязахме, че коренът й е съ-
шият като на „лантала** (рало*),
корен, който означава едновременно
бел и фал ос. Линга следователно в
действителност е фал ос и символ на
продължаването на рода. Трябва да
се отбележи, че еротизмът му е напъл-
но чужд. Гъвкавата форма, наречена
„линга-шарнра**. се протнвопоставя
винаги на „стхула-шарнра**, която е
грубата форма. Линга е знак на извор
на живот.
Основата на линга, скрита в цо-
къла, е квадратна, средната част е
осмоъгълна, а горната част - нилинд-
рична: тези части съответстват рес-
пективно на Брахма. Вишну и Рулра,
но и на земята. междинния свят и
небето. В целостта си лннга е символ
на Шива в качеството му на каузален
принцип и продължител на рода
Линга не принадлежи на Шива: гой е
Шива. Но отделен, линга принадлежи
на сферата на неустановеното, на
непроявеното. Само двойствеността
му с йонн. която изобразява женския
полов орган, позволява да се премине
от принципа към проявлението. Йонн
(матка*) е олтарът, съдът, ограждаш
лннга; тя е вместилишето на семенна-
та течност.
Оплождането на земята се изра-
зява идеално с естественнте линга. св-
ществуващи от само себе си, побити
камъни на върховете на планините
(например Лингапарвата във Фу-нан
и Шампа), които поразително напом-
нят на ветил* или ВейЬ-е1(=Божи Дом)
613
линия
на Иаков, върху който патриархът
разлива миро, както се разлива вода
върху линга. Символното родство
между яйцето и линга показва, че
Сваямбхува-лин! а са омфалоси, пъпо-
ве* на света, където се отразяват
всички възможиости на проявлението.
В Япония се погребват малки фали-
чески изображения от камък или кал
за разцвета на полята.
Линга, символ на центъра. е и ак-
сиален символ. Светлинният линга,
проявен от Шива, чиято основа тър-
си глиганът-Брахма и връх - патина-
та-Вншну. добре съвпада със светов-
ната Ос. Ето зашо Вишну и Брахма се
явяват съответно пазители на зенита
и надира. В много храмове с формата
на мандала (каквито има в Ангкор)
централният лннга е обграден от осем
вторични линга, съответстваши на
осемте хипостаси на Шива (астамур-
ти), но и на посоките на света и на
междинните посоки. както и на осем-
те граха, ограждашн слънието. Това
не е единственият случай, когато
Шива, евързван обикновено с луната.
поема в действителност соларна роля.
Друга аксиална символика: в Moi а
в средата на центъра-корсн (мулад-
хара-шакра). който съответства на
йони. е онагледен светлинен линга.
около който се увива змията кунда-
лини. Този линга е силата на позна-
нието; съюзът на линга и йонн ражда
познанието. През йогийския опит
светлннната колона се издига чак до
короната на главата и я пресича: ко-
лоната се идентифицира с пламтяшия
линга на Шива
Индийската алхимия конституира
живачни лннга: тъй като алхимията
произхожда от Шива, живакът съот-
ветства на луната и следователно на
Шива.
Ще отбележим оше, че символът
на лннга като че се запазва в камбо-
джанския ритуал попил: става дума
за ритуална обиколка. при която се но-
си табла (йонн) със запалена свеш
(линга).
Много обожатели на Шива виждат
в линга само архитипа на заражда-
щия орган; други го приемат за знак,
икона на ритмичното сътворение и
разрушение на Вселената. която се
проявява във формите и периодичес-
ки се реинтегрира в първичното. пре-
формално единство, за да се възроди
(ELIT, 20). Двете концепции се съеди-
няват в допълнителността на симво-
лите.
В Китай на хиндуисткия линга съ-
ответства парче нефрит във формата
на иэдължен тряъгълник, Куей. Линга
се открива в средата на храмовете, по
кръетопътишата. на върховете, при-
помняйки мистерията на живота и
сакралния характер на акта на продъл-
жаване на живота: той символизира
йерогамиите (свешсни бракове).
ЛИНИЯ
Тъй като линията служи за разчер-
таване на прави, тя е символ на
праволинейност Но значението й оги-
ва по-далеч: под формата на пръчииа
за отмерване (манаданда) тя е атри-
бут на небесния архитект Вишвакар-
ма Срешаме я под формата на знат-
на тръетика в Откровението и на ки-
лометър (за мерене на Нил) в ръцете
на Птах. Жреците от Мемфис считали
бог Птах за създател на света, поста-
вил на земята зримите неша чрез сър-
цето (мисълта) и езика (елового)...
Една древна традиция му приписва
създаването на техническите умения
и занаятчиите са под негова закрила.
Гърците отъждествяват Птах с
Хефест (POSD, 234).
Линията е най-вече инструмент на
строителството, следователно на све-
товното проявление. Тя е използвана
като такава в масонската символна
система, например при посвешаване
ЛИПА
614
в звание компаньон. Именно тя поз-
волява да се иэработи плана на Стро-
ева и се провери правнлното му
изпълнение. Двадесет и четирите й де-
ления отговарят на деленията от днев-
ния слънчев цикъл, най-непосредст-
веното проявление на небесната
дейност. Лннията символизира съ-
вършенството. Без линия эанаятчийс-
твото би било подвластно на случай-
ността, изкуствата - пълни с недоста-
тъци. науките биха прилагали само не-
последователни системи, логиката би
била капризна и непостоянна, эако-
нодателството - своеволно и неспра-
ведливо, музнката - нехармонична,
философията - нишо повече от неяс-
на метафизика, а науките биха загуби-
ли трезвия поглед върху нешата
(Рагон, цитиран в BOUM, 20).
В религиозните орденн (на св.
Августин, св. Бенуа, св. Доминик, св.
Тереса Авилска и др.) линията е съшо
така средството за иэграждане на ду-
ховното „аз“, формата на определена
духовност. Конституцнята на една
държава съшо играе ролята на линия,
зашото Държавата се създава по ней-
но подобие. Според дълбокия смисъл
на думата. линията е символ на Мара-
та на едно съшество, на неговата ми-
съл и осъществяването й; както казва
свети Августин, всичко е направено
според една мяра, дала на всяко съ-
шество тесло, форма и измерение.
ЛИПА
Липата, чиито благоухании Цве-
тове притежават успокоително въз-
действие, винаги е била считана като
символ на приятелство. Гръцкото й
название е съшото като това на майка-
та на кентавъра Хирон, чиято сила би-
ла винаги благоприятна за хората.
Когато Овидий в . Метаморфозы " раз-
казва историята эа Филемои и Бавки-
да, конто, понеже съумели да посреш-
нат Зевс и Хермес. приели скромния
вид на човешки съшества, получили
от боговете привилегията ла умрат в
един и съши момент, той описва две-
те дървета. хвърлящи сянка след
смъртта им върху свегилишето на
Зевс, което трябвало да пазят: това
били дъб - дървото на Юпитер и липа
- белег на нежна вярност
ЛИРА (ЦИТРА. АРФА. ЛЮТНЯ)
С възхитителните си звуци лирата,
измислена от Хермес* или от Поли-
химния, една от деветте Музи. е музи-
калният инструмент на Аполон и
Орфей* и е символът на поетите В по-
обш смисъл тя е символът и инстру-
менты на космическата хармония:
под звука на лирата Амфион постро-
ил стените на Тива. В християнската
иконография тя изразява активното
участие в съюза на блажените. Това е
ролята на Давидовата арфа Седемте
струни на лирата съответстват на се-
демте планети: те се съединяват чрез
вибраииите си. както планетите в кос-
мическите им пълни завъртания; ко-
гато струните биват увеличени на
дванадесет, някои видели в това съ-
ответствие с дванадесетте знака на
зодиака.
Понятието .,xapмoния‘• се изразя-
ва и чрез арфите на победитслитс на
звяра от Откровението Много хуба-
вият аполог за Шенуен, разказан от
Лидзъ, е показателен в това отноше-
ние: докосвайки струните, Пао-па ка-
рал птииите и рибите да таниуват; но
Шенуен със звука на всяка от четири-
те струни успял да роди всеки от
сезоните, а чрез хармонията на чети-
рите получил съвършената съгласу-
ваност на един свят - този на Без-
смъртните. Лютнята или цитрата (ви-
на) е иэображението на Сарасватн.
таити на Брахма, персонификация на
Словото. на създателя му (сътворил и
кннара. вж птица).
Прнмитивната китайска лютня с
615
ЛИСИЦА
пет струни имала единственага цел
да намали активността на ветровете
и излишъка на ян От неправилна
употреба ли се е получавало това?
Резултатът бил нссъвършен и тряб-
вало да бъде поправей чрез танца
Чудотворната лютня, изработена от
кораба иа острова Аджахи. за която
се говори в „Конджикн". е със сигур-
ност във връзка с хармонията на
империята, отблясък на космическа-
га хармония.
В тибетското Колело на Съшеству-
ването Авалокитешвара се появява с
лютня в света на лева: става въпрос
да се отърсят боговете от илюзиите
им със звука на Дхарма
Взимайте пример от изпълните-
ля на цитра, пише Калист 11 Ксанто-
пулос: цитрата с сърцето. струните
са сетивата. изпълнителят - разумьт
и лъкът - споменът за Бог (BLJRA.
BENA, DANA. GOVM, GRAD. HERJ.
MALA, PHIL).
Лирата e един от атрибутите на
Аполон и символизира гадателските
способности, присъши на Бог. Като
атрибут на музите Урания и Ерато. ли-
рата символизира поетическото и му-
зикално вдъхновение.
Основавайки се върху миюлогич-
ния разказ за създаването на лира га.
Жан Сервие счита лирата за символен
олтар. обединяващ небето и земята.
Хермес, откраднал волове от Аполон.
покрил с кожата на един от тях една
черупка от костенурка. закрепил вър-
ху нея чифт рога и опънал струни от
черва върху тази резонаторна кутия
Прочее, в срсдиземноморските циви-
лизации волът представлява
Небесния Телец... Да накараш лира-
та ди трепти. означава да накараш
света да трепти. Космическият брак
се извършва. земята е оплодена от
небето: по полетпта вали дъжд и
хъзбоците на женските нате жават.
Изглежда. всички музика иш инст-
рументи са били и средства за дос-
тигане на тайната хармония на
света (SERH. 151).
ЛИСИЦА
Semper peccator, semper Justus
(Вечно грешна, вечно невинна) - с те-
зи думи Жермен Дитерлен накратко
изразява представата на африканска-
та мъдрост за този герой; и добавя:
Независима, но доволна от това:
действена, изобретателна. но еднов-
ременно с това разрушител; храбра,
но страхлива; неспокойна, хитра и при
все това непринудена. тя въплъшава
присъщите на човека вътрешни про-
тиворечия (GR1R 52). Всичко. което
може да символизира лисицата. кул-
гурен герой или хитрягата в множест-
во митове. традиции и приказки от цял
свят, може да бъде развито, като се
гръгне от цитираното описание, ко-
ето на първо място е иаистина описа-
нието на нашата си стара лисица, чи-
ято двойнствеиост ни е добре позната.
До наши дни в Америка и Азия са се
залазили по-древни поверия: така
например за инлианците от Средна
Калифорния сребърната лисица е ге-
рой-създател. докато в Сибир е хит-
рият вестоносец от ада. който прив-
лича легендарните герои към долния
свят, изобразяван чеесто като черна
лисица (HARA) Черната лисица при-
тежава до известна стелен и властта
на психопомпос. нешо. което изглеж-
да присъства и в келтските традиции
В много бретонски приказки момък
или млад княз тръгва да търси талис-
ман. който ше излекува баша му. и ус-
пява да се справи там. където са се
провалили двамата му по-големи
братя Той похарчва всичките си пари
от състрадание. за да бъде погребай
непоэнат мъртвец Не след д-ьлго сре-
ша лисица, която му помага със съве-
тите си в търсенето. После, след като
целта вече е постигната. лисицата му
ЛИСИЦА
616
разкрива, че е духът на мъртвеиа, ко-
муто милосърдният княз е помогнал.
И изчезва. Лисицата се явява съшо та-
ка в народиите песни от Шотландия
(FCadic, Contes, в произведението:
J.FCampbel, Popular Tales of the West
Highlands. 1. 267-279 и 3, 90-106, 120-
121).
Символ на плодородие в Япония,
тя е другар на Инари, божество на
изобилието, с което понякога я отъж-
дествяват до такава степей, че има
култ към нея Инари е шннтоистко бо-
жество на храната и отглеждането на
черниин за копринените буби, както
самата етимология на думата го
посочва. Освен че е покровителка на
храната, много търговци и предпри-
емачи имат в домовете си малък олтар,
посветен на лисицата, за да бди над
гьрговията им. При входа на храмо-
вете, посветени на Инари, има мно-
жество статуи, поставени по двойки
една срешу друга: едните държат в
устата си ключа за хамбара с ориз: а
другите - топка, която изобразява ду-
ха на храната. Но самого животно е
наречено Кицуне и народного суеве-
рие му приписка не един случай на ис-
терия или обладаване от демони.
Следователно в религиозен и положи-
телен смисъл се използва името Инари,
а има народно и отрицателно значе-
ние.
Връзката й с божествата на пло-
дородието несъмнено произтича от
пъргавината й и силата на желанията
й, които почти в цял свят го превръ-
шат в Дон Жуан или както ше видим -
в жена с предизвикателно поведение.
В Китай по времето на династията
Джоу, отбелязва Ван Гулик, се считало,
че лиснците прнтежават много жизне-
на сила поради това, че живеят в дуд-
ки и следователно са близо до живото-
носните земни сили. Затова припис-
ват на лисицата голямо дълголетие
(VANC. 267).
Тази особеност на символа е раз-
вита в множество поверия от Далеч-
ния изток. Така например понякога се
казва, че лисицата притежава еликси-
ра на дълголетието или пък че е при-
чина човек да бъде обладай от демони.
от които може да го освободи Гуанди,
духът на войната. При все това спо-
собността да прогонва демони е при-
съша на Небесния господар от ки-
тайский даоиэъм, който эатваря лиси-
ците в делви. Постигнало дълголетие.
животното може да се превърне в
прословутата Небесна лисица с девет
опашки. В древен Китай лисицата с
девет опашки живеела на зеления хълм
на юг: това било човекоядно чудо-
вище, което въпреки това предпазва
ло от проклятия (HERS, MASR, MAST
OGRJ).
Споменахме за донжуановскня ха-
рактер на лисицата: това вярване би-
ло толкова силно, че дълго време й
приписвали - и все оше й приписват
в някои далекоизточни държави - ро-
лята на сукубус и най-вече на инкубус:
тя се превръша в красив младеж, за
да прелъсти жените и нешо повече -
в жена, за да примами мъжете; по-
верие, от което народната мъдрост
извлича следното философско заклю-
чение: лисица, която омагьосва. ше
причини малко зло на човека, но жена,
която омагьосва като лисица, ще при-
чини много злини.
Тази похотливост на лисицата я
доближава от символна гледна точка
до питомния заек: така лунните петна.
които според някои уподобявэт заек,
в някои индиански митовс са приема-
ни като следствие от блудството меж-
ду планетата и една небесна лисица
(GARC).
О гл едал но отражение на човешки-
те противоречия, лисицата би могла
следователно да бъде възприемана ка-
то двойник на човешкото съзнание
Китайците твърдят, че тя е единстве-
617
ЛИЦЕ
ното животно, коегоприветства имр
ева: свива задните си лани, иротяга и
приближава една допрут а предниie и
се прилепва към земята Kora гое пра
вила това много години. гя придоби-
ва способността да се преобразява и
да живее сред хората. бет да привлече
вниманиего им: новоогледално отра-
жение - има толкова хора-лисиии пол
слънието.
ЛИСТВЕНИЦА
Като всички иглолист ни дървета
лиственииата е символ на беземъртие
У сибирските народи тя играе ро
лята на Дървото* на света, по чиято
дължина слизат слънцето и луната,
изобразени от златни и сребърнн
птици. Свързана само с луната. тя има
понякога - като кипариса в Европа -
зловещ характер (SOUL).
ЛИСЮ
Участва в общага символика на
растителното* царство В Далечния
изток листото е един о г символи i е на
щастието и преусняването Букет или
връзка листа означават колективна
общност. обединена от единни дейс-
твия и помисли
ЛИЦЕ
Лицето е непълно и преходно раз-
булване на личността. както раэбул-
ването на Mystica в рисунките от
Помпей Никон никога нее вилял нап-
раво собствсното си лице, което може
да се познае единствено с помошта
на огледало или мираж* Следовател-
но лицето не е само за себе си. то е за
другия. то е за Бог. го е безмълвната
реч. Това е най-живата, най-чувстви
телна част (седалище на сстнвните ор-
гани), която, доброволно или не. по
казваме на другия: това е ньгрешно-
то „аэ“. частично оголено, безкраино
по-осведомяващо за личността. от
колкото която и да била друга част от
тялото Его защо. отбелязва Макс
Пикар, нс без ишсстен трепет човек
ее осмсляви <»« погледнс пще. тъй ка-
то то е тук преди всичко. ia да бъде
гледано от Бог. Да гледаш човешко
личе, с все едно да искаш да контро-
.трат Бог... Единствено шобиколе
но от любое, човешкото личе може
да ее tuna ш такова, каквото Бог го
с сътворил по иегов обрил. Ако нс с
одарено от любое. човешкото лице
шмрыва и тот. които го наблюди-
ва. и ни пред себе си. вместо истинс-
ко тис единствено неговата мате-
рин - тона, което е бел живот, и
всичко. което прои таен /а него, с
филшиво (HICV, I4). За да се разбере
елно лине, не трябва да се бърза. а
трябва търпенис, уважение, любов.
Ако лицею се разглежда без любое, то
се загрозява: го се унишожава. убива;
равносилно с на вивисекция Лицето е
символ на божественото у човека.
скри го или проявено. и иубено или от-
крито божествено.
Лицето, символ на таинство, пред-
ставляла „врата за невидимою", чий-
то ключ е изтубен. Свегияг Саван от
Турине е обект на и зключителна почит,
зашото същест вува вярването. че еот-
ражение на облика на Христос. Според
П. льо Гину хрнстиянството е „рели-
। ията на лица та". Оливке Клеман нише:
„Бот се разкрил в Лине, чиято светли-
на се множи от поколение на поколе-
ние чреземирени. нреобразени лица".
Може да се и и ради пяла теология и
да се изжнвее мистика на лицею.
В свои те забележителни размиш-
пения откосно Човешкото тис Макс
Пикарразглежда ъг iccmumc черти на
профили като светкивичи. вижда
чсни.ч шик ш внелапния пробив, кии
то иувижда ч.мека от тъ инината
ни нм.чпш. светкавичита ни профи
<а свети пред него по път.ч му. и ние
ще добавим - каю острие го на брад-
ва*. често се разграничава от поглъ-
ЛОБ
618
щащото го начало, като тьма.... пре-
ображена в небесен облак (ibidem.
27-30). Лицею символизира еволюии-
ята на живия от гьмата към светлина-
га Качеството на излъчването им ше
разграничн демоничното лице от
ангелското. Челото на дявола е наб-
разденоот дълбоки. горизонталям ли-
нии и притежава рогиа. които го
затъмняват Когато лиието вече не из-
разява никакъв вътрешен живот, то ос-
тава само протеза, сластична маска
Тъй като лиието е заместител на
целия индивид, назвэнието му е било
дадено по съображения. конто се от-
насят до компенсации с човешкия
характер Както казваме толкова
души, така казваме толкова лица.
Именно според лиието уелските зако-
ни на Хиуел Да (крал законодател от
X век) и юридическият ирландски
трактат на Сенкус Мор фиксират це-
ната иа спогодбата, обезщетение. из-
плашано на семейството или на заин-
тересования при убийство или обида
(цена според лице). То е оше и най-
вече названието на сумата. изплатена
от мъжа на жената преди консумира*
нето на брака (виж германската
Morgcngabe) Уелските закони поня-
кога упоменават като обезшетение да-
ряването на поднос или златна плака
с големината на лиието и дебелината
на пръет (вж маска*). Познато е зна-
чениетона понятието лице (губя прес-
тиж) в китайската и мюсюлманска
традиция И там лицето разгръша съ-
шата символика.
ЛОБ (ЧЕРЕП)
Човешкият лоб. царство на мисъл-
та и следователно на върховното
управление, е главният спрямо чети-
рите иентъра. чрез конто племето
бамбара дава кратък израз на своето
виждане за Човека като микрокосмос;
останалите три центъра се намират в
основата на гръдната кост. пъпа и по-
ловите органи Четири глинени съда,
пълни с небесна вола, събрана при
първия и последния дъжд на година-
та са поставени върху светилището на
инициационного общество Коге и
изобразяват тези четири точки, сред-
ният съд. представляваш черепа, съ-
държа четири гръмотевични камъка*.
конто материалиэират небесния огън.
израз на Божия дух и разум, както и
на неговото микрокосмическо превъп-
лъшение - човешки мозък. форма на
космическото яйце и съшо като него
утроба на знанието (ZAHB).
В редииа европейски и азиатски
легенди човешкият череп е разглеж-
даи като тъждество на небесния
свод. Така например в нсландския
разказ Grimnismal черепът на вели-
кана Имир се превръша след смърт-
та му в небесния свод; по съшня
начин според ..Ригвела" небесният
свод е образуван от черепа на пър-
вото живо съшество. HARA. 81-82).
Жилбер Дюран (DURS. 143 и сл.) из-
тъква приликата в подчертаното зна-
ние на отвесността, що се отнася до
социалння макрокосмос (монархич-
ните архитипове). естествения макро-
космос (освешаване на планините и
небето) и човешкия макрокосмос; а
това от своя страна обяснява както
безбройннте форми на култа към че-
репите (черепи на предиите или чере-
пи - трофеи), така и космогенетични-
те аналогии, изредени по-горе. От съ-
шия закон на аналогия между човеш-
кия микрокосмос и природния мак-
рокосмос произлиза сравнението на
очите с небесните светила и на мозъ-
ка с облаиите (вж. Колона*).
Култът към черепа не се ограни-
чава единствено с човешкия род Сред
народите, прехранваши се главно с
лов. животинските трофеи играят важ-
на обрелна роля, евързана елновре-
меино с утвърждаванс превъзходст-
вото на човек. за което свилетелства
619
ЛОВ
наличният в сслишсто череп от едър
дивеч и с грижата за съхранениею на
живота: наистина черепът се явява
връх на скелета, който съставлява нет-
ленната част на тялото, сиреч душата.
По този начин хората придобиват не-
говата жизнена сила.
Тит Ливий, книга 23. 24 разказва,
че предалпийските тали, които през
216 г. пр.не. изненадали и унишожи-
ли от засада армията на римския кон-
сул Постумий, отнесли с голяма гьр-
жественост трупа и отсечената глава
на магистрата. Неговият череп, укра-
сен със златен обръч. бил използван
като свешен съд за преливане по вре-
ме на празненства. Той бил съшо по-
тирът на понтифексите и жреците на
храма, а в очите на галите самата жер-
тва била с не по-малко значение от
победата. Символиката на черепа се
доближава ло тази на главата•, разг-
леждана като боен трофей и до тази
на потира, Трябва съшо да споменем
черепите от келтските светилища в
Южна Галия: Антремон. Рокпсртюз и
Гланум (Сен Реми дьо Прованс), пос-
тавени в череповидни вллъбнатини
Някога в Антремон съшсствувала за-
ла на черепите (OGAC. II. 4, 10, 139 и
сл.; BENR).
Раэположен на върха. сиреч
главата, с куполовидната си форма и
с функцията си на духовен център че-
репът често бива сравняван с небето
на човешкото тяло. Смятат го за сре
дище на жизнената сила на тялото и
духа... Отсичайки главата на трупа...
эапазвайки до себе си черепа...
Примитивният човек постигал някол-
ко цели: първо запазвал възможно
най-пряк. най-личен спомен эа
покойния; после присвоявал за себе си
живия. жизнената му сила и благотвор-
ного му въздействие. С натрупването
на черепи тази духовна подкрепа
нараствала.. Оттук и купчините че-
репи, открити при някои разкопки
(GORH) От гук сьшо и употрсбата на
черепа - приемник на живог в нет оно-
го най висте равнище - от страна на
алхимииитс за опитите им по
трансмутация.
Във франкмасонството той симво
лизира иниииапнонния цикъл: телес-
ната смърт като начало на вьзраж-
дане на по висте равнише на живот и
като условие за госполството на духа
Символ на физическата смърт.
черепът е тъжтествен на алхимичес-
кою гниене. сьшо както тробы сьот-
ветсгва на аганора: новият човек из-
лита от пешта. къдего изчезва crape-
цьт, эа да се преобрази Черепът чес-
то бива иэобразяван между две кръе-
тосани големи пищялни кости, обра-
зуваши един вид кръст на свети
Андрей, символ на разпнатага под
господствашото влияние на духа при-
рода и следователно символ на духов-
но съвьршенство
ЛОВ
Символиклта на лова поради са-
мого му естество се разглежда в два
различии аспекта: от една страна,
умьргвяването на животното, което
се евързва с разрушаванего на неве
жеството и на патубнитс наклонности,
а от друга страна, прсследването на
дивеча. диренето на следа, оэначава-
що духовните тьреения „Суфи (пер-
сийски мъдрец. бел пр ) - пише
Джалал-од-лин Руми - преследва ди-
веча като ловец; той вижда следата на
великолепния лопатар и следва него-
вите дири.“ В подобен смисъл
Учителят Екхарт говори за „душата,
с пламенно усърдие преследваща сво-
ята плячка" - Христос. Същото е сим-
водного значение и за инлианците от
Северна Америка, за които ловът е за-
нимание от първостепенна важност:
да следваш стъпките на животното,
означава да се движиш по пътя. кой го
води до Великия Дух.
лов
620
В древен Китай практикуването
на лова се преследва като нечестиво
занятие (Лаодзъ го смята пагубно, из-
точник на неприятности); единстве-
ният узаконен лов - обредният - слу-
жи за залавянето на животни за нуж-
дите на жертвоприношенията и ригу-
алните угощения, а съшо така и на ем-
блематични животни (уоу - същност)
Изяждането на такива животни обо-
гатява царската добродетел. Властта
над божествените животни е принос
към правия ред в империята чрез
присвояването и прераздаването на
символи, а чрез тях - на небесни
влияния, чиито носители са те. По то-
зи начин се отклоняват съшо и лоши-
те демонски влияния (СООН, GRAD,
HEHS)
При древните египтяни „ловът е
продължение на божиего съзидание:
той има за цел да отдалечи границите
на хаоса, който под формата на диви
животни продължава да съшествува
по покрайнините на уредения свят**
(DAUE, 640).
Ловът на хипопотами в блатата по
делтата на Нил има специфичен маги-
ческо-религиозен смисъл. Това тежко
и лакомо животно олииетворява ло-
шия бог Сет и е смятано за „проява на
отрииателните сили на света**. Да го
пронижеш, означава да действаш по-
добно на добрия бог Хор. да разру-
шаваш силите на злото. Нерядко са-
мият фараон убива жнвотното.
Ловните на хипопотами в град Едфу
- града на Хор - били свешени лица,
отдадени на култа към бога (POSD,
134-135).
Несъмнено ловът в Египет е и
спорт, и занаят, но той е преди всич-
ко религиозно действие с голямо об-
ществено значение. „Той е съшо и
магия. С Козина, пера или люспн вся-
ко диво животно е признат носител на
силите на злото: варвари, демони,
магьосниии, убийци на мъртви души.
обшествени и лични. явни и потайни
врагове. конто жестът на ловеца без-
мълвно омагьосва... Освен това за вла-
детеля ловът е и проверка на неговата
добродетелност, постоянно утвърж-
даване на младост та му. Обредната
привилегия отдава нему правото да
встъпи в схватка със страшния лъв.**
(POSD.49) В Римската империя ловът
на лъвове съшо е изключително пра-
во на императора.
В Северна Африка, както и в мно-
го други регион и на света, ловът е при-
вилегия на господаря. „Единствен
владетелят има право да ловува -
твърди Жан Сервие. - Ловът е риту-
ална десакрализация на полетата. пре-
ди да започне оранта. Цел та е да се
прогонят от целината дивите живот-
ни. носители на Невидимого В Запая-
на Европа обичаят при лов с хрътки
изисква кралският фанфар да съпро-
води умъртвяването на елена с десет
иэсвирвания** (IBID. 270)
Коранът забранява на човека да
ловува. докато е в състояние на пре-
чистване. сиреч - който временно е
смятан за свят, зашото отива на пок-
лонение и носи отличителните за този
случай дрехи. Тази забрана е излита-
ние за вярващия и за реалния му страх
от бога. Самият факт свидетелства за
особено строгого изискване за чисто-
та и веропоклонничество, отправено
към поклонниците, и силното увлече-
ние на арабите по лова, за да бъде не-
говата забрана въздигната в излита-
ние за вярност (CORAN. S. 94-95).
Поклонникът пред Аллах трябва
да се отрече от влечението да убива,
за да се яви в Каабата освободен от
всяко друто желание, освен да почете
своя бог и да се подчини на закона му
Ритуалните ловни танин същест-
вуват още в дълбоката древност. Жан-
Пол Ру описва тези на шаманите от
Централна Азия (SOUD. 308-310).
Имитирайки жестовете и походката на
621
ЛОДКА
дивеча, ловецът влиза в неговата роля
и придобива способността да го ло-
вува; в други случаи човекът наподо-
бява поведснието на друго животно,
за да заблуди преследваного, че не
той. човекът. го лреследва Вероятно
тези обреди се подчиняваг на две ос-
новни идеи: чрез танца и лова хората
се отъждествяват с животните (дру-
гаде отбелязахме особеното поведение
на хищниците, конто сякаш прикри-
ват жертвата си. преди да я разкъсат
и унишожат: два различии подхода на
отъждествяване); втората идея про-
изтича от нещо като подсъзнателно
екологично поведение: ловецът ему-
шава животинския мир. но в иегов ин-
терес е целият дивеч да не напусне
територията на племето, да бъде за-
пазено биологического равновесие, ето
защо той задържа животните. като на-
подобява тяхното поведение и се
отъждествява с тях. Тук бнхме могли
да различим двата подхода: на пре-
лъстяване и на обладаване.
Според биоетическото тълкуване
на Пол Диел, противно на духовното
търсене. което се стреми към божест-
веното, ловът е порокът на Дионис
Загрей, великия ловец; гой разкри не-
утолимого му желание за чувствени
удоволствия В този случай ловът вече
престава да символизира преследва-
не на моментното удовлетворение,
подчиняване на едно безкрайно пов-
торение на едни и същи жестове и
наслади. Тъкмо обратното: ловът на
Артемида, целомъдрената богиня със
сребърния лък, е символично насочен
срещу животните и хората. конто се
отдават на дивите си инстинкти сре-
щу чудовишата. срещу гигантите.
Жената, обградена от зверове, олицет-
ворява вътрешната борба с инстинк-
тите. поривите към насилие, грубост-
та. първичността. Ловът й е насочен
не толкова срещу животните, колкото
срещу животинското начало. Арте-
мида спасява Ифигения от принася-
нето и в жертва, поставяйки на нейно
място една сърна.*
ЛОДКА
Лодката е символ на пътуване. на
преход, извършен от живите или
мъртвите.
Освен обичая да се полагат мърт
вите в лодка, в Меланезия съшест-
вуват три важни категории ма-
гикорслигиозни факти, който нала-
гат реалното или символично изпол-
званс на обредна лодка: 1) лодката.
която пропъжда демоните и
болестите: 2) лодката. с която ин-
донезийският шаман пътува по
въздуха. търсейки душата на
болния; 3) лодката на духовете. ко-
нто пренася душите на у мрел ите в
отвъдния свят (ELIC. 322).
Лодката на мъртвите съшеству-
ва във всички цивилизации В Океания
е широко раэпросгранено поверието.
че мъртвите придружават слънцето в
Океана в слънчеви лодки (Фробениус,
цитиран от ELIT, 127).
Лодката много рядко се появява
в ирландските епични текстове. но в
митологичните текстове тя е средст-
во за преминаване в отвъдния свят и
символ на това преминаване (OGAC.
16. 231 и сл.).
В изкуството и лнтературата на
древен Египет съществувала пред-
ставата, че покойникът се спускал в
свешена лодка в дванайсегте области
на долния свят. Хиляди опасности
дебнели плавашата лодка - змии,
демони. зли духове с дълги ножове
Подобно на психостазнята* и изобра-
жението на свешената лодка съдър-
жа постояннн йератически и обредни
елементи.обогатени с някои вариации
В центъра на изображението се намн-
ра носешата се по вълните слънчева
лодка. Насред лодката стой Ра. богът
на Слънцето; покойникът е коленичил
ЛОДКА
622
с благоговение пред него В предната
и задната част на лодката стоят Изида
и Нефтида. С вдигнатата си лява ръ-
ка те сякаш показва! посоката, а в
дясната държат египетская кръст*
(Анх*), символ на вечността, която
очаква пътника В левия край са изоб-
разени Анубис, богът с глава на ча-
кал*. водачът по пътищата и покой-
никът. който се отправя към лодката.
носейки урната с вътрешностите си.
..Вътрешностите. както и гръбнач-
ният стълб са свещени и изключи-
телно важна, тъй като в тях сс крис
вълшебнята сила, без която пикойни
кът нс би могьл да сс запази като
личност и самосъзнание... Налагало
се вески мъртвец да пази особено
грижливо вътрешностите си. за да
не ги открадне някой от многоб-
ройнитс зли духове. които бродели
из отвъдното в търсене на вълшеб-
на сила "(СНАМ. 52) Безчет са злите
духове по вод ни те пътиша на подзем-
ния свят, по които минава лодката, за
да достигне последната об и тел на по-
койника и блясъка на светлината, сти-
га преди това да не се преобърне по
пътя. Понякога в лодката има само
една евнкя - това е Поптъшачът, кой-
то причаква прокълнатите. за да ги
отведе в ада на проклятията, царст-
вото на мъч!'телите с жестоки пръети.
Понякога тодката е теглена пок-
рай брега с помошта на дълго въже,
което приема облика на .жива боа -
символ на бога, пропъждащ от пъ-
тя на Ра враговете на светлината"
(СНАМ, 70). Друг път от водата иэ-
никва страховитата змия Апоп - въп-
лъшение на Сет. и се опитва да пре-
обърне лодката. Апоп бълва огън ка-
то дракон и образува водовъртежи, за
да се добере до ужасената душа на
покойника. Ако тя устои на тези
набези, лодката ше завърши благопо-
лучно подземного си плаване и след
като е избеги ала подводните скали.
вратите на ада и пастта на чудо-
вищата. ще достигне до светлината на
изгряващото Слънце, до златния ска-
рабей* Хепри и оправданата душа шс
познае вечното блаженство. Понякога
в лодката стой изправен скарабей Той
носи слънце като обещание за
беземъртие. Обяснимо е, че това нзу-
мително богато въображение се под
дава в не по-малка степей от гръика
та митология на психоаналитична
интерпретация, която изхожда от
принципа, че подземного пътешест-
вне на слънчевата лодка би могло да
представлява изеледванс на бсзсьз-
нателното. В края на пътуването оп-
равданата душа вече може да запее:
.Връзката е развързана. Отърсих се
от цялото зло върху себе си. О. мо
гъщи Озирис' Аз току-що се родих'
Погледни ме. аз току-що сс родих'
(цитирано в СНАМ, 156).
Спорел Г Башлар лодката. кояю
води до това раждане, е наново наме-
рената бебешка люлка. В този смисъл
тя напомня за утробата или матката
Първата лодка е може би ковчегът.
Ако Смъртта е била „първият
мореплавател.... то в тази митоло
гична хипотеза ковчегът нс бзз бил
последната лодка. Той би бил първа
та лодка. Смъртта не би била пос
ледното пътешествис. Тя би била
първото пътешествис. За някои го
леми мечтатели тя щс бъде първо
то истинско пътешествис" (ВАСЕ.
100).
Но. отбелязва Башлар. лодката иа
мъртвите събужда чувство на вина,
както корабокрушението навежда на
мисълта за наказание, „лодката на
Харон отвежда винаги в ада. Няма
лодкар на щастието. Тогава лодка-
та на Харон е символ, който щс ос-
тане евързан с неунищожимото чо-
вешко нещастие" (ВАСЕ, 108).
Животът в настоящего съшо пред-
ставлява опасно плаване От тази глед
623
ЛОЗА
на точка образът на лодката е символ
на снгурност Тя улсснява премина-
ването през съшествуването и
същесгвуванията В повечето японс-
ки изображения на Амида зад божес-
твото се вижда ореол с форма на
лодка. Той напомня на вярвашите. че
Амида е превозвач и че неговото със-
традание ше ги лреведе отвъд Океана
на болките, далеч от земния живот и
обвързаността с него Може би това
будистко божество е било лодкар на
щастието.
В християнската традиция Църк-
вата е лодката. в която сядат вярва-
шите, за да преминат успешно през
клопките на този свят и през бурята
на страстите. По този повод ше при-
помним Ноевия ковчег, неин първо-
образ. По думите на Паскал: „Прият-
но е човек да се намира в кораб. лю-
лян от буря, когато е сигурсн. чс ко
рабът няма да потъне."
ЛОЖЕ (ЛЕГЛО. ОДЪР) (вж. ПРО
КРУСТ)
Символ на възстановяването в съ-
ня и любовта, леглото е и мястото, къ-
дето настъпва смъртта. Леглото на
раждансто. брачното ложе, смъртни-
ят одър са обект на всякакво внима-
ние и на един вид почит: свешен цен-
тър на загадките на живота, на живо-
та във фундаменталното му състоя-
ние, а не в най-развитите му стадии
Брачното ложе е посветено на ду-
ховете на предайте: оттук и името му
във фр. „ложе на духовсте". Леглото
наподобява двойного значение на
земята: то дава и поглъща живота. То
се вписва в обтцата символика на
хорнзонталността.
Племето догон поставя под брач-
ното ложе зърната за сеитбата, а над
него - покров Смята се. че мъжът
действа като воден дух, когато разп-
ръсква оплождашата си семенна
течност; жената задържа сеитбените
търна По този начин леглото изобра
тява връзката. кояю обединява брич-
ния акт и гсмедслския акт Но пред-
течата участва в тях: затова съпрузи-
те спят под покрова (MYTH 249)
В Библията се срешат изразите
„брачно ложе“ и „смъртен одър”
Рувим не ше има превьзходство, за-
дето е осквернил леглото на баша си
(Sum 49:4), а Иаков, агоиизираш на
леглото си. сяда с висяши ноте, за да
поговори със синовете си, после, при-
тегляйки нозете си в леглото. издъхва
(Бит 48:2 и 49:33).
В християнската традиция легло-
то не означава само място за отдих.
върху което човек поляга. за да извър-
ши фундамснталните актове на живо-
та съгласно древните практики То
символизира тялото (ORJC. 2). Затова
излекуванияг от Христос паралитик
получава заповедта да носи леглото
си. т е да ползва тялото си, заздраве-
но от божествената добродетел
Леглото може да означава греховного
тяло, вьзстановено от милостта и
пречистено
ЛОЗА (ЛОЗЕ, вж. ВИНО}
Лоэата в религиите на древен
Израел минавала за свешено, ако не и
божествено дърво. а нейният продукт
- виното* за питие на боговете. Откри-
ваме слабо ехо от тези вярвания в
Стария завет(Съд. ЧЛЗ.Втор. 32:37 и
сл.).
По навик Израел гледа на лозата
(както и на маслинового дърво) като
на едно от месиански ге дървета (Мил.
4:4; Зах. 3:10). Не е невъзможно древ-
ните традиции да са отъждествили
райского дърво на живота с лозата.
От самого начало символиката на
лозата следователно е белязана с из-
вънредно положителен знак.
Лозата е най-вече собствеността
и следователно уверсността за жи-
вота. а и това. което е нейната цена:
ЛОЗА
624
едно от iiah-iiciuiHic блага за човека
(3 Царств 21:1 сл) Една добра сън
руга е за мъжа си плодови iа лота (Пс
128:3). Мъдростта с лоза с очарова-
телям позови пръчки (Сир 24:17)
Оттук съвссм естест вено премина
ваме на главната тема в символиката
Лозата, това е Израил като собстве
ноет на Бог Той открива там ралост.
очаква плодовете й и постоянно сс гри-
жи за нея Пророк Исаия по повод
празника на гроздобера написал пе-
сен за лозата:
Щс Hint* и
Негшата лгггм w fntrmn if >
Лои* на гослгжМ Санаата
г Аэвгбл» И i/wuirw
a w*wrmt'Nii Лик» •
И чаш Тай яраънъйлг
нгита -	1 urm*
- мело - mcWLf&l -T).
Този ценен разсад разочарова об-
гралилия го с толкова грижи Това са
само лоши плодове и изродени пръч-
ки (Иер 2:21)
Ето зашо символиката ше се пре-
несе върху личността. която въплъ-
шава и обобшава. нстннския Божи
народ: Месията е като лоза (2 Вар 36
и сл.).
Иисус известява. че той е истине-
ката лоза и че хората не могат ла
претенлират. че са лоэето на Бог. ако
те не пребъдат в него В противен слу-
чай те са само пръчки, годни да бъ-
дат хвърленн в огъня (Иоан 15:1).
В Евангелиста от Матей, гл 21:28-
46. лозето в притчата на лозарите убий-
ци означава Божиего царство, което.
поверено първо на юдеите. ше стигне
и до другите
Символиката на лозата сс разп-
ростира до всяка човешка душа Бог
е лозар. който иска от сина си да по-
сети гроздобера му (Марк. 12:6). И за-
меняйки Израил, Христос на свой ред
ше може ла се сравни с лоза, а кръв
та му - с виното от Новия завет. (Вж
Жак Гийе. Библейски теми. Париж.
1950).
Лозе: гроздобер
Египетско изкуство
А57// династия. Гроб на Накт
Манлейскнте текстове използват
думата лоза не само за да назоват не-
беення пратеник, но оше цяла плеяда
съшества. приналлежаши към върхов
ния лъчнет свят.
Лозата е важен символ най-вече
поради това. че от нея произвеждат
виното*. което е израз на познанието.
Вероятно съвсем не случайно за Ной.
който придружава началото на нов
цикъл. се казва. че бил първият. кой-
то с засалил лозе Евангелистките
текстове, както вече отбелязалме, пра-
вят от лозето символ на Небесното
Царство, чийто плод е Евхаристията
Иисус е истинската лоза. Под лоза
разборам в алегоричен смисъл, пише
Климент Александрийски, Господа,
от който трябва да ядем плода бла-
годарение на грижитс от обработ-
ката, който сс ражда чрез дейност
та на разума (Стромати I). Мъзгата.
която достига до лозата. е светлината
на Духа. Отецът е Лозар. поне според
гностичните раэбирания. които го от
делят от лоэето му. както Абсолют-
ного от относителното.
625
ЛОЗА
В иконография та лозето место пь-
ти е изображение на Дървото* на
Живота. Страшният гроздобер от
Откровението (14:18-20), притежава
това значение: И друг Ангел, който
имаше власт над огъня. излезс от
жертвен ика и със силен вик извика
към оногова. който имаше острия
сърп, казвайки: прати острия си
сърп и обери гроздовстс на земното
лозе, зашото гроздето му у зря. И
Ангелът хвърли сърпа си на земята.
обра земното лозе, и хвърли грозде-
то в големия лип на Божия гняв. И
стъпкан биде линът вън от града, и
потече кръв от жлеба дори до юзди
те на конетс. на хиляда и шестсто
тин стадии.
При гьрците обработката на лозе-
то е относително скорошна традиция
в сравнение с тази на житото. Ето за-
шо тя не принадлежи на древна боги-
ня като Деметра, а на Дионис, чийто
култ, евързан с познанието за мисте-
риите на живота след смъртта. е при-
добил нараствашо значение Това
евързване на Дионис с тайнствата на
смъртта, които са също така тези на
прераждането и на съраждането, при
дава и на лозата погребална символи-
ка. чиято роля се продължила и в сим-
воликата на християнството (LAVD.
1001).
Както лозата била растителният
израз на беземъртието, по съшия на-
чин алкохолът в древните традиции се
е залазил като символ на младостта и
на вечния живот: живата вода; уелс-
кото whiskey = water of life; персийско-
то майе-и-шебаб = питие на младост-
та; шумерского гешин = дърво на жи-
вота и т.н.
Лозата била отъждествсна от
древноизточнитс народи с тревата на
живота, а шумерският знак за живо-
та по принцип бил лозов лист. Това
растение било посветено на Всликите
Богини. Богинята Майка в началото
била наричана Манка ia-Лозов Дънер
или Ьогинн1а-Лозов Дънер
Мишна заявява. че лървото на
познанието. на доброго и злото било
лоза
В маздеизма виното е включване-
то на светлината, на мъдростта и на
чистотата Архитипът на виното се на-
мира в небесния свят. Лозата архитип
е съставена във вътрешността си от
вода, листата й са образувани от ду-
ховете на светлината, а колениата и
са зърна от светлина. Лозата се смя-
та за космично дърво, след като обг-
ръша небесата. а гроздовите зърна са
звездите.
Мотивът за жената - гола лоза се е
предал също в апокрифните христи-
янски легенди (ELIT. 27-248).
Виното е символ на скрития
живот, на тържествуваизата и
тайна младост. Поради това и по-
ради червения му цвят то е техно-
логично възстановяване на кръвта
Пресъ здадената кръв чрез пресата
с белег за огромната победа над анс-
мичното бегство на времето... Архи-
типът на свещсното питие и на ви-
ното евързва. у мистиците. изомор-
физмът със сексуални и майчини
стайности на мл я к ото. Естсствено
мляко и изкуствено вино се смесват
в младежката наслади на мистици-
те (DURS. 278)
Ракията, свещеното питие на ши
итските секти от Анадола, е наречена
в тайния им език арелан суту  Лъвско
мляко. Известно е. че за шиитите лъ-
вът е богоявление на Али
Турко-татариге от Централна
Азия приписват на лицето от Потопа
нзобретяването на опиянявашите
питиета Този герой е покровителят на
мъртвите. на пиянините и на малкитс
деца.
У бекташите думата дем означава
вино, дихание и време Божествените
поуки са сравняване с Виното, спо-
ЛОКИ
626
ред Псевдодионисий Ареопагит. по-
ради тяхната способност да възвръ
изат силите.
Цвета на виното, състояш се от
червено и бяло, е земно-небесен синтез:
това е сливането на въздуха и земята.
на душата и духа, на мъдростта и
страстта; това било цветът на хоруг-
вата, лазурно пурпурна, която според
народната легенда била изпратена от
небето на Хлодвиг (PORS, 127).
Всъшност това истинско пурпурно в
хералдиката сс различава от чнстото
червено (на устата) поради факта, че
бие към виолетово.
Вината. нектарите. медовините.
амброзиите - всички те са с небесен
произход, свързани с небесния огън.
Във Ведите сома бил донесен на хо-
рата от орела - Слънчева птица.
Истинскн мъжки ликьор. израз на бур-
ного и оплождашо желание, той е га-
чен заедно с коня*.
Но това възвеличаване на мъжест-
вената сила, единодушно свързвана
с Вината. води оше след себе сн дола-
вянето на антагонистичната войнст-
веност небе - земя. разрешена еднов-
ременно с възприемането й в опияня-
ването (.Ригведа", превод Л. Рену.
VEVD.81).
ЛОКИ '
Скандинавски демон на разрушн-
телння огън*.
Той е родил най-страховнтите
чудовища: змията Мидгард. вълка
Фенрир и др. Когато вселената иэчез-
не в разруха, Локи ще триумфира с из-
блик на дяволскн кикот
Двойствената му природа, бли-
зостта му с демоните, както и с
боговете, властта му над силите на зло-
то. на очевидната му прилика с
Луцифер, поставят не един проблем
Той символизира триумфиращите
уличавания и лошите хитрини. извра-
шаването на духа в лукавството.
ЛОРЕЛАЙ
Германски аналог на сирените от
гръцката митология. Надвсссна над
скалите по брега на Рейн, тя привлича
моряци ic към подводните скали. съб-
лазнявайки ги с песните си. Тази ун-
дина символизира гибелното омагьос-
ване на сетивата. конто, измествайки
разума, водят човека към смъртта
лост
Символиката на лоста има съша-
та природа като тази на длетото*; той
също принадлежи на масонския
инструментариум. Лостът е активни-
ят принцип, тъй като задвижва
паенвния. инертната материя. Но
действието му е резултат на волята,
която го движи и спрямо която той е
пасивен. Така както отбелязахме по по-
вод на длетото, и тук волята предшес-
tea познанието.
Като длетото лостът с пасивен
посредник. Той става активен само
благодарение на силата на този. кой
то го използва: самият той с
инертен. Следователно той се отна-
ся към познанието. което става инн-
циапионно само когато този. кой-
то го притежава. сам е годен за
инициация, т.е. способен да разберс.
Тогава лостът става плодовитата
сила..., опасна и затова трябва да се
изразява само под контрола на
Линията. Нивелира и Отвеса (BOUM.
21). Лостът символизира само една
инструменталка сила, задвижена и
контролирана от по-висша сила, и
стойността на употребата му се из-
мерва само със стойността на това.
за чието повдигане той служи.
ЛОТОС
Цвете, за което може да се каже, че
е първо и което разцъфва върху води,
обикновено застояли и мътни, с тол-
кова чувствено и независимо съвър
шенство. че in illo tempore лесно може
627
ЛОТОС
да бъде смегнато за първичната по-
яви на живог върху неутралната безб
режност на изначалниге води Така в
египетсказа иконография то се появя
ва първо. след което демиургьт и слън-
цето изскачат от разтворсното му
сърце. Цветът на лотуса е слеловател
но преди всичко половият орган, ар-
хитипалната вулва, залог эа непрекъс-
натите ра ждан и я и прераждания От
Средиземноморието до Индия и Китай
символната му важност с толкова раз-
нообразии проявления произлиза от
този фундаментален образ, както из
областта иа профанного, така и на
сакралното. Синият лотос. който в
страната на фараоните е смятан за
най-свещеното нещо, излъчва мирис
на божествен живот: по стенитс на
тиванските гробница виждаме се-
мейното събрание на живи и мърт-
ви да вдъхват сериозно виолетовото
цвете с изражение. в което съжи
телстват насладата и вълшсбство-
то на прераждането (POSD, 154).
Китайската галантна литература,
която, както е известно, обединява
вкуса към метафората и дълбокня
реализъм, използва думата „лотос** за
означаването на вулвата, а най-лас-
кателното определение, което може да
се даде на една куртизанка, е „Златен
Лотос" Все пак нндийските и будисг-
ки религии интерпретираг в морален
смисъл непорочния цвят на лотоса,
който се разтваря невредим над мръ-
сотията на света. Както чистият и
будеиз възхиизенис лотос въобще не
с омърссн от водите, така и аз не
съм омърссн от света („Ангутара-
никая", 2, 39).
Джу Дуени в една хонотация, ко-
ято изглежда бисексуална и следова-
телно обобщаваща, подема понятиего
за чистота и прибавя към него идеи те
за трсзвост и праволинейност. като ги
прави изображения на мъдреца. Оше
по-обобщено: тъй като идеята за чис-
тота е постоянна, към нея се прибавят:
гвърдост (здравина на стъблото), ус-
пех (буйност на расгението). многоб-
ройно потомство (изобилие на семе-
ната), съпружеска хармония (два цвя
та никнат на общо стъбло), минало.
настояше и бъдеще време (едновре
менно се срешат трите състояния на
растението: пъпка, цъфнал цвят, семе-
на).
В големите индийски книги лото-
сът, дошъл от мрака и разцъфиал на
светлина, става символ на духовното
пронъфтяванс. Водите са образы на
първоначална га неразличимост. а ло-
тосы изобразява проявленнето, което
се излъчва от нея и раэцъфва на по-
върхността й като световното Яйце
Затворсната пъпка е впрочем точни-
ят еквивалент на това яйце, чието про-
пукване съответства на разпукване-
то на цветето: това е осъшествяване-
то на въэможностите. съдържаши се
в изначалния кълн. на индивидуални-
те възможности, понеже сърието съ-
що е затворен лотос.
Тъй като традиционният лотос
има осем венчелистчета, както прос-
транството има осем посоки. той е сим-
вол на космическата хармония. В този
смисъл се употребява в чертежа на
многобройни мандала и янтра.
Хиндуистката иконография предста-
вя Вишну спяш на повърхността на
първичния океан.
От пъпа на Вишну иэниква лотос,
чиято разцъфнала чашка съдържа
Брахма, принципа на експанзивната
тенденция (раджас) Трябва да се до-
бави между другого, че пъпката на ло-
тоса като начало на проявленнето е
също египетски символ. Атрибут на
Вишну, в кхмерската иконография ло-
тосы е заменен от земята. която той
представлява в качеството си на па-
сивен аспект на проявленнето. За да
бъдем точни: индийската иконогра-
фия различава розовия лотос (или над-
ЛУД
628
ма). който наблюдавахме. соларно
изображение и символ на успеха, от
синия лотос (или утпала). лунно и ши-
ваистко изображение
От гледна точка на будизма ло-
тосът. върху който царува Шакямунн.
е природата на Буда, ненакърнена от
калното обкръжение на сансара
Скъпоценността в лотоса (манн най-
ме) е универсумы, вместилишето на
дхарма, формалната илюэия или
Майя, откъдето се появява нирвана
От друга страна. Буда в средата на
лотоса (с осем венчелистчета) се ус-
тановява в главината на колелото (с
осем лъча). иа което съответства
надма: така се изразява функиията му
на Шакраварги. такава. каквато мо-
же да се тълкува в Байон в Ангкор-
Том При други обстоятелства цеитъ-
рът на Лотоса е зает от планината
Мейру. ос на света Във вишнуисткия
мит самото стъбло на логоса се иден-
тифипира с тази ос. която, както е
известно, е фалосът. и подкрепя хипо-
тезата эа бисексуална символика или
сексуално обобщаваша В тантричес-
ката символика седемте подвижки
центъра на битието. пронизани от
гръбначната ос. тази на сушумна. са
иэобразени като лотоси с 4, 6. 10. 12.
16. 20 и 1000 венчелистчета Лотосът
с хиляда венчелистчета означава це-
лостта на откровението.
В по-банално тълкуване японска-
та литература често прави от това
цвете, толкова чисто сред мръените
води, образ на нравствеността. която
може да остане чиста и непокътната
сред обшеството и низостта му. без
да има нужда от оттегляне в пусто
място
Накрая изглежда. че лотосът е
имал алхимическо значение в Далечния
изток. В действителност много ки-
тайски организации са избрали лото-
са (бял) эа емблема. както и едно ами-
дистко обшество. основано в IV век в
планината Лу. и едно важно тайно да-
оистко обшество, на което булистка-
та символика може да служи за
покривало. но което може и да при-
бягва до символиката на вътрешната
алхимия, тъй като златното цвете е
бяло
ЛУД (вж. КЛОУН. БЕЗУМНИЯТ)
Вдъхновеният. поетът. посветени-
ят често изглеждат като луди с пове-
дението си. тъй като не се подчиня-
ват на обшоприетите норми За този,
който не признава друго правило ос-
вен разумния смисъл. мъдростта иэг-
лежда най-голяма лудост Една пьолс-
ка (или фулбе - бел пр ) легенда опре
деля три типа луди: топе който с
имал всичко и го губи внезапно: този.
който ниир> не е имал и получава
всичко отведнъж: лудият, умствс-
болният Би могьл да сс прибави и
четверти тип: този. който жерт-
ва всичко, за да получи мъдростта.
т.е идеалният.
Този вид луд е в действителност
Безумният* от картите Таро Лудият
стой вън от стените на разума, вън от
обшествените норми Според Еванге-
лието човешката мъдрост е лудост в
очите на Бога, а Божията мъдрост -
лудост в очите на хората: зад думата
..лудост" се крив думата ..трансцен-
дентност".
ЛУК
Това луковично растение се рад-
ва на такава популярност. че дори
съшествува секта, която го с издиг-
нала в култ Неговата луковица, мно-
гопластовата му структура, силната
му миризма са дали повод за различ-
ии тълкувания на символа. Ра-
макришна сравнява многопластова-
та луковица без ядка в средата със
строежа на самото „его”, което ду-
ховният опит разкрива пласт по
пласт, докато се достигне пълната
629
ЛУНА
празнота; от този ми« нататък вече
нишо не пречн на световния Дух да
се елее с Брахман Що се отнася до
ролята му в магните, египтяните се
предпазвали от някои болести с пера
лук; римляните, според Плутарх, се
въздържали да ядат луковииата, за-
щото се смятало, че тя нараства, ко-
гато лунният сърп изтънява; мириз-
мата предизвиквала усещане за жиз-
нена сила. Освен това на лука се при-
писват свойства на афродизиак как-
то заради химическия му състав, та-
ка и заради въздействието му вьрху
въображението.
ЛУКЧЕ (БЯЛ ЛУК)
Без съмнение би било проява на
лош вкус да приемем. че думата про-
излиза от ивритского Hekhalot. ко-
ето бележи седемте двореца. седем-
те небесни палата. Все пак корена
на думата изглежда иде от иврите-
ката дума, която означава Нсбцсто
в устата, а символа С възхитител-
ните си звуци - по всяка вероятност
бележи последния дворец, до който
достига извисилият се духовно
човек: там, той ше вкуси от блюдата
на познанието. Освен това символи-
ката му очевидно е евързана с тази
на лука*.
ЛУНА
Символиката на луната е корела-
тивна на слънцето*. Двете й най-фун-
даменталнн черти произлизат, първо.
от факта, че луната е лишена от собс-
твена светлина и е само отражение на
слънцето, второ - от факта, че преми-
нава през различии фази и промен я
формата си Ето зашо тя символизира
зависимостта и женското начало (без
изключения). както и периодичността
и обновяването. Върху тази двойна ос-
нова тя е символ на трансформация и
нарастване (полумесец* на луната).
Луната е символ на био.ю1ичсс-
ки ie ри гмн: Светило, което нараства.
смалява сс и и/чс/ва и чиито живот
с подчинен на универсалии* /окон на
промчната. раждането и смъртта...,
луната има патетична история ка-
то та/и на човека.... но смъртта и
никога нс е окончателна... Това вечно
/аврыцанс към началнитс форми. та-
/и бе/крайна псриодичност правят
от луната пщинското светило на
ритмитс на живота... Тя контроли-
ра всички космически плановс. управ-
лявани от /икона на цикличната
промяна: води. дъжд. растителен
свят, плодородие... (ELIT, 139).
Луната символизира и времето,
което изтича. живою време. чиято
мярка е тя с последователните си и
редовни фази „Луната с универсал-
ният инструмент /а и/мсрвинс... Една
и съи/а символика обединява помеж-
ду им Луната. Водите. Дъжда, пло-
довитостта на жените и живот-
ните. растителния свят, участта на
човека след смъртта му и инициаци-
оннитс церемонии Мснталнитс
синте/и. въ/можни благодарение на
откриването на лунния ритъм, и/-
веждат съотвстствия и уеднаквяват
хстсрогснни реалности: технитс
структурно симетрии или функци-
онални аналогии не биха били откри-
ти, ако прими। ивннят човек не бе
с\ванал интуитивно закона за пери-
одическою изменннс на светилото"
(ib.. 140).
Луната е и първият мъртвец. Все-
ки лунен месец през три нощи тя е ка-
то мъртва, тя изчезва... После се по-
явява отново и блясъкът й нараства.
По съшия начин и мъртвите се смята,
че получават нов начин на съшеству-
ване За човека луната е символът на
прехода от живот към смърт и от
смърт към живот; много народи я
смятат дори за мястото на този пре-
ход по подобие на подземните места.
Его зашо мно1 оиронни луннн божсст 
ЛУНА
630
ва са в съшото време и хтонически и
погребални: Мен, Псрсефона. вероят-
но Хермес... Пъгуванего до луната или
дори безсмъртният престой на луна-
та след земната смърт съгласно ни-
кои поверия са запазени за привиле-
гирован^ независими герои, посвете-
ни, магьосннци (ELIT. 152. вж. стр.
139-164. цялата глава за луната и лун-
ната мистика).
Луната е символ на опосрелстве-
ното. дискурсивно, прогресивно и сту-
дено познание. Луната. нощното
светило, по метафоричен път прави
алюзия за красотата и за светлината в
безкрайния мрак. Но тъй като тази
светлина е само отражение на слън-
чевата, луната е само символ на поз-
нанието посредством отражение, т.е.
на теоретичного, концептуално и ра-
ционално познание; във връзка с то-
ва тя се свързва със символиката на
кукумявката*. Затова и луната е ин
по отношение на слънцето ян: тя е
пасивна, рецептивна Тя е водата по
отношение на слънчевия огън. студа
по отношение на топлината; симво-
лиите север и зима, противостояши на
юга и лятото.
Луната ражда дъжда; водните
животни, учи Руайнандзъ. растат и се
смаляват с нея. Пасивна и родителка
на водата, тя е извор и символ на
плодовнтост Тя се съотнася с пър-
вичните Води, с конто действа
проявленнето Тя е вместилишето на
гьлновете на цикличного възражда-
не. потира*, който съдържа напитка-
та за беземъртие: ето зашо тя е наре-
чена сома като тази напитка За Ибн
ал-Фарид тя дори е потирът, който съ-
държа ин на познанието, а китайците
виждат в нея дивия* заек, стрнваш
съставките, конто служат за приготов-
лението на Еликсира на живота; те из-
вличат от нея росата. която притежа-
ва съшите свойства
В хиндуизма сфера та на луната е
краят на пътя на предците (пнгрн
яна) В нея те не са освободени от осо-
беностите на индивида, но пораждат
цикличната обнова Завършените фор-
ми се разтварят там, а неразвитите
форми биват излъчвани. Това не е без
връзка с ролята на трансформатор
ка Шива, чиято емблема е полумесеи
От друга страна, луната управлява и
седмичните и месечни цикли Това цик-
лично движение (фаза на нарастване
и намаляване) може да бъде съотне-
сено и с лунната символика на Янус:
луната е едновременно порта на
Небето и порта на ада, Диана и
Хеката, като небето. което се има
предвид. е само върхът на космичес-
ката постройка. Излизането от кос-
моса става само през соларната
порта. Диана е благоприятният.
Хеката - страховитият аспект на лу-
ната (DANA, GRAD. GUEV, GUES.
GUED. SOUL).
Празникът на луната, чиято боги-
ня е Ренуго, е един от трите големи
годншни китайски празници: той се
състои на петнадесетия ден на осмия
месец, по време на пълнолунието на
есенното равноденствие В жертва се
принасят плодове, захарни сладкиши.
конто се правят и продават за случая,
и в клонка цветя на червен амарантус.
Мъжете не участват в церемонията
Това определено е празник на жътвата:
тук луната е и символ на плодовитост-
та. Луната се отнася към водата и е
съшността на ин; подобно на слъние-
то, тя е обитавана от животно, било то
див заек или жаба (MYTE 126-127).
Алтайските народи поздравяват
новолунието, молейки го за изастие и
къемет (ib.). Естоиците, фините и яку-
тите празнуват сватбите по време на
новолуние. За тях съшо то е символ на
плодовитост.
Понякога на луната се приписва
пагубен знак. За самоедите тя е лошо-
то око на Нум (Небето). чието добро
631
ЛУНА
око е слънцето.
Майте например свеждат бога
Идзамна (дом на бликансто=Небе).
син на върховното същество. до со-
ларния бог Кинта AxayfГосподар Лице
на Слънцето). Ето защо Иксхсл. бо-
гиня на Луната. е иегова спътница.
но и враждебен и лош аспект, при-
тежаваиз сыците черти като него,
при все че тя носи върху челото си
превръзка от змии, атрибут на бо-
гините (KRIR, 98)
Луната. задаваша период и ческа та
обнова както в космически, така и в
земен. растителен, животински и чо-
вешки план, лунннте божества на
ацтеките. включително и боговете на
опиянението, зашото. от една страна,
пиянииата. който заспи и се сьбуди,
забравил всичко. е израз на периоди-
ческата обнова (SOUM). и защото. от
друга страна, опиянението съпътства
гуляйте при прибирането на реколта-
та. конто следователно са израэът на
плодородието Тук се откриват жет-
варските обрели, присъстваши във
всички земеделски цивилизации
Ацтеките наричат божествата на опи-
янението чстиристотинтс питомни
зайци. което подчертава голямата
важност на питомния заек (вж див за-
ек) в лунния бестиарий.
Пак за ацтеките луната е дъшеря
на Тлалок. бог на дъждовете. отъж-
дествяван и с огъня В повечето мек-
сикански кодекси луната е предста-
вена от нещо като съд във форма на
полумесец. пълен с вода, върху кой-
то се откроява силуетът на пито-
мец заек(1Ь.).
За майте тя е символ на мързел и
полова разпуснатост (ТНОН). Тя е и
повелителка на тъкането и като така-
ва има паяка эа атрибут.
Според Минс (МЕАА) у инките лу-
ната имала четири енмволнн значения
Първо. тя е смятана эа женско бо-
жество. без връзка със слънцето;
после, эа бога на жените, като слънце-
то е богът на мъжете; после, эа съпру-
гата на слънцето. раждаша от него
звездите; и най-накрая. в крайняя ста-
дий на философско-религиозната им
мисъл - за кръвосмесителната съп-
руга на слънцето - нейния брат, като
двете божества са деца на върховния
небесен бог Виракоча Освен първо-
началната си функция на царица на
небесата и на родоначалнииа на им-
ператорската династия на инките, тя
нарува над морето и ветровете. иари-
ците и приниесите и е покровителка
на ражланията
Обожествяването на двете големи
светила не означава, че луната винаги
е съпруга на слънцето. Така за инди-
анците ге от Централна и Североиз-
точна Бразилия това светило е мъж-
ко божество и няма никаква родстве-
на връзка със слънцето (ZERA)
В целия южен семитски свят
(арабски, южноарабски, етиопски) лу-
ната е от мъжки пол. а слънцето - с
женска природа, тъй като за тези но-
мадски и керванджийски народи нош-
та дарява спокойствие и отмора и бла-
гоприятства пътуванията У други не
номадски народи луната съшо има
мъжка природа (SOUL. 154) Тя е во-
дачът на ношите.
В юдейската традиция луната сим-
волиэира еврейския народ Както лу-
ната променя облика си. така и нома-
дът евреин нэменя постоянно пътиша-
та си. Адам е първият човек. който ше
води скитнически живот (Бит 3:24);
Каин* ше бъде бежанец (4:14). Авраам
получава эаповед от Господ да напус-
не земята сн и Башиния си дом (13:1);
потомството му ше има същата участ:
диаспората, Скитникът Евреин и пр
Кабалистите сравняват луната,
която се скрива и показва, с цар-
кинята*. Луната изгрява и се оттегля:
става дума винаги эа редуване на ви-
дими и невидими фази
ЛУНА
632
В Битис (38:28-30) бременната
Тамар гъкмо ражда. носи двама близ-
нака в утробата си. Като ражда. едно-
то дете простира ръката си и бабата
му връзва червей конец, казвайки:
„Той ще бъде пръв". Но детето дърпа
ръката си и брат му излиза пръв: той
бива наименуван Фарес, а вторият -
Зара. Прочее, името на палмата е
Tamar, в което се откриват едновре-
менно мъжкото и женското. Ето зашо
съгласно ..Бахир" децата на Тамар се
сравняват със слънцето и луната
(SCHK, 107, 186), която излиза и се
връша, за да пропусне първо слън-
цето.
Луната (на арабски „Qamar“) се
споменава много често в Корана.
Като слънцето тя е един от значите
на .чощта на Аллах (41:37). Сътво-
рена от Аллах (10:15), луната му от-
дава почит (22:18). Аллах я подчини
ва на хората (14:37), за да им измерва
времето (10:5 и 36:39) с полумесеците
си (2:185). С цикъла и могат да се
броят днитс (55.4 и 6:96). Но в деня
на Последний Сад. който ще набли-
жи. щом луната започне да се цепи
(50:1), тя ще сс елее със слънцето и
ще се затъмни (75:8-9) (RODL).
В исляма съшествуват два кален-
дара: единият - слънчев, предвнд
изискванията на земеделието. а дру-
гият - лунен от религиозни съображе-
ния. тъй като луната е регулаторът
на каноническитс действия.
Самият Коран използва лунна
символика Лунннте фази и полуме-
сецът* намекват за смъртта и въз-
кръеването.
Ибн ал-Мотаз (починал през 908
г.) първи съэдава десет века преди
Юто прочутия образ:
Виж красотата на полумессца.
който. току що показал се. разкъева
с лъчите си от светлина мрака.
Подобно на сребърен сърп. който
сред блестящите в тъмнината цве-
тя жънс нарциситс.
Първото нещо. което идва на ум.
когато човек иска да опишс нещо из-
ключително красиво и да покаже пъл-
ното му съвършенство. с да каже:
лице, подобно на луната...
Според Джалал-од Дин Руми (по-
чинал през 1273) Пророкът отразява
Бог. както луната отразява светли-
ната на слънцето. Също и мисти-
кът. който живее от блясъка на Бог,
прилича на луната. по която се ори-
ентират богомолците нощем.
Като земята. слънцето и елемен-
тите, луната (esca) служи за гарант в
обнчайните формули на ирландска-
та клетва’ Келтският календар. кой-
то поэнаваме в лунно-соларната му
форма от Колики, е лунен в началото
си: По това светило (луната) галите
подреждат месецитс си и годинитс
си. както и вековетс си от тридс-
сст години (Плиний. „Hist. Nat.", 16.
249; OGAC. 13. 521 sqq).
Според въображението на различ-
ните народи в лунннте петна вижда-
ме изобразен целия лунен бестиарий
В Гватемала и Мексико тези петна
изобразяват див заек и понякога куче
В Перу - ягуар или лисица
Пак в Перу някои традиции виж-
дат в петната. подобно на европейс-
кия фолклор. чертите на човешко лице,
докато съгласно традиция на инките
те са направени от прах, който слън-
цето хвърлило от ревност в лицето на
луната, за да я затъмни. понеже му се
струвала по-бляскава от него (МЕАА.
LECH).
За якутите лунните петна изобра-
зяват момиченце. което носи на ра-
менете си‘прът с две кофи вода.
Същият образ е допълнен от върба-
лак при бурятите. Аналогично изоб-
ражение е било разпространено и в
Европа и се открива у някои народи
от североэападното крайбрежие на
Америка, като тлингит и хайда
633
ЛУНА
(HARA. 133-134).
Алтайските татари виждат в дун-
ните петна старец канибал. отвлечен
от земята от боговете, за да спасят
човечеството. Алтайските народи от-
криват тук див заек. Кучета. вълци,
мечки обитават луната или присъст-
ват в митове. засягаши фазовите и
промени - в Централка Азия, именно
при голдите, гиляките и бурятите
Луната, чиято видима страна е го-
ляма колкото слънчевата, има изклю-
чително важна роля в астролог нита
Тя символизира пасивния. но плодо-
вит принцип, ношта, влагата, подсъз-
нателното, въображението, психичес-
кого. сьня. рецептивное!та. жената и
всичко нестабилно. пре ход но и подат-
ливо на влияния; това е аналог на асг-
рономическата и роля на от ража тел
на слънчевата светлина. Луната оби
каля зодиака за 28 деноношия и някои
историци мислят. че лунният зодиак с
28 деления (днес слабо използван в за-
падната астрология) е по-древен ог
соларния зодиак с 12 деления; гова
обяснява важността на луната във
всички религии и традиции
Будистите вярват. че Буда е меди-
тирад 28 дни под смокиновото дърво.
т.е. един лунен месец или един завър-
шен цикъл на нашия свят под луната,
преди да досгигне Нирвана и да пос-
тигне съвършеното знание за загад-
ки ге на света. Брамините учат, че над
човешкото положение има 28 ангеле
ки или райски състояния. т е., че лун-
ното влияние действа както в
подвижного, свръхчовешко равнише,
така и във физическия свят Евреите
евързват лунния зодиак с длани те на
Адам Кадмон, универсалния човек.
тъй като 28 е броят на думата Halal
живот и на фалангите на двете длани
Дясната ръка. която благославя. с във
връзка с растяшата луна, а лявата -
която хвърля проклятия - с 14-те дни
на намалявашата луна. Символниге
изображения на хиндуистките 28 лун-
ни деления фитурират в Индийска
астрономия от абат Герен (Париж.
1847).
Извор на безброй митове. леген-
да и култове. придаваши на богини об-
раза и (Изида. Ишар. Артемида или
Диана, Хеката ), луната е космичес-
ки символ, простираш се из всички
епохи, от незнайни времена до наши
дни. обобщен на всички равниша
През мигологията. фолклора, на*
родните приказки и поезията този
символ сс отнася кьм божествсност-
та на жената и оплождашата мош на
живота, вытлыени в божсствага на
растителната и живогинска плодови-
тост. основани в култа на Велнката
Майка Mater magua. Гази вечна и уни-
версална редина продължава през
символиката на астрологията. която
обвьрзва светилото на ношта с попи-
ването на майчиното влияние в инди-
вида под формата на майка-храна,
майка топлина. майка-ласка, майка-
вселена на чувствата.
За астролога луната е свидетел. в
ядро го на сьзвездието на раждането
на индивида, за участие го от страна
на животишка душа, представена в
тази облает, където властва детският,
архаичният. вететатнвният. артистич-
ннят и анимичният живот на „аз“-а.
Лунда та зона на личността е ношна-
га. безсъзнатслна зона на здрач на на*
шите тропнзмн и ннстинктивни на-
гони. Това е остат ькы на примити-
ва, конто дреме у нас. нее оше жизнен
в сьня, мечтите. фантазии те. вьобра-
жасмото и който модслира дьлбоката
ни чу ветви тел ноет Това е чувегвител-
ноет та на интимного съшество. от-
далено на тихою очарование на
тайната си градина. на нежната пе-
сен на душата. укрито в рая на дете-
твою сл. закыано в същноспа си,
стушено в сън за живота - ако не от-
далено на пиянството на инстинкта.
ЛУНА
634
нзоставено на транса на някоя жиз-
нена тръпка. която отнася капризна-
та му. бродеша. бохемска. чудата. хи-
мерична душа на произвола на
приключението..
Луната е и символът на съня и
безсъзнателното. както и на ношните
стойности. У племето догон бледна-
та лисица Юругу, господар на
гадаенето. единствената. която позна-
ва първото Божие слово, което оби-
тава човек само в сънишата* му. сим-
волизира луната (ZAHD).
Безсъзнателното и сънят са част
от ношния живот. Безсъзнателният и
лунен символен комплекс обвърэва с
ношта елементите вода и земя с ка-
чествата стул и влажност, противно
на съзнателната и соларна символика,
която обвързва с деня елементите въз-
дух и огън и качествата топлнна и
сухост.
Нощният живот, сънят, безсъзна-
телното. луната са понятия, които се
родеят със загадъчната облает на
двойника: в този смисъл е пораэнтел-
на онази бурятска легенда, която евър-
зва с луната красивата метафора за
изпращането на exomo (HARA, 131).
Съгласно интерпретаиията на Пол
Диел луната и ношта символизират
нездравото въображение. родено от
подсъэнателното: нека добавим, че
под подсъзнателно авторът разбира
превъзбуденото и потискано въобра-
женис (DIES. 36). В многобройни кул-
турн тази символика се прилага към
цяла серия герои или божества, които
са лунни, ношни, недовършени,
злосторни.
Луната - или Залезът - 18-и ма-
жорен аркан от Таро*, изразява спо-
ред някои тълкуватели затъването
на духа в материята (Енел):
неврастенията. тъгата. самотата.
болестите (Г Мюшри); фанатизма,
лъжовността. мнимата сигурност.
лъжливата външност. грешния път.
кражбата. извъризена от близки или
слуги, обсизанията без стойност (Т.
Терешченко): работата. мъчително-
то завоюване на истината. образо-
ването чрез болката или илюзиитс,
разочарованията. клопките. шанта-
жа и заблудите (О Уърт). Този ар-
кан допълва значенията на Влюбения
и като неговата карта съответства
в астрологията на шестия хороско-
пичен дом. Нека добавим, чс Луната
от една колода френско Таро от на-
чалото на XVIII век. цитирана от
Жерар ван Рийнбек. осветява не две
лаещи кучета. както в обичайните
версии, а крава, щъркел и овца; това
може да се съпостней с традицион-
ното определяне на домашните жи-
вотни в шестия дом на хороскопа.
Все пак би било подходяшо да из-
следваме тази карта по-отблиэо: лу-
ната е разделена на три плана. От си-
ниц* лунен дцек, върху който е нари-
суван профил в полумесец, тръгват
двадесет и девет лъча: седем сини, се-
дем белипетнадесет по-малки
червени* 1Йежду небето и земята осем
сини капки, шест червени и пет жъл-
ти* са представени привлечени от
луната.
Жълтата почва е неравна и върху
нея има само две малки растения с
три листа, докато в дъното на пейза-
жа се издигат вдясно и вляво две на-
зъбени кули с отрязани стени. които
изглеждат едната - открита, другата
- закрита. В средата на пейзажа две
кучета с телесен цвят (или един вълк и
едно куче) стоят едно срешу друго със
зинала паст и като че вият; можем да
се запитаме дали дясното не улавя ед-
на от сините капки.
В най-долната третина на картата,
в средата на огледало от синя вода,
набраздена от черно, напредва огром-
на скарида, глелана в гръб. съшо синя
Тези три добре разграничени пла-
нове са съответно на звездите. земята
635
ЛЪВ
и водите. Луната н£д тях освстява са-
мо като отразява и привлича към се-
бе си всички излъчвання от този свят,
били те с цвета на духа и кръвта. на
душата и окултната й мош или на три-
умфиращото злато на материята
Двете кучета* церберн, пазачи и вода-
чи на душите, лаят срешу луната и ни
припомнят, че из цялата грьцка ми
тология те са били посветените жи-
вотни на Артемида, лунна ловджийка.
и на Хската, мошна както на Небето.
гака и в Ада. което се внушава от две-
те кули, граници на два противосто-
ящи свята. Скарилата съшо често е
била свързвана с луната заради хода
си отпред назад, наподобяваш този на
светилото. Но луната винаги е била
смятана за лъжовна и ние не трябва
да разчитаме на тези привидности от
космически порядък, тъй като тази
карта има по-дълбоко значение от
психически порядъкЛуната казва
Плутарх - с простоят на добрита хо-
ра след смъртта им. Гук тс водят
живот, който не е нито божестве»,
нито блажен, но все пак бсзСрижен
до втората им смърт. Понеже човек
трябва да умре два пхтм(в RJJT 252)
Така луната се явява престоя на хо-
рата между омерзението към живота
и втората смърт. който ше предшест-
ва новото ражданс.
Душите под форма на капки в три
различии цвята. съогвстстваши може
би на три степени на спиригуалнзания.
се нзкачва към луната и ако кучетата
опитват да ги ужасят. то е за да им
попречат да преминат забранените
граници, където би се заблудило
въображението. Светът на отражени-
ята и привидносгите не с реалният.
Единствено скаридата присъства в
сините води, пропити с лунна
светлина; тя припомня астрологичния
знак на Рака, който по традиция е до-
мът на луната и благоприятства връ
щането в себе си и проверката на
сьзнанието. Подобно на египетския
скарабей, той поглъша това. което е
временно, и участва в моралното
възражданс.
По пътя на мистичного про-
светление. където ни е отвел седем-
надесетият мажорен аркан (Звездите).
луната осветява пътя. винаги опасен,
на въображението и магията, докато
слънцето* (XIX) открива царствения
път на прозрениего и обекгивността
ЛЪВ
Могши, независим, соларен и свет-
линен символ ло крайност. лъвът. цар
на животните, е носител на качест-
ва и недосгатъии. присъши на ранга
му Ако той с самого вытлъшенис на
Властта, Мъдростта и Справед-
ливое гта, го прекалената му гордост
и самомнение го правят, напротив,
символ на Башата. Господаря.
Суверена, замаян от собственото си
могьшесгво. заслепен от собствена
та си светлина, който става тирании,
мислейки се за защитник Следо-
вателно той може да бъде както дос-
тоен за възхишение, така и непоносим:
между тези два полюса се дни жат мно-
гобройните му символни полагания
Кришна, се казва в „Гйта“. с ..лъ-
вът между животните"(10, 30); Буда
е лъвът на Шакя; Христос е лъвът на
И уда.
Али. зет на Мохамед, идсализиран
ог шиитите, е лъвът на Аллах, заради
което на иранского знаме има лъв с
корона Псевдодионисий Ареопагит
обяснява зашо теопогията дава на ня-
кои ангели вида на лъв: формата на
льва издава властта и непобедимата
сила на светите разуми, това неза-
висимо. буйно и неукротимо усилие
да се полражава на божесгвеного ве-
личие и на божата тайна, дадена на
ангелите, за да обвият загапката на
Бога във величествен мрак, прикри-
вайки свято от лтбопитните после
лъв
636
ди следите от обще чисто им с бо-
жсството. подобно на льва, за който
се казва. че заличава днрите си, кога-
то бяга пред ловеца. Лъвът отпраша
към Откровението, където първото от
четирите живи същество. пълни с
очи отпред и отзад, эаобикаляши не-
бесния престол, е описано под външ-
ността на лъв и към Исзекинл. 1:4-1S,
където колеснииата на Господ се по-
явява с четири животни каю запалени
огнени въглища, всяко от конто има
четири лица, едното лъвско.
Гербът на Ашока (232 пр. н.е.), бу-
дисткия цар. който повторно завладя-
ва Индия от гъриите и персите и я
обединява. носи образа на три облег-
нати с гърбовете сн лъва над основа с
формата на колело и девиз: ..истина
та тържествува". Такива са и днес
гербовете на Индия. Предвид будист-
ката пламенност на царя тези три лъ-
ва биха могли да символизират
Трипитака,. Трите гарвана", канони-
чески сборник с учения га на Буда, как-
то и Триратна. „Тройната скъпоцен-
ноет": Буда (Основателя или Озаре-
ния), Дхарма (Закона) и Самгха (обш-
ността).
Символ на справедливостта, лъ-
вът е гарант на материалната или ду-
ховната власт. Той служи и за яздитно
животно или за трон на много бо-
жества. украсява престола на Соло-
мон. както и този на френските крале
или на средновековннте епископи. Той
е символ и на Христос - Съдника. и
на Христос - Измерителя, чиято кни-
га или свитък носи. В същата перс-
пектива е известно, че той ^емблемата
на евангелиста свети Марк. „Лъвът
на Иуда", эа който става въпрос из
цялото Свешено Писание от Битие,
49:9, се изправя в личността на
Христос. Той е. се казва в Откровение-
то, 5:5, който превъзмогна, за да раз-
гъне книгата и да разпечата нейни-
те седем печата По точно в средно-
вековната иконография главата и
предната част на льва съответсгват
на божествената природа на Христос,
а задната, която контрастира с отно-
сигелната си слабоватост - на човеш-
ката природа.
Лъвът служи и за трон на Буда и
на Кубджика, аспект на Деви
Той е силата на шакти, на божест-
вената eiiepi ия Той е формата на ава-
тара Нарасимха (човек лъв), сила га и
смелостта, разрушителя на злото и
невежеството Независимост. но и мо-
гъшество на Дхарма, лъвът съответс-
тва на Вайрочана. върховен центра-
лен Буда, и на Манджушри, носителя
на познанието. Буда реве с рева на лъ-
ва - като ведичсската „Брнхаспати":
Когато учи Дхарма на събрало се
множество, това е в действителност
лъвският му рев („Ангутараникая",
5. 32). Това предава силата на закона,
способността му да разтърсва и
събужда, разпространението му във
времето и пространството.
Хиндуистката иконография споме-
нава и лъвицата шардула. проявление
на Словото. която превежда страшно-
го лице на Майя, силата на проявле-
ние™ (BURA, СООН, CHAV. DANA.
DEVA. DURV GOVM. GUEM, GUER,
EVAB. KRAS. MALA. MUTC, ORIK.
SECA).
Тази роля на лъва, с огромно
самомнение, не се изменя значително
от Европа до Африка. Племето
бамбара. удивено от спокойната му
сила, го прави алегорня на божестве-
ното Знание и чин в традиционната
социална йерархия. над който стон са-
мо чинът на жреците учени.
Все пак недостатъиите на тази
спокойна сила, когато тя стигне до
степей да не бъде вече оспорвана, не
са се изплъзнали на народната
мъдрост. ни го на мистиците и фило-
софите. Така например с освобожда-
ването на жената през съвременната
637
ЛЪК
епоха прекрасният и благороден лъв е
станал .мъжкар-фалократ, който не
знае или се преструва. че не энае. че
силата муе изияло относи телна Това
припомня наблюденияга на свети
Хуан дс ла Круз върху неукротимое
тта на буйния апетит на лъва. сим-
вол на властна воля и неконтролира-
на сила; с това се родее тумбестият
лъв. символ на сляпата лакомия, вър
ху който Шива стъпва От лъва. сим-
вол на Христос, това заслепление во
ди право в лъва-символ на Ан-
тихриста. съшо регистриран в С вс
тото Писание. Понякога в анализа той
става символ на извратен социален
нагон: тендениията за доминиране ка-
то деспот, за брутално налагане на
авторитета и силата Дълбокият рев
на лъва и голямата му зинала паст
притеглят съвсем друга символика, нс
вече соларна и светлннна. а гъмна н
хтоническа В тази тревожна визия лъ-
вът се родее с другите пъклени
божества, конто захапват деня от
здрача и го захвърлят на зората като
крокодила* в много митологии Така е
било в Египет, където лъвоветс често
били изобразяванн по двойки, гръб о
гръб: всеки от тях глсда противопо-
ложния хоризонт, единият - на изток,
другият - на запад. Така те символи-
зират двата хоризонта и слънчевия
ход от единия до другия край на
земята. Надзиравайки така изтичане-
то на деня. те представляват Вчера и
Утре. И понеже адското пътуванс на
слънцето го отвеждашс от пастта
на Западная Лъв към тали на Ил-
точная Лъв. откъдето то се вълраж-
даше всяка утрин. те станаха фун-
даменталният актант на подмладя
ването на светилото (POSD. 151). По-
общо взето. те символизират това енср-
 нчно полмладяване, осигурявано от
редуването на ношта и деня. на уси-
лието и покоя.
И в Далечния изток лъвът. чисто
емблематично живоi но. има дълбоко
родство с дракона*, с който дори се и
идентифицира Той закрнля срешу
зловредни влияния. Танците на лъва
(Шншимай) в Япония се провеждат на
1-ви януари и в някои празнични дни
Те протичат пред шинтоистките
светилиша. през улииите, та чак до час-
тните домове. Музиканти съпровож-
дат на танцьорите. конто носят мас-
ка във формата на лъв Един мъж но-
си маската, а двама или трима други
изобразяват тялото под чаршаф. Гла-
вата на лъва е червена. Смята се, че
този лъв прогонва демоните и донася
здраве и благополучие на семейства та.
селага и обшностите
Както се вижда. описаният по-го-
ре кошмар приключва с пропъжда-
нето му и хтоническата символика се
завръша, като образът на смъртта
става залог за обнова, значн за живот.
Съшото се наблюдава и в други кул-
турни ареали, където лъвът, поглъ-
илащ периодически бика, от хилядо
лстия илралява фундаменталния ан-
тагонистически дуалитет на деня и
нощта. на лятото и лимита (HAS,
53). Той символизира не само завръ-
шането на слънцето и подмладяване-
то на космическите и биологически
енергии, но дори и самите възраж-
дания Християнски гробове са укра-
сени с Львове Сам по себе си лъвът е
символ на вълкрссенис (ib.. 278).
ЛЪК
Стрелбата с лък представлява
обобшение на структурата на
тройная ред. както със съставните
си части - лък. тетива и стрела, така и
с фаэите на своето проявление -
изпъване, отпускане, изстрелване.
Тоест тук особено ясно проличава не-
рушимата връзка между сексуалната
символика и воюването и ловуването
В строго йерархичните общества сим-
волното поле на лъка се простира от
лък
638
творческая акт до стремежа към съ-
вършенство в социален план: това се
вижда от ролята му в рицарството.
особено в японскага традиция. така и
в духовен - лъкът на Шива и лъкът на
Стрелеца сочат пътя на сублимаиията
на желанието. От пробуждането на
либидото до стремежа към святост -
в един и същн образ са съчетани из-
началната енергия и психическата
енергия. конто нндийската традиция
разполага съогветно в таза (първи
Чакра) и на върха на черепа (седми
Чакра).
Стрелбата с лък е едновременно
царска функция, функция на ловсца и
духовно упражнение
Лъкът навсякъде е царскооръжие
- гой е оръжието на рицаритс кшат-
рии и следователно е евързан с ри-
нареките посвешення. 1ой с широко
эастъпен в пураническата иконогра-
фия. която иэрично го сочи като царс-
ка емблема. Лъкът е оръжието на
Арджуна: битката в „Ьхагавадт ита“ е
битка между стрелки. Стрелбата с лък
е основна дисциплина в японския път
на Бушндо. Заедно с управляванего
на бойната колесница тя е основного
изкуство в средновековен Китай:
стрелбата с лък доказва достойнст-
вата на принца, разкрива неговата
Добродетел Воинът с чисто сърце от
първия път улучва средата на мише-
ната. Предназначснието на стрелата*
е да порази врага, да повали емблема-
тнчиото обредно животно. Второто
действие цели установяването на ред
в света, а първото - унишожаването
на нечистите гьмни сили. Ето зашо лъ-
кът (и по-точно лъкът от прасковено
дърво със стрели от пелин или трън-
ка) е бойно оръжие. Той е също така
оръжието на екзорцизма и прогон-
ването: злите сили се премахват, като
се пуснат стрели в четирите посоки
на света, нагоре и надолу (Небето и
Земята). В Шинто съшествуват някол-
ко обреда ни очищение чрез пускане
на стрели В „Раманна** принасянето
в дар на стрелите от Парашурама
прндобива жертвен характер.
Стрелата се отъждествява със
светкавината. с мълнията.. Стрелата
на Аполон е слънчев лъч и изпълнява
същата функция като мълнията (ва-
джра) на Индра Слънчевият импе-
ратор Яо пуснал стрели срещу
слънцето. но стрелите, запратени към
небето от недостойни владетели, се
превръшат в мълнии. които поразя-
ват самите тях. В древен Китай пус-
кали и 1миевидни стрели, червени
стрели - носителки на огън. кои то оче-
видно изобразяват мълнията На стре-
лите на южноамериканските индиан
ци също е изрисувана червена начу-
пена линия, изобразяваша мълнията.
Но бндейки мълния или слънчев лъч.
стрелата е и светлияг лъч. прорязваш
мрака на невежеството и следовател-
но - символ на познанието (подобно
на стрелата на веднческия Драконо
убиец. която в съшата перспектива
има и фалическо значение, но на него
ще се спрем по-късно). По съшия на-
чин упанвшадитс превръшат еднос-
ричната дума „ом" в пусната от чо-
вешкия лък стрела, която пресича не-
вежеството и достига висшата
светлина; ом (аум) е съшо така и
лъкът. който изпраща стрелата на
„аз“-а към Брахма - целта, с която тя
се съединява. Тази широко застъпена
в Далечния изток символика до днес
съществува в Япония. На много мес-
та в книгата на Лиедзъ се говори за
безцелна стрелба, позволяваша да се
улучи целта, при условие че стреле-
цът нехае както за целта, така и за
стрелбата: това е бездействащото ду-
ховно поведение на даоистите. Впро-
чем стрелбата е толкова ефикасна. че
стрелите образуват непрекъсната ли-
ния от лъка до целта, което предпола-
га освен непрекъснатост от субекта
639
ЛЪК
към обекта и ефикасност на отно-
шение™, установено от царя чрезпус-
кането на стрели към небето, тъй ка-
то низът стрели се отъждествява със
Световната ос.
Кой апреля, е въпросът. който въз-
никва по отношение на японското из-
куство на стрелба с лък. Стреля нещо.
което не е ..аз"ът. а съвършеното
отъждествяване на „аз*'-а с бездейст-
ващата дейност на Небето Каква с
целта7 Оше Конфуций твърди. че про-
пусналият целта стрелец търси при-
чината за неуспеха в самия себе си
Но и целта е в самия него Кнтайскияг
иероглиф чон. обозначаваш центъра.
представлява мишена, пронизана от
стрела. Стрелата улучва именно цен
търа на съшеството - „аз“-а. Ако
трябва да назовем тази цел. ше я на-
речем Буда, тъй като тя действително
символизира постигането на
Будичността (по-горе споменахме, че
тя е и Брахма) Съшата духовна дис-
циплина съществува и в исляма. кой-
то отъждествява лъка с Божествената
мош. а стрелата - с функиията и на
унищожителка на злото и на
невежеството. При всички обстоятел-
ства достигането на Целта - духов-
ного Съвършенство. единението с
Божественото, предполага премина-
ването на стрелата през мрака на не-
достатъците и несъвършенствата на
индивида.
В различен смисъл будисткото ко-
лело на Живота изобразява човек с
пронизано от стрела око: символ на
усешането (ведана), предизвикано от
контакта на сетивата с техния обект.
Символиката на сетивата откриваме
и в Индия. В качество™ си на ембле-
ма на Вишну лъкът изобразява
рушителния, дезинтегриращ аспект
(тамас), който стой в основата на се-
тивните възприятия. Кама - богът на
любовта. е иэобраэен от пет стрели.
които са петте сетива. Тук е мястото
да припомним, чс и Купидон си служи
с лък и стрели. Стрелата изобразява
съшо така Шива (който впрочем е въ-
оръжен с лък. подобен на небесната
дъга), тя се отъждествява и с петоли-
кия линга* А линга* съшо е светлина
Свързването на стрелата с числото 5
обяснява факта, че тя е символ на
Парвати, въплъшение на петте тагва
или елементарни принципа, но и вмес-
тилище на фаличсската стрела на
Шива Освен това дезинтегрирашата
тенденция позволява да припомним,
че „тстива"е първоначалного значе-
ние на думата гуна (СООН. СООА,
DANA. ЕРЕТ, GOVM. GRAD. GRAC.
GRAF. GUEC. GUES, HE1IS, HERS.
HERZ. KALL. MALA. WIEC).
Лъкът обозначава напрежението,
което поражда нашнте желания,
евързани с безсъзнателното. Любовта
- Слънцето - Бог притежават колчан,
лък и стрели В стрелата* винаги има
скрито мъжко значение. Тя прониква
Боравсйки с лъка. Любовта. Слънцето
и Бог оплождат Ето защо лъкът и
стрелите са всобш символ и атрибут
на любовта и на жиэненото напреже-
ние - както за японците, така и за гър-
ците или за алтайските шаманн. В ос-
новата на тази символика откриваме
схващането за динамизиращото
напрежение, което Хераклит опреде-
ля като израз на жизнената сила - ма-
териална и духовна. Лъкът и стрелите
на Аполон представляват енергията
на Слънцето. неговите лъчи, оплож-
дащата му и очистителна мош. В
Книга на Иов (29:19, 20) лъкът е сим-
вол на силата:
_ коренът ми г г»нкр(4/тт ju nurM и риса -
nJ ац»чы гы гтыъ ми
< лилшпи uuwcmaptr, и лъкып мм <•
ma « ръката мм "
Едно твърде сходно сравнение
превръша лъка в ръцете на Шива в
емблема на Божията власт, подобно
на линга* Лъкът на Одисей символи-
лъч
640
зира единовластие™ на царя: нито
един от женихите не успял да го опъне,
единствен Одисей успял да го стори и
избил всички женихи.
Насоченнят към висинитс лък мо-
же да бъде също така символ на суб-
лимаиията на желанията Очевидно
подобна идея се съдържа в зодиакал-
ния знак Стрелец, изобразен като
стрелец, насочил стрелата си към
небето. .Древните самоеды нарыча-
ли тъпана музыкален лък. лък на
хармонията. символ на съюза меж-
ду двата свята, но също и ловджийс-
ки лък. който изпраща шамана в не
вето като стрела"(SERH. 149).
Във Ведите лъкът е символ на во-
инската мош и дори на военното
превъзходство. той е оръдието на не-
бесните завоевания В тази наситена
със символи поема се говори за теж-
ките битки от духовен порядък:
.Дано с 1*ка сс сАабигм с кумви
ис пхччкп <- «м» Aj гясчг «им армиях* битм/
Лъкът хвърч.ч лужа* крага
Ла laeameaue с лъка лтчли
(бикти на пргхтрангтвптлГ '
(.Ригведа". 6, 75)
И иа последно място лъкът е сим-
вол на съдбата В религиозния езоте-
ризъм той е изображение на небесна-
та дъга и следователно - проявление
на самата божествена воля Ето зато
при делфийците. при евреите. при
първобитните народи той е израз на
духовна власт. на върховно право на
вземане на решение Лъкът е атрибут
на пастнрите на народите, на папите.
на обладаващите божествена мош
Царят и богът, които са по-могъщи от
останалите. чупят лъковете на про-
тивнииите си: врагьг нс може да им
наложи волята си:
.Иосиф с ихдъика ли п irjdaNCKWO<Ь/МП.
ujrhuejuj иа плодстасно дърво над ижор
клагите «г л/м» ти/чип наг) гтгтшти
огорчала*а го. и стрела ха и лриждулаха
с решу него cmpe.iuu.
тлърд см тана 1ъл,ът м) и < и »ни < а
ишиците на ръцете иу	< ръцете на
си wim Бог Иаксмтв.
иа nut тира и твързУинчта Hipaicirea
на (xnuutuH ты Биг. Който и <11 ти ломкие
(Бит 49:22-25).
Както Господ, когато пожслае.
налага волята си над враговете на
своя народ и своите избраници, така
и Стрелеиъг Аполон властва на
Олимп Посветеният на Стрелеиа
Аполон Омиров химн възвеличава
властта му:
не шбравн.и да печ ш бог Annum, ta
empeteud,
винаги с трепет поз. ретин
« дворец а ла Jrec Г ръмовержец.
дойде tumou. боговете юлчиз
от м»ч тати си <
।Uом го < ft грат /11 иатчга *ъки си
< бхестчща обколка'
(Омирови химии, III, 1-4; превод
Ралниа Константинова, Народна
култура. София. 1988)
Оше по-силна е властта му над
смъртните Бидейки стрелец, той е по-
велнтел на тяхната съдба В „Илиада"
Омир го нарича .богът. който изп-
раща гибел... Аполон с безпогрешна-
та стрела." Сигурна смърт очаква
онсзи, в конто Стрелецът Аполон се е
прицелил с крилатите си стрели.
Анубис - египетският бог с глава
на чакал, който бди над процесите на
живите и на мъртвите. често е изобра-
зяван как стреля с лък: поза, симво
лизираша неизбежната участ. навръз-
ването на деянията. Съдбата е неумо
лимо строга: дори адът има своите
закони. дори и свободата влечс низ не-
обратимн последствия ..Първото ни
деяние с свободно", казва Мефистофел.
„ние сме роби на второто" (Гьоте.
„Фауст", Първа част).
ЛЪЧ
Множество произведения на из-
куствотоот всички сфери рисуват око-
641
ЛЮБОВ
ло слънцето*лъчи, ореоли* или други
изображения Лъчите символиэират
светлинно излъчване, което се разп-
ространява от иентър, слънце, светец,
герой, дух... и се насочва към други
същества Те изразяват плодоносно
въздействие от материален или духо-
вен характер. Лъчистото същество е
с огнена природа, сродно е на
слънцето. То може да се стоили, оку-
ражи и оплоди или. напротив - да
изпепели, да изсуши, да лиши от плод,
според състояннето на субекта, огрян
от лъчите му.
ЛЮБОВ (ЕРОС. АМУР)
Според орфическата космогония
светът води началото си от Нощта и
Нищото. Ношта създала яйце, откъ-
дето се появила Любовта. а Земята и
Небето се образували от двете поло-
вини на счупеиата черупка*.
За Хезиод:
.Няма съмнеиие. Хаос вылишал е най-налред. nac.tr
Гея с широката гръд - нерушима опора на осинки
eewu лладиии на согт.1 ия еръх /м Олимп беихнежея
още и Ерос - между боговете бпс.мъртни най гrfao
Гой абессилеа телата.
надоива л гърдите на осинки
хора и осинки безсмъртни ума и съвета размен ’
(Хезиод, Теогония. I16-118,
120-122, превод Станка Недялкова,
Народна култура, София. 1988).
Без съмнение съшествуват и мно-
го други генеалогии на Ерос. Най-чес-
то се приема, че е син на Афродита и
Хермес. В „Пирът" Платон говори за
двойствената природа на Ерос в за-
висимост от това дали е син на
Афродита Пандемос - богиня на гру-
бого желание, или на Афродита
Урания - богиня на възвишената
любов В символичен смисъл той мо-
же да бъде роден и от евързването на
Порос (Средство) с Пения (Бедност),
тъй като е вечно неудовлетворен и
търсещ своя обект. а в същото време
владее множество хитрости, с които
постига целта си. Най-често изобра-
зяват Ерос като дете или юноша. Той
е гол и с криле,.. заи/ото въплъизава
откритото желание, което няма
нужда от посредник" (Александър
Афродизийски bTERS. 15). Несъмне-
но факты, че Амур е дете. символизи-
ра вечната младост на всяка истиис-
ка любов. ио той говори и за известна
безотговорност: Любовта си играе със
смъртните, преследва ги - понякога
дори без да ги вижда, заслепява ги.
разпалва ги (лък, стрели, колчан, за-
вързани очи. факла и т.н.: едни и съ-
ши символи във всички култури).
Глобусы, който той често държи в
ръка. загатва за неговото всесилие и
всевластие Независимо от поетичес-
ките клишета, Амур си остава изна-
чалният бог, .който осигурява не са-
мо запазването на видовете. но и
вътрешното единство на Космоса"
(GRID, 147 b).
Любовта спада и към общата сим-
волика на единството на противопо-
ложностите, coincidentia contrariorum.
Тя е основната двнжеша сила на
битието. либидото, което тласка всяко
съшествувание към себеутвърждава-
не чрез действието. Именно тя задейс-
тва възможностите на битието. Но
преминаването към действие се осъ-
шествява единствено чрез контакта с
другия. благодарение на поредица
размени - материални. осезаеми и
духовни. размени. които съшевремен-
но са и сблъсъии. Любовта съумява
да преодолев тези противопоставяния.
да елее и обедини в едно противодейс-
тващите сили. В този смисъл символи
на любовта са кръстът. представля-
ваш синтез от хоризонтални и вер-
тикални течения, и китайският бином
ян - ин.
От космична гледна точка, след
разбиването на битието на хиляди
битиета, любовта е силата, която нап-
ЛЮБОВ
642
равлява възвръшането към единство-
то; това е новото обединеннс на света,
отбелязано с преминаването от не-
осъзнатото единство на първоначал-
ния хаос към съзнателното единство
на окончателння ред. Съзнанието оза-
рява лнбидото и в него либидото може
да се превърне в духовна сила, ваточ-
ник на морален и мистичен прогрес.
Еволюцията на отделния „аз" е ана-
логична на еволюцията на универсума:
любовта е търсенето на обединителен
център. който да позволи осъшествя-
ването на динамичния синтез на
нейните възможности. Когато двама
души се сливат и отдават един дру-
гиму. всеки от тях се преоткрива в
другия, ио извнсен до по-висока сте-
лен на съшествуване. стнга отдава-
нето да е било пълно, а не ограничено
до едно-единствено равнише на тях-
ното съшество. най-често плътското.
Любовта е онтологичен източник на
прогрес, доколкото се отнася наисти-
на за сливане, а не просто за присво-
яване. Изврашаването на любовта я
превръша не в обединителен център,
а в носител на разделение и смърт.
Изврашаването означава унишожава-
не на другия като стойност, то е его-
истичен опит да го подчиним, вместо
да обогатим себе си и него с взаимно-
го щедро себеотдаване, което кара хо-
рата да станат нещо повече от сами-
те себе си и в съшото време - да бъ-
дат по-истински самите себе си. Лю-
бовта е душата на символа, актуали-
зацията на символа, понеже тя е свър-
зването на две отделни части на поз-
нанието и битието. Най-голямата
грешка на любовта е едната част да
помисли, че е цялото.
Конфлнктът между душата и лю-
бовта намира израз в известната ми-
тична драма за Психея и Ерос. Психея
е девойка с ненадмината хубост. но за
нея не може да се намери годеник, тъй
като самото й съвършенство буди
страх. Отчаяните родители се допит-
ват до оракула: Психея трябва да бъ
де отведена в сватбсна прсмяна на ед-
на скала навръх планината, където за
съпруга ще я вземе чудовище. Погре-
бално шествие отвежда девойката на
посоченото място и я оставя Скоро
задухва лек ветрей и я отнася по въз-
духа във великолепен дворец, скрит в
дълбока долина. Там и прислужват не-
видими роби. Вечерта Психея усеша
край себе си нечие присъствие: това е
женихът. за когото е говорил оракулы;
тя не знае кой е той, а и той не и казва.
само я предупреждава, че ако го съзре.
ше го загуби завннаги. Така измина-
ват много дни и нощи и Психея живее
шастливо в двореца. Но тя иска да ви
ди отново родителите сн и измолва
позволение да се върне за няколко дни
в башиния дом. Там завистливите и
сестри събуждат недоверието й и след
завръшането си в двореца Психея, с
лампа в ръка. поглежда и вижда до
себе си красив спяш юноша. Уви!
Ръката й потреперва и капка вряло
масло пада върху Ерос. Разкрита,
Любовта се събужда и избягва. Тогава
започват бедите на Психея, която ста-
ва жертва на гнева на Афродита
Богинята я измъчва, подлагайки я на
все по-тежки изпитания. Но Ерос не
може да забрави Психея, нито пък тя
него. Ерос получава от Зевс разреше-
ние да се ожени за Психея. Тя става
негова съпруга и се помирява с Афро
дита.
В този мит Ерос символизира лю-
бовта и по-точно - сладострастие™
Психея олицетворява душата, жадува-
ша да познае тази любое. Родителите
представляват разума, който предпри
ема нужните действия. В двореца са
сгъстени всички образи на разкош и
сластолюбие, всички творения на
сънишата. Мракът, подчинението на
забраната да се погледне възлюбения.
долавянето на нечие присъствие
643
ЛЮДОЕД
означава:. че разумы и съзнанието
отстъпваг пред желанието и <чзалти-
раното въображение Това с впусканс
слепешката в неизвестното. Завръша-
нето при родителите е пробуждането
на разума; въпросите на сестрите са
зададени от любопитния и несигурен
дух - това все още не е проясиилото
се съзнание. а надигането на съмне-
нието и любопитството, на приспани-
те сетива. Завърналата се в двореца
Психея иска да види своя любим: тя
взима главня, чиято несигурна и мът-
на светлина е тази на духа, който с
колебание нарушава забраната и
осъзнава действителността. В при-
съствието на това възхитително и
прекрасно тяло душата се догажда.
че то крие нешо чудовищно поради
равнишето на скритото осъшествява-
не Разкрита. любовта избягва. Узнала
истината. но скърбяша. Психея скита
по света, преследвана от Афродита,
която изпитва двойна ревност - като
жена тя ревнува заради красотата на
девойката. а като майка - заради
любовта. която Психея вдъхва на си-
на й Ерос. Душата трябва да познае
дори ужасите на Ада. където Персе-
фона все пак и дава стъклеиица вода
от извора на Младостта: след
изкуплението. принципы на об-
новлението. Заспалата Психея е събу-
дена от стрела, изпратена от Ерос,
който съшо я е търсил отчаяно нався-
къде: това е трайното желание в нея.
Но този път от Зевс е поискано позво-
ление за брака, т.е. евързването на
Ерос и Психея ше се осъществи вече
не само на равнишето на чувствено-
то желание, но и по силата на Духа.
Тогава любовта е обожествена, а
Психея и Афродита, двата аспекта на
душата - желанието и съзнанието. се
помнряват Ерос вече не се отъждест-
вява само с физическите си черти: той
вече не е чудовище, което буди страх;
любовта е приобщена към живота.
Психея се свързва с върховната пред
става за плътската любое; тя става
съпруга на Ерос: душата отново при
добива способността да се свързва
(DIES, 132-134; въпреки че вобшн ли-
нии сме се прндържали към него, на-
ложи се да променим някои пунктове
от интерпретацията на Пол Диел).
В студията си за Рихард Вагнер
Бодлер разкрива поразителното сход-
ство между този мит и легендата за
Лоенгрин. Елза се вслушва в думите
на магьосницата Ортруда, както
Психея послушала сестрите си. както
Ева послушала змията. Елза „стана
ла жертва на пъкленото любопитс-
тво и понеже не пожелала да опази
инкогнитото на божествения си
съпруг. опропастила щастието си.
разкривайки тайната... Всевечната
Ева попада във всевечния капан."
ЛЮДОЕД
Людоедът от приказките напомня
за Гигантите. Титаните. Кронос* Той
е символ на сляпата сила на
уннщожението Има нужда от днев-
ната си дажба свежа плът, а Малечко
Палсчко с лекота го надхитрява. като
го кара да погьлне собствените си
дъшери.
Дали людоедът е образ на времето.
което сляпо се самозаражда и само-
унишожава? Дали е изкривеният ка-
рикатурен образ на башата. който ис-
ка да запази завннаги всемогъшието
си и не понася мисълта, че би могъл
да го подели или се откаже от него?
Дали той предпочита смъртта на де-
цата си пред тяхното съзряване. ко-
ето би им предоставило възможност-
та да го нзместят някой ден? Дали лю-
доедът е обезобразеният н опорочен
образ на башата, който може само да
служи за чучело на децата? Той е ос-
вен това метафора на Държавата,
данъка. войната, тиранина
Людоедът се доближава и до сим-
ЛЮДКА
644
воликата на чудовишето*. което пог-
лъща и изплюва, средище на мета-
морфози, откъдето жертвата излиза
преобразена Разглеждан в светлина-
та на символите Кронос и чудовище,
той се присъединява към традицион-
ния мит за времето и за смъртта:
всичко, родено от материята. слу-
жи за временен подслон на безсмър-
тния Дух. но е обречено на уни-
щожение. С помощта на времето
Земята създава формите от видимая
свят - шест нива от физическото
съществуване. но времето е това, ко-
ето разрушала сътвореното от нея.
Времето е половината от съдбата на
формите. освен ако Духът не избере
някоя от тях, за да я направи
безсмъртна. По съшия начин Рея ус-
пявала да спаси някои от децата си
и да ги превърне в богове (LOEE 165-
166).
ЛЮЛКА
В цяла Югоизточна Азия люлката
е свързана с обредите за плодородие
и плодовитост заради махаловидно-
то си движение, което китайската ми-
тология отъждествява с това на нн* и
и*.
Браминнте наричат люлката (или
по-точно въжената л юл к а с дървено
седло) кораб. който отвежда на
небето. в съответствие със символи-
ката на движението, която не се нуж-
дае от обяснення, но която по мнение
на Мирча Елиаде, неизбежно се евър-
зва с контекста на шаманизма.
В хиндуисткия обред махаврата,
изпълняван по време на слъниестоене,
жертвоприносителят се люлеел на
дъечена люлка, призовавайки трите
дихания прана, вяна и апана Възмож-
но е това да има нещо общо с някаква
техника на дишане, вдъхновена от
йога. Но този обред е частного прило-
жение на една по-обща космична
символика: движението на люлката се
отъждествява с движението на слън-
ието, наречено в „Phiведа" „златна
люлка ". а ритъмът на люлеене е ритъ-
мът на времето, на деноношния ци-
къл и цикъла на годишните времена,
в съшото време той е и ритъмът на
дишане. Люлеенето, което в махавра-
та напомня за началото на възкачва-
нето на ян. се практикува по-често
през пролетта, то съпътства обновле-
нието. Успоредно с това люлеенето е
любовен символ (използват го в сват-
бените обреди), което едно друго. съв-
сем недвусмислено тълкуване, евър-
зва с ритъма на люлеене на въжената
люлка. пресичаща портика
Като се има предвид, че портикът
е торана - вход и изход на света, две-
ри на слънцето, то този ригъм е все-
общият ритъм на живота и смъртта.
на експанзията и реинтеграццята, на
еволюцията и инволюцията Съвсем
естествено е. че Кабир го е сравнил с
ритъма на сансара: „На тази люлка
са провесени всички съшества и всич-
ки светове; и тази люлка непрестан-
но се люлее. “
В някои области на Индия люле-
енето било забранено извън обредите.
то било предназначено единствено за
обшуването между небето и земята и
по-спениално за проявлението на бо-
жественото слово.
От друга страна, това люлеене се
евързва с обредите за измолване на
дъжд. Движението на въжената люл-
ка показва каква ще бъде височината
на блюдата с ориз, възможно е
седалката, украсена с макара, да изоб-
разява овладяването на водите или не-
бесната дъга, но така или иначе става
дума за придружаване на природните
цикли и за устрем към небето. които
трябва да донесат на света небесната
хармония и благословия
Несъмнено подобна идея се съ-
държа и в древното китайско изпита-
ние с люлка. Според Гране с него се
645
ЛЯСТОВИЦА
целило да бъдат прстеглени таран-
тите и без сьмнение - добродетелите
(AUBJ. GRAC).
Павсаний описва картината
„Слизане в ада", на която. редом с
други герои от гръцката митология,
той забелязва и Федра, сестрата на
Ариадна. Тя е увиснала във въздуха.
седнала на въже. за което се е хвана -
ла от двете страни с ръце и сс люлее.
В Изображението на люлеещата се
Федра някои виждат знак за само-
убийството на героинята (но това е
спорен възглед). както и следа от
стар пределински обред. Наистина.
открити са минойски фигурки, нап-
равени така, че да се люлсят Какво
е било значението на тези обреди с
люлка’ Дали наистина те са изобра-
зявали порива към небесното. както
предполага Шарл Пикар’ Много труд-
но е да се каже. В религия, която
почита дървото като символ на
плодовитост. фактът. че богинята
се люлее на дървото. сигурно също е
имал определено значение (Дьофрада.
BEAG, 295). В такъв случай лозата на
Федра се евързва с китайската сим-
волика на плодовитостта. Това пот-
върждава и Пиер Лавдан по повод лю-
леенето на Федра: .това е аграрният
обред с люлка. Може би трябва да
приемем. че първоначално тя е била
егейско божество на плодородието
на почвата " (LAVD, 751).
От друга страна, в Атина бил от-
белязван праэник на люлките. Това
бил изкупителен обред за убийството
на Икарий Икарий. който разпрост-
,анил в Гърция лозарството, дал на
овчари да вкусят от виното - дар от
Дионис. Те се напили, помислили, че
са отровени и убили Икарий. Дъшеря
му се обесила на дървото, под което
лежал трупы Атинските девойки, ко-
ито Дионис лишил от разсъдък. пос-
ледвали примера й. Оракулы казал,
че този присгъп на лудост е отмъще-
ние на бога заради убийството на
Икарий и отчаянието на дъшеря му.
Дионис бил оскърбен, тъй като хора-
та отблъснали неговия дар - виното.
Ето зашо бил създаден религиозен
празник, по време на който девойките
се провесвали по дърветата; по-къс-
но провесвали техни изображения -
дискове с човешки лица, наречени
oscilla (този обичай бил познат и в Рим)
(GRID. 145, 146). Самоубийството на
Федра е евързано със символа на
смъртта. но и с възкресението, в съ-
ответствие със земеделските поверия,
основани върху редувашите се цикли
на растителността
Следователно обредът с люлки съ-
четава в собственото си значение два
символа: люлката предизвнква вя-
тър*, който опложда почвата, тъй ка-
то донася дъжд; тя обединява жената
и дървото*. което съшо е символ на
живота. Люлеенето е обред. разпрос-
транен в Непал. Естония, Индия,
Испания, като зов. отправен към
вятъра. необходим за вършеенето, ка-
то зов. отправен към оплождащата
сила на диханието (SERR 312).
ЛЯСТОВИЦА
Всичко. което би могла да изразя-
ва поговорката, се дължи на факта,
че. както отбелязва Реми Бело, ляс-
товиците са вестителки на пролетта.
Някога в Китай са установявали
съответствие между пристигането и
отлитането на лястовицнте и точна-
та дата на равноденствията. Денят
на завръшането на лястовицнте (про-
летного равноденствие) бил повод за
обреди за плодородие. Към това биха
могли да се добавят множество
легенди. които разказват за чудо-
дейного оплождане на девойки след
поглъшането на яйца от лястовици
(историята за Риенди; историята за
предтечата на рода Шан, от който
проиэхожда Конфуций). Ако може да
ЛЯСТОВИЦА
646
се каже. Конфуций съшо е син на
лястовииа. Друг знак за пролетта:
питки във формата на лястовииа би-
ли окачани над вратите: прочее, тук
лястовицата като че се смесва с
друга пролетна птица, вероятно
авлигата.
Освен това сезонният ритъм (ин -
ян) на миграините на лястовицата се
придружава от една метаморфоза: тя
се укрива във водата (ин, зима), къде-
то според Лидэъ „става черупка, а
после отново лястовииа**, следвайки
възходяшото движение на слънцето
(ян. лято).
В съшия смисъл Изида ношем се
превръша в лястовииа и кръжи около
ковчега на Озирис, оплаквайки го до
завръшането на слънцето. Символ на
вечного завръшане и известие за въз-
кръсване (GRAD, GRAP. GRAR.
KALL. L1OT, WIEG).
В келтската мнтическа система
лястовицата носи името Фанд и е съп-
руга на бога на морето Мананан.
В любе на в Кухулин. тя го кани в от-
въдния свят и той прекарва един ме-
сец с нея. Сетне я изоставя и се връща
при жена си Емер. Потънала в ме-
ланхолия, Фанд се завръша при съп-
руга си, който е тръгнал да я търси.
Друг митически персонаж във връзка
с името на лястовицата е Фандъл, един
от трите сина на Нехтан Шене, убит
от Кухулин по време на първия му по-
ход по гранииата на Ълстър Фандъл
притежавал изключителна бързина и
се е бил над водата (OGAC, II. 325
sqq.; 437; ET С. 506-513). И тук лясто-
вицата е евързана със символиката
на плодородието. редуването и
обновата.
За племето бамбара в Мали ляс-
товниата е помощница - проявление
на демиурга Фаро. господар на води-
те и словото и върховен израз на чис-
тотата в противовес на земята. която
е изначално мръена. Лястовицата
дължи важната си роля на факта, че
никога не каца на земята: т.е. тя е сво-
бодна от мръеотия Именно тя съби-
ра кръвта на жертвените животни на
Фаро. за да я отнесе във високите
пространства, откъдето тя отново ше
слезе като оплождаш дъжд. Следова-
телно лястовицата играе ролята на
преносител в цикличния механизъм на
оплождането на земята; но и на оп-
лождането на жената посредством со-
ка на дивия домат, който тя съшо от-
нася на небето (DIEB)
В исляма лястовицата е символ иа
себеотрицанието и на доброго възпи
тание; тя е наричана „райската
птица'*. Според персийците „чурули-
кането на лястовицата разделя съсе-
дите и другарите; тя означава самота,
изселване. разделяне** вероятно заря-
ди природата й на прелетна птица
(FAHN. 447).
БИБЛИОГРАФИЯ

649
БИБЛИОГРАФИЯ
AI BL	Academy des Inscriptions et Belles-Lettres (comptes rendus), Paris
ADLJ ADLER Gerhard. Etudes de Psychology Jungynne. Geneve. 1 957
AEPR AEPPLI Ernest. Les R6ves et leur Interpretation, Paris. 1951
AFAN AFANASSIEV A N . Narodye Rousskie Skazki (Contes populates russes),
3 tomes, r6impression de I'idition de 1 855-1 863. Moskva, 1957
AINP AINAUD Juan. Peintures romanes espagnoies, Pans. 1 962
AJMO AJIT Mookerjee. TANTRA Asana. Paris, 1971
ALEC ALEXANDER Hartley Burr, Le Cercle du Monde (The world’s rim: Great
mysteries of the north amencan Indians), Paris, 1962
ALLA ALLEAU Rene. Aspects de I’alchimy traditionnelle. Paris, 1953
ALLD - Encyclopedic de la divination. Pans, 1962
ALLH - Histoire des sciences occultes, Geneve, 1965.
ALLN ALLENDY (Dr Rene), Le symbolisme des nombres. Pans, 1948
ALMT ALMQUIST Kurt, Temple du coeur, temple du corps, in Etudes
traditionnelles, n* 378/9, Paris, 1963
ALTA ALTAI. L'art ancien de I’Altai. MusCe de I'Ermitage, Leningrad, 1958
AMAG L'art magique (ouvrage coliectif), Pans. 1957
ANDC ANDERSEN H. C., Les cent cinquante six contes. traduit par H G. La
Chesnais, 4 vol.. Pans. 1954.
ANEI Anecdote from Irish Manuscripts, 5 vol., Dublin, 1 904-1 910.
ARBS AR8ERRY A. J., Le Soufism®, Paris, 1952
ARCL Archiv fur Celtishe Lexikographie, 4 vol . Halle. 1898-1902
ARNT ARNOLD P, Le Theatre japonais, Paris, 1957.
ARNP ARNOLD Th. W.. Painting in Islam, Oxford, 1928.
ARTF	Art - Histoire Generate de I'Art, Flammanon, Pans, 1950.
ARTQ	Art - Histoire Generale de I'Art, Quillet, Pans, 1938
ARTT ARTAUD A.. Le Theatre et son double. Pans. 1938.
ATLA Atlantis, Paris. 1927-1968
ATTO ATTAR Fand-ud-Din, Mantic ut-Tair, Le langage des oiseaux. Paris. 1 85 7
AUBS AUBER Abbe, Histoire et theone du symbolisme religieux, 4 vol ,
Pans, 1884
AUBM AUBERT Marcel, La sculpture francaise au Moyen Age; Paris, 1884
AUBJ AUBOYER J., De quelques |eux en Asy orientate (France-Asy n’ 87),
Saigon, 1 953.
AU8T - Le Тгбпе et son symbolisme dans I'lnde ancienne, Paris. 1949
AVAS AVALON A.. La puissance du serpent, Lyon, 1959.
AVIH AVILA Francisco de. De Pnscorum Huaruchinensum Origme et Institute,
Madrid. 1942.
BABM BABELON Jean, Mayas d’hier et d’au)Ourd’hui. Paris. 1967.
BACC BACHELARD Gaston, La flamme d’une chandelle, Paris, 1 961
BACE - L'eau et reves, essai sur ('imagination de la matiere. Pans, 1942
BACF - La psychanalyse du feu, Paris, 1965.
BACP - La poetique de I'espace, Paris. 1957.
BACR - La terre et les reveries du repos, Paris, 1948 (reimpr. 1965).
BACS - L'air et les songes. Pans, 1948.
BACV - La terre et les r6venes de la volonte, Paris, 1948.
BAJM BAJOV PR, Malakhytovaia Chkatoulka (Le coffret de malachite), 3 vol.,
Moskva. 1952.
BAMC BAMMATE Nadj Oud Din, La Croix et le Croissant, in La Table Rondo,
БИБЛИОГРАФИЯ
650
	Pans, d Ac emb re 1957.
BARH BARS BAUD BAUA	BARUK H, Civilisation hAbraique et Science de I'homme Paris, 1965 BARTHES Roland, L'Empire des Signes, Geneve, 1 980 BAUDELAIRE Ch., (Euvres, Gallimard, «coll. PIAiade», 2 vol., Paris, 1940 BAUMANN H et WESTERMANN D . Les peoples et les civilisations de I'Afrique, Paris, 1948.
BEAG	BEAUJEU J., DEFRAOAS J., LE BONNIEC H. Les Grecs et les Romains. Pans. 1967
BEAM BECM BEDT BEDM BEGG	BEAU Georges. La mAdecine chinoise, Pans, 1965 BECKER R. de, Les machinations de la nuit, Paris, 1965 BEDIER Joseph, Le roman de Tristan et Iseut, Pans, 1946 BEDOUIN J.-L., Les masques. Paris. 1941, BEGUIN Albert, La quAte du Saint Graal, edition presentee et etabhe par Albert BAguin et Yves Bonnefoy, Paris, 1958
BELT BENA BENC BENE BENR	BELPAIRE В , T’ang kien wen tse, Pans, 1947-1959. BENOIST L., Cart du monde. Pans. 1 941. -	Regarde ou les clefs de I'art, Pans, 1962 -	CAsotAnsme, Pans, 1965. BENOIT Fernand. Cart pnmitif mediterranean de la vall6e du Rhftne. Aix-en-Provence. 1955.
BERA	BERNARD Saint, Sermons sur I'Avent, 2 vol. (trad de M.-M Davy), Pans. 1945.
BERN	BERQUE Jacques, A propos de I'art musulman, tn Normes et valeurs dans I'lsiam contemponan, Pans. 1966
BETB BEUA BEYD	BETTELHEIM Bruno, Les blessures symboliques, Paris. 1971. BEURDELEY M., Lamateur chinois des Han au xx* siAcle, Fribourg, 1966 BEYER Hermann, The Symbolic Meaning of the Dog m Ancient Mexico in America Antigua, X, Mexico, 1908
BEYM BHAB	- Mito у simbologia del Mexico antiguo, tomo X. Mexico. 1965 BHATTACHARYA K, Les religions brahmamques dans I'ancien Cambodge. Paris, 1961.
BIBM BIBJ BIRD	La Bible et son message, Paris, Novembre 1966. БИБЛИВ - Канонически npeSog на Светия Синод на БПЦ 1990г BIRGE John Kinsley Ph. 0., The Bektashi Order of Oervisches, London. 1937.
BLAM BLES	BLAKE W., Le manage du ciel et de lenfer, Pans, 1946 BLEY Pans.. Sagen der baminger auf Neupommern, Sudsee, in Antropos, IX, 1914.
BNMA BODT ВОЕМ	8ERDIAEFF Nicolas, Un nouveau Moyen Age, Pans, Pion, 1927 BODE W.. Anciens tapis d'Orient, trad, franpaise, Pans, (s.d ). BOEHME Jacob. Mystenum magnum, trad de N Berdiaeff, 2 vol.. Pans, 1945.
BOKT	EL BOKHARI, Les traditions islamiques, traduction de 0. Houdas. Pans, 1914.
BORA	BORATAV Pertev, Aventures merveilleuses sous terre et aiileurs de Er-T6shtuk le gAant des steppes, Pans, 1965.
BOTT BO UM BOUS BOUA	BOTTICELLI, Vienne-Pans. 1937. BOUCHER Jules. La symbohque maponmque, 2’Adition, Paris, 1953 BOULLET J., Symbolisme sexuel, 8.I.E. n° 5, Pans, 1961. BOULNOIS J., Le caducAe et la symbohque dravidienne
651
БИБЛИОГРАФИЯ
mdomediterraneenne. de I'arbre. de la pierre. du serpent et de la
deesse-mere, Pans, 1939
BREP BREUIL H Quatre cents socles d art panetai. Montignac, 1 952
BRIA BRION Marcel. Art abstrait. Paris. 1956
BRID	-	Durer. Paris. 1960
BRIF	-	Art fantastique, Paris,	1961
BRIG	-	Goethe, Pans, 1949
BRIH	-	L'dge d'or de la Pemture hollandaise, Bruxelles, 1964
BRIO - L'ceil, I'espint et la mam du pemtre, Pans, 1966
BRIP * Pemture romantique. Pans. 1967.
BRIR - LAHemagne romantique. 2 vol . Pans, 1962-1963
BRIV - Leonard de Vinci, Pans. 1952
BROT BROMWICH Rachel, Trioedd Ynys Prydam. Cardiff, 1963
BUDA BUDGE Sir E A., Wallis, Amulets and superstitions, London, 1930
BUMN BUBER Martin, Les contes de Rabbi Nachman. Paris. 1981
BURR BURCKHAROT Jacob, La civilisation de la Renaissance en Itabe,
Paris, 1958.
BURA BURCKHAROT Titus. Art and thought. Londres. 1 947
BURD - Introduction aux doctrines esotenques de Г Islam. Lyon. 1955
BURE - Le symbolisme du |eu des echecs. Pans, 1954
BURH - La gen6se du temple hmdou, m Etudes traditionnelles. Pans, |um,
luillet. decembre 1953.
BURI - «Je suis la porte». considerations sur 1'iconographie des portails d'eglise
romans, in Etudes traditionnelles, n* 308. Pans. 1953
BURM	- Le masque sacre, in Etudes traditionnelles. n" 380, Pans. 1963
BURN	- Nature sait surmonter nature, in Etudes traditionnelles, n’ 281,
Pans, 1950
BURP - Pnncipes et methodes de I’Srt sacre. Lyon. 1958
BURS - LAlchirme. science et sagesse. Pans, 1967
BURT - Commentaire succinct de la Table d'Emeraude, in Etudes traditionnelles.
ne 362. Pans, 1960
CABM CABRERA Lydia, El monte. La Habana. 1954
CACL CACHOT De GIRART R . La Luna у su personificacidn ormtomorfa en el
arte chimu. in Aetas del 27® Congreso International de Amencamstas.
Lima, 1939, vol. I, Lima, 1940.
CADV CADIERE L., Croyances et pratiques rehgieuses des Vietnamiens. Saigon
Paris, 1957-1958
CAOG CADOGAN Ledn, Mitologia en la zona guarani, in America Indigene,
XI. 3, Mexico, 1951.
CAIJ CAILLOIS Roger. Les jeux et les hommes. Pans, 1958
CANA CANSELIET Eugene, CAIch.m.e, Pans, 1964
CAND CANAVAGGIO Pierre. Le Dicbonnaire des superstitions et des croyances
populates. Verviers. 1977
CARH CARCOPINO J6r6me, Etudes d'historie chretienne, Pans, 1 953.
CARA CARTIER Raymond et CARONE Walter. Archipel des hommes, Paris. 1959.
CARL CAROUTCH Yvonne, La Licorne alchimique. Paris. 1981.
CASN CASSIEN-BERNARD Fr, La Pa Koua et I'origme des nombres,
Saigon, 1951.
CATI CATLIN George. Les Indiens de la Prairie, traduit par France Frank et
БИБЛИОГРАФИЯ
652
•	Alam Gheerbrant, Pans. 1959
CAZA CAZO	CAZAMIAN L., Anthologie de la po6sie anglaise, Paris. 1946 CAZENEUVE Jean. Les dieux dansent a Cibola (le Shalato des mdiens Zunis) Pans, 1957.
CAZJ	CAZELLES H , Le jugement des morts en Israel, in «Sources onentaies». vol. 4, Paris, 1961.
CELT CESG CHAT CHAG CHAM CHAS	CEUICUM, supplement annuel 3 Ogam CESAR, Oe Bello Galhco, Leipzig, 1952. CHAMFRAUIT A., Traite de madecme chinoise, Angouleme. 1957 CHAMOUX F.. La civilisation grecque. Paris, 1963 CHAMPDOR Albert, Le livre des morts. Paris, 1963. de CHAMPEAUX G.. dom STERCKX S. (O S B l. Introduction au monde des Symboles, Paris, 1966
CHAD	CHAPOUTIER Fernand, Les Dioscures au service d'une d4esse, Paris, 1935.
CHAB CHAE	CHARBONNEAU-LASSAY L. Le Bestiaire du Christ. Brgues. 1940 - L‘6sot6nsme de queiques symbbles geometriques Chretiens in Etudes traditionnelles, n’ 346. Paris, 1958.
CHAV	- La clef de voQte de Saint-Vincent de MAcon, in Etudes traditionnelles, n* 357, Paris, 1960.
CHIC	CHINE. Chefs-d’oeuvre de I’Art, de la Chine archaique 3 I'lnde Moghole, Pans, 1963.
CHOO СНОМ CHOC	CHOCHOD L., Occultisms et Magie en ExtrAme-Orient, Paris, 1949 CHOISY Maryse, Moise, Geneve, 1966. CHOW YI-CHING, La philosophic morale dans le NAo-confuciamsme. Pans, 1953.
CHRC	CHRISTINGER R , La deiivrance de la caille. Asiatisch Studien n* 1-4, Berne. 1963.
CIRD CLAB	CIRLOT J.-E., A Dictionary of Symbols. London, 1 962. CLAEYS J.-Y., Le culte de la Baleine, France-Asia, n* 160/1, Saigon, 1 959
CLEE CLIM COEA COLO COLN COMO	CLES-REDEN (Von Sibyl lei. Les Etrusques, Paris, 1955. CLINE Walter, Mining and Metallurgy in Negro Africa, Paris, 1937. COEOES G.. Pour mieux comprendre Angkor, Paris, 1 947. COLLIN De PLANCY, Dictionnaire infernal. Paris, 1 863. COLLINET-GUERIN Martha Histoire du nimbe, Paris, 1 961. COMBAZ G., Masques et dragons en Asia (Melanges chinois et bouddhiques). Bruxelles, 1945
COOA	COOMARASWAMY Amanda K., The symbolism of Archery, in Ars Islamica, X, 1943.
COOD COOE COOH COOI COOP COOS CORF	-	Symbolism of the Dome, Indian historical quaterly, Calcuta, 1938. -	Le symbolisme de ГАрАа in Et. trad., janvier 1958. aoOt 1974 -	Hindouisme et bouddhisma Paris, 1949. -	Elements of Buddhist Iconography, Harvard, 1935. -	La pensee du Bouddha, Paris, 1949. -	SwayamAtrinnA : Janua Coeli, Zalmoxis, II, 1939. CORAL-REMUSAT G da Ammaux fantastiques de I'lndochina de I'lnde et de la China Bulletin de I'E.F.E.O., Hanoi, 1937.
CORH CORM	CORAN, trad, de M. Hamidullah, Paris, 1955. CORBERON M. da Le miroir des simples Ames, in Et. trad. nM 322 3
653
БИБЛИОГРАФИЯ
349. Pans. 1955 4 1958
CORA	CORBIN H . Avicenne et le r4cit visionnaire, Teheran, 1954
CORE	- En Islam iranien. 4 vol . Pans, Gallimard 1972.
CORI - Limagmation crtatrice dans le soufisme d'lbn' Arabi, Paris, 1 958
CORJ - Le livre du gioneux J4b<r <bn HayyAn. Zurich, 1950.
CORL - L’homme de lumiere dans le soufisme iranien. Pans, 1 961
CORN - Note sur la duplication de Pautei, par Moila LutfPI MaqtOI,
Paris (voir LUTD).
CORP - Histone de la philosophic islamique. Paris, 1964
CORT - Trilogie ismaeiienne. Pans-Teheran, 1961
CORS CORBLET Abb6, Vocabulaue des symboles. Pans, 1 877
CORD CORSWANT W , Dictionnaire d'archAologie biblique.
NeuchAtei-Pans, 1956
COUL COUGNY, Promenades au musde du Louvre. Paris. 1 888
COUS COULET G . Les societAs secretes en terre d Annam, Saigon. 1926
CUMS CUMONT F., Le symbolisme funeraire des Romains, Paris. 1942.
CUNB CUNG GIU NGUYEN. Le fils de la Baleme Paris. 1956
OALP DAL (V.-l ) Posiovitzy rousskogo naroda IProverbes du peuple russe),
Moskva. 1957, rdimp. de radition 1862
DAMS DA M BO (R P Jacques Oournesl. Les populations montagnardes du Sud
Indochmois, Saigon. 1950
DANA DANIELOU Jean, Le mystare de lAvent. Paris, 1948
DANP - Philon d Alexandria Paris, 1958
DANS - Les symboles chratiens pnmitifs. Pans, 1961
DANT - Thaoiogieludao chratienne. Paris. 1958.
OANC DANTE. La Divine Comadie (traduction Masseron), 3 vol.. Pans. 1954
OARS DAREMBERG et SAGLIO, Dictionnaire des antiques grecques et romames.
Paris. 1887.
DAUB DAUMAL R . La grande beuverie. Paris. 1958.
DAUM - Le Mont Analogue, Paris, 1952
DAUE DAUMAS F . La civilisation de I’Egypte pharaomque. Paris. 1965
DAVL DAVID-NEEL A , Initiations lamaiques. Pans, 1957.
DAVR DAVY M.-M , Initiation 4 la symbolique romane, Paris, 1964
DAVS - Un traite de la vie solitaire Lettre aux Frites du Mont-Dieu. 2 vol.,
Pans, 1940-1946
DELT DELCAMP Edmond, Le Tarot mitiatique, 11 fascicules. Maizieres-les-Metz.
1962-1965.
DELH DELCOURT Mane. Hermaphrodite. Mythes et rites de la fecondite.
Pans, 1958.
DELC DELEBECQUE Edouard, Le Cheval dans I'lhade, Pans. 1951.
DEMG	DEMARGNE P, Naissance de Part grec. Paris, 1964
DEMM	DEMIEVILLE P.. La montagne dans Part litteraire chmois. France-Asie
n® 183, Paris, 1 965.
DENY DENNET RE. Nigerian studies, or the religious and political system of
the Yoruba, London. 1 910.
DENJ	DENY Jean, «70-72 chez les Tures», Melanges Massignon, Damas. 1 956
DERI	DESVALEES & RIVlERE. Art populaire des pays de France. Pans. 1976.
DERS DERMENGHEM E . Le culte des saints musulmans. Paris, 1931
DERV - Laioge du vin, Paris, 1931.
БИБЛИОГРАФИЯ
654
DESE	DESROCHES-NOBLECOURT Christiana Pemtures des tombeaux et des temples egyptiens, Paris. 1962.
DEVE DEVA	DEVOREPIERRE, Dictionnaire encyclopCdiqua Paris, 1860 DEVOUCOUX Mgr, Etudes d'archeologie traditionnelle. in Et Trad Pans, 1952-1957.
DEVD DEVP DHOB DICG DICP DIDH DIES	DE VAMBEZ P , Dictionnaire de la Civilisation grecque. Paris. 1 966 - La pittura greca, Amsterdam. 1962. DHORME Edouard, Les religions de Babylome et d Assyria Pans, 1949 Dictionnaire du gai parler. Pans, 1980. Dictionnaire des Personnages, Bompiam. Paris, 1 964 DIDRON M . Histone de Dieu, Pans, 1843. DIEL Paul. Le symbolisme dans la mythologie grecque. Preface de G Bachelard. Paris, 1952 , nouveile edition. Paris. 1966 (nos references sont prises a cette dermCre edition).
DIES DIED	DIETERLEN Germaine, Essai sur la religion des Bambaras, Paris, 1 951 - Classification des vCgCtaux cher les Dogons, m Journal de la Societe des Afncanistes. t 22. Pans, 1952
DIRK DISA DOND	DIRR A., Der Kaukasische Wild- und Jagdgott, in Anthropos. XX. 1925 DISSELHOFF Hans-Dietrich, AmCnque precolombienne. Paris, 1961 DONTENVILLE Henri, Les rites et recits de la mythologie fran^aise. Pans. 1950.
DONM DORH DORL DOUB	-	La mythologie franpaise. Pans, 1948. DORESSE J., Des hi6roglyphes A la Croix. Istanbul, 1960. -	Les livres secrets des gnostiques d'Egypte, Pans, 1958. DOURNES J . La baleme et I’enfant sauveur, in France-Asie n* 79, Saigon. 1 959
DOOM DROD	DOUTTE E.. Magie et religion dans I'Afnque du Nord. Alger, 1909. DROULERS Eug6ne, Dictionnaire des Attnbuts, Allegories. EmblSmes et Symboles, Turnhout, s.d.
DUMB	DUMEZIL Georges. Un mythe relatif 4 la fermentation de la bi4re. tn Annuaire de I’Ecole Pratique des Hautes Etudes (5* section). Pans. 1936-1937.
DUMI DUMH	- Lid6ologie tripartite des Indo Europeens. Bruxelles, 1958 - Le livre des heros, iCgendes sur les Nartes ; traduit de 1‘ossete avec one introduction et des notes, Paris, 1965.
DUMS	DUMOUTIER G . Le svastika et la roue solaire dans les symboles et les caracteres chmois, in Revue ethnographique, 1 885.
DUPE	DUPONT-SOMMER A.. Les Cents essCmens dCcouverts pr4s de la mer Morte. 3* edition. Paris, 1964.
DURI DURS DURV DURA	DURAND Gilbert. L'lmagmation symbolique, Paris, 1 964 DURAND G., Les structures anthropologiques de I'lmaginaire. Pans, 1963. DURAND M., Imagene populate vietnamienne. Pans, 1960 DURAND-LEFEBVRE Mane, Art gallo-romain et sculpture romane, Paris, 1937
DURF	DURKHEIM Emile. Les formes ClCmentaires de la vie rehgieuse , le systCme totCmique en Australia Paris. 1960.
DUSH	OUSSAUO Ren6, Les religions des Hittites et des Hourntes. des PhCmciens et des Syriens, Paris, 1949.
DUSC	DUSSON H , Les sociCtCs secretes en Chine et en terre d'Annam, Saigon. 1911
655
БИБЛИОГРАФИЯ
ECKT ECKHART, Traites et Sermons. ed par Maurice de Gandillac. Pans, 1 *'
EiSB EISSFELDT O., Oer Bentei der Lebendigen, Leipzig, 1960
ELIC ELIAOE Mircea. Le Chamamsme et les techniques archaiques de l extase
Pans. 1951
ELIF - Forgerons et alchimistes. Paris. 1956.
ELII - Images et symboles (Essais sur le symbolisme magico-religieux).
Pans. 1952
ELIM - Miphistopheies et I'androgyne. Paris. 1962
ELIR - Mythes. rives et mystires. Pans, 1957
ELIT - Traiti d'histone des religions, Pans. 1949 . nouveile edition 1964
ELIY - Le Yoga, immortalite et liberti. Paris. 1954
EMTR ERNESTO de MARTINO. La terre des remords. Pans. 1966
ENCO Encyclopedic de la Divination, Pans, 1965
ENCF Encyclopedia de la Foi, Paris, 1965.
ENCI Encyclopedic de I’lslam, 5 vol , Paris, 1908-1938
ENCU Encyclopedia universalis. Pans. 1975
EPEM EPES-BROWN J., Les miroirs chmois, in Et Trad . n® 313, Pans. 1954
EPET - L'art du tir a I'arc. m Et. Trad., n° 330. Pans. 1956.
ERMR ERMAN Adolphe. La religion des Egyptians. Pans. 1952
ETUC ftudes celtiques, Pans, 1 936
ETUP £tudes carmilitames, Polarite du Symbole. Paris. 1960.
ETUT Etudes traditionnelles. Paris
EVAB EVANS-WENTZ Dr W.-Y., Le Bardo' Thodoi, Livre des morts tibitian,
Pans, 1 933.
EVAS EVANS-PRITCHARD. Sorcellene, oracle et magie chez les Azande.
Pans, 1972.
EVDF EVDOKIMOV Paul, La femme et le salut du monde. Pans. 1 958
EYTA EVOLA Julius, Le Yoga Tantnque. Pans. Fayard, 1971
FAHD FAHD Toufic. La divination arabe, Leiden, 1966
FAHN - La naissance du monde selon l lslam. in Sources orientates,
Paris. 1959.
FANO FAVRE & NOVEMBER. Color & Communication, Zurich 1979
FARD FARES Bishr, Essai sur lesprit de la decoration islamique.
Le Caire, 1952.
FAVS	FAVRE 8 . Les sociites secretes en China Pans, 1933
FELM	FELINE Pierre, Arts maghrebms, n I'lslam et I'Occident.
Cahiers du Sud, 1947.
FLEH FLETCHER Alice, The Hako A Pawne ceremony. Bureau of Amer
Ethnology 22nd Annual Report. Washington (1900-19011, 1904
FLUC FLUDO Roberto. Utriusque Cosmi histona, Oppenheim, 1619
FORB FORMAN W. et. 8 et DARK P. L'art du Benin, Prague. 1 960.
FOUA FOURCHE-TIARKO J.-A et MORLIGHEM H , Architecture et analogies
des plans du monde d apris les conceptions des Indigenes du Kasai et
d autres regions (Institut royal colonial beige, bulletin des seances
IX. 3), Bruxelles, 1938.
FOUC FOURCHE-TIARKO J.-A. et MORLIGHEM H., Les communications des
Indigenes du Kasai avec les Smes des morts (Institut royal colonial
beige), Bruxelles, 1939.
FOUD FOURCHE-TIARKO J.-A. et MORLIGHEM H , La danse de Tshishimb.
chez les Lulua du Kasai (Institut royal colonial beige), Bruxelles. 1937
БИБЛИОГРАФИЯ
656
FRAL FRAF FRAG	FRANCE-ASIE. Presence du royaume Lao. Saigon, 1956. FRAZER J.-G., Myths of the Origin of Fire, London, 1930. - The Golden Bough, A Study in Magic and Religion, 3* 6d revised and enlarged, 1 2 vol., London, 1 911-191 5.
FRAI	FRAZER J.-G.. Le Rameau d'or. Introduction par N. Belmont et M. Izard, Pans, Laffont, 1981.
FRAR	- Le cycle du Rameau d or, trad, de P. Sayn et H. Peyre, 1 2 vol., Pans, 1927-1935.
FRCH FRER FROA	CHABOCHE, Francois-Xavier, Vie et mystdre des nombres. Paris, 1976. FREUD S., Ensemble de son oeuvre. FROBENIUS Leo, Mythologie de I'Atlantide. traduction du Dr. F. Gidon. Pans, 1949
FROC	- Histoire de la civilisation afncame, traduit par Or. H. Back et D. Ermont, Pans, 1936.
FULC	FULCANELLI, Le mystere des cathedrales (et (‘interpretation 6sot6rique des symboles hermetiques du grand oeuvre), 3* 6d augmentde avec trois prefaces de E. Cansehet, Pans, 1964.
FUNP	FUNCK-HELLET Ch., De la proportion. - L’4querre des maitres d'oeuvre.
*	Paris. 1951.
GALA	GARDET Louis-Oliver Lacombe, L‘Exp4rience du Soi, Pans, Descl4es de Brouver, 1 981.
GAND GANF GARC	GANAY S. de. Les devises des Dogon, Pans, 1941. GANSHOF F.L., Qu'est-ce que la fCodalite? 2* edition. Pans, 1947. GARCILASO DE LA VEGA (El Inca), Comentarios reales de los Incas, Buenos Aires, 1945.
GARI	- Les commentates royaux ou I’histoire des Incas de I'lnca Garcilaso de la Vega (1539-1616), 1*" edition critique tradiute et etablie par A. Gheerbrant, Paris, 1959.
GENT GEVH	Van GENNEP Arnold, m Le Tapis, un art fondamental, Paris, 1 949. GEVAERT Emile, L'Heraldique. son esprit, son langage et ses applications, Bruxelles, 1923.
GEZH GHEO GHIP GHIS GHYN GHYP	GEZA ROhEIM, H6ros phalliques et symboles maternels, Pans, 1970. GHEERBRANT Alain, L’expedition Or6noque-Amazone. Pans, 1952. GHIRSMAN R. Perse. Pans, 1963. - Parthes et Sassanides, Paris, 1962. GHYKA MATILA C., Le nombre d or, 2 vol., Pans, 1931. - Philosophic et mystique du jade dans le TaoTsme Revue de I'histone des religions, Paris, 1932.
GIRP	GIRARD Raphael, Le Popol-Vuh, Histoire culturelle des Maya-Quiche, Pans, 1954.
GIRD	GIRAULT R.P. Louis, Essai sur la religion des Dagaras, Bulletin de I'lnstitut franpais d'Afnque Noire, XXI, sdne 8, Dakar, 1959.
GIUP	GIUGLARIS M., Les palais royaux de Seoul et leurs symboles, in France- Asie n’ 81, Saigon. 1953.
GORH	GORCE Maxima et MORTIER Raoul, Histone generale des religions, 5 vol., Paris 1948.
GOUL	GOURMONT Remy de, le la tin mystique les poetes de I'antiphonaire et la symbohque au Moyen Age, Pans, 1 91 3.
GOVM	GOVINDA Lama Anaganka, Les fondementes de la mystique tibetaine.
657
БИБЛИОГРАФИЯ
Pans, 1960.
GOYO GOYA, L'oeuvre gravd, Pans, 1948
GRAH GRABAR Andrd et NORDENFALK, Le Haut Moyen Age, Geneve. 1957.
GRAC GRANET M., La civilisation chinoise. Pans, 1929
GRAD	- Danses et Idgendes de la Chine ancienne, 2 vol.. Pans, 1926
GRAF	- Fites et chansons anciennes de la Chine. Pans, 1 919
GRAP - La pensde chinoise. Pans, 1934.
GRAR - La religion des Chinois, Paris, 1951.
GRAM GRAVES Robert, Les Myths grecs, traduit de I'anglais par Mounir Hafez,
Pans, 1968.
GRAO GRAVURES, Les plus belles gravures du monde occidental, Bibliothdque
Nationale. Paris.
GRAB GRAY Basil, Miniatures persanes, Pans. 1962.
GRAG - La Pemture persane, Gendve, 1961.
GREC GREGOIRE de NYSSE, La creation de I’homme, traduction de J. Laplace,
Pans, 1944.
GREA GRENIER Albert. Manuel d'archdologie gallo-romame. IV/2, Villes d’eau
et sanctuaires de I'eau. Pans, 1960.
GRIB GRIAULE Marcel, Note sur le couteau de circoncision des Bozo,
in Journal de la Socidte des Africanistes, t. 26. Pans, 1956.
GRIE - Dieu d'Eau, Pans, 1948.
GRII - L'image du monde au Soudan, in Journal de la Socidte des Africanistes.
XIX, Pans, 1949.
GRIM - Masques Oogons, Pans, 1938.
GRIN - Nouveiles remarques sur la harpe-iuth des Oogons, in Journal de ia
Socidte des Africanistes, XXIV, Pans, 1954.
GRIS - Symbolisme d'un temple totemique soudanais, Roma, 1 957.
GRIG GRIAULE Marcel et OIETERLEN G., Signes graphiques soudanais,
Pans, 1951.
GRIH - La harpe-luth des Oogons, in Journal de la Socidte des Africanistes,
XX, Pans, 1950.
GRIP - Le renard pale, tome I - Le mythe cosmogonique, fasc. La creation du
monde. Pans, 1965.
GRIA GRILLOT de GIVRY, Le mus6e des sorciers, mages et alchimistes.
Pans, 1929.
GRID GRIMAL Pierre, Dictionnaire de la mythologie grecque et romaine, preface
de Ch. Picard, 3* id. corngde, Pans, 1963.
GRIT GRISON J.-L., Notes sur les Trigrammes, in Et. trad, n® 384/5.
Paris, 1964.
GRIC GRISON R, Coordondes pour le site d Angkor, in Cahiers astrologiques
n* 119, Nice 1965.
GRIF - Le traitd de la Fleur d'or de supreme Un, Pans, 1966.
GRU - Notes sur le jade, in Et. trad. n® 382, Paris. 1964.
GRIL	- La Idgende des Hong, in Et. trad, n® 377, Paris, 1963.
GRIO	- Le bouddhisme comme experience spintuelle, in Presence du
bouddhisme, Saigon, 1 959.
GRIR - Remarques sur le symbolisme angkonen, in Et. trad, n® 356,
Pans, 1959.
GRIV - L'art de la vie et I'art du paysage, in Trois estampes nouveiles sur le
Japon, Saigon, 1955.
БИБЛИОГРАФИЯ	658
GROA GROSLIER Bernard-Philippe. Angkor. Pans. 1956
GROE GROESSET R.. UArt de 1'Extreme-Orient, Berne-Paris, 1 950.
GROC - La Chine et son art, Paris, 1951.
GROD GRODDEK. La maladie, Cart et le symbole, Paris, 1969.
GROM GRODECKI Louis, Symbolisme cosmique et Monuments rehgieux.
Pans, 1953.
GROI - L’lnde, Pans, 1949
GUEA GUENON R . Autorite spintuelle et pouvoir temporal. Pans, 1929.
GUEC - Le symbolisme de la Croix, Pans, 1931.
GUED - L'esoterisme de Dante, Paris, 1925.
GUEE - Les etats multiples de retre, Parus, 1957.
GUEI - Apergus sur ('initiation, Paris, 1946.
GUEM - Le roi du Monde, Paris. 1927.
GUEN	- The mysteries of the letter Nun, in Artaud Thought, Londres, 1947.
GUEO	- A propos des signes corporatifs et de leur sens original, in Et. trad.
n*291, Pans. 1951.
GUER - Le rftgne de la quantity et les signes des temps. Pans, 1945.
GUES - Symboles tondamentaux de la Science Sacrde. Pans, 1962.
GUET - La grande Tnade, Nancy, 1946.
GUEV - L'homme et son devenir selon le Vftdanta, Pans, 1925.
GUIO GUIART Jean. Oceanic, Pans, 1963.
GUIB GUILLET J., Themes bibliques. Paris, 1 950.
GUID Dictionnaire erotique, Pans, 1978.
GUTG GUTHRIE W., Les Grecs et leurs Dieux, Pans, 1956.
HADB HADEWIJCH d ANVERS. Ecnts mystiques des Beguines, Pans, 1954.
HAJC HAJEK (Lubor), Chinese Art, Prague, 1954.
HAMC HAMIDULLAH M., Le Coran, trad, et notes, Paris, 1955.
HAMK HAMPATE BA. AMADOU, Kaydara (document de I'Unesco).
HARA HARVA Uno. Les representations rebgieuses des peoples altaiques, tradmt
de Callemand par Jean-Louis Perret, Paris. 1959.
HASE HASTINGS James, in Encyclopaedia of religions and ethics, 1 3 vol.,
Edinburgh - New York, 1908-1921.
HAUV HAULOTTE E., Symbohque du V6tement selon la Bible, Paris, 1 966.
HAUM HAUTECCEUR L., Mystique et architecture. Pans, 1954.
HAVE HAVELOCK Ellis, Erotic Symbolism, New York, 1906.
HAYI HAYEK M., Le Mystfere d'Ismael, Paris, 1964.
HEHS HEHAKA Sapa. Les rites secrets des Indians Sioux, Paris, 1 953.
HENI	HENRY Frangoise. LArt Irlandais, 3 vol.. La Pierre qui Vire, 1963-1964.
HENL	HENTZE G, Mythes et symbbles lunaires, Anvers, 1932.
HERA HERBERT J., Introduction i I'Asie, Paris, 1960.
HERJ - Les dieux nationaux du Japon, Paris, 1965.
HERS - Aux sources du Japon : le Shintft, Pans, 1964.
HERV - Les dix tableaux du domestiquage de la Vacha Lyon, 1955.
HERT HERMES-ISMEGISTE, Fragments, trad, par A.-J. Festugitre, Paris, 1964.
HERZ HERRIGEL E., Le Zen dans Cart chevaleresque du tir 4 Гаге, Lyon, 1955.
HERF	HERRIGEL Gustyl, La voie des flours, Lyon, 1957.
HEST	HESIODE, Thtogome. Les Travaux et les Jours, Le Bouclier, trad, par
P Mazon, Paris, 1928.
HOLK HOLAS Bohumil, Le culte de Zie. elements de la religion Kono (Haute-
659
БИБЛИОГРАФИЯ
Guinee Francaise). Dakar. 1954
HOLS - Fondements spirituals de la vie sociale Senoufo (region de Korhogo.
Cdte-d'lvoire), Journal de la Sociate des Afncamstes. t. 26, Paris, 1 956
KOLA HOLDERA A., Altceltischer Sprachschatz, Leipzig, 1 896-1922.
HOMC HOMERE, L'Odyssae, illustrge par la c4ramique grecque, Paris, 1951.
HOMG - L'lliade. illustrae par la caramique grecque. Paris, 1951.
HOMI - L'lliade, traduction Paul Mazon, 4 vol.. Pans, 1961-1967
HOMO - L'Odyss6e. traduction Victor Berard, 3 vol., Pans. 1925.
HOPF HOPKINS E.-W., The Fountain of Youth (Journal American Oriental
Society), vol. 26, 1905, 1-67.
HOUD HOUEI NENG, Discours et sermons. Pans, 1963.
HPBA L'hermaneutique permanente ou le Buisson ardent (oeuvre collective),
Paris, Berg, 1 981
HUAB HUART Clement, Traite des termes figures relatifs Й la description de la
beaute par Sheref abd in RSmi, traduit et annote par Huart. Paris, 1 875.
HUAH - Textes persans relatifs a la secre des Houroufis, Londres, 1909.
HUAN - La poesie religieuse des NosaThs (extrait du Journal asiatique),
Paris. 1880.
HUAS - Notes pnses pendant un voyage en Syne (extrait du Journal asiatique).
Pans, 1879.
HUAV HUARO P. et DURAND M., Connaissance du ViSt-nam, Hanoi, 1954
HUGO HUGUES Th.-P, A Dictionary of Islam, London, 1896.
HUGA HUGUES de FOUILLOY, De claustro animae. Meditativae orationes, ad
M M Davy, Pans, 1934.
HUIA HUISMAN G., Histoire дёпёга1е de I'Art, Pans, 1 938.
HUID HUIZINGA J., Le daclin du Moyen Age. traduction frangaise. Pans, 1932.
HUMU HUMMEL S.. Die verschlossene Urflut in Stadt Hempel zu Lhasa und die
Weiden vor dem Heiligtum, in Kairos n° 3/4, Salzburg, 1 964.
HUYA HUYGHE R.. CArt et l ame, Pans, I960
HUYD - Dialogue avec le visible. Pans, 1955.
HYMN HYMNES HOM6RIQUES, trad J. Humbert. Pans. 1 936.
IFHI IFRAH Georges. Histoire umverselle des Chiffres, Pans, 1981.
INDA INDE. Tr4sors d'art de I'lnde, Petit Palais, Pans, 1960.
JACG JACKSON KNIGHT W.-F., Cumaean Gates, A Reference of the Sixth
«Aeneid» to Initiation Pattern. Oxford, 1 936.
JACT JACOB E., Th4ologie de t'Ancien Testament. Neuchatel, 1955.
JACC JACOBI Yolande, Complexe, archetype, symbole, traduit par J. Chavy;
preface de C.-G., Jung, Neuchdtel, 1961.
JACA JACQUOT J., Les thaatres d'Asie, Pans, 1961
JAMM JAMES E.O., Mythes et rites dans le Proche-Onent ancien. Pans. 1960.
JAPA JAPON. LArt faponais a travers les si4des. Musae national d'art moderne.
Paris, 1958.
JAQJ JAQUILLARO P., Une d6couverte de ('Occident contemporam : le jade
chinois de haute apoque, in Asiatische Studien, n°* 1 /2, Berne. 1 962.
JARA Jardin des Arts. Paris (n“ 77, 78. 80. 81. 94, 115).
JAUA	J AU BERT A , La notion d'alliance dans le judaisme, Pans, 1963.
JEAD JEANMAIRE H., Dionysos, Histoire du culte de Bacchus. Paris, 1951.
JILH JILI (Abd al Karim al). De I'homme universe!. Lyon-Alger, 1952.
БИБЛИОГРАФИЯ	660
JOBT JOIP	JOBE Joseph, Le Grand Livre de la Tapisserie, Lausanne, 1965. JOINET Bernard, Psycho-p^dagogie des symboles bibiiques (these de doctorat), Strasbourg, 1966.
JOUA JUNA JUNG JUNH	JOUBERT Annie, La notion d'alliance dans le judalisme, Pans, 1 963. JUNG C.-G., Psychologic und Alchemic, Zurich, 1944. -	La guinson psychologique, Genive, Libraine de I'UmversitA, 1970 -	L'homme a la ddcouverte de son Ime, Structure et fonctionnement de I'tnconscient (preface et traduction de R Cahen-Salabelle), 2e edition revue et augmented Geneve, 1946.
JUNL	- Metamorphoses et tendances de la libido (traduction de L. de Vos), Pans, 1927.
JUNM	- Metamorphoses de I'Ame et de ses symboles (traduction de Y. Le Lay). Geneve, 1927.
JUNP JUNR	- Probiemes de I’Sme moderne, 1927. - Psychologic et religion, (traduction de M. Berneson et G. Cahen), Pans, 1958.
JUNS JUNT	- L'homme et ses symboles, Paris, 1964. - Types psychologies, (preface et traduction de Y. Le Lay), Geneve, 1 950.
JUNV KAKD	- Lime et la via Paris, 1963. KAKOURI Katerina J., Dionisiaka, Aspects of the Popular Tharacian Re ligion of today. Athens, 1965.
KALE	LALOU RIMPOCHE. Enseignements bouddhiques tibetains, Kagyu Dzong, 1975.
KALL KALT KANS KEMR	KALTENMARK M., Le Lie-sien tchouan, Pdkm, 1953. - Lao-Tseu et le Taoisme, Pans, 1965. KANDINSKY Vassili. Du spiritual dans l'art, Paris, 1954. KEMLIN J.-E., Les alliances chez les Reungao, in Bulletin de I'E.F.E.Q,, HanoT, 1 910.
KERA	KERSAINT Claire da La mystique des eaux sacrCes dans Г antique Armor, Paris, 1932.
KEYM	KEYSERLINGH. da Meditation sud amencaines (trad, de A. Begum), Pans, 1932.
KHAB KNOS	KHATIBI, La blessure du nom prop re. Paris, 1974. KNORR De ROSENROTH, Le Symbolisme des lettres hebraiques. Pans, 1958
KOPK	KOPCZYNSKA-JAWORSKA Bronislawa, Das Hirtenwesen in den polnischen Karpaten, in Ausgaben des Unganschen Ethnographischen Museums, Budapest, 1961.
KOPP	KOPPERS Wilhelm, Pferdeopfer und Pferdekult des Indogermanen, in Wiener Beitr£ge zur Kulturgeschichte und Linguistik, IV, 1936.
KRAA KRAT К RAM KRIE	KRAMRISCH Stella, Arts de I'lnda Londres, 1955. - The Hindu Templa Calcutta, 1946. KRAPPE Alexandre H., La genese des mythes, Paris, 1952. KRICKEBERG Walter, Ethnologfa de America, Version espanola de Pedro Hendrich, Mexico, Fondo de culture economics, 1946.
KRIR	- Les religions des peoples civihsAs de Mezo-Amenque in Religions amtnndiennes, traduit de I'allemand par L. Jospin, Paris, 1962.
KUCT	KUCHARSKI Paul, Etude sur la doctrine pythagoncienne de la t6trade, Pans, (s.d ).
661
БИБЛИОГРАФИЯ
LACE LALM LAME LAMP LAHN LANM	LACAN J., Ecrits, Paris, 1966. LALOY L., Le r£ve du millet jaune, Paris, 1935 LAMBRINO, L'Egypte, revue „Encyclopedia par I’lmage", Paris, 1963. LAMBSPRINCK, La pierre philosophale, redd Milano. Arche, 1971. LANDSBERG (Herrade de), Hortus Dehciarum, Strasbourg, 1899 LANE E -W., Manners and Customs of the Modern Egyptians, 2 vol., London, 1871.
LANN LANS	- The arabian Night' Entertainment. New York, 1927 (nouv. edition). LANOE-VILLENE G.. Le livre des symboles, 6 vol., Bordeaux-Paris. 1926-1935.
LAPV	LAPLANCHE J. et PONTALIS J.-B., Vocabulaire de la Psychanalyse, Paris, 1967.
LATH LAUA LAUJ	LATOUCHE Robert, Le film de I'histoire medi6vale, Paris, 1959 LAUDE Jean, Les arts de I'Afnque Noire, Paris, 1966 LAUFER В , Jade, a Study in Chinese Archeology and Religion, Chicago, 1 91 2.
LAVD	LAVEDAN P., Dictionnaire illustre de la Mythologie et des Antiquites grecques et romames. Pans, 1 931.
LEBF	LEBEUF J.-P, Lhabitation des Fall, montagnards du Cameroon septentrional, Technology. sociology, mythologie, symbolisme. Pans. 1961.
LEBM	LEBEUf J.-P. et MAMBEKE-BOUCHER B.. Un mythe de la creation. Congo- Brazzaville, Roma, 1964
LEBI	LEBOR GABALA ERENN. 6d. R.A.S. Macalister. 5 vol., Irish Texts Society, London, 1938-1956.
LEBC LECM	LEBRUN G., La chique de b4tel, in France-Asia. n° 36, Saigon, 1949 LECLERCQ J., Initiation aux auteurs monastiques du Moyen-Age, Pans, 1956.
LECC LEER	LECTURES CHINOISES n° 1,P«kin, 1945. LEEUW G. (van der). La religion dans son essence et ses manifestations, ph6nomdnologie de la religion; edition franqaise refondue et mise a jour par I’auteur avec la collaboration du traducteur, Jacques Marty, Pans, 1955.
LEHC	LEHMANN-NITSCHE R. Coricancha, el templo del sol en el Cuzco у las imagenes de su altar mayor, Revista del Museo de La Plata XXXVI, Buenos-Aires, 1928.
LEIA LEOV LERG LERP LERR LERM LERD LERI	LEIRIS Michel, LAfnque fantftme, Pans, 1934. LEON-DUFOUR X., Vocabulaire de thdologie biblique. Pans. 1 962. LEROI-GOURHAN Andre, Le geste et la parole. Pans, 1 964 -	Prehistoire de l'art occidental, Paris, 1965. -	Les Racines du monde, Paris, 1982 LE ROUGE Gustave, La Mandragore magique, Paris, 1 91 2. LEROUX Frangoise, Les Druides, Pans, 1961. -	Les Iles au Nord du Monde, in Hommages a Albert Grenier, II, Bruxelles, 1962.
LERB	LERY Jean de, Histoire d un voyage fait en la terre du Bresil, Paris, 1880.
LEVC LEVD LEVS	LEVI-STRAUSS Claude. Le cru et le cult. Pans, 1964 -	Ou miel aux cendres. Pans, 1966. -	Le symbolisme cosmique dans la structure sociale et ('organisation
БИБЛИОГРАФИЯ
662
	cCremonielle de plusieurs populations nord et sud-amtricaines, le symbolisme cosmique des monuments religieux, sine orientals, vol. 14, Rome, 1957.
LEVI LEVM	- Le Totemisms aujourd'hui, Pans, 1962. LEVY-BRUHL Lucien, La mythologie primitive: le monde mythique des Australiens et des Papous, Paris, 1963.
LIOC	LIONNET J., Les origines de la civilisation chinoise, in Et. trad. n° 334, Pans, 1958.
LIOT UTA LOCO LOEC LOEF LOTL LOTM LOUP	-	Le Tao Те King, Pans, 1962. LIONEL Frederic, Le Tarot magique, Monaco, 1 980. LO DUCA, Oictionnaire de sexologie, Pans, 1962. LOEFFLER-DELACHAUX M , Le Cercle, Geneve. 1947. -	Le symbolisme des contes de ties. Pans, 1949. LOT-FALCK E.. La lune, mythes et rites, Pans, 1962. LOTH Joseph, Les Mabinogion, 2 vol.. Pans, 1 91 3. LOUIS Rene, Une coutume d'ongine prehistonque: les combats sur les guts chez les Celtes et chez les Germains, in Revue archiologique de I'Est, V, 1954.
LOUE	LOUVRE (Mus6e du), Encyclopedic photographique de I'Art, 3 vol.. Pans, 1936.
LUEF LUTO	LUBAC Henri de, L'dternel fCminm. Paris, Aubier, 1968. LUTFI'L MAQTUL, La duplication de I'autel, trad, franqaise et introduction de Abdullah Adnar et Henry Corbin, Pans, s.d.
МАСС MAEV	MACKENZIE Finlay. L’art chinois, Pans, 1 962. MAES H., Les voyages fictifs dans la htterature japonaise e I'Cpoque d'Edo, in France-Asie ne 182, Tokyo, 1964.
MAGE	MAGNIEN Victor, Les mysteres d'Eleusis (leur engine, le rituel de leurs initiations), Pris, 1950.
MAIR MALM MALA	MAIURI Amedeo, La Pemture romaine, Geneve, 1953. MALINOWSKI B., Mceurs et coutumes des Meianesiens, Pans 1 933. MALLMANN M.-T. de. Les enseignements iconographiques de I'Agm Purina, Pans. 1 963.
MANO	MANNHAROT W , Die Gotter der Oeutschen und Nordischen Volker, Berlin, 1860.
MANG MA NW	- Germanische Mythen, Berlin, 1858. - Wald und Feldkulte, 2e edition, 1 er tome: Berlin, 1904, 2e tome: Berlin 1 905.
MARV MARA	MARCELIN Milo, Mythologie vaudou, 2 vol., Port-au-Pnnce, 1949-1 950. MARQUES-RIVIERE Jean, Amulettes, talismans et pentacles dans les traditions onentales et occidentales. Preface de Paul-Masson-Oursel, Pans, 1938.
MARO MART	- Histoire des doctrines esotenques, Pans, 1950. MARTEAU Paul, Le tarot de Marseille, Preface de Jean Paulhan, Expose d'Eugene Caslant, Paris, 1949.
MARG MASC MASN	MARX J., La ligende arthunenne et le Graal, Paris, 1952. MASPERO H., Les religions chinoises. Paris, 1950. - Les procedes de .nourrir le principe vital" dans la religion taoiste ancienne, Paris, 1937.
MAST MASP	- Le Taoisms, Paris, 1950. MASSE H., Croyances et coutumes persanes, 2 vol., Paris, 1938.
663
БИБЛИОГРАФИЯ
MASA MASSIGNON L., L'arabe, langue liturgique de l lslam,
in Cahiers du Sud. 1947
MASH - La Passion d’AL-Hallaj, 2 vol.. Pans, 1922.
MASI - L'4me de I'lran, Pans, 1 951.
MASL - Essai sur les ongmes du lexique de la mystique musulmane,
Pans, 1922.
MASM - Melanges, 3 vol., Damas, 1957.
MASR - Les methodes de realisation artistique des peoples de I'lslam,
n Syria, t. 2, 1921.
MATM MATGIOI (A de Pouvourville), La Voiemetaphyssique, Pans, 1936.
MATE MATZ Friedrich, Le monde Egeen, Paris. 1956.
MAUG MAUPOIL Bernard, La geomancie 4 I'ancienne C6te des esclaves,
Paris, 1 943.
MCPM MEUNIER Jacques. Grandes peurs et petits poissons, Le Monde.
26 juillet 1981.
MEAA MEANS P.-А., Ancient civilisations of the Andes, London, 1 931.
MEDI Medieval and Modern Irish Senes, Dublin, 1933.
MEJP MEJIA XESSPE Toribo, Mitoiogia del Norte Andino Peruano, America
Indigena, vol. XIII, 3, Mexico, 1952.
MEKE MEKHITARIAN Arpag, La Pemture 6gyptienne, Geneve, 1 954.
MELN MELIKOFF Irene, Nombres symbohques dans la litterature epico-religieuse
des Tures d’Anatohe, Journal asiatique, CCL, 1962.
MENC MENARD Rene, Les carrelages histonques, Paris, 1887.
MERF MERCIER Paul, The Fon of Dahomey. London, 1954.
METB METRAUX Alfred, Boy's Initiation Rites: Religionand Shamanism, in
Handbook of Sth. amencan Indians, vol. V, Washington, 1949
METD - El Dios supremo, los creadores у heroes culturales en la mitoiogia
sudamencana, in Americana Indigena VI, Mexico, 1 946.
METM - Mourning Rites and Burial Forms of the South American Indians, in
America Indigene V-VII, n“ 1, Mexico, 1 947.
METS - Ensayos de mitoiogia comparada sudamencana, in America Indigena,
VIII, 1. Mexico. 1948
METT - La religion des Tupmamba, Paris, 1928.
METV - Le Vaudou Haitian, Pans, 1958
METC METZ Rena, La consecration des vierges dans l'£glise romaine,
Paris, 1954.
МЕХА MEXIQUE ргё-colombien, Art et Style, Pans, 1 962.
MEXC MEXIQUE, Chefs-d'oeuvre de I'art mexicam, Petit Palais, 1962.
MEYB MEYER Kuno - NUTT Alfred. The Voyage of Bran. 2 vol. London, 1 897.
MEYS MEYEROVITCH E., Les Songes et leur interpretation chez les Persans,
Pans, 1959.
MICS MICHAUD G., Message poetique du symbolisme, Paris, 1 949
MICA MICHEL-ANGE, Die Sculpturen, London, 1 940.
MICP MICHEL-ANGE, Le Plafond de la Sixtine, Paris, 1935.
MORC MORIN E., Le Cinema. Paris, 1960.
MOKC MOKRI Mohammed, Le chasseur de Dieu et le mythe de Roi-aigie, texte
etabli. traduit et commente avec une etude sur la Chasse mystique et le
temps cyclique, et des notes linguistiques, Wiesbaden, 1967.
МОКР - Le symbdle de la perle dans le folklore persan. Journal asiatique,
1960, (463).
БИБЛИОГРАФИЯ	664
MONA	MONOD-HERZEN G.-E , LAIchirme m6diterran6enne, ses origines et son but, la table d'Emerauda Paris, 1963.
MORO MORR MOUJ MUEP	MOREL. R.. Dictionnaire des Superstitions, Forcalquier, 1967. MORENZ S., La religion egyptienne, Paris, 1962. MOUSSET P.. Le Japon, Pans, 1960. Mus6e d'ethnographie de Geneve, La Parure dans le monde, Geneve, 1949.
MULR	MULLER Werner, Les religions des Indiens d'Am4rique du Nord, in Les religions amtrmdiennes, traduit de I’allemand par L. Jospin, Paris, 1962.
MUSB	MUS P., Barabudur, les engines du stupa et la transmigration, in Bulletin de I’E.F.E.O., Hanoi, 1932-1934.
MUTC	MUTEL R., A propos de la cie de voute mSconnaise au lion bibliophore, in Et.trad. n® 358, Paris, 1960.
MUTG	- A propos des .graffites inconnus' de la chapelle du Martray A Loudun, m Et. trad. n® 347, Pans, 1958.
MUTT MVEA MYFA MYTM	- La Tnnacria, in Et. trad, n® 319/20, Paris, 1954. MVENG E., L'art d'Afrique noire, Paris 1964. The Myfynan Archaiology of wales, Denbigh, 1870. Mythologies de la MAditerranee au Gang» sous la direction de P.Gnmal, Paris, 1963.
MYTF	Mythologies des Montagnes, des Fortts et des Iles, sous la direction de P.Gnmal, Paris, 1963.
NAUM NGUC	NAUMANN H., Uber Mikrophotographie und Yafisrot, Instrumentenk, 1934. NGUYEN CONG HUAN, Le crapaud est loncle du Dieu du Ciel, in France- Asie n® 170, Tokyo, 1961.
NGUA NICM NICP NICR	NGUYEN VAM HUYEN, La civilisation annamite, Hanoi, 1944. NICHOLSON R.-A., Studies in Islamic Mysticism, Cambridge, 1921. -	The Idea of Personality in Sufism, Cambridge; 1923. -	The Mathnavi of Jalal ud Din Rumi, Edited from the oldest manuscripts available with critical notes, translation, and commentary, 8 vol , London. 1925-1940.
NICH	NICOLAS R.P. F.-l., Mythes et ttres mythiques de Haute-Volta, in Bulletin de I I.F A N., XIV, 4, Dakar, 1952.
NICO	- Onomastique personnels des I'Ela de Haute-Volta, in Bulletin de I’l.F.A.N., XV, 2, Dakar, 1953.
NOVO	NOVALIS. Les disciples a Sais, traduction par Armel Guerne, Pans, 19939.
OCUI	O' CURRY Eugene, manners and Customs of the Ancient Irish, 3 vol., London, 1873.
OEIL OGAC OGRJ OKAT ORAI ORIC ORMD OVIM OUSI	L'CEIL, Lausanne; n®® 21, 29. 38, 40, 70, 82. 86, 108, 113. 0 Ogam-Tradition Celtique, Rennes. 1 948. OGRIZEK et collab., Le Japon, Paris, 1954. OKAKURA KAKUZO, Le livre du the, Lyon, 1958. O' RAHILLY T.-F., Early Irish History and Mythology, Dublin, 1 946. ORIGENE Homelie sur le Cantique des Cantiques, traduction, Pans, 1954. ORMESSON Jean d', Dieu, sa vie, son oeuvre, Paris, 1980. OVIDE, Metamorphoses, trad, par G.Lafaye, 3 vol., Paris, 1965-1966. OUSPENSKY und LOSSKY W., Der Sinn der Ikonen, Berne, 1952.
665
БИБЛИОГРАФИЯ
PALL PALLIS Marco, Cimes et Lamas, Paris, 1955.
PALT - Le voile du Temple, in Et. trad n" 384/5, Paris, 1964.
PALE PALLOTINO Massimo, La peinture itrusque, Geneve, 1952.
PALP PALMADE Guy, La psychothirapie, Paris, 1 961.
PAPT PAPUS, Le Tarot des Bohimiens, Paris, 1889.
PARI PARET Rudi, Symbolik des Islam, in Symbolik des Religionen,
Stuttgart, 1958.
PARA PARROT Andri, Assur, Paris. 1 961.
PARS - Sumer, Paris, 1960.
PASP Passio sanctae Perpetuae, in Eranos Jahrbuch, XIX, 1950-1951.
PAUC PAULME Denise, La divination par les chacals Chez les Dogon de Sanga
in Journal de la Societei des Africamstes, VI, Paris, 1937.
PAUM - La mire divorante, Paris, 1976.
PAYS PAYNE KNIGHT R. et WRIGHT Th., Sexual symbolism. New York, 1957.
PCBC РЁРЕТ Beniamin, traduction du livre de Chilam Balam de Chumayel,
Paris, Denoil, 1955.
PELG PELLAT Ch., Glossaire au Kitib at Tarbi watta-Wir de gahiz.
PELC PELLIOT Paul, Mimoires sur les coutumes du Cambodge Tcheou
Ta-Kouan, Pans, 1951.
PERC PERCHERON M.. La Chine, Paris, 1936.
PERD PERNETY Dom Antoine-Joseph, Dictionnaire Mytho-hermitique. Paris,
1787, riid. Pans, 1972.
PHILIPPE Robert, Les Mitamorphoses de I'Humaniti, (8 vol. parus).
Pans:
PHIA	-	Les aventures, 1967.
PHIB	-	La Barbarie, 1966
PHIC	-	Les cathidrales, 1965.
PHID	-	Les Oicouvertes, 1966.
PHIG	-	La Guerre sainte 1965.
PHIM	-	LAn Millet 1964.
PHIR	-	Les Renaissances, 1966.
PHIU	-	L'Umversel. 1967.
PHIL La Petite PHILOCALIE de la priire du cosur, trad. Jean Gouillard,
Paris, 1953.
PICV PICARD Max, Le Visage humain, Paris. 1962.
PIED PIERRET Paul, Dictionnaire d'archiologie igyptienne Paris, 1875.
PIEP PIEROTTI, Customs and Traditions of Palestine Cambridge, 1864.
PIEF PIETTRE A., Le thime de la .Fills du roi’, in £tudes. novembre 1964,
193-200.
PIRD PIROT L., Suppliment au dictionnaire de la Bible vol. 1, Pans, 1928.
PLAI Plaisirs de France Paris, n° 196.
PLAE PLANQUE Michel, mot Eve, dans Dictionnaire de spiritualiti.
PLAO PLATON, CEuvres completes, trad, nouvelle et notes par Lion Robin,
Pans, 1953; ou plus giniralement traductions de C.U.F.. Editions Belles
Lettres.
PLOE PLOTIN, Enniades, texts itabli et traduit par Reni Brihier,
Paris, 1924-1931.
PLUV PLUMMER Ch., Vitae sanctorum Hibermae 2 vol., Dublin, 1897.
PODE PODOLSKY Edw. et CARLSON Wade, Erotic symbolism, New York, 1960.
POKE POKORNY, Indogermanisches etymologisches Wbrterbuch, Berne, 1954
БИБЛИОГРАФИЯ	666
POPP PORA	POPE A., A survey of Persian Art, Oxford, 1939 POREE-MASPERO E., Etude sur les rites agraires des Cambodgiens, Pans- La Haye. 1962.
PORP PORS	POROT (Dr. Antoine), Manuel alphabAtique de psychiatne, Pans, 1952. PORTALFrAdAnc, Des couleurs symboliques dans I'AntiquitA. le Moyen Age et les Temps Modernes, Paris, 1837.
POSD	POSENER G., (en collaboration avec Serge Sauneron et Jean Yoyotte), Dictionnaire de la civilisation Agyptienne, Pans, 1959.
PRZP	PRZYTLUSKI J., La princesse A I'odeur de poisson et la Nagi dans les traditions de I'Asie orientals, Pans, 1925.
PSEO	PSEUDO-DENYS LAREORAGITE, Ceuvres completes, (trad, maurice de gandillac), Pans, 1943.
PUEE	PUECH H.-С., L'Evangile selon Thomas, Pans, 1959.
RAMN	RAMNOUX CL, La Nuit et les Enfants de la Nuit dans la tradition grecque. Pans, 1959.
RAM В RAMC RANJ REAL REID RELG	RAMOS A., 0 Negro Brasiheiro, Sao Paulo, 1940. - As Cultures Negras, Rto de Janeiro, 1937. RANK Otto, Don Juan, une Atude sur le double, Pans, 1932. RAalitAs, Paris, janvier 1967. REICHEL-DOLMATOFF, desana. Bogota, 1 968. Die religion in Geschichte und Gegenwart, 3e edition, Tubingen, 1956-1962.
RENB RESE	RENONDEAU G., Le Bouddhisme japonais, Paris, 1965. RESTANQUE E., L'Enfant A la queue du loop, in Et. trad, n* 360, Pans, 1960.
RSHU REVA	Le RAve et les sociAtAs humaines, (oeuvre collective). Pans, 1967. Revue des Arts, chefs-daeuvre romans des MusAes de Province n* 6, Pans, 1957.
REVC REGR RE YA	REVUE CELTIQUE, Paris, 1870-1934. Revue des Atudes grecques, Pans. • REYPENS L„ L'Ame chez saint Augustin, in Dictionnaiure de spirituality. Pans, 1937.
RICG RIEP	RICHER Jean, Geographic sacrAe du monde grec, Paris, 1 967. RIEDER H.-R., Le Folklore des Peaux-Rouges, Contes et legendes des premiers Ages de la vie des Indians, Pans, 1952.
RIEH RUT	RIEMSCHNEIDER Marguarate. Le monde des Hittites, Pans, 1955. RIJNBERK Gerard van, Le tarot (Histoire, Iconographies esotArisme), Lyon, 1947.
RITS ROBG ROLD ROGG ROHP ROMM	RITTER H., Das Meer des seele Leiden, 1955. ROBERTSON Martin, La Peinture grecque, GenAve, 1 959. RODINSON Maxime, La Lunes in Sources Onentales, Paris, 1962. ROGER-MARX Claude La gravure originals au XIX siAcles Paris, 1962. ROHDE Erwin, Psyche, Ad. frangaise par Auguste Raymond, Pans, 1 928. ROMAN D., Remarques sur quelques symbfiles magonmques, in Etudes trad, n* 282, Pans 1951.
ROUN	ROUX Cl.-H., Quelques mmontAs ethniques du Nord Indochine. Saigon, 1954.
ROUF	ROUX Jean-Paul, Fauna et Flore sacrAs dans les SociAtAs Altaiques. Paris, 1966
667
БИБЛИОГРАФИЯ
ROWI ROWE, Inca Culture, in handbook of Sth. American Indians, vol. II The
Andean Civilisations, Washington, 1946.
ROYD ROYAL IRISH ACADEMY DICTIONARY (Convibutions to a Dictionary of
the Irish Language), Dublin, 191 3.
ROYR ROYSTON PIKE E.. Dictionnaire des religions. ( adaptation fran^aise de
Serge Hutin), Paris, 1954.
RUTE RUTTEN M, Emblimes giomitnques..., in Revue d'histoire des
Sciences, vol. 2, 1949.
SAIP SAINTE FARE GARNOT J , Le rdle du phinix en Egypte et en Grice
(Revue d'histoire des religions, CXXIX, n" 1, 2, 3, 1945).
SAIR SAINT MARTIN L. C de, Tableau nature! des rapports qui existent entre
Dieu, l'homme et I'Untvers, Rochefort-sur-Mer, 1 946.
SAIF SAINTYVES P., Corpus du Folklore prihistonque en France et dans les
colonies franchises, 3 vol.. Pans, 1934-1936.
SAMG SAMIVEL, Le soleil se live en Grice, Pans, 1959.
SCHP SCHEBASTA Paul. Les Pygmies, Paris, 1940
SCHI SCHILDER Paul, Cimage du corps, Pans, 1 968.
SCHL SCHLEGEL G., Tian Ti Hwui, the Hung league or Heaven-Earth League.
Batavia, 1 866.
SCHM SCHMIDT Albert-Maris, La mandragore, Pans, 1958.
SCHK SCHOLEM G.C., La kabbale (trad. Jean Boesse), Paris, 1951.
SCHO - Les origmes de la Kabbale (trad. Jean Loevenson), Pans, 1966
SCHS - La kabbale et sa symbolique (trad Jean Boesse), Paris, 1966
SCHC SCHUON F., L'CEil du Cceur, Paris, 1950.
SCHD - Le dilivri et I'image divine; in Et. trad, n" 384/5, Pans, 1964.
SCHE - Chamanisme peau rouge, in Et. trad. n“ 378/9, Pans, 1963.
SCHF - Perspectives spintuelles et faits hurnams, Paris, 1953.
SCHG - Sentiers de gno.se, Paris, 1957.
SCHI - Images de I'Esprit, Paris, 1961.
SCHR - Castes et Races, Lyon, 1957.
SCHT - Remarques sur le symbolisme du sabher, in Et. trad n° 393,
Paris, 1966.
SCHU - De I'uniti transcendante des religions, Pans, 1 948.
SECG SECHAN Louis LEVEQUE Pierre, Les grandes divmitis de la Grice.
Pans, 1966.
SECA SECKEL Dietrich, CArt du Bouddhisme, Paris. 1 964.
SEGI SEGALEN V.,Les Immimoriaux, Paris, 1956.
SEGS - Stiles, Peintures, Equipies, Paris, 1955.
SEJF SEJOURNE Lauretta, La simbdlica del fuego, Sobretiro de: Cuadernos
americanos, Mexico, 1964.
SEJQ - L’ uni vers du Quetzalcdatl, in Nouvells du Mexique, n° 33-34.
SELB SELER Eduard, The Bad God of the Maya Race (S mithsoman Institution.
Bureau of American ethnology. Bulletin 28), Washington, 1904.
SELM SELIGMANN Kurt, Le Miroir de la Magie, Pans, 1 956.
SENZ SENARD M., Le Zodiaque, clef de I'ontologie appliquie A la psychology,
Paris-Lausanne, 1948.
SERH SERVIER J., L'SERP - L'homme et ('invisible, Pans, 1 964.
SERP - Les Portes de I'annie, Paris, 1962.
SILI SILBURN L., Instant et Cause, Pans, 1955.
БИБЛИОГРАФИЯ
668
SUB SKAG	- Le Bouddhisme, Pans, 1977 SKAZKI NAROOOV SEVERA (Contes des peoples du Nord-Siberie), GossoudarstvennoiS Izdatelstevo Khoudojestvennoi Litdratoury, Moskva- Leningrad, 1959.
SOLA SOOL SOUN SOUS SOUP SOUJ SOUL SOUO SOUA	SOLEIL, Le Soled, Arthaud, Zurich, 1961-1962. SOOTHILL W.E., The hall of Light, London, 1 951 SOURCES ORIENTALES, La Naissance du Monde, 1, Paris, 1959. -	Les Songes et leur interpretation, II, Pans, 1959. -	Les P4lerinages. III, Pans, 1960. -	Le Jugement des Morts, IV, Paris. 1961. -	La Lune, Mythes et Rites, V, Paris, 1962. -	Les Danses sacrdes, VI, Pans, 1963. SOUSTELLE Jacques, La vie quotidienne des Azteques, a la veille de la conquAte espagnol* Pans, 1955.
SOUC	- Observations sur le symbolisme du nombre cinq chez les anciens Mexicams, in Actes du XXVIlle congris international des Amdricamstes, Pans, 1947.
SOUM SOYS STEI STEJ	- La pensde cosmologique des anciens Mexicams, Pans, 1 940. SOYMIE M., Sources et sourciers en Chines Tokyo, 1 961. STEIN R.A., La gueule du Makara, Pans, 1977 STEIN Rolf, Jardins en miniature de l'Extr4me-Orient, le Monde en petit, in Bulletin de I'E.F.E.O., Hanoi, 1943.
STOC STOG SUSZ SWAC SWAP	STOKES Withley, The Colloquy of the two Sages, Pans, 1905. - Three Irish Glossaries, London, 1862. SUSUKI Daisetz T., Essais sur le bouddhisme Zen, Pans. 1954-1957. SWANN Peter, L'art de la Chine; de la Corde et du Japon, Pans. 1 964. - La pemture Chinoise, Paris, 1958
TALS	TALAYESVA Don C., Soleil Hopi (Sun Chief), traduit de I'amdricain par Genevieve mayoux. Preface de Claude Ldvi-Strauss, Paris, 1959
TARO TEGH	TARSOULI G, Delphes. Athftnes, 1965. TEGNAEUS Harry, Le hdros civilisateur, contribution a I'dtude ethonologique de la religion et de ia sociology afncames, Uppsala, 1950.
TEIR TERS	TEILLARD Ania, Le Symbolisme du rdve, Paris, 1 948. TERVARENT Guy de, Attnbuts et symboles dans I'art profane, 1450-1600, Geneve, 1959.
THAS THEN	THAI-VAN-KIEM, Sengs et ginseng, Saigon, 1953. THEOLOGISCHES WORTERBUCHZUM NEUEN TESTAMENT, vol. 1. Stuttgard, 1933.
THIK THOH	THIERRY S , Les Khmers, Paris, 1964. THOMPSON J. Eric $., Maya Hieroglyphic writing, University of Oklahoma, nouv. 4d. 1 960.
THOM TODS TO NT TRIR	THOMAS L.V.. Les religions d'Afrique noire. Paris, Fayard, 1969 TODOROV Tzvetan, theories du symbole. Pans, 1977. T0NDRIAU Julien, Objets tibetams de culte et de magie, Bruxelles, 1964. TRIMBORN Hermann, Religions du Sud de l'Am4rique Centrale, du Nord et du Centrale de la Region Andme, in Les Religions Am4nndiennes, traduit de I’allemand par L.Jospin, Pans, 1962.
TUCK TUCR	TUCCI Giuseppe, Kamalila, Paris, Nagel, 1974. - Ratilila, traduction frangaise de Jean Mercade, Pans, Nagel, 1969.
669
БИБЛИОГРАФИЯ
TYAC TYAN E.. Le Califat, Pans, 1954
UNEC UNESCO, Le courner de 1‘UNESCO. Pans, juillet-aout 1964
URIB URIBURU, Pans, 1978
VACG VACHOT Ch., la guirlande des Lettres, Lyon, 1954
VAJA	VAJDA Georges, L'amour de Dieu dans la theologie |uive du Moyen-Age.
Paris, 1957.
VALC VALENTIN F. Basile, Les douze clefs de la philosophic (Traduction,
Introduction, Notes et Explication des Images par Eugene Canseliet),
Pans, 1956.
VALA VALSAN M., Le trangle de I'Androgyne et le monosyllabe .Om", in Et.
trad. № 382, Pans, 1964.
VALD	- Le monosyllabe .Om", in Et. trad., mars-avril 1966
VALH	- Le coffre d'HCraclius et la tradition du .tabut* adamtque, in Et. trad
N“ 374-375, Pans, 1962-1963
VALI - L'initiation chrStienne, in Et. trad. N” 389/90, Paris, 1965.
VANG VAN GULIK, La vie sexuelle dans la Chine ancienne. Paris, 1971.
VANS VANDIER., La sculpturew dgyptienne, Paris, 1954
VANA VAN LENNEP J., Art et Alchimie, Bruxelles, 1966
VARG VARAGNAC A. etCollab.. LArt gaulois. La Pierre qui Vire, 1956.
VASA VASSEL J., Le dernier antre sibyllin, in Et. trad № 316. Paris. 1954
VEDR Rig Veda. Pn6res, trad. L.Renou, Pans, 1938.
VEDV Le Veda (presente par Jean Varenne, traductions J. Varenne, Louis Renou,
etc...), Paris, 1 967.
VERO VERGER Pierre. Notes sur le culte des Onsa et Vodun, d Bahia, la baie
de tous les Saints, au Brdsil et e I’ancienne C6te des esclaves en Afrique
Dakar, 1 957.
VINO VINCI, Tout I'oeuvre pemt. Pans, 1950
VIRI VIREL Andre, Histoire de notre image, Geneve, 1965.
VIRS - Symbohque genetique et oninque (texte inedit, communique par
I’auteur).
VUIO VUILLEUMIER R. OsCe ewt les manuscrits, in revue de Qumran, I,
1958-1959.
VUOB VUONG HONG SEN, La chique de betel et les pots 4 chaux anciens du
Viet-Nam, in Bull, de la Soci6t6 des ftudes Indochinoises, Saigon, 1950.
VUOC - Journal d'un collectioneur. in trance-Asie n°* 100-102, SaTgon, 1954
WARH WARD J. et STIRLING W.. The Hung Society or the Society of Heaven
and earth, London, 1 925.
WARK WARRAIN Fr., La ThCodic6e de la kabbale. Pans, 1949.
WENG	WENSINCK A.-J., La pensde de Ghazz4h, Pans, 1949
WERS WESTERMARCK E., Ritual and Belief in Marocco, 2 vol London, 1926
WHEA WHEELER Lady. Les grandes aventures de l archeologie, Paris, 1966.
WHEI WHEELER Sir Mortimer, L'lnde ancienne. Parts. 1966.
WIEG WIEGER R.P. Leon, Caracteres chmois, Hien-hien, 1932.
WIET - Les P6res du Systeme taoiste, Leiden-Pans, 1950.
WILG WILHELM R., I Gmg. das Buch der Wandlungen, Dusseldorf, 1 956
WILE WILLIAMS C.A S.. Encyclopedia of Chinese Symbolism, New York, 1960.
WINI WINDISCH Ernst, Irische Texte. 5 vol. Leizpig, 1 880-1905.
БИБЛИОГРАФИЯ
670
WIRT WOLB WOUS	WIRTH Oswald. Le tarot des Imagiers du Moyen Age, Paris, 1966. WOLFF Werner, Changing concepts of the Bible. New York, 1 951, WOU TCH'ENG-NGEN, Si Yeou Ki, Paris. 1957.
YAMB	YAMATA Kikou, Cart du bouquet du Japon, in France-Asie n® 137, Saigon, 1 957.
YAS J YGEA	YASHIRO Yokio, 2 000 ans d'art japonais, Pans, 1958. YGE Claude d', Nouvelle assembles des philosophes chimiques, aperqus sur le grand oeuvre des alchimistes, Preface d'Eugene canseliet, Paris, 1954.
YUAC	YUAN-KUANG CANONE Ch., Methode pratique de civilisation chmoise par le Vi-King, Paris, 1950.
ZAHB	AZHAN Dominique Soci4tes d'initiation bambara, Le N'Domo, le Kore. Paris- La Haye, 1960.
AZHC	- Les couleurs chez les bambara du Soudan franqais, in Notes Afncames, n* 50. Dakar, avnl 1951.
ZAHD	- Aperqu sur la pens4e theogomque des Dogon, in Cahiers mternationaux de sociologie, VI, Pans, 1949.
ZAHV ZE IP ZEIJ	- La dialectique du Verbs chez les bambara, Pans-La Haye, 1963. Zeitschnft fur celtische Philologie, halle-Tubingen, 1900. ZEITLIN Salomon, Notes relabves au caiendner juif, in Revue des etudes juives, tome 89, n" 177-1 78.,
ZERA	ZERRIES Otto, Les religions des peuples archaiques de I’Amenque du Sud et des Antilles, in Les religions am4nndiennes, traduit de I'allemand par L. Jospin, Pans, 1962
ZWIC	ZWICKER J., Fontes Historiae Religionis Celticae, 3 vol. Berlin, 1934.
Жан Шевалие
Ален Геербрант
Речник на символите
Френска. Първо издание
Редактор: Борислав Георгиев
Художник: Цвятко Остоич
Коректор: РосицаНиколова
Предпечатна подготовка: Агенция ЛЮК
Печат: ДФ „Полиграфически комбинат** - София

UHh'i РАЛНА


»
Цена 495 al.
ETRIKOV
PUBLISHERS
Малко е да се каЖе, че Живеем 8 сВят от символа;
истинскаят сбят от символа Живее в нас.
Психоанализата, антропологията,
изкуствознанието, рекламата, науката, че дори и
идеологическата пропаганда днес се опитват да
разшифроват езика на символите, за да разширят
полето на познанието и да усъвършенстват
общуването помеЖду ни, но също така, за да овладеят
една енергия, чиято мощ едва започваме да
осъзнаваме.
Настоящият речник е плод на многогодишен труд
на група изследователи, опит за обобщено поднасяне
на есенцията, извлечена от огромния масив от данни,
обхващащи всичките цивилизации в тяхната
историческа перспектива. Изданието съдърЖа близо
2000 символа почерпани от областите на
астрологията, религиите, културологията и
обичаите Този уникален сбор от информация ни
отваря дверите към селенията на въображението,
сънищата и мечтите, като ни дава възмоЖност да
усетим истинското опиянение от Живата реалност.