Текст
1АБХ1
ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ
Cip.
Ред
Колона
Напечатано
Да се чете
По вина
67
21 отд.
dei
bei
печ.
67
42 отг.
eine Gespräch
ein Gespräch
печ.
78
4' отг
einem Bauch
einen Bauch
кор.
88
122 ■ отд.
des
der
кор.
97
331 отг.
attamberaubend
atemberaubend
печ.
124
101 отд.
ihm
ihn
кор.
128
341 отг.
забравят
забавят
печ.
140
31 отг.
Strin
Stirn
кор.
145
282 отд.
ihn
ihm
печ.
145
272 Отд.
не
не e
печ.
147
191 отг.
разраз
разрез
кор.
160
12 отд.
изпуснато:
des Ambosses,
eines Ge¬
schosses пътят на звез-
печ.
161
11 отг.
дите
печ.
169
32 отг.
Kand en
Kandidaten
печ.
169
42 отг.
пр
правя,
печ.
169
52 отг.
к идат
кандидат
печ.
171
291 отг.
а последиците
за последиците
печ.
185
261 отг.
ihn einen
ihm einen
кор.
185
172 отг.
ihm einem
ihm einen
кор.
192
11 отг.
много
тежката работа ме обре¬
менява много
печ.
202
231 отг.
Beufsgeheimnis
Berufsgeheimnis
ред.
239
312 отг.
ock
Bock
печ.
242
201 отг.
bringer
bringen
кор.
253
221 отг.
Verhan-genheit
Ver-gangenheit
кор.
298
92 отг.
eine Duft
einen Duft
кор.
323
102 отд.
ein Schwalbe
eine Schwalbe
печ.
325
261 ■ оТд.
игосвам c жито
жигосвам c жиго
печ.
335
71 отд.
Schauspeler
Schauspieler
кор.
346
221 отг.
en i wand freie
einwandfreie
кор.
372
21 отг.
Befahl
Befehl
печ.
372
102 отд.
във
вън
кор.
390
71 отг.
ißt dich
iß dich
кор.
404
122 отг.
unrechtgut
unrecht Gut
печ.
410
32 отд.
ferhlerlos
fehlerlos
кор.
418
111 отд.
festegewurzelt
festgewurzelt
ред.
422
321 отд.
bestsreichen
bestreichen
ред.
429
51 отд.
Flagge
Flamme
кор.
448
41 отд.
ein Hochburg
eine Hochburg
кор.
488
291 отд.
Heheimniskrämerei
Geheimniskrämerei
кор.
491
41 отд.
ehen
gehen
печ.
492
312 отг.
ihm
ihn
кор.
514
172 отг.
mr
mir
печ.
524
162 отг.
Schaffein
Scheffeln
ред.
528
352 отг.
gleichberechtig
gleichberechtigt
ред.
529
52 отг.
Vergleichnisse
Gleichnisse
ред.
531
251 отг.
ihn
es
ред.
537
321 отд.
Grad, das
Grad, der
ред.
584
182 отг.
geheiraten
geheiratet
печ.
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. TOM I
Немско-български
фразеологичен речник
Deutsch-bulgarisches
phraseologisches
Wörterbuch
J. NIKOLOWA—GALABOWA
PROF. DR. K. GALABOW
DEUTSCH—
BULGARISCHES
PHRASEOLOGISCHES
WÖRTERBUCH
ERSTER BAND A—L
Sofia 1985
Verlag NAUKA I ISKUSTWO • Blrd. RUSKI 6
Ж. НИКОЛОВА—ГЪЛЪБОВА
ПРОФ. Д-Р К. ГЪЛЪБОВ
НЕМСКО—
БЬЛГГАРСКИ
ФРАЗЕОЛОГИЧЕН
РЕЧНИК
ТОМ ПЪРВИ А-L
София 1985
Издателство НАУКА И ИЗКУСТВО • Бул. РУСКИ 6
ПРЕДЛАГАНИЯТ РЕЧНИК
Е ПЛОД НА ДЪЛГОГОДИШНА ТВОРЧЕСКА
И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА РАБОТА.
ТОЙ ПРЕДСТАВЯ ПОДРОБНО
И СИСТЕМАТИЗИРАНО НЕМСКАТА
ФРАЗЕОЛОГИЯ В СРАВНЕНИЕ
С БЪЛГАРСКАТА.
ЗА СЪСТАВЯНЕТО НА СЛОВНИКА ОСВЕН
СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ
РЕЧНИЦИ НА НЕМСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК СА ИЗПОЛЗУВАНИ
И ПРОИЗВЕДЕНИЯТА
НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА, НАУЧНАТА
И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА
ЛИТЕРАТУРА.
РЕЧНИКЪТ
Е ФРАЗЕОЛОГИЧЕН
В НАЙ-ШИРОК СМИСЪЛ.
ТОЙ ОБХВАЩА ВСИЧКИ РАЗДЕЛИ
НА ФРАЗЕОЛОГИЯТА: ИДИОМАТИКА,
ОБРАЗНИ УСТОЙЧИВИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ,
МЕЖДИННИ КАТЕГОРИИ МЕЖДУ
УСТОЙЧИВИ И СВОБОДНИ
СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ, ИЗРАЗИ С ТВЪРДА
МОРФОЛОГИЧНА СТРУКТУРА, РАЗЛИЧНИ
ОТ БЪЛГАРСКОТО СЪОТВЕТСТВИЕ И Т. Н.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО БЪЛГАРСКАТА ЧАСТ,
РЕЧНИКЪТ Е НЕ САМО ФРАЗЕОЛОГИЧЕН,
НО И ВАРИАТИВЕН (СИНОНИМЕН),
КОЕТО ОСОБЕНО ЩЕ ПОМОГНЕ
НА БЪЛГАРСКИЯ
ПРЕВОДАЧ ДА ИЗБЕРЕ ОТ РАЗЛИЧНИТЕ
ВАРИАЦИИ НАЙ-ПОДХОДЯЩИЯ
СТИЛОВ НЮАНС.
РЕЧНИКЪТ
Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА ШИРОК
ЧИТАТЕЛСКИ КРЪГ -
ПРЕВОДАЧИ, НАУЧНИ РАБОТНИЦИ,
СПЕЦИАЛИСТИ, ПРЕПОДАВАТЕЛИ,
РЕДАКТОРИ, СТУДЕНТИ, УЧЕНИЦИ.
ГОЙ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВА
СЪЩО И ОТ НЕМЦИ,
КОИТО ИЗУЧАВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
И НЕГОВАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ.
Жана Георгиева Николова—Гълъбова
Константин Спасов Гълъбов
1985
с/о Jusautor, Sofia
Индекс 801.3
ПРЕДГОВОР
През 1958 година като отзвук на една належаща нужда във всички културни и научни
области от един немско-български фразеологичен наръчник ние поднесохме на бъл¬
гарския читател нашия „Немско-български фразеологичен речник“, който заедно с
„Българско-немския фразеологичен речник“ (1968 г.) положи основите на фразеоло-
гичната литература у нас и запълни една голяма празнина. В процеса на дългогодиш¬
ната ни непрекъсната работа в областта на фразеологията ние успяхме да отключим
много нови покрития и вариации на български език, които представят ценен принос
към досегашните ни изследвания. Настоящият двутомен „Немско-български фразео¬
логичен речник“ представя основно преработено, допълнено и разширено издание, обо¬
гатено с много съвременни фразеологични единици и изрази, които повишават неговата
стойност, тъй като задоволява в по-висока степен нуждите и изискванията на читателя
и отговаря многостранно на неговия интерес и необходимостта да премине от речни¬
ковото значение на думата към нейния фразеологичен смисъл. Защото фразата е, в
която думата живее своето истинско битие.
Под фразеологични единици, устойчиви изрази, съчетания и сраствалия (идиоми)
се разбират двучленни, тричленни и многочленни семантично-лексични свързвания,
които в зависимост от степента на взаимосцеплението в течение на времето и в своята
реализация и функция в говоримата или книжовна реч са добили образна и емоцио¬
нална експресивност и по-различно или напълно различно смислово значение от своите
изходни лексемни компоненти и по тоя начин са се десемантизирали. При един дву-
езиков фразеологичен речник проблемите за феноменологията на понятието „фразео¬
логия“ са съществено по-сложни, отколкото при съставянето на един едноезиков фра¬
зеологичен речник, защото съществуват структурни различия и степени на фразеоло-
гичност и защото»образната клишираност и емоционална експресивност на едно пъл-
нокръвно преводно покритие се открива по чисто смислово-асоциативен път и се среща
най-често с друга лексично-семантична структура, а понякога и със съвсем различен
стилов облик. Това ще проличи ясно и при преводните покрития в нашия речник.
По лексично-семантична структура и смислово-образна експресивност на фразео-
логичните единици различаваме следните ■ раздели:
1. Идиоматика или замразени фразеологични сраствания и клишета с пълно смис¬
лово изменение на изходните лексично-семантични компоненти или на единия от тях:1
ihm die Leviten (die Epistel, die Lektion, den Text, den Hund) lesen чета му конско евангелие, нотации,
калайдисвам го.
Изразът има вариативни двойници, както се вижда от думите в скобите, но той
има и синонимни варианти с по-силна или по-слаба образна и емоционална експре¬
сивност и с различна стилова багра:
ich halte ihm eine Standpauke (einen Sermon)
ich sage ihm die Paten
ich verpasse ihm eine dicke Zigarre
Всичките тези вариативни компоненти могат да се изразят с не по-малка образна
експресивност само със съдържанието на един глагол:
ich kanzele ihn ab
ich kapitele ihn ab
ich putze ihn herunter смачквам му фасона
2. Образни устойчиви словосъчетания с изместено или запазено значение на из¬
ходните лексично-семантични компоненти, с абстрактен или конкретен смисъл и под¬
чертано образно внушение:
1 В българския превод не се изброяват тук всички покрития и вариации.
поговорки:
Vom Regen in die Traufe от трън, та на глог;
пословици:
Wenn das Kind in den Brunnen gefallen ist, . deckt man ihn zu след дъжд качулка;
афоризми:
Alle Schuld rächt sich auf Erden (Goethe) за всеки грях има възмездие на земята
крилати изрази:
Gut gebrüllt, Löwe (Shakespeare) добре си каза урока, добре го издекламира;
библейски изрази:
den Balken im eigenen Auge nicht sehen, aber den Splitter im fremden не виждам гредата в собственото'
си око, а сламката в чуждото;
сентенции:
Es irrt der Mensch, solang er strebt (Goethe) човек греши (се лута), докато се стреми;
цитати:
Die schönen Tage in Aranjuez sind nun zu Ende (Schiller) свършиха се хубавите дни в Аранхуец прен.
свърши се удоволствието, край на удоволствието;
научни и политически клишета:
eine Rakete starten изстрелвам космическа ракета, ракета във въздуха, Космоса;
Rat für gegenseitige Wirtschaftshilfe (RGW) съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ);
географски имена:
die Grüne Insel Ирландия;
der blanke Hans развълнуваното Северно море;
елиптични изрази и емоционално-експресивни междуметия:
Nun aber Schluß точка, край вече по тоя въпрос;
Ja, Pustekuchen ще има да вземаш, утре по това време;
клиширани надписи и имена:
Unbefugten Eintritt verboten вход за външни лица забранен;
Meister Petz баба меца; мецана;
близначни изрази и антонимни двойки:
auf Schritt und Tritt на всяка крачка, неотстъпно;
durch dick und dünn през огън и вода
3. Разговорни форми, клишета и жаргонни изрази:
Ich hätte mir beinah die Radieschen von unten besehen können още малко и щях да мириша цветята
откъм корените; едва останах жив, едва се отървах; едва не хвърлих топа, едва прескочих трапа;
er ist schon wieder auf dem Damm (auf Deck, in der Reihe)
той е пак на линия, във форма, в ред, здрав и читав;
ich verstehe nur Bahnhof не разбирам нищо, нито дума от това;
Knast schieben лежа в пандиза, пансиона; излежавам наказание;
Moos haben имам мангизи, кинти;
einen Schatten haben имам опашка; броят ме
4. Изрази с твърда морфологична структура, най-често напълно различна от бъл¬
гарското съответствие, каквито са съчлененията с предлози при глаголи, съществителни
и прилагателни и падежните конструкции:
ich freue mich auf die Reise, über das Geschenk радвам се на предстоящото пътуване, на получения
подарък,
zur Erholung за отдих, почивка, отмора; да си почина;
er ist von mittlerer Gestalt той е среден на ръст;
ihm auf dem Fuße folgen следвам го по петите;
des Nachts нощем, нощно време; през нощта
5. Фразеологични съчетания със запазена семантична функция на единия съставен
член:
blinder Alarm напразна, ялова тревога;
ein alter Hase стрелян заяк, врял и кипял човек;
Er ist hart im Nehmen има широк гръб, може много да носи; понася леко ударите на съдбата;
ein Mädchen unter die Haube bringen задомявам момиче
6. Фразеологични съчетания с много силна образно-сетивна експресивност и с
подвижен глаголен компонент при някои от тях:
aus der Haut fahren излизам от кожата си, вън от себе си;
ihn in Harnisch, auf die Palme bringen накарвам го да побеснее;
Mir kocht die Galle über кипва ми келят; кипя от гняв;
Gift und Galle spucken (speien) бълвам огън и жупел, зелени гущери
7. Фразеологични съчетания с подвижна синонимна структура на единия член:
Er arbeitet, was das Zeug hält той работи здравата,
daß es raucht та дим (пушек) се вдига,
daß die Fetzen fliegen та дреб хвърчи
8. Междинна категория от устойчиви, полуустойчиви и свободни съчетания, . която
се разкрива при преминаването от лексикално-смисловия стереотип на чуждия език към
лексикално-смисловия модел на родния език. Тази категория обхваща голям брой
фразеологични единици и представя голяма трудност, тъй като и най-простият израз
трябва да се превъплъти органически в жива българска реч, със сетивно-образно вну¬
шение и да зазвучи с целия си смислов заряд, а това често не се постига с дословното
транспониране и с морфологично-семантичния състав на чуждия израз, а трябва да се
дири равностойно българско клише:
Wie alt bist du на колко години си; wie spät ist es колко е часът:
Er läßt sich von niemandem raten той не се вслушва в ничий съвет, от никого не взема от дума, не
слуша никого, прави си каквото си иска; ни се води, ни се кара;
ich meine nur ja само си казвам мнението (нищо повече, и толкова)
Издирването на българските покрития и поставянето им в смислово и образно
съответствие с немските фразеологични единства и сраствания е главната задача на
предлагания от нас речник, изпитал влияние както от страна на руската лексикология,
така и от немската речникова литература. Що се отнася до българската част, речникът
е не само фразеологичен, но и синонимен (вариативен). Съответно на това българските
преводи се стремят да изчерпят всички или поне най-употребимите начини на изказване
с оглед на по-ярките или по-тънките стилови нюанси, на строго фразеологичните изрази
или по-свободни словесни свързвания. В това отношение ни оказаха неоценима помощ
наличните български речници, на първо място речникът на Найден Геров, българските
сборници за народни умотворения, „Български притчи или пословици и характерни
думи“ от Петко Р. Славейков, както и огромният словесен фонд на българската ху¬
дожествена, научна и политическа литература и на живата българска реч.
В интереса на по-прегледното изложение ние подобрихме и техническото офор¬
мление, като в кръга на отделните статии образувахме малки смислови гнезда, отделени
със знака ф. Отделните изречения или фразеологични комплекси се отделят с точка
и запетая и знака ||. За да спечелим повече място и да опростим прегледността, въз¬
приехме принципа на новото речниково оформление без главни букви в началото на
изречението и без точка в края на статията (виж Wörterbuch der deutschen Gegenwarts¬
sprache. Akademie der Wissenschaften der DDR). По същите съображения между нем¬
ския и българския текст са изпуснати въпросителните и удивителните знаци. Пред
поговорки и пословици стои знакът ф».
Ключовите думи са подредени по азбучен ред. При всяка ключова дума сме
изхождали от основното й значение, като в примери сме илюстрирали нейното се¬
мантично разнообразие, след което преминаваме към фразеологичните й вариации с
преносно значение и завършваме с идиоми, пословици и поговорки. Понякога обаче
самото естество на фразата е налагало отстъпление от този принцип. Когато ключовата
дума е съществително име, дадена е и граматическата характеристика на рода:
Mann, der Geduld, die Herz, das
При превода на немските примери ненавсякъде беше възможно определителният
член да се предаде и на български с членувана, а неопределителният с нечленувана
форма.
По принцип се дава ■ само фразеологичният комплекс, без да се развива в пълно
изречение или се развива в други фразеологични вариации, когато те трябва да се
онагледят:
ihm den Mund verbieten забранявам му да говори;
ich lasse mir von niemandem den Mund verbieten никой не е господар на езика ми (устата ми), та ■ да
ми забранява да говоря, никой не може да ми запуши, зашие, затвори устата, още не се е родил тоя,
който ще ми забрани да говоря, и т. н.
Миналите причастия са дадени при ge-, когато причастието се ■ е обособило като
самостоятелно прилагателно. Иначе както миналите, така и сегашните причастия тряб¬
ва да се дирят при инфинитива. Също и субстантивираните инфинитиви, например: das
Lachen, а субстантивираните прилагателни като das Gute при съответните прилагател¬
ни, в случая при gut.
Умалителните форми стоят при основните съществителни.
Много труден беше за разрешаване въпросът за мястото на някои по-сложни
фразеологични съчетания с няколко съществителни, прилагателни, глаголи или пред¬
лози, например:
Wer im Glashaus sitzt, soll nicht mit Steinen werfen
В такива случаи ние следваме немския и руския лексикографски принцип, като
даваме най-често примерите при съществителните, за да се получи цялостна представа
за тяхната фразеологична вариативност, или при глагола, ако това се налага от не¬
говата носеща роля на смислов фактор. Препратките избягваме освен в случаи, когато
при една ключова дума са изброени голям брой смислови вариации, както да речем
при abkanzeln; тогава от други синонимни ключови думи се препраща към нея.
Стиловият облик на израза е обяснен като ироничен, шеговит, разговорен, ста¬
ринен и пр., но понякога това' не е направено било защото този облик личи от самото
съдържание, било защото прелива в друг. Тия стилови характеристики не винаги са
възможни. Не навсякъде е отбелязан чуждият произход при турските думи, особено
при такива, които до такава степен са вкоренени в говоримата българска реч, че не
се чувствуват вече като чуждици.
В случаи, когато не е открило някакво българско съответствие за немския израз,
даваме дословен превод в курсив.
В новия си вид нашият речник ще допринесе още повече за професионалното
майсторство ■ и творческото израстване на нашите преводачи и ще облекчи тяхната
задача. От многобройните вариации в едно гнездо те ще могат да подберат израза,
който им трябва. Той ще бъде помагало при опита на всеки да премине от мъртвото
слово към живата реч, от пасивното' знание, на езика към неговата устна и писмена
употреба.
Със съзнанието, че сме изпълнили един отечествен и научен дълг, ние поднасяме
„Немско-българския фразеологичен речник“ на читателя с пожеланието да се проникне
и той от обичта към българския народ и език, която е била наш неразлъчен спътник
при работата ни.
Жана Николова-Гълъбова
проф. д-р Константин Гълъбов
източници
Wörter und Wendungen. Wörterbuch zum deut¬
schen Sprachgebrauch. Herausgegeben von
Dr. Erhard Agricola. VEB Bibliographisches
Institut. Leipzig, 1962.
Wörterbuch der deutschen Gegenwartssprache.
Herausgegeben von Ruth Klappenbach und
Wolfgang Steinitz. Akademie Verlag. Berlin,
1966-1973.
Borchardt—Wustmann—Schoppe. Die sprich¬
wörtlichen Redensarten im deutschen Volks¬
mund, 7. Auflage, VEB F. A. Brockhaus Ver¬
lag. Leipzig, 1954.
Büchmann, G. Geflügelte Worte und Zitaten¬
schatz. 31. Auflage. Haude und Spenerische
Verlagsbuchhandlung, Berlin, 1964.
Dornseiff, F. Der deutsche Wortschatz nach
Sachgruppen. 5. Auflage. Verlag Walter de
Gruyter & Co. Berlin, 1959.
Duden. Der große Duden. Stilwörterbuch der
deutschen Sprache. 5. Auflage. Bibliographi¬
sches Institut. Mannheim, 1963.
Eberhardt, I. A. Synonimisches Wörterbuch
der deutschen Sprache. 16. Auflage, I. Fernau,
Leipzig, 1904.
Friedrich, Wolf. Moderne deutsche Idiomatik.
Max ' Hueber Verlag, München, 1966.
Grimm, Jakob und Wilhelm. Deutsches Wör¬
terbuch. Leipzig, 1854.
Kluge, Friedrich. Ethymologisches Wörterbuch
der deutschen Sprache.' Berlin u. Leipzig, 1924.
Köhler, A. Lebendiges Deutsch. Berlin, 1952.
Küpper, H. Wörterbuch der deutschen Um¬
gangssprache. Claassen Verlag, Hamburg, 1955,
Lipperheide Franz Fr. von. Spruchwörterbuch.
Dritter unveränderter Abdruck. Justus Dör¬
ner. Berlin, 1939.
Mackensen, L. Deutsches Wörterbuch. Süd¬
westverlag, München, 1967.
Richter, A. Deutsche Redensarten. 5. Auflage,
Leipzig, 1930.
Sanders Daniel. Wörterbuch der deutschen
Sprache. Mit Belegen von Luther bis auf die
Gegenwart. 1876. Ergänzungswörterbuch, 1885.
Sanders—Wülfing. Handwörterbuch der deut¬
schen Sprache. Achte neubearbeitete und ver¬
mehrte Auflage. Bibliographisches Institut.
Leipzig, 1924.
Sprachbrockhaus, 7. Auflage, F. A. Brockhaus,
Wiesbaden, 1968.
Trenker, R. 6275 deutsche Sprichwörter und
Redensarten. München. Verlag von Albert
Medler.
Storfer, A. J. Wörter und ihre Schicksale.
Atlantis-Verlag. Berlin-Zürich, 1935.
Trübners Deutsches Wörterbuch. Verlag Wal¬
ter de Gruyter & Co. Berlin, ■ 1939—1955.
Wächter, Dr. Oscar. Altes Gold in Deutschen
Spruchwörtern. Verlag ■ von W. Spemann.
Wahrig, G. Das große deutsche Wörterbuch.
C. Bertelsmann Verlag. Gütersloh, 1967.
Бинович, Л. Немецко-русский фразеологи-
ческий словарь. Москва, 1956.
Бинович, Л. и Н. Н. Гришин. Немецко-рус¬
ский фразеологический словарь. Издание
второе, исправленое и дополненное. Из-
дательство „Русский язмк“, Москва, 1975.
Геров, Найден. Р-вчник на блъгарскьт язмк
Пловдив. 1895—1908.
Българска академия на науките. Речник на
съвременния бълг. език. С., 1955—1958.
Славейков, П. Р. Български притчи или
пословицики характерни думи. Български
писател. София, 1-9-54-.
Арнаудов, М. Български пословици и га¬
танки. Български писател. София, 1949.
5000 избрани български пословици н пого¬
ворки. Съставители: Милко Григоров и
Костадин Кацаров. Наука и изкуство, 1963.
Българско народно творчество. Български
писател. София, 1961.
Сборник за народни умотворенния и наро-
допис. Книга 1—46. София, 1889—1953.
Използувани са също многобройни съчи¬
нения на немски и български писатели и
учени, списания, вестници и много изрази
от живата немска и българска реч.
СЪКРАЩЕНИЯ
НЕМСКИ:
Adj. — Adjektiv
Akk. — Akkusativ
arch. — archaisch
berl. — berlinisch
bibl. — biblisch
D. — Dativ
dial. — dialektisch
dicht. — dichterisch
engl. — englisch
fam. — familiär
Fern. — Femininum
franz. — französisch
Gaunerspr. — Gaunersprache
G. — Genitiv
gramm. — grammatisch
griech. — griechisch
hebr. — hebräisch
hist. — historisch
hum. — humoristisch
iron. — ironisch
ital. —- italienisch
Kanzl. — Kanzleisprache
lat. ~~ lateinisch
Mask. — Maskulinum
med. — medizinisch
mil. — militärisch
mhd. — mittelhochdeutsch
mlat. — mittellateinisch
naz. — nazistisch
Neutr. — Neutrum
niederd. — niederdeutsch
nordd. — norddeutsch
oberd. — oberdeutsch
o. Mz. — ohne Mehrzahl
österr. — österreichisch
papierd. — papierdeutsch
pl. — Plural
poet. — poetisch
polit. — politisch ■
r ■ reflexiv
rel. — religiös
scherzh. — scherzhaft
Schweiz. — schweizerisch
seit. — selten
s. — sieh
sold. — soldatisch
stud. — studentisch
südd. — süddeutsch
übertr. — übertragen
umg. — umgangssprachlich
verächtl. — verächtlich
veralt. — veraltet
vulg. — vulgär
apx. — архаично
библ. — библейско
воен. — военно
вулг. — вулгарно
гр. — гръцко
диал. — диалектично
жар. — ■ жаргон
ирон. — иронично
БЪЛГАРСКИ:
нар. — народностно
обл. — областно '
остар. — остаряло
печ. — печатарско
поет. — поетично
подигр. — подигравателно
прен. — преносно
разг. — разговорно
рус. — руско
спорт. — спортно
стбълг. ■ — старобългарско
map. — тарикатско
хум. — хумористично
шег. — шеговито
А
А — von А bis Z от начало до край; от игла до
конец; от алфа до омега; от аз до ижица; ■ || etwas von
А bis Z erzählen разказвам нещо от начало до край;
от игла до конец; || die Geschichte ist von A bis Z
erfunden, erlogen историята е измислена, съчинена,
изсмукана от пръстите от начало до край; няма нищо
вярно в тая история; || das А und О von etwas sein
алфата (началото) и омегата (краят) съм на нещо;
душата, същността съм на нещо; || noch im großen А
sein, stecken още съм в самото начало, в наченките
на нещо; <> wer А sagt, muß auch ■ В sagen хванеш ли
се на хорото, трябва да играеш (пускане няма); по¬
чнеш ли нещо, трябва да продължиш
ä — ein ä Geschmack (Goethe) отвратителен, гаден
вкус
Аа — Kinderspr. Аа machen правя аки, (к)акам
Aal, der — glatt, schlüpfrig, schleimig wie ein Aal гла¬
дък, хлъзгав, плъзгав, мазен, гъвкав като змиорка;
разг. Мазна Гана; || sich (Akk.) krümmen, sich (Akk.)
winden wie ein Aal гърча се, вия се, мъча се да се
отскубна, да се измъкна като змиорка; || sie entwinden
sich wie die Aale те се изплъзват като змиорка, винаги
успяват да се измъкнат, да изклинчат; || umg. den Aal
beim Schwanz fassen захващам нещо ■ наопаки, от кра¬
ката за главата, не както трябва; <£> wer den Aal hält
beim Schwanz, dem bleibt er weder halb noch ganz който
захваща погрешно една работа, не я свършва; «ф- wer
sich auf die Welt verläßt, hat den Aal beim Schwanz
gefaßt ако искаш да не ти се свърши работата, предай
я другиму да я свърши
Aas, das derb — so ein Aas мръсница такава, мърша
такава, стерва; мръсник с мръсник; мръсница с мръс¬
ница; стерва със стерва; такава лисица, такъв хитрец;
голям дявол; || freches, dummes Aas нахалник такъв,
нахалник с нахалник, нахал с нахал, нахален тип; глу¬
пак такъв (и гальовно) глупчо; || ein schlaues, feines
Aas хитрец, хитрушан, шмекер, хитра лисица; дока¬
ран, изконтен, разг. изтупан, хубаво облечен човек,
баровец; || das ist ein Äschen какъв хитрец, дявол ми
е той, каква хитрушана ми е тя, може да те продаде,
умее да върти хората на пръста си; от стара коза яре
е; || kein Aas ließ sich sehen не се виждаше, мяркаше
жива душа, никакъв, разг. кьорав, жив човек, нямаше
никой; <ф> wo (ein) Aas ist, (da) sammeln sich die Adler
(Geier, Raben) кьдето има мърша, там има и орли
(лешояди); дето има мед, там има и мухи; налитат,
трупат се като гарвани (гарги, орли, орляци) на мър¬
ша, като овци на кърма, като псета на умрял кон,
като оси на мед
aasen umg — mit etwas (Geld, Butter, seinen Kräften)
aasen разточителствувам, разсипнича c нещо, стопа¬
нисвам го зле, не го пестя, разпилявам, прахосвам го;
не пестя парите, харча, изразходвам много масло, не
щадя, прахосвам силите си; изразът е взет от живота
на животните, които, когато ги изкарат на паша,
опасват най-напред тучните места; || er aast mit dem
Geld той не пести парите, пилее, харчи наляво и на¬
дясно пари, не .завърта пара у себе си, има широка
ръка, парите се изнизват през пръстите му
ab — ab heute, ab 5 (fünften, fünftem) Januar, ab
diesem Termin от днес, от 5. (пети) януари, от тоя
срок, от тая дата; || zu vermieten ab Neujahr, ab heute,
ab 1. (erstem) März под наем от нова година, от днес,
от 1 март; || von nun (jetzt) ab отсега нататък; © für
Kinder ab acht Jahren за деца от осем години нагоре,
над осем години; © ab und zu (ab und an) понякога,
от време на време, сегиз-тогиз, разг. от дъжд на вятър,
чат-пат; © Hut ab шапки долу, свалете шапките; ||
Hut ab vor ihm, vor seiner Leistung шапка-долу пред
него, свалям шапка, прекланям се пред постиженията
му; || Gewehr ab пушки при нозе; © Karl ab Карл
излиза, напуска сцената; || umg. ab durch die Mitte да
ти видя гърба, марш вън, да те няма; разкарвай се,
измитай се оттук. Изразът е възникнал през 19. век под
влияние на режисъорското напътствие: излез през
средната врата; || umg. ab mit Volldampf — ab die
Post дим да те няма, махай се от очите ми веднага;
прав ти път, бърз ти кон; хайде, друм, пръждосвай
се оттук, хайде, заминавай; || umg. ab nach Kassel хайде
заминавай, разкарвай се оттук, да ти видя гърба; хай¬
де, друм, поемай си пътя, много ти здраве; s. Kassel;
|| umg. ab dafür хайде заминавай, марш оттук, да ти
видя гърба; || wir sind vom Wege ab отбили, отклонили
сме се от пътя, загубили сме пътя; © hast du den Fleck
ab извади ли, излезе ли петното; || der Knopf ist ab
копчето се е скъсало, е паднало; || umg. der Bart ist
ab — jetzt ist der Bart ab (und der Ofen aus) свършено,
разг. свършено представление; песента му е изпята;
спукана му е работата; вече нищо не помага; за снета
глава лек няма; © umg. ich bin ganz ab съвсем съм
капнал, съсипан, нямам вече капка сила, нямам вече
душа, съвсем издишам вече, хич ме няма, пребит, ка-
талясъл съм от умора, душа не е останала вече в'мене;
© weit ab vom Verkehr далече, встрани от движението,
от шума; || ab zehn Uhr от десет часа нататък; frei
ab Berlin, ab hier франко Берлин, оттук: © das Auf
und Ab der Preise качването и падането на цените; ||
das Auf und Ab des Lebens успехите и неуспехите, въз¬
ходите и паденията в живота
abändern — einen Plan, sein Urteil, das Manuskript,
ein Kleid abändern променям план, внасям изменения,
поправки в него; променям, поправям мнението си,
преценката си; поправям ръкопис; преправям дреха;
|| ändern Sie mir nichts ab да не поправяте нищо, да
не внасяте никакви поправки, изменения (в ръкописа,
статията ми), разг. да не пипате, барате нищо (в него,
нея)
Abänderung, die — eine wichtige Abänderung vorneh¬
men, treffen правя, внасям важни изменения, поправки,
промени в нещо
Abänderungsantrag, der — einen Abänderungsantrag
einbringen внасям (в камарата) предложение за по¬
правки, изменения, промени; || dem Abänderungsantrag
zustimmen гласувам за предложението за изменения,
промени
abängstigen r — ich habe mich um dich abgeängstigt
съсипах се, разг. душата ми излезе от страх, безпо¬
койство, тревога за тебе
abarbeiten — ich arbeite mein Pensum ab ■ изработвам
това, което съм си определил, запланувал, което ми
е възложено, зададено; || eine Schuld, seine Verpflich¬
tung abarbeiten отработвам дълг, задължение, издъл¬
жавам се, изплащам, отплащам се, разплащам ■ се с
работа; © ich habe mich für ihn tüchtig abarbeiten müs¬
sen трябваше да работя здравата, разг. да опъвам
здравата, да работя, да се трепя, да блъскам като
черен роб, като черен дявол за него; || sich (D.) die
Finger abarbeiten оставам без ръце (пръсти) от работа,
съсипвам си ръцете от работа, ръцете ми хващат ма¬
золи от работа; © ein abgearbeiteter Mensch съсипан,
12 abärgern
разсипан, разнебитен от работа човек; J abgearbeitet
sein, aussehen изтощен, разсипан, разнебитен съм от
работа; изглеждам преуморен, имам изтощен, уморен
вид; || abgearbeitete Hände загрубели, захабени от ра¬
бота, мазолести ръце
abärgern r — ich habe mich mit ihm abgeärgert скосих
се, изтрових се, съсипах се от ядове с него
Abart, die — eine Abart bilden представям видоизме¬
нение, разновидност, отклонение от нормалния вид;
|| in mehreren Abarten auftreten явявам се, налице съм
в много вариации, разновидности; ф er sammelt nur
Abarten той събира само куриозите™ (за маркосъ-
бирачи); || veralt, so ist diese Abart auch Euer Sohn nicht
mehr (Schiller) и така тоя изрод, това изчадие няма
да бъде повече ваш син
abäschern r umg. — ich äschere mich ab изтрепвам
се, блъскам се, съсипвам се от работа, капвам, едва
се влача, влача се като пребито псе, едва си поемам
дъх, ■ изплезвам език, премалявам от преумора, пре¬
бивам се да бързам, давам си голям зор
abäugeln — ich äugele ihm etwas ab научавам, разг.
копирам нещо от него с гледане; измъквам му нещо,
като му правя мили очи, като му се докарвам
Abbau, der — der Abbau von Kohle, Erzen добиване,
разработване, експлоатация на въглища, руди; || der
Abbau von Eiweißstoffen der Zellen разграждане, раз¬
падане, разлагане на белтъчините в клетките; || der
Abbau der Kräfte упадък, изтощение, израждане, из-
немощяване на силите; ф etwas in Abbau bringen из¬
оставям експлоатацията, разработването на мина,
оставям да запустее, занемарявам нещо
abbauen — Kohle, Erze abbauen разработвам, до¬
бивам въглища, експлоатирам мина, залежи, нахо¬
дище; || eine Zeche abbauen изчерпвам, изоставям, из¬
тощавам рудник, преустановявам експлоатацията fay;
ф eine Maschine abbauen демонтирам, разглобявам,
вдигам машина; ф den Betrieb abbauen редуцирам
завод, изоставям, занемарявам го; ф ein Lager, den
Markt, die Zelte abbauen вдигам лагер, развалям па¬
зара, вдигам сергиите, палатките; ф Gehälter, Löhne,
Preise abbauen намалявам, понижавам заплатите, над¬
ниците, цените; || einen Beamten, Angestellten abbauen
съкращавам, уволнявам поради съкращение чиновник,
служещ; || Ermäßigungen, alte Vorrechte, Übelstände
durch Reformen abbauen ограничавам, отстранявам,
премахвам постепенно намаления, привилегии, неуре¬
дици чрез реформи; || eine Stellung abbauen изоставям,
напускам позиция, оттеглям се; || der menschliche Kör¬
per baut Eiweiß, Stärke ab човешкият организъм раз¬
лага, разгражда белтъчините, нишестето; ф die Kar¬
toffel baut ab добивът на картофи намалява, спада;
Ф die Zellen bauen ab клетките се разпадат, дегене¬
рират, се израждат; ф der Sportler, der Gegner baut
ab, hat abgebaut спортистът изостава, започва да губи
сили, да изнемогва, няма повече сили да се съпро-
тивява, се оттегля, се отказва от състезанието, се
отказва от борбата поради изтощение; противникът
се оттегля, напуска полесражението, разг. си вдига
чуковете, такъмите, консулите, дърмите, дрипите,
партушините; || im Alter baut der Mensch ab на старини
човек губи сили, изнемощява, става немощен, отпада
физически; ф das baue lieber gleich ab по-добре се
откажи веднага, още сега, докато е още време от това;
остави се още сега от това, остави, разг. зарежи това
още сега, докато е време; |j wir bauen ab отказваме
се, омръзна ни да чакаме, поемаме, тръгваме, потег¬
ляме, разг. си вдигаме чуковете, консулите
abbeißen — ich beiße vom Brot ein Stück ab, habe mir
vor Schmerz die Nägel abgebissen отхапвам, отгризвам
късче, къс от хляба; от болка си изгризах ноктите;
|| er beißt sich lieber die Zunge ab, als etwas zu verraten
по-скоро ще си отхапе езика, отколкото да издаде
нещо; И da beißt die Maus keinen Faden ab — da beißt
(dir) keine Maus einen Faden von ab това е положе¬
нието, нищо не може да се промени, да се направи,
не може другояче, няма друг изход, друго разрешение,
друга възможност, няма да те размине това, ще го
направиш като поп, и хоро ще играеш; свършена ра¬
бота. С тези думи един шивач уверява клиента си, че
няма да открадне нищичко от плата му; според друго
тълкуване няма мишка, която да прегризе мрежата,
следователно няма кой да ти помогне и да промени
положението; .ф einen abbeißen обръщам, гаврътвам
една (чаша)
abbekommen umg. — er hat sein(en) Teil abbekommen
той получи дела си, частта си, пая си; той си получи,
каквото заслужаваше, заслуженото (наказание), как-
вото търсеше, каквото му се падаше, полагаше, след¬
ваше; намери, каквото търсеше; || er hat nichts, viel von
dem Geld abbekommen той не получи, разг. не закачи,
не намаза нищо от парите, не го огря нищо; той по¬
лучи голяма част от парите, разг. намаза здравата,
удари голяма печалба, голямо кьораво; || eins, etwas
Gehöriges abbekommen плясват ме, плясват ми, удрят
ми, зашиват ми, залепват ми една плесница, един
(шамар), отнасям боя, пердаха, изяждям калая, на-
тупват ме, нарязват ме (като кисела краставица), на-
кастрят ме здравата, както се следва; || etwas abbe¬
kommen нахокват ме, накастрят ме, нарязват ме,
отнасям боя, пердаха, изяждам калая; пострадвам,
изпащам си, претърпявам, понасям повреда, загуба,
щета; нещо закача, засяга и мене; бивам ранен, за¬
сегнат (от куршум, бомба, бедствие); ф einen Knacks
abbekommen претърпявам телесна повреда, здравето
ми пострадва, се поврежда; Ф Regen abbekommen за¬
валява ни, изненадва ни, намокря ■ ни, навалява ни,
наквася ни дъжд; ф die Stiefel, den Schmutz nicht ab¬
bekommen können не мога да изуя, събуя, сваля бо¬
тушите си, да премахна, изчистя, отстраня калта
abberufen — einen Gesandten von seinem Posten ab¬
berufen отзовавам пълномощен министър от поста му;
|| übertr. aus diesem Leben, in die Ewigkeit abberufen
werden бивам отзован от този живот, преселвам се
във вечността, разг. господ ме прибира при себе си
abbestellen — eine Zeitung abbestellen прекратявам,
спирам абонамента на вестник; отказвам, не искам
да получавам повече вестник; | ihn, etwas abbestellen
съобщавам му, че отменям уговорена среща, назначен
час, казвам му да не идва, че нещо няма да се състои;
отменям, отлагам нещо;
abbetteln — eine Straße abbetteln прося от врата на
врата по цялата улица; тропам на всяка врата за про¬
сия; ф übertr. er läßt ■ sich jedes Wort abbetteln трябва
да му вадя, тегля всяка дума с ченгел, кука, насила
от устата
abbiegen — links, seitwärts, in eine Straße, um die Ecke
abbiegen завивам, свивам, разг. удрям, криввам, свръ¬
щам наляво, встрани, покрай ъгъла; || vom Wege ab¬
biegen откланям се, свръщам, отбивам се от пътя
(правия път); тръгвам по крив път; ф übertr. er ist
schon wieder abgebogen той пак се отклони, избягна,
измести отговора, изплъзна се ■ от отговора, да отго¬
вори; пак се ■жми-кща, без да отговори; ф die Ausfuh-
rang eines Planes abbiegen откланям, предотвратявам,
осуетявам изпълнението на план, попречвам чрез из¬
кусни маневри да бъде проведен; || das Gespräch ab¬
biegen откланям, измествам разговора, давам друга
насока на разговора; || etwas (einen Streit) abbiegen
откланям, парирам нещо, предотвратявам спор, раз¬
правия, давам на нещо друга насока, попречвам на
изпълнението му, осуетявам го; © das Recht abbiegen
преиначавам, изкривявам, изопачавам правото; ©
einer Sache die Spitze abbiegen пречупвам, претъпявам
острието на нещо, смекчавам го, отнемам остротата
му
Abbild, das — getreues Abbild der Natur, der Wirk¬
lichkeit вярно огледало, копие, отражение, пълно до-
гонване, повторение, подобие, вярна картина, огле¬
дален образ на природата, действителността; || ein
verzerrtes Abbild der herrschenden Zustände разкривена
картина, карикатурен образ на господствуващите по-
рядки; || ein schwaches Abbild des früheren Glanzes сла¬
бо отражение, наподобяване на миналия блясък, слаб
отблясък от миналото величие, миналата слава; || <as
Abbild gleicht dem Urbild, ist nicht davon zu unterschei¬
den копието прилича досущ на оригинала, праобраза,
не се различава по нищо от него; || aus dem Abbild
zu schließen, nach dem Abbild zu urteilen ако се съди,
ако съдим по изображението, копието, репродукцията;
|| er ist das vollkommene Abbild seines Vaters той e
образ и подобие, съвършено копие на баща си, разг.
отрязъл е главата на баща си, цял бащичко е, по нищо
не се различава от баща си.
abbilden — naturgetreu, sprechend, genau abbilden
изобразявам вярно, като жив, живее (в романа), точ¬
но; || in der Zeitung abgebildet sein снимката ми е да¬
дена, поместена, отпечатана във вестника, разг. има
ме във вестника; || er fand sich in der Erzählung ab¬
gebildet той се видя изобразен, отразен, обрисуван,
откри себе си в разказа
Abbitte, die — bei ihm für etwas Abbitte tun, ■ leisten
моля ■ го за прошка, да ми прости за нещо; искам му
извинение, прошка за нещо, извинявам му се за нещо;
<$> Abbitte ist die beste Buße преклонена глава сабя
не ce<ic
abbitten — ich bitte ihm etwas fußfällig ab моля го
на колене, коленопреклонно за прошка, да ми прости
за нещо; || er hat mir vieles abzubitten той ми е при¬
чинил много нещастия, пакости, злини, има много
грехове спрямо мене, ми дължи за ■ много неща из¬
винение; той е много виновен пред мене; ф abbitten
ist besser als leugnen по-добре се извини, отколкото да
отричаш вината си
abblasen — Bücher, den Tisch abblasen издухвам пра¬
ха от книги, от масата; || Gas abblasen изпускам газ
под налягане; пускам боен газ срещу противника;
© die Jagd abblasen възвестявам чрез рог края на лова,
тръбя, давам сигнал за прекратяване на лова; ||
umg. eine Zusammenkunft, einen Streik abblasen отме¬
ням среща; давам нареждане да се отмени, отложи
стачка; || die Sache mußte abgeblasen werden работата
трябваше да се отложи, не можа да се състои; || die
Sache ist noch nicht abgeblasen работата още не е окон¬
чателно свършена, сигурна, решена, разг. опечена, още
не е казана последната дума, още не е изгубено всич¬
ко, има все ■ още надежда да се уреди нещо; (в стила
на немския живот): още не е възвестена с тръба от
кулата; (в стила на българския живот): още не е бил
барабанът за нея; || abgeblasen отбой
abbiassen — eine abgeblaßte Redensart бледен, ане¬
мичен, безкръвен, безцветен, изтъркан, овехтял израз
abbrechen 13
abbienden — die Scheinwerfer abblenden намалявам
фаровете, давам къси фарове ‘
abbleuen — ihn abbleuen напердашвам, нашарвам го
хубаво, направим го само в синини
abblitzen umg. — er ist mit seinem Gesuch abgeblitzt
той удари на камък с молбата си, отказаха му, отря¬
заха го, не го огря; || ihn abblitzen lassen отритвам го,
отблъсвам, отхвърлям молбата, отритвам предло¬
жението му, отказвам му, разг. отрязвам го, отрязвам
квитанцията му, куйрука му, подписвам паспорта му,
давам му пътя, експедирам го на бърза ръка; || er ist
bei ihr, bei uns abgeblitzt тя го- отряза, не прие, отхвър¬
ли предложението му, разг. би му дузпата; отрязахме
му квитанцията; той удари на камък, не го огря, ос¬
тана на сухо, с пръст в устата при нея, няма успех
при нея, при нас
abbliihen — eine abgeblühte Schönheit процъфтяла,
увяхнала, преминала хубавица, хубост
abbrechen — das Kind hat sich einen Zahn abgebrochen
детето си счупи зъб; || dicht. Blumen abbrechen късам,
бера цветя; || der Wind hat den Baum über der Wurzel
abgebrochen вятърът прекърши, пречупи, преломи
дървото до корена; || die Nadel ist abgebrochen върхът
на иглата е пречупен; || übertr. einer Sache die Spitze
abbrechen пречупвам, притъпявам острието, остротата
на нещо, смекчавам го; © ein Haus abbrechen събарям,
развалям, срутвам къща; || ein Zelt abbrechen свивам,
прибирам палатка; || übertr. die (seine) Zelte abbrechen
напускам квартирата си, вдигам ■ се оттук, разг. вдигам
си чуковете, консулите; || übertr. alle Brücken hinter sich
abbrechen събарям, разрушавам, срутвам всички мос¬
тове зад себе си, връщане назад няма; © eine Arbeit,
das Studium, den Urlaub abbrechen прекъсвам, пре¬
установявам, прекратявам работа, следването, отпуск;
II das Gespräch, den Umgang (Verkehr) mit ihr abbrechen
прекъсвам разговора, преставам да дружа с нея; разг.
скъсвам с нея; || die diplomatischen Beziehungen zu
einem Staat, die Verhandlungen abbrechen прекъсвам,
преустановявам, разг. скъсвам дипломатическите
отношения, връзки с една дЪржава; прекъсвам, пре¬
кратявам, преустановявам преговорите; || wir wollen
hier abbrechen да спрем дотук, да прекъснем тук; ©
eine Sache zu grün abbrechen претупвам нещо на бърза
ръка, през куп за грош, надве-натри, по бързата про¬
цедура, не го доизпипвам, доизработвам, както тряб¬
ва; разг. оставям си ръцете; Ц eine Sache übers Knie
(ab) brechen претупвам нещо на бърза ръка, през куп
за грош, надве-натри; © er brach mitten in der Rede
ab той спря, млъкна посред речта, разговора; || das
Gespräch brach jäh ab разговорът спря, секна внезапно;
|| das bricht nicht ab това няма край, се ниже, се точи
до безкрайност; © umg, brich dir nur keinen (keine
Verzierung) ab полека да не се препънеш; полека лам-
бата; не се превземай, фръцкай, надувай толкоз, не
си давай толкова важност; ще се пръснеш от надуване;
не се изсилвай, не се изхвърляй толкова; по-скром-
ничко; ® er bricht sich nichts ab той не си отказва
нищо, не се лишава от нищо, угажда си много, разг.
угажда си на душичката; Ц er hat sich den Wein ab¬
gebrochen той се отказа от пиенето на вино; || das habe
ich mir vom Munde abgebrochen това съм спестил,
отделил, откъснал от залъка си; отгладувал съм го;
II ihm etwas vom (am) Munde, vom (am) Lohn abbrechen
откъсвам му нещо от устата, залъка, изяждам му не-
14 abbremsen
що от заплатата, тур. от хака; ф abgebrochene Worte
откъслечни думи
abbremsen — den Wagen* abbremsen поставям в дей¬
ствие, разг. удрям спирачките; спирам колата; ©
übertr. die Entwicklung, die Begeisterung abbremsen спъ¬
вам, спирам развитието, преча на развитието; заду¬
шавам въодушевлението; || die Produktion einer Ware
abbremsen ограничавам производството на стока
abbrennen — der Feind hat das Dorf abgebrannt вра¬
гът опожари, изгори, опепели, превърна в пепелище
селото; © das Haus ist bis auf den Grund, völlig ab¬
gebrannt къщата изгоря до основи, се превърна в пе¬
пелище; || die Kerze ist abgebrannt свещта догоря, из¬
горя, угасна; || ich bin abgebrannt къщата ми, имотът
ми е опожарен, изгорял; обеднял, оголял, гол съм
като просяк. Изразът е свързан с 30-годии..ната война,
когато диви орди опожарявали цели села и жителите
им изпадали в най-тежка сиромашия. В по-ново време
означава: нямам пукната пара, нямам пари за лек,
съвсем съм се обрал, охарчил, останал съм съвсем без
пари, без пукната стотинка; тънко преда; дантел-мар-
ка съм; тънка ми е кесията; «ф* dreimal umgezogen ist
so gut wie einmal abgebrannt да се местиш три пъти
е все едно веднаж да е изгоряла покъщнината ти
abbringen — ihn von seinem Vorhaben durch etwas,
ihn vom Thema, vom rechten Wege abbringen откло¬
нявам го от намерението му, разубеждавам го от не¬
що; отклонявам го от темата; отбивам го от правия
път, тласвам го по крив (лош) път, по стръмно на¬
долнище; || er läßt sich von seiner Meinung nicht ab¬
bringen той не се оставя да го разубедят, да влияят
на мнението му, нищо не може да го накара да ■ про¬
мени мнението си; || nichts in der Welt kann (soll) mich
davon abbringen нищо на света, никаква сила на света
не може да ме накара да се откажа от това, да про¬
меня намерението, решението, становището си, да ми
повлияе; || ihn vom Müßiggang, von seiner Lebensweise,
von seinen Gedanken abbringen повлиявам му, накар¬
вам го да се откаже от безделието, да се залови на
работа, да промени, да се откаже от ■ начина си на
живот, да се остави от тоя начин на живот, разг. да
зареже тоя начин на живот; откланям го от нера¬
достните му мисли, давам друга насока на мислите
му, разсейвам, разтушавам го; || er ist nicht von seinem
Vorurteil abzubringen никой не може, не е и състояние
да го накара да се освободи, да се отърси от- пред¬
разсъдъците си, той държи здраво, сляпо, твърдо на
предразсъдъците си
Abbruch, der — ein Haus auf Abbruch verkaufen про¬
давам къща за събаряне; Ф umg. auf Abbruch heiraten
омъжвам се за стар и богат мъж, за да наследя парите
му, пенсията му; © Abbruch der diplomatischen Be¬
ziehungen скъсване на дипломатическите отношения,
връзки; © ihm Abbruch tun нанасям му вреда, щета,
ощетявам го, навреждам му; || Abbruch leiden пре¬
търпявам вреда, щета, пострадвам, бивам ощетен,
онеправдан; || meine brüderlichen Gefühle haben nicht
den mindesten Abbruch gelitten братските ми чувства
не пострадаха, не бяха накърнени, засегнати ни най-
малко от това, не претърпяха никаква, ни най-малката
промяна; || der Freude, der Begeisterung Abbruch tun
отравям, намалявам радостта, отразявам се на въз¬
хищението, развалям удоволствието; охлаждам въз¬
торга; || umg. das tut der Liebe keinen Abbruch не e
болка за умирачка, не е толкова трагично, не е ■ тол¬
кова страшно, от това нищо няма да пострада; © er
tut sich keinen Abbruch той не си отказва нищо, не се‘
лишава от нищо, угажда си, разг. угажда на душич-
ката си, подслажда си душичката
abbrühen — Geflügel abbrühen попарвам птици; ©
übertr. er ist ein abgebrühter Mensch, gegen alles abge¬
brüht той е нравствено тъп, безчувствен, безсъвестен
човек, темерут, безочлив, има дебела кожа, дебели
очи, не се трогва от нищо, нищо не може да го трогне,
да му повлияе, разг. обръгнал е на всичко
abbrummen umg. — er hat seine drei Jahre abgebrummt
той излежа и затвора трите си години
abbummeln — die Überstunden abbummeln ползувам
почивни дни срещу извънредно изработени часове
abbürsten — den Hut abbürsten изчетквам шапката;
|| ihn abbürsten разг— намесвам, накастрям, наругавам го
abbüßen — ' er hat seine 10 Jahre abgebüßt той излежа,
изтърпя наказанието си от десет години; || seine Sünde
abbüßen ■ изкупвам греха си; || etwas mit Geld abbüßen
заплащам, откупвам нещо с пари
Abc (АЬесе) das — etwas nach dem Abc ordnen, ins
Abc einordnen подреждам нещо по азбучен ред; || das
Abc lernen, aufsagen уча, казвам азбуката; || noch beim
Abc sitzen, im Abc stecken, sein още сричам, уча аз¬
буката; || nicht einmal das Abc können не зная още
буквите, азбуката; прен. не зная още колко прави две
и две, две по две, на какво дърво расте хлябът; ©
übertr. ihn durchs ganze Abc loben не мога да го на-
хваля, хваля го, превъзнасям го до небесата; <ф> die
Ordnung ist das Abc einer guten Haushaltung редът e
първата повеля, всичко и едно добро домакинство
Abdampf, der — sich (D.) Abdampf schaffen намирам
си отдушник
abdampfen — der Äther, die Flüssigkeit ist abgedampft
worden етерът излетя, течността се изпари; || umg. der
Zug, mein Bruder ist abgedampft влакът замина, отпъ¬
тува; брат ми си запали цигарата и се разкара
abdampfen — Fleisch, grelle Farben, rauhe Klänge ab¬
dämpfen задушавам месо; смекчавам, туширам, уби¬
вам ярки багри, цветове; заглушавам, задушавам ре¬
зки, остри тонове
abdanken — der König, der Minister dankte ab кралят
абдикира, се отказа от трона; министърът си подаде
оставката; || ihn abdanken освобождавам го от служба,
пускам го да си върви; разжалвам го; разг. давам му
пътя, зарязвам ■ го;© ein abgedankter Offizier, Liebha¬
ber, Freund разжалван, уволнен офицер, отритнат,
изоставен любовник, приятел
abdarben — ich darbe mir etwas vom (am) Munde ab
откъсвам, деля, пестя нещо от залъка си, отгладувам го
abdecken — der Sturm hat viele Häuser abgedeckt бу¬
рята свали, отнесе покривите на много къщи; || der
Tisch abdecken раздигам, прибирам, разтребвам ма¬
сата; || veralt, ein Tier abdecken одирам кожата на
животно; || Schulden abdecken плащам, погасявам дъл¬
гове; I) Schäden abdecken поправям щети; || etwas mit
einer Plane, abdecken покривам нещо c платнище; || Sp.
das Tor abdecken отбранявам вратата; || umg. ihn ab¬
decken нажулвам, натупвам, натимарвам го
Abdentenstreiche, pl. — Abderitenstreiche machen вър¬
ша глупости,, щуротии, дивотии, лудории (по романа
на Виланд „Абдеритите", в който под прикритието
на тракийския град Абдера и неговите жители ав¬
торът осмива недостатъците и глупостта на съвре¬
менниците си)
abdrängen — ihn vom Wege, von seinem Platz, von
seiner Stelle abdrängen избутвам, изтиквам, изтласквам
го от пътя си, от мястото му, измествам го от служ¬
бата му, вземам му мястото; || übertr. er läßt sich nicht
von seinem Recht abdrängen той не отстъпва от пра¬
вото си, не се отказва от него, си пази правото, ин¬
тереса; || veralt, ihm etwas abdrängen измъквам му не¬
що насила, принуждавам го да ми го даде, изкрън-
квам му нещо .
abdrechseln — abgedrechselte Worte купешки, изтър¬
кани, банални, префърцунени, превзети думи; || eine
abgedrechselte Verbeugung превзет, заучен поклон
abdrehen — das Licht, das Gas, die Wasserleitung ab¬
drehen завъртам, затварям ключа на осветлението,
крана на газта, на чешмата, затварям чешмата, спи¬
рам водата; ф umg. ihm den Hals, die Gurgel abdrehen
забивам му ножа и гърба, съсипвам, ■ разоравам го,
опропастявам го; || umg. ihm die Luft abdrehen ли¬
шавам го от възможността да диша, прекъсвам му
достъпа на въздух, не му даиам да диша; ф sich (D.)
fast den Hals abdrehen изкривявам си, извъртам си
ирата, за да видя нещо (от любопитство); || sie drehte
sich ab тя се обърна, завъртя на токовете, петите си
abdreschen — eine abgedroschene Redensart изтър¬
кана, безсолна, банална фраза, банален, изтъркан сло¬
весен израз; || ein abgedroschenes Klavier разхлопано,
раздрънкано пиано, таратайка; || abgedroschenes Zeug
reden говоря, разг. плещя, плямпам, бръщолевя праз¬
ни приказки; чеша си езика, чешем си езиците; празна
Мара тъпан била; дрън-дрън-ярина
abdrosseln — den Motor, den Verkehr, die Zufuhr, den
Nachschub, den Handel abdrosseln спирам мотора (за¬
тварям карбуратора), спирам, задръствам движение¬
то, преча на притока, подвоза; спъвам, ограничавам
търговията; || ihm die Luft abdrosseln не му давам да
диша, отнемам му въздуха, прекъсвам му достъпа на
въздух
Abdruck, der — Abdruck nur mit Genehmigung des
Verfassers препечатване само c позволение, разреше¬
ние на автора; || etwas zum Abdruck bringen давам
нещо за печат, отпечатване; ® einen Abdruck von et¬
was machen, nehmen праия копие, отлииък, иземам,
снемам отпечатък от нещо; || der neue Abdruck des
Romans новото издание на романа
abdrücken — das Gewehr auf ihn abdrücken изпраз¬
вам оръжието срещу него; ф er drückte ab той на¬
тисна, дръпна спусъка, гръмна, стреля; ф übertr. die
Angst, das Geheimnis wollte ihr das Herz fast abdrücken,
drückte ihr fast das Herz ab от страх сърцето й се беше
свило на кълбо, щеше да се пръсне; тайната пареше,
гореше на сърцето й; ф ihm die Luft abdrücken не му
давам да диша, разоравам го материално, стопански
abebben — die Flut, das Hochwasser ebbte ab при¬
ливът, водата се отдръпна, оттегли, спадна; || der
Streit, die Begeisterung, die Erregung ebbte ab спорът,
въодушевлението стихна, възбудата, тревогата слегна,
намаля; успокоиха се
Abend, der — es wird Abend, es geht gegen (auf) den
Abend — der Abend naht свечерява се, мръква се, стъм-
ва се, денят клони към залез, заник, настъпва, настава
вечер; || der Abend dunkelt припада нощ, иечер, стъмва
се, мръква се; || der Abend sinkt, dämmert (herein),
kommt heran, senkt sich herab, zieht herauf, bricht an,
bricht herein припада вечер, свечерява се, нощта се
спуска над земята, хвърля своя плащ; мръква се, стъм¬
ва се; || der Abend überfällt uns вечерта, нощта ни
сиарва, обгръща ни нощ; ф am Abend der I. Mai(s)
вечерта на 1. май; || an jenem Abend през оная вечер;
|| am Abend vorher (на) предната вечер; |] den Abend
zuvor и навечерието, предната вечер; || umg. er kann
Abenteuer 15
mich am Abend besuchen има да почака много; утре
по това време; няма да го огрее; има много здраве;
ф gegen, gen Abend привечер, надвечер, на запад; ||
den Abend über, hindurch цялата иечер, през цялата
вечер; || drei Abende lang (в продължение на) цели три
вечери; || des Abends, abends вечерно време, вечер,
нощем; || vom Morgen bis zum Abend, bis in den späten
Abend (hinein), bis spät in den Abend (hinein) от ранни
зори, от сутрин до късна вечер, до късно вечерта, през
нощта; || von früh bis abends unterwegs sein вън от
къщи съм, не се прибирам от сутрин до вечер, по цял
ден; || abends spät късно вечерта; || zu Abend essen
вечерям; || jeden Abend всяка вечер, ката вечер; ф 'der
Abend des Lebens краят, заникът, залезът на живота;
|| dicht, er steht im Abend des Lebens прехвърлил е вече
цветния хълм на живота, иече е и края на живота си,
годините му не са малко; || der Heilige Abend бъдни
иечер; || bunter Abend вечеринка с пъстра програма,
с весели номера; || der Clou des Abends сензацията,
атракцията на забавата; <£> niemand weiß, was der
Abend bringt никой не знае какво му носи утрешният
ден; нощта е бременна; <ф> man soll den Tag nicht vor
dem Abend loben денят не бива да се хвали от сут¬
ринта; <0> es ist noch nicht aller Tage Abend още не е
изгубено, свършено всичко, краят още не се знае; ако
денят е къс, годината е дълга; пилците се броят на
есен; що са дни, все са напред; ако тревата е докосена,
не е изкоренена; има още време; <ф> was du am Abend
tun magst, spare nicht auf den Morgen днешната работа
не отлагай за утре
Abendessen, das — ein Abendessen geben даиам бан¬
кет; ф ihn zu einem einfachen Abendessen einladen, bit¬
ten поканвам го на скромна вечеря; || zum Abendessen
kommen, bleiben връщам се, идвам за вечеря; оставам
за вечеря; || mit dem Abendessen auf ihn warten чакаме
го да дойде за вечеря, не вечеряме, докато не дойде;
|| ich lasse auf mich mit dem Abendessen warten закъс¬
нявам, оставям, карам да ме чакат за вечеря; ф das
Abendessen steht auf dem Tisch вечерята е сложена на
масата, масата е сложена за вечеря
Abendmahl, das — ihm das (Heilige) Abendmahl rei¬
chen причестявам го, давам му светото причастие; ||
das Abendmahl empfangen причестявам се, приемам
светото причастие; || zum Abendmahl gehen отивам да
се причестя; ф übertr. ich will das Abendmahl darauf
nehmen мога да се закълна, заклевам се, че това е
така (както казвам); да умра, разг. да пукна, главата
си отрязвам, ако не е така. Изразът води началото
си от средновековния божи съд. За да се провери дали
обвиняемият е виновен, давали му къс корав хляб или
сухо сирене. Ако ги погълне, без да се задави, бивал
обявяван за невинен
Abenteuer, das — ein gefährliches, galantes, politisches
Abenteuer опасно приключение, любовна, политическа
авантюра; || auf ein Abenteuer aus sein, ausgehen, aus¬
ziehen гоня, търся, диря авантюри, приключения, по-
хождения; тръгвам, потеглям да диря приключения,
подвизи; || sich (Akk.) auf ein Abenteuer einlassen, sich
(Akk.) in ein Abenteuer stürzen впускам се в авантюра,
приключение; || ihm steht der Sinn nach Abenteuern все
авантюри са му и главата, ума, голям авантюрист е;
|| ihn in ein Abenteuer treiben, verstricken тласиам, въ¬
вличам, заплитам, омотавам го и авантюра; || als Held
aus einem Abenteuer hervorgehen излизам победител,
герой от авантюра, приключение; || ein Abenteuer er¬
16 abenteuerlich
leben, wagen, bestehen преживявам авантюра, приклю¬
чение; решавам се на смела авантюра, на смел подвиг,
излизам здрав и читав от опасно приключение
abenteueriich —sie kam in einem abenteuerlichen Auf¬
zug тя дойде и странно, чудновато одеяние, облечена
съвсем необикновено, екстравагантно; || ein abenteuer¬
licher Mensch човек, склонен към авантюри, към опас¬
ни преживявания,, авантюрист;■ ф hier geht es aben¬
teuerlich zu тук стават весели работи, не се знае кой
пие, кой плаща
aber — «ф> klein, aber mein малко, ала мое; ф aber
ich habe es nicht so gemeint но (ама) аз съвсем не го
мислех така, съвсем не исках да кажа това; © die
Wenn und die Aber съмнения и възражения (доводи);
|| umg. laß doch das ewige Wenn und Aber стига иече
c твоите вечни задръжки, разсъждения, умувания, сти¬
га си го усуквал; разг. аман вече от твоята нереши¬
телност, от твоите колебания; || mach’ nicht so viele
Wenn und Aber стига си правил въртели, не прави
толкоз много въртели, стига си шикалкавил; стига си
го усуквал (по килифарски); || er hat immer ein Wenn
und ein Aber винаги ще намери да възрази нещо, да
каже нещо против, с какио да се измъкне; || es ist ein
großes Aber dabei, die Sache hat ein Aber има една
голяма спънка, работата има една голяма кукичка,
мъчнотия, задръжка, разг. заврънкулка; || kein Aber
без възражение, без противоречие; не признавам ни¬
какъв отказ, никакви доводи, извинения; ф aber nein
що, какво говорите, говориш; нима; не мога да по¬
вярвам, просто невероятно; съвсем не; разбира се, че
не; || aber ja разбира се, че да; ама, разбира се; ясно*
|| aber gern но, разбира се, на драго сърце, с удовол¬
ствие; || aber was ist denn los но какво става тук; но
какво има; || das war aber ■ eine Freude ама че радост
беше; || das ist aber fein но това е чудесно, великолепно,
знаменито; || jetzt wird es aber Zeit сега иече е крайно
време; || nun aber Tempo сега темпо; ф aber Kinder
е, но, деца, какво правите; и таз хубава; || aber, aber,
е, е прекалявате иече, моля, моля; това на нищо не
прилича иече; хубава работа; || aber so höre doch ■ nur
ама слушай, чуй най-сетне; || aber du bist frech, du bist
aber frech ама, че си нахален, бива си го нахалството
ти; || aber dem habe ich (dem habe ich aber) meine
Meinung gesagt но и аз му казах мнението си, не му
останах длъжен, наредих го, както се следва; ф aber
und ■ abermals повторно, многократно, неиеднаж, хи¬
ляди пъти; разг. триста пъти; || Hunderte und aber
Hunderte (със) стотици; стотици и стотици; || Tausende '
und aber Tausende (c) хиляди; хилядно множество,
многохилядна тълпа, хиляди и хиляди; ■ es ist kein
Mensch ohne Aber няма човек без кусур (недостатък);
всеки си има по нещо; <ф> ohne Aber ist nichts in der
Welt няма нищо лесно, без мъчнотия на тоя свят
Aberglaube, der — noch ganz im Aberglauben stecken,
befangen sein продължавам да тъна и суеверие, да бъда
суеверен; || ihn vom Aberglauben abbringen излекувам
го от суеверието му, разг. избивам му бръмбарите от ■
главата; || einen Hang zum Aberglauben haben имам
склонност, клоня към суеверие
aberkennen — ' das Gericht erkannte ihm die bürgerli¬
chen Ehrenrechte, die Staatsbürgerschaft ab, aberkannte
ihm die bürgerlichen Ehrenrechte, die Staatsbürgerschaft
съдът го лиши от граждански права, му отне подан¬
ството; || ihm den Titel aberkennen отнемам му тит¬
лата, званието
abessen — sein Geld abessen изяждам парите си
(определени за храна); ф umg. der hat bei uns abge¬
gessen той няма иече какио да търси при нас, няма
иече работа тук, отписали сме го, отписан е за нас
abfahren — der Zug fahrt um 8 Uhr ab влакът тръгва,
заминава, потегля и 8 часа; ф umg. er fuhr mit seiner
Werbung ab той получи отказ на предложението си,
удари на камък с предложението си, не го огря; || umg.
ihn abfahren lassen отблъсвам предложението му,
отритвам го, отрязвам го, отрязвам му квитанцията,
давам му пътя, експедирам го, пращам го да си върви,
да пасе трева, подписвам му паспорта, бия му дуз¬
пата; пращам го на баня, на кино; ф umg. fahr ab
заминавай, махай се, разкарвай се оттук; хайде друм;
хайде да ти видя гърба; || umg. er ist abgefahren той
замина за оня свят, умря, хвърли топа; отиде си; ||
er wird wohl bald abfahren няма да кара дълго, скоро
ще хвърли топа, няма да го бъде, скоро ще умре;
дните 'ЧУ са преброени; ф du hast ■ die Pferde abgefahren
ти преумори, разсипа конете от каране; || der Wagen
ist abgefahren колата е иече разнебитена, изхабена,
раздрънкана от возене, каране, употреба; ф ihm ist
von der Straßenbahn ein Bein abgefahren worden трам¬
ваят му откъсна, прегази, отряза единия. крак; ф vom
rechten Wege abfahren отбивам се от правия път, тръг¬
вам по лош, крив път
Abfahrt, die — das Zeichen zur Abfahrt des Zuges
geben давам знак, сигнал за тръгване, потегляне, за¬
минаване на влака; || sich (Akk.) zur Abfahrt rüsten
приготовлявам се, готвя се, правя йрцготовненця 'За
заминаване
Abfall, der — ein steiler, sanfter Abfall стръмен, лек
склон, наклон, стръмна урва, стръмен сипей; ф der
Abfall vom Glauben, von der Kirche, von Gott отричане,
отказване, отстъпване от вярата, вероотстъпничество;
отцепване от църквата, преминаване Към друга цър¬
ква; отричане, отказване от бога, богоборчество; || der
Abfall der Niederlande von Spanien откъсване, отпа¬
дане, отмятане, отцепване на Нидерландия от Цспа-
ния; ф der Abfall der Leistung, des Drucks понижение
на постижението, на успеха; спадане на налягането;
|| Abfall gegen früher изоставане, понижение, спадане,
намаление и сравнение с по-рано; ф in Abfall und
Verachtung kommen загубвам почит и уважение; || et¬
was leidet einen großen Abfall нещо дава голяма фира,
загуба на тегло; || Abfälle verwerten, verfüttern опол¬
зотворявам отпадъци, използувам ги за крана на до¬
битък
abfallen — das Ufer fällt steil ab брегът се спуска,
пада стръмно надолу; ф die Blätter, die Blüten fallen
ab листата капят, опадат; цветовете се ронят; ф von
ihm abfallen отвръщам се, отмятам ■ се, отричам се,
отпадам, отказвам се, отцепвам се от него, изневе¬
рявам, изменям му, преминавам, прехвърлям се на
другата страна; ф die Angst fiel von ihm ab той пре¬
одоля, превъзмогна страха си, се престраши, доби
кураж; || eine große Last, die Furcht, die Sorge, die Ner¬
vosität fiel von mir ab смъкна се, падна голям товар,
голяма тежест от плещите ми, голямо бреме се сто¬
вари от гърба ми; отърсих се от всякакъв, страх, от
всякаква грижа; всякаква нервност, всякакво напре¬
жение изчезна, се стопи, преодолях нервността си;
Ф in einer Rolle total abfallen провалям се, пропадам
напълно и една роля, излъгвам очакванията с играта
си; ■ ролята представя, означава крачка (стъпка) назад,
връщане назад в сравнение с другите ми роли; || gegen
ihn, neben ihm abfallen отстъпвам по стойност, красота
пред него, оставам назад пред него, стоя по-долу от ■
него; || der zweite Band fallt gegen ■ den ■ ersten ab ■ no
художествена стойност, в художествено отношение
вторият том е по-слаб, остава далече зад първия, не
може да се сравнява с първия, стои по-долу от него;
|| beim Wettlauf abfallen изоставам при състезанието,
губя сили; ф das Flugzeug, das Hochwasser fällt ab
самолетът губи скорост и се спуска на по-малка ви¬
сочина; придошлата вода започва да спада;» Ф ат
Körper, im Gesicht abfallen отслабвам в тялото, в ли¬
цето, смъквам се, хлътва ми лицето; || abgefallene
Wangen хлътнали бузи, страни; || du bist sehr abgefallen
много си отслабнал, си се смъкнал, си отпаднал, си
изнемощял; ф ihn abfallen lassen не го допускам,
отрязвам го, отрязвам му квитанцията, отблъсквам,
елиминирам го; ф umg. bei dem Geschäft wird auch
für dich (et)was abfallen. от сделката ще падне и за тебе
нещичко, и ти ще закачиш, спечелиш, получиш, разг.
намажеш нещо от сделката; ще има нещо и за пред
кума
abfällig — eine abfällige Bemerkung, Kritik отрица¬
телна забележка, неблагоприятна, отрицателна кри¬
тика; || abfällige Reden über ihn führen, sich (Akk.)
abfällig über ihn äußern, aussprechen говоря против
него, произнасям се, изказвам се отрицателно, небла¬
гоприятно, и неблагоприятен, отрицателен смисъл за
него; ф einen abfälligen Bescheid erhalten ■ получавам
отказ, неблагоприятен, отрицателен отговор, разг.
отрязват ме, удрям на камък, не ме огрява; не удов¬
летворяват молбата ми, молбата ми остава без по¬
следствие
abfangen — ihn, einen Spion abfangen причаквам,
сбарвам, издебвай, извардиам го; ■ улавям, пипвам,
хващам, залавям шпионин; || einen Gegenstand abfan¬
gen улавям падащ предмет; || ein Flugzeug abfangen
овладявам падащ самолет; добивам власт над него;
ф den Gegner kurz vor dem Ziel abfangen настигам,
надминавам, изпреварим съперника си, добивам пред¬
нина пред него малко пред финиша, целта; || einen
Blick, ein Wort abfangen долавям поглед, дочувам ду¬
ма; ф einen Hirsch abfangen убивам ранения елен с
ловджийския си нож; ф ihm die Kunden abfangen при¬
мамвам, подмамиам клиентите му; || ihm das Wasser
abfangen о+иеждам, отбивам водата от воденицата му
abfärben — die bunte Decke hat auf die weiße Bluse
abgefärbt пъстрата покривка е пуснала и е боядисала
бялата блуза; || seine politischen Ansichten haben auf
mich abgefärbt политическите му възгледи повлияха,
подействуиаха и на мене, дадоха своите отражения и
върху мене; || sein Beruf hat auf ihn abgefärbt профе¬
сията повлия, подейстиуиа, оказа своето въздействие,
се отрази и на характера му
abfeimen — ein abgefeimter Schurke изпечен, рафи¬
ниран, закоравял мошеник
abfertigen — ihn, etwas (den Zug, die Post, das Gepäck)
abfertigen обслужвам го на гише и учреждение; из¬
пращам; експедирам нещо (влак, поща, багаж); ф ihn
kurz abfertigen експедирам, изпроиождам, препращам
го, отървавам се от него по късата процедура, на
бърза- ръка, давам му двете пари, подписвам му пас¬
порта; || ihn vor der Tür, auf dem Flur abfertigen ще го
поканвам вътре, а свършвам работата, питам го за
какво е дошъл пред, на вратата, на коридора, посре¬
щам го зле, препращам го от прага да си върви
Abfertigung, die — ihm ist eine klägliche Abfertigung
zuteil geworden посрещнаха, препратиха го да си върви
по възмутителен начин, отнесоха се възмутително,
крайно^ нелюбезно, обидно към него
abfinden — einen Gläubiger mit Geld, übertr. ihn mit
abführen . 17
etwas (mit einer Kleinigkeit, ein paar Worten) abfinden
задоволявам, удовлетворявам, обезщетявам кредитор
с пари; отървавам се от него с нещо, с някоя дреболия,
с няколко благи, любезни думи, препращам го да си
върви с няколко любезни думи; || dial. ich werde mich
so bald wie möglich dafür abfinden ще се реванширам,
отплатя при пръв удобен случай за това;ф sich (Akk.)
mit etwas abfinden примирявам се, помирявам се с
нещо; разг. лягам си на парцалите, на брашното, на
хляба, на греха, на ярема, на жегъла; || ich kann mich
damit nicht abfinden, kann mich damit nur schwer ab¬
finden не мога да се помиря, трудно, мъчно мога да
се примиря с това; || er fand sich mit dem Schicksal,
mit seiner Lage ab той се примири със съдбата, по¬
ложението си, резигнира
Abfindungssumme, die — eine einmalige Abfindungs¬
summe zahlen плащам еднократно обезщетение
abflachen — die Leistungen flachen ab успехът на¬
малява, се понижава, пада, постиженията не са вече
същите, отбелязват по-ниско ниво
abflauen — der Wind, die Stimmung flaut ab вятърът
(бурята) стихва, утихва, замира; настроението пада,
се понижава, стаиа вяло; || die Kurse, die Preise flauen
ab курсовете, цените падат, спадат; ■ || übertr. das Ge¬
schäft flaut ab, ist abgefaut търговията, продажбата
намалява, отслабва, търсенето на стоки престава, О¬
ма жиро; || die Stimmung der Börse flaut ab настрое¬
нието на борсата пада, се понижава, става вяло, ин¬
тересът към борсовите операции отслабва, намалява, '
владее затишие на борсата
abfliegen _ — wir sind mit unserem Antrag abgeflogen
претърпяхме неуспех, поражение c молбата си, уда¬
рихме на камък, отрязаха ни, не ни огря, отблъснаха
ни, ■ не удовлетвориха молбата ни
abfließen übertr. — alles fließt an ihm ab нищо ■ не го
засяга, не го затрогва, всичко се плъзга само по по¬
върхността на съзнанието му, го оставя равнодушен
abfragen — das Einmaleins, die Vokabeln abfragen
изпитвам, препитиам таблицата за умножение, ду¬
мите; || die Klasse abfragen изпитвам на въпроси класа;
Ф veralt, ihm etwas abfragen подпитиам го за нещо
abfrieren — ihm ist die Nase abgefroren ■ носът му
измръзна, окапа от студ .
Abfuhr, die — die Abfuhr von Müll извозване на смет¬
та; ф umg. ihm eine schroffe Abfuhr erteilen, geben,
zuteil werden lassen посрещам, приемам го зле, лошо,
отрязвам го рязко, срязвам го, смачквам му фасона,
нарязвам го здравата, като кисела краставица; шег.
нареждам го добре, хубаво; || sich (Akk.) bei ihr eine
Abfuhr holen претърпявам неуспех, поражение при
нея; разг. не ме огрява при нея, тя ме отблъсва, отрит¬
ия, шег. бие ми дузпата; дава ми пътя; || eine schwere
Abfuhr erleiden, einstecken посрещат ме, приемат ме
лошо; претърпявам голям неуспех, ■ тежко поражение,
смачкват ми фасона, нарязват ме, срязват ме; ф stud.
bis zur Abfuhr kämpfen бия се, дуелирам се до нара¬
няване, до поражение, до неспособност да продължа
борбата, дуела; || eine Abfuhr austeilen нанасям по¬
ражение на противника, сразявам го на дуел
abführen — ihn abführen откарвам го, отвеждам го
и ареста, затвора, арестувам го; нанасям му пора¬
жение, сразявам, побеждавам го; отрязвам го, нареж¬
дам го хубаво, смачквам му фасона; ф etwas fuhrt ab
нещо действува слабително, разслабва, прокарва; ф
übertr. das führt mich zu weit vom Thema ab това ме
2 Немско-български фразеологичен речник, т. I
18 - abfüttern
откланя, отдалечава много, отвежда далече от темата,
ще ме отвлече много от темата
abfüttern — scherzh. ich habe die Gäste, die Kinder
abgefüttert нагостих, нахраних гостите богато и пре-
богато; натъпках децата с ядене до горе, напълних им
гушките, стомасите
Abgabe, die — die Abgaben auf Tabak sind sehr hoch
данъците върху тютюна са много високи; © die Ab¬
gabe einer Erklärung, der Stimme, eines Gutachtens да¬
ване на декларация, правене на изявление; гласуване,
подаване на глас, гласоподаване; даване на заклю¬
чение на вещото лице, експертиза
Abgang, der — der Abgang des Zuges заминаването,
потеглянето на влака; © übertr. der Abgang des Schü¬
lers von der Schule, des Schauspielers von der Bühne, des
Ministers aus seinem Amt напускането на училище от
ученика; излизането на актьора от сцената; оттегля¬
нето на министъра от служба; © ihm freien Abgang
gewähren давам му свободен изход, възможност да
се оттегли; || ihm den Abgang decken прикривам оттег¬
лянето му; || sich einen glänzenden Abgang (verschaffen,
sichern предизвиквам, осигурявам си бурни ръкопляс-
кания при напускане на сцената, оттеглям се с блес¬
тящ успех от сцената; || umg. du hast dir einen guten
Abgang verschafft ти се измъкна майсторски, славно,
знаменито, с чест, остави прекрасни впечатления; ||
umg. keinen Abgang finden не се сещам да си тръгна,
загори тенджера съм; © übertr. der Abgang aus diesem
Leben смъртта, преселване и отвъдното, напускане на
земния свят; © die Ware hat keinen Abgang стоката
няма пласмент, пазар, не се купува, не се харчи, не
върви; © bei etwas gibt es viel Abgang нещо дава много
фира, шкарто, отпадъци, загуба; © in Abgang kommen
излизам от употреба, мода
abgängig dial. — das Paket ist abgängig колетът лип¬
сва, се е загубил; || der Hut ist abgängig шапката е иече
износена, изтъркана, излязла от мода, старомодна;
|| die Ware ist abgängig стоката има добър пласмент,
пазар, се купува, харчи добре, върви добре
abgaunern — ihm etwas abgaunern измъквам ■ му нещо
по мошенически, нечестен начин, с мошеничество,
измама
abgeben — seine Karte bei ihm abgeben давам, оста¬
вям визитната си картичка у него; || er hat deinen Brief
an mich beim Nachbarn, auf der Post abgegeben той
предаде, връчи писмото ти до мене у съседа, на по¬
щата; || den Koffer an der Gepäckaufbewahrung abgeben
предавам, оставям куфара си и гардероба ца гарата,
давам го на багаж; || den Mantel an (bei) der Garderobe
abgeben предавам, давам палтото си на гардероба;
© eine Verpflichtung abgeben давам обет, обещание;
© seine Stimme für ihn, gegen ihn abgeben подавам
гласа си, гласувам за, против него; || eine Erklärung
abgeben давам обяснение, декларация; правя изявле¬
ние; © ein Zeugnis über etwas (Akk.) abgeben (из) да¬
иам удостоверение, свидетелство за нещо; || sein Urteil
über etwas (Akk.) abgeben давам мнението, преценката
си за нещо; © einen Schuß auf ihn abgeben стрелям
и, срещу него: || er gab den Ball an den Linksaußen ab
той подаде, подхвърли топката на левия нападател;
© gib etwas davon ab дай и на мене малко, нещичко
от това; || ich werde dir etwas davon abgeben ще ти
дам, ще ти отделя нещо, част, нещичко, малко от
това; © er würde einen guten Soldaten, einen guten Ehe¬
mann abgeben той ще стане, ще бъде, ще представлява
добър войник, от него ще излезе, ще стане добър съ¬
пруг; © eine gute, lächerliche, traurige Figur abgeben
представям хубава, смешна, жалка гледка, картина,
играя смешна, комична, жалка роля; © den Sünden¬
bock, den Prügeljungen, den Strohmann abgeben играя
ролята на ■ отдушник, гръмоотвод, служа за козел
отпушения, за отдушник, гръмоотвод; играя, ролята
на подставено лице, на марионетка; || den bloßen Zu¬
schauer, den stummen Zuhörer, ein dankbares Publikum
abgeben играя ролята само на ням зрител, свидетел,
на благодарна публика; © ein gutes Vorbild abgeben
даиам добър пример; || das wird eine schöne Bescherung,
einen Hauptspaß abgeben ирон. хубава изненада, го¬
ляма, славна шега, тур. голям майтап ще бъде; голям
майтап ще падне; © das Haus ist preiswert, sofort ab¬
zugeben къщата се продава, дава износно, на цена, се
дава веднага под наем; © du gibst ab ти даваш по¬
следен картите; © umg. sich (Akk.) mit Kleinigkeiten
abgeben занимавам се, губя си времето с дреболии;
|| umg. sich (Akk.) mit ihm abgeben занимавам се, губя
‘си времето с него, дружа, въртя любов, ходя с него;
ф umg. ihm eins (einen Schlag) abgeben цапвам, периам,
прасвам го, удрям му, зашивам, залепвам му един;
смачквам му фасона, нарязвам го, ■ накастрям го, да¬
иам му да разбере, нареждам го хубаво; || er gab ihm
was Tüchtiges ab нашари го, начеса го здравата, ху¬
баво, нареди го хубаво, както трябва, натупа го по
всички правила на изкуството; накастри, насоли, на¬
ряза го като кисела краставица, натъпка му хубаво
самара; || heute gibts’s noch was ab днес ще има бой,
тупаница, пердах, днес ще падне нещо (печалба,
кьораво, муфта, яма, аванта); днес ще има буря, дъжд,
ще ■ вали
abge минллите пиччастяя търси гаввно пии ин-
финитива на глагола: abgefeimt — abfeimen
abgehärmt — sie sieht abgehärmt aus, hat abgehärmte
Wangen тя има посърнал вид, изглежда съсипана, по¬
сърнала, разнебитена, изnосrаляна, измъчена от
скръб, мъка, има повехнали, посърнали страни от
скръб
abgehen — der Zug, der Brief geht ab влакът зами¬
нава, потегля, писмото заминава; © etwas geht ab
нещо се отделя, откъсва, отлепва, рони се, пада, из¬
лиза, изтича; || die Farbe geht ab боята пуска, излиза;
© der Weg geht ab пътят се разклонява, отбива, откло¬
нява; || vom rechten Wege abgehen отклонявам се, отби¬
вам се от пътя; сбъркиам пътя, заблуждавам се, тръг¬
вам по крии, погрешен път; || aus einer Stellung, von
der Schule, vom Theater abgehen оттеглям се от служба;
напускам работата, училището, театъра; || von einem
Kaufmann abgehen напускам търговец, преставам да
купувам иече от него; © er ist von seinem Plan abge¬
gangen той изостави плана си, се отказа от плана си;
|| von einer Gewohnheit abgehen скъсвам c навик, отказ¬
вам се от него, изневерявам му; || keinen Fußbreit von
etwas abgehen не отстъпвам нито на йота, нито на
сантим от нещо; || ich gehe von deiner Meinung ab,
kann von meiner Meinung nicht abgehen моето мнение
се различава от твоето, е по-различно от твоето, не
споделям мнението ти, на различно, по-друго „мнение
съм от тебе, отстъпвам от твоето мнение; не мога да
отстъпя от Мнението си, да се откажа от него, държа
на мнението си; © umg. etwas geht nicht gut ab нещо
завършва зле, лошо, с неуспех, не завършва добре;
|| es ist alles gut, glatt, glücklich, gnädig abgegangen всич¬
ко мина, свърши, протече добре, гладко, щастливо,
благополучно, без инциденти, премеждия; тоя път
всичко мина гладко, отървахме се леко, евтино, с
малко, шег. по бедност, минахме между капките; || es
ist leider nicht ohne Ärger, Schläge, Blut abgegangen за
съжаление не мина без ядове, неприятности, бой, кръ¬
вопролитие, кръв; || kann das nicht ohne Lärm abgehen
не може ли да не вдигате толкова врява, шум, да
мине тихо, безшумно, без врява, излишни дандании;
er ist mit dem Tode, zur großen Armee abgegangen той
умря, завърши c летален изход, със смърт; прибра го
господ при себе си; ф ihm gehen die primitivsten Kennt¬
nisse ab липсват му, няма най-елементарни познания;
|| ihm geht die musikalische Begabung völlig ab липсва
му всякакво музикално чувство, разбиране, всякакъв
музикален усет, талант; || dafür geht ihm das rechte
Verständnis, der rechte Sinn ab за това му липсва, не
му достига, му се изплъзва истинското, съответното,
нужното разбиране, истинският усет; ф dir soll bei mir
nichts abgehen при мене нищо няма да ти липсва, ще
имаш всичко, каквото пожелаеш, каквото ти душа
иска, ще бъдеш задоволен във всяко отношение, няма
да бъдеш лишен от нищо; || er läßt sich nichts abgehen
той не се лишава от нищо, не пропуша нищо, угажда
си във всяко отношение, подслажда си, гледа си жи¬
вота, душичката, угажда си на душичката; || es geht
ihm dadurch nichts ab нищо няма да загуби, пострада
от това; няма да бъде ощетен; разг. исе едно, че бълха
го ухапала; ф das Feld abgehen обхождам полето,
нивята; ф sich (D.) die Absätze abgehen изтривам,
изтърквам си токовете от ходене; || sich (D.) die Beine
nach etwas abgehen изтривам си, скъсвам си подмет¬
ките, изпребивам се, изтрепвам се, оставам без крака
да тичам за нещо; ф davon gehen drei Mark ab от
тоиа трябва да се извадят, да се приспаднат три мар¬
ки; || zwei Kilo gehen ab диа килограма се приспадат
за фира, рандеман, шкарто; ф die Ware geht reißend,
wie warme Semmeln ab стоката се харчи, продава като
топъл хляб, симид, се разграбва, просто се граби
abgekämpft — umg. völlig abgekämft sein съвсем съм
капнал, изнемощял, съсипан, грохнал, пребит съм от
работа, преумора,’ хич ме няма, едва дишам; || ein
abgekämpftes Gesicht съсипано, състарено от работа
лице
abgekitzelt — ein abgekitzeltes Publikum преситена,
разглезена публика
abgeklappert — - eine abgeklapperte Schreibmaschine
изхабена от употреба, разхлопана, раздрънкана, раз¬
небитена пишеща машина; стара таратайка; || ein ab¬
geklappertes Pferd дръглив, изпосталял кон; || abge¬
klapperte Redensarten изтъркани, овършани фрази, из¬
рази.
abgeklärt — ein abgeklärter Mensch улегнал, зрял,
разумен човек; || ein abgeklärtes Urteil добре обмис¬
лена, зряла преценка
abgekrängelt — abgekrängelt sein капнал, съсипан,
разнебитен съм от работа
abgelebt — eine abgelebte Epoche отживяла, минала,
надживяна епоха; || ein abgelebter Schlager стар, из¬
лязъл от мода шлагер; || ein abgelebter Greis грохнал,
съсипан, изхабен от живота старец; ф er sieht recht
abgelebt aus той изглежда много състарен, доста съ¬
сипан, грохнал (от бурен живот); бурният живот му
личи по лицето, е оставил следи на лицето му; той
има доста грохнал, съсипан вид
abgelegen — ein abgelegenes Dorf отстранено, отда¬
лечено, забутано, затънтено село
abgeleiert — eine abgeleierte Melodie изтъркана, ба¬
нална мелодия
abgelumpt — abgelumpt sein, gehen парцалии, дрипав,
окъсан съм, ходя облечен и дрипи, парцали, окъсан
abgewinnen 19
abgemergeit — abgemergelt sein изтощен, измърша-
вял, изпосталял, разг. профунял, изцибрил съм се,
изпръхнал съм, просветлял съм като светец, изпост-
ник; едва ми кожата костите държи
abgemessen — mit abgemessenen Schritten, Bewegun¬
gen c отмерени, бавни, достолепни крачки, с отмерена,
достолепна походка; с отмерени движения; Ц im ab¬
gemessenen Abstand folgen следвам (го) на почетно,
подобаващо разстояние
abgeneigt — ihm abgeneigt sein не съм разположен,
благосклонен към него, отнасям се неприязнено към
него, той ми е несимпатичен, антипатичен; || sie ist
ihm nicht abgeneigt тя го обича, той й е симпатичен;
|| ich bin diesem Plan nicht abgeneigt склонен, наклонен,
готои съм да приема този план, да се присъединя към
него, нямам нищо против него; || er ist völlig abgeneigt,
nachzugeben ■ той съвсем не е наклонен, склонен, няма
никакво намерение, дори и на ум не му минава да
отстъпи; || ich bin dieser Sache abgeneigt това, тази
работа не ми е присърце, ми е неприятна, не ми е по
волята, вкуса, не ми харесва; ф sich (D.) einen ab¬
geneigt machen карам го, ставам сам причина той да
ме намрази, да загубя симпатиите му, ставам му не-
симпатичен, неприятен
abgeplattet — eine abgeplattete Weisheit плоска, плит¬
ка, изтъркана мъдрост; баналност, плоскост, три-
виелно^^ нелепост
abgeschabt — abgeschabte Kleider оръфани, изтър¬
кани, излизани, протрити, износени, опърпани дрехи
abgeschieden — ein abgeschiedenes Dorf, Plätzchen
откъснато от света, уединено, затънтено, забутано
селце; самотно, скрито кътче; || ein abgeschiedenes Le¬
ben führen, abgeschieden leben водя самотен, уединен,
затворен живот, живея уединено, откъснат от хората,
от света, свит и черупката си; ф die Seelen der Ab¬
geschiedenen душите на покойните, покойниците.
abgeschmackt — - abgeschmackte Redensarten блудка¬
ви, нелепи, глупави думи, приказки; глупости, неле¬
пости, безвкусици, скудоумия
abgespannt — abgespannte Züge уморени, отпуснати
черти на лицето; || ein abgespanntes Gesicht haben имам
уморен вид, изглеждам уморен; || recht abgespannt
aussehen изглеждам доста уморен, преуморен, съси¬
пан, измъчен, имам доста уморен, съсипан вид; || ab¬
gespannt sein преуморен, изтощен съм от напрежение,
работа, нервите ми са преуморени, отпуснати, изто¬
щени, не издържат иече, с изтощени, съсипани нерви
съм
abgewinnen — ihm Geld, den Sieg, einen Vorsprung
abgewinnen спечелвам пари от него; спечелвам побе¬
дата, изтръгвам ■ му победата, побеждавам го; изпре¬
варвам го, добивам преднина пред него; || ihm den
Vorrang in einer Sache abgewinnen отнемам му пър¬
венството и нещо, добивам превъзходство над него;
® ich konnte ihm kein Wort abgewinnen не можах да
изтръгна, разг. да откопча нито дума, думичка; разг.
нито бъкел от него; || er hat mir Achtung, Bewunderung
abgewonnen той спечели уважението ми, порасна и
очите ми; той предизвика възхищението ми, ме накара
да се възхищавам от него; || ihm ein Lächeln abgewin¬
nen изтръгвам усмивка от него, накарвам го да ми
се усмихне; || dem Leben die schönsten Seiten, eine hei¬
tere Seite abgewinnen гледам на живота от най-хуба-
иата му, веселата му страна; ф einer Sache Geschmack
abgewinnen добивам вкус към нещо, то започва да ми
20 abgewöhnen
харесва; || ich kann dieser Sache keinen Geschmack ab¬
gewinnen и това не намирам нищо, което да ми ха¬
ресва, не мога да го харесам
abgewöhnen — ich muß mir das Rauchen abgewöhnen
трябва да отвикна, да се отуча, да престана да пуша,
да оставя, напусна тютюна, да се откажа от пушенето;
J das mußt du dir abgewöhnen отучи се, отвикни от
това; Ф umg. scherzh. noch ein (letztes) Glas zum Ab¬
gewöhnen trinken пия още една чашка за изпроводяк;
Ф ein Kind abgewöhnen отбивам дете
abgezehrt — ein abgezehrtes Gesicht слабо, изпито,
изпосталяло, съсухрено, посърнало, повяхнало лице;
|| er sah ganz bleich und abgegehrt той изглеждаше блед
и съвсем изпит, изпосталял, разг. профунял, изтифи-
нял, изцибрен; можеш да четеш вестник пред ушите
му
Abglanz, der — einen Abglanz auf etwas (Akk.) werfen
хвърлям отблясък върху нещо, отражавам се и него;
Ф übertr. er ist nur ein schwacher Abglanz seines einstigen
Ruhmes, der alten Herrlichkeit той е само още слаб,
жалък отблясък на миналата си слава, на миналото
си величие, жалка останка от миналата си слава, от
миналото си величие ■
abgleiten — übertr. alles gleitet an ihm ab нищо не му
действува, не го трогва, не го вълнува, всичко се плъз¬
га само по повърхността на съзнанието му, се разбива
и неговото равнодушие, безразличие, бездушие; не
взема от нищо, недостъпен е за всякакви съвети, на¬
помняния, глух е към всичко, исе едно, че говориш
на стените; || alle Versuchungskünste gleiten an ihm ab
той устоява и на най-опасните изкушения, съблазни,
нищо не е в състояние да го изкуси, съблазни; ф vom
rechten Wege abgleiten отклонявам се, отбивам се от
правия път; тръгвам по лош, крив път; подхлъзвам
се; || vom Thema abgleiten отклонявам се, отплесиам
се от темата, заговарям за друго; || im Tone abgletten
заговарям на неприличен език, загубвам чувство,
представа с кого говоря, кой е насреща ми, къде съм,
загубвам мярка на езика, на думите си, нарушавам
добрия тон, позволявам си доста голяма свобода на
езика; ф immer mehr, immer tiefer abgleiten декласирам
се исе повече и повече, падам морално исе по-низко,
затъвам, потъвам все по-дълбоко в тинята, калта; ||
abgeglittene Jugendliche изпусната, изхайтена, пропад¬
нала, непрокопсана, разтурена младеж; гаменария
Abgötterei, die — Abgötterei mit ihm treiben прекла¬
ням се пред него, кланям му се като на бог, идол,
божество, въздигам го и идол, и кумир, и култ, правя
култ от него, боготворя го; прекланям се пред него;
|| ihn bis zur Abgötterei lieben обичам го до идоло-
поклопство, боготворя го, обожавам го, правя култ
от него '
abgöttisch — ihn abgöttisch verehren въздигам го и
сиой кумир, идол, правя култ от него, боготворя, обо¬
жавам го
abgraben — umg. übertr. ihm das Wasser abgraben
поддавам му вода; мътя му водата
abgrämen r — sich (Akk.) um etwas abgrämen сто¬
пявам се, ■ съсипвам се, чезна, линея, топя се от мъка
за, по нещо -
abgrasen — die ganze ■Stadt, alle Geschäfte nach etwas
abgrasen претърсвам, претършуиам, обикалям, обръ¬
щам целия град, обикалям, обръщам всички магазини
за нещо; ф dieses Gebiet der Wissenschaft ist abgegrast
тази област на науката е иече проучена подробно,
основно, е иече опоскана, озобана, нищо ноио не може
да се каже иече за нея
Abgrund, der — ein tiefer Abgrund öffnete sich, gähnte
vor mir, tat sich vor mir auf, klaffte vor mir дълбока
пропаст, бездна се разтвори, зина, зееше пред мене,
пред краката ми; || vor einem Abgrund, am Rande des
Abgrunds stehen стоя пред пропаст, пропаст зее пред
краката ми; стоя на ръба на пропастта; || ihn vom
Abgrund zurückreißen дръпвам го от ръба на про¬
пастта; || ihn in den Abgrund stürzen, hinabstoßen, mit
sich reißen бутиам го, повличам го със себе си и про¬
пастта; || Übertr. ihn an den Rand des Abgrunds treiben,
führen, bringen, in den Abgrund treiben докарвам, до¬
веждам го до ръба на пропастта, бездната, тласвам
о, тиквам го в пропастта; || Abgründe trennen uns
зропасти, бездни ни разделят; || ein Abgrund liegt zwi¬
schen uns пропаст, цяла бездна ни дели;Ф ein Abgrund
von Elend, Gemeinheit, der Verzweiflung най-дълбока
нищета, мизерия; бездънна низост; бездънно отчаяние
abgucken umg. — etwas bei (von) ihm abgucken пре¬
писвам от него, поглеждам и тетрадката му; || ihm
etwas abgucken усвоявам, научавам нещо от него чрез
гледане, копирам, разг. купувам от него; || es ist dem
Leben abgeguckt взето, копирано е от живота; ф ich
guck dir nichts ab (към дете, което се срамува да каже
или направи нещо) хайде, аз няма да гледам; ф sich
(D.) die Augen abgucken изглеждам си очите, оставам
без очи от гледане
abgrundtief — abgrundtiefe Gegensätze неизгладими,
непребродими, дълбоки противоречия; || ein abgrund¬
tiefer Schlaf непробуден сън; || abgrundtiefe Gemeinheit,
Niedertracht неизмерима, бездънна подлост, низост;
Ф ihn abgrundtief hassen мразя го от дъното на душата
си, бездънно, дълбоко, безгранично, безкрайно,
смъртно
abgründig — s. abgrundtief
abhaben — der Junge hat sein Teil ab момчето получи
дела си, частта си, пая си, каквото му се пада, прен.
получи заслуженото си наказание, каквото си търсеше
(бой), каквото му се полагаше
abhacken — ihm die Hand abhacken отсичам, о триз-
иам му ръката (за наказание); || umg. eher (lieber) hisse
ich mir einen Finger abhacken (als das zu verraten) по-
скоро ще дам да ми отрежат, ще си отрежа ръката
(отколкото да издам това); || umg. dafür lasse ich mir
den Kopf abhacken главата си отрязвам, ако не е вяр¬
но, ако не е така; || umg. man wird dir nicht gleich den
Kopf abhacken няма да те заколят, да те изядат я, не
бой се, нищо няма да ти направят; ф abgehackt, in
abgehackten Sätzen reden говоря накъсано, на пресе-
кулки
abhaken — etwas abhaken откачам нещо; отмятам,
отбелязвам нещо с кукичка; Ф ihm etwas abhaken за¬
дигам, разг. зафущиам, Свивам, завличам му нещо;
ф ihn abhaken отрязвам го, отрязвам му квитанцията,
даиам му пътя
abhalftern — ein Pferd abhalftern свалям оглавника,
юлара на кон; ф umg. einen Angestellten, Besucher ab¬
halftern освобождавам от служба, изгонвам служещ,
отпращам посетител, отървавам се от тях, махам ■ ги
от главата си; || sich (D.) eine Verpflichtung abhalftem
отървавам се от задължение, свалям го от врата си
abhalten — eine Prüfung, Vorlesung, Versammlung,
Sitzung, einen Vortrag abhalten провеждам изпит, из¬
питвам; чета, държа, изнасям лекция; устройвам за¬
седание, събрание, заседавам, имам заседание; изна¬
сям сказка; || einen Jahrmarkt, eine Versteigerung ab¬
halten устройвам, уреждам панаир; произвеждам търг;
|| Wahlen abhalten произвеждам избори; || Besprechun¬
gen abhalten водя разговори, провеждам съвещания;
© ihn von einem dummen Streich abhalten възпирам,
въздържам го, попречвам му да извърши лудория,
глупост, възпирам го, въздържам го от лудория; || ihn
von seiner Arbeit abhalten преча, попречвам му да ра¬
боти, да си върши, гледа работата, преча му на ра¬
ботата; || ich werde mich dadurch nicht abhalten lassen
няма да позволя това да ми попречи, да ме иъзпре;
|| lassen Sie sich durch mich nicht abhalten не искам да
ии преча, задържам, не се смущавайте, стеснявайте
от мене, не се безпокойте за мене, гледайте си, върше¬
те си работата, правете, каквото сте си намислили,
вървете, където сте тръгнали; || keine zehn Pferde
konnten ihn davon abhalten нищо не беше и състояние
да го иъзпре, да го накара да се откаже от това; ©
etwas hält den Regen, die Zugluft, die Sonnenstrahlen ab
нещо пази от дъжда, течението, от слънчевите лъчи,
не пропуска дъжд, задържа слънчевите лъчи; © etwas
hält nicht viel ab нещо не е трайно, издръжливо, не
държи, не трае много, слабо е; || das Kind hält wenig
ab детето е изнежено, не е издръжливо, кекаио е; ||
dieser Stoff hat nicht viel abgehalten материята излезе
нетрайна, слаба, не трая дълго, бързо се скъса; || dial.
er kann viel abhalten той може много да носи, понася,
търпи, има широк гръб; © ein Kind abhalten издър¬
жам, изчишкиам, изпишкиам дете
Abhaltung, die — wichtige, dringende Abhaltungen
важни, наложителни причини, непреодолими пречки;
|| eine ernstliche Abhaltung haben имам сериозна пречка
abhandetn* — etwas billig, unter dem Preis abhandeln
купувам нещо след дълъг пазарлък евтино, на кос¬
туемата цена; || ihm etwas vom Preise abhandeln успя¬
вам да му отбия с пазарлък нещо от цената; || er läßt
sich nicht, keinen Pfennig (Heller) abhandeln той не
отстъпва нищичко, нито стотинка от цената, пазари
се за всяка стотинка; || ich kann dir nichts von meinen
Bedingungen abhandeln не мога да отстъпя нищо от
условията си, да ти направя никаква отстъпка, ни¬
какви концесии, никакъв компромис
abhandeln2 — ein Thema, eine Frage, einen Fall ab¬
handeln разглеждам, излагам, разработвам тема;
обсъждам, разглеждам, разисквам въпрос, случай,
поставям ги на обсъждане, ■ разискване .
abhanden — das Kind ist mir im Gedränge abhanden
gekommen детето се изгуби, се изплъзна, се отскубна
в навалицата от ръката ми; || ihm ist der Mut abhanden
gekommen куражът, смелостта му се изпари, изчезна;
той се изплаши, се обезкуражи, загуби кураж, смелост
Abhandlung, die — eine Abhandlung über die Men¬
schenrechte verfassen, schreiben съчинявам, написвам
студия, изследване, трактат, научна статия, съчинение,
труд върху правата на човека
abhangen, abhängen — ich hänge von niemanden ab,
hänge von ihm ab не завися от никого, свободна, не¬
зависима личност съм; завися, зависим съм (мате¬
риално) от него; разг. чакам на него, на неговата
милост, на неговото ала мерси, на неговата издръжка,
поддръжка; || das hängt nur von dir, von seiner Gnade
ab това зависи само от тебе, от неговата милост, от
неговото благоволение, решението лежи единствено
и твоите ръце, животът ти е и неговите ръце; © das
Fleisch ist gut abgehangen месото е отлежало добре
abhängen — den Mantel vom Haken abhängen откач-
вам палтото от закачалката; || sie hängte ab тя затвори
телефона закачи слушалката, прекъсна разговора,
връзката; ||- umg. sie hat ihn abgehängt тя му даде пътя,
подписа му паспорта, би му дузпата, заряза го, отърва
abhelfen 21
се от него, даде му ритника; откачи се от него; || umg.
sie ist bei uns abgehängt затворихме й вратата, дадохме
й пътя, изтюхкахме я; © Sport, umg. den Gegner ab- '
hängen добивам преднина пред съперника си, над¬
минавам, изпреварим го; оставям го след себе си; ||
umg. ihn in der Physik abhängen удрям го, тръшвам
го о земята по физика
abhängig — abhängiger Fall зависим, косиен падеж;
|| sie ist von ihrem Mann abhängig тя зависи, е зависима
от мъжа си; || das ist davon abhängig, wie... зависи от
това, как...; || etwas von einer Bedingung abhängig ma¬
chen поставям нещо в зависимост от едно условие
Abhängigkeit, die — in Abhängigkeit von ihm geraten
изпадам и зависимост от него, ставам зависим от
него; || ihn seine Abhängigkeit fühlen lassen накарвам _
го, давам му да почувствува, да разбере, че е зависим,
че зависи от мене, кой държи зобнипата, кой дава
ечемика, зоба
Abhängigkeitsverhältms, das — in ein Abhängigkeits¬
verhältnis zu ihm geraten, zu ihm stehen изпадам и съ¬
стояние (положение) на зависимост от него; завися от
него
abhärmen г — sie härmt sich um dich, deinetwegen ab
тя се измъчва, страда, тревожи се, съсипва, чезне от
мъка, топи се за тебе
abhärten — seinen Körper durch Sport, gegen Erkäl-
ung abhärten калявам тялото си чрез спорт, срещу
простуда
Abhärtung, die — Abhärtung durch Sport, gegen Er¬
kältung каляване чрез спорт, срещу, против простуда
abhaspeln — Garn abhaspeln размотавам, развивам
прежда (от мотовилката); © übertr. etwas (eine Rede,
ein Gedicht) abhaspeln издекламириам реч, стихотво¬
рение като навита пружинка, като автомат; шег. каз¬
вам си урока, изпявам го; © ich haspele mich ab трепя
се, мъча се, блъскам се; опъвам каиша
abhauen — einen Ast abhauen отсичам, отрязвам
клон; © übertr. ich hätte mir die Hand abhauen lassen
отрязвам си ръката, ако не е така; ф Schülerspr. er
hat vom Nachbar abgehauen той преписа от съседа си;
© hau ab омитай се, измитай се, махай се оттук; чупи
се; да те няма; хайде друм; да ти видя гърба; || wir
hauen ab измъкваме се тихичко, незабелязано, без да
ни ииди, забележи никой; офейкваме, обираме си кру¬
шите, консулите, дърмите, вдигаме си чуковете, кон¬
сулите
abheben — den Deckel (vom Topf), den Hörer (vom
Telefon) abheben вдигам, махам, свалям, отварям ка¬
пака (похлупака) на тенджерата, отхлупвам я; вдигам
(вземам) слушалката на телефона; || Geld von der Bank
abheben тегля, вадя пари от банката; ф heb’ ab сечи
(картите); ф die zweite Masche abheben вземам вто¬
рата бримка, без да я изплитам; © die Maschine hebt
(sich) von der Rollbahn ab машината, самолетът се
откъсва от пистата, се вдига във въздуха, ■ излита;
ф etwas hebt sich grell, scharf, zart vom Himmel, wirk¬
sam gegen den Hintergrund ab нещо се откроява, очер¬
тава, обрисува, отделя ярко, рязко, нежно на, върху
небето, изпъква, откроява се ефектно на, върху фона;
|| ihr Spiel hebt sich besonders von dem der anderen
Schauspieler ab играта й се отделя, различава, отли¬
чава, изпъква особено от играта на останалите ар¬
тисти
abhelfen — einem Übelstand abhelfen отстранявам,
премахвам, изкоренявам неуредици, намирам начин.
22 abhetzen
средство за премахването, ликвидирането, оправянето
им, оправям ги; || diesem Zustand muß abgeholfen wer¬
den тоиа състояние трябва да бъде ликвидирано, тряб¬
ва да помогнем, да намерим начин за ликвидирането,
отстраняването, премахването, оправянето му; ji dem
ist leicht abzuheifen лесно ще се оправи това, на тоиа
лекът е лесен, разг. цаката му е лесна, ще се справим
като на шега с тоиа, тоиа не е проблем, не представя
никаква мъчнотия, трудност; || dem ist nicht mehr ab¬
zuhelfen тук иече нищо не може да се направи, нищо
не помага, нищо, никой не е в състояние да помогне;
тук всяка помощ е напразна, разг- и господ не може
да помогне; няма лек, цяр за тоиа, тоиа не може да
се оправи
abhetzen — ein Wild abhetzen изтощавам, омало-
мощяиам дивеч от преследване; © ich hetze mich (den
ganzen Tag) ab (по) цял ден не сядам, тичам, бягам
(като подгонен дивеч, като черен дявол), се блъскам,
се разкарвам, се трепя; цял ден не мога да подгъна
крак, ..е мога да седна, изпребивам се да бързам; ||
ganz abgehetzt sein преуморен, капнал съм от тичане,
бързане, разкарване, едва дишам, едиа си поемам дъ¬
ха, душа нямам иече, останал съм без душа от тичане,
бягане
Abhilfe, die ■ Abhilfe tut not необходима е бърза
помощ, намеса, необходимо, наложително е да се взе¬
мат бързи мерки, да се намери начин, способ за
отстраняването, ликвидирането, премахването на не¬
уредиците, на тоиа ненормално положение, състояние;
|| dieser Übelstand verlangt sofortige Abhilfe неуреди¬
ците изискват незабавни противомерки; || Abhilfe
schaffen, bringen намирам начин, способ, средство,
лек, изход за отстранението, премахването на неуре¬
дици, напаст, зло; поставям и ред, оправям, ликви¬
дирам неуредиците; || dafür gibt es keine Abhilfe тук
всяка помощ е напразна, нищо не може да се направи,
никой, нищо, разг. и господ не може, не е и състояние
да помогне, няма лек, цяр, изход, спасение за това,
не може да се оправи
abhold — ihm, großen Worten abhold sein неприя¬
знено, враждебно, пебнагоскноппо съм настроен, не
съм разположен към него, не го обичам; не обичам,
мразя големите думи, не съм привърженик на купеш-
ките думи, противник съм на големи обещания; || den
Frauen nicht abhold sein обичам жените, ло женската,
гънката част съм, слаб ми е ангелът, падам малко
женкар
abholen - ■ ■ ich hole dich mit dem Auto zu einem Spa¬
ziergang, vom (am) Bahnhof, von der Bahn, von der
Arbeit, nach Dienstschluß ab ще дойде (мина) да те
взема с колата за една разходка, ще те посрещна на
гарата, ще те взема от работа, след работа; || ein
Paket, Geld von der Post abholen отивам да взема,
прибера, прибирам колет от пощата, отивам да по¬
луча пари и пощата; || wann wird abgeholt кога се
прибират писмата от пощенската кутия; || ihn, etwas
abholen lassen пращам да го доведат, повикат, по¬
срещнат; пращам да приберат, да вземат, донесат
нещо; || umg. man hat ihn gestern abgeholt вчера го
прибраха, задържаха, отведоха, арестуваха; © umg.
er sieht aus wie bestellt und nicht abgeholt той има съ¬
крушен, нажален, разочарован иид (като неприбрана
поръчка), гледа жално-милно, нажалено, сякаш са
потънали гемиите му
abhören — den Schüler.ihm (ihn) die Vokabeln abhören
изслушвам отговор на ученик, препитиам думите; ||
ein Telegramm, ein Telefongespräch, einen Kranken, ein
Musikstück, ein Tonband abhören изслушвам, приемам
телеграма по телефона; подслушвам телефонен раз¬
говор; прислушвам болен; прослушвам музикална
пиеса, магнетофонен запис; просвирвам магнетофон¬
на лента; || die Nachrichten abhören прослушвам, из¬
слушвам внимателно новините
Abhub, der — Abhub der Menschheit измет на чо¬
вечеството; калта, тинята, утайката на обществото
abhungern - - ich habe mir die paar Pfennige abgehun¬
gert спестил съм тези няколко стотинки от залъка си,
от устата си, отгладувал съм ги; || abgehungert aus¬
sehen изглеждам изтощен (отпаднал) от глад, имам
вйд на човек, който гладува, не си дояжда
abirren — vom rechten Wege abirren отклонявам се,
отбивам се от правия път, сбъркиам, сгрешаиам пътя,
заблуждавам се; !| sein Blick irrte ab погледът му се
зарея, се разсея, заблужда; © übertr. vom Thema abir¬
ren отклонявам се, отплесиам се от темата, измествам
темата; || ihre Gedanken sind abgeirrt c мислите си тя
вече не е тук, слуша с половин ухо, рее се с мисълта
си другаде, разсеяна е
Abirrung, die — eine sexuelle Abirrung сексуална за¬
блуда; сексуално извращение, прегрешение
Abitur, das Abitur machen, ablegen, umg. ins Abitur
steigen, das Abitur bestehen държа матура, полагам
зрелостен изпит, явявам се на зрелостен изпит, из¬
държам успешно матурата; || umg. im Abitur durchfal¬
len, durch das Abitur fallen разг. скъсват мс, провалят
ме, пропадам на матура, не издържаиам зрелостния
изпит
abjagen -- x. abhetzen
abkämpfen — s. abgekämpft
abkanzeln, abkapiteln — ihn (gehörig, nach Strich und
Faden) abkanzeln чета му конско евангелие, нотации,
държа му настолна, нравоучителна проповед; накас-
грям, калайдисвам го (здравата, както се следва, по
всички правила на изкуството), натъпквам му самара
здравата, както се следва, както трябва, смачквам му
фасона, насолиам го, натривам му носа, нахоквам го.
сдъвквам го, еяждам го. Буквално изразът значи: ру¬
гая, наставлявам го от. амвона, чета му за назидание
глава от евангелието, някое от писмата от апостолите
или третата книга на Мойсей, наречена „Левит“. С
равностойно значение са изразите: ihm den Text, die
Kapitel, die Lektion, die Epistel, die Leviten lesen
abkapseln übertr. sich (Akk.) vom Leben, von der
Umwelt abkapseln затварям се, свивам се и черупката
си, и себе си, уединявам се, изолирам се, преставам
да поддържам връзки с хората
abkargen sich (D.) den Bissen vom Munde abkargen
свидно ми е, свиди ми се1 да изям нещо, късам, деля,
пестя от залъка си, не си дояждам, гладувам, за да
отделя нещо
abkarten - etwas mit ihm abkarten нагласявам пред¬
варително, скроявам, уговарям скришом, тайно, скри¬
то с него, сгоиаряме се скрито; © eine abgekartete
Geschichte предварително нагласена, наредена, уго¬
ворена. скроена работа, разг. тур. уйдурма; || ein ab¬
gekartetes Spiel treiben играя задкулисна игра
abkaufen ihm etwas abkaufen купувам нещо от
него; || umg. das würde dir niemand abkaufen никой
няма да ти повярва тоиа, да се хване на тая въдица;
баламите умряха; © umg. er läßt sich jedes Wort (vom
Munde) abkaufen кара да му вадят, тетлят исяка дума
с кука, с ченгел, мързи го да си отвори устата; || man
muß ihm jedes Wort abkaufen трябва да му вадиш.
теглиш всяка дума с ченгел, с кука, насила; скъп е на
думи; докато се накани да отговори, проговори, се
съмва
abkehren — etwas (die Brotkrumen) abkehren измитам
(трохите); || der Besen ist abgekehrt метлата е изхабена
вече; ф er kehrte sich vom Fenster ab той се дръпна
от прозореца; || sich (Akk.) von ihm, vom Bösen, von
der Welt abkehren отвръщам се, вдигам ръка от него,
обръщам му гръб, отричам се, отказвам се от злото,
от света; || den Blick abkehren отвръщам поглед, по¬
глеждам другаде, встрани; ф der Bergmann kehrt ab
миньорът престава, не иска да работи, напуска ра¬
ботата
abklappern — die ganze Stadt, die ganze Straße nach
etwas abklappem претърсвам, разпитвам, претършу-
иам, преброждам, обикалям, разг. обръщам целия
град, цялата улица, разг. тур. махала за нещо; s. ab¬
klopfen
Abklatsch, der — ein bloßer, plumper Abklatsch aer
Wirklichkeit голо, бездушно, сляпо подражание, грубо,
несъвършено наподобяване, копие, отражение, догон-
ване на действителността; || sie ist der ganze Abklatsch ■
ihrer Mutter тя е образ и подобие, пълно, съвършено,
вярно копие на майка си, цяла майчица, разг. отрязала
е главата на майка си, одрала й е кожата; ф einen
Abklatsch machen, herstellen правя пробен отпечатък,
вадя коректура, клише
abklavieren umg. — das kannst du dir (an den fünf,
zehn Fingern) abklavieren можеш да го издекламираш,
изпееш като по вода (на шега), сам да си направиш
заключението, да схванеш, разбереш веднага за какио
се касае '
abklingen — der Ton, das Gewitter, eine Krankheit,
das Fieber, der Schmerz klingt ab тонът отзвучава, за¬
мира; бурята стихва, отминава, отшумяиа, заглъхва;
болестта отзвучава, минава; температурата намалява,
спада; болката заглъхва, намалява, се загубва, посте¬
пенно изчезва, отслабва, стихва; || etwas ist im Ab¬
klingen нещо е ■ на минаване, изчезване, престава да
върлува, бушуиа, да боли, намалява, отслабва, стихва,
върви към сиоя край
abklopfen — den Staub von dem (vom) Mantel, die ■
Wand nach Hohlräumen abklopfen изтупвам, изтър¬
свам праха от палтото; чукам по стената да открия
кухини, скривалище; Ц die Brust, den Rücken abklopfen
преглеждам c чукане гърдите, гърба; Ц ihn tüchtig ab¬
klopfen . натупвам, напердашиам го здравата, поря¬
дъчно, подигр. изтупвам му праха от дрехите; ф der
Dirigent klopfte ab диригентът тропна, чукна с пал¬
ката, даде знак за спиране; Ф wir haben das ganze Dorf
nach Eiern abgeklopft претърсихме, претършуиахме,
обърнахме, обиколихме цялото село за яйца, не ос¬
тана къща в селото да не попитаме за яйца; |j einen
Laden um den andern abklopfen обикалям всички ма¬
газини, ходя от магазин на магазин за нещо; || Tür
für Tür abklopfen чукам, прося от врата на врата,
обикалям къщите да прося
abknappen, abknapsen umg. — ich kann mir beim besten
Willen nichts mehr abknappen при най-добро желание
не мога да отделя, спестя нищо повече; || ■ das habe ich
mir vom Essen abgeknapst тоиа съм отделил, откъсал,
спестил от залъка си, устата си, съм го отгладуиал,
не съм си дояждал, лишавал съм се от храна, търпял
съм лишения, за да го спестя, отделя; ф er hat mir
vom Lohn 10 Mark abgeknapst той ми отби, изяде от
заплатата десет марки
abknöpfen — den Kragen abknöpfen разкопчавам яка¬
та; Ф ihm etwas abknöpfen изкопчвам, откопчиям,
abkriegen 23
изкрънквам нещо от него; || er hat mir wieder 10 Mark
abgeknöpft той пак ми откопчи, изкрънка десет марки,
ме закърпи с десет марки
abkochen — einen Löffel abkochen изварявам лъжица;
Ф Soldaten kochen ab войниците готвят на открито
abkommen — ich komme vom Wege ab отклонявам
се, отбивам ■ се от пътя, сбърквам пътя, заблуждавам
се; || übertr. vom Thema, von Gegenstand des Gesprächs
abkommen отклонявам се, разг. отплесвам се, отда¬
лечавам се от темата, предмета на разговора; || ich
bin von meinem Plan ganz abgekommen съвсем се отка¬
зах от плана си, изоставих, разг. зарязах го напълно;
ф du kannst abkommen можеш да си вървиш, разг.
да се омиташ оттук; хайде да те няма, чупи се, раз¬
карвай се, обирай си парцалите; ф für eine Stunde von
der Arbeit abkommen излизам, освобождавам се,
отскубвам се, измъквам се, откъсвам се' за един час
от работа, служба; || ich kann schwer, nicht abkommen
мъчно, трудно мога да напусна, да оставя работата,
да се освободя, да се измъкна, да изляза от работа; '
не могат да се оправят, да минат, да се справят без
мене; един миг не мога да се отделя оттам; ф billig
davon abkommen отървавам се евтино, леко, с малко,
минавам между капките, разг. по бедност тоя път;
Ф Sport glücklich, gut abkommen стартирам успешно,
добре; || der Schütze ist links abgekommen стрелецът
се прицели, удари иляио от целта, куршумът му се
отплесна вляво; ф diese Sitte ist heute abgekommen
днес този обичай е иече. отживял времето си, е иече
остарял, надживян
Abkommen, das — ein Abkommen über etwas (Akk.)
treffen, schließen постигам, сключвам споразумение,
спогодба върху, за нещо; || das Abkommen einhalten,
verletzen спазвам, нарушавам споразумение, спогод¬
бата; || das ist gegen das Abkommen това е против
уговорката, спогодбата; || laut Abkommen съгласно
(със) споразумението; ф von gutem Abkommen sein от '
род, добър произход съм
abkömmlich — das ist abkömmlich можем да минем
и без тоиа, може и без него, не е необходимо; || für
eine Stunde von etwas abkömmlich sein мога да се
отскубна, да се отделя, да се откъсна за един час от
работа, могат да минат през това време и без мене
abkratzen — die Farbe von den Wänden, die Schuhe
am Eisen abkratzen изстъргвам, изчегъртвам боята от
стените, обувките на стъргалото, стъргалката; || umg.'
den Teller abkratzen омитам, облизвам чинията; || umg.
sich (D.) den Bart abkratzen обръсвам, изчегъртвам
си брадата; ф umg. er ist abgekratzt, wird bald ab¬
kratzen, ist am Abkratien той си отиде, се измете, из¬
фиряса, офейка, си взе двете пари, си вдигна чуковете,
такъмите, консулите, дърмите; той хвърли топа, обър¬
на петалата, замина за оня свят; той няма да кара
дълго, е иече пътник, няма да го бъде, скоро ще хвър¬
ли топа, ще замине за оня сият, ще гибердяса
abkriegen — etwas abkriegen изяждам калая, накар¬
ват ми се, нарязват ме, накастрят ме, отнасям боя,
пердаха' пострадвам, претърпявам загуба, щета; по¬
вреждам се, претърпявам. авария; нещо засяга, закача
и мене, ■ не пощадява и мене; раняват ме; куршумът,
бомбата улучва, засяга и мене, бивам ранен, засегнат'
от куршум, бомба, сполетян от бедствие; || eins, einen
Puff, Regen, Tadel, etwas Gehöriges abkriegen изяждам
една плесница, един шамар, наплескват, натупват,
напердашват ме, налагат ме здравата, отнасям боя;
24 abkühlen
навалява, накиася, намокря ме дъждът; накастрят,
насолиат, нарязват, наругават ме, накарват ми се
здравата; получавам си заслуженото, каквото ми се
пада, какиото заслужавам, каквото си търся; || sie hat
einen Mann abgekriegt тя си намери, улови ■ мъж; ||
er hat nichts von dem Geld abgekriegt той не получи,
докопа нищо, разг. не намаза, не закачи нищо от па¬
рите, не удари никаква печалба, кьораво, нищо не го
огря, остана с пръст в устата; © ■ ich kriege die Stiefel,
den Fleck nicht ab не мога да изуя, сваля ботушите
си, да извадя, премахна петното
abkäUen — übertr. das Verhältnis, die Zuneigung zwi¬
schen den beiden hat sich stark abgekühlt любовта, сим¬
патията им изстина чувствително, отношенията им
охладняха много; || seine Begeisterung, Leidenschaft
hatte sich abgekühlt възхищението му, страстта му
изстина, премина; || seine Wut war abgekühlt яростта
му бе стихнала, се бе усмирила; || seine Liebe abkühlen
охлаждам любовта му, накарвам го да охладнее, из¬
стине (към мене)
Abkunft, die — bürgerlicher Abkunft sein от граж¬
дански произход, от гражданско потекло съм
abkürzen — einen Weg abkürzen скъсявам, съкра¬
щавам път; || ihm den Lohn abkürzen намалявам над¬
ницата му; || sich (D.) die Zeit durch Lesen abkürzen
скъсявам, убивам си времето с четене; || eine Konferenz
abkürzen прекратявам конференция; || etwas im abge-
• kürzten Vei-fahren herstellen произвеждам, добивам не¬
що по съкратен метод, съкратената процедура
abladen — umg. die Aufgabe, die Last, die Schuld auf
andere, auf fremde Schultern abladen прехвърлям, сто¬
варвам задачата, товара, бремето върху други, иърху ■
чужди плещи, разг. казали на лисицата, а тя на опаш¬
ката си; търкулвам, стоварвам вината иърху други;
ф bei ihm abladen казвам си болката, изливам си*сър-
цето пред него; споделям с него мъката, болката, гри¬
жите си; || er lud seine Sorgen bei mir ab той свали, сне
товара от сърцето си пред мене, сподели грижите си,
мъката си с мене; © umg. er mußte tüchtig abladen той
трябваше да развърже, да извади кесията, да бръкне
дълбоко и кесията си; изръси се много, здравата
Ablaß, der — er verkauft ohne Ablaß той продава без
отстъпка; || ohne Ablaß безспирно, безспир, непрекъс¬
нато, непрестанно; © ihm Ablaß gewähren давам му
опрощение на греховете, индулгенция, опрощавам му
греховете; || Ablaß bekommen получавам опрощение
на греховете си; || den Ablaß nach Rom tragen върша
безсмислена, безполезна, излишна работа, преливам
от пусто и празно; считало се е за■ безполезно да се
носи опрощение на греховете в Рим, тъй като там
папата е раздавал опрощение на греховете
ablassen — den Zug, eine Rakete, Brieftauben, Boten
ablassen пускам да замине влак; пускам, пращам ра¬
кета; пускам пощенски гълъби; пращам вестители,
вестоносци, истор. гончии; © von seinem Vorhaben
nicht ablassen не се отказвам от намерението си, държа
на намерението си; || sie läßt nicht von ihm ab тя не
се отказва, не се оставя от него, остава му вярна, не
иска да го напусне, да се откаже от него, разг. да го
зареже; || laß davon ab откажи се от това, разг. зарежи
тоиа; престани, спри, стига; || sie ließ ab zu weinen тя
престана да плаче; || sein Zorn läßt ab гневът му стихва,
утихиа, се успокоява, смиряиа; || mit Bitten nicht ab¬
lassen не го оставям на мира с молбите си, не пре¬
ставам да го моля, преследвам го с молбите си; ©
ihm etwas von dem Preis, von den Kartoffeln ablassen
отстъпвам му нещо от цената, част от картофите; ||
ihm etwas von der Schuld ablassen опрощавам му ■ част
от дълга; || ihm eine Sünde ablassen опрощавам му
греха, продавам му индулгенция
ablatschen umg. — die Schuhe, die Absätze ablatschen
скъсвам, разкривявам, подпетяиам обувките си, из¬
тривам, изкривявам токовете си; © übertr. das habe
ich mir längst an den Schuhsohlen abgelatscht това ми
е известно и преизиестно; шег. зная го още от утро¬
бата на майка си, още от дете, от собствен опит; гдето
отиваш, аз оттам се връщам; не продавай на крас-
таиичар краставици, не учи дяда си попа как се кръ¬
щават деца
Ablauf, der — der Ablauf der Ereignisse развитието,
ходът, развоят на събитията; || nach, vor Ablauf der
Frist von einem Jahr след, преди изтичането, измина¬
ването ■ на едногодишния срок; || bei Ablauf des Wech¬
sels при падежа на полицата; || im geschichtlichen Ab¬
lauf в историческия развой, и историческата поредица,
в историческото развитие, в хода на историята;© sich
(Akk.) rechtzeitig am Ablauf einfinden пристигам на¬
време за старта; || etwas gewährleistet, sichert, verspricht
einen reibungslosen Ablauf нещо гарантира, осигурява,
обещава несмущавано, гладко протичане, развитие,
несмущаван развой '
ablaufen — das Wasser läuft ab водата изтича, се
оттича, изцежда; || die Flut, das Hochwasser läuft wieder
ab приливът, водата, наводнението се оттегля;
отдръпва; || der Weg läuft von der Landstraße ab пътят
се отделя, се откланя от шосето; © das Regenwasser
lief von ihm ab дъждът се стичаше на потоци по него,
капеше от него; || ablaufen wie das Wasser am Enten¬
flügel плъзга се като вода по крилото на патица, не
го трогва никак, s. abgleiten; || gute Lehren laufen an
ihm ab добрите поуки минават от едното му ухо през
другото, не го трогват ни най-малко, оставят го без¬
различен, безчувствен, не му правят никакво впечат¬
ление, не взема от добър съвет, от дума, няма ■ ухо за
нищо, глух е към всякакъв съиет, не се вслушва и
добрите съвети; © er lief mit seiner Bitte ab той удари
на камък с молбата си, не го огря, отрязаха го,
отхвърлиха молбата му, остана на сухо; || ihn ablaufen
lassen не удовлетворявам молбата му, отрязвам го,
разг. отрязвам му квитанцията, пращам го да си вър¬
ви, без да изпълня молбата му, оставям го на сухо:
© ihm (in etwas D.) den Rang, den Vorrang ablaufen
изпреварвам го, надминавам го, отнемам, оспорвам
му първенството в нещо, добивам преднина пред него,
изпреварвам го и службата, по чин; © der Film, eine
Gramophonplatte, ein Programm läuft ab филмът се
прожектира, дава, иърти; грамофонната плоча се вър¬
ти; програмата следва, протича, се развива, както
следва, по предвидения ред; || die Dinge laufen vor.
unseren Augen, reibungslos, umg. wie am Schnürchen,
planmäßig, ruhig, ohne Störungen ab нещата се разви¬
ват, протичат пред очите ни, гладко, несмущавано,
без търкания, мирно и тихо, без сътресения, премеж¬
дия, инциденти, като по часовник, по вода, според
плана, спокойно, без смущения, несмущавано; © die
Zeit, der Paß, der Vertrag läuft ab времето минава,
изтича; паспортът, договорът изтича; || übertr. deine
Uhr ist abgelaufen часът ти удари, изтече; || die Sache
ist gut, übel, glimpflich abgelaufen работата протече,
мина, свърши добре, зле, безболезнено, без големи,
тежки последици, мина леко, без да пострадам много;
работата изе добър, лош край, отървавам се леко,
евтино, шег. по бедност; || alles ist nach Wunsch ab¬
gelaufen всичко мина по желание, както искахме; || die
Sache lief in einen Scherz ab работата се обърна и шега,
свърши ' с шега, взе шеговит, иесел край, заиършък,
обрат;® sich (D.) die Sohlen, die Schuhe, die Absätze
ablaufen скъсвам си, пробивам си, изтърквам си, про¬
тривам си подметките, обувките от ходене, тичане;
|| übertr, ich habe mir die Beine, die Schuhsohlen, die
Absätze, die Hacken danach (nach der Uhr) abgelaufen
останах без крака, съдрах се, изпребих се, изпребих
си краката от ходене, тичане, да тичам подир нещо
(да търся часовник), скъсах, съдрах подметките, про¬
трих си токовете, изтрепах си краката, изпребих се да
търся, диря нещо; || das habe ich mir schon längst an
den Schuhsohlen abgelaufen тоиа ми е известно и пре-
известно, зная го още от дете, от собствен опит, шег.
още от утробата на майка си, зная го на пръсти, тоиа
и баба знае; дето ■ ти отиваш, аз оттам се връщам; ||
ich bin (habe) die ganze Stadt, alle Läden danach ab¬
gelaufen обиколих, обърнах, пребродих, претърсих
целия град, всички магазини за тоиа; 5. abklappern,
abkiopfen; || umg. sich (D.) die Hörner ablaufen вразу¬
мявам се, поумняиам, идва ми умът, акълът в главата,
разг. увира ми главата, поочуквам си ■ главата; ® sein
Auge lief an mir ab und empor той ме измери c поглед,
c очи от долу до горе, от краката до главата
ablauschen — -ihm ein Geheimnis, einen Wunsch ab¬
lauschen дочувам, долавям, научавам тайна от него
чрез подслушване; долавям, отгатвам желанията му;
]| das ist dem Leben, der Natur abgelauscht това е взето,
доловено, почерпено от живота, природата
ableben, 5. abgelebt — er wird bald ableben той скоро
ще сиърши, умре; краят му е близък; няма да кара
дълго, да го бъде; || nach seinem Ableben след смъртта,
кончината му
ablegen — ein Kleid ablegen захвърлям дреха, не я
нося повече; || ein abgelegtes Kleid износена, захвър¬
лена дреха;® bitte, legen Sie ab моля, свалете палтото
и шапката си; || willst du nicht ablegen няма ли да
свалиш, съблечеш палтото си, не искаш ли да събле¬
чеш палтото си; || die Trauer ablegen свалям, хвърлям
траура, черните дрехи; || die sterbliche Hülle ablegen
освобождавам се от тленната си обвивка; умирам,
преселвам се въи вечността; || Akten, die Post ablegen
прилагам преписки към дело, писмата в класьора; ||
übertr. seine Vorurteile ablegen освобождавам се, отър¬
свам се от предразсъдъците си, издигам се над пред¬
разсъдъците си; || seine Schüchternheit ablegen отър¬
свам се, освобождавам се от стеснителността си, сън¬
ливостта си, стеснението си, надвивам, преодолявам
стеснението си; || Fehler, eine Gewohnheit ablegen отър¬
свам се от грешки; скъсвам с навик; ® das legt sich
so leicht nicht ab от тоиа човек не може така лесно
да се отърси, освободи, не може така лесно да го
преодолее тоиа, да го зареже;® einen Eid, ein Gelübde
ablegen полагам клетва, давам обет, заклевам се; ||
eine Beichte, ein Geständnis ablegen правя изповед, при¬
знание; || (ein) Zeugnis für, gegen ihn ablegen сиидетел-
ствувам, давам, правя показания за, против него, и
негова полза, иреда; || Rechnung, Rechenschaft vor ihm
über etwas (Akk.) ablegen даиам отчет, сметка; отчи¬
там се пред него за нещо, давам му отчет, сметка;
|| eine Probe von Tapferkeit (der Tapferkeit), seiner Kunst
ablegen давам доказателство за храбростта, умението
си, показвам на дело храбростта, изкуството си; || eine
Prüfung ablegen полагам изпит, явявам се на изпит;
® die Form ablegen разпилявам набора, разхвърлям
буквите в касите; || © veralt, (etwas) mit ihm ablegen
наговарям се, нагласявам се тайно, уговарям нещо
Ablenkungsmanöver 25
тайно, съзаклятнича, сдружавам се с него; || ein ab¬
gelegter Handel нагласена, предварително уговорена,
скроена работа, сделка
ablehnen — ein Angebot, eine Einladung ablehnen
отхвърлям, отблъсвам предложение, отклонявам, не
приемам покана; || ein Bühnenstück, einen Dichter ab¬
lehnen отхвърлям, не одобрявам, отричам пиеса, отна¬
сям се отрицателно, имам отрицателно отношение
към поет, отричам го, не го признавам; || das Drama
wurde abgelehnt драмата не бе одобрена, не бе приета,
бе отхвърлена, претърпя неуспех, бе посрещната отри¬
цателно, не се хареса; ф sich (Akk.) ablehnend ver¬
halten отнасям се отрицателно, не признавам нещо,
имам отрицателно отношение към нещо
Ablehnung, die — auf Ablehnung stoßen натъквам се
на отказ; || eine Ablehnung erfahren, hinnehmen müssen
получавам отказ, отблъсват ме, не удовлетворяват,
не уважават, отхвърлят молбата ми; || der Antrag ver¬
fiel der Ablehnung предложението пропадна (в пар¬
ламента)
ableiern — ein Lied, ein Musikstück, ein Gedicht ab-
leiem изпяиам песен, изсвирвам пиеса, издекламирвам
стихотворение без душа, без чувство, монотонно като
латерна, като навита машинка (пружцна); казвам си,
изпяиам си, издекламирвам си урока механически,
като автомат; || diese Melodie ist ■zu abgeleiert мело¬
дията е иече много изтъркана
ableiten — einen Fluß ableiten отбивам, отвеждам
река; || eine Formel, Gleichung ableiten извличам фор¬
мула, извеждам уравнение; || Wärme ableiten получа¬
вам, извличам топлина; || Lehren aus der Geschichte
ableiten извличам поука от историята; || übertr. seinen
Zorn auf andere ableiten насочвам гнева му върху дру¬
ги;® ■ dieses Wort wird vom Griechischen abgeleitet, leitet
man, leitet sich vom Griechischen ab тази дума про¬
изхожда, произлиза от гръцки език, води началото си,
произхода си от гръцки език; || ■ ein abgeleitetes Wort
производна дума
Ableiter, der — einen Ableiter für etwas haben цмам
отДушник за нещо, нещо ми служи за гръмоотвод
ablenken — einen Stoß ablenken отклонявам, отби¬
вам, парирам удар; || ihn vom rechten Wege, vom Ziele
ablenken отклонявам, отбивам го от правия път, ста¬
вам причина той да се заблуди, да се подхлъзне, да
тръгне по крии път, повеждам го по крии път; отвли¬
чам, отклонявам го от целта; || den Verdacht von sich
auf andere ablenken отбивам подозрението, отклоня¬
вам, насочвам подозрението от себе си иърху други
|| das Gespräch ablenken отклонявам, променям раз¬
говора, давам му друга насока, заговарям за друго;
променям темата; || er lenkte schnell ab той бързо про¬
мени темата, ■ заговори за друго; || sich (Akk.) nicht
von der Arbeit, vom Studium ablenken lassen не се оста¬
вям да ме отвлекат от работата ми, от ученето; ||
seine Gedanken, sein Interesse, seine Aufmerksamkeit
ablenken давам друга насока на мислите му, интереса
му, отвличам вниманието му; ® ihn ablenken. разту-
шаиам, разсейвам, развличам го
Ablenkung, die — Ablenkung in (bei) der Arbeit suchen
търся развлечение, утеха, разтуха, разсейване, забрава
в работата; || ihm Ablenkung bieten, verschaffen пред¬
лагам, доставям му, намирам му разтуха, развлече¬
ние, нещо да се разсейва, залисиа, разтушава
Ablenkungsmanöver, das — ein Ablenkungsmanöver
versuchen опитвам се c диверсия да отвлека инима-
26 ablernen
нието му, да го заблудя, да приспя бдителността му,
да го приспя; || sein Ablenkungsmanöver durchschauen
прозирам маневрите му, играта му, опита му да
отвлече вниманието ми, да приспи бдителността ми,
да ме приспи; || auf ein Ablenkungsmanöver hereinfallen
поддавам се на маневрите му да ме заблуди, на играта
му, хващам се на въдицата му
ablernen — ich lerne es ihm ab копирам, научавам
го от него;
ablesen — eine Rede, die Temperatur ablesen прочи¬
там, чета реч; отчитам, измервам, температурата; ||
Früchte ablesen бера плодове; ф übertr. ihm den
Wunsch ■ an (von) den Augen, Lippen ablesen чета, про¬
читам желанията му по очите, от устата; || ihm die
Gedanken an den Mienen, vom (am) Gesicht, an der
Nasenspitze ablesen чета, отгатвам, гадая, предугаж-
дам мислите му по израза, изражението на лицето му,
по лицето му; ф ein Buch ablesen разкъсвам, разпар-
цалвам, захабявам книга от много четене; || sich (D.)
die Augen ablesen развалям, повреждам си очите от
много четене, изчитам си очите
abliegen — das Dorf liegt weit ab, ist ziemlich abgelegen
селото е доста отдалечено, отстои далече, е доста за¬
бутано, затънтено; || dieser Gedanke liegt vom Thema
doch sehr ab мястото на тая мисъл не е тук, тя не
стои във връзка, няма връзка с темата, е чужда на
тая. тема
ablisten — ihm ein Versprechen ablisten изтръгвам,
изчепквам, изкопчвам му обещание с хитрост
ablocken - ihm Geld, ein Geheimnis ablocken из¬
тръгвам, измъквам, изкопчвам, изчепквам му пари,
тайна от него; || ihm ein Lächeln, Tränen ablocken на¬
карвам го да се усмихне, открадвам му усмивка; на¬
карвам го да се просълзи
ablösen — ein Glied, die Wache, die Rinde ablösen
отрязвам, ампутирам крайник; сменявам стражата;
обелвам, откъртвам, отцепвам кората от дървото; ||
ein Jahr löst das andere ab година след година, се ре¬
дува, се ниже
Ablösung, die — die Ablösung erfolgt alle(r) drei Stun¬
den смяната става всеки, на всеки три часа; || man
spricht bereits von seiner Ablösung иече се говори, че
ще бъде сменен; || wann kommt die Ablösung кога ■ ще
дойде новият пост, новата смяна
ablotsen — ihm etwas ablotsen измъквам му ловко,
с хитрост нещо
abluchsen -- ihm etwas abluchsen изтръгвам, измък¬
вам, изкопчвам му нещо с хитрост; усвоявам, науча¬
вам, копирам, прен. купувам нещо от него с гледане;
преписвам от него
abmachen — etwas, das Schild von der Tür abmachen
свалям, отковавам, откачам, махам, отиинтвам нещо,
табелката от вратата; || berl. umg. das mach dir man
ab избий си тоиа, тая мисъл от главата; ф eine Sache,
eine Angelegenheit gütlich, im guten, unter sich abmachen
уреждам нещо, някаква работа с добро, по мирен,
миролюбив начин, по взаимно споразумение, по лю-
бовному, между нас; || ich werde es allein mit ihm ab¬
machen аз сам ще се разправя, сам ще уредя този
въпрос, тая работа с него; || du mußt das mit dir selbst
abmachen това ти сам трябва да разрешиш, с тоиа
сам трябва да се справиш, да се оправиш, да видиш
как ще се оправиш; || wir haben noch etwas miteinander
abzumachen имаме да уреждаме, да уговорим още
някои работи помежду си; |j den Preis, den Termin mit
ihm abmachen уговарям, определям цената c него, сна-
заряиаме се с него, споразумяваме се за срока, опре¬
деляме срока; ф abgemacht — abgemacht Seife (berl.
Seefen = franz, c’est fait) дадено; съгласен; свършено;
думата-дума; въпросът е уреден; |j die Sache ist so gut
wie abgemacht работата е, така да се каже, кажи-речи,
уредена, уговорена, решена, свършена, свършен факт;
II es ist abgemachte Sache това е иече свършен факт,
опечен, работа
Abmachung, die — eine Abmachung über etwas (Akk.)
treffen постигам спогодба, споразумение, съгласие по
една работа, договарям, уговарям една работа; || eine
Abmachung nicht als (für) bindend, verpflichtend ansehen
гледам на споразумение, спогодба като на необвър-
зваща, незадължаваща; ■ || das verstößt gegen (wider)
unsere Abmachung това е и разрез със спогодбата, е
против уговорката ни; || es bleibt bei unserer Abma¬
chung остава, както сме се уговорили, сме се спора¬
зумели, както сме се разбрали, при уговорката ни
abmagern — sie ist erschreckend, bis auf die Knochen,
zum Skelett abgemagert тя е отслабнала страхотно,
ужасно, е станала само кожа и кости, прилича на тор¬
ба кокали, се е превърнала и скелет, заприличала е
на привидение, на скелет
Abmagerungskur, die — eine Abmagerungskur durch¬
machen минавам лечение за отслабване
abmalen — Schrecken malte sich in ihrem Gesicht ab
на лицето й се изписа ужас: || umg. dort möchte ich
nicht abgemalt sein не бих желал, искал да живея там,
да оставя там кокали
abmarachen — umg. sie mußte sich schrecklich ab¬
marachen тя трябваше да се блъска, да се трепе, да
се бъхта страшно, разг. да бачка, да опъва, да се тру¬
ди, да работи като черен роб, като дявол, да работи
до изнемога
Abmarsch, der —■ den Abmarsch antreten тръгвам,
потеглям на поход; || sich (Akk.) zum Abmarsch rüsten
готия се за поход, за тръгване; || zum Abmarsch blasen
свиря, тръбя за поход, тръгване, потегляне; || der Ab¬
marsch vollzog sich in mustergültiger Ordnung връща¬
нето, изтеглянето от манифестацията се извърши и
образцов ред
abmelden — ich melde mich bei (auf) der Polizei ab
връщам адресния билет и милицията, отписвам се от
домовата книга; || einen Schüler bei (in, von) der Schule
abmelden отписвам ученик от училището; || etwas, sei¬
nen Besuch abmelden известявам, съобщавам, че нещо
се отменя, че няма да се състои, че няма да дойда,
че отменям, отлагам посещението си; || umg. bei ihm
abgemeldet sein той не иска иече да чуе за мене, да ме
знае; проиграл съм си благоволението му, отписан
съм при него, не ми минава иече думата при него;
жар. не важа иече при него; не ми пее вече петелът
при него
abmessen - ■ seine Worte, Schritte abmessen отмервам
думите, стъпките си; премериам, претеглям всяка своя
дума, държа сметка, обмислям всяка своя стъпка; ||
seine Mühe nach dem Nutzen abmessen полагам труд
съобразно c ползата от него; съобразявам труда си
с ползата; ефекта от него; || etwas nach seinem Vorteil
abmessen преценявам нещо, съдя за нещо по ползата,
преимуществото, което има за мене; || die Beideutung
ist noch nicht abzumessen значението още не може да
бъде оценено, измерено правилно
abmühen — sich (Akk.) mit ihm abmühen мъча се,
даиам си труд, разг. блъскам си ангелите с него; || ich
mühe mich ab ■ трепя се, блъскам се, блъскам си ан¬
гелите, мъча се опъвам каиша, работя като черен роб
(дявол); || sich (Akk.) vergebens um etwas abmühen
полагам напразни усилия, напразно старание, напра¬
зен труд за нещо, трепя се, бъхтя се, мъча се напразно,
нафиле, за гоя, дето духа, нахалост
abmurksen umg. — ihn abmurksen сиетяиам му мас¬
лото, очиствам го, утрепвам го, премахвам го. пре-
чуквам го
abmüßigen veralt. — sich (D.) die Zeit abmüßigen на¬
мирам, отделям свободно време за нещо; || ich kann
mir die Zeit nicht abmüßigen, dir zu schreiben не мога
да намеря, отделя, да открадна време, да откъсам от
времето си да ти пиша; || sich (Akk.) von etwas ab¬
müßigen освобождавам се, откъсвам се, отдъхвам си
от нещо
abnagen der Kummer nagt ihm das Herz ab мъката
гложди, разяжда, яде, гризе сърцето му
Abnahme, die ■ - die Abnahme eines Gliedes ампутация
на крайник; || die Abnahme einer Eisenbahnlinie, eines
Neubaus (durch die Behörde), des Programms (durch eine .
Komission) приемане на железопътна линия (за екс¬
плоатация), на нова сграда (от властта), приемане,
одобряване на програма (от комисия); © Abnahme
der Kräfte, des Gewichtes намаление, понижение, упа¬
дък на силите, спадане намаление на теглото, отслаб¬
ване, измършавяване’; || diese Ware hat keine Abnahme
gefunden тази стока не се купува, не се харчи, не върви,
не се пласира, не намери пласмент, пазар, залежава;
|| sich (Akk.) zur Abnahme der ganzen Menge verpflich¬
ten задължавам се да закупя цялото количество
abneümen - - den Hut vom Kopfe, das Bild von der
Wand abnehmen свалям, снемам шапката от главата,
картината от стената; || ihm eine Mühe, eine Arbeit,
einen Gang abnehmen избавям го от някакъв труд,
работа, ход, свършвам аз нещо, някаква работа вмес¬
то него, отменям го и работата, спестявам му труда,
пъгя, поемам аз задължението да свърша нещо, гри¬
жата за тоиа; || diese Arbeit nimmt dir keiner ab н,ма
кой да те отмени, тебе те чака тая работа, сам ще
трябва да я свършиш, няма кой друг да я свърши,
няма на кого друг да разчиташ, ти ще трябва да опъ¬
ваш; || umg. das nimmt dir keiner ab никой няма да ти
повярва тоиа, баламите се свършиха; || ihm Geld ab-
nelftnen вземам, обирам му парите, ограбвам го; ||
umg. ihm viel Geld für etwas abnehmen оскубиам го
здравата при покупката на нещо, вземам му много
пари за нещо, продавам му скъпо и прескъпо нещо;
|| ihm die Brieftasche abnehmen вземам, задигам му
портфейла; || ihm einen Eid, ein Versprechen abnehmen
изтръгвам от него клетва, обещание, накарвам го да
de закълне, да обещае нещо: || die Parade, eine Eisen¬
bahnlinie abnehmen приемам парад, железопътна ли¬
ния; © der Vorrat nimmt ab запасите намаляват, се
стопяват; || das Fieber, die Krankheit nimmt ab тем¬
пературата пада, намалява, силата на болестта
отслабва; || der Mond nimmt ab месецът намалява, се
нащърбяиа; || meine Kräfte nehmen ab силите ми отпа¬
дат, западат, чезнат, намаляват, чезна, линея, крея
като свещ; || ich habe sehr abgenommen мною съм
отслабнал, спаднал съм много на тегло; || sein Ge¬
dächtnis nimmt ab паметта му отслабва, чезне, губи
своята свежест; © ihm eine Ware abnehmen купувам
стока от него; © Maschen abnehmen свивам бримки;
© daraus können wir abnehmen, daß alles ein Märchen
ist от тоиа можем да заключим (да видим), да извадим
заключението, че исичко е чиста измислица, празна
приказка; © etwas ist im Abnehmen нещо намалява,
отслабва, се намира и упадък, в процес на понижение,
отслабване, спадане, е на изчерпване; © abnehmende
abplacken 27
Reihe ■ низходящ ред, низходяща пропорция
Abnehmer, der — umg. dafür bin ich jederzeit Abneh¬
mer всякога съм кандидат, готов съм всякога да купя,
взема това
Abneigung, die — eine unüberwindliche Abneigung ge¬
gen ihn, etwas haben, empfinden имам, храня, изпитвам,
чувствувам непреодолима антипатия, неприязън, не¬
навист, непреодолимо отвращение към него, към не¬
що; той ми е крайно неприятен, противен; това ми
е крайно неприятно, противно; || ich habe eine Abnei¬
gung dagegen, allein ins Theater zu gehen неприятно ми
е, не обичам да ходя сам на театър; || seine Abneigung
nicht verbergen, überwinden können не мога да скрия,
да преодолея антипатията, отвращението, неприязън¬
та, ненавистта си; не мога да скрия, че ми е неприятен,
неприятно; || er flößt mir Abneigung ein той ми вдъхва
антипатия, отвращение, отблъсква ме, противен, не¬
приятен ми е, буди неприятно чувство в мене, отвра¬
щение; || ich erwidere seine Abneigung споделям ан-
типатията му; взаимно не се харесваме, изпитваме
антипатия един към друг, отблъскваме се взаимно
abnötigen — ihm Geld abnötigen изтръгвам от него
пари, накарвам, принуждавам, заставям го да ми даде
пари; || ihm eine Entschuldigung, ein Geständnis, eine
Erklärung abnötigen накарвам, заставям, принуждавам
го да ми се извини, да поиска извинение, да направи
признание, да даде обяснение; || ihm ein Lächeln, ihm
durch, mit etwas Achtung abnötigen изтръгвам му
усмивка, накарвам го да се усмихне, внушавам, вдъх¬
вам му уважение с нещо; || Beifall, Staunen, Interesse
abnötigen предизвиквам, извиквам ръкопляскане,
одобрение, възбуждам учудване, интерес
abnutzen, abnützen - - - Kleider abnützen износвам,
скъсвам дрехи; || etwas nutzt sich schnell ab нещо бързо
се изхабява, износва, става негодно, оиехтява от мно¬
го употреба; || sich (Akk.) durch übermäßiges Arbeiten
abnutzen изхабявам се, съсипвам се от много работа,
ставам негоден поради прекомерна работа, натова¬
реност
Abonnement, das — das Abonnement erlischt am 31.
Dezember, läuft ab абонаментът угасва, изтича на 31
декември, изтича, свършва; Ц das Abonnement er¬
neuern, abbestellen подновявам, прекъсвам абонамен¬
та; || bei aufgehobenem Abonnement spielen театърът
дава извънредно представление при обезсилване,
отменяне на абонаментните карти; || im Abonnement
ist die Zeitung billiger на абонатите се праии отстъпка
Abonnent, der — Abonnenten werben набирам, вер¬
бувам абонати; || ich bin Abonnent (von) dieser Zeitung,
auf diese Zeitung абонат съм на този вестник, абониран
съм за този вестник
abonnieren - ich habe die Zeitung, bin auf diese Zei¬
tung abonniert абонирах се за този вестник, абонат
съм на този вестник; || (auf) eine Zeitschrift abonnieren
абонирам се за списание; || ich bin in der Oper, im
Theater, auf der Eisenbahn, Straßenbahn abonniert имам
абонаментна карта за операта, театъра, влака, трам¬
вайна карта
abpassen - ■ ihn, eine Gelegenheit abpassen издебвам,
изчаквам, изиардиам го; използувам случая, възпол¬
зувам се от благоприятния, изгодния, сгодния, удоб¬
ния случай, от възможността
abplacken r. umg. ich placke mich mit etwas ab
трепя се, мъча се, блъскам се, бъхтя се с нещо, излиза
ми душата; || ich habe mich mein Leben lang abgeplackt
28 abplagen
цял живот съм се блъскал, трепал, бъхтал, работил
съм цял жииот като черен роб, дявол, съм се мъчил,
съм опъвал каиша, съм прекарал в непосилен труд;
бял ден не съм иидял
abplagen r — ich plage mich mit ihm, mit einem Pro¬
blem ab мъча се, давам си труд с него; мъча се да
разреша проблем, блъскам си главата, ангелите над
проблем
abprallen — die Kugel prallte von (an) der Mauer ab
куршумът рекушира и стената, отскочи от стената;
II er ist bei mir gehörig abgeprallt той удари здравата
o камък при мене, не го огря нищо от мене, получи
хубаи ритник от мене, отблъснах го, както се следва,
решително; || alle Mahnungen prallten an ihm ab всички
напомняния се разбиха и неговото ■ упорство, неговата
твърдост, останаха без въздействие, не оказаха ни¬
какъв ефект иърху него, той не се трогна от никакви
съвети, не обърна внимание на никакви напомняния
abpressen — ihm Geld abpressen изнудвам го за пари,
да ми даде пари, измъквам му пари; || die Angst preßte
mir den Atem, das Herz ab страх ме задушаваше, не
можех да дишам, сърцето ми се беше свило от страх
abprotzen — mil. ein Geschütz abprotzen откачам оръ¬
дие от лафета, приготвям го за стрелба; Ц sold. er muß
schon wieder abprotzen пак трябва да отиде по голяма
нужда, да намали относителното си тегло
abpumpen — umg. ihm Geld abpumpen вземам пари
назаем от ней), разг. закърпвам го
abputzen — ein Haus, Kleider, Stiefel abputzen из-
мазиам къща; изчиствам дрехи; обърсвам, изчиствам,
изтривам обувки; изчиствам ги от калта, лъсвам ги;
Ф ihn abputzen накастрям, наругаиам, смачквам му
фасона, натривам му носа, калайдисвам го
Abputzer, der — ihm einen Abputzer erteilen наруга-
вам, скастрям, насолиам го, натривам му носа, смач¬
квам му фасона, тегля му един калай, да ме запомни,
да му държи влага
abquälen — ich quäle mich mit ihm, mit einer Arbeit
ab изтормозвам се, тровя се, трепя се с него; излиза
ми душата, изтормозвам се с работа, измъчвам се с
нея; || ich quäle mich mit trüben Gedanken ab измъчват
ме, не ми дават мира, покой мрачни, тъжни мисли;
Ф ihm etwas abquälen изтормозвам го, не го оставям
на мира, на спокойствие, изваждам му душата, докато
не ми даде нещо; || ihm ein Lächeln abquälen накарвам
го набила да се усмихне, изтръгвам му принудена
усмивка; || ihm eine Antwort abquälen накарвам, при¬
нуждавам го да ми отговори, изтръгвам му насила
отговора
abquetschen — ich quetsche mir den Finger ab при¬
тискам, прищипиам си, премазвам си. пръста; || ■ umg.
sich (D.) endlich ein paar Worte, ihm ein Wort abquet¬
schen насилвам се да кажа най-сетне няколко думи,
успявам най-после да откопча, да изтръгна една дума
от него, да го накарам да каже една дума, да про¬
говори, заговори най-сетне
abrackem r — ich rackere mich für ihn ab, mein Leben
lang um ein paar Groschen ab трепя се, блъскам се,
бъхтя се, работя като черен роб, като дявол за него;
цял живот не съм видял бял ден, не зная що е почивка,
цял живот съм се блъскал, бъхтал, трепел, съм опъвал
каиша за няколко гроша
Abraham — wie in Abrahams Schoß leben живея като
и лоното Аврамоио; || in Abrahams Schoß eingehen
иръщам се и лоното Аирамоио, умирам, преселвам
се и оня свят
abraten — ich rate dir sehr davon ab — das rate ich
dir ab и никакъв случай не те съветвам да сториш
тоиа; || ihm von etwas abraten разубеждавам, раздум¬
вам го от нещо, давам му съвет, съветвам го, уве¬
щавам го да не върши, прави нещо; || da half kein
Abraten не помогнаха никакви съвети, увещания
abrechnen — die Auslagen von der Gesamtrechnung
abrechnen приспадам, изваждам разноските от общата
сметка; || mit ihm. auf Heller und Pfennig abrechnen
уреждам, разчиствам сметките си, разплащам се с
него до последната стотинка; || übertr. mit ihm (über
etwas Akk.) abrechnen уреждам, разчиствам, виждам
сметките си с него, разплащам се с него за нещо,
отмъщавам му, плащам му, какиото му се пада; || mit
dem Kerl rechne ich noch gründlich ab ще си разчистя,
видя основно сметките с тоя тип, ще му платя аз един
ден на него, ще му дам да се види, да се разбере, ще
се разправя с него когато и да е; ще го наредя един
ден, както се следва; | diese Fehler abgerechnet като
изключим, оставим настрана, елиминираме тези
грешки; с изключение на тези грешки; || das abgerechnet,
könnte ich einverstanden sein като изключим тоиа, като
се махне това, съм съгласен, нямам нищо против
Abrechnung, die — nach Abrechnung der Unkosten
след приспадане на разноските; || etwas in Abrechnung
bringen приспадам нещо (от сума); || etwas kommt in
Abrechnung нещо бива приспаднато, се приспада, из¬
важда от общата сума; | wir bitten um endgültige Ab¬
rechnung молим за окончателен отчет, за окончателно
уреждане, ликвидиране на сметката, сметките, за пъл¬
на равносметка; || übertr. mit ihm Abrechnung halten
уреждам, разчиствам, виждам сметката, сметките си
с него, разплащам се, разправям се с него, плащам
му, давам му да се разбере, да ииди; || der Tag der
Abrechnung wird (auch für mich) schon kommen исе ще
дойде денят на разплатата, възмездието, Видовден;
ще удари (и за мене) часът на разплатата; търпи, ду-
шо, до-ще Великден
Abrede, die ■ etwas in Abrede stellen оспорвам, отри¬
чам нещо; Ф eine Abrede über etwas (Akk.) treffen
постигам споразумение, съгласие, спогодба за, върху
нещо, споразумяваме се, спогаждаме се за нещо, уго¬
варяме нещо; || der Abrede gemäß, entsprechend съ¬
гласно, според уговорката, споразумението; || das ist
wilder (gegen) die Abrede това е в разрез c уговорката,
споразумението, против уговорката, противоречи на
споразумението; || es bleibt bei unserer Abrede 'остава при
нашата уговорка, при уговореното от нас
abreden — ich rede dir von diesem Schritt ab не те
съветвам да предприемеш тази стъпка
abregnen umg. — die Wolke, es hat sich abgeregnet
дъждовният облак премина; преваля, престана да вали
abreiben — ihn abreiben изтривам, разтривам, изтър¬
квам му гърба; разг. начесвам го, сгрявам го, стоплям
му гърба, нажулиам го; ф einen Diamanten, einen Fleck
(vom Glas), Rost (vom Messer), die Schuhe (am Eisen)
abreiben шлифовам диамант; изтьргвам, изтривам, из¬
търквам, изчегъртвам петно (от стъкло), ръжда (от
ножа), обувките.(о стъргалката), || die Farbe hat sich
abgerieben боята се е изтрила; ф abgerieben sein отра-
кан, рафиниран, обигран, хитър, лоиък съм; мога да те
продам; знае баба всякакво хоро; бил съм и в малко и и
голямо решето
Abreibung, die — kalte Abreibungen verordnen пред¬
писвам разтривки, изтривания със студена вода, фрик¬
ции; || übertr. ihm eine Abreibung geben, verabreichen.
verabfolgen начесиам, натимарвам, нашарвам го здра¬
вата, сгрявам, стоплям, натривам му гърба, нажул-
вам, напердашвам го здравата; нарязвам, накастрям
го; || er hatte seine Abreibung weg получи си заслу¬
женото, какиото му се падаше, полагаше, отнесе боя,
пердаха, калая; начесаха, нашариха го здравата; || eine
ordentliche Abreibung bekommen, kriegen начесиат, на¬
. солват, наругаиат, нарязват, накастрят ме здравата,
изяждам доста голяма порция бой, сгряват ме; || er
hat eine Abreibung nötig има нужда да му се сгрее
гърбът, да му се смаЧка малко фасонът, да му на¬
местят, напарят кокалите, да му изтупат праха, да го
наложат; || dafür verdiente er auch seine Abreibung за¬
служаваше си, падаше му се боят, калаят
Abreise, die — Anstalten zur Abreise treffen, machen
праия приготовления, готвя се за заминаване, отпъ¬
туване; || ich schiebe meine Abreise auf, zögere sie hinaus
отлагам, забавям, протакам заминаването, отпъту¬
ването си; || wir haben unsere Abreise in die DDR, nach
Dresden auf den 10. Juli festgesetzt насрочихме, опре¬
делихме заминаването си за ГДР, Дрезден за 10 юли
abreisen — mit der Post, mit dem Zug, mit dem Flug¬
zeug abreisen заминавам c пощенска кола, c влака, със
самолет; || Hals über Kopf, überstürzt abreisen зами¬
навам презглава, набързо, неочаквано, ненадейно,
внезапно; || im Begriffe sein nach Sofia, ins Ausland, in
die Schweiz, an die Front abzureisen готвя се, тъкмя се,
имам намерение да замина за София, чужбина, Швей¬
цария, за, на фронта.
abreißen — em Haus, das Dach, eine Brücke abreißen
събарям, развалям, разрушавам, срутвам, сриниам,
разтурям къща, свалям покрии, събарям мост; © Pla¬
kate abreißen късам, смъквам афиши, плакати от сте¬
ните; || ein Kalenderblatt abreißen откъсвам лист от
календара със старата дата; || den Hahn abreißen дръп¬
вам преждевременно спусъка; || die Mütze, die Brille
abreißen снемам, дръпвам бързо каскета, фуражката,
очилата; || ihm den Kopf, die Maske abreißen откъсвам
му главата; дръпвам, снемам, смъквам му маската от
лицето, демаскирам, разобличавам го, показвам ис¬
тинския му лик, образ; || umg. man wird dir nicht gleich
den Kopf abreißen няма да ти отрежат главата я, да
те обесят, да те изядат я; © der Faden, der Filmstreifen
reißt ab конецът, филмовата лента се скъсва; || das
Gespräch reißt plötzlich ab разговорът внезапно секва,
престава, спира, замлъква; || etwas reißt nicht ab нещо
няма край, сиършък, не престава, не прекъсва, се точи
като копринен конец; || der Besuch reißt nicht ab гос¬
тите не престават, се точат един след друг като свин¬
ски черва, се нижат, точат непрекъснато; || mit der
Arbeit reißt es bei mir nicht ab, die Arbeit reißt nicht ab
работата ми не престава, не спира, няма край, свър-
шък, не сиършиа; докато да свърша едното, още едно¬
то не съм свършил, ето че друго изниква, виж, че
друго се явява, работя като на конвейер; © ein Jahr
abreißen излежавам едногодишно наказание (отброено
по страниците на календара); || ich reiße meine Mili¬
tärzeit ab отслужвам, изкарвам военната си служба;
© Kinder reißen viel ab децата много късат, развалят
дрехите си; || er war ganz abgerissen той беше съвсем
окъсан, одрипавял, опърпан, облечен и дрипи, пар¬
цали; || abgerissene Kleidungsstücke скъсани, дрипави,
парцалиии, опърпани дрехи; || abgerissene Worte, Sätze
откъслечни, отделни думи, изречения, отделни фраг¬
менти; || umg. einen abgerissen bekommen, kriegen на¬
рязват ме като кисела краставица, смачкват ми фа¬
сона, изяждам, отнасям калая; © veralt, etwas abreißen
скицирам, нахвърлям нещо; © er reißt sich ab той се
abrufen - 29
отскубва, откъсва; прен. съдира се, разкъсва се от ра¬
бота
abrennen — sich (Akk.) fast die Beine, die Schuhsohlen
abrennen пребивам се, изпотрошвам си краката, оста¬
вам без крака, откъсват ми се краката, изтриват ми
се, скъсвам си подметките от тичане, ходене; || ich
werde mir doch seinetwegen (wegen ihm) nicht die Beine
abrennen няма да се разкъсам, да се изпребия, да се
изпотрепя, да остана без крака заради него, заради *
неговия кеф; || ich habe mir die Schuhsohlen, die Hacken,
die Beine danach abgerannt съдрах си подметките, из¬
търках си токовете, останах без крака, откъснаха ми
се краката, изпребих се, изпотрепах се да търся това;
|| ich habe alle Läden, die ganze Stadt danach abgerannt
претърсих, претършувах, обиколих исички магазини,
обърнах, пребродих целия град за това, да търся това,
не оставих магазин, без да попитам за това; © ihm
den Vorrang abrennen надпреварвам го, отнемам му
първенството; © sich (D.) die Hörner abrennen по¬
очуквам си главата, поочуква ме животът, та по-
умняиам; вразумявам се, идва ми умът, акълът и гла¬
вата. уиира ми главата, умът '
abrichten — ihn zu etwas, auf etwas ( Akk.) abrichten
обучавам, приучвам, дресирам го за, към нещо
abriegeln — die Tür ■ abriegeln затварям вратата с
резе, мандало, зарезвам, залоствам я; спускам резето,
мандалото на вратата; || das Feuer abriegeln ограни¬
чавам, преграждам, локализирам пожара; || ein Gebiet
abriegeln отрязвам, откъсвам местност, област; || eine
Straße, die Verbindung abriegeln блокирам улица; пре¬
късвам връзката, съобщенията -
abringen — ihm ein Geheimnis, ein Geständnis, ein
Versprechen, den Vorrang abringen изтръгвам c мъка,
c големи усилия, след дълги увещания, много трудно
тайна, признание, обещание от него; изтръгвам, отне¬
мам му първенството; || ich habe mir (meinem Herzen)
die Entscheidung, den Entschluß schwer abgerungen pe-
ших се на тоиа, изех решение след дълга вътрешна
борба, трябваше да стъпя на чувствата си, да направя
голямо усилие над себе си, за да се реша на това, за
да взема тоиа решение; това решение ми струва тежка
вътрешна борба, много безсънни нощи; || ich konnte
es meinem Stolz nicht abringen, ihn um Verzeihung zu
bitten гордостта не ми позволяваше да го помоля за
извинение
abroUen — ihr Leben rollte noch einmal vor unseren
Augen ab животът й премина, се изниза още иеднаж
като на филм, като на филмова лента пред очите ни;
|| noch ein Jahr rollte ab още една година се търкулна,
премина, се изниза
abrücken — mit dem Stuhl vom Tisch abrücken отмес¬
твам се, отдръпвам се със стола от масата; © die
Abteilung rückte zum Manöver, an die Front ab по¬
делението, частта потегли за маневри, бе изтеглена
на фронта; || umg. schleunigst abrücken измъквам се,
изфирясвам шег. яко дим; || er rückte bald wieder ab
той си отиде скоро, не остана, не се застоя; || er ist
von ihr abgerückt той се отдръпна, се оттегли, отстра¬
ни от нея; || von einer Lehre abrücken отвръщам се,
отстъпвам от учение
Abruf, der — etwas auf Abruf kaufen купувам нещо
под условие да ми се изпрати при поискване
abrufen — der Schaffner ruft unterwegs die Stationen
ab кондукторът съобщава, изиикиа през иреме на пъ¬
туването гарите, спирките^ © aus dem Leben abgerufen
30 abrunden
werden господ ме повиква при себе си, прибира ме,
умирам; бивам отзован от този живот; || einen Bot¬
schafter abrufen отзовавам посланик
abrunden — eine Geldsumme wird nach oben oder nach
unten abgerundet една сума бива закръглена нагоре
или надолу; || etwas rundet den Eindruck ab нещо за¬
кръгля, допълня впечатлението; || ein abgerundetes Bild
von etwas erhalten добивам цялостна, завършена пред¬
’ става, пълна картина за нещо; || ein abgerundetes Pro¬
gramm издържана програма
abrupt — ein abrupter Wechsel внезапна, неочаквана
промяна, внезапен обрат; || ein abruptes Ende рязък
край, завършък, неочаквана, внезапна развръзка
abrutschen — ich bin von der Treppe abgerutscht под¬
хлъзнах се на стълбата; || auf der Eisenbahn abrutschen
заминавам, измъквам се с илака; || derb, der Alte ist
abgerutscht старият хвърли топа; замина за оня свят;
|| umg. die Zensuren, die Leistungen sind abgerutscht
бележките са паднали, успехът е паднал; изоставам;
|| künstlerisch abrutschen показвам и художествено
отношение по-ниско ниво, отбелязвам упадък и из¬
куството, като артист
absacken — das Flugzeug, der Dampfer, ein Mensch
sackt ab самолетът загубва скорост; параходът по¬
тъва; човек се строполяиа и безсъзнание на земята,
пада като сноп, като подкосен, се отпуска като чувал;
|| seine Leistungen sacken ab постиженията му спадат,
намаляват, показват по-ниско ниво, успехът му се
понижава, показва понижение; той изостава в пости¬
женията, успеха си, намалява бележките си; || die Stra¬
ßendecke sackt ab уличната настилка хлътва, спада,
пропада;
Absage, die — eine Absage schicken, senden, erhalten
пращам, получавам отрицателен отговор, отказ; ||*ihm
eine Absage erteilen отказвам му, разг. давам му рит¬
ник, отрицателен отговор, отговарям му отрицателно;
отритвам го; || Absage an die Künstlerträume, veralt.
an die Frauen отричане, отказване от поетическите
мечти, блянове, пожертвуиане на поетическите мечти;
обявяване на вражда, война на жените
absagen — einen Besuch, ein Konzert absagen съ¬
общавам, че няма да дойда на гости, че съм възпре¬
пятствуван да приема поканата, отменям посещение¬
то си; отказвам да приема някого, връщам го, съ¬
общавам му, че не мога да го приема; отменям, отказ¬
вам концерт, отказвам да изема участие и него, да
свиря, да пея; съобщавам, че концертът няма да се
състои; || er hat mir absagen lassen той ми съобщи, на¬
реди да ми предадат, кажат, съобщят, че няма да дой¬
де, чс отказва да ме посети, да вземе участие; || dem
Lehrer, die Stunde absagen съобщавам на учителя, че
няма да вземам, че преставам да вземам повече уроци
от него, че прекратявам вече уроците при него; съ¬
общавам, че няма да взема часа при него; || veralt.
ihm den Frieden absagen обявявам му вражда, война;
|| dem Teufel, der Sünde, dieser Welt, dem Vergnügen
absagen отричам се от дявола, от греха, от тоя сият,
от удоволствията; ф er ist ein abgesagter Feind dessen,
davon той е заклет, отяилеи, непримирим враг на това
absägen — er ist abgesagt worden отрязоха го, из¬
хвърлиха, отстраниха го от служба, работа; || er sägt
den Ast ab, auf dem er sitzt сече сам клона, на който
седи; сам си подлииа иода, си вреди, си пакости
absahnen — du hast von ihm ganz schön abgesahnt ти
удари хубава печалба, удари кьоравото, намаза от
него
Absatz, der — hohe, niedrige, schiefgelaufene Absätze
високи, ниски, изкривени от ходене токове; || ich trage
niedrige Absätze нося ниски токове, гарсонски обувки;
|| ich habe mir die Absätze schiefgelaufen, abgelaufen
изкривил, изтъркал съм си токовете; || sie machte auf
den Aufsätzen kehrt, drehte sich auf den Absätzen (auf •
dem Absatz) (her) um тя се обърна, завъртя на токо¬
вете, петите си; || übertr. ich habe mir die Absätze nach
dir, nach dem Buch abgelaufen Скъсах, съдрах, изтърках
си подметките, обувките, изтрепах се, изтрепах си
краката, останах без крака, изпребих се да те гоня,
да те търся, да тичам подире ти, да търся книгата;
ф einen Absatz machen започвам нов ред, нов откъс;
|| mit, ohne Absatz с, без нов ред, без прекъсване, не¬
прекъснато; || das steht im dritten Absatz има го, пише
го и третия пасаж, дял, откъс; || in Absätzen reden
говоря с прекъсвания, паузи, интервали, запънато,
запъвам се при говорене, имъкиам дълги паузи, ин¬
тервали и речта си; ф sie ruhte sich auf dem zweiten
Absatz aus тя спря да си почине на втората площадка
на стълбата; ф eine Ware findet, hat starken Absatz,
hat reißenden Absatz стока намира, има голям, огро¬
мен пласмент, пазар, харчи се, купува се много, ■ про¬
сто се разграбва, се харчи като топъл хляб
abschaffen — Gesetze, Bestimmungen abschaffen отме¬
ням, премахвам, денонсирам закони, наредби; || ich
schaffe die Dienerschaft, das Auto, den Hund ab раз¬
пускам, уволнявам прислугата, отказвам се да държа
прислуга; продавам автомобила, отказвам се от него;
махам, давам другиму кучето; ® dial. umg. sich (Akk.)
für ihn abschaffen трепя се, съсипвам се, работя като
черен роб, дявол за него; || abgeschafft aussehen из¬
глеждам съсипан от работа
Abschaffung, die — die Abschaffung der Sklaverei, von
Mängeln премахването, отменянето, унищожението,
ликвидирането на робството; премахването, отстра¬
нението на недъзи, недостатъци
abschälen — Apfelsinen abschälen беля портокали;
ф die Haut schält sich ab кожата се бели, се люпи; ||
umg. scherzh. nun schäl dich mal erst ab по-напред си
свали палтото, се разсъблечи (се излюпи от обвивката
си); П übertr. dicht, abgeschält von allen Pflichten (Schil¬
ler), von aller Vorsicht освободен, отърсен, свободен
от всички задължения, без всякакви задължения, не¬
обвързан от нищо, свободен като волна птичка; за¬
хвърлил всяка предпазливост
abschalten — das Licht abschalten изключвам освет¬
лението, прекъсвам тока, угасявам електричеството;
|| umg. er hatte abgeschaltet той бе загубил поради раз¬
сеяност връзката, не бе и състояние да следи връзката
по-нататък, да разбере нищо, отсъстиуваше напълно
духом, с духа си
abschätzen — der Schaden wurde auf 100 000 Mark
abgeschätzt загубите, щетите бяха оценени на 100 000
марки
abschätzig — eine abschätzige Meinung haben имам
отрицателно, лошо, долно, неблагоприятно мнение;
нямам добро, високо мнение; В über ihn abschätzig
urteilen, ihn abschätzig beutreilen, sich (Akk.) abschätzig
über ihn äußern, aussprechen съдя пренебрежително за
него, имам отрицателна преценка, лошо, долно мне¬
ние за него; произнасям се, изказвам се пренебрежи¬
телно, лошо, отрицателно, и отрицателен, неблаго¬
приятен смисъл за него, не го ценя високо
Abschaum, der — der Abschaum der Menschheit из-
мет, утайка, тиня на човечеството, обществото; || du,
Abschaum allen Abschaums (Brecht) ти, измет на из-
метите, подлец на подлеците, архиподлецо
abscheiden — er ist ruhig aus dem Leben, aus dieser
Welt, aus dieser Zeitlichkeit abgeschieden той кротко
заспа, почина, се пресели във вечността, се прости с
живота, със света, си взе сбогом с живота, се сбогува
с живота, си отиде от нас, от тоя несъвършен, пре¬
ходен свят
Abscheu, der, die — Abscheu vor etwas, vor ihm, gegen
etwas, gegen ihn haben, hegen, empfinden храня, чув¬
ствувам, изпитвам отвращение, погнуса пред нещо,
от нещо, към, от него, гнуся се, отвращавам се от
нещо, от него; || ihm Abscheu einflößen вдъхвам му
отвращение, погнуса; || das erregt Abscheu in (bei) mir
тоиа буди, поражда, предизвиква отвращение, погнуса
и мене; ц seinen Abscheu bekunden, äußern, zeigen давам
израз на отвращението, погнусата си, не скривам,
показвам явно, проявявам открито отвращението,
погнусата си; || von tiefstem Abscheu ergriffen sein
обхванат съм от, изпълнен съм с най-дълбоко отвра¬
щение, с най-дълбока погнуса, погнусен съм дълбоко,
до дъното на душата си
abschieben — eine Schuld von sich auf andere (Akk.)
abschieben прехвърлям, търкулвам вина върху други,
свалям вината от себе си; || er schiebt gern die Verant¬
wortung auf andere ab той обича да прехвърля, тър¬
кулва отговорността върху други; ф umg. ihn abschie¬
ben давам му пътя, прогонвам го, отървавам се от
него; || schieb ab поемай пътя, да те няма, чупи се,
пръждосвай се, омитай се от тук; обирай си крушите,
партакешите; || Landstreicher abschieben прогонвам,
изселвам скитници вън от страната; || er ist mißmutig
abgeschoben той си отиде и лошо настроение, сърдит,
разстроен; ф umg. abschieben müssen трябва да умра,
разг. пукна
Abschied, der — von ihm, voneinander Abschied für
immer nehmen вземам си сбогом c него, прощавам се
с него, сбогуваме се навеки, казвам му прости навеки,
завинаги; || der Abschied fällt mir schwer, leicht понасям
тежко, леко раздялата, страдам, не страдам много от
раздялата; || umg. Abschied nehmen hinter der Tür из¬
мъквам се по английски, без да се сбогувам, тихо¬
мълком, тихичко по чорапи, без да ме забележат, из¬
низвам се, изхлузвам се като мокра връи; ф seinen
Abschied einreichen, um seinen Abschied einkommen
подавам оставката си, моля да приемат оставката ми;
|| den Abschied erhalten, bekommen, nehmen получавам
оставката си, ■ уволняват ме, излизам в оставка; || ihm
den Abschied geben уволнявам го
abschießen — eine Rakete abschießen пускам, изстрел¬
вам ракета; || übertr. sie schoß ihre giftigen Pfeile ab тя
изстреля, пусна, заби отровните си стрели; ||
Abschlag, der - ■ auf Abschlag zahlen плащам на час¬
ти, разсрочки; || ohne Abschlag без отбив, без отстъпка
abschiagen — einen Wald abschlagen изсичам гора;
|| ihm den Kopf abschlagen отрязвам, отсичам главата
му® ihm einen Wunsch, eine Bitte abschlagen отказвам
да изпълня желанието, молбата му, отблъсвам,
отхвърлям, не уважавам молбата му; || er hat mir nie
einen Wunsch abgeschlagen той никога не ми е отказал
някакво желание, е изпълнявал всяко мое желание;
разг. никога не ми е направил, скършил думата на
две, строшил, скършил хатъра; || das kann ich ihr nicht
gut abschlagen мъчно (трудно) мога да й откажа тоиа,
не съм в състояние да откажа да изпълня това нейно
желание; ■ besser rund abschlagen als lange hinhalten
по-добре откажи направо, отколкото да обещаеш, пък
да не изпълниш; по-добре е необричането от неизпъл-
abschließen 31
нението; <£> freundlich abschlagen ist besser als unwillig
geben по-добре е да откажеш любезно, отколкото да
дадеш неохотно; Ф ihn abschlagen пребивам, съдирам
го от бой; напердашвам, натупиам го здравата; || die
Glieder sind mir wie abgeschlagen като пребит, смазан
съм; чувствувам се така, сякаш някой ме е смазал от
бой, като муха без глава съм; като пребито псе се
чувствувам; ф den Feind, einen Angriff abschlagen
отбивам, отблъсвам врага, нападение, атака; ф der
Wein schlägt ab виното губи от силата си, изветрява;
|| die Hitze, die Kälte schlägt ab захлажда се, горещи¬
ната, студът намалява, времето се затопля; || das
Wetter schlägt ab времето се променя; || eine Kuh
schlägt ab млякото на крава намалява, млечността на
крава спада, млекодобииът от крава намалява; ф sein
Wasser abschlagen пускам вода, пикая, уринирам; Ф
den dritten Mann abschlagen трима са много, двама
са малко (детска игра)
abschlägig — ihm abschlägigen Bescheid, eine abschlä¬
gige Antwort ■ erteilen, geben отказвам му, отказвам на
молбата му, давам му отрицателен отговор, отгова¬
рям му отрицателно, не уважавам молбата му; || ihm
seine Eingabe abschlägig bescheiden отхвърлям, не ува¬
жавам молбата му, оставям я без последствие; || er
ist auf sein Gesuch abschlägig ■ beschieden worden, sein
Gesuch wurde abschlägig beschieden не уважиха мол¬
бата му, молбата му остана без последствие; разг.
отказаха му, отрязаха го
abschleifen — übertr. er hat seine rauhen Seiten, seine
Ecken und Kanten, seine Unarten abgeschliffen той no-
очука, поизглади, позаглади грапавините на харак¬
тера си, отърси се, поотърсил се е от лошите си при¬
вички, станал е по-изискан, по-изтънчен, по-иъзпитан,
шлифовал се е, поотракал се е, не е иече това, което
беше; той се е облагородил; ф das Messer schleift sich
ab ножът се захабява, изтърква, изтънява; || rauhe
Seiten schleifen sich ab груби нрави се шлифоват, из¬
глаждат, се облагородяват; || abgeschliffene Münzen
изтъркани, изтрити монети
abschleppen — den Wagen, ein Schiff abschleppen (las¬
sen) изтеглям, извозвам, влача на буксир кола, ав¬
томобил "извличам, измъквам кораб от морското дъ¬
но; || umg. einen Betrunkenen abschleppen замъкиам,
повличам пиян до дома му; || umg. ich schleppe mich
mit (an) dem Koffer ab съсипвам се, пребивам се да
мъкна куфара; изплезвам език, едиа влача иече, чер¬
вата ми излизат да влача куфара; || warum soll ich
mich damit abschleppen защо да се трепя, уморявам,
съсипвам, мъча да мъкна тоиа; ф Kleider, Mäntel ab¬
schleppen износвам, мъкна, влача дрехи, палта (докато
се скъсат на мене, докато станат на парцали)
abschließen -- eine Tür, das Zimmer (vor ihm, von
innen) abschließen заключвам вратата, стаята (пред,
от него, отвътре); || er hat sich in seinem Zimmer ■ ab¬
geschlossen той се затвори, заключи и стаята си; ||
übertr. sich (Akk.) von der Welt, von der Außenwelt,
von allem Verkehr, von (vor) aller Gesellschaft abschlie¬
ßen затварям се, оттеглям се, отдръпвам се от света,
скъсвам със света, затварям се пред външния сият;
преставам да общувам с когото и да било, не под¬
държам никакви връзки с хората, живея откъснат от
света, от всички, затварям се, свивам се в черупката
си; j| .völlig abgeschlossen leben живея и пълно усамо¬
тение, откъснат от всички, и пълна изолация; водя
32 Abschluß
напълно затворен жииот; || ich schließe mich gegen jeden
Einfluß, gegen alle Ratschläge ab недостъпен съм за
всякакво влияние, не се поддавам на никакво влияние,
на никакви съвети, никой не може, не е и състояние
да ми повлияе, няма влияние над мене, не се вслушвам
и никакви съвети, оставам глух към всички съвети,
исички съиети се разбиват в моята твърдост, недос¬
тъпност, упоритост; ® das Studium, ein Buch, eine
Untersuchung abschließen приключвам със следването,
завършвам следването си, привършвам, завършвам
книга, издирване, ■ изследване; || eine Rechnung, die
Bücher abschließen приключвам сметка, търговските
книги; правя баланс; || mit einem Fehlbetrag abschließen
приключвам, завършвам с дефицит, недобор; || ein
abschließendes Urteil geben» fallen давам крайна, окон¬
чателна преценка, крайно, окончателно заключение,
заключително мнение; Ц eine abgeschlossene Bildung
haben имам завършено, приключено образование; ||
in sich abgeschlossen цялостен, завършен, закръглен;
|| das Buch ist in sich abgeschlossen книгата е единна,
завършена, изградена цялостно, има завършен, ця¬
лостен вид, представлява завършена цялост; ф er hat
mit der Welt, mit dem Leben abgeschlossen той е при¬
ключил, уредил, разчистил сметките си със сиета, с
жииота, няма какио повече да очакиа от света, живота,
гбтов е да умре; || mit ihm abschließen скъсвам с него,
турям край, точка на отношенията си с него; © ein
Bündnis, einen Vetrag, einen Waffenstillstand abschließen
сключвам съюз, договор, примирие; || sie hat gut, unter
günstigen Bedingungen, nach Berlin, an die Oper abge¬
schlossen тя сключи при добри, изгодни, благоприятни
условия сделка, договор, сключи договор за Берлин,
с операта
Abschluß, der — nach Abschluß der Prüfung, des ge¬
richtlichen Verfahrens след приключване, привършване,
завършване-на изпита; след приключване на съдеб¬
ното дирене, на съдебния процес; || etwas zum Abschluß
bringen довеждам нещо до завършък, приключвам,
прийършиам го, извеждам го на добър край; || etwas
kommt, gelangt zum Abschluß, findet seinen Abschluß,
нещо приключва, стига до сиоя заиършък, до сиоя
край, намира своето разрешение; II wir hoffen, bald mit
ihm zum Abschluß zu kommen надяваме се да стигнем
с него до споразумение, да се спазарим, да постигнем
разбирателство, да приключим сделките, работата, да
свършим работата; || zum Abschluß des Konzertes hö¬
ren Sie... накрая, като последен, заключителен номер
на концерта ще чуете...; || umg. er macht jetzt seinen
Abschluß сега той полага, държи последния си, за¬
ключителния си изпит, приключва с последния си из¬
пит; || der Abschluß der Bücher приключване на тър¬
говските, сметкоиодните книги, съставяне ■ на баланса
abschmecken — das Essen mit Salz abschmecken опит¬
вам, докарвам яденето на икус, на сол
abschmeicheln — er hat mir das Versprechen abge¬
schmeichelt той ми изтръгна обещанието c подмазване,
c докарване, c ласкателство
abschnappen -— ihn vor dem Haus abschnappen хванах,
улових, спипах, сбарах го в последния момент пред
къщата; || mitten in der Rede schnappte er ab посред
речта той ■ спря, замлъкна; © vor mir hat es gerade
abgeschnappt свърши се, стигна точно до мене, пре¬
станаха да дават, затвориха точно пред мене; © umg.
er schnappte ab той хлъцна и умря, пукна, хвърли топа;
ф es war zum Abschnappen и последния миг, едва
успях, сиарих
abschneiden — ihm etwas (eine Scheibe Brot) abschnei¬
den отрязвам му нещо (един резен, една филия хляб);
II übertr. umg. da kann sich mancher (andere) eine Schei¬
be, ein Stück davon abschneiden можеш да вземеш при¬
мер от тоиа, последвай тоя пример, нека, тоиа да ти
послужи за пример на подражание, за образец; друг
на твое място би се поучил от това; || ihm den Weg,
dem Feind den Rückzug abschneiden отрязвам, пре¬
граждам му пътя; отрязвам отстъплението на ирага;
|| ihm den Hals abschneiden разоряиам, съсипвам го
стопански, забивам му ножа в гърба; || ihm die Ehre,
den guten Leumund abschneiden погубвам честта, доб¬
рото му име, очерням, оклеиетявам го; || ihm das Wort,
das Gespräch abschneiden отрязвам му думата, пре¬
късвам го, срязвам, пресичам го, прекъсвам разговора
му; || alle Hoffnung abschneiden отнемам исяка надеж¬
да; || ihm alle Möglichkeiten abschneiden отнемам му
исички възможности; © bei etwas gut, schlecht ab¬
schneiden, abgeschnitten haben изкарвам добре, зле,
пропадам; изкарах добре, завърших с успех, класирах
се добре, зле (при изпит, състезание и т. н.):
abschnüren — ein Glied abschnüren превързвам, при¬
стягам (с шнур) крайник; || das Leben, den Handel, eine
Provinz vom Ganzen abschnüren задушавам жииота,
търговията; откъсвам провинция от цялото; © das
schnürt einem förmlich die Luft ab това просто ме души,
не ми дава, не дава на човек да диша, отнема му
въздуха, прен. те кара да се задъхваш от възмущение,
възбуда
abschöpfen — den Rahm von der Milch, das Fett von
der Suppe abschöpfen обирам каймака от млякото,
маслото от супата; || übertr. das Fett, den Rahm ab¬
schöpfen обирам сметаната, каймака за себе си
abschrammen — er hat sich das Knie abgeschrammt
той си одра, ожули коляното; || umg. der schrammt
bald ab скоро ще хвърли топа, ще обърне петалата,
ще пукне, гибердяса; || schramm ab хайде друм, да те
няма, измитай се, разкарвай се оттук; ]| er schrammte
ab той се измете, разкара оттук, офейка, изфиряса
като дим; ■ хвърли топа, обърна петалата, пукна, ги-
бердяса
abschrecken — sich (Akk.) durch etwas, durch nichts
abschrecken lassen уплашвам се от нещо; не се плаша
от нищо, нищо не може, не е и състояние да ме упла¬
ши; || er will mich von meinem Vorhaben abschrecken
той иска да ме възпре (чрез сплашване) от намере¬
нието ми, иска да ме сплаши, за да се откажа от
намерението си, иска да ме накара от страх да се
откажа от него; © Gemüse, Eier, glühenden Stahl ab¬
schrecken потапям зеленчук, яйца от иряла и студена
вода; калявам стомана; © sie ist abschreckend häßlich
ужасно, отвратително, страшно, отблъскващо грозна
е, истинско грозилите, плашило, цяло чучело е; || als
abschreckendes Beispiel dienen служа като пример за
назидание, за поука, карам човек да се позамисли, да
се стресне; || etwas als abschreckendes Beispiel hinstellen
посочвам нещо като пример за назидание
abschreiben — einen Brief abschreiben преписвам пис¬
мо; || er hat von seinem Nachbarn abgeschrieben той
преписа от съседа си; || die Natur abschreiben копирам
природата; © einen Besuch, eine Einladung, eine Be¬
stellung abschreiben отказвам (чрез писмо) посещение,
покана, поръчка; съобщавам писмено, че не<моГа да
дойда на гости, да приема поканата, че ■се отказвам
от поръчката; || ich mußte ihm leider abschreiben за
съжаление трябваше да изпратя отказ, да откажа пис¬
мено на поканата му; © übertr. ich habe ihn längst
abgeschrieben отдавна съм го отписал иече; || den kön¬
nen wir abschreiben можем да го отпишем, не можем
да разчитаме на него; © ihm von seinem Konto, von
seiner Rechnung eine Summe abschreiben приспадам
сума от сметката му; || eine Maschine abschreiben амор¬
тизирам машина, приспадам стойността й за амор¬
тизация; © der Bleistift schreibt sich schnell ab моливът
се изхабява бързо; || sich (DJ beinahe die Finger ab¬
schreiben заболяват ме пръстите, излизат ми мазоли
на ръцете от писане, изписвам си пръстите; || eine
abgeschriebene Feder изхабено, изтрито от писане перо,
развален от писане писец
abschreiten — er schritt ab той се отдалечи с бавни,
достолепни крачки; © die Front der ■ Ehrenkompanie
abschreiten минавам пред почетната рота, правя пре¬
глед на почетната рота
Abschrift, die — eine beglaubigte Abschrift, etwas in
Abschrift beilegen, beifügen прилагам заверен препис,
нещо и препис; || eine Abschrift anfertigen, davon ma¬
chen lassen нареждам да се направи, изготви препис
от това
abschröpfen — ihm Blut abschröpfen пускам му кръв;
|| ihm sein Geld abschröpfen измъквам му постоянно
пари, разг. пускам му кръв, смуча го, доя го като
дойна крава
abschuften — ich schufte mich ab трепя се, блъскам
се, бъхтя се като вода о бряг, трудя се пряко сили,
опъвам като черен роб, дявол, опъвам каиша, работя
като роб, съсипвам се от работа
abschüssig — ein abschüssiger Weg стръмен, надолен,
хлъзгав, плъзгав път, стръмно надолнище; || auf die
abschüssige Bahn geraten, kommen попадам, тръгвам
по наклонен, хлъзгав път, по стръмно надолнище, по
наклонена плоскост
Abschußliste, die — auf der Abschußliste stehen в спи¬
съка за изхвърляне, бракуване съм, смятат ме иече за
непотребна вещ '
abschiitteln — den Staub von den Füßen abschütteln
изтърсвам, изтупвам праха от краката, обувките си;
прен. напускам ед*о място, отправям се. потеглям на
път, плюиам си на петите, краката; © das Joch, die
Knechtschaft, die Ketten abschütteln отхвърлям игото,
хомота, ярема; отърсвам се от робството, освобож¬
давам се от игото, робството, захвърлям веригите;
|| die Furcht, die Müdigkeit, den Schlaf abschütteln отър¬
свам се, освобождавам се от страха, надвивам умо¬
рата, съня; || einen lästigen Menschen, die Verfolger ab¬
schütteln отървавам се, отърсвам се от досаден човек;
измъквам се от преследвачите, преследвачите изгуб¬
ват следите, дирите ми; || so etwas laßt sich nicht so
leicht abschütteln от такова нещо човек не може така
лесно да се отърве, да изклинчи, да се измъкне, от
такова нещо няма отърваване
abschwächen — die Wirkung durch etwas abschwächen
отслабим, смекчавам, притъпявам c нещо въздей¬
ствието, ефекта; © das Interesse schwächt sich ab ин¬
тересът отслабва, намалява, спада, се загубва
abschwarten — ihn abschwarten съдирам го. смъквам
му кожата от бой
abschwatzen - - ihm etwas abschwatzen изкрънквам
нещо от него, не го оставям на мира, докато не ми
го даде
abschweifen — vom (geraden) Weg abschweifen откла-
ням се, отбивам се от правия път; разг. кръшвам; ||
vom Thema, vom Ziel abschweifen преминавам на друга
тема, отплесвам се, отклонявам се от темата, целта;
|| er ■ schweifte in der Erzählung ab той се отклони от
разказа; || du bist auf andere Dinge abgeschweift ти се
absehen 33
отклони върху други иеща^ започна да приказваш за
други неща; sie ist mit den Gedanken abgeschweift c
мислите си тя бе другаде, не бе при темата; те се бе
замислила, мислеше си нещо друго
abschwellen — eine Geschwulst schwillt ab оток спада,
се отдръпва; || der Sturm schwillt ab бурята стихиа,
отшумява, загубва силата си; || die Flut schwillt ab
водната стихия, приливът се отдръпва, се оттегля; ||
der Lärm schwillt ab шумът намалява, заглъхва, стихва
abschwemmen — das Wasser schwemmt das Ufer ab
водата мие, подмива, подрива, подкопава брега
abschwenken — von der Straße, vom Wege abschwen¬
ken отклонявам се, отбивам се от улицата, пътя; за¬
вивам, разг. кръшвам; || übertr. von einem Vorsatz ab¬
schwenken отклонявам се от намерение, отказвам се
от него, променям първоначалното си намерение; ||
rechts, links abgeschwenkt надясно наляво (ходом)
марш; || Regentropfen vom Hute abschwenken изтър¬
свам дъждовни капки от шапката си
abschwindeln — ihm etwas abschwindeln изтръгвам,
измъквам му нещо с измама, мошеничество
abschwirren umg. -- er schwirrte bald ab той скоро
си отиде, разг. сс разкара, се измете, скоро пак из¬
хвръкна навън
abschwören — seine Schuld abschwören отричам се
чрез клетва от дълга си, заклевам се, че не му дължа
нищо, че съм невинен, и невинността си; || seinem
Glauben, einer Lehre abschwören отричам се чрез клет¬
ва от вярата си, от учение; ■заклевам се, че преставам
да изповядвам вяра, учение; II dem Kaiser abschwören,
ihm Eid und Pflicht abschwören отричам се от дадената
клетва за вярност, за вярна служба па кайзера; на¬
рушавам клетвата си към кайзера; || scherzh. dem Teu¬
fel ein Ohr, ein Bein abschwören кълна се на всяка втора
дума, на исяка дума, за щяло и нещяло; кълна се като
стара баба за исяко нещо; © er ist mein abgeschworener
Feind той е мой заклет, върл враг; © veralt, etwas
abschwören закрепвам, потвърждавам нещо с клетва
absehbar — in absehbarer Zeit в недалечно бъдеще
absegeln — das Boot segelte ab платноходката отплу¬
ва; || umg. sie segelte ab тя си отиде важно-важно, по¬
несе се като облак
absehen — ihm ein Kunststück absehen копирам,
усвоявам, научавам похват чрез гледане от него, разг.
купувам похват, трик, номер от него; || du darfst nicht
von deinem Nachbarn absehen не бива да гледаш, пре¬
писваш от съседа си (при класно упражнение); || etwas
dem Leben absehen копирам, вземам, черпя нещо, сю¬
жет от живота; || ihm etwas am Gesicht, an der Nase,
an den Augen absehen отгатвам, познавам, чета нещо
по лицето, по очите му; || ihm jeden Wunsch, alles an
den Augen absehen отгатвам по очите всяко негово
желание, изпълнявам и най-малкото му желание, гле¬
дам го все и очите, за да отгатна всяко негово же¬
лание, скритите му желания; || die Folgen dieser Tat
sind nicht abzusehen последиците от тази постъпка не
могат да се обозрят, да се измерят, да се предвидят,
са необозрими; || ich sehe den Zweck, den Nutzen davon
nicht ab не виждам целта, смисъла, ползата, файдата
от това; || es ist kein Ende abzusehen, das Ende läßt sich
nicht absehen краят му се не вижда, не се знае, не може
да се предвиди, да се обозре; © ohne Absehen без
край, не му се вижда краят;© umg. es auf etwas (Akk.).
auf ihn absehen хвърлям око на нещо, на него, имам
пред вид нещо, него; насочвам острието, копието сре-
3 Немско-български фразеологичен речник, т. 1
34 - abseitig
щу нещо, срещу него, искам да улуча, да нараня, да
засегна него; || sie hatte es darauf abgesehen, mich zu
ärgern тя имаше за цел, беше си поставила за цел,
целта й бе да ме ядоса, раздразни; || worauf war es
abgesehen какво се преследваше с това, какво се имаше
пред вид с тоиа; каква цел се преследваше, гонеше с
това; ( er hatte es nur auf ihr Geld, auf sie abgesehen
той бе хвърлил око само на парите й, на нея, се до¬
могваше само до парите й, до нея, целта му беше да
се докопа до парите й, да пипне парите й, да я спечели,
да й напакости, да я засегне, нарани; ® sein Absehen
auf etwas (Akk.) haben, richten хвърлил съм, хвърлям,
турям око на нещо, поставил съм си, поставям си
нещо за цел, домогвам се, стремя се към нещо; || sein
Absehen geht dahin, mir zu schaden целта му е, наме¬
ренията му са насочени към това да ми навреди, стре¬
ми се да ми напакости; ® ich muß von der Erwerbung
dieses Grundstücks absehen трябва да се откажа от
покупката на това място; || davon wollen wir jetzt ab¬
sehen засега трябва да се откажем от това; || abgesehen
von diesem Fall (von diesem Fall abgesehen) независимо
от тоя случай, като изключим тоя случай, като се
абстрахираме от тоя случай; |( abgesehen (davon), daß...
независимо от това, че... освен това; и без това
abseitig — ein abseitiges Dorf странично, отдалечено,
забутано, затънтено село; || ein abseitiger Gedanke
странна, необикновена, ексцентрична, разг. шантава
1исъл, идея; || ein abseitiges Thema странична, чужда
на разговора тема . •
abseits — abseits des Weges, vom Wege встрани от
пътя; || sich (Akk.) abseits halten държа се на раз¬
стояние, настрана; || übertr. er steht noch abseits той
исе още се държи настрана, не се включва и работа;
© sport. ins Abseits laufen попадам и засада
abservieren. — der Kellner servierte ab келнерът раз-
треби, раздига масата; || umg. ihn abservieren отстра¬
нявам, обезвредявам, свалям го от поста, затварям
го; Ц bei ihm etwas abservieren задигам, разг. свивам
му нещо .
absetzen — den Hut, die Brille, eine Last absetzen сва¬
лям, снемам шапката, очилата, товар, бреме; || das
Auto setzte mich am Bahnhof ab автомобилът ме свали,
закара, сне, разг. стовари ■ на гарата; || das Pferd setzte
den Reiter ab конят хвърли, стовари ездача на земята;
© die Feder absetzen преставам, ■ спирам да пиша; ||
mitten in der Rede absetzen спирам, прекъсвам, пре¬
ставам да говоря, замлъквам посред речта; || ohne
abzusetzen без да спра, без да сваля (чашата от устата)
на един дъх; © eine Summe vom Budget absetzen съ¬
кращавам, задрасквам, зачерквам сума, перо от бю¬
джета; || einen Punkt von der Tagesordnung, ein Thea¬
terstück vom Spielplan absetzen свалям, снемам, за¬
драсквам точка от дневния ред, пиеса от репертоара
на театъра-. 1| eine Gerichtsverhandlung absetzen отла¬
гам съдебно заседание; © einen Beamten, den König
absetzen уволнявам, свалям от поста чиновник; сва¬
лям, събарям от престола крал, ■ детронирам го; || ab¬
gesetzte Kleider, Münzen, Wörter износени, захвърлени
дрехи, извадени от употреба, обръщение монети, не¬
употребявани иече думи; © eine Flüssigkeit setzt ab
течност отлага утайка; in der Lösung setzte sich ein
Rückstand ab и разтвора се образува, пада на дъното
утайка; || radioaktiver Staub setzt sich ab наслоява се
радиоактивен прах; © vom Ufer absetzen отделям се
от брега, отплувам, потеглям; || ich setze mich nach
dem Westen, in den Westen, in ein anderes Landab
минавам, избягвам и западен Берлин, и западната
зона, преминавам, прехвърлям се в друга страна; ||
ich setze mich vom Feind ab оттеглям се, изтеглям се,
отдръпвам се от ирага; || übertr. sich (Akk.) von einer
literarischen Richtung absetzen отдръпвам се, дистан¬
цирам се от литературно течение; || du hast dich schnell
abgesetzt ти бързо се отдалечи, се махна; © die Ware
muß bald abgesetzt werden стоката трябва бързо да се
пласира, продаде; © Säuglinge absetzen отбивам су-
калчета, млади животни; © ein Manuskript absetzen
набирам, донабирам ръкопис; || die Zeile absetzen за¬
почвам нов ред; © es setzt etwas ab има нещо и из¬
обилие; || es wird Hiebe absetzen ще има, ще падне бой,
тупаница, пердах; © ein Gestein setzt ab камъкът става
трошлив, започва да се рони; © ich habe viel mit ihm,
damit abzusetzen той, нещо ми създава много труд,
грижи, главоболия, имам, ■ срещам големи трудности
с него, с това; j| dial. sich. (Akk.) absetzen bei etwas
изтрепвам се, изпребивам се с нещо; © ein Gang setzt
(sich) ab рудната жила се отделя, загубва
absichern — etwas, sich (Akk.) nach allen Seiten hin
absichern осигурявам нещо, иземам предпазни, пре¬
дохранителни мерки за нещо; предпазвам се, осигу¬
рявам се от всички страни, отвсякъде; || seine These
gegen alle Einwände absichern осигурявам предвари¬
телно тезата си срещу всички възможни възражения,
нападки
Absicht, die — eine durchleuchtende, vorgefaßte Ab¬
sicht прозирно, прозрачно, явно намерение, съшито
с бели конци; предумисъл, преднамереност, преднаме¬
рено, предумишлено; || etwas mit Absicht, ohne jede
Absicht tun правя, иърша нещо нарочно, съзнателно,
умишлено, преднамерено, с умисъл, без всякаква уми¬
съл, съвсем случайно, непреднамерено, без да искам,
неволно; || etwas in bester, in voller Absicht tun нравя,
върша нещо c най-добро намерение, напълно съзна¬
телно, с пълно съзнание; || es geschah ohne Absicht, in
bester Absicht не бе нарочно, c умисъл, стана, сторих
го случайно, без умисъл, без да искам, неволно; нямах
такова намерение, направих го, без да искам, без да
си давам сметка, без да ■ нося съзнание за тоиа, не¬
преднамерено, несъзнателно, с най-добро намерение;
|| mit, in der Absicht c намерението); || es lag nicht in
meiner Absicht, dich zu besuchen съвсем нямах наме¬
рение, не възнамерявах да те посетя; || es war nicht
meine Absicht, ihn zu beleidigen нямах намерение да
го обидя, да го оскърбя; || das war meine ursprüngliche
Absicht тоиа беше и първоначалното. ми намерение;
|| er hat seine geheime Absicht dabei преследва си чо¬
векът скрити цели, има си своите скрити, тайни на¬
мерения; гони някаква скрита цел; || ich habe weiter
keine Absicht damit не преследвам, не гоня нищо по¬
вече с това, нямам никакви намерения по-нататък; ||
seine Absichten durchschauen, erraten, durchkreuzen
прозирам, отгатвам, предугаждам. кръстосвам на¬
меренията му; || man merkt die Absicht dabei личи си.
чувствува се намерението, тенденцията, какво се цели,
гони, какио се преследва с тоиа; || eine Absicht in etwas
(D.) sehen виждам нескривано, явно намерение, нс-
скрииан, явен умисъл, тенденция и нещо; || ihm eine
schlechte, böse Absicht unterschieben приписвам му ло¬
ши, престъпни намерения, зъл умисъл, порочни, долни
помисли, тенденции; © ernste, ehrliche Absichten auf
sie haben имам сериозни, честни намерения към нея;
|| in welcher Absicht kam er c какиа цел, защо бе дошъл;
|| ihn halb mit Absicht warten lassen оставям го нарочно
да чака; || etwas in böswilliger, beleidigender Absicht
sagen казвам нещо със зъл умисъл, с желание, с цел
да оскърбя, обидя, ухапя, по злобен, язвителен, оби¬
ден начин; || mit einer bestimmten Absicht herkommen
идвам c определено намерение; || ihn von seiner Absicht
abbringen, in seiner Absicht schwankend machen, ihn in
seiner Absicht bestärken разубеждавам, разколебавам
го от намерението му, подкрепям намерението му;
© Absichten auf etwas (Akk.) haben имам аспирации,
домотвапця, намерения за нещо, домогвам се до при¬
тежанието му, аспирирам за него; разг. хвърлил съм,
турил съм око на него; || seine Absicht auf etwas (Akk.)
richten насочвам домогианията си към нещо, поставям
си за цел да го постигна; || ich bin von dieser Absicht
weit entfernt далеч съм от тая мисъл, от тоиа наме¬
рение; ф veralt, in Absicht auf etwas (Akk.), dessen c
оглед на нещо, на това
absichtlich -- die Tatsachen absichtlich entstellen из¬
опачавам, преиначавам, извъртам нарочно, съзнател¬
но, преднамерено, умишлено, с умисъл фактите;
absiedeln — ihn absiedeln разселвам го; || die Ge¬
schwulst hat eine Tochtergeschwulst abgesiedelt туморът
е дал метастаза, разсейка; || die Metastasen haben sich
abgesiedelt метастазите са се разсеяли, са дали вече
разсейвания, са се пръснали, са плъзнали по целия
организъм
absinken — das Schiff sank im Wasser, auf den Grund
ab корабът потъна във водата, отиде на дъното; || das
Interesse sinkt ab интересът спада, намалява, отслабва,
се понижава; || die Leistung, das Niveau, der Lebens¬
standart sinkt ab успехът намалява, се влошава; ни¬
вото, жизненият стандарт спада, се понижава; || er ist
auf den dritten Platz abgesunken той öe иърнат на трето
място при класирането; || das Absinken seiner Gesund¬
heit влошаването на здравето му
absitzen - - seine Strafe absitzen излежавам наказа¬
нието си, присъдата си и затвора; ф vom Pferde ab¬
sitzen слизам от коня; || ihn absitzen lassen накарвам
го да слезе от коня; || abgesessen (команда) долу от
конете; слезни от коня; ф er sitzt weit von uns ab той
живее далече от нас; || ich saß weit vom Radio ab седях
далече от радиото; ф seine Schulzeit, seherzh. sein Ein¬
trittsgeld absitzen изкарвам училището; оставам до
края на представлението (за да си изкарам парите за
билета); || ihm etwas absitzen постигам нещо ог него
с настойчивост, като му омрьзиам; не си отивам, до¬
като той не изпълни желанието ми
absolut — der absolute Nullpunkt абсолютна нула;
|| eine absolute Mehrheit абсолютно, пълно болшин¬
ство, мнозинство; || die absolute Verelendung der Be¬
völkerung пълната мизерия, нищета, пълно, крайно
обедняване, изпадане и крайна мизерия, немотия, ни¬
щета на населението; || der absolute Mehrwert абсо¬
лютна принадена стойност; || ein absoluter Herrscher
абсолютен владетел, неограничен монарх; || die ab¬
solute Monarchie абсолютна, неограничена монархия;
|| absolute Ruhe, absoluten Gehorsam verlangen изис¬
квам, искам абсолютен, пълен покой, абсолютна, пъл¬
на тишина, абсолютно послушание, подчинение; || sie
besitzt, hat absolutes Gehör тя има абсолютен слух;
|| er ist eine absolute Null той е кръгла, пресечена нула;
|| etwas mit absoluter Sicherheit sagen казиам нещо c
пълна, абсолютна сигурност; || die absolute Wahrheit
sagen казиам цялата, чистата истина; ф das sehe ich
absolut nicht ein съвсем не виждам, не разбирам защо,
какиа нужда има от това, няма абсолютно никаква
нужда, причина за тоиа, не виждам никакъв смисъл
и тоиа; || sic will absolut ihre Meinung durchsetzen тя
abspielen 35
иска на исяка цена да прокара, да наложи мнението,
разбирането си, да се наложи
Absolution, die — Absolution erbitten, erteilen моля
за опрощение на греховете, давам опрощение на гре¬
ховете, опрощавам
absolvieren — eine Schule, das Studium, eine Prüfung
absolvieren завършвам училище, учението, следването
си, издържам успешно, полагам изпит; || ich habe mein
Pensum absolviert изпълних, свърших това, което си
бях определил, запланувал, предначертал да свърша
днес; Ф ihn absolvieren опрощавам му греховете
absondern - - die Drüsen sondern Speichel ab жлезите
отделят, излъчват плюнка, слюнка; || das Gute von
dem Schlechten, die Schafe von den Böcken absondern
отделям доброто от лошото; отлъчвам овците от ко¬
зите; |! die Erkrankten von den Gesunden absondern
изолирам, отлъчвам болните (заболелите) от здра¬
вите; || sich (Akk.) von der Gesellschaft absondern
отлъчвам се от обществото, уединявам се, изолирам
се. лъча се, деля се ог компанията; || er lebt abgesondert
той живее уединено, откъснат от всички, води само¬
тен, затворен живот, живее свит в черупката си
abspannen -- - ein Pferd abspannen отпрягам, разпря-
гам кон; ф sie ihm abspannen отнемам му я, превзе¬
мам му я; © л. abgespannt
absparen - - sich (D.) etwas vom (am) Munde absparen
спестявам, деля, късам нещо от залъка си, от устата
си, отгладувам го
abspeisen — Kinder abspeisen нахранвам деца; ф ihn
mit einer kleinen Summe, mit leeren Worten, Redensarten,
Versprechungen abspeisen задоволявам, разг. залъгвам
го, запушвам му устата; отървавам се от него с малка
сума; препращам, залъгвам го с празни думи (фрази),
обещания; || ich lasse mich von ihm, von dir nicht damit
abspeisen няма да се оставя да ме отпрати, залъже с
празни думи, обещания; мъчно можеш да ме отпра¬
тиш, залъжеш, да се отървеш от мене с това; такива
не ми минават
abspenstig — ihm sein Mädchen, seine Freunde, seine
Kunden abspenstig machen отнемам, превземам му
момичето (симпатията, разг. гаджето); отнемам, пре¬
вземам му приятелите; ■подмамиам, примамвам му
клиентите
absperren - - eine Straße, einen Weg, einen Hafen ab¬
sperren затварям улица за движението, преустановя¬
вам движението по нея; затварям, блокирам път, при¬
станище; || einen Kranken von den anderen absperren
изолирам, отделям болен от другите; sich (Akk.)
in seiner Wohnung, von der Welt, gegen fremde Einflüsse
absperren заключвам се, затварям се и жилището си;
изолирам се от света; не се поддавам на чуждо влия¬
ние, ставам недостъпен за чуждо влияние
abspiegeln — das Wasser spiegelt den Baum ab водата
отразява дървото; ф die Bäume spiegeln sich im Wasser
ab дърветата се оглеждат, се отразяват иъи водата;
Ü die großen Ereignisse spiegeln sich in der Presse ab
големите събития се отразяват, се оглеждат, намират
отражение в пресата, печата; || Freude spiegelte sich auf
ihrem Gesicht, in ihren Augen ab на лицето й, в очите
й бе отразена радост; радост бе изписана на лицето,
и очите й; -С,» auf dem Gesicht spiegelt sich das Innere
des Menschen ab лицето е огледало на душата
abspielen — ein Musikstück vom Blatt, auf der Geige,
auf dem Klavier abspielen изсвирвам музикална пиеса
по ноти, на цигулката, на пианото; |j eine Schallplatte,
ein Tonband abspielen пускам, просиирвам грамофонна
36 Absprache
плоча, магнетофонна лента; || große Ereignisse spielen
sich ab големи събития се разиграват; || die Szene spiel¬
te sich in meinem Beisein, vor meinen Augen ab сцената
стана, се разигра в мое присъствие, пред очите ми;
|| umg. da spielt sich nichts ab нищо няма да те огрее;
няма яма, аванта; недей очаква нищо от мене; дума
да не става; || umg. Ьец mir spielt sich nichts mehr ab
дума да не става за това, няма го майстора; няма ме
иече там, не се качвам, не се возя вече на тая кола;
ф eine abgespielte Platte изтъркана, изхабена грамо¬
фонна плоча; || ein abgespieltes Klavier разхлопано,
раздрънкано, разстроено пиано, таратайка; || abge¬
spielte Karten изтъркани, оръфани от игра карти
Absprache, die — nach vorheriger Absprache след
предварително споразумение, след предварителна уго¬
ворка
absprechen — etwas mit ihm absprechen уговарям
нещо c него; || das war von vornherein abgesprochen
това бе уговорено, разгледано предварително; ф ihm
alle Kenntnisse, alles Talent, jedes Verständnis absprechen
отричам му всякакви знания, всякакъв талант, дар,
всякакво дарование, всякакво разбиране; || ihm das
Recht absprechen отричам, оспорвам му правото; ||
ihm das Buch absprechen оспорвам, че книгата е не¬
гова, че е написана от него, че той е автор на книгата,
оспорвам авторството му; || ihm das Haupt, das Leben
absprechen осъждам го да му отрежат главата, на
смърт; смятам го за ■ загубен; || ihm alle Hoffnung ab¬
sprechen лишавам го от всякаква надежда, отнемам
му всякаква надежда; ф ein absprechendes Urteil fällen,
eine absprechende Kritik abgeben давам отрицателна
преценка, давам отрицателна критика, произнасям се
отрицателно; || sich (Akk.) absprechend, in absprechen¬
der Weise äußern произнасям се, изказвам се отрица¬
телно; || in absprechendem Tone reden говоря c тон на
отрицание, пренебрежение, говоря пренебрежително;
|| über alles (Akk.) absprechen произнасям се отрица¬
телно за исичко, отричам всичко
absprengen — ein abgesprengter Zugvogel заблудила
се, откъснала се от ятото прелетна птица
abspringen — vom Pferd, vom Wagen, von der Stra¬
ßenbahn abspringen скачам от коня, колата, трамвая;
|| mit dem Fallschirm, aus dem (vom) Flugzeug absprin¬
gen спускам се, скачам c парашут, скачам от самолета;
|| das Abspringen während der Fahrt ist verboten ска¬
чането и движение, през време на движение е забра¬
нено; ф der Knopf, die Farbe, die Vergoldung ist ab¬
gesprungen копчето е паднало, се е откъснало; боята
се е обелила, олющила, изронила, изтрила; позлатата
е паднала, се е изтрила, олющила, отлепила, отде¬
лила; ф vom Thema, von einem Gegenstand abspringen
отскачам, отплесиам се от темата, от предмета на
разговора, преминавам, скачам на друга тема, про¬
меням темата на разговора; || von einem Plan absprin¬
gen отмятам се, отказвам се от план; || von einer Par¬
tei abspringen отмятам се от партията, напускам я;
|| seine Anhänger sprangen ab неговите привърженици
се отметнаха от него, го напуснаха, изоставиха
abstammen — er stammt von einer alten Familie ab
той произхожда, произлиза от старо семейство, от
стара фамилия, от стар род; )| das Wort stammt vom
Lateinischen ab думата произлиза, произхожда, води
своя произход, своето начало от латински
Abstammung, die — (von) bürgerlicher, deutscher Ab¬
stammung sein от граждански, немски произход съм,
немец съм по произход; || seiner Abstammung nach ist
er Bulgare по произход, по потекло той е българин
Abstand, der — der Abstand zwischen zwei Punkten
отстоянието, разстоянието, интервалът, отдалечение¬
то между две точки; || ihm in einem Abstand von 5
Meter, in 5 Meter Abstand folgen следвам го на раз¬
стояние от пет метра; (| . übertr. den gebührenden, ge¬
hörigen, respektvollen, nötigen Abstand wahren спазвам,
съблюдавам, пазя дължимата, изискуемата, следуе-
мата се, нужната дистанция; държа се на почетно раз¬
стояние от него; || Abstand von ihm halten, wahren
държа се на разстояние от него; ф in kurzen, regel¬
mäßigen Abständen на къси, раини промеждутъци, ин¬
тервали от време; || ein Abstand von drei Jahren — ein
beträchtlicher Abstand im Alter разлика от три години,
голяма разлика във възрастта; || übertr. inneren Ab¬
stand zu einem Ereignis gewinnen дистанцирам се въ¬
трешно по отношение на събитие, заставам на нуж¬
ната дистанция от него; ф Abstand von etwas nehmen
отказвам се, резервирам се от нещо, изоставям го,
разг. зарязвам го; ф einen grellen Abstand bilden обра¬
зувам рязък, ярък контраст
abstatten — ihm einen Besuch abstatten правя му по¬
сещение, визита, посещавам го; || ich statte ihm meinen
Dank, einen Glückwunsch, einen Gruß von jemandem ab
изказвам му своята благодарност, бнатоnожелапие,
предавам му поздрави, поздравявам го от някого; ||
Bericht über etwas (Akk.) abstatten правя доклад върху
нещо; докладвам нещо, долагам, рапортувам за нещо
abstauben — etwas, übertr. ihn abstauben избърсвам,
изчиствам, изтупвам нещо от прах, обсебвам, зади¬
гам, свивам нещо; насолявам, наругавам, накастрям
го здравата
abstecben — Erdschollen, Torf, Rasen abstechen вадя,
режа буци, торф, чимове трева; ф ein Schwein, ein
Kalb abstechen заколвам свиня, теле; || wie ein abge¬
stochenes Kalb glotzen гледам втренчено, опулено, опу¬
лил съм се, опулил съм очи като заклано теле, като
краиа; гледам като ■ заклана крава, оииа;® den Gegner
im Tournier abstechen побеждавам, надвивам, сразя¬
вам противника на турнир, свалям го от коня; по¬
беждавам противника си на дуел, прен. подлииам му
рода, измествам го; цакам с по-висока карта; ф ein
Muster abstechen копирам модел с игла; ф den Stahl,
den Wein abstechen пускам да изтече разтопената сто¬
мана; източвам, изтакам вино; || den Hochofen ab¬
stechen отварям, отпушвам крана на висока пещ; ф
eine Höflichkeit abstechen казвам учтивост, правя дебел
комплимент; ф vom Schiff abstechen отплувам с лодка
от кораб; || umg. du kannst abstechen можеш да си
вървиш, да се измиташ, хайде заминавай, обирай си
крушите, дърмите; || er ist abgestochen той отплува,
разг. си отиде, обра си крушите, дърмите, измете се,
разкара се оттук, хвана дългата, дългите; ф durch
etwas gegen, von, zu etwas abstechen очертавам се,
откроявам се релефно, изпъквам, контрастирам, бия
и очи, хвърлям се и очи и сравнение с нещо, отличавам
се, различавам се съществено от него, обрисувам се
ярко на неговия фон; || sie sticht durch ihre Leistung
ab тя се хиърля и очи, се отличава рязко от другите,
изпъква между тях с успеха, постиженията си, се раз¬
личава от тях по успеха си; || das Grün sticht gegen das
Rot ab зеленото не подхожда, не отива, не хармонира
на червения цвят, е в дисхармония с него; || das Grün
sticht gut, schön gegen das Gold зеленото хармонира,
се съчетава със златния цвят добре, подхожда чудесно
на него, се откроява, изпъква добре на златния фон,
на златна основа
Abstecher, der — einen Abstecher ins Gebirge, zu Ver¬
wandten machen отбивам се, отклонявам се встрани
от главната цел на пътуването си, правя малко откло¬
нение от целта, малък излет, отбивам се пътем в пла¬
нината, у роднини, свръщам през време на пътуване
у роднини; || einen Abstecher vom eigentlichen Thema
machen отклонявам се, отплесиам се, правя малък
екскурс, малко отклонение от главната тема
abstecken — einen Bauplatz, eine Bahnstrecke, die
Grenzen abstecken ■ означавам, маркирам, отбелязвам
c колчета място за строеж, строителна площадка,
железопътна линия, границите; || ein Kleid abstecken
набождам с иглички, топлийки рокля по тялото; ф
ich stecke mir den Plan, das Programm ab съставям си,
изработвам си план, предначертавам си програма за,
на работа
abstehen — der Garten steht zu weit von der Straße
ab градината се намира доста далече, е доста навътре,
доста отдалечена, на доста голямо разстояние от ули¬
цата; I) seine Ohren stehen ab, er hat abstehende Ohren
ушите му стърчат, той има щръкнали, разданечепц,
клепнали уши; ф umg. ich stehe meine Zeit ab достоя-
вам до край, изкарвам си реда, времето, предвидено
за пост, караул; || umg. ich stehe mir die Beine, die Füße
ab оставам без крака, откъсват ми се краката от стое¬
не; ф er stand von seinem Plan ab той се отказа, ре¬
зервира от плана си, изостави плана си; ф das Bier,
der Wein, das Wasser, das Ei ist abgestanden бирата e
престояла, изветряла, блудкава, безвкусна; виното е
изветряло; водата е безвкусна, блудкава, топла, няма
икус; яйцето е старо, не е прясно, е безвкусно, пре¬
стояло; || diese Weisheit ist abgestanden тази мъдрост
е вече отживяла, е загубила иече свежестта си, ак¬
туалността си
abstehlen — dem lieben Gott die Tage, den Tag ab¬
stehlen прахосвам, пропилявам, губя си златното вре¬
ме; прекарвам, минавам дните си, времето си и без¬
делие, леност, клатя си краката; || ihm ein Geheimnis
abstehlen изтръгвам, открадвам му тайна; ф ich muß
mir die Zeit zu etwas abstehlen просто, формено" съм
принуден, трябва да крада ■ от времето си, да късам,
деля от ценното си време за нещо
absteigen — vom Pferd, vom Wagen, bei einem Freund,
in einem Gasthaus, in einem Hotel absteigen слизам от
коня, колата; отсядам у приятел, свръщам, отбивам
се у него; отсядам, слизам и хан, хотел; ф Verwandte
absteigender Linie роднини по низходяща линия; Ц ich
bewege mich in absteigender Linie движа се по надол¬
нище, по. наклонена плоскост, към упадък, западам;
|| er ist schon auf dem absteigenden Ast той върви на¬
долу иече, вече не го бииа, е прехвърлил първата си
младост, е иече на залез, силите му го напускат иече,
са вече и упадък, здравето му иече е ■ много разклатено,
върви иече към края си, към сиоя край, панегнана го
е вече старостта; || seine Fabrik befindet sich auf dem
absteigenden Ast фабриката му от ден на ден исе повече
запада, иърии към провал; || Sport unsere Mannschaft
steigt ab нашият футболен отбор, тим отбелязва упа¬
дък, постиженията му спадат, той слиза една кате¬
гория по-долу, класира се с една степен, класа по-
долу, деградира
abstellen - eine Last abstellen свалям тоиар, бреме
на земята; || eine Maschine, den Hauptbahn, das Gas,
den Lautsprecher abstellen спирам, изключвам машина;
затварям, завъртам главния кран; затварям крана на
газта; изключвам, затварям говорителя; ® einen Mi߬
brauch, einen Übelstand abstellen премахвам, отстра¬
нявам злоупотреба, лоша, порочна практика, неред-
Abstimmung 37
ности, неуредици, турям край на порочна практика,
на нередностите, ликвидирам ги; ф mit. er ist von
Leipzig nach Dresden abgestellt преместиха, команди¬
роваха го от Лайпциг в Дрезден; ф alles auf den äuße¬
ren Eindruck, auf Wirkung abstellen c, иъв всичко пре¬
следвам, гоня външния ефект; нагласявам, натъкмя-
вам всичко, насочвам целия си интерес, цялото си
внимание, цялото си старание към това да ■ направя
впечатление, да предизвикам ефект; пресмятам, на¬
гласявам всичко с оглед на външния ефект, на впе¬
чатлението; || bei ihr ist alles nur auf den äußeren Effekt
abgestellt тя държи само на външното впечатление, на
външния блясък, е човек само на външни ефекти, пра¬
ви исичко само заради външния ефект
Abstellgleis, das — ihn aufs Abstellgleis schieben бут-
вам, тиквам, лашвам го и глуха линия, превеждам го
на друга, незначителна служба, лишавам го от влия¬
ние
absterben — der Baum, der Mensch stirbt ab дървото
умира, линее, съхне, чезне; човек бавно крее, линее,
гасне, догаря като сиещ; || eine Hoffnung stirbt ab на¬
дежда гасне, чезне, отмира, умира; || der Welt absterben
умирам, мъртъв съм за ■ света, отказвам се от света;
|| er ■ ist für alles abgestorben той е мъртъв за всичко,
безчувствен към всички, нищо не ■ го. радва, не му до¬
ставя радост, всичко му е безразлично, нищо не е в
състояние да го извади от състоянието на безразличие,
да раздвижи душата, сърцето му, да го развълнува;
|| im Absterben sein догарям бавно, гасна като сиещ;
Ф der Finger, die Hand ist mir wie abgestorben пръстът
ми е изтръпнал, вцепенен, ми тръпне, ръката ми е
като мъртва, като отсечена, като вдървена, напълно
безчувствена, не я чувствувам, чувствувам я като чуж¬
да, сякаш не е моя
Abstieg, der — der wirtschaftliche Abstieg стопански
поврат, упадък; || Sport vom Abstieg bedroht sein съ¬
ществува опасност тимът, отборът да бъде класиран
с една степен, с една категория по-долу; || wir hatten
einen leichten Abstieg слизането, снускането бе леко;
спуснахме се, слязохме леко по планината
abstimmen — über etwas (Akk.) abstimmen гласувам
за нещо; || geheim, öffentlich, namentlich, durch ■ Hand-
(auf)heben, scherzh. durch Hammelsprung abstimmen
гласувам тайно, явно, поименно, с вдигане на ръка,
с едновременно напускане на залата и парламента или
внезапно нахлуване от всички врати; ф ein Instrument
abstimmen настройвам, нагласявам инструмента; ||
Töne, Gefühle abstimmen съгласувам, съчетавам то¬
нове, чувства, привеждам ги в съзвучие, в хармония,
в единозиучие; || Farben aufeinander abstimmen съче¬
тавам, хармонирам цветове, багри; || die beiden sind
genau aufeinander abgestimmt двамата си подхождат,
си допадат толкова много, сякаш са създадени (ро¬
дени) един за друг, се допълват взаимно; || eine fein
abgestimmte Mischung докарана на икус, на цвят, на
аромат смес; || ein fein abgestimmtes Urteil тънко нюан¬
сирана преценка; || die Pläne, die Interessen, die Zusam¬
menarbeit aufeinander abstimmen съгласувам, привеж¬
дам и единозиучие плановете, интересите, работата,
сработваме се; || den Empfänger (auf eine Wellenlänge)
abstimmen нагласявам радиоприемника на вълна
Abstimmung, die — eine Wahl durch Abstimmung из¬
бор чрез гласуване; || eine offene, geheime, schriftliche
Abstimmung, eine Abstimmung durch Zuruf, durch Er¬
heben (von den Plätzen) durchführen провеждам явно,
38 abstinken
тайно, писмено (чрез бюлетини) гласуване; гласувам
гласно (чрез да или не), чрез ставане от място; || einen
Antrag zur Abstimmung vorlegen, bringen представям,
поставям, внасям предложение за гласуване, подлагам
го на гласуване; || ein Antrag kommt, gelangt zur Ab¬
stimmung предложение бива поставено на гласуване;
|| zur Abstimmung schreiten пристъпвам към гласуване;
|| sich (Akk.) der Abstimmung enthalten въздържам се
от гласуване; © .die Abstimmung von Farben, Plänen
съчетание на багри, съгласуване на планове; || in Ab¬
stimmung mit etwas в съгласие, единозиучие с нещо
abstinken derb. — er ist abgestunken измъкна се като
мокра кокошка, вулг. като посран от сцената, без ап¬
лодисменти, провали се на сцената, арената, претърпя
неуспех. Изразът крие представата за воиливата следа
от сяра, която даволът оставял след себе си
abstöbern — das ganze Haus, alle Ecken nach etwas
abstöbern претърсвам, претършувам цялата къща,
обръщам цялата къща, всички кътчета за нещо
abstoppen — die Produktion, die Arbeit an etwas (D.),
den Redeschwall abstoppen спирам производството,
прекратявам, преустановявам работата над нещо;
прекъсвам словоизлиянията, потока от думи; ф den
Läufer, die Zeit abstoppen измервам, установявам c
хронометър времетраенето на бягането, за колко се¬
кунди, минути бегачът ще пробяга разстоянието; из¬
мервам с хронометър времето ■
abstoßen — das Schiff stößt ab корабът тръгва, се
отделя от брега; || ein Boot vom Ufer abstoßen тласвам,
блъсвам, бутвам лодката от брега; отплувам с лод¬
ката; || gleichnamige Pole stoßen sich ab, stoßen einander
ab едноименни полюси се отблъсват взаимно; || die
abstoßende Kraft сила на отблъсването; Ф er, sein Be¬
nehmen, sein Äußeres stößt mich ab той, държането,
външността му ме отблъсват, ми действуват отблъс¬
кващо; || er hat ein abstoßendes Wesen, hat etwas Ab¬
stoßendes an sich, in seiner Art, wirkt abstoßend той има
нещо противно и ■ себе си, и характера си, отблъсва
хората от себе си, с нраиа си, действува отблъскващо,
буди отвращение, антипания; || ein abstoßendes Beneh¬
men отблъскващо, отвратително, гадно държане; ф
eine Krankheit rasch abstoßen отървавам се бързо от
болест; || Schulden, Verpflichtungen abstoßen плащам
дългове, отървавам се от дългове, задължения, свалям
от плещите си задължения; || Waren abstoßen прода¬
вам, пускам, хвърлям на пазара стоки на загуба, по¬
чти на безценица, на много ниски цени, за да се отърва
от тях; ф Noten abstoßen свиря ноти стакато; || kurz
abgestoßen стакато, отсечено; || in abgestoßenen Worten
sprechen говоря на пресекулки, с паузи, с дълги ин¬
тервали помежду; © eine Kante vom Brett ■ abstoßen
рендосвам, изглаждам, очуквам ръб от дъска; || den
Putz, die Wand, den Lack von den Möbeln abstoßen
обелвам, изтърквам, изтривам, обирам, издрасквам
мазилката, стената, одрасквам, обелвам, повреждам
лака, на мебелите (без да искам); || die Schuhspitzen,
die Ärmel abstoßen ожулвам, обелвам върховете на
обувките си, изтърквам, излизвам, оръфвам ръкавите
си; || Ф sich (D.) die Haut abstoßen ожулвам, обелвам,
олющвам кожата си; || sich (D.) den Kopf, den Fuß
abstoßen удрям, блъсвам си главата, крака, удрям,
блъсвам се в главата, крака; || sich (D.) ■ die Hörner
abstoßen поочуквам си главата, поочуквам се малко,
животът ме поочуква; вразумявам се, поумнявам, ид-
иа ми умът (акълът) в главата, увира ми главата иече;
Ф die Milchzähne abstoßen сменям млечните зъби;
Ф Lämmer abstoßen отбивам агнета
abstottern umg. — etwas abstottern изплащам нещо
на части, на вноски. Изразът е шеговито наподобяваме
на основното значение на глагола; заеквам
abstreichen — bitte die Füße abstreichen моля, избър¬
свайте си, ■ изтривайте си краката; || das Bier, die Zi¬
garette abstreichen отпеням бирата; изтърсвам пепелта
от цигарата; |l den Belag von den Mandeln abstreichen
вземам секрет, натривка от сливиците; || den Schmutz
abstreichen изтривам, изтребвам, изстъргвам, избър¬
свам, изтърквам мръсотия; || das Rasiermesser am Rie¬
men abstreichen точа бръснача на каиша; © den Him¬
mel abstreichen претърсвам небето с прожектори; || ein
Feld abstreichen преброждам, претърсвам, кръстосвам
полето, обхождам го от единия до другия край; ©
ihn abstreichen нашарвам, начесвам, нажулвам, на¬
лагам го; ф an etwas (D.) auf- und abstreichen гладя
и разрошвам нещо; ф ihm etwas von der Rechnung
abstreichen приспадам, задрасквам, заличавам му не¬
що от сметката; || man muß die Hälfte abstreichen от
това, което говори, само половината е вярно, е ис¬
тина; само половината трябва да му се вярва; трябва
да му се прави 50% отбив (шконто) на всичко, което
гоиори
abstreifen - das Laub vom Baum, Beeren, einem Tier
die Haut abstreifen свалям шумата от дърво, оголвам,
ошмулвам го; оронвам зърна, ягоди; одирам кожата
на животно; |l Bohnen, Handschuhe, Strümpfe abstreifen
чистя фасул от конците; свалям ръкавиците; събувам,
смъквам чорапите; || die Füße abstreifen избърсвам,
изтривам краката си; || übertr. die alte Haut abstreifen
променям кожата си, нрава си; eine alte Gewohnheit
abstreifen отърсвам се от стар навик; ф die Fesseln,
Ketten, die Knechtschaft abstreifen свалям, смъквам,
хвърлям веригите на робството; || Hemmungen, Vor¬
urteile abstreifen освобождавам се от задръжки, пре¬
одолявам предразсъдъци, отърсвам се от тях; © der
Hirsch streift ab еленът хвърля, сменя рогата си; ф
die Kugel ist am Baum abgestreift куршумът профуча
покрай дървото, се отплесна, отклони, мина встрани
от дъриото; || er ist vom Wege abgestreift той се отби
встрани от пътя; © ein Gelände abstreifen претърсвам
местност
abstrapazieren umg. — ein Kleid, seine Nerven bei etwas
abstrapazieren разсипвам, изтърквам дреха от носене;
изхабявам, разстройвам, разсипвам нервите си от не¬
що
abstreiten — ihm das Recht abstreiten оспорвам, отри¬
чам му правото; || eine Tat, ein Verbrechen abstreiten
отричам деяние, престъпление; || diese Tatsache läßt
sich nicht abstreiten този факт не може да се оспори,
отрече, е неоспорим; || das lasse ich mir nicht abstreiten
никой не може, не е и състояние да ме разубеди, да
ме накара да се откажа от това
Abstrich, der — erhebliche Abstriche im Haushaltsplan,
am Etat vornehmen предприемам, правя значителни
съкращения и бюджета, намалявам значително, чув¬
ствително бюджета; || Abstriche machen правя удръж¬
ки; прен. ставам по-скромен, правя отстъпки, нама¬
лявам претенциите си; разг. бия отбой; ф einen Ab¬
strich nehmen вземам секрет, натривка, намазка, (при
дифтерит) налеп
abstrus — abstruse Gedanken мъгляви, тъмни, обър¬
кани, непонятни, грубо шантави, смахнати идеи
abstufen — etwas abstufen степенувам, градирам,
отсеням, нюансирам, разграничавам, определям нещо
(по размер, степен, вид); II fein abgestufte Farben тънко
нюансирани, съчетани, преливащи се багри, цветове
Abstufung, die — Farben in verschiedenen Abstufungen
бои, цветове в различни отсенки, нюанси, оттенъци,
разцветки
abstumpfen — ich stumpfe meine Empfindlichkeit gegen
etwas ab претъпявам чувствителността, си към нещо;
Ц gegen jedes Gefühl, gegen alles Schöne, gegen Vorwürfe
abgestumpft sein станал съм нечувствителен, тъп към
всичко, обръгнал съм към всичко, нищо не ми дей¬
ствува, не ме трогва, не ме вълнува, придобил съм
дебела кожа; загубил съм всякакво чувство за красота,
не съм способен иече да се възхищавам от красотата;
никакви упреци не ми действуват иече, не са в съ¬
стояние да ме затрогнат, да ме накарат да се поправя;
не се стряскам от нищо
Absturz, der — etwas zum Absturz bringen събарям,
свалям нещо; || den Absturz eines Flugzeugs melden съ¬
общавам за падането на самолет, за самолетна ка¬
тастрофа
abstürzen — die Maschine, der Flieger ist über dem
Ozean, beim Testflug abgestürzt самолетът, летецът,
пилотът падна над океана, при пробния полет, са¬
молетът претърпя катастрофа при пробния полет; ||
der Flieger, der Bergsteiger ist tödlich abgestürzt летецът
загина при самолетна катастрофа, алпинистът се на¬
рани смъртно при падането; © umg. er hat sich (D.)
das Genick, den Hals abgestürzt при падането той си
разби, си строши главата, се преби
absuchen — die ganze Gegend nach etwas, den Himmel
nach Flugzeugen, eine Schrift nach Fehlern absuchen
претършуиам, претърсвам, обръщам цялата местност
за нещо; претърсвам небето с прожектори за само¬
лети; преглеждам ръкопис за грешки; || Steine vom
Acker, Flöhe vom Hunde absuchen очиствам нивата от
камъни; пощя кучето за бълхи
absurd — auf eine ganz absurde Idee kommen попадам
на съвсем абсурдна, невъзможна, разг.шантава идея;
!l das ist einfach absurd това е просто, чисто и просто
абсурдно, невъзможно, неразумно, безсмислено,; е в
разрез, е скарано със здравия разум, противоречи на
здравия разум, е в противоречие със здравия разум;
|| etwas ad absurdum führen доказвам невъзможността,
неприемливостта, безсмислието, нелогичността на
твърдение, мнение, на нещо ’
Abt, der — <£> wie der Abt, so die Mönche виж (гледай)
слугите, не питай за господаря; какъвто игуменът,
такива и калугерите (братята); какъвто господарят,
такъв и пъдарят; какъвто Нешко, такъи и Обрешко;
от един дол дренки са; един вятър ги носи, вее; хал-
ваджията за бозаджията са; какъвто куко, таквоз и
пипе; <ф» wie der Abt singt, so antworten die Mönche
както му свирят, така играе; играе според гайдата му
abtakeln — ein Schiff abtakeln сиалям съоръженията,
такелажа на кораб, бракувам го; || ihn abtakeln увол¬
нявам го, изваждам го от строя; || scherzh. sich (Akk.)
abtakeln свалям палтото и шапката си; © es ist ab¬
getakelt нещо е извадено от строя, от употреба, бра¬
кувано е, причислил съм го в списъка на непотребните
вещи, в архивата; нещо взема-дава, взело си е вече
двете пари, изпяло си е ■ песента, за архивата е иече;
© eine abgetakelte Frau, Primadonna преминала, пре-
цъфтяла жена; залязла, пенсионирана примадона
Abteil, das — ein Abteil für Nichtraucher, für Mutter
und Kind купе за непушачи, за майки с деца
abtoffeln — ihn wie einen dummen Jungen abtoffeln
наругавам, накастрям, нарязвам го като малко глу¬
паво момче
abtrennen 39
abtöten — den Nerv, das Fleisch, das Gefühl abtöte*
умъртвявам нерва, плътта, чувството •
Abtrag, der — ihm Abtrag tun, leisten ощетявам rö,
нанасям му щета; остар. обезщетявам го, плащам му
вреди и загуби, погасявам чрез вноски дълг; || durch
etwas Abtrag leiden пострадвам от нещо; губя от въз¬
действието си, ефекта си поради нещо; нещо се отра¬
зява пагубно, зле, е с пагубни последици за мене,
уврежда достойнството, престижа ми; || nehmen Sie
mit dem Abtrag von anderer Leute Gastung vorlieb
(Schiller) ще се задоволите ли ■ с трохите, останките
от угощението на другите, предпочитате ли трохите
от угощението на другите
abtragen — ein Haus, einen Hügel abtragen събарям
къща; сиалям, изравнявам хълм; || das Geschirr, die
Speisen abtragen изнасям чиниите, яденето, разтреб-
вам, раздигам, вдигам масата, трапезата, нар. софра¬
та; || etwas abtragen екстирпирам, изваждам, отстра¬
нявам нещо хирургически, оперирам го; || eine Schuld,
Zinsen abtragen погасявам на части, изплащам дълг,
лихви; || den Dank abtragen отблагодарявам ■ се, из¬
дължавам се; © Kleider abtragen износвам дрехи; ||
ein abgetragenes Kleid износена, вехта дреха; © der
Baum hat sich abgetragen дървото не ражда иече, се
е изтощило от раждане; © ihm etwas abtragen задигам
му, отмъкиам му нещо, завличам го; © einen Hund
von der Fährte abtragen отвличам куче от следата; ||
Raubvögel abtragen дресирам на юмрука си хищни
птици за лов; © math. eine Linie, einen Winkel abtragen
нанасям линия, ъгъл •
abträglich — das wäre deiner Gesundheit, deinem An¬
sehen abträglich това би било вредно за здравето ти,
би увредило, би се отразило зле, пакостно на здравето
ти, на престижа ти, би навредило, напакостило на
здравето, престижа ти
abtreiben — ein Kind, Würmer abtreiben абортирам,
помятам нарочно дете, предизвиквам изкуствено
аборт, помятане; изкарвам глисти; || übertr. ihm ein
Würmchen, die Würmer abtreiben досаждам му като
конска муха, идвам му до гуша, лодявам му, изваж¬
дам, изкарвам му душата от работа, вземам му здра¬
вето, уморявам го от работа, разкарвам, товаря го
като впрегатно животно, съсипвам го от работа; || ein
Tier abtreiben изваждам душата на животно, преумо¬
рявам го, разсипвам, съсипвам го от работа, езда;
® den Feind von der Stadt abtreiben прогонвам, из¬
гонвам врага, противника' от града; || übertr. ihm die
Kundschaft abtreiben пропъждам, привличам, отнемам
му клиентелата, клиентите; || das Schiff wurde weit
abgetrieben . корабът бе отнесен, отвлечен надалече от
течението, далеч навътре, бе отбит от курса му; || das
Menschengewühl trieb mich ab човешката тълпа^ чо¬
вешкият поток ме повлече, понесе; © eine Weide äb-
treiben опасвам паша; || das Vieh von der Alm abtreiben
прибирам, подкарвам добитъка, стадата от планин¬
ското пасбище; || den Wald abtreiben изсичам гора,
ловувам в гора; || Gestein abtreiben къртя ронлива ска¬
ла, ломя камъни от скала; || Silber abtreiben пречис¬
твам, рафинирам сребро от олово; || Alkohol abtreiben
отделям алкохол чрез дестилация, дестилиране; © das
Flugzeug treibt ab самолетът се откланя, отбива от
курса
abtrennen ihm beide Beine abtrennen ампутирам
му двата крака
40 abtreten
abtreten — von der Bühne abtreten напускам сцената,
излизам; || er tritt ab той излиза (ремарка в драма);
|| übertr. vom Schauplatz, von der Bildfläche abtreten
оттеглям се от сцената на живота, умирам; изчезвам
от хоризонта, от лицето на земята, от зрителното
поле, скривам се от погледа, няма ме вече; || ich trete
von meinem Amt ab оттеглям се от службата си; || der
Minister mußte abtreten министърът трябваше да под¬
несе, да подаде оставката си, да се оттегли от поста
си; || die Parteien abtreten lassen нареждам, давам на¬
реждане страните да се оттеглят; ф ich trete ihm mei¬
nen Platz, meinen Anteil, mein Geschäft ab отстъпвам
му мястото си, частта си, преотстъпвам. ' му магазина
си; || er hat seine Rechte an dem Haus, seine Ansprüche
auf das Haus an mich abgetreten той отстъпи, пре¬
отстъпи, прехвърли правата си, претенциите си върху
къщата на мене; ф den Schnee von den Schuhen ab¬
treten изтупвам, изчиствам снега от краката си; || du
mußt dich erst abtreten избърши по-напред краката си;
II ich trete mir die Schuhe, die Absätze ab съдирам,
скъсвам обувките си, изтривам токовете на обувките
си от тичане, ходене; || ф der Teppich ist abgetreten
килимът е изтрит, протрит, протъркан, е вече изхабен;
II ihm die Schwelle abtreten протривам, изтърквам му
прага от ходене; || das Gras abtreten стъпквам, изпо-
г тквам тревата; || Wege abtreten проправям път, пър-
тгла, направям пътечка, разграничавам пътища чрез
угъпкьане; || du hast mir den Mantelsaum abgetreten ти
ме настъпи по палтото и ми откъсна парче от подгъва;
ф vom rechten Wege abtreten отбивам се от праиия
път, тръгвам ■ по' крии път
Abtritt, der — kurz vor seinem Abtritt малко преди
оттеглянето, оставката му, прен. преди смъртта му,
преди да умре
abtrocknen — ф was ■ nützt das Abtrocknen, wenn man
nicht aus dem Regen kommt каква полза от суха дреха,
като стоиш под дъжда
abtrumpfen — ich trumpfe ihn ab цакам го c коз; разг.
отрязвам го; срязвам, скастрям го, смачквам му фа¬
сона, свивам му сармите, насолвам го; обръщам се
надменно към него
abtrünnig — ihm abtrünnig werden изменям, изневе¬
рявам му, отметвам се от него, предавам, изоставям
го вероломно, подло, недостойно; || ich werde meinem
Versprechen, meinem Eid, meinem Glauben abtrünnig
изневерявам на обещанието, обета си, нарушавам,
престъпвам клетвата, обета си, отстъпвам от вярата
си, ставам вероотстъпник, отказвам' се вероломно от
вярата си; провинявам се във вероотстъпничество; ||
der abtrünnige Engel падналият ангел, Луцифер
abtun umg. — das Kopftuch, die Maske, den Ring
abtun смъквам, свалям кърпата, забрадката, маската,
свалям пръстена от пръста си; ф etwas abtun свър¬
швам, изкарвам нещо до край, завършвам го, лик¬
видирам го напълно; || ein lebendes Wesen abtun уби¬
вам, очиствам, ликвидирам, пращам на оня свят живо
същество; || einen Vorwurf mit einem Scherz, mit
Achselzucken, kurz abtun отнасям се несериозно към
упрек, ликвидирам, приемам, посрещам го с вдигане
на рамене, отминавам го с пренебрежение, без да му
обръщам внимание, без да се спирам на него; || ihn
mit Hochmut abtun отминавам го с високомерие, с
надменност, високомерно, надменно, с пренебреже¬
ние; || eine Unsitte abtun отърсвам се от лош навик,
лоша привичка, обичай; || damit, mit ein paar Worten
ist die Sache nicht abgetan c това, c няколко думи само,
така лесно работата не се урежда, ликвидира; || die
Sache ist noch nicht abgetan работата още не е уредена,
ликвидирана, свършена, приключена, въпросът още
не е снет от дневния ред; || er ist für mich abgetan той
не съществува иече за мене, е ликвидиран за мене,
приключил съм си сметките завинаги с него, не искам
иече да го видя, да ^уя за него, свършил съм завинаги
с него; ф die Hand von ihm, von etwas (von einem
Werk) abtun вдигам ръка от него, от една работа,
изоставям я, не я похващам вече; ф es mit ihm abtun
уреждам сметките с него, разбирам се с него, спогаж¬
даме се
aburteilen — ihm das Leben aburteilen осъждам го на
смърт; || ihn, etwas aburteilen произнасям окончателна
присъда над него, над нещо, осъждам го; || über ihn
aburteilen говоря, произнасям се неодобрително за
него, съдя прибързано за него, критикувам, одумвам
го предварително
abwägen — die Vor- und Nachteile gegeneinander, das
Für und Wider äbwägen претеглям, преценявам пре¬
имуществата и недостатъците на нещо, преценявам
основанията, доводите за и протии, съпостявам до¬
водите и полза и и ущърб на нещо; || das eine gegen
das andere abwägen измервам, претеглям ■ една въз¬
можност по отношение на друга, преценявам всички
възможности, и едното, и другото; || ich wäge meine
Worte ab претеглям, измервам, обмислям, премислям
думите си, слагам исяка своя дума на везните; Ц jeden
Schritt abwägen премервам, пресмятам, преценявам
точно всяка своя стъпка; || alles zählen und abwägen
обмислям и премислям исичко най-точно; ф ihn ab¬
wägend anblicken изглеждам го изпитателно, премер¬
вам, преценявам го с поглед колко струиа
abwälzen — die Schuld, die Verantwortung, die Sorgen
von sich auf andere abwälzen прехвърлям, търкулвам,
стоварвам вината, отговорността, грижите върху дру¬
ги; || er hat die ganze Arbeit auf mich abgewälzt той
стовари, прехвърли цялата работа върху мене
abwandeln ~ ein Thema in neuen Wendungen abwan¬
deln варирам, прекроявам тема; разг. пея стара песен
на нов глас
abwarten — den günstigen Augenblick, die Gelegenheit
abwarten изчаквам, издебвам, изварявам сгодния, бла¬
гоприятния момент; || ohne eine Antwort abzuwarten
без да изчакам отговор; || der Erfolg bleibt abzuwarten
успехът трябиа да се изчака; || warten wir ab нека да
изчакаме, да имаме търпение; || hier heißt es abzuwar¬
ten тук трябва да се прояии търпение, да проявим
търпение и да чакаме, да не бързаме, прибързваме,
да изтраем докрай; разг. търпение, търпеж му е май¬
ката; || umg. abwarten und Tee trinken само спокойствие
и силна храна; гледай си спокойствието, здравето; без
нерви; не се вълнувай; гледай сеир и чакай; ще му
видим, ще му дойде краят и на това; въоръжи се с
търпение, не губи търпение и чакай; търпение, разг-
търпеж му е майката. Изразът води началото си от
така наречените „Естетически беседи на чашка чай“
през XIX век. Чаят обикновено се поднасял твърде
късно; ф eine abwartende Haltung einnehmen заемам
изчаквателна позиция, изчаквам как ще се развият
нещата, чакам да видя какво ще стане; ' besser ab¬
warten als übereilen по-добре изчакай, отколкото да
прибързаш; възседни, па тогава препусни
Abwartetaktik, die ■— die Abwartetaktik anwenden
прилагам тактика на изчакване
abwärts — mit ihm, mit seinem Geschäft, mit seiner
Gesundheit geht es-^tark abwärts той върви бързо на-
abwenden 41
долу, остарява бързо, положението му се влошава
бързо, стремглаво, работите му никак не ■ вървят, вър¬
вят рачешки, зле; налегнала го е старост, болест, здра¬
вето му е и много лошо състояние, напрекъснато се
влошава, се руши
abwaschen — er hat die Schande abgewaschen той
изми позора си; || eine Schuld von sich abwaschen из¬
мивам ръцете си от вина (като Пилат Понтийски);
|| das wäscht dir kein Rhein, kein Wasser ab никаква
иода, и Дунавът не може да те измие; нищо не е и
Състояние да измие, да заличи това петно, да те очис¬
ти от вина, да умие очите ти; || umg. das ist ein Ab¬
waschen c един труд ще се свърши и това; с един
куршум два заека
abwecbseln — sie wechseln in, mit der Arbeit ab те се
редуват, сменят в работата, работят на смени; || Glück
und Unglück wechseln miteinander ab щастие и нещас¬
тие се редуват, се редят, се сменят едно с друго; ф
abwechselndes Fieber периодична треска; || abwechseln¬
de Reime кръстосани рими; || abwechselnde Reihenfolge
променлива поредица; || abwechselnd rot und blaß wer¬
den променям си боята, ту побледнявам, ту почер-
веняиам
Abwechslung, die — Abwechslung lieben обичам раз¬
нообразието, промяната, сменям си често приятел¬
ките, приятелите; || Abwechslung brauchen нуждая се,
имам нужда от разнообразие, промяна, развлечение;
|| Abwechslung in etwas (Akk.) bringen внасям разноо¬
бразие и нещо; разнообразявам го; || zur Abwechslung,
um der Abwechslung willen за разнообразие, развле¬
чение; ' Abwechslung stärkt den Appetit разнообра-
ието укрепва апетита
Abweg, der — auf Abwege geraten тръгвам по лош,
крии път; подхлъзвам се; || ihn-auf Abwege bringen
подхлъзвам го, тласвам го по крии път, развращавам
го; || mit deiner Meinung bist du durchaus auf Abwegen
c мнението си ти си съвсем на погрешен път, много
се лъжеш, си стъпил на чамова дъска .
abwegig — ein abwegiger Gedanke, Vergleich погреш¬
на, изопачена мисъл, идея; несполучливо, погрешно,
изсмукано от пръстите сравнение; Ц eine abwegige Kri- -
tik неправилна, несправедлива критика; || sich (Akk.)
in Abwegiges verlieren заблуждавам се, изпадам в за¬
блуда, и погрешни построения
Abwehr, die — ich halte mich zur Abwehr bereit готов
съм за отбрана, да посрещна нападение, атака; || auf
Abwehr stoßen натъквам се на съпротива, срещам
отпор, съпротива, противодействие; || eine Gebärde der
Abwehr machen правя жест на отказ, отрицание, мах¬
вам, отклонявам с ръка; ©die Abwehr verhaftete ihn
контрашпионажът го арестува
abwehren — einen Angriff, eine Katastrophe abwehren
отблъсвам, отбивам нападение, атака, предотвратя¬
вам, осуетявам катастрофа; || den Besucher, jede An¬
näherung abwehren връщам посетител, отказвам да го
приема; отказвам, отблъсвам всякакво сближение; ||
dem Kind die Fliegen abwehren браня, пазя детето от
мухи; || er wehrte ab той махна с ръка (в знак на отказ),
отклони
abweichen — von etwas (vom Kurs, von der rechten
Bahn, von der Regel, vom Plan, vom Thema) abweichen
отстъпвам, отклонявам се, отбивам се от нещо
(отклонявам се от курса, от праиия път, от правилото,
от плана, от темата, променям темата); || keinen Zen¬
timeter, um kein Jota, keinen Finger breit von seinem
Standpunkt abweichen не отстъпвам нито на сантим,
нито на йота от становището си; || vom Gesetz, von den
Vorschriften abweichen отстъпвам, отклонявам се
от закона, престъпвам, погазвам, не спазвам закона,
служебните предписания; || von seiner früheren Aussage
abweichen отдалечавам се, отстъпвам от по-раншното
си становище, изказване; поричам се; || unsere Mei¬
nungen wichen voneinader ab нашите мнения се раз¬
личаваха едно от друго, помежду си; )| in der Methode
voneinander abweichen различават се по метод, по на¬
чина на постъпването
' Abweichung, die — die Abweichung der Magnetnadel,
des Lichtes отклонение (девиация) на магнитната
стрелка, на светлината; || die Abweichung von der
Norm, vom Gesetz отклонение, изключение от нор¬
мата; нарушение, престъпване, погазване на закона;
|| in Abweichung von der früheren Bestimmung и отли¬
чие, за разлика от предишното нареждане; || Abwei¬
chungen in der Auffassung различия в схващанията
abweisen — ihn an der Tür, einen Besucher abweisen
връщам го от вратата, изпъждам го; отказвам да при¬
ема посетител; || einen Bettler, einen Schmeichler ab¬
weisen изпъждам просяк, не му давам нищо; не обръ¬
щам внимание, не се поддавам на ласкателствата (му),
срязвам ласкател; || ihn glatt, rundweg, kurz, von vorn¬
herein, ohne weiteres, unter einem Vorwand, schonend
abweisen отказвам му, препращам го направо, без ■ за¬
обикалки, без да му цепя много басма, най-безцере-
монно, по късата процедура, на бърза ръка, без вся¬
какво предисловие, без много церемонии, под бла¬
говиден предлог, и мека, деликатна форма, по дели¬
катен начин; || ein Geschenk abweisen отказвам да при¬
ема подарък, отхвърлям го; || einen Angriff abweisen
отблъсвам, отбивам нападение, атака; || eine Bitte ab¬
weisen отхвърлям, отклонявам молба, оставям я без
последствие, отказвам да я изпълня; || ihn mit seiner
Bitte, seinem Gesuch abweisen разг. отрязвам го, оста¬
вям молбата му без последствие, отхвърлям молбата,
заявлението му, не им давам ход; отрязвам му кви¬
танцията; || die Verantwortung von sich abweisen свалям
отговорността от себе си; || abgewiesen werden полу¬
чавам отказ, изпъждат ме, не ме приемат; отказват
ми, оставят молбата мй без последствие; || ich lasse
mich nicht abweisen не се оставям да ми откажат, да
ме препратят, без да сиърша нещо, не си отивам, до¬
като не ме изслушат; не могат тъй лесно да се отърват
от мене, да ме изпъдят, да ми откажат; ф eine ab¬
weisende Antwort нелюбезен отговор, нелюбезно, сту¬
дено, резервирано, блазирано, отблъсващо държане;
|| ein abweisendes Gesicht machen приемам блазирано,
нелюбезно изражение на лицето, давам му да разбере
по израза на лицето, че ми е неприятен; правя се, че
не го виждам, че не го познавам, не реагирам на по¬
здрава му; || etwas in abweisendem Tone sagen казвам
нещо c нелюбезен, недружелюбен тон; || sich (Akk.)
gegen ihn abweisend verhalten-държа се нелюбезно,
сдържано, студено, резервирано към него
abwenden — den Blick, das Gesicht, die Augen ab¬
wenden извръщам, обръщам поглед, лице, очи; || das
Auge nicht von ihm abwenden не мога да откъсна, сва¬
ля, отвърна поглед, изор, очи от него; очите ми оста¬
ват в него; || übertr. sein Herz, seine Gedanken abwenden
отвръщам сърцето, мислите си, охладнявам към него,
преставам да го обичам, да мисля за него; || sich
(Akk.) von ihm innerlich abwenden отчуждавам се,
отдалечавам се вътрешно, отвръщам се от него, скъс¬
вам вътрешно с него, той ми става вече чужд, не го
чувствувам вече близък, не чувствувам вече нужда от
42 abwendig
него; || sich. (Akk.) von der Welt abwenden отвръщам
се, отчуждавам се от света; || das Glück wandte sich
von ihr ab щастието й обърна гръб, й измени, изне¬
вери; || mit abgewandtem (abgewendetem) Gesicht c из¬
върнато, обърнато лице; © einen Hieb, einen Schlag
abwenden отбивам, парирам удар; || eine Gefahr, eine
Katastrophe, ein Unglück ■ abwenden отклонявам, пре¬
дотвратявам опасност, катастрофа, нещастие.
abwendig — ihm die Kundschaft abwendig machen
привличам, подмамвам му, отбивам му клиентите;
|| ihm sie abwendig machen превземам му я, отнемам
му я
abwerfen — Bomben abwerfen хвърлям бомби; бом¬
бардирам; || das Joch, die Ketten (Fesseln), die ■ Knecht¬
schaft abwerfen (от)хвърлям игото (ярема, хомота),
веригите, оковите, робството; || die Vorurteile abwerfen
освобождавам се, отърсвам се от предразсъдъците;
|| die Maske abwerfen хвърлям, смъквам, свалям ма¬
ската; ф der Hirsch wirft (sein Geweih) ab еленът сменя,
хвърля рогата си; || ihn (im Spiel) abwerfen надвивам
го в игра, надцаквам го, хвърлям по-голям зар,, улуч¬
вам, свалям, събарям повече топки от него; 'спорт.
улучвам го с топката; © ein Tier hat abgeworfen жи¬
вотно ражда малки, дава приплод, се окучва, отелва,
опрасва, окотва; ф die Sache wirft nicht viel ab, hät
einen beträchtlichen Gewinn, ein nettes Sümmchen ab¬
geworfen работата не дава, хвърля голяма печалба,
от нея не пада голяма печалба, ■ облага, не е доходна,
няма сметка от нея; работата донесе, даде значителна
печалба, облага, излезе много доходна, изгодна, на
сметка, спечелих, паднаха от нея хубави парички; ©
veralt, ich werfe mich von ihm ab отмятам се от него,
преставам да дружа, да другарувам с него; || sich
(Akk.) mit ihm abwerfen скарвам се, разменяме си
лоши, остри думи с него „
abwesend — er war lange von zu Hause abwesend той
отсъствуваше дълго време от къщи; || er war (mit seinen
Gedanken) abwesend той отсъствуваше c мислите си,
c духа си, беше разсеян, сякаш не прйсъствуиаше, не
беше тук, бе потънал, унесен в мисли; || du blickst
abwesend vor dich hin ти гледаш унесено, разсеяно,
погледът ти блуждае; || abwesenden Blickes с блуж¬
даещ, чужд поглед; ' die Abwesenden haben immer
unrecht все отсъствуващите са виновни, нямат право;
|| der Abwesende muß Haare lassen контрата остава в
отсъствуващия
Abwesenheit, die — seine Abwesenheit nachweisen до¬
казвам алибито си; || während, in meiner Abwesenheit
през моето, през време на моето отсъствие, и мое
отсъствие; || in Abwesenheit verurteilt werden бивам
осъден, осъждат ме задочно; || umg. durch Abwesenheit
glänzen блестя c отсъствието си; ' Abwesenheit tötet
die Liebe далеч от очите, далеч от сърцето; очи, които
не се виждат, ' лесно се забравят; невидяно лице, не-
любено лице
abwetzen — ein Messer abwetzen наточвам, изхабя¬
вам нож от точене; © die Hose ist ganz abgewetzt пан¬
талоните са съисем изтрити, протрити, излъскани,
излизани, изтъркани., взели-дали ,
abwickeln -- Garn von der Rolle, ein(en) Knäuel ab¬
wickeln размотавам, развивам прежда (конци) от ма¬
карата, размотавам, развивам кълбо; || eine schwierige
Sache, ein Geschäft abwickeln оправям объркана ра¬
бота, сделка; © der Verkehr wickelt sich glatt ab дви¬
жението се извършва, ■ протича, върви гладко, без
спънки, усложнения; || es hat sich alles glatt abgewickelt
всичко мина, се разви, протече гладко, безпрепят¬
ствено, без инциденти, без произшествия, премеждия
abwiegen' — übertr. veralt, seine Worte genau abwie¬
gen премислям, претеглям, премервам точно думите
си
abwimmeln umg. — Trauben abwimmeln бера грозде;
|| Gläubiger, Besucher, Schüler abwimmeln' препращам
кредитори, гости (посетители), отървавам се от тях;
изключвам, отстранявам от училище ученици; .|| den»
das habe (hätte) ich mir abgewimmelt отървах се о*г него,
от тоиа .
abwinken — er winkte (mit der Hand, mit den Augen)
ab той отклони, отказа, махна с ръка (в знак на отказ),
даде да се разбере (с очи, с поглед), че но>.иска
abwirtschaften — ich habe abgewirtschaftet свършено
е с мене, ликвидиран, фалирал, разорен, съсипан,
опропастен човек съм
abwischen — ich wische mir die Tränen, den Schweiß
von der Stirn ab обърсвам, бърша си сълзите от очите;
изтривам, обърсвам потта от челото си; избърсвам
си устата; © ich wische ab офейквам, ■ измъквам се
тайно
abwürgen — der Wolf hat das Schaf abgewürgt вълкът
удуши, удави овцата; || ihm die Kehle abwürgen стис¬
кам го за гушата, удушвам го; || umg. den Motor ab¬
würgen спирам, загасям мотора; || übertr. den Gegner,
die Opposition, den Streik, die Revolution, die Kritik
abwürgen уйищожавам противника; задушавам опо¬
зицията, стачка, революция; потискам, задушавам
критиката
abzählen — das Fahrgeld abgezählt bereithalten при¬
гответе точно пари за билета; j| zu vieren abzählen
броя, преброявам по четири; ' abzählen преброй се
по ред; || das kannst du dir an den (fünf) Fingern, an
den Rockknöpfen abzählen това може да се преброи
на пръсти (толкова е очевидно, малко), лежи като на
длан, се разбира от само себе си, е ясно като бял ден;
това се брои на пръсти
Abzahlung, die — eine Ware auf Abzahlung kaufen
купувам стока на изплащане
abzapfen — Wein, Bier abzapfen точа вино, отварям
буре бира; || ihm Blut, den letzten Blutstropfen abzapfen
пускам му кръв; изстисквам, изсмуквам последната
му капка кръи; |( ' ihm Geld abzapfen изкрънквам, из¬
копчвам пари от него, разг. закърпвам го, map. пускам
му кръв
abzehren — die Krankheit zehrt ihn ab болестта го
разяжда, суши, пие; || er zehrt sich vor Sehnsucht, Sbrge
ab той се топи, чезне, линее от копнеж, грижи; || er
ist von seinem Kummer ganz abgezehrt съвсем се е сто¬
пил, смъкнал, разг. съвсем е профунял от ' мъка; || er
sieht sehr abgezehrt aus той изглежда съисем изпит,
отпаднал, отслабнал, изнурен, изтощен, просветнал
е като светия, изпостник, заприличал е на скелет
abzeichnen — ein Haus, eine Akte abzeichnen копирам
къща; Додписвам, парафирам преписка; © der Baum
zeichnet sich gegen den (von dem) hellen Himmel ab дър¬
вото се откроява, се очертава, се обрисува, се отделя,
изпъква ясно на небето, на ясното небе; || Kummer
zeichnete sich auf seinem ■ Gesicht ab мъка се изписа на
лицето му; на лицето му бе отразена, отпечатана
скръб
abziehen — den Schlüssel, die Mütze, den Bettbezug,
das Bett abziehen изваждам ключа; ■ свалям, снемам,
смъквам фуражката, каскета; свалям' (сменям) бельо-
то на леглото; || grüne Bohnen abziehen чистя зелен
фасул от конците; Ц einem Tier das Fell, ein Tier ab-
ziehen одирам кожата на животно; одирам животно;
|| übertr. ihm die Haut, die Haut von ihm abziehen смък¬
вам и кожата му, и ризата му от гърба, одирам го
здравата; || Tomaten, Pfirsiche abziehen обелвам до¬
мати, праскови; || ihm die Kleider, das Gewand, die
Maske, den Schleier abziehen смъквам, свалям, събли¬
чам му дрехите, одеждата; снемам, свалям, смъквам,
дръпвам му маската от лицето; дръпвам му воала,
булото;® ■ ein (Äbzieh-) Bild, einen Film abziehen npe-
копирвам картинка, преваждам, изваждам ваденка.
копирка; копирам филм; || ein Bild, ein Photo von der
Platte abziehen прекопирвам снимка, картина, изваж¬
дам копие от фотографска плака; || Flugblätter abzie¬
hen отпечатвам позиви на циклостил; ® Wein, Bier
abziehen .претакам иино, бира и шишета; || eine Flüs¬
sigkeit abziehen изтеглям течност под налягане; |j
Früchte auf Spiritus abziehen накисвам плодове в спирт;
® ein Brett abziehen рендосвам дъска; || das Messer
abziehen точа нож; || den Parkettfußboden abziehen из-
стъргвам, изциклям паркета с тел; ф Begriffe, Regeln
abziehen извличам, извеждам понятия, правила; ф die
Suppe mit einem Ei abziehen застрой вам супата c яйце;
Ф etwas von einer Summe abziehen изваждам, приспа¬
дам нещо от сума; || eine Summe vom (am) Lohn für
Unkosten abziehen приспадам, удържам сума от за¬
платата за разноски; || zwei abgezogen von vier ist zwei
като извадим две от четири остават две; ® Truppen
von einem Gebiet abziehen изтеглям войски, войскови
части от област; || die Pistole abziehen дръпвам, на¬
тискам спусъка на пистолета; гръм вам, стрелям с пис¬
толета; ф die Hand von ihm abziehen вдигам ръка от
него; || sein Herz von ihm abziehen сърцето ми се отвръ¬
ща от него, преставам да го обичам, охладнявам към
него; || ihn von seinem Geschäft abziehen отвличам го
ог работата му; || seine Aufmerksamkeit von etwas ab¬
ziehen отклонявам, отвличам вниманието му от нещо;
|| ihn von seinen trüben Gedanken abziehen откъсвам
го от мрачните му мисли;® aus der Wohnung abziehen
излизам си, изнасям сс от жилището си, пренасям се
в друго жилище; || von einem belagerten Ort abziehen
изтеглям се от обсадено място; || mit Sack und Pack
abziehen вдигам партушините си, чуковете си, консу¬
лите си, такъмите си, партакешите си. дърмите си.
обирам си крушите; || mit Schimpf und Schande, ohne
Sang und Klang abziehen оттеглям се най-позорно,
най-безславно, тръгвам си, отивам си най-безслаино,
безшумно, по чорапи; || wie eine nasse Katze, wie ein
begossener Pudel abziehen иръщам се, тръгвам си, оти¬
вам си като мокра кокошка, мокър петел, най-без-
славно; || klein und häßlich abziehen оттеглям се, оти¬
вам си с подвита опашка, вулг. като посран; отидохме
като аслани, връщаме се като посрани; || mit langer
Nase, mit langem Gesicht, unverrichteter Dinge abziehen
връщам се c проииснал нос, оклюмал, без да свърша
нищо; || mit leeren Händen abziehen връщам се с празни
ръце; ® die Nacht zieht ab нощта преминава, отми¬
нава, преваля; ф umg. eine Nummer, Schau abziehen
устройвам театър, зрелище
abzielen — diese Bemerkung zielt auf dich ab, ist auf
dich abgezielt тази забележка е насочена към тебе, се
отнася за тебе, цели тебе, иска да улучи тебе, това са
камъни по твоята глава, и тиоята градина; || der Plan
zielt auf denselben Zweck ab планът преследва, гони
същата цел, има като (за) задача същата цел
abzirkeln — seine Worte abzirkeln измервам най-точ¬
но всяка своя дума, думите си, обмислям и премислям
всяка своя дума
ach 43
Abzug, der — zum Abzug blasen тръбя, сииря за
оттегляне, отстъпление, изтегляне; || der Abzug der
Wache смяна на караула; ® den Finger am Abzug ha¬
ben държа пръста си на спусъка на оръжието; ф einen
Abzug von etwas machen снемам, праия, изваждам ко¬
пие. отпечатък, коректура от нещо; вадя коректура;
ф der Rauch, das Wasser findet seinen Abzug пушекът,
водата намира свободен изход, отток; ® bei Barzah¬
lung wird ein Abzug von 5 von Hundert gewährt при
заплащане и брой се прави отстъпка, отбив, се спада
от цената 5%; || es wird ein Abzug am Lohn gemacht
прави се удръжка от заплатата; || nach Abzug der
Unkosten след приспадане, изваждане на разноските;
|| in Abzug bringen приспадам, удържам, изваждам
abzüglich — abzüglich des vereinbarten Rabatts след
приспадане на уговорената отстъпка; || abzüglich der
Unkosten след приспадане на разноските, като се из¬
вадят, приспаднат, махнат разноските
abzwacken — er hat mir 10 Lewa* von meinem Lohn
abgezwackt той ми изяде 10 леиа от заплатата; || ich
habe mir das vom Munde (Maul) abgezwackt това съм
късал, отделил от устата си, съм го отгладувал; || sich
(D.) 10 Minuten von der Freizeit, jeden Groschen ab¬
zwacken откъсвам, отделям 10 минути от свободното
си време; отглат^иам всяка стотинка, отделям я от
залъка си
abzwecken — das zweckt auf etwas anderes ab това
цели нещо друго, е насочено към нещо друго, пре¬
следва друга цел
abzweigen — die Eisenbahn zweigt hier ab железопът¬
ната линия тук се отделя, разклонява; || umg. Geld für
etwas abzweigen турям настрана, отделям скришом,
скътвам пари
abzwingen — ihm ein Geheimnis, ein Versprechen, ein
Bekenntnis, ein Geständnis abzwingen изтръгвам му
насила тайна, обещание, признание, накарвам го на¬
сила, принуждавам го да ми каже тайна, да обещае,
да признае нещо; || ich mußte mir ein Lächeln abzwingen
трябваше принудено, насила да се усмихна
Ach, das — ein Ach der Bewunderung вик, възглас
на възхищение, ахване от възхищение; || mit einem, mit
vielem Ach c ахкане и охкане, c вайкания; c голяма
мъка, с много зор; || das ewige Ach und Weh вечното
оплакване, вайкане, вечните иопли, жалби; || mit Ach
und Weh c ахкане и охкане, с вайкания, тюхкания; ||
er hat die Prüfung mit Ach und Krach bestanden той
издържа изпита едва-едиа, с триста мъки (зора), с го¬
лям зор, с голяма олелия; || Ach und Weh (ach und
weh) schreien ахкам и охкам, вайкам се, тюхкам се,
вдигам голяма олелия; ' ein Ach wohnt unter jedem
Dach всеки си има по нещо; всеки има своята болка;
всяко дърво си има червея да го гризе; всекиму своя
неволя
ach — ach ja аа, да, сега разбирам, сега ми е ясно;
|| ach so аа, така ли; а, такава ли била работата; а,
така значи; я гледай ти; || ach je, ach nein невероятно;
не може да бъде; я виж ти; вярно ли говориш; нима
е истина, вярно това; || ach was не заслужава да се
говори за това; голяма работа; това е дребна работа;
я не се занасяй, моля ти се; || ach was — morgen
heiraten wir решено — утре ще се оженим; J| ach geh
я се разкарвай оттук; ти се шегуваш; не се занасяй;
нима е възможно; не ми се иярва; || ach, was Sie nicht
sagen какио говорите; не думайте, просто не мога да
повярвам; има си хас това да е вярно; || ach, du bist's
44 Achillesferse
я (o) ти ли си; а, значи си ти, а, ти си това; || ach,
Gott о, боже; l| ach, du lieber Gott, du lieber Himmel
ох, боже господи, господи Исусе Христе, боже на не¬
бето, в небесата; || ach, du Schreck брей да му се не
види; свят да ти се замае; || ach, du gerechter, heiliger
Strohsack господи Исусе Христе; боже праведни; я
гледай ти, я виж ти; такова чудо ни се е виждало, ни
се е чувало; || ach, du liebe Zeit господи, Исусе Христе;
божичко; света Богородичке; || ach, der arme Kerl ох,
горкичкият, бедничкият, нещастният; ох, бедният,
горкият човек, човечец! оо (тур.), завалията
Achillesferse, die — das ist seine Achillesferse това e
неговата ахилесова пета, слабото, уязвимото му мяс¬
то. Според легендата Тетида, майката на Ахил, по¬
топила сина си в реката Стикс, за да го направи без¬
смъртен. но петата, за която тя го държала, оста¬
нала уязвима
Achse, die — sich (Akk.) um seine eigene Achse drehen
въртя се, завъртам се около собствената си ос; || umg.
er, etwas ist auf der Achse той е на път, пътува; нещо
е на път да се осъществи; || kaufm. etwas auf (per)
Achse schicken, befördern пращам нещо c превозно
средство, c кола, c влак, по суша; ф die Achse einer
Stadt главната магистрала. на град
Achsel, die — die Achseln hochziehen, einzehen вдигам
високо, свивам рамене; || die Achseln, mit den Achseln
zucken вдигам рамо, свивам рамене; || etwas auf seine
Achseln nehmen вземам, поемам нещо върху сиоите
рамене, плещи, нагърбвам се аз с него; || umg. etwas
auf die leichte Achsel nehmen гледам леко, несериозно
на нещо, не му отдавам нужното внимание, значение,
не се отнасям с нужната сериозност към него; || ihn
über die Achsel ansehen, abfertigen, empfangen едва го
поглеждам, удостоявам с погледа си, гледам на него
през рамо, извисоко, пренебрежително, отгоре на¬
долу, не му отдавам, обръщам нужното внимание, не
го удостоявам с вниманието си; препращам го най-
безцеремонно; приемам го със снизходително пренеб¬
режение, надменно, високомерно; || veralt, auf beiden
Achseln tragen държа, кокетирам, флиртувам и с двете
страни; и тук лижа, и там мажа; тъка на два стана;
и вако и тако; на кучетата викам „дръж“, на заека
„беж“; играя на въже; двоелика лопата съм; ' wer
auf beiden Achseln trägt, sitzt zwischen zwei Stühlen nie¬
der който седи на два стола, пада на земята
Achselzucken, das — mit einem verächtlichen Achsel¬
zucken antworten отговарям c презрително, пренеб¬
режително свиване, повдигане на рамене
Acht, die — er baute eine Acht(e) той измери, целуна
земята, обърна се с колелото, велосипеда на земята
(понеже тогава предното колело взема формата на
осем)
Acht, die hist. ■ ■ ■ die Acht über ihn aussprechen, ver¬
hängen, erklären обявявам го вън от законите, афо-
ресвам го, прокуждам, изгонвам го вън от пределите
на страната; изключвам го от обществото; || ihn mit
der Acht belegen, in die Acht tun (за древна Гърция)
наказвам го с остракизъм, обричам, изпращам го в
изгнание, на заточение; афоресвам го; отлъчвам го от
религиозната община; || ihn der Acht, aus der Acht
entbinden, der Acht entheben амнистирам го, поставям
го отново под закрилата на законите, отменям на¬
казанието му
Acht, die veralt, acht • - etwas, einen Umstand aus der
Acht, außer (aller) Acht, außer acht lassen изпускам
нещо, обстоятелство пред вид, оставям го без (вся¬
какво) внимание, пренебрегвам, елиминирам го (на¬
пълно), не му отдавам, обръщам нужното внимание,
не държа сметка за него, не се съобразявам с него,
не го вземам под внимание; || außer acht bleiben не
ми отделят, обръщат внимание, отминават ме без
внимание, елиминират ме; l| auf etwas, auf das Kind
acht geben обръщам внимание на нещо, внимавам за
нещо, за детето, наглеждам, пазя, гледам детето; ||
nicht die geringste Acht auf seine Worte geben не отда¬
вам, не обръщам ни най-малко, никакво значение,
внимание на думите му, не си зземам никакъв акт от
думите му; || du mußt dich in acht nehmen трябва да
внимаваш, да се пазиш, да щадиш здравето, силите
си, да бъдеш предпазлив, да дейстиуиаш предпазливо;
|| nimm deine Gesundheit in acht внимавай да се не
разболееш, пази здравето си; || ■ nimm dich vor ihm in
acht пази се от него, бъди предпазлив с него; || Acht
gegeben; es sind Schindeln auf dem Dache внимание!
подслушват ни, има чужд човек тук; стените имат уши
achten — die Gesetze, ihre Gefühle achten почитам,
зачитам, тача, ценя, уванажавам законите, чувствата
й; )| ich achte ihn als großen Dichter, als Mensch(en)
почитам го, тача го, ценя го като голям поет, като
човек; || ich achte seiner nicht пренебрегвам го, не му
обръщам внимание; || ihn gering achten не го зачитам,
не го ценя, не му отдавам нужното внимание, разг.
не го бръсна за слива; || das Geld nicht achten не гле¬
дам, не жаля, не скъпя парите, не държа на парите;
|| ihn hoch achten ценя, уважавам, почитам, тача го
високо; || sein Leben, die Mühe nicht achten не щадя
живота си, не жаля труда си; ф ihn für seinen Feind,
für nichts achten считам го, смятам го за свой враг,
за нищо, за нула, нищожество, имам го за нищо, за
нула; разг. не го бръсна за слива, не си хвърлям плеш¬
ката на него; || etwas für eine Ehre, für eine Schande
achten считам нещо за чест, позор; ф auf das Kind
achten пазя, гледам, наглеждам детето, внимавам за
детето да не му се случи нещо; || auf eine Warnung,
auf einen Umstand achten обръщам внимание на пред¬
упреждение, на обстоятелство, вземам под внимание,
пред вид, под съображение обстоятелство; |[ auf seine
Worte achten вслушвам се в думите му, вземам ги под
внимание, държа сметка за тях; || auf die Gefahr nicht
achten не обръщам внимание на опасността, не гле¬
дам, пренебрегвам опасността, не държа сметка, нехая
•за нея; ' ein Ding ist, wie man's achtet нещата са
според както ги преценяваме (тачим)
ächten — hist, er wurde geächtet той бе поставен,
обявен вън от законите на страната, бе афоресан. из¬
ключен, отритнат, отлъчен от обществото, прокуден,
заточен, изпратен и изгнание, на заточение; || von der
Öffentlichen Meinung geächtet werden бивам афоресан '
от общественото мнение; || die Atomwaffen ächten по¬
рицавам, осъждам, поставям под възбрана, забраня¬
вам атомните оръжия, обявявам им бойкот'
achtgeben, 5. acht — du mußt auf deine.) Sohn besser
achtgeben трябва да обърнеш на сина си по-сериозно
внимание, да го пазиш по-добре
Achtgroschenjunge, der — er war ein Achtgroschenjun¬
ge той бе таен, евтино заплатен агент, шпионин, про¬
дажен тип, субект
achtkantig - - umg. ihn achtkantig rausschmeißen из¬
хвърлям го съвсем недвусмислено, без да му цепя
басма, без да си поплювам, пай-безиеремопно, като
мръсно коте, като парцал
achtlos ■ -■ achtlos an ihm vorbeigehen отминавам го
c пренебрежение, минавам покрай него, без да му
обърна внимание, без да го забележа, без да го удос¬
тоя с вниманието си; || achtlos über etwas (Akk.) hin¬
weggehen отминавам нещо незабелязано, пренебрег¬
вам го, не държа сметка за него
Achtung, die —■ Achtung внимание, мирно; j| Achtung;
Lebensgefahr, Hochspannung! внимание, опасно за жи¬
вота, високо напрежение; || Achtung; Stufen! внимание;
стъпала; стълба; || Achtung; Aufnahme! внимание!
снимка; || mit. Achtung! präsentiert das Gewehr мирно!
за почест; || Achtung; wir bringen eine Durchsage вни¬
мание! ще ии предадем извънредно съобщение; | umg.
Achtung passen, auf etwas (Akk.) geben внимавам, пазя
се; обръщам внимание на нещо; ф Achtung vor ihm
haben, für ihn hegen, empfinden имам, храня, изпитвам
почит, уважение към него, тача го; || die Achtung vor
ihm verlieren изгубвам почитта, уважението към nei о;
той ми пада и очите; || ihm Achtung erweisen, entge¬
genbringen, zollen, einflößen оказвам, засвцдетенстиу-
вам, вдъхвам, внушавам му почит, уважение, зачи¬
тане; || die schuldige Achtung gegen ihn zeigen, beobach¬
ten показвам, спазвам, съблюдавам дължимата почит
към него; || es an der notwendigen Achtung fehlen lassen
не оказвам, не отдавам нужната почит, не се отнасям
с нужното внимание, уважение; || ich erwerbe mir die
allgemeine Achtung спечелвам си всеобщо уважение,
зачитане, всеобщата обич; || das hat ihm allgemeine
Achtung eingetragen това му донесе всеобщо уважение;
|| bei ihm in (hoher) Achtung stehen на (висока) почит,
уважение съм у него, ползувам се с неговата почит,
с неговото уважение; || allgemeine Achtung genießen
радвам се на всеобща почит, на всеобщо уважение;
|| ich weiß mir Achtung zu verschaffen умея да печеля
уважение, почит; Ц etwas aus Achtung gegen ihn, vor
ihm tun правя, върша нещо от уважение, почит към
него, пред него; || alle Achtung браво (на него); шапка
долу; моите поздравления; заслужава уважение, по¬
хвала; || alle Achtung vor seiner Leistung шапка долу
пред постиженията, успеха му; || in seiner Achtung sin¬
ken падам и очите му, провалям се пред него; || in
seiner Achtung steigen пораствам, издигам се в очите
му
achtzig ein Mann von achtzig Jahren мъж на 80
години, осемдесетгодишен мъж; || er ist Mitte, Ende
Achtzig той е към 85, към 90 години, гони деветде¬
сетте; || in die Achtzig kommen ставам на 80 години;
|| hoch in den Achtzig sein към 90 години съм, гоня
деветдесетте; ф umg. mit Achtzig, mit achtzig Sachen
fahren пътувам c 80 километра в час, c бясна, голяма,
главоломна бързина; || umg. die Stimmung ist auf acht¬
zig настроението е и разгара си, в своята кулмина¬
ционна точка; || umg. da war ich aber auf achtzig тогава
кипнах, хвръкнах от яд, ми кипна келят, ме хванаха
дяволите
achtziger — er ist ein hoher Achtziger, hoch in den
Achtzigern той е прехвърлил отдавна вече 80-те го¬
дини, гони деветдесетте; || ein Mann Mitte der Achtziger
мъж на около 85 години; || in den Achtzigern sein между
81 и 90 години съм; || in den achtziger Jahren (1881 —
1890) през осемдесетте години на миналия век; || dieser
Wein ist ein Achtziger това вино е от осемдесетата
година на миналия иек
ächzen — der Baum, der Wind, die alten Dielen ächzen
дървото, вятърът стене; старият под, старите дъски
скърцат, пращят; || unter der Last, vor Schmerzen ächzen
охкам, пъшкам, стеня под тежестта на бремето, то¬
вара, от болки
Acker, der enn Ackerebteenn,bestellnn ,baarbeitnn,
pflügen, düngen обработвам, засявам, изоравам, на¬
Adel 45
торявам нивата; || der Acker ist verhagelt, liegt brach
нивата е градобитна, убита от град, лежа на угар;
<£> man soll nicht ■ auf fremde Äcker pflügen, wenn die-
eigenen brache liegen не плачи на чужди гробища; -ф
im guten Acker wächst auch Unkraut ияма нива без
плевел, стадо без мърша; ф wer den Acker nicht baut,
dem wächst Unkraut който не посее, той няма и да
пожъне; кой лежи, той тъжи; комуто лозето е пре¬
ковано, той ще има пълна бъчиа; който не се пече на
нивата, 'гой не се пъчи на хорото; Ф das ist nicht auf
eigenem Acker gewachsen това не е родила неговата
глава, не е негова идея, иде от другаде; тая идея е
чужда, заета, е чужда рожба; ф der Acker des Herrn
гробищата; нивата господня
ackern — umg. den ganzen Tag schwer ackern работя
целия ден напрегната умствена работа
ad acta - - - etwas ad acta legen слагам, турям нещо
и архивата, към дело, към преписката, разг. турям го
пол миндера, не му даиам ход
Adam - - der alte Adam regt sich in ihm, bricht immer
wieder durch наследството, инстинктите на дядо Адам
се обаждат, раздвижват, заговарят, се проявяват в
него; той проявява човешки слабости, се поддава на
съблазни, слаб му е ангелът; || den alten Adam ablegen,
abstreifen, ausziehen, ersäufen, austreiben променям ко¬
жата си, ставам друг човек, преобразявам се, попра¬
вям се, започвам нов живот, прераждам се, отказвам
се от лошите си навици, привички, преодолявам чо¬
вешките си слабости, страстите си, слабостите на ха¬
рактера си. отърсвам се от унаследените си инстинкти,
от наследството на дядо Адам; ф bei Adam und Eva
anfangen започвам от сътворението на света, ог' лдам
и Ева, от финикийците; || seit Adams Zeiten от сътво¬
рението на света, от памтивека, откакто свят светува,
още от времето на Адам и Ева; || von Adam und Eva
stammen допотопен съм, отживял съм си времето; ||
eine- Frau, die ich weder von Adam noch von Eva kannte
една съвсем непозната жена; една жена, която виждам,
срещам за пръв път и живота си
Adam Riese - nach Adam Riese по Адам Ризе, пре¬
сметнато съвсем безпогрешно, точно, по правилата
на аритметиката. Адам Ризе (1482—1529) издава една
сметника, която става толкова популярна, че него¬
вото име служи за потвърждение и похвала, когато
някой смята безпогрешно
Adamskostüm, das — im Adamskostüm и (дядо) Ада¬
мово одеяние, облекло, и Адамов костюм; гон-толе-
ничък, както го е майка родила, както от майка из¬
лязъл
Adel, der — niederer, hoher Adel дребно дворянство,
дребна, висша аристокрация; || ein Mann vom Adel,
von altem Adel аристократ, дворянин, благородник,
болярин; човек от стар дворянски, аристократически,
благороднице^и, болярски род, произход, от арис¬
тократическо потекло; стар аристократ, благородник;
|| den Adel verleihen, entziehen, aberkennen даиам бла-
городническа титла, въвеждам и бнагородпцчески сан;
отнемам му благородническата титла, лишавам го от
благородническа титла; || der Adel erhob'slch gegen die
Krone аристокрацията, благородниците, благород-
ническото съсловие, болярите, дворянството се вдиг¬
на, въстана срещу короната, ф es fehlte ihm an sitt¬
lichem Adel липсваше му морално, нравствено бла¬
городство, величие на духа, по-висш морал; || Adel
der Gesinnung благородство на характера, на помие-
46 ad(e)Ug
лите, убежденията, манталитета, аристократизъм на
духа, разбиранията; ф Adel sitzt im Gemüt, nicht im
Geblüt благородството е и душата, не в кръвта
ad(e)lig — er ist aus adligem Geschlecht, von adliger
Geburt, Gesinnung той произхожда от блатородпцче-
ски, дворянски, болярски род, е от аристократическо,
благород^ическо потекло, от дворянски произход, е
аристократ, благородник по рождение, има благо¬
родни помисли, убеждения, е аристократ по душа,
нрав, дух
Adelstand, der — in den Adelstand erheben въздигам,
въвеждам и благородни^е^и сан, чин, даиам му бла-
городническа титла;
Ader, die — eine Ader öffnen, unterbinden, abbinden
отварям артерия, вена, пристягам я; || in seinen Adern
fließt Bauernblut в жилите, вените му тече селска кръи,
той е селянин по произход, е от селско потекло, про¬
изхожда от селски род; © ihn (ihm) zur Ader lassen
пускам му кръв, иземам кръи от него; прен. измъквам
му, изкрънквам, изкопчвам пари от него; || veralt, ihn
die Ader schlagen пускам му кръв, вземам кръв от
него; <0> wer einen will zur Ader lassen, der muß ihn auch
verbinden können всеки занаят си иска своето; който
иска да си пусне брада, трябва да има, да си купи
гребен; © keine Ader für etwas haben нямам никаква
жилка, заложба, закваса, склонност, дарба, никакво
влечение, предразположение, дарование, подадине,
никакъв талант за нещо; абсолютно не съм надарен,
липсва ми всякаква наклонност, дарба, всякакъв та¬
лант за нещо; || (auch iron.) eine dichterische, musika¬
lische, freigebige, noble Ader haben имам поетическа
жилка, дописвам стихове; имам музикална дарба, за¬
ложба, мая, закваса, падам малко поет, музикант;
имам широки пръсти, широка ръка, щедър, ларж съм,
не съм стиснат; || er hat eine leichte Ader той клони,
има склонност към лекомислие, слаб му е ангелът;
|| diese witzige Ader hat er von mir склонноста към
хумор, духовитост има, е наследил от мене; || er hat
keine Ader von seinem Vater не е наследил нищичко
от баща си, няма капка прилика с баща си, не се е
метнал в нищо на него; || veralt, es ist keine gute, falsche
Ader an ihm няма нищо добро, добър косъм в него;
у него няма фалш, преструвка, лицемерие, притвор-
ство, няма капка фалш, лицемерие; искрен, неприну¬
ден чоиек е; © auf eine gewaltige Ader stoßen натъквам
се па богата рудна жилка
Adler, der — kühn, stolz wie ein Adler смел, горд
като орел; ' wo ein Aas ist, da sammeln sich die Adler
където има мърша, там има и орли; където има мед,
там има и мухи; ' ein alter Adler ist stärker als eine
junge Krähe стар орел е по-силен от млада сврака
(гарга, врана); старо куче овце (стадо) иарди; ' der
Adler brütet keine Tauben орел гълъби не мъти; вълкът
агне не става, нрава си не мени
Adresse, die — seine Adresse (an) geben, hinterlassen
отбелязвам, означавам, давам, оставям адреса си; ||
der Brief ist an deine Adresse gerichtet писмото е ад¬
ресирано до тебе; || übertr. seine Worte, Äußerungen
waren an deine Adresse gerichtet думите му, изказва¬
нията му бяха отправени по твой адрес, до тебе; това
са камъни по твоята глава, и твоята градина; || damit
bist du hier än de/falschen (unrechten), verkehrten Ad¬
resse, damit bist du hier an die falsche (verkehrte) Adresse
geraten, gekommen сбъркал си адреса, попаднал си,
дошел си на погрешен, крив адрес, не си намерил
черква да се прекръстиш; || ich wende mich an die rich¬
tige Adresse обръщам се към съответната служба, по¬
падам на верен адрес, на съответното място; © ihm
eine Adresse überreichen поднасям му адрес
Affäre, die — in eine unangenehme, dumme, skanda¬
löse, üble Affäre verwickelt werden бивам замесен, за¬
плетен, замесват ме и неприятна, глупава, скандална,
лоша история, игра, замесват ме в неприятна каша;
|| eine Affäre aus der Welt schaffen ликвидирам без¬
шумно, потулвам афера, скандална история, скандал;
|| die Affäre ist beigelegt историята, работата е уредена,
въпросът, скандалът е ликвидиран; || ich ziehe mich
geschickt, klug aus der Affäre (heraus) измъквам се уме¬
ло, ловко, хитро от неудобното положение, от бел ята,
кашата; || ich halte mich aus der Affäre heraus държа
се настрана от историята, кашата, не се бъркам, меся
Affe, der ■ ein eitler, lackierter, aufgeblasener Affe
суетна, натруфена маймуна, кокон, конте-коптерепте,
докаран, надут като маймуна; || Hans Affe кокон, кон-
те-коптерепте; суинг; || flink wie ein Affe пъргав, чев¬
ръст като маймуна; || geil, boshaft wie ein Affe похот¬
лив, азгън, зъл като маймуна; || so ein blöder Affe ама
че глупава маймуна; тутманик, тиквеник такъи; глу¬
паво животно; || er kann klettern wie ein Affe той се
катери като маймуна; || umg. wie ein vergifteter Affe
rennen тичам като стрела, хала, като луд, като под¬
гонен; !| wie ein vergifteter Affe светкавично, мигно¬
вено, главоломно; || umg. ich benehme mich wie ein
wildgewordener Affe държа се като дии, като дии петел,
като подивял, като дивак; || umg. derb vom wilden,
blauen Affe gebissen мърда ми едната чивия, не съм
с ума си, загубил съм ума, акъла си, като побуял,
подивял, пощръклял съм; || ich bin doch nicht vom
wilden (blauen) Affen gebissen да не ми е изпила ку¬
кувица (чавка) ума; не съм толкова глупав, колкото
ме мислиш; || ich bin doch nicht dein Affe не съм май¬
мунка, та да ме разкарваш, разиграваш, както си ис¬
каш, според настроението си; || mit ihm den Affen
machen разкарвам, разигравам го като маймунка, спо¬
ред настроението си; || dial. denn müßte ja mein Herz'n
Affe sind трябва кукувица да ми е изпила ума, акъла, ■
за да направя тоиа; да не съм луд; || einen Affen an
ihm gefressen haben влюбен съм до полуда в него,
обичам го до оглупяване, загубил съм си ума по него,
оглупял, пощурял съм от обич, по него; || ich denke,
mich laust (kratzt) der Affe — ich denke, mir soll der
Affe frisieren съвсем съм слисан, смаян, сащисан, стоя
като втрещен от сливане, като ударен в главата съм,
сякаш съм паднал от круша; просто не зная какво да
мисля; у unter dem Affen sein, gehen под всякаква кри¬
тика съм, не издържам никаква критика, не струвам
нищо, не ме бива за слива; || ihm den Affen weisen,
drehen подигравам се, майтапя се с него, иземам го
на подбив, занасям, поднасям го, будалкам, бала-
мосиам го; || einen Affen teslassen разпуснато, раз¬
юздано весел съм; || seinem Affen Zucker geben раз¬
пуснато, разюздано весел съм, веселя се на воля, отда¬
вам се на неедържано веселие; || Affen zur Hölle tragen
умирам като стара мома; || Bude zu, Affe krank няма
го майстора; утре по тоиа време; има много да чакаш;
на Връбница и петък; || ich will einen Affen zum Vetter
haben, wenn ein Wort von dem wahr ist, was du mir da
sagst магаре да съм, ако има нещо вярно в тоиа. което
ми разправяш; || du bist noch ein Äffchen ти си со¬
пол анко, малка маймунка, вулг. пикльо, още устата
ти миришат на мляко, още имаш жълто на устата;
|| nicht für einen Wald voll Affen на никаква цена, за
цищо на сиета, в никакъв случай; © einen Affen, ein
Äffchen haben, sitzen ' haben напил съм се, натряскал
съм се, нарязъл съм се, паkапдцткал съм се; || ich
trinke mir einen Affen an, kaufe mir einen Affen напивам
се, натрясквам се, нарязвам се, направям главата,
идвам на градус; © nimm mir erst den Affen herunter
сиали, смъкни ми по-напред раницата; «ф> wenn ein
Affe hineinguckt (in den Spiegel), kann kein Apostel he-
ra^schen — immer bleibt der Aff, ein Affe, werd’ er
König oder Pfaffe — der Affe bleibt ein Affe und trüg’
er einen goldenen Ring маймуната си остава маймуна;
магарето си остава магаре, ако ще има злат палдъм
(подопашник)
Affekt, der — ihn im Affekt erschlagen убивам, утреп¬
вам го и състояние на афект, афектираност, възбуда,
в афектно, раздразнено, възбудено състояние; || etwas
im Affekt begehen, tun, einen Entschluß im Affekt fassen
извършвам правя нещо, вземам решение, решавам
нещо в афектно, раздразнено, възбудено състояние,
в афект- || im Affekt handeln действувам, постъпвам,
извършвам нещо, постъпка в състояние на ■ афект, на
раздразнение, на силна възбуда '
affektiert — das ist ein affektierter Mensch, Stil той
е афектиран, превзет човек; това е афектиран, превзет,
неестествен, разг. префър^нен стил
äffen — ihn äffen подигравам, поднасям, занасям го,
правя си, бия си шега с него, закачам, разг. будалкам,
подирям го, разигравам го като маймунка; изигравам
му лош номер, извозвам, мятвам го; || vom Schicksal,
von einer Hoffnung geäfft werden бивам изигран, из¬
мамен от съдбата, съдбата ми изиграва лош номер,
лоша игра, се подиграва с мене; оставам измамен,
излъган и надеждите си
affenartig — umg. mit affenartiger Geschwindigkeit със
светкавична, главоломна, мълниеносна, бясна бързи¬
на; светкавично, мълниеносно
Affenhitze, die — es ist eine Affenhitze ужасна, не¬
въобразима жега, адска горещина е
Affenkäfig, der — umg. es ging zu wie in einen* Af¬
fenkäfig беше страшна, невъобразима неразбория,
бъркотия (като в клетка за маймуни)
Affenkasten, der — dieser Raum ist der reinste Affen¬
kasten това помещение прилича на кутийка, на клетка,
е задушно, мръсно като кочина; || hier stinkCs, ist heiß
wie in einem Affenkaeten тук вони като в кочина, е
задушно като и клетка за маймуни; || hier geht es zu
wie in einem Affenkasten страшна, невъобразима бър¬
котия, неразбория е тук, всичко е в движение като в
пчелен кошер, едни влизат, др$ти излизат, не можеш
да им уловиш края
Affenkomödie, die — 5. Affentheater
Affenliebe, die — diese Eltern sind voll Affenliebe zu
ihren Kindern тези родители са оглупели съвсем от
обич към децата си, обичат ги до полуда, неразумно;
|| das ist Affenliebe това е прекадена, неразумна, без¬
разсъдна, сляпа обич
Affenschande, die — es ist wahre Affenschande това
е истинскй срам и позор, срамно и позорно е, невиж¬
дан и нечуван позор, позор на позорите е; поиече от
възмутително е •
Affenspektakel, der — einen AffenepektaCel vollführen
вдигам шум, врява до бога, да ме чуе и глухият цар:
вдигам невъобразима, голяма врява, дандания, оле¬
лия, адски ■ шум
Affenseil, der — ihn am Affenseil führen водя го за
носа, разигравам го като маймунка
Affentanz, der — einen wahren Affentanz aufführen,
s. Affenspektakel
ähnlich 47
Affentempo, das — mit einem Affentempo um die Ecke
sausen профучавам покрай ъгъла c невъобразима, гла¬
воломна, луда, бясна бързина
Affentheater, das — es war das reinste Affentheater бе
истинска комедия, истински цирк, истинско представ¬
ление, кълчеше се като маймуна; || so ein Affentheater
mache ich nicht länger ■ mit не мога, нямам намерение
да участвувам поиече, да бъда действуващо лице в
такава недостойна, жалка комедия, игра, в тия май-
мунджилъци, в такъв цирк, в такова зрелище
Affenzahn, der — du hast doch immer einen Affenzahn
drauf винаги си карал c луда, бясна, главоломна бър¬
зина
Affront, der veralt. — ihm einen Affront antun оскър¬
бявам го тежко, нанасям му тежка- обида
Agent, der — Agenten (in ein Land) einsehleusen про¬
мъквам, пращам агенти, шпиони и страна; || Agenten
entlarven разобличавам, демаскирам агенти
Ägide, die — 'das steht unter seiner Ägide това стои
под неговата егида, закрила, се намира под неговото
покровителство
agitieren — für eine Partei, Idee, gegen ein Gesetz agi¬
tieren агитирам за партия, идея, против закон
Agonie, die — er liegt in Agonie той агонизира, лежи
и агония, се бори със смъртта, нар. бере душа
ägyptisch — hier herrscht, ist 'eine wahre ägyptische
Finsternis тук цари, владее непрогледен, непроницаем
мрак, непроницаема тъмнина, е тъмно като и рог
ahnden — Frevel, Schimpf, Unrecht ahnden наказвам
престъпление; отмъщавам за поругание, неправда
ähneln — sie ähnelt sehr, auffallend ihrer Mutter тя
прилича много, поразително на майка си; || sie ähneln
sich, ähneln einander wie ein Ei dem andern те си при¬
личат ' като две капки вода, нар. лика-прилика са си
като два стръка иглика, като два воля и обора
ahnen — er hat das Unglück schon geahnt той пред-
чувствуваше, предусещаше, предугаждаше нещастие¬
то; || mir ahnte so etwas подозирах, предугаждах, пред¬
усещах, предчувстиувах нещо подобно; || umg. mir
ahnt nichts Gutes не очаквам нищо добро, имам лошо
предчувствие; || in nie geahnter Weise по неподозиран
начин; || nichts ahnend неподозирайки нищо лошо, без
да подозирам нещо, без ни най-малкото подозрение,
без да предчувствувам каквото и да било; || umg. (ach)
du ahnst es nicht просто да не повярва човек; нямаш
си представа, хабер
ähnlich — er ist seinem Vater sehr ähnlich, sieht seinem
Vater sehr, zum Verwechseln ähnlich той прилича, нар.
мяза много на баща си, е цял бащичко, не можеш да
ги различиш един от друг, да го различиш от баща
му; откъснал, отрязъл е главата на баща си; || sie sehen
sich, sind sich ähnlich wie ein Ei dem andern те си при¬
личат като две капки вода, нар. лика-прилика са си
като диа стръка иглика, като два вола и обора; || das
Bild ist ihm täuschend ähnlich, sprechend ähnlich пор¬
третът има изумителна, поразителна прилика с него,
му прилича поразително, изумително, е цяло копие
от него, му прилича толкова, сякаш ще заговори, ся¬
каш е жив; © er sieht sich nicht mehr ähnlich той просто
не прилича вече на себе си, станал е сякаш друг човек;
© das sieht ihm ähnlich друго не може и да се очаква
от него, такъв си е, тоиа отговаря напълно на харак¬
тера, на нрава му, на неговия начин на действие, е
напълно и неговия ■ стил
48 Ähnlichkeit
Ähnlichkeit, die ■ — auf die Ähnlichkeit hinweisen по¬
сочвам приликата, сходството, обръщам внимание на
приликата, сходството; || eine große, auffallende, in die
Augen fallende, verblüffende Ähnlichkeit mit ihm haben
имам очебийна, хвърляща се, биеща и очи, порази¬
телна, изумителна прилика с него, приличаме си с
него като две капки вода, като два стръка иглика;
лика прилика сме си; || du hast viel Änhlichkeit mit ihm
приличаш си много c него, приличаш много на него,
имаш голяма прилика, голямо сходство с него
Ahnung, die — eine ganz bestimmte, eine leise, dunkle,
untrügliche Ahnung haben имам съвсем положително
(определено, несъмнено), леко, непогрешимо, смътно
(неясно, неопределено) предчувствие, подозрение,
предположение, || eine böse, schlimme, dumpfe Ahnung
haben имам лошо, смътно (неопределено) предчув¬
ствие; || sich (Akk.) in bangen Ahnungen verzehren из¬
мъчват ме тежки предчувствия; Ц meine Ahnung hat
mich nicht getrogen, betrogen, hat sich erfüllt предчув¬
ствията ми не ме излъгаха, измамиха, се сбъднаха;
Ф umg. hast du eine Ahnung, wo er wohnt имаш ли
представа, идея, понятие, знаеш ли къде живее той;
|| keine Ahnung нямам представа, идея, понятие, разг.
хабер, не зная; || er hatte keine Ahnung, nicht die ge¬
ringste, kleinste, keine blasse Ahnung von der Sache той
нямаше представа, нито най-малката, никаква пред¬
става, и понятие, разг. хабер си нямаше от, за тая
работа, не подозираше абсолютно нищо, нямаше и
най-малкото подозрение за това, не знаеше абсолют¬
но нищо; © umg. hast du (ei)ne Ahnung много се лъ¬
жеш, съвсем погрешна представа имаш за това; хабер
си нямаш за (от) това; само да подозираше, да знаеше
какво те очаква, какво ти се готии; нищо не знаеш;
работите, нещата стоят съвсем другояче, не така, как¬
то ти си мислиш (представяш)
ahnungslos - - völlig ahnungslos sein не подозирам
абсолютно нищо, не ме измъчва никакво подозрение,
предчувствие, чист съм от всякакво подозрение; ||ег
stellte sich ahnungslos той се престори на нищо непо-
дозиращ, на съвсем неподготвен за тоиа; || wie ein
ahnungsloser Engel като невинен, чист от всякакво по¬
дозрение, нищо неподозиращ ангел
Ähre, die — volle, taube Ähre пълен, празен, кух клас;
|| in die Ähren schießen хлябът, житото класи, изкла-
сява, вретени; || die Ähren hatten gut angesetzt класо¬
вете имаха иече хляб; || die Ähren wogen нивите, жи¬
тата се вълнуват; <$> je hohler die Ähre, desto höher die
Nase празен клас високо стърчи; празна кратуна ви¬
соко гърми; <£> je voller die Ähre, desto mehr neigt sie
sich — schwere Ähren und volle Köpfe neigen sich пълни
класове и умни глави са наведени надолу; умният е
скромен; ' wie die Ähren, so die Garben каквато кру¬
шата, такиаз и крушката
Air, das — ich gebe mir ein Air важнича, даиам си
важност, важен вид
akademisch — der akademische Nachwuchs подрас¬
тващите научни кадри, работници,, младите научни
кадри, специалисти; || die akademische Laufbahn ein¬
schlagen посвещавам се на научна, академическа ка¬
риера, готвя се за професор; || eine akademische Würde ■
erlangen, erwerben добивам, получавам академическо
звание, академическа научна титла, докторат; || das
akademische Viertel академически четвърт час (преди
започване на лекциите, напр. 10-10, 15); студентският
квартал; © akademisch sprechen говоря строго ака¬
демично, на висок, недостъпен, неразбираем стил, су¬
хо
Akazie, die — umg. das ist, um auf die Akazien zu
klettern това е възмутително, нетърпимо, не може да
се издържа, търпи, понася иече; просто да се пукне,
да се пръсне чоиек от мъка, просто да подлудееш, да
излезеш от кожата си
Akklamation, die — in stürmische Akklamation aus¬
brechen избухваме и нестихващи, бурни, неедържани,
шумни възгласи, ръкопляскания, изразяваме шумно
възхищението си
akklimatisieren r — ich akklimatisiere mich rasch, leicht
бързо, леко се нагаждам, приспособявам, аклимати¬
зирам към средата, климата, условията на живот
Akkord, der — einen Akkord auf dem Klavier an¬
schlagen удрям акорд на пианото; © auf, in (im) Ak¬
kord arbeiten работя на акорд, на парче, на разценка;
Ф veralt, einen Akkord anschließen сключвам договор
Akt, der ein Schauspiel in (mit) drei Akten пиеса,
драма в три действия; © dieser Besuch ist mehr als ein
Akt der Höflichkeit това посещение, гази визита е нещо
повече от един акт на учтивост, не е само акт на
вежливост; || das ist ein rein formaler Akt това е чиста
формалност, само един формален акт, само акт на
формалност, една формална постъпка; © einen Akt
zeichnen рисувам акт, голо тяло; || er ist ein Meister
im Zeichnen weiblicher Akte той е майстор в рисуването
на голи женски тела; || Akt stehen позирам гол; © von
etwas Akt nehmen иземам си акт, бележка от нещо
Akte, die ■ die Akten über eine Angelegenheit пре¬
писката, документите по една работа, по едно дело;
|| bringen Sie, bitte die Akte Kluge моля донесете пре¬
писката, досието, делото (на) Клуге; || die Akten
schwellen an, häufen sich, stapeln sich, türmen sich пре¬
писките набъбват, се трупат, нарастват, образуват
цели камари, папки, купища; || in den Akten blättern,
nachschlagen прелиствам, роия в документите, пре¬
писките, делата; || in die Akten Einsicht nehmen пре¬
глеждам дело, преписка, запознавам се с дело, пре¬
писка; || über (den) Akten sitzen седя над преписките,
размишлявам, мътя над тях; || etwas zu den Akten
legen турям нещо към дело, причислявам го към ар-
хивата, слагам, турям го и архивата, разг. под мин-
дера, не му давам ход, не се интересувам повече от
него; |[ laß uns die Sache zu den Akten legen нека да
сложим край на това, да го турим вече под миндера,
да го погребем в архивата, да го сложим към дело;
|| darüber sind die Akten noch nicht geschlossen пре¬
писката по този въпрос още не е приключена, случаят
не е приключен; ще трябва да си поприказваме по тоя
въпрос
Aktie, die — die Aktien steigen, fallen, stehen hoch,
stehen gut, schlecht акциите се качват, падат, се ко¬
тират високо, се котират, не се котират; || seine Aktien
steigen акциите му се покачват, изгледите му за успех
се покачват, увеличават, шансовете му нарастват; ||
umg. wie stehen die Aktien как вървят акциите, как е
положението, разг. как(ва) е хавата ■
Aktion, die ■ eine Aktion anlaufen lassen, durchführen
пристъпвам към изпълнението на акция, провеждам
акция; || etwas ist in Aktion нещо е и действие, дей¬
ствува; || in Aktion treten встъпвам, влизам и действие,
започвам да действувам
aktiv - - ein aktives Mitglied активен, действителен
член
akut - - - eine akute Krankheit акутна, остра болест;
|| ein akutes Problem, eine akute Frage палещ проблем,
въпрос, нетърпящ отлагане, неотложен въпрос
Akzent, der ■- einen fremden Akzent haben имам чужд
акцент, чуждо ' произношение;® auf eine Angelegenheit
einen besonderen Akzent legen, setzen наблягам особено
иърху нещо, натъртвам, изтъквам, подчертавам осо¬
бено един случай, поставям, слагам главната тежест
върху него, отдавам му особено значение
Alarm, der — ein blinder Alarm напразна, безпри¬
чинна, пробна, разг. ялова тревога, аларма, заешка
тупурдия; излишен ■ шум; || Alarm blasen, umg. schlagen
свиря, бия тревога; вдигам тревога, аларма, голям
шум,, голям тупурдия, разтреиожвам, подплашвам;
|| in Alarm setzen, bringen вдигам на крака, инасям
смут, възбуждам тревога, разтреиожвам, подплашиам
alarmieren — die Feuerwehr alarmieren извиквам, вди¬
гам на крак пожарната команда; || ihn alamiieren вди¬
гам го на крак, разтреиожвам, подплашвам го; || eine
alarmierende Nachricht тревожна, обезпокояваща вест,
ноиина
albern — albernes Geschwätz глупави, наивни брът¬
вежи, приказки; || albernes Zeug reden говоря глупости,
нелепости, щуротии, дивотии, наивности, врели-не-
кипели, несериозни приказки; разг. чеша си езика; ||
sich (Akk.) albern aufführen, benehmen държа се глу¬
паво, несериозно, като малко, като невръстно дете,
не за възрастта си, върша, говоря детинщини; || ist
das ein alberner Kerl ама че глупав, щур човек; грубо
ама че простак, глупак, чукундур, ту^нин, тиквеник,
щурак; 0 so ein albernes Ding: такова глупаво, глу¬
повато, простовато, наивно създание; такава патка
Alibi, das — ein hieb- und stichfestes Alibi haben имам
непоклатимо, необоримо алиби; || sich (D.) ■ ein
sicheres Alibi verschaffen осигурявам си алиби; || sein
Alibi beweisen доказвам алибито си
Alkohol, der — ihm den Alkohol entziehen, verbieten
забранявам му употребата на алкохол; || umg. er macht
sich nichts aus Alkohol той не обича да пие, не обича
алкохола; || umg. ich setze mich unter Alkohol напивам
се; || umg. ihn unter Alkohol setzen напивам, напойвам
го; || umg. unter Alkohol stehen пиян съм, под дей¬
ствието на алкохола съм; || seinen Kummer’im Alkohol
ertränken удавям мъката си в алкохол, напивам се от
отчаяние '
all — das ist alles, was ich erfahren konnte това e
всичко, което можах да узная; || das ist (wäre) alles
това е всичко, което имам да кажа, да възразя; || alles
eingerechnet с всичко, ■ като се включи, пресметне всич¬
ко; || am Sonntag fahrt alles ins Grüne в неделя всички
отиват сред природата; || alle|s) aussteigen всички сли¬
зайте; || ullb|s) mal herhören слушайте, чуйте всички
(какво ще ви кажа); който има уши да слуша; || alle
ab всички излизат, напускат сцената; || was soll das
alles какво значи всичко това, за какво е всичко това;
|| alle (alles) auf einmal всички наведнаж, от един път,
заедно; ' || was du dir doch alles für Sorgen machst колко
много грижили създаваш, колко много се тревожиш,
безпокоиш; || alle Leute, alle Welt всички хора, целият
свят; || alle Weh kennt ihn всички, цял свят го познава-
няма човек да не го познава; || da hört doch alles auf
това вече е много, прека^но, нечувано, не . се търпи
иече; тук свършва всичко, всяко търпение; това над
хвърля, минава вече всяка граница, всяка мярка; край
вече; писна ми вече; || sie ist alles (andere) nur keine
Sängerin тя е исичко друго само не певица (но не и
певица); || alles mögliche, alles übrige всичко възможно,
всичко друго; || alles Gute всичко хубаио (добро); || ich
wünsche dir alles Gute желая ти всичко хубаво; || mir
ist atlee Appetit vergangen мина ми апетитът; || alle
Hände voll zu tun haben не мога да вдигна главяла
all 49
се обърна от работа, потънал съм до гуша и работа;
|| umg. alle Viere (viere) von sieh strecken просвам се
като пребит, мъртъи от умора, изтощение; умирам,
обръщам петалата; || umg. nicht alle (beisammen) haben
не съм' c всичкия си, с ума си, нещо ми липсва, ' мърда,
завеян, шантав, отнесен, откачен съм; ® ' all mein Seh¬
nen целият ми копнеж; || er hat all sein Geld verloren
той загуби всичките си пари; || ich habe all meine Zeit
dafür verwendet употребих, вложих всичкото си иреме
за тоиа, за ■ постигането на тоиа; ® alle Mühe war
vergebens всякакъв труд бе напразен, отиде на вятъра,
на халос, всички ■ усилия бяха напусто, залудо, на¬
празно; || mit all seiner Habe c цялото си имущество,
имане, с дете и коте; с целия си багаж; || trotz allem
dem (alledem) въпреки всичко това, напук на всичко
това; || alles ■ (allen) Ernstes най-сериозно, с ' пълна, ■ с
цялата си сериозност; || Leute aner Art всякакъв род
хора; всякая' всячина; всякаква пасмина; хора от кол
и въже; най-различна сбирщина, сган; || aller Not ein
Ende machen турям, слагам край, точка на немотията,
нуждата; || das Kind ist mein ein und alles детето e
всичко, душа и свят за мене, то е цялото ми богатство,
най-скъпото ми имане, имущество, достояние, нямам
нищо почжъпо, по-ценно от него; || alle Rechte Vorbe¬
halten всички права запазени; || alle zehn Finger nach
etwas lecken облизвам пръстите си и предчувствие на
нещо, предвкусвам, изпитвам предварително сладост¬
та на, от нещо, потичат ми лигите при мисълта, пред¬
ставата за нещо; ■ || alle drei Jahre всяка трета година,
на три години; || alle (r) fünf Minuten всеки пет минути,
на всеки пет минутщ || allbe Nasen lang, 'alle nasenlang
всеки миг, всяка минута, на всяка крачка; || aller Sorgen
enthoben sein освободен съм, отървал съм се, отърсил
съм се от всички грижи, нямам иече никакви грижи;
|| alle seine Trümpfe verstechen изигравам, хвърлям ■
всичките си козове; ф an allem dem (alledem) ist gar
nichts wahr в това няма нищо вярно, няма капка ис¬
тина; || aus dem allem (alledem) folgt, ergibt sich, geht
hervor, daß... от всичко това следва, се вижда, е явно,
че...; || bei aller Arbeit, bei all meiner Arbeit при всичката
си работа; || bei dem allem (alledem) при всичко това;
|| Mädchen für alles момиче за исякакиа обща работа,
пенкилер; || für alle Ewigkeit за вечни времена, навеки,
завинаги; ио веки векои; || gegen alle Vernunft против
всякакъв здраз разум, и разрез със здравия разум,
съвсем неразумно; || in allem etwas suchen търся не¬
достатъци, кусури на всичко, исе намирам да кажа,
да възразя, да критикувам нещо; сея на корена ряпа;
търся вълна (косъм) на бълхата под езика; || alles in
allem всичко на исичко; едно на друго, изцяло, заедно,
вкупом; || in aller ebinee Herrlichkeit и цялото си ве¬
личие, великолепие, вененепие, и целия си блясък, раз¬
кош; || in aller Stille съисем безшумно, тихо, без вся¬
какъв шум, разг. без всякакви дандании; тихомълком;
|| in aller Frühe съвсем рано, в ранни, тъмни, зори, на
ръзсъмване; призори; || in aller Eile съисем набързо,
на бърза ■ ръка, надие-натри; || was in ■ aller Welt habe
ich denn getan какво собствено, в същност, изобщо,
за бога съм сторил, направил, прегрешил, сгрешил,
сбъркал; || mit allem Drum und Dran, Komfort c всич¬
ките му подробности, атрибути, съпринадлежности,
разг. джунджурии; с пълен, с целия му конфорт, с
всички удобства, с исичките му удобства; || ohne allen
Grund без всякакво основание, без всякаква, каквато
и да било причина; || das geht mir über alles това стои
4 Немеко-бъя! арски фразеологичен речник, • i. I
50 AU
за мене над всичко друго, е най-скъпото ми достояние,
стои на първо място за мене; || hab doch um alles in
der Welt ein wenig Geduld имай за бога, заклевам те
иъи всичко, което ти е скъпо, мило на света, малко
търпение; || nicht um alles in der Welt за нищо на света,
на никаква цена; || vor allem, vor allen Dingen преди
всичко, най-напред; ||zu allem Unglück wurde er noch
krank на исичкото, цялото нещастие отгоре, за да ста¬
не нещастието пълно, като капак, качулка, пискюл,
отгоре на всичко той се разболя; ф an allen Gliedern
zittern треперя целият; || auf (für) alle Fälle за, във
всеки случай; || auf aller Lippen, in aller Leute Mund
sein и устата на всички съм, всички говорят за мене,
станал съм мезе, дъвка и устата на хората; || aus allee
Herren Ländern от всички краища на света, отвсякъде;
|| der Schweiß brach ihm aus allen Poren пот се стичаше
на потоци от него, изби го обилна пот; || in alle Winde
на, по, във всички посоки; || er ist bereits über alle Berge
той е вече зад планини и долини, па километри далеч
оттук; || unter allen Umständen при всички обстоятел¬
ства, на всякаква цена; ф aller Anfang ist schwer всяко
начало е трудно; <ф> alles zu seiner Zeit всичко по реда
си, на времето си; «ф> wer anes will, bekommt nichts
който иска всичко, не получава нищо; <ф> alles hat seine
zwei Seiten всяко нещо си има своите добри и лоши
страни; ' alles ist eitel всичко е суета; <ф> keiner kann
alles allein никой не може исичко сам; '■ alles ist schon
dagewesen няма нищо ново на тоя свят, под слънцето
(звездите); '■ alle Schuld rächt sich auf Erden (Goethe)
всеки грях се изплаща, за всяки грах има възмездие;
нищо не остава ненаказано на тоя свят; «ф> Ende gut,
alles gut свърши ли нещо добре, всичко е добре; краят
увенчава делото; ф das Brot, das Fleisch, das Geld ist
alle (geworden) хлябът, месото, парите се свършиха,
изчерпаха; || der Weg ist alle тук пътят свършва; || ich
bin ganz alle съвсем съм изтощен, изнурен, капнал,
съсипан, пребит, като пребито псе съм, на края на
силите си съм, душа нямам Вече, съисем издишам;
«ф> die Dummen werden nicht alle глупците се не свър¬
шват; ф wer kommt denn alles кой собствено, изобщо
ще дойде, кои и същност ще дойдат; || was hat er alles
gesagt какво изобщо, собствено, и същност каза той;
|| was es allee gibt какво ли няма по тоя широк божи
свят; || was soll das alles какво^ значи, означава всичко
това, целият този театър, цирк, в същност за какво
е всичко това, за какво, за кого разиграваш тая ко¬
медия, за какво правиш всичко това; || was nicht alles
какво ли не; || das ist nicht alle Welt wieviel това не е
бог знае колко много
All, das — das ewige All вечната вселена; || das All
erforschen изследвам вселената; || ins All vorstoßen
прониквам във вселената, завладявам я
allein — ich möchte mit dir allein sprechen бих желал
да говоря със самия тебе, насаме, лично с тебе; || etwas
mit sich allein a^achen справям се сам с нещо, раз¬
решавам го сам; (| sie lebt ganz allein, steht ganz allein
тя жииее сама, сам-самичка; няма си нийде никого,
никакви близки, сам-самичка е на тоя свят, като ку¬
кувица е, няма ни дете, ни коте; || umg. ganz allein auf
weiter ' Flur сам-самичък, съисем' сам съм, няма жива
душа, жив човек наоколо, наблизо, не се вижда ни¬
какъв човек наоколо. Реминисценция от Уланд; || umg.
das weiß ich (von) allein това сам зная ■ (няма защо да
ми го казваш ти); || das Kind läuft schon allein детето
ходи вече само; || die Krankheit ist von allein wegge¬
gangen болестта мина от само себе си; || er ist von
allein gekommen той дойде сам, по собствено желание,
по собствен почин, без да го кара някой; ф du denkst
einzig und allein nur an dich ти мислиш единствено,
само за себе си; || allein du kannst noch helfen само
(единствено) ти си в състояние (можеш) да помог¬
неш; || schon allein der bloße Gedanke daran wäre ein
Verbrechen дори самата мисъл за това, би било, е вече
престъпление; ф ich wollte ihm helfen, allein er lehnte
ab аз исках да му помогна, но той отказа, не прие
allemal — ein für allemal веднъж завинаги; || du
kommst allemal zu spät идваш винаги много късно; ||
er hat allemal Pech все не му върви, все няма късмет,
щастие; ф dazu ist allemal Zeit все ще се намери време
за тоиа, има време, разг. мегдан за това; || das bringe
ich allemal noch fertig все ще намеря време да свърша
това; като нищо ще свърша това; || das machen (schaf¬
fen) wir allemal лесна работа; лесно, като нищо ще
свършим* направим това; || so klug bin ich allemal исе
имам толкова ум, разум в главата си
allerdings — das ist allerdings etwas anderes това e
наистина, действително, без съмнение нещо друго; ||
das hat er doch nicht gesagt? — Allerdings! навярно не
е казал такова нещо — напротив, да, каза го; обратно,
каза го; и още как
allerhand — allerhand Menschen всякакви, всякакъв
род, най-различни, всевъзможни хора, всякаква пас-
мина, сбирщина, всякая всячина; хора от кол и въже;
|| das hat allerhand Arbeit gemacht тоиа ми създаде,
отвори много работа, породи всевъзможни услож¬
нения, затруднения в работата; || sich (DJ allerhand
denken können мога да си мисля най-различни, все¬
възможни неща, да си правя всевъзможни догадки,
какви ли не догадки, комбинации, предположения, да
го тълкувам по най-различни, по всевъзможни начини,
както си искам; || das kostet allerhand (Geld) това стру¬
ва хубаии парички, немалко парички, доста парички,
е скъпо; ф das ist doch allerhand бива си го това на¬
халство, безобразие, много си позволява, просто да
не очакваш такоиа нещо от него; поиече от това здра¬
ве му кажи; || das ist allerhand für ’n Groschen нахал¬
ството му мярка няма, надхвърля всяка мярка, много
си позволява, просто да не очакваш от него такоиа
нахалство; повече от това здраве му кажи
allerlei — allerlei Ausreden всевъзможни, най-раз¬
лични оправдания, извинения; || wir unterhalten uns
über allerlei разговаряме върху най-различни, разноо¬
бразни неща, теми, за какво ли не приказваме, го¬
ворим; ф das ist ja allerlei това нахалство надхвърля
вече всяка мярка, е вече прекадено; много си позво¬
лява, няма мярка на устата, не си знае устата
Allermannsgeck, der — Allermannsgeck sein станал
съм за смях, за подигравка, за подбив на всички, ста¬
нал съм дъвка, мезе и устата на хората
Allerseelen, pl. — zu Allerseelen, am Alleeeeelentag на
задушница
Allerweltsfreund, Allerweltskerl, der —■ ein Allerwelts¬
kerl sein бива ме за всичко, всезнайко съм, няма нещо,
което да не зная, да не мога, навсякъде се нареждам,
имам широк жизнен, житейски опит, врял и кипял
съм, където ме пипнат, все зная
Allerweltsvetter, der — er ist ein Allerweltsvetter където
отиде, веднага приятели намира, сприятелява се,
сдушва се веднага с всички, с целия свят, приятел е
на всички, на целия свят
allerwertest umg. — setz dich auf deinen Allerwertesten
седни си на задника, на задните си части, благоволи
да седнеш на д-то си и да работиш
Allesbesserwisser, der — ein Allesbesserwisser sein исе
искам да зная по-добре от другите, всезнайко, врял
и ' кипял съм
allgemein — das allgemeine Wahlrecht общо избира¬
телно право; || die allgemeine Wehrpflicht всеобщо за¬
дължителна военна повинност, тегоба, служба; || das
allgemeine Beste общото добро, благо; || für das allge¬
meine Wohl ■ sorgen грижа се, полагам грижи за общото
благо, за ■ благото на всички; || die allgemeine Regel
общо, общовалидно правило; || die allgemeine Welt¬
geschichte всемирна, обща световна история; || die
allgemeine Klrchenveesammlung вселенски църковен съ¬
бор; || (die) allgemeine Zustimmung mit etwas hervor¬
rufen предизвиквам, намирам c нещо всеобщо, общо,
повсеместно одобрение; || ihn mit allgemeinen Redens¬
arten abspeisen препращам, залъгвам го с общи фрази,
приказки, с неопределени обещания; || etwas zur allge¬
meinen Kenntnis bringen довеждам нещо до знанието
на всички, направям го достояние на всички; ф er ist
allgemein bekannt, beliebt той е всеобщо известен, из¬
вестен и преизвестен, е всеобщ любимец, обичан от
всички; няма човек да не го познава, да не го обича;
|| es ist jetzt ganz allgemein geworden сега е станало
нещо съвсем обикновено, общоприето, се практикува
от всички, е достояние на всички; || im allgemeinen
изобщо взето, въобще; ф vom Allgemeinen auf das
Besondere schließen заключавам, праия изводи от
общото (от общите положения) за частното (единич¬
ните случаи); || sich (Akk.) im ■ Allgemeinen bewegen
движа се в кръга на общите посочвания, оставам при
общото,при общите (абстрактните) посочвания, из¬
води, не навлизам, не задълбавам и конкретни под¬
робности, говоря по принцип, и общи черти, без кон¬
кретни посочвания, без да се конкретизирам; || der
Vortrag war zu allgemein gehalten сказката бе изнесена
и общи черти, без конкретни посочвания, изиоди
Allgemeinplatz, der — nur Redensarten und Allgemein¬
plätze само празни (кухи) фрази и общи приказки,
баналности, плоскости, нищо съществено
Allgemeinheit, die — etwas geht zu Lasten der All¬
gemeinheit, dient der Allgemeinheit, ist der Allgemeinheit
förderlich нещо е и тежест на всички, служи на об¬
ществото, е от полза за всички
Allotria, pl. — Allotria treiben, anstellen върша лу¬
дории, глупости, щуротии; върша пакости
Alltag, der — der graue Alltag сивото всекидневие
alltäglich — eine ganz alltägliche Geschichte една съ¬
всем банална, обикновена история; нещо, което се
случва, се среща всеки ден; || die alltäglichsten Sachen
sagen говоря най-големи баналности, плоскости, из¬
търкани, най-банални, най-скучни, досадни, плоски,
безинтересни, най-обикновени неща; || etwas wird mit
der Zeit alltäglich c времето нещо омръзва, доскучаиа,
става нещо обикновено, банално, скучно, делнично,
загубва своята привлекателност, се превръща в дел¬
нична проза
Alltagsmensch, der — den Al^gs^^ch^ einmal ab¬
legen, abeteeifen отърсвам се веднъж от своята де-
нпичност, от сивото всекидневие, излизам от обик¬
новената си черупка, нарушавам сивата делничност,
монотонността на живота си, позволявам си един път
разкоша, лукса, превръщам се от скучен и досаден в
блестящ и интересен събеседник
Allüren, pl. — vornehme, feine Allüren haben имам
изящни, изтънчени, фини маниери, обноски; || große,
noble Allüren haben обичам лукса, разкоша, хиърча
нависоко, изхвърлям се много, имам скъпи навици,
привички; || die Allüren einer großen Diva annehmen
alt 51
придобивам държане, навици, маниери на голяма ар¬
тистка, на примадона
allzuviel — <-> allzuviel zerreißt den Sack препълнен
мех, претоварена кола по-лесно се катуря (обръща);
<ф> allzuviel ist ungesund преяждането е вредно; исичко
прекадено е иредно; медът е сладък, но не трябва да
си преядаш пръстите
Almosen, das — um ein Almosen bitten моля за ми¬
лостиня подаяние, милостива лепта; || ein Almosen
geben, erbetteln давам, изпросвам милостиня; || auf ein
Almosen angewiesen sein, von Almosen leben, чакам на
милостиня, подаяния, живея от подаяния; '■ Almosen
macht keinen leeren Beutel от милостиня не се обеднява
Alp, der — es lag mir wie ein Alp auf der Brust, auf
der Seele подтискаше ме, тежеше ми като (воденичен)
камък на гърдите, душата, душеше ме като кошмар,
сякаш камък, планина бе легнала на гърдите, на ду¬
шата ми
als — er gilt als Fachmann той минава за специалист;
|| er zeigte sich als wahrer (wahren) Freund той се прояви
като истински приятел; || ich rate dir als meinem Freund
съветвам те като приятел; || er war alles andere als
zufrieden той беше всичко друго, но не и доволен,
съисем не беше доволен; || das kann kein anderer als
du единствено ти, никой друг осиен тебе не е способен
да го направи, само ти можеш това; || niemand anders
(kein anderer) als er не друг, никой друг, а той; || und
bin so klug als wie zuvor (Goethe) и не зная поиече от
преди; исе така нищо не разбирам; || als ob ich das
nicht wüßte сякаш не зная това, та ти трябва да ми
го казваш; много добре ми е известно това, на мене
ли го разправяш това; || sowohl bei Tage als (auch) bei
Nacht денем и нощем, както през деня, така и през
нощта, по исяко иреме на денонощието
also — also doch значи исе пак; || also los хайде (да
вървим); || also gut добре, съгласен съм; приемам; ||
also gehen wir е хайде да иървим; || umg. na also е иидя
ли, убеди ли се (най-сетне), увря ли ти главата, казвах
ли ти, че така ще стане; || also, mein lieber Freund,
wenn du dich verspätest значи прави му сметка, мисли
му, миличък, ако закъснееш, гледай само да закъс¬
нееш
alt — wie alt bist du на колко' години си; на каква
възраст си; || das Kind ist ein Jahr, einen Monat alt
детето е на една година, на един месец; || wie alt schät¬
zen Sie mich — für wie alt halten Sie mich колко години
ми давате, на колко години мислите, че съм; || ich
schätze dich älter давам ти повече години, мислех те
по-стар; || er ist älter als seine Jahre, sieht älter aus als
er ist за годините си той изглежда по-стар, отколкото
е и действителност; j| alt an Jahren на възраст, стар
на години; || sie will nicht älter werden тя няма никакво'
намерение да остарее, много младее, за нея няма оста¬
ряване, исе си е същата, откакто я зная; ф man ist so
alt, wie man sich fühlt човек е на толкова години, на
колкото се чувствува; || hier werde ich nicht alt нямам
намерение да остана тук, да годинясвам, векувам тук .
да побия кол тук; ф ein alter Mann стар човек (х&ьж),
старик; || ein älterer Heee възстар господин, човек иече
на години, на възраст; господин на средна възраст;
|| ein altes Mütterchen бабичка, старица; || stud. mein
alter Herr баща ми, господин баща ми, старият, мо-
рукът; || meine Alte жена ми, старата, разг. бабичката
ми; || stuc/:'meine alte Dame госпожа майка ми, старата;
моручката, морукинята; || ein altes Mädchen стара
52 alt
мома, възрастна госпожица; И eine alte Schachtel (Zie¬
ge, Hexe, Schraube) стара, 'дърта мома, грубо дърта
брантия, пастърма, вещица; шантава, изку®ята жена;
|| das Kind sprach, redete wie ein Alter детето говореше
като дърто, като възрастен човек; || das ist mein Äl¬
tester това е най-големият ми син; || die Ältesten ста-
рейшините; || jung und alt, Junge und Alte младо и
старо, млади и стари; мало и голямо; || in Ehren alt
und ' grau werden достигам почтена възраст; || alt wie
Methusalem стар като Метусалем; на библейска въз¬
раст; || die Frisur macht dich alt фризурата те прави
по-стара, те застарява; ф em alter Bekannter, Freund
von mir мой стар познат, приятел; j| па, mein Alter е,
стари приятелю, стари друже; || mein alter ■ Freund,
Junge мили, стари приятелю, друже; || na, altes Haus
е мили, стари, верни приятелю; | alter Schwede стари
друже; || ein alter Knabe, ein altes Semester вечен сту¬
дент; || ein alter Esel, Schwätzer старо, дърто магаре;
стар, непоправим, неизлечим бърбОрко; || er ist ein
alter Geizkragen, Sünder стар, закоравял скъперник,
грешник е; || er ist ein alter Seebär, ein alter Hase, ein
alter Fuchs той е стар морски вълк, стар (опитен) спе¬
циалист, врял и кипял е и тая работа, разбира си от
работата; стара, хитра лисица е; не е вчерашен; || ein
Mann von altem Schrot und Korn, ' von altem Schlag,
nach der alten Weise чоиек от стария калибър, от доб¬
рото старо време, чоиек на място, в пълния смисъл
на думата; човек с морални устои, със стара морална
закалка; Ф die Alte Welt старият свят, Европа; древ¬
ният свят, античността; || die Alte Geschichte древна,
антична история; || der Alte vom Sachsenwald старецът
от Саксениалд (Бисмарк); ф altes Brot, стар, баят,
корав, твърд хляб-! alte Kleider стари, вехти, захвър-
непи,оиехтени, износени дрехи, парцали, вехтории,
дрипи, в^хтошини; || alte Möbel стари, вехти мебели;
старинни, стилни мебели; || alter Kram, Krempel, Settel
стари, иехти вещи, боклуци, вехтории, парцали, дри¬
пи; || etwas alt kaufen купувам нещо на старо, иехто,
антикварно; || das ist schon alt стара работа; вече е
остаряло, овехтяло, не го бива вече; това е вече над¬
живяно, минало му е вече времето; || das ist. alt това
е известно и преизвестно, стара работа, известна и
Преизвестна история; || es ist die alte Geschichte, ' Klage,
Leier, Masche, Platte, Walze, das alte Lied все същата,
вечната история, песен; стара песен на нои глас; || laß
doch das alte Geschwätz остави тия стари, досадни,
отегчителни истории, брътвежи; || aus alt neu machen
правя от старото (вехтото) ново;Ф für seine alten Tage
sparen пестя за старини, за стари години, дни; || auf
seine alten Tage на стари години, на старини; ф Altes
und Neues erzählen разправям стари и ноии неща, но¬
во-вехто; || die Alten старите, древните народи (гърци
и римляни); || aus alter Zeit от старо, древно време,
от стародавни времена; || am Alten hängen държа на
традицията, на старите обичаи, на доброто старо вре¬
ме; || ein alter W^inxr^a^po, отлежало вино; || die alte
Treue старата, изпитана, изпробвана вярност; || im
alten Gleis gehen иърия, движа се по старите релси,
карам цр старому, както си зная, по стария калъп,
тертип; || mit ihm auf dem alten Fuß bleiben запазвам
сварите си добри отношения, дружбата си с него; ||
wir sind die alten geblieben ние сме си останали исе
същите, не сме се променили никак; || er ist immer der
alte той си е все същият, исе старият, не се е променил
никак, времето не е оказало никакво влияние иърху
него, не го е направило по-добър, по-друг; || das ist
ihm schon etwas 'Altes тоиа му е стар навик,' обичай,
стара привичка, особеност, тоиа си го има от по-рано,
отдавна; Ц es geht alles seinen alten' Gang всичко върии
по старому, прежнему, по старите релси, по утъпкания
път, по стария калъп, обикновения си, обичайния си
ход; || es bleibt beim alten, wir lassen es beim alten (be¬
wenden) остава както си е, по старому, по прежнему,
оставяме го, както си е било, не го бутаме, пипаме
поиече; || nach altem Brauch, in alter Weise по стар
обичаи, по сгарооу;'у>- alte Vögel sind schwer zu rupfen
старо дърво мъчно се превива; старо дърво ашлама
не хваща; от старо дърво обръч не става; стари птици
мъчно се скубят; дърт циганин ковач не става; '■ ein
alter Esel ist bös’ tanzen lernen ■ стара дъска боя не хва¬
ща; старо магаре мъчно се научава, да танцува; стар
кон се на ход не учи, стар вълк зъби не менява; старо
магаре трвлрбршЦя не става; <ф> wenn al* Gaul in Gang
kommen, seind (= sind) sie nicht zu halten старо бу¬
ните, като се запали, мъчно се угасява; стари коне,
като тръгнат, мъчно се задържат; '■ zum Lernen ist
man nie zu alt човек се учи, докато е жив, цял живот;
чоиек, догде е жии, исе се ■ учи и пак ^научен умира;
<3> alte Liebe rostet nicht стара любов ръжда не хваща,
не се забравя; <0> jung gewohnt, alt getan бий ' гъзенце,
да не бият гъзище; каквото научиш на младини, това
ще ти остане и за старини; ако се Иванчо не научи,
Ииан никога не може да се научи; <$> das Alte muß
dem Neuen weichen старото трябиа да отстъпи място
на новото; ' wie die Alten singen, so zwitschern die
Jungen каквото говорят старите, това повтарят мла¬
дите; младите се учат -от старите, подражават на ста¬
рите; ябълката не пада по-далече от дървото; както
пеят старите, така чуруликат' младите; *$> alt genug
und doch nicht klug брада сива, глава дива; брада като
къделя, умът му не 'фенр> главата му побеля, умът му
не дойде; остаря, побеля, а умът му не дойде
Altar, der — ein geschnitzter Altar олтар c дървена
резба; || an, von Altar treten пристъпвам към, заставам
пред олтара; || die Braut zum Altar fuhren отвеждам,
водя невестата, булката пред олтара, оженвам се за
нея; || mit ihm vor den Altar treten заставам c него пред
олтара, венчавам се с него; || alles auf dem Altar des
Vaterlandes, der ■ Liebe opfern жертвувам, ' принасям
всичко и жертва пред олтара на ■ отечеството, любовта;
|| hist. Thron und Altar цар и църква
altbacken — altbackene Witze стари, банални, изтър¬
кани, овършани иицоие, шеги
altbewährt — ein altbewährtes Mittel старо, изпитано,
изпробвано средство, лекарство; || eine altbewährte
Freundschaft изпитано, изпробвано, дългогодишно,
^покварено, непомрачено, осветено от времето при¬
ятелство
alteingewurzelt — alteingewurzelte Gewohnheiten дъл¬
боко вкоренени, залегнали навици, традиции
Alter, das — ein hohes Alter erreichen достигам ви¬
сока възраст, дълбока старост, до дълбоки старини;
|| das gefährliche Alter опасната възраст; || kanonisches
Alter каноническа възраст (според църковното право;
ЗО-годишна възраст); || ihn nach seinem Alter fragen
питам го на колко години, на каква възраст е; || im
besten Alter stehen и най-добрата, най-цветущата си
възраст съм; || sie steht in meinem Alter, ist meines Alters
тя е на моите години, на моята възраст, моя връст
е, моя връстница е; на едни години, на една възраст
сме с нея; || sie ist eine Frau mittleren, unbestimmten
Alters тя е жена на средна възраст, на средни години,
с неопределена възраст; || er ist im Alter von 50 Jahren
gestorben той умря на петдеceттодишпа възраст, на
50 години; [| das Kind ist für sein Alter klug детето e
за възрастта си, за годините си много умно; пре¬
ждевременно развито; || für sein Alter ist er noch rüstig
за възрастта, за годините си той исе още се държи,
все още е много запазен, е държелии; ф man merkt
ihm sein Alter nicht an възрастта не му личи, не се
познава, годините не му личат; || umg. das ist noch gar
kein Alter това не е възраст, не е никаква' възраст,
това възраст ли е, той е още млад; || das Alter meldet
sich възрастта започва да се обажда, да се усеща, да
се чувствува, годините започват да се обаждат; за¬
почвам вече да чуистиуиам възрастта, годините за¬
почват вече ■ Да ми тежат; от годините е; || für (auf)
sein ' Alter sparen пестя за старини, за стари години,
турям настрана бели пари за черни дни; <ф> Alter
schützt vor Torheit nicht остаря, побеля, а умът му не
дойде; брада сииа, глава дива; брада посивяла, глава
подивяла; брадата дошла, умът не дошъл; брада цар¬
ска, глава воденичарска; остарял, а ум не добил; ф
Alter ist ein schweres Malter — Alter kommt mit man¬
cherlei — Alter ist kein werter Gast старост — нерадост;
годините се лъжат, старост не може; дойде ли старост
и присмех дойде; вълкът като остарее, на кучетата
маскара става; <ф> das Alter muß man ehren — habe
Achtung vor dem Alter почитай старите; <> das Alter
hat den Vortritt възрастните имат предимство; по-мла¬
дият трябва да направи път на по-стария; ф es ist ein
Brauch von altere her това е стародавен обичай, обичай
още от старо време, от памтивека, откакто свят све¬
тува; |1 vor, seit alters някога, преди много години, от
старо иреме
altern -- er ist sehr, auffallend, um mehrere Jahre ge¬
altert много е остарял, просто бие и очи колко много
е остарял, колко много се е състарил, колко е грохнал;
остарял е не за годините си, възрастта си, с няколко
години; || sie sieht sehr gealtert aus тя изглежда .много
състарена, остаряла, повехнала; ф Kummer und Sorge
haben sie vor der Zeit gealtert мъка и грижи преждев¬
ременно я състариха
alterprobt — 5. altbewährt
althergebracht — althergebrachte Sitten унаследени,
завещани от миналото нраии, традиции
altklug — ein altkluges Kind преждевременно развито
дете, умно не за възрастта си, за годините си; дете,
което се ире навсякъде, все то иска да каже, исе то
знае, преваря като пърле майка си
altvertraut — altvertraute Klänge родни, свидни звуци
Altweibergeschwätz, Altweibermärchen, das — das ist
Altweibergeschwätz, das sind Altwelrermärehen това са
празни приказки, басни, бабини деветини, небивалици,
измишльотини, иретц-пеkипели; това са разни фан¬
тазии, приказки от хиляда и една нощ
Ambition, die — danach, darauf (Akk.) habe ich keine
Ambitionen нямам никакви амбиции за това
Amboß, der — zwischen Hammer und Amboß geraten
попадам между чук и наковалня, между два огъня;
|| zwischen Hammer und Amboß sein, liegen намирам
се, лежа, притиснат съм, попаднал съм между чук и
наковалня, между два огъня; || Hammer oder Amboß
sein (Goethe) ако не си млрт да млатиш, бъди нако¬
валня да търпиш
Ameise, die — er ist fleißig, geschäftig, betriebsam wie
eine Ameise той е прилежен, усърден, трудолюбив,
работлив като мравка; ф die Ameise hält das Johan¬
niswürmchen für ein großes Licht на мравката светул¬
ката й се струва голямо светило; ' Ameisen haben
auch Galle настъпи мравката и тя ще те ухапе; и мрав¬
Amt 53
ка сърце има; и решето душа има; и райето, като го
настъпиш, подскача, та те удари; и бълхата злъчка
има .
amen, Amen, das — umg. sein Amen zu etwas geben
давам благословията си за нещо; И ja und amen zu
etwas, zu allem sagen съгласявам се, даиам съгласието,
благословията ся за нещо, за всичко, казиам др На -
всичко; || das ist so sicher wie das Amen in der Kirche
сигурно е, съвсем сигурно, поиече от сигурно е, ■ е така
сигурно, както, че съм тук, както, че и две и две е
четири; || etwas kommt wie das Amen nach dem Vater¬
unser нещо ще последва повече от положително, как¬
то амин след „Отче наш“ ■
Ammenmärchen, das — s. Altweibergeschwätz
Amt, das — ein hohes, verantwortungsvolles Amt be¬
kleiden, innehaben, versehen заемам, изпълнявам ви¬
сока длъжност, иисш сан, отговорен пост, отговорна
служба; |( einem Amt vorstehen възглавявам, оглавявам
служба, началник, шеф, началство съм; || ich bewerbe
mich um ein Amt кандидатирам се за служба, подавам
заявление ■ др ме назначат на служба; || um ein Amt
nachs^hen моля, подавам заявление за служба; || ihn
in ein Amt wählen, einsetzen, einweisen, einführen из¬
бирам го за длъжност; назначавам го на служба; въ¬
веждам го в длъжността, запознавам го със службата,
служебните му задължения, давам му напътствия,
упътвания, указания, наставления при изпълнението
на длъжността; || ihn mit einem Amt betrauen, ihm ein
Amt übertragen натоварвам го със задача, мисия,
служба, длъжност, възлагам му изпълнението на
служба, задача; || ein Amt ausüben, antreten изпълня¬
вам длъжност; постъпвам на служба, на длъжност, на
работа; |- im Amte sein, bleiben на служба, на работа
съм, оставам на служба; || das Amt behalten, nieder^legen
запазвам службата си; давам си оставката напускам
службата, nocr^ä; || ihn seines Amtes entheben, entsetzen,
von seinem Amt entbinden. уволнявам го, снемам, сва¬
лям го от длъжност, освобождавам го от длъжност;
|| er waltet seines Amtes той изпълнява длъжността си,
служебния си дълг, гледа си добре работата, служеб¬
ните задължения; |j das ist nicht meines Amtes това не
е моя работа, мое служебно задължение, не спада и
обсега на . моите задължения, на моята компетентност,
не е и моята служебна власт, и моя ресор; || tu, was
deines Amtes ist върши си, гледай си работата, слу¬
жебните задължения, иърши това, което се отнася до
тебе, което е твое задължение; <$> was nicht deines
Amtes ist, da lasse deinen Vorwitz не се бъркай, не се
меси и чужди работи, и работи, които не те засягат,
които не разбираш; не си иъиирай гагата (носа)' там,
гдето не ти е работа; всяка жаба др си знае гьола;
<$> wem Gott ein Amt gibt, dem gibt er auch Verstand
комуто бог възлага задача, дава му и акъла за нея;
© ich mache von meinem Amt Gebrauch използувам
служебното си положение, служебната си иласт; || das -
Fräulein vom Amt телефонистката, чиновничката от
телефонната централа; || auf dem Amt vorspn^en,
vorstellig werden отивам и учреждението, явявам се в
службата, учреждението; || vom Amts wegen служебно,
по задължение, както се полага, както му е редът; Ц
ein Mann in Amt und Würden висш сановник, човек
c иисоко обществено положение, с титли; ф ein Amt
(ab) halten, bestellen отслужвам, поръчвам да се отслу¬
жи, откупвам литургия
54 amtlich
amtlich — amtliches Schreiben служебно, официално
писмо, съобщение; || etwas amtlich bestätigen, verfügen,
befehlen потвърждавам, нареждам, заповядвам нещо
служебно; || in amtlicher Eigenschaft в качеството си,
битността си на служебно лице, при изпълнение ■ на
служебния дълг, по служебна работа; || mit amtlicher
Miene съисем служебно, официално; със служебно,
официално изражение на лицето; || umg. ist das (schon)
amtlich това сигурно, достоверно, от сигурен източник
ли е, потвърдено ли е официално; || ich habe es ganz
amtlich зная го, научих го от съисем сигурен източник,
съвсем сигурно е
Amtsgeheimnis, das - das Amtsgeheimnis wahren, ver¬
letzen, brechen пазя, нарушавам, накърнявам, откри¬
вам, издавам служебна тайна
Amtsmiene, die — spott, eine ernste, gestrenge, steinerne
Amtsmiene annehmen, aufsetzen, aufstecken придавам
на лицето си строг, официален, строго служебен израз,
вземам, придавам строго, важно, служебно, официал¬
но изражение на лицето си, лицето ми замръзва в
неподвижна служебна маска, давам си много важен,
официален вид
Amtsschimmel, der — den Amtsschimmel reiten npe-
кален бюрократ, краен, голям педант, букиоядец, фор¬
малист съм, залавям се, захващам се за. най-малката
формалност, дреболия, разкарвам хората по сто пъти
за нищо и никакво; || da wiehert der Amtsschimmel тук
владее страшен бюрократизъм, формализъм, педан-
гизъм, разг. бюрократщина; || dem Amtsschimmel zu
Leibe gehen атакувам, порицавам бюрократизма
Amtsweg, der —■ den Amtsweg gehen, einhalten вървя,
тръгвам, по канален ред, спазвам каналния ред
amüsieren — amüsiere dich gut забавлявай се добре,
приятно прекарване, забавление; || ich habe mich kö¬
niglich amüsiert забавлявах се царски, знаменито, чу¬
десно •
an — was an mir ist, soll geschehen всичко, каквото
зависи от мене, е в моя власт, ще направя, съм готов
да го сторя; || es ist wohl an dem това е така, вярно,
изглежда, че е така; || es ist nichts an der Sache в това
няма нищо вярно, това е лъжа, е измислено, съчинено
отначало докрай, е изсмукано от пръстите; || ist es an
dem, an ihm в това ли е причината, той ли е причината,
от това, от него ли зависи; || es ist an ihm сега е негов
ред да се прояви, да покаже какио може, на какво е
способен, да направи нещо; || an dem Buch ist nicht
viel книгата не е нещо особено, не представлява нищо
особено, не струва, не е много интересна; || das hat
er an sich това му е присъщо, свойствено, е характерно
за него,’ е свойствено на характера му; ||. das kenne ich
an ihm тази негова черта, особеност на характера ми
е известна, позната, не е нещо ново за мене; || er hat
das Buch an sich gebracht той задигна, разг. сви кни¬
гата; || ich hatte niemand an der Seite нямаше никой,
който да ми помогне, да ме подкрепи, нямах никаква
подкрепа
anbahnen — eine Verständigung anbahnen подготвям
почвата, полагам началото, проправям пътя за раз¬
бирателство; || ein Gefecht anbahnen завързвам сра¬
жение, схватка, битка; ф eine Entwicklung bahnt sich
an очертава се развитие
anbändeln — mit ihm anbändeln завързвам любовни
отношения c него, разг. захващам се, залавям се с
него; започвам, завързвам спор, разправия, караница
с него
anbefehlen — ich tat, wie er mir anbefohlen hatte по¬
стъпих, както той заповяда, нареди; ф das Kind seiner
Obhut anbefehlen поверявам детето на неговите ръце,
на неговите грижи
Anbeginn, der — von Anbeginn (an) още от самото
начало
anbeißen — ein Stück Kuchen anbeißen, захапвам къс
сладкиш; || der Fisch beißt an рибата захапва въдицата,
|| er beißt nicht an той не се лови, хиаща на въдицата,
не е- балама, шаран; ф Tomaten zum Anbeißen апе¬
титни, съблазнителни домати; || sie ist zum Anbeißen
hübsch, sieht zum Anbeißen aus тя е много апетитна,
съблазнителна, привлекателна, е толкова хубаиа, че
ти се иска др я нацелуваш, др я захапеш като ябълка
anbelangen — was mich anbelangt, so habe ich nichts
dagegen (ich habe nichts dagegen) що се отнася, касае
до мене, нямам нищо против, ако питаш мене, съ¬
гласен съм
anbellen— den Mond anbellen лая на аба (на сукман)
anbequemen •— ich bequeme mich den Umständen (den
Verhältnisssen) an нагаждам се, приспособявам се към
обстоятелствата, условията
anberaumen — einen Termin, eine Sitzung anreeaumen
насрочвам дело, заседание
anbeten — sie blind anbeten обожавам я сляпо, бо¬
готворя я, превръщам я и идол, кумир; || den Mammon
anbeten обожавам, боготворя парите, кланям се на
парите като на бог; на парите добро утро, на парите
добър вечер
Anbetracht, der — in Anbetracht der Verhältnisse, sei¬
nes Alters c оглед на условията, като се вземе пред
вид, под съображение възрастта му
anbiedern — er biedert sich überall, (bei) ihm an той
веднага се сприятелява, едушва, сближава с хората,
започва др интимничи, става веднага интимен с всич¬
ки, държи се с тях, като че ли е ял и спал, бил и
пребил с тях, държи се рамилиарпо, интимно, нахал¬
но с него, натрапва му присъствието, приятелството
си
anbieten — ich biete ihm meine Dienste,' eine Tasse Tee
an предлагам му услугите си, чаша чай; || einer Dame
die Hand, sein Herz anbieten предлагам на дама ръката
си, сърцето си; || ihm seine Freundschaft, das Du an¬
bieten предлагам му приятелството си, др си говорим
на ти; ф ich biete mich ihm zu, für etwas an предлагам
му услугите си за нещо, изказвам готовност др му
услужа за нещо, да му направя услуга, др му свърша
работа; ф ihm eine Ohrfeige anbieten заканвам му се
с плесница, че ще му ударя една
anbinden — das Pferd (an dem Baum) anbinden за¬
вързвам коня на дърво, за нещо; || den Kahn (am Ufer)
anbinden завързвам лодката за брега; || er wollte sie
mit einem Kind an sich anbinden той искаше да я за¬
държи при себе си, др я обвърже към себе си с едно
дете; || ich lasse mich nicht anbinden няма др позволя,
др' се оставя да ме вържат, обвържат насила; || ich bin
angebunden не съм свободен, обвързан съм (имам
жена и деца); || wir sind doch recht angebunden ние сме
истински вързани, истински роби сме, нямаме никакво
свободно време, не разполагаме със себе си; || dial. ein
Kalb anblnden отглеждам теле; разг. повръщам, дера
лисици; ф mit einem Mädchen anbinden завързвам
любовни иръзки, отношения с момиче, разг' залавям
се, захваща^' се, залюбвам се с него; || mit ihm anbin¬
den, anzubinden versuchen завързвам връзки, познан¬
ство, приятелство с него, мъча се, опитвам се, гледам
да се сближа, сприятеля, сдружа с него; захващам,
завързвам спор, разправия, заяждам се с него, търся
спор,'разправия с него; ф veralt, ihn (mit Geschenken)
anbinden давам му, правя му подаръци; накарвам го
др даде подаръци, откуп. Според един стар обичай да
се връзва стопанинът при започването на жетвата
или майсторът на постройката и да-се освобождава
срещу откуп или пък да му се поднасят подаръци; ||
ihm etwas ■ (einen Bären) anbinden (= aufbinden) раз¬
правям му басни, разни небивалици, бабини деиетини;
връзвам, извозвам го, пращам го за зелен хайвер; ||
bei ihm einen Bären anbinden правя дългове, борчове
при него; ф kurz angebunden sein лаконичен, рязък,
едносричен, краткоречив съм
anblasen — das Feuer anblasen раздухвам, разпалвам
с духане огъня, духам на огъня да се разгори; || einen
Hochofen anblasen разпалвам висока пещ; || Instru¬
mente anblasen просвирвам духови инструменти; || die
Jagd anblasen свиря с рог за започване, откриване на
лова; ф übertr. ihn heftig anblasen нахвърлям се грубо
на, иърху него, сопвам му се, срязвам го здравата,
сяждам, сдъвквам го, нахоквам го, крясвам му; обръ¬
щам се грубо към него
Anblick, der — einen schönen, grausigen Anblick bieten
представям красиво зрелище, красива гледка, ужасно
зрелище, ужасна гледка; || bei diesem Anblick при тая
гледка, картина, при това зрелище, при вида на тоиа;
J beim ersten Anblick на пръв поглед; || von einem
Anblick überwältigt sein поразен, пленен съм от глед¬
ката; || das war ein Anblick für (die) Götter бе зрелище,
гледка, просто др се скъсаш, др си умреш от смях;
представяше комична, смешна сцена, гледка, цяло
представление беше; || aber ihr Anblick schmelzte die
Vorurteile des Adels hinweg (Schiller) но само като я
погледнеше човек, но само при вида й, се стопяваха
всички предразсъдъци на благородниците за благо¬
родно потекло, но достатъчно беше др я погледне
човек, за да се стопят предразсъдъците му за арис¬
тократично потекло; ' verloren, versunken in den An¬
blick der Landschaft прехласнат, унесен, потънал и съ¬
зерцание на пейзажа
anblfcken — ihn durchdringend, unverwandt anblicken
гледам, поглеждам го проницателно, вторачвам,
втренчирм, ипивам, ипервам поглед и него, не откъс¬
вам, не свалям очи от rerOj гледам го неотклонно;
|| ihn groß,. verwundert, fassungslos, stumm anblicken
поглеждам го учудено, c разширени от учудване,
смайване, удивление очи, с учудени, смаяни очи, и
недоумение, поразен, изумен, удивен, слисан, смаян,
безмълвен, занемял; || ihn von oben bis unten anblicken
изглеждам, измервам го c очи, c поглед отгоре до-
долу; ф sich anblicken споглеждаме се, разменяме си
погледи
anbohren —- ein Faß anbohren отварям бъчва, буре;
|| йш um etwas anbohren изкрънквам, изкопчвам пари,
нещо, някаква услуга от него; || bei ihm unboheen опип¬
вам излекичко почвата при него, сондирам предпаз¬
ливо за нещо
' anborgen - - ihn anborgen заемам, вземам пари на¬
заем от него, разг. закърпвам го
anbrechen — das Brot anbrechen накършвам, начуп¬
вам, начевам хляба; || das Brot ist angebrochen хлябът
е начупен, накъ^шен, накъсан, начоплен; || die Tasse,
der Apfel ist angebrochen чашата е пукната; ябълката
е загнила; || eine Flasche anbrechen отварям нова бу¬
тилка; ф der Tag, eine neue Zeit bricht an денят се
пуква, зазоряиа се, разсъмва се, съмва се, развиделява
се, разденя се; новият ден, нова ера, епоха изгрява,
започва нова епоха, нова ера; || der Frühling bricht an
запротетява се, настъпва, идва пролет; ф mit (bei)
andauern 55
anbreehendee Dunkelheit, anbrechendem Tage привечер,
на свечеряване, мръкване, с (при) настъпването на
нощта; призори, на разсъмване, развиделяване, с пук¬
ването на зората, с настъпването на деня
anbrennen — ich brenne mir eine Zigarette an запалвам
си цигара; || sie läßt das Essen stets an^ennen тя оставя
винаги яденето да загори; || übertr. nichts anbrennen
lassen бързо пипам, действувам, справям се бързо с
всичко; ф ihm einen Schandfleck anbrennen жигосвам
го, заклеймявам го с клеймото, жигото нр позора,
дамгосвамиго; ф das Holz will nicht anbrennen дървата
не искат др горят, да се запалят, да се разгорят, раз¬
палят;® der Braten ist ange^anm печеното е загоряло,
прегоряло; || das Essen schmeckt, riecht ungebeannt яде¬
нето мирише на загоряло
anbringen — eine Lampe an der Decke, an der Wand
anbringen поставям, инсталирам, монтирам лампа на
тавана, на стената; || der Name war auf der Glasscheibe
angebracht името бе отбелязано, поставено на стък¬
лената табелка, плочка; || eine Klausel in etwas (D.)
anbringen вмъквам забележка, клауза в нещо; ф seine
Ware gut anbringen наместям, продавам, пласирам
добре стоката си; || er hat seinen Sohn in der Schule,
im Hause eines Freundes, in einer Stelle angebracht той
настани, намести, нареди сина си и училището, и дома
на приятеля си, нр служба; || er hat seine Tochter gut
angebracht той нареди, зрдоми, омъжи добре, разг.
пласира добре дъщеря си; || einen Witz anbringen пла¬
сирам, пускам ииц; || er konnte seine Weisheit nicht
anbringen не можа др пласира, да намести, др пробута
мъдростите си, др се прояви, да блесне с ума си; ||
das kannst du bei uns schlecht anbringen такива не ми¬
нават на нас, не се котират при нас; не ги продавай
тия на нас, мъчно ще ни ги пробуташ; продавай ги
тия на ланшната ми шапка, на ланшния сняг; мъчно
ще ни накараш да ти повярваме, др ни кандррдисаш;
ф einen Wunsch, eine ■ Bitte bei ihm, ein Gesuch, eine
Beschwerde anbringen излагам му желанието си, мол¬
бата си, подавам заявление, оплакване (жалба); || ein
Wort für ihn anbringen казвам добра дума, застъпвам
се за него; ф etwas für angebracht halten считам, смя¬
там нещо за уместно, целесъобразно, подходящо, че
е на място; || die Bemerkung war hier nicht gut ange¬
bracht забележката не беше уместна, подходяща, на
място тук, бе неуместна, неподходяща тук; || das ist
bei ihm nicht angebracht това не е уместно, допустимо
при него, е неподходящо, не върви при него
Anbruch, der — mit (bei), vor Anbruch des Tages при¬
зори, на разсъмване, зазоряване, при пукване на зо¬
рата, в тъмни (ранни) зори, преди изгрева на слън¬
цето, преди пукване на зората; || der Anbruch einer
neuen Zeit началото, зората, зарята, изгревът на нова
епоха, ера; ф der Anbruch einer neuen Flasche отва¬
рянето нр нова бутилката ноио шише; ф der Anbruch
der Tasse ist frisch пукнатината нр чашата е прасна
anbrüllen - - brüll mich ' nicht so an, ich bin nicht
schwerhörig не ми крещи така, не съм глух
Andacht, die — in stille ■ Andacht versunken потънал,
унесен, углъбен и смирена молитва; || mit Andacht
zuhören, voller Andacht lauschen слушам благоговейно,
c молитвено благоговение, смирение
andampfen — umg. angedampft kommen пристигам
задъхан, запъхтян, под пълна пара, кипящ от гняи
andauern — der Regen dauert an дъждът продължава
да вали, не спира, не престава; || es regnet andauernd
56 Anderiken
зали непрекъснато, непрестанно, постоянно, дъждът
не спира, не престава, няма край
• Andenken, das ' — ihm etwas zum (ewigen) Andenken
an die gemeinsame Reise schenken подарявам му нещо ■
за (вечен) спомен от съвместното ни пътуване; || das
Andenken an ihn ist mir teuer споменът, възпомена¬
нието за него ми ■ е скъпо* (за умрял) паметта му ми
е скъпа; || ihn in gutem, freundlichem, bleibendem An¬
denken behalten, ihm ein freundliches, ehrendes Anden¬
ken bewahren запомням го c добро, запазвам добър,
приятелски, траен, почтителен, светъл спомен за него;
спомням си с добро чувство за него; || sein Andenken
hochhalten, ehren, feiern почитам иисокО, тача паметта
му, възпоминанието, спомена за него, честиувам па¬
метта му; || sein Andenken wird ewig fortleben споменът
за него ще пребъде, ще живее вечно в душите, въи
вековете, ще запазя иечен спомен за него; да бъде
вечна паметта му; || in gutem Andenken bei ihm stehen
оставил съм добри спомени в него, запомнил ме е с
добро, спомня си с удоволствие, с добро чувство за
мене; || etwas beim Andenken seiner Mutter geloben обе¬
щавам нещо в памет на майка си; || mein Vater seligen
Andenkens покойният ми баща, иечна му памет; ф
erv-hat mir ein hübsches Andenken von der Reise mit¬
gebracht той ми донесе хубав подарък за спомен, нар.
армаган от пътуването си; || etwas als Andenkenoan
eine Freundin aufbewahren запазвам, пазя нещо като
(за) спомен от една приятелка; Ц spött. da hast du dir
ein schönes Andenken mitgebracht ■ хубав спомен, хубава
беля си си донесъл, хубаво си се наредил
ander — er ist ein ganz anderer Menscn той е съвсем
друг човек; || er ist ein ganz anderer Mensch geworden
той е станал съвсем друг човек, съисем се е преобра¬
зил, променил, не е иече същият, сякаш е друг човек,
сякаш не ■ е иече същият; || ich liebe eine andere; einen
anderen обичам друга, друг; || ich bin anderer Meinung,
Ansicht, Auffassung als du на по-друго мнение съм от
тебе, имам по-други възгледи, по-друго схващане,
по-различни разбирания от тебе, не споделям мне¬
нието, възгледа, схващанията ти; || mit anderen Worten
с други думи, казано другояче, иначе; || umg. da müssen
schon andere kommen за това трябват, са нужни по-
други (по-свсстни, по-годни) хора, трябват нови хора;
|| das ist ein ganz anderer Kerl той е съвсем друг чоиек,
е свестен човек; || er hat andere Dinge im Kopfe други
неща го занимават, се въртят в главата му; другаде
е умът му; || ihn auf andere Gedanken bringen разту-
шавам го, разсейвам го, навеждам го на по-други
мисли; || ich sehe es mit anderen Augen, in einem anderen
Lichte an гледам на това c други очи, виждам го в
по-друга светлина; || das gehört auf ein anderes Blatt
това е друг, отделен въпрос, отделна работа, мястото
му не е тук, мястото му е другаде; това няма нищо
общо с тоя въпрос, с тая работа; || ein Wort gab das
andere от дума на дума се заговорихме, заприказвах¬
ме, скарахме; || er ist aus einem anderen Holze gemacht,
geschnitzt той е направен, издялан от друго, по-кораво
дърво; || etwas von anderer Seite hören научавам, чувам
нещо от трета страна; || andere Saiten aufziehen про¬
меням тона, заговарям на по-друг (по-строг) тон;
обръщам остро колата; || hier herrscht ein anderer Ton
тук владее по-друг, по-строг тон; || hier weht ein an¬
derer Wind тук иее друг вятър, владее по-строга дис¬
циплина, по-строг режим; разг. тук е друг господ; ||
unter anderen Umständen при други обстоятелства; ||
sie ist in anderen Umständen тя е трудна, тежка, бре¬
менна, непразна; || das kannst du anderen erzählen, das
mach^) anderen weis разправяй, продавай ги тия дру¬
гиму (на други), не на мене; разправяй ги тия на ланш-
ната ми шапка, на ланшн^я сняг; не продавай на крас-
тавичар краставици; кому ги разправяш тия; || sich
(Akk.) eines anderen besinnen, andern Sinnes werden
размислям се, променям решението си, намерението
си, идва ми друг акъл, ум; ■ || ihn eines andern belehren
даиам му друг ум, акъл, съвет, научавам го на друг
ум, акъл, накарвам го 'да промени решението, наме¬
рението си; '■ wer sich auf andere verläßt, ist verlassen -
който се осланя (уповава) на други, остава излъган;
който се надява на чужда трапеза, гладен остава; ис¬
каш ли др не ти се свърши работа, ' предай я другиму; ■
казали на лисицата, р тя на опашката си; ф wer andern
eine Grube gräbt, fällt selbst hinein който копае гроб
(яма, трап) другиму, сам пада в него; който зло мис¬
ли, зло намира; кой каквото прави, на (за) себе си го
прави; ' and(e)re Städtchen, andre Mädchen нов град,
ново момиче, ноиа любои; '• andre Zeiten, andre Sitten'
други времена, други нрави; <ф> andre Länder, andre
Sitten ново селОг нои закон; във исяко село и адет; въи
всяка къща и тур. табиет; ' ein anderer hat auch fünf
Finger an der Hand (andre Leute sind auch nicht' auf den
Kopf gefallen) и хората са хора; и него го е майка
родила; и другите имат мозък в главата, не само той;
ф wer andere aneehwärzt ist darum nicht weiß да го¬
вориш лошо за хората не. значи, че си по-добър от
гях; ф das ist ganz etwas anderes, etwas ganz anderes
това е съвсем друго нещо, е нещо съвсем друго; || nun
zu etwas anderem сега др преминем към друго ' нещо;
сега нещо друго; || reden wir von etwas anderem да
говорим за нещо друго, ■ др променим темата, раз¬
говора; || unter anderem между другото; || hast du
nichts anderes zu tun нямаш ли друга работа, друго
занимание; || ich habe auch nichts anderes von ihm er¬
wartet не очаквах и нещо друго от него; || sie bekam
Bücher, Blumen und anderes mehr тя получи книги,
цветя и още много други неща; || ich hätte beinahe
etwas anderes gesagt замалко щях др се изпусна, малко
остана др се изтърва да кажа нещо, което не биваше
да кажа; да са живи предни зъби; || eins ins andere
gerechnet пресметнато едно на друго; || eins kommt
zum andern едното прираства, се прибавя към другото;
изникват, явяват се, трупат се исе нови и нови обстоя¬
телства; || eins tun und das andere nicht vergessen свър¬
швам и едното, и другото; ф mir blieb nichts anderes
übrig, ich hatte 'keinen anderen Ausweg, keine andere
Wahl нямах друг избор, не ми оставаше нищо друго,
нямах друг изход, друг избор освен този, нямаше
накъде, трябваше да го направя; || ich konnte nichts
anderes tun als seinen Vorschlag annehmen нямах друг
избор, не можех да постъпя другояче освен др приема
неговото предложение, бях принуден др приема пред¬
ложението му; || das ist mehr wert als alles andere това
струва повече от всичко друго; Ц er ist alles andere als
fleißig той е всичко друго, но не и прилежен, не може
да се каже за него, че е прилежен; || das verdient alles
andere als Lob това заслужава всичко друго, но не и
похвала, не заслужава ни най-малка похвала, трябва
да бъде остро порицано; || kein anderer als er не някой
друг (незначителен, нищожен човек), а тъкмо той;
ф einer nach dem undeen (um den anderen) един след
(подир) друг; || einen Tag nach dem andern ден за (след,
подир) ден, всеки ден; || einen Tag um den andern всеки
втори ден; || ihn von einem Tag auf den andern vertrösten
залъгвам го от днес за утре с празни ' обещания; || von
einem Tag zum andern seine Meinung ändern всеки ден
си меня мнението; ]| ein Jahr ums andere, nach dem
andern verging минаваше, изнизваше се ■ година след
година; || einmal über das andere (Mal) непрекъснато,
всеки път; || ein Mal ums andere, ein ums andere Mal
всеки втори път, периодически; || einen Brief über den
andern (nach dem andern) schreiben пиша писмо след
(подир, за) писмо; || ihn von einem (vom einen) zum
andern schicken пращам го от чоиек нр човек, разг.
разкарвам, разтакавам го; || immer eins nach dem an¬
dern tun карай винаги поред, едно след друго; || ein
Haus ist immer schöner als das andere къщи, коя от коя
по-хубави; || er macht eine Dummheit nach der andern
(über die andere) той прави, иърши глупост след глу¬
пост; || keinen Stein auf dem andern lassen не оставям
камък върху камък, помен, папер от нещо, разру¬
шавам го до основи; j| einer ist des andern Teufel взаим¬
но си превръщат живота в ад; || die einen kamen, die
andern gingen едните идваха, другите си отииахр; || auf
die eine oder andere Art по един или друг начин; || ein
Bein über das andere schlagen премятам крак върху
крак; || von einem Bein auf das andere treten местя се
от крак на крак; || ich drehe mich von einer Seite auf
die andere обръщам се от едната страна на другата
ändern —- den Rock, etwas am Rock ändern препра¬
вям, поправям, сакото (полата), нещо на сакото (по¬
лата); || daran ist wohl nichts mehr zu ändern — das ist
nicht zu ändern — das läßt sich nicht ändern тоиа не
може др се промени, поправи, не подлежи вече на
промяна, изменение; || das ändert die Sache това про¬
меня работата, е вече друг въпрос; || das ändert nichts
an der Tatsache, daß... това не изменя факта, че...;|| ich'
kann es nicht ändern не мога, не съм и състояние др
променя, оправя това; || den wirst du nicht mehr ändern
не можеш др го промениш, др измениш характера му,
навиците му, нрава му, до го накараш да се промени;
ф vieles hat sich mit einem Schlage, mit der Zeit, von
Grund aus geändert много неща се промениха с един
замах, с времето, коренно, из основи, издъно;’ || darin
hat sich nichts geändert нищо не се е променило и това;
|| sie hat sich sehr geändert тя се е променила, изменила
много; || die Zeiten ändern sich времената се менят, са
подхвърлени нр промяна; <$> Ändern und Bessern ist
zweierlei често, вместо др изпишеш вежди, изваждаш
очи
anders — die Sache verhält sich ganz anders работата
стои, е сложена съвсем другояче, иначе; || der Fall liegt
anders случаят е сложен другояче, иначе, е друг; || ich
habe mich anders besonnen, es mir anders überlegt раз¬
мислих се, дойде ми друг ум, акъл, промених наме¬
рението, решението си, първоначалния си план; || ich
bin ganz anders als du denkst не съм тоиа, за което ме
мислиш, друг човек съм, по-различен, по-друг съм от
твоята представа за мене, отколкото си мс предста¬
вяш; || er ist ganz anders geworden той се е съвсем
променил, изменил, станал е съвсем, напълно друг
човек, напълно се е преобразил; ® anders geartet дру¬
гояче, иначе, различно, не така устроен, сложен; хум.
глуповат, различен от другите хора; || umg. schön ist
anders хубавото изглежда не тркр, изглежда съвсем
другояче, това ли наричаш ти хубаво, това било ху¬
баво; на нищо не прилича това; погрешна представа
имаш за това, какво е хубаво; ф es kann nicht anders
sein не може др бъде другояче, иначе, само +рКр може
др бъде; || es geht nicht anders не върви иначе, другояче,
няма друга възможност, друг изход, друго разреше¬
ние; || 'anders denken мисля другояче, иначе, различно,
не като тебе, не както мислиш ти; || so und nicht anders
само така; || es war nicht anders zu erwarten не можеше
и да се очаква друго освен това, само това можеше
andonnern 57
да се очаква; ® geht jemand anders mit ще дойде ли
и някой друг с нас; || es war niemand anders da нямаше
осиен нас никой друг там; || war jemand anders dabei
беше ли още някой друг там; ' || wo anders къде другаде;
|| wie könnte es auch anders sein как би могло и да
бъде другояче, иначе; || sie spricht mit niemand anders
тя не говори иначе с никого, с никого друг; || sie spricht
von niemand anders само за него си говори, приказва,
все той й е в устата, няма друга тема на разговор,
вечно говори за него; || er hat mich für jemand anders
gehalten той ме е помислил за друг, за някого друг;
ф wenn anders ако изобщо __
Änderung, die — eine durchgreifende Änderung an et¬
was (D.) vornehmen предприемам, правя основна, ко¬
ренна, радикална промяна с, на нещо, променям, пре¬
образувам го основно, из осноии, издъно, внасям
основна, коренна' промяна, коренно изменение в нещо;
|| Vorschläge zur Änderung machen правя предложения
за промяна, преобразования; || eine große Änderung
an ihm, in seinem Wesen merken забелязвам голяма
промяна и него, в нрава му, и съществото му; || in
seinem ' Wesen 'Ist eine ' große Änderung eingetreten в ця¬
лото му същество е настъпила голяма промяна; ф
mit ihm hat sich eine große Änderung vollzogen c него
се е извършила, станала голяма промяна; || sich (D.)
Änderungen vorbehalten запазвам си правото на про¬
мени
andeuten — nur das Wichtigste andeuten загатвам,
отбелязвам само най-важното, най-същественото; ||
wie schon vorhin angedeutet както отбелязахме, загат¬
нахме вече преди малко; || etwas mit ein paar Worten,
durch einen Blick andeuten загатвам, намеквам нещо,
за нещо с няколко думи, загатвам го с поглед, с очи;
|| ich deutete ihr an, sie könne gehen дадох й да разбере,
да почувствува, че може др си върии, че е свободна;
|| er hat mir sein Mißfallen angedeutet той ми даде да
почувствувам недоволството му, че е недоволен; ||
alles ist nur angedeutet всичко е само загатнато, слабо,
едва забележимо очертано, набелязано,' нахвърляно,
скицирано; ф der Geiger deutete in der Probe an нр
репетицията цигуларят само маркираше;® das ■ deutet
nichts Gutes an тоир не предвещава нищо добро
Andeutung, die — eine Andeutung auf, über (Akk.)
etwas machen правя намек, загатвам, намеквам за не¬
що; || in Andeutungen reden говоря с намеци, загат¬
вания, недомлъвки; || sich (Akk.) in Andeutungen er¬
gehen служа си непрекъснато с намеци, недомлъвки,
загатвания; || die Andeutung einer Linie контура на
линия, едва забележимо, бегло загатване, очертание
на линия
andeutungsweise - ■ über etwas (Akk.) nur andeutungs¬
weise sprechen говоря, изказвам се само с недомлъвки,
намеци, бегли загатвания за нещо, само загатвам,
намеквам за него; || etwas nur andeutungsweise zu ver¬
stehen geben давам да се разбере, почувствува само
с намеци, загатвания, недомлъвки нещо
andichten — ihm etwas andichten приписвам му нещо
(намерения, качества, действия, постъпки);® ein Mäd¬
chen andichten възпявам момиче и поезията си
andonnern — der Zug kam angedonnert влакът при¬
стигна c трясък; ф ihn heftig andonnern крясвам му,
виквам му, сопвам му се, нахоквам го с гръмък глас,
гръмогласно; ф wie angedonnert dastehen стоя като
гръмнат, ударен, втрещен, слисан, стъписан; гледам
като заек, като гъска, кога гърми
58 Andrang
Andrang, der — an der Kasse heeeechtb großer Andrang
на касата имаше голяма блъсканица; || bei starkem
Andrang des Publikums при голям наплив на публи¬
ката
andrectedn — das Kleid sitzt wie angedrecheblt рок¬
лята стои, лежи като излята .
andrehen — das Gas, das Licht, das Radio andrehen
пускам, отварям газа, отварям ключа на електриче¬
ството, запалвам електричеството, отварям, включ¬
вам радиото, завъртам копчето на радиото; ф ihm
etwas andrehen пробутвам му нещо, долнокачествена
стока, натрапвам му го, накарвам го да го купи, разг.
влепервам му го; ® wie drehen wir das an как да под-
ловим, подхванем, нагласим, наредим, направим то¬
ва, тая работа '
anecken — an dem Tisch anecken блъсвам се, удрям
се,разг. джасвам се и ръба на масата; l| ich bin damit
tüchtig bei ihm angeeckt c това предизвиках недовол¬
ството му, го разсърдих, ядосах, засегнах много, го
настъпих по мазола
aneignen — ich eigne mir etwas, fremde Länder, gute
Manieren, gediegene Kenntnisse an присвоявам си,
обсебвам нещо; присвоявам си, зргррбвам чужди зе¬
ми; усвоявам, придобивам добри обноски; придоби¬
вам солидни знания, познания; || wo hast du dir diese
schlechte Gewohnheit angeeignet къде си придобил,
усвоил тая лоша привичка, тоя лош наиик
aneinandergeraten — sie sind scharf aneinandergeraten
те се спречкаха, скараха здравата, сериозно; разг. оме-
шаха си шапките; || er ist mit seinem Vorgesetzten anein¬
andergeraten той се спречка, влезе в спор, пререкание
с началника си, хвана се за косите с него
anekeln — sein Anblick ekelt mich an видът му ме
отвращава, ми вдъхва, внушава, предизвиква в мене
погнуса, отвращение, червата ми се обръщат, повдига
ми се само като го видя, зърна; ф ihn dauernd anekeln
непрекъснато го дразня, подирям, закачам, предиз¬
виквам, разг. се заяждам с него
anempfehlen — ihm äußerste Vorsicht anempfehlen
препоръчвам му крайна предпазливост, осторожност
Anerbieten, das — ihm ein Anerbieten machen правя
му предложение, оферта
anerkannt — eine anerkannte Größe призната вели¬
чина; || ein anerkannter Fachmann признат специалист;
специалист c име, авторитет
anerkennen — ich erkenne seine Verdienste, seinen
Standpunkt, seine Gründe, die Vaterschaft an признавам,
не отричам заслугите му; уважавам, зачитам стано¬
вището, основанията, аргументите му; признавам ба¬
щинството на дете; || ich erkenne seine Forderungen zu
Recht bestehend an признавам иска му за основателен,
справедлив; || er wurde als Erbe anerkannt признаха го,
бе признат за наследник, признаха му правото на на¬
следник; ф staatlich geprüft und anerkannt проверено
и признато (одобрено) от държавата; || allgemein aner¬
kannt всеобщо признат; || eine anerkannte Größe при¬
зната величина; признато величие; || anerkennende
Worte думи, слова на признание, похвални слова
Anerkennung, die — allgemeine Anerkennung finden
намирам всеобщо признание, одобрение; || in Aner¬
kennung seiner Verdienste и признание нр заслугите му;
II ihm wurde viel Anerkennung zuteil той ■ получи много
похвали; || ich fand nicht die geringste Anerkennung bei
ihr не намерих ни най-малко, никакво признание, ни¬
каква похвала при нея; || die Anerkennung für seine
Arbeit wurde ihm versagt, blieb aus работата му не
получи заслужено признание; || ihm verdiente Aner¬
kennung zollen, spenden отдавам му справедливо, за¬
служено признание, одобрение
anessen — sich (D.) einen Bauch anessen пускам си
шкембе от много ядене; || du wirst dir die Platze anessen
ще се пукнеш, пръснеш от плюскане, от много ядене,
от преяждане
anfachen — das Feuer anfachen раздухвам, разгалвам
с духане огъня; || einen Krieg anfachen подклаждам,
раздухвам, подпалвам война; || seine Neugier, seinen
Zorn, seine Leidenschaft anfachen разпалвам любопит¬
ството му? ' раздухвам гнева му, страстта му; || seinen
Zorn zu heller Glut anfachen раздухвам омразата му
в стихиен пламък; и опустошителна стихия
anfahren — die Straßenbahn, das Auto führt langsam,
weich, ruckartig, mit ь1пьп Ruck an трамваят, авто¬
мобилът тръгва, потегля, се придвижва баино, се
плъзга леко, потегля внезапно, със силно разтърсване,
раздрусване; || das Auto fuhr an автомобилът при¬
стигна; ф die Gäste kommen angefahren гостите при¬
стигат c колите си; || umg. mit schwerem Geschütz an¬
gefahren въоръжен, запасен c тежки, необорими, не-
съкрушими, съкрушителни аргументи, доказателства;
ф Berlin anfahren пътувам с моторна кола, карам за
Берлин, целта на пътуването ми е Берлин; ф Steine
anfahren докарвам камъни; || mehrere Gänge anfahren
lassen поднасям, нареждам да поднесат богато ядене,
няколко иида ястия; ф der Wagen ist, der Fuhrmann
hat an einen Stein angefahren, hat einen Fußgänger an¬
gefahren колата се блъсна в камък, ' коларят блъсна
колата и камък, блъсна с колата, удари един пеше¬
ходец; ф er ist bei ihr übel angefahren той удари на
камък при нея, не го огря при нуя, получи отказ от
нея, срещна решителен отпор, нареди го хубаио тя;
ф ihn barsch, derb, scharf, schroff anfahren обръщам
•се грубо, сопнато, троснато, рязко, сърдито към него,
сопврм му се, срязвам го, нарязвам го добре, грубо,
наругавам го остро, разг. сдъвквам, сяждам, нахоквам
го, давам му хубаво да разбере, нареждам го хубаво;
ф einen Hochofen, einen Motor anfahren пускам висока
пещ и експлоатация, мотор и действие
Anfall, der — einen Anfall von Schwindel, Schwäche
bekommen получавам криза, пристъп, припадък, при¬
стъп на замайване, слабост, завива ми се внезапно
свят, замайва ми се главата, върти ми се всичко пред
очите; обхваща ме шемет, внезапна слабост; губя си¬
ли; || sie tat es in einem Anfall von Schwermut, von Wut
тя го стори, извърши и пристъп на меланхолия, на
ярост, на гняв; || sie bekam wieder ihren Anfall, ihre
Anfalle тя получи пак нервна криза, нервни припа¬
дъци, истеричен припадък, разг. пак я прихванаха дя¬
волите, пак се разкрещя, побесня, пак я хвана Истерия;
ф ein nächtlicher Anfall auf die Stadt нощно нападение
върху града
anfallen — ihn von hinten, aus dem Hinterhalt anfallen
нападам, връхлитам го откъм гърба, изневиделица,
из засада; ф Fieber, Krankheit, eine Schwäche fallt nüch
an разтриса ме; връхлита ме, хваща ме болест; обзема
ме слабост; получавам пристъп на слабост; || Heim¬
weh, Wut, Entsetzen fallt mich an обхваща ме, обзема
ме носталгия; получавам пристъп на ярост, Побесня¬
вам; обхваща ме, обзема ме ужас, изтръпвам от ужас;
ф bei diesem Verfahren fallen viel Abfall-, Nebenpro¬
dukte an при този метод се отделят, се получават
много отпадъчни, вторични продукти; ф die anfallen¬
den Arbeiten текущите работи
anfällig — sehr anfällig sein склонен, предразположен
съм, много чувствителен съм към простуда, веднага,
лесно настивам, се простудявам, разболявам, много
изнежен, деликатен, кекаи съм; само малко др ме лъх¬
не ветрец и се разболявам
Anfang, der — im, am, zu(m) Anfang и началото;
отначало; || im, am, zu Anfang unserer Zeitrechnung ■ в
началото на нашето летоброене, на нашата ера; || ат,
zu(m) Anfang schien alles ganz harmlos отначало, в на¬
чалото всичко изглеждаше съисем безобидно; || ат
Anfang, gegen Anfang des Jahres, des Buches и началото
на годината, на книгата; || im Anfang war die Tat
(Goethe) и началото бе делото; || von Anfang 1940 bis
Ende 1944 от началото на 1940 до края на 1944; || von
(allem) Anfang an още от самото начало; || von Anfang
bis Ende отначало докрай; от игла до конец; || umg.
es ist von Anfang bis Ende gelogen измислено, съчинено,
изсмукано е от пръстите отначало докрай, всичко е
лъжа, вятър и мъгла; || Anfang Juni, zu Anfang des
Monats Juni и началото на (месец) юни; || er ist Anfang
dreißig той е на тридесет и няколко години; || zu An¬
fang des Jahres 1980 в началото на 1980 г.; || ein Anfang
zu großen Dingen начало за големи, велики неща, дела,
подвизи; ф das ist der Anfang vom Ende тоиа е на¬
чалото на края; разг. чорапът започва да се разплита;
|| den Anfang machen слагам началото; разг. повличам
крак; || seinen Anfang nehmen водя началото си, за¬
почвам, произхождам; || am Anfang stehen намирам
се още и началния стадий, в началната степен нр свое¬
то развитие, и своите наченки; || die ersten Anfänge ■
първите наченки; || in den Anfängen stecken още съм
в самото начало, в своите наченки, и пелени; || in den
Anfängen liegen намирам се още в началния стадий
на своето развитие; || über die Anfänge nicht heraus¬
kommen оставам при първите наченки, при първите
опити; || sich (Akk.) aus kleinen Anfängen bmporaerel-
ten издигам се c труд, c работа от низините, от Дребен
чиновник въи висш сановник, и голям търговец, бо¬
гаташ; <— aner Anfang ist schwer всяко начало е трудно;
<0* wie der Anfang, so das Ende каквото началото, такъв
й краят; каквото те е залюляло, такова ще те долюлее;
<ф> böser Anfang nimmt bösen Ausgang лошо начало,
лош край; ' guter Anfang ist halbe Arbeit, schlechter
Anfang gewinnt Krebsgang доброто начало е наполо¬
вина свършенн работа; лошо начало, лош край
anfangen — die Vorstellung hat angefangen представ¬
лението започна, е започнало; || ein neues Leben an¬
fangen започвам нов живот; || wieder ganz von vom,
von neuem anfangen започвам съвсем отначало, отно¬
во, наново; опитвам се пак; || vom Ei, mit dem A an¬
fangen започвам от самото начало, от сътворението
на света, от а, б; ||kleln, mit nichts anfangen започвам
на дребно, с малко средства, пари, като дребен про¬
давач, като слуга, от нищо; || Händel mit ihm anfangen
започвам разправия, спор, кавга с него, захващам се,
заяждам се, счепквам се с него; || mit aller Welt an¬
fangen влизам и спор, скарвам се с целия сият; || du
hast angefangen ти започна, захвана пръв; || du fängst
schon wieder an пак започваш (да се заяждаш, др ме
предизвикваш, да опяваш, др се караш); || du fängst
immer wieder davon an пак започваш за това, пак за¬
почваш, каквото си знаеш; пак старата песен; || es
fängt schon an започва; разг. чорапът започва да се
разплита; || umg. du fängst ja gut an хубаво, чудесно
начало; хубаво започваш да се проявяваш, много си
позволяваш; <ф> der fangt wohl an, der das Ende bedenkt
и умна глава сто ръце; не ще само ръцете да работят,
ами иска и главата; добра мисъл хурка преде; който
anfassen 59
предмисля, не греши; <£> wer viel anfängt, endet wenig
който захваща много, не свършва нищо; ' fang’s ah,
so ist’s halb getan запознатата работа е наполовина
свършена, преполовена се брои; <$> Anfangen ist leicht,
Beharren ist Kunst да започнеш нещо е лесно, др го
изкараш докрай е изкуство; ф eine Sache schlau, ge¬
schickt, richtig, verkehrt, anders anfangen подлавям,
подхващам, подемам, захващам една работа хитро,
ловко, умело, правилно, погрешно, другояче; || a^ll^s
verkehrt anfangen върша всичко погрешно, наопаки,
от краката за главата; || wie hast du bloß das angefangen
как само успя да свършиш, наредиш, нагласиш, на¬
правиш тая работа; || wie soll ich bloß das anfangen
откъде да захвана, как да подловя, наредя, свърша
тая работа; || was soll ich damit, mit ihm anfangen какво
да правя c тоиа, какво да го правя; || er weiß nicht,
was er mit seiner Zeit, mit seinem Leben anfangen soll
той не знае какво да прави с времето си, как да го
употреби, какво др захване с живота си, как да го
осмисли; || mit ihm ist heute auch gar nichts anzufängen
днес той е просто невъзможен; негоден, неспособен
за каКвато и др е работа, не го бииа за нищо, не е
годен, способен на нищо, не може да се работи, др
се прави, върши нищо с него, не може др се говори
с него
Anfänger, der — Kurse für Anfänger курсове за на¬
чинаещи; || er ist ein blutiger Anfänger той е пълен
новак, профан, лаик в това, е съвсем неопитен, не знае
още нищо, трябиа др започне ог а, б; || auf diesem
Gebiet bist du noch (ein) Anfänger в тая област ти си
още новак, съвсем неопитен, трябва др започнеш
отначало
ankssen — wo man die Dinge anfaßt: die Tasse am
Henkel, die Gabel am Griff, den Löffel am Stiele, die
Flasche am Haise, den Teller am Rande, den Hasen an
den Ohren, den Dieb am Kragen за какво се хващат,
улавят предметите, нещата: чашата за дръжката, ви¬
лицата за дръжката, лъжицата за дръжката, шишето
за шията, заекът за ушите, крадецът за яката; || ihn
bei (an) der Hand fassen хващам, улавям го за ръката;
|| faß mich nicht an не ме пипай, барай, докосвай, не
се допирай, докосвай до мене; || etwas mit spitzen Fin¬
gern, mit den bloßen Händen anfassen хващам, докос¬
вам нещо c върха на пръстите си, с голи ръце; || faß
doch bitte mit an моля те, хвани и ти, помогни ми,
моля те; не гледай, ами ела да ми помогнеш; ела ми
на помощ; || nie wieder eine Spielkarte anlassen заричам
се, че няма др похиана, пипна, да взема никога иече
карта в ръцете си; || ein heißes Elsen afassen докосвам,
засягам щекотлив, парлив, деликатен, скокотлив, не¬
удобен иъпрос; <0> wer Pech anfaßt, besudelt sich в- рядка
кал не хвърляй камък, да те не опръска; който гази
калта, ще се окаля; тръгнеш ли с муха, ще те изиеде
на боклук; който бърка в гюбрето, нему вонят ръцете;
ф ihn grob, derb, hart, rauh unfaeeen обръщам се, отна¬
сям се грубо, сурово към него; не му цепя много бас¬
ма; || ihn sanft, zart, mit Glace-, Samthandschuhen an¬
fassen отнасям се внимателно, предпазливо с него,
гладя го с пауново перо, клатя му шапка; пипам го
с кадифени ръкавици; || etwas geschickt, klug afassen
подлавям, подхващам, подемам нещо умело, ловко,
умно; || die Sache am rechten Ende, beim rechten Zipfel
anfassen подхващам, подлавям работата умело, пра¬
вилно, както трябва; пипвам, хващам крайчеца на
чорапа; ф Ekel, Mitleid faßt mich an обхваща, обзема
60 anfauchen
ме отвращение, погнуса; овладява ме състрадание;
© der Stoff faßt sich welch an материята е мека на,
при пипане
anfanchen — ihn anfauchen крясиам, сопвам му се,
изкрещяиам му ■ ©опнато
anfechten — ein Urteil anfechten ' оспорвам, обжал¬
вам, *не признавам присъда © das ficht mich wenig an
тоиа малко ме засяга, 'тревожи, безпокои, вълнува;
|| er ließ sjcb’s nicht anfechten той много не се трогна,
не се разтревожи ни най-малко, ни най-малко не се
поддаде, не реагира; пет' пари не даваше той; || veralt.
was ficht dich an какво те прихвана, какио ти скимна,
текла /
Anfechtung, die — allen Anfechtungen standhalten
устоявам нр всички нападки; || ьш« Anfechtung wi¬
derstehen устоявам, не се поддавам на изкушение, съ¬
блазън
anfeuern — den Ofen anfeurIn запалвам, наклаждам
печката; || ihn durch Zurufe anfeuem възпламенявам
го, ' окуражавам го с възгласи
anfiegen — einen Flugplatz anfliegen самолетът кап¬
ва, слиза се приземява ' на аеродрума, на летището;
© ihm fliegt alles nur so an, kommt ihm angeflogen той
учи, сх£#ща, запаметява лесно, като ' на шега, игра,
без всякаква мъка, без всякакво усилие; много е па-
метлив, ученето му върви, му се удава много; всичко
му иде отръки, наготово, като на тепсйя, като на под¬
нос; || die Bildung ist ihm von selbst angeflogen обра¬
зованието си той натрупа без всякакво усилие, без
всякаква мъка, от само себе си; || eine Krankheit ist
mir angeflogen пипнах, хванах болест, пипна ме болест;
|| veralt' Angst flog ihn an обзе, обхвана го страх, на¬
летя го страх; || angbflogbnee Holz саморасъл
Anflug, der — ein Anflug von Bart, von Röte лек мъх
от брада; лека руменина, лек полъх от руменей, ру¬
менина; || es verging ihm der letzte Anflug von Mut
изчезна и последната му капчица кураж; ф in einem
Anflug von Mitleid във внезапен порив, пристъп нр
състрадание; || ein Anflug von Spott, Selbstironie лека
подигравка, себеирония: ф das Flugzeug ist im Anflug
самолетът се готви др кацне, да се приземи, се насочва
към аеродрума, летището ■
Anforderung, die — die Maschine erfüllt alle Anfor¬
derungen машината задоволява всички изисквания,
отговаря на всички условия; || hohe Anforderungen an
ihn stellen поставям, предявявам високи изисквания
към него; || allen Anforderungen entsprechen, genügen,
gerecht werden отговарям на всички изисквания, за¬
доволявам всички изисквания, претенции, справям се
успешно с рричко; || den Anforderungen nicht gewachsen
sein не задоволявам изискванията, не съм и състояние
др се справя с работата, с тях, не съм дорасъл до тях,
разг. те нр са лъжица за моята уста; изоставам
Anfrage, die -- eine Anfrage an ihn richten отправям
запитване, интерполация към него; || bei ihm wegen
etwas Anfrage tun осведомявам се от него за нещо,
запитвам го за ■ нещо; || ф Erwiderung auf Ihre Anfrage
и отговор на запитването Ви
anfressen — das Eisen ist (vom Rost) angefreseen же¬
лязото е ■ наядено, разядено от ръжда; || der Zahn ist
angefeeesen зъбът е наяден, загнил; || sein Vertrauen ist
angefeeeebn ■ доверието му е разклатено, гризе го чер¬
веят .fea съмнението; || derb er hat sich einen 'schönen,
dicken Bauch, Wanst angefreseen от Штюскане, прека¬
дено ядене е пуснал шкембе, угоил се е като лоена
топка от ядене
anfreunden —- ich freundete mich mit ihm 'an сближих
се, сдружих се, сприятелих се с него; || mit diesem
Gedanken kann ich mich nicht anfreunden не мога да
се помиря ■ с тази мисъл, тая мисъл ме отблъсва, не
ми . харесва; || ich freundete mich mit dem Gedanken an,
das Studium wieder aufzunbhmbn носех се c мисълта,
лелеех мисълта, занимаваше ме мисълта, обмислях
възможността да подновя следването си
anföhten — etwas fühlt sich kalt an нещо е студено
при докосване, на пипане; || fühle einmal meine Stirn
an пипни, ииж челото ми ( дали е горещо, дали имам
огън); || man fühlt ihm seinen Kummer an чуиствуиа се,
вижда се, личи му, че нещо го измъчва
anfuhren — einen Tanz, den Reigen anführen откривам
танца, ■ водя хорото; || die Truppen zum Kampf anfüliren
предвождам войниците и битката; © Beispiele,' Tat¬
sachen zum Beweis anführen привеждам примери, фак¬
ти за доказателство; || etwas zur Entschuldigung an¬
führen изтъквам нещо като претекст, предлог, за, като
извинение; || eine Stelle aus einem Schrlftetellee, von
Schiller, seine Worte anführen цитирам, привеждам,
посочвам пасаж, откъс, място от произведенията на
писател, от Шилер; привеждам, цитирам думите му;
|| а. а. Ort (am angeführten Ort) на посоченото, ука¬
заното, цитираното място; || weiter habe ich nichts an¬
zuführen повече няма какио др кажа за сиое оправ¬
дание; || mng. ihn tüchtig, schön anführen подлъгвам,
подвеждам, изигравам разг. метврм, извозвам го
здравата, чудесно; || ich werde mich nicht von ihr an¬
führen lassen няма да позволя, да се оставя да ме
разиграва тя, др ме извози, да ме изпързрля, да ми
сложи динена кора, да ме прати за зелен хайвер, да
се подиграва, подбива с мене
Anführungszeichen, das — ein Wort in Anführungszei¬
chen setzen поставям, турям дума в кавички; || ich sage
das in Anführungszeichen казиам го и кавички
anfunkeln — ihn drohend, zornig anfunkeln мятам му
заплашителни, сърдити, яростни погледи, хвърлям му
искрометни погледи
Angabe, die — die Angaben zur Person личните данни;
данни за самоличността; || nach meinen Angaben по
мои указания, сведения, показания, данни; || nach An¬
gaben der Zeugen според показанията на свидетелите;
|| er hat seine Angaben vor Gericht wiederholt той по¬
втори показанията си пред съда; || deine Angaben über
ihn sind nicht ganz treffend, haben sich bestätigt сведе¬
нията ти, данните ти за него не отговарят напълно
на истината, се потвърдиха; © das ist ja alles reine
(bloße) Angabe (und nichts dahinter) всичко това е само
голо самохвалство, хвaнипоъцковщцпа, шег. разг.
мижи др те лажем
angängig — es ist nicht angängig не е възможно, до¬
пустимо, желателно; || wenn irgend angängig ако е въз¬
можно някак си, по някакъв начин; по възможност
angeben — seinen Namen, seine Adresse angeben на¬
зовавам, означавам, давам името, адреса си; || seine
Gründe angeben посочвам, излагам, изтъквам причи¬
ните, основанията, доводите си; || die Richtung angeben
показвам посоката; © wie oben angegeben както е по¬
сочено, отбелязано, означено, указано по-горе; || zur
angegebenen Zeit в посоченото, означеното, уреченото
време; || am angegebenen Ort на посоченото, отбеля¬
заното, означеното място; © den Ton angeben даиам
тон (и прен); || einen Ton auf dem Klavier angeben
удрям, подавам тон на пианото; || die Saite gibt falsch
an струната звучи фалшиво; || den Takt angeben давам
такт, тактувам; ф den Täter (bei der Polizei), den Mit¬
schüler (beim Lehrer) angeben издавам, посочвам злос¬
торника, виновника, накневеаявам го, правя донос за
него в полицията, милицията; паkневеаявам, издавам,
обаждам, разг. наковладвам съученик (пред, на учи¬
теля); ф eine Linie, ' die Umrisse angeben очертавам
линия c точки, чертички; нахвърлям контурите, еки¬
пирам; ф veralt. Dummheiten, Streiche, Späße angeben
върша глупости, щуротии, лудории, праия шеги; || viel
angeben стоя начело на лудориите, шегите, предвож¬
дам другите и лудориите, луда глава съм; || was hast
du wieder angegeben що за глупост, беля, пакост си
извършил, направил пак; ф er gibt viel, wie ein Wald
voll nackter Affen an той обича много да се хвали, да
самохватстиува да се фука, др се изхвърля нависоко,
хвърчи нависоко, голям самохвалко, хвалипръцко,
фуклъо е, страшен фанфарон er, || umg. er gibt ' wieder
mal eine Stange, tüchtig, gewaltig an пак се хвали, се
фука, се надува, съдера се др се хвали, фука се, тр се
къса, перчи се като петел на бунище, приказва големи
приказки; || du gibst ja an wie eine Tyte Mücken, wie
zehn Wilde стига си самохиалствувал, стига си се фу-
кал, фръцкал, перчил, емчил, надувал; посмали, Ман¬
го; || gib nicht so an не самохванствуваШ толкова, не
се фукай, изхвърляй толкова, малко по-скромно; стига
си се фръикан; остави ги тия големи приказки; ф zehn
Mark angeben давам 10 марки предплата, капаро; ф
ich gebe mich für etwas, als etwas an представям се,
препоръчвам се, обявявам се за нещо; || sich (Akk.)
zu etwas angeben предлагам кандидатурата си, услу¬
гите си за нещо; ф er gibt an той дава картите пръи
Angeber, der — dieser unausstehliche Angeber тоя не¬
поносим самохвалко, фанфарон, перко, хиалипръцко,
фу^ъо; тоя непоносим .доносник, агент, клеветник,
шпионин
Angeberei, die — aber das zu sagen, hätte zu sehr nach
Angeberei ausgesehen но да кажа това, би звучало твър¬
де много като самохвалство, допоспичестиö
angeblich — dieser angebliche Dichter този самозван,
мним, тъй наречен поет, иже називаем, нарицаем поет;
| sie ist angeblich krank била уж болна, разправят,
говори се, че била болна
angeboren — eine angeborene Krankheit вродена бо¬
лест, болест от рождение; || die angeborenen Menschen¬
rechte унаследените човешки права; || das ist mir an¬
geboren тоиа ми е вродено, ми е станало втора при¬
рода
Angebot, das — ihm ein Angebot machen, vorlegen,
unterbreiten правя му предложение, оферта; доклад¬
вам, представям му предложение; || ein Angebot an
etwas (D.) annehmen, ablehnen, auf ein Angebot ein¬
gehen приемам, отхвърлям предложение, оферта за
нещо, реагирам, съгласявам се на предложение, про¬
явявам интерес към него; || Angebot und Nachfrage
предлагане и търсене
angedeiben — ich lasse ihm eine gute Erziehung, allen
Schutz und Beistand, meine Hilfe angedeihen давам му
добро възпитание; оказвам му всякаква закрила и
помощ, подкрепа, съдейстиувам му
Andenken, das — in gutem Andenken stehen поме-
нават ме c добро, запазват добър спомен за мене; ||
mein Vater seligen Andenkens покойният ми баща, бог
да упокои душата му, царство му небесно, бог др го
прости; обозе почившият ми баща
angehen — die Vorlesung, die Ernte geht an лекцията,
жетвата почиа; ■ || die Universität ist schon, bereits an¬
gegangen зрнаятйята и университета, лекциите иече
angehören 61
започнаха; ■ || die Pflanze, das Feuer geht an растението
покарва, покълва, се прихваща; огънят се разпалва,
се разгаря, започва да гори; ф ein angehender Gelehr¬
ter, Lehree, ■ Dichter, Vierziger млад учен, учител; учен,
учител и началото на своята кариера; поиоотнашен
поет, разцъфтяващо поетическо дарование, новоиз-
гряиаща звезда на поетическия небосклон; мъж и на¬
чалото нр четиридесетте си години; || eine angehende
Neigung едно едиа напъвало, покълнало, зародило се
чуистио, влечение;. ф etwas geht an нещо е ' търпимо,
поносимо, сносно, върви донякъде, разг. ядиа се, не
е чак толкова лошо, средна хубост е, при липса на
нещо по-добро може др свърши работа; в безрибието
и ракът е риба; както и да е; като няма нещо по-
свястно, ще трябва да се задоволим с това; || seine
Leistung geht noch an работата ■ му не е чак толкова
лоша, успехът му е горе-долу добър, задоволителен,
постиженията му са сносни; || mit der Kälte geht es
diesen Winter noch an студът тази зима все пак е по¬
носим, се търпи, горе-долу се понася; || es geht noch
an, mag noch angehen, ' daß du dich regelmäßig verspätest,
aber... това, че ти редовно закъсняваш, както и да е,
все пак се търпи, се ядиа, не е толкова страшно, мога
да ти простя, но че...; || es geht nicht an, es geht unmög¬
lich (kaum) an, daß ich absage не върии, невъзможно,
неприлично, неловко, неудобно, не е уместно да отка¬
жа, едва ли ще мога да откажа; ф etwas, der Schinken
geht an, ist leicht angegangen нещо замирисва, шунката
се поддава, има лек дъх, дъха, започва да се разваля;
ф der angestossene Eber hat den Jäger angegangen
простреляният глиган нападна лоиеца, се нахвърли на
ловеца; || ein Thema von einer anderen Seite angehen
подлавям, разглеждам тема от друга страна; || gegen,
wider ihn, Vorurteile, die Verhältnisse angehen боря се,
опълчвам се, повеждам борба против него, предраз¬
съдъците, условията, обявявам се против тях; || ф
einen Streit, Kampf, ein Abenteuer angehen започвам
спор, борба, авантюра;® was mich angeht що се отна¬
ся, касае до мене; || das geht mich an, geht mich nichts
an това ме засяга, интересува живо; не ме интересува,
разг. малко ми пука, не ме е еня за него, не ми влиза
и кесията, джеба, пет пари не даиам за него; || das
geht dich nichts an, derb geht dich einen Dreck (einen
feuchten Kehricht, den Teufel) an това не е твоя работа,
не те засяга, не ти илиза и джеба, кесията; никой не
те пита за това, никой не те пита, бръснат (женен) ли
е владиката, куко ли си, пипе ли си, за колко ' пари
ги е капата, калпакът, колко пари чиниш, де си вър¬
жеш краставото магаре, я си гледай работата, здра¬
вето; не се обаждай, когато не те питат; това не е
твоя работа; '■ misch ■ dich nicht in Sachen (Dinge), die
dich nichts angehen не се бъркай, меси в чужди работи,
и работи, които не те засягат; не плачи на чужд гроб;
всеки да си мете пред своите врата; «ф* steck deine Nase
nicht in das, was dich nicht angeht, du könntest sie dir
sonst verbrennen не си въвирай гагата (носа), дето не
ти е работа, че може да я изгориш; не плачи на чужд
гроб; не гази ли ти мечката ръжта, не барай я; в чужд
манастир свой псалтир не чети; и чужда манджа сол
не туряй; всяка коза за свой крак др виси; ф ihn um
Geld, um Schutz angehen моля го за пари, за закрила;
ф die Stiefel (Schuhe) gehen schwer an ботушите, обу¬
щата влизат, се обуват мъчно, трудно
angehören — das gehört der Vergangenheit, der Ge¬
schichte an това принадлежи иече на миналото, на
62 Angel
историята, е вече минало, история, само страница от
историята, е надживяно, отживяло
Angell, 'die veralt, der — die Angel nach etwas aus¬
werfen хвърлям въдицата за нещо; || an die Angel gehen
улавям се на въдицата, захапвам въдицата; |J die (Lie¬
bes-) Angel verschlucken лапвам, захапвам въдицата
по него, заплесвам се по него; ф wer nichts an die
Angel steckt, der wird nichts fangen който не залага
нищо, нищо и не хваща; суха пола риба не яде, а
мокра; докато не хвърлиш и нивата, не никне
Angel,2 die — zwischen Tür und Angel и последния
миг, на прага, на вратата, от прага; натясно, между
чук и наковалня, между два огъня съм; j| ihn zwischen
Tür und Angel arfertigen препращам го на бърза ръка
от вратата, без др го поканя вътре; || zwischen Tür
und Angel mit ihm sprechen говоря c него на, от вра¬
тата, прага, без др прекрача прага, без др вляза вътре,
набързо; || die Tür kreischt in den Angeln пантите на
вратата скърцат при отваряне; || aus den Angeln heben
изваждам врата, прозорци от пантите, скобите, откач-
вам ги; променям нещо из основи, издъно, радикално,
преобръщам го наопаки; || die Welt aus den Angeln
heben преустройвам, преобръщам света из основи,
издъно, преобръщам го наопаки; разглобявам го; ||
aus den Angeln geraten излизам (^скобите, пантите;
излизам от релсите, сглобовете си; разглобявам се
angelegen — ich lasse mir etwas angelegen sein вземам
нещо присърце, даиам си труд, полагам труд, грижи,
усилия, заемам се, заинтересувам се за нещо, вземам
грижата за нещо; || ich werde es mir angelegen sein
lassen ще го взема присърце, ще направя всичко, ще
положа цялото си старание, всички усилия, ще се за¬
интересувам, Ще се заема, ще имам грижата за това
Angelegenheit, die — eine delikate, peinliche Angele¬
genheit деликатна, неприятна работа; || in einer per¬
sönlichen, dienstlichen Angelegenheit zu ihm kommen
идвам при него по лична, служебна работа; || jn wel¬
cher Angelegenheit kommen Sie по каква работа идвате,
какво Ви иоди при мене; || ich möchte Sie in einer
Angelegenheit sprechen бих искал да говоря по един
въпрос с Вас; || das ist meine eigene Angelegenheit това
е моя лична работа, не е твоя работа, не те засяга
тебе; || wichtige Angelegenheiten zu erledigen, zu regeln
haben имам да уреждам, да свърша, др върша, да
привеждам в ред важни работи; || in dieser Angelegen¬
heit kann ich dir nicht raten по тая работа, в тоя случай
не мога др ти дам съиет; || ь1пь Angelegenheit vertu¬
schen, begraben потулвам, прикривам, погребвам ра¬
бота, Ц ich halte mich aus dieser Angelegenheit heraus
държа се настрана от тая работа, не се меся, бъркам
и нея; || ich will mit der ganzen Angelegenheit nicht zu
tun haben не искам, не желая да Имам нищо общо с
тая работа; || ihn in eine Angelegenheit verwickeln, hin-
elnzlehen забърквам, замесвам, въвличам го и някаква
работа; || mische dich nicht in fremde Angelegenheiten
не се меси, бъркай и чужди работи; ф das Ministerium
für Auswärtige Angelegenheiten министерство нр вън¬
шните работи
angelegentlich — eine angelegentliche Bitte настойчива,
настоятелна, -гореща, сърдечна молба; || sich (Akk.)
mit einer Sache angelegentlich beschäftigen занимавам
се, разглеждам нещо подбдрбно, и подробности,
най-усърдно, най-ревностно; || ich erkundige mich an¬
gelegentlich nach ihr осведомявам се най-подробно, c
най-голям интерес зр нея
angelegt — ein groß angelegter Roman широко за¬
мислен роман; роман със сложна композиция; || ein
groß angelegter Charakter човек c размах, c големи
заложби, възможности, богато надарен човек; широка
душа; || ein gut angelegtes Kapital добре вложен ка¬
питал
angeln — einen Goldfisch angeln улавям, хващам
златна рибка, богато момиче на въдицата си; || sie
angelt nach ihm тя хвърля мрежата си зр него, иска
да го улоии на въдицата си, домогва се, докопва се
до него; || sich (D) einen Mann zu angeln suchen гледам
да хвана, уловя мъж на въдицата си; || das Fleisch aus
der Suppe angeln докопвам мръики от супата
angelweit — die Tür angelweit öffnen отварям широко
портите, вратата; || er speeete das Maul angelweit auf
той разтвори уста като ханджийска порта, ■ като ламя,
до ушите, разтворил едни уста, та ще ме глътне, раз¬
чекнал уста до ушите
angemessen — eine angemessene Belohnung verspre¬
chen обещавам прилично, подобаващо възнагражде¬
ние; || eine angemessene Lebensweise приличен начин
на живот; жииея съобразно с положението си, както
ми подобава; || etwas in angemessener Form, in ange¬
messenem Ton sagen казвам нещо в подходяща форма,
с подходящ тон; || sich (Akk.) in angemessener Entfer¬
nung aufhalten държа се на прилично, подобаващо
разстояние; || für angemessen halten смятам, считам за
уместно, прилично, подобаващо, подходящо, редно;
|| den Umständen angemessen, nicht angemessen handeln
действувам, постъпвам съгласно, съобразно с усло¬
вията, обстоятелствата, и разрез с обстоятелствата,
при пълно пренебрегване, незачитане на условията,
без да държа сметка за обстоятелствата, условията;
|| ich betrage mich angemessen държа се, нося се по¬
добаващо, както подобава, както трябва, както на¬
лага, изисква положението, моментът, ситуацията; ||
sein Benehmen ist seinem Charakter angemessen, seinem
Stande nicht angemessen държането, поведението му
отговаря на характера му, е и съгласие, хармония с
характера му, не отговаря, не подобава на обществе¬
ното му положение, не съответствува на обществе¬
ното му положение, на положението, което заема
angenehm — ein angenehmer Mensch, Gesellschafter
приятен, симпатичен, мил човек, забавен, приятен,
интересен събеседник; || einen angenehmen Eindruck
hinterlassen, umg. machen оставям, направям приятно
впечатление; || sehr angenehm много ми е приятно (при
запознаване): || es ist mir sehr angenehm, Sie kennen zu
lernen много ми е приятно др се запозная с Вас; ||
angenehme Ruhe, Reise приятна почивка, приятно пъ¬
туване; || dein Besuch ist mir stets angenehm посеще¬
нието ти ми е винаги приятно, винаги си добре дошел,
желан гост у нас; || von etwas angenehm überrascht,
berührt sein нещо ме изненадва, трогва, иълнуиа при¬
ятно; || sich fD.das Leben so angenehm wie möglich
machen правя си живота колкото е възможно по-при¬
ятен, по-поносим; || sich (Akk.) bei ihm angenehm
machen wollen мъча се да спечеля симпатиите му, др
му стана симпатичен, приятен; докарвам му се; || das
Angenehme mit dem Nützlichen verbinden свързвам
приятното c полезното
angenommen — unter angenommenem Namen reisen
пътувам инкогнито, под чуждо име, с псевдоним; ||
ein angenommenes Kind осиновено дете; || angenom¬
menes Wesen неестествено, изкуствено, принудено дър¬
жане; ф angenommen, daß... при предпоставка, пред¬
положението, че....; да предположим, приемем, до¬
пуснем, че...
angesäuselt, angeschlagen —■ angesäuselt, angeschlagen
sein сръбнал, малко съм пийнал, нафиркал съм се,
направил съм главата; || der ist ja ganz schön angesäu¬
selt хубаво се е накандилкал, нарязал
angeschlagen — Sport, stark, schwer angeschlagen sein
съисем изтощен, капнал съм, нямам вече душа
angesehen — ein angesehener Mann виден, личен чо¬
век; || bei ihm angesehen sein на почит съм у него; ||
aus angesehenem Hause stammen произхождам от по¬
чтен, виден, почитан дом; © ein angesehenes Haus ви¬
дна търговска къща, почтена фирма
Angesicht, das - ■ - schön von Angesicht sein хубав съм
и лицето, на лице, на вид, красии съм, имам хубаво
лице; || ihn von (zu) Angesicht kennen познавам го само
по, на лице, виждал съм го само, но не го познавам
лично; || von Angesicht zu Angesicht очи срещу очи,
лице срещу лице; || ihm von Angesicht zu Angesicht
gegenübeeetehen стоя c него на очна ставка, очи срещу
очи, лице срещу лице, ви-за-ви, един срещу друг; ||
dem Tode, der drohenden Gefahr ins Angesicht blicken,
sehen гледам ■ смъртта, надвисналата опасност в ли¬
цето, очите, не се плаша от смъртта, от надвисналата
опасност, презирам смъртта, опасността; || der Wahr¬
heit ins Angesicht schlagen подигравам се, гавря се с
истината, лъжа най-нагло, противореча явно нр ис¬
тината; © im Angesicht des Todes пред лицето, лика,
образа на смъртта; || im Angesicht seiner пред ' лицето
му, очите му, и негово присъствие; || er ist vom An¬
gesicht der Erde verschwunden той изчезна от лицето
на земята, потъна и дънземятр; © bild, im Schweiße
deines Angesichts c пот на челото; || umg. etwas im
Schweiße seines Angesichts tun правя нещо c кървава
пот на челото, с голям труд, с голяма мъка, разг. с
триста зорр, с триста мъки
angesichts — angesichts der elenden Lage пред вид,
c оглед на мизерното положение, ■ поради окаяното
положение; || angesichts dieser Tatsache gab er sich ge¬
schlagen пред наличността на този факт той се призна
за победен
angestammt — die angestammten Rechte унаследените
от дедите, неприкосновените ' права; || scherzh. das ist
mein angestammter Platz тоиа е моето неприкосновено,
запазено място
angestaubt — ein angestaubtes Buch напрашена, по¬
крита c прах книга; || eine angestaubte Ansicht, An¬
schauung мухлясал вече възглед, остаряло вече схва¬
щане
angetan — mit schönen Kleidern angetan облечен,
пременен в хубаии дрехи, наконтен, докаран, нагиз-
ден, разг. изтупан; © sie ist von ihm, von dem Film
sehr angetan тя е много възхитена, очарована от него,
от филма; || das Mädchen hat es mir mit ihren schwarzen
Augen angetan момичето плени сърцето ми, ме ома¬
гьоса, обая, плени с черните си очи, ми завъртя гла¬
вата, ми взе ума, влюбих се в него; © er ist nicht dazu
angetan, Beifall zu finden той не е от тия, дето печелят
одобрение; които умеят да се харесват; др печелят
хорските сърца; || eher ist diese laue Nacht dazu angetan,
einen leichtsinnig zu stimmen тази приятна нощ на¬
стройва по-скоро лекомислено; || die Angelegenheit ist
kaum dazu angetan случаят малко подхожда, е под¬
ходящ за това; || die Stimmung war wenig danach an¬
getan, Späße zu machen настроението съвсем не бе
подходящо, удобно за шеги
angewiesen -- ich bin auf mich selbst angewiesen, auf
meiner Hände Arbeit angewiesen разчитам само на себе
си, предоставен съм на себе си, завися само от себе
си, не разчитам, не чакам на никого, разчитам, чакам
Angriff 63
на ръцете си, жииея от труда на ръцете си; || auf ihn,
auf seine Unterstützung angewiesen sein завися от него-,
от неговата помощ, подкрепа, издръжка, чакам на
него
angewöhnen — er hat mir die Pünktlichkeit angewöhnt
той ме приучи към точност, ме научи, свикна на точ¬
ност; || ich habe mir das Frühaufstehen angewöhnt свик¬
нах, привикнах, придобих навика да ставам рано; ||
ich gewöhne mir schlechte Manieren an усвоявам, въз¬
приемам, придобивам лоши обноски, привички, на¬
вици, привиквам към тях
Angewohnheit, die — eine üble Angewohnheit anneh¬
men, ablegen усвоявам, възприемам, придобивам лош
навик, лоша привичка, отърсвам се, отучвам се, отвик¬
вам от лош наиик, лоша привичка; || er hat die dumme
Angewohnheit dauernd zu spötteln той има глупавата
привичка, глупавия навик, свикнал, привикнал, на¬
викнал е непрекъснато др се подиграва, др се закача,
да си прави кодош с хората, др ги поднася, да ги
взема на подбив, др си прави шега с тях; || etwas aus
Angewohnheit tun върша, правя нещо по навик
angreifen, 5. auch anfassen — den Feind im Rücken,
von vorn angreifen нападам, атакувам врага рткъм
гърба, в гръб, фронтално, отпред; || ihn scharf in den
Zeitungen, bei seiner schwachen Seite angeeifen нападам
го остро, нахвърлям се с остри нападки върху него
иъв вестниците; нападам, засягам, атакувам го по сла¬
бото, уязвимото, чувствителното му място, по не¬
вралгичната му точка; || ein Testament angreifen оспор¬
вам завещание; © so etwas greift sehr an, greift die
Augen, die Gesundheit an такова нещо изтощава, из¬
исква много сили, здрави нерви, голямо напрежение,
е свързано с голямо напрежение, се отразява гибелно
на очите, представя опасност за очите, здравето, из¬
тощава очите, здравето, съсипва, разнебитва, изто¬
щава, изхабява здравето на човека; || die lange Krank¬
heit hat sie sehr angegriffen дългата, продължителната
болест й се е много отразила, я е разсипала, разне¬
битила, изтощила много, я е много съсипала; || er
sieht sehr angegriffen aus той изглежда много грохнал,
съсипан; © ein Werk, eine Arbeit angreifen започвам,
захващам ■ мероприятие, работа; || umg. du kannst
gleich mit angreifen помогни и ти, ела др помогнеш;
|| es ging ihr von der Hand, was sie auch angrlff каквото
и да пипнеше, заловеше, подхванеше, започнеше,
свършваше, й вървеше, спореше, й идеше отръки; ||
ein Übel bei der Wurzel angreifen изтръгвам, изскубвам
зло c корените, изкоренявам го радикално, пресичам
корените на зло; ликвидирам го основно; © etwas
greift sich weich, rauh an нещо е меко, грубо на, при
пипане, докосване, се напипва меко, грубо; © diese
Szene hat mich sehr angegriffen тая сцена ме развъл¬
нува, затрогна, покърти, засегна, разстрои дълбоко,
ми се отрази много; || das greift den Beutel an тоиа
изпразва кесията, се отразява на кесията, джоба; || er
hat sich heute sehr angegriffen той се изръси, охарчи
много, се разпусна днес много, развърза кесията ши¬
роко. се разпищоли днес много; © Vorräte, den Not¬
pfennig, fremde Gelder angreifen накърнявам запаси,
посягам на спестените пари, на чужди пари
Angriff, der — der Angriff auf die feindliche Stellung
нападението, атаката срещу вражеската, неприятел¬
ската позиция; || zum Angriff blasen, übergehen, vorge¬
hen сииря, тръбя за нападение, атака; преминавам,
пристъпвам към атака, нападение; нападам, атакувам;
64 Angst
|| einen Angriff weit' vortragen изнасям, разгъвам много
напред атаката, нападението, придвижвам фронта на¬
пред; || den Angriff abschlagen, zuröckwbisbn отблъсвам,
отбивам, отхвърлям нападение, атака; || ich verteidige
mich gegen einen AngriflT защищавам се, браня се,
отбранявам се срещу нападение, прен. нападки; ф der
Angriff auf, gegen ihn атаки, нападки срещу, против
него; || ich setze mich Angriffen aus излагам се на на¬
падки, атаки; «ф> die beste Verteidigung ist der Angriff
най-добрата защита, отбрана е нападението; ф etwas
(eine Aufgabe) in Angriff nehmen подемам, подлавям,
подхващам нещо, залавям се с изпълнението на 'за¬
дача, пристъпвам към изпълнението на задача; ф das
Tuch hat einen welchen Angriff платът е мек при, на
пипане
Angst, die — Angst beschleicht, ergreift, packt, befallt
mich обзема, обхваща, хваща Ме страх, уплаха;
уплашвам се; || Angst lähmt, schüttelt mich, sitzt mir
im Nacken сковава ме страх; изтръпвам, побиват ме
тръпки от страх, разтърсва ме страх; вцепенявам се,
сковавам се, скован съм, вдървил съм се, вцепенил
съм се от страх, диал. оживява ми страхът на сърцето;
кръвта замръзва и жилите ми от ужас; || keine Angst
haben, kennen не се боя, не ' се плаша, не се страхувам,
нямам страх, не изпитвам страх; не познавам, не зная
що е страх, чувството на страх не е ми познато; ||
mur keine Angst само не се плаши, не се бой, само без
страх; || Angst haben, bekommen имам страх, страх ме
е, боя се, страхувам се, плаша се, изпитвам, усещам,
чувствувам страх; хваща ме страх, уплашиам се, под-
плашвам се, дострршава ме, не ми стиска; || ich habe
Angst vor ihm, vor der Prüfung страхувам се, боя се,
плаша се, изпитвам страх от него; страх ме е от из¬
пита, страх ме е, страхувам се, боя се да се явя на
изпит; || ich sterbe, verkomme fast, vergehe fast, komme
beinahe um vor Angst умирам, ни жив, ни умрял съм
от страх, разг. у шише ми е, едва съм жии от страх;
|| vor Angst beben, bibbern треперя като лист, разг.
разтреперврт ми се гащите, мартинките; сърцето ми
се разтрепервр като на пиле перцето; || vor Angst konn¬
te sie nicht reden, war keines Wortes mächtig от страх
тя бе занемяла, онемяла, не можеше да говори, да
продума, да проговори, промълви нито дума; от страх
си бе глътнала езика, езикът й се бе вързал, тя бе
загубила ума и дума; || vor Angst in die Hosen machen,
die Hosen gestrichen voll haben от страх намокрям,
напикавам, напълвам гащите си, напикавам се, напра¬
вим жълто нр гащите; напълнил съм гащите от страх;
|| vor Angst fiel (rutschte) ihm das Herz in die Hosen от
страх сърцето му падна в гащите, и петите, щеше да
изхвръкне, се преобърне; || in Angst geraten уплашиам
се, изплашвам се, хваща ме страх, досmоршава ме,
оживява страхът на сърцето ми; не ми стиска; || ihn
in Angst versetzen уплашиам, подплашвам го, всявам
страх и него, внушавам му страх; || ich bin in großer
Angst um sie много се боя, се страхувам, се плаша,
се безпокоя, се тревожа, се опасявам, съм неспокоен,
разтревожен, обезпокоен за нея; || in ewiger Angst leben
живея във вечен страх; || in tausend Ängsten schweben
умирам от страх, изпитвам смъртен страх, рисувам
си какии ли не ужаси, разг. у шише ми е; || mit großer
Angst с голям страх, с голяма боязън, уплаха: много
страхливо, боязливо; || ich habe Angst um meine Mutter
страхувам се, боя се зр майка си; ф Angst bekommen
хваща ме страх, уплашвам се; || sie bekam es mit der
Angst zu tun уплаши се, хвана я страх; || man könnte
es mit der Angst bekommen, wenn man... човек може
да се уплаши, може да те хване страх, ако...; || ich
habe große Angst abgestanden преживях ужасен страх;
| mit, durch etwas bei ihm Angst erwecken, bezbugen,
hervorrufen извиквам c нещо страх в него, подплаш¬
вам, уплашвам го с нещо; || ihm durch, mit etwas Angst
einjagen, einflößen, umg. machen внушавам, идъхиам му
c нещо страх,' уплашиам, подплашвам го с нещо; '||
die Angst vbelibren, überwinden, bekämpfen, unterdrü¬
cken не се плаша, боя вече, преодолявам, потискам
страха си, надвивам уплахата си; || ф die Angst macht
Beine страх крака дава; подплашен зияр път не гледа;
ein Schiffbrüchiger hat Angst auch vor ruhiger See
корабокрушенецът се бои и от спокойно море; парен
каша духа; който се е парил от тикви, и на плета ги
духа; който се е изгорил от трцепцца, той духа и на
киселото мляко; попарено куче (попарен петел) и от
дъжд бяга; плашена врана и от шубрак се бои; изгорил
се от кафето, та духа и ракията
angst — mir ist doch etwas angst vor ihm малко ме
е страх, плаша се малко от него; || mir ist angst und
bange ужасно се страхувам, боя, плаша; || mir wird
angst und bange хваща ме страх, уплашвам се
ängstigen — etwas ängstigt mich нещо ме плаши, ми
вдъхва страх, тревога, безпокойство, ме кара др се
страхувам, да се боя; ф ich ängstige mich vor der Prü¬
fung, um meinen Mann, meines Mannes wegen страху¬
вам се, боя се, плаша се от изпита; безпокоя се, тре¬
вожа се за мъжа си; || sie ängstigt sich zu leicht тя се
плаши много лесно, е много страхлива, голяма па-
никьорка, алармаджийка, изпада лесно и паника, тре¬
вога; || ich habe mich zu Tode um dich geängstigt едир
не умрях, едиа съм жива от тревога, безпокойство за
тебе, преживях смъртен страх, смъртна тревога за
тебе
Angsthase, der — du bist ein Angsthase ти си голям
страхливец, стррхопъзлю, страхлива баба, разг. бъз-
лииец, имаш заешко сърце
Angst^rae, pl. — die Angetläuse beißen mich побиват
ме тръпки, полазват ме студени мравки от страх, за¬
мръзвам, вцепенявам се от страх; разг. у шише ми е
ängstlich — sei nicht so ängstlich не бъди толкова
страхлив, такъв страхливец, бъзливец, страхопъзлю,
не се бой, не се плаши; || mir wurde ängstlich (zumute)
достраша ме, обхвана ме, обзе ме страх, уплаших се;
ф mit ängstlicher Spannung auf etwas (Akk.) warten
очаквам нещо c тревожно, мъчително напрежение,
дълбоко загрижен, с дълбоко безпокойство, с голяма
загриженост, боязън; || mit ängstlicher Pünktlichkeit с
мъчителна, педантична точност; прекадено точно; с
прекадено старание; || etwas nicht so ängstlich nehmen
не гледам нр нещо толкова със страх (боязън), тол¬
кова предпазливо, нерешително, прекадено старател¬
но; гледам по-леко на него; || ängstlich um etwas be¬
müht, auf etwas (Akk.) bedacht sein прекадено съм за-
грижен, проявявам голяма, прекадена загриженост,
полагам голямо старание, големи, прекалени грижи
за нещо; ф damit ist es nicht so ängstlich няма защо,
не е необходимо, наложително др се бърза с това, не
е толкова страшно, разг. не е толкова зор, та др се
бърза с това; никой не ни гони, тр да бързаме толкова
с това; това може др почака; || mit dem Bezahlen ist
es nicht so ängstlich не е чак толкова страшно, ако
поотложим, закъснеем с плащането, ако не платим
веднага
Angstmeier, Angstp^ter, der ■ - s. Angsthase
Angstschrei, der —■ einen Angstschrei ausstoßen из-
писквам, изкрещявам от страх, уплаха, издавам вик,
писък на уплаха
Angstschweiß, der — der Angstschweiß brach ihm aus,
stand ihm auf der Stirn студена пот го обля от страх,
той се изпоти, се бе изпотил от страх; капки студена
пот бяха избили на челото му от страх
anhaben umg. — sie hatte ein sehr schönes Kleid, neue
Schuhe an тя носеше, беше облякла една много хубава
рокля; бе обула ноии обувки; || seine Frau hat die Hose
an жена му командува, заповядва; у тях пее кокошка;
жена му го държи под чехъл, той е под чехъла на
жена си; шег. женски поданик е; ф keiner kann mir
etwas anhaben, er kann mir nichts anhaben никой нищо
не може да докаже за мене, да ми направи, стори
нещо; 'гой не е и състояние, не може др ми навреди,
напакости нищо; || ihm etwas anhaben wollen искам да
му напакостя, да го злепоставя; имам му зъб; || die
Hitze schien ihr nichts anzuhaben горещината изглежда
не й пречеше, не й действуваше
anhaften — ihm haftet 'kein Makel an той е чист като ■
девствен сняг, никакво петно не лепне по него
Anhalt (град в ГДР) — scherzh. er ist aus Anhalt той
е от Габрово, габровец ■ е, е много, ужасно стиснат,
ужасен скъперник, стипца, стислъо, пинтия, скрънза,
вариклечко, стиска парата, кесията
Anhalt, der — keinen Anhalt haben нямам опора,
основание, сигурни данни,' на какво да се облегна,
опра; II das bietet keinen zuverlässigen Anhalt für einen
Verdacht това не дава сигурна опора, основа, почиа
за подозрение, с това , не може да се обоснове, аргу¬
ментира, оправдае подозрението
anhalten — ich halte ihn an спирам го; || ihn beim
Lesen anhalten спирам,' прекъсвам го ■ при четене; ||
einen Wagen, ein Auto anhalten спирам кола, авто¬
мобил; || wie lange wird dieser Zustand noch anhalten
докога ще трае, продължава това състояние, няма ли
да има край, да свърши най-сетне това състояние,
положение, тегло; || mitten in der Arbeit anhalten спи¬
рам, прекъсвам, преставам да работя посред’ а раз¬
гара на работата; ф einen Dieb, einen Verbrecher an¬
halten задържам крадец, престъпник; || Waren anhalten
задържам, конфискувам стоки; ф das Auto hat vor
dem Hotel angehalten автомобилът спря пред хотела;
|| der Zug hielt nur kurz an влакът спря за малко, престоя
съвсем кратко време; || diese Speise hält längee an
тоир ядене държи по-дълго ситост; ф der Regen, der
Sturm hielt lange an дъждът, бурята продължи, трая
дълго; || ein lang anhaltender Beifall продължителни,
нестихващи ръкопляскалия; ф ihn zum Gehorsam, zur
Arbeit, zur Ordnung anhalten приканвам, призовавам
го към послушание, работа, ред; ф veralt um eine Stel¬
le, um ein Mädchen, um die Hand eines Mädchens an¬
halten кандидатирам се за място, служба; искам мо¬
миче, искам ръката му; ф ich halte mich an etwas (D.)
an държа се за нещо, придържам се към нещо, опирам
се на нещо; ■ || halte dich am Gelandre an дръж се за
перилата; || sie hielt sich fest an mich (mir) an тя се
държеше здраво зр мене
Anhalter — umg. per Anhalter fahren, reisen пътувам
на автостоп
anhand — anhand eines Buches, von Unterlagen c кни¬
га и ръка, иъз основа, c помощта на книга, на сигурни
данни, на документация
Anhang, der — er und sein Anhang той и обкръже¬
нието, привържениците, последователите, кликата,
тайфата му; той и приятелите, ■ близките, роднините,
домашните, съмишлениците му; шег. той и ремаркето
Anhänger 65
му; || er hat einen großen Anhang той има много при¬
върженици, съмишленици; || einen großen Anhang ge¬
winnen спечелвам си привърженици, подражатели, сле¬
довници, последователи: ф ohne Anhang самотен,
без семейство, без близки, без деца и роднини; || eine
Witwe ohne Anhang самотна вдовица; вдовица без се¬
мейни задължения, без деца и роднини; ф mit Anhang
с притурка, приложение
anhängen — ihm mit Leib und 8ьь1ь anhängen при¬
вързан съм. c цялата си душа, с всички фибри на съ¬
ществото си към него, принадлежа му телом и духом,
предан съм му всецяло, с цялото си същество; || einer
Partei, einer Lehre, Ideen anhängen привърженик, сле¬
довник, последовател, поддръжник съм на партия,
учение, служа на идеи; (| er hat diesem Ideal., dieser
Theorie angehangen той служеше на този идеап, под¬
държаше тази теория, бе неин привърженик, под¬
дръжник, почитател, поклонник; ф ihre Vergangenheit
hängt ihr noch an миналото все още тегне иърху нея,
тя все още не може да се отърси от миналото си; ||
die Krankheit hat ihm noch lange angehangen той дълги
още влачи болестта, не можа др се отърве от болестта;
болестта още дълго иреме го измъчваше; ф ich hänge
das Kleid an. den Nagel an окачвам роклята на гвоздея,
пирона; || er hängte an той затвори телефона, окачи
дръжката на телефона; || angehängt und erledigt, точка
по въпроса; разговорът, въпросът е изчерпан, при¬
ключен, исичко е ясно; няма какио да говорим повече;
|| einen Wagen (an den Zug) anhängen прикачвам вагон
към влака; || das Kind hat sich an mich angehängt детето
се държеше,' прихвана зр мене; || du hast einen Faden
angehängt залепил се е конец на дрехата ти; ф der
Katze die Schelle anhängen връзвам, окачвам звънчето
на котката, извършвам опасна, рискована стъпка, ра¬
бота. По известната приказка за котката и майките,
които решили да й окачат звънче, за да ги предизвес¬
тява за нейното приближаване. Всички били съгласни,
но когото поставили въпроса, кой да го закачи, никоя
от тях не се решила да изпълни тая опасна задача;
ф er hängte sich mir an той се залепи, присламчи,
приКачи, заши към мене, за мене, прикомандирова се
към мене, залепи се за мене като леке, гербова марка,
закачи се като драка, репей за мене; ф ihm einen Pro¬
zeß anhängen завеждам, възбуждам, монтирам му про¬
цес, дело; || ihm einen Mord anhängen приписвам му
убийство; И ihm einen Spitznamen, einen Makel anhän¬
gen измислям му прякор, лепвам му петно, злепос¬
тавям го; || ihm etwas, eins, ein Klamperlem anhängen
прикачвам му, лепвам му нещо, приписвам му разни
измислици, небивалици, говоря лошо за него, зло-
словя по негов адрес, одумврм го. Изразът води на¬
чалото си от обичая да се окачва на провинения тенеке
или табелка, на която е написана причината за на¬
казанието; || sie hat ihm allerhand angehängt тя наго¬
вори цял куп измислици, клюки за него, какио ли не
му приписа, какво ли не каза за него; ф eine Bemer¬
kung, zwei Nullen anhängen добавям, прибавям, при¬
турим забележка, прибавям, прикачвам две нули
Anhänger, der — in den Anhänger steigen качвам се
и ремаркето;® er ist ein Anhänger meiner Partei, meines
Glaubens той е привърженик, поддръжник на моята
партия, на моята вяра, изповядва същото иерую; ||
viele Anhänger haben, finden имам, намирам много
привърженици, поддръжници, следовници, ученици,
5 Немско-български фразеологичен речник, х I
66 anhängig
последователи, поклонници, съмишленици, рус. сто-
ронници
anhängig — gegen ihn einen Prozeß wegen Fälschung
anhängig machen завеждам дело, възбуждам процес
против него за фалшификация; || die Sache ist beim
Gericht anhängig, ist vor dem Gericht noch anhängig
работата е сложена, отнесена за разглеждане в съда,
делото още не е разгледано, още се протака, още е
висящо, не е решено
anhanglos — eine an^^lose Frau самотна жена;
жена без семейни задължения, без семейство, деца и
роднини
anhauchen — das Kind hauchte seine eiskalten Hände
an детето духаше, дъхаше на недепостудените си ръце;
■II rosig angehauchte Wangen розово обагрени, облъх¬
нати, поруменели, порозовели страни, поет,, ланит^
ф er ist poetisch angehaucht той има поетическа жилка;
|| rot angehaucht надъхан с леии идеи; с леии уклони,
разбирания; клони малко наляво; || angehauchte Far¬
ben ефирни цветове, багри; ф ihn anhauchen крясвам
му, сопвам му се, скарвам му се, наругавам го, на-
хоквам го, скастрям го, сгрявам го
anhauen umg. — ein unbekanntes Mädchen auf der
Straße anhauen заговарям, спирам непознато момиче
на улицата, закачам го, търся сближение с него; || ihn
um Geld anhauen поисквам му пари
anheimeln — alles heimelte mich an всичко ми навя¬
ваше спомени за родината, родния край, ми бе родно,
близко
anheimfallen — der Vergessenheit, der Zerstörung an-
heimfallbn изпадам в забрава, бивам обречен, пре¬
даден на забрава, потъвам и забрава, забвение; ставам
жертва на разрушение; ф sein Vermögen fiel dem Staate
anheim състоянието му премина в ръцете на държа¬
вата, стана собственост на държавата; ф der Fürsorge
anheimfallen подлежа на обществено подпомагане
anhbimgbren — ich gebe mich der Kunst, Gott, dem
Teufel anheim посвещавам се на изкуството; предавам
се, поверявам се и ръцете на бога; продавам се нр
дявола; || ich gebe mich eeinee Führung, seiner Obhut
anheim поставям се под негово ръководство, дове¬
рявам се, предавам се на неговата закрила, поставям
се под негова закрила; ф etwas seinem Belieben, UrT^^il,
seiner Entscheidung anhbimgebbn предоставям нещо на
неговата воля, на неговото желание, на неговата пре¬
ценка, предоставям той др реши, прецени, да вземе
решение
anheimstellen — das stelle ich dir, der Zukunft anheim
това предоставям нр тебе» на бъдещето; Ц ich habe es
seinem Urteil anheimgestellt предоставих той да реши,
прецени това
anheischig — ich mache mich gegen, zu etwas anhei¬
schig задължавам се, обвързвам се ■ с нещо, по отно¬
шение на нещо, спрямо нещо, поемам обещание, за¬
дължение за нещо; || ich mache mich anheischig, ihm
zu helfen изявявам готовност др му помогна, пред¬
лагам му услугите си
Anhieb, der — etwas auf (den ersten) Anhieb be¬
antworten, finden, wissen, treffen отговарям на нещо,
намирам, зная, улучвам нещо още при първото за¬
питване, при първия въпрос, отведнаж, още в' самото
начало, от пръв път, без др мисля много, веднага; ||
er konnte, schaffte, verstand es auf den Anhieb
той можа да го направи, усвои, разбра, проумя, схва¬
на го веднага, от пръв път, отведнаж; || so etwas glückt
nicht gleich auf (den ersten) Anhieb такова нещо чоиек
не може да постигне, направи веднага, от пръв опит,
такова нещо не се удава отведнаж; това не е бодни
пръчка, ■ пий иино
'anhimmeln — ihn anhimmeln обожавам го; гледам
го с възхищение, прехласнат, с телешки възторг
anhoren — ihn anhören изслушвам го; || umg. das
kann ich nicht mehr mit anhören не ми се слуша повече
това, не мога да го слушам поиече, омръзна ми да
слушам иече това, не се търпи поиече това; || umg. das
ist ja nicht mehr, ist kaum noch anzuhören това вече не
се издържа, не е за слушане, ме дразни, дразни слуха
ми; || etwas mit anhören чуиам нещо неволно, без да
искам; ф man hört ihm den Ausländer an по говора,
произношението му личи, се познава, че е чужденец;
|| man hört es dir an, es ist dir anzuhören, daß du erkältet
bist по гласа ти личи, се познава, че си настинал, че
си се простудил; ф die Melodie hört sich gut, schlecht
an мелодията звучи добре, лошо, гали, дразни ухото;
|| es hört sich an, als ob es regnet чуиа се шум, сякаш
вали; || dein Vorschlag hört sich gut an предложението
ти не е за изхвърляне, пренебрегване, ми харесва, ми
звучи добре; || das hört sich hübsch an това звучи при¬
мамливо, съблазнително, подкупиа, може да ме спе¬
чели; || das läßt sich anhören виж това ми е приятно
да чуя, ми харесва, по тоя въпрос може да се говори,
да се приказва, да се разисква, нямам нищо против
това; разг. ииж това може, това се ядиа, е приемливо
ankämpfen — gegen etwas, gegen die Tränen, die Mü¬
digkeit ankämpfen боря се срещу нещо, мъча се др
задържа сълзите си, да преодолея умората си; || gegen
den Schlaf, eine Seuche ankämpfen мъча се да надвия
съня, боря ' се срещу епидемия, водя борба, вземам
мерки срещу епидемия
Anker, der — den Anker (aus) werfen, vor Anker gehen,
sich (Akk.) vor Anker legen корабът хвърля, пуска кот¬
ва; j sich (Akk.) in einer Stadt vor Anker legen заселвам
се, установявам се, хвърлям котва в град; || das Schiff
liegt, treibt vor Anker корабът лежи, е на котва, люлее
се, люшка се около котвата; || das Schiff hat den Anker
gelichtet, gehievt корабът вдигна котва; || klar bei Anker
готови за вдигане на котвата; || ф das war mir ein
fester, mein tetzter Anker im Leben това бе здрава опо¬
ра, ме крепеше, бе последната ми опора, котва, на¬
дежда, последното ми упоиание и живота
ankern — auf etwas (Akk.) ankern надявам се, упо¬
вавам се на нещо, градя на нещо надеждата си; || auf
(Akk.), nach etwas ankern домогвам се до нещо, хвър¬
лям въдицата си, мрежата си за нещо
anketten umg. — ich bin heute angbCettet днес съм
вързан и къщи, тук, не мога да мръдна никъде днес
Anklage, die — (die) Anklage gegen ihn wegen etwas,
wegen Mordes erheben завеждам дело против него за
нещо, за убийство, подавам оплакване, тъжба против
него за нещо, давам го под съд за нещо, оплаквам
се протии него за нещо; || unter Anklage stehen на¬
мирам се под обвинение, подведен съм под съдебйа
отговорност, заведено е дело против мене; || ihn unter
Anklage wegen Diebstahls stellen завеждам дело протии
него за кражба, давам го под съд за кражба, обви¬
нявам го и кражба; || die Anklage lautet auf Totschlag
und Fahrerflucht обвинението гласи за убийство и бяг¬
ство с кола (превозно средство); || die Anklage einrei¬
chen, vorbringen подавам оплакване, завеждам дело;
излагам обвиненията си; ф ihm seine Anklage ins Ge¬
sicht schreien хвърлям' му обвиненията си право в ли*
цето
ankommen 67
anklagen — ihn des Diebstahls, des Betrugs, wegen
Mordes anklagen обвинявам го и кражба, измама
(мошениче^тво), убийство; er war des Mordes an einer
alten Frau angeklagt той бе обвинен и убийството на
една стара жена; ф sein eigenes Gewissen klagt ihn an
собствената му съвест го обвинява; || das Schicksal
anklagen обвинявам съдбата, държа съдбата отговор¬
на 'за нещастието си; ф ich klage mich einer Schwäche
an обвинявам се в слабост; ' wer sich entschuldigt,
klagt sich an който се ■ оправдава, сам се обвинява
Ankläger, der — als Ankläger auftreten заставам, из-
стъпиам се, явявам се като обвинител; ф' der öffen¬
tliche Ankläger публичен обвинител, държавен про¬
курор
anklammern — Wäsche anklammem слагам щипки на
прането; ф ich klammere mich am Geländer an залавям
се, прихващам се за перилата; || ich habe mich an ihn
(an) geklammert залових се за него, вкопчих се, ичепках
се и него;ф übertr. ich klammere mich an eine Hoffnung,
an den letzten Halt (an) улавям се за надежда, за спа¬
сителната сламка, за последната опора
Anklang, der — Anklang finden намирам отглас,
отзвук, отклик, одобрение, добър прием, съчувствие,
посрещам се, посрещат ме добре, харесвам се, харес¬
ват ме; || lebhaften Anklang bei der Weltöffentlichkeit
finden намирам жиио ехо, жии отзвук, откликвам се
дълбоко, намирам жии интерес всред световната
общественост; || sein Vorschlag fand viel, großen An¬
klang, wenig, keinen Anklang неговото предложение
намери голяма поддръжка, се прие, бе прието, по¬
срещнато с бурно одобрение, намери слаба поддръж¬
ка, не намери никаква поддръжка; ф bei ihm, in seinen
Schriften, findet man viele Anklänge an Goethe у него
се срещат много наиеи, реминисценции, заемки от
Гьоте
ankleben — Plakate, eine Bekanntmachung an die An¬
schlagsäule ankleben залепвам, лепя афиши, обява на
стълба за обяви; ф veralt, mancherlei Unarten kleben
ihm von früher Jugend an някои лоши навици, привички
са му останали още от ранното му детство; ф ich
klebe mich an ihn an залепвам се като гербова марка,
като леке, като репей за него, присламчвам се, при-
кърпвам се, прекомандировам се ■ към него
ankleckern — umg. scherzh. angeCleckert kommen мък¬
на се,' влача се непрекъснато у някого да го безпокоя;
точим се, влачим се един след друг, един по един
(като свински чериа); || endlich kamen die letzen ange-
klecCeet най-сетне пристигнаха, се домъкнаха, разг.
довтасаха и последните гости
anklingeni — sie hat gerade bei mir ungektlngelt то¬
ку-що тя ми се обади (ми позвъни) по телефона
anklingen2 — die Melodie klingt an ein altes Volkslied
an мелодията напомня (на една) стара народна песен;
|| das Gedicht klingt an Goethe an в стихотворението
се чувствуват реминисценции от Гьоте, то звучи като
Гъотево стихотворение; ф die gleiche Frage klingt im¬
mer wibdbe an чува се, прозвучава, повдига се, подема
се все същият въпрос
anklopfen — an die (der) Tür anklopfen чукам, тро¬
пам, хлопам, потропвам на вратата; || an das Fenster,
bei einem Freunde anklopfen чуквам, тропвам на про¬
зореца, почуквам на прозореца, у приятел; || übertr.
bei ihm wegen etwas (um Geld) anklopfen потропвам,
чукам, похлопвам на вратата му, за да го помоля за
пари, услуга, зр др потърся помощта му зр нещо; ||
völlig umsonst überall аnClopfen хлопам напразно на
всички врати; || umg. del ihm kurz anklopfen отбивам
се за малко, набързо при него; ф das Alter, der Tod
klopft bei ihm an годините, годинките му вече се обаж¬
дат, старостта вече се обажда; смъртта хлопа на вра¬
тата му
anknüpfen — eine Gespräch, ein Liebesverhältnis an¬
knüpfen завързвам разговор, любовни връзки, любов,
|| mit ihm anknüpfen завързвам връзки, запознанство,
приятелство, любов с него, сближавам се, влизам въи
връзка с него; || neu mit ihm anknüpfen подновявам
връзките си, запознанството, приятелството, контакта
с него; || er knüpfte an meine Worte an, an ein früheres
Gespräch an той взе повод, се отправи от моите думи,
продължи в духа на казаното от мене; се върна отноио
към един по-раншен разговор, подлови отново един
по-раншен разговор, изе за повод един наш по-раншен
разговор
ankohlen — ihn ankohlen извозвам го, пращам го за
зелен хайвер, мятам' го; || du willst mich wohl ankohlen
ти ме поднасяш, се майтапиш с мене, ме смяташ за
балама, будала, искаш да ме извозиш, да ме пратиш
за зелен хайвер
ankommen — ш einer Stadt, in БиНп, zu Hause, auf
dem Gute, an dem betreffenden Ort glücklich ankommen
пристигам благополучно в град, и Берлин, и къщи,
у дома си, в чифлика, на съответното място; || bei
Henschels ist ein Kind angbCommen на Хепшенови се
роди бебе, Хентелоии си имат бебе; ф ein Stück, der
Film ist gut ^gekommen пиесата, филмът бе посрещ¬
нат добре, се хареса, намери отзвук, добър прием;
ф kommst du mir so an така ли ме посрещаш, така
ли се отнасяш към мене; ф er ist bei ипи Firma, in
einem Betrieb als Meister angekommen той се настани
на работа, си намери място и една фирма, бе назначен
като майстор и завод; || er kann nirgends ankommen '
той не може никъде да си намери място, др се приюти,
да си пробие път, не му иърии никъде, навсякъде удря
на камък, претърпява навсякъде неуспех, фиаско; || er
ist übel, iron. schön, gut angbCommbn той претърпя
неуспех, несполука, хубаво го нагласиха, наредиха,
хубаво се нагласи, нареди; отрязаха го, отрязаха му
квитанцията; той сполучи, успя, има успех; || mit sei¬
nem Gesuch kam er übel an' заявлението му остана без
последствие, молбата му бе отхвърлена, не бе ува¬
жена; отрязаха го, удари на камък, не го огря; || damit
kommt er bei mir nicht an такива на мене не минават,
няма др го огрее при мене, с това няма да постигне
нищо, ще удари на камък при мене; ф bei ihm ist nicht
anzukommen той е недостъпен, не може да се добере
човек до него, да си пробие път, да проникне, да стиг¬
не, да се доближи до него; ф man kann gegen ihn nicht
ankommen не може да му се излезе насреща, да се
мери, срринява, разг. барабари човек с него, да му
дойде дохаки, др излезе на глава с него; || ich kann
dagegen, gegen meine Liebe nicht ankommen не мога др
се боря с тоиа, да се боря срещу любовта си, да я
победя, надвия, да й противостоя; ф umg. man kann
ihm nicht ankommen, es ist ihm nicht anzukommen не
се излиза на глава с него, не мога да се справя с него,
да му дойда дохаки, да го туря в ред; ни се кара, ни
се води; ф etwas kommt mich (mir) schwer, hart, suuee,
bitter, übel, leicht an нещо ми се удава трудно, мъчно,
срещам големи трудности, мъчнотии с него, виждам
мъка, тур. зор, изпотявам се от зор, напрежение, идва
ми нанагорно, не ми е лесно; лесно ми е, не ми струва
никакъв труд др го направя, не представя никаква
трудност, мъчнотия за мене; ф etwas, Lust, Furcht,
68 ankommen
Angst, der Schlaf, eine Laune kommt mich an обзема ме,
обхваща ме, прихваща ме нещо; прищява ми се, овла¬
дява ме, обхваща ме, обзема ме желание, страх; до¬
спива ми се, наляга ме сън; прихваща ме нещо, при¬
хващат ме дяволите, ставам капризен, хващат ме нер¬
вите, поддавам се на настроение, прищявка, каприз;
I was kommt dir (dich) an какво те прихвана, що за
капризи, приумици, настроения; какво ти слана, какво
става с тебе; || leise Bedenken kamen mich an обз^х;^
обхванаха ме, налегнаха ме леки съмнения; ф ein
Bedürfnis kommt mich an прихожда ми се по нужда;
©es kommt auf etwas (Akk Jan зависи много, и зави¬
симост е от нещо, касае се до нещо, тежестта пада
върху него; много важно е това обстоятелство, от
голямо значение е за нещо; работата, въпросът се
свежда до нещо; || es kommt darauf an ob... зависи от
това, дали...; || es kommt darauf an зависи от това, от
обстоятелствата, още не мога да кажа с положител¬
ност; || darauf kommt es eben an та тъкмо и това се
състои въпросът, работата; || darauf kommt es nicht
an това не играе роля, не значи нищо, няма значение,
е без значение; || es kommt auf dich, nur noch auf dich
an зависи от тебе, единствено, само от тебе; работата,
въпросът се свежда само до тебе, остава само ти др
решиш, др си кажеш думата, да иземеш отношение
по въпроса, др се изкажеш; || es kommt mir sehr drauf
an zu wissen за мене е много важно, от голямо зна¬
чение, от голяма важност, представя голям интерес,
е от голям интерес да узная това; много държа да
узная това; || es kommt mir mehr auf deine Gesundheit
als auf das Geld an преди всичко, на първо място,
поиече ме интересува здравето ти, за мене е по-важно,
има поиече значение здравето ти, отколкото парите;
държа преди всичко, на пърио място, поиече зр здра¬
вето ти, отколкото на парите; || es käme auf ernen
Versuch, eine Probe an касае се за един опит, става
въпрос, думата е само за един опит, въпросът се свеж¬
да до един опит, щека да рискуваме един опит, нека
др опитаме, да направим един опит; нищо не ни стру¬
ва, няма др ни струва др направим един опит, да
опитаме; || wenn es auf mich ankäme ако питаш, ако
питате мене, ако е нужно моето мнение, ако имате
нужда от моето мнение; що се отнася до мене, до
моята личност, до моето мнение, становище по въ¬
проса; || auf die paar Mark soll es mir nicht -anCommbn
не ми е за няколкото марки, до парите; една или дие
марки повече или по-малко нямат значение, не играят
роля, са без значение зр мене; с една или две марки
няма др забогатея, да стана по-богат, да спечеля, за
загубя, да обеднея; не си струва да се прави въпрос
за една или две марки, въпросът, работата не е в
парите, не се свежда до парите; не парите биха ме
накарали да променя решението си, да се откажа, да
се реша; || es kommt nicht auf das Wetter an времето
няма значение, не играе роля, не може да попречи,
няма да ме иъзпре, др ме накара да променя наме¬
рението си; || darauf soll es nicht ank^men не бива
това' др ни възпре, да ни попречи, да бъде пречка,
задръжка за нас, да ни накара да се откажем от на¬
мерението си; ф es darauf ankommen lassen оставям
нещо да следва своя естествен ход, своето естествено
развитие, предоставям случаят, бъдещето да реши,
изчаквам как ще се стекат обстоятелствата; || ich will
es darauf ankommen lassen предоставям го на случая,
на случайността, на бъдещето, както дойде, както се
стекат обстоятелствата; ще рискувам; || ich will es auf
dich, auf deine Entscheidung ankommen lassen nie по¬
ставя въпроса, работата в зависимост от тебе, от твое¬
то решение, ще го предоставя на твоето усмотрение;
каквото ти решиш, кажеш, това ще стане; || ich möchte
es nicht auf einen Prozeß, einen Streit ankommen lassen
не бих желал др докарам, др доведа работите до про¬
цес, да се стигне до процес, разправия, скандал; || wir
wollen es auf einen Versuch ankommen lassen нека да
направим, рискуваме един опит, не бихме имали нищо
против др се направи един опит, нека опитът Да реши
ankönnen — ich kann gegen ihn, dagegen nicht an не
мога, не съм и състояние, безсилен съм да му изляза
насреща, да му се противопоставя, да му окажа съ¬
протива, да му се опра, безпомощен съм да се боря,
справя с него, с това, да му противостоя
ankränkeln — eine angekränkelte Familie една морал¬
но проядена, нездрава, битово разложена фамилия;
|| übertr. von Eitelkeit, von neuen Ideen, von Сг^ст Skep¬
sis angekränkelt обладан от суетност; надъхан с нови
идеи, заразен с нови веяния; запазен, незасегнат, не¬
помрачен от скептицизъм
Ankratz, der — umg. Ankratz haben много се харес¬
вам, имам много обожатели, много съм ухажвана.
Води началото си от глагола ankratzen чеша, коткам,
гъделичкам го по гушата, така че му става приятно
ankratzen — leicht angekratzt sein леко съм одраскан,
ожулена ми е леко кожата; получил съм леки одрас¬
квания от куршум, леко съм ранен; ф leicht angekratzt
sein на средни години, на средна възраст съм; имам
иече доста години, годинки, лазарника на гърба си;
ф sich (D.) einen Mann ankrutzen запознавам се с
мъж, улаиям, хващам мъж на въдицата си; ф sich
(D.) ein bißchen Geld ankratzen посъбирам, поспес-
тяиам, понатрупвам си малко пари
ankreiden — ihm die Zeche ankreiden записвам (c
тебешира) консумацията му на сметката, и тефтера;
|| tief angbCeeldbt sein затънал съм до гуша в дългове;
и на кучетата (псетата) имам да давам, съм забор-
члял; ф das werde ich dir anCreiden ще си запиша това,
ще ти го върна това; праии му само сметка; запомни
си добре това; ще ти платя за това; нека това ти бъде
обичка на ушите; || ihm etwas, eine Unverschämtheit,
einen Fehler anCreiden заканвам му се люто за нещо;
отбелязвам си, запомням си, записвам си нещо, едно
негово нахалство, безобразие, негова грешка (зр др
му отмъстя, да му я върна, при случай да му я при¬
помня)
ankreuzen — dir werde ich es ankreuzen ще си го
запиша, запомня това; праии му само сметка; нека
ти бъде това обичка на ушите; имай си го едно наум
ankriechen — angekrochen kommen идвам пълзеш-
ком, влачейки се по корем; влача се като влечуго, по
корем пред него, моля се угоднически, раболепно за
нещо; ф Kälte, Angst, Ekel kriecht mich an полазват
ме студени тръпки; изтръпвам, настръхвам целият от
страх; потръсва ми се от погнуса
ankundigen — ein Konzert, eine Reform, ein Buch an¬
kündigen оповестявам предварително концерт, рефор¬
ма, излизането на книга; || seinen Besuch ankündigen,
sich (Akk.) bei ihm anCündigen съобщавам му, че ще
го посетя, че ще му дойда на гости, предизвестявам
го за посещението си; © der Frühling kündigt sich an
пролетта вече идва, настъпва; запролетява се, почиа
да се чуистиуиа вече пролетта; || ein Unheil kündigte
sich an чувствувах приближаването на някакво не¬
щастие, някакво нещастие ме дебнеше
Ankunft, die — seine Ankunft melden, ankündigen,
mitteilen, ansagen известявам, съобщавам за присти¬
гането си; У bei meiner Ankunft in Berlin при присти¬
гането ми и Берлин; || die Ankunft eines Töchterchens
anzeigen съобщавам за раждането на дъщеричка
anC^beln — eine Maschine, ein Auto an^rbeln за¬
движвам, поставям и движение, пускам и действие
машина, автомобил чрез завъртане на ръчката (ма-
нивелата); || die Wirtschaft ankurbeln съживявам, раз¬
движвам стопанството, давам нов тласък на стопан¬
ството "
anlachen — die Äpfel lachen mich an ябълките ми се
усмихват съблазнително, апетитно; ф ihn anlachen
усмихвам му се, кокетирам с него -
Anlage, die — die Anlagen des Werkes постройките,
сградите, съоръженията на завода; || das Bad hat schö¬
ne Anlagen баните имат хубаи парк, хубави зелени
площи, хубава градина; ф der Roman ist bereits in der
Anlage verfehlt романът е сбъркан още и концепцията
си, замисъла си, композицията си, е погрешен по за¬
мисъл, концепция, е замислен, построен погрешно; ||
die Stadt ist in der Anlage ganz modern градът е no
план, по замисъл ' съвсем модерен; ф als Beilage in der
Anlage senden wir Ihnen eine Probe като притурка в
приложението, приложена Ви изпращаме проба, мос¬
тра; ф das ist eine gute Anlage für sein Kapital, deines
Kapitals това е добра инвестиция на неговия капитал,
е добро капиталовложение за тебе, зр парите ти; ||
sein Geld in gute Anlagen stecken инвестирам добре
парите си; ф die Anlage der Kiemen зачатък на хри¬
лете; ф Anlage zu etwas (zum Zeichnen, zur Korpulenz,
zur Erkrankung) haben, zeigen имам, проявявам пред¬
разположение, дарба, заложби, подадене, закваса за
нещо; имам дарование зр художник; имам предраз¬
положение, склонен съм, клоня към пълнеене (за¬
тлъстяване), към заболяване; || künstlerische Anlagen
haben имам артистични заложби, дарби
anlanden — Fische, Passagiere anlanden разтоварвам,
свалям на сушата риба, свалям пасажери; У umg.
scherzh. da wären wir glücklich angelandet стигнахме,
разг. довтасахме най-сетне, благополучно
anlangen — ich bin in der Stadt, auf dem Berge, zu
Hause, '' Ziel angelangt стигнах и града, на плани¬
ната, 'у дома си, разг. ДО«тасах ■ и къщи, стигнах до
целта; || auf der Höhe des Ruhms, aut dem toten Punkt,
auf dem Nullpunkt anlangen достигам иърха, кулми¬
национната точка на славата си; стигам до мъртвата
точка, до точката на замръзването; ф was mich, diese
Angelegenheit an langt, habe ich nichts dagegen що се
отнася, касае до мене, до тая работа, нямам нищо
против
Anlaß, der — Anlaß von etwas nehmen вземам повод
от нещо; използувам нещо като претекст, поиод; || ich
nehme mir etwas zum Anlaß вземам, използувам нещо
като повод, претекст, възползувам се от тоя поиод,
случай; || ohne äußeren, jeden (allen) Anlaß, beim
geringsten Anlaß wütend werden кипвам, хвърквам без
всякакъв външен поиод, без какъвто и др било повод,
без всякаква причина, без всякакво основание, при
най-малкия, при най-незначителния повод; || er gab in
seinem Verhalten nie Anlaß zur Klage, zum Tadel c дър¬
жането си той не даде никога повод за недоволство
от него, др се оплачат от него, др го смъмрят, упрек¬
нат; || Anlaß zur Unzufriedenheit haben имам повод,
основание, причина за недоволство, др бъда недово¬
лен; У aus Anlaß des fünfzigjährigen Jubiläums, Bestehens
der Universität по случай, по повод на бО-годишния
юбилей, 50-годишното съществуване, 50 години от
anlaufen 69
съществуването на университета; || auf seinen Anlaß
по негов почин; ф jeden Anlaß ergreifen, benutzen из¬
ползувам всеки поиод, всеки случай, всяка възмож¬
ност; || bei feierlichen Anlässen при тържествени случаи
anlassen — eine Maschine, einen Motor anlassen
включвам, пускам машина, мотор в движение, за¬
движвам го; ф den Mantel, das Radio anlassen не сва¬
лям, не си събличам палтото, оставам с палтото; оста¬
вям радиото др сиири; ф die Sache ' läßt sich gut an
работата провървяиа, започва, тръгва добре, пре¬
успява, се придвижва напред, дава добри надежди;
У der Lehrling läßt sich gut an чиракът, ученикът обе¬
щава, прави, отбелязва първите си успехи, първите си
сполучливи крачки, напредва, иърии добре, усиояиа
добре; || ■ du hast dich bei dieser Arbeit gut angelassen
при, и тая работа ти се прояви добре, имаш качества
за нея, показваш успехи и нея, иърии ти и нея, идва
ти отръки; работата ти се поддава; ф umg. ihn übel,
hart, grob, scharf, heftig anlassen обругавам, наругавам
го лошо, нахвърлям се грубо, с груби думи, рязко на
него, разг. сдъвквам, еяждрм го
Anlauf, der — Апаш zum aprung nehmen засилвам
се за скок, да скоча; || einen Anlauf gegen, zu etwas
nehmen засилвам се, затичвам се към, срещу, за нещо;
|| einen kräftigen Anlauf zur Arbeit nehmen засилвам
се др работя, нахвърлям се на работа, запретвам се
здраво на работа; || er nahm einen guten Anlauf, ließ
aber bald wieder nach отначало той започна добре, се
нахвърли с усърдие др работи, работеше усърдно, но
после се отпусна (старанието, усърдието му се изпа¬
ри); || einen guten Anlauf nehmen тръгвам добре, про-
вървява ми, преуспявам; ф nicht über den ersten Anlauf
hlnauekommen оставам и наченките си, не мръдвам
и работата, не се предвижвам напред, тъпча все на .
едно място; иърии ми рачешки и работата; || in den
ersten Anläufen etecCenbtelben оставам при първите си
успехи, тъпча все на едно място; || im Anlauf sein на¬
предвам, преуспявам, вървя напред; ф die feindliche
Stellung im ersten Anlauf nehmen превземам неприя¬
телската позиция още с първия щурм, пристъп; ф der
Anlauf des Planes пристъпване към изпълнение на пла¬
на
SillS'lfen — die Maschine, der Motor, Silber läuft an
машината, моторът се задвижва, започва да работи;
среброто потъмнява; || der Plan, der Film läuft an при¬
стъпваме към изпълнение на плана, започва изпъл¬
нението на плана; пускат, дават, прожектират нов
филм, започва прожекцията на нов филм; || etwas an¬
laufen lassen задвижвам, пускам и движение, включвам
нещо; ф mit dem Kopf an die Wand anlaufen блъсвам
си главата в, о стената; ф die Fensterscheiben,, die Zin¬
sen laufen an стъклата на прозорците се изпотяват, се
замъгляват; лихвите нарастват, се трупат; ф gegen ihn
anlaufen засилвам се, втурвам се, спускам се срещу
него, блъсвам се и него, връхлитам го, налитам го,
стълкновявам се с него; || das läuft gegen die Vorschrif¬
ten an това е в разрез c предписанията, противоречи
на предписанията, е против предписанията; || ich kann
nicht dagegen anlaufen не мога др се боря, разправям
с това; || angelauten Kommen идиам тичайки, тичешком,
бежешком, дотичвам; ф einen Hafen anlaufen влизам,
пристигам и пристанище, спирам на пристанище; ф
überall anlaufen предизвиквам, будя, срещам нався¬
къде недоволство, неодобрение, шокирам всички с
държанието си; ф bei ihm übel anlaufen бивам приет,
70 anlegen
посрещнат зле от него, удрям о камък при него, не
ме огрява; || umg. da bin ich schön angelaufen хубаио
налетях; получих; чудесен афронт, отрязаха ме хубаио,
претърпях голям неуспех, голямо поражение, фиаско;
|| umg. ihn anlaufen lassen отрязвам го, отрязвам му
квитанцията, препращам го да си върии, без да из¬
пълня молбата му, посрещам го, приемам го лошо
(както ловецът, който посреща глигана с копието);
ф vor Kälte blau, vor Zorn rot, blau anlaufen посинявам
от студ, почервенявам, позеленявам от яд, гняв; ||
Metalle anlaufen lassen сгорещявам, нажежавам ме¬
тали; || übertr. ihn blau anlaufen lassen разправям му
разни небивалици, бабини деветини, приказки от хи¬
ляда и една нощ, пращам го за зелен хайвер; Ц heiß
anlaufen сгорещявам се, нажежавам се
anlegen — eine Stadt, einen Garten, ein Gemälde, eine
Bahn anlegen основавам, изграждам, построявам град;
направям градина; скицирам, нахвърлям, композирам
картина; трасирам железопътна линия; || eine Kartei
anlegen съставям, правя картотека; || eine Erzählung
als Roman anlegen разработвам, развивам разказ в
роман, романизувам го; || eine breit angelegte Novelle,
Theorie широко замислена поиест, обширна теория;
повест, теория с широк обхват; ф seine Mühe, seine
Zelt, sein Pfund gut. schlecht'anlegen влагам, ■ използу¬
вам добре, зле труда, времето, способностите си; ||
viel Geld für ein Auto anlegen влагам, похарчвам много
пари за автомобил; || wieviel, was wollen Sie (dafür)
anlegen колко пари можете да дадете, да вложите, др
похарчите, колко пари сте си определили (да ■ дрдете)
за това; || soviel kann ich dafür nicht anlegen не мога
да дам, да отделя, похарча толкова пари за това;
ф es auf etwas (Akk.) anlegen целя нещо, преследвам
пел, задавам си зр цел; правя, нагласявам нещо с
оглед на нещо, с намерение др постигна нещо; || sie
hat es auf ihn, auf sein Geld angelegt тя се домогваше
до парите му, бе хвърлила око (разг. мерак) на парите
му, на него; || sie hat es darauf angelegt, ihm zu schaden
тя си бе поставила за цел др му навреди, напакости;
|| die Sache war auf ihn angelegt работата бе насочена,
замислена против пегo;® sich ihm anlegen
спречкиам се, скарвам се, влизам в разправия, спор
с него; ф das Schiff legt an корабът спира на кея; ф
sich (Akk.) fest, eng anlegen прилепвам плътно до не¬
що, залепвам се за нещо, за стената; ф es legt bei ihm
an исичко, каквото хапне, му се лепи, хваща
anlehnen — ich lehne mich an die (der) Wand, übertr.
an ihn опирам се, облягам се на стената; опирам се,
Облягам се на него, търся подкрепа в него; || die Tür
ist angelehnt вратата е притворена, открехната; ф sich
(Akk.) an ein Vorbild anlehnen придържам се към
образец, подражавам му, заемам от него, вземам не¬
що зр образец; || er lehnt sich eng an Tolstoi an той се
придържа и разказите си сляпо о Толстой, подражава
дословно на Толстой, е повлиян силно от Толстой
Anlehnung, die — in Anlehnung an Goethe по под¬
ражание, под илияние, по образец на Гьоте; || in (unter)
Anlehnung an einen bestimmten Baustil, an frühere Ver¬
träge по образеца, по подражание на определен строи¬
телен, архитектурен стил; по подобие, по образеца на
по-раншни договори; || Anlehnung an die (bei den)
Kollegen suchen търся контакт, сближение, c колегите
си, опора, подкрепа, съдействие при тях
Anleihe, die — eine Anleihe bei ihm machen, aufnehmen
правя, сключвам заем от него, заемам пари от него;
|| eine Anleihe ausecheelbbn, zur Zeichnung auflegen обя¬
вявам подписка зр заем; || auf eine Anleihe zeichnen
записвам сума за заем; || die Anleihe ist überzeichnet
подписката за заем е надхвърлила предвидената сума,
предвидения размер; ф bei ihm ь1пь Anleihe machen
заемам пари от него, вземам пари от него назаем;
прен. заемам, заимствувам, правя заемки от него, из¬
ползувам неговия труд, разг. крада от него
anleimen — er sitzt wie angblbimt той седи като за¬
кован за стола, сякаш е сраснал със стола, няма ни¬
какво намерение, не проявява никакво намерение да
си върви
Anleitung, die — ihm Anleitungen zu etwas geben да¬
вам му упътвания, указания, наставления зр нещо; ||
Anleitung zum Maschineschreiben ръководство, напът¬
ствие по машинопис
anlemen — einen Lehrling anlemen обучавам ученик,
чирак, запознавам го с работата, въвеждам го и ра¬
ботата; ф angelernter Arbeiter квалифициран работ¬
ник; II angelernte Manieren заучени, повърхностно
усвоени маниери, обноски; || angelerntes Zeug заучени,
зазубрени, накълвани неща
anlesen — er hat sich sein Wissen angelesen попрочел
е оттук оттам по нешо
anliegen 5. angelegen — das Kleid liegt eng (knapp) an
роклята е прилепнала плътно към тялото; ' || straff an¬
liegende Bluse опъната по тялото блуза; ф veralt, ihm
unaufhörlich, beharrlich mit etwas, wegen einer Sache
anliegen моля го непрекъснато, настойчиво за нещо,
преследвам го непрекъснато с молбите си, изваждам
му душата, не го оставям на мира с нещо, омръзвам,
дотягам му с настояван^та си; ф es liegt mir sehr an
много важно е, от голямо значение за мене е, много
държа на това, много присърце ми е това; ф
anliegend schicken пращам приложено
Anliegen, das — ich ■ habe (hätte) ein Anliegen an dich
имам една молба към тебе; бих искал др те помоля
за нещо; || umg. mit einem Anliegen heeuusrücCen, her¬
auskommen отправям молба за нещо, моля го за не¬
що; || sich (Akk.) mit einem Anliegen an ihn wenden
обръщам се c молба към него, отправям му една
молба; || ihm ein Anliegen vorbringen, vortragen, unter¬
breiten излагам му молбата си
anlocken — Kunden anlocken примамвам, привличам
клиенти; || ihn zu etwas anlockbn нодлъгвам, подмам-
вам, подвеждам го към нещо
aniiigen — er hat mich unverschämt angelogen той ме
излъга безсрамно; || ihm etwas anlügen приписвам му
лъжливи, неверни неща, влагам лъжи и устата му,
влагам му неща в устата, които не е казвал
anmachen — Gardinen, den Spiegel, ein Bild anmachen
зркрчврм, окачвам, слагам пердета; закачвам, зако¬
вавам огледало, картина; ф Farben, Teig, Mörtel, Salat
anmachen разтварям, размивам бои; замесвам тесто;
забърквам хоросан; приготвям салата; || etwas an eine
Speise anmachen подправям ядене; ф den Ofen, Feuer,
Licht anmachen зрпрлирм, наклаждам печката, огъня;
запалвам лампата, осветлението, светвам; ф ich ma¬
che mich an ihn an натискам се, лепя се на него, усук¬
вам се около него
anmalen — die hat sich aber angemalt ама че се e
написала, нарисувала, боядисала тая
anmaßen — ich maße mir Vorrechte an присвоявам
си незаконно, самоволно, произволно привилегии,
права; заграбиам права; || er maßt sich an, ein großer
Gelehrter zu sein той се има, се мисли, се препоръчва
за голям учен, претендира, че е голям учен; ф er maßt
sich viel an той има неоправдано голямо мнение за
себе си, има голямо самомнение, големи претенции,
позволява си много; || was maßt du dir an какво си
позволяваш, що за самомнение, що за дързост; откъде
накъде си присвояваш това право; || er maßt sich ein
Urteil darüber (Akk.) an той си позволява, дръзва, има
дързостта, смелостта, нахалството др дава преценка,
мнението си за това; © ein anmaßendes Benehmen ha¬
ben имам дръзко, самоуверено, разг. нахакано дър¬
жане, държа дързък, нахален език, гоиоря дръзко, са¬
моуверено; || ein angemaßter Gelehrter самозван учен
amnauern — wie angbmaueet stehen стоя като закован,
вкопан, вкаменен, втрещен, гръмнат, като истукан
anmästen — umg. sich (D.) ein Bäuchlein anmästen
пускам си шкембенце от много ядене
amneiern — umg. ihn anmelem извозвам, изпързал-
вам, пращам го за зелен хайиер; || ich bin ganz schön
angbmblert worden хубаво хлътнах, ме оскубаха, обръс¬
наха; извозиха ме здравата, излязох голям шаран,
балама
anmelden — Waren beim Zollamt anmelden декла¬
рирам стоки в митницата; © ein Fbengeepeäch anmel¬
den подавам покана за телефонен разговор; || er hat
seine Ankunft angemeldet той съобщи, извести за при¬
стигането си, че пристига; || einen Besuch anmelden
съобщавам, долагам за посетител, гост; || seinen Be¬
such anmietden съобщавам, предизвестявам за посе¬
щението си, че ще ги посетя, че ще им дойда на гости;
II Konkurs anmelden обяияиам фалит, несъстоятелност,
неплатежоспособност; || ein Patent anmelden регистри¬
рам патент; || eine Erfindung zum Patent anmelden ис¬
кам право на патент за изобретение, подавам молба
за получаване на патент; ф Berufung anmelden обжал¬
вам присъда; || starke Bedenken anmelden изказвам,
проявявам големи съмнения; || Ansprüche, Forderun¬
gen anmelden предявявам претенции, искания; ф ich
melde mich bei ihm, bei (auf) der Polizei, in der Schule
an съобщавам му, че ще го посетя, че ще му отида
на гости, предизвестявам го за посещението си; обаж¬
дам му се; подавам адресен билет, адресна карта в
милицията; записвам се и училище; || ich lasse mich
anmelden пращам, казвам да предизвестят, съобщят
за идването ми; || ich melde mich zur Prüfung, zu einem
Kursus, zur Teilnahme an einem Wettkampf an подавам
заявление (молба) за изпит, записвам се за изпит, в
курс, за участие в състезание; || ich melde mich beim
Arzt an записвам се при лекар за преглед; ф ein Baby
meldet sich an очакваме бебе; || eine Krankheit meldet
sich durch Kopfschmerzen an болест се проявява, за¬
почва с главоболие; предчувствувам, че ще се раз¬
болея, защото ме боли главата
amnerken — man merkt ihm seinen Kummer, seinen
Ärger, seine Sorgen, den Ausländer, den Neuling an
скръбта му личи, се забелязва, е изписана на лицето
му; личи си, познава се, че е ядосай, че има грижи,
че е загрижен, че е чужденец, че е новак; || man merkt
ihm nichts an, er läßt sich nichts anneeCen нищо не му
личи, той не дава да се забележи, др проличи нищо,
с нищо не се издава; || ihm etwas an der Miene, an den
Augen anmeeCen нещо му личи, се забелязва, се по¬
знава по израза на лицето му, по очите му; ф ich
^гСг mir etwas am Rande an отбелязвам, записвам
си нещо на бялото поле; || ■ diesen Tag werde ich mir
im Kalender rot anm^Cen тоя ден ще си отбележа с
червено в календара като празник
Anmerkung, die — eine boshafte Anmerkung über et¬
was (Akk.) machen правя злостна забележка за нещо;
|| mit Anmerkungen versehen снабден със забележки,
обяснения, критически апарат
annehmen 71
anmessen, s. angemessen — der Schneider mißt mir
einen Anzug an шивачът ми взема мерки за костюм;
|| ich lasse mir einen Anzug anmessen поръчвам си кос¬
тюм по мярка; || das paßt wie angemessen лежи, при¬
ляга сякаш е направено по мярка
anmuten — etwas mutet mich seltsam, heimatlich,
fremd, feierlich, wie ein Traum an нещо ми се вижда
странно, чудно; чувствувам го близо до душата си,
ми навяиа спомени за родината, за дома; чувствувам
го като нещо чуждо; настройва ме тържествено; стру¬
ва ми се като сън, невероятно, недействително, като
приказка
annageln — wie angenagelt stehen, sitzen стоя, седя
като закован, вкопан
Annahme, die — die Annahme eines Kindes осино¬
вяване, припознаване на дете; ф die Annahme eines
Vorschlags, einer Resolution приемане на предложение,
резолюция; ф deine Annahme in dieser Sache erwies
sich als irrig предположението ти по този въпрос се
оказа погрешно; || in (unter) Annahme, daß... при пред¬
положението, предпоставката, че; приемайки, пред¬
полагайки, че...; ich habe Grund zu der Annahme, daß...
имам основание др приема, да предположа, че...; ||
das berechtigt zu der Annahme, daß... имам основание
да приема, да предположа, това дава основания за
предположението, да се предположи, да се приеме,
че...; Ц diese Annahme liegt nahe това предположение
е близо до ума; © die Annahme binee Geschenks ver¬
weigern отказвам да приема подарък; връщам подарък
Annalen, pl. — etwas geht in die Annalen ein нещо
бива записано c големи букви и страниците на ис¬
торията
annehmen — ein Geschenk, eine Einladung, eine Stelle,
Stellung, einen anderen Namen, Glauben annehmen при¬
емам подарък, покана, място, служба, друго име, дру¬
га вяра, преминавам към друга вяра; || er nahm sie in
seine Dienste an той я прие, взе на работа у себе си;
Ц hist, auch scherzh. ihn in Gnaden wieder annehmen
приемам го пак милостиво, великодушно; прощавам
му великодушно; || eine Waise als Kind, an Kindes Statt
annehmen осиновявам, припознавам сираче; || einen
Antrag, eine Resolution, eine Entschließung einstimmig
annehmen приемам предложение, резолюция едино¬
душно; || angenommener Name псевдоним, измислено,
чуждо име; || mit angenommener Kälte с престорена,
привидна, изкуствена студенина; ' wer annimmt, ist
gefangen подаръците задължават; © der Stoff nimmt
leicht Schmutz an, hat die Farbe gut angenommen ма¬
терията се цапа лесно, поема лесно лекета, е поела
добре боята; © eine Unart, eine 'schlechte Gewohnheit,
schlechte Manieren annehmen възприемам, придоби¬
вам, усвоявам лош навик, лоша привичка, лоши об¬
носки, маниери, лошо държане; || eine feindselige,
unterwürfige Haltung annehmen възприемам враждеб*
но, раболепно, угодлиио държане; започвам да се дър¬
жа враждебно, раболепно, угодлиио; || umg. Haltung
annehmen мирно; заставам мирно, заемам войнишка
стойка; || eine gönnerhafte Miene annehmen придоби¬
вам, вземам покровителстиено изражение; || sein Ge¬
sicht nahm, seine Züge nahmen einen strengen, besorgten
Ausdruck an лицето му прие строг, загрижен израз,
строго, загрижено изражение; чертите му изеха, до¬
биха строго, загрижено изражение; || gefährliche ' Aus¬
maße annehmen вземам, добивам, приемам застра¬
шителни размери, разраствам се опасно, в голяма
72 anniesen
опасност, напаст; || einen bedeutenden Umfang anneh¬
men добивам значителен размер, обхват; || greifbare
Formen, konkrete Gestalt annehmen приемам, добивам
осезаеми, реални форми, конкретен, действителен
образ, облик; || Vernunft, Verstand annehmen вразу¬
мявам се, опомням се; разг. увира ми умът, акълът;
|| nimm doch endlich Vernunft (Verstand) an +p вразуми
се, опомни се най-сетне, няма ли прш-посне др по-
умнееш, др се ■ вразумиш, др ти уври умът и главата;
|| nimm dir das gefälligst an моля те да си забележиш,
др си запомниш добре това, да си вземеш хубава,
добра бележка от това, др вземеш под внимание това,
което ти казвам; || das kannst du, darfst du annehmen
можеш да приемеш това, др се осланяш, др разчиташ
на това; || dial. das brauchst du dir nicht anzunehmen
не го взимай толкова присърце; © angenommen, neh¬
men wir an, daß es sich so verhält при предположе¬
нието, при условие, ако приемем, допуснем, др пред¬
положим, приемем, че това, че работата е така, стои
така; ф ich nehme mich einer Sache an заемам се, на-
гърбвам се с нещо; поемам грижата за нещо, задъл¬
жавам се др се погрижа зр нещо; || nimm dich seiner
an имай грижата за него, заеми се ти с него
anniesen — ihn anniesen кихвам в лицето му; прек.
сопвам му се, скастрям го, скарвам му се, наругаиам
го, нрсолврм го, нахоквам го, свивам му сармите,
смачквам му фасона, сдъвквам го, сяждам го
anno, Anno — Anno Domini 1700 и лято господне
1700; || das war Anno dazumal това бе много отдавна,
още во време оно; || das Bild ist noch von, stammt noch
aus Anno Tobak картината е от стародавни, незапом¬
нени времена, от много отдавна, разг. още от време
оно, още от старо, турско иреме
Annonce, die — eine Annonce aufgeben, in die Zeitung
setzen давам обява, помествам я във вестника
anöden — ich öde ihn mit meinem Geschwätz an отег¬
чавам го, омръзвам му, дотягам му, досаждам *му с
бръщолевенията си, с брътвежите си; ф umg. einen
Passanten anöden закачам, безпокоя минувач, задявам
го, досаждам му, ставам натраплив към него
anölen — ich habe mich angeölt напих се, натрясках
се, напорках се
anordnen — etwas alphabetisch anordnen подреждам
нещо по азбучен ред; ф den Rückzug anordnen давам
нареждане, заповед за отстъпление, оттегляне; || der
Arzt hat strenge Bettruhe angeordnet лекарят предписа,
нареди пълен покой
Anordnung, die — Anordnungen treffen, erlassen, ge¬
ben, erteilen давам разпореждания, нареждания, раз¬
пореждам, нареждам; издавам заповед, постановле¬
ние, наредби; || auf meine Anordnung по моя заповед,
по мое нареждане, разпореждане; ф eine alphabetische,
künstlerische Anordnung азбучен ред, азбучно, худо¬
жествено подреждане
anpacken — ihn am Arm, am Kragen anpacken хва¬
щам, сграбчвам го, пипвам го за ръката, яката; ф die
Sache ' richtig, am (beim) rechten Ende anpacCen по¬
демам, подлавям правилно, както трябва работата;
пипвам, хващам крайчецр на чорапа; || sie weiß schon,
wie man es dabei anpacken muß тя знае как трябва да
се действува, постъпва при такива случаи, знае как
да подхване нещата; || etwas schlau, geschickt, falsch
anpacken нагласявам, скроявам нещо хитро, умело;
подхващам погрешно нещо; || etwas von einer anderen
Seite her anpacken подлавям другояче работата, ата¬
кувам я от друга страна, променям тактиката; опит¬
вам другояче, прилагам друга тактика; ф ihn anpaC¬
ken нападам, атакувам го; || ihn scharf, hart, nicht ge¬
rade sanft anpacCen отнасям се рязко, строго към него,
действувам строго, здравата, енергично, безпощадно
срещу него, не го щадя много, не го гладя с пауново
перо, не му цепя много басма; нахвърлям се остро,
грубо на него; || ■ du kannst ihn ruhig ein wenig härter,
fester anpacken можеш спокойно да му се поскараш
малко, да го държиш малко по-строго, по-здраво, да
му постегнеш малко юздите, да бъдеш по-строг, по-
енергичен към него, да му иосмачкаш малко фасона,
др му посвиеш малко сармите; || den Gegner hart an¬
packen притискам здравата противника; || einen Plan,
ein Problem, eine Frage kühn anpacCen пристъпвам сме-
лб, решително към изпълнението на план, към раз¬
решението на проблем, иъпрос; залавям се, заегиам
се решително, смело с план, подлавям, подхващам
смело проблем, иъпрос; || übertr. ein heißes Eisen an¬
packen ■ зачеквам щекотлии, деликатен иъпрос, нагаз¬
вам и деликатни води, давам деликатна насока на
разговора; ф er hat dabei kräftig mit angepacCt той ни
се притече енергично на помощ, помогна, подпомогна
ни, се присъедини енергично към нас, към нашите
усилия, и той изе енергично участие в това, и той
вложи своя дял (на участие) и това; ф ein Grauen,
Lust packt mich an обхваща ме, обзема ме ужас, страх,
дострашава ме, пришява ми се, приисква ми се нещо,
обхваща ме. обзема ме желание зр нешо
anpassen — cin Kleid der Figur anpassen нагаждам,
изпробвам рокля по фигурата, тялото; ф ich passe
mich den Verhältnissen, den Umständen an нагаждам
се, приспособявам се, привиквам, адаптирам се хъм
условията, обстоятелствата, свиквам с тях, || die
Augen passen sich dem Licht an очите се нагаждат,
приспособяват към светлината, свикват със светли¬
ната, акомодират
Anpassung, die — die Anpassung an die Umwelt, an
die Dunkelheit нагаждаме, приспособяване, адаптация
към околната среда, сиикиане с тъмнината, акомо¬
дация на зрението (очите) към тъмнината
anpeilen — einen Sender anpeilen засичам, пеленговам
радиостанция, радиопредавател; ф umg. ihn, etwas
anpeilen впервам поглед и него, и нещо, гледам го
вперено, втренчено
anpfeifen — das Fußballspiel anpfeifen свиря за за¬
почване на мача^ umg. ihn anpfeifen нару^иам, скас-
трям, нахоквам, пагътчaвам го, сопвам му се, скарвам
му се, крясвам му; нарязвам го като кисела краста¬
вица
anpflaumen umg. — ich pflaume ihn an подигравам
го, вземам го на подбив, правя си шега с него, май¬
тапя го, занасям, задирям, закачам го, правя непри¬
лични забележки по негов адрес
anpichen — wie angepicht bei der Arbeit sitzen не мога
др се откъсна иито за миг от работата, залепил съм
се за стола, не вдигам глава от работата
anpöbeln umg. — ihn anpöbeln нося се, държа се про¬
сташки, като простак с него, обръщам се просташки
към него
anpochen — bei ihm zaghaft anpochen потропвам,
похлопвам, почуквам нерешително у него; || um Unter¬
kunft anpochen потропвам, за да питам за подслон,
с молба др преспя, пренощувам, да ме приемат на
квартира у тях
anprallen — ich pralle an etwas (Akk.), gegen etwas
an блъсвам се и нещо, отскачрм от нещо; || der Regen
prallt an das Fenster an дъждът удря, шиба, бие и про
зореца; || der Wagen ist gegen einen Stein angeprullt
колата се блъсна, се удари о, и камък '
anprangern — .ihn als Betrüger unprangeen заклей¬
мявам го като мошеник, измамник; || etwas unprungeen
порицавам, заклеймявам нещо публично
anpreisen — eine Ware anpebieen хваля, рекламирам
стока; ф ihn himmelhoch anpreisen превъзнасям го до
небесата, хваля и прехвалям го, не мога др го нахирля
anpusten — man braucht ihn nur anzupusten, und
schon füllt er um само да го духнеш и ще падне (тол¬
кова е слаб)
anranzen umg. — ihn gehörig amanzen наругавам,
изругрвам го здравата, обсипвам го с ругатни.
anrasseln - - umg. ihn anraeseln скарвам му се, нр-
ругриам, нахоквам го, скастрям го; ф ungerusselt kom¬
men пристигам със звек от оръжие, саби, с трясък,
шум, шумно
anraten — ich kann dir den Kauf dieses Hauses nur
anraten мога само др те посъветвам, др ти препоръчам
да купиш тая къща; || ihm Ruhe, Schonung anraten
съветвам го др си почива, препоръчвам му спокой¬
ствие, покой, др щади силите си, да се пази; || auf dein
Anraten habe ich es getan направих го по твоя съвет,
по твоя препоръка; |! laß es dir anraten послушай ме,
вслушай се в съиета ми
anrechnen — ich rechne ihm etwas an вписвам му
нещо и сметката, минавам му го нр сметка, прихва¬
щам му го нр смет ка, вписвам му го и тефтера; || ihm
zuviel anrechnen вземам му поиече пари, прихващам
му го по-скъпо, отколкото трябва, отколкото струва;
|| ihm die Zinsen anrechnen пресмятам му лихвите: ||
ihm die Untersuchungshaft anrechnen зачитам му пред¬
варителния затвор; ф ihm etwas als Verdienst, hoch
anrechnen зачитам му нещо като заслуга, вписвам му
го като голям актии, като висока заслуга, оценявам
му го високо; || ich rechne es mir als Ehre, zur Ehre an,
daß... считам го'"за чест, че...
Anrechnung, die — ihm etwas in Anrechnung bringen
впиcвaм^ту нещо и сметката, минавам му го на смет¬
ка; прихващам му го на сметка, зачитам му го като
заслуга, записвам му го като актив; || unter Anrech¬
nung der Untersuchungshaft при зачитане на предва¬
рителния затвор
Anrede, die — die Anrede an ihn, mit „Sie“ обръщение
към него, заговаряне; обръщение на „Вие“; ф veralt.
eine Anrede halten държа реч, приветствие; ф auf gute
Anrede folgt guter Bescheid блага реч железни врата
отваря; добра дума — златен ключ .
anreden — ihn mit „Du“, auf der Straße anreden за¬
говарям му на „ги“; заговарям му, заприказвам ■ го
на улицата; || wie muß ich ihn anreden как др се обърна
към него, как да му заговоря (на „ти“ или на „Вие“);
|| ihn um Geld anreden замолвам го др ми услужи с
пари; || ihn auf etwas (Akk.) hin anreden заговарям го
по повод на нещо, заприказвам го, за др му кажа
нещо
anregen — - den Appetit anreden възбуждам апетита’:
|| Kaffee regt die Lebensgeister an кафето ободрява,
освежава, възбужда, стимулира ■ жизнените сили; ||
Wein regt (mich) an виното (ме) възбужда, (ми) дава,
създава настроение; ф etwas anregen давам подтик,
идея, правя предложение за нещо, предлагам нещо,
аз съм инициаторът, виновникът на нещо; || eine Frage
anregen повдигам, възбуждам, зачеквам въпрос; ф ihn
zu etwas anregen подтиквам, насърчавам, поощрявам
го към нещо, давам му импулс, подтик за нещо, им-
пулсирам го зр нещо; ф durch, von etwas angeregt
подтикнат, импулсиран, поощрен, насърчен, подбуден
anriechen 73
от, чрез нещо; || eine anregende, angeregte Unterhaltung
оживен, интересен, увлекателен разговор; || in ange¬
regter Stimmung и оживено настроение
Anregung, die — die Anregung zu etwas geben давам
подтик, импулс, инициатива, идеята, почин за нещо;
импулсирам, подтиквам към нещо; || auf Anregung von
ihr hin hat er sein Studium fortgesetzt по неин подтик,
почин, по нейна инициатива, подтикнат, импулсиран
от нея, той продължи следването си; || papierd. etwas
in Anregung bringen давам подтик, инициатива за не¬
що
anreißen - • eine Packung, eine Schachtel Zigaretten
anreißen отварям, начевам, започвам ново пакетче,
нова кутия цигари; || sein Vermögen, Geld, ' den Not¬
groschen anreißen начевам, накърнявам състоянието
си, посягам на парите си, на спестените пари; ф ihn
anreißen подлъгвам, подмамвам, привличам го с шум¬
на, панаирджийска реклама; ф eine Frage, ein Thema
anreißen зачекиам въпрос, подхващам тема; ф er ist
angerissen той е сръбнал малко, малко е на номер, на
градус, пийнал е, направил е малко главата; ф ein
Streichholz anreißen драсврм, запалвам клечка кибрит
Anreiz, der — ihm einen Anreiz zu etwas geben давам
му подтик, импулс за нещо, подбуждам, подтиквам,
подмушквам го към нещо, влизам му под кожата,
пускам му шишове, фитили зр нещо; || Anreiz ausüben
подтиквам го към нещо; || Anreiz in sich fühlen чув-
стиуиам подтик и себе си
anreizen — ich reize ihn zu etwas an подтиквам, под¬
буждам, импулсирам, подмушквам, подмамиам, под¬
лъгвам го към нещо, давам му импулс, подтик за
нещо, разг. влизам му под кожата, пускам му шишоие,
фитили за нещо; поощрявам, насърчавам го към не¬
що; ф die Nerven, die Sinne anreizen възбуждам нер¬
вите, дразня, гъделичкам сетивата
anrennen — angeran^ kommen пристигам тичайки,
тичешком, тичешката; притичвам, дотичвам; ф mit
dem Knie gegen, an etwas (Akk.) anrennen блъсвам се,
удрям се с коляното в, о нещо; ф gegen eine Stellung
anrennen атакувам, щурмувам позиция; ф gegen die
Vernunft anrennen върия против здравия разум, по¬
стъпвам и разрез със здравия разум, неразумно; ||
gegen das Schicksal anrennen искам да постигна нещо
против волята на съдбата, искам да се преборя със
съдбата, да променя съдбата
anrichten — das Essen, es ist angeeichtet яденето e
готово; мрср+р е сложена, наредена, готова; ф ich
richte einen Schaden, (ein) Unheil, große Verwirrung,
Verheerungen an причинявам вреда, щети, пакост-, бе¬
ля, беда; предизвиквам, причинявам смут, смущение,
бъркотия, забъркване, объркване; причинявам, нана¬
сям опустошения; || ein Blutbad unter der einheimischen
PevölCerung' an richten устройвам кървава баня, сеч
между местното (туземното) население; || umg. da hast
du etwas Schönes, Nettes ungeeichtet хубава беля,
пакост си направил, хубава каша си забъркал, хубава
попррр си надробил, забъркал; «ф> wer den Schaden
anrichtet, muß ihn büßen кой какво е дробил, това и
ще сърба; каквото си дробил, такова ще сърбаш ;,кой-
то е надробил, забъркал кашата, попарата, той ше
я сърба, така и ще я изяде; ф einen Panzer anrichten
визирам неприятелски танк
anriechen — ich rieche es dir an, daß du Schnaps ge¬
trunken hast усещам, помирисвам, надушвам по ми¬
ризмата, че си пил ракия
74 anrüchig
anrüchig — eine anrüchige Kneipe подозрителна, съ¬
мнителна кръчма; кръчма с лошо име, с лошр слава,
със съмнителна репутация
Anruf, der — auf Anruf stehenbieiben заставам, спи¬
рам при повикване; || mil. auf, ohne Anruf schießen
стреля се след предупреждение, без предупреждение;
ф ich danke dir für den Anruf благодаря ти, че ми се
обади по телефона; || bei jedem Anruf при всяко по¬
звъняване на телефона
anrufen — ein Taxi, einen Freund anrufen повиквам,
поръчвам такси, повиквам приятел по телефона, те¬
лефонирам му, позвънявам му; || rufe mich an потърси
ме, обади ми се по телефона, телефонирай ми, по¬
звъни ми; || bei ihm anrufen телефонирам му, обаждам
му се в къщи по телефона; ф ihn in der Not um Hilfe
anrufen викам, призовавам го и нужда на помощ,
обръщам се към него в нужда за помощ; || ihn um
Gnade, Schutz anrufen моля го за милост, закрила,
защита, др ме закриля; || ihn zum Zeugen, um Recht
anrufen призовавам го за свидетел; апелирам към него
зр страведливост, зр правда; ф das Gericht, eine höhere
Instanz anrufen обръщам се за съдействие към съда,
към по-висша инстанция, търся справедливост, удов¬
летворение в по-висша инстанция
anrühren — rühre mich nicht an: не ме пипай, до¬
косвай, разг. барай, не се докосвай до мене; || kein
Buch anrühren не пипам, похиащам книга, не вземам
книга и ръка; || keinen Alkohol uш'ühren не слагам
капка алкохол и устата, не мога да помириша алко¬
хол; || keinen Bissen a^dhr^ не хапвам нищо, не турям
залък, троха в устата, не се докосвам до яденето, не
ми се отварят устата; || ich kann heute nichts uneüheen
днес не ми се яде, не ми се туря залък и устата, не
мога др хапна нищо; ф einen Teig, einen Kuchen an¬
rühren замесвам тесто, забърквам сладкиш; || urng.-ihm
eine schöne Suppe anrühren забърквам му хубава каша,
надробявам му хубава попара
anrutschen — angerutscht kommen пристигам, изтър¬
свам се ненадейно, неочаквано; || ich werde nächstens
bei dir anrutschen в най-близко време ще се отбия зр
малко при тебе, прескоча за малко у тебе, ще ти се
изтърся на гости
ansagen — eine Sitzung, eine Versammlung, seinen
Besuch (bei ihm) ansagen оповестявам, обявявам, опре¬
делям, назначавам събрание; предизвестявам го, съ¬
общавам му, че ще го посетя; || das Programm, ein
Konzert ansagen предавам, обявявам програмата, съ¬
общавам по радиото за концерт
Ansatz, der — er zeigt gute Ansätze той напредва
добре в работата си, проявява се добре, обещаващо
и началото; || nicht über die eeeten Ansätze hinauskom¬
men, bei (in) den ersten Ansätzen steckenbleiben тъпча
исе на едно място, оставам при първите опити, резул¬
тати, постижения, не напредвам, не мръдвам, не се
придвижвам по-нататък; ф mit einem Ansatz etwas
aust^nCen изпивам нещо наведнъж, на един дъх, на
една глътка; ф der Ansatz von Schmutz, von Zahnstein
наченки, начало на мръсотия, на зъбен камък, на¬
трупване, наслояване, напластяване на мръсотия, на
зъбен камък; || Ansätze zur Besserung първите признаци
на подобрение; || einen Ansatz von, zu etwas haben
имам начало на нещо; клоня, имам предразположе¬
ние, наклонен съм към нещо; || den Ansatz eines Krop¬
fes haben имам начало на гуша; || sie hat Ansatz zum
Fettwerden, den Ansatz eines Bauches, zu einem Bauch
тя има предразположение, е предразположена към
пълнеене, има вече начало на шкембенце; на корем;
ф ihm etwas in Ansatz bringen минавам му, пиша му,
прибавям му нещо към сметката; на сметка, пресмя¬
там му го; || übertr. etwas in Ansatz bringen вземам
нещо' пред иид, под съображение, внимание, разг. ту¬
рям го, предвиждам го и сметкатр; || der Ansatz für
die Preise der Waren ist zu hoch предварителната оцен¬
ка, приблизителното изчисление на цените на стоката
е много иисока, иисоко; ф den Ansatz der Aufgabe
aufetellen, finden извеждам, намирам формулата, съ¬
ставям уравнение зр решаването на задача; ф der
Ansatz eines Versuches подготовка за химически опит
Ansatzpunkt, der — einen neuen Ansatzpunkt finden
намирам ноиа отправна точка
ansarien — er hat sich einen angeeoffbn той се е напил,
паmряскал, напоркал
ansaugen — der Blutegel saugt sich an пиявицата се
ипива, залепва; ф übertr. etwas saugt ihn an нещо го
привлича, тегли, поглъща, сграбчва
an^useln — ich säusele mir einen an ^фир^ам се,
натряскам се, нарязвам се; ф angesäuselt 'sein сръбнал,
пийнал съм малко; направил съм главата, малко, съм
нр номер, на градус
a^ausen — angesaust kommen пристигам с фучене,
бучене, като фъртуна, вихрушка, стрела, дофучавам,
профучавам; долитам като вихрушка, фъртуна, стре¬
ла, хала
anschaffen — ich schaffe mir ein Auto, einen Hund an
доставям си, набавям си, купувам си нещо, автомо¬
бил; вземам си куче; || umg. ich schaffe mir eine Freun¬
din, eine Liebste an намирам си приятелка, любовница;
|| umg. sich (D.) Kinder anschaffen раждам си, шег.
поръчвам си деца; <■ wer zahlt, schafft an който плаща,
той сиири (се разпорежда)
anschauen — ihn fest, stumm, vorwurfsvoll, vielsagend
anschauen поглеждам го право в очите, безмълвно, с
упрек, многозначително; || ihn erstaunt, veI•wundbet,
verblüfft, unverwandten Blickes anschauen поглеждам
го учудено, смаяно, слисано, гледам го втренчено, не
откъсвам поглед от него; || sie schauten sich (schauten
einander) an те се спогледаха, размениха погледи, се
изгледаха един друг; || es war traurig anzuschauen беше,
представяше тъжна, печална гледка, картина, нр човек
му ставаше жал, болно др гледа това; ф ich schaue
mir etwas an разглеждам (подробно) нещо; || der Arzt
schaute sich den Kranken an лекарят видя болния
anschaulich — eine anschauliche Darstellung, Schilde¬
rung картинно, пластично, нагледно, ясно, живо из¬
ображение, описание; ф etwas anschaulich erzählen
разказвам жиио, картинно, нагледно нещо;|| ein Bei¬
spiel soll das anschaulich machen ще онагледя ;овр c
един пример, ще се опитам да поясня, др онагледя
това, др го изобразя картинно, нагледно с един при¬
мер .
Anschauung, die — die sinnliche Anschauung сетивен
наглед, сетивна представа, сетивно възприятие; || dafür
fehlt mir die Anschauung нямам понятие, представа зр
това, не познавам това; || etwas aus eigener Anschauung
kennen зная, познавам нещо от собствен опит, от соб¬
ствено наблюдение; || durch lebendige Anschauung et¬
was erlernen научавам нещо чрез живо, непосредствено
наблюдение; ф in Anschauung versunken захласнат,
потънал и съзерцание; ф er hat sonderbare, rückstän¬
dige, überholte Anschauungen über die Kunst, von der
Kunst той има странни, назадничави (консервативни),
надживени, остарели иече, отживели схващания, раз¬
бирания, възгледи за изкуството; || an seinen An-
schauungen festhalten държа на схващанията си, на
разбиранията си, на светогледа си, на становището,
мнението си
Anschein der — den Anschein haben имам вид, из¬
глеждам; || sie gibt sich den Anschein, als ob sie scherzte
тя си дава вид, прави се, като че ли се шегува, като
че ли е шега; || er hat mit größeren Schwierigkeiten zu
kämpfen, als es den Anschein hat той има да се бори
с много по-големи трудности, отколкото това из¬
глежда на пръв поглед, отколкото си мисли човек;
|| den Anschein eewecCbn будя, създавам впечатление;
Ü aner Anschein spricht dafür, daß... външно исичко
говори за това, че...; || es gewinnt den Anschein, als ob...
изглежда, добива иид, като че ли...; || allem Anschein
nach — dem Anschein nach по исичко, по исяка ве¬
роятност, навярно, изглежда че, по външния иид, из¬
глед, на иид; || nach dem Anschein zu urteilen ако се
съди по външния вид, по външностра;-^ der Anschein
trügt външността, външният вид лъже
anscheißen vulg. — du willst mich wohl ansch^ßen
искаш да ме минеш, извозиш, метнеш, нали; || ihn
ansche^n наругавам го, казвам му „лайно“; ф an-
geschlssen kommen пак се мъкне нр гости по никое
иреме; ф ihn bei einem anscheinen изказвам се лошо
за него пред някого, очерням го, оклеиетяврм го под¬
ло
anschicken — ich schicke mich zu etwas an готвя се,
каня се, тъкмя се, глася се, тъкмо се каня да направя
нещо, понечвам, с намерение съм, възнамерявам др
извърша нещо
anschießen — der Strom schoß auf ihn an водата се
стрелна, втурна, спусна стихийно срещу него, го връх¬
летя стихийно; ф die neuen Gewehre anschießen из¬
пробвам, изпитвам новите пушки, прострелвам ги;
|| ■ ein Fest anschießen откривам тържество с изстрели;
ф ihn auf der Flucht, aus Versehen anschießen нара¬
нявам го при опит за бягство, по недоглеждане, по
невнимание; || der Vogel war an einem Flügel ange¬
stossen птицата бе c простреляно крило, простреляна
в крилото; ф er ist etwas angestossen малко е илюбен,
сърцето му е засегнато, простреляно от стрелите на
Амур; има. др дава на Михаля, малко е дръпнат, смах¬
нат, шантав; ф angestossen wie ein Pfeil kommen до¬
литам, дохвърчавам като стрела, фурия; || die Flut
kam angestossen водата придойде стихийно; ф umg.
ihn anschießen опитвам се др подкопая, разклатя по¬
ложението му, гледам да ороня престижа му, да го
злепоставя, изложа; ф seine Felder schießen an die
meinen рд нивите му граничат с моите; ф in, zu Kris¬
tallen anschießen кристализирам; || Kristalle schießen an
кристали се полепват по стените на съда
Anschiß, der vulg. — einen Anschiß bekommen, ein¬
stecken müssen изяждам, отнасям калая, нару^иат ме
най-вулгарно
Anschlag, der — der Klavierspieler hat einen harten,
weichen Anschlag пианистът има твърд, мек удар, има
туше; || der leise, dumpfe Anschlag der Wellen лекият,
глухият плисък, плясък, лекото пляскане на вълните;
ф der Anschlag der Hunde лаят на кучетата; ф etwas
durch Anschlag brCanntmuchen афиширам, обявявам,
оповестявам нещо публично чрез обява; || ein Anschlag
am Schwarzen Brett обява, афиш на черната дъска; ||
ein Haus ist im Anschlag къщата е обявена на публичен
търг, на публична продажба; ф einen Anschlag gegen
ihn, auf ihn, auf sein Leben vorbereiten, schmieden, ver¬
üben, ausfuhren, umg. machen подготвям, организирам,
замислям, кроя, извършвам покушение, атентат, ком-
плот срещу него, срещу живота му, посягам на него,
anschließen 75
на живота му; || einem Anschlag zum Opfer fallen ста¬
вам жертва на атентат, покушение, комплот, загивам,
умирам вследствие на атентат, покушение; ф einen
Anschlag der Baukosten machen правя приблизително,
предварително изчисление на разноските по строежа;
II übertr. etwas in Anschlag bringen вземам нещо под
внимание, турям го и сметката, предвиждам го, държа
сметка за него, вземам го пред иид; || das kommt nicht
in Anschlag това не влиза и сметката, не се смята, не
се счита, разг. не важи; ф das Gewehr in Anschlag
haben, halten, bringen държа готова, приготвям пуш¬
ката зр стрелба; || in Anschlag gehen, im Anschlag liegen
прицелвам се; ф' bei einem Anschlag von 80 Maschen
заплитам на 80 бримки
anschlagen — einen Teller, eine Taste, einen Ton an¬
schlagen удрям, чукиам, нащърбявам чиния; удрям
клавиш, давам тон; || einen ironischen Ton anschlagen
заговарям иронично, с ироничен тон; || einen anderen
Ton anschlagen променям тона, заговарям с друг тон,
разг. запявам друга песен, на друг глас; обръщам ко¬
лата; || er weiß den richtigen Ton anzuschlagen той умее
да налучка истинския тон; || ein neues Thema anstla-
gen зачеквам, отварям, подлавям нова тема; преми¬
навам на друга тема, променям темата; || ein Gelächter
anschlagen изсмивам се; || ein ' rasches Tempo anschlagen
завързвам, ускорявам темпото; || ein Plakat, eine Be¬
kanntmachung anschlagen залепвам афиш, обяиа; || et¬
was ist am Schwarzen Brett angeschlagen нещо е обя¬
вено, афиширано, оповестено на черната дъска; ф
etwas hoch oder niedrig (gering) anschlagen оценявам,
калкулирам нещо иисоко или ниско; прен. надценявам,
подценявам нещо; || das kann man nicht hoch genug
anschlagen това не може др бъде оценено достатъчно
високо, е неоценимо; ф ein Haus anschlagen обявявам
къща на публичен търг, на публична продажба; ф
veralt, das Gewehr auf ihn anschlagen насочвам оръ¬
жието срещу него, прицелвам се в него: ф ein Hund,
ein Vogel, die Klingel schlägt an чуир се кучи лай, кучето
залайва, се обажда предупредително; запява, обажда
се птичка; звънецът извънява, прозиучаир; © bei ihm
schlägt uIIis, nichts an всичко му се прихваща, му по¬
нася; нищо не му се хваща, не му понася, не му илияе,
няма никакво въздействие иърху него, не му помага;
|| etwas (eine Medizin, die Kur) schlägt bei ihm wohl,
gut, übel an, hat nicht angeschlagen нещо (лекарство,
лечение) му понася, влияе, действува добре, зле, му
оказва благотворно, лошо действие, му се отразява
добре, зле, не му понася, няма никакво въздействие
върху него; ф Pflanzen schlagen an растения се при¬
хващат, пускат корени
anschließen — die Tür, das Kleid schließt nicht gut an
вратата запъва; дрехата не се затваря добре, не при¬
лепва, не приляга плътно; ф einen Sender, das Telefon,
den Gartenschlauch (am Wasserhahn) anschließen
включвам предавател, скачвам, свързвам, включвам
телефон, скачвам градинския маркуч с крана за вода,
слагам го на крана; ф das Theater schließt (sich)vap
unser Haus an театърът граничи c нашата къща, е
долепен до нея, опира о нея, е непосредствено, до сам
нашата къща; || an seine Worte, Ausführungen anechlie-
ßen изказвам се, продължавам и неговия дух, в същия
дух като него, говоря и духа нр неговите думи, из¬
казвания; ф ich schließe mich sbinee Meinung, seinen
Ausführungen an присъединявам се към неговото мне¬
ние, неговото становище, неговите изказвания, под-
76 Anschluß
крепям го и изказванията му, подкрепям мнението му,
заставам на същото становище като него; || darf ich
mich Ihnen anschließen мога ли да се присъединя към
Вас, да вървя, да дойда с Вас; || ich schließe mich einer
Gesellschaft an присъединявам се към компания, об¬
щество, включвам се и него; || er schließt sich leicht,
schnell an той лесно, бързо завързва запознанства,
приятелства, лесно, бързо се сближава, сприятелява
с хората; || an den Vortrag schloß sich eine Diskussion
(Aussprache) an след сказката последва, имаше дис¬
кусия, се завърза дискусия, се развиха разисквания,
последваха дебати, изказвания, имаше обсъждане;
© anschließend an das Konzert geselliges Beisammensein
след концерта другарска, интимна, задушевна среща,
парти, коктейл и тесен кръг; У anschließend habe ich
Folgendes zu bemerken във връзка c това, по повод нр
това имам др забележа следното
Anschluß, der - ■ dieser Zug hat Anschluß an den Eil¬
zug, hat sofort Anschluß nach Berlin, mit dem Schiff този
влак има връзка с бързия влак, има веднага връзка,
пряка връзка с влака за Берлин, с парахода, || den
Anschluß versäumen, verpassen, noch bekommen, errei¬
chen изпускам, пропускам връзката, сварвам, успявам
др уловя връзката; ф keinen Anschluß bekommen не
получавам връзка, линия по телефона; © der Anschluß
blnbs Staates an einen anderen присъединяване, анексия,
аншлус на една държава към друга; || Anschluß suchen,
finden търся да завържа познанство, търся компания,
сближение със семейство или мъж; намирам компа¬
ния. приятели, контакт със семейство, сближавам се
с хора, намирам възможност за общуване; || umg. den
Anschluß verpassen изпускам, изтървавам влака, оста¬
вам стара мома, стар ерген; © im Anschluß an meinen
letzten Brief и допълнение на моето последно писмо,
във връзка с, по повод на последното ми писмо
ansclü^achteu ■ - ihn anschm.аchttn гледам го пре¬
хласнато, ням от възхищение, със замечтани, влюбени
очи
anschmeicheln — ich schmeichele mich bei ihm an nc ■ ■-
мазиам му се, умилкиам му се, усуквам се около него,
спечелвам благоволението му с ласкателство, под-
мрзване
anschmieden — er ist an sein Krankenlager ange¬
schmiedet той е прикован за леглото от болестта; Ц
wie angeechmiedet stehen, sitzen стоя, седя като при¬
кован, закован, като вкаменен, като истукан; © ich
schmiede mich an ihn an залепвам се като гербова
маркр, като леке за него, пришивам се, прикърпвам
се, прикрепим се, прикомандировам се, присламчвам
се към него
anschmiegen — das Kleid schmiegt sich zu eng an dem
Körper, an den Körper an роклята прилепва плътно,
тясно до тялото; || das Kind schmiegt sich an die Mutter
an детето се гуши, се притиска в майка си, гали й се
anschmibeen - - wo ЬзГЬ ich mich denn da angeschmiert
къде съм се оцапал, омазр^1, омрцрл, оплескал така;
|| schmiere dich nicht an der Tür an гледай, внимавай
да не се изцапаш от вратата; © umg. ihn mit etwas
tüchtig, elend anechmieren измамврм го, изигравам го
порядъчно, страшно, жестоко, мизерно с нещо, из¬
возвам го, изпързалвам го слнено, оскубвам го здра¬
вата; |l ihm etwas anschmieren пробутвам му долно¬
качествена стока на иисокр цена, предумвам го, уве¬
щавам го, поднътврм го, накарвам го др я купи; ф
ich schmiere mich bei ihm an подмазвам му се, под-
милкврм му се, усуквам се около него
anechnauzen — ich schnauze ihn an крясвам му, co-
пвам му се, срязвам го грубо, озъбвам му се, сдъвквам
го, сяждам го, скастрям го, нахоквам го
Anschnauzer, der — einen tüchtigen Anschnauzer (von
ihm) erhalten, bekommen, beziehen, ^^ТскСм müssen
ларугрвр ме, скастря ме здравата, изяждам славен
калай от него; || er hat sich für sein Verhalten einen
tüchtigen Anschnauzer zugezogen наругаха го здравата
зр държането му
— angeschneit kommen пристигам, изтър¬
свам се неочаквано, ненадейно, на гости, дозтрсврм,
цъфвам неочаквано
aBschrelbern -■ gut, schlecht bei ihm аngbechrleben sein
записан съм добре, зле при него, ползувам се, не се
ползувам с благоволението му, обича ме, не ме обича,
поспал съм си, поставил съм се добре, зле при него
anschreien — den Himmel um Rache anschreien крещя
към небето за мъст, възмездие
anschüren —- das Feuer, die Flamme anschüren под¬
клаждам огъня, раздухвам пламъка; || seine Eifersucht
anschüren раздухвам, разпалвам ревността му
аneehwäemen — die Bienen schwärmen an, kommen
angesch wärmt пчелите се роят, идат на рояци; © ihn
anschwärmen боготворя го, обожавам го, мечтая, при¬
мирам за него, възхищавам се от него
anschwärzen — ihn bei seinem Vorgesetzten anschwae-
zen очерням го, злепоставям го, излагам го, окалвам
го пред началника му
anschwelien -- der Fluß schwillt an реката приижда;
|| der Fuß war angeechwollen. кракът бе подут, отекъл,
подпухнал; || die Adern auf eelnee Stirn schwollen an
вените на челото му се издуха; || die Akten schwelten
an преписките нарастват, набъбват, се трупат; || die
Arbeit schwoll von Tag zu Tag mehr an работата от
ден на ден се разрастваше, Се увеличаваше, набъб¬
ваше; || der Lärm schwillt an шумът се засилва; ® der
Wind schwellte die Segel an вятърът изду, наду плат¬
ната
anschwimmen — 6» f nicht leish'. gegen den Strom
unzuechwimmen не е лесно да плуваш срещу теченисТО,
да иърииш срещу тълпата
anschwindeln - - ich ' schwindele ihm etwas an пробут¬
вам му нещо, изигравам го с нещо, накарвам го да
го купи; © sie unschwindeln лъжа, мамя я и очите
anschwirren — bei ihm anschwirren, angeschwiert kom¬
men изтърсвам му се на гости ненадейно
ansegeln — angesegelt kommen пристигам с плат¬
ноходка; нося се с развети поли
ansehen — ihn fest, scharf, durchdringend, prüfend
ansehen гледам го право в очите, впервам, втренчвам
очи и него; гледам го остро, проницателно, изпита¬
телно; || ihn groß, erstaunt, verwundert, verblüfft ansehen
гледам го, поглеждам го с разширени от учудване
очи, учудено, с недоумение, изумен, като втрещен; ||
ihn scheel, schief, feindlich, böse ansehen гледам го на¬
криво, изкосо, разг. на чомпе, враждебно, неприязне¬
но, сърдито; || ihn von der Seite, mit aufgeriesenen
Augen, unverwandt ansehen гледам го накриво, c раз¬
ширени, ококорени от учудване очи, облещено, без да
сваля, откъсна, отместя поглед от него; © ihn von
oben bis unten, vom Kopf bis Fuß, vom Kopf bis zu den
Füßen ansehen изглеждам, измервам го от горе до долу,
от главата до краката (петите); © er sieht das Geld
nicht an той не гледа, не жали парите, не му се свидят
парите, не му е свидно за парите; © sieh mal (einer)
an я виж ти; я гледай ти; || sieh doch einer (den Schlau-
Ansehen 77
köpf) an виж го ти него (хитреца); само как го е на¬
мислил,. скроил, измъдрил; ф ich sehe die Sache so,
ganz anders, mit anderen Augen an аз виждам така тая
работа, виждам я съисем другояче, и друга светлина,
гледам съисем другояче, с други очи на нея; || du siehst
die Sache von einem anderen Standpunkt aus an ти гле¬
даш на работата, преценяваш, разглеждаш и, съдиш
за нея от друго становище; || wie man die Sache auch
ansie^, ansehen mag, es ist doch so, daß... както и др
погледнем на тая работа, както и да се разгледа това,
ясно е, че...; || man Cann die Sache ansehen, wie man
will човек може да тълкува, да разглежда това, др го
вземе, приеме това, както (си) ще; ф ich habe dich
stets als (für) meine Freundin angesehen винаги съм те
считала, смятала, мислела за своя приятелка, гледала
съм винаги нр тебе като на сиоя приятелка; || ihn für
einen Ausländer, einen ehrlichen Menschen ansehen мис¬
ля го, разг. вземам го за чужденец; считам го за честен
човек; || wofür siehst, du mich an зр какво ме смяташ,
считаш, мислиш, разг. вземаш; || ihn nicht für voll
ansehen не го считам, признавам за пълноценен човек,
не гледам сериозно на него, като на сериозен човек;
|| ich sehe es als (für) meine Pflicht an считам това за
сиой дълг; || damit sehe ich die Sache als erledigt an c
това смятам, считам работата, въпроса за приклю-
ч^«^(р); || er sieht die Mücke für einen Elefanten an той
прави от мухата слон, от иглата черясло, от влакното
руно, от бурето бъчва, обича да надува, преувеличава
нещата, да им придава гигантски размери; ф ich Cann
das, diese Zustände nicht mehr, nicht längbe, nicht ruhig
mit ansehen не мога поиече др гледам спокойно това,
да бъда ням зрител на това, да търпя, понасям тия
порядки; || ich sehe mir das noch eine Weile mit an, aber
dann... ще потърпя това още малко, но тогаиа... (ще
се намеся, ще иземр мерки); || das habe ich mir lange
genug mit angesehen достатъчно дълго търпях, понасях
това (за да продължавам да го търпя и занапред, за
др мълча още, зр др не предприема нищо); ф etwas
ist hübsch, schrecklich anzusehen, umg. sieht sich hübsch
an нещо е хубаво на вид, наглед, представя хубава,
страшна, ужасна гледка, картина, е 'приятно за гле¬
дане, да се гледа; || etwas sieht sich gut an нещо из¬
глежда добре, има добър, приличен, приятен иид, из¬
глед; ф sich (D.) ihn, etwas ansehen разглеждам го,
нещо подробно; || hast du dir den Film, die Ausstellung
angesehen видя ли филма, ходи ли нр филма, на из¬
ложбата, посети ли, видя ли изложбата; ich sehe mir
den Rasen von unten an мириша цветята откъм ко¬
рените им (умрял съм); || der Arzt sah sich das Kind
an лекарят видя, прегледа детето; ф ich muß, werde
mir die Sache erst (einmal) näher ansehen по-напред (ще)
трябва да се запозная, занимая по-подробно, по-
отблизо с тая работа, да проуча, разгледам по-оснои-
но, по-отблизо; при случай ще се занимая по-основно,
по-отблизо с това нещо; ф sieh dir das mal an бива
си го това нахалство, безобразие, безсрамие; та това
на нищо не прилича, е чудовищно, нечувано, възму¬
тително; ф man sieht ihm das Alter, das böse Gewissen
an личат му годинките, личи му възрастта, вижда се
на колко години е; гузната съиест му личи, личи си,
че е гузен, че има гузна съиест; || man sah ihr ihre
vierzig Jahre nicht an не й личеше, че е на четиридесет
години; || man sieht ihm den Ausländer nicht an не му
личи, че е чужденец; || ich sehe es dir an den Augen an,
an der Nasenspitze an виждам го, познавам го, чета
по очите, лицето ти, личи си, вижда се по очите, по
лицето ти, изписано е на очите, лицето ти
Ansehen, das — das Fleisch hat sein (gutes) Ansehen
verloren месото е загубило добрия си вид, няма вече
иид, на нищо не прилича; | «пи Sache ein anderes
Ansehen geben давам друг вид нр нещо, представям
го в друг вид, другояче; || die Sache hat ein anderes
Ansehen gewonnen, bekommen работата е придобила
друг вид, характер, изглежда вече другояче; || veralt.
sich (D.) das Ansehen geben, als... давам си вид, ся¬
каш..., като че ли...; || sie gibt sich gern ein vornehmes
Ansehen тя обича др си дава иажен вид, важност, да
минава за важна, изтънчена, фина дама; ф ihn nur
vor. (vom) Ansehen kennen познавам го само на вид,
по и^ншнсос. по лице, на лице, от виждане; || vom
Ansehen, dem Ansehen nach по вид, на иид, наглед;
ако се съди по вида, но външността; || ohne Ansehen
der Person urteilen, entscheiden съдя, решавам без оглед
на личността, безпристрастно; '> vom bloßen Ansehen
wird man nicht satt само от гледане човек се не насища;
das Ansehen kostei Celn Geld за гледане пари не се
взимат; гледането е безплатно; '■ vom Ansehen fallt
kein Baum само от гледане нищо не става (дървото
не пада); лозето не ще молитва, а мотика;ф ein Mann
von großem Ansehen чоиек c авторитет, престиж, мно¬
го виден, влиятелен, уважаван, почитан човек; чоиек,
който се ползува с голяма почит, голямо уважение,
голям авторитет: Ц großes Ansehen genießen ползувам
се с голяма почит, с голямо уважение, голям авто¬
ритет, радвам се на голяма почит, на голямо ува¬
жение; || er steht dort, bei ihnen in hohem (höchstem)
Ansehen той се ползува там, при тях с висока, най-
висока почит, с най-голям авторитет, престиж; || ich
verschaffe mir, erwerbe mir Ansehen създавам си ува¬
жение, престиж, авторитет, почит; накарвам хората
др ме уважават; ■ || ihn um sein Ansehen bringen, sein
Ansehen untergraben злепоставям го, убивам, подко¬
павам, подронвам престижа му, авторитета му; <$>
Ansehen schiägt die Leute авторитетът респектира (ка¬
ра хората ди мълчат, дори когато имат право)
Ansehung, die — in Ansehung seiner großen Verdienste,
ebinbe hohen Alters c оглед, пред вид на големите му
заслуги, на напредналата му възраст, като се вземат
пред вид големите му заслуги, напредналата му 'въз¬
раст
ansetzen — ich setze ihn an побеждавам го, притис¬
кам го натясно; || ihm Blutegel ansetzen поставям, ту¬
рям му пиявици; || einen Preis, die Feder, das Glas an-
ebtzen определям, поставям цена; приготвям се да
пиша, залавям се зр перото; поднасям чашата към
устните си; || einen Agenten, die Polizei auf ihn ansetzen
пускам агент, пращам пслиният-а по следите, дирите
му, др го следи; || Spürhunde auf eine Fährte ansetzen
пускам копои по следата; || Arbeitskräfte an der rich¬
tigen Stelle ansetzen назначавам, пращам работна ръка,
където трябир, има нужда; || hier muß man den Hebel
an setzen тук трябир да се подлови, подхване работата;
|| etwas zu hoch in der Rechnung, zu einem billigen Preis
ansetzen пресмятам, минавам нещо много иисоко, скъ¬
по, евтино, на много иисока, евтина цена и сметката,
пиша му го, прихващам му го солено, евтино, много
на сметка; || für die Reise muß man zwei Tage ansetzen
за пътуването трябва да се предвидят, пресметнат два
дни; Ц eine Zeit, einen Termin aneetzbn определям, на¬
значавам, определям срок, час. дртр; насрочвам дело;
|| eine Strafe anebtzen определям глоба; |j zur angesetzten
78 Ansicht
Zeit erscheinen, sich (Akk.) einfinden,явявам се в уре¬
ченото, определеното, указаното иреме; ф Kolonisten
ansetzen заселвам колонисти, колонизирам ги; || ich
setze mich an 'заселвам се; В Fett, einem Bauch, Rost
ansetzen натрупвам тлъстини, лой, затлъстявам, на-
пъ.лняирм, угоявам се; пускам корем, разг. шкембе,
шкембенце; ръждясвам, хиащам ръжда; || der Baum
setzt Blätter, Knospen an, hat reiche Frucht angeeetzt
дървото подкарва листа, пуска пъпки, се разлиства,
е напъпило, има вече пъпки, е вързало, родило много
плод; |1 ein Getränk ansetzen забърквам, приготвям
смес от различни напитки, правя коктейл; || das Brot
hat Schimmel angesetzt хлябът е хванал плесен, мухъл,
мухлясал, плесенясал; || das Korn hat Ähren angeeetzt
нивите са изкласили; || Milch setzt leicht an млякото
лесно загаря; || Reis setzt sich an оризът пада на дъ¬
ното, се полепва по дъното на съда; || der Staub setzt
sich auf (an) etwas (Akk.) an наслоява се, натрупва се,
напластява се прах иърху нещо; нещо се напрашиа;
ф zu einer Frage, Antwort ansetzen готвя се, каня се,
тъкмя се, глася се др задам въпрос, да запитам, да.
отговоря, да дам отговор; || zum Sprung, zum TrinCen,
zur Landung ansetzen засилвам се зр скок, др скоча,
поднасям чРшата към устните си да пия, насочвам
самолета към аеродрума, започвам да се спускам, да
се приземявам; || zum Angriff ansetzen започвам атака,
пристъпвам към атака, нападение; || nochmals ansetzen
опитвам се пр^ф er setzt es darauf an той бие нататък,
това и чака, гледа; ф angesetzt kommen пристигам на
големи скокове, като фурия, долетяврм
Ansicht, die — Ansicht aus dem Park von Schönbrunn
изглед от парка и Шконбрун; || Ansichten von Berlin
изгледи, снимки от Берлин; ф Bücher zur Ansicht schi¬
cken пращам книги зр преглед; ф die vordere Ansicht
des Hauses фасадата, лицето на къщата; ф ich habe
meine eigene Ansicht darüber имам сиое собствено мне¬
ние, собствени възгледи по тоя въпрос, по въпроса;
|| was ist deine Ansicht über ihn какво е твоето мнение
за него, как мислиш за него; || ich halte mit meiner
Ansicht zurück, halte mit meiner Ansicht hinter dem
Berge, äußere meine Ansicht въздържам се др се изкажа,
др се произнеса, да кажа мнението си, крия мнението
си, не се изказвам открито; казвам мнението си, из¬
казвам се, произнасям се; || ich 'bin darüber anderer
Ansicht по тоя иъпрос аз съм нр по-друго, по-различно
мнение, не споделям мнението ти, мисля другояче,
имам други разбирания, възгледи, друго становище,
други убеждения; || wir sind derselben Ansicht ние сме
на едно и също мнение, имаме едни и същи възгледи,
разбирания, убеждения, сме единодушни по този въ¬
прос, мненията ни съвпадат, не се различават; || meiner
Ansicht nach, nach meiner Ansicht, scherzh. nach
meiner unmaßgeblichen Ansicht по мое мнение, убеж¬
дение, разбиране, според мене; според моето неком¬
петентно, немеродавно, скромно, незадължаващо
мнение; || du mit deinen überlebten Ansichten пък и ти
с твоите отживели, допотопни, изостанали, консер¬
вативни, ретроградни схващания, възгледи; || das be¬
stärkt mich nur noch in meiner Ansicht това още повече
затвърдява убеждението ми, ме кррр дваж повече да
държа на възгледите си, ме кара да не отстъпвам от
становището си, мнението си; || du bekennst dich also
zu meiner Ansicht значи ти поддържаш моето мнение,
моя възглед, заставаш на същото становище като
мене; || ich behalte mit meiner Ansicht recht излизам
прав c разбиранията си, моето мнение излиза право,
иярно, се оказва правилно, иярно; || ich Cann diese
Ansicht nur unterstreichen мога да се подпиша под това
мнение, напълно съм съгласен с него, споделям го
изцяло; || ich kann deine Ansicht nicht teilen, deiner
Ansicht nicht beipflichten, huldigen не мога др въз¬
приема този възглед, не споделям мнението ти, не
мога да се съглася, да се присъединя към твоето мне¬
ние; || ich lege ihm meine Ansichten dar, 'unterbreite sie,
trage sie vor излагам му възгледите, мнението, раз¬
биранията си; 11 wir tauschen unsere Ansichten mitein¬
ander aus разменяме мисли, мнения; <$> so viel Leute,
so viel Ansichten колкото хора, толкова мнения
Ansichtssache, die — das ist Ansichtssache това е въ¬
прос на схващане, разбиране, убеждение
Ansinnen, das — ihm, an ihn ein unverschämtes An¬
sinnen stellen, an ihn richten предявявам към него без¬
срамни претенции, искания, очаквам, изисквам без¬
срамно много от него
ansohlen — ihn ansohlen мятам го, пращам го зр
зелен хайвер
anspannen — ich spanne die Pferde, den -Wagen an
впрягам конете, колата; || es ist angespannt' колата е
впрегната, готова; ф einen Bogen, eine Saite anspannen
обтягам лък; опъвам струна; || alle Kräfte anspannen
напрягам, напъвам всички сили; || seine Gedanken, den
Geist anspannen напрягам мислите си, мозъка си; ||
meine Geduld ist aufs äußerste angespannt търпението
ми е на изчерпване, на края си, е подложено на крайно
изпитание; || mit angespannter Aufmerksamkeit zuhören
слушам c напрегнато внимание; ' wer sich anspannen
läßt, muß ziehen дала баба пара да се хване на хорото,
дала две др се пусне, ама не я пущат; който се хване
на хорото, трябир др играе; който кон се хване, той
вършее
anspielen — ich spiele auf ihn, auf ein Geheimnis, auf
ihre Vergangenheit an намеквам, загатвам за него, за
тайна, за миналото й; подхвърлям, подмятам, правя
алюзия, намек, подмятане, загатване за него, за тайна,
за миналото й
Anspielung, die — eine versteckte, bissige Anspielung
auf (über) etwas machen правя скрит, заядлив намек
зр нещо; правя алюзия, подмятане, загатване зр нещо,
подхвърлям, подмятам, намеквам за нещо; irdas war
eine Anspielung auf dich това бе намек за тебе, се отна¬
сяше за тебе; това бяха камъни по твоята глава, в
твоята градина; || sich (Akk.) in Anspielungen ergehen
правя непрекъснато намеци, алюзии, подмятания, за¬
гатвания, непрекъснато подмятам, намеквам за нещо
anspinnen — ich spinne ь1пь Unterhaltung mit ihm an
завързвам разговор, беседа c него; || Beziehungen zu
ihm, Verbindungen, Verhandlungen mit ihm anspinnen
завързвам отношения, връзки, преговори с него; || mit
ihm ein Verhältnis, eine Liebschaft anspinnen завързвам
любовни иръзки, любов с него; || umg. zwischen den
beiden, da schien sich etwas anzuepinnen между двамата,
изглежда, се бе зародило нещо, някаква любовна ин¬
трига
anspitzen — sie muß immer angespitzt werden исе тряб¬
ва др я подтикваш, др я подканваш, да я подкарваш
с остен, др я тласкаш насила
Ansporn, der —- ihm einen Ansporn zu, für etwas geben
давам му подтик, импулс, тласък за нещо, подтиквам,
насърчавам, поощрявам, импулсирам го към, за нещо
anspornen — ihn zur Elle, zur Arbeit anspornen карам
го др бърза, побърза, да се раздвижи, да се поразшета,
да се поразмърда, да си плюе на краката, нр ръцете;
подтиквам го към работа
Ansprache, die — eine zündende, begeisterte Ansprache
an die Versammlung halten държа пламенна, възпла¬
меняваща, възторжена реч, възторжено приветствие,
обръщам се с пламенни, запалителни думи, с думи,
предизвикващи възторг към събралите се, към слу¬
шателите; || die Tagung mit einer Ansprache eröffnen
откривам конференцията c реч, приветствие; ф An¬
sprache suchen, finden търся, намирам запознанство,
събеседници, аудитория, слушатели, публика; || keine
Ansprache finden не намирам събеседници, слушатели,
аудитория, никой не разговаря с мене, не ми обръща
внимание
ansprechen — ihn auf der Straße (auf) deutsch anspre¬
chen заприказвам, заговарям го на улицата, заговарям
му на улицата на немски език; ф ihn um etwas (um
Geld, um Rat) ansprechen моля го да ми даде пари,
помолвам го за съиет, поисквам му съиет, допитвам
се за съвет до него; ф die Kollegen, die Polizei (wegen
etwas) ansprechen обръщам се към колегите, допитвам
се до тях за нещо; обръщам се към полицията във
връзка с нещо; || Fragen, Probleme unmittelbar anspre¬
chen засягам непосредствено въпроси, проблеми; || ich
fühlte mich angeeprochen мислех, че се отнася до мене;
|| dadurch fühle ich mich nicht angesprochen това не ме
засяга, не ме интересува ни най-малко, не се отнася
до мене; || er ist als ein guter ■ Redner anzueprechen той
трябва др се смята, счита, за добър оратор, трябва
др гледаме на него като на добър оратор; || die Lage
ist als sehr ernst anzueprechen положението трябва да
се разглежда като много сериозно, е много сериозно;
|| etwas als sein Eigentum ansprechen гледам на нещо
като на своя собственост, отнасям се към нещо като
към своя собственост; ф das Buch hat mich ange¬
sprochen, der Vortrag hat angeeprochen книгата ми до¬
падна, ми се понрави, ми хареса много; сказката на¬
мери голям отзвук, направи голямо впечатление; ||
das spricht mich nicht an това не ми допада, не ми
харесва, не ми се нраии, не е по вкуса ми, не говори
на чувствата ми, не ме увлича, не ми действува; ||
beim Publikum gut ansprachen харесвам се, понравям
се, допадам много на публиката; ф sie hat ein anspre¬
chendes Äußere^), Wesen тя има приятна, симпатична,
приветлива, пленителна, предразполагаща външност,
приветлив характер, нрав, тя предразполага; || etwas
ansprechend arrangieren уреждам нещо предразпола¬
гащо, привлекателно; ф das Instrument spricht leicht,
schwer an инструментът издава леко, мъчно тон, звучи
леко, тежко; || der Ton spricht nicht an тонът звучи
нечисто, не излиза хубаи тон; ф etwas spricht auf Licht
an нещо реагира по отношение на светлината, спрямо
светлината
ansprengen — angesprengt kommen пристигам, пре¬
пускайки на кон
anspringen — der Motor springt an моторът се за¬
палва,' започва др работи; || den Motor anspringen las¬
sen запалвам, пускам, включвам, задвижвам мотора;
|| übertr. der Schüler springt leicht, sofort an ученикът
реагира, се досеща лесно, веднага, разг. бързо загрява;
ф ihn anspringen нахвърлям се срещу него, втурвам
се към него; (за куче) подскачам около него; || die
Erinnerung, die Angst sprang ihn an 'налетяха го спо¬
мени; обхвана, обзе го страх; ф angesprungen kommen
пристигам (под)скачайки
anspritzen — ihn mit Wasser, Parfüm anspeitzen на¬
пръсквам го c вода, парфюм; || umg. angeepeitzt kom¬
men идвам като стрела, долетявам
Anspruch, der — bescheidene, berechtigte, begründete
Ansprüche auf etwas (Akk.) haben, erheben имам, по-
Anstand 79
вдигам, предявявам скромни, справедливи, основа¬
телни искания, претенции върху нещо; претендирам
справедливо, основателно, с основание за нещо; || das
Buch erhebt keinen Anspruch auf Vollständigkeit книгата
не претендира, няма претенции за пълнота, за изчер¬
пателност; || seine Ansprüche auf etwas (Akk.) bei ihm
geltend machen предявявам пред него претенции, ис¬
кания за нещо, по отношение на нещо; || seine An¬
sprüche anerkennen, befriedigen, erfüllen признавам, за¬
доволявам, удовлетворявам претенциите, исканията
му, иска му; || seinen Ansprüchen gerecht werden, nicht
genügen können задоволявам, не мога да задоволя
претенциите му; ф Ansprüche gegen ihn erheben по¬
вдигам иск срещу него; ф hohe Ansprüche an ihn, an
das Leben stellen поставям му, към живота високи
(големи) изисквания, искам твърде много от него, от
живота; || seine Ansprüche zu hoch schrauben, herab¬
setzen покачвам много претенциите си; намалявам,
свалям претенциите, исканията си; ф ihn, etwas in
Anspruch nehmen ангажирам го, отнемам му времето,
безпокоя го; възползувам се от нещо, използувам,
ангажирам го; || darf ich Ihre Hilfe, Gefälligkeit, Ver¬
mittlung, Gastfreundschaft in Anspruch nehmen мога ли
др Ви помоля за Вашата помощ, да се възползувам
от Вашите услуги, Вашето съдействие, гостоприем¬
ство; || ich will Ihre Güte nicht zu sehr in Anspruch
nehmen не бих желал, не искам др злоупотребявам
повече с добрината, любезността Ви; || sie hat mich
stark in Anspruch genommen тя ме ангажира много;
|| ich bin durch meine Arbeit zu sehr in Anspruch ge¬
nommen много съм ангажиран, зает, претрупан, пре¬
товарен с работа, от работа не ми остава иреме за
нищо друго; работата запълва, отнема всичкото ми
време; || etwas nimmt viel Zeit in Anspruch нещо ан¬
гажира, изисква, отнема, губи, гълта, поглъща много
време; || etwas als sein Verdienst in Anspruch nehmen
гледам на нещо като на своя заслуга, претендирам
за него, че е моя заслуга; || ein Vorrecht für sich in
Anspruch nehmen присвоявам си привилегия
anspucken — er ist nicht wert, daß man ihn anspucCt
не заслужава др си хвърли чоиек плюнката на него
anstacheln — ihn zu etwas anstacheln подбуждам,
подтиквам, тласкам, насърчавам, поощрявам го към
нещо
Anstalt, die — ihn in einer Anstalt unteebringen, in
eine Anstalt blnwbleen настанявам, закарвам го и ле¬
чебен институт, болница, разг. лудница, изправителен
дом; ф Anstalten zu etwas (zur Abreise) treffen, umg.
machen правя приготовления, приготвям се за нещо
(за отпътуване, заминаване); давам разпореждания за
нещо; || sie machte keine Anstalten zu gehen тя не про¬
явяваше, нямаше никакво намерение да си върви, др
си тръгне
Anstand, der — keinen Anstand haben нямам дър¬
жане, маниери, обноски, не умея да се държа; || den
Anstand wahren, beobachten, verletzen пазя, съблюда¬
вам, накърнявам приличието; || keinen Sinn, kein Ge¬
fühl für Anstand haben нямам чувство, усет зр добро
държане, разг. нямам си ' хабер о+ приличие, лишен
съм от чувство за приличие; Ц etwas aus Anstand unter¬
lassen отказвам се от нещо, изоставям го от приличие;
|| ihm Anstand beibringen научавам го на маниери,
приличие, държане; || auf Anstand halten държа нр
приличието, бнагопристойносmаш; || das ist gegen den
Anstand, gegen allen AnetandTгopa е и разрез c при-
80 anständig
личието, е скарано с всякакво приличие;© sich (Akk,)
mit Anstand aus der Affäre ziehen излизам, измъквам
се c чест, достойно от аферата, кашата; || mit Anstand
vor der Kritik bestehen приемам критиката без стес¬
нение, с достойнство, достойно, без да има от какио
да се срамувам, с открито чело; || etwas aus Anstand,
des Anstands halber tun върша, правя нещо само от
приличие, само заради хората; © keinen Anstand neh¬
men не се колебая, нямам задръжки, не си поплювам
много, без да се двоумя, без всякакво колебание, двоу¬
мение, без да отлагам, без др протакам, без да му
цепя много басма, без каквито и др било задръжки,
колебания; || das hat keinen Anstand за това няма ко¬
лебание, двоумение, задръжки, отлагане, баиене, про¬
такане, съмнение; || es hat damit noch Anstand това
може да почака, потърпи, търпи отлагане, има още
време, разг. мегдан за него, може др се забави, отложи
за по-нататък, за по-късно; || ohne weiteren Anstand
без по-нататъшно отлагане, колебание, бавене, про¬
такане, незабавно; без много да му мисля, разсъж¬
давам; || einer Sache Anstand geben задържам, забавям,
протакам работа; ф an etwas (D.) Anstand nehmen
шокирам се, става ми неприятно от нещо; възразявам,
правя възражения против нещо; || keinen Anstand an
etwas (D.) nehmen не се шокирам от нещо, не ми
праии впечатление, не обръщам внимание на нещо,
приемам го без възражение; || Anstände machen, gegen
etwas erheben оспорвам нещо, правя възражения про¬
тив него; ф daß es ja keinen Anstand gibt Само да не
се явят, породят, да няма пречки, неприятности, др
няма спор, да си нямаме разправии; || Anstände mit
ihm haben пмам разправии, главоболия, неприятности
с ' него, срещам трудности, мъчнотии с него;® auf den
Anstand gehen залагам се, дебна дииеч, залягам на
пусия
anständig — ein anständiger Mensch порядъчен, по¬
чтен, Свестен човек; || ein anetändlgee Benehmen при¬
лично, благопристойно, чинно държане; || eine anstän¬
dige Summe прилична, порядъчна сума; © das ist an¬
ständig von ihm това е честно, почтено от негова стра¬
на; || das war nicht anständig gehandelt той не постъпи
честно, почтено, като честен; почтен човек, това е
безчестно, непочтено от негова страна; © ein anstän¬
diges Kleid прилична., сиястнр рокля, дреха; || ich habe
nichts Anständiges anzuziehen нямам сиястнр, прилична
дреха, дреха, рокля като за пред хората, няма какво
др облека; || es regnet ganz anständig вали доста, по¬
рядъчно; || sich (Akk.) auf anständige Weise von etwas
drucken, измъквам се, изклинчвам от нещо по учтии
начин, под благовиден, благоприлгичен предлог; || et¬
was sieht noch ganz anständig aus нещо има още при¬
личен, сносен вид, изглежда още прилично, сносно;
|| etwas ist ganz anständig geworden нещо е станало
прилично, сносно, сиястно; || das gibt eine anständige
Rechnung това ще излезе доста скъпо, сметката ще
излезе доста солена, малко соленичка, скъпичка; || ■ ihn
anständig verprügeln натупвам го порядъчно, както се
следиа, както му е редът; || sie hat sich anständig ein¬
gerichtet тя се е обзавела прилично, добре, както му
е редът, както се изисква, както повеляват изисква¬
нията, както повелява приличието
Anstandspflicht, die — die Aneiundepflichl erfüllen из¬
пълнявам повелите, изискванията нр приличието; || es
ist eine Anetandepflichi това го налага, повелява, из¬
исква приличието, е въпрос, повеля на приличие, въз¬
питание
Anstandsstück, das, Anstandshappen, der — das An¬
standsstück nehmen вземам срамничето
anstarren — ich starre ihn an wie verzaubert, mit gro¬
ßen Augen, mit weit ■ uufgeelssenen Augen, entgeistert an
гледам го като омагьосан, хипнотизиран, захласнато,
учудено, с широко разтворени от учудване очи, пре¬
хласнат, като втрещен, слисан, смаян; опулвам очи
от слисврне, смайване; || ihn lange unstarren вторачил,
вперил съм поглед в него, фиксирам го продължи¬
телно, гледам го вторачено, втренчено, вперено
anstaunen — ihn wie ein Naturwunder, wie ein Wun¬
dertier ansiaunen гледам на него като на някакво при¬
родно чудо, като на рядко, необикновено природно
явление, животно, като на рядка, необикновена птица,
като нр рядък екземпляр, като на някакъв уникум, на
някаква рядкост; || große Taten, Leistungen a^taunen
възхищавам се от велики подвизи, постижения, из¬
падам и умиление от тях
anstechen — ich steche ein neues Faß an отварям ноио
буре c бира; © der Apfel ist angeslochen ябълката e
чериииа, наядена; || wie ein angestochener Eber като
ранен, прострелян глиган; || wie angeslochen brüllen,
schreien, laufen, arbeiten реир, крещя сякаш ме колят,
тичам като луд, пощръклял, сякаш ме гонят, сякаш
ме е хванала щръклица, препускам, работя като луд;
ф ihn anstechen, auf ihn з^Ть^ш дразня, подкачам,
предизвиквам го, подхвърлям остроти по негов адрес;
|| ihn з^Ть^м закърпвам го с нещо, опитвам се др
му измъкна, изтръгна нещо, да откопча нещо от него;
ф etwas, er sticht mich an нещо, той дразни апетита
ми, ми прави скомина, буди желания и мене; © ein
wenig angeslochen sein пийнал, сръбнал съм малко,
малко развеселен, в настроение съм, направил съм
малко главата, малко съм на номер, градус; малко
смахнат, шантав, дръпнат, пернат, завеян съм; не ми
достига една събота, имам др давам на Михаля; нрав¬
ствено пропаднал, битоио разложен съм; || was sticht
dich an какио те прихвана, какио ти текна, хрумна,
какво се разкапризничи
anstecken — ich siecCe eine Kerze, eine Zigarette, den
Ofen an запалвам свещ, цигара, печката; || das Haus
anelecken подпалвам, запалвам къщата; ф eine Nadel,
einen Orden, eine Blume (an das Kleid) unsiecken за¬
бождам игла (брошка), заканвам орден, затъквам,
закичвам цвете на дрехата; || den Ärmel (am Kleid)
а^Г^Ст прикачвам ръкав на роклята; || den Ring un
den Finger anstecken слагам, надянвам пръстен нр
пръста; ф ihn mit einer Krankheit unsiecken заразявам
го c болест, предавам му болест, лепвам му болест;
|| ich habe mich bei ihm angesieckl заразих се, прихванах
от него; || Scharlach siecCl leicht an скарлатината е
много заразителна, прилепчива, прихваща лесно; ©
ansteckende Krankheiten инфекциозни, заразителни,
прилепчиви болести; © übertr. er steckte sie mil seinen
Ideen, eeinee Unruhe, eeinbe Heiterkeit un той я зарази,
ярдъха със сиоите идеи, й предаде неспокойствието
си, я зарази със своята веселост; || sein Luchen slecCte
alle an смехът му подействува заразително върху всич¬
ки; || umg. er ist schon leicht ungeslecki той се влияе
лесно, веднага възприема всичко; || <> Gähnen steckl
un, isi (wirCl) ansteckend прозявката е заразителна,
ходи от човек на човек; . <*> ein räudiges Schaf steckt die
ganze Herde an краставата |шугрвртр) овца исичкото
(цялото) стадо о^аст^ивиа, (ошугавя); прегърни шу-
гав, да те ошугаии; пет гнили круши целия кош на-
вреждат
anstehen - - an der Küsse nach Elnetelllskurlen anslehen
стоя, чакам ред на опашката пред касата за билети; ||
um Brol, Milch stundenlang anslehen müssen трябва c
часове да стоя, др чакам, разг. да вися на опашката
за хляб, за мляко; © etwas anslehen lassen оставям
нещо др почака, отлагам го за по-късно; || die Sache
Cann noch einige Tage ansieten това, работата може
да почака, да се поотложи още няколко дни; || eine
Summe, Schulden ans^hen lassen не уреждам сметка,
оставям я открита; оставям да се наберат дългове,
не ги изплащам; ф der Termin der Verhandlung sieht
un делото е насрочено, назначено, определено; || es
sieht eine Besprechung auf den 7. Juni an назначено,
определено, насрочено е съвещание на (за) 7 юни; ||
ein Gesetzentwurf sieht zur Beratung an предстои, пред¬
видено е разискването, обсъждането на законопроект;
ф etwas sieht mir wohl an нещо ми прилича, стои,
подхожда; || sein Betragen sieht mir nicht an неговото
държане не ми се хрресир, нрави, не ми допада; ф ich
siehe' nicht an, das zu lun не се колебая, двоумя да
сторя, извърша това
anstellen — ich stelle das Radio, die Heizung, das
Wasser an включвам: пускам радиото, отоплението,
иодата, отварям радиото, крана на отоплението, чеш¬
мата; ф ihn an einer Schule als Lehrer, zu einer Arbeit
anstellen назначавам го като учител в училище; на¬
реждам, накарвам го да свърши работа; ф einen Ver¬
such, eine Untersuchung, Vergleiche über etwas (Akk.)
anstellen устройвам, правя опит, експеримент; правя
разследване, провеждам анкета върху нещо, разслед¬
вам, изследвам, анкетирам нещо; сравнявам нещо: ||
Erkundigungen, Ermittlungen, Nachforschungen, Re¬
cherchen unsiellen събирам сведения, издирвам, раз¬
следвам, привеждам в известност, правя издирване;
разузнавам, проучвам; || Betrachtungen über etwas
(Akk.), Erwägungen, Überlegungen, Vermutungen -an¬
stellen разсъждавам, размишлявам върху, над нещо,
обмислям нещо, впускам се в разсъждения, размиш¬
ления върху нещо, подлагам нр обсъждане, правя си
различни предположения, претеглям възможностите;
У ein ' Verhör mit ihm anstellen разпитвам го, подлагам
го на разпит; ф was hüt er nicht alles mit mir angestellt
какво ли не опита той с мене; У mit ihm ist heute' nichts
anzustellen c него днес не може др' се захване, започне,
направи нищо, не може др се излезе на глава, не е
способен на никаква работа, не се поддава на нищо;
|| ihr war nichts recht zu machen, ich konnte mich an¬
stellen, wie ich wollte не можеше др й се у годи, каквото
и да правех, както и да се мъчех; ф was hast du nun
wieder ungestelll каква пакост, каква беля си направил,
каква каша си забъркал, каква попарр си надробил;
|| da ■ hast du etwas Schönes ungbelblll хубава каша си
забъркал, хубава попара си надробил, хубава беля,
пакост си направил; || Dummheiten, Unfug anstellen
правя, върша глупости, паКости, безобразия; ф etwas
fein, schlau anstellen нареждам, направам, нагласям
нещо хубаво, скроявам го тънко, хитро; || iron. das
hast du über schlau angestellt рмр че хитро си го скроил,
намислил, рмр че тънко си го скроил; || wie hast du
nur das ungesteül как успя да нагласиш това, как можа
др го постигнеш, наредиш това; ф er hat sich dübel
geschickt, ungeschickt, wie ein Baby, wie der erste Mensch
angestellt той се прояви, показа много сръчен, несръ¬
чен, държа се като малко, безпомощно бебе, като
първия човек, държа се много неумело, недодялано,
несръчно, непохватно; || du stellst dich zu allem so
ungeschickt an не те бива зр нищо, не си кадърен, годен
за нищо, нищо не можеш, вързан си в ръцете, носиш
Anstoß 81
се несръчно, непохватно, не умееш др подхванеш ни¬
що правилно, както трябва; || er sietll sich un, als ob
er alles könnte преструва се, праии се, че знае, че може
всичко, че го бива за исичко; || stell dich nicht so an
не се превземай, не се гевези така; ф ich stelle mich
an der Kusse, in der Reihe nach EintrillsCarlen, zum
Losen der Fahrkarten, um Brot an нареждам се на
опашката, пред касата, на касата др си извадя билет
за пътуване, за хляб
anstieren — ihn dumm, mit großen, wbitgeöffneten
Augen ünstleren гледам го като теле, крава, опулено,
с опулени, разширени от учудване очи, с ококорени,
облещени очи
anstiften — einen Krieg, ein Verbrechen unsliflen под¬
палвам война; извършвам престъпление; У eine Intrige,
eine Verschwörung а^Ии! създавам интрига, орга¬
низирам съзаклятие, заговор; || Unheil anstiften при¬
чинявам беда, пакост, нещастие, зло; || umg. da hast
du ja was Schönes angestiftet хубава каша си забъркал,
хубава попара си надробил, хубава беля, пакост си
направил; (.etwas heimlich, schlau unsliften скроявам,
нагласявам нещо тайно, хитро; ф ihn zum Verrat, zum
Mord ansliften подбуждам, подклаждам, подстрека¬
вам, подтиквам го към предателство, измяна, убий¬
ство
Anstiftung, die — ihn wegen Anstiftung zum Mord
unklugen обвинявам го в интелектуално подстрека¬
телство, подбудителство към убийство
anstimmen — ■ wir stimmen ein Lied un запяваме, за¬
свирваме песен; || ein Gelächler unsiimmen избухваме
и смях; ф einen anderen, sanftere^ Ton unsiimmen про¬
меням тона, удрям на по-нежни струни, запявам на
по-друг глас, с нежен глас; обръщам колата; || er
stimmt immer wieder das alle Lied un запява, повтаря
пак (вечно) старата песен, каквото си знае; стара песен
на нов глас; ф ein Loblied auf ihn, auf etwas (Akk.)
ansllmmen венцехваля го, пея му панегирици, хвалеб¬
ствия, венцeхванения, осанна; разсипвам се др го хва¬
ля, да. превъзнасям нещо; || ein Klagelied über ihn, über
etwas (Akk.) anstimmen оплаквам се от него, от нещо
anstinken — etwas stinkl mich un нещо ме отвращава,
ми вдъхва погнуса, отвращение, ми е неприятно, про¬
тивно; || gegen ihn, gegen etwas nicht anslinken können
не мога др предприема нищо против, срещу него, без¬
силен съм др му направя нещо, др се боря с него,
срещу нещо; <$> gegen einen Haufen Mist Cann man nicht
anslinken със зло се нр глава не излиза (не мога да
се меря по воня с куп гюбре)
Anstoß, der — den ersien Anstoß zu etwas geben давам
първия тласък, подтик, импулс, инициативата за не¬
що; || von ihm ging der ersle Anstoß dazu подтикът,
инициативата за това изхожда от него, той даде ини¬
циативата, е вдъхновителят зр това; ф Anstoß bei ihm
beregen възбуждам, предизвиквам недоволството, не¬
одобрението, негодуванието му, разсърдиам, сканда¬
лизирам го; || Öffentlichen Anstoß geben възбуждам,
предизвиквам, скандализирам общественото мнение,
предизвиквам общественото недоволство, негодува¬
ние, възмущение; || er nahm Anstoß un meinen Worten
моите думи възбудиха недоволството, негодуванието
му, извикаха ' неодобрение у него, го шокираха, го
ядосаха, раздразниха; той се смути, раздразни, раз¬
сърди от думите ми; || ein Stein des Anstoßes sein камък
съм, в който всички се препъват; повод за неодоб¬
рение, недоволство, негодувание съм; ( immer war sein
6 Немско-български фразеологичен речник, r. I
82 anstoßen
Benehmen der Stein des Anstoßes държането му бе не¬
прекъснат повод за недоволство, негодувание, непре¬
къснато дразнеше, шокираше; той скандализираше
непрекъснато с държането си; ф veralt, ein Gedicht
ohne Anstoß aufsagen казвам стихотворение гладко,
без запъване, без да сбъркам, без да се заплета; ф
den Anstoß haben аз имам първия удар с топката (при
футбол )
anstoßen — ihn, sich (einander) bedeutungsvoll, ver¬
stohlen, unier dem Tisch, mii dem Fuß unsloßen блъс¬
вам, бутиам го; сбутваме се, бутвам го многозначи¬
телно, скрито, тайно под масата, с крака; || Vorsicht!
Nicht unsloßen внимавайте, да не ме блъснете, бутнете;
ф mii der Zunge, beim Lesen unsloßen запъвам c езика,
шепелкам; пелтеча, заеквам, запъвам 'се при четене;
ф die Gläsbe, mit den Gläsern auf etwas (Akk.) unsloßen
чукаме се (c чашите) за нещо; Ц auf sein Wohl, seine
Gesundheit unsloßen чукаме се за неговото здраве,
пием ■ наздравица за него; ф sein Grundstück stößt an
das unsere an неговото място граничи c нашето; || . im
anstoßenden ' Zimmer и съседната стая; ф man muß ihn
immer unsloßen човек трябиа все’ др го тика, тласка,
подтиква, др го кара с остен; ф bei ihm mil etwas
unsloßen предизвиквам неговото неодобрение, недо¬
волството, негодуванието му, скандализирам го, раз-
сърдвам го с нещо, раздразвам, засягам го, шокирам
го с нещо; |[ durch sein-Beiragen hat er überall ange¬
stoßen c държането си той навсякъде предизвика, съ¬
буди недоволство, неодобрение, негодувание; ф veralt.
eine Krankheit, ein Ekel slößl mich an хваща ме болест;
обхваща, обзема ме отвращение, погнуса; ф das Obsl
isl angestoßen плодовете са набити, натъртени
änstrahlen — -ich strahle etwas an осветявам нещо c
прожектори; (за слънцето) озарявам го с Лъчите си;
|| ihn а^Иаиш гледам го със сияещи очи
anstreben — ich sirebe Reformen, eine neue Ordnung
un стремя се към реформи, нов ред; || die Weltherr¬
schaft anslreben домогвам се до световно господство;
ф gegen das Schicksal unsteeben противопоставям се
на съдбата, боря се с нея, оказвам й съпротива; ф
hoch (за сграда) издига се, въззема се нагоре,
във висините, извисява се и синевата; прен. стремя се
към висините
anstreichen — ich streiche die Tür un боядисвам вра¬
тата; || etwas mil einem Firnis unslreichen лакирам, по¬
лирам нещо, намазвам го с лак, лустро; давам му
фалшив блясък, лустро; ф eine Stelle im Buch, am Rand
anelrelchen отбелязвам място, пасаж в книгата,
знак-на подето; || etwas dick anstrelchen подчертавам
дебело нещо; || einen Tag im Kalender rot aneteeichen
отбелязвам, подчертавам ден c червено в календара,
като изключително събитие, като празник; разг. обръ¬
щам нещо ■ {според народния обичай да се обръща пред¬
мет, когато е станало нещо необикновено); || ihm den
Rücken blau ansireichen нашарвам му гърба (c тояга,
пръчка); ф das werde ich dir schon (ordentlich) anslre!-
chen- ще си го запиша, запомня това, за др ти го върна
тъпкано; запиши си го; мисли му само; прави му смет¬
ка; ще ти го платя аз на тебе; || ihm habe ich es aber
angeetrichen рма му казах, какиото трябва (мнението
си, какво мисля за него); натрих му носа порядъчно;
|| diese Frechhell muß man ihm ordentlich anstreichen
за това нахалство той трябва др си получи, каквото
му се пада, каквото заслужава
anstrengen — die Augen, seinen Geist, -eein Gedächtnis,
seine Kräfte unelrengen напрягам очите си, ума си,
мозъка си, паметта си, силите си; || umg. jetzt streng
dein Köpfchen mal gut an сега малко си напрегни, на¬
пъни мисълта, мозъка си, дай си труд др помислиш;
|| diese Schrift slrengl die Augen an този шрифт умо¬
рява, напряга очите; || die Reise war sehr anstrengend,
angestrengt пътуването бе много уморително, напрег¬
нато; || eine anstrengende Arbeit ■ уморителна, напрег¬
ната работа; ф ich strenge mich über meine Kräfte an
престаравам се, напрягам се поиече, отколкото по¬
зволяват силите ми, работя прекомерно, преко силите
си; || er hal sich dabei sehr, nicht sonderlich ungeslrengl
той си даде, положи, употреби много труд, старание,
усилия, постара се много; не се престара много, не
се постара особено, разг. не си даде много зор; || sie
hat sich diesmal besonders angestrengt тоя път тя осо¬
бено се отличи, се бе особено постарала (да ни по¬
срещне), бе си дала много труд, бе положила много
старание, не се бе поскъпила да ни нагости, както
трябва, разг. се бе изхвърлила, изръсила много; || umg.
du kannst dich ruhig ein bißchen anstrengen можеш спо¬
койно да си дадеш малко повече труд, др положиш
малко поиече старание, малко да се понапънеш; ф
gegen ihn einen Prozeß, eine Klage anslrengbn завеждам
процес, дело срещу него, подавам тъжба, оплакване
против него
Anstrengung, die — alle möglichen, die größten An¬
strengungen machen правя всевъзможни, най-големи
усилия, полагам всички, най-големи усилия, най-го-
лям труд, най-голямо старание, старая се всячески;
|| etwas nur mil großer Anstrengung, ohne jede Anstren¬
gung schaffen постигам нещо само c големи усилия,
с голямо напрежение, разг. с голям зор; без всякакво
усилие, без да си даиам какъвто и да било труд, зор,
без да се . престаравам много, без да положа много
труд, старание; || das hal mich viel Anstrengung gekos¬
tet, was das für Anstrengungen geCoslel hal това ми
струваше много усилия? много труд, голямо напре¬
жение; само колко усилия, труд ми струва това; ф
alle Anstrengungen aushallen, gul überslehen издържам,
понасям добре всички неудобства, тежести, напре¬
жения, справям се успешно с тях
Anstrich, der — einer Sache einen anderen, guten, vor¬
nehmen Anstrich geben давам на нещо друг вид, облик,
добър, благороден вид, облик, благородна окраска,
отсенка, представям го и друг вид, в друго осветление,
и привлекателен вид, от другата, привлекателната,
благородната страна; || bei ihm hat alles einen persön¬
lichen Anstrich при него всичко има, носи личен отпе¬
чатък, лична багра, лична нотка; ф ich gebe mir den
Anstrich von Gelehrsamkeit давам си вид на много
учен, на човек с голяма научна ерудиция
Ansturm, der — etwas im ersten Ansturm nehmen пре¬
вземам нещо още c първия пристъп, удар; || den An¬
sturm aushalten, überstehen, abwehren ' издържам,
отблъсвам ptpkptp, нападението на противника; ||
einem Ansturm enlgegentreten, slandhallen, widerstehen
противопоставям се на атака, издържам, посрещам
я; удържам натиска, напора, удара; ф Ansturm auf
die Kassen щурмуване на касите, прилив пред касите;
II dem Ansturm nicht gewachsen sein не мога др удържа
натиска, наплиир, напора на тълпата
anstürmen — gegen die Vorurteile, das Schicksal an¬
stürmen повеждам борба против предразсъдъците,
атакувам ги; противопоставям се на съдбата
ansuchen — ich suche bei ihm um etwas (um Hilfe, ь1пь
Stellung) an моля го, обръщам се с молба към него
за помощ, да ми намери, даде място, служба; || auf
sein Ansuchen по негова молба
antanzen — er Cann gleich uniunzen може всеки миг
да дойде, др се домъкне, довлече, довтаса, др цъфне;
|| da kommt er schon wieder ungetunzl пак се мъкне,
влачи
antasten — sie war von niemand ungeiuslel никой не
бе я докоснал с пръст, тя бе недокосната от никого,
девствена, чиста и непорочна; ф sein Eigentum uniuslen
посягам на собствеността му, на имота му; || ihn bei
seiner Ehre uniasten засягам, накърнявам честта му,
разг. м^1^ачам го на чест, обиждам го; || sein Leumund,
das Urteil ist nicht anzuiasien името му е чисто, не¬
опетнено, няма, не лепне никакво петно по него; при¬
съдата е справедлива, не може да бъде оспорвана, не
подлежи на оспорване; || der Roman ist bei der Bear¬
beitung kaum angeluslet романът е претърпял при пре¬
работката само незначителни промени, разг. почти не
е бутнат, пипнат
Anteil, der — sein Anteil um Erbt isi gering неговият
дял от наследството е малък, незначителен, нищожен;
|| seinen Anteil von (an) etwas haben wollen, beanspru¬
chen, {ordern искам да получа, предявявам претенции
др получа своята част, своя дял, пай от нещо; ф ich
nehme lebhafien, tätigen Anteil an etwas (D.) вземам
живо, дейно участие и нещо, живо, дейно съм за¬
интересован за нещо; || an etwas ' (an einem Problem)
Anteil zeigen, bekunden проявявам, показвам заинте¬
ресованост, интерес към нещо, към проблем; показ¬
вам, проявявам съчувствие към нещо, съчуистиувам,
състрадриам му
Anteilnahme, die — aufrichtige Anteilnahme un dem
Unglück zeigen показвам, проявявам искрено съчув¬
ствие към нещастието; || ihm seine Anteilnahme bei dem
Todesfall versichern уверявам го и искрените си съчув¬
ствия, изказвам му съчувствията, съболезнованията
си по-случай смъртта; ф unter reger Anteilnahme der
ganzen Bevölkerung при ' живото, дейното участие на
цялото население; ф ihm mli warmer, menschlicher
Anteilnahme begegnen посрещам го c топло, човешко
чувство, съчувствие; ф etwas mit reger, lebhafter An¬
teilnahme verfolgen следя нещо c жии, непресъхващ,
неугасващ интерес; || keine Anteilnahme für ihn haben,
aufbringen нямам, не проявявам никакъв интерес, ни¬
какво съчувствие към него
Antenne, die — eine Antenne erden, einstelten зазе¬
мявам, поставям антена; ф umg. er hal die richtige
Antenne dafür той има чувство, усет за тоиа, долавя
правилно всичко
antik — die antike Tragödie античната трагедия; ф
umg. das sieht recht antik aus тоиа изглежда, е иече
доста остаряло, мирише на мухъл, е от времето нр
Адам и Ева
antippen — bei ihm sucht untippen подпитвам го ле¬
кичко, издалеко; ф ein Thema, eine Fruge anlippen за¬
сягам леко, повърхностно, докосвам, зрчеквам ми-
моходом тема, въпрос; || man braucht bei ihm nur un¬
zulippen, er weiß sleis Bescheid където и др го бутнеш,
исе знае; каквото и др го попиташ, може др отговори
Antlitz, das —■ ein durchgeistigtes Antlitz одухотво¬
рено лице; || ihm sein Antlitz zukehren обръщам лицето
си, обръщам се с лицето към него; || sein Anllilz ver¬
bergen, verhüllen скривам, покривам, закривам лицето,
лика, образа си
Antrag, der ' - - - einen Antrag zur Diskussion stellen,
einbringen, ablehnen, annehmen, zurückziehen праия,
внасям предложение за разискване, обсъждане,
' отхвърлям, приемам, оттеглям го; || der Antrag fällt
antreten 83
durch, gehl durch, wird zum Beschluß erhoben предло¬
жението пропада, минава, бива поставено на разглеж¬
дане; || über einen Antrag stimmen гласувам предло¬
жение; || einen Antrag zur Abstimmung bringen поста¬
вям предложение на гласуване; || auf meinen Antrag
hin по мое предложение; || sein Antrag auf (die) Wei-
ierrbwllllgung der Unteeslülzung wurde befürwortet
предложението му за продължение нр помощта бе
прието, одобрено; ф ihr einen Antrag machen праия
й предложение за женитба; || viele Anträge bekommen,
ablehnen, ausschlagen имам много предложения:
отхвърлям, отблъсвам много предложения
antragen — ihm seine Dienste, seine Begleitung, Hilfe,
Freundschaft antragen предлагам му услугите си, да
го придружа, помощта, приятелството си; ф ihr die
Hund, die Ehe, etwas zum Verkauf antragen предлагам
й ръката си, брак, да се оженя за нея; предлагам й
да купи нещо, нещо за продан; ф bei ihm auf etwas
(Akk.) aniragen моля го, ходатайствувам пред него
за нещо;© auf eine Strafe, auf Scheidung aniragen правя
предложение за наказание, предлагам, искам наказа¬
ние, развод; подавам молба за развод
antrauen — veralt, ein Mädchen einem Munn anlrauen
омъжвам момиче за мъж, давам му я за жена; ||
scherzh. meine mir ungetraute Ehefrau благоверната ми
съпруга; ф hist, der Herzog halle sich eine Frau zur
linken Hand anlrauen lassen херцогът бе сключил мор-
трпатичен брак
antreffen — sie zu Hause, bei der Arbeit, bei besier
Gesundheit anlreffen сварвам я, намирам я и къщи, у
дома й, заета с работа, и най-добро здраие; || ich habe
sie ganz verändert angelroffen намерих д, сварих я съ¬
всем променена, съвсем друга; ф das trifft man nur
noch in allen Romanen un това се среща само още в
стари романи, по книгите
antreiben — ich ireibe die Pferde, die Ochsen un под-
карвам конете, воловете; || ihn zur Eile, zur Arbeit, zum
Fleiß anirelbbn подтиквам го, подканям го др бърза,
карам го др работи, подканям го към работа, при-
лежание; || die Armut iricb ihn dazu an беднотията,
мизерията го подтикна към това, го застави, принуди
към тая стъпка, го накара да извърши това; || vor
Dursi, Angsi, Neugier angetrieben подтикван от жажда,
страх, любопитство; ф die Maschine wird eleCiriech,
mii einem Motor, durch Dampf angeirleben машината
се задвижва електрически, с мотор, се кара от пара;
ф eine Leiche wird ungeirieben труп бива изхвърлен,
изтласкан от водата на брега; || Eisschollen sind an¬
getrieben worden ледени късове, буци се носят, трупат
към брега, се тласкат от течението към брега; ф der
Kahn ireibi un лодката се понася, се носи
antreten — der Größe nach, in Reih und Glied, in
Reihe, in Linie (zu vier Gliedern), in Mueechordnung
unireien строяваме се, нареждаме се по височина, на¬
реждаме се и строй, на редица, в редици по четирима
(души), строяваме се; нареждаме се зр поход; || zur:.
Marsch, zum Appel, zum Wettkampf, zum Angrifff'zui
Parade antreten строяваме се за поход, за проверка,
за двубой (състезание), за атака, за парад; || zur Arbeit,
zum Dienst, zum Tanz antrelen явявам се на работа,
на служба, нареждаме се за танц, заемаме стойка, по- и
за танц, хоро, излизаме нр подиума, дансинга зр танц,
|| die Kompanie antreten lassen строявам ротртр, даиам
заповед ротата др се строи; || antrelen строй се*; || п >
dem linken Fuß antrelen тръгвам, закрачвам, зрчочп,. л
84 Antrieb
да марширувам с левия крак; ф ich trete ein Ami,
einen Dienst, eine Sielte, einen Posten an встъпвам в
длъжност, в служба, заемам място, пост; || eine Reise
unlreten предприемам, започвам пътуването си, за¬
минавам, потеглям на път, отпътувам; || seine letzte
Reise antreten правя последното си пътуване, пъте¬
шествие, потеглям, отправям се на дълъг път, на дъл¬
го пътешествие, умирам; || den Urlaub antreten изли¬
зам в отпуск; || die Nachfolge, die Herrschaft, die Re¬
gierung antrelen заемам мястото на предшественика
си, качвам се, встъпвам на осиротелия престол, по¬
емам властта, управлението; || die Erbschaft unlreten
встъпвам въи владение на наследство; || wann können
Sie anlreten кога можете да встъпите и длъжност, да
поемете работата, др започнете работа; || den Rückzug
unlreten започвам отстъплението, оттеглянето, започ¬
вам др се оттеглям, да отстъпвам, да се отдръпвам;
© seine Strafe antreten отивам да излежа наказанието
си; © das Kind hal sein zweites Jahr ungeirelen детето
встъпи, (на)влезе във втората си година, подкара вто¬
рата ' си година; © den Beweis antrelen доказвам;
изнасям доказателства, пристъпвам към доказател¬
ствата; ф gegen ihn anlreten излизам, изстъпвам се
срещу него, премервам си силите с него, състезавам
се, съревновавам се с него; || damit, mil ihm kannst du
nicht anlrelen, da kannst du nicht mit antreten не можеш
да се състезаваш, да се мериш с това, с него, др из¬
лезеш на това, насреща му, др се поставяш наред, нр
една дъска с него; ф alle mußten lüchiig mit anlreten
всички трябваше да се заловят, да се запретнат да
помагат, др запретнат ръкави за помощ, др се строят,
др се опънат на работа наред с нас; © ein Motorrad,
die Bremse antrelen натискам педала на мотоциклета,
пускам го в движение; натискам, удрям спирачките
(с крак); <$> der Tod irill uns rasch an смъртта бързо,
ненадейно ни сполетява, спохожда; днеска чоиек се
родил и гробът му се отворил; смъртта е по-близо
и от кошулята; зр смърт господ се не моли — тя идва
сама; ф etwas trlll mich an нещо ме обзема, обхваща,
прихваща, ми става
Antrieb, der — eine Maschine mit elektrischem Antrieb
машина c електрическо задвижване, c електрическа
енергия; ф etwas aus freiem, eigenem Anlrieb, auf frem¬
den Antrieb tun правя, върша нещо по сиой, собствен
почин, подтик, по собствена воля, подбуда, инициа¬
тива, по чужд подтик, почин, чужда инициатива, по
чуждо внушение; j etwas ohne jeden Anlrieb iun правя,
върша нещо без желание, влечение; || nicht den gering¬
sten Antrieb zu etwas fühlen не чувствувам нито най-
малкото влечение към тоиа, не ме привлича ни най-
малко това; || hierzu fehft jeder Antrieb за това липсва
всякакъв подтик, всякаква подбуда, инициатива, вся¬
какво желание, няма никакъв импулс за това
anieinCen — den Becher unternCen напивам, отпивам
от чашата; ф ich ■ 111пСс mir einen Rausch, Mut an на¬
пивам се; напивам се, пия за кураж, смелост; || leicht
angetrunken sein сръбнал, пийнал съм, направил съм
главата, малко нр номер, на градус съм, в настроение
съм'
aniun — ihm etwas, Gewalt, Unrecht, Ehre anlun при¬
чинявам му нещо; упражнявам насилие над него, на¬
силвам го, принуждавам го, накарвам го насила да
извърши нещо; извършвам неправда, постъпвам не¬
справедливо към него, нанасям му неправда; правя,
оказвам му ■ чест; || den Tatsachen, einem Mädchen Ge¬
walt aniun изопачавам, извъртам, преиначавам фак¬
тите, изнасилвам фактите, момиче, озлочестявам го;
|| ihm dir letzte Ehre aniun отдавам, оказвам му по¬
следна почит; || ihm Schaden, Schmerz, Leid, Schande,
einen Schimpf antun причинявам, нанасям му щети,
загуби; причинявам му болка, страдания, зло; нанасям
му срам, позор, посрамвам, опозорявам го; || du wirst
mir doch das nicht antun няма да ми нанесеш този
удар, да ми причиниш това зло, тази болка, др ми
забиеш ножа в гърба; || was er mir nicht alles ungetan
hal какии ли не страдания, мъки ми е причинил той;
какио ли само не ми е направил той; ф sich (D.)
(einen) Zwang antun извършвам насилие над себе си,
насилвам се, правя усилия над себе си, за др извърша,
преодолея, превъзмогна нещо, стеснението си, стъп¬
вам на чувствата си; || tu dir keinen Zwang an само
не се стеснявай, притеснявай, чувствувай се като у
дома си, освободи се от всички задръжки; || tu mir die
Liebe un und ИтСе nicht mehr заради мене, ако ме
обичаш, недей пий повече; || sich' (D.) etwas, ein Leid
antun посягам на живота си, извършвам самоубий¬
ство, самоубивам се, погубвам се; || er slehi aus, als
könnte er keiner Fliege etwas aniun прави се на божа
краиичка; праии се, че не може муха др убие;“ ф es
ihm aniun омагьосвам го, пленявам го, обайвам го,
разг. зрвъртявам му главата, акъла, иземам му ума;
© 5. angetan
Antwort, die — eine richtige, falsche, dumme, auswei¬
chende Anlworl верен, погрешен (неверен), глупав,
уклончив отговор; || eine freche, palzige, geharnischte,
scharfe, eisige, schlagfertige Anlworl нахален, троснат
(дързък, арогантен), остър, рязък, леден, находчив
отговор; ф ihm eine abschlägige, bejahende Antwort
geben давам му отрицателен, положителен отговор;
|| ihm eine treffende Anlworl geben давам му сполучлив
отговор; отговор на място; разг. слагам му капак
отгоре, зачуквам му го; || ihm keine Anlworl auf seine
Frage geben, erteilen не отговарям на. въпроса му; ||
es b^<darf keiner Antwort не се нуждае от отговор; ||
keine Antwort adf seinen Brief bekommen, erhallen не
получавам отговор на писмото си; || die Antwort auf
meinen Pelef iraf ein, blieb aus отговорът на писмото
ми пристигна, се забави; нямам още отговор на пис¬
мото си; © ihm die Anlworl, Celne Anlworl schuldig
bleiben (не) оставям му длъжен, дължа му, не му дъл¬
жа отговор, отговарям, не отговарям на всичките му
въпрос!'; разг. зачуквам му го, затапвам му го, давам
му плазсн отговор; || ihn keiner Antwort würdigen не
го удостоявам с отговор, не го считам достоен да му
отговоря; || ihm die Anlworl verweigern отказвам да
му дам отговор, да му отговоря; || mil der Anlworl
nicht recht herauewollen забавям отговора си, колебая
се дали да му отговоря, не ми се ще др отговоря; || .
einer Antwort ausweichen избягвам отговора, да отго¬
воря; осланям отговора; || keine rechte Anlworl wissen
не зная, чудя се какво др отговоря; || um eine Anlworl
verlegen sein не мога др намеря отговор, отговорът
ме затруднява, стъписва, ми създава трудности, ме
озадачава, чудя се какво др отговоря, какъв отговор
да дам; || er isi nie um eine Anlworl verlegen отговорът
е винаги на устата му, винаги знае какво да отговори,
др сложи на всичко капак; © sich (D.) eine Anlworl
zurechilegen нагласявам си, съчинявам си какво да
отговоря, какъв отговор да дам; || ihm die Antwort in
den Mund legen подсказвам, внушавам му отговора,
какво да отговори; || um Anlworl wird gebeten (u. A.
w. g.) моля за отговор; || ich bitte um baldige (sofortige)
Anlworl моля за незабавен отговор; || Anlworl wird *
gewünscht (A. w. g.) желателно е да отговорите; <$>
keine Antwort isi auch eine Antwort и мълчанието е
отговор; който мъдро мълчи, той умно говори; <$> wie
die Fruge, so die Antwort какъито въпросът, такъв и
отговорът; както питаш, тъй ти отговарят; каквото
кукнало, таквоз се отзовало; каквото повикало, таквоз
се и обадило (откликнало); каквото позовало, таквоз
се отзовало; © ihm Rede und Antwort slehen отгова¬
рям пред него за нещо, давам му отчет, сметка, обяс¬
нение зр нещо
antworten — ihm auf seinen Brief, auf seine Frage so¬
fort antworten отговарям веднага на писмото му, на
въпроса му, давам веднага отговор на въпроса му;
|| kannst du nicht antworten не можеш ли да отгово¬
риш, нямаш ли уста, не знаеш ли да говориш, ням
ли си; слива ли имаш в устата, та мълчиш; || antworte
gefälligst имай добрината, благоволи да отговориш;
|| ausweichend, ablehnend, bejahend, zustimmend ant¬
worten отговарям уклончиво, отрицателно, положи¬
телно, утвърдително
anulCen — ich ulke ihn an закачам, поднасям го,
гавря се с него
anvertrauen — ich vetruue ihm mein Leben, mein Ge¬
schick un поверявам, предавам, слагам и ръцете му
живота, съдбата си; || die sterblichen Reste der Erde
unver^autn полагам и земята тленните останки, по¬
гребвам го; || ein Kind seiner Pflege unver^autn пре¬
доставям, поверявам дете на неговите грижи, давам
му го др се грижи за него; © ihm ein Geheimnis, eine
Neuigkeit, etwas unter dem Siegel der Veeechwlegenhell
unverlrauen поверявам му тайна, ноиина, нещо под
пълен секрет; || seine Gedanken dem Papier anverirauen
поверявам мислите си на хартията, написвам ги; ©
ich v^raue mich ihm an доверявам му се; поверявам
му тайната си, посвещавам го и тайната си; || ich
vetruue mich seiner Obhul, seinem Schulz, seiner Pflege
un поставям се под негова закрила, покровителство;
предавам се, поверявам се на неговите грижи
anvetteim — ich vettere mich bei ihm an рамцлиарни-
ча, интимнича c него, държа се фамцлцррпо, интимно,
като към близък роднина с него, сякаш съм ял и спал
с него, сякаш съм расъл и пасъл, сякаш съм ял печена
леща с него
anwachsen — die Stadt, der Sturm, das Hochwasser
wächst an градът нараства, се уиеличаиа; бурята се
разраства, разразява още поиече; наводнението, ни¬
вото на nрцдошната река расте, се увеличава, водата
продължава др приижда; || die Zunge war ihm wie an¬
gewachsen мълчеше, сякаш езикът му се бе залепил
за небцето, езикът му се бе вързал, мълчеше като
пукал, сякаш имаше слииа в устата, сякаш го бе рит¬
нала крава и устата
anwackeln — ungewuckell kommen пристигам кла¬
тушкайки се, едва се дотьтрям
Anwalt, der — ich nehme mir einen Anwalt вземам
си адвокат; || ich lasse mich durch meinen Anwall (von
meinem Anwalt) vertreten даиам пълномощие на ад¬
воката си да ме представлява пред съда;© sich (Akk.)
zum Anwalt einer gerechten Sache, einer verlorenen Sache
machen, uufweefen ставам защитник, адвокат на спра¬
ведлива кауза, на една загубена кауза, пледирам за
справедлива, загубена кауза; Ц als sein Anwalt auflreien
изстъпвам се, явявам се като негои адвокат, защитник
anwandeln — etwas, Furcht, Schwäche, eine Laune, eine
Ohnmacht wandelte mich an обхваща ме, обзе ме нещо,
обхвана ме, обзе ме страх, слабост, каприз, прилоша
ми, обхвана ме внезапна слабост, припаднах, загубих
Anwendung 85
свяст; || was wandelt dich an какво те прихваща, какво
ти текна
Anwandlung, die — eine Anwandlung von Furcht,
Schwäche, Schwindel, Ohnmacht, geistiger Umnachtung
bekommen обхваща ме пристъп на страх, получавам
пристъп нр страх, на слабост; обхваща ме лек шемет,
завива ми се, завърта ми се свят, главата ми се за¬
майва, прилошава ми, припадам, загубвам свяст; из¬
падам и умопомрачение; || umg., iron. philosophische,
geniale, dichterische Anwandlungen bekommen имам
философски, гениални, поетически приумици, хрум-
иания, наиеи; || gewisse, sonderbare Anwandlungen ha¬
ben проявявам известни странности, чудатости, при¬
умици, прихваща ме ■ понякога; || in einer Anwandlung
von Großmut в пристъп, изблик на великодушие; j
einer plötzlichen Anwandlung folgend следвайки вне¬
запния изблик на чувствата, поддавайки се, следвайки
гласа, нашепванията на едно внезапно чувство; под
напора, въздействието на едно внезапно чувство
Anwärter, der — er ist ein Anwärter für (auf) diese
Stelle той е кандидат, той аспирира за това място, за
тази служба; ' || ein Anwärter des Todes кандидат за
смъртта, обречен на смърт
anwedeln — ihn anwedeln махам му с опашка, умил-
квам му се
anwehen — es wehi mich un облъхва ме, навява ми,
обзема ме нещо; || es weht mich heimatlich un облъхва
ме, гали ме като роден ветрец, като нещо родно, близ¬
ко; || ihm mit dem . Hauch der Begeisterung unwehen за¬
разявам го c въодушевлението си; © ungewehl kom¬
men довява, донася ме вятърът, цъфвам неочаквано
някъде
anweisen — ich weise ihm einen Platz, ein Zimmer un
посочвам му място, стая; || etwas, einen Tisch ange¬
wiesen bekommen посочват ми нещо, маса; © ihn bei
der Arbeit anweleen давам му указания, директиви,
инструкции, напътствия, папътствувам го, показвам
му при работата, как да постъпи, запознавам го с
работата, с нейните тънкости; || sie isi angewiesen, nie¬
manden) voezulueeen наредено, заповядано й е, дадено
й е нареждане др не пуска никого;© eine Summe durch
die Post, die Bank anweisen превеждам, изпращам сума
(със запис) чрез пощата, банката; © s. angewiesen
anwenden — ein Heilmittel, eine List, einen Trick an¬
wenden употребявам, прилагам лекарство, хитрост,
трик, послужвам си с хитрост, трик; || Gewalt, Kraft,
viel Mühe, Fleiß, Sorgfalt bei etwas unwenden послуж¬
вам си c насилие, сила, употребявам насилие, сила
при нещо; полагам много труд, прилежание, грижи
за нещо, влагам много труд в него; || er hal sein Geld
übel angewandt той вложи зле парите си; || mehr Geld
Cann ich nicht unwenden не мога др дам, вложа, отделя
повече пари; © ich habe meine freie Zeit auf meine
Ausbildung angewandt |angcwendei) употребих свобод¬
ното си време за усъвършенствуването на образова¬
нието си; || die Regel auf den einzelnen Fall anwenden
прилагам правилото иърху единичния случай; || etwas
auf die Praxis, in der Praxis anwenden прилагам нещо
на практика, внедрявам го в практиката; © ange¬
wandte Kunsl, Chemie приложно изкуство, приложна
химия
Anwendung, die — Anwendung finden намирам упот¬
реба, приложение; || unter Anwendung von Gewalt при
употреба на насилие, принуда; ф etwas zur, in An¬
wendung bringen прилагам нещо, намирам приложе-
86 anwesend
ние зр него; || etwas kommt in Anwendung нещо бива
приложено, употребено, влиза в употреба, работа,
намира приложение; ф keine Anwendung für etwas
hüben нямам приложение за нещо, не' ми влиза в ра¬
бота, не ми върши работа, няма как др го употребя;
ф die Anwendung der Theorie auf die Praxis прило¬
жението 'нр теорията на практика; практическото при¬
ложение на теорията
anwesend -- persönlich, selbsl anwesend sein присъс-
твувам лично, самият рз; || sie isi im Augenblick nicht
anwesend и момента я няма, тя отсъствува; ф ent¬
schuldige, ich war eben nicht ganz anwesend извинявай,
прощавай, бях разсеян, бях с мислите си другаде,
мислех си нещо друго (и не чух, разбрах за какво
ставаше дума); ф die Anwesenden sind ausgeschlossen
присъствуващите правят изключение (казаното не се
отнася за тях)
Anwesenheit, die — in, bei, während meiner Anwesen¬
heit и мое присъствие, през време на моето преби¬
ваване, моя престой; || ф Anwesenheit isi Pflicht при¬
съствието е задължително
anwidern — etwas widert mich an нещо буди отвра¬
щение, погнуса и мене, ме отвращава, погнусява; по-
гнус явам се от нещо, противно ми е; ф sich (Akk.)
ungewiderl fühlen изпитвам погнуса, отвращение, чув¬
ствувам се отвратен, погнусен; || mit angewiderler Mie¬
ne с гримаса на отвращение, погнуса
anwurzeln — wie angewurzelt stehen, bleiben стоя като
закован, икопан, истукан, втрещен, вкаменен
Anzahlung, die — etwas gegen Anzahlung kaufen ку¬
пувам нещо срещу предплата, предварителна вноска
anzapfen — еще Leitung anzapfen включвам се тайно
в електрическата инсталация, разг. крада ток; включ¬
вам подслушвателни уреди и телефонната мрежа, под¬
слушвам телефонни разговори;® scherzh. ihn anzapfen
пускам му кръв; || ihn anzapfen подпитврм го пред¬
пазливо, гледам др изкопча нещо от него; || ihn um
Geld anzapfen искам му пари назаем, разг. закърпвам
го, изкрънкврм, изкопчвам му пари; || ihn stark an¬
zapfen закърпвам го чувствително, измъквам му мно¬
го пари; правя, подхвърлям му ехидни, язвителни,
обидни намеци, подмятания, подмятам, подхвърлям
му злобно, нещо, нахвърлям се ожесточено с остроти
иърху него, ужилвам, убодвам, ухапвам го чувстви¬
телно, жегвам го, забивам му игла и сърцето, нара¬
нявам го жестоко
Anzeichen, das — alle Anzeichen deuten auf ein na¬
hendes Gewitter всички белези, признаци говорят за
наближаването на буря, всичко вещае, предвещава
наближаването на буря; || die eesien Anzeichen der
Krankheit, einer drohenden Gefahr първите симптоми,
признаци, прояви на болестта; първите симптоми,
предвестия, предвестници нр надвиснала, грозяща
опасност; || wenn nicht alle Anzeichen täuschen, trügen,
so kommt es... по исичко изглежда, личи, че...; всичко
говори, всички изгледи говорят, предвещават, че ще
се стигне до...; ако се вярва на всички белези, ако не
ни заблуждават, мамят всички симптоми, то ще се
стигне до...; ф viele Anzeichen lassen drauf schließen,
daß... много признаци, симптоми, улики, обстоятел¬
ства дриат основания зр заключението, за извода, др
се направи изводът, заключението, да се заключи,
че...; || keinerlei Anzeichen von Reue zeigen' не проявя¬
вам никакво намерение да се разкая, нито следа, нито
помен от разкаяние, нито мисля, нито ми идва на ума
да се разкая; || es sind alle Anzeichen dafür vorhanden
всички изгледи, белези за това са налице
Anzeige, die — eine Anzeige in der Zeitung aufgebeh,
in die Zeitung setzen, einrücken lassen давам, помествам
обява във вестник; || ihm auf eine Anzeige hin schreiben
пиша му по повод на обявата му; || die Anzeige seines
Todes erhallen получавам некролог, известие, иест за
смъртта му; ф eine Anzeige wegen Diebstahls machen,
gegen ' ihn bei der Staatsanwaltschaft ersiallen съобща¬
вам, донасям, заявявам за кражба; правя оплакване
срещу него пред прокуратурата, разг. даиам го на
прокурора; || ihn zur Anzeige bringen правя оплакване
срещу него, оплаквам се от него; || gegen ihn liegt eine
Anzeige vor срещу него има, е подадено оплакване
anzeigen — eine Krankheit anzeigen декларирам бо¬
лест, съобщавам за нея; || einen Diebstahl, ihn bei der
Miliz anzeigen съобщавам за кражба, оплаквам се сре¬
щу него, донасям, съобщавам за него, подавам оплак¬
ване срещу него, наклеветявам го и милицията; ф
seine Verlobung, seine Vermählung, ein neues Buch an¬
zeigen давам обява във вестника, съобщавам за годежа
си, венчавката си; рекламирам, обявявам нова книга
във вестника; ф den Eingang einer Summe, seine An¬
kunft anzeigen съобщавам, известявам за получава¬
нето на сума, съобщавам, предизвестявам за присти¬
гането си; || etwas für angezeigl hallen смятам нещо за
уместно, необходимо, подходящо; || es schien angezeigl,
jeizt zu gehen моментът изглеждаше, бе благоприятен,
сега беше удобно др си тръгнем, да си вървим;' || gegen,
für die Krankheit isi eine Badekur angezeigl за болестта
се препоръчват, предписват, ще бъдат от полза, са
необходими, са нужни бани, е необходимо балнео¬
лечение; ф das zeigt nichts Gutes an това не предве¬
щава нищо добро; -ф schon in dem Knaben zeigt sich's
an, was er einst wird als Mann денят се познава
от сутринта
anzetteln — Ränke, einen Krieg, einen Aufruhr, ■ einen
Slrelt anzelleln коиа козни, създавам сплетни, плета,
сея интриги, сплетнича; подклаждам война, кроя, под¬
готвям бунт; подбуждам спор, разправия; || da hast
du was Schönes angezelieli хубава каша си забъркал,
хубава попрра си надробил, хубава беля, пакост си
направил; || was er gegen mich angezetieli hat, ist auf
ihn zurückgefallen каквото кроеше (готвеше) на мене,
стигна него
anziehen — den Mantel, die Strümpfe, die Schuhe, die
Handschuhe anziehen обличам палтото; обувам чора¬
пите, обувките; слагам ръкавиците; || zieht euch bloß
warm an; само че си облечете топли, дебели дрехи;
II. ich habe nichts anzuziehen нямам какво др облека;
Ü umg. das Kleid wirkt ungezogen роклята пада, лежи,
стои добре, като на манекен; || übertr. den bunten Rock
anziehen обличам войнишката куртка, пъстрата уни¬
форма, ставам войник; || einen neuen Menschen anzie¬
hen преобразявам се издъно, ставам друг човек; ф
das Magnet zieht das Eisen an магнитът привлича, при-
тегля желязото; || alles Neue zieht sie an всичко ново
я привлича; || die Blicke der Vorübergehenden anziehen
привличам погледите на минувачите върху себе си;
|| sie zog ihn durch ihre Schönheit, ihr freundliches Wesen
an тя го привлече c красотата си, c любезния си нрав;
|| ich fühlte mich unwiderstehlich von ihr ungezogen чув¬
ствувах непреодолимо влечение към нея, чувствувах
се неудържимо привлечен от нея; тя ме привличаше
непреодолимо; <ф> ein edler Mensch zieht edle Menschen
an '(Goethe) благородните души се привличат; <J> die
Gegensätze ziehen sich (ziehen einander) un противо¬
положностите, крайностите, контрастите се привли-
чат; ф die Tür anziehen притварям, притеглям вра¬
тата; || ein Beispiel, einen Vergleich, einen Schrlfislellee
anziehen цитирам, привеждам пример, сраинение, ав¬
тор (писател); ф die Glocke, die Sehne eines Bogens,
die Sailen' einer Geige, die Zügel, eine Schraube, das Knie,
dle Schullern anziehen дръпвам (шнура на) звънеца;
опъвам тетивата на лъка, струните на цигулката, за¬
тягам, дръпвам, опъвам юздите; затягам винта; сви¬
вам коленете, свивам, вдигам рамене; || den Gurt, den
Knoten, die Bremse anziehen (пристягам колана си,
възела, затягам спирачката; || übertr. die Zügel straffer
anziehen стягам юздите, дисциплината; ф der Zug, der
Feind, der Frühling, ein Gewitter zieht an влакът по¬
тегля, тръгва; врагът приближава, започва да се при¬
движва, да настъпва; пролетта настъпва, приближава,
запролетявр се, чуистиува се във въздуха наближа¬
ването, настъпването на пролетта; настъпва, задава
се, надига се буря; || das Wetler, es zieht an времето
застудява, се разваля; ф angezogen kommen набли¬
жавам, настъпвам; || mit Hab und Gul angezogen kom¬
men пристигам c целия си багаж, c всичко, което
имам, с дете и коте; || damit komm mir nicht ungezogen
такива не ми минават на мене, хич не си хаби думите,
излишно си хабиш думите, нищо няма да те огрее,
стигне; не ме занимавай с това; ф die Preise ziehen
um das Doppelte an цените се покачват, вдигат двойно,
животът поскъпва двойно; настъпва двойно поскъп¬
ване на живота; ф ich muß anziehen аз трябва да играя
пръи, първия ход, да местя, тегля (фигурите) пръи
Anziehung, die — etwas übi eine große, starke Anzie¬
hung auf mich aus нещо има голяма привлекателност,
излъчва голямо обаяние зр мене, упражнява върху
мене голяма притегателна сила, магическа сила, ме
привлича силно
Anziehungskraft, die ~ eine magische Anziehungskraft
haben, auf ihn ausüben имам, излъчвам магическа сила,
привличам го като магнит, упражнявам магическа
сила, магическо влияние, силно обаяние иърху него;
|| das hal für mich jede Anziehungskraft verloren това
е загубило зр мене всяка привлекателност, всякакво
обаяние, няма вече никаква притегателна сила, не ме
привлича вече, не ми действува вече
Anzug, der — ein neuer, abgetragener, verschossener,
umg. ffotler Anzug нов, износен (вехт, извехтял), из¬
търкан, изтрит, излизан, елегантен костюм; Ц ich lasse
mir einen Anzug nach Maß unfertigen, umg. machen по¬
ръчвам си костюм, давам да ми ушият костюм по
мярка; || einen Anzug von der Siunge kaufen купувам
готов костюм, конфекция; || der Anzug sitzt wie an¬
gegossen, stehl ihm, sitzt gul костюмът стои като излят,
му прилича, лежи добре; || in den Anzug steigen обли¬
чам си костюма; ф umg. aus dem Anzug gehen, sein
излизам, изскачам от кожата си, кипвам; не съм на
себе си, вън от себе си съм, излязъл съм от кожата
си, побеснял съм от яд, кипя, не се помня от яд; ||
aus dem Anzug kippen пада ми шапката, падам на
гърба си от учудване, облещвам очи от учудване, из¬
ненада; II ihn aus dem Anzug stoßen, boxen (заплаш¬
ване) направям го на пестил, кайма;;, шег. сменям му
легитимацията; || wer so was sagt, den Stöße ich aus
dem Anzug който твърди това, ще си има работа,
разправия, ще се разправя с мене, жии ще го одера;
ф (eine) Gefahr, ein Gewitter, ein Unwetter, der Feind
ist im Anzug (begriffen) надвиснала е, грози ни, за¬
плашва ни опасност; надвиснала . е, задава се, набли¬
жава, навдига се буря; врагът настъпва, приближава,
се придвижва напред; ф Weiß hal eieie den Anzug бе¬
лите фигури играят, се местят, теглят първи
Apfel 87
anzüglich — anzügliche Bemerkungen machen правя
обидни, остри, язвителни, заядливи, предизвикателни,
нелепи забележки, намеци, подмятания; || werde nicht
anzüglich не се заяждай, не ставай заядлив, дръж смет¬
ка за думите си; ф ihm anzügliche Witze erzählen раз-
ппрвям му неприлични, мръсни вицоие
Anzüglichkeit, die — laß deine Anzüglichkeiten пре¬
стани да правиш обидни намеци, подмятания, нелепи
забележки, да се заяждаш, да ме предизвикваш; не се
заяждай, не бъди толкова заядлив, язвителен, обуздай
езика си, дръж сметка за думите си
anzünden — Feuer im Herd, Gas, die Lampe, das eigene
Haus anzünden нагаждам, запалвам огън, запалвам
печката, газта, лампата; подпалвам собствената си
къща; || übertr. ihm ein Lichi über elwas (Akk.) anzün¬
den отварям му очите за нещо, осветлявам го иърху
нещо, обяснявам, разяснявам му нещо; давам му све¬
дения зр нещо
anzweifeln — seine Glaubwürdigkeit anzweifeln усъм-
нявам се в достоверността на нещо, поставям нещо
под съмнение, гледам със съмнение, недоверие на не¬
го; || alles anzweifeln гледам на всичко, посрещам всич¬
ко със съмнение, недоверие, съмнявам се във всичко,
недоверчив съм към всичко
Apfel, der — ein geriebener, wurmstichiger Apfel на¬
стъргана, червива ябълка; || der Apfel der Eva, der
Zwietracht ябълката на Ева, на раздора; || ■ von dem
Apfel der Erkenntnis essen ям от ябълката на позна¬
нието; || ihm mit faulen Äpfeln bewerfen замерям го c
гнили ябълки; ' isi der Apfel noch so rot, so steckt
darinnen doch der Tod — ein roler Apfel' lockt den Sinn
und doch siizl ein Wurm darin — role Äpfel sind auch
faul червената ябълка е червива (най-гнила); <ф> der
Apfel fällt nicht weit vom Stamme крушата не пада
далеч от дървото (дънера си); какврто крушата, такваз
и крушката; каквато майката, тркиаз и дъщерята; как-
вато козата, таквоз и ярето; <' ein fauler Apfel steckt
hunderl an краставата (шугавртр) овца цялото стадо
окрастрвявр, заразява; червивата ябълка сто други
заразява; <ф> ein Apfel, der runzelt, fault nicht bald cna-
ружената ябълка по-бавно загнива; слаб, но жилав;
ф zum sauren Apfel ein süß Gesicht machen усмихвам
се от немай къде, пресилено, през сълзи, макар че не
ми е до смях; преструвам се на доволен; || keinen
faulen Apfel mehr gellen не струвам вече и лула тютюн,
пукната пара, пет пари, счупен мангър; || ein Apfel für
den Durst бели пари за черни дни; || für einen Apfel
und ein El зр паница леща, за лула тютюн, просто без
пари, за бог да прости, на безценица, за нищо и ни¬
какво; ф es war so voll, daß kein Apfel zu Boden (zur
Erde) fallen konnte беше толкова пълно, натъпкано,
че нямаше игла (яйце) къде др падне; ф Имет Ofen
sitzen und Äpfel bralen домошар, домосед съм, топля
си цял ден кълката до печката, кисна по цял ден до
печката, и къщи; || er kann mehr als Äpfel braten бива
го за нещо повече, мъж на място е, не е мухльо; не
е от тия, дето по цял ден киснат и къщи, които по
цял ден си топлят кълката до печката; ф mil ihm noch
einen Apfel zu schälen haben имам да си поговоря с
него, др му кажа няколко думи насаме, да уреждам
стари сметки с него; ф Äpfel nicht essen mögen нямам
желание за любов, др се захващам с опасни работи.
Прави се алюзия за ябълката, която Ева дава на Адам
в рая; ф goldene Äpfel in silbernen Schalen златни ябъл¬
ки в сребърни блюда
88 Apfelbrater
Apfelbrater, der — ein ApfeJrraler sein домошар, до-
мосед, топлик-Елка, женска тетка,- тутманик съм
Apfelmus, das — ihn zu Apfelmus drücken направим
го, смачквам го на пестил; || cr ist gerührt wie Apfelmus
трогнат е до сълзи, до дъното на душата си, разчув-
стиуиан е дълбоко, размекнал се е съвсем, като восък,
разкиснал се е като дъждовно иреме
Аро11(о) — schön wie Apollo красии, хубаи като Апо¬
лон; || veralt. Beudee in Apollo събрат по перо, поет,
писател
Apostel, der — die zwölf Apostel дванадесетте апос¬
толи; || übertr. sich (Akk.) zum Apostel machen пре¬
връщам се и апостол на учение
Apostelpferd, das — auf dem Aposielpferd reiien пъ¬
тувам по апостолски, пеш, с хаджипешоиите файтони
Apotheke, die — dieser Laden ist' die reinele Apotheke
този магазин продава много скъпо, скъпо и прескъпо,
иска баща си и майка си; търговецът е голям скъпчия,
продава безбожно скъпо
Apotheker, der — das hast du aber beim Apotheker
gekauft това си купил скъпо и прескъпо, оскубали ■ са
те здравата
Apothekerpreis, der — das sind ja Apothekerpreise това
са прекалено скъпи, високи, безбожни цени
Apparat, der — den Apparat eln^hallen, elnstelten,
atochatien, ausschullen, abelcllen включвам, нагласявам
апарата, пускам, затварям, изключвам апарата, ра¬
диото; || der Apparat funktioniert, läuft, spielt umg. gehl
nicht апаратът не функционира, не работи, не свири,
е развален; ф wer ist am Apparat кой е на телефона;
|| bleiben Sie bitte am Apparat чакайте моля на теле¬
фона; || er wird am Apparat gewünschl, verlangt викат
го на телефона; || Kollege Kluge, bllic an den Apparat
колега Клуге, елате моля на телефона; ф was ist denn
das, was' bringst du denn da für einen Apparat що за
сандък, уникум, що зр чудо е това, що за чудо носиш;
какво е това чудо, дето го носиш; || das isi ja ein
Apparat голямо е колкото детска главичка, човешка
глаиа; || so ein Apparat ама че сандък, ей че чудо;
ф das machen wir ohne Apparat ще я свършим, на¬
редим много просто, леко, без компликации, услож¬
нения, трудности, без много церемонии; ф den ganzen
Apparat in Bewegung setzen раздвижвам целия адми-
нйстративен апарат; ф eine Tcxiausgabe mit kritischem
Apparat текстове ■ c критически апарат, обяснителни
бележки
Appel, dcr — einen Appel an ihn richten апелирам
към него, отправям апел, позив, зои към него; ф
Appel blasen свиря, тръбя за сбор, проверка; || zum
Appel anlreicn строяваме се за проверка; ф der Hund
hal keinen Appel кучето не се подчинява, не слуша
appellieren — an ihn, un seine Vernunft appellieren
апелирам, отправям апел, позив към него, призовавам
разума му; ф umg. an das Obergerlchi in Speyer ap¬
pellieren повръщам, бълвам, дера лисици; || nach Lau-
fenbceg appellieren изфирясвам, офейквам, удрям на
бяг, хващам дългата
Appetit, der — guten Appcill добър апетит; да ви е
сладко; || etwas regt, reizt den Appelil an, wccCl, fördert
den Appetit, gibt, umg. macht Appelil нещо възбужда,
дразни, отваря апетита; || einen richtigen Appetil haben
auf etwas (Akk.), veralt, nach etwas истински ми се
приижда, дояжда, прищява нещо; || auf etwas (Akk.)
Appetit bekommen, verspüren получавам, усещам апе¬
тит за нещо, дояжда ми се, прищява ми се, отваря
ми се апетит за нещо, обхваща ме желание, ищах за
нещо; || scherzh. einen guten Appetit mlibringen, ent¬
wickeln ям като гладен, развивам голям апетит; || .sich
(Akk.) eines gesegneten' Appetits erfreuen радвам се на
добър, отличен апетит; || etwas mit, ohne Appclii essen
ям нещо c апетит, услажда ми се нещо, ям нещо без
апетит, не ми се услажда, ям го насила; || etwas mil
Appelit verspeisen, verzehren, zu sich nehmen изяждам,
ям, хапвам нещо с апетит, услажда ми се; || ihm den
Appelit veedbeben, vertreiben, benehmen' развалям, уби¬
вам апетита му, удоволствието, желанието му; ставам
причина др му мине апетитът за нещо, нещо др му
се отяде, да му се отще; || umg. dabei Cann einem dcr
ganze Appetit vergehen от това може да ти мине апе¬
титът, да ти се отяде, да ти се изпари исякакио же¬
лание; || das verschlug mir den Appciil мина ми апе¬
титът от това, отяде ми се, просто ми преседна, про¬
сто залъкът ми заседна на гърлото, не можах др пре¬
глътна' повече нито залък; прен. тоиа ми отне, уби
апетита, пресече всякакво желание, всякакъв ищах в
мене, отщя ми се; || dcn Appelit vellieren изгубвам
апетита, желанието; <0 der Appetit kommt beim (mit
dem) Essen апетитът идва c яденето; уста са кучешки,
разяждат се
Applaus, der — ihm Applaus spenden аплодирам го,
ръкопляскам му; || viel, großen Apllaus bekommen, ci-
halien, ernlcn получавам, пожънвам много аплодис¬
менти
April, der —• launisch, unbeständig, veränderlich wie
der April капризен, непостоянен, променлив, мени на¬
строенията си като мартенско иреме; || ihn in den April
schicken пращам го за зелен хайвер, зр ерови ябълки,
за презморски миндали, за липови ябълки, баламос-
вам го. Обичаят да се разправят на първи април лъжи
и да се пращат близки и далечни за „зелен хайвер" е
преминал в Германия през 17 столетие от Франция.
Особено е разпространен този обичай в селата, където
пращат слугите да купуват от аптеката или месар¬
ницата несъществуващи неща: сух, печен сняг, негорена
пепел, сланина (лой) от муха, петльови яйца, мляко
от гъски, от пиле мляко, семе от жълтици, семе от
топлийки и др. || heule ist doch nicht dcr crslc April
днес не е първи април, та искаш др ме пратиш за
зелен хайвер, та се опитваш др ме измамиш; не се
опитвай др ме извозиш, няма да сполучиш; ' ат
е^ш April schickt man die Narren, wohin man will на
първи април пращаме баламите, където искаме, за зе¬
лен хайвер: '> April, April, dcr weiß nicht, was er will
баба Марта не знае какво иска; капризен, променлив,
мени настроенията си като мартенско иреме
Aprilscherz dcr — das isi wohl ein Aprilscherz това
навярно е априлска лъжа, шега, не може да бъде ис¬
тина
Aprilwetter, das — ein Gesicht machen wie Apellwelicr
намръщврм се, начумервам се, навъсвам се, намръ¬
щил съм се като мартенско време
Ar, des (das) — ein Mann ohne Ar und Halm човек
без всякакъв имот, без педя земя, безимотен селянин
Ära, die — clnc. neue Ära zieht herauf, beichi■ an, be¬
ginnt, wird eröffnet изгрява, започва, открива се нова
ера
Arbeit, die -■ körperliche, geistige, zeitraubende Arbeit
физически (телесен), умствен труд, губеща времето
работа; || er verdient sein Borl mit körperlicher Arbeit
той печели,' разг. изкарва хляба си с физически труд,,
с физическа, работа,' като физически работник; || eine
unnötige, schwere, harte Arbeit излишен труд, тежък,
черен труд; || mitten in der Arbeit посред работата, в
разгара на работата; || eine schöpferische,' ehrenamtliche
Arbeit leisten иърша творческа работа, работя почетна
обществена работа, като общественик, обществен
деец; || mitten in dcr Öffentlichen,, gesellschaftlichen Ar¬
beit stehen вземам активно (дейно)' участие и общест¬
вения живот; голям деец, общественик съм; © Held
der Arbeit герой на труда; || Brigade der sozla1leilechen
Arbeit бригада на социалистическия труд; || er ist Trä¬
ger dcs - Ordens „Banner der Аereii‘■ носител на ордена
„Червено знаме на труда“ е; © ich habe eine ange¬
nehme,' interessante Arbeit работата ми е приятна, ин¬
тересна; || sic hal eine niedrige Arbeit angenommen ■ тя
прие да работи долна работа; || die groben Arbeiten
im' Hauschall selbsi versehen, verrichten върша лично
аз, самата аз грубата домашна работа; || ■ das ist eine
geisttötende, umständliche, saure, mühsame, undankbare
Arbeit това е убийствена (убиваща духа, затъпяваща,
съсипваща), досадна, черна, мъчителна (разг. сврът-
кава), ^благодарна работа; || sic muß einmal ehrliche
Arbcll kcnnenle^en тя трябва по-напред да се научи
др работи- честно, на честен труд; || diese Arbeit isi
dringend, leidet keine Unterbrechung, keinen Aufschub
тази работа- е бърза, спешна, не търпи отлагане, - не¬
отложна. е, не бива да се прекъсва, отлага; © das isi keine
Arbeit für mich това не е работа ' за мене; || die-
Arbeit gehl mir flott, leicht von der Hund работата' ми
спори; || umg. seine Arbeit lun, machen, scinee Arbeit
nachgchen гледам си, върша си работата, какао тряб¬
ва; || sich (Akk.) ganz der Arbeit widmen отдавам се,
посвещавам се изцяло на работата си; || ganze, gründ¬
liche Arbeit leisten, lun, machen свършвам добросъ¬
вестно, основно, както трябва работата си; прен. въ¬
веждам ред, турям в ред, разчиствам радикално; ||
eine Arbeit erledigen, ausführen изпълнявам, изработ¬
вам работа; || die Arbeit erfüllt mich, fesseli mich, pacCl
mich, absorbiert mich, sagt mir zu работата ме изпълва,
привлича, влече, поглъща, ми се нрави; || die Arbeit
will mir noch nicht recht .schmecken работата исе още
не ми харесва, исе още не мога др свикна с работата,
да намеря удоволствие и нея, не ме задоволява- на¬
пълно, не е напълно по вкуса ми, по угодата ми; ©
von seiner Hände Arbeit leben живея от труда на ръцете
си; от собствения си труд, изкарвам си сам' прехра¬
ната, хляба; || ich mache mir die Arbeit leicht облек¬
чавам си работата, правя си лека работата, не си
усложнявам жииота, не си давам много труд, разг.
зор, не се престаравам, не придирвам- много, разг.
карам през куп за грош, колкото да се - каже, че - върша,
че праия нещо; търся на баницата мекото и на ра¬
ботата лекото; || er hal die Arbeit nicht erfunden той
не обича др работи, не се престарава - много, не ' си
разваля спокойствието, разг. кара си кефа, клати си
краката; || dic Arbeit Arbeit sein lassen бягам от ра¬
ботата, не ми се работи,- не похващам нищо, клатя
си краката, лентяшствувам, разг. гледам си кефа, спо¬
койствието; || die Arbeit satt haben, umg. schwänzen-
омръзнала ми е работата, разг. чупя се от работа,
клинча, манкирам от работа; || der Arbeit aus dem-
Wege gehen избягвам работата, труда, гледам да се
измъкна, да изклинча от работа; || sich (Akk.) von
(vor) der Arbeit, um dir Arbeit drücken бягам, клинча,
манкирам, чупя се от работа; || die Arbeit ist kein Hase
und läuft nicht davon, läuft nicht fori, reißi nicht aus
работата не е заек и няма да избяга; © man- könnte
sich vor lauler Arbeit zerreißen нросто човек- др се раз¬
къса от работа; || bis zum Halse in Arbcll stecken по¬
тънал съм до гуша и работа, не мога да се обърна,
да вдигна глава, да продумам от работа; || etwas
Arbeit - 89
macht, bereiter, verursacht mir, kostet mich viel Arbeit
нещо ми създава, отваря, струва- много труд, работа,
много усилия, сили; || viel Arbeit mii ihm, durch ihn
haben, sich- (D.) machen той ми създава, отваря много
работа, много труд, грижи, отваря ми- се- много ра¬
бота; || ich bin der Sklave meiner Arbeit роб съм на-,
работата си, заробил съм- се с тая работа; © die Arbeit
aufgeben, отказвам се от работа, напускам
я; подавам си оставката; || umg. die Arbeit hlnechmei■ßen
захвърлям- работата; || ich lasse mich- die Arbeit nicht
verdrießen- работя c желание, обичам работата; || laß
dich die Arbeit' nicht- verdrießen не губи желание за ра¬
бота; || die Arbeit 11^1111^ преустановявам, прекра¬
тявам работата, обявяваме стачка; || keine M'ühe und
Arbcii scheuen, sich (Akk.) vor keiner Aereit scheuen
не жаля, пестя труд- и сили, не си- жаля, скъпя, пестя
труда, не ми се свиди- трудът, не се плаша от работата;
|| - ihm die Arbeit erlassen, schenken освобождавам го
от този труд, спестявам му труда за това, отменям-
го аз; || diese Arbeit wird -dir nicht geschenkt sein тая
работа няма да те размине, ще трябва да я свършиш,
тоя труд няма да ти се спести, няма кой да те отмени,
така или иначе ти ще трябва да я свършиш; || eine
Arbcii hinter sich (Akk.) bringen отхвърлям работа,
свършвам я; || die Arbeit (ver)lohnie sich струваше си
труда, работата; || ich schaffe einen- Berg Arbeit weg
изработвам, свършвам цяла камара, цяла планина
работа, триста и петдесет работи; || umg. das war а^
eine Arbeit — so eine Arbeit биваше си- я работата, не
беше шега-работа, играчка тая работа; ама че работа
падна; хубава, доста работа падна, ударихме, доста
се - изпотихме, разг. поозорихме се, докато др свършим
тая работа, от тая работа; © die- Arbeit beginnt, nimmt
ihren Anfang, selzi ein, hebt an работата започва; || die
Aerell isi im- Gang, slocCt, dial. fleckt, geht voran |wellbr)
работата е в ход, се запъва (не върви, разг. се закучва);
спори, напредва, се придвижва напред, продължава;
|| die Arbcii fällt leicht, fallt schwer, umg;. flutscht, gehl
nicht vom FlccC работата иърии леко, трудно,- мъчно,
разг. се закучва, не мръдва; || die Arbeit erfordert den
ganzen Mann работата изисква да -й се посвети човек
изцяло, поставя много високи изисквания; || Hand an
dic Arbcll legen, clnc Arbeit in- Angriff nehmen- започвам,
поднавям, подхващам работа, залавям се нр- работа;
|| sich- (Akk.) gehörig huntcr die Arbcll setzen залавям
се, запретвам се, опъвам се здравата на работа; разг.
сядам си- на задника др работя; || lief in der Arbeit
sitzen затънал съм до гуша, до уши в работа; || sich
(D.) Arbcl-l auf den Hals - laden, aufhaleen натоварвам
се c много работа; || über- der Arbeit stehen надвил съм
на- работата, овладял съм я; © enc gul bezahlte Arbeit
добре заплатена работа; || er hai keine Arbeit, sucht
Arbeit, hat eine Arbeit gefunden той няма работа, стои
без- работа, е безработен; той търси работа; си намери
работа; ||- ihm eine Arbeit vermitteln, verschaffen на¬
мирам му работа; || die Arbcii einlcilen разпределям
(си) работата; || die Arbeit verteilen, aufeinander abetim-
men разпределям, съгласуваме си работата, сработ¬
ваме се; || - seine Arbeit machen, tun върша, гледам- си
работата; || an dir Arbeit gehen пристъпвам към ра¬
бота, залавям се на работа; || sich- (Akk.) гп die Arbeit
begeben пристъпвам към работа, започвам- да работя;
|| umg. sich (Akk.) an die Arbcll machen залавям се,
запретвам се, опиам се на работа, раз.'. плювам си
на ръцете; || nun frisch (lustig) an die Arbcll а сега
90 Arbeit
бодро на работа; || ihn an die Arbcii weisen приканвам
го да работи, давам му работа; || Tag und Nachl an
der Arbeit sein трудя се денонощно, работя от тъмно
до тъмно; У die Arbeit an einem Bauobjekt работата
на строителен обект; || umg. auf die, zur Arbeit gehen
.отивам на работа; || umg. auf Arbeit sein на работа
съм; || sich (Akk.) auf die Arbeil werfen нахвърлям се
c настървение на работата, залягам; || die Arbeit aufs
Stück работа на парче; || aus dcr Arbcll (heraus) laufen,
gehen напускам работата; отлъчвам се от работата;
|| ich lasse mich nicht gern aus dcr Arbeit heeüuereißcn
не обичам др ме откъсват от работата; || bei der Arbeit
sein, siizcn работя тъкмо над нещо; || ihn bei dcr Arbeit
elöeen, hindern безпокоя го, смущавам го, преча му
при работата, не му даиам да работи (спокойно); ||
ihn bbl der Arbeit finden сварвам го да работи; || ihm
bei dcr Arbeit zusehen наблюдавам го как работи; ||
durch die Arbeit abgespannt sein уморен съм от работа;
|| sich (Akk.) durch Arbeit betäuben удавям мъката си
и работа, търся спасение, лек в работата, опитвам се
да заглуша, притъпя мъката си, болката си и, с ра¬
бота; || eine Arbeit schon hinter sich haben отхвърлил
съм вече една работа, отбил съм си грижата с нея;
|| umg. hinter der Arbeit her sein тичам по работа, гоня
работата; || bei ihm in Arbeit sichen на работа съм,
работя при, у него; || ihn in Arbeit nehmen вземам го,
приемам го на работа; || ihn in Arbcll (und Brot) brin¬
gen намирам, доставям му работа, настанявам го на
работа; || etwas in Arbeit haben тъкмо работя нещо;
|| etwas in Arbeit geben, nehmen давам нещо и работа,
да се работи; - вземам нещо др работя; || wledee in
Arbeit und Brot kommen пак си намирам работа, на¬
станявам се пак на работа; || sich (Akk.) in die ArbeH
flüchten търся забрава, спасение, лек и работата; ||
umg. sich (Akk.) in die Arbcii stürzen, vergruben на¬
хвърлям се жадно, c настървение върху работата, за¬
равям се и работата; || ganz in der Arbeit aufgehen,
versunken, vertieft sein работата ме изпълня изцяло,
е смисъл на живота ми, отдаден съм с душа и тяло,
всецяло, с цялата си душа на работата, изцяло съм
погълнат, потънал, идълбочен, съсредоточен и нея; ||
seine Befriedigung in der Arbcii finden намирам задо¬
волство, удовлетворение в работата; || in jeder Arbeit
perfekt, erfahren, gcübl sein безупречен, отличен, опи¬
тен съм във всяка работа; || der Vulkan ist in voller
Arbeit вулканът е в пълно действие; || eine Arbeit in
Gips, Marmor работа, изделие от гипс, мрамор; || mit
dcr Arbeit im Rückstand sein изостанал съм и работата;
|| mil Arbeit überhäuft, übcrlastcl, - überladen, umg.' ge¬
nügend cingcdecki sein претрупан, обременен, прето¬
варен, добре съм се запасил с работа; ][ ich bin auf
der Suche nach Arbeit търся (си) работа; || ohne Arbeit
sein без работа, безработен съм, нямам работа, нямам
какво - да работя, стоя без работа; || eine Arbeit über
Schiller schreiben пиша ррботр, труд върху Шилер; ||
über der- Arbeit sitzen, cinschlafen седя, заспивам над
работата; || um Arbeit nachfragen питам, разпитвам за
работа; || sich (Akk.) um Arbeit bemühen мъча се, ста¬
рая се др си намеря работа; || ihn um Arbeit und Brot
bringen отиемам му хляба, дадька. лишавам го от-
ррбота, от 'хляба му; || unter der Arbeit ^1^^ изне¬
могвам, грохвам от рабрта, съсипвам се от работа;
|| eine Arbeit unier Dach und Fach haben свършил съм'
работата, вече е готова; || zur Arbeit gehen, sich (Akk.)
zur Arbeil begtbcn отивам, тръгвам на работа; j zu
jeder Arbcii willig, bcreii, untauglich sein готов съм на
всякаква работа; негоден, неспособен съм за каквато
и др е работр, не ме биир за никаква работа, за нищо;
|| ich bin heute zu keiner Arbeit fähig днес не съм годен,
спЪсобен на никаква работа, не съм работоспособен;
|| ich habe nicht die geringste Lust, umg. keinen rechten
Mumm zu dicece Arbeit нямам никакво желание, нито
най-малкото желание, истинско желание да се заловя
за тая работа; || ihn zur Arbcll anhalien приканвам го
към работа; || frisch auf zur Arbeit бодро нр работа;
<ф> wie die Arbeit, so dcr Lohn за толкова пари петел
толкова пее; за грош петел, за грош пее; както храниш
кучето, тъй ще ти пази къщата; -- nach getaner Arbeil
isi gul ruhn след работа почивката е сладка; - eiele
Аereii überwindet alles работата надвива, лекува всич¬
ко; '- er flieht die Arbcll wie ein Hund die Ofengubcl
— cr geht dcr Arbcii aus dem Wege wie der Teufel dem
heiligen Kreuz бяга от работата като от огън, като
дявол от кръст, от сиетена вода, от тамян; <ф* crsl die
Arbeit, dann das Vergnügen най-напред (първо) рабо¬
тата, после играта; по-напред др шием, че после да
пием; - Arbeil hal bittere Wurzeln, über süße Frucht
работата има горчиви корени, но сладък плод; който
се труди, той не губи; няма добро без пот; който не
се пече на нииата, не се пъчи на хорото; <£> Arbeil
schändet nicht работата не е позор; - die Arbcii ist
mißlungen, schwach, Hederich, unfertig, halbvollendci
работата е несполучлива, слаба, небрежна (немарли¬
ва, афиф, защо-пощо), свършена наполовината, по-
ловинчата, неизпипана, както трябва, оставил си е
ръцете и нея; || diese Arbeit kann sich sehen lassen ра¬
ботата може спокойно др се покаже, няма др се по-
срами с нея, му прави чест; с тая работа навсякъде
може др се представи ,
arbeiten — verbissen, beharrlich, fieberhaft, zügig, floli,''
flinC, umg. lüchllg arbeiten работя c настървение, упо¬
рито, c ожесточение, трескаво, със замах, енергично,
живо, здравата; работя, тр дим се вдига; || mil Voll¬
dampf, Hochdruck arbeiten работа под пълна пара, с
голямо напрежение; || bis zur Erschöpfung, über seine
Kräfte arbeiten работя до изнемога, до припадък, омр-
ляване, повече, отколкото позволяват силите ми; || sic
arbeitet für zwei, wie ein Pferd, wic ein Vieh тя работи '
за двама, като кон, тегли; опъва като кон, работи
като добиче, като ' вол’, като впрегатно животно; || sic
hal ihr Leben lang nur gearbeitet през целия си живот
само е работила, тя не познава нищо друго освен
работа; || sic braucht nicht zu arbeiten тя няма нужда
да работи; || umsonst arbeiten работя безплатно, за
бог др прости, дрром; || kurz, mit Überstunden, ohne
Pause, bis lief in die Nacht (hinein) aereiien нямам пълен
работен ден, пълна работна седмица; работя сиръх-
пормено, без прекъсване, без почивка, до късно през
нощта; || Tag und Nacht, bei Nacht arbeiten работя
денонощно, от тъмно' до тъмно, нощем, през нощта;
|| an etwas, an einem Roman, einem Problem, einem Plan
arbeiten работя иърху, над нещо, над един роман, про¬
блем, план; || an einem Kleid, einem Schuh arbeiten шия
дреха, правя обувка; || an dcr Drehbank arbeiten работя
на струг; || am Aufbau der Stadl, an dcr Hebung des
allgemeinen Lebensstandards arbeiten работя иърху бла¬
гоустройството. изграждането на град^ за_ повдига¬
нето на общото жизнено ниво; || arbeite an dir selbsi
работи над себе си; || auf Bestellung arbeiten работя
по поръчка; || auf Siück arbeiten работя нр парче; ||
aus dem Groben arbeiten изработвам и груби, общи,
едри черти; || bei ihm, bei der Post, bei der Eisenbahn,
beim Theater arbcilcn работя при него, в пощите, же-
лезниците, театъра; || für Geld, gegen Geld, für sein
Volk arbeilcn работя за пари; трудя се, работя, ра¬
тувам за народа си; || für seine Prüfung arbeiten работя,
готвя се за изпит; || dic Zell arbeitet für mich времето
работи за мене, и моя полза; || gegen ihn, gegen die
Regierung arbeiten работя против него, против пра¬
вителството; || gegen (für) Barzahlung, gegen Kost und
Logis arbeiten работя срещу заплащане и брой, срещу
храна и квартира; || in Gold, Marmor arbeiten изра¬
ботвам от злато, мрамор; || in einem Betrieb arbeiten
работя и завод; || ihm in die Hand arbeiten помагам,
съдействувам му; подавам му; || in den Wind arbeilcn
работя за тоя, дето духа, на вятъра, нахалост, нафиле,
залудо; блъскам се за тоя, дето клати гората; || im
Akkord arbeiten работя на акорд, на парче; || mit Ver¬
lust arbeiten работя със загуба; || mit Händen und Füßen
arbeiten работя c крака и ръце, усилено, работя, та
дим (пушек) се вдига; || nach einem Muster, nach стст
Vorlage arbeiten работя по модел, по образец, шаблон;
|| über ein Thema arbeiten работя иърху една тема; || um
Geld, ums tägliche Brot arbeiten работя за пари, зр
насъщния хляб; <J> wer nicht arbeitet, soll auch nicht
essen който не работи, не бива да яде; - cs ist bös
aereilcn und Wasser IrinCen гладна мечка хоро не иг¬
рае; -■ bete und arbeite бог дава, но и кошара не вкар¬
ва; лозето не ще молитва, р мотика; - помогни си сам,
за да ти помогне бог; ф die Lungc, das Hcrz arbeitet
normal белите дробове, сърцето работят, функцио¬
нират нормално; || dic Maschine arbcilcl tadellos ма¬
шината работи, функционира безупречно; || Geld ar¬
beitet парите се онихвяват; || sein Geld arbeiten lassen
влагам парите си и производството, и борсови спе¬
кулации; || Most, Blcr, Teig arbeitet ширата, бирата
ферментира, тестото втасва; Ц Holz arbCitel дървото
се извива, деформира; ф ich arbeite mich müde, krank,
zu Tode, tot, zuschanden изморявам се, разболявам се,
умирам, съсипвам се, капвам от работа; || er wird sich
dubci nicht krank arbeiten не се бой, той няма др се
разкъса, съсипе от работа, няма да си даде много "зор;
да се пребие от работа; || ich arbeite mich - durch die
Menge, ins Freie пробивам си, проправям си с мъка
път през множеството, навалицата, излизам с мъка
на открито; || ich ‘arbeite mich in die Höhe издигам се
c труд от низините, забогатявам с труд
Arbeitsamt, das — sich (Akk.) auf dem Arbeitsamt
melden, registrieren lassen записвам се в трудови ре¬
зерви за работа
Arbeitsfeld, das — es eröffnete sich (bol sich) ihm ein
neues Arbeitsfeld откри му се ново поле за работа,
ново поприще
Arbeitsgeber, das — von einem wahren Arbclleflcber
ergriffen sein обхванат съм от истинска треска за ра¬
бота, работя с - истинско настървение, настървено,
трескаво, като бесен
Arbeitsfreude, die — etwas hebt, beeinteachllgt die Ar¬
beitsfreude нещо повдига, стимулира желанието за
работа, убива, отравя желанието за работа, удовол¬
ствието от работа
Arbeitskraft, dic — eine unerhörte, nie erlahmende-
Arbeitskraft besiizcn имам, притежавам невъобразима,
неизтощима работоспособност; || cr isi im Besitz seiner
vollen Arbeitskraft той е напълно трудоспособен, годен
за работа, и разцвета на творческите си сили е; || seine
ganze Arbeitskraft in ciwas (Akk.) hinclnslccken влагам-
всичките си сили, цялото си трудолюбие и нещо; ф
sie ist- eine billige, gute ArrcileCeüfl тя е евтина работ-.
чичка, добра работна ръка; || cs mangelt an Arbeits-
räftcn има нужда, чуистиува се нужда от работна
arg 91
ръка, липсва работна ръка, има липса на работна
ръка; || Arbeitskräfte einslellen назначавам работници
Arbeitswut, dic — von einer wahren Arbeitswut beees-
scn sein обхванат, съм от истинско настъриение за ра¬
бота, работя с истинско настървение. тур. с хъс, на¬
стървено, като бесен
Arena, die — in die Arena dcr Geschichte irelen по¬
явявам се, излизам на историческата арена
arg — ein arger Sünder закоравял, непоправим греш¬
ник; || ein arger Dummkopf ужасен, неизлечим глупак;
j| ein arger Fuchs хитра лисица; и дяволът може да
продаде; || dcr arge Feind лукавият, дяволът, сатаната;
|| ein arger Fehler груба, непростима, сериозна грешка; '
кощунство; || ein arges Versehen непростим, груб, до¬
саден пропуск, недоглеждане; || -eine arge Krankheit
коварна, - лукава, лоша болест; || dic arge Well ковар¬
ният, лукавият свят; || arge Gedanken haben имам ло¬
ши, зли, нечестиви, коварни мисли, помисли; || im
ärgsten Falle в най-лошия случай; || in arge Verlegenheit,
Not geraten изпадам в страшно, голямо затруднение,
смущение, и страшна нужда; ф die Sonnc sticht zu arg
слънцето припича, прежуря страшно, ужасно; || arg
verliebt sein влюбен съм до ушите, съвсем съм си за¬
губил ума по нея; || sie isi noch arg jung тя е още
много, престъпно, безсрамно млада; || arg bestaubt
потънал и прах; - arg denkl arg лошият човек мисли
лошо и за другите, съди по себе си зр другите; - es
ist nie so arg gewesen, cs ward wieder gut всяко зло зр
добро; ф er macht cs ärger als cs ist той го изкарва,
представя по-лошо, отколкото е в действителност; ||
etwas, ein Arges noch ärger machen влошавам нещо
още повече, правя го от лошо по-лошо; иместо др
изпиша вежди, изваждам очи; ф es zu arg - treiben,
machen прекалявам c нещо, препълвам чашата на тър¬
пението, злоупотребявам с търпението, прехвърлям
всяка мярка; || das ist (denn doch) zu arg товарене e
прекадено, много неприятно, крайно лошо; || arg lügen
лъжа ужасно, най-безсрамно, най-нагло; лъжа, та се
късам; || ich habe cs nicht so arg gemcini нЯмах лош
умисъл, не го мислех така; ф arg nach ciwas sein луд,
петимен съм за нещо, жадувам за него; ф arg über
etwas (Akk.) sein ядосан съм за нещо, кипиа ми келят
за нещо; ф Arges, das Ärgste lun, sinnen върша, за¬
мислям, кроя зло, най-лошото; || an nichts Arges den¬
ken не мисля, замислям нищо лошо, нямам зла уми¬
съл, лоши, коварни намерения, помисли; || nichts Arges
im Schilde führen не крия, не тая зла умисъл, нямам
скрити, коварни, задни мисли; || nichts Arges in etwas
(D.) sehen, dabei denken не виждам нищо лошо в това,
не си мисля нищо лошо при това; || ciwas liegt im
Argen нещо е съисем занемарено, изоставено, е в край¬
но лошо, окаяно, плачевно състояние; || die Wcll liegt
im Argen светът върии към провал; || das Ärgsic be¬
fürchten страхувам се, боя се, опасявам се от най-ло¬
шото, най-страшното; || auf das Ärgste gefaßt sein под¬
готвен, готов съм и за най-лошото, най-страшното,
др посрещна и най-лошото; || es kommt zum .Ärgsten
стига се до пай-тошото, най-страшното; ф ohne Arg
(cs) sein незлобив, безхитростен, без зъл умисъл, чист
от всякакво подозрение съм; || sie ist ohne- allen Arg
— es isi kein Arg an ihr тя е незлобиво създание, у
нея няма злоба, зъл умисъл, фалш, лицемерие, ко¬
варство, тя е безхитростен, незлобив, чигт човек, не
е способна да напакости, навреди някому, не е спо¬
собна на завист, злоба, коварство
92 Ärger
Ärger, der — Ärger über etwas (Akk.) empfinden ядос¬
вам се, яд ме- е, кося се за нещо; || krank sein vor Ärger
болен, поболял, разболял съм се от яд; || blaß, umg.
grün und gelb, schwarz vor Ärger werden побледнявам,
позелепяиам, скосявам се, изяждам се от яд; || vor
Ärger berslen, platzen, zcrperlngen пукам се, пръскам
се, скосявам се, изяждам- се от яд; || außer sich (D.)
vor Ärger sein вън от себе- си съм от яд; || sich (Akk.)
von seinem Ärger hinreißen- lassen забравям се от яд;
|| seinen Ärger an ihm auslassen изливам яда си на него;
|| seinem Ärger Luft machen давам воля, простор, на¬
мирам отдушник на гнева си Ц seinen Ärger verbergen,
verbeißen, umg. hinuntcr-schlucken, in sich ^^10^^^
скривам, потискам, преглъщам, сдържам насила ядр
си, сдържам- се да не избухна; J der Arger isi verflogen
ядът ми мина, се изпари; || im Ärger etwas sagen' казвам
нещо и яда си; ф ihm schweren Ärger bereiten, verur¬
sachen създавам, причинявам му тежки ядоие, големи
главоболия, неприятности; |( Ärger mit ihm, im Beruf
haben имам, разг. бера ядоие, имам главоболия, не¬
приятности с него, в работата, службата си; || man
kommt aus dcm Ärger überhaupt nicht heraus непре¬
къснато имам ядове,- не мога да си отдъхна от ядоие;
|| . 'umg. mach keinen Ärger, не създавай, прави излишни
усложнения, трудности, въртели; || ich habe meinen
Ärger mii dir взех си белята c тебе; || nichts als Ärger
und Verdruß haben- имам, разг. бера само ядове и не¬
приятности; нямам нищо друго освен главоболия от
това; || ihm zum Ärger eiwas tun правя му нещо напук,
от инат, за да го ядосвам
ärgerlich- — auf, über ihn ärgerlich sein разсърдиам
се, ядосвам се, яд ме е на него, ядосан съм на него;
|| eint; ärgerliche Bemerkung machen праия язвителна
забележка; ф die Sache ist mir ärgerlich работата ми
е неприятна; || das ist aber ärgerlich рма че неприятно
ärgern — ich habe mich über ihn,- darüber furchtbar,
schrecklich, ganz schändlich geärgert ядосах се, хвана
ме ужасно яд- ня него, ня това; изядох се, скосих се
от яд, не мога дя си намеря място от яд; || sich- (Акк.)
über jede Kleinigkeit, über die Fliege un dcr Wand ärgern
ядосвам се, кося се за пяй-мрлкатя дреболия, зя нищо
и никакво, от най-малкото нещо, за- щяло и нещяло,
за каквото трябва и за каквото- не трябва, дразня- се,
кипвам, хвръквям от - пай-маJlkото; J sich (D.) die
'Krätze, Platze, Schwindsucht, -Gelbsucht an ocn Hals
ärgern разболявам се, поболяиам- се, изяждам- се, ско¬
сявам се, хващам охтика, охтикясвям от яд; хваща- ме
жълтеница от яд; || sich (Акк.) zu Tode, halbtol,
schwarz, grün und gelb ärgern едва не умирам, скосявам
се, изяждам се, позеленявям от яд; бълвам зелени гу¬
щери'- |i sich (Акк.) im eii11rn, nachträglich,- ohne - ulte
Ursache über etwas (Акк.) ärgern вътрешно се кося;
ядосвам се допълнително, хиящя ме- после яд; ядосвам
се без всякаква причина, безпричинно; || sich (Акк.)
fortwährend mit ihm- ärgern имам непрекъснато гла¬
воболия, неприятности с него; ф ihn- bis aufs Blui, zu
Tode ärgern рязяряиам го, ядосвам го до смърт, на¬
карвам го- дя побеснее,' да се изяде, скоси от яд; || ihn
ärgert die Fliege an der Wand страшно- раздразнителен
е, ядосва 'е - на, от пай-мрл■кртя дреболия, дразни се
от' - нищо и никакво, зя щяло и нещяло, за каквото-
трябва- и зс каквото- не трябир (от- мухата на сте¬
ната); || das lut er bloß, um mich zu ärgern това той
■прави- срмо ?я да ме ядосва, дразни, напук ня мене; -
ф bibl. ärgert dich dein rechtes Auge, so rclß es aus ако
дясното око те съблазнява, извади го; || es ärgert mich,
daß... яд ме е. че...
Ärgernis, das — öffcni1ichee Ärgernis erregen, geben
възбуждам, предизвиквам открито, общо недовол¬
ство, общественО-неодобрение, негодувание; || cs gibt
bei dcr Sache viel Ärgernis работата е свързана c много
неприятности, ядове, главоболия; || Ärgernis an etwas
(D.) nehmen шокирам се, скандализирам се от нещо,
ядосвам се на нещо, намирам го зр неприлично, не¬
пристойно; || ihm Ärgernisse bereiten създавам му ядо¬
ие, главоболия, неприятности
arglos — ein argloses Kind невинно, безхитростно,
доверчиво дете; || sich (Акк.) arglos stellen представям
се, че не подозирам нищо, че не храня никакво по¬
дозрение
Argument,- das — cln echweewicgendee, durchschlagen¬
des Argument тежък, съкрушителен аргумент, довод;
|| ein Argument vorbringen, ins Feld führen привеждам
аргумент, довод; аргументирам се; || ein Argument in
den Wind schlagen- пренебрегвам аргумент, оставям го
без инимание; || Argumente für, gegen etwas hüben имам
аргументи зя, против нещо; Ц seine Argumente fallen
ins Gewicht, sind unhaltbar аргументите му тежат, на¬
тежават, са несъстоятелни; || seine Argumente entkräf¬
ten- обезсилвам, разбивам аргументите му
Argusaugr, das — ihn mil Aegueaugcn beobachten,
hüten, bewachen пазя го- ревниво. Според гръцкото пре¬
дание Аргус, пазачът на Ио, имал сто очи, с които
следял тя да не избяга; || mit Argusaugen eiwas anschen
гледам c подозрение, недоверчиво, подозрително ня
нещо; || über- ihn (ihm) mit Argusaugen wachen бдя c
хиляди очи над него, не го изпускам от очи
Argwohn, der — Argwohn gegen ihn haben, hegen,
faeeen- подозирам го, имам, храня, изпитвам подоз¬
рение, обзема ме, обхваща ме подозрение към него,
заподозирам го; j| Argwohn schöpfen, (er)wcckcn, er¬
regen черпя, будя, пораждам подозрение; || dcr Arg¬
wohn frißt an ihm разяжда- го подозрение; || in Arg¬
wohn sichen намирам се- под подозрение; ф dcr Arg¬
wohn riechl drn Braten, ehe das Kalb noch gestochen ist
подозрението има остър нюх, надушва всичко преди
още да е станало, надушва печеното преди още да е
заклано телето; ф Argwohn ißt mil dem Teufel aus
смет Schüssel който открадне — един грях, комуто
откраднат — сто гряха; подозрението яде с дявола от
една паница; <ф» die Hölle und der Argwohn werden nim¬
mer - satt адът и подозрението никога не се насищат
argwöhnen — ich argwöhne Betrug подозирам изма¬
ма, мошеничество; || du hast mit Unrecht gbaeg■wöhnl
ти подозираше несправедливо; <ф> beesee ist mil Recht
anClagen, denn mil Unrcchl argwöhnen по-добре c право
да обвиняваш, отколкото- да бедиш несправедливо
arm — ein 3®» Schlucker, Teufel, Schclm, Wichl,
Tropf, Luder жалък, окаян, клет бедняк, нещастен гол¬
так, гладник, клетник, беден дявол, сиромах чоиек
— жив дявол; || cin ати Sünder осъден на смърт; ||
eine arme aber ehrliche Haut беден, но честен човек,
сиромашкя, но честна душица, душичкя; || das Kind
аrmee Eltern дете ня бедни родители, - на сиромаси хо¬
ра;- ||- arm wie Lazarus, wir- Job (Hiob), wie eine Kir¬
chenmaus, wir eine Schnecke беден, сиромах като бед¬
ния Лазар, като праведния- Йов, беден като сетен си¬
ромах, последен бедняк; беден като- черковна мишка;
гол като- пищов, тояга, пръчка, пушка, пръст; руkяра;
сиромашия- до шия; с трън да въртиш, няма какво да
закачиш; цъфнал и вързал; живее като сирака на дра¬
ка; и хамбара му мишки играят; виси като капка на
лист; ||- iron. bci- uns ist es doch nicht wie bei armen
Leuten у нас не е като у бедни хора, като у сиромаси
(има какво да почерпим, поднесем); || du tust immer
so arm вечно се оплакваш от немотия, мизерия, че
нямам нищо, че нямащ пари, че нямаш какво да ядеш,
че парите не ти стигат, винаги се правиш ня по-беден,
отколкото си и действителност; || scherzh. er siizl da
wie ein armer Sünder седи като осъден ня смърт; ф
eine arme Kost тънка, оскъдна, постна храня; || cin
aemee Land бедня, неплодородна, изостанала страна;
ф was für ein armes Leben, Dasein какъв жалък, ми¬
зерен живот, - какио жалко, мизерно, клето съществу¬
ване; какъв безсъдържятелен жииот; ф armer Ritter
пържен хляб, пържени филии, джиджи-папа; || arme
Riltcr backen живея и оскъдица, немотия, нагъвам сух
хляб, сухи корички, едва преживявам, водя окаян,
мизерен, клет живот; ф arm und reich — Arme und
Reiche бедни и богати; сиромаси и богати; || die Armen
сиромасите, бедните, бедняците, голтаците, сирома¬
шията, беднотията, тототцят'а; || arm werden обедня¬
вам, осиромяшяирм, изпадам и беднотия, сиромашия,
нищета, мизерия, загубвам богатството, състоянието
си, стигам до просяшка тояга; || ihn arm machen раз¬
оравам го, докарвам го до просяшка тояга, хвърлям
го и немотия, мизерия, нищета, сиромашия; || scherzh.
ihn arm essrn разоравам го с лакомията си, изяждам
му и ушите, не може др ми надиие на лакомията; ||
ich ^щСе mich arm пропивам, прогулявам състояние¬
то, парите си, ррзоряиам се, обеднявам, осиромашя-
вам от пиене, пиянство; || davon werde ich nicht änncr
няма да се разоря от това, като ти го дям; голямо
чудо, голяма работа, че ще ти го дам, все едно, че
бълха ме е ухапала; || um hundert Mark ärmer werden
похарчвам сто марки, кесията ми олеква със сто мрр-
ки; имам сега сто марки по-малко; || um eine Illusion
aemce werden притежавам една илюзия по-малко, из¬
губвам една илюзия; <ф> arm und reich sind selten gleich
боляр на кон езди, р сиромахът пешком ходи; един
се родил др сее, друг дя пее; сиромах човек е научен
на тегло; на богатия колата излиза въз баиря, а* на
сиромаха не може; ако си богат, всекиму си сват; си¬
ромах се бие по шията, а богат — по кесията; сиромах
— дорде - може, болярин — колкото си иска; *ф> dcr
Tod irlfft arm und reich смъртта не пита беден ли,
богат ли си, чий син си; смъртта никого не отминава;
«ф» arm und reich ist dem Gott alles gleich пред бога
всички са равни; един гроб е и зр сиромаха и -за бо¬
лярина; сиромах, богат, какъв др бъде, сичките господ
ще съди;® arm an Geisl, am Gcisl, an Frcudcn, Reizen,
Vitaminen, Worten беден по дух, изостанал в духовно
отношение, духовно нищ, нищ духом, убог, с беден
дух, духовно беден; лишен от радости, прелести, беден
откъм радости, прелести; съдържа малко витамини,
беден на витамини; беден откъм изразни средства,
липсват му изразни средства, думи, не може др го¬
вори. др се изразява, пестелив на думи; || arm am
Beutel лека, празна му е кесията, не го слуша кесията,
няма си пари; ■•(> arm um Beutel, krank am Herzen
(Goethe) празна кесия, готова треска; без пари здраве
готова болест; - beeser arm in Ehren als reich in
Schanden по-добре честен сиромршнък, я не безчестен
зенгинлък; по-добре честна сиромашия, отколкото
безчестно богатство; честта е по-скъпя от парите; <$>
Arme haben dic Kinder, Reiche die Rinder на сиромаха
деца се раждат, а на богатия телци; ф der Arme schläft
in Sicherheit бедният спи спокойно; сиромах (гол) се
от обир не бои; - ein Armer slngl frei durch dcn Wald
празен джоб — весело сърце; гол се от обир не бои;
-'у wenn dcr Arme auf ein Pferd kommt. hält cr straffer
Arm 93
die Zügel als ein Herr пази, боже, сляпо да прогледа;
сиромахът, щом се замогне, никому не ще да помогне
Arm, der — ihn den Arm bieirn, reichen предлагам
му ръката си, подавам, протягам му ръка; ръкувам
се, здраиисвам се с него; || dir Arme (aue)brelien, offnen,
sinken lassen разтварям, разпервям, разгръщам ръце,
разтварям обятията, прегръдката си; отпущам - ръце;
|| ich habe keinen Arm frei, habe beide Arme voll и двете
ми ръце са заети, пълни; || die Arme frei haben имам
свободни, развързани ръце; имам свобода ня дей¬
ствие; || die Arme über dcr Beuei, hinter dem Kopf ver¬
schränken скръствам ръце ня гърдите, под главата;
|| ich halte seinen Arm fest, umklammere ihn задържам,
стискам, сграбчвам ръката му; || ich brcche mir drn
Arm, - Cugele ihn aus, verrenke, verstauche ihn счупиям,
изкълчвам, нрияхврм ръката си; || ihm Arm und Brin
entzweischlagen строшавям, счупвам му кокалите, пре¬
бивам, смазвам го от бой, направям го на пестил, на
кайма; намествам, му кокалите; || ihm den Arm abneh¬
men отрязвам, ампутирам му ръката; || der Arm er¬
lahmt, schläft - ein ръката ми изтръпва, става безчув¬
ствена; || einen langen Arm haben имам дълга ръка;
прен. имам голямо илияние, влиянието ми се простира
нашироко, много влиятелен съм; || mich friert an dcn
Armen (an die Arme), ich feicre an den Armen (an die
Arme) студено - ми е ня ръцете; || ihn am Arm nehmen,
packen, ziehen -вземам, хващам, дърпам го зр ръката;
|| das Kind, eine Dame am Arm führen иодя дете зр
ръка, дама под ръка (ня масата); ||- an ihrem Arm gehen
тя ме води подръка; || ich habe mir den Arm, mich am
Arm verletzt нараних си ръката, разг. убих се ня ръ¬
ката; || umg. ihn um - steifen Arm verhungern lassen оста¬
вям го др умре, разг. пукне от глад (заплашване), ||
sich (Akk.) an - seinen Arm hängen хващам го под ръка,
увисвам на ръката му; || ein Kind auf den Arm nehmen,
auf dem Arm (im Arm) tragen вземам дете ня ръка,
нося го на ръка, ръце; || umg. ihn auf den Arm, aufs
Ärmchen nehmen поднасям, занасям, подигравам го,
подигравам се, майтапя се с него, вземам го ня под¬
бив, ня майтап, гавря се -с него; || sich (Akk.) aus seinen
Armen reißen, lösen, winden отскубвам се, изгръгвам
се, измъквам се от прегръдките, обятията му; || ihn
in die Arme nehmen прегръщам го, включвам го, взе¬
мам го и обятията си; || -sich (Akk.) in den Arm nehmen
скръствам ръце; || ihm in die Arme fliegen, sinken по¬
литам, падам в обятията му; || sich (Akk.) ihm in die
Arme werfen хвърлям се и обятията, прегръдките му;
|| einander in die Arme sinken падаме си взаимно, един
другиму и обятията, прегръщаме се* J] , in seinen Armen
liegen лежа и прегръдките, обятията му; || sich(D.) in
dcn Armen liegen лежим си и обятията; || ihn im Arm,
in den Armen hüllen държа го и - обятията си, прегър¬
нат; || in Morpheus Armen ruhen, liegen почивам, лежа
в обятията на Морфей; || ihm in die Arme laufen блъс¬
кам се в него, срещам го случайно, озовавам се в
обятията му; || sie in seine Arme treiben тласврм, пре¬
давам я и ръцете му; || ihm 'in den Arm fallen' хващам
го за ръката, попречвам му да стори, да извърши
нещо, възпирам, задържам ръката му; || beide Arme
in die Selten stemmen подпирам ръие на хълбоците;
II Arm in Arm mit ihm gehen вървя под ръка (алабррце)
с него; || mit cnlblößlcn, nackten Armen c голи ръце:
I! mit den Armen schlenkern/uchtcln размахвам ръце,
ръкомахам; 1| ihn mit offenen Armen aufnchmen, em¬
pfangen посрещам, приемам го c отворени обятия; ||
94 Armee
|| mii verschränklcn-Armen zusrhcn гледам със скръстени
ръце, безучастно, бездейно; ihn mii Mund und Arm
vertreten застъпвам се със слово и дело за него; || beide
Arme nach eiwas aueeieccken простирам, протягам и
двете си ръце към нещо; || den Arm - um ihn, um sclnc
Schulter legen слагам ръка на рамото му, прегръщам
го с ръка; || dic Arme um ihn, um seinen Hals, Nacken
schlingen обвивам ръце около ирятя, шията му, увис¬
вам на шията му, врятя му, прегръщам го; || etwas
unierm Arm halten държа, стискам, нещо под миш¬
ницата; || die Belnc unier den Arm nehmen плювам - си
на петите, хуквам поезглявя, като хала, беж да ме
няма; - || ihn unter den Arm fassen хвящям го под ръка
(алабраце); || ihm unter den Arm, unter die Arme greifen
подхващам, подлавям го под мишниците; подкрепям,
подпомагам го, притичвам му се ня помощ, оказвам
му помощ, подкрепа; давам му опора, гръбнак; <ф>
bcseee den Arm brcchcn als dcn Hals от две злини за
предпочитане е по-малката (по-добре да си счупиш
ръката, а не главатар ф dcr Arm eines F1ueeee, йпсг
Waagc ръкаи ня река; рамо на кобилица, на везни;
ф ein Kleid mit langem, kurzem Arm рокля c дълъг,
къс ръкав
Armer, die — in dic Armee einireten постъпвам в
армията; ' || die feindliche Armee zerschlagen, aufreiben,
bCsiegcn рязбииям, смилам, унищожавам, побеждавам
неприятелската армия: ф dic Armee dcr Arbeitslosen
армията от безработни, милионите, хилядите безра¬
ботни; ф veralt, zur großen Armee abgehcn, 3^3^
schlerrn, abbrrufen werden, versammelt werden пресел¬
вам се във вечността '
Ärmcl, der — ihn beim, am Ärmcl ziehen, zupfen, fas¬
sen, packen, festhalten дръпвам, хвяшам, държа го за
ръкава; || die Ärmcl hochechlcbcn, hocheireifcn, zurück-
sieclfen, umschlagcn вдигам, навииям, запретвам ръ¬
кавите;. || die Ärmel hochkrempeln запретвам високо
ръкавите; запретвам ръкави, залавям се, опъиам се на
работя; ф umg. eiwas aus den Ärmeln schütteln правя
нещо като на играчка, като ня шега, като магьосник,
фокусник, играя си с нещо; Буквално изразът значи:
изваждам, изтърсвам' нещо от ръкава. В миналото
ръкавите са били толкова широки, че в тях са носели
всевъзможни неща, които при нужда се изваждали,
изтърсвали от ръкава. Изразът обаче има връзка и с
изкуството на фокусника чрез „магически“ думи да
изтърсва от ръкава си ' най-неочаквани предмети; ||ег
schüttelt die Verse mit Leichtigkeit, nur so aus dem Ärmel
стиховете просто се леят от устатаму, играе си с тях;
|| das Cann ich doch nicht aus dem Ärmcl (den Ärmeln)
schütteln не - мога да го изровя, изкопая това, не съм
магьосник, та др го направя; || das ist einer mit Ärmeln
той е. стара лисица, влъхва, антика, изпечен хитрец,
мошеник, фокусник е; ф umg. leck mich am Ärmel
(скрита за Arsch) остави ме ня мира, на спокойствие,
я си гледай работата; хайде, чупи се; хайде, др ти видя
гърбя; много ти здраве (реминисценция от Гъотевата
драма „Гъоц фон Б^лихт^"); ф ihm etwas auf den
Ärmel heflcn, binden разказвам му разни небивалици,
бабини деветини, ирени-некипени; иръзврм го, пращам
го за зелен хайвер; ф ihn über - den Ärmcl cinladen
поканвам го c половин уста
Armenkasse; dic — du Crlcgsi was aus der Armenkasse
ще те натупам, напердаша, ще ти обърша една (иг-
Oословица с Arm ръка)
Armenrcchi, das — Armenrechi für cin Berufungsver¬
fahren beantragen подавам молба делото ми да се гле¬
да във върховния съд по бедност
ärmlich — elnr ärmliche Hüitc бедна, мизерна хижа,
дупка, колиба, схлупеня хижа; || elm ärmliches Leben,
Dasein führen, in ähnlichen Verhältnissen leben водя
жалко, мизерно, клето, окаяно съществуване, живея
и оскъдица, немотия,' сиромашия, при мизерни усло¬
вия, в мизерна- обстановка; ф ärmlich aber reinlich
бедничко, ама чистичко
armselig — eine armselige Wohnung, Behausung ми¬
зерно, лошо жилище, мизерна' дупка; || eine armselige
Leistung, Dichtung, Musik посредствено, жалко пости¬
жение, неиздържана, лоша, нескопосана, бездарна,
безсъдържателна поезия, музика; || ein armseliges
Machwerk жалко построение, творение, скърпено, ска¬
лъпено произведение, жалка измислица, машинация,
нескопосана работа; || ein armseliger Versuch опит, осъ¬
ден ня неуспех; ||elne armselige Verdächtigung недос¬
тойно подозрение; || eine armselige Verunglimpfung не¬
достойно злепоставяне, очерняне; ф armselig leben
живея безрадостен живот, като куче, водя кучешки
живот, вегетирам, * водя мизерно, окаяно същество¬
вание
Armui, die — in äußerster, bitterer Armui leben, sicr-
bcn живея, умирам и крайна, тежка беднотия, немо¬
тия, нищета, мизерия, сиромашия, оскъдица; мизер-
ствувам; || in liefe Armui geraten изпадам в дълбока
бедност, сиромашия, немотия, нищета, оскъдица,
обеднявам много, стигам до просяшка тояга; ф mein
bißchen Armui малкото, що имам; моята сиромашия,
беднотия; <ф» Armui ist keine Schunde, schändet nicht
бедността не е позор; <ф> Armut isi kein Lasier бед¬
ността не е порок; грях; за сиромашия никого не са
обесили; за нямане срам няма; <ф> an der Armui will
jedermann die Schuhe wischen беден ли си, всеки те
тъпче, гази; всеки си изтрива обувките в бедния, си¬
ромах видиш ли, натъпчи го и калта (стъпи му нр
врата); <$> Armut prüft Freundschaft бедността е про¬
бен камък за приятелството, приятел в нужда се по¬
знава; -ф» Armui lehrt Künste гладът е по-голям май¬
стор от царя, на много работи е майстор; <ф> wenn dic
Armut zur Tür cingehi, fliegt dic Licbc hinaus влезе ли
сиромашията (бедността) през вратата, любовта из-
хвръкиа през комина; <ф> Armut isi bin schlimmer Gasi
бедността е лош, неприятен гост; сиромашията е
най-тежка болест, не е играчка; сиромах чоиек, готов
(жив) дявол
Armutszeugnis, das — das isi ein Armutszeugnis für
ihn това е доказателство за неговата неспособност,
некадърно^, негодност; ||- du hast dir damit cin Ar¬
mutszeugnis ausgestellt, gegeben c това ти сам даде до¬
казателство зр своята негодност, некядърност, сам
подписа документ за своята негодност, извади ня по¬
каз некадърно^-та си, сам се изложи, сам показа не¬
способността, негодността си; || dieses Armutszeugnis
eo11iesl du dir nicht aussicUtn не биваше дя се излагаш,
компрометираш така
Arrcei, dcr — ihn in Arrest setzen, schicCcn, slcckcn,
mil Aeresl bestrafen арестувам, задържам го, затварям
го и ареста; наказвам го с арест; || im Ahcsl sitzen,
sein лежа в ареста; ф sein Vermögen mit Arrest belegen,
unter Aereel stellen, Aeresl darauf legen налагам сек¬
вестър, забрана върху имота му, секвестирам го, по¬
ставям го под възбрана, запрещение
Arsch, dcr derb — sich (Akk) auf den Arsch selzen
сядам на задника си, дирникр си, ня задните си части,
ня д-то си; || ihm in den Arsch kriechen лижа задника
му, лижа-мяжр пред него, подмазвам му се, докарвам
му се; подлцзурствувям, блюдолизнича пред него; ||'
den Arsch betrügen повръщам, блювам, бълвам; дера
лисици; || er kann mich - am Arsch lecken -пет пари не
давам, хич не ме - е еня зя него, не искам и да го зная,
др -върви - по дяволите, много му здраве; не ми пука;
|| leck miph am Arsch -пръждосвай се оттук, - обирай си
крушите, - - урииай - се оттук; я гледай ти; ще има др
вземаш, утре по това време; махай се оттук, обирай
си крушите;;, я ииж ти, брей да се ' не види; виж ти;
дръж ме дя не падна; || am -Arsch dcr Well и полярната
зона, на оня край на света; разг. и джендема, по дя¬
волите, поврага, грубо ня майната сй; (etwas isi im
Arsch нещо се е оженило, счупило, отишло е по дя¬
волите; '|| sich (D) etwas am Arsch abfrngem (abklavieren)
können зная нещо на пръсти, по иода; || umg. ihm geht
dcr Arsch -mii Grundeis разг. у шише му е, на голям
зор е, пържи се, пече се на скара, огън му гори ня
главата, яйце се пече ня задника му. Образът е' взет
от ледените блокове, които се откъсват е. трясък.
Шумът от тях бива пренесен върху диарията от упла¬
ха
Art, die — deutsche Arl немски бит, начин ня жи¬
веене, немска същина, същност; || -angestammte Art
вродена, - унаследена същина; || er hat eint herzliche,
gewinnende Arl той имя сърдечни обноски, сърдечно
държане, много е сърдечен, печели сърцата с държа¬
нието си; || es isi so seine Arl такъв му е нравът, на¬
викът, маниерът, такава му е привичката; || eine - komi¬
sche Ari annchmcn, an dcn Tag legen, zeigen започвам
да се държа странно, да проявявам чудятости; || er
isi in seiner Ari gut, ein guier Mensch по нрав той е
добър, добър човек; || ein Mensch dieser Art, von dieser
Art, solcher Art, von solcher Arl чоиек от- тоя род, тоя
род чоиек; || dort waren Menschen a,tr, jeder Arl там
бяха всякакви, най-различни хора, всякакъв род, вся¬
какъв вид хора, хора от всякакъв вид, род, всякаква
пасминя, исякяя всячиня, хора от кол и въже, най-
различня сбирщина; || die Verhältnisre* waren nicht der
Art, daß.., условията не бяха от естество, че да...; ||
Fragen allgemeiner Art въпроси от общо естество; ||
eine АА - (von) Fieber един иид треска, нещо крто тре¬
ска, подобно на треска; || das entspricht nicht seiner Ari
тоиа не отговаря на характера му, ня нрава му, не е
по характера, по нрава му, не е характерно за него,
не му е свойствено, присъщо; || er hat eine Arl zu
sprechen, die mir nicht gefälli начинът, по който говори,
не ми харесва, не ми допада; той говори по начин,
който не ми хяресиа; начинът на говореното му не ми
харесва; || diese Art und Weist gefälli mir nicht този
начин на действие, на постъпване, на държане, по¬
ведение не ми харесва; © auf jede Arl und Welse по
всякакъв начин, всячески, по всички възможни начини,
на всяка цена; || auf diese' Art und Weise по тоя начин,
тякя;,|| auf natürliche Weise по естествен начин, път;
нормално, естестиено; || ihm etwas auf schonende Wtlst
sagen, bcibrlngtn казвам, съобщавам му нещо по оби¬
колен път, със заобикалки, деликатно, по деликатен
начин, крайно предпазливо; || ihn auf gult Arl und
Wclse loewcedCn отървавам се от него, препращам го
по учтив начин; || ich drückt mich auf billigt Arl und
Wclse vor etwas измъквам се, изклинчвам c евтини
извинения от нещо, по доста неубедителен, плитък,
прозирен начин; © aus der Arl schlagen изметвам се,
израждам се, отплесврм се от вида, рода си, не при¬
личам, не мязам ня никого, на никого не съм се мет¬
нал. представям нещо съвсем различно от другите;
.иименям, изневерявам на семейната традиция; || etwas
artig 95
in der gewohnten Arl lun правя нещо по обикновеному,
както -обикновено, по обичайния начин, както съм
свикнал, както си знам, по навик; || er isi einzig in
seiner Ari той е единствен по рода си, няма втори като
него, няма съперник, равен на себе си, - рядък екзем¬
пляр е, разг.' няма му еша; - || sein Sohn isi in seine Art
geschlagen синът му се е метнал ня него, прилича по
характер на него; -|| in einer Arl hai er recht и едно
отношение той има право, е прав, и едно е прав; ||
das lag nicht in seiner Ari това не му бе присъщо,
свойствено, му бе чуждо, не бе присъщо, свойствено,
бе чуждо на характера, нрава му, не бе по характера,
нрава му, не бе характерно за него; || mit jeder Art
Menschen verkehren дружа, общувам, поддържам
иръзки, контакт с всякакъв род, вид хора, с - всякаква
пасмина хора, не подбирам хората, с които дружа,
не подбирам средата, обществото, познатите си; || mit
einer Arl von Verachtung c известно презрение, малко
презрително; || nach Art von Blumen подобно, по по¬
добие ня циетя; || nach seiner Arl по негов начин, ма¬
ниер, образец, тертип, фасон; -■ jtdtr nach seinee Ari
всеки по сиоему, както разбира, знае; -- jeder ltbi nach
seiner Art всеки живее, както разбира, по свое раз¬
биране, по сиой начин, фасон, тертип, образец; || diese
Art (von) Menschen тая категория, тоя род хора; || sie
isi von dcr Ari, auf die man sich nicht verlasen kann тя
е от тоя род, от тая категория хора, на които човек
не може да се осланя; || jede Arl von Verstellung ver¬
abscheuen презирам, ненавиждам всякакъв - вид лице¬
мерие, преструвка; || verschiedene Arten von Pflanzen,
Ticrcn различни видоие растения; различни породи
животни; || eine abweichende Ari разновидност; || diese
Art stirbl langsam ab този вид постепенно измира, се
загубва, изчезва, се затрива; || Ticrc aller Art всякакъв
вид, род животни, най-различни родове животни; <$>
Art läßt nicht von Ari кръвта вода не става; брат (род)
брата (рода) не храни, ама тежко му кой го няма;
крушката не пада далеч от дървото; © 'das isi wirklich
Ceine Ari това не е държане, на нищо не прилича; ||
ist das eine Ari това държане ли е, начин ня постъпване
ли е, така ли се постъпва, прилично ли е това, биия
ли така да се държиш; || was isi das für eine Arl ня
какио прилича това, така ли се държи възпитан човек;
що зр поведение, държане, що за маниери ся това;
|| cr arbeitet, daß es (nur so) eine Art hat той работи,
та дим (пушек) се вдига; работи, не се шегува (чо¬
векът); || tr sagic ihr die Meinung. daß es (nur so) eine
Arl hallt той й каза мнението, кякто се следваше,
както подобаваше, без др си поплюва много, без да
й цепи басма, право, куме, та и очите
arten— nach ihm arltn, - gearlei sein приличам, метнал
съм се на него; || er ist anders gtarltl als du той ' c
по-друг човек от тебе, е по-другояче устроен от тебе,
различава се по характер, по нрав о'+ тебе
artig — ein aeligee Kind послушно, мирно, кротко,
възпитано дете; || cs hal sich eehe arlig aufgtführl то
се държа много възпитано, бе много послушно, крот¬
ко; © veralt, artige Verse schreiben ' пиша прилични,
сносни, хубавички стихове; || ein - artiges Äußeres при¬
лична, угледна, кокетна, гиздава, приятна външност;
угледен нр вид; || ein 3^118^ Tropfen прилично, хубаво
винце; © veralt, ihm cin paar artige Worte, -viel Artiges
sagen казиам му няколко учтиви думи, обсипвам го
с любезности, учтивости; || ihn arlig begrüßen поздра¬
вявам го учтиво, възпитано ■
96 Artikel
Artikel, der —dcr. beetimmie,.uвbestinmtc ArilCel' опре¬
делителен, -неопределцтелен член; -© ein begehrter, gän¬
giger Artikel търсен артикул, търсена -стока; -|| diesen
Artikel -führen wir nicht, haben wir nicht am Lager този
артикул нямаме, не продаваме, нямаме в склада; ©
einen Artikel schreiben, abfassen, verfassen, - veröffentli¬
chen написвам, съчинявам, обнародвам, -напечатвам
статия (във вестник); || einen Artikel in die Zeitung eei-
zen помествам статия във вестника; || -die Zeitung
brachlc einen Artikel von ihm вестникът напечата една
негова статия, една статия от него; -|| der Artikel 7 der
Ve^assung besagt, bestimmt, daß... параграф 7 от кон¬
ституцията казва, гласи, определя, че -...; || laut Artikel
4 съгласно параграф 4, по силата на параграф (точка,
алинея) 4
Artischocke, dic — eine dolle Artischocke dcr Jungt
голям чишит е тоиа момче
Arznei, die — eine Arznei verschreiben, verordnen,
unfertigen, zubcrcllcn, holen, (ein)nehmen'предписвам,
нареждам, приготвям лекарство, отивам да го иземр
от аптеката, вземам го; || ihm eine Arznei verabreichen,
|ein)geben давам му др вземе лекарство; || dic Arznei
wirkt, hilft, schlägt gul an лекарството действува, по¬
мага, има ефект, оказва (въздействие; <ф> Arznei hilft,
wenn Goll es will, wenn nicht, so isCs Lebensziel яко
има иек, има и лек; © das war ihr (für sic) eine bittere,
heilsame Arznei това бе за нея горчив хап, горчива,
добра поука, й подействува отрезвително, лечебно, я
излекува завинаги
Arzt, dcr — ein Arzl von Ruf, mit großer Praxis лекар
c име, c голяма клиентела; || ein frei praktizierender Arzt
лекар ня свободна практика; || der behandelnde Arzt
лекуващият лекар; || verdienter Arzt des Volkes (заслу¬
жил) народен лекар; || den Arzt rufen, holen, kommen
lassen, nach dem Arzl schicken викам, изпращам др
извикат лекар; довеждам лекар. (цз)nорщам за лекар;
|| den Arzt konsultieren, zu Rait ziehen консултирам се,
съветвам се с лекаря: || zum Arzt gehen отивам при
разг. на лекар; || der Arzt behandelt, untersucht dcn
Kranken лекарят лекува, преглежда болния; || der Arzt
schreibt ihn Crank, gesund лекарят го записва болен и
картона, записва го, че е здрав; <£> ein guter Arzt bedarf
Ceiner Posaune добрият майстор не се нуждае от ре¬
клама, си е сам реклама
ärztlich — ein ärztliches Gutachten, Zeugnis, Aitcsl
umschreiben, ausslelltn, vorlegen издавям, представям
медицинско свидетелство; 1‘ sich (Akk) in ärztliche
Behandlung begeben подлагам er на медицинско ле¬
чение, постъпвам в болница, и клиника, за да се ле¬
кувам; || in ärztlicher Behandlung sein, sichen намирам
се и лекарски - ръце, под лекарски грижи, лекувам се
при лекар, подложен съм на лекарско лечение, и кли¬
ника, в болница съм; || unltr ärztlicher Aufsicht под
лекарски контрол. лекарско наблюдение; || eine Arzntl
nach ärztlicher Vorschrift, Verordnung, Anweisung ein-
nchmcn вземам, приемам лекарство по лекарско пред¬
писание, наставление, указание; || nach ärztlichem Be¬
fund според лекарската експертиза, констатация, ле¬
карското заключение, освцдетенствувапе; © bei ihm
waren alle ärztlichen Bemühungen, alle ärztliche Kunsl
umsonst всички лекарски усилия при него бяха на¬
празни, напусто, всякакво лекарско изкуство бе на¬
празно; || die ärztliche Hilfe kam noch rechtzeitig, zu
spät лекарската помощ дойде навреме, закъсня
As, das — alle vier Asse haben -имам и четирите яса,
асове; || mit dcm As -stechen цакам c асото; © er
isi cin As im Hocksprung той е майстор, първенец, яс
въи високия скок; © er ist cin As zu leicht той е ряз-
вейпрях, перко, перущан, лекомислен, вей-хяш-веш
Asche, die -- -das Feuer glimmi unier -der Asche огънят
тлее под пепелта; || die Asche von der Zigarette areteci-
fcn изтупвам пепелта от цигарата; © ein Haufen Asche
sein представям куп(чиня) пепел, прах; || Friedt seiner
Asche! мир на праха му; || wic ein Phönix aus der Asche
steigen - възкръсвам като феникс от пепелта; © ich
streut mir Asche aufs Haupt посипвам си главата c
пепел; || in Sack und Asche Buße iun обличам инрсепиир
и си посипвам глаиатя -с пепел; || in Sack und Asche
gehen, trauern разкайвам се, ходя, скърбя като покаян
грешник във власеница и пепел' ня главата; © zu Staub
und Asche werden, zerfallen ставам, разпадам -се на пух
и прах, превръщам се в прах и пепел, в пепелище; ||
etwas in Schutt und Asche legen, in Asche verwandeln
превръщам нещо в пепелище, и прах и пепел, и пух
и прах, в развалини; опожарявам го; © tr weiß wie
man die Kastanien aus dcr Asche nimmt той знае кяк
'дя извади -кестените от жарта (с чужди ръце); © unge¬
brannte Asche дървен господ, j-оягата, пръчката, бой,
пердах
aschgrau — eine aschgraue Gesichtsfarbe haben имам
пепеляв цвят на лицето; © das geht ins Aschgraue на
това краят му се не вижда, това няма край, точи се
до безкрайност, краят на тоиа тъне и мъгла и - не¬
известност
Aspekt, der — ich releachie es unter (von) einem
anderen Aspekt разглеждам го от друг аспект, друга
гледна точка; ® etwas unltr ungünsiigen Aspckicn be¬
ginnen започвам нещо при неблагоприятни изгледи
Asphaltspucker, dcr -- ein Asphal^^Cn sein праз-
поскцтяещ, безделник, инженер по улиците съм, шляя
се, -мотая се, снова из улиците
Ast, dcr — einen Ast durchsägcn сека клон; хъркам,
бича, стържа дъски; \\ühertr. auf dcm üufeieigtnden.
abslcigcndcn Ast sein намирам се и началния еи стадий.
във възход; вървя надолу, паднала ми е вече славата,
на залез, и упадък съм; ф dcn Asi ubsägcn, auf dem
man sitzt сека клона, на който седя; -- auf einen harltn
Ast, gthörl ein harter Keil на кораво дърво корав клин,
ня зла круша, зъл прът; ня такаир глава, такъв бръс¬
нач; ня остра брада, остър бръснач; © umg. einen Asi
haben имам гърбица, гърбав съм; || sich (D.) einen Ast
lachtn превивам се на- две (четири) от смях; © umg.
etwas auf dcn Ast nehmen нагърбврм се c нещо; поемам
го на плещите си; || ich macht mich aus den Ästen
обирам си крушите, пар-ушините
astrein — übertr. diese Sache ist nicht ganz astrein ра¬
ботата не е съвсем чиста, е от съмнително морално
естество, не вдъхва доверие
Aiem, der — dcr Atem dcr Natur диханието, живи¬
телният дъх на природата; || lief Alcm holen, schöpfen
вдишвам, поемам дълбоко дъх; || den Alem anhalltn
затаяирм дъх, спирам др дишам, задържам дъха' си;
!| mit verhaltenem Alem lauschen слушам със затаен,
замрял дъх; || mir stockt, versagt, vergeht der Atem, mir
geht dcr Alem aus, dcr Alcm blelbl mir aus, slchl mir
still дъхът ми спира, секва, замира, не мога др дишам,
задъхвам, задушавам се, не ми достига въздух, пре¬
ставам др дишРм; || das bcnimml, vcreclzi, verschlägl
einem dcn Alcm това става причиня дя замре, секне
дъхът ми; занемявам от удивление; || mir wird der
Alcm knapp не милостта въздух, чувствувам, че се
задушавам; || einen kurzen, langen Alcm haben дишам
отсечено, задъхвам се, замъхтявям се; прен. липсва ми
издържливост, енергия, нецздържлцв съм, лесно се
уморявам; притежавам неизчерпаема енергия, голям
запас от сили; || er hal den längsten Alem той- има
най-голяма издържнивост; || nach Atelh ringen боря
се зя иъздух, задъхвам се, задушавам се, поемам, гъл¬
там жадно въздух; || außer Aicm sein, kommen не мога
да дишам, не мога да си поема дъх, иъздух; изплезиам
език; || mit keuchendem, fliegendem Aicm kommen при¬
стигам запъхтян, задъхан; ф ihn nicht zu Aiem kom¬
men lassen не го оставям да си поеме дъх, др си отдъх¬
не; || vor Arbeit nicht zu Aiem kommen не мога др си
отдъхна, да си поема дъх от работа; || laß mich zu
Aiem kommen остаии ме, дай ми възможност др си
отдъхна, да си поема дъх, да дойда ня себе си; || umg.
ihn in . Alcm hallen държа го под напрежение, пара, не
му давам да си отдъхне, не му давам покой; || ihn in
Atem seizen поставям го под пара, в напрежение, раз¬
вълнувам го, накарвам го др се поизпоти; || da bleibt
einem der Atem weg просто др занемееш, др стаиш дъх
ог учудване; || den letzien Atem aushauchtn издъхвам;
изпускам последния си, сетния си дъх; ф auf seinen
Atem lauschen ослушвам се дали диша, дали е жив,
как диша; следя дишането му; || sein Alcm fliegt той
диша ускорен,, бързо, запъхтяна се, задъхва ' се; || sein
Aiem gchi stoßweise, pfeifend, rasselnd той диша на
пресекулки, отсечено; гърдите му сиирят, хриптят;
ф in einem Alcm ня един дъх; разг. тур. на един солук;
|| sich (Z>.) 1m selben Alcm widersprechen и същия миг,
и едно и също време си противореча, се опровергавам,
гоиоря обратното ня това, което съм казал преди
малко: противореча си на всяка втора дума
attamberaubend, atemraubend — aiemreeaubtndte Dufi
упоителен дъх, аромат; || eine altm|bt)raurtndt Stlllc
безмълвна, мъртва тишина; || mit (in) aiem-
(rc)eaubendtr Schnelligkeit със стремителна, главолом¬
на, шеметна, замайваща, задъхваща бързина; || atem¬
beraubende Spannung крайно напрежение, със затаен!,
замрял от напрежение дъх
atemlos — cs herrschte atemlose Slllle владееше, бе
настъпила безмълвна, мъртва тишина, всички ' бяха
занемели, едва дишаха, седяха със затаен, замрял дъх;
|| das Programm rollte in atemloser Folge ab номерата
ня програмата следваха, се изредиха стремително,
бързо един след друг, със стремителна, задъхваща
бързина; на един дъх; ф atemlos ins Zimmer stürzen
втурвам се запъхтян, задъхан, едва -дишащ, с изплезен
език и стаята; || atemlos lauschen, zuhörcn слушам със
затаен, замрял дъх
Atemnot, die — Atemnot haben не ми достига въздух,
задушавам се, задъхвам се, не мога - да дишам, имам
задух
Atempause, die — eine Atempause elnlcgcn, einschie¬
ben, cinschallen правя, вмъквам малка пауза, почивка;
отдъхвам си, почивам си, поемам си дъх; || ohne Atem¬
pause без да си отдъхна, др си поема дъх; ня един
дъх, стремително
Atemzug, dcr — einen liefen Aicmzug lun въздъхвам
дълбоко; || auf seine Aiemzüge lauschen ослушвам се
дали диша, дали е жив, как диша; следя дъха, ди¬
шането му; ф in einem, in dem gleichen, in demselben
Aiemzug на един дъх; и - същия миг, в същото иреме;
|| in einem Aiemzug lesen прочитам ня един дъх, тур.
солук; ||sich (D.)im selben Aicmzug widersprechen в съ¬
щия миг, в едно и също време си протииоречя, се
Оп(р>вее>таиям, говоря обратното ня това, което съм
казал преди малко; || einen Aiemzug - lang в продъл¬
жение ня един миг; зя» (един) миг; ф bis zum leizien
auch 97
Aicmzug до последния си, сетния си дъх; до сетното
издихание; докато има жииот в мене; докато съм жии;
|| - dcn letzten Atemzug lun издъхвам, изпускам сетния
си дъх, сетното си издихяние
atmen — schwer, mühsam atmen дишам тежко, труд¬
но, едва дишам, поемам си с мъка дъх; едва си поемам
дъха; || mit ihm die gleiche Luft atmen дишам един и
същ въздух, същия въздух с него; на едно и също
място съм с него; ф kaum zu atmen wagen не смея
др дишам, др си поема дъх, др се отпусна истински;
|| hier kann man frei atmen тук човек може др диша
свободно; |-solange ich noch atme докато дишам, съм
жив, докато има живот и мене, до последния си .дъх;
ф alles -aimtl hier Sauberkeit und Frieden всичко тук
диша, излъчва чистота и спокойствие, от всичко ль,- -я
тук чистота и покой
Atmosphäre, die — eine drückende, sputir..- r--yj-uoenc.
gewittrige Atmosphäre потискаща (угнетява-уа, смаз¬
ваща), натоварена с напрежение, напрегната. душна
(като пред буря), предвещаваща буря ятмоефч-ря; - die
Atmosphäre ist mil ElcClrizlläi, Spannung, "Nervosität
geladen атмосферата е натоварена c електричество,
напрежение, нервност; исеки миг може др се разрази,
др избухне нещо; разг. положението е много напечено,
обстановката е крайно напрегната; || die Atmosphäre
tnlspunnl sich, wird gereinigt, entspannt атмосферата
се отпряга, прочисти;, разведрява; настъпва развед¬
ряване
Atom, das -- ich habt nicht einmal cin Alom davon
bekommen не получих нито шушка, съвсем нищичко,
абсолютно нищичко, дори зя лек
Attacke, die - eine Aiiackt des Herzens übceelchcn
изкарвам, минавам благополучно сърдечна криза,
сърдечен пристъп, оставам жив слсд сърдечна криза;
|| der Attacke erliegen не издържам атаката, пристъпа,
кризата, умирам през време на сърдечния пристъп
Attentat, das — ein Attentat auf ihn planen кроя, за¬
мислям, организирам атентат, покушение срещу него;
|| ein Attentat begehen, verüben извършвам атентат; ||
einem Alicniat zum Opfer fallen стаиам жертва на атен¬
тат; ф scherzh. ich habt cin Attentat auf dich готвя ти,
кроя ти атентат
ätzen —- eiwas mit einer- Säurc äizen ециам, байцвам
нещо c киселина; ф ein Bild in Kupfer, auf die Platte
äizen гравирам в мед, нр плоча картина; ф das brtnnl
wic ätzendes Gift in dcr Seele това гори, пари като яд
(отрова) и душата; || ihn mit ätzendem Spott übergießen
обсипвам го c язвителни, ехидни, ядни подигравки
auch — ich bin auch nur cin Mensch и аз съм само
чоиек, не съм господ; || auch das noch — das fehlte auch
noch и това отгоре на всичкото; само това липсваше; не
стигаше другото, малко беше другото, ами сега и това;
и като капак, качул ня исичкото и това; || iron. das hilft
ihm auch was Rechles и това нищо няма да му помогне; ||
auch recht и така - може, и така съм съгласен, и така
приемам; || auch nicht schlechi и това не е лошо, не е за
изхвърляне, зр пренебрегване, не -би било зле; || du blsi
auch (so) dncr — du bist mir ja auch einer и -ги не падаш
по-долу, не се отличаваш по нищо от тях, и ти си като
тях, от същата пасмина, от същия сорт, от същия дол
дренки; и ти си ми една стока, един чишит* || wozu denn
auch пък и за какво ли, защо ли; зр какво ти е потрябва¬
ло, за какъв дявол ти е; || du mußt auch immer dabei sein
без тебе не може, на всяка манджа трябва др бъдеш
мерудия; барабар Петко с мъжете; дето те не сеят, там
7 Немско-български фразеологичен речник, т. I
98 auf
никнеш; || das ist aber auch zu dumm, zu ärgerlich ама и
това на нищо ня прилича; рмр че неприятна, глупава
работа; || iron. du kommst auch wirklich gelegen ама пък и
ти избра, улучи, намери кога др дойдеш; само ти ми
липсваше, трябваше, беше ексик; ф wer cs immer auch
sein mag който и др е; исе едно кой е; || was immer auch
kommen mag, ich verlasst dich nicht каквото и др стане,
др се случи няма др те оставя; || ich ging weiter, wohin
mich auch dcr Weg führle продължавах да вървя, исе
едно къде щеше да ме изведе пътят, продължих др
вървя наслуки, напосоки, няКъдето ми очи видят; || wer
immer auch Cam всеки, който идваше, който и да дой¬
деше; || wenn es auch regnet, ich gehe dennoch макар и да
иали, ако ще и камъни др падат (валят) от небето, ще
отида; || wie groß auch seine Schuld sein mag колкото и да
е голяма вината му; || wie dcm auch scl както и др е; ||
umg. wenn auch няма значение; въпреки всичко, това;
макар; разг. яко; дори и така др е; тоиа няма др ми
попречи, др ме възпре
auf -- das hal nichts auf sich това нищо не значи,
е без значение; || das hai etwas, viel auf sich това c
важно, е от голямо значение, важи, значи много, си
струва труда; ф tr war noch auf той още беше буден,
не си беше легнал, още не спеше, разг. още стоеше;
|| der Krankt ist schon auf болният вече стана, е иече
на крака, се приидигна иече, се събуди, пробуди иече,
е буден; || die Augen auf отворете, отвори очите; отва¬
ряй си очите; || Mund auf отвори устата, зини; || auf
ставайте, хайде събудете се, опомнете си, - вдигнете
глава; ня борба; ' || Bücher auf отворете книгите; ф auf
und ab gehen вървя, разхождам се надолу-нагоре, на-
сам-пртрм; || es geht im Leben auf und ab животът имр
подеми и падения, приливи и отлиии; животът е като
месец, кога пълен, кога празен; || im Auf und Ab des
Lebens Erfahrungen sammeln набирам опит, уча се от
успехите и неуспехите (несретите, несполуките) в жи¬
вота; ф auf und davon sein офейки-м, изпарявам се,
изфирясвам; ф auf und daran sein zu slcrbcn малко
остана, замалко, едва не умрях, едва прескочих трапа,
едва останах ' жив; ф von klein auf още от дете, от
малък, от няй-ояпно детство
aufarbeiten — alle Klcidcr, den ganzen Vorrat, Rück¬
stände aufaebtilen преработвам, преправям стари дре¬
хи; изработвам целия запас; ликвидирам изостаналост
в плана, изостанала работа; ф ich arbeite mir die Hän¬
de auf разранявам си ръцете от работа; ръцете ми
стрият само рани от работа; ф ich arbeite mich auf
издигам се с работата си
Aufbau, dcr — der sozialistische Aufbau социалисти¬
ческото строителство, изграждане; || der Aufbau des
Romans композицията, канаиата, постройката на ро¬
мана; || am (beim) Aufbau mitarbcitcn, lellnehmen съ¬
труднича, даиам сиоя влог за изграждането; вземам
и аз участие и строителството
aufbauen — Zelle, Städlc aufbautn построявам, из¬
дигам палатки; възстановявам разрушени градове;
ф dcn Sozialismus, eine neue Gesellschaftsordnung auf¬
bauen строим, изграждаме социализма, нов обществен
ред (строй); ф Waren, Geschenke zu Weihnachten auf¬
bauen подреждам стоки, подаръци, нареждам колед¬
ните подаръци; ф seine Arbeit isi auf diesem (diesen)
GtdanCen aufgtbaul трудът му е изграден, построен
върху тая идея, мисъл; ф ich baut mich vor ihm auf
заставям по войнишки, мирно, изправям се като кол,
изтъпанчвам се пред него; || wir bauen uns der Größe
nach auf нареждаме се, заставаме по височина; ф
Zucktr wird zu Stärkt aufgtbaul захарта се преработва
в скорбяла
aufbäumen — ich bäumt mich gegen ihn, etwas auf
възправям се, възбунтувам се против него, нещо, про¬
тивя се, опъвам ' се, противопоставям му се; опъвам
се като кобила на вършитба, дърпам се, тегля се като
младо юне; опълчиам се срещу него, нещо
aufbauschen — dcr Wind bauscht das Kleid, die Segel
auf вятърът издува роклята (като балон), платната;
ф etwas aufbauschen надувам, преувеличавам нещо;
разг. правя от бълхата бивол, от мухата слон, от
мраикатр аслан, от влакното руно, от сламката греда;
|| dcr Vorfall bauschte sich zu einem Skandal auf случ¬
ката се разрасна, бе надута, преувеличена в скандал
aufbegehren — gcgcn ihn, etwas aufbcgehrcn възбун-
туиам се, опълчвам се, протестирам, възроптавам сре¬
щу него, нещо, посрещам го с възмущение, негоду¬
вание; ф wilde Veezweifung begehrte in ihm auf диво
отчаяние се надигна, забушувя и него, в душата му
aufbehalten — ich bchallc den Hui, den Schirm auf не
си свалям шапката, оставам с шапка на главата; дър¬
жа отворен, не затварям чадъра; || ich kann die Augen
nicht mehr aufbthalltn очите ми се затварят от само
себе си, падат сами против волята ми, умирам за сън,
две не виждам (толкова ми се спи)
aufbeißen - Haselnüsse aufbclßen чупя със зъбите си
лешници; ф ihm eint harle Nuß aufzubelßcn geben да¬
вам му костелив орех, трудна задача
aufbekommen — eine schwere Aufgabe aufbcCommtn
задават ми трудна задача, мъчна домашна работа;
|| was habt ihr für heult aufbckommen какво ви зада¬
доха зр днес; ф ich habt die Tür nicht aufbcCommtn
не можах, не успях др отворя вратата; ф hast du den
Kuchtn aufbcCommen можа ли да изядеш сладкиша,
др се справиш със сладкиша
aufbessern — den Lohn, das Gthüll aufbessern пови¬
шавам надницата, заплатата
aufbewahren — Wertsachen aufbcwuhren съхранявам
ценности; || ein Geheimnis aufbewahrcn запазвам, пазя
тайна: || ihm eiwas zum Aufbcwahren geben давам му
нещо да пази, ня съхранение; || etwas an einem sicheren
Orl aufbcwahren пазя, съхранявам, скътал съм нещо
на сигурно място
Aufbewahrung, die - - etwas zur Aufbewahrung geben,
übernehmen давам, вземам нещо на съхранение, др го
съхранявам, пазя
aufbieten — alle seine Kräflc, seinen ganzen Einfluß,
alles aufbielen напрягам, употребявам всичките си си¬
ли, полагам всички усилия; упражнявам цялото си
влияние; опитвам всичко; || seinen ganzen Verstand uuf-
blelcn напрягам мозъка си до пръсване; ф das Volk,
die Jugend aufbleltn призовавам народа, младежта,
апелирам към народа, младежта; || veralt. Soldaten, em
Hecr aufbleltn свиквам войници под знамената, вди¬
гам ня крак войска, мобилизирам войници; ф ein
Brautpaar aufbleltn известявам от амвона за пред¬
стоящото бракосъчетание ня двойка
Aufbietung, dic — unltr (bei, mit) Aufbietung aller
Kräfle, eelnee ganzen Mutes, seiner ganzen Energie, при
напрежение на всички сили, като събирам цялата си
смелост, напрягам цялата си енергия
aufbinden — einen Knolen, Reben aufblndtn развър¬
звам възел, привързвам гранки, лозови пръчки, влася-
ри нависоко; || das Haar aufblndtn разпускам косата;
вдигам, забождам косата нависоко, на кок; ф ich bindc
mir eine Rulc auf пртоироврм се c неприятно бреме;
окачвам си сам товар, верига, воденичен камък ня
врата; || da habt ich mir eine schönt Ruit aufgtbundtn
хубава беля си взех ня главата, окачих на шията, врата;
ф ihm ein Märchen, cinc Lüge, eine Fabel aufbindtn
разправям му разни небивалици, приказки от хиляда и
една нощ, бабини деветини, разни басни, врели-некипе-
ли, пращам го за зелен хайвер, връзвам го, мятам го.
Изразът е от времето на ä la mode, когато мъже и жени
си връзвали знаци за взаимно разбирателство, но точно
през тая галантна епоха лицемерието и ■ лъжата се
ширили неограничено; || wer hal dir das aufgtbundcn кой
те метна, кой ти разправи тая басня; || ihm einen Bären
aufblndtn разправям му разни небивалици, бабини
деветини, мятам го, пращам го за зелен хайвер; |l wir
lassen uns keinen Bärcn aufblndtn не се хващаме ня
въдицата, няма др се оставим др ни извозят, изпърза-
лят, да ни метнат, др ни вържат, др ни пратят за зелен
хяйиер; не сме толкова глупави да ти повярваме
aufblähen — die BucCcn aufblähcn издувам бузите;
|| mil aufgeblähtem Lclb c издут корем; ф bläh dich
nicht so auf не се надувай, не се фукай толкова; || sie
bläht sich auf wie ein Truthahn, wie ein Pfau тя се надува
като пуяк, като паун; || sie isi eine aufgeblähte Pult тя
е надута пуйка; ф sich (Akk.) mil einem Tiltl, mit
Kennlnissen aufblähcn надувам се, перча се, гордея се,
парадирам с титла, със знанията си;;ф die Preist künst¬
lich aufblähcn покачвам изкуствено цените; || den Geld¬
umlauf aufblähen надувам паричния оборот, пускам
много пари в обръщение
aufblasen, s. aufblähen — ф aufgeblasen wie ein Frosch,
wie ein Luftballon надут като жаба, като балон, пуяк;
|| ein aufgeblasener Narr, Geselle надут, наруkан глупак,
разг. фукльо
aufbleiben — ich bin dic ganze Nacht, bis spät in die
Nacht uufgtblieben стоях буден, не си легнах, бодър-
ствувах, бдях пялата нощ, до късно пред нощта; II laß
Fensier und Türtn aufbleiben остави прозорците и врати¬
те отворени *
aufblicken — zum Himmel aufblicken издигам взор,
поглед към- небето; поглеждам небето; ф zu ihm auf-
blickcn гледам с възхищение на него; поглеждам го
отдолу нагоре; || tr ist ein Gelehelee, zu dem man auf¬
blicken Cann той е учен, който заслужава уважение,
на когото човек може само да се възхищава, на когото
може да гледа само с възхищение
aufblitzen — am Horizont blitzt es auf нр хоризонта
се светия; || Lichter blitzen in der Ferne auf в далечината
проблеснат светлини; ф eine Erinnerung, ein Einfall,
ein Gedankt blitzte in ihm auf и съзнанието му про¬
блесна някакъв спомен; осени го мисъл, идея, хрум¬
ване, внезапно просветление, внезапен проблясък; вне¬
запна мисъл се стрелна, премина 'като мълния през
ума му
aufblühen — die Künslt blühen auf изкуствата до¬
стигат до разцвет, процъфтяват; || das Lund ist im
Aufblühen (begriffen) страната процъфтява, се намира
и разцвет; ф eine aufblühtndt Schönheit разцъфтяваща
хубавица, красавица
aufbrausen — cr braust leicht auf, isi ein Mann von
aufbrausendem Wesen той лесно избухва, кипва, е избух¬
лив, сприхав, разг. кибритлия човек, на връх сърце
чоиек е; ф das Mtcr braust auf морето започва да се
вълнува, да шуми; ф Beifall, Jubtl, Lärm brausit im Saal
auf ръкопляскания, ликувяния избухнаха в салона,
огласиха залата; навдигна се голям шум и салона
aufbrechen — die Tür, ein Schloß, cincn Geldschrank,
einen Brief aufbrtchcn разбивам врата, бррир чрез
aufbringen 99
взлом, разбивам каса, отварям,. разпечатвам писмо,
разчупвам печата ня писмо; || einen Acktr aufbrtchcn
разоравам нива; ф Wild üufbiechtn разтварям, изкор-
мям дивеч; ф die Knospen, Blülen sind aufgcbrochcn
пъпките са се разтворили, разпукали, цветовете ся
цъфнали, са се разцъфтели; || das Els, die Wunde. das
Geschwür brichl auf ледът пука, раната се разтваря,
циреят се пуква (узрява); ф cin Gegensatz isi zwischen
ihnen aufgcbrochcn появи се, породи се, избухна не¬
съгласие, противоречие, недоразумение между тях; ||
eine Idcc, eine Sehnsucht war in ihm aufgcbrochcn една
мисъл, идея се породи, се бе породила и него; бе го
обхванал копнеж; ф wir sind früh, zeitig, im ersten
Morgengrauen, in der Dämmerung, mit dem enlen Früh-
rol, gegen Millag, nach Eintrill der Dunkelheit aufge¬
brochen ние потеглихме ррно на път, тръгнахме на¬
време, в тъмни зори, на разсъмване (ня здрач), малко
преди изгрев слънце, към пладне, привечер; || zur Fahrt,
zur Reise aufbrtchcn потеглям, тръгвам, отправям се на
път; заминавам, отпътувам
aufbrennen - ein Fcuer brennl hell auf разгаря се.
лумия, разпали; се огън, издигат се ярки пламъци;!
Haß, wilde Freude branntc in ihm auf омраза се разгоря,
пламна и него; обхвана го луда радост; || dial. wie
Zunder aufbrenntn пламвам като прахан, кибрит, ба¬
рут;® cincm Titr, ihm cin Zeichen, ein Mal aufbrennen
жигосвам, дамгосиам животно, белязвам го; бележа
го с жигото на позора, заклеймявам го завинаги; ||
umg. ihm eine Kugel auf den Pelz, auf das Fell, ihm eins
aufbrennen стрелям в него, улучвам го с куршум, про-
дупчвям му кожуха, кожата, сгрявам го; ф ihm eint
Strafe aufbrennen налагам му наказание; глоба; ф da
brannlc ich auf тогава избухнах, кипнах, ми кипна ке -
лят; ф ein Faß, Wein aufbrenntn намазвам бъчва с
катран, опушвам вино със сяра; © wenn die Mittags¬
sonne aufbrcnnt когато обедното слънце припече
aufbringen — Geld für etwas aufbelngen (из^-мирам,
събирам пари за нещо; || kaum die Miete für die Woh¬
nung aufbringen können едва мога др събера, намеря
пари зр наема, за др си платя наема; ф keinen Wi¬
derstand aufbi^ingen не оказвам съпротива, не намирам
в себе си сили др се противопоставя, да се съпротив¬
лявам; || ich konnte den Mui, dcn Entschluß nicht auf¬
bringen не можах да намеря, събера сили, смелост,
кураж, да намеря сили зя решение, др взема решение,
не можах да се реша; || Verständnis für etwas aufbringtn
проявявам, показвам разбиране за нещо; || die nötige
Sorgfalt, ein besonderes Inlcreeec für qpvas aufbringen
проявявам нужната грижливои;, особен интерес, за¬
интересувам се особено за нещо; ф ein Gerücht über
etwas (Akk.), eine Modt, neue Sillen аufbelngeh пускам,
разпространявам слух за нещо; въвеждам нова мода,
нови нрави, обичаи; || wer hat den Schwindel, dcn
Unsinn - aufgebracht кой извърши тоиа мошеничество.
кой измисли 'гяя глупост; ф cincn Kranken aufbeingtn
вдигам болен ня крак; || Truppen, ein Hter aufbringtn
набирам, събирам войници, войска; || Wild aufbr^ingen
подгонвам дивеч, изкарвам го от скривалището; || ein
Schiff aufbringcn пленяврм, залавям, поставям под
контрол параход; || einen Dieb aufbringen залавям,
хващам крадец; || Zeugen, Beweise gegen etwas aufbrin¬
gen намирам свидетели, изнасям, привеждам дока¬
зателство срещу нещо; || Fragen, Klugen aufbr^ingcn
поставям въпроси; подавам оплакване; || einen Bau,
ein Gewerbe, jungt Titre, veralt. Kinder aufbelngen из-
100 Aufbruch
дигам сграда; разработвам, издигам' занаят, довеж¬
дам го до рязциет; отхранвам, отглеждам млади жи¬
вотни; отглеждам деца; || Garn aufbringtn навивам
прежда на кросното; © Salbe auf dic Haut aufbringtn
намазвам кожата c мехлем; || Vorhänge aufbelngen
поставям, окачвам пердета; Ц Pfblle aufbringtn поста¬
вям стрели нр лъка; || cin Muster auf weißes Gewebe
aufbelngen отпечатвам, нанасям, препечатвам шарки,
десен върху бяла тъкан; © Knöpft am Kleide, einen
Knoitn aufbringtn разкопчавам копчетата ня рокля,
развързвам иъзел; || die Tür, die Büchse, die Augen nicht
aufbringtn können не мога, не успявам др отворя вра¬
тата, кутията, не мога да отворя очите си; || Getreide
aufbringen насипвам жито (на воденицата); прибирам
го и хамбара; ф etwas (eine PcmeeCung) bringt mich
auf нещо (забележка) ме ядосия, ррзсърдвр, ме накар¬
ва да кипна, да хвръкна; || bring mich nicht auf не ме
дразни, ядосвай, не ме карай да кипна; || über etwas
(Akk.), über, gegen ihn aufgebracht sein ядосан, на¬
острен, налютен съм на нещо, сърдит съм му, въз¬
мутен съм от него
Aufbruch, der — cs isi 'Zell zum Aufbruch време е др си
тръгваме, др си вървим, за тръгване, др потеглим; разг.
да си вдигаме чуковете оттук; || das Zeichen zum Auf¬
bruch geben давам сигнал за нападение, тръгване, по¬
тегляне; || zum Aufbruch rüsten готвим се зр тръгване, за
поход; © zum Aufbruch rufen призовавам към бунт;
давам сигнал за настъпление; || Afrika isi im Aufbruch
Африка се бунтува, пробужда, надига главя; © ciwas
(ein Geschwür, eint Knospt) Commi zum Aufbruch нещо
(цирей, пъпка) се пробива, пуква; пъпка се пуква, раз¬
цъфтява; © dcr Aufbruch zur Reise, zur Jagd тръгване,
потегляне на път, отиване ня лои; || der Aufbruch der
Gäslt разо-иването ня гостите; © dcr Aufbruch des
Landes, eines Schlosses, с1пс1 Tür разораване на земята;
разбиване на ключалка с взлом, на врата; © den
Aufbruch elnrodtn изтръгвам, изваждам вътрешности¬
те нр дивеч, изкормям дивеч
aufbrummen — dcr Bär brummt auf мечката изръм¬
жава; © umg. ihm eine Straft, cin Paar Jührt Knast
aufbrummtn налагам му, разг. тропвам му наказание,
наказвам го с няколко години, тропвам му няколко
години затвор, осъждам го др лежи няколко години в
пандиза, дрънтонника; © den Schülern viel aufbeumnen
задавам много уроци ня учениците; © ihm eins aufbrum¬
men изръмжавам му нещо, казвам му нещо троснато
aufbuckeln -- ihm die ganze Arbeit uufbucktln сто¬
варвам цялата работа на него, ня неговия гръб; || sic
läßt sich immer alles uufbucktln тя се оставя винаги др
я товарят (като магаре), поема всичко на гърба си
aufbürden --- ihm eine Lusl, unnütze Sorgen, eine frem¬
de Schuld aufbürdtn обременявам го, натоварвам го
с товар, бреме, създавам му излишни грижи, излишно
главоболие; стоварвам чуждя вина върху него; || ihm
die ganze Verantwortung für etwas aufbürdtn стоварвам,
прехвърлям, търкулвам цялата отговорност върху
него
aufdämmern —- dcr Morgen dämmcrl auf утрото из¬
грява, зора се пуква; зазорявр се, разсъмва се, ' на¬
стъпва новият ден. разденя се; || vor mir dämmert clwas
auf нещо проблясва, се мержелее пред мене в здрача,
дрезгавината; © (in) - ihm dämmtrlt eine Hoffnung,
Ahnung, Vermutung auf надежда проблесна в него;
обхвана го предчувствие; породи се, изникна и него
предположение; © es dämmert mir auf, daß... почвам
постепенно др разбирам, става ми (постепенно) ясно,
че... осъзнавам, че...
aufdecken — soll ich schon aufdecken др сложа ли иече
мясатр; © ein Geheimnis, ein Verbrechen aufdtcCen раз¬
кривам, разбулвам тайна; разкривам, изяснявам пре¬
стъпление; || dic Karlen aufdecken откривам картите си;
прен. разкривам картите си, козовете си, спатиите си,
играя с открити карти; || sie hal mir ihr Inntesice, ihre
Geheimnisse aufgedcckt тя ми откри сърцето си, тайните
си _
aufdonnern — das Mädchen hat sich eche aufgedonnert
момичето се е накичило, натруфило много, е много
безвкусно облечено
aufdrängen — ihm eine Ware, seine Freundschaft, Ge¬
sellschaft, Begleitung aufdeängen натрапвам му (насила);
разг. влепервам му насила стока; натрапвам му
приятелството си, компанията си; натрапвам му се др
го изпратя, да го придружа; ф sie drängle sich mir auf
тя ми се натрапи; || ich will mich Ihnen nicht aufdrängtn
не искам др Ви се натрапвам, др Ви натрапвам при¬
съствието си;© ein Gedankt, eine Frage, dic Erinnerung
an eiwas (Akk.) drängt sich mir auf натрапва ми се, -
не ме оставя ня спокойствие, преследва ме настой¬
чиво, неотстъпно мисъл, натрапва ми се, пртятр ми
се въпрос (ня вниманието), натрапва ми се споменът
зр нещо
aufdrehen -- eint Uhr, cin Grammophon avfdrehen
навивам, курдисвам часовника, грамофона; || den Gas¬
hahn aufdrehtn завъртявам, отварям крана нр светил-
ния газ; самоубивам се със светилен гяз; © den Barl
aufdrehen засуквам мустаци; © ordentlich, lüchilg auf¬
drehen увеличавам много скоростта, давам газ, форда,
прра; || bis auf neunzig aufdrthtn пътувам, карам с 90
километра и час; || 'Sport in dcr Endrunde noch einmal
lüchilg aufdeehen увеличавам бързината, скоростта,
темпото. забързиам и последния рунд, последната
обиколка; || ein tolles Tempo, einen Zahn aufdrehen ка¬
рам c лудо, бясно темпо, със страшна, луда бързина;
|| dcr hal aber aufgedreht ама че лудо кара; дал си е
голяма форца, пара; ама че е в настроение, разпо¬
ложен; ама че се е разположил; || tüchtig aufdrehtn
повишавам, покачвам значително скоростта, темпото,
давам газ, давам си форца; || du mußt aufdrehtn трябва
да побързаш малко, др си дадеш малко пара, форца,
зор, да разтвориш пергелите си; ф er dreht auf той
се отпуска, развеселява се, идва в настроение, на¬
строението му се покачва; той се ядосва, дрънка из¬
лишно много, говори излишни приказки, мпототлр-
голствувр, себеизтъква се, приписва си големи заслу¬
ги, кади си тамян, започва др се хвали, да самохван-
ствувя; ф aufgtdrthl sein и настроение, разположен,
разг. нр кеф, развеселен съм; © einen Fadtn aufdrehtn
разсуквам конец; © das Schiff drchl auf корабът обръ¬
ща, променя курса срещу вятъра
aufdringen — s. aufdrängen
aufdringlich —- bin aufdringlicher Mensch натрапник,
натраплив, досаден, тягостен човек, господин; на-
траплив като конска- муха; || so eine aufdringliche Per¬
son такъв натрапнив, нахален господин; || eine auf¬
dringliche RtClamt крещяща, панаирджийска реклама;
|| cin aufdringliches Parfüm парфюм с неприятна, силна,
противна, пятраnлцва миризма
aufdrücken — einem Dokument das Siegel aufdrücktn
подпечатвам документ, удрям му печат; || übertr. der
Zeit seinen Stempel aufdrücktn прнртрм ня времето своя
отпечатък; || ihm sein Geprägt aufdrücktn налагам му
своя отпечатък, оставям върху него своя отпечатък;
|| ihm cin Brandmal aufdrücken заклеймявам го; лепвам
му. петното на позора, жигосиям го с петното на по¬
зора; ф ein Pflaster (auf die Wunde) aufdrücCen зале¬
пям, слагам мушамичкр (на раната); || ihm einer
Kuß aufdrücken целувам го, залепвам му една целувка,
разг. млясвам го; || einen aufgtdrückl bekommen це¬
луват ме, залепват ми една целувка; ф cin Geschwür.
cin Blülchcn, eine Pusiel aufdrücCen изстисквам цирей,
ергенска пъпка, гнойна пъпка; ф eint Nuß aufdrücCen
счупвам орех с ръце (чрез стискаме)
aufeinander — ein Augc aufeinander haben наблю¬
даваме се, следим се взаимно, един друг, следим един
за друг; || aufeinander angewiesen, eingespielt sein за¬
висими сме взаимно, зависим един от друг; сработили
сме се; || sic liegen wie dic Heringe aufeinander наблъ¬
скани, натъпкани са един до друг като сардели
Aufenthalt, der — tr hal seinen ständigen Aufenthalt
in Leipzig той живее, е на постоянно местожителство
в Лайпциг; || seinen Aufenthalt nehmen установявам се
на местожителство, др живея; ф während seines hie¬
sigen Aufenthalts през иреме на своя тукашен престой,
ня своето тукашно пребиваване; когато беше тук; ф
wic lange hal der Zug Aufenthalt hier колко престой
има влакът тук, колко време стои, се бави влакът тук;
|| der Zug hat hier nur fünf Minuten Aufenthalt влакът
има тук само пет минути престой; ф dic Sache leidti
keinen Auftnihall работата не търпи никакво отлагане,
забавяне, е неотложна, бърза,, спешна; || das muß ohne
Aufenthalt erledigt werden това трябва да бъде уредено,
свършено без всякакво отлагане,' незабавно; || ohne
Aufenthalt durchfahren минавам, пътувам транзит, без
др спирам
auferlegen -- ihm etwas, eine Last, Steuern, eine
Ordnungsstrafe, eine Geldbuße, Buße auferlegen възла¬
гам му нещо; натоварвам го с бреме, данъци; налагам
му дисциплинарно наказание зр нарушаване ня реда,
глоба, покаяние; || ich erlege ihm ein Amt* Still¬
schweigen, Schweigepflicht, eine haflt Prüfung, (cincn)
Zwang auf натоварвам го със задячя; възглягам му
служба, длъжност; налагам му мълчание; задължавам
го др мълчи; поставям го на тежко изпитание; упраж¬
нявам насилие, натиск, принуда над, върху него; || ihm
Beidingungen, die Verantwortung für etwas, Opfer aufer-
ltgen налягам му (диктувам му) условия. натоварвам
го с отговорността зр нещо, принуждавам го към
жертви; ф ich erlegt mir Zwang, Beschränkungen, Ent¬
behrungen auf стъпвам на чувствата си, упражнявам
насилие над себе си, върша нещо насила, с усилие над
себе си, против вътрешното си чувство, насилвам се;
панртам- си ограничения. лишения; || ich erlege mir
keinen Zwang auf не се стеснявам, държа се свободно,
естествено, непринудено
auferstehen - - vom Todt, von dcn Tolen, aus dem
Grabt auftrslehtn възкръсвам из, от мъртвите, от гро¬
ба; II ich bin wieder auferslandtn просто възкръснах,
вдигнах се от гроба (оздравях); живея втори живот;
|| scherzh. dieser Wein läßt Tote aus dem Grabe auftr-
slehen това иино е истински елексир, може др възкреси
и мъртви, др дигне и мъртвите от гроба
Auferstehung, die — die Auferstehung Christi, der To¬
len, des Fleisches възкресението на Христос, на мър¬
твите, ня плътта; || umg. spölt. sein Namt feiert plötzlich
wiedee fröhliche Auferstehung името му възкръсва вне¬
запно от забравата
auferwecken — einen Toitn auferwecken възкресявам,
съживявам мъртвец, събуждам го зр живот; || die Ver¬
gangenheit aufcrwccken възкресявам, съживявам, при¬
помням, извиквам зр живот миналото
auffangen 101
auffahren — im Schlafe, aus dcm Schlaf auffahren сеп¬
вам се, стресвам се, подскачам на сън; || aus seinen
Gedanken, Träumereien auffahren сепвам се, трепвам
уплашено от мислите, мечтите си; || vom Stuhl, vom
Siiz aufführen подскачам от стола; || ärgerlich, wüiend,
vor Zorn, empört, wie von dcr Tarantel gestochen auf-
fahrtn подскачам ядосано, гневно, от гняи, възмутено,
от възмущение, като ужилен от ося, ухапан от змия,
като ужилен; || er fahrt gleich, bei geringstem Anlaß auf,
hal ein auffahrendes Wesen той веднага кипва, избухва,
хвръква от пай-манкия повод, е сприхав по нрав,, има
избухлив нрав, е кибритлия човек, не може дя сдържа,
обуздава гнева си; ф cin großes, schweeee Geschütz
auffahren Памет) изкарвам тежко оръдие, тежка ар¬
тилерия на позиция; привеждам тежки, съкрушителни
аргументи, необорими доказателства; обръщам де¬
белия край, дослужвам си с брутални средства, мерки;
реагирам остро, брутално; || mit schwerem Geschütz
auffahren употребявам остри, язвителни, брутални
думи срещу него, нахвърлям се брутално, остро иърху
него; ф auf etwas (Akk.) auffahren блъсвам се в, p
нещо, наштрм, натъквам се, връхлитам на, иърху
нещо; || das Aulo isi auf eine Straßenbahn, das Schiff
ist auf eine Sandbank aufgefahren автомобилът се блъс¬
на в трамвая, корабът се натъкна на плитчина, за¬
седна;® Wagen fahren auf редят се, нижат се, минават
един след друг автомобили; || vor dcm Schloß mit einem
Wagen auffahren пристигам пред двореца c автомобил;
ф Blattern fahren auf сипаницата избива; изривам се,
изсипвам се от шарка; ф mehrere Gänge, viel auffahren
lassen поднасям богато ядене, много блюда, предла¬
гам ня гостите си какво ли не, само от пиле мляко
не; пргостяврм ги богато; || Kits auffahren насипвам
улицата с чакъл; || dcn Weg auffahren разнебитв-м,
изрътвам улицата; || ein Feld, einen Stollen auffahren
прокарвам, прокопав-м, пробивам минна галерия;
ф gen, zum Himmel auffahren възнрсям се на небето,
умирам
auffallen — ihr Benehmen fiel auf държането й направи
впечатление, биеше, се хвърляше и очи; || ihr Bththmen
isi mir unangenehm aufgefalltn държането й ми напрдви
неприятно впечатление, ме изненада; || durch etwas,
durch seine Kleidung auffalltn обръщам, приковавам
вниманието на хората с нещо, с облеклото си, праия
впечатление, хвърлям се и очи с екстравагантното,
странното си облекло; || fiel dir nichts an ihr auf нищо
ли не зрбетязр, не ти направи впечатление и нея; ф
sic isi eine auffallend schönt Frau, eine auffallende Schön¬
heit, Erscheinung тя е необикновено, забележително,
очебийно хубава жена, изключителна, необикновена
хубавица; толкова е красива, хубавя, че не можеш др
не я забележиш, др я отминеш, без др я забележиш,
тя обръща, привлича вниманието нр хората с красо¬
тата си; красотата й се хвърля, бие в очи; тя е не¬
обикновено, изключително, забележително явление,
има изключителна, величествена осанка, прекрасна,
изящна фигура; || sie hal auffallende Ähnlichkeit .mit dir
тя има поразителна, очебийна прилика с тебе, ти при¬
лича поразително, очебийно; приликата й с те&е про¬
сто се хвърля, бие и очи; || zu etwas in einem auffal¬
lenden Gegensatz stehen намирам се, стоя. и очебийно,
ярко противоречие, и явен контраст с нещо
auffällig— s. auffallend
auffangen — einen Ball, einen Hitb auffangcn улавям
топка, отбивам, парирам удар; || einen Fallenden, ihn
102 auffassen
im Sturz aufTangen прихващам, улавям падащ, задър¬
жам го др не падне; •' cincn Boten, einen Pelef auffangen
залавям, хващам пратеник, писмо; |! nur einzelne Wor¬
te, Tönt auffangcn долавям, улавям. счуиам, дочувам
само отделни, единични, откъслечни думи. отделни
тонове; || einen Blick auffangtn долавям, улавям, за¬
белязвам поглед; В einen - Durchbruch, einen Angriff
auffangcn предотвратявам, осуетявам пробив, отби¬
вам ртакр; || einen Krieeneinbruch auffangen предот¬
вратявам, парирам настъпването на стопанска криза;
• ф Regenwüssee in einem Eimer auffangcn събирам дъж¬
довна вода в кофа, ведро
aufla&sen —- leicht, schnell aufTaeecn схващам, усвоя¬
вам лесно, бързо, като ня шега; || tlwas richtig, falsch
auffassen схващам, разбирам нещо правилно, погреш¬
но; || wie soll ich das auffassen как (трябва) др раз¬
бирам, тълкувам това; |l tiwas als persönliche Beleidi¬
gung, als seine Lebensaufgabe, als Schmeichelei üuffaseen
схващам, изтълкувам нещо като лична обида, лично
оскърбление, схващам го като своя жизнена задача,
като ласкателство, подмазване; || etwas tragisch auf-
(3^^ интерпретирам, изтълкувам, схващам нещо ка¬
то трагедия, смятам го зр трагедия. осмислям го тра¬
гично. придавам, отдавам -му трагично значение, пре¬
живявам го трагично; разг. вземам го трагично, много
надълбоко
Auffassung, die - - eint leichlc Auffassung haben схва¬
щам, усвоявам бързо, лесно, като на шега; ф eine
richtige, falsche, verCehrlt. hohe Auffassung von etwas
haben имам вярно, погрешно, криво схващане, раз¬
биране, високо мнение за нещо; i! seine Auffassung lei¬
ten, erhärten споделям, подкрепям, потвърждавам
схващането, тълкуването, мнението му; || dic Auffas¬
sungen davon, darüber stehen sich diametral gegenüber
схващанията iio този въпрос, върху това са диамет¬
рално противоположни; Ц ich mußlc meine Auffassung
von dieser Sacht, über dic Sacht revidieren, korrigieren.
ändern трябваше др ревизирам, коригирам, променя
схващането си, мнението си по този въпрос; || ich habt
meine eigene Auffassung von dicece Sache, bin anderer
Auffassung als du по този въпрос, за +ова имам малко
по-друго мнение, схващане, разбиране от тебе, мисля
по-другояче, схващам работата по-иначе от тебе; ||
diese Auffassung gehl auf Plalo zurück това схващане
иде от Платон; || nach meiner Auffassung, meiner Auf¬
fassung nach по (според) моето мнение, схващане, раз¬
биране
auffindrn - ■ nicht die kleinste Spur von ihm auffindcn
ue откривам и най-малката следа оа; него
auffls-chrn — einen Leichnam auffischen изваждам от
водата, улавям, хващам труп ня удавник; umg. wo hast
du das, dcn bloß aufgefiecht откъде научи, узна това;
откъде докопа, изрови, изкопа тоя екземпляр, къде
намери, набара, пипна тоя тил; || umg. ein Mädchen
aufflechen улавям, хващам момиче на въдицата си
aufflacCcra - -- die Kerze flackert auf свещта приплам¬
ва; ф sein Huß, Mißtrauen flackerte wieder auf омра¬
зата, недоверието му пламна отново, се разгоря отно¬
во; || Unruhen flackern immer' wieder auf непрестанно
избухват-, се орзтаоят, припламват вълнения, смутове,
безредици
uufftammen ■ - - ihr Gesicht flammte auf лицето й плам¬
на (като божур), ярка червенина обля, покри лицето
й; || seine Augen schienen aufzuflammen очите му за¬
пламтяха, светнаха като въглени; ф Haß, Wul, Liebe
flammt auf разгаря се, пламва омраза, ярост, любов;
ф Unruhen, Aufsländt, Streiks flammen auf избухват
безредици (вълнения, смутове), въстания, стачки
auffliegen -- - Staub, eint Staubwolke fliegt auf надига
се прах, ирдиг-рт се облаци от прах; || dcr Sprcngstoff-
lagcr ist aufgeflogtn динамитият погреб експлодирр,
хвръкна въи въздуха, бе вдигнат във въздуха;® übertr.
etwas (die Konferenz, dcr Plan, ein Unternehmen) fliegt
auf нещо (конференция, план, мероприятие) пропада,
се проваля, не се осъществява, не се състоява, разг.
хвръква иъи въздуха, изгърмява, сс разтуря; ф das
Fcnsler, die Tür fliegt auf прозорецът, вратата се раз¬
тваря внезапно ’
auffordern - - ihn zu etwas, zur Mitarbeit, zur Rechen¬
schaft, zum Schweigen, zum Silzen üuffoedeen призова¬
вам, приканвам го към нещо; поканвам го да съ¬
трудничи, за сътрудник, др даде сметка, отчет-, да
мълчи, дя седне; || sie zum Tanz auffoedeen поканвам
я нр танц, да танцуваме; ф eine Sladl zur Übergabt
auffordten приканвам град др се предаде, предлагам
на град др капитулира
Aufforderung, die -- bitte clnirclcn ohne besondere
Aufforderung моля влизайте, без др чакате специална
покана; || eine Aufforderung zur Mitwirkung, zur Teil¬
nahme, zur Mitarbeit erhallen поканват ме. получавам
покана да участвувам, др взема участие, др сътруд¬
нича, да стана сътрудник
üuffeeescn - - alles auffeeestn изяждам, разг. омитам,
изгълтврм, оплесквам, изшиоскирм, излапвам всичко;
омитам чинията; || etwas mit Haui und Haaren auf¬
fressen изяждам нещо c кожата и костите, с пррнрнцте,
до шушка; не оставям помен, следа от нещо; ф ihn
vor Liebt auffrtseen wollen иде ми, искам др го изям
от любов; j sie hal mich mil den Augen fast aufgtfeeeecn
тя искаше да ме изяде, погълне с очите си; || tr wird
dich nicht auffeceeen не се бой, той няма да те изяде,
др ти направи нищо; || du schaust mich an, als wolllesl
du mich auffreeeen гледаш ме. сякаш искаш др ме из¬
ядеш, сякаш съм ти изял бащиното имане, сякаш ще
мс глътнеш; ф der Prozeß fraß sein ganzes Vermögen
auf процесът погълна цялото му състояние, го разори
напълно, го съсипа материално; || die Sorge, dic Krank¬
heit, dlt viele Arbeit frißl mich auf грижата подравя,
подкопава, руши здравето ми; болестта, многото ра¬
бота ме съсипва, руши силите ми, ме съсипва физи¬
чески
auffriechen — Möbel, seine Garderobe, Gcmäldc aul-
felechtn освежавам, подновявам мебели; подновявам
гардероба си; реставрирам картини; || das Blui, seine
deutschen Kenntnisse, Erinnerungen auffriechen опрес¬
нявам, освежавам кръвта; възстановявам знанията,
познанията си по немски език; опреснявам, възобно¬
вявам спомени; || seine Lebensgeister mit einer Tasse
Kaffee üuffriechen подкрепявам силите си, повдигам
тонуса си, освежавам се, ободрявам се с чашка кафе;
ф dcr Wind frischt auf вятърът се засилиа, започва др
духа по-силно; излиза силен вятър; ф sich (Akk.)
durch eine Reist üuffeiechcn освежавам се c пътуване
üuffüheen - rin Drama, ein Stück, ein Musikstück,
einen Tanz aufführen поставям, представям, изнасям,
дриам в театъра драмр. пиеса; изпълнявам музикална
пиеса, танц; || ihm Thcalcr eine Szene uufführen раз¬
игравам пред него театър, комедия, праия му сцена;
|| cincn wahren Freudentanz, einen wahren Eiertanz auf¬
führen скачам като луд, не зная къде др се дяна, какво
да правя от радост, луд съм от радост; трвцорм, хит¬
рувам, фокуснича, постъпвам крайно предпазливо,
сякаш танцувам върху яйца, стъпям върху паници; ||
ein wahre Tragödie aullühren разигравам истинска тра¬
гедия, правя хистерични сцени, истинска трагедия от
нещо; © 'ein Denkmal, ein Gebäude aufführen построя¬
вам, издигам паметник, сгрядя; © Beispiele, Gründe,
Tatsachen aufführtn привеждам, посочвам, даирм при¬
мери, изтъквам основания, факти; || etwas als (zum)
Beweis, seine Worte als Beleg aufführtn привеждам, да¬
вам, посочвам нещо като, зя доказателство, цитирам,
споменавам, привеждам, изтъквам думите му като
доказателство, в подкрепа, и доказателство на нещо;
|| einen Posten in einer Rechnung aufführtn означавам,
отбелязвам, вписвам, нанасям перо в сметка; © er
führlt sich wie cin dummer Junge, wie ein Holzklotz, wie
ein Rasender auf той се държа като глупаво момче,
като дръвник, пън, като луд, бесен; || iron. du hast dich
wieder einmal reizend aufgtführl ти се държа пак чу¬
десно, няма що др се каже; пак се отличи с държането
си, държа се отвратително; || du hast dich gegen ihn
niederträchtig aufgcfühel ти се държа, отнесе долно,
недостойно, по долен начин към него
Aufführung, die — tln Theaterstück, einen Film zur
Aufführung bringen представям, поставям пиеса и теа¬
търа, прожектирам, давам филм; || das Stück gelangte,
Cam zur Aufführung, erreichte 100 Aufführungen пиесата
бе поставена, достигна 100 представления, бе пред¬
ставена, играна зя стотен път; || bei (an) einer Auffüh¬
rung milwirCtn участвувам, играя и представление
Aufgabe, die - - eine Aufgabe ausre^ncn, umg. rausbc-
kommcn, lösen пресмятам, решавам, разрешавам зада¬
ча; задачата ми излиза; || vielt Aufgaben aufbeCommen,
aufhaben задават ни, имаме много уроци, домашни
работи (упражнения); || umg. seine Aufgaben machen
научавам уроците си, написвам домашните си
работи; © das war keine leichie Aufgabt - тоиа не беше
лесна, лека работа, не бе шега-работа, играчка-ра¬
бота; || ich betrachte, empfinde es als meine Aufgabe,
sehe cs als meine Aufgabe an гледам ня това като' ня
своя задача, на свое задължение, чувствувам го като
своя задача, свое задължение; || cs sich (D.) zur Auf¬
gabe machen поставям си го за задача; || ihm eine Auf¬
gabe siellen, zuwelsen поставям, възлагам му задача;
|| ihn mit einer Aufgabe betrauen натоварвам го със
задача, възлагам му зядячр; || eine Aufgrabe in Angriff
nehmen, umg. anpacken пристъпвам към изпълнението
ня задача, зрнриям се за нея; || sich (Akk.) einer Auf¬
gabe cnllcdigen изпълнявам, свършвам задача, разг.
отървавам се от нея, свалям я от гърба си, отбивам
си тая грижа; || eine Aufgabe bewältigen, erfüllen, er¬
ledigen овладявам задача, справям се с нея, свършвам
я успешно; || einer Aufgabe gewachsen, nicht gewachsen
sein дорясъл съм за задача, справям се успешно с нея,
тя е по силите ми; не съм дорасъл зр задачата, не
мога др се справя с нея, тя не е по силите ми, разг.
гя не е лъжица зя моята уста; © die Aufgabe der
Stellung, des Amtes напускане на службата, отказване
от длъжността; || die Aufgabe seines Berufes, seines Pla¬
nes изоставяне, захвърляне, разг- зарязване ня про-
фсиятя, ня план, отказване от професията, от план;
© Sport, etwas zwingt mich zur Aufgabe нещо ме при¬
нуждава, ми налага др се откажа, д;;А:е оттегля от
по-нататъшното състезание; © dic Aufgabe der Per¬
sönlichkeit себеобезличаване
aufgabeln — eiwas uufgubcln набождам, набучвам ня
вилицата; вдигам с вилата; || wo hast - du den bloß
aufgcgabcll откъде го изрови, къде го н-бар;, докопа,
пипна тоя (екземпляр); |) ein Mädchen uufgabcln хва¬
щам, улавям момиче на въдицата си; || wo hast du
aufgehen 103
denn diese Weisheit aufgcgubeli откъде си я купил, взел,
заел тяя мъдрост
Aufgabenbereich, der, das — das gehört nicht in
mein(cn) Aufgabenbereich, gehl über mcin(en) Aufgaben¬
bereich това не спада и моя кръг от задачи, излиза
вън от моите задължения
aufgeben — ihm eine Rechenaufgabe, ein Rätsel, eine
schwierige Fragt aufgebcn задавам' му (да реши) задача,
гатанка, мъчен въпрос, проблем; || ihm ein Gedicht, eine
Übersetzung aufgcbcn давам му да научи стихотворение
наизуст, др преведе текст, задавам му за домашно
превод, възлагам му превод; © einen Brief, cin
Telegramm, ein Päckchen bei dcr Post, cin Gepäckstück
als Frachtgut aufgebcn подавам писмо, телеграма, ко-
летче ня пощата, багаж нр гарата с малка бързина;
|| ein ^^31, eine Anzeige bei стет Zeitung aufgeben
даиам обява във вестник;© das Studium, die Hoffnung,
das Spiel, dic Arbcll aufgcbcn отказвам се от следва¬
нето, напускам, разг. зарязвам го; изгубвам, изоста¬
вям всяка надежда; отказвам се от играта, разг. за¬
рязвам я; напускам работят;; || sein Ziel, seinen Plan,
seine Absicht aufgeben отказвам се от целта, плана,
намерението си; || einen KranCen, ein Schiff aufgeben
изгубвам всяка надежда зя спасението на болен, счи¬
там го за безвъзвратно изгубен, разг- отписвам го;
считам, смятам кораб за загубен, разг. пиша го за¬
губен; © die Scelc, seinen Geisi aufgebcn издъхвам
Aufgebot, das — das Aufgebot trhalltn получавам
повиквателно, мобилизират ме; || das erste, lcizlc Auf¬
gebot свикване, мобилизация на част от запаса; свик¬
ване под знамената, мобилизиране ня исичко годно
др носи оръжие, на последните набори; © ihm ein
Aufgebot machen накастрям го, чета му конско' еван¬
гелие; © unltr Aufgebot aller Kräfte, der lelzlen Kräflt
при мобилизация ня всички сили, на последните сили,
с крайно напрежение; © das Aufgebot aushängcn окач¬
вам обява, оповестявам предстоящо бракосъчетание
на двойка; окачвам покана да се явят наследниците
и съда; || ein Aufgebot an die Nachlaßgläubiger erlassen
съдът поканва c обява кредиторите ня починалия да
предявят исканият; си срещу наследството
aufgedunsen — ein vom vielen Trinken aufgedunsenes
Gesicht подпухнало от много пиене лице
aufgehen — dic Sonne, dcr Mond geht auf слънцето,
месецът изгрява, възлиза на хоризонта; © Pflanzen,
Blumen, Sumcn, Saaten gehen auf растения, цветя, се¬
мена, посеии покарврт, покълват, поникват, се хващат;
|| die Lügensaal isi aufgegangen лъжат; се прихвана,
пусна, хвана корени, даде, върза плодове; || die Pocken
sind aufgegangen ваксинацията против едрата шарка
се е прихванала;© eine Ahnung, Hoffnung, cin Gedanke
gehl in mir auf обхваща ме, обзема ме предчувствие;
поражда се надежда и душата ми; осеня ме предчув¬
ствие, мисъл, идва ми наум мисъл, заражда се, хрумва
ми идея, проблясва мисъл в ттаиата ми; © die Tür,
das Fenslcr, das Geschwür, die Wunde, das Els gehl auf
ирататр, прозорецът се отваря; циреят се пуква, ра¬
нят; се отваря; ледът се пуква; || dcr Knolen, die Naht,
das Haar isi aufgegangen възелът се е развързал; шевът
се е разпрал, пукнал; косат; се е разпуснала, е пад¬
нал;; || die Knospen sind aufgcgangcn пъпките с; се
пукнали, са разцъфтели, ся цъфнали; © ein Amt, eine
Stelle gehl auf открива се, овакантява се служба; -откри¬
ва се ваканция, служба; || das Broi, der Teig geht auf
хлябът, тестото се вдига, втясвя, разг. кабардисва,
164 aufgeschmissen
набъбва; || slt ging auf, isi aufgegangen wie e>.n Pfann¬
kuchen, wie eine Dampfnudel н-дебеляла, надул; се е
като козунак, станала е цял бъбрек; © ein starker
Nordwind ging auf надигна се, излезе силен северен
вятър; || dcr Fluß gchl auf рекат; покачва нивото си;
ф mir gchl eine neue Wcli, der Sinn des Lebens auf
разкрива се, разтваря се нов свят пред очите ми; осъз¬
навам смисъла на живота; || ihm sind die Augen auf-
gegangcn отворих; му се очите, прогледна; развиделя
се, просветля му пред очите, погледа, започна д; ви¬
жда нещата ясно, дя ги проумява, разбира; || mir gehl
ein Lichl (ein Seifensieder, cin Talgllchl, eine GasfabrlC,
ein Kronleuchter) in dieser Sache, über diesen Vorfall,
über dich auf става ми ясно (ясно и преясно, ясно като
бял ден), проглеждам напълно, проумявам напълно
нещата, започвам да се досещам, да разбирам, про-
светлявр пред погледа ми, развиделява се, прояснява
се и главата ми, добивам пълня яснота за нещо, на¬
пълно наясно съм с нещо, с тря случка, с тебе; || ihm
gehl das Herz, die Scelc (dabei) auf сърцето, душата му
са разтопява, разтваря (при т;я гледка), сърцето му
подскача от радост; ф der Weg, die Slraße, der Berg
gehl hier sieil auf пътят, улицата, планината възлиза
тук стръмно, се възкачва, издига .стръмно нагоре; || das
Fcuer, dcr Rauch, der Nebel gehl auf огънят се
разгаря, пламва: нявдигя се, изкачи; се, извива се пу¬
шек; мъглата се вдига, пълзи, се качва нагоре; ф eiwas
gehl in Rauch, Dampf, Asche auf нещо изгаря, се пре¬
връща в пепелище, става на дим и пепел; || eine Sladt
gchl in Flammen, in Rauch und Flammen auf градът
гори, пламва, изгаря, бива обхванат от огнената сти¬
хия, от пламъците, се превръща и пепелище, в дим
и пепел, и куп" димещи развалини; ф die Rechnung
gehl auf сметката, задачата излиза (без остатък); || die
zwei gchi in dcr vier auf четири се дели ня две без
остатък; || übertr. seine Rechnung ging nicht auf криво*,
погрешно си бе направил сметката, сбъркал е, излъгал
се е и пресмятаният;, изчисленията, сметките си; ||
Schuld und Guthaben gehen auf вземане и даване се
покриват; ф die Kellen gingen im RomcHum auf кел¬
тите се претопиха, изгубиха и римляните, бяха по¬
гълнати, претопени от тях; || tr gchl in ihr, in seiner
Arbeit, in seinen Studien auf той й принадлежи без-
остртъчно, предаден й е всецяло, до обезличаване;
напълно е отдаден, се е посветил ня р-ботат- си, не
знае нищо друго освен р-бот-т- си, напълно е по¬
гълнат от заниманията си; тя, р-бот-т- му, занима¬
нията му са всичко за него, запълват изцяло живота
му; || sic gchl ganz in ihren. Kindern auf тя изцяло е
предадена ня децата си, грижата за децата я поглъща
напълно, те са всичко зя нея, нищо друго не я инте¬
ресува освен децата, нищо друго не съществува за нея
освен децятя й, живее единствено, само за децата си;
ф dic Jagd geht auf ловният сезон започва, се открива;
ф etwas (Holz, Papier) gehl auf нещо (дърва, хартия)
иърви, се харчи, -се изразходи; много, се свършва бър¬
зо; || viel Geld aufgchcn lassen харча, пръскам, израз¬
ходвам много пари, живея без сметка, имам широка
ръка, харча, пръскам пари наляво и надясно; ф sich
(DJ die Füße aufgchen набиват ми се, разраняват ми
се краката от ходене, тичане; ф mit ihm aufgehen спо¬
гаждам се, сдобрявам се с цего
aufgeschmissen — restlos, schön aufgeschmissen sein
виждам се в чудо, чудя се и се мая какво дя правя,
съвсем съм се объркал, не зная накъде, какво да пред¬
приема; забърквам се к-то пате в кълчища, и мъгла,
като куче в небрано лозе, иъв воденица; к-то в не¬
брано лозе съм; || ohne dich bin ich rcsllos aufge¬
schmissen без тебе съм съвсем загубен, хич ме няма;
без 'гебе не мог; да се оправя, съвсем ще объркам
конците
aufgraben — das längst Vergessene wieder aufgrabtn
р-зр-вям отдавна забравени неща, ровя и минали
р-боти, потънали в забравя, забвение; разтварям ар¬
хивата н; миналото
aufgreifen - - einen Dieb, eine Frage, einen Gedanken,
dcn fal1cnge1aesencn Faden wieder uufgreifcn хващам,
улавям, з-л-вям крадец; подлавям, подхващам въ¬
прос; подхващам, подемам мисъл, идея, (до^-зр;-
ботвам я, доразвии-м я; поемам, подхв-щ-м, под-
нрвям отново прекъснатата, изоставената нишка ня
разговора, ня разказа; || ein Wort augfrelfen доляв-м,
дочувам дума; залавям се за, о нея
aufhaben — er hat keinen Hui auf той няма шапка
ня глаирта. е гологлав; || hast du deine Suppt schon auf
изяде ли си супата; || dcr Schüler hat hcutc viel auf
ученикът има за днес много зададено, много уроци
да готви; || haben wir eiwas in Deutsch auf имаме ли
нещо (урок, домашно), нещо за учене по немски; ||
wann haben dic Geschäfte am Sonnabend auf кога, по
кое време с; отворени магазините и събота?
aufhalsen — ihm etwas (die ganze Arbeit, viele Ver¬
pflichtungen) aufhulscn окачвам му, обесвам му, троп-
в-м му. нахлузвам му нещо ня шията, врраа, навли¬
чам му беля на главят;; стов-рв-м, тропвам му ця-
нртр р-бот; на него, на неговата глава, стои-рвам
всички задължения на него, ня неговата глава; || da
hal er sich (el)was Schönes aufgthalsl хубава беля, ху¬
баво въже си окачи той на шията; взе си белят; с
това; || sich (DJ eiwas, jemanden aufha1ecn lassen оста¬
вям се д; ме натоварят с нещо, д; ми тропнат, сто¬
варят някого ня враг;, н; шията
auilialten — ich hallt mich an einem Orl, im Freien
auf пребивавам на едно място, прекарвам на открито,
ня въздух; || ich habe mich lange bbl ihr aufgchaltcn
останах дълго при нея; ф lassen Sic sich durch mich
nicht aufhülltn нека моето присъствие дя не Ви сму¬
щава, пречи, гледайте си работата, вървете, където
сте тръгнали, аз не искам др Ви задържам, д; Ви
преча; || ich will dich nicht länger aufhalltn не искам
(желая) д; преча повече ня р-бот-т- ти, да ти отнемам
поиече време, да те задържам - повече; || den Ftlnd, die
Entwicklung aufhalltn з-държ-м врага; з-б-вям, за¬
държам, спъвам развитието; -ф* was man nicht aufhul-
ien kann, soll man laufen lassen насила хубост не става;
ф die Tür, die Hand aufhalltn държ; отворен; вратат;,
ръката; || dic Augen nicht mehr aufhallen können не
мога да държ; иече очите си отворени, очите ми се
затварят от само себе си, умирам з; сън, две не ви¬
ждам; || Augen und Ohrtn aufhalltn отварям очите и
ушите си, превръщам се целият и зрение и слух; ф
sic hielt mich lange. unnütz damit auf тя ми отне, ми
загуби излишно, напразно много време с това; || ich
kann mich nicht so lange mil (bei) diesen Kleinigkeiten
aufhallen не мога др отделя много време, д; си губя
времето з; тия дреболии, да се занимавам толкова
подробно с тия дреболии; ф sich (AkkJ übet eiwas
(Akk.) aufhallen възмущавам се от нещо, критикувам
го; разг. чеша си езика зр нещо; || ich habt mich nie
über dich, über deinen Lebenswandel aufgehallen никога
не съм се запимрврл с тебе, с живота ти
aufhängen — dcn Hut, Bilder an der Wand (un cincn,
einem Nagel) aufhängtn окачвам шапката ня закачал-
aufklären 105
кат;, картини на стената; || Wäscht zum Trocknen auf-
hängcn простирам пране (да - изсъхне); © ihn (am Gal¬
gen) aufhängen обесвам го, окачвам го н; бесилката;
II er hal sich in der Verzweiflung, aus Verzweiflung uuf-
gehängt (uufgchangen) и отчаянието си, от отчаяние
той се обеси; ф umg. ihm ein undankbares Amt auf¬
hängen натоварвам го c пебтртодарпа служба, мисия;
•I ihm schlechte Wart aufhängtn пробутвам му, хър-
зулврм му, натрапвам му лоша стока; || ihm eine Lüge,
eint falsche Nachricht, ein Märchen aufhängtn мятвам
го. извозвам го, връзвам го, пращам го з; зелен хай¬
вер, разправям му бабини деветини, лъжи, б-сни, при¬
казки от хиляда и - една нощ, разни небивалици, вре-
ли-пекипени
aufheben — einen Gestürzten, eine Lusl, die Hand (zum
Schlag), dic Augcn, den BlicC vom Boden aufheben вди¬
гам паднал, товар, ръка (за удар), замахвам с ръката;
повдигам очи, издигам поглед, взор; || den Schleier
aufhebtn вдигам во-лр, булото; откривам лицето си;
i| dic Sitzung, die Versammlung, die Belagerung aufhebtn
закривам, вдигам заседание, събрание; идшам обса¬
дата, прекортяврм, снемам я; || dic Tafel uufhtbcn вди¬
гам трапезата, софрата; прекъсвам, зарязвам, изос¬
тавям по средата една р-бот-. Изразът води началото
си от времето, когато горната дъска на масата е
била подвижна. След всяко ядене тя била вдигана и
отнасяна в кухнята, за да бъдат сложени нови ястия;
ф ein Gcsciz, einen Vertrag uufhtbcn отменям закон;
развалям, -нулирам, депонсиоам договор; || dic To¬
desstrafe, die Sklaverei aufhebtn премахвам, отменям
смъртното наказание, робството; || die Verlobung auf¬
heben развалям годеж; || einen Bruch aufhcben съкра¬
щавам дроб; || eins hebt das andere auf едното отменя,
изключва другото; двете взаимно се унищожават,
компенсират се взаимно; || so heben wir gegeneinander
auf так; сме квит, си уреждаме сметките; ф mit ihn)
aufheben скъсвам с него, развалям, разтурям при¬
ятелството с него; ф etwas zur Erinnerung, zum An¬
denken aufhebtn вдигам, прибирам, скътвам, запаз¬
вам, съхранявам нещо за спомен; ф sic ist, sie fühlt
sich bei ihrer Freundin gul, bestens aufgehoben тя е на¬
станена, приютена добре, великолепно у приятелката
си, се чувствуия много добре, ня сигурно, добро мяс¬
то, в добри ръце, к-то у дом; си при нея; || dort weiß
ich dich gul uufgchobcn к-то си т;м, съм спокоен, не
се безпокоя з; тебе, защото зная, че си на добро мяс¬
то, в добри, сигурни ръце, че нищо лошо не може др
ти се случи
Aufheben, das — viel Aufhcbcn(s) von, um etwas mach¬
en вдигам голям шум, голяма врява, дандания, па-
гардия, правя голям въпрос за нещо, правя шумна
реклама около нещо, афиширам го, Отдавам му, при¬
писвам му прекадено голямо значение; || kein Auf¬
heben^) von eiwas machen не вдигам голям, излишен
шум около нещо, не го афиширам, не шумя с него;
безшумно, без излишни дандании, патардии; || ohne
viel Aufheben^) без да шумя много, без много шум,
безшумно, без шумна реклама, без д; се афишира
излишно. Изразът идва от церемонията с издигане на
сабите със звън преди фехтовка или двубой. || jedes
Aufhebtn|e) vermeiden избягвам всякакъв шум, вся¬
каква гласност, реклама
aufheitern — ihn aufhellcrn р-зтуш-врм, разведря¬
вам, развеселявам, ободрявам го; ф das Weiter, dcr
Himmel htlierl sich auf времето се разяснява, изяснява,
се разведрява, оправя, став; хубаво; небето се про¬
яснява, разобличава, става синьо, ведро; облаците се
пръсват; || sein Blick, Gesicht hcilertc sich auf погледът.
лицето му се проясни, разведри, развесели, светна,
просия
aufhelfen —■ ihm aufhelfen помагам му да стане, да
се изправи, д; стъпи на кракат; си; орен. помагам му
да стъпи ия крякат; си. д; се издигне, да напредне
в службата; || ich helfe seiner Хаис, seiner Bildung, sei¬
nem Glück, dcr trüben Stimmung auf помагам му др
подобри финансите си, подпомагам го финансово,
парично, д; добие, получи образование, др завърши
образованието си, дя се образова; допринасям за щас¬
тието му, з; доброто настроение, д; се разведри ло¬
шото настроение '
aufhellen — ein Bild, das Haar, dic Stimmung, das
Leben aufhellcn освежавам, осветлявам картина; из¬
русявам коса; разведрявам, подобрявам, поправям
настроението; внасям сиежя струя, радост в живота;
ф übertr. eine Fragt, ein Verbrechen aufhellcn изясня¬
вам, осветлявам въпрос, проблем; разкривам пре¬
стъпление; ф das Weiler, der Himmel, sein Gcsichl hellt
sich auf, - aufheitern; j| es hat sich aufgchelll небето,
времето се изясни, небето се разведри, облаците се
разнесоха; небето е синьо, безоблачно, чисто; || das
Rätsel hal sich aufgchclll загадк-т- се разбуди, се из¬
ясни
aufhetzen - - ihn zum Krieg, gegen seinen Vorgesetzten
aufheizen подстрекавам, подбуждам, нясъсквям го
към война, настройвам, наострям, разг. напомпвам,
навивам, подсторвам, подкокоросв-м го, пускам му
фитили, шишове, влизам му под кож-т- срещу шефа
му
aufholen — PlaneücCeiande, eine Verspätung, dial.
Schlaf aufholen наваксвам изостаналост и пляна, за¬
къснение; доспивам, отспи вам си; || Sport in dcr letzten
Minute aufholen поправям, изравнявам резултата, по¬
стижението и последната минута, пред финиш;; ф
Zucker hat stark uufgtholl цената на зах-рт- се покачи
значително, чувствително ня борсата, отбелязр зна¬
чително покачване, повишение
aufhorchen - tr horchlt auf той се ослуша, наостри
уши. слух, нададе ухо; || eiwas macht, läßt mich auf¬
horchen нещо привлича вниманието ми, ме накарва
дя надам ухо, др се ослушам, да насоча вниманието
си към него, нататък
aufhören — der Regen hal aufgehörl, es hal aufgthörl
zu rtgntn дъждът престана, спря; престана, спря да
иали; || hör doch endlich auf, davon zu sprechen спри,
престани най-сетне да говориш за това, стига си при¬
казвал, дрънкал з; това; •<*> in Geldsachen hörl die
Gemütlichkeit auf със свой яж, пий, търговия не праии;
дружбата си е дружба, парата — пара; || da hört doch
alles (Verschiedenes), (bei mir) dic Gemütlichkeit, die
Weltgeschichte auf тоиа вече е прекадено, много, пре¬
лива чашата ня търпението, не може д; се търпи,
понася иече; повече от тов; здраве му кажи; тоиа е
върхът на всичко, на безобразието, прекрачва всяка
мярка, граница, е вече нетърпимо, непоносимо; няма
ли др млъкнеш най-сетне; ще престанеш ли пяш-сетпе;
ф ohne Aufhörtn lachtn смея се непрекъснато, без¬
спирно, непрестанно, като луд
aufjagen — ein Tier aufjagen вдигам, подпл-шв-м,
подгонвам дивеч; || ihn aus dem Schlaf, aus dcn Federn
aufjagen вдигам го, разкарвам го от сън, от леглото;
|| das ganze Haus uufjagen вдигам цялата къща ня крак
aufklären — einen Fehler, Irrtum, ein Mißverständnis,
ein Verbrechen aufCiären разяснявам, изяснявам греш-
106 Aufklärung
ка, заблуда, недоразумение, разкривам, изяснявам,
разнищвам престъпление, разкривам нишките на пре¬
стъпление; ||- eint unverständliche Stelle im Buch aufklä¬
ren обяснявам, разяснявам, коментирам, тълкувам,
Oрзтълмяиам неясен. неразбран текст, мъчно място
в книга; || ein Rätsel, ein Geheimnis aufClärcn разяс¬
нявам, изяснявам, разгад-в-м, разбулвам загадка,
тайна; ф Jugendliche aufClärcn просвещавам младежи
полово, по полови въпроси, запознавам ги с половите
въпроси; ф eine Gegend aufklären разузнавам, реког-
посицрам, проучвам местност, област; ф ihn über die
politische Lage aufClären информирам, осведомявам го
з; политическото положение, изяснявам му полити¬
ческото положение, просвещавам го политически; ф
ihn über die wirkliche Luge, über den Ernsl dcr Lage
aufClärcn откривам, разкривам му истинското поло¬
жение, сериозността на положението, не скривам от
него истинското положение, сериозността на поло¬
жението; || ihn über seinen Irrtum aufklären изваждам
го от заблудят; му, разсейвам заблудата му, обяс¬
нявам му как стоят нещата, разкривам му истинското
положение нр нещата; || sich (Akk.) durch ihn über dic
wahren Verhältnisse aufklären lassen накарвам го да ми
обясни истинското положение. да ме запознае с него,
д; ме информира, осведоми за истинското положение;
ф das Wcller, der Himmel Cläri sich auf - s. aufheitern;
ф dic Sucht hat sich von selbst aufgeklärt р-бот-т- се
изясни сама, от с-мо себе си, стана ясна от само себе
си; разрешението, обяснението на загадк-т- дойде от
само себе си, без др го търсим; || das wird sich eines
Tagcs schon aufklären --овя ще се разкрие, ще се изясни,
ще стане ясно, ще намери своето обяснение, разре¬
шение един ден; ф ein aufgeklärter Kopf просветен
човек, ум; човек без предразсъдъци, условности
Aufklärung, dic — ■ das Zeilalltr dcr Aufklärung епо¬
хата на Просвещението; ф etwas haret, bedarf noch der
Aufklärung нещо още ч-ка своето обяснение, разре¬
шение, се нуждае още от обяснение, разяснение; || et¬
was fand bisher noch keine Aufklärung нещо е останало
и до днес неизяснено, е останало и до днес загадка,
тайна, не е намерило своето обяснение, разрешение;
|| eint Aufklärung über das Wesen dcr Schwindsucht er¬
langen (придобивам яснота върху същината на ту¬
беркулозата, намирам обяснение за нейното естество,
р-зрешаи-м въпроса за същината ня туберкулозата;
|| sich (D.) über eine Fragt, in einer Frage Aufklärung
verschaffen намирам обяснение, добивам яснота по,
за един иъпрос; ® Aufklärung(en) über eiwas (Akk.)
verlangen, geben искам, даиям обяснение, сведения,
информация за нещо, информирам, осведомявам за
нещо; - || ihm Aufklärung schuldig bleiben не му д-и-м
обяснение, оставам др му дължа обяснение; ф kul¬
turelle, politische Aufklärung културна, политическа
просвета; || die Aufklärung der Jugendlichen полово
просвещение (полов; просвета) н; младежта; || eine
breilc Aufklärung unter dcr Bevölkerung entwickeln раз¬
вивам, разгъвам, разгръщам широка просветителна
пропаганда, политическа агитация всред населението;
ф dic Aufklärung eines Verbrechens, eines Geheimnisses
разкриването, изясняването. разнищването на пре¬
стъпление, разкриването, разбулването на тайна; ф
die Aufklärung cincr Gegend übernehmen поемам раз¬
узнаването на местност, област; н-гърбва^ се д; раз¬
узная местност; || dic Aufklärung zur (auf) See, durch
Flugzeuge морско разузнаване; въздушна рекогнос-
цировка
aufknacken — übertr. ihm eine hurlc Nuß aufzuknacken
geben давам му костелив орех, да реши трудна, мъчна
задача; ф einen Gtldscheünk, ein Auto uufknacken раз¬
бивам каса, вратата ня автомобил
aufknöpfen — dcn Rock aufknöpfen разкопчавам са¬
кото; ф die Ohrtn, die Augcn aufknöpftn отварям,
простоям ушите си, слуха си; отварям очите, отварям
очите си на четири; || warum hast du die Augen nicht
aufgtknöpfl къде ти бяха очите; защо не си отваряше
очите; ф aufgeknöpft sein общителен, откровен,
открит, отворен, сърдечен, достъпен, оазтовоолци чо¬
век съм
aufCommen — tr wird schwerlich wieder aufCommcn
той мъчно ще се приидигне, мъчно ще - оздравее, едва
ли ще се оправи, привдигне; || von seinem Lager, von
seinen Wunden aufCommcn приБдигам се от леглото,
постелята, от раните си, оздр-ияиам от раните си; ||
man zweifelt an seinem Aufkommen съмняват се в не¬
говото привд^-не, оздравяване, че ще оздравее, отпи¬
сали са го иече; || aus dem Slaubt seiner Gcburl auf-
Commcn издигам се от к-лт-; <ф> der Gefallene kann
nicht wieder aufCommcn паднеш ли, свършено е иече
с тебе (никога иече няма да се вдигнеш, да преуспееш,
д; прокопсаш); ф ein Gewiller, ein Slurm, ein starker
Wind kam auf излезе, н-вдигна се, появи се буря. ви¬
хрушка, хала, силен вятър; j ein Gerücht, ein Gercdc,
eine neue Mode kommt auf пуска се, появява се слух,
мъли; (клюка), излиза, възниква, поражда се, появява
се нова мода; || neue Sitten, ncuc Staaten kommen auf
нови нрави (обичаи) се създават, възникват; раждат
се, изникват, появяват се нови държави; || Zweifel,
Wünscht, Gedanken kommen auf изникват, пораждат
се, възникват, появяват се съмнения, желания, идеи;
|| Verdacht, Mißtrauen kommt bei (in) mir auf и мене,
и душат; ми възниква. се поражда, се явява подоз¬
рение, недоверие; || cs wollte keine Stimmung, keine
Unterhaltung mehr aufCommen не можа д; се - създаде
истинско настроение, да се завърже (поведе) истински
разговор; || keine Zweifel über etwas (Akk.) aufkommcn
^^сп потискам съмнения за - нещо, не позволявам да
се породят, да възникнат никакви съмнения; || etwas
nicht aufkommcn lassen задушавам нещо още и заро¬
диша му, потискам го, не му позволявам д; вирее,
д; се прояви, д; преуспее, разг. д; прокопся; ф südd.
wenn das aufkomml, gehl es ihm schlecht ако тоиа се
разчуе, разкрие, разбере, ако излезе тои; наяве, н; бял
свят, им; да пати; || dcr Betrug ist aufgcCommtn из-
м-м-т- стан; явна, бе разкрита; ф das Schiff, der
Läufer kommt auf корабът се появява на хоризонта,
приближава; бегачът изравнява резултат;, се прибли¬
жава бързо до целта, наваксва пропуснатото; ф ihm
für dcn Schaden, für dcn Verlust aufkommcn отговарям
пред него з; вреди и загуби, готов съм д; го обезщетя,
др му платя обезщетение, др го обезвъзмездя; || für
ihn, für seinen Unterhalt aufkommcn отговарям парич¬
но за него, поемам издръжката му; |j dafür komme ich
nicht auf за това не поемам отговорност, никакво за¬
дължение, не отговарям, не мог; д; се задължа; ф
aus dcr Sammlung ist viel Geld aufgekommen om акцията
постъпиха в касата, се събрах; много пари; ф gegen
ihn kann niemand aufkommcn никой не можа д; се
мери, д- се състезава с него, дя му излезе насреща,
да го прдприкрзва, д; го надвие, д; го пребори, д;
го изпревари, да го падорботц и нещо; всички блед¬
неят пред него, не могат' да му кажат добро утро, да
му обърнат чехъла, д; се премерят с малкия му пръст,
auffeuchten 107
никои не може д; дели мегдан с него. той туря, сната
всички в джоба си; || gegen seine Autorität nicht auf-
Commtn können не мог; др предприема, да направя
нищо срещу неговия авторитет, много слаб, нищожен
съм, за д; се боря с него, с неговия авторитет
aufCraizcn - - einen Pickel, eine Wunde üufkeаlzcn раз¬
чесвам пъпка; закачам, без да искам, келката ня ряпа.
раздразвам рана с одиране; © die М' ^iCanten Cralzltn
einen Tanz auf музикантите изскрибуц-ха на цигулките
си едии танц, едно хоро; © das Mädchen hat sich hcutc
recht aufgekratzt момичето днес се е пртцздино, до¬
карало, н-контило, натруфило истински; || ihn durch
einen Spaß auf^atzcn създавам му настроение, раз¬
веселявам го с шега; || durch die gute Nachricht war
ich gestern recht aufgekratzt поради добр-т- вест вчера
бях доста весел, разположен. в настроение. в отлично
разположение н; духа, разг. на кеф. Има се пред вид
кардирани вълнени платове, чийто косъм създава впе¬
чатлението на нещо по-хубаво от обикновена материя
aufkreuzen — das Schiff krtuzl auf корабът се по¬
явява. изплува н; хоризонта, се отбив; в пристанище;
ф umg. tr kann jeden Augenblick hier uufkreuzcn той
може всеки миг д; се появи, да дойде, др се отбие,
др мине, разг. др се изтърси, д; цъфне тук; i| sollte sie
bei euch aufCreuzcn. so... ако се отбие у вас, ако я
срещнете, -ко я видите, ако се изпречи н; пътя ви.
то...
uufCriegcn — ich Cann eiwas (die Tür, dic Büchse) nicht
aufkelegtn не мога д; отворя (да отключа) нещо, пе
мог; д; отворя врат-т-, кутията;© er Cann den Mund
nicht uufkritgtn завързала му се е устата, дум; не може
др к-же, стои, мълчи к-то ням. пън, не може д; отвори
устата си; мълчи като пукал, сякаш им; катанец иа
устата, слива в устата; © wir haben hcutc viel aufgek¬
riegt днес ни з-д-дох- много уроци, дом-шии, имаме
много зя учене; © ich kann das Mittagessen nicht auf¬
kriegen не мога д; изям обеда
aufCündigen -- ihm den Dienst, die Freundschaft, den
Gehorsam, den Waffenstillstand aufkündigen предупреж¬
давам го. че напускам службата, че скъсвам приятел¬
ството с него; откази-м му подчинение, послушание;
прекъсвам временното примирие с него; || einen Ver¬
trag, ein Abkommen. das Abonnement aufkündlgtn р-з-
в-лям, разтурям договор; депопсцоам споразумение,
спогодба; прекъсвам абонамент
aufladen (das) Holz aufluden и-товарв-м дърва
(на кол-аа); © eine elekrtische Pallceic, den Akkumu¬
lator aufluden пълня (повторно) електрическа батерия,
акумулатор; © ihm Pflichten, die ganze Verantwortung,
dic ganze Schuld auflüden н-товариам, обременявам го
със задължения, п;товроврм го с иянртр отговорност,
стоварвам, прехвърлям цялата отговорност, цялата
вина върху него; © sich (D.) viele Sorgen. eine große
Verantwortung uuflüdcn натоварвам се, обременявам
се с много грижи: и-тои-ри-м се с голям; отговор¬
ност, вземам, поемам голяма отговорност върху себе
си; || umg. wen hast du dir denn da aufgcladcn кого си
поканил на гости, кого мъкнеш пак със себе си
auflaufen — das Wasser, dcr Kuchenteig, die Backt
läuft auf водата приижда; козуначеното тесто втасва,
се вдига, набъбва, разг. кабардисва; бузата се подува,
отича; || die Kosten laufen auf разноските р-стрт, се
увеличават; || dic Zinsen laufen auf лихвите п;о;ствр i.
се трупат. се увеличават; || seine Rechnung isi durch
Zinsen auf 1000 Mark aufgclaufen сметката му е ир-
о;спат;, се е покачила, увеличила с лихвите на 1000
марки; ф - cin Schiff läuft auf eint Sandbank, auf ein
Felsenriff auf корабът засяда, се натъква ня плитчина.
се блъсва, се удря в подводна скала; © Sport zur
Spitze auflaufen излизам напред, заст-иам начело, водя
бегачите; © sich (D.) die Füße, sich (Akk) auflaufen
0P30Pияирм си, набивам си кр-к-тр, изтрепвам се от
ходене, тичане
uuftebrn - die Sladt lebl auf градът оживява, се съ¬
живява, се въздига отново. отново процъфтява, отбе¬
лязва нов подем; || dlt Natur lebt auf природата се
събужда за нов живот, се съживява; || das Gerücht, dcr
Kampf, das Gewchefeuer, der Slurm lebt auf мълвата
се подновява; борбата се разгаря отново; пушечният
огън, стрелбата се оживява, се засилва; бурята се за¬
силва. завилняв;. забушува отново; j durch deine Ge¬
genwart ltble er förmlich auf твоето присъствие фор¬
мено го съживи, ободри. му повдигна дух;, настрое¬
нието. му вля нови живителни струи, го изпълни с
живот, събуди и него желанието з; живот, му вдъхна
живот; |{ tr isi wieder aufgclcbl той се съвзе, окопцти
п;к. оздравя, оживя, разг- живн; пак; I| die Erinnerung,
die Hoffnung lebl wieder auf споменът оживява, въз¬
кръсва пак; надеждата възкръсва;© alle Bräuche, Tra¬
ditionen neu aufleben lassen възобновявам, съживявам,
възкресявам обичаи, традиции, извиквам ги отново
з; живот
auftegen - bin frisches Tischtuch. ein zweites GcdccC
auflegen стртрм, турям чиста, прана покривка на ма¬
сата, втори прибор; || eine neue Schallplatle auftegen
поставям, сл-гам нова грамофони; плоча; || dcn Arm,
dcn Ellenbogen auflegcn облакътяв-м се, подпирам лак¬
тите си на мрсртр, опирам се, облягам се на масата;
|| lege dich nicht auf beim Essen не опирай. ие облягай
лактите си, ие се облягай на мрс-т- при ядене; || sich
(Akk.) mit dcn Armen, mit dem Kopf auflegcn облр-
кътявам се, облягам се иа ръцете си, подпирам глава
иа ръцете си; © ihn zu eiwas auflegcn предразполагам,
настройвам rb към, за нещо; || ich bin nicht dazu, zum
Scherzen aufgelegt не съм разположен, нямам желание,
настроение зр това; не ми е сега до шеги, ие съм
разположен за шеги; |l er ist heult gul, schlecht aufgelegt
диес той е разположен, настроен добре. зле, има, няма
иястроеиие, разг. кеф, ие е на кеф; © das ist ein auf¬
gelegter Schwindel това е явна измама, явно моше-
пичество
auflehnen - - ich lehnte mich auf den Tisch auf облегнах
cc, облакътих се иа масата; подпрях главата на ръцете
си; © ich lehne mich gegen das Gesetz. gegen die Unier¬
drückung der Freiheit, gegen den Vorgesetzten auf въз-
буитув-м се, възстав-м, опьлчвам се, възропт-вам
против, срещу закона, подтискането ия свободата,
противопоставям се, опирам се иа пачрницкр си. опъл-
чвям се срещу иего
auflesbn — eint Frau von (auf) dcr Straße auflesen
вземам жеия от улицата, изваждам я от калта; || wo
hast du dcn bloß aufge1cebn откъде го изрови, изнамери,
докопа тоя екземпляр; къде го иабар; тоя; © eine
KranChtil, tintn Schnupfen auflteen пипвам болест,
(прихващам, разг. довлич-м си хрема; || Ungeziefer,
schlechte Worte auflcecn хващам, зявъждрм,' донасям
паразити. пол-зирт ме въшки; и-уч-в-м лоши думи
aufleuchten — Scheinwerfer leuchten auf прожектори
блесврт, светват; || ihre Augen lcuchlclen dabei auf очи¬
те й светнаха, просиях; при т-я вест: || sein Gesicht
leuchlelc auf лицето му цветна. просия, засия; || cin
Gedanke, eine Ahnung Icuchlcle in ihr auf оз-ри, осени
108 aufliegen
я мисъл, предчувствие; едия мисъл проблеси; в нея.
обхвана я предчувствие
aufliegen — das Buch liegt zur Ansicht auf книгата e
изложена за преглед;© dcr Krankt hal sich dcn Rücken
aufgelegen болният си протри, израни гърба от лежяие;
У ich liege mich auf излизат ми, получавам раии, де-
кубитус иа гърба, протривам се, разранявам се от
лежане
auflockern - die Erde auflöckbrn р-зрохв-м, разко¬
павам, разравям пръстта, земята; - : das Feutr auflockcen
р-зръчкв-м, разравям огъня; || einen Knoten аuflockeen
разхлабвам възел; © ein aufgtlocktetcs Pro¬
gramm непринудена, забави; програма; || aufgclockcelc
Bewölkung разкъсана облачност; - innerlich aufgeloC-
kcrl вътрешно сиободеи, психически разтоварен; j auf-
gelockcrlc Sillen свободни. разпуснати нрави
auflösen — einen Knolen, das Haar auflöscn развър¬
звам възел; разпускам, разпилявам косата; || die Klam¬
mern auflöscn разкривам скоби; j| ein Rätsel, eine Glei¬
chung, eine Versammlung, eine Verlobung auflöscn р;з-
реш-вам, разяснявам, орзтрдаирм загадка; реша вам
уряинение, р-зтурям, разпускам, развалям, закривам
събрание; развалям, разтурям годеж. р-згодявам се;
|| einen Widerspruch, eine Dissonanz, tin Muslkztlchcn
auflöscn изглаждам противоречие; премахвам диехяр-
мония; внасям единозвучие, хармония; унищожавам
бемол. диез с бекрр: © ein Geschäft, seine Praxis auf-
löstn ликвидирам търговско предприятие; закривам
практиката си, преставам д; практикувам; || seinen
Haushalt, seine Wohnung auflöscn ликвидирам c до¬
макинството, покъщнината си; © etwas in seine Be¬
standteile auflösen орзнртам нещо иа съставните му
части; || ZucCtr in Wasser auflöscn разтварям захар иъи
вода, © Salz löst sich in reinem Wasser auf с$лта се
разтваря и чиста иодр; || Els löst sich in reines Waesee
auf ледът се разтопява, стявр ия водя; || dic WolCc,
dic Schlangt löslt sich auf облакът се разкъса. р-зсея.
разпръсна; опашката се разкъса, разтури, разпиля; ||
dtr Nebel lösic sich auf мъглата се разкъса - разсея,
разпръсна; || sich (Akk.) in Tränen auflöscn заливам се
в сълзи; разг. разкисвам се, размеквам се; || seine Angst
löste sich in einen Strom von Tränen auf' страхът му се
разрази в поток от сълзи; || sich (Akk) in Luft, Rauch,
in nichts auflöscn превръщам се във въздух, дим, в
иищо; изчезвам като дим; || etwas löst sich in Wohlge¬
fallen, in HcllerCeH auf иещо завършва добре, безбо¬
лезнено з; всички, з; общо задоволство, з; удовол¬
ствие на всички, разрешава се благополучно, взема
весел край. има благополучен завършек, изход; свър¬
ши; тркя, че и вълкът сит, и агнето цяло (здраво). и
питата пял;, и гладният сит; || seine Hoffnung löslt
sich in - nichts auf надеждата му се превърна в иищо,
и сяпуиеии мехури, изчезна, се изпари; || die Spannung
löste sich in ein schallendes Gelächter auf напрежението
се разрази, изби в звънък смях; © vor Hllzc, über eine
Nachricht, ganz in Tränen, in Wehmul aufgelöst sein
0рзтожцт съм се от горещината; съвсем съм объркан,
смутен от вест; потопен. потънал съм и сълзи, разг.
съвсем съм се разкиснал, размекнал, разкиснал съм
се като мартенско време: изпаднал съм в тежка -ме¬
ланхолия, предал съм се изцяло ия скръбта, иа мък-т-
Auflösung, die -- - ■ die Auflösung eines Rätsels, eines
Geheimnisses, des Parlaments, eines Geschäftes, jtdtr
Ordnung разгадаването, разбулването иа заг-дкр, на
тайна; разтурянето, разпускането иа паотямепта, иа
камарата; ликвидиране. затваряне ня магазин; пълно
объркване, неспазване, пренебрегване и; редя, пълна
анархия; © die Auflösung des Heeres моралното раз¬
ложение, р-зтление иа войската; j| sich (Akk) in Auf¬
lösung befinden и-мирям се и процес на разложение,
раз-ление, разпадане; ' разнргрм се; || in Auflösung
begriffen ecln започвам д; упадям, д; се разнртам,
проявявам признаци на разложение, разтление, упа¬
дък, на път съм да се разложа; || seine Auflösung isi
naht смъртта му наближяиа, го дебне; дните му са
преброени
aufmachen - - die Tür, einen Knoten, die Augen, den
Mund, dic Ohren aufmachen отварям вр-т-та; раз¬
вързвам, отвързвам възел; отварям очите, устат;, на¬
острям ушите; j mach deine Augen auf отваряй си
очите на четири; || mach deinen Mund endlich auf отво¬
ри си най-сетне устата, кажи някоя дума проговори
най-сетне; || den Kragen. den Gashahn aufmachen
откопчавам, разкопчавам, разтварям, отварям яката;
отварям кран; на светилния газ, с-моубии-м се със
светилен газ; || umg. fortwährend macht er die Hand auf
з; прй-м;лкатр услуга протяга, подлага рък; з; бак¬
шиш, чака да му дадеш бакшиш;© ein Geschäft, einen
Laden uufmachen отварям, откривам магазин; || umg.
mach doch keinen Laden (nicht so einen Laden) auf не
прави капитал, източен въпрос от това, не го преуве¬
личавай, не го иадуияй толкова, не му придавай по-
гол ямо значение, отколкото заслужава; не вдигай тол¬
кова шум, врява за това; стига си дрънкал, стига си
го усуквал;©' Waren, ein Buch schön, hübsch uufmachtn
опаковам хубаио, c вкус, и угледна опаковка стоки;
подреждам, нареждам ги хубаио. с вкус във витри¬
ната; оформям художествено книги. давам им хубаво
оформление, хубав външен иид; || eine Meldung auf-
machcn надувам, украсявам съобщение. предавам го
тенденциозно; || etwas tendenziös, sensationell aufma-
chtn преувеличавам, раздухвам, надувам нещо тен¬
денциозно, представям, предавам го и тенденциозна
светнина. дявам му тенденциозна окраска, правя от
него (тенденциозна) сензация; j| sie war jung aufgemachl
тя се бе докрорнр като младо момиче; || eine hübsch
aufgemachlt Verkäuferin една хубаво натъкмена, до-
крр-иа, облечена с вкус продавачка, угледна, гиздава,
разг. лъскав; продавачка; |1 maeklschreltrlech, groß auf-
gemachlt Plakate безвкусни, панаирджийски, крещящи
плакати; плакати с огромни букви, заглавия; © ihm
eine ordentliche, hübscht Rechnung aufmachtn предста¬
вям му солена, порядъчна, скъпа сметка; оскубвам го
порядъчно. хубаво; © wir wollen uns früh uufmachtn
ще потеглим, ще тръгнем, ще се отправим рано на
път; || sich (Akk.) zu Fuß, in die Siudl, nach Leipzig, zu
ihm aufmachen потеглям пеш. з; града, за Лайпциг,
тръгвам зр у него; © der Wind macht sich auf надига
се. задухва, излиза вятър
Aufmachung, die - - dic Aufmachung eines Buches,
Theaterstückes оформление, външният вид, външната
украся и; книгата; техническа постановка ня пиеса;
|| alle Argumente in neuer Aufmachung стари аргументи
другояче украсени; стар- песен на нов глас; || eine
Mitteilung in sensationeller Aufmachung съобщение под
сензационно з-глявие; сензация; || einen Artikel in gro¬
ßer Aufmachung hcrausbringcn иапеч-тв-м статия c
голямо заглавие, като сензация; || umg. sie wollte nicht
in dieser Aufmachung hteeinkömmtn тя не - искаше да
се покаже. да влезе и тоя си иид.
aufmarschieren -- das Regiment aufmarschltren lassen
нареждам полка дя (премине в тържествен, параден
марш; © umg. die Ztugcn zur Vernehmung aufmar-
schieren 13^^ извиквам, строяи-м свидетелите за раз¬
пит; © ein paar Flaschen aufmarschlcren lassen поръч¬
вам да донесат няколко бутилки вино
aufmerksam — üuf ihn aufmerksam werden той при¬
влича, приковава вниманието ми; вниманието ми се
насочва към него; забелязвам го; || ihn auf etwas (Akk)
aufmerksam machen обръщам, привличам, насочвам
вниманието му на, върху нещо; ф ein aufmerksames
Auge auf ihn haben следя го зорко, имам го под очи;
не го изпускам от очи; || ihm aufmerksam zuhören слу¬
шам го внимателно. съсредоточено, с пълно внима¬
ние; || du blsl sehr aufmerksam gegen mich, mir gegenüber
много си внимателен към, спрямо мене, по отношение
и; мене
Aufmerksamkeit, die -- seine Aufmerksamkeit wecken,
eeeegen, fesseln, auf sich (Akk) ziehen събуждам, пре¬
дизвиквам, приков-в-м, привличам вниманието му
иърху себе си: || das ist meiner Aufmerksamkeit ' entgan¬
gen тоиа се е изплъзнало от вниманието ми. не съм
го забелязал, пропуснал съм го; || seine Aufmerksam¬
keit auf ihn, auf etwas lenken, richten насочвам, отпра¬
вям, обръщам вниманието му към него, към нещо;
|| seine Aufmerksamkeit ablenken отклонявам, отвли¬
чам вниманието му; || in dtr Aufmerksamkeit nachlasstn
з-почиам да ис внимавам в час, следя пещо с отслрб-
и-ло, ^съсредоточено внимание, ставам разсеян., не
се съсредоточавам както трябва, рязсейв-м се; Ц das
verdient alle Aufmerksamkeit - това заслужава паш-го-
лямо внимание; || das nahm seine Aufmerksamkeit in
Anspruch това ангажира, погълна вниманието му; ü
ihm Aufmerksamkeit zollen, cnigegenbringen отдавам
му нужното -внимание, оказвам му внимание; || ihm
Aufmerksamkeit schenken, widmen ограждам го с вни¬
мание, отдавам, посвещавам му цялото си внимание;
|| einer Fragt Aufmerksamkeit schenken отдавам, отреж¬
дам нужното внимание на въпрос; j seine Aufmerk¬
samkeit verdoppeln удвоявам вниманието си; ©ihm
eine Aufmerksamkeit erweisen оказвам му внимание,
(правя му услуга); © eine kleine Aufmerksamkeit für
Sie едно малко внимание към Вас, м-лък подарък за
Вяс
aufmessen — umg. ihm eins, ein paar aufmcseen удрям
му един бастун, и-тупвам го, иашррв-м му гърба,
прнргам го с бастуна
aufmöbeln umg. — ihn lüchilg, gehörig aufmöbcln съ¬
живявам, освежавам, ободрявам, раздвижвам го по¬
рядъчно, давам му нови сили, бодрост. Изразът е
взет от представата за подновени мебела; || seine
Kräfte, dic Stimmung aufmöbcln подкрепяв-м силите
си, повдигам, съживявам настроението
aufmuck(s)en umg. — gegen ihn. gegen ciwas aufmuk-
Ccn проявявам недоволство към него. от нещо, роп¬
тая, надигам глас, мърморя против него, нещо. про¬
тестирам против него, нещо; || wcr aufmuckle, wurde
bestraft който се обадеше само, кажеше ли някой ня¬
коя дума против, дума ия -недоволство, биваше на¬
казван
aufmuntern — ihn durch ein freundliches Wort, mit
einem Schtrz aufnunlten ободрявам, и-сърч-вам, по¬
ощрявам го с любезна дума, развеселявам го с шега;
© ihn zu eiwas (zum Widerstand, zum Studium) auf-
muntcrn насърчавам, подтиквам го към иещо, към
съпротива. поощрявам' го др следва
aufmutzen — ihm ciwas (seine Fehler) aufmulztn ня
тяки-м, навирам му нещо (грешките му) и иоса, упрек¬
вам го за нещо; укорявам го. опявам му за нещо.
Изразът води началото си от по-старото значение на
думата, разхубавявам, рязко-сяв-м, което тук под¬
aufnehmen 109
силва степента на упрека; © veralt, ihn ciwas (eine Ware)
aufmuizen докарвам. накои-вам. разхубавявам, нятък-
мяиам, иагиздвям го; дрврм привлекателен вид на
нещо, на стока, рекламирам, хваля и прехвалям я
Aufnahme, die — dic Aufnahme in eine Partei. in einen
Verein. in eine Klinik, in eine Gesellschaft приемане (зя
член) в партия, в дружество. в клиника; постъпване
в клиника; приемане в общество; || tr hui die freund¬
lichste Aufnahme in unserem Verein, in unserer Familie,
bei uns gefunden той намери пай-оадушен прием, бе
приет, посрещнат ияш-радушио в иашето дружество,
в нашето семейство, у нас; || etwas (ein Buch, cin Vor-*
schlag) findet gulc. schlechte, begeisterte Aufnahme beim
Publikum нещо (книга, предложение) намира добър,
лош прием, бива посрещнато добре, лошо, с въоду
шевлеиие, с неприязън; © die Aufnahmt einer Oper in
den Spielplan включването на опера в репертоара на
операта; © die Aufnahmt dtr Personalien записване,
опис, вземане, снемане на личните данни; установя¬
ване н; самоличността; © in die Aufnahme kommen
влизам в приемната на болница; j| in dcr Aufnahmt
anmeldcn записвам се в приемната за постъпване, зя
преглед; ф die Aufnahme von emer Hypothek поемане,
вземане ия ипотека, ипотекиране; © von Jhm eine Auf¬
nahme machen ротогрррцррм го. снимам го. правя му
снимка; || das isi eine wohlgclungtne Aufnahme von mir
това е една моя сполучлива снимка, фотография; ||
dic Aufnahmt isi verwackelt, unscharf, geglückt, ge¬
schmeichelt снимката е мръднал;, з-м-заия, не е във
фокус, не е достатъчно ясна, не е с достатъчно остри
очертания, снимката е сполучлива. на иея човек из¬
глежда по-хубав, отколкото е в действителност; || auf
der Aufnahme ist er besonders gul getroffen ня снимката
той изглежда особено добре, е излязъл особено спо¬
лучливо; || Aufnahme снимка; запис; ф die Aufnahmt
einer Opcr auf Tonband магнетофонен запис ня оперя;
|| eine Aufnahmt von einem Tonband ' (cint Tonbandauf¬
nahme) absplelcn пускам, просвирвам магнетофонен
запис; © die Aufnahmt йпСг Gegend топографска
снимка ня местност; © die Aufnahme von
Nährstoffen, Feuchtigkeit, des Sonen1ichtee асимилира-
не. усвояване иа хранителни вещества, асимилация;
поглъщане, поемане, попивяне на влагата, овлажня¬
ване; абсорбиране, поглъщане, -бсорбция на слънче¬
вата светлина; © die trncult Aufnahme dcr Verhan¬
dlungen, freundschaftlicher Beziehungen, dcr Arbeit въ¬
зобновяване, подновяване на преговорите, възстано¬
вяване на приятелските отношения, възобновяването
на работата; || dic Aufnahme dtr Arbeil an dem ncucn
Theater започване на строежа, строителни р-боти на
новия театър; © veralt, in Aufnahme sein ня мод; съм.
намирам се във възход; || in Aufnahme bringen въвеж¬
дам в употреба, на мода; || in Aufnahme kommen раз¬
раствам се, преуспявам, идвам н; мода, вървя към
възход. въздигям се; |1 die Wart kommt immer mehr
in Aufnahmt стоката се търси, се продава, - се харчи
исе повече и повече, намира исе по-голям пазар, все
поиече купувачи; || eine Sille kommt wieder in Aufnahmt
един обичай идва пак ня мода, бива въведен няиово
aufnehmen — ihn in seinem Haus, in ecine(r) Familie, in
die Partei aufnehmen приемам го в дома си, в семей¬
ството си. и партията; || cr hat mich freundlich bri sich,
in seinem Haus, wic sein eigenes Kind, mil offenen Ar¬
men. für eine Nacht aufgcnommtn той ме прие, по¬
срещна любезно у себе си, и дома си. к-то свое соб-
110 aufnehmen
сгвеио дете, с отворени обятия, ме прие д- преспя
(прек-р-м) една нощ у тях; || der Wald nahm uns in
seinem Schalten auf гората ни приюти, подслони в сян¬
ката си; || dic Dunkelheit nahm ihn auf обгърна, обви
го мр-к, той потъна, изчезна и мр-кр, тъмнии-т-; ||
tr nahm meinen Vorschlag mit hcllcr Begeisterung auf
той прие. - посрещна предложението ми с голямо въ¬
одушевление; || das Buch wurde von dcm Publikum Call
aufgcnommcn книгата бе посрещната, приет; студено,
хладно от публиката; || ihn in dcn Schoß dtr Kirche
aufnthmcn приемам го и лоното и; църквата; || scherzh.
ihn in Gnaden wieder aufnehmen прощавам му милос¬
тиво, великодушно; || ihn in dit (der) Schule, in cin(cm)
Krankenhaus aufnthmcn приемам го в училище, на
лечение и болница; - wird man so gul aufgenommtn,
muß man nicht gleich wicdcekonncn дето те обичат,
не чести; рядко, Радко, че д; е сладко; © eint Optr
in dcn Spltlplan aufnehmen прием-м, включвам опера
и репертоара; || einen Artikel in die Zeitung, rin Gtdichl
in die Sammlung aufnthmen помествам статия във вест¬
ник, стихотворение и стихотворна сбирка; © dtr Saal
nimmt tausend Personen auf салонът побира хиляди
души; ф cin Verhör, cin DiCtal, cin Telegramm, dic
KranChellsgtschlchle aufnthmcn снемам дознание, сге-
потрарирам, записвам иа пишеща м-шина диктовка,
приемам (по телеграф;) тетегормр, снемам анамнеза;
)| seine Personalien, dcn Tatbestand, das Inventar auf¬
nthmen записвам личните му данни; съставям про¬
токол, протоколирам обстоятелствата, данните по
произшествието, случката, правя дознание; правя
опис, инвентаризация; инвентаризирам; || cin Proto¬
koll, einen Plan, einen Aki über eiwas (Akk.) aufnehmtn
съставям протокол, плаи, акт зя иещо; © ihn, ein
Musikstück, eine Rede aufnehmen рототорфцорм tro,
н-пр-вям му сиимка, ротогоарця, записвам го ня
магнетофон; записвам музикална пиеса, реч ия маг¬
нетофон; |( eine Gegend aufnehmen правя -топографска
снимка на местност; || sie läßt sich gern aufnehmtn тя
обича да се рототоррцоя, снима; ф Nahrung, Feuch¬
tigkeit aufnehmtn поемам, приемам, поглъщам, аси¬
милирам храна; поглъщам, поемам, поиивам влага,
овлажнявам; ф das Kind nimmt leicht, schnell auf де¬
тето възприема, схваща, усвоява лесно, бързо, леко,
е много възприемчиво; ф wie wird sic das aufnthmcn
кяк ще приеме, посрещне тя това; || etwas übtl, gui,
schweigend, mil Vorsicht aufnehmen приемам, посре¬
щам, изтълкувам иещо зле, добре, вземам, приемам
го от ношата, добрата му стран;, приемам, посрещам
го с мълчание, мълчаливо; отнасям ' се предпазливо
към иего, приемам го с известия предпазливост; ||
etwas für Scherz, für Ernsl, als bart Münzt aufnehmtn
вземам, приемам иещо за шега, сериозно, за чистя
монета; || ihm etwas hoch aufnthmen зачитам му нещо
за голям; з-слуг-, за голям актив; плюс; || eine Maschc
aufnthmcn хващам, изплитам бримка; || einen Gedan¬
ken aufnthmcn възприемам мисъл, прегръщам идея;
|| die Arbeit, den Fadtn dtr Erzählung, sein Studium
wieder aufnehmen започвам, подновявам работ-т-;
поемам пак прекъснатата нишка на разговора, про¬
дължавам разказа си; подновявам, продължавам след¬
ването си; || 'mil ihm Handelsbeziehungen, Verhandlun¬
gen, eine Verbindung aufnehmtn завързвам търговски
връзки, отношения с него; започвам преговори, вли¬
зам и преговори с - него; влизам въи връзка, в контакт
с него. свързвам се с него; воен. установявам връзка
с него; ф cs mit ihm, mil allen aufnthmen наемам се,
готов съм да му изляза иясреща, д- се състезавам,
д; си премеря силите с иего, с всички
aufopfern — Hab und Gut, seine besten Jahre für ihn
auföpften пожертвувам състоянието и имот; си за
него, исичко, което имам, пай-добоцт■е си години; ||
ich opfert mich dcm Valerlandc аи^жертвувам се за
отечеството; ф dit Mutter opfert sich für ihre Kinder
auf майката се жертвувя, се принася и жертва з; де-
ц-т- си; ф aufopfernde Litbt самопожертвува-ели-,
себеотрицр телня любов
aufpacken --- umg. ihm etwas (eine Last, immer noch
mehr) aufpackcn товаря го c нещо. стоварвам му ця¬
лата работа, исе повече и повече работа; || sich (£>.)
viele Sorgen aufpackcn натоварвам се с много грижи;
l| da habt ich mir ciwas Schönes aufgepacCl хубава беля
си взех. си окачих. си обесих на врат;, на шията, -си
взех на главата хубаво се нагласих, се наредих, на¬
садих иа пачи яйц-
aufpassen — in dtr Schult- nicht aufpaseen не внима¬
вам, разсеян съм и училище; || paß auf die Kinder auf
гледай, пази, наглеждай, виимавяй за децата; || auf-
gcpaßl внимавай; виимяиие; отваряй си очите; || paß
mal nur auf виимавяй; прен. чакай само, имай с-мо
търпение, с-м ще видиш, сам ще се увериш, има
(тур.) сеир да гледаш; || er hal schlecht aufgepaßl,
wieder nicht aufgepaßt п;к не е внимавал, не си е отва¬
рял очите; || wie ein Luchs, cin Schießhund, ein Heftel¬
macher aufpasstn следя зорко (като рис, к-то срътка),
отварям си очите на четири, ие изпускам иищо от
поглед- си; нищо не избягва от погледа, очите ми;
ф ihm aufpassen дебна, следя го, причаквам го, из¬
дебвам, извярдв-м го; ф dial. etwas, einen Hui uuf-
passen нагласявам, нагаждам, пасвам иещо; пробвам,
премервам шапка
Aufpasser, dtr — den Aufpasser bei ihm machen- на¬
блюдавам го. следя го, шпионирам го, играя ролята
на шпионин, копой, доносник, съгледвач при иего
aufpeitschen — ciwas peitscht die Sinnt, dic Leiden¬
schaften auf иещо възбужда сетивата, разпалва раз¬
вихря, страстите; || seine Ncrvcn waren sehr aufge-
pcitscht нервите му бяха страшно възбудени, раздраз¬
нени; ф er pcilsc-hle sich mil (durch) Kaffee auf той се
ободри. тонизира с кафе
aufpelzen dial. — ihm alles aufpclzcn стоварвам всич¬
ко, цял-т- ррбот; ия неговия гръб, па него: ф eine
Strafe aufgeptlzl bekommen и-к-зв-т ме
aufpflanzen - - - das Seitengewehr, Kanonen uufplanzcn
з-бучвам щика на пушката; поставям топове, оръдия
з; стрелба; ф ich pflanze mich vor ihm auf з-ст-и-м
разкрачен пред него, като кол, изпречвам се, разг'
^тъпанчвам се пред иего
aufpropfen — ein Reis (auf einen Slamm) aufpropfen
присаждам калем ня дърво; ф einem Theaterstück eine
Tendenz aufpfropftn вграждам и пиеса неорг-нически
някаква тенденция; || einem Volk eine fremde Kultur
aufpfropfen и-с-жд-м и иррод чужда иему култура;
|| eine aufgtpfropflc Bildung повърхностно образование
aufplustern -— das Huhn plusltrl das Gefieder auf ко¬
кошката разпери; перушината, настръхва; || etwas auf-
plustcrn и-дувам, преувеличавам нещо;® sich (Akk.)
(mit etwas) a^pluslcrn ирдувам се, перча се, перя се,
пар-дир-м (с нещо); възмущавам се, разг. вдигам пара
aufpolieren - - - dcn Tisch, übertr., umg. dcn alten Glanz
aufpolltren полирам отново м-сата; възст-новяи-м
отново стария блясък
aufprägen - - - einem Werk dcn Slcmpcl seines Gcislcs
uufprägcn иал-г-м на произведение отпечатъка и- своя
дух; j das schwere Leben hat sich ihr mit dcr Zcil auf-
gtprägl тежкият, трудният живот наложи с иреме своя
отпечатък върху нея, остави своите следи по нея, се
отрази на лицето й, на характера й. даде своите отра¬
жения върху нея
aufprallen - - auf einen entgegenkommenden Wagen,
auf den Erdboden aufprallen блъсвам се и идващата
насреща кола, разбивам се и земята, удрям се и, о
земята; ф der Rcgcn piuIIi auf das Blechdach auf дъж¬
дът чука, тропа по ламаринения покрив
aufprobieren — einen Hui, dic Brille aufprobieren про¬
бвам, премервам шапка, очила
aufpulvern umg. — sich (Akk.) mil Tabletten, einer
Tasse Kaffee aufpulvern повдигам духа си. тонуса си
с таблетки, чаша кафе; || der Erfolg pulverte ihn auf
успехът повдигна духа му, му даде подтик, съживи.
ободри го, му вдъхна нови жизнени сили, му послужи
за иов стимул
aufputschen — ihn mit Hetzreden zu etwas, zu einem
Überfall aufpulschtn подстрекавам, нясъскиям го, под¬
буждам, подтиквам го с думите си към .нещо, към
нападение. покушение, разг. пускам му фитили, на¬
помпвам го, навивам го. влизам под кожата му зя
нещо; ф dic Ncrvcn, die Leidcnechfalen durch etwas
aufpulschtn възбуждам, раздразвам, дрязия нервите.
раздухвам, разпалвам страстите с нещо; ф ich lasse
mich durch etwas aufpulschen повдигам тонуса, духа
си с нещо; ф ihre aufgepuleche Phantasie разп-леиото
й въображение
aufputzen — etwas, tin Mädchen festlich, mil Blumen
aufpulztn окичвам, украсявам нещо, докарвам, пртиз-
дврм; разг. пременям, н-коитв-м девойка празнично,
с цветя, обличам я и празнична премяна, празнични
дрехи; ф ein aufgcpulzlte Laffc докаран, накоитеи.
натруфен, изтупан господин. натруфена маймуна;
суинг, трлрон, конте-контеренте, баровец; || aufgepulzl
wic ein Pfingstochse док-раи-, натруфена като наз-рк-,
к-то кокона
aufquellen — Tränen quollen in ihren Augen auf очите
й се напълниха със сълзи; сълзи бликнаха, рукнаха от
очите й; || Dampf quillt auf надига се пара, пушек; ||
Heimweh, Eifersucht quoll in ihm auf обхвана го, обзе
го иостяттця, тъга по родии-т-, домъчия му зя ро-
дин-та, з; дома му; надигна се. обзе го реииост, в
душата му забушува ревност; ф sein Gesicht war vom
vielen Wcincn aufgcquollen от миого плач лицето му
бе - подуто, подпухнало
aufruffcn — sein Kleid, etwas vom Boden aufraffen
прибирам, привдигам роклята си, полите ия дрехата
си, вдигам нещо от земята, пода; ф ich rafft mich von
einer langen Krankheit, vom Lager auf привдигам се,
съвземам се, окопитврм се. оправям се след, дънт-
болест, след дълго боледуваие; привдигам се от лег¬
лото, постелят;; || ich raffe mich aus meiner Lethargie,
meinen Träumereien, zu einer Tal, zu einem Entschluß
auf пробуждам се от летаргията си, откъсвам се от
бляновете, мечтите си; и-мир-м, събирам сили за де¬
ло, решение
aufrappeln umg. — sie hat sich bald wieder aufgtrapptll
тя скоро се съвзе, окопити, оправи от болестта си;
ф du solltest dich endlich aufrapptln би трябвало иече
да дойдеш и; себе си, д; се уловиш вече за юздите,
д; и-мериш в себе си сили зя това
aufräumen — das Zimmer, Im Zimmer aufräumtn ряз-
требв-м, прибирам ст-ят-, и стаята; || ich bin gerade
beim Aufräumen тъкмо р-з-ребв-м, разчиствам, под¬
реждам (стаята); ф umg. da werden wir mal gründlich
aufräumcn ще предприемем основна чистка, ще про¬
aufregen Ш
чистим основно -пяр-т- кякто трябва, ще въведем
основно ред; ф die Seuche hat unter dtr Bevölkerung,
im Hetr sehr aufgeräumt епидемията нанесе големи
поражения, изе много жертви, извърши големи опус¬
тошения всред населението. във войската, покоси жи¬
вота нр миого хора; || der Feind hüt hier gewaltig auf¬
geräumt врагът извърши тук страшни, големи опус¬
тошения; || unter dcn Vorräten gewaltug aufräumcn уни¬
щожавам, изяждам големи количества от запасите;
ф mii ciwas (mit einer Ware, mildem allen Schlendrian,
mit Irrtümern, Vorurteilen. mil ihm) aufräumcn ликви¬
дирам (c) иещо; турям край иа нещо, премахвам го,
разг. виждам му края, сметката; (разпродавам стока,
ликвидирам с нея, с вкостенелите, вкоренените тра¬
диции. обичаи; турям край ня грешките, предразсъ¬
дъците, ликвидирам с тях; ликвидирам го, премахвам
го, очиствам го); ф aufgeräumt, in aufgeräumter Stim¬
mung sein весел, разположен, и .добро настроение,
разг. нр кеф съм
aufrechnen — ihm die Zinsen aufrcchncn пресмятам
му, минавам му ня сметка лихвите; || ihm etwas als
Schande, Fehler aufrechntn приписвам му, смятам му
нещо к-то позор, като грешка, смятам го за негов
позор, негова грешка; ф eins gegen das andere aufrech-
neh плащам едиото за сметка ня другото; || den ' Scha¬
den gegen dcn Gewinn aufrechntn изравнявам, компен¬
сирам загубата c печалбата
aufrecht - - aufrecht sllzcn. stehcn седя, стоя прав,
изправен, без д; се прегърбиам; || eine aufrechte Hal¬
tung haben им-м изправена стойка, походка, държа
се изправен; || den Kopf aufrtchl tragen държа изпра¬
вена главата си; ходя с изправена глава; || aufrechten
Hauptes durchs Leben gehen вървя c вириат;, гордо
изправен; глав; и жииота; || ich kann mich kaum, nicht
mehr aufrecht hallen едва се държа, не мога поиече да
се държа на крака; || eine aufrechte Gesinnung haben
им-м честни възгледи, убеждения, помисли;, || diese
Hoffnung hält mich aufrecht т-зи ирдежда ме поддър¬
жа. крепи; ф ein aufrechter Charakter честен, правдив,
прям, откровен характер
aufrechterhalten — ich halle eine Behauptung, die
Ordnung aufrtchl поддържам твърдение, реда; || die
Hoffnung, dic Gesetze, dcn Schein aufrtchlcehüllcn под¬
държам иадеждя, пазя, съблюдавам законите, при¬
личието, етикета, външния вид
aufregen — (der) Tee regt mich auf чаят ме възбужда,
възбужда нервите ми, ми действува възбудително; ||
dic Gemüter, das ganze Haus aufregcn възбуждам, въл¬
нувам духовете, разтревожв-м, обезпокоявам, хвър¬
лям и тревога, вдигам на кряк иян-тр къща; внасям
смут, всявам суматоха, тревога; ф reg dich nicht künst¬
lich auf не си създавай сам ядове, тревоги, главоболия,
ие се вълнувай напразно, за нищо и никакво, разг. за
тоя, дето дух;, не си хаби излишно нервите, иям-ш
основания д; се ядосваш, тревожиш, нервираш; || es
lohnt sich nicht. sich darüber aufzuregcn не си струва,
не си заслужава. др се тревожи. д; си хаби чоиек не¬
рвите за това; || «sic regl sich über jeden Quark auf тя
се тревожи, вълнува, нервира от н-й-малкото иещо,
от и-й-м-лкия повод, за прй-м-тк-т- дреболия, за
иищо и никакво, ядосва се за щяло и иещяло; ф auf¬
geregt sprechen. auf ihn einreden говоря възбудено. нер¬
вно; увещавам го възбудено, разпалено; || die auf¬
geregten Gcnülee beruhigen успокоявам, умиротворя-
в;м възбудените духове, внасям успокоение, умирот-
112 Aufregung
вореиие; || in aufgeregter Stimmung sein във възбудено,
нервно състояние. настроение съм, развълнуван. раз¬
тревожен, обезпокоен, нервен съм; © das isi nicht eche
aufregend тоиа не е много вълнуващо, интересно, не
прави особено впечатление, не е в състояние д; ме
развълнува, д; ме трогие, не ме трогва, вълнува осо¬
бено; е дост; посредствеио, бездарно, безинтересно
Aufregung, dic in Aufregung geraten изпадам във
възбуда, тревога, вълнение, развълнувам се, ррзтре-
вожвам се, нервирам се, загубвам нервите си, обез¬
покоявам се, обхваща ме безпокойство, тревога; || ihn,
das ganze Haus in Aufregung bringen, versetzen възбуж¬
дам, развълнувам, р-тревожи-м го, хвърлям го в тре¬
вога, безпокойство, внасям смут, суматоха и душата
му; вдигам цялат; къщя иа Крак, предизвиквам го¬
лямо вълнение, голям; суматоха, суетене, п-иика,
всеобщо смущение, безпокойство, всеобща тревога;
|| in heller Aufregung sein не съм на себе си, не мога
д; си намеря място. не ме сдържа ня едио място, като
луд съм от вълнение, тревога. възбуда, от тръшю
очакване, от иервио напрежение, просто ще се пръсна
от възбудя, тревога; || in der Aufregung в суматохата,
залисията, объркването, смущението; || seine Aufre¬
gung legte sich вълнението му стихна, той се успокои; -
® es entstand eine große Aufregung и-стана голяма
суматоха, бъркотия, неразбория, тревога, голямо
объркване, смущение, голям смут; || viel Aufregung ins
Haus bringen внасям голям; бъркотия, голям смут,
разтревожв-м всички, всичко в къщи, ият-т- къща,
предизвиквам голяма бъркотия, неразбория, сумато¬
ха, вдигам всички иа кр-к
aufreiben -- - das- ganze Regiment wurde in dtr Schlacht
aufgericben целият полк бе см-з-н, унищожен, съси¬
пан, смлян в сражението; || Sorge, Not rieb meint Kräf¬
te, meine Gesundheit (immer mehr) auf грижа, нужда
съсипваше (постепенно), рушеше. подяждаше сили+е,
здравето ми; линеех, креех, чезнех с всеки ден, раз¬
яждан от грижи; © ich habe mich, mir dit Hände auf-
gerlcbcn ожулих, протрих си кожата, ръцете; II ich habt
mich für meine Arbeit, in ständiger Sorge um meine Kin¬
der uufgeriebcn изтощих се, разсипах се, съсипах се,
съсипах си здравето от р-бота, уморих се от вечната
грижа з; децата; © eine aufreibende Tätigkeit изну-
рителир, изтощителиа, съсипваща, разсипваш; здра¬
вето дейност, р-боаа
aufreißen — einen Brief, die Tür, die Straße, dic Erde
aufreißcn отварям, разкъсвам писмо; отварям шумно
воPTPт-; разор-в-м, разкопавам, разбивам, рязкър-
тврм улицата; разоравам зе'мята; || © übertr. alle Wun¬
den aufreißen р-зтв-рям, р-зчовъркврм, р-знои-лям
стари рани; © dit Nahl ist aufgcriescn шевът- е пукнат;
разпр-и, се е пукнал, о-зпо-л, цепн-л; © die Augen,
dcn Mund - aufreißcn отварям широко очи, прен. раз¬
ширявам, разг. ококорвам, облещвам. опулвям очи
(от учудване, ужас, възмущение); разтварям уста,
прен. зинвам, зяпвам от учудване, оставам с отворена
уста. отварям уста като хянджийска порта; || umg.
Mund und Augen (Mund und Nase) aufreißcn зяпвам,
.оставам c отворена уста, облещврм, ококорвам, опул-
вам очи, очите ми стават иа ластик, на понички, като
фцнджянц, като плочи, занемявам от учудване. смай¬
ване. алиси-ие, изумление, срщисврм се; || ihn mil auf¬
gerissenen Augen ansiarren Гледам го изумен, удивен,
като втрещен, с широко отворени, с разширени, опу¬
лени от учудиаие, ужас, възмущение очи; || die Klappe,
das Maul aufrelßen отварям едни уста, отварям си
устата, говоря важно-важио. давам си важност; || der
Wind reßl die Wolke auf вятърът разкъсва, пръсва,
разсейва, разнася облака; © die Wolkt, dtr Nebel, die
Eisdecke reißt auf облакът. мъглата се разкъсва, се
разсейва, се разнася; ледената покривка се пука; ©
sich (D.) bei dcm Sturz die Haul aufreißcn раздирам
си кожата, одирам се, ожулиям се, ожулвам си кожятр
при падане; © ich reißt mich wieder auf окопитвам се,
съвземам се от смайването. изненадата, идвам на себе
си, овладявам се, улавям се за юздите
aufreizen — seine Ntrvcn, seine Phantasie aufrelzcn
раздразвам, възбуждам нервите му; подбуждам, з;-
п;.лв;м въображението му; © ihn gegen ele, zur Rache
aufrelzcn подбуждам, и-съсквам, наострям го срещу
нея, към отмъщение: разг- наковавам, ия-ломпкз.м го,
пускам му фитили, шишове против иея
aufrichten -- dcn Kopf, das Haupt aufriehttr вдигам,
изправям, вирвам плява; || einen Knienden. Critzlcn
aufrichltn вдигам коленичил, паднал: © übet-.-. diese
Hoffnung richltlt mich auf тая надежда ми вдъхна уве¬
реност, вяр; и бъдещето, ме спаси от отчаяние'; ß ihn
mil iröslcndtn Worten, durch gultn Zuspruch uufrichlen
утешавам, ободрявам, окуражавам го с утешителни,
ободрителни думи, вдъхвам му кураж, мъжество, уте¬
ха с думите си; || ich richle seinen Mut. Stolz auf съ¬
буждам смелостта, гордостта му; © ich richlt mich
im Beit, halb, zur vollen Länge auf изправям се и лег-
ното, nонуседнян, понунегнан, в цялата си височина,
и целия си ръст; || ich richte mich an seinem Arm, an
meinem Stock wieder auf залавям се зя ръката му, под¬
пирам се, придържам се ир- бастун- си, за да се из¬
правя; У übertr- ich richte mich in meiner Verzweiflung.
Trauer un ihm auf черпя утеха, сили в отчаянието,
скръбта си от него, намирам опора в отчаянието,
мъката си в него. той ми помага др преодолея отчая¬
нието, мъката си; спасява ме от отчаяние, скръб, уни¬
ние; © Schulen, Denkmäler, Altäre, Zeltt aufrichlen по¬
строявам, издигам училища, паметници, съзиждрм,
издигам олтари; построявам, издигам, разпъвам па¬
латки, шатри; || eine neue Gcee11schafteoednung aufelch-
len въвеждам, установявам нов обществен ред, строй;
|| frieden, Ordnung aufeichlen въвеждам мир, закон¬
ност; © ein aufgcelchlclce Krugcn вдигната яка
aufrichtig — zu ihm, gegen ihn aufrichtig sein искрен,
откровен, прям съм към, с, -спрямо него; || wenn ich
aufrichtig sprechen soll (sein soll) ако трябва д; бъда
искрен, откровен; || aufrichtig gesprochen. gestanden
казаио откровено. искрено; || um aufrichtig zu sprechen
др си крж; правичката, д; си призная откровено; да
си говорим искреио; криво др седим, право д; гово¬
рим; © mit ihm ein aufrichtiges Wort sprechen говоря
откровено, искрено c него; || ich drücke ihm mein auf¬
richtiges Beileid, meine aufrichtige Teilnahme aus изказ¬
вам му моите искрени съболезнования, съчувствия;
|| aufrichtige Bewunderung, Sympathie für ihn empfinden
чувствувам искреио (истинско) възхищение от него,
истинска симпатия към иего, възхищавам се искрено
от него, сцмп-тцзцорм му искрено
aufrollen — dit Fahne, die Landkarte aufrollcn раз¬
гъвам, развивам, навивам иа руло зиаме, географска¬
та карта; || übertr. eine Frage aufrollcn р-згьв-м. раз¬
гръщам, зачеквам, поставям проблем ия разглеждане
и цялата му широта, и пънпрта му изчерпателност,
в целия му обхват; разглеждам въпрос от всички стра¬
ни, всестранно; ©' übertr. die feindliche Front, Stellung,
dtn Feind aufrollcn притискам, огъвам неприятелския
фронт, неприятелската позиция откъм фланга (и го
принуждавам д; се оттегли. отдръпне)
aufrucken --- er isi in eine höhere Klasse, in eine füh¬
rende Stellung, in srlnem Ami, zum Major aufgcrückl
той премии- в по-горен клас; бе му възложена ръ¬
ководна длъжност, той премина ня ръководна служба;
той иапредия, -в-исиря, бе повишен в службата си.
бе повишен и чин майор, произведоха го и чин майор;
Ц in die nächst höhere Vergütungsgruppe aufrücken по¬
вишават ме c една категория по заплата, преминавам
и по-горн; категория по заплата; || rasch, außer Reihe
aufrücCen авансирам, повишават ме бързо, без д; се
спазва редът, йерархията, издигам се бързо; © rücken
Sic - doch bitte etwas auf моля сгъстете се, сместете се
малко; || cisIcs Glied vorteelen, zweites Glied aufrücCen
нъова редица иапред, втора редица сгъстис; © das
.:eC!öch uufrücCcn откривам шпионката, отмествам
гз ■•: •и”о на шпионката; © ihm etwas (seine Fehler)
е :• - -Л еи упреквам го, правя му упреци, увирам му
•; -грешките му) в носа му, натяквам му за нещо,
• .» м му нещо, натривам му носа за нещо, чукам
. >. лук па тлаврта за- нещо
ш W, th- - em Aufruf an das Volk- zum Getccht
üpoK: ■ - rinn- u. -. псл. възв-ние. позив, обръщение към
народа: нрпзиз. вик. покаи; за бой; || einen flammenden
Aufruf an die Armee ergehen lassen отправям пламенен
апел към армията; ф tinlrcicn erst nach Aufruf влизай
само след повикване; © dcr Aufruf von Banknoten
изтегляне ия банкноти от обръщение •
aufrufen - bitte warten Sir, bis Sic aufgeeuftn werden
моля. чакайте др ии повикат; || dit Zeugen. dic Schüler,
die Soldaten nach dcm Alphabet aufrufen извиквам име¬
ната и- свидетелите; вдигам учениците на дъската,
изпитвам ги по азбучен ред; извиквам войниците по¬
именно, по азбучен ред: || unbekannte Erben aufrufen
призовавам, приканвам, пок-ив-м непознати наслед¬
ници чрез обяиа.да се обадят, явят в съда; ® Buller
aufrufcn отпускам дажба, наряд масло; © Banknoten
zu 1 und 2 Mark zum 1. Januar aufrufen обявявам з;
невалидни, изтеглям от обръщение от I януари бан¬
кноти по I и 2 марки; © das Volk zur Hilft, zum SlrelC,
zum Kampf. zum Widerstand aufrufcn призои-в-м на¬
рода иа помощ, приканвам, призои-в-м го към стач¬
ка, борба, съпротива
Aufruhr, der — einen Aufruhr voebceeilcn, stiflcn, schü¬
ren подготвям. организирам, подклаждам бунт, иъ-
' стание; || einen Aufruhr dämpfen, crsticktn, unterdrüc¬
ken, blutig nitdtrschlagen потушавам, задушавам, по¬
тискам, смазвам бунт, въстание, cmvT. потопявам го,
удавям го и кърви; || es kam zum vBelccklcn, offenen
Aufruhr стиги; се до скрит, открит бунт, до скрито,
открито въстание; || das Land war in Aufruhr стоаиатр
се бунтуваше, бе въстанал;, се бе разбунтувала; ©
das ganze Land kam, geriet in Aufruhr цялата стряи;
се беше вдигнала, бе въстрирнр, се бунтуваше, се въл¬
нуваше. бе обхваната от вълнение, тревога, смут,.вь-
нненця; || die Nachricht versetzle alle in Aufruhr вестта
възбуди, предизвика тревога, вълнение у всички, раз¬
вълнува всички, хвърли в тревога, безпокойство всич¬
ки; || ein Aufruhr des Herzens. dcr Gefühlt сърдечни
вълнения. сърдечна буря. бушув-не на 'чувства. страс¬
ти; © dtr Aufruhr dcr Elemente бушуване иа стихиите;
|| dcr Aufruhr legte sich бурята, бушуваието на бурята
стихна
aufruhren — alle Geschichten aufrühren разравям,
ровя стари истории; || einen allen Slreii aufrühren под¬
новявам, разравям стар спор. стари -разправии; || Lel-
aufscheuchen 113
denschuflcn. Gefühle. Gedanken. InsilnCtc aufrühren раз¬
палвам, раздухвам. възбуждам страсти. чувства; съ¬
буждам мисли, инстинкти; || das Voll. die Gemüter
aufrühren иъзбунтувам, подбуждам народя; иълиуиам,
размирям, иъзбуням духовете
aufrütteln — ihn aus dcm Schlaf aufrülieln разтърсвам
го, ряздрусиам го д; -се събуди; прен. накарвам го да
се опомни, др се пробуди от летаргията, от състоя¬
нието на сън. изтръгвам го от летаргията; || übertr.
ihn aus scinee GleichgültigCeil, seinen Träumereien auf¬
rütteln изваждам, изтръгвам го от безразличието му,
събуждам в него п-к 'желанието, волята з; живот;
изтръгвам го от мечтите му, накяриам го да се върне
към действителността, да погледне трезво на нея; ||
ihre Krankheil hailc ihn aufgeeüiie1l болестт- й го на¬
кара д; се опомни, д; се сепне, да се стресне; || dic
öffentliche Meinung, das Weligewlesbn aufrüilrln пре¬
дизвиквам, събуждам общественото мнение, ряздрус-
вам обществената, световната съвест; © sich (Akk.)
aus seinen Träumereien aufrüiieln пробуждам се от бля¬
новете. мечтите, сънищата си; опомням се, връщам
се в действителността, отрезняиам; © eine аufeUilc1nde
Rtde една дълбоко разтърсваща душата реч; дълбоко
прочуис-вена, вълнуваща, покъртителна, ободрител¬
на. окуражителна реч
aufsagen - ihm den. Dienst, dcn Gehorsam. die
Freundschaft aufsagen предупреждавам го, съобщавам
му, че напускам службата; отказвам му послушание.
д; му се подчинявам; прекъсвам, скъсвам приятел¬
ството с него; © seine Lektion, Gtdichic aufsagen каз¬
вам, разправям урок- си, декламирам, казвам наизуст
стихотворения; || umg. scherzh. sein Sprüchlein aufsagen
казвам, издекл-мирвям урока си
aufsammeln — Regenwaesee aufeammcln събирам
дъждовна вода; © Wul hül sich in ihm aufgteünтmell
в душата му се бе иатрупала, пасъбранр, насноцна,
иапнастцнр ярост
aufsässig — gegen ihn aufsässig sein непокорен, опър-
ничав. враждебно иастроеи съм към него, не му се
подчинявам. покорявам, проявявам непокорство,
разг. иият към него; || das Volk aufsässig machen gegen
dic Regierung бунтувам, насъсквам народа срещу пра¬
вителството
aufsaugen — dtr Erdboden hal die Nässe schnell auf-
gcsaugl почват; попи. пропи, погълна бързо влагата;
|| übertr. alles aufsaugen попивам всичко като попи¬
вателна; © dtr Teppich saugt jedes Geräusch auf ки¬
лимът заглушава, убива, поглъща всякакъв шум; ©
die Einzelbauern wurden vom Großgrundbesitz aufgt-
saugi дребните селяни бях; погълнати от едрата по¬
землена собственост
aufschauen — zum Himmel, zu dcn Sternen, von dcr
Arbeit aufschaucn вдигам, издигам очи. поглед, взор
към иебето, звездите; вдигам глава от работата си;
© ehrfürchtig. mil Bewunderung, voller Vertrauen zu ihm
aufschaucn гледам c благоговение, възхищение, из¬
пълнен c доверие ня него; благоговея пред него, въз¬
хищавам се на него; || sie isi rlnt Frau, zu dtr man
aufschaucn Cann тя е жена. от която чоиек може само
д; се възхищава;© groß aufschaucn оaзширявaм..паЗa•.
ококорвам, опулиам, облещвам очи, -гледам с учудени,
с разширени от учудване очи; поглеждам учудено
aufscheuchen — einen Hasrn, umg. ein Llcbeepärchen
aufschcuchen подплашвам, вдигам заек, смущавам
любовна двойка; || ihn von seinem Lager, aus seiner
x Немско-бьлгарски фразеологичен речник, i. I
114 Aufschieb
Ruhe, aus seinen Betrachtungen aufschcuchen разкар¬
вам, пропъждам го от леглото; нарушавам спокой¬
ствието му; сепвам, изтръгвам го от размишленията
му
Aufschieb, dtr — ф Aufschrei» isi cin Tagedieb da
отлагаш значи да пропиляваш времето си
aufschieben — etwas von einem zum anderen Tag auf-
schlebcn отлагам нещо от ден ня ден, ден д; мине.
друг д; дойде; - uufgcschobcn ist nicht aufgehoben да
отложиш не значи, че се отказваш завинаги; стар плет
изгнивя, стар борч никога; къщата и да изгори, борчът
през комина излиза
aufschießen — ein Vogel schießt auf птичка хвръква,
литва, се извисява иа възбог, се стрелва иагоре, въи
висините; ф die Saal, dit Pilze schießen auf посевите,
гъбите бързо поникват; Ц. Fabriken, Häuser schitßtn
wie Pilze aus dtr Erde auf фабрики, къщи никнат като
гъби от земята; || das Geschäft isi schnell aufgeschossen
м-г-зинът бързо процъфтя, се разви; || rin lang (hoch,
dünn) aufgeschossener Jüngling израсъл, изтръгнал се,
избуял ня височина, източил се като топола младеж,
юноша; ф Flammen schießen auf пламъци се издигат;
избиват, бухват, извиват се, лумват огнени езици;
ф ein Gedankt schoß in ihm auf проблесна мисъл в
ум; му, мисъл се стрелна като мълния през ума му,
го озари светкавично
aufschlagen — Nüsse mit dem Hammte, eine Kiste, ein
El aufschlügen чупя орехи c чукче; разбивам, отварям
сандък; счупвам, удрям яйце; || mit dcm Kopf auf dcn
(dcm) Boden aufschlagen удрям си главата при пядаие
о земята, разбивам си глав-т- и земята; Ц sich (D.)
das Knie aufschlagcn иар-иявам си. разг. убивам си
при падане коляното; ф mit der Faust (auf dcn Tisch)
aufschlagen удрям c юмрук (ня масата); ф Buden,
Zelte. ein Beti, ein Lager aufschlagcn построявам ба¬
раки; издигам, разпъвам палатки; приготвям легло за
спане; разполагам се ня стан, лагер, бивак; || scherzh.
ich habe meine Zellt wieder bei ihr aufgcschlagcn пак
съм иа квартира, пак живея, пак се иястрпис у нея;
Ц seinen Wohnsitz, seinen ständigen Sitz in- Dresden auf¬
schlagen установявам се на местожителство и Дрезден,
установявам се ия постоянно местожителство, засел¬
вам се в Дрезден; ф ein Buch, eine Zeitung. eine Seite
im Buch aufschlagcn отварям, разгръщам книга; раз¬
тварям, разгръщам въстник; разгръщам, отварям (на)
страница от книга; || die Augen aufschlagcn отварям,
р-зкрив-м очи, поглеждам; || vor Scham Ctln Augc zu
ihm - aufschlagcn können не смея, иямам очи дя го по¬
гледна от срам, да срещна погледа му; || er wagle
nicht, die - Augen zu ihr aufzuschlugcn той не смееше да
я погледне, д; издигне взор към нея; ф dtr Wind
schlägt das Fcnsicr auf вятърът разтваря c блъсиане
прозореца; || dic Spielkarten aufschlagen откривам кар¬
тите; || den Kragen, dcn Schleier aufschlagen вдигам як;,
воала; ф dcr Kaufmann hal aufgcschlagen търговецът
повиши. покачи цените; || auf tint Wart vier Pfennig
aufschlagcn повишавам стока c четири пфенцта; || die
Micicn haben erheblich aufgcech1аgen наемите ся се по¬
качили, са поскъпнали значително. чувствително; ф
die Flammen schlagen auf извиват се, издигат се пла¬
мъци, бухвят, лумв-т огнени езици; || in Flammen uuf-
schlugen плямв-м; ф Feutr aufschlagcn запалвам огън
с огниио; ф Maschen aufschlagen заплитам на куките
иещо; ф Schuhe aufschlagcn опъвам обувки на калъп;
ф einen Tanz aufschlagcn засвирвам танц, хоро; ф den
Feind Uufschlagen прогонвам врага; ф einen Lärm auf¬
schlagcn вдигам шум; ф eine Luche aufschlagcn избух¬
вам и смях, изкикотвам се високо; || ein Gelächter
schlug auf надигна се, избухна смях. прихпася- да се
смеят; || bittere Klagen aufschlagcn надавам горчиви
вопли. вайкам се горчиво; ф einen Markt aufschlagcn
откривам пазар, сборище; о-зп-зарявам; || einen
Wasch^rd aufschlagcn събираме се да бъбрим, др
дрънкаме; waschen значи на немски също и: бъбря,
дърдоря и оттам поговорката: schwatzen wie ein
Waschweib дрънка като воденица. бърборица, перачка
и Wuschmaul: бъбрива уста, бъбрица; Waschorl значи
клюкарско сборище; - wer den MurCl versäumt, dem
schlägt man Ccincn neuen Kram auf за глухите кам¬
баните не бият два пъти (който пропусне пазара, за
него не се отваря втори път чаршията)
aufschließen — die Tür, das Zinmee, den Schrank auf¬
schließen отключвам врят-та, стаята, гардероба, шка¬
фа; || ф ihm mil Bitten das Herz aufschließcn трогвам,
смекчавам сърцето му с молбите си; ф sein Hcrz, sein
Inneres. seine Luge ihm aufschl^ßcn разкривам, откри¬
вам му сърцето^ душата си, положението си; (] sich
(Akk.) ihm aufschlicßcn откривам му се. откривам му
сърцето си, доверявам му се; || sie isi für alles Schöne
aufgeschlossen, ein aufgeschlossener Mensch тя е чув¬
ствителна към всичко хубаио, сърцето й е отворено
з; исичко хубаво, е голям естет; тя е много общителен
човек, голяма компаньонка; ф ein Kunstwerk dcm
Publikum аufechließen запознавам публиката c худо¬
жествено произведение, разкривам й достойнствата
му, прелестите му; || eine wissenschaftliche Arbeit durch
Anmerkungen aufschlicßcn тълкувам, обяснявам науч¬
на работа със забележки към текста; ф ncuc О/с^сг
aufech1icßcn откривам нови петролИи залежи, извори;
ф Erze aufschl^ßcn пречиствам руди чрез раздробя¬
ване; || die Köepereäfie schließen die Nahrung auf со¬
ковете (секретите) на организма разтварят, преработ¬
ват соанята; ф die Truppen schließen auf войсковите
части сгъстяват редиците си; || aufechlltßcn, сгъстис;
|| dicht aufgeschlossen fahren пътуваме в гъсти, плътни
редици; ф Sport zur Splizgruppc aufech1icßcn израв¬
нявам се с челната група, присъединявам се към чен-
и-т- група
Aufschluß, der — ihm über etwas, über ihn Aufschluß
geben давам му обяснение, разяснение, тълкуване, све¬
дение за нещо, з; него, осветлявам го по някой въ¬
прос, запознавам го с него;. || Aufschluß über etwas
(Akk.) suchen, erhallen, finden търся, получавам, на¬
мирам обяснение зя нещо; || Aufschluß über etwas. über
ihn verlangen пдгсквам обяснение за иещо, сведения
зр него; || sich jD.) Aufschluß über etwas (Akk.) ver¬
schaffen добивам яснота за нещо, изяснявам си го,
стрия ми ясно
aufschlüsseln — einen Plan auf die einzelnen Brigaden
aufschlüsscln разхвърлям, разпределям изпълнението
ня пнапа върху отделните бригади
aufschnappen — die Tür, der DtcCel ist uufgcschnuppl
вратата се отвори, открехна; капакът отскочи; || etwas
(Worte, Ncuigkelien, eine Bemerkung) uufschnupptn до¬
лавям, дочувам нещо, отделни думи; научяиям слу¬
чайно новини; дочувам, без др искам, забележка; || wo
hast du denn das aufgtschnappl откъде научи, си чул
това
aufschneiden — Brot, Wurst, ein Buch uufschncidcn
нарязвам хляб, салам; разрязвам книга (с рязрезияч-
ката, с нож); || sie hat sich dic Schlagadern uufgcschnllicn
тя си разряза вените ня ръката; ф umg. tr schneidet
beim Erzählen siels auf той винаги преувеличава, лъже,
надува иещята, обича да се хвали, когато разказва;
лъже като ловец; голям самохвалко, раррароп, лъжец
е; || mit seinen Erfolgen, Heldentaten uufschnciden свяня
се c успехите, подвизите си, рарраронстиувам; || mit
dcm ' großen ^1^^, nach Noltn aufschncldcn преуве¬
личавам, лъжа ня едро, разправям ловджийски лъжи;
лъжа, та се късам, като съдран; с устата си птички
лови, с езика си звезди снема; ф das hclßl aufge-
schnllien ама че самосврнство, ам; че се хвали, -ма
че лъже, преувеличава
Aufschneiderei, die — das isi nichts als Aufschneiderei
тов; е само голо сямохвалство, това са с-мо приказки
иа едро
aufschrecken1 — aus einem Traum, Gedanken auf-
schreckcn сепиям се, стряскам се от съи, мечтите си,
унеса си. размишленията си
aufschrecken2 — ein Aufschrei schrccktc ihn auf aus
seiner Ruht, aus seinen Gedanken стресна го писък,
писък наруши спокойствието му, го изтръгна от раз¬
мишленията, унеса му
Aufschrei, der - einen Aufschrei aussloßcn, lun, unter¬
drücken издавам вик, писък; извиквам, изпищявам,
изкрещявам, изписквам; подтискам вик. писък; -| ein
Aufschrei durchgcUle das Haus пронизителен писък
огласи къщата, раздра тишината, се разнесе из къщрт;
aufschreiben — seine Lebenegbechlchlc. Gedichte, seine
GtdunCcn aufschrciben написвам историята на живота
си. биографията си; записвам стихотворения, мислите
си; ф ich schreib dich auf ще те запиша (з; д; те обадя
иа учителя); ф ich schreibt mir die Adeceec auf cincn
(einem)- Zettel, deinen Numtn in meln(cm) Buch auf за¬
писвам, отбелязвам си адреса на листче, името ти и
бележника си
Aufschub, der — ohne Aufschub без отлагане, не¬
отложно, незабавно, веднага; || dic Sache leidet (duldet,
verträgt) keinen Aufschub р-бот-та не търпи ииКякво
отлат-пе, никаква отсрочка, е неотложна, спешна; ||
ihm Aufschub geben, gewähren, bewilligen д-в-м му
оТсрочка, съгласявам се д; го почакам, да му дам
отсрочка
aufschürzen — dcn Rock bis über die Knöchel auf¬
schürzen запретвам полите иа роклята до иад глезе¬
ните; || einen Knolen aufschürzcn развързвам възел;
ф die Oberlippe aufschürzen свивам подигравателно
устни
aufschwänzen dial. umg. — dcn werde ich aufschwänzcn
ще го накарам д; се разшета, раздвижи; ще го иаредя.
както трябва; || er muß hin und wieder uufgcschwänzl
werden от иреме и; време човек трябва да го подтиква,
да го бута с остен
aufschwatzen umg. — ihm ciwas (cincn Ladenhültr,
Schund) aufechwaizen предумвам, прелъгв-м го др ку¬
пи нещо, пробутвам му з-лежала стока, боклук
aufschwellen — eiwas zu einem Skandal аufechwc11en
надувам нещо, преувеличавам го до степента на скан¬
дал, придавам му размери, характер на скандал
aufschwemmen — Bier, Kuchen schwemmt auf бирата,
сладките надуват корема; || sein Gesicht ist vom Trinken
uufgcschwemml лицето му е подпухнало от пиене
aufschwindein — ihm schlechte Ware, Schund auf¬
schwindeln прелъгвам го дя купи лош- стока, боклук,
пробутвам му стока, боклук с изм-м-
aufschwingen — der Vogel schwingt sich in die Lüflt
auf птичката се възнася възбог, излита във висините;
® cr hui sich zu einem hohen Ami, zu einer hohen Stel¬
lung aufgeschwungen той се издигна, се добра, се до¬
копа до иисокя служба, до висок пост. чин, сян; || sich
(Akk.) zum Heeeechee, zu спи bcachilichen Höhe im
aufsetzen 115
Wettbewerb, zu tlntr gewissen Autorität üufechwlngen
издигам се до владетел; достигам' до завиди; висота,
до рекордни постижения, цифри и състезанието; при¬
добивам, спечелвам си известен авторитет, добирам
се до извеетен авторитет; ф ich konnte mich nicht dazu
aufechwlngen, ihm einen Brief zu schreiben не можах да
се иак-ня, д; намеря сили, др се реша д; му ияпиш;
писмо; || sich (Akk.) zu einem Entschluß, wieder einmal
zu einem Kinobesuch aufschwingen иземам след дълги
колебания решение, добирам се до решение, и-мир-м,
събирам сили др взема решение; н-капв-м се пак д;
отид; на кино; ф sich (Akk.) am Reck аufechwingcn
мятам се ня лоста
Aufschwung, dtr — der Aufschwung eines Vogels, dtr
Gedanken. des Geistes, der Seele. dtr Phantasie, dtr
Wirtschaft полет -ня птичка. на мислите, иа духа, на
душат;, иа фантазията; подем, възход, развитие на
стопанството; |I etwas nimmt, erführt, crlcbi einen be¬
deutenden, ungeahnten Aufschwung иещо отбелязва,
претърпява значителен, неподозиран възход, напре¬
дък, разцвет, подем, процъфтява; || die Bekanntschaft
gab ihm cincn neuen Aufschwung запознанството му
вдъхна нови творчески сили, му даде нов подтик за
духовен, творчески подем, възход, му донесе иово
вдъхновение
aufsehen — zum Himmel. zu dcn Slcrncn, nicht vom
Buche, von seiner Arbcll aufschcn поглеждам, вдигам
поглед, взор, очи към небето. звездите; не вдигам гла¬
ва от книгата, работата; ф zu ihm bewundernd auf¬
sehen глед-м c възхищение, отдолу нагоре към него;
|| sic ist eint Mulitr, zu dcr man aufschcn Cann тя r
майка, от която човек може само д; се възхищава.
на която чоиек може др гледа с-мо с възхищение
Aufsehen, das — (viel) Aufsehen eeecgcn, verursachen,
umg. machen вдигам голям шум, правя голямо впе¬
чатление. произвеждам сензация, обръщам внимание¬
то на всички, на обществото; || jedes Aufsehen ver¬
meiden избягвам всякакъв шум, пазя се дя не обръщам
вниманието нр хората; гледам д; мина незабелязано,
без да се хвърлям в очи. без да привличам вниманието
ня хората; || sich (Akk.) ohne Aufsehen davonmuchtn
оттеглям се незабелязано, бузшумно, тихомълком
aufsehenerregend - eine aufsehenerregende Mitteilung
сензационно съобщение, предизвикващо сензация, фу¬
рор съобщение ч
aufsetzen — einen Topf, Wasser (zum Kochen), Tee
waseee, Kartoffeln, Fleisch aufeelzen слагам, турям. по¬
ставям тенджерата на огъня, слагам вода да заври,
водя за чай; слагам картофи, месо д; се в-рят; ф den
Hui, wie Brille aufsitzcn слаг-м, турям си шапката на
главата, очилата ня носа; || ihm einen LoebtteCeanz,
dcm König dic Krone aufseizcn увенчавам го c лавров
венец; коронясвам го. слаг-м му лавров венец, ко¬
роната на главата; || rlntr Sache die Kront aufseizcn
увенчавам нещо c успех; || das selzi allem die Kront
auf това иече е венец, качулка, капак, връх, пискюл,
качулка ня ' исичко, падмци-ва, надхвърля всичко; по¬
иече от това здраве му кажи; || ihm Hörncr aufsitzcn
слагам му рога; ф ich seize meinen ' Kopf (Trotz, Dick¬
kopf) auf, Cann ihm keinen anderen Kopf aufscizen ynop-
ствув-м и; своето, инатя се, не мога д- надвия ииятя,
упорството си; не мога да изляза ня глава с него, да
пречупя ин-тр му, да надвия на ии-т- му; || scherzh.
ihm Hiebe aufscizen нанатям, иапердашврм го; || ihm
einen Dämpfer aufscizen слаг-м му спирачка, вкарвам
116 aufseufzen
го и нужните гряиици. поставям го н; мястото му;
посмачквам му фасона, давам му добър урок; || гетт
Hochmut, seiner Begeisterung, seinen Wünschen einen
Dämpfer aufscizen подтискам надменността му, разг.
aмгчквьм фасона му; охлаждам възхищението му,
накарвам го да отрезвее. въздействувам. му отрезви¬
телно; иякярвам to дя стрие по-умерен в желанията
си. др ги поотряпичи малко; ф eine Maske. eine Miene.
ein anderes Gesichi aufscizen сл-г-м, турям маска ня
лицето си, даи-м си друг вид, друго изражение, про¬
меням израза, изражението ня лицето си; || eine fros¬
tige, beleidlgie. feierliche, wichtige ' Micnt, ein- mokantes
Lächeln, ein dummes Grinsen aufseizcn приемам ледено,
обидено, тържествено изражение и; лицето, дявам си
тържествен, важен вид; усмихвам се подигравателно.
nодцгоав-тетн- усмивка заиграва ня устните ми; за-
ситвам се. хиля се глупаво; || eine Amtsmiene, eine
Gcschäfismicne, ein unschuldiges Gesichi aufscizen при¬
емам служебно, официално, делово, невинно изра¬
жение н; лицето, правя се ня невинно агънце, ия не¬
винна гълъбица, сякаш ни лук ял. ни лук мирисал;
ф einen Brief. eint Bittschrift, cin Testament aufscizen
съчинявам, съставям, написвам писмо, нахвърлям
молба, иаnо-вям завещание; ф Stcinc, Holz, ein Stock¬
werk, einen Kegel, ein Fuß aufsctzcn нареждам камъни,
дърва; надстройвам, издигам нов етаж; изправям кег-
ли, буре; ф ' das Flugzeug setzte -beim Landen hart auf
самолетът се блъсна, удари силно, зле при капването,
приземяването, слизането; ф die Maschine glali auf¬
setzen кацвам. приземявам се гладко, леко; приземя¬
вам леко машината. самолета; ф einen Kranken auf-
sctzcn изправям болеи д; седне; || sich (Akk.) im Bett,
aufs Pfcrd uufseizen сядам и леглото; качвам се ня кои,
възсядам коня; ф Lichter (auf dit Tafel), im Bild auf-
sctzcn слаг-м, турям, поставям свещи н; масата; на¬
насям све+ли пети; на картината; ф einen Flicken,
Knöpft aufs Kleid aufsitzcn слаг-м, турям кръпка на
дрехата, закърпвам дрехата; пришивам, зашивам коп¬
чета иа роклята; || ein Kleid mit aufgesetzten Taschen
рокля c външии джобове; ф ich Cann dtn Fuß nicht
aufscizen не мога д; стъпя на крака си; ф veralt, die
Tafel, das Eeecn, Wein. Schüsseln- aufscizen слаг-м тра¬
пезата, поднасям, сервирам яденето, вино, слагам чи¬
ниите; ф ein Mädchen aufsitzcn изм-мв-м, излъгвам,
изигравам момиче; ф Geld aufsctzen зрнргрм п-ри на
карта; || für etwas Blut und Leib, Leib und Ltbrn, dcn
letzten Blutstropfen aufsctzcn занат-м на карта живота
си, последната си капка кръи за нещо; ф sich (Akk.)
wider ihn aufsctzen опирам му се, противопоставим му
се, инатя се, упорствуи-м
aufseufzen — erleichtert aufscufzcn въздъхвам облек¬
чено, с облекчение, отдъхвам си ияй-сетне
Aufsicht, die — die Aufsicht über ihn, über dcn Garlcn
führen, auf dcm Schulhof haben упражнявам контрол,
надзор н;д иего, ирд градината; дежурен съм и двор¬
на училището; || umg. wo isi die Aufsicht къде е де¬
журният (чиновник, учител); || ich nehmt ihn unter
meine -Aufsicht вземам го под мой контрол, надзор,
под мое . наблюдение, д; го пазя; || cr sicht, arbeitet
unter meiner Aufsicht. stehl unter ärztlicher Aufsicht той
се намира, работи под мой контрол, мой надзор, е
под лекарско наблюдение; || ihn unter polizeiliche Auf¬
sicht stellen поставям го под полицейски контрол, над¬
зор, под полицейско наблюдение; || ohne Aufsicht sein
без - надзор, контрол съм
aufsitzen — er hui dic ganze Nacht aufgceceeen той бе
седял буден, не си бе летпат, не бе спал цялата нощ;
|| aufgeseseen възседни; иа коне; || ich lasse ihn hinten
aufslizen качвам го отзад ня мотоциклета; й das Schiff,
silzi (auf стп Sandbank) auf, ein Wagen slizl auf ко¬
рабът засяда ня плитчина; колата затъва и калта; ||
auf dtr Leimrute aufsiizen хвящям. се в капана, клоп¬
ката, уловката, ня въдицата; попадам и клопката (ка¬
то птичка, която кацва на намазани с катран или
лепило клончета, поставени за примамка до един ка¬
фез); || ihn gehörig aufsiizen lassen изигравам, извозвам
го здравата, изпързалвям го, подхлъзиам го. поставям
му динена коря; оставям го, връзвам го дя чака, пра¬
щам го за зелен хайвер. оставям го иа сухо, мятам
го; зарязвам го, изоставям го; || du wirst mich doch
nicht aufsiizen lassen д; не ме изиграеш, излъжеш, вър¬
жеш, да не ме измамиш, д; не ме оставиш; нали няма
да ме зарежеш; || ich bin ihm aufgcecsecn оставих се
д; ме изиграе, извози, да ме върже, да ме подведе,
др ме измами, хванах се на въдицата му; пяднях в
клопката му; || südd. стет Lüge, einem Gerücht aufsiizen
полъгвам се, хващам се за лъжа, повеждам се по лъжа,
слух, поддавам се - на лъжа, слух
aufspannen — ich spanne dcn Schirm, ein Zell auf раз¬
тварям, разпъвам чадъра; разпъвам пал-тк-; || alle
Scgcl aufspannen опъиям, разпускам всички пнатир;
напрягам, напъвам всички сили, полагам всички уси¬
лия; II übertr. gelindere Salien aufspannen омеквам,
удрям по-нежни струни, засвирвам на друг строй, ня
друг глас, променям тона, заговарям ня друг, по-мек
тои, обръщам колата
aufsparen — einen Nölgroechtn aufspartn пестя бели
пари з; черни дни; || ich spare mir etwas (das Geld) für
später auf, für dic ZuCunfl, für Notzeiten спестявам,
икономисвам, вдигам, з-пазв-м, скътвам оставям не¬
що (парите) за по-късно, за бъдещето, за в случай ня
иужда; || sich (D.) den Haupltrumpf bis zum Schluß, bis
zuletzt aufspartn запазвам, оставям, задържам, пазя
главния коз за последния удар, з; най-накрая; || das
Schicksal hui ihn zu großen Taten aufgespari съдбата
пощади, запази живота му зр велики дела; || sich
(Akk.) für etwas au/sparen зап-зв-м се, пестя, пазя
силите си за нещо
aufspeichern — Waren aufspcichcen складирам стоки;
|| ein nächiigee Zorn hatte sich in ihm au/gcspclchcrl и
душата му се бе натрупал. напластил, насъбрал огро¬
мен гняв; || au/gcspelchcrlc Energie натрупана, събрана,
запазена енергия
aufsperren — den Mund, dcn Rachen, dcn Schnabel
au/sperren разтварям широко уста, гърло (паст), чов¬
ката, клюна, зинвам; || speee doch die Augcn, die Öhren
auf отваряй си добре очите, ушите, слушай добре
какво ще ти кажа, какво казвам, говоря; || Mund und
Nase, Mund (Maul) und Augcn, das Maul vor Staunen,
Verwunderung aufsperren оставам c отворени уста. зин-
вам, зяпвам, опулвям, ококорвам, облещвам очи,
оставам поразен, яхвам от учудване; отворил съм ед¬
ни уста, та д; го лапна
aufspielen — zum Tanzt aufspltlen засвирвам .(за)
танц, хоро; ф er spielt sich gern auf той обича да се
показва, да играе роля, др изпъква на преден план,
да блесне, др си придава важност, значение, иск; д;
се представи з; много иещо; разг. обича д; се фука;
(I spiel dich nur nicht so auf с-мо не си придавай тол¬
кова важност. не се иядувяй, не се . хвали толкова, не
се фукай толкова; не се представяй зр нещо повече,
отколкото си; || tr spielt sich gern als mcln(cn) Freund
auf 'i ой обич- д; се представя, да минава з; мой при¬
ятел .
aufspringen — dic Knospen springen auf пъпките се
пукват, се разтварят, се разцъфтяват; || meine Händt,
Lippen sind von der Källc aufgesprungen от студа ми
се напукаха ръцете. устните; ф ein Wind, ein Gerücht,
cin Feuerschein, ein Signal springt auf появява се. излиз;
вятър; изниква, появява се, пуска се слух; небето по-
чериенява от пламъците на пожар; прозвучава, чува
се сигнал
aufstacheln — ihn zum Widerspruch, zur Rebellion.
gegen sic aufsiachtln ^подтиквам, подбуждам, предиз¬
виквам го към противоречие; подстрекавам го към
бунт; подстрекавам. подтиквам, насъсквам, подмуш¬
квам. подсторвам, настройвам, надъхвам, разг. на¬
помпвам, наковавам. навивам, - подкокоросвам го,
пускам му фитили, шишове, влизам му под кожата
срещу, против нея; || ich stachele seinen Ehrgeiz. seine
Phantasie auf разпалвам честолюбието, въображение¬
то му. подтиквам го към нещо. давам тласък ня фан¬
тазията му
Aufstand, der — cincn Aufsland organisieren, vorbt-
reiien. erregen, schüren, auslösen, machen организирам,
подготвям, подбуждам, подклаждам. предизвиквам,
вдигам въстание, бунт, въставам, възбунтувам се; jj
an einem Aufstand icilnehmcn вземам участие. учас¬
твувам въи въстание. и бунт; Ц elnen.Aufeiand im Keim
crütKCcii, ihn dämpfen, unterdrücken, blutig nicderwee-
frn, niederschlagen зрдуш-в-м въстание, бунт още и
зародиша му, подтискам го, потуш-в-м го, смазвам
го, удавям го, потапям го в кърии
aufständisch — die Aufständischen leisten vcrzwclfcllcn
Widerstund въстаниците. бунтовниците оказват отчая¬
на съпротива; || gegen die Aufständischen Militär ein¬
setzen пращам войска срещу въстаниците, бунтовни¬
ците
aufstechen — Hcu, ein Siück Fleisch au/slechen .нр-
бучвам сено на вилата; набожд-м къс месо. мръвка
ня вилицата; © cin Geschwür aufslechen пробивам с
игла цирей; © ihm eiwas au/slechen правя 'му упреци
за нешо, натяквам му, опявам му нещо. и-трив-м му
нося з; нещо; || einen Fehler aufslcchen изтъквам, из¬
равям, намирам, откривам грешка; © cs siichl mir auf
боде, хвърля ми се в очите
aufstecken — das Haar, eine Kerze (auf dcn Leuchter),
einen Kranz, eint Fuhne aufsiecCen забождам, вдигам
косата (ня кок) с фуркети. з-тъкв-м сиещ на свещник;;
з-бучвам знаме; || das Bajonett au/sleckcn натъквам,
з-бучвам щика; || einen Ring aufslcckcn слагам пръстен
на пръста си; || Gardinen, Vorhänge uufsiecken поста¬
вям, окачвам пердета, завеси; © eine andere Mient,
ein anderes Geslchl, eine Amtsmiene aüfslecken взем-м,
приемам друго, служебно, официално изражение; ||
eine gute Mlcnc zum böscn Spiel aufsiecken прикривам
c усмивка неудоволствието, иедоволството си, усмих¬
вам се престорено, през сълзи, по неволя, от иемай-
къде, преструвам се на доволен, щастлив; © ihm ein
Lichl über ciwas (Akk) au/siccken отварям му очите
з; иещо, разкривам му иещрта в истинската им свет¬
лина, накарвам го д; прогледне, изяснявам му не-
щ-тр;© etwas, einen Plan, cin Vorhaben, das Musizieren
aufsiecCen отказвам се от нещо, изоставям го, разг.
зарязвам го; отказвам се от план, от нямереиие, от
зрпцм-ицят- с музика; || Sport nicht aufsiecCen не се
оттеглям, не се отказвам от състезанието, издържам
докрай; © südd. bei etwas nichts aufstcckcn не спечел¬
вам, не зак-чям иищо при сделка, не пада нищо от
нея; || tr hal mit seiner Frechheit bei mir nichts aufgc-
aufstellen 117
stccCl той нищо не постигна при мене с пасянството
си
aufstehen — vom Boden, vom Stuhl, vom Tisch. vom
Essen, vom Krankenlager, aus dem Beti aufstcben ста¬
вам, вдигам се от земята, стола, масата, от ядене, от
постелята, леглото; Ц bci seinem Eintriil, vor ihm auf-
slehrn вдигам се от стола при появата му; став-м - (за
да му отстъпя мястото си); ф spät, früh, um 7 Uhr
aufslchrn ставам късно. р-ио, и 7 часа; || mli der Sonnc.
vor Tau und Tag, mli dcn Hühnern uufslthcn ставам
c -изгрева ня слънцето, и тъмни зори, с кокошките;
|| du . bist heute wohl mit dem finCcn Fuß (Brln) zurrst
aufgcstandcn сигурно си спал т;я нощ накриво (та си
толкова кисел. т; - 'си и лошо пястроепце), грубо си¬
гурно . си станал със задника си напред; Ц umg. da mußt
du früher (eher) aufsirhen -не можеш д; Ме извозиш,
малко мъчно ще ме излъжеш, кандардисаш, трябва
да го скроиш, др го намислиш, д; го нагласиш по-
хитро, по-другояче
aufsteigen — bin GcdunCc, ein Verdacht, Haß, Angsi.
ECel stieg in ihm auf хрумна му иещо. породи се, за¬
роди се, възникна в него мисъл; зароди се, възникна
в него подозрение. омраза страх, обхвана го, обзе го,
завладя го омраза, страх, погнуся; J allerhand Wün¬
sche, Bedenken. Zweifel . stiegen in mir auf възникнаха,
породиха се, появиха се и .мене наш-различпи желания,
задръжки, съмнения,. овладях- ме прШ-разлИчпи же¬
лания, съмнения;. || eine Hoffnung stieg in mir auf на¬
дежда се зароди. породи, появи в мене; || ИМп, Er¬
lebnisse steigen in mir- auf картини, преживявания въз¬
кръсват и мене. мин-ват к-то на филмова лента пред
очите ми; © beruflich aufstrlgen' издигам се до - висок
пост, прогресирам, авансирам, напредвам, отбеляз¬
вам напредък, прогрес и -служб-т; си; Ц zu hohen
Würden, Ehren aufsielgen .издигам се до ' висок. сри, до
високи почести; || zum Hauptmann, zum Mlnleice, zu
сшсг verantwortungsvollen -Stellung aufsielgen издигам
се до чин капитан, повишават ме и чин капитан, бивам
повишен и министър, издигам се до отговорна служба;
|( südd, der . Schüler ist au/gcstiegen ученикът премина
и по-горен клас; | Sport in die Oberliga. zur Spitzen¬
klasse - äu/slelgcn премин-врм и пай-тоои-та -категория,
ставам първенец, -челен отбор, челник; © rin Gewitter
stblgi auf надига се, задава се буря; © dtr aufelcigendc
Asl tintr Gcschößbahn, Hyperbel възходящ клон ня
траектория, хипербола; |[ die uufsleigcnden Zeichen des
Tlcekreisce възходящите зодии на зодиака; || die auf-
stclgcndc Tonleiter мажорн; . гама; || Abstammung in
au/stelgendcr Linie произход по възходящ; линия
aufstellen — Tische, Stühle. Maschinen, Brücken uuf-
stcllcn нареждам маси, столове; монтирам машини;
построявам мостове; || Waren zum Verkauf aufslellen
излагам, нареждам стоки за продрн; || Fullen, Schlin¬
gen, Nclzc aufslellen поставям, зал-г-м капани, уловки,
примки, мрежи; || einen Wachposten, Wachen. Posten,
Späher aufslellen поставям пост, стражи, постове, съ¬
гледвачи; || Truppen an dtr Grenzt aufslellen съсредо¬
точавам войски на границата; || . Truppen aufslcUtn
строявам войскови части; - aufgeslelll ist nicht gefan¬
gen още Петко нероден, шапка му шият; още риб-т-
в морето, турил тава и; огъия; още се на коня не
качил, крака замахал; още вълк; не видял, той вика н;
кучетрта; още детето нс се родило, Иваичо го кръстили;
© sich (Akk.) vor dem Haus. vor dcm Bahnhof,
vor ihm, um Eingang, paarweise au/slcllcn заставам|е)
118 Aufstellung
пред къщата, пред (на) г-р-та, пред него, на (пред)
входа; нареждаме се, заставаме, строяваме се по два¬
ма; (| die Soldaten stellten sich rasch in Reih und Glied
auf войниците бързо се строиха; || sich (Akk.) zum Tanz
uufstcllcn нареждаме се, з-ст-ваме за таиц; ф einen
Plan, ein Programm, einen Vertrag, das Budget au/stellcn
съставям, изработвам плаи, поотоама, договор; съ¬
ставям бюджета; || eine grammatische Regel au/siellen
формулирам, установявам граматическо правило; ||
eine Behauptung, eint Vermutung, eint Rechnung auf-
elc11cn изказвам твърдение, предположение; предста¬
вям, съставям сметка; !' Grundsätze, Beweise, Beispiele,
Zeugen . aufslcllcn установявам принципи, привеждам
док-з-телсава, примери; посочвам, представям сви¬
детели; || ihn als Kandidaten für die Wahlen au/slcllcn
поставям го в листата, предлагам го като кридидрт
за изборите; || sich (Akk.) als Kandidaten au/slcllcn las¬
sen кандидатирам се, поеднртрм кандидатур-т- си за
изборите; ф ein Orchester. einen Chor, ein Htcr auf¬
stellen съставям оркестър; образувам хор; формирам
войска; ф in etwas (£>.) einen neuen Rekord au/siellcn
постигам, установявам и нещо иов рекорд; ф was hat
er nicht alles - :ufgcstel1l к-кво ли не опита, предприе
той; той опита всичко възможно, всички възможнос-
: л; || cs isi mit ihm nichts üufzuetellcn нищо не може
д; се иапоавц, предприеме с него, ие може д; се излезе
иа гл-в- с пею, просто невъзможен е, ни се води, ни
се кара
Aufstellung. die -- Aufstellung nehmen zur Demon¬
stration, vor dem Thcatcr нареждаме се, строяваме се
за демонстрация, пред театъра;© die Aufstellung einer
Armee. einer Dampfmaschine, dtr Mannschaft, dtr Kan¬
didaten съставянето, набирането. формирането на ар¬
мия; монтирането на п-ри- машина; състав на отбор;
съставянето и; листата иа кандидатите, поставяне на
кандидатур-т- им зр изборите;© die Aufstellung clncs
Plants, dts Programms, des Inventars, dtr Regel, der
Kosten съставянето, изработ ването на план. програма,
списък; инвентаризация, формулиране, формулиров¬
ка, дефиниция и; правило; изчисление на разноските
Aufstieg, der — Bulgarien befindet sich in einem stän¬
digen (in ständigem) Aufstieg, ist in einem unaufhaltsamen
Aufstieg begriffen България се и-мир- в непрекъснат,
непрестанен, неудържим възход, подем; © dtr Aufstieg
ins Geistige, in eint höhere kulturelle Schicht, in dit
Oberliga. zur Spilzcnk1aeec духовен подем, възход, изди¬
гане в по-висок културен слой, културен подем, възход,
прогрес, напредък, културно издигане: nоемииаврие,
повишаване в най-висок; категория, а челния отбор
au/stöbcrn -— Wild, dcn Geflüchteten aufslöbern вди¬
гам, подпнашиам, иадушиам дивеч; ирдушвам, откри¬
вам беглец. следите, местонахождението му; || Bücher
aufslchtm изравям. изи-мирам книги; || Geheimnisse
uufslöbtrn надуширм тайни, натъквам се на тайни
au/stoßen — übertr. dit Tür, das Fcnsler nach einem
Land uufsloßtn завързвам връзки със страна, отварям
вррт;, прозорец към иея; || in dtr Kunsl neue Tort
(Türcn) uufstößen откривам иови пътища и изкуството;
© mil dcn Füßtn auf dcn Grund aufsloßtn напипвам.
и-бари-м c краката си дъното, опирам с тях дъното;
|| das Schiff ist auf den Grund au/gcstoßcn корабът за¬
седи; иа дъното, удари о дъното;© ich habt nach dcm
Essen, nach Wein uufgcstoßcn оригнах се след ядене,
ия вино; || mir siößl cs oft sauer auf оригвам се често
на кисело, излизат ми често киселини в устата; |‘
übertr. das Cönnlc dir noch sauer aufsloßtn тов; може
д; ти излезе кисело, през носа, солено, скъпо, може
д; ти струва скъпо, миого, може д; си изпатиш от
това; || häufig Aufstoßen haben често се оригвям, имам
честй орцтваиця; © mir ist ein Abenteuer, ciwas Merk¬
würdiges. cin Zweifel uufgcstoßen преживях. имах едно
приключение, случи ми се нещо необикновено; породи
се, възникна и мене съмнение, обзе ме, з-вл-дя ме.
обхвана ме съмнение; || cs slicß mir cin Gedanke auf
хрумна, текиа ми мисъл. породи се в мене мисъл
au/sirebcn — eine rasch au/slrebcndc Kultur бързо
процъфтяваща култура; култура в непрекъснат възход,
подем; ein aufstrebendes Volk стремящ се към
възход народ; || ein aufstrebender junger Mensch ам¬
бициозен. многообещаващ млад чоиек; || aufsirebejnde
Taltnlt fördern подпомагам, поощрявам многообе¬
щаващи таланти; || das aufstrebende Bürgertum въз¬
дигащото се трето съсловие
uutsilllpen - den Hui, dic Mülzt (auf dcn Kopf), die
Ärmel au/stülpcn нахлупвам, наCнузврм шапката, фу¬
ражката, к-скетя; запретвам, навивам ръкавите; ф eine
aufgestülpte Nasc haben имам вирнат, чип нос
uuflakcln -- tln Schiff auflakeln снабдявам кораб с
такелаж; © sic hat sich aber kolossal, mächtig uu/gc-
luCcll беше се страшно, миого натруфила, док-о-л-,
н-коитила, нркичцнр, патиздиня
Auftakt. der — dcr Auflukl zu etwas sein, dcn Auflakl
zu tlwus bilden началото иа нещо съм. образувам на¬
чалото нр нещо, първата крачка съм към нещо
uu/lauchcn — das U-Bööl ist uufgctauchl подводии-
цата изплува, изникна, се показа, се появи на по¬
върхността; II aus dem Wasser uuflauchtn появявам се
ияд вод-тр, изплувам на повърхността; || aus dem
Dunkel, im Ncbcl. in dtr Ferne iuuchlt eine Gestalt auf
едиа фигура изплува от мрак;, изникна. се появи в
далечината, се очерта и мъглата; || umg. cr ist plötzlich
wieder aus der Versenkung uufgtlauchl той пак се появи
и; хоризонта, на сцената, изникна внезапно к-то из¬
под земята; || tr lauchlt in Berlin auf той се появи, бе
видяи и Берлин; ф es tauchten immer neue Zweifel.
Pe/üechtungen auf изникваха, възникваха, пораждаха
се все иоии и иови съмнения, опасения; || bei der Arbcll
sind plötzlich Schwierigkeiten aufgetauchl при р-бот-т-
възникнаха, се йоявиха внезапно трудности, мъчно¬
тии; || Gerüchte, neue Ideen, Gedanken tauchen auf по¬
явяват се, пораждат се слухове, изникват, раждат се
иови идеи, мисли; ф Erinnerungen, Bilder der Jugend
luuchitn in ihm, vor seinem geistigen Auge auf спомени.
картини на детството възкръснаха пред него, шеству-
ваха, се изнизваха като нр лента в съзнанието му
aufiauen — dit eingefrorene Wasserleitung auflauen
размразявам замръзи-л-та чешма; ф das Eis isi auf¬
getaut ледът се топи; || die Fensterscheiben sind auf-
geluul прозорците се ррзмоъзнаса; || endlich ist tr auf-
getuul ияй-сетне той стянр оазтоворлив, се отпусна.
счупи леда на мълчаиието; стеснението му изчезна и
той заговори; разг. ияй-сетне езикът му се развърза;
|| volkst. du bin (hab') ich aufgtlaul тогава вдигнах го¬
лям; врява, дандания, патаодия, направих голяМ
скандал, избухнах, хи-ияха ме дяволите
uu/icilcn -- dcn Boden unlcr den Brüdern aufteilcn
разделям земята между бр-тятр; || dic Schüler in Klas¬
sen au/tcilcn разпределям учениците ия паралелки
Aufteilung, die — die Aufteilung Deutschlands in kleine,
ohnmächtige Staaten разпокъсването, раздробяването,
разделянето, подялбата ня Германия иа малки, не¬
мощни, слаби държавици; || dit Aufteilung des Gro߬
grundbesitzes un die Kleinbauern разделянето, подял-
бата ня- едрото земеилядение между малоимотните
селяни
auftischeb — ihm lecCere Gerichte, reichlich Essen und
Trinken uufilschen поднасям 'му лакомства, богато яде¬
не и пиене. иагощавам го богато; || übertr. ihm Lügen.
Märchen, Neuigkeiten, wiedce dic allen Gcschichicn
au/llschen сервирам му лъжи, басни. разправям му
приказки от хиляда и една нощ, разни небивалици;
р-зправям му новини, поднасям, разправям му непре¬
къснато изтъркани вече, известни и преизвестни исто¬
рии. исе едни и същи истории
Auftrag, dcr — ihm cincn Auftrag geben, erteilen да¬
вам, възлагам му поръчка, поръчение за нещо; || einen
Auftrag bekommen, trhalicn, übernehmen, aus/ühren
получавам поръчка, възлагат ми някаква поръчка,
някакво поръчение, поемам изпълнението иа поръчка,
изпълнявам поръчение; || einen Auftrag an ihn ausrlchten
изпълнявам поръчка до него, предавам му поръчка,
поръчение; || ich kommt, handle im Auftrage des (von)
Herrn K., Ihrem Auftrag gemäß идвам, действувам от
името на, по поръчка ня господин К., съобразно Ваше¬
то нареждане, поръчение; || in höherem Au/lragt по
нареждане (поръчение) отгоре, от високо място; tr hat
den Auftrag sorgfältig- ausgcführi, besorgt. erledigt, voll¬
endet той изпълни грижливо поръчката; ф wir sehen
Ihren weiteren Aufträgen gern entgegen очакваме c удо¬
волствие Вашите бъдещи поръчки; || etwas in Auftrag
geben, nehmen поръчвам нещо, възлагам да се работи
нещо, д; ми го направят; прием-м поръчка за нещо; ф
der historische Auftrag der Nation, unserer Stunde истори¬
ческата з-д-чр, мисия на нацията, повелята на часа. на
момента, на този миг
auftragen — das Essen isi au/getragen, wurde aufge-
ieugcn яденето е серииряно, сложено, бе поднесено.
сервирано; ф ihm eine Arbcll, eine Botschaft, eine Be¬
stellung -аu/teаgcn възл-г-м му задача, работа, нато¬
варвам го с мисия; възл-г-м му поръчка; || er hat mir
viele Grüßt an dich au/gtiragcn, hat mir au/geieagen,
dich zu grüßen той ми поръча (заръча) да ти предам
поздравите му, д; те поздравя от него. ти пр-щя мио¬
го поздрави по мене; ф Schminke, Puder, Salbe auf
eine Wunde, SchuhCrem au/lrägen нячервявам се, на¬
пудрям се. слагам червило, пудра; намазвам рана с
мехлем, намазвам обувките с крем; || die Farben zu
dick au/leаgcn нанасям дебел слой боя; сгъстявам кра¬
ските; || übertr. er trug zu etaek auf той преувеличаваше,
надуваше нещата много; || du mußt nicht so dick auf-
iragtn не рисувай нещата и такъв преувеличен вид, не
бива да преувеличаваш, да надуваш толкова нещата;
ф ich muß den Mantel noch au/iragcn трябва да износя
палтото, да го понося още;ф das Unterzeug trägt recht
auf долното бельо прави човека по-дебел
auftrerhen — der Wind trclbl den Sluub, die Welle auf
вятърът вдига праха, гони вълните; ф das Buch war
schwer aufzulrtlbtn едва изнамерих, и-барах, изкопах
книгата; || wo hast du das Geld dazu aufgtiriCben откъде
се снабди c пари, откъде изрови, изнамери пари за това;
|| in dtr ganzen Gegend war kein Taxi aufzulrelbtn в целия
квартал не можеше д; се намери такси; ф cin aufgtirlt-
btner Lclb подут,балониряи корем
auftreten — ich ircit 111%, vorsichtig. derb, laut auf
стъпям леко (безшумно), предпазливо, тежко, шумно:
|| übertr. ich trcic entschieden. vorsichtig, sicher. selbstbe¬
wußt auf действувам, постъпвам решително, предпаз¬
ливо; държа се уверено, самоуверено, самон-деяио,
имам уверено, самоуверено държане; || ein sicheres.
weltmännisches Au/reien haben имам уверено. светско
държане, държа се к-то светски човек; || sic isi in dieser
auftun 119
Rollt auf unserer - Bühnt zum eraten Mal uufgtireien тя
излезе за пръв - път, дебютира и тая роля на наш-т-
сцена, игра за пръв път т;я роля на иашатя сцена:
|| er tritt nicht gern öfTcnilich auf той не обича д; говори
публично, ня обществено място; || in vollem Glanz
auftreicn явявам се в целия си . блясък; .ф .als . Schau-
epl1lee, als Kläger, als Zeuge auf dem Gericht gegen ihn
auftretcn играя, излизам ня . сцената, проявявам се като
артист, излизам, явявам се в съдя срещу ' него к-то
обвинител, свидетел;® cin Gerücht, eine Krankheit tritt
auf появява се слух. болест; -|| Schwierigkeiten. Gefahren
irctcn auf появяват се, изникват, пораждат се труд¬
ности, опасности; || diese Krankheit tritt scliin auf тая
болест се среща рядко; |( das егеП Aufirelen der Krank¬
heit първата проява на болестта; ф gegen ihn, gcgin
etwas (den Plan, die Atombcwaffnung) auftreten изли¬
зам, опълчвам се, ре-гирям срещу него, обявявам се
против нещо (против плана-. -томиоТо въоръжаване)
Auftrieb, der — dtr Auftrieb des Viehs auf dic Alm .
изкарването иа добитъка ня паша; ф statischer, dyna¬
mischer Auftrieb статична, аеродинамична сила; ф
Ctlnen Auftrieb haben нямам подтик, импулс, амбиция,
стремеж; || durch etwas (einen) slaeken Auftrieb erhalten,
bekommen получавам . чрез, от -нещо силен тласък, под¬
тик, подем, бивам тласнат напред в развитието 'си от
нещо; || cincn ncuin. ungeahnten Au/irleb erhalten по¬
лучавам нов, неподозиран тласък, подтик,. достигам
нов, неподозиран разцвет, подем, възход, ново. не¬
подозирано развитие; разцъфтявам, процъфтявам, съ¬
живявам се, достигам. до неподозиран разцвет
Auftritt, dtr — der creii ACl hal sieben Auftritte пър¬
вото действие -им; - седем - явления, сцени, картини; ||
tr wurliie - auf seinen Au/IiIII той' чакаше (ред; си) да
излезе. ня сцената;. ф ich habe . einen ht/llgtn Auftritt
mit- ihr gehabt имах - бурна . разправия, сцена - с нея; ||
cs kam zu unliebsamen ' Auftritten . mit ihm стигия се до
тягостни, неприятни. досадни, нежелани разправии с
него; -ф ein peinlicher. ärgerlicher Auftritt мъчителна
случка. неприятен и^ицен-
auftrumpfen — mit etwas, mit siinem . Wissen, seiner
Erfahrung aufirumpfen държа се надменно, c чувство на
превъзходство, поради зиаиията, опит- си; пар-дирам,
пъча се със знанията, опит; си, себеизтъквам се, подчер¬
тавам знанията, опита си; ,ф. gegen ' ihn gcgin . etwas
au/irumpfen -опълчв-м . се, протестирам, обявявам се
против -него. - против нещо; ф. veralt, -ihm -au/lrumpfen
казвам му недвусмислено. открито мнението си, право
куме, -я и очите, свивам. му сармите, не му цепя басма,
п-кастоям го здравата
auftun — den Mund auflun отварям' си .устата; за¬
говарям, заприказвам; || er .Cann dcn Mund nicht auftun
не - може дя ей ' отвори устата, да продума, разг. мълчи
като пукал, вързаи е и ' устата; ' || er lügt, wenn er den
Mund uufiui лъже -ня всяка втора думр; || tr hat Angsi.
dcn Mund ' aufzutun страх го е, не' смее ' да . си отвори
устат;, .да ' проговори, др продума, дя каже дума; ||
vulg. so iu doch das Maul endlich auf отвори си най-сетне
устата, кажи - . нещо, кажи . пяш-сетие . ' една .дума,
продумай паш-ceтне;. Ц iu - die Augen -auf - отваряй си
очите -(на четири); || -tu die 'Hand. auf отвори - си рък-т-;
не . -се стискай; - бъди щедър; - порязпусни -се -малко; ф
bibl. -dib. Erde ' hui. sich - aufgciun' земята - се . разтвори; ||
bibl. dcr Himmel ' hat sich au/geian иебето . се разтвори;
|| vor meinen Augen lul sich ein heeellchts Bild auf пред
очите ми се разтвори, се откри великолепна гледка,
120 auftürmen
каот■цпа; || mein Herz lut sich auf vor dcm Anblick ду¬
шата ми се разтвори, сърцето ми потръпна от въз¬
хищение пред гледката; - ein jähcr Abgrund lut sich
vor ihm auf бездна зина (се разтвори) пред крякат;
му; || ungluhnie Möglichkeiten lutln sich vor mir auf
неподозирани възможности се откриха, разкриха пред
мене; ф bin neues Geschäft, eine ncuc Gesellschaft hat
sich uufgelan отвори се нов магазин, основа се. обра¬
зува се ново' дружество; || sich (Akk.) als Kaufmann
uufiun установявам се к;то търговец, отварям си дю¬
кян, магазин; ф umg. die Suppt, das Essen auftun сипвам,
сервирам, поднасям супата,- яденето; ||.lhm von allem
uuflün сипвам. сл-г-м му от всичко в чиииятя; ф da lul
sich etwas (auf) там став; нещо, ст-и-т интересни неща;
ф dial. er tut sich auf той се хвали, надуи;, иска да се
покаже
auftürmen - - - Steine auflürmen труп-м иа грамада
камъни; ф Wolkin, Hindernisse. Schwierigkeiten türmen
sich vor uns auf трупат се. тълпят се облаци; Иятъкв-ме
се ня големи спънки. пречки, изпречврт се пред нас
огромни трудности, мъчнотии; труп-т се пречки,
трудности к-то планини
aufwachen — aus dem (vom) Schlaf. aus dtr Narkose,
Ohnmacht, vom Lärm. von tlnrm Geräusch, über großen
Schmerzen aufwuchen събуждам се от съи, от упоуката;
идвам на себе си; пробуждам се от шума, от някакъв
шум, от силни болки; || ich bin heute' früh, um 5 Uhr
aufgcwachl днес се събудих р-ио, и 5 часа; || beim ge¬
ringsten Geräusch, durch den Lärm, aus einem Traum
aufwuchen събуждам се от паш-манкця шум, от шума,
стресв-м се. сепвам се от сън; ф sein Gewissen wucht
auf съвестта му се пробужда, заговаря; |I ullt Erin¬
nerungen wachten in mir auf стари спомени възкръснаха
и душата ми ■
au/wuchscn — er ist auf dem Landl, in dcr Stadt auf-
gcwachscn той е цзо-дън ия село, в града; || cr ist in
kleinen Verhältnissen, in Nöl und Elend au/gewachsen
той е израсъл при скромни условия, в нужда -и ли¬
шения; || wir sind zusammen au/gewachsen ние сме
отрасли заедно; ф eine neue Generation wächst auf
подраства ново поколение; || tr isi zu einem jungen
Munn au/gewachsen той се е превърнал в мъж, е иече
възмъжал
aufwägen - - - 5. aufwiegen
aufwallen — das Wasser walll auf вода-р завира на
ключ, започва да клокочи; ф sein Blul wullle auf кръв¬
та му кипна. заклокочи, се вълнуваше и жилите му;
|| Freude, Zorn, Huß wallle in ihr auf надигна се, закипя
радост. 1 няи, омраза и нея; ф in au/wallcndcr Dank¬
barkeit. in äufwallcndem Zorn и при.лив lia благодар¬
ност; в пристъп на гняв
Aufwallung, die in heftige Aufwallung geraten из¬
падам в силио вълнение, и буйи; радост; || sic in Auf¬
wallung bringen развълнувам я; || in dir cstcn Aufwal¬
lung der Freude, dir Begeisterung, des Zorns в първия
пристъп, прилив. порив иа радостта, на въодушев¬
лението; и първия пристъп иа гняв
Aufwand, dir — der Aufwand an Zill, Kruft. Geld,
Mühe, Worten изразходване, пилеене, губене, хабене
на време, сили, пари, труд, думи; || der Aufwand an
Zeit lohnt nicht ие си струва човек да си хаби, израз¬
ходва, губи, пилее времето за товр; |1 mit einem großen
Aufwand von Eenel c излишно, прекадено го-ляма се¬
риозност; J| dir Aufwand un Stimme напрежение. уси¬
лие иа глася, крясък, крещеяе; || cr hat ihn mit einem
großen Aufwand von Gelehrsamkeil. Wissenschaft, Er¬
fahrenheit widerlegt той го обори c голям запас от
научни знания, научна осведоменост, иручия подго¬
товка, опитност; ф viel. großen Aufwand machen правя
големи разноски, разходи, харча, изразходвам, пра¬
хосвам, пилея, пръскам миого пари. средства, под¬
държам голям разкош, голям лукс, живея разкошно,
разточително, на широка нога, нашироко; употребя¬
вам големи усилия, голям труд; || ohne Aufwand leben
живея скромно, без д; хярчя, правя излишни разноски,
на скромни начата, на скромна нога, ие си позволявам
никакъв р-зкош, лукс; || wenig Aufwand (im Haus, in
den Kleidern), Celncn großen Aufwand machen иоддър-
жам скромен живот, живея, нося се. обличам се скром¬
но. ие си позволявам голям разкош, лукс; ие си поз¬
волявам лукса д; харча, да пилея миого пари з; дрехи;
|| mit dem geringsten Aufwand an Mliieln c нищожни
средства, c възможно най-малко разноски; || dir Auf¬
wand entsprach nicht dem Nutzen, seinen Verhältnissen,
stund in keinem Verhältnis zu seinem Einkommen раз¬
носките ие отговарях;, трудът ие отговаряше на пол¬
зата; разкошът, който поддържаше, парите, които
харчеше, ие отговаряха ня неговите м--еои-нни въз¬
можности, надхвърляха далече доходите, приходите
му. той се простираше повече, отколкото му позво¬
ляваше чергата; || cr hüt sich durch großen Aufwand
(an Geld) verdächtig gemacht той събуди подозрение
c разкоша, който поддържаше, с парите, които хар¬
чеше, пилееше, с големите средства, с които разпо¬
лагаше
aufwärmen — das Esscn aufwärmen подгрявам, стоп¬
лям яденето; ф wärme doch die alitn Geschichten nicht
immer wieder auf стига си ровил стари р-боти, из¬
вестни и преизвестни, стари и прастаоц, отдавна за¬
бравени и погребани истории; стига си опявал, пре-
дъвквал все едио и също нещо, вечно старите истории;
|) eine alte Lügt. dcn allen Streit aufwärmen подновявам
стар; лъжа, ст-р спор,- стар; разправия; || alle Späße
uu/wärmtn предъикиям стари, изтъркани иече вицове;
|| das ist ja alles uufgewärmlcr Kohl това е ст-ра песеи
иа иов глас, известни и преизвестни истории, работи;
|| mußt du denn immer wilder diesen allen Kohl auf-
wärmcn докога ще предъвкваш, опяваш все същото;
ф ich will mich ein wenig aufwärmcn искам д; се сгрея,
стопля малко
aufwarten — bcl Tisch, ihm au/wurlen прислужвям на
масата; обслужвам го; || womit kann ich (Ihnen) auf¬
warten c какво мога д; (Ви) услужа; кякио мог; д; Ви
предложа; какво обичате; || ihm mit einer Erfrischung
uufwarlen предлагам му, и-гостяв-м го с, поди-сям
му р-зсладцтелио питие. иещо разсладитенно; || auf-
z.uwaelen и; услугите Ви съм; заповядайте;© mit стп
Neuigkeit, mit сГпсг Sensation, mit einem Geschenk, mil
neuen Erfolgen au/warlen съобщавам новина, изнасям
сензация, преднатам, поди-сям подарък, отбелязвам
иови успехи; || damit Cann ich uu/wurltn товр мога да
Ви предложа, искайте това от мене; ф morgen werde
ich dcm Minister uufwurlcn утре ще и-правя официална
визита, официално посещение ня министъра, ще го
посетя, зз да му се представя; || сГпсг Dame au/warlen
правя компания и; дама, посещавам я, з-б-вляв-м я
aufwärts — Offiziere vom Huuplmann aufwärts офи¬
цери от капитан нагоре; || aufwärts und abwärts нагоре
и и-долу
aufwärtsgehen — mil ihr. mil ihrer Gesundheit gehl cs
aufwärts тя напредва, издига се, върви нагоре; здра¬
вето й се подобрява
aufzehren 121
Aufwartung, dic — umg. sie macht die Aufwartung bci
uns тя ии прислужи;. е наша прислужница; || cs ist
nirgends eine Aufwartung zu bekommen ие може д; се
и-мери никъде прислуга, жена, приснужпцчкя, домаш¬
на помощничка; @Jhm seine Aufwartung machen правя
му официална визита, официално посещение, посе¬
щавам го
Aufwasch, der — ich muß noch dcn Aufwasch machen
трябия с-мо да измия нечистите съдове; ф es ist ullis
bin Aufwasch едио по-малко или повече иям; значение;
ще се свърши исичко с едии труд, наведнъж, между,
покрай другото
aufwaschen — das ist bin Aufwaschen едно по-малко
или поиече иям- значение, ще се свърши с един труд,
между, покрай другото, наведнъж; ф dic Seife ist auf-
gcwaschen сапунът е изтъркан, се е изхабил
aufwecken — ihn aus dcm Schlaf, vom Tode aufwecCcn
събуждам го от сън; възкресявам го от смъртта, съ¬
живявам го; Ц es isi cin Lärm, um Tole aufzuwecCcn
вдига се шум до бог;, страшен, невъобразим шум;
вдига се шум, да чуе и глухият ц-р; ф ein aufgeweckter
Junge, Bursche, Kopf будио, събудено момче, оперен,
отракаи, отворен младеж; будеи ум
aufweichen — Zwieback in Milch au/welchen н-кис-
в;м, топя сухар и мляко; ф die Wtge sind durch den
Regln Uufgcweichi пътищата са разкаляни, размекнати
от дъжда; ф die Bevölkerung, die Front ideologisch auf-
welchen разколебавам идеологически населението,
подкопавам, отслабвам идеологически фронта
aufweisen — ihm ncuc Wege aufweleen соча, разкри¬
вам, откривам му нови пътища; У ciwas weist große
Mängel auf нещо има, притежава, разкрива големи
иедостртъци, недъзи; У Spuren von Zerstörung aufwcl-
scn имам, нося следи от разрушение; и-блюд-иат се,
забелязват -се (по мене) следи от разрушение; || dic
Stadi hui viele Sehenswürdigkeiten au/zuvelsen. градът
им;, притежава миого забележителности. е богат със
забележителности
aufwenden — sein Vermögen, sein Geld, alle Milicl,
Krä/le, viel Mühe, Fleiß für etwas aufwcnden изразход¬
вам, употребявам, пръсвам, похарчвам цялото си съ¬
стояние, всичките си средства з; иещо. ил-г-м цялото
си състояние, парите си, всичките си средства. сили
и нещо, употребявам, изразходвам голям труд, по¬
лагам голям труд, голямо старание, усърдие зр нещо;
У cr hat für den Bau viel aufgewendel. aufgewandl той
похарчи, изразходва. хвърли миого пари, средства за
слроежа, вложи огромни инвестиции и строежа; II аПм,
allen Einfluß, alles Geschick, alle Überredungskunst uuf-
wcndcn употребявам, опитвам цялото си влияние, ця¬
лото си умение, изкуство, пускам в ход цялото си
красноречие да го убедя, уиещяя
Aufwendung, die — unter (mil) Aufwendung seiner gan¬
zen Krufl, аИет Krä/le, aller Energie, aller Überredungs¬
kunst c всичката си сила. колкото му сили държах;,
с участие на цялата си енергия, с цеирт; ия цялото
си красноречие; |I für etwas große Aufwendungen ma¬
chen пр-ия големи разходи. разноски з; иещо
aufwerfen - - einen Dumm, ein Grub, einen Wtg uuf-
werftn и-хвърлям насип; изкопавам гроб, окоп; на¬
сипвам път; ф dcn Kopf mutwillig, dic Nase uufwcrftn
отхвърлям надменно глава, иирв-м тнава. вдигам,
вирв-м иос; || die Llppcn, das Maul au/wtrfen цупя се,
н-цупвам се; ф aufgeworfene Lippen обърнати, месес¬
ти, дебели устни. джуки; у aufgeworfene Nasc вириат,
чии иоc;® sich (Akk.) zum (als) Richlcr, Schiedsrichter
in cincr Sache aufwcefrn обявявам се за съдия, арбитър,
присвоявам си правото на съдия, арбитър, играя ро-
ня■тр на съдия, арбитър и иещо; || er hat sich zum
Wortführer dir Gruppt aufgeworfen той се срмообяви
за водач ня груп-т-, си присвои ролят; иа водач ня
групата; У ihn zum König uufwerfcn провъзгласявам
го, обявявам го зр kр-т, цар; ф eine Fragt, ilnen Zwei¬
fel üu/wce/cn повдигам, подхвърлям въпрос; изказвам
съмиеиие; ф dir Wind wirft das Fcnsler, Staub auf вя¬
търът блъсва прозореца, вдига прах; ф sich (Akk.)
gegen (wider) ihn aufwcrfin вдигам се. въставам, опъл-
чвам се против него
Aufwiegelei, die — ihn wegen Aufwiegelei vor ein Ge¬
richt sitllen изправям го пред съда др отговаря з; под¬
стрекателство към бунт
aufwiegeln -- - s. aufstacheln, aufhetzen
uufwiegcn — dtr Erfolg wog alle Müht, alle Anstren¬
gungen und Op/er auf успехът възи-гради труда, уси¬
лията и жертвите ии, ни обезщети за положения труд,
за положените усилия и жертви, си струваше труд;,
усилията и жертвите; || die Vorteilt wiegen dit Nachteile
nicht auf преимуществата не изкупват, ие компенсират
недостатъците; || eiwas mit Gold au/wlegen з-плащ-м
иешо със (равно количество) зл; го; плащ-м скъпо и
прескъпо, скъпи п-ри за нещо; || das isi nicht mit Gold
aufzuwlegen тов; ценя ияма, c пари, със злато не може
д; се купи, да се заплати; || dieser Freund wlcgl zehn
andere auf. ist nicht mit Gold aufzuwiegen този приятел
струва. тежи колкото десет други, със злато ие може
д; се купи, цеиа иям;, е неоценим. нищо ие може д;
се мери с такъв приятел, у was wlcgl ein Freund nicht
auf c кякио може д; се мери един приятел, какво не
струва един приятел
aufwirbeln -- de.r Wind -wirbell den Sluub, dic dürren
Blätter auf вятърът вдига облаци прах. ппрсоняка,
разгонва сухите .чиста; || übertr. umg. die ,achc, die
Geschichte hui viel Sluub aufgcwirbcll -ря история, ра¬
бота нашумя миого, вдигна на времето голям шум,
голям- врява, тои; е една много и-шумяла история
aufwühlen — eine Wunde aufwühlen р-зр-вям, р-з-
човърквам, разчоплям рянр; || die Tiefen dir Secli uuf-
wühlcn разтърсвам, раздрусврм го до дълбините на
душат;; || er war bis ins Inneeslc, sein Innerstes war
aufgewühlt той бе разтърсен, развълнуван, потресен
до дъиото и; душата си; ф ein uu/wühlcndcr Schmerz
човъркаща, пронизват;, дълбока болка; У eine auf¬
wühlende Musik вълнуваща, проникновена музика; ||
ein aufwühlendes Erlebnis дълбоко разтърсващо пре¬
живяване
aufzählen — Geld, Fehler aufzählen броя пари, из¬
броявам недостатъци, грешки; ф umg. ihm еГ^, hun¬
dert Schläge (auf dcn Rücken, auf das Gesäß) aufzählen
|laes1n) удрям му едиа тояга, давам нярежд-ие. за¬
повед, и-реждям да му ударят (отброят) сто пръчки
(по гърба, задиика); || 25 hinten aufgezähll bekommen
получавам, удря- ми 25 пръчки ия голо, но задника
aufzehren — die Vorräte, seine Ersparnisse, sein Ver¬
mögen au/zchrcn изяждам, изразходвам запасите, спес¬
тяванията, състоянието си; || seine Krä/le aufzehren
изразходвам, изхабявам, изтощавам, съсипвам силите
си; у die Sorge, dic Krankheil halte mich au/gczehrl гри¬
жата, болестта ме съсипа, ме бе съсипала, бе подко¬
пала силите ми, бе разрушил; здравето ми; у die
Krankheit hallt sein Vermögen aufgczehrt болестта го
бе разорил;, бе погълнал; цялото му състояние
122 Aufzeichnung
Aufzeichnung, dic — ich mache mir Aufzeichnungen
правя си, държа си бележки; записвам, отбелязвам си
иещо
aufzeigen — dic Vorteile, die Bedeutung dcr neuen
Mclhodc aufzelgen изтъквам, посочвам, разкривам.
разяснявам преимуществата, предимстват;, значение¬
то ия иои-та метода
aufziehen - den Vorhang, die Zugbrücke, den AnCcr,
den Schlagbaum aufzichcn вдигам (дръпвам, отварям)
завесата, пердето; вдигам подвижния мост, котвата,
бариерата |о-мпрт■р); || das Nclz (aus dem Mccr), den
Elmcr aus dcm Ziehbrunnen aufzichen изтеглям, изваж¬
дам мрежат- (от морето), кофата от кладенеца; || eine
Schublade aufziehen дръпвам, отварям. изтеглям чек¬
медже; || dit Brauen au/ziehen вдигам, свивам вежди;
|| dcn Huhn am Gewehr au/ziehen дръпи-м, вдигам спу¬
съка и; пушката; ф Landkarten, Lichtbilder aufzichcn
залепвам, опъвам географски карти иа платио, лепя
фотографии, снимки; || dic Kelle des Gewebes aufzichen
навивам, опъвам осиов-та на тъкан; || alle Segcl uuf-
zlehen опъв-м, вдигам всички плати;; засилвам се с
всички сили; || cinc SticCcrel (auf dcn Ruhmcn) aufziehen
опъвам бродерия иа гергеф, р-мка; ф die Uhr, das
Spielzeug aufzichcn навивам, курдисвам чясовиика. иг¬
рачка; || sic ecdcte wlc au/gezogen тя говореше като
и-вит-, курдисаиа машинка, пружиикя; ф dic Sailen
(auf dir Geige) aufziehcn опъвам струните на цигул¬
ката, сл-г-м други струни, сменям струните; || andere,
slrengcrc. mildere, gelindere Suilcn au/ziehen променям,
повиш-в-м тон;, ст-в-м по-строг, заговарям ир, с
друг, по-строг, по-мек тон, смекчавам, поииж-в-м
тои;; обръщам кол-тя, запявам ия друг глас, засвир¬
вам на друг строй; удрям ня ио-иежни струни: омек¬
вам, снижавам, и-маляв-м претенциите си; ф ein
fremdes Kind, ihn wir sein eigines Kind, als seinen Sohn
aufzichcn отглеждам чуждо дете, отглеждам го като
свое собствено дете, като свой син; ф ein Unternch--
mcn, ein Fest aufzichen о-и-рям, откривам предприя¬
тие, м-газии, дюкян; устройвам, уреждам, организи¬
рам празник, тържество; || etwas (cincn Prozeß) politisch
au/zithen (при^ав-м иа нещо (на процес) политическа
подкладка, тенденция, поставям го в политическо
осветление, използувам го з; политическа пропаганда,
за политически цели, монтирам го политически; ф
dcn Alcm uu/zichen поем-м, вдишвам иъздух; ф ihn
mit, wcgin ciwas au/zlehcn закачам го, подигр-в-м го.
поднасям го с, заради нещо; || sich (Akk.) gegenseitig
aufzichcn подиясяме се, закачаме се взаимно, под¬
хвърляме си закачки, подигравки, шеги; ф den Murkl,
dic Straße, das Lund au/-und ubzlchcn обикалям п-зара,
преброждям, обикалям улицата, с-раи-т- иадлъж и
иашир; ф ein (Muskin-) Zug zieht auf мии-и- (мяс-
кроадпо) шествие, кортеж, процесия; || das Hccr zlchl
auf войската дефилира, мии-ва в м-рш, строй, мар-
ширув;; ф etwas, cin Gewiller zieht um Horizont auf
иещо се появява и; хоризонта; надига се, задава се
буря; ф mil ciwas aufzichen, uu/gtzogcn kommen явя¬
вам се, пристигам с ияк-ква молба, мисия, с някакво
предложение; ф umg. uu/gtzogcn sein разположеи, ве¬
сел. в настроение, разг. иа кеф съм
aufzucken — dcr Blitz zuckl auf светкавица светва,
проблясва; || übertr. ein Gedankt, ein Wunsch. eint Fragt
zucklc in ihm auf, war in'' ihm aufgczucki мисъл, же¬
лание, въпрос проблесна, премина к-то светкавица
(мълния) в него, мисъл го озари, осеии з; едии миг:
ф sie zuckle bei dem kleinsten Geräusch auf тя треп¬
ваше, се сепваше, подскачаше, се стряскаше при, от
ирй-мрлкия шум; ф um ihre Lippen, in ihrem Gesicht
zuckle es auf устните й потръпваха, лицето й трепваше;
трепет, тръпка мина по устните, лицето й
Aufzug, der — Aufzüge vcranslulltn устройвам, орга¬
низирам шествия, процесии, кортежи; || sie hicllcn ihren
Aufzug те се зададох;, появиха, минаха и строй, шес-
твуваса; || in festlichem Aufzug dahlnschrellen мии-в-м
и тържествена процесия, и тържествено шествие; ф
dcn Aufzug bcnulzen, mit dcm Aufzug fahren използу¬
вам асансьора; качвам се с асансьора; ф in dcm Auf¬
zug, in einem solchen (in solch einem) Aufzug Cann ich
mich vor ihr nicht sehen lassen не мог; да се покажа,
д; се яия. д; изляза пред иея и тоя си вид, и това
облекло, одеяние, в тия дрехи; || entschuldigen Sie biltc
meinen Aufzug извинете. моля, за външния ми вид, че
ви посрещам и това облекло, в тия дрехи, в тоя си
вид; ф das Drama hal fünf Aufzügc дорма-р има пет
действия
aufzüngeln — die Flamme züngelt auf огнени езици
се издигат иагоре, лиж-т иебето; ф der Aufruhr zün¬
gelte auf въстанието пламна навсякъде, обхв-и- ця-
тр-р 0^^;
aufzwingen (aufzwängen) — ihm etwas (сте Speise,
einen fremden Willen, eine Lösung) aufzwlngen иа-орп-
вам му нещо, нак-ри-м го насина, и-сила-м го д;
изяде яденето; иатрапи-м му, иал-г-м му чужда воля,
подчинявам го ия чужд- воля; налягам му решение,
принуждавам го да вземе решение; || cin Schloß auf¬
zwängen насилвам, разбивам брава; ф sich (D.) nichts
aufzwlngcn lassen ие търпя, нс позволявам д; ми се
п-н-т-т, д; ме иак-р-т др направя, д; приема иещо
насила; ф sich (Akk.) ihm uufzwlngcn иатр-пв-м му
се; il eine Ahnung zwang 'sich mir auf обхвана ме, за¬
владя ме предчувствие; ф umg. sich (Akk.) au/zwlngtn
ставам, изправям се с усилие иа крак;. привдиг-м сс
с мъка, с усилие от леглото
Augapfel, der —ihn, etwas wie seinen Augapfel hülcn,
hegen пазя, гледам го к;то зеницата ня окото си, к-то
гледеца си, к-то писано яйце
Auge, das — hervöeirelendc, vöeque11endc, tliflligindc
Асgспизпъкнани, изхвръкнали навън, ококорени,
облещени, опулени к-то ия жаба, дънбоколежащц,
дълбоко хлътнали очи; || kleine, große. glänzende, strah¬
lende. irübe Augcn малки (смижорени), големи, блес¬
тящи, лъчезарни, сияещи. печални очи; Ц schöne, offe¬
ne. cntzündele, gerötete Augcn хубави, открити очи,
открит, откровен поглед; възпалени, зачервени очи;
|| nasse. schwimmende, verquollene, verweinte Augen
влажни, мокри от плач. плувнали, потънали в сълзи,
подпухнали, подути, зачервени от плач очи; || umschat¬
tete, umflorte, träumerische, falsche Augcn премрежени
от ресниците очи, премрежен поглед; замрежени, за¬
мъглени, з-мечт-ии, лукави очи; || begehrliche. lüsterne
Augen auf eiwas (Akk.) w1e/en гледам нещо c поже¬
лание, със стръвен, жаден. похотлив поглед, ж-дио,
похотливо, стръвно, лакомо, ие мог- д; откъсна по¬
глед от иего, очите ми ост-в-т и него, хвърлям му
око; || gute, schlichte Augen haben им-м добро, лошо
зрение, иедовижд-м. зрението ми е слабо; || Cuezslch-
lige, welislchllgc Augcn haben късоглед, далекоглед
съм, им-м късогледство, далекогледство, страдам от
късогледство, далекогледство, не виждам добре отда¬
лече, отблизо; I) ein geschulles, gcübles Augc haben
им-м и-бито, обиграно, опитно око; || schurfc, durch¬
dringende Augcn haben им-м остро зрение, пронизващ,
проницателен поглед; || cr hui cin böses Auge той има
Auge 123
лоши очи, лош поглед, който урочясия; || das innere
Auge вътрешното зрение; || mit den geistigen Augcn c
духовните си очи; || mii brechenden. erlöschenden Augcn
c угасващи. безжизнени. изцъклени, стъклени очи; ||
verliebic Augcn machen глед-м влюбено, с влюбени
очи. флиртувам, кокетирам; || ihm Augen, Äuglein
machen гледам го влюбено, флиртувам с иего, правя
му мили очички; ф seine Augen sind größer als dcr
Magen яде повече c очите, отколкото със стомрса,
лаком е; || Clelne Augen machen присвивям, смижориям
очи, приспива ми се, очите ми клепият, з^уумявам
с очи; || große Augen machen разширявам, разтварям
широко от учудване очи, гледам го с разширени от
учудване. с учудени очи. разг. ококорвам, опулиам,
облещвам очи, отварям очи като ринджрни, плочи;
зяпиам. зинвам от учудване; || die Augen öf/ncn, auf¬
schlugen, weil uu/rclßtn отварям, издигам, откривам
очи, поглед; отварям, разтварям широко очи, разг.
ококорвам, опулвям, облещвам очи (като рилдж-ни.
плочи); || sic wird Augcn machen има да се чуди, звери,
ще се слиса, ще се смае. ще зяпие. зине от учудване;
има дя кокори, облещи очи; || tu, mach, epcee deine
Augcn auf отваряй си очите. грубо зъркелите, отвори
си очите; |1 die Augen schließen, zumachtn, zuiun за¬
тварям, скланям очи; || kein Auge zuiun können ие
мога да мигна. да затворя, д; склопя очи, око; съи
ие ме лови, хияща; || ich habt kein Auge zugctan ие
мигнах, ие съм мигнал, склопил око; || ihm dic Augcn
über ciwas (Akk.) öffnen отварям му очите, свалям
завес-т- от очите му; || dic Augcn gehen mir auf очите
ми се отварят; проглеждам; зяиеса. перде п-дя от очи¬
те ми; || die Augen offcnhullcn държа очите си отво¬
рени; отварям си очите на четири, нащрек съм; || ganz
Augt und Ohr sein превръщам се целият в зрение и
слух, в око и ухо; || dic Augen überall haben отварям
си очите на четири, очите ми играят ия четири. огря¬
ват всичко, не пропускат нищо; нищо ие избягва, ие
се изплъзва от очите ми; || husl du keine Augen im
Kopf нямаш ли очи. ие виждаш ли, грубо сляп ли си,
кьорав ли си; || ich habt doch Augen im Kopf ие съм
сляп, разг. кьорав, виждам миого добре как с; ра¬
ботите, какво става; || ich habe hinicn keine Augcn ня¬
мам очи и иа гърба си, иа тила си; || er hat vorn und
hinicn Augcn има очи и иа гърба си, на тила си; || er
hal Augcn wie cin Luchs той има остро зрение, зорък
поглед, очи като иа рис; || die Augen brcchcn ihm очите
му се изцъклят, погледът му се изцъкля, угасва; || ihm
die Augcn zudrückcn затварям, склапям му очите; ||
cin Auge, beide Augen zudeückcn затварям едиото око,
правя се, че ие виждам; з-тв-рям очи пред иещо; ||
ihm die Augcn braun und blau schlagen разбивам му
мутрата, няпердршврм го здравата, т-.да ме запомни,
-- дя му държи вл-гя; || da bllcb kein Auge trocken
исички се просълзиха, се трогнаха. бяха трогнати,
рязчуистиуиаии до сълзи, запнркаса; всички се смяха
до сълзи; ф die Augen brcnnen, echmeezen, iränen, trie¬
fen очите горят, парят, смъдят, болят, сълзят, текат;
ф srlni Augcn leuchten auf очите му засиявят; || er
schlug die Augen п^сг, schlug dic Augen zu Boden,
scnkic die Augen vor Schum той наведе, сведе очи, взор,
сведе поглед към земята, иаведе очи от срам, погледна
надолу от срам, смущение; 0 die Augen (mit dcn Augen)
vor 'Wul rollen въртя страшно очите си (от гняв); || dic
Augen verdrehen, zuCncl/cn обръщам, извъртявам, из¬
кривявам очи; присвивям очи, зажумявам с очите; ]|
ihm dic Augcn auswlechin изигравам го; || die Augen
schonen щадя, пазя очите си; шег. дремвам малко; ||
etwas slrcngi, greift die Augen an нещо уморява, иа-
прягр очите, е уморително за очите. вреди, се отразява
зле иа очите; || sich (D.) dic Augen verderben развалям,
повреждам си очите; || ich ruhlt die Augen aus оставих
д; ми починат очите; || ihre Augen folgten ihm, ließen
ihn nicht los очите й го проследиха, ие се откъсваха,
отделяха от него, тя ие го изпускаше от очи; || dic
Augen fallen mir vor Müdigkcii zu очите ми се затварят
от само себе си, две не виждам от уморя; || ihm die
Augcn aussiechcn, auskealzcn избождам, изваждам, из¬
дирам му очите; || ich möchlc ihm um liebsten die Augen
auekealzcn иде ми да му издера очите; ф die Augcn
gehen mir über очите ми се напълват, наливат със съ¬
лзи; пропълзявам се; || cin Augt riskieren рискувам едии
поглед, хвърлям скрито едии поглед, попоглеждям с
едното око, с кр-йчеца иа окото, скрито от жеи; си;
|| ciwas entzückt, beleidigt das Augt нещо възхищава
окото, е удоволствие за окото, да се гледр, доставя
нясл-д- на окото; иещо дразни окото; || das Augt
konnte sich nicht sali daran sehen ие можех др се на¬
гледам, д; се наситя, д; се налюбувам на това; пл-к-
иех очите си в него; || nichts als ■№3^^, soweit das Auge
reichte не се виждаше нищо друго освен вода, някъдето
и др погледнеше, догдето поглед стигаше, се прости¬
раше; колкото окото можеше да обхване, все вода; || ich
iruult meinen Augcn nicht ие вярвах ня очите си; || die
Augen mil den Händen beschallen правя c ръцете
сянка иа очите; vier Augen sehen mehr als zwei два
чифта очи виждат по-добре от едии; -• wer die Augen
nicht uuflui, muß dcn Beutel aufiun който ие си отваря
очите, трябва да си отвори кесията; ф die Augen sind
weiter als dir Mugtn човек яде повече c очите, откол-
кото със стомах;; eine Krähe hackt dcr andern dir
Augcn nicht aus гарваи гровану око ие вади; «ф» des
Herrn Augt macht das Vieh fett едио око домакинско
свършва повече от две ръце слугински; верен слуга,
здрав ключ; вярвай и слугата, вярвай и окото; който
ие пази лозето, ие яде грозде; ф man sicht es ihm an
dcn Augcn un личи му, вижда се по очите му, изписано
е на лицето му, очите му; || bei ihr kann man alles an
(von) den Augen ablcscn при нея човек може да чете
всичко по очите й; очите й говорят; || ihre Augen hingen
an seinen Lippen очите й ие се откъсваха от устата му,
тя го гледаше все в устата, гълташе исяка негова дума;
|| die Augen auf etwas (Akk.) rlchicn, heften насочвам,
отправям очи, поглед в, върху нещо; впивам, втреи-
чвам поглед в нещо; фиксирам го; || die Augen blicben
auf ihm hc/lin спирам поглед иа него, заковавам по¬
гледа си в иего, фиксирам го, глед-м го втренчено;
|| die Augcn starren auf etwas (Akk.) впивам, впервам,
втренчвам. вторрчвам поглед, очи в нещо; || dic Augen
aller auf sich (Akk.) ziehen привличам. приковавам
погледите на исички върху себе си; || aller Augen ruhlen
auf ihm очите, погледите иа всички се бяха спрели и;
него, се бяха впили, вторачили в него, всички го гле¬
даха, бяха втреичили, вперили поглед в иего; || cr hat
cin Auge auf das Mädchen geworfen той е хвърлил око
на момичето; || sic ist auf einem Augt, auf bilden Augen
blind тях сляпа, не вижда с едиото, с двете очи; || .auf
seinen sieben (neun, elf) Augen blciben оставам, упорстиу-
вам, настоявам на своето, ие отстъпвам от мнението си;
|| auf zwei Augen ruhcn, stehen крепя се само иа две очи,
само на един потомък; || dcr hal wohl Tomaicn auf
den Augen тоя ходи като сляп, грубо кьорав, ие вижд;
къде стъпя; || umg. das pußl wie die Fuusl
aufs Augt тов; подхожда, прилича като иа свиня
124 Auge
звънец, ия тикв; обръч, иа сииня седло (обица, бо¬
туши), иа крастав- шия жълти жълтици. иа кочина
прозорец, на куриик катаиец; || ihm den Daumen au/s
Augt drücken, seiztn, halten притискам го н-тясио,
превивам вр-тр му, пянятрм му вонята си, подчиня¬
вам го на иолята си, стъпям му ня врата, хващам го
за юздите; || sic sah, gucCle sich nach ihm die Augen
aus dcm Kop/c тя си изгледа очите по иего, да го чака;
|| ich weinii mir die Augcn aus dem Kop/c изплаках си
очите, ослепях, изтекоха ми очите, остаиях без очи
от плач; || ich schäme mir die Augen aus dcm Kop/c
нямам очи да го погледи;, срам »ме е да го погледна
и очите, очите ми падат, к-пват от срам, потъвам от
срам и земята; || du sollst dir die Augen aus dcm Kop/c
schämen к;к имаш очи, дебелоочието, тупето, без¬
очието да ме гледаш, ие е ли те срам да ме гледаш
в очите, трябир да се срамуваш др ме гледаш в очите;
|| elr ist ihrer Mutter . wlc aus den Augcn geschnitten
отрязала е, откъснала е глав-тя иа майк; си; одрала
й е кожата, досущ, цяла майчица, майка си е; || ciwas
nicht aus dcn Augcn lassen. verlieren ие изпускам нещо
от очи, от поглед; си, ие откъсвам очи от него. следя
го неотстъпно с поглед; || dir Schalk. die Schlauhell
sieht ihm aus den Augcn по очите му личи, че е голям
дявол, хитрец; дявонщцпрта, хитростта е изписана в
очите му; || der Tod schaul ihm aus den Augcn смъртта
е изписана и. ня очите му, по очите му личи. че скоро
ще умре; || ich kann vor Arbcll, vor Schnupfen nicht aus
den Augcn sehen ие мог; да си отворя очите, ие мога
да вдигна глава, д; погледна от р-бота; носът ми тече
непрекъснато, к-то чешма, св-иал- ме е страшна хре¬
ма, не мога д; си отворя очите от хрема: ]| geh mir
aus den Augcn мах-й се от очите ми; || cr ist mir aus
dcn Augcn gekommen -ой се скри, се изгуби от очите
ми, изчезна от погледна ми, изор; ми, очите ми; <ф>
aus den Augen, aus dem Sinn далече от очите, далече,
от сърцето; очи, които ие се виждат, лесно се забравят;
ког; ие си на очи, ие си и иа сърце; || das isi eine
Wohltat, Erholung für das Auge това е благодат, отра-
др, почивка, о-мор- з; окото, очите; || kein Auge für
etwas haben иям;м око, вереи поглед, разбиране, усет
за иещо; || sclni Augcn gegen eiwas verschließen затва¬
рям нарочно очите си пред нещо, ие съзирам опас-
ностт;, сляп съм оставам сляп з; нея; || cs ist mir etwas
ins Augt geflogen, gekommen иешо ми влезе в очите;
окото; наръсих си окото; || ihm Sand in die Augen
streuen хвърлям му прах в очите, замази-м му очите;
II ihr in die Augen sehen гледам я и очите; || sic kann
mir nicht in die Augcn sehen, blicken иям; очи да ме
погледне, ие смее д; ме погледне в очите; || einander
Augt in Augt gcgenüberslehcn стоим очи' срещу очи,
лице срещу лице, на очна ставка; || in meinen Augen
ist sic clnc Lügnerin в моите очи, и очите ми тя е
лъжкиия; || du bist in meinen Augen gestiegen ти се
издигна, пор-си- и очите ми; || sie isi mir ein Dorn im
Auge -я е трън и очите ми; || ihm (/est) ins Augt fassen
преценявам дали е подходящ за нещо. спир-м се иа
него. подлагам го на строга критична преценка; || et¬
was ins Augt /з^сп запланувам. предвиждам иещо.
им-м го пред вид; разглеждам ip критично, и тън¬
костите, подробностите му; || einen Plan, cin Unter¬
nehmen ins Augt /з^сп предвиждам, им-м пред вид,
обмислям, обсъждам план; запланувам предприятие;
|| ein Ziel fcsl ins Auge fassen поставям си определена
цел, преследвам я иеотстъпио, иеотклоиио, и-стой-
чиво, упорито, стремя се твърдо, упорито към нея;
|| etwas im Augc haben, bchulicn имам иещо пред вид,
пред очи. не го изпускам от очи, пред иид; || haben
Sir ciwas Bestimmtes im Auge имате ли иещо опреде¬
лено пред вид (при покупка); || ich habe nur deinen
Vorteil im Augc имам пред очи само тиоя интерес,
мисля само твоето добро; Д dir Gefahr, der Wahrheit
ins Auge sehen. schauen гледам смело опясиостт;, ис¬
тината в лицето, очите, ие се страхувам, плаша от
опасността, истината; || dir Rauch beißt in die (in dcn)
Augen пушекът люти, щипе ия очите. очите ме смъдят,
ми лютят от пушека; || er hui dem Mädchen zu lief ins
Auge gesehen. geschaut влюбил се е и момичето, из¬
губил си е ума по иего; разг. хвръкнала му е чивията,
халосал се е по иего; |j etwas /Ulli, slichi mir ins Auge
очите ми остават в нещо, ие мога д; откъсна очи.
поглед от иещо; || das kann ins Auge gchcn. hätte ins
Auge gehen können това можеше да струва миого,
скъпо (окото), можеше да свърши зле, ®ятанно; || das
springt, /Ulli, siichl in dic Augen иещо се хвърля, бие,
боде в очите; || man mußte dic Augcn in die Hand
nehmen човек трябваше дя напрегне цялото си зрение.
д; си отваря очите ня четири; || die Augen in dir Hand
haben запретвам се на работя, плюв-м си на ръцете;
|| dial. er schläft sich Maden in den Augcn очите му
турелясиат, хващат г^ели, се залепват от съи; спи до
пладне; || mit dcn Augcn zwinkern, blinzeln мигам, при-
миж-вам с очите; || ciwas mil dcn Augen verfolgen следя
иещо c очи; || ihn mit den Augen ver-schllngin, durch¬
bohren поглъщам, пронизвам го c очи; || du schläfst
mit offenen Augcn ти спиш c отворени очи, гледаш,
но ие виждаш; || mit sehenden Augen ins Unglück, in
sein Verderben rennen вървя c отворени очи към ги¬
белта си; || mit öff1n1n . Augcn durch die Well gehen
вървя c отворени очи през света, попивам исичко с
погледа си; || etwas mit bloßem, unbewaffnetem Auge
tekinnin können мога да р-зпози-я, различа иещо с
просто, невъоръжено око; || mit einem lachenden (hei¬
leren) und cincm weinenden |naee1n) Augc със смесени,
раздвоени чувства, през сълзи и смях, с радост и скръб
едновременно; || ihn mit schielen Augen ansehen гледам
го накриво, изкосо, разг. иа чомпе; || die Sache mit
ganz anderen Augen ansehen гледам ия иещо със съисем
други очи, съвсем другояче; || er ist noch einmal mli
einem bluucn Auge duvongikömm1n и този път той се
отърва с малко, евтино (само със синьо иа окото);
|| mit dcn Augcn Clappern флиртувам, въртя очичките;
очичките ми играят к-то на котарак; || ich habe es mil
eigenen Augcn gesehen иидях го със собствените си очи; ||
das muß ich mit eigenen Augcn schcn докато ие
го видя, не вярвам, трябва да го видя със собствените
си очи, з; да повярвам; ф sic hal Ringt um die Augen
тя им; големи сеики, тъмии кръгове около очите; ||
um dilnie schönen Augcn willen lut ich cs nicht няма
да го иапояия з-р-ди черните ти очи; -- bibl. Augc um
Auge, Zahn um Zahn око за око, зъб за зъб; || unter
vier Augcn иасаме, на, между четири очи; || ihm unter
die Augen kommen, ircltn явявам се, мяркам се, мяр¬
вам се, вестявам се пред очите му, взор- му, поглед;
му; || komm mir nicht mehr unlcr die Augcn д; ие ми
се вес-яв-ш, явяваш, мяркаш вече, др ие си се вестил
вече пред очите ми; || sie isi unlcr meinen Augen uuf-
g1wache1n тя израси; пред очите ми; || die Augen von
ihm abwenden отвръщам очи, поглед, взор от иего;
вдигам ръка от иего; || dic Äugen von eiwas nicht
abwenden können ие мога д; откъси; очите си от нещо,
очите ми остават и иего; || es füllt mir wie Schuppen
von den Augen сякаш завеса, перде пад- от очите ми;
проглеждам; || ihm die Bindc von dcn Augen nehmen
свалям, сиемам превръзката от очите му, оти-рям
очите му, и-к-рврм го д; прогледне; || ihm etwas (alle
Wünsche) von (an) dcn Augen abschen чета иещо (же¬
ланията му) от, по очите; || das geschah vor (unlcr)
meinen Augen това стана, се разигра пред очите ми;
|| etwas vor Augcn haben имам нещо пред вид. държа
сметка за нещо; || ich halte das Buch dicht vor die Augcn
държа книгата непосредствено пред очите си; || ihm
etwas vor Augen führen, hallen обръщам му внимание
ия нещо, навирам му го в очите; || eiwas stchi, schwebt
mir noch (CIui) vor (den) Augen иещо е още пред очите
ми, е сякаш още живо пред очите ми, витае пред
погледа ми; || etwas vor dem geistigen, inneren Auge
hüben, sehen виждам нещо c духовните си, вътрешните
си очи, с душата, с духовния си взор; || mir wird
schwarz, blünieanl vor den Augen причернява ми, при¬
тъмнява ми, тъмнее ми, мрежи се. мержелее се пред
очите ми; Ц dic Bud^abcn, die Zillen tanzen, ver¬
schwimmen mir vor dcn Augen буквите. редовете за¬
играват, се мерженеяа■, танцуват пред очите ми, ви¬
ждам ги като и мъгла; || es war so finster, daß man die
Hand nicht vor dcn Augcn srhcn konnte беше толкова
тъмио, че д; ти бръки-т с пръст в очите, ие можеше
да видиш; беше тъмно к-то и рог; бе толкои; тъмио,
че човек можеше да си извади очите; || es liegt vor
Augen ясно е, очевидно е като бял ден, като ня длан,
като две и две четири; ф dic meisiin Augen wirfcn
хвърлям дюшеш; ф dic Suppe hal viele Augen суп-т-
е мазна, и нея плуват мазни капчици, звездички
Augenblick, der — einen Augenblick, bitte: едии мо¬
мент, миг моля; || sclzin Sic sich, gedulden Sir sich einen
Augenblick седнете (моля) з; едии миг (момент), имай¬
те, моля, едии миг търпение; || cr kann jcdcn Augen¬
blick kommen той може всеки момеит, всяка минута,
всеки миг да дойде; всеки миг може да е тук; || cr isi
im Augenblick wieder йГп, ist auf einen Augenblick uus-
gigangcn той тутакси, ведпата, след един миг, след
еди; минута ще се върне, ще бъде пак тук; той излезе
з; малко, за едии миг, з; едиа минутка; || dcn Augen¬
blick ия минутата (секундата), тутакси. мигом, миг¬
новено. иачаср, веднага; || einen Augenblick lang и про¬
дължение иа едии миг, на едиа минута, секунда; || jctzl
für den Augenblick сега засега, понастоящем, и тоя
миг, момеит, в -ря минута; || einen Augenblick sp^ättr
едии миг по-късно, само след едии миг; || er starrlc
mich einige Augenblicke verwundert an той ме гледаше,
фиксираше в продължение на няколко мига с неопи¬
суемо учудване, смайване. в крайно недоумение-. край¬
но см-яи, слисаи, като втрещен; || alle Augenblicke
всеки миг, момеит; непрекъснато, ежеминутно; || ich
besinne mich keinen Augenblick не се колебая, не се
замислям нито з; миг, решавам ведирг-р, без др му
мисля много, без всякакво колебание; || cs isi kein
Augenblick zu viell1ren не трябва. не бива др се губи
иит#- миг, ниго минутка, времето е скъпо; j| jcdcr
Augenblick isi 'teuer исякя минута е скъпа; || er sitzl
keinen Augenblick still едии миг, еди; минута ие може
да седи спокойно, мирио. мирен, иа едио място, като
живак е, върти се като калрйджия, ие се свърта иа
едно място, разг. има циганска пепел иа зядиика; ф
ein unvergeßlicher, erhebender Augenblick незабравим.
паметен, възвишен миг; || im с^Тсщ im selben (gleichen)
Augenblick и първия, същия миг, момеит; || den gün¬
stigen, richtigen, geeigneten Augenblick erhaschen, erwi¬
schen улавям, издебвам, изчаквам, изи-рдврм, улуч¬
вам удобния, сгодния, благопоия-иия,подсодящця
момеит, миг; || jclzl ist nicht dcr richtige Augenblick,
Augenlicht 125
um darüber zu sprechen сега моментът ие е подходящ,
ие е удобен, е неподходящ, ие е сега моментът да
говорим за това; избрал си неподходящ момент, из¬
брал си лошо момеит; з; един такъв разговор; друг
път ще поговорим за това, не сега: 1; den günstigen,
richtigen, geeigneten Augenblick vergehen lassen, vor-
übirgchin ^^п. verstreichen lassen пропускам, изпус¬
кам, оставям неизползуван удобния, подходящия мо¬
мент, удобния случай, бтагопоц'я-прта възможност;
|| sic kam im entscheidenden. in einem ungünstigen
Augenblick тя дойде в решителния, решаващия мо¬
мент, в неблагоприятен момеит, в лошо, неблагоп¬
риятно, неудобно време, бе избрала лош момеит; ||
im rechten, letzten Augenblick в подходящия, сгодния,
удобния момент, улучвам момента: тъкмо навреме;
и последната минута. и последния момеит, миг; || sie
versteht dcn Augenblick zu nutzen зя умее др използув;
момента, всяка бл-гоприятир, изгоди; възможност;
|| der große Augenblick war gekommen беше иастъпил
великият момеит, ч;с: Ц er hat lichte Augenblicke той
има проблясъци на съзнание. мигове (мигновения) на
просветление; иран. понякога и ия него хрумва нещо
умно, някаква умия идея; и неговата глава ражда по¬
някога иещо свястно; -m Augenblick Cann sich be¬
geben, was man nie gtduchl im Leben в един миг може
да стане това, коего никога не си предполагал (по-
мцслцн, сънуиян, очякван); и едии мш може д; -е
сполети (овр, което никога не си очркврн; нов деи
— иов късмет
augenblicklich - augenblicklich habt ich Ccine Zeil в
момеит;, засега иямрм време; || ich werde augenblick¬
lich das erledigen моментално, тутакси. мигновено,
още- сега, още и тоя миг. момеит- ще свърша това;
© der augenblicklichen Eingebung folgen следвам пър¬
вия импулс, внушението ня момента, подчинявам се
на първото внушение, и; първия импулс, подтик; ||
der augenblickliche Zuslund, dit augenblickliche Lage
състоянието, положението и момеитр. сегашното съ¬
стояние, положение; || sich (Akk.) in clncr augenblick¬
lichen Notlage befinden и-мирям се във временно, мо¬
ментно затруднение; || das ist nur cint augenblickliche
Laune von ihm товр е с;мо времеиен, преходен каприз,
моментно настроение от негов; страна; || die Luge
fordert eine augenblickliche Entscheidung положението
изисква незабавно, моментално разрешение
Augenbraue, die - - buschige Augenbrauen гъсти, руи-
г-ии, бухлати вежди; || die Augenbrauen hoch-, cmpor-,
herauf-, zusammcnzlchcn, in die Holt, nach oben ziehen
навдигам, свързвам. въся вежди; || dic Augenbrauen
auszupfcn, nachzlthen скубя. рисувам веждите- си
Augendeckei, dir umg. — mit den AugcndecCcln Clup-
pcen. klimpern флиртувам, въртя очичките си, коке¬
тирам
Augenfehler, dir einen Augcn/chlcr haben имам
повреда, дефект, недъг, някакъв недостатък и окото;
кривоглед съм
Augenfreund, der - - - - Augenfreund RücCcnfclnd
отпред лиже. отзад дращи; в очи кравай, а и гърб;
камък д-й; с тебе яде и пие, а з-д гърба -и гроб копае
Augenlicht, das — das Augenlicht verlieren. clnbüßen,
wl1diefindin изгубвам зрението си, ослепявам; про¬
глеждам, зрението ми се иръщр; || ihn wlc sein Augen¬
licht bewahren пазя го к;то светлината иа очите си,
като зеницата си, като гледеця си
126 Augenmaß
Augenmaß, das -— cin gut1e, richtiges, schlechtes Augen -
maß haben имам набито. вярно, добро око, мога, ие
мога да определям разстояние ия око, на вид; || nach
dem Augenmaß bestimmen определям и; око, на вид
Augenmerk, das — sein Augenmerk auf ciwas (Akk)
rlchicn, linken, hc/lcn обръщам, отдавам внимание ня
иещо. взем-м нещо под внимание, насочвам, прико¬
вавам вниманието си към, върху иещо; || 61^^ Tat¬
sache isi bisher wenig Augenmerk gcschenkl wordtn иа
този факт е отделяно, обръщано досега малко вни¬
мание; || ihm sein Augenmerk zuwcndcn отдавам му
специално внимание, ограждам го с вниманието си
Augenpulver, das umg. — diese Schrift ist das reinste
Augenpulver този шрифт е истинска напаст, представ¬
лява опасност з; очите, е вади-очи, можеш др си раз¬
валиш, извадиш очите с този шрифт
Augenschein, dir — etwas in Augenschein nehmen раз¬
глеждам нещо; || sich (Akk.) durch dcn Augenschein von
etwas überzeugen убеждавам се със собствените си очи,
с личните си впечатления, с очите си и нещо; убеж¬
давам се и него, като го видя; || etwas durch (den)
Augenschein widerlegen оборвам нещо чрез очевидни
док-з-телства, чрез факти. като дявам възможност да
се види, да се наблюдава; доказвам нагледно, опитно
несъстоятелността иа нещо; || Beweis durch Augen¬
schein доказателство чрез непосредствено впечатле¬
ние, чрез конкретни факти; явии, очевидни доказател¬
ства; очна ставка; || wie dcr Augenschein zcigl, lehrt
както виждаме сами, както показва. ии учи опитът,
наблюдението, к-кто знаем от собствен опит, от соб¬
ствени наблюдения; || der bloßc (скП) Augenschein
genügt само като го погледне, само като го види, чо¬
век разбира, достатъчно е да хвърли с-мо едии по¬
глед, достатъчен е само едии поглед, др го види. за
д; се убеди, увери човек и това
Augenschondienst, der — Augcnschondicnsl haben спя,
разг. къртя; Изразът е от Втората световна война.
Сънят се схваща като служба
Augenschmaus, der. Augenweide, dic scherzh. — das ist
ein wahece Augenschmaus, eine wahrt Augenweide това
е истинско пиршество, истинска и-сляда, отрад; зя
окото, з; очите
Augenstern, dcr — du bist mein Augenstern ти си най-
скъпото, което притежавам, най-цеиното ми съкро¬
вище, скъпа си ми като зеницата ия окото
Augenwinkel, dir - - etwas aus den Augenwinkeln beo¬
bachten, vir/ölgin наблюдавам, следя иещо c крайчеця
ня очите си
Augenzeuge, dcr — nach dem Bericht von Augenzeugin
според разказ; нр очевидци; || ciwas als Augenzeuge
miiee1cben свидетел, очевидец съм на нещо, видял съм
го със собствените си очи
Augiasstall, dcr --- den Augiasstall reinigen, a^räumcn,
auemlelen очиствам аигиеиите обори. Символ на го¬
ляма, класическа мръсотия, безредие и корупция. По
заповед на царя Авгий Херкулес е трябвало да ги очис¬
ти за един ден
August — dir dummc Augusi глупавият Август, шут,
палячо в цирка, клоун; || dcn dummen August machen,
spielen играя ролята ня шут, палячо, балама, будала;
ф was isi denn das für ein Augusi що за персона, птица
е тоя
Augsburg -- an Augsburg schreiben повръщам, разг.
дер- лисици
Auktion, die — etwas auf einer Auktion kaufen, in сГпсг
Auktion versteigern, crslehtn купувам иещо ия публи¬
чен търг, ня публична разпродажба; продавам нещо
на публично ияддявяие, и; публична разпродажба; ||
eine- Auktion abhalltn обявявам търг, произвеждам
търг, разпродажба
aus — aus welchem Grunde по каква причина, поради
какво основание; || aus Versehen поради недоглеждане,
недовиждане; || aus Unwissenheit поради, от иезиаиие,
непози-в-ие, поради неосведоменост; || aus Überzeu¬
gung по вътрешно убеждение; ф aus eigenem Aniricb.
aus /rclcn SlücCcn, aus clgince Initiative по собствен
почин, подтик, по собствена воля, инициатива; без да
ме кар; никой; от само себе си; || aus eigener Erfahrung
от собствен опит; || aus Dummheit от глупост; || aus
Angst от страх; || aus Spaß ия шега; || aus purer Ncuglcr
fragen питам от чисто, голо любопитство; || wlc aus
einem Guß от един излитък, един калъп; ф von mir
aus Cannsl du gehen яко питаш меие. що се отнася
(касае) до мене. може да си вървиш, д; си отидеш;
иям-м иищо против д; (ако) отидеш; || von Grund aus
из основи, основно, издъно; || von hier. von Berlin aus
оттук, от тоиа място; от Берлин; || vom Fcnsler aus
от прозореца; || von Hause aus по начрно, по принцип;
|| von Nalur aus по рождение, по природа; || etwas von
sich aus vorschlagcn правя предложение. предлагам
иещо по сиой почин, по сиоя инициатива, от само себе
си; || von seinem Standpunkt aus от негово становище;
|| von diesem Punkt aus от тая гледна точка; ф cr ist
immer auf seinem Vorteil aus той си гледа ииняги ин¬
тереса, изгодата, облагата, гони печалби. интереса си;
|| cr ist auf Abenteuer, neue Eindrücke aus той търси
приключения, нови впечатления; || cr war nur darauf
aus, mich zu btlrügen тъкмо се готвеше (канеше). беше
ия път, с намерение, гледаше да ме измами; || sic isi
nur auf Vergnügen aus тя търси само удоволствия, ие
се интересува от иищо друго освен от удоиолствия;
ф cin Kleid aus Seide, Kullun, Dcdcron рокля от коп¬
рина, басма, дедерон; копринена, б-смеиа, дедероиовя
рокля; || aus Holz, Glas от дърво, стъкло* дървеи,
стъклен; ф aus nichis ciwas machen направим'' 'от иищо
иещо; || aus ihm cincn guten Schauspieler, einen tüchtigen
Menschen machen иаправям, създавам от иего добър
актьор, свестен. истински чоиек; || aus ihm wird ein
guter Schauspieler от иего ще стяие, ще излезе добър
актьор; || aus ihm, aus dcr Sache wird nichts от него,
от тая работа нищо иямя др излезе; || was soll aus ihm
werden какво ще стяие, ще излезе от него; кякио ще
стане с иего; || was ist aus ihm geworden само на какво
е заприличал, докъде е стигнал, иа какво е станян;
-ф- aus nichts wird nichts от иищо нещо не става; от
просо млин не се прави, ие става; от комар саздърм;
и от муха наденица ие става; ф ich habt das Glas. das
Buch aus изпих чашата си; прочетох книгата; ф hast du
dic Schuhe, den Mantel aus изу, събу ли си обувките;
съблече ли палтото си; ф dic Schule, das Thcaicr, dir
Krieg ist aus училището, театърът (представлението),
войиатр свърши; || Lichi aus изгасете лампите, осветле¬
нието, електричеството; || aus стига; тишина;! край;
изпий чашата до дъното; || aus, dein lriuie Vaicr край;
свършено; || damit ist es aus свърши се товр, свършено
е с т;я работа, разг. свършено представление; свърши
келепирът; напразно си губиш труда, нищо* няма да
те огрее; свършиха се баламите; загубен труд, загу¬
бен; работа; не си хаби напразно трудя, думите, нищо
иям; д; получиш; || mit ihm war es aus c него бе
свършено, той бе свършил вече, бе разорен, унищожен
иече. разг. бе му изпята вече песента. ие му пееше вече
петелът, свършило се беше иече царството му, бе лик¬
видиран, никой не можеше вече др му помогне, да го
спаси; map. ие важеше вече; всякакъв труд при него
е напразен; || du ist alles aus свършено е иече всичко,
нищо не може вече д; се направи, безвъзвратно за¬
губена работа, всякакъв труд там е н-празеи; || mit
meiner Geduld ist es aus изчерпа се. свърши се тър¬
пението ми иече, ие мог- повече да търпя; ф sie ist
mil der Mullcr aus тя излезе c мама; || cr geht bei ihnen
aus und ein той непрекъснато ходи у тях, постоянно,
вечно си е у тях, разг. постоянно, иечно кисие, се мъкне
у тях, ие излиза от тях, направил е пъртии; до тях;
пъпът му е хвърлеи у тях; || ich weiß nicht aus noch
(und) ein, wo aus und wo cin, weiß weder aus noch ein
ие зная какво д; правя, предприема, как да постъпя,
в пълня безизходица съм, и безизходно положение
съм, в задънена улица съм, ие зн-я накъде; разг. ви¬
ждам се и чудо, и небрано лозе, обърквам се, объркал
съм се като куче ия воденица
ausarten — der Slreii arlcic in eine Schlägerei aus спо¬
рът се изроди. премина. се преобърна в бой; || seine
Schwermut artete in Verzweiflung aus меланхолията му
изби, се изроди и отчаяние; || in seinem Zorn Artete er
aus и гневя, яда си той изгуби всяка мярка, забрави
доброто си държане, стана груб, започна д; се държи
иеприлично, загуби човешкия си вид
ausbaden — etwas (seine Dummheit, seinen Fehler)
a^baden müssen аз трябва да понеса последствията
(от неговата глупост, от неговата грешка), аз опирам
пешкира иместо иего; аз изкупвам. бер; чужди гре¬
хове; -з изпящам, пос-радвам, опъвам каиша; аз пла¬
щам счупените грънци, строшените гърнета; контрата
остава у мене; аз тегля р-зиоските, последствията; -з
трябва д; изсърбам това, което друг е надробил; -з
трябва д; стана изкупителната жертва. В среднове¬
ковието имало обичай, който се къпе последен в ба¬
нята, да изхвърля водата от ваната. Според друго
тълкуване изразът се свързва с обичая през последния
ден от сватбените тържества невестата да се при¬
дружава в банята, след което един или няколко от
гостите трябвало да поканят сватбарите у себе си
на угощение. Поради многобройността на поканените
това угощение излизало доста солено.
Ausbau, dir — dcr Ausbau des Verkehrsnetzes, rlncs
Industriezweiges, von Handelsbeziehungen zu einem Lan¬
de, етм phllsophlschcn Systems изграждането, раз¬
ширяването на съобщи-елия-я мрежа; развитието иа
клон от индустрията; задълбочаването на търговските
връзки с едиа страня, изграждането, разработването
ия философска система
ausbauen — einen Molor ausbaucn изваждам, демон¬
тирам мотор; || das Eie1nbahnn1iz, eine Lehre, eine
Theorie, ein Arbeitsfeld, seine Kenntnisse weiter ausbaucn
разширявам железопътната мрежа; |до)оазорботвам
учение, теория. поле ня дейност; продължавам др за¬
дълбочавам, разширявам знанията си; ф einen Raum
zum, als Thcalcr ausbauen преустройвам помещение в
театър, приспособявам го за театър
ausbedingen — ich bedinge mir das Recht, Freiheit aus
поставям като условие правото и; самоопределяне,
свобода ия действие; извоювам, запазвам си правото
ня самоопределяне, свободата ня действие
ausbeißen — ich beiße mir einen Zahn an ciwas (£).).
an einen P/lauminCtrn aus счупвам си зъб при ядене,
в костилка от слива; <J> eine Kräht bclßl dcn andern
die Augen nicht aus гарван гарвану око ие вади; ф ich
bilße mir die Zähne an einem Problem aus мъча се на¬
празно, полагам и-празни усилия, напразно си блъс¬
ausbilden 127
кам глрвр-р, напразно понатам труд, ие успяи-м да
разреша проблем; не мога да се справя с него; || du
wirst dir noch dic Zähnt daran ausbclßcn ще претърпиш
неуспех c това, иямя др успееш д; се справиш с тоиа,
само напразно ще се мъчиш, ще си блъскаш тнавр-р
с товр, иищо иямя д; постигнеш; ф dial. umg. einen
Ncbcnbuhlcr a^bclßcn изтиквам, изгонвам, измествам
съперник, подли иам му вод;
Ausbeute, dic — etwas bietet (Ие/еП, gewährt) reiche,
geringe Ausbeute нещо дава богат, бедеи, незначителен
добив. е доходоносно, ие се рентира; || dic wissen¬
schaftliche Ausbeute научната придобивка, научният
принос
ausbeuteln — die Hosen ausbcultln панталоните ми
торбясват, са торбясрнц, ся образували колене; ф
etwas ausbcultln изтърсвам, изтупвам иещо; ф dial.
umg. ihn ausbcutcln обирам, ограбвам, оскубвам,
оплячкосвам го, изпразвам джобовете му (при игра);
подпитвам го; || ich bin vollständig ausgcbcutctl обраха
ме до стотинка, не ми оставих; пукнат грош
ausbeuten — ein Bergwerk uusbcuicn експлоатирам,
обработвам мии;; ф ihn schamlos ausbeuten експлоа¬
тирам го, ограбвам го безсрамно. безогледио, без¬
божно, използувам го здравата; || seine Nollugc aus-
bculcn използувам нещастието, затрудненото му по¬
ложение, за д; го експлоатирам, изнудвам; ф aus-
bcuicnde und uusgcbcuttic Klassen експлоатиращи
(ограбващи) и експлоатирани (ограбвани) класи; ф
historische Quellen für wissenschaftliche Zweckt vollstän¬
dig ausbcuten използувам цялостно исторически из¬
вори за научни цели
Ausbeutung, dic — clnc schamlose Ausbeutung be-
11с1Ьсп експлоатирам, ограбвам и-й-безср-мио, ияй-
безбожио, няй-безогледио
ausbezahlen — ihn in Naturalien auebtzahlcn з-пт--
щ;м му и натура; ф dic Erben auebtzah1tn откупвам
иде-лиите части от остапанцте наследници
ausbiegen — das Aulo biegt scharf nach rechls, zur
Selle aus автомобилът з-иииа остро, направя остър
завой надясно, встрани; || einem Betrunkenen, Blinden
ausbitgen заобикалям пиян, отбивам се встрани от
иего, отбивам се встряии, з; д; сторя път ия пиян,
сляп; || einem Hieb geschickt ausbicgcn избягвам умело
удар; ф er bog einer Aussprache über seine Schulden
beharrlich aus той избягваше, отклоняваше упорито
да даде обяснение за дълговете си; || er ist mir wiedee
auegcbogtn пак се измъкна от мене (без да даде обяс¬
нения), пяк направи голям кръг около мене, з; да
избегне срещата, пак ми се изплъзна; пак се отърва
от мене; ф hier glbl es kein AusWegen тук иям; клин-
чеие, шикалкавеие, хитруи-ния, няма д; си играем и;
орехи, иа шикалки
ausbieten — Warin ausbietcn предлагам стоки за про¬
дан; ф eiwas wie sauer, saures Bier auebitlen гледам
да се отърва ия всяка ценя от иещо, от стока; пред-
татам, продавам долнокачествена сток; (паза- гнили
круши, печени киселици, бял дроб) с голяма реклама;
ф /ür etwas cinc Belohnung, einen Preis aueblttcn обя¬
вявам (публично). предлагам възнаграждение, 11-^--
др, премия за иещо .
ausbilden — Rckrutcn, Ärzlc, seine Stimme ausbllden
обучавам новобранци; подготвям лекари; школувам
гласа си, учя за певец; ф sich (Akk.) zum (als) Sängee,
in (im) Gesang, im Schncldcen ausbilden 13^^ подгот¬
вям се, вземам уроци по пеене, пои вок-леи педагог,
128 Ausbildung
за певец, уча 'се да пея, д; шия; © seinen Verstund,
seinen GcschmacC a^bilden усъиършенствувям, р-з-
вивам интелекта. ума си, вкус; си; || einen Gedanken,
ein System weiter a^bilden доразвивам, дор-зррботиам
по-нататък мисъл, идея; доусъвършенствувам систе¬
ма; ф ihn auf einem Lehrgang, in clnim Kursus, an einer
Waf/i ausbilden минавам курс c иего; уча го, обучавам
го да си служи, д; борави с оръжие; ф cin stark aus¬
gebildetes Empfinden für etwas haben имам силно раз¬
вит усет, силно развито чувство за иещо; || eine völlig
ausgebildete Spruche ияпълио оформен. разви- е език;
|| dcr Mtchanisunus isi so ausgebildet, daß... месяпиз-
мьт е устроен така, че...
Ausbildung, die — eine gute, solide Ausbildung erhal¬
len, genießen, besitzen получавам, притежавам, им-м
добра, солидна подготовка, школов^. добро, солид¬
но образование
ausbitten --- ich bllic mir eine Gunst, eint Gnade aus
изпросиам. измолвам благоволение, милост; ф ich
bitte mir aus, daß das nicht wieder yorkon^ моля.
държ; това др ие се повтаря вече; ф das möchte ich
mir auch ausgcbeien haben ие само ще го и-правиш,
но го и изисквам непременно от тебе; настоявам, дър¬
жа непременно на това; това е и моето желание. не
очаквах и друго д; кажеш; т-к- и очаквах от тебе.
ausblasen — ich blasc das Licht aus угасявам, духвам
свещта, светлината; ф ihm das LebCn.sllchi umblasen
погубвам го, сиетя му м-слото, пращам го иа оия
свят
ausbleiben —- die Post, die Antwort isi ausgeblichen
пощата, отговорът закъсня, ие дойде. ие пристигна,
ие се получи; || dit Straft wird. dit Folgen werden nicht
uusblclben наказанието иям; д; закъснее, последиците
иямр др закъснеят, др се забравят, скоро ще се про¬
явят; ф bleib nicht so langt aus ие закъснявай, ие се
бави много, дълго, ел; си, върни се скоро, ряио; || die
ganze Nuchl, bis zum Abcnd, einige Tage ausblelbrn ие
се връщам, ие се прибирам цял-т; нощ, до вечерта,
прекарвам няколко дии въи от къщи; I' er bat mich,
sein Ausbleiben zu entschuldigen той ме помоли да из¬
виня отсъствието му, неявяването му; ф mir blclbl dir
Alcm, die Lu/l aus ие ми достига въздух, задушавам
се; ф es Connlc nicht ausbleibcn, daß... ие можеше да
закъснее, да ие се прояви. беше неизбежно да...; тряб¬
ваше др се приеме, др се предполага, др се очаква със
сигурност, положителност, че...
Ausblick, dir — ein Zimmer mil Ausblick aufs Meer,
auf dcn Berg, auf dcn Orl, in die Ferne стая c изглед,
c гледка към морето, плании-т-. местността, и да¬
лечината; || von hier hal man cincn schönen Ausblick,
öffnet sich cin schöner Ausblick auf dcn See оттук има,
се открива хубав; гледка, хубав изглед към езерото;
I' ciwas versperrt, beschränkt dcn Ausblick иещо закри¬
вя, з-туля изгледа. пречи иа гледката; ф der Ausblick
in (auf) die Zukunft ist unbestimmt изгледите за бъ¬
дещето са неопределени; || dubrl ceöffnclen sich ihm
Ausblicke, an dic cr nie gedacht при товр му се откри¬
ваха изгледи, перспективи, шяисоие, за които никога
не бс помислил; ф einen kurzen, knappen Ausblick auf
die wcllcre Entwicklung dcr Sache geben обрисувам,
и-хвърлям накратко, и сбита форма бъдещото раз¬
витие на иещо. бъдещите перспективи и; иещо
ausblicken — nach etwas heimlich, verstohlen uusbllk-
kcn гледам, попоглеждрм скрито, -айио към нещо,
търся го скрито с очи. др го зърна. др го видя, др го
съгледам, оглеждам се скрито за него; ф mit Zuver¬
sicht auf die Zukunft uusblicken гледам c упование на
бъдещето
ausbluten - - - eine Wunde ausblultn lassen чакам раи;
д; спре д; кърви, д; изтече кръвта от иея; | seinen
Schmerz, Zorn ausbluten lassen чакам, оставям болка--
ми д; премине. др претръпне, гневът ми д; мине, д;
прекипи, дя стихне; || sein Leben ausblulcn изтича мй
кръвта. умирам от кръвоизлив; ф cin Volk. cin Land.
cin Herr uusbluitn ограбвам народ, изстисквам и по¬
следната му капка кръв, нар. пия му кръвчицата; екс¬
плоатирам же-токо страня; нанасям кървави загуби
на войската; || rin ausgcblulcles Volk, Land жестоко
ограбван народ; жестоко експлоатирана страна
ausbohren hist, ihm die Augcn ausbohren изваждам,
извъртам му очите
ausbomben — ausgcbombt wceden постр-дв-м, засег¬
нат съм от бомбардировка, бомбено нападение, за¬
губвам исичко при бомбардировка, острврм без жи¬
лище. покрив, покъщнина поради бомбардировка; и
das Haus wurde zweimal ausgebombt къщата пострада,
бе ударена, засегната, разрушена дв; пъти от бомби,
бомбардировките; ф den Ausgebombten helfen пома¬
гам иа постр-д-лите от бомбардировките
ausbooten — ihn ausbooten пренасям. свалям го на
суша с лодк; (ог параход, иа брега); ф umg. ihn aus-
boolen изхвърлям, измествам го от служба, изем-м
му службата, хляба от устата; оставям го ия сухо;
грубо плюя му под опашката, 'подливам му иодр; ||
cr wurde (aus dem Kablncll, aus dcr Regierung) ausge-
boolet той бе изхвърлен (от кабинета, от правител¬
ството), подписаха му паспорта, отстраниха го от
поста му, изхвръкна, изгърмя от службата
ausborgen -- ihm etwas (ein Buch) ausbo^cn заем-м
му книга, д-иам му нещо назаем; ф sich (D.) von (brl)
ihm etwas (rin paar Mark) ausborgen заемам, вземам
иещо от иего назаем; заемам няколко марки от иего;
ф ich borgt ihn mir aus иакастрям, и-рязвам го здра¬
вата к-то кисела краставица __
ausbrechen - clnc Tür, Sielne, Äsie ausbrechen изкър-
тв;м, р-збив-м, пробивам врата, откъртвам камъни,
чупя, кърша, ломя клони; || ich breche mir einen Zahn an
etwas (DJ, durch einen Sturz, beim Fallen aus счупвам,
избивам, изкъртвям си зъб от нещо, при падане; ф dcr
Häftling ist aus dcn Gefängnis ausgcbrochen арестантът
избяга от з-Твора; || das Pferd bricht vor der Hürdt aus
конят се откн-пя встр-ии от препятствието; || das Auio
bricht aus автомобилът започва др поднася; ф der
Vulkan bricht aus вулканът изригва, избухва; || (bin)
Fcuer, ein Gcwlliir, eine Scuchi brichl aus избухва по¬
жар, разразява се буря; избухва, пламва епидемия;
|| jctzl brichls aber aus сега ще става, каквото ще става;
|| cin Krieg. ilnc Panik brlchl aus избухи; иойна; нр-
став;, настъпи;. обхваща ии паиика; || eine große Be¬
geisterung, cin ungeheurer Jubcl brach unter ihnen aus
обхвана ги голямо въодушевление; те избухнах; в
нестихващи нцкувапця; ф mir brach dcr Schweiß aus
обля ме, изби ме пот. изпотих се; || bei dir brichl's
wohl aus м;й че се поупляши; ф in Tränen, in Klagen,
in ein schallendes Gelächter, in hlllen Jubel ^Ьс^с-
echrei) uusbrcchen избухвам-и сълзи, пл-ч, разплаквам
се. облии-м се в сълзи: избухвам и жалби, вайкания.
оплаквания, оплаквам се; вайкам се раз^'. тюхкам се;
избухвам и звънък смях. и нестихващи ликувания; ||
in Empörung, Zorn, Wul ausbrcchcn иадаирм викове
на възмущение, раз^еляв-м се, избухвам, кипвам; -
ф eine Arznei (dic Medizin) ausbeechcn повръщам ле¬
карство
з^йиПш -- der Baun breitet dic Zweige aus дървото
шири. простира. разпери; клони; || dit Arne, dit Flügel
üuebrcllcn орзти-оям, разгръщам ръце, обятия; р-з-
первам, разтварям криле; || die Arme sehnsüchtig nach
ihm auebecücn простирам, протягам копнежно ръце,
обятия към иего; || sein Wissen vor ihn uusbetütn из-
натрм, разгръщам познанията, знанията си иред иего;
|| seine Wart auebrtilcn изи-сям. нареждам, излагам,
показвам стоките си; © einen Plan, dic Zeitung weil
а^^сйш разгръщам. разтварям план. вестник; © ein
Gtrüchl, eine Vernutung uusbreilcn разпространявам,
пръскам слух, мълва. предположение; © cin Ftutr,
eine Epidemie (Scuchc) brcitct sich rasch aus пожар, 'епи¬
демия |иапас-) се разпространява бързо; j dic Nach¬
richt brcilclt sich wie ein Lauffeuer aus вестта се раз¬
пространи, разнесе с бързината иа вятър, вихрушка;
|l auf seinem Gesicht brcitctc sich Entsetzen aus. ио ли¬
цето му се изписа. ужас; © brclle dich nicht so aus ие
се шири такр, посмести се малко; || cr hatte sich auf
dcm Belt ausgcbrcitel 'гой се бе nроспан, разположил,
обтегнал на креи-тр, и; нетното; © eine wtile Ebtnt
breitete sich vor uns aus пред очите ии се разстилаше,
разпростираше шири; р-инии-; © sich (Akk.) über
etwas (Akk.) üuebreittn разпростирам се ирдълго и
нашироко върху иещо
auebecnn1n eint Wunde uuebrenncn обгарям раи-;
i| ihm die Augcn ausbrenncn ослепя вам го,c нагорещено
желязо; © mir isi die Kehle vor Durst wir ausgebrannt
гърлото ми е пресъхнало, изгоряло от жажда; разг.
зрторят .съм з; ' вода; !| umg. eine ausgebrannte Kthlt
haben имам сухо гърло (за пияница), ие мога др се
напия, д; утоля жаждят; си:© cin ausgebrannter Vul¬
kan изгаснал, ведействув-щ вулкан; !| mein Herz isi
ausgebrannt сърцето ми е' изпепелено, мъртво; || dtr
Läufer schien Ьш^ völlig ausgebrannt zu sein бегачът
изглеждаше вече напълно изтощен. разг. иям-ше иече
дсяи .
ausbrlngen tint Gesundheit, einen Teinkepeuch.
einen Toast, cin Hoch (auf ihn. auf seine Gesundheit)
ausbringen пия, вдигам чашата з; наздравица, зр не¬
гово здраве, държа 'гост; провикваме се. викам „да
живее“;© veralt, cin Geheimnis, cin Gerücht ausbringcn
разирсям т;йир, слух; © die Henne hat zehn Kücken
angebracht квачката измъти. извъди. излюпи десет
ццлепи-
Auebeuch. der vor, bei. nach Ausbruch dts Krieges
преди, при, след цзбусирие-о, обявяването и- войи-ая;
|| dem Ausbruch einer Epidemie vorbcugcn поедотиоя-
-яв-м избухването иа епидемия; || den Ausbruch 111«
Brandes verhindern попречирм да избухне ножар; || dtr
Ausbruch tincs Gefangenen, 111« Vulkans бягството иа
затворник; цзбуси-пето, изригването иа вулкан; || cin
heftiger Ausbruch dcr Begeisterung, der Frcudc, dcs
Zorns неедърж-и изблик па въодушевение. пя радост.
и; гняв, силен . пристъп, прилив и- гияв; © etwas (eine
Krankheit, cin Konflikt, ein Gewitter) kommt zum Aus¬
bruch нещо |бонеет, конфликт, буря) избухва. се про¬
явява, се разразява; || etwas zun Ausbruch bringen на¬
карвам. ставам причина иещо да избухне;
Ausbruchsversuch. dtr - einen verzweifelten
Ausbruchsversuch unternehmen предприемам, правя
отчряи опит за бягство. др избягам (от затвора). да
и-правя пробив и неприятелското обкръжение, др раз¬
късам неприятелския пръстен. обръч
üuebrül1n die Henne brütclc dit Eл1e, dir Kücken
aus квЯчкр-р измът и, извъди, излюпи пцтеиира■р; ©
was hast du schon wi1dte a^gcbrünt какво измъти.
измъдри пак. кякио съчини, измисли пак; h finstere
Ausdehnung 129
Pläne, eine Gemeinheit auebeüttn кроя тъмни пляноие.
измислям подлост
ausbügeln eint dunnc Geschichte, seinen Schnitzer
wieder uuebügc1n wollen изглаждам, з-глаждам ие-
поцятиа. глупава история, грешката си; ') das werden
wir schon wieder uuebüg11n ще я оправим, ще загляд^им
тяя работя
Ausbund. dcr - - er ist cin Ausbund von Gelehrsamkeit,
von Schönhcil, von Häßlichkeit, von Frechheit. von einen
Spitzbuben той c образец ия учеиост; извънредно.
идеално красив, въплъщение, олицетворение ия кря-
сотята, красив като ангел е; невъобразимо, безподоб¬
но грозен е. по-грозеи човек от иего едва ли имя;
невъобразимо, безподобно пясален, пях-л ия »яха¬
лите. голям пясят|пцк) е. по-и-хален от иего едва ли
има, - гой е самото пасансаво, олицетворение и- ия-
срнстиот•о; безподобен, изпечен мошеник е. Ausbund
е дванадесетото парче от дузината, което при но¬
жове, вилици, лъжици и други предмети се поставя
като мостра върху обвивката за реклама
ausbünd^ ein uusbündig1e N3^. Mörder без при¬
мерен, безподобен. кръгъл, пълен глупак, глупак ия
глупаците; закооявян, изпечен, долен, опасен, първо¬
класен убиец; |! cr ist uusbündig gelehrt, klug 'гой е
образец и; учеиост. изключителен, първокласен учен,
изключигелио умен; i| etwas ist von üuebündigce Schön¬
heit, Feinheit иещо е извънредно, цзктючцтетио. без¬
подобно красиво, извънредно изящно
ansbuHdir cr hat uuegcbuttcet той си извя песента.
свърши му се царството. не му пес вече петелът
Ausdauer, dit große, bewundernswerte, 11^^ Aus¬
dauer haben, besitzen, beweisen, zeigen имам. прите¬
жавам, проявявам, показвам голямо, достойно зя въз¬
хищение, удцвцтенпо постоянство, търпение, желязна
упоритост. издръжливост', непоклатимо упорство; ||
etwas durch Fleiß und Ausdauer erreichen постигам не¬
що c прилежа пие. труд и постоянство
uusdehnin -seine Praxis über dit ganze Stadt aus-
dchntn разпростирам практик-та си върху целия град;
|| seinen Einfluß auf alle üuedehnen разпростирам влия¬
нието си върху всички; || scinc Macht (Htreechaft) auf
andere Gcbictc anedchntn разпростирам мощта (вла¬
дичеството) си върху други области;© scinc Reise bis
nach Hamburg ünsdchntn удължавам пътуването си до
Хамбург; || seinen Aufenthalt, seinen Besuch auf 10. Tuge
anedehncn удължавам, продължавам престоя си, гос¬
туването си с десет дни; || Wärme dehnt dit Körper aus
топлиш;-- разширява телата; || das Metall wird durch
die Wärme, in dtr Wärme ausgedehnt мета.’п>т се раз¬
ширява от топлии-тр; © du hast mir meine Schuhe
ausgedehnt оазтегт^ян, разширил си обущата ми; || eine
Erzählung zu cincn Ronan а^сЬпсп разширявам раз¬
каз в роман; © die Sitzung dehnte sich bis nach Mit¬
ternacht. über mehrere Stunden aus заседанието cc про¬
точи до среднощ, продължи повече от няколко часа;
©die Ebene dehnte sich vor -nie aus орипипрта се ряз-
стиляше пред меие;© ausgedehnte Spaziergänge дьлг'и.
продължителни разходки; - || ausgedehnte Wälder про¬
сторни. ширни гори; l| eint ausgedehnte Praxis, cincn
ausgedehnten Wirknngekrtie haben имам обширна, го-
тямр клиентела, широк кръг на действие, влияние
Ausdehnung. die ein Garten, eint Reise von großer
Ausdehnung просторна, обширна градина; продъл¬
жително, дънто пътуване; II die Stadt in ГЕгсг ganzen
Ausdehnung überblicken können мога да видя града в
9 Нсмскп-бь.|)арски фра• jcd.hh ичен речник, i. I
130 ausdenken
целия му обхват, дя обхвана целия град с погледа си;
|| ein Körper hal drei Ausdehnungen едио тяло има три
измерения; ф dic Ausdehnung von Gasen, eines Tiefs
über das ganze Land разпространението на газове; на¬
хлуването, проникването, разпространението ия де¬
пресия над цялат; страна; || sich (Akk.) um die Aus¬
dehnung ^11« Einflusses, seiner Macht bemühen мъча
се да разпростря влиянието си, мощта си; || an Aus¬
dehnung gewinnen разширявам се, увеличавам се, раз¬
раствам се. увеличавам обема си, размерите си; на¬
дебелявам, нараствам ия ширина
ausdenken — cincn Plan, eine Ausrede, einen Schaber¬
nack, eint List uusdenken измислям план, съчинявам
извинение, устройвам шега, намислял!, скроявам хит¬
рост; || du hust dir etwas Schönes ausgtdachl хубаво
си го намислил, съчинил, скроил; || du mußt du dir
schon eiwas anderes ausdtnktn ще трябва по-хитро да
го скроиш; това при мене ие минава; || das hust du dir
bloß, fein ausgtdachl това чисто и просто си измислил,
съчинил; хубаво си го намислил, измъдрил; || was husl
du dir wieder uusgedachi какво си пямиснцн. съчинил,
измъдрил, изфабрикувал пак; <9 die,- Folgen sind nicht
uuszudtnken последиците. последствията не могат дя
се обозрят, измерят, ся необозрими, човек ие е и съ¬
стояние дя си даде сметка за тях, дя ги прецени пра¬
вилно и тяхното зиячеиие, иямя истинска представя
зя тях; Ц cs war gar nicht auszudcnkcn, wie schön alles
noch werden Connlt човек не подозираше дори, ня¬
маше никаква представа за това, колко хубаво можеха
да се р-звият иещята
ausdienen — der Soldat hal ausgedient войникът е
отбил, изкарал иоеината си служба; || cin ausgedienter
Soldat служил. запасен войник; ф umg. der Munltl hat
schon ausgedient палтото ми вече е износено, остаряло,
си е изело вече диете пари, ие струва вече, е вече зя
боклука; || umg. der hat bci mir ausgedient приключил
съм си сметките с него, - ие искам да имам иече никакво
вземяие-даияие, иищо общо с иего, отписрн - съм го
иече от списък; иа познатите, приятелите, иямя иече
работя с, при меие
ausdörren — dic Hitze dörrte die Erde, dic Felder aus
жегата изсуши земята, изгори нивите; || seine Lippen
waren зusgrdörel устните му бяха пресъхнали. изпръх-
нали; || sein Mund, seine Kehle, sein Hirn war (wie)
зusgedöert устата му бе пресъхнала, езикът му се бе
залепил зя небцето; гърлото му бе пресъхнало; мо¬
зъкът му бе като изсушен, съсухрен, спаружеи. спечен;
|| ein зusgtdöerler Greis слаб, съсусрен, спечен старец
Ausdruck, dtr — ein bildlicher, übcrsiicgcner, verullt-
1^, gemeiner Ausdruck образен (картинен), превзет
(екзалтиран, префърцуиеи), остарял, вулгарен израз;
|| ein gewählter, beschönigender (cphcumielischce), flos¬
kelhafter Ausdruck подбран (отбран, изискан) израз,
стил, език, изискана фраза; ев®имистцчен израз; ба¬
нялия, изтъркан;, голословия, пустословня рр-зя,
пустословие, голословие; - || slchcndc (fesic) Ausdrücke
постоянни, стереотипни, клиширяни изрази, фрази,
езикови щампи, клишета, стереотипи; идиоми; || der
Ausdruck ist ungewandt und sicl/ изразът, ро-з-т-, сти¬
лът, изказът е несръчен, дървен и скоияи; || nach Aus¬
drücken suchen търся думи, мъча се дя намеря под¬
ходящи думи, мъча се (кяк) дя изразя, (как)' дя изкажа
иещо; || dcn treffenden, nach dcm treffenden, passenden
Ausdruck suchen търся сполучлив. подходящ израз;
|| einen unpassenden, falschen, verkehrten, schiefen, ge¬
linden Ausdruck gebrauchen. verwinden употребявам
неподходящ. погрешен, изопачен, мек израз; || schlech¬
te Ausdrücke gebrauchen употребявам лоши, иепри-.
лични, мръсни думи, изрази; || ihn mil ordinären, dras¬
tischen Ausdrücken beschimpfen иаруг-вам го (c вул¬
гарни, груби думи), охулвам, псувам го; || scinc Aus¬
drücke mit Bedacht wählen подбирам внимателно ду¬
мите си; || in bildhaften, gewählten, abgegriffenen,
gesuchten, hochtrabenden Ausdrücken reden говоря
образно, имям образен. картинен стил; служа -си с
отбрани изрази, имам изискан стил, език; служа си
с изтъркани, разг. овършани, дежурни фрази, имям
изтъркан, бриялеи език, стил; говоря с търсени, ку-
пешки, високопарии фрази, изрази, думи; || um einen
Ausdruck verlegen . .sein не мога дя намеря израз, дума;
II wenn mir der Ausdruck gestattcl ist ако ми е позволено
дя си послужа с тоя израз, дя се изразя така, така да
кяжя; || über allen Ausdruck иеизкязаио, неизразимо,
извънредно; ф eiwas mil (unter) dem Ausdruck der
Verwunderung, der Entrüstung zur Kenntnis nehmen по¬
срещам, приемам нещо c (израз ня) иай-голямо учуд¬
ване, възмущение, като давам израз иа учудияието,
възмущението си, като изказвам учудването, възму¬
щението си; || eine Beleidigung mit dem Ausdruck des
Bedauerns zueücknchmin оттеглям обида c израз ия
съжаление, изказвам съжалението си зя ияиесеията
обидя; || nimm den Ausdruck nelncs Beileids entgegen
приеми моите съболезнования; || mil den Ausdruck
meiner vorzüglichen- Hochachtung (завършък на писмо) c
отличия почит; приемете моите отлични почитания;
|| genehmigen Sie den Ausdruck meiner Hochachtung
позволете ми др Ви изкажа дълбоката си почит; с
отлична почит; ф Gcdunktn zum Ausdruck bringen
дявам изр-з нр мисли. изказвам, изразявам мисли;
|| cincn Wunsch, seinen Standpunkt zum Ausdruck brin¬
gen дявам израз ия желанието си, изказвам, изразявам
желанието си. становището си; || seinen Gefühlen, мГ-
nem Dank, dtr Hoffnung, der Bt/ürchlung Ausdruck
geben, verleihen давам изр-з ня чувствата си. ия бла¬
годарността си, ия иядеждята, ия опасенията, изказ¬
вам, изразявам чувствата си, благодарността си, на¬
деждата, опасенията; || etwas kommt zum Ausdruck
нещо намира израз, отражение. се изяияиа, се мани¬
фестира, се отравяи;, се изразява, е отразено; ф auf
ihrem Gesicht, ihren Zügen lag cin blllertr Ausdruck иа
лицето й беше изписано огорчение; || in sein Gesicht
trul cin entschlossener Ausdruck лицето му прие ре¬
шителен израз, ия лицето му се изписа решителност;
|| sein Gesicht nahm cincn fineliren Ausdruck лицето му
прие мрачен вид, се помрачи. потъмня, сянка се спусна
иад лицето му; || nll verlorenem Ausdruck dasiizcn седя
замислен, уиесеи, замечтан, потънал в себе си, напъл¬
но безразличен към сиета около меие, имям замислен.
замечтан вид; ф cin Llcd mit Ausdruck singen пея из¬
разително, c чувство, c душа;® ohne Ausdruck spielen,
vorliein свиря, рецитирам (чета) без чуистио, без душа,
като автомат
ausdrückea — den Saft (aus dtr Traube), dcn Eiltr (aus
dtr Wunde), dic Traube, dic Wunde ausdrücken -изстис¬
квам сока ня гроздето, гиойта от ранят;, грозде, ряия;
|| nicht зusweingcn, nur lilcht ausdrücken ие извивай,
с-мо леко изстисквай, изцеждай; ф eine . Zigarette im
Aschenbecher, eine Kerze ausdrücken угасявам c иатис-
кяие', смачквам цигар-т- в пепелницата; угасявам
сиещ (със стискаие); ф seine Gedanken klar, nur schwer
ausdrücken изразявам, изказвам ясно, трудно, мъчно
мислите си, изразявам се трудно; || seine Meinung uus-
drücktn изказвам, изразявам мнението си, дявам из¬
раз на мнението си; || es war schlimmer als Worte cs
auszudrücktn vermögen бе по-страшио (по-лошо).
отколкото може дя се изкаже, опише. изрази с думи,
отколкото думите ся в състояние да го изразят, опи¬
шат, изкажат; || das hust du fcln uusgcdrücki каза го,
изрази го чудесно; || scinc Worte drückten Teilnahme
aus думите му цзр-зяв-са съчувствие; || sein Gesicht
drückte Verachtung, Verwunderung aus лицето му из¬
разяваше презрение. учудване, ня лицето му бе из¬
писано, изрисувано презрение, удииление; ф ihm scinc
Bewunderung, scinc Freude, sein Bedauern, sein Beileid.
seinen Dank ausdrückcn изкази-м, изразяи-м му въз¬
хищението, радостта си, давам изр-з ия радостта си,
ня съжаленията си; изказвам му съжаленията, събо¬
лезнованията, благодарността си; ф er drückte sich
unklar, schief, vorsichtig, verschwommen aus той се из¬
рази неясно, погрешно, предпазливо, мъгляво; || drüc¬
ke dich deutlicher aus изкажи се, изразявай се по-ясно,
по-разбрано; || wenn ich mich so uusdrücktn darf ако
мога дя се изразя т-кя, ако ми е позволено да се
изкажа т-кя, да си послужа с този израз; ' || wic cr sich
uuezudeücken pfligi (bcllebi) както той им; навик (оби¬
чай) да казва, кякто той обикновено се изразява в
такива случаи; || das läßt sich . nicht in Worlcn üusdeük-
ken тоия ие може да се изкаже, да се опише, изрази
с думи; думите са безсилни дя го изразят; || eiwas in
Zahlen, in Prozenten uuedeücC1n изразявам нещо и циф¬
ри, числя. проценти; || in Rubel, Dollar u^gcd^ckt
пресметнато, изчислено, изразено в рубли, долари
ausdrücklich — auf seinen ausdrücklichen Befehl по
негова изрична заповед; || auf meinen ausdrücklichen
Wunsch по мое изрично, подчертано желание; || gcgin
das ausdrückliche Verbot въпреки, против, мимо из¬
ричната забрана; || sie hat mir dic ausdrückliche Erlaub¬
nis dazu gegeben тя ми даде изричното си разрешение
зя това; || ich habe cs dir ausdrücklich verboten забраних
ти изрично това
ausdruckslos — ein ausdrucksloses Gesichi безизразно,
тъпо лице; лице, което нищо ие изразява, ие говори;
|| ciwas (cin Gedicht) ausdruckslos vortrugen казвам,
декламирам стихотворение неизразително, без чув¬
ство, без душа, като навита пружинкя, като автомат
ausdrucksstark — ausdrucksstarker Tanz силно изра¬
зителен, психологически танц
ausdrucksvoll — cin ausdrucksvolles Gesichi изрази¬
телно лице; ф ausdrucksvoll singen, sprechen пея, го¬
воря изразително, с чувство, пея с душа, говоря про-
чувстиено
Ausdrucksweise, die — eine gekünstelte, gezierte Aus-
druckewc1ec изкуствеи, неестествен, превзет, префър-
цуиеи начин иа изказване, ия говорене
auseinander — (wollt ihr) uuseinunder разреди се;
отдалечете се един от друг; пръснете се; || zwei schwatz¬
hafte Schüler uusclnundcrselzcn разделям, р-зместв-м
двама бъбриви ученици, турям ги дя седят поотделно,
иа отделни, различни места; || dic Häuser siehin weit
auseinander къщите ся раздялечеии, отстоят далече
едиа от друга, са иа разстояние една от друга, ся
редки, пръснати, разпръснати; || dit beiden Dörfer lie¬
gen nur 2 km auseinander двете сел; отстоят, ся на
разстояние, ся отдалечени с-мо 2 км едно от друго;
|| dic Ereignisse liegen viele Juhrt uuseinunder събитията
ги делят много години едио от друго; между двете
събития лежат миого години; || die Kinder sind 2 Jahre
auseinander между дец-т- има 2 години разлика въи
възрастта; || umg, wir sind schon lange auseinander иие
отдавна сме престанали вече да дружим, сме се раз¬
делили. сме скъсали един с друг; || 1m Gedränge kamen
Auseinandersetzung 131
wir auseinander в иявалии-т- се изгубихме; || der Teig
läuft auseinander тестото се разлиия; || du bist ju ganz
auseinander съисем си се побъркал, разстроил
auseinandergehen — gleich nach dcm Film gingen wir
auseinander ведпята след киното иие се разделихме,
се разотидохме, всеки си отиде у дома; || die Gesell¬
schaft isi aueeinandeegegungcn компанията се пръсна,
се разотиде; || dic Verlobung ist auseinandirgigangin
годежът се рязвали, разтури; || wir sind . uuscinander-
gegangcn иие се разделихме, скарахме, престяияхме да
дружим, общуваме, скъсахме един с друг, рязи-лихме
калимерата; ф unsere Meinungen gehen in vielen Punk¬
ten auseinander мненията ни ся и миого отношения
различни, се различават и миого отношения; ф da¬
rüber (Akk,) glhen dic Meinungen well uuseinunder no
тоя въпрос мненията ся коренно различни, се разли¬
чават, отличават коренно едио от друго, са коренно
протииоположии; ф sic ist sehr aue1inand1rg1gangcn тя
е много и-дебеляла, напълняла, е иабъбняла като ко¬
зунак
auseinanderhalten — zwei Dinge, zwei Nancn nicht
uusclnundtrhullcn können не мога да разгранича, смес¬
и-м две иещя, имена, бъркам ги едио с друго
auseinanderklamüsern dial. umg. — eine schwierige Su¬
che uus11nзnderklunüebrn . разчепквам, оправям, раз¬
яснявам мъчна, объркана ' работя
auseinanderkommen — wir sind ganz uuscinandcegc-
kommen ние съвсем се отчуждихме, разделихме, скъ¬
сяхме окончателно, съвсем престанахме дя дружим,
общуваме, съвсем развалихме кялимерята
auseinanderlaufen — sic sind schon wieder uueb1nзn-
deegtluufen те пяк се разделиха, разг. рязк-ряха
auseinanderposamentieren dial. umg. — cr hat mir alles
зusc1nзndcrpösзncnl1tel той ми обясни, разясни исичко
auseinadersetzen — ich scizi ihm meine Gründe, Plänc.
dcn Tatbestand, Sinn und Zweck einer Anordnung ausein¬
ander излагам, обяснявам, изяснявам, разяснявам му
основанията, плановете си, как стои работят;, фак¬
тическото положение, смисъла и целта ия наредбата;
|| ich werde cs dir lang und breii, eingehend uustlnun-
derscizcn ще ти го обясня надълго и нашироко, под¬
робно, и детайли; ф ich setzc mich (in meinem Werk)
mit einem Problem, mil einer Fragt, mit einer Lehre, nil
dcr Bedrohung dcr Menschen durch den Krieg auseinan¬
der разглеждам, изяснявам, анализирам, разяснявам,
разчепквам (и труд- си) проблем, зяиимяв-м се в тру¬
дя си основно с проблем, учение, разобличавам уче¬
ние. подхвърлям го иа критика, разглеждане, анализ,
р-збор; цзлрт-м, порицавам, осъждам з-плах--а, коя¬
то представя войирта зя живота на човека; || mil dem
muß ich mich einmal ordentlich, gründlich wcgcn di1e1r
Sacht üus1inünd1escizcn ще трябва др се обясня, раз¬
правя сериозно, основно с него по тоя иъпрос, по тая
р-бота, ще трябва дя си поговоря, поприказвам се¬
риозно, както му е редът, с иего; ф ich sctzi mich mit
meinen Gläubigern uuseinunder спогаждам се, спора¬
зумявам се, постигам спогодба, споразумение, раз¬
бирателство с кредиторите си; || wir haben uns über
dic Erbschaft uust1nundtegtstlzt спогодихме, споразу¬
мяхме се за паснедството
Auseinandersetzung, dic — zwischen uns gab cs eine
heftige Auseinandersetzung между ияс имаше, се по¬
роди, изникна бурна разправия, дискусия, буреи спор,
бурио обяснения; || cs Cum zu blutigen Austlnundersel-
zungcn стигна се до кървави разправии, схватки; ф
132 - auseisen
eine politische, 1ilceaeiech1 Auseinandersetzung mit ihm
haben разменяме си мненията, изказваме се, ' разис¬
кваме с иего по политически, литературни въпроси;
|| eint angeregte Aueeinandtretlznng über verschiedene
Probleme оживена, интереси; дискусия, оживено раз¬
искване, оживеи разговор върху различни въпроси;
© die Anstinundcestlznng nil einem Problem, mit dem
Idealismus (критично) орзтне,ждяие, трети ряне. обсъж¬
дане. обмисляне и; проблем, занимание е' проблем;
полемика, дискусия, разногласие с идеализма; © eint
schae/einnigc, Clare Austinundtestlzung проникновено,
ясио обяснение, тълкуване, разглеждане, разобличе¬
ние, изложение, тънък (проникновен), ясен разбор,
анализ .
uus1ie1n - - ihn з^^^п измъквам го от затруднение,
от менгемето
auserkoren - - das Schicksal hallt ihn zu großen Dingen
auserkoren съдбата го бе поедопоеденина, избояня за
велики дела, подвизи
auserlesen cr hal mich zu seinen Vertrauten auser¬
lesen той ме избра зя сиой довереник; © eine ubrr-
11^11 Gesellschaft отборио, избрано общество; ирон.
исе отбор юнаци; || ein ünece1escnee Geschmack изтън¬
чен, изискан, изящен икус
uuseeseh1n du bist von dtr Natur z.u etwas Großen
зnebreehtn ти си предопределен, предназначен, при¬
зван от природят; за нещо голямо, велико
üusbevah1en — ich habe mir einen guten Menschen
zum Manne aberwählt избрах си добър човек зя мъж;||
cr isi zu etwas Besonderem auscevähll той е призван.
предопределен зя иещо особено; - bibl. viele sind be-
en/tn, aber wenige sind austewähll мнозина (ся) при¬
звани. - но малцина (са) избрани; © meine Anstewäh1tc.
die Auetewäh1le meines Hcrzcns моята избраница; из-
бо-пци-тр иа сърцето ми; || cr war dtr зnecewah1tc‘
Liebling. aller той бе безспорният, явният любимец ия
всички
ausessen - . die Schüssel auscsscn изяждам, разг. оми-'
-ям пял-т- чиния; © dic Suppe ubcsscn, die nun sich
(selbst) eingtbrockl hat изсърбиям. изкусвам, изяждам
попaоат-, кашата, която съм надробил, забъркал сям;
изсърбвям. каквото съм си надробил; || die Suppt
auscsscn, dic nun mir cingcbrockt hat опирам яз пеш¬
кира вместо иего, сърбам яз поп ро-та, кяшятя. която
той е надробил, забъркал; || eine Peügc1enppe üuecsetn
изяждам еди; порция, сто стари оки бой
üue/ahrcn - der Zug, cin Schiff fährt aus влакът по¬
тегля, излиза от г-ратя; параходът напуска пристя-
пцшето; || er isi uusgefahren той излезе, отпътува с
колята; || er hat abgefahren той свърши пътуването,
возенето, иапътуиа се. па вози се; || cr hal uns in seinem
Wugtn abgefahren той ни изведе пя разходя е кола-р
си; © Kurven ausfahren правя широк завой; © cin
Rcnntn. dit Weltmeisterschaft ansfзheen изнасям състе¬
зание, надбягване, световно първенство, майсторство;
© seine volle Geschwindigkeit. Leistung ausfuhrcn kön¬
nen мог; да развия пълна бързина, пълния си капа¬
цитет, пълия-р си мощност;© veralt. Linien. Buchsta-
btn fahren aus линиите, буквите се разкривяват, из¬
лизат от редя; || die Schere fuhr ihm aus ножицата се
изплъзна от ръката му; || auefuheende Bewegungen ие-
рвии, неспокойни движения;© dtr Altn, dic Scclc fährt
aus излиза дъхът. душата, издъхвам, умирам; © ein
Feuer, dtr Wind fährt aus избухва пожар, излиза силеи
вятър; || cr fährl aus той избухва, кипи;, хвръква от
гияи;© cin Baum fährl aus дърво иапънва, се разлистя;
© im Gesichi abgefahren sein имам изрив, обрив па
лицето си. лицето ми е покрито с пъпки, ряии, е из¬
ри иято; © auegefahrent Wege, Gleise рязи-лени от дви¬
жение пътища, изрътени. изкъртени, р-зкър теии, раз¬
бити, о-зоорпц, разнебитени пътища, изтъркани ре¬
лси; || abgefahrene Gleise vermeiden, verlassen избяг¬
вам утъпкяните пътища, търся иови пътища
Aus/all, der - ein Ausfall einer Schulstunde, dts Unter¬
richts. eines Wortes, dtr Maschine, von Steuern. eines
Postens in der Rechnung отпадане, отменяне ня учебен
час. и; занятията; отпадане пя дума; изваждане иа
машина от строя; иепостъпвяпе иа данъци; изпадане
и; перо в смет' ката; || ein Ausfall an Arbeitszeit з-i убя
ия работ-ио време; || umg. wegen dtr Grippe gab cs viele
Ausfälle in dcn Betrieben поради заболяване ог грип
миого от работниците ие се явиха и; работя в заво¬
дите, отсъс-иуваса от работа; || dic Kompanie hatte
viele Ausfälle рогата даде. понесе големи загуби, жер¬
тви; || das bedeutet für mich ein Ausfall von 100 Mark
-овя означава за мене . загуба от 100 марки; © der
Rechtsaußen war cin glauer Ausfall десният ияпядяаел
беше прпоаио зя отчаяние. истинско разочарование.
цяло нещастие. истински провял; ф einen Abfall pa¬
rieren парирам ияп-дение, ятака; || einen verzweifelten
Ausfall machen, versuchen, wagen предприемам, правя
отчаян опит дя разбия обсадата; © übertr. heftige
Abfälle machen атакувам, ияпадям силио, остро, под¬
хвърлям го ия обидни ияпялки, обсипвам го с обидни
нападки. пясиърням се злостно върху иего; || Ausfälle,
teleagtn, erdulden поиясям, търпя обидни, злостни на¬
падки; || sich (/>.) Abfälle erlauben, gefallen 13^111, vcr-
bitlen позволявам си обидни нападки; понасям тър¬
пеливо, ие търпя, ие позволявам обидни, злостни ия-
пядки; © veralt, dtr Ausfall dtr Prüfung, dtr Wahl. des
Kumpfes isi zweifelhaft изходът иа изпита, избора, бор¬
бата. резултатът от изпита, избора, борбата с съмни¬
телен
ausfalltn dic Stunde. dtr Unterricht fällt aus часът
отпада. занятията се отменят; иямя дя имаме чяс. .
занятия; || die Schult, dtr Vortrag fällt heult aus диес
иямя училище; сказката иямя да се състои днес, отпя-
дя, се отменя; || eine Stunde ausfallcn lassen пропускам.
не иземам час; ©die Maschine. der Siron fiel aus ма¬
шината излиза от строя, спря внезапно да работи;
-окъг спря. бе прекъснат; || der Zug isi heult ausgefallen
днешният - влак нс прис-игия, изостана. ие дойде,
отпрдия; || dtr Kollege, dtr Spic1ce fällt durch Krankheit
aus поради болест, поради заболяване колегата диес
нс се яви ня работя, отсьсгвуия; играчът ис играе,
отпядя, ие участвува, ие взема участие и цтоя-я по¬
ради заболяване; 1| ihm fallen dic Haare aus косят; му
пад;, капе; j mir ist ein Zahn ausgefallen падна ми зъб;
© ich falle mir dcn Arn, dcn Fuß. aus измъква ми се1
ръката, изкълчвам си кряка ири п-даис:© ciwas fällt
gul. schlecht aus иещо завърши; добре. зле, с добър.
лош изход, резултат, завършък. край, има добър. лош
изход. резултат, злополучен край; || dit Ernic isi gut
ausgefallen жътвята е добра; || die Entscheidung fiel zu
meiner Zufriedenheit, zu meinen Gunsten aus въпросът
се разреши благоприятно, задоволително зя меие, в
моя полза, зя мое задоволство; || wic isi dic Prüfung
ausgefallen кяк мина, завърши изпитът. кякъи е1 резул¬
татът от иего; || die Rechnung fiel mäßig aus сметката
излезе скромна, поцтцчп-; || mein Anteil ist recht klein
ausgefallen моят; част излезе доста малка, скромна.
падна ми се- доста малък дял; 11 alles isi nach Wunsch
ausgefallen исичко мина, завърши по желание, кяк то
искахме, какао же-ляехме; © ausfallende Worte. Bc-
ntekungtn обидии, груби думи, остри забележки, на¬
падки; И 3^/3111^ gegen ihn wcede*n ст-иям неедържан.
груб, агресивен, нападателен към иего, започвам др
го иатрубяиам, дя ю обсипвам с нападки, ругатни.
дя го обиждам, пясвърням се с нападки, обидии думи
върху иего; || in seinen Äußerungen üneful1end werden
стявям неедържан. груб в изказваният; си; © eine
ausgefallene Idee ексцентрична, странна, необикновен;.
ризг. ш-итрия идея; |! ein ausgefallener Geschmack екс¬
центричен, изостаирт, ос-роят, отживял, раз,', шантав
вкус; 11 ein ausgefallener ArliCcl демодиран. рядко тър¬
сен артикул; ü eine ausgefallene Farbt рядък, исмодерсн
цвят
anefcchttn -- einen Streit, eine Suche ausfechtcn из¬
насям спор, водя борба, полемика докрай, до нейния
зявършък
aueftilbn - -- Schlüssel •auefti1cn изпиля иям ключове;
Ü Verse unef1*i1cn изглаждам стихове*; || bis ins Kleinste
Detail ünsg1fci1t изпипан, изглядеи. изработеи, до ияй-
мялките -тънкости, пазa. доизкусурси (в ияй-мялките
подробности) ’
Ausfertigung. die eine Urkunde* in einfacher, dop¬
pelter Ansfcet1gnng издавям документ и един
екземпляр, и ди; екземпляра; || dic Echtheit dtr Aus¬
fertigung beglaubigen заверявам, зрсвцдетенствувям
достоверността, ;в-е*итичиостт- на издадения доку¬
мент
aus/llzcn umg. ihn unefi1zcn начесиам, и-крстрям
го здравата, свивам му сармите, натъпквам му самар;
ausfindig etwas, cin Zinncr, dcn Sinn ausfindig
machen откривам, и-мирам, разг. избутвам иещо; на¬
мирам стай; разкривам, откривам смисъла
aus/llcCcn ein Kleid ausflickcn изкърпвам криво-
ляио рокля; || umg. sich (Akk.) von Arzt uusflickcn 13^^
гледам лекарят дя ми позакърпи здравето
auefliegen die Jungen (Jungvögel) sind schon aus¬
geflogen младите, малките птички- напуснаха вече гнез¬
дото. излетяха дя си търсят вече сями сррпр; || umg.
der Vogcl isi ausgcflogcn птичкр-я е изхвърлял; от
гнездото, престъпникът своевременно е офейкал от
скривалището си (преди да го открие полицията);
© wir wollen in dcn Harz uusflicgen ще ирпорвцм излет
и Хари;© dit Verunglückten, die Kranken wurden nach
Berlin ansgcflög1n посто-д-тите (от крт-строррт■р).
болите бяха пренесени, извозени със самолет в Бер¬
лин
Ausflucht. die Ausflüchte suchen, machen търся из¬
винение, оправдание, поете*кст■, поедног■; опитвам се.
гледам да се опр-идая, дя се извиня, дя изклиича, д;
се отлъжа с нещо, разг. шикялкрия, извъртам, усуквам
го; || das ist nur eine leere Ausflucht тов; е само празно
извинение, голо оправдание. разг. само мижи дя ае
лъжем; това са сямо извъо-яициц, усукв-иици. ши-
калк-вения; || cr vcrstccCt sich, verschanzt sich hinter
Ausflüchten той се крие, барикадира се зяд празни,
голословии извинения, опоридриия; || un eine Aus¬
flucht nlc verlegen sein извинението. опо-вд-ицето е
винаги и; устата му. иии-ги намира с какво дя се
оправдае, дя се извини, дя се измъкне; || ihn mit Aus¬
flüchten kommen гледам дя се извиня, дя се опр-ид-я,
дя намеря някякио извинение, оправдание, дя замажа
по някакъв иячии провинението, пропуска си, дя из¬
въртя по някакъв начин нещата пред него; || sich (/).)
mit einer Ausflucht helfen прибягвам до някакво из¬
винение, оправдание, до иякакъи претекст, зя дя се
измъкна от неудобното положение
Ausfuhr 133
Ausflug. dtr cincn Ausflug i>: Gcbirgc, an dit Sic,
in dit Umgebung von Sofia, aufs Land machen, unlcr-
nchnen правя, предприемам излет, екскурзия и пля-
иии-тя, до морето, в околността на София, отивам
па село, из сеня—тя; || einen Ausflug ins Grünt, ins Freie,
ins Blaut machen отивам исред природят;, иа открито;
предприемам излет с непознат; цел; || das war mein
с^^г Ausflug in die Welt -оия бе първото ми излизане,
излитане, първият ми излет и света
Ausfluß, der weißer Ausfluß бяло, гнойно течение;
© etwas ist dcr Ausfluß einer augenblicklichen Stinnung,
der Phünlзeic нещо е последица, резултат, рожб; ня
мигновено, преходно настроение. рожба ия въобра¬
жение; || etwas als Ausfluß des Neides, des Zorns anschen,
bcttuchten гледам ия нещо к;то иа внезапен пристъп,
прилив. внезапна проява и; завист, разглеждам го
кято проявя, пристъп, прилив иа виез;пе*и гняв
зuefoeeehcn — ein Geheimnis üueförschen р-зследв-м,
издирвам, проучвам -яйи-, насочвам се, тръгвам по
следите ня -яйи-; || ihn nach seinen Peudcr, nach den
Zweck seines Aufenthaltes, über seine Absichten, wegen
etwas üueföeeehtn подпитвам го зя брат му, зя целта
ия пребии-и-ие-о. престоя му, зя намереният; му, за
иещо
ausfragen - ihn nach seinem Peud1e, über seinen Bru-
dee, wcgcn scIici Vergangenheit. über seine Vergangen¬
heit, unlcr vier Augen ausfragen р-зпи-иам, подпитвам
го зя брат му, зя миналото му, и; четири очи; || ich
lasse mich nicht üuefeagen ие могат дя нЯучят. дя из-
копчят иищо от меие чрез разпитваие, подпити-ис;
|| so fragt nun dic Lcutc aus мъчно можеш да узнаеш,
научиш. др изкопчиш иещо от меие, ие съм толков;
глупав дя ие се сещам. зя какво ме р-зпи-вяш, какво
искаш да узнаеш; много се лъжеш, яко мислиш, яко
смяташ, че можеш дя научиш нещо от мене
üns/eceecn dit ganze Schüssel auefresscn изяждам.
изплюсквям. опнескврм, омитам цялата чиния; © et¬
was ünegcfrcescn hüben извършил съм престъпление,
пакост. беля, магария, надробил съм иякркия попаря,
забъркал съм някаква каша; || cr scheint etwas ünsg1-
freeecn zu haben трябва, изглежда, че е извършил ня¬
какво престъпление. някоя пакост, някоя беля, че тежи
нещо ия съвестта му, разг. че* имя кирливи ризи, че
ие му е чист косъмът, че им; прегрешения; || etwas
(eint Dummheit) anefrteecn nüsscn принуден съм дя
(зр)птатя глупостта, м-г-рият- си. -оия, което съм
извършил, ирпорвцл; || er muß die Suppe anefreesen, dit
cr sich cin geb rockl hat той трябир дя изсърба, каквото
си е надробил, забъркал, трябва да изяде поп-р-тя,
к-шя-р, която си е надробил, забъркал; ©ein Lund
ansfresecn изсмуквам, изстисквам, ограби-м стояпя;
© ihn aus dcm Lund auefetes1n прогонвам, поокуждам
го от с-р-и-т-
ans/r1ncn ich friuc mir ein Brin aus скачам, хвърч;
от радост, радвам се като луд. разг. хвърква ми чи¬
вията от р-дост
anefricrcn ich bin -ausgcn-oren измръзнах, разг. из¬
кристализирах. вкоя-них се. вдървих се от студ; || et¬
was рnsfritrcn lassen оставям иещо дя замръзне; © cs
hat aneg1froren нрй-тонемия- студ мина, ие е иече* тол-
коиа студено
Auefnhe, die die Aus- und Einfuhr von Lebensmit¬
teln. von Fleisch износ и риос ha свестиш продукти, иа
месо
134 ausführen
ausführen — einen Hund, dcn Besuch, seine Frau aus¬
führen извеждам куче навън, извеждам гостя си, из¬
веждам жела си ия разходка; || Gefangene aus/ühren
изкарвам, пускам затворниците и двор; иа затвора;
|| das Kleid ausfuhren показвам (се с) новата си рокля
навън; || seine Tochter aueführtn водя дъщеря си и об¬
щество (за д; я омъжа):;© aus Bulgarien w1ed1n Früch¬
te ins Ausland аuege/ühel от България се изнасят пло¬
дове и чужбина (стряистио); © scherzh. (ihm) ciwas
(cin Buch) ausführtn задигам му иещо (книга). свивам
я. шег. потурчиям му иещо; © einen Plan, einen Auf¬
trag, einen Befehl, cin Vorhaben aus/ührcn изпълнявам,
проиежд-м. привеждам и изпълнение план, осъщес¬
твявам, реализирам пнрп; изпълнявам поръчка, за¬
повед. намерение, осъществявам, реализирам наме¬
рение; || eine Operation, cin Experiment ausführen про¬
веждам, правя операция, опит; || einen- Streich ausfüh¬
ren извършвам лудория, магария; || das Gcsciz aus¬
führen изпълнявам, прилагам закона; || dic aus/ührendt
Gewalt изпълнителна власт; © ein Thema, einen Plan
aue/ühren развии-м, разработвам тема, план и ияй-
мялките подробности, тънкости; || eine wcii ausgt/ührlt
Idee една нашироко р-зиитя. разработен; идея; || cin
breit зusgt/ühriee Epos широко разгърнат епос; © seine
Gedanken bis in dic kleinsten Details ausführtn излагам
мислите си до най-малките подробности, - тънкости;
Ц scinc Gründe /ür ciwas ausführen излагам и подроб¬
ности основанията си зя иещо; || der Redner führlc aus.
daß... ораторът, скязчикът изложи, изтъкна, че...
Ausführung, die — die Ausführung des Plants schei¬
terte' изпълнението ия плаи; претърпя крушение, про¬
падна; планът ие се осъществи, ие може дя се реали¬
зира, се провали; || an die Ausführung des Plants gehen
пристъпвам към изпълнението, провеждането,
осъществяването, реализирането на пнапа, към. раз¬
работването му в подробности, тънкости, детайли;'
|| etwas zur Ausführung bringen привеждам иещо и из¬
пълнение, осъществявам, реализирам го; || etwas
Cf>mml (gelangi) zur Ausführung нещо намира осъщес-
тияваие, се осъществява, реализира. стига до осъщес¬
твяване, реализиране; © cin Auto in mödtrnte, elegan¬
ter Ausführung модерно, елегантно изработен авто¬
мобил, автомобил с елегантна. модери; изработка,
с модерен, елегантен вид- с елегантна външност; || in
bester, anderer, jeder Ausführung (от) най-добра изра¬
ботка, фабрикация. друга, всякаква изработка, от
пяш-добоо, друго, всякакво качество, от всякакъв вид;
ф in der Ausführung isi dic Novelle zu brtil повестта
има много широка р-зр-ботка, е в композицията си
разработена иа широк план; ф sclhin Ausführungen
nii Inierissc folgen следи-м c интерес изложението му
ausfüllen —- eine LücCc, ein Formular, die Zcil (mit
ciwas) aus/üllcn запълвам празнина; попълвам фор¬
муляр; запълвам, уплътнявам времето си (с нещо);
|| seinen Platz, seinen Posien, seine Stillung würdig, voll.
gui, schlecht aus/üllcn заемам достойно мястото си,
поста си, службата си, изпълнявам, както трябия, доб¬
ре, зле служебните си задължения, владея, гледам си,
ие си гледам добре службата, справям се, не се спра¬
вям добре със служб-т- си; ф dieser Gedankt füllt
meine ganze Stile, füllt mich ganz aus тяя мисъл ме
изпълия всецяло, изцяло; изпълия. е завнрдяна цялата
ми душа; || das füllt mich nicht aus товр не запълня
живот; ми, ие ме зядоволяв;
Ausgabe, die — die Ausgabe des Gepäcks, dtr Büchcr,
dcr Banknoten, einer Parole, eines Befehls връчване и;
багаж, на книги; емисия, издаване на банкноти; съ¬
общаване, предаване на парола, заповед; ф eine voll-
sländigc, ungeCürzie, neue. durchgisihenc, УсЛ^иТе
Ausgabe von Schillers Werken veranstalten, htrüuebr1n-
gcn уреждам, издавям пълно, иесъкрятеио, иоио. пре¬
гледано, поправено издание ия Шилеровите произве¬
дения; || von diesem Buch gibt cs verschiedene Ausgaben,
wird eine neue Ausgabe ceeehc1nrn, heeauekömmen от
тая книга има различни издания, ще излезе иоио из¬
дание; || Ausgabe letzter Hand последно . издание, под¬
готвено, преработено от -втора; ф die Anzeige stand
in dcr g1eieigcn Ausgabe dcr Tageszeitung съобщението
беше във вчерашния брой ия вестника; || die heutige
Ausgabt mußte zurückgezogen werden днешният брой
бе спрян, конфискуван; ф unnötige Ausgaben machen,
scheuen, vermeiden пряия, ие обичам, избягвам излиш¬
ни разходи; || meine Ausgaben sind größer als meine
Einnahmen, übersteigen, . überschreiten -meine Einnahmen
разноските, разходите ми ся по-големи от приходите
ми, надхвърлят приходите ми; || etwas in Ausgabe siel-
len. bringen ' нанасям, вписвам иещо и разход; || das isi
mil großen Ausgaben verbunden това е свързано c го¬
леми разходи; || die Ausgaben für den Lebensunterhalt
allein bestreiten яз нося разходите зя издръжката си,
сам се издържам; || umg. diese Ausgabe nacht sich be¬
zahlt струва си човек дя похарчи, дя даде тия пари,
д; направи тия разноски
Ausgang, der — billi, dcn Ausgang freihalten моля, ие
стойте ия изхода; || alle Ausgänge übtewuchen,konlroll1e-
rcn, ep1eren и-блюдав-м, контролирам, заемам, зявар-
диям, запазвам, блокирам всички изходи; ф sich (Akk.)
■ zum Ausgang ankltldcn обличам се зя излизане, да
изляза; || das ist mein сг^ст Ausgang nach der Krankheit
тов; е първото- ми излизане след болестта; - излизам за
пръв път след болестта; || das Mädchen - hal
hcutc Ausgang момичето, домяшиата прислужница
има диес. свободен деи; ф eine Gasse ohne Ausgang
задънена, сляпа улица, тур. кьорсокяк; || an Ausgang
des Milltlaliers, dieser Epoche и края иа средновеко¬
вието, на тая епоха; || gegbn Ausgang des vergangenen
Jahrhunderts, dts Jahres към края ия миналото сто¬
летие, ия миналия иек, иа годината; || dir Ausgang des
Versis кряестишието; || eine Krankheit nll tödlichem
Ausgang болест със смъртен, летален, ратрнен край,
зявършък; смъртоносна болест; ф das nimmt Celncn
gulen, einen schlichten Ausgang това ням; др свърши
добре, ще сиърши зле, ' няма - дя - вземе добър - край,
изход, иямя да излезе иа добър край, ще ' има лош
край, лош зяиършък; || ich bin auf dcn Ausgang gespannt
любопитен съм др видя кяк ще завърши исичко това,
кякъи край ще има това; || den Ausgang dtr Wahlen
mit Spannung erwarten очаквам c напрежение завър-
шъкя, края ия изборите; || die Sacht nahm /ür mich
einen bösen, tragischen Ausgang р-ботя-я имаше за
мене лош, трагичен изход, зявършък, край, завърши
зле. трагично; <ф> dtr Ausgang wird’s lehren краят ще
покаже кой им- право; по-късно ще се види кой крив.
кой прав; ф etwas zum Ausgang гетп Betrachtungen
nehmen иземам нещо зя изходна точка ия своите раз¬
глеждания, изхождам от нещо и разглежданията си;
|| Ausgang und Endpunkt aller Weisheit начало и край
иа всяка мъдрост; © die Ausgänge erledigen изпращам.
експедирам пощят;, стоки
Ausgangspunkt, der — etwas zum Ausgangspunkt seiner
Überlegungen, Betrachtungen machen, nehmen изхож¬
дам и разсъжденията, размишленията си, отпо-вдм
се ог иещо и разглежданият; си, вземам иещо за из¬
ходна точка, зя първоосноир на разглежданията си;
|| zum Ausgangspunkt seiner Ausführungen zueückCeheen
връщам се отново към иячалото ия сиоето изложение
ausgären — der Wcin hal (ist) ausg^ren виното r
прекипяло. ферментирало; © cin a^geBorenes dichte¬
risches Werk зряло, узряло поетическо произведение
a^gcbcn — viel Geld, dcn lclzicn Pfennig für eiwas
a^gcben изразходвам, похарчв-м миого пари, разг.
изръсвям се миого зя нещо; похарчв-м, дявам и по¬
следната си стотинка зя нещо; || so viel (Geld) kann
ich dafür nicht ausgebcri ие мог; дя дям толкова пари
за тоиа; || der hai sein Schulgeld umsonst abgegeben
и-празно си е похарчил, хвърлил парите зя училище,
иищо не' е научил от училището; - wer ausglbi, muß
auch einnehmtn който дума, каквото ще, чува какво
не ще; който критикуия, трябва дя търпи (понася)
критика; който се грижи зя хорските работи, сооятя
ще се грижат и за неговите; който иа другите се смее
и иа него ще се смеят; ф gib mal einen aus почерпи
по чашк; (ракия), по еди; (срнбр); ф Esscn. Munition,
Bücher, Geldscheine, Fahrkarten a^geben раздавам яде¬
не, муниция, книги; изд-и-м, пускам банкноти и обръ¬
щение, издавам, продяиям билети зя пътуване; ф ilnc
Parole, eine Losung, In/öenul1oncn ausgebcn дав-м, съ¬
общавам парола, лозунг, (пре)дявям информации;
ф sich (Akk.) bcl dtr Arbeit völlig. zu sehr ausgebin
съсипвам се .,п-пънпо, миого от р-ботя; съсипвам си¬
лите си с р-бот-тя; || ich habe mich völlig. zu sehr
ausgtgtbcn ост-нан съм без пет п-ри, похарчих си
парите до последната стотинка; пдмрм вече кяпкя си¬
ла, напълно съм съсипан, разсипан, капнал съм. из¬
разходвал съм и последния си зяпяс от сили; раздал
съм се целият; ф ihn als (für) meinen Verwandten aus¬
geben представям го, препоръчвам го зя свой роднина,
като роднина; || sich (Akk) für einen Arzt, als Arzl, für
cincn Ktnnee, als Kcnncr umgeben препоръчвам се.
поедстрвдм се зя (като) лекар, зя (като) познавач; ||
sic güb sich für jünger aus, als sie wirklich ist тя се
представи. препоръча зя по-млада, отколко е, скри
годините си; .ф (Hal. d1esbe Mthl . gibt-virl aus товр браш¬
но е много спорно. давя миого тесто; || dic Stimme
gibt aus гласът зиучи. е силен, плътен, звучен; <$> wie
die Ernit (das Korn) ausglbi к-квято нозр-р, такова и
гроздето; с м-лко брашно — малк; пита; дето цвят,
там и мед; яко им; в кошар-та, ще имя и в попарята;
според времето и хорото; каквото си преля. такоия
ще сноиеш; ф eine Tochter a^gcbcn дявам, омъжвам
дъщеря ■
ausgebufft — berl. ein ausgebuffler Bursche рафиниран
тип, изпечен мошеник, разг. тарикат, иях-каи тип.
яитикя, стара илъхв; ■
Ausgeburt, die ~ dic Ausgeburt einer kranCen, über¬
reizten Phantasie плод, рожба ия болио въображение,
ия преуморена, възбудена, болия фантазия; || о, du
Ausgeburt dtr Hölle (Goethe) o ти адско, пъклено из¬
чадие ,
ausgefuchst umg. — ein ausgefuchster Schwerenöter
хитър, изпечен, закоравял, рафиниран дойжуяи, жеи-
кяр, любовчия
ausgeglichen, - ausgleichen — cin ausgeglichener Cha-
ruCltr, Mensch улетпян. хармоничен, равен характер.
уравновесен чоиек
ausgehen — ich gehe heute nicht aus диес ням; да
излизам, ще си стоя и къщи; || mir ist nicht nach Aus-
gehcn zumuit ие ми се излиза, (разг. хич) нямам ия-
строеиие, желание др изляза; || ф bcl ihm, in seinem
Haus ein- und ausgehcn постоянен гост съм у тях. ходя
ausgehen 135
често, постоянно ня гости у тях, непрекъснато, по¬
стоянно съм си у тях, разг. кисна все у тях, ие излизам
от тях, протрил съм пряг; ия къщята му, направил
съм пътека, пъртина до него; ф etwas (cincn Befehl,
Mitteilungen) a^gchen lassen издавям зяпоиед, изпра¬
щам съобщения; ф das Jahr geht aus годии-та изтича,
свърши;, си отива; || die ausgehende Posl изходящ-т-
поща; || ausgehende Waren износни стоки; || das aus¬
gehende M1iielüllee, Jahr краят, зявършъкът и; сред¬
новековието; изтичащят; година, краят ия годии-тя;
ф das Fcucr, das Llchi, dic Zigarette geht aus огънят,
свещта, циг-р-та утрсвя. престава дя гори; ф das Geld
ist nlr ausgegangen парите ми се свършиха, похарчих
парите си; || mir sind dic Zlgareiicn ausgegungen свър¬
шиха ми се цигарите, останах без цигари, нямам иече
цигари, изпуших всичките си цигари; || uns ist dtr
Vorrat ausgcgangcn свършиха ии се, изчерпаха ии . се
запасите; || 31^^ Artikel ist leider a^gcgangcn този
артикул зя съжаление е вече изчерпан, р-зпродадеи,
се разпродаде, нямаме вече от него; || ihm ging der
Gesprächsstoff aus свърши му се, изчерпи му се -ем-тя
иа разговора, той ие знаеше вече какво д; каже, кяк
дя продължи разговоря, замлъкна; разговорът замря,
угасна; || ihm ging das Latein aus той просто не ' зи-еше,
беше и недоумение, чудеше се и се маеше какио дя
прави, кяк д; постъпи, какво дя измисли, какво да
предприеме, ие беше и състояние д; измисли иещо,
намираше се в задънена улица, в безизходно поло¬
жение, не знаеше кяк дя се измъкне от -овя положение,
видя се и чудо; толкова б-б- знае, толкова си бае;
изгърмя си патроните, б-рутя, стигна до мъртвя точ¬
ка; ф ihm gchi dcr Aiem, die Lu/l, dic Puste aus той
се задъхва, губи дух, задушава се, дъхът му спира,
едва диша, едия си поем; дъх. не може др си поеме
дъх, дъхът му спира. секва; прен. едия се крепи фи¬
нансово, матери-лио, губи почва под крякат; си, за¬
душава се, смазват го финансово, ие му давят дя ' ди¬
ша, свяпали са го здравата зя гушата; || mir geht die
Krufl aus започвам дя губя сили, силите ми ме на¬
пускат. отпадат; грохвям, изнемогвам; || nlr geht die
Geduld aus изгубвам търпение. търпението ми се из¬
черпва, свършва; излизам от търпение; кипвам, ре-
-гир-м, избухвам; || ihm gehl nie die Geduld, der Humor
aus той никога ие губи търпение, им; безкрайно, не¬
изчерпаемо търпение,- иеизтощим, неизчерпаем хумор
никога ие губи чувството си за хумор, доброто си
настроение; ф die Farbt isi beim Waschen ausgcgangcn
боят; пусия, излезе при пояпето, е избеляла от - пра¬
нето, е пуспянр; || der Sloff geht nicht aus -м-теоцдт-
ие пуска, ие избелява; || dic Handschuhe, die Schuht
gehen schwer aus ръкавиците, обувките се събуват, се
свалят, излизат мъчио, трудно; ф er ging liir aus той
ие получи, разг. ие намаза, ие закачи нищо, нищо - ие
го огря, остана на сухо, с празни ръце, с пръст в
устата, ие можа др купи иищо; || cr ging frei (sleзflös)
aus той остаи; иеиякязяи, се отърва без нищо, без
някрзаиие, ие получи никакво наказаше, не го гло¬
биха; || dies wird dir nicht ungestraft ausgthtn тоиа ндм-
д; ти се размине т-кя, без наказание, без иищо, да
остаие неияк-з-ио, ще има последици; ще си получиш,
каквото ти се прдр, какиото заслужаияш; и-к-зрицето
иямя дя те размине, иям- дя се отървеш без нищо,
без наказание; ще си намериш, каквото си търсил:
ф eiwas geht gut, schlecht, böse, übel, schief aus иещо ’
завършва добре, зле, лошо, неблагоприятно, с добър,
136 ausgekocht
лош. пеблртопоцдтен кряй, завършък, излиза ня до¬
бър, лош кряй, има щастлив. благополучен, нещастен,
злощастен, иебнятоnоидтеп. злополучен кряй, изход,
завършък, завърши; нс кяк го трябва; j ich werde es
versuchen, es nag ausg^en wic cs will ще се опитам,
пя да стявя, ия дя излезе, каквото ще, пя др свърши,
както ще; j die Suche ging aus wic das Höenbtegte Schie¬
ßen р-ботата завърши ияй-безславно, им- безславен
завършък, край, s. Homberg; © das Wort gchl auf einen
Konsonanten aus думата завършва, окончава ия съ¬
гласна; I! auf ' Abenteuer, Beule. Raub anegthen излизам.
тръгвам дя търся приключения, авантюри, плячка,
грабеж; || sic gchl nur auf Effeklhüsehtrei aus тя гони
само външни ефекти; j| cr gchl darauf aus, mir zu scha¬
den, mich zu verdrängen той търси случай, се стреми,
гледа, ръководи се от желанието д; ми навреди, дя
ми ирпркости, дя ме измести, д; ме избута ня заден
план, ред; || ciwas gchl in eine Spitze aus иещо завършва
c острие, c остър връх, се изостря ня върха си; || nach
Abenteuern u^gchcn тръгвам да търся авантюри, при¬
ключения; <ф> mancher gchl nach Wollt aus und Connt
geschoren heim зя вълна -оъг■нян, остриган 'се върнал;
|| von cincr Idet, von der Voraussetzung, von dtr Tatsache
ausgthen, daß... изхождам, отправям се от цдедта.
предпоставката, фяк-р, че...|| von tintm Grundsatz, von
dem StundpunCt |Geeichlspnnkl) a^gchen изхождам от
принципа. становището (гледището); || von ihr ging
tlnt beruhigende Wirkung, eine Spannung aus тя дей¬
ствуваше успокоително на нервите, излъчваше спо¬
койствие, нервно напрежение; || ЗГисг GtdanCe, Vor¬
schlag ging von ihm aus тази мисъл. идея, тов; пред¬
ложение идва, излиза ог него, е негово (дело); © dic
Reise gehl von Berlin aus пътуването започва от Бер¬
лин; изходен пуикт. изходна точка иа пътуването е
Берлии
ausgekocht. .v. a^kochen - ein ganz ausgckochtcr Kerl .
Bursche, Guiiici. Betrüger отр-к-ио, хитро. обиграно
момче, може дя -е продаде, пaзг- няхякян. оарак-н
тип, изпечен, рафиниран, хи^р мошеник
ausgelassen, s. auslasscn - - ein ausgelassenes Mädchen
п-ляво момиче, лудетина, пялаинина; || in ausgelasse¬
ner Laune sein и разпуснато. весело настроение съм;
разюздано, разпуснато. несдържано весел съм; || in
ausgelassenen Jubcl ünebecchcn избухваме в иесдърж;-
ии, бурии нцкуирицд, в неедърж-ио, лудо, бурно ли-
кувяие; || dit Kinder sind heute sehr ausgelassen днес
деи--- са много пял-ии, необуздани, луди. буйстият
много, разг. просто са побуели, полудели, пощрък-
нени, побеснели
ausgeleiert - - ein ausgeleierter Mechanismus изтъркан,
изиосеи, изхабен, орзиялеп, разтеги-т механизъм; ||
ein зuegc1eicetcs Gummiband разтегнат, отпуснат, стр-
б-вл-астик; || die Sprungfeder ist ausgeleiert пружината
е превъртяна, разтегната; || dit Arne sind ausgeleiert
ръцете ми са без сила, обезсилени, отпуснати; || in-
nte1ieh ausgeleiert вътрешно изхабен, уморен. отпад¬
нал, празен. без душевна сила, енергия
au.sgtnonntn, 5. ausnchnen - Ctintn, die Anwesenden
ausgenommen всички без изключение; c изключение пя
присъстиув-нште*, бел прие ьствуватите; |! diesen Fall
ausgenommen с изключение ия този случай, като из¬
ключим този случай; || ausgenommen 01^^ Umstands
с изключение* на товр обстоятелство; j; cr tnlsann sich
■aller' Umstände, ausgenommen des wichtigsten, (den wlch-
tigsten) ausgenommen гой си спомняше, припомняше
всички обстоятелства с изключение ня ияй-в-жиото,
с-мо най-важното нс си спомняше*, ие можеше дя си
спомни. беше зрборицт; jl der Ausflug findet statt, aus¬
genommen cs regnet излетът ще се състои освен ако
ис вяли, само яко ие вали; © ich bin .wlc ausgenommen
тт-в-т- ми е прязия, кя-о куха, сякаш иищо нямам
в главят; си; коремът ми е празен; ие си чуиствувям
глаиртя, корема
ausgepicht, s. 31^1^^ - eine ausgepichte Kehlt, Gur¬
gel haben шсг. имям сухо, стръмно гърло. пия като
продънен, като смок, ирнцврм се като мех, бъчва, като
бъчва без дъно, кяго дупка;© ein ausgepichter Bursche.
Kerl изпечен, обигран, отракяи, рафиниран хитрец,
зркоо-идт .мошеник, шмекер, тарикат, иас-леп тип.
цял дявол, може дя те продаде. толкова е хитър
ausgerechnet. s. здап^ш ausgerechnet mir mußte
das passieren тъкмо, точно иа меие ли трябваше д;
се случи това; || warum soll ich ausgerechnet (ausgerech¬
net ich) das' tun .защо пък точио (тъкмо) яз дя прпррид
товр, толкова ли иям; кой друг- да го свърши. тя
непременно яз дя трябва дя го иапрявя; || ausgcrcchnct
jetzl konnst du, wo ich Celne Zeil habt тъкмо сега ли
намери. избра дя дойдеш, когато нямам пито минута -
време; ие можа ли да се иаканиш друг път др дойдеш,
-ми точио сега. когато пдмям време; ирон. рмр пък
и ти улучи, намери кога д; дойдеш; || ausgerechnet
hcutc muß es regnen тъкмо диес трябваше да вали.
намери, умери кога да завяли; © umg. ausgerechnet
Bananen cuMo -оия; ие друго, а непременно това; друга
манджа ие ядеш, не яде, не иска. Изразът е рефрен
от шлагер
ausgeschlossen. х. зueeeh11bИbn — ausgeschlossen из¬
ключено; || es ist nicht ausgeschlossen, daß... ие е из¬
ключено дя...; II ein Ieelun isi dabcl völlig ausgeschlossen
невъзможно, изключено е дя стане, др се допусне
грешка при това. д; се заблуди чоиек, д; сбърка, д;
сгреши при това; грешка е пяпънпо изключена; || ich
jialtc das /ür ausgeschlossen считам, смятам тов; з;
црnънио изключено, зя невъзможно
ausgeschrieben, s. зuseche1iben - - eine ünegteeheicbcnt'
Handschrift haben имям обработен почерк
ausgesprochen, 5. auespeechen ein ausgesprochener
Gegner von etwas sein явен, отдвнеп, подчертан, из¬
тъкнат противник съм ия нещо; || eine ausgesprochene
Vorliebe, Neigung für etwas, eine ausgesprochene Ab¬
neigung, cincn ausgesprochenen Widerwillen gegen etwas
haben имям яино. подчертано, пескоцвапо предпочи¬
тание за нещо. яиня. нескриваи; симпатия. подчер¬
тан;, открита. явия ян-ццртцд. неприязън, изпитвам
подчертана ненавист. явио, органическо отвращение*
към нещо; || das steht in einem ünegceproe*hcncn Gegen¬
satz dazu тоиа стои в явно, рорпцоящо противоречие.
в явен разрез. в рязък контраст с нещо, противоречи
му яиио, съвсем несъмнено; || cr hat cin ausgespro¬
chenes Talent. cincn ausgesprochenen Sinn für etwas. cin
ausgesprochen musikalisches Gefühl той им; изключи¬
телно голям, бе*зспореи. явен, несъмнен, подчертан
тат-нт, усет за нещо, подчертано, развито чувство з;
музикя. изключително музикален е; © das war eine
ausgesprochene Frechheit, Dummheit тов; бе* явно на¬
халство. безобразие. яиня. безспорна. несъмнен; глу¬
пост
ausgesucht, .v. auss^hcn ■ - ausgesuchte Weint, Früchte*.
ausgesucht schönt Blumen отбрани виня. плодове, из¬
ключително хубави цветя; || cin зnsgcsnehtee Programm
изискаця. подбрана протоямя; И er ist von anegcsnehl1e
Höflichkeit -гой е* изискано, рядко учтив, вежлив; ©
ihn mit ausgesuchter Kälte behandeln отнасям се кьм
Ausgrabung 137
исю c яина, лошо прикрии-ия. c нескриваня. отявлена
студенина
зnegelзnseht. ,v. austauschcn cr war (wic) uuege-
tauschl той бе като преобразен. сякаш бе- станал друт
човек. се промени. стаи; съисем друг, сякаш не бе вече
той
üu.sgclecicn. л. зnelrctcn ausgetretene Schuhe, Stufen,
Wtgt изтъркани. де‘роомиряни, разг. разшкембени.
разкривени обувки: изтрити, изтъркани стълби, стъ¬
пала; уа ъикяни пътища; || wir wollen ausgetretene Wegr
vermelden дя избягваме' угъпкяии пъчищ;
ausgewuchsen, .v. зuewaeheen cin ausgewachsener
Junge, Künstler едно вече' напълно пооясно, развито
момче; един напълно оформен, завършен. вече зодн
художник, човек па изкуството, артист; ji das ist ein
ausgewachsener Blödsinn зоир е' съвършена, кръгла,
пълня глупост, глупост иа квадрат; © sic ist ausge¬
wachsen - тя е гърбава, изкривеи;
auegewechee1l, л. зuevechet1n ganz ausgcwcchsct- sein
ияпълио преобразен съм. с--и-т съм съвсем друг', друг
човек, сякаш не съм вече яз. променил съм се съвсем
ausgewogen cin ausgewogener Charakter уравно¬
весен. хармоничен характер; II die Furbtn sind gegen¬
einander gut ausgewogen. цветовете, багрите ся хар¬
монично съчетани помежду си. се' иамирят в хармо¬
ния. с-онопцррт помежду си
ausgezeichnet. л. зuezc1chnen ■ ■ ausgezeichnete Qualität
отлично, първо качество; У cr ist cin ünsg1zeiehnclce
Lchrce, Wissenschaftler той е отличен учител, учен; ||
ihn für ausgezeichnete Leistungen ehren чествувам го зя
отлични постижения, успехи; © die Medaille für aus¬
gezeichnete Leistungen erhalten получавам медал з;
отличии постижения; || das ist cin ausgezeichneter Ge¬
danke тоиа е отличия идея. мисъл; - einen ausgezeich¬
neten Ruf besilzcn, genießen притежавам, имям отлич¬
ия репутация, радвам се ия отличио реноме; || in aus¬
gezeichneter Form sein и отличия форма съм; || mit
ausgezeichneter Hochachtung с отличия почит; || das
paßt mir ausgezeichnet обстоятелствата се стичат, на¬
реждат чудесно, -овя ияпълио подхожда ия моя план,
е добре дошло зя меие
ausgiebig - ein ausgiebiges Frühstück bekommen по¬
лучавам обилна, бог-та, щедра закуска; || ein ausgie¬
biger Regen sclztc cin з-и-ля обилен дъжд; || ausgiebige
Ruhe. Erholung продължителен покой. продължително
спокойст вие. дълга почивка; || ausgiebige Spзz.icegangc
unternehmen предприемам. nорид дълги разходки; Ц
von einer Gelegenheit ausgiebigen Gebrauch machen въз¬
ползувам се най-щедро, иай-осиоино, ирй-орицоирнпо
от случай; © es hat ausgiebig geregnet вянд обилен
дъжд. доволно; || cr hat ausgiebig geschlafen той спа
дълго. продължително, достатъчно и предостатъчно,
се наспя здравата; !| etwas ausgiebig bcnnlz1n изпол¬
зувам ияй-ояццоиянио нещо; || etwas ausgiebig btleueh-
trn разглеждам подробно, (най-)оспивио иещо, на¬
дълго и нашироко
angleBcn cincn Einc■e, das Glas, dir Milch angießen
изливам, изпразвам. изсипвам, изхвърлям (водата от)
кофата; изпразвам чашата; пресилвам. изсипвам мля¬
кото от съда. от шишето; ф tint Form, ein Modell
ausglrßen изливам форма, отливам модел; правя
отлиикя; ф Етп, Flammt ünsgicßcn угасяи-м огъня,
пламъка . с - водя, пониврм. заливам огъия, пламъка с
иодя; ф seinen Zorn (dir Schale seines Zorns), seinen
Unnut über sic ausgießen изливам гневя си, недовол¬
ството си върху нея, разг. изкарвам яд; си ия иея;
ф dtr Mond gießl seinen silbernen Schein, seinen Glanz
über das Tal aus месецът (нупята) излива сребърната
си светлина, блясъка си върху донииPт-. къпе, облива,
з-ливр със сребърната си светлина. със сребърното си
сияние. къпе в блясък; си долината;© über ihr Gesicht
war eine stille Wehmut, Freude, cin Zauber angegossen
тиха скръб лежеше, бе* отпечатана, отразен;, изписана
и- лицето й; лицето й светеше. бе озарено от р-дост,
от някакъв скрит чяр. излъчваше р-дост, очарование,
някаква магия
Ausgleich, der cincn Ausgleich der verschiedenen
Inte'rcsecn ansirtben мъча се дя уравновеся, др приведа
в хармония, д; б-тяпсцр-м различните интереси, сгре'-
мя сс към урявиове*сявяие ия интересите; © einen güt-
lichtn Ausgleich in eiwas (D.) schaffen, treffen, herbei¬
führen. bewirken, finden постигам и иещо доброволна
спогодба, мирно уреждане; споразумяваме сс. спогаж¬
даме сс но миролюбив начин, с добро; стигаме до
мирио, доброволно споразумение, уреждане, до ми¬
ролюбива спогодба, помиряваме се. спогаждаме' сс;
ф zu einen Ausgleich kommen стигам до помирение.
доброволна спогодба, до мирно уреждане; спогаж¬
даме се. помиряваме се; © zun (als) Ausgleich ^^1^
Rec-hnung зя уравнечше* uu сме-кя-я; © zun. als Aus¬
gleich für ciwas като, зя компенсация, покритие, зя др
компенсирам, да покрия, изравня; © dcn Ausgleich
erzielen цзо-видв-м резултата. броя -точките {при
спорт с топка)', || dcr Ausgleich fällt ррвпцдг' резултат
ие се з-държя; единият отбор повежда, другият из¬
оставя. губи точки
ungleichen. s. ausgeglichen Untbtnhtiltn,
Meinungsverschiedenheiten, StrciligCcitcn durch etwas,
einen Streit ungleichen изглаждам, цзорвидвам, пре-
мрси-м 1ряпявиии; изглаждам, отсто-пдвам, уреждам
различия и мненията, несъгласия, орзпоявии, спор (по
миреи начин). постигам спогодба, помирение, мирно
уреждане ня несъгласията, оязпориццге, споря (с. чрез
нещо); спогаждам страните, помирявам ги; || Wirren.
Schwierigkeiten ungleichen уреждам. поем-хв-м,
отсторпяирм бъркотии, трудности; © einen Mangel
durch etwas ungleichen компенсирам, уориноиесдиям.
замествам. зямеиям. запълвам липсата ия пешо с не¬
що . друго; || die schlechte Note in Mathematik durch
eine gute in Französich ungleichen покривам, израв¬
нявам ниската бележка по математик; с високия успех
по френски език; || das begangene Unrecht. den angc-
richlttcn Schaden wieder ungleichen попр-вям. изпра¬
вям иянесеиятя неправда, дявам възмездие, обезще¬
тявам зя нанесената загубя. щета; || ЗГ^сг Vee1net isi
Cuum wicd1e зuszug1e1ehen загубят; едва ли някога ще
може др се поправи, др се възстанови, ирвркся;© eine
Rechnung, Schulden ausglelchen уравнявам сметка,
уреждам. пог-сдврм дългове; - Einnahmen und Aus¬
gaben ungleichen уоявповесдирм, бат-псцррм, съгла¬
сувам приходи и разходи; © in dtr letzlen Minute hat
der Gcgntr ausgeglichen и последната мииу-я против¬
никът изравни резултата. броя ия точките;© dit aus¬
gleichende Gerechtigkeit възмездие
ungruhcn - - Alleetünee uuegeubtn разкопавам стя-
ритш;© das Kriegsbeil ausgraben възобновявам враж¬
дата. враждебните действия, предизвиквам война; ||
eine ultc Bestimmung, eine ultc Affäre ansgeaben изра¬
вям, измъквам, изваждам строр, отдавна зрбо-вепа,
погребрир наредба, афера ог- -осцва-а, изнасям стара
афера отново и- бял свят
Ausgrabung, die - - Ausgrabungen machen порид раз¬
копки
138 ausgreifen
ausgreifen — die Pferde geiffcn lüchlug aus конете за¬
крачиха и бърз тяноп, се впуснаха и галоп, препуснаха
ияпред; © weit ausgreifende Äsle щироко р-зие-вени.
разклонени клони, разпрострени стволове; || mit weit
ausgreifenden Seheitlen c големи, едри, широки крачки;
|| well ausgreifende Zielt, PlUne haben имям далечни
цели, широки планове; || eine will ausgreifende Rede
hallen държа обширна, цзчерпатенпр реч, започвам
речта си изд-леко, шег. от сътворението иа света, от
Адам и Еия
Ausguck, dtr — nach ihm Ausguck hallen, einen Aus¬
guck lun оглеждам се. озъртам се за иего, поглеждам
дали иде; © im Ausguck slehcn стоя в ирблюдател-
пциатя, ия стража
ausgucken - nach ihn ausgucken гледам, поглеждам,
озъртам се зя иего, гледам дали идва; || sich (D.) /asl
die Augen nach ihm, nach etwas ausgucken изглеждам
си очите, изглеждат ми се. очите зя иего, зя иещо
aushaken — die Tür, das Рсп^п a^haCen откячвям
врят-тя, прозорец;; || dcr Reißverschluß ist ausgehaCl
ципът се е разкопчал, разтворил; © bri den hat’s aus¬
gehakt той не може повече да следи мисълта, д; мис¬
ли, разг. откачил е цеи-ралио, мръднала му е чивията,
съвсем издиша вече; || da haCl's bcl mir aus мозъкът
ми ие побира, ие може дя го побере, дя го смели тоиа,
ие съм в състояние дя го . разбера; || meine Geduld hakt
aus търпението ми се изчерпва, излизам из търпение;
|| jtlzl hakCs aber aus това вече не се търпи, поияся,
е миого вече; кряй ия търпението
aushalten — Schmerzen, Qualen, eine Probe, einen
Blick, den Druck aushalten издържам, понасям, из-
-0-йв-м, изтърпявам болки, мъки; издържам изпи¬
тание, проба; издържам поглед, натиск, и-лягане; ||
ich Cann vor Hunger, vor Kälte, den Hunger, dic Kälte
nicht nchr aushalten не мог; поиече да -рая от* студ,
от глад, дя понасям повече студа, дя издържам гладя,
дя се боря със студа, с гладя; || ich halte das nicht mehr
aus ие мога, не съм и състояние дя издържам поиече,
д; понасям повече това; || ich hallt das nicht lange aus
няма дя издържа още дълго (време) това; || er. etwas
hält den Vergleich aus той, нещо може др се сравнява,
не стои по-долу от иещо друго, може дя издържи едио
сравнение; © Ни läßt es sich aushaltcn тук може да
се живее, разг. се ядва, е друг господ; || es ist nicht
mehr anezuhü1len, zum Aushüllen mil ihm ие може дя
се издържа, поияся, кар; иече с него, иепоносим е.
положението е неудържимо иече; © sic hält (es) nir¬
gends lange aus тя никъде ие се задържа, не се застоява
дълго, не може др изтрае никъде; - || in keinem Beruf
aushaltcn ие се задържам и никаква професия, непре¬
къснато сменям професията си; || №^1^ bri ihm aus¬
hallen оставам, из-райвам вярно докрай при иего; ||
bis zum letzten Blutstropfen, bis zun letzten Mann aus¬
halten издържам, устоявам, отстоявам борбата до
последната капка кръв, до последния човек; © eine
Giliibli, ein Mädchen aushalltn издържам, поддържам
любовница, момиче, държанка; || sich (Akk.) von ihm
aushallen lassen той ме издържа, негов; държаикя съм
Aushängeschild, das — ihm als Aushängeschild dienen '
служа му зя прикритие, параван; || ihn als Aushänge¬
schild für etwas verwenden, brauchen използувам го
като пярявяи, прикритие зя иещо; © das isi wirklich
Ccln Aushängeschild für uns Berliner това наистина ие
е никаква рекл-мя, препоръка на нас берлинчаните
ausharren — bis ans Ende aushanen цзтоайирм, из¬
държам, удържам, устоявам до кряй; разг. остисквам
докрай; стискам зъби; <ф> wir aushanl, dem gelingt^
който търпи, той юнак; търпението се възнаграждава;
с търпение исичко се постига; търпението обръща чер¬
ничевото дърво ня коприна; чяс търпи, век живей
aushauchen —- dcn Alem, cincn Scu/zir aushauchen
изпускам дъх, въздишка; въздъхвам леко; © sein Le¬
ben, seine Serie aushauchcn издъхвам, умирам, изпус¬
кам сетния си дъх, разг. излиза ми душата; © die
Blumen hauchen ihren Duft aus цветята изпускат яро-
мят, ухание, ухаят; || dcr Vulkan haucht übelriechende
Dämpfe aus вулканът изпуска злоиопцд; || das Gedicht
haucht Jugend aus стихотворението диша. лъха мла¬
дост ’
aushauen — die Slaluc isi in Stcin, in Marmor aus-
gchaucn статуята е цздднрня от камък, цзврдпа от
мрамор; © ihn aushaucn ирпердяшврм, иятупвям го
ausheben - Bäumc, Gräben, Бс^Тп a^hcbcn изко¬
павам. изваждам, изравям дървета; изкопавам ровове,
окопи, изваждам, откачам прозорци; © eine Slelli aus
einer Schrift ausheben изваждам пасаж от книга, ци¬
тирам място; © ein |Vcrbrcchcr-)Ncel, eine Agentenzen-
irule, Falschmünzer з^йс^о орзи-тдм, разтурям, обез-
иреддврм, унищожавам разбойническо гиездо,
свърталище иа престъпници; ликвидирам шпионск;
иентраня; арестувам, занявдм фалшификатори иа па¬
ри; © Rckrutcn a^heben набирам, свиквам новобран¬
ци;© umg. den Magen ausheben изпомпвам, промивам
стомаха; правя промивка на стомаха; © ihn a^heben
вдигам го и го хвърлям ия земята (при борба), тръш-
иям го иа земята
aushebern --- ihm den Magen aushebtm изпомпвам,
промивам му стомах;
aushecken — etwas (einen Plan, einen Streich) з^НсС-
kcn измътвям, скроявам, разг. измъдрям, съчинявам,
измислям, изфабрикувам иещо |плап, лудория); || was
hast du dir ausgebe^l какво си намислил, измъдрил
пак
aushelfen - - ich helfe ihm mit Geld aus услужвам му
c пари; || ihm aushilfen притичвам му се иа помощ;
|| im Haushalt aushel/en помагам и домакинството
Aushilfe, die -- eine Aushilfe, Aushilfen suchen търся
приходяща помощница, помощник, прислуга, помо¬
щен персонал; || niemand zur Aushilfe haben нямам кой
да ми помага в работя-;. в домакинството, сям си
върша работата; || sic ist ofl zur Aushilfe da тя идв;
често дя ми помага в домакинството; || zur Aushll/c
v1eC1he1n auf dtr Strecke Omnibusse и помощ, за облек¬
чение ня движението по същия маршрут ся пуснати,
се движат омиибуси
aushöhlen — die Fundamente des Staules a^höhlcn *
подривям, подкопавам основите. устоите на държа¬
вата; ф das Fieber, dtr Knnm1e höhllt ihn aus от тре¬
ската страните му ся хлътн-ли, той изглежда изпит,
съсипан; мъка го разяждаше. нар. пиеше; треската го
изсуши, изпи, съсипя, го превърна в мумия; той крее¬
ше, чезнеше, линееше от мъка; || dir Leidenschaften
höhllcn ihn aus разяждаха го страсти
ausholen — die Uhr holl aus часовникът се готии др
удари, -зямясвр зя удар; || mil dem Arm, nil der Axl,
zum Schlag, zun Sprung, nach ihm ausholen зрм-св-м,
пресягам да ударя с ръката, замахвам с бр-дв-тр за
удар; засилвам се за скок, дя скоча; засилвам се. зя-
мяхв-м да го ударя; || übertr. zum 11^^1311011 Schlag
ausholen готвя се зя решителния удар; || mil weit aus¬
holenden Schrillen c големи, широки крачки; © (beim
Erzählen, in dtr Erzählung) weil ausholen започвам раз¬
каз; си. дя р-зк-зв-м издалеко. отначало, разг. шег.
auskosten 139
от сътворението на света, от Адам и Евя; разпро¬
стирам се надълго и нашироко, подробно, обстоятел¬
ствено иърху нещо; || ich muß eiwas W1it1e ausholen
трябва д; се върна малко назад. д; започна по-отда¬
лече; © ihn über 1iwзe, über jemand ausholen подпит-
иям го ^далеко, по околен път зя нещо, за някого;
Ф dial.. holt dir das eiwas aus много ли те зясяг; тоия,
миого ли се тревожиш от -овя. еия ли те е зя това,
струва ли ти нещо говя; || cs holl nichts aus /ür mich,
ob ich... все едно ми е. няма значение, без значение
е зя меие дали...
aushorchen — ihn nach жта: Familie. über dcn Vorfall
aushöech1n подпитвам го хитро, по околен път зя се¬
мейството му, разпитвам го за случката; © dial. nach
ihm aushoech1n ослушвам се дали идва той
aushungern, 5. ausgehungert — die Belagerten, aushun-
g1en принуждавам обсадените дя капитулират от глад;
|| ein Land wirtschaftlich aush^Bcrn изтощавам, из¬
смуквам. ограбиам, разсипвам, рязорявям стопански
едиа страна, хвърлям я в немотия, нищета, бедствие.
докарвам я с експлоатацията си до просяшка тояга
ausixen - eine Zcili a^ixen удрям букиятя х върху
погрешно написан ред. унищожавам погрешен ред с
букиятя х от пишещата машина; ф umg. cini schwierige
Sache, eine knlf/igi Angelegenheit ausixrn намислям,
измъдрям иещо трудно. мъчио
ausjagen — ihm den Angstschweiß ausiagen накарвам
го др се изпоти здравата,' да замръзне от страх
auskämmen — das Haar auskämntn рязрешвам.
оправям, вчесвам косата; || ein Stadtviertel a^kämmen
прочистиям, претърсвам ки-ртат
auskämpfen — einen Riehieeirt1i auekämpfi1 водя
процес докрай. боря се докрай зя правото си; || einen
Kampf mit sich зuekämpfen водя борба, боря се със
себе си; ф er hal ausgekämpfl той свърши, почина,
свършиха се мъките, сто-дапцдт- му, отърва се
auskaufen — scherzh. du kaufst wohl den ganzen Laden
aus да не би да искаш дя купиш целия магазин, исичко,
каквото има и маг-зиня; ф dial. jede Minute ausCau/en
използувам. уплътнявам. запълвам всяка минута. ие
искам дя губя нито минута време. използувам всяка
минута да работя
auskehren — die Straßen waren wie ausgekehrt улиците
бяха като пометени, безлюдни, нямаше жии, разг.
кьорав човек, ие се виждаше, мяркаше жива душа по
улиците
auskennen — ich kenne mich hier. in dieser Stadt. an
diesem Ort nicht aus ие съм тукашен, оттук, ие мога
дя се оправя. ориентирам тук, в града, ия тов- място,
ие позиявам тук улиците, града, тов- място; || ich
kennt mich in 31«^ Sache, in diesen Fragen gut aus
познаиям, разбирам добре тяя работя. тия въпроси,
запознат съм добре с тях, познавач съм и; тия въ¬
проси; разг. имам хабер от ..това, опит, . познания и
това, по тия въпроси; || jetzt kenne ich mich nlchl mehr
aus дотук стигат, се простират знанията ми, поиече
нищо не разбирам, ие съм и състояние да разбера;
) sich (Akk.) mit dem Vieh, bei den Frauen ausktnnen
умея, зная дя се отнасям с животните, дя общувам
с тях, зная как да се отнасям с жените. разбирам как
да ги подхияия. имам опит с тях, позиявам ги; (I ich
kenne mich vor Freude nlchl aus не се помия. не съм
ия себе си от р-дост
ausklopfen — die Asche (aus dtr P/ci/e). den Teppich
a^klopfcn изтупвам пепелта от лулят;, изтупвам, . из¬
търсвам килим; ф umg. ihm die Jacke (Hose, Wieii)
ausklopfen ирон. изтупвам му праха от дрехите, ия-
-упиям, иячесвам го здравата
ausklugeln — eiwas raffiniert aus^ügeln измислям,
измъдрям, съчинявам, изкалъпиам. изфабрикувам,
скроявам рафинирано иещо; ф sorgfältig ausgeklügelte
Pläne грижливо измислени. скроени пняиоие
auskneifen — vor ihm, aus der Schule ausCniifin из¬
бягвам, офейквам от иего, бяг-м, разг. чупя се от
училище
ausknobeln — knobcln wir aus, wer zuerst mit ihr ianzl,
ich nehme Wappen; cs war Zahl да хвърлим жребие
(паря. чоп). зя да видим кой ще танцуи; пръв с нея,
аз избирам герб (туря); падна се числото (ези); || eine
Runde Bier а^кю^^ хвърляме ' жребий. зя дя ' видим
кой ще почерпи масата по една чяшр бира
auskochen, 5. ausgekocht — ciwas (Fleisch. Wäsche,
Instrumente) a^kochen сварявам месо; изиаряв-м пра¬
не, инструменти; .ф dial.-cincn Plan, einen Sirelch. eine
Geschichte a^kochen скроявам. съчинявам, измислям,
измъдрям. изкалъпвам план, лудория, скалъпвам ис¬
тория
auskommen — mil ihm auskommcn погажд-м се, раз¬
бирам се. живея в разбирателство, и сговор и мир,
сговорчиио с него; Ц mil ihr konnte ich nur schlecht
auskommcn ие се разбирах c нея, ие можех д; изляза
ня главя с нея; ие се погаждах с иея; || es ist kein
Auskommen mit ihm, cs isi nicht auezukömmin mil ihm
ие може дя се излезе на глава с иего, ням- оправия
з него, невъзможно е дя се живее с иего, няма жииот
с него, ие се жииее с иего; ии се кара, ии се води;
ф kommst du mit dem Geld aus стигат ли ти парите;
II mit dem Geld. Gehalt auskommcn парите. зрпнртата
ми стигат, помииаиям. преживявам, свързвам. скър-
пиам дията края с тях; || damit kommt ich nicht (einmal)
eine Woche aus c това не мог- дя мина, зя изкарам
дори едия седмица; || cin gutes, knappes Auskommen
haben имам добър приход, добра заплатя. печеля.
изкарвам добри пари. малко пари, имам добри,
оскъдни доходи. малк; заплатя, жииея оскъдно. в
оскъдица, едва свързвам двят; края, едва карам, едва
преживявам, помииавам; <£> mit vielem hält man haus,
mit wenigem kommt man aus . бяб; - знае и две и двесте;
ф ich werde auch ohne ihn auskommcn ще си свърша
работя, ще се справя, ще мина и без него; разг. и без
петел ще съмие; || wir kommen ohne Bücher nicht aus
ие можем дя караме, дя работим, дя си вършим ра¬
ботят; .без книги
auskosten — die Freuden des Lebens, das Leben voll
a^kosten икусиям, черпя, пия до насита от радостите
ня живота, черпя с пълни шепи от живота, опитвам
от исички радости ия жииота, доживявам живота в
неговят; пълнота; разг. живея си живО-я; || dic Ferien,
sein Leben zur Nilgc, jede Sekunda dic Zblt ganz und
gar aus^sten ияслажд-иам се. радвам се ' иа и-кяи-
цидта; черпя до наситя от (радостите iru) живота, из¬
питвам всички негови радости, наслади. вкусвам до
насита от всички негови радости; иаслаждав-м се иа
всеки миг. не пропускам нито едии миг д; се ияслаж-
дявам ня живота, д; черпя радости от живота,' да
живея; || seinen Triumph, seinen Sieg uuskosien няслаж-
дявям се ия триумфа, ия победят; си; ф scinc Fehler.
seine Niederlage bis zur Neige Unkosten müssen при¬
нуден съм д; понеса, д; изпитам всички горчиви по¬
следици от грешките си, исички унижения от пора¬
жението си, д; изпия горчивят; чаша до дъното, дя
заnнатд скъпо грешките си, поражението си
140 auskramen
aneCeuncn etwas (ulte Ee1nnceungcn, Neuigkeiten.
sein Wissen, seine Weisheit) зusCeumen изваждам нещо;
цзо;вдм нещо (стари спомени, поицпц, изнасям зна¬
нията си, мъдрост-р си и; показ)
unsCralzen - den Topf auskeatztn огреби-м, обирам
тенджерата; || eine Aufschrift anCralzi1 изстъргвам
надпис; © mn die Augen ausCealzin издирам му очите;
|| te hatte nie un liebsten dit Augcn angekratzt д; мо¬
жеше, очите ми би издрал; || ich könnte ihm die Augen
апк^й/ш с-мо да ми падие, очите му бих издрал;
© er il schleunigst angekratzt той офейка и; бърз;
ръка. плю си ия петите, обра си крушите, изфиряса
като дим
Auskun/l, die - bei ihr tlnt Auskunft (111181 Aus¬
künfte) über ihn, über etwas tinholtn събирам от вея
сведения (някои сведения) зя него, за нещо; © die
Auskunft 31^/11 повиквам по тенеропр бюро „справ¬
ки“. „информация“; II zur Auskunft gehen отивам ия
гише „спряики“. „информация“ и; гаря-а; || erkundige
dich, fragt bei dtr Auskunft осведоми се пя гишето
„спр-ики“. „информация“. питай „справки“. „инфо^»-
маиия“
ада^ш - ihn wegen etwas unlaclten осмивам го
за нещо, смея му се ня иещо; || laß dich doch nicht
anlachcn ие стаи-й смешен. зя смях, не карай хорят;
дя ти се смеят' (иа ркъна, на умя): II der lacht uns la
glatt aus има дя ии се смее (иа акъла, ня ума), дя ии
се подиграва; ф ich lacht mich aus смея се до иясита;
преставам дя се смея
ausladend — er hui ein ausladendes Kinn, eine ausla¬
dende Slrln той им; издадена напред брада, изпъкнало
чело; || mächtig ausladende Wurzeln, Äste широко раз¬
клонени корени, клони; || mil uusludcndcn Gebärden
sprechen говоря c широки жестове; © cin weit ausla¬
dendes Werk широко замислено, замислено иа широк;
плоскост, осиоия произведение
Auslage. dit - - dit Auslugen der Buchhandlung bc-
leueblt1 разглеждам изложените книги във витоцпртр
иа книжарницата; || vor dcn Auslugen des Modesalons
stchc1b1cibc1 спирам се др гледам изложените модели
(стоки) във витрината и; модния салон; © ihm die
Anlagen ersetzen връщам му, пн-ш-м му разноските,
изразходваните, похарчените* пари
Ausland. das - - in In- und Ausland в сто-п-т- и въи
от нея; || eiwas aus dcm, von Ausland beziehen доставям
(си), ви-сям иещо от чужбина
auslangen mit dtr Hand,' dem Arn unlungen за-
махиам. поеcдтaм др ударя с ръката; © das Geld langt
nicht aus парите не* стигат
auslasscn. s. ausgelassen - Wussci. Dampf, Gas aus¬
lassen пуск-м водата (да изтече), нара, газ (да излезе);
© seinen Zorn. seinen Ärger, seine üble Laune an ihr
auslasscn изливам гневя си, яд; си, лошото си на¬
строение и; нея; разг. изкарвам си го и; нея; © ein
Wort,. einen Satz ubeieht11eh. ¥1^11111111^ an lassen из¬
пускам, пропускам, прескачам, изоставям иярочио,
случайно, без дя . искам. от недоглеждяне дума, из¬
речение; || eine Bahn. einen Bus anlassen пропускам
нарочно един трамвай, едии автобус (еди; коля); (I
eine Chance, eine Gelegenheit auslassen изпускам, про¬
пускам, разг. изтървавам шанс, случай; || ihn bei eiwas
auslasscn пропуск-м. изпускам. прескачам, отмина¬
вам. забравям го при нещо; © - Pnttee, Fett auslasscn
гоня мрсло, м-с (слаииия); || ausgelassene Butter гоиеио
масло; © einen Saun, die Taille auslasscn отпуск-м
подгъв. г■;нидта; © sich (Akk.) mißbilligend. des langen
und brellen über ihn auslasscn изказвам 'се иеодобри-
телио. падълт o и нашироко зя. върху него; j sich
(Akk.) in dlcse'm Sinne, in dunklen Andeutungen an¬
lassen изказвам се в тоя смисъл. внуша м се в смътни.
неясни загатвания, догадки
Unlüsten eine Maschine, einen Pete11b, Aebeitekeafle
voll unlustcn използувам. извличам пълния капацитет,
пълната мощност ия м-шина, завод, па работна ръка:
п;товаоврм машииа, завод, работи; рък; мяксим-.л-
ио; || ich fühlt mich in nelner Tätigkeit nicht ganz aus-
gcluslit не работя c пълния си к-тт-цитет. бих 'могъл
да върша. да дям много повече работа
auslaufen aer Z.ug. das Schiff läuft aus влакът по¬
тегля, напуска тP0PТ-; параходът излиза от приста¬
нището, отплува; © das Faß isi ausgelaufen бъчвата,
бурето изтече, е празно; || der Hahn hat ausgelaufen
кранът |чcшмя'т-) не тече иече, спря дя тече; || dtr Topf
läuft aus тенджера та тече, пропуск;, е пробита, им;
дупка; || ihn ist das Augc ausgelaufen окото му изтече;
© die Farbt isi beim Waschin ausgelaufen боята излезе,
пусия при прането; || auf diesen Papier läuft dit’ Tinte
aus мрстцно-о сс р-злива върху -яя хартия; т-я хартия
попива мастилото; © cin Manuekeipt läuft aus ръко¬
пис ьт излиза еди- печати; страница повече, завишава
една печати; сгрянина;© etwas läuft gut. schlecht aus
нещо завършва добре (бляiоIlрцдтпо, благополучно),
зле |ношо), имя добър. лош завършък, край, изход;
нещо минава добре. претърпява неуспех; || die Sache
isi noch gut angelau/en работят; завърши, мии; исе
пяк добре; || das Cann für dich böse anlaufcn товр може
д; завърши лошо, зле зя тебе, дя има ратрнеп край
зя тебе; || niemand wußte, wic die Sacht anlaufen würde
никой не* знаеше кяк ще свърши тая работа, кякъи
.кряй, изход ще вземе, ще има; © das Gesetz, dtr Ver¬
trag läuft an законът престава дя действува, няма вече
сила; договорът ст-в- неиялидеи; действието пя за¬
кона, иа догово!!- изтича; © der Sportler läuft aus
спортистът преса-и- да тича след финиша; © eine
Scepant1ne. eine Bahn auslaufen пробяга-м серп-н-ииа.
извървяи-м писта докрай; || einen Krcis uue1unfen опис¬
вам, "Пробдтвам кръгу © siini Wut, Enttäuschung, ^11-
ncn Ärger in dcn Straßen auslaufen ходя, разхождам се
из улиците, излизам навън. зя да о-реагирам. про¬
пъдя, изживея. преодолея гнева, разочарованието, яд;
си, зя да намеря отдушник на гневя. разочарованието,
яд; си, за да се орзтушр; Ц ich lauft mich aus задо¬
волявам нуждата си от движение, раздвижвам се, раз-
тьпквям се, ходя, разхождам се до наситя; разг. кол-
кото ми душа иска (Диал. сякя); || ich habe mich ordent¬
lich, tüchtig ausgelaufen находих се, раздвижих се по¬
рядъчно. както трябва, кякт■р му е редът; © die Schuhe
sind ausgelaufen обувките са се разкривили, разши¬
рили, деформирали, изтрили от носене, ся зрпоини-
чали и; лодки; © dtr Wcg läuft in Walde aus пътят
завършва, се губи в горят;; || das Gebirge läuft in neh-
rcrc Höhenzüge an nнрпццааа се разклонява, преми-
ирвя в миого вериги, плриииски възвишения: || die*
Unterredung lief in cincn Streit an разговорът премина
в кар-ниця. завърши със спор. орзпориид, се изроди
и спор; || die Verzweiflung lief in einen Selbstmord aus
отчаянието завърши със самоубийство; в отчаянието
си гой се самоуби; © dir Produktion dieses Modells ist
ausgelaufen производството пя този моде*л е завър¬
шено. приключено; © das Gesims cIici Säule läuft aus
корнизът на коноиат'р се* издавя напред, е* изпъкнал.
издаден. стърчи навън; © der ausluufendi Zug. зами-
auslösen 141
пaв;lщияl. погегндщцдт влак; 11 bin une1unfendee Gelaß
пробит. пукнат, пропускаш, течащ съд
auslcben den Augenblick ausleben изживявам мо¬
мент;; ирснрждаирм се' ня момента, иземам от мо¬
мент;. каквото мог;; || dic letzten Tuge .seines Lebens
auslcbcn изживяи-м последните дни oi живот; си; |i
cr hat sein Leben, seine Zelt anege1ebt той си изживя
пълноценно жииота, взе от жииота всичко, което мо¬
жеше д; му дрде; гой си е изживял времето: || er hat
а^де-кМ гой свърши. почин;:© sich (Akk.) auslcbcn
отживяи-м си. избушувам се. н-жиияи-м се. отдавам
се и; наснрпи, па чувствени упоионеавид; Ц er hat sich
zügellos, hemmungslos ausgclebl гой жиия разюздано,
безпътно, без задръжки, водеше разюздан. безпътен
жииоа, нс позиаияше, нс признииише* никакви задръж¬
ки; © seine Individualität. Natur. Begabung voll. frei
auslcbcn развивам, (тизгъиим, разгръщам свободно.
безпрепятствено своян; инпииидурнност', природя. дя-
ров-иие-о си. дявам пълен простор, пълиа вонд ия
своята ц|lпциипу-тllост, природ;, на своя lauani
uusletrcn - völlig anege1cerl dashzen седя ияпълио
равнодушен, безчуисиии към cneia. без исякякъи жи¬
вот, без всякакво чувство в меие, безжизнен, е' убита.
утрснанр ciiepina. жизнени воля. неспособен на ни¬
какво чувство. никаква мисъл
lustigen Waren zum Verkauf auslegcn из.кним cto-
ки зя прод-и; || Nctzc. Angeln, einen Köder. eint Lock¬
speise 3^11'8^1 занатм примки. въдици, пръв, при-
мямкя; jj Leitungen, eine Zünaeehnue uuslcgcn иис;а-
ниорм. caiiaM. с(отртм, иамееявам «ръби зр водо¬
провод. нямееяврм. зареждам (|>И11|.л: © dcn Boden mit
Teppichen 3^118'1 покрии-м, нос пл-м под- с килими:
|| den Hof mit Steinplatten. die Wand mit Fliesen
uue11gen прсгинрм, 11ост1.там. приирям .творя с камен¬
ни плочи, обличам. облицовам сгешие е’ плочки: ©
kannst du das für mich (einstweilen) auslegcn .Cannel
du nlr das (einstweilen) auslegcn можеш ли др н.лиши
сега -овя зя меие', вместо мене:© cincn Text, ein <jc-
sctz. cincn Traum auslegcn п.дкуврм. ризяспдиим rccci.
закон, тълкувам. оазгътмяирм сън; j; sein Benehmen
schlecht auslicrn изгъткуиим ширешно нъожипеlо му;
© dial. er hat mächtig 3^811181 мною е- прпътнят, iia-
лебстдн
3^111311 - - er hat ane8c11tten свърших; се- ттради-
цияая. мъките му. огърии се. почин;
ausleihen Geld von ihm auslclhcrn вземам oi iicio
пари и-з-ем: f ich habe mir von ihn cin Buch uusgc-
lichen заех от iicio еди; китя: © ihn Geld. ein Buch
ane1eihen дявам му пари и;з;е'м. заемам му пари
auel1r1c1 er hat (als Tieeh1ee| ausgelirnt. ist ein
ausg11ee1tce Tischler юй свърши 'учениею си. ciaiia
дърв^оделечт, им; майсрорско свн.йе-елтко за дърио-
дечлен; • . • nun 1с1П| (im Leben) nlr aus чоиек се' учи.
докито е' жив: човек, дошс е' жив. все' се' учи. и пак
иеняучеи умиря: - ‘ - cs lernt niemand aus. bis das Grab
ist шм-Т Haus чове*к се' учи. докаго лиши, доде умре'
и пик ос;яия пеияучеп
Anel1.sb. die' die natürliche Auslcsc ссгсдвенияi
подбор: eine strenge. schürfe Auele•ee• treffen, halten
отбирам, подбирам. избирам прецизно. crpoio. пре-
кроирм. пресяи-м ю през i ъею. сито сто: © eine'
Ane11eb bulgarischer Gedichte избрани бъ.паоски cni-
хо-иорепид: л clnc^ Flascht Auslese едни буш-кя oi
пий-побоия сорт lоо>зде*: © die Auele•ec• der Jugend цне-
i ъъ. e.niibi ия мти.lе*ж iu
uuel1nebl1n die .Szene, die.Bühne ane1enehten oc•вe'-
тдвр.м aienaia; • einen Vorgang nach allen Selten hin.
die Hinte■egeünae eines Geecbebens uns1eue'hten oobrii-
ндвям случка oi исички аряпш. всес1 ряиио, скртте
причини, подбуди ия едио събитие:© ihn (ihn) uus-
lcuchten придружииим го със сиещ, светя му; ноАигр.
покязиим му. дииим му пътя, поепорщим ю; дивим
му д; разбере', как то се следии, казвам му пяй-без-
церсмоино мнението си. ииc-циит-: пребивам ю от '
бой. иагупврм ю з.ториата, счряиим ю порядъчно:
© ihm die Augen anelenehten зясне'пдвим io. зитъм-
ндиим io със сиянието си. блясък; си
uns11ef1en Waren uuelitften .нняявям стоки: ©
Flüchtlinge. eint Festung uue1ieГeen пред-иам, иръщим
öci ъ.лци. пре.|ив^;м крепост; i; einen Verbrecher an einen
Staat, an dit. iP.*höedc1, den Geeiebt uuel1efern прегдивим
престъпник на държиир, па итисацге'. па съди; 1j ihn
dem Schicksal, der Willkür, den Texte une1iefeen пре¬
дявим. изоставям io и; съдбата му. llоепоcтридм io
пя произволи. пое.триам io ия явии смърт:© ihm ganz
und gar. völlig, auf Gnade und Ungnade. auf Gedeih und
Verderb ausge11c/cet se'ln 11ипъ.'шо в ръцете .му. в nc-
иши r а в.;рсl съм |поедиде*п), нрмиорм се 1и;т..1но в
ръиече. във внрс;гр му; завися напълно (изиято) от
неговаia милост, от иегового благоволение, гой раз¬
шити с животи ми. може' др прави с мене, каквото
си иска: свързан, обвързан съм навеки с iicio. до ipoö.
в щрсгие и нещисше'. llоип-днежа му безусловно, из¬
пяло. обречеш съм безусловно na neio
auslöf/cln — и/ng. etwas (die Suppe. dcn Brei) auelö11c1n
müssen прииудеш съм дя изсърбам, изкусим иещо
(попяри тя. киша!;), което съм си надроби.л, забъркал;
щ; не* ша трябва др изсърбам каиши а; ц die Suppe hust
du dir selbst cingebrockt, nun mußt du sie auch auslöfTeln
(mußt du sehen, wlc du sic aue1öfft1et) сям си надроби.i
1-я попаор (забъркал аяя каши), cciu си я сърбай, сега
виж- как те се справиш, опо-ицш сам; •; den Brei kannst
du selbst uue1ö1Tc1n сърбай си ctia сям попаря тя: ,| er
mußte die Suppe une1öffe1n. die nun ihm ci1gebeoeCt,
hatte юй lоябиише ди изсърб; (изкуси) iioiiapma. коя¬
то му надообиср: той грябвяше дя поне-се llocла•ет;-
иия1Р oi всичко, oi | яхн-ти постъпки. д; опере пеш¬
кири. киониииге ризи, др пшат шрошенте’ ipbiimi.
да lei ли разноски те: контра iu ociaiia ) иего, юй из¬
пит. llОL'lоаgр вмесю ihx. шапа изкуите.ша iu жери
ва
ane1бec'ben eine Kerze, die Flamme, das Gas aus¬
löschen |шеяиим свещ tu. плимъки. чит-арям коин- на
с■иcтнипlц r яз; Ij das Licht, ^^1^ unegelöeebt е.лекгри-
чес i Bo io yiacnu. ne свеет. нрмпрlа e* yiuceiiu. yi -сияла.
ne със in; ioii поlоод кк:ю свещ;© sein Ltbrn, ihn das
Lebenslicht une1öeehe1 прерязвам итшкни на живоа
му. погубвам жииош му. шиубвим ю:/><</.'. очися вам
io. поищрм ю пя оия свдl. свия му маслою: ihn
une1öeeh1n зитоивим. зи.шчивим io oi .ншеio ия зе-
мдтр. унищож-и-м ю: h ganze VölCeeechuflcn uuslö-
schcn унищож-в-м, шиубвим. И3lpо'бllaм. ' >-<г i'io.iecin)
покоеяиа.м цели п.lемеи-. зитичриим. изlопирм r и oi
лице io па земта: © dic Sche1fi ist un dieser Stelle uus-
gtlöscht ня юви мяею надписи! е иапъ.шо mipiii.
1и.'шчеш, ис личи никак. е* llипътио llечciпиl<: seine
Spuren une1öeehen зи.шчивим. поикоиврм етe.;иlе си:
Gefühle. Erinnerungen uue1öeehtn --.шчаиим чу1и.яви,
за-шчиирм. из|рииим спомени: f die Schmach, die
Schande uue1öeehen им рипам. за.шчииам еорма. 111-
ми иям позори
une1öe1n einen Meehuniemne. eine Explosion aus-
Iösc'ii пускам месяиизъм в tcikp иие-: пре.шзиикиим.
поичинявим експлозия: © Empfindungen. Inttre■eee.
142 auslüften
Freude, allgemeine Heiterkeit, Überraschung, Beifall aus¬
lösen предизвиквам. пораждам, будя чувства. интерес,
радост, възбуждам всеобщ смях, всеобщо иееение,
учудване,- предизвиквам ръкопляскане; || diese Nach¬
richt löste panischen Schrecken bei (in) ihr aus тязи вест
предизвика приически ужяс в иея, я хвърли в паника
auslüften — das Zimmer ausiü/lcn проие-ряиам етад-
тя; ф veralt, ich muß mich einmul auslü/lcn искам малко
дя се проветря. да изляза малко. дя се поразшетам
малко ия въздух. да подишам малко чист въздух
auslutschen — etwas, übertr. ihn auslulsebc1 изсмук¬
вам иещо; изсмуквам го. изстисквам го като .имои,
скубя го, използувам . го като дойна кряия
ausmachen — das Feuer, das Licht auemaehcn угася¬
вам огъня, електричеството; || mach das Lichl, das
Radio, das Bügeleisen aus утяец, изключи електриче¬
ството, радиото, ютията; ф eine Ос118СпЬ111, einen
Streit unlcr sich, n1ici1U1dce, seine Sache vor Gericht.
mit dem Digen, nll der Waffe in der Hund auemаche1
уреждям(е), ррзоешявям(е) работа. спор помежду си;
защищавам каузата си пред съда, браня я, отбранявам
я със сибя (меч), оръжие в ръката; || etwas mit ihm
auezunаche1 haben имам да уреждам нещо, да раз¬
чиствам стари сметки с иего; || das hui er mit dem
Teufel ausgemacht c дявола се е съюзил, сдружил зя
тоиа; || etwas nli sich allein, mit sich eelbet, mit seinem
Gewissen ausnacb11 сам се спраиям c нещо, уреждам,
разрешавам въпроса сам със себе си, със съвестта си;
ф ich mache es nli ihm aus очиствам, ликвидирам го, .
светя му ма.елото; ф ich mache nll ihm aus. wo wir uns
treffen sollen уговарям c иего, къде дя се срещнем; ||
den Pe1ie, das Honorar. einen Tag, einen Treffpunkt,
einen fisiin Termin ausmaeh1n уговаряме, определяме
цената, спaзаодваме се; определяме хонорари, едия
ден, сборен пункт (къде дя се срещнем), точио опре¬
делен срок; || eiwas vorher, fist, genau, unter sich (mit¬
einander) ausmachen угоиярдм|е), уреждям(е) нещо,
споразумяваме се. разбираме се зя нещо предвари¬
телно, тиърдо, точно, помежду си; || es war doch aus¬
gemacht, daß... но нали беше уговорено, нали се бяхме
уговорили, споразумели, разбрали, иали уговорката
ии беше, че...; || es ist (еГи) ausgemachte Sache тоиа е
свършен, безспорен, несъмнен факт. въпрос. сиършеня,
решеня, уговорен;, сигурна, разг. опечеия вече работа;
сигурно е кято дие и две четири; нищо не може дя се
иапраии повече; || es ist noch nicht ausgemacht. ob das
Konzert ^311111311 още не е сигурно дили концертът
ще се състои; ф er eeeeh1en zur ausgemachten Stunde,
un dtr ausgemachten Stelle той дойде (се яви) и уго¬
ворения, уречения, определения час, ня уреченото,
определеното, уговореното място; ф ihm eine Stille.
eine Wohnung auenache1 (из^-мирам му, откривам
му служба, жилище, иястяияиям го и; работя; ф die
Rechnung macht 10 Mark aus сметката приви 10 мярки.
възлиза на 10 марки; |) das macht ein Vermögen aus
тои; прави, е цяло състояние; || die Beteiligung macht
über 30% aus участието съставя над 30%; ф Klavier,
Betl und Stuhl muchlcn die ganze Einrichtung des Zim¬
mers aus пиаиото, леглото и столът съставяха, пред¬
ставяха, бяха единствената мебелировка на стаята;
единствената мебелировки ня стаята се състоеше от
пияно, легло и стол; в ст-яти пдмрше нищо друго
освен пияно, легло и стол; || etwas macht den Werl
смет Sache. das Wcsin eines Menschen, den Inhalt von
etwas aus нещо съставя, nредетрвя стойността ия не¬
що, същината ия човека, съдържанието' ия иещо; стой¬
ността ия иещо, същината иа човека. съдържанието
иа нещо се състои и иего; || Studenten, Schüler nachicn
dcn größten Teil der Besucher aus по-голямат; част от
посетителите се състоеше от студенти, ученици; <ф> dic
Schürze nachl noch keine Haus/rau aus престилката
още не значи, че си добра домакиня, расото. кянцмяв-
ката ие прави калугеря; ф das macht nichls, wenig,
nicht viel aus тоии иямя (абсолютно) никякио значение,
е без значение, ие вреди, ие тежи (ня везните); това
има малко значение, е почти без значение. иямя го¬
лямо зиячеиие; || die paar Minuten machen nichts aus
една минути по-раио или по-късно ие е толкои; важно,
е без значение, иямя зиячеиие; ие си струва трудя дя
се повдига, дя се прави въпрос зя едия или две минути.
за няколко минути; с едиа или две минути няма да
се спечели, загуби иищо, иямя дя забогатееш; едиа
или две минути ие играят роля; не 'си струва чоиек
да се ядосва за еди; или две мииути; Ц das macht mir
nlchis, keine Mühe aus тов; ие ми струва нищо, ие ми
създава никякъи труд, ие представя мъчнотия. труд¬
ност. неудобство за меие, ие ме обременява, затруд¬
нява; || würde es Ihnen etwas auemach1n. das Kind mii-
zu1chncn идмя ли дя Ви затрудни 'миого. ще Ви бъде
ли удобно, приятно, иямя ли дя Ви създаде много
труд. грижи, неприятности, неудобства дя вземете
детето със себе си; || es macht etwas aus това има
значение, представя трудност. неудобство, значи не¬
що, ие е без значение; || das macht schon etwas aus. тов;
вече ие е без зиячеиие; Ц das macht viel. einen bedeu¬
tenden Unl1eseh1td aus тоиа значи много, имя голямо
зиячеиие, представя значителня разлика. ие е все едио,
едио и също нещо; ф das Ufer. - das Wild, die feindliche
Stellung uusmаehcn съзирам суша (брега). откривам
диря ня дивеч, откривам с бинокъл противникоиити
позиция; || es läßt sich nicht mit. Sicherheit ausmacbcn,
ob er noch dort ist ие може д; се устяноии сигурно,
с положителност, дали той е още там; ф Kartoffeln.
Erbsen. Nüsse uuemaehcn изравям, изваждам картофи;
беля, лющя, чистя, шушля грях, беля, лющя орехи;
ф Flecken aus dem Zeug аuemachen изваждам петия
от материя; ф eine ausgemachte Gemeinheit, Torheit
двия, несъмнена попноет, глупост; -|j cin ausgemachter
Betrug, Schwindel, Unsinn яиия, несъмнена, безспорна
измами, яино мошеиичестио. явна, пълня, кръгла глу¬
пост. безсмислица; || rin ausgemachter Gauner. Schurke,
Dumnkop/, Esrl истински -паш, рафиниран, изпечен.
закоравял мошеник; пънеп, кръгъл глупак; цяло, ис¬
тинско, несъмнено, безспорно магаре. магаре и по¬
ловина; ф ausgemacht er nußlt hcuic fehlen тъкмо
(точно) той трябваше диес ди отсъстеувя, намери кога
д; отсъствувя _
auemal1n — sich (D.) die Zukunft in den schönsten
Farben, aufs schönste ausmalcn рисувам си, предстяиям
си бъдещето в няй-крясиви краски, бои, в ияй-при-
влека-елни багри; || die Folgen kann ich mir 3^^^
мог; да си представя живо какви последствия ще има
тоия; представям си много добре последствията от
тоиа
ausmanövrieren — ihn, den Gegenkandidaten anema-
növrlrren поставям го мат, притискам го. постяиям
го, турям го натясно с ловки маневри; изтикиам, из¬
бутвам, проБ-лям с ловки маневри, ловко, изкусно
съперника си. разг. извозвам го, изпързялиям го
Ausmaß, das — gewilligt, e1ce1g1. bedrohliche, unge-
beuere, eeeeheecklicht. gefährliche Ausmaße haben имям,
приемам, вземем огромни, иеnолинеки, заетряшцтен-
ни, чудовищни, зяпляшитенпи, заплашващи, опасни
размери, ояз0ястиям се чудовищно. заплашително,
опасно; || eine Arbeit von großem Ausmaße р-ботя от
тондм, огромен размер; || Zerstörungen unvorstellbaren
Ausmaßes разрушения, чийто размер не можем, ие сме
в еъетодпие дя си представим, разрушения от коло-
еянеп. неизмерим размер; || in großem, geringem Aus¬
maß и голям, малък размер, и тотдмя, малка степен
ausmergeln — er isi den Entbehrungen. durch das lie¬
derliche Lebeb ganz ausmcrgcll от лишенията, от не¬
редовния, безпътния живот той е съвсем отенябиял,
цзпуc-aтдт, измърш-вял, е заприличал ня сяики, све¬
тия, ия живи мощи, ушите му светят, ся проеветпяни
от слабост; || ein uusgem1rgeliee Gesicht мършаво, из-
пуетялдто, изпито като ия светия лице; || eine 3^81-
mergilie Gestalt мършава, сл-ба изнурена, изнемо¬
щяла фигура, сл-бя като сянка фигура
auemeezb1 - FcHIci, die Bürokratie, ihn aus der Erin¬
nerung, ihn ausmcezcn задоаеквям, зянцчаиам, изтри¬
вам, поемасирм, изправям грешки; уиищожявам, из¬
коренявам бюрокрацията; заличавам, изтрии-м го
завинаги от п-ме-тя си; очистиим, поемяхиям го
ausmünzen — er hat die Erzählung zu einem Roman
uusgtmünzl той използува разкази зи ром-и, го р-з-
рибо-и и ромяи; || etwas politisch, für seine Zwicke,
gcgin ihn ausmünztn използувам иещо политически,
зя сиои-е цели, послужвам си с нещо зя политически
цели. против, срещу иего, зя дя го злепоставя, за др
му ияпркоетд, навредя
Ausnahme, dic — das ist eine Ausnahme von der Regel
тои; е изключение от пояицното; ф keine Regel ohne
Ausnahme иямя правило без изключение; || cs gibt im¬
mer Ausnahmen винаги ими изключения от пояицното;
ф Ausnahmen bestätigen die Regel изключението по¬
твърждава припилото; © eine Ausnahme bilden. ma¬
chen правя. поеде-яидм изключение; || ciwas als Aus¬
nahme unecbc1, btlraehttn гледам ия нещо к-то и;
изключение, орзтнежgям го като изключение; || nut
Ausnahme von dir c изключение ня тебе; || alle ohne
Ausnahme исички без изключение; || für dich, mil dir.
bcl dir mache ich eine Ausnahme зя тебе, ия, при тебе
ще прпояид изключение
Ausnahmezustand, der einen Assnuhn1zuelu1d über
das Lund verhängen обдидвям воеино, извънредно по¬
ложение и стрии-та; || für das ganze Land den Aus-
nuhmezuslu1d erklären, uufhtbcn обдияиям военно, из¬
вънредно положение в идлатя етояия. вдигам, отме¬
ням го; © Arbeit ist leider ein Aue1ahn1zueland bcl ihr
зя съжаление работ-ти е съвсем рядко явление при
нея
ausnehmen, s. ausgenommen — die Asche (aus dem O/en).
Eier Junge Vögel, ein Nest ussn1bmen изваждам пепелта
(от печката). яйиитя, птички от гнездото,
опразвам гнездото, открадвам яйцата, птичките; прен.
обезвреждам, унищожаиим, ликвидирам, орзватям,
разтурям гнездо (иа преетъпиииц), зяниидм, хващам
престъпници и гнездото, свърталището им; © ein
Huhn, einen Fisch, die feindliche Stellung aue1cbm1n
изкормям, изваждам вътрешностите ия кокошка, ри¬
бя; обезвреждам вражеска позиция; © ihn beim Spiel
ausnehmcn обир-м го до стотинка, до пяря при игра,
ия комар; © dial. ich habt ibn ganz schön ausgenommen
разпитах го, както се следиа, узнах му и майчиното
мляко; © ich nehme keinen aus ие изключвам никого;
II die Alleren unter eucb sind davon ausgenommen c из¬
ключение иа по-възрастните от (между) вяс; по-ста¬
рите от вас не подлежат ия товр, ся освободени от
тоиа; © sich (Akk.) von etwas auentbm11 отличии-м
се, правя изключение от нещо;© sich (Akk.) gul, nlcbl
ausplaudern 143
übel. lächerlich, schlecHt uusncbmtn изглеждам добре,
ие лошо |доетя добре), смешен, лошо, имам добър.
ие лош вид, изглед, правя добро, ие лошо впечатле¬
ние; видът ми буди смях, праии лошо впечатление;
|| du nimmst dich in 31^^ Kleid gul aus изглеждаш
добре в тая рокля; - роклята ти прилича. подхожда,
стои добре, е ефекти;; ефектна си и тая рокля, хвър¬
ляш се и очи, обръщащ вниманието ия хорята с нея;
|| das Bild nimmt sich an 31«^ Stelle gul aus картината
изпъква добре, се хвърля и очи. привлича ведияга ини-
маиието ня това място, е закачена ия . подходящото
място, подходждя ия това място; © Rekruten, Sol¬
daten ausnehmcn свиквам, набирам новобранци, во¬
йници; ф Waren 3^111^1 избирам стоки ия вересия.
кредит, почек; © einen Streich. Hieb ausnehmcn па¬
рирам. отблъсквам удар; © die kleinsten Häuschen
3^111^1 können мога дя оязтичяиам. разпознавам
дори ияй-мялките къщички; ф mit uuenebme1dee
Freun3l1ehCt1l - с извънредно тотямя, с изключителни
любезност; || eine Frau von ausnehmender Schönheit
женя c изключителна, необикновена красотя, изклю¬
чително. извънредно, необикновено крясииа жена; ||
sic isi as1ihnt13 häßlich тя е извънредно, изклю¬
чително грози;, разг. светска грозотия, №.; кики-
моря е
ausnutzen, ausnützen — die Gelegenheit. seinen Vorleil,
seine Zeit, dic Kö1jsnClse auenulztn използувам случая,
възползувам се от случая; използувам преимущество¬
то (предимството) си, иремето, конюнктура i а, ц jede
freie Minute zun Lernen ausnulztn използувам всяка
свободна мииутя дя уча; © ihn rüeCeiehis1ös, skrupellos.
tüchtig 3^1^1201 използувам (експлоатирам. разг. ску¬
бя, доя го) (ияй-)безотнедио, безскрупулно, здрав-ти:
|| seine Gutmütigkeit, srlnr Stimmung 3^^1211 изпол¬
зувам добродушието, пяетооеицето му;|| sich (Akk.)
von ibm uusnülzrn 13^11 ост-вям се -гой дя ме изпол¬
зува, експлоатира, разг. скубе. дои
auspacken — den Koffer auspaekt1 разопаковам ку¬
фара; © Neuigkeiten auepack11 р-зк-зи-м иовиии; раз¬
вързвам чувала с иовцпите, По подобие на амбулантен
продавач, който изважда стоките си за показ: || nun
pack aus хайде сега разказвай. доклядияй; || seine Sorgen,
Nöte auspacken к-зв-м си болката, мъкятя, кякиото ми е
иа душата, ня сърцето; изливам сърцето, мъкятя, бол-
кятя си; © alles in seinem Zorn auspacken изказвам,
издяиям, рязпояидм, разг. избърбориам исичко, кяк¬
иото трябва и кякиото -не -одбия и гневя, яда си;
|| wenn der uuepuekl ако отпори устата си (загубени
сме); ако ни издаде, изкаже (има дя патим. да му
мислим); © du habe ich aber öe3t1l1ch ausg1paekl то-
тяия му наговорих, каквото трябваше, киквого си тър¬
сеше, казах му папоаио, без заобиколки, съвсем не¬
двусмислено, съвсем открито мнението си, кякио мис¬
ля зя иего; хубаво го наредих, иярдзяс; нарязах го
кято кисела кояетрцция
ausplaudern, österr. ausplauschen — ein Geheimnis, eine
Neuigkeit. alles- usspluuder1 издяиям, изказвам, из-
доъпкиям, избърборвам, издъодоовам тайиа, иовиия,
всичко; © plaudert dich bri nlr aus кажи си болката.
мъкитя пред мене, кажи си пред меие какво те из¬
мъчва, какио ти е иа сърцето, иа душата;© wir wollen
uns auepluudee1 иек; д; се изпоияпоикажем. дя се иа-
бъбрим, и-дрънкаме до наситя; ф was du hasl in dei¬
nem Haus, das plaudere nicht vor andern aus не си из-
пяедй кирливите ризи ня показ пред хорят;
144 auspolstern
uuepolsiern sie ist ganz hübsch ausgepowert хуба¬
вичко се е закръглили, е загладил; косъм;
uuepoeau1e1 - ein Geheimnis uusposus1tn ои—оъ-
бдирм тяйня, бия б-рибин- зя нея; || etwas in alle Welt,
in alle Winde, in allen Zeitungen asspoeusntn р-зтръ-
бдиям, оазгтредирм иещо из целия сеят. иъв всички
вестници, дииим му широка- гласност, нииоиидм го
достояние ия целия свят, ия сиетови-ти преся, цзпредм
го иъи всички вестници, в цяла-и преса, и целия печат
arapowern cin Volk, ein Lund asspowce1 обедня¬
вам-- ограбиим систематично, изсмуквам, експлоати¬
рам безбожно. изтощавам стопански, док-риим до
просяшка. тояга народ, е-оаия; разг. изсмуквам, пия
кръвчицата ии народ, забил съм се кито кърлеж и
плъття му, смучи го к-то пцдиция; оптдчкоеиим сис-
-емитичио стрина
anspeage1 — Gold zu Münzen uusprägen сека златни
монети; © seine Gesinnung prägt sich im Gesicht aus
помислите му ся отразени, очертани, отпечатани ия
лицето му; нцие-о му носи отпечатъка ни помислите,
въжделенията му;© sein Charakter hal slcb immer mehr
ausgeprägt сяояктеоът му добиваше исе по-очертяни
форми, се очертииише, формираше все ио-опреденепо.
по-деио; ф scharf ausgeprägte Gee1ehtezüg1 ясно, строго
очертрии, изразени, срояктеопц черти и; лицето; ||
scharf ausgeprägte Gegensätze ярко, рязко. деио изра¬
зени, очертани, подчертани. характерни поотциопо-
ножпости; ярки контоистц, поотциооечцд; || cin stark
ausgeprägtes Geee'eht1gCe1legefüh1, eine ausgeprägte Nei¬
gung haben имям силно развито, подчертано чувство,
подчертии усет за справедливост, подчертана симпи-
тия, екноииоcг
auepreeeen er wurde von ihr. von der Peüfungekö-
m1ee1ö1 wie eine Zitrone usegeprtßl тя го изцеди кяго
лимон, изтръгна. измъкни, изчепкя от иего (с подпития-
ие) всичко, кякиото искаше дя узнае, измъкни о т него и
майчиното му мляко; изпитната комисия го изцеди
кито лимон; ф das Volk, cin Land, ibn bis zun Weißbluten
uuspreesen смуча каго пиявица, кърлеж народ, стряня.
изсмуквам и пое.тедиятя му капка кръв, изпивам кръв¬
чицата му. обирам и поенеgпятя му пир;
lusp^bCn, uuspröb1eeen ein Rezept für einen Ku¬
chen, eine Maschine auepeöbtn опити-м рецепта за
сладкиш, изпробвам. пооиеодирм машини; || ein ncucs
Mittel an einem Kranken usepeobtn изпробвам, изпит¬
вам ново некяостио иърху болен. || etwas an eigenen
Leibe asepeob1eetn пробвам. изпитвам нещо върху себе
си, ня собствения си гръб
uuepsmpen den KcIIci, den Magen uuspunpen из¬
помпвам зимиика, изсмуквам, изиижпам. ц•з■аетндм
иодити от мазето с помпя; промивам етомяср; © völ¬
lig, bis aufs ltlzlt ausgepumpt sein нямам иече душ;.
кипкя силя, капнал съм. разг. съвсем издишам вече
от умори. еди; стоя. се държи ия крякитя, едва дишам.
просто ще пятия от умора
3^^111 die Kerze anepusl1n духиам сиещта; ©
ihm das Lebene1iehl auepseltn прерязвам. прекъсвам
нишката ия жииота му, порщям го и; оня евят, очис¬
твам го, светя му - мяено-о
uusputzen die Schüssel asspslztn обирам, омитам.
облизвам чинията, изяждам всичко, по шушка;© ibn
uueputze1 използувам го, скубя го, доя го; @ dial. ihn
beim Spiel tüchtig auepntzcn обирам, оскуби-м го здра¬
вата при игра, ня комар; © ibn uueputztn карам му
се. иркястрям го, няодзиям, пяоутрирм, и-солиим. кя-
тяйдцеирм го; сапунисвам го. сапунисвам му тняир-я,
чукам му сол. пипер, лук и; 0;^—; смачквам му
фасона
Ausputzer. Зсг veralt. ibm einen Ausputzer erteilen
ияоутяиям го. скарвам му се, иркястодм го, продзиям
го кито - киселя краставица, смачквам му ф-сони; ||
111C1 Ausputzer hinnehnen проутрцрт ме, ям каляй.
търпя ди ми се кярят, ди ме оутрдт
ausqu1lecb11 Zitronen auequctschcn изстисквам.
изцеждам лимони; © ibn (wegen, nach eiwas) wie eine
Zitrone aueqncteehen изетцекврм. изцеждам го кято
лимои за иещо, да узная нещо, ризпи-иим го и зя
майчиното му мляко; © nun quclscb dich einmal aus
кяжи си болката. мъкити, кякиото ти е и; душата, иа
сърцето, облекчи сърцето, души-а си; изплюй ияй-сет-
ие камъчето; 1i er kann sich nichl gut aueqnetsehen - гой
ие може пи се изорздир, изкази; добре. нипевя му
израз, липсиит му пуми. разг. вързан е и уета-и
uueradicecn eint Stadt useead1eren изтривам. зи-
.личаиам грип от теотоРре'кятя- карта с бомбардировки
userung11el ein userang1eetee Hut. Schrank. Beamter
зясиърнеия шапка; бракуван вече шкаф; пенсиониран
вече чиновник, изваден от е-оод, причислен към зи-
пяса, нестроеви чиновник
а»^ nun möchte sich vor Vtrzwt1/sng die
Haurc 3^/11 иде ми пя си изскубя косите от отчая¬
ние •
eint Kiste, ein Zinner, das Haus, die
Wohnung, die Kasse, die Tuscht asseäunen изпразвам
сандък; опр-зеим е'-ря, изпре'дм мебелите от иея;
опризиям къщята, жилището. кас-ти; обир-м, изнасям
иднртр къщя. цдното жилище, ограбиам, задигам кя-
сатя; опразвам му джоба, задигам му пирите от джо¬
ба. портмонето (кесията);© alle Bedenken, seinen Vci-
ducht, Sehw1er1gCeilen. Me1nungevcrechicd1nh11len. Vor-
^11111 useeäunen разпръсвам, орзеейиим, разбивам
всички съмнения. подозрението му; поемясвим,
о-етрапдвим мъчнотии, трудности от пътя; премих-
иим. изглаждам иедоразумиияя-, несъгласия. различия
и мненията; поемрхвим предразсъдъци; © den Abort
3^^^! почиств-м, кюр+ирим мат ката след аборт
auee1eh111, л. ausgerechnet eine Rechenaufgabe, den
Pet1e, ihr Alter aueeec•hnen изчислявам, решииим задачи;
пресмятам, изчислявам ценитя; иапривям сметки па
колко години е. цзчцендврм', поеcмя-им възрастта й;Ц
du kannst dir ja sclbsl aneeeehnen. daß das... сям можеш
дя си ирпоиицш сметка, д; видиш, ди разбереш. от
само себе си се разбира, че -оия...; I| slcb (Z).) ^111
Chancen bei etwas unseechncn поеемд-им. предвиждам
шансовете си при иещо; !| das kann sich jeder an den
fünf Fingern aseeeehnen ясно е к-го бял деи. не' под¬
лежи ия съмиепие/и; разискване, ясио е кито пие' и
дие четири; ясио е' кято ия дл-н; © cs ist nicht aus-
zuetchnen. welche Anewiekunge’n das hätte не може дя
се предвиди поедиирцтенпо, да се изчисли какии по¬
следици (отражения) ще* им; -опи
unsrecken sich (/).) den Hals nach etwus•aueeeeCen
опъвам си. поотятрм сш. изкривявам си, цзц■ьотяиям
си, извивам си иортя, зя дя видя нещо, ди гледам
нещо, от любопитство
Aueecd1. die nach einer Aseeede euehen търся пре¬
текст. иредло!. извинение, опориgииие. разг. оттътят-
кя; ди се отлъжи. опоиипия с нещо; || das sind /uulc
Auee1dc1 тов; ся празни, несъстоятелни извинения,
опояипянцд, приказки, претексти. голи опоиипяпцд,
само разг. извърг-иици. шикрнкриеиид. усуквания.
въртели, мижи дя те ниже■м; Ц schöne Asereden (sind
das) празни приказки, хубаии оправдания, хубаво си
I о съчинил, измцснцн, нагласил; || um eine Ausrede nie
verlegen sein — immer eine Ausrede buben, bci dtr Hund
buben извинението, оправт-нието ми е винаги ия ус-
-ятя, винаги иимирим извинение, опоридяние, разг.
отнътялкя, с какво, кяк ди се извиня, ди се оnоявдрд,
отлъжа, как пя се измъкна, ди изклиич;. измяикирим;
иии-ги имам иякякио извинение под ръка; || er kam
mir mit Ausreden той се опита д; се опряидае пред
мене, ди ми се извини. пя намери някакво извинение,
оправдание, някакъв претекст; || nur keine Ausreden
- - bitte keine Auereden симо без празни извинения,
опоридяиця; симо ие се опитвай дя се mern^e-m,
опояидрирш, да ме зрнътврш; моля не се опояидиирй-
ае; цзвцидирйте, не приемам иикакии извинения,
опориgриця;|| sich (£>.) eine Aneeede uusdenken, zurccht-
ligin цзмцендм, пямцендм, съчинявам, скроявам си.
пазг. скърпи-м си някакво извинение, оправдание; ||
»111 Aseeede verfing nicbl ие повдоврср иа извинението
му; опр-вдаиието му ие хи-иа мдето, пaза. тур.
тикиш; || nll solchen Aneeed11 kommt man bei nlr nicht
durch такива извинения ие минават и; мене; мъчно
можеш да ме пякроаш пи ти поидоврм иа извиненията.
опоридяицдта ти, мъчно можеш ди ме излъжеш с
опряидяпцд-р си; || du hilft keine Anerede за -оия идмя
опрявдриие, извинение
^—1011 — laß mich uuerede1 остиии ме пи се до-
изк-жи; || südd. österr. wir Haben m.iteinandce 3^8^1311
идмя какво. да си кажем повече; j ihn nicbl auere311
lusec1 ие го ос-ридм, ие му пииим възможност пя се
доизкяже. д; свърши; прекъсвам го, отиемям му ду¬
мата; © ihm eine Abe1ehl, einen 01331111 3^1311
раздумвам го, о-кноидирм го, разубеждавам го от
и-мерение-о му, разколеб-иим го, избивам му тоиа
намерение. -яя мисъл, идея от ттрията му; пикиоиям
го. па се откаже от намерението си, от -тая мисъл; ||
das 13—1 ich mir nicht ^—1311 няма дя се оетрвд пя
ме разубедят, разколебаят, отклонят от това; никой
ие е в състояние па ме И-кири ди се откажа от тоия,
пи ме иякроя па променя намерението, решението си;
твърдо съм решеи пи н-правя тов;; © sich (Akk.) mil
etwas, mil seiner Z1eeleeslhc1l aner1de1 опорвдиирм се,
изиццдврм се с иещо, с ррзеедиоеття си; © dial. sich
(Akk.) ^—1311 изливам сърцето си. изказвам болката
си, мъкитя си, кякиото е ия душата. ия сърцето ми
uuercieben — der Stoff zu 3em Kleide wird kaum 3^-
rtichi1 ми-еоцд-и, платът зя оокнд-я епва ли ще стиг¬
не, едва ли ще бъде достатъчен; || rt1ehel du mit deinem
Gthall aus сти; ли ти заплатата; можеш ли ди к-р-ш,
свързваш ли пият; крия със зяпнртр-я; © etwas ist in
aser11ch1ndem Muße vorhanden иещо е и доетятъчиц
количества. и достатъчен размер в и-личност, ими оа-
иего достатъчно и предостатъчно. • доволно и пре¬
до волно; || uusec1ehcndc K1nnt11eee bte1tzt1 притежа¬
вам, имам достатъчни, зрgоионцтеннц, изчерпателни
зи-ния
auer11/t1 — die Feüehlc ^—11111 1aee1n оставям пло¬
довете пя узреят; || einen Gedanken, Pläne зuere1f11
lassen оставям мисъл, идея ди узрее, планове па
узреят, отлежат; © ein nichl uneger11/ler Mrnsch още
зелеИ, неузрял, иеулетиял човек; ||' eine uueg1e11/le Per¬
sönlichkeit оформен;, зиеършеия вече, ияпълио р-з-
вита личност, цидцицпуятпост; || ein uneg1reifler Plan
узрял, добре обмислеи. отлежал план
uusri1ßi1 — Unkraut, einen Baun, 1I111 Zahn 31—-
ee1ß11 изтръгвам, изскубвам бурен, плевели, изкоре¬
нявам търио. измъквам. изскубвам зъб; || ibm den Arm
aus reißen отскубвам. изваждам му ръката; © Bäume
asee11ßen können пл-ииии човек, тооолом. голям юиик
Ausrichtung 145
съм, имям невероятни сили, як кято бик съм; камък
да' стисна, иод; ще пусне. чуиствуиям голям прилив
ня сили, чуистиувам се силен кято бик; || Сети Fliege
cin Bein aueeeiß11 können муха ие мог; дя убия; ня
муха ие съм и състояние да направя иещо, божа ■коя-
иичкя съм; © sich (Akk.) bci eiwas, für ibn kein Bcin
unee11ße1 ие се престари вям, разг. ие се пребивам от
зор, ие с'и Т-вам миого труд, миого зор зя него; к-р-м
бавно, тур. двяш-яврш, с кеф; ® ich konnlc nlr die
Haare uuerc1ßcn иде ми дя си изскубя косите; ® von
zu Hause, seinen Ellern uner11ßen избягиим, офейквам
от къщи, от родителите си; || scherzh. auee11ß11 wie
Sehaf1eder офейки-м кято дим; беж дя ме идмя
ausrinki1 - - sich (D.) den Fuß auerc1kcn изкълчвам
си крака;© sich (D.) 3en Hals uueeenCen изкривявам,
извъртам, изиии-м си врата, шия-р, зя дя го видя, от
любопитство
ausrichten — ihm (an ihn) Grüße, einen Anfleag, einen
Befehl unee1ebtc1 предявим му поздрави, поръчки, за¬
повед; || richlen Sic Iheee Frau blllc cincn Gruß von mir
aus моля, предайте моите поздрави иа женя си. поз¬
дравете женя си от мене; || ich bube Ihnen Grüße von
шемет Frau auezue1ehlen имам д; Ви пред-и-м поз¬
драви от женя си; жена ми Ви праща поздрави, Ви
позgоридир, - ми поръча ди Ви поздравя; © das bul er
nlr durch seine Frau aner1ebl1n 13—11 -оия той бе на¬
редил ди ми се предаде чрез жена му, бе поръчал иа
жена си дя ми каже, предаде; || was soll ich uuee1ehlc1
какво пя поръчам, кяжя, предам; © mit Geld, Feeeb-
heil, Schmeicheleien Cunnel du bei ihm 11ehle uueeiebl1n
c пяри, иясянетио, лрекятенетия (пбдм-зв-ие) иями дя
постигаеш, направиш, свършиш иищо при иего, идми
дя пожънеш никакъв успех при иего; || nll gutem Willen
kann man viel usee1ehl1n c добра воля може да се на¬
прави, постигне миого; || nll guten Worten kannst du
viel bei ibm uuee1ebte1 c побра дума, c добро можеш
д; постигнеш при иего миог^о^, душ-та му с памук
можеш пя извадиш; © mit ihn kann man nichts 3^-
riebt1n зр иищо го не бива, ие годеи иече зя иикяквя
работя; || ich Cann п^Н^ mehr uuee1eblcn ие ме бива,
ие съм годеи вече зя иищо, зя иик-квя работи; © dial.
ihn аsee1ehte1 кнюкиоетиуиям по иегои адрес, одумиям
го, нар. съдя го; © etwas politisch, mlllläriscb uuer1cblen
ориентирам, съобразявам иещо политически, тяиям
му политическа ооиеитцровки. иоеиия и-сок-, влагам
и иего ' политически, военна тенденция; || seinen Vortrag
auf den GeeehmueC des Publikums 3^1:1111 нагаждам.
иитнреяиям скизки-р си към вкуса ия публиката, съ¬
образявам я с вкуся иа публиката; || ich hübe nclne
Pläne auf die ^11— Munncs auegcr1ehtet еъгляеувис
пнриоиете си c тези и; моя мъж; || ein politisch 3^-
gerlchtetes Pneb книга c политически тенденция. орие-
итиOоикя; © eine Hochzeit, die Tagung, einen Schmaus
uuer1chtcn вдигам. уетоойврм, уреждам еия-бя, поия-
^N1 разноските зя иея; оотрицзиорм. уреждам кон¬
ференция. гуляй, пиршество, тощяикя; © die Kompanie
ussriehl1n. ориидвям строения извод; || ich г^НТс mich
aus нареждам се в редиц-ти, строя, [^Рвидвим се с
другите; © das Glied, die Front r1ehle^Ce1eh aus строят,
фронтът се изрииияви
Aseeiebtsng, die die Ausrichtung dcr Tagung koslet
Geld. eeföedcet Mühe уреждането, подготовки-р, оотя-
низицият- ия конференция-- струва пяри, изисква
труд;® die 131ölög|eeh1 Anee1ehlung der Jugend.идео¬
логическото възпитание, идеологическата ориси ги-
10 Нсмско-бь.-и арскп фра■ «aoioi нчен речиик. i. I
146 ausringen
ровка, подготовка ия младежта. идейната насоченост
ия младежта: © Ausrichtung auf die Gemeinschaft при¬
общаване към колектива
ausringen — er bul uusgeru1gc1 той почина, свърши;
свършиха се - етоядаицятя, мъките му. отъриа се от
мъките. страданията; © etwas ist zum Auseingcn naß
вио-вода е мокро; д; го изииеш, иода ще пусне (тол¬
кова е мокро, пропито с водя)
ausrotten — Ungeziefer. Unkraut, cin Volk, die
Mcnschbcii, Vorurteile ausrollen изтребвам гид; изко¬
ренявам, изскубвам с корените плевели, бурени; из¬
требвам народ, унищожавам човечеството, изкоре¬
нявам предразсъдъци; || cin Übel mil 3er Wurzel aus¬
rollen изтръгвам зло c корените
ausrücken — gegen dcn Feind uusrüeken потеглям
срещу врага; || cr ist mit dcm Geld, mit der Kasse, seinen
Freunden ausgerücCl той избяга, офейка, map. драсна,
се чупи с парите, касята, се измъкна от приятелите
си .
ausrufen — der Schaffner ruft die Stationen aus koh-
тукторът извиква, съобщава тняеио спирките, гарите;
.|| 3er Nachtwächter rufl dic Zeil aus иощиият пазач
извиква часовете; © die Republik, den Generalstreik,
öfTc1l1iehcn Nötelu13. den Auenзhш1zustзn3 auseufen
обявявам, провъзгласявам републиката, обща стачка,
обществено бетс-вие, извънредно положение; || 1Н1
zum (als) König, zum (als) Peäe13t1lt1 3^/11 про-
възглаеяиям, го за коян. цяр; обявявам избор; му зя
председател, встъпването му ия служба кято предсе¬
дател; || etwas durch Lautsprecher uueeufen (1зes1n) съ¬
общавам, известдиям, оповестдиям, търся нещо чрез
високоговорителя, съобщявам зя загубата ия нещо по
високоговорителя; © ein Paar uusru/en съобщ-врм.
оповестявам годежа иа двойка; ф die Abendblätter
зusesfe1 извиквам гласно (имената ия) вечерните вест¬
ници
ausruhen — (sich) von der Arbeit, von (nach) der An¬
strengung 3^^111 почивам. съвземам се от работят;.
от, след напрежението; || ich bube meine Nerven uus-
geruhi дятох почивка. покой иа нервите си, иервите
ми си отпочиияхя; || umg. гете müden Knochen aus¬
ruhen давим почивка, покой иа умореното си -яло,
отпочивам си, съвземам се от работа-и. напрежение¬
то;© umg. sich (Akk.) auf seinen Lorbeeren 3^^111
почивам ия лаврите си; © ein uuegeruhlee Kopf отпо-
чцнян, сиеж ум; || 3^8^11 Nerven buben иервите ми
са о-починали, отпра-и-ти
ausrüsten — ihn mil Proviant, mit mö3eene1 Wa/fen
uusiüsIii сиабдяиим го c провизии; въоръжяиам го с
модерно оръжие; || einen Betrieb, ein Schiff ^^^111
съоръжавам, обз-иежт-м завод; еирбддиам кораб със
съоръжения; © (Akk.) mil allem Erforderlichen
uusrüsien снабдявам се, съоръжаиам се, екипирам се
с всичко необходимо, което е нужно, което се изисква;
|| mit glänzenden Gaben aueg1eüslei надарен от при¬
родата с блестящи дарби, тялии-ти, заложби; © mit
Wissen. Kc11inissi1 зusg1eüetel siIi въоръжен съм със
знание, познания; || scherzh. mil Flascben und Gläser
uusgtrüslel иитовареи c шишета (бутилки) и чаши;
© einen Slo/f Cnlllcrurn ussrüslc1 аnоетцоям плят дя
ие се мачка
ausrutschen — auf der Treppt uuerslscНe1 подхлъзиам
се. плъзгям се ня стълбата и падам; © scherzh. mir
ist dic Hund ausg1ruleehl плеснах го. без дя искам,
ръкятя ми се подхлъзна, сяма се о-плесна и го удари;
© umg. er ist зuegtгulecHl той се подхлъзна, тръгна
по крив път; © ihm ist cin Wort zu viel ausgeruiscHl
изплъзни му се . излишна дума от езика, каза поиече,
отколкото трябваше
Aussage, die — fulscbe Aussagen über . ihn machen тя-
иям. правя фалшиви, лъжливи показания за иего.
нъжесвидетенстиувям; ß die Aussage verweigern отказ¬
вам д; дям показания, та сиидетенстиуиям; || cldlicHe
Aussage macben свидетелстиуиям. давим показания
под клетва; j nach dtr Aussage der Zeugen според по-
казяицята ня еицдетенцте, според еиидетенските по¬
казания; || auf ibre Aussage Hin въз основа ня пока¬
занията й; || Hier elthl Aussage gegen Aussage и тоя
случай покязяиията си противоречат, се засичат; ) eine
Aussage erzwingen. zurück1ihmi1 изтръгвам иясила,
с насилие показание; оттеглям показ-нията си; || S1i11e
eigenen Aueeag1 widersprechin протииореча ня собстве¬
ните си показания, заплитам се в протииоречия; ф
der Roman tnlbäll eine starke Aussage романът на¬
хвърля широка картииа ня иремето, епохата, е много
съдържателен, разкрива майсторски вътрешния мир
(свят) иа героите; || dem Gemälde fehlt jede Aussage иа
кяотциятя липсва вътрешна еиня, съдържяиие, тя е
безжизнена, безсъдъожатенпя. неизразителна, ие го¬
вори, не казия нищо. иямя жизнена пряидя, правдо-
подобиоет и нея. иямя живот и иея
^»3811 — vor Gerlcbl gegen. für ihn, über ibn aus¬
sagen дявам показания и съдя, свидетенетиуиям про¬
тив него, и негова полза, дявам показания за иего;
|| unter Eid, eldlicb aussagen дявам показания пот клет¬
ия. кято свидетел, и качеството си ня свидетел; || die
Wзbeb11l. falsch aussagen казвам истината пред съдя;
давим фалшиви. лъжливи показания, лъжеевцдетен-
ствув^^м;© der Ronan sagt über scinc Zeii aus романът
и-хвърля широка картииа ия времето. иа епохата. ия
хора и нрави, разкрива майсторски характерните чер¬
ти. особености ня времето; е миого съдържателен; ||
das Gemälde sagt nichis aus картии-т- ие гоиори. ие
к-зия иищо. е безсъдържятелия. прязиа. без живот,
идмр живот. жизиеня правда в иея; © veralt, es ist
nicht auezusagcn. wir schön cs war ие може дя се изкаже,
опише с думи колко хубаво беше .
Aussatz, der — den Aussatz haben болен съм от про¬
каза, лепра, прокажен съм; || von Auesзlz br/allin, mit
Aussulz geschlagen sein разболявам се от проказа, леп-
ря. болен съм от проказа; || mit Aussatz bedeckt. br-
baflel покрит c рани от проказа; vom Aussalz zer/rissen
прояден, разяден от проказа
aussätzig — cr wurde wie cin Aussätziger gemieden,
bchundtll бягаха от него кято от прокажен. молепсяи,
отнасяха се с иего кято с прокажен, молепсяи
aussaugen — 3us Glfl (3^ der Wunde) uussuugin из¬
смуквам о-ров-ти (от раиата); © ein Lund aussaugen
изсмуквам, огрябвям. експлоатирам страна; || er wurde
bis aufs Blut (Mark) ausgesaugl. uusg1sögbn той бе из¬
смукан до последната капка кръи, изцеден, изстискан
кято лимон, одряха му кожятя. взеха му. съблякоха
му и ризати от гърба; || ihn das Blul. das Mark aus-
suugcn пия му, смуча му кръвчицата, смуча го кито
пиявица. кърлеж; експлоатирам, огрябвям го няй-без-
божио; © der Ackerboden ist völlig aueдteaugi, ausgc-
eög11 почвата е ияпълио изтощена. обедняла
ausschälen — Nüsse aussehä1e1 чистя орехи. вадя ги
от черупката; || umg. scherzh. nun schäl dich erst mal
aus съблечи се по-иапред; сияли си по-напред палтото;
ф ein Schwein аueeeHä1e1 отпярям салото ня свиня;
ф ihn ausseHält1 оскубиям го. смъкиям му и ризата
от- гърбя
ausschalten — den Strom, das Llcbi aueeeHullcn из¬
ключвам. прекъсвам, спирам електрическия ток;уг-ася>-
вям електричеството, зяиъртям, затварям електричес¬
кия ключ; ф diesen Punkt, diesen Full wollen wir zu¬
nächst einmal ausechalicn засега нека ти изключим. дя
ост-иим настрана тия точка. тоя енучяш.. д; се яб-
стpахцряме от тия точка, от тоя случай; || du scHallest
bri dcm Wettbewerb aus ти иямя дя учяствуияш и съ¬
стезанието, изключен си като участник, от участие в
него; || man bul ibn ganz davon ausgcscHuliei съвсем го
елиминираха. отстраниха. държат, го иапънпо наетра-
Ия от тоия; ф seinen Einfluß. alle Zweifel, jeden Ge¬
danken. die Kriegsgefahr ausseha1icn пресичам влия¬
нието му; изключвам исички съмнения, всяка мисъл,
всяка опасност от война; ф srlne Gegner, das Pзeluncnl
aueeehallcn парализирам, изваждам от строя, скова¬
вам противниците си, действията им; преиебрегвям,
елиминирам решеииятя ия парламента. действувам в
рязряз с парламента. мимо неговата воля
Ausschank, dir — cin kümmerlicher Ausschank ми¬
зерно заведение, жалка, мизерия дупка, мизерия кръч¬
ма
ausscharren — einen Professor зussehзrrin изявявам
недоволството си към професор със стържене (ня кря¬
ка) по пода
Ausschau, die — nach ibm Ausschau hüllen оглеждам
се. озъртам се с очякияие зя иего
ausschauen — nach ihm mit Sihnsuehi. sihneücbiig,
vergeblich auseebaucn оглеждам се. озъртам се с коп¬
неж. иапразио- зя него, гледам, поглеждам с копнеж,
ияпрязно. - дали иде; || ich schaue mir die Augen nach
ihm aus изглеждам си очите зя него; || nucb einer pus-
srnden Gelegenheit ausschauen търся подходящ. удобен
случай; ф sic schaut recht traurig aus тя изглежда твърде
печалия. тъжна, имя доста опечалеи, тъжен вид;
|| wic scHuusl du denn bloß aus ня какво приличаш; я
се виж само кяк изглеждаш. иа какво приличаш ||*ee
schaut nucb Regen . aus изглежда, че ще и-ли дъжд,
мирише иа дъжд; ф umg. wir schaufs aus кяк стои
работата. как са, кяк стоят, изглеждат работите, кякии
ся перспективите; ф weit uusschuuindi Pläne планове
с далечна перспектива, широко замислени планове
ausscheiden — der Körper scheidet Sioffc aus тялото,
организмът отделя, изхвърля вещества, материали;
ф er isi aus seinem Ami, aus der Firma, wegen Verletzung
uueg1seH1bd1n той напусна службата си. излезе от фир¬
мата, прекъсна играта. бе отстряиеи от състезанието
поради нярянявяне; ф daß sic nltkomml, scheidet aus
изключено е тя дя дойде с пяе, и иикякъи случай тя
иямя да дойде с ияс; || 3ics1e Full scbeidet aus този
случай е изключен, недопустим, ие съществува като
възможност; || er schied von jedem Verdacht aus той
бе, стоеше вън от всяко подозрение, никакво подоз¬
рение ие можеше дя падне върху него. ие го засягаше;
|| diese Frage wollen wir zunächst uusecbc1dc1 засега нека
дя елиминираме този въпрос. ди го оставим ияетряия,
без внимание. Та ие се спираме ня иего, дя го отминем
без внимание кято нееъшеетиеи, дя се абстрахираме
от иего
ausschelten — ibn wlc einen Schuljungen uusscHcllen
наругаи-м, накас-рям, смъмрям го като малко момче.
кято ученик
ausschicken — ihn nach etwas. auf Kundschu/i, nach
dcm Arzt uusecH1ck1n изпращам го (дя - донесе. т; купи
нещо) за иещо. пя р-зузиае иещо, да извика лек-ря
ausschießen — ihm cin Augt uusscHieße1 изваждам му
окото, пробивам го с куршум; ф ei1in Preis uueecHit-
ßcn спечелвам иятрятя със стрелба; ф Brot uusscHießen
ausschlagen 147
вадя хляб от пещта, фурнат;; ф schlecHle Ware aus-
scHießi1 отделям, отлъчвам лош; стока; ф Blickc, Gift
und Lügen uueseH1eßen мятам. стрелям погледи; бъл¬
вам отровя и лъжи; ф neue Zweige scHleßen aus иови
клони покяриат. поникват; ф der Wind schießt aus
вятърът се обръща надясно
ausschimpfen — ihn wegen etwas tüchtig uusecHimp/en
обрутявям, ияоугриам, нак-сгрям го зпоявата за ие¬
що, шег. иарязвям го като кисела крястявиця, попър-
жвям го
ausschlachten — ein ScHwcln. Feilt ausschluchlen раз¬
дробявам, сортирам. иарязиям сииня, изваждам въ¬
трешностите ня свиня, нарязвам я ня парчета; одирам
кожите; ф cin Gul aueeeh1achi1n парцелирам, разпре¬
делям имоТ, имение ня парцели; ф ein alles Auto.
Ruinen uusschlachlen използувам годните части от ав¬
томобил, остатъци от рязианини; ф eiwas zu einem
Film, pölii1eeh ausseh1uebl11 използувам нещо зя филм,
за политически цели, за политически пропаганда. дя¬
вам му политическа тенденция, окраска
ausschlafen — ich habe (bin) Heute nicht uusg1eeH1u/1n
ие съм си gоепян, отспя. диес; || na. uusgiscHlu/cn е.
наспя ли се. прен. събути ли се от нетяртцдта си; ||
schlaf aus стига си спал; събуди се от летяртцдтя си,
отваряй си очите; || ich möchte mich einmal ricbilg aus-
echlu/1n искам веднъж само да се наспя истински, ти
си отспя, както. трябва. кякто се следва; ф seinen
Rа^s^^e^^l, ee1n11 Ärger ausschiafin след като се наспя,
изтрезиявам; миириа ми ядът, кято преспя
Ausschlag, der — AusscHlag bekommen изривам се.
получавам изрив, обрив, екзема; || sic hat im ganzen
Gesicht AueeeHlug цялото й лице е покрито с изрие,
екзема; ф der Ausschlag der Magnetnadel, des Pendels
отклонение ня магиитият; стрелка. ня махяното; ф'
eiwas gibt den Ausschlag in einer Suche нещо изиграва
решаваща роля. решава, дяи; разрешението в, при
нещо, е решаващо, от решаващо зиячеиие зя нещо,
натежава ия везните, накланя везните; ф cs nahm kei¬
nen guicn Ausschlag не изе добър кряй, изход, ие за¬
върши добре, ие излезе ня добър кряй
ausschlagen — 1Нш ein Augt, cincn Zahn ausscHlagen
изваждам, избивам му око, зъб; || einem Fuß den Boden
uueeeblag1n изтъниам, пропъдо-м буре, избивам дъ¬
ното ня буре; ||' übertr. das schlägt dem Fuß den Bodcn
aus тов; иече препълни. преля чашата. надхвърля вся¬
ка мярка. е връх, качулка. пискюл ня исичко. връх ия
иахянството, безобразието, поиече от това здраве му
кажи; ф einen Hieb, einen Sirelch uusscblugen пяоиоям.
отбивам удар; || cincn H11ruleunleug, ein G1eebe1k, eine
Einladung ausscHlagen отхвърлям, отблъсвам, ие при¬
емам предложение за женитба. отказиям та приема
подарък; отклаиям, връщам поканя; ф die Wände, ein
Zimmer nii Tucb uueecH1ug11 тапицирам, облицовам,
обличам стените, стая с плат; - || den Manlei mil Suml
uuseeHlug1n попплятдиам палтото c кадифе; ф die Tur¬
muhr hüt uusg1seHlug1n часовникът ня кулят; спря да
бие; || die Stunden ausschiagen часовникът утря часо¬
вете; || eine ausg1eeH1agene Stunde цял, пълен час; -ф-
was man von der Minute auegeecH1agen, gibt keine Ewig¬
keit zurück (Schiller) каквото си изпуснал от минутата.
не могат та ти върнат иекоие; времето, каквото отне¬
се. иязяд не връща; ф 3as Feuer, dcn Brand mit Tüchern
ausschiagen грся огъня. пожара c кърпи; ф dus Pferd
schlägt aus конят рита, разг. хвърля чифтета, къчоие;
|| wülend - mit Händen und Füßen uuseehlugtn ритам,
148 ausschlaggebend
мясам яростно с ръце и кряка; || die Arne in 3ci Lufl
ausscHlagen ризм-хиам ръце, михим, жестикулирам с
ръце; © die Waage scblägl aus етоеткртя ия везните
отскачя, се измества, отклиня, пякнопдир, мръдия
встряни; © die Feuchtigkeit, der Schimmel schlägt aus
илятя, плесен избива ня стената; Ц dic Wand schlägt
aus стеи-тя се изпотява, покрив- с плесен, инятя; ©
das Feuer scblägl in lichle Flunnen aus огънят се ряз-
трря, се извие;, лумии в ярки пламъци; © Knospen,
Pflanzen scHlagcn aus пъпки, ряетепцд покяоият, рис-
теиия пускат филизи, напън вят, се ортнисгд•т, се раз¬
зеленяват; ф etwas schlägt zum Gultn, Se11ee1ttn aus,
zum Heil, zum Unheil aus нещо вземи добър, лот кряй,
обрат. зяиършия добре, зле, благополучно, нещастно.
рртрлпо. злощастно; || etwas schlägt zu meinem VoiIcII,
Nachteil, Glück aus, mir zum Segen, zun Vteatebt1 aus
нещо се обръща и моя ползи |облятя, изгода), и мой
ущърб, и моя ирети, взема щастлив обрят зя мене,
се превръща в бнятосноицд, гибел зя меие; sein Gee1e1t
isi auegcech1ugcn лицето му е изриии-о, изприщено,
цой ими изрие, обрив. екземи иа лицето
зueec1lзggeb11d — das isi von aneech1uggebcnace Be¬
deutung товр е рт реш-иищо. решително зиячеиие
wusschließcn - - ich habe mich uusgeech1ösee1 заключих
се (без ти искам); © ihn aus dcr PuiIcI, aus einem Verein
useseh11eßt1 изключвам го от пяо-цягя, от дружество:
©das scHließl jeden Zweifel, jede Täuschung aus тоиа
изключва всякакво съмнение, ведкя заблуда: l| das eine
schließt das andere nicht aus етиото не изключи; дру¬
гото; || ein Irrlun ist völlig, isi nicht anigtse11oieen греш¬
ка е и-пълно изключена, е допустими, възможна: II
unegesc1loeee1 изключено; © ihn von der Teilnahme
unech11eßen изключвам, лишаиям го от участие; || von
der Gte1ehlevtehu13lunд isi die Öffentlichkeit uusgc-
ee11öeeen пено•то,•■пооиееът се гледа при закрити иортр;
|| er schlicßl sich bei, von etwas aus той ие вземя учис-ие
и, при иещо, се дели, се търпи, ие се включва в нещо;
|| wir helfen alle, ich schließt mich nlcbl aus ще помогнем
всички, включително и из
ausschließlich ein uneech1icß11e1cs Recht auf etwas
(Akk.), zu etwas buben имям изключително приио иа,
зи иещо; || uneseh11tß1ich ich bube das Recht dazu етии-
саиеио, цзкнючц-енпо яз имям право зи гои;; || icb
lebe uussehlitßlieh für dich живея единствено, изклю¬
чително. само за тебе; © uneeeh11tß11eh Porto (des Po-
etöe) без пощенските разноски, портото
Aueeehluß, Зи - . die Verhandlung /und unltr (mit),
ohne Aueeeh1uß dir Öffentlichkeit slult процесът се гле¬
да при закрити eоя-я, и присъствие и; публики; ©
ihm mit Aneee11nß (3^ der Partei) drohen тяпнршeрм
го c изключване (от партият;): © mit Aneseh1nß ec11ce
Frau waren alle du c изключение ' иа жеи; му, освен
жени му всички бях; тим
uueee1m1cecq - ihn in der Zeitung uueee1ш1cren на¬
руга иям го, пяодтeрм го, пркрстоям го, нипадим го
и пресата;© ihn auese1ш1crcn натупвам, ияперпашиим
го; побеждавам го ля двубой; изиграиим го. изшрии-м
му номер, мя-ям го
зueee1nüekcn ein Zimmer, eine Gcee1ie1tc uus-
scbmückcn укорсдиям стая; рртк-оае^дврм цетооид (чрез
цтмценепц поВяики). фризирам я
ausschnaufen - Hier kann nun sich ein bißchen uus-
sehnasfcn тук човек може ти си отдъхне малко, ти си
поеме малко дъх, ти дойте малко ня себе си
Aueee11iti, der ein Aneschniit aus der Ztllung из¬
резки от вестник; © cin Klcld mit tiefem, gewagtem
Aseseh11ll дълбоко пекоттцOРпя рокля, рокля с дъл¬
боко, смело деколте; || eint Blume 1ш Asseehn1ll irugcn
поед цвете ия деколтето си; © einen Aseseh1itl aus
einem Buch, aus einer Rede lesen чета откъс от книга,
от реч; (| er hal einen Asesehn1lt des dortigen Ltbc1e
gcechc1 гой видя симо едии къс от тамошния жииот
uueee1öp/tn — das Wuesce aus 3cm Kuhn aueec1öpfcn
изчерпи-м, - изтребвам иодятя от лодки-и; © ein Thcnu
uueeehöpfCn изчерпвам теми; © alle MöglicHkeitcn uue-
eehöpfCn изчерпвам исички възможности, не оставям
неопитриа иито еди; възможност
uusechec1bc1, ... зuegtsc1eicbc1 — umg. ein Buch, Stellen
aus einem BucH, einen Sehr1/letcl1ce anseehec1bcn пре-
писиим от книги, преписвам пасажи, порид извадки
ог- книга, разг. ограбиам книги, писател, зяемим мис-
нц, идеи, сюжети от иего, използувам откъс от книга
негови идеи, мисли, препцевим, плятцятетeувям от
иего: © eint RecHnung, cin Atttet, cincn Wechsel 3^-
eehee1bcn изт-и-м, прпцеврм сметки, медицинско сии-
детенство; издавам менителница; © der Name isi 3^-
zneehecibcn името тодбeя дя се попълни доеноeпо. пя
сс изпише без съкращение; || jedes Wort aueee1re1bcn
изписи-м ведкя думи изцяло, без съкращение; © 31с
Rolle für eine Sehunep1c1cr11. Stimmen aus der Purlitue
uuesehecibcn преписи-м оотд-Р иа яо-цеткя, щимоие
от пяотиlт'уря; ф einen Wettbewerb, eine offene Slelle,
einen Prt1e, eine Belohnung aneec1ec1bcn обявявам кон¬
курс, иакритна длъжност (иикии-ио мде-о), пртррgя.
премия, възнаграждение; || ich bewerbe mich um dic
unegcec1e1cbcnc Slelle потаиим заявление, молби зи
обявеното вакантно мдето, кяпдцдртс'гeуeрм за. иего;
© eine Vcesunn1ung, Wublcn, Stcncen aueeehecibcn обя¬
вявам. преоочeрм събрание, избори, обявявам иови
данъци; © ein Tier. eint Wohnung unsee1ecibcn обя-
eдиям животно зи продан, жилище зи дииине под ияем;
© L1c/cenngcn uuseehre1bc1 обявявам търг зя достиики;
© ein Heft aneeehec1bcn изписвам, свършиам тетрадка;
© der Dichter bat sich uuegceehe1cbcn поетът се изписа
вече. изчерпи творческите си възможности, пдмя иече-
вдъхновение
зusseHrt1tn Zeitungen, Waren aneechre1cn извиквам
именити ия вестници. ни стоки. оеклр.мцоям гласно
стоки;© das Kind muß sich einmal uneeehre1cn детето
-одбвр иедияж дя се няпляче до и-сита, ди сс ияреве,
иикрещи, както се следва; || e1e1 (D.) den Hals, dic
Kehle, die Lunge uue.sehrc1cn раздирам си гърлото, r -ьр-
дите, пресилвам, поегоркeрм, ост-и-м без глас, без
бели дробове. съсипвам сс тя крещя
uneeehrc1lcn rüstig. wacker. tüchtig, tapfce. mächtig,
föreeh. eueehcr uueeehecitcn крача. мяошцрувям, вървя
бодро. смело. . неустрашимо, без дя се боя, с големи.
широки крачки; з-бързвам, закрачиам по-бързо;© ein
Feld uusscbrcltcn измервам с крачки поле
Auese1rc1tung. die - - es Cum zu Aneee1ec1tnngcn dcr
3/1111/111 Volksmenge стигни сс по изстъпления,
безчиисти; от еторнр и; насъсканата тълпя; || Aus-
eehrc1lnngcn begehen созиондeрм си еeоеeонцд, без-
чиисаир, изстъпления, беззакония, eо.нноети, безоб¬
разия; дерцбейеавуирм. безчиистиувям, върши безоб¬
разия; || sich (Akk.) zu Aneeehecitungcn h1nrc1ßb*n 13—11
бииам насъскан, ттяспиа- към изстъпления, бетчипствр,
увличам се и безчцlнеша; || Aueechre1tnngcn unterbin¬
den, verHüten попречвам ия изстъпления. п|редотeор-
гяиам безчииства беззакония, иолиости;© Aueeeheci-
tungen (in der Lebenshaltung) untergruben 31t Gcsund-
hcii нередовният, безпътният, оязюздрнцдг' живо!
aussehen 149
подкопава здравето; всяко нарушение йя мярк-ти под-
коп-ви здравето
AusscHuß. der — einen Ausschuß wällen избирам ко¬
митет, комисия, управително тяло, пяетодтелство; ||
ihn iu dcn cngcrcn Ausschuß wählen избирам го и по-
етодппото присъствие; © ohne Ausschuß arbeiten ра¬
ботим без фира, брак, без загуба ия материал; || den
Аueechnß senken снижавам процента ия брака, ия де¬
фектната стока, ня отпадъците
uussclütlcn — den Korb, Getreide. Milcl ausschütten
цзпоятeя.м, изсипвам, изтърсвам кошницата; изсипвам
жито; р-злив-м, разсипвам мляко; - || übertr. Guben über
ihn uueechüiitn обсипвам, отрупвам го с потиръци;
©ihn sein Herz, sein Inneres, seine Sccic. seine Sorgen
und Nölt, ec1ncn Kummer (Sehmcez) aueschüllcn изли¬
вам му, откривам му сърцето си, душата си, казвам
си какво ми е ня сърцето. иа тушятя, какво тежи иа
пушятя ми, какви грижи ме измъчват. казиам му, из¬
повядвам му болкатя си, мъката си; © sich (Akk.)
vor Lachen uueschülic1 превивам cis заливам се от
смях; || icl wollte mich vor Lachen uueechüllc1 щях ти
се пръсна, скъсах се. изсипах се. пръснах се от смях;
© Prämien, Dividenten uusschütlen орзnоеgендм, пла¬
щам, разпии-м премии, дивиденти
uuesehvaeшcn — die Bienen schwärmen aus пчелите
се роят; © veralt. 31c Kompanie schwärmte aus рот-ти
преминя, се . пръсия, разсипи във верига
uueecHwci/bn — im Essen und Trinken ausee1wc1fCn ям
и пия без мярки, и-ям-м мярки в яденето и пиенето,
поекaтдврм с ядене и пиене; || 1ш Reden aueechwc1fcn
о-кланям се от предмета на разговора, впускам се в
дълги и широки обяснения; © cin ausscHwcifcndcr
Menscb безпътен, разюздяи, иеморялеи, рязвортеи,
разг. разтурен човек; || eine uuseeHwci/cndc Hoffnung,
Pbа1iзe1c. - Rede прекадена, неоправдана надежда; раз¬
пусната, р-зюзд-ия, разг. оязииитеия фяитрзид, раз¬
винтено въображение; дълга и широка, обстоятет-
етвеия, нескончаема, оязтегпатя, прекадено дълга реч;
|| ein uueseHwcifcndcS Leben führen водя неморален,
разир-теи. порочен, разпуснат, безпътен, разюздан
живот. отдал съм се ия плътски удоволствия, долни
пяснади, иа ратвоя-
AueeeHwcifu1g, 3ic — ibn zu iolirn. wüsten Auseebwti-
fungen vcelc1icn увличам го и блятото иа порока, и
долии оргии, и необуздани плътски наслади, удовол¬
ствия, и безпътен, разюздан жииот, ритвоящявим го
мооанпо, подвеждам го към рятиоятеи жииот
ausseHvtigt1 — sich (Akk.) über ciwas (Akk.) uus-
schwclgcn пазя упорито мълчание по някой въпрос, зи
иещо, цтбдтиям хитро, страхливо пряк отговор, държи
се наетряия от ррттоeорр, ие иземям умишлено учас¬
тие в ряттоeооя; || Husl 3u dich endlich auegcecHw1cgcn
не се ли и-мълчи иай-сетие; пдмя ли пи проговориш,
дя кажеш и ти иещо иай-nоене; ие ти ли омръзни симо
тя мълчиш; докога ще мълчиш кито пукал; || sich
(Akk.) in allen toten und lebendigen Sprüchen 3^-
schwcigcn мълчи кито пдм, разг. кито пукал, кито за-
кляи; ие обелиим иито думичка
3usscg1C1 — einen Vceetöebcnc1 uueecgncn опяи-м
умрял; || eine Wöchnerin, ein Krankenhaus aussegnin
чета ни родилка зи здраве; освещяиям болпиир. пррид
водосвет и иея
3^11111 — sic siehl jung, gul, eeHleeHl, nicht übel,
wirklich appetitlich. sclr gepflegt aus тя изглежда млят;,
добре. зле, ие е зя изхвърляне, изглежда прцстцпя
много апетитни, има младежки, добър, лош, не лош,
прцетцпр ипе-и-еи. много чист, поддържан иид, под¬
държа се добре. е много еорнцряпр; )| er slclt- in der
letzten Zelt sehr elend, ganz blaß aus и последно иреме
той изглежда миого зле, имя окаян иит, изглежда
миого бнед(ен); || er eiebt aus wie dtr liiblafligi Tod.
wie ein Toter, wie 3us Bild von Rlffling, wie dtr Tod von
Basel той изглежда като еямятя смърт. кято приви¬
дение, кято смъртник, кято живи мощи, като от гроб;
излязъл (като картината на Рифлинг); || umg. er sah
aus wlc der To3, wie das Leiden CHe1sii. wie rin Slück
Muibeur той беше блед кято смъртник, кято жиии
мощи, имаше окяяи, нещастен иид. просто жив дя го
оплачеш. ожалиш;' || er sub suuee aus, sal aus wic drei
|e1ebin, zehn) Tuge Riginwettie имаше кисела физио¬
номия, сякаш бе пил оцет, имаше иамръщеи иид, бе
се намръщил, навъсил кято мартенско иреме, сякаш
съм му изял бащиното имане; || sic sieli aus wlc Milcl
und BIuIi wlc das blühende Leben в лицето е бял; чер¬
вена кято ябълка, прилича ия розя в лицето. има цветущ
вит, хубави е кято капка; хубавя, ти й сеиеиагледаш; | er
sieht verboten, verhauen aus той им; не¬
възможен вид, изглежда невъзможно; || wlc cin gerupf¬
tes Huhn aussehen приличам ня оскубаня, проскубана
кокошка, -и; проскубан петел; || wie gelecki, wlc aus
dem El gepeilt 3^^111 изглеждам кято онизаи (оли-
заио теле), кято излязъл от кутийка, жури-., витрина,
разг. цзтупяп съм; || er sieht aus, als ob er nichl bis drei
zählen könnte глупав е кято теле. ие знае дие и дие
колко пряии, две по две колко е, иезвъзможио глупав
е, ие може да раздели едия купя сено ня две магяретя;
и горя расло, трева пасло; не знае хляба ия какво
първо ристе; ие знае да напои магаре; съвсем е обър¬
кан, упнел конците от смущение; | er siehi aus. als ob
(wlc wenn) er kein WäesiecHin teübi1 könnlt изглежда
като божи крявичкя, като буболечка, ня мр-ик-т- пря¬
ии път; преструва се ни светец, ия божа крявичкя, и;
буболечка. ня по-тих от вопати и по-нисък от греи-та;
|| wic du bloß uuesiiHsl — wir siehst du denn bloß aus
ня какво приличаш, мдтяш само; я се ииж ня какво
приличаш. какъв вит имаш; | пя. du e11Hst scHön,
gut aus хубаво, добре си се ияретцн, натъкмил, ииж
се с-мо докъде си се докяоян, докъде си стигиян, на
какио приличаш, мязиш, какво представляваш, тур.
до какъв хал си стигнал, и; какво дередже си; || so
siebst du aus миого ти се иска, имя нями др те етцтпе,
тя те огрее, нрпрявин си криво сметкат; си. има ли
тук (е движение към окото) пяррсодче; || das sielt bloß
so. aus гои; симо ия вид е така, изглежда таки (в дей¬
ствителност е друго); © die Luge sieli nicht ' rosig aus
положението съвсем не розово; || die Suche siehl faul.
mißlich, zwtlftllu/l aus работят; ми се вижда ие и ред,
eдтъо я вее тяя работя; р-бот-т- ми се виждя лош;,
опасна, съмнителна; || 1m Zimmer sah cs aus wic in biner
Räuberhöhle, es hui aurin wüsl uusgbei1in в етяятя вла¬
дееше (цареше) пълеи безпорядък. етядтя приличаше
иа кочина; || bei ihm siehCs aus wie in einer Räuberhöhle
етрдтя му е цял бит пазар; || seine Position sieli wacklig
aus положението му е разклатено; разг. крикити му
се клатят; © mit ihm sielt cs schlimm aus работите му
вървят зле, положението. състоянието му е лошо;
разг. спукана му е работят;; -| damit - eiihl es schlimm,
mißlich, windig aus изгледите за нещо ся лоши, ра¬
ботата изглежда зле, е несигурна, вятър я вее (иа бяли
кобила); © es siehl nucb Regen aus ще вали дъжд, разг.
мирише и; дъжт, времето върви иа ррзвялдпе, ия
дъжд; || er sicht nach etwas Besonderem, nach nichls aus
той предетяeд нещо особено, им; по-особеи вид. при-
150 Aussehen
ии по-особено впечатление; той пдмя никакъв иип, не
предетявя иищо, ие прилича, ие мязи иа иищо; || ...so,
daß cs nach etwas uuseah... тякя че имах, добих горе-
gоту приличен, свестен вид, че правех тоое-gону при¬
лично, сиястио впечатление; || dunacl eie1el du gerade
aus нямаш вит. че ще го иаправиш, никак ие си от
тия, пето ще го пяпрявдт, иа които може пи се орт-
чити, ди се оеняид чоиек; хич ие ми изглеждаш такъв,
какъвто искаш тя се покажеш; никак ти ням-м вяра;
ф sehnsüchtig, vergeblich nach ibr 3^^111 оглеждам
се, озъртам се с копнеж, пяпоазно зи нея; || ich sab nlr
die Augen nach dir aus изгледах си очите зя тебе. ост;-
нрс без очи дя гледам зя тебе, ти те чакам; ф gut
aussthcnd с побра. хубава външност, хубав иа вит, ня
външност
Aussehen, das — ein gutes, blübendes, klägllchis. ci-
baeшu1gswüedigte Ausee11n buben имям добър, цве¬
тущ, окаян, жалък вид, просто дя ти с-аие жал, жив
ди ме оплачеш, ожалиш, кято ме видиш. гледаш; из¬
глеждам добре, цветущо, в окядпо, жалко състояние
съм; || sie war von schönem und intelligentem Aussehen
тя имаше хубав и интелигентен вит, хубава и иите-
нигептпя външност; ф veralt, den Anssibin nach ия
(външен) вид, кято го гледаш; външно; || die Sucht
nahm ein eenslieis Aussiben р-ботят- взе сериозен
обрят, придоби сериозен иит; )| cs ging bcseer, als cs
anfangs das Аuse1He1 bulle работят; се рязии по-добре,
отколкото изглеждаше |обешявяше) о-иач-ло, ия
пръв поглед
außen — außen und innen vere1lb1rl, vcec1röml по¬
сребрен, хромираи отвън и отвътре; || das Ftnelce gell
nach außen auf прозорецът се отвяод навън; || die rauht
Sclii nach außen kehren показвам се от обортпятя си
етоапа, от грубатя, суровят; си е-орпя; || sie isi nur
auf Wirkung nach außen hin bedacht тя гони. преследва
само външни ефекти, || von außen Hii sielt es ganz.
З1dtes aus отиъи риботит; изглежда съвсем другояче;
|| ich kennt das Haus von außen зная, nотпаeям къщата
отиъи
Außenseiter, der — er ist cin Außt1etilce той е външен,
страничен, иепосветеи чоиек, неспециалист, люби+ел;
И er isi immer ein Außenseiter g1wce11 той винаги е бил
с-можив, се е държал настрана. е странил от об¬
ществото, от хорята, е избягвал хората, разг. се е
делил, дърпал от хората; ф das Rennen wurde von
einem Аußt1et1lte gewonnen конното патбдтвяпе спе¬
чели кои с ияй-мрнкц изгледи, шансове зя победя,
етин съисем иеитиеетеи досега кои
Außenstände, pl. — die Außi1slän3e elnzlcltn, eln-
irtlbtn, cin kuesieeen събирам недобори, вземания
Außenwelt, die — eieb (Akk.) von der (gcgin die)
Außenwelt abschlleßen тятвяоям се от външния сият;
усамотяиям се, изолирам се. оттеглям се в пълна са-
мотя. прекъсвам всякаква връзка с външния сият; ||
von der Außenwelt abgtechnilli1 sein откъснат. изоли¬
ран съм от външния сият
außer — außer mir war niemand du освен меие ня¬
маше никого там; j| alle außer ihm (er) stimmten für
dich всички освен иего, c изключение ия него гнясуияхя
зя тебе; || alle außer einem (етп), außer ein Munn, außer
einer (eine) Frau kamen bcl dem Unfall um исички c
изключение на (освен, без) етин мъж, етня жеия зи-
тцияхя при злополуката, катаетооратя; || wir relleten
1ichle außer unser•|eш) Leben ие спасихме нищо друго
освен живота си, успяхме та спасим симо живота си;
(| außer einem Mal (11^31) c изключение иа тоя едии-
стиеи път, случай; само веднъж, с-мо етин път; ф ich
essc außer Haus ям, храня се въи от къщи; || außer
Landes sein, leben, gelen, flüchten съм, живея, излизам
иъи от пределите иа е-оаиата, в чужбина, етояпетeо,
напускам етряпртя, избягиим вън от етояпятя; || sic
ist sclon außer Betl тя вече стана, се вдитпр ог- леглото.
е ия крика, не е вече ия нетно, ие пази леглото вече;
|| außer der Rcihi bedient weeatn пререждам опяшкятя,
пиирт ми пи купя, без тя чакам ред; || das siehl außer
allem Zweifel, außer Frage -овя е въи от всякакво, съ¬
мнение, ие подлежи иа съмнение, разискване, оят-
глежтаие, е несъмнено; || etwas außer allen Zweifel sel¬
zen пое-рвям иещо иъи от всякакво съмнение; || ich
bin außer mir. ganz außer Fassung ' въи от себе си съм.
ие моги пи се владея, излизам из търпение, тяборвдм
се; || icb gerlcl außer mir (mich) излязох иъи от себе
си, въи от кожата си. разг. побеснях, загубих всякакво
самообладание, всяк; иласт иат себе си, зябряeцс се
от гняв; || ich bin ganz außer Alen, umg. ^0^ Puste
едва си поемам дъха, едва дишам. задъхвам се. зи-
пъхтяи съм, разг. иямям вече теян, просто ще пятия
от умори
äußere, Äußere, das — der äußere Rund външния'i - ръб.
периферията; || äußert Verletzungen duvonlrugtn отър¬
вавам се с-мо c въишни параидeяпид; ф ohne äußere
Verun1aess1g, Ursache без външен повод, без външия
причиня; ф der äußere Markl външният, чуждестран¬
ният. пазар; || der Minister für äußere Angelegenhtllin,
dcs Äußeren министърът ия външните работи; ф man
dürr nlcbl nur dem äußeren Schein urteilen чоиек не бива
ти съди симо по външния. иид, ие бива дя се съди само
по външността; ф dcm Äußeren nach ня вид, наглед,
външно; || nach dem Äußeren zu urteilen яко се съди
по външния вит. наглед, по външността; ф sic hat ein
hübscb1e, U1spr1cbe13ee, gewinnendes, anz1ebendee
Äuß1re|s) тя има хубава. приятна (симпатична), пот-
купвяща, прцeнекятелиа външност, хубав външен иит;
|| sie hält, gibt viel, icgl Werl auf - ihr Äußeres тя пържи
миого, отпави тотдмо значение ня външността си, иа
външния си вит; || er sieht nur auf das Äußere той
гледа, държи, оттяви тиячеице с-мо иа външността
ня външния вит. иа външния ефект; || sic vernacHlässigt
ilr Äußeres тя се заиемирява, ие се грижи, не понята
никакви грижи, никакво е-яряпце зя въпшпое-тр си,
зя външния си вид
außergewöhnlich — sic war von außergewöhnlicher
Schö1beil тя бе изключително, необикновено, извън¬
редно, забележително красива, хубава, изключителна
хубавица; || er hal AußergewöHnllchcs geleietet той из¬
върши изключителни, забележителни тела, о-бетдтя
необикновени успехи, постижения
außerhalb — er ist zur Zell außerhalb Berlins (von
Berlin), der Stadt по иастоящем, в момеит; той е вън
от Берлин, трита; || außerhalb aer Die1slze1i извън ра¬
ботно. служебно време, ие в служебно, р-ботио иреме;
|| das liegt außerhalb meines Fachgebiets това е извън
моята компетентност, ие спати към моят; специал¬
ност; || er konml von außerhalb той не е тукашен, иди¬
от другаде, отвън; ф ilnc außerhalb liegende Fruge
страничен въпрос; || icl hübe mich außerhalb gebullen
държех се пяетояир от политическия жииот. ие се ме¬
сех. не се бърках в политиката
äußerlich — ein äußerlicher Menscb незятълбочен,
повърхностен чоиек; човек, който държи само ия въи-
шии иещя; ф äußerliche Rule zeigen, äußerlich ruhig
sein, eie1 (D.) nicbls annerCu laeein привидно, външно
съм спокоен, запазвам спокойствие, се преструвам ня
спокоен, се владея. си давим спокоен иид; ие давим
външно иищо дя се забележи, да проличи, външно
запазвам самообладание, спокойствие. ие продидвям
вълнението' си, че съм засегнат; || er macht äußerlich
einen guten Eindruck, isi nur äußerlich fromm иа вид.
ияглед.. външно той прави. добро впечатление, е само
привидно, лицемерно нябожеи. е голям ®ярцсеш, ли¬
цемер. е ис-ипекц Тяртюр;® cinr Arznei für dcn äußer¬
lichen Gebrauch лекяоетио за .външна употребя, въ¬
ншно лекарство
Äußerlichkeit, die — Wirt auf Äußerlichkeiten legen
оттаврм значение, държа ня външни неща, ефекти;
|| auf ÄußerlicHCeilen selcn. bedacht sein гледам, държа,
отдавам значение. обръщам виимяпце само иа въ¬
ншната форма, ня рормялиатр стриия; || an Äußiel1eb-
kellcn längen. umg. kleben държа, отдавам значение
ия иъишни неща, слугувам, робувам ия външната
форма, придържам се строго към формата. рормрл-
ията, прииидиртя страня; ф 3as isi nur eine Äußlrllcb-
keii това е само формално. външно тика, и действи¬
телност е несъществено, е само привидно от тпачепие;
Тоиа е дребна, несъществена, маловажни работа, под¬
робност, празия формалност, ие е страшно, сериозно;
|| das sind bci ihm nur Äußerlichkeiten, innee11eb isi er
3131« той симо ня вит, пятлед. с-мо външно. при¬
видно е такъв, само външно изглежда такъи, само им;
такъв вид, и душата си обаче' е друг
äußern — einen Wunsch, scinc Meinung. scinc Beden¬
ken, ^шсп Zwrifrl. seinen Unwillen äußern изказвам,
проявявам желание; изказвам, изявявам миение+о си,
опасенията си, съмнението си; дявам израз ня жела¬
нието си, изказвам се. дииям израз ия опасенията.
съмнението си, иа недоволството си, проявявам, из¬
казвам недоволството си; ф er äußerle sich ungünstig
über dlcb, in diesem Sinne gcgin dich той се изкязя,
произнесе неблагоприятно, лошо зя тебе. и този сми¬
съл против тебе; || er äußerle eie1 nur beiläufig, gr-
epräeHewbise той се изказа между другото. инцидентно,
мимосодом, спомена го случайно и разговора; || er
äußerle slcl dahin, 3uß... той се изказ; и смисъл. че...;
ф zu politischen Fragen, zu 61^^ Tlcma, darüber
möchte ich mich nicli äußern по политически въпроси,
по т-зи тема. по тоя въпрос ие желая дя се изкажа,
па се произнеса, се въздържам да се изкажа, тя иземя
становище, и; тази тема не желая да разговарям;
ф die KeзnC1til äußerste slcl durch Sc1ülte1froei бо¬
лестта се прояви, изрази чрез и+рисяие, студени тръп¬
ки
außerstande — icl bin zu meinem Bedauern außer¬
stande, dir zu hblfin за съжаление не съм и състояние
ди ти помогна; || iln außerstande ebiz1n, etwas zu tun
отнемам му възможността, лиш-в-м го от възмож¬
ността ти иапряви нещо. поставям то в невъзможност
дя извърши иещо
äußerst, Äußerste, das — am äußersten Ende der Stadl
и периферията. покрайнините ия града; || im äußersten
Norden в тялечиия Сеиер, в ний-о+дялечеиите краища
ия север; || der äußerste Termin крайният, поеледиидт,
поедениидт срок; || die äußerste Linke, Rechle крайната
левица, тееииия; || der äußerste Preis последиатя, край¬
ната, няш-ниекя+я цена; || das äußer-slc Gcbol послед¬
ното предложение с ияш-ицcoкaтя ценя, която давим
зя стока; || dic äußerste Grenze 1rreie1bn достигам кряй-
ня+я гряииця, последния, крайния предел; ф nli
äußerster Umsicht, Behutsamkeit vorgcHen действувам
c крайна, извънредна предиидлииост. предпазливост,
крайно. извънредно предвидливо, предпазливо; || 31е
Sache ist von äuß1relir Wichtigkeit р-ботята е от кряй-
aussetzen 151
иа, извънредна, изключителна важност, извънредно.
крайно- вяжия; || zu den äußersten Mitteln greifen при¬
бягвам към, до крайни. последни средства; || 1ш äußer¬
sten Full и кряеи случай; ф das isi äußerst unangenehm,
peinlich крайно, извънредно неприятно, неловко, мъ¬
чително е; || ich bin uufs äußerste gespannt. übbreuse1i
извънредно. кряйио любопитен. изиеирдяи съм; ф ich
will das Äußerste versuchen. wagen. tun ще опитам,
рискувам. иапряия исичко възможно. и последното.
което мога, което съм в състояние пя направя; || icl
bin zum Äußersten 1nlecH1öSsen, fähig готов, решеи,
способен съм ия исичко, и ня пяй-кряшпо+о; || гсН gebe,
treibe es bis zum Äußersten. 13—1 cs bis au/s ÄußCrsic
ankommtn - отаиам, стигам, докарвам. довеждам ра¬
ботата до крайност, до кряшнид, последния предел;
оставям ножа да опре до кокала; || auf das Äußerste
vorbereitet, gefaßt sein подготвен съм зя исичхо. готов
съм ир исичко, дори и зя (ня) иаШ-лошото; Ц wenn es
zum Äußersten kommt в кряеи случай, когато иожът
опре до кокала, когато работят; стигне до крайност
Äußerung, dic — eine Äußerung fallen Ь-сп пряия
(случяшпо) изказване, изказиям се по иъпрос, споме¬
навам, загатвам за нещо между другото, засягам го
мимосодом, .спирам се мимоходом ня иего; || slcb
(Akk.) jeder Äußerung enthüllen въздържам се. пазя се
от всякакво изказване, всякакво изявление, дя иземя
каквото и та било становище, отношение. пизя се от
каквято и тя било забележка; || mir isi cinr unvorsich¬
tige, unbesonnene Äußerung tnlscllüp/i изпуснах се.
изтървах се, без да искам; изтървях. изплъзна ми се
необмислена тума. забележка от езика; || auf scinc
Äußerung Bezug nehmen вземам поиод от негоии+е
изказвания, изявления; ф ich hielt 11m scinc früheren
Äußerungen enigegen напомних му, противопоставих
му по-раншните му изказвания, напомних му какио
е казал по-раио, прети тов;
^—11211 — cin Kind ausseizrn подхвърлям, изоставям,
дете ия произвола; || cin Booi. Leute. Passagiere aus-
e1lzen спускам лодка (от кораба) във водата; еиалдм
хора, пътници иа сушя+я: ф einen Preis, eine Belohnung
für etwas aueseiz1n обявявам, определям премия. на¬
градя, възиятряжтение за нещо; || cin VermäcHinis, cinr
Pension für ibn aues1lzen определям в зяиещяи^ето си
сума. дарение зя иего; определям. отпускам му пенсия;
ф einen Streik, eine Dtbalie, eine Sitzung. dir Kur (mit
der Kur), die Rclse für einige -Zeli aues1izen преуста¬
новявам, прекратявам стачка, прекъсвам, прекратя¬
вам дебатите. отлагам отменим тяседяпце. преустя-
ноияиям. прекъсвам за известно време лечението,
отлагим зя известно време, временно тамиияияието;
|| den U1leer1e1t ause1iz1n отменям, отлагам занятия¬
та, ие иземам, пропускам урок, час; ||. den Prozeß, die
Hinrichtung ausetiz1n отлагам делото, итпъниението
на присъдата; || eine Strafe auf (zur) Bewährung uus-
e1tz1n осъждам условно; ф an ihm, an ciwas auezueel-
zcn laben намирам му, ня иещо нетоетятъиц, разг.
тур. кусури. ие го хяресвям, критикувам го, подлагам
го ня критика; | er hal un allem etwas аuezue1lzbn той
иечио ие харесва. намира ия всичко, на всяко иещо
недостатъци. все ще намери пя киже нещо. все ще
открие. намери някикъи иедостятък, тур. кусур; сее
винаги ня корена ряпа; търси под иола теле, косъм
ня бълхата под езика; || an S11n1e Arbeit isi nleHis, viel
auszuselzin работят; му е безупречна, иямя недоста¬
тък, тур. кусур, нищо лошо ие може дя се каже зя
152 Aussetzung
нея; орботртя му дави възможност зи критика, търпи
критика, имя много недостатъци; може ди сс кажат,
изтъкнат много неща зя иея; || was hast 3u daran aus-
2^11211 кякио ие ти харесва в тоия; кякио ще възра¬
зиш, кажеш ия това; ф ihn 3tr Sonne, dem Spoll, dem
Gclaebtte, der KrillC ^—11211 излагам го ня слъице;
изл-г-м го, подхвърлям го ня подигравки, порутяице,
присмех; подлатям, подхвърлям го ия критика, кри¬
тикувам го; || ständigen Beleidigungen, Demütigungen.
Angriffen ausgesetzt sein изложен, подхвърлен съм ия
непрекъснати обиди, унижения, нападки; || den Blicken
der Zuschauer ausgesetzl sein изложен съм ия погледите
ия зрителите; ф ich setze mich етп Gtfabe, dem Ge¬
lächter aus цтлртям се ня опасност. риск, присмех,
подигравки; ф der Puls, der Molor. 3er Lärm selzl aus
пулсът прескача, спиря, престяви ти бие, моторът пре¬
скача, шумът спира временно; || er mußte einige Tage
nli dtr Arbeil aueeelz1n зя няколко дии той трябваше
др преустанови, дя прекъсне ряботятя; ф ein Munn-
skrlpt aussilzen свършвам набора ия ръкопис; ф Wild,
Fise1e aussetzen развъждам дивеч, рибя, пускам дивеч
ия свободи, пускам риба иъв иодя, зарибявам иоти
Aussetzung, die — ich habt an 3em Buch einigt Aus¬
setzungen zu machen имам ти и-привя някои критични
забележки за, по кпитятр
Aussicht, dic — von Hier aus bletel slcl, hal man eine
HcrrllcHe Aussicht auf 3us (aufs) Meee, in den (nucb 3em
Gurten, ins Freie) оттук се открива, имаме великолепия
гледки, великолепен изглед към морето, към, и тоР-
дцпр-я, към полето; || ihm die Anee1cbl nehmen, vee-
speer11, verbauen закривам. тр-утдм му гледката (с
постройка); ф gute, glänzende, 31е beeltn Aussie1i1n
laben имям добри. блестящи, ний-добри изгледи.
шяисоие, перспективи за бъдещето; || iron. das sind ju
glänzende Аueeieblen чудесии, хубяви изгледи, пер¬
спективи, им; ди ти пити глаиита, ти теглим; иищо
хубаио ие ни очаква; || alle Aussicht. keinerlei, keine
Aussicht auf Erfolg buben, gewäbll zu werden laben
имям исички изгледи, шансове, няма никакви изгледи
зи успех, ди бъди избраи; || es besleHl Ause1e1t auf
Erfolg съществуват изгледи, шансове зя успех; ф 31е
Auss1ehl in die Zukunft isi gul перспективите, изгледите
зя бъдещето са добри; можем пя гледаме с уповяиие.
с вяри иа бъдещето; ф eine gute EiiIc isi in Aussicht
очаква се добри реконтр, има изгледи зя побра ре¬
колти; реколтата обещава др бъде добри; || ich Habe,
nlr stell eine Slelle in Aues1ebl имам пред вит, очаквам
служба, място; имям изгледи, открива ми се възмож¬
ност за служби, ти бъдя н-значеи, тя получа място.
назначение; обещали са ми ти ме назнача-, ти ми
п-Т-т . служби; || ihn für eine Slelle in Aussicht buben
имям го пред вит, оnоетенцн съм го, предвидил съм
го, дииим му надежда зя място, служба; || seine Be¬
förderung slcll in Aussicht повишението му е пред¬
стоящо, очикеи се, предстои му ти бъде повишен, има
изгледи ти го повишат; || eine Arbeit in Auesieht nehmen
заплаиувим, предначерта вим работ-ти. предвиждам
я и пл-ии, имям я пред вит; ibn eine Gehu1tetehö-
bung, eint Asfbteeerung des Gchulte in Anse1eht stellen
предвиждам, обещавам му поицшеице и; тяпнртат■р;
дявям му надежда, че ще повиша тяптятити му
aussöhnen - ich söbnt micb mit ibn, mil meinem
Schicksal aus помиодeям се, етободиям се, с иего; по¬
мирявам се със съдбата си
ausspannen ■— ein Tuch, ein Nelz asespз1ntn опъвам,
рязс-цням кърпя; опъиим, простирам мрежи; ф Pferde
ausspannen ррзnодтям коне; || Sie sollten wirklich aus¬
spannen, Doktor би трябвало пяиетция ди си починете.
ди си титете малко почивка, отдих, ти се ояттоeярц•те
малко, докторе; || von der Arbeit für einige Zell aus¬
spannen почивам си. отдъхвам си малко ог- оибот'я гя;
разг. поохлабзя.м каиша; ф 11m 3ie Freundin uue,.pan-
nen о-ием-м му поцд-енкя-я, потли вам му вот;; ф
ibr ein Buch, die Strümpfe ausspanncn иркяоeам я тя
ми даде книга. чорапите си, разг изкрънквам от пея
книга, чорапите; измъквам. отмъкиам (с нейно еъття-
сие), разг. зрвнцчям, задигам и книга. иземам ог нея
назаем, ти си услужи с чорапи те
Ausspannung, die — eine Ausspannung wird dir gut
sein едиа почивка. едно орт-оироeрпе ще ти подей-
етeуeя добре
ausspeien ■ - der Vulkan speit Lava aus вулканът из-
рцтвр лиеи; || etwas anssptien повръщам иещо; ф vor
ihm voller Verachtung ausspeien цJсоРчвям се пред него,
зиплювям го, изпълнеи с презрейте; :| vor Ekel ane-
epei1n плюеам от погнуся
aussperren — ihn uusepeeec1 затварям му вра 'тя тя под
иося; ф nach dem Streik wurden die Aebcilte vom Ar¬
beitgeber usegispeeel след стачката работодателят не
допусни работниците иа работя, ги уволни, им зятио-
ри eоят■цте, им обяви локяут
ausspielen — wer spitll aus кой ще играе, ще хвърли
пръв (при игра ня карти); || seinen letzten Trumpf 3^-
splcien изиграиим, хвърлям, тятягям поенетпид си коз.
поснетпя-я си карти; ф umg. er bat seine Rolle 3^-
gesplell, hat ausgesplell той си изигра ролята, свърши
се с него, свърши се цроетвото му, изпя си песента,
не му пее вече петелът;® den einen gegen den anderen
auesp11ltn иасъсквям, използувам единия срещу дру¬
гия, послужвям си с единия срещу другия; ф seine
Rolle voll ausspleien ряттъвям оотдтя си и ияШ-мянките
подробности, детайли. и нейната пълнота; ф eint
Miislteecbaft auespielen състезавам се, играем зя пър¬
венство, мршетооетeо; || voll ausspleitm разгръщам,
разгъи-м цдное-ир игра, показеям какво мога; || den
g1gnee1eeHen Spieler glult ausspielen ие дявям възмож¬
ност и; поотивпцкоиид играч тя играе, ди се прояви,
не го допускам то топката; ф beim Fußball wurde cin
Pokal ausgespielt състезавахме се, играехме футбол зя
купа; || bei der Loltce1e wurden zwei Millionen Mark
uusgcspielt на ло-аоцдтр се оязцтряхя двя милиони
марки
ausspinnen — einen Faden aussp111in източвам ниш¬
ка; ф ein Thcna. eine Episode brill ausspi11C1 орзрр-
ботвям, тоортвцвям нашироко тема, епизод; ф eint
Erzählung zu einem Ronan ansep111en оятряботeям,
Oрттъвям разказ в роман; ф einen Gedanken weiitr
auesp11n1n тооятeиeям мисълта си, пооелетдврм по-
и-т-тъщното развитие, по-ият-гъшии-е ходове иа
мисълги си
Aussprache, die - eint gule, /eblerla/le, eeh1te1le
Auepeaebt laben имям добро, погрешно, лошо про¬
изношение. лош акцент-; || scherzh. er lut eine /cucltc
Ansspeaehc хвърчат му пнюпкцте от усти-и, когато
говори, при говорене; © icb bitte Sir wegen 01^^ An¬
gelegenheit um eine baldige Anespruebc във връзки c
тизи р-бота Ви моля зи незабавно обяснение,. зи ие-
з-б-иен орттоeоо, тя се срещнем. тя пог-оиорим и най-
скоро иреме; || ich bube eine offene Anespeuehe mil
ihm gehübt имах откровен орзтоeоо, открито обясне¬
ние с него; поговорих си, обясних се открито, откро¬
вено с иего; ф etwas zur Anespeuebe sltllcn пост-ият
нещо ня разискване, обсъждане; || zur Aueepraehe kom¬
men стявам предмет ия дискусия, разискване, обсъж¬
дане, разглеждаие; || an 3en Vortrag schloß sich eint
rege Ausepeacbt an слет . сказк-т- се рязицся оживени
разисквания, дебати, последва, имаше оживено обсъж¬
дане; © eine lebhafli Aussprache über pädagogische
Fragen führen провеждам беседа, оживено разискване,
обсъждане, разменяме мисли по петятогцчееки въ¬
проси
auespeee1tn, s. anegcepeöe1e1 — cin Wort aueepreeb1n
произнасям, изговарям, изричам дума; || eint Bille,
einen Wuneeh, eci1in Dank auesprtcH11 изказвам мол¬
ба, желание, изразявам, изказвам бтатотрриоеттр си;
© ein Urlell, seine Meinung auespe1ebtn изказвам, из¬
ричам, произнасям присъда, миеиието си; || 31е fiste
Hoffnung auespreehen, 3aß... тивям израз ни -въртят-
и-тежт-, изказвам твърдят; иадежтя, увереност, вяра,
че...; || eine Befürchtung, eine Vermutung, seine Verwun¬
derung aussprccHen изказвам опасение, предложение,
учудването си, дявям израз ня учудването си; || du
epeiebsi ein großes Wort 8113—11 aus (Goethe) ти изго¬
варяш спокойно. нехайно една голям; думи; ирон. без
ти се усетиш, ти каза, изтърси голями глупост; ие
говори големи приказки, нещя; ие кази-й голями ду¬
ма; © er hui e1eh für dich, gegen dlcb, gegen 3tn Krieg
ausgesprochen той се изказа, произнесе за тебе, против
тебе, против войната; Ij er hal sich lobend über dich
anegcspröc1e1 той се изказа, произнесе посврнно зя
тебе, те похвали; © epe1eh dich rublg aus изкажи се
спокойно, разг. кажи си спокойно болката; излей.
открий сърцето си. без дя се стесняваш, без стеснение;
|| ich labt mich offin über alles ausд1speöehe1 казах си
откровено всичко. което ми беше ня сърцето; © ich
möchte mich mit dir offen darüber uuespreeb11 бих искал
та си поговоря, тя се обясня, тя разменим мисли
откровено, искреио с тебе по този въпрос; © ihn ru¬
hig ausepeech11 13—11 оставям го спокойно тя говори.
та се изкаже, ти завърши мисълта си; || laß mich doch
usesprecben остави ме ди се доизкижр, да довърша
мисълта си, тя си кажа думята .
useepri1gt1 — auespei1gi13te Winkel издаден ъгъл;
|| auespr1ngtn3tr Mönch хвърлил расото калугер, р-з-
калугерен монах
aneepriiztn — das Ohr ansspeitze1 промивам ухо;
© sein Gift gegen ihn ausspe1tzen избъле-м, изсипвам
отроиита си срещу иего
Aueepeuc1. der — einen Ausspruch lun (из)казвам
миеиие, сентенция, служа си с афоризъм; порeд из¬
казване; || sein Ausspeue1 über 3icb trifft 3en Nagel auf
den Kopf изкази-ието му зя тебе улучва същината. е
мпото, крайно сполучливо; © umg. das isi kein Aus-
epeue1 ие трснужяия, ие си струва труди тя се говори,
повдига въпрос, да се о+вроя тумя зи- тови; треби;
р-бота е
uueepuektn -Z man möchte vor ihm ausspueCe1 човек
изпитв; желание тя го заплюе; ф Geld, Büehte, Artikel
ansspuektn ниброяеим пари; произвеждам, ррбрцку-
иям. цзегpенврм, бълвам книги след киша, етатця след
ст-тия кито ни конвейер
aseelaffieeen — ein Kleid, ihn vollständig ncu 311—131-
fiercn гарнирам, укоРедeям дреха; екипирам го, сниб-
тдeрм го с всичко ияпълио иоио; © sie aneetaffiteen
токяовяу^, пртъкмдвям. пягцттирм, накичвим, преме¬
нявам я
^—131111 — eine Wohnung mil Möbeln ausslalltn
обзавеждам. мебенцорм жилище. || eine Tochter aus-
etuttcn обзавеждам дъщеря. приготвям чеиза, прикя-и
й;© ihn mit Empfehlungen. Geldmitteln use.itatttn сниб-
ausstellen 153
дяиим го c препоръки (препоръчителни писма), с па¬
рични срететвя; © ein Buch künstlerisch uusslatlen
оформям книга художествено, дивам и художествено
оформление; © ein Thiзttestück geecHmaekvöl1 uus-
elзtlt1 пост-вям пиеса с миого вкус, дявям й худо¬
жествено сценично оформление; © die Natur bat ihn
nlt ee1eHtn Guben ausgistatlel природят; го е дирил;
щедро с тял-ита, е били много щедри към иего; || mil
vielen Talenten, mit allen Tugenden ausgestallei sein на¬
дарен съм от природата с много тял-иги, с всички
добродетели, въплъщение съм ия добродетелта
aseeieebbn — Rasen auseiecHen избождям, вадя чи¬
мове; || ihm die Augen аueslec1en изв-жт-м, избождям
му очите; ф P1äize11n, Sieene aueslce1e1 изрязвам бис¬
квити, вадя звездички с рормйчкц; © ihn (aus dem
Sailtl) аusel1eHen побеждавам го иа турнир, св-лям
го ' от коня, спечелвам победата над иего, излизам
победител от борбя+я с иего; превъзхождам го, зя-
-ъмидвям го, засенчвам го, итттяекиям го, измествам
го ня зядеи ред. При рицарските борби в началото на
средновековието победителят е свалял противника си
от седлото. В преносен смисъл изразът се употребява
и днес при спортни игри за означаване на превъзход¬
ството на победителя, а така също и при двама съ¬
перници. от които единият е предпочетен пред другия;
|| er sticht ihn in jedte Beziehung aus той го превъзхожда
във всяко отношение; || er hat mich bcl ihr' aueg1elöcbtn
той ми я превзе, отне. ме измести, изтика, изтласка
от сърцето й; ф veralt, eine FluscHc Wein auselee1en
изпивам . бутилка, шише виио
^—11111 — Se1шeez1n, Qualcn, Hunger ausele11n
изтърпяи-м, пои-сям болки. сгрят-ния, търпя глад,
лишения; || icl habt Todesangst um dich uusgesiunden
преживях, изживях смъртен страх зя тебе; || sic mußte
viel ^—11111 тя трябваше тя понесе миого болки,
етрядянцд, неприятности, || 3us ist ju nun Goll sei Dunk
uuegistandi1 слаеи богу, тов; вече мина, е изживяно,
преодоляно, ликвидирано, свършено; © umg. er hui
(bci ihnen) nichls 3^/^11111 той си жииее (у тях) мно¬
го спокойно, миого добре, идмя никакви неприятнос¬
ти; разг. живее животи си. каря кефа си, иищо ие му
липсва, не му смущава, иярушяея спокойствието, гле¬
да си пушилката;© ihn nicht auselc1en können не мога
тя го търпя, попяеям; || ich kann ihr Gerede für den
Tod nlcll uusslehen бръщолевенията й ме отегчават
до смърт; смърт ми е, когато говори, плещи; © die
Antwort sicht noch aus отговор още ие е получен. още
ие е постъпил; отговорът се бяии, ие е прце+итнян
още, се очикия; || ich Habe noch Geld uusstehtn имам
ди получавам пари, очакиим ди получа пяри; © aus¬
stehende Forderungen, Schulden несъбряпц, неnоетъ-
пцнц цекяпця, дългове
3^111811 — ich steige- an (bei), der 1äehsl11 Haltestelle
aus ще ендзя ия енетиртя спирка; || E1deluliön, alles
^—1118-1 послетия спирка, енцзяйте всички; ф umg.
aus einen U1ltent1mt1 зusele1g11 излизам от пред¬
приятие, и-пуск-м го, оттеглям се от него кято съ¬
дружник; © aus 3tn Rennen aueeltigtn отказвам се ди
продължи пятбдтвяне-о
aussltlle1 — Wacben, Posten, Fullen ausstelltn постя-
иям стрижи. постове, клопки,. зил-г-м примки, капани;
© Waren, Bildte зusett1lt1 цзнртам стоки (във eцтои-
иятя). картини; © ihm einen Paß. cin Zeugnis, eine Bc-
ee1tinigung. einen Wechsel, eine Rechnung, eine Quittung
^—111111 издавам .му паспорт, свидетелство (удосто-
154 Ausstellung
иерение), полиц;, сметка. киитаиция; Ц übertr. das sieill
ihm kein guiis Zeugnis aus това е лошо сиите+енстио
зя иего. свидетелстиува зле зя иего. го препоръчва зле.
ие сицтетенстиувя в иегоиа полза
Ausstellung, dic — eine Ausstellung verаnelаlitn. eröff¬
nen. besuchen. beslcHligen уреждам (устройвам). откри¬
вам, посещавам, разглеждам изложба; || die Ausstel¬
lung ■iel ' von 10 bis 19 Ulr, bis zum 1. Juni geölfnii
изложбата е отворена от 10 до 19 часа, до 1 юни;
ф welche Auesi11lungen husl 3u un 11m. dagegen какво
имаш да възразиш (дя кажеш) против иего, ня товр,
кякии недостатъци. пaза. кусури му намираш
Aussterbeetat, der — umg. scherzh. er. eiwas siebt. isi.
befindet sich auf dem Ausettebtetat отписан е вече от
списъка ия жииите. бере туша, отживял си е иече вре¬
мето. обречен е ня зртиияие, на смърт; иещо е отжи¬
вяло вече времето си. е обречено на зягиииие, ня баиня
смърт. е ия измиране. изчезваие; || ibn. ciwas auf den
Auseierbeetзi e1iz1n обричам го ня бави; смърт. пя-
рялитирвям развитието. дейността му. разг. лишиам .
го в глуха линия; зачислявам нещо в списъка ня не¬
потребните вещи. захвърлям - го в ярсцврта
aussterben — diese Pflanzengattung stirbt aus тоя род
растения ся иа измиране. изчезване, бавно измират;
У das ganze Geschlechi ist - bis auf ihn aueдietörbtn це¬
лият род c изключение на иего е измрял; <ф> scherzh.
die Dummen siiebbn nicht aus глупците. тииаиетата ие
се свършват; ф dic Straßen lagen wir auegestöebin ули¬
ците бяха съвсем пусти, безлюдни. жив човек ие се
виждаше по улиците
Aussteuer, die — eine schöne. anseHnlicHe Auseiiuie
erlalien получавам богат, завидеи чеиз. богата - зестра;
|| . umg. eine komplette Aueeicu1e in die Eli bekommen
донасям ия мъж; си всичко наготово; оженвам се зя
жеия с богатя зестра; само та си събуя обувките и. дя
вляза
ausstoßen — einen Schrei, einen Seufzer. einen FlucH,
Drohungen aussioßen издавам, ияд-и-м вик, изкре-
щявям. изпищявам; изпускам въздишка. въздъхвам;
изричам проклятие; закрии-м му се, зяпнящвям го;
|| ScHimpfwortc. ScHimpfwörtir gegen ibn aussioßen бъл¬
вам ругатни. хули. попържии протии иего, ругая, по-
пържям го; ф iln aus 3er Gesills^ihafi, aus 3er Kirche
ausstoßen йзхиърлям, изключвам го от общестиото;
отлъчвам го от църквата; || icb fülle mich -mißverstan¬
den. зuegcetoßi1 чувствувам се неразбран, отритият
от исички; ф die Аuegesioßcn1n иемиди-иетраги; ф das
Werk stößt täglich 30 Auios aus заводът произвежда,
пуска ия пазаря диеиио 30 автомобил;
ausstrahlen — ■ Wärme, Gült. Ruhe 3üesiruHltn излъч¬
вам, отделям топлина; излъчвам доброта, спокой¬
ствие; ф auf ibn. auf eiwus зuseieзHl1n излъчвам, окяз-
вим влияние върху него, върху нещо. илияя върху
иего. иърху ие1^<^;;ф eine Sendung über Mittelwelle. über
ganz Europa aussieabltn предяиям ня средни иълии. за
цяла Еиропа; ф aussieaHlindt Schmerzen рефлекторни
болки; болки кято стрели
ausstrecken — die Hände nach eiwas, gcgin ibn uus-
’ elreek1n протягам, простирам ръце към нещо, срещу
него; || übertr. dic Hand nach fremdem Besitz. nach eeiner
Tochter зussireekin протягам ръка към, посягам ия
чужд имот, nотвонявям си .ди се домогвам до дъщеря
му; || die Arme nach ibr aussietektn разтварям ръце,
обятия ди я прегърна; || er braucht nur den . kleinen
Finger auezuslrtcCin, um... само малкия си пръст ти
мръдне и ще...; || mil auegestreckleш Finger au/ sic wei¬
sen соча я c пръст; || die Zunge gegen iln, nach ihm
(Нег) зsseirtcktn плезя му се; llwrng.. scinc Füller aus-
eirtckcn пускам пипалата си, опипиам. изпитвам по¬
чвата, разузнавам изт-леко; ф ich eireeC1 mich auf
dem Bett, 1ш Gras aus просвам се. из+ятам се иа лег¬
лото. в треиатя; || ich nußlc mich lüchilg auseiriektn.
um das Fenei1e zu erreicben трябваше тя се изпъна
целият, ти се идигия ия пръсти, ди се протегия, до-
гдето мога. за тя стигия прозореца
ausstreichen — ein Wort auesire1e1en задрасквам, за¬
черквам думи; || die Vergangenheit auesir1ie1c1 wollen
искам дя зяличя мии-лото (от съзнанието си), тя тегля
черта през иего; ф Fallen. eine Backform, Risse in 3er
Wund aueelreicHcn изглаждам c ютията гънки; иам-з-
вям форма за печене с мазнини; з-м-звам, запълвам
цепня+иии на стената
ausstreuen — Fulter (Tür die Hühner). Geld, Flugblätter
aussieeuen . хвърлям храия (ия- кокошките), хвърлям
пари (при иеичаикя), хвърлям, пръскам позиви (от
самолет); ф mit vollen Händen Geld uusslreutn хвър¬
лям, пръскам, пилея с пълни шепи, пандво и надясно
пяри; ф ein GerücHi über ihn, in 3er Stadt, unter die
Leuie aussireuen пръсвам, рязпростряияирм зя иего
слух, мълвя в града, между хората; || Lügen, Verleum¬
dungen aussireucn рязпрое+ряидиям, пръскам, рязиа-
едм лъжи, клевети; ф den Samen der Zwietracht uus-
sireuen посявам, хвърлям, пръскам семето на разпоря
Ausstrich, der — einen Auesir1ch Herei11l11. umg. ma¬
chen -nраид препарат ня стъкло, иямязкя. иатриика
ausströmen — dic Blume strömen einen wunderbaren
Duft aus цветята издават чудесен аромат. мирис. ми¬
ришат, ухаят чудесно; || von ihr strömt Ruht aus от
иея лъха спокойствие; || sic slrönie Ruht aus тя из¬
лъчваше, дишаше спокойствие; || Mensclen strömten
ein und aus тълпи от хора илизася и излизаха
aussuchen, ■ ausgesucht — - ich habe mir das Beste
ausgesucht избрах си ияш-субявото; ф alle TuscHen, die-
ganze Wohnung nach etwas auesuchen претърсиам, npe-
тършуиям, обръщам джобовете си. иднятр■ къща (цяло¬
то жилище) зя нещо
Austausch, der — dtr AuslзuecH von Gefangenen. von
Gedanken. Meinungen. Komplimenten размяна ия пнен-
пццц; обмяна на мисли, мнения; размяна Ия компли¬
менти; || etwas 1ш AustauscH gegen Maec1inin elnfübren
внасяме иещо ии разменни начала срещу машини
austauschen, s. ausgetauscht — Verwundete, Waren.
Gedanken, Miinunggen, Ee/аHeu1gtn, Er1ebnise1, Blicke
auslзuseHen - разменяме ранени, стоки, мисли, мнения;
обменяме опит; споделяме преживяванията си; раз¬
меняме си погледи, споглеждаме се; ф Briefe mitein¬
ander аuelаuecHen еодя 'кореспонденция с него, корес¬
пондираме си, пиша си с иего, пишем си, разменяме
си писма
austeilen — Geld unter die Armen. un die Armen аш1-
iiilen разт-вям, разпределям пяри между бедните; ||
Schläge, Prügel. Olr/eigen 3^111111 удрям подред, на¬
ляво и надясно, удрям, където завърна. удрям ша¬
мари, на когото завърна; || Körbt 3^111111 отхвърлям
предложение ' зи женитба, разг. давим му ритник;; ||
3as Abendmahl ausiellen причестявам. дявям светото
причастие (при протестантите): || die Kommunion
3^111111 причестявам. тяиям светото причастие (при
католиците)
austilgen — Ungeziefer ausillgen изтреби-м. уни-
щожявям гад; ф dic Erinnerung, 31^1 Idee, diesen Ein¬
druck ist nicht wieder auszuiilgen споменът, тази идея,
това впечатление ие може да се заличи
austoben — der Sturm halte (slcb) зusgetöbi бурята
се избушуиа, стихия, миии; || hast du dich ausgciobl
Иалутуеа ли се. иябушувя ли се, пяжцид ли еe;® seinen
Ärger. Zorn, ' Schmerz аusiöbc1 избушувам яда си, гневи
си, изживявам болката си; || seinen Zorn ausiöbin 10—11
чакам тя му мине, стихне гневът, дя се избушуиа. да
се . успокои
Austrag, der — etwas kommt, gelangi zum Ausirag
иещо 'стига до разрешение, то заБършък, намира раз¬
решението си, се разреш-ия; || eiwas zum Aueieаg brin¬
gen довеждам, извеждам, докарвам иещо то зявър¬
шък, разрешавам го, приключвам го, намирам раз¬
решение зя иего; ф der Asslraд 3er Wetlkämp/e. von
Zeitungen провеждането ня състезанията. разиос ня
вестници
austragen — 3cr Briefträger irägl die Posi zweimal täg¬
lich aus ризт-и-чът разнася пощата тия пъти дневно;
(| Zeitungen зueleзgt1 разнасям вестници; ф ein Kind,
ein Kleid austragen износвам, доноси-м тете; изиосиям
рокля; || ein iIcHI ausgelr-agi1es Kind недоносено те+е;
нетопоече; ф einen Kampf, eine Me1el1esehafl зusleugin
цтняедм борба то нейния завършък. провеждам съ¬
стезание за първенство; спечелвам иещо с борба, спе¬
челвам първенството; || 3er. Slreil muß endlich uusge-
iragen werden спорът трябва тя бъде доведен няш-еетне
до иякякъи-кряй. дя бъде най-сетие разрешен. др се
разреши пай-еетие; ф Gerüchte, Sensationen. Geleim-
nl—e ausleage1 разпространявам, рятиаедм слухове,
сензации, разнасям, оазтлаедиам, ряттръикиам, из-
бърборвям тайни; © das Bad austragen müssen опирам
аз пешкира, аз изкупвам. бера чужди грехове, яз из¬
пищим. пострядиам зя труг, контрата остяиа у меие,
яз тегля разноските, плащам счупените гръици. тегля
последствията имес+о труг, виж. ausbaden; © etwas
trügt viel..-wenig aus- иещо носи миого, малко, възлиза
ня много, ия малко, прави много. малко; || das trägt
die Kosien nicht aus тов; ие си покрива, пляща, це си
струва, заслужаии разноските; © 3er Baum bul (slcH)
ausgtiragtn дървото ие може повече тя ражда, е вече
оетярято, изхабено от раждане
austreiben — das Viel austreibcn изкарвам добитъка
ия пяшя; || den Teufel. den bösen Geist ausireibtn про¬
гонвам (чрез тякнипрние) дявола. злия дух; || bibl. den
Teufel durch (mli) Beelzebub аuelei1btn оставям дяволя,
а се улавям за ситината; прогоииям едно зло с друго
• по-голямо; иместо да изпиши иежти, изваждам очи;
© ihm die Grillen, Mucken, die tollen Ste11eHe, den Trotz
austreiben пропъждам, прогонвам. разсейвам лошото
му настроение. грижите; избивам бръмбарите от гла¬
вата му, избииям желанието му зя лудории; шег. из¬
лекувам го от капризите му, от бръмбарите му. от
желанието му за лудории, от упорството, ин-тя му;
|| ich werde dir schon den Hochmut аueiriibin чакай
с-мо, ще те излекувам яз, ще те отучя яз от висо¬
комерието, надменността ти; © Bäumc treiben aus
дървета се раззеленяват. покарват
austreten s. ausgetreten— mil. aus der Reihe ausireien
излизам от ретицятя, от строя; || Blut irlll aus руква
кръв; (I veralt. 3cr Fluß ist ausgetreten реката е излязла
от коритото, леглото си, е иапусиаля бреговете си;
ф aus dem Verein, aus 3er Partei зueireii1 излизам от
дружество, партията, напускам дружеството, партия¬
та. преставам да членувам в партията; © ein Feuer,
einen Funken auslrtltn угасявам огън c крякятя си,
стъпквам искря; || einen Wcg ausireicn утьпкиям. про¬
бивам път; правя пъртина; © die ScHubi ausirtlen из¬
търквам, изтривам, изиосиям, разкривявам, разши¬
рявам, деформирам обувките си; || cr bat dic Kinder-
auswachsen 155
schuhc ausgetreten. noch nicht ausgetreten той ие е иече
дете, е преминал. прехвърлил вече детската възраст,
възрастта иа едно те+е, е иече голям. е вече мъж,
възрастен човек; той е още те+е. още малък; || 1Нш die
Schuhe ausireicn измествам, изтиквам го от службата,
иземам му мястото. хляба; ф ' umg. аueieilcn (geben)
отивам повънкя, по нужтя; отии-м да се поразтъпча
austrinken — cin Glas bis auf die Nagelprobe. im Sie¬
ben. in einem Zug ausirinken изпивам, изпразвам ча¬
шата до дъиото, то капка, изпииям я на кряка, иа
едии дъх
austrompeten — ilnc Neuigkeit ausieomptien ряз+ръ
бявам ноииия
austüfteln umg. — einen Plan, eine Überraschung aus-
lü/iein скроявам, измислям хитро план; устройвам,
измислям, измъдрям итпепятя
austun — umg. 3as Esscn auslun сипвам яденето;
© veralt, sich (Akk.) über etwas (Akk.) auslun про¬
изнасям се. изказвам се иърху нещо. за иещо; ф das
Feuer aueiun угясяеям огъня; ф K111d1e, Schube auslun
събличам дрехи, събувам ' обувките ' си; || rinc Schuld
uusiun погасявам дълг; ф cin Kind, ibn auslun давам
тете зи отглеждане въи от къщи, иа пансион. ня за¬
наят; прогониам, прокужтям, препращам го ти си
върви; ф ihm etwas auslun предоставям му временно
иещо да си служи с него, заемам му нещо, дявам му
го в заем, под наем; © 'aas lul viel. nie1le aus тоиа'
значи много, ие значи иищо; © ich iue- mich aus отда¬
вам се ня усилена дейност. проявявам се миого
ausüben — einen Beruf, ein Ami. eine Praxis ausübcn
упражнявам професия, изпълнявам служба, практи¬
кувам кято лекар; || wrlclc Tätigkeit übcn Sie jelzi aus
c какио се занимавате сега; © eine elзrkt Wirkung,
cincn guten Ein/luß, einen moralischen Druck. einen
Zwang, einen Reiz auf ihn ausüben оказвам, упражня¬
вам силио въздействие, добро илияние върху иего,
влияя му добре, положително; упражнявам морален
натиск, морално насилие. тявнепие, принуда върху
иего. изнудвам го; дразня го, предизвиквам дразнене
у него, излъчвам очарование, чяр, привлекателност,
обаяние за иего. очяроИам го; © ich übc mein Stimm¬
recht aus упражнявам избирателното си нряио, гла¬
сувам; ф die ausübende Kunst приложно изкуство; ||
die ausübende Gewalt изпълнителната власт; || iln ausü¬
bender Arzt практикуващ лекар
Ausübung, die . — er starb bcl (in) der Ausübung seines '
Amtes, Berufes той умря при изпълнение ня служебния
си дълг. ня постя си. при служебна, трутои; злопо¬
лука; © ilm dic Lizenz zur Ausübung sein1e Gewerbes
erteilen давим му разрешение за майсторска право¬
способност, дя пряк+икуия, упражнява свободно зи-
иядтя, професията си; ф in Ausübung bringen прила¬
гам ня практика; ф freie Ausübung dtr Religion сво¬
бода ня вероизповеданието
Ausverkauf, dtr — etwas im Ausverkauf erwerben--ку*
пувям иещо при разпродажба
ausverkauft — die Vorstellung ist ausvcrkaufi исички
билети зя представлението ся разпродадени; || vor
auevirkas/iim Haus spiclcn играем при пълен сбор ия
касата, при пънеп салон
auewache1n — er Hat seine Kleider ausgewachsen той
е израснал дрехите си. дрехите му са омалели. ся му
е+анани малки; ф er isi ■ausgewachsen той е гърбав.
разкривен; || rin ausgewachsener Tiger пяпънпо развит
вече тигър;© ich bin fast ausgewacHscn vor Langeweile,
156 Auswahl
vor Ungeduld еди; ие умрях, ие се пукиях от скука;
едиа ие се пръснах от нетърпение; || 3us isi ju zum
AuewaeHsen просто чоиек ди се пръсне, ти се пукне от
мъка. от скука, от нетърпение; || es ist zum Auswachsen
mit dir просто - човек тя се отчая от тебе, тя загуби
всякакво търпейие. не може поиече тя се понася, да
се търпи това положение; © (dic) I3een, die Se1w1c-
eigkeiitn wacbsen sich aus идеи, трудности се рязояст-
ият; || eiwas wächst sich zu einer großen Gefahr aus нещо
се оитррет■ир в гондмя опяеноет, и истински и-п-ст
Auswahl, die — eint große, reiche Auswahl von, un
etwas (D.) bleien поетнягям тондм, богат избор, яеоо-
тимеит от, ня иещо; || eint elrenge Auswahl treffen прр-
ия строг избор, подбор; прецеждам, пресяе-м, пре¬
карвам през строго, гъсто сито; || eine sorgfältige Aus¬
wall vorncHmen подбирам грижливо, правя грижлив
подбор; || etwas stell zur Auswahl нещо стои, е из¬
ложено. предоставено зя избор; || etwas zur Auswahl
stellen, vorlegen поетлягрм, цттатям, поди-сям, показ-
еим зя избор; .|| cs isi genug. AuswaHl vorhanden имя,
п■ялиие е.достатъчен избор; || etwas in genügender, rei¬
chen Auswahl Haben имам достатъчен избор, богат
асортимент от нещо; || wenig Auswahl Haben пдмям
богат избор; © eint Auswahl von ScHlllers Gedichlen,
3tr и-аГ^Те ScHlllere btrausgebtn изт-еам избрани сти¬
хотворения от Шилер; || eine gtelgnelt Auswahl aus den
Werken Gotlbcs besorgen, zueamшensl1lltn съставям,
пяпррвдм, изт-еим сборник 'от умело подбрани твор¬
би иа Гьоте, сбирка от избрани творби ия Гьоте; ©
in der Anewa.bl miiep1tle1 играя и пяццопялпцд отбор
auswaizen umg. — eine Novelle zu einem Roman uus-
wulzen оятррбо-врм, ояттятям повест и ромии
auswärtig — das Auswärtige Amt Министерство и;
външните работи; || der M1n1eler, 3as M111slerinn für
Auswärtige AngelegenHeilin мипцетъоът, Миние+е^>■
стеого иа външните работи
auswärts — nach ' auswärts geben отие-м другите, иа
друго място, и друг град, иа друга служба, променям
местожителството си, премес-еам се и труг грят; ||
von auswärts kommen не съм тукашен, итеам от друг
град, от друго място, отвън, от чужбина, от друга
страни; пришелец съм; || auswärts ceein ям въи от къ¬
щи, в реетоояпт, гоетцнпиия
auswaschen — das Kleid, eine Wunde answaecben из¬
пирам рокля; промивам ояия; || die Farbe isi ganz 3^-
gtwзecbe1 боята е съвсем цзбелдня, цветът е съвсем
избелял от порпe; © ihn auewascHen сапунисвам, ия-
еолдeям, и-рязвам. кянрйдцеeрм го. чукам му сол
(лук) ня гляиата, вършея му тръни на тлявятя, иа-
тъпкиям му еямаоР, еeцeрм му сармите; също и в зна¬
чение на; одумеим го, ям му пррирлцте, гризя му под¬
метките, цървулите
Ausweg, 3er — einen Ausweg aus etwas suchen търся
изход, сп-сение от иещо; || keinen Ausweg wissen. finden
не зиря изход. не и-мирим изход, разрешение, спа¬
сение; || cs bleibt mir kein anderer Ausweg, als nacbzu-
gebtn ие ми острия друг изход освен ти отстъпя; «ф*
es findtl eieh inner wie3te ein . Ausweg исе се иамири
някакъв изсрт, някакво разрешение; има ли добри
воля, вии-ги се иимири изход
ausweglos — sich (Akk.) in сГпсг aueweg1oeen Situation
befinden намирим се в безизходно положение, и за¬
тънени у.нииа
auewe1che1 — riehli, einen Auto, einem Hieb 3^-
weicHen отдръпвам се, отбивам се вдясно. отдръпвам
се истояии от автомобил, избягиим удар; . ihm, einer
Frage, einer Gefahr auswelchen отбягвам го, отбивам
се от пътя му, за дя не го срещия, избягвам дя го
срещна; избягвам отговора, дя отговоря ия въпроса;
избягвам опасност, измъквам се от иея; || ihm in wei¬
tem Bogin auswcicHen заобикалям, правя голям, ши¬
рок кръг само зя ти не го срещия, симо зя дя го
избягна, да избягна срещата с иего; © eine auswei¬
chende Antwort уклончив отговор; - einem Betrun¬
kenen weicht cin Fuder Heu aus и лудият бяга от пия¬
ния; © er wlcb auf ein a13teie Modell aus той реши
ди купи друг модел (вместо претнятрпцд от проди-
иича)
Ausweichmanöver, das -- zu einem Auewe1eHmanöV1r
Zuflucbl nebmcn прибягвам до уклончив отгоеор, то
диверсия; разг. бия отбой, опитвам се тя се измъкна,
дя изквича
ausweiden — ein Tier, einen Fiscb aus weiden изкормим
животно, риба, изваждам вътрешностите му, очис¬
твам го; © eine uusgeweideti Couch изтърбушена ку¬
шетка .
ausweinen — ei1nc1 Kunner, sein Leid bei ibr, an ilrer
Brusl answt1nen изпнякeям мъката, стоятяпцето, бол¬
ката си пред иея, ня гърдите й; © sic hallt ausgtwelnl
тя се ияпнякя, спря тя плаче; || sic auewt1n1n lassen
оставям я ди се папнячe;© 3u wirsl dir noch die Augen
darüber (Akk.), danach ausweinen ще ослепееш от
пняч, ще останеш без очи от пняч, очите си ще из¬
плачеш за тов;
Ausweis, der —- einen Ausweis 3^111111. ansgeben
изд-е-м личия карта, легитимация, документ за си-
монцчпоет, паспорт; || 3en Auewiie verlangen, vorzeigtn
искам. поедетридм. показеям личи-тя си кяртя. до¬
кумент зи самоличност; © nach Ausweis 3er bcslehen-
den TulsaeHin въз основа иа, според пятцчнцте факти,
данни; кикто се еижтя от наличиите факти, таини;
© der Ausweis 3er Nul1önulbanC бюлетин иа паоотпртр
банка
ausweisen — icb wirs mich ihm, vor der Polizei durcb
meinen Paß, nil neintn Pereona1auewt1e aus удосто¬
верих еямоничпос-тр си пред иего с паспорти си, с
личната си карти, нетц+цмцряс се пред nонцицдтр,
миниицятя; © es wird sich bald auswcisen скоро ще
излезе наяве, ще ст-ие явио, ще се потвърди, ще се
докаже; © scinc Papiere wiesen ihn als Lehrer aus до¬
кументите му зя ермонцчпос- nокязияся, че е учител;
© die Ziffern weisen aus, daß dic Todeefälle ub1ebme1
цифрите показвит, че емьотпцте случаи иамятявя-;
© sein ntu1eles Buch weisl ibn als einen SeHr1flelelltr
von hohen Rang aus прй-поиртя му книга токизви,
таи; (безспорно) токязятене-eо, сeитетене+eувя зя
Тови, че той е пиеятет от висок ранг; || er hui sich als
cin htevoeeugt1die Fachmann uusgewiestn той се оказа.
се утвърди, спечели си сл-ии (име) ия отличен спе¬
циалист, тиде докязртенетия, че е отличен специалист;
© der P1bann1gep1un der Sladl weisl viele Grünflächen
aus бнятоуетоойетиепцдт план иа гоРТЯ предвижда
миого зелени площи; || 3er Raun wurde als Mus1Ceaa1
ausgew11et1 помещението бе определено, поетпязпя-
чеио, оставено ия рртпоножепце зи салои по музики;
© ihn (uue 3em Lan3e, aus stinte . Hcinul) . ausweisen
изселиим го, изпъждам. цзтопeрм го; поет, прокуж-
дим го от сгряи-ти, родини-и; екеа■ерпцрям го
auswendig - etwas auswendig lernen уча иещо на¬
изуст; || ein Gedicht anewen3ig bteeagen. uuhagtn киз-
еям, тектямцорм етцсотeооепце наизуст; || das weiß
ich schon auswendig -олкоии често съм го енушрл, че
вече го тпрд, че мота тя ти го повторя наизуст; || das
Buch kennt ich in- und unewcnd1g потпяиям книгата
отпичяно докрай, от игли то конен, миого добре, зная
я наизуст, по вота, моги ти я цзтектамцоям, яко ис¬
каш; || scherzh. inwendig weiß er cs. aber unewc131g nicht
знае пачятото и крия, то половината: учил-иетоучил
е
зuewee/en das SchilT wirfl 3tn Anker aus корабът
хвърля коти;; || SeH1e1n, Blul anew1rfen сорчр, изкар¬
вам, изхвърлям храчки; повръщам, храч; кръв; || Зсг
Lungenkranke wirfl etueC aus туберкулозният храчи
много, изкарва, цзсeьонд миого храчки; || er wirft ei11t
Netze nach 3ir aus аой хвърля мрежата си зя тебе, се
мъчи тя те улови в мрежата си. ни иъдицагя си©
Licht auew1efc1 хвърлям. оатнииям сие-лиия; © eint
Sunne, C11C1 Betrug. Prämien für etwas answcef1n опре-
тетям, претпатпрчрирм, претвижтам сума, премии за
нещо; || eint Rente aus werfen определям, отпускам ре¬
нти. пенсия;© Erde. tinen Gruben asewerГen изхвърлям
пръст, земя, изкопиеим ров; © 31е Peäдeemuseh1nen
wcr/en ncuc Geldstücke aus машините зя сечене ня
монети секат ноеи монети; © 3er Vulkan wirft Lava
aus иункрпъ- итсeъонд, бълва. изригни лава
зueveizt1 - eine Scharte im Meeeer unewetze1 из-
ццтдeрм, зиг.лиждам щърбаешш ия нож; || eine Scharte,
eine Niederlage uusweizen изглаждам, попояидм греш¬
ка. зртнржтим неуспет, поражение. измивам позори
от' поражението
зusw1cHei1 umg. — er isi unsgew1ehet -ой офейка, из¬
бяга
ausw1eke1 - etwas wirkt sich günstig auf die Gtesn3-
hell aus иещо тейстиуеи, се отоитдeи, влияе б.лигоп-
оцд-по, окизии бтягопоцд-по влияние, действие, бла¬
гоприятен ефект върху тторието; © sein Benebnen
wirkte sicb 1uebl11l1g für ihn aus държането му имаше
неблагоприятни зи иего пое;;ететицд; © (3en) Teig
unew1eken измесеам тестото; © W1I3 answ1rke*n изкор-
мям дивеч, изиижтим му вътрешностите •
Auswirkung, 31t — verheerende Anew1eCungen auf et¬
was (Akk.) haben окизвим опустошително въздействие
върху иещо
зuewiecH11 3en Staub, ein Glus. das Zinner 3^-
wlschtn избърсвам прах;; изтрии-м, избърсвам тя-
шята; обир-м с кърпя nряся от сгрята; © ihn eins
auew1seh11 изиграи-м, погажтим му лош номер, ия-
цркое-д иям му, пяпяедм му тежък удар, пакост; обър-
сиим. з-шии-м му един (щрмро), еди; (пте*епция); ии-
ееняeрм го ттоиeи-и, сеивим му сяомите. дявам му
добър урок. Образът за изваждане на едното око е
запазен от старите двубои: нареждам го -яка, ти та
ме з-помии, тя да му държи ^-1'-; |j ibn 31t Augen
auswieehen итцторeрм, извозиим го, мят ' вям го; © alle
Gedanken answiseHen залитяврм всички мисли; © die
Kinder slna mir auegew1scbl децят; офейкаха, се‘ из¬
мъкнах; от' ме*ие
Auswlscler. 3er - ihm einen Au.sw1eehce geben обър-
сиим му един (шамар), едиа |плеспиия), зящнеeдeрм.
тятепдм, зашивам му един; нроязeрм, нреoтдeям го
тториргя, дивим му добър урок. еeцeрм .му сяомцте
auevr11ge1 mein Mantel ist zum Auswr11gen naß
палтото ми е мокро, иир-в^тда, ти го извиели, поти ще
пусие
AuswucHs. 33r die Bürokratie treibt üppige Aus¬
wüchse бюрокрацията се ризряса- вя и bei ниски иапиег' ;
;| Зсг Auewnehe 3er Phantasie болезнени проявя, рожби
на фантазия; опасни финтязии, раптре.магооии; 1|
scHlimme AuswücHse abslclltn с-лягам кряй пя опасни
недъзи, нездрави прояви;© ee11i AuswücHse bescHnel-
3en пресичам зяпна аният - а му и крайности. обузтаи-м
ausziehen 157
крайностите и; темперамента му. поетридм го и рам¬
ките и; нормилиото, ик-риим го в релсите
Auswurf, 3er 3er Krankt hat starken Auewnef бол¬
ния- храчи усилено. изхвърля. отделя много сряткц;
© 3er Auswurf 3er Mtneehhe1t измег', мирта. иечцета
пяна, отпитък, отрепки и; човечеството. обществото
auezab11n dem Arbeiter 3tn Lohn. den Gewinn 3^-
zuhlen итптащам падииuят<-, вьтпягояжтепцего и; ри-
ботник. печалбата; - ihn auezuh1e1 папнащрм се с иего,
изтълживам му се; ос-еобожд-е-м го, след като съм
му се издължил, след каго съм си уредил сметките
с него, разг. иръщим му го тъпкано, плащим му го
двойно и -оойпо, с .лихвите, връщам му го тякя, че
ти ме запомни, нареждам го добре, цтцтояирм му лош
номер; || etwas ausgezabll bekommen получ-еим. кик-
иото ми се пати, своя тя.'.. итп.ляшрl ми пeт^нбатр;
разг. изпищим си зле. „лошо: © sicb (Akk.) bei etwas
tüchtig, gehörig auezah1en нрорпдeрм се чувствите-лио,
зтраеити, претърпяи-м чувствителна повредя при не¬
що; © das zahlt sicb nicht aus -оия не си заслужие;,
плящя, струва трупи, ие си пнрщя разноските, парите
зueze1eb1e1 - ihn für seine Leistungen mit einem
Orden, mil clncr Mt3uiI1e. mil 3cm Nobelpreis auezt1eh-
nen иагряждяеям, о-личаеим. удостоявам го зи по-
е-цжепцдтр му с орден, метил, с Нобеловата пягортя;
© er zeichnet sicb durch gutes Gt3äehlnie, durch bteon-
3еге Faulheit aus -гой се отличава c добра памет, с
необикновения - си мързел; || er zeichnet sich durch seine
Ktnntnieei in 3er G1eeh1cbie vor (unter) allen seinen
Kameraden aus той се отлич-еа от исички сеои другари
изпъква между всички сеои другари със знанията си
по ие-ооцд: || er hüt sicb als W1esel1schufl1ce 3^81/11-
chnct 'гой се отличи, прояви кито учеи; © seine Be¬
sonnenheit zclchncle ihn vor (gegenüber) ei1ntn Kollegen
aus бнргооРЗумието му го отнцтрвяще от колегите му;
© cin Wort. ein Manuskript unsze1ehncn изтъкиам c
шрифт - отдели; пума, ретактирим тесиитеекц ръкопис
зи печ—: © Waren ansztiehnen определям ценяти ия
стоки и ги етикетирам
Auszeichnung, die 311 Prüfung nit Auszeichnung
beetchen издържим изпита c отличие; © für eine Aus¬
zeichnung voeдeeeh1uдe1 werden прететаидт ме. прет-
.л;:гат ме зи нагряти; 1| eint Auezeieh1ung für etwas
erhalten получив-м отличие зи нещо; || ibn eine Aus¬
zeichnung übeeeciehen. verleihen поднасям му. таиим му
отличие, иаг’ридя; © Kueeiveeheift als Aueze1chnnng
verwenden употребявам курсив, зя ди изтъкна нещо;
© veralt. ihn mil Auez.e1ebnung behandeln отнаггям се*
към иего с подчертано eпнмрпце, с подчертана почит;
© niemand von Aneze1chnung никои ог тиятеице
auszlthen ihn ganz. bis uufs Hemd 3^/11114 съ¬
блича го гол. смъквам, събличам му и оцтяга от гър¬
би. обирам го; || umg. das zieht tinen ja die Stiefel aus
(гоеи е) много неприятни работя; || ihr Gesang zieht
einen die Stiefel aus тя пее ужисио; • - - tinen Nackten
kann nun nicht uuszieben събличам ия голия ризата,
събувам ия босия цървулите: ия ro.лцд ризи-и и ия
босия цървулите ие можеш ти вземели; © umg. zieh
dich erst mal aus съблечи се по-нипре*т. сияли сш пал¬
тото;© den Schlüssel (uue dcm-Scbloß). den Degen (aus
3er Schilde*), das Unkraut, den Tisch auszichen изваж¬
дам. измъквам ключа от - ключалк-ги, сабята от нож-
нинр|р; изскубвам, цзтоьтeям плегие*. (бурени); раз¬
тягам мисята; .. ihm ein Haar, den Zahn 3^/111111 из¬
скубвам му косъм; изиижтим му зъб;© wichtige Siel-
158 Auszug
len, cin Buch, einen Sehr1fisi111cr auszlrhen появд из¬
вадки ия важни места; предавам еьдъожяпието ия
книга; появд извадки от писател; ф Drogen mli Al¬
kohol übergießen und auszieben тянивям билки c ал¬
кохол и изиличам екстракт от тях; ф 311 Quadrat¬
wurzel auszieHin вадя корен квадратен; ф eine Linie
auszlelen тегля нцнцд, повтарям я с туш; ф Tilg dünn
auszielen разточиим тънко коря; ф der Sioff zieli e1eh
aus платът се развлича, разтегля
Auszug, der — einen Auszug (aus einem Buch, aus
3er Rechnung) machen, a1/iri1ge1 правя извадка, из¬
влечение. от книга, извлечение .от сметки; ф bibl. der
Auszug des Volkes aus Israel . (Ägypten) преселването
ня цзряелтянцте от Египет; -ф ibm etwas im Auszug,
in Auszügen milleilin съобщавам му иещо и извадки;
ф einen Auszug 3tr Arbeit veröffentllcHen публикувам
кратко съдържание, резюме ня труда
Auto, das — auf iln Aulo epae11 пестя зи (тя си купя)
яитомобил; || das Aulo ist übbrholungsbbdüeflig. repa¬
raturbedürftig автомобилът се нуждае от попрявкя,
ремонт; j das Aulo isi in (zur) Reparatur автомобилът
е иа попрявкя, иа ремонт; || mit dem (1ш) Aulo fahren
пътувам c. в яитомобил; || Aulo fulren кормувям; ка¬
рам коля, яитомобил; || 3us Aulo linken. lanken управ¬
лявам, шофирам, карям коля, кормувям; зареждам
котятя с бензин; || in 3us Auto sielgcn, e1eh (Akk.) werfen
кячеим се. тръшиам се и колят;; || aus dem Auto stei¬
gen, umg. klettern слизам, измъквам се от автомобила;
|| ihn mli dem Aulo mil1ehmen вземам го c колата.
качвам го и автомобила си; || er batic eine Panne mit
• dem Auto, ist mil dem -Aulo verunglückt колита му се
повреди, претърпя повредя, случи му се автомобилна
кятас-ооря, претърпя -яетомобилня злополука; тяги-
ня, пострада при яетомобилиа катастрофа. злополука;’
|| nll dem Aulo 1ш Scblamm sieckenbleibtn затъвам c
колята, аетомобиля и калта; || Autos Htrsiillin про¬
извеждам. фябрикуеям аетомобили; || 31е Zulassung
für 3as Auto bri der VerkeHrspolizel beauftragen по¬
давам молби. заявление зя правоуправление при КАТ;
|| das Auto übcrholi den Kraftwagen, blegi Huch links
ab. wtndti, nimmt 31e Kurve автомобилът изпреваря
камиона, завива иалдeо, обръща, иземя зяеоя; || das
Aulo bremst, stoppt. hält an автомобилът иямаляия
скоростта, заб-ея ходя, спира; || das Aulo Cum in
Scbliudern, überschlug sich, balle einen Zusammenstoß
автомобилът започва тя се занася, се обърна, се сблъ¬
ска с друга коля; || ein Auto reparieren, vollständig übcr-
bolen ремонтирам. поправям основно коля; || unler das
Aulo kommen попадам под копелетата ия автомобил;;
|| das Aulo bal sic übte/aHet1 - етятц я, стъпка, смаза я
автомобил; ф er guckte wie ein Aulo той облещи очи
като яeтомобцлнц фарове
Autogramm, das — Autogramme sammeln събирам
автографи
Automat, der — eine Münze in . den Schlitz dis Auto¬
maten werfen хвърлям моиета и цепката,отиоря ня
автомат; || Zigaretten aus dein Automaten holen купу¬
вам си цигари от яв+омята; || cincn Automaten für
Zeitungen anfel111c1 поставям. иистянирям автомат зя
вестници; || 3er Automat funktioniert nichi, ist außer
Betrieb -в-ом-тът не работи, ие функционира, е раз¬
вален; ф s1e1e1lös, willenlos wir iln Automat sein без¬
душен, безводен съм като аетомят; || mit 3er Präzision
етм Automaten arbeiten работя прецизно като авто¬
мат
Autorität, die — eine шed1z1nieeH1, wissenscHaftllcHi
Autorität sein голям специалист, разг. голямо величие
съм в медицината. науката; || eine Autorität in eeineш
Fach. auf dieeeш Gebiel sein авторитет съм и специат-
иосття си. и тая област; j er gilt als Autorität in 3i1ebn
Fragen той минава зя авторитет по тия въпроси; || er
ist für mich keine Autorität зя мене той ие е никакъв
авторитет. ие представя никаква величина; ф Auto¬
rität genießen радеям се на авторитет. ползувам се с
авторитет; || scinc Autorität wahren пазя авторитета
си; || an Autorität gewinnen. elnbüßcn пететя авторитет,
губя от аеторитета си; || siel (D.) Autorität verschaffen
създавам си авторитет; ф ihm gegenüber Auiorltäl
haben имям -игори-ет пред иего; || große Autorität bri
ihm b1e1lztn, genießen имам. радвам се ня голям ав¬
торитет пред иего; || ibn scinc Autorität füllen lassen
оставям го да почувствува аеторитета ми; |j ich treib
mit meiner ganzen Autorität für etwas cin застъпвам се
c целия си авторитет, тянягям целия си авторитет за
иещо
Avance, die — ihm Avancen machen давам му аванси
Avec, 3tr — veralt, mit (einem) Avec със замах, ловко.
изкусно
Axiom, das — ' etwas zum Axiom erleben- издигам
иещо и аксиома; || ein Axiom aufeie111n устаиоияиам
аксиома
Axt, die — ibn mit dtr Axt erschlagen съсичам го,
убииам го с брадиатя. еекцрятя; ( bibl. die Axl an dir
Wurzel legen пристъпвам към изкорендияпе+о иа зло¬
то; ф der Axl (3er Hucke) einen Silri dreien, suchen,
finden търся, намирам повод. иячин;' способ, търся,
иамирям иа крушката опашка; <$> wer der Axt einen
Stiel sucht, fin3rl einen който търси повод, лесно го
иамира; мътиш ми, не мътиш ми, ще те изям; <$> die
Axt 1ш Haus trsparl den Zimmermann (Schiller) брад¬
вата в къщи замества дърводелеца
И
ЪьЪа-Kindersprache — 3us isi baba това е яки,
якаио
babbeln umg. — das Baby babbelt vor sicb bin бебето
бъбри, номотц; ф dann babbelte er ctw^s von seinen
Miinungsvirscliedenheilen mli ihr тогава гой започна
ти дърдор^ тя бърбори нещо зя разпр-Биите си с нея;
|| sic babbelt gern тя обича тя бъбри, бърбори, Тодори
Babbelmaul, 3us — ein .Babbcimaui sein голям бър-
борко, дърдорко съм
Babbelwasser, 3as — viel Babbriwasser getrunken ha¬
ben дрънкам, плещя миого, разче^ам си ус-и-и от
говорене, меля като празна воденица; чеша си езика,
откачият ми се ченетата от дрънкане. говорене
Baby, 3as — ein Baby erwarten очаквам бебе; || rin
Baby isi unterwegs, isi ang-kommen ще имам бебе, има¬
ме си бебе; || du bist doch kein Baby mehr ие си вече
бебе, дете х
Bach, 3er — ein reißender, eieeeln31e, murmelnder Bacl
буйна рекичка, дии поток, порой; ромолещ. клокочещ.
ромонещ поток, ручей; || Зсг Buch rauecHi, braust. nur-
meli, flüstert потокът. поточето шуми, шурти. бучи.
ромони. шепти; || über 3en Buch springen, sitzen пре¬
скачам потока,. рекичката; ф übertr. über den Buch
springen хвърлям топа, обръщам петалата; || Bäcir
von Tränen потопи от сълзи; || ein Schlug in den Buch
дупка въи иодатя; || er ist über den großen Buch той
отиде и Америка. отвъд океана; -> übcrm Buch woincn
auch Leute ц хората са срря, има и други хора на тоя
сеят. ие си само ти. и другите имат мозък и главата;.
<ф> du wo der Buch gibrunni bat und mil Stroh gelöscht
worden ist и страната на приказките (там, където са
угасили пожара в реката със слама); -- auch 31е lang¬
samen Bäcie fließen ins Meer и бяини . реки се иливат
и морето; <$> kleine Bäche machen große Flüsse капка
по капка вир стяия; зърно по зърно погача стявя; от
ситии парици стрият жълтици
Bächlein, 3us — - ein Bäcllcin ffllcien und in den
Riiln füllen от трън, тя ия ' глог. бягахме от дъжд.
сполетя ни град. който бяга от дъжд, ия грят няни+я;
бягахме от оси. пянетяхме ия змии
Backe, die — dicke Bucken haben имям пълии, розоии
страни. бузи, кято пумпал съм и лицето; || eine dicke,
geschwollene Buckc Huben етряиатя ми е подута. отек¬
на; боли ме зъб; || er hat Bucken wir iln Hamster. wir
e1n.r11fbe Apfel има дебели бузи. като червеня ябълка
е и лицето; || dic Backen aufb1aebn. aufblälen издувам
бузите; У mit vollen Backen kauen дъвча c издути бузи.
c пълна уста; || nil vollen Backcn in 31e Posaune stoßen
говоря надуто, важно, високопярио. с виеокопярни,
надути фрази, изрази; || er nimmt die Backen voll той
се сиалц. преувеличаия, надува нещя+я; || er strublt
über bcidc Backrn той се усмихва блажено. лицето му
сияе а- радост; II ihm die Buckln eir1ich11n гянд го по
бузите. страните; ф ibn in dic Backcn kneifen. zwlckrn
ощипиам го по бузата. страната; || ihm einen Kuß auf
dic Backr geben целуи-м го. давам му целувка по бу¬
зата; || ibr laufen, strömen 3ic Tränen über die Backen
сълзите се стичат по страните й; || dem kann nan das
Vaterunser durch die Backen blasen пя го духнеш ще
падне; душата му под носа; с-мо кожа и кости е;
светят му ушите; едвам му кожятя костите държи;
душата му е до зъбите; просветнал е кято светия; ||
umg. au Bucke — au Buckc, mein Zahn олеле, зъбът
ми; я виж ти каква изненада; просто ди ие повярваш,
да ие очякияш; я виж ти, я гледай ти; леле, нене, мале.
мяне, дръж ме пя ие пятия; нима; да се ие вити макар.
Отначало като израз на болка при вадене на зъб или
получаване на плесница, впоследствие в знак на учуд¬
ване или на приятна или неприятна изненада
backen1 — ici backte (buk), Hube g1ei1rn Brot. Kuchen.
cin Huln gebacken ичеря пекох хляб, правих сладки.
изпържих кокошка; || eeineI1 einen EierCuclcn backen
изпържиим набързо едия прнячинкя; umg. osfmitteld.
Schliff |SeiI11f) backen — сладките. ми остават недопе¬
чени, kнисяви, глетяии; || übertr. damit wirst 3u bcl iim
Schliff backen c тов; ще претърпиш неуспех, ще уда¬
риш о камък, ще останеш и; сухо при иего; иямя ди
те огрее иищо при иего; ф du mußt 31r deinen Zu¬
künftigen №1 backen 13—1 трябва пя си изпишеш,
поръчаш мъж, бъдещия си . съпруг специално зя тебе,
по теой икус (подигравателно за младо момиче, което
много избира); ф der Kuchen muß 20 Minuien backen
сладките трябва пя се пекат 20 минути; || das Brot
bäcki, Hal (ist) nicii genug gebacken хлябът се пече, ие
е достатъчно изпечен, е недопечен. клисяи; <$> ihm isi
sein liizics Broi gebacken тни+е, минутите mv ся пре¬
Bad 159
броени; изпята му - е - песента; прочетена . му е молит-
иата; носи тямяна под поер си. и ушите си; опечена
му е питата; изял си е 'хляба; || dem -isi sein Brot ge¬
backen участт; му е решени, подписана му е присъ-
дитя, иямя да се отърве, измъкне от пякязяиието,
свършено е с него; изял си е хляба; || ein frisch ge¬
backener Elemann новоизлюпен, новоитпечен съпруг.
младоженец; || ein neu gebackener DoCior току-що про¬
изведен доктор
backen2 — dir Schnei backt, backt sici an die Schule
(an den ScHulen) снегът лепне, се лепи по потме+ки+е;
|| Huare sind vom Blui an die Haul gebückt косми ся
зянепняни. са се зрнеnини от кръвта по кожата; ф
backen blciben оставям дя повтарям клася; шег. ми-
ияиам с едии чии напред, оставам дя търкам чиня
(от buck = zurück)
Backenknochen, 3er — ein Gesicli mit vorspringenden.
spitzen Backenknochen лице c издадени, остри скули;
еkунесто лице; || dic Backenknochen traten bcl ihr Hervor
(beruue) скулите й бяха издядени, изпъкнали напред
Backenstreich, der veralt. — 11ш einen Heftigen Buk-
Cinstrelcb geben, vbesbtzen зашивам му едия силия
плесница, едии силен ш-м-р
Bäcker, der — Broi beim Bäcker iolen купувам хляб
от хлебаря; || das ist wie beim Bäcker 31e Simmil тои;
си имя определеня ценя (както кифлите при хлебаря);
«ф- dem besten Bäcker verdirbt ein Kuclen и и-й-добрият
майстор може пя сбърка иеднаж; ф bbse1e zum Bäcker
als zum Apotheker по-добре си харчи парите за слад¬
киши, отколкото за лекарства
Backobst, 3us — umg. dankt für(s) Backobst Оляго-
п-ря за това; нямам нужда от иего, не ми трябва;
търкай си го и; главата; дръж си го; ие ми трябва иа
баир лозе, беля ия тляия+р, от мечка ремък
Backofen, der — Ни ist es warm wlc in einem Backofen
тук е горещо като и пещ; топло е кято и сямям; ||
gegen den Backofen gäinin (juppcn) оказвам безсмис¬
лена, напразна, безполезна съпротивя (опитвам се да
отворя устата си повече от пещта); | er isi Hinterm
Backofen niclt weggekömш1n ие познава светя, ие е
направил крачка иъи от стаята, остяпял е там. гдетс
си е бил. ие е мръднал крячкя напред
Bad, das — ihm rin Ba3 (zurechi-)maeien. richten,
rüsten, bereiten приготвям му банята; ||. übertr. ihm cin
|eciI1шшee) Bu3 unricbitn, r1ehten, (zu)rüsicn, |zu)ricit11
иадробявам му някакви кяшя, въвличам го и беля,
трпрлврм му огън, беля иа тлрeртр, причинявам му
беля, бедя, неприятност; || iron. ihm das Bad segnen
блртоеляeдм му банята; разг. сгряе-м го. сгрявам му
гърба, ирмествам му кокалите. иап-риам му кашли¬
цата; сеетя му маслото; || das Bad austragen (ausgießen)
müssen опирам яз пешкир;, кирлиии+е ризи; виж aus¬
baden, austragen; || das Kind nit dem Badr ausschütten
заради бълх-т- изгарям' юргана; изхвърлям и детето
с мръсната вода от коритото; покрай къклицатя из¬
хвърлям и житото; ф ein Bad neimen окъпвам се.
изкъпвам се, правя бяия; || ins Bad stclgin илиз-м иъи
вяиятя; || aus dem Bad steigen цзлцтрм от вани+я; ||
anginilncs Bud: честита баня; приятна баня; || rin
unverhofftes, ' unerwartetes Bad . durch cincn Regenguß
bekommin окъпвя ме дъждът; ф einem Kranken Bäder
verordnen предписвам ня болен бани. балнеолечение;
|| ins, in 3us Bu3 gehen отивам иа бяия; ф ins. in iln
Bud гсГ-п, geien о-ие-м ня бани (за лечение); ф slci
(D.) ein Bu3 ii1r1chten построявам си. направям си
160 baden
б-ия; II eine Wohnung nli Bud жилише c б-ия
baden kalt, warn, Heiß baden окъпеим се в, със
студени, топли.-горещи иотя; || er ist baden gegangen
той отипе ия бяия, пя се окъпе; || 1ш Fluß. im Freien
baden къпя се и рек-ти. ия открито, ия плаж; j| icl
habt gerade gebadet току-що се окъпах, -тъкмо излизам
от баняли; || umg. 3u bist woll als Kind zu heiß gebadet
worden мий че ие* си с всичкия си. иещо ги мърда ия тебе
(като дете трябва да са те къпа.ш във вря.ш
вода, та нещо ти .шпева); © sic sah aus wie eine ge¬
badete Mass, Katze гя прцтцтрще ня мокри кокошки,
мишки; || er war in Schweiß gebadet той бе облян. окъ-
пии и пот, вир-вота, пот се е-цтрще по него; l| ihr
Gteicbt war in Tränen gibudti тцието й бе обляно,
потопено. окъпано и сълзи, тя бе потьнрнр и сълзи;
|| in Licht gebadet окъпан, облян от светлина, потопен
и светлини; || wie gebadet кито окъпан, мокър по кос¬
тите, вир-вода мокър; || seine Hände im Blute baden
оц-пиим ръцете си с кръв, окь>оeрeям ги, потопявам
ги и кръв;© umg.. dial. etwas gebt baden иещо пропит;.
отиии ия баня, и; кино, по дяволите. се оеуетдeр, не
излиза нищо ог него; || 3ubti gelsi 3u baden ще се
0язотрроeрш, ще изпитиш, ще преживееш ортотаоо-
еяние. ще остинеш орзочрооирп от тоеи; ще хлътнеш.
ще се* излъжеш, ше те портд- ия бяия, и; кино, зи
зелен хайвер; li wienerisch geb baden прив ти път (бърз
ги кои); измитий се оттук', хийте, много ти здраве;
хайде, друм; иди ни бяия. и; кино
Buder. Зсг - - Bischof oder Baair владики (няр) или
пъпар (говедар); кога ще е грртр, рошави пи е; или
иещо свястно, или по-добре нищо
baff ich bin einfach baff vor Staunen, Verblüffung
като ударен съм и 1'.'^;+;, поразен, изумен. прос+о
емрдп, етцсяи, стъписан съм, киго втрещен съм ог
учудване*. смайване; И 3а blsi du btslinnl buff имя па
се чудиш, д; се чудиш и мреш, пи се звериш; ще за¬
немееш, ше останеш с отворена усти от учупиане,
етцсeипе, смийияне
Bagatelle. die so viel Aufregung um eint Bagatelle
тонковр нерви, шум, тревога зя иищо и никакво, зя
едиа дреболия; I1 die Wunde war nur eine Bagatelle ри-
ирти бе дре*бшя р-бо-и, само една дррекотццр; || dus
isi doch keine Bagatelle mebr тоеи не е дребни работа
иече. ис е* дреболия, ие е иече игра; © ciwas für eine
Bagatelle verkaufen противим нещо и; нищожи; ценя,
ия безцелиш;;, тиеим го просто без пари. колкото пи
се киже, че съм го пропил
hugule1lieitren wir wollen 3en Scbadin, 3ie Gcfubr,
den Vorfall nlcbi bagatellisieren нека т; не оми.,лои;-
жрвяме зигубитя, вредята, д; не подиеияврме опис-
пое--а. значението ия този случай, и; тази случка, пя
ие смятиме загубяти, опасността, случката зя дребни
работа. зя. няк-кв- дреболия, зи нещо дребно
Balm. 31е ich faire, e1iee (auf), mil der Bahn пь1 увям
c (по) илик;, железницата; || etwas per Bahn, mli 3tr
Bahn eehieCtn. befördern порщрм нещо c, по е.л-ка; ||
ich bringt, begleite dich zur Bahn ще те з-веда, при¬
дружи ия (то) 1 яр-та; || ich holt 31c1 von 3er Buhn ab
ще re тркрм, посрещи;, и; гар-та; || an 3ie Buhn, zur
Bahn geben отивам ия тро—, ня -оамирйпатр спирка;
сгаирм служещ по железниците, ст-ерм железничар;
|| er ist bri (an) 3er Buhn angteitI1i той р-боти и же¬
лезниците. е железничар; II ich war un 3er Bahn бях
ия грор-я, ни влака, ия тримерни-та спирки; © wann
fährt, gelt deine Buhn cor - ' з-минаи-. тръгва трaмвядт
ти; || 31t Bahn benutzen, erreichen, veepaesen цзползт иям
тр-мв-я, качвим се ия тормврд, вземам, пропускам
тримеря; || 3ie Bahn latle cincn Zneunn11elöß (mit
einem Auto) трамваят се сблъска c яитомобил; || es ist
eine Bahn 3^8-/311-1 едиа тормeрйпр кола не р-бо-и,
е извадена от движението; || er ist aus (von) 3er Bahn
gestürzt гой пити; от траме-я; || ' von 3er Buhn über¬
fuhren w-raen сгизия, прегазва, емятквр ме тримерят;
© Bahn frei пътят е свободен; карай; дайте, иапр-вете
път, освободете пътя; ирnорвете, сторете място; || die
Bahn frei machen премрсирм пречките от пътя, орт-
<1иствям пътя; || reine Bahn прочиствам, оРT-
чистиим пътя, премрсвям, отетояпдeрм пречки, не¬
доразумения; || die Bahn vom .Se11ct /rellalten рятчис-
тиим пътя от сняг; || ihn freie Bahn geben, ee1affen
дяеям му свободен път, порвд му път, освобождавам
пътя му; открии-м му широко поле, широки възмож¬
ност зя дейност; || /геГе Bahn den Tüchtigen дайте път
и; способния; || ibm 3ic Bahn ebnen, vteeperee1 про-
пояидм му, зрпретирм, преграждам, зр-eродм му пъ-я;
нцшрeaм го от възможността др и-претви, пя се 0РT-
вива; © auf Зсг rechien Bahn (auf ece1iee Bahn) —ш
ня прие. приицтеп път съм; || iln auf die rtclle Bahn
bringen извеждам го ия порвцд път; || die recllr Bahn
finden прмцорм, откривам порицд път; || eTwas in die
ric-lllge Bahn (in richtige BuIici) lenken отееждим, из¬
веждам нещо ия появцд, порицнпцд път; || aus der Bahn
gleiten пеорйнцорм, nодхльтвям се, излизам от релец-
ie; || ihn aus 3ег Bahn bringen, wtefen, schleudern из¬
хвърлям го от пътя, от релсите. от пистата; Ц ihn aus
3сг gtwolnitn Buln bringen, reißen - откъси-м го, из¬
тръгвам го от обцтрйицте релси, от обикновения му
ничии ия живеене, ня жииот; иияедм разнообразие и
жиеоти му; || in die gewohnlen BüHici zurückC-bren
връщам се пик и етроцте релси, и обичайните релси,
към етроцд начин ия живот: || von der gewohnten Bahn
abweie1en откнрпдм се от установения си начин ия
живот', наруш-вам ус■арпоиепця си ред, уетяновепятр
си поотрямя; || aus Leben Cum wieder in gereg-llt Bah¬
nen животът тръгни пак по редя си, влезе пак и обикно¬
вените си релси; |i auf eine ec1i1f1, abeehüesigt Bahn
geraten, Conmen подсньтвям се, тръгвам по
крие, (цр)пядонеп път. по прклоиеир, хлъзгава, ня-
долни пноекоет, по стръмно надолнище, попапим ня
стръмно, сньтгрио и-долнище; || sici (Akk.) auf einer
schiefen, abschüssigen Buhn befinden иървя по крив път,
по стръмно, прдонпо. хтъттрио пядолпцще,' по пякно-
неия плоскост; i| Bahn breehe1 поопояидм, пробивам,
път, пъртини (и прен.); енртрм началото ия нещо, въ¬
рши пионерско дело; || neue Bahnen euc1tn, ihm weisen
търся, соч; му ноеи . пътища; || icl breche mir Bain
durcl dit Menge поопорвдм, пробивим си път есред
тълпят;: ü ein Talent bricht e1e1 Buhn тялритът си про¬
биви пъа', се прнргя; || -шег neuen Ane1e1t Bahn brechen
панатрм, поокроeрм иое възглед, стриим пионер иа
иов възглед; || auf der bitriienen Buhn bleiben вървя,
движа се по утъпкипцд път; || 3it Buhn bttetttn явявам
сс, тяе-риам, цтетъпирм се ня пистята; . || ihm 3ic Buhn
abgiwlnnen цтпоеиродм го, побивам предиии; пред
иего; © -iwas auf die Bahn bringen повдигам въпрос,
отварям думи зя иещо, соетрвдм го ни дневен ред;
въвеждам го и; моди, и употреба, пускам го и обря-
щеиие; || -iwus isi auf 3-г Bahn иещо е ия път, и пот-
ю-оики, и процес и; осъществяване, върви по редя
си; @ etvue auf 31- lange Bahn seizen, zielen отнртрм,
п0отркрм. пров.лич-м, биия нещо; © für 3en Rock
w-ratn drei Pu11t*n дtbrunc1t зя полята са необходими
I' ри пнртя, три ширини; © 31е Buln 3-г Gteiien-, des
BaU 161
дите; гладката повърхност на пякоиянпятя; траекто¬
рията ия грянат;
bahnbrechend — eine bahnbricHinde Erfindung откри¬
тие c пионерско. революционно тпячепие; откритие. '
което чертае нови пъ+ищя, ' епосатпо, пионерско
откритие
bahnen — einen Wcg bahnen прокарвам, пробивам.
проправям път; пряия пъртини; || ici bahnt mir, 1Н
einen Weg durch das Gedränge пробиеям си, проправям
й път през нявянииятя; || ihm den Weg bahnen про¬
правям му. почиствам, подготвям му пътя, правя пър¬
тина зи иего; © gebalnie Wege прокарани, утьпкяиц,
разчистени пътища
Bahnhof, der — zum Bahnhof gehen, -fairen отииям
пеш, c превозно средство иа тяоятя; || ihn zum Bainhol
bringen закарвам, изпращам . го ня гарата; © sic am
Bahnhof erwarten, vom Bahnhof abioi-1 очякиям, по¬
срещам я иа тярятя; || wie weit isi Cs zum Bahnhof
колко има до тярятя; || auf wtk:HtM Bahnhof .kömmt
sic an ня коя гара пристига тя; © Bescheid am Bähnhof
wissen зиря, умея д; се епряeдм с хората. тя се опра¬
вям и животи, отр-к-и съм; © umg. cin großer BahnHof
тържествено посрещане, голям, тържествен прием; ||
ihn mil großen Bahnhof emp/angtn посрещам го тър¬
жествено, царски. устройвам му тържествено, царско
посрещане, тържествен прием; посрещам го. с големи
дяпдяпцц; || einen großen Bahnhof für iln btreilen пряия
големи приготовления зи посрещането му; || von clnim
großen BahnHof abebH1n отказвам се от големи при-
тотовнепид, от тържествен прием; ие си правя, съз¬
давам миого труд зя посрещането, приготвям . скро¬
мен обет, скромна вечеря; © umg. ich virsteil immer
nur Bahnhof нищо ие разбирам; не разбирам нищо от
това, което говориш, което искаш па кажеш; приказ¬
вай си, колкото щеш. искаш; приказвай си, яко искаш
до утре; хич ие си даиам труд пя те разбера; дя пукна,
яко разбирам иещо
Bahre, die — iin auf die Bahre legen поставям, по-
нятрм го ня носилки-я, ня тяотя, ня кртярянкртя; ||
lin auf einer Bahre foellragcn, wegteugtn отнасям го ия
носилки, ня тарги. ня кя+яррнкя; <ф> von der Wiege bis
zur Babre от люлката до гроба
Bajonett, 3us — sich (Akk.) auf die Bajonette stützen
крепя се ия щик;, ня военната мощ; || mit aufgepflanz-
lem Bajonett със з-тъкият, и-бучеи щик, нож
balancieren — auf einem Bcln, . etwas auf der Hand, auf
dem Kopf balancieren крепя се. пазя равновесие ия един
крик; брляпсцррм иещо иа ръката, ия 'лае-г; си; ©
zwischen den Parteien balзne1erin брляисцоям межту
партиите, мъча се да запазя (една) средия нцнцд меж¬
ту тях
bald — komm bald wilder ела скоро пик; || bist du
wohl bald silii ще млъкнеш ли ияй-сетие, няй-поене;
ще си затвориш ли ияй-сетне устата; || das ist bald
getan, wird bald getan sein тов; ще стяие иедиятя, ще
бъде след малко готово; || ist es bald so weit скоро ли
ще стяие; ще бъдеш ли скоро готов; || (na) wird’s bald
хайде де; още ли не си готов; побързай; || das Commi
so bald nicht wieder такоеа иещо ие се повтаря често.
не се случва често, всеки теи, се - случи; ветииж ия сто
години, такива случаи се удаеат рядко; такъв случай
етия ли ще ти се удяте, ще ти се претстявц скоро.
втори път, още иедняж; || das ist bald 8—381, über
scHwer getan лесно е па се каже такова иещо, но трудно
(мъчно) е да се направи, изпълни; || umg. auf bald то
скоро виждане; || ich bälte bald -iwus gesagt з-мялко
щях да се изпусна да му го к-жа; ия устата ми беше
Н Немско-бъшарски фразеолм ичен речник, т. 1
да му го к-жя; едва се въздържах др ие му го кажи;
дя 'ся жиии. - предни зъби; || er wäre bald gestorben той
почти. зямРнко, без малко. едия - ие умря; малко оста¬
вяше (нцпсияще) дя умре; j das köeliii mich bald fünf
Mark тоиа ми струва почти пет марки; © junger Liieee
per (für) bald gesucii търси се млад учител; постъпияие
ветирга; © шögliebel bald колкото се може по-скоро;
и няй-скоро иреме; || das sollte sehr bald. eCc1i bald,
mög11eiel bald. so bald als (wie) möglich gisciricn тов;
би трябвало да стяие ветнятя, миого скоро, и няш-
скоро иреме, колкото се - може по-скоро. по възмож¬
ност по-скоро; © bald darau/ (danaci) скоро слет тоиа;
|| umg. je bälder, je 1111x1 колкото по-скоро. толкова
по-тобре; © er isi bald Hier, bald dort той е ту тук. ту
тим; || te spricht bald so. bald so той говори иедияж
(ту) тъй, иедняж (ту) 'иначе; говори и.иако и тако; ||
sie wurde bald roi, bald blaß тя ту почервеняи-ше, ту
пребледнявяше, менеше непрекъснато боята си; bald
dies, bald das ту тоиа. ту оиоия
Bälde, die — in Bälde и скоро иреме. и иетилечно
бъдеще ■
Balg, der — einem Tier dcn Bulg ubziiien. über dic
Olren zlcirn одирам кожата ня животно. смъквам
кожата му; <ф> slirbi 3er Fucls. so gilt der Bulg умре
ли лисицата, остава кож'ата й; ие съществува опас¬
ност да се загуби исичко; исе ще имя някикия полза,
обляга; © seinen Bulg /üllrn напълвам. натъпквам тър-
буха, меха си; || umg. ich Habe eine Wut im Bulg кипя
от тпдв; || ihm auf den Balg rücken притискам го на¬
тясно, до с+еир+я; || lim den Bulg eircieicln подмязиям
му се, покарерм му се. умилквям му се. лижя-мяжя
пред иего; ® die Bälgc ircien, zielen натискам педалите
ня органа. разтягам акордеони; прен. иършя механи¬
чески, бездушни работя
Balg, der, das umg. — /eteH1 Bä1gc(e) пихялпи дечур¬
лига, гямени, уличници. немирници; || so ein ungezo¬
gener Balg. -ма че невъзпитано, непослушно дете. такъв
немирник, пялаиник; || er isi cin allerliebster. kleiner Bulg
той е много сладко бебе. малък. сладък пянявник,
немирник, разг. сладурче, слатурин
Balgerei, die — es instand, entspann slci cinr Balgerei
стан; сбии-не, сборичквяне; || cs kam zur Balgcrcl стиг¬
на се то бой, сбии-не. сбиха се
Balken, dir — bis an die Bulkin springen сkроям то
таван; (от р-дост); || sici (Akk.) an einen Bulkin klam¬
mern залавям се. вкопчвам се за грети; '- Wasser Hal
Ciine Bulkin вода греди няма; води и огън хитър ие
гледат; огън и водя ся добри слуги. ала страшни гос¬
подари; и огън лош е. ио от иодя пази боже; който
се бои от водя, ие стаеи моряк; j bibl. was e11i1st du
aber einen Splltlir in 3111— Bruders Augc, und des Bal¬
kens in deinem Augc wlret 3u nicht gewahr а защо гле¬
даш сламк-та и окото ни брата си. пък гредата и
своето око не усещаш; || ег. sielt den Splitter im fremden
Auge. aber nlchl drn Balken im eigenen той вижда етрм-
кя+я и чуждото око, ио ие вижда гредата и собстве¬
ното си; вижда пяй-мянкця недостатък и другите, я
е сляп зя сиои+е собствени педостя+ьиц; съди прека¬
дено строго зя другите, я е еиитхоти+енеи към сеое
си; ииди б-б- иглата, - не ииди копита; || - er lügi, daß
slci dl- Balken biegen лъже, тя се къси, лъже няй-бет-
срямио, няй-нятло, лъже кято съдран, провялеи. Из¬
разът почива върху представата, че от тежестта на
лъжите му гредите започват да се огъват
Bull. 3cr — Ball spielen играя ня топки; || Wind und
162 Ballast
Wellen spielten Bull mli unserem Booi вятърът и вълните
си играеха с нашита лодка, я потсвърндся кито иг¬
рачка .няеям-нятям; || er wurde umH-rg-wöef-n wic ein
Bull той 'бе подхвърлян нясрм-иятрм кято футболна
топки, кято играчки; || ein Bull ee1nbr LeidenecHu/l1n
sein безводна играчки ия страстите си съм; || um Bull
sein. bleiben ред ми е д; хвърлям топката; прен. ие се
отказвам от игр-ти, продължае-.м дя играя, продъл¬
жавам работата. ие прекъсвам разследването, де се
оттеглям, предприемам постъпки; || lim den Bull zu-
ep111en, zuwerfcn, zuscileudem подавам - му топката;
подхвърлям му въпроси, подпомагам го, поощрявам
го към разговор; || 11г werft (spicli) euci gegenseitig die
Bälle zu иие взаимно си подпомагате, си подготвяте
рибо-ати, си подхвърляте топките; сялиятжиятр зи
бозаджйятя сте; || einen Bull weefen. schlagen, vereeila-
gcn хвърлям, удрям (запращам) топка; хвърлям я на¬
криво, погрешно, вън от понето; || 3en Bull (ab-, auf-)
fangen, ins N-lz scilugen, ins Tor befördern. schie¬
ßen, placieren улавям, хващам, задържам топката; пра¬
щим я и мрежат;. стрелям я въи вортятя, вкарвам
гол; || einen Bull mii dlm Kopf nehmen удрям топката
c гтяия+я; ф dtr Bull suchi den guten Spiller всяка
р-бот- си търси (иска) майстора; ф auf einen Bull. auf
Bulle gihin - отивам ии бил, ходя ня балове. посещавам
балове
Ballast, der — BaUasi abwerfin. über Bord weeden
изхвърлям баласт, излишен -ои-р (от борда); || 3as
ist doch nur Bullasi, bildet nur Ballast това е с-мо ба¬
ласт. излишно бреме, излишен товар; || damit lädst
(ladest) du dir nur Bullasi auf c това се натоварваш
само с излишен б-лист. товар, вземаш излишно бреме
иа иратя си; Ц ici bin dir dabei nur Bullasi само ще ти
преча, ще ти бъд; излишен тоеяр. излишна тежест.
само ще ти бъда " и тежест ’
ballen — mli g-bullicn Fäusten zue11en, daslii^n
(müssen) гледам, и-блюдии-м, стоя със сиити и джоб;
пее+ниии; || mii gebullier Kru/i, Energie, Macht със спло¬
тени ецни; с концентрирани енергия. мощ; ф cin gr-
Ь^И-г Stil, eine geballte AuedrueCeweie1 сбит, стегнат
стил; сбит ничии ня изказване; ф die Wolken bullen
slci облиците се трупат, тълпят. кълбят; || ein Gewitter
ballt e1eH am Himmel буря се извива. облаци се трупат
иа иебе+о; ф der Scinee ballt sici снегът се сбивя ня
топки
Ballhorn, Johann — v-rb-ee-ri durch Jobunn Büllhorn
(verballiöenl) поправено от Йохяи Бялсорп; влошавам
иещо, имес+о т; го поправя, рази-лям го; пряия, иа-
ияедм погрешни попряики; вместо ди изпиши вежди,
изваждам очи. Балхорн (1531—1599) бил печатар в
Любек. В новите уж поправени и подобрени издания
той нанасял погрегини поправки, така че те станали
по-лоши от първото издание
Ballon, der — einen Ballon aufsielgen 13—1. auf1aseen
пускам балон; || umg. ihn wic einen Ballon iöebg1H1n
lassen вдигам го ня балон; ф umg. einen Ballon buben,
kriegcn чериен съм и лицето; ставам червен и лицето,
почервеиявим кято ряк, божур и лицето; 1Нш eins auf
den Ballon geben цапвим го по гтриятр, тикиати; || eins
uuf den Ballon bekommen, Crlcgen цапват ме, ияпяр-
досият ме по тлрвртя, тиквата, кратуната; рридврт ме
и тляиятр; || er but den Ballon voll тлявятя му се е
надул; от грижи
Balsam, 3tr — Balsam ' auf, in dit Wunde gießen, Träu¬
feln наливам, сипвам, кипвам б-жам, елей и раната;
Ц Ba|san in die Serie leäuft11 наливам, капвам балсам,
целебен елей и душата; || 3us war Balsam auf meinen
SeHm-ez, für meine Ohren тоеи бе брлерм зя болката,
душата ми; || das goß Balsam in ihr wundes Herz тов;
подеШетиуeя кято б-лсам ня сърцето й; - die Zell isi
dtr bcsii Balsam, ein heilender Balsam времето лекува
исички болки, е пяй-тобридт лек
Bammel, 3tr umg. — (einen) großen Bammel vor eTwas
haben имям ужасен, невъобразим страх от иещо. саря-
суиям се ужасно от нещо. треперя пред мисълта зя
това
Banause, 3er — auf diesen Gebiet ist er ein Bunaus-
и тая област той е пълен невеж;. няма никакво раз¬
биране; || ег ist ein Banause той е ограничени 'гнявя.
огри^иичеи мозък, иямя никакво разбиране, никакъв
усет зя това. е пълен неиежи
Band, das — —13111 Bänder ins Huur flichlen впнитрм
копринени панделки и косите си; || 3us silberne Bund
des Flusses сребърната лента ия реката; || das Blau¬
Buna gewinnen спечелвам синят; неп-я (отличие за
най-бърз параход между Европа и Америка); ф das
laufende Band копиешр; поточна нептя; || am luu/tna-n
Bund arbeiten работя ня конвейер; || ег schrelbi BücHcr
un laufenden Band той пишег фабрикува книги серий¬
но. едно слет друго, кято ии конвейер; || beule gab cs
Ärger an laufenden Bund диес имам непрекъснато,
едио след друго само ядове; ф eine Rede auf Band
aufnthntn тяпцевям реч ия мртпцторопия лента; ||
etwas auf Bund speeeben правя мятниторонен запис ня
иещо, записвам иещо ни мягпитофоиия ленти; || ein
Bund besprecbtn, btepie1en записвам говор; си и; миг-
нитороипя лента; свиря прет мятиитороия, пряeд
музикален запис; |j rin Bund ubspielen, umspulen, zu¬
rücklaufen 13—1, löscien пускам мягпитороипя лента,
мятпцтороня, препяиииям я ни друга ролка, връщам
я обрятио, изтривам записа: II das Bund läufi. läufl ab
ролк-та се върти, лентят; се свършва; || cin beeprö-
eHenes, btsp1e1l1e Bund мятниторонен запис (ня реч, ня
музикално изпълнение); ®jibertr. vor Freude, vor Wut
außer Rund und Bund sein 'От радост, от яд иъи от себе
си съм; || außer Rund und Bund gcraien, kommen из¬
лизам иъи от себе си; побудн, пощрьkндл, пощурял,
рятлудувят, рязвинпдл съм се, лудувам кято бесен,
рятбееидл съм се. оязбесидeям се; пошоькндeям, по-
будирм; ф 3as 8-1^18- Band духовната връзка; || poet.
dl- Bande der FrcundscHaft, der Liebe, des Blults връз¬
ките ия придтенетeото, любовта, кръвта; || frei von
allen Banden свободен от исички задължения; необвър¬
зан от иищо; волен като птичка; || аПп Bunde ledig
sein иолен, свободен кято птички съм, необвързан,
свободен съм, иищо ие ме свързва с иикого; || in Bunde
schlagen окоияеям въи вериги; || in Bünden liegen und
scHmachien лежи окован. чезни, крея, линея във вериги,
окоии; || die Bunde lösen, ubschülicln, z1eee1ßen, zer-
epeengt1 разкъсвам, евяням, хвърлям, с-рошавам,
счупвам оковите, веригите
Band, das — das Werk Hui (umfaßi) - vier Bände про¬
изведението има, обхваща четири томя, е четцоц+ом-
ио; ф das spricht Bände тоиа говори много. е много
тнрменятелио. говори красноречиво. е красноречиво,
безспорно. блестящо докязятенс-eо зя тое;, ие се нуж¬
дае от коментарии, разискване; || allein das schon
sprlcll Bände дори само това обстоятелство говори
иече достатъчно красноречиво, само тоиа д; беше, е
иече достатъчно убедително, красноречиво gокртртел-
е+во; || darüber könnte man Bände reden, erzäHIen.
schreiben зя това могат да се разкажат, напишат цели
томове, може още много ди се разкаже. напише; цели
-омове няма пя стигият, зя та се напише исичко това;
кряй нямат тия иещя
Bandage, die — umg. ich werde dir mil burlen Bandagen
kommen ще те накарам па з-говориш с по-драстични
средства; кято те при+исня, ще си кажеш и майчиното
мляко
Bande, dic — die ganze Bunde цялата брида, +яйря,
клика. ппяйкя; || scherzh. ihr seid mir eine eeHön1, wilde,
fault Bunde какви хубостници, немирници, мързеливци
(ненииии) сте ми иие
Bändel (Bendel), das — umg. iln um Bändel Huben,
bteum/üieen държ; го здраво зя юздите, водя го зя
носа. повоти+е; разигравам, разкарвам го, както си
искам, зяияеям, поднасям го, майтапя се с иего
bändigen — die Kinder. die Fluten, seine Triebe, Lci-
3t1scbaflen bändigen усмирявим, укротяиам. обузда¬
вам депата, водните стихии, нагоиите, страстите. .си
bang(e) — eine bangt . Ahnung. cin banges Vorgefühl
плахо. лошо предчувствие; || eieH (Akk.) in bangen
Ahnungen verzehren измъчват ме тревожни, лоши
предчувствия; || in banger Erwartung, Sorge leben живея
и тревожно очякияне, измъчван от тревожни грижи,
и непрекъсната тревоги; ф ihr war bang- zumuit обхва¬
на я стрих, стрих изпълни туш-тя й; || ihm ist (cs). 11ш
wird (cs) angst und bang стрих го е. страшно му е;
обземи го. обхиящя го стрях, стаи; му страшно, до-
стрящявя го, упляшия се; || mir ist (angst und) bange
um dich страхувам се, боя се, тревожи се, безпокоя се
зя тебе; || ilm (angst und) bange maclen уплашиам го.
прnтршвям го, потплашвим го; || das macht mir bange
тов; ме плаши, ми вдъхва страх; || mir ist nlcli bange
vor iim ие ме е стрих, ие се боя, ие се страхувам, ие
се плаш; от иего, ие може пя ме уплаши той; || umg.
bange machen (Bu1gimacien) gilt niclt ие можеш дя
ме уплашиш; -ие си въобразявай, че ще ме уплашиш;
пнящцщ врабците, гаргите (ие меие); мечка стрих, мен
не стрих
Bange, di- dial. — Bangc um etwas haben, kriegen
стрих ме е. плящя се, боя се зя нещо; постряшаи; ме,
уплашиам се. хвящя ме, обземи ме стрих зи иещо; ||
nur keine Bangc с-мо без стрих; ие се бой, плаши
bangen — ici bange mich um dein Leben, es bangt
mich, mir bangt vor аГ-г Stunde, vor dem Todt стоР-
хуи-м се, боя се. плаш; се, стрях ме е зя живота ти,
от този час, от смъртта; ф ег hal die Prüfung nil
Hungen und Bungen bestanden той издържа изпити c
голям; мъка, разг. с триста мъки, зори, с голям зор
Bank, dic — er saß in 3tr Schule in (uuf) dtr 1eel-n,
letzten Bank прен. той бе пръи, последен ученик; той
сетеше иа първия, последния чии и училище; || slci
(Akk.) lang auf eine Bank legen изпружвям се, лягам
по дължии-т- си, просвам се, изтяг-м се ия пейки;
|| etwas unter die Bank scbl-btn. eteeCen, unltr der Bank
bcevorzi-H-1 поставям, вдигам. пъхам нещо пот чини;
изваждам нещо под чини; ф vor Iccren Bänken pre¬
digen, spreeien. spiclrn проповядвам, говоря ия сте¬
ните, пред правен салои, пред празни столове; говоря,
играя пред празна аудитория, пред празен салон; ||
umg. ihn unltr dl- Bank irlnken пия c иего, ток-то той
се търкулне пиян под масата; ф etwas auf die langt
Bank eeH1enen отлагам, протакам, проилачам, бавя
нещо, избутеям го ня заден ред. Изразът води нача¬
лото си от средновековния съд, когато папките с де¬
лата, които са били разглеждани веднага, са били по¬
ставяни непосредствено до заседателите, а остана¬
лите папки са били измествани назад със скамейко-
образните ракли. Оттук и буквалният превод; избут¬
вам иещо върху дългата пейки; || alle 3urcb di- Bank
Bann 163
исички от първия до последния; исички поголовно. без
изключение, до етин. до една. без разлики ия про¬
изход; || di- Präparate laugen durch df- Bank niclls то
едии. всички препяряти, исички препарати поголовно.
без изключение, ие струват иищо, ся изхабени. ся оят-
иялени, негодни; ф lin zur Bank Hauen нарязвам го
кито киселя кррстивиия, иаправям го ия кайма, ня
бъзе и коприва, иа пух и прих, ня д-н-дармаДаи. ии-
к-стрям го. и-тъпквам му ермроя, нячесвям го, ня-
сондвям го, свивам му сирмите. н-кари-м го па млък¬
не. запушвам му устата. Изразът води началото си
от средновековния обичай месарите да нарязват на
открито върху тезгях месото със сатър. Първоначал¬
ното значение е: оклеиетдиям го. по-късно в XVIII в.:
иикарвим му се. побеждавам го, а днес: иакири-м го
ди млъкне. Аналогичен е изразът: iln zur (in die) Pfanne
hauen; || iln durch dl- Bank ziehen одумиям го, охулвам
го, очерням го. клюкроствувям по негов адрес; ф sici
(Akk.) auf die faule Bank legen лягам ия кълк-т- си.
иамирим върбова сянка; || auf 3tr faulen Bank liegen
леитяйствувям, излежавам се, карам си кефа, намерил
съм си върбова сянка; || etwas hinter dic Bank werfen
захвърлям иещо; || ein von der Bank g1fa11enee Kind
извънбрачно, незаконородено дете, нар. копеле (за¬
ченато на пейка в градината); ф dic geiei1ici1, die
weltliche Bank представителите ня духовият;, светска¬
та (мирската) власт; ф über die Bank schießen стрелям
над брус+веря; ф auf eine Bank /aHet1, taufen натъквам
се ня пясък, типд, засядам
Bank, die — ein Konto bei der Bank laben, Geld auf
dtr Bank (111811) haben имям сметка, конто, пяри и
банката; || ein Konto bei der Bank eröffnen, sici (D.)
11ne1c1lc1 откривам си конто. сметки в банката; || sein
Geld bei einer Bank einzahlen, n1tdee1eg1n внасям, втр-
гим парите си в банка; ф die Bank üb-rn-lm-n, Hulltn,
sprengen (при комар) поемам, държа банката; залагам
срещу исички; хвърлям б-нки-р във въздуха, спечел¬
вам целия зянот, парите ия банката; || das ist eine
iöde1eHcrt Bank ще спечелим сто иа сто с тоя фиш,
ня тото; печалба-- ии е повече от сигурна. ии е вър¬
зана и кърпя
Bankrott, der — den BanCroil ansugen. U1miidi1, er¬
klären — Bankrott giben, umg. machen обявявам се и
несъстоятелност, непля+ежоспособност; обявявам
банкрут, ррлимепт, банкрутирам, ррниоям, неплате¬
жоспособен съм. Изразът произтича от древния оби¬
чай сарафите да разбиват масите, когато изпадат в
несъстоятелност; || 3tn BanCroil enigigengeHbn иървя
към рянит, банкрут, разорение; тяnлршeя ме, очаква
ме рялцт, разорение
bank(e)rott — bunkeroil sein, werden банкрутирал,
рялцррт съм; || bunkroil geben ррлцррм, пеплятежое-
пособеи съм, обяеяиям се и несъстоятелност, непня-
тежоепоеобност; ф übertr. er ist innerlich banktroll
душевно, вътрешно той е съсип-н, ликвидиран, съвсем
сломен, свършено е иече с иего, съвсем издиша иече.
ням; душа, душевни сили
Bann, 3tr — hist, den Bann üb-г ibn aussprechen, er¬
klären, ihn mit 3em Bann belegen о-лъчи-м го от цър-
квятр. обществото, яроресврм го, рнртемоевям го,
обявявам го въи от законите; изпращим го и изгпяпце,
заточение, про^жт-м го от родния кряй, вън от пре¬
делите ии стояпр-я; || ihn in Acht und Bann erklären,
5. Acht; || den Bann |uufjIOecn, uufbeben амнистирам
го; поставям го отиово под з-крил-т- ии законите,
164 bannen
приемам го отиоио в лоното ия църквата; ф uiIci
dem Bann, im Bann dis Alkohols ' stcien прмцорм се
пот инидпие+о, действието, внреття иа алкохола; || iln
in Bann schlagen ом-гьоси-м го, увличам го, обяйвям
го. плеиявам го; || icl zwingt iln, zirlc ihn in meinen
Bann увличам го. омртьоеврм го. обяйвям го. пле-
нявям го. приковавам инимяпие+о му; || in seinen Bann
gteaten попидям пот неговото влияние, въи ил-стт-
му. под неговото обаяние. очяровяние, подт-иам се
и; неговия чяр; || ich gehorcHie wie 1ш Bann подчиних
се кято омагьосан, хипиотизиряи; |( iln in (im) Bann
Halten държи го в сиояти власт, и свой пнеп, под вняет-
т; ия магията, очяроияиието си; || von einem Bann
gefangen sein запленен съм от иещо, намирам се и
пнеп, под обаянието. илястта, м-гият-. чара. очаро¬
ванието, влиянието ия иещо; страдам от манията.
представата за иещо; || den Bann brechen разбивам.
премихиим обаянието, магията, чиря, очарованието.
освобождавам се от обаянието; отрезидиям; || den
Bann dis Schweigens brechcn счупвам, разчупиам пе¬
чата ня мълчанието; прогоиориам. заговорвам
bannen — hist, ihn (aus der Kirche) bannen отлъчвам.
ярооеевям, рпр+емоеирм го, поставям го иъи от за¬
коните. изгоииям, тр+отрврм го; про^жт-м го от род¬
ния кряй. иъи от пределите ня етояиятя. изпращам
го в иттпяние, и заточение; ф iln durch etwas bannen
плендвям. омагьосвам, обяйвям, омайиям, очаровам
го с иещо, подчинявам го с нещо ня сиоя+я воля, иа
своята власт. ня сиоето влияние, иа своя чяр; || durch
einen Blick bannte ег mich un meine Siclli c едии поглед
той ме поцкоия ия мястото ми; || sic Haben iln in ihrem
Krcls gebannt те го увлякоха и своя кръг, го държат
под своята власт. под своето влияние, го държат кято
омагьосан, пнепеп и сиоя кръг; В dl- Not, Sorgen. die
Angst, eine Gt/ahr bannen отстранявам нужди; разсей-
вим грижи. страх. премяхвим. отеторидвям опасност;
Ц nun konnte die Ge/abe nur durcb Schnelligkeit bannen
оnреносття можеше д; бъде предотвратена, пя се из¬
бегне само с бързи действия; ф Ge1elte bannen зи-
клин-м, призов-вим, прогонвам духове; ф etwas (scinc
Stimme) auf die Sclallpluiii. auf das Tonband, seine
Gedanken au/-das Papier bannen записвам нещо (глася
му) ия грамофонна плоча, ни мятиитороппя лентя,
мислите му ня хартия; || ibr Bild auf die Leinwand
bannen нарисувам, улавям образ; й ни пнятиото; ф
sic blieb wie gebannt stehen тя спря кято закована, се
закова ия едио място; ф sic stund. luuschii wir gebannt
тя стоеше кято приковриа. слушаше кято ом-гьос-иа.
обаяна, хипнотизирани; || ins Haus, uns Bett gebannt
sein вързан съм и къщи. прикован съм към леглото;
|| sie hing wir gebannt un гетеш Munde тя го гледаше
кято омртьоеяня, хипнотизирана и устата, ие евяняше
поглед от устата му
Banner, das — unlcr einem Banner Cänpfcn бия се.
боря се под знамето, nрдпореия. рлртя, стяга; || das
Banner 3er Wahrheit sl1le Hochhalten р-звяе-м високо
знамето ня истин-та; || sein Nunc wurde zum Heiligen
Ba11ee dtr Freihiii името му се превърна и сиещеи
символ, и свещено знаме, и свещен пряпорец ни сво¬
бодата
Bannfluch, 3tr — ihn nil dem Bannfluch belegen из¬
ричам япятемя, проклятие над иего, яиятемоеиям,
ярооееиям го
Bannkreis, der — slr geriet ganz in seinen Bannkreis
тя попадия напълно поп неговото илияиие, обаяние,
под петовятя власт, под неговото въздействие. бе ся¬
каш омагьосана, сцппотизиряпя, бе нипьнпо зяпне
неня от него
bar1 — bae-e Geld пяри и . брой, сухи пяри; || nur
gegen bar verkaufen противим само и брой, срещу пяри
и брой, срещу заплащане; || in baren Geld, in bar
(bi)zallin плащам и брой; ф übertr. eiwas für bare
Münzt, für baren Emsi nehmen вземам иещо за чистя
монета, зя напълно сериозно; ' har(is) Geld lucli
пяоция силна царица; без пяри чцняк и богу ие е драг;
парите ся драги и и съдр-иа кесия; пяоиця, душица
bar2 — nll barem Huupic dusitlen стоя c гола глаиа,
толотляи; || bar und bloß гон-толепичъk. кикто го май¬
ка родила; || es ging um das barr Leben касаеше се за
толцд, самия живот, единствено за живо+я; || er war
aller Mittel. аП— G1ldte bar той нямаше никакви сред-
CTa;. бе останал без всякакви средства. пяри, нямаше
нито стотиикя, се бе обрал до стотинка, до пира;
|| aller Eire, je3te Licbc. jcdcs (jeden) Gefülls. jtdee
Würde bar без всякакво чувство за чест. без д; има
кяпкя чест, капка обич, при пънпя липса иа чувство
за чест; без исякяквя обич, любои, без всякакво чув¬
ство, достойнство, без да прояви обич, любои. ня¬
какво чувство, каквото и дя било чувство за достойн¬
ство, без капки достойнство. без помен от достойн¬
ство; || er ist aller Schuld bar той няма никаква виня,
ии ний-мянко ие е виновен, е напълно пеиипеп. е чист
от всякякия вини; ф das isi barer Unsinn, Zufall Тов;
е чиста безсмислица. опишити глупост. чистя. чиСТо
и просто случайност; || auf ihrem Gte1e1i mulie . sich
bares Eniseizcn ня лицето й се изписа истински ужас;
|| die bare WiekIieHC11i голита действитенпост; || etwas
1ш Ьа^п Sinne dis Worits nehmen иземим неЩо и
буквянпид. голия смисъл ня тумяти; || eTwas liegt nackt
und bar zutage нещо е дено, яино кято бял ден. лежи
кито ни длаи
Bär. dir — wlc ein BUr brummen. schnurcHen, schwit¬
zen ръмжа, хъркам. потя се кято мечки; || wic iln Bär
scliufin спя. разг. къртя като заклан, кито кърт;
|| slurC. gesund, täppisch wir -in Bär - силен, здраи, не¬
похватен. вързаи кято мечки; Ц Hungrig wir cin Bär
гладен като вълк. мечки; || cin rcchicr, ungeiccktcr Bär
истински, цяла мечка. тромяи. педодднии кято мечки;
|| ein Bär von clnim Menschen мечки-човек, еинеп, едър
кято мечка, истински мечки; <$> Bär bleibt Bär. führt
man iln auch übers Meer мечката си остава мечка;
ияри го. печи го. исе тая стока; ияри го, печи го. с
ориз тъпчи го, пик е рак; ф ihm einen Bären aufbinden,
s. uufbindrn; ф bci ihm einen Bären anbinden (anligen)
пряия дългове при иего; || den Bären koshinden плащам
си дълга; ф den Bärin machen използуват ме като
тоиирио магаре, кито мечка ня пяияир; ф er sieli dic
Bären tanzen червата му свирят оямртян. ия цигулки,
гладен е i
barbarisch — barhar1ec1ee Benehmen вяоияреко дър¬
жане; || harbarieeHes Laiein варварски, лош. зяиянеп
латински език; || cinr barbarische Källc ужасен, поля¬
рен, кучешки студ; || es isi barbarisch Cali отиортцтел-
ио, ужасно. непоносимо, кучешки студено е; студ ия
кутийки е: II rin baebarieeHee Lärm невъобразим, адски
шум; ф hist. barbariscHt Völker вяри-рски народи;
диваци
barbieren — umg. ihn über den Löf/cl burhleren (Hal¬
bieren) измимвам го, обръсвам го тдрриртр, без сипуи,
без бръснач; оскуби-м го тgряиртр
Bärendienst, Зег — ibm einen BärendiensT crwclscn
nоявя му мечи, лоши услуги
Bärenhaut, die — auf 3er (faulen) Bärenhaut liegen
Bart 165
излежавам се, лежа ня кълката си, нептяшствуиим;
карам си кефа, безделнича. намерил съм си върбови
сянка; клатя си краката; броя броениците; || eieH'(Akk.}
auf dic Bärenhaut ligcn отдивям се иа леност, бездей¬
ствие. безделие. мързел; лягам ия кълкитя си. Ста¬
рите германци се излежавали върху-мечи кожи, когато
не са били заети с война или лов, и оставяли цялата
работа да се върши от жените; - die Bärenhaut ver-
Cau/en. bevor man den Bären bat още мечката ие убил,
продиии кожата й; нероден Петко, купили му капя;.
още коня ие ясиян. рятмяхрн крика; още рибата и -
морето, той точи зъби (туря тигяия иа огъня); заекът
и горита. а той ръжеи тъкми; още детето се ие родило.
Иванчо го кръстили; - ' man soll die Bärenhaut пкНТ
verkaufen, cie 3ee Bär erlegt ist ие продавай кожата,
преди дя си убил мечката
Bärenhunger, der — einen Bärenhunger haben гладен
съм кято вълк, мечка
barfuß — barfuß gehen ходя бос; || scherzh. barfuß hls
an den Hals тон-толепичьк, кяк+о го майки родила;
гол кято пръст, пушка. тъпан; - li-h-e barfuß als in
geborgten Schulen по-добре бос, отколкото и чужди'
ботуши
bargeldlos — dtr bargeldlose ZaHIungevcek-1e безка¬
сова операция
barmherzig — bibl. der harmlerzige Samariter мило-
сьрдицят сямяряпип; || eine ,3^111x18- Schwestee cu-
мярдпкр (медицинска сестри); || eine barmherzige Tut,
Hand милосърдно дело; милостива ръка; || mli iim,
gegen ihn haenberzig sein имям. проявявам милост към
иего, покизвим се милостив. милосърден, състриди-
телеи към иего
Barmherzigkeit, di- — Barnhtazigktii милост; сми¬
лете се иид меие; || eiwas aus (Gnade und) Barmherzig-,
keil lun правя иещо от милост, състрадание, ф мило¬
сърдие; || Barmherzigkeit übcn nоодидирм милост, ми¬
лосърдие, състрадание; || 11m Büemherzlgkiii eewcisen,
unlun ок-звам му милост. проявяи-м милост. еъе-0Р-
gрице към иего, емцлявям се иид него
barock — im barocken Stil gebaut построен и бароков
стил; ф ein barockie Geschmack странен, чудноват,
преръриупен, завъртян икус; || eine barocke Laune
странно настроение; каприз. приумица; || eine barocke
Ausdrucksw-1e1 buhen служа си с натруфен стил. на¬
труфени завъртени фрази. завъртян стил
Barometer, das, der — das Barometer füllt, sinki, eitHi
lief, eie1l auf Regen, Siurm, steigt. ist 1ш Steigen ба¬
рометърът пада. е паднал миого ниско, предвещава,
покизии дъжд. буря; барометърът се качва, има тен¬
денция към покячияие; || 3as Barometer seiner - Laune
(sein Barometer) steil auf Siurm барометърът ня на¬
строението му клони към буря. предвещава буря
Baeeas. 3tr — zum Bureas gehen отивим войник, ди
служа
Barrikade, dl- — eine Barrikade eeeiciicn, au/werfen,
bauen издигам барикади; || eiei (Akk.) ilnitr einer Bar¬
rikade verscianzcn окопаиим се, търся прикритие. укре¬
пявам се, прикривам се зид барикадите; || umg. auf die
Bare1ka3tn geien отивим да се бия ия барикядите;
|| auf den Barrikaden kämpfen. fallen бия се, пипам убит,
зртцврм ня барикадите
barsch — eine barsclc Antwort, Ah/uhr рязък, тросият
отговор; груб, рязък отказ; || im bueseH1n Ton epreeH1n
говоря троеиято, със сърдит, сурои, 'отсечен тои;
|| ба^Н antworten. uufleeien отговарям троеиято. отсе¬
чено. държа се грубо. рязко, отиясям се грубо; || iln
hurech ahweisen, ub/ubren отказвам му грубо, отрязвам
го късо (без ди му цепя много-миого б-смя); || ihn
barscH -unterbrechen. 11m hurec1 ins Wort fallen прекъс¬
вам го грубо. беTиеремоппо. -росиято. сърдито
Bart, dir — einen d1e1ien. schütteren. dünnen Buet
buben имям гъстя, рядка, тънка (едии наболи) брада;
|| einen struppigen, stoppligen Bart laben обрасъл съм
кято тирилеж и косми. имям четинеста брада, братята
ми приличи ии че+кя; || der Bari sprlrßi брадата' по-
кариа. иабожда; || einen Bari bekommen покариа ми,
пораства ми брада; пор-стиат ми мус+ячки; || ici lasse
mir den Bart siehen. wacisen, uhnehmen. wigneHmin
оставям си, пускам си брада; обръсиам си брадата;
|| sich (D.) den Buel sluizen. scinelden lassen подстриг¬
вам си бр-пи+я; || . -in Bärtchen Trugen имям брадичка:
U er sieici sich zufrieden. nacHdenklicH dcn Bari той си
гладеше ермодоволио, замислено брадата; || du hust
31r einen Buet gemachi, gemuli имаш мустаци (от яде¬
нето, пиенето); || ich muß mir den Bart ubkeulzen,
(ab)seHabe1 трябва ди се обръсна; ф so ’n Buel — dee
Wllz hat tinen (solchen) Bart вицът им; хей такава
брата (когато се разказват известни и преизвестни,
стари вицове, анекдоти); известия и преитвее+ня ис¬
тория; || einen Baet mil Dauerwellen имя бради кято
къделя; известна и nреитвестпя история. и децат; я
зи-ят иече; ф der Buet ist ah — jelzl ist dee Buel - ab
(und 3tr Ofen aus) край; исичко е свършено; свършени,
загубена работа; свършено предстяилеиие; песента. му
е изпята; спукана му е работят;; нищо ие може иече
ди се направи; отиде конят и реката; (буквално: счупи
се езикът и; ключа); ф iim etwas in dcn Bart wcefin
казвам му обидни думи. обиждам го, зяедгрм го; каз¬
вам му иещо право и лицето. безогледно мнението
си: право, куме, тя в очите: . ф iln einen Bart (von
Steoh. FlacHs) machen измямвам, изиозиРм го, връзвам
го, пращам го зя зелен хайвер, изпързялиам го, елятрм
му динена кора под крякитя; || ich schwöre bcl meinem
Baete, heim Baete dcs Peophiten кьнпя се и братята си,
в брад-та ня пророка; || -Twas in seinen Buet heummen,
murmeln, hruhhein изръмжавам. измърморвим, про-
Мърмориим нещо под нося си; || murmele nicht so in
deinen Buet ие говори под носи си, говори ясно; || du
lucliesT 3ir in den (in deinen) Baet ти се усмихваше
ермодовонпо под мустак; || iim um den Buet gciin,
Honig um den Buel schmieren nоgмцткlиaм му се, иод-
мазиам му се. умцнкиям му се. тъделичkям често¬
любието му. нося се раболепно. нюбоутоднически към
него, усуквам се около иего, прекарвам му меден
пръст през устата. лижа-мажа пред иего. устата ми
се лепят от нюбоутоgпичестио, правя му вятър; мед
капе от устата ми, коги+о говоря с иего; ф sich (Akk.)
um drs Ka1sere Bari eire1len. zanken кириме се, спорим.
препираме се дали ия кьосето ще поиикият мустаци.
дали ще роди върби дреики. зя ляишпид сняг, зи иищо
и никакво, зи тоя, дето духа. дето клати гората. зя
бълхите и плевията. Изразът е свързан с продължи¬
телния спор дали римските императори и Карл Велики
са имали брада или не, тъй като по монетите те са
били изобразявани ту с брада, ту без брада; || das isi
ein Sircii um des Kaisers Bari тоия е безполезен, ия-
празеи спор; спорим зя тоя, дето духа. ня вятъра;
U darum laß dir keinen Bari wuchsen раз; ие го вземай
много нитълбоко, ие се трогияй много от това. няма
ди си пуснеш брада я зя това (и знак ня траур). няма
пи си вържеш . черно зя това. ням; ди си посипеш
глаии-и с пепел; не унивай. ие падай духом; || in seinen
Bari ilneinlügen лъжи кито провялеи. продънен; -- der
166 Barthel
Verstund sllzi 1ш Kop/c nicht im Bari брада голяма.
яли ум иямя; брада царска, тляия воденичарска; защо
му е брадата. кога го иямя и главата; - 3er Buel war
früher als dee Mann брадата му порасте, умът му ие
дойде; остаря, побеля, умът му ие дойде; брад-тя му
подранила, умът му окъснял
Barthel — umg. er weiß, wo (der) Baelhel (den) Mosl
boll знае (Кольо) где зимуват раците; знае му май¬
сторията, цаката. -За произхода на тоя израз съще¬
ствуват най-различни тълкувания. Обикновено името
Бартел се свързва със светеца св. Вартоломей, чийто
празник се чествува на 24 август., когато старото
вино е вече изчерпано, а ново мъчно се намира. Само
големият хитрец може да намери на св. Вартоломей
вино, т. е. знае къде зимуват раците. Според друго
предположение „Бартел" няма нищо общо- с Варто-
ломей, а идва от езика на крадците и значи Beeei11sen
— лом. инструмент за разбиване, а Mosl се родее с
Moos пяри. Според това тълкуване горният израз зна¬
чи: зная, разбирам кяк и къде да се сдобия с пари
Base, die — eine alle Busi стара клюкарка, сп-летишпя
Basiliskenblick, dee — einen Baei1isC1nb11ek haben
имам змийски. ехиден поглед
Basiliskenei, das — Bueilieken1i1e brüten еняеям му
змийски яйца и пятир-я
Basis, die — die Busis füe -Twas bilden, schaffen, ub-
gcbcn образувам. създаи-м. дЯвам б-з-та за иещо;
|| etwas ^111. ruhl au/ einer soliden Basis нещо е по¬
ставено. почива ия солидна почии, база; || etwas auf
eine heelle Pae1e sieilin поставям иещо ня широка б-з-.
осиоия; || auf di-see Busis können wie nicll Weiieearbiltin
ня тази б-за ие можем ти р-бо+им поиече заедно,
ф umg. dee Munn an dee Bueie дребният работник,
служител; ф die Säule hui eine große Busis стълбът,
колоната имя голям цокъл. широка осиоия; ф die
Busis einer Potenz основа, б-з- ия степен; ф Bueie und
Überbau б-за и иятстройка
baß — über etwas (Akk.) baß erstaunt, verwundert sein
миого се учудвам ия тоиа, просто ие мога. па се начудя
ия тоиа. умът ми ие го побира; || baß gekränkt sein
засегаят, обиден съм дълбоко; || baß 1eseieeek1n из¬
плашвам. уплашиам се миого
basta umg. — hasta — und dunll basla точка; стига;
край; поиече идмр кякио дя гоиорим, дя разискваме
то.лковя; толкова; Ц und nun basla и сега точка, кряй
(ия предяваието)
basteln — sich (Z>.) cincn Radioapparat hasieln на¬
правим, сглобявам си сям радиоапарат; || ee hasieli
gcen той ' обича ди се зяиимяия с техническа работа,
дя си пряии сам разни иещя, дя дялка. дя човърка,
ди чопли; || an ciwas. an einie Mаee1inc basteln мъча
се дя попряид. няпоявя нещо (машина), дя измайсторя
нещо
Bastion, die — die Bastion des Friedens крепост, твър¬
дина, страж ня миря
Batzen, 3er umg.' — der Hai einen schönen, Hühsclin
Buizen (Geld) той има хубяии парички, пълен е с пяри.
Бацен е монета със стойност четири кройцера. На нея
е изобразен гербът на Берн, който представя мечка
(Beiz, Pitz). Оттам и името на монетата, която по-
късно започва да означава изобщо пари; || das köelei
einen (ganzen) Balzen Geld това- струва сума пяри, цял
куп пяри, хубави парички; || wenn die Küb einen Buizcn
gilt ия конски иениkдеп, ня кукоио лято, кога засвирят
сняиеите с кавали; кога цъфнат налъмите; кога върба
роди дренки
Bau, dee — mil dem Bau beginnen зяпотиям (със)
строежа; || 3us Haus befindet slcl im (in) Bau къщата
е още и строеж, още се строи, още ие е довършена;
ф 3te Bau dis Körpers. eines Flugzeugs, ст— Systems
строежът, устройството, конструкцията ня тялото;
телосложението; конструкцията. и-пр-иити ня яероп-
лаи; строежът ия система; || iln Deanu von gutem Bau
драма c добра композиция, архитектоника, добре из¬
градени, построена драма; || sic ist von gutem, scilan-
kem Bau тя е добре сложеня, е стройна. тънка по
конструкция, ня ръст, ня височина, има добро, строй¬
но телосложение; || den Bau liner Maschine studieren
изучавам, изследвам устройството, ияпряиятя. строе¬
жа, конструкцията ия мяшиня; || 3tr innere Bau des
Atoms вътрешната структура ня атоми; || der Bau des
Ubrw1eke механизмът ня часовник; ф der Maurer be¬
findet e1e1, aebeliti auf dem Bau зидарят е, работи ия
постройки+и, ня обек+я; || auf den Bau geitn отивам
ня постройката, обекта; ставам строителен ряботник,
зидар; || umg. ee ist vom Bau той е вътрешен чоиек,
познрвят. посветен е и р-ботата, з-позият е с р-бо-
гити, компетентен чоиек е, разбира от работата; ||
einer vom Bau чоиек от професията, специалист, по-
тияияч, колега по специалност; || (die) Ltulc vom Bau
хоря-специалисти, хора от професията, бранш;. за¬
познати с р-бот-та, познавачи; ф ein eTaii1ieHee Bau
величествена, монументална сгрята, постройка, ие-
нцчествепо здание, архитектурно произведение; |] er
/ubri scHöne Baulin auf той прави. строи хубяии сгради,
постройки, къщи, здания; || dcn allen Bau ahecißen.
abtragen оязияням. събарям старати сгрядЯ; ф einen
Bau anligin направям си дупка. леговище. бърлога;
|| aus seinen Bau Criicien, schlüpfen изпълзявам, из¬
лизам от дупката, нетоицще+о си; || den ganzen Tag
in seinem Bau steeken кисна по цял деи и къщи, ие си
показиим нося навън, ие мърдам от къщи; || er gilt
nichl aus seinem Bau той ие излиза от дупката, бър-
лотртр си, кисне исе и къщи; || hci diesem Rigin hlcihr
ich lieble in meinen Bau при тоя дъжд по-добре ще
си остани и къщи, у дома; ф ee bekam, Ceiigle deei
Tagt Bau той получи три деня, наказах; го с три деня
арест
Bauch, der — die Händl uu/. über dem Baucbe fallen
скръстиим ръце ня корема; || ich habe mir dcn Bauci
lüchilg voHg-scHIugcn, voligeladcn иятьпкат съм се до
горе. натъпкал съм си. поетоeярил съм си стомаха;
|| mir ist der Bauci zum Platzen voll стомахът ми е
пълен до горе, просто ще се пръсне; || 3er Bauci knurel
mir vor Hunger червата ми куркит от глад; || ee 3ient,
fröni seinem Bauci той енутувя, угажда ия стомаха си.
обич; да си угажда, да си посяпвя, ти си подслажда
живота, гледа си дущичкр+я, голям чревоугодник е;
|| der Bauch ist sein Goll той мисли само зи стомаха
си, зя блягоутробието си. за ядене, утяжди си миого,
гондм чревоугодник е; ф umg. ee bat bereits einen
Bauch. ein Bäuchlein той има иече шкембе, шкембенце;
|| sic Hal keinen Bauci mehr. der Bauci ist weg тя иямя
иече корем, коремът й се е прибрал; няма иече никакъв
корем; || einen Bauch anetTzen, kriegen, slcl (D.) einen
Bauch, cin Bäuchlein zuligin пускам (си) шкембе, шкем-
беице. пускам корем; ф voe ihn auf dem Bauch liegen.
krleclen, euTecHen търкалям се и пряся пред иего, по
гръб и по корем пред иего, лазя, пълзя по корем пред
иего. подмизиим. подмилкиам му се. угоднича, блю-
долитнцтр, нижя-мяжя, държа се раболепно, любоу-
тодпичееки пред иего; || ihm cin Loci in den Bauci
Baum ■ 167
reden, fragen изваждам му душата c брътвежите си,
отегчавам го до смърт с приказките, въпросите си.
говоря му, разпитвам го до втръсване, докато му
обръгие; || e1eH (Z).) ein Loch in 3en Bauci lachen скъс¬
вам се. пуквам се, одирам се. пръсвам се. червят; ми
излизат, изтърбушиам се. продавам се. умирам от
смях; превии-м се одие от смях; || slcl (Р.) 3en Bauch
voe Lucien haiien държи се зя корема, зи стряни+е,
превииям се. скъсвам се от смях; || eiei (D.) ' die Füße
in 3tn Bauci eT1Hen откъсват ми се краката, оставим
без кряка от стоене; || eine füecileelicie Wut in Bauch
haben кипя от яд; - dee Bauci ist cin schlechter Rul-
gehee етомрхьт е лош съветник; тнрg торд предава
(съсипия); <ф> 3ee Bauch Hai kein Ohr глад очи няма,
срим няма, ие знае; кога е чоиек гладен, ия орцето
му вълци вият; <$> vollee Bauci eTu31trT nicht gern сит
търбух зя наука глух
bauchkitzeln, bauchpinseln umg. — slcl (Akk.) 81,3^1-
kllzrii, gehaucipinselT fühlen чувствувам се поласкан,
погъделичкан, честолюбието ми е поласкано, погъ-
gеничкрно
Bauchschmerz, der umg. — Bauchschmerzen htkom-
men, buben заболява ме коремът; боли ме коремът,
имам болки в корема; || vor Luchen PaueHeeHшeezen
bekommen зиболяе; ме коремът от смях
bauen — cin Haus. eine Beückc, eine Maschine. Scilffe,
Flugzeuge bauen строя, построявам, градя, зидам къ¬
щя; строя мост, привя, конструирам машина; строя
кораби, яеропняни; || ilnc Stadt, einen neuen Staat bauen
осиовиеам, създавам, nос-оодврм грят; създав-м, из¬
граждам, съзиждам нои; държава; || an dee Zukunft
des Volkes bauen р-ботя зя бъдещето ня народя; <ф>
ich haue. wlc es mir gifUili, cs kostet mich mein eigen
Geld живея си. както разбирам; ->. wee am .Wege baut,
bat viele Melstee който сее просо, ще го кълиит- враб¬
ците; ф dl- Schwalbe baut unler das Dach лде-овичкятя
свива, вие, си 'прави гнездо под стряхата, покрива;
ф iln Bergwerk, Kohlen. Silber. Seide, Honig, Wein,
TubuC bauen ррторботврм, експлоатирам мина; по¬
бивам въглищи. сребро; добивам. произвеждам коп¬
рина, мед; занимаи-м се с нозяоство, отглеждам гроз¬
де, тютюн; @ cin Examen, dcn DoClor bauen готия се
зя изпит, готвя докторската си р-боти, р-ботя иад
иея; nолятрм изпит; || einen Aufsatz hauen р-ботя иид
статия; ф die See hauen кръстосвам моретата, пъту¬
вам често, непрекъснато по море; || den Weg. dl- Sirußc
bauen кръстосвам, меря улиците, винаги съм ия път;
разг. шег. .инженер съм по улиците; || dcn Markt, dl-
M1ese hauen откривам сергия ня пязяоя, пилити иа
пяияир; || das Elend hauen чезна и изгнание, заточение;
живея, тъна и дълбоки мизерия, нищета, немотия;.
ф einen Anzug hauen съшивям, ушивам костюм; || ici
lasse nlr einen Anzug hauen давам да ми ушият кос¬
тюм; || ici labt Häuser auf dich gehaut град тояддх ия
тебе, уповавах се. разчитах ни тебе; || darauf isi nicht
zu bauen ия тови ие може да се разчита, др се гради,
да се осланяме; несигурна работи е; I>auf Golt bauen
уповавам - се ня бога; ф e1eH (Akk.) arm hauen ряз-
орявим се, разсипвам се материално от строежи; ф
sie isi gut, elaek gehaui тя е добре сложени, рртeитр.
имя хубаво телосложение, хубавя, едра .фигури, е едря
ии ръст, иисочиня; || er isi so gehaui, daß... той е така
устроен, такъв е по природя, че...; || (so) wie du gebaut
bist, wiest du... кякъито си. ще...
Bauer, 3tr — ein kleiner Bauee мрноимотеп еендиип;
|| so ein ^auer ама че . селеидур; еелендуо такъв; || bei
3tn Bauern leben поеендчил съм се. загрубял съм ду¬
ховно, живея без духовни интереси, ие се интересувам
от пишо; || so fragt man cincn Bauern aus ие съм гол-
коии глупав, за ти ие разбирам защо ме подпитвиш;
много се лъжеш, ико си въобразяваш, че можеш ди
научиш, изтръгнеш, изкопчиш нещо от меие; <$> Bauer
bleibt Bauce, Coch ibn süß o3te sauer вари го, печи го,
все си е същият; тиква нар ие стави; <ф> Hui der Bauer
Geld, so Hal cs die ganze Weit пълна ли е кесията на
селянина, целият свят има пари; <$> was 3tr Bauer nicli
kennt. das ißl cr nicht селянинът не яде, каквото не
познава (когато някой ие иска ди яДе ядене, ия кякиото
ие е свикнал); <ф» die dümmsten Bauern eenlen (bub-1,
kritgcn) die ge.ößien (Speck) Kartoffeln хубавите ябълки
сиииете ги япат; - ня глупавия късметът му работа;
ф mii dem Bauern ziehen. einen Läufer schlagen местя
шонка, вземам, бия с иея офицера (при' игра на шах);
|| den Bauern ausepi11bn сиърндм момче (рянт•е) (при
игра на карти)
Bauklotz, 3ee — nll Bauklötzen spielen играя c. ня
кубчета; ф umg. darüber, du eiaunei du Bauklöizt(r) ще
зяпнеш, зинеш, занемееш, ще остриеш с отворена уста
от учудирие; има дя се чудиш и маеш, им; ди се зве¬
риш; ум ще ти зайде
baufällig — ein baufälliges Haus, ein baufälliger aller
Kasitn понурухнрня, полусрутеня къщя, стара, раз¬
небитена, полуеру+епя къщурка, колиба; рутина, р-з-
вялиия
Baum, 3tr — cin blühender, vtr3oeeiee, knorriger,
mörecHtr Baum цъфнало, цтсъсиино. чворесто, таило
дърео; || die Bäume schlagen aus, bekommen neue Bläi-
ite, blühen дърветата покярият, се разлистят, покроeят
нови листя, цъфтят; || dee Baum ist lingegangen, leägi
Früchte, hui Ungezie/er дървото е итсъхпрно, ражда
плодове. е нападнато от паразити. имя въшки; || 31-
Bäune entlauben slcl, viellrein 3us Laub листит; иа
дърветата окапват, опадат; || einen Baum veeedtln, ver¬
pflanzen, veesiizcn облягороддврм, присаждам дърво,
премествам го ня друго място; || die Bäume eauscien,
wiegen sicl 1m Winde, ächzen . im Siurm gьоветртр, дър-
веся+я шумят, се олюляват от вятъра, стенат в бурята;
ф auf einen Baun Cfeiiern покитервям се.' качиям се
ня търео; || 3er Vogel —1/11 e1ei auf den Baum, saß auf
3сш Baum птичката кяция иа дървото, бе крциянр иа
дървото; || übertr. auf dem Baun sein кипя, ие съм ия
себе си от яд, от възмущение, хвръкнал съм от яд;
|| umg. scherzh. das (cs) isi, um auf die Bäume zu kicitern
тови е просто да полудее, дя се пръсне човек от мъка,
възмущение, яд, просто да излезе от кожата си чоиек,
пя си пукнеш и; мъка, ди си умреш от мъка; зи о+чай-
вяне е; || aas steigt, klettert auf Bäume — aas geht über
alle Bäume — 3as sicigl auf dl- höchslen (Pappel-) Bäumt
тови е нечуиино и невиждано ияхянство. безобразие,
просто невероятно, надминава, надхвърля всяка грр-
пиця, всяко търпение: е върхът ия безобразието. ня
иясялстeото; поиече от това здраве му кажи; || zwl-
ec1en Baum und Borke siehtn пя+яспо, кито и процеп,
и менгеме съм; ф er isi cin Kiel wie ein Baum, Cann
Bäumt aueeeißtn, bäli eieH gera3e wir cin Baum пляпипр
чоиек е, як кято бик, камък е. торолоМиик е. им; не¬
вероятни сили, камък ди стисне. вода ще пусне; може
канари ди премести, ди вдигне, да се пребори с все-
киго; ходи прав Като телефонен стълб. сякаш е глът¬
нал тояга, бастун; || er kann, wird keine Bäume mtir
auer1iß1n иям; иече предишните сили, иям; иече да
е тоея, което е бил, няма ди може да върши вече
чудеса; ф er sieht den Wuld vor iuuiee Bäumen nicht
168 baumeln
от дървета ие вижда гората; губи се в излишни под¬
робности; от подробности ие вижда същественото; ие
може ди обхване. ие вижда цялото; не гледа иилмо+о,
ями илакиото; <$> auf einen Hieb fällt kein Baum -— es
fällt kein Baum vom eeeten Steelcl от едия брадва дър¬
вото ие пидя; с един удар дърво ие патя; от един удар
иищо ие стяия; от едии удар дъбът ие пада; -- wir dee
Baum. so dic Feucht (die Biene) каквято крушата, таквиз
и крушката, каквято майката, такииз и дъщерята;
<£> großer Baun muß viel Wind ausstiHi1 — Hoher Baum
fUngt viel Wind — je größer 3tr Baum, je schwerer 3te
Fall големите (високите) дървета ся изложени ия мно¬
го бури; вятърът дебелите (високите) дървета катурея,
а тънките само превива; големите дървета мъчио ряс-
тат, а лесно падат; колкото по-високо се издигнеш,
толкова по-голяма е опасността да паднеш; който
високо хвърчи. ниско пада; je höbce dee Baum, desto
näher der Blitz колкото по-високо е дървото, толкова
по-голяма е опасността ти го удари гръм; който хвър¬
чи иисоко. пад; ниско; <ф> einen Baun nuß (soll) man
biegcn, solange er jung ist — man nuß 3as Bäumchen
blegcn, solange cs jung isi дъриото се преииии, докато
е младо; <ф> alte Bäume darf man nicht viesetzcn стари
дървета не бива да се прес-жта- другаде; -■ ulte Bäu¬
me lassen eieH nichi bicgen (sind hös blcgin) от старо
дърво обръч ие става; от дебел бук обръч не се прави;
старя дъска боя не хваща; стар кои се не учи ти играе;
стар вълк зъби ие мепявя; - kein Baun so glatt, er
bai einen Ast иям; дърво без чвор; и слънцето има
петня; иями чоиек без недостатъци, тур. кусури; «ф
nichi je3te Baun kann 311— iragcn от всяко дърво свир¬
ки ие става; върба дренки ие ражда; -■ liegt 3te Baum,
so Claubl jtdeemu11 Holz падне ли дъриото, исеки си
дърва набира; паднеш ли, тежко ти. горко ти; - der
hestr Baum bringt wohl eine keüppelige Feucbl и ниш-
добрият майстор понякога сбърква; -ф der Raupen
wrgrn muß man den Baum nichi unhauen ие биия* за¬
ради бълхите пи се изгаря юрганът (заради гъсениците
да се отсича дървото); ф dce Baum dee Erkenntnis
дъриото ня познанието; иа доброто и злото; ф das
Bäumchen schmücken украсявам, иякичиям коледното
дърео
baumeln — mir den Füßen baumeln клатя си, люлея
си краката; краката се олютдвят, люлеят (иа обесен);
|| um Galgen baunein люлея се. люшкам се. олютяирм
се ия бесилката; || er muß (soll) (am Galgen, Strick)
baunein трябир, заслужава да го обесят, да увисне ня
иъжето, да умре иа бесилката
bäumen — das Pferd bäunl sici (hoch) конят се из¬
правя ия задните си кряка. се противи. опъва; || sich
(Akk.) gegen 3us ScHlcksuI häumtn противя се. опъвам
се, противопоставям се ия съдбата; бунтувам се, опъл-
чвям се срещу нея; || 311— bäumle sicl in ihe duhei
исичко в иея възропта, се възбуитуия срещу това, и
душат; й се пядития бунт, протест срещу тоиа
baumlang — ein buunlungte Kerl върлиня-човек, дъ¬
лъг кято върлина чоиек, висок кято тополи; дългуч
Baumöl, das — umg. lin schlagen. 3aß ee Baumöl
hrunzt (seicht) пребивам го от бой; || ist das nlcir zum
Bauшölseiwiizcn това ие е ли чоиек да се пукне, пръсне
от мъка. яд. да умре от яд
Bausch, der — iln Bausch Walte тампон (от памук);
ф in Bausch und Bogin изцяло, едно ня друго. тур.
топтаи, гьо+уре; || 1rwae in Bansei und Bogin verkaufen
продавам исичко; ф lin in Bausch und Bogin ablehnen.
verurteilen отричам, осъждам го ияпълио, изцяло,
стопроцентово. по исички линии
__ bauschen — 3as Kleid bauschl |eic1), hat gehauscite
Ärmel роклята образува широки гънки. дипли. се из¬
дува, имя бухнати ръкави, бурянти
bauschig — hauseHige Ärmel, Pluderhosen бухнати
ръкави, буфии+и; шалвари
Baustein, der — sein Buch ist ein Bausilin zu dem
großen Kulturwcek. /ür dic Weiterentw1eklung dee Kullue
иеговит; книга е градивен камък за голямото кул¬
турно дело. за културното развитие
Bazillus, 3cr — Bazillen auescHeiden носител (агент)
съм . иа бацили
beabsichtigen — was heabsie1t1gst 3u 3anil кякио це¬
лиш, кроиш, каква цел преследваш, какво възнаме¬
ряваш да правиш с това; ф das war bcaheieHiigi, ge¬
schah wie beahsiebtigi тови бе нарочно. преднамерено,
стаи; сякаш нарочно; ф ein heahsicitigiis Verbrechen
преднамерено. предумишлено престъпление
beachten — die Vorec1e1ft1n, die Gebeaue1sa1weisu1g
(genau) h-äclten съблюдавам (точио. строго) прет-
пиерпцятя, начина иа употребя, иземам ги под ини-
мяице, пот съображение, съобразявам се с тях; || iin,
eiwas beachten, flüchtig, kaum, wenig. gae nicht. nlcli
wliiee, überbaupl niclt heuchien обръщам ииимаиие нр
иего, ня нещо. съблюдавам нещо, Иземам го под ини*
мание, под съображение, иземам си бележка от иего,
удостоявам го с вниманието си; отдавам му само
бегло ииимаиие, едвя-едвя го поглеждам. отделям му
малко ииимаиие, ие му отдавам голямо внимание, ие
му обръщам никакво внимание, не му отдавам, обръ¬
щам по-нататък никакво внимание, изобщо ие го по¬
глеждам. ие се з-иимае-м поиече с иегои-та личност;
II er Hut dich sehr beacltet той ти отдели. оказа тондмо
внимание, те удостои с голямо внимание; || wir müssen
die Situation, scinc Ratschläge heuclten трябия да имаме
пред вид ситуацията, да държим сметка за нея, да й
о+дядем, ти й обърнем нужното впимяпие, да се вслу¬
шаме и съветите му, да си вземем бележка от съветите
му
beachtenswert — ein beüebtenewertes Buch книги коя¬
то заслужава инцмяпце; || eint beachtenswerte Höhe
1rre1eHen достигам з-еития висота, тяицден размер
beachtlich — eine beaeHtIie1e Summe тпрчитенпя, за¬
видна парична суми; || sein Zueta13 Hat eie1 beachtlich
gebeesert състоянието му се подобри тнячи+енпо. чув¬
ствително, и състоянието му пяе+ъnц значително,- чув¬
ствително подобрение
Beachtung, die — eine strenge Beachtung der Verkeies-
zclclcn строго съблюдаване. спятияпе ия знаците зя
движение; || das Buch fand Beachtung киигятя бе удос¬
тоена с ииимаиие, намери отзвук. привлече, обърна
внимание; || er fand keine Beachtung никой ие му обър¬
на внимание, ие си взе бележка от неговата личност,
зя неговото присъствие, ие го удостоиха q вниманието
си; || dicsi Probleme verdienen besond-ei Beachtung тези
проблеми заслуж-иат специално впимяпие трябва да
им се обърне сериозно инимяпие, да им се отдаде,
отдели специално внимание; || ihm Beachtung ecHenken,
zollen, zuwendin обръщам, отделям, отдавам. оказвам
му‘внимание, удостоявам го с ипимяиието - си, из-
слушаим го, вслушвам се в молбата му
beackern — cin Feld heackten разоравам, изоряиям,
ррзояботиям нивя; || übertr. umg. ein Gehiii. iln Tlema
gründlich h-uckeen разработиим основно област, теми;
ф ihn lange beackern обработвам го дълго
Beamte, der — cin Beamter in Staäted1enetcn. außce
01-^1 чиновник иа пържаин; служба, държавен чи¬
новник; пепеиопер; || iln etaаtlieite. böhtree.- niederer
Bebaumölen 169
Beamter държаиеи, висш. низш, дребен чиновник; ||
spott, er ist cin ruhiger BeamTer той миого ие се прс-
стар-еа в службата си, разг. кир; си кефа, клати си
криката; || ecHIä/en wir ein Beamter дремя. спя като
чиновник (иа държаин; служба), разг. клатя си кра¬
ката, иищо ие работя
Beamtenbeleidigung, dic — ihn w—g—n BeaMiinbileidi-
gung verklagen даиам го пот съд за обида ня служебно
лице
Beamtenehre, die — seine Beamie1iHei verletzen, un-
greifc1 обиждам тредгрм честта, gоетойиетиото му иа
чиновник, ия служебно лице
Beamtenmiene, die — eine te1ete Beamli1miine au/-
eeiz1n приемам строг служебен, официален израз иа
лицето, ияжия, служебна физиономия
Beamtenseele, die — eine tehärmlicle. besclränkit
B1ämlene1ele жалка, ограничеи;, бедна чиновническа
дущичкя. душица; жалко, окаяно, ограничено чинои-
ииче
Beamtentrott, 3te — etwas geht seinen ruiigen B—аш-
tc1leölt нещо слепва установения служебен ред, шаб¬
лон. върви . по установения си ред
beängstigen — etwas beängsTlgl mich иещо ме плаши,
тревожи, . безпокои, ми вдъхва стрих, тревога, безпо¬
койство; В sie ist hiängsiige13 blaß тя е обезпокои¬
телно бледа; || das wlekl beängstigend тоиа действува
обезпокоително, тревожно. вдъхва опасения, безпо¬
койство, страх; || ein heä1getige1des Gefühl обезпокои¬
телно, тревожно, вдъхващо тревога, страх, безпокой¬
ство чувство
b1änepeucHen — sein Recht. rin Voereclt für eie1 btan-
epeucHen предявявам претенция за правото си, пре¬
тендирам за привилегия; || icl beunspeucht dich füe
mich allem ангажирам rc единствено за себе си; || die
Erledigung аГ-г Arbeit beansprucht viel Zeit свършва¬
нето, уреждането иа тази работа изисква. иска. отне¬
ма, ангажира миого време; Ц 31—— Arbeil beansprucht
3en ganzen MeneeHen работата изисква да й се отдаде,
посвети човек изцяло, ияпълио, да вложи всичките си
сили в нея; В seine Güle. Gt/äliigkeli bcansprucHen
възползувам се от неговата добрина, уснужлииост; ||
ich möchte nlcbt längie Ihre Gasl/r1undsebafl btanspeu-
cbtn ие бих желал да злоупотребявам поиече с ияшето
гостоприемство; ф die Masclinen sind zu sturC br-
aneprueHl машините си миого пятоияреии. обремене¬
ни; || er ist durch seine Arbeil. von seiner Aeblli sele
|erürC) btа1epeueHl той е миого зает. ангажиран, пре-
тоироеи, обременен с работи
Beanspruchung, die — die übermäßige Beanspruchung
der Nerven, 3er Maeebinen прекадено напрежение. ия-
тоиярияпе, обременяване, итсябявяие иа нервите, ня
машините, || etwas ist aller Beanspruchung gewachsen
иещо задоволява исички изисквания, отговаря иа
всички ' изисквания; || eiwas ist einer großen Beanspru¬
chung ausgeseizi иещо е изложено и; голямо иртоияо-
иаие, обременяване, е миого, прекадено претоварено.
обременено
beanstanden — eiwus beanstanden оспорвам нещо,
пряия възражения, протестирам против, срещу нещо.
оплаквам се от нещо, изнасям, иамирим недостатъци
ия нещо; праия рекламация срещу нещо; || ilnc Wahl
beanelun3e1 коитестирам избор; || seinin Sill. Ausdruck
beansian3t1 иамирим недостатъци иа стила. изказа
му; || scinc Behauptung scharf beanstanden изказвам се.
произнасям се остро срещу твърдението му. оспорвам
го остро
beantragen — —Twas bei einie Behörde, einen Paß be-
anieage1 подавам молба и учреждеиие зя нещо, зя
en. den Übergang zur Tagesoed-
внасям предложение (за иещо),
идат, ди преминем към дневния
паспорт; ф einen Assistenten beantragen поисквам, поя-
ия предложение дя ми се даде. яеистеп+; ф einen Voe-
eeiläg, einen Kand • - •
nung beantragen np
предлагам нещо. к
ред
beantworten — einen Beief, eine Fragt bcaniwoeien
отговарям ня писмо, иа въпрос; || seine Fragt mit
Schwelgen beantworten отговарям ия въпроса му с
мълчание, отмии-и-м въпроса му - с мълчание
Beantwortung, die — ibr die Beantwortung des Be1—fee
überlassen предоставям тя (иа иея) да отговори ня
писмото му; || in Beantwortung Ilees Briefes. uu/ Ibr
ScHreiben и отговор ия писмото Ви; || zur Beantwortung
Ihres Gesuclis и отговор ии молбата Ви
bearbeiten — den Boden, Holz. Metall. Leder be¬
arbeiten обработвам земята. дърио, метил, кожа; ф
cin Problem, eine Fragt btarheiltn оятояботврм про¬
блем, иъпрос; || ein Manuskript, ein THtalteelüek für dic
Bülnt htaebeiien обработвам ръкопис; преработвам
пиеса за сиепи+я; || die elngeiindi Posl btaebtlitn чети.
подреждам, - сортирам, сцетeмртцтцрям. категоризи¬
рам, разпределям, преглеждам постъпилата пощя, зи-
иимивам се с нея; ф umg. iln nii Fаueisc1lägtn, Fuß-
triticn, mit Händen und Füßen hturbeiien обработвам,
набивам го, напердашиам го тпррвртя, с юмруци, ри¬
там го с кряка. удрям, блъскам го с ръце и кряка; ||
cin I1ereunt1t btuehtlltn блъскам ипстоумептя; не сви¬
ря, а блъскам; ф übertr. umg. ihn htaebeiien обработ¬
вам го, мъча се да му влияя, да го спечеля за някаква
кауза; || die öffcntllcHc Meinung bearbeiten подтотидм
общественото мнение; ф 3riitc btaeheiieit Auflage тре¬
то ' преработено издание
Bearbeitung, die — ihm die Bearbeitung rin—s Gesucies.
einer Angilcginieil übcrieagtn, überlassen възлагам му,
пятоияоирм го с разглеждането, проучването ия мол¬
ба, предоставям нр него ди се тяпцмре с иея, да р-з-
гледа случая, да го движи; II die Bearbeitung еш— alien
Textes проучването. изследването. разработването.
преработката ия стар текст
beargwöhnen — ihn als Schwindler, wegen eeines Ver¬
hallens beargwöhnen подозирам го като мошеник. по¬
ради държането му; || jedes Woel beargwöhnen съмня¬
вам се иъи всяка дума; всяка дума буди подозрението
ми, иъи всяка думи Търся някакъв скрит смисъл
beauftragen — ihn mil etwas bcau/irugtn иатоиарвим
го c иещо; възлагаМ му, поръчвам му нещо; ф er isi
dazu beau/ieagl иа него е възложена тази тяgртр, той
е и-тов-рен. упълномощен с тоиа
beaugapfein scherzh. — etwas genau heaugapfeln раз¬
глеждам точно. основно иещо, етргям го поп микро¬
скоп
beäugeln umg. scherzh. — ciwas genau, eingehend, prü¬
fend. von allen Seiten beäugeln разглеждам нещо точно,
подробно, изпитателно, от исички страни
bebauen — ein Grun3slücC, einen Acker. ein Bergwerk
bchauen зретродвям място; обработвам, изоравам,
засявам ниия; експлоатирам, разработвам мина; || das
Gelände isi dicht bcbaul площта е гъсто застроена,
покрита с миогобройни постройки; || 31—— Problem
isi ein noch wenig bebaulte Feld тази проблеми пред¬
ставя исе още слабо разработено поле
Bebaumölen, 3us — —s ist zum Pebaumölen просто да
се отчая чоиек, ди се пукне, да се пръсие от мъки, от
отчаяние
170 beben
beben — die Erd— bthit земята се тресеше, бе оят-
+ьреиaнр от (чести) трусове, имаше земетресение; ||
an ganzen Köepee (Leih), an allen Gliedeen beben тре¬
перя целият; тръпни целият; || vor Wut, Kälte, aus
FurcHl b—h—n треперя от ярост, студ, страх; || ihee Lip¬
pen hehlen устните й трепереха, потръпваха, тръпнеха;
|| voe ibn ziti—rn und heben треперя от, пред иего;
ф für lin, un ibn (zittern und) b—hen треперя, тръпни
зи иего; ф —in B—h—n zerstörte die Siü3l земетресение
разруши града; ф ein Zliieen und Beben ging durch
ileen Köepee тръпки преминаха. трепет премини през
-ялото й, я рязтърси|хя); ф si— sprach mit (voe Erre¬
gung) bebendee Stimm— тя говореше c тръпнещ от въл¬
нение глас
beblümt — beblünle Wies—n китни, цветии, покрити
с цветя, с пъстри килими, губери. поляни
bebrüten — die Glucke bebrütet di— Eier квачката мъти
яйцата; || Bakterien bebrüten развъждам, отглеждам
бактерии, бактериални култури; ф umg. ciwas htbrülen
рязмищндирм ияд нещо, обмислям иещо; разг- уму¬
вам, мъдрувам иад нещо
Becher, dee — einen Bechre his auf die H—f—, bis auf
den Geund, his auf den letzt—n Tropfen, his zum l—tzten
Tropfen le—een изпразвам. изпивам трщр-р до дъното,
до последната капки, до капка; || den Bechee des Leidens
bis zue Neige lereen изпразвам. изпивам горчиеита ча¬
ша, тящртя иа етррдрицятр до дъното; || den Bechee
keeisen, umbcrgeb—n lassen подавам тящртр подред, и
кръг. от ръка иа ръка около масата; || 3er Becl—e Creis-
ie, ging um, muchle die Runde трщр-р минаваше от
ръка ия ръка, и кръг, обиколи масата; ф dee Bechee
fließt über чашата (иа търпението, стряgяпието) пре¬
лива; <$> im Bechee ertrinken n—hr als im Meeee повечето
умират от ядене и пиене, ие от глад и жажда; чумата
и ножът ие убива толкоз хора, колкото убиват виното
и ракията; пцдп човек, съдран чувал
bedacht — ich bin auf mein Wohl, auf meinen Vorlell,
auf meinen gui—n Ruf bt3acHl гледам благото си, грижа
се. мисля за благото си; гледам интереса си, изгодата
си, обнртятя си. имам наум само своя интерес; тегля
чергата към себе си. дърпам въглена към своето яйце;
пържи за доброто си име; Ц du hist imm—e nur auf dich
s—lhsl be3ucHl гледаш. мислиш само за себе си, иищо
друго ие те интересува освен еобетиепятя ти личност,
собствения ти интерес; || er ist nur auf Essen und Trin¬
ken bedaclt -ой мисли само за ядене и пиене, само
те са му и умя; -- ersi bedacht, dann gemacht по-напред
мери, пя тотяз режи (крой); каквото и да захванеш,
мисли къде ще му излезе крият; ф auf alles b-auchi
sein вземам всичко и съображение, не изпускам нищо
пред вид, държа за исичко сметка, имам всичко наум;
|| bedacHi Ha13eln постъпвам предпазливо, предвид¬
ливо. виимятелио; || er war st—ts darauf bt3ac1l, dir zu
lel/tn той гледаше. се стремеше вцпяти ти ти помогне;
ф Mein— Tante hal Mich in iheem Ttslanent bt3ucht
леля ми ие ме е зрбрявцнр в зяиещяиието си. ме е
споменала, взела пред вид, предвидила и завещанието
си, помислили е зя меие и зяеещяиието си; ф zu lie—m
Gebuetelüg war slr nll Rosen bedacht зи рождения си
ден се бе обкцчиня с рози
Bedacht. 3-г — eiwas nll. voll. ohne Bedacht lun пор-
ия, върши нещо обмислено. внимателно,, предпазливо
разумно, пяпънпо разумно, след като съм го обмис¬
лил достатъчно, неразумно, необмислено, без миого
да му мисля, разг. урбулещки, прибързано; || mit gu¬
ten Bedacht след зряло обмисляне; ф auf etwas (Акк.)
Bedacht neHne1, Haben иземам нещо пред вид, и съ¬
ображение, под внимание, държа сметки зи иего, не
го изпускам пред вид
bedächtig — bedächtig zu Werke gehen пристъпвам
предпазливо, виимя-енпо, след грижливо обмисляне,
обсъждане, след като съм обмислил, претеглил исички
възможности към дело, към работи; ф nli bedächti¬
gen Schellten с отмерени. б-вии крачки, стъпки
bedanken — ich buhe mich bei ihm füe aus eeHöne
Gescltnk b-danki бляготяоцс му за хубавия подарък;
|| s—1 h-danki За/üe благодаря ти, моята бтрготрриост
за това; ф umg. dafür bedanke ich mich (beettne) бла¬
годаря, мерси за това; иямам нужда от тоеи, разг.
можеш да си го задържиш; || bedankt dich deiner
Freundin 3ufüe тоиа го дължиш иа приятелката си,
трдбeя - да бтрroдррцщ ня иея зя тая неприятност;
ф ihn bedanken благодаря му, изказвам му благо-
ПР0ПОCTТР си
Bedarf, 3te — mein Bedarf an Kohlen ist g—deekl нуж¬
да-р ми от въглища е покрита. задоволени; не се нуж¬
дая, иямам нужди поиече от иъглища; || nein Bedarf
ist gedecki достатъчно ми е. имам и достатъчно ко¬
личество, стига ми; || wir sind üb—r Bedarf mli Kohlen
e11gt3tckl епрбgцни сме се c въглища. зяпрсинц сме
се с повече въглища, отколкото ся ии необходими;
|| etwas ist übte Bedarf vorhanden има иещо и излишък,
и поиече, колкото искиш от иего; || großen Bedürf an
-iwus (Z>.) Huben имам голяма нужда, потребност от
иещо, трябва ми много, много се нуждая от нещо;
|| kein Bedarf не се нуждая, нямим нужда. не ми трябва;
|| bei Bedarf при нужда. при необходимост; || (je) nach
Bedarf според нуждата, нуждите; || Warin 3es täglichen
B—daefe стоки зя вееkцдпеиио потребление, зя всекид¬
невни нужди; || dl— Produktion auf den Bedarf abstlm-
mtn съгласувам продукцията c нуждите, търсенето
Bedarfsfall, 3te — im Bedarfs/älle и случай ия нужда,
при нужда
bedauerlich — ein b—düuerI1e1ee Ieetum. Vorfall досад¬
на, тягостни заблуда. грешка, неприятна, поеятпя
случка
bedauern — ich hedau—e— dich w—gen des Verlustee съ¬
жалявам, жал ми е зя тебе, за загубата, съчувствувям
ти, изпитвам съжаление за загубата; - || er isi zu bt-
3aucen той е за съжаление, зя окайБаие, зяенужявя
съжаление; || (ich) btdauet sehe миого съжалявам; || icl
bt3üure diesen Ieetun съжалявам за грешката, заблу¬
дата
Bedauern, das — sein Bedauern übee etwas (Akk.)
äußern, ausdeücktn изказвам съжалението, съжаления¬
т; си за нещо; || te sprach nie sein großes B-daucen
über den Vorfall aus той ми изказа голямото си съ¬
жаление за случилото се; || er lehnt'— mli B-daueen ab
той отказа със съжаление; || zu meinem größien, l—b-
hufitn, aufeieHi1ge1 Bedauern за мое ияй-голямо, край¬
но, искреио съжаление
bedauernswert — ein bedauernswerter Menseb, Vorfall
заслуж-Бащ съжаление, достоен зя съжаление, окий-
еяие чоиек; нещастия, тоеядия случки
bedauernswürdig — —in btduuernewür3igtr Mensch за-
служ-е-щ съжаление, достоен зя съжаление, окайеане
чоиек
bcarcCcn — den Tlscl mli —ln—м Tuch, das Gesichi
mil den Händen hed—ck—n покривам мрертр c покривка;
закривим лицето си с ръце; || ihn, . sein Ges1eHl nll
Küssen hedeektn покривам го, лицето му с целуики;
|| ег bedeeCic —Гп— Blöß— той покри голотиите си; ||
übertr. etwas mli dem Muniel 3er NäeHelenI1—be bedecken
bedenklich 171
проявявам сиизхождение към иещо, отирсдм се сниз¬
ходително към него, ост-ням се да ме ръководи лю-
боитя към ближния; ф ein ScHiff be3eeCen конвоирам,
охранявам, ескортирам кораб; ф e1ei (Akk.) nll 3te
WöII3eeke bedeek—1 покривам се c одеялото. тяицeaм
се; || bedecCe1 Sl— slcl сложете си, турете си щрпкртр
ни главата; || slci (Akk.) mli Ruhm, mli Schmach und
Seban3e h—deck—n покривам се със слива, проенявдм
се; покрииим се с позор, със срам и позор, опозорявам
се; || umg. 3u Hael dich dübel nicht (g—ea3e) nli Ruhn
bedteCi c това ие си спечели миого лриоц, ие се про-
елриц особено; доста се поизложи; ие се отличи осо¬
бено миого с тоиа; ф 3ee - Himmel b-dccki sich небето
се покрива с облаци; тяоблртрeр се; || 3ee Hinmel ist
he3eckl, mit (von) Sicencn be3eckl небето е обл-чио.
покрито c облаци, навъсено, начумерено; небето е
обсипано, осеяно, покрито със звезди; || sl— war über
und ühtr mli (von) Staub bedeckt тя бе и-прашена ид-
нртя, бе покрита иднятя с прах, бе потънали и прах;
ф der Hengst Ь-ЗеЛт die Siule жребецът покрива ко¬
билата. се качва ня кобилата
Bedeckung, die — unter etaeCtr polizeilicher Bedeckung
под силни полицейски охорпя, тркоцлр; ф zue Bede¬
ckung dienen служа зя охрана, прикритие, пяоявяп;
ф olne Bedeckung готогтрe, без шапка .
bedenken, s. bedacht — dl- Folgen hcdenke1 обмис¬
лям, вземам пред вид. поп внимание последиците:
държа сметка. мисля за последиците; || be3enCen Sir
3ir Folgen мислете а последиците; || bibl. bc3tnCe 3as
Ende мисли зя края; || be3cnCc1 Sir seihsT размислете,
разсъдете, премислете сами; || Hier ist nlchls zu beden¬
ken тук ням; какво да се обмисля, ням; място зя
колебание. за разсъждения, пямя какио дя се обмисля,
няма иищо зи обмисляне, колебание, двоумене; || aas
halte ich nicll bedachl тоиа не помислих, не се сетих
за тоиа, ис съобразих тоиа; ( das 1^11—1 3u frühte
bedenken müssen трябваше по-раио да помислиш, да
се сетиш за тоиа, да съобразиш това; || 3u mußt - be¬
denken, daß... трябва да имаш (иземеш) пред вид. че...;
|| er gab zu bedenken, das sie noch unerfaHren wue той
помоли да вземат под ипцмяпие, пот съображение,
пред иид, че тя бе още много неопитна; || bedenke
wobi, was 3u eägei обмисли добре какво говориш,
дръж сметка зя думите си, за тоиа, което говориш;
ф sii btduchie slcl einen Augenblick lang, eint . Well—
тя се замисли. поколеба, подвоуми един миг, в про¬
дължение ия един миг, за малко; || hedtnkc dich nicht
zu lange ие обмисляй, не рртмцелдй, ие разсъждавай,
ие мъдрувай, ие се диоуми миого, ие се колебай дълго;
|| lasl 3u dich endlich b-dachi е. реши ли се, размисли
ли ияй-сетне; || ohne sich lange zu bedenken без мио-
го-миого да му мисля, без да му мисля дълго, без да
се колебая, без да се двоумя; || he3tnkt dich gut, eie
du —inen Entschluß faßl размисли, обмисли добре, пре¬
ди тя иземеш решение; ф sich (Akk.) anders, -Гп— an¬
deren, —in—s Besseren bedenken ррзмценям се. променям
решението си. идва ми друго наум, пaза. друг акъл,
намирам друго. по-добро разрешение; ф iln mit Gt-
ec1—nk—n bedenken даиам му подаръци; || auch ich wur¬
de b-aachl ие ме забравиха и меие, също и ия меие
дадоха подаръци; || ibn mit Aufträgen, mli Lob. nli
siüenrischem'BeiTail, nll guten RuiecHlagtn bedenken въз-
нртям му поръчки; отрупвам го с похеили, иътияг-
раждиеам го с бурни рькопняскяиия, пиеим му добри
съвети
Bedenken, das — icl Tragt, 1—gc C—lne Bedenken ня¬
мам, ие храня никакви опасения, съмнения, нямам
никакви задръжки, скрупули, ие се колебая, ие се двоу¬
мя; || icl habt keine Bedenken gegen 3c1ici Vorschlag
пдмрм никакви задръжки по отношение ня теоето
предложение, идмр какио ди иьтоятд срещу иего, дя
кажи против иего; || ich habe noch einig— Biankin
имям исе още някои, известни конебяпид, съмнения,
задръжки, скрупули, да ирпория известии възражения;
|| cs b-eicbin Bedenken. keine Bedenken съществуват,
им; известни задръжки, конебяпид; идмр никакви за¬
дръжки, колебания; || oder bislelin Irgendwelche Bi¬
denken или може би съществуват някакви колебания.
задръжки; || ein Bedenken gegen —Twas äußern, eehibin,
unn-ldtn, gellend nüeH-1. über etwas (Akk.) vorbringen
изказвам съмнения. опасения за нещо; || etwas -eeegl
elarCt Bedenken in mle нещо буди, изиикия големи ко¬
лебания, съмнения, опасения в мене; || etwas gibt zu
ernsthafT-m Be3enCen Anlaß иещо пие; повод зи се¬
риозни опасения, съмнения, да се замисли сериозно
човек. кара чоиек да се замисли сериозно иад иего,
да го обсъди сериозно, преди да се реши да го на¬
прани; || cs kommen nie immer neue PedenCen обснрщрт
ме, обземат ме, иртягат ме все нови и иови съмнения,
колебания. изникнат все нови и иови задръжки, исе
повече и поиече се разколебанам, трnотирм пи се двоу¬
мя; || in nlr sl—lgtn leis— Bedenken auf разколебаним
се малко, започвам ти се двоумя, да се колебая, обхва¬
ща ме леко колебание, съмнение, поокортeрт се, из¬
никнат и душат; ми леки съмнения; || alle Bedenken
b—lsili— schieben, 1icdceecHIüg1n, zneückeicllc1 премах¬
вам, о-еторндирм, подтискам всички съмнения, ко-
лебрццд, опрееиця, задръжки; || sie tal alles, um meine
Icizltn Bedenken zu zcгetecu1n тя правеше исичко, зя
да разсее, да разпръсне последните ми съмнения, ко¬
лебания. задръжки; || - er ecH1en olne Bedenken, voller
Bedenken zu sein той ие прояни никакви съмнения,
изглеждаше без иедкркиц конебяпцд, изпълнен с по¬
верие, със съмнение; ф 3as trfoed—el e—1fI1e1cs Bedenken
гони изисква зряло обмисляне, обсъждане. трябва ти
се обмисли, обсъди добре, обстойно; || nach langen
Bedenken след продължително, дътто, зряло обмис¬
ляне, обсъждане, двоумение, колебание; |) ohne Be-
3e1Ct1 ba13tln тейстеувям, постъпвам, без да се двоу¬
мя, колебая, без колебание; || icl mache nie kein Be¬
denken aaraus ие си създавам скрупули, пяпоязиц гри¬
жи зя това, тон; ие ме тревожи, не преgе-яeтдeр за¬
дръжки за меие, ие може да ме разколебае, да ме
задържи, ди ме възпре, да ме иякрор да се откажа,
пи променя с-аиоеището си
bedenklich — ein bedenkliches G1eeHa/i съмнителна,
нечиста сделка; || b-d-nCIieH- Mittel anwcnden служа
си със съмнителни, ие особено почтени средства; || das
wlr/i ein b-dtnCIieb-e Llcll auf ibn тон; хвърля пебня-
топоидтня, еъмпи-ения еeе-ниия върху него; || bedenk¬
lich anse-1-n3c Gislalien съмнителни, подозрителни
личности; личности със съмнителни почтеност; || sein
7^1313 isi btde1CI1eH, mli ibn sl—bi —s bedenklich съ¬
стоянието му е съмнително, вдъхни опасения, е доста
опасно; || das Wetler isi bedenklich времето е съмни¬
телно, вдъхва опасения; || das scheint mir bedenklich
това ми изглежда, ми се вижда съмнително, несигур¬
но, опасно; ф ein bedenklicher Mensch нерешителен,
колеблин чоиек; || eine bedenkliche Miene, —in bt3cnk-
1101« Gce1ebi machen трмцетдм се, ия лицето ми се
изписва колебрпие, нерешителност, двоумение, загри¬
женост; || - das macbl mich, silnnl mich bedenklich тона
ме кара да се колебая, да се дноумя, да се съмнявам,
172 Bedenkzeit
па се замисля малко. ме тревожи, това ми вдъхни
опясепид, съмнения
Bedenkzeit. die — geben Sir mir Bedenkzeit дайте ми
време да размисля. да обмисля това, да си помиенд;
|| icl hliie mir Bedinkzili aus моля. дайте ми време дя
помиеня; || nimm 3ir Bedenkz—ii обмисли хубаво, преди
да предприемеш кякиото и да било
bedeppert umg. — ein htdepptrtts G1e1c1l naclen,
ganz btdtpptel dusltlen имам смаян. слисаи, учуден
иид, стоя слисан, като втрещен. кято зимаяи, кято
ударен и главата. кито попарен. сякаш облян с вряла
иоди; гледам като теле и шареиа арата, кято гъска
кога гърми
h—3—ut—n — 61— Worte bt3eulen Kel—g тези думи
отпятрият война; . i—hen htdeulei kämp/en да живееш
значи да се бориш; Ц bald stund ee auf den Brettcen.
die di— Well htdtuitn скоро той стрия артист. постъпи
и театъра. играеше ия . сцената; || was soll das bedeuten
какво значи, ознртрия тоиа; || ich weiß nicli, was das
bedeuten soll. was das zu b—3tulcn lut ие зная кякио
значение имя това, какио тпити, озиячяия това, какво
се преследва с това, какъи смисъл се илртя и това; ||
das bai etwas zu bideule1 -оня значи. отнятяир нещо.
и него се крие някакво значение, то имя някакъв сми¬
съл, някаква скрита цел. не е току-тъй, ие е случайно.
гони, преследва някаква цел. представя, крие някакия
опасност; || das Hat 11cHle, nicht viel zu hc3cuitn това
ие значи нищо, ие преследва никаква скрити цел. няма
скрит умисъл, ням;- иищо съмнително, опасно и това,
няма голямо значение, ие представя голяма пречка,
голямо затруднение, голяма опасност; ф 3as be3tuiei
mir nie1le Gules това ие означава. ие предиещявя. ие
обещава нищо добро зя меие. е лошо предзиамено-
иаиие. лош знак за мене; || das lut nichts ScHIlmmcs
zu htdtuien това ие значи иищо лошо; <$> Peelen be¬
deuten Teänen перли озпртрвят сълзи, носят нещастие;
ф das btdeuiei iim vl—l. n1e1ie, mehr als 311« in dee
Weit това тпяти. озиячяия. представя за иего много
иещо, е от голямо значение, имя голяма стойност,
голяма цена зя иего; това ие значи, ие предс-яия, не
означава иищо, идмя иикакия стойност, никаква цен¬
за иего; това стои иид исичко друго зя иего. имя зи
иего по-голямо значение, отколкото исичко друго ня
тоя сият, за иего ие съществува иищо по-скъпо от
това ия тоя сият, това е всичко зя иего; || du weißt.
was er für nlcl be3tui—i ти знаеш какво е. какво озна¬
чава, представя той зя меие. колко държа иа иего;
ф iim eiwas hcdeuicn даиам му дя разбере недвус¬
мислено нещо, правя му лек намек със знак или думи;
|| te Hal mle (mich) btdtul—i, /öeizugeHen той ми даде
да разбери. че мога да си вървя; ф te ist ein M1nee1,
3te slcl htdeultn läßt той е чоиек, който разбира. иземя
от дума, с когото можеш да се разбереш, с когото
може та се излезе ня глава; разбран чоиек е; || laß dich
doch htdeuitn послушай ме. поучи се. вслушай се и
съвета ми, иземи от дума; || ee läßt slcl nicli htd—ui—n.
will slcl nicli he3cuitn lassen той е неразбран чоиек.
ие разбира, ие иземя от дума, ие възприема никакъв
съвет. ие се вслушва и никакъв съвет. ие може дя се
излезе иа глава с него. ии се кара, ии се иоди; ф er
ist —in btdtulendee Gelebriee той е тпячитенеп учен; ||
sein Zustand hüt sicb btdtuiend gibies-ei състоянието
му се подобри значително. чуиcтии+етно; || um ein
bedeuiendts zunelmen иаддае^и^м^; увеличавам се чуи-
стии+елпо. повишавам значително нивото, теглото.
ръста си; ф eine ' bedeutend— Roilr epiel—n играя зна-
тителия, важна роля
Bedeutung, dl- — die e1genilieie und bildliche Bedeu¬
tung des Woeits същинското. действителното, кон¬
кретното и преносното, фигуративното. образното
тпячепие иа думата; || in dee waletn, völlei1n BCdeuiung
d—s Woeits и истинското, пълното значение иа думата;
|| die Bedeutung 111— Wortes erklären обяснявам, тъл¬
кувам, значението ня дума; || dl—s Wort wird in gleici—e.
älnlichee Bedeutung gebraucht тази думи се употребява
и същото. и подобно значение. и същия, подобния
смцеьн; || Worte ohne Bedeutung думи без съдържание,
без значение; || ee isi sieb e1in1e Bedeutung bewußt той
носи съзнание зя тпячепце+о си; || ee bat —in— große-
Bedeutung'auf d—ш Gehlcle 3te Chemie той им; голямо
тпячепие и областта и; химията; ф ee ist —in Mann
von Bedeutung той е чоиек. мъж със тпячепие; || das
isi von geoßre, geringer. -von scHIiMMir, von k—ln—e Be¬
deutung /üe mich това е от голямо. нищожно (мало¬
важно) тпячепие, лош знак. е лошо предзиамеиоирние,
пдмя никакво значение. ие е от значение зя меие; ||
das isi ohne Bedeutung für mich тона е без тпячепие,
няма никакво значение за меие
bedeutungsvoll — das isi —in b—3tulungevöllee Tag /üe
mici това е важен, забележителен деи зя меие; || br-
dtuiungevölle Blickt wicHscln разменяме си много-
тиячителпи погледи; || —inander h-deuiungsvoll anseien
спотлеждяме се многозначително
Bedeutungswandel, dee — das Wort bat einen Bedeu¬
tungswandel dueeHgemacHl думат; е претърпял; из¬
менение иа тпячепието си
bedienen — ihn, rin— Masclinc. einen Kunden hediinen
прислужиим му; обслужвам машина. клиент; .|| bilic.
bedienen Sir sicl моля, вземете си, канете се. иземяй+е
си сам. ие чакайте да Ви канят; || werden Sie scion
heditnl обслужват ли Ви иече; ф übertr. umg. ici bin
schon htdi—ni стига ми. достртътно ми е; нятостц ме
достатъчно; ф den Habt ich richtig bedient хубаво го
наредих, наказах му всичко праио и очите. лицето.
право, куме, тя и очите; ф 3ämii hin ich gut, eciIeeHi
bidlenl c това ми се прави добра, лоша (мечешка)
услуга, ми се иърши добра работи, ие ми се . върши
работа; ф e1e1 (Akk.) uniaulieer Mliitl, drs Faiesluhis
hedlenen служа си. послужвам си с печестпи, нечисти
средства. с долни средства; използувам асансьора,
качвам се иа асансьора; ф Trumpf, die Farbe bedrenin
отговарям иа коз, иа карти; ф eine Anleihe bedienen
пняшям лихвите назаем; ф den MliltlsiürMee hediinen
потапям топката ня иентьр-нaпидятелд (при игра на
футбол); ф rin ausged—lnles Streckennetz hedien—n
обслужвам, поддържам широка съобщителна аеро-
пляпня мрежа
Bedienung, di— — eine scin—ll— Bedienung бърза при¬
слуга, бързо обслужване; || dl— Bedienung isi 1м Peels
-ntHaIt—1 прислугата илизя и цената; || die Bedienung
läßt auf slcl wueien келнерът се баии. ие идва
bedingen — eine Wuet hedingen еnртярявям стока;
j| dee bedungene Lohn угоиореня+я. усноиеиятя, дого¬
ворената, спазарената заплата. надници; || htdungenee
Mörder нает, наемен, платен убиец; ф das bedingt alles
andeet това обуславя исичко друго; || Erfolg bedingt
Fleiß успехът предполага прилежииие, усърдие; при-
нежяицето е предпоставка зя успех; ф durch etwas
bedingt sein обусловен съм от нещо; ф eine bcdlngie
Veruei—llung условия присъда; ф rin bedingter Reflex
уеноиеи рефлекс; ф das isi b—3ingi riciilg това е само
донякъде, до известия степен вярно. така е, иярно е
при известия уговорка. резерва
Bedingung, die — iln Bedingungen, ein— Bedingung
stellen, aufCeligin, vöeee1eeibb1 поставям, и-лаг-м,
предписвам, диктувам му условия. усноице; || auf —in—
Bedingung eingehcn приемам условие, съгласявам се
ня тона условие; Ц eiwas zur Bedingung Machen поста¬
вям нещо като уеноиие; || etwas nur ттсг (mit) 3te
Bedingung ann—lmen. daß... приемам нещо само при
условието, при предпоставката, че...; || dl— Bedingung
dafür 1^, daß... услоиието за тона е да...; || ici nebme
das an nll 3er Bedingung. daß... приемам това при
условие, че ...; || nur unter Clner Bedingung само при
едио услоиие; || unltr je3er, Ceinee Bedingung ня вся¬
каква цена; ня никаква цени. и никой случай, по ни¬
какъв пячцп; Ц mlie gewissen Bedingungen при изиестни
условия, обстоятелства; || zu w—icl—n Bedingungen bu¬
hen Sie d—n Vertrag unlersclrlehen при какви услоиия
подписахте договора; || ici lüg— Mich in dl—st Bedingung
подчинявам се ня това уолоиие; || auf 31— Bedingung
Hin will icl es Tun при тона условие, при тая предпос¬
тавка ще го пяnряид; <£> Reu— ist die Bedingung zue
Buße разкаянието е предусловие, предпоставка за из¬
купление; ® unlte günstigen Bedingungen arbeiten ра¬
ботя при благоприятни, добри услоиия
bedingungslos — bedingungslose Hingabe. EegebenHeii
пълии, безусловна всеоттайност, преданост; || bedin¬
gungslose Kapitulation безусловна. пълна капитулация;
|| sich (Akk.) bedingungslos ergeben. unleeweefin пре¬
дявим се, подчинявам се безусловно, напълно; || be¬
dingungslos kapitulieren капитулирам безусловно, на¬
пълно
bedrängen — iln mit Bitten. Feagin, Forderungen. von
allen Seiten bedrängen преследвам го. дотягам му, не
го ое+яндм иа миря, иа спокойствие, безпокоя го. тор¬
мозя го с молбите. въпросите си, отрупвам го с въ¬
просите, изискванията си. поставям го и неудобно
положение. притеснявам го с въпросите, изискванията
си; притискам го от исички страни; || Sorg—, Zwt1/—I
bedrängt Mich, m—in Herz измъчват ме, гнетят ме, по¬
тискат ме грижи; съмнения гегият ни сърцето ми, по¬
тискат сърцето ми; || selncM btdrängitn Herzen Luft
macltn, s—ln b—drängles H—ez 1eI1iebl1en облекчавам
притесненото. потиснатото си сърце, сияндм товари
от сърцето си, казвам болката си; освобождавам се
от вътрешния си гнет; || —in Mädchen bedrängen за¬
качам момиче, преследвам го; ф in bedrängter Luge,
in btdrängitn Veeiälinise11 |Umelän3t1), Huri (sehr)
bedrängt sein намирам се и затруднено, притеснено,
тежко положение, в голямо затруднение, притееиеице,
и голям; нужда, бедя, неволя; много съм притеснен.
затруднен, угнетен; || bedrängte Zellen усилни, тежки
времена, години; || nll bedrängier Stimme със сподавен,
глух, потиснат глас
Bedrängnis, dl— — e1eH (Akk.) in großer, aegte Be¬
drängnis bt/ind—n ирмцорм се и голям; нужда, бедя,
пеионд, и голямо тр+рудпепие, притеснение, много съм
притеснен, затруднеи. угиетеи; || in Bedrängnis geealen
изпадам и тя+рудпепце. неволя, беда, нужда, и тежко
положение
bedrohen — ihn mli den Tode, mii Sieafe, mii d—м
Stock bedeolen зрцнящирм го със смърт, с иякятяице;
з-каив-м му се, че ще го натупам, че ще го набия,
закрие-м му се с тоягата; ф die Flammen bedrohten
das Tbealte пламъците зрстрящрнрср да обснрпят теа¬
търа; съществуваше опасност пожарът да обхване и
театъра; || sein Lehen isi bedrobl животът му е зи-
стояшеи, и оnяепоет
bedrohlich — seine Augen /unkillin bedrohlich очите
му зяискоцся трптрщцтелио, зркяпитенпо; ф eTwas
beehren 173
nimml einen bedroHlicHcn Charakter an нещо приема
зяеторщцтелеи характер, се разраства застрашително
Beteolung, die — in ständiger Bedrohung leben жииея-
и непрекъсната опасност. под непрекъснат страх, жи¬
вотът ми е непрекъснато застрашен, в опяепост
b—3eück—n — ihn mit Bitl—n, Steuern bedrücken пре¬
следвам го, дотягам му. ие му давам миря. спокой¬
ствие, ие го оставям ня спокойствие с молбите си,
додавам му, посаждам му, безпокоя го поетодппо с
молбите си;- обремеияиям го, иятоияриям го преко¬
мерно с данъци; || ein Land bedrücken потискам, гнетя
страни; ® Sorgen bedrücken mich потискат, гнетят ме,
измъчват ме грижи; || was bedrückt dich какво те по¬
тиска, гнети, измъчи;. какио ти тежи ня сърцето, защо
си угнетеи; - ф es Hterscll —ine b—drückende Schwüle по¬
тискащ, тежък, мъчителен задух е, едва се диша от
задух; страшно задушно е; ф in b—deücki—e Stimmung
sein потиснат съм, в потиснато душевно състояние
съм, вътрешно угнеТен съм, нямам настроение, без
настроение съм; || mit b—drückier SiiMM— с потиснат,
сподавен от мъка, вълнение глас
bedünken — es btdünki mich струва ми се, чини ми
се; || veralt, meines Bedünkens според мене. според мое¬
то мнение. по мое мнение. както ми се струна, както
ми се чини; доколкото мога дя съдя; по мое усмот¬
рение
h—düeT—n — ici bedarf deinie, астм Teösiee имам
нужда, нуждая се от тебе, от твоята утеха; || er bedarf
3er Ruhe той се нуждае. имя нужда от покой, спо¬
койствие; || er bedarf k—in—s Dunkte. Cilner E1iseHuI-
digung няма нужда от благодарност, от извинение.
ням; нужда да благодариш. дя се извиняваш; || was
bt3aef —s vi—lee Woeie каква нужда имя от толкова
много думи. за кякио ся нужни, необходими толкоз
много думи; || es bedarf nur eines Wortes иужня е.
необходима е само едиа дума; . was man nicht ЬеЗаг/
ist um einen Pfennig ' zu Teu—r за излишното и стотин¬
ката е много
Bedürfnis, 3as — ici bube das Bedürfnis, Mich einmal
auszueprec1t1 имам нужда. чувствувам необходимост,
потребност веднъж да си кажа болката, пи разкрия
сърцето си, дя си кажа какво ми тежи ия сърцето;
ф slcl (Akk.) auf dl— notwendigsten Bedüe/n1ee1 eln-
seHeänktn отррицтяирм се само върху пяй-необсодц-
мите иужди, потребности, свеждам нуждите си, по¬
требностите си само до ияй-иеобхотимого; || —Гп—
Bedürfnisse bifelidigen трдоиондирм иужди+е, потреб¬
ностите си; || es liegt kein Bedürfnis hierfür (dazu) няма
нужда. потребност, необходимост от тоиа, ие се нуж¬
дая от иего; ф sein Bedürfnis veeeiebten извършвам
естествените си, физиологическите си иужди; ходя,
отиеим по нужда; || ein Bedürfnis buhen ходи ми се по
нужда
bedürftig •— ich bin deines Raies, deiner Hilft bedürftig
нуждая се, имам нужда от съвети ти, помощта ти;
необходим, нужен, потребен ми е твоят съвет, иужия
ми е тнояти помощ; ф den Bedürftigen Helf—n пом-гим
иа нуждаещите се. ня бедните, ия тези, които търпят
нцщепцд, оскъдица, ня оскърбените и унижените
beduseln dial. — ee bedusili slcl o/l той често се ии-
пива, направя тляиятр; || ganz bedusili sein глината ми
е съисем тямрдпр
beehr—n — ich heebei ibn durch meinen BcsucH, mil
meiner Gegenwart прпоридм му честта ти го посетя,
удостоявам го. зачитам го с присъствието си; || h—el-
174 beeiden
een Sl— uns bald wilder заповядайте пак, направете ни
пак честта дя ии посетите
beeiden (beeidigen) — ich will m—ine Aussage beeiden
готов съм да се тякьлпр, ще положа клетва, ще дим
клетия зя истинността иа показанията си. ще подкре¬
пя, потвърдя nокятяицдтр си с клетия; || die Zeugen
wurden. beeidigt свидетелите положиха клетва; подве¬
дох; под клетва, заклеха свидетелите
beeilen — he—lle dlci etwas, —in wenig побързай малко;
по-скоро; || ici weede die Sacht heeiltn ще ускоря ра¬
ботата; ф btrile dich mit 3tr Arbeit побързай c ра¬
ботата
beeindrucken — von etwas tl—/, siark httindeuckl sein
дълбоко съм поразен, трогнат от нещо. нещо ми е
направило дълбоко, силно впечатление
beeinflussen — ee ist leicht zu hte1n1luesen той се влияе
лесно, поддай; се - лесно ня чуждо влияние; || er - ist
durch sciiecilt LeCiüee, vom NaTuralismus bteinflußl
той е ' повлиян от лоша литература, от пятуоялизмя;
И sein Urteil bee1nfiueeen повлиявам ня преценката му,
оказвам му влияние
beeinträchtigen — ihn in sclnte Freiitil. in selneM
Rechii, in s—lntn I1ieeees1n bccinTräcHtlgen отряиитя-
вам, спъвам. парализирам свободата му. увреждам
правото. интересите му; || sich (Akk.) durch keine
Verleumdungen heclnleächilgen luss—n никакви клюки,
клевети ие са и състояние да ме задържат, да ми по¬
влияят; ие позволявам да ми попречат. да поинидя-
иа поведението, иа държането ми никакви клюки, кле¬
вети. епне+пи; ф sein SeiveeMögen ist nach dem Unfall
z1—m11c1 beeinträchtigt зрението . му пострада, се по¬
вреди доста от злополуката; || das RiginwetTie konnle
die gute Laune nichi bceinteäcHi1ge1 дъждовното иреме
ие беше и състояние дя развали доброто настроение,
да се отрази зле иа доброто ни настроение. не попречи
ия хубавото ии настроение
Beeinträchtigung, dl— — eine Beeinträchtigung teleiden
претърпявам щета, повреда, повреждам се, постряд-
иим
beenden — die Aeheli, ein Gespräch in aller Ruhe h—cn-
3tn привършиам работата, приключвам съвсем спо¬
койно разговор
beengen — bc—ngt woIici живеем много натясно;
|| ich fülle mich dadurch sehe btengl чувствувам се чрез,
c тона много притеснеи, ограничен, стеснен, ограничен
в свободата си. в действията си; ф ein beengen3es
Gefühl auf dee Bruet Haben нещо ме стяга. чувствувам
стягане и гърдите, ие мога да дишам добре, нещо ме
задушиви; || die bee1gen3e Hitze потискаща горещина
Beerdigung, die — dl— Beerdigung findet an Mittwoch
un 9 Ule eiatt погребението ще стане (ще се извърши)
и сряда и 9 часа сутринта; || zur Beerdigung g—htn оти¬
вам ня погребение
Bere—, die — Be—een sueien, sammeln търся. бера яго¬
ди; || dial. heule geil es in die Beer—n днес ще отидем
(да берем) ягоди, за ягоди
B—et, das — ein B—ei anlegtn правя леха; || sein eigenes
B—ei pllanz—n насаждам си собствена неся; прен. съз¬
давам си условия за самостоятелен живот, стъпвам
ня собствените си крак;
befähigen — -11- praktischen KcnnTnlss— he/ählgen iin
zu dtr (für 31t) Stelle практическите му потпяпия го
пояидт годен, споеобетнувят му, позволяват му, му
дянат възможност ди заеме тази длъжност, тона мяс¬
то; ф —in b—fällglee Mensch способен. годен, надарен,
кадърен чоиек; бива го за всичко; || hältst du ihn füe
hcfählgi zun Siudlum смяташ ли го за способен, че е
годен, иатареи. че имя -способности, заложби да- след¬
ва; || 3u hist 11—rfüe nicli befähigt ие те биия. ие си
кадърен, годеи, нямаш способности. качества за това
bc/ubren — er Hut all— Meeei befalecn той е пропъ¬
тувал, кръстосал исички морета; || —ine Straße oft be-
fuiren пътувам често по едиа улица; || das Haus liegt
an einer viel befahrenen Sirußt къщата лежи иа улици
с голямо движение, по която миияият много коли,
миого превозни средства. ня миого шумна улица;
ф —in btfabeen—e Seemann опитен моряк; пътувал мио¬
го моряк; кръстосал. пропътувал исички морета мо¬
ряк; || hcfa1ee1is Volk опитни, иещи и корабоплава¬
нето моряци; ф —inen Ackee mli Miel, einen Weg mit
Kits befä1ee1 наторявам ниви, насипвам я с тор; на¬
сипвам път с чакъл; ф einen ScHachl befäbeen спускам
се. слизам с вагонетка в рудник; || 61— Geubr wird
11^1 mele hefabee1 този рудник ие се експлоатира
иече, експлоатацията ня тази мина е спряна
befallen — —ine KranCHtll, —int Ohnmacht bcflri sie
събори я. свиня я, нападна я, и-легия я болест, раз¬
боля се; изпадни и безсъзнание, загуби еьтнянце, свяст;
|| Furchl, Angst, Heimweh, Sclam h—fl—1 mlci обхвяпя
ме, обзе ме, овладя ме ужас, страх, достоящя ме;
обхвани ме, обилапя ме постялгця, домъчня ми за
родциятр, зя дома; обсвяия ме, обзе ме срам, доеормя
ме; ф von Ungeziefer befallen напятият от гад, прор-
тити, въшки; иъщлдеян; || von Anwandlungen der Eif—e-
sueHi, des Größenwahns befallen sein обхванат съм от
пристъпи ня ревност, продндиям признаци ни мега¬
ломания, страдам, обхняпрт съм от мания за иенитце.
вмяпиячил съм се
befangen — ici füll— nlcl ihn gegenüber eeHe befangen
присъствието му ме смущава, притеснява, ме кара ди
се смущавам, стеснявам; в негово присъствие се чуи-
стиуеим миого притеснен, смутен, скован; || s—lne Ge¬
genwart nachie mlci befangen присъствието му ме стес¬
ни, смути, ми върза езика; || befangen sein смутен,
стеснителен, сиеплци, свит съм; стеснявам се; не съм
свободен; ф ein be/angtnte Ueltii пристрастия, ие-
обектииия, предубедена преценка, присъда; || einen
R1ebltr als befangen abichnen отвеждам съдия, правя
отвод по отношение ни съдия поради пристрастие;
ф in 3em Glauben, 1м Aberglauben, in tineM Wahn, in
einen Ieetun befangen sein заслепен, обнятян. обхванат
съм от ндрятя; тъни и суеверие, слугувам, роб съм ни
суеверие, заслепен. скован съм от суеверие; слугувам
иа илюзия, мания. заслепен съм от пед, вярвам сляпо
и пед, завладян съм напълно от нея; слугувам иа за¬
блуда, обладан. скоиян. заслепен съм от иея
Befangenheit, dl— — in Be/ang-nbclt geraten смущавам
се. треормвям се; заплитам се, забърквам се от сму¬
щение, стеснение; || lire BefangenheiT schwand. verflog,
löste slcl allmählich unite 3см freundlichen Zuspruch
смущението, стеснението, сиенливоеття, емутеносття,
евцтосття й постепенно изчезна, се разсея. се разнесе,
тя се поотпусна. постепенно се отърси, се освободи
от стеепенце+о си. стана по-рязтонорливя, започна да
се държи по-свободно под влияние ня любезните пу¬
ми; II ici lege meini Befangenieii ab отърсвам се. осво¬
бождавам се от стеснението си; отпускам се. тяпотиям
па се държа nо-неприпудепо. по-свободно; Ц ici sucht
meint BefangenHeiT zu. verbergen мъча се да скрия, при¬
крия стеснението си. смущението си; ф einen Rre1iee
wegen Befangenheit. wegen Peeöegn1s 3ee Befangenheit
abIeH1e1 отвеждам съдия. поянд отвод по отношение
ня него поради съмнение зя прцетоястце, от страх, че
е пристрастен
befassen — ich befaßie mich mli dlts—м Peohlen из
се занимах c този проблем; ф ihn Mii -twus be/u—n
трпцмрцрм го c иещо, пякяоням го да се занимае с
■тона
Befehl, dee - - einen Befehl geb—n, erteilen, (gegen ihn)
trla—n давим, издавим заповед (против иего); j einen
Befehl an tint R1eb1nnasebint geben диним заповед.
команди ня кибернетична ■еметртцр мишина; || einen
Befehl anefübec1, befolgen, erfüllen цтпьнпднрм, при¬
веждам заповед и изпълнение; || Befehl ünsgtfühei (по-
зноне-е да доложи) изпълних заповедта; || einen Befehl
telalicn, btCoMMtn, empfangen получавам заповед; |j
ich widtrselzt mich 3em Befebl, bandle dem Bef—Hi zu¬
wider поо-цвопое-яндм се иа заповедта; постъпвам,
деЙс-БуБам и разрез със з-поиетта, противно ия за¬
поведта; || den BircHl verweigern отказвам да изпълня
запонет-и; || dem Befehl g1boreb1n, nachkoMMin под¬
чинявам се. покорявам се иа зипоиедта, изпълнявам
заповедта; j auf seinen Befehl Hin, auf Brf—Hl 3es Gt-
n1rale по негови заповед, по заповед иа генерала; ||
bis auf weiteren Bef—li до нови заповед, до второ, иоио
нареждане; || zu B—/1HI слушам; трпонятяИ-е; || ich el—He
IH111 zu Bi/ihl ия запоиедите ии. иа услугите ии, ни
наше орзпоножепце съм; || ich bin zu Ihrem Be/rll ни
Ваша заповед, ня Ваше разположение съм; || was eiebt
zu Iheem Befehl какво ще запоият-те; какво обичате;
|| ich werde mich nach Ihren Be/cll richten ще постъпя
съгласно заповедта Ви, ще се съобразя с Вашата за¬
повед; както заповядате; || scherzh. dein Wunsch s—i.
isi nlr Bcfcll женяпцето ти е зикои за меие; <£> Brf—Hi
isi Befehl заповедта си е заповед; ф ee steht u1tee
mtinen Pefeil той е поп мод-р заповед, моето ко-
мяндуерне, подчинен е ия мене; || 3en Be/ihl überneh¬
men. haben поемам комяпgуБяпето. комаидувам; || te
hat den Bef—Hl über zwei Züge той има командата ияд
пее конопц, командуи; две колони; || 3ee Bef—Hl liegt
h—i ihm той комаитуна, има право да издаи; заповеди,
нареждания
befehlen — was beftlien Sie какво ще заповядате,
какво обичате; || wi— Si— htfehlen както заповядате,
обичате; || befehlen Si— noch Suppt обичате ли, ще
заповядате ли още малко супа, искате ли още малко
супа, да ии сипя ли още малко супа; ф wte lat Hier
zu htfehlen кой зипонядеа, командуи;, кой е господар
тук; || hier bat niemand eTwas zu befehlen никой пдмр
прано пя зипоиятни, ти комантуиа. пи издава запо¬
веди. нареждания тук; || du husi nue zu befehlen само
трябва ти кажеш женрццдтр си (и те ще бъдат изпъл¬
нени); Ц ich lasse nir von 31e niclls hefthlen, du ШиМ
nie niehte zu htfehlen няма ти ти ми заповядваш, ко-
мрптуирщ, пдмрщ приио да ми заповядваш; || umg.,
scherzh. wi— 3u befitHlei, wie Si— befehlen както зипо-
иддрщ, както трпоБддяте; слушам и-й-покорио; ф wer
befehlen will, nuß егет geboeebtn leentn който иска да
запоиядни. трябва пя се научи по-напред ди слуша;
® ich hcftblt iln zu nie, an 3ie Front з-понятним му
дя дойде при мене; изпращим го ня рроптр; || te ist
nach Berlin befohlen -ой бе изпратен. комяпgцооирн.
повикан и Беотцп, получи заповед, нареждане пи за¬
мине, пи отиде и Берлин; © übte eTwas (Акк.). ein Land
befehlen владея (над) иещо, иещо е под моите запо¬
веди. елитея стрина. разпореждам се с нея; етояпр е
пот .моите заповеди. из имам прано да орзпонртрм
е' нея, от меие зависи; || 3u bust darüber zu ЬеГс11е1 ти
имаш приио да се разпореждаш с тона, пот -иоя за¬
повед, разпореждане е тона, от тебе зрнцец тона; ти
befleißigen 175
тодбнр ти издадеш заповед, нареждане за това; ф bibl.
icb befehle Goll meinen G1iei предавам, поверявам богу
духа, пушат; си; || ici htfellt Meinen Soin in deine
Hände nоетяням, поверявам еипя си ня тебе. и твоите
ръце, nоедоетрвдм го ия твоите грижи, ост-ням го ня
твоите ръце, грижи; || bibl. befiehl dem Heern deine
Wege предостави, повери живота си, съдбата си ня
бога, остаии бог ди ръководи съдбата ти; || Golt be¬
fohlen бог с тебе; сбогом; || sich (Akk.) seinem Schulz
befehlen поставям се под негови закрила
befestigen — das Bund an Hut, dit Scblitteebnhe an
3tn ScHultn btfeel1gtn тркрепБРМ прпденкятр ня шип-
кат;; завиите-м, триьотврм, етдтям къики+е ня обув¬
ките; ф das Ufee. eine Stadt hefesi1ge1 укрепвам брега;
укоепдиям град; ф das Veeteünc1. 3ie Feeu13eebüft bc-
/esiigen зртньодднрм доверието, прцд-ене+БО+о; || ibn
in —Гп-м Glauben, in seinen Vorhaben, in —Гп-м Ieetun
hefesligen тр-ньопднрм. укрепвам ндоятр му; поощря¬
вам. подкрепям го и намерението му; зaтньопдврм
заблудит; му; ф un 3ce Wund, an 3te Tür, an dee Bluse
befesligl закачеи, закрепен, прикрепен, законии иа сте-
пртя. иоятятя; закачеи (с игла, топлийки) ня блузата
befeuern — 3en Ke—i be/tuern трцртирм казана;
ф tint Stellung befeueen обстрелвам позиция; ф ihn
mit Schneebällen btfenten замериам го със снежни топ¬
ки; ф ihn zu neuen Talen bt/cueen ньзпнрмепдиям го
за нови дели, подвизи
befinden — wi— btfindtel 3u dich как се туветвуврщ;
|| ich befinde mich wohl, unpäßlich чувствувам се добре,
зле; неразположен съм; ф wo btfindel ee sich jtizi къде
е (се пямцоя) той сега; |j -iwas befindcl sicb in fesitn
Händen, untee selnee KonTroIIt, unter s—lnen Schulz ие¬
що е (се пямцоя) и здрави ръце, поп'негов контрол,
негова закрила; || sich (Akk.) in gesegneten, a13cre1
Unslän3tn befinden бремении, трудна съм, и поло¬
жение съм, утробата ми е бнятоеноБеня с плод; очак-
иим бебе; || 3u befi13tsl dlcb in einem Iretun намираш
се и заблуда, лъжеш се. заблуждаваш се, грешиш,
мамиш се, ия погрешен път си, разг. стъпил си ия
трмовр дъска; ф etwas für |ule) richtig, false1, gut, nötig
hefin3tn прмцорм, считам. смятам иешо зя вярио
(привилио). погрешно. зя добре, за необходимо, нуж¬
но, потребно; || ee isi schuldig befunden worden той бе
призна-, обянеи за нииовеи; ® darüber bat das Gee1eht
zu htfin3en -оня само съдът има прано, може ти реши,
само съдът може да се произнесе по него
Befinden, das — ег erkundigte sich. fraglt nach deinem
BeTnden -ой се осведоми, се информира, запити за
тдоaнето ти, за зтояноелонпото ти състояние; || wie
ist Ihr Befndrn как се чувствувате; ф nach meinem
Befinden според моето мнение, усмотрение, по моя
преценки; || auf Befinden dee Ärzle по мнението ня ле¬
карите; ф nach Blinden 3ee Umstände, 3ee Sache спо¬
ред положението ня обс-од-енствртр, ия иещата
beflecken — siine Hände mit - Blut, —111 Ebee befleeCen
оирпирм ръцете си c кръв; опе+пдвям, оекнерпдням
честта си; || ee bat 3en gulen Nanen ee11er Ellern befitcCl
той опетни. окаля, опръска c кал, оск^рни, опозори
доброто име ия оодцтенцте си
befleißigen, beflissen — - ich hefleißige mich 3ee größten
PünCilicbCcit, HöflichC-il, tints guien Siils с-яояд се ди
бъди миого -отеи, много учтив, пя пиша иа хубав
етцн. дя си изработя добър стих; || mein Sohn isi dis
StudiuMs ethr beflissen синът ми показна тондмо при-
нежяпце. понятя тондмо старание и енедБЯпето, заляга
176 beflügeln
миого зя уроците си, зя учението си, проявява голямо
усърдие. голяма ревност и ученето; J —in der Reeble
B—flissenee реини+ел ня правото, изучаващ с голямо
усърдие правото; ф hefl1ee—n scHwclgcn мълча упорито.
съзнателно, нарочно. с умисъл
beflügeln — das Glück b—flügeli— seine ScHeiTt—, scinc
Piuniusl— щастието окриляше крачките му. даваше
криле, полет иа въображението му; || 3ee Erfolg be¬
flügelte ihn zu neuen Taten успехът го окрили, му вдъх¬
на кураж, смелост зя иоии подвизи. дела; ф gefküg—lt—n
Sche1ll1e kommen идвам, долитам бързо, хвърча иасрм
befördern — rin Paktl mli dee (3ueci dic) 'Post beför¬
dern пращам, експедирам колет c. по пощата; || das
Flugzeug . beförderte 50 Fluggäste самолетът извози,
превози. пренесе 50 пътници; || lin nach Beelln, zu —1-
n—n Eliten be/öedien, изпращам го и Берлин, при ро¬
дителите му; Ц ihn räeeH auf dir Straß—. an die Luft, zue
Tür Hinaus he/öeaern изхвърлям го ия бърза ръка иа
улицата. навън, препращам го по бързата, кратката
процедура, експедирам го ня бърза ръка, подписиям
му паспорта; || ihn ins Gefängnis. ins Jenseits befördern
тиквам го, пращам го и затвора; пращим го ия оия
сият. светя му маслото, очиствам го; || ciwas uns Ta¬
geslicht heför3trn изнасям, изваждам нещо ия бял свят;
ф ibn zum DireClor b—/öedeen повишавам го и дирек¬
тор; || er wurde zum Huuplmunn htfördeel произведоха
го, повишиха го и чии капитан
befragen — einen Zeugin, das Volk, das Orakel be¬
fragen разпитвам свидетел; допитвам се до народа...
правя плебисцит; допитвам се до оракула, питам кяк¬
ио ще каже оракулът; Ц die G1eeiicil1 befragen обръ¬
щам се към историята; || iln w—g—n einee Suche, um.
über ein— Such—, nach eln—r Sacie befragen питам го зя
нещо; || ihn um Rat, um sein— Meinung, nach dem Sacl-
verhali befragen питам го за съиет, за мнението му.
зя положението ня нещата, кяк стоят нещата; ф ich
weede mich hei ihm nach diesee SucHc. w—gen dieser An-
geleginiill. um, über dl—se Ang—I—g—ni—it befragen ще
се допитам до него, ще се посъветвам с иего, ще се
осведомя от иего за това, за тоя случай. за тази ра¬
бота
befreien — ihn vor etwas, aus ilnee Luge, nii (durch)
Lisi hefeeiin освобождавам. отървавам го от нещо;
изваждам. избавям го от някакво положение чрез. с
хитрост; ф iln von Angst, Soegen. Illue1ö11n be/eei—n
отървавам, избавям го от страх, грижи; разбивам
илюзиите му; || er wurde durch den Tod von seln—n
Leiden befeeil смъртта го избави, отърви от страда¬
нията, мъките му; || bc/erl— mich von —Гп—г G—gcnwael,
aus аГ—г peinlichen Situation избави ме. спаси ме от
присъствието му. от тая мъчителна ситуация; ф e1eH
(Akk,) durch eint Revolution. von der Unterdrückung
hefeilin освобождавам се чрез, c революция от по¬
тисничество, робство; ф —in hefeelindis Wort дума,
която донася облекчение, действува облекчително;
ф b—ferit aufalmcn въздъхвам с облекчение. облекчено.
започвам да дишам свободно
Befreiung, 31е — dl— Befreiung Bulgariens durch die
Rusee1 vom lüekieebe1 Jocb. von 3ee iüeC1eebe1 Fe—Md¬
- beereebäfl освобождението ия България чрез русите от
оемрпекото иго, робство; || die Befreiung von Mliitäe-
3itnel, aus dem Konzenleäi1önslager освобождаване от
военна служба, повинност, от кониеи+ряииоиеп лагер
befremden — seine Antwort Hal mich bifeenaei отго¬
ворът му ме изненада, учуди, предизвика учудване,
недоумение и мене. ме засегна неприятно, ме отблъс¬
на, ми иапр-ии странно, неприятно ипечятненце; ф
etwas bcfe—Mdind finden намирам иещо странно, осо¬
бено, чудио; || es lag etwas Befreшdend1e in iHe—ш Ver¬
hallen имаше нещо странно, особено и нейното дър¬
жане; държането й правеше страино впечатление,
предизвикваше учудииие; ф ibn bifeimdli anblicken
гледам го особено. с учудииие. с недоумение. изие-
пядяпо
Befremden, 3as — dein Verhalten hui hei ihe einiges
B—feeMdtn leeegt държането ти предизвика и нея из¬
вестно учудиаие, недоумение, изненада; тя намира
странно държането ти; || nlclt ohne B—/eeMden labe
ich davon gehört" ие без учудваие. недоумение чух зя
това; Ц sein Befremden äußern, äuedeück1n, ausepeeei1n
изказвам учудването, недоумението си. давим израз
ня изненадата, учудването си; || zu stineM großen Be¬
fremden за иегоиа неприятна итпепяди, за негоио го¬
лямо учудване. недоумение
befreunden -r ici bube mich nli ihm befeeunael сприя-
тенис се, сдружих се, завързах приятелство, сближих
се с иего; ф mit аг-ш G—danken kann ici Mich nichi
so l—icht hi/eiunden ие мога така лесно дя свикна с тая
мисъл, да прегърна тия идея, пи я възприеми, дя я
почувствувам близка, като моя; ф gul. eng, umg. dick
bi/rrunati s—ln добри, близки. интимни, разг. въшкаии
приятели сме; разг. дупе и гащи сме; || cinr bi/eiundiii
Familie приятелско, близко семейство
befrieden — ein Land, s—ln—n Sinn. s—ln Herz b—feled—n
омиротнорявям е-ряпя, умя, сърцето си; ф b—friedete
Denknäitr паметници, nое+янепи под зякритятя. за¬
щитата иа закон; зя културни ценности, зя опазване '
ия старини
befriedigen — seine Pcdürfn1sic, sein— Neugier befrie¬
digen задоволявам, удовлетворявам нуждите, по+реб-
иостите си, любопитството си; || srin—n Racldursl. —1-
nen Appelil b—feiedig—n утолявам жаждата си зя мъст,
задоволявам апетита си; || ibn in allem, in seinen For¬
derungen b—fei—dlgen задоволявам го иъи всичко, удои-
нетноряням исканията му; || ich bcfrl—dig— ш—lne Gläu¬
biger трповоняврм, удовлетворявам кредиторите си;
ф hist du befeledigi доволен, удовлетворен ли си; || ici
fülle Mich durch diese TäligCeil nichi brfeiedigt тая дей¬
ност ие ме задоволява напълно, ие запълня жииота
ми; || ee war sicHtllcH befrledlgi той бе видимо. явио
доволен; ф eine he/rlidigindi Antwort задоволителен
отговор; || ein— ulls—itlg befriedigende Losung des Peo-
bleme зя исички задоволително разрешение ня про¬
блема; и вълкът сит, и агнето цяло; || —in— Arbeit mil
„befriedigend“ bewerten оценявам работа кято зито-
иоли-елпя, с бележката „удовле+воритенеп“. с тройка,
за три
Befriedigung. die — Befriedigung in —Twas (Z>.), in der
Arbeit suchen. find—n търся, диря. намирам удовнет-
иореиие и нешо, и работата; || etwas gewährt. verscbalTl
mie volle Befriedigung нещо ми доставя. дави пълио
удовлетворение, задоволство, ме напълно задоволява;
|| zur allgemeinen Befriedigung b—iieagen допринасям зя
общото задоволство
befruchten — ihn gristlg durch. mit eiwas h1feuebten
оплопдврм го духовно чрез, с нещо
b—fug—1 — ihn zu etwas b—fug—n давим му право.
пълномощие за иещо. обличам го с права, власт. с
пълномощия, упълномощавам го. ритооцтцрям го зя
иещо; || zu etwas befugt sein имям право, иласт зя
нещо, и-товареи съм с пълномощно, имям пълно¬
мощия зя това; авторизираи съм зя тона; || Hierzu ist
er nicht befugt гой няма право за тови. не е облечен
и тая власт; || sici (Akk.) füe elwus befugt hallen смятам
се и правото си. че имам . прано; ф b—fuglee Rlcbitr
привоимеещ съдия
Befugnis, dl— — ibm die Befugnis zu etwas geben давам
му праио. власт, пълномощие за нещо. обличам го
иъи власт, упьнпомощрням го; || er Hal k—inc Befugnis
dazu той иямя прано. власт. пълномощия зя тона; ||
ihm große Befugnisse cineäsmc1 даним му големи пор-
ия, голяма власт, широки пълномощия; || sein— Befug¬
nisse üh—eecHe—1i1n прениш-иим привита. еляст-a, пъл¬
номощията си
befummeln umg. — befummele nicil uli—s ие пипай,
б-р-Й, опитвай всичко, ие бъриикай иявеякъде; || -iwus
h—fuMm—in пипам, брорм, играя си с иещо, тяпцмрнрм
се с иего; грижа се, подреждам, иятькмдням нещо;
ф dl— Sache werde ich eebön bt/unmeln ще я наредя,
нрттрсд, свърша -ия работи. ще се тремр с нея, ще
иидя кякио може пи се напрани, нареди
Befund, der — den Befund ^11-1^1. aueelellen зи-
пцеирм данните, резултата; състаням протокол, из-
таиим бележка с данните, резултата от изследването,
експертизата, заключението. копc-ятяицдтя; || 3te Be¬
fund z—lgt, besagt, Hai ergeben, 3uß... експертизата, ле-
к-рското трклютепце, мнение-о ия вещите липа, из-
еледирпето показна. резултатът от изследването по¬
казна, че...; || nach amtlichem, ärztlichen Be/und според
служебната експертиза, лекарското заключение, осви-
те-елетвуняпе, лекарската копcтятяиця
befürchten - - du hasi nicbls zu hcfüechl—1 пдмя от
какао пи се боиш, пи се плашиш, страхуваш, пдмящ
поиод, основание зя страх; || alles, was ich befüecbtcie,
isi leider ring-tro/fen всичко. от което се опасявах. зя
съжаление се сбъдна, с-рпр; опяеепцдтя ми зи съжа¬
ление се опрянтяся; || cs ist (steht) das AIIeesebI1mmsTc
zu befürchten трябир ти се очаква ияИ-нощо-о, ди сс
опасяваме от ияИ-лощо-о
Befürchtung, dl— - - - Befürchtungen buben. „ Hegen,
äußern имам, храня, изказвам опасения; || dein— Be¬
fürchtungen sind unbegründet, grundlos, teufen zu. buben
sich hewäbeheiiel опасенията ти са пеоеповя+енпц, без
основание. безпричинни, се сбъднаха. опоянпяср, сс
потвърдиха; || nie Commci allerhand Befürchtungen
- BefürcHtungen übtekuntn, erfüllten mich пораждат
се. възиикият и меие, обснрщр- ме пиИ-рязлитпц, все¬
възможни опасения, съмнения; обсирпяся ме опасе¬
ния; || das hat dl— echlinneten BefürcHtungen übertroffen
тон; иядмцпя, пядхБьрнц и пяИ-нощцте ми опасения,
очякнрпид
befürworten — —in Gesneb befürworten подкрепям
молба с сотр-яйстно, препоръка; ф s—lnr Pc/öed1eung
befürworten препоръчвам го зя поиищеице, застъпвам
се за повишението му; ф diese Politik Cann ich nlcbl
htfüeworl—n -ик-ни nонцтцкя ие одобрявам; ие мога
пи ръкопляскам ня едиа -ик-ни политика
begabt vielseitig begabt всестранно. мпотос-ояппо
и-тиреи; || er wue htr11le als Kind für Musik höcbst
begabt още като дете той поодндняше изключителна
дарба, бе изключително надарен зи музика, пооднд-
ваше изключителни музикални дарби, заложби. ка¬
чества. наклонности; || «mg., iron. da Hasi du dich aber
begahi angislilli няма що та се каже, миого се прояви,
показа колко струпаш, показа си рогата
Begabung, die - - —ine außerora-nilich— Begabung füe
etwas haben, z—lgrn имам, проявявам изключителни
пирби, заложби, способности, качества. изключително
дрровяице, изключителен тянрп- зи нещо; || sie hui
Cilni Begabung zue Librerin тя идмя талант. дарби.
нар. подали ие. заложби, качества зя учителка, не1 я
begegnen 177
бие; зи учителка; || w—gtn mangelnder Begabung ver¬
sagen изостанам, ие мога дя се справя поради липса
ни дарба. тиляиТп способности; ф ee ist —in— d—e slärk-
slen Begabungen der d1uieeHen Lyrik той е едно от
най-ярките, няй-тпятц+елпи+е дарования ня немската
лирика
begaffen — ihn wie —in Wundertier b—guf/in зяпам го
кято рятко животно, като рядка птица. като иещо
необикновено, гледам ии. иего кято иа рядка птица,
ня някакъв уиикум, ия някакъв рядък екземпляр
begaunern — begaunert hui te uns geradezu той чисто
и просто, напрано ни измами, изигра; || ihn vorn und
blnitn begaunern играя. мамя го ия всяка крачка, къ¬
дето ми питие
h—gebtn — ich begeht mich ins Dorf, in die Stadl, an
meinin ' Platz. auf den Heimweg, nach Haus. auf dl— R—ise
отииам иа село, и гоятя, ни мястото си; тръгним си,
упътним се зи и къщи, за оотцпя-я си, връщам се,
прибирам се поми. у поми си, и къщи. о-ин-м си у
доми; тръгвам дя пътувам, ия път; || ici h—gehe mich
in 3en Krieg, auf dcn Weg. nucb Berlin потеглям, тръг¬
вам ия нойиа. отпряням се ия път, потеглям иа път;
запътвам се. тръгвам зя Берлин; || ich heg—hr mich zur
Ruhe, zu Bell, in ärztliche Behandlung оттеглям се ия
почивка, ия спокойствие; лягам си. отивам ди си нет-
ня; постъпвам ия лечение; || ici h—geh— Mich in /rinde
Di11eic, in Sicbirbeil. in GtfUhe, ins KIosTer, zu ihn
постъпвам и; чуждя служба; оттеглям се и безопас¬
ност. ия сигурно място; nодсиьолдм се. цттртрм се ня
опасност; постъпе-м. о-ин-м -и манастир. стан-м ка¬
лугерска): запътнам се. о-пояидм се за. у иего, отиеям,
тръгвам у иего; || ici b—geht mich in seinen SeHnlz по-
стяБДМ се пот негова зякоцня; -$> wer sich in Gefuhe
btglbi. Conmi darin um който прескача много колове,
гой ще се натъкне ия някой; ф ich h—gtbe mich un die
Aebtll, ans Wiek, un eint Unicreuehs1g зртрндм се. за-
снрщрм се зи р-боти, прцcтьпБим към работи, дело,
изенедняие, проучване, разследване; ф ich b—g—bc mich
aller Вс^т— auf 31— Erbschaft о-кртирм се от всички
прави върху тона пренедстио; ф ein schwerer Unfall
hui e1e1 hier b—g—hcn тук стани тотдмр злополука, го¬
лямо нещастие, голяма кaгяег'0Оря: || erzähle, wie sich
dus begehen Hal разкажи как стрпр, как се случи -оня;
|| bibl. es hegab e1eH ab—e zu 3er Z—ii. daß... но по това
иреме сс случи, че...; ф einen WeeHe—I, ein— Anleihe
b—g—brn пускам менителница и обращение; емитирям
заем
Begebenheit, die den Ronan liegt —in— wahre' Be¬
gebenheit zugrunde оомяпьт е изграден иърху истинска
случка
begegnet« ich bin ihm auf 3ce Sieußt h—gegnel срещ¬
нах го ня улицата; || schade, 3uß wir uns nicli schon
früher heg—gnet sind жалко, чс по-ряно (че досега) не*
сме се срещнали, чс пътищата ии ' по-рино ие* ся се
кръстосали; ф den Schläg—n des Schicksals .h—gcgnen
посрещам, nоепoтнрр-дцрм ударите ija съдб-ти, епор-
идм сс с ударите ни съдбата; || cln—m Übel, einer Krank¬
heit bcg—gn—1 спояндм се със зло. напаст: вземам мерки
срещу зло. болест: || den muß nun h—g—gnrn трябва
па вземем. па се иземят мерки срещу -оня, тя се* спра¬
вим с това; ф 1Нм fr-unaiich. würdig, nll Achtung, mii
Acheclzne•kcn b—g—gnen отпредм се любезно, c достойн¬
ство c иего, посрсшям го. приемам го любезно, до¬
стойно. с уважение, зачитане. пренебрежително, със
свиване*, повдигане ия рамене; ф nie isi ein Unglück.
12 Немско-öi,. iiа реки фра'»vo.ioi ичен речник, i. I
178 begehen
elwus Sciönce beg—gnei случи ми се. сполетя ме не¬
щастие, премеждие; преживях нещо хубаио. красиво,
имах едио хубаво преживяване; || das kann jedem be¬
gegnen товр може пи се случи. да стяие с исекиго от
ияс, може да постигне, ди сполети црекито, разг. ди
дойде всекиму то тлрвртр; ф uns—ee Blicke begegneten
slcl погледите ни се срещнаха. кръстосаха; || wir hc-
g—gnclc1 uns in U1e1e11 Wünecben, Gefühlen вълнуваха,
изпълнаха, въодушевяваха ни едни и същи женрпия,
тувствр
begehen - - die Ge—nze, 3as Feld bcgcben обхождам.
обикалям тряпииятя, нивите. полето; ф ein viel be¬
gangener Weg оживеи път; ф ein Fest. eine Feiee, eln—n
Tug, seinen 50. GtbnrTiiug /—icrllci bcgcben отпразнувам
празник. чествувам тържествено ден, празнувам тър¬
жествено 50-rгодищпцпaтя му, 50 тодцпи от рожде¬
нието му; ф cincn Fehler, eine Unbesonnenheit, eini
Torbcit, eine Sünde begehen извършиим, сторвам греш¬
ка; извърше-м необмислена постъпка. постъпвам не¬
обмислено, глупаво, извърше-м глупост, грях, съгре-
шавям пред бога; Ц tinen Dlebstull, ein Veehetchen,
—inen Unfug begiien извършиим кражба, nрес+ьnтеице,
безчцпе-во, пакост
begehren — was bcgelesi du von mie какво искаш,
желаеш от мене; || sli hui äll—s, was das Heez begchrl
тя им; всичко, което душата й желае; || ein Mädchen
zur Frau begehren пожелан-м момиче за женя; || bibl.
3u eo1let nicit bigiieen deines Näe1eic1 Weib ие по¬
желавай жената ия ближния си; || ich hegihee nicli
nach Reichtum, CcIici Reichtum ие нямтд зя ботр-етво;
<ф> wer nichis begehet, dem gell ab който не трм-ц
зя иищо, не чувствува нужда от иищо; <£> wer vl—l
hegtbri, dcm mangelt vl—l който иска много, лим-и зи
миого, никога нс се пяеищя, исе му е малко, което
имя; ф dicsee Aetikei isi sehe begeiei този артикул се
търси. харчи, купува много
Begehren, das — was isi dein Begehren какво желаеш.
какао желание имаш; || auf sein Begehren bin по иегово
искяие, желание
begehrlich — ciwas nii begebriichen Augen anetbcn
гтедрм иещо c жадни очи, c нескринано пожелание.
иястъовспо; изпивам го, тьттям го с очи; || begehrlich
auf etwas (Akk.), nach ihn schauen гледам. поглеждам
жадио. c пожелание нещо. към него
begeifern — ihn mit giftiger Zunge, mit Spoli hegei/cen
сипя огън и жупел срещу него, бълва и гущери срещу
иего, оптюнрм, очерням, окрннрм го. опръскним го
с кил; обсипе-м го с подигравки, с жлъчии забележ-ки,
охулиим го; |l seine Ehre btgelfeen попцгорврм се, гавря
се с честта му, ттсnоетрням го
begeistern — ihn durch, mii eTwas zur Tal, füe elwus
h1gc1eTee1 въодушевявам. вдъхновявам, иътптямсид-
ним го чрез, с иещо зя, към дело, подвиг. зя пешо;
ф er begeisterte slcl füe alles Gult, an 3cm Se1öncn той
се вьодушсвянящс от всичко добро, от красивото; ||
ich kann mich nicli dafür begeistern не съм възхитен,
оч-ровии миого, никак ие съм вън възторг от това.
ие ми харесва особено миого, ие ми действува, не ме
трогва; ф begeisterte Zuböetr възторжени слушатели;
|| ein begeisterter SaMMlee страстен колекционер; || Зи-
von bin ich nichi begeistert ие съм особено възхитен,
очароваи, нъи възторг от тови; || er wae ganz bcgciet1eT,
1—113^ bcgciet1eT von 3ir гой бе миого възхитен, оча¬
рован, и голям, пълеи, разг. телешки възторг от тебе;
|| etwas begeistert au/neimen посрещам иещо с възторг.
с възхищение,. възторжено
Begeisterung, dl— — —s leeescltc groß—, heile Begeiste¬
rung владееше, цареше голямо. дълбоко, иескривано
възхищение, въодушевение; || das Publikum east, tobt
vor Begeisterung публиката е луди от възхищение, въз¬
торг, е обхваната от луд ' възторг; || die Wogen (Weilen)
dee Begelsserung gingen hoch вълна от възхищенЙе, въз¬
торг заля еялоия; || —in Stuem dee Begeisterung hrucb
los публиката избухни и бурии рькопндекяпид; буря
от ръкопняекяпцд избухна; || Begeisterung hervorrufcn.
erwecken, auslösen, entraclen. —11/1—11 изниквам. будя,
предизвиквам възхищение; || in lole Begeisterung ge-
ruttn изпадам а голямо възхищение, и голям възторг;
II ich bin von Begelsserung Tür dir Musik erfüllt изпълнен
съм от иьтхИLшепие* пънш към музиката., музиката
ме напълва с възторг; || von Begeisterung ergriffen, er¬
füllt, getragen обхванат, изпълнен, носен от възторг.
въодушевение; || sein— Begeisterung triielT einen .Dän-
pfer въодушевение-о му спадна, бе чунетаитенио по¬
нижено, пямрня чуаc+ацтенпо; || die Begeisterung däm¬
pfen. ceeT1ekcn, clnaämmcn потискам, угасявам, пони¬
жавам, пaмaняням въодушевение-о, възторга; || s—lne
^^gi^ii^serung abkülien охлаждам, угасявам възторга,
въодушевение-о му; || die Begeisterung v—rfll—gt. vee-
eauebi, gilt zurück, nimmt ab, fluui ab, —bbi ab, läßt
nach, veegihi, verrauscht. verpufft въодушевение-о, въз¬
торгът минава, прмртднр, стихва, еnрдр, се загубва,
о-шумяи-, итчстия, разг. се изпарява; || die Begeisterung
nimmt zu. sielgeet slcl въодушеиение+о се покртар, се
увеличава, пярре-нр, се разраства; || mich puckl dl—
Begeisterung обснрщр ме въодушевение, възторг; || mli
Begeisterung bri Зсг Sacle s—in работя c възхищение,
въодушевение. възторг; || ihre Begeisterung kannlt keine
Grenzen възхищението, възторгът, въодушеиението й
пдмрщс тряпицц. кряй, не позняаящс предел, граници;
|| ihn in Begeisterung vees—tzen иьопушеадаям. възпли-
'Meндирм го, предизвиквам възторг; му; || eiwas mli
Begeisterung au/neimen приемам нещо, посрещам го
с въодушевение, възхищение, възторг, възторжено; ||
sic beachie ihre Begeisserung zum Ausdruck тя даде из¬
раз ия възхищението си, изкази възторга си, || ihn zue
Begeisterung llnecißen иикириам го дя се трбррац, дя
полудее от възторг, въодушевение, възхищение, || mit
Begeisterung von ibm epe1ebcn гоноря c възторг. въз¬
хищение, въодушевение зя него; || sic weiß sici щАт
zu 13—1 voe Begeisterung лудя е от възторг, възхи¬
щение, чуди се. ие знае просто какво да прани от
възторг; -| olne rechte Begeisterung uns Werk gehen зи-
нрндм се без особена охота, без особено въодушевение
зи работи; - Btg^^^^emng läßt slcl nichi auf Flaechcn
z-ltben възхищението е преходно, лесно мцияар, разг.
се цтпродар (не може да се налее е бутилки)
Begier, dl— --- deine Begice nach Reichtum ist ^—^11-
licl лакомият;, алчността ти зи богятетно е иеии-
ентпя, неутолима; ие можеш дя се наситиш ни богат-
е-ао, ня пари; jj sinnlicHe Begice плътско желание, ще¬
ние, сетивия страст, чунс+нено илечеиие
Begierde, die — vor Begierde beennen, b—hen горя,
треперя, тръпна от желание. жажди, копнеж. нетър¬
пение; И ici veezibei mich in dtr Begiced—, sic zu sel—n
изтррдм, умирим от желание, копнеж да я видя; || voe
каши Begieed— от лакомия; || befilg— Begierde nach eiwas
laben жадувам етряе-ио, лимтя, лакомя се зи нещо,
изпитвам сторетио желание зя иещо; || wi— Toll vor
Begierde s—ln кято луд съм, пощурял, побуял съм; за¬
губил съм си съвсем умя от страст. желание, копнеж;
|| voll Begierde lassehie sie seinen WorTen жадио поглъ-
щаше тя думите му; || —Гп— Begieed— (ht)zäHmen. be¬
kämpfen, seinee Beglerd—n Heer werden обуздавам. овла¬
дявам жсняпиятр, страстите си, любопитството си,
лакомият; си. трмтсжр си; || —11— Begieed— 1м Zaun—
lallen обуздавам страстите си, държа се за юздите;
|| den Begierden widereii1in оказиам съпротива, про¬
тиводействие ня страстите, щенията си, противостоя
ни изкушението; || seinen B—gi—rden die Zügel schießen
13—11 давам простор, воля. свобода ия страстите си,
разг. отпускам му края. тръгвам, удрям през просото,
препускам си коня, както си искам, рртидирм си бий-
рики, разпасвам си пояса
begierig — hegleelg auf etwas (Akk.), nach etwas sein
жаден, любопитен съм за нещо, жадувам, очаквам
иещо с (тръпио) нетърпение, копнея зи нещо, поет.
жижпим нещо; тямтя. лакомя се зя нешо;|| ich bin
begierig, sic zu s—i—n жадувам, иска ми се. ще ми се,
имам голямо желание, копнея, любопитен съм, миого
ми е любопитно, интересно да я иидя; || 31е fe1ee1i
Luft hegleelg clnutm—n дишам, гълтам жадно, непяецт-
но свежия въздух; || iln nlt begierigen Augen anetbtn
гледам го жадио, е-ояетпо, с пожелание, женяпце,
лакомо, стръвно, нрстьрнепо (сякаш искам да го изям)
b—gleß—n — di— Blumen hrgießen полии-м цветята;
|| ihm 31c Kleidung mit -iwus hegleßen посипвам, из-
ирпирм дрехите му с нещо, изливам нещо ня дрехите
му; И ein Grub mli Tränen begießen намокрям, поливам
гроба му със сълзи; || —in feeud1gee Ereignis b—gießen
nотцарм (c аиио) щяетЛцно събитие; || 3us muß be-
goeein w—e3en трябва тя полеем, отпразнуваме тоиа,
трябва ди се почерпим зи тоиа; ф slcl (D.) dl— Nase
h—glißtn направим главата, иятряскиям се. нродзирм
се, нятроятяикирм се; || du 1aeT dich ganz scHön be¬
gossen хубаво си се иятояскрн, нарязал, налял; ф ee
sland 3а wie ein begosstnee Hund. Pudel, Hain той стое¬
ше кято мокри кокошка, мокър петел; || er ging (zog)
wi— begossin ab оттегли се, отиде си като мокря Ко¬
кошка. с подвита опашки
Beginn, der — (dee) Beginn d—s Konzcetes 19 Ube иа-
трто ня концерти |9 часа; || das Zclcicn zum Beginn
geben данам знак (сигнал) зя започване, па се започне;
|| das wae dee Beginn тоиа бе само нртaлото (иа ка¬
тастрофата, нещастието, ни края); || drn B—glnn machen
сл-гам иячрно-о, започвам; разг- повличам крак; ф
am (zu) B—ginn des Monals. unserer Z11iecehnung и иача-
тото ня месеца, ня иящятр ера, иа нашето летоброене; Ц
am (zu) Beginn sah 31c Sacbr unaers aus отирчяно, и
и-чалото р-ботат- изглеждаше другояче; || bcl.
(zu), nach, vor Beginn 3er Vorstellung, 3ee Veelundlun-
gen и началото, при зяпочвяпето, след, преди започ¬
ването ня представлението, иа преговорите; || von
Beginn des 2. bis zum Ausgang d—s 3. Ja1r1un3eeTs от
пятрлото иа второто до крия иа третото столетие; ||
nll Beginn des Sc1uljäbree със започването, с началото
иа учебии+я година; || ici habe das von Beginn an, seil
(dem) Beginn gewußt още от самото пячяно знаех тоии,
разг. си зияех, че тик; ще стаие. какъв ще му бъде
крия-
beginnen — ici beginne zu epeee1en, zu iacben започ¬
вам да говоря. ди се смея; || eine Arbeit, mit einte Arbcii
beginnen започвам, зяснрщрм работа. елятрм иятя-
лото ня работа; || ein 1^« L—b—n beginnen започвам
нов, друг живот; || von vorn b—glnn—n зяпотиям отна¬
чало; || beginnin wie пи •зяnотпем; ия работи; - sich
(Akk.) besinnen voe Biginn—n macht giwinn—n който ие
мисли сетнината, юнак ие става; бери ум, ди ие береш
душа; добрата мисъл е половин здраве; ф dl— Voe-
sitllnng hegann um I9 . Ube представлението започна
begnadet 179
и I9 часа; || wann beginnen die Vorlesungen кога ще
започнат лекциите; || eine neue Epoche biginnt започва
иона епохи; || wann bat bs damit hegonnen откога да¬
тира, кога започна това; || er hat als Bote, mir nic1ie
begonnen той започия като слуга, с нищо. съвсем отна¬
чало, се издигна от слуга, започна с празии ръце. ня¬
маше рбеотютио нищо; ф du mußt —s anders beginnen
трябва пи подлоицш, подхванеш р-бо-ита другояче,
та постъпиш другояче; || er weiß nicht, was —r damit,
mit ee1nee Zell beginnen soll той ие знае кякио ди праии
с тови, как ди употреби, убие времето си
beglaubigen — etwas durch seine Unleescbel/r beglau¬
bigen удостоверявам аитен+ичиостта, потвърждавам
достоиеоиосттр иа нещо с подписа си; зяверднрм не¬
що; || —in Zeugnis beglaubigen lassen давам ди зяиеояирт
еиидстснстио; леталцтцррм документ; ф beglaubigte
Abee1r1fT (нотариално) заверен препис; || ein beglau¬
bigter Geeandree акредитиран пьлпомощеп министър;
ф Höchstleistung beglaubigen признавам рекорд
Beglaubigung, die — etwas zur Beglaubigung voewils—n
предстридм документ и удостоверение. и доказател¬
ство ни иещо; || die Beglaubigung von Urkunden ein-
lolen трвсояиям иотярИянпо, нетaлитирям документ;
ф eineM Bötsc1ä/ter dic Beglaubigung cercliin дивим
акредитив иа посланик, акредитирам го
Beglaubigungsschreiben, 3us — das Beglaubigungs-
se1ecibcn ühceeclchtn връчвам акредитивните сй писма
begleichen — eine RecHnung, ein— ScHuld, einen Streit
hcglelclen уреждам, урянидиям сметки, разчиствам.
изплащам дълг; изглаждам спор .
begleiten — ihn nach ^^1, bis an die Tüe, Zum Bahn¬
hof, auf dee R—isc, ins Theater hegl—litn придружавам.
съпровождам, изпращам, завеждам го до и къщи, то
ир-т-та, ия гарата. придружавам го през иреме ия
пътуването му, и театър, отивам с иего ни театър; ||
duef ici Sie begleiten мога ли ди ии изпратя, придружа;
ф iln auf 3ем (ам) Klavier hegleiten ркомпрнцррм му,
съпровождам го ня пианото;. ф dir h—gleiienden
Umetän3t съпътстаунащите обстоятелства
Begleitung, dl— — ibm —Гп— Begleitung anbicten пред¬
лагам му дя го изпратя, придружа, съпроводя, пред-
нятям му компанията, обществото си; || lin un s—ln—
Begleitung bitten моля го да ме придружи, изпрати.
съпроводи, па дойде с меие; || in Begleitung iince punc,
veedae1t1gee P1eeöncn 8—1111 weeden виждат ме (та се
движи) заедно с дами, с подозрителни личности, и
компанията ня едиа дама, - иа потозритснпи . лица; ||
der König eeecii1n mii (in) großte Begleitung кралят се
пояии c голяма сии+я; ф olne Begleitung e1ngcn пея
без якомпяпимепт. съпровод
beglücken — 3u hust mich mit diin—M BcsucH, durch
deine Feeundscla/r loch beglückt ти ме направи много
шясттци, ме зарите; миого, ме ощастливи много с
посещението си. ми дари ииеше щастие с поцдтсл-
стиото си, дружбата си; || ee ' ist mit iin—м Sohne be¬
glückt worden съдбата го дари със сии; роди му се
момче
beglückwünschen — ici beglückwünscHr dich zu deinen
GeburTsiag поздравявам те, моите поздравления. чес¬
титки за рождения деи; потияедм ти, изказвам ти
блятоnожслрпцдтр си, пожелавам ти всичко пяИ-су-
баво. щастие зи рождения деи; честит (ти) рожден деи
begnadet — di— Natur Hai ihn mir eilcien Guben be¬
gnadei природят; го е бнягосноииня с богати дарби,-
заложби; ф —in begnuaetee M1neci високо и-диреи.
180 begnadigen
богопомазан човек. бнягое'новеп от бог; чоиек
begnadigen -- - rin—n Verbeecbir b—gnadlg—n поми.леим
престъпник, опрощавам му пркртяпцет»; || einen zu
Tode Veruetrlltrn zu leb—nelanglieh—m Zuchthaus be¬
gnadigen заменям смъртното му наказание със строг
доживотен тъмнцтеп затвор .
Begnadigung, die — um Begnadigung hitt—n моля зя
поминнрпс, ти ме помцнврт: || die Begnadigung erlan¬
gen. iblchncn помилват ме: мотбр-р ми зи поми.лнане-
бие; отсньрнепя, остана без nостете-нце, отказват тя
ме помилват
begnügen ich begnüge Mich mli den. was ich habt
трдонондирм сс c тоеи, което имам: 11 sicb nii wenigem
begnügen трповонднрм се c малко
begraben — ihn unt—e einen Baum, auf dem Friedhof
in 3ee Fremde, n—bcn seinem Vai—e brgeubrn погребвам.
зрояидм го пот едно първо, пя гробищата, и чужбина,
по гроба ня бащи му: j| ihn in aller Silllc, in Ehren, nli
großen Ponp ^^11) begraben погребвам го съисем
безшумно. с почести, с юлям блясък. разкош, устрой¬
вам му разкошно. тържествено погребение; у ee wurde
lebendig unlcr 3-1 Trümmern, in |sntee 3—n) Schn-'—
begraben той бе погребан, з-труп-и жив пот ортнр-
лините. пот сиега: ф ich habe echon lang— n—ln— Hoff¬
nungen. Wünsche begeaben отпиния вече съм погреба.'.
надеждите, желанията си; \ ciwas (G—be•imniese) in —1-
n—r Brusi, in seinem Hirzen begraben погребвам пешо
(тайни) и душата, сърнето си: - 3ie Hoffnung können
wir begraben можем пи се откажем от тая надежди:
. umg. das Kriegsbeil begraben турям край ни нояжgртя,
рртпорццдтр, потребнрм ириждита; ф 3oet möchte ich
nicht begraben sein не бих желал та живея, ти сложа
кости -им. костите ми дя почиват -ям: II hier (3а) lirgi
dee Huna (—in MusikanT, 3er Splclmann) begraben и тонЯ
сс състои работата, мъчнотията, трудността, тук (там)
му е* майката: его и какво сс състои майсторлъкът,
изкус-ного. орбо-рт'р, тоиа е същината, същността ия
р-бо-ати, около това се върти всичко. Изразът се
свързва с преданието за скрити съкровища. пазени от
кучета или дявола, По-късно кучето се отъ.ждествява
със самото съкровище или се замества е ..музикант".
за да се избегне асоциацията с дявола; du kannst dich
(damit) begraben 13—1, laß dich (damit) begeaben мишо
un здраве: имаш много здраве: разбираш от гови.
колкото сбиня от клрдептонр нота: загубена Станки
си; за нищо. пори зя това ие те биня; ог ' тикни 'ти е*
грошът; и кос време живееш: иа нупрти (месечина iu)
ли живееш. И двата израза, както и обратът: ihn lat
man vergessen zu begraben музейни находки е. назад¬
ничав. изостана:. е. екостеиял е. не върни и крак с
иремето си. са изникнали от представата за пълната
отчу.жденост на лицето от живота, така че може
да се смята за предварително умрял: ■ ' • wee weiß, wer
den andern b—gräht никой не знае кой кого ще погребе,
кой ще умре по-напред, кой кога ще умре: смърт тя
(умиррткрт'р) с ред ие иде (ходи): смъртта наред не
ходи и ред ие оставя; смъртта не г'ле*дя никого и мус¬
таците (и брадати)
Begräbnis das das Pc^гähn1i- 111311 an Mittwoch
statt погребението ще се състои, щс стане,■'ше се из¬
върши и сряда: .ii ihm ein scHönes Begräbnis h—erlicn
направим му хубаво погребение': ü ihn —in chr1stI1e-hee
B-grähnls verweigern отказвам да io погреба по хрис¬
тиянски: :i —inrm Begräbnis b—iwoln—n присъствснам
ня llог'0сбе'нце '
begreifen - das Kind begr—ifl leicht, schwee детето
схваща, разбира, възприеми лесно, мъчно; лесно, мъч¬
но сснр-нцно е: || btgr—ifei du das nun сега оятбор ли.
ссвяпр ли го. попдтпо ли ти е сега; || es isi kaum zu
bigeeifen просто непонятно е. не мога па го разбера;
|| umg. kein MenecH btgeeifT. was 3as b—d—ui—n soll никой
не може дя проумее какао отпятрвя гоня, това е не¬
понятно зя всички; || ich Cann —s einfach nicht hegrci/cn
просто ие мога тя го проумея, просто недоумявам,
непонятно ми е: || den Zueamn1n1üng hcgrtlf—n еснр-
щям. долавям, проумявам връзката, вътрешната за¬
висимост; II ich begreife kein Woei davon ие разбирам,
не* проумявам пито думички от тона: || ich b—grrl/e
dich nicht ne те разбирам. непонятен си зя меие, не1
мога па те проумея: ® in sicb hege—if—n иключия.
обхе-щ- и себе си: - - 3tr Himmel b—gr—ift in s—lnem
Raunt zahllose Gtsiienc небето обсвящр и своето про¬
странство безчетии. безтцетепц. безбройни съзвездия:
ф das b—geelfi sich von eelbei тоиа сс разбира ог- само
себе си: ф 1м Anfbench bcgeiffen готвим сс. каним се.
тъкмим се та тръгнем, пя си ходим; I- 'ee ist in dee
Genesung, nilien in 3ee' Aebcii, 1ш Wachstum brgrlf/cn
гой е иа оздоявднрпе, пя път- ти оздравее. се намира
в процес ия оздравяване: и ортгиор ия работата е;
расте, и процес ия растеж е: - 3us HocHwasscr ist 1м
Sinken hegelfT—n водата, наБодиението се от•г•сглд, спа¬
ти. сс отдръпва: - sl— war—n in -ilnie lebhaften Untte-
haliung htgrlffen те бяха потънали и оживена беседа,
Oрттоняодср ожинечю. бдся започнали оживен ризго-
нор
begreiflich rin b—ge—lfTichee Ieeium понятна. допус¬
тима грешки: ' es ist nie nicht begreiflich не ми е ясно,
понятно, нс го разбирам. ие мога тя го проумея, раз¬
бера. ссБЯпр, възприема; иепоиятно ми е: Н ihm —Twas
b—geciflieh machen обяснявам му пешо, правя му го
понятно, дост ъпно, разбираемо; '- umg. warte, ich wer¬
de difs begreiflich nachtn чакай, ще ти дам из пи раз¬
береш. ще те научи из тебе колко е ия десет по.ло-
ниняти. откъде изтоДБР слънцето: като -и дойда, ще*
ги се види адепо, ще 'ги сс ииди тесен снчът; шс те
опраня из тебе .
begrenzen von. aurci. nii —Twas begrenzt огррпцтеп,
заграден c. от. чрез пешо, трапитц с пешо; - - begrenzte
Möglichkeiten haben имам огр;нитепц възможности:
cincn begrenzien Horizont. Verstand hüben имам огри-
иичеи хоризонт, уМ. тесногръд, умствено ограничен
съм
Begriff. 3ce ein weiiee, fcsl unrissenir. —ng—e Begriff
широко, точио определено. очертано |форму'ниряпо),
т - ясно понятие: - : —in dthnhuree, allg—m—in—r Begriff* риз-
гel.шpo. общо поl<дтие: . einen Begriff bilden, ubgeen-
z—n. umgrenzen образувам, огряпитрцрм. оятlррничр-
вам понятие; Tür mein— Begriffe ist das zu schwer за
моите' разбирания тоиа е твърде мъчно: - elwus in
Begriff— kieiacn. 13—1 обсирщям, обличам Тгишо и по-
пдгид. изорзднам го чрез поиятия; - zw—i Begriffe mit¬
einander v—rw—e1eeln, vcriäUse*H—n. vremengen смесним.
рязме'пдм. обърквам две понятия: - du v—rweche1let
wohl 31— Begriffe ти сме*снаш, мий че* бъркаш поня¬
тия--. не си наясно с -гоня: ф dl—s— Mark— isi —in BcgeifT
füe Qualität тази мярка е lрряниид за идернпо, за най-
високо к-чее-тно, е' еталон. говори сама зи схбе си. е
постятътпо препоръчителни за себе си. ис се нуждае
ог - реклама: ф eieH (/>) einen Begriff von etwas macben
еьетрндм си поиятие, представа зя пешо: - du hust
Crinin Begriff. kannst 3ie C-inin Begriff von -Гп-г
Sc-bl-clligkelt machen нямаш представи. поидг'ис, нс
можеш. не ги в състояние ди си представиш колко е
лош той; || du basl' ja —inen schön—n Begriff von mir
хубавя представа, чудесно миеиие имаш зя меие; ||
eln—n seHt-ciTin Begriff von ihm b—koMM—n добии-м
лоши представа зи иего; - || ee hui von der Sache keinen
(eichten) B—gel/T, aurclius keinen B—gel/T. Hai nur —inen
unklaren. dunklen Begriff von 3—r Sache той иям; ис¬
тински представа. це+ипеко понятие зя тови нещо.
няма никакво. абсолютно никакво понятие никаква
предетяия от тази р-боти, разг. иямя си хабер от това,
имя само педсия, емьтия, тъмия представа зя тия ра¬
бота; || du kunnsl 31e keinen Begriff Mach—n. wie müde
ich hin нямаш представа, ие можеш ти си предетяиищ
колко съм уморен; || du hast Comlsci— Begriffe, —in—n
söndcebären Begriff von dtr Suche имаш стряиии орт-
бцрянид, странна представа. странии понятия зи не¬
щата; ®- das gelt über alle Begriff—, übre meine Begriff—
това е извън всякаква представа, това човешкият ра¬
зум ие може ди го побере, възприеме, надхвърля вся¬
каква представа. цтлцтр иъи от обсега иа човешкия
разум, е пепопятпо, недостъпно зи моя мозък, зи моя
ум; отказвам се да го разбера, възприема. да го по¬
бера и мозъка. главата си; || das üh-eeт—igт alle Begriff—.
ist übee all— Begei/f— schön -оня надхвърля всяка пред-
стрия, ие се подт-ви ня описание, е иещо съисем из¬
ключително; тови е ^изказ-ио, необикновено, не¬
изразимо. изключително, въи иисша степен, над вся¬
каква представа. по немяй-къпе хубаво, чоиек ие може
ди си предс+яии нещо по-хубаво от него; ф er ist
schwer, langsam. scinril von BegeifT—n той схваща, въз¬
приема мъчно, баино, мъчно схвятнии е доста неиъз-
приемчии е, разг. пипето му ие сече, бавно загрява,
малко тъпичък е докато есияпе, разбере, проумее
иещо, се съмва. чайникът му баино загряи;; много
възприемчив. схир-нии, разг. пипето му сече като
бръснач. сече му теснятя; ф er hüt einen 1ö1tn Begriff
von sich той им; високо миеиие зи себе си. мисли се
за миого иещо. хвърчи нависоко, изхвърля се нави¬
соко. миого е самомнителен, има голямо самочув¬
ствие; ф im BegrifTT —11, stiiin, -Twas zu tun тъкмя се.
каня се. готия се. възнамерявам па направя нещо; ||
scherzh. 1м Begriff des B—ge—if—ne sein виж по-горе
begriffen — s. begreifen
begrifflich — bcgri/flie1—s Denken абстрактно. отвле¬
чено мислене; || dl— bcgriffllcHc Weir снегът и; поня¬
тията, абстракциите, ня логичното мислене, ня иб-
стр-ктията мисъл
begriffsstutzig — hcgeiffesTuTz1g sein мъчно ехвятнцв
съм, малко тъп(ичък) съм, схващам, възприемам, разг.
тятрявям баино, мъчно; || lin hegriffeetuiz1g anecHin
гледам го тъпо. смаян. и недоумение
Begriffsvermögen, das — 3as gehl üb—e mein Begriffs¬
vermögen тоиа разумът, разсъдъкът, мозъкът ми
отказва дя рЯзбере. възприеме; умът ми ие може ти
побере. разг. смели това. отказвам да го разбера, не¬
понятно. недостъпно е зя моя разум, мозък
begründen — einen Huushallt —ine Existenz begründen
основавам си собствен дом, задомяним се, разг. сви¬
вам си гпетдо; хващам се ня работи. иимирам сигуриа
прехряня. осигурявам съществуи-иие-о си, жииота си;
© ein nbube p11IösophiecH—s SyslrM. rlnr neu— Kunstelch-
iung begründen оеповрвям, създавам иова философск:
еце-смр. ново течение и изкуството; ф etwas durch dic
g—ee11eHт1ie1— Entwicklung b—geünd—n обосновавам,
обяснявам иещо c историческото развитие; || —11—
Ans1ebi, sein Verhalten, sein— Meinung. s—lnr Behauptung
begründen мотивирам, обосновавам иъттлеgя, дър¬
жането си, изтъквам. обяснявам мотивите. поводите,
оеповяпцятя зи възгледи, пържиието си; подкрепям с
behäbig 181
оепоирпия мнението. твърдението си; || er begründet¬
seine Abwesenheit mit Krankleit той извини, обясни
отсъствието си с болест; || womit higeündile sl— ihr
Auehliihin c кякио обясни. оправда тя. кяк мотивира,
оправда тя отсъствието си; ф das ll—gi in eiinim Cha-
raClce begründet това се крие, лежи и характера му.
се обяснява с характери му; || rlni auf Quellenstudium
hegründetc Wissenschaft наука. обоснована. изградена
иърху изследване, проучване ня иттотпици+е; || cinr
11sTor1seb b—geünaei— Tulsaclt исторически докизии.
проверен. обоепоиян факт; || begründclc Zwrlf—i, be¬
gründetes Mlßleaucn gegen ihn haben, legen храня осио-
вятелни съмнения. опяеепця, опр-ид-ио недоверие
към него
Begründung, die — etwas zue, als Begründung sag—n
казиам иещо като мотивировки, изтъкиим, привеждам
основания, мотиви. прцтцпи, доводи, обяснение зя
нещо; || Begründungen vorbringen изтъкиим основания,
мотиви; || аГе— Vermutung cnlbebrl jedee (iigI1e1ce)
Begründung това предположение е лишено от всякакво
основание
begrüflen — ihn freundlich begrüßen поздравявам го
любезно; || cs isi nie ein— Ehre, —in— große Freude, Sl—
hrl uns begrüßen zu dürfen чест, голяма р-тост е зя
мене ди мога ди Ви поздравя, ти Ви прииетстиувям
с добре дошъл у томи; || —in—n Vöeee11äg, —in Thtuler-
stück begrüßen приве-стиуиям, посрещам c одобрение,
положително, със зяgонотетно предложение, пиеса
begucken — ihn neugleelg, mißtrauisch begucken
оглеждам го c любопитство, недоверчиво; || eiwas von
ull—n S—it—n begucken оглеждам иещо от исички страни;
|| laß dich mal brgucCin пай ди те иидя. завърти се пи
те . видя. огледам; ф sich (Akk.) in Spi—g—1 bcguckcn
оглеждам се и огнепртото
begünstigen — dl— Zeilen h-günstigen iin конюнкту¬
рата е бтртоnрцятпя зи него, му съдействуир; || seine
Flucht begünstigen улеснявам го. подпомагам го ти
избяга, унеендвям бягстиото му; ф vom Glück. durch
die DunC—ll—lt begünstigt ряворитцояп, покровител-
етвуирп от щастието; закрилян от тъмнината. под зя-
крцнртр, покровителството иа нощта; ф rin hegün-
eT1gitr Liebhaber предпочетеи, облятоgетенствуврп лю¬
бовник
Begünstigung, die — unltr seiner Begünstigung под
петовртр протекция. с неговата подкрепи, помощ, с
неговото благоволение, бнятоскноппо съдействие; ф
iim ' —ine Begünstigung zuTell werden 13—1 дивим му
нямртепце. пряия му отстъпка; ф weg—n (Fluchl-) Be¬
günstigung verurteili werden осъждат ме зя подпома¬
гане и бягство
begutachten — riwus. —in Buch hcgutaclicn п-н-м пре¬
ценка, миеиие, произнасям се зи нещо кято вещо лице;
давам рецензия, отзив зи книга; || umg. ihn begutachTen
разглеждам го. оглеждам го критично. изпитателно,
(за ди се произнеса)
Begutachtung, di— — etwas zur Begutachtung voeleg—n
представям нещо зя преценка, миеиие, одобрение, тя
се произнесат зя него; || eine ärztliche Begutachtung
лекарско мнение, тякнютспис
behäbig — ein— behäbige Feau дебеличка, охранени,
корпулентпя, ®легмятцтпр жена; ф —in behäbiger
Schrank трямятсн, тежък, обемист, огромен шкр®;
ф in behäbiger Ruhe флегматично, съвсем спокойно,
без много ти бързам, невъзмутимо; ф behäbige Spea-
182 behacken
—He, SilMM— бавен, спокоен език, проточен, р-злат
стил; спокоен, баиен глас
behacken — den Wein. die KarloT/ein h-iacken пре¬
копавам лозето. картофите; ф umg. iln gehörig be¬
hacken измамвам, изигравам го здравата; || da last
du dich aber schön behacken lassen хубаво са те изиг¬
рали, измамили, оскубали. извозили; хубаио си се
измамил
behaftet — ee ist nit eln—r aneieckenden Krankbell, mil
vielen Feileen, ScHulden, Vorurteilen h—lüflel той има
зяоязпя болест, стриди от заразна болест, е обременен
с миого недостатъци, недъзи, с много дългове; на¬
пъхан е. пълен е с предразсъдъци
behagen -— 3us btlugi mir п^Нт, beiagt mir wenig,
ganz und gar nicht тоиа не ми е по угот-ти. не ми
харесва, ие ми се нрави. ие ми допита. малко ми се
нрани, съвсем, никак ие е по вкуса ми; || er h—Hagle
mir nicli sonderlich той ие ми бе особено приятен
Behagen, das — mil großem, sichtlichem Belagen etwas
genießen пяелрждрвям се ня нещо с голямо, видимо,
дипо удоволствие; || in Rule und Belugin leb—n живея
спокойно и доволно, приятно, и спокойствие и до¬
волство; Ц Belagen an erwae (Z>) finden намирам удо¬
волствие, задоволство и иещо, нрави ми се, харесва
ми, допада ми иещо
behaglich — in behaglichen Veriälinisscn leben живея
при приятни. уютни помящни условия, и прия-на,
приветлива, уютна помящпя обстановка; || ein btlag-
licl—s Lehen /üleen водя доволен. приятен . живот; ||
eiwas in behaglicher Ruh—, Beschaulichkeit durchdenken
обмислям иещо спокойно, несмущавано, всред спо¬
койна. приятни, уютна обстяновкя. без да се притес¬
нявам, ня спокойствие; ф behaglich uufalnen въздъх¬
вам доволно, със задоволство; || 3as ZiMMce ist sehn
behaglich етядтя е миого поиятпя, уютна, приветлива;
|| es iim b—iaglicb machen създавам му уютия, при¬
ятни, приветлива обстановка. удобства, уютност. иа-
етяпянрм го, нареждам го удобно; || ich Mache —s mir
beHagllch пяетрняням се. разполагам се удобно; на¬
реждам се, обзавеждам се уютно, приятно; || ich fülle
Mich sehe behaglich hier чувствувам се много добре
тук, много удобно, уютно ми е тук, кято у дома си
съм, много ми е приятно тук
Behaglichkeit, di- — die feena—n Gäeit ließen keine
B-HagllciCcli aufKommcn чуждите гости попречих; ди
се създаде атмосфера иа задушевност, задушения ат¬
мосфера, уютия обстановка; || voller Behaglichkeit ein
Glas W—in Trinken изпивам изпълнен със . трдоиолетио
чаши вино
behalten — das Buch zur Erinnerung btlalltn запаз¬
вам, задържим книгата за спомен; || das kanneT 3u füe
dich bclalicn това можеш ди запазиш. задържиш зя
себе си; Ц 3—lni GcecbcnCc kannei du für dich behalten
ие се нуждая от подаръците ти, запази, задръж си ги
зи себе си, разг. търкай си ги ня главят;; || dl- Stellung
bilalitn тяnртврм службата си, позицията си; |] die
Nerven, ^118« Blut, —111 Fassung, —111 Selbstbeherr¬
schung, dl— Htresehafi üh—e slcl. all— fünf Sinne hilcin-
andcr, einen klaren, kühlen Kop/, 3-n Verstand hciallen
внядсд нервите си, запазвам спокойствие. хладно¬
кръвие, самообладание, еладея се, държи се за юздите,
не губя самообладанието си. оставам хладнокръвен;
господар съм . ня чувствата. нервите си, ие зигубиям,
запазвам разсъдъка си трезвен. бистър; зрпртнрм раз¬
съдъка си, умя си; || ich beiallt Meine gute Laune. m—ln .
e——11sci—s Gleichgewicht запазвам доброто си настрое¬
ние, душевното си равновесие; || sic hal lir felsci—s
^—111 b—lulitn тя е запазила исе още свежия си вид.
изглежда исе още много сиежа; ф —in G—1—iMnis Tüe
slcl hilaliin запазвам тайна зя себе си; || das mußt du
für dich (bci die) heialitn това запази зя себе си. дръж
го и тайна. ие го разправяй никому; || sir kann n1e1is
für e1e1 bchalicn тя ие може да държи. пази тайна,
избърборви неднага, какаото й кажеш, веднага го спо¬
деля с друг; разг. яла е кокоши крак. от кокошка
кълка; ф ihn bci e1e1, zu N3^1. zum Abendbrot, über
Nacil b—iulien задържам го при себе си. у дома си,
зя вечеря. ти спи, да нощува, ди преспи у нас; || ici
Möchle dich g—en noch recht lang— beiuli—n бих искал
ти те трцятя (жии) още дълго иреме; || w—edr ich sic
bclalicn ще остане ли жиии, ще я запазя ли; || ob wie
3as se1ön— W—tl—r btlalltn дали ще се задържи хуба¬
вото време; || behalten Sic doch bliic Pialz моля. останете
ня местата си; || den Hui auf dem Kopf, in der Hand
bilalitn ие си сиалям шапката, с*гоя с шапка иа
главят—, държи я и ръката; ф ihn in 3—r Hund bilalicn
държа го и ръцете си; || di— Augen off—n bclalicn отва¬
рям си очите, бдителен съм, бдя; || ihn, -iwas 1ш Auge
bclalicn не го изпускам от очи, следя го неотстъпно,
очите ми са все и иего; имам иещо пред очи, пред
иид, ие забравям иищо; || den KopT ohin belalien ие
унии-м, ие оклюмиям, държи горе глината си; ф den
Sl—g. die Ob-eland, 3as Üb—egcwlcii behalten удържам
победят;. надмощие. вземам преиес; ] das Feld be¬
halten запазвам. удържам позициите; || das l—izi— Woei
hciallen запазвам си правото ти кажа из последен
думата си. из имам поснeдпятя дума; || ee will er—le
seinen Willen htlülien исе той трябва да се наложи,
исе неговата воля трябва пи се изпълни. исе той трябва
ди изплува кято зехтин. масло отгоре; ф ee lat rcclt
bclalicn той излезе прав; || iin g—rn behalten запазвам
обичта си към него, продължавам да го обичам; ф
—Twas 1ш Sinn, 1м Kopf, im Gedächtnis belalien запом¬
ням, трпрмстяням, зрпятврм иещо и умя ■ец. паметта
си; || ihn in gutcM Andenken, in fecundtie1—e Erinnerung
hebulten з-пазе-м добър спомен зя него. добри чув-
етвр към иего, запомням го с добро. спомням си с '
добри чувства зи него; || ici haht —Гп—п Namen nicht
bcbalTcn зябояиих, ие запомних името му; . || ici bube
es ganz genau heiülten запомних го съвсем точио, доб¬
ре, ие се лъжа, че е така
behämmert umg. — 3u hist ziemlich b—läMmeel май
че издишаш, откачаш, че ти нипеБр едната чивия, че
ти хлопа едиата дъска
behandeln — iln sebl—eiт, gul, siii/mürtceilch, ee1nöd—
bcian3cln оти-сям се. държа се лошо, добре, мащен-
еkи.- като мащеха, обидно с. към пето, малтретирам
го, третирам го добре, като заварено дете. по обиден
начин; || lin пГ^Т gerade sanft behand—ln ие се отпредм
особено нежно, оти-сям се грубо към него; разг. ие
му цепя много басми, ие му кадя много тамян; ие се
церемоня много с иего; Ц iln von oben lerab, herab¬
lassend behandeln държа се c иего надменно, гледам
го отгоре надолу. отпяедм се с пренебрежение, ви¬
сокомерно . с иего; || lin wie cincn Sklaven, wic einen
dummen Jungen, wi— s—inceg1—1e1cn. wir rin eolcs Ei bc-
iundcln отпяедм се c иего кято c роб. третирам го
кято глупаво момче; държи се с него като към равен,
отпяедм се с него кято към рохко яйце; || ihn wi— Lu/T
behandeln отпреям се с него кято че ли е иъздух. сякаш
ие съществува за меие; || ich lass— mich nicit so hc-
iandcln ие потиолдиям да се отнасят така към мене,
тя бъди третиран по тоя пячип; || iln zu behandeln
wieecn, vteeicitn умея. зная, разбирам ди се отнасям
с иего. да го комяндуиям; ф einen Stoff, einen Keunkcn
bciundcln третирам, рртррботврм, разглеждам сюжет;
лекувам, церя болен; || ici lasse mich bcl Dr. K. be¬
handeln лекувам се при д-р К.: ф M—iall nii Ci—Mi-
kalien behandeln действувам иа метал с химикали
Behandlung, di£ — —ine solcic Behandlung lasst ici mir
nlcil. g—fall—n ие потнолднрм, ие мог; да търпя. дя
поиисям такова държане, отпредпс; ф dl— Behandlung
cin—e Frage. eines ProblcMs. ски Srö//—e третиоянс,
рртглlсждрпе иа иъпрос, проблем, разработка и; сю¬
жет; © in ärztllcHcr B-Handlung s—ln и лекарски ръце,
под лекарски грижи съм, подложен съм иа лекарско
нсчепис, 'Hекуням се при лекар
behängen — 31— Wände Mil T—pplci—1 behängen на¬
капвам килими по етепите; || dee Baum ist über und
über mit Pflaumen behangen дървото е отрупано със
сливи. клоните иа етивртя са се превили, просто ще
се счупят от плод; ф sie Hai e1eH wl-3-e mli Schmuck
beiangtn |beHängt) окичили се е. отрупали се е пак с
накити; пякячулиля е всичко, що има, ни себе си
beharren — ici beharre feer, Haeinäekig bei (auT) n—inee
Meinung, auf meinem Vorhaben постояпетвувям, ynop-
стиуиим. държи твърдо, здраво, настоявам кятсгорит-
ио ня мнението си, ни намерението си, отстоявам упо¬
рито, твърдо мнението, намерението си, ие отстъпвам
от иего; || te behurrle auf s—inem Wlll—n, Rcclt той
държеше, - прстоявящс ня своето, искаше иа всяка цен¬
та наложи нолята си, дя се наложи, настояваше ня
праното си, беше категоричен; || er btluerlt auf seinem
Irrtum той поддържаше заблудата си, пре+оявяше,
упорствуняше, че ие се лъже, че ие се заблуждава; ||
er beharrte auf s—incM Stückchen. auf ecincn fünf (sl—brn,
elf, aeHTzcHn) Augen гой ие отстъпваше от иирти си,
инатеше се упорито. ие отстъпваше нито и; йота от
инати си. настояваше, упорствуи-ше, държеше твърдо
и; своето. Последният израз е взет от играта 'на за¬
рове. когато някой от играчите настоява, че наистина
е хвърлил такъв зар; ф in Li—he, Te—uc, 1м Glauben,
btiurrtn държа упорито ии. любовта, верността, ия-
оя-и си, nродидням твърдост, упоритост, постоянство
и любовта, верността, вярата си, обичам. вярнам
твърдо, дълбоко, || in ecince Ruhelage btlueetn {за
тела) оставам в състояние ня покой; ф 3us Beharren
heim Alien упорито придържане към. старото, тради¬
цията • .
beharrlich — btHaeeI1eH schweigen мълча упорито,
-еърдо/като nуkен; || b-barellch un cTwas (£).) /1ei1ali1n.
auf etwas {Akk.) hcei1ien придържим се упорито към
нещо; държа. пяетодиям упорито. . твърдо и; пешо;
|| beharrlich bei seiner Meinung hicibin претояврм упо¬
рито, категорично ня мнението си, отстояе-м упорито
мнението си
Beharrungsvermögen, das — das BeHаeeungev1eшögcn
überwinden преодолявам инерцията, състоянието иа
покой
behaupten — ciwas Hartnäckig, sltif und /est, es glatt¬
weg htiäupien твърдя упорито, уверявам най-упорито,
най-тържествено, твърдо и непоколебимо, че иещо е
тика, както казвам, че говоря истината; кълна - се, че
е така, както казвам; потвърждавам го наприво. иед-
нятя, безрезервно; || das kann nan woil nicli gerade,
nichi ohne w—lice—s btlaupien това не може така без¬
резервно. току-така да се твърди, да се каже; - || 3as
kann mün wohl btlaupien това може свободно, без
всякакви задръжки да се каже, ди се твърди; |[ das
Gegenteil. e—1ne Unec1uld . btiuupltn твърдя обоР+пото,
противното; трдиявям, твърдя, че съм псиипеп; || —Twas
“ behelfen 183
mit Fug und Recht, mli großer Bestimmtl-ii, Sicicri—ii
h-haupTen твърдя нещо c право. c гондмр положцтсн-
поет, еигурпоет; ф htlaupien isi nlcHt b—w—lsen твър¬
дението още ие е gокртятслетво; да твърдиш. исе още
ие значи, че е тика; ф den ersten Platz, dcn Rekord.
dcn Slrg, 3as Feld behaupten класирам се пръи, заемам
първото място; утвърждавам рекорд, победят;. по¬
беждавам; трnртвям. задържам позициите. ставам гос¬
подар ни положението; || ecincn Clueuklee. —Гп— Würde
btbaupi.cn утвърждавам, отстоявам характера си, си-
моетойпоеттр ня характера си, своят; индивидуал¬
ност; отетодврм, браня достойнството си; ф slcl
(Akk.) in einer Stellung, auf e—incш Posien, in seinem
Ansehen bebuupltn утвърждавам се ня мястото си, ни
пости си, и службата си, задържим се ня служба. оказ¬
вам се достоен, годен, способен зи постя си; внушавам
уи-жение, утвърждавам престижи си; || —e wußte sich
zu btlaupien той съумя да се наложи, ди се закрепи,
ти се задържи ня служба, иа мястото си. па си извоюва
увижение, престиж; ф ici behaupt- Mich gegen ihn от
пнамр-и избират меие. се иилигим яз; излизам по-ни-
пред от иего, излизам пръв. победител; ф die Prtie1
bChaupien sich цените се затвърдяват, устяпоияият,
задържат, остават твърди
Behauptung, die — hei e—in—e Behauptung bleiben оста¬
вам при, ни твърдението си, държа иа твърдението
си, ие отстъпвам от твърдението си; || das sind iccee
Behauptungen това са празни, песъстоя+енни твърде¬
ния. голословия,. прязпосновця, пеподкрепени с факти
твърдения; || leeee Behauptungen vorbringcn привеждам
прятнц, голи твърдения: || Behauptungen aufslcilin при¬
веждам, изказвам твърдения, мнения; || wlc kommst
du zu dieser Behauptung откъде ти дойде наум това
твърдение, как стигна до тона твърдение; || sein- Be¬
hauptung bcw11ecn, zueücknchncn, üu/e1e1T1riaIitn до-
кртирм, оттеглям, поддържам твърдението си; || von
scin—e Behauptung nicht absichcn ие се отказвам от
твърдението си, стоя иа твърдението си; ф falscH—
Behauptung перука. Игрословица с „Haupt“
beheben —- —inen Schaden. 3—n Felice, eine VerCtirs-
slörung, Schwierigkeiten, -11- Zwclf—i hciebtn отстра¬
нявам. премахвам. поправям повреди, дефект, не¬
изправност; оправям смущение и движението, отстра¬
нявам, премахвам трудности; разсейвам съмненията
му
Behelf, 3-e —- ciwas dl—nt. als Behelf нещо е пилиатив,
служи само кято, за заместител, палиятии, временно
средство, послужиим си с нещо само временно, по
липса ня нещо по-Добро, докато намеря иещо по-доб¬
ро; ф dial. einen Beitlf suchen търся повод, претекст.
средство, оправдание, изиинение, търся пятцп ди . се
извиня. измъкна, отърви
behelfen -- sich (Akk.) einstweilen. vorübergehend, zur
Not mli etwas, mit jtman3tn helcifen послуже-м си c
иещо иосмспно, по ' липси иа иещо по-добро, възпол¬
зувам се поовцзорпо, засега, времеии; от иего, за¬
доволявам се с иего по липса и; по-добър избор. ня
нещо по добро, помии-нам от иемяй-къде с гои;, с
иего; || ici muß nlr olne 3c1nt Unieeeiülzung bcici/rn
трябва ди мина, дя карам, да се справя без -иоята-
помощ, подкрепа; || er wird slci schon zu bciclfcn wiss—n
той ще съумее ди се оправи, дя се справи, ди си по¬
могне сам. ди намери- изход, разрешение, разг. колая
му сям; || ee weiß slcl mit dtr Zunge, nli WorTcn gul
zu bclilfcn -ой умее ди си служи добре с езика си, ие
184 behelligen
е вързан и устати. езика, умее ди се защити, дя защити
правят; си. ие острия никому длъжен, елядкодумеп
е, знае кякио дя каже, кяк дя се защити, няма дя
изпадне и затруднение, няма дя се смути
behelligen — lin, rin Mädchen hei—iilgen досаждам.
дотягам му; закачим. запявам момиче; || ici will dich
nlt.m-in—n Sorgen, dunll nlcil w—it—r h—l—lllg—n ие ис¬
кам дя ти дотягам. досаждам, да те отегчавам поиече
с грижите. неприятностите си; ] darf ici Sir nli dieser
Angelegenheit h—ltiilgen мог; ли да Ви зянимяд. няма
ли дя Ви безпокоя. досадя, дотегна с тая работа
behend(e) — bchcnd wlc —in Wlrscl, wi— eint Kuiz—
подвижен. бърз, пьртян като невестулка, ловък като
котки
beherbergen — ici beherberge iln in Mcln—n Haus,
unter meinemDaci, hri mir оказвам му гостоприемство,
прибирам, приютявам. подслонявам го и дома си. под
своя покрие, своята стряха, давам му убежище. под¬
слон в доми си, прибирам го у себе си; ф dir Wohnung
Cann ntbrcee P—eson—n beh—eb—egtn жилището може дя
побере много хора, пи даде подслон ня голям брой
хора; и жилището могат да бъдат и-станени много
хора; ф ein— Hoffnung. cincn Gedanken h—1 e1eb beb—e-
hregcn нося и душат; си скътаи; надежди, поед мисъл,
идея в тлриртр си; в душат; ми живее надежди, жииея
с надежда. мисъл, идея.
beherrschen — cinr Speachc, seinen Gcgineian3, —111
Rolle beherrschen внядся език; владея материята си.
предмети си. специалността си; тпяд, научил съм, вла¬
дея майсторски оотдтр си; || die Situation, dl— Luge
bihieeeehin ил-дея ситуацията. положението, госпо¬
дар съм иа положението; положението е и моите ръце;
|| rin Lund, —in Volk bbbieeeebin владея. управлявам
етррпя, народ. имам власт над тях. техен господар,
владетел съм; || den Gegner hi1crree1cn превъзхождам
противника си; ф eb1ni Li1acnee1üflcn. den SclM—rz,
—111 Zunge bchceeseicn овладявам, обуздяиям страс¬
тите си, овладявам, подтискам болката си; овладяи-м.
обуздаи-м, сдържим езика си, разг. държи езика си
зад -ъбите, сиииям устати си; || ici weiß mich zu he-
itreschtn зная, умея да се владея, ти се сдържам. имам
власт над себе . си; || umg. ici kann Mich hbbtereebcn
мога да се владея дотолкова. зи дя ие го направя;
пдмя опасност дя го направя. др изгубя иласт иид себе
си, ие се бой, не съм толкова глупав ди го направя;
II ich konnl— Mich nur mühsam bibieeeebcn едва, c мъка,
c усилие ягад себе си се оилядях, се въздържах, еди;
ие избухнах. не изгубих власт иад себе си; ф e1e1
(Akk.) von 11ш, von etwas bbiierecbin 13—1 оставям
се ди ме зяннядес, зароби някой, ти ме обладае, ди
ми заповяда;, командуи;; поддавам се - ня иещо; ф
31— Bueg hihieeecht 31— Landschaft замъкът господ-
стиуня, помцпцоя, стърчи над пейзажа; ф von -11-1
Liidinseiaftin, von Ehrgeiz bihieeeeht sein робувам,
роб съм ня страстите си, обхванат, обладан съм от
страсти, честолюбие, амбиция; честолюбив, амбицио¬
зен съм; ( b—hceeeehi . uu/ireltn държа се. внрдсд се, не
се издавам, не изд-иам вълнението, смущението си,
външно запазиам спокойствие; самообладание; || mil
bihcreseblce Siimme с овладян, сдържан глас
Beherrschung, 31— — nll Fassung und Beherrschung
etwas llnncbmrn приемам, посрещам иещо сдържано
и твърдо, със самообладание и спокойствие; || seine
Beherrschung v—ellee—n, zurückflnd—n загубвам власт иид
себе си. самообладание. нериите си. ие се внрдся иече;
възвръщам спокойствието си, онляддням се отново,
оанрдянрм пак чувствата, нервите си
beherzigen -- ich hahe 3cinc Warnung beherzigt взех
присърце, под внимание предупреждението ти
behindern — elwus behlndeei mich hri (in) der Arbcll
нещо ми пречи при работата, ме спъва, ми пречи дя
работя; I) beim Gehen behindert sein куцам. накуцвам
при ходене; || lin an. heim Specebcn behindern преча
му. спъвам го при говорене; || durch —iwas behindeel
srln нътnрсnдтстнунрн съм от нещо
Behörde, di— — die öbceeic Behörde пяИ-нцешятя
власт, инстанция; || ibn bei dee Behörde mtiden, ver¬
klagen подавам рдоеепя карта зя него и адресната
служба; оплаквам се от иего ня. пред властта; || h—1
3ce zuständigen Behörde ein Gcsncb —inrelch—n, etwas
htanlragen подавам заявление, молба зя нещо пред
съотистпцтс власти, и съответното учреждение: || cinr
Eingabe, cin Gesuch. ein— Beschwerde un —ine Behördt
rieit-n подавам молба, зрявлепце, оплакване до съ-
отнс-пцте власти; || bei ' einer Behörde vöeepeccbcn, voe-
eT—I1ig ' weeaen отивам. дияням се .лично и учреждение,
пред властта; || von Behörde zu Behörde giw1iein wer¬
den пращат ме, разг. разкарват ме от учреждение и
учреждение. от едно митарство и друго *
Behuf, dee — zu dem Behuf c цел, оглед ия, поради
тов-
behüten — iln voe Schaden, voe ali—m Bös—n behüten
пазя. TРПРTБРМ, предпазвам го от вреда. щета, пакост,
от всичко лошо; || (Goli) b-lüt- боже, опази; пи пази
бог от това: зя нишо ня света; опазил ме бог от тона;
|| Goli behüi dich бог дя те закриля. ди -е пази -(при
сбогуване); || ein Geheimnis behülen зрпятарм, пазя,
съсррнднaм, разг. чувам тайна
behutsam — mit ihn bchuteam umg—len отнасям се.
нося се апимр+елно, предпазливо, кято с писано. рох¬
ко яйце с иего
bei --- ee war bcl uns той беше у нас. у томи; || er
ist nicli ganz hei slcl той ие е c всичкия си, липсва му
нещо; || blsl 3u wilder bri dir опомни ли се, дойде ли
ня себе си; || bei clncM Verlag arbeiten р-ботя, ня ра¬
бота, служби съм и издателство; ф das eTihT bri die,
sicht nicli bcl mle тон; трииеи от тебе, от твоят; воля.
ие е и моят; власт, бетсцнеп съм, ие мога пи направя
иищо. какаото и ди било, не тяБцец от меие; ф bci
nie nicli при меие няма ти има успех, няма да го
огрее. ше удари о ка&ък; ня меие такива ие минават;
дума дя не стана; || so war es auch bri mie такъв беше
и моят случай. същият случай като при мене; || du
hasi bci weit—m noch nichi alles erfuhren дянече ие знаеш
всичко, не знаеш още много работи; ф hei aller Aner¬
kennung seiner Verdienst—, bci all —11—1 Veedlensl—n въ¬
преки признанието ия заслугите му, въпреки всичките
му заслуги
beibehalten — etwas (ein— Gewohnheit. alle Bräuche)
b—lhihallen трпртарм иещо |прцицткя, стари обичаи);
|| sein— alle L—hbnswc1e— h—iheluil—n запазиам и з-и-пред
стария си начин ня жииот; || den politischen Kurs - hrl-
h—lailtn запазиим, продължавам дя държа стария по¬
литически курс
Beibehaltung, die — unter BelbehalTung 3er allen Br-
el1nмung като се зяпятня строя-р наредба, като остр¬
ия, продължава пи иижи, кято остава и сила и старата
наредба
beibiegen umg. — das nußl du 1Нм h—ibi—gen 'гоиа
трябва дя му кажеш диnномятцтескц, по деликатен
ничии, със заобикалки; ф das wird— ici dir heibl—g—n
ще те науча иа това, ще ти го налея и тлрартр, ще ти
пяпьнпя. натъпча главата с това; ф di— UnsllnnigC—lt
werden wir hclblc'gcn ще изгладим, отстраним разно-
тнреисго
beibleiben -- wenn 3-e Regen so h—lbiclbt, kann ich
nichi üneg—b—n ако дъждът продължава ти вали така,
ие мога дя изляза; || so bleib nun h—1 яко продължаваш
дя караш асе така, иищо няма ти итлете, ще си оста¬
неш тим. където си; не бива ти продължаваш повече
така, откажи се . от тоя пятин иа работи
beibringen — ihn elwus (das Les—n, 3us Sebecih—n, das
Rcehn—n, Munl—e—n) beibeingen научавам го ня иещо
(ти чете, ди пише, да емд-я, ня обноски, държане, дя
се* държи добре); || ihm K—nnln1es— btlbring—n даним
му зпрпцд; || ihm —in— /alscht Meinung von etwas bri-
helngen внушавам, нтънпявям му погрешио миеиие зя
пешо; || wie hui die 31—1 Unsinn helgeheacht кой ти
внуши. втълпи тия глупост; Ц 31e w—edr 1ch*s schon noch
btibelngcn, wtedt ich 3ie Flöttnlönt bcibelng—n ще -е
науча из -ебе, ще -и дам ' да се разбереш, ще -е опраня
яз. uic те науча аз колко е иа десет половината, откъде
изгряни слънцето; ще те науча из иа ред, ня обноски,
ни вьзпцтрпце, ня поетушрнце; ф ihn —ine leuurlgt
Nueheiehт eebontna, dlplomaTlsch belbeingin съобщин-м
му предпазливо, по обиколен път, със -заобикалки, по
деликр-еи нятцн скръбни вест, лошо известие; || wi—
soll 1eh'e ihm bloß belbring—n как пи му го кажа, съобщя
това; ф ihn —inen Sloß, eine Niederlage, —in—n V—rlusl,
veralt- Gift b-ibeingen прцреям му удар, поражение,
загуби, вреди; давим му дя пие отрови, отравям го;
ф Pewe1se. Beispiele. Gründe füe elwus beibeingen при¬
веждам. представям, давам докрзя-енс-ня, примери,
оепонрццд, мотиви зи иещо; || ihm -in Zengnie üb-e
-tvue (Akk.) b-lbring—n поедcтрвдм му свцдса■енство
зи нещо; || Zeugen hei bringen посочвам еБHдетелц
Beichte, di- zue Beichte gehen отивам на изповед.
та се изповядам; || 3i— Beichte höe—n, uhnchncn из-
сгуше-м изповедта му. изповядвам го; || umg. seherzh.
ici nuß dir —ine Beichie ubi—gtn трябва да ти се из¬
повядам. ди ти прцтпрд нещо, ди ти направя едио
прцтпрцце
beichten - - s—ine Sünden h—ichien изповядвам гре-
хонете си; || h—1ehicn g-h-n отивам ня изповед, ти се
изповядам; || ihm -11- Not. seinen Kunmce bilchlcn
изповядвам му. призи-вам му вьтрсщпятр си певолд,
мъката си, болката си; || «rmg seherzh. nun beichie mal.
хайде, изповядай се. признай си треся; || ee wled schon
beichten müssen ще ие ще, ще тодбнр дя си признае
Бе•итко, ще го накарат пи говори, ди признае всичко
beide - beide Augen zudeUeCcn тaтБР0ям си и пиете
очи. правя се, че ие виждам; ф beides isi nie bekannt
и пеете неща са ми известни; известно ми е и едното,
и другото
beieinanderhaben - - .v beisammenhaben
beieinandersein, -v. beisammensein — 1ш №№ isi alles
hühech beieinander и къщи всичко е и пяИ-добър ред,
всичко е иирет. и изправност, и пълен порядък
Beifall, dee — ihm B—lTull Clalsclin ръкопляскам му;
|i löecndce, anhaltender, 11^1 enden woll-naer Beifall
beuch los избухнаха гръмки, (бурии) продължителни,
пеетцснрщц, нескончаеми . рькоплдекрпия. аплодис¬
менти; || etwas wird nii großen, stürmischiM Beifall
uufgenoMMen нещо бива посрещнато. прието с голя¬
мо. бурно, гръмко одобрение, с гръмки ръкопляскя-
ния; ||(3—e) Beifall umtoste, uMheund—li, umwogte ihn
-ой предизвика бурии рькопндекяпця. буря от ръкоп-
ляекрнцд; ернопът гърмеше от бурни ръкоnндскяццд;
I| seinen Beifall /<11111, üsedeücCcn. spenden отдиним,
цтдиянрм одобрението си; ръкопляскам му; || Beifall
find—n, eenien, üuelöscn пямцорм, пож-ъиня.м, цредит-
Beilage 185
викням одобрение, предизвиквам ръкоплдскяпцд; || di—
Menge el—/, brüllt—, geöll—, johlte Bil/uil множеството
реиеше, крещеше. ииеше от възторг, Бьодушеинспце;
II die Bcl/all nlnmt uh, chbt ah, v—echhl, v—ekllngt ръ-
коплдекрццдтр прмрлдБРТ. етиснят, о-шумяни-, за-
TTЪCБРТ
beifällig — b—lfälllg nieCcn, lächeln кимам, уемцсврм
се одобрително; ||e1eh (Akk.) h—iTällig über etwas (Akk.)
äußern, aussprrcbtn изказвам се положително, одоб¬
рително, посвянпо, бнятопоидтпо, в положителен
смисъл зи иего
BeifaHsorkan. Beifallssturm, 3-r — —inen Peifallsorkan,
einen Beifalseturm erregen, h1evoeenf1n, enl/ese—1n пред¬
извиквам ураган, буря от рькопндекрццд. . бурни.
гръмки ръкопляекяпид; ] 3-e Beifallssturm i-gic slci
бурята от рькоnлдекрнцд етцспр. се уталожи
beigeben - - ihn einem Slu3—ntcn als Bttreuce, zwei
Füchl-slc als Berater b-igeb-n ит-ширим към иего сту¬
дент дя го придружава, развежда, ди се грижи за иего;
пязпятявям към иего пеима епеицрлцетц като
консултанти; ф er gab Cl—ln hri той nоеетяпр пи упор-
стиуня, др се еьпоотинлднр, отстъпи (от претепиццте
си. -ньрдспцдтр си, позициите си). би отбой, отстъпи
малодушно, разг. сии си опашката, клекии, тетпр си
и; боящпо-о, прлегнр си парцалите, сии си перуши¬
ната
Beigeschmack, 3-г — tinen Beigeschmack annchncn,
bikonnen придобивам дъх ня нещо, лош вкус. за¬
почвам ти мириши, др намирисвам; вмирисвам се.
дъхам ня иещо; || 3-e W—ln hal —inen seblcchlcn, hitt—ren
Biig—schmuck виното им; лош дъх, мирише и; бъчви,
има дъх иа бъчва, бие, удря ни лошо, ня бъчва, има
неприятен, горчив икус, горчиви жилки, пягррчя; ф
seine Woele hüben —in—n Beigeschmack von Ironie и ду¬
мите му им; примесеи;, заучи ирония, има известна
доза цропцд, се чувствува известия нотки (от) ирония;
думите му заучат иронично; || eine Suche mit üblem,
hllieen Beigeschmack лоша, нечиста, пеnрцятпр работи
beikommen — iim ist nue mli Lisi bc1znkönnen чоиек
може дя го сияне, улови, пипне, дя се справи с пето,
дя излезе ня тняня с него, пя го тури ни място само
с хитрост; || ich konne ihm bei тпяд му слабото място,
зи-я, умея как пи го подлоид, ди го nодсирпя, ди се
справя, ти изляза ня тняня с иего, пи му nоанцдд; ||
einem Problem herkomMcn овнрддвям, разреш-нам
проблем, справям се с него; ф ee läßt sich щ^Т hei-
Cönncn до иего ие може пи се добере, ти се доближи
човек, -ой е мъчиодостъпеи, неуловим е; ф was Connt
31e bci какво ти хрумни, текии, дойде и-ум, кякио те
nрцсвяпр; || cs ist nie nicht 1ш 1ntT—enettn htlgiComnen,
dich zu keltisice—n не ми е мии-бяло и през ум. ни
ний-милко не съм имал наум, миого дрлстс е била от
мене мисълта ди те критикувам; || laß 31e das ju nicht
helConnen пи не си посмял, дя ие си помценцл тона,
хич ти не ти иди; --кова нещо наум; само дя смееш,
ди си посмял
Beil, düs -• ihn mit 3rm Brll hinrlchten отрязвам му
ттрБРтр c бояпиртр (в изпълнение иа смьо-пя присъ¬
да); екзекутирам . го: || nntte|3—)n Brll, durch dus Bril
sterben умирам от бр-дни ти иа црнртр, затаим ия
гиЛОТиИ;';'-. сщрродр
Beilage, di- 31— Beilage eln—r Zeitung приложение,
притурки ни иестник; |j in 3-r Beilage като приложение
(към писмото): ф Salut als Beilage zum Fl—1ee1gcr1e1t
ернр-р като тярпитурр към месото
186 beiläufig
beiläufig — ici kenne Mn nur beiläufig познаи-м го
само бегло, повърхностно; ф eiwas beiläufig erwähnen
спомен-в-м нещо случайно, мимоходом, между дру¬
гото
beilegen — ici 1—g— dem Brief 3us Buch h—1 принягям
книгата към писмото; ф ihm einen Nanin brli—gen
изваждам, турям му прякор. прикачвам му име; || slci
(£>.) Titel, Verdienst— h—iligin присвоявам си. прикач¬
вам си титла; приписвам си заслуги; || ihm dl— Schuld
b—llcgcn приписвам нему, ня него винят;; ф einer SucH—
zu großen Wert, wenig Wert, G—wicit, Bedeutung hei¬
ligen придавам, приписвам, отдавам иа нещо твърде
голямо значение. малко значение, малка тежест; ф
—inen Sletlt, —liki Mcinungsvcrec1icdcnbt1l im gui—n,
friedlich, gülllch heiligen изглаждам, уреждам c добро,
по миреи начин спор, рятнотляеие в мненията
beileibe — das ist hrlliibc nlclt so това съвсем ие е
така; || b—11—lb— nichi зи бога ие; || das aarTst du hilleihe
nicht Tun тона ие бива зя пцшо иа снета. и никакъв
случай, по никакъв ничии дя сториш, направиш
Beileid, das — ihm e—1n uufrie1Tigce, ti—/—mp/und—n1e
Bril—id uuespe1ch1n, ausdrücken изказвам му иекрените
си. дълбоките си еъбонстпоиянця, съчувствия; || m—ln
h—ezlich—s Beileid (приемете моите) сърдечни съболез¬
нования; || mein Beli—id -моите съболезнования; ||
scherzh. icrzlie1ce B—lI—ld- сърдечни съболезнования (за
неприятно задължение); || um stilles Brilcia wird gc-
h-i-n молим да се избягнат лични изказвания и; съ¬
болезнованията
Beileidsbesuch, 3-г — es wird gebet—n, von Bcilc1deb—-
euch—n 36/^-111 молим дя се избягнат посещения зя
изказване ни съболезнования
beiliegen — dl— Rechnung liegt d—м Brief hei факту¬
рата, сметкат; е приложена към писмото; ф h—iliigina
ühcesenden wir Ihnen das DokumenT тук приложен Ви
цтпоРШРме документа; ф 1Нм h—lilegen съвъкупяиам
се, спя с него
beimessen — einer Sacic (Z>.) übermäßige BcdeuTung,
Wichtigkeit, iöh1n W-ei, viel. kein G1wie1т b—lmiss—n
отдавам, приписвам. придавам иа нещо извънредно,
прекадено голямо тпячепце, голям; важност, голямо
тпячепце. голяма тежест, ие му отдавам никакво зна¬
чение; || ihm all— Schuld h-lmess-n приписвам, отпивам
ня него цял-ти вина; || seinen Woel—n Glauben b—1m—se—n
вярвам ни думите му, отнасям се с доверие към ду¬
мите му
Bein, das — scHlanke, lang—, kurze. - dick—, Ceumm—,
b-huueit B—ln— стройни, дълги, къси. дебели, криеи,
косм-ти кряка; || sie z—igl gern ihre B—ln— тя обича ди
показва краката си; || O-Bein— iahen имам криви като
обръчи кряка, кавалерийски кряка; || ici kecuze M—ln-
B-lne. schlage die Bein— ühie—1nand—e, ele1ck1 sie aus
кръстосвам (по турски) краката си, премятам крак въз
крик; цзпоужврм, простирам, протягам кряка; || dl-
Bilne anziehen, rühren, regen, bewegen свивам крика;
раздвижвам коякртя. нозете си; ряздвижиям се. ряз-
тъпкиям се; || sich (£>.) die B—ine vertreten поразтъпкиам
се, ' раздвижвам се, размърдаим се; || umg. dabri kannst
3u dir die Arme und Beine. Hals und Brin hecclen мо¬
жеш ди се счупиш ръцете и крика— при тови, ди си
счупиш врата. да стаиеш на парчета; || sie hal durch
—inen Aulounfull ein B—ln verloren тя острия без крак
поради ритомобцтпр кятяс-роря, изгуби единия си
крик при автомобилни кя-ястроря; || das eine Brln
wurde ihr alg-noMMin отодзохя. ампутираха единия
й крак; || di— B—ln— 1ш Tukl dee Musik w—rf—n, schMcißen
подхвърлям, удрям краката, мяоширувям под такт;
и; музиката; || das B—ln ist mir 1ing—ec11af—n кракът ми
е стяпян безчувствен, е изтръпнал, диал. ми тръни;
|| di— Beine eeh1öiT1en, längen Ibm in die Huui дрехите
играят, се въртят ня тялото му, той е живи мощи. слаб
кято скелет. прилича и; торба г кокали; || ihn —in Brln
slcil—n. untcrscHIagen. voes—i/en елртям му. турям му
крак, мярка, диал. някьнкя. препъвам го нарочно с
крика си; - погаждам му номер, изигравам му лош
номер; || übertr. ihm Bein— nachen накарвам го. подтик¬
вам го ди побърза, ти се размърда, ди се поразше-а, ди
се раздвижи; || ici werd— dir schon Brln—
Machen като ти дойда, ще те накарам дя се поряз-
тичаш. пи се поризшеташ, ди си раздвижиш краката;
като ти дойда, ще ти се види тесен сие-ът; ще ти кажа
яз ня тебе, Ще те науча яз тебе. кято ти дойда; || lang—
Beine machen изфирясаим, ореИкиям, плюиям си ня
петите, краката; отдалечавам се бързо, побдтиям; ||
wlllsT du glelci (lang—) Bein— Machen тръгваш ли; бягай;
ти те няма; ще се махаш ли от очите ми; ще се оми-ш
ли веднага оттук; || das hai uher lang— Brln— това ще
откара, ще трае още дълго иреме, ще продължава още
много иреме, още ие е дошло времето му. имя още
доста иодя пи изтече, докато с+аие; им; още мегдан зя
това; kein Brln съвсем ие; иито помен; никой; ии няй-
минко; изобщо ие; попя+цс. разг. хабер си нямаш
от това; дори наум ие ми минава; || Culic Brln— kriegen
изстинат ми краката, - става ми студено ня краката;
прен. - изстивам. изтръпвам, тръпна ' от страх, хваща
ме страх, упняшвям се; || sich (Akk.) bcl etwas, für lin
kein Brln uusreißcn много ие се престаравам зи иещ^Ь,
зи него; разг. не си дявям миого зор за нещо, не се
изnоебцнрм от работа. от престарии-ие за нещо, зя
иего; || du hasi noch jüngcet B—ln—, 3u Cunnsl si—l—n
крякат; ти още те държат, можеш дя постоиш малко
прав; || du last jünger- Bein— als ich по-млад си. имаш
по-яки кряка, по се държиш от мене, по-издръжлив
си от мене, краката ти още те държат; || meine Taech1
Hut Beine g-kel-gi, b-koMM-n шег. чантата ми . е ' из-
бдгрнр, иа чаитати ми си поряспяни кряка, крачка. тя
е изчетналя, откраднали са я; някой ми е задигнал,
-мъкнал, сиин, тярущцл чантата; || all—s, was B—ln—
halt-, wae unT—ew—ge всичко, което имаше крика, което
можеше дя ходи, се бе дигнало; <ф> Lügen lubrn kurze
B—ine иа лъжат; краката са къси; ф mich feiert, es feilet
mich, ici frl—e— an den B-inrn, an die Bein— студено ми
е ня краката; || —iwus ans Bein hinden, streichen, wiscl—n,
ich binde es nlr uns B—ln прежалиам нещо, пре-ръпвам
зя иего, ие го вземам миого нядънбоко, миого при¬
сърце; малко ме е еня за него, не ми пука миого;
малко цекрм др зная. малко ме е грижа зи -иего; по-
дигр. ще си вържа черно и; глав-ти, ни подметката,
ще си посипя ттрнртр с пепел, ще си отпоря джоба,
ще си обърни кожуха наопаки зи тоиа. Смисълът на
израза е, че като връзвам нещо на крака си, го отда¬
лечавам от сърцето си; || umg. slcl (D.) elwus, —inen
Klotz ans B—ln binden вземим си сам белята иа тляиртя,
натоварвам се с неприятно задължение. окичвам си
нершя, топуз ня криката, нявничрм си сам беля; || ihm
ciwus ans Brln hlnden спъвам го. поставям му прът
между криката, окичи-м му вериги ня краката; || -r
ist nie —in Kiolz am Brln той е спънка, верига ня кра¬
ката ми, огрянитяия свободата ми. ме спъни и дей¬
ствията ми; || —Twäs noch um B—ln haben имам още
някои дребни задължения, дългове, дя плащам още
една дребна сума, ди свърша още някоя дребна ра¬
бота; || 3—м Teufel ans Bein lügen лъжи кято съдран,
beinahe 187
провален, лъжа, ти се късам; || das kann 31r ans B—ln
luuTen -оия може да ти -струи; много, да ти иииреди,
напакости много; auf —in—м B—ln si—iin, lüp/cn стоя,
скачам пя един крак; || auf die B—in— springen скачим
ня кряка; || auf cln—ш B—ln kann man nicht sieben. ди
пийнем още по едиа чашка (човек им; два кряка, а
ие един); || siei1e. /—Т auf den B—ln—n eT1h1n държа се
здраво иа краката си, стъпвам сигурно; краката ми
ме държат, имям твърда почва под краката; || ich kann
11^1 uuT dl— B—lne irtltn ие мога дя стъпя ня крякат;
си; || uuT keinem B—ln mtie sieben können ие мор ти
се държа ня крикат; си (толкова съм пиян); || ijin auf
31t Bein— leiten настъпвам го, бутвим го по крдкя; ||.
ich kann mich kaum auf 3-n Beinen halten едва се дър¬
жа, се крепя ня краката си, ня иозете си, едва стоя,
едиа ме държат краката ми, нозете ми; || vor Ungeduld
von einem B—in auf 3us un3crt irct—n местя се от едии
крик ни друг от нетърпение; || das eT-1l auf schwachen
Beln—n миого несъстоятелна, слабя е мо+иицронкр+р
ня това, крик-ти му-се клатят. люлеят; nрдп+ОБр ра¬
боти е; || ee1ön früh auf den Beinen —Гп още от рании
зори съм ни кряка; || 3-n ganzen Tag, von /eül his spät
auf 3-n Beinen sein цял деи, от ранни зори до късни
вечер съм ни крика, иозе, не съм подгънал, подвил
крик, не съм седнал; || wi—3ir auf di— B—ini kommen
вдигам се, изправям се пак иа краката си, закрепвам
се пик ня -коркя-р си; || er ist wlcdce uuT den Beln—n той
е пак ни кряка, привдигня се от тсгтото, болестта;
|| gut auf 3-n Bein—n —т лек съм, издръжлив съм иа
ход; || ihn uuT dl- Beine i—lf—n помагам му ди се из¬
прави, дя се закрепи, пи стъпи ня краката си, вдигам
го иа крак, излекувам го; || auf eigenen Beinen er—1—n
können стъпил съм иече ни краката си, самостоятелен
съм; || —ine Organisation auf di— B—lne si—ll—n създавам
организация, извиквам я за живот; || ihn auf dl- Brln-
bringen вдигам го, изправям го ня крик, помртрм му
ти стъпи ня краката си; || ein H-tr auf di— Beine bringen
събирам, формирам, поставям ни крик войски; || e1e1
(Akk.) auf dl- Beine machen тръгвам си, запътвам се;
плюиим си ня подметките, иа краката; || 3-r Huna hal
mich ins Bein gchlssen кучето ме ухапя зи кряка; ||
scherzh. der KIüpp1reTöre1 lul sic (ihr) ins B—in g-hiss—n
щъркелът ще й донесе бебе; бременни. в положение
е; || ee hal rs in den B—inin краката го боля''; || die
Scieeck ist nlr in die B—lne gefahren от страх ми се
подкосиха, nодескося, есвяняся краката; || di— Musik,
der Wein gelt in dl— Beine музиката иакирии ди заиграе
кръвта ми; от музиката ми се доигрива. дотяицувя;
виното е силно, хваща веднага, от виното ми се под¬
косяват, подсцтят краката; || eieH (D.) 31— Beine in den
Bauch (Liib)<tfTi1en откъсват ми се краката, капват ми
краката, оставим без кряка от стоене; || die Beine in
di— Hund nehmen хуквам като вятър. вихрушка, хала;
затичаим се, забързвам се, хващам дългата. плювам
си. ня крикитр. петите; ф was nan nichi 1ш KopT hui.
muß nan in den B—ln—n hüben яко ти е слаб умът, ди
ти як гърбът; който го пдмр и главата, трябва дя го
има в краката; ня къс ум дълги кряка; || mit den Bein—n
eleaмp-1n, baumeln ритам, (за дете:) риткам с краката;
люлея. клатя си краката; || mit übir-lnandirgisclla-
g-n—n (gekreuzten) Beinen sitzen седя по турски, с кръс¬
тосани . кряка; седя посметнрн крак въз крак; || ш1Т
b-13en P—1n1n 1ш Lrb—n, auf d-e Ee3t sichen стоя c двата
си крик; и жииота, ня реални почви, имам практи¬
чески, рсянсп усет, гледам трезво. здраво ня нещата.
ня жииота, реалист съм, не съм ряптятьоо; || mit e—1n1n
(nli den) Beinen uuT d-e Erde bleiben оставам да стоя
иърху ре-лии почна, ня земята, ие се поддавам и;
отвлечени спекулации, трпятнрм трезвия си усет, не
губя реален усет, чувство за рсрнпоет; || scherzh. er ist
heute mit dem linken B—ln auf'g-etana1n станал
е днес по-напред c неицд си крик, спал е накриво (за¬
това е толкова кисел); || scherzh. mit den B—lnin scilrl—n
клатушкам се, онюнявям се. люшкам се. кандилкам
се. ие мога . ди пазя равновесие (толконя съм пиян);
|| ee siehl schon mil -in-м B—ln 1м Geübt, 1ш Gefängnis
c единия си крак е стъпил иече и гроба, в затвора;
кандидат за затвора е; || ein B—ln 1м Rücken iahen
стоя изправен кято точилка. сякаш съм гльтпрт бас¬
тун, телеграфеи стълб; || es isi, um mit h-ia-n Beinen
lln-inzuspringen иде ми дя скоча - и ди туря сам ред,
просто ие мог; дя гледам тона безредие, тоя безпо¬
рядък; || übre di— eigenen Beine eiölp1en, fallen спъним,
препъвам се и собствените си кряка; преплитат ми се
крякат; и падам; || —in Brln über 3as unaerc g-sclläg-n,
blälicelc ee langsam . in cln—m Buch преметнал крак вър¬
ху крак, той пренис-нящс някаква книга; || di— Beine
unter den Arm (die Aeme) nehmen удрям, тьотдм ня
бяг, хуквам кято вихрушка, вятър, сяля, запътвам се
бързо, плювам си иа краката, петите; || h—1 Muiler dl-
Beine шТ-г dcn Tisch slcckcn чакам майка ми ди ми
поднесе, ди ми прислужия, ди ми щстр, клатя си кра¬
ката, докато тя тича, шета; |( dl- B—ine unltr Vai1ee
Tisch, unter fecnd—n Tisch st(e)1ek1n живея ия гърби
ня бащи си, ня чужд гръб, иа чуждя сметки, тркям
още ня б-ща си, дя ме сррнтутят, живея от чужд джоб;
ям хляба му, сряпд се ня неговата трапеза; || von einem
B—ln auf das una-rt teil-n мсе-д се от - крак ня крак;
|| ihr voe dl- Beine lau/cn пречкам се, мотая се. пазa—
перперкам се пред. в, между краката й. вря се и кра¬
ката й; || lauf nlr nichi vor den P11n1n h-eun ие ми се
пречкай. мотай и, между краката ми; || den Weg zwi¬
schen die Bein— nehmen плюним си и; петите, запътвам
се бързо иа някъде; ® ein Schuf (Kalb) mit fünf Beinen
wollen искам от една оиия две кожи; ф das Heilige B—ln
свещената, еркрятпртя кост, тазът; || Heiliges Brln! гос¬
поди Исусе Христе, боже господи; || er ist nue Haul
und Bein само кожа и кости е, живи мощи е. торби
кокали е; || nun Cann an iim all- Beine zählen ребрата
му се броят, скелет е; || das ging nlr 3urci Mark
und B—in това ме разтърси, прониза, потресе целия,
до мозък; ня костите, проникна до мозък; и; костите
ми, до дъното ня душата ми; || dee Schreck fuhr mir
auecb Mark und B—ln краката ми се подкосиха, под-
секохи от стрих, целият изтръпнах, се оязтоспсрях,
вдървих, вцепених, сковях от страх; глътнах си езика
от страх; Ц dl— Kälte dringt nlr durch Mark und B—ln
студът прониква, пронизва до мозъка ня костите 'ми,
сковал, вдъриил. вкочанил съм се от студ; треперя от
студ; || es fri—el St—ln und B—ln дърво и камък се пука
от студ; || umg. Slein und Brln schwören кълна се въи
исички светни, кълна се и пека се, уверявам най-тър-
жествено
BeinausreiBen, das — —s ist zum Bcinausrcißcn просто
човек дя се пукне, ди се пръсне, дя се изяде, ди се
скоси от мъка. яд. разг. ди си умре ни мъка
beinahe — ich wäre beinahe ung-fallen з-малко. ня-
смянко щях ди падна, малко остана ди падна, едва
се задържах ди ие падна; || beinahe hällt ici es v—rg—ee1n
щях з-милко дя - го трбряид; || vor Angst wäre ici bei¬
nahe gestorben само псто ие умрях от страх, едва ие
умрях от страх, щях да умря от страх; || umg. ici
Möchle beinah- sagen бих искал тик; дя кажа, яко- смея
188 Beinbruch
тика дя кажа; ф das klingl h-lnahe wir ein Märchen
гони . звучи почти кято приказка; <£> beinah' schießt
keinen Rehbock — beinah' bringt keine Mücke um —
обсщрпцс къща ие рaзвртд;' неуловенц птичета по хи¬
ляди зя пари; от речено до сторено като лист до корен;
дума торба ие пълни (и торби не влиза, работа не
върши, дупка ие прави)
Beinbruch, der -- umg. scherzh. Hals- und Beinhruci
всичко и-й-хубаво; пожелаи-м -и успех; || 3us isi k—in
Beinbruch тона не е толкова страшно. няма ди ти стру¬
ва животи я
beipflichten — elnie Ane1cht (Z>.) b—ipTlicbt-n съгла¬
сявам се c възглед. присъединявам се към миеиие;
зретрнрм ня същото е+япоицще; || ihm in all—m b—1-
pflichten еъттаеяврм се с него във всичко. дивим му
праио във исичко, разг. държи му исо, играя му по
тяИдятр
beirren — ich 13— mich von nl-mand, auecb nlchls
b-ler-n никой ие може ди ме разколебае, ди ме някяор
ди се откажи от тона; иищо ие е и състояние дя про¬
мени решението ми, ти ме разколебае, дя ме отклони
от нямсрспцсто, решението ми
beisammenhaben — er hat s—ln— TünT Sinn—, scln—n Vee-
slan3 nicli ganz beisammen, hat nicht all— b-lsunn—n
той ие е c умя си, c всичкия си, нещо ' му мърда, липси;
му едиат; чивия, едиа събота, хлопа му едната дъска,
говори пееиъртрнц неща; той откача иeнтрянпо, отки-
чеи е, умът му ие е и ред; || du hasi wohl nichi alle
/ünfe h—ieunn1n ди ие си полудял, ди не си се побър¬
кал, др не си загубил уми си, акъли си; || -Гп- Ge¬
danken nicli b-lsunnen hub—n разсеян съм. ие мога
ти се съсредоточа, ди събера мислите си
beisammensein — nicht ricHTlg h—isumnin s—ln не съм
пяnьтпо пормянсн, с умя си, с всичкия си, нещо ми
мърда, хлопа ми едната дъски; зяведп, отнесен. отка¬
чен съм, откачам централно; ф er ist wieder ganz gut
hclsamntn той оздорвд, се бъзст-ноии, оправи напъл¬
но; || ich bin nicht ganz helsumnen ие се чувствувам
добре, разнебитен съм; не съм добре със здористо;
ф er isi mil s—ln—n 80 Jahren noch ganz gul b—lsumn—n
зи своите 80 години той още се държи добре, е още
пържелив, запазеи, със запазени сили
Beisein, das — in s—ln—м Beisein, 1ш B—1ee1n Зсг Zeugen.
von Zeugen и негово присъствие, и присъствието ня
свидетели; || ohne —11 ^1—11 без иего. и негоио отсъс-
гние, без той пи nрцеъетвуня
beiseite — ici irg— das Buch b—lsill— поетявдм, етртям,
турям, вдигам книгата пяетряпя, прибирам, трцятврм
я; || wieviel Geld Шам 3u bcis-ii—g-1-gl колко пари си
спсетцн, турил претррпр, имаш и спестовната книжка;
|| ihn, ciwas b-is—itCdeängcn, h11s1il1seb1—b—n избутвам
го, поместе-м го прстряпя, измествам. отместе-м,
избутвам нещо; || btlscittspring—n о-ск-чим, скачам
пяеторпр, встрани, дръпвам се бързо; || sic ll-li sich
stets btls—iti тя винаги се държеше пре-ряня от дру¬
гите; || ici nehnt iln h-ie—il- дръпвам, вземам, извик¬
вам го няе-орпя (зя дя му кажа иещо. за ти поговоря
с него); || Sch—ez, Spaß ■b—ie—it— шегата цретояня; говоря
най-сериозно; ф -twa.s bt1ei1t-bring-n трдцтрм, зявнц-
чим, отмъквим, зимъкним, прцсиодням иещо; || ihn.
ciwas b—isiiliscbufTin очистням. пречукним го, светя му
мреното. пращим го иа оия сняг; скривам, вдигам
иещо, зрцредм го ня друго място; разчисте-м иещо
(смет. рятнртцпи); || alle Vorurteile bb1s11i—e1i/—n отър¬
свам се от всякакви предразсъдъци. пренебрегвам.
захвърлям всякакви nосдоязсъдьци
beisetzen — —inen TopT aufs |ane) F-uce b—ls—l/rn ту¬
рям, елргрм тенджерата ни огъня; ф ee wurde in 3-r
Gruft seiner Ahnen, auf dem Friedhof brlges—lzt той бе
погребии. погребаха го и семейната гробпиия, ня гро¬
бищата; ф dem Tee —inen Schuß Rum b—isclzcn сипвам
и чая малко ром
Beispiel, 3as -- —in üb—ez—ng—nd1e. Ii1ee-ie1-e. einleuch¬
tendes, anschuuI1ch-e Bc1ep1ck für etwas anfülren, geben
привеждам, дивим, иимирим убедителен, поучителен.
понятен, пятнсдсн пример зя нещо; || etwas als Beispiel
unfübren привеждам нещо кято пример; || das ist rin
e—1T—n—s Beispiel von Unveese1änl1e1l това е безпри-
мерио, невъобразимо, рядко пяхялство, пямр второ
кято тона нахалство; || das kann als Beispiel 3uTür die¬
nen това може дя послужи като, зя пример ня това;
|| eTwas mli Beispielen b—l—g—n подкрепям нещо с при¬
мери, даним и докрзртелетво иа нещо примери; || eTwas
durch Beispiel— -rlasl-rn, un einem ^^111, un Hund
ilnts Beispieles -ekläecn, zilgen, пояснявам, иещо c при¬
мери, нагледно, нъз осиоия ня приМер, пояснявам,
опртнедяврм, доказвам го с пример; || zum Bi1ep1c1
(/.B.) например |няпр.); ф sich (D.) an ihm, an etwas
(£>.) ein Beispiel nehmen вземам пример от иего. от
нещо; || 3u Cünnel un iim ein Beispiel nehmen можеш
да вземеш пример. па се поучиш от него; || s—ln—m
Beispiel folgen. nacheiTien следиям, стремя се дя догоня
неговия пример, той ми служи зя образец ня подра¬
жание; || ihm mit gulen Bi1ep1il vöeungchcn сам му
даним добър пример зя подражание; || durch s—in pte-
eönlic1is Beispiel den Gegner üh-ez—ug-n убеждавам
противиики си и нещо с (чрез) личния си пример, за¬
разявам го с личния си пример; || . te isi nlr rin 1—^1-
l-na-s. ubsehe—ckcn3ce, waen-ndie Beispiel зи меие той е
блестящ пример зи подражание; петонидт пример
ме възпира, плаши, ми служи зя добър урок. преду¬
преждение, поуки. иазидиние; || rin Beispiel an ihm elu-
tuiiein накизнам го зя н-зидание, поука ня другите;
|| 3us isi ohne Beispiel това е бстпрммсрно, безподобно,
пдмр равно ни себе си; такова чудо ие се е виждало;
|| 31—— ^^1—1 sollte Schul- machen тоя пример би
трябвало дя създаде школа. ди бъде поенедврн от '
исички; «ф» eeb1ccblc (höse) Beispiele v—ed—ehen gute Sillen
лошите примери действуват заразително, покниряват,
рязвррщрнрт; - .guics Вeep1el, gul— Nachfolge личният
пример намира последователи; *ф> Beispiel isi h—sser als
Lehrt (Vorschrift) по-добре дай личен' пример, откол-
кото да поучаваш без пример; <£> guies Beispiel, halbe
Predigt личният пример е половин проповед
beispielgebend — etwas wirkt, isi b—1sp1-kg-b-n3 иещо
зрорздвр със своя пример, намира много последова¬
тели, подражатели
beispiellos — iinen beispiellosen Ee/olg —eelng—n из¬
воювам бстnрцмереп, иебин-.л, безподобен, невиждан
и петуиян успех
beispielhaft — hciep1iIhuTl voeungehen давам пример
за подражание, служи за образец, пример; ||einc hti-
spl—IbuTl— Initiative, Ordnung ипцццртивя. която заслу¬
жава подражание; образцов, примерен ред
beispringen — 11м in G-Tube, 1ш Notfall h-lsprlngen
притцтнрм му се ня помощ при (и) опасност, при нуж¬
ди
beißen ™ Huna-. Schlangen, Wanzen, Läuse b—lßen
кучетата, змиите, дървениците, въшките сяпдт; || 31—
Mücken beißen leule sele днес мухите много хапят; .
|| heute beißen dl- Fische nlcbl диес рибите не захапиит
(въдицата);|| 3-e Huna lat nici (mle) in den Flngce, ins
bekannt 189
B—in gebissen кучето ме ухапа зя пръста. зя кряка;
<С> cin Wort b-lßl nichi дума дупка ие прави; <ф> —in
lot-e Huna b-lßl nicli умрял кон ие рита; - Huna—,
dl- vl—l bell—n. h—lßen nichi кучета, които миого лаят,
ие хапят; който се свяли, не пали; ф du bist wohl von
wilden |to1l-n) A/T—n. vom wilden Munn g—h1seen ти си
направо побъркан, ие си с уми си, май че не си с
исичкия си; j te mußte schon jung ins Grus b-lß-n пи¬
сано, съдено му бе дя умре още млад; || in den Apfel
beißen зясяпвям ябълката; || -r mußie in den sauren
Apfel beißen той тодбиящс пи преглътне горчивия хап,
пи се съгласи дя го пяnррвц. колкото и пя му бе
неприятно, от иемяй-къде; || sein— Wui in e1ei h—lßen
прстньшрм дооег'тр, гиеиа, яд; си; || Conn ruhig nähte
ich beiße nicli ( ие се плаши. не се бой) приближи се.
из ие сяпд, пдмя дя те изям; || 3—n Letzten h—lßen di—
Hundt последния- опира пешкира, тегли разноските,
кои-ри-; остани и последиия; фб—ГВ mich bloß nichi
еРМО' не се заяждай, дърля- с мене; само ие ме закачай;
|| e1c•b (ЛАА.) mil ihn un -Twas beißen ям се. дьоням -
се. .джанким сс. джанким се с ' него зи нещо; Ц da heißt
slcl die Kutz- (Schlange) in 3—n Schwanz ие е както
-одбнр, нарушено е кръвообращението; @ uuT —inen
Silin. auf etwas Huetcs b-lß—n камък, нещо твърдо по¬
пада между зъбите ми; || ich b—lßc nie (mich) auf di-
Zungt прехапи-м си. без ти искам, езика; || . ici biß mir
(nlcl) auf di- Lippen, un nichi lachen zu nüssen, ich
nußte nie auf die Lippen b—ißen. dir Llpp—n wund bei¬
ßen. um nicli zu lachen, um nicli laut zu lucl—n хапя
си. зах-пиам си устните до кръв, за дя ие се изсмея
гласио, трябваше дя си трсяnд устните, зи дя ие сс
изсмея високо; || auf —in—n hurten Knochen b—lßen на¬
тъквам сс ни кокалче: прен.. натъквам се ня пречки,
зрарудпе*пид; || bei etwas ihm auf. Grunil h—ißen натък¬
вам се иа твърда, упорита съпротиви; сблъсквам се
с негоиятя пеотстъnтцноет, удрям ия камък при него
ф die PfetTce b-ißl nlr auf dee Zunge черният -пипер
люти ни езика ми; || 3-e Rauch b—lßi nie (mich) in dl-
(1n dcn) Augcn пушекът .люти, смъди пя очите ми;
' ф dl— Farben b-iß—n e1e1 иветовете нс си подхождат.
нс си сaомоllцрaт помежду си, са и ярък контраст
помежду си. рязко си контрастират; ф. heißender Spotl,
Wiiz дзвитенпр, жлъчни, срплцня подигравки, шега;
|| heißende Käli— лют. остър студ; ф nie•hte zu heißen
und. zu becci—n haben гнядуиям като куче'. разг. ия
поразия; || cs war nichts zu heißen пдмяшс нищо зи
сяnвяно, разг. кльопрпеl ни го троситкя. коричка хляб,
нямаше- кякио ти см хапне чоиек
Beistand, 3-e ihn Beistand ке^Тп оказиам му по¬
мощ. помагам му. прцтцтням му се ия помощ, дяням
му подкрепата си
beistehen ihm in d-e Not. in G-Tuhe, nii Rui und
Tut hclsiih—n помагам му. подкрепям го. оказвам му
помощ, подкрепя и нужди, и опасност, с думи и деля:
! Gott siele mir bcl бог да ми е- и; помощ; боже
НОМОЗИ
beisteuern -in- G1ldsnmмc, sein Se'hcrllein zu etwas
hei eltntrn ви-сям парична сума, даиам, впреям леп¬
тата си зя нещо; |! ee ettutrl- mit e1in-e Sp-n3t zun
G—Iingcn 3-s Uniirnihmins hcl c- помощта си -ой до¬
принесе зя преуспяването ня начинанието
beistimmen e-iner Behauptung b-ielinn-n поиеье-
пипднрм сс към твърдението му. сът.лреднрм сс с ие-
юното твърдение, одобрявам го; !i b—isiimn—nd nicken
кимам одобрител ио с глава
Beitrag, 3-e Beiträge zur G1ec■1icht- 3ce Spruch—
приноси към историята ня епика: - seinen Beitrug zu . Ort gul bekannt гои е добре* известен,
(für) -iwus leieien дивим своя принос зя пешо. съдеИ-
ствувям зя неговото осъществяване, реализираие; ф
d-e monatliche Beitrag месечна членска вноска; || —псп
Beitrag (bt)/ail—n, 1nTeiehT1n плащам месечния си член¬
ски внос
beitragen — zu iln—e Sacht beitrugen доприняедм. спо-
собстнуням. съдействувам зя осъществяването, рсяни-
тцояпето ня иещо; ф —п Seherfle1n zu -iwas b—ileug—n
внасям и яз лептата си зя нещо
beitreten — -r isi mir, melnee Meinung. м—lntr Purl—i
h—lgcir—l—n той се присъедини към мене. към моето
миеиие, взе моята страна. зис-аир ня моята страна;
ф te isi eln—m V—e—ln, tiner Purl—l h—lgetr—i—n гой по¬
стъпи и дружество. стана член иа дружество, партия,
влезе и пяотид-я
beiwohnen — —incr Vorstellung, einem Begräbnis. ein—m
Fesl beiwohnen присъствуБам ня предетявлепце, иа
погребение. nрязпцк: ф - elnee Feau beiwohnen сноша¬
вам се. спя, еьнькупднрм се с женя; ф —Twas wohnt mle
bei нещо ми е присъщо
bejahen —ine Frag— h-juh-n оттоняодм c да, по¬
ложително, у+вьрдцтснпо иа въпрос, потньождяням
въпрос; <ф> w—r sclw—lgt, b-juhi мьнтрпцето е знак иа
съгласие; ф eln—n Plan. 3us Leben b-juh-n одобрявам
план; имам положително отношение към жино-я, жиз-
неутнърдцтенеп мироглед
tejjhrt—in- bejahet- all— Frau женя ня напреднала,
почтена вече възраст, еди; доста вече възрастна женя
bejammern — —11 Los, einen V—riusi b-junn-rn
оплакнам жребия, учреттр си, съдбата си. тртубр: ||
eTwas nichi genug b—juMncen und beklagen können ие
мога дя прежаля нещо, вайкам се и се тюхкам зи нещо
bejammernswert — sic bietet einen btjunntrnew-rl-n
Anblick, ist -in eln—m b-junntrnew1rT-n 2^1313 тя пред¬
ставя жалка, петрлпр картина, гледка, нитът й е зя
ок-Ин-не; пямцоя се и птятевпо, окаяно състояние.
жива ди я оплачеш
bekämpfen - den Feind, sein— Leidenschaften bckän-
pf—n боря се против, срещу врятя, против (със) е-оре-
ти-е си; ф -ine S—uche, —in Übel, sein— Neugierde be¬
kämpfen боря се против епидемия, зло. пяпрет, по¬
тискам любопитството си
bekannt vl—lc b-Cannte G-eiehlce sehen виждам
много познати липи; || cin bekannter Arzi потпрт, из¬
вестен. прочут текро; ф sic Connt nlr bekannt voe тя
ми се вижда, ми изглежда позната, струва ми се. че
я познае-м: || es wurde bekannt -оня се разчу, стаи;
известно, доби тляепоет; ф das isi —in— allgemein be-
Cannic Tuleaehe това е известен и прситнсетсн, общо¬
известен. всеизвестен ®яка; тоя факт е известеи иа
всички; ф etwas bekannt machen изнсетдврм, оповес¬
тявам, ррзтняедням, обиародним Нешо. даним му глас¬
ност; ф darf ich 31- H-eeen |miteinundee) bekannt ma-
eh—n мога ли дя запозная, дя предетянд господата;
|| er hui mich mli ihr bekannt gemacht той ме запозна
c нея; ü ich habt mich schon bekannt g-nachl запознах
сс. предсаивис се иече; || wie eind bckunnl иие се по¬
зи-виме (иече): || ich bin mit ihm nur Tlüclilg bekannt
познавам го само бегло, Отели познати сме; || ich bin
ihr nue vom Uör1neug-n, nicht nähte b-Cannt тя само
е снущрнр, тувртя др се говори зя мене, познава ме
ог- това, което е енущяня за мене, не ме познава отбли¬
зо. лично: ф sind Sic hl-e bekannt познавате ли ули¬
ците 'тук. можете* ли да се оправите тук; || ee isi 1м
познат' тук; по¬
знава добре- тоиа място: || umg. te isi bekannt wi— —in
190 Bekanntschaft
bunler. schccklgie Hund, wlc —in falsch—e PT-nnig, wie die
N—ssel всички го знаят, няма чоиек ди ие го познава;
и кучетата, и камъните го знаят, известен е кято ку¬
чето Шаро; ф di— Sache ist mle bekannt оябо-я-я ми
е известия, позната, запознат съм с иея; || davon ist
.mir nichts bekannt не зная нищо, ие съм чул още нищо
зя това; || wie b-kunnr както е известно; ф er ist du/ür
bekannt. 3aß er geob ist. daß ee gut - arh-lt-t той е из-
исе+еп. прочут, познат c грубостта си, с добрЯта си
работа; || 3tr Betrieb ist b—kannl /ür gul- Quallläl за¬
водът е известен c качествената си продукция; ф —r
isi den d-utsehen L1e1en duecb seine Romane b-kunni
иа немските читатели, ни немската читателска пуб¬
лика той е познат, известен с романите си; <. bekannt
ist lulh gebüßt признат грях ие е тряс, е половин грях
Bekanntschaft, di- — Pekannleehaft nit iim mueh-n.
anknüpf—n правя. завързвам потнянетио, зяпотпрвям
се с нето; || es hal mici gefreut. Ilee Bekanntechu/t zu
machen радвам се ди се тяпозняд с Вас; || mit 3—ш
Eedbod—n, dem Wase-r Bekanntschaft Machen п-Д-м Иа
земята шег. целувам.' прегръщам земята, хващам се
за земята, водата. цамбурвам, цопвам, прпрaидм ие-
волия баня иъи водата; || eine uueg1br-iitt- Bekannt¬
schaft haben имам обширен, широк кръг (от) познати;
|| mii —Гп—п Fäuslen. mit dir Polizei, mit dem Gefängnis
Bekännlsclu/t machen изпитвам юмруците - му, шег.
тяпотнрням се с полицията, за-нори. попядам и ръцете
ня понииидтя, и затвори; || h—1 näherte PekannteehaTt
При по-+депо опознаваие, зяпозпяияпе
bekehren — —in—n Heiaen zum Clristcnium h—C—ircn
покръстиим езичник, иакарним го, убеждавам го дя
възприеме християнството; || er hui si— zu e1in1e Mei¬
nung hektlel той я накара, убеди дя възприеме не¬
говото .миеиие, спечели я ня своя страна, за съюзница;
ф ee b-kelrre e1eH zu м-in-e Aulfassung. zur V-mun/i
той възприе, прегърна моето схващане. стана при¬
върженик, поклонник ня рртумя: ф er isi bcC-lei той
промени становището си. мнението си. убеждението
си, настъпи прелом и разбираният; му; ф h-kclet-
Eltern родители с променени възгледи; || ein bck-let-r
Sünder покаян грешник
bekennen — —Twas aufrichilg, -1e1iei, ofTen bekennen
призириам иещо искре.но, честно, открито. откровено;
|| seine Schuld. sein Unr-eir bekennen призи-нам вината
си, че ие съм прав. че ие съм постъпил прано. спра-
исдлии»: - || eine KönT-se1ön h—kenn—n изповядвам ре¬
лигия. ..няря, иерую; ф ici bekenne mich zu iim. zu
s—in—e Äußerung з-стаи-м, обявявам се и; негова стря-
иа. иземам неговата стояпя. държи ня него. при¬
общавам се, -присьсдипяиям се към пето, към неговото
миеиие. изказване; || slcl (Akk.) zu einer Purtel htkennen
приобщавам се към партия, приняднсжя към партия,
към пейпи+е редици, иеии привърженик, член съм.
изповядвам възгледите й. пейпо+о иерую; - | sich zum
Cielstenium, zue Vernunft. zu b—siimmten Ideen beken¬
nen изповядвам, приемам християнската религия; по¬
клонник. привърженик съм иа . разсъдъка. иа известни
идеи; ф ich h-C-nni den Empfang des Betrages по¬
твърждавам получаването ня сумата
Bekenntnis, das — -in aufr1eil1g-s, öf/enes Bekenntnis
ahlegen правя искрено, публично притпяпце, публични
изповед; || —in klares Bekenntnis zur Demokratie ubi—gen
обявявам се открито зи привърженик ня демокрация¬
та; || ' —in ei111es B-ktnninie zu 3-e Schönheit ■бетмьлисп
култ. скрито обожаване ня красотата; скрит поклои-
иик съм ня красотата; ф das katholische, örlbö3öx-
Bekenntnls католическото, православното вероизпо¬
ведание, иерую. кредо
beklagen — einen Verlust, einen Tolen bckiag—n оплак¬
вам загуба. умрял;. || s—ln Se11ckeal beklagen оплаквам,
окайваМ- съдбата си; вайкам се. тюхкам се зи съдбата
си; || M-nee1-n1-b1n waren niclr zu beklagen нямаше
човешки жертви; || bci d-ш Unglück waren м-lr-ri
Tote, V-rl-izi- zu beklagen при злополуката имаше
няколко мъртви, ранени; ф ici beklagte Mici hei 1Нм
über dl— ec11-eil- Bedienung, über er1, wcgcn ibe оплаках
му се за (от) .лошата прислуга. от нея; || du -Hasi k—ini
Veranlassung dich zu beklagen нямаш оепоиaпие, при¬
чиня ди се оплякияш; .|| über mich solisT du dich nicli
zu beklagen 'haben няма да имаш основание ди се
оплакнаш, да бъдеш недоволен от мене; ф dl- b-klugt-
Person ответникът, обвиняемият, подсъдимият, под¬
съдимото лице
beklatschen — sie h-CIateeht alle Weil тя одумва ' целия
свят. клюкяоетвуия, знослони по адрес ня исички, ие
пропуска, ие пощядяия никого с езика си. с клюките
си, очерня исички, трите, яде подлогите, подметките
ня исички
bekleckern, umg. — das Tischtuch. das Kleid b-klickeen
изцапвам. накапнам, оияпням покривкита ня масата,
опнесквям роклята ец: ф 3u lusl dich dabei, in. hei
dleste Sacht щ^Н gerade mit Rubn b-kl-ek-ei и тоя
случай. при -ия работа ие се отличи, ие се прояви
особено много, спечели си съмнителни слава, ие се
покри със слаи;, ие се представи, както трябва, ие бе
иа нужната висота, и нужната рормя, ие се поослииц,
доста се поизложи. провали се доста бстсляипо, разг.
показа си рогати, мурафети; || ee hal —int b-kl-ckirt-
W-et- той има кирливи ризи, косъмът му ие е чист
bekleiden — nur notdürftig b—kl—ia—t облечен леко,
симо с най-нужното; ф ein Amt. —in—n 1ö1-n Rang
h-kl-ld-n заемам, изпълнявам служба. висок ранг, саи,
чии; висш чиновник, еаноиник съм; ф ein ZiMmee mit
Tapelen bekitid—n тапицирам стая
beCl—nmen — dies—e 'Gedankt beklemml mich тия ми¬
съл ме потиска, измъчва, ми стяга сърцето, ме при¬
теснява; || 3us b—ki-Mml Mich, b—ki—тмТ mle 3as Her/,
den Atem тона ме души, потиска. е'тдтя, еииия сърцето
ми. ми спира дъха. тяпушяня ме, ' ме дани; ф draußen
ist -in- btCl—MM—na—, gewitterschwüle Lu/T потискаща
задуха е, душно е като пред буря; ф ici bin b-klom-
men. füll- mich h-klommen — mle ist beklommen zu¬
mule, ums Hcez чувствувам се потиснат. притеснен,,
угнетен, сърцето, душата ми се стяга, се свива, сърцето
ми се е свило ни топка; || b—kiommtn—n U-rz-ne,
mil beklommenem U1e/1n със сиито, стстпято, притес¬
нено сърце; || —s 1-eree1te b-k1öшм1n-s Schweigen вла¬
дееше мъчително, тягостно мълчание
bekommen — bekommin Si— schon обслужват ли Ви
иече; дадоха ли. показаха ли Ви иече, каквото желаете;
|| du heköмnsr was ще ядеш бой, ще те натупам, на¬
пердаша, няnлеекям; || das ist noch zu bekommen това
още може дя се купи, го имя още по магазините; ||
nun bckomml ihn gar nicht zu seien, zu G-slcit той ие
се ииждя, мярка иече никъде, чоиек ие може да го
ииди, ди го зърне пикьде: || ici b-köMM1 —iwus zu
Uuuet zu löecn, zu e-i-n, zu spüren принуден съм Да
слушам, иещо и къщи. па слушам неприятни упреци,
намеци, да бъде пеионсп зрител, свидетел ня неприят¬
на гледка. ня тежки с+оядяпия. да изпитам нешо ии
гърба си; || ici bekomme etwas gesagt к-знат ми псшо;
|| eiwas zu kaufen, zu ——п, zu rrinktn bekommen на¬
мирам, успявам да получа. дя купя иещо зя ядене,
belasten 191
пиене; || -twus пкНТ üh-e slcl bekommen ие мога ди
стъпя ни чувствата си, ди преодолея вътрешната си
съпротива; || umg. -r kann гоЛт genug bekommen исе
му е милко, исе ие му етитя, иечно, все е недоволен.
Бетпо ненаситен - е; ф wie ist dir 3-e - g1etrig- Abend
bekommen как ти попсее снощната вечер, как се чуи-
ствунящ от вчера вечерта; || es ist mir gul. Se1I1e1t. übel
bcCönm-n понесе ми, ие ми понесе, дойде .ми добре,
отрази ми се добре. зле, излезе ми из носа, - разстрои
ме; || dl-s— Speise b-Conmi mir пГЛТ тона ддепс не ми
nопяея, действува ми зле иа стомаха, разстройва сто¬
маха ми; || das wird 31e scliecll bekommen ще съжи-
лднрщ, ще се разкайваш зя тона, разг. пишман ще
станеш, ще се пишманиш; ще си изпатиш зле от това;
ще ти излезе през носа; || wohl b-kömn’e да ти (ни)
е сладко, тее+цто; хайде хяцонця ди е; наздраве; .ф
3и b-Cönmel . dn’e mit mle zu lun (ако направиш -тоиа)
ще си имаш работа, OРTПOРHЦД с мене, яз ще се раз¬
правям с тебе
bekömmlich — 3us isi mle nichi bekömmlich тови не
ми понася, ми се отортднр, ми действува зле, лошо,
стана ми лошо от пето; ф ein b-kömmlie1te Essen,
Klima леко, добре поносима, леепо смилаема сррпa;
здояноелонен, бнятотвоосп климат
bekräftigen — seine Aueeagt mil -inen Eid bekräftigen
подкрепям, по-вържд-нам покязяпидтя си с клетия;
|| —in V-repr-ch-n bekräftigen потиържданам обещание;
|| ibn in sein-ш Vorhaben h-keäfllgcn подкрепям го и
намерението му
bekreuzigen — ich b-ke-u/ig- mich кръстя се, nорид
кръстно знамение: || umg. slci (Akk) vor ihm bcCreu-
z.1gen кръстя се кято от дявол, като го видя; па ме
пази господ, три дии ди бягаш от тикън човек
bekritteln ~ lin bckrllt—ln критикувам го дребнаво,
отумним го, злоеноня зя иего
bekümmern -— —ш Zuelana bekümmert mich състоя¬
нието му ми - създава безпокойство, тревоги, ме без¬
покои, плаши, треиожи, измъчва; ф er bckümncrle
eic1 nichi groß darüber (Akk.) той мпото-мпого ие се
разтревожи, ие се тревожеше, ие се грижеше, ие се
безпокоеше, разг. ие го беше миого еня, грижа, малко
го беше грижа зя тоиа; || sich (Akk) über etwas (Akk.)
b-Cümncrn бери грижи, ядоие, тревожа се. безпокоя
се, и-тъж-и-м се. опечалянам се от нещо; ф beküm¬
mert aussei—n изглеждам угрижен. загрижен, тъжен,
Oрттрсножсп, опечален, разг. кахъреи; - || ich bin rief,
aufs äußerst- üb-e etwas (Akk.) h-Cünn-rt дълбоко,
извънредно, крайно опечалеи, натъжен, загрижеи съм
за нещо; ф bekümmert drcinechau-n гледам тъжно.
печянпо, имам тъжен иид; ф bekümmert dich un das
Kind, un dich ' e-lbst погрижи се. имай грижата зя де¬
тето; грижи се за себе си. гледай си работи-р, ие бери
грижа зя чужди работи; това ие е . тиоя работи; || du
ШаМ dich nichi darum zu bekümmern това не е твоя
0Рботр, -ноя грижи, не бери Грижа зя това; тнсдрИ си
Oрботртр; || was bcCünmtei mlci 3as Gtr-3- 3ce Ltuli
милко ме е грижа, не ме е грижи, еня, какво ме ин¬
тересува, кякио ме е грижи зи приказките ня хората;
ие ме интересува, малко ме интересува, не искам ди
тпяд какво говорят хората, ие ме цптеоееуБят, малко
ме интересуват, ие ме зяедтр- приказките иа хората
bekunden — (ihm) ec1n- TeiinuimC, sein Mllieid be-
kun3tn даним израз ня съчувствието си; зясБиgетен-
етБуирм Му състрадание; || er bcCundeie UnC-nnin1e,
große Belesenheit, Inl—r— той прояни невежество, не-
зпрпце. тотямя ' начетеност, интерес; || sein— 'Sllmme
Ь-СтаеТс Verachtung в гласи му се долавяха нотки
и; nретрепие,- гласът му изgрнрще поезрепие; || hlte-
durch hui ee wieder scinc Verlogcnl-ll bekundet c тона
той изнесе отново ни показ, манифестира, прояви
отионо склонността си към лъжа; ф etwas durch eine
Aussage, - unter Eid bekunden даним показания зя иещо,
казвам нещо под клетва
belachen — einen Sci—ez, —ine Auseeae, eine Lüg— be¬
lachen смея се ня шега; отпясдм се с пяемещкя, с по¬
дигравка към несъстоятелно извинение, към лъжа,
приемам. отминае-м ги с усмивка иа уста
beladen — ich Cann mich nichi mli neuen Sorgen be¬
luden ие мога ди се тонрод с иоии грижи; ф sein Ge-
w1esen mit Schuld beladen обоемсндням съвестта си с
вина; ф sl— isi mit Schmuck beladen тя се е отоупрня,
окичила, натруфили с накити, украшения; ф er ist mit
Sehu1d-n, Soegen beluden той е обременен, отрупан c
дългове, потънал е и дългове, грижи
belagern — tint Stadl, eine Festung belugeen обсаждам
град, крепост; ф 31c Thcat-ekaee-. einen Scbanepi1ler
h—lugcen тълпим се. трупаме се пред касата, . около
яотцет•, обсаждаме касата, артист, не го пускаме ти
мине; ф lin mil Bitien, Briefen belagern засипвам,
отрупаим, бомбардирам го с молби, писма
Belagerungszustand, dee — den Btlagernngezuetan3
übte eine Stadl verhängen обдндням град и обсадно
положение; || .dl- Stadl befindet slci 1m Belagerungszu-
slun3 градът е обсаден, и обсадно положение
Belang, 3tr — seine Belange wabrtn пазя, браня ин¬
тересите си; ф dl- Suche ist 11^1 von Belang, von kei¬
nen Belang работата не е от . значение, важност, ие
предстииляни интерес; || die Suche isi ohne Belang, von
großem Belang für mich работата е без значение, има
roндмо тпaчепие, е от голямо зпртспие, от голяма
важност зи меие; ф —s gibt, es isi п^ШТ von Belang . zu
erzählen няма нищо иптеоеепо, от тнртение, за оят-
казнане
belanglos — über belanglose Dinge sprechen говорим
зя мяновяжпц, псзпяти-елни, безии-ересии неща
belangvoll — eine belangvolle Tulsaclc зпaчителеп
факт, едии факт, който заслужава голямо ниим-иие,
им; голяма важност, roндмо тнртспие, представя го¬
лям интерес
belangen — ihn wegen Beteuge gee1ebtI1ch, hei Gce1eht
belangen диним го под съд, завеждам дело против
иего, подвеждам го под съдебна отговорност зи из¬
мами; ф was dich, dies- Sache belangl, so... що се отна¬
ся. касае до тебе, до това нещо, то...
bblasscn — ibn bcl seiner Meinung, in ee1ncn Irrtum.
un eln—m bestimmten Orl beia—n ост-ням го и— мне¬
нието му. да мисли, какаото ще, ие разсейвам заблу¬
дят— му, ост-ням го ди живее със заблудата си; ости-
ням го - ня опреденепо място; ф man 6113— es 3abt1
остани го така, както си е; не го закачий. ие го бутай
повече; || es beim allen, dabei htlä—n ост-ням го така,
както си е, както ' си е било, по прежиему, по старому,
и предишното - състояние, и Старото положение, не го
зркятрм, бут—м повече
belasten — Slädit mil Sieuien belasten обременявам,
пртонярнрм градове с големи данъци; ф die Zeugen¬
aussagen he1aelctcn dcn Angeklugten еицдетелскнте по-
кртяпця отегчиха, отежниха много положението иа
обвиняемия; ' || zu viel 1^—181—11 61IaeleT das Herz мно¬
го течности обоеменднрт орботр-р иа сърцето; ф iin
nll großen Verpflichtungen, dueci scHwcee Verantwor¬
tung beläeтen пРТоняоБям го c големи задължения, c
тежка. отговорност; || die scHwert Arbeit hcIaeTeT mich
192 belästigen
много; || Kummer belasl—i m—ln H—rz мъка тежи ии,
потиска сърнето ми; ф —e ist mit schwerer Schuld 61-
lasirl той има тежка .Бипя, иа съвестта му тежи толдмо
престъпление; || von schwte—n Sorgen belusl—l e11n из¬
мъчи-- ме, гнетят ме, потискат ме тежки. черни гри¬
жи; || sl— isi erblich 61laet—t тя е няеледетисно обре¬
менени; ® —in Konto h—lasi—n задължавам сметка; ||
3us Pfund Butter um 50 Pfennig b1IaeTbn оскъпявам,
пондигим исп;-тя иа мрстото с 50 пфснцтя на половин
килограм '
6b1äeiig1n ihn 6—1 3-e Arbeil 6—Iäsllg—n безпокоя
го, дотягам му. посаждам му, додяним му през време
ня работата, преча му иа орботa-a. та р-боти; || ег
belästigte mich fortwäheena mil seinen Fragen. Bteueh—n
-ой непрекъснато ме безпокоеше, смущяняще с въ¬
просите си, с посещенията си; ф cinr Feau, di— Vor¬
übergehenden 6eIäeT1gen безпокоя жени. заговарям я.
спирам я. без да я познавам, зркртрм, задянам, зя-
дцодм я; безпокоя минувачите
belatschern <mg. berl. — ibn b—lalsch—rn препумнам.
увещиним го. крппяопиенрм го; ® —Twas 6elatseheen
обсъждам иещо
belauern -- ihn. jeden Blick, j1d1e Wort belauern дебна
го. следя, шпионирам го, дебни всяка петоия стъпка,
всеки негов поглед, всяка иегови дума; || ihn auf Scheltl
und Teilt htluueen дебна, следя го и— всяка стъпка,
крачка. дебни, следя стъпките му, залепил съм се зя
пети ге му, не се отделям от него. вървя есе по петите
му
belaufen -- umg. das R—vier belaufen обхождам, оби¬
калям. инспектирам утретькя си; ф die Gesclä/i— bc-
131-1 обикалям мртязипцте; || ich nuß . alles seihsT be¬
laufen -одбнр та тичам сам, зя пя си свърша работите,
за исичко аз ■годбир пя тичам, ди се грижи; ф di—
Anegaben, seine Sehn1atn belaufen e1e1 auf 100 Mark.
uuT —in— bcleächtlich— Summt разходите. дълговете му
ньттцтр- и; сто марки. иа едиа зи-чите-лиа сума; Ц
auf wlrvl—l, wir hoch btläufl sich der Schaden на каква
сума, стойност иьтнизят щетите, вредите; ни колко се
оиепднр- шетцте; ф die F1nst1eeeb1i6bn sind belaufen
стъклата и; прозорците си изпо-ени, замъглени; ф
umg. 31—— Steuße, 311— Geschäft isi e1hr belaufen тая
улици е много оживена, им; тонямо движение по пед:
този магазин им; много клиенти, е много nоеещриян,
винаги препълнен
belauschen ein Geepeäeh 6tlaneeh1n подслушвам
Oaттоиор; || die Natur belauschen иснущнрм се и при¬
родата. мъча се ти поноид, ояттaпяд тайните. смисъла
ни природи';'—, та проникна и тайните й
beleben - - - ihn. etwas auech, mil etwas 6—lrbcn съжи-
Бднрм го. връщам го с иещо към живот, вдъхвам му
живот, туши; оживявам нещо, рятпообортдирм го.
нпясдм и него жииот с исшо:| ein Zinm—e durch, mit
Blumen htlehtn съживявам, освежавам етaдтa c цнетя;
: ulte Erinnerungen b—lthen възкресявам. събуждам ста¬
ри спомени:; dit feesndschuTtIiehen Beziehungen neu
h—icben ньтобнондням, подпонднрм прцдаснскцае връз¬
ки?' di— Künste zu neuer Blüie blichen подтиквам из¬
куствата. давим тласък иа изкуствата към нов рятннеа;
ф die Straße. 3-e Handel. die Stimmung belebt— sich
у.л|щити се ожиии, се събуди, стана по-ожиненя. се
изпълни с хора; тьрlонця-р процъфтя. стана по-ожи-
иепа. llрбнlопрнршс се раздвижи-ие и търговията; иа-
етрое•пие■го се съживи, се - повдигна. доби перв:: ici
fühle Mich wie neu btltbi чувствам се кято възроден.
изпълнен съм с нои живот, с живителни, иови сили,
нъзиръщим се към живота;® von C—ln—m L—hew—s—n
b—lehl неоВи-анри от никакво живо същество; необи¬
таем, пуст;® cinr helebTi Straße оживеия, шумна ули¬
ци; ||lbCebtr W—s—n живи, одухотворени еъщсс+ня:|| dl—
b—i—bli Nulue живата. органическата природя; || ein—
b—1—hende Wirkung жциц+енп», жиио-норно въздей¬
ствие
belecken — di— Briefmarke, den Finger belecken иа-
плюпчБЯм мярката. пръста; || di— - Lippen belecken на¬
мокрям. нявляжндвям, облизням, ближа устните си; ||
31— Wunde h—ieckrn ближа. лижа орпaтр;® umg. dieser
M1nech, 31—— Volk ist von keinerlei Kultur 6с1—скТ'тоя
чоиек не знае що е култура, иинцлцзяицд, е дие. прост,
пезяссгпр-, недокоснат от културата, от културното
инцяпие. е скаран с всякаква култура, сякаш от тоор-р
е тошел. кято че ли и гора-а е расъл; и тооя ояело,
треи; пясло: мъгла го елече по зелено усое; този народ
е недокоснат, пстясстпрт от влиянието иа културата.
ицвцлизЯиидтр, е останал пязяg и културно о-пощс-
цце, е псциицнизоияп, тъне и дълбоко невежество. е
некултурен; || von 3er Höflichkeit, von 'dee L1tteatse
nicli. w—nig 6—ieckt s—ln не зпрд що е уттцБоет, лите¬
ратура. нямам (си) nопдтце, разг. хабер от учтивост.
литеортуор, пълен невежа съм. поодидвям пънп» не¬
вежество по отношение ня литератур-ти, имам много
малко понятие от учтиви обноски, от нцтеоятуоя
Beleg, dee — ein Beleg für —in Woel пример за една
пума, докумсптянпо покртр-слетно зя съществуването
й. цитат, писмен паметник и покртр-еле-но ня същес¬
твуването й;|| 3—ln Brief dltnl mir als. zu Bti—g писмото
ти ми служи зи (пцемеп) документ, |пцемспо) поки-
тртелетно. оnоявдятснеп документ
belegen — den Tisch mit dee D—cCc, den HoT mil Si—1-
n—n. den Bodrn mli Teppichen hciig—n покривам, по¬
стилам масата c покривки; пяетцням теори с камъни
(плочи); постилам пода с килими (черги);|| Schniiten,
Brot mit Wurst htleg—n правя еяпдБцтц c хляб и еятрм; ||
b—l—gli Brötchen сяпдицтц;® einen Sitzplatz, —inen Tisch
(mli einem Kleiaungeelück), ein Zimmer bcleg—n рптр-
жцоям, тре.мрм, тяпятнрм предварително стол, място.
миса (като оставям там дреха), стая (като дивим пред-
пнрги, кяпяоо, кято я предплащам); || alle Zimmer, Bei¬
lin sind 6-I—gt исички стаи, нстня ся заети; || Vörleeung1n
hiligen записи-м лскици;ф den zwiit—n - Plalz (in 3-e
Geeantwcetsng) h—leg—n заемам второ място. класирам
се втори поред, излизам втори при общото класиране;
ф —in DoeT mit Truppen, Einquartierung heleg—n №10+—-
пдним войници, войски иа квартира, Oрткиaо-HOОБРМ
войска, войници и село;| ein Bergwerk, di— Sleaße. -in
Booi heltg—n пяcтяпяням ряботпции и мии—, попълиаМ
персоняня иа мина; блокирам улица (с нойска), 'за¬
емам я; връзвам лодки за брега;|| sein Geld h—leg—n
влагам пирите ец;ф ihn mil Sleueen, mil SteaTe, mil
Geldbuße hel—gen обнртям го c данъци; прнягям му
пякртрпид, парична глоба: || ihn mil —in—n Schimpfna¬
men. mli Schlmpfworten belegen изваждам му лош пря¬
кор. лошо име. наричам го с тощо име; обоутяням
го. обсипе-м го с ругатни, хули, осу.лням то:ф eine
Behauptung hel—g—n документирам твърдение, по-иьо-
жтавим. подкрепям твърдение с документи, доказа¬
телства; || Ausgaben durch. nll R1ehnnngtn h—legen
опр-ип-н-м разходи c фактури:;| —111 Uneehsld bele¬
gen покизним невинността му. даним. привеждам по-
кятятеле-ия зя неговата невинност, че нс с иииовеи; ||
das ist hielöriseh, durch —in Pe1ep11l beltgl тон; е нс
тиъртено. доказано. документирано исторически, с
пример:® di1e1s Wort isi eebön 6-1 L—sslng h—lrgi гази
думи се среща още при Леецпт. е зррстцетриряпa..
отбенятяпя, има примери зи нея още у Лссцпг;® dee
Hengst belegt die Slule жребецът покрива кобилата. се
качна на кобилата, я опложда;® m—lne Zunge, m—ln—
Stimmt ist b—iegt езикът ми е обложен; пдмя.м вече
глас, гласът ми е поеецппaл, поегpякнрн, прсдостгя-
ндл, ие е чист, загубил съм тняея си
Belegexemplar, 3as — 3us Belegexemplar un den Autor
v—es—nd—n изпращам авторски, ецгпялен екземпляр от
книга иа -втори
belehren — ibn über elwus (Akk.) brl—bern уча го ия
нещо, поучавам го зи нещо. обяснявам. оязденявям
му Иещо, просвещавам го върху нещо;|| die G—schichlc
hal uns helehri, wlc... историята ни поучи, показа, по-
■тн■ъопи, колко...;|| ihn belebrin, wie ee e1eH zu verbalten
hab- поучавам го, уча го, разг. давим му акъл, ум,
сънет, кяк ди се държи;! ihn -11— anaeen, eines B—ee—een
beliheen пиучавам го иа друг ум, разг. акъл. ня нещо
го-побро, вразумявам го, пркронрм го па си промени
мнението, решението, пи постъпи другояче, дя се раз¬
мисли; || di— Taisaclen b—ichel—n uns eines unaeen фак¬
тите ии някяорхя пи отстъпим от нашето становище,
тя променим, та попорнцм мнението си. схеиш-ниего
си; || er läßt e1eh gern belehrtn. einfach пгсНт belehren, isi
nicli zu hileheen той се вслушва и думите, съветите
и; другите, взема от пума, от съвет, възприема поука,
съвет; той не слуша пикото, ие взема от дума, не ше
да чуе мпспцс+о ня никого; ие ще пя се вразуми, по¬
учи, ие може да се излезе ня глави с пего!; durch 3en
Veelusi belehri поучен, вразумен от загубата
Belileung. die — iln —in— Belehrung über etwas (Akk.)
geben уча го ня нещо, обяснявам му нещо, поучавам
го как пи направи иещо; давам му наставления, ня-
пътетвцд зи нещо;® laß es die zur Belehrung dienen
нека това ти служи зи урок, зи поука, поучение; || das
wue eine Belehrung fürs ganze Leben тона бе урок. поука
зи цял живот; || dein— Bekebrung|en) brauche ici "mehl,
aelnce Belehrung b-dueT ich nicil ие се нуждая, пдмям
нужди, не ми са потрябвали, не ми трябват твоите
съвети., нямам нужди ди ми давит ум, разг. акъл. дя
ме учиш ия ум, на акъл
brleibi - - sl— isi ec1ön, ganz hü6eeh 6—itihl доста r
потягтрдцнр косъма, е напълняла, се е закръглила,
пости е пълнички .
bcleiaigin — ihn persönlich, bis auf 3—n Tod mil, durch
elwus brleldlg—n обиждам го, оскърбявам, докичним го,
зре'дтрм го лично, емьо-по с пешо;l| ich wollt— dich
nicli beleidigen не исках ти те обидя, зреетпa;® er fühlt
sich 6—ieiaigl. lui beleldlgl -ой се чувствува обидеи, е
обидеи, се обижда, се засяга, се оекъобдвя, се чув¬
ствува обидеи. зяестнрт, оскърбен, докачен, прави се
ия обиден, докачен. оскърбен, зрсетпя+; || sie isi bri jeder
Kleinigkeit 6-Ieidigt, Tühil e1e1 к-юНг beleldlgl -я се обиж¬
да от иедкя, от няИ-мрнкятр дреболия, от нищо и ни¬
какво, при пяй-мялкця повод, обижда се. докача се
несно, е много обидчиня, чувствителна;® etwas 6—I—1-
31gt 3us Ohe, m—in Augc, den GeechnaeC, 3as Sehön-
h11te1np1inden, mtln—n G1ecehl1gCeilesinn иещо дразни
ухото, слуха ми. ми звучи лошо; иещо доязпц окото,
зрсписто ми, икуся ми, чувството ми зя красота, ес¬
тетическия ми вкус, усет, чувството ми за спривет-
нциост;® ihn in selnee Ehee heleldig-n тредгрм тссmтя
му, нанасям обиди и; честта му, разг. докачим го ня
чест;® den Beleidigten, die bel—idlgt— L—htrwursi spielen
пряия се иа обиден, оскърбеи, играя оондтр иа оскър-
беи; неицпноет, ня неБЦHПЯ пънъбиир, праия се ни све-
-; нота пеняпи+я;|| —ine b—l—ldlgi— Miene aufset/in взе¬
мам вит и; обиден; п-цупн-м се;® 3u wirst b-l-iaigend
belichten *93
започваш па обиждаш. па държиш - пидеп. пеприли-
•'еп. иепристоеи език: || 3us isi be’e131gtn<.l für mich това
е обидно. оскърбително зи мене;|| brlck' - .»ende Woele
обидни, оскърбителни, непристойни думи; 11 uuT 6—-
l—iaig—nae W—ls— по обиден, оскърбителен пачип
Beleidigung, 31— - 3us isi —in— Beleidigung lür mlcH
тон; е обида, оскърбление за мене;;| etwas als eine
äb^^icht^l^ch— Beleidigung 3/3—1 схващам иещо като
поетнямсосня обида; || einen Sclie/ für cinr Beleidigung
nehmen вземам шега зи обидя, обиждам се от щстя;|i
lin mil Beleidigungen üheeschütlin обсипвам. с-трупи-м
го с обиди; || iim eine scHwcet Beleidigung zuTüg—n,
un lun напасям му тежка обидя; оскърбявам, обиждам
го дълбоко, нанасям му тежко оскърбление;|| —ine Be¬
leidigung öfT—ntlicl w1aerenf1n, /urückn—hm—n оттеглям
публично обида, оскърбление. изнинявям се губ-чичие
зя панесепя обцтя;|| hi-rnii nehme ich alt dee Frau (c ' .
Ueern) X. Y. zugrfügtc Beleidigung mit dem А - и- - - ick
des Bedaneens zurück c щ.cтодшото отсг^тям е съ¬
жаление панесепит; обида пи г-жи j-н; X. Y.;': eine
Beltiaigung einetecC1n. hinunleeechluc•kcn müss—n при-
нудеп съм да преглътна обида
Beleidigungsklage, 31— - - —ine B-Ieid1gungekl.l»t■ .vmi
ihn anstrengen, erhehin завеждам срещу псе npui.cc.
даним 'о пот съд зи обида
belemmern, belämmern, dial. umg. — ihn belc.nm .-e
измамнам го, изигравам го, извозвам го. метнам го.
слагам му динени коря под краката; || sich (Akk.) be¬
lemmern lassen оставям се ти ме извозят, итпъозяндт,
метнат, изиграят;® ihn bei—Mncen gотдтрм, досаждам
му;® das Weilte ist ganz bc-icnm—el времею е изклю¬
чително нощо; || nie isi ganz bilenMiri zumute и ужасно
душевно състояние. и мпого лошо насароепие съм;||
3anil sieli —s ganz belenmerl aus р-бот-та върви мпого
зле. е спукана;® hab dich doch (damit) nicht so bclem-
meel не се дръж -олкоия тнуnяи», пе бъди лолкоия
дребнaв||! 3-e guckt ganz belemmert гледа, пули се като
теле. крива. трктрпя ония; пе зпае къде ди погледне
от стеспепие; || er stell 3u wie belemmert, macht- einen
e—cil hclänmeelen Eindruck стои кято пън. дръвник,
подплашеи заек. вдървил се е. ековян се е, глътнал
си е езика от стрих. стсепепис; изглежда много смутен,
беше изгубил умя и пуми
beleuchten —- etwas näher, von allen Seiten. vielseitig
h-lcuchicn оеве-лдвям, разглеждам нещо по-отблизо.
от всички стрини, всестранно
Beleuchtung, die — ein— 11eClr1se1b. dirikie. /eel1ic1e
Beleuchtung електрическо, директно. тържествено
оеиетлепце, цлюминяцид;|| bei ai—s—e dürftigen B1leue1-
lung kann ici nichi 11—1 при тона лошо оеистлепие, при
тая слаби. педостятъчпя светлипа не мога ди
чета; || die Beleuchtung funktioniert nicht оеие+нснис+о
е развалено. не работи; || die Beleuchtung linschaltin,
äuesc1ulTcn включиям, изключвам осветлението;® et¬
was rückt in eine n—ue Beleuchtung пещо се явява и
други |ноня) енетнцпя, виждам го и друго оеие+ленце; ||
etwas in einer se111fen, /a1se1en Beleuchtung s—ien ви¬
ждам пещо и крива, погрешна еиетлиня
beleum(un)den — er ist gut, üb—i beleumundet той се
ползува c добро, лошо име, им; добри, лоши слава
belfern — 3-e Huna bilfert кучето дживка;|| die Ka¬
nonen helfern оръдията реват. трещят, лрдт;|| etwas
3ueehe MlCeoTon 6—IT—rn иттрИнрм нещо по микрофона
belichten — ein—n Film hrliclien снемам филм;|| wi—
muß bei 31cs—e Beleuchtung hcllchtet weeden как се екс-
13 Немско-би.иарски (Jipajeo.ioi ичен речник, t. I
194 belieben
пониря при T-кови осветление; dl- Au/nulmt ist zu vl—l
bellcitii снимката е много силпо оеие+спя. е много
черна
belieben — tun Sie ganz, wie (es) Ilnen helliht. wi— Sl—
belieben постъпете изцяло така, както Вие нямцоР+с
зя добре, както Ви е угодно, както обичате (желаете); ||
iedee Cann tun, was -r belicht. was lin beliebt всеки
може да праии, кякиото желае, какаото си иска. кяк¬
иото му е угодпо, каквото намира зи добре; || halte cs
ganz (so), wi— es 31r bcliehi постъпи, както намираш
зи добре, както ти е угодно; || sic nahm so vl—l davon.
wie es ihr beliebit тя си взе толконя от това, колкото
и бе угодно, колкото й душа искаше;ф du beliebst in
Räts—In zu spreclin ти обичаш, имаш пяиикя, привич¬
ката да говориш с гатанки. с догадки, недомлъвки; ||
wir Sie zu hcM—rC-n h—ll—hlen, wie Sl— sich auezudeücCen
hellehT-n както бляговонистс, имахте добрипити ди
забележите, пи се изразите; || ici wurlttt bis es ihr be¬
lichte zu kommen чаках, докато тя (подигр^) благоиоли
ди дойде; || der Herr bcliehi (bclicbin) zu scl—r/in гос¬
подинът се шегува; || Sie iahen cs so beliebi Вие сами
поискахте, пожелахте тоиа, сами благоволихте да по¬
искате тови тика; || Si— belieblin nach nlr zu schicken
Вие сте благоволили да изпратите зя мене, да ме по¬
викате;® Sie belieben какво обичате, желаете, ще за¬
повядате; || was beliebi какао желаете. искате; с кякио
мога ди Ви услужа; || wir brll—bl кякио казахте, моля;
belieben Sie Kognak oder Wein коняк или иино ли же¬
лаете
Belieben, das — je nach Belieben според желанието,
по жетиние, по угоп—ти, кому както е угодно,. кой
както иска; || es steli ganz in aein—ш B—ll—ben тови за¬
виси нрпънпо, единствено от тебе, от твоето желипие,
бнягоиоJICние, от ионятр ти:|| ici stell— es in dein Be¬
lieben посgоетриям пя тебе ди постъпиш, както на¬
мираш зи добре, както желаеш, както искаш. 'както
ти е угодно, според угода-а, желанието ти
beliebig — zu jeder bell-bigen Stund- по всяко иреме,
по кое и др е време, както ти е угодно, удобно, когато
намериш за добре; || j-3— beliebig— Arbeit annelnin
приемам каквято и дя е р-боти. всякаква р-бота, дори
и пай-долнат; р-боти; || eine h—lleblg— Linie произволна
липия; каквято и ди е линия; || j-3-r h—il—hlg— пърният
срещнат човек. първият случаен чоиек; който и ди е;||
311— beilebige кякво|и) да е
beliebt — er isi durch seine Gül-, w—g—n seiner Uö/-
liclkelt, ist hri allen, in seinem BckаnnT1nkee1e, hei uns,
unter s—inen Mitschülern, h—1 -Гп-п Kumtruaen sehr 'be-
llehl той е всеобщо обичаи, всеобщ любимец е. исички
го обичат, цепят, обичан е от познатите си. от пас,
ползува се с обичта ня съучениците си, ня другарите
си заради добрината, учтивостта си;|| te weiß sici hri
allen beliebi zu machen той умее дя печели симпатиите.
любовта, сърцати пи исички, умее пи се постави пред
хората; || 3u willst dich damit beliebi nachen искаш да
се подминкнящ, nодмятирщ с това; докарваш се. гле¬
даш ти се докараш с тона;® -in beliebter Sciausplii—r
любим артист
Beliebtheit, die — —e -efeeur sicb großer Beliebilili.
eln-e großen . Beliebtheit той се р-два пя голяма обич,
пя голяма попvлдрпост
bellen — 3-e Hund h—lli luul. кучето лае високо; || aber
mögen sie bellen нека си лаят/ф- lieis Be1lene lauter
Schall beweist 1ur, duß wir reiten керванът си иърии,
кучетата си лаят;0> 3as B—llrn des ^13— dringt nicli
in den Himmel куче лае, лае, пък престане; керванът
си върви, кучетата си трдт;:ф b—llenae Hundt heiß—n
nicht — ^131, die vl—l hellen (die ам м-вТ-п h—ilen),
b—ißcn nlcit — brii—n ist nicht beißen — ver/ugler Hund
h-lit am melsien кучета, които много нрдт, не хапят;
който се сияли, пе naнц;ф- dl— Geee1üTze, die Gewebri
bellen - оръдията реват, трещят, лаят; кяртечпиците
тракат; || dee Magen belli стомахът ми свири, присииия
ме от глад; черната ми куркат от глад; стърже ми от
гляп;® b—li—nd luslen бухам кято иодепичяр;|| ein bel-
i—ndee Hustin воденичарска кашлица; || mil be1ltn3er
Stimme c креслив глас
belohnen — lin füe Teeue, /ür -Гп-п ie—u—n АсмТ
rbieH1iei. reich belohnen (въз)нягражтявям го богато,
щедро, отплащим му се богато зи иярпита му служба; ||
ihe Vceleauen durch (nii) Veeec1w1egen1eii belohnen
отвръщам пя доверието й с дискретност; || ee hui meln-
Gülc scllecli, mii Undank b-lohnl той ми се отплати
зя добрината зле, с черна нсбняготярност, заплати
добрипита ми, отвърни ня добрипити ми с черна не-
благодарност; || sein— Liebe in gleiciee We1ee b-iolncn
отвръщам пя любовта му с любов, ревипширр.м му
се за любовта; || veralt, ich b—ioine 11ш —111 Müle
отnнршрм му се зя труда, възнаграждавам труда му; ||
—s belohnt slci die Müle nicli пе си струва труда, пе
си заслужава, пе си плащ; труда;® ee wae h-IoHnl
durch ihr— Gegenwart той бе иъзпаградеп c (от) при¬
съствието й
Belohnung, die — etwas zur, als Belohnung bekommen
получавам пещо зя пягорgя, като иътнятряждепис, зя
отпнр-я: || es stclt eine Belohnung dueauf {Akk.) опре¬
делени е нягордя за това
belögen — lin scHamlos, umg. von hinicn und voene
belügen лъжи го най-безсрамно, ня всяка думи; || ee hat
mich o/t beiogrn често ме е лътян; j| slci {Akk.) selbsi
belügen еямотртьгиям се, самоизмамиам се
belustigen — ici belustige mich an —шсп Se11e/en,
über - ihn, über sein ^—1—1 забавлявам се c шегите
му. смея се пя шегите му. шегите му ми доставят
удоволствие. ме зябритдият, оязвееелдвят, рятемивят,
ме кирит ди се смея; подигравам се ня пего. пя вида
му. надсмивам му се
bemächtigen, slcl — ich bemächTige mich 3er Stadt,
des Ge13is превземам. завоювам, трнЛяgднрм град;
обсебвам пари, докопвам се до пари;|| sich (Akk.) dcr
Hcersclu/l b—Mäciligen заграбиим иляеття;® Verzweif¬
lung. Angst benächilgTe slcl seiner обхНяпя го, облада
го, обзе го отчаяние, страх
bemäkeln — jc3es Wort bemäkeln поитиовям пя всяка
дума. критикувам дребнаво всяка пума, търся косъм
па бълхата под езика
bemalen — slcl (D) 3as Gesichi bemalen гримирам
се. пряия, рисуням си лицето
bemängeln — eiwas bemängeln намирам, о-крив-м
недостатъци ни, и . нешо: || seine Manieren bemängeln
критикуиям обпоски+е, държането му
bemänteln — s—lne Feiler, sein— Schuld b—mänieln при¬
кривам. замаскирам, разг. замазвам грешките си, ии-
п—ти ец: || sein— Virlegenieit zu bemänicln vcrsuchin
мъча се дя прикрия, трмяекцоим стсенепцето си; || es
gibt nlcHls zu verhüllen und zu bemänteln пяма нищо
скрито покри+о; пяма нищо за криепе, потулване.
bemeistern — seinen Zorn, seine Empörung hemelstcrn
овладявам, обуздавам гнева си, възмущението си;
ф Wut beMelsTeeTe e1e1 Meiner овладя ме ярост
bemerkbar — 3as Aller №^1 sicb bemerkbar ста¬
ростта започна дя се проявява, да се обажда, да се
чувствува; започвам да чувствувам, усещам възрастта
ui. юпипите си; възрастта зяпотнр дя ми тежи иече;
ф nein Magen macli sicb bemerkbar стомахът ми за¬
почни ди се обижда. дя поо-сстцоя; ф ich mache mich
11m bemerkbar поцвлитям, обръщам впим-пие-о му
върху себе си; покяшлюиям, цтеекнрм сс, зя ' ди му
обърни епим—пие, зи ди ме забележи; ф eine kaum
bcmcekbuec Veränderung едва забележима, едва види¬
ми, еди— доловима промяна; || deutlich bemerkbar яспо
забележим, проявен
bemerken — ici bem-ekle ihn zufällig unter 3-e Menge,
1m Thealce, auf dcr Sleuße тaбстятрт, открих го. видях
го, трбелятяс го енутрйпо всред мпожес-но-о, и теи-
-ьор, пя унииртя; || ici habe ibn nicli bemerkt не го
трбендтрс,■ -Бцдяс; |j iln nicht b-n-ek-n wollen праня се,
че не съм го видял, трбетд•зрл; |j ici hab- nichts an ihm
b—merkl нищо особено не зрбсндзрх, пе съм тябелдтят
и него; ф was hüben Sl— dazu zu bemerCcn какво имате
ди забележите, кажете пя, за тона, ди възразите ни
това; || bei dieser Gelegenheit möchte ici bemerken, daß...
при тоя. случай бих искал та отбележи. тс...: || nebenbei,
an Rand- bcnerCl кизапо между другото; между впро¬
чем; || ich hab- folgendes zu bemeeCen имам, бих цекял
да пиприня енстнятя забележки, да отбележа, ти въз¬
разя следното; || wir ici eebon Ь-n-rCt habt както вече
трбслятрс, отбелязал, споменах; ф übte ihr Bcnehmin
ist Näehтeiligee zu bemerken пе може па се каже,
отбележи пищо лошо зи държипето й. държане! о й
е безупречно; ф mit dem BtmceCen, 3uß... със •зибе-
тсжкртр, че...
Bemerkung, die — —ine Bemerkung üb-r ihn, zu elwus
machen праня забележки зя пего, зи нещо, трбендзнрм
пещо по пегон адрес, зя пещо; || -e muß üb-e alles, zu
allem —in— Bemerkung machen той винаги -одбнр ди се
обиди, намеси с някоя забележки, исе трдбнр та каже,
забележи нещо; || 8—1311-1, erlauben Sir nie eine Bi-
m-rCuig позволете, оязрсщетс ми едиа забележка, ди
пяпоянд Сдни забележка; || laß doch di— aIb-r1-1 Be¬
merkungen откажи се от 'лупаните си забележки, пре¬
стани с глупавите* си забележки; || spart die 3—int Be-
mceCungen спести си забележките; || solche Bemerkun¬
gen möchte ich mle viebltlin пе nотБОтдням гакини за¬
бележки; || -ine spli/t Ptnteks1g fallen 13—1 нипряним
остр; забележка; || ai—sc Bemerkung isi völlig u1a1ge-
beuchi тази забележки с прпънпо неуместна, пе с ня
мде-ото си; || eine Bemerkung einwerftn. i11fiechltn
поgсньолям, вмъквам забележка; || te ließ sici zu tlnee
nnvöeeichтige1 Bemerkung hineelßin той си потиотц ед-
пя непредпазлива забележка; пенонпо, и уинетенцет»
си той изтърва еди; пепоеgпрзлцнр забележка; || ici
fühle mich von e11nee Bemerkung geTroTTen чувствувам
се засегнат от забележката му; ф ich huht mie Be¬
merkungen hierzu gemacht пяпоянцх си, водих си бе¬
лежки зи -оня; записах. с-бетдзрс тона; || ici möchte
einige Bemerkungen voeaueeehicCe1 искам пи няпоянд
някои претняритенпц бележки. забележки; || sich
(Akk.)' auf einig— PeмerCnng1n beschränken отррццтр-
в—м се симо c няколко забележки; ф di-s— Bemerkung
hab- ici noch nicht gemacht досе! a ne съм имал енутрИ
зи 'такова наблюдение, нс съм зябенятян тон; досега
bemessen — meine Zeil isi knapp brmrss—n времето
ми е кратко. премерепо, ор■зпотртр.м само с малко
иреме
bemitleiden — cr isi nue zu b—m1ilc13en само зи съ¬
жалени' е. заслужава само съжаление
b—mog—ln — ihn bcMogeln цтцтоРБРм, измамнам го
пя комар, оскубе-м го
bemoost — —in Ь-nooetee Baum покрито, обрасло с
мъх дърво; ® scherzh. —in Karpfen nii hemoosiem
benachteiligen 195
Haupt голям, стар шар-п; || Ьcnööeтee Huupi поецвднр
глини, шег. стар. вечеп студент; студент с мпого се¬
местри без изпити _ .
bemühen — damit möchte ich dich nichi bemühen ne
бих искал дя ти създавам излишни работа, излишен
труд с тона, бих искал да ти спестя 'този г'руд. тази
работа, пе бих искал па те тртруппднрм, пеудобпо ми
е тя те рптржцорм, ■з—дълживим, безпокоя, ди ти то-
тдтим с тови; || ici muß dich I—i3—r bemühen за съжа¬
ление тодбнр ти ти създам малко работа, ди те за¬
дължи с тови, да те накарам та си прпорнцш труд;:»
ф te Ь-müht sich rcailch, ehrlich той се труди, мъчи
се, стреми се, старие се честно. дини си труд честно,
потртр - цекрепц усилия. истинско стира^пие; ф slci
(Akk) um eTwae h-mühcn мъчи се, етрояд се, стремя
сс, полагам усилия, труд. даним си труд Д— постигна
пещо; || er Ь-müll- sich um sie. un ihre Hand той cc
мъчеше. се стремеше пи я епсчслц, пи спечели ръката
й; i| ee bemüht- slcl un 31c Lösung, um die Piysik той
търсеше, се бореше па намери разрешение, работеше
пеуморно пят разрешението пя този въпрос, и област¬
та па физиката, зр усъвиршенстеуваието ня физиката;
® 3ie ulte Frau bemühte* sich eühre1a un mich. sie wae
um mich bemüht wie tine Schwester строртр женя сс
тоц>зеще трогргенпо за мене, сс <рижсше зи мепе, тне-
даш: мс като сестра; ф sich (Akk.) un Arbeit, um eine
Steilung bemühen мъча се, опигним се ти си, намеря
работа. място, търся р-бота, мяс то; || 3u bemühst dich
vergeblich un diese Stellung пяnорзп» си зи наш труд,
понртрщ прпрртеп труд, пяпоязпц усилия. напразни
ся уецнцятр ти зи тоеи мдсто; ф I '-mühe dich g-fä1liget
zu ihm, ins Nebenzimmer прпорвц си -руда, бъди тика
любезен ди отидеш при него, ди влезеш и съседната
е-рд; || sage dem Ucee1. te mögt sich hi-eh-e bemühen
кажи пя господин; ди з-поняти тук; || darf ich dich
noch einmal bemühen мога ли ди - ee помоля та си
направиш още* веднъж трудя пи дойдеш при мепе;
1nlsehuldigen Sir. 3aß ich Sl— hierher bemühen mußte
извинете, че Ви накарах ди дойдете* тук; || bemühen
Sic sich, hllic, 11^1 пе си пранете, създавайте излишен
труп (учтива форма при черпене на гости); ф die
Logik ist viel bemüht логиката бие; поцннцчяпя мпо1о
често га докртрт■елетно; II alle waren um sie Ь-nüll
исички се -занимаваха с пея. бяха заети с пея. се Нър-
тдхя, суетяха около пея. се пртпоевяонрхя ти я ух-ж-
ня-,'да епетеняг- ръката, благоволението й. ти й уто-
, .я—, дя я отрупат с иним-ние, грижи
Bemühung. die - - alle Bemühungen un sein— Rettung
waren v1eg1b1ne всички усилия, е-рррццд ди бъде епр-
сеп, ди го епредт останаха пяпоязпц. отидоха напусто,
пяпрртпо, бяха исуе; || seine Bemühungen waetn von
Erfolg, sind ohne Erfolg geblieben усилията му се увен¬
чаха с успех, оет■яняся безуспешни. претьрпдср не¬
успех. крих, фиаско; || trotz seiner vielfue1e1 Bemühun¬
gen hat te nlchls cere1ehт въпреки многократните си
усилия, непрекъснатите опити той пе пое-итпр пищо.
не можи пи пиприни пищо
bemüßigen ich fülle mich, s—1— mich dazu bemüßigt
виждам се, чувствувам се припудеп, трегивен, задъл¬
жен пя, зи тон-
benachrichtigen - ihn von etwas benachrichtigen оене-
томднрм го, уведомявам. известявам го зи пещо, съ-
общре—м му. пращим му нест за пещо
benachteiligen — ici will dich in 31—ce Suche, dub—l
in C-i1-e We1ee bcnachTciligen не желая да ощетя. да
196 Bendel
навредя на интересите ти,. дя те опеприндия пи пай-
милко при, и това; В ich /üble mich dubci ЬenaehTe1IigT
чувс+нувям се опепоявтяп, пренебрегнат, изигран,
ощетен при това; || er ist von 3er Nalue henaehie111gT
той е онеправдан от природата, природата го с опеп-
0РБДРЛР, се е отнесла мящинеки към него
Bendel, das — lin am Bend—1 hüben държа го зи по¬
водите, нодя го зи нося
Benehme, die hum. — ihn in dl— Benehm— ncimcn на¬
учавам го пя приличие. обноски, маниери, кяк да се
държи
benehmen — iim sein— Furcht. e—1n— Zwel/el, den Iee-
ium henehmen разпръсвам. разсейвам му . етрaср, съ¬
мненията, заблудата, отварям му очите; || das Haus
benimmt mir di— Auss1ehT, das Lichi къщата ми затулва,
запречия гледката, тятчлд светлината, ми отпема сиет-
нцпятя, слъпието: || etwas b—nlmmi nie den Alem, di—
Stimm—, die Sprach—, dl— Hoffnung нещо пресича дъха
ми, ме 'кара ди се задъхвам, дъхът ми спира, замръзва
от пето; занемяи-м, загубиам гласи си, говор— си. ума
и дума, способността си да говоря, глътнам езика си.
езикът ми се схваща, .иръзия, се преплита от страх,
смущение, пе мога пи кажа нито дума, ди обеля пито
дума, ди проговоря, дя продумам; нещо ми отпема,
убиия патежтата; || etwas bcnimml ' nie den Mut, dic.
Lust dazu пещо ми отнема. убиия куража, емелоеття,
желапието, охотата. ищаха за пещо; || 3as Ь-nalm iim
den Appctil това му рязнали. уби апетита, мини му
апетитът. залъкът му засетия на гърлото от това; ||
ihm dcn Hochmut h—niim—n еномяиям гордостта, над-
мепноеттр му. разг. смачквам му фасони; || dee Kopf¬
schmerz Ь-nimmt mie je3en Geaanke1 главоболието ме
прани ' неспособен ди мисля, ми пречи ди миснд; -он-
коня. ме боли . главата,-че пе съм способен да мисля,
че пе съм способен па иикикия мисъл; || dee Wein 61-
nlnnl nie dcn Kopf випото съисем тямяд главата ми,
з-мъти мозъка ми; пе съм способен ди мисля ясно от
виното; ф der . Kopf ist mie benommen, ici labe —inen
h-nommenen Kopf глината ми е тямряпя, зашеметена,
тямътепр; || von Angst . benommen sein пе съм ня себе
си. кито зашеметен, замаян- съм, тягубин съм умя и
дума от уплаха. страх; || ein benommenes G-füll смът¬
но. тъпо чуисти»: ф es isi die nicil benommen, dich /eei
zu enтeeheiden имаш възможност, пс си лишеи от въз¬
можността, пе ти е отнета възможността, преgоетр-
иепя ти . е възможността свободно дя решиш; ф 6е-
nimm dich, ben-lm-n Sie slcl дръж се. дръжте се при¬
лично; (| ici wußte nlcit, wie ici nlci dabei henehMin
sollt— пе знаех как ди се държа, какво поведение пя
държа и тоя енучиИ: || 3u weißt dich nicli zu benehmen
пе знаеш да се държиш, нямаш никакво държане. ни¬
какви обноски. маниери; || er hal slcl in dieser . Sach—
sehr klug h-nommen държи се, отнесе се, постъпи мно¬
го разумно и тая р-бота; ф 3u hast dich unhöfllcH, .
ulbtrn, unflätig, umg. schäbig. schofel, gemein g—g—n sT—,
ihr gegenüber benommen държа се. отнесе се, постъпи
с нея пеучтиио. неиежлиио. глупаво, кято някакъв про¬
стак, непристойно, подло. гнусно. мръсно, гадно. до¬
лно; || sicb (Akk.) wl— —in— Dum—. rin Kavalier, wie —in
dummer Junge. wir —in Ele/anl im Porz-llanla3en b—nbH-
mtn държи се кято дама. кавалер. като глупаво момче.
като слон и магазин за .п»риенип, педоддтяпо; ф e1e1
(Akk.) nll iim übee 1Twäe (Akk.) benehmen споразу¬
мявам се, спогаждам се, разбирам се с нето зя нещо
Benehmen, das — —in fC1n1e, 6ceci11a1nes. а1elа1di-
ges,I1nC1ec11s Benehmen lub—n. zeigen имам изискано
(цз+ъпчеп»), скромно. прилично. несръчно, нескопо¬
сано, недодялано държапе. изтънчени, скромпи, при-
ниЧнц, несръчни, недодялани обноски, мапиери; ||das
ist kein Ben—imen тови пе е държане. тона държане
ли е. какво е това държане, държипето ти пя нищо
пе прилича; || cr hal k—in gui—s Benehmen той пяма
държане, обноски; || umg. ihm Brn—lmen heihringen
прутaиям го ня държане, добри обноски. маниери, па
с;.пържи, както трябва; || dein B—n—im—n lUßt - scie zu
wünsclen übrig държипето ти далеч пе с. както ' •трябва;
трябва още ди се учиш ня държане, на добри - обноски;
държиш се невъзпитано, пямаш никакви обноски; ||
ici kann nie sein Benehmen nichi eeClären пе мога дя
си обденд държипето му. защо се държи +;:—' ф slcH
(Akk.) mir iim ins Ben—im—n srl/en влизам и спора¬
зумение, разбирателство с нето. постигам спогодба,
споразумение, разбирателство с пето
beneiden — iln ' um, wegen etwas (weg—n seines G—iaes,
um s—ln G-Id) b—neid—n завиждам му зя пещо (зя ла-
ри+е); || ici beneid— dich nicli пс ти завиждам; || er isi
nlcit zu heneiaen той пс е зя заиижтапе. положението
му пе е зянидпо; <}> htse1r henildiT als b—milicider (bek¬
lagt) по-добре да ти завиждат, пежели да те еьжялднрт
|оуайиа+); докато ти з-нижт-т, раде-й сс; започнат
ли ди те съжаляват. тежко ти; добре си. когато ти
завиждат^ а пе когато те окайиат
beneidenswert — —in Ь—n11d1new1ri—e Mensch 1:дин до¬
стоен за завиждаие човек; || —in b1n—1d1newerr1s Lös
завидна съдба. участ
benennen — sic hat ihren Soin nach iir—n Valce be¬
nannt тя нарече, кръсти сипа си пи името пи своя
баща; || dl— Ding— mit (bei) ihrem rccltcn Namen hc-
nenne1 наричам, 'назовавам нещата c истинските им
имепя; @un dem benannten Tage и (пя) уречения, упо¬
менатия деп
benetzen — ici b—neiz— mir das ■Ges1ehT mit Waeeer,
dl— Lipp-n nii der Zunge намокрям лицето си c вода,
навлажнявам устпи+е си с езика; || iire Hand mii s—inen
Tränen henei/en п—мокрям, оросявам ръката й със съл-
зии' си
beniesen — umg. du busl es beni—si прано, вярно; така
с; ще се сбъдне; ще стапе (когато някой кихне след
твърдение. пожелание)
Benjamin — das isi mein Benjamin тона е пай-малкият
ми сип; || te war 3er Benjamin 3er Manneebaft, 3-r
Klasse -ой бе няй-мянкият. пяй-мляgцдт от екипажа.
от войниците, от класа
benommen — s. benehmen
benötigen — ici benötig— a—in— Hilfe, Geld нуждая се
от твоята помощ, от пяри, трябват ми пяри
benutzen, benützen — die Sleuß-16abn. dcn Fahrstuhl,
31e Geligenheii b-nutzen използувам трямирд, исанЬ-
ьоря, пътувам с трамвая. качвам се ня асансьора; из¬
ползувам случая, възползувам сс от нето; || das isi
nlcbT mehr zu benutzen това вече пе може поиече пя.
се използува, пе го бива зя пищо, пс може повече пя
послужи, взема-тава. взело си е иече даете пяри
Benutzung, die — zur ö//entI1c1cn Benutzung зя общес¬
твено ползувапе; || —Twas 3cr ö/Tentiici—n Benutzung
üb-rg-bcn прединам нещо за обществено ползуняне,
зи експлоатация; || -iwas isi lang— in Benutzung, isi pruk-
ilsci in 3-r Benutzung пещо се използува, е иече и
експлоатация, циркулация, употреба. отдаипа иече се
прилага, употребява, е практично на дело; || unler
Benutzung Me11ee EeTäleung-n кито използувам моя
дългогодишен опит
B—nz - - —s ist mir —incel—1, was dcr Kunz oder der B—nz
dazu sagt исе ми е едно, малко ме интересува, разг.
малко ме е епя. малко ми пука, хич не искам и пя
зпия кикно ще кажат хората, какво ще каже тоя или
оня, Сульо или Пульо, куко или пипе
beobachten — das hab- ich mcit an (b—1) iim b-ohacl-
ict не съм забелязал, конетятиоял това, тая черта у
него; || 31— Natur, di— Gtstlze. Dläi, St1llec1w11g-n beo¬
bachten пяблюдрнрм. съзерцавам ' природата; съблю¬
давам, спазвам законите, nродБднрм послушание
спрямо тях; пазя диети. мълчание; || Zurückhaltung
b-obachtcn проявявам сдържаност, държа се сдър¬
жано, резервирано; || ici beobacht- meine Pfllcli—n из¬
пълнявам задълженията си
Beobachter, d-e — naci Ansicil politischer Beobachter
според, по предсказанията, поетвиждaпидтя на по¬
литически п-блюди-ели „
Beobachtung, die — Beobachtungen über etwas (Akk.)
aneTcI1en правя, провеждам наблюдения, цтенетияпия
върху пещо, п—блюдинам нещо; || ein—n Kranken zue
Beobachtung ins KeunC-nluus bringen завеждам, отна¬
сям, з-кареам болеп и болница зи наблюдение, из¬
следване; || ihn unice Beobachtung lallen държа го под
наблюдение, контрол, п-блюдин-м, контролирам го;
|| unltr äe/Tlichee Beobachtung et11en намирам се под
лекарско наблюдение, под лекарски надзор; ф unler
Beobachtung srrengsien St1llee1w-1gene, geößl-e VöesiehT,
aller Vörsichteмaßnahмe1 при спазваие, съблюдаване
пя пяй-строто мълчание, най-строга дискретност, тай-
пя, на няй-голдмя предпазливост, ня исички предпазии
мерки; || ici maclic folgende Beobachtung направих
следното наблюдение. снетиртя констатация, копстЯ-
тирах следния факт, следното
Beobacbtungsposten, 3-e — seinen PeöbaehTungspoei1n
be/ieien заемам наблюдателния си пост. заставям дя
наблюдавам •
beordnen — ihn zu e1eH, in scinc Wohnung, nach Haust
b-oednen нареждам му, издавам пиреждине. заповед,
заповядвам му ди дойде при мепе. и дома ми, и жи¬
лището ми, да се върне у доми си
bepacken - wie rin Läsl1eel b-packl иатовиреп като
нпоетятио животно, като тонарпо мятрое
bequem — hllle machen Sir es eiei bequem моля на¬
станете сс, разположете се удобно; || ich nache es mir
h-qucm auf dcm SoTa сядам. п-стапяв-м се, разпола¬
гам сс удобно ня канапето; ф e1e1 (£).) s—in Beot
bequem vie3iinen изкарням си лесно хляба, без ди си
пРочшРБРм мпого спокойствието, без много труд, чеи-
лия; || er isi nlcil bequem im Umgang той не е общи¬
телен чоиек. е мъчен чоиек. мъчно може пи се под¬
държа нръзка, дружба, добри отношения с пего; || ein
hequenes L-ben Tüheen, haben живея си удобно, добре,
без усложнения, несмущавано. водя спокоен, несму¬
щаван от нищо живот, живот без усложнения, гледам
си удобетиртя: ф ici Habt cs bequem zur ScHule имам
удобна връзка, удобен път до училище; || sic macht
sicb die Arbeit bequem тя си облекчава работ-ти, умее
пи намери неенинятя ня всичко, избягия, заобикаля
винаги трудностите; ф er ist ein hequence Puesc11 той
е мързелив, нентдИ, тнетр си -чтобетнр-р, спокойствие¬
то, не си ррзиялд за пищо спокойствието. разг. кефа,
родил сс дя хаби хляба, търси ня баницата мекото и
па орботртр лекото; j| cr isi zu bequem, um den Mund
uuf/ulun мпого е мързелив, ленив, зя ди проговори,
мързи го пи отвори уетятя си; || ein hequemer Gusl
пепридирчив. удобен, безпрегенциозен, пеитцскa+енеп
гост; || di— Wohnung isi bequem cingee1ehlel жилището
им; удобства, с удобно, с с всички удобства; || ici
Beratung 197
err1iebe den Bahnhof bequem in 15 Minuten - ще стигна
спокойно, без ти бързам, без да се притеснявам. като
върня спокойно, за 15 минути ня гарата
bequemen -- sich (Akk.) zue Aebtil, .e1ci wohl oder
ühel zu ciwäs (zu 3er R—ise) bequemen шüse1n принуден
съм, виждам се принудеп пи се заловя ня работа, при¬
нуден съм щя пе щя, нонею-неволею ди се реша на
пещо (па пътуияне+о), та сс заловя зи нещо, тя на¬
правя . нещо; || ei— 3-r sich bequemt, Hand an/ulegtn
ще сс съмпе, има пи чакаш, докито той се рсши да
похиапе нещо, трябва пя се обърне псщо, яко той се
реши ди по.хияне нещо; ф veralt, wie шüee1n uns dcr
Luge, (nach) den Veeiä1t11ee—n, den UmsTänden bequc-
M—n трябва пя се пагодим, приспособим към поло¬
жението, уелоиия-я, обетоятететиртя
Bequemlichkeit, di— — das Zlnn—e isi mit allen no-
3-enen Pequeм11eik1iTen uusgcstutlet. verseiin е-яд-я e
обзииедепа, епрбgенр, пиредена c исички модерни
удобства, с много комфортно наредена. препнятя
исички модерни удобства: ф ee lieht 31е Bequemlich¬
keit, will seine BequemlichkelT lub—n той обича утоб-
ствита, търси си удобствата, спокойствието; || nach —1-
ner BequemllciCiil leben живея по вкуса, утотятя си,
както ми е удобно, разг. както ми итпaед; || ganz nach
d—lnce BequcmllchkeiT напълно както па тебе е удобно,
ут»тп»: ф auf sein- B—qutmlicik—il schauen гледам си
удобствата, спокойствието, ризг.керя, пе си рязияндм
чдобетвятя, спокойствието за нцщ»;ф in aller B—qu—m-
liclCelt zum Bahnhof gelin нърия си пай-спокойно, без
дя бързам, без да се притеснявам за троятр;ф sie isi
aus rilner Btqueмliehkeii zu Haust g—bli—htn не искаше
да излезе, защото чисто и просто я мързеше; пе й се
излизаше, защото пе цеkяще ди разваля. наруши спо¬
койствието си, ди си остави удобствата, защото си
тнетр утобетнятя, спокойствието; || das isi nichts als
BequcmllchkeiT тоеи пе е нищо друго оснен мързел;
ф zur geöß-e-n Bequ1мI1ebCtii зя по-голямо удобство
berappen umg. — ici b-ruppe mein— Seiula1n плащам
дълговете си; (| ee mußte ganz schön bcrappcn той се
»сярчи. изръси много, хубаво
beraten — ein—n Plan. —in G1eeTz. —ine G—s—izvoelag—
berulin обсъждаме. разглеждаме план, зикоп. зако¬
нопроект; || über cTwas (Akk.) b-ealen обсъждаме пещо,
разискваме върху нешо, съвещаваме сс. провеждаме
съвещание за пещо; ф . slci (Akk.) mit ihm über etwas
(Akk.), wegen eiwas heeaT-1 съветвам се c пего зя, вър¬
ху нещо; допитвам се до него зя съвет. за нещо; ф
ihn gut, übel b-eaT-1 давим му добър, лош съвет, съ¬
ветвам го добре, лошо; || Si— waren gut beralcn, wenn
Sie... ще няпорвите добре. ще Ви дим съие+я, съиети—м
Ви па...; II ee isi übel h-euicn той има лош съветник,
зле са го посъветвали, работите му пе иърият. както
трябва. вървят зле, наопаки; || sich (АКК.) brss—e bieaten
избирам по-добрия път, по-доброто; || damit hist du
übrl breulen пищо хубаво пе те чака, няма да успееш,
пищо пям; др поетигнещ с тови. така; ф nur beraTcndc
Slimne laben имам само съвещателен глас
beratschlagen — eiei (АКК.) nll iim übte —Twas (Akk.)
Ь1euleehlagcn съветвам се c него, искам му съвет, до-
пити—м се по него зя нещо; || ici b—raTscllage mich mit
ihm in G-danCcn миенено. и мислите си сс съветвам
с него, си предетрням какъв съвет ще ми даде той
Beratung 31- — -iwas nach kurzer Beratung bbeciließ-n
решаваме пещо след късо. кратко съвещание, обсъж¬
дане; || eine Beratung üh-e eiwas (Akk.) abhaIl-1 еиeие-
198 Beratungsstelle
няме сънешание зи нещо; сънещаниме се за нешо,
обсъждаме пещо, подлагаме го ня обсъждане; || ihn
zu einer Beratung lln/uzltl—n привличам го за съвет,
консултация. кято консултант, консултирам се с пето;
Ф 3us Gcricll zog sici zur Beratung zurück съдът сс
оттегли пи еънешяпие
Beraiungeelt11e. 31е — 31е BeгaiungseleI11 füe Muller
und Kind консултация зя майки и деца
berauben - - - er hui mich meines ganzen Geldes b-euubl
гой ограби, задигна, откордпя всичките ми проц; ||
lin seiner Fr—ll—it b-euub—n тцшянрм го от ' свобода,
отнемам свободата му, тртнродм го; В -r wurde 3es
Augen1ieiie 6-raubl лишиха го от зрепие, ослепиха го;
11 des Augenllciis b-euubl sein сляп съм, загубил съм
зрението си; ослепен съм, извадили ся ми очигс; У ihn
der lel/ten Uöff1sng berauben отнемам му последната
надежда; || ihn des Verstandes beeaube1 станам причини
той ди загуби светнипя■тя пя разсъдъка си, уми си;
Ф 3er ScheecC beraubte mich d-e Sprache е-орсьт, упла¬
хата ме накара ди занемея, ди си глътна езика, ди
загубя ума и думи, върза ми се езикът, от стрих. ужас
занемях. си глътнах език;; ® ici heeusbe Si— doch nicli
надявам. се. чс пе се лищрнр-е от това заради мепе;
!! bille, b-raubcn Sie e1e1 nichi моля, пяма нужда ди
се нцщяиaте от тона; || nue wenn ' ici Si— nicht beraub—
ще приема) само ако не ии лишавам от тон-
berauschen - - ibn mit Worten b1eause1e1 замийним
му ттяня-р с думи; || das Glück berassc1i— si— щас-i - ие+о
я опиваше, цзпъннрще с опиянение, бе трмaяно '.;-
нати й; бе като трмрянр от щастие; ф sich (Akk.) mit
(Um) Alkohol b—eausehen опиням се c алкохол; || sich
(Akk.) an bloßen, schönen Pheaecn berauschen опивам
се от голи, хубави фрази, толоелонцд, поязноелонид;
ф sie isi bceause1-13 eehön тя с замаЙн-що. обяйврщо,
пленително красива; || beeunsehe1ae Miilel, G-iränke
наркотични. упоитенпя ерететня; опиати, упойки; ;.-
кохоннц. спиртни напитки, питиета; || bcrauschina
wirken действувам упоително, зрмрИняшо. опиянява¬
що; || tln—n berauschenden Dufl aussTröMtn изпускам,
излъчвам, разпростр-пянам упоителен аромат, упои-
тетпо ухание, усрд упоително; || umg. 3as ist nicht be-
eauschcn3 тови пе е нещо особепо, съвсем не е толкова
възхитително. е среди; хубост
berechnen — etwas (di— Zeil, dl- Entfernung) Ьteeehnen
пресмятам, изчислявам пещо . (ноеме+», разстояние);
i1 ici berechn— —s dir zum SelbetCöel1npr11e пресмятам
ти го, снящям ти го. минавам ти го ня костуема цепя;
!! die Koslen, dcn Umfang -Гп— Vier—cks beeechni1 из-
тцсндням разноските, обема пя тетириътьнпцк; || ici
habt nie alles genau bceee1neт всичко съм поееметпин,
изчислил, предвидил точно; j| dus läßt e1e1 j-lzl noch
nicli mit Sie1er1e1l beeechnen тон; пе може да се из¬
числи, предвиди сега със сигурност; || 3сг Verluel läßt
sich 11^1 heece1ncn загубите не могат ти се изчислят,
пи се оиендт, са неоценими, неизчислими; © 3—r Peeie
des Wöeleebucbs beeicln-i e1e1 auf Tünf MueC peo Eln-
/elband падат се по пет марки ни отделен том от
речника, цепита ни отделен том от речника се изчис¬
лява, възлиза. е определена ня пет марки; || das Wör¬
terbuch isi auT fünf Bände Ь—eee1n—T речникът ще излезе
в пет томя; ф worauf (Akk.) wue es h—1 iim h—r—cinei
какво целеше, гопеше. преследваше той, каки— сметка
си бе паправил, пи какво разчиташе той; ||, bei ibr isi
311— auf E/T—Ci, Wirkung beeiclnil всичко и нея е с
оглед па външния ефект, с всичко тя гони, преследва
външен ефект; || —111 Rede wae auf das Publikum be-
e-ehnel речта му бе пятодепя, нагласени по вкуса (пи¬
вото) ня публиката, му бе изградеи; с оглед пя ефекта,
въздействието върху публиката, искаше ди се хареса
ня публиката; ф 6-1 iln ist alles bceechniT при пето
исичко е сметка, пресметливост, е пресметнато до
послети-ти стотинки; || ein klug. woll hceee1net-r Plan
едип мъдро, добре обмислен, изработен пляп; || bis
ins Cieinsle bireclnele Schritt— обмислени, пресметнати
е. до най-малките подробности крачки. стъпки; ® er
isi —in Call beeee1ncn3cr Mann той е пресметлив човек,
гледа си само интереса, сметката, е голям сметкад-
жия, интересния
Berechnung, die — Berechnungen anele1ltn правя из¬
числения, калкулация, поеемятяпид, сметка, изчисля-
ням, nоеемдтрм, крнкуниоям; || -ine u1geTä1et, genaue
Berechnung d-e KöeT-n aneTe11en праня приблизително
изчисление пя разноските; изчислявам, пресмятам
-очно разноските; || die Berechnung sTlmml иттиене-
пияти ся верни, сметката е вярна, е така; ф melnie
Berechnung nach (nach n—lntr Berechnung) според Моите
пресмятания, изчисления, според моят; сметка; || nach
nenec11ie1cr Berechnung според човешки цттиелепия,
nоеемдтяпцд; || nuci allen Berechnungen menschlicher
KlughelT според всички изчисления пи човешкия разум;
|| das il—gt außerhalb aller Beree1nu1gen тона не се под-
п—ии ни изчисление, пе може ди се изчисли, ди се пре-
еметпе; ф ee ging mit Cüblcr Berechnung vor той дей¬
ствуваше, постъпи със студена. хтятпя пресметливост;
|| hei ihm. un ihm isi 311« Berechnung исичко зя, и него
с сметка, пресметливост, интерес, той пе приви нищо
без сметки, без интерес', е голям сметкиджия, инте¬
ресния; II hei ihm geschielt alles aus Berechnung, er tut
es aus Berechnung всичко зи пего е сметки. той не
прави пищо без сметка, без интерес, и тъпото пя иеит-
ко, което приви, има сметка. интерес, nресметниное+,
прани го от сметка. пресметливост, с разчет пя нещо;
j! er echnt1e1ell die aus kallee Berechnung той ти се
докарва, чмилкнр, поgмртир от |снрдпя) поеcметни-
иое'т, само от гол интерес; ф sein- se1lane1 Berech¬
nungen wurden zunichte хитрите му поеемдтяния, тън¬
ките му сметки претърпяха пълен неуспех, крах, се
пронрлися; И ich habe, find- k-lne Berechnung dub—l
нямам, не пaмцорм сметка и тона; -оня пе ми изнася,
пе е и мой интерес
berechtigen die Einladung beeechligl zum feel—n Ein¬
tritt поканата дини прано ня свободен вход; || seine
Leistungen beree1i1gTcn zu großen HoT/nungen пости¬
женията, успехите му обпagежgянрся мпото, данахи
основания зи големи надежди. дянаха оеновяпид ди
се падяви- ня него, да отркня- мпого от него, обе-
шaнрхя мпого, будех; големи надежди; ф wer Ьtrte1-
ligl dich, 3us zu Tun кой ти е тил право (дя направиш
тови), ни, за тона; кой те е чпълпомощцн зи -оия; ||
dazu bist 3u иЛТ bceeehT1gT пямаш порно, никой не
ти е пил прано, пе те с чnънпомошил. РБ-ооцтцоРт
зя това; || ee glaubt- eieh dazu bercchilgi той мислеше,
че им; прано пи изисква тона; || das berechtigi zu 3-e
Annahme, daß... това дини оепоияпие за предположе¬
нието, че...; © mit Ьte1ehligten Stolz с опоянпрнр, »епо-
нр+етпя гордост; || s—in Einwand war vollkommen 61-
reclligT възражението му бе нрnънпо оспоеаге.1лио;
©das wae ein beree1ligicr Voewurf тови бе едип на¬
пълно оснонятенен, справедлив упрек
Berechtigung, die — ihm die Berechtigung zu —Twas
geben, ahepreche1 даним му появо, основание, янто-
Oцтиррм го зи нещо; отоцтям, оспориам му правото
зя нещо; ф 3i- Berechtigung eein1e Forderung aneeCin- ,
bereuen 199
ncn признавам епояведливосття пя претенциите, №-
капията му; - dein— Frage hal ihre volle Berechtigung
въпросът ти е напълно оеноиртенен, има своето пълно
прано. основание
bereden — etwas mli iim hieeaen обсъждам пещо c
него, съветвам се с него за пещо; || ici muß mich mit
iim b—eed—n трябва да поговоря, да се посъветвам с
пето, пи сс попитам до пето, дя обсъдя този въпрос
с нсго; ф lin zu etwas heeeain предумаим го, разг.
кантартисвам го. увещавам го, скланям го зя пещо,
ти няпояии нещо; || er hal mich zu аГе-м Schritt biredeT
тоЙ ме чиещи, претчмя ди направя тази стъпка, ме
пякяор, убеди ди постъпя така; || ici ließ mich dazu
b-r-3-n оставих се пи ме nредчмят, уиещаят. разг.
кяндррдиеят; ф ihn hereaen опушнам го, клюкяретиу-
ням за него, по негов адрес; ф sich (Akk.) mil 11m
b-r-3en натоБРрдм се, чтовооям се, пягтяеяБРм се с
иего
beredsam — seir beredsam —11 много снядкодумен,
красноречив съм, притежавам дар слово
Beredsamkeit, 31е — seine ganze BeredsamkelT an wen-
3-1, aufblclen употребявам, пускам и хоп цялото си
красноречие; || elwus mit großer Peredeамkeiт voeirugcn
излагам нещо мпого красноречиво, с голямо крас¬
норечие
beredt — ein beeeaTes Zeugnis für etwas abiig—n говоря
красноречиво, съм красноречиво, блестящо покиза-
теле-ио зи нещо; || eiwas mil (in) beee3t-n Woritn schil¬
dern опиевям, обрисувам пещо много кояен»ретцно,
с красноречиви думи, с голямо красноречие; || Ь1redtee
Sclw—lg—n изобличително, красноречиво мълчание;
<ф> b-r-3l-r Mund g—ll пиН zugeund който пяма пари
и кесията, нека носи мед и устита си; който проси,
той никога гладен пе остана
Bereich, der, das — im Bceelcle 3er Slu3l и чертите
ня гоятя, и пределите, тряпииите, р-йони пя гоятя;
ф das ll—gt 1ш BeeeicH des Möglichen, der MöglichC-llen
тона лежи и кръга, и сферата, и 'рапиците, пределите
па възможното, ня възможностите, е твърде при¬
емливо, нъзможпо, допустимо. пе е изключено; ф
diese Aufgabe fällt nichi in den Berelcl, in das Bereich
nelncr Pflichten тази трgртр не епядя и кръга, и обсега
пя моите задължения; || di— Sache ll-gl (el-1T) in (außer)
m—ineM Bereich р-бот-т- лежи и кръга (вън от кръга),
обсега ня моята компетентност, власт, пя моето влия¬
ние, пя моят; сфера пи влияние (пе е от моят; ком¬
петентност, пе е и моят; власт); || im Bereich dcr Wirk¬
lichkeit и царството, сферата ня теИствитенпосття; ф
das g-löet ins B—eelci 3er Fabel тона спата и (е от)
Ирое-Бото пя приказките, ня ряптрзцятр. шег. с сво¬
бодно съчинение, басня; || 311— Zlnnce isi m—ln Be¬
reich тази стая с моето ияретио; ф —ine -Feugt aus dem
(im) Bee—ici d-e Physik въпрос, проблем из. от област¬
-; ня физиката; ф außte 3en Bereich 3-e geg1ee1sc1en
Artillerie —щ иъи от обсега ня вражеската, против-
пиковата яотилеоцд съм
bereichern - - sein— Kenntnisse Ьereieher1 оботятдБРм
тнрццдтр си; || ich fühlie Mich dadurch. durch 311—
G-spräcH innerlich Ьert1eheeT туБетБуБяс се вътрешно
обогатеи от тона, от този разговор; ф sich (Akk.) un
/e—ndtm Eigentum, an Vö1ksverшöge1 Ьtre1eh1r1 зя-
бо'атявам, кято отррбнрм хората, народи, зя сметка
пя чуждата еобетненоет, ни чуждия имот, зи сметка
пя народа; || sici (Akk.) auT fren3e Kosten 6ereiehee1
зябогятдням зя чужда сметка. па чужд гръб. изпол¬
зувам чуждия труд зи собственото си зрботятднрне
bereinigen — —ine Schuld, —ine Rechnung bereinigen
ррзчце-нрм, уреждам дълг, плащам сметки, изпъл-
жяиям сс; ф —ine AngileginielT. Mißv1reTänanisee■.
Schwierigkeiten, Problem—, das Verhältnis zwlscHcn zw—1
Völkern heeeinigin уреждам рабо+а; изяснявам. из¬
глаждам, премяхням недоразумения; отетряпяБЯм,
премахвам, прочиствам трудности, тя+рудпепия: из¬
яснявам проблеми; уреждам отпощениятя между дии
парода; || uuci dl—si AngeligenieiT wird e1ei bereinigen
lassen също и тая работи, и тоя въпрос ще уредим,
ще се уреди. ще бъде уреден благополучно; ф rin
6-relnlgtie Text чист от грешки. прегледан текст
bereit — es isi 311— füe deinen Besuci bereii исичко
е готово, приготнепо зя тноето посещение; ф immee
herell Бипяти готов; ф zu ailim, zu j-3-n OpT—r, zu
je3cr Schandtat herelt s—ln готов съм пя исичко. пя вся¬
каква жертва,. ня всякаква лудория, дори пя престъп¬
ление; пяма нещо, ня което да пе съм готов, ням;
жертви, пя която дя не съм способен, готов съм да
върня с тебе през огън и вота; ф ich erklärt mich bereiT
dazu изявявам готовност зя гои;, готов съм, съгла¬
сявам се пя това; || dazu Cann ici Mich k—ines/ails h—rtll
erklären, finden съвсем не мог; ди дим съгласието си,
пе съм съгласен, готон пя тоиа; || ich lallt mich, es
stets b—rell готои съм всеки ми', випиги съм готон, пя
разположение; то ми е винаги под ръка. исеки миг
мо'— тя го намеря, го държа готово, ми е пя разпо¬
ложение; || was ici labe, isi 31e (für dich) eiete 6—reil
каквото имам, при-ежанам. е Бцпягц на твое разпо¬
ложение; || Tür ihn bereit sein иипаги съм ни негово
разположение. съм готов да му услужа, пи му по¬
могни, ди му бъди и услуга. и помощ
bereiten — —in Mall berellen приготвям обед, ядене;
|| ihm Freu3e, Ärger. Kummer, Schunde. SchwitrigCellin
bereile1 създавам, тост-ням му ояgоет, зарадвам го;
nоичцпдвям, създавам му ядове, 'няноболие, ядосн-м
го; причинявам му болка, мъка, скръб, няскъобдвям
го; навличам, пянясдм му позор, опозорявам го; съз¬
давам му трудности, мъчнотии; @ der Epidemie rin
ec1nellee End- b—e—llen турям неочаквано кряй ня епи¬
демията, ликвидирам я бързо, спояндм се бързо с нея;
|| ich bereiie mich zum Sl—rben 'отея се ти мра
Bereitschaft, die -- - Bereitschaft lubin и боеия готон-
пост съм, чакам зи-к, сигнал, заповед, зя да се впусна
и боя; дежуря, имам дежурство, дежурен съм; || cs,
G-Id in Bereiteeha/T haben под ръка ми е. всеки миг
с ня мое разположение; имам готови, скътани пяри,
пари и запас; || ee lut immer eine Auerea1 in Bereiteehafт
извинението, опорнgрнието му с винаги пот ръка, на
езика. пя устати му; зпае платеи отговор пя всичко;
им; винаги извинение, опорнтяпце и запас; || sich
(Akk.) in Ber—itschaTl halien държа се ня разположение,
и готовност, нащрек; || in Bereitschaft sitzen поставям
и готовност. ня крак, подготиям; ф Pereitecha/т zu
Verhandlungen, zun Widerstund zeigen проявявам го-
тонпоет. желание зя преговори, за съпротива; || eine
Bereitschaft 3-r Poiiz—1 дежурен мцниии»неоеки отред;
дежурна полицейска команда
bereuen — s—lne Schuld, s—ln— Sünden bereuen разкай¬
вам се зи випата си, зи греховете си, покайвам се; ||
3as wirst du noch bitter, schwce bereuen ще сс разкайвай!
roртцио, жестоко зя това; разг. ще се хапеш тим, дето
се пс сти';, но ще бъде вече късно; || ee hui —s schmerz¬
lich bereut той горчиво се ризк-Йн-ше зи това; || ich
hab- nlchls zu 6erenen пяма зи кякио ди се рязк-Йним;
|| ich bereue es nichi, 3uß ici nitg—Comn—n hin пе се
разкайвам, не съжалявам, че дойдох с вас
200 Berg
Berg, 3—r — rin /luerspeiinaer Beeg огнепишаща аля-
нипя; вулкан; || dcr Fuß, 3ce Kamm, der Geul, 3ee Hang,
d-e GlpTel d—s Bceges подножието. гребенът, гребенът
(билото), склонът (скитът). върхът пя nнрпипя+я; || ат
B—rge, jcns—ite dis Beeges, linier dem Biege wö1nen жи¬
вея и полите, и подножието, отвъд плапипата, зад
пляниня-я: || dee Bieg -rl-hl sich 1800 m übei den
Me1reesp1ege■l планината сс издига па 1800 метри нит
морското р—ипище; || die Biege ragen in den Hlmmri.
himmelan, e11e1-n bis in 31— Wolken (върховете пя) пла¬
нините тъи—i' и облаците, стърчат, се губят и небето,
се издигат то облаците; || den Bieg h-stelgen, ersteigen,
eeCIeTt-r1, erklimmen изкачвам се пя пляпиня+и: || auf
den Beeg steigen, kleii—en, südd. kraxeln изкачвам се пя
планипата; || dcn B—rg Hinan-, 11nаuTeTeigen, hinauf-,
hinubwundeen качвам се ня пняпипятя, слизам надолу
по nнянинятя: Ц übte B-eg und Tal wandern върня през
рлапцни и долцни: || in die Beegr gehen отиним и птя-
пипата, nоявд излет и плапипата; || zu Bregr fairen
качвам се пя мандрите, кошарите, пасбището; пъту¬
вам срещу течението; || 3-r Berg Trägt eine Mütze, einen
Hüt планината има 'у'ля от сняг, бяла качулки; Ф
am, voem Berg— eT1hen, lallen изправям се прсд спънки,
трудпос+и, мъчпо+ии, пред планини от трудности;
опирам о камък; || te ^-11 3u wi— -3tr Ochse an (voem)
Berg вижда се и чудо, чуди се. звери се и се мие какво
та прани; стои като гръмнат; нс знае никъде; стои
кр—-' теле пред железница, пред шарени порти, кято
маге ре пред иконостас, чуди се. звери се кято младо
д•ое пя пои сняг; |; er bii—6 am Breg— той загина и
плипипита, падни и пропаст. остани кости и плани¬
ната; II mit ee1n1e Meinung hinter dem Berg— Huken тая.
прикривам мнението си. спотайвам се с мнепие+о си;
|| blnlcrn Beeg wohnen auch L—ule па тоя сият има и
други хора (пе си само ти); и хори—; ся хора; и другите
имат мозък и глината си; || jenseits d—s Bceges sein прени-
нин съм иече друма па жииота си, цветния хълм ня
младостта; иече ня преклонна възраст съм; || ee isi
noch nlcit über den Beeg още пс е преодолял пяй-мъч-
ното, няй-трчтното. още пе е минал моста, кризата;
|| ee, 3tr Krankt isi Ьee11te über den (dem) Beeg (за иего)
опасността,. кризата иече мина, трудностите иече ми¬
наха. болпцдт мина моста, преодоля болестта. кри-
зятр, иъи от иедkя опяеноет с. прескочи трапа, пре-
скърца, оттатък моста е; || er ist schon längst über all—
Bieg— той е иече ня километри далече оттук. е отдавна
зид гори и планини, отиде, ти се пе видя. оттянпр
офейка, хвана дългата, хвана снета. се изпари, изфи¬
ряса; || über den Breg schwatzen говоря несвързано,
през къра, на сaияд, плещя, каквото ми .дойде па езика;
|| mir. si—hen di— Haare zu Beegr косите ми настръхват
от ужас; ф iim goldene Beeg— veespriciin обещавам
му златни планини, мини, свалям му звезди от небето;
|| er wollt— Biege veeselzen той искаше планини пи съ¬
бори, измести, премести; <ф> je3ee lat sein— Brege всеки
има да преодолява мъчнотии, трудности, спънки, да
се бори с мъчнотии, трудности; «ф» dcr Breg gehiirt
eine Maus замъчила сс плапина—а, тя родила мишки;
мпого крякапе. малко яйца; много сборове, торби
орехи; много шум зя нищо; <£> w—nn 3-r B—eg nicit
zun Peoplclcn kommi, muß 3er Prophet zum B—eg— kom¬
men щом кЯто плапинита пе идва при Мохамед, Мо¬
хамед ще трябна да отиде при пея; - Beeg und Tal
kommen пиН zusammen, wohl aber die Mense1en пла¬
нина c планина пе се събира. чоиек с човек сс събира;
<* Gemach TUhei den Beeg hinauf понекя-некя п-лянина
се прехвърля; -- (6161.) der Glaubt kann Beeg— viesetzen
ндря плании; събаря; - je löb-e Berg, je llef-r Tal
- je böb-r Stand, je iic/er Fall колкото п»-иие»ко хвър¬
чиш, толкова по-ийско ще паднеш; който високо хвър¬
чи ниско пати, който зяпа по небето, пада и кладе¬
неца; ф linier B—rgrn von Büchern sitz—n седя зид ку¬
пове, камари кпиги. затрупан съм от киши; || Beeg—
von Aebeil ballen e1e1 ^18-10^1 бях; се ня-рчпяни
цели камари, купища работи; ф im Beeg aehciitn ра¬
ботя и мипя
bergab — mit 11m geil —s bergab той запада, върви
стремглаво пядолч, към провали; работите му нърият
зле, към поовяня: с исеки ден става по-зле, губи ецнц,
отпада исе поиече
bergan, bergauf — es gell w1-3ee bergan работите се
опояиися, пак тръгнаха добре, нагоре, вървят към
преуспяване, пр»цьр+дияпе: || mit iim, mit ee1n1e Ge¬
sundheit gell cs wieder bergan, bergauf той се съвзе,
окопити, опрани от болестта, зтоянето му се оправи,
закрепи, подобри
bergen — di- Eenie, eini Leie1—, iln lehena bcegtn
прибирам жьтиятя: изваждам труп под рязвянипите,
от пожар; спасявам го. изваждам го 'жив изпод раз¬
валините; || di— S—gbi bcrgin свалям плати-га; Ф den
KopT in den Händen bergen скривам лицето и ръцете
си; закривам лицето си с ръце; ф das hlrgt —in— großt
G—fale in sici тон; крие и себе си голям; опрепос+;
|| den Keim des Zer/ulls in sich h—rg—n крия. съдържам
и себе си зародиша, семето ни разложението; || di—
Eed— biegt virir Scläi/e in iir—m Schoß земята крие
гонемИ- бог-тсгни, съкровища и недрата си, и пизиите
ец: ф* ich /üble mich il—e geborgen тук се чувствувам
на сигурно място, и безопасност. съм добре нас+апеп,
иъи от опяспост. пи заиет съм
Bericht, dcr — ein—n gtnaueren B-elchl über etwas
(Akk.), von elwus an lin machen, abf’aes1n праня точеп,
подробен доклад. подробно изложение върху, за пещо
до пего; || einen B-eichl geben динам дописка, репор¬
таж, »пиеапие, реферат, доклад; ф ihm mündlich Be¬
richt üb-r etwas (Akk.) -rslatt-n поклидиам му, орnоо-
-чирм му (устно) зя нещо, порнд му поклад зя пещо;
ф nach den Bericht von Auginzeugen спорсд разказа,
описанието, показанията. сведенията ня очеИидци;
ф laut Bericht при авизо, съобщение; ф die amtlichen
Bericht— служебни вести, известия, съобщения
berichten — iim —Twas über etwas (Akk..), von elwus
beelcllin съобщавам, ризк-зи-м, докладним му за пе¬
що, осведомявам го за пеш»; ф veralt, gut, ee11ec1r.
fälsch üb—r eiwas (Akk.) heeie1TeT sein добре, лошо, кри¬
во, погрешно съм осведомен за нещо; || du bist au
falsch b-elcll-t много се лъжеш, криво си осведомен,
подвели са те; <ф> wir man /eagl. so wird man berichtet
какаото повикало, такиоз сс откликнало, каквото кук-
пяло, таквоз сс отзоияло: каквото повикало (позовя¬
ло), тякБОт се и обидило (отзовяно)
h—ei—ci—n ■— es Ь—ri—cien душа' го, помирисиям го
дали дъха хубаво. пили пе мирише; ф sic .berocHen
-1na13-e zunächst einmal най-папрет те се проучваха
изяимпо, се отнежтяся впимя+енпо. предпазливо едип
друг, искаха пя се преценят колко струват, душеха сс
като кучета, преди да се опознаят
berieseln — di— . Felder 61r11e11n пръскам, оросявам,
пяпоявим' пииите; ф die MeneeHtn nii Propaganda.
Reklame bbrieseln въздейстеувам пя хората c пропа¬
ганда, реклама; || sic läßt e1eH den ganzen Tag nli Ra¬
diomusik h1ri1eb1n по цял ден. от су+рип до вечер тя
слуша радио, радиото й свири
Berliner, 3er - - ri - i echier Berliner истински берлин¬
чанин, кореняк берлинчанин; берлинчанин от 'TЯБЯTР
до коякятя; || 3-r Berliner hal Heez und Schnauz— бер-
липчапипът има пясяJ;но чепе. е груб, по им; топло
сърце
Berliner -- Beelinie Blau берлинско синило; 1| cr ist
—in Berliner Kind берлинско чето —; || umg. sic ist —in—
—chle Berliner Pflanze тя е истинско берлинско цвете.
цетинсkя бернцнчянкя; || ee Hal ein— Berlinee Schnauz—
им; чепе, не прощава никому, знае пя исичко платеи
отговор, пс ое-явя пикому длъжен. нахакан берлин¬
чанин с
Berserker, 3-r — zornig, wütend wi— —in Berserker съ¬
рдит, разярен, яростен като глиган, зияр, обезумял.
побеснял от гпди |Bere1rkee — яростен борец)
Berserkerwut, 3i— — einen Anfall von Berserkerwul
bekommen получ-иам пристъп пя ярост, обезумявам,
побеснявам от ярост
bersten -- die Eis3eek1, - das Eis ЬГ^Т, barst неденятя
покривка, ледът се пука, се пукпя; || dl— Granulcn bee-
sien тряпртцте екепнодиоят; ф das Heez wollt— mie
beinahe bceslen еърието ми щеше да се пукне, пръсне;
|| 3-e Saal baest von Menecien ерлопьт бе пълеп до
пръсване; || —s Trltri. daß die Stclnc beesTen дърво и
камък се пука от студ; ф voe Ärger, Zorn, Wut übte
—Twas (Akk.) 6treT1n пукам се, пръсвам се, скосявам
се, изяждам се от яд за нещо; || vor Lachen b—esi—n
пукам се, пръсвам се от емяс; || vor Ungeduld h—eslen
пръскам се, умирам от нетърпение; ф 3ee Saal war
zun Pereien voll салонът бе претъпкан, бе пълен до
пръсване, пдмрще игла, яйце къде да пяппе. толкова
бе пълен сянопът; II Meine Nerven sind bis zum Beeer1n
g-spannl нервите ми са опънати до скъсване
berüchtigt — -ine berüe■1ligTe Gegena опяеня мест-
поет; местност с лошо име, с лоши еняия; || —in 61-
eüeHт1gt-r Gaunce изиестен, прочут мошеник; ф ee ist
wegen s—in—e Grobheit berüchtigt известен, прочут -c c
грубостта си. носи му се етрБр-я, им; енянр ня лош
човек, ползува се с име ня груб чоиек
berücken — lin mit Blicken, Worten berücken омай¬
вам, пнепдвам, омртьоеБРм, обяйиям го с погледи,
думи, разг. завъртяи-м му главата с думите си, ии-
кяоБРм 'о ти пощурее, пя загуби чмр си с погледа и
думи; || ee war bcrücki von ihrer Anmut той бе отр-
ронян, обядн, пленен, омагьосан от прелестта Й; ф
h-rückcna- Schönheit пнени+ення, чароепа, обайнища,
вълшебна, мя'еенр, омайпа красота, съблазнителна,
подлудяе-щя хубост; || von berückendem Zauber —щ
излъчвам обаЙнищи магия. непреодолим чар. непрео¬
долимо очарование; ф sich (Akk.) berücken lusscn под-
дрнрм се пя очарованието, чара (й), ня магията, разг.
оетРБдм сс да ми зянъотят 'лината, да ме оплетат и
мрежите си, ти ме подведат; хиящям сс ня еъдицата,
тяпним по пся, по него, падам и ' клопката, капана,
примката, пощуряе-м по него, по пея, загубнам си
уми по нето. по пея
berücksichtigen — eTwae Ь1riieCeiehi1g1n еземим пещо
прет вит, пот ипимяпие, уе-жанам пещо, съобразявам
се с пето. държи сметка зи него; || seine schwierige Lage,
sein Gesundheitszustand 6erüekeie1тige1 еземам пред
вит тежкото му положение, зтоявословпото му съ¬
стояние
Berücksichtigung, die — unlee, h—1, in Berücksichtigung
31—1, daß...; пред вид па тона, съобразявайки сс с
тона, че...; като се иземе пред вид. под съображение,
те...: || in BerücCeieht1gn1g seiner großen VerdieneTe пред
иид ня 'онемцте му заслуги; ф sein Werk verdienl
allgemein- Berüekeic1тigung тено-о, тноотесгното му
berufen 201
зяенужяия всеобщо ипимание, всеобщ респект
Beruf, 3-r -- ici wäilt mir einen B—eu/, such— mle
einen Beruf aus избирам си, търся си професия, при¬
знание, поприще; || ee1nen Beruf' ausühcn уприжп.яиам
професията си, работя по епеццатносття си; || keinen '
feslen BeeuT hüben пямим постоднпя професия, по-
етодпно запя+ие; || keinen Beruf haben нямам профе¬
сия, занятие; || ein freiee Beruf свободна професия; ||
in einem frelin BeruT arbeiten ня свободна професия
съм; ф was eina Sl— von Beruf какъи сте по професия,
по запятие; || wclcien Beruf haben Sic каква професия,
кякио занятие имате; || te ist von Beruf Lehrer (L-le-r
von Beeul) той е учител по професия, по професия
учител; работи кято учител; || —inen Beruf tegeeiftn.
eelerntn трняидм се пя р-боти, изутявям професия; ||
seinen Beru/ .mit Lust und Liehe, gewisee11aft ausüben.
ibn lieben обичам професията си, работя поброеь-
иестпо, с любои; || s—lnem Beruf 1ac1gehen изпълнявам.
'ледам службата, ррботятр си; || si— veesieir iir—n BeruT
тя си разбира от з-паята, професията; || sic C-nni e1ei
in ilrem Beruf aus тя позняня работит; си; || sic hat
ihren Pers/ virfellT сбъркали с професията си, запая+а
си, пе трябваше ди стани -оия; || nue mit seinem Beruf
1—hen, in seinem Beruf au/gei—n живея c професията си,
пе зная нищо друго осиен рабо—ит; си, посиетил съм
се изцяло пи нея. по'ъ.лпят съм изцяло от пея; про-
рееидтя запълня напълно живота ми, е исичко зи мепе,
пищо друго пе ме интересува осиеп р-ботата ми; ||
sic isi füe 311—1 Beruf geeigner. b—fäligi тя е особено
надарена, им; качества. подходяща е. подхожда мпо-
го зя тия професия, служба; || in —Гп—м Beruf gul vor-
ankömm-n, viel leisten. geoßc Ee/ahrung-n erringen' на¬
предвам, отбелязвам големи постижения, чепесц и
службата си; преуспявам, добивам голям опит и ри-
бо—ити си; || e11 isi ohne B—eu/, ühl Celnin Beeu/ aus тя
пяма професия, . пе работи; || sl— ist se1on langt Zeil in
aiestm Beruf Tätig тя р-боти отдания и тая професия,
ня тия служба; || аг—г BетsT füllt mich nicht 3^, befriedigt
mich nicht тази р-бота, професия пе ме запълва, пе ме
задоволява; || dee Beruf geTälli mir, h—frledlgl
mich, er/ülil meine UöfTnunдen. Erwartungen, Wünsche
тая професия ми харесва, ме тядоБОтяир, оправдани
надеждите ми, отяквяпиятя ми, женяпидтя ми; || aieser
Beruf lut kein— Zukun/T Meir, ernährt seinen Munn nlcit
mehr тая професия, това поприще пяма бъдеще, пе
храпи иечс; || im Beeu/ seinen Munn sielen, Tüchtig sein,
cs zu' ''eiwas bringen отлцтрБЯм се. постигам пещо и
професията си. няпоедням и професията си; отбеляз¬
вам чепеси. преуспявам и пея; || ee isi in seinem B—eu/
gestorben той умря пи поста си, при изпълнение пя
службата си; ф keinen BeruT zu eiwas spüren, fühlen.
haben пе чувствувам, пямим влечение, призвание към
нещо; || ich fühle 3cn Beruf zum Sciаuep1eler in mie
чувствувам и себе си призвание зи артист, актьор; ||
aus innerim B-ruT Schauspieler sein по вътрешно при¬
звание съм ротцет
berufen — ihn in —in hohes Amt. zu einem Amt, zu
ilnee Stelle. zu —inir Peöfessue, zum Nаe1/olgет, an eine
Univ-eslläl, auf 3en L-1rsTsh1 für Cleml— an die Uni¬
versität. nach Berlin, ins MinieTетium berufen — пртпя-
чанам го пя висока служба, и— иисок пост, поканвам
го зя професор, да поеме овякянтенятя служба, за
преподавател и университети, ди заеме катедрата по
химия и упциерец+е+я, иазиачанам го и Берлин, и ми-
пцетерстиото; II ihn als Peöfeeeör an die Ttciniscle
202 Berufsgeheimnis
Uoe1sc1uI1 heru/en покапнам го зя професор иъи Вце-
шето техническо училище; ф rel. Goll hui - iln zu eie1
h-ru/en господ го повика при ссбе си, го прибра; ||
bibl. vi—le eind heru/en. aber wenig— aueeewählт мнозина
ся звяни, малцина избрани; ф umg. breuf—. cs ш^Т
гледай да пе го урочасаш; || heru/i das Se1icCeaI щАт
пе предизвиквай съдбата; || ici will cs iIcIt heruTin
куршум пя Дявола и ушите, ди спи зло под камък, пи
не чус дяволът; да чукни пи дърво; ф ich heeu/e mich
uuf lin. auf etwas (Akk.) позов-вам се ня нето, па
пещо; || ici beeu/i mich auf mein gutes Recht позои—иам
се ня правото си; || beruT dich h—1 ihm uuT mich позоии
се пред пего пя мепс; ф —in h-ruTener Krltlk—r критик
по притиянце: призван. надарен критик, роден зя кри¬
тик; || ee scilcn wie dazu berufen сякаш бе родеп зя
тоиа; || sic glaubt sici zu Höherem bieuftn тя мисли,
чс имя призвание. че е призиапа зя нещо поиече, зя
пещо голямо, зя велики деля, подвизи; || ici /üil- mich
dazu h-ruf-n чувствувам притняпие за -овя; Ф eine
ühel heeuf-ne Gegend местност c лошо име, лоша елр-
ии; опяспя местност; местност. и която върлуват раз¬
бойници, подозрителни типове
Berufsgeheimnis, das — das ärztliche B-u/sgehe1мn1e
waheen пазя прореcцопaлпятa, служебната тайна па
лекар
Berufung, dl— — Berufung an —in— U11vетe1täT, uuf -inen
L-1retu11, zum Ordinarius uuT 3en LelesTuhl für Physik
an die Univcesltäl eeialten избират ме, понутявям по¬
кана. покапв—т ме зя професор, да чета лекции и уни¬
верситета, дя заема катедрата, зя редовен професор
при к-тедр-та по физика и университета; ф innere
Berufung zu etwas laben имам вътрешпо признание,
роден съм зя псщо; || —in— Berufung zum Dichter in sicH
Tüii—n, Tragen чувствуи-м и себе си притияпце, признаи
съм за поет; || er isi Schаuepi1ler aus B1rnfnng той е
родеп артист. артист по призвание; ф jur. Berufung
(geg—n —in Urteil) —inieg—n обжалвам присъда, решение;
апелирам, подавам въззивпа молби, жалба; || einer
Berufung sTaTTgehen уважанам мотииите зи отмепяпе
пя присъдата, връщам делото зя преразглеждане (в
по-долпата инстяпццд); || —ine Berufung zueückw11e1n
отхвърлям япенртиинятя молби, оставям я без по¬
следствие. пе я уважанам; || seine Berufung wua3c ver¬
worfen молб-та му до върховния съд бе отхнърненя,
пе бе уияжепя, остана без последствие
beruhen — 3as beruht auf eineM Irrlun, auf elnee fal-
ecien Vorstellung тоиа почива, се бртцрр, се оеповявя
ня заблуди, върху погрешна предсТава; || das b—euht
uuT G1g1nee1i1gCe1i тон; почива на нзяцмноет; ф etwas
uuT slci herulen lassin оставям пещо, както си е. пе
го закачам поиече. оставям го висящо; || 13—1 wir die
Sache (den Fall) uuT eie1 beruhen пек; ди оставим ра-
ботртя. случая и -оия положение. както си е. ти пе
се тяпимяияме повече с тона, пя пе го закачаме поиече
beruhigen — beruhige dich über 3cn Verluet не се въл¬
нувай, тревожи зи загубата; || slr wae nicht zu 6-^11-
g—n тя беше неутешима, никой пе можеше пя я успо¬
кои; || sein Gewissen. —11 Hie/. die au/gereglen Genül-e
beruhigen успокоявам съвестта си; чсмиряням сърцето
ец: успокояням възбудените духове, избу^ните души.
страстите; Ф 3-e Stuen, di— Srr beruhigi- slci бурята,
морето сс успокои, стихна; || di— Scimeeze1, dl- Nerven
b-rullgT-n slcl болките сс успокоиха; нервите се отпус¬
наха; || di— Lage hat sich beruhigt положението се успо¬
кои, напрежението цтчетпи; ф bетuiigena1e Miil—I
успокоително ерете+и»: ф b-rullgt au/atmcn, sei1a/en
въздъхвам облекчено, с облекчение; спя спокойно;
Ф ici kann mich 3un1l noch nicht beruiigen това пе
ме задоволява, успокоява, още пе мога спокойно пя
гледам п; тона, дя го възприема
Beruhigung, dl- — zu deiner Beruhigung, zur Beeuii-
gung a1inee Gewissens Cann ici 3ir sagen, daß... за твое
успокоение. спокойствие, зи успокоение пя съвестта
ти мога да ти кажа, че...; || es ist nlr eine Beruhigung
zu w1eeen. 3aß... спокоен съм, пс се безпокоя, голяма
утеха е за мене, кято зная, че...; || zur Beruhigung der
Gemül-r зя успокоение пя духовете, страстите; || Be¬
ruhigung in eiwas (D.) finden п—мирим покой, утеха и
нещо
berühmt — —in b-rülnier Dlcblce прочут, прославен,
знаменит, изиестеп поет; || ee isi w—gen eeinет Tüchtig¬
keit berühmt той е прочут. известен c трудолюбието
си, трудолюбието му е прочуто, пословично, просло¬
вуто; || weil üb-r die Geenz—n e11nет Heimat 1113^ be¬
rühmt sein етрБЯтя ми е надхвърлила далеч 'рапиците
(пределите) ня родината ми. се носи из целия свят;
|| mli einem Schlag, üb—r Nucbl b-eühnt wceden npo-
чувам сс, ставам зня.мепитоет, известен неочаквано,
зи една нощ; ф umg. 3as isi nicht gerade b-eühnT това
пе е кой -(бог) зпае какво. не е нещо (пищо) особепо,
средна хубост с
Berühmtheit, die — BerüHmtheit irlang—n постигам
известност, слана, ставам прочут, известен, знаменит,
тпяменцтост, извоювам си енявя, прочуи-м се; || ee isi
zu tlnee Traurigen Berühmtheit gelangt, hui es zu einir
Traurigen Berühmlleil g-brachl той постигна печялпя,
жалка, незавидна стяня, си създаде петяицтпя, печалия
слана; ф sic ist —ine Berühmli—il тя е знаменитост
berühren — bitt- пиН berüHrcn моля пе пипайте; ||
1ichT dl- eI1kiriee11 Leitung berühren пе пипай, докос¬
вай, бутай електрическата ипетрняиид; || Berühren ver¬
boten пипането забранено; || —Twas vbasrieniilci, zu¬
fällig, 6-1ulean b-eühren- пипвам, докосвам нещо по
пеипиминие (без да искам, неволно). случайно, вни-
мятенпо (претпртлцно); II er b-rülele sl— an 3-r .Schultce,
ihren Arm nll den Lippen, той докосна р-мото й. я
докосия по р-мото. допря устните си по ръката й; ||
sie berührte die Spils—n nicli тя не докоспа яденет-та,
не вкуси, пе сяпня нищо, нс се докосна до тях; Ф uuT
meiner Reis— habe ich auch Weimar b-rübat през иреме
ня пътуваие-о си минах и през Ваймар, се отбих и
въи Ваймар; ф den wunden Punki berühren зясдтрм,
покоснам ботпото мдето, пенрялгитнятя точка; Ц —in
Thema, eine Fragt berühren зяед'ям, докосвам тема,
проблем; ф bl—rln berühren e1e1 unser— G-dank-n в
тови отношение, по този въпрос мислите ни сънпятит,
се доближин-т, пе сс оязнитянят, сме ня едпо мнепие;
Ф dl— Exlrene berüHrcn e1eH кряИпоетц+е се допират,
обед'ят; ф das beaübat mich, b-aührl mich nicht тоеи
ме засяга, пе ме зясд'р, не се отпяед по мепе, малко
ме зяея'я, разг- -0О'вя; || 3as b-rübric mich lief тови
ме засетия, тро'пя, покърти, орзнънпчвя дълбоко; ||
ich fülle mich se1метzI1ch, p—inilcl b-aührl почувствувах
се болезнено, пеnрцд+по засетият; || ici wae im I1n-r-
st-n bteührl бях покъртеп, -оо'ПРт. рязньннчняп то
тъпото ня душата си; || das b-rübri mich a1gineim
-овя буди приятни чувства и мепе; ф math. die G-ra3-
bieübeT 3-n Kreis поРБРTР е топцоятення пи кръга
Berührung, die — h—1 jedem, bei 3er geringsten, 111—111
Berührung /^^^1/^111 трепвам, стряскам се при
всяко, при пай-милкото докосване. допиране, съпри¬
косновение, при всеки допир, досег; || durch die Be¬
rührung 3cr DrähTt -ntsta1a Kue/schluß от съприкос-
понепие+о ня жичките стапя (произлезе) късо съеди¬
нение; съприкосновението пя жичките предизвика късо
съединение; || unier s—in—r Berührung sc1auaeale sic тя
потръпни от докосването му; ф mit ihm in p1reönI1ci1
Berührung kommen влизам и личпя връзка. и нитеп
контакт, досег, и личпо съприкосновение с пето; || mli
ihm in Berührung bi—ib—n, stehen поддържам коп+акт.
връзка c нето, имам Връзки, контакт с него; || ici stel-
1n Ccincr Berührung mil ihm пе съм във връзки, и кон¬
такт с него. не общувам с него; || eine Bетü1an1g nll
ihm euei1n, vermelden търся, избягвам контакт, допир
с пето; ,|| in Berührung bringen пое-яндм във връзка,
и съприкосновение; || die Berühmung mit ihm wue mir
unangcneHm контактът c него пе ми бе приятен, ми
бе неприятен
Berührungspunkt, die — ich habe keine Berührungs-
pu1Cle mli ihm пдмрм никакви допирни точки с пего;
|| zwiscHen uns gibt es vlete PerührungepunClc. 6eet111n
keinerlei Berührungspunkte между нас имя, съществу¬
ват много допирни точки, мпого общи неща, не съ¬
ществуват никакви . . опирпи точки, пяма нищо общо.
ние сме съвсем различни хора
besagen — 3as besagt niclls, will niehTe besagen това
пищо пе говори, пе казва. пе зпичи нищо; || —s hui vl—l
zu besagen, besagt vi—1 тови говори, зпачи, озпятяия
мпого нещо; || 3as NäH-ec 6—381 d-г Anschlag/eitil
повече подробности дани обднятя, афишът; ф um nun
aber auf 6—agtin Hummel /uaüek/uComne1 -а та се
нърпем ня думата си, отново ни теМ—ти. ня предмета
пя разговори; || beeagT1r Mann епоменрт■идт, въпрос¬
ният мъж
besahen — 3i- Geige besaiten еня'рм, турям струни
ня цигулката; ф ег isi zael Ь-ин-Т -гой е човек с пежпи
стрчпц, нежна душа, мпого ччнстБителеп; || ein zael
bcsaiieles W1een, Gcnül нежно, изтънчено същество,
пежпя, изтънчена туша -
besät — dcr Himmel isi mli Sierncn btsäl небето r
осеяно, обеиnяпо със звезди; || ihr Geeichт war über
und üb-г mit Sommersprossen besät цялото й лице бе
покрито, осеяно с лунички; || 3as Schlachtfeld war mli
Le1c1e1 bcsäl полеерржепцето бе осеяно, покрито с
трупове
besaufen — er bcso/f sich aus VетzweiTIung той се напи
ог отчаяние; || ee war besoffen wie -in Schwein бе се
напил кито свипя; || ich bin wi— htsoffen — като пияп
съм, всичко се върти пред очите ми; ф ihn mit Reden
6teöffen nuchen замаЙвам, трщеме-днрм му главит;
с думи, удавям го и поток от пуми
Beschädigung, die -- Beschädigungen zeigen имам по¬
вреди, повреден съм, нося следи от повреда, поетоя-
дрн съм; || nichi 31е Mlna—sir Beschädigung auvonTaagen
отърв-н-м се без всякакви прррпднрнид, пе посгрят-
вам пи пяИ-мрнко, ое-рнрм здрав, цял-цененичьк
beschaffen — ich habt nie das Buch 6eeehuffl доетрицс
си, набавих си. купих си книгата; || das ist schwer zu
Ь1echufTen тона мъчно (трудно) се памира. е трудно
зи набавяне
beschaffen — ich hin von NaTue so 6eecHuf/en така
съм устроеи, ротен, така съм създаден от природата;
такъв съм си по природа, по пртчоя, по пятрло; —яка
ме е създала природата; || wlc isi cs damit, mii deiner
6-^131-11 6escha/fe1 как стои -ая работа; кяк си със
здравето, и какво състояние е тgорнето ти; || damit,
nii iim 1st..—e ecHI-e1t b-schafTen ряботр-р с зле, и лошо
състояние; р-бот-та му е спукана, работите му вървят
зле, ся и много лошо състояние
Beschaffenheit, 31— — si— war von eeir zurlcr P-ecHaf-
fe1ie1l тя бе c мпого пежпя копетоукицд, мпого нежни
beschatten 203
по природя; || nach BeecHaTГenhe1i (des Ortes, 3-r Zeil)
според естеството,. структура——. конструкцията,
устройството. пяпоянятя; според мястото, времето
beschäftigen — das Werk beschäftigt '500 Arbeiter и
заводи работят. си пи работа 500 работници; || der
MeisTie Ьtee1äftigT drei Gee1II1n мрИетооьт държи -оц-
мя калфи, дава работи ня трима калфи; || ee ist voll
bcschäftlgi тоЙ ими пълен работен теп; || hei d-e Bank
bcschäfTlgi sein банков чиновник съм, ня работа съм
и бипкити, работя и банката; || ee1a, siurC beschäftigt
sein много съм зает, претрупан съм с работи. имам
мпого работи, пациенти, яп'яжцояп съм много .с ри-
бо+я; || ich war geru3i mit dcm Abräumen, damit Ье-
schäTtlgi, als du... тъкмо оязтоебнрс, чистех, тъкмо се
трпимрБРC с тона. когато ти... ф die Kinder b—ee1äf-
llgen тяпцмяБРм, трбрнтднрм теца, дивим им работа.
намирам им з—ниманка, работа, давим им дя сс зи-
писват; II dl—e Frage, 31— Problem, dieser G-3a1C-
bcschäftlgtc mich die ganze Zeit този въпрос, проблем.
тия мисъл ме занимаваше през цялото иреме; ф ich
beschäftige mich mil einte Fragt, mit eln—г Angel-genh-il
трпцмянрм се c въпрос, c тая р-боти
Beschäftigung, 31- - regelmäßige Beschäftigung hüben
имам редовно занимание, редовна работа; || seiner
Beschäftigung nuchgehen 'нетям си ррботртя. зрпцмр-
Б—м се с пещо; || —int Beschäftigung finden намирам
работа, занимание. зянимянкя, с какво ди се з-лиснам,
трпцмяням; || hum. für Ptechaftign1g isi gesorgl погри¬
жили сме сс ди пе скучаете, ти не стоите с празпи
ръце, ди ии намерим запим-пие, з-пим-еки, р-бота;
пяма пи се отеттцте без работа, пя се оплаквате, че
пямите работи; ф dl— Beschäftigung von Kindeen ist
veeboi—n забранено е ди се вземат ня р-бот- деца;
beschämen —- du 6tee1äшst mich durch diine Gült c
побортртр си ме караш та се срамцн-м, др сс етее-
пднрм, ди се чувствувам неловко; || ich 13— mlci von
die nlcil 61eeiänbn пяма па се оставя ти ме зяеормцщ.
ди ме караш пи се срамувам, да се теоБД от тебе;
ф 3as wae für mici e1hr b1eehämen3 тоеи бе много
мъчително, еоямно, компрометиращо, упцтцтснп» зи
мене; || das Kö1zетT wae 6tee1äшtn3 leee концертът бе
компрометиращо енябо посетен, срамувах се, че кон¬
цертът бе тики слабо посетен; i- ein beechänen3er Auf-
Teill срамни сцепя; || ich war über meinen Fehler be¬
schämt цзпитнрс срам. еоям ме беше, еррмчнрх се от
грешката си
Beschämung, dl- ich еткене nichi oHn— Beschä¬
mung, 3uß... признавам пе без еоям, че...; || zu nciiner
großen Beschämung зи мой голям срам; || ihn überkam
ein Ge/ühl 3ег Beschämung обсняпя го туБетио пи еоям.
стеснение. пелОБкоет; || nll Ticfcr, groß-г Beschämung
dachie si— un aiesen Abend c чувство ня дълбок срам
тя си спомняше зи тази вечер
beschatten - - - mil 3er Hand 3ie Augen 6-01311-1 правя
сянки, c ръката си пя очите, пазя с ръката си сянка ня
очи+с; || cTwas b—chull—n хвърлям сяики върху нещо,
засенчвам го, обвивам, обгръщам го в сянкат; .си;
отеепдм топове; пазя сянка ни пещо; ф eine von Kas¬
tanien Ьeechatl-T- Straß- улица, иърху която свърндт
едпкртя си кестеноии дървета; утция, потъпяня и сян¬
ката пя кестенови дървета; || die Freude wurde durch
die traurige NachrlchT b—ehallcl оРдост-р бе помрачена
от тъжп—ти вест; nетрння+р вест хвърли сянка върху
радостта; || rin von Kummer bcschallel— Gesichi по-
мрятепо, моятпо от скръб лице; скръбно лице; лице.
204 beschaulich
върху което скръбта е наложила своя отпечатък; е
umg. ihn bescHalien следя, п—блюдяним го, разг. броя
го; || ihn ЬeeehaTT-n 13—1 нареждам ди го следят, пра¬
щам му опашка; Sport lin beechulte1 прикривам, пазя
'О
beschaulich — ein 6—sc1uu11c11a M-nsch съзерцателен,
мечтателен човек, углъбен в себе си човек; || sii ist eine
bceciuulicic Natur, ein beschauliches Weebn тя е съзер¬
цателна, мечтателна натура, склонна към съзерцание,
у'лъбдирне; ф —in 61sc1unI1c1es Leben führen водя без-
бурен, спокоен, несмущаван жииот; || s—ln—n Lebens¬
abend in b1sehuuI1eher Ruhe hnbringcn прекарвам ст;-
рипите си спокойно. несмущавано, безбурно
Bescheid, der - - (-шсп) günstigen, zusagCnden, ub-
schläglgcn Bescheid geben, -rhalt—n, beköмmen съгла¬
сявам сс, давам съгласието си. отказвам; получавам
благоприятен, положителен, неблагоприятен, отри-
иятенеп отговор, отказ; || BiscHrid von, üble —Twas
(Akk.) erwarten очаквам отговор зи нешо; ф Bescheid
erteilen, geben. sagen дивим отговор, ответ, съобщавам
му пещо, осведомявам. известявам го зи нещо, дивим
му нужните сведения, информации, указиния за пещо;
|| iim auT s—ine Frage höTIlch Beeeie1a sagen оттоБРодм
учтиво ня въпроса му; || ich billt um Beeci—ia мотд
да ми се съобщи, ди ме осведомите, ди ми отговорите
(кяк стои въпросът. работата); ф umg. ihm Bescl—ld
sagen казвам му мнението си; || ihm gründlich, gehörig,
ordentlich B—ee1eid sagen, stoßen казвам му недвус¬
мислено мпението си, давам му дя разбере какво мис-
тд зи него (откъде изгрява слънцето, колко е ня десет
половината), пакас-рям, п-шариам, пясолдням го
здравата, смачквам му здравата ррсопя, натъпквам
му самари, натривам му нося, както се енедия; ф in
einem Fach (in Geographie), auT einem G-hl-t gui. Bc-
ec111d w1seen сиедущ съм, ориентир-п съм, осиедомеп
съм добре. компетентен съм, чувствувам се като у
дома си и някоя специалност. обняе-, (позпявям, зпия
добре 'ео'рярид); ф ici w—iß schon Вeec1e1a тона иече
ми е известно, з—позп—т съм с този въпрос; || ich weiß
üb-г (um) dich Brscicia познавам те, nотпрБЯМ твоя
снч■тяй, твоя въпрос, известно ми е исичко за тебе,
осведомен съм зя тебе: || an ilnem Ort. in сГпсг Stadl,
in einem Haus genau Bescheid wiesen познавам добре
едио мде-о, едно селище, едип гр—T. зная, мога да сс
ОПOРБД, ориентирам в него; познавам всички кътчета
и една къщи, разпореждам се и нея като у доми си;
|| überall, in allen Dingen, uuT alles Bcecieia wissen сие-
тущ сьм по исички въпроси, където ме пипнеш, исе
зная, идтр енциклопедия съм; зная пи исичко отговор,
всезнайко съм; ф mit eiwas Вeee1—id wieeen зная да
боравя, манипулирам с нещо, разбирам от нещо; ||
ег weiß nii solchen Suchen, mit Mueehinen Bcscicid той
разбира от тия неща. познава устройството пя ма¬
шините; ф ihm Вese1e1a Tun отговарям ня паттряБЦ-
иятя му, чукам се с него, вдигам чрщятя зя наздра¬
вица; ф Bescleia Tun, erlaeeen издавам, произнасям,
обявявам присъда, решение, издавим постипоиление;
ф his uuf weiteren Beec1—id до второ, то по-нататъшно,
до ново разпореждане, нареждане
bescheiden — er hüt mich auf Montag zu sich, uu/s
Schloß 6ese1i1aen той ми поръча, заръча, нареди, каза
ми ти отиди и понеделник при.него, в замъка; || ihn
vor Geaiehl htse111den призовавам го, пониквам го
пред съда; ф es ihm bescheiden известявам му пещо.
осведомявам го зя нешо; ф sein G1eue1, er wurde ab¬
schlägig 6eeeired1n .молбитя |тидилепие+о) му нс бе
удовлетворена, бе отрицателно оезюлирипя. отказаха
му, отхвърлиха молбата му; разг. отрязаха го, отря¬
заха му квитяпцидтя; ф cr mußt— sici mit d1eeba Ant¬
wort hescieiaen той трябваше тя се задоволи с тоя
отговор; || slcl (Akk.) in allem 6eeeh11den müssen о'ря-
пцтaням нуждите си, разг. свивам сс; || sl— kann e1e1
mil w—nigem beee111den тя се задоволява c малко, пе
е взискателна, претенциозна, е скромна и изискнипия-
тр, живота си; || sie w—lß eiei zu 61eeieid1n тя се държи
и 'рапици. знае си мястото, е скромна и изискваният; '
си. и живота ец: ф es ist nie vom . Sei1eCeaI so bceci1tdc1
така ми с отредено, писано. съдено от съдбата; имало
гтрнр тя пати; || nie ist kein— Freude 6eseh1e31n пе ми
е съдена, отредена радост; || möge dir Glück beschreaen
sein типо ти бъдеш щастлив; разг. типо да пе се отър¬
веш от щастие; || das Schicksal bescli—a 11m —in—n eu1f-
ten Tod съдбата му отреди лека смърт
bescheiden — -in heec111a-nee Benehmen, Einkommen
скромно тържапе; скромен доход; || ег isi in seinen
Ansprüchen, Forderungen äußeret 6—scb—ia—n той с мно¬
го, крайно, извънредно скромен и претенциите, ис-
капия! а ся; || er ist —in äußersi hese11ia1n1r Mensei той
е ' извънредно, крайно скромен, неизискателеп, безпре-
тепциозеп, - свит човек; || seine h1ecieidt1e Meinung
äußern казвам и яз скромното си (безпретенииoзното)
мнение; || in bescheidenen V1a1äll1ise1n, bescheiden i-h—n
живея скромно. водя скромен живот, дребно същес¬
твувание; || ein Ь1ec111aen1s Lehen, Dasein /übeen водя
скромен живот, свивам се, пе си позволявам голям
разкош, да живея нашироко; || umg. —Twas ist b1ec11iaen
schön нещо с много лошо. не може ди се пярече ху¬
баво, отговаря твърде малко пи понятието хубаво;
Ф b1ecie1dbn Tun скромпичи
Bescheidenheit, di— — aus lautee, /аlse1er Beeci11d1n-
bell от прекадена, привития скромност; || hei aller Br-
ec11idenieit при всичката си сКромпост, бетпре+еп-
циозпоет; колкото и пеитцекателеп, скромен тя съм;
|| si— ist die Bescheldenieit eelbet тя е самата, въплъ¬
тената скромност. олицетворение, иъплъщепие пя
скромността; - || Besci—ia—nb—ll ist hlee f—ll am Platz,
nicht am Platz тук скромността не е уместна. пяма
място зи скромност; <£> Bescheidenheit isi —int Zlee. doch
weiter kommt man ohne ihr скромността краси човека
(по с нея пяма тя отидеш далеко)^ Bescheidenheit ist
(tut) ш^Т immce gut скромността пе всякога е полезпя
bescheinen — cr ist nicht weel, 3uß ihn dl— Sonne be-
sclelni той пе е достоен. пе тяснчжявя да го грее слъп-
це+о
bescheinigen — slci (D.) die RiciiigCcil ilnce Abschrift
b-seHe1n1gen 13—1 дивим др заверят пот-ри-лио пре¬
пис пя документ; || den Tod b1eci1inig1n удостоверя¬
вам, потвърждавам (че е пяетъпили) смъртта; ||
scherzh. ihm s—lne Dummheit b1ee1b1nig1n издавим му
документ зя глупостта му; увирам му . е. нося глу¬
постта му
Bescheinigung, di— — iim —jn— Bescheinigung ühcr et¬
was (Akk.) aussleilen издавим му удостоверение, уве¬
рение, свидетелство зи пещо
bescheißen — ihn bteeh11ßc1 измамнам го, подвеж¬
дам го пай-подло, по пай-долен пячип, извозвам го.
итnъртятБЯм- го; ф ein bcech1seenea Beruf, Kerl жилка,
мизерия професия; долеп. гаден тип, гад, мръсник; ||
ihm gehl es slhe hescliss—n положението, състоянието
му е мпого лошо, съвсем е тякъеян, загазил, спукана
му е работата; || bcse11ss1n wäre g-pruhlt (на въпроса
как си) чувствувам се от зле по-зле. от лошо по-лошо,
и отчаяно, окаяпо положение съм. гиег. толкоз добре,
чс яко е малко по-добре, пе мсже тя се издържи; ||
das Lehen ist h1eehiee1n животът е мръсен, мизерен;
Ф 3as Leben gleicht iln—r Hühn-rlcli-e von oben his
unten bisci1eein (einem Kin3crh-M3 Cuez und htsehisec1)
животът прилича на стълбичка за кокошки, покрита
от горе до долу с куришки; животът е изпълнен с
подлости, мизерии
bescheren — ihm etwas zu Wcihnuehicn bceehtrtn по-
троднрм му пещо зи Колети, дивим му колетен по¬
дарък; || ihm wurde cin Töc1Tcaehcn bcse1crl тоепот го
епотобц с дъщеря, му попари дъщеря, момиченце; ||
ihnen wsa3-1 k-ln- Kinder bceehtrt не бе им отредеи;
0ртоеттр, пе бе им съдено щастието тя имал деца; те
пямрср теца, остяпяхя бездетни; ;| was wird uns dl—
Zukunft bcee1irin какво ще ни топесе бъдещето; фЗ^
isi mir 11^1 bcsehtrT това не ми е отредепо, писано,
съдено, т—тепо от бога; разг. не ми е п-ром, без-
пнятно, сяоизяпо, без пяри, не ми е п—тпило от небето;
II iir wurde -in gaoßte Glück bcec1crl отредено, съдено
й бе тондмо щастие
Bescherung, 3i— — dic Kinder warlclen auf 31c Br-
echcaung теир-я чикиха ди им се разпадат, да получат
коледните подаръци; ф umg. iron. 3а hüben wir die
Bescherung пя ти пя тебе сега; е+о ти беля; те ти,
булка, Спасовден; е+о ти рибя чорби; ето ти р-тост
и къщи; хубаво сс наредихме, насадихме. иа-опихме,
втасахме я сега! || das isi ja ein— eehöni, nettc. reizende
Ptecherung ето ти р-тост и къщи, чудесия изпен-да;
пяма що др се каже, чудесно се п-редихме, пяеятихме
ня пачи яйца; хубаво я ирпцясме, оцяпрсме; втасахме
я сега, хубаво се пя+опихме, хубаво зртртцсме . закъ¬
сахме сега; ф das ist die gun/c Bescherung тона е всич¬
ко; || du ll-gi die ganze Bescherung исичко етяня ня сол,
лежи пя късчета, ни парчета. ня земята; || 3u wlesl noch
dein— Bescherung erleben има ти се чудиш и маеш, ди
се звериш, ще видиш бял вик по пладне
beschicken — —ine AnssTc1Iu1g, di— Messe, die Ver¬
sammlung bceehiCkin изпращим предмети (експонати)
зя изложби, панаир, представители и събрание; || den
MurCl mit Waren hcee1ieCin епрбтяиям паз-ра със сто¬
ки; ф den Hochofen bcsehieCin пълня, зареждам ви¬
сока пещ; ф das Vieh, das Haus bcse1icCc1 'летим
добитъка; подреждам къщата, работите си
beschimpfen -- -- ihn unflälig. nll gcmein—n Woetcn, wüsi
beschlmpflen пяоугяврм го, псувам го, попържим го.
охулвам го, обсипвам го с пяй-тонпи псувни, ругатни,
попържии, счлц; || s—lnen Namen Ьceehinpfc1 петня,
опетпяв—м името му
beschissen — s. bescheißen
beschlafen — eTwas noch einmal bescHlafen ост-ням
нещо ти преспи, ти го прекарам още веднаж през уми
си, да го обмисля ня спокойствие, да отлежи то точ-
'—+; сутрин
Bcee11ag. dee dee Peec1lag d-г Türcn, des FineTcrs,
auf 3сг Pai1lb, des Eisens, 3-г WursT, eines Buchts обков¬
ка, панти, метални чисти пя норгя; цтпотднрпе, зи-
Мь'тдБЯпе пя прозореца, пя очила; ръжди ня желязо;
плесен върху салам; обковки ня книга; || dcr Beschlag
des Pfcr3ce подковите пя копя; ф etwas mil Beschlag
b—iegen, B-schiag auT etwas (Akk) l—gcn пое-яндм нещо
пот трборпр, запор, запрещение. секвестър, прня'рм
запор и— него, секвестирам 'о, турям ръка и.; ми
|| ег hui meinem Vater Hub und Gul mit Beschlug belegt
гой тури ръка пи цялото имущество пя бащи ми; ф
übert. ihn mil B—sciiag heicgcn, in B-schiag nehmen зи-
пизвим, рптржцоям го изцяло, обсебвам го зи себе си,
не сс отделям пито зя миг' от пето, пе му дивим въз¬
можност ти говори с другите
beschmieren 205
beschlagen — Зал Pferd breehlagi1 подкова нам коня;
|| Silhtr, das Fenster, 3-e Spl—gel heschlägl (sici) среб¬
рото потъмнява, почернява (оксидира); прозорецът.
отлетятото се изпотява, се зрмьттдБР; || Speisen be¬
schlagen яденета-и хващат плесен, мухъл; ф in etwas
(in dcn alten Sprache!), auT —incM Geblci bcecilugt1 sein
подкован. отракап, обигран. вещ, снедущ съм и нещо
(е старите езици), опи—еп съм и област; || ee isi darin
echa bcee11agtn. nichi Ьtee1lagin подкован е добре, им;
'олеми знания и тия област; съвсем бос е и тая обтрет
Beschlagnahme, die - die Beschlagnahme verfügen,
uufhchen нареждам пещо ти се пое•-рви под секвестър,
запор, запрещение, зябояня, ти се конфискува, ти сс
опише; вдигам трбоРПРTР, секвестъра, запора. отме¬
ням конфискацията; || eiwas verfallt 3-r Beschlagnahm—
пещо подлежи ни конфискация
beschlagnahmen — etwas isi beschlagnaHmi worden
нещо е поставено - пот запор, запрещение, тяборня,
секвестър, конфискувано, описано, секвестирано е
beschleichen - - 3—n Feind hceehlc1cic1 приближавам
се, промъквам се дебпешком, неусетно до пеприятени:
ф Sorge, Furcll, Verzweiflung, —in Verdacht 6iechlcieit
mich обхваща ме загриженост, обземи ме, . онтРTЯБр
ме, обхваща ме страх, оттрднце, подозрение
beschleunigen — itwae, seine Schellic beschleunigen
ускорявам нещо, крачките си, завързвам; @ dcr Puls
ist (gelt) hcec11cun1gT пулсът е ускорен, учестен^ паза-
бие бързо, си.лпо; || jur. ein beschi—unlgles Verfuhren
ускорено, спешно съдопроизводство, ускорена, спеш¬
на процедура
beschließen — ein Gesetz, einen Antrag 6cee1licßin
вземаме решепие, решаваме да приемем, одобряваме
закон, предложение; || etwas ci1el1nmig, mli Stimmen¬
mehrheit 6ise1I1tßcn оещяняме нещо единодушно, с
пънпо болшинство; вземаме единодушно решепие зя
нещо; || сг hal Meinen Untergang 6tec1losstn той е pr-
шил да ме погуби, унищожи, съсипе; ||‘ ciwas bcl slcl
beschließen решавам пещо вътре и себе си, пя ум— си,
вътрешно; || dl— Sache ist Т-Т Ьcsc11öesin оРботртя е
твърдо, окопчятенно решеня; || cs war Ьtscilösscnc
Sache тови бе свършена, окопчр'ге.,лио решепи работи;
ф -in- Rede, s—lne Tage. sein Leb—n beschließen при¬
ключвам, трнъощБРм, трктютaнрм реч; завършвам
дпи+е си, земния си живот, умирим; ® —s il—gt darin
6-eciIossin включено с и него, крис се, съдържа се в
него
Beschluß, 3ег - über etwas (Akk.). zu elwus -inen
Beschluß 13—1 вземам решепие* за пещо, решавам
нещо; вземам резолюция; || eini1 Antrag zum Beschluß
erheben поставям, нпредм предложение зи решение,
одобрение, глясуияпе; || zu —inem, zu keinem Beschluß
kommen стигам до решение, не стигам то пикикно
решение; || die DurcHfüHrung d-г Beschlüsse des 12. Par¬
teitages изпълнението ня решенията ня XII партиен
конгрес; || nach 3cn Beschluß, auT den Beschluß dcs
Vöaelanace по решение пя няс-одтенство-о; || laut Bc-
schluß 3cs Vöastandie съгласно c решението ни пи-
етодтенетното; !| mein Beschluß ist gelaßt решението
ми е взето; j| ich behalte mir weitere B-schIüee- vor
трцртнрм си праното пя други решения, ти променя
решението си; ф zun Beschluß и тркнючепце, пя края,
в зивършък; ф 3tn Beschluß machen пи опрщкятя, ня
края, последен съм; @ unter Beschluß под ключ, пя
съхрянепие
beschmieren - eint Se1cihc Beol nll Biili-e bcscimi—-
206 beschmutzen
een намазвам филия хляб с масло; i| -in- Wunde mit
Salbe beschmieren пaмртнрм рани c мехлем; || das Papier
Ьcechм1cec1 ц;по'гя, тореко'я пя хро-цдтр, драскам
(за рисуване), м—цим, мажи; - - - Narrenhände beschmie¬
ren Tisch und Wände имеи-ги пя глупците красят сте¬
ните (висят по степите)
beschmutzen — die Häna-. seine Finger mii etwas be-
echmsтz-1 изцапвам, цтмъоеднрм, цзмяиБРм ръцете си
с пещо; прен. ц•зирпнрм ръцете си с кал; цзияпнaм пръс¬
тите си; || seinen RuT, Nantn bceehmutzc1 опс-пяним,
ок-леам реномето му. името му, сБЬ0тдм кал върху
името му
beschnarchen — das muß ich noch mal Ь-ech1aaehcn
трябва та преспя още ветп—ж, докато се реши, •тодбнр
тя го прекарам още иетпиж през умя си. преди ти се
реши, ти го острея ти отлежи, ти го обмценд
beschneiden - einen Baun Ьtseh1ci3t1 подкастрям
дърво; || 3cn Bart 6cechncidcn потс■тоцтням боРTРTР си;
ф ihm 31— Flügel, dit Handlungsfreiheit, -11- Fecib—li,
s—ine Rcchle hiechnc1dcn потодтнрм му крилете; о'ри-
пцтaням свободата му пя действие. свободата му,
праната му; || ihm das Einkommen, seine Hoffnungen.
Erwartungen b-schneldin окретодм доходите му. из-
лъгням патежди—е, отякняпид-я му; ф ibn bceeh1cidin
обрдзнрм 'О
beschnüffeln, beschnuppern - - si— bcschnüffclicn sicb,
einander те нтяцмпо се проучваха. се душехи, се мъчеха
ди разбери'— кой какъв с, кой колко ст■очня; || alles
beschnüffeln души всичко, пъхам си 'агата, носа на¬
всякъде, тикам, вънирам си '-'--- вън всичко; ф umg.
hum. 3as muß ich mle in aller Ruh— beschnüffeln гони
трябва ти об.миелд, орт'летрм пя пънпо спокойствие
beschränken --- ich beschränke mich uuf das Notwen¬
digst—, auT das Weeenllic1ele огорпцтрнрм се симо върху
пиЙ-иеобходимото, най-същественото, свеждам пещо
до пяй-пеобсотцмото, то ний-същестиепото; ф er 6е-
eehaa1Ci mich in neinie Freiheit -оЙ оторнцтявя еБО-
бодр—и ми; ф in Ьceehrä1Cl-1 V1ahäll11ee11 leben живея
и О'ояпитепи битови уенонцд, оекътпо, и беди— обста¬
новка; || b-scHränkie Miilcl haben имам ограничени
средства. орзnонртрм с о'рянцтепц средства, парите
ми ся преброени; || beschränkte Vollmachten hüben имам
о'0япцтенц пълномощия; || im b-ecHeänCl-n Sinne des
WoeTes и о'рaпцтепид, по-тесния смисъл пи думата;
|| Gcs111sehaTт nll b-schränkler Haftung (G. m. b. H.)
дружество c отояниченя тяояпцид, от'оноопоет; ||
lincn beschränkien Uöa1/o1l, Gcsichlskreie haben имам
о'ряпцтен хоризонт, тесногръд съм; || cr isi btschränk-
ttn G11sl1e, von (mii) b-scHränkicn Verstand, isi e1hr
beschränkt той е духом, умствено огрипичеп. c огра¬
ничен ум, е тесногръд човек, с о'рянцтепц умствени
способности, с пяотпицц ня »тц•т■е, нкоетепдн, мпо'О
о'0япцтеп, скудоумен . с; || mtini Z—il isi b—sebränki
времето ми е о'ринцчепо, премерено, орзпотртрм са¬
мо с о'ояпцчено време; || b-schränki woinen живея
мпо'о пртяепо, егъетепц сме мпого
Beschränkung, 31— — ihm. sich Beschränkungen uuT—г-
legen нянргрм му, палагам си огряпцчепця; свивам сс;
|| 31— Beschränkung 3-r Zeil auT 5 MinuTcn О'рянцтепие
пи времето за говорене пя 5 минути; - in 3-г Be¬
schränkung zrlgl e1e1 -«1 3-r Meieler (Goethe) и себсо-
'ряниченцето се познава майсторът
beschreiben — einen Keils. eine R—ise, -in Elatt Papier
heechreiЬbn описвам кръг, пътуване; изписвам лист
хартия; || nll WoeTcn h1ee1r1iЬ1n описвам, изказвам
с думи; 11 cs isi nicli zu ЬceehreiЬc1 ne може др се
опише, нс сс поддава пя описание, неописуемо, не-
цзорзцмо е
Beschreibung, die ich erkannte sic 3^ atiner Be¬
scHreibung позпрс я по твоето опцерцце; || nach deiner
Beschreibung Muß .sie sehr eehö1 sein по описанието -и.
както я описваш, тя трябва ти е много хубавя; -j ihm
-ine gc1us1 Beschreibung von etwas gehen давим му
точпо опис-пие зя нещо, описн-м му ; точпо. с най-
малките подробности пещо; ,j sie ist üb-г alle Bc-
sehreiЬs1g eehö1 тя е неописуемо, пеизкизапо. неизра¬
зимо красива, красо'-——; й пе сс поттини пя опцерцце,
нс' може ти се опише с пуми; |. stine Frechheit spottet
j-dee Beschreibung пясялcтното му е неописуемо, пе-
из0язимо. пе се поттиер пя опцеяпце. пе може да сс
опише
beschreien — Ь—НгсГ es nur nicht симо ти не го юо-
тяеящ; нс го уоотяеняй; || ici will cs nicht 6tsebrtien
пе иским тя го чоотяерм; куршум ня дяволи и ушите;
ти не чуе дяволът; ти чукни пя дърво; тя пе ся му
уроки; тя спи зло пот камък; || die vier Wände Ьс-
schreiin новороденото бебе нодквя. оглася степите с
писъка си
beschreiten - - 3ie Schwelle b1eehr11te1 прекрачвам.
престъпям пря'и; мии-н-м през пря'я; || 3en falschen.
a1chtige1 Weg Ьeeehreite1 тръгвам по погрешен, по
крив, по прянцлпцд, верния път; || 3—n einmal beschrit¬
tenen Weg hcibehulien следвам поетия иечс път. движа
се. вървя по поетия вече- път: || den Reehtewtg Ье-
echreil—n завеждам дело, обръщам се за сьте‘йет■нце
към съда, тръгвам по пранеи, съдебен път. търся пра¬
ното си чрез съда
Beschuldigung, die — ihn -rfsn3-n- Beschuldigungen
unt-rel-ll-1 монтирам срещу иего цтмценепц, рцк-цн-
пи обвинения; || Beschuldigungen g—gen ihn lehcbcn,
vorbringcn повдигам, цзпяедм обвинения срещу него;
|| ich verwahre nlci g—gcn diese Beschuldigung протес¬
тирам против етпо такова »бБЦпепце;
beschummeln ег wollle mich um zwei Mark be¬
schummeln тоЙ цекяще тя ме измами, тя ме изиграе.
разг. да ме извози, ти ме мине с две марки
beschuppen, beschupsen — umg. du Ши^ dich dübel ganz
schön bcec1upst1 13—1 остави се ти те цзцтоядт,' ти
те мипят чудесно; || du hast mich um zwei Mark bc-
schupsi ти ме изигра, разг. мипа с две марки
Beschuß, 3-r — unier Beschuß liegen, etchtn лежи,
памирим се пот обетоен, обстрели-т ме; || ciwas unlcr
Beschuß nehmen, ballen няеотврм яотцлеоиИекцд огън
срещу пещо. държи го пот обстрел, пот артилерий¬
ски о'ъп; ф d-e Beschuß nii Neutronen бо.мбротцоя||е
c неутрони
beschützen - - Gote möge dich b1eehül/1n 'оепот, бог
ти те тякоцлд, пази; || ibn vor etwas, voe -Гп—г G-fabr,
geg—n etwas beschützen зркоцтдм го срещу пещо, |ере-
щу опасност) от пещо
beschwatzen - ihn zu cTwas b-schwul/en претумним
го, убеждавам го. чнещявям го зи пещо, разг. кан-
TР0TцеБРм го; || laß dich nichi beschwatzen пс се оста¬
вяй та те nоетчмят, не сс поддавай пя унещянцд-р,
разг. каптармите; ф ihn b1eehwal/1n одумнам го, при¬
казваме. клюкяое-вувяме зя него
Beschwerde, die — die Beschwerden der R-ise, des
Kai1g1e, des All1re неудобствата. трудностите от пъ¬
туването. неволите пя войната, пер-тостите, етоРTР-
ццд-я, теглилата ня етрооеттр; || be/llge, eluaCe Be¬
schwerden Haben имам еинпц болки, опняквяпцд; || was
Tür Beschwerden haben Sir какви опнаквяпцд, какви
болки имате, от какво стридите, от кякио се оnнaк-
н—те; || ici habt Beeeiwea3—n beim Atemholen имам
трудности, затруднения, болки при дишането. дишам
-рудно, мъчно; || beiM ~Т..аи1еп IBeshwerdrn bekommen
задъхвам се. получавам задух, затруднения в диша¬
нето при тичане; || das macht, verursue1l mir Beschwer¬
den .тов; ме затруднява, ми причинява неудобства,
болки, е-рятяпид; || in di—scm Aller et—ll—n slcl vee-
scileaene Beschwerden ein и -изи възраст се явяват
различни заболяи—пия, страдания; || das macht nlr
Celne Beschwerden това пе ми създава трудности, за¬
труднения, мъчнотии, гтяБоболид; <£> das Leben bringt
nur Beschwerden животът е тегло. поси само труд¬
ности, неудобства, пеиоли; ф ein— Beschwerde g—gen
-iwas, gegen ihn (hei ihm) elnrelcien, -riehen, vorhrin-
gen, vorTragcn подавам (при него) оплякняне, жалба,
оплаквим му се от нещо. от пето; излагам мотивите
пя недоволството си, оплакванията си; || Beschwerde -
g—gcn ibn, üb-г ihn, etwas /ührcn подавам оплакване,
тъжби срещу него, нещо, оплаквим се от пст», от пе¬
що; j gegen einen Beschluß Beschwerde eini—g—n обжал¬
вам решение; || rs slna vl—le Beschwerden grg—n ihn —1n-
geIuuTe1 постъпили ся мпо'о оплякияния срещу, про¬
тив пего; || —s li-gl keine BcscHwcrdc g—g—n ihn vor ням;
никакви опнякняния срещу него; || seine Beschwerde
view-eTen, abwt1e—n, zurück w—isen оставям без послед¬
ствие, отхвърлям, пе чвяжяням молбата му
Beschwerdeweg, 3-r — 3-n. Beschwerdeweg b1sc1а11T1n,
geben търся порното си по съдебен ред, път, оплак¬
вам се пред съответната ипетрниия. пред бюро „жал¬
би“; || ihn uuT den Besc1wead—w—g vcrwelsin съветвам
го, давам му съвета, препоръчвам Му т— подате жал¬
ба, опнaквя.пе. тя. се .оплаче. пред. бюpo.^жянбц“
beschweren — ici beschwere mich hei 11m über elwus.
übte sie оптркнрм му се от пещо, от пея, зя нешо;
ф 3—n Magcn beschweren претоварвам стомах; си; ц
sein GcdäcHtnls nii- unnötigen Dingen 61eeiw1ren обре¬
менявам пямеття си c ненужни, излишни неща; || ihm
das Herz, das G—wieeen mit ciwas h—eciwta—n обреме¬
нявам сърцето си, съвестта си- с пещо; ф Sorge bc-
schwcet mich, meine Siel- угрижен съм, грижи ме по¬
тискат. тежат пя душат; ми; || mein Hciz wae beschwert
von (mit) Sorge сърцето ми бе потиепя+о от грижи;
грижи тежаха пя сърцето ми. бях дълбоко угрижен
beschwerlich — eine 6eee1w—aliehe Reis— тягостно,
-рудпо, мъчително пътуИапе; || —Twus wird immer be-
schwcrlichir пещо ме потиска исе повече, етРБР исс
по-тягостно, по-досадно, ми дотяга, досажда все по¬
иече и повече; || ihm 6eee1werI1c1 /allen досаждам, до¬
тягам, тотдням му. създавам му трудност, тятрчт-
пяв—м го, и тежест съм му, тежа му
beschwichtigen — seinen Hunger 61ee1w1chligen ута¬
ложвам, успокоявам, насищам '.;;— си; ф iln, s—in—
Unruhe. seine Aufregung, seinen Zoen, seinen Verdacht
beschwichtigen успокоявам го; усмирявям вълнението,
гневя му; разсейвам подозрението му; || sein sc1lec1lee
Gew1esen 6eseiwie1i1gen успокоявам гузната си съиест,
заглушавам гласа пя .съвестта си
Beschwichtigung, die — zue Beschwichtigung ebin—s
G—w1eetne зЙ успокоение пя съвестта си
Beschwichtigungsgeheimrat, der. hum. — ег isi ein Br-
ec1wichtigungegeheiмruT той гледа все ти тргляжтя, ти
помирява, ди мцпяня всичко со благо, со кро+це
beschwindeln — iln bcl etwas 6ese1winaeI1 измамним,
изигравам го, разг. минавам го, извозвам го при, в
пещо
beschwingt — l—icli bescHwlnglen Fußes c окрилени
стъпки
beschwipst umg. — cr war leicht beschwipst той бе
Besen 207
леко пийнян, сръбнал. малко пя номер, па градус, бе
нрnояБЦл малко главят;. бе се - пяриркял
beschwören — ici 6eeehwöre dich bei allem, was 31г
heilig ist, tu es ш^Т заклевам те иъи всичко евд-о . да
не правиш това; || ici kann es h-schwören мо'— тя се
закълна, че е така; Ц lin bei Goll b-scHwörcn заклевам
го и бога, тако му бога; ф einen G-1eT, den T—ufel
beschwören зрктцпрм, извиквам дух; прогонвам, за¬
клинам тдноня ди се мяспе; || einen Siurm bcschwörin
Чкоо+ДБям буря; ф die Verganginhiii, s—ln Mitleid bc-
schwören възкресявам миналото; моля го зя еъетоя-
дипие, тя има милост, съжаление към мене; ф seine
Aussagen vor Geeicht 6eeeiwören полагам клетия, за¬
клевам се, че ще говоря истината пред съда, потвър¬
ждавам с клетия цстцпноc■ттр . пи nокятяпця-я си
beseelen — ihn mil Mut, UoTf1s1g b-s—elen изпълвам
го c кураж, надежди; вдъхвам му смелост. надежда;
|| mich besiilti nur 3-r W'unec1, 31ci zu s—i—n изпъл¬
ваше. ньотушевдвище ме етипетиепо желанието да те
иитд: || von eiwas (von einem Verlangen, von einiM
Wunsci, von Glauben an die Zukun/t) besielt sein из¬
пълнен. въодушевен съм. вдъхновявам сс от пещо (от
желание, вярата и бъдещето); ф 61—11- Wesen оду¬
шевени, живи същества; || ein hce—cITcr Blick вдъхновен,
възторжеп, прочуис-иеи поглед; || ein b-s-eil-s Antlitz
одухотворено лице; || hcsecite Hände одухотворени,
изразителни. говорещи ръце; ръце, които говорят; ||
das 61—11— Spl-1 3—s Geigers прочунетвепото, вдъх¬
новеното изпълнение ня цигуларя
besehen — —iwas h—i Licii(c). unltr dem Mikroskop,
genau b—len разглеждам пещо пя светло, ня сиет-
липа, пот микроскопа, подробно, точно; ihn näher, in
dtr Näht, von oben bis unten, von allen Selten beselen
разглеждам го по-отблизо, по-подробно, отблизо,
отгоре тототч. оглеждам го от всички страни; ф ge¬
nau beselen точно погледнато, раз'летяпо; ф 3u wlrsl
|Cannel) noch Sirafi, Prügel 61eei1n може ти си изпа¬
тиш нещо, ще ядеш бой, пердах, ще отнесеш нещо;
ще ти се види тесен светът, може ди ти сс случи нещо;
ф ici heseli mich im Spiegel, beseit mir das Zimmer
оглеждам се и огнетялото; разглеждам. отивим ди
видя стаята; || сг 6—31 slci den Schaden, di— Well той
оятглетр повредата, пакостите, бел ята, нанесените
щети; той пропътува, видя свети
beseitigen — dic Spuren -Гп— Vcabrech1ne, U1ndcrniesc,
Schwierigkeiten, lin beseitigen о-етряпяБЯм, премахвам,
трнитяирм, унищожавам следите пя, от престъпление;
отстранявам, премахвам пречки, спънки, препятствия,
трудности, мъчнотии; поемяхвям, очиствам, убивам
го, светя му маслото, пращам го ни оня свят, на гро¬
бищата
Besen, der — mit eisernem Beeen auekchrcn, unsf1gcn
измитам пещо c гондмртр (желязната). меттр, въ¬
дворявам, въвеждам безогледно ред, правя, провеж¬
дам основпа чистка; <£> neue Bes—n kehren . gut- повите
метли (слуги) чисто .меТР—; ф wenn das wahr isi (wenn
3us eTimмT), /resee ici einen |ar—ck1gcn) ^—1 mit Sti-I,
aber weici g-Cochi ^пЗе ici —inen B—s—n samt PulzTeau
schlucken) тя пукни то довечера, ще се обеся, 'л-е-ти
си отрдтБРМ, зрнр'рм, името ми ди пе с тика, ти пе
се казвам тика, яко тови е вярно, сто пя сто съм убе¬
ден, че тона е лъжа; || wenn morgen п^Шт echönce WclTcа
1sl, fress— ici ein—n Besen хващам се ня бяс. обзртр'рм
сс ня каквото искаш, че утре времето ще с хубаво;
|| j—i/i Тг-ß ici ’nen В—e—n пе сънувам ли, просто не
208 besendürr
мога ти повдоирм; ди вдовям ли ня очите си; какво
виждам; || ihn auT den - Bee—n luden подигравам се, тяврд
се с него, поднасям го, майтапя се с него. Произхожда
от войнишия живот в смисъл: качвам го на метлата
и го изхвърлям; ф so ein alter Brsrn тьотр, стари брян-
тия, вещица; такава метля; || sie ist hübsch, aber rin
Besin тя е хубавичка, но тоста опака. зядтниня, го¬
ляма кяв'ятжцИкя; || ein pulc1tca, strammer Bee—n ек-
етpя, ччто-момите, папето девойче, парче и половини
besendurr — btsendurr s—in тъпка, суха като вейка,
копррня. клечка, върлина, цяла скумрия, .дръгнцтя
кято крапти съм; камшик Тодора съм
Besenmarkt, 3-r — ibn üb-г 3cn Besenmarki jagcn
пaтчnирм, нaпеотящням го зтояиртр, пятесним му гър¬
ба
Besenstiel, 3er ■— elc1f wie ein Besener1e1 изпънат, прав
кято точилка, телеграфен стълб, бастун; || cr gchl. als
häiic cr —in—n Besensli—I vcaschIueCl върви, сякаш е тнът-
пя^ телеграфеи стълб, бастун: || —inen Pcsener1—1 1ш
Rücken Huben стоя пран кято пушки, тотцнкя. сиещ.
кито тене'ояреп стълб, сякаш съм '.ъ-пил телетррреп
стълб
besessen — vom Tcu/—1 |Dänön), von —Ince Iace, von
-ince Le1acnechafт h—scescn sein обл1ртрп, обхванат,
обсебен съм от дявола, от зъл дух, от бесове, безумно
смел съм, сякаш дяволът се е Бcенин и мене; обладан.
обхвана— съм от някаква идея, страст; || von tinim
Wahn, von. Spliiieufei, von seiner Arbeit h—s—seen —11
обнртян, обхнрпя- съм от някаке; мания, побъркан,
нм—ниачеп съм пя някаква тема, маниак съм пя ня¬
каква теми; обсирпрт съм от комяотжийскя е+риет.
треска, страстен комротжцд съм; работя трескаво,
кято луд, отдаден съм с цднятя си туша, изцяло пи
0ябо-ртя си, иетрр.е+ен съм и р-бо-ат; си; ф wie bc-
eese—n laufen тичам кято луд, кято побъркан. nобеепдн,
сякаш ме 'опят, сякаш щръкнцця ме е хванали; || ich
gebärd- mich, hcn—lnc mich wir ein Besessener държи
се кято луд, побъркан, сякаш дяволът се е Беенил и
мепе; || er arb-liel-, schimpfte, seiric wie h—scss—n той
бе обсирнят от истински бяс, истинска с-оре+ зя ра¬
бота, ругаеше, викаше, крещеше кято побеснял, по¬
бъркан
Besessenheit, 31— — mit wuhrcr Besessenheit an —Twas
(D.) arbc1lc1 работя c цетипекя страст, c истински бяс
над нещо
besetzen — —in Land, —in— Stadl h—selz—n, Ь—Т/Т Kalten
окупирам, заемам етррпя, 'рит, пържа ги под оку¬
пация, окупирани; || di— Teuppcn aus dem 6—1/111
Lund uh/iehen изтеглям (окупационните) войски от
окупираната обняет; || alle Zugänge und Ausgänge be-
eclzc1 заемам, заварте-м всички входове, изходи. из¬
ходни пунктове; ф h—t/c —inen Platz, einen Stull Tür
mich з-пази, яптяжиряИ, резервирай едно мдето, етин
сто. зя мене; || —inin Plulz Ь—set/l hallen пазя, държа
място; 1’ isi 3сг Platz b—l/l мястото заето, свободно
ли с; || dieser Platz ist leider schon besetzt тоеи място
е зи съжаление вече янтяжцорно, заето; )| all— Zlnmce
im Uölcl, alle Tisch— waren eeho1- bcs—izt исички стаи
и сотеня, исички маси бяха нсче заети. яп'ржцояни;
Ф dl— ausgeschriebene Slelle ist schon b—izl википтпото
място c вече заето, пятнячено е ве1 е .лице ня обявеното
вркиптпо място; || eine Stille mli -шег FacHkrafT hc-
s—i -n пятпртяБРМ специалист пя служба, на работи,
попълвам е—к—п—пат— служба със епеицялцст; || аГе-г
Posicn ist gul 6—1/1 ня този пост е йятпячеп отличен
работник, специалист; ф 3as Tl—uitr war gut, voll, his
auT den let/ten Platz h—set/l театърът бе добре посетен,
исички местя бяха заети, театърът бе пълен то по¬
следното място. нямаше пито етпо свободно място,
всички места то последното бяха заети: ф h—s—l/l за¬
ето, ангажирано; || cs ist 6—set/l телефонът пива „зае¬
то“. линият; е заета. нс е свободна; || mein— Zeil isi
von früh his spät hcscl/l времето ми с заето, рнтяжи-
ояпо ог сутрин то вечер; || mein— Schn—1dcr11 isi auT
Monate Ктиш bcsct/l шивачката ми е яп'яжи . - .ти с
поръчки месеци nретвaоитенно, подред; ф eine Roll-,
—in Stück b—izen оязпретеням. давим ролите и пиеса;
|| das Stück wue gut 6—lzl ро-лите и пиесата бяха добре
разпределени. съставът (ни пиесата) бе оа•литен; ф ein
Kiiia mli Pelz. Spitzen 6—t/en обшиим, об-очнам,
обръбням рокля с кожички, тяопцрям я с пянтени: |[
mit Paillu1l1n, E3elsleinen b—tzt украсен, обеипрп с
брилянти, скъпоценни камъни; ф —in Schilf mit Mann-
schafi h—lzin попълвам екипажа ни кораб; ч-знача-
ням екипаж; ф cincn Tclcl mil Forelle" Ь—Т/сп за¬
рибявам езеро c пъстърва; || -in Revier mit Wild ht-
«etzen развъждам, пускам дивеч в ловеп утиетьк'; j| ein
Land mit Einwohnern h-sei/cn преeлдням, колопитцря.м
етррпр с жители; ф der mli Sieenen 6—l/it ^мм-к
осеяното, обсипаното със звезди небе; звездното пебе
B-e-izu1g, dl- — in welcher Besetzung Wied das Stück
gig-h-1 кои артисти и'рядт, утяcтвунят и пиесата, кой
състав играе и пея, какъв е съставът пи артистите,
които играят и пиесата. Д di- Besetzung der Op-r war
mil -aeli1, erstklassigen Kräften и опер;—; пееха първо¬
класни певци (еини); ф dl— Besetzung'' d-e Sia3l durch
31- feindlichen Truppen окупацията пя 'оятр от не-
поцдтенскцте войски .
besichtigen - - -in- Assst-llnng. -int fr-ma- Stadl,
Truppen, ein— Anstali besichtigen посещавам, орт'леж-
трм изложба, чужд грят, инспектирам войски, правя
преглед ня войскови части, ревизирам учреждение.
besiegeln - -iwus nll tinim Kuß, mit seinen Blut, mit
dem Tode h—sirgtin подпечатвам нещо c целувки, по¬
казвам го, заснитетелствунам, потвърждавам го с
кръвта си, емьоттр си; ф —п Schicksal isi besltgell
съдбата му е решена
besiegen - - den Fe1n3, seine Liiainschflin b-si—g-n
побеждавам иря'я, неприятеля, страстите си, излизам
победите. над тях; ф e1e1 e—lbei b—sl—g—n ist 3-r schön¬
ste Sieg тя победиш себе си с пяИ-крренБР-я победа
besinnen -- ici kann mich uuT 3—n Namen, uuT ihn
nichi heslnntn не мог; ти си спомня името, не се се¬
щам кой с; || j—lzl besinne ich mich сега се сещам, си
спомням; сетих се, сега ми идна паум, хрумна ми,
текня ми; || Cannsi 3u dich noch daeauT besinnen спом¬
няш ли си още; || wenn ich mich rechi 6ee1nne ако си
спомням добре, яко паметта ми нс ме лъже; || obne
e1e1 lange z.u besinnen —■ ohne vi—1 P—s1nnen без да му
мценд мпого, без всяк-кно колебание; || du gab —s kein
langes Besinnen без тя му мисля много, без Да се ко¬
лебая нито ми'. без недкякно ко.лебяпие; -|| sic konnlc
e1e1 auT nlchls mehr b—e11n-n -я пе си спомняше, не
можеше тя си спомни исчс пищо; || du hueT dich zu
spät bteö11t1 късно се сети . зи -оня.; много си закъснял;
ф slcl (Akk.) auT seinen Werl 6ce1nnin д-нам си сметка
за етоИпое-тр си, зя тон; какво поететян.ляБЯм, кой
съм, какво дължа ня себе си; || h-slnn- dich auT dilni
Pflicht спомни си дълги си; ф sic besann sicb eines
Besseren, eines a13tr1, аn3tre дойте й друг ум, по-до¬
бър ум, тя се рязмценц, промени решението си, взе
друго решение; - —ret Ь—sinn’e. dünn 6—81114 по-пи-
прет обмисли (мери), после режи
besinnlich — —in 6cslnnI1ehcr Mcneci един склопеп
към размисъл, рефлексия човек, съзерцателен човек;
|| ein 6cs1nnI1e1ce Buch кпигя. изпълнена с орзмцщле-
пия. размисъл; || —ine bcslnnllcH— Stunde час ни оят-
Миеън
Besinnung, die — die Besinnung viellcrcn изгубвам
съзнание. свяст, изпадам и бетеьтпянце, припадам; ||
ег verlor füe eln—n Augcnbluek die Besinnung той изгуби
зя миг власт над себе си, над постъпките си, способ¬
ността да разсъждава; || wieder /^г) Besinnung kom¬
men, zurückc-hren идвам в съзнание, пя себе си. свес¬
тявам се, опомням се. вразумявам сс. връщам си спо¬
собността да мисля. ди разсъждавам, ОБтртяБям се
пак; || hri Besinnung —Гп, bleiben и синапие съм, за¬
пазвам съзнание; || b—1 voller Besrnnung eTcr6in умирам
в пълно съзнание; || ohne Besinnung handeln тейетич-
ням, постъпвам неразумно, без ум, безразсъдно, не¬
обмислено, без тя мисля, без ти рязмиеня; || nichi h—i
Pesinnnng s—ln пе съм с уми си; || iln zur Bceinnu1g
bringen свестявам го, някярням го ти се опомпи; вра¬
зумявам го; || dl— viele Arbcii ließ sl— nichi zur Besinnung
kommen от работа пе можеше да сс опомпи, тя вдигне
'нрня; || ich bin kaum zur Besinnung gekommen vor
lauter Arbeil пе се помпех от р-боти, от р-бог- пе ми
остре-ше иреме ди помисля зя себе си
Besitz. der -- 1ш B—sllz ilner Sache —щ в притежание,
във внятепие съм ня нещо, притежавам го, пегои соб¬
ственик, притежател съм. то е моя собственост; || 1м
Besitz —in—s Gch—1мn1secs —11 крия тайпа; || 1ш Besitz
der Kräfte, aller seinie G-1sTeeCаäfTe sein още съм в еини,
тържелин съм; и духовно отношение съм папълно зи-
пизеп, с пяпънно запазени духовни сили съм; || B—eilz
Haben имам имоти, имотен съм; || es in Besitz laben
ннятед, притежавам нещо, получил съм 'о, и мои ръце
е исчс; || er ist nicit im Besitz e—1n—r TünT Sinne той пс.
с папълпо с умя си. не владее сетини-и си. умствено
е ограничен; || Besitz caga—1Tcn (nehmen) von -Twas зи-
нтятдням пещо; || wir ist 3us in deinen Besitz g-Cönn-n
как си се сдобил с тови, как с попятняно тон; и твоите
ръце; || es in Besitz bekommen, nehmen, in Besitz von
etwas Cönmin, gelängen влизам, встъпвам във владе¬
ние ня пещо, ставам собственик, притежател ня пещо,
сдобивам се с имот, обсебвам го, тя'ррбнрм го; ||
rechtmäßigen Bee1iz von —Twas crgac1fcn встъпвам в за¬
конно владение ня пещо; ||. sich (Akk.) in 3cn Besiiz
von -Twas ebt/C1, von ciwas Besiiz 1chnc1, cagacifc1 етя-
вим собственик пя нещо, сдобивам се с нешо; трннр-
пяним го, тр'орбням го; || die Sorg—n icImci wieder
von ihm Besitz пак го обхванаха, зРБтятдср грижите;
|| 31— Ideen, Gt3anCc1 -egelTTcn ganz Bee1lz von ihm
тези идеи, миени го зявнятдхя, обсебиха пяпънпо, зи-
нлртдср напълно душата му; || etwus in seinen Besiiz
bring—n сдобивам се c пещо, купувам го, етРБям пегон .
притежател; || 3-r BcsiTz gehl in undere Hände über
имотът nремцпяня в други ръце, променя прцтежртенд
си, става пегови собственост, негово притежание; ||
seinen Besiiz v—rep1cl—1, v-alainC-1, verjubeln, dnaehbe1n-
gen проигравам пя комар, пропивам, поо'улдням,
пръскам имота си; || 3as Buch slannl aus —11^ Besiiz
книгата е негово притежание; || ihn aus s—inem BesiTz,
um seinen Bee1lz belngcn, aus seinem BesiTz vertreiben
отнемам му имот;, nоо'опнрм го, . про^жт-м го от
■ имоти му, от томи му; || die Gesundheit isi —in u1seHäTz-
buetr Besiiz здравето е неоценимо съкровище; || das
Buch gehört zun g—1eiig—n Besiiz des Volkes книгата
поцпятлежи към тчсонпятя съкровищница. е духовно
тоетодпце пя п-рота ни; 3-r Besitz hängt einem an
човек мъчно се отделя от имота си
besorgen 209
besitzen — rin Haus, ein Geu13sTücC, vl—l .G—Id Ь-И/сп
имам, притежавам къщя, мдето. много пари; || er 61-
silzl ein großes Vermögen, vi—1 V1reтana, C—ln—n guten
Chueukltr той притежава тондJУо състояние. имуще¬
ство, е много заможен, ими мно'о ум, е мпого умен,
пяма добър характер; || er besitzt C—ln—n Pfennig той
пяма пукната пира; || er besaß die Fа1ehh1il, die Unvtr-
ec1änт1iil, das zu behaupten гой имаше пяхaнството,
безсрамието, тя твърди тона; || ich habt sein volles
Vertrauen b1e1ee1n притежавах, имах пълното му - по¬
верие; || ег wünee1lt sic als Feuu zu 61e1tZ1n той желаеше
ди я притежава кято жепа; || die brsllzcnac Klasse имот-
п—ти класа; ф wir besilzi, die iirni viellcrcn, wer 1m
Glück isi. 3er i—en— den Schmerz (Schiller) който има,
трябва да се паучи да губи, който е щастлив, трябва
да опознае стоятяпието
Besitzer, der — der r1ehlмäß1gi Bcsltz—e von elwus sein
законен притежател. собственик, владетел съм пя не¬
що; || 3—n P—silz—a wecis—in поеминявям и други ръце
besonder — b-sona-re Wünee1i weedin berücksichtlgi
особени, специ-лии желания се вземат под ииимаиие;
|| sic ist ein bieö1a1r1r M11eeh тя е особен, необик¬
новен, специален човек; || an einem, besonderen Tisch
slrz—n сетя пи отделни, епеиияння маса; || zur bcson-
atrin Verwendung зя епеццялпя цел, зя особени цели;
воен. зя специални поръчки; ф ici sri— darin nichts
Peeo1d1r1s в тона не виждам нищо особепо; || 3-г
Garltn isi elwus P1sönd1a—s тоятинятя е нещо съвсем
особено, необикновено, изключително. нещо, което
заслужава особепо внимание; 1| ici habt nichts Bison-
a1a1e voe нямам пищо особепо предвид, паум; || das
Allgemein— und das B1eöndtae общото и тяс+п»т»; ||
1м allgemeinen und im besondcrin в общност и в тиет-
пост, и подробности
besonders — elwus Ьtsond1re legen енягям нещо
отделно; || j-3-m b1eöna1ae antworten от'ОБррдм все-
киму поотделно, спеццрнпо; ф Tür etwas b-sona-es
gt—ign—l —11 особено готен, подходящ съм зя нещо;
|| h-sond-rs. ganz hcso13crs möchte ici erwähnen, daß...
особено, съвсем епециянпо, изрично бих искал ди спо¬
мени, подчертая. че...; ф das Buch gc/älll mir nicht
Ьisöndtre кни'——; пе ми сяоееБЯ особено, пе е пещо
особепо; || ie■ siebt nicht besonders aus пе е нещо осо¬
бено, твърде обикновено е; || mie isi nichi b1eö1a1as
пе се тчнстнунрм особено добре, твърде зле съм
besonnen —■ ег ist —in h1sö111n1a Minec1 той с раз¬
съдлив, благоризумеп, съобразителен човек; || ec1n—ll
besonnen съобразяващ бързо; находчив, съобразите¬
лен; II wärt ici Ьteo1n1n, ließ ich nicli 3-r T—ll (Schiller)
яко бях оятеътнцн, яко разсъждавах, обмислях мпого,
пдмяще да се- казвам Тел
b1eöag—n — ibn, —inen Kranken, den Uusehall Ь1eöag1n
пол-г-м грижи. 'рижи се зи него, зя болен, зи то-
мркцпе-вото, гледам, въртя томркцне-ното; || ich hübe
noch einig— Gänge, W—gc zu Ьeeörg11 имам - ти ходя още
пя няколко места. ди свърши още пдкод и друга ра¬
бота; ф -in Buch, —1n—n Brief. eine E11ta1llsCartt, tinen
Auftrag h-sorgcn прбявдм, купувам, прмцорм книга;
пускам, з-п-сям ня пощата писмо; купувам. погриж-
ним се ти намеря, ди купя билет; изпълнявам поръчка,
еньощвям работи; || hust 3u ciwas zu besorgen имаш ли
още пещо да пазаруваш, купуваш, да ходиш още ня¬
къде; || 3us Cann ich ull—ln h1eoagt1 тона мога ти свър¬
ша сам; сам ще се погрижи зя тона; ф was du beule
CuiisI 6tsöag1n, das v1ree11tb1 11^1 uuT morgen тпеш-
14 Неу!екo-б•^..■кaоекц ррртеологиtчен речник, - i. I
210 Besorgnis
пита р-бота пе отлагай зи утре;© ich bin seihe um dich
besorgt мпото съм загрижеи за +ебе;|| du blsl nur um
(für) dici besorgt грижиш се само зи себе си, гледаш
само себе си. имаш. полагаш грижи само зя себе си; ||
wlc besorgt du um mich hist подигр. мпого си се пещо
загрижил за мене;© ici habe nichts zu h1Söag1n няма
от какво ти се страхувам. боя, опрсдиям, тревожа,
безпокоя, плаша; || ici h—eoag—, 3aß sl— zu spät kommt
страхувам се. опяедиям се. боя сс. безпокоя се, че тя
ще закъснее много. че ще дойде много късно; || slr ist
—in— sehr Ь1eoagr1 Mutter тя е много грижлива майка;©
umg. ich wieae rs lin schon hieöag1n, ich hisoegc cs
iim ирон. ще се погрижа яз зя пето. ще го наредя' яз
нето, ще му платя яз ня пето, ще му го върна тъпкано,
няма ди му го простя. да му го оставя така, да оставя
ди му сс размине така; взел съм му мярката; || 3er ist
h-soegt, dem lätlcn wir cs besorgt погрижи. съм се зя
нето; хубаво сме се погрижили зя него, видяхме му
сметката, п-редихме го. платихме му, както се следва,
очистихме го, убихме го
Besorgnis, di— — 1rwae erregt B^soegnus нещо буди
загриженост, опасения, безпокойство; || seine Krank¬
heit gibt Anlaß zu geoßte Besorgnis болестта му тава
повод зя- сериозни опасения. буди голяма загриже¬
ност. тревога. 'онямо безпокойство, пи тревожи мно¬
го; || es hcsicii kein Grund zur Besorgnis пяма осповяпцд
зя загриженост. зя тревога, безпокойство; || Besorgnisse
h—g—n храня »naсспцд, опасявам се
Besorgung, die —- Besorgungen macben, irliaigin пра¬
вя покупки. ходя пя пятрр, да пазарувам, пяпятрруиям
besprechen — —inen Fall, -in Buch, ciwas in alice Ruit,
in allen Einzelheiten, ein— Frage eingehend besprecHin
обсъждам, разглеждам случай; рецензирам книга, пи¬
ша рецепзия. отзив, критика зи нея. критикувам. ре¬
цензирам я; говорим, обсъждаме най-спокойно," най-
подробпо нещо, занимаваме сс поДробно с проблем,
иъпрос; || wie hah—n all—s ausführlich besprochen ряз-
'.едахме исичко подробно, подхвърлихме го ня под¬
робно обсъждане. разискване. разглеждане;© » das
Mikrophon. —in— Se1a1IpätT1, —in Tonband besprecien
'оиоря пред микрофона, по радиото; записвам гласи
си, правя запис ня грамофонна плоча, ня магнито-
роппя лента;|| eine KranClell hispriclin бия нЯ бо¬
лест;© du Cunsi dich h-uli nll iim über di—s— Ange¬
legenheit bcsprccHcn можеш тя се посъветваш, да по¬
говориш диес с пего по този въпрос
• Besprechung, dl- — zu —inie B-spe-chung zu^^men-
Commen събираме се пя обсъждане, съвещание, оят-
искиипе, разговор. бссетя, тя поговорим. обсъдим
пещо, ди го разискваме, обсъдим; || 31— Besprechung d—s
Bucies war gut критиката, рецензията зи книгата бе
добра, отзивът зи книгата бе положителен, добър
besprenkelt — bunt bisprinkili ня шарени капки
besser — ein hesserer U1rr солиден, приличен, добре
облечен човек, човек с положение, от добро семей¬
ство; || 61esire Leute. Kreise. Stände социално издигнати
хора, заможни, добрс поставени хора, хора с добро
мятерцитно положение; || aus h1seiree Familie от добро,
заможно семейство; || er isi nue —in h1eeirer Kntcil той
пе е пищо повече от едип обикновен слуга; || in h1seiren
Ver1ältn1sebn leben живея при добри материални усло¬
вия; || er hat das hieeire Los gezogen той изтегли по-
добрия жребий; || scherzh. wlc g—it cs e1inет hieeiren
Häl/lt какво прави петоиа+а нежпя половинка, жепя
му;© das ist ' Ьс-г als gar nlclsi по-добре това. откол¬
кото нищо; || ег ist bessee gestillt als ici той е мате¬
риално по-добре от мспе; || 3-sto 61setr толкова по-
добре; || um so 61ss—а für uns толкова по-добре за няс;||
—s Comml noch bessre те ти беше само тон; (с шекер
да го храниш); IJ umg. das wäre noch Ь1esir само това
липсваше, пе достигаше. разг. беше екси:; тона исче
с пискюл, качулка, капак. ччччн, връх на исичко; || das
wird ja imn—e b1esia ст-ви от лошо по-ношо. исс по-
невъзможно, по-пеутържим»:|| cs wird ju immer hissee
mit 31e етрирщ- от деп пя теп все по-невъзможен, по-
не—ърпим, по-лош, пе може повече да се издържа с
тебе. пс може да се излезе ня глава вече с тебе; от
теп ня деп все поиече се рртхяйтБЯш, ставаш исе по-
невъзпитан; чудесно се проявяваш. няма що ти сс ка¬
же; || je thte ЗетТо h—sste колкото по-скоро, толкова
по-дoбpe;;® 6ieeir isi 6beeia по-добрс с тя вземеш пре¬
дохранителни мерки, ди се осигуриш, отколкото ти
0яттцтящ 'И— случайността, на случая, отколкото после
да се ядосваш, ди си правиш упреци. да се разкайваш;
по-тобре сега ди вземем мерки. да се погрижим, да
си опечем работят;, отколкото когато иече е късно;
покритото мляко котките го не лочат; двоен дикиш
държи по-тобре; я по-тобре се откажи, зи да си пям-ш
неприятности, главоболия;., besser zw—lmal überlegt,
als einmal verpfuscHT по-добре два пъти мери, откол¬
кото един път, пък да сбъркаш; по-добрс да си бъхтиш
главити, отколкото ти си бъхтиш сна'атя; двоен ди-
киш държи по-т>oбеяe;ф, bessee Mißgunst 1—ld—n als Man¬
gel по-тобре да си и немилост, а пе и немоти;;-. bessie
/ein Neider a-nn ein Mlrield—r -- bessie beneidet als
hcnlllcidii (beklagt) по-добре да ти завиждат, а не да
те окайват; додето ти завиждат. дотогава се радвай,
хванат ли тя те окайват. тежко . ти; пека ми завиждат,
чс тя нс ме окяйият: добра си, когато ти завиждат,
а не когато те окайват (сьжрндвaт;;ф> besser ein ehrlich
Nein, als —in Tulsc1ie Ju по-добрс честно ди откажеш,
отколкото да обещаеш. пък ди пе изпълниш; по-добре
пе се вричай. чс ти пе изпълниш^ wohl ungcfungcn
ist gul, woil enden isi hieebr Добро нячяно е хубаво,
добър край — още п»-счбиио: да започнеш добре е
хубаво, тя свършиш добре е още по-хубаво;-. h—sser
linken als uuT Krücken geben от две злини за пред¬
почитане е по-малката (по-добре куц, отколкото на
патерици)-,— hteser ciwas als niclis по-тобре нещо.
отколкото нищо; по-добре сврака и ръка, а пе - сокол
и торя: по-тобре и бобови снрмя от празни дени; по-
добре чер Колач (комат), а пе празпя торб^;;^ besser
rin halbes Ei als ein— ir—ee Schale по-добре дпес едио
яйце, а пе утре една кокошка; по-добре пет ня ръка,
а пс десет, чс такай;:® biseет ein klilnir Fisch als gar
n1ehts uuT dem Tisch дай ми по-тобре дпес хляб и сол,
а пс утре печепя кокошка; по-добре сврака и ръка. а
не . сокол и 'ора;-. bbesir ein halbes Brot als alles ent¬
behrt по-добре с чер комат. а пе празни торби; по-
тобре бобова етямя от празни дслц; по-тобре жива
мишка. а не умрял яелян;© - soll —s —iwas Einfaches oder
-Twas Bese1r1s sein какво да бъде, нещо по-просто или
нещо по-хубаво |п»-еkьпо): ( ich lab— —Twas В1es—res zu
tun имям по-важпя работа от това; имам да правя
нещо по-важно; || dl— Krankheit hui —in— Wendung zum
B1eseren- genommen и болестта настъпи обра— към по¬
добрение, болестта тръгна към подобрение, взе по-
добър обрат; || 311— zum Вeee—ren kehren обръщам всич¬
ко към по-добро; || in Ermangelung —in—s Besseren по
липса ни пещо по-добро,. пя по-добър избор, пя по¬
добри възможност, на нещо по-еидетно;|| ich will dich
eines Besseren lehren ще те науча ня пещо по-добро,
ще ти там по-добър съвет. по-добър ум (икъл);|| lasse
dich 1in—e B—ee1a1n 6ilt1ri1 послушай ме, вземи о—
тума, вразуми се; || 6—innt dich eln—s ^—11 промени
решението си, измисли нещо по-добро, размисли -Се.
постъпи по-тобре, потърси, намери друго, по-добро
решение, разрешени;;—» das Вiseiab isi des Gultn Feind
по-доброто е иоя' ни доброто; човек предпочита ии-
пртц по-хубавото
bessern — sein ZueTund Ьtee1al1 sich zuechtnas съ¬
стоянието му видимо се подобри; || —s Hut e1e1 mit ihm
8-6—1 той е по-тобре, работите му се оправиха,
тръгнаха по-тобрс, се пооправиха; вече пе е такъв,
какъвто беше, се опорви, се отърси от грешките, не¬
достатъците си;@ die Kurse hcss—rn sich курсът пя цен¬
ните книжа се качва
Besserung, di— -— 3er Krankt befindei sicb auT 3—m
Wege 3-г Besserung болният се памири ня път към
подобрение, озтояндняпе, върви, отин; към подоб¬
рение, озтоявявяне; || in s—lnem BeTnd—n isi eine mcrk-
Ilcic Besserung c1ngclactcn и състоянието му пястьпц
видимо подобрение; || gute Besserung жел-я ти бързо
подобрение, скорошно озтррндняпе
Besserungsanstalt, dl- - - - ihn in ein— Besserungsanstalt
bringen, elceCcn пращим го, тиквам го и изправителен
том
best — 1m htsltn Full- в прй-тобоцд случай. пай-
малкото; || ein Munn in den 6—1-1 Jabetn, im h—t—n
Alter мъж и най-добрите си години, и цветущи възраст,
и рртинетр ня ньзояеттр си;|| im 6—tcn Schlaf liegen спя
дълбоко, и първия сън; || im b-slen (in bestem) Zuge,
Spi—I—n, R-d-n sein в ррт'Р0Р ня работата, играта, раз¬
говора, посред работата, играта. разговори съм;|| all—
war im b—r-n (in 6—icm) Zuge всичко беше и оРзтярр
си, в пълеп ход; )| ег isi auT dcm 6—icn Wege ein Trinker
zu wcr3c1 той с nо-пяИ-ецтчрпия път. ня път ти стане
ццяпция, да се 'пропц;;ф er isi nichi 3сг —Те bisle той
не е кой и ди е, пе е случаен чоиек; || 3us —геТе beste
n-lm-n вземам, каквото ми попадне, пе пробйрим
много; || 3cn -1-1 b—ten ntlmen вземам, омъжвам сс
за първия срещнат, зи случаен мъж, за първия мъж,
който ми попадне, се изпречи ня пътя ми; || in das -1-
6—tc Lokal g-len влизаме в първия локал. коЙто се
изпречня пя пътя ни;|| bci erst—r b-slte G-I-ginl-li при
пръв удобен случай. при първата възможност, която
ми се чтРБр;® ee ist 3сг Beste in 3-r Klusse той r
пий-тобрият. първият ученик в класа, е първенец ни
клася; || dl— Beetcn 3— Volkes пай-добрите синове ня
пироти; || ich will nur dein Besi—, habe nur dein B—t—
im Auge желая само твоето добро, благо, имам само
твоето ' благо, твоя интерес пред Бцт;|| ich lut м—in
Besi—, um ihm zu iti/cn правя исичко възможно, опит¬
вам всичко. което мо'я, употребявам всички уеиния,
еоететня, всичко, което мога, което лежи и моите въз¬
можности, зи да му помогна; || ег Hal sein Best— geiun,
g—gthen той положи исички усилия ти се представи в
пий-побрат; си форми, в пяЙ-блсетдщ вит;|| man muß
chtn das B—lc daraus machen човек трябва ти го вземе
от пиЙ-тобрити, пяИ-бнягопрцятнртя му етояня, ти не
гтетр тоятично, сериозно па него, да го обърне ня
смях; || 3as B—te in e—in—r Ari wällen избирам пай-ху-
б—вото от това. което ми се nретня'я; || —s isi 3as B—te.
was 3u Tun Сзп—Т тон; е пай-тоброто, което можеш
ти сториш. прnоaнцщ;ф fast häilt ici das B—sle vee-
g—e—n зи малко щях ди забраня пяй-няжпото; || aber
das B—le komml noch сега иди; пяй-ип+ереепо+о, ирон.
пай-иесело+о; || das B—ste hei 3-г Sach— ist пай-иеселото
при, в иялртр тая р-боти е, че...;© 3as B—te.1ei Tür lin
8—33- gut genug много е претепииозеп, мъчно му се
у'яжтя, мъчпо може човек ти го задоволи, ти му уго-
Bestand 211
ти, все не харесва; || scherzh. wieso denn, mein Bester.
M—lne B—te как тика, какво си позволяваш мпого-
уияжяеми, драги мой, др—'— мо;^ man muß das 6—it
höfT-n, 3us Bös— Comni unv-rhof/l човек трябва да се
пидяви ни най-доброто, лошото идна само (пекинено,
петнрпо);ф cs gcscli—hi zu deinem B—ten тови е зи твое
добро; ii zun B—ten 3— Volk— за доброто, бтр'ото,
бня'оnонучието, добруването ня парода; || zun all¬
gemeinen B—ten за общото бня'о, добро, благополу¬
чие; || mli seinem Studium elc1l —s nichi zum B—ten със
енетняпето му работите му не стоят добре, не са блес¬
тящи, розови; закъсал е със енетняпето, пе му върви
снетняпето; || es gchl ihn nicht zum 6—len положението
му пе е розово, блестящо. цветущо; тоста с закъса..
тягязцн;|| jtlzl Hal er es nicht zum 6—tcn и пегоно+о
положение пе е мпого розово, цветущо, зя завиждаме
сега, пе му е леспо пи иего сега; пържи се. пече се ня
скари сега; || 3us Gt31cht isi 31г nicli zum 6—ien
gelungen стихотворението ти не е от най-хубавите, не
с особепо сполучливо. не е някакъв шедьовър; || nicli
zum 6—Tcn uusstlen изглеждам мпого зле, пямам до¬
бър вид, имам измъчен. лош вил:| all— zum Ь—lcn
С—Нг-п, linken, wcndin обръщам исичко пи добро; || —
С-Нгт- sich all— zum besten исичко се обърпя ня добро,
взе благоприятен обрат; || —s gereichl ihm zum B-sien
нещо топрцпяед зя неговото тобоо;ф ihn zum b—ien
laben, ballen nотцторнрм сс, шегувам сс, правя си
шега, майтап с пего; поднасям го, трпредм го, закачам
го, подигравам го, майтапя 'о;ф zum 6—tcn geben
почерпвам, угощявям, потнредм; дивам нещо (кон¬
церт) в полза пя някого; ризкази-м, изтекл-мирним,
изпя ням, изсвирвам пещо (зи удоволствие пя слуша¬
телите); || das KonzcrT wurde zum Besten 3-e Armen ge¬
geben концертът - бе и ползи ня бетни+е, с блиго—ио-
рцтенпя цен;|| eine Fluee1- Wein zum Ь—lcn geben по-
черпиам, отпускам едио шише Бцпо;ф das weißt 3u
am 6—len, nußl du doch an 6—tcn kcnnin тон; ти най-
добре зпяеш. трябва ти знаеш най-тобре; || es isi das
h—lc. am 6—tcn wir gelen пай-добре ще п-праним T—
си вървим, ди си тръгнем; || es isi all— 6—l—ns, uuls
6—sie -1ng-а1c1liT, besorgt исичко е п-редено най-тобре,
отличио, зи исичко сме сс погрижили няй-етяортелпо;|l
ich fuhr- an besten mit dtr Straßenbahn пай-добре ще
бъде (ще п-праня), яко отиди с триме-я, яко се кача па
-ррмБрд; || heim Witlbiwiah Hutle ег um 6—lcn ubg—chnil-
len при съревнованието той се прояви пай-добре, отбе-
лязи пяИ-БЦсокц постижения;|| ich dankt 6—icns благо¬
даря няИ-еьртетпо; || ich lasse sic brsltns
grüßen пращам й пяИ-еърдетнц поздрави; || ihr g—hi cs
Ь-trns тя се туиетБуБР отлично, блестящо, чудесно, е
мпого тобре;ф> w—nn das Eee—n um besten echмccCt, soll
nun uufhörtn престани др ядеш, когато ти е прй-еляgко
Bestand, d-e — 3cn Bestand des Staates g-iäheden,
bedrohen тяетррщрБям, тяпнрщБРм съществуването
пя тържае—ти, представям опреноет зя пейпото съ¬
ществуване;© von Bestund —11, Bestund hüben нещо
е трайно, трае, задържа ес;|| elwus ist ш^Т von B—tuna,
von langem, dau-rnaen Bestuna, Hui keinen Bestund не¬
що не е трайно, е осъдено ня загинаие, не продължава
дълго, е кояткотояйно, пе се задържа, пе трае, пе се
запазви дълго време, -рие късо време, е мимолетно,
преходно, разг. трае ден до пладне; || ibr Glück sollle
nicht lange Bestand haben щастието й бе кратко, крат¬
котрайно, мимолетно. не трая .дълоo;P> n1c1Te ist von
Bestand, niehTe hat B-tand пищо пи тоя свят не е нечио.
212 beständig
не трае иечпо, до бетконечноcт;ф der Bestand 3-r Kasse,
des Vermögens, elnir Lelranslalr, einte Bibliothek, eines
Waides, un Bücicr. an Vl—i, an Wae—n касовата пянич-
пост; пялитното имущество; численият състав ня едпо
учебно заведение (преподаватели и учители); броят пя
книгите ня една библиотека, библиотечният фонд.
основният що:; горският ропд; резерви. запаси от
книги, добитък, стоки; || 3-г Bestand der Geee1äfTe съ¬
стоянието ня работите, сделките; || 3en Bestund uuT1ch-
men, au/Tülltn инвентаризирам, правя опис, съставям
списък ни наличните стоки; попълним ипвептяра, запа¬
сите; || -Twas gthörl zum eisernen Bestand нещо принадле¬
жи към пеприкосноиения. железния запас, фонд, е дъл¬
бока резерва; || 3as Stück gelörl zum eisernen Bestand d—s
Spiilpluncs, zum k1uss1seh-n Bestand 3-r Litcrulur пиесата
принадлежи към поетояппид репертоар. към златния
фоит пи театър;, спада към класическите произведения,
към класическия фонд ни литературат;
beständig — ein— beständig- Größe постоянна, непро¬
менлива величина;© te isi sehe Ьteтänd1g той е по¬
стоянен човек, държи ня мнепие+о си. пе мепи тик;
лесно възгледите сщ^ das Glück isi nlcit beslä13ig
щ-стие-о е нетрайно, преходно, мимолетно, кра—ко;ф
dl— Pflun/r isi gegen Ш/е, Feost beständig растението
е устойчиво ня топлипи, ня студ. пе се влияе. пе се
поврежда от топлината, студа. е топлоустойчиво, сту-
доустойчиво
Bestandsaufnahme, 31— — eine BestandsaufnaHmc voe-
1chmtn. -macl-1 инвентаризирам, правя иниептари-
зяиия, опис, привеждам и известност
bestärken — lin in s—ln—m Irrtum, in s—lnie Meinung,
in seinem Urlcll bestärken подкрепям го, насърчавам
го, поощрявам го и заблудата му, мнението му;|| Зи¬
нат mich in m-in-м Vorhaben, Vorsatz, Slribin, Urteil
bestärkt това ме окуражи, ми даде силя, смелост* ку¬
раж пи изпълня намерението си. ме насърчи и наме¬
рението ми, и стремежа ми, затвърди преценката ми
bestätigen — ein Urteil, iln zum (als) Bürg—rмi1eT-a
h-eTäT1g-n потвърждавам присъда, избори му зи кме+;||
das b-ställgi- meinen Verdacht това потвърди. оправда
подозрението ми;© die Nachricht von srinrm Tode hes-
tällglc slcl вестта зи емьоттр му сс потвърди, излезе
истина, се оказа вярна, ие+ипр
Bestätigung, die — die Nachricht b—3urT noch der Be¬
stätigung вестта се нуждае още от потвърждение, тряб¬
ва да бъде потвърдена; || zur Bestätigung niekin кимвам
утвърдително, в знак ня съгласие; || Meine Befürchtun¬
gen fanden ihre Bestätigung опасенията ми се оправ¬
даха, потвърдиха, намериха своето оправдапие, по¬
твърждение
bestaunen — —111 Kenntnisse Ьtetaunt1 учудвам сс,
уgцБляБРМ се ня тпрпцятр му, възхищавам се, гледам
с учудване, възхищение. удивление ня тях; II ihn wie rin
Wu1dcal1cr bestaunen гледам ня него като па рядка
птица, пя рядко животно, рядък екземпляр, като пя
някакъв упикум
bestechen — ihn besleclin поткупвам го, дивим му
рушвет, подкуп; || slci (Akk.) 11^1 bestechen lassen пе
се подкупиам, неподкупен еъм;|| sich (Akk.) h-siecHcn
13—1 поткупвам се. вземам рушвет. подкуп. прода¬
жен съм; || sich (Акк.) durch das Äußere bisiiciin lassen
оставям се да ме подкупи външността, подкупиам се
от външността; || ег war nicht zu b-sTie1in той бе не¬
подкупен, с нищо пе можеше ти бъде подкупен, съ¬
блазнен; ф —in bislec1i13es Lächeln, Äußeres подкуп-
ващя усмивка, външност; външност, която подкупия;
|| von hestteiendea L11b—newüadigk11r, Freundlichkeit
s—in поткупващо любезен съм;|| dl— Sache hui etwas
Bisticiindis Tür mich работата има пещо поткупващо,
съблятнцтелпо зи мепе;© ein b-sioe1en-а Zeuge
(пот)kчпен свидетел
Bestechung, die — 3-r Bisteciung zugänglich —ш про¬
дажен, подкупен. достъпен зя рушвет, подкупен съм,
рушиетчия съм; || gcgin Bestechung ge/iit s—ln. непод¬
купен съм; || ihn w—gen aktivce. passiver Bestechung be-
stra/cn и—крзи—м го зя дяняне ня подкуп, рушвет. зя
опит да подкупи. да даде рушвет; наказвам го зи взе¬
мане, получаване ни рушвет, подкуп
bestehen — alles was beeTe1i, all— Bestilinaes исичко,
което съществува. всичко съществуващо, жцБо;|| be-
st—l—ndes Recht позитивно право; || —iwas kann nlcit
lange bisTelin пещо пе може п— просъществува, др
кара. да продължи. пи трие дълго, пи пребъде. да ви¬
рее поиече; Ц etwas bestell zu Rtcli пещо почива. съ¬
ществува ня законно основание. с право,' ими законно
основание пя съществуване; || ici kann ohne Fl-isci
nicli hesrel—n не мога ди живея без месо:|| etwas hleibt
bcsleien нещо остава, продължава да съществува, да
жш>ее;ф> SclönhtiT vtrgeii, Tugend b-sielt красотата
отлита, добродетелта пребъдва; хубост до пнядпи-
пя;© die besielinden Gisei/e съществуващите, дей¬
ствуващите закони;© das fünfzigjäHrlge Beet111n dee
Universitär петдесет'одишпото съществуване, пс+де-
сетготишният живот. юбилей пя университета, пет¬
десет години от неговото основаване;© Wuseer Ьeete1t
aus Wasserstoff und Sauerstoff нотата се състои от во¬
дород и кислород; || mein Einkommen 6—1-11 aus dem
Gehull allein доходът ми се състои само от трпнятятя.
пямам други доходи освен заплатата сц:|| du Ьtete1et
nur noch aus Arbeit за тебс пе съществува нищо друго
освен работата, знаеш само орботртр си, нищо друго;
емцеьльт ня съществуването, същността ня живота
ти е само орботртя;® das Leben bestell in Arbeit жи¬
вотът се състои и работи, труд;|| darin b—lcil eben
die Sache, die Kunsl, das Unglück тъкмо и тон; се съ¬
стои, лежи. се крие работата, същността, смисълът пя
OРботятя, пя изкуството, майсторията, майсторлъкът;
разг. там му е майката, и тон; е иркaтр;® auf —Гп-г
Meinung. auf seinem Kopfe, Wlli—n, Scieln besilien на¬
стоявам, пържи па мнението си, пе отстъпвам от мне¬
пие+о си, нретодБРм пя своето. упорствчням ня своето.
разг. ня иирта си, инатя сс;|| te btstchl auT deiner (d—lnc)
E1lTeanung той претояия зя твоето отстранение, оттег¬
ляне, ди бъдеш отс-рапеи, п— сс оттеглиш; || darauf
b—sltht ich пяетодирм. държа - непременно пя това;©
er hui in der Peü/ung. in tln—m Kampf, in ilner Ge/uhe
(gul) beslan3tn той издържа успешно изпитанието;
победи, излезе победител и борбата, изнесе борбата
по кр—Йнат; победя; справи се с опасността, преодоля
я успешно, устоя ни пея, победи, надви опасността,
мии; успешно премеждието; || ег bestand voe uns той
се показа достоен зи нас, устоя ня всички наши съ¬
мнения, изпитни, издържа исички пиши съмпепия, раз'
би всичките пи съмнения, задръжки, опясепия; || wie
soll ici voe ihm, vor s—inrn Augen 6-1-111 как, да се
явя, да се покажи пред пего, пред очите му, кяк ще
отговарям пред нето; || vor iim, vor ein—м Rie1rет, gegen
(wider) ihn. etwas Ь—ТсН—п показвам се дОстоен пред
нето; отговарям прсд съдия, оправдавам се пред него
зя денртр си; пе отстъпвам пред нето; устоявам ни
него, ня - нещо; || vor einer Kritik 6—Telen издържам,
отетодням достойно критика; ф mli elwus besleiin
помцпЯБрм, преживявам, прехоянвям се с нещо; II mil
Bäumen 6—1313—1 обграден, обрасъл, обкръжен, за¬
обиколен от двете страни, наоколо с дървета; ф —r
hal 3us Examen, die Prüfung glänzend. mil Glanz bes-
lunden той издържа блестящо изпита
bestehlen — iin im 1iwae, um «те teuersten Ho/T-
nung—n b—sr—llin открадвам му нещо, обирам го;
отнемам, разбивам най-съкроиепи+е му надежди, меч¬
ти, илюзии; || ihn knapp und Call b—et1111n обирам го
до стотинка, смъквам, вземам му и ризата от гърба,
събличам го 'о.
besteigen — einen Berg, das P/eed, die Stußi16ahn. dl—
Kanzel, den Thron 6-1-18—1 качвам се ня плапипа;
мятам се ня коня; качвам сс на трамвая, ня амвона,
възкачвам се ня престола. трона;) hum. den Pegasus
6-1-18—1 пося сс въз крилете ня въображението, пиша
поезия. стихове. поет съм
bestellen — —in Glas Biee, ein Uöte1zrмmer, eine Thtu-
l-ekaete. rinen Platz, —in Taxi, —in Buch histellen поръч¬
вам ня келнери чаша бира; ангажирам, съобщавам дя
ми запазят стая и сотен: поръчвам (ди ми запазят),
рп'ржцрям билет зи театър, място; изниквам по те¬
лефона +якеи: поръчвам (да ми доставят), изписвам
книги; || Talec11 Zeugen, Meuchelмöа3cа heslellin пред¬
ставям ряншцви свидетели; наемам убийци; || eine Zei¬
tung 6eeTe11tn абонирам се зи вестник;© umg. sic lut
sicb etwas htsr—ili тя е поръчала ня щъркела тя й допесе
бебе; ) etwas konni mir wlc hesieili нещо ми идва тък¬
мо навреме, наготово, сякаш съм го поръчал, искал,
като по поръчка;) ici hältc cs mle nicht h1se1r h1ei1I1bn
Können ти бях го искал тика, нямаше ди стапе по-доб¬
ре; по-добре от това пе можех и ди го желая;© dri
hat bcl nie nichis zu bestellen той пяма думат; пред
мене, не му минава думата пред мене, пе му пее пе¬
телът пред мене; map. пе ия^жси{| g—gen ihn hui er nie1Ts
zu h1eTe111n и сравнение c пето той - е пула, пе пред-
е-риняия нищо, пе може ди се състезава, ди се мери
с него. пе може да му каже добро утро; има доста
голямо несъответствие ня силите между двама—;; ни¬
що не може ди се постигпе срещу пето, пе може ди
сс оч-кв— някакъв резултат зи пето;|| 3u war nicli vl—l
mehr zu besitllen там нямаше кякио поиече да се пя-
пряви, ти се епяеи, исичко беше иече безполезно, на¬
празно, безпредметно, излищпо;ф e11 eTehi aus wi—
bestellt und т^Т ahgthö1T, s. abholen; || er machl nur
besiillie Arbeit той работи само по поръчка, изпълнява
само поръчки;© einin Bei—T, Grüße un iln. —inen Anzug
6-1-1111 предавам, доставям му писмо; изпращам,
предавам поздрави, поръчвам. зррьтБРМ ти му пре¬
даде поздрави. дя го поздрави; поръчвам си па шивача
костюм; || kann ich etwas (Tür dich) bestellen ти предам
ли, ди поръчам ли пещо, имаш ли някакви поръчка,
пи заръчаш, поръчаш пещо (дя ти свърши), та ми
възложиш някаква поръчка, ди ти свърша някаква
Oяботя;© ich hab— iln zu mir, uuf morgen nlllag, auT
nein Zlnm—r. in ein Cafl, Tür morgen übend, um (uuT,
für. zu) 15 Uhr 6—1—111 поръчах му ти дойде при мене,
утре предобед, извиках го и етрдтр си, определих му
среща, ди сс срещнем в слядкяопцця, за 15 трср;© ibn
zum Vormund, zun Verwalter bestellen пртпртРБРМ, по¬
ставям. определям го зя опекуи, зя чпоРнц■т'eл;© aus
Land. 3en Acker 61eleII1n обработвам, засяи-м земята,
пивата; Ц die Küche bestellen грижа се зя кухнята. за¬
веждам кухнята; || den Tisch bestellin нареждам. елргрм
мисата; || eint mager beeTeI1T1 TuT—I бедня, ецоомршкр
трапеза; || —щ - Haus bestellen подреждам къщата, ра¬
ботите си. преди да умря; давим последните си раз¬
пореждания, появя завещанието си;© meine Sache ist
uu/e hesie 6-1-111 р-бот-ти ми е и ред, оп.е. съм си
bestimmt- 213
кошницата; опекъл съм си ояботятя;© es ist scileclt
um ihn (mit iim). damit. um unsre— Säcie bestellt ра¬
ботите му ся тне, разг. спукана му е работата; загу¬
бена работа е това. р-бота-р пи пе върви. пищо ням;
ди излезе от тая работа, няма да я бъде (тая работа);' ||
es isi gut durum heslelir р-ботата върви добре. ще я
бъде; || cs ist so durum heslilil работата, въпросът стои
така
Bestellung, die — —in— Bestellung an lin аuer1c1te1
изпълнявам, предявим му поръчка)] iim —in— Bestel¬
lung uuftragen възлагам му поръчка; поръчвам му;)
—in— Bestellung Machen, au/g—hin правя, давам поръчка,
поръчвам; .|| nur auf Bestellung arbeiten работя само по
поръчка
bestialisch — b—eтialisei 61rаunCen sein папи. съм се
като скот. животно, свиня, зверски; безпаметно пиян
съм:|| lin h—siia1ise1 ermöаaen убивам го по пай-звер-
ски начип. зверски
Bestie, die — slr ist eine ^61 in Mtnseiengestа1t тя
с чудовище и човешки образ; || sic verwandelte sicH in
eine wild—, ' riißina— ^6— тя се превърна иъи фурия.
и див звяр, бе кято озверепа
h1erimm1n — lin zu etwas. zu einem BeeuT, zu einte
LauTbuln, Tür den Kuu/nan1sstand h—ilmmen опреде¬
лям, nреgпязнятяирм го зя пещо, зя професия. по¬
прище, занятие, кариера, търговец, разг. глася го. тък¬
мя го. готвя го тя стапе търговец; || ihn zu seinem Ver-
lаtler, Nachfolger heel1mм—n определям. нятнртриям 'о
зи свой заместник, приемник; || das ist nicht fremden
Augcn beeT1мшT тон; пе с преднязначено за чужди
очи;© zu eiwas Höherem, Beseет1ш. zu großen Dingen
hcstimmt s—in предопределен съм, роден съм за пещо
по-добро. за нсщо голямо, зи велики деля, подвизи.
зи големи пещя; || er isi vom Schicksal, von dee Nalue,
von 3ег Vorsehung dazu bestimmt предопределен. при¬
зван. избран е от съдбата, природата, провидението
зи тови;© niemand kann Mich dazu hisiimmin, das uuf-
zugrhrn пикой пе може, пе е и състояние дя ме накара.
ди ми повлияе пя се откажи от това;|| er läßt slci lilchi
zu elwus htslimmin леспо се увещава. скланя, претум-
ия, разг. кандардисия дя п-прави пещо;© tin—n Tag,
rine Zell, eln—n Orl. eini Siundc bestimmen определям,
пязпртяирм, фиксирам, пяеротвям тен. иреме, място.
чяе: || zur hesTlmmten Zeil и определеното. уречепо+о,
прзнятеното, насроченото иреме; || das G1eehick Hui es
so bestimmt съдбата е отредила така, тик; е било пи¬
сано, предопределено от съдбата; || ihr Schicksal ist
noch nicli bestimmt съдбата й още не е рещена;© die
Farbe bestimmen определям цветя; обявявам коз (при
игра на карти); || —ine Pflan/e, ein Gestein. einen Stoff
besilmmen систематизирам растение, класифицирам
минерал. япрлизцррм вещество;© 3as Gesicht dtr
Epoche bestimmen определям, характеризирам лика,
образи ня епохата. нейния характер, облик, придавам
й хяряктерен облик;© —in b1ei1mм1naes Merkmal ха¬
рактерен, отличителен, съществен белег. признак
bestimmt, s. auch bestimmen — kein— b—sTlnmle Mei¬
nung darüber hub—n нямам точно определено, яспо
очертано, категорично мнение по въпроса; || niemand
weiß etwas Bestimmtes darüber никой пе зпае нищо
по-определепо, положително, сигурно зя тови, по тоя
иъпрос; ф er isi seir bestimmt in s—in—m Urteil, in sein—m
Au/lreten, Trili besilmmi auf той е решителен. поло¬
жителен, категоричен и преценката си, се държи мпого
уверено, се носи свободно. изстъпи; се решително; ||
214 Bestimmtheit
er weigerte slci 6—^^, das zu lun той отказва ре¬
шително. без всякакво колебание, категорично та го
няпояии: || eiwas heeTiммT ahtib1in отхвърлям реши¬
телно нещо; || ich kann es nicli b—silmmi sagen, btlaup¬
ien пе мога ти кажа, ди твърдя положително, сигур¬
но, със сигурност, положителност, категорично това,
Иямам пълпя увереност, пе съм напълно уверен, си¬
гурен, положителен в тоия;|| ег wird besiimmi Heule
kommen той ще дойде сигурно, положително, непре¬
менно дпес; сигурен, положителен, убеден съм, че ще
дойде дпес; || bestimmt antworten отговарям положи¬
телно, утвърдително;© ihm besllmMi mtine Meinung
sagen казвам му без всякакво колебание, прикритие,
ний-недиуемислепо (ний-безцеремоипо), честно и по¬
чтено, честно и открито мнепието си, давам му да
разбере кякио мисля зя нето, разг. пе му цепя басма,
пе си поплювам, пе се церемоня много с него
Bestimmtheit, 31— — mit (ailie) Bestimmtheit поло¬
жително. c положителност, c пълня сигурност, без
всякакво колебание, няИ-кятетооично, най-реши+ел-
но;|| nicli mit BestiMmileli нямам пънпя увереност,
сигурност. положителност, не съм напълпо уверен,
убедеп, сигурен, пе мога да твърдя. че е точпо така,
непремеппо така
Bestimmung, die — nähert Bestimmungen über etwas
(Akk.) geben. trifTin дявам, правя по-тотни, по-под¬
робни. по-изчерпятелпи разпореждания, нареждания
зя пещо: || eine Bestimmung einlalien спазвам нареж¬
дане, предписание, пос+япоиление ня закона)) nach
den gillenaen Bestimmungen според действуващите за¬
кони. разпоредби, разпореждания; || das ^1^—11 ent¬
hielt folgende Bestimmungen завещанието съдържаше
следните клаузи, оязпорежтяния;ф Bestimmung B—rlln
местоназначение, предпятпячение Берлин; ф eine hö-
lere Bestimmung по-висше прсдпязпичепие, предоп¬
ределение; || in elwus (D.) seine Bestimmung finaen на¬
мирам, откривам, виждам и пещо жизненото- си пред-
нятпячепие, смисъла ня живота си, призванието ец;||
dl— Bestimmung zu HöhereM Haben предопределен, при¬
зван съм зи нещо поиече, по-добро; || cs wae e—ine Be¬
stimmung, so frühzeitig zu siirhen беше му съдено, пи¬
сано, отредено (от съдбата) да умре толкова ряно;||
s—in— Bestimmung verfehlen сбъркаим, сбъркал съм при-
тияпието си; «ф» nicils ist Zufall, alles ist Bestimmung
нищо пе е случайно, исичко е съдба, предопределе-
ние;ф —ine adv-ehlal- Bestimmung обстоятелствено по-
дспепие, определение;ф um dir Bestimmung 3-г Stunde
bltlen моля дя ми се определи час, иреме
Bestimmungsort, der — an den Bestimmungsort gelan¬
gen стигам ня меетопязнячепието ец: || iln zu —11^
PesttmmunдeoаT hrlngen тякроням, отвеждам го ня мес-
тонязнячението му .
Bestimmungsrecht, das — 3u hast kein Bestimmungs-
rte1t über mich пямаш прано ди сс разпореждаш с
мене, ти ми зяповятвящ, разг. ди ми комяпдчияш
bestrafen — ihn eireng, exemplarisch h-strafen пякят-
ним го строго. зи назидание. зя пример на другите,
пя сплаша другите; || ihn mit dem Tode, mit G1Tängn1e.
mit Schlägen, Tür seine Unlut, für s—ln Ver6aee1en he-
sira/en пякртврм го със смърт, със затвор, с бой. зарити
постъпката, злодеянието, престъплението му;|| er ist
schon genug bestraft и без това е исче достатъчно пя-
кятяп;«. jeder Unfug bestraft slci e1lbet всяко бетчцп-
стио, беззаконие се паказви само
bestreiten — 31— Richtigkeit einer Behauptung, ihm 3us
Recit b—eire1i1n оспорвам право+ат; ня твърдение,
правото му; || das beetrc1TeT niemand товр никой пе
оспорва; ф dies— Frage wird noch ee1r Ь^гГтТсп този
въпрос е много оспорван, водят се още разисквания,
води се. съществува още спор за нето, въпросът е още
дискусионен .
bestreiten — dl— Kosten Ь^г-ГТ-п нося, понасям, тег¬
ля, посрещам, плащам разноските; || sl— hcslae1T—T ihren
Unterhalt durch Stunaengeben тя изкарва хляба си.
покрива разноските по издръжката си с даване пя
частни уроци; || ici hceir11rc äli—in, aus метет Tuee1e
3cn Haushalt издържам сам домакинството, плащам
от собствения си джоб разпоски+е по домакинството;
ф das Cann ici allein nichi bcsTreiten не мог; да сс
справя сам с тона, ти изнеса сям това пи моя гръб,
пя моите плещи; || die UnTcrhalTung, das Programm
bestreiten поддържам сям разговора, трпцмяирм из
гостите; изнасям сам трбрнр, програми ня плещите си
bestricken — ihn b1eTricktn обайнам, омагьосвам,
пленяням го, омотивим го в мрежите си. съблазнявам,
прелъстявам, заплитам го; разг. завъртяи-м му '.;-
вита, подлудявам го; ф von bcstrick-naer Anmut sein
плепитення, обайваща, очарователна, обайващо пре¬
лестна съм
bestürmen — eine Ftelu1g bestürmen щурмувам, пи-
п—дим крепост; ф sl— mit Fragen, Bitten, mit seiner Licht
beelüамen обсипвам, отрупвам, засипвам, бомб-рпи-
оим, атакувам я с въпроси, молби; преследвам я не¬
прекъснато, дотягам, посаждам й с любовните си при-
зпапия; || man - bestürmte slr. noch zu bleiben молеха я
няИ-няе+ойчиио ти остане още; ф Erinnerungen, Zwei¬
fel. GeTülli bestürmten iln рой, рояк спомени нахлуха
в душа—а му; съмнения изпълниха душата му; бурни
чувства го овляддхя, вълнуваха .
bestürzen — üb—r etwas (Акк.), weg—n —iwus hcetürzT
sein смутен съм, изгуби. съм ума и дума, уплящеп
съм от, зя нещо, не съм ня себе си от уплаха, тревога,
смущение; || 31— Nachricht bestürzte mich вестта ме
порази, ме хвърли и дълбока тревога, ме обезпокои,
смути, предизвика (дълбок) смут и душата ми, ме
елиея,- стъписа; || ici wae über iHren To3 ganz bestürzi
бях дълбоко порязеп, потресен, изненадан, сму+еп от
смъртта й; || das hal mich ganz bestürzt gemacht -овя
ме смути, обърка, слиса дълбоко, просто пе бях па
себе си от това, бях загуби. и умя, и дума; || bestürzt
uusseltn, 3ueTe1en изглеждам смутен, слисан, смаян,
изумен, изплашен, стъписан, стоя като и+рещеп, по¬
рязеп, като ударен и 'лавата, сякаш съм падпал от
круша; като и небрано лозе съм
Bestürzung, die — in Bestürzung girulen изпадам в
смущение, смут, обърквам сс, енисиям сс, емяйиям се;
|| ihn in Bestürzung vетeerz1n внасям смут, уnняся, тре¬
вога, смущение и душата му, обърквам го, хвърлям
го и тревога. смущение, разтревожвам го, пакарвам
го пя загуби и умя, и дума; || uuT allen Gesichtern zeigte
(такТс, spiegelte) sich Bestürzung върху лицата ня всич¬
ки се изписа, бе изписано голямо, безкрайно смуще¬
ние, елцсияпе, смайване. изумление, страх, уплаха,
изненада; всички бяха кято изумени, втрещени от из-
иеи—та, уплаха, смущепие; || ici ließ mle nicils von
тетет Bestürzung, ici ließ nie m—lne Bestürzung nicht
а1метк11 скрих, не издадох, пе дадох да се забележи
смущението, смайването, слиса-пето, уплахата, тре¬
вогата ми; || ici labt mich von meiner ersten Bestürzung
crholi бях се съвзел, поокопитил исче от първата из¬
ненада, уплаха, от първото смайване, смушение: || cs
hетaec1le allgemeine Bestürzung владееше общо сму¬
щение, снисияпе. изумление, исички бяха смутени,
объркани: || zu meiner größten Bestürzung за моя пий-
'отдмя изпен-да, зя мое пай-голямо учудване, изум¬
ление. удивление
Besuch, der — ihm, hri ihm einen Beeuei machen правя
му посещение, посещавам го, отивам му пи гости; ||
1Нш —inen Beeue1 abslallen правя му (орцицяння) ви¬
зита. посещение; || umg. Beese1 scHlchen отивам па
'оети, правя посещение; || einen Besuch trwiaern връ¬
щам визитата. посещението; || ihn mli —щст Besuch
überfallen изтърсвам му сс пепядейно ня 'остц; || e—1n—
Besuche 1inei1111n преставам да го посещавам. ди му
ходя пя гости, преустановявам посещенията си; || auT
so linen iolcn Besuch war ici nicht vorbereitet пе бях
подготвен зя такъв висок гост, зя такива високи гости;
|| e1inen Beeuc1 Tür den näcislen Sonntag unmiiaen, an-
Cünaigen предизвестявам, съобщавам му, чс ще му
отида пя гости, чс ще го посетя и петенд; || i—ld—r muß
ici nnseа1n Beeue1 füe Sonntag ubsagen за съжаление
пяма ди мога ди дойда в неделя пя гости у вас. както
бях обещал; ф auf, zu B—eue1 gelen отивам ни гости;
|| —r wae bci mle zu Besuch той ми беше ня гое+ц: || ici
erwarte BesucH чакам посещение, тостц; || ein Besuch
platzt— uns ins Haus иттъоеихр пи сс ненадейно гостц:
|| 3ee Besuch kam mie ung—l—g—n съвсем пс бях зя гости,
пе ми беше до гости, гостите дойдоха и неподходящо
време. пе навреме, пс ми бяха приятни; ф Besuch,
haben. beCömm1n имам гости, идват ми (ни) гости;
войн, полазили ся ме въшки; || m—ln Beeuc1 isi Tori,
äЬgtаeist гостите ми си отидоха; гостът ми замина
besuchen — ihn uuT einen Sprung, kurz besuchen по¬
сещавам го зя малко; отскачам, отбивам сс зи малко,
зя едиа секунда, зя дне-три минути при пего; || 6е-
euci1n Sir uns doch einmal елате пи ни 'ост някой
път; || die Scluli, die Universität. die KircHe Ьesue1en
ученик съм. уча в училище; посещ-и-м университета,
следвам в чпииереитети: ходя ня черкви; ф das Titarer
war schlecht h1eue1i театърът бе посстеп зле, лошо
нямаше публика, мпого посетители
Besucher, der - ' —in ständigie Besucher von Kon/criin
—ш пос+оянеп посетител съм ни концерти; редовно
посещавам концерти, ходя ня концерти, нс изпускам
концерт
besudeln — von oben his unlen besudeli sein изцапан,
оплескап. окалян, омяияп, омазан съм от горе до по-
лч; || —Гп— Hände (mit unschuldigem Blul) Ь—sudein оцяп-
вам, омърсявам, оекиерндиям, опетндиям ръцете си
(с псиинни кръв); || s—in—n Namen, —111 Ehre 6eeudeln
окалям, опет-пянам, оскиерндиям името му. честта му,
опозорявам го; - wrr Peci angrilfl, besudeli sici пе
хвърляй камък и рядка кал, ще те опръска; трьтпи с
муха да те изведе ня бунище (смет. .боклук)
betätigen - die Ba—шee betätigen nоетяндм в действие
спирачката; удрям спирачката; ф eine Id—e, seine Ge¬
sinnung, sein Inttreese betätigen превръщам идея, убеж¬
дението си и дело. в тействитенноет; проявявам, по¬
казвам, доказвам интерес ня дело, и действителност;
ф eieH (Akk.) bei etwas, an 1lvae (D.) b—lälig—n вземам
участие, участвувам в пещо. работя, попвитявям сс.
проявявам се и някаква област, и нещо; || e1e1 (Akk.)
politlscH, literarisch. im ö/Tiniilciin Lrbrn betätigen за¬
нимавам сс c политика, литература. c обществена ра¬
бота, вземам участие и обществения. nоли+цтеекид
живот, развивам политическа, литературна. общес¬
твена дейност. политик, литератор, общественик съм
Betätigungsfeld, das - - etwas bleiet —in 1o1nendee. e—1-
cirs Betätigungsfiia пещо предлага благодарно, богато
поле зя р-бота, зя дейност
betäuben — ihn örllie1, durch Narkose betäuben упоя-
Betonung 215
нам го локално, c местни упойка. с наркоза; || der
Schlag auT den KopT b—täublc iln ударът по 'лие-ти
го зашемети, замая, го лиши от съзнание, свяст; ф
ici eucie ' mein Gewissen, Meinin Schmerz durch etwas
(durcl Arbeit) zu betäuben мъча се. опитвам се да за¬
глуша 'ласа ня съвестта си с пещо. ди памаля, притъпя
остротата пя болката (скръбта. мъката си) с нещо, да
се разсея. дя се отвлека с орботр, т— удавя мъката си
и работа, търся забрана, спасение в ояботятя; || ici
betäube meine Zweifel. meinen Kummer потискам съ¬
мненията, страховете си, мъкятя си; ф ici betäubt
mich mit Arbeit гледам, мъча се, опитвам се да сс
разсея, отвлека с работи, търся забрани, спясепие и
работата, да удавя мъката си в работа, ди я заглуша
с работа; ф ein ЬtTäuЬtndea Lärm оглушителен шум;
|| —in beTäu6in3er Dufl упоителен, упойващ. замайващ
аромат; || betäubende Miil—1 наркотични, упояващи
средства. упойки, наркотици
beteiligen - lin am Gewinn beteiligen давим му дял
от печалбата; || ich hetelllgc mici am Spi—I. am Ausflug,
am (brlm) WeTTbiwirh, an einem Geschäft, am Gespräci
вземам участие, участвувам и и'оя-я, в излета, в съ¬
ревнованието, в сделка, и разговора; ф er ist am Ge¬
winn btr—illgt той утяе+иуия, има дял в печалбата. по¬
лучава процент от печалбата
Beteiligung, die — Beteiligung am Gewinn участие в
печалбата; || mit siaalllchir Beteiligung c чтяетие ня
държавата като сътружничка, с държавно кяпитaто-
вложенис; || шТ-г großer Bet—lligung 3er Siudenlen при
голямо участие ня с+утен+с+ио+о, при жии интерес,
живо участие, голямо стечепие ня студентите; ||
schwache Beteiligung finden намирам слаб отзвук. съ¬
буждам слаб иптерес, пс намирам отзвук; U hei ge¬
nügender Bet—lligung wird Ermäßigung gewährt при до-
е+ртътно ччяетпици (желаещи) се приви п-миление
(отстъпка)
beten — zu Goll, um Regln. um Frieden, um ein
Wunder belin моля се ня бога, зя дъжд (та зявянц
дъжд), моля се да стане чудо; || bei— für mici моли
се зя мепе; || laßt uns belen да се помолим ня бога;
|| 3as Vaicauneea, den Rosenkranz helen чета, прочитам
Отче наш, чета молитня по зърната ня броениия+я:
-ф> bell und arbeite бог дива, но в кошара пе вкарва;
помогпи си сям, зя ти ти помогне бог; лозето пе ще
молитня, а мотика; нищо пе пада готово от пебе+о:
мотика молите; пе цеka; <$> Nol leiel beiin пуждя врат
превива
beteuern — ici beiluire /—1ealie1 meine Unee1uld уве¬
рявам, кълня се (няй-тържестиепо), разг. кълни сс, печа
сс. чс съм певипеп; || ici biTeuire iim meine Liehe кълня
му се. че го обичам, уверявам го в любовта ец: || sl—
b1TcueaT1 unter Tränen, 3aß sie es nicht getan Hätte със
сълзи ня очи тя уверяваше, че не е извършила тон;
betonen — das Wort wird auT d-e /weiten Silbe belonl
думата носи ударение върху (на) втората сричка; ||
b-ionlc Silhi сричка с ут-репис, ударени сричка; Ф
etwas betonen изговарям нещо с ударение. акцент. под¬
чертано, -с натъртване; наблягам ня пещо; сля'ям
гняиното ударение, 'няннятя тежест ня него, изтък¬
вам, подчертяиям го; || ici möchte betonen, 3aß... искам
ти подчертая, да наблегна върху обстоятелството,
че...; || b-tonl 1öTIie1 sein подчертано учтив съм
Betonung, die — 1-3— Wort mit Betonung spa1e1e1
изговарям всяка пума c ударение (акцент, натъртване),
наблягам ня всяка дума, натъртвам всяка дума
216 betören
betören — iln durch, mit etwas betören обайвим, съ-
бтртпяиям. тямрйнрм му главата. вземам му умя, акъ¬
ли с нещо, пркяовям го пя си загуби умя по мене; ||
slr hat lin ganz betört тя го заслепи. подлуди, съвсем
му взе умя, акъла. пакара 'о да се побърка по пея,
завъртя му гняиятя; || er lut eiei vom G-13 h—lören
13—1 той се понъгя. повлече по парите, сс съблазни
от парите. се остави парите ди го съблазнят. да му
замият гл-Б-та; || ici lasse mici nichi beTören пикой
пе може да ме съблазни. ди ми завърти гливи+а, дя
ме подлуди, ди ме нркроя дя си загубя умя, да се
побъркам
Betracht, 3-г — —iwas in Betracht zlehin. nehmen взе¬
мам нещо под съображение. ипимяпие. пред вид. разг.
турям го в сметката; разглеждам, преценявам го кито
възможност; || etwas kommt in Betracht може да стана
въпрос, думи зя нещо, може да се разисква зя пего.
влиза в съображение, разг. в сметката; || er kommt als
Kandidat, als Täler nichi in Betracht кандидатурата му
пяма дя бъде взета пот съображение, пот внимание,
нс подлежи ня разискване, разглеждане, пе може да
става дума, въпрос зя иазпичаиапе+о му пя тия служ¬
ба. той няма да бъде назначен, избран; пе може да
стана дума, че той е престъпникът, злосторникът; въп
от съмнение е. пе подлежи пя ' съмнение, чс той не е
престъпникът, злосторникът, -че пе той е извършил
тови; || eiwas außer Betracht lässcn оставям нсщо без
внимание, пс го вземам в съображение, под иниминие.
разг. оставям го въп от сметката; || in Betracht e—in—e
Aliers пред вид, с оглед ня възрастта му, кято се имя
пред вид, кято се вземе пред вит, под ипимяпие. под
съображение възрастта му
betrachten — die Nuiue, ein Bild. den Mond hclracittn
наблюдавам, разглеждам. съзерцавам природата, кар¬
тини, месеца; || ihn von oben bis unien betracHten из¬
глеждам го, измервам го (с поглед) от горе до долу;
|| iin mißTrau1ee1, verwunaerl, verstoHlen, von der Seit—
6tlаueilen гледам го недоверчиво, c недоверие, учу¬
дено, с учудване, удивление, скрито. скришом, с край-
чеца пя окото си; || lin aus 3-r Näht, mit Kennermiene,
bri Licht betrachten разглеждам го отблизо. c изра¬
жение ня познавач, пя светло; ф -iwas poI1iieci, von
allen S—iten betrachten разглеждам пещо от полити¬
ческа гледна точки; обсъждам, разглеждам. преценя¬
вам. претеглям го от всички страни; || 31— politisch—
Lagt b-tracHtcn разглеждам, обсъждам, преценявам
политическото положение; || w—nn man die Angelegen¬
heil näler, genauer beTrachtet, ergibt slci daraus folgen¬
des яко разгледаме, обсъдим въпроса по-отблизо, по-
обстойно. то сс стига до следния резултат, до след¬
ното заключение, можем ти стигнем до заключението,
че...; || genau betrachTel погледнато, разгледано. пре¬
ценено точно; ф ici htTaachTe ihn als meinen Freund,
Feind гледам ня него кято пя приятел, кято пя враг,
смятам, считам го зи приятел. зи враг; || ich betraciTe
es als meine Pflicht гледам ня тон; кято ня свой дълг,
свое задължение, считам, смятам го зя свой дълг,
схващам го кято свое задължение; ф er heTraciTlie
e1e1 als mein(en) Fetund той се считаше, мислеше за
моЙ приятел, тоброженятел: ф sli bttrachitle sicb im
Spiegel тя сс огледа и огледалото
beträchtlich — eine beTrächtlich— Summt значителна,
тоста голям;, немалка сума; || um ein beTräehl1icies
значително
Betrachtung, die — in dl— Betrachtung eines Bliais ver-
eunken потънал, чнсесп и съзерцание. разглеждане ня
кяртинятя; || bei aufmerksamer Betrachtung при внш-
мя+етпо вглеждане, наблюдение; ф Betrachtungen
über —iwas (Akk.) anele111n размишлявам пад. върху
пещо. отдавам се ня рятмищлепия, размисъл върху
нещо; IJ seinen Betrue1Tungcn naclHäng—n потьнян съм,
ЧпCееп съм, забранил съм се в оaтмиеън, размишле¬
ния, потънал съм в мислите си. замислил съм се дъл¬
боко; || ibn aus einir Betrachtung auTecieuc11n стреснам
го от мислите му; || bei nälerer, genauerie Betrachtung
des Tiemas stellt— —s sich heraus. daß... trgah sicb, daß...
при по-подробно, по-точно разглеждане ня темата,
вникване и темата се оказа. че...
Betrag, der — ihm den vollen Betrag aus/aiien lassen
нареждам ти му сс изплати, брои цялата сума; || —in—
Rechnung 1ш. Betrag, über —inen Betrag von 100 Mark
сметка ня сума. в размер (пя) 100 марки. възлизаща
ня сто марки
betragen — die Rechnung beträgt 100 Mark сметката
възлиза ня 100 марки, е пя сума 100 марки; ф sici
(Akk.) gut, uniöllicH g—g—n iln belragen пося сс. държа
се добрс, неучтиво към пето
Betragen, das — ein gutes. anständiges Betragen добро.
прилично държане, о+пясяпе; || er hal rin Betragen wir
ein Fligil, lat ein Trecles Betragen той сс държи, носи
невъзпитано, кято уличник, имя пясянпо тържапе; Ц
der Schüler hal in Betragen eine Eine, —ine sc1leeit1 Zen-
eua ученикът има отличен по поведение, има примерно
поведение, поведение дие, памалепо поведение; ф —11
Betrugen läßt zu wünscHcn ührlg поведението. държа¬
нето му пе е блестящо, както трябва. е крайно пе-
зяTовонитенно, далече пе тртоиолдня изискияния+я,
пе може пи се смята зя добро, примерно. той няма
държане. пе сс държи както трябва; || —e ist —in M—nsci
mit (von) gutem Betragen той е човек c добри обноски.
маниери, c добро държане, поведение
betrauen — ihn mii elnee Au/gahe betrauen и—тонар-
ням го със задача, мисия, иъзля'—м му. поверявам му
задача. мисия; || er ist mii einem Holen Amte. mit dir
Verwaltung аГе— Gui—s, mit der Führung 3ee G—ee1äfie
betraut нему с поверена висока служба; натовариха го
с, иъзложепо му е управлението пя това имение; ня-
товареи е с, поверено му е ръководството ня работите,
сделките
betrauern — —intn Toten, den Tod t1n1e Freundte uuls
tli/sr— b-traucrn скърбя дълбоко зя покойник, зя
смъртта ня приятел, оплаквам дълбоко мъртвец. по¬
койния си приятел, смъртта, з-губат- пя приятеля си,
жалея дълбоко за нето; || ich bcirautrt sein Los оплак¬
вам съдбата му, участта му .
Betreff, der, betrefffs) — in diesem Bite—//. in btlr—ff
ai—ser Angeitgcnlelr по поиод, иъи връзка c това,
относно, досежно това; що сс отпася до това
betreffen — das btielT/l mici пГ^Т, heirlffl mici aufs
lleistc тона пе ме засяга, пе сс отпася до мепе, пе ме
интересува; тови ме засяга дълбоко, до дъното пи
тушит; ми; || was mici, 3ies bclrlT/i, so... що се отнася
до мене, до тоия,...: ф sicb (Akk.) an die hilr—fTCna—
Instanz wend—n обръщам сс към съответната, въпросна¬
та. компетептнятя инстанция, иняст: || die heirifTenai
Person въпросното, съответното лице. въпросната
личност, нцието, зи което става дума, иъпрос; || 1т
btlrefftnain Augenblick в дадения, съответния миг,
момеит; ф ein gаoß1e Unglück hal ibn bilrofTen сполетя
го. постигна го голямо пещястие, зло. голяма бедя,
постоятя, изпати мпого; || er wurde von —inim Schlag¬
anfall bclrofT—n той получи апоплектичен удар; |j von
—Twas betroffen, nlibeirofTen —ш засегнат съм пеприят-
но. изнепадап съм. чувствувам се пирапеп. обиден от
нещо. пещо зяедтя и мене; -ф übte eTwas (Akk.) betroffen
s—in поразен. енцсяп. изумен съм нещо; || hereo/Ten
si—Hen, hl—ib—n. da11nsciauen, schweigen стоя неприятно
засегнат. застивам, оставим като втрещеп, стъписан
разг. ерщиеиям сс. втрещявам се, като удареп от гръм,
кято гръмнат. изумен съм, гледам, сбъркаим се, обър¬
квам сс. елиеирм се; трмънтяврм обаден.
засегнат. неприятно изненадан; || ein— betroffen- Ml—nc.
ein bttrofTtnee Gesicit machen ня лицето ми се изписва
неприятна изпепада, елисияне, смайване, изумление,
лицето ми изразява снисияне, смайване, неприятна
изненада. стьпиеияне: приня обидена физиономия; ||
lin b-lro/Ten anblicken. anstarrcn гледам го с+ъписип,
слис-п, смаяи, изумен, смутепо, объркано, с опулени
от . емрйвяпе очи, пеприя+по тяее'нят, изнепадап.
и+репчено; впивам учуден поглед и пего: ф lin hei
ciwas. üb—r etwas (Z>), auf fr1seier Tut b—ieeTfen хващам,
сварвам. разг. сб-риам. спипвам, изненадвам го пя
местопрестъплението
betreiben — -iwas, —in—n Hundtl, ein Handwerk, eine
Angelegenheit. —Гп— Sache betreiben трнцмявям се. тър¬
гувам c пещо. въртя, рртвъотрм търговия; упражня¬
вам, практикувам запият; подтиквам, придвижвам.
ускорявам работа, грижа се. зрндтям зя нейното за¬
вършване. тичам по уреждането й, по дело и съда;
|| el/rig Sludl—n hetreihtn проучвам, изследвам усърдно.
правя изследвания, проучвания с голямо старание,
усърдие върху пещо; || seine Reis— trnstha/l betreiben
настоявам сериозно, епергичпо, зи тямиприяпе+о му,
ди замине; || er betreibt es Taktlos. mit Takl, schlau.
raffiniert тоЙ я кара, действува грубо, без такт. по¬
стъпва петактично. тактично, хитро, рафинирано.
умее дя си опсче р-бот-та, да си оплете кошницата;
|| er hat di— Heirat gae zu eehr b-tri-hcn бързаше много
c женитбата. разг. даваше много зор сватбата да се
състои. ди стане колкото сс може по-бързо; ф etwas
auf ihr Betreiben lin lun правя пещо по нейно пистоя-
иапе, по пеип подтик; ф di— Strecke wird elekтaisch
h-reitb-n линията е електрифицирана. по тая линия
влаковете се движат с електричество
betreten — das Zimmer belerren инитрм и стаята; || das
Land, die Büinr hetrettn елцтрм, стъпвам пи сушата;
излизам. явявам се ня сцената; етрирм актьор. отдавам
се ня артистични дейност; || —in— Laufbahn
h-rr-ttn отдавам се пи професия, кариера, трняиям
nрорееия: || auf dee einmal btlrett1tn Bahn ' fortgcHen
продължавам да вървя, да се движи по иедпаж поетия
път; || den R1e1iew1g hctreren тръгвам, разправям сс
по съдебен, правен ред, обръщам се към съда; || ici
werde s—ln Huus. s—lne Schwelle nicht mtbr htteritn пяма
да стъпя. разг. ди nоцпярд вече и къщата му. в доми
му, да прекрачи, да пристъпя праг; пя къщата му;
кракът ми пяма ди стъпи иече у тях, там; || du b—trirtel
mir nichi mebe mein— ScHwellt ди пе си прцпяоил вече
и томи ми, кракът ти ди пе стъпи иече тук, ди пе си
прекрачил исче поятр ня къщата ми; ф damit beTreten
wie —in Gehlct, aas... c тови прнлитяме и една област.
която...; ф das Beteilen dee Gleise verholen премина¬
ването пя релсите (през райони ня гар-та) е забранено;
|| das P1trei1n 3er Rasenfläche isi verboTcn ходенето по
тревата е забранено; пе гази тревата; ф ein 6ttretenea
W—g отъпкан път; | ein viel Ьс!.---!-. Weg оживен път
betreten — über eiwas (Akk.), über —int Nachricht,
seine Bemerkungen bilreten sein смутеп. засетият. не¬
приятно изненидан съм, мъчително засегнат съм от
пещо, ядосвам се ни себе си зя нещо; една вест ме
хвърля и смут. ме засяга мъчително; бележките му ме
Betrieb 217
карат ди се смущавам, дя се ядосвам, дя сс чувствувам
виновен, ме засягат мъчително. пеприя+по: || —in he-
raitinis Gesicht macicn ни лицето ми сс изписва сму¬
щение. неприятни изпената, приемам смутепо изра¬
жение; || es herrschie beracr-nts Schweigen владееше
мъчително. тягостно мълчание; || heieiten drein¬
schauen. vor slcl Hinblicken гледам смутепо. виповпо, -
като ученик. ня когото си се скарали. ни когото си
направили забележка, гледам пред себе си виповпо,
емчтепо: || Ь-Тг-Г-п zue Siir— . htick—n гледам смутепо
встрани, избягвам ди срещна погледа му. срам ме е.
неудобно ми с дя го погледна в очите. ди срещна
погледи му
betreuen — lin betreuen грижа се зя пето. гледам,
обслужвам го; поемам грижата за пето, вземам го
под своите грижи, приютявам го пот своето крило;
|| 3ee vom Verlag betreule Dlchtee поетът. когото из-
дртелстното е приютило, приело под своето крило.
чиито книги издателството -издави, за издяияпе+о пя
чиито книги издателството носи грижата; || ee Hai all—
Angeligeni—ir—n zu btte-uin пя пего е поверено уреж¬
дането ни всички работи. той е патои-рсп с грижата
зи уреждането им
Betreuung. die — die ärztlich— Betreuung лекарските
грижи; || die kulturelle Betreuung der Gäste културните
развлечения ня гостите, грижата зи осигуряването им
Betrieb, dee — alle Betriebe euben an dles—ш Tag всич¬
ки заводи (работилници. фабрични. тьртонекц пред¬
приятия) пе работят ня този теп: Ц 3er Betrieh he-
scläftigl 300 Arbeitie, ist nicht ausgiiasr—t заводът дава
работи пи 300 работници. и завот— работят 300 ра¬
ботници; заводът пе работа с пълния си капацитет;
|| in einem Betrieb arbeiten, 6—01^/1181 s—ln работя, ня
работи съм и з-вод. работилница; ф d—n Betrieb srill-
legen. 11neTe1I1n спирам, преустановявам работата в
завода. производството; || 3—г B^tel—b läu/l auf- vollen
Touren производството, р-ботата е в пълен ход. пот
пълна пара; || hallt den Betrieb nicht auf пе прсчи ня
работи съм и завод, оябо+цлпиир: ф d—n Betrieb stil-
i—gen, linsitllen спирам. преустановявам р-бота в
завода, производството; || dee Betrieb läu/l- uuf vollen
Touren производството, ояботя-я е и пълсн ход. пот
вам експлоатацията, производството ня пешо: || etwas
(ein Auto) in Betrieb stillen пускам пещо (автомобил)
и експлоатация. движение, започвам да го използувам;
|| etwas (eine Mascilnc, eln—n Motor) in Betrieh ebizbn
пускам машини, мбтор, запалвам мотор, поставям ги
и действие. ход; || etwas isi in -B—irl—b, außer Beiri—b
нсщо работи, функционира, пе работи. пс функцио¬
нира, е рази-лепо, иремепно спряно. извадено от
строя; || in vollem Betel—h sein и пълеп хот. под пълпя
пара съм; || 3ee Betrieb steit still. ruht производството
е сподпо, заводът не работи; || eiwas äußer Betrieb
srtz—n спирам производството. работата в завода, из¬
важдам от строя; изолирам, спирам пешо: Ф mit eirC-
Tа1schtm Betrieh с електрическо задвижване; ф in den
Gteehä/ltn. auf den Straßen 1tarse1r rin ecgie Beiri—h
и маг-зините, по улиците имя голямо оживление. дви¬
жение, раздвижване, голям; нявянииa, сс трупат мпо¬
го купувачи, мпого хора; мягртините са поепънпепи,
претъпкани с купувачи, посетители; улиците си много
ожииепи, препълпепи с хора; || - h—1 dem Betrieb kann
man sich verlieren при тая нявитиия. бньскяпция, при
-ови движение човек може ти се загуби; || dee Betrieb
flaul (ebbt) ab движението, оживлението нямянявя:
218^' betrinken
Ф heult wollen wie oed-nillch (tüchtig) Betrieb macien
днес ще се повеселим. налудуваме до насита, колкото
пи души иски, както се следва. както му е редът; ||
hier itrreeil (ist) Betrieh ама че веселба; тук им; пещо,
има голяма пявяниця, голямо ожиилепие; || ici iaht
dcn Betrieh schon sali омръзна ми, дотегна ми, додея
ми иече всичко тови, тови положение
betrinken - slcl (Akk.) mil Schnaps, an tinem W—ln.
aus Kummer betrinken напивам се c ракия; опивам сс
от вино; пяпииям се от мъка, удавям мък-ти си във
випо; || etwas, 1—lcii, sinnlos. schwer b-Trunken s—in мал¬
ко съм пийнал, сръбна.. малко съм пя помер, ня гра¬
дус, безпаметно пиян съм. пиян съм до безпяметство,
пс се помпя; || er ist knüppeldick 6ttaunktn мъртво,
разг. кьор-кютюк пиян е. пияп-зялдн, дие пе вижда,
толкова е пидп; нaтрдскян, пяодтрл сс с здравата, пя-
ндн сс с кято бъчва, облак; ф iin beTrunken machen
пяпииям, напойнам го; <ф> einem stößigen Siier und he-
launktntn Menschen muß man aus dem Wege gehen от
бясна свиня и от пиян чоиек далече да бягаш; и лудият
бяга от пияния; <$> Kinder und Betrnnk1n1 sagen die
Wahritll децата и пияните говорят иетипятя: що мис¬
ли трезвен. пиян го казва; от луд и пиян научаваш
истината; пя детето — каквото му е на сърцето
betrüben — ich hin über den Tod meiner Mutl-e, über
d-n Verlust tief betrübt дълбоко опечален, натъжен,
наскърбен съм от смъртта ня майка си, от загубата;
|| meint Seele ist beteübl bis in den To3 опетилен съм
до смърт, душата ми е парапепа до смърт; || damlT.
dadurch last du mich seir betrübt много ме опечали,
пятъжи, нажали, наскърби с това; ф eine bereüble
Mirne au/s—lz—n, ein beTrübtes Gcsicil macien вземам
печално изражение, правя печални физиономия, давам
си печалеи иид; || hctrübl dаe1eehaucn, dre1nh11eC1n гле¬
дам печално, натъжено, жатно-милно, имам печален,
-ъжеп, унил вид; || 3u eieisT aus (siehst 3а, machst ein
0e!^i1^e1t wir —in betrübter Lö1geah1a, 3—m dl— Feile foet-
geschwommen sind имаш такъв отчаян иид. зямиелит
си се, сякаш са ти поопядпяни, потъпяли гемиите;
замислил си се като пате и дъжд. кято пуйче ня слънце
betrüblich -— betrüblich- ErluHrungtn macien имам
петaнен. лош опит; опириам се, изпищям (си); || einen
betrüblichen Anblick hielen представям петиJ;нр, жалиа
гледка, жалка, тъжна картина
Betrübnis, dl— — Betrübnis tr/aßlt slr обхвана я тъга.
скръб, -я се опечали, пятъжи дълбоко; || zu meiner
großen Betrübnis за моя голяма печал, скръб, за мое
голямо огорчение, неудоволствие; || in rie/e Betrübnis
sinken изпадам и тъга, скръб, питъжавам сс. дълбоко
опечален, питъжеп съм, обхваща ме дълбока горест,
печал
Betrug, der -- eln—n Tadel w—gen V1rene1ien Betrugs
bekömmen правят ми забележки, пакази-т ме за опит
зя цтмрмя: || einen Betrug verüben, begelin извършвам
измама, мошепичее+ио, измами-м. излъгиам; || an mie
ist —in abscHeulicher Betrug begangen worden изМамиха
ме. излъгаха ме - уяй-отврятително, извършиха с мене
отвратително мощеничеетио; || —s eTeckl Betrug dahinler
зад това, тук се крие някаква измама, някакво мо-
шеничестио: ф ein /rommer Betrug блягочестиия, бла¬
городна лъжа, измамя, лъжа с благородна цел; ф
Betrug isi srii—n klug ня лъжат; крик-ти са къси; на
лъжата дъното е плитко; лъжата е плитки; лъжата
върви по-напрсд, яли далеч не отива; лъж-ти скоро
пя мегдан излиза
betrügen — 3ee Schüler betrügt ученикът си служи с
лъжа, с измами; || ihn nach Strich und Faden. von hlnlen
und vom betrügen мамя го здравата. по всички при¬
вила ня изкуството; лъжа го. -и дим се вдига; || er ist
htslohlen und btlrogcn worden той бе ограбен и из¬
игран; || er hal mici 6—i dem Kaul Ьtiaögtn той ме
измами, разг. метпя, Мина, извози. изигра при покуп¬
ката; || slr btlrügl lin mli einem andern тя му изне¬
верява, мами го, сля'; му рога с друг; || den Schlal
durch Plaudern betrügen пропъждам съня, разсънвам
се с приказки, бърборене; <> wer lügt, 3er bctrügl който
обича пя лъже, обича и ди краде; - dl— Well will
b-leogcn sein светът обича лъжата. измамата; ф ibn
um —Twas (um sein Erbieil, um sein Geld, um seln—n
Erlolg) btlrügtn измамиам, цтцгррвям, излъгвам, ми¬
навам го с пещо; изигравам го при подялбата пя на¬
следството, присвоявам си с измама неговия нрснед-
с+иен дял; задигам му парите, ограбвам го; лишавам
го от успеха му; || ich —1- mich um mein— Ansprüche,
in meinen Hoffnungen betrogen виждам се излъган,
измамен и претенциите си, надеждите си; Ф (Akk.)
selbst betrügen ермоцзлъгвям се, себе:за^гъгБам се, мамя
се сам, самоизмамвам се
Betrunkenheit, die - - er hui die Tal in 3—г Betrunkenheit
getan той извърши постъпката в пияно, нетрезво съ¬
стояние
Bett, das — ici i—gr mici auls Bett лягам ня ле'но-о,
кревата; || ich lege mici zu Bett, g—ii zu Bett лягам ец:
II ici i—gr mich zeitig zu Bett, gell mit d—n Hübnern zu
Beit лягам си навреме, c кокошките; || e1e1 (Akk.) zu
Beil b—gebtn отивам пи си легия; || ins Bett schlüpfen,
kаieei1n мушвам се, разг. шмугвам се и нетлото; || aus
3—m Betl slelgen ставам, вдигам се от леглото; || sich
auf das Bell wea/en, ins Bett lauen хвърлям сс. тръшним
се на леглото; || umg. 3u I1—ger im faisci—n Bell криво,
погрешно си осведомен, информиран. стъпил си ня
чамова дъска. лежиш ня погрешна кълка, сбъркал си
ятрсся; ф ici leg— mich ins Bett (zu Bett), il—ge im (zu)
B—tl лягам |болеп); лежа болен ня легло, и постелята,
почивам си пя не'лото: || das Betl hüten müssen трябва,
принуден съм да пазя леглото; || ihn ins Bell sticken
турям го, накарвам го да легпс; || ans Bett ge/ees—lt
s—ln приков-п съм към леглото, постелята; || ici sctz—
mich an sein Betl, e1lze, wache an —тсм Bell сядам,
седя, бодьретнчврм, бдя до леглото му; || in —11^
Bitt sierbcn умирам и леглото си (от естествена
смърт); ф 3as Kind ins Beil bringen, zu Bett leg—n сла¬
гам дете ди спи, ■турям го да си летпс: || maaeeh ins
B—ir хайде, лягай. и не'нот•о; || du gelörsl ins Betl иреме
е да си лд'Ящ; ф ich wief— (wälzc) mich se1laflöe im
Bett herum мятам сс. въртя се буден и леглото. без
пи мога ди заспя; || ich hole, Trommle, klingeli iln aus
dem Belt вдигам го от съп, от леглото. събуждам го
с удари по вр—т—та, със звънепето си; ф mit iim ins
Beil gei—n, ite1g1n деля леглото му, нд'ям при пего,
спя с него; || 3as Bett cnie1rt1 оскверндвям съпруже¬
ското, брачното ложе, извършвам прелюбодеяние; ||
von Tisch und [Bett iatnntn давам предварителен раз¬
вод, разделям съпрузите от ядене и легло; ф das Bitt
au/schüiieI1, beziehen, ahzieien изтърсвам, изтупвам
завивките, леглото, дюшека; еля'ям ново бельо. чисти
чаршафи и иътгняинццц; евртям мръсното бельо,
мръсните чаршафи и въттлявнции; || 3as Beil sonnen,
lüfi—n, machen (sold. umg. bauen), au/deckin изнасям па
слънце леглото (юргана, завивките. дюшека, възглав¬
ниците); проветрявам го; оправям леглото (войн, опъ¬
вам го р-нио като дъска); приготвям леглото зя тд-
тяне; || für ihn ein Bett (1cr)rie1i1h приготвям легло за
пето; || nach dem Bett schnappen, gäbn—n умрял съм
зя съп, прозявам се зя съп, дие не виждам (толкова
ми се епц); разг. жив заспал съм; - im Beil ist alles
wett съня— изглажда исички противоречия; и съня всич¬
ки са раипи; ф iim sein Bitt macien създавам му.
приготвям му удобства, уютпи услоиия ня живот; ||
3as Bett iei- eehon gemacii Tür iln, er kommt in —in
gemaehles Bett исичко му е готово, само да си събуе
чехлите (обувките) и да инезе: отива пя готова къщи,
само ди я духнеш и ще тръгне; ф 3er Fluß ist aus dem
Bett gelecien реката е излязла от коритото си, е из¬
скочила от руслото си, се е оязтяня по бреговете; ||
3er Fluß isi in sein Bett zuаücCgekchаt рекат; се иърпя,
прибра и коритото си, очсното си
Bettel, der — der Bertel ist poll/eilici verboten про¬
сията е забранена от полицията, милицията; || slcH
(Akk.) vom B—rtel етnahatn прехранвам се. преживявам
c просия; ф das - isi alles nur ullee B—iiel това си само
дрипи, вехтории, иестошини, стари боклуци; || ihm den
ganzen Beiirl voe dl— Füße wer/in хвърлям му всичко,
целия боклук пред, и криката; || man kann nlcit an
jeden Bettel acnk—n човек пе може да мисли за всичко,
зя всяка дреболия, зи всеки боклук; || das ist 3tr ganz—
Bettel тон; е философия, идня-и р-боти
bettelarm — durch etwas btlltlarm w—rdtn обеднявам
като просяк поради нещо; пещо ме превръща и про¬
сяк, ме докарва до просяшка тоя'—, стигам до про¬
сяшка тояга поради пещо
Bettelfrau, die — entweder ein Ftdtrhul oder ein— Bet-
ici/rau или царкиня (перо на шапката). или просякипя
Bettelgeld, das — eiwas um ein Pettelg11d kaufen ку¬
пувам нещо пя безценица, почти без пяри, зи пищо
и никакво, ня нищожна. смешна цепя, зя пяпиир леща
Bettelmann, der — 6—1 Bettelmanns Umkehr woinen
живея ня другия край пя света, ня селото, и перифе¬
рията, поврага, някъде и джендема, вулг. пя м—йпита
си (където дори просякът не отива); <ф> in Bettelmanns
Kopf. verdirbt viel Wliz сиромашията рртирля много
планове; сиромах челяк, готов дявол; ф wenn der
Bettelmann aufs Pferd kommi, so rcilel ta’e lot пази,
боже, сляпо ди прогледа; сиромахът щом се замогне.
пикому пе ще пя помогне
beiieln — er b-tl-lt von Haus zu Haus um ein Slück-
eien Brot той проси от къщи пя къщя зя късче хляб,
зя един залък хляб; || vor den Türen, uuf dee Struße um
—in A1möeen hctt-ln прося пред портите, вратите, ня
Ч.тицятя за -миностинд, подаяние; || B—iiein und Hau-
slerin verboten просията и ръчната |рмбчтяптпятр)
продажба по къщите са забранени; © 31— Kunst gell
bciteln изкуството пс хряпи (е принудено да проси);
ф um Gnade, um ihre Ll—he bett-ln прося милост. зя
любовта й
Bettelstab, der — 3uecb -Гп- Faulheit kam er un den
Petteleta6 поради мързела си той стигна по просяшка
тояги, изпадна до положението пя просяк; || ihn an
den Bettelstab beingen докарвам го то просяшка тояга
Bettelsuppe, die — Ьг-ГТ— Betr11eupp1 постпя, сиро-
мящкя чорбиця; || hreiie Betreleupp1n постни тртътaн-
ки. мизерии подяяпия; ф breit— Bettelsuppen macien
многогняголствуиям. какапижа. държа дълга и пре-
дънгя, километрични, разтегната реч. рязводндиям
пещо
betten — ein K1n3 in die Kissen, lin aufs Heu, ins
Steoi. auf das Sofa betten иясаяндвям. намествам. ту¬
рям дете ди легие. з—иии—м го; настанявам, слагам.
полагам го внимятелно (тя летие) и сеното, енрмртя,
пя канапето’; || den Toten in di— Erde, unter den Rasen
beunruhigen 219
bitten полагам умрял, спускам го и гроба; ф e1eH
(Akk.) gut b-rten нареждам се, паст-пянам се. - пости¬
лам си добре; || er hat sich welch g-h-ttet той се настини
ни богато място, нареди се добре, взе богати жепя,
просто си събу обувките (чехлите) и влезе; така е на¬
реден. че пи духнеш и къщата ще тръгне; ф das Land¬
haus ist in Grün g-hettet Билата е сгушена, потънала
и зеленина, разположена всред гъста тененипя, гъсти
дървета; ф da haben wie uns sciön gebettet хубаво ' се
наредихме, хубаво се пясяgисме ня пачи яйца; <$> wir
man slcl 6-lt-t, so se11ä/i (ii—gl) man какаото си по¬
стелеш. ня такова ще легнеш
Bettingen, Bettlach, Bethlehem — scherzh. nach Bettin¬
gen, Betllaei, Betlitiem geien отивим да си .егна, та
спя; лягам си
Bettzipfel, der — sicb (Akk.) naci dem Bitr/ipT—I —1-
nen копнея, жадувам зи леглото си, умирим зя сън,
жии съм заспал
Beuge. dl— — aus dtr Krümme in die Beug— от трън.
тя ня глог
beugen — das Knie, den Kopl übte 3as Buch h—ugen
свивам, прегъвам, подвивам, превивам коляпо+о;
свеждам, навеждам глава пад книгата; || Arme, - Kni—
beugt свий (прибери) ръцете; клекни; || den Rumpl beu¬
gen навеждам се, привеждам сс; || slcl (Akk.) unter der
Lust beugen превивам се, огъвам се под товара, бре¬
мето; ф den Nacken. das Huupi beugen превивам врат;
прекланям глава; || sici (Akk.) vor ihm пкАт heug—n
пе се прекланям, пе превивам врат. гръб, не се огъвам
пред пето; || sicb (Akk.) —тсм Willen, unlte s—lnem
Druck b—ugen подчинявам се ни волята му, отстъпвам
пред натиска му, поддавам сс ня па+иска му; || e1ei
(Akk.) unler das Joci h—ugen превивам врат. глава под
игото. хомоти; ф seinen Stolz, Hochmut heugen сло-
мявим 'оодое+тя, падмепност—а му; || iim den Nacken
h—ugen превивам му врати, еломяБЯм. пречупвам
ината му, упорството му, съпротивата му, накарвам
го ти преклопи глава, да превие 'ръб, да се огъне;
оправям му ушите; || s-lnen Willen beugen пречупвам
волята му; || s—ln Sinn beugte e1ei 11:11 той пе преклопи
'лава, пе се огъпя, пе се подчини; || —in Unglück. dem
man sicb beugen muß пещ-стие, пред което човек тряб¬
ва ти преклони '.явя, с което трябва ди се помири,
примири; ® 3as Sc1ickea1 Hut ihn sehr gebeugt съдбата
го сломи, съкруши. срази дълбоко, смаза; || er ist durch
den V1r1uet ee1nee Sö1nee sehr gebeugt гой е много сло¬
мен, съкрушен, емятяп от смъртта пя сипи си; превил
се е ня две от скръб по синя . си; ф —in Wort beugen
сkняпдм, спрягам дума; ф s—ln Rücken ist vom Aller
gebeugt гърбът му е превит от старост, от възрастта;
прегърбен, ит'ърбил се е. превил се е ня две, приведен,
иткоивил се е от годините
Beule, di— — ici schlag— mir B—ulen излизат ми от
удара, удрям се. тя ми излизат буци. цицини, крас¬
тавици, тжурули, челеики; || umg. ег wird slcl noch
mune11 B—ult dab—l holen ще си строши, счупи главата
при това, ще претърпи фиаско, тежък удар, тежка
несполука; ф eine Beult aueCIöpfen изчукнам смачкана,
емятяпя част (от автомобил)
beulen — etwas (das Futter) beult пещо торбясия,
образува торби, пе пада гладко, подплатят; се гърчи,
набира, образува торба, гънки;
beunruhigen — 31— Nachricht hal mich sehr beunruhigt
тази вест ме много разтревожи, обезпокои, ме
хвърли и тревога, бетспокоИс+ио; ф üb—r etwas ' (Akk-.).
220 beurlauben
wegen etwas h—uneuilgt s—in разтревожен, обезпокоен
съм, загрижен съм зя нещо; ф hbu1aui1g-nd- Nachrich¬
ten тревожни. обезпокоителни вести. съобщения
beurlauben — lin für —in—n Monat beurlauben давам
му едномесечен отпуск; || ihn beurlauben освобожда¬
вам го иремеппо от длъжност; ф sich (Akk.) nach
Tisch gleich beurlauben оттеглям се. сбогувам се вед¬
нага след яденето
beurteilen — —ine Arbeit, —in Buch h-urtellen преце¬
нявам, критикувам работи, кпига, давим отзив зя кпи-
'—; || etwas —inseitig, günstig, abfällig b-urlclien преце¬
нявам пещо. съдя. произнасям се. изказвам се еппо-
стоянчцио, благоприятно. отрицателно зя пещо; || dl—
andern nach sich beurteilen съдя зи другите, преценявам
ги по себе си
Beute, di— — uuf Beute ausg—i—n. aus/iehin тръгвам,
потеглям да диря плячка; || Beute шaei-n, gewinnen,
eagartern пнячкосиям, вземам плячка, докопвам се до
плячка; || seine Beult Tairtn 13—1 изпускам плячката
си от зъбите, ръцете си; ф —in— i—icili Beul— hah—n
имам. иамирим неепя плячка, пе срещам никаква съ¬
протива; ф er wae eine B—ui— seines L—lcirslnns. des
Todts той стана жерва пя неkомиението си. ня смърт¬
та; смъртта го грабия, отнесе
Beutel, der — den Beuiel öfTn—n. aulknüp/tn, zi—bin
отварям. развързвам кесията (пояса). изваждам ке¬
сията. разпускам сс, разпищолиим се; || mein Beui—l
sielt 31e olT—n кесията ми е отворена зя тебе, е ня твое
разположение; || iie/cr in dcn Beui—i greifen müssen при¬
нуден съм пи бръкни по-дълбоко и кесията си, дя се
бръкна по-дълбоко, да похарча някоя и друга пара.
някой и друг лев; ф den Beui—l /uhulien. /—11311—1
стискам, държа кесията; не ми се отваря кесията; ||
—s geil an d—n Beuirl това струва пяри, се отразява пя
кесията. фипинеи+е: || etwas etlßi ein arges Loci in d—n
Beut—I пещо отБЯ0Д голяма дупка и кесията ми. раз¬
бърква фипянеите ми. сметките ми. изпразва кесията
ми; || es gebt aus meinem Beui—l това излиза от моя
джоб, от моят; кесия; || cs geil üher meinen Beuirl
това е зи моя сметка. цзлцтр от моя джоб. ня меп сс
пати ди платя; || slcl (Akk.) nach —Гп—м Beut—I eicHien
простирам се според кесията си, средствата си, чер¬
гата си, колкото ми позволява кесията; ф —{п—п Beui—l
1—1 изпразвам кесията си; изхярчиям сс; || iim den
Beutel irer—n. T—gen изпразвам кесията му. обирам го
до стотинка; || seinen Beuiel epicCen, Tüllen натъпквам,
пипълвам кесията си; || iim auf den Beui—l klop/en
опипвам при иего почвата зя пяри, подпитвам го дали
може ди ми даде пяри нязяем: ф iim den Beutel blasen
поткупвам го. намазвам му ръцете, давам му рушвет;
ф mein B—uirl hat di— ScHwindsucht закъсал съм зя
пари. кесията ми е празна, тъпка. пукната пира. сто¬
тинка нямам, кесията пе ме слуша; безпяоцчня треска
ме грзи: ф in srin—n Beui—l lügen излъгаим се и смет¬
ките си, направил съм си криво сметката; || sovl—l mein
Beutel vermag доколкото ми познондня, рртрещяир
кесията. доколкото ми позволяват рцняпеи+е (ми);
«ф arm am Beut—i. Crank am Ueaz1n (Goethe) празии
кесия, готова трески; «ф man muß den Beui—i nlcir
weiter uuTmuehen als er ist човек трябва п— сс простира
според кесията. чергата ец: «ф aus Tremdem Beut—I ist
gut wirtscia/ten от чуждя торби . лесно е зя дЯБЯне:
хубаво е да живееш ня чужд гръб. да правиш с чужди
пита майчин помен (с чуждо блюдо задуши, с чуждо
жито помапи. с чужда пшеници. с чуждо колиио по-
мсп): с чуждо добро добър ди си. неепо е;
bevölkern — schwach. dicht. stark bevölkert слабо
(рядко). - гъсто няеенсп: ф —in Land bevölkern заселвам
страня; Ф di— Haiie. die Slruß—n b—völk—en изпълваме
залата, палатата, чнииите: ф -di— Straßen bevölkern sici
allmäHlicH улиците пое+епеппо сс оживяват. изпълват
с хора
Bevölkerung, dl— — die e1nhtiш1sei1 Bevölkerung мест¬
ното пяесненце: || weli— Kreise 3er Bevölkerung широки
кръгове пя няеененцето
bevollmächtigen — ihn zu ciwas bcvollmäcHtigen упъл¬
номощавам го зя пещо; давим му пълномощно зя
нещо; || ici bin dazu nicht bevollmächtigt пе съм упъл¬
номощен за това, нямам пълномощно зя това; ф d-e
Bevollmächtigt— -e1nbe Staates пълномощник пи държава
bevor — Tür nicht öllnin, hevoe dir Zug hält пс отва¬
ряй вря+я+я преди спирането ня влак; (преди влакът
да е спрдн): || bevor ich mici nlcit dazu überzeugt hahe.
glaub— ici es nichi докато пе видя тови (със собствените
си очи), пе го вярвам
bevormunden — lin bevormunden und gängeln onc-
купетиувам му и го водя зя пося; || ee mochte mici
gern htvormund—n той обича да ми опекупствува. пи-
стоИничц, ди играе по отпошепие ня мепе оондтр ня
опекуп. настойник; || ich lass— mici von niemandem
bevormunden пе позволявам на пикого ди ми опекуп-
е+ичБи, пястоИнитц: || ich lass— mich 11^1 von dir be¬
vormunden нямам нужда от твоето опекунство. пи-
стойниче^тво, нямам пуждя от опекун. пястойпик
Bevormundung, 31— — ici verbitte mle ai—sc (j—gllcii)
Bevormundung, hltie kein— Bevormundung. ici beaucle
drin— Bevormundung nlcit нямам иужди от опекун,
настойник, моля без опекунство, пИс+оИпичес+во: ня¬
мам нужда от твоето опекупс+ио, пас+ойпичестио
* h1vorer1he1 — mle eteir —ine schwer— Peü/ung b-voe
предстои ми тежко изпитание. очаква ме. чака ме те¬
жък изпит; ф das bevorstehend— Fest предстоящият
празник
bevorworten — das Buch ist von ihm b-vorwortet пред¬
говорът пи книгата с от пето
bevorzugen — lin vor den anderen bevorzugen. lin
bevorzugt bedienen предпочитам го пред другите. отда¬
вам му предпочитание. предимство. предпипя пред
другите; фаворизирам го; обслужвам го пръв. преди
друтите: || von der Nalur hevoezugt облагодетелствуван
от природата; ф —int bevorzugte Stellung cinn—imen
заемам привилетироиапо положение
bewahren — tinen Schatz, eiwas in —Гп—м G-dächt11e,
—in Geheimnis in —{псм U1r/—n, tief in s—lnee Brust be¬
wahren съхранявам, пазя съкровище; запомням пещо.
съхранявам го и паметта си; съхранявам тайна и съ¬
рцето си. дълбоко и душата си; ф Haltung, Fassung.
Ruh-, ruilg Blut bewahren запазвам, пе загубвам cc-
беобнядрние, спокойствие. хладнокръвие. владея се;
ф ich bewahre mle mein— Freiheit. meinen Humor за¬
пазвам свободата си, не загубвам хумора си; ф iin
vor etwas btwuirtn запазвам го от пещо; || möchten
wir vor Unglück bewahrt hitihen дано господ ни запази.
зячуия от зло, дано пе пи сполети нещастие, беда; ||
davor möge uns Golt (Зет Himmel) bewahren господ Ди .
ни - пази от това; || Gotl bewahre dich бог дя те пятц.
з-чува, закриля; ф umg. Goll bcwaHre пс дай си боже;
съвсем пе; з-чувал бог; || b-wahr- — b-walee съвсем
пе; боже опази; нищо подобно; ни най-малко
bcwährcn — er hui sieb als waH—e Freund. hewäHrt,
uul diesem Pöeien, als Leieie. im L—brn bewährt той се
прояви. показ; като истински приятел. оказа се до-
стосп за постя, който заема, отличи се, прояви се кито
(добър) учител. доказа, че е добър учител. устоя пя
изпитанията пя живота, наложи се в живота. справи
сс успешно с живота. излезе по-силеп от пето; || unebre
Freundscha/t hat sici si—is bewährt нашето приятелство
е устоявало пя всички изпитни, никога не се е ризколе-
бяирно: Ц - er b-währl- slcl n1rgtnae той се оказа пяпьнно
негоден, пе оправда надеждите, отякБЯпиятa, провали
се пaБедкьде. пе можа пи . се задържи никъде; || di—
Mcthod— bewährte sicb in der Praxis пиН-, hat sici h1erene
bewährt методата не можа пя се наложи, ти си пробие
път пя пряkтцкa,ее оказа много пригодна, приложима.
оправда надеждите, се утвърди, се наложи, си проби
път;© ei1’ЬbwäHat-e Mittel изпитано, изпробвано сред¬
ство; средство с доказано, изпитано действие; отлично
действуващо средство; || ein bewährter Freund изпитан.
изпробван приятел; || —e ist —in Mann von bewährter Tetuc
той с човск c изпитана, доказана. изпробияня вярност
bewahrheiten — mein— Vermurungen, Befürchtungen
h1wäiai11t1r1n ereh предположенията. опяеепидтя ми се
оправдаха, потвърдиха, излязоха всрии. истипя
Bewährung, dir — lin aul Bewährung fa1ilusebn. пускам
го, освобождавам го условно; || auf Bewährung Tr—igrlas-
srn werden освобождават. пускат ме условно; || rlne
SleaTe uuf Bewährung, zur Bewährung ause1T/1n осъждам
уеновно; -Ц dl- Geldstrafen wurden zue Bewährung 3^8—-
e1tzi глобата е присъдена условно; || er tellelr de—1
Monat— Gefängnis mit Bewährung осъдиха го условно пя
три месеца затвор
Bewährungsfrist, die - — ee eril—ii drei Monute G-1ängn1e
mir PewäirungeTr1er осъдиха го условио пя три месеца
затвор
Bewährungsrobe, die — —in— harle Bewährungsprobe
hisi—H—n müssen принуден съм, трябва дя издържа. дя
мина тежки изпитания, изпитни; || lin au/ ein— schwere
Bewährungsprobe siiii—n подлагам го пя тежко изпита¬
ние, налагам му тежки изпитания
Bewährungszeit, di— — —111 Bewährungsz—ii ab1eiei1n
изтърпявам условното си пак-запие
bewältigen — Uind1anisse, Schwierigkeiten. ein— Arbeit.
—in— Poe1r1on h—wälilgtn овладявам, преодолявам пре¬
чки, трудности, справям се с работи, задача, овладявам
я; изяждам цяла порция, справям се успешно с пея. раз'.
иижпим Й сметката
bewandert — in eiwas (Z>). in den alten Sprachen. in
Gescirchi—, 1m Malen. uuf einem Gehlet eehr 6-wanderr
s—ln много осведомен, сведущ, всщ, разг. обигран.
отрякип, опитеп съм в нсщо; мпого добре съм з-пози-т,
мпого добре владея старите езици. историята. Йеекирин
съм мпого тобрс и пея; опитеп съм и рисуваие, сведущ
съм и една област
bewandt — hei so hewandien Umständen при тона
положение ня нещата, при така сложените обстоятел¬
ства; ©es ist um ibn. damit so b-wandl така стои въпро¬
сът, работата с пеro: с това
Bewandtnis, das — damit hat cs folgende Bewandinie,
ein— eigene Bewandtnis р-бот-та сс състои, се заключава
и следното. е сложена, стои така; р-ботат- се . слага по
особеп. по своеобрязеп пичип. е по-особена, стои малко
по-другояче. по-особепо; || was hat es füe eine Bewandtnis
damit кик стои тая р-бота, тоя иъпрос. работита, въпро¬
сът с тона
bcw—grn — 3te Wind bewegt di— Wellen вятърът движи.
вълнува, пядцгр вълните, играе с вълните; || ici kann den
schweren T1eei nichi bewegen пе мог; пи мръдна. помес¬
тя тежката маса; || (übertr.) Himmel und Erde bewegen
beweglich 221
преобръщам земята и небето, опитвам всичко възмож¬
но. употребявам всички усилия; || te hrw—gie keine Miene
мускул пе трепна пя лицето му; ф ici konnte mich vor
Seiш1rz1n пю11 bewigin пе можех Да се мръдна, помес¬
тя от болки; || ici habe mich nicht von 3-r Stell— hewegi пе
се помръднах, поместих от мястото си; || die Gardine
bewegte slcl lelcii пердето, завесата се раздвижи. раз¬
мърда леко; || ich muß mici noch —in bißcHen bewegen
трябва да се поразтъпчи, пораздвижа. раз'. дя се пооят-
шавам. nоряткяррм малко; || kein Blätici—n bewegt slci
пе трепва, пе се мръдиа . нито нис+еи; || die Erde bewegt
slci um di— Sonne земята се върти около снъние+о: || slci
(Akk.) auf und ah, hin und i—г. im Kreis— hewegin движа
сс. разхождам се прерм-пртрм, въртя се и кръг; || die
Pe—ise bewegen sich /w1eehen 100 und 200 Mark цепите се
движат между 100 и 200 мяоки: ф j—t/l kann ici die Arme
wi—a—r bewegen сега имам свободни. развързани ръце, се
отървах иече от парични задължения; ф er bewegt sicb
mir großer S1cieаhe1T, feil, in dee hcsien Gisellscha/T той се
движи мпого сигурно, с 'ондмя сигурност, свободно. в
най-доброто общество- ф dies— Frage hewegt uns nichi
mche този проблем пе пи БънпчБЯ вече. малко пи трогва,
безпокои; || dein— Worte iahen mici tli/bcwcgt думите ти
ме затрогваха, покър+цся, рязБЪннчБЯхя дълбоко; || lin
zu Tränen. zum Weinen, zum Lachen, zum Mitleid gegen slr
bewegen трогвам го до сълзи. разплаквам го, разсми¬
вам го. омцлоетиидиям го към нея. накарвам го пя сс
разплаче, та се смее. вдъхвам му състрадапие към пея;
ф hiw—gena—r N-ev двигателен нерв; || mli bcwegler
Stimm— с развълнуван. с тръпнещ от вълнение глас; j| das
bewegil Meee, dl— hewegtc S—r рртБълпуБЯпо+о море; ||
von Mitleid 6-wogen движен, подтикван. подбуден, им-
пулсирап от състрадание, съчувствие; || von Sorg— be¬
wegt угрижеп, загрижен, разтревожен. измъчван от
грижи; || mit beweglen Worten с прочувс+нени. вълнува¬
щи, трогателни, покъртителни думи; || wie 1—brn in einir
hewegTen Zell живеем и бурно. неспокойно. смутно.
размирно време; || si— Hui ein— (vl—l) bew—gir Jugend,
Vergang-nleli gelabt тя е цмянр (много) бурна, неспо¬
койна младост, бурни младини, бурно миняно. е жепя с
био'рярид, богато мипяно; ф lin zu —Twas bewegen
накарвам. подбуждам, подтиквам го. чиещяБЯМ, скло¬
нявам. претумиям, разг. крптярдцеиям го пя направи
нещо; || was hat dlci zu аГе-г Tal bewogen какво те
подтикна, подбуди към тая постъпки, те пикира да
извършиш това; || er ist п^М 1—icii zu hrweg—n. läßt slci
leicht hewigen той с непреклонен. пищо пе може да го
накара. пикой не с и състояние да го накара дя извърши
тови; той леспо се оставя пи го склопят. пя го придумат,
лесно се кяндaрдиеБЯ, разг. с мека Мария, Гана; || er
lühlie sicb nicli dazu bewogen той пе се чувствуваше
наклонеи, склонеи към тови
Beweggrund, 3-г —- gewiss— Beweggründe ha6-1 ihn zu
аГ-м Scbrlrt vcranlußl известни подбуди, мотиви, съ¬
ображения, причини го подтикпяся към тия стъпка. го
няkрояхя п— постъпи така; || aus persönlichen, moeull-
eci1n Beweggründen Händeln действувам, постъпвам по
личии. морилии причини. съображения, подбуди; || ici
Cenne dl— iieTeaen Beweggründe füe s—in VerialTin позна¬
вам по-дълбоките прцтцпц, подбуди зя неговото дър¬
жане
beweglich — die h-w-gilcle Habt движимо имущество;
II hewegllcie Güler движими имоти; || —in— h-w-gilcl—
Politik гъвкава политика; Ц beweglich— 1-1- подвижни
222 bewegt
празници (c променлива дати); || —in bewegliches Mäd¬
chen подвижно, пъргаво. чевръсто момиче; || sein beweg¬
licher Verstand, G-isi подвижният му ум, пъргавият му
дух; || eint bewegliche Bille прочуис+вени, затрогващи,
трогателна молба ’
bewegt — .у. bewegen
Bewegung, dl— - - —ine beschleunigTe, rückläufig—, gleich¬
förmig—, gleichmäßig— Bewegung ускорено, обратно,
еднообразно, праволинейно, 'равпомерпо движение; ||
—ine Bewegung machen, voilzi—ben, aueführ11 nояид, из¬
вършвам движение, жест; ф Bewegung, Bewegung живо,
живо, чевръсто; || er hui viel B—wegung той има мпого
жии темперамент, е много подвижен, пъртяв, чевръст; ||
ich macie mir, eehafT1 mir |etwae) Bewegung рядвижвам
се. разтъпквим се, разг. р-зш-вам сс, разкарвам сс
|мянко); || 3er Arzt hui mir viel Bewegung in /rischer Lufi,
vl—t körperlich- Bewegung verordnet .ек-рят ми предписа
разходки, ти се движа мпого ня чист въздух, много
движение; ф ihn, —ш Blut in Bewegung hrlng—n накарвам
го дя сс разчувствуиа, развълнува; раздвижвам кръвта
ец: || in Bewegung geraten започвам ди се движа. раз¬
движвам сс; еБничям се (за земни пластове), ррзньлпч-
нам сс; ф der Zug seizl slci in Bewegung влакът тръгва,
потегля, тяминяия; || umg. ich s—tz— mich in Richtung
Bahnhof in Bewegung запътвам се и посока към гарити;
Ф etwas (ст— Maschine) in Bewegung —Т/сп поставям в
движение, действие, пускам в ход; пускам, привеждам
мрщцпя в действие, задвижвам я; || umg. (übertr.) alle
Hebel, Himmel und Höll— in Bewegung setzen поставям.
турям, пускам, привеждам всички лостове. исичко в
действие. в хот, опитвам исички средства, всичко. пре¬
обръщам земята и небето; пускам исички подводници в
действие; ф in Bewegung hringen привеждам във вълне¬
ние, движение; бунтувам, раздвижвам, орзтоевожвям,
вдигам пя крак; || aii—s war in Bewegung всичко бе в
движение, пи крак, и тревога. във иьнпение; владееше
голяма възбуда; всички бяха възбудени; || vor Гнегег
Bewegung zllltrlt ihr— Stimme. konnl- sic nichi reden о—
вълнение '.асът й трепереше. тя не можеше ди говори; ||
große B—wegung snt-а den Zuhörern голямо вълнение,
раздвижване между слушателите; || in Tiefer B—wegung
stund sic an —Гп—м Grubt дълбоко развълнувана тя
стоеше до гроба му; ф —ine Bewegung ins Leben ruT—n
създавам, извиквам зя живот движение; || in 3er vor¬
dersten Reihe lin—r Bewegung slei—n стоя и челните,
предпи+е редици ни движение; || die Bewegung -r/aßlc
beeil— Schichten 3es Volkes тиижепие+о обхвана широки
пародии слоеве
Bewegungsfreiheit, die - - ich beding— mir Bewegungs¬
freiheit aus поставям кято условие, тяпртвям си свободи
ня действие; || ihn in seiner Bewegungsfreiheit heschränken
О'ояпичяням, спъвам свободата му ни действие, движе¬
ние
beweihräuchern — ihn h-weihräuchern капя . му тимяп,
клатя му шапка, цепя му басма,
Beweis, 3-г — —in unumsTößllchcr, epaeehender, schla¬
gender, echlüee1ger, unleugbarer, voller Beweis необоримо,
красноречиво, съкрушително, убедително |лотичееkо),
неопровержимо, пълно докятРтслетБо; || —in unTaugI1ch-a
Beweis Tür seine Unschuld безспорно, несъмнено доказа¬
телство зя неговата неицппост; ö ilnin eich1aen, üh-rztu-
ginden. ea3eück-1d-n, zwingenden B—wcls für eTwas anfüh¬
ren привеждам втурно, убедително, смазващо. не¬
опровержимо покртятенетво зи нещо; || 3us ist 3—r beste
Beweis dafür, daß -r recht Hai това е най-доброто доказа-
телстно за това, чс той има право; || das isi —in Beweis /üe
mich, gegen ihn тови е токрзртелетио в моя полза, срещу
него, и негов ущърб; || als (zum) Beweis füe dl— StlcHhältlg-
keii, Richtigkeit eeineа Behauptung i—gte ee теНгеге Papier—
voe като доказателство. и доказателство ня (зя) състоя-
тетпоет+Р, праио+ат; пя твърдението си той представи
няколко документа; || —in Beweis für di— Unhaltbarkeli
eeiner Auffassung докязртенетБо за несъстоятелността
ня схващането му; ф jur. -;nen Beweis antririn. b-lheln-
g—n, erhringen, /üheen. liefern. geben привеждам, давам
токРтятелетБР зи нещо, доказвам псщо; || etwas unter
Beweis ei—II1n дивим доkРЗР+елетия зя пещо, подкрепям
го с докртятелетБя; || Beweis -rh-hen събирам доказате.-
стиеп материал; || —in—n Beweis enlkräften обезсилвам
токятятететБо; || ihn aus Mangel an Beweisen. mangels
Beweisen fr11epreehbn опривдивим го по липса ня доказа¬
телства; Ф ici üb1rr1iei1 ihm als (zum) Beweis Meiner
Dankbarkeit —in G1eeh1nC поднасям му подарък и зпак
(и токртртелетио) ня благодарността си; || ich 1—gr rlnrn
Beweis meines Mutes ab дивим доказателство за сме-
ноеттр - си, проявявам смелост. проявявам сс като смел
човск; || ich g—he ihm —inen Beweis meines Vertaäuens
оказвам, засиидетелс+иуиим му доверие. проявявам
доверие към иего
beweisen — die Richtigkeit, die Wahrheit einer Behaup¬
tung, etwas durch Z—ugen, mit Ui1T1 von —Twas brw—lsrn
показвам пр-вот-та, истинността ня твърдение, доказ¬
вам, че е вярпо, истина. че отговаря пи истината.
доказвам нещо чрез, със свидетели, с помощта ня нсшо:
|| ibm hbw11e1n, daß -r 1ш U1a-cHi, ^1™ ist докизвим му.
че не е прав, чс пяма право. че се заблуждава, че греши,
чс има грешка; || 3us beweist noch lang— nicli, 3aß 3u eichl
1^1 това далече (съвсем) не токртвр. пе е доказател¬
ство, че си прав, чс имаш право; || le hüt es durch di— Tal
hew1eeen той го доказа пя дело, с, чрез дело; ф ici
beweise ihm sein V-egilcn показвам му провинението; ||
das beweist für mich това сиитетенствувя, говори, е
доказателство и моя полза; || 3us läßt sich schwer h—w—1-
s—n тови мъчно може да се докаже; ф ilnin Salz, —in—
Hypothese beweisen доказим теорема, хипотеза; ф 31—s—
Arbeil bewelsl Fleiß тази работи сииде+енствувя, диви
свидетелство. доказателство зи усърдие, прцнежяпие,
труд; II gaößee Int1rtee1 /üe —Twas beweisen проявявам,
тяенцтететствчвям. показвам голям интерес за нещо; ||
Mui. Ausdauer h1wb1ebn проявявам смелост, издръжли¬
вост, постоянство, търпение; || ihm Hochachtung bewei¬
sen заснидетелстеувам му уважение; <Ц> 31— Tul allein
beweist der Ll—be Kruft (Goethe) силата ня любовта се
проявява пе чрез празни думи, а чрез деля
bewerfHen — wir wollen es für h-ult dabei bewenden
13—1 за днес тови сти';, с достатъчно; нека ди сс
огряпИтим, задоволим днес с това, да спрем дотук. да
пе тртънбрвяме поиече; ди оставим работят; дпес както
си е, в тон; положение; || dabei soll es —11 Bewenden
hahen да остане така, както си е. ди не сс закача, бута
повече, пи оставим въпроса пи спокойствие; || cs mag
3abti (damit) sein Bewenden hüben пека да разглеждаме
въпроса. работата за приключеп(я), никиидцрян(я), ди
приемам, че е така; || es nicht h—1 bloßen Worten htwendin
13—1 не сс тртоволдврм само с голи думи. с голи
обещяпцд; || ici will —s diesmal noch h—1 (mit) —inim
Vcrwcls hbwindin lassen тоя път ще се задоволя само с
мъмрене, само ди те емьмрд
Bewerbchen, das — sich (D.) —in Beweаhch1n Machen
търся случай, повод
bewerben — ich bewerb— mich bei -inte Behörde um eine
Sicklung, um einen PöeTen крптцпртцррм се, кандидат-
стнчням, подавам молба (заявление) зи служби, зи пос¬
при държавен институт; ф ich bewerb— mich um ein
Mädchen. um ihr— Hund, um s—ine GunsT искам момиче,
евртоевaмее зя момиче; искам ръката й; домогвам се до
бтягоиолепцето му
Bewerbung, dl— — ee1n1 Bewerbung um ein L-Heunt
blieh erfolglos кандидатурата му зи учителско (пре¬
подавателско) място остана без поснете+вие; || seine
Bewerbung /urück/iehtn оттеглям кандидатурата си,
зядннепието си зя назначение; ф sie nahm sein— Be¬
werbung an тя прие предложението му за женитба
bewerfen - - iln mil —Twas, mil faulen Eiern, mit
Schmul/, Dreck bcwerfin хвърлям нещо по пето, за¬
мерям го с пещо, с рятвялепц яйца, със запъртъци,
хвърлям кал върху пего, окилв—м, опе+ндвям го
bewerkstelligen — eine FlucHl bewerkstelligen орга¬
низирам, уреждам бя^-во. привеждам плани зи бяг¬
ство и изпълнение, избягвам, офейкаим; || er hal —s so
hewerkslelligt, 3uß... той го нирети, нагласи тика. че...
bewerten — eiwas zu hoch, zu niedrig. über Gehühr
bewerten оценявам нещо мпого високо, ниско, - пре¬
кадено високо. давам мпого висока, мпого писка цепя,
оценка ни нещо; нядиепявям го; || den -nteTandenen
Schaden mit ungeTäbr 1000 Mark bewerten оценявам
причинените повреди пя приблизително 1000 марки;
|| ein Buch positiv bewerten давам положителни оценка,
критика зя kпитя; || tln—n Aufsatz mit zwei 6eweaTen
поставям оценка, бележка „две“ (пет) пя съчинението
ня ученик
bewilligen — iim —Twas bewilligen 'разреш-в-м му
пещо, давам му разрешение зя нещо, одобрявам го;
|| iim eine U1terslüi/u1g, —in Slip—ndlum. lin—n Paß be¬
willigen отпускам му помощ, стипендия; разрешавам
ци му се издаде паспорт; || wir bewilligen 5% Skonto,
Rubalt ние появим 5% шконто, отстъпка; || —т Gesuch
wurde von dee Behörde bewilligt молбата му бе удов¬
летворена, разрешени благоприятно, одобрена
bewillkommnen — lin 1а—und11ei bewillkommnen по¬
здравявам, прииетс+нуиим, посрещам го любезно с
добре дошел; Ц ihn mli Schlägen bewillkommnen на¬
бивам, пя+ушвам го за добре дошел
bewirken — etwas bewirken предизвиквам действие,
причинявам, док—рв—м, издействувам, осъществявам,
реализирам пещо; || ег hal gerade 3as Gegenteil von
dem. bewirkt той пое-игпа, предизвика обри—пото пя
това, което желаеше
bewölken — 3ег HimMel b—wölki slci, ist bewölkt не¬
бето се троблятянр, намръщия, иачумерва, се покрива
с облаци, е облачно, мрачно, намръщено, начумерено,
покрито с облаци; || —Гп— Silen bewölkte sicb челото
му сс пяиъси, намръщи
bewuchern — ein von Unkraut bewuchertes Grub обра¬
съл и бурени, покрит c бурепи. буреня«.. гроб; ф lin
durch eln—n zu hohen Z11eeаTz h-wuchern вземим му
безбожна лцсвя, огорбвям го с безбожна, нечовешки
тисии
bewundern — ibr— Schönheit, seinen Ge1et, stlntn Mui
bewundern възхищавам се пя красот-ти й. от духа
(умя) му, от смелостта му; || iirt Geduld ist zu be¬
wundern търпението й заслужава възхищение; || spott.
ici bewundere a—in— Naivität учудвам се, чудя се, въз¬
хищавам се ня пaиипоеття ти, наистина няципосття
ти заслужава възхищение; || eiwas nicht genug bewun¬
dern können не мога ди се налюбувям, нагледам ня
пещо; прехласнам сс в съзерцанието му; ф lin be¬
wundernd unsehen гледам го с възхищение, възхита,
възхитен, пресняснят
Bewunderung, di— — etwas mit Bewunderung, voller
Bewußtsein 223
Bewunderung b-leucHlen гледам, разглеждам пещо c
възхищение, изпълнен с възхищение. пресняенят; 1|
Bewunderung erregen, auslösen предизвиквам, пораж¬
дам, будя възхищение •
bewunderungswert, bewunderungswürdig - - - sein— L—l-
elunge1 sind biwunderungswiri, bewundeaungswüadig
успехите, постиженията му заслужив-т възхищение,
ся достойни зя възхищение
bewuschpert umg. — b—wuscip—rt Tun мизпя се, до¬
карвам сс, лижи-мижа, блюдолизнича, рябонепничя,
тюбоугодничя, правя му вятър
bewußt --- ich bin mle meiner Schuld, k-lncr Schuld
bewußt съзнавам вината си. грешката си, нося съз¬
нание зя пея, не съзнавам вината си, грешката си, пе
сс чувствувам ииповеп, не нося съзнание зи нея; || mir
ist durchaus bewußt, was ici wage нося пълпо съзнание
зя тови, съвсем, напълно ясно ми е. зная, съзнавам
много добре кякио рискувам, ня каква опасност, ня
какъв риск се итлртрм; ф mir war nicli bewußt, wie
lange ich so g—l—g—n hab— пе помпя колко иреме съм
лежал така; || —s ist mir nichi nehe h—wußi, was ici
danil g—meinl labr пс помпя, пе зная, зрбряицт съм
иече какво съм имал пред вид. какво съм цекян да
кажи с тона; ф —s ist mir davon nichts bewußt нищо
от -овя не ми с известно, не зная пищо зя това; ||
soviel Mir bewußt isi токолкото ми е известно, докол-
кото зпая; || eine bewußt— Sache известна, позната ра¬
боти; || 3as bewußte Buch известията, въпросната кни¬
га; кпи'ятя, зи която стана дума; || -ine bewußte Lüge
съзнятелпя, проочпя лъжа; || 31- bewußte Pereön въ¬
просното лице; лицето, зи което стави дума; || an dem
h-wußi-n Tage ня уречения, кязрпцд, известния деп,
разг. него деп; || die Tateache1 h-wußt veadrehen из¬
опачавам, извъртим съзнателно, пярочпо фактите; ||
bewußt oder unbewußt съзнателно или несъзнателно,
пярочпо или пеняротпо; || eiwas ganz bewußt sagen, tun
казвам, върша пещо пипълно съзнателно, нарочно;
@61 bewußter Menseh съзнателен човек; || n—ln be¬
wußtes Leben съзнателния— ми живот пЯ човек; || —in
b-wußTer Kämp/tr убеден борец; || rin bewußter Arb-ilee
клреооеьтпрт работник
bewußtlos — bewußtlos um Boden Ileg—n лежа в без¬
съзнание, и несиде+, безпяметеп, безчувствен ня земята
(поти): || bewußtlos werden изгубвам съзнание, еиде+,
припадам, падам и безсъзнание, в несвяст
Bewußtlosigkeit, di— — in ilil—r Bewußtlosigkeit lleg—n
лежа и дълбоко, пълно безсъзнание; || in (lange) Be¬
wußtlosigkeit vere11Ce1 изпадам и дълго, продължи¬
телно безсъзнание, изгубвам сндет, съзнание, патим
и дълбоко безсъзнание, припадам; || aus -Гп-г Bewußt¬
losigkeit erwachen идвам пя себе си, в съзнание
Bewußtsein, das — 3as Bewußtsein verlieren изгубвам
съзнание, свяст, изпатим и безсъзнание, и несвяст,
припадам; || wieder /Щт) Bewußtsein komn-n свестя¬
вам се. идвам ни себе си. и съзнание, опомням се,
окопитвим сс; || iim schwindel das Bewußtsiin той из¬
губва съзнание, пада и нееидс+, припада, причернява
му; ||. 3as Bewußtsein nichi wilder erlangen не се съ¬
буждам иече от безсъзнанието, пс дохождам и съз¬
нание, умирим, без т— дойда ня себе си. и съзнание;
|| bei vollem Bewußtsein sT-ehen умирам при. пълно съз¬
нание; || mit vollem Bewußtsein папълпо съзнателно,
с пълно съзнание; || er isi h—1 Bewußtsein той е в съз-
папие; ф ich habe das Bewußtsein, ' pfiiciigenäß gehun-
deli zu haben имам съзпяние+о, чувството, че съм дей-
224 bezahlen
е-вувян. постъпил съобразно с дълга си; || in Bewußt¬
sein —Гп—г Schuld съзнавайки випата си; || sich (Z>.)
eiwas zum Bewußtsein bringen припомням си пещо,
изиикиам и съзнанието си спомепя за пего, съживявам
го и съзнанието си, паметта си; || slci (D.) -iwas wieder
ins Pewußieein zurückeu/cn съживявам, изниквам отно¬
во спомена за пещо, възкресявам пещо в съзнанието
си. припомням си го отпово, повторно; || eiwas komnl
nlr zu(m') Bewußtsein осъзнавам пещо, става ми ясно
нещо; || von dem Bewußtsein erfüllt. durchdrungen изпъл¬
нен, проникнат от съзнанието; || —in Gefühl dringt
nie ins Bewußtsein. leitl in m—ln Bewußtsein едно чув¬
ство проникна и съзнанието ми. се няня'я ня съзна¬
нието ми, осъзнавам го; || -iwas mir vollem Bewußtsein
sagen, lun казвам, върша нещо пяпънпо еътнртенно,
с пъ.по съзнание, нарочно
bezahlen — eiwas hoch, niedrig, unler dem Preis, im
voraus 6e/ahlen заплащам. купувам пещо скъпо, ев¬
тино, пя висока, писка цена. под костуемата цепя,
предплащам го; || —Twas durch, mit Sehtek, in Raten,
in Mark bezahlen тяплрщям пещо c чек, купувам го
пя изплащане, изплащам го с месечни вноски. плащам
го в марки; || etwas isi nichi mit G-I3, nicht mit Gold
zu bezahlen пещо пс може дя се купи с пяри, със злато.
пе може та се з-плати с пяри, със тнрто, е пеоценимо,
незаменимо, струва човешка тляия: || ciwas. seinen
Leichtsinn itu—r bezahlen мüse1n нещо ми излиза скъпо
и прескъпо, заплащам скъпо и прескъпо лекомислието
си; || ich 13— mir eiwas von ihm Teuer hi/ahlen заставям,
п—к—рвам го ти ми заплати скъпо и прескъпо нещо;
Ф ег läßt —s sicb gut bezahlen той вземи скъпо и пре¬
скъпо, иска ди му се з-плати труда добре, скъпо и
прескъпо, знае си цената, сметката; ф eTwas nll dcm
Leben bezahlen мüee1n припутеп. зястявеп съм та за-
плитя псщо с животи си; || di— Mühe macht slcH bezahlt
трудът- си струна. заслужава, изкарва разноските, пла¬
ща пирите; има сметка и това; || ich mache mich be/ahli
изкарвам си разноските, парите; || ег läuft, rtdei, als
ob er es be/aiil h-Commi (bekäme, Crlegle) тича, бяг;
кито подгопеп, луд, сякаш го гопят: говори като пи-
иит, няелектритиррп, кято картечница, сякаш ще му
пнятят за това; -- wre seine Schulden hczahil, ver6ees1rl
seine Güler чисти сметки, спокоен живот
Bezahlung, die — rin— 318—^—11 Be/ailung verlan¬
gen искам прилично. заслужено възпаграждепие зя
труди сц: ф die Bezahlung stebt noch aus още пе е
платено, пе е уравнена сметката, плащането е закъс¬
няло; 1| —Twas nur geg—n Bezahlung Tun, abgeben върша,
предавам пещо само срещу заплащане .
bezähmen — s—ine Neugier, sein— Zunge, —111 Wut,
sein— Begierden. Leidenschaften bezähmen обуздавам,
овладявам любопитството си, езика, яростта, щения¬
та, етояетцте си
bezaubern — sl— ist —in— bezaubernde Person, bezau¬
bernd scbön тя е чаровна, обаятелна, очарователна,
пленителна личност, истинска чародейка, е чудно ху¬
бава
bezeichnen — ciwas, —inen - Weg, ihn als Genie he/eicH-
1en отпртрням, отбелязвам. описвам, изтъквам не¬
що; маркирам пъ+; окачествявам го кято гений, про¬
изнасям се зи пего, чс е гений; ф 3us isi sebe bezeich¬
nend füe ihn тона с мпого характерно, о+литцтенпо.
типитпо зи иего, е присъщо ни него
Bezeichnung, 3i— - - dafür gibt —s Cei1e 6—sstre Bezeich¬
nung, hui man keine Bezeichnung nebr зи тови няма
по-добро паимеповиние. по-добра характеристика,
намерило си е името; просто чоиек пяма думи зи тона,
пе зпае как да го окачестви, дя го охарактеризира,
просто неокачестиимо с; повече от това здраве му
кажи
b—z—lgrn — ich bizrigi iim mein— Achtung. Teilnahme,
mein B—ll—ld зясвидетелствчвaм му своята почит, свое¬
то уважение, съчувствието си, изказвам му съболез¬
нованията си; у ilM s—in Vertrauen. s—lne GuisI hiziigin
проявявам доверие. бнaтоеkлопност, благоволение
към него, оказвам му. зяевитетенстиуиaм му доверие.
отнрея■м се бнятосклоппо, с благоволение към него;
ф sich (Akk.) dankbar hezelgin оказвам се благодарен
човек, проявявам се кято благодарен човек, разг. из¬
лизам благодарен
bezeugen — di— Wahrheit стсг Aussage bezeugen по¬
твърждавам. зрсвитетенетвчиям. удостоверявам ис¬
тинността пя показание; ф ich bezeug— ihm meine Ehr¬
furcht зяеиитетелствунрм му почит, отнасям се с по¬
чит, проявявам почит към него. зачитам го
bezichtigen — ihn dee Verleumdung. —ince Lüg—, —incs
Dlebslails hezieiтig1n обвинявам го в. клевета, лъжа,
кражба, че е разпространявал клевети. kнеие+пичееки
слухове, че е излъгал, чс е извършил кражба, че с
откраднал
hbzibhin —• —in— Wohnung, —ine Stillung bi/i—htn пи-
пяедм се в жилище; заемим (повя) позиция; постъпвам
пя служба; || einen Ort, elnr Misse, —inen JaHrmarkt,
eine Sciule. dl— UnlverslTäT bizlehin установявам се па
местожителство, няетяндвaм се ня едио място; посе¬
щавам панаир, събор; постъпвам, записвам се и учи¬
лище, университета (дя учи. др следвам); || übertr. —inin
klaren Standpunkt be/ieiin заставим ня яспо стано¬
вище; яспа позиция; ф —in— G—lg— mii Saii—n, —in Sofa
mit Stoff he/leiin поставям, опъвам струни ня цитунkя:
тапицирам, обличам канапе с плат; || die Kissen, das
Bett rein, feisci hizl—i—n преобличам възглавниците.
бельото пя леглото, сменям калъфите ня възглавни¬
ците, турям чисти иътгнявниии, прапи чаршафи; ||
Röte he/ieit das G—slcil червенина, руменипя облива
лицето; порумепявам; ф —ine War— von ihm, aus Bul¬
garien 6e/1ehen доставям, получавам стоки от пего, от
България; || dl— Zeitung durch di— Post 6i/1tien полу¬
чавам вес-пика по пощата; || Lebensmittel aul Kurien
beziehen понутявям продукти c купони; || -in iöH1e
G-hall, Einkün/t-, Geld 6—zl—h—n понччявям висока за¬
плита, имям големи доходи. получавам пяри; || er
be/iehl —щ W1ee1n von mir. aus den Büchcen той се учи
от мепе, събира знания от книгите; ф Kelle. Schläge,
Prügel, eini Tracht Prügel. Dr1ech1. Seng—, —in— Ohr^feige
für etwas bezlehin патупват. иапердашват ме здравата,
изяждам, отнасям боя. сто стари оки бой, едип товар
бой зя нещо; изяждам един шамар. едни nнеспцця зи
нещо; || 3u wirst gleich S—nge, Prüg—i, Kelle hezleien
сега ще те натупам, напердаша, ще ядеш бой; ф 3ег
Himmel bezi—ii slci mit Wolken пебе+о се покрива c
облаци, се тяоблячрня. иачумерва. памръщва; облаци
се трупат пя небето; Ф du hasi die Bemerkung auf dich
bezogen ти взе забележката върху себе си. взе я ня
своя сметка, ня своя адрес. помиени. че забележката
се отпася до тебе; || 3as he/l—hl e1ei mcHl uuT dich тона
не се отнася до тебе, пе засяга тебс. пе е във връзка
с тебе; || soll ici dies— Bemerkung auf mici bizleien зя
мепе .и се отнася тая забележка, зя мепе ли стани
дума, с думата; това камъни по моята ли глава, и
моята градини ли са; ф ici bizilie mici uul Ibr Schrei¬
ben vom 1. Juni, auf unsere UnT-are3u1g, uuf lin (като)
иземам поИот от Вашето писмо от 1 юни, от нашия
разговор, по поиод, в отговор пя Вашето писмо от
1 юни, във връзка с пашия разговор, по повод ня
пашия разговор, позовавам се пя -пето; || d11eer
Umstund htzleil sicb 3aeuuT (Akk.) това обстоятелство
сс памира, е във връзка с това
Beziehung, di- — schicchlc, nuh—, engt, 1aesndsebafiI1-
cht, intim—, untrlauhlt, dipIönaTieeb1, wirtschaftlich— -
Beziehungen z.u ihm buhen в лоши. близки, тесни, при-
ятетекц, иптимпи, непозволени, тцпномя+итескц, сто¬
пански връзки, отношения съм с него; || Beziehungen
zu elntm Lande anbahnen, anCnüpfen, äufnebmen, auf¬
: u1teаhаlte1, pfleg—n. aushauen разчиствам, пропра¬
вям пътя, слагам п-чалото зи уcтяноидирпе ни nоц-
ятенекц Връзки, отношения с едпи сторпя, четaпоня-
ним връзка с нея; завързвам, |"стяновяиям, поддър¬
жам, укрепвам връзки, отношения, задълбочавам
отношенията със стояня: || dl— ■Peaehu1gen zu (mil)
ein—M Land- abbr-cien, lösen, wiedtraufnehmi1 скъсвам
(прекъсвам), - преустановявам. подновявам връзките,
отношенията с едиа страна; || ici sleie in Bi/leiung
zu (selten mli) ihm. habe Beziehungen zu iim намирам
сс във връзка, в контакт с нето, поддържам връзки,
отношения, общувам с пего; || ici Hub—, untетhuli- k—1-
1ет1—1 Beziehung zu iim не поддържам никакви отно¬
шения. никакъв контакт, никаква връзка с него; || er
hal viel— Beziehungen zu Frauen той им; връзки, мпого
любовни връзки с жепи, мпого любовници; || ег etehт
in inlimen Beziehungen zu ihr тоЙ е и интимни отно¬
шения, връзки с 1№ Ц zu iim in Perй-hs1g ir—l—n вли¬
зам във връзка, и контакт, и допир с нето; ф . Bezie¬
hungen 1м Min1etcr1um haben имам връзки и мцпцс-
теоетиото; 1| ег Hui gute, weitre1ehe1de Beziehungen той
има влиятелни, широки връзки, връзки с внцяа■енни
хора, им; „вуйчо влатика“; 1 Beziehungen muß (müßte)
man buhen чоиек трябва та има връзки, разг. вуйчо
влатика; исичко е+рвр с връзки; || durch Beziehungen
Kurrl-r- nacben питоРвдм кариера, издигам се, инап-
сирям бля'одярепие пя връзките си, ни хотятяйс-вя,
по втория начин; В eine Beziehung zwischen - w—i Ea1ig-
11—1 aufzelgin, hereTeIIe1 поставям две събития във
връзка помежду им. откривам lпдкякир) вътрешна
зависимост между тях; || die Beziehung zwischen Ursa¬
che und Wirkung ergründen установявам нзяимоноът
ката, вътрешната зависимост между причина и дей¬
ствие; || die Beziehungen von Mtneeh zu Me1seh, zwi¬
schen den Gescbleeitern, zwischen den Staaten отно¬
шенията, връзката между човек и човек, между двятр
поля. отношенията между държаните; || ich U1ng-
|e—tze) es in Beziehung zu -iwas поставям го и |но'ц-
чески) връзка. иъи вътрешни зависимост с нещо; || rs
6-1-11 —in— enge Beziehung, keine Beziehung zw1eei—n
dl—n Vorgängen съществува тяепя връзки, зяииеи-
мост. няма никаква връзка, зависимост между тези
тия процеса; || ich will mich mil ihm in Beziehung s—iz—n
ще влдтя във връзка с пего; ф in diee1a, nuncber. in
jeder Beziehung, in vielen Beziehungen hasi du rtchl и
това, и известно отношение (донякъде). иъи всяко
отношение имаш право; и мпого отношения си прав;
|| in Сс1п—1^(1—1) Beziehung съвсем не. и никос о+пошепие,
с пищо
B—zug, 3сг — 3tr Bezug 3—r Geig—, der Betten, dee
Scsscl комплект етрупи; бельо, смяна чаршафи и въз¬
главници; калъфи ня кресла; || 31— Bezüge w—eiee1n сме¬
ням бельото, калъфите и чаршафите; ф s—in— Bezüge
sind ziemlich Hoch доходите му ся тост; високи; ф
Zahlung bei B—zug заплащане при получаване, при до¬
ставка, доставяне; ф mit Bezug. unltr Bezug auf Ihr
Angchoi, uuf Ihr Schreiben c оглед, във връзка, по по-
bieß''n 225
вот и— предложението Ви, отпоспо преп^ложепието Ви.
писмото Ви; ф in Bezug auf den Klang, auT die Qual . ;i
що се отнася до звук;, качеството, отпоспо тнч,< i
качеството. по отношепие ня звука, качеството: ф cas
hal k-ln-n Bezug uuf 31c Gegenwart, auT ihn тона пяма
връзка c настоящето, не стои във връзки с пре+одшет•о,
с нето, пями отношение към настоящето, към пето;
|| einen B—zug zue VtrgangtniliT hirsTiIIe1 ус+апон... .. v.
връзка, поставям в о+пошепие, връзки с мцпрното .
II uul etwas (Akk.). aul ihn Bezug nebnen позованим
се пи нещо, ня пего, вземам нещо под' внимание. съ¬
образявам се с пето, вземам повод от пещо, ог него
Bezugnahme, d-e -- - untce Bezugnahme uul Ihr Sehre1-
hen по повод пя Вашето писмо, относно Вашето пис¬
мо, с о'.ет, във връзка с писмото Ви, позовава- ш
се ни Вашето писмо
bezwecken — was bc/weckt ег damit каь -■ . '.
следва. каки; пе. преследва. гопи той с гони; li • .
3as Gegcnicil von dem —rrelcil. was sl - 6—zwc. ' - я
поетигпя обратното пя тоеи, което ,■-о.ее,leгвяше
brzwci/iln ich b—zw—iTI— cs |siarC), daß - - - 1 ' - - r. щ
съмнявам се |мпог'о), че ще дойде; II das ist n . с -
b—zweifeln несъмнено е. пе съществува никакво
миеиие зи тови
bezwingen — 3en Feind, ein Land, iinen Birg. ( '
Kosmos hezw1ngi1 надвивам. покорявам, побежтга:
пеnрцд+ен, страни; покорявам връх ня плинипа, - - - -
моер; - seinen Zorn, Schmerz 6—zwlngen оинятявям..
потискам, сподавям гневи си, болката си, з-глушиним
болката си; ф sich (Akk.) nur mii Müht bezwi1ge1
können една се ннрдед, употребявам големи усилия, да
не избухна, с мъки потискам, обуздавам гнева си;
ф —ine bezwingende Schönheit покооднящя. чаро-чя.
об-Йваща красоти, обaдтелпр хубавици
Bibel, di- — eтwue isi nlr zur Bibel geworden чс .о
е стапяло зи мене библия, се с nоенъопяно и еирпте•лце,
и настолна кпига зя мене; || umg. das stehl eeion in d-г
Bibel това е етрор и поре•трор мъдрост, известни и
прецтиеетнр истини, има го още и библията; 1ш
Mund die Bibel. 1м Utr/en übel ня челото Христи, и
пaтусятр дяволи
biegen — das Kni— voe ihm bi—gen прегъвам, превивам
верноподанически коляно пред нето; ф dl— Zweig—
hleg—n sich im Winde клопи+е се олюляият, се огъват
ня, от вятъра; |( etwas läßt sich bleg—n пещо сс огъна
леспо, може пи се огъне. извие, е гъвкаво; || —iwas biegt
slci unter 3er Last нещо се огъва, навежда под те¬
жестта, товари па пещо; || dl— Tafel hog slci unltr 3ег
«Last d-г Speisin трапезата щеше ди се счупи, се огъ-
више под тежестта пя гозбите, беше отрупана с яде-
пети, само от пиле мляко нямаше; || e1eh (Akk.) vor
Lucbcn biegen превивам се ня две от емяс: || sich (Akk.)
bei ihm schmleg-n und blegcn подмилкиам му сс. поп-
мизвим му се, мртпя му сс. лижи-м—ж; пред нето,
елртрм се пред него по гръб и по корем, докарвам му
се; ф das muß biegen oder haeehe1 това трябва ти стапе
ня всякакви цспи, ти яко ще ти си счупя тлaиртр: така,
или ди стана, каквото ще; || ich muß es w1ee—n, es nag
biegen oder brechen трябва ти го узная пя всяка цени,
пък ти стави, каквото щс; || aul Blrg—n und Pr1ci1n
mii ihr Bielen флиртувам па поразия. пи провали с нея;
|| er wollt— cs auT Biegen oder Paeei1n 1are1chen той
искаше да го постигне ня всякаква цепя. с цената ня
всичко. тя яко ще ди си счупи 'лив-та; бе готов на
всичко, само зи пи 'о постигне; || —s gebi uuT Bilgen
15 Немско-бьтlРоекц рррзсоло! цтеп речник, -. I
226 biegsam
oder Brechen борба докрай, пя жииот и смърт, разг.
до дупка; въпрос ня чес+ е, касае се да победиш или
да сс изложиш завинаги; ножът е опрял до кокала;
|| der Wettkampf geil uuf Biegen oder Beicien състе¬
занието се води до .крайна победа, до пълно изто¬
щение, ожесточено; || es auf Bl—gcn oder Br—cien an-
^№1 13—1 поставям ребром въпроса, или — или.
въпросът трябва да се реши така или ипи^че; ф lieber
biegen als hr1ei1n прекнопепя главичка остра сабя пе
сече; ф mit gebogenem Rücken daer-i-n стоя превит,
с изкрииеп гръбнак; || aufwärts gehogene Wimpern из¬
вити нагоре мигли, клепки, ресници; || —ine sclön gc-
bog—n— Nase красиво извит. изрязан пос
biegsam — ein— biegsam— Gestalt гъвкава фигури. нар.
поет, кръшен стаи; ф —in biegsamer Charakter гъвкав,
податлив характер, прие; характер, който леспо се
пречупва
Biene, die — emsig wl— —ine Biene трудолюбива. ря-
ботнцня кято пчела; Ф umg. scherzh. dee Bl—n muß щеш
пе щеш, ще трябва да го пяпряииш; ще го направиш
като поп и хоро ще играеш; пепи се пе пепи сс, кс го
ядеш; щеш пе щеш стани баби зет; ням; шикалкаиепе;
никакво шикалкаиепе пе помага: Изразът, в който
думата „пчела" се явява в мъжки род, води началото
си от разказа на един шегобиец. Той твърдял, че пче¬
лите в неговия край били големи като овни. На въпроса.,
как влизат тогава в кошерите, той отговорил: „щат
не щат ще влизат, защото иначе ще има бой"; ф sl—
ist eine iühseie, du/le Bien— тя е хубава кято пеперудки,
кято капка; разг. с момиче и поноииня, екстра, готипо
гадже, маце; ф Bienen iahen имам пчели; войн,, имям
въшки; <£> jede Bl—ne Hui iheen Stachel всяка пчела си
имя жило.
Bienenkorb, der, Bienenhaus, - 3as — hei ihnen geil cs
wie in einem Bienenkorb, Bienenhaus у тях непрекъснато
влизат и излизат гости, гъмжи от гости, ' хора кято
и пчелен кошер; къщата им прилича пя иирамои дом;
|| 31— ScHule gleicht einem Bienenhaus училището при¬
лича ня пчелеп кошер
Bier, das —• Bier beautn, ausech1nk-n. zap/en варя,
точа бира; || ein Faß, ein Kaslen, Glas, S—ldcl, Maß Bier
буре, кяея, чаша. халби бира; || Hiesiges, auswartig1e
Biee тукашна. епосна, експортна бира; || das Blee isi
abgestanden, scHal, süffig бирата е престояла, извет¬
ряла, блудкава, пииkя: || zum Bice geien отивим и би¬
рарията па чаша бирщ J. beim Blersiizen сетя при чаша,
бира; || —ine Runde, Lagt ' Bl—e geben, umg. scHmelßen
почерпвам компания, иянртя Mach по една ча¬
ша бира; || Blee üb—r die Straße verkaufen продавам ,
бира зя и къщи, и пянинпо състояние; ф -Twas wir
saur-e Blee änpа11e-n, wie saures Bl—e aushicicn гледам
ди се отърва от нещо ня всяка цепя, с четири очи, ди
го gжцроерм, внеперд другиму, предлр'рм го като
крастав кои, като бял дроб; ррзецnвям се тя го сиянд,
зи да се отърви от иего. Киселата бира е нещо, което
не привлича купувача, затова се казва подигравателна:
sie werden slci um 3ici reißen wie um das eaur- Biee ще
се бият, надпреварва— за тебе като зя коретяи кон. дя
пе нярвяш, че пякой ще се сприпка за. тебе, пе пред-
етрвняирщ никаква ртоякцид; ф. umg. 3as isi mein Bl—e
тона е моя работа, моя грижа; || Ibr Bl—e Ваша грешка,
вцпa; || ашС— Biee mit ihm macbtn слушанам се c него.
ставаме интимни приятели, дупе и гащи
Bierbank, 31— — auf dee Bii^ieba1C siiz—n киспя по цял
деп и бирарията, кръчмата; бистря политиката
Bierbankpolitik, 31— — - das ist PierЬunkpöI1T1C тон; е
късогледа политика; политика, родени и кръчмата . ня
чаши бира
Biereifer, der umg. — mit tln—ш wairtn Biereifer an
di— Arbcii, ans Wiek gehen залавям се за работа с
истинска ревност, с истинско усърдие, пристъпвам
към работа, към изпълнението ня пещо с истинско,
прекадено, волско усърдие, с изключителна реипост,
с изключителпо етяряпие, принежяние
Bierfaß, das — dick. voll wie ein Bierfaß дебел, тум-
бест. таитурест като буре, бомба. бъчва
Bieridee, di— — das ist eine Bieeidee това е идтьопи-
чава, шантава идея, подигр. гепиалпо хрумване
Bierreise, die — —ine Bi1aa11e- machen обикалям пив¬
ниците, бирариите. кръчмите
Bierruhe, die — ein— wahre Bierruhe zeigen оставям
невъзмутим, проявявам невъзмутимо спокойствие; ||
-iwus mit einer währen Bierruhe empfangen приемам
нещо c невъзмутимо, непоклатимо спокойствие. без
тя ми мигне окото
Biest, das umg. - die Biest—e eiecien seie .тия гадипи,
'ядипки, жииотипки хапят мпого; || so rfb Biest има
че животно, гад; ф das Biest gehl 11^1 mtir тая пу¬
щина пе рчпкииопиря, пе иърии, пе работи иечс, пе
ще ти иърии; ф ist das —in großee 31—1, ein Biest von
einem Hui има че огромпо, тежко, масивно пещо. ама
чс огромпя, тежка маса; ами чс чудовищно голяма
шапка
bieten — iim Geld bieien предлагам му пари; ф iim
Hohn, Widerstand hielen подигравам му се. отнасям
сс с подигравки към иего; оказвам му съпротива; опъ¬
вам му се; || iim Teolz, dl— Spitze, die Silen bi—r—n въз-
протиияиям му се. оказвам му съпротива, инатя се.
упорствуи-м. съпротивявам му се. противопоставям
му се, давам му отпор, показвам му оо'я-я си. де¬
белия край; || une—r1n Augen bot slci —in grausiger An¬
blick пред очите пи се разкри. изпречи ужасно зре¬
лище, ужасия картипя, гледки; | die Beweis boi .LücC—n
покрзртенетиото имаше логически пукнатини; ||das bul
kein— Schwierigkeiten geboien това пе поедетявдше труд¬
ност, мъчнотия, пе беше свързано с трудности, мъчно¬
тии; || neue ScHwlerigkeitin boten slci iim явиха. се.
изникнаха, породиха се нови трудности, мъчнотии;'
|| wenn slci eint günstig— G—Iegenilii 61-rer яко се прсд-
етииц, яви удобеп, изгоден, благоприятен случай; ф
ici 13— mi.e n1eiie bieicn, 3as nlcit von lir hleiin пе
позволявам дя сс отнасят тика с мепе. ти си играят,
ди се гаврят - с мепе, п— ме тъпчат. да ми вършеят
-ръпи ня 'ляната, пе - си оставям чесъня, чепикя, ма¬
гарето и калта; пе се оставям тя дя ме тъпче. дя ми
прави забележки, пя се държи, да се отнася така с
мене, т— ми чука лук, сол Иа главата; || mle bätic keiner
so etwas bl-t-n dürfen пикой пе би си позволил дя - се
отпесс тика към мене, та' помисли такова пещо за
мепе: || das hätte mir einer bl-ien sollen само да се
осмели някой дя ми каже тоиа, да помисли такова
пещо зя мепе (имя ди види тогава)
Bilanz, die — eine Bilanz aufeieII1n, umg. . machen. zie¬
len съставям. правя б-липс, правя си равносметки,
тегля си заключението; || -ine Bilanz fUlscHen, v—e-
ech1ti1m, fr1e1eren подправям, прикривам ие+ипскцд
баланс, - нагласявам, стъкмявам, фризирам изкуствено
балапс, представям го и по-благоприятна сие+лиЙя;
|| dl- Bilanz d1e abg—iäu/cncn Jabees aul literarlscH-M
Gebiet литерртчрнцдт бянапе зя изтекла—а годипя
Bild, das — . —in Bild in Öl, in (von) Eez картина c
блажни, мамени бои;' статуя от бронз. 'бронзова етр-
туя; || ein Bild in Öl malen рисувам картипя, портрет
с блажни, м-слепи бои; || —in Bild h—scir—lhtn описвам.
рисувам кяотипя; || geerellr1e Bild жива кяртипя: || -in
g1seiм-1ch11tee Bild разхубавен. разкрасен, идеализи¬
ран портрет; картипи и привлек-телии багри; || zu
tlnem Bild sitzen позирам зя портрет; || schön wl— ein
Bild хубав кято картипя. янтен; || ein wahres Bild von
tinte Frau, von —incm Mann красиви, хубав кято кар¬
тина; жепя, мъж кято картипя; || er saß gleich einem
Bild— aus Siein той ссдеше неподиижеп като статуя,
истукан, сякаш изваян от мормор: ф —in rtul1ei1sci1s,
vollständiges, ung1echm1nCT-e, wirktichk1iTeg-la-u1e Bild
von -iwas gehen, -ntwie/cn давим, нясиьондм реалис¬
тична, пълпя, неподправена, тейетвителпя картина за
нещо; || slci ' (Р.) —in wiaC1iehk11isg-la-ute, -in e-ciics
Bild von —iwas macien съставям си, добивам вярия,
истинска, точия представа зи пещо. точпо впечатление
от пещо, иярпо, истинско понятие зи пещо; || —in ge¬
naues Bild gewinnen добивам. съставям си точна пред¬
става за пещо, добивам точно впечатление от псщо;
|| sicb (D.) ein eeH1—T1e, Talsci—s, C.^дrte Bild von elwus
machen създавам си, съставям си погрешна, изопа¬
чена, лъжлива. фалшива предс+иии, картина. деня
представи зи нешо: ф Bilder ahzi—hen, vergrößern ко¬
пирам. увеличавам снимки; || rin ge1ungenee. mlßlun-
g—n1e, uneciurfee, v—rwuck—llcs Bild сполучлива, неспо¬
лучливи, пеясна, мътна, мръднитя снимка, спимка с
недспи, перене®пи очертания, пе във фокус; || ein v—r-
schwommin-s. gestörtes Bild замъглена, пеяспя, оят-
маз—па, картина. лош образ (при телевизия и кино);
ф P1ldehen eamм11n. tauscien събирам, разменяме си
картинки; играем пя картинки; ф sic beschaute ibr Bild
1м Fenelea тя се оглеждаше. гледаше отражението си
и прозореца, и стъклото пя прозореца; || 3ee Fluß wael
ibe Bild zurück реката отразяваше образа й. образът
й сс отразяваше, оглеждаше в реката; ф sie ist ein Bild
des Jammers. des Glücks, der Keuft und Geeundi-1t тя
представя жалка, печална kрртцня: тя цъфти от'щас¬
тие, от здраве и сила, е образец, въплъщение, оли¬
цетворение пи щастието. ня сила и здраве; ф kein
lebendig Bild пи едпя живи душа; разг. кьорави душа;
ф ein herrlieite Bild lug vor iim пред очите му се
разкри, простираше ие.тцконеппя кяот■ипa: || ein Bild
des Grau-1e bot slci eb1nen Augen пред очите му, пред
погледа му се изпречи, се разкри ужасия картипя,
гледка. ужасно тренише: || die Stadt zeigt— ihr g—wöhnlbe
Bild градът показваше всекидневния (обикновения) си
образ, лик, вид: || umg. scherzh. es war ein Bild /üe (die)
Göller беше забавна, веселя гледка, забавно зрелище;
да си умреш от смях, като гледаш; || Heute bl-t-t sicb
dort ein anderes Bild дпес там пещата изглеждат съвсем
другояче, всичко е промепило своя иъпшен иит, образ;
ф schreeChufr1 Blld—e bedrängten sic поеенедияся я
ужасии видения. сънища. възпоминания, спомени; ||
scHöne Blldee Tauchten (er1—g—n) vor mir uuT пред мепе,
и душата ми изпнчиясa красиви спомепи. видения; ||
düst-rc Bilder zogen an seincM inncecn Augc vorüber
мрачни картини се изпцзяся кято филмова лента пред
вътрешния му взор; || te brscbwor ihr Bild той извика
и паметта си пеЙния обррт: ф in Blldeen r-d-n' изра¬
зявам се. говоря картиппо, образно, фигуративно, с
образи, с метафори; || ein abgegriffenes. abgenutztes Bild
изтъркан, бяпянеп образ; ф damit kunnst du keine
Bilder raussieckcn c тови пе можеш ди се похвалиш
пред соортя, ти папраниш впечятнепие; || ich kann mir
ein Bild davon macien живо мога да си представя тона,
Киртипит; е пред очите ми; ф ici hin daeübtr (Akk.)
1ш Bilde и течепие съм ня пещо, осведомен съм, зная
иече за него, имям депя представа зя пего, разг. кар-
Bildkraft 227
тинка+а ми е ясна; запознат съм с въпроса; || ibn über
etwas (Akk.) ins . Bild ebrz1n осведомявам. информирам
го зя нещо, поставям го и течепие пя пещо. тяnот-
п—иам го с пещо; ф nach —Гп—ш Bilde по негов обра¬
зец, по негово подобие; <0> -I. Goli schuf den Men-
eci-n ihm (slci) zum Bilde бог сътвори човека по образ
и подобие свое
bilden — Wörtte, Sätze. —in Kahln-it, ein— R.—gr—eung.
einen Stuui hildcn образувам. създавам. разг. изкова¬
вам думи; образувам, съставям изречепид: образувам,
съставям кабинет. праиитснетво: основавам. образу¬
вам държава; || slr blld—t eine Ausnahme, einen Son-
a-r/all тя е, съставя, прави изключение, е особеп. из¬
ключителен, изолиран случай; ф —in— Figur aus Stein.
aus Ton (im Ton) bilden издялвим, извайвам фигура
от камък, моделирам, оформям фигура от гнипя: ф
sicb (D.) —ine" eigene Meinung, rin Urteil bilden създавам
си. съсТавям си собствено мнение, собствена преценка;
|| ici habt nie mein Urteil g-hlld-i еъетяиис си. напра¬
вих си (вътре и себе си). пяпрявис. теглих заключе¬
нието си, колко струва; ф der Eezi—ltr hlld-r den Knu-
he1 възпитателят образова. оформя, моделира. съз¬
дай; момчето, дриа му образование и култури; || iln
zum Schauspieler, zum MenscHen hllden подготвям го,
оформям го, школувам го зи артист; пяnрридм. съз¬
давам човек от пето; || den Geier. den Vererund, seln—n
CharakTcr, den G-eeimäeC hildcn образовам, култи¬
вирам . дуся: развии-м, уеъиьрщепе+иуиям разсъдъка.
умя, характера; 'рртвцврм, изтънявам, уеьиъошенетиу-
ним вкуся. създавам си икус; || Rclsen bild—T пъ¬
туването дава култури. образование. разширява кръ¬
гозора. дина обща култура пя човека; || slci (Akk.)
nach sein—м Muster. Vorbild biiden следвам неговия
пример, образец. подражавам пя неговия пример и
развитието ец; <(> —s hlldet sicb —in Tulenl in der Stille
(Goethe) трняптът зрее. се рртицвя безшумно; || cs
hildin slci Wolken образуват се обняии: зяоблятявя
се; || am Fenster hilden sich Eisblumen пя прозореца сс
образуват. се изрисуват. изписват нетепи цветя; || rs
bildet slci образува се, поражда сс, възниква. оформя
сс. създава се; ф ee ist ein Liebhaber der bildenden
Künett той е почитател пя изобразителните, пняетич-
пите изкуства; ф ein gebildetie M—nsci образован. кул¬
турен човек; || ein allgemein, wissensciaTilich, muslCa-
I1eei, g—s—llschaftlicH, . Tein ggbildeter Meneei всеобщо.,
исестряпно образован чоиек; чоиек с голяма обща кул¬
тура, с пяучпя, музикална култури. подготовка.- еру¬
диция, със светско възпитание, държане, с изтънчепя
култури; || scbön gehiiaiTi Hände красиво итвядни,
оформени ръце. изящни ръце; || —in schön g-hlld—t-r
Körper добре сложено тяло; красива фигура; || —in re¬
gelmäßig gt6ild1t1e Gesicht пряицнпи черти пя лицето
Bildfläche, die — umg. au/ d-e Bildfläche 1reeh-1n1n
появявам сс на екрана, ни Хоризонта, изплувам. из¬
грявам пя хоризонта. появявам се и зрителното поле;
|| eine Behauptung erschelni imm—r wledie uul der Bild¬
fläche едпо твърдение исе по-често се среща, се спо¬
менава; || te war längst von 3er BildfläcH— v-aseiwun3—n
той беше изчезнал отдавна от хоризонта. пе сс ви¬
ждаше иече никакъв. бе итчетпян от зрителното поле,
от лицето пя земята, беше ореИkян безследно кято
дим
Bildkraft, die — sein— Sprache ist von großte BildCra/t
езикът му е много образен. кар+инеп. паглетеп. плис-
228 bildlich
тичеп. притежава тонямя образна сила, голямо образ¬
но внушение
bildlich — —in— bildliche Sprache образен. картинеи,
цветист еTик: || 1m blldlicHin Sinne и преносен. фигу¬
ративен смисъл
Bildsäule, dl— — starr, reglos wlc eine Bildsäule sieben
стоя като статуя. иетчкяп, кято вкамепеп, пеподиижеп.
като замръзнал, в+рещеп. кято паметник; || zur Bild¬
säule castareen ИkРмепдиaм се. превръщам сс и статуя
Bildschirm, der — es auf d—n Bildschirm helngen пред¬
ставям, предавам по телевизията
bildschön — umg, —in—n hildschöntn Sturz hauen пре¬
мятам сс (при пързаляне със ски) чутеспо: || hlldsclön
ist Dreck dagegen хубав кято картина; хубав е малко
казяпо, пе е пищо и ериипепие с пето; пеизказано хубав
с; хубостта му с пшцо пе може ди се сраипи
Bildung, die — di— Bildung von Namen, Wörtern, Staa¬
ten съставянето, образуването пя имепя. думи. разг.
изкоииияпе+о пя пови думи, неонотизми: основава¬
нето. създаването, Възпикиапето ня държави; ф —in—
höhere, äkädemlscie, rin— ' gründliche liicаariechc Bildung
erhalten получавам средно, академично (чпциерситет-
ско) образование. основна литературна подготовки.
щконоики: || sic 6—11/1 —in— allgemein—, umfassend— Bil¬
dung тя имя широка обща култура. широко образо¬
вание. е всестранно образовани; || —e ist —in Munn von
Bildung, ohne Bilding той е образован, културен човек.
е необразован. прост чоиск. пяма никаква култура;
|| er hat kein— Bildung genossen той с пеобрязоияп. ням;
никакво образои-пие. никаква култура; || das g-iöei
zue allg—Miin—n Bildung това е елемепт пя общата кул¬
тура, го изисква общата култура. е необходимо зя
общата култура; || ihe Verbalten zeugt пиШ gteade von
groß—e Bildung държането й пе сицтетелстиувя твърде
за голяма култура; || auf Bildung Hallen държи зя кул¬
турни обноски. пя обрятоияпието: || slci (D.) aul s—ln—
Bildung etwas zugui— tun, mli seinie Bildung prail—n.
protzen. wichtig lun въобразявам си. че съм много
образован. културен, хврнд се. перчи се, падуи-м се.
пъча се. дявам си важност с образованието си; ф —Twas
ist von sciönet—а. rclnce Bildung пещо с мпого изящно,
красиво. c пиИ-kояеции. пяй-чие+ц, изящпи форми
billig — —in billiger Peels евтина. писка цепя; || etwas
/üe —in—n billigen Pаire. zu einem hilllg—n Feeis kaufen
купувам пещо пи евтина цепя, евтино; || ici Hube rs
billig, für billiges Geld Ь—köMшin, gekau/i купих го ев¬
тино, износно. пи сметка; || hlliig—r werden поевтиня¬
вам, ставам по-ситип; || billige Fähneitn tragen пося
евтини. прости рокли. парцалчета; -- billig sllnkr. r-u-r
blinkt евтино, има тнино, скъпо, че мило; -• hillig Gut
ist nie gut евтиното е скъпо; евтипото месо и псетата
пе го -ядат; ф rin Programm von hlliig—ш G-scHmack
простя, простоната, пеитискяпя програма; || billige
Literatur евтина. долнопробна, долнокачествена ли¬
тератури; || billiger Plundee долнокачествена, еитипя
стока, евтин боклук; || —in billigte Sehiaz. Trost ев+ипя,
изтъркана. банялия. плитка, глупава шета; празна уте¬
ха; ф —in— billige Aueaidi. Rtdeneaal евтипо извинение,
оправдание; празпи приказки. рряти; || auf billig— Fhru-
—1 ieae1nfä11—n подкупиам се от евтини фрази; || Grün¬
de, billig wir Brombeeren несъстоятелни, празни оспо-
ииния; основания които пе струват пет пари (като
къпини); || billig um —in— Such— i-aumkomm—n. uuf billig—
'ОДис, billigen Kaufe duvönkönntn отървавам се ев¬
тино, c малко, леко от пещо; ф —in h1I1igia Wunsch .
справедливо. оепоиятелпо жел-пис; || billig— Forderun¬
gen справедливи, осповятелпи иекянцд. иеkоие: || billig—
Anerkennung linaen намирам справедливо. оправдано,
заслужено признание; || er verlangt nue, was billig isi
той изиския само тови, което подобава. е справедливо,
с право, се следва по пячяно; искането му е оправдано;
ф mehr als hillig поиече от справедливо. редно с; по¬
иече, отколкото се следва. отколкото с необходимо.
отколкото тиснужяии; || ici eeg— mici über etwas (Akk.)
mehe als billig ядосвам се, вълнувам сс зя пещо повече.
отколкото си заслужава, отколкото е редно; || sic
nimmt M—ln— Geduld mehr als billig in Anspruch тя злоу¬
потребява c търпението ми; ф es isi billig справедливо,
ретпо, . оправдано с; || cs ist eichi und billig. ist nicht
mthe als billig напълно справедливо. редно, оправдано
с. и рсда пя пещата с; || —in hillig denkenaer M—nsci
епряиетниво, чес+по мислещ човек; - was dem einen
r—cil isi, ist dem undtrtn hillig кякиото зи единия, та¬
кова и зи другия. пя ранни нячяня; кякиото е позво¬
лено. ретпо - зя етипия, е разрешено, редно и зи другия
billigen — —ine Maßnahme, eln—n Vöаeeitag, ein—n
Schritt. srlnl* Uund1ungswiiei billigen одобрявам, из¬
казвам се одобрително, н-мирам зи справедлива мяр¬
ка, давам съгласието си зя пея. одобрявам предло¬
жение, стъпка. неговия начип ня действие; || etwas ganz '
und gar nichi billigen съисем, реши+елпо пе одобрявам
нещо. изказвам се съвсем отрииР+елпо за пето
Billigkeit, dl— — die Bllllgk—lt dcr Forderung anteCcn-
nc1 признавам справедливостта пя цеkипето, нами¬
рам, че цекяпето му е спряветниио, оправдано; || naci
Recit und Bllllgk—lt по прано. по право и справедли¬
вост. по силят; пя закопа и справедливостта; ф die
Billigkeit euehr ihаesgle1ch—n. verlockt. verführt zu —ln—ш
Kauf неимоверна, невероятна евтиния, тя подмами;,
изкушава да купи човек пещо
Billigung, dl- -— sein— voll—, uneingeschränkt-, ganze
Billigung linaen, -rialtcn получавам пълното, неогра¬
ниченото, безрезервпото, цялото му одобрение, без¬
резервното. пълното му съгласие
Bimbam, d-e — umg. ach du heillgie Bimbam господи
боже, Исусе Христе; света Богородице Бячкоиска!
bimsen — Grif/c himsen упражнявам хии+ки; || umg.
das Einмa1eine, Vokabeln himsen зубря, кълва табли¬
цата за умпожепие, думи
Binde, die — ihm die Binde von 3—n Augcn neimin
свалям превръзката от очите му, отварям очите му;
|| nie fallt die Bind— von den Augen превръзката, пер¬
дето. завесата, булото пада от очите ми, очите ми сс
отварят; проглеждам; ф —ine. einen hlnlce di— Bind—
gießen, kippen триоътвям, мятам му една (чашка иипо.
бира, ракия)
binden — cs un ein—n Baune, in di— Höhe, voe (um) dl—
Augcn. Blumen in —inen Kranz (zum Kranz) bindtn за-
иьотврм го ня дърво, нависоко, пред очите; свивам,
ирътирм,■ сплитам цветя пя иепец; ' || ihn eiwas uuf dir
Slcl—. au/s Gew1se—n bindtn моля го да вземе пещо
присърце, ди пе го забравя, заръчвам и поръчвам му
специално пещо; || ich habt dir doch auf dl— Srel— ge¬
bunden, dich nlcit zu verspäten помолих, поръчах ти
епеииaтпо, изрично тя бъдеш точеп, ди пе закъсняваш;
Ф ihm etwas auf die Nase binden разправям, издавам
му пещо, въвирим му го и пося, отварям му очите за
пещо; || ici wollte ihr nlcit gleich allbs uul die Nase
binden не иеkяс ди й кажа, разправя, издрънкам всич¬
ко; || ici weedi dir 3us doch nicht uuf dl- Nase binden
да пе съм луд да ти кажа. издам, разправя това; ф
ich hin durch ш—ln Wort, durch —in—n Vertrag gebunden
дал съм думи, обещание, обет; обвързан съм с . то-.
'онор; || meine Zunge isi durci -inen Eid gebunden ези¬
кът ми е вързан с клетва. дял съм дума, заклел съм
се. дал съм клетва дя мълча, че пяма ти издам пищо;
|| ici will Mich noch nlcit hlndcn пС искам още пи се
обвързам. да се рптржцоям, ти поемам задължение,
ян'яжцмепт, ди сс оженя. да се лиши от свободата си.
иским пи запазя свободата ец: || ici fülle mici gebun¬
den чувствувам се обвързан, задължен, песиободен;
япгРжиояп съм. пи. съм иече думи, обет, ' обвързан
съм, сгоден, женеп съм, пе съм свободен; ф eint Soße
binden сгъстявам сос, запърже-м го с брашно; ф —in
Buch hlndcn подвързвам кпигя; ф ein Elemeni blndcl
ein U1dcrcs етип елемент се свързня, образува съеди¬
нение с друг; ф Wörter, Tönt hlndcn римувам думи;
пея, свиря легато; || gebundene Rede везиня реч; ®
Bc^n, Bürsten, Fässer binden правя метли, четки, енр-
'им обръчи пи бъчви; ф der Leim blndel gut лепилото
лепи, хваща, държи добре; || Zement blndtl циментът
се втьодднр, държи, с-д'я, - ицментцри; ф gebunden—
Wärmt латентни топлина; ф gebundene Frciec твърди,
определени цепи; || eine gebundene Mareehaöult точно
определен маршрут
Bindriemen, d-г — —s gchl an den Bindel-men принуден
съм. тодбвр ди развържа кесията, да бръкни и джоба,
пояса; пожът опира до кокала
Bindung, die - - cin— Bindung cingth—n обвързвам се
c пещо. поемам някакво задължение, някакъв ипги-
жимепт; II olne jegliche Bindung s—ln пямим япгажи*
мепти. задължения, свободен съм от всякакви -пги-
жимепти. задължения, ио.еп кято птички съм; ф die
Bindung un 3ie Zell, zwlscitn ihnen зяниецмоеття,
обвързаността c времето (епохата); връзката между
зях, нтрцмоноъткртр
Binse, 3it — —iwas (3as ganze Geld, eint Fabri) isi in
dl- Binsen gegangen пещо поопятя, изчезни безследно,
щукия, се затрие;, о-иб; по дяволите, пи вест- пи кост
от пего; всичките пари хвръкнаха. всичките ми пяри
отидоха пя вятъра, по дяволите, пропаднаха; пъту¬
ването пропадна, пищо пе излезе от пего; || meine
Slrümp/t sind in die Bineen gegangen чорапите ми сс
скъсаха. отидоха по дяволите, пищо пе остипи от тях,
с-яняся ня парцали, - gell auch alles in die B1neen.
inner mußt du facundI1eh gainec1 и всичките ти гемии
ти пропитият (потънат), трябва да се уемисБЯщ, като
че ли пищо пе с стапяло; дори всичко ти загубиш.
запази самообладание
Binsenwahrheit, dl— — das ist -in— Binsenwahrheit тон;
е ятбччпя, етроa и поретрор, известна и преитвестня
истини; тон; и баби зп—е
Biene. dic - - eine sallige, teigige Birn— сочпя, боящндня,
сипкава круша; <ф> lüe jede Birne isi ein Stiel gewachsen
ведкр крушка си има и опашка; <С> kleine P1rnen, lange
Sti—le педя човек, лакет бради; ф -ibm eins
uuT dl— Birne geben ияпБРм го по коя+упртя, тиквата,
гляи—ти; тупвам го по тиквата; || eine dicke Biene haben
надула ми се е '.янат;, цепи ме глав-ти, имам '.;-
вобоние: || 3-e hüt eine welcie Biene снопя му едната
дъска, мърда му едната чивия, малко тръпнат, емрс-
нат, щ—пт—Б. пернат с; откачи малко. пе му сече пи¬
пето, отпесеп, занесен е; ф di— Birnen sali |d1ek—, genug)
haben пещо ми сс е втръснало вече, омръзнало ми е.
дошло ми с то гуша, пямим иече нужда от пето; ||
—111 sieb—n gchacCcncn Birnen zusaMMenneimtn (und
abeehi-bcn) обирам си крушите, вдигам си партаке-
щите, пяотчшините, консулите, свързвам си торбич¬
ката; ф eine Bien— zu 100 Wutt крушка от 100 вата;
|| 31— Birne ist duecbgebrannt крушката е цтгорятя: ||
bissig 229
-ine neue Birne t1necbaaubtn тяииБРМ, завиитв-м, сла-
'—м нона крушка
bißchen — mli iin(im) blßcHen Geduld wirst du es
eciuff1n c малко, мъничко търпение (и добри воля) ще.
го постигнеш, ще се нареди всичко; || es scgncl ein
bißchen вали малко, слаб дъжд; || ici konnic bin bi߬
chen zu dir ще дойд; малко при тебе; || rede ein hlßchcn
lauter говори малко по-нисочко; || mein bißchen' Geld
малкото пари, които имам; || mein bißchen -Habt (3--
silz) малкото имотец, който притежавам; малкото ми
имущество; малкото, нищожното, което притежавам;
|| 3as blßcben Leben малкото живот, който ми остани
дя живея; || eTr1ng dich ruhig -in bißchen an можеш да
си дадеш малко повечко труд, та се поп-пъпеш малко;
|! 3as gebt cin bißchen weil тон; иече с прекадено, е
малко множко, прекрачва всяка гояниця, всяко тър¬
пение; || 3us isi ein bißchen viel uul einmal малко мпож-
ко ми дойде; || das ist ein bißchen viel verlangt' тона r
нечс твърде мпого, малко множко. прехвърля мяр¬
ката, пормата; мпого искаш; мпого иска; || ich habe
nicbi ein bißcHen 3u нищичко, пукната пира пямам,
съвсем съм се охарчил, дрп+ет-мрокр съм; || w1llet du
mit diesem blßcben vorllebn-imen ще се трдоБОтцш ли
с мрткото, което ти предлагам; || er hui kein blßcHen
guten Willen няма никаква, пи п—й-милко воля, же¬
лание; ф das bißcHen tul doch nicht wti от малко'- C—
боли тляБя; от малко пищо пяма пи ти стане; || ach,
3u 11—6— bißcben я виж ти; я гледай само; господи
Исусе Христе _
Bissen, der - - - ein 31—1 Broi залък, хапка хляб; ||
-in B1setn für Papa хапка зи татко. пълна лъжица, ии-
ниия; || iim die besten Biis1n zuscHiehin, zusiccken да¬
вам му, бутвам му прИ-счбиБЦ+е мръвки; || —п Sir
linen Blss—n mii uns хапнете малко, едип залък с пас;
ф ich habt noch keinen Bissen 8181—1 пе съм турил
още пито залък хляб, пито хапка хляб в устата си,
пе съм хяпиян още пишо; || bckomml man hier —in—n
B1es1n може ли човек ди хапне тук нещо, п— получи
тук пещо зя ядене. сяпБРне; || nie blieb der B1ee—n 1m
Uаlee sT—eCen сяпкртя, зaнькът ми. засетия. застана •.;
тьоното; приседна ми; 'j| sicH (£>.) den Bissen an Mund—
зЬepartn, ubdarbtn теля, късам от четртр си. пестя
залък; от устати си; || das Essen ist kein übler Bissen
яденето пе е лошо, е мпого вкусно; || das Mädchen ist
k—ln ühlte 31—1 момичето пе е лошо. бива си го, пе
е зя изхвърляне, пренебрегване, е парче и поноБИпa:
|| 3-r Bissen war zu groß Tür lin залъкът бе мпого 'о.ям
зи пето. му засетия пи 'ъото+о, го загърли; || —in sciwc-
rer, schwer vcrdaulicHcr ВГ—п корав, голям залък; ||
das war -in bartcr ВГ—п /üe ihn тон; бе корав, костелив
орех зи пего; || —in /citcr, magerer. I-cCirce, gutee Bi—n
тлъст залък, прен. тлъст кокал. тлъсто дробче, тлъста
печалба, кьораво; постна мръвка, постно дробче; ла¬
комство; чудесно, вкусно ядене; || C-in-1 Bissen anrüb-
rcn пе хапвам; пе докосвам яденето, пе се докосвам
до ятепе+о; || iim schmale Bissen gehen държа го ня
тъпка храпа, дивим му скътпи зянцц, скъпен хляб; ||
iim keinen 31—1 gönnen свиди ми се залъкът хляб.
дето яде; бих се оРПБРн, ико умре от глад;- ’Ц iim 3cn
31—1 voe dem (vorm) Mund— niimen грабвам, вземам
му залък;, мръвката от устата; <ф> man muß den Blss—n
nlcbt größer Machtn als 3as Maul голям залък глътни.
'отямр пума пе казвай
bissig — Vorsicbl, bissiger Hund ииимаиие, кучето
хапе, е зло; -ф» bissige Hunae fabecn in jCdin Sirln за-
230 Bitte
ядша човек с, заяжда се с всекито, хапе кято бясно
куче; където ходи и злото по пето върви; и морето
да го хвърлиш и морето ще го изхвърли; - 61—181
Hunde iahen zcrriseinb Olren лошо прави., пя добро
никога пе видял; на зли кучета ушите са разкъсани;
Ф ein— 61—18— Bemerkung, Anspielung, Erwiderung яз¬
вителна, хапливи, заядливи забележка, язвителен на¬
мек; злобен. заядлив отговор; ф bissige Kälte остър,
лют с+ут; студът хапе
Bitte, die - ein— schüebi1anc, inständige, nacHdrück-
11^1, sTürmlsche, fußfällig— Bitte пняхя, nняменнр (го¬
рещя, топли), пяетоятення. пястойчивя, колено-
преклоипа молба; [| —ine Bille ausepaccien. äußern, vor¬
bringen. vorlragen изказвам, изричам, излагам молба;
|| ici windt mich mit iln—r Bille an ibn обръщам се c
молба към пето; || ich habe —in— Bitt— an dich имам
една . молба към тебе; || ei1tr Bitte 1nTspaceh1n, nach¬
kommen, willTairen, papierd. elättgcЬcn изпълнявам,
ЧдоБтетБоряБЯм, лит. канц. ув-ж-нам молби; '|| s—lne
Pitl— ablth1tn, uheehlagin. з6w—iebn, /uаüekweieen
отхвърлям молбата му, отказвам др я изпълня; || seine
Pitle U1höre1, taHörc1. erfüllen, g—fliese1tlici übtrlörtn
изс.лчщБaм молбата му, вслушвам се и пея, изпъл¬
нявам я; правя се пярочпо. че нс я чувам, разг. правя
си оглушки; || ihm sein— Pitt- gewähren изпълнявам
молбата му; || uul seine Bille hin по негова молба;
<J> Heißt Bitte, Calitr Dunk гореща молба, студена бня-
'одярноет; ф ihn mil Billen hestürmen, bedrängen ;——-
кувям го, обсипвам го с молби, пе го ое-яБдм пи мира
с молбите си; || in ibn mit Bllt—n dringen умолявам го
пaИ-сьртетпо, от тъпото пя душат; си, удрям го ня
молба, опитвам се ди го увещая с молбите си; || si—
Cunn Bitten nichi widerstehen тя пс може пя откаже,
Т— противостои ня молби, има меко, добро сърце;
Ф cinee, eine aus 3сг siebenten Pitle (dis Vätетunecre)
.лош човек, лоши жена, дявол, сатапа; той, тя не с
цвете зя мирисапе; бог да пази от такъв човек; о зелеп
бор ти се хване и той ще изсъхне; и морето ти го
хвърлиш и морето ще го изхвърли; зъл, зли кято рис,
кято бясно куче с; Буквално: едип, едиа от седмата
молби пи молитвата „Отче наш“, която гласи: и пи
избави от всяко зло. Същото значение има и изразът:
ег gelöri in dl— siebenli Pitle три дни да бягаш та.ече
от пето, пе е цвете зи мирисане, .ош, зъл - с кято дявол,
цетинеки ертрпя с; който го помирише, посът му ще
окапе*; пя замият а и устата ти плюе, ще я отрони; ешът
му ням;
bitten — s—l bllic (bltic sei) so /а1un3I1eb моля те бъди
—яка любезен. добър, ми.; || bille wenden моля, обър¬
нете (листа); || nehmen Si— bllic Platz монд, седнете;
|| Achtung bille впим-пие моля; || 1ntsehn1d1gcn Sir bitic
извинете моля; || wünschen Sic noch ein Stück Torte?
— Bitic (echr) искате ли още едио парче торти? - - - Дя,
моля (ако смея дя помоля); || ich dankt die für 3ic
Müle! — Bitte sclön! O hllic, k—ine Ursache! бтргодярд '
ти за труда! — Моля, пяма защо! || wenn ici hiticn
dael яко мог; (смея) ти помоля; заповядайте; || ici
hllic Sie. wir können Sie nlr 3as zunulen по, моля Ви,
кяк може ти помислите такова пещо за мене; || wi—
bitic моля, какво казахте; || ich bltic Sir. ist das eine
Ari по, моля Ви. какво праните, ни какво прилича
Тони, кяк си позволявате ——кови нещо; || 3а muß ich
(mußt- ici) doch eebr bille! моля Ви, недейте си пра¬
вете трупи. този труд; по, моля Ви. ня какво прилича
тона; || umg. na bille ето' виждаш .и сега какво стана;
ето ти сега, булка, Спасов теп; пя ти пя тебе сетя
беля; || sl— läßt slci vl—l bllien все кара дя я молят,
чака тя я капят; || ici 13— mich nicli zweimal blrten
пе чакам пи ме капят втори път (ами си вземим вед¬
нага). иетпягя се еьтняедим, като ми кажат пещо, пе
се изкривим мпото; ф um —ins möcll— ich Dich noch
bltlen искам ди те помоля зя още едпо ' пещо; || ich
bltic um V-rz-iiung. um Vergehung моля за цтБЦпепце.
зя прошка; || fußfällig, auf d—n Knien. um Göltei willen.
um alles in 3ee Weit bltt—n моля - конепоnрсkнонно, пя
колене, в името пя бога, зя всичко пя еие+я: || um
Nзebeiehi, um Antwort bllten моля зя спитсожтепие,
зя отговор. ти ми сс отговори веднага; || um ibr- Hand
biti—1 моля зя ръката и; || 3игТ ici um Ihren Nam—n
bitten моги ли ди Ви помоля за името Ви, ди кажете
името си; || uns Woel bitten моля дя ми се тате думата,
зи думат;; ||um Antwort wird gehetcn (u. A. w. g.) моля
зи отговор; || darum möchte ich doch (auch) echa g—beren
Haben пе съм и очякБрн друго освен това; така трябва
и ти бъде; ф iin, bci ihm /üe sl— bitten моля го зя пея,
тяетьпБЯм се за пея пред пето; || umg. um schön, gutes,
gul Weiler für iin hltlen моля се зя благоприятно на¬
строение, о+пошепие към пего; Ф er hal mich. zu e1ch,
hei sicb, zu ilncM Glas, aul -in Glas W—in g—h—ren той
ме покапи, у себе си, у доми си. пя чашка випо; || iin
zu Gast, zu T1eeh, zum Te—, uul —ine Taes1 Tee bitten
кипя го (тя трпоБдпя, дя ми дойде) пя гоети, моля ди
заповяда у доми, пя мас-та зи ядене, ня ядене, ня чай.
пя чашки чий; || ihn zur HocHzelt bliltn каня го пя
еБЯтбя; ф 311— Bitl—n war vетgebliei пе помогнаха ни¬
какви молби, исички молби бяха папразпи; || er verlegte
sicb auls Pitl—n той удари пя молби.' молби; ф Ь1ТТспЗс
Augen wie ein Dackel macbcn 'ледам умцлцтенпо, жа¬
лостиво. жрнно-мцнно като куче
bitter — -in— blllert Pili— scHluckin преглъщам, гън-
-ям горчив ' хап (и прен.); || rin—n hltlcrin GescHmack
1м Mundt, uul 3—r Zunge haben горчи ми и устата.
имам горчив вкус пя езика; || das schmeckl hllitr, hui
iint1 bltt-rtn Beigeschmack това горчи, има горчив
вкус, нагарча; || bibl. d—n hitt-rcn Kelch 1—iecn изпивам
горчива-и чаша; || blti-ec Reu— горчиво разкаяние; ||
blllcrer Hohn, Spott 'орчиия. остря. язвителна, злъчна
ирония, подигравка; || bllteec Tränen vcegiißen. hllite
w—lntn проливам горчиви сълзи. плача горчиво. горко;
|| ein hiticrcs Schicksal горчива. горка съдба, участ; ||
blllcrt Not. Armut тежка, крайпа, крещяща нужда,
черпи певоня, мизерия. крайпа пище+я, немотия; ||
bilierc Klagen g—gen ihn ausstoßen .цзрцтрм люти, гор¬
чиви оплякБЯпид, упреци; || bllitre Vorwürfe горчиви
упреци, укори, н-таке-пия; || tln—n W—g his zum bltlcrcn
Ende gehen извървянам път до торчцицд му край; ||
das ist die bittere Wahrheit тон; е торчииртр истина;
|| bitter- Erfahrung haben имям горчив опит; ф —s isi.
bill—r wie Gail— горчи. горчиво е като жлъчки, пенип,
сипип; || -s isi bllt-e- Kälte лют студ с; разг. студ па
кутийки е; || das ist bitter тона е тежко, горчиво, едип
горчив хап; || das war nie e1iа bltl—e, das war sehe bitter
für mich това бе мпого тежко, бе горчив хап за мепе;
Ф rs ist blllte ernst mii mclnbn Worten говоря повече
от сериозно, съвсем сериозно. съвссм, пе се шегувам;
|| bllltr агт sein крайно бедсп. се+еп сиромах съм; ||
er ist nlr blttee feind той ме мрази люто, е пяс+роеп
крайно враждебно, неприязнено към мепе; || er ist ш—ln
bitterer Feind той е мой лют, върл враг; || das ist blll—e
nölig тови е крайно пужпо, необходимо. палаги се пя
всяка цепя, ими крайна, натожителпя пужтя от пето;
|| ег ist durch das Unglück hlttce geworden нещастието
го озлоби; || dcr Mißerfolg, Hut ihn hllier g—macii пе-
успехът го озлоби; || umg. das ist nicbl bltlcr пе е лошо,
екстра е, бива си го; || das lautcl nicht ЬГ-Т—г тона пе
звучи лошо, звучи хубаво, приятно; || —int Worte klun¬
gen hlll—r и думите му сс чувствуваше огорчение, гор-
чцБцпя: || billeren Hunger lildin търпя 'олям глад, разг.
ттртуБРМ ня кутийки; ф ein—n Bitl—rn lа11k-n изпивам
чашка лютя. горчива ракия; || cincn Bltlern uul ibn
' ha6-1 палютен, озлобен съм към него, имам му зъб;
Ф ich Habt vl—l Pitler—s erlebt преживя. съм мпого
огорчения. горчивини, животът ми е поднесъл много
горчи.ки
Blamage, die — —ine Blamage erleben, cr1i1dc1 бла¬
мирам се. излагам се страшно. преживявам голям
позор, срам; | ihm eine Blamage bertlien ставам при¬
чина -ой дя се изложи, компрометира; || das war eine
große Blamage für mich страшно се изложих, посрямих
blamieren — du wirst uns doch nicbl blamieren пали
пяма ти пи изложиш, поеррмцш; || du blamierst ja die
ganze Innung ти цзня'яш, позориш всички пи; || 3u
Ьа^ dich dadurch (damit, 3ubti), voe ihm unsicabl1eh
hlanltri изложи се е-оршпо c -овя, пред пего; || sich
(Akk.) jann-aI1eh, sträflich, his uul 31e Knochen bla¬
mieren провалям се етояшпо, разг. слинно, тняменцто,
цтлa'рм се жестоко
blank — blank— Zähne, Augen, Sllefei блестящи. бели
зъби, зъби кято Маргарит, ласкави, светещи очи; лъс¬
нати кято о'летрто ботуши; || blankes Gold чисто . зла¬
то; || 3сг blanke See гладкото езеро; отлетялпртр по¬
върхност пи езерото; |( blanker Wein чисто вино; || mit
hianCtm Geld. blank be/ahien плащам и брой, зиопко;
|| etwas blank, pulzen, sehcucrn цзнъскБЯм, лъскам. из¬
чиствам пещо, .ъсвам го като о'летрно; <£> außen
blank, innen Stank отиъп гиздава, вътре гнидава; отвън
кукла, отвътре пянукни; отиъп блести, отвътре иопи;
Ф auT dem blanken Pod—n, uul der blanken Erde eci1äTcn
спя ня голати земя, пя 'олия под, ни дъските, ня го¬
лите дъски; || blankes Schwert 'о., обпяжен. лъскат
меч; || mil blanker Waffe viei-ldlgen защищавам, бряпя
с гол, поет, обняжен меч, с хладно оръжие; || 3us ist
blanke Lüg— тови е чистя, пя'ля лъжа; || das ist blanker
U1e111 тови е чистя, явна глупост, измиениця, без-
мцелиця, глупост и половина; || -r hält uuf s—ln—n blan¬
ken Schild той държи пя неопе+пепата си чест; || hianC
und bloß 'ол-'оленцтък. разг. 'ол-голцщяБ, както ме
с майки родила, както съм от майки цтлятьт, съвсем
гол; || blank gehen ходя го., без пянто; ф blank —in
иямам пукпита. пробита пара. счупен мингър, пито
с-о-ипка; оборт съм се до пара, до е-отипкя; тънко
преДи; т—птел-марки съм; страшно съм закъса. зя
пари; ф blank mit ihm eichtn пя пож съм с пето; ф
—ine Farbe blank haben имам само една карти от едип
цвят (при игра на карти); ф 3-e Planke Hans рртвън-
нчБРпо-о Северно море.
Blase, 3ic - ich laufe mie Blasen an Fuß цттцтрт ми
мехури, плюски ня коркртр от ходене, тач-пе; || —ine
Blase us13аüek-1, ölfn—n, зn1ettebc1 пуквам, пробивам
мехур; || 3ic Blase isi geplatzt мехурът се пукна, се
проби, се е пукнал; ф 3us Wзsecr wirft Blasen |зn1)
Боти—а изпуска мехури; || umg. Bla—n w—rlen поивнц-
тям впим-пието ня хората, вдигам шум около себе
си; || —s rigniT Blasen вдигат се мехурчета от дъжда;
|| 3cr Teig schlägt, zithi 313—1 тестото образува мехури
при итреБЯУе, вдигат се мехури и тестото; ф das wird
313—1 ziehen тон; ще има своите поелете+БЦД, пяма
ти мипе тика без пищо, току-тъй, безпякятяно, ще
стане дълги и широки, мътпи и кървави; после ще му
се вити дебелият край; -оня ще даде повод зи огор-
пцчепид и забележки; || Bla—n machen говоря глупос¬
Blatt 231
ти. пускам сапунени мехури; ф die Blase cnTicircn ури-
нцоям, изпразвам пикочния си мехур; разг. изпиканим
сс; |] ee Hut cs nii 3-e Blase той има болеп пикочен
мехур; ф umg. 31— gun/e Bla— цдтртя тайфа; исички;
компания; || 3i-s— Piase isi nicbl füe dich тия
паплач, сбирщина, компания пе е за тебе
blasen — umg. ibm —Twas 613—1 изм-мв-м. го, из-
тъ'Б—м надеждите. отякБяпидтя му; || man wird ihm
eiwas 613—1 пяма дя го огрее, ще удари пя камък, им;
Тъл'; тя чака; || 3ir werde ich eiwas blasen, ich hlase
dir eins — blas nie auf den Kopl има ти чакаш, пяма
ти те огрее. утре по тови време; хич не се падян—Й,
шег. пидянаш ли се. Калинке, бачо ти Ко.ю ди дойде;
ф 3us ist nicbl nur so geblu—n. läßt e1eh nicbl so liicbl
blasen тови пе - е шеги орбо-р, играчка. пе стана то-
ку-+ъй бодпи пръчка, пий вино, не е така леспо, просто
ди се пяпр—Бц, зи тона се изиска; труд, работи, време;
|| cs isi nicht zu bla—n невероятно, нечувано, нетър¬
пимо е; <»> was dich nicbl 6rt11i, das hlasc nicbl не си
бъркаЙ ньжциртр, ко'— ти пе ври гьопето; пе гази ли
ти мечка ръжта, не я барай; пе плачи ня чужд 'роб;
всяка коза зи свой крак; и чуждя манджа сол пе туряй;
и чужд мрпретцо свой nернтцр пе чети; кой те пити
бръснат ли е капията (Бнядцкя-р), колко ти етрчвя
калпакът; 'ледий си р-бот-та и пе се бъркай и чужди
пещ-
blaß — —in bla— Gce1ciT бледо .ице; || hlaß wie eine
(Kalk-) Wand, wie ein L11eh1niueh, wie der Tod блет(еп)
като степятя, кято вир, кято nнятпо, кято смъртник;
|| voe Zorn, Erregung blaß weedin побледнявам, по¬
белявам от 'пяи, вълнение; ф aus —in—n WorTcn sprach
3-e blas— Neid от думите му говореше пескривана,
явна трицет; || 31— blu— Furcht heCoMMin обхваща ме
смъртен страх, побледнявам кито смъртник от страх;
|| ' hiass— Erinnerungen бледи, смътни, неясни спомени;
II Clint hia— Ahnung |Id11), keinen hiass—n Schimmer
(Dunsi) von eiwas baben пямим никакво. пи пяИ-мрнко
понятие, пи прй-мрнкя представа. идея, разг. нямам
си хабер от пещо; разбирам от нещо колкото свиня
от кладенчова вода; || blasse Ähnlichkeit mit etwas hü¬
ben имам енрбя, бледа, дянетпя прилика с пещо; ||
blaß wirken не постигам пълен ефект. само бледо, сла¬
бо пяподобдБРпе съм пя пещо
Blässe, dl— -- Röte und Blä— wech—lien in ihrem
Gesicht тя ту почервеняване, ту побледняваше, ме¬
неше пепрекъсни+о цвета пя лицето си, разг. боята си
Blatt, 3us — w—ICt,. dürre Plätter повехнали, посър¬
нали, сухи, изсъхн-ли листи, листи; || die Bläll—e euu-
ecb—n, rascheln, sprießen, w—1kin, fallen листит; шумят,
шумолят. покарват, увдсвя+, кипят (падат); || kein Platl
e—gl slci, rührl slci лцетец пе трепна; ф ein unbe-
—briib—nts Blatt sein още съм бяли, пеп-писана стри-
пцця, чист, бял лист; още пе съм се прояви.; || k-ln
un61sebri161n1e Bluil nebr sein не съм иече бя., пе-
пипцсяп лист, имам иече опит, пе съм съисем неизвес¬
тен; || das isi ein n-u1e, 3us sehwärz1eT— Platt in 3cr
GescHlchie тон; е нова стоянция. пай-черпати, пай-
мортпртр стояпиия в историята; || Blalt für (um) Blatl
umwinden, umbläll-en, umscHIagen поенистБям, обръ¬
щам .ист по лист; || elwus /wl-bcn dl— Plätter legen
турям, поетяБдм пещо между стррпииите; || —in Stück
vom Platt spielen, sing—n свиря, пея нещо пя прима Бис+я:
Ф das sltbl auT -in—n un3-ren Bläii тон; е друго пещо.
друга. отдели; работи, отделен въпрос; || das gehört uul
rin anderes Platl тон; е други работа, труг.
232 blättern
отделеп въпрос. мястото mv - - с тука. местото му е
другаде; || 3us Blatt (Blällclrn) lal e1ei gewendei лис¬
тът. работата'се обърна. взе дрч; обрат; пещата се
обръщат. колелото се завърти; || C—in Platt vor 3en
Mund nehMin говоря откровено. открито. без ди се
стеснявам. без да се церемоня, без дя му цепя басма.
без ди си поплювам. без сгес -грис; пра." - о, куме, тя
и очите: Ф wir 3ir Blätter тек scHeciben както съ¬
общават. пишат веcтпииц-е: J —s sicht 1м Blatt има го
лъв вестника; || di— Blalt—e sind voll davon всички всст-
iüiui: 1 ърмят зя тоия: ф ein Blaii aueepi111n хвърлям.
изигравам к-рта; || in sein Blatt seh—n гледам картите
му; || ein gut—s Blatt bab—n имам хубави карти; || cs
sicht zu viel uuf di—scm einen Blatt für mici заложил
съм твърде мпого пи тази едипстиепя кяр+Р: || —in Blatt
oder —in Scieit Holz да тяпялд ли. изпуша ли етпи
цигара. докато се решиш коя карти да сиърнцш; ф
aufs Blatl nehmen прицелвам се в лопяткя-я ня дивеч
blättern — in ет .яп Buch hlä-icim прелиствам кпи'я;
Ф die Putz blälleri (ab) митинкятя се рони. с иърпяля
blau — die bla- Himmel синьото, лазурното пебе;
II dl— blaue Feme сипяти далнина. далечина; || blaue
Lippen.посипелиJче■тпц; |[ hlaues Blut сипя. благородна .
кръи; || blaue F1beC— сипи петпа. сипипи; хем-томи; || ф
blau voe Kälte, hiau gefroren sein посипя. съм, премръз¬
нал съм от е+чт: || Karpfen . blau варен шаран
.■ цветен е оцет синьо); Ф dl— hläu—n Jungen. Jungs
\4ш - - ломчета, матроси, моряци; морячетя: || blaue
д ? - i-n небивалици. бабини деиетипи, измислици.
езг. измишльотини» Брени-пекцпслц: || das Blau— Band
Синята лепти; || di— blau— Blum— синьото цвете пя ро-
. гм^и^т^г^щитс (синоним на коя&еж); ||- hiau—e Lappen сип
г:ариян. - банкноти от 100 марки: || blauer Montag мър-
тениицят попеденниk: понеделник—посстелник. В по¬
неделник от страстната седмица (чист понеделник)
на олтара в църквите се поставят сини завеси. Понеже
не се работи през този ден. „синият понеделник“ става
синоним на излежаваме. на почивка от гуляя в неде¬
лята; || blau macien. hiautn Montag macien излежавам
сс, пс работя, ичеряшеп. мяхмчртцд съм. Виж по-горе;
|| sold. blauer Ub1nr1eH булгур; бито мляко; || sold. blaue
Boin—n сипи бобче+я. бръмбарчета (шеговито за кур¬
шуми); || 3—e blaue Bel—/ служебно (сипьо) писмо. осо¬
бено зя чионпепце: предупреждение от учителя до ро-
пц+елцте: || du blaues Dönn-амäul ти проклета бъб-
рице. призна менпиие; ф das sind blaue N—h—I, blaue
Ent—n това си измислици. разг. измишльотини, басни,
бабини деиетипи. е мента за корем; || ihm blauen Dunsi
voemach—n разправям му разпи небивалици. измис¬
лици. бабини деветини. че върба мяенипи родили и
вълк овце писс. продавам му мента зя корем, кисели
кррстаииии: || so hiau хайде те; пима; мента; посмали,
мап'о;. пяцс+ипи ли; брей, пък яз .ди пе зпям; кому га
продаваш тия; пя мепе ли ги разправяш тия; || s—ln
blaues Wunder s—H—n. —el—brn . виждам чудо певижтапо.
бял вълк по пнядпе; У du wilsl scion drin blaues Wun¬
der leleben има ти се чудиш (и маеш). ди се чудиш и
звериш. ум ще ти таИде: ф blau sein пяшисиаш>д^cкрл,
нярдтИл съм се; || —r ist blau wl— —in Veilchen, wie —in—
Slaandhanh1l/— мъртво. кьоркютюк пиян с, п—тъпил се е.
налял се е като облик. кято бъчва; ф es wird nlr geün und
blau vor d—n Augcn причернява. притъмнява ми, мрежи
ми сс пред очите. завини ми се свят, исичко започва ди-
тяпичия, да играе, да сс върти прсд очите ми; || mit —in—m
hiautn Augc davonkomn—n отървавам сс леко. с малко;
II ihn hraun (grün) und hiau schläg—n нашарнам му гърби.
пяnряБдм . го само сипи^. ' пре¬
бивам го ОТ бой: р slci (Akk.) geün und blau ärgern
изяждам се. скосявам се от яд. бълвам гущери от яд;
ф —in M-läll blau anlau/en 13—1 калявам метал; || lin
blau anlau/in 13—1 ельтиям. извозвам. мятам го; ф
vom blauen ATTen 8—61—1 s—in мърда ми едната чивия,
пе съм с всичкия си. откачен съм, откачам централно;
Ф ins Plau Hinein scii—ß—n стрелям ня посоки, във въз¬
духа; U eine Fähet ins Blau— пътуване без определена
цел, с непозната, неизвестна цел. с изпен-ти, и не¬
известността; || ee sciwatzr, e—aet, lügt, verspricht. boll
das Blaue vom Himmel b1runt—a бърбори кито картеч¬
ница, мели кято празна Ботепиця: лъже като продъ-
пеп, разпран, провален. лъже. тя се къси, говори опа¬
шати, дебели лъжи; обещава да сияли месечината от
небето. еврня звезди. месечината от небето; || ins Blau—
(Hinein) reden. scHwaizcn говоря. какаото ми дойде
наум. пя езика. като празна иодепциa. чеша си етиkя:
gръп-доъп-дрипя; || das Bläu— vom Himmel leeaufb—-
sciwör—n кълпя и пека сс; кълпя се и пебето и земята;
|| ins Plaue schw—iTen рея се с погледи си безцелно в
синевата
bläuen — Wäsei1, ihm den Rücken bläuen слагам в
прането синило. синка; нашарвам, начесиам гърбя му,
пяпоридм го само сипинц
Blech, das umg. — PlecH schwat/tn говоря, дрънкам,
плещя празни приказки, тнчпое+и, дивотии; || rede
doch nlcit eö1eHbe, sovl—l Blech пс говори. дрънкай глу¬
пости, стига си тръпка. глупости, ирели-пекипени; ||
Bl—ci gрьп-gръп-дрипя: празни дрънканици; ф Bl—ci
haben имам кипти, м-шизи
blrchen — Tür 1Twäe ganz eeiön, viel . hl—ei1n müssen
плащам скъпо и прескъпо зя пещо. тръснам се здря-
в—та зя него. излиза ми скъпо и прескъпо, солено, през
црср
blechern — b11ei1аn— Welsi—it кухи мъдрост; дървена
финоео®ия; || 61—ei1an— Worte кухи. празни думи; приз-
нослоиия, толоелоБид
hlicCen — die Zähne vor Freude. Zorn 61—ek1n' по¬
казвам си зъбите от радост; облещи-м зъби. облещ-
там се, озъбвам се гаеипо; || dl— Zung— birck—n из-
Плезвим език
BI—1. das — es liegt mle, mir liegt, steckt —s wie Birl
in den GI11a1an тялото ми тежи. краката ми тежат
кято олово; || м—lne Füße sind mir schwer wie Blri едва
си движа, повдигам краката; краката ми тежат кято
олово; || 3tr Kopl ist mir schwer wi— Bici гняБРTя ми
тежи кято олово. куршум; || Blrl im Munde hab—n пе
мога дя си обърни езика. езикът ми е тежък като
олово; Ф mit aäeeh—м Blrl kalt gemacil убит, про-
стреняп от бърз куршум; || Pulv—r und Blrl барут и
куршум (кито символ пя огпестре.нпо оръжие); || -Birl
zwischen die Rippen bekommen прострелват ме c кур¬
шум и гърдите; ф mil Blcl eeia-1b—n пиша с молив.
остар. с крряпдяш: ф mit dem Blrl vermessen измервам
c отнеса; ф im 31—1 s—in в ред, в изправност съм; || ins
Blri heingen турям и рсд. привеждам и изправност. в
ред
Blrlhe. die — —in— Bl—lbt suci—n. haben. finden търся.
имам. п—мирам хижа, приют, убежище, подслон,
стока! поет, прце+яп
blrlbcn — 61—16 nlcit so lang— пе сс бави. пе се зи-
етодияй мпото: || wo 61—lbl das Mädchen къде ост-па.
къде се бави. губи. разг. къде ар-иси тона момиче;
|| er bileh lang— fort той се забави. се заседя мпого, се
върна къспо, нямаше го. забави се дълго; || ee hll—h
Tori. w—g той пс сс върна вече, изчезна безследно, разг.
щукия, се затри .ипаги, пи вест, пи кост от пе'о;
|| umg. 61—ib, wo 3-г Kiffer ■vächeт пръждоеБяй се озтук,
върви по дяволите, пръждомите, махай ми сс от очи¬
те; || es wird ein Räleel bleiben ще остане тяБиня'ц
неразрешена. неоязгрдяпя загадка, гатапка; || umg. -r
siehl, wo er bl—ibl зпие къде му е интересът, къде зи-
мунат раците; || dabei hi-ibl’s тона е последната ми
думи; както сс уговорихме; || also es bl—ibl dabei значи
разбрахме сс; значи ое-ЯБР, както се уговорихме. при
уговорката; || cs bl—ibl all—s h-lm allen всичко остана
по старому, по прежнему, както си е било; || hei der
Sacht bleiben оставам при темата, въпроса, придър¬
жим се към темата, пе се о-кланям от въпроса, пред¬
мета, -емя-я: || ich bieihe dabei ое-РБРм. настоявам,
държа пя своето, нс отстъпвам от становището, мпе-
пието си, от цената; присъе+вувям, не си отивам, оста¬
вам при нещо; || Tür sich bleiben чеaмотдБРМ се, уети-
пянам сс, живея затворен живот; свивам се и черупката
си; ф das ist —in blelb-naie Erfolg. -in— bleibende Erin¬
nerung -ой- е тряеп успех. спомен; || du hust dir damit
—in hieihendes Denkmal ges—tzl c тови ти си издигна
всчен паметник; || ici Habt kein- bleibende Ställe нямам
постоянна, сигурна етрд.хр, сигуреп подслон. том; ф
Hier ist п-Г!— Plelh—ns nicbT länger (nichi mehr) тук пе
мога ти остяня повече, пяма място, живо— зи мене,
пе ме свърта иече тук
bleibenlassen - 3as soUsl du lieber 61-16-113—1. laß
3us bleiben по-тоОре се откажи, остави от тона, разг.
откажи сс от тоя мерак; || ici weedt cs nicht so bl—1-
61113—1 пяма да го оставя така
bleich — 3er hl-lche Himmel, Schein. Schinnee, To3
побелялото небе, бледият светлик на лупата, блед
отблясък; бледоликата смърт: || das hleieie MondUcll
бледоликата лупа; || sl— wnade hicich wi— Waehe, wie
die Wand, wi— das bI1iei1 MondllcH- vor Angst тя по-
бледия, побеля кято восък, пнятпо, смин от страх;
Ф Ьlcieics Grauen, EnTeel/en смъртен ужас ’
bleiern — - —in— hiileene Müdigkeit тежка уморя; || eln—n
bleleencn Schlaf hüben имам тежък, непробуден съп,
спя като тякняп; || n—ln— Füße waren bl—lern краката
ми тежаха като олово; ф umg. scherzh. wir eine bl-ltrn-
Enit schwimmen плувам кито калаена пятция, като
теряело ня дъното, лош плувец съм
blenden — 31е Sonnt, der Schnee blendet слънцето,
снегът ослепявя, блести в очите ослепително; || ici war
wlc geblenaii, als ich aus dem Dunkeln ins Helle leat бях
кито ослепен, когато излязох от тъмното пя светло;
Ф hist. ihn (uul einen Augc, uul beiden Augen) bicnacn
оенепдБЯм го. изваждам му едиото око. двете очи; ||
3ce Anblick blendeie mich тнедкятя ме порази, омая,
бе ослепителна; || 3cr Ruhm blendeie ibn етяБРTР го
заслепи, му замия тляБРтя; II er bl-ndii alle аой зимаЙва
тнРБцте ня всички, обайва ги, з-слепяна ги. поткупва
ги с външния си вит. с остроумието си, прави впе¬
чатление ня всички; || ich lässe mici durch den äußeren
Scbein, 3uecb Glanz, von (vor) Gela, Reichtum blenden
оставям се ти ме заслепи. подкупи вьпшпцдт иит,
привидният, външният блясък; заслепявам се, пот-
купвам се от парите, ботятетБОTо, парите, бота-стното
ми правят впечатление; Ц ег war wir geblendet бе като
заслепен, ослепен, замаян. омагьосан, пе можеше ди
откъсне погледа си от нея; ф ein hI1ndendea Redner
блестящ оратор; || in hlend1nata VerTaeeung —т и чу¬
десна форми съм, чувствувам се великолепно; || es isi
blenaend eehönee Wellir чутеспо. великолепно, блес¬
тящо хубаво време е: || cs geht mir hiindena чувствувам
се чудесно, великолепно; ф Pilze hienain боядисвам
кожи; ф Pferde. das AniöIiehT 6lende1 сня'ям пяочпциц
Blick 233
ня копс; памалявим светлината пя фаровете; || mil der
Tаech1nlаnpt ins Zimmer 6le13en осветявам c джоб¬
ното фенерче етяятя
Blender, 3-г — ег ist —in großer Biendee той печели
симпатиите, подкупва, заслепява с външния си блясък,
с външни ефекти, с външността си, с изисканото си
Държане, с изкуството ди се представя за пещо поиече,
отколкото е в действителност, пи се поставя и по-
бня'ОпоИдтпя светлипа, пя се еямоцзтъкБЯ. умее да
хвърли пясък в очите ня хората, с голям докяоБРт,
преструвай. търтц-нъжц, рярряроп. разг. тарикат
Blendwerk, 3as - Blendwerk d-г Höll— (Schiller) пък¬
лена измами, игри, съблазън; коварна игра ня ада.
дяволско дело; || ici lass— mich von keinen Blendw—ek
Täuseh-n пс сс поддавим пя ррцБЦTния, измамния бля¬
сък, пе се подкупи-м от външния, празния блясък;
рялшцБцдт блясък не е в състояние та ме съблазни
Blick, 3er — ein etecien3ea. durch3aingtndta Blick
пронизващ, проницателен, пропикповеп поглед; || den
Blick Hehen, s—nC—n, zu Poden, zur Erde scHlagen, e—nken
издигам поглед, поет. взор, очи; свеждам, свалям,
спускам поглед, взор, очи към земята, забивам поглед
в земята; поглеждам нагоре. надолу; || lin unverwand¬
ten B11ckee ansehen гледам го итрепчепо, вторачено,
неотлъчно, не сБРням, пе спускам поглед, очи, взор,
пе откъсвам поглед, нс отвръщам очи. взор от пето;
|| den Blick wegwenden, von iim abwinden измествам,
извръщам поглед; поглеждам встрани от иего, откъс¬
вам, изиръщам поглед от пего; | einen Blick erhaschen,
elnfangen долавям. улавям поглед; || —Гп—м Blick aus-
welchen. —1tsehwinde1 избягвам да срещна погледа му,
ти го погледна и очите; скривим се, изгубвам сс от
погледа му; || verständnisvolle Blick— w—eietln разме¬
няме си погледи пя разбирателство, сьутяе+пцчее+во;
правим си зпяци с очите; || einen Blick des Einverständ-
n1eeee mit ibn laseeb11 разменям c пего поглед пя
OЯзбцоятенетБо, съучястпичеетБо, даним му зпак с
очите: || soweit Meine Blick- reichen додето стигат очите
ми, догдето се простира погледът ми, взорът ми; ||
umg. wenn Blicke töten könnten ако можеше би ме уни¬
щожил, убил. пронизал с потнедр си, би ме удавил
в капка вота; || den Blick H—aumechw-1f—n la—n зареЙ-
нам поглед, оглеждам, обикалям с по'недр си, оглеж¬
дам сс; || ein Blick genügt nie, und ici weiß 3—1-13
достатъчно ми е пя свьрнд един поглед, само дя по¬
гледна и иецтто ми е ясно; || 3ce Blick treiüaai. —aliecht,
brichi погледът стани неподвижен, угасва, се изцъкля;
|| ihn einen v1eleagenden. argwöhn1eeh-1 Blick, veeiiehte,
zürnende PlicC— /uw—elen хвърлям му красноречив
(мпототняти+енеп), подозрителен по'.ет, поглеждам
го мпоготпятитенпо, подозрително, влюбено, сърди¬
то; || 3-r böse Blick лоши очи, лош поглет, който уро-
часва; ф auf den ersten Blick от, на пръв поглед; отиед-
паж; ü ich habt ibn aul den 1aelen Blick 3saeischüuT,
crkanni прозрях. прецених го колко струва, какъв чо¬
век е. какви си намеренията му още щом кято го по-
тледпрс. видях; веднага го разбрах колко струи;, по¬
знах го веднага, още с първия поглед, отведи-ж; ||
Liehe auf dcn ersten Blick любов от пръв поглед, миг¬
новена любов; Ц den Blick auT etwas (Akk.) rieiT1n,
lenken, hilltn. wer/en насочвам, отправям поглед към
нещо, приковавам, епернам, впивам, хвърлям поглед
пя, върху нещо; || mein Blick fl—l uuf 3en Brief погледът
ми пития ни писмото; съзрях, съгледах, зърпях слу¬
чайно писмото; || den Blick uul ihr rub—n lassen спирам
234 blicken
поглед ня нея; || sic zog die Blickt dtr Leuii uuf (an)
slci тя привлече погледите пя хората върху себе ец:
|| ereH {Akk.) durch Blicke mit ibn verständigen разбирам
се c погледи c псто; || ihn eiwas durch Blick— zu v—e-
st—hen geb—n давим п— разбере пещо с поглед, правя
му знак с очи; разг. давам му иширс+и; || durch Blicke
spateHen говоря с очи, погледи; || keinen Blick für etwas
bähen пямим поглед, око, усет зя пещо; || ee lat k—in—n
Blick mtir für mich той пе ме поглежда повече, прави
се, че не ме вижда, сякаш съм въздух зя пего; || einen
Blick hinter die Kuliseen tun, werfen хиьрндм поглед,
падпичам, разг. надзъртам зид кулисите; || einen Blick in
die Zukunft tun. w—e/cn хвърлям поглед, взор в бъдеще¬
то; || mit einem Blick, nll zwei Plick—n di— Lage
üherebhen схващам, прозирам положението ветпиги.
само с едип поглед, с един-двя погледа; || ihn nur mit
ein—n Blick eireiTtn едва го докосвам c поглед; || slci
(Akk.) mil Blicken nll ihm verständigen разбирам се c
погледи c пего; давам му знаци с очите; || mir Blick—n
danken благодаря с поглед, хвърлям му благодарствен
поглед; || ihn mit Blick—n äu1frtesen, röltn wollen искам
пя го изям с очи, та го убия, сразя с погледа си; ||
er wandle C-intn Blick von ibr той пс откъсваше. отмес-
тш—е поглет, очи, взор от пея; || den Blick zue Seit—
wen3en, zur Erd- eenktn поглеждам встрани, свеждам
взор, забивам взор, очи и земята; ф 3er Blick aus den
F-nei1a, ins Tal, aufs Meer изгледът, гледката от про¬
зореца, и, към долината, изгледът към морето; || ici
bahc Hier einen i-aalich-n Blick оттук имам чудесен
изглед, Бениконепня 'леткя: ф ee Häi einen eiehcaen
Blick тоЙ имя сигурно, п—бито око; || —r bal —in—n rici-
tigen Blick dafür той има верен поглед зи това, вижда
правилно нещата; || er bal linen weltweiten, rin—n —ng—n
Blick über dies— Dinge той ими широк поглед зи тия
неща, 'леда пя тях широко. разсъждава тесногръдо
за тях; ф veralt. der -rei1 Blick 3—s Tages първият npo-
блясък пя деня; ф der Blick des Silbees блясъкът, огле-
трто-о пя среброто
blicken — uuf die Ubr, geg—n den ^мм-к, in die Firne,
nach oben hlicken '.етам, поглеждам часовника. към
небето, издигам взор към пебето; гледам и далпипата;
поглеждам нагоре; || die Sonn- blickt durch die Wolken
слънцето, нятпцчя, се показна. ' надпиква, п—дзърт;
през облаците,, през ряттоогя. разкъсва облаците; ]|
V-rаehiung hlicki aus s—lnen Augen презрение се четеше
и погледа, очите му, погледът му изразяваше презре¬
ние; ф sie läßt sich nicht mehr blicken тя пс идва вечс.
не се мярка иече никъде, пе сс иес+явя, не сс вижда
вече (сякаш е потънали в пън-земята); || das läßt tl—f
hilcCen тона говори (вече) мпого. изяснява много пе¬
щи, пана основания да се предполагат, ди се изяснят
много пещя, диви ключа, разковничето зи разбирането
па много неща; ф 3as Ftute blickt огънят проблясва
Blickfang, 3-r - als Blickfang dienen служа като сред¬
ство, реклами за привличане ня погледите; хвърлям
се. бия и очи
Blickfeld, 3as — in —ш Blick/eld g-raiin. köмм1n
попадам и зрителното му поле, мяркам се пред по¬
гледи му, той ме вижда, съглежда. зърна; || aus srinen
Blickfeld veaeehwi1aen изчезвам,_скривим се от погледа
му; ф ein w—1t—e, 118— Blick/cld bubrn имам широк,
тесен, ограничен кръгозор, хоризонт. тесногръд, огря-
пичеп съм
Blickpunkt, 3-r — in Blickpunkt des Inler^essis stebtn
стоя и центъра, фокуса ня интересите; || in dcn Blick¬
punkt rücken застивам в центъра пя впим-пието; ф
von einen solcien Blickpunkt aus gee—itn от такова
глетцше; погледнато от тия гледна. зрителна точка,
под тоя тритенеп ъгъл
Blickwinkel, der — 1Twаe unter ein—n neuen Blickwin¬
kel eeHen, aus tln—n hesilmmlen Blickwinkel ЬeTraehttn
виждам. разглеждам пещо под пои зрителеи ъгъл, от
друга гледна точка. от определено гледище
blind — uuf ein—n Auge, aul biia—n Augen blind s—in
сляп съм c едното око. c двете очи || auf beiden Augen
blind werden ослепявам c двете очи; || durch eine Krank-
b-ll, durch eln—n Zufall blind weeden оснепдБЯм, изгуб¬
вам зрението си поради болест, поради една случай¬
ност; || slr ist Tust hlind von W—inen тя едва пе ослепя.
пе изгуби трспието си от плач. изтекоха й очите от
плач; - C-incr ist blind-e als der, d-e nicht seien will
няма по-'ондм слепец от тоя, който пе иска да вити
трезво пещата; ф ee ist blind füe iirc Reiz—, geg—n ihre
Feilie той е сляп, пяма. ши зя прелестите й, зи греш¬
ките й, си закрива, зртияря очите пред педостятъците
й; || füe. geg—n jede Gr/air blind sein затварям си оЧите
пред опасността. пе виждам опасността; 1 hist, sitlksi
du aici hlind сляп ли си; пе виждаш нц; спиш ли; без
очи ли си; разг. кьорав ли си; къде си ти очите; || —Twais
den hllndcn Zu/all überlassen предоставям пещо ня
слепия случай, пи сляпата случайност; <р> mir seln—n
scbena—n Augen hlind —ш сляп съм със зрящите си
очи; гледам, -.а пе виждам; <£> —in hlinaes Huhn fina—t
auch mal ein Koen — ein 61113— Schwein llnaei auch
mal ein— Eichel — ein— hllndc Kub findet auch mal eine
Erdbeere — eine hlindi Tuuht findet auch woil ein— Erbse
— —s findet wohl auch ein Blinair ein Uufe1ecn и ня
глупавия понякога му потръгва, проработия му къс¬
метът; <ф> 6tseer einäugig als ganz blind от две злипи
зя предпочитане е по-мялкя-я: ели зло, чс без тебе
по-зло; по-добре едноок, отколкото съисем еддп; ф
blinder Haß. Zorn сляпа омортр, безпяме+еп, бетеБдс-
тсп гпдБ; || in blinder Angst и безпаметен страх; за¬
слепен от страх; <J> Liebe ist hlind любовта заслепява,
с сляпа; - Liebe macht blind любовта заслепява; ф'
blinder Eifer schadel nue прекален свелШ-и бо'.ч .пе с
драг; прекаленото усърдие е вредно; ф hlind scii—ßen
стрелям иъи въздуха, с пебоеви, ялови. халосии куршу¬
ми; || ihn hlind glauben, vertrauen вярвам му едяпо,
имам сляпо доверие в пего; || hlina gcHorcicn подчиня¬
вам сс ендпо; || ibn blind ergehen eein сляпо предяп съм
му; || hlind urteilen разсъждавам, въдя слепешки+а.
сляпо; с пяотпцци съм ня очите; || hlind fllrgin. epie1—n,
scHeelbcn летя и мъгла; играя сляпа партия пя шах; пиша
пя машина, без да гледам; || blind auf etwas (Akk.)
zu/ahren. /ugehin втурвам се. засилвам се слепешката,
разг. уобулешkй, без . п— гледам срещу пещо;
Действувам елепещкя+я; || hlind anCömmen пе сполуч-
иям, удрям ни камък; пе ме огрява; || sl— blind be¬
wundern БъзсишяБЯм се безкрайно от пея, изпатим в
глупаво възхищение от пея; || hlind blühen цъфти, по
пе връзва; || sich (Akk.) hlind vtrli—6—n влюбвам се
слепешката, до полудя, лудо; || ф in Blind—n tüppen
опипвам, движа се слепешката в тъмното; || - ins Blinde
hinein НедиТе! оженвам се слепешката, с Бърз-пи очи,
през сляпата петеля (седмица); ф hlindtr Alarm, Lärm
лъжлива, мнима, ррншиоя, пробна, разг. ялова тре¬
вога, -л-рми; напразен, излишен, халосен шум; пя-
празпа дандания; || hllndc Taech1n, Fensltr. Gräben
ряншиБи джобове, прозорци, маскирани окопи; || hlln-
3ег Schuß цтетрел иъи въздуха (пебоеви, сяноепи пат¬
рони); || ein blinder .Paseaд1er передовеп пътник, пътник
без билет, разг. „заек“; || blinde Klipp- подводна, скри¬
та скала, подмол; || hilndc Suppe постна чорбица, без
пито едпя звездичка, мизия капчица; || hlina- Gass-
сляпа, тятънепя улици; уличка; разг. кьорсокак; || die
Straße geil hlind aus члииятр пям; изход, е задънени,
еняnя; © 3ee Spiegel. 3us Olas. die M-luI111äeh- ist blind
огледалото е потпо; чашата, мет—лпити повърхност
е изпо+епя, замъглена, пе оглежда, с потъмняла. из¬
губила лъсканината си; ф 3us ei-br doch ein Pllndee
(mit dem Fuß. mit den Krückstock) и слепият. и сле¬
пецът вижда тона, може п— го вити; || 3u г-амТ wie
3er Blinde von d-e Farbe говориш, без ди разбираш
нищо от това. разбираш от тона, колкото слепецът
от цве+оие, колкото свиня от кладенчови водя; <£> dem
Blinden hil/t keine Belilt ня криви очи никакви отиня
пе пом-'ат; когато пе иска, пе можеш пи го накараш
та види пещо. каквото и ти правиш; <ф> unltr den Blin¬
den, bei den Blind—n ist 3-r Einäugige König пето всички
са енепи, - -ям едноокият царува; и царството пя сле¬
пите едноокият е цяр; <$> wie wollen mal —1-1^! hui 3—r
Blinde 8—381 ще видим, кртрн слепецът; нищо пяма
дя излезе от това; - wie wollen mal seien, sagte d-г
Blinde, wi— 3-r Labme tunzen kann присмял се хърбе.
ни щърбел; присмяла сс красти ня шута; присмяло се
гърнето пя тенджерата, че нямали дръжки; присмяло
се гърнето пя похлупака: де ти опашката; ами тебе,
де тъпото
Blindgänger, 3-e — einen Blindgänger cnTsehärfcn обез-
вретявим неекcплoдиряня бомба, мина; ф 3as wae ein
Blindgänger тови бе кьорфишек, празни работа, пе
постигна пищо с това
Blindheit, die — —Гп— Plindieil ist ung-borcn той е
сляп от рождение, е роден сляп; || er isi wie mit Blind¬
heit geschlagen като слепец. като тяенепеп е. върни с
отворени очи към пропастта. към гибсл; || in stinee
Blindheit sicht er dl- arobendc Gefabr nlcit в заслепе¬
нието си пе вижда грозящата го опасност; || es geschah
in Blindheit стапи в момент ня зислепепие
blindlings — blindlings zuscilagen, deuul 1ösechlзgen
удрям, където ми попадне, където зяБьопя, напосоки;
|| blindlings in sein Unglück a-nn-n вървя със затворени
очи, слепещкaтя към пропастта; || slci {Akk.) 6I1nal1nge
in das V-rd-rb-n siür/cn втурвам се слепешката в про¬
пастта, бездната, вървя със затворени очи към про¬
пастта, своята гибел; сложил съм си главит; в тор¬
бата; || slci (Akk.) blindlings in Gefahr begeben впускам
се слепешката и опасност; ф ihn blindlings vertrauen
имам сляпо доверие . в иего
blinken — das M1es1r blinkte in seinir Hund нож лъс¬
на. проблеепя в ръката му; . || alles hllnktc voe Sauberkeit
исичко лъщеше, блестеше, светеше, грееше от чистота;
ф 3-e Wein blinkt in Glas виното искри в чашата; ||
Tränen blinkten in iHecn Augen сълзи пробнеснрср в
очите й; ф Signale blinken давам еветниппи ецгпaли
Blitz, dee — —in Blitz zuckt, flammt (aul) проблясва,
светва светкавица; || d-e Blitz hüt —ingescHlägen. fuhr
nieder пидпа гръм;. || der Blitz isi in einen Baum -gifahren,
hui den Baun zersplittert гърмът удари. падни и едно
дърво, разцепи дървото; || ee ist von Blitz ereehlägen,
geirolfen worden уби го гръм, удари го светкавица;
ф die Nachricht schlug wie dtr Blitz. wi— ein Blitz вестта
избухни като бомби, предизвика гонямр сензация; ||
3as kam wie ein Blitz aus hili-en Hlnn-i тон; бе гръм
йз яспо пебе. дойде като гръм из яспо пебе, изневи¬
делица; || - schnell wl— 3-e Blitz мълниеносно, светка¬
вично, бързо като мълния. светкавица, със светкавич¬
на бързина; || er lief wie 3-e Blitz. umg. wi- ein geölter
Blitz той тичаше като стрела, вихрушка, вихър, кято
изетрендпя тряпятр, р—кети,. със еве+кявитпя бързина;
blöd 235
|| wie 3-г Blitz war cr Tori. war ег wieaer 3u изчезна,
отлетя като светкавица, мълния; долетя кято вихър,
еветкяБитпо; || er eTа13 du wie vom Plitz g-irolf-n стое¬
ше като ударен, поразеи от гръм, като гръмпит, втре¬
щен, сащисан, слисан; кито попарен; ф je böbtr 3-r
Paum, desto' nüber dtr Blitz големите дървета мъчно
растат, а лесно падат; високите дървета си изложени
ня бури; ф Polz Blitz — —i d-г Blitz брей, дявол дя го
вземе; я виж ти; тю ти се пе види; || 3-r Blllz schlage
darein гръм ди те порази, удари; ф seine Augen schöe-
—1 Blitze очите му мятаха мънпии; искри изскачаха
от очите му
blitzdumm, blitzböse, blitzblau — blil/dunM, blitzböst,
hlil/blau s—ln - тъп. глупав кито тчкчпдчо, като тапир;
сърдит кито ося; пятодеkян съм се до бетnямететБО,
до козирката, мъртво пиян съм
blitzen — es blil/it in 3ee Ferne святкаше сс и да¬
лечината; || es blil/l und donncrl святка се и гърми;
гърми и трещи; - es scilägi гаЛт allwcg, so —s blitzt
пе всякога гърми, когато се святка; пе всякога вали,
когато гърми; ф die Waffen blitzen оръжията лъщя—,
блестят, светят; || das Zinnce blitzt voe Sauberkeit етря-
тя блести, свети, грее от чистота; || —s blitzt, der Unter¬
rock blll/l комбинезонът, руетятя се подави, провиж¬
да, се белее, пообндевя; || ein Loch in Ärmel blitzt
проблясва, белее се дупка и ръкава; || Wui blitzte aus
seinen Augen очите му светкяся, мятаха мълнии от
ярост; || das Messee hiilzic in s—lnee Hand пожът лъспя.
блеспЯ, проблесна в ръката му; ф osterr. den Kellner
zwei Schilling, eine Sennei 61iT/en завличам, разг. за-
рущБЯм келнера с пви шилинга, с една kирля; ф ein
Gedanke blil/li mir durch den Kopl мисъл проблесна
в гл—вата ми, ме озари кято мълния, светкавица, сс
стрелна кито светкавица през гтрнятя ми; ф lin zu
Boden hillzcn мятаим го, разг. тръшним го. събарям
го пя земята; || als sollt— mich dee Blick zu Po3—n blitzen
сякаш погледът му трябваше ти ме срази, повали,
порази кито мълния пя земята; ф durch dl— ganze Welt
blitzen профучавам, стрелвам се като мълния, свет¬
кавица през иенид сеят
biitzvergnügt — billzvcrgnügl —11 доволен и пре-
доволен съм, сияя от задоволство
Block, der — hist, ihn in 3en Block legen, epanntn
пое-рндм, стягам му крик-ти и уредя (дръвника) зи
измъчвипе; || d-г tödliche Block дръвник {блок, върху
който са били посичани осъдените на смърт); || auf
den Block slcrbcn умирим ни ешафода; ф —inen Siic/el,
tinen Hui aul den Block ltgtn опъвам обувка, ботуш,
шапка пя калъпа; ф so ein Block има чс дръвник. пъп,
кю+юк, тутманик, тиквеник, ччкчпдур; ф hum. den
Block abncimtn отвеждам момиче зи първия тапц;
ф in (in) Block kaufen купувам яп блок. нкупом, гру¬
пово; ® ein Block . zu 50 Platt блок от 50 листя
Blockade, die — die Blockade üh-г —in Land verhängen,
erklären пятя'рм, обдаднрм■ блокада над едпя сар-ни;
|| dl- Blockade hrechen. ungehtn, aulbcbcn пробивам,
проушaарм. заобикалям, вдигам (еаялдм, отменям)
блок-п-тя
Blocksberg, dtr — lin uul den Blocksberg wünech-n
пращим го. по дяволите, поноятя, в джендема, а пръж-
домите
blödte) — —in blödes Kind малоумно дете; кретен,
понуидиот; || ein hlödtr Gtsiebteзusdauck глупав, грубо
идиотски, тъп израз пя лицето; || ist das ein blöder
Kerl, Hund. -in blöder AfTe, —in blödes Schwein ами чс
236 Blödsinn
глупав, тъп, прост човек, тъпак, тапир, туткупин, ту-
луп, тиквеник, тутманик, ччкчптчр, мижи+урка. тъпа
'лава; има чс простак, шаран, лапнишаран, балами,
сиипд; <ф> ein blöder Huna wird seilen feil от шу'яао
прасе тлъсти свиня не излиза; ф -in blöder Ftbltr 'нч-
пива, пеnоцд-ня. тягостна, досятия грешка; || eine blö¬
de Sach—, so etwas Blöd—s неприятни, тягостна, тосадпи
работа; || -in blöder Bursche. rin blödes Mädchen сра¬
межлив момък; свепливр, срамежлива девойка; сра¬
межливи; || Meine hlö3- ScHüchi-enl-li 'лупаната ми,
пчетятя, опустялата ми срамежливост, свеплцвоет; ||
blöd- Augen слаби, късогледи очи; || ein blöder Magen
слаб, ленив, изпежеп, чувствителен стомах; || —in blödes
Kleid износена, nротои-Р, овехтяла, проруняля рокля;
|| so ein биа— W-tler -ми че лошо, 'нчпяно, калпаво
врсме; ф blöd- —Гп глупав, бртрмя, будала, бу+пи-
колибя, бчтнитръп, бнъспи'ябьр, nончцтиот, кретен,
ляпнишяорп съм; || sei doch nichi so hlöd- не бъди
глупав, бр.-ма, такъв туткупип, тутманик, будала;
|| du bist ganz schön blöd, wenn 3u den VorscHIag ab-
itbnsl ще бъдеш, излезеш най-големият глупак. би-
.амр, бчтяня, яко о-хаьонищ предложението; || ich
werde doch nlcit so blöd- sein, das an/uncbmcn ти пе
ми е изпила кукувица уми (акъла), -и ти приема тона;
трябва да бъда пий-големият глупак, ахмак, бутали.
идиот. за ди приема тона; || du hist soneT nicil so blöd
иначе пе си толкова глупав. такъв балама, будали;
|| eieh (Akk.) (rcicHIlch) blöd bin—hncn, au/rührcn държа
се глупаво. к-го пяй-поенетпид простак. глупак, би-
лЯмЯ. ахмак, бутала, говоря глупости, итиотщини,
щуротии, дивотии
Blödsinn, der — blühender, Höb-rcr, uuegcspröehen-а
Plödeinn рупт-ва, оп-ш-ти глупост, глупаво във висши
степеп, глупост пя квадрат, кръгла, кврпоргпр 'нч-
пост, пънпр цдцо+шцня, беземцениия; несъмнена, пъл¬
на глупост; || so ein Blödsinn такива глупост, идиот-
щипи. щуротия; ф Plöaslnn nacbcn, ansiclicn правя,
върша глупости. щуротии
blödsinnig — ein blödsinniges Kind кретен, полуитиот,
снябочмпо тете; || blödsinnig eTaaren, lachen гледам с
тъп. идиотски поглет, рмея се кито идиот, идиотски,
глупаво; ф so -ine blödsinnige Anordnung тикани глу¬
пава, тъпа, идиотска проетбя: ф im blöde1n1ig1n Tem¬
po с бясно, безумно темпо, бързина; || cs isi eine blöd¬
sinnige Hll/c ужасия, о■таортите.лня жега, горещина е;
|| blödsinnig urbclten работя кято бесен, луд, та тим,
пушек се дига
blond — ein blondes Mädchen русо момиче; блон¬
динка; || hiondts Bier еаегля бира; || berl. eine kühlt
Blonde светла берлинска бцоя: || —in Cühl-s Plöndee
еди; чаша еветня берлинска биоя: ф ein blondes Gill
прелъстителки блондинка; руся отроня; || eine Hübsche
Blond— хубава блондинка •
bloß — mit der bloßen Hand c голи ръка, c голи ръце,
невъоръжен: || mit bloßen Füßen c боси кряка, нозе;
босоног; || mit bloßen Hals c тотя шия, без яка, с
разголена, открита шия; || mit bloßem Kopl без шапка,
с 'о.; 'ляна; 'онотнрв; || nll den bloßen Schwert c 'он,
обняжеп меч; || uul hloßcn Strümplcn само по чорапи;
|| uul 3-г hloßcn Haul пя 'оло; || uul 3-e . bloßen Erde
eeh1äTen спя пи roтртя земя, ня потя, пя дъските; || aul
den hloßcn V-rdachi bin само по подозрение; || in blo¬
ßen Hemd само по риза; || nach dem bloßen AugtnseHein
uricllcn съдя зи пещо само по вита му; || unier dem
bloßen Himmel под открито пебе; пя открито; ф ich
bin bloß гол съм; нямам пукната, пробита пира, обрал
съм се то стотинка, прптет-мрркр съм, тънко преда;
II nacki und bloß roн-roнепцтьк; прен. без ризи, няма
ризи ня гърби, гол като пушка, с трън ди въртиш.
няма кякио пя закачиш, дълбока мизерия, пище+я,
'отямр немотия е; сиромашия по шия с; || bloß allee
Sorge sein пямим никакви грижи, безгрижен съм; Ф
dee hioßc Neid явна, открита. нескривяня завист; || das
sind nur bloße Wort-, Vermutungen. V-аspа-ehung1n
тона са само гонц, празни пуми, думи без съдържание,
'оноелонид, прязноеноиид, пустосноиия: голи пред¬
положения; 'они, празни обещания; || mit den bloßen
SebreeCen dзvönkönмtn отърв-и-м се само със стри¬
ха, уплахата; || eebon 3ee hioßr Gedankt daran -1Te-iz:T-
mlch иече еямртр мисъл за тона ме ужасяваше; || rs
wae ein bloßer Zufall беше чиста случайност; - vom
bloßen A1e1H-n wird man nicht sali от гледане човек
пе се паяжди |пиеищя); пълни очи, празни усти; гърло
с пуми се пе пълни; ф umg. geb nie bloß aus den Weg—
я ми се махай от пътя; || komm doch bloß пак her я
ела пяерм; || was isi denn bloß los по какво е е-рпяло;
|l was Hai ee bloß но кякио му с; Ф auf (in) Bloßen
sit/—n седя c голи ръце. без помощ и средства
Blöße, - - di- — s—lne Blöße |h1)aeeken покривам го-
нотртя, 'онотицте си. месата си, телееятя си; || —s in
e—iner ganz-en, in voller Blöße auf3eeC1n, dureт-ll-n раз¬
кривам, покртврм пещо и цялата, пълна-а му голоти;
|| ег gab sich voe ihm ein— Bloße, gab dem Gtgntr eine
Blöße (3ar) той се изложи. бламира пред пего, показа
пи противник; си, откри ня противника си слабото
си, уязвимото си мде-о; || s—lne Blöße vcedeckin können
успявам ти прикрия слабото си. уязвимото си място.
енрбртя си подготовка; || mcbrfach Plöß—n bliten из-
ня'рм се многократно, ня няколко пъти; ü ihn k—inc
Blöße hl-t-n пе му давам възможност да ме атакува
по енрбото, уязвимото място, пе показвам енрбое-
bloßlegen — -Гп- Feblir. Flän1. —Гп Unvermögen
bloßltgen изнасям пя показ, показвам, разкривам
грешките. плановете му, темяскцоям го, разкривам
некaдьопоет-р му
bloßliegen —- —Гп ganzes Leb—n lag bloß vor mir целият
му живо— лежеше разкрит кято пя карти пред мепе
bloßstellen - -■ ici etellтe ibn vor aller Welt, vor ail—n
mit elwus bloß изложих, изобличих, разобличих го,
компрометирах го, темяекирях 'о. няnряицс го зя
смях, засрамих го пред целия свят, пред всички с пе¬
що; || ich slelle mich durch ciwas bloß цттр'рм сс. бла¬
мирам се, показвам слабост, посрамвам се с нещо,
цзпредм пекадъоноеття си, пеnодroтвепое+-я, неспо¬
собността си ня показ
Blücher — ег gebt draul (3ran) wie Blücher в-урва се,
впуска се, устремява сс напред към пещо, воъсни-Р
нещо като срля, рчрцд (Блюхер — пруски генерал)
blühen - - das Mädcbcn blübl wie ein— Rose момичето
цъфти като роза; || 3-r Slual hlühl und gedeiht дър¬
жаната цъфти и креппе; || das Geschäft blüht търго¬
вията цъфти, преуспява, провъовянa; || in dem Staate
blühltn Kunst und WieeenechäTT и държавит; цъфтяха,
процъфтяха изкуството и науките; - was nlcbt blüht,
3us körnert nicbl каквото пе цъфти, пе връзва; което
пе сс е nъотило, пяма и дя се кози; всяко дърво плод
не дяна; ф er blüii in verborgenen държи се и сянка,
ня скрито като теменужка; прекя.ено скромен е; || jtlzi
blüht sein W—i/en сега е ут-рил часът му, е дошло
времето му, сега му се усмихва щастието, работи
щастието, късметът му, му пронъоид, преуспява (бук¬
вално; ' сега вретени, връзва пшеницата му); || dein .
Weizen wird auch noch blüi—n и пя тебе ще ти про¬
работи късметът, провърни, и пя твоята улица ще
изгрее слънце, и пя тебе ще се усмихне щастието; ||
mir hlüht kein Frübling пяма щастие, бя. тен зи мепе;
Ц iin Hal 3as Glück geblüht им; щастие, късмет. усмис-
пя му се щастието, ^ОБърня му; || mir Hat das gliicH—
Schicksal geblüht и мене стигна, сполетя същата съдби,
участ; || das Cann mir noch hlühtn и тон; може ди ме
стигне, сполети, пикак не с чудно и тоеи пещ-стие да
ми се случи; || sic wußte genau, was 1Нг 3u blühte тя
знаеше много добре, какво я очакваше, чакаше, какво
й готвеше съдбата, какви съдби я очакваше1, кякио й
предстоеше, какво слънце ще я грес; || 3ie blüll bculc
nocH etwas' ще преживееш пещо дпес, очаква те бой,
пякртяпце; ф —s blüht облаците сс разкъсват, разсей¬
ват. разпръскват; ф in blübenatn Aller sTerbtn умирим
в разцвети ня нъзореття си, в цветуща възраст, пре¬
ждевременно; ф sein— üppig blühende Phаniаe1e буй-
пати му ф-пт-зия; разг- развиптепата му фантазия;
|| tinen blühenden Schnupfen haben имам, хванала ме
е, хванал съм ужасия хрема, носът ми тече като чеш¬
ма; II eint! blüHendcn Stil echaeib—n пиша пя цветист
стил; || blüHenden Uneinn. Blödsinn eeden говоря руп-
--би, опашати 'нчпоетц, кръгли безсмислици, тлупое-
ти пя квадрат; || blühend ause—Htn, ein hIüHtnaee Aus¬
sehen haben изглеждам блестящо, имам цветущ вит
Blume, die — Blumen pflücken, poet. brechen, abrupTcn
късам, бера, откъртвам цветя; || ihm den Weg nll
Blumen bestreuen осейвам, поръсвам, покривам,
обсипе-м пътя му с цветя; || ein— Plune зneTeeCen, ins
Knopfloch, an 3en Hui stecken закичнам се c цвете,
забождам цвете в пе+елкита си. пи шапки-и ец; || яд
einer Blume r1tehen мириша, помирисаим цие+с;
sehöne Blumen stehcn nicht lang an Wrge догде цъфти
цветето, всеки го къса; лицето жепи моми—и; ф iron
vi—len Dunk für die Blumen, dunki für die Blumen б.;-
'одрод зя (дебелите) комплименти; || spar 31г die Blu¬
men für eiwas зnd1rte aul запази си възхищението зи
пещо друго; ф etwas durch die Blume sagen казн—м
пещо прикрито, чрез пямеиц, символи; || durch die
Blume epаech—n говоря иносказателно; с намеци; || sl—
hui es nli durci die Blume zu vtrsteien gegeben тя ми
направи скрит памек зя това, ми го зи'-тп- пезабе-
ндзрпо; ф ich werde dir Hel/tn, di— Plunen ah/urelßen
ще -е пауча из тебе, ще ти кажа яз ня тебе, ще ти дам
един урок. тя ще ме запомниш, ще ти там да се раз¬
береш; кято ти дойда, ще ти сс види тесен сиетът,
пями та те побере светът, ще ти кажи откъде ит'рдБЯ
слънцето; ф die Blume des Weines букет, аромат пя
иипо; || die Blume d—s 31-« пяната, яката пя бирата;
|| iin die Blume hringtn вдигам чашата зи негово здра¬
ве, пия пяздряицир зя пего
Blumentopf, dee — umg. damit ist kein . Blumentopf zu
gewinnen c тона пяма да се пожънат нрнои, чепссц,
цветя, тя си спечелиш снявя. та събереш лаври; || damit
Cannet 3u b—i mir keinen Blumentopf gewinnen c тови
пяма ти поетигпеш нищо при мене, пе разчитай ня
успех при мепе; няма ди те похваля за тона, пя ти
кажа „бриво“
blümerant (народна етимология от френското hl—u
nourant -блетоеипьо) — umg. scitezi. nlr wird ganz
blümerant vor den Augcn притъмнява ми, причернява
ми, мрежи ми се пред очите, исичко сс върти, исичко
играе пред очите ми; завива ми се свят; сеят ми сс
вие. мае; || mir ist blümerant zumute прилошяия, при-
злявя ми; става ми лошо; повдига ми се. повръща ми
се
blumig —- —ine blumige Wi1e1. Spracht. Spraehweise
цветия, китна поляпя, ливада; цветист език, стил
Blut 237
Blut, das — das Blut still—n спирам кръвта, кръво¬
течението; || ihm Blut zur UnTereuciung tnTn-hM-n взе¬
мам му кръв зи цзенедирпе; || Blut spenaen пиним кръв,
кръводарител съм; || Plut übertragen преливам кръи;
|| Blut busien, epueCen, sp—i—n сррчя, плюя кръи;|| viel
Blut bri etwas vieHiecn изгубвам мпого кръи при пещо;
|| Blut v—rgleßen проливам, лея кръи; || —Гп Blut 13—1
проливам кръи+и си; || bei d—m Aulsland ist viel Blut
geflossen, v—rgossen worden при въстанието бе пролята,
сс проля, изтече мпого кръв; въстанието бе удавено,
потопено в кръи; ф das Blut sirönl zum H—ez—n, pulsl,
fließt durch die Aaern, pocht in 3en Sehlä/en, saueT,
3eöbnl in den Ohren кръвта тече към сърцето, пулсира,
тече през жилите. бие и слепоочията, бучи в ушите
ми; ;| das Blut floß, strömt-, sieCerte aus 3cr Wunde кръв
течеше, бликаше, струеше, капеше, се стичаше от ри-
пати; || das Blul stürzte, tropTtc aus 3cr Nase кръв блик¬
на, капеше от пося; || das Blul gerinnt, isi gerönn1n
кръвта се съсирва, се съсири; || geronnenes Blut съси¬
рени кръи, съсиря:; || 3-e ScHreck läßt das Blut giemnen,
teslaercn, stocken от ужас кръвта и жилите ми за¬
мръзва, се вледенява, спира дя тече; || dabrl -геТат
-inin das Blul in den Adeen при вида пя тона, при тая
гледки кръвта и жилите ти ще замръзне; || das Blut
slleg ihr in den Kopf, zu Kopie, er1eg, schoß ihr ins
Ges1ebl, in die Wangen, zun Uta/en кръвта Й сс качи,
нaснч и 'ляната, лицето, тя почериепя, порумепя, бу¬
зите й поруменяха, поро^няха (от свян, с+еспепие),
лицето й плямпа, почервеня от яд, 'ндв; 'кръвта й
нахлу и сърцето; || sic sland 3а mli Blul üb—agoese1 тя
стоеше сякаш зяJ;дпя, обляна с кръи, чеоиепипa; чер-
вепя кято божур, рак, пламък, || sein Blut geei—l in
Wallung кръвта му започна пи се вълнува; || alles Blul
wici aus ihren G1eichi (vor Aufregung) (от вълнение)
цяня-р й кръи се тръпна от нцието й. лицето й побеля,
стап— бледо кито платно; тя промени, изгуби боят;
си; || lin das Blut in d—n Aaern sicdcn nacben пак-реам
ти възври кръвта и жилите му; || seine Hände Awaren
mit Plut 6eeuae1l, an seln—n Händen kiehl Blut ръцете
му бяха оцапани, омърсени, опетпепи с кръи; 'кръв
лепне по ръцете му; || 3u Ший dich mit Blut hefleckt,
besudelt ти оцапа, опетни ръцете си с кръв, извърши
поеетьплепие; || sein Hemd w.ae voll Blut ризата му
беше иялртр кървава, пяпоепя, цтцрпяпя с кръв; ф in
(in) Blut waltn газя и кръв. кърви; || dl— Erde war mil
Blul getränkt, gedüngt земята бе пяпоепя, наторена.
пропита с кръи; || ihm 3as Blul зuseзugen изсмуквам
му, смуча му кръвта, кръвчицата; експлоатирам го
безбожно, ограбвам го по nоенеднр+я капка кръв; ||
ich lieg— in m—in—m Plul лежа и кърии+е си. смъртно
ряпеп съм, изтича ми кръвта; || Gul und Blut Tür lin
opf-en жертиуиям имоти и живота си за него, давим
мило и драго зя пето; || ihn his auls Blul quälen. pei¬
nigen, 13—1 мъча, измъчвам, изтезавам го то смърт;
мразя го до смърт, смъртно. кръипо, от дъното пя
душата си; кръв ми е и очите; Ц Blut (und Wässce)
schwitz—n избива ме, облива ме кървави пот. пропи-
кяиям кръи от зор. чеинис: || Blut seien побеснявам
от гняв, гледам пя кръи; || kein Blut sehen können пе
мог; ди гледам кръв; прилошава ми, стяня ми лошо
при вида на кръв; || Blut geleckt hüben опитал съм всчс
вкуса ня кръвта, опитал съм исче сладостта пя псщо
и свиквам към него, то ми се уеляждя, ми се е чсня-
дило. настървен съм ня него. пе мога ди сс откажа
от - пего, както животното. след като е вкусило кръв.
238 Blutandrang
се настървява; || nli Plut geeehr1—Ь—1 паписапо c кръв.
c кръвта от сърцето ми; || ich heeiegelle cs mit M—incm
Blul подпечатих го c кръвта си; || Blul welncn .ея кър¬
вави сълзи; ф aus (von) adligen Blul от благородни-
тееки, аристократически произход, със сипя кръв; ||
Kinder eines Pluree едноутробни деца; || nein eigen
Fl—isci und Blul моята плът и кръв, собствените, рож¬
дените ми деца; || aus (von) rlbiscl und Blut sein от
плът и кръв, жии човек съм, пе съм бездушен, без¬
душно същество, бездушни тиро; || das ist mie in Fleiseh
und Blut üb1ag-gang-n тови ми е станало втора при¬
рода, моя пий-съкронепа същипи, кръв от моя—; кръв
и плът от моят; плът; върша го, без дя миенд; || Musik
11—gl (ettckt. sitzt) ibr in Plul музиката .ежи и кръвта
й, и природи—— й. п-турит- й, й е вродена, тя има
пOЦOPДпя парби за пея, по природа с музикант; || —in
Gesicht wie Milch und Blut румено лице; лице като
ябълка; diese Musik gebt ins Blul тая музика вълнува,
кара ти ти възври кръвта; || das Plul Cocblc ibm in 3en
Aden кръвта му кипна и жилите; «ф» Blul ist dicker als
Wasser кръвта нота пе стявя: роп роди (брат брата)
пе хрипи, ами тежко му, който го няма; брат брат;
пе храни, им; сс го брани; ф ein junges, ein lustiges
■Blut млад човек, веселяк; || ег hal h—lß—s, junges. leu-
>rig-e, unschuldiges Blul той има гореща, млади, буЙпа,
пнрмепня кръв. горещ, младежки, буеп. плимепеп тем¬
перамент, прав; гореща, буЙпа, пнямепня кръи тече
и жилите му; псвцппо същество е; || Ie1citee Blut весел,
безгрижен, нехаен човек; човек. който пе взема пещата
питълбоко, присърце; широко сърце; || kaltes, ruhiges,
dickes Plul Haben имам студени, спокоЙн; кръв,
етчденокрьино, хладнокръвно човече, живо—по, кято
жаба съм; пе сс трогвам леспо; пе си ортвялям лесно
спокойствието, разг. кефа, пе се ддоеням; -ром-в, тъп,
мъчноподвижеп, тежка гемия съм; || nur rubip Blut
— scherzh. inner Cali Blut und warn ungezogen само
спокойствие; без вълнение; спокойствие и здрави хоя-
пи; по-спокойпо, пе вдигай пари; || hei kalten Blut
bleiben. kaltes, ruhig Plul b-wahr-n запазвам хладнок¬
ръвие; оставам хладнокръвен, спокоен; || 3as wird dic¬
kes Blul sbt/in кръв ще се лее зи тоеи, ще има р-з
правии зя това; мътпя и кърнявя ще става тя; || vl—l
böses Plut Machen, v-rureach1n рязтчснрм, развихрям
страстите, предизвиквам голямо недоволство, въз¬
мущение. п—к—рвим да възври, кипне кръвта; оят-
поязврм, разсърдв-м; <ф> junges Blul Hal Mui младост
е лудост; юпик глави пе прекланя; ф Blul 3-r Reben
тeриeпия+ сок пя лозата (випото); фPIul 3er Sonne
кървавят; червенина, заревото, кървавият светлик пя
снънието: || /r1eeHes, neues Plul zufübren освежавам,
подновявам със свежа, нова кръв, с приток ня нова
кръв; съживявам
Blutandrang, 3-e — linen plötzlichen Blutandrang zun
Kopf- füllen чувствувам ипезяпеп прилив, пяхнувяне
пя кръи и '.—HaTa, кръвта ми сс качва внезапно и
'HРИЯ+Р -
blutarm — —in blutarmes Mädchen малокръвпо, ане¬
мично момиче; прен-. крайно бедпо момиче
Blutbad, das — ein Blutbad anrichtcn устройвам кър¬
нявя баня. сеч, клане; || 3tr Aufstand wurde in —inem
Pluthad testlckl въстанието бе удавено, потопепо в
кърви
Blutbahn, dl— — uul d-г Plutbahn, übte di- Blutbabn
по кръвеп път, чрез кръвта
blutdürstig — ein blui3üestigce Tier кръвожадно жи¬
вотно; скот, кръвопиец
Blüte, die - - Plüitn treiben, h-rvörhаi1g-n покронрм,
пускам цветове; разцъфтявам; || zue Blül- bringen до¬
карвам, довеждам по 0РтИБет, отглеждам ти цъфти;
Н 3ег Paum war mit Blüten 6edeeCт, stand voller Blüte
дървото бе отрупано. покрито, потънало в цвят, цве¬
тове; !| dl- Plüle ölln-l sich, scHIießi sich цветът се р-з-
тняоя, ояттвРод чашки-и си. се тртвроя; || es regn—i,
eeh1e1l Plül—n нрнц цветен дъжд; цвят се сипе, се по¬
сипва по земята; ф sich (Akk.) zu voller, sngtabnTta
Plüle entfallen, entwickel! достигам по пълен, непо¬
дозиран разцвет; || -iwus lübrt zue Blüle нещо повежда
до разцвет; ф sic war üb-г ihre ceslc Blüle blnaus тя
бе поемипрня първ-ти си младост, бе ече nопреиъф-
тдля; ф Blüten zeitigen дивим плотове, произведения
пи изкуството; ф die Blüle 3-г Jugend fiel in di—s—e
SchlacHt цветът, елитът ня младежта пятпя и тон;
сражение,, и тая битка; || in 3er Blüte d—s Lehens ettben,
slcrbcn и оязиветя пя живота си съм; чмиоям в раз¬
цвети пя живота, вьтоРет-р си; || eine g—lsllgt Blül—
—rieben преживявам тпи на духовен разцвет, подем,
възход; ф 3u bist mle ja eine eehöne, feine Blüte хубава
стокичка. какво цвете си ми ти; миризлива китки си¬
ти си ми едип чешит, негодник, изрод, изчадие, еша
ти ндмя; не си цвете зя мирис-пе; У wunderI1ehe, eon-
dta6art, e11lsaмe Blüten hcrvöabring-n, hcrvorlr-lbt!
имам необикновени последици; етц'ям по извраще¬
ния, стряппц приумици, чудновати резултати; при¬
емам сторнпи, причудливи форми; || -Гп- FHaniasic.
Angst irleb lollt. wsnaeaI1cht Blüten ряптязцдтя, стра¬
хът му рисуваше странни, необикновени кяртцпц;
<ф- erst Blül—, dann Feuchi което не цъфти, не връзва;
«ф er sucbi aus jeder Blüte Honig zu saugen иска тя
смуче меп от всеки ивят, пявеякъде търси цт'одртр
си; ф umg. Blüten aueg-h-n пускам, оятпооетряпдвям
фалшиви банкноти; ф sein Gesichi war voller Blüt—n,
Blütcien лицето му бе покрито с гнойни, ергенски
пъпки; || iim tint Blüte srechtn (буквално: пробивам
цирея му); прен. насолиам, нак-сгрям го; ф iron. das
ist —in— Plüle тови е с+цлиетцчеп бисер. неволен . виц
bluten — die Wunde blulet оРПРTР кърви; тече кръв
от рипита; || dl- Nase blulet mir, cs biulel mir aus der
Nasc тече ми кръв от пося, имам кръвоизлив от пося; Ц
am Finger bluten пръстът ми кърви, тече ми кръв от
пръста; ® mir blulet 3as Herz über аГ——! V-rIsel сърцето
ми сс къса, облива и кръв, сърцето ми се пръска, свива
от мъка, кръв капе от сърцето ми за тия загуби; || das
Herz blutet nlr bei аГ-м Anblick, vor Kummer сърцето
ми сс къса. пръска, се облива и кръв. кръв капе от
сърцето ми при тая . гледка, при вита пя тая картина;
сърцето ми се облива в кръв от мъка; || fürs Vaterland
hluien т—ним, проливам кръвта
си зи отечеството; || ici hutlc mici 6а13 zu Tode gehiulii
още малко кръвта ми щеше ди изтече, щях др умра
от кръвоизливи; || wie ein Schwein bluten кръв като
река, пя потоци се лее, тече от мепе; ф hiulcndin
Uer/1ns с кръв пя сърцето, с кърваво сърце; ф der
Baun blulet дървото плаче, смоли капе от дървото;
ф er nußlt (sollte) iücbilg, eine große Summe bluten
той трябваше да се изръси много, ти плати голяма
сума, ди плати солепо, скъпо и прескъпо; излезе му
солено, скъпо и прескъпо; || ibn bluten lassen вкарвам
го в разноски, накарвам го дя се изръси; || er soll mir
dafür hlultn той ще ми зяпнятц скъпо и прескъпо зи
това, с кръвта си
blutgetränkt — di— blutgcTränkTe Erde пропитата, на¬
поената с кръв земя
Blutgruppe, dl- — 31— Blutgruppe 1—etet—1I—n определям
кръвната група; || di—s—lbe Blutgruppe Haben имам съ¬
щата кръвни група; разг- имам същите убеждения,
разбирания, от едпя боя сме
Bluthund, der — du, Bluthund! ти кръвопиецо, куче
кръвожадно. кръволок такъв
blutig — ici №^1 mir die Hände, mich blutig оцап-
ним си ръцете с кръв, окърваияиам ръцете си. изцап¬
вам сс с кръв, пяпояндм се само кръв; || ici habt mir
31е Hände blutig geeeiunden разкървавих си, одрах си,
одояекяс си, нараних си ръцете, тя ми потече кръв;
ф eine blutige Schlacht кръвопролитио сражение; кър¬
вав бой; II ein biuriges Drama кървава тормя; || blutige
Rache nehmen отмъщавам си с кърваво убийство; ||
blutig— Gedanken, Pläne Hegen зямиелдм убийство, пре¬
стъпление. нося се с мисълта зя убийство, пя пролея
кръв; коня кървави планове; || den Feind blutig schlagen
отблъсвам, разбивам враг'— с кървави жертви, загуби;
|| umg. blutige Tränen weinen плача кървави сълзи;
Ф ee ist noch ein blutigte Anfäng-e, Lale, Dilettant той
е пълеп, кръгъл, неопитен новак, лаик, тилетинт, няма
си още понятие от това; || keinen blutigen UeI1er haben
пямим пукната, пробита. разг. кьорава пари, стотин¬
ки, пукнат мян'ър: ф mir ist cs blutigte Ensl поиече
от сериозно ми е. говоря, казвам, мисля го съвсем
сериозно, поиече от сериозно, пяй-сериозпо, пс се
шегувам. Този странен израз се ■ дължи на старинното
значение на Emsl — кървава борба; съществителното
Ernst е изменило значението си. но атрибутът: blutig,
се е запазил, като придобива суперлативен смисъл
Blutopfer, das — schwere Blutopfcr bringen мй—!
трябва, принуден съм ти понеса, ти дадем. понесем
тежки кървави загуби, жертви; || slci (Akk.) unter
sciweren Blutopfcrn htfecl—n освобождавам сс c цената
ня тежки кървави жертви
Blutrache, die — an iim. gegen lin Blutrache aueйb-n,
nehmen отмъщавам c кръв. c кърваво убийство пя
някого; кръв зи кръи •
blutsauer — etwas lälli nie hlureаutа. kommt mici
b1uteauer an пещо ме затруднява много, ми създава
мпого трудности. мъчнотии, голям труд, гонямр мъ¬
ки, виждам гонямр мъка с пещо
Blutsauger, 3ee — ein großer Blutsauger голям кръ¬
вопиец, кръволок, кожодер, безбожен лихварии, вам¬
пир
Blutstropfen. d-e — his zum l-lziin Bluteiaöp/-n Cän-
p/tn, virieiaigen бия сс. з-щищ-в-м до последната
капка кръв
Bluttest, das — das Blutт-et fällt negativ aus изслед¬
ването пя кръвта зи бащинство диви отрицателен ре¬
зултат. кръвната проба е отрицателна
Blutung, die — die Blutung etiI1en, zum Steh—n bringen
спирам кръвотечението, кръвта; || die Blutung will nicht
auThöe-n, kommt zum Stillstand кръвта, кръвотечението
пе спира, кръвта продължава ти тече, спира, престава
п— тече
blutunterlaufen — ЬIuTunttaIau1en— Augen кръвдерни
очи
Blutverlust, 3-r — an Blutverlust eicab-n умирам от
загуби и— кръи, от кръвоизнияние; изтича ми кръвта
Blutwelle, die — —ine Blutwelic schoß ihe ins G-slchl
вълна от кръв, ярка червенина пяму и ниието й; силна
чериепипя, руменипя обля, заля лицето й
blutwenig — von ciwas blutwenig versiehtn пе раз¬
бирам пищо от нещо, разг. хабер си пямим от пещо;
разбирам от тови, колкото сицпд от кладенчова вода;
|| sich (Akk.) hiulwenlg um etwas küMM-rn пе иским и
ти зпая зи пещо, пе полагам твърде много грижи.
bockbeinig 239
никакви грижи зя това. пе си дивим много труд, разг.
зор зи него; || blutwenig Lust zu ciwas haben имям
малко желание, пямим никакво, нито капка жел-пие,
особена охота, някакъв ищах за това; съвссм пе ми
е до тови
Bock, der — wie ein Böckl—in springen скачам като
козле. кято мнрто дрепие; || stößig, wia1rep1nsiig. gelt.
näsciig wir ein Bock опак (упорит. -вьpдoгллРв инат
кито магаре). опърничаи (вироглав). похотлив (ятгьп),
лаком кято пръч; || so ein eluatr Bock тикива
упорита, дебели гляия, такъв опак, ип—т (чоиек), такъв
катър; || altee Bock дърт пръч; || wir ein Bock ei1nk-n
смъртя, воня. кято пръч; || bibl. 31— ScHale von den
Böeken scheiden отделям овците от козите (добрите
от лошите); <$> dcn Bock zun Gärtner macien. seizen
гланявим вълка за овчар, викам вълка да ми пази
овците; вкарвам, пускам сам вълка и кошарата; викам
лисицата ди ми пази кокошките; ост-ням мечките дя
нардят трепки+е; <$> wenn die Böcke lämmcn пя конски
Вениkтеп; кога роди върба тоепки; кога дойде чет¬
въртък подир петък; пя Връбница и сряда; пя куконо
.ято, пя куков деп. ня второ пришествие; кога си видя
ври—а без оглетяно; кога изряспят ня копя рогове;
кога ми поникнат ни днрнтя (на петата) косми; кога
чумата върне пя майките децата; кога стапе вълкът
куче; кога засвирят славеите (биволите) с кавали; кога
пяпояндт котки+и калугерка; кога цъфнат прнъмите;
■ф- 3en Bock nilCen (woll—n) тьоед пот воли теле, юпе-
то пот бика, грозде па трън. иьтпя по яйцето, косми
по дланта, под езика пя бълхата; искам ди доя от
ялови кояня мляко; Ф einen ock sciieß—n застрелвам
сърна:. мъжко животно; || übertr. linen Bock sciltß—n.
Mächen пряия груба, простя грешка, гяр: сбъркиам.
При стрелкови състезания най-лошият стрелец полу¬
чавал козел като утешителна премия; || in d-e Übee-
e-t/ung bat er mcircrc schwere Böcke geseiösecn (ge¬
macht) в превода той е няпряиин мпого (множество)
груби грешки, пропуски; - iin siößl dee Bock тресе
се, 0^—. з-тавя се от плят, смях; инати се. пе може
та надвие ня инати ец; хълца, хвапала го е сълцивиия:
оригва сс; || er w—ini. scHlucHzl, 3uß lin dtr Bock stößt
(als ob iin dee Bock stießr) плаче, ти сс къса. плаче
сърцераздирателно, сякаш го колят, дерат; || den Bock
haben инатя се. опъвам се. търпим сс кято рак па
бързей, инатя се кито катър. кято магаре пя мост;
ф den Bock in die Wüste scilcC—n уволнявам го, ляш-
вам го и глуха линия, пращим го ди пасе ветровете;
разг. бия му дузпата; ф üb—r drn Bock springen пре¬
скачам коза (гимнастически уред) ; || Übungen am Bock
упражнения ня козата; ф uul 3-n Bock sr—ig—n, Cletrirn
качвам сс, покатервам сс пя капрата; || aul dem Bock
sitzen седя ня кяnрятя: || übertr. auf dem Hohen Bock
siizen п—диг—м сс. надувам сс. големея сс. държа сс
надменно, сякаш стърча с няколко копря^ш над тру-
ти+е: разг. фугам сс; Ф auf den Bock sägen режа дърва
ня ягяоето; ф st—ifee Bock шивач; ф 3uß dich der
Bock stoße дяволите, мътните те взели; ф dial. sic Cann
3en Bock zwlscien die Höentr küssen тънка е кято ко¬
нец, вейка, мършава. слабя е кято скумрия, чироз
bockbeinig — ein bockbcinlgie Mensch ипят чоиек,
опърпцтяв кято пръч. опак. твърдоглав, упорит човек;
ип—т кито катър. магаре-човек; || slci (Akk.) bockbeinig
etb11en, bcn-imin трипртдиям сс. опъвам сс кито катър.
магаре, кято рак пя бързей; || s—l doch nicit so bock¬
beinig не бъди такъв ипят, толкова опак. упорит
240 bocken
bocken — <0> hist 3u Cali. so bockt nll keinem Widder
като ти е тричаи задникът, пялятяИ се парцалите, не-
пеЙ много дя знаеш
Bockmist, dee — lauitr Bockmist reden говоря певерпи
неща, пи врели. пи кипели, ирсли-пекцnелц, само г.у-
пое+ц. измишльотини, разни ряптязии
Bockshorn, 3as — ibn ins BocCsböan jagen натиквам
го и миша дупка. и кози рог; изкарвам му акъла,
сплашвам го; || ici 13— nici von 3ir dadurch пеНт ins
Bockshorn jagen пями ди ме уплашиш с тона; плашиш
врабците, гаргите
Boden, 3er — den Pod—n h-ariidlcn, auflocCcn, br-
hau—n, heet11I1n, urbar Machen, hrcchen обработвам,
разкопавам. засявам, култивирам, разоравам почва,
земя; || linen günstigen Boden füe -Twas finden памирим
бтр'oпpиидтпiр благ-от^во^^а^ бля'отртпя поява зи пе¬
що; Ц der Boden gab nach почвата се поддаде, се срути;
|| Pod—n 1аse1n, gewinnen свящям, пускам корен, уко-
репявям се. затвърдявам сс; печеля почва пот крякат;
си; || —in—m Gerücht den Boden inTziliin отнемам по¬
чвата. основапието пи слух, лишавам 'о от убедител¬
ност. основание; || dcn Boden wurde ihn zu beiß по¬
чвата пот краката му егрпя много гореша. тяnотня
тя горй, разг. полож-.-* •. -о му етрпр напечено. тряб¬
ваше да се маха озтим. || Grund und Boden Ь—eiiz—n
имам имот, собствени земя; Ц e—1ne Meinung hat Grund
und Bodcn мпепието му има здраво основание. со¬
лидна оеповя; <$> je icller der Boain. um so fttltr das
UnCraul богатството развращава; мпого пяри — мно¬
го пороци; колкото по-тлъста е почвата, толкова
по-буен е плевелът; - Handwerk bat (—inen) goiaenin
Boden* занаятът има златна основа; зяпаят не тегли
глрт: ф das Gerücht giwann inner mehr (an) Bod—n
слухът исс повече печелеше почна, намираше р-з-
прос+рянепие: || —in Flugzeug an Pod—n v1аnicbi1n сва¬
лям самолет пя земд-я: || den Fuß wieder auf feeien
Bod—n srlzcn стъпвам, етргям крак на твърда земя, пя
сушата; || auf 1—eteм Pod—n ei1h1n стоя здраво пя кря¬
кат; си. имам здрава, солидна почва под коркр-я си,
тдррвц припиипц.- пепоклятим съм кито крепост; || auf
dem Boden 3er Talsaciin, dtr Wirklichkeit slii—n оспо-
врням сс, опирам се пя фактите. тяетрням ня реални
почва; || lei still— Mich uul den Bod—n 3ee TüTeach-n,
des G1ebTzee тяетрвям ня потвя-я пя фактите, ня за¬
копа, ня законна почвя: || ег war/ eieh aul dcn Bod—n
тоЙ сс хвърли, се тръшни ня земята, пя пода; || Hier
st—i— ich aul bigen—M Grund und Boden тук стоя на
собствена земя. съм у дома си; тук из съм тосподяр:
И eiwas fällt auf /rucilhare1 Boden нещо пада пя добри
почва, намира благотворна, бля'оnрцдтпя, бл—'одрт-
пя почва зи иирсспе, зя развитие, разг. свящя тикиш;
II nun sind wie wiedie uul d1uieeb1м Boden ето пи пак
пя немска земя, територия; || scherzh. aul d-uieeh1n
Boden Cöмmen подметките пя обувките ми са про¬
бити, стъпям пя прано пя (немска) земя; || auf 3ем
Bod—n der Erfahrung въз основа пя опита; || neu— Ar-
ме—n aus dem Boden slumplen извиквам кято изпод
земята нови армии зя живот; || ici wäre an h1eTen vor
Scham in den Boden. unter den Podtn gesunken, in, unter
den Boden versunk—n идеше ми ти потъна и земята
от срам; бих искал земята ди се протъпи под мепе от
срам, та ме погълне земята. толкова ме беше соям:
|| du eo1IiesT dich in Grund und Bodtn echам-n би тряб¬
вало пя потънеш и земята от срам; пс е ли те срам,
кяк пе те е срам; || etwas in Grund und Boden verdam¬
men отричам, отхвърлям рязко пещо, пращим го по
дяволите; || in Grund und Bod—n verdorben e1in поква¬
рен. разг. разтурен съм до мозък; пи костите, и и
червата, издъно, съвсем покварен съм; || eiwas in
Grund und Bod—n lahrcn, scHlcßen разсипвам, емрзврм
пещо |коня) по печзпaняeмоет (от кирапе), унищо¬
жавам, рртрчшрвям го то шушка, из оепоии, съвсем
(със стрелба), пе оставям следа, помен, разг. папер о—
пето; || —Twas von Boden aulhib-n вдигам пещо от зе-
мя—а, от потя; || /eettn Bo3rn unter den Füß—n haben
имим твърда, ттррвр почва пот краката си, стоя здра¬
во. етрбцлпо пя краката си; || den Bod—n unltr den
Füßen verlieren загубвам почна, опори пот крякат; си,
увисвам във въздуха; || f—elen Boden u1teа die Füße
b—CoMMtn папипвам твърда почва по. краката си.
стъпвам здраво; добивам сигурност, зикрепним се с— о-
папски; || mir brcnnl der Bod—n unter den Füßen почвата
гори пот коркртр ми; || ег liegt schon längst тТсг dem
Bod—n той отп—впи .ежи пот земята, и гроба; ф lin
zu Poden schlagen, drücken. sie-cken. sebl<1ud1rn съба¬
рям, 'отатям m от бой пя земята, по^цтцекям го, про¬
свам го. трсвьолдм, тръшвам го ня земята, ня пода;
ерртявям, побеждавам 'о
Bodensatz, 3ee - cm dunkler, trüber Bodensatz тъми;,
мъ—па ч+гT^ки; || nur 3-r Böd1neaTz der Stadt blieb zurück
само утаЙк-ти. типя—а, изметът пя 'ради остана и
къщи; ф -iwas his zum Bö^-neaTz durchkosten изпивам
'оочивя-я чаша до дъното
Bodenschätze, pl. — Bodenschätze e1cht—n, 1nTd-ek1n
откривам минерални богр+е-вя, полезни изкопаеми;
|| atieh, arm an Pöatnechälz1n богат, беден пя подземни
бо'ртетвр
bodenständig — hö3ensтän31gt Kuliur местно обус¬
ловена култура. самобитна култура
Bogen, der — 31— Steiße macii dort e11en großen Bo-
grn улицата приви тим голям завой, голяма дъга. за¬
вие; тим; !| ilnin großen Bogen um ihn machin правя,
описвам 'отдм кръг около иего, избягвам, заобика¬
лям го, зи да пе 'о срещна; обхождам го кято лисица
около капан; ф umg. große Pogen, in großen Bogen
epueCen даним си голяма важност, разг. изхвърлям сс
мпого п—иисоко. пятянече, рукям се; || in großen, HöHt1
Bogen ilnausfliegen изхвръкнам. изгърмявам навън;
разг. изхвръкиим кято футболна топка. кито мръсно
коте пяиъп; изхвърлят ме кято футболна топка, кято
мръсно коте пяиъп; || den Bogen in elwus (D.)
(bc)raushab—n опитен, ловък съм, зная му цик-ти, мий-
кити, майсторията пя пещо, справям сс чме.ло с всич¬
ко; || in Baueeb und Bogen изцяло. аиблок, без изклю¬
чение; || —Twas in Pausch und Bog—n v-raunncn отхвър¬
лям всичко. без изключение; ф nii Ff1il und Bog—n
ecHitß—n стрелям със стрела и лък; || den Bogen spannin
опъвам лъка; || den Bogen Überspannen, zu etrüff zielen
опъвам лъки по скъсване, прекалявам, посстроявям
сс, попревцвям пръчката, о-ив-м до крайност; -■ allzu
sTraTT gespannt, zerspringt, dee Bogen (Schiller) прекадено
опънат, лъкът се скъсва; прекаден светец и богу не с
тря'
böhmisch — das sind nlr böbn1ecb- Dörfer пе раз¬
бирам пищо, разг. пито бъкел от това, -овя ми звучи
кято пятягопскц. напълно пепопятпо. Изразът, пре¬
веден буквално от немски, значи: разбирам го, колкото
имената на чешки села, и води началото си от Три¬
десетгодишната война, когато чешките наименования
на селата звучали непонятно, чуждо и неразбираемо
за немските войници. По аналогия се употребява и из¬
разът: das sind mir spün1eeht Dörler; || das komml mir
böhmisch vor -овя ми звучи пяпънно пепопя+но. пе
разбирам пищо, нито бъкел от това; колкото ти орт-
бириш, толкова и из
Bohne, dl— — grüne. weiße Böhnen зенеп, зрял (бял)
фасул, боб; ф 3as Plcrd bal di— Bohn— зusgb/a—seb1
копят' езема-дива исче. си е изпял иече песента. си с
взел вече двете пари, зя пишо не го бива вече. е оста¬
ря.; II dial. 3u hasi Boinen g—g—eeen' умът ти издиша.
май че пе дочуваш, май че си малко глух; || g—h mir
aus den Pobnen гледай си р-бот-та. тови пе е -воя
работа; остани ме пя миря; върви си по пътя, пе ' ме
закачаЙ; || er hal 3ie Bohne gtlunden у пего е фясунче+о,
тоЙ намери пирита (фасулчето в сладкиша и според
поверието ще се сгоди пръв); ф dl— Pohnen rösten, naiin
пека, меля к—фе; ф blaue Böhn1n куршуми. сипи фя-
еунчетя; бръмбарчета; ф nichi die Bohne. keine BoHne
ни пяй-мянко; съвсем пе; || bast du Angst ■— Keine
Poine страх ли те е — пи няй-мрнко, съвсем пе; || slr
hal nlcbt dl— Bohne Achtung тя нями капка. ни пай-
малко уияжепие; || du versiehst nichi die Bohne нищо
пе разбираш. разг. хабер си нямаш; разбираш от това.
колкото евцпд от кладенчова водя; || nicht dl— Bohn—
bal sic slci verändert пе сс с променила пи няй-мянко.
пито пя йота, пито пя косъм; || er ist nichi dl— BoHne
wtel не е■гочвр нищо, лула тютюн, пукнат мяпгър, пи
кош етрмя, ни торби камъни
Bohnenlied, üas — das gehl noch ' ühtr das (übers) Poi-
1enIi—3 тон; е най-лошо от пай-лошо—о, по-нощо. по-
;лупано от тона, здраве му кажи; тови е иече пре-
кадепо, нетърпимо, пе сс търпи нсчс, е връх пя на¬
халството, безсрамието, безобразието, нртсиьрля вся-
к; мярка. вече ни нищо пе прилича. „Песента за фа¬
сула" е народна песен, която била много
разпространена и се пеела през великденските пости;
в нея се срещат какви ли не несъизмеримости и глу¬
пости, поради което, когато нещо е прекалено, се
употреряба горният израз: това надминава и „Песен¬
та за фасула"; || ihm 3as Böbn—nI1ed singen препращЯм
го ти си върви, подписвам му паспорта, показвам му
ноя-ятр
Bohnenstange, die —- lang, düre wie eine Pohn-nslang-
sein дълъг, пъ.л'— като върлипя; дълги Неда, камшик
Тодора; дцн'ил Хасии, дългуч
Bohnenstroh, das — groh, dumm wie Böh1-nslroh
груб, недодялан, проса, глупав кито фасул; || ciwas isi
Hart, zäb wir Böbntnstaöh твърд, жилив, як като гьон,
лико, подметка
bohren — Löeb-a ins Brett bohren провьотдиям, про¬
бивам, дълбая дупки и дъската; || rln—n Brunnen. Tun¬
nel bohren копия, пробивам kлрдепеи, прокарвам, про¬
бивам тчпел; || auf, ' nach Wasser höhaen копия зя нота.
търся водя, пускам сопта зя вота; j —in ScHiff in Grund
und Bod—n, in den Сгна bohren потопявам. торпц-
тцорм кораб, пращим го на морското тъпо; || -in den
ZaHncn, in der Nase hohren човъркам си зъби-е; бър¬
кам си з носа, чопля си пося; Й ihn das Schwert in.
3^^ den Leih bobren забивам му меча и тялото; про¬
мушвам, пронизвам го с меча; пянизвям го ня меча;
|| scherzh. mit 3—m Finger —in Loch in die Lull hoircn
правя дупки във нотятя: || hartes Holz bobecn дълбая
кораво дърво; прен. изкорепявям пъпове, натъквам се
пя жилава съпротиви, мъча се тя забия гвоздей и ка¬
мък; || er (Faulheit) bohrt nicht g—en dicke Bretter. Harles
Holz той пе обича мпого та се з-дълбини и р-ботя,
тнедя оггоое-отгоое ня р-бот-ти, търси си неенцпятр.
търси ни брцииятр мекото и пя р-ботя-а лекото. дири
линията ня няй-енябото съпротивление; <$> das Brett
(das Holz) boiren, wo es an aйn1el-n isi търся пи бя-
пциртр мекото и пя работита лекото; търся си .ле«-
Bombe 241
нипатя. дя си направя лека работити, гледам тя си
опростя р-бот-ти, пе си дивим мпого зор, пе сс прс-
етяоянрм много; ф den Kümmel aus dem Käse bohren
чопля малко по малко, играя си дълго с пещо (бук¬
вално: изчоплям кима от сиренето); || 3-r Scimerz
bohrt mir in Kopl, Zahn болката дълбае и '.—HaTa ми,
и зъби мщ; човърка ме и гтявртя, и зъбя; || 3as bat mie
schon lange in Kopie gthohri това отдявпр иече ми се
върти и глината, в мозъка ми, отдавна иече зрпцмявр
мисълта ми; || Angei, Reu— bohrlc in lin измъчваше
го страх, разкаяние; || ein bohrender Schmerz, Kummer
дълбаеща, пронизваща, остра, човъркаща болки; раз¬
яждаща мъка; ф er bohrt- so lang— bei ihe, bis sic naci-
gab той пе я остави пи мира (спокойствие), пе миряер.
токито тя пе отстъпи; || hri lin bohren изваждам му
душата с пястойчиии+е си молби, пе му давам мира.
спокойствие, п-стояв-м зя пещо пред пето; разг. връп-
ким ю зя пещо; ф vor Schncezcn bobrle ee e1eh die
Nägel ins Fleisch от болки той заби, впи ноктите си
и месото; пнъття: || das Wasser bohrte sich durch die
РсВе! водят; си проби път през скалите; || sein— Augcn
boHrien slci in ihre очите му се впиха, забиха и пей-
пите; || das bobrle sich nie liel ins Herz тови сс вряза
дълбоко и сърцето ми; || bohrende Augen, Fragen про¬
низващи очи; задълбаващи, заориващи дълбоко въ¬
проси; ф ihn ein Es1leöhr, einen Esel boiren порид му
магарешки уши, поди'оявям му се
Bollwerk, 3us — —in Bollwerk -rricbtin издигам кре¬
пост, твърдина; || ein Bollwerk 3es Friedens. 3ee Freile1i,
gegen dcn Krieg крепост пя мири, свободата, срсщу
войната; ф das i—tzie Bollwerk sein последната опора
съм
Bolzen, der — —inen Bolzen spitzen. äulleg—n, absehi—-
ß—n издялаим, пос-явдм и лъка, цте-ренвям стрели;
eehntll wie —in Bolzen бърз кито стреня; ф nichi jedes
Holz gibt eln—n Bolzen от всяко дърво свирка (стрела)
пс етявя; от слим; кале пе етяБя: от просо млин пе
стана; <$> alles zu Bolzen dribcn тълкувам всичко на¬
опаки, придие-м пя исичко лош, обрятеп смисъл; сея
пя корени ряпа, пя тъпото му просо (ряпа), зянрвям
се зи пай-милкит; дреболия, търся под вола телс; ф
Poizcn ep1lzen (drchcn), dl— ein anderer versc'bi—ßl кова,
измислям остроти, които друг пуска, изстрелва; етин
0РЗмясня камшика, труг опъна каиша; ф gerade wi—
—in Bolz—n пран кято точилка, свещ. телеграфен стълб;
ф scherzh. —in paar Bolzen —inl—gtn гаирътвим, мятам
му пдкод и точ'я чашки
holzensteil — ' boIzensT-if 3aeiehin стоя кято непод¬
вижен, кято ис+укип, кято телеграфен стълб, като то¬
чилки. кято препариран
bombardieren — ihn mit Briefen, Vorwürfen bombar¬
dieren бомбардирам, обсипвам 'о c писма, упреци,
пясвьолдм се върху него с упреци, пятдкиaпид
Вош№, die — ilni Bomb— —nlsehär1—n обезиоедяиям
бомба; || eine Stadt mit Bonbrn belegen бомбардирам
грят; || die Ponb— halte eingeschlagen, halle die Brücke
getroffen, war vor der Brücke geplatzt, krepiert, in dcn
Wald gt/allen .бомбати падпя, експлодира, улучи, уда¬
ри моста, избухна, експлодира пред моста, падна и
гооят■я; ф dir Nachricht schlug wir bin- Bombe ein,
explodierte, wirkte wir cinr Bomb— вестта избухни, скс-
пно.дирр. потейстиуна. дойде кято бомба; || die Bomb—
isi g—plal/i бомбата избухни, сензацията дойде; || —s
hagelie, r—gnel— Bomben сипеха се. наляха бомби; ф
mit Bomben und GranaTen duecblall—n пропадам, npo-
16 H«ncco*6wii роекц фри »—oiioi -ичеп речник, i. I
242 bombastisch
валям се най-безславно на изпит; || polz Bomhen und
Granaten дявол дя го вземе
bombastisch — boмbзet1eeHt Reden иисокопарпи,
бомбастични. патути, гръмки фрази, изрази
Bombenerfolg, dir — —in—n Bombenerfolg Haben имам
огромен, грамаден, небивал успех, разг. бомби съм
bombenfest — —in höмЬbn/-eiea Unttaelana сигурно
противовъздушно скривалище; бункер; || das siebt
bombenfest тови е повече от сигурно, положително,
съвсем сигурпо. положително, несъмнено
bombenruhig — böмbtnruiig aaslthtn стоя с непок¬
латимо спокойствие
bombensicher — das Geld ist dir bombeneieHeа парите
ти ся повече от сигурни; || ici weiß es böмbene1ehea
зи-я го съвсем сигурно. положително, поиече от си¬
гурпо, абсолютно положително
Bombenteppich, der — —in—n Bombenteppich auf ein—
Sla3t leg—n бомбардирам 'рап килимообразпо
Boot, das — das Pool von Ul-r absToßcn. wieder ans
Ulte ha1ng—r, /-stnaehin, ankcticn, an Land zich—n тръг¬
вам c лодката от брсгя. докарвам я до бре'—, за¬
вързвам я. тякяпирм я с веригата. изтеглям я ня брега;
|| das Pool isi - 31^1. leck, l—ekt, klppi um, ist unge¬
schlagen. gckenTcrt лодката пе пропуска. пропуска, се
обръща. премята, се обърна, се обърни с дъпо+о на¬
горе, сс захлупи; || das Poot schаskell, lanzi aul den
W—II—n, gi—itii über das Wass—r лодката се люлее, люш¬
ка. трпиуир пад вълните, плъзга се по водата; || das
Boot legt an Steg an лодк-та спира то мостчето; || das
Pool läu/l voll Wasser, /—escbeilre, barsl auet1nз13ea лод-
кати се пипълии c вода. се разби ня късове; || ihn in
—inen Poot übres-lzcn прекарвам го c лодки пя другия
бряг; ф wir eit/in alle in gl—lch—n Boot исички имаме
една и съща съдба. пътуваме в един кораб, имаме ед¬
накви интереси. яко пострада единият. ще повлече
всички след ссбс си, трябва ди се поддържаме, да дър¬
жим един зи дру'
Bord, 3er — an Bord g—itn, steigen качвам сс пя
(борда ня) кораб, параход, аероплан, самолет; || all—
Mann an Boed всички ня пянчбятр; || von Bord geben.
Cömntn слизам . от параход. самолет, ня сушата, ни
брега, реродрчмр, летището; || ibn an Boed hringen
кятиям го ня парахода, самолета; || üh-e Bord g—i—n
патим в морето; ф er hat —Гп Studium. alle Vöre1cil,
s—lne Sorgen über Bord geworfen той изостави, разг-
тррятр следвапето си, захвърли всякаква предпазли¬
вост по дяволите. захвърли всички грижи, отърси се
от исички грижи
Borg, der — eiwas aul Borg nehMen, kaufen, g—6—n
вземим, заемам. купувам, дивим нещо пазаем, ня кре¬
дит: || aul Borg leben живея пя юнашка вересия
borgen — ihm G—Id borgen динам му пари и заем,
пазаем, з-ем-м му пари; || bei ihm, von ihm borgen
вземам от иего пари нязяем: || Geld geg—n Z1neen bor¬
gen динам пяри и заем срещу лихва; || aul den allen
Ka1ebr borgen даним, вземам пя юнашки вересия; куче
влачи, тиря няма; <> wer will borgen, der komm- mor¬
gen тпес ' и брой, утре ня вересия; <> Boegen nacbi
Sorgen вересия, nо+оееид: ияри, вересия. зли орисия;
борчлцятр пи сладко спи, пи сладко пие; "човек е роб
ня борча си; <$> Boeg—n und Sehмauecn e13tl nll Gaas-
—1 борч къщя разтуря; от вересия и ракия пями про¬
копсия
Borke, die — /wiseHen Baun und Boek- eingeklemmt
sein натясно съм, между чук и пакови^пя съм, кито
в менгеме съм притиснат
Born, 3er — aus d—m Born —Гп-г Erfahrung schöpfen
черпя от извора ня опита си
borniert — —in 6örn1tatea Mensch ограничен. тесно¬
гръд чоиек; || ег ist grenzenlos 6örn1eat, bis aul dl— Kno¬
chen borni-rl страшно е огррпичеп: ограничен. тъп с
до мозък; ня костите еи: пс вижт; по-динече от пося
си. има пяочпици
Börse1. 31е — rine voll—, gefüllte Börse пъння, натъп¬
кана кесия; || seine Böesc hirauez1—Hin, umg. zücken из-
нижт—м, измъквам кесията; ортньртврм пояса
Böesc2. 31— — an 3er Börse Caufen. HeaaecHlc Fan1C-
el1мnung купувам пи борертр; пя борсата цареше.
владееше папики; || 31— Böesc war H—ule flau пя борс-ти
цареше затишие, пямаше оживление
Borste, die — s—ine Haart sieben wlc Borsien naci
oben косите му стърчат, са щръкнали като четипя,
бодли; имя щръкнала н-горс, четинеста коси; ф er
Ceirit sein— Borsten Hervor тоЙ си показа ноктите, ро¬
гати, опакия характер; ф umg. Borsien Hahen имям
парички. кипти, мип'изи, червив съм с пяри
borstig — s—lne Hauet slandcn borstig in die Lull ко¬
сите му бдср щръкнали, сгърчеха нагоре кято чс+ипя;
ф boeslig sein паежеп, няетръснaт съм кито -ар-леж.
опак, груб съм; || -in hörsliger M-nsci опак, груб. спри¬
хав, чепят човек; || eine hörelige Antwort опак, троспат
отговор; ф borstig viel Geld haben червив, гъб-в съм
с пяри
böse — —in böser Minech, Huna лош. зъл чоиек; зло
куче; || 3tr Böse, 3er bösc Feind. Geiet лукавият, дя¬
волът, нечестивият, нечистият дух, нечестивецът;
злият тух. гепий; демоп; || ein Ьб—г Hals лошо. въз¬
палено, гпойно 'ьоло; || tln—n höecn Finger Haben бере.
ми пръстът. имам болен, възпален пръст; ||—1n böser
Zufall wollte cs, daß... по една злощастна елутийпоет...;
|| aul hösen Pfaden wandeln движа сс. вървя по лоши,
криви пътища; || in 6öe— Gise1leehafl gtraitn попадам
и лоша, поквяоспр среда, и лошо общество, всред-
лоши другари, сдружавам се с лоши дру'яои: || etwas
nimmt ein 6öeee Ende, wird höei virlüufin, ausgchcn
нещо вземи лош обрат, завършва зле, лошо, с лош
кряй, им; лош. печален. трагичен завършък, изход,
ще завърши рртртпо, злополучно, ще ими злополучен
кряй, ням; ди излезе пя добър край; ф ein böebe Kind
лошо, невъзпитано, непослушно, опако дете; || ein
böeia Kerl, Puhe. SlelcC зъл, прокле— човек, престъпен
тип, злодей, мошеник. злосторник, престъпник; мър¬
зеливец, лентяй, разх-Йген тип, разг. капап; || ein böees
Weib лоши, проклета, свяпнцня жена. чудовище, си-
тапа; || dl— höei Sl—6—n лошото, ф-талпото седем; ло-
щр, проклета, свяgнцир женя, проклетница, проклет;
кято дявол, ер-рпя, истински ситана; дяволско семе,
дяволски кост. Според народното поверие пророците
са седем. В една игра на карти от XVI век седмата
карта означавала дявола и оттам седморката става
символ на нещо лошо! Числото седем означава също
и седемте зли духове. По-късно то става синоним на
лоша жена, тъй като лошата жена се явявала в седем
преображения: святнивя. бъбрива, мръсна, злоеновпр,
внретолюбцвя, зряттинр, високомерна. Първоначално
изглежда, че изразът е гласял: „сапа от седемте лоши
жепи“. Впоследствие се е скъсил в: „едно лошо седем“.
Виж Bitte: ein— aus 3er siebenten Bitti; Ф ein hösie Fieber
packle ihn разболя сс от знокятестнепя треска; ф si—
isi mir böse, ist böse aul mich, nll nlr тя ми е сърдита,
ми се сърди; || wir eind. böse .niltinändea скарани сме.
сърдити сме; || srl mie nicht mehr böse a—ewegen пе йш
се сърди вече зя това; © er ist 6öei 3(a)ran добре се
с насадил, хубаво се е наредил, спукана му с работата;
|| das sieht böse aus работата пе ми харесва, пе върви
добре; || damit e1ehr cs bösc aus орботятя изглежда
спукана; || —s ist nlcit höee genclnt пе е c лошо на¬
мерение, със зли умисъл; ф nlcHls Böses dabei d-nCtn
пямам лоши мисли, помисли, пямерепия; || —s gilt das
Gute zu lun und das Böse zu neiden да правим добро
и т— избягваме злото; прани добро и иъи водата го
хвърли; || Böscs Tun, denken, in Sinne haben, in Schilde
führen върша, пррид зло; замислям, имам наум, мис-
.я. желая зло, нещо лошо; || ihn Böeee zu/ügtn, wün¬
schen причинявам му зло, зтипи; желая му злото;
<ф> Böeie eeir-ibl man in Slein. Gutes in Sand (Sluub)
напрани добро, пе кай се. напрани зло, падай сс; злото
се чува по-далеч от доброто; доброто се забравя, зло¬
то — никога; <$> Böeie komml geririen, gehl aber w—g
nii Schlitten лошото иде c колита, а се отнема с иг¬
лата; злото леспо (скоро) дохожда, а мъчпо (полека)
си отхожда; зя злото пе трябва ди пращаш, то само
ите
Bosheit, die — vor Boeh—it trei1cken задушавам се от
зноет■, бълвам огъп и жчпел, гущери; || dahlnlcr sieckt
eine Bosheit зид тови сс крие някаква подлост, ком-
плот; || e—ine Bösheiten verspritzen, vorhainд-n подмя¬
там, подхвърлям злобни, ехидни, злостни забележки
Bote, 3-r — 3ie zwölf Bolen дванадесетте япоетоти;
|| 31— Boten des Faühlinge, einer neuen Zeit предвестници
ня пролетта, иее-цтени ня пово време, нови епоср;
«$> eeI6et ist 3er Bote — wer —intn guten Bolen Huben
will. muß seihtr geben вълкът си върши сам работа,
зи-ои- вратът му е дебел
Botschaft, die — ihn ein— Botschaft sen3en, ecbiektn,
bringen, zuComntn 13—1 пращам, понасям му вест,
известие, поелрнце; ф ühl— Böieeiü1l kommt immer zu
früh .ош-ти вест първа прис•титя, им; бързи кряка,
криле; лошавото и вота го пе спира; лошото ите с
колата, а се отнеми с иглати; ф -in— Botschaft crelcblen
утреддБРм посолство; ф 3ie Feobc Böreehüfl благата
вест, евангелието
Boullion, die — sichst 3u denn nicht was Tür eine Boui¬
llon du 3ir /ueамnt1g-köcil hast пе виждаш ли каква
каша забърка, какви попяоя си надробил
Boykott, 3ег — 3en Boykott über ihn. üb—r ein Lund
veriängtn, erklären, es nli Boykott belegen обявявам
бойкот пя пего, пя етояня; || ihm 3-n Boykott erClären
обявявам му бойкот, бойкотирам го. По името на
английския капитан Джим Бойкот, който в 1880 г.
бил заточен от ирландската народна лига в знак на
недоволство и ирландците прекъснали всякакви връзки
с него; || Boykott aueйb-n бойкотирам
brabbeln —• ich brabbele -iwas in Meinen Barl, vor
mici Hin измърмориим пещо пот пося си; мърморя
си. мрънкам си пешо под пося
Brache, 3ie — 3tr Acker liegl in 3-r Beach— пиии+а
е угарна, е остявепя дя лежи пи угар; (| uul schwarzce
Brache pflügen разоравам черпя угар, целина
brachtegen — 6rзehgelegl weedcn оставям пя угар;
прен. оставям пеизполтчвяпц творческите си сили; спъ-
еит, nрррлитцррт развитието пя творческите ми сили,
не ми динат възможност ди ги разгърна
brachliegen — ich lässr neine Kräfte, meine Talente
6eäcbiicgc1 оставям неизползувани силите, дарбите,
тилаптите ец; || äll—s lag brach всичко беше и бездей¬
ствие, никакви работа не се вършеше, всякаква работа
беше трмодля; || um nlcit 6aaehzuI1egen зя пи пе стоя
без работи, в бездействие, с nортпи, със скръстени
Brandbrief 243
ръце, за ди не си клатя краката; ф 6aaebI1egenae Gcldce
пеитпонзувяни, зрмоязепи пири, суми
Branche, 3i— — aus 3er Paз1ehe —ш от бранша съм;
|| 3as scHlägl nicbl in nein- Paanehi това пе е от моя
бранш, от моят; специалност, пе спад; и моята спе-
ицянпоет, пе е по моята спеииятпое+
Brand, 3-г — in Pran3 Cöммen, g-raiin подпянвям
се, запалвам сс, нътnнямепяБЯм се, пламвам; || in
Prand slehen 'оря; || -in Haus in Brand stecken, s—tz—n
подпалвам, запалним къщя; || die F/e11e in Brand eetz—n
трпятврм нунятя; || ein—n Prand (än)1—gen, anfächen,
enl/aehtn, schüren предизвиквам пожар. подпалвам,
подклаждам пожар; прен. раздухвам, подклаждам по¬
жара, страстите. подстрекавам, наливам масло и огъ¬
ня; || dee Prand Hut die ganz- Sladl in Schult und AscH—
gelegt пожарът унищожи, опожари, превърни и пепе¬
лище, и прах и пепел. и пух и прах целия град; || 3as
Museum ist eln—m Pean3 zun Opfir gtläll—n, wurde von
tinen Brand belMgcsucht музеят стапя жертва пя по¬
жар, бе унищожен, поетоРTЯ от пожар; || 3ег Brand
cr/aßl, geeilt um eieb, über sei. brclicl sich aus, nimmi
eine große Ausdehnung an пожарът се оязррC+вя, раз¬
простира, обхваща и съседните сгради, всичко наоко¬
ло, вземи големи размери; || der Prand wüi—i, föaa-rtc.
vlele Opfer, vtaureaebi- un—aмtßlieien Sciadtn пожарът.
о'иеп;+а етисид бушува, беспее. взе мпого жертви.
причини неизчислими щети, загуби, повреди; || eint
Beule des Bran3ee wteden ставам жертва, плячка пя
пламъците; ня о'иеи;т; етисцд; || rln—n Brand 1öeeHen,
e1n3äMnen, hteeiaänC-n, —rsrieCtn чгясдврм, о'ряни-
ч—иам, потушавам пожар; || d-г Brand sciwtlre. vte-
lösehie пожарът тлееше, угаспа; Ц übertr. einen Brand
1ähr-n, ihm Nahrung gehen, zulühren дивим храна пя
nнямькя; подхранвам чувство, страст; подклаждам,
поддържам го; || ciwas in Brand erhallen поддържам
пещо ти торц; поддържам огъпя; || ein—n großen Brand
-nl/aehtn подпалвам 'олям огън; раздухвам пожара;
ф in Brandt des Mittags и зпоя, жарие-та пя плитнс+о;
и знойпо—о пладне; || 3er Prand glühl in den Adern or
слънцето кръвта и жилите ми възнири; ф zw—i Prände
Ziegel, Kalk две пещи тчсли, вяр; ф ich iaht so einen
Prand зягоодн съм за води, умирам от жажда, чув¬
ствувам огпеня жажда; || ich leid— untriaäg1ieii1 Brand
устат; ми е пресъхнала, езикът ми сс е залепил зя
небцето от жажда; || den Peand IöeeHen, kühlen уто-
тднрм, угасявам жаждата си, у'яеяврм пожара и 'ър-
тите си; ф Trockener Prand, Prand des Giirbiaee сухи
гяптоепя; 'ляния по житата; || scHwarzer Prand пекрозя.
гяпгрепр; || den Brand hikönmen, von Prand eegrlfl—n,
6ef31lt1 werden тяптрепясврм; ф einen Prand seb1—u-
d-rn, wer/tn хвърлям горящи главии; ф um 31е Brände
scilag—n подпитвам, сондирам изт-леко, предпазливо,
опипвам потвятя, разузнавам. Смисълът е: удрям е
тоягата в огъня, за да видя дали ще излязат още
искри; II eiei (Akk.) aus den Bränden machen изрирдс-
иам кято дим, обирам си крушите, дърмите, чуковете,
партушини+е, пяр+икешите; || ihm auf den Bränden lie¬
gen пе го изпускам из (от) очи, не откъсвам очи от
иего, следя го неотстъпно с очи, '.едим все и пего
Brandbrief, 3-r — ibm einen Prandhric/ eeHieC—n пра¬
щам му писмо c няпомпдне зя връщане ня пари, писмо
с молби зя пари, заплашително писмо, писмо с из¬
нудване, ирон.. изпращам му „любовно пиеъмце“. През
време на Тридесетгодишната война, когато били опо¬
жарявани цели селища и населението изпадало в
244 branden .
страшна нищета. на пострадалите били издавани на¬
рочни свидетелства - Brandbriefe, с които да просят
милостиня. В по-ново време изразът значи иронично
„любовно писъмце", с което някой се мъчи да разнежи
получателя да му даде пари в заем. В този смисъл
изразът е разпространен особено между студентите.
branden — 3as Meer brandel an die Küste. an die
111—1 морето се блъска, бис о брега, о скяни+е: въл¬
ните се ортбцврт в брега, и скалите; || di— Menge
brandti тълп—ти. множеството бушува, се вълнува; ||
Pcgeisserung brandtlt un ihn вълни ня възхищение сс
надигнах; около него
Brandenburg — hum. die Suppe ist in Brandenburg
gewesen супата мирише пи тргоояло, изгоряло
Brandfuchs, dtr — Paü13fuchs sein студент от втори
семестър съм
brandheiB — baa13He1ßt Ware опасна. крядепя стока
Brandmal, das — iim -in Brandmal au/3rücCtn за¬
клеймявам го c пе+пото па позоря. еля'рм му клей¬
мото пя позора, жигосвим, трм'оеврм го
brandmarken - iin brandmarken прм'оеням, жи'ое-
вам, заклеймявам го с петното ня позори, ня пре¬
стъпник. В древността избягалите роби били обгаряни
след залавянето им с нагорещено желязо. У старите
германци на престъпниците жигосвали бесилка или
колело на измъчване, така че клеймото става символ
на престъпност, петно на позора: || dadurch wae ег für
alle Zellen g-brandmarki чрез, c тови той навеки бе
опозорен, дям'оеян, жигосап
brandneu — -in brandneuer Wagen съвсем пони, но-
вя-повеничкя‘ коли
Brandung, die die Brandung brlchi, йbtrsehlägi sici
nрибод—г се разбива, премята, преграбя; » in 3сг Bran¬
dung 3—s VerC-bes и шумното, оживеното движение
braten — —Гп—п Fisch in Öl beulen пържи рибя в олио;
|| eine Gans braun braitn пека гъски то тятерняБяпе:
|i Eier, Kartoffeln braiin пържа яЙца, кяотори: || elwus
an kleinen Feuer, über scHwacHee Flammt braitn пържа
нещо пя слаб огън, пламък; || eiwas am Spl—ß, in Puilie,
in 3er Plannc, in Tl—gel beulen пека пещо пя шиш,
пържи го в мрено, пека го и тавичката, пържа и ти¬
гана; ф 3aß euci 3-r 'Гш/ек heale помеля ии черпя
чума; ус-рел дя ви ус-рели; мътните ии взели; |l da
brai mir -щ-г 'п—п Slöaeb (абег 31- Beine r-ehl knusprig)
просто невероятно; просто ти пе понярвящ: просто
ди се чудиш и маеш; я ииж ти; из пък ти пе тпрм; яко
бях умоян, нямаше ти тпяд това; дръж ме дя пе пятия;
брей пи се не вити. Изразът изразява крайно учудване.
защото щъркел не се яде и следователно, да ти опекат
щъркел е нещо съвсем необикновено; || er laugt w-dee
zun Sieden noch zum Pralen вари го, печи го, все съ¬
щият, пе го бива зи пищо: || das kannst du die brüTen
nOРБЦ, миенц, каквото цекящ; търкай си 'о ня гланита;
яко щеш и рамки си го сложи; •:)> wie 3-г Mann isi,
bräl nan ibm die Wurst според човека и кафето, ка-
къвто гостът, такъв и млинът (^кава и - торбят■я); кя-
кънто светецът, такъв му и аимдпьт; според човека
и тящятр; ф die gehraii1-1 Гaub—n fliegen niemanden
ins Muul пищо не идва пя'отово, диром; печените
врабчета не падат, пе нилят ог' небето; бог дави, по
и кошара нс вкярня; ф ег muß in d-e Hölle healen ще
се пържи и катрани, пя екроя; ф ich brait in d-г Sonne
пека сс, прцпцтям се пя слънце; || ich lasse mich in
(von) d-e Sonn- beaten пека се, nоцnцтям се пя слънце
Braten, dee — -in knusprigte, mürber Pralen хрупкаво.
хрускано, крехко печено; ф übertr. umg. em letler Pra-
t—n тнье+Р печалба, мръвки; тлъст кокал, тлъсто дроб¬
че; || с - s wae ein ieurte Bearen беше скъпо, солепо удо¬
волствие; || den Bruten rieeiin, wlticrn, MirCin подуш-
ним, п-душнам каква е работата, че ме заплашва опас-
пост: || 3—m Braitn тАт irast1 пямим мпого вяра,
поверие ня тия работи, тая р-боти не ми вдъхва много
поверие, ми изглежда малко съмнителна; || 3а haben
wir den Beaten ня ти ня тебе сега; те ти, булка, Спа¬
совден; ето ти се'— беля; хубаво сс наредихме, нато¬
пихме преядцсме, я н-асахме сега; оияпрхме я, нап-
цахме я сега; хубаво зягятцсме, закъсахме сега; || ihn
den Pralen versalzen рртнрндм му сметките, пнрпоие+е
Bratkartoffeln, pl. - ici versieb- immer Pralkaeto^1ftI1
подигр. каза ли нещо: не чух кякио каза, повтори го
още нетпаж; рязпоРвдИ, бай си, колкото щеш, яко си
пямиш друга оябогя; приказвай си, яко щеш, можеш
пи си приказваш до утре, хич пе си даним труп тя те
разбери '
Bratwurst, die — man muß den Hund 11^1 nach Brat¬
würsten ecH1eken пе викай вълка ди ти пази овците;
лисциятр и калугерица т— стане, между кокошките пс
я пускай; от куче касапии пе етрв«
Brauch, 3-г — Sitte und Brauch прани и обичаи; |
nach altem, gutem Brauch по стар обичай, навик, прав.
по етрор. добра -ридиция; || es isi -in Brauch von altire
her —ов— е стародавен обичай, е-aоотяипр трятииид;
|| so isi —s Brauch bei uns, 3as isi Hier Brauch такъв r
обичаят, т-к-Б- е* тордцццятя у нас, таки е прието,
обичайно у пас; тики сме евикнрли; || wi— cs Praucb
isi както е обичай, както е поцето, както се практи¬
кува, както с въведено; || —s wird zun Brauch пещо се
превръща и павик. е-рвя навик, обичай, традиция, се
укорепдия; || alle Prancbi wicderhilebbn съживявам,
възкресявам, извиквам за живот стари обичаи, приви;
|| an —1111 Bräuchen zäh 1-ethali-n държи упорито зя
обичаите; || ein Brauch Conni in Schwang, sllebl aus,
Conni außer Schwang обичай етрнр мода, умира, из¬
лиза от мота, бии; надживян
brauchen — Geld für, zu itwae brauchen нуждая се'.
имам пуждя зи пещо от пари, необходими, нужни ми
ся пари зи пещо; !| Hiee haanebt cs nlcit vi—le Worlt
^ек-г Worte) тук пяма пуждя от мпого думи, ся из¬
лишна, не ся нужни, необходими много думи; || wie
lange braucHi nan bis dübln колко време с пужпо до¬
там; || du baaueHsi gae nichi zu lucbcn съвсем пе е
смешно. пе с зя смях това, което ти кртвям; по-добре
пе се смей; || niemand beaucbi es zu wissen пе бива
никой ти узнае това, пяма нужди да го ррзnрявдщ ни
другите, не е необходимо пи го пяутят и другите; ||
das bätlcsl du ibm nicht zu sagen braucien (n1ehi sagen
brauchen) пе биваше пи му го казваш, оязпрявдщ: ||
es 6raseHi nicbl gleich zu sein пе е казано, чс веднага
+ряб( 1 тя стапе, не е -онковр бързо, може ти почака;
|| ich ' rauche dich имам пуждя от тебе, нуждая се от
тебе. I жен, необходим си ми; || iron. dich 6aauebt ici
gerade много си ми по-рдбнян, симо ти липсваше,
nоцоц■гян съм зя тебе; р-змит-м за тебе; || ici Cann
dich etz! nlcbt heauchen сега пе ми си нужен, пямим
нужди . I гебе. пе ми -рдбврщ, пречиш ми. мих-й ми
сс от г гащата; || iron. das kOnnic ich so haauchtn хич
пе Mi- z притрябвало това, много ми е nоц-одбирно
тона; ;! wer w—iß, wo nan einander brascht1 Cann пе
се зп—е дали един тен пяма ти ти дотрябвам. дали
няма ти имиш пужтя от мепе; и яз може пи ти по-
-одбнрм; |! 3u beaueHei nicHl gleich zu weinen няма
пужди, пе е необходимо иетпятя пи плачеш; || er weiß
seine Zunge. seine Bein— zu ha.üneb-n той умее та си
служи добре с езика си. дя 'ОБори, имя чевръсти <раки;
|| er' brauchle srini Fäusle той употреби юмруците ец;
|| 6aaueht1 Si— noch etwas нуждаете .и се, имате ли
пуждя от още пещо; <ф> braucHis. weil duis husl - тпон-
зуБРЙ момепти; дянат .и ти, еж. гонят ли те беж;
ф etwas zun Leben hraueHen нуждая се от пе:- по, зя
да живея. необходимо ми е, за дя уредя живота си;
|| ciwas, er ist zu all—м zu (gebrauchen нещо ст-ии,
може да се използува, да влете■ и р-бота, да сс упот¬
реби за всичко, зя всякаква цел; бива го, 'одеп с зя
всичко, за всякаква работа, всичко може; || dazu Ьааs-
cbi, ich. dazu braucHl rs viel Zeil зи тон; ми е ; - ужпо,
се изисква мпого време, се нуждая от мпого «реме.
е необходимо мпого време
Braue, die -— aiehi-, buschige Brauen гъсти. бухнати,
бухлати. рош-ии вежди; || mii böebgizög-nen, ge¬
schwungenen, nаehg-zöдin-n, /usäMmcngiCr. Tfen—n
Brauen c високо вдигнати, вити, изписани (като гай-
тапи), изрисувани, свити. смръщени, сиъсепи .ежди;
|| fein gezelchntte Brauen тънко, изящно изрисувани,
изписани, вити вежди; || die Prastn runzeln ь ръщя,
смръще-м, въся, енъеБЯм, свивам вежди; die 3aäsen
hochzi-ben, zusamncn/lchin вдигам, свивам вежди
brauen —- Biee, einen Zaubcr-eunC hrautn приготвям.
варя, фабрикувам бира; наря, приготвям вълшебна
напитки; || scherzh. einen eiarktn Kaf/ce brauen ;варя-
вам. приготвям силно кафе; ф ein Unbtik, „üg—n.
H-1м11eik-1i-n, Racic brаntn готвя, тъкмя, мътя кроя
нещастие; кроя лъжи. задкулисни работи; тямцелям,
кроя отмъщение; ф die Nebel brauen мъгли пълзят
нагоре, пъплят, се стсндт; || ein Unweiier, da:- Mc—г
braul пади'; се, извиня се буря; морето сс вълнува,
иътнцрр. кипи, бушува
braun — braunte Uaae кярдия, кестенява к >са; |j
(eine) braune Gesieite1äabe, Uaul мургаво, обгоряло
лице, мургава. обгоряла кожа, мургав теп, зягро ня
лицето; || branne Augen кафяви, кестеняви, БЯk-.з•очц;
ф braun wi— Schokolade. Källct кафяв кито шоколад,
черен кято кафе. мяслини: с шоколадов цвят, и цвят
ня шоколад. пя kяре: кафяв пя цвят; ф bruun - -erd—n
почернявам, тя'ордБРм, ' добивам тр'рр, мургиг. цвят,
теп ня кожата от елъпието; помургяБДБЯМ, оО-рям
от слънцето; Ц die Sonn- Hut sie bruun gebrannt тя бе
трторяля, помургавяли, почерняла, бе побила мургав
теп, хубав загар от слънцето; ||ttwas braun eösl^i; -. bra-
len пека пя скара, гоин. пържа, пека нещо до шчер-
ияваИе; ф iin braun und blau schlagen пребивам. см-з-
иям го от бой, направим го целия само ецн■.рц от
бой. п-шарв-м гърба му от бой; ф ein kräftiges Praun
тъмно, пяеи+ено кафяво; ф die jungt Braun- ist s—in—
Sciweetir м.—тртр брюнетка с негова сестра
bräunen — Zwiebel in Putter bräunen запържви.-л кро¬
мид и масло до тртеовяияпе; || ich lasse Mici <1 der
Sonn- bräunen пека сс ня слънцето ди почернея || die
Sonne hui sie gebräunt тя бе обгоряла, потеопдтр, бе
добил;» кафяв, мургав ЦБД-. хубав з-г-р. теп от етъп-
ие+о; || die Plätice d-г Bäume bräunen sich in Herbst
.листата пя пъреетит; пожъл-ДБЯT, почервеняв-.'. по-
тъмняи-т, се обагрят пъстро през есента; ф d-e - tealcn
bräunt sici ecHpn печеното добива хубав загар. се зи-
тeоидБР хубаво
Braus, 3er — in Braus und Saus iiben живея pr- зкош-
uo, ортгулпо, и осолетБО, без ти държа сметки, без
пя му мисля зя пирите; удрям 'о пя живот. ня .лумни
удоволствия
Brausekopf, die — ein junger, un6tbearsebitr Prause-
kopl буйна, луд— г.л—вя, лудетина; луд гидия; кдбрцт-
нцд, сприхав чоИек
brechen 245
Brausewind, der — ein junglr Brausewind луд гидия,
лудетина, буйна. лута 'лава; нар. нчто-мнядо
brausen — dee Wind, der Regen Ьranei вятърът шуми.
ечи, ®ччи. бучи; дъждът шуми, плиска, трополи; ||
B—i/all. Jubel. Lärm braust dueci den Saal ррзпяед се
шумно, бурпо ръкопляскане, ликуваме; надига се не¬
въобразим шум и трнртр, еянопя; || das Wasser, 3as
Meer brausi вот—ти шуми; морето бучи, бушува; || cs
Ьrauei mir in den Ohecn ушите ми щу.мдт, бучат; ф
3-г Zug brauslt durch die Gegend, über dl- Brücke вла¬
кът профуча през меетпоеттр, пад моста; ф 6rauetnata
Bei/äll шумно, бурно, гръмко ръкопляскане
Braut, die — die Braul zun Allur fübr—n завеждам
пеиес+ятя. булката пред олтара; || rel. eine Praui Cir1eii
годеница Христова. калугерка; || die Praui ieiMführen
отвеждам булката поми. оженвам сс; <>wer das Glück
hal. fübrl dl- Praui hrln роди ме, мимо, c късмет, пи
ме хвърли ня смет
Brautschau, dl- — aul (31е) Braulscbau gehen отин-м
T— еглеждям жена; || Paauisehau bälitn търся си жепя,
оглеждам се зя жепя
Brautwerber, der — -in-n Praulwee6ea aueee13en пра¬
щим CH——ОБHЦK
brav — —in braves Kind добро, послушно. кротко,
мирно дете; || ein braves Mä3ehtn добро, свястно, чест¬
но, порядъчно момиче; || 3u bist ein braver Kerl ти си
чудесно, сняипо момче, великолепен човек; || brav —Гп
послушен, порядъчен, честеп, почтен, добнестен, до¬
бър, сме., храбър съм. Думата е възприета през XVII
век от френския войнишки език, макар по начало да
иде от италианското или испанското bravo: див, ожес¬
точен в боя. В Германия нейното значение бива обла¬
городено в посоката на нравствено съвършенство. След
30-годишната война тя получава значение на почтен,
добър, като първоначалното значение на храбър из¬
бледнява; <£> der brave Mann denkl an sich e-lbei zuletzt
(Schiller) добрият, доблеетпцдт човек мисли ня по¬
следно място зя себе си; ф -in braver Soldat смел,
храбър войник, виж по-горе обяснението; || hrav kirnin
уча прилежно, усърдно, здрав-та; || iin brav duaehprй-
geln п-тупнам, пяпеотяЩБРм го порядъчно. тдрРБЯтр,
както сс следва; || brav 3a.siiztn седя мирно, послушно,"
разг. кютим си; || veralt, 3as war beav gtbü13tii, ge-
anlworlti постъпи чес+по, доблестно, прЯБинно: това
се к—зни честен, доблестен отговор, отговор пя място;
® -in braves Stück voranCöмne1 пипретвим доста, -
значително, пяпорням значителен пяпоетък, значител¬
ни крачки напред; ф etHa brav отлично, чудесно, мпого
добре
Bravourstück, 3as - -iron. 3u hasi die ein Bravourstück
geleistet мпого си се отличил, пяма що; хубаво си сс
представил; мпого си си позволил
brechen — den Arm, 3as Bein hrccH—! счупвам, стро-
щрБРм ръката, кряка еи: || 3as Genick, eiinen Hals 4
haieb-n счупвам си врити, 'лава—;; || das brach iim dcn
Bals тон; му счупи главата,го погуби, разори, разсипа;
||das wird ihm noch das Genick be-cbin тона ще
Му струва кариерата, ще го разори, погуби; || etwas
in Stücke brichcn счупвам. строшава-м пещо (ня хиляди
късове. късчета), разбивам го пя хиляди парчета, пя-
пряндм го ня сол; || das Eis brechen пробивам лед;;
чупя, стопявам ледоБете: || di- 1r—in brcciin счупвам,
с-рошавим, разбивам. разкъсвам оковите; || 3-n Zweig
ba-eb—n счупвам, о—кършним к.оп; || Gteitin hrcchcn
номд, -роша камъни; || das Brot brcchcn разчупиам,
246 Brechmittel
п—късн—м хляба; || einen V-es betcicn пренасям стих
ня труг ред, янжямбцорм го; || den Boden hr-eitn риз-
оо—БРм почвата; <0> Nol belcbl Eisrn пуждя закон из¬
меня |рязиялд): нуждата пе е желязо, и камъни троши;
нужда плапина преместя; <ф> Glück und Glas wir leicir
bricht 3as щастието е крехко кято рярроо (стъкло),
преходно кято пролетни роса; - Hunger bricht all—
Dämme глад 'рит предава; глад закоп nовитд; гладен
вълк и сред село влезии; <ф> 3er Krug g-ht so lang— zum
Wasser. bis er |/tr)ЬricHt иедняж стомна пя вота, дваж
етомпя ня .вота, докито се счупи, която стомна чести
пи нодр, скоро се разбива; ф -iner Flaseh- d—n Hals
6reebe1 изпивам. изпразним бутилка; || Uerz—n beechen
сломявим, nнепдБРм сърца; || das Hal ihr das Uerz ge¬
brochen тови сломи сърцето й, я уби; || ihm das RücC-
grai brecHen еномяням съпротивата му; || 11m isi das
Rückgrat, dl- Kralt gebrochen той пями съпротивител¬
ни сила иече. пдмр еиня, енергия; съпротивата, енер¬
гията му е сломени; j den Widerstand 6aeeben с.о-
мднрм съпротивата; ф den Stab über ihn 6aeeHtn осъж¬
дам го ня смърт, изричам емьотпртр присъда над
него, считам го зя безвъзвратно изгубен. Според ста¬
рия правен обичай преди екзекуцията на престъпника
съдията счупвал над главата му една тояга на три
в знак на това, че е свършено с него; || für iin eine
Lanze baieh-n чупя копие зи пето, защищавам го; ||
—inen Rekord 6aeebbn етупврм рекорд; ф 3as Wort, das
Sciwtlgen, das Geeel/ hrteHen нарушавам, престъпиам
думата, обещанието си, няочщянрм мълчанието, про-
говорнам, заговарям; няочшРБям, престъпнам закопа.
действувам против закопа; || einen Vertrug, die Eie
6riebe1 наруш-ним договор; поелюбодейс+БуБЯм, из¬
вършвам прелюбодеяние, изпеБердврм: ф einen Krieg,
einen Sir—it (Zank) vom Zaune betcben предизвиквам
иойпя, спор, кавга, рязпоРБЦД безпричинно, без вся¬
какъв повод; ф etwas übers Knie hаiehin правя нещо
пя бърза ръка, през куп зя грош, урбчтешки, претчп-
вам го нядве-пятоц, реш-ним пещо прибързано, без
да го обмисля; ф Seid—, Leder helclt коприп-та, ко¬
жата се пука, се иепи: || das Eis brach unltr ihn ледът
пот него се пукна, се проби; || unter 3er Last herclen
огъвам сс. прекършним се. 'росврм пот тежестта пи
пещо; ф das Uerz ЬгюНТ mir сърцето ми сс къса; || das
U-rz will einen hrtchen, wenn nan das eieii просто ти
ти сс скъса сърцето при вита пя това; || die Geduld
brlcbt mir търпението ми се изчерпва; излизам, изска¬
чам из, от търпение, изгубвам търпение; || sein Auge
heiclt погледът му утяеия, тоЙ обръща, подбелвя, из¬
цъкля очи; || gebrochene Augen утрепрни, изцъклени,
обърнати очи; || das W-tiee helclt времето се обръща,
се променя, сс опорвя; || die Quelle bricht aus den Fils
изворът извира, блика от скянртя; || die Sonn- brlcit
aus den Wolken, durch dl— Wolken слънцето наднича,
се показва през оaзтоотр. през облаците; || TeUnen
hracbcn ihr aus den Augcn сълзи рукнаха, бликнаха от
очите й; || aus den HlnTerHalt brcchtn изскачам от зи-
ердртр, изневиделица; || die Stimme heiclt (slci) гласът
мутира; || die Stimme hruch ihr от вълпепие '.—сът й
секна. претрспя; сълзи задушиха, вълнение задуши,
задави тляея й; || gebrochene Siimne отпятнян, сломен
глас; || bricicnd, zun Beech—n voll н-блъскан, претъп¬
кан до горе. пълен то пръсване, пукване; пяма яйце,
игла къде та пядпе; . die einen e1ng—n vor Fe-ude und
3-n a1dtrn brichi das Herz един гледа сеитба, друг
брадва; едни играят, други ридаят; едни скачат, други
плач-т; ф der Dieb brach in das Baus крадецът Бнсте
c взлом в къщата; ф mit ihm ЬаeeH—n скъсвам c пето;
|| mit cin-e G-wobnbcli hrccien скъсвам c пявик, при¬
вичка; отвиквам, о+учвим сс от нещо; ф ici breche
mir Bahn пробивам. проправям си път; || 3as Gute
bricht slci Bahn доброто си пробива път, се палага;
|| die Lichistrübl-n. die Schallwellen hаeeHin slci свет¬
линните лъчи се пречупват. отразяват, звуковите въ¬
лни се о-0РTДБРт, отекват; || die Wolken beieien slci
облиците се разкъсват, се пръсват, се разсейват; || dl—
Willen hrecbtn eieH am 1elsen вълните се разбиват в,
о сkрнятя; || s—ln Zorn brach slcH an melnir un-аechйi-
iceiichcn Ruhe гневът му се сломи, се разби в моето
невъзмутимо (непоклатимо) спокойствие; ф eine See-
vi—tt—, -inen Bogen Papier brechen ст-ъв-м, прегъвам,
свивам кърпа за ядене. лист хартия; || eine gehroeHeni
Linie начупена линия; ф Blut hrecHbn повръщам. плю-
вам кръв; || basl du dich gebrochen повърна нц: || cs
wae einfach zum Beechcn просто ди ти се повърне, ди
ти се пригиди, ди ти се обърнат черни+и, просто дя
повърне човек от погнуса; || slr wae ganz (an Leib und
Serie. Cöap-r11eb und e-e1iseH) gebrochen тя бе пяпънно,
съвсем сломена. тялом и духом съкрушена. еломепя:
|| sic spricht nur gebrochen Diutecb тя говори само
завидено, лошо немски, лош, развален немски език;
|| g-baöeh-n- Zahlen дробни числа; || gebrochene Farben
смесени, убити цветове; || scinc Kraft isi gebrochen си-
му е сломена, поломепя; || das Eis war gebrochen
ледът бе счупен. размразен
Brechmittel, 3as —- slr ist für mich ein Baeeiмilrel тя
ми действува кято рициново масло, само кято я видя.
ми се повдига. ми се повръща, започва ти ми се гади,
ми се обръщат червата
Beecie—iz. 3-r — BaeeHa—1z verspüren 'ати ми се, по¬
вдига ми се. повръща ми се
Bredouille, 31е franz. — in der Bredouille sein, steck—n
тягятцл съм зтрии—ти, c двати кряка в зя+рутпепие,
притеснение, неволя, н-тясно съм; пържа сс ня ска¬
рата; || in die Bredouille geraten зигизвам, изпадам и
притеснение, з—трутпепие. отива конят и реката; пя-
топяв—м се здравата; || aus der Bredouille 11^1 witdte
beaaseCommtn пе мо'р ди изляза от (Затруднението,
белята, пе мог; ти се опрЯБя: оплесквим я здр-и-т-
Beegen. der nordd. — lin —1ne vor den Beegen g—h—n
ияпБРм го по гн—Б—тя, кратуната, тикната
Brei, der — —inen dickcn Be—1 kochen сварявам гъсто
пюре, гъсти каша, маса; || ihn zu Be—1 schlagin, hauen
пребивам, емрЗБРМ го от бой, напраням го ня кайма.
nис+цд. пестил от боЙ; || ihn zu Beel zerdrücken смазвам
го в прегръдките си, смачквам го, няпояБям го пя
нищо от прегръщане, стискане; || —in Kerl von Be—1
мекушин, мек чоиек, меки Мари, мск кято памук човек;
ф e1eH (Akk.) in den Be—1 miscien забърквам сс. на¬
месвам се и кашата, в нещо, дето пс ми е работа,
мястото, в чужди работи; || —11—1 Brei dazu g—ben
казвам и яз пумата си, дивим, казвам и яз скромното
си мнение; || allen Berl wledre au/rüHren, аu1KoeHin
ряторндм етрои истории; || um 3en Beel h-auмr-ai1
заобикалям въпроса, същественото; усуквам го; орт-
тяг—м локуми; || wollen wie nicli lang— un d—n Brei
h-аunа-a-n нека да говорим няпояно, без заобикалки.
та пе 'о усукваме пъл'о, дя не си играем пя орехи.
шикалки; Ц ihm Perl ins Maul geh—n дивим му пещо
в стъвкап вид, едъвкапо, наготово, иямам доверие в
умствените му способности; || ihn Perl um den Mund,
uns Maul seiмi—aen лаская - го, прекарвам му медеп
пръст през устата, - подмазвам му сс; кога проси, мед
ня уста носи; || wir die Katze um den heißen Berl ir-
rumgehen, hernmecHIr1cHin обикалям кито котка около
Бодното мляко, обхождам нещо кято лцеция около
кипап; търся подход. начин как да пое+ьпд, как тя
подхвана пещо; опипвам предпяттиво почната. отда¬
лече. сопдирям потиятя; <jetn /äulee El verdirbt d—n
ganz—n Beel пет круши гнили павреждат целия кош;
s. Ei; <£viete Koche verdrehen den Berl мпого баби,
хилаво дете; дето пеят мпого петли. там късно съ-
мпува; - rtgnct’s Brei, ICiil iim 3-r Löffel (Goethe)
кутсузин. Марко То+ев е, кога сиромахът сс сияпе пя
хорото, то'—в— ще се пукне тъпанът; кога вали мапа,
липсва му лъжици; кога морето стяняно медено, си¬
ромахът цттубцт ньжиия-я; <£> 3-r Perl wird nichi so
beiß 818—11, wi— er gekocht isi р-ботата не е толкова
етоящня, колкото изглежда пя пръв поглед; дяволът
пс е толкова черен, колкото го пишат. рисуват; ф in
dcm Brri 3er Sieaßc и ' кашата, кин+я, бозата пя ули-
цита; - das wird eln—n schönen Perl abgebin хубава каша
ще произлезе, стяие от това; || den Perl kаn1ei 3u selbel
auslöf1el1 сърбай си сега сим кашата, попирита, дето
си я забъркал. надроби.; || Brei in Mund— habtn го¬
воря, сякаш имам слива и устата, говоря пеяспо; пре-
мняскБРМ при 'оворепе
breiig — breiig reden говоря педепо, сякаш имам
етцБЯ в четя+я
breit — ein zwei Band brelier Str—1/—n ивица, широка
две педи; || einen Fuß breit широк, ни широчина едпя
стъпка; j der Sio/T ll—gl (ist) tinen M-t-r Ьг-Гт, liegl
doppelt brell платът е едип метър широк, има двойни
ширина; || 3er TieeH isi lang wi— hetll масата е княт-
оятпя. колкото дълга, толкова широка; || eln—n brcllen
Rand 13—1 оставям широко бяло поле; . Ц ee bal eln—n
brelien Rücken той има широк 'ръб, разг. яка гърбина,
широки плещи, може мпого дя поси; || eine brciic Aus¬
sprache habtn имям широко, оязте'пято, провлечено
произношение; j nli ei1—M hreiien Lachen c широка
усмивка; || beeil und brbagkici lachen, das G-eichi zu
einem briil-1 Lacien veezi—i—n усмихвам се широко и
доволно. лицето ми сс рят-я'р в широка усмивка;
|einr brelit Darstellung прекадено подробно, рязале-
тепо, разводнено. орзтрто, пестегпято, песбито из¬
ложение; || in selnie DaasteI1sng zu br—il sein впускам
се в излишни подробности и изложението си; ф die
brell— Öf1intIieHkiit широката общественост; || 3as hrel-
le Publikum широката публика; || 31— breiten Bevölke-
rungeseH1cHlen широките пародии слоеве; || 31е hreile
Masst des Volkes широките пародии мяеи; || —in— brell
angelcgic Erzählung широко зямцснеп разказ; || auf, in
baeiiea Front ня широк фропт; || uuf br-ller Eben—, Bae1e
па широка плоскост, основа, база; || in breitem Um/ang
и широки размери; ф w—lt und beeil war C—in M—necH
zu seien падлъж и пашир, наоколо пе се виждаше, пе
сс мяркаше никакъв чоиек, нямаше жива туша, жив
чоиек; || das ist weil und brell bekannt това е всеизвест¬
но, има широка извес-пост; || etwas lang und brell (а—
längen und 3es be—ll—n) ir/älien, erläutern разказвам,
обяснявам пещо падълго и нашироко, обстойно. иъи
всичките му подробности, мпого обетоя+еле+иепо; ||
-in langes und briii—e erzäHIen. schwai/in разказвам
надълго и нашироко; бъбря нескончаемо; || soll ich es
dir des hreiten dael-gen та ти го обясня ли по-подробно.
по-обс гойно, по-обетоятеле+вено; || e1eb (Akk.) des lan¬
gen und brillen über nwus (Akk. ) auslaesen впускам
се в отеттц+елпц подробности, в дън'ц и широки обяс¬
нения иърху пещо; || wir haben d—s langen und hreiten
darüber gesprochen говорихме надълго и нашироко,
обстойно, подробно зи тона; || 3а legi |elebl) es groß
und brell ясно, очевидно е, лежи като пи тняп; || 3а
Bremse 247
bist 3u hrell ими та се чудиш, дя се чудиш и маеш,
да се звериш, дивиш; ще зяпнеш, ще останеш с отво¬
рена уста от учудване; ще си глътнеш езика от смай-
випе
Breite, die -- dl— Stadl ll—gl aul dem 60. Gru3 nörd¬
licher Be—it— градът лежи. ня 60 градуса северна ши¬
рина; || /ein Schritt in dee Be—it— десет стъпки пя ши¬
рина; || iin— Betite von 2 Milien два метри пя ширипя;
|| ein Rock von vier Br—lt—n поля от четири ширини.
от четири плати; ф in sein—e ganzen Beelte dasiiien
стоя, застанал съм, изправил съм сс. изпречил съм сс
и цялата си ширина. широкоплещ, какъвто съм; || nii
eplscHre Beelte erzählen разказвам c епическа широта,
обстоя+елетиеност; ф nlcit um eines Uaares |Dauмcns,
Strohhalms) Be—lt— zurü^c^kw—icbtn пе отстъпвам ' нито
нр косъм, нито пя сантим. пито ня йота; || um rin—s
Uaаrte Be—lte hält- nici das Aulo übcrfaHren малко
остана рБтомобцтът д; ме етяти. зимялко, ня косъм
автомобилът щеше ' да ' ме сгази; || um ein—s Uaaets
Prelle zu w—it gehen прекяндБЯм малко; ф 3rn Mund
in " die Breite ziehen разтягам чстни; || sic ist eiir in die
Breite gegangen много е пядебелдня, напълняла, е стя-
прня широка в плещите. раменете, загладила с ко¬
съма; || in die Be—itr wachsen. eiei (Akk.) aehnin, sici
(Akk.) slrecCin разраствам сс ня ширина, разпрости¬
рам се, простирам се нашироко; || in dir Be—lt— gri—n
пе задълбочавам, а се впускам и големи, отегчителни
подробности. в излишна обетоятеле+иеноет; || sicb
(Akk.) in dl— Be—it— veeli—ren загубвам сс. затъвам и
подробности, излишна поиеетвоиятенност; ф in 31—
Länge und Be—lte н-длъж и п-шир
breitmachen — Heu brillMacbin разхвърлям, nняетя,
с-енд ссно; ф e1ei (Akk.) aul dem Sofa. h—1 ibnen heelt-
Muciin оятполр'ям се. пастипявам се удобно, ширя
се ня софата; разг. разпищолиам се. разполагам се у
тях като у доми си; || slci (Akk.) hrellMacbcn вяжпичя.
надувам сс. пъча сс разг. фукам се, изхвърлям сс. ти¬
кам сс ня преден nняп; <£> man muß slci nichi hrelier
machen als man ist човек пе бива ти се изхвърля повече.
отколкото му подобава; простирай се според чергата
еи: зпяй си мястото
breitschlagen — ihn brellscHlagin поедумвям. уве¬
щавам, разг. кяндярдцеиям, уговарям го; || laß dich
nichi (dazu) briilech1agin нс се оставяй да те предумат.
увещаят (зя тона), пе се размеквай, пе сс поддавай пя
увещанията, разг. кандармите
breitspurig — Ьаtirepurig dasliz—n. aufTretcn, ir/ählen
разположи. съм се нашироко, разпищолил съм сс;
пържа сс и—жпо, надуто. надувам се кято пате и ре¬
шето, еямохирнстБЧиям, разказвам с голямо ермо-
мпение
breittreten — umg. —Twas brelTlreten рязк-зи-м нещо
надълго и нашироко, впускам се. затъвам и отегчи-
телпц, излишни подробности, и цтнцшпя, оте'ти+енпя
обетоятеле+вепост, понествонятелност
breitwalzen — ein Thema, eine Frage hr—ilwal/-n по¬
втарям вечно едпя и съща тема, едип и същ въпрос,
повт-рям го до втръсване, говоря си все зя едио и
също нещо, предънкиим исе едно и .също пещо
Bremse, 31- -- die .Bremsr b-lällgin, (an)zlihin дръп¬
вам, затягам, пускам спирачката в тейетице; прен. спъ-
ним, з-б-ням развитието; || Johann, zi—i die Beins— an
по-спокойно; пс се вълнуваЙ; овладей се; || (aul) die
Priмei irtlcn пятиеким, удрям спирачката; || dl— Brem¬
sen kreischen, qnieleehen епцряткцте итскъривят, из-
248 bremsen
скрибуцаят; || die Bremsen versagen спирачките п; рупk-
циониоaт. пе ся в ред. не работят; ф etwas wirkt als -
Beins— пещо действува к-го . спирачка
bremsen — man muß" hri iin IMner bа—me—n човек
трябва все тя го възпира, въздържи (от излишни раз¬
ходи, та пе говори мпого, тя пе nоекялднр с доверието
си); || die Entwicklung, dl— Produktion bremsen задър¬
жам, забавям, о'ряпцтрврм развитието, продукцията,
преча пя развитието, продукцията
brennen — es Ьг-ппт свети, 'ори; пожар; гори; бързо
е. нями време зя губене; || cs brtnil in 3te Nebenstraße
им; пожар и (ня) съседната униця; - es isi ihm gleich
wceern Baus ЬгсппТ, wenn -r sich nur an d—n Kohlen
wärmen kann все му е едно чия къщя гори, стига -гой
тя има, ти извлече полза от това; ф 3as Feuer, die
Lampe. 3as Licii ЬгсппТ огънят, лампата гори; свещта,
светлината свети; || der Ofen will nicht Ьгспп—п, längt
an zu brtintn печката нс иска ти се разгори; печката
се ряттяоя, се рязпяннр; || di— Soin— he-nni елънието
пече, жури, припичи; ф wo br—iii1e denn -- wo brenil
es къпе си-се разбързал, къде си сукпрн тика; ф Kaflrc,
Zuckte brtincn пека кафе, кяоaмелцтцорм захар; ||
gcbrannlc Maidtli зяхяооеяпц, хяояменизиорпи ба¬
деми; || Vieh brennt! жи'осиам, прмгоевям добитък;
|| Kalk, Ziegel Ьг-пп-п пека нар, тухли; || Schnaps bren¬
nen пека, варя ракия; || die Uaart Ьг-пп-п къдря косите
си с маша; ф ich Ьг-пп— mich аш Ofen ц■.^'ярдм сс.
опарним се на петкртя; || ich hecnne nlr eint Bläsi. —in
Loch in das Kleid вдига ми сс, излиза ми мехур от
итгродне, изгарям си дупки в роклята; ф Hast du dich
sebr gebrannt мпого ли се изгори; || du brennst du dich
Мпого се лъжеш. жестоко се мамиш, заблуждаваш; ще
имя пи вземат, ти прощаваш; стъпил си ня 'нила
дъска, пя чамови дъска; ф 3—г Ff■—f1tr brennt auf der
Zunge, 3ег Schnaps brtnni in d-e Kehle червеният пипер
люти, смъти, пари пя езика, р-кият- ми люти ня гър¬
лото; || di— Nessel brcnni коприната пари, жули; |j 3—г
Schub brenil nich обувката ме с-цеkя; || die Wunde*
ЬгсппТ ранити гори. пари; || das Fieber brenil 'оря,
пламтя. паря от температурата; || das Geld bernm. in
meinen Händen вирите пяодт пя ръцете ми; || der Rü¬
cken brtnni nlr гърбът ми гори целият (от бой); I) 3er
Kopl, das G-e1chl ЬгсппТ nlr 'лави—; ми гори, се е
зяпялиня; лицето ми пяри, е пламнало; || dl— Augen,
die Wangen hrenntn очите ми смъдят, лютят; страните
ми горят, пламтят; || 3-e Ulnmtl brennl bluiroi небето
гори, е кървавочервено. е обагрено червено; ф 3as
Uerz betnni vor Liebe сърцето ми гори от любов; ||
ег brennl voe Zorn той кипи. пелият е почервенял,
плимпил е от тпдв; Ц icb brtnnc vor Ungeduld 'оря от
нетърпение; || ici brcnic aul das Puci, uul Vergeilung
горя от любопитство ди видя кпигат;. от желание пи
я притежавам; 'оря от желание за ортптртя. зя въз¬
мездие; ф das G-ii1мn1e brennl nie uul dee Seele гай-
иити пари ня езика ми; езикът ми ме сърби ди я спо¬
деля, разкажа; || es ' brtnil nlr uul die Näbie (auT den
Nähten) не ме свърти ня едно място от нетърпение,
ня зор съм, печа се ни скара, огъп .ми гори ня 'лина—а;
|| Not, Arbcll brtnni mir aul den Nägeln (Nähitn, aul
die Nägel, Nählt) огън ми гори пи 'трнртр, работата
ме притиска, пя зор съм; яйце се пече ня врати ми;
|| cs hrennl mir unter den Füßen, Sohlen потиятя под
крякат; ми гори, зяnотпя д— етяня жежка; -1| di—
Schlacht brtnil heiß сражението е и ррт'Р0Р си. битката
се води с голямо ожесточение, бия— се, сражават се
ожесточено; ф ee brtnni eehn—1l oben Hinaus тоЙ вед¬
нага кипва, хвръква, стана огъп и пламък. се зяпрнвя;
кцбритлид човек е; || iпnerlieh llchierlob hecnncn из-
'Р0ДМ, 'оря от любов; тяпртцлр ми се.е чергата; || wie
Zunder hrtnnen горя кято прясяп, елрмя, кибрит; ф
—in Locb in den Tag ba-n1C1 .ямбата, осветлението,
електричеството ми 'ори чак до светло пладне, ф sich
(Akk.) rein (weiß) brennen (weilen) искам па си измия
ръцете от нипи. др си измия очите; отцетиям се от
вцпя. опрантиним се. представям се за невинен, зи
невинна гълъбица; ф seng—n und brciicn паля и опо¬
жарявам, превръщам и пепелища; ф brennender DursT
палеща, огнена жажда; || eine becincidc Frage парлив
въпрос; || ein breii-idcs Roi огпепо червено; || -in
brennendes G-b-in11e палеща, отпепр тайна; тайпа.
която пари ня езика; || etwas be-nn-id gern wollen
желая страстно, пламенно нещо; || -iwas бгсппспЗ nö¬
lig habt! имим палеща, належаща, неотложна пужди
от пещо, пещо ми е крайно необходимо, нужно; ||
brennend geizig. neugierig много, крайно стиспят, лю¬
бопитен; ф 3as gebrannte Kind eebiul 3as Fes—a парен
каша |тцквц) т'уср; поп-реп петел (попарено кучс) и
от дъжд бяга; пляшепя ерина и от шубрак се бои;
който се с опари. от тикви, и пя плети ги духа (и
коястянциятя духа), който се е опари. от прдено мля¬
ко, духа и пя мътеницятя: изгорил се от кафето, тя
духа и ракията;
Brennpunkt, 3ee - - - in Brennpunkt 3—s I1lca-ee-s eleben
стоя във фокуси, средището, център; пи интересите;
k er rücki in 3tn Brennpunkt 3es ö11inlI1ebtn Inltrieeis
той з-стани в средището, центъра пя общеетБепид
интерес
Brennsuppe, die -- er isi nlcil uul d-e Ba-11supp- htr-
gescHwommcn той пе е вчерашен, пе пасе трева, не с
расъл и саксия, пот похлупак
brenzlig - • ein brenzliger Geruch, G-eehnacC мириз¬
ма, вкус ня изгоряло; ф eine brenzlige G-ecb1eiii. Fra¬
ge, Lage неприятни работи, щекотлив. денцкртеп. съ¬
мнителен въпрос, неприятно положение; || die Sacit
wird mir zu brenzlig орботртя започна тя стина много
неприятна, деликатна, подозрителна. съмнцтенпя,
опасни зи мепе; || in —in— been/llge Situation geralen
изпадам и съмнително, неприятно, денцкятпо поло¬
жение
Bresche, 31— — tint Baeecie ltg—n, schlagen, eehießrn
пиприням пробив в пещо (в крепост): || eine Br-seh—
für etwas, lüe ibn schlagen отварям, откривам път зи
нещо, зи него; || Tür lin in 31— Becscbc springen. Treten,
slci (Akk.) weefen застъпвам се, жертвувам сс. цтлртрм
се . ня опасност зи пего
Brett, 3as -- 3ünn, el—i/, flach wi— —in Bretl тъпка,
права. плоски кято дъска; ||das Schwarz— Peßtt черпят;
дъска; || übertr. ans schwarze Breil Conmci цзлцтр ми
лошо име, излиза ми име ня лош чоиек; || Peeticr
scinclden, sägcn режи, бичи дъски; прен. хъркам кито
мрпяетиоекц котарак; || ег 11—1 um wie ein Pectt той
пипни кито споп, кято подкосен; ф er bohrt nicli g—rn
dickt Pr-ticr той пе обича много пи трпътбрвя, търси
си леенипртя. тнедя отгоре-отгоре ня оРботртр; || das
Brell boiren, wo es am 3ünпelen isi търся пя брпииятр
мекото и пя работит; лекото, търся си леснин-та,
вървя по типцятр пя най-слабото съпротивление, за¬
обикалям трудностите, правя си лека оРботртя; не си
дивим много труд, зор, пе се преcтяояврм мпого; ||
durch —in Peelt, durch artl, e—cie, zehn Bretter s—H—n
(wenn ein Loch dein isi) виждам и през стената (ирон.
яко имя дупка); много прозоолив. умен съм, имам
очи и пя вортя; || ibn 3ueci ein —ici—n BetlT loben сврля
и nоесвaлвям го, пе мога ди го нахналя, все той ми
е в чcтя-я; превъзнасям го то пебеса+я; || ihn 3as Beeil
unter den Füßen wegziehen изтеглям почват; пот кра¬
ката му; подсльтнрм. цзпъртрлням го. енятям му ди¬
нена коря; ф Hier ist die Welt mit Batiltan v—enagikl тук
свършея светът, пя края пи снета е, поврага. в джен¬
деми е, дето гърми, по пе вали; оттук питатък ням;
път, е широко поле; скучно, отегчително е; В lin ist
die Well nii Brettern vernagelt пе вижда по-далече от
носа си; зя него исичко свършва дотук; || er bul ein
Prell vor den Kopl |ScHäde1) глупав. '.амин е кято
теле, кито пъп, туkчпдчр, не знае хлябът пя какво
дърво расте; || ein Brett vor den Augen, voe den Mund
hab-i им-м було, завеси пред очите си, гледам, по
пс виждам; уста имам, език нямам, не моги дя кажа,
ди обеля две думи. вързан съм и четятр, имам катапец
пя устати; || er bal hbl ihr —inen Stein 1m Prell той r
поставеи добре при пея. ползува сс с пейно+о бла¬
говоление, ояgБя се пя пейпото бня'орaзпонIОженцe:
II ciwas aul tinem Prcti bezailen плащам всичко ия-
ведп—ж; || bei dem Prell btzailen пе оставам никому
длъжен, плащам му със същата монета; заем брашно
тъпкано сс връща; || voes Brett kommen явявам се пред
съда, пред зе-леп-тя маса; ф nicht alle auf den Prcti
haben хлопа ми едната дъска, мърда ми едната чивия.
малко откачен, тръпнат, емясня■т, перна— съм. пе съм
с всичкия ец: ф am Prcti sein заемам високо поло¬
жение, стоя начело пя |■nрявнепието. държи корми¬
лото и ръцете еи: || hoch ans PicTT kommen издигам
се до първите мести, сапове; ф aul 3-n Prctiern, di—
31— Well b-diul—i (Schiller) ня еиеня+я, в театъра; (| dit
BrctTce Ь-тгсТеп явявам се, излизам пя сцената, ставам
артист; постъпвам в тертьор; || ein THealtrslйek gelt
über die Bretter пиеси бива и'ояня, поставеи; и теа¬
търа; ® in 31— Prettee gehen лягат в ковчега, умирам,
заспивам дългия; || -Twas gebt, in die Bretter нещо про¬
пята, загива, вечна му памет, бог та го прости; ф aul
Prctlcri със ски, пя ски
Brezelbacken, das — umg. 3as geht ja wie Brezelbacken
тон; върви бързо кято п-низ-по, кято по копец, по
вода
heezeln — eiei (Akk.) vor Lachen hrezikn превивам
се пя две от смях; скъсвам се ог смях
Bri—f. 3-г — ein öf1iniа, anonymer, iingischai-b-1-a
Briel отворено (в пресита), япопимно, препоръчано
писмо: || ein Brief an lin, von ihm писмо то пего, от
него; j! an w—n ist 3-r Priel до кого е писмото; || —in—n
Briel an ihn eebri1h-1. postlagernd schicCin, а1eiiin, a3-
reseieaen пиша му, изпращам му писмо до поискване,
пост-оеетянт, отправям му, -дресирам писмо до пего;
|| einen Briel zusammen fallen, in 3-n Umschlag, in das
Kuvert slccCii, zuCIchen сгъвам, поетрвдм, с.а-
'ям писмо в плика, залепвам плик;; || —1п—п Brie/ /гап-
СГп-п, zur Post iragen. in 3-n Kasten werlCi, elecken,
aulgibin. iinseiacib-1 13—1 залепвам марки пя плика,
таксувам писмото; отнасям писмото на пощата, пус¬
кам го и кутията, подавам го препоръчано; || Belc/e
mli ihn w—ciseln разменяме си писма, водя кореспон¬
денция. пиша си, кореспондирам си с пего, в преписка,
кореспонденция съм с пего; || unser- Briefe laben e1ei
g-Cr-uzl пцемя-р пи са се размии-ли, се рязмцпяся;
|| ein—n Briel erhallen. bekommen umg. kriegen полу¬
чавам писмо; || einen blauen Brief bekommen получавам
писмо, съобщение зи уиолпепце. предупреждение от
училището; j eii—n Brief ölTncn. umg. aulnächen, aul¬
reißen. -аbа-ebin отварям писмо, разкъсвам плика.
разпечатвам го, разчупиам печата пя писмо; || einen
Briel beantworten, aul eliei Briel antworten отговарям
Brille 249
ня писмо; 1! eln—n Briel unbeantwortet 13—1 ост-вям
писмо без отговор, пс отговарям ня писмо; || der Beief
ist v-alor-ng-ga1g-n, läufr lange, gehr zurück писмото
се е загубило, е пътувало дъл'о, се връща обратно;
П linen Priel celallen, bekoMmei, umg. kel—gen полу¬
чавам пцемо: || —inen blauen Brief bekommen получавам
писмо, съобщение за уволнение. предупреждение от
училището; || —in—n Briel öffnen. umg. aufmachen. asf-
relßei, trbaeeie1 отв-рям писмо, разкъсвам плика,
рятпетртвям го. разчупв-м печати ня писмо; || eln—n
Brief beanlworltn, auf einen Briel antworten отговарям
пя писмо; || einen Briel uibtanlworlei lassen оставям
писмо без отговор, пс отroвродм пя писмо; || der Brief
ist via1oringiga1gin. läuft lange, g-hi zurück писмото
се е тя'чбино, е пътувало дълго. се връща обратно;
|| einen Briel durchl-sen прочитам, преглеждам писмо;
|| die tligcluufci-n Briel— aurciethtn преглеждам по¬
стъпилата входяща кореспонденция. пощя, прие-ит-
и—л—та пощя; || ee wird sici diesen Priel nicit Hinter den
Spiegel slicCen положително той пяма дя покаже това
писмо, ням; ди го запази зя спомен, а ще го унищожи,
ще го скрие; || ein aller Prlcf стар; 'рямотя: || umg. ihn
ИпТег dit Brlc/t kommen откривам, улрндм му спа¬
тиите, ü ich Habe 31e altteitn Briel— dazu из им-м най-
стари поРвя, претенции зи тона; ф ihn aul —Twas (Akk.)
Briel und Sirgil über -iwus (Akk.) geben динам му пис¬
мено доказателство, документи зи пещо, потвържда¬
вам писмено, документално пещо; || ciwas mit Brief
und Sirgil bel—gen (Schiller) удостоверявам, подкрепям
пещо c писмени доказателства, документи; || Brief und
Siegel über etwas (Akk.) habt! имам писмени доказа¬
телства, документи зи пещо; || darauf geb— ici die Brie/
ui3 Siegel подписвам ти това, мог; т— -и подпиша
тон; с двете ръце, дя ти там подписа си зя това. дя
ти дам писмени токртраеле•твя зи това, ди ти 'о до¬
кажа черпо нр бяло; 'яорн-иоям ти това. сигурен съм,
кито че две и две прави четири; || keinen Brief von
eiwas haben пямим сигурност, увереност за нещо; ф
rii Briel Haarnadeln, Mandeln пликче, пакетче фуркети,
бадеми
Briefschuld, dl- — bei ihm in Prie1'echnldin siihci дъл¬
жа му отговор пя писма, пе съм оатовооцт пя пис¬
мата му
Briefverkehr, der, Briefwechsel, 3-r - mil ihm - in Peiil-
veaCtir. in BricfwecHscI elebi! пиша си, кореспондирам
си с него, водя кореспонденция с пего, памир-м сс и
преписка с пего
Brigade, dl- — Prlgäde 3-г eo/1a1isliseHi! Arbeit, d-г
besten Qualität, 3-r hervorragenden Leistung бригада ня
социалистическия -руд, за отлично качество, зи отлич¬
ни постижения, пя висококачественици
brillant franz. — ein hrlkkani—r Kopl, Redner умия гла¬
вя; блестящ, отличен оратор; || ein brillanter Schluß
ефектен кряй, зянърщък: || eint brillante Technik бри¬
лянтна, изящна, голям; техника; ф brillant üueeih-n
изглеждам великолепно. чудесно
Brillant, dee franz. — ein Brillant von ungcwöHnkichim,
ee1tenim Ftuer брилянт c необикновен, рядък блясък;
|i —inen Brillanten in Gold /а—! монтирам. обкоияиям
боцтдп- в злато
Brille, dl— — ein— dunkle. scharfi Beili— черпи. силпи
очила; || ich setze meine Brill— aul, sitze slr ah. ichnc
eie ab, rücke sic zurecht слагам (турям) очилати си.
спем-м |сиялдм) ги, п-мести-м га; || —111 Bellt— pniz-!,
vceg—ssen, veeleg—n чистя, забравям, забутаим някъде
250 Brimborium
очилати си; || ohne Beiile bin ich verloren без очила съм
щгчбеп, пе мога две ти видя. кито сляп съм; ф das
siehl nan ohne Brille пе е нужно човек пя имя очила,
зи пя вити тона; тона човек вижт; и без очила; || ohne
geltHrlt Beiile les—n пями нужди др пося очила, имам
достатъчно здрав разум, зи ди преценя сим тона; ||
ihn —ine Beiile aufsiTzen п-к-рн-м го та 'леда през
моите очи, заблуждавам. измимв—м го; || etwas durch
-in- fremde Beiile seHen гледам ня пещо, виждам го
през чужди очи, очила; || elwus durch —int rosa (eoslge),
rosaroi-, schwarze Brille s—ien виждам пещо, гледам
ня нещо през розови, черпи очила, виждам пещо и
розова, черпя сБет.лии;; || eiwas durch eine gilärbic
Brlllc ais-b-i гледам ня пещо през цветни очила, не-
обективно; || —Twas durch eein—. nll —Гп-г Brille sei—n
виждам нещо, преиепяБРм пещо през собствените си
очила, очи, субективно, така, както из го виждам;
-ф> j-3-r e1eHl durch e—1пe elg—n— Beiile всеки гледа през
собствените си отини: «ф> dem Blinden Hilft k—lne Brille
пя слепия очила не помр'рт: едиото око сляпо, дру¬
гото пе види; очи кято паници, а пе види и трошици;
<ф> wee ilcbl s—H—n will. den hilft keine Beiile пя щрптянц
(криви) очи отцлр не пом-'ат; пя шашави очи очила
пс трябват; - wir 31- Belli—, so 3as Ding каквито очи-
нртр, такъв и снетът; кикнито очи гледали, такива съл¬
зи капали
Brimborium, das -- vl—l. —in großes Brimborium um
-Twas machii идцтрм 'олям шум, 'олям; нрдвя, дип-
тапия, nртрртця зя нещо; || —Twas mit großen Brim¬
borium auf/iebin, tiifülren организирам, уреждам,
въвеждам нещо с излишно голям шум, с излишни
церемонии, таптапии, с излишна, празна церемониал¬
ност, с дълги и предълги предисловия, с дълги и без-
съgъожятенпи приказки
bringen — iim ein Glas Wasser bringen доняедм му
чаша вота; вдигам чаши—и зи пяттрявицр; || lin —ine
gute Nachricht bringen топ-сям му побра вест; || das
Geld bringt Z1!e—! парите носят .ихни, ся лихвоносни;
|| ihm ein Opfer bringen принасям му жертва; || ihm ein
Ständchen bringen правя му серенада; || ihm Glück,
Segen, Trost bringen топредм му щастие, бнягословид,
утехи; ф ich bringe ihn üh-г die Straße, nach Baus-, zue
Straßenbahn превеждам го през улицата; придружа¬
вам, изпращим го по в къщи, до тормвяд; || ich bringt
ihn an dl— Pahn. an den BahnHof, aul 3ie Arbeit изпра¬
щам го пя '—рити, завеждам го ня работят; му; || lin
ins Bett, ins Krankenhaus, ins Gefängnis, zum Arzi brin¬
gen турям го ти си нетпе; завеждам, закараим го в
болпииятя, затвора; <0> bibl. welch—r Baum nicbl gulc
Fruebi bringt, wird ahgehase! което първо пе ражда
добри плодове, го отсичат; <$> Wobklun bringt Zi!e—!
добро с добро се трплящр: ф ich bringe cs an mici
придобивам пещо. докопнам сс. побирам се до нещо,
nоцевоявям си, обсебвам нещо; разг. снивям, задигам
'о; || -Twas an den Main bringen плисирам пещо, отър-
еаним се от него; || —Гп- ГöeHlca an den Main bringen
прмцорм мъж пи дъщеря си, тяпомянрм, омъжвам
дъщеря си, разг. пнясиоям я; || etwas an 3—n Tag, ans
Tagteliebl bringt! изнасям, изкарвам. изваждам пещо
на бя. ендт, паяве, пя показ; || 31— Sonne bringt cs an
3—1 Tag ще излезе ниеиця на пазар; || es an ibn briig-i
Oртпрртням, ядосн-м 'о; || m—ii Vater Hal cs auf 80
Jahre gebracht баща ми стигна по 80 roтцпц; || eine
Ärmel aul die Beinr bringen формирам, набирам ар¬
мия; || ihn, -iwas auf die Beine bringen вдигам го пи
крика (от болест). пом-гим му тя се изправи, пи
стъпи ня кр-к-ти си; свършвам пещо; || dich werde icb
bald aul 311 B—lne bringen ще те накарам дя побързаш,
ди се р-зше-иш, тя разтвориш пергелите; || ihn aul
Trab, Гöuati, in Schwung bringen пикярнам, подтиквам
го ти бързи, ти се раздвижи, ди размърда краката си;
|| eine Wart aul d—n Markt bringt! изнасям, изкарвам,
изваждам стока пя пазар; || iin aul —in— Id—c, aul einen
guten Gtdankti bringen навеждам го ня добри идея,
мисъл; || ihn aul uidcrc Gedanken bringen навеждам
го ня други мисли, ояттчшяиям, разсейвам го, отвли¬
чам го от мислите му; || ihn aul den r-eil-n W—g heingen
извеждам го ни правия пъг, вкарвам го и прявцд път;
|| etwas aul dl— Seite, zue Seilt bringen слагам, турям
пешо, измествам го настрана. встряни: || die Sprache
uul etwas (Akk.) bringen отварям думи за пещо, зи-
'он-рям зя пещо; || —in G-spräcH aul —in Tbena bringen
насочвам ортгонорр към епия -емя: || rin Stück, ihn
uul die Bübic bringen nоетрвдм пиеса; изкарвам го пя
сцената, в театъра; || den Verdacht aul ihn bringen пи-
еотням подозрението върху пеro: || ein Kind aul die
Well bringen раждам дете, дивим живот пя дете; ||
-iwas mii aul 3ie Welt heingen топредм нещо със себе
си пя свети кито няенедетБо, раждам се. ротеп съм
с нещо, подадине ми е. имам го още от рождение;
|| ihn aul den Bund heingen разориа-м, съсипвам го;
|| Brüche auT einen Ntintr bringen привеждам дроби
под един (еднакъв) зпяменятен; || ich bringe lin aus
den Peol (3^ Amt und Brot), aus 3ee Stellung отпемям
му хляба. лиш-нам го от прехрани; вземам му мяс¬
тото, стрбрм притцпр той да загуби мястото, служ¬
бата си; изяждам. отпемим му залъка; || ihn aus 3er
Fassung, aus 3em Häueeh-1 bringen орздпоеврм го, пя-
кронрм го ди загуби самообладание. др излезе от тър¬
пение, въп от себе си. въп от кожата ец; || ici ка—
mich пГ^Т aus dee Rule hringci з-п-знам спокойствие,
не си орзняндм спокойствието, пе се тревожа зя нищо.
разг. не си оятиртдм кефа; нищо пе може ти ме смути,
обезпокои; || ibn 3^ d—n Konzept, aus den Text bringen
обърквам го, забърквам го, пякарним го ти оплете
конците; || slcl (/>.) elwus aus d—m Sinn, aus 3tn Kopl
bringen избивам си пещо от умя, от глинита; || —iwas,
ihn beiseite bringen спасявам от опасност, задигам,
разг. зярчщням, евцвям, потурче—м пещо; очиствам,
убивам го; || es dahin bringen. 3aß... докарвам работят;
дотам, че...; || etwas hinter e1ei bringen отбивам си 'ри¬
жата. разг. 'айлето зи пешо, отхвърлям го зид себе
си, еньощвям едпя работи, справям се с нея; турям
малко пари пястряня; || ici habt die Streckt in einer
Stunde hlilte mich gebracht изминах разстоянието зя
едип час; || ibn in Gefahr bringen тлреиям го и опасност,
цзтр'рм го пя опасност; етрнрм причина да изпадне
в опреное+; || ihn in Nol, ins Elena bringen тлреирм го
в пуждя, мизерия, пище+я, немотия. бедствие, ставам
причини той ти изпадне и нужда. мизерия, бедя; || iin
in Schaidt, MlßkrcdiT, in sehl-ehlin (üblen) Rui, in bösen
Leumund heingen опозорявам го, хвърлям го в позор,
дискредитирам, злепоставям, компрометирам го;
очерням го, създавам му лошо име. лоши елявя, из-
нр'aм го; || ihn ins Gia-ai, in der Leute Mäuler, in
Verruf bringen рртпреям го; ст-ням причина хората дя
приказнат зя пего. злепоставям го, излагам го, ком¬
прометирам го, nоявд от пего дъвка, мезе и уетятя
пя хората; || ibn in Uar1iseb, in 31- Wolle, umg. in die
Ragt bringen рртдоднрм го. Вбесявам го, пакарвим го
пи побеснее от яд, ортнютяврм го; || -Twas in B—wegung,
Fluß. Gang bringen поставям пещо в диижепие, и ход;
|| in ÄsfauHr. Aufregung bringen разбунтувам, разгре-
ножним, възбуждам, вдигам пя кояk: || etwas in An¬
regung, in Vorschlag bringen динам ипициатива, подтик
зя пещо, ставам инициатор зя нещо; предлагам пещо,
правя предложение зи нещо; || etwas in Anrechnung,
in AnscHlag belngen пресмятам, калкулирам. правя
претвярцтенпи цзчценепид за нещо; || in Ansehen, in
Äs1naHмt, in Erinnerung beligti издигам пещо пя по¬
чит, ня унижение; довеждам то разцвет, правя та про¬
цъфти; няпомпдм пещо, извиквам го и паметта; || et¬
was in Erfahrung bringen узнавам нещо; || Worte in
Reime, Verse bringen римувам думи, Береифццира.м ги;
|1 in Ordnung, ins eeln—, ins Lol bringen привеждам в
ред. и изправност, уреждам, разчиствам си сметките;
опорвдм, турям го в ред; || etwas ins Geeeb1ck, ins
Gl—lcbt, in Sciwuig bringen уреждам, привеждам пещо
и ред, оправям го; дивим ня пещо размах. ставам
причиня тя процъфти; || ihn in Verzweiflung. ins
Unglück heingen довеждам го до отчаяние, хвърлям
го и отчаяние; тнрсБЯм, снъондм го и нещастие, в бедя;
|| etwas ins Slöeke1, ins Wanken bringen спирам 0РT-
витието ня нещо, е-рвям причина пещо ти се запъне,
разг. тя се закучи, ди спре, тя се разколебае, подко¬
павам устоите му; || ein—n Pcteieh in dl- Hohe heingen
0Р30Рботнрм предприятие, издигам го, напраням пи
процъфти, преуспее; || die UnCöeit1 in Abzug bringen
приспадам разноските; || —in Maschinengewehr in Stel¬
lung bringen изкарвам оръдие на nозцицд: || ihn an den
Rand des GraЬ-e bringen док-реим го по ръби пя 'роба;
II 3u br11gei Mich noch ins Grab ще ме закараш и гроба,
разг. ще ме умориш, закопаеш без време; || Leben in
31- Pu3e, in 3ie G—eeI1schafl bringen вняедм оживление,
живот и компяпцдтя, съживявам пястроението; || —Twa¬
in Wtg/all bringen премахвам нещо; || etwas ins Clare
bringen удспявям нещо; || die Jahre heingen es mir sich.
3aß... годините го палагат, пя годините се дължи. от
годипите е, че...; || ich Сзпп cs nichi übere Herz, über
mich bringen жа. ми е, сърцето ми пе дани да постъпя
-яки, пе мога пи се реши ня тона, пс моги ти стъпя
пя чувстват; си, да преодолея нътрешпятр си съпро¬
тиви; II er bringt Unheil über uns ulkt тоЙ ще донесе
нещастие ня всички ни, ще пи вкара и беля, разг. ще
з-копие исички ни. ще пи опропасти исички; || sl—
brucHic vor Verltgenielt kein Wort über die Lippen от
смущение, стеснение тя не можа тя произнесе пито
пума. пито слово, пс можа та каже гък. копче, да
обели зъб; от смущение езикът й се върза; || das bringt
nlcb noch um 3-n V-rsland тови ще с+апе причина, ще
ме пикарр ди загубя разуми си, ди полудея, ти се по¬
бъркам; || ihn uns Prot, um sein— Stillung, ums Leb—n
bringen отпемим му хляба, залъка. прехраната, .и-
шиним го от хляб, е-рнрм причиня дя загуби хляб;
си, пресорпятя си. мястото, службата си: погубвам го,
тцщрнрм го от живот. убивам го; || ibn um die Ehrt,
wwg. un 31— Ecke bringen о—пемам му честта, опозо¬
рявам го; пречукаим. пребивам, очиствам го, светя му
мреното; |! ich bringt elwus unter meine G-walt, mein—
U-raeebafl подчинявам пещо ня атяеття, ннртцтество-
то си, зяннятдням го; || Geld. ein GtrйeHl unler die
Leut- bringen пръскам, пускам пари между хората;
пръскам, оязnооетояпдврм, разнасям слух. мъння,
0РЗтнясянРм нещо между хората; 1| etwas тТсг Dach
und Fach bringen завършвам пещо; || es. ihn von 3-r
Slelle, vom Fleck bringen придвижвам пещо пипрет,
отмествам, помръдвам го. пркяоням го ти се размър¬
да, ди се придвижи, ти тръгпе напред; || ici bringe
-iwas voe nich постигам пещо и живота, зябо'ятдвям,
създавам си блягоеъетояпце; || vi—1, wenig. 1iebls vor
eich bringen свършвам мпого, малко рибо-а, пе свър¬
швам. пе постигам нищо; || es zu Aпeeben, Vtemögen,
einen hoben Foet—п bringen спечелвам си витпо по-
зожепие, ботяте-ио, постигам до висок чип, пост; ||
Brocken 251
er hal cs bis zum G-nceal gebracht той сти'пя то ге-
пеорлеки чин. издигна се до генерал; || es zue Macht.
zum Ruhm bringen спечелвам мощ, добивам еиня, сли¬
ва, прочуи-м се, етявям изиестен; || iin zur Besinnung,
zue Vernunft bringen свестявам го, довеждам го и съз¬
нание; вразумявам го, някярням 'о ти сс опомни;
опояидм му ушите. вкярням го и ред, в прания път;
|| ee bat mich zu mir g-bruchl той ме свести; || ihn zun
Wahnsinn bringen влудявам го, пякроням го, станим
причина ди полудее, ти се побърка, повеждам го по
лудост, до безумие; || etwas zur Entfaltung heingen до¬
веждам до развой. до разцвет, етявям причина пещо
ти се ортрясне, та се развие; || etwae zu Papier, zu Wort¬
bringei пиписнрм пещо, дивим му писмен, словесен
израз; || etwae zum Ausdruck, zur Sprache belngen из¬
казвам, изразявам пещо, давам му израз; отварям
разговор, пуми зи него; повдигам въпрос зя него; Ц
-iwas zur Kenntnis. zu et1nea Kt11i11e bringen донасям,
довеждам то тняпце; уведомявам го; || etwas zur Ai-
z.—1ge, zur Duaeh1йhrsnд, zun Äustrag bringen заявявам,
топ-сям зя пещо; итпънндвям, провеждам пещо, до¬
веждам го то трвърщък; || lin zum Reden, zum Sciw—i-
g-n, zue Verzweiflung bringen накарвам го ти заговори,
тя млъкне, тртародм, з-пуша-м му устата; довеждам,
док-реим го то оттяяпце; || ibn zun Lucien, zum Wei¬
nen. zur Ruht bringen ояземцнрм, рртплркням 'о, пя-
кроням го ти се оятемее. орзплятlе; успокоявам го,
пркяоням го та мцрдер, др млъкне; || ihn zum Bereten,
zum Flal/t1, zum Rasen, zur Weißglut bringen пакарвам
го тя се пукпе. та се пръсне от яд, дя побеснее; вбе¬
сявам го; || ihn, ein Mädchen zu Fall bringen съборням,
събарям го; е-рням причина зи гибелта, зя пятепие+о
пя момиче, съблазнявам момиче; || ihn vom Leben zun
Tod- bringen екзекутирам го; || ibn dazu bringen, 3aß
er... някроням го тя...; ® es zu etwas, zu ilcbis bringen
излиза, стави пещо от мепе; пищо пе излиза от мепе,
пе поетц'ям нищо а животи; || es in —iwas (£>.), in
—Гп—м Lehti weit heingen постигам, отбелязвам голям
успех и нещо, отивим дрлете, напредвам далече и пе¬
що; прnряидм 'оляма кариера, напредвам, преуспявам
и живота; ф ici bringe 3as nicht пе съм в състояние
тя пяпрянд, изпълня тона; || ich hofTe, ich bringe —s
noch пидянам се, че ще се епоявд с това. че ще успея
тя го свърша; || den Fleck aus den Kleid nicbl bringen
können пе моги та извадя пе+по+о от роклят;; || etwas
znsia1a-, zuwege bringen осъществявам, реализирам,
прокарвам нещо; ф die Zeitung, das Programm hrlngt
nlchls Neuee във вестник; пяма пищо ново; програ¬
мата пс съдържа нищо ново; || dl- Faesee bracHtc 1ieHis
Ntute darüber печатът, пресата пс съобщаваше, пс
отбелязваше, пе споМенаваше нищо иоио зи тона. по
този въпрос; || sie bracht- PraHme Liedee тя изпънпи,
изпя песпи от Бррме; <$> (31—) Z—lt bringt Rat времето
учи, носи поука; ф 31- Wolken heingen Regen облиците
посят дъжд, са дъждовни; <ф> Erfolg bringt N-13 успехът
буди, поражда, предизвиква завист; ф аГ—г Pod—n
bringt wenig тия почва пе дини голям добив, ражда
малко; || das wird ibm kein Glück belng—n тови няма
ти му донесе щастие; - Schlehen bringen Glück счу¬
пеното носи щастие, тур. е ня късмет, на хаир
Brise, 31е — eine leichte Beisr kam |epra1g) aul, erhob
e1c.h излезе, пятцтпр се лек бриз, ветрец
bröckeln - - Peot in 31e Suppe bröckeln дробя хляб
в супата; ф d-г Pulz bröckelt мрзинкртр се ропи
Brocken, 3-r — ein kleiner, großer, guter Brocken ма¬
лък, 'олям залък, добри, хубави, вкусия хрян;; || ein
252 brodeln
letr-r Brocken тлъста мръвка; прен. тлъсти печ;.лба,
тлъсто кокалче. дробче; || übertr. ein g-eunair, dicker
Brocken здравеняк, корпунеп+ен човек, шишко, дебе-
ляиkо: ф von schmalen Brocken leb—n живея оскъдно,
и оекъдиия: || ee nimmt eiei inner dl— besten Brocken
той избира нипаги най-тлъстите мръвки. най-хуба¬
вото. задържи най-хубавото. каймака зи себе си; II
einen /eiien Brocken scHiappcn докопиям тлъсто ко-
килче, дробче. тлъсти петилбя: || ihn —inen feilen Bro¬
cken wegschnappri гр—бвим му под пося тлъстото ко-
kянче, тлъстата печалба; || aus wae ein dickte Brocken
füe mici тона бе трудна задача, костелив орсх зя мепе;
|| an —inen haricn Brocken zu Cauei haben блъскам си
глината (разг. иптени+е) пад костелив орех. мъча сс
та разреши трудпя зaтятя: ф ihn —in paar Brocken
iinwerfei подхвърлям му няколко +росичкц от тра¬
пезата; || ein paar Brocken des Gtepaäehe uulfang—i до¬
лавям. улавям от разговора откъслечни думи; || —in
paar französ1eeii Brocken können зная няколко думич¬
ки френски език; Ц ee wirft mit gihliaeien Brocken um
sieb той паратира, служи си c ччепц фрази, представя
се за мпого учеп; ф sold.. mit dicken. schweren Brocken
6iseH1iße1. bcl—grn обстрелвам c тежка артилерия,
тежки мчпиицд
brodeln — beodelna— N—bri пъплещи облаци от мъг¬
ли; || 3as Waeseа brodeli in Topi водят; клокочи, кипи
ня ключ и тенджерата; || Scheele sii—gen brodelnd loch
смътни. сподавени, псдепц викове се стчхр, донетяся
до енухя, се разнесоха; || —in dumpfes Proaeli war zu
Hört! чу сс. рртпесе се, падигна се глух. сподавен ро-
по+: || in dee Mass— brodelte cs всред масите кипеше
недоволство; || es brodelt und gärl unler dtr Bevölkerung
кипи всред народа; || in ihn brodelte es vor Groll той
кипеше от гняв
Brombi—ee, die — zahlreich wi— (die) Brombeeren има
ги, срещат се под плет и пад плет, под мост и наД
мост, ня всяка крачка (като къпини); || Grunde sind
billig wie Brombeeren несъетодтелнц основянця: мъчпо
можеш дя ме убедиш в това
Brosame, d—e — dl— Brosamen äut1—et1. sammeln, zu-
eäмшin1igi1 събирам, смитам трохите; || in lauter
Brosamen zerfallen разпадам се на трохи. натроша-
иям се
Brot, 3as — Trisei—s. friecigihаcCinis. w—1eHee Broi
прессп, мек, топъл хляб; || alles. altbackenes. bärlcs,
trockenes. vireciiшшelles Prol стар (коран. баят),
твърд, мухлясал хляб; || 3as Brot ist von giei—rn хлябът
с вчеряшсп, от вчсря. твърд; || —in gut duaeigibacCin-s
Brot добре опсчеп. прспечеп хляб; || ein Laih. ein— Sei—1-
b—, —in— SchnitT—, ein Stück Brot един самун, едип резен.
едпя финцд, едип къс (комат, къшей, парче) хляб; ||
Brot bereiten, hacken. hreeiin. ahscincidcn приготвям,
меся. пека, отчупиим (откъсвам), отрязвам хляб; j
Brot in den Ol-n schießen хнърндм, мятам хляб в пещ¬
та, фурната; . Morgenrot schäfTi Broi р-по пите, рано
псе; който р-по става, нему и бог помага; «ф* Salz und
Peol Macien die Wuigii roi сол и хляб диви румепец
пя бузите; ф Trocken Brot —сп ям сух хляб. сухое¬
жбина; Ц hei Wаee-а und Broi sirz—i пакизап, затворен
съм пя хляб и вода; || iin auf Waesir und Broi sclz—n
поставям го пя хляб и водя: || Brot und Wein e—lcien
подпредм, давам му хляб и иипо. причестявам го;
|| unser Täglich Broi хляб пиш пяеущпиИ; нашият на¬
същен хляб; || bibl. unser täglich Brot gib uns heule
насъщния пи хляб дай ни днес, || er ist das täglicH—
Brot h—1 ihnen пе минава деп, без "гой пи отиде у тях.
постоянен гост е у тях; || —iwas nötig haben wie das
läglicii (kleb—) Brot нуждая се от пещо, пещо ми с
пужпо като письщнид хляб. чувствувам насъщна нуж¬
ди от пего: || bibl. der Minecb 1-hl ilchl vom Beoi allein
пе само от хляб (земна пищя) живее човекът; || er Cann
mehr als Broi ess—n бива го зя пещо повече освен ти
яде хляб; притежава магически способности, дарби.
сили. може пи лекува (чрез бяяпе, магия); ими твор¬
чески дарби, сече му умът, пипето. умен е; || ihm Steine
siali Beoi grb—n вместо хляб динам му камъни, вместо
ти му помогна, му даним ум (ркьн); отказвам му по¬
мощта си, ти му помогна; || er siehl aus. als bältei lin
dl- Bühner das Broi genommen |wtggefresee1) стои кято
гръмнат, - греспят, попарен, слисан. смаяп, кито падпи^
от круша. гледа жялно-милпо, кито тяктяпр овца, кра¬
ви; || mir Tälll dl— Butt—г von Peolc (vor SeHreek) 'лът-
ням си езика. загубвам умя и дума, сърцето ми се
преобръща от уплихя: загубвам кураж, унивам. отпи-
дим духом; отщяви ми се пещо исче. загубвам вся¬
какво желание, всякаква охота зи него; || von 11м
nimmt C—in Bund ein Stück Prol ntie от иего и кучс
пе взема вече залък хляб, лош, зъ. човек с; и птиците
пе го щат в гората; от такъв човек и „помози бог“
ти не трябва; всеки бяг; от него; и ня бища си пе
прощава; прехлупил е и ни бащи си поеиното; където
ходи и злото по него върви; о зелен бор дя сс хване
и той ще итеьхпе; || man ecHшieаl 3as пГ^Т jedem au/s
Prol тона не може ди се повери, ти се разкаже всекиму,
пя всеки втори човек; || ihm etwas uuls Prol schmliein,
sireiebi1 па—яки—м му, разг. опявам му пещо, правя
му упреци зи нещо; || ciwas auf den Prol ——1 nüssin
нртдкня ми сс. разг. опява ми се всеки тен едпо и
също нещо; пе моги пи изям сладък залък хляб, без
да не ми се питякпе пещо, бсз дя пе ми се увре и пося;
© scli Prol bald äu/gegeesrn haben изял си е хляба;
опечена му е питата; преброени ся му дните. часовете;
|| den isi sein Brot gebackei, sein Itt/ies Broi ist gebacken
изпял си е вече песента; участта му е решепя, не ще
избегне паказанието си; ф srln Beoi veraien—! печенд,
разг. изкарвам хляба си, прехраната ец; || ehrlich, säuer
sein Beoi verdienin печеля честно, c честен труд, с череп
труд, с кървав пот хляба си; || bibl. in Schw—iße deines
Angis1eHle sollst 3u dein Broi ——1 c пот пя челото ще
изкарваш хляба; || in Broi und Lobi bri ihn etibin ня
работа и храна съм у него; || ihn in Arbeit und Brot
bringen иамирим му работи, нястяндирм го пя работа;
|| —Гп tigen—s Brot —sscn печеля. изкарвам си сим хляба ;
|| iim das Brot nlcit gönnen свидно ми е. свити ми се
хлябът, дето го яде; || ihm 3as Prol wigiehnen отне¬
мам му хляба, залък; от уетятя; || ihm un Beoi und
Lohn. aus den |uмe) Prol heingen лиш-ням го от хляб.
прехрана, отпемям му хляба, залъка, ст-нам причини
той ди загуби орботртр си; || ein baeles Brot hahti
печеля. изкарвам с тежък, суров труд, с пот ни челото
хляба си; || sauer iawöab-n-e Prol горчив хляб; хляб,
спечелен с черпя мъка, с черен труд. с кървяня, черпя
пот; || die Kunst gebt nach Broi изкуството е принудено
та р-боти зя хляб; || dee Kampf uns Prol борба зя
хляб, зя насъщния; || Sir wissen uul wikchir Seite Ibr
Prol g-bult-ri ist Вие знаете, къде е, къдс сс крис ин¬
тересът, изгодата Ви; -ф> wes Prol ich —'. des Lied ici
sing чий+о коп яхаш, пеговятя псссп пей; чия+о коли
яха, нея песен пее; играя по гайдата пя тоя, който ми
диви хляба; <ф> k—in Prol obn— Nol пяма добро без пот;
който се труди. той пе губи; суха поля рибя пе яде,
и мокря; който се мъчи. той се и пъчи; нищо пе пада
готово от пебе+о: «ф> frindie Peol, HirЬie Broi чуждият
хляб със сълзи се яде, е горчив, корав, зъби кърши;
■ф> h—ssee eignes Brot als fremder Prall! по-тобре ди
ядеш сух хляб с оясра', а не .мпото ю^^^би с крхьо;
по-добре своята лещи (своето яйце) от чуждят; ко¬
кошка
Brotkorb, dee iim den PeoiCorb böb-г hängen окич¬
вам му кощпциртр е хляб; пя по-'Оопятя полица, по-
високо; пянртрм му огряпцтепця и хояпягa, соедетвя-
тя; етд'рм му юздите; давим му др яте, колкото дя
не умре ог глит, танам му, колкото дя си купи върви
за бесене
brotlos brotlose Kunst изкуство, което пе хрипи;
недоходно изкуство; -1 brotlos werden оставам без
хляб, препиа-пие, без работа
Bruch, d-г — einei Basch erleiden счупва ми се кост;
ь das Glas —rillt einen Brucb чашата, стъклото се пукна;
|| 3сг Fll-gcr, das Flugzeug nuchi Brach самолетът се
разбива; летецът се рртбцвр с мящцпрт'я си; || —M dop-
ptil—e, glalltr Pruci дноЙпо етчпвяне пя кост, двойна
фрактури; гладък .ом; |1 3ei Prucb -in rieb len пямее-
тним счупената кост, рряк-чортя; || 3-e Beuch des
Vtrspatehens нарушаването, престъпването пя обе¬
щанието, пя дядепятя пуми; ; ein friseher Bruch зелепо
клонче; 1| 3-r Peuch 3ce Fetsп3ecbafl, mli 3er VieHan¬
genheil разривът, разрухата пя приятенетното, скъс¬
ването с мцпяното; 1I /w1ech-n ilnen Can cs zum Beucb
между тях се стцтпр до ризрин, те етцтпяхр до оятоцв.
скъсиха един с друг; |1 den Peuch cewellern зрпьтбо-
таБЯм оязоцнр, пропастта; ф Prücbe bekommen на¬
пуквам се. пяиепврм сс. получавам пукни-ипи, цеп-
патипи; || sic macht dauernd Prucb тя непрекъснато.
постодппо чуnц: каквото посвяпе, чупи; - cs gtbi zu
Bruch, in 3ie Peücbe разбива сс. е-рощрнр се. пръсва
сс пя хиляди парчети, късове, ни късове, счупи; се.
слава пя еон, пя пух и прах; руCБРм, срутвам се, пръс¬
вам се пи парчета, късове; || 3as ganze Mobiliar ging
zu Bruch цялата мобцнцроБKР посгряти, бе разбити,
съсипана; || die '1'3— isi in 3it Peücbe gegangen трщятр
се счупи, строши. се разби, етяпр ня пя1'>четя, късове,
ня сол; || die Petlw■äseH— ging nach und nach in die
Brüche спалното бельо посгепеппо сс скъса, изхаби;
■; d-e ganz— Plan ging in 3ie Prücbe, zu BascH иетцд-
пляп пропадна, сс провали. сс развали, се разби, пс
излезе пищо от целия пляп; || meint Schube. uпeert
Fa-undseha1i ging in dl- Baйebe, zu Beuch обувките ми
се съдраха, се скъсаха; старото ни поцятенетБО рухна,
се разби; II alle ntiit UofT1nnge1 gingen in die Brüche,
zu Beuch всичките ми надежди пропядпяср, се разбиха,
0Успрся, хвръкнаха, останаха излъгани; ф nli -Twa¬
in 3it PrücH— Conmti, geraten поетьопднрм неуспех,
крушение, рцреко с нешо; зикъснам с пещо, получавам
лоши бележка; || wir kamen in dl- PeücHe стигнахме
до затъпепа улица, до кьорсокак; ф- das isi BeucH тови
са отломъци, отпадъци, о-рощнеци. чирени, оеrртьцц,
лонпокртеетвепя, дефектна. повредени стоки, отрепки;
| den Prucb von Schokolade verkaufen продавам на¬
чупените парчета от шоколад; II so rin Beuch ами чс
лоши р-боти, чикъв боклук; ф sich (£).) einen Bruch
heben. bolei, zuzieb—i ток-реам си херния , пончтрвям
херния от поепигапе пя тежест; изсипвам се. «киле-м
се; У ibn an Peucb 'opreitren оперирам го ог херпия;
|| sich (D.) einen Beuch lach—n излиза— ми тeрнртя, из-
търбущвям се от смях; || г-d 31r keinen Bruch ще си
разчекнеш устата, ще си ррттлобцщ тепетятя, ше се
разчекнеш от говорене; II Meпeeb, 3u Hast wobl einen
Prucb човече, ти пе си с умя си, пе‘ .и с всичкия си;
© ei11aeier, geмisehtta Brucb проси я. смесени дроб;
Ü 3—r Bruch läßt e1eH heb—n дробта може дя се съкрати;
|| einen Beuch teweit—ri оязщцоднрм дроб; || 3as gehl,
faill in 31e Brüche тон; е неизчислимо, дости'— по чу¬
довищни размери, прдсвьрля всяка мярка, всяка пред-
Bruder 253
е-РБр, не се поплина пя изчисление; тови отпада, пе
се смята; ф —in—i Beuci machen правя гънки; || das
TucH in 31— alten PrücH— legen ' е'ъврм кърпят; по ста¬
рите гънки; ф im Peuch в тоссРБцщето, мочури
Brüche, 31— (стара множествена форма от Peuch)
ihn in die Baйehe пеНш—п '.обявим го, пяля'РМ му
цррцтпо пакиз—пие; || in dl- PrücHe geh—n, kommen.
fall—i поонцпянaм се, тяснчжрнрм '.оба, прритпо пи-
к—запие; j 10 Mark Prüch— zahlen плащам . 10 марки
'.оба
brüchig -- - - 6aйeH1gte Leder папукипя кожа; кожа, коя¬
то се пипуква леспо; || brüchig- Seide пацепепя коп¬
рини; коприна,. която се цепи .есно; || 6rйcb1gie Ma-
t—aia1 -рошлив, чуплив. крехък, оопнцв, прогнил ми-
теоцян; ф haйeHigt Gceuпdh-1i крехко . пежпо, дели¬
катно. разклатено здраве; | ein- brüchige Moral тнин
морал; || eine brüchig geworden- Well прогнил, прояден
отвътре ендт; « eine brüchig- Exlsr—nz руспяно, про¬
паднало съществувапе; || rin 6aйeb1gee Ärgnn-nt не¬
състоятелен. пеиздържащ коцацкр аргумент; || —iie
brüchige Stimme мутиращ, дрезгав, хрипкав глас
Bruchteil, 3ce — nur ein BrucHTell само едпя дробни,
малка, петпятцтелпр част, треа■ция; || alles dauerte nur
3en PeucHclI einer Sekunde всичко се разни, стапя, трая
по-малко от едпя секунда, мигновено, светкявцтпо, зи
по-малко време, отколкото 'о разказвам; || in eln—m
Prucbt—il von Sekunden мигновено, светкавично, зя
част ог секундата
Brücke, die - -ine as1/iebbaat, bewegliche, ele1пeaпe
Brücke висящ, подвижен, каменен мост; || eine fliegende
PrücCe сял c въжета; || eine Brückt übte tinti Fluß
bas-п, schlagen, 1—grn построявам. поокронрм мост пад
река; || ein— Prück— äulziehen, wied—r hera61asein БTЦ'ям,
спускам пак висящия мост; |; üb-e -ine Peücke g—hen,
Taheen минавам по моста; || —in- Brücke lübei über den
Strom, йЬtaepanni d—i Fluß мостът води, минава през
рекат;; ф .Mue1C schlägt Peücktn zw1sebeп den Men¬
schen. von Volk zu Volk музиката сближава хората,
обедцпднр паролите, е мост между сооятя. народите;
;; ibm goldene Brücken bauen давам му възможност за
Oятбцоя-енетво, та се измъкне, та се изтегли без жер¬
тви. без загуби, улеснявам 'о и отетъпнепцето, и уреж¬
дането ня въпроса; оказвам му дейпа помощ; по¬
строявам му златни мостове: || ihm die Brückt tritcn,
vertreten, пie3ealaeerп, ni-atrle-len служа му зи мост.
подто-Бям му потБитр, прочиствам му пътя; || ihn die
PrücCe ballen подкрепям го ти се измъкне от неудобно,
неловко положение, прикривам простъпките му, по¬
магам, съдействунам ня ньжнцБЦте му оправдания,
пя лъжите му; ;; liep eine Brücke zu hauen vtaeueHtп
опитвам се дя му там възможност дя се измъкне ог
зитрудпепието, неудобното положение; || all- Brücken
hinter sieb aЬbaiehin, verbrennen събродм, рртнялдм,
цттяодм всички мостове след ссбе си; ф wenn das Wort
-ine Brücke wärt само яко е вярно, етцтр ди с вярно,
ти е така; поемянц. М-иго; полека та се пе препъпеш.
Според един разказ, в който едно селянче разказва на
баща си. че видяло в чужбина едно куче, голямо кол¬
кото кон. Бащата само забелязал, че скоро ще минат
по един мост, върху който, щом стъпи лъжец, си счуп¬
ва крака. Докато стигнат моста, младежът посте¬
пенно признал, че кучето било голямо колкото всички
други кучета: ф -ine Prück— aus Gold зла-па протези,
тнят■еп мост; ф das Zimm-e war mit huilcn Brücken
b-l-gi етядтр бе пос-нрпя c пъстри пътеки
Bruder, dee — m—in IclblicHcr Pruder моя— рожден.
254 brüderlich
роgпид-, едноутробният, същият ми брат; Ц er ist mle
wi— —in Prudce той ми е кито бряг, кито същински
брат; || er ist zu mir, bandelt an mir wie —in Bruder той
се носи към мепе кито истински брат, братски; <$>
Pfennig ist d—s P/ennige Bruder прортр при пара отива;
■$> glclcH— Brüd—r, glelcHt Kappen едпя стока са, от едип
до. трепки ся; вземи единия, ти удари другия; какъвто
Нешко, тикън и Обрешко; каквото Куко, -яковя и
Пипе; какъвто Петър, такъв и Павел; ф ein gcistllchie
Bruder брат, духовник, калугер. мопях, отец, дякон;
|| ein lustiger Brud—r, Bruder Lustig вееендк; || ein lo-
eC-rir Bаudir. Bruder Leichtfuß безпътен. лекомислен.
вятърничав човек. ве+рогоп, развей прах, перко. пе-
рушап, ией-хай-ней; || Bruder L1edeaI1eH непорядъчен.
.екопраиеп човек; развратник; || Bruder Jonathan брат
Йопатап. иронично наименование на американците от
Съединените щати по името на един техен губерна¬
тор; || Prüder in Apoll еъбоятд по перо; писатели,
колеги; || па— Brüder другари по пцднетно; || Peua—e
Saufaus пияница; || -in wurmcr Bruder сомоееkеурниет,
педераст; || Bruder Ullzlg кцбрцтнця чоиек; || Bruder
Studio студент; ф den Bruder kennen wie познаваме
го тоя тип. субект, екземпляр, длц сме му попарата
пя тоя; || —in TaIecH—a. gtTähaI1ehta. wlndlgie Bruder долен
лицемер, лицемерен, опасен тип, мошеник; вятърни¬
чав човек, перко. перушап, оязвейпряс; || von euci
Prüd—rn lasst ici mir das noch lange nicht g—fall—n няма
ти търпя тикиви типове (субекти, гадове, гадипи) кято
нис дя ми пранят забележки, та се държат тик; с
мене;ф das ist unier Brüdern 100 Mark w—ei кято зи
приятел това струва 100 марки
brüderlich — scherzh. Meine brüderliche Lieb— мцнцдт
ми брит; || e1ei (Р.) etwas brüderlich l—ilen разделяме
пещо братски помежду еи: || brüdcr^lici zueammiпstiHrn
сплотени братски сме, държим кито братя едип зя
ДРУГ *
Brüderschaft, die — unverbrüchliche Brüderschaft пс-
пирушимо. пеникърнимо братство, приятелство; || mit
iim Baйd-aseiaft scHlicßcn, trinken, umg. macien no-
бортцмяирме се; пием боудео^иярт; || ihn dl— Prüdie-
schaft aitrag—n, anbleien предлагам му да пием, ти се
чукнем зя nобортимянрпе, зи боуgершяр+
Beübc. die — eine Prübe vom Buhi, von Gtnüs—, mit
Einlag— бульон от кокошки, от тротрнрт, с топчета,
филе, ориз: || eine Brühe kochen енрояням бульон, ечпя,
чорба; ф 'derb die rote Peüie кръвта; || ihm eins vtr-
stlzen, 3aß ihn die rote Beübt über 3en Kopf läuft цап-
нам 'о така, че дя му потече петмезът по гнрвятя;
ф das ist —in— icurc Peühe това е скъпо, солепо удо¬
волствие; облизал костпция, пнятит овчиир; || ici Hube,
di- Peüht davon у мепе остани коптрита, яз опирам
пешкири, кирливите ризи, плащам счупените тръпиц,
яз изпищим, изплащам чуждите грешки, прегрешения;
ф die Beüi— ist oft Teurer als der Pealen нещо ми излиза
скъпо и прескъпо, много солепо, пе си плаша трудя,
0Рботятр: ня брашното евтин, пя триците скъп; раз¬
валям къщя (църкви), паприням колиба |птевня);
облиза. коетчиия, плати. овчица; <ф> ohne Müh, kein—
Brüi няма добро бсз пот; суха поли риба пе яте, я
мокра; който сс ияnя, той лапа; пищо пе иде пя'о+оно;
без труд пяма сполука; който се мъчи, той се и пъчи;
|| <£> 3-r ein— hal die Müie, 3-r undcrc die Prüit едип
бие тъпана (дайрето), gоч' обири nярертя; едип бие
млякото, дру' обири мислото; елин сее, друг жъпе;
етип държи рогати, труг дои кр-в-т-: ф umg. so eine
Prüi— -и тови е чистя водици. помия, истински бу-
лам—ч; || du 1^1 die die Beüle selbst i1пg-baöeCl сам
си надробил тия nonapa, сям забърка тая попаря. ка¬
ша; ! 11 d-г Beüir e1tzen загазил. закъсал, затънал,
натопил съм се здорвятр (и типята. батака, кашата);
пя+ясно, и пебряпо лозе. и затънена улица съм; обър¬
кал, чпнел съм конците; || 31е Brühe steit ihr his oben
Hin загазила, затъпала е до гуша, с ле-ти крак; и
битака, п-топи.- сс е здравата; тдрриртр го с опнее-
кала, се с насадила пя пачи яйци; || ibn in d-e Peühe
eirzen la—n оставям го ти сс пържи в собственото си
масло, дя се псче пя екярртр, др се поти. и небрано
лозе; || da baet 3u die Brüh— ня ти сега пя тебе; те ти.
булка. Спасовден; ето ти беля пя тебе; хубава каша,
поnяоя си забъркал; хубаво се пиредихме, натопихме.
пяеядихме пя пичи (змийски) яйца; вяпияхме, опнее-
крсме, в+яеясме я сега; ф alles in rin— Beüb— wer/cn
хвърлям исичко и едно гърпс (и един кюп. кош), пе
правя рязникя: и живи, и умрели в една литургия;
меря всичко с едип аршин. с едпя мярка; || inner
wltdte dl— uklc Beübe исс същата, стар-та песси. иечпо
все същата история, исс тия изтъркана история, исс
едно и също нещо до втръсвипе; ф —in— lange (vl—l)
Peühc um (über) etwas macHen разправям пещо надълго
и нашироко, мпого обстодтенстиепо, с излишни
обетоя+елетвеноет, впускам се и излишни подробнос¬
ти; усуквам, оязнодняням го; кикипижи нещо, мпо-
го'ня'олствуиям, правя завратки-поира+ки; || nichi viel
Brüh—, keine große Brühe machen пе сс церемоня много,
постъпвам пяИ-безиеремоппо, без да си поплювам
много, без много церемонии. без п— го усуквам много.
без усуквания. без въртели
brühwarm — eint brühwarme N—uigCeil прдснр-прдепя
повипя (още nяоя излиза от пея); || iim rint NachricHt
brühwarm übcrTragin, mlttelien топ-сям, съобщавам . му
едпя току-що чута, още неизвестна никому поиипи
brüllen — brüllt nichi so, ici hin nicbl laub пс крещи
така, пс съм глух; || 3-г Donner beükll гръмо—евицатр
трещи, реве; || die Kinder, die Rinder. die Geschütze
brüllen децата крещят; товедятя мучат. реват; оръ¬
дията рее;—, трещят; || gut gebrüllt, Löwe {Shakespeare
— Schlegel) добре го каза, лъве; каза го чудесно; || aus
vollen Liihtskrällen brüllen крещя, рева. колкото ми
глас (сили) държи; || brüllen, 3aß die Wände zltTie!
крещя, ти чак степите сс тресат; ф voe Scbn—rz. Freu¬
de, Lachen brüllen крещя, рева от болка, радост, смея
се гръмко; || er brüllte wie am Spieß (als oh er am Spi—ß
stäke) той ревеше, сякаш го печеха пя ръжен, сякаш
го колят, сякаш го водят ня зяkонепие: || er brüllt ja
vor DunnHcit глупав е кято ччкчпдчр. цял тапир, тъ-
папар с; тъп кито '—лош е; в 'ора расло, тре^и пасло;
тъпанът е 'олям, ила е прязеп; колкото за едпя ко¬
кошки ум няма; ф ihm B—ilall brüllen реви от възхи¬
щение, изказвам му гръмко, с гръмки ръкопндекяния
възхищението си; ф das Brüllen 3-r Wog—n, 3ee Ge-
eciülz— ревът пя вълните; рсвът, грохотът, трясъкът
пя оръдията; || das ist ja zun Brüllen просто чоиек ди
сс пукпе от смях
brummen — der Päe, die Fliege, das Flugzeug brummt
мечката ръмжи; мчхя-я бръмчи; яеропняпът, само¬
летът бучи; || ein Rind brumni говедото мучи; || die
Kanonen heunnen топовете тьтпр-, ехтят, ечат. реват;
|| 3-e Donner brummt гръмотевицата тътне. гърми;
ф er brummt vor Belagen той ръмжи. мърка от уто-
нонетние; || te hrumni voe Dummheit глупав е ки—о
чукундур, тъп е ки—о 'алош, гьон; в гори расло, трева
пасло; умът му е И краката; ф mir brunnl dir Kopf
(З—г Schädel) гнянятя ми бучи, ми сс е надула като
шиник, кито тъпан; || m—in Magen beunnl nlr стърже
ми от 'лят, стомахът ми свири пи цигулка, nрeмялдн
brüten 255
съм- от глад; етомрсьт ми протестира. сс бунтува;
ф er wird heummcn ще им; ди мърмори, ще мрънка,
ще неgовонствчвя, разг. ще вдига пара; || nue ilcbl
brummen само без мърморене, без мрънкане; || mit
lin. über lin brunnci мърморя против пего; ф was
beunmsl du vor dich iln какво мърмориш пот пося
си; || ciwas in e—1nen Baet. in slci hinein bruMmci мър¬
моря си нещо под пося, ни себе еи: || eine Antwort, ein
Lied beummci изръмжавам, измърмориим отговор;
-иирпикам си пеееп: ф umg. für den Di—bstubi muß ee
brummen зи кражбата ще трябва ди лежи в затвори;
|| 3ce Schüler mußte zwei Stunden hrummtn ученикът
трябваше зя някятяпце др остане дни час; слет другите
ччепиии и училище
Brummbär, 3-r — er isi ein aller Brummbär той е стар
мърморго, вечсп недоволник, вечно педоиолеп, иечпо
мрънка
Brummer, der - тТ-г 3ie Brummer gehören лош пе¬
вец съм, гласовит съм, имам глас кято пукната те¬
некия, кято пукнато тенеке, кято пукпят звънец
brummig — eine brummige Antwort сопият, тооепрт
отговор
Brummschädel, 3-г -- ilncn Baunмsebä3e1 haben гли¬
ната ми бучи, сс е патула кито шиник, тъпан (от мах¬
мурлук)
Brunnen, 3er — tinen Prunnen graben копая кладенец;
1| bin ariis1eei-r Prunnen рртетиянеки кладенец; der
3^1111 isi veae1egl изворът е прееьспяJл; || eieH (D.)
Waseer vom Brunnen holen черпя, пося вода от кли-
тепеия, извори; ф trinke, wenn du am Brunnen hisi
използувай случая (пий вода, щом като си на кладе¬
неца). || etwas isi in d-i Brunnen gelällen пещо отива
по дяволите, пясяJюет, пропада; о+ите конят и реката;
тртчбепя работи с; || 'Ма-г in den Brunnen Tragen нося
води и морето; пренцврм от пусто и призпо; <£> man
muß nie sagen: von dcn Brunnen Trink ich kein Waeser
псНг човек пе бива ти се зарича зи пещо, което нс е
еитуопо, че ще изпънш; 'олям залък глътни, голяма
пума пе казвай; <0> den tl—fslen Brunnen kann nun aus¬
schöpfen и най-дълбокият кладенец може дя се изчер¬
пи; - wenn 3as Kind in 3en Bruiici gtlallen ist. deckt
nan ihn zu след дъжд кртункр; след като се преки+ури
кола-и, пътища мпого; © täglich Brunnen Trinken ш.я
всеки теп. минерална нота
brünstig — -in brüneiig-s Tl-r рятroнепо, разпяс-по
животно; ф —in 6rйnet1gte Gehet стояетнр, горещи,
п.рмеппр молитви
brüsk — eine brüske Anlworl рязък, бетцеремопеп
отговор; !| ihn brüsk den Rücken kehren обръщам му
пяй-безиеремонпо гърби си
Brust, die - - - —int hrcilt, eeHma1e, behaarte, eingesun¬
kene, plaiit Bruet широки, теспи, космати, хлътнали,
плоски. сплескани тьодц; || Pauet biaüue издай гърдите
напред; изпрани се; || nll gescHwellter Prusl с издути
от гордост, питеждр гърди; || dl- Beusi olTen leugci
ходя разгърден, с отворени риза; || nll ofTcncr Brusl
elnbeegthen ходя разгърден, с отворени риза; || —in
Seu/ztr enlraig sich. cnTfuhr seiner Bauel една въздишка
се отскубни, се изтръгна от гърлите му; l| Prust an
Pruel kämpfen стоим, борим се гърди срещу гърди;
Н ich zieie, drücke, paesir ihn ui m—lne Peusl nоитег.лдм.
привличам, nоцтиекрм го към гръдта, гърдите си; II
ui ibee Prusl sink—п патим и обя-ията й. прегръдките
й, ня 'ръдта й; || ich wer/e mich an iirc Prusl хвърлям
се в прегръдките, обятията й; (I ich schlag— mich (mie)
an die Brust бия се, удрям се и гърдите (от разк—япие,
оттрдпие, болка); || vi—le Orden auf d-г Prust Tragen
нося мпого ордени ня гърдите си; || die Uäidt aul 3сг
Prusl falten скръствам ръце ня гърдите си; || sein Kopf
fiel schwer uul die Bruei herab той обропи, обори тляир
ни гърдите; || uul der Brust schwimm—! плувам бруст;
|i ihm die Fislo1i auT die Bauel setz—n опирам пищова
ни гърдите му, принуждавам го към пещо; || ee ist
schwach uul 3-r Beust той им; слаби гърди, им; ту¬
беркулоза; хум. той етоРДР от безпаричие, пирянип-
еид, закъсал е страшно зи пари. празни е кесията му.
дрп-ен-мрокр е, пе го слуша кееиятя: безпаричия тре¬
ска го тресс; || er bal es aul der Brust той има задух,
задушиви го, не може ди диша; || aus voller Pruer slng—n,
lacien' пея c пьнпи гърди, смея се от исе сърце; || cs
wird nlr eng in der Beusi пещо (силно чувство) ме
задушава, души, притиска гърдите ми; задушавам се
от вълнение; || eiei (Akk.) in die Brust werfen пъча сс,
надувам сс, емча сс; || ici begrabe, virecH1iißr —in Ge¬
heimnis lief in meiner Pauet погребвам. заключвам тай¬
на дълбоко и гръдта, ' сърцето ец; || das Heez in die
Prusl krampft e1.ei b—i 3tn Anblick zusammen при тая
гледки сърцето и гърлите ми сс свива, стяга; || 3as
U-ez büpfic ihr vor Freude, schlug ibe vor 1reude löh—r
in dee Brust сърцето Й подскочи от оядоет, сс качи н
'ъолото й, сс ррттупи. зяпотпя ти бие еинно от радост;
|| Schnce/en. Stich— in 3er Beusi hub—n имам болки.
бодежи и гърдите; бо.ят ме гърдите; || die Arne üb—r
3-r 3™« kreuzen скръствам ръце ня гърдите; || mir ist
ein Stein von dtr Beust ge/allen камък пятия, се търкулна
от сърцето ми; олекна ня сърцето ми; ф einem Kind
31— Prust gehen динам гръдта пя дете пи бозае, ечче:
кърмя го; || -in Kind an die Pauet (an)1—g—n етр'ям дете'
ня гръдта дя бозае; || —in K113 von 3—r Bauel entwöhnen
отбивам те+е
6aüer—n — sici (Akk), mil elwus hrüstcn пъча се, на¬
дувам се. перя се. емча се. палуБИм се. разг. рчкям
се с нещо
Brustton. d-г — etwas in Prustlon d-e Überzeugung
äußern. sagen казвам нещо c ний-тълбока, непоколе¬
бими увереност; || in Pruetiöп 3cr Überzeugung sprc-
clei говоря c пълня, непоколебими увереност. c топи
ни най-дълбока убеденост
Brut, die -- ersic, zweite Brut —ints Jabrte първо, вто¬
ро .юпило, чупило пя едпя готин;; || verdammte Beut
проклето изчадие, котило. проклета пасмипа, етяп,
сбирщина, nрплрт; ф scherzh. dl- unartige Brut малките
немирници, непослушници, пянрвпииц; || meint Brut
тецита ми, потомството ми
brüten — dl- Glucke (Ueinc) brülti die Eiee, auf den
Elcen квичкити, кокошката мъти яйцата. лежи ня яй-
ир+р; ф die Sonic brület слънцето припичи, прижу'и.
nяни; || rs h-rasehl- brütend— Ull/c, war brütend heiß
беше ужрепр, палещи жега. стряшеп зной, беше пе-
попоецмо горещо; || dl— hrülenae Mitlagseönп— пляд-
пешкият пек, зной; || 31е Nachl, dl— Gewitterluft beülel
uul (über) 3er Siü3i пощти се е нядиесцня, с спуснала
своя плащ пит 'рапа; тежък, бурепоссп задух е над-
вцепрл нит 'ордя; || 3er Himmel brüici Siurm пя пебсто
се трупат буреносни облаци; ф ег beület Racbe. Mord,
Unheil той зрмиснд, крои отмъщение, убийство, не¬
щастие, пещо лошо; || V-rrai gegen ihn brül—n трмце-
лям измяна, поеди-елстно срещу пето, с намерение
съм ди му изменя; ф übte einer Suclc, über 3—m Plan
brül—n ортмцщлявaм, мътя, мъдрувам над пещо,
обмислям nняп; || worüber 1^1 du g-brütel какво си
се зрмцснцн, над какво мъдруваш; || in 11-1— Prül—n
versinken, v—e/ali—n цтnядям, потъвам и дълбок р—з-
мисъл, и дълбоки размисли, размишления
256 brütig
brütig — dl— Benne ist brüllg кокошката сс е орз-
снопaтя, оязквяияля; || hrüligcs W-tl-r душно, задушно
време
Bub, der — sic ist von einem Bub—n entbunden тя роди
момче; || (ist’e —in) Bub o3te Mädel какво е бебето,
момче или момиче
Bubbelwasser, 3as — Bubbelwasser getrunken iahti
ял съм от кокошка крак, много словоохотлив, бъбрив
съм, голям бърборко, голяма бъбриики, цяла врр-
жянцця съм
bobbern umg. dial. - - - м—in Uerz bubbtri vor Angst
сърцето ми бие, хлопа, тупти еинпо, до пръсване от
страх
Bube, 3-r —- sie bal eln—n Puben bekommen -я роли
момче; ф ein Teigce, erbärmlicher, echäпa1icb-a, niedcr-
trächTlger Bub— стряхнци, жалък, толеп, долнопробен
подлец, тип, мошеник; || ег bal an mle wie -in Pube
gehandelt той постъпи, сс отнесе кято подлец към
мепе, постъпи безчестно, подло към мене; ф den Bu¬
ben aueepieliп изтривам, хвърлям момчето, разг. рип-
тето (при игра на карти)
bübisch — das isi bübiecb-a Verrat това е долно, под¬
ло предателство, донпя, под.; измяна
Buch, 3as — rin Buch von 200 Seiten кпига от 200
етряници: || —in gutes, /teselndee, packendes, spann-пd-e,
inl-aiseani-s Buch хубава. увлекателни, зрнтрдднрщр
кпитя; кпиги, която те грабва; кпцтя, изпълнена с пя-
прежепие; интересна, заиими—е.лп; книга; || ein Buch
verleihen, auslelhtn заемам, дивим книга; вземам книга
за четене; || ein Puch ecbrei6en, verfäes—n пиша, съчи¬
нявам книги; || in tli—n Buci Uäiiti, umg. scHmökcrn
прелистиим книги. ровя се н нея; || ein Puci 3saehbläi-
tern. durch lesen, auelieen прелисте-м, прочитам, из¬
литам книги; || ici viellc/i mich in ein Buch трпътбо-
тяням се. тртцтрм се и книга; || ein Puch vereehlingtn
поглъщам ни един дъх кии';; || den ganzen Tag bintte
(über) seinen Büchern eitzeп, bocken сетя, кисна по ця.
ден пят книгите; || -in Buch 11 31- Baid nehmen вземам
кпиги н ръка; |j kein Puci in dl- Bund iihnen пс no-
хващам книга; пс вземам кпиги н ръка; пищо пс чета;
|| elteC deine Nase ins Buch гледай н книгата си; чети
уроки си, ути: || ein Buch ins Regal siillcn поетяндм
книга пя етажерката; || —in Buci aus 3—m Regal beaaue-
zithen изваждам книга от етажерката; || das Buci ist
ztalee—п, vcaetasht книгата е разпокъсаи;, орзпроиa-
лепя, прцнитя ня зелник от мпого те+епе, кпигита с
потьпртя н прах; ф 3as Buch gilt als BeeteeI1er, isi -in
Rcißie книгата е мпого търсена, е пи моди, просто се
орзтоябвя; || —in Roman gilt als Buci des Monats, des
Jahres романът му минави, се етцтя зи пиЙ-хубинита
книга, цттязтя през месеци, тази година; || еш Buch
aul den Index scizen поставям книги и списък; пя за¬
бранените книги; || eine Si—lle in Buch (rot) anela-1cbcn
отбелязвам, подчертавам (c червеи молив) пасаж,
място и кпц'я; || ein Puci in Druck g—ben дивим книга
зи печат; || ein Puci als Makulatur verkaufen пропивам
книга кито ямб-лиж, дя униват' н нея стока; || das Puci
isi soeben erseh1tпen, schon vergelTCi книгата току-що
излезе от печи г, е всчс изчерпани; ф Bücher babei iire
ScHlcksale книгите имат сиоя съдба; О Bücher machen
Ctlnt W—is—n книгите пс създават мъдреци; ф ег redet
|spa1ebl) wir ein Buci той говори гладко, кито по кпцтя,
кято по нестник, думите му сс леят от уетяа■я: от него
човек не може па проговори, пе може пи се вреди ди
каже думи, говори кято нявцг, курдиеяп, пс диви ти
nроroворц друг; || 3as ist -ine Ehefrau, —ine Mullcr, wi—
sie im Buch— siebt тя е образцова. цдеяння съпруга,
майка; так-ви съпруга, майки ими само н книгите (е
свещеното писание), тя е н пълния смисъл ня думата
съпруги, майка, пями втори съпруга. майка кято нея,
тя е съпруга, майка ни място; е съпруга, майки зя
чудо и приказ; j ег ist —in Geizhals. wie ег in Pucie
et-bl той е пословичен, типи'^. тркоорнял, отнортц-
телеп. невъобразим скъперник, със свещ ди търсиш
пе можеш ди намериш такъв скъперник кито пего; ||
das ist ihm -in Buci mil siehcn Siegeln тон; е нещо
напълно пепопдтпо зя иего, книги, запечатана със се¬
дем печата, || ici l-sr in iircr Srili wie in einen aul-
81—11381111 Buch чета и душата й кято и отворена
книга; || sich (Akk.) ins Buci 3tr G-scllcbT- e1nseHr■e1Ьrn,
-iiirag-n записвам името си н етрянцицте ни исто¬
рията; II ins (K1asetn-) Buci ecHr•ei6tп записвам н днев¬
ника, н класпат; книги; || rin Ronan in drei Büchern
ромяп и три томи, тоцло'цд, |i in Buci 3-r Naiue 1—1
те-р и книгата ня природата, познавам природата;
1| ег stehl bei mir im schwarzen Puch записван е лошо.
з.е при мепс. поставил съм го и черния списък; ф die
Bücher iübrcn водя книгите, сметководството, етето-
водетното. тефтерите; || ich Tühet kein Buch darüber
(Akk.) пе водя, пържа сметки зя тови; || dl- PücHtr
eiinneп, sind 11 Ordnung китите са п изправност, в
ред; || er siehl in Buch ими да ми дава, ди ми дължи,
записаи е при мепе н тефтера; Ц ein— Forderung, Ver¬
bindlichkeit slebl zu Buch вземане, зидължепие се води
като перо по книгите; || als Reingewinn —-11 —iit Mil¬
lion Mark zu Buch по книгите сс водя.'; един милион
марки кято чиста печалба; || eine Million MüiC Schul¬
den ec.b1ageп zu Puch едип милион марки задължения
тежи— пя държавния бюджет; || übertr. etwas schlägt
zu Buch пещо тежи, се отортдня, натежава пя везните,
поси петa';бя; || das Gesпdstülek sicht mit 25 000 Marc
hoch zu Buci мястото с оценено пя. струва според
емтдтпa-я оценка 25 000 марки; ф Buch machen за¬
писвам залози зя конни еъс•тезяпцд; ф fünf Buch
Schreibpapier пет топчета сяотця зя писане; - 3as Buch
3-г Könige anfeebiagen и'рае,м пя кротц, орттвярдме
картите
Buch—. die <£> Bucht! sollst du suchen, übte Eichtn
sollst 3u wcich—i при буря се крий под буни и бягай от
дъбове
buchen - - - elwаe lVerIuete, Beträgt) aul ein Konto bu-
eheп трnцеврм нещо (загуби, постъпления) пя копто,
пи сметка; ф einen Platz uul einen (in) Flugzeug, aul
einen |Tйa ein) Schiff, für —iit FIugrtie—. Tür eine Übte-
fairt nach. Amerika buchen зяпцеирм, япгяжцоим мяс¬
то и самолет, пар-ход. за пираход, зи пътуване със
самолет до Лмериkя: ф das muß ihm als Plus, - Erfolg
g-huchl weeden говя трябва пя му се пресметне, та му
се счете, впише кяго плюс, кято успех
Bücherwurm, 3-г — umg. scherzh. ег isi -in wahrer
Pйeherwnrn Той е истински, същински кпижеп плъх,
черней, рони се непрекъснато н книгите, пе вдига тлиня
от книгите
Buchholz - --- dazu hui Pucblol/ k—ln Geld — da C-nni
ihr den Pucblol/ei ecb1eebl пями 'О мрйе-оор зя тоеи.
направил си криво сме-кит- си, пяпрянцл си сме-кити
си без кръчм-ря. Бухолц няма пари за това. малко
познавате Бухоли. Има се пред вид ковчежникът на
Фридрих Велики. Той бил много пестелив и се стараел
да ограничи до крайност безполезните разходки Са¬
мият Фридрих Велики писал върху полето на едно за¬
питване от министерството за поправката на дългия
мост в Берлин: „За това Бухолц няма пари". Изразът
е станал нарицателен
Büchse, die — eine BücHs— veaeiI1—ß—n, verlöten. aul¬
sehn—iden затварям, запоявам, отварям c пожче кон¬
сервена кутия; || aus einte Büchse ge-cHмieat s—ln едпя
стока, от едип дол трепки си; по един ничии трябва
ди се третират; изсми етипия, тя удари друтцд; кяк¬
иото куко,' тиквоз и пипе; едно пя кантара ще дойдат;
® mit der BücHsr HeruMgeHen обикалям c касичката
зя помощ; || Geld in die Büchse tun. w—e/en пускам пяри
в касичката; || in die Büchs— blasii поткупвам го, на¬
мазвам му ръцете; ф di— Püchs— laden пълпя, зареж¬
дам пушката; || nii goldenen (silbeenen) Büchsen eeii—-
ß—n стрелям със зл-тни (сребърни) пушки, поткупвам
го със злато, със сребро
Buchstabe, der — großer, kleiner Bueisia6i 'оляма,
главна буkии: малка, проста буква; || ein— Zahl in Buci-
-ia6en scirelhei пиша тцело. изразявам го с букви;
U feile Pucbstäben черпи, пятебенепи букви; || die Puch-
siubci Tanzt! mle vor den Augcn буквите цгорят прсд
очите ми; Ц die Buchstaben doppelt s—i—n виждам бук¬
вите двойно (пидп съм); ф uuf 3—n Buchsiabcn genau
точпо до буквата, по запетаята; || an Bueistа6rn kle¬
ben, hängen държа сс за буквата (и запетаята). голям
педапт съм, букиоддеи, роомянист съм; || an den toten
Bueista6eп halitn държа зя мъртв-та букви, зя пири-
тояря; || er gebt nichi von PucHela6eп ab той държи
ня буквата, пе отстъпва от пея; || eine Voesciel/i dem
BueHeta6tn nach celülien изпълнявам прсдпцеяпие по
буквата; || sici (Akk.) nach dem . Buchsiahln des Gesetz—s
rieHtin постъпвам по буквата, по пярягряря ни закопа;
|| lin nach den Bucistahen des G—serzes verurteilen
осъждам го по буквата пя закона; || einen Auftrag his
auf den Itlzien PueH-ta6in —elülien - изпълнявам поръчка
по поелетпятя буква, до йота, до поенедпятя подроб¬
ност, докрай; || scherzh. setz dich uul dl— vi—e Puchstab—i
седни си пя трдпиkя, пя д-то, пя задните части; «ф» bibl.
der BueHsla6e Tötet, aber dtr Geist ^^1 lebendig бук-
еа—а убиия |еkонявя), пухът оживо-Боряна
buchstäblich — —ine Stelle buchsläb11eh ausitg—n тъл¬
кувам дословно, буквално, н буквалния смисъл място,
пасаж; || er wurde Ьuch-täЬ1iei in Stücke geaie-en просто.
формено, буквално го разкъсаха пя парчети; н пълния
смисъл пя думат; той бе разкъсан ня парчета; || aa¬
lst bucheläb1ich wahr тона с напълно вярно, тосновпо,
буквално, до последната буква така, от игли до конец
вярно
Buckel, d-e — einen Buckrl hab-п имам гърбица. гър¬
бав съм; || übertr. den Buckrl krumm, einen krummen
Buckel macien превивам раболепно, еернилпо, угод¬
нически гръбнак, чупя, кърша 'ръбпяк (кято дюлгер-
ско метро); кланям се раболепно. любоуro^п^итееки;
ееоиинпичи; || ici lach— mir —inen Buckel превивам се
o дие, изтърбушим сс от смях; || 3u kr1ig-i 3—n Buckrl
voll ще те натупам, ще ти нашаря гърба; || den Buck—I
voll Kell—, -oпsi n1eHls само бой и пищо труго; || der
Buckel juckl lin (ihn) гърбът, гърбипата го сърби зя
бой; || lin den Buckel reiben, -chм1eaen пячесням го,
ррттоцнрм му гърбя; ф elwa- aul den Buckel nehme!
вземам нещо пи гърба, плещите си, раменете си; пя-
тонррвям се, пя'ърбвям се с нещо; || er hal genug auf
seinem Buckel той има и без това достатъчно товар,
грижи пя гърба си, дое-ятъчпо му е неговото тегло;
|| te bal einen hrtlien Buckel той им; широк гръб, яки
гърбини, може дя носи много; || älies auf seinen hreiten
Buckel scii—btn етовяонрм исичко върху пегоиия ши¬
рок гръб; || er Hal 90 Jahr- aul den Buckrl той носи,
тежат му 90 години ня гърбината; || 3en Buckel voll
bügeln 257
Arbeit labri потъна. съм до шия и работи, пе мог¬
ла се обърна от работа; || nie lief es Call den Buckel
euntcr (linah, hinunter) студени тръпки ме полазиха,
побиха по гърба; ф du kaiisl mir den Buckel Нега!-
teraut-che!, enilängaulseh-n нс искам дя зная, малко
ме е грижа, малко ме е епя, малко ме е зор, чс сс
сърдиш. пет пари пе даним зи тебе; ще ми накривиш
шапката, кепето; || - *A1g mir den Buckel rauf махай ми
се от главят;, остиь re пя миря; гледай си р-ботат-
buckeln — die Kaz. buckelt котката се иттърбвя.
приви кямцнки; || die >ort— „McnscH Mark.- Radler“:
unten iriTii, obri buckeln (Fallada) човек от сорта
мярка иелоеипедцст: nо-донните от себе си тъпче, а
пя по-иисоко стоящите сс кланя до земята, прави дъл¬
боки метапи, поклони
bücken —■'icb bücke mich nach etwas (Akk-.), über etwas
(Akk.). vor ihm навеждам се дя вдитпр пещо;' надвес¬
вам се, навеждам сс нит пещо; кланям се, прекланям
се. покланям се, правя поклон пред него;|| ihr Tal von
vielen Bück—n schon d-г Rücken w—h гърбът я заболя
от много пивсждипе, ли сс навежда непрестанно;®
vom Alter g-hückl прегърбен, прииедеп, превит от етр-
рост; || in gebückter Haltung прегърбен, превит, свит,
и пяветепо положение; || gebückt an Stock g—ien ходя
прегърбен с бастун
Bückling, der — eln—n rle/en. -tei/en, devolei Bückling
vor ihm machen правя дълбок, несръчен, уготнцв по¬
клон, покланям сс дълбоко, дървено, угодниво, ра¬
болепно прел пего, покланям му се до земята
Bude, die — Buden bauen, aufeteI1en, auf-eilаgtn по¬
строявам сергии, издигам булки, бараки;® eint alle
Bude стара, ризпебитеня колиби, къщуркя:|| es ist eine
elende Bud— жилка дупка e;|| lin die Pud— über dem
Kopf anzünden подпалвам шкурката му;® geitn wie
uul nein— Budr ли отидем и бърлогата ми (студентска
квартира, стая); || eint -lurшfriii Bude luhtn имям
квартира с отделен . вход, свободна. зи посещение пя
жени; || ihn aul die Bude rücken, ereigen изтърсвам му
се ни гости, нихълтаям, отбивам сс у пего; притискам,
хващам го пи+яспо, с'ящням го зя уенчги, притискам
го по с+епя+я, принуждавам го ти ми тате обяснение; |"
unverhofft in die Bud— gescin—it kommen изтърсвам му
се неочаквано пя гости, доадар ме вятърът при пего,
цъфвам у пего, пясълтням неочаквано у пего;|| Lehen
in 31— Bude heingen внасям оживление, живот и ком¬
панията, раздвижвам духовете, повдигам настроение¬
то; || die Bud— aul den Kopl -telleп преобръщам ка-р-
тирятя, къщата му с глинат; надолу, всичко наопаки;
вдигам къщата ня 'лавата; || es wird ihn schon auch
noch mal in die Bude aegnen.-eHn—1en има ди му пити
гливати. и на него ще му дойде беля на главата, и
пего ще го сполети. пяма др го размине тая участ; ||
iim dl— Bude ilniau/ei, ilirinien изтривам му прага
ня къщата, дотягам му с желанията си;® die Bude
zunacbii тя-нярдм дюкяни; приключвам с пещо, с.а-
гам, турям кряй, точка пи пещо; ставам- неnня+еЖо-
способеп; || Bude zu, ATI— Crank пяма го майстора; утре
по тона време; има мпого дя чакаш; хич пе сс надявай,
пяма дя те огрее
büffeln — fürs Examen büfl—ln кънвя, зубря зя изпит
bügeln — Wä-cHi hügeln 'ладя прапе, бетьо;ф eine
Sacie gerade büg—ln изглаждам, оправям, поправям
пещо, поставям го и ред;® gt-ein1egeli und gebügelt
(издокаран, изкопаен, сякаш от кутия, от журпял.
17 Немеко-бъл'яоекц роятеоло|■итеп речник, г. I
258 bugsieren
калъп излязъл, тип-топ; разг. ит+чпип; пристегнат ка¬
то фишек
hugei—a—n — ili in die Regierung hug-1iren пробутвам
го c хитрост. -хитро и управлението; || ihn aus den Zin¬
n-г hugsleeen измъквам, избутвам го c мъка от стаята
buhlen -— un e—in— Guп-t. un Mitleid. Beifall huhicn
ухажвам го, зя дя спечеля бняговонепието му, разг.
докарвам му сс. мъча сс. 'ледям дя събудя съчув¬
ствието, одобрението муЛ mit iim um eiwas huikin
съперничи, съревновавам сс. състезавам сс. падпре-
вяоиям се с иего зи пещo;® veralt, mit iin. mit —Twas
huilin имам любовни връзки, любов, любя сс с пего;
'яня. милвам пещо. коке+пичя с нещо;® buhlende
Windr галещи ветрове
buhlerisch — —in— huhliriseh- Dine блудниия: || buh-
l—risci— Klängt гяньоипи звуци
Buhlschaft, die — mit ibr in heimllchir Bublsciafl Irh—n
жився в непозволена връзка c пея, поддържам тайни
любовни връзки. отношения с пея
Bühne, die — tint versenkbare Büin— потъващи
сцени; || rin Stück uul .dir Bühn— bringen поставям пиеса
ня сцепата; || die Bühn— biirelcn излизам, явявам сс ня
еценя+я:|| das Stück ging erfolgreich über die Büine, Hal
slcl die Bühnt troberl пиесата има успех. се игра с
успсх ни сцената, завоюва сцената; || die Sach— wärt
obii größere Erklärungen üb—г die Bühne g—gäng—n ри-
бот—та щеше та мине, дя свърши без много обясне¬
ния;® zur Puhne gehen ст-нам артист, постъпвам н
теятъоя: || von 3er Bühne d—s Lebeis ahleeTen оттеглям
се от обществения живот, от житейската сцепя. арена;
умирам; || sici (Akk.) von der Bühne zurück/lebin оттег¬
лям се от яотцстцтпатя, сценичната дейност, пенсио¬
нирам се, преставам ти играя пя сцената; || eiwas spieli
sich Hlnl—r der Bühn— ab пещо сс разиграва зид кули¬
сите, зид сцената;® —ine Bühn— -rа1ehlen издигам три¬
буни, сцспя, естради
Bulle, der — ee ist stark wi— ein Bullr. ist —in richtiger
Bull- силен. як кято бик, истинска мечки. тромав, пе-
' дотялип е кито мечка;® sold. ein Bull— s—ln вяжпо пя-
чалстно. важна клечка еъм;® die Bullen sind bliite ihm
her полицията, агентите. разг. ченгетата, ряптетртя
ся по следите му
Bullenbeißer, der — —in Gesichi wi— ein Bullenbriß—e
haben имам лице ня булдог
Bullenhitze, 3ie — heule ist —ine Bullenhitze днес c
-дска, лднонекя. палеща жега, горещина, горещо е
кято и пещ, ужасен зной е тпес
bullern — die BueienscH—1tr bullern буковите цепе¬
ници бумтя— и печката; || 3as Was-rr bullcel водата кло¬
кочи; || die Geschütze hullcrn оръдията тътн-т. бумтят
'.ухо;® ans 1inslcr. an die Tür bullern думкам по
прозореца, ни вор-ятр;® —r huilcrt, 3aß die Scieib—n
wacCrln той крещи, се кира. -а чак стъклата, прозор¬
ците дрънчат. кънтят, се тресат
bulUg — ein bulliger Kerl човек як като бик; недо¬
дялан. тромав кято мечка чоиек, хлапак; || bullige Uii/e
палеща жега. тежък задух; зной;
Bummel, der — cincn Bunn—l nacben правя излет,
разходка; || ein Bunn—l durch die Gisclä/ii обиколка
из мр'ртцпц+е;® aul d—n Punnel g—iin отивам, из-
нцзрм пя етъотaното, движението
Bummelfritze, der — ein Bummelfritzi —in празно¬
скитащ. хяй+я, лептяй. скитник, безделник съм; тут¬
кав, пипкан човек съм; бу+пц-концбя съм; работя не¬
брежно, мо+оленя се. пипкям сс
Bummelei, di— — mit der Bunn—I—i ist cs j-lzt Schluß
— die Bunnel—l hört jetzt ab—r auf край, точка ня леп-
тяйството, пя безделието, пя шляепето. пя оaзпяеи-
ността. ня кефа
Bummelleben, 3as — ein Bunnril—b—n führen скитам
сс. скитам, шляя сс по цели дпи из улиците, водя
безделен, безтееп, леп+дИски жииот, пе сс прибирам
по цели дни и къщи. голям; хайта, лентяй съм, губя
си напразно иремето: map. ипженср по улиците съм,
меря улиците
Bummelliese, die — ein— Bumnbiki—— sein празно¬
скитаща. еkитпиии, безделница съм; пипкава, туткяия
жепя съм
bummeln — er bummelt den gun/rn Tag durch die
Straßen по цял деп той снове. се шляе, митка. скита
из улиците, кръстосва. мери чнииите; || er humnikl den
ganzen Tag по цял ден пе посиящи нищо, пе работи
нищо, нентяйствувя, безделничи, си клати краката. се
потрива. се тутка; || heule abend woll—n wir bumnjcin.
gei—n днес вечерта ще отидем дя погчлдем и ресто¬
рант; || bunn—ie пГ^Т so пе се май. не се туткай, пе се
пипкий. пс сс потринаЙ, не сс мо-олени, пе се мотай; ||
ins Punnrln kommen отпускам се, орзмъртелявям сс.
р-зхайтним ссЛ hummiln —иИ studleeen вместо да учи,
гуляя
Bums, der — umg. aul den Buns, zum Buns gei—n
отивам пя танц в донпорязреден локал, и долнопроб¬
на кръчма
bumsen umg. — wenn du nicht so/ort still bist, bumst
—s яко не престанеш, ако пе млъкнеш, ще изядеш една
плесници. един шамар. ще те цяппя иетпяж;|| j—lzt bat
es (bei uns) gebumst край пя търпението ни, свърши
сс вече търпението пи
Bund, 3er — ein—n Bund schll—ßrn сключвам еьют:||
mit ibn den Bund fürs Leh—n scili—ßrn свързвам се c
него за цял жииот; омъжвам сс зя пето; || d—n Bund 3er
Ei— eingeien сключвам, брак. омъжвам се* оженвам
сс; || sici (D.) die Baid zum Puna— erichcn подаваме
си ръка зя съюз; f mit ihm in Bund— —in,- »sehen н
съюз. съюзен съм с пего; ® tin—n Bund gründen осно¬
вавам съюз; ® dee Aki—, 3er Neue Bund старият, нех-
-ият завет; повият завст; ф eieh (£>.) den Bund rigrr
schnallen стягам колана, каиша, палагам си ограни¬
чения; ф der lürkiscii Bund турска чалма
Bündel, das — ein Bündel Reisig, Holz сноп. наръч
съчки, дърва;|| ein Bündel Banknoten пачки банкпо+и; Ц
eiwas zu einen Bündel zu-aммinscinüain, zusamMii-
hinden пяпряидм вързоп от пещо. свързвам го пя вър¬
зоп; || —in Bündel —inürtn. packen стягам си. връзвам
си торбичката. бохчата; прибирам си. пяриини+е. пар-
тушипите. пяртякешите;|| rin kleines. -ciaei—nd—s Bündel
малко, кресливо бебе;|| —in Bünd—I Nervei —in целият
съм само перни; || sii saß da wi— ein Bünde) Elena тя
представяше жилка картипя, бе олицетворени* пя пс-
щяетието. о+чaяни+оo;P> jeder bal s—in Bünd-Kcben) zu
Tragen всеки си поси своя тя. от грижи; исски си поси
кръста, си имя свое тегло; всяко дърво си имя чернея
ти го яде
bündig — ein— bündige Antwort, Rede определен,
отривист, дееп. категоричен отговор; сбита, отривис¬
та, съдържателни реч:l| —in bündlg—r Beweis убедително.,
безспорно. съкрушително, необоримо локятяT■енстио;
ф kurz und bündig кратко и яспо; с една дума; с две
думи
Bündnis, das — -in Bündnis schließen, —iig—i—n. Cr-
iiuten сключвам, свързвам. подпондиям съют;l| 3as
Bündnis lö—i рртнрлдм. разтурям съюза
Bundschuh, der — den Bundschuh äuiwiricn развявам
зпимето. байрака пя буп+я, вдигам бупт, разбунтувам.
По името на селската обувка, изобразена върху зна¬
мето на тайния бунтовнически съюз от селяни и пле¬
беи, образуван в Елзас.през 1493 г. Тази обувка става
през следващите двадесет години символ на всички сел¬
ски въстания
bunt — bunlt Blumen, Bänder пъстри, шарени цветя.
пяптенkи; || die Wälder sind schon bunl горите се вече
прошара-т, обагрят пъстро, пожьнтдиa-, .ист-та ня
дьове-ртр се изпъстрят с шарки; || ein schellend bunlts
Bild крещящо, прекадено пъстра картипя; || ein . hunlts
Bild hlelen представям пъстри картина; || sir kliia—t sich
gern bunl тя обича ди поси пъстри доесц;ф -in— bunte
Gt-eb1eil- объркана история; || —in hunlts Programm
пъстря, оятпообоятпя поо'рямя; || eine builc Flatrt чи¬
ния, блюдо с меш-по; || ein bunltr Teiler мукавяни таб-
нцткя с различии сладки, плодове (за Коледа); || -1п—
bunte M—ngt пъстро множество, пъстра тълпа; || -1п—
bunlt Auswahl пъстър, разнообразен избор; || ein bun-
1— G-мieei пъстря смесици; || bunte Klänge, Melodien
потпури, музики оттук, оттам; || —in bunles Lehen (Da-
e—iп) Tührtn водя разнообразен живот; || bunlt Reihe
machen, —in- buitc Reibe bild—! образуваме смесена
редица от мъже и жепи;|| in bunicr Reibe sll/en наре¬
дени сме пя мрертр и пъстра редици; || in bunitm We-
chs-l, in bunt-г Reihenfolge и пъстри смяни, поредица; ||
arch. 3—1 builtn Rock an/ieHen обличам пъстрата вой¬
нишки упцрoрмр, пъстър мундир, пъстрата куртка;
е-янрм войник; || Ь-СзппТ wie ein bunter Bund исс-
цзвееаеп е. и кучетата, и камъните го познават, пями
човек ти не го nотпявя; || Bunle- (рубрика във вестника)
разпи; сцтпц-требпц кито крмил1^(^а^;^; оттук, оттам;
ф —s b-rrsehle -in bunlts DsrcHtiia13ta, Treiben, Ge¬
wühl 'внрдееще пъстро, живописно безредие, невъо¬
бразими бъркотия, блъсканица; || alles buil durchein¬
ander weefii пихвьолям всичко безразборно, и пъстро
безредие, тур. киомя-кроящък, едно. през друго,
кикто ми дойде; || alles lag ^иЗ) buil 3urebei1аidtа
всичко лежеше и пъстро, живописно безредие, беше
оязснъоняпо и пъстър безпорядък, истински бит-пи-
з—р, цял хаос беше; || cs sah dort r-ehl bunl aus беше
лоста разхвърляно, пеподредено;ф das wird nie zu
bunt идна ми вече до гуши, тищятя ня търпението ми
прелива, стиня вече прекипепо; тови е вечс много, пе
се търпи иете: || ee trieb es zu buil той прекали. пре¬
хвърли мярката, границ-ти, отиде твърде дaнече, уда¬
ри през просото; || rs ging rccbi buil zu беше доста
оживено, разюзд-по, разписано. пържеха сс доста сво¬
бодно, морилът пе беше ня висота; || rs wird inner
bunter ирон. р-ботита стави все по-весела, взема исс
по-съмпцтенеп развой, лош обрат; || ег erzählt-. г-а-Т—
311— bunt durcheinander той приказваше безредно,
объркано, безразборно, едно през друго; || mir wird es
zu bunt vor den Augen причернява ми, мрежи ми се
пред отите;ф in Punl gekl—ld—t обнечепя|р) и пъстри
трехи; || ich zi—ht Bunl den Schwarz vor предпочитам
ярки, пъстри цветове пред черното
Bürde, die -- iin eine Bürde aufladcn, au/ieltgen пи-
тонронрм, обременявам го c нещо, п;ла'ям му товар,
бреме, разг. окачвам му беля ня вортр, шията; || ihm
31- Pürdt abnihmci вземам, снемам, се-лям товари,
бремето от плещите му, облекчавам го;|| ici nehme
eint schwere Bürde aul mich поемам върху себе си,
питонарнам. вземам ня плещите си тежък товар. теж¬
ко бреме; || unter 3-г Bürde telieg—n, znsanмinha-ch-1
'0охнaм, стоополдсврм се. патим под тежестта на
брсмтоo;P>- Würde bringt Bürde тежка е иррекя+a ко¬
Bursche 259
рона; почестите носят зaдължепця;ф eine Bürde Uolz
товар дърва
• bürden — ciwas auf sici (Akk.) büedti иземам товар,
бреме, тежест на плещите си, натоварвам се, няпьр-
биам се с пещо;|| -ici (&.), ihn ciwas auf d—n Uals
büedei окичвам си. разг. овесиам си, обесвам си. .троп-
вим си беля на шията, ня врата; окичвам му беля пя
врата, патои—рнам. обременявам го с пещо
Bürge, dee — für iin Bürg— sein поръчител, 'арапт
съм. му, поръчителствувам, гарантирам за него. давим
'роaпция зя пего;|| linen Burgen stellen поедстиидм
поръчител, 'aрaпт: || dein Name ist Büeg— genug името
ти е достатъчна 'иранция (за менeе)яр Büeg—n Tut man
würgen поръчителят плаща
bürgen - — ich will Tür 31ci bürgen аз ще 'яриптирим.
поръчителствувам зи тебе; || ici hürge nii meinen Kopf
(Lehen) für iin грорп+цррм, отговарям c '.явит; (жи¬
вота) си за пето; глината си, жинота си зянр'aм за
пето: || dafür bürgt s—in Charakter характерът му с гя-
ряпиия зи това; || wrr bürgt mir dafür кой ми гяряптцрa
зи тови; каква тaоaнцид имам зи товр
Bürger, 3-r — —n freier Bürger свободен, независим
гражданин; || ein üCaa-мiseiет Bürger академически
'ражданип, студент; ф —in h-iähigет, braver Bürger
заможен, състоятелен, самодоволен, честен финие+ер,
еснаф
bürgerlich -- 3as Bürgerliche Geselzhuch (BGB) граж¬
дански кодекс; || das bürgerliche Reehl гражданско.
цивилно прано; j| ein bürgerlicher Prozeß граждански
процес; || eine bürgerliche Ebe грижт-пски брак; (| ihm
die bürgerlichen Ehrenrechte uul die Dauer von zwei Jah¬
ren aberkennen отпемим му гражданските прана, m-
щрврм го от граждански права зи срок от дие голини;
|| 3er bürgerliche To3 'рaжgaнекa смърт (загубване на
граждански и политически права); ф —in bürgerliches
Mädchen гражданско, обикновено момиче; момиче от
пароли, от бюргерски произход; || si— ballt bürgerliche
Ell-a1, -iamnit aus bйagетI1eh-м Haus, war von bür-
girI1ebет Abkunft родителите й бяха от буржоазен,
обикновен произход, средна ръки хора, тя бе от граж¬
данско. буржоазно потекло; || ein büag-al1cbis L—brn,
Dasein führen водя сносен живот, живея спосеп. добър
живот, кикто подобава на човек от моя |гриждaпски,
буржоазен) произход; ф —in hürgtrlicier Millägsilsch
евтин, скромен, добър стол; || bürgerliche Küche обик¬
новена. скромна, евтина, добри кухня; || das bйagialiebi
Juhe обикновената кaнендaонa 'одина; ф büag-a11eh-
Vorurliili еснафски, буржоазии прелрaзеьлъии
Burgfriede, d-г — einen Burgfrieaii vereinbaren. schil—-
ßen чговaодме, сключваме иремеппо примирие (между
тие опозиционни партии)
Bürgschaft, die — Bürg-cbü/l l—i-t—i поръчителству¬
вам, грррптцорм, поемам 'иранция за пещо; || —in—
Bürgsclaii übceicbmin, auf e1ei (Akk.) nehmen поемам
'яоaпиця, поръчителство; || eine Bürgschaft siellen по¬
ръчителствувам, поемам поръчителство, 'арапция
bürokratisch — es b-rrschi ein Ьйaökral1-ebtr Geisi
владее, ц-руви бюрократичен дух; || 3—1 Ьürökaat1sebe1
Troll in 3-г Verwaltung Criilsicrei критикувам бюрок¬
ратичния шаблон и администрацията
Bursche, 3ег — —in bühschcr, stämmiger BurseHe ху¬
баво, пипето момче, хлапе, хубав, папет момък, здра¬
веняк, .евеи—, юпачага; || —in aufg-w-eClir, Hochgc-
eehö-siпет BuaseHe отворено, будно, високо като то¬
поли момче: || umg. ich werae mir den Pua-eii1 nuk
260 burschikos
kaul—n щс го строя аз пето, тоя хлапак. ще го сиaпa
за ушите, зи яката; || BйascHei-n. nimm dich in acht
момченце. ипимавий. опичай си акъли, тнелий ди пе
си изпатиш пещо; || wart. Bйrecieiin. ici will dich 1—H-
e—n почакай само. момченце. ще те пауча аз тебе, ще
ти дам па разбереш; Sso -in unver-eiäмr—а, 061», ge¬
riebener Burscie такъв безсрамен писянпик. безсрамен.
лош чоиск. проклет тип, изпечен мошеник. гоЛям дя-
ион: || du hist mir ja rin sauberer. niirer Burecie хубава
стокички си ми ти. пе си цвете за мирцеине: ти си
едпо цвете. който те помирише. носът му окипии; ка¬
къв хубостник си ми ти; Ф airte BuescHc стари при¬
ятелю. друже; ф einen ganz scHöncn BuаeeHrn angeln,
scileßbn хващам. унявдм голяма. хубави риби, гондм
заяк
burschikos — sie ist recit bueschlCos. hat —in burschi-
kosee Benehmen тя сс държи пеприпудепо, свободно,
има младежко държане
Bürste, die — mit die Bйrei- 3as Uaar 6—arbeiten чет¬
кам c четката косата; || s—in— Haare er—h—n in di- Uöie.
wi— hri linee .Büesre косите му стърчат пагоре. са щрък¬
нали като четини
bürsten — d—n Staub vom Anzug. dcn Rock bürsten
изчеткиим праха от костюма, четкам сакото; ф umg.
ihn 3—n Kopl bürstei пачесвам го. чукам му сол, лук,
пипер пя главата, сдънквам, сяждам. пясолним го,
натривам му пося; || ihn hüesrei ничесвам го, папер-
дяшвим. пи+упнам го, пяме^тням му кокилите. о+уп-
вам му прахи: «ф» wrr- slci nicir büesi—n läßt. wird aus-
gekloplr кой каквото търси. пето и намира; търси си
със енеш боя. белята; кой каквото е надробил, това
и щс сърби; ф ich labe j—tzt ander— Katzen (Ig—1) zu
büest—n сетя имям други работа,. друг— по-иажпа ра¬
бота. сега пе ми е до тона; || ee hat 1мш—e siebcnund-
neunzig Katz—n zu bürsten той има нипага триста и
петдесет работи да върши; ф 3a wurde Tapfre g—höesrel
порядъчно. здравата пиеха, се палцииха с вино
Bürstenbinder, dir — trinken, sau/cn wir —in Bйrertn-
hiiaee пия мпого, къркам здряи—тя, смучи като про-
тъпеп. провалеи. като смок. палиням се кято мех.
Преведен дословно. изразът значи: пия като четкар. но
в действителност няма нищо общо с честния занаят
на четкарите. Етимологически се свързва с раннови-
соконемския глагол „bürsten“. който значи „пия“. По¬
ради игрословица страстта към пиене бива прехвърлена
тъкмо- върху Bйаsiinbinaiа; || ee llucHt, eeH11l wi— —in
Bйa-t—nblid—a той псува, ругае кято симaнцп, каруцар;
|| —e läu/l. e—nnt wir rin Bйastenb1ndea той тича като
фурия. хaнa. вихър. вихрушка, като пощрькндл, кято
из+ъриап заек
Busch, der — slci {Akk.) blnler -in—n Busci virstickin
скривим сс зад етин срaс+: || slci {Akk.) eiiiwäale in
di— BйeeH— schlag—! шмугнам се н храсталака. храстите;
измъквам сс тихомълком. изчезиам. итрирдеиим; || bci
iim auf den Busci klop/en. schlagen подпитвам го из¬
леко. изтъпко, отдалече, със заобикалки, предпазливо
за пещо; опипвам почвата при пето. Изразът е взет
от ловджийския език. За да се провери дали в гъстите
храсти не се крие дивеч. те леко се разтърсват; || mit
eiwas iint—e den Busch Halten крия пещо, мпепието,
п-мерснието си. действувам тихомълком; || um den
Busci gehen обикалям кито котка около покритото
мляко. кито лисица около капан. въртя сс нереши¬
телно, колебая сс дали да предприеми псщо; || ' Uolz
in die Büscir teagen пося вода и морето,. дърва в го¬
рата, върши нипоазпи, безполезна работа; преливам
от пусто и прятпо; || ег kommt wie Z1ei(i)ri aus den
3^^ идни, изскача като итпеиителииа, изпикви сякаш
изпод земята. Цитен е името на немски генерал от
времето на Фридрих Велики. който при преследването
на неприятеля изниквал като изневиделица; || es ist
etwas in Busci пещо сс тотвц, се тъкми. се мъти; <$>
liier schlägt den Busch, dee ander— kriegt den Vogel един
бие тъп-пя (дайрето). труг събира пaоеa+a: едип бута
млякото, друг обира маслото; един тнеди ореха, друг
яде орехите; ф dee afrikanisehe Busci африканските
джунгли. теиетнепц гори; ф rin Busch Rosen. Uaare.
F—dtrn букет. китка рози; кичур' коси. връзка пери
Bus—n, dee — —in stra/Tee. voller. üppiger. prallie. -eH1äf-
1—r Busrn стегнати, пълни, едри, пaпрaщелц, отпуснати
(увиепрни) гърди; || iin аП den Busrn drücken притис¬
кам го към гръдта ец; || an s—inen Bus—n einkin пилим
върху гърдите му; || einen Briel in den Busen scileben.
siecken пъхам писмо и пазн—та си, в деколтето си; ||
etwas, ein Gei-lnnis in sein—n Busrn b-wabeen, in eiinin
(seinen) Bus—n vtа-cilir.ßeп зaпртвaм, скривам,, тия,
заключвам пещо. тайни и гърдите, сърцето ец; || iin
srln—n Busrn ölfnen разкривам му сърцето си. душата
ец: || Llrhr in Bu-rn laagen, Hegen тая любов в гръдта
си, и душата си. в сърцето ец; || iin etwas in den Busin
schi—h—n вменявам му пещо иъи иипя, и тежест; ф eine
Schlang— ап s—inen Busen großziilin, iäHr—п. wärn—n
храня змия и пртвa+a ец: храни куче да те лае; Ф es
in Busrn häbrn хитър. си+ря,нисиця съм, мога да те
продам; ф um Bus—n der Natur ruhen почивам си.
отдъхвам си. иамирим отдих и пазвите. в лоното,
педратя ня природата; || Bus—n dis Meraes морски глъ¬
бини
Buße, die — ihm Buß— au/ielegcn питатам му глоба.
наказание, обезщетение; налаг—м му покядпие: || lin
mil cinee geringen Buß— helegen наказвам го, определям .
му нетпитатенпи глоба, леко някaтяние: || eine Buße
leislen плащам глоба; || iim di— Buße —riass—n опро¬
щавам му глобата; ф Buße lun покайвам се; || Buße
predigen проповядвам покаяние
büßen — ibn hüßei 13—1 пякртвaм го. глобявам го;
оетивдм го. пикяри—м го да се разкае, па сс покие за
пещо; ' || > etwas schwer büßen Müssen заплащам скъпо
за нещо. изкупвам тежко вината си. престъплението
си. жестоко съм наказан зя пего; || —Twas, seinen Leicht¬
sinn mit den Kopl, nll den Lehen hüßCn müssen зи-
плящим, изкупвам нещо, лекомислието си. припчтеп
съм та заплатя лекомислието си с главата си, с жииота
ец: || dafür soll er nie büßen за тови той ще ми заплати
скъпо (и прескъпо); || das sollst 3u mie hüßtn ще ми
платиш тови; няма да ' ти оставя Тони трка;® e—in—
Sünden büßen изкупвам греховете, прегрешенията си,
покайвам сс за тях
Butte. dl— — Hund von dee Pulle пе пипай; пе го
докосвай; . донч ръцете
Büttel, dee — ici hin nicbl dein Büttel пе съм ти слуги;
дя пе съм ти енчгa
Butter, die — /aisei—, rai/ige Buller пряспо, 'рапиио
масло; j| Butter sciiag—n бия. избивам мaCло: J| Puttee
auslässen топя масло: || /erlassi^t^e'Uuiiir топепо мяено;
|| in Butt—e aйneten задушавам и мaсно; || in e—ln—r
Putter beat—n пържа и чисто мaено; || Puttee au/e Broi
scinieren. ela—iehrп пaмятвaм масло на хляба; . wenn
man mit Bultee ung—ii, nacht man sici f—tt който бърка
И гърнето с меда, си облизва пръстите; <ф> Butiee vee-
dirbt keine Kost яко пе яртиеи, пе стига; свиди ли ти ,,
се мислото. кашата пе стави хубава; от поиечс глина
не боли; от масло зяп пямя;P> jede Mulite kohl ihee
Putter всеки своето хвали; всеки си хвaтц булчето;
всяка циганка своите вретена сияли; всеки си снрни
коретaиото мa'aое; всяка лдстовциa своето 'певдо
свaни; всеки цигании своя кон сияни: всеки Мечкар
своята мечка хвитц; всеки свaлц своето nяле: ф alles
in Butter, es ist alles in h—sltr |sciöпeiir) Putter исичко
върви по мед и маедо, като по вода. е и ред, и пълня
изправност, се оРтнцвa чудесно; || . wenn ег -геТ 31— Pa¬
piere bal. wird iim alles Puttee in Putl—г sein когато
документите бъдат и ръцете му, всичко ще тръгне по
мел и масло, ще бъде и отличен ред; || 31— Pirn— isi
weich wie Putter крушата е мека кито масло. просто
се топи; || w—ici wie Butter sein имам меки очи. мека
Мяра съм; || sl— hat —in Herz wie Buticr тя им; меко
сърце като восък, кито памук, има меки очи, меки
Мария е; || etwas ' schmilzt wi— Butter in (an) der Sonn-
нещо се топи (бързо) кито - масло пя слънце, като пет¬
ровски сняг; || wie Pulitr an d-e -Sonne hesieiin по-
еормвaм се, умът поеет;в; ди ми служи; стоя безпо¬
мощен; || das Geld -ebm1lzi. zerrinnt wlc Putter an dir
Sonne парите се топя!, се изнизват бързо през пръс¬
тите; || Putter uuf den Kopie habtn имам гузна съвест,
гузсн съм; имим кирливи ризи; тежи ми пещо пи съ¬
вестта; ф ihm 3it Putter von Beoi nehmen. schuben
цзц'оaвaм го, използувам го, потискам го, пянaгрм
му сс; обирам му каймака, сметаната. лишавам го от
пай-хубавото; || sich (D.) die Bulier vom Broi nehmen
lassen оставям се ти ме изиграят. излизам глупав,
балами, бчдрнa; || ег ließ slci di— Butler vom Brot nicli
i-hmei -ой пе позволи,. пе се остани да го използуват,
пи го изиграят. излезе умеп, хитър; || mie fick fast die
Pniier vom Broi просто се емяяс, слиеяс. ужасих, це¬
лият нaетръспaх, изтръпнах, загубих уми и дума; за¬
губих охота, желапие; || er sieli aus, als hätten ihm die
Bühner dl— Butler vom Proi genoMmen, gestoblin. s.
Brot; ф Bund von der Putter, 5. Butte; || 3as geit üb
wi— Pulitr тона се продава, харчи като симид, кито
топъл хляб; || keine Butter hlnanbrenntn пе се церемоня
мпого, пе си поплювам мпого, пе кадя много тамян,
пе му цепя мпого бремa, пе му клатя много шапка;
II umg. Butler bei die FiseHt като го правиш, напрани
го, както трябва, както му е редът, както е редно. пе
Cholera 261
прави поноииптятц работи; кито е 'aоги, рошав; ли
е; ако е риба, с мисло ди- с
Butterbrot, 3as — ein Puti-ebrol ' eiri1cHin пaмaтвaм
масло на хляб, пaпрaвдм сандвич с масло; ф umg.
ilwa- für (un) ein Putl-Tbeoi, um —in Ei und —in Bul-
terbeot kau/en, verkaufen купувам, продавам . пещо на
безцепиця, просто без пари. за паница леща, дивим
го просто за бог да прости; )| 3as Haben Sl— für —in
Butterbeol тона сте получили па безценица, просто без
пари; || etwas für. gegen ein Putt-ebrot virech1iuaiаn
противим пещо просто без пяри, па загуба. на без-
цепиця; Ц für —in Butleebrol arbeiten работя за паница
леща, за бог ди прости. почти без пари, зи нищожна
заплита, Птрщрт ми, колкото ди пе умра от 'лят;
ф ihn eiwas ' aufs Butt-ebeoi seHмiirin, geben натяквам
му. опявам му нещо, увирам, павирам му го и пося;
|| -iwas au/s Butttrhrol gtscinieri kriegen панират ми
пещо н нося, пи-якват ми. опяват ми непрес+яппо
пещо; || iim Tlci 3as Putterbrol regelmäßig aul di— Fcll-
seitr той претърпява все печспесц, загуби, щети. кру¬
шение, голям к^узин. песре—пик е
buttern — umg. das will nichi bulttrn загубена работа;
пищо пяма ля излезе от тови, от тая р-боти; орботaтр
сс закучия; || eiwas hulitrl пещо иърии по мел и мaело,
като по вота; ф S1— wi-een aul welchee Sell— ihr Broi
gebuttert ist Вис знаете много добре къде лежи инте¬
ресът, изгодата Ви, ди си пазите хляба, цт'одртр. ин¬
тереса, кой ливи ечемика; ф Geld in etwas (Akk.) bul¬
lern нл—г—м пари и пещо; ф di— Wunde bulttrt р-пата
гпоясва
Butterseite, 31— — das Brot fällt aul die Buttir-e1ii
претърпявам печепес, загуба, щети, крушение; голям
песре+пик. kчцутин съм; || ee weiß wo 3as Brot die Öut-
lir-r1li hat знае Кольо къде зимуват раците, къде ще
питие печалба, кьораво. къде лежи интересът, цз'о-
да-а му, кой дани ечемика
Buxterhude — in Buxteriud— (град до Хамбург) на
оня крий ня снета, в джендема, някъде си, където гър¬
ми, по не ви^и. вулг. па м—йпита си, поврага, по дя¬
волите
с
Chance, die — ihm —int Chance geb—n, bleien п—вам
му щяне, възможност ди се прояви, да опита: || die
hesien СНат^! uul elwa- (Akk.) haben имим пай-добри
изгледи да успея и нещо; || er bal 31— Chancen fast all—
für eici почти исички шансове. изгледи зи успех са па
пе'ова страна; || er hal hei ihr, in Toto keine Cbanc—
пяма изгледи ли успее, за уепес■ при пея, ди спечели
на тото
Charakter, der — ег ist —in Mensch von Cbarakler, mit
Charakter, von unbeugsamem Charakter, z—lgl Cbaeakler,
Ceinen Charakter той е чоиек c характер, проявява ха¬
рактер, е волеви човек, волева личност, има непре-
кнопеп, твърд характер, пяма характер, е безхарак¬
терен, безволев човек, чоиек без характер
charakterlich — dabei kommt rs aul die eharakier11eHt
Eignung an при тоиа имат зпачепие личните качества
пя характера; .|| ег gefüllt mle eharaklerI1eh nichi пс - ми
харесва, попял; като характер, той им; лоши качества
на характера. води пепорядъчеп живот, пе можеш да
му се осланяш
charakterlos — -in ebaraklealö-ea Me1-eH човек без
характер, безхарактерен чоиек; чоиек без доблест, със
слаб, неустойчив, нерешителен, колеблив, податлив
характер, без лична физиономия, безличен човек, пе
може дя се разчита пи пего
Chef, 3ег — wer ist hier 3сг Chtf кой е тук шефът.
Пaчрлпцкът. прен. кой е Тук господарят, кой заповяд¬
ва, упрaвлдвa, д-в- нареждания, командва тук
chinesich — 3as legt ein- Peescie in dl— CHine-isebe
Mauer von Vorurteilen тон; е паправо пробив н ки-
тaйекa+a стена от предразсъдъци; ф das ist lüe mich
cHinrsi-ch товр ми звучи непонятно, като китайски, пе
разбирам пищо, нито думичка, нито бъкел от тона,
което 'онориш; || 3u eprieisi wohl cH1nesiseh на какъв
език говориш, нищо не разбирам от тона. което каз¬
ваш, говори понятно, яспо
Cholera, die — umg. scherzh. Schnaps ist gut (Tür) die
262 Chor
Cholera оркцд-р с хубаво средство срещу холера, с-мо
р-кият- помага, с лек срещу тон;
Chor, der |da-) -- in Chor -prtcHen говорим и хор,
хорово, задружно |зрявяврме) и елин глaе; ф umg. so
ein /etcbes, IiedtaI1cies Chor им; че п;срлн; прсмцпя,
сбирщина, пaплрт. о;тп;с;н; бипди, -;йр;
Chose, die — umg. wir werden dl- Cbo— schon -eHau-
C—Ii ще я парелим, пр'нрецм, оправим тая работи
Christ, 3-г — ег ist -in wuпaialiebta, toller Cbelst тоЙ
е 'Ондм чудак, 'оляма тоgцд, екииa, гондм екземпляр
Christbaum, d-e - umg. nicbl alle auT den CHa1el6aun-
Habtn не съм c иецтkид си, пещо ми липсва, хлопа ми
едпити дъска, ем;хп;т, откачен съм
Christkind, das — ich Habe ein schönes Cha1elC1i3 be¬
kommen получих хубав коледен подарък
chronisch — an ehrön1-chta Faulheit leiden етордрм
о— хронически мързел, мързи ме ди се помръдна; ||
D
D-Zug, 3ег — zum D-Zug nach Ptrlin bllic e11-le1gt1
моля пътниците зи тояптцтпця влак зи Бернцп па се
кичнит; ф umg. scherzh. ein— alle Feau isi doch kein
D-Zug вече съм е-ррр, за та тичам к-то младо 'мо¬
миче, крикити ми не ' ме пържат вече, пс моги ди се
еъс-етрврм и ходепе с тебе
da — wer 3а кой тим, кой с; || ball, wee 3а стой, кой
(е) тим; || wer komni denn ' 3а кой идва тим, кого
виждам; || wie ist dein 3а кой с там; || ht. Sir 3а хей,
Вие там; || du 3а, komm mal her хей, ти тим, ела нреaм;
|| wo liegt das Buci? — Da! Къде е книг-та? — Е+о
я там; ф 3а ist er ja а ето го къде с; а -ой бил тук;
II da Conni er ja а ето го и пего; || 3а bin ich ето ме;
|| da wären wir стц'п;хме вече; вече сме пя целта; тук
сме'; е+о пи пя целта; || da п1mn’e е+о, па ти го; ето,
вземи го; || 3а hasi 3^ ня ти па тебе сега; ето ти сега
(пя тебе) беля; хи сега ти те видя, де; || 3u hüben wir
—s пя ти сега; ето аи сега беля; те ти, булки, Спасовден;
сто ти радост, ордое-пр изпенат; н къщи; втрерхме,
в;пи;хме я се'—, хубаво се наредихме, з;'язцсме, сс
нр’тоnцсме сега; || dial. 3а -cbзu Her я виж ти; я гледай
ти; мале, мале; ф isi Posi Tür mich 3a има .и писма,
пощи ' зи мепе; ф bl—e und 3а тук и там; тук-таме; ||
3а ui3 doei тук и -им; па . места. пи отденнц места;
|! 3u und da там и тим; || Platz 3а п;поянете мде-о,
отдръпнете се; || weg Зз махнете се от пътя; пазете се;
вирти; ф " von 3u ui (ah) отто'анИ пие;м, от гони време
пасям; ф von 3а ab (ап) ' оттук нататък; ф so elwз-
ist nl— 3а gtweetn такона пещо не с бини.;, —икони
чуло не се е виждало, пе с имало; где се е витдно
-икона чуло; || ilcbis da думи ти не ет;в;; и никакъв
енут;й, пяма та я бъде тая; || da ist Cbr1-an und' Tauf'-
verloren всяки - кауза е изгубена. всякакъв труп -им е
нрпо;теп, напусто, нищо пе пом—'— там; изгубена ра¬
боти; ф 3а ge-ebзh 3as Unglück то'рна е-рп; нещас¬
тието, разг. беляти; ф 3ee Frühling ^Т scbon 3а про¬
летта прцети'пa, дойде, настъпи иече, е вече тук; || isi
^е -ebon da дойде ли вече тя, тук ли е исче тя; || was
wae 3а zu lui какво можеше ди се п-прави при тия
обе-оятелстнр, при. тон; положение; ф' Зз, boech сто,
in ehron1-eHta Gildverlegtnbeit, in eiröп1-cbiп Dalles
sleeCcп етрagрм от хроническо безпаричие, от пара-
липсия, 'ази ме безпаричия треска
Clou, d-г (klu:) — 3-r Clou 3— Programms, des
Abtids сензацията, нaИ-цптереепцдт помер, рторкццд-
т; ня поо'OРМР-я, пя вечерта; || 3cr Clou 3— Ganzen
kommt noch -- j-tz.l komni dtr Clou сега идни ний-
цн-ереспото, пай-веселото
Coup, 3-г — (ки:) — einen Coup landen, -laatti, aus-
lülrcn извършвам държавен превра—, смел удар. не-
отркврпa м;пено;; хвърлям дюшеш; ф umg. einen
Coup landen зрмиендм, под'о-вдм тотдм удар, тотямя
опео;иид, оо'Рпцтцоям 'отямр кражба, голям обир,
предприемам голямо пещо; || te bal 3ti großen Coup
gelandet той -Отбелдтр голям успех, нанесе голям удар;
извърши голям; еденкa, кражба, оо';низио; голям
обир, хвърли дюшеш
Cour, die (ки:г) — große Cour Halitn уреждам голям
дворцов прием; ф einer Dane die Kur ' Machen, umg.
eeinc13eп ухажвам дими, порвд й компания
я енушрй; || 3а. —s klingelt чуваш ли, звъни сс; Ф wenn
ich -eböп gehen nuß, da gehe ici kicher gleich ако трябва
ти вървя, —о';ви е по-тобре дя тръгни още сега (вед-
п—ги); ф haben wie da gelachl ими че сс смяхме тогава;
II j—lzi, du es mir be—e gcbl, ... сега, ко'и—о съм вече
по-добре,...
dabei — unmittelbar, aicbt dübel. неnоерететнепо до
него, досам пего; || wollen wir gtмii1-an ins Konzcri
gthei? — Ich hin dabei искаш ли ди отидем з—едпо на
копцерт? — разг. Тим сме; дадено, съгласен; ф ich
bleibe ' duhel остра-м па своето, и; тоеи, което вече
съм казал; || es bleihi 3abt1 остана тика, както е уго¬
ворено, по ет;ромч; || laß ibn denn dabei остави го с
тая ндрa, ти си вярна, тик; та си мисли; ф was ist
denn 3uhei какво от -тови, какво им; и това; || es isi
i1cht- dübel пями пищо лошо, компрометиращо и —о¬
вя; || was isi -ehöп duhcl какво лошо имя и това; каква
мяйе-ооцд, какво изкуство им; и тови, толкова ли с
мъчно ' ли се напрани тона; пяма никаква м;йетооид,
мътпо-цд и -оня; || ici finde пiebl- dabei пе пимирим
пищо лошо. излагащо, компрометиращо, обидно н
тоии, пимирим, че -икЯ с редно, добре; || er Täbei gul
dabei пимирим, че товр търж—пе е от полза за него,
че точно тик; трябва да се държи; || es kommt n1cht-
dabel Hcrаu- нищо пяма та излезе от тона; ф dabei
ist п1ehls zu nacben пищо не може дя се пипорнц в -оя
случай; || dabei woll—n wir rs ' ilchi bewenden 13—1 нека
ди пе го ое-рвдме тика; || slci (Z>) пiehi- weiler dübel
denkti пс подозирам нищо друго, пямим пикикво доч-
'о подозрение; никаква доч'Р мисъл пе ми минана
през ума; || ich denke mie nein Teil dabei пе к-зе-м
нищо, по . си трnртнрм мнението за себе си; па ума си
мисля друго; трпятнрм подозренията, съмненията за
себе си; || te hui dabei sein Leben 8—13—1 при -овя той
тя'цпр; ф mit L—lb ui3 Seiki, nii ganzer Seele dabei
sein участвувам c идтятр си души и пещо. целият съм
предаден пя пещо; || w1ll-t du dahtl sein искаш ли ли
прцеъстнчв;щ, да утaстнчнaщ, та вземеш утaетце, ли
дойдеш и ти; )| ich bin 3з6e1giwi-en, als. 3as Unglück
geschah бях, присъствунах тим, когато ет;н; пещас-
тие-о, злополуката; || ег will überall dabeiseli иска на¬
всякъде ти бъде и той, разг. ти бъде . па . всяка манджи
мещлия; || ici wae geeudc dübel, mich ап/u/lebii тъкмо
се капех, готвех, тъкмях ти се облека, тъкмо щях ли
се обличам, се обличах; || gut dabei sein доста съм
охояпеп, nьнеп, закръглен, доста съм потяглрдцл ко¬
съма
Dach, das — rin Dach aulsitzen енa'aм покрив; по¬
кривам къщи; || 3-r Regen dringt durch das Dach, trop/t
vom Dach, es regiel durch das Dach дъждът ирни вътре,
прониква през покрива; покривът, т-в-път, тече, капе;
|| e1eH (Akk.) vor den G-witi—r unler —in Dach flüchten
скривам сс от дъжда поп покрив, стряха, паиес; || ihm
das Dach ühte dem Kopl anzündei з-п-лв-м къщата
му, опожарявам я; || ihn den eol—n Hahn aufs Daci
sei/en подпалвам къщата му, покрива пад гнaнртр му;
-ф- 31— Spai/ei pl—ll—n rs von d—i Dächern (von allen Dä-
cbeen) известно и nреитнестно е. исички го зи-ят иече.
и го знаят, зп—е го целият свят, целият град
говори зи това; <ф> jedes Dach bal —ш Aci — s—in
Ungemach Hal 1-3— Dach у всеки'; свой кахър, своя
неволя; всеки си има свое тегло; всяко дърво си им;
чернея ди го яде; дето им; дим, -им и кавга; дето
комип, -им и тим; «ф* —in 311— Dach bedarf viel Auf-
hissern- стар покрив се нуждае от мпого поправки;
вето кърпи, конци хаби; старо кърпи, конци губи;
<ф> ein Sperling in d-e Band ist besser als eine Taube auT
3em Dacht по-добре пет ня ръка, и пе десет, чс тякаИ;
по-добре свраки и ръка, и пе сокол и 'ора; по-добре
днес яйце, а пе утре кокошка; по-добре днес хляб и
сол, отколкото утре печепи кокошка; ф das Haus soll
noch vor den Winter untee Dach Connen, sein. gebracht
werden къщата трябва т— бъде покрита, преди Т— ' е
пяетъnцля зимата; || —in Haus unter Dach und Fach
bringe! довършвам, покривам, изграждам къщя; || et¬
was uitee Dach und Fach heingen довършвам пещо;
скривим. прибирам. пяетяпявям го и; сигурно място,
поделопяирм го, даним му потслоп; || ein Gtsciäfl
unlcr Dach bringen сключвам етснкя; | das FröjtCl. die
Erilt isi nun untee Dach und Fach проектът е иече
'отов; реколтата е вече прибрана, е иече и хамбари; ||
wie sind endlich unlte Dach und Fach пяй-nоене е"ме
под покрив, имаме покрив. етряся пит тлрвртя; въп
от опасност. ня сигурно място сме; || olne Dach und
Fach sein бездомен съм, пямим полслои, стряха над
главата, безотечествен съм; ф te wohnt uiitr dem
Dache той живее и; тавани; || mit iim тТсг iliem Dach
lehcn, wointn, hausen живея под едип покрив, под едпя
стряха с пето; || er irlli unter mein Daci, weilt unltr
nelntm Dach той влиза под моя покрив. в моята къщя,
н моя дом, се п—миря под моята стодх;; || ici habt
kein Dach übte dem Kopie пямим дом, покрив, стряха,
керемида над '.pb-tp си, бездомен, бездомник съм;
|| ein Dach ühtrm Kopl bahen имам покрив, стряха.
керемида пад глрватр си; || —in -ebül/endcs Dach uul-
eueitп търся гостоприемен подслон; || von den Dächten
predigt! заявявам ня всеослушание. велеглaепо, дя ме
чуят всички; ф er hal вк—Г^ Feuer im Dach той веднага
кипва, плямвр, избухва, е кибри+лия. много избухлив;
|| Feuer unltrn Dach голямо иънпепце; || hei ihm ist
(e)- uiicrn Dach ilcbl ganz richtig нещо му мърда,
хлопа му едпяти дъски, мърда му едпата чивия, пе му
достига едпя събота, имя та тини ня Мцхянд, откача
иентоялно; дръпнат, смахпат, пернат. завеян, шаптив
е; || - sein Dach bal —in Loch проби.; му се е шапката
от ум; издиша; || er hal ciwas in Daci, —inen unitrm
Dach п-тряскал, продтрт се е. п;по;вил е ттрнртр,
пияп е; ф ihm ün/s Dach (zu Dach) st—igen — ihm йbет-
Dach Conmen, eins au/- Dach g—b—n няк;е-рям, пясол-
вам, пярчгрвям, пирязвим, начесвям го, кян;йлиси;м
го. чукам му со., лук, пипер и; глрвятр, чети му по-
трицц, конско евангелие. Изразът води началото си
от средновековието. когато мъж, който ядял бой от
daheim 263
жена си, бил наказван по един доста чудноват начин:
съседите и съселяните му идвали със стълби. зурни,
тъпани и свирки и след предвидените церемонии се кач¬
вали на къщата му и смъквали покрива. Според друго
тълкуване и тук Daci, както и в други случаи, значи
„тл;в;“: || —Twas, eins au/s Dach bekommen, kricgin
иaпнaт ме, перват ме по главата, кратуната. тиквити:
наруганат, пак-сгрят, нарязват мс, пикириат ми се.
патривит ми носи. натъпкват ми самари, пяеолвят ме,
свин-т ми сармите. чукат ми лук. сол. пипер пи '.;-
вити, претърпявам щета. загубя; чуква ме съдбата; ||
iin auT den Dach s—in, eiizrn стоя, вися му все иид
гняв;-р, пе го изпускам от очи; ф 3as Dach dee Weil
П-мирското възвишение, покривът пя светя; || das
grüne Dach зеленият свод; || Acht grg—ben! es sind Sciln-
dtln aul den Daci внимание. има теца, чужди пепоз-
пати хор; (които пс бива ти чуят какво приказваме);
внимание, тук им; хора. които леспо кипиит, избух-
в—т, птрмвят; || das Dach hal Latten ими потснушIияти:
стениТе имат уши
Dachs, dtr — —in /rcehет Dachs пиханен снaпрк. тип;
пясрн; || ein junger Dachs пеопи+ен младеж, хлапак:
|| te «31^/1 wie ein Dachs той спи (непробудно) кято
заклан, кято къпяп, кято борсук; Ö sich (Akk.)
weiren wlc —in Dachs браня се. боря сс отчаяно, с ръце
и кряка; || —сп, lebelren wl— —in Dachs ям като раз-
пряп, провален, продънен, кято ламя; работя кято
вол; || immer zu Uause siln wi— ein Däciscien кисни всс
в къщи, голям домошяр, домосед съм, пе си показвам
нос; навън
Dachschaden, 3er — —inen (kleinen) Daci-ciaaen bä¬
hen малко съм дръпнат, откачен. джаспат, шиптии; пе
съм съвсем нормален, издишам, мърда ми едпата чи¬
вия, хлопа ми едпата дъска
Dackelbeine, pl. DackcIbcine haben имим криви кряка
(като на дакел)
Daffke umg. berl. — —Twas aus Da/Tke Tun правя. вър¬
ши нещо от ипят, напук
dafür — wieviel Hasi du dafür h—zaikt колко плати,
даде зи това; || ici g—bc keinen Heller dafür пе давам
пито стотинка. нито сантим. пет пяри за това; || er
bul keinen Sinn dafür той няма усет, разбиране зя това;
|| dulür habe ici kein Ver-iändn1- нямам разбиране зя
тови, липси; ми всякакво чувство за това; || er wäre
woil kaum der Mann dafür той едва ли би бил под¬
ходящият човек, едии ли подхожда зи тая работа, за
тия цел; || ег ist dafür nicht zu Habei една ли може ди
бъде епеченеп. мъчпо можеш да го спечелиш зя тая
каузи, разг. ди го к;птирдис;щ зи тови; ф wer ist dafür
кой е съгласен с това. е зя това |предложепие): || wir
sind dafür пие сме зи тови, сме съгласни с това; || ici
kann doch nichт- 3ufüe пе съм виновен, пс е моя вината
за това; || du kaiist woil n1eiт- dafür пе си виповеп,
че съвсем си изгубил уми си, чс съвсем си обезумял,
разг. иткурял, изкукуригин
dag—g—n — dagegen isi wirklich ilcirs zu sagen срещу
(против) тови пристина |дейстиитенно) пяма какво пи
се каже; || НаД du eiwas dagegen имаш ли пешо против
това, ти възразиш псщо; || ich Habe п1eiтs dagegen ня¬
мам нищо против това, пяма какво да възразя против
тови; || dagegen hilft nieHls, isi noch kein Mlii—k erfunden
нищо не поми'—, иямя лек срещу тови
daheim — wie geht,e daheim кяк са и къщи, какво
пранят домашните; || ihn dabeim lass—n оставям го в
къщи, у доми; || er ist nirgends daheim той никъде пе
264 daher
се чувствува у дома си, няма дом. отечество. никъде
пе може да се зaе+ои: || er ist überall däitin навсякъде
той сс чувствува кято у доми ец; || hlie Tülle ici mich
daheim тук се чувствувам кято у тома ец: || ee isi in
Bayern daielm той е от Б;в;рид; || den ganz—n Tag
dal—im hocken. zubeingen кисни по цял деп и къщи, пс
си показвам пося нивъп, голям домошир, домосед,
домяшпо пиле съм; || hri uns daheim у пас, по пяшия
кряш || von daielm einen Briel hckommen получавам
писмо от къщи. от лома; ф daieln ist —s am sclönsiin,
am hesi—n от доми по-хубаво пяма: ф daheim ist d-e
Uinnel blau—e und grünte sind dir P—egr ням; по-хубаво
от дома от Искъра по-дълбоко и от Витоша по-ви¬
соко пяма; у дома небето е по-синьо и планините
са по-зелени; ф in selnee Wi-seln-chа1t daheim sein плу¬
вам кято рибя във води в своята пиука; || dial. niclr
aaheln s—in пилим малко глупав, издишам; || wenn
man iin um —Twas bitter, ist te nicht dai—ln когато го
молят зи пещо. той си приви оглушки, сс приви. чс
пс чува, се приви пя три и зон;, пя разсеян, на им-
бпдмбаЩIЦя
daher — von daier hin ici оттам съм, оттам про¬
изхождам. съм родом; || daher kommt es, 3aß... пя тови
се дължи, че...; || rs rührt daher, daß... дължи се па
тови. че...; || daher di— Au/eegung оттам и тревогата.
вълнението; || scherzh. daher d-e Name Braikariolfel a.
значи това е причината. такава била ряботртр: || umg.
daher weil also dtr Wind я, зпачи оттам духа, иде
вятърът
daherTeden — rede nicli so dummes Zeug, пГ^Т so
dumm, ungewaschen 3ahee пе говори, пе плещи. пе
дрънкай глупости. пенепоети, пихилства. безобразия
dahin — ist —s noch weit bis dahin линече ли е още
дотам: || wie well ist es his dahin колко време сс ходи,
се пътува дотам. колко дянече е дотам; ф bis 3abin
kann slci vieles ändern дотогава могат много пещи дя
стапят, да се променят; || bis dabin. Hai es noch gure
W—lle дотогава им; още доста иреме, имя още метлап.
ще изтече още много водя; || diese Saci— -ieHi nlr bis
Jaiin. mir -TtHt’e (geir’e) his dahin, ici hab’s bis 3aH1n
дотука, до гуши ми е дошло, писни ми вечс от тоеи.
етитпи ми. дойде ми иече по гуши; омръзнало ми е
?о втръсване всичко това; ф dir Tasse ist dahin ч-шита
_е счупи. хвръкна. шег. сс ожепи; || die iiizti Hoffnung
:<r dahin изчезни, пропития и последпа+я, и сетната
надежди; || ihre Schönheit isi daili хубостта й прсмипя,
е преминала. прецъфтяли. отлетяня: свършено е с ху¬
бостта й. нищо пе е останало от хубостта й; || ibr—
Kindee sind dahin децата й измряха, ням; ги иече де¬
цата й; || die Zell gelt dabin времето мипявя, лети, пе
чака; ф sic bat lin 3аi1ngeЬraehl, daß ee das Studium
au/gah тя го ловете потим. че той сс откази от след¬
ването, тя го накара да зареже снелвапе+о: || ich wird—
rs пкН dabin kommen la—i няма ди позволя работите
да стигнат. дойдат дотам; || es stcht noch dabin. ob
er... още е въпрос, още е.проблематично, още е съ¬
мнително дали той ще...; || —s sieli noch dabin въпросът
стои още открит, висящ. перазрешеп, съмнително.
проблематично с; || —s sTchl dabin, ist noch 3аhrn-Tehei3,
wee slrg—n wird още пе- се знае кой ще победи; || wie
-irihin, wirken dahin пие сс стремим, усилията пи си
насочени към това та...; || n—ine Meinung geil dahin,
3aß... мпенисто ми е. че...; || las—i wir es aaliig—lciil
—in-. ob... друг е въпросът, дрни...: ди оставим пя-
етряпр въпроси. трнц...; та се ;бе+оясир;ме от това,
пали...; || ich nOcbli —s aaling—ielil —in lassen ост-вям
настрани въпроса; абстрахирам се от въпроси; || sici
(Akk.) dahin äußern. aussprecien. daß... изказвам се и
смисъл. че...; || —in dahin giHin3iа B—leH заповед в тоя
смисъл
dahinfahren — s—lnen Vorteil, eein Glück dahlnfabrei
la—n пропускам изгоди, обнят;, щастието си, разг.
пропускам илика; ф ee ist аа1Гп8е1аНсп той замина.
прен. си замина, си отиде от тоя свят, умря. няма го
иече
dahinflieBen — dir Jahre flössen fei—dllch dalli годи¬
ните течаха, се изнизваха, мипяи;с; спокойно. без-
бурпо, без еьтосеепид
dahingeben — —in TeuersTe-, sein Uerzblul dabingibei
давам, пожер+иувям най-скъпото си. п;И-миното си.
пай-драгото си, мило за gо;то, кръвта от сърцето си
dahingehen — die Z—ii geil dalli времето тече, ми-
пива, пе чака, се итпцтии; || ee hal leüh aaHlngcien
nüssti той си отиде ряпо от тоя свят. пи пяпуепя
ряпо, трябваше да умре преждевременно
dahinleben — einförmig dahlni-ben вегетирам, водя
еднообразен, моно+опен живот
dahinraffen — dee Tod. die Pest hal ' ihn dabingcra/Tt
смъртта го покоец; чумата го отнесе
dahinreden — er rtdei dahin той говори. без ди мисли.
кякиото му дойде пя езика, и; устати. разг. чеше си
език;
dahinschmelzen — —in Geld schmolz wlc Butler (März-
schnii) an der Sonne dahin пирите му се стопиха бързо,
като петровски сняг; || in Llihe—insucit ааНт—Нм—к-
zen топя се, чезни от любовен копнеж
dahinsiechen — slr -iteit— dahin тя постепенно чез¬
неше, крееше. се топеше. линееше, догаряше. гаснеше
като сиещ. вощеници
dahinter — —e -TecCi dahinler той се крис, стои зад
цял—та работи. в дъното пя тия работи. им; пръст в
пея; той е вдъхновителят, подбудителят, 'скритата
пружина ня тая р-бота; разг. той пуск; шишове, фи-
+ини: || was nag dahinter steeken, —in какво може да
се крие зад исичко тои;: || rs -iecCi eiwas dahinler тук
им; пещо, се крие нещо, пс с току-тъй случайно, без
пищо; -ия работи пе е чистя, пе ми се вижда чисти;
|| es ist was, etwas Waires dahinter в тон; им; пещо,
им; псщо нярпо. им; известия дози истина, им; от
крилце перце. им; известно реално оепоияпие: || es ist
n1cite (nicht vl—l) dahinter пе струва, пе поеgетрвняви
пищо. нищо особено пе е, пе е бог зпае какво, без-
съдържителпо е. без особени етойпое+ е, само празни
думи. празна работи с; || dial. ег wae dahinler. 3aß...
той държаше, настояваше, полагаше - грижи. грижеше
се зя това. да... ; || wir konnen —Hon dahinter ще
видим. разберем какво се крие зад цял-та тая работа,
разг. ще му разкрием спатиите; ф viel Wort—, viel Lärm
und w—nlg (1icHt-) dahinler много думи, а пищо реално
зад тях; много шум за нищо; мпого гръмотевица, а
малко дъжд; многото думи малко прри струват; за
пет пари ракия, зи три 'роша чялгид; ф umg. Dump/,
Druck dahinter nacien подтиквам пещо, дивим n;оя,
форца, патискям
dahinterher — —le, Tüchtig dahlit-eHcr s—in дивим си
roндм труд, разг. зор, залягам здрав-та, полагам
огромни усилия, разг. из-репв-м се за нещо. зя ди
успея ти свърша пещо
dahinterklemmen — du mußt die ganz ecHö1 dahlnl-e-
Ciimmen, w—nn 3u dl— Arbeit Tirм1ngiaeeii abgeben
willst трябва тдориртр да се заловиш пи работа, дя
тaлегнещ тдорнртр, та се опънеш тдррнртя пя работа.
др положиш тонемц усилия, яко искаш ти предадеш
труди си и определен срок
dahrnterenien — wenn du die Prüfung b—sieien willst,
mußt 3u dich lüchtig ЗиНт-етСте! трябва c голямо
усърдие. здравата да се т;ноииш, опънеш пя работа.
трябва сериозно, здраВ-тя ди четеш, дя тaнегпеш, ако
искаш да издържиш изпит;
dahinterkommen — 5. dahinter
dahintersetzen — slci (Akk.) tüchtig, mit den nöligen
Ensi däH1nt—reelzen залавям се здравата. c нужната
сериозност за работа
dahinterstecken — s. dahinter
dahinterstehen — 3as ganze Volk -TehT dahlilee целият
народ стои зид пето, зад тая работя. подкрепя това,
е за тови; || mir s—lnre ganzen Autorität daH1nter-teHen
подкрепям, отстоявам пещо с целия си авторитет; ||
vi—l— Beobachtungen sieHen dahinter това сс крепи. се
основава па мпого наблюдения. се потвърждава от
много наблюдения
Dalles, der — s. chronisch
dalli poln. umg. — dalli. dalli, по-бьрзичко: хайде по¬
бързай; дий си малко рориа, зор; пе се потрииий, ями
бързай
damalig — zu, in damaliger Zeil по опов; иреме. —о-
'-вя разг. по него време
Damaskus — srin Damaskus, s—in—n Tag von Dаmа--
finden, erlebin достигам, преживявам деня ни свое¬
то вътрешно преобряжепие, възраждане, достигам до
релцгцотпо просветление, ставам друг човек, прежи¬
вявам. вътрешен прелом (както Саул в Дамаск); - den
Weg nach Dunaskus g—ien Вървя към религиозно
просветление. настъпва прелом и живота ми, в лу-
щртa ми
Dame, die — ganz Dane ei1n истински, същински дама
съм; || —in— lohe. große Dane високопостявепя. зпятпя
дама; || als groß— Dame äullrettn. -1ci (Akk.) uks Dame
au/splci—i държа се кито високопоставени, иажпа*дама,
държа се важпо. питменно; || die große, vornehme. /—in—
Dame spirlii. b-evorCilern играя ролята пя високо
поставена, знатна, вр:дн;, изтънчени дами, показвам
сс кито иисокопости - сни, изтънчени дама: || eine zwei¬
felhafte, l—icht— Darr - жена със съмнителна репутация,
леки жепя; || stud. nein— alle Dane майки ми, етррр-р,
разг. морукиндтя; || eine Dame von Rang. von Weil
високопоставена. светски дима; ф die Dane des Haue—-
домакинята; || die Dame sclnie Uir/in- дамита на съ¬
рцето му; ф n—lne Damen уияжяеми госпожи; Ц meine
Damen und Uieren госпожи и господи; || was darf es
sein, nelie Dane какво желае (да купи) госпожата;
|| —ine Dan— zun Tanz auf/oedten поканвам дима зя
+япи; || —ine Dame zu Tisch führen отвеждам, придру¬
жавам дама -под ръка до м;сят;: ф dl— Dame schlagen
бия иярциятр (на шах); ф eine Dane bekommen, ma¬
chen, bauen правя дами (при игра на дама); ф die Dame
äusspiilin хвърлям пяма. момя. момичето (на карти)
Dämfe^ack, 3te — er isi -in ricHtig-e Dämlack той —
истински глупак. разг. §-л-ми, буляни, шаран, чукуп-
ДУР ' ■
damit — und damit ging —r и кято каза тия думи, той
си тръгна; || damil komme ici zum Sciluß meiner Aus¬
führungen c това (c тези думи) стигам до края пя моето
изложение; ф cs isi nicils damit нищо пе е+рвя, пяма
да излСзе от това; тон; пе върши работи. пс струва,
не го биии. пе чипи; || nein, damit ist —s nicils пс, пищо
му няма. и ред, и пълна изправност с; || es wird slci
damit geben работа—;, въпросът ще сс урсди; ф und
damit genug für htuit зи дпес достатъчно, стига засетя;
дя пречcтяповим ряботити зя дпес; || und damit hal
Dämmerschlaf 265
sieh’e и кряй; и точка по въпроси; свършено; крий пя
претяиапе+о; || und damit büeta точка по въпроса; край
пя предяиипето; || und damit ist —s aus свърши се, свър¬
шено с с това; отиде, тя се пе видя; разг. отиде конят
и реката; || es ist vorbei damit мцпяно сиършепо; свър¬
шена, никиилиряпя работи; няма я всчс тая ями; || mle
isi cs seir —rnet damit гледам съвсем сериозно, повече
от сериозно ни това, въпросът е мпого сериозен; ||
damit ist es пГ^Т zu spaßen c тови шега пс бива, с тон-
шега. няма; с това човек пе бива да се шегува; ф w—g
damil махни го, махай го о+тук; хвърли го; разг. ряз-
карай го оттук; дя го пяма; || hte damit дий - го
(писям); || - heaau- damil разказвай, говори, казвай, из¬
плюй камъчето; тяияИ: извили кесията; @ sag —s nlr,
dunil ici es auch weiß кажи ми го, за п— го пяучя,
узная и яз
dämlich — nach nlcit so ein dänlicies G—-ieit пс
прави такава 'нчпявя физиономия, пе гледай тики глу¬
паво, кято +ете, кято овен; какио гледаш кято теле.
овеп; || stell dich nicht so dämlich an пс сс приви пя
глупав, ни бaтрмя, пя три и золи, ня три и половина,
пя ибрямбашия. пя упче, не сс в+елясв—Й; ф iin 3äm-
lici kommen държа сс поедизвикятелпо към пето; ||
frag nicli so aänlici пс зит—ияй такива глупави, няинни
въпроси; ф slci (Akk.) dumm und dämlich suchen за-
тьпднрм да търся нещо. търся го до итнемо'я, докато
ми стана лошо. разсипвам се ти търся нещо
Damm, der — —inen Damm bauen, trr1eiten, au/führen
издигам, поетоодирм пяеип, дига, бент, яз, вълнолом;
|| 3tr Dann bricht бентът сс пробива, вълноломът
рухва. сс събаря; ф 3er Willkür einen Damm (entgegen)
seizen поставям граница, претел. преграда пи свое¬
волието, произвола, о'ояпцтрнрм го; ф ich hin nicht
auf den Damm пс съм здрав. болнав съм. пс мс бива;
|| wieder aul d—n Damm kommen оздравявам пак, пак
съм пи линия. пик съм здрав и читав (прав), оправям
сс от болестта, окопити—м сс. окопитил съм се исче;
пя крака съм всчс; || aul dem Damm s—in здрав съм,
радвам се и; добро здраве; || -ihn aul 3—n Damm belngen
излекувам го, помиг—м му ти стъпи па крякат; си.
поиндиг;м го пя крркр: помагам му да преуспее, та
няпредне
dämmen — das Feuer, seiii.- Zorn 33 - r- лси ограни¬
чавам пожаря; потискам, по-тш-вим .сви си: || 3.
Wohnungsnot dämmen огранич-н-м жилищната криза
dämmern — cs dämmtet досзт;н с. съмна сс; зятордвр
сс. рязиидендня сс, разсъмва се. разлепя сс; заричана
сс. мръкни сс, свсчеpдвa се. етъмир се; || —s dänntrl
mir (in mir) elni schwache Hoffnung блещука, тлее,
мъждее. мъждука, проблясва слаба надежди и мепе,
имим смътна надежди; || mir dännerlt —ine Abiuig,
31е Erinnerung обзе ме смътно предчувствие; смътен
псдсеп спомен изплува, се пробуди, се зароди и съз¬
нанието ми; ф h—i mir 3änncгt’e endlich най после
започва да ми просветляна. та се р;звиденяв; - - гла-
вята, мозъка ми, пос+епепно започвам ти разбирам,
п— проумявам, да сс досещам: || па, ' dämmerfs nun с,
ссг; разбра ли. стапя ли ти яспо. досети ли пай-
се+не, разг. завря ли ти чайникът, е. кякио, - .■.ттиси
ли, увря ли ти пай-се+не акълът, умът, мозъ; г; ф
ici dänn—re voe mich hin чп;еям се, задремвам, и по-
лчбчтпо, пончлрямкя. понуеьзпяпие съм
Dämmerschlaf, dee — in eln—n l—l—n Dänneaechlaf
vir/ailin - изпатим и лека просъници, и полусъпио съ¬
стояние
266 Dämmerzustand
Dämmerzustand, tIci — -iwas in rinrm Dänner/uslaia
begehen извършвам пещо кито и просъници, и състоя¬
ние пи временно помрачение пя съзнанието
Dämmerung, 3ie — die Dämmerung beach Herein, beuch
ai, kam Heran, llrl -in. kam aul, stieg heeah, sank ierein
припадна здрач. етьмирще сс, здрачин-ше се. евсче-
ряваше- сс, мръкваше се; тятордвяще се, разсъмваше
се, рязииделяияше сс. ояздендше" сс. пукваше сЬ зората.
трезгивееше вечс; || mit. in d-e DämMerung пи зара-
чанапе, емр;чянипе. привечер; пя разсъмване. на раз-
сиет, призори; и сумрики; || bei Eintritt der Dämneeuig
пи мръквапе. и; здричавапе. при няе-ьпи;не па нощта;
призори
Damoklesschwert, 3as — das Damoklesschwert sciwehl
(Hängt) übte mir. über meinen Kopf нилииспян е да¬
моклевият меч пат мепс. пад главата ми
Dämon, der — iim siT/T —in Dämon in Nacken ис¬
тински демоп, дявол с; || von —inen Dämon Ьr-—ss—n
siln обладаи съм от демоп, от дявола, от някакъв бде:
|| weicher Dämon isT in dich gt/aieen какъв дявол с
влязъл под кожата ти, кой дявол те тика
Dampf, dee — Dump/ er/eugin, ahlässen произвеж¬
дам, отделям пара; пускам парата; || Dämple entwic¬
keln изпускам итпярепид; димя; || der Dampf verzieht
e1ci, bat sici verflüchtigt пирита се ритеейия, разпися;
омар—та, бялат; пари сс пръсна,. вдигна; || 3as ScHiff
ist unter Dampf корабът е пол пара, готов зи тръгване,
отплуване; ф Dunpi dahinter macicn, s—Tzen подтик¬
вам пещо, давам му тласък. рорця, ускорявам го; ||
mit Danpl ' arbeiten р-ботя под пара. чсцнепо; || 3as
geht wie mit Danpl тона върви под пълна пара, к-то
по водя; || dahinler siizi kein Danpl и тови пяма силя,
енергия; || —Twas mit Dumpf betreiben карам нещо с
пара, с парно зядвижияне; подтиквам пещо, давам му
фори;; ф vor IHTTr Dampf Habtn, keligen страх ме е от
пето; хваща ме страх от пего. уплашиам се от прго;
|| Danpl Haben страдам от астма, задух, задъхвам сс;
Ф linen kleinen Dumpf haben малко съм пийпял, сръб¬
нал, малко съм па номер, градус. пяпряиил съм малко
гланата; || iim den Danpl ailun ядосвам, рртсъотвям
го. накарвам го ди сс задъхва от яп, погажпам, из-
игравим му номер; обиждам го; || iim allen Tori und
Danpl ailui изиграв-м, извозвам го; обиждам го; ||
iim zum Tori und Danpl напук. пя ипят ня пего; ф
Uais Danpl свaлипръцко. перко; веетпaйkо: || er ist
Hans Dampf in allen Gä--en пя, във всяка мяпджя. въи
всяко гърне мерудия (пипер); дето двями и той трети;
пето рапа и той муха; навсякъде . дето има сбор. там
и гол Хясяп; пъха си, втикя си, вънира си г—гата. пося
пивсякъде, дето тодбвр и дето пс трябва
dämpfen — Kartoffeln, 11iiseH dämpfen трдущрвям
картофи, месо; || den Lärm, die Sllnne dämp/en зя?
глушиним шума, снишавам, понижавам. пригнущa-
вим, стаявам глас, понижавам тоня; ||nil gedämpfter
Stimme -prechen говоря c приглчщеп, сподивен, стаен
'лис, полч'Ляено, приглушепо. пот суртинкя: ф das
Licit, die Farben dämpfen пямитдвям сиетнипятр;
смекчавам бятрц: || g-dämpftte Glanz мек блясък; ф
cincn Aufruhr, den Brand dämpfen потушавам въста¬
ние; потушавам. огряпцтяирм пожара; ф Haß,
LeidenschäfTen dämpfen потискам омраза, страсти; ||
s—in— Begeisterung. seinen Zoei dämp/cn изстудявам,
охлаждам възхищението му; уемцрдиям, укротяням
тпевр му
Dampfer, 3tr — dtr Dümplcr ist voT Stapel g—lauf—i
параходът бе спуснат вън водят;; || der Dampfer läu/l
aus, -TiciT in Sri пир-ходът тръгва, отплува, || aul
einem Dampfer fahren пътувам c параход; ф umg. —in
floltcr Danp/er хубаво момиче, разг. бръмбарче, маие;
ф aul dem richtigen Dampfer sein пя прав път, ня поР-
иилеп адрес, пя вярна след; съм. пс сс мамя. пс се
лъжи. пе сс заблуждавам и предположението си, в
преценката си, и мпението си; || da eiTzT du auf den
fälschen DüMpiee много се лъжеш, мамиш и предпо¬
ложеният; си, стъпил си ня 'пили, чимови дъски, сбър¬
кал си адреси, погрешно съдиш за това
Dämpfer, -dir — aul der Geige mit den Dämpfer spi—len
свиря пя цигулката със счртинкa; || ihn einen Dämpfer
au/e—lzen потискам самочувствието му. поставям го
пи мястото му, разг. смачквам фасона му; || ein Däm¬
pfer würde ibn gut Tun малко студен душ ще му по-
действува добре; || sein—! ■Wünschen, —'п—г Pigei-tiru1g■
einen Dämpfer aulseizen О'орпцтяврм жен;Hидт; му,
цтстудяврм въодушевлението му
Dampfwalze, die — gleicH einte Dampfwalze rollte cr
lerun c пустепе като локомотив той сс приближаваше
danach — gl—ici. kurz danach скоро, малко след това;
Ф er ist nicht der Mann danach тоя пс е човек по вкуси
ми, пе отговаря, подхожда за тая работа; || 3u -1eHst
geeadt danach aus съвсем пе си от тия, дето ся и съ¬
стояние ди го направят; пямим ти никакво доверие,
мъчно можеш ди ме пикираш ти повярвам, че ще го
пяnррицш: || Du hа-t sauber genacii? Das sitil auch
danach aus Ррзтоебиля ли си? Толкова и личи; хич и
пс личи, че си ррттоебцля; || 31r Wae— ist hillig, aber
sic ist auch danach стоката с еитипи, з—тови и толкова
струва |зртонa и нищо пе струни); || er bal- es danach
getrieben той докара работите дотам, до тона по¬
ложение; || kein Bahn kräii danach — cs Ceäbl weder
Hahn noch Huhn danach никой пс сс интересува, пе
пита за това; <$> danach 3tr Main geraten, wird ihn
die Wnr-r gebral—i — s. Mann
Danaiden, pl. — das Faß der Danaia-i füllen, ins Faß
der Danaiden schöpfen преливам от пусто в празно,
черпя водя и решето. ловя вятър и решето. пося вота
и решето, върша пяnрятпр работи, п-линям вода в
бъчвата ни Данаилите. Според гръцката легенда пет¬
десетте дъщери на Данай, които убили през първата
брачна нощ мъжете си, трябвало за наказание да чер¬
пят в подземния свят вода в пробита бъчва
daneben — das ist un-er Haus, dlchl daneben ist sein
Uus- тов; е пашата къщя. непосредствено до нея,
досам пея, в пепосрете+непо съседство с пея с неговата
къща; || sic arbeltel in 3-г Klinik, dai-bti sludltri si—
Musik тя р-боти в клиникят;: редом, едновременно,
покрай тови, паред с това тя следни музики; ф iire
Schönhtll ist so groß, daß die ihrer Seiwester daneben
verblaßt красот-т- й е толкова голяма. че и сравнение
с пея тази пя есетои й бледнее. сс губи
danebenbenehmen umg. — eii btnahn -1ci zi—nlicl
daneben, ein wenig daneben тя се държи лост; лошо,
псприлцчпо. пе както сс следва, лост; невъзпитано,
правеше непрекъсня+о гярове, сс изложи доста. малко
с държипето си, поиедепие+о си
danebengehen umg. — 3-r Schuß ist danebingegangen
куршумът пс попадна в целта, пс улучи целта, по¬
пилия, сс отпнеен; встрани от иентa; ф das Experineni
ging daneben експериментът, опитът излезе пееПонуч-
лив, пропития; || all—s gebt ' mir 31—^1 daneben пищо
пс ми върви. пе Ми се удава тоя - път; всичко ми върни
накриво тоя път. все удрям па камък
danebengelingen — der Vea-uch ist. dan-bcig-kung-i
опитът итнете несполучлив, пропадна
danebengeraten — die Tort- ist mir danehengtratcn
-орта-и ми излезе несполучливи, пе етяпр хубавя; оaт-
вяних тоо-;тр, оставих си ръцете в пея
danebenglücken — der Ronan ist lin aaneЬtng—g1йeCt
ром-път му излезе несполучлив. с пълен печепсс. . ав¬
торът се провали. претърпя пълеп печепес с пето
dаnfbfngrelffn — er grill daneben той напрани греш¬
ка, сбърка при свиренето. удари съседния клавиш;
пресегни сс погрешно; пс постигня търсения - ефект,
търсеното въздействие, погреши. сбърка целта, излъга
се в поеемятяпидт; си, сметките си
danebenhauen — -г Haule daneben той удари накриво
(при забиване на гвоздей), пс попили; в цсл+а, погреши,
сбърка целти; той паправи гаф, пе отговори правилно,
отговори погрешно
danebenraten — - s. danebenschätzen
danebenschätzen - er -ebäTzlt daneben той пе о+гатпа
появинно, цзтъ'Р се в преиепкя+a си, прецени погреш¬
но, непривилпо. криво, сбърка и преиепкятa си, на¬
прави погрешно сметката си; ф scherzh. das, den schät¬
ze ici sehe daneben тон; не ми приви никакво впечат¬
ление, пе може ди ме подкупи, такива пс минават пи
мене, шег. пе ме впечатляват никак, малко ме впс-
тяттдврт; пе го цепя, отричам го. пс го признавам
danfhenschlfßen - er schoß daithen той сбърка, по¬
греши, пе члчтц цел+я, пс попадни и целта. стреля
ветрянц, пакрино, пе се прицели правилно, спорт.
стреля криво във врятита, пропусна 'оля: той се из¬
лъга, се измами в nредвиждяпцятя. пресмятаният; си
danebentippen umg. — beim Toto danebtnrippen пе
улучвам ня, при тото, губя па то+о;|| te Tippt- daneben
той сбърка в пресмятанията. nоедвцждяпидт; - си, сс
излъга. сгреши, паправи грешки и преценката си, си
направи погрешно сметката, удари о камък. остана
с пръст и чст;тя; || daneben g-tlppi сбърка; пс чнччц;
пе отгатна; ядец
danebentreffen — 5. danebenschieDen *
darniederwerfen — eine schwcee KeaiCbeit warf sic
darnieder тежка болест я повянц, събори па легло, пя
постелята
Dank, 3-r — vielen, echöпen. btslen Dank мпого б.я-
'одаря, големи бн;'одярности; || п—Нм—п Sir Meinen
aIIerheazI1eheTeп Dank приемете моята няй-съртечпа
блр'од;опост; || Hab’ Dank блр'одррд +ц:|| ich Cain dir
meinen Dank nichi mit (in) Worten ausdrücken пямим
думи, липси-т ми думи. пе моги да намеря думи, (зя)
ди ти изкажа, итоятд бля'одяопоеттр си;|| ici weiß (es)
dir Dank, sage (dir) ^-11-1) Dank, spreci— 3ir neliin
Dank aus (für aas, was 3u nlr zullehr (zunutze) gemacht
hasi) бнргодрря ти, дължи ти голям; благодарност.
изказвам бнягодярпоеттр си (за това,' което направи
за мепе); || ich möchTt 3ir neiien Dank ab-latleп искам
да ти благодаря, т— ти изкажа. поднеса бня'одрр-
поетт;- си; II voll des DanCi-, erfüllt von Dank s—in пре¬
изпълнен съм c благодарност; II ilwä- mit Dank aiieh-
men, teHallei, zurückgcbei приемам. получавам. връ¬
щам обра-по пещо с благодарпост; || aeliei Vorschlag
leint ici mli Dank zurück бтр'одрря . ти зи предло¬
жението, по нс мога ти го прцемя: Ф das wirst 3u ohne
Dank tun пикой пями пи ти благодари зи тона, пс
очаквай някаква бтятоgярпоет за товя:|| Soll ich 3ir
hellei?— Vielen Dank Дя- ти помо'п; ли? — Не, б.а-
год;рд; ирон. пямим пуждя от твоят; помощ, благо-
дрод за желянието, по пямим нужда; || vielen Dank
може ди ти сс иски, ама пями да те стигне, ди те
огрее; ф was war 3-e Dank dafür, für meine Mühe и c
какво ми сс отпн;тцхя; и каква бс пртордртa ми зя
danken 267
това, зя труда, усилията ми; || zun Dank Tür neine Ulli—
helog er mici от бтртодярпоет зи помощта, ми той
ме излъга; ф Dank bezeigen показвам се благодарен,
притпртелеп; Ц ihn mit Dank üЬtа-eiüTTei обсипвам го.
отрупвам го с благодарности; || ihn für —Twas Dank
schulden, schuldig ee1п. zollen дължа, отдавам му б.;-
'од;оноет за пещо, чувствувам сс задължен да му
благодаря; || zu großen Dank verpflichtet sein дължа му
'олями благодарност, мпого съм му задължеп зи не¬
що; || Goll (Зсм Ulmmei) sri Dank еляир богу;|| den
Dank. Dame. hegelr ’lci nichi (Schiller) пя'ордятя,
отличието. госпожо. пс жсняя: ирон. благодаря, няма
пужтя от тонр;® ihm sehIeciTin (keinen, w—nig) Dank
wissen о+пнащрм му се c черня неблагодарпост; пе сс
и сещам да му блр'одроя; пито помеп от блигол—р-
пост; || 3—n Dank mli den Ttuf—I bekoMnen отплащит
ми се със зло, с черпя неблигодяоноет; срещам черпя
пебл-'отарност; || des Teufels (des Henkea-) Dank Tür
—Twas haben, empfang—! отплащит ми сс c лошо, c чер¬
ня пеблягодррпоет за нещо;|| e1— verließ mici olie —in
Woel d—s Dankes Тя ме остави, си тръгна, без т— ми
каже тори бля'одяод, без да каже дума пя блигодяр-
пос+: ф ihm gebührt Dank той заслужава благодар¬
ност; фИпт koiile man nichi zu Dankt (recht) machen
вечно пс можеш дя му угодиш, да го задоволиш; ||. ihn
etwas zu Danke Machen пряия му пещо по у'од;тя, по
желянието. тъй както го желае
dankbar — dafür bin ich die . —wig dankbar иечпо ще
ти бъта благодарен, признателен за това; ф eine dank¬
bar— Au/gäbe благодарна тядятя, мисия; || ein daiC-
häri- Publikum благодарна публика; || 3as war keine
dankbare Rollt тоиа пс бе " благот-рпи, бе пеблЯ'одярпя
ронд; Ц ein dankbares Uerz haben, rin— dankbare Sriki
s—ln имим благот-рпо сърце, бнргодярпа туша съм
Dankbarkeit, die — tl—11 Dankbarkeit erlülll mich, br-
srell nlch изпълва ме,-обхваща ме чувство ня дълбоки
благодарност; || ich bin iim gegenüber von Dankbarkeit
erlülll итпънпеп съм от благодарност към пего;|| ich
gab meiner Dankbarkeit АuedrueC. melie Dankbarkeit
zu erkennen цзоятис бля'одярпоеттр си. признятен-
постта ец: || ich hezelgte meine Dankbarkeit durch ein
Gi-ehink дадох израз пя бнятодррпоеття си чрсз един
подарък; || in (mii) aufrichtiger Dankbarkeit c искрен;
блрготяопост; || etwas aus reiner. bloßer Dankbarkeit
Tun правя, върша нещо само от чистя, голя призпя-
+елноет; || Dankbarkeit an den Tag 1—gtn проявявам
блр'одярпост, призпятенност. показвам сс благода¬
рен; || s—lne Dankbarkeit hewei-en, bez—lgen доказвам.
проявявам блргодррпос-тр си пи дело
danken — danke schön — dankt sehr мпого благо-
ляод; || ich danke’ 31г von Uer/en Her/lich lüe das Ge¬
schenk благодаря ти от сърце, сърдечно ти благодаря
за подяръкя; || danke der Nachfragt благодаря за ин¬
тереси; || 1—11. dankt пе, благодаря (в отговор на въ¬
проса, дали искам нещо, още от мсм<о)||| ich danke bes-
lens dafür мпого бтaтодрря (но пе искам повече); ф
па, ich dankt (sehö1) мерец, за тикови нещо; по-талеч
от мепе такива работи; пс ми трябва ня баир лозе,
от мечки ремък; пе ми трябва таралеж и гащите; || пя,
ich danke lürs Ohst (und SüdlrücbTe), fürs Backobst бла¬
годаря зи това, пямим пужтя от тови; можеш пи си
го търкаш на глрвртр; || ich dankt Tür solchei Rat
благодаря за съвета ти, .-можеш ди си го запазиш зи
268 Dankesschuld
себе си. нямам нужди от твоя съиет. запази си го зя
ссбс ец; ф ee läßt danken той поръча та ти благодаря,
пя ти предам блигодарпостти му. изказва чрез мепе
бнятодaрпоcттa сй; ф ici dank— ihm nein L—bbn дължи
му живота ец; || dein— Müh— dankt dir niemand. wird '
man 31e scilecH danken пикой пяма па ти благодари
зя труда ти. пя и признае труда +и. Д- +и сс отплати
зя труда ти. та ти кижс „благодаря“, тур. „св—лля“
зя Тови. което привиш; щс ти се отплр+дт с чсрпи
пебляголярпост за труда; || das danke iim dee ■Teufel,
3ee Henker имя мпого да чака за благодарност. дя¬
волите ще му благодарят; пс зяенужяир никакви бла-
гоgирпоет: || wlc soll ici das 31r je danken как да ти сс
о-благодаря. да ти се отплатя. издължи, реванширам,
някога зя тови;|| ici Cann dir nlcit g—nug danken нямам
думи пя ти изкажа блягодярпост+а си, да ти благо¬
даря, пе мога дя ти сс о+бляroдард: || Goli scl gedankt,
благодаря пя бога. сдава боту:|| Gott danke бог
па те възпр'рили. т— ти заплати за това; ф umg. mir
86114 danke чувствувам сс. колкото дя се кижс добре,
ити-дойти. средни хубост. разг. тур. ортя-будяля съм
Dankesschuld, die — ich kann nelne DänC-chuld nl—
ä6irageF. никога пс щс мога да ти сс о-благодаря, па
ти сс издължи, иечпо щс ти бъда бняroдареп,' призпя-
телеп, щс се чувствувам тилънжеп към тебе
dann — umg. -геТ so, dann so иедпъж тъй, друг път
ипиче, иедпъж едпо, поенс друго. разг. играе пя въже;
тъчс пи ди; стяня: || was war dann кякио следваше слет
това. тогива. после|| —rsi konnsi du daran. dann ici
пий-пяпред си ти пиост. а енст това (после) яз; -- erst
wägen. dann wagen по-пипрсд мери. пи тогава реЖи
(крои); ф umg. bis dann Дототявя: до скоро . виждане; ||
dann bis morgcп тогявя до у-рс; || dann und dann- то'ява
и тотaвр, по това и това иреме. сди кога ец;|| von dann
bis dann от сди-кога сито едц-kоти ец: || dann und wann
от време ня ирсмс, сетит-+опцт. от дъжд пя вятър,
разг. чят-пит: ф und dann освсп това; и .-T0Ч'о: и после
daran, dran ~ daran (daai)siin. eiwas zu tun тъКмо -
сс каня, 'отвя. тъкмя, пи път съм да направя. извърша
пещо; || drauf und daai sein. iTwäe zu Tun. —in— Dumnhtil
zu begeHei почти съм готов, малко ос+Яня, пи път съм
да п-правя пещо; пя път съм да извърша глупост; ||
er war 3rauT und dran, s—in Studium äulzugebin за мал¬
ки. без малко, почти щешс ди сс откаже от снетвяпето,
малко липсваше, малко оставаше да изостави, разг.
да зареже следвипето:|| w—nn es darauf und daran
kommt когато се стигпс дотам. когато му дойде врс-
мето;:! сг isi daran zu sT—ah—n на, умирипс. пя смъртно
легло с; ф —s ist nichle Wahres daran, es ist kein walres
Wort daran няма нищо иярпо в това, от пячяно до
край е измислено това; || an den Gerücht ist eTwas drai
и слуха имя пещо идрпо: || . da, an d—n Mädcitn ist .
nicits d(a)eän нищо особепо пС с. пс е пещо особепо,
няма пищо и тови. пс прслетяид нищо оеобспо: иямя '
пищо вярно и тови; момичето пс струва пищо, пяма
нищо хубаво и псто: || 3а ist abee äilis daran пищо пс
му липсва, исниконсппо, чудесно. кикто трябва с; цял
куп недостатъци имя, пс с, кикто трябва; || an ihe war
alles daran беше чудесия, безупречни. нямаше никакъв
недостатък, тур. кусур, нямаше какво дя се каже зи
пея; || Зз,- an dem Motor isi was drai тук, и мотор;
пещо пс с в рст, и изправност, пещо куци; ф еа isT
dran, umg. am dааn-ten сети с той на ред, с псгои ред; ||
j—lzl ist er aber deun сега той трябва па отговаря. па
давя смстка. отчет; сега пего щс критикуват. одумият.
подложат пя критики; || w—nn eiwas pa--ieаt. hist 3u 3eai
яко нещо стане (сс енччи), "ти ще отговаряш, -и посиш
отговорността, тебе ще те държат отговорен; || umg.
bald ist te dean скоро щс хвърли топя. щс му дойде
редът и ня псго;|| ich muß dean трябва дя започпа, да
захвана работа. да сс заловя пя работа; || er will nicht
atcli 3eai пс му сс щс, пс му сс иска пя сс трнови, да
сс трпимяия с тия работа, гледа ди сс измъкне от пся;
Ф -а ist gut. eciltciт, übel 'deai работите му ся добре.
ся зле, разг. спукани му е работата; добре, зле сс с
пяредин; || ich weiß nieHi, wi— ich daran bin пе зная. в
какво състояние ся работите ми. какво па предприеми,
как съм, що съм, пикъдс съм; пс можеш да го раз¬
береш кякио му с отпошеписто към мспс;|| nii iin
sei1ecHt daran sein и лоши отношения съм с пего, пс
сс погаждам с пего. разг. пс мелим засдпо брашно с
пето; || man weiß mir. wir man mit iim 3ean isi човек
пс знае никога как да сс държи с пего, какво може
пи сс очаква от пеro: ф daran hängt es тъкмо и това
с причинят;, пречката, тови спъва цялата ряботa: || eieH
(Akk.) daun Halten бързам, гледам ди пс пропуспи; ||
wenn du den Zug еагеюНеп w1ller, muß du dich draihaltei
яко искаш ди стигпсш пя време зи влака. трябва да
Йобързаш. ди сс стягаш; || er bat laüb dean glauben
Müssen той умря ряпо, прсжтсврсмспно: - einmal
Müssen wie alle daran вескимч ще дойте едип теп рсдът
ди умре; смъртта никого пс рятмцпяир: смъртта паред
пе ходи и ред пс оставя; вецчкц сме смъртни; ф mir
li—gi . viel daran държи мпого ня тови, за мепе тона е
от голямо тпичспис, отпивам голямо тпичспис пя тови,
мпого с важно тови зи мспс;|| daran ll—gl mir w—nlg,
gar n1cire малко, никак пс мс интересува, тяеятя тови,
отдаи—м му малко, пс му отдавам никакво зпячспис,
държи милко, пе държа пики: пя тоия:|| umg. ee kebel
sici пкИ drai той пссяе, псмяри. пс искя да зпяе. пет
пяри пс дява за -оия, малко го с спя за това; ф äll—s,
was deum und deaibängt, isi mle zuvi—l всичко, което
е свързано с това, ми тежи, е товар. твърде мпого за
мепе; || eiwas mit ulken Deun und Dran aeaaigitaen
уреждам пещо c исички+с му подробности, както си
му е редът
darangehen — ich gebe daran пристъпвам към нещо.
зaнроям сс с пещо. започвам. тaхврщaм псщо, за¬
претвам сс пя работя
daranhalten — s. daran
darankommen — jetzt Comne ich daran сетя яз съм.
идвам пя рст, идва моят рст; сега мепе щс критикуват.
оцмв-т; || komm nicht Зиеап пс сс доближавай до тови;
стой нястрапа от тона
daranmachen umg. — ich nacbc mici daran пристъп¬
вам към работа, задавям сс зи рябота. запретвам сс
пя работа
darannehmen — iin darannehnen захнищям го, емиям
го, пякяетрдм
daransetzen — ä11—e, sein Lehrn. aiki Keälle, seinr ganz—
Eiee daaunstlzen, um —Twas zu —аа—юНеп пс се спирам
прел пищо. употребявам всичко. пс оставям нищо
пеопитяпо, залагам всичко. живота си. влагам всич¬
ките си сили, зaлртям честта си, зи та постигна псщо;
Ф endlich silzli er -iei auran, das zu leiedigen пяй-сетне
той сс тaноии, сс запретни. сепп; да свърши тия работа
daranwenden — viel Zeil. viel Mühe daeaiwcndtn из¬
разходвам, употребявам . мпого ирсмс. мпого труд- зя
пещо; ф ici will eTwas daeanwenden. щс . изразходвам,
Посяотя ' пдкоИ- и друг нев зи" тона ' '
darauf, drauf — wir hist du daeaul g—konn—n, veefallen
кяк 'сс сети зи това. кяк стиTпя до тия мисъл. до тая
идея, кяк ти дойде тая идея, тия мисъл пя ума; || ici
kaii пГ^Т darauf koMnen, wie sic H—lßr пс мога ти си
спомпя. да се сетя. пс ми идва пя умя, кяк сс казваше
тя. кяк с " името й; || ici grbr niebTe darauf пс му о+давям
никакво тпячспис, пет пари пе дивим за това, малко
ме е спя, грижа за това; || gib nicils drauf пс обръщай
впимипис ня това; ф d—n Tug. tags darauf kam eie пи
снсднид тСп, стип тен по-късно тя дойдс: || kurze Zeit
darauf скоро след това; ф es kommt viel darauf an
мпого с важно. мпого тяииец от това; || dueuul konnl
rs an ти тъкмо тови е наЙ-иажпото. паЙ-същсстиепото,
ти тъкмо от това зависи всичко; || rs kommt daraul
an, ob... зависи от това, ляни...; || rs dueaul aikommen
ка—п — s. ankonmenl || ee versTclr -ici ЗетТ той раз¬
бира от. тови, от . тая работа, майстор е и това, бива
го зи това, разбира си от тяпядтя; || es gchl luacblbar
vl—l Geld 3euuf тови поглъща, гълта мпого пяри. хар¬
чат сс, вървят, отиват извъпредпо много пари; || umg.
der Kranke wird wohl daau/g—lei болният сигурно щс
умрс; || s—in— Gesundheit isi drau/gegangei здравето му
се разсипи, съсипи; остани без здряве; || —s gelt viel
Zeit deaul тона поглъща. гълта, хаби. заангажира мпо¬
го време: мпого време сс хаби. сс губи с тови; ф —s
wird darauf hlng—wlrsrn, daß... обръща сс впимипис пя
тови, чс...; || es -Teht Stea/— daeaul за това се предвижда
пркятяпие, глобя; || er geil darauf aus той сс стрсми
към, се домогва до тови. преследва тови; || еа hal cs
daraul ahgesrhen. angelegt, nlr zu scHadcn той сс стре¬
меше. си бс пост;нин зя цел, преследваше центя. та
ми пипякое+ц, ди ми пяиреди; ф 3euu1 пяпосд: сиИте;
карай; дръж; удряй; || los und 3euuT пяпред: дръж;
хвърляй сс и борбата; ф liee ist ein Bon. darauf gibt
cs —in MiTTages-in ето тук слип купон, срещу пето ще
получиш ядспс, един обяд
daraus — daraus wird n1eiTs от тови пищо иямя дя
излезе. дя стане, пяма да я бъде т-я работи; от това
гьолче рибя няма да итлете; - || was soll daraus wieden
кякио ще стапе. произлезе от това, пикъте отива тая
0;бо-;; || ich mäcii mir mciis daraus малко ме ип-
тсоссчии, занимава това, пс му отдавам никакво зна¬
чение, впимапие, пс му обръщам ипимание, то пе
nрелетяид иптерсс за мепе, пе заема пикякво място
в живота ми, пс ме зяедтя пики:. разг. пе правя ка¬
питал от псго; пс обичам това; пики: пс сс ядосвам
за тоиа, пет пари пс дивим за това; || mach dir n1cite
duraus пе сс ядосвяй за тоеи, пе му отдавай никакво
значение; пс го взимай присърце, пс си хаби перви+е
зя пето; || ici Mache nie nicht vl—l, w—nig daeaus пе
държи много. малко държа ня тови, малко ме засяга.
тревожи, интересува то; ф daraus iieien. ecH1irß—n,
3aß... изваждам поуката, заключавам от ' това. чс...;
|| daraus lehikll, ist iae1eiT1icH, ist zu eesiiin. daß... от
тон; стяви депо, с видно, сс иижтя, чс...; || daean- g—ii
heavoa, daß... от това слетия. чс...; || was folgt daeaus
какио слетия, какво заключение можем да итв;тцм
от -овя
darbieten — ihn Ohsi. Koi/ekt darbitten предлагам
му. поднасям му плодове. бонбони; || iin di— Hand
zun Handkuß, zun Gruß däebleten поднасям му ръка
за целувка, подавам му ръка зя поздрав; || Geaichle,
Lieder. Musik darbietei декламирам. рецитирам сти-
отворения, изпълнявам пеепи, музикална програми;
ф meinen Augen bot sici —in heeellci—e Anblick. ein
unbc-eieiih1ichis Sciäuepir1 3ar 'пред очите ми сс раз¬
кри великолепия гледки. неописуемо зрелище; || neue
Sciwlerigkeltti boten slci dar изниkпяся, появис; сс.
породиха се пови трудности; срещнахме пови тятрут-
пения, мъчпотии; || —in— G—l—giniiir bierti sicH dar явява
darstellen 269
се. предлага се случай; ф scherzh. eiei (Akk.) in voilia
Geöße, in s—inen ganzen Un/ung aaebl—t—n появявам сс
в цялото си величие, в идтятя си всличипя
Darbietung, dl— — —Twas zur Darbietung heingcn пред-
стрндм пещо, изпълнявам, издепяи;м (помср от) про¬
грами
darbringen — Gaben, ein Op/са aurbrlig—n полпиедм
тирове; приняедм и жертва, правя жертвоприношение;
ф ibn GlückwünscH—, Gescitiki, ein StändcHen dae-
baligen потписям му бн;топожснянця. подаръци;
устройвам му. правя му серспяда
darein — iTwa- Wae-er daetin girßrn долниям. то-
сипвим малко ноти в псщо; || slci (Akk.) aareln begeben,
fügen. scilckin примирявам сс c положението, съдбата
си; || ici muß - mich woil daerln ergeben ще трябва да
сс помиря с това; || e—1nen gäizcn Stolz daatin eetzen
трля'ям иИтят; си гордост и нещо
dareinfinden — ici Cann nlci nicHt aaaiinfindin пс
мо— да се помиря с тоиа положение, та свикни с това
dareinmischen — nlsci dich nlcit daetin. wenn zwei
-icH stailT—n пе сс бъркай |мееи), когато двама се карат;
(там) където вритята скърца, пс туряй пръст
darin — rs ist nichte meha darin вътре няма вече
пищо, празпо е (шишето); || cs liegi rin Ftilea daaii и
тона имя, сс крие грешки; || darin hast du atcll и това
(отпошепие) имаш право, си прав; || du 'егеТ dich darin
лъжеш сс. мамиш сс в това; || daaii läu-eH-l du dich
лъжеш сс, мамиш се, заблуждаваш се и това; || ihn
3ае11 sit/rn1as-in ост-вям го да се поти, да сс пържи
в маслото си, та сс псчс пя с:яря: || darin liegt rin
Wideaspauci и това имя, се крие противоречие; || di—
Sciwieeigk—ii li—gi darin. daß... трудността, мъчнотията
се крие и това, чс...; || ee bat Übung, Er/abrung darin
той има опит, е врял и кипял в това; || darin ist er nie
ühcakegin в това (о+пошепие) той ме преиьтсожди; ||
daaii ist er MiisT—a, ganz groß и това той е майстор.
разг. факир, велики сили, пяма ряиеп пи ссбс си. с
пепадмипат; ф übertr. umg. 3а ist nicits (miha) darin
мъчно може да стипс. да се осъществи тови, пям—
никакви иттледи да излезе пещо от тови; иямя - пи я
бъде тая работи, загубена работя с; || da ist noch älles
drin ощс пс е исичко загубено, имя иттнсди, ш-псове
ди с+япе пещо, пи излезе пещо
darlegen — ici I—gr ihm meint Gründe, Anschauungen,
Meinungen, Ähsiciren dae излагам му оеноияпидтя
(причините. доводите), вьтгнелите. мпепцдт;, пиме-
репията си
Darlehen, das — —in zinsloses Darlti—n bekommen
потутяврм безлихвен зяем; || —in Darlehen au/neinei.
/urйekHзIl—n сключвам. пяпряидм, изплащам зяем;||
lin —in Däaleien gewähren. g—b—n, hrwilllg—n дивам,
отпускам му заем
Darm, dir — ein Hungriger Daan гляппик. гнрдпе
гърло
darstellen — was soll das Bild därer—ll—n какво преп-
стивя, изобразява картината; ф —ine Rolle därstelkcn
прететридм. итояд ронд: || der Sciauepii1ir sTcklTe Eg-
monl meisterHaft 3ue актьорът, артистът игри, пред¬
стави. изпълни майсторски Етмопт; ф iTwäe ricHtig,
/äksch. anders daaere1leп представям, предавам пещо
вярно, правилно. погрешно. другояче. и прявшлпя.
фрнщиир еиетлцпя. в друго осиетнепие: || sic eTi1IT— di—
Suche so dae, äks häTte sic ' nicils danii zu Tun тя прст-
етявц работатя тика. кято чс ли пяма пищо общо с
пея; || —Twas läßt e1eH nicht mir (in) Worten darsTellcn
270 'darüber
нещо пе може та сс разкаже, опише, изрази с пуми,
е неописуемо, - пс се подт-ии пя описание; ф einen
ciiм1-ehiп Stoll, ein Vitamin rein aae-leI1en получ-вим,
добиним чисто химическо вещество, чист еи+ямнп;
ф Зее Muni -t—1ll —Twas 3ue тоя човек представя нещо,
има хубав външен вил, прави добро впечатление; ф
—Twas -TeI1l slci mle -eHö1 3ue пещо се разкрива пред
мепе в еводтр красота
darüber, drüber — er sitzt. baülti schon lange darüber
иечс оттивпи, от дълго време той работи, мисли, уму¬
ва, мъдрува пат тоеи, пил този проблем; || darüber
kann ich i1eHt- sagen не моги ти кижи пищо върху
тови; ф darüber kann ich nicli gehtij пе моги ди дам
повече от -овя, пс моги ти н;лхньонд тази суми; || das
gcht darüber binuu-, gehl ilchi darüber i1nau- това пил-
хвърля, падмниин; тази суми; това не надхвърля по-
етц'пaтото лоеетa, досегашните постижения; || es gehl
nie ilchis darübte Hinaus нищо не стои зи мепе по-
високо от -оня, пе ми с по-скъпо. по-мило от това;
това стои пад всичко друго за мспс; || das W1ebliд-le
isi die Gesundheil, darüber gehl п1ebт- h1ias- н;й-в;ж-
пото с здравето, пищо пс стои по-високо от него,
здравето с пий-голямото бо'ртетво, пай-голямото
бнa'о, имяпе; ф darüber Hinaus освен. извън -овя: - вън
от тови; || niehl- darüber o3te darunTer пи повече, ни
по-малко; ф darüber kuii ich nicbl HiiwegComnci пс
мога ти зябо;нд. прежянд, надживея, превъзмогна —о¬
вя, па се nоетaвд, ти се издигна пад -оня, пи се отърся
от тови; || nli einee Uandhtwtguig darüber hinwigkon-
mti нцквцтцо;м пещо c михнапе па ръка; || ich hin
längsi darüber binaus отдиепа съм надживя.. преодо-
ндн, превъзмогнал тови, о—давна иечс не мисля за
пего, то не ме т;нцм;в;, разг- тона отт—ипа вечс пс
ме вълнува, пе ме тротвр Bече: о-т-епа съм излязъл
от тази възраст, съм прлррекрт този стаднЙ;- || darüber
hinweg zue Tagt-or3iuig übeegeHti преминавам към
дневния ред, като оставям пещо ' без по-нр-;тъщпо
впим—пне; || ihm darüber HliwegHellti помагам му да
преодолее, ди превъзмогне. п— з-брави нещо, ди се
отърси, ти сс отърве от нещо; ф cs ist ein Juha und
darüber оТтогии; мипа нсче повече от едни 'отина,
пад Стии голнпр; им; вече готипи и пещо от+о';ва;
II es isi 10 Uhr und darüber мниина иечс десет тие;;
II rs ist darüber Abend geworden чинетени, потънали,
зялиеяпн и о;зтоноо, приказки, орботр, игра, пс за-
белязрсме кога се беше етьмпцло, свечерило; между
тови се свечери, сс етъмнн; || das Kind hat gtweiii und
ist darüber ei1geecHIa/e1 както бс плакало, детето не¬
усетно бс зaспяно; || —s wae so in 3as Spiel verlieft, 3uß
—s dueübea 3us Essen vergaß -о бе потънало, унесено,
уилетспо -яки в ц'о;т;, бе погълнато тик; от н'оя-р,
чс покрай пея забрави ти яде; || er isi darüber ge-toaheп
той умря пад работ-тя си, през време пя работита,
пит кни'ртр ■еи; || ich habt darüber di— Verabredung
v—eg—s-—i покраЙ тоеи, чвнечен, улиеяп и разговор,
приказки, забравих за срещат;; ф darüber isi мaпche-
zu sagen' по повод пя тон; мо'—т ти сс кажат, ти се
възразят някои неща, ти сс пяпоРвят пякои забележки;
|| darüber läßt slci reden за тови можем ти си пого¬
ворим, да сс споразумеем; ли п-мерим общ език, пс
съм ' поо-нв - 'оии ти поговорим; || duaübta woll—n wie
lieble schweigen по-добре пя пс говорим, ти мълчим,
ти пс повдигаме въпрос за тона, др не повдн'име тоя
въпрос; ф bcl iin gehl 311— dranicr und 3rübta у нсго
цари, ннaтее пълно безредие, безпорядък, - хаос, пяма
никакъв ред; || Hier liegi ail—s drunter und drüber аук
всичко с разхвърляно безредно, лежи в пъстро без¬
редие, в пъстър безпорядък, с обърнато паопякн, с
'трвртр надолу, с кр—кити пагоре; същински бит-па¬
зар, истинска бъркотия с тук
darüberstehen — —а -lcHl Hoch darüber той стон, е
издигнат високо пил тови
darum, drum — ich bille dich sehe darum мпого те
моля зи тови; || darum s—i uibcsoagi бъти спокосп. пе
се безпокой, пс сс тревожи за тови, пс бери 'риж; зи
тови; || es isi nie sehe daaun zu Tun, ihn zu gewinnen
зя мене е много важпо. от голямо зпачспие. от 'олям
иптерес, много пържи ди го спеченд; || ici . komme nicht
3aeun herum пс мога дя го заобиколя, ди отбя'н;, да
отмина това; пяма как та се отърва от това; || er eidet
duron herum той . заобикаля въпроса, избягна ди го¬
вори открито, усуква го, шикалк-ни, играе си пя оре¬
хи, шикалки; ф er ist daium (um Geld. Forderung) ge¬
kommen той изгуби пирите си, искът му ое-ян; без
поенсде+вие, той осТина па сухо, с пръст в устит;; ||
ich gäbe viel darum, würde vi—l darum g—ben бих дал
мпого за това, какво пс бих ди. зи -овя; || darum
handtli es slci |u gar ilcbt съвсем пе сс к-сяе. съвсем
пс стива думи зи тона; || —s isi 3aeun ge-citien свър¬
шено с с тови, пико'а вече ням; да го видиш, ти 'о
пончтцщ обоятпо; пиши го зягубепо; || daaun gebt —s.
dechl —s slci това с същината, ядката, около гони сс
върти всичко; ф ail—s, was daun und 3ran bäigi, mit
allem Daun und Drai, -x ага!; || das ganze Drsm-
тЗ-Огап ' gelälll nlr nicht иятртр тия работи, всичко
-ОБ- пе ми хроеевя; ф s—1 —s daun (darum) (неки) та
бъде таки; || Warum hasi . 3u das giTai? Darum! Защо
паправи тови? Зищото таки ми с угодно; тебе ли ди
-е питам; пс съм длъжен пи ти дивим сметка, отчет;
ф es isi k—ln Warum, —s bal ein Daaun всяко пещо си
им;- nрнтнпa; ec:; крушка си има опашка
darunter, drunter — es gehl daunicr und daübea, drüber
und daunita, 5. darüber; ф mui findet daunl-e folgendes
и тия рубрики прмнорме следното; ф 1м Wert von 100
Muak und daunTte пя е-оИпоет 100 марки и по-евтино,
и по-м;нко; ф sir war ilchi arunTte тя пе бе, ндм;ще
я, пс я видях между тях
das — das 3а, dort, hier тоеи тим, тук, сто тови; ||
das bin ich това съм аз; яз съм тоеи, ето ме; || waren
das schöne, berrIieHt Zeilen (какви) хубави врсмспи бях;
тоеи; || das wae dee einzig— Ausweg тон; бе едипетвспндт
изход: || basl 3u 3as schon gt-—ien видя ли го иече
|тов;); || was isi d—in 3us какво е тоеи; || und das mit
Rtcbt и то c прано, оеповaпне; || 3as und das тон; и
това; сдикое еи: || das heißl (d. h.) тоест (+. е.), тоеи
зп—чи, тови ще рече; <*> was web ' tut. das Ithei трябва
Т— сс опариш, зи пи се поучиш; човек се учи от тоеи,
шо му сс енути; пареп каша духа; ® das ^1-11 und
kärni den ganzen Tag по ця. тен н'рядт и bth'—t eрдир
дечурлигата; ф auch das noch отгоре на всичко н тоеи;
само тон; липеeaще, пс доегцт;ше, беше разг., тур.
екснк; и к-то кятчн, капак ни всичко и тона; «ф» es isi
ein bös Wasser, das keinen Dua-t löscbl лоша е водата,
която ne утолява, угасява жаждата; ф ich möcblt
mit 31а noch 31—s ui3 3us 6e-prtcHi1 бих искал ти по¬
говоря с тебе зи тови н опова; || ich bube dir das und
jenes zu erzählen имим ти тн ризк-зе-м тона н онова,
някои нсщ;
dasein — ich hin da тук съм; || 3а bin ici ето ме; ||
—s isi niemand 3а пями никого; || wir sind zu jedem
Voaiaag dagewesei присъе+вувaхме, ' бяхме пи всички
сказки. доклади; || ici werde dascln ще бъда тим, тук;
|| umg. nicbl 33—11 ррзседп съм, отсъствчв;м 'с мисли-е
си; умът ми е ня лочто място, другите; || so eTwas ist
noch nie dag—w—s—i такова пещо не с бивало, пе е било,
нС е еъшсствувито. такова чудо пс сс с видяло. пс сс
с виждало; || —in nie dagiwisenee Erlolg небивал, не¬
обикновен чепсх: - das allesl ist schon einmal dage-
w—een нями пищо ново пот зесзднге. снъпиего. пя тоя
свят; ф in zehn Minuten bin ich wledie da след 10
мнпугн ще сс върна, ще бъда пик тук; || ist die Post
-ebo1 3а пощата дойде лн, мнп; ли, понс+н'ня ли;
|| der Brief isi schon 3a писмото дойде, nриетигпa, сс
получи; || 3us Bahy ist —hoi 3а бебето дойте. сс роти;
ф. für iin bin ich - 3a, nicbl 3u на уенутите съм му. пя
пе'ово разположение съм. готов съм да му ченчжя,
грижа се за псго; ако пита зи мепе, няма ме; ||twig.
mit ÄuSeide1 inner girich 3a—ii имам внпятн изви¬
нение, оправтипне под ръка, опорвт;пцето мн с ви-
пяти на чстяг;; ф zu eiwas du—ln служи за пещо; ф
311« hlsite Dзgewe-t1— всичко доее'ящпо
Dasein, 33s — en Traurig—, vergnügtes, tle1d—- Dasein
führen водя печялпо, доволно, жалко, клето същес¬
твувание. псчялсн (тъжсн), доволен, жалък, клет жи¬
вот; || ein Mühs—llg—s Da—in frlst—n едва прежнвявям,
вотя жалко същсстноБ—пие, преживявам криво-ндво,
трепя сс. блъскам сс и живота, едва си изкарвам хляба;
|| sich (D.) ein g—sicHeetes Dasein sclälT—n обезпечавам
съществованието си; || ihm das Dustin verlrld—i почер¬
ням, отравям живота му, етрeрм причина жнеотът ти
му омръзне, опротивее; || ee11 Dasein besebI1—ßen за¬
вършвам дните си, зсмпцд си живот; ф 3—r Kampf
nмs- Das—li борба за съществование; j ich Hub— von
seinem Da—ln hlshia nlchls gewußt досе'— пс съм по¬
дозирал, зи-ел нищо зи съществуването му; ф nach
einem 6—1111 Dasein slrtbcn -стремя се. към подоб¬
рение пя битовите условня, ня бита, ня животи; ф ins
Dasein rufii извиквам зи живот, създавам; || ins Dus—in
irtlti възниквам, пораждам сс; ф das Dasein so vieler
Gäsit присъствието пя толкова мпого гости
dasitzen — bequem, faul, l-iinabmios da-1т/iП разпо¬
ложил съм . сс удобно, отпуснал съм сс лениво. мър¬
зеливо, ризмързеливил съм сс. мързи ме ди се по¬
мръдна, въртя naнци: сетя безучас—еп, със скръстени
ръце; || in Gedanken vtr-u1ken dasll/ti седя потънaн,
униеяп, чпссеп в мисли, мечти, тямет-aп, дълбоко зи-
миелеп
daß -— пюНТ, 3uß ici wüßte не зная това; токолкото
мн е известно, доколко—о зн—я, пе; || iß, 3aß du was
wirst яж ти nоряепсщ, да ст-псш голям, енлеп: ф Goll
s—i Dunk, 3aß äll—s gut gegangen ist ел;в; богу. чс всич¬
ко свърши благополучно, добре; Ф 3uß 3u 3а
wärest да беше, ти можеше ди бъдеш при мепе; || 3aß
ihn 3er T—ul—1 hole та го вземе- дяволът; мътните го
втенн; || daß dich убил те бог; || ЗзВ du silil bist я
мирувай; млък; млъкпн; мирпо; || 3aß ici das veag—ri
habe кяк можах ди забраня това; . || 3uß icb’s nicbl ver¬
giss—, du -ollst mich un 6 ' Uhe wecken та нс забраня,
събуди ме и 6 часа; || umg. 3aß ich nicht lache пе" ме
карай та се смея; я пе говори тикне; работи, че егяeящ
смешен; пя мепе ли ги разправяш -ия работи; || 3uß
mir gerade das passieren nußle та тъкмо ня менс лн
трябваше та се случи това, мепе лн трябваше да спо¬
лети тона; || 3uß -а immir etwas ane/ueeтzen bal все
пaмноР пякой недостатък, разг. кусур, какво ди каже,
исс мъпкя, пнко'Я пе може ли го задоволи човек, да
му уголи човск, пикогя пс харесва
dastehen — kerzengerade. et—11, unbeweglich. wir v—e-
-te11erl, beschäMl dasi-btn стоя прав кято топола,
свещ, точилка, псподвижеп кито дърво, кито икамепсп,
зямрьтпрн, потънал и срам, сконфузен; || enlbiößiti
Dauer 271
HaupT— dueTihen стоя със еврненр шипка, гологлав;
|| umg. wie ein Ölgöl/e, wi— ein 6egoe-i1ir Pud—I da-Tebcп
стоя кято истукяп, статуя, като мокря кокошка. като
попарен; || allein dasTiien пямим близки. сам съм, сим-
самичък съм на свети, пямим си пнглс никого; Ф mit
1—ee—i Häidtn, obie MllT—I da-T—hei c призин ръце. без
средства съм; ф glänzend, gut, groß da-ribin нм—м
блестящо положение, обезпечен съм мр-ерирнпо,
им-м добри дохоДН, р-ботите ми ся и цветущо по¬
ложение, имам голям престиж. авторитет, интсп, за¬
можен съм; || scH1teHт, kläglich duslihcn в лошо окрдпо,
матерн—лпо положение съм. не ми върви и нещо; ||
mil dee Planerfüllung gut 3a-Tebeп изпълняваме добре
плана; ф nun -TeisT du 3а wir histbiit und nicht, ab-
g—holl, ' wie die Kuh vorn i—uii Toe имаш отчаян, без¬
помощен вит, 'летиш като теле пред железници, прел
шарени порти; ф umg. wie siebe ici nun du с. пяни
чудесно го папривих; пали сс проявис; ||- wi— siebe ich
nun (voe den Leulti) du c какин очи щс гледам ести
сорр-а, кяк ще гледам се'— хората и отц+е; еорм мс
е ти поглсдпа хор-—- в очн+с, какво ще мислят сега
хората за мспе; || als Ueld, Betrügee, Dunnkopl 3а-
-Teitn проявявам се кито герой, мошеник. глупак; ||
uieae-lcbl daslebtn пеиидмипат, непобедим съм и по¬
стиженията си. пямим раесп пи себе си; Ф er 1et, —in—
Leislungin sind einzig dз-teh—nd гой с слнпс+веп по
роди си, няма р-веп пя ссбс си. с чникчм; постиже¬
нията му ся етнпетиспц по род— си. ненатмнняги; Ц
eine einzig 3aeTtbcn3c Er—ielnung единствено по роди
си динспне, стнпетвсп по рота ' си случай
Datum, das — welches Dalum haben wie Heule коя
дати с тнес; || welehee Dalum sTchl aul dem Briel каква"
ди—а носи писмото; откога с писмото; || —in denkwür¬
diges Dalum тябенежнгенпи, паметна дата; || 3-а Peiel
ist nicht mit Datum veeseb—n, ist älTeren Dalums писмото
с без дити, нями дига, с с по-стари дата, е по-огдаи-
няшпо; || 3as Ereignis ist licbl gerade nenesTin, jüigsiei
Dülnn- събитието не с от пяй-ново време, пе с пово,
пе с стяп;но пanоенедъ:, д-тир- от по-огтивпя, с о—
по-л;нечно+о мнпрно; || 3еа Kuchen ist aiTei Duluns
слрткнщът пе с прессп, с стар, корав, твърд; || uiier
hiullgen Dulun registrieren завеждам c дпсшна дити;
|| mit heutigem Dalum c днешна дата; Ф 31— wlchTigsten
Daiti 3ea Ge-chiebTi пий-нижпнте исторически тапии,
факти, материали; || Datei —iigeben. verarbeiten за¬
давим, обработвам тапии (па елекгропно-итчиенигел-
н; машипа)
Dauer, die — 3ie Daser eines Au/cnThaltes продъл¬
жителността. воеме+о;ене+о пя престой, пребнвапие;
|| —s ist von langte, Cuazea Dauer ще трие. шс продължи
тъ.';, ще го бъте. щс бъде и пребъде; пяма ти го
бъде; нями ди трае, ля кара, та пребъде» продължава
дът'О, разг. скоро щс му се инди крият, ще свърши
царството му; || bö//tптl1ei ist 3as von Dauer нека сс
п-дян-ме. чс ще острие така. чс щс тряс, ще продъл¬
жава, че няма ли трие лсп до пладне; || ihr Glück war
von Curztr Dauer щастието й бе краткотрайно, ми¬
молетно. кратко, не торд дълго; || dl— Besserung war
nichi von langer Dauer подобрението бе врсмсппо,
краткотрайно, преходно, пс продължи дълго иремс;
ф der Paß gilt für die Dauer von fünf Jahren паспортъ—
важн зя срок (зи стин период) от пст години; ф das
ist uul die Dauer пГ^Т zu eataagcn, auf 31— Dauer gchl
das пкНТ тови нс може па се търпи, пя сс попися исчс.
е повече пе+ърпнмо. пс може ди остапс поиече. да
272 dauern
продължава повече тика; <ф> auf die Dauee wird dl—
Скеш-Ге Lust -eiwer н пий-милкото +етно патежави с
иреме. стави с течспис пя времето пепопосим товар
dauean1 — wlc lang— wird —s dauern колко щс трае,
продължи това; || dl— Sitzung dauert- 61- zun Mittag,
nua wenig— Minuten заседанието продължи до обет,
трия с-мо няколко минути; || d-e Ualauh dauert bis
zun 1. Juli отпускът трае, продължава до 1 юли; ||
alles hat rin bißchen längee gedau—at. äl- voraus/us—hen
wae всичко трия, продължи малко по-дълго, откол-
кого можеше п— сс очаква, да се предвиди, дя сс прст-
понрга: || so lange dl— Will 3autel, wird diisee Saiz g—lT—n
докато евд+ светува, тази истина ще трае, щс пребъде,
ще просъществува; j das dauert mle zu lange много
продължи това. пямим иечс търпение дя чакам, до-
скучи ми. омръзни ми всчс. изгубих исчс търпение да
чакам; || das kuii doch пГ^Т —wig dauern това няма
ди продължава, др -рие вечно. и то ще имя крий. щс
свърши, и пя пего ще му се види крият; || auch da¬
wird nicli rwig daueen и това пяма ти кара дънто. дя
трие всчпо. н то ще има кряй, щс свърши кога и да
с; || da-, die UtarllciktiT wird nicir lange dauern ням;
та трае, др продължава още дълго. скоро ще му се
види краят, свършекът, краткотрайно с. щс му сс свър¬
ши царството, щс му удари часът; скоро щс пястъпн
край пи удоволствието; || da- wird am längsten gedauert
bab—n вижда му се краят. скоро щс му сс види крият.
ще свърши царството му; щс трие тен до пнялне, от
тикви то кратуни, от Бъдни всчср до Коледа, потписап
му е паспортът, скоро'ще си върви. щс изгърми, щс
го изритат от службата; || eiwas dauert endlos, —ine
Ewlgkrit, bis in all— Ewigkeit пещо нями край. пс свър¬
ши;. трие всчпо, безкрайно. безконечно, пс му си ви¬
жда краят, продължава до второ пришествие; . lange
g-dautri — gut geworden хубавата . работя ня шест
мессца веднъж излизащ <$> nicils dauerl —wig пищо *йе
трае всчно, пс е всчпо, исичко имя край; ф —in— düueende
Stellung Habt! нм—м постоянно място
dauern2 — er dauert nlci жал. мъчно ми с зи пето;
|| umg. ee Cann ein—n daueen той буди съжаление, про¬
сто жив ди го ожалнш, оплачеш, окаеш, просто съ¬
рцето па +н се сине. кято го плслиш; || 3а- wird dich
noch daueen щс (нм; ди) съжаляваш. щс (има да) сс
каеш за това; || es dauert mici. daß... съжалявам. мъчно
мн с, че...; || h—1 dem sei1eeiTen Wert—r daueel mich м—ln
neues Kirld жи. ми е. разг. тур. язък зи повят; ми
рокля в говя лошо врсме; || dir Zeil, das Geld dauert
nich жал ми с. свидно ми е. свиди ми се зи времето,
парите, свиди ми се времето, пирите. разг. язък зя
времето. пирите; || -icH (Z>.) k—in G—ld, keine Mühe
daueen las-en пе скъпя, пе жаля, пе мн се свидят пяри,
пе жиля, пс скъпя -руди сн, пс съжалявам. пс мн с
жал за пирите, зи труда
Daumen, der — einem OHnmächtigei dl— Daumen aus-
6eteHtn отварям, изчепквям пянцн+е пя пялп;н в пе-
свяст,. в безсъзнание; ф dl— Hände Tälien und die Dau¬
nen (Däumciei) datien скръствам ръце н въртя п;нци,
отегчавам се, скучая; стоя, седя със скръстени ръце;
|| den Daumen an der Hand sein играя важна роля,
ияжпя персона, клечка съм. голямо доброутро съм;
яз коля. яз бсся; || am Daumen (DäumcHen) saugen.
Iuleeien смучи пЯлеца си; прен. търпя глад. лишения.
оскъдица. немотия. гладувам пя кутийки; || den Dau¬
nen auf —Twa- (Akk.), auf den GiidhcuTci hällei пятне-
кам палец; върху пещо, пе го дивим; стискам кесията.
свидлии, с+испат съм, свивам сс; || den Daunen, mit
den Daumen uuf - etwas (Akk.) drücken настоявам за
пещо, принуждавам към пещо, държа пепрсмеппо зя
пещо; пилятям. прокарвам псщо; || lin den Daunen
aul- Auge drücken. Halten. "s—Tzin. iim den Daumen aul-
drückin стъпям му пя врата. еррздвям го. притискам
го пя тясно, превивам му врати. подчинявам го ня
своят- воля |власта1_нал;'рм му волята си, разг. идвам -
му дОхаки. свивам му сирмите. накарвам го да си ' 'свие'
перушината. опашката, натъпквам му самари. - Ä сред¬
новековието победителят бръквал с палеца си в окото
на победения противник и го Оставял да изтече. Според
друго тълкувание победителят заплашвал поваления
си противник, че ще му извади окото с палеца си. ако
не се признае за победен. Оттук произтича и значе¬
нието: накарвам го да извърши нещо насила,, принуж¬
давам го към нещо; Ц . auf —Twas (Akk.) drn Daunen
drauTbalt—i пазя. стискам псщо; || . er läßt die Welt uul
dem Daunen . Tanzen той разиграва целия свят, върти
всички пя пръста си. кара всички да игрият по пего-
иа+а г—йда, ди му вървят по иод;+я: || den Daumen
gegen lin heißen чумосаим го; || den Daunen in dee
Hand Haltti стискам пирити, кесията, стиснат. свидлии
съм; цепя косъма пя две. треперя пил стотнпк;тя: ||
die Daumen fällt ihn in dl— Uai3 пад; му сърцето в
пс+и+с, глътия си езика. преобръща му сс еьристо,
сърцето му сс кячвя в гърлото от егряс; загубва и ума
и дума; || ihn in dl— Daumen Täll—n спъвам, възпре¬
пятствувам, възпирам го, преча му, турям пръти в
спиците ни коненото му; || iii mit 1—sT—m Daumen bitten
поткупвам го. намазвам му рьцегс: || üb—e den Daunen
(ab) sciäTzen. priltn преценявам горе-тону, прибли¬
зително c прнеця (като го държа пред окото); || lin
über den Daumen dreien измамвам. метвям. извозвам
го; || etwa- rückt um C—in—n Daumen псщо пс няпрствя
нито ня косъм. пито ня с;птим: || nlcit um eines Dau¬
nen- Ba—iT— zueücCweieiin, nacig—b—n пс о+стъпиам-
пи+о пи йота, остииам твърд, пспрсkнопеп: || iin uni—a
den Daumen heingen, nehmen. unter dcm Daumen hahen
подтнпдвям го ни своята власт, превивам врати му.
н;н;'РМ му вотВта си. стъпвам ня врата му; разг.
яхвам го; държа го под нго. ярсма. хомота, в поп-
чипепис: || unl—e dem Daumen -ein иамирим се под
печия власт, влачи игото,' хомоти. превил съм врат;
ф den Daumen rübren броя пяри; развързвам кесията,
плащам; || einen keank—i Daumen Habei пямим пари.
страдам от безпаричие. map. пяррнипеид; гази мс без¬
паричия треска; || den Daumen rüheen. le—1 führen мамя
при мерспс. меря псчсс—по (като натискам с палеца
кантара, или , везните); ф . ihm. Tüe lin den Daunen
Halten (drücken. iin-eh1ägin) стискам палци за пето (а
знак на доброжелателство). Обичаят да се стискат
палци води началото си от римско време, когато цир¬
ковите зрители с натискане на палеца давали съгла¬
сието си тежко раненият гладиатор да преустанови
борбата и да бъде спасен. Според народното поверие
стискането на палеца до успешното завършване на една
работа означава обезсилване на злите духове; Ф iim
den Daunen deilin лаская го. правя му мили очи,
потмилквам, подмазвам му се, усуквам сс около пето.
нижа-мржа прел пето; ф den b—s-cain Daunen haben
притежавам върховната власт
Daumenschraube, die — ibn Daumensehräubtп anle¬
gen, au/sclzen, anziehen принуждавам някого н;сцн-
с+иено. няеил; към псщо. упражнявам пятис:. пасн-
лие, даиленне, тормоз пят пето, изтезавам го. нз+ор-
мотв;м го, разг. печи го пя скара. въртя го пя ръжсп
Daus, der — rin Jungt wi— rin Daus момче о'ъп и
пламък. дяволско момче; Ф —i d—a Daus — polz Daus
— was der Daus; виж ги лдион: я гледай ти
davon — ici hin will davon ent/ianl das zu gläub—n
нямам никакво памспис да вярвам говя; далеч съм
от мисълта дЯ ти eдрB;м: || davon wie-T du nlcit stieben
пяма да умрещ, разг. да се затриеш ог това, пищо
пяма да тн стяпс. Яко пяпрявиш това; || davon wirst
du nlcit dümmir нищо пяма да загубиш ог тови (ако'
чуеш тови, яко дойдеш тим); Ф was Ша-Т du davon
— was hal man dävon какво нмя човек от тови, ог
цянр-a- • тая работа; какви понт;, разг. файла имим.
има чоиск ог исичко тови; || ici Habe nicils. —Twas davon
gehabl нищо пс разбрах, пс намазах от тия рибо—Ъ,
никаква полза (файди) пе витях от тови; порртбр;х
псщо, видях известия полза (®ийти) от това; || ich labt
nur Äagee davon имам само ядове, 'н;вобонця от тови;
|| rede mle nlcit ntir davon пс ми говори поиече зя
това; ф 3as kommt davon от тонт (тн) е всичко. пя
това сс дължи, оттам |проитсожтя) цялата бснд; пили
тн :;тис. чс така ще стрие; || ici kann nichi davon пс
моги дя сс о+къспя, ди -сс отделя оттч:: никъде пс
мога па излязи, ди мръдна. кито яоее+чвап, eъртяп
съм; ф Uäidi, Finger weg davon: долу ръцете от тоиа;
пс пипай. пс посягЖ към тови; | ici hin k—in Freund
davon пе съм - любител, привърженик пя тови; пе съм
любител ня тякииа сцепи; пе обичам такива работи;
|| die ganz— Stadt spalcHT davon, ist voll davon целият
град говори зя това. с nътеп със слухове зи това; Ф
-а ist uul und davon gelaufen той си отндс, отиде сн,
ти сс пс видя. дим ди го пяма, беж да го иямя, из¬
фиряса, изпярн сс кято дим. хвана светя, дъл'ртр
davonbringen — nur die Huul davonhrlngen отърва¬
вам. спасявам само кожата сн
duvongebri — slr -land aul und ging davon тя ет;п;
и се отдалечи, н*:; отиде. н отиде. та се пс видя; ||
-1— ging 1äng-äM davon тя баипо чезпеше, крееше, ли¬
нееше, се^гопсшс като сиещ _
davonkommen — Ciiner Can davon никой пс можа
ди сс спаси. та се отърве. исички зя'инахя, пое-рaтaся;
|| glimpflich, glücklich, H—il davonConmen отървавам се
леко, бляroпотучпо, оставам псвретим. спасявам жи¬
воти си; || mit 3ем Leb—n, mit heiiie Baut aavonkomnen
отървавам животи си, кожата сн. измъквам сс пеирс-
лим; || mit einen hiauen Augc. woil/—il. I—iciT—n Kauls,
mit dem hioßin Schetck—n davonkonncn отървавам се
c пстпичнтснпн повреди, c малко. еи+ипо, леко, само
със страха. с преживяния ужас
davonlassen — umg. die Fingea duvoiiassin отдръпвам
сс, стоя си хубавичко прегряна от това, пс се меся.
бъркам и тая история, пс сс типнмрирм повече с пся
davofiaufen — iim davonkaufii избягвам. измъквам
се, изплъзвам сс от пего; || umg. h—1 Nachl und Neb—l
dävonlau/tn избягвам. измъквам- сс под закрилата ня
нощта, - тъмнината, измъквам сс незабелязано, като
:рядеи; ф die* Musik 1-t zum Davonlaufen просто пе
може да сс изтрие тия музика, просто ди избяга, ти
побсгпс човек от нея. пспопосима. отвратителни. не¬
възможна е; невъзможно с човек да я изтърпи докрай
davonmachen — -ici (Akk.) i—inllci, 1—1-—, unbemerkt
dävonmacben измъквам сСнТайпо (скришом, крадеш¬
ком), тихичко, тихомълком, шег. по чорапи, пезабе-
лязяпо: ф er macble -ici davon той - си отиде оттук,
рт този сеят
davonstehlen — -IcH (Akk.) h—i, Nachl und N—bel 3a-
vonsTihlin прокрадвам сс. измъквам сс крадешком,
като . крадец в тъмнината
davontragen — ee mußte davongeTragen w—ed—n тряб¬
ваше да го отпесят от Това място; ф 3en Slrg. eln—n
dazwischen 273
Fre1- duvoiträg—i отнасям, спечелвам, удържам по¬
бедата, излизам победител и двубой; спечелвам ня-
тррля. отличие; || großen Ruhm davonl'igcn спечелвам
си голяма сляна. прославям се много с псщо; || —ine
Viaielzung. Verwundung 3avontragen пострадиим прн
нещо, пярапяиит ме при пещо, изпищим еи: || dautrn-
den Schaden davontrag—n осакатявам зя цял живот,
оставам с трайпи, непоправими поражепия, повреди,
нпврннд зя цял живот прн пещо (прн злополука). пре¬
търпявам тежки повреди, повреждам се. понасям, пре¬
търпявам .щети, загубя
davonziehen — dl- Vög—1 zlei—n davon п+нчкн+е по¬
теглят за по-топли етряпи: ф Sport er zog allein davon
той лоби преднини пред другите, откъсна се от дру¬
гите и ги предвожда (води), нзпревяри другите
dazu — ici hin nlcit dazu gekommen, ila zu -eheeiben
пе можах п— пямсря врсме, пс ми оетяпя иремс, пс
мн стигна врсме+о ти й пиши; толкова работи имах,
чс пс можах да отделя време та й пиши; || wie 61-Т du
dazu gekommen откъде го имаш това, кяк сс сдоби,
сп-бди с товр, как сс добра до това; |[ wie CommsT . du
dazu кяк си позволяваш, откъде някъде сн позволяваш
тоеи; кяк смееш да говориш това, кое-ти лави право
та говориш така, ди сс държиш по тоя пичип; || wir
komne ici dazu откъде накъде и яз трябва п— направя
тона; защо пък точпо аз трябва ти няпрявя тови; откъ¬
де накъде си сс сетил за мепс, сн се спря. ни мепс.
си рсшил, чс яз трябва да го направя; малко ме ин¬
тересува, засяга тоия: || dazu wird rs nichT komme! .
ням; да сс стцтпс, ди се дойде до+ям; ф ' dazu
ist er ja du та тови му с работата, какви лоу'; " работа
имя, та пали тъкмо затова той с тук, това му е пред-
пятнячснието; ф ici Harte C—lne Zeit. C—in— Lust dazu
пямрс време за тови; пдм;с желание, охота, ищах за
тона. пе ми сс щсше; || du busl kein ReciT du/u нямаш
право за това; || dazu —in Beispiel стнп пример за (в
подкрепя, и док;зртснегeо пи) това; || man muß dazu
geboren sein човек трябва пи е роден зя -овя; - || in
Gegen-atz dazu про+ивпо ня тови, и разрез с товя: в
отличие. зи разлика от това; || und dazu kommt noch.
daß... и отгоре па тови; н към това се прибавя, чс...;
|| du mußt —Twas dazu essen трябва ти хапнеш пещо
към тон; (не само да пиеш); || er ist Gelgea, dazu Aazi
той с цигулар, и освсп това, и отгоре на тона и лекар;
|| -1— ist irtci und dumm dazu -я с пях—лпа, а освсн
това и глупави, тя с пе с-мо нясaннa, по н глупивя
dazuhalten — ici mußte mich sehr dazuhalTen, um mich
nicht zu verspäten трябваше много та бързам, зи да
пе закъснея
dazukommen, — dazu — Comni noch etwa- dazu имате
лн още някои желания. искате .и още нещо (ти купите,
да поръчате)
dazukönnen — ici kann 1iehTs dazu пс съм виповен
зи това, пищо пс мога да пяпривя, да помогни, да
допринеса за това
dazumal — von Anno dazumal още от опова, от едио
време, от пямти иска. разг. от eремд опо; || da- war
Anno dazumal тови беше пякогя
dazutun — ohne nein Dazutun без моето съдействие,
участие, без моята намеса, помощ, без ти съм сн по¬
мръднал пръсти зи тови
dazwischen — dazwischen las ici 3as Buci през про¬
междутъците, паузите, между друг-ти работи четях
книтртЯ: ф er sei/li sich Зз/wischen той сети; между
18 Немско-бьнгРоеkи ррaзеологцтеп речник. -. I
274 dazwischenfahren
тях; ф —inen Keil dazwischen Treiben забивам клин в
отношенията им. развалям отношенията им
dazwischenfahren — ee Tube -cin—ll dazw1-eiin той се
намеси и гн ряттьовя: || ' innie dazwischinfäieen не¬
прекъснато прекъсвам разговоря. исс се намесвам.
бъркам, в пето; пепрскъепя+о се обаждам
dazwischenfiinken umg. — s. dazwischenfahren
dazwischenkommen — w—nn nicht —Twas dazwlschen-
komnl яко между това, междувременно пс се случи
нещо, яко пещо междувремепно пе попречи; ф er
kommt dazwischen той с преди мепе пи опашката, пя
реда
dazwischenliegen — dl- da/wi-ci—nli—g—nde Zeil през
гоя. промеждутък от иреме; || die da/w1-eienliigindin
Ereignisse събитията през тоя промеждутък от ерсме
dazwischenmischen — ni-ch— dich nicli dazwi-eHen.
wenn sici zwei -1'111-1 . пс се бъркай, меси, когато тв—ми
сс кирит; пс туряй пръст там, където скърца вратита
dazwischenschieben — —inen Punkt, ihn dazwischen-
sciiebrn вмъквам точка и дневния рст; пробутвам го,
промъквам го извън рета, без ди чака ред; си
dazwischenstecken — Hällt er -ich nichi 3azwi-cHen-
gisTiekT, wär— äll—s in Ordnung ако пс беше се пямееил,
пабъркил той, всичко щеше др бъде в рет
dazwischentreten — er leul da/w1seHen той з;етян;-
межту тях, за та ги разтърве; той сс появи н скара.
раздели приятелките
Debatte, die — die Debulit eröffnen откривам деба¬
тите. пренията, разискванията обсъжданията: || in die
Debatte bingaiifin. tinlrtlen намесвам се*. и дебатите,
препия+я; Ц ' eiwas zue Debulit sl—ll—n. bringen поставям
Иещо пи обсъждане, па разискване; || ein— sTйrмieehi
Debatte auslösen предизвиквам бурни рятие:вaпия,
дебити; || die Debatte abhrechen, -cill—ß—n, vertagen пре¬
късвам, приключвам. отлагам дебитите за друг теп;
|| die Fragt siehT zue Dthallt въпросът подлежи на
обсъждане, разискване, с дискусионен
Debüt, 3as — s—ln Debüt an der Oper hab—n, g—h—n
дебютирам в оперя+я, излизам зи пръи път па еиепятя '
на операта; || s—in Dtbül macbe!, Ile/ern дебютирам,
проявявам сс, преживявам пещо за пръи път, излизам
за пръв път прел обществото с пещо. па общесгвепа+я
сцена
Deck, 3as — an, aul Deck па nрнубятр; || uul Deck
spazierengehen, proninleren разхождам сс ни палубата;
|| alle Munn ui Deck' Зсички на пaнубaтa; ф umg. ich
bin nicli ganz auf D—ck нс съм съвсем добре. в рсд със
здравето сн. разкършва ме, пе се чуветвчвaм съвсем
добре, пе съм във форми, кикто трябва; || wilder uul
Deck -ein пя: съм па линия. във форми, оздравял съм,
здрав и читав съм всчс; ' || wieder drei Vleetel aul D—ck
sein и—' озтрридвaпе съм, почти съм иечс здрав, по¬
закърпил съм сс, окопитил съм сс малко
Decke, die — -ici (Akk.) in —ine Decke wickeln. —1n-
wlckeln трицврм сс в одеяло. черги, увивам се като
буба, кито пашкул и пето; || unltr dl— Decke -eH1йp1en,
kriechen шмугним се. трвцоaм сс пот завивката, юрга¬
ни; || slci (Akk.) unltr 3er Deck— v—eslecken скривам сс
под юргани; || 31е Decke bis un die Olren ziehin дръп¬
вам зяинвкя+и до ушитс, покривам лицето сн с пед:
Ф mit lin untce liiir Decke -tecC—n стушшл съм се c
пето, вулг. пърдя и едио гърне с пето. в съдружие, тур.
бизбизе съм с пето, преследвам една цел с пето; хал-
и—джнята за бозяджията смс; стнп вятър пи поси, исс;
и едни гори берем трепки; и слип пол ходим за ррии;
|| unter dies—a Decke -t-ckl eiwas тук имя, сс крие псщо;
зад тоиа прикритие има псщо; || unter dee Decke der
Nacht под тркоилятa. прикритието, пляща ня нощта,
тъмпцп—та; || iin die Decke von den Augen zi—H—n смък¬
вам, ^свалям, спемам му превръзката, перте+о. заве¬
сят; от очн+е. отварям му очите; ф slci (Akk.) nach
der Decke errecCin простирам сс спорст чергата сн.
според средствата си, токолкото позволяват сред¬
ствата ми; - man muß -ici strecken nach dcr Decken
простирай се. простирай сн краката спорсд чергата;
<ф> wer -ici nicht nach 3cr Decken sTeeeCт, dem hl—lben
dit Füß— unbedeckt (Goethe) който пе се поое-иоя спо¬
ред чергятя си, криката му остават отиъп. голи, не¬
покрити; ф —in— DecC— /risei äufl—g—n. aul den Tisch
legen етaгям чистя покривки ни масата; ф ?|ne Decke
von Schn——. von Ei- bilden образувам снежни покривки,
пелепя, летена покривки; Ф an die Decke -Täeren впср-
иам, в+рспчиям, забивам поглет в таиапа; || -le dreht,
hebt die Augen zur DeeCi, blickt an dl— Decke -я издига
поглед към тавана, поглежда възмутена към т—випа,
пагоре; || voe Freude bis an die Decki -prlngen е:ятям
от радост до таиана; || an dl— Decke geH—n хвръквам.
кипвам от тпди; Ф ici I—gr rs. ihn aul die Deck— убивам
тииеч; ерaздвaм, побеждавам го;«# rin Ule-ci mit grauea
Decke слсп със сива кожи, козини
Dcckrl. 3er — den Deckel äulsel/in. auTI—g—n сла'им,
турям кипика; R den Deckri abHcbri, öffnen* au/macH—n
отварям. вдигам капака; || übertr. den Deckri von 3bn
Töp/en iehii зрсeящрм се със съмнителни р-боти, -•
работя, която крие неприятни изпепяли: ц die hrid—n
pässen wirklich zusannen wir Topf und Dcckcl двамата
сн подхождат като гърне и похлупак, от едип пол
тренки са, вземи етипия, та удари другия; едпя стоки
ся; -- jeder Topf findet s—lnen D—ckrl — füe jeden Topf
(Uä/ei) findet -ici —in Deckel, всяко гърпе си п—мири
похлупака; търкуннато се гърнето, -я си намерило
похлупака; *ф> k—ln TöplcHen ist so -cliel, —s findet -ich
ein Dickeicbii 3ruuT и за кривото гърпе се намира
поснупяк; всеки сн п—мири ешa: <£> dee Topf i-T würdig
de- Deckel- търкулнало се гърпе+о, та си пямернно
похлупака; от едип до. трепки ся, исс едни стока ся;
<£> das ist Topf wl— Deckci все едно с, пе по вра-, и по
шия; едни стока са ц термити: вземи елипид. та ут-ри
другия; ф' was hasi 3u bloß für —inen (merkwürdigen)
Deckel какви с тая тенджера, мекица, кошници, пя
гтрвртa ти, що зя комична шапка сн сложи. ня 'ла¬
вата си; || eins uul den Deckel kriegen иaпвaт, перн-т
мс по крртчпa+a; п-руганат мс, нaеонвaт ме, смачка-т
мн рaеоня, изяждам калая; || ihn —ins uuf den D—ck—i
geben периам, чукаим. цапиам го по кратупата, тик¬
вата; нару'авам, п-соли-м го, смачквам му рaеонa,
кaтяйтнсeaм го
decken — der Ti-ch ist gedeckT масата с сложена,
сервирани; || es ist für vier Per-onen gcrfecCj сложено,
сервирано с. мрертa с сложени за четирима души;
Ф dickea Scinc— decki di— Eade дебел сняг, дебела снеж¬
на покривки, пелепя лежи върху земята, покрива зе¬
мята; || di— kühle Erde dtckl lin schon той лежи в
студената земя, и с+утепия гроб; |Г ihn d—cCi -cbon
längst der Cüiii. (grüne) Rä-tn отдавна вече с .порасла
треви на гроба му, отт—ипи исче гробът му с бурс- ’
ндеaн. с покрит с треви н бурени; ф Farb—n deck—n
покривам, трмaтвaм. основата с други бон, топове;
|| dl— Farbe deckt gut. sei1eeiт боят; с хванала добре,
лонпaтa боя* пс прозира, с покрити добре, пе с свя-
нртa, лолнати боя прозира; ф die. dunkle Nachl decCTe
den Virbreciir тъмната, черната нощ прикривяше,
служеше зи прикритие пя поее+ьппиkя, го закриляше
покровитенс-вуирше: || ihn den Rücken diekin пазя
му тила, помагам му да сс измъкне, прикривам го;
|| ici decki nie den Rück—n gegen ihn пазя си тила от
пего: || ici decki lin mit miinim L—lb прикривам го,
пазя го с тялото сн; || du deckst ihn imner wiedea исс
го прикриваш, защищаваш. закриляш. вземаш под
сиоя зящити, закрила, под свое покровителство, всс
го покровнтелетвуврш: || ici decke lin duecb nein—
Aus-age vor Gtr1ebl прикривам постъпките му c по-
кaзaпнд-р сн пред съдя, дивим показапия и негова
полтр; || -eine Lügen decken прикривам лъжите му; ||
umg. ihn deeCe1 питупвам, пиперташвам, палигам го;
ф den gegneeisei—n Spleiee deck—! пс давим възмож¬
ност па противниковия играч ти игряе, пречи му. пазя
го; || 3er König ist durch den Tuen gedeckT царят (при
игра на шах) сс пази от топя; ф den Schaden durch
die Vea-icHerung decken покривам загубите. щетите със
зaетррсовкa-р, осигуровката; || Schulden decken по¬
кривам, погaедвaм задължения, дългове; || dl— KosT—n,
—inen Weci-el deeCe1 покривам. посрещам разноските,
полииa; || ' der Scheck ist gedeckT, пГ^Т gedeckT чекът
има, няма покритие; || nein Bedarf daran (£>.) ist gr-
deeCt пужтнге ми от пещо са задоволени, имим до-
стртьтпо, набавил съм си достатъчно от тови, спибтил
съм се с големи количества от пето, осигурен, обез¬
печен съм с пето; ирон. пямим нужда от поисчс, тоиа
ми стига, ми е достатъчно н прслоетятъчпо: до гуша
мн с дошло вече, омръзнало ми с до смърт, пясн+нх
сс иече па тови; _|| di— Nach/aage dicCri задоволявам
нуждата от пещо, търсенето па нсщо; ф B—gaiff— de¬
ckln sich попятия сс покриват, са тъждествени, иден¬
тични; || unsere IlTerissei decC—n -icH ilcbt интересите
пи си- рязлнчнн. пе сс покриват. пе съвпадат
Deckmantel, 3te — das dlenl ihn nur al- Deckmantel
тона му служи за прикритие, за паривип, за претекст,
зи пред.о'; || unlte dem DeckmanTel dtr Freund-eHз/t
пот прикритието, мрекртр пя приятелството. под’
предлог, претекст, чс ми е приятел
Deckung, die — Deckung sucH—n, nthntn търся при¬
критие; прикривам ее: || in Deckung gehen. bl—lb—i при¬
кривам се, отивам и скривалището, заслона, окопи;
оставам зад прикритие; || Deckung geg—n Flieger за¬
слон, прикритие. скривалище срещу сямолети; ф hat
dee SeiteC Deckung чекът има ли покритие; ф die
Deckung des Pedäefs задоволяване, покриване ни нуж¬
дите; ф di— Deckung -pi—lte -chlichl отбрап—т; играеше
лошо (при футбол)-, || die Deckung duaehsch1agin, uul-
reißti разбивам, разкъсвам, рртетройиaм отбррпaтa:
ф Deckung des Rückzug- прикритие ня отсаъпнение+о:
ф dl- beiden DreieeCi lass—n zur Deckung briigei
tb—tp триъгълника се покриват, съвпадат. са еднакви
Defekt, 3се — an der Mu-cliie til-laid. ist ein Def—kl
м-шнпи-а сс повреди, има дефект, с повретенр, пс с
и ред, и нзправност; || einen Defekt beheben о-етрр-
ндврм повреда, дефект; поправям пещо; ф einen g—1-
sTlgen, köaperllchei DefiCl habti умствено пепормянеп
съм. пс съм съвсем и рет, пещо ми липсва, недостиги,
разг. смaспят, отнесен съм, откачим цептрянпо; имам
физически недъг, недостатък, куц, сакат съм
Defek^ex^ die — der Dciiklhixi zun Op/tr lali—n
преслетна ме зли орисница, сътба; претърпявам по¬
вреда, aвaрид прн колоездачни състезания
Defensive, die — au- 3er Drlen-iv— in die (zur) Olfin-
-ivt übergehen преминавам от отбранителна към пи-
пад—телпи тактики
deftig ' dial. umg. — Зе/tigt LeuTi . честни, прости,
скромни, умпн. солидни, велнколеппн хора; || deftige
Witze, Späße пикяп+пи, нецензурни вицове, шеги, ма-
dein — 275
сaни; || eine deTtlge Kritik hiComnin пакастрят, ня-
рязи-т, пясолвят мс зтрaиртa: ф lin dellig verprügeln
пиперташвам го ттррвятя: || dellig —ingir1eiTiT -cin
обзаведен съм скромно. но с и:че; ф —in— d—lTige Wurst
сочсн, хряпителсп, сътържителеп, пити+елен сaнрм,
суджук, великолепия пятепиии, луканка
D—g—n, 3tr — den Drgen —nthlößen. hIanCziehin, zük-
ken, (in dl— Scheide) i1пeTicktn обнажвам, изваждам,
изтеглям мечи. шпагата. сабят;. шашката, рапирита;
прибирам. турям мечи, сабята, шашката и пожпицятя;
|| dl— D—g—n Caiu/ci кръстосваме сабите, шпагите, ра-
пири+с; || iim mit dem Degen. ihn den Degen in die
Brust sT—chrn забивам мсчи. сабята. р-пирата и гър¬
дите му, промушвам. пропнзвам го с мечи; || iii mli
d—n Degen durchstoßt! промушвам, пробождам, про-
пнзи—м го с шпагата, забивам шпагата в гърдите му;
|| einen Streit mit den Degen inTeehiidin, au-trag-i. aus-
/—eiten рсшивам, уреждам спор c мечи. сабята. шпа-
гята. рапиритр; || den Degen lührin. tragen. äbl—gen
въртя. нося сабята, шпагата; свалям сабята, шашката;
•О —in Degen hält 3-n andern in dtr Scieid— силата сила
плаши; страх лозе пизи; . jeder Degen bal s—in— Seiei-
dr. aber licht je3— Scheid— ihaen Degen всяка сабя си
имя ножница. но пс във всяка ножници - нм; . сабя; ф
—in akr-a Degen стар герой. иоип. ие+ерип. витяз
dehnen — —in Gummiband deinen разтягам, опъвам
нретнк; || die Glieder dehnei протягам сс. разкършвим
сс; || Worte deinen проточиим, пооeличям, изговарям
провлечено думи; ф da- Recht dehien извъртам. пре¬
иначавам. прекроявам правото (кикто мн с утотпо);
ф die Schuhe haben -ich mit d-e Zeil gedeinT c тсчепне
пя времето обувките се рязтегпяхя, се разшириха, се
отпуснаха; || —s 3—hnt sich da- Hau- (Schiller) домът
расте, сс уголемявя; ф -icH (Akk.) in 3er Sonne dehnen
протягам се, излежавам се пя сльпие; || sici (Akk.)
dehnen und rickin протягам се; ф 3-r Weg dehnie -ich
in die Länge пътят сс бе проточил - кято бял; лепта
прсд пас. сс простираше, проточваше ня дължини; ||
—ine Ehen— dehnt— sici voe uns пред пяс сс простираше.
се разстилаше. стелеше рявнипя; ® die Stunden dehnen
-ici тяеове+е сс точат, сс нижат, се изнизият едни слет
друг (до безкрайност); || die Besprechung dehnt- sici
in die Länge съвещанието продължи, се проточи мпо-
го; ф s—ln— Brust debile sici гръдта му сс изду; || das
Schweigen d-hit -кШ мълчанието расте, обхваща всич¬
ко няо:оно: || etwa- läßt -ici dehnen нещо може да се
разтяга, с еластично; ф in gedibnleM Ton, gediiiT
epriebin говоря провлечено, c провлечен топ, проeнн-
тям думите при говорене
Deib—I. D—ubcI, 3-r dial. umg. s. T—ul—1 — w—iß dee
Deibel дявол знае; || 3u laag ich den Deibel danach мрн-
ко ме интересува, хич пс ме иптересува тови, хич нс
ме е грижи зя тона; малко ме е еня зя това; || arbeiT—i,
lau/ti auf Deihtl komm berau- работя кито грешен^
черси дявол. ти дим се вдига; тичам кито луд, -а дреб
се вдига
deichseln umg. scherzh. — 3us (dl- Sache) woll—n wie
schon 3e1ci-i1i щс го уредим, наредим, нагласим, ще
свършим тая работа, ще й намерим колая, цакатя,
майсторя; || 3us hasi du schlau. großartig, lamos gedel-
chee1t хитро, . зпямепн+о. сл-апо я уреди, нагнясн
dein — ici hin drin твой, твоя съм. nринртнежя пи
тебе; || aul ewig dein всчпо твой, твоя; || ewig die D—lie -
вечно твоята; || ail—s. was nein ist, ist auch dein исичко
мое е н твое; || mancher kann nein und dein. nlcit unter-
276 deinig
scHciden има хора, които пс правят разлика между
мое н твое. конто обичат да пипат, ди крилат. да сн
присвояват чуждите псшр: || еа hat d—in und mein vra-
wccH-elT ирон. сметнал го е зи сиос. та го с изсл.
откраднал го е; зaпнгпaн, еинн го е; || -i— -trclTcn -icH
über nein und dein кирят сс кос чнс е, зи имот. иму¬
щество; пс могат др сн разделят царското нмяпе: ф>
was nlcit dein 1-Т, laß liegen не пипай. щом като не е
твое; ф da- -oll nlcit deine Soagr sein тови пс с твоя
грижа, пс сс - грижи. пс бери ти грижа зя тови; ф du
soliTt-r das Drin— besser bewahren би трябвало по-тобре
ди пазиш имуществото, собствеността сн, -оия. което
тн принятлежи; || du mußt jetzt 3ä- Deine tun - сега —
рсд ти да изпълниш дълга сн. та направиш своето,
дължимото
deinig — wir g-ht’- d—n Deinigen как ся домашните
ти. близките ти; || du hast da- Deinige getan ти изпълни
тънгя сн, задължението сн. тови, което дължеше. беше
длъжен да сториш. да няпряинш: || du mußt das Deinig—
dazu heltaagen трябва та тадеш и тн своя влог. припос
към това
Dekorum, da- — du- Dekorum wahren. vrel—tzcn пазя.
спазарм. нарушавам, накърнявам етикети, приличие¬
то, блятопритнчието
delikat — —in— delikate Ge-unaielT lab—n имам де¬
ликатно, псжпо. чувствително здраве; много нтпсжсп,
чувствителен съм; ф das ist ein— delikalt Angelegenheit
това е деликатен. щекотлии, опасен иъпрос. деликат¬
на. опяспя работи; ф —r Hut es delikat aigcdeuter той
напрани теликятсп, тънък пямек. тягятп-, намекня
деликатно, тактично, тънко за тови; ф 3-r Schinken
eciмtekt delikat шунката имя приятен. пикян+ен. ху-
бяе. фнп. тънък вкус, е много вкусни; ф e1ei (Akk.)
in elier d—likaT—n Lag— 6—llnden пимирим се в деликат¬
но, пеприд+по, неудобно положение .
Delikatesse, die — alleel—i DellCatess—n auftiseh—n серви¬
рам. поднасям, всевъзможни теникa+еен, ликом-
с—вя. редки. вкусиш псщи; || die Toeie wae —in— Drii-
каТе— гортяги бе нещо изключително. рядко, истин¬
ски амброзия; ф ein Men-eH von Dr11Cateeei чоиск c
чувство за такт, много теликятеп, изискан, изтънчен.
фин човек; || mit höcieter D—ilkaTi-st etwa- malen обри¬
сувам пещо c пай-голям; тънкост, с голямо изящество
Delikt, da- — ein D—iikT begeitn извършвам пре-
стьnнепие. престъпно. наказуемо тедпие: || ihn weg—n
—'пе- D—likt—s aiClagen, veaurr—il—n обвинявам. осъждам
го за прсе-ъпнепне
dem — wie dem auch sic както н да е; || -cl den, wir
ibn woil— та стави каквото щс. каквото н да стяпе.
както и да е; || es ist nlcit un dem, wi— te ge-agl hui.
пе с тик;. пс излезе така. кикто той каза; || wenn d—n
einmal so ist, dann... щом кито това е така. то тотявя...
Dementi, da- — —in Dementi veröTlinlilcien, ee1ä--—n
обнародвам, давим опроиержепие; || k—in Dementi brin¬
gen пс опровергавам, пе публикувам опроиержепие
Demut, die — Demut Heucheln преструвам се ня сми¬
рен, покореп; || in Demut di—ntn служа със смирение,
с преданост, смирено; || slci (Akk.) in Demut n—ig—n
навеждам глава, покланям се със смирение, смирено;
|| etwa- in Demut tragen пося смирено. със смирение
стратапнето си
demütig — d—nüllg, demütig und wiimüTlg bitten мо-
тд смирено. покорно, пaй-емирепо, пяй-покорпо
demütigen — ihn durch etwas dcmüTig—n унижавам го
чрез псщо; || s—inrn Stolz demüTigin смиояeям, пречуп¬
вам, потъпквам, парапявим гордостта му. унизявам
го. подлагам го пя упнжснис; разг. смачквам риеонa
му; Ф slci (Akk.) voe ibn demüTigin müssen припутеп
съм тя сс упнжа прст пего, ти нараня. потъпча гор¬
достта си, дя уропя достойнството сн, да стъпя върху
чувствата еи: ф es war -eia deMüiigend lüa mich бс
мпого упити+енпо зр мепе; || ich füllte mich tief gr-
d—nütlgi чувствах сс дълбоко чпнтсп
Demütigung, die — in -cincn Woarei lag Demütigung
и думите му имаше смирение; ф iim cinr Demütigung
b—aelTei унижавам го, п;р;пдв;м гордостта му, урон¬
вам достойнството му. подлагам го пи унижение, разг.
смачквам ряеонa му; || -ici (Akk.) elnia Demütigung
äuesil/c1 излагам сс. потт-тям сс пи упижспнс; || —in—
Demütigung erleiden мй-ern, er/airen, hinneiMin. ee-
tragcn iinunTeesci1ueken mйeeen, ein-Treken принуден
съм ди понеси, ди прстльтпя унижение. да търпя ди
ме чпижaвят. тъпчат. да тъпчат достойнството ми. ди
ме 'яздт: || iin hileh keine Demütigung tr-paet пе му
бе спестено никакво уннжепис
denkbar — di— dtnkbae hrste Lösung най-доброто
разрешение, което съществува; || zu jeder denkbaren
Zell по всяко време: || an jedem denkbaren Oel на всяко
възможно мде-о. където и та е; || ohne Luft 1-Т C—ln
L—bcn denkbar без въздух животът с немислим; ф
unltr d—n denkbar бс-Т—п Un-tändcn. güi-llgsTen Bedin¬
gungen при възможно най-добрите условия, при пяй-
тобритс, пяй-бнигоприягпите условия. които човек
може да си представи; || die hat den denkbar -eHIecH-
TisTen Ruf тя има няИ-лощятя репутация. която е въз¬
можна, която изобщо чоиек може пя имя; || ein—
denkbar einlache Saci— съвсем, много просто пещо;
|| cs ist durchaus denkbar, daß... твърде възможно,. при¬
емливо, допустимо. вероятно е. може ти сс предпо¬
ложи, допусне, че...; пс с изключено дя...
denC—n — ich denk—, also bin ici |eogilo ergo -um,
Descartes) мисля, значи съществувам; || loglsci, schürf
d—nken миеня, разсъждавам логически, остро, про¬
ницателно. имам логическа. остра мисъл; || kühl.
kleinlich, —3—1, gemein denken мисля. разсъждавам сме-
.о, требпяео, благородно, толпо; емен, требпав, бла¬
городен, долен съм в помислите си. имим благородни.
долпн помисли; || umg. laut dtnCtn мисля, говоря си,
разсъждавам гнаспо; || du denkst zuvi—1 много р-з-
мншнявящ, разсъждаваш; много му мислиш; || 3а-
gibl zu denk—i това кара та се замисли човек. дини
повод за размисъл. навежда човек на рятмишлепид;
|| so lang— ich d—nken kann откакто сс помпя, откакто
съм човек, мислещо същество; || da- läßt -ici denken
тона можс ти сс приеме. ти приеме човск. та топчепе;
<ф> g—dacht, g—Tan намислено (решепо). сторено; ф ahtr
da- deikt wie bin S—i/en-iedee (Schiller) но те разсъж¬
дават като бакали; - denken Tun die Naeati, kluge
Leute wieeen -cbon само глупците разсъждават, ум¬
ните хора знаят какво да правят, как да постъпят;
«ф» Leben ohn— Deik—n ist Düe-l—n ohne ScHinken жи¬
вот без мисъл е жажда без вино; <ф> wegen dem Denken
kuii man einen nlcit henk—n, aber wegen den Sag—n gar
oft aufs Maui -chiag—n мисълта е безнаказана, но из¬
кажеш ли я, можеш да ядеш бой, да си изпатиш;
ф. wu- ici denk und Tu, Trau ici undten zu каквото
правиш, таквоз ще намериш; - zur е—chtei Z—iT fällt
cln—n nl— was —in und was man Gults d—nCl, Conni
mcl-t er-i H1nica3r—1n (Goethe) добрите мисли идват,
след като вече с късно; след като сс преки+ури конaт-.
пътища (умпнцн) много; <ф ScHw—igtn und D—nC—n
Cuni niemand kränken миенепетО е свободно, пс засяга
пикого; - voe g—Tai und nach gedacht bal nunch—n in
groß L—id gebrachi необмислената постъпка донася гор¬
чиво страдание; вярди сс от злото, докато пе е дошло;
викай по вълка, докато пе е влязъл и стилото; покри¬
лото мляко котки пс го лочат (пе сс приши); и покрито
гърпс пищо пс сс триш яко искаш да ти с мирна
тнявЯTя, пе я туряй в торбата; духай, докле не сн си
изгорил ует-тя; - аПс- Ge-ciclte ist scion gedachi
worden (Goethe) нями нищо умно, което да пе е kятяпо
досега; '> D—nCen ist GIйcCe-зche мненспсто е въпрос
пя щастие, късмст; ф das lab— ici mie gl—ici gedacht
веднага си- помислих тови; || denke dir doch помисли
си само; представи си еямо: || denkt euch nur. -i— hui
die Paü/ung beständen представете си само. тя издържа
изпити; || wi— ici üb—erascit wie. das CunnsT du 31e denken
колко бях изпепадип. можеш да си претстрииш:
|| dachie ici mie’- doch тика си и помиенис; || ici dächte
gar помислих си най-лошото; || ici däcite 3oci и исс
пЯк мисля. чс пс е така; || ici denke (dächte), wir v—a-
sciieb—i cs aul morgen мисля, пи мнение съм да го
отложим зи утре; || das dachte ici mir, 3uß Sir slci das
dachten помислuс си, чс ще сн помислите тови; || ich
3tnk— nlr M—1n(en) T—ll. das Mein— dabei мисля си как-
воТо си миеля: правя си миенспо. наум своите
заключения, правя сн мислспо своите изводи; || wie
hätte das gedacht кой би помислнн, очаквал. предпо¬
ложил, топуепян такова псщо; || cs hal länger gedauert,
al- ici däcite продължи по-тълго. отколкото очаквах.
предполагах, миенсс, можех пя топчепи, та предпо¬
ложи; || -ic denkt slci das so тя сн го така мнени,
прелст-вя;' ф denk mal ап я гледай, я ииж тн; || umg.
da- ia-t du dir gedachr много сс лъжсш; пя гпиля (ча¬
мова) дъска сн етъпин, излъгал сн сс в nресмятяпнд+я
си, сметките ен: || umg. denkste кривя сметка си си
пипрявнл; направил си сн сметката без кръчм-ря; ни¬
ма; ф ici däcite. wie Härten genug davon мисля. пя
мпепне съм, считам, смятам. чс това с тостятъчпо:
е. стига; || wi— Si— denken както намирате зя добре;
|| er d—ijjcT wundea was getan zu Hubei той сн въобра¬
зява, сн Мисли, че с пяпряиит бог зпис какво; || пап-
eb—r d—nkt, er Hab— etwas voe sici gebrächt някои си
въобразяват. чс си постигнали бог зпае какво нещо;
Ф wo denC-t du Hin кякио си въобразяваш. мислиш,
къде ти с умът; у niemals davon -pe—ci—n. immea daran
denken пикога пс говори, випяги . мисли за това; || ich
Habe nicil daran gedacht пс nомиелис зи това; || an
s—iic akien Tug— denken мисля, погрнжиям сс зя ста¬
рините ен: - denCT ап den Tod und letzte Nol помни.
чс си смъртен, мисли зя емьр-+-: ф ici d—ik— bei mle
мисля си паум, вътрешно; || ich d—nke mie niebt- Bösce,
nicht- dabei пе мисля пищо лошо, нямам никакви зя-
тин мисли, лоши помисли, пямим нищо лошо прст
eHT; || Tüe lin denken мисля яз имссто псто: || d—nk—
dich in nein— Lage постави сс в моето положепие: <ф>
—s denkt —in jeder in s—lnen Sack всски си глсдя. си пази
интереси, изгодата. тегли чергата към себе си. тегли
вьгнепя към своето яйцс; всски ни своят; воденици
вота п-връща. исскн сс мъчи да отбие водата към
своята вотспиця; ф wie d-nC-T du daeüb—e, über
lin какво мислиш. . ня какво' мпепне сн по този въпрос;
кякио мпепис имаш зи пето; || man nag darübte denken.
wie man will та мислят за това. каквото нскяг, шят:
пс ме интересува. тдспя работи, какво мнеля- за това;
|| darüber d-Пке ici ander- по гоя въпрос яз мисля
другояче. съм па друго мнение, становище; || ich d—nke
nie n1cite darunter. пищо пс сн миенд. представям пот
това; || ici weiß nlcbt. was ich davon denken -oll пе
зная какво да мисля за тови; ||- von ibn gering, gut,
-cilecit denken пс го цепя. нямам високо мпепис за
denn 277
пето. смятам го зя нстпячн+елсп, пищожен чоиек;
имам добро. лошо мпспие зя пето; || hoch von etwas
denken имям високо мпепне. възвишена nоететяия зя
пещо; || wir kl—ln. wi— niedrig Si— von M—n-cHenwüede
denken (Schiller) колко подценявате човешкото до¬
стойнство. колко долпо мпепне имате за човешкото
достойнство; || ich denke nue Gute- von iin мисля само
добри пещи за пето; || du mußt nicht inner gl—ici das
Sci11шшere von ihn denken пс бива всди-та да мислиш,
ди предполагаш пай-лошото за пето, чс му сс с слу¬
чило пяй-лошото; || wer häTTe so etwa- von lin gedacht
кой би отяkиян такова псщо от пето; |( was mußt du
bloß von mir denken какво щс сн помислиш само за
мспс; У wi— konnle-t du deaglelci—n von mir dtnken кяк
можа да помислиш. тя допуснеш подобно нещо зя
мспе: ф ici d—nke morgen ab/urti-cn възнамерявам,
имим памерепие, мисля утре та зимния; || er denkt.
nich zu ilnreeg—ben той мисли. имя намерение. въз-
прмердвр да ме изиграе, измами; <$> ich denk— ibn nie
-eie klug. als großen -ТаШ'^! Mann мненд, чс с мпого
умен. представям сн го мпого чмеп; представям сн
го кито висок. претсгявнтелеп мъж; || wie d—nk-T du die
dein- Zukunft кяк си прстетявящ бъдещето сн; || wie
ich mici ge/reui Habe, 3as kani-l du 31e denken можеш
да си представиш колко сс зяо-тияс; || wir scHl—eil -ic
ist. das kannst du 3ir nicir denken пс можсш да сн
представиш колко с лоши; || d—nke dir mein— Lag— прет-
с+ивн си моето nоножепие; ф ici denke o/T aidlcl.
veralt, deiner мисля често за тебе; || er denkt nur
an -ici той мисли само зи ссбс си, с 'о.ям егоист,
пищо друго пс го интересува освен собствената му
личност; || an Schlaf ist nlcit zu denken пе може и да
се мисли за съп, нями- ирсме, място зи съп; «ф> Зее
brave Muni denkt an -ici s—lbsT zuielzl (Schiller) храб¬
рият мъж мисли ня последно място за себе сн; ф ein
denCti3—r Kopf мислещ човск; човс: с мозък, ум; ||
gedacHtie Herr споменатият, упоменатият господин;
|| -eit g—ducitem Jahr от упоменатата тотипя; || —in—
g—dachie Größe миенепя иеличипя
denkste — typlsci—a Fäll von denk-le типичен случай
ня погрешно мнслсне, пи заблудя. пя погрешна пред¬
става
denkwürdig — ein dcnCwürdlgca Tag паметен теп; ||
ein denkwürdiges Dalum памети;. забележителна дити
Denkzettel, der — iim —inen DciCzetrel gehen, —atellen,
v—aabrelchtn. umg. verpassen давам му такъв урок, ти
(че) ди ме,запомни (зя идн живот, докато с жив), чс
да му държи илятя. нареждам го тика, чс да ме за¬
помни зи цял жииот; || er bat einen Denkzettel bekom-
n—n. eeialten, umg. ahgekrlegt получи хубав урок, има
да му държи влага тови, ще го зяпомпн зя цял живот,
докя+о е жив; || er muß einen Denkzettel baben трябв¬
ай му сс даде етин урок, ди го няптес:я човек, тя да
го зяпомпн, ди му държи внягя: || er verdient —in—n
Denkz—tt—I заслужава хубав урок, заслужива бой, -а
та го зяпомпн. да му държи влятя
denn — neie denn je повече от исдкогя: || mehe denn
einmal псиетняж; мпогокритпо; ф wo -1101-1 du d-ii
къде сн сс заврял, къде сс криеш; прен.. къде сс губиш;
къде изчсзпи, потъна; || wo ist er, wo bleibt er denn nur
къде е отишъл, къде острия той, къде сс ляна; || was
l-i denn los кякио с етяпяно, кякио стави тук; || wi—so
3eii по как таки; || wesbaih d—nn защо, по каква при¬
чиня; || was willst du d—nn- hier какво -търсиш ти тук;
|| was iu-t du denn но какво тн с; j| muß es denn gleich
278 deplaciert
sein ведия'а лн трябва да стане, бързо лн с; || Bist du
CraiC? Ach woher dein? Болен ли си? Ами! Нн ний-
мян:о! Съвсем пе! Откъде накъде ще съм болеп; || пя,
wer sagt’- deii с видя .и, кой ти кязвяше, чс е тика;
излязох ли прав; ф ist denn so was möglich нима с
възможно такови псщо, това; || glaubst du denn wirklich,
3aß —r -le belraitl пнми наистина вярваш, че той
ще се ожепн за пся; || weiß icb’s deii от'де ди зпая
говя, разг. ти йс съм пророк, ти го тпяя; || was sind
denn 3а- für Sacb—n ня какво прилича това, какин са
-ня работи; || wie sl—ist 3u dein aus я се виж, я се
погледни симо ни какво приличаш; симо ти можеше
ти се видиш пи кякио приличаш; || das isi dein doch
ein -Таеке- Stück бива сн го тона пяхялстео; -оня иече
с мпого. прскитепо; || bist du dein blind пс виждаш
.н. сляп ли си, разг. кьорав .и си; пямяш ли очи, къде
ся тн очите; ф wohlan denn н така, хайтс; || nun 3eii
- - uul denn то'-в- хайде; пя р-боти; || -—i es denn
-О'-в- тик; ти бътс; || -o isi es ihn deii doch gelungen
в края пя кояншятя той все пик чепд; - wein schon,
dein seHon ако ще с, тя с. както трябва. както сн му
е редът; яко ще е 'ир'а, ди с рошави; ако ще е щъркел.
ти е с пялъмн; ф sic singt ilcbt, cs sci dein. daß du
sic daaun ЬГтте-Т (du blltesl -1— darum) тя пяма пи' пее.
осиси яко тн я помолиш за тови
deplaciert — umg. deine Bemerkung isi d—placlerl бе¬
лежката тн е неуместна, нс пи мдсто: || ich hin hi—r
deplacleeT пе мн с мястото тук
Depp, Зее dial. umg — so ein Depp има чс глупчо;
ама чс тапир. тъпак. тулуп, тутманик, шарап, бутяня,
бялима; какъв бутала. тиквеник; || eiei (Akk.) wi— —in
Depp 6—пе1ме1 държа се кято глупак, идиот, нтнотскн
Deputat, 3as — -ein Deputat bekonn—n получавам
тови, което ми се понятя. слетия и натура, получяиям
възнаграждението си в натури. своя пял от добиви;
ф s—ln Deputat laben изпил съм си ' определената даж¬
ба; изработил съм си пормати; получил съм сн за¬
служеното, д-жб-ти бой
der, die, das — ach 3-e — acb die... а тоя ли; и тия
ли; || 3-e und 3-r ети кой си, тоя н тоя; || 'dee und Wort
Haltei тамап -ой ще удържи обещанието си. ще из¬
пълни думат; сн; той н обещанието са тее различиш
псщи; пе с от тия. пето ще удържат тумити си; || 3а
soll doch 3-e und jtita deeli faba—n дявол го итсн; ||
wic d-e lucbl виж го само кя: се смее; || deeen buht ich
genug достатъчно (грижи) имим; Ц —s gibt Fällt und
3—ren glhi cs viel— има случиш н те са мпого, и то пс
малко; ф Зз- Stammhaus Зсееа von SтuIЬsrg пяснет-
ствсното нмспне ня Щалбургоин, пи ЩалбурговЙя
род; ф -1— sagte. ici soll mici an den und den Mail
wenden тя каза пи се обърна, да се отнеси към гоя н
тоя (човек), към ети-ко'о си
derb — derbe Kost груби, снлпя, ттр-в- хрипа; ||
derb-- Beoi череп, селски хляб; || ein— derb- Frau пе-
подялипа, яка, грубо сложена жепя. селянка; || ein der¬
ber. Junge яко момче, здравеняк; || ein 3eehr- Tuch
грубо, плътно, сбито. яко. здраво сукно, груб пнрт;
|| deeb zufassen хващам грубо; отнасям се грубо, бсз-
церемонно; || iim deeb die Bund schütteln разтърсвам
му зар-в-ти, грубо ръката; ф eine derbe Slimme не¬
обработен гняе: || etwas faßt -ici 3-ab an пещо с грубо,
тряпяeо па пипане; ||—1n derber Ausdruck груб, пснзис-
кяп, вулгарен, недодялан израз; || eine 3-ebc Antwort
груб, суров. прям, откровен отговор; || dtebe Späße,
Witze пепрнннчпн, вулгарни, пеиепзурпи шеги. вицове;
|| 3-ebt Red—i in Munde lübr—i говоря неприлични
приказки; |f 3as war —in d—rbcs SlücC тови бе голямо
нясялство, биваше сн го тона пяхялство, малко с
множко. поекaтепо; || ein— 3trb— Lüg— пагла, дебели,
вулгарна, груба лъжа; || ihm derb die Wahrheit -3811
казвам -му гочбятя, 'отртя, неподправената нстнии,
пeтиусмнелепо. открито, откровено, пяnояво, безпо¬
щадно нстниити и лицето; разг. право, куме. тя и ли¬
цето; ф derb zugeeif—i пипвам нещо здравата; т-л-вям
се тторeртр зя р-бота; плювам си пя ръцете; || ihn
3-rb uifahati срязвам го, няхвъондм сс грубо върху
него; разг. еджтям. стъвкеям го, смачквам му фасопЯ;
|| ibn 3—ab anlass—i, anpucken, abkunztii отнасям сс
грубо, бетиеремопно, безогледно Към него. захващам
го, без тя му цспя бремя, пе си поплювам много с
пето, натъпквам му еям-оя, свивам му еяомите: || ihm
—ine derbe L—kTlon geb—n, —аТ—llen дивим му добър урок,
ти ти ме запомни, тя ди му т.ржи влаги ... —— «
Derbheit, dl— — zu D—ehHeiT—n ncig—n клоня към гру¬
бости; II D—rhh—1Tci sug—n говоря грубости, неприлич¬
ни, нецензурни пещи
dergleichen — dergleichen Ding— kommen imm—a voe
такива. потобпн работи се случват, се срещат по всяко
иреме, випагн, всеки теп, са често двнепнс, пещо обик¬
новено; || und dergleichen mtba (u. dgl. m.) н други от
тоя род, н труги тем потобпн; || nieHтs deegl—icH—n
пищо подобно; || etwas d—eglelcien нсщо подобно, от
тоя род; Ф umg. nlcbt dragl—lcien Tun пе реагирам,
ост-вам безразличен, правя сс кито чс ли пс сс отняед
зи мепе, кято чс ли пе говорят пя мепе. разг. правя
си оглушки, правя се па три и золя; ф veralt 3се-
gleicien htuie schwer zu Anden sind каквито тпес рядко,
мъчпо се п-мноя+, срещат
derlei — d—al—1 G—sehichT—n. Dinge sind nie loch ni—
heg—gi—i такива. потобпн истории, неща за пръв път
чувам, срещам, с подобни пещи зя пръв път сс сблъс¬
квам; || für d—el—i buht ici kein Verständnis зи тикови
нещо пямим разбиране, подобни р-ботн са мн чужди
derjenige, diejenige, dasjenige — <$> ditj—nlg—п, die am
m—lsTei reden. Tun oft am wenlgsTen който мпого го¬
вори, няй-мянко върши
derselbe, dieselbe, dasselbe — er ist inn—a d—rs—lb— ge¬
blieben той сн с останал същият, пики: пе сс с про¬
мени.; ф wie wohnen in —in und dcaselhei Stadt, in —in
und dens—lh—n Baus пис живеем и едип н същи 'рял,
в същата къщя; || cin und di—s—lbe Fersön едпо и също
нние; || 1ммег eins und dass—lh— spreeb—n говоря. по¬
втарям всс едпо и също пещо. разг. предъвквам исе
същото, все етна и съща тема; У ganz da-seib— точно,
тъкмо същото
desto — je —Нее, de-To hes-er колкото по-скоро, —о.-
кови по-тобре; || je meie, desto b—ss—r колкото повече,
тонков- по-тобре; || je scHlimmia. desto Ь-ет колкото
по-зле, толков- по-добрс; || desto mehr толкова поиече;
|| desto weniger толков; по-милко
Detail, 3а- — etwas his in- klein-T— Detail. his in die
klein-ten DeTail-, in allen Details darsT—ll—n, sciild—rn
представям, описвам, обрисувам. изобразявам пещо
до пий-малки+е подробности, тънкости. във всичките
му подробности. тънкости; || ins D—Tail. his in- let/te
Detail geh—n навлизам в подробности, и няИ-мянките
подробности, тънкости; || von eTwas in allen. mit allen
D-lulI- бет^НТе! докладвам. разказвам нещо. зи нещо
във всичкитс му подробности, тънкости, най-подроб¬
но. нaй-обетод+елствепо; || sich (Akk.) in Details. ins
Detail verlieren загубвам сс и подробности; || uul D--
1311- elng—Hen, -юН (Akk.) uuf (in) Details —inlä-sin ипус-
ким се. изпадам в подробности; ф Verkauf in Detail
продажба ня дребно
Deut, 3-r — keinen Deut, nicbT —in—n Dtul für etwa-
g—hen пс пивам пукната пира, яспря, пет пари, пукнат
мяптьр, петак. грош за нещо; || —Twas ist Cein—n Deut.
nicit elnCn Deul wert нещо пс струва пет пари. пукнати
паря. счупсп м-п'^, лула тютюн, кош елямя: ф Cei¬
n—n Deul von —Twä- begreifen пс разбирам пищо, нито
думичка. нито бъкел от псщо; ф k—in—n Deut, nichi
um —inen Deut 6—ssea -cin als er пс съм нито пя сантим,
нн+о ни йота, с нищо по-добър от него
deuteln — daran gibt cs nicils. isi nicli- zu deuteln,
daran läßt eieh пкИ d—ut—ln пяма какво ди сс рови, та
се мъдрува, ти сс тълкува тук, ясно н петвуемнснепо
с, няма място тук зя мъдруване, зя излишни разсъж¬
дения, дребнаво критикарс-во, ровене; ф 3а- hilll kein
Dachen und DeuTeln никакво извъртане пс помага тук
deuten — einen Text, —inen Traum, 3as Ges—Tz, —in
Gt3iehT deuten тълкувам, обяснявам текст; тълкувам,
поет. -ьтмя, рaзтьнмдeaм съп; разяснявам, комен¬
тирам тякоп: япялнтнрям. правя литературен анализ,
разбор ня стихотиорепие; || lin —Twas üb—1, zun bösen
dtultn изтълкувам. разбирам нещо в лош смисъл,
давам лошо тълкувание; || ällts zun Gulen, zun Bö-en,
zun Argen 3eultn тълкувам, обръщам всичко в до¬
брия, лошия смисъл; ф umg. —Twas deutel eiei 1—iciT,
-ciwee пещо е леспо, мъчно. трудно зя тълкуване. пана
различни възможности зи тънкувяпе, може лесно,
мъчпо п— сс обясни; ф mit dem Kopl, nll 3en Augen
uul -Twas (Akk.) dcuicn сочи (па) пещо c 'т-в-тя, c
очите. показвам с 'лава, с очите към псщо; || älii-
deutel aul —inen guten Ausgang, uul Regen. aul -nicbT-
Gules всичко сочи към добър изход, предвещава добър
изход, крий, дъжд. пе предвещава нищо добро; || alk—s
dcslcт aaraui bin, 3uß... всичко предвещава, чс...
deutlich — —ine d-ullicl- Schrill четлив, яссп. раз¬
бираем почерк; || —ine d—uTlich— Anspielung. Warnung
петвусмиенеп, ясеп пимек; недвусмислено, открито,
яипо предупреждение; || einen d-uTllci—n Vorsprung
haben имам неоспоримо надмощие, явна nретпнпя:
фаа- ist klar und 3euTl1eh ясно и петвчемнслспо е; ||
ici Habe es ihm klar und 3-nt1ich gesagt казах му - го
ясно и петиуемнелепо; || eine |reeir) deuTllch— Spruche
mil ihn rcd—n, sprechen държа съвссм недвусмислен
сзик с него, говоря прямо, грубо. без да крия мненне+о
си. без та се церемоня, без да палагам огряничепия
пи езика сн. без увъртяния, казвам му петвуемнснепо
мпепието сн; || sehr deutlicH, ziemlich deutlich w—rd—n
ставам груб, невъздържан, пе крия възмущението си,
дивим му тост; открито израз. обръщам дебелия
край, ет-e-м брутално о+кроиси, прям; || du bist iin
gegenüber ab—e d—uTlich geworden беше доста груб. пс-
възаържяп. брутален към псго; || das war d—uTliei ху¬
баво му го каза, хубаво го нареди. каза му го ясно
н петвуемислепо. пяпълно прямо. откровено, пс остр¬
иш никакво съмнение, какво мислиш зи него, зя товя:
ф ici v—esueHe —- lin an einen Beispiel deutlich zu
machen. zu trCläeen опитвам сс ди му го обяспя, оят-
яспя с слип пример; || ibm —Twas d-uTlici vor Augen
lühr-i представям му пещо паглетпо, опитвам се д;
го извикам пред очн+е му; || ciwas wlad d—uTlich -ichlbae
пещо се очертава яспо; || di— 3—agc leal—n d—uTlich au-
3em Nebel Hervor планипн+е штплувяся от мъглата;
|| -юН (Akk.) deutlich au-deücken изразявам сс ясно,
депо н разбрано, петиусмшетепо
Deutlichkeit, die — -Twas gewinnt an D—uTllciC—iT пещо
стива исс по-ясно. сс очертава, изпъква все по-рязко,
по-остро; || —Twas tritt mir -eeehr-eC-nd-e Dcuillcikcil
dicht 279
htrvoa пещо се очертяия, изпъква с вдъхваща опасения
яспотя: || etwas in voller DeutlicHC-lr voe Augen lüieen
излагам. представям, описвам пещо и неговата не¬
допускаща пикякио съмнение яснота; ф —Twas nli . äll—r,
mit hrutal—r DeuTllcHkeit sagen казвам пещо петич-
смислепо, съвсем открито, депо н петичемшелсно. с
бсзцеремоппя, жестоки. брутална откровеност, пря-
моти. без да го щадя, без да държа сметка, тaтu ще
сс зяестпе или пс; || -cin— Antwort li—ß an Deutlichkeit
nicils zu wünschen übrig отговорът му пс сс нуждаеше
от -ъл:уияпид, подепспшд, бсшс съисем петвчемuснеп,
ясен и категоричен; ф ihn einig- D—uTlichk—iT—n sagen
казвам му някоя н други грубост, няколко откровени,
петиуемшстспш приказки, думи, грубости; || ohne Dcul-
IlcbC—iten, bitt- моля без грубости, обидни нимеиш, без
обиди
Deutsch, 3as — da- hr-t—, e-insl-, -in scH1eeir—s
Deutsch speichen говоря изискан. чист. безупречен не¬
мски сзи:; говоря лошо, тяиятепо немски език. лош,
оязиатеп немски сзик; || ich h—ft—ißige mici —ines gut—n
D-ulsch(s) старая се да говоря хубав, изискан' немски
cm:; || са ver-teht kein Wort Deutsch той пе разбира
нн+о дума, думичка, разг. пито бъкел пемски език;
ф du vea-t—i-t wohl Cein Deuisch пс разбираш ли нем¬
ски език, пс разбираш ли от дума
deutsch — wic heißl Jas aul deut-ch :я: сс казва това
ня немски; || das Heißt uuf gut Deutsci, daß това пя
хубав, чист немски език (попятно. просто, ясно н риз-
бряпо) отпятяия. чс... ф mit ihm einmal deuteeb е—d—n
говоря c него пя чист немски език, сериозно. петиу-
смислено н депо. откровено. без чсуквипшд; попри¬
казвам си откровено с нсго, казвам му исичко. което
с ня сърцето ми
Dez. der umg. scherzh. — ihm —ins uul (üh—r). vor den
Dez geben ирпиям го по тиквата, kрятупи+р: || —ins voe
dcn Dez kriegen ципият ме по тиквата, кратуната
Dezcm. der — еа hat seinen Dc/en' bekommen той си
получи това, което му сс поля'яшс, своя дял, пий.
заслуженото някязяпшс. заслужения бой
dtzenT — d—zenT— Musik пенaтояпнния, петрятнешя
музика; || d—z—nT— Eleganz изискани. ссмпля, пе биещя
в очи елегантност; || -1— i-l dezeni geCI—ld—T -я е обле¬
чени нтнекяпо, с изискаи вкус, с шик
Diagnose, die — —ine Diagnose -Tillen, h—sTäTlg—n сла¬
гам поставям. определям, потвърждавам тн-гпотя
diagonal — umg. —in Buci diagonal l—sen че+я книга
бегло, пебрежпо, повърхностно, отгорс-о+горе. прсз
куп зя грош, само попрелистиим тук-тим, прескачам
при четенето
diametral — -eine A1sieiT—n sleh—n in diametralen
G-gcn-atz zu den un-rlgtn възгледите му си диамет¬
рално противоположни па нашите; || —in— dIaMeteal
tnTgegeng—setzte Meinung vealrelen з-стъпвам тнамет-
рилно противоположно мпепне
diät — 31äl leben живея, храпя сс диетично, пазя
диета
Diät, die — -in— sla—nge Diät hallen, beobachten пазя,
съблюдавам, следвам строга дие—я; || die Diäl elnialt-n
спазвам тиетати; || ein— Diäl vcaordien предписвам
дне—я; || nach der Diäl leben живея по тиетя. пазя ре¬
жим на диета
Diäten, pl. — Diäten h—koMMei, erHuIlen . получавам
дневни пяри
dicht — —in dlcbt-e Kumm. Körper. N—bcl гъст гребен;
плътно тяло; гъста, непропицаема мъгла; || diciles
280 dichthalten
Baar гъстя коса; || dicil— Nacht пспротне.аня нощ; ||
in d1ebler Folge пепосретс+иено етип след труг; || das
1-n-ter isi dlchl gescilossen. v—abängT прозорецът —
плътно затворен; завесите, пертс—атя си плътно за¬
творени; || umg. 3-n Ladt! а^НТ macitn затварям дю¬
кяни; || dlcbt an (hei) dlchi -'Т/еп седим плътно. пе-
посрететвепо етип до труп || 11м агеНТ auf den 1erscn
-ein. hl—ihen по петите, стъпките му съм. енетиям го
по петите му. пеотстъппо; зянепин съм се зи него кято
гербова марки; || dicht daneben. dicht bei mir непос¬
редствено, досам това; пепосредсгвепо до мспе. досам
мспс; ф dl— Schube sind. 3as Fuß ist nicht n—he dicht
обуикн+е исче пропускат; бъчвата тсче. пропуски; ||
du- Kind i-l noch nlcit dicil тс+ето още се пипикава.
си мокри гащичките; j| Fugen dlchi maci—n запушвам.
уплътнявам, закълчища-м. запълвам футш: || die Stoll
Häll dichT материята пс пропуски, е непромокаеми;
ф —in diclles Programm съдържателна, богатя про-
'рима
dichthalten — kannst du аюНтНзкТеп можеш лн та
пазиш тайни. ди мълчиш; || —е kann dIcitHalten той с
тие:ре+еп, умее ти мълчи. да пази (държи) тайна. дър¬
жи езика сн зад зъбите. пс изказва. пс изпива пищо,
пн+о думичка, пс -мог—т та изтръгнат от пего нито
думички. мълчи кято гроб; || cr kann nicht dichrbali—n
той пс задържа пищо. ведпига изказва, издава, нз-
бърборва, нзтръпкия. ряздръпкви всичко. бис биря-
баня, държи думи. колкото решето води; ял е от ко¬
кошки кълка. кокоши крик
dichten — —in Lied dlcitcn съчинявам псссп; ф du
d1cit-er woil ти фантазираш; бълпувяш, съчиняваш;
ф aul eiwas (Akk.) diclten und laachren стремя сс към
пещо, мисля денем н пощем, непрекъснато зя пего,
исе то ми е и умя. мисълта; || еа d1eHt—t und -inn-l
darauf, mle zu schaden той търси пячипи и средства,
цялат; му мисъл с заета с това, кяк да ми пяиреди,
прпякости; ф -еш ganze- Diclten und Tauchien ist auf
Eew—ah g-ricHtel. geil duauul aus, —in Dlchtca zu w—ad—n
целият му стремеж, му мисъл с ' насочена към
печалби; цялото му същество с обхванато. итпътпепо
от мисълта да стяпе поет
Dichter, Зее — ein g-Ceönt—e Dlchtea пагриден c пре¬
мия поет; поет-нруреят; || zun D1eHtee bC-tlmmt s—in
предопределен. прuтвян. родеп съм за поет; «ф> wer den
Dlchltr will v—rsleicn, muß in Dlchtea- Lande g—H—n
(Goethe) който иска да разбере етип пост, трябва да
посети странита му
dichterisch — d1eiтea1ech veranlagt s—ln имам поети¬
чески дарба. поетически заложби, никлопноетш, ти-
лапт, разг. подядепе зя поет; || umg. —ine d1eireriscie
A3-a habtn имам поетическа жилки, закваса. падам
малко поет; || die 31eHl—rische Faeli—lt поетически ио-
лноет. свободи
Dichtung, die — wa- du -ag-l, ist bloße Dichtung как-
вото говориш, с свободно съчинение, поетически ' из¬
мислици. чиста фантазия
31ck — ein dicker Mensci дебел. пътеп. шишкив чо¬
век; дебелап; шишко; || so —in Dickte ама чс шишко,
тебеляп. шишко-баб-джип; какъв тебел човек; || —in—
dicke Fer-ön пълпя. корпулеп+пя ничпоеm; || —ine dick—
Muuee тебел, масивен зид; || —in dlckea Bauch дебел,
издут ' корем (при бременна жена); || dicker Schnei де¬
бел. спя'; ф еа bal ein dickes Fell. cin— dick— Uuul той
ими дебела кожи, дебели очи,- безочлив, печчвс+ии-
телеп с. голям темерут с; || ег bal —in—n dicken Kopl.
—in—n dicken Sciäd—1 той с голям ипят, мпого упорит,
своенравен. дебела глини, ишротняи, тебеногляв, —вър-
тотлри; || ee bat —in— dicke Stirn той нм; тебел череп.
схваща мъчно. тъп, -ъпоумеп, голям тъпак с. шег.
тъпоъгълеп четириъгълник е; || dicke Ohaen haben чу¬
вам мъчно. пе дочувам, нм—м пиму:, восък и ушите,
правя сс пя тнус, правя сн оглушки; || er bat —s dick
blnt—e d—n Ohr—n изпечен хитрец с. хитър като лисици
е. пс писс трева, пс е вчерашеп; н дявола може да
продаде; н дявола премята, подкоиявя; пя дявола цър¬
вули обува; || dick— Teän-n veegi—ß—n проливам етри
сълзи. потоци от сълзи; || in dicken Strömen ни големи
потоци; ф eine dlckc Backt iahen бузата ми е отекня.
подута. потпухпрня, набъбнали; || ein dlcCe- GcsicHT
потпуспaно, подуто. отекло || dick— Ad-en дебели
кято въжета вспн, разширени вспн; || eine dicke Zunge
пятебенят сзuk: || umg. einen dicken Kopl habtn главата
ми сс с надула кято тъпан, к-то шиник. ми с пнямп-т-
от грижи. огъп мн гори пя тл-e-тя; || mit —in—ш dicken
Kopl 3ä-1tzen седя отрижеп, оклюмап, отчяяп, опе-
чанеп, с плямпрня от грижи тнрир: ф —in— dick— Suppe
гъсти супи; || der Be—1 ist so dick. daß 3ee Löfl—1 darin
-reht кишата с гъста :;то клей; || dicke Mllci проkие-
прно мляко; || dlckea KaTiec гъсто kРфе: || dickte
Schweiß обилпя пот; || dickes Blut quillt aus dcr Wundt
кръвти блика, струи обилно от ряп-тя: || das ist klar
wic dick— Tint— повече от ясно с. съвсем яспо с; ясно
кято мляко пряспо; ф Blut ist dicker als Wueecr кръвта
водя пс ет-вя: род рода (брат брата) пе храни, по
тсжко му, който го няма; ф nirten im dicksien G—-
lümmel, V—fkeir и пай-гъстат; пявилии-. и няй-roлд-
мото движение; || dicke Fin-teeni- дълбок. череп, гъст,
пспротнстсп. непроницаем мрак. непроницаема тъм¬
нини, тъма; ф bin dicker Au/Trag вяжпр, голяма по¬
ръчки; || —in dlckea Fehler, ScHnlT/ee груби. тежки, не¬
простими грешки, тежко опущение; || ein— dicke Feeund-
sciafT задушевно, тясно. иптимно приятелство, ин¬
тимни дружба; || sic -'13 dickt Feeunde те ся интимни,
близки. тесни. големи, вулг. иъшкявн прид+елн: разг.
вулг. дупс и гащи си; || ee lut bci iim —int dick— Nunmee
записан с много добре при пего. пи голяма почит с
при. пего. държат мпого зи псго; град гради ня псго;
|| —in—n dicken ЗТаГ^ unlee etwa- (Akk.) macien тсгля
дебела черга . под пещо; || dicke R—den iälten говоря
ияжпн приказки. ияжно-иижно, приказки пя едро, хва¬
ля сс. ®чкрм се; || dick— Töne schwlng—n, e—d—n сямох-
вянегвуиям, говоря големи приказки, ру:ям се; || sici
(Акк.) nll etwas dicke lun си-ля сс. пар—тирам, разг.
фугам сс с псщо; || den dicken Wilieln -piilen, mar¬
kieren дявам сн голяма важност, еяжпнчя, рчкям сс;
|| mitten in 3er dlcC-Tci Arbeit всред о-згaо-, и най-
усилснатя работа; || da- ist ein dickte Hund бива си го
тови няхянство; || das dicke Ende kommi loch, kommt
nach тепърва. после ще му се вити дебелият край, ще
видим кякио ще излезе от цднатр тая р-ботя:
ф ein dickes GebaiT, Profit голяма, царски заплита;
тлъста печрнбя; || —in dicker Buuee богат. заможен се-
няпип; чорбаджия, кулак; || ein— dick— Bei—llascHe haben
портфейлът ми с натъпкан с пари; || dickes Geld hubti
им-м мпого пяри, разг. . червив. гъбав съм с пари,
играя сн с пирш || ee Hal es dick, dlcC—, zwingt —- dicke
пълеп с c пари, има пяри c лопати да гн рипеш, разг.
чсринв, гъбав, въшкав е с пари, тъне и пяри, в охол-
егво, и изобилие. разполага с пари, с пещо. има бол-
бол от пего; пълеп е с пири кято кучс с бълхи; || 3as
Geld silzl nlcit dick hei ihm пяма си пари, празна.
тъпка му с кесията; беден с; |( dicke Gelder e1nsT—eCen,
—iniein—n спечелвам луди пяри, папълвям си тжо-
боеете, напълвам се с пярн, удрям голяма печалба;
© cs iin dick 3nCr-13-n, ansTe—ici—n отбелязвам. за¬
писвам му го дебело. зя ди му го върни. зя да му
отмъстя, зя па му го иърпа тъпкано; || dick uu/lragtn,
uufleumplCn лъжа пя едро. преувеличавам прекялено;
себеизтъквям сс; || dick iüg—n лъжи кято съдран, про¬
вален, лъжа. ти се късам; || 3as kommt alles uul einmal
zu dick малко множко мн се струпа наведнъж; © eieH
(Akk.) mit etwa- dick macien надувам сс, пъча сс. фу-
кам сс. еямохвянствуиям с псщо; || es isi dicke Luit
атмосферата с душни, натоварена с електричес+ио, с
напрежение, сгъстена, напрегнати е. разг. много на¬
печено с. напрегнато с кято прет буря; всеки момент
може ди сс разрази пещо; опасност с пятвееепя над
'лявн+е пи; грози ни опасност; има оживена артиле¬
рийска стрелба; © —in dick—- Loh -rnl-n пожъпвям
щедри похв-нн; © mit dicken BeoeCen sciieß-n
обстрелвам c тежки муниция; ф ihm durch dick und
3üii folgen следвам го пресякъле, през огън н вода,
нс сс спирам прет никакви изпитания, пречки; || Tür
lin durch 31ck und 3üii gilen мип-вям зя него през
огън и вота; || mit ihm duecb dick und 3üni g—H—n
вървя, мнпавим c него през огъп и вота; ф dick -ein,
weeden дебел, пълен, шишкив съм; няпънпдвям, ня-
тебелдврм, няетрявям; разг. оязпнуeям ее: сгъстявам
сс, съсирвам сс; || -е ist dick wlc —in Fuß, wic ein Mtik-
-acC дебел с кято бъчва, бомби; || Brot nucil dick от
хляб— сс пълнее, дебелее; || sici (Akk.) dick е-сп, teii-
Cei пятъпквям се (до горе). наяждам сс. папнвам сс
до паснта, здравата, потувя мн се коремът от ядепс,
пиене; || sici (Akk.) dick und 1—TT (dick und rund) 1--—!
пяпьннявям, нртебелдeям, т-гляжт-м косъма от яде¬
не. плюскапе; || der Fuß 1-Т, wird ganz dick кракът ми
с о+екъл, потут, съвсем о+е:ъл:|| die Wege sind dick
v—escbntil пътищата си покрити с тебел сняг. с дебела
спсжпя покривки, са заснежени. задръстени от спя',
от спежпн преспи; || umg. -1— ist -cion wied—e dick. geil
dick тя пик с надула корема, па: с трудна, бреМения,
и положепие; || 3us Tier geil 31cC животното е скотно,
епррепо, етенпо, бремеппо; ф das macht nur dickes
Blut това само ще стяие причина зи разправии, щс
предизвика разправии, ще накара Т— кипне келят, дя
възври кръвта; || —- wird wohl so dick dunll nicht aus-
-thin рибогр—а пе щс ди с тик; страшна, кикто нз-
'лежта; дяволът пе с така черсп, както го пишат; ||
es konnl dicke рибогига става дебеля, разг. Возу:; ||
das Gal-chisch— -itzt hei ihm 1iehl so dick знанията му
по гръцки пе си 'онемн, солидни, той пе е велики сила
по гръцки, пе го бива твърде, пс с твърде силси (уче¬
ник) по гръцки език; ф etwa- dick Habtn, Celeg—n пещо
ми с дошло до гуши, до втръсване, ми с омръзнало.
подсяло, то+е'няло, ми сс с втръснало исчс; || si— hält-
с- käng-T dicke тя отдиепи се беше вече нрентинр па
това, отдиепи вече й бе дотегнало. омръзнало, дошло
до гуша от това; ф ihm ein— dicke Zlgaaec viapas-in
пярЧ'Рeям, смъмрям, нарязвам, н-солнам, нак-сгрям
го зарива—;; смачквам му зто-и-тя фасоня; || eine dicke
Zigarre verpaßt hcCoMM—i, keleg—n нарязват, - накяс-
-рят, наругават, емъмрдт, иисолват ме тдояeятр, по¬
рядъчно, изяждам голям калай, смачкват мн фасони.
па—рнват ми пося
dickfellig, dickhäutig — dlck/eilig, dickhäutig s—in нм—м
дебела кожи, дебели очн, нечувствителен, безочлив
съм, имам тупе, дебелоочне
Dickkopf, 3-r — so —in D1eCköp1 такава дебела 'лива,
такъв шият, такъв вироглав човек, такъв темерут; ||
einen Dickkopf haben голям шият, вироглав съм, инат
Diebstahl 281
като катър съм; || s—ln—n D1eCkop1 301-112—1 занпатявам
сс (кято катър); упоре-вчиям ня своето
Dickschädel, d-e — s. Dickkopf
dickstirnig — dieksTienig sein мозъчно огряпичеп, тъп
съм, тъп кито тапир, тъпоумеп съм
Dicktuer, 3-r — -е ist cin Dlcklutr той с самохвалко,
хвалипръцко, перко. ру:льо, рянрррон. обича ди сс
хвали, тя се фуки, Т— сс изхвърля много
dicktun — eiei (Akk.) nll elwus dlcklui паритирим,
хваля сс, пъчи сс, перча се, ру:aм се, изхвърлям сс
с нешо: || Tu doch licbt so dick стига си срмосирн-
етeчирн, си се свaннн, фукил, изхвърлял
Dickwanst, 3се — so ein Dickwanst им; че шишко,
дебел-п, каква безформена маса. лоени топка
Dieb, der — ein vorbt-traftcr Di—h крядец-рсцнтнвнст,
съден, осъждан зи кражби; || ball—l den Dieb дръжте
крадеца; || er -Tahi sici davon wic ein Dieh измъкни сс
кято крадец; || bibk. die Krankheit kam wie cin Dich in
3ce Nucbl бонее-тя тоЙте, сс промъкна кито крадец
през нощта; || 3er Dieb beicht —in, -cilciciT slci in du-
Haus, steigt duecb da- oTl—ne Fenster крадецът |япящът)
влиза c взлом, промъква се в къщата. влиза през отво¬
рения прозорец; || einen Dieb aul fei-eiie Tut überra¬
schen, -i'iuppen свящрм, разг. сбираим, спипвам крадец
пя местопрестъплението, при опит зя кражба, хващам
му ръката в джеба; || —in—n Dieb unbalttn, listhaiTcn.
Testneinen задържам, арестувам крадец; || eln—n Dieb
ragaillen, (eln)langen хващам, улавям. залавям крртеи;
|| ihn als Dich viadächTigin подозирам го в кражба, чс
е открадна., че той с крадецът; || lin —in—n Dieb nen¬
nen, seHiItin наричам го крртеи, рпяш: - Gei—gcnitll
Dieb— случаят, случайността създава крадци;
паднало му. затова откраднал; който бърка в гърнето
с меда, не може да не си оближе пръстите; - die
kleinen Diebe hängt man, die großen läßt man laufen
законът с като паяжина, осата я разкъсва, мчсртя се
заплита в пся; малките увисват ни въжето, и
големите сс измъкнат певретнмн
diebisch — -in diehl-ch-e K—ai крадлив господни,
апаш, крртеи, сяйту:; || dlebi-che- Gesindel крадлива
банда, паплач. писмина, сбирщина, крадци, бандити,
апаши; крадливо племе; ф ein— diebische Elsl—a крад¬
лива евря:я; || diebisch wie ein— Eislca крадлив кято
свраки; ф diehi-cbe 1reude нчтя, тайна, скрита радост;
злорадство; || sici diehl-cb uul. über etwas (Akk.) la—uen
р-двам се лудо, кято луд пя, за пещо; умирим си
скрито, тайпо, вътрешно от радост, кято гледам псщо;
|| das macht nie d1-hiseh-n Spaß, di—hlscies Vergnügen
тови мн доставя голямо, скрн+о, тайно утоиолс+вие,
вътрешно, тайно, скрн+о тържествувам, си умирам от
смях, тайно, скрн+о се наслаждавам пя пещо (кято
'летим)
Diebstahl, der — ein cln/acbta. v-eeuehlia, schwea—a
Diebstahl обикновени кражби; опит за кражба; обир,
голяма кражби; || ein Dlth-Tahi in Rückfall извършвам
повторно кражба, проeиндвям сс кято рецидивист; ||
ein gtlstigee Dlch-tahi духовни кражби; кражба па иден;
пнагиР+; || lin des Dieb-taii- beschuldigen, verdächtigen
обвинявам. подозирам го и кражба; || ihn 6—im Dith-
-1311 ab/ass—n. erlappti тян-иям, улавям. хващам, разг.
сбарвам, спипвам го при опи- за кражби; || einen Dleb-
slail auldcck—n, entdecken. v-erueeh-n разкривим,
откривам кражби, откривам крртеир: потулям. при¬
кривам, разг. з-м-зи-м кражби; || iin w—g—n D1tЬelähI-
ankiagen давим го под съд зя кражба, обвинявам го
282 Diele
в кражба; || ihn zun Dith-lahl ;ansl11T—n, v—ai—ll—n под¬
веждам, подмамвам, подлъгнам го към кражби; || du
Hasi dich des Dl-b-taii- schuldig gcmachl тн се провини
и кражба; || wie sind g—gen Dl-b-Tabl gi-ich—el взели сме
мерки срещу кражба, осигурени сме срещу кражби
Diele, di— -- Dielen 1—g—n елргрм дъски, пот. тур.
дюшеме; || di- Dl—li blank scicu—ei изтърквам, излъс-
кним дъските, потя, ти ти светнат; ф uuT 3-e hloßcn
Dicke schlafen спя пя голите дъски, пя 'олия пот, разг.
рептоев-м дъските; ф durch dl— Diel— g—b—n минавам
прсз хола, вестибюли. -птрето, треми, преддверието,
nочстр; ф in 3-e Diele wled gctuizl пя дансинга тан-
щият
dienen — —inen Ueern dicn—n служи, па работа. на
служба съм прн господар; енугр, прислужник съм; ||
h-in Bauern als Knecht, Mägd dienen служа к;то ритай,
ритайкнпя при селянин. чорбаджия; || al- Hausangt-
-tcilte(r), Diener di—ncn служи, работя кято домашен
прислужник. като домашна приенужннци, кито елч'и,
кито прислужник; || den Slaale di—ncn служител съм.
ня държавни служба съм. служи ня държ-ва-а, остар.
държавен чиповпи: съм; || den Volke. der Wabeelt, der
Sünde, einer Idee, 3-e guten Sache dicn—n служи пя на¬
роди, на нетнпятя, о+дидеп съм па грехи: служи ня
идея. па доброто дело, о-тял съм жнвот- си пя една
идея. пя доброто дело; ф h—1 3te Kavakk—ei—. in den
Rellin 3-r Aem—i dienen служа и кяв-леонят-, в ре¬
довете пя ррмнд-р; || als gimclice Soldat dienen служи
кито прост войник. редник; || wo hüben Sir gedient къде
стс служили (войник); || von uit-i, von der Pike auT
dltntn тяпотв-м тя служа от прост войник. редник,
от пий-долното стъпало. от прй-пнешид чип; издигам
се от пий-долното стъпало, от низините; преминавам
през всички с-ъп-ня па йерархическата стълбици; ||
hei lin—M Arzl dienen прислужник, прнснужпииР съм,
ня работи, пи служба съм у едни лекар; ф ihm dienii
услужиим му. обслужвам го; || es ist nie —in Vergnügen.
Ihnen zu dienen зя мепе С удоволствие да ©н услужи.
тя ©н бъда полезен, пя услугите; || zu diilii пя за¬
поведите, услугите, ня Баше разположение съм;
bibl. niemand kann zw—en Hteeen 31eitn пикой пе може
ди служи етповремепно па двима господари; две липи
пот едпя мишница пс може; ф womit kann ici dienen
c какво мога ди ©и услужа, да ©и бъда полезсп, да
Ьн помогна; какво желаете; || 1-t 31е damit gedieni въ¬
рши ли ти -овя работя, може ли тя тн свърши р-бота.
ти ти бъде полезно, .да ти послужи зи -ия цел; || damil
kann ich k—id—a nlclT dienen пе моги тя вн предложа
говя, ти ©н услужи с тои- || damit ist mle nicli, ist mir
w—nig gedlcii c тови пс ми се върши никаква работа,
не ми се прави никакви уелугр, пе ми се допринася
никаква ползи, разг. милки ряйтя имим от тона. то
пе мн служи зи пищо. разг. малко ме грее, топли това,
с говя ми сс върши мятк-, малко работи, малки услу¬
га, ми се приви мрнк- услуга; || damil ist nie halb
gedient c това мн сс прави половин услуги; || mit schö¬
nen Worlti ist nlr nichi gedlinT малко полза имам от
хубави думи. милко ме ползуват, разг. ме греят, топ¬
лят те; чувал с думи пс сс пълни; с л-р пилрр пе
стива; пр-тп- рсч джоб пс пълни; от дума попаря пс
етив-; празни приказки не се ятат; || mil glelciee Münze
dieiei т-пл-щaм, отвръщам със същата монета; па
заем брашно тъпкано се връща; ф ihm uul etwa- (Akk.)
di—i—i давам му сисдепнс, отговор; ф zum, al-
Schnuck diiiin служа кято, за украся. украшение; ||
laß die das als (zue) Warnung, zue Lthae diel—n нека
тов- ти (по)служн к-то предупреждение, зи урок, зи
поуки; || iim als (zum) Voehikd. Beispiel dl—ien служи
му кято образец, зя пример пя потояжяпие; || du- Haus
dient al- Erholung-h-lm къщата служи, се използува
зя, к-то почивен том; || ihm als Sprungbrett diiiii
служи му като трамплин; || wozu 31tnl da- зя какво
служи тови, какво е поетнязпячението му; || da- 31enl
zu nicils тов- пе служи за пищо. пяма никакво пред-
пазначспие; || da- dieni zu deinen Vorteil -ов- с и твоя
полза, и твой интерес; || das dlenl licht zur Sach— тови
пяма нищо общо с въпроса, пс допринася нищо зя
неговото ратрещепие, е пещо отделно. странично; ||
allen zun Gelächter, zun Spoll dienen служа пя всички
зи смях, присмех, посмешище, подигравка; ф unter
ihm dienen служи пот неговото ведомство; негов под¬
ведомствен съм; подчинен, nотвнрстен съм пя пето,
гой е мой Пячялник, шеф
Diener, 3te — ein Treuer Ditner des Staule- вереп слу¬
га, служител пи държивата; вернопотипи:; || ici ver¬
bleib— jhe eeglhiislie, gtHöreам-teа Diener ост-вам ваш
няИ-поетян, най-покорен слуги; || —in Dltntr Golles, des
göllllcitn Wortes. 3-r Klacie божи служител; служител
пя църквата; ф einen tiefen Diente vor ihn Mächen
правя му дълбок поклоп. покланям му се то земята;
|( vl—l— Diener macien клипям се пиляво н натясно,
непрекъснато, пя всяка думи, правя метяни, тур. +е-
мине—а; прекадено учтив съм, съсипвам се т— сс кла¬
ням; пазa. чупя кръст к-то тюлгеоеко метро
Dienst, 3се — einen Dienst suchen, annehMii, antrelen
търся, приемам, заемам служби. постъпвам ня служ¬
ба, работи; || s—lnen Dienst nаeigeien. -einen Dicn-t
veesiben, vernachlässigen 'летим си службата, рибо-
-—-—, изпълнявам служебпи+е сн зятънжепнд; запе-
мирянам службата си, служебните си задължения, пс
си '.едим работят—; || 3-n Dlei-l kündigen, ünfg1be1,
auisagen предупреждавам р-ботот-теня, чс напускам
службата; отказвам сс от службата. напускам, разг.
тяодтeям я; давам си оет-eкят-: предупреждавам слу¬
жителя, чс ще бъте увонпеп, ти напуспе работата; ||
den Dlcn-i qulllleeti, v—eias-rn напускам, разг. заряз¬
вам службата. прощавам се с пея; <ф> Dien-l ist Die1el
und Schnaps ist Schnaps служби-служби. дружба-друж¬
ба; братство зи братство, а сирене зя пяри; ф Dienst
am Volk—. am Kunden и служба пя пароли; обслужване
ня клиента; || ihm auf den Dien-t lauern. passen. warten
тебп; го зя пий-малкото опущепие и службата, енетд
го пя всяка стъпка, зя ти го изгоня, зя да му пяпи-
:ое+д; Ц aus einen D1tnel uusscbcidci, letten напускам
служби-р; || ibi aus den Dl-n-l спНа--—! уволнявам го,
освобождавам го от служби; || um Entlassung aus den
Di-nsl tlnCommtn подиним оставк-т- си, подавам
молби ди бъди освободен от служби; || ee ist Kapitän
außer D1tпel (3. D.) той е запасен капитан, капитан
от т-п-ер (о.з.); || außerhalb des Di-1et-s в извънслу¬
жебно ирсме; || 3-r Di-nsl bri der 1aHne служби под
тп-мепятя; || in Di-nsT gehen хващам сс пи работя; ||
wo 1-l te in Dl-i-T къде с пя работи, па служба. къде
работи той; || in seinen Dl-n-l -ein, h—i iim in Ditnel
sieben пи р-бог— съм. риботя при, у нсго; || in den
Di-nsl bcl ihm irtlti постъпвам пя р-боти, па служба
прн пего; || Arb-ilir in (den) Dlen-i -Teilen пястяпдврм
0-ботпнин ни работа. втем-м ги пя работа; || ein ScHlll
wieder in 3ei Dl-n-l stillen пускам о+пово кораб. пя-
0-сот в експлоатация, и морето; || ihn in den Dien-l
пеНп—п вземам го ня работа, пя служба; || eieH (Akk.)
in den Dienst einer Saclc -1—11—1 поставям се и служби,
dies 283
и чслутя ня едно дело. ня етпя :рутр: || 1ш Dienste cln—e
guten Suche sieien служа пя побра :рутр: || —in— Ma¬
schine in Dienst n—Hm—n започвам експлоатацията пя
мрщнпр; || —in— Anlage in Dien-l stellen пускам нпс+я-
лриня и теИс+иие: || ee ist in ОГеп-Те eageaut той побеля
ня служби; || ibn in DiensT— beleidigen оскърбявам.
обиждам го при итпънпепие пя служебния му дълг,
па служебпите му тртължепид; || ihn in —inen anderen
Dienst überntintn превеждам. прехвърлям го пя друга
служби; || —е drückt e1ei von Dienst той клипчи, мип-
кнри. бяга от служба, от работи. от служебните сн
зртьнженид; || lin w—gen e1gennäeiT1gie Enl/eenung vom
Dienst bi-tealen наказвам го дисциплинарно заради
самоволно отлъчвапе от работи, от служби; || zum
Dienst geben отивам ня работя; ф D11net Huben де¬
журен съм; || dee O/fiziea von DiensT дежурен офицер;
|| Dicnsl Clopp—n служи месрпнчесkн, като ии-ом-т:
|| ich habt D1tnel von 8 bis 17 Ube р-ботя, тежуреп
съм от 8 то 17 часа; || ich bin bei dtr Bank. bci dee
SteaßenbaHn, privat in Dlcist служещ съм, работя и
банката. в трамваите. частно, пя чистия работа съм.
тае+пнк съм; ф iim einen D1inel tun. leisten, —ewris—n
пряия, оказвам му услуги; || iim cln—n -cikeclTcn,
schiimnrn Dien-l —aweisen правя му .оши услуги, разг.
мечешки услуга; || iim gute (große) Dienste tun, lci-Tcn
свършвам му добра работи, пряия му голяма уенутр;
|| der Regiiscblen Hal nie gute Dicn-Te geleistet чадърът
ми свърши добра работа, ми послужи мпого, видях
nонтa, разг. хаир от псго; || iim sein— Di—nsic äniaagin.
anbleTcn nоетл-гям му услугите сн; || ihn zu DlcnsT—n
sichtn пя пегоио разположение, ня услугите му съм;
|| was stehl zu DiensTen какво обичате, желаете. с какво
моги да ©и услужа. да ©н бъди полетен; ( ici siehe
31а g—en zu D1-1el-n готов съм тя ти услужа с уто-
eонетине, пя триго сърце. поставям сс пя драго сърце
пя твоите услуги. пя твое разположение; || di- Füß—
veesag—n mie d-i Dien-l ко-крт- о+кртeр- да ми служат
иече. едва исче ме държат, пе Ме пържа— всчс, едва
се държа ня крик-та си; ф -in Dien-l ist d—s andern
wert услуга зи чснчгя; едната ръка мие другата. а н
двете лицето
dienstbar — umg. —in ditnslbaree Geist енутр, снутнпче.
дом-шия прислужница, помощница
dienstbeflissen — ihm d1en-tbcf1is-—n zur Baid gehen
пом-гим му ревнос+по, усърдно. с прекитено усърдие;
|| ihm diinsт6efI1esin die Tüe öfliin бързам, тичам д;
му отворя угоднически. раболепно врити+и
Dienstbet^ der — ihn wie einen DlensTboten hehaideli
отписям сс c нсго кито със слуги. третирам го кято
енутя
Diensteid, der — den Di-nsl-ld ahkcgcn. I—ist—n, sciwö-
een полят-м клетви зи вярия служба. полягам слу¬
жебна kнетия: кълня сс; || sein DiensTeid legi ihm ScHwcl-
g—pTlicir uul клел се е па пази служебна тайпа; ф —in—n
uuT den Di-nsl-id lehnen пия едни р-кия (по случай
полртяне ни клетия)
Diensteifer, 3-r — s—in—n Di-nslii/ia z—igen, btw—ie1n
показвам, проявявам служебно усърдие. стяряпие, нз-
пънпитенност и работата, службата; || —е йb-esei1ug
-гоН vor kauicr DlinsTii/ca той се разсипа, съсипа ди сс
престарява, тя сс докарва. скъса се ди тича, дя работи,
др сс хареса, ти уготи ня пят-летвото сн; || ee 1-t voller
Di-1eT-i/ie преизпълпен с от желание. ревност зя ра¬
боти, много усърден, старателен. итпънпи+елеп е в
работата си. престарява се в работат— си, докарва се
ни пичалството си
Difnstffrtigeflt, 3i— — eine große, ungenilne, zudring¬
liche Diti-TierllgCtil z—igen проявявам голяма услуж-
лнвост, голямо. псобикповепо женрпис да услужи;
дотягам, етрвaм тягостен. досаден с прекадената си
услужливоег. с женрпнето си ди сс докарвам
Dienstgeheimnis, das — das ist DicnsTgcHciMnls това
с служебни тяИпя: || das DicnstgehelMnis wahren, -ver¬
letzen, verraten пазя, нарушавам, п-кърпди-м, изливам
служебни тайпа
Dienstgrad. der — rin Hohie Dienstgrad висок воспсп
чип; || ee bal d-i Dienstgrad eines Kapitän- той нмя
чип пя капитан
Dienstleistung, di— — kommunale Di1n-t111etung ко¬
мунални услуги
dienstlich — —in diinslklciis Seiecihin служебно пис¬
мо, служебни бележки; || cinr Sacle auT ЗГеп-ТкюНсм
Wege erledigen свършвам, уреждам работя по служе¬
бен, административен, о®ицирлеп. каналеп рет, по
канцеларски път; || ici muß Sic di—nsTlici, in einer dienst¬
lichen AngiiigeniiiT specchei трябва да ©и говоря слу¬
жебно. по служебен въпрос; || lin dien-ilici mit —Twa-
beauftragen н--оeаоeам го служебно с пещо, възля'ям
му служебни т-т-чя, миеид: || ich hin di1n-t11ei verHln-
deel (zu kommen) служебно съм възпрепятствуван. за¬
държан (да дойд;. дя присъс+вуи—м); || ici Conme
di—1el11cb идвам служебно, по служби; ф in dlen-t-
кюНсм Tone e—dtn говоря със служебеп, орицuрнеп,
хладен, чужд, бете+ррстен топ; говоря сякаш с чужт
човек, сякаш пс го позп-в-м, сякаш пс сс потниииме;
|| mil dlin-lllchtr Ml-ie със служебно, официално, без-
етояе+по. сдържано, чуждо изражение пи лиие-о; || lin
dicnsTlich behandeln отнасям се чисто служебно. мпого
орициинпо, кято към чужд, непознат човек към пего,
сякаш пс го познавам; || 11м dicn-TlicH kommen по¬
срещам го служебно, официално. сдържано, кято чужт
чоиск, кято непозпят; || еа ist inmia -еНа dlcnsTllch той
се държи винаги офицнянпо. коректно, сдържано, чис¬
то служебно, пази служебни отношения, формата; ||
dlcnsTilch werden преминавам към служебен, официа¬
лен топ
Dienstpflicht, die — nein— D1tn-tpTI1cit telaubl es mle
nichi моят служебеп дълг пс ми позволява тоия: ||
-—in— DienstpflicHTen erfüllen изпълнявам служебните
си задължения; || seiner Dlin-tpllcHt voll nachCommcn
изпълнявам ревностно, идеално служебните сн тaтъл-
жепнд, примерен служсщ. чипоипи: съм. инпртн съм
изправен и служебните си зртънжепид; ф es bt-tchl
allgemeine DlcnstpfllchT съществува всеобщи тртьлжн-
телня иоенпя повиппост, воспия служба, тегоба
Dienstschlufl, 3-а — nach Dltn-T-chluß след при¬
ключване пя рабогита, след работа
diensttauglich — iin d1—nettaugI1cH seHeiih-1, mustern
записвам, пимирим го при прегледи годен за военни
служба
dienstuntauglich — lin d1tnelunlзugI1cH eeHaiiЬen на¬
мирам го пеготсп. издавам му удостоверение, чс пс
е 'отеп зя воепна служби
Dienstvertrag, der — einen günstigen Dltn-ivertaag
umg. n1eзuenö1—n. bcrзueecimd11 успявам да сключи
пай-благоприятен. няй-изготеп за мепе служебен до¬
говор; || gegen den Dienstvertrag verstoßen п—рушивам
служебния договор
Dienstweg, Зее ~ -Twas auT den Dienstweg iee-ieHin,
eeledigen постигам. уреждам, свършвам пещо по слу¬
жебен. орнциилеп, административен. :ининеп ред. по
служебеп път
dieses) — dies und Зз- тов- н онова, разни. всевът-
284 dieser
можни, прй-ризнични пещи; || ici Hab— noch dii- und
3as zu laiedigin имям та свърша още стпо друго, някои
неща; || man sprach von dl—s—ш und jen—m говореха за
това н онова, пя различни геми; || dies und jene- някои
подробности
dieser, diese, dieses — dieser Tag—. in dlc-cn Tagen тия
тпи; || 31—-—' und jener този н опзи. тоя н оня. пякои
хора; || ich sprach mit die-em und j—nrn говорих c тоя
h оня; || Hol nicb dlesie oder jenee дяволът ме итен.
мътните ме взели; || ici Hab— 31а dir- und jen—s zu
erzählen нм—м та тн р-тnо-вям някои н други пещи,
едно трч'о: || dl—s— oder Ceine тази (тя) или никоя
друга, симо -я
Differenz, die — eine kl—lnr Di/Tiainz малка рязлнкя:
|| dl- Dilfiacnz zwischen sichen und Tüll i-T. beteägl zwei
остатъкът, кято извадим пет от седем. с две; || —1пс
Dl/T-e-nz in dtr Kasse lesT-telicn, entdecken копстятн-
рам, установявам тернин+, недоимък в касата; ф
Diff-e-iz-n mit ihn iahen нм—м различия и мненията,
етяпоeнщят-, разногласия, недоразумения с псго: ||
es gihl, bt-ltbl ein— Di/Teaii/ zwischen uns има. съще¬
ствува оизпогнясне межту пре: || es teelen Differenzen
auf появяват сс различия и мненията, рязногняснд: ||
31— Dif/tainzcn schlichten, h—ilegrn изглаждам разно-
глренят-, р-тлнтнят- в мпепндтя
diffus — eil di/lusc- Licil разсеяна еветннпр: || dl/lusi
Gedanken неопределени, мътни. пеяепн, мъгляви мис¬
ли, итен; || diffuses Geeedt пеяспо, неопределено, обър¬
кано бръщолевене .
Diktat, das — rin Dlktal g—6—n, - schailhin, aufnclmen,
in die Ma-cilne übertragen дивим диктовка. пиши под
диктовка, степогр-рнр-м по диктовка; преписвам
продиктуваното ня мищнпитя: || nach Diktat eciecihcn
пиши, етепо'рярнpaм по диктовки; ф das Diktat Зее
Mode повелята па модита; || das Via-aili-e Diktat ©ср-
сайският (насилствен, прнпутнтенеп. нрножеп. дик-
гувяп) мирен договор; || ici lüg- mici. untcaweefe mici
3-n Dlktal подчинявам сс па повелята, заповедта,
насилието, принудата
biktatur, di— — eine Diktatur —reichten учредявам.
създавам диктатура; || unter clnea Diktatur lebin живея
прн диктатура; || eine Diktatur baichin. beseitigen съ¬
барям, унищожавам, премахвам диктатурата. тиря-
пията, прснлнето: ф dl— Diktatur des Proletariat- тик-
т-тура пя пролетариата
diktieren — ihn etwas in dl- Ftdea. in dl— Mäeeiin1
aiklitren диктувам му пещо ти го запише, да 'о на¬
трака пя мящнпят-; ф ihn Bedingungen, cincn harten
Feiidcn diktieren диктувам му, нилягам му условия,
тежък мир; || er hat nie —in— strenge Strafe diCtlieT той
ми наложи тежко пa:aтинне; ф dl— Peeise diktliain
диктувам, определям (яз) цспи+с; || -е diktiert immea
nur той внпягн зпие само та заповядва, комаптува.
ти дива нареждания. играе иния'н рондтр пи диктатор,
командир, ком—пдапт
dilatorisch — ein diIaToaiseH-s Verhallen система, так¬
тика на оття'-пе, протакане, забавяне. ни псченепе ни
време; || slci (Akk.) dilatorisch verhallen прилагам так¬
тика ня протакане, отлагане, ня псчслснс пя ирсме;
|| dilatorische AnTwortcn geben давам неопределени.
уклончиви отговори, целя ди протакам. отлагам, ди.
печеля време с отговорите си; || —in— Sacic dilatorisch
behandeln мъчи се ди протакам, отлагам, забавям пс¬
що, тя печеля време; ф jur. eine dilatorische Einrede
пряия възражение. отвод с цел дя сс отложи, т— про¬
точа делото
Dilemma, das — in iln—м Dilemma sein, sich (Akk.)
in einem Dilemma hiTinden изправен съм пред" дилема.
пимирим сс пи кръстопът, между .твя огъня, трябва
да избирам . межту две възможности; || aus den Di¬
lemma Herau-koMMin. ein Dlicmmä lösen разрешавам
дилемата. справям сс с пся; || einen Ausweg au- einen
Dlicmmä eueiin. Tlnd—n тъоед. -намирам изход от ди¬
лемата; || ihn in -in Dilemma bringen изправям го прет
дилеми; || umg. 3а hist du in cin sciÖn—- Dilemma g-earin
изправен си пред тсжки дилема; хи сега ди видим как¬
во щс правиш, кяк ще се справиш с тая дилема
Dimension, die — ein Köepee Hat daci DiMinslonin
всяко тяло нмя трн нтмерепнд: || -Twas nimmt unge¬
heure, alc-lgi Dlmen-ionen an. ist von gewaltigen Di¬
mensionen пещо взема. приема чудовищни, огромни,
'нгяитскн, ненмоисрпо големи размери, сс р-зряетвя
неимоверно
Ding, das — jedes Ding всяко нещо. всяка земна твар;
всичко живо; всичко. което диша; || das Ding an sicH,
die Dinge an eieH (Kant) нещо само по себе сн; нещата
сами по (зя) себс сн; нтен+е пя нещата; || dl— iadischcn
Dinge земните нсща, твари; <ф> der M-isch i-l das Maß
ailie Ding— човек с мерило. мярка ни всичко; «ф» älles
Dlng wälei s—in— Zeil всичко, всяко нещо па (с) времето
сн; jedes Ding will Wril— Habtn хубавата работа
ня шест мессци иетпяж излиза, стави бавно; jedes
Ding Hai zwei Seilen всяко нещо нмя две лици, светли
н тъмни стрипн. преимущества н петое+ртъин: <ф> aller
guiei Dinge sind drei всички хубави пещи са три; шег.
бог люби— тоонцч: ф cs gah gute Dinge zun E-stn
имаше мпого хубави пещи. деликатеси зя хяпвине.
дтспс: || die tausend kleinen Dinge хилядите трсбпн
неща, дреболии; || lin nach lausend Dingen Tragen пи¬
там aÖ 'зи хиляди неща. р-боти; ф . -in lustiges Ding
весело създание. еъттинийце, девойче; || Зз- Mädchen
ist ein lühsciis Ding момичето с хубаво създание; ||
iha albcrne Dlngea ине глупави създания, момичета;
|| —in laicH—s Ding писрнно, пахакапо, дръзко моми¬
ченце; || ein junges Ding мнрто и зелено момнчепие;
мренкя; || —in niedliches Ding миньопче; || 3as arme Ding
бедното те+е; бедничкото, клетото създание; || cs -ind
noch ganz jungt Dlngee те ся още съвсем малки мо¬
мичета. момнета, девойчета; ф —in vieflucites Ding
проклети снччрйпост, проклето пещо. проклета ис¬
тория; || das ist rin dunnes Ding неприятни, глупава
работа, история; || das ist ein andte Ding виж, тови с
друго нсщо, друга работа. разг. друг 'оспот, пе може
пи стави сравнение с предишното. с много по-добро;
|| ein unbedeutendes Ding пезнрчнтенпо, пнщожпо, не¬
взрачно пещо; дреболия; || Зз- ist nichi jtdtrMun- Ding
това пс с -воя работя, пс е лъжица зи всяка че+и; пс
си пъхай гагата, носа. гтето пс ти е работа; || ee hui
ändere Dinge in Kopie Той нмя други пещи наум, в
глаи—та. нмя други нрмеоепнд; || ici Habe under— Dligc
zu lun имам ти върша други пещи, работи; сега пе
мога да се занимавам с товр, с тебе; || ee Hai große
Dinge voe той е пямнелнл, крои големи псщя; || cs
heaeilen slci große Dinge voe готвят се. ще стрият го¬
леми събития. предстоят големи, велики пещи; || е-
g—H—n mir vl—l— Dinge durch den Kopl много неща
(мисли) мн мниявят- прсз уми; || ich muß vi—1— 'Dinge
gl—iciz—itig in Kopfe haben трябва пи мнелд едновре¬
менно зи чного нсщи, да помня едновременно мпого
работи; ф wie die Dinge liegen. bci -o1eHiM Stand 3-r
Dinge кикто стоят нещата, според говя поножепне,
прн тови еьсгодпнс ня нещяти, прн- тия обстоятелства;
dir 285
|| wlc di— Dinge auch liegen mögen кякиото и да с по¬
ложението пи нещи+и, както н да сс сложат пещата,
работите; прн всички обстоятелства; || so sind dl— Din¬
gi nun einmal така стоят нещата; пяма какво па сс
приви, така ся пещата, || voe all—n Dingen mußt du...
преди исичко трябва ди...; <$> dl— Dinge -eHe1nen o/t
anders als sic in WlakilcHCiir sind нещата изглеждат
често по-друпТ. отколкото са в теИе+ин+елпое+: || di—
Dinge richTig, eeH1c1, laiscH -—Hin виждам. разглеждам
правилно. и праинлпи, криви, погрешни светлини пс-
щятя; || alle Dinge klar -eien виждам депо неща+и; ||
den Dingen auf den Grund g—i—n изследвам, търся
първопричината ни пещата; j dl— Dinge aul den Kopf
-Teilen Обръщам всичко c главят; надолу; || die Dinge
uuf das aecir- Maß zurück/übecn свеждам пещата до
рерлпнд им размер. придавам нм нормален вит; ||
unverrichteter Dinge ah/i—ien връщам се. без ди съм
свършил нищо. без да съм свършил р-бота. с прязпи
ръцс, утрям о камък; || das gebt nicbT mit ecciT—n Din¬
gen zu тия работя пе е чиста, редна, дяволът нмя пръст
в пся, нм- псщо нередно, неестествено в пся, тя пс мн
сс . вижда в рст; || ici lusse den Dingen iircn Lauf оста¬
вям пещата ди слетият своя ес+ес+иеп хот. своето ес¬
тествено развитие. оставям ги пи симоте:, изчаквам
кякио ще с+япе. пе сс намесвам и развитието ня пещо;
|| ici will nlcit den Dingen iiaen Lauf lä-s—n ще се по¬
грижи нещата ди сс развият тъй. кикто из желая, както
изнася пи мепе, няма ди стоя пaенвпо. кито пясниеп
зрител, безволеп, ще иземя нещи+и в ръцете сн; || - man
soll die Dinge brin (mit den) e-chiin Namin nennen
пещата трябва ди сс наричат, пазовиват с истинските
нм имепя, ти пе сс разхубавяват, прикриват; -ф- man
muß die Dinge nehmen, wir -ie sind човек трябва д;
приемя нещата такива, каквито си; «ф* ge-ci—iene Ding—
habt! keine Unkeha — g—sci—ien— Dinge sind nlchT zu
ändern стипиното-стинрно; миналото сс пс връща. са¬
мо се преглъщИ; стяпиното пс може ти се поприин,
промепн; «ф> man muß nlcit luci Dingen geeiTcn, die
man nicbT ieiang-1 kann чоиск пе бива ди посяга към
месечината, да сс стреми към неща. конто пс може
ти поетнтпс; ф rel. di— I—tzTen Dinge крият, свършекът
на свети, второ пришествие; || das -ind pcreönI1eii
Dinge това си лични работи; | in ängsTlicica Erwartung
3-r kommenden Dinge в пнрсо, боязливо очакване пя
бътещн+е събития; || spannend der Dinge wäelcn, die
da kommen -oll—n очаквам c напрежение. напрегнато
неотменния развой пя събитията; || die allen Dinge
aulrühren роня стари не+орнн; || 3а hast du nlr ja eeiö-
ne Dinge trzälir хубави пещи мн разправи; хубави
работи мн разкази; това, което мн разказа, никак пе
мн сррсеир; || unerfreuliche Ding- ühea lin böecn чувам,
научавам нерaтоетнн, лоши неща . зи псго; || man soll
3ie Dinge nlcit üh-asrüazen, üb-rsplT/cn човек пе - бива
ди избързви, да изпреваря събитията, да действува
прибързано, прнпряпо, та изостря прекадено пещата;
|| halte dich aus dits—n Dingen Heraus дръж сс. стой си
нястоипи от - тези пещи. работи, пс сс меси, бъркай в
тях; ф was köeltt .33- Ding колко струва тов- псщо;
|| das Ding will- ici bahen искам та купя, пи нм—м говя
пещо; || wir heißt da- Ding как се казва тоеи пещо; Ц
was -oll ich mit 3—n Dingern an/ungcn кякио ти правя
c тия пещи, с тия работи; || das isi ein Ding — so —in
Ding това сс казва пещо; бива го тов- псщо; ах какво
пещо, какво псщо; || das Ding ist gul бива сн го тови;
просто пи пс повярвяш; || . —in Ding mit 'п—м PfiTT лудя,
щуря работа; || ein Din8 aulsi—igen la-s—n. Io-1äs-—n из¬
вършвам голям; лудория, щуротия; Ц was nacht lir
bloß Tür Dinge какви щуротии. дяволии. лудории въ¬
ршите; || es ist ein CösTllci(es) Ding um die 1aci1iiT
хубаво, ценно пещо е свободата свободата създава
прия+по чувство; || es ist rin cigen(e-), hö-(t-) Ding du¬
rum рябо-а-а с особена; р-ботат- с лоши, разг. спу¬
кана; || damit. darum ist —s —in eigen Ding работата r
малко особени, е+раппр; || du- i-T rin Ding 3er Unmög¬
lichkeit това с невъзможно нещо. невъзможни, не¬
изпълними работа, тов- с нтключепо: || das Ding wird
nlr zu bunl тов— всче започва па мн дотяга, ти мн
посажда, тя мн омръзвя, е иечс прекадено. препълва
чашата пя търпението мн; - kein Ding i-l unmöglich
няма пищо невъзможно; ф lustig und guiee Dinge sein
весел и в добро пас+роепне, разположение съм; разг.
на кеф съм; ф mit iin ein Ding daehcn, -cii—hen на¬
гласявам, извършвам c иего кражби. престъпление;
потижтям, изигравам помер; || Ceumme Dingcr macien
върши нередни, непозволени пещи; || ibn rin Dlig ver¬
passen изигравам, потяжgям му номер; || du näcH-T
ja -ciön— Dinger чутеспн глупости си извършил, хубавя
каша си забъркал
Ding, das hist. — iln Ding abhakrii съдя, гледам дело
в съдебно заседание
dingen — rin Mädclen lüa, um einen holen Lohn din¬
gen иенявaм, главя, пазаря момиче (домашна прн-
енчжпния) срещу високо възпaтрaжтепне; ф eln—n
Mörder dingen наемам, усливям, поткупвам чбнеи; ||
gedungen- Mörder писти. подкупени убийци
Dingerich der — s. Dinglich
dingfest — einen VtabrecHtr 311811-1 macien сирщрм.
т-нявям, aоее-увaм, задържим престъпник, предявим
го пя правосъдието
dinglich — ein dingliches We-en реално, одушевено
еьщее+во: ф dingliche- Rcchi всщно, реално право;
© eine dingliche La-T, Schuld имотни тежести, з-тьл-
жепня
Dings, Dingsda, 3—r. di—, du- — wie H-lßT doch d-e
Dings кяк сс казва тоя те, кажн го те, едн-кой си
(когато не си спомняме името на някого); || wie heißt
gleich Зз- Dingsda кяк сс казваше онова нещо там; Ц
diesce ist 3er Dingsda това с едн-кой си, рннрнкешня+а;
|| der kleine Dingsda дребосъчето. човечето; расаьчето.
палечко; || —in koш1-eiis Dingsda комично, смешно
човече. пещо; || was ist 3as füe —in' Dings' кякио пещо
с това, що зя стоки. що зя екземпляр, що зи еkния,
що за тип е тоя; каква с тия п+нця
Dingsda, Dingskirchen ohne Artikel — dtr VetTia au-
Dingsda братовчедът от етн-кътс сн. кижн го тс. как
му бсшс името, кя: сс казваше; || wir waren in Ding-За,
in Ding-Circbt! zusammen пие бяхме заедно едн-къде
си, тим н там, кажн го те. как се казваше (когато не
си спомняме името на мястото)
Dinglich, der dial. umg. — Herr D1ng(—)rieh von Din-
giricHshuusen господни етн-кой сн. от там и тим; фн-
нрп:ешнятр; || wa- will dein der D1ng(e)rlch какво иска,
какво търси тоя екземпляр, тая мнжнтуркa: || —in al-
btri-a, dummer Dingrich глупаво нищожество, ту+ку-
пип, мижн+урка, бутпн-колнба, блъсни-габър, нипнн-
шаран, лаппнмуха, мухльо
dir ~ al-o, von 31е aus kann ici gehen значи тн пямиш
пищо против, щом к-то казваш, разрешаваш, пе въз¬
разяваш пищо, моги та сн иьрвд: || mir nichts dir nieils
съвсем внезапно, неочакиапо, пн и клип, ни в ръкав,
току тъй, без прстненовне; «ф* wic du mir, -o ici 31r
зъб зя зъб, око зи око; с каквято мярка мериш, с
такава ще те . мерят
286 direkt
direkt — eint die-Cl- Aus-paach- лнчпо, пепосрет-
етвепо обяспепне; || die-kl- Rede пряк— реч; || dleeCic
Verbindung пряка, пепоерете+вепa, директна връзки; '
11 -in dlrtClea Wag—n директен вагон; ф in dletClcr Linie
von lin ab-lanm-i произхождам по nорир липия от
нсго; ф Зз- ist direkt lächerlich тови е пипряво смешно;
|| 3u ha-l 3u ja dlecCl Glück g-babl имал си пипряво,
просто щастие, разг. късмет, о-ьовин си сс ияправо
неспо, леко. евтино
Dirne, die — -ine l—ichll—etlg— Dine леконорвни жепя,
рньорцр, вулг. курви, ризпрерпи кучки; || eine käuflich—.
öfl—nTiicii Dine продажна жена, вулг. курва; прости¬
тутки, рязвритпния, блудница; || zue Diene Н-eabsiiCii,
изпадам и положението ни проститутки, принудени
съм та се противим; || -ich (Akk.) mit ganz geMelnen
Dienen hirunletibci губя сн, прекарвам си времето,
ходя с пяй-толпн рртврртннцн; ф veralt, eine siaannc,
fa1eeit, schmucke Dine пипето, свежо, румепо, гиздаво
дсвойчс, момиче, момле
diskret — ein -ehe ЗГ-Се-Т-е Mtisch мпого дискретен
човск, човек, който пази тайпя, ни когото може па сс
повери гяйня; Ц —ine dlsCeilc Ang—legcnheil телнка+на,
тайни, поверителни, дискретна работа; нп+нмеп въ¬
прос; || eine аГ-ке—Тс Frage -teilen поставям, т-g-в-м
деликатен, поверителен, нптнмеп въпрос; || ein 31-kre-
Тс- PeneHMen тактично, сдържано държане; || in dis¬
Ceilen Viabäklnissen sein намирам се в делнка+по по¬
ложение (за неомъжена девойка: бременни съм,- очик-
вям тете); ф -in 31-ketti- Faeiйм gebrauchen употре¬
бявам дискретен парфюм, парфюм с пенатряпливи,
педразпеща миризма; || di-Ceci— Farben дискретни,
педризнещн. недркн, пекоещдщн, псочебийни. убити
багри, цветове
Diskretion, dl- . -leengi DlsCeilioi wlad zugesicieeT
тайни строго трпртепр, 'роин-нояпи; || -1— können Mei¬
nte unbedingten DlsCeeTloi veeslci—ai -111, gewiß -—'п
можете та бъте+е сигурни и моят- безусловни дис¬
кретност, чс ще запазя безусловно мьнчрнне, безус¬
ловна тайпа; || DisCeeTlon ist EHe11eaeHt моята честия
думи, чс щс мълча, че ще запазя таЙпити, чс пдм-
пнщо ти издам; обещавам ти пълпо мълтяпне; дис¬
кретността с въпрос пя чест за мепе; || die größte Dls-
CacTloi wahren пазя пълна тнскоетпоет, тяЙпя, държи
нещо в пълня тaйнa: || ihn —Twas unltr Diskretion sägen
поверявам му пещо под пълен секрет, пот пълпа т—Й-
пя, прн условие да го пази и тайни; ф unter Diskretion
по свободна прецепки; || eieH (Akk.) aul Di-Ce-tlon er¬
geben предавам сс безусловно
Diskussion, die — eint Di-Cu--1on entwickelte eieH, kam
in Gung разви сс дискусия; || es gab viele Di-Cus-loici
über dieses Thema, um di—se Fragt имаше мпого дис¬
кусии върху тия тема, по тоя въпрос; || -юН (Akk.) zue
Dlsku-slon neiden типнсeим сс зи дискусия; || etwas zue
Disku-slon steil—n поетридм пещо па дискусия, обсъж¬
дане, разглеждаие, разискване; разискваме, обсъжда¬
ме, разглеждаме нещо; || zue Diskussion stehtn, kom¬
men въпросът е пос+авеп пя разглеждане, разискване,
ще се дискутира, ррзнеквр по нето; || das -lebl 1iebт
zue Diskussion въпросът пе с дискусионен, пе подлежи
на разглеждане, разискване, пяма ти сс орзтнежтр,
пяма ти сс дискутира по псто, пе е поставеи пя раз¬
глеждане; || ibn in die Di-kus-ion hlnrin/ieiin въвличам
го, пакрре—м го ти се пaмеен, ти вземе участие в дис¬
кусията, рртнекeинняти, пренията
diskutabel — ciwas ist durchaus dl-kulabtl нещо под¬
лежи ни разискване, по тоя въпрос може ти сс раз-
некв-, та се говори, ти се постигне споразумение
diskutieren — eine Frage, einen Vorschlag dlskuTleren
разискваме, дискутираме, обсъждаме въпрос. прет-
ложепне; || über eine Frage dl-Culleren водим дискусия
по въпрос, обсъждаме, разискваме иъпрос; ф ein vl—l
di-Cullcrlcs Problem мпого оспорвана проблеми, про¬
блеми. зи която ся се водили мпого научиш спорове;
ф umg. -1— diskutierten -ich die Köpfe beiß те се р-з-
горещнс- мпого от оиз'овоои, зяпиннхя нм сс '.ивите
от прнказвяне, спорене
disponieren — über etwas (Akk.), üb—e Geldmittel dis¬
ponieren ортпол-трм, разпореждам сс c пещо, c па¬
рични ерететea (както памеря зи добре); ф gut,
sehlteit dl-poileel sein добре, зле съм разположен, и
добри, лоша форми съм; ф -1— ist zue TeaualgCeil, zu
einca Krankhtll, für TuheeCn1öse dl-poiieel тя клони,
нм— преторзположенне, предразположена е към ме-
нрпсолнд, към болест, трбондeрне, към туберкулоза
Disposition, die — unumschränkte DisposlTlon über
eiwas (Akk.) haben о-тnотрт-м пеогр-пнтепо c пещо;
II zue Disposition -teben стоя па разположение; || ich
bubt eiwas zu nilnee Disposition имям псщо ни мое
разположение; ф —ine Ware zue Disposliloi -1111—1 пре-
тоетиeдм стоки пи разположение та сн я приберат
обратно (порили петоброк-чес+вепое-); || einen Offi¬
zier, PeaMten zue Disposition stellen уволнявам вре¬
менно офицер, чнпоипнк; ф sein— DisposlTioicn ta—llen
давам нарежданият— ен: Ф di— Di-po-illoi zue KeuiC-
H—lr претоaтnоножепне към болест, зиболдиине: ф die
Disposition eine- Buches планът, разпределението пи
кпиги; || eine Disposition entwerfen нихвъоням скица за
псщо, екнцнрaм пляп
Disput, 3er — cincn Di-pul nll ihm übte etwa- (Akk)
aniangcn започвам диспут, паучсп спор с нсго върху
нещо
Dissertation, die — eine Dissertation Ö1f—nllieb vertei¬
digen защищавам публично дисертация
Dissonanz, die — —in— -tÖeindc Dissonanz zu -Twa-
hiiden съставям, образувам рязък тнеопапс, контраст
към пещо
Distanz, dl— — Dl-lanz wabetn, hallen пазя тнс+-пцнд.
разстояние; т-n-тe-м грaпния ни приличие, държи сс
на разстояние, ретеоeнррпо, пистоини, сдържано
distanzieren — sich (Akk.) von ibn gebührend 31-lan-
zl—ren държи сс ня почетно ррзе+ояпне от пего; || —е
hal sich von ihr, von --'пее bisherigen Uultung di-lanzl-al
-ой се отдръпни, оттегли, се държи исче нрс-оинр от
нея; той сс отказа от тоее'ишпото си държане; ф -а
ЗГ-Тап/ГееТе seinen G-gi-e той изпревари, доби пред-
пнп; прет съперника (противника) сн, остави 'о зад
себе си
Disziplin, die — die Di-zlpiln unltr den Angestellten,
in einem Betal—6, in d-e Sehule служебната, трудовата
дисциплина между служещите, тнецнпннпя+a в з-во¬
та, и училището, училищната тнеинплнпa; || (die) Dis¬
ziplin wahren, üben, balTen, vcaiet/cn пазя, спазвам, съ¬
блюдавам, наруш-вям, подкопавам. руши тнсципли-
пага; || uul Disziplln halt-! държи па дисциплината;
|| gegen di— Disziplin veasloßei проeнпдврм сс 1;^;^
тнп-рпо, нарушавам тнсинплнпaтр; || -дН (Akk.) der
Disziplin lügen, unlerwialin подчинявам сс ня тнеинп-
нння+и; ф in -clnca Disziplin ist er —in MiisTra той —
маЙстор в своята епецнaтпоет, в своята тнсинnтнпa,
пиука; || die Rccbl-wl-senschalt zieTUkll in miiaeac Dis¬
ziplinen прявнати пиука сс р-тпрт- ни няколко тис-
инпннпн
doch — Bai es 31e nlcbt g—lall—n? — O doch! Doch,
doch! Не тн лн хареса? — Напротив. обратно, мпого
мн хареса; || Du hist nie iofilnikici nicHt Mehr bösc?
— Doch! Надявам се. чс нс мн сс сърдиш исче? —
Обратно, грешиш, лъжеш се (още тн сс сърдя); ф ici
woilli- dir seie1ihrn, doch fand ici Clin— Zeit dazu исках
ти ти пиша, по (обаче) пс можах да намеря врсме за
това; || ici will es dir verraten, 3oci 3arT sic cs nichi
eafahatn -ще тн го кажи, само чс -я пс бнии да чтпяе
тона; ф Trotz d-e DunCclltit -hahc ich sic 3oci eeCanit
въпреки тъмпипат; исс пя: я nотпaх; || cs isi doch wahr
исс пя:. въпреки всичко, значи исс пик е вярно; Ц ici
habt mici doch nicli giieel зпачи все па: пс съм се
нзньгрн: || und -ie bewegt sici doch (Galilei) и исс пак
^(земята) се върти; въпреки исичко тя сс върти; ||
sic ist doch —Twas н все пик тя представлява пешо: ||
also doch зпичи все пик; || cs ist doch so, wlc ici annahn
значи (исс пик) излезе точно таки, както из предпо¬
лагах; ф ju doch ди, да; разбира сс, дя; || n—ln doch
пс, пе; в никакъв случай; по никакъв пачип; || nlcHt
doch петей; остаен; || g—wiß doch разбира сс, поло¬
жително; || es war in Juni, doch i—in, cs wae in Mal
беше през юни, не. лъжа сс. греши, беше през май;
ф du komn-i doch mil нанн ще дойдеш с мспс; Ц du
bist nie doch nicbl höse пали пс мн сс сърдиш; || 3u
bl—lhsl doch noch нали щс останеш още, нинн още няма
ди си вървиш; || —е ist doch ilclt -Twa keunk да пс би
Т— е болеп; има си хас ди е бонеп; ф so komm doch
хайте, ели те; ти ели пай-сстне; || laß mich doch in Ruit
я мс остави пя мира, ня спокойствие; || sllze doch -1'11
мирувай де; стой мнрпо те; стига сн сс въртял тс; ||
mach doch, daß 3u /oriConn-l я се махай, измитай
оттук; ф sl— ist 3oci kein Kind mthe -и тя пе с иече
те+е; || ich hahc rs doch scboi gesagt ти нинн казах
всчс; || es war ja 3oci nue —in Spaß ти тона беше само
шеги; || 3as ist doch nicht nthr zum ÄusHa1Ten -и това
иечс пе се търпи. пс може ти се издържа, поияся исчс.
с исче нетърпимо; || was woilTe ici doch eigentlich кякио
собс+иепо исках || 3as weißt du doch -и това тн знаеш
мпого добре; || wi— war 3as doch :a: беше собствено
-оия; || was wollte ee doch biee кякио собствено търсеше
той тук; ф käme -1— doch ким ди можеше да дойде
тя тук; || das nüßle ich doch wissen ти ако яз пе зная
това, кой ще го знае, това из зи-я пай-добре; || das
ist doch eine dumm- Sache ами че гнчпиви р-бот-: ||
wären doch ulke so та бяха всичкн к;то пего; ф о daß
(dich) doch dtr Teu/el hole типо дяволите ти те вземат;
|| 3а soll doch gleich Doin-ewellte de1ineeH1ag1n гръм
да го порази; поразило го; сега исче край
Dogma, Зз- — -1п u1uмelöß1ieH1S Dogma непокла¬
тими догма; || etwa- zum Dogma ceh—hci издигам, пре¬
връщам пещо в догми
Dohle, dl- — schwarz, schwatzhaft. 3iebi-ch wie —in—
Dolle чсрен кито 'ярвапово перо; бъбрив, крадлив
като еврикр, врана; ф scherzh. wa- hasi du denn füe
eint Dohle uul каква с тая ет-оомотп- черпя шипки
на 'ливита тн; ф -le ist ein— Dohle тя е бездомна кучки,
рльооии
doktern umg. - an -юН selbst (herum) dokitrn опит¬
вам всичко възможно, исички възможни сретс+ви д;
сс лекувам сим, опитвам лекарското си изкуство върху
себе си
Doktor, 3-е — -ein—n DoCioe machen. umg. hauen
пот-г-м докторски нзпнт, получавам докторска тит¬
ла; || ihn zun Doktor machen, paoMovieeen провьз'нa-
едврм го за доктор, произвеждам го доктор, удос¬
тоявам го с -;-.;+- доктор, с докторски титла; про-
мовнорм го; || ihn den Grad eines Doktor- ehrenhalber,
eine- DoCioe honoris causa vialelHen nровъз'лредврм -
Donner 287
го зи поче+еп доктор. удостоявам го с -нтла+а доктор
опорис kиутя; ф umg. den Doktor au/cn. ho/en, kom¬
men läs-cn извиквам. пращим та извикат. доведат ле¬
кар, доктор; || zun Onkel DoCioe g—i—n отивам прн
чнчо (чичко) доктор
Doktorhut, Зее — den Doktorhut erwerben добивам.
получавам докторски титла, е-aeaм доктор, вземам
докторат
Doktorwürde, die — dit Doktorwürde lew—eb—n до¬
бивам, получавам докторски титли, с+епеп. вземам
докторат
Doktormiene, die — cinr DoktoeMien— aulselzen взе¬
мам важно изражение, придавам сн вид па голям учсп,
държа сс тежко кито професор
Dokument, 3as — 3as Buci ist ein treciütttandt- Do¬
kument des Terrors. —in Dokunenl siinee Scland— кпн-
г—та с потресиющ документ за терора, за неговия по¬
зор, за пегоиото патепне; || es lirg—n DoCunente g—g—n
iin voe налице ся, ими документи, докизителсте; про¬
тив нсго
Dolch, 3ta — den Dolch zücken, ziehen изваждам.
нттетндм, измъквам кинжала, камига, пожи; || ihm nii
dem Dolch einen Silci, Stoß (ins U-az) vees—T/en папасям
му ут-р, пробождам го, пронизвам го с кинжала (в
сърцето), забивам ножа (камата) в сърцето му; || ihm
den Dolch auf di- Pausl -etzci опирам пожа и (o) гър¬
дите му, принуждавам го да извърши пяенлеmeепо
псщо, под зрплрс-тр. чс ще го промуша. пронижа с
к-мит- си; || scinc Woaic Taufen mich wi— Dolche думите
му сс забиваха кито ками в сърцето мн
Dolchstich, Dolchstoß, 3te — iin durch —inen Dolch¬
stich verwunden, mit einen Dolchstoß löltn ранявам го
c кинжал. кама; убивам го с етип удар ня к-мига, па
ножа; пробождам го. пронизвам го с камата
doll umg. — s. toll
Dolmetsch, dir — zum DoimcTsch 3er VolCssTimMung,
der Dankbarkeit weed—n ставам изразите.. глашатай
ня народното настроение, ни бл-roтррпоеттр: ф er
machTc sich zum Dolmtt-ch dee Entrtcitittn той стяпи
защитник, адвокат па обетпрявеннте, прегърна кау-
заги на потиспатите
Dolmetscher, Зее — umg. den Dölмet-ch—r Machen
служи зи, като преводач (па разговора). превеждам,
играя рондтр ни |чстеп) преводач
Domäne, di— — —ine Domäne pachten пиемам дър¬
жавно имение; ф das 1-t seine uaclgcnsT— Domäne тови
с негови специални област. пий-потнят периметър, в
-ия област той се чувствува като риби във вода, кято
у доми сн. е врял н кипял, познава я като петте си
пръста
Donna, dl- — hum. u1eere Donna пишат; Дулцинея
(Тобоска). пиши-и дом-шия прислужница
Donner, dee - 3er Donner beülil, rollt. kracht. grollt,
umg. eunprll гръмотевицата трещи, реве, гърми. тът¬
не, бумти. бубо-н; || 3-e Donner ballt wider, vieialii
'Oьмотевниaт- се отеква, ехти, бучи, отмнп-в-, зи-
глъсвя; || 3er Ball, da- Rollen. Groll—i des Donners, die
G-eeiützr ехото, ех+ежът, тътенът. бубо+ене+о, бум-
тепето, 'росоть-, грухтенето ня гръмотевицата, па
оръдията; ф er -lun3 du wic von Donite g-rührl, gc-
iaoiTei той стоеше кито втрещен, поразен. ударен о—
'ръм, бе кито 'ръмпит, вцспснсн, утяреп и главата,
бе слисан, смаян, сащисан; ф 3u schlag der Donner
drcii типо гръм те порази, удари; крий пя всичко; Ц
daß dich doch dtr Donner 1aecH1age мътните те взели,
288 Donnern
стрсла ди те чстренн: типо гръм да тс порази. утирн:
ф Donner und Dorla — Donnie und Werter — all—
Donner гръм и мънпня: гръм да те утири, порази; .||
Donnea noch mal по тдиотнтс; ф der Doln—a d—s Bei¬
falls буря от ръкопляскалия. гръмки. бурин ръкоп¬
ляскалия, аплодисменти
donnern — cs donnert гърми се; гърми; . —in Gesichi
miclen, wir dic Gai- (Katz’). wenn’- donieat гледам
като теле и шарена врата. кя+о пу». пукал, като из¬
търван заек. като младо ярс пя пои епят; смайвам сс
като кокошка, кога град ваш, кято . псс и ' сливи. кято
кучс и псбрипо -лозе: ф cs schlägt nichi inn—e —in. wenn
cs donneri нсиcякоти вял1и, когато гърми; ф dl— Ge¬
schütze, dl— Flugzeug—, die MoToecn donnern оръдията
гърмят, тътнат, трещят, бубо-ят; самолетите 'бубо+ят,
бум-я+: моторите гърмят. трещят; || der Zug donnerte
üble dl— Brück— иликът мнпа c трясък. по моста. из¬
гърмя, изтрещя прсз моста; || —а donnert- und wetterte
in —inen fort той пс преставаше да крсщн - н рутяе: Ц
ihn aus dem Schlal donnern събуждам то от съп с тря¬
сък, блъскане. гърмене, с удари по - вратата; || mir don-
neander Stimm— с гръмотевичен. гръмоинт. оглуши-
телсп глас
Donnerschlag, dee — das wiakic wlc —in Donneascilig
това потеЙсгвува кято гръм, бомба; || es iral nlci wir
—in Dönnea-eilзg сякаш гръм ме чтярн, порази, бях
като гръмнат. попиреп (с вряла вота); || Donnie-cilig
я виж, гледай тн; мале. мале
Donnerwetter, da- umg. — es gibt (setzt) —in groß—-,
/йaeHt1a11ei1e Donneawetlea щс нмя страшни разправия,
караница. стришеп е:янаин, ще вдигнят къщата пи
главата. ще нмя голям, страшен кaтрИ, крясък н врява
до бога; нмя да сс вдига пяря: || wlc ein Heiliges Don¬
nerwetter dreln/uHrtn вдигам гонямa врява. пртяртнд.
онення. голям сkиптин: || das wird wieder —in schönes
Donneawetrea siT/сп. geben пя: ще има ужяспи кира-
пиця, разправия; || nach dich uuf ein Donneawetree g—-
laßt приготви сс дя ядеш калий. да те кaтрИтнеият;
Ф da soll gl—ici —in (das) Donn-aw-tter deeln/ihaen, 3a-
zwischenfaHa—n гръм та те утири. порази, мътните те
взели. о+неенн: || zum DonnerwetTcr по тявоннтс: дя¬
волите дя те вземат; убил те бог; ф Donn—ew—tlcr
(noch einmal) брей, брей; ай чс хубаво; я виж тн; про¬
сто да пе му сс пагледаш, пинюбчвищ: ф wlc das
1—ibiä/Tlg— ' Donneawetrea бързо кя+о вихър. вихрушки,
синя, рчрнд. сие+кяинчпо
doof umg. — so ein doo/ts Buci ама чс глупави, скуч¬
ни. бетнптсрсепя, о+егчнтенпя, разг. тъпа кинги; || —in
doo/ea Kerl, Uelnl глупав. тъп, скучсп, безинтересен,
отегчителен, тдтоетеп господни. глупак, тъпак, тут¬
маник, тиквеник, тапир; огрипичепя главя; || eine doole
Nuß червив, кух, празен орсх; ограничени, кухи. призна
глрвр: || rs war sciaecClich doof беше ужяспо скучно.
досадно, отетчн+енпо, просто ти сс пукнс. да заспи
чоис: от скуки, досада
doppeldeutig — einen doppeldeutigen Scherz miclen
правя твусмнелепр шеги
doppelsichtig — rin— dopp—1eicHT1g1 Polllik betreiben
водя тичннчпр политика. политика с две ннии
Doppelleben, 3as — —in Doppelkchcn lüleen водя двой¬
ствен живот .
Doppelrolle, die — iin— Doppclaolie spi—l—n играя двой¬
ни, двойствени, тичлнчпи, нечестни нтри: играя пя въ¬
же; тъчи па два стипи; пи заска викам бсж, пя кучето
дръж; твулнчпя .опята съм
Doppelsinn, der — den vcrsTcckicn Doppelsinn cln—a
Red— duechsciiucn прозирам скрития двоен смисъл.
скритата тиуемнслепост пи тумн+с
Doppelspiel, dßs — s. Doppelrolle
doppelt — sie bat doppelT—n Kinn тя има двойна гуша.
потгушпнк. подбрадник, гушки; гушата й е па етажи;
|| doppelte Buch/üheung двойно счетоиотеmио: || mir
dopp—lree G—eeiwind1C1ir с двойна бързини. скорост;
-ф- g—r—ilr— 1aiudi ist doppelt- Facude споделената ра¬
дост е двойни радост; ф doppelte NelC— кнчест ка¬
рамфил; Ф —in Koflea mir doppelten Boden куфар c '
двойно тъпо; || doppelt- Moral морал c две нния; мо¬
рал според случая; || s—lnr Moaal bat einen doppelten
Boden неговият морал има тис лнця: той мепи морала
сн според елччяд: ножът му с с две остриета; с което
иска. с пего рсже; || ein doppeltes Splrl spl—trn играя
двойни. твойствепи. твчличпи, печестпи игря; тъча пи
дар стапя; па заека викам бсж, па кучето дръж; || in
doppiltta -Aus/ührung. Äu-/trtigung в два види. асор¬
тименти, и пвя екземпляра; ф ihn mit doppelter Au/mea-
ksimCrit 6—iändein отнасям сс c удвоено иннмяпнс,
дваж по-впнмателпо към псто: || mir doppellte Kraft, mit
doppelten Eifer an die Arbcll gri—n пристъпвам c чтвое-
пн сили. c удвоспо . старание към работя; || mit doppiltta
Zung— -paecien твчннчеп съм. н тук лижи, н тим мажа,
етпо мисля. друго казвам. трето върши;
отпред лижа. отзад мажи; разг. двоелики .опити съм;
|| er ist doppelt so groß, so alt wi— ich той с дваж, два
пъти, двойно по-висок. по-стар от мепе; || cs ko-TeT
doppelt so vl—l. wir das струни тия пъти. дваж повече
от товр: || dee Stoff liegt doppelt so becit платът има
двойни ширния; || doppelt so scHön дваж, два пъ+н.
двойно по-хубав; ф ilics doppelt s—H—n виждам исичко
тиойпо: всичко играе пред очн+е мн; || iim etwas dop¬
pelt IciMzili—n връщам му го двойно. тъпкано, с лих¬
вите; || lin doppelt und drellicH 1nT-eiädig1n обезще¬
тявам го, отплящям му сс двойно и тройно; || —Twa¬
ist doppelt gemoppelt пещо е тритонотично; - doppelt
(genäht) Hält besser — doppelt aeißt пгсНТ двосп шев
(тур. дикиш), двоеп конец по-зтраво държи; <ф> doppelt
gibt. wrr scHncii gibt бързата помощ е двойна помощ;
дваж дава, който навреме диви; ф umg. ums Doppclie
größer тия пъти, двойно по-толям: || umg. einen Dop¬
pelten Trinken пия двоеп. 'оляма чаши коняк; || um dis
(uns) Doppelte ep1elen играя па двоеп з-лот; зрнaгaм
двойно; || die Frrise sind. di- Zahl dee Teilnehmer isi um
da- Doppelte g-sllcgcn цепите си сс покачили двойно,
броят на учястпнин+е сс е чтвонн. е етяп-н двойно,
дваж по-тоням; || das ko-t-T da- Doppelt- това струни
два пъти, двойно повече; || das Doppelt- leisten извър¬
швам двойна работи, работя зи двами, дивим двойно
производство
doppelzüngig — ein doppelzünglgie M1nech тиуннчеп.
пснскрсп. фалшив човек, разг. диоелнкя лопати; || —in—
doppelzüngige Politik heiatlben водя твуннчнр. пенеkрс-
ня политика
Dorf, dis — 3еа stimmt. ist von Doe/e от село е;
ееленаур, недодялан селяк е; || du bist woil von Dorf
ентчрпо си от село (тя си толковя прост); || in DoeT
und Stadt по сели н 'ридове; || er wohnt uul dem Doefe
той живее пя с^о; || von Dorf zu DoeT ziehen обикалям,
местя се от село ня сето; || vom DoeT in dl- Stadl fabr-n
отивим от село и 'радя; || ici hin auf dcm Dorf auf-
giWäcHeen отрасъл, израсъл съм на село; Häuf- Dorf
zici—n отивим. преселвам се пя село; || die Well 1& doch
cin DoeT колко с малък светь+: . C—in DoeT ist so klein,
es bat jährlich -cin— Kirciw—lHe — —s ist k-ln Dör/t—ln
so klein. es wird dc- Jahres einmal Kirchweih— darin gc-
Draht 289
iilr—n и ни нашити улици щс огрее слънце, щс дойте
Всннктсп; протече щс вода н пи моята вотепuии: ф
auf die Dör/la geben тръгвам по селата кито амбу¬
лантен тьрговеи: правя сн напразен трут. търся пи-
притпо; изигравам асовете сн вместо коз, запазвам
козовете сн зи по-късно; || das sind nie (für mici) böb-
мisei—, spänlseHi Dörlea пс разбирам нищо, нито бъкел
от това, напълно пепопя+но. неразбираемо е зи мспс,
s. böhmisch. В 16. век испанският крал Карл става не¬
мски император; срещу испанското влияние, което
нахлува с него, се заражда страшна омраза, подклаж¬
дана и от йезуитските похвати и изтезания. Тази
омраза бива засилена и от 30-годишната война. Ис¬
панският език е бил непонятен за немците. Оттам
и изразът. | FöTiмk1nseHi Döe/te въображаеми пещи,
химери, рян-ятнн (като селата на Потемкин, които
той показва на Екатерина Велика); || ihn For-nklneeii
DöeTea vormäciin заблуждавам го, представям му пс-
ща+а във въображаемо прнвне:aтення еиетннпя: раз¬
хубавявам пещата; ф laß nua dl— KlrcHc in Dorf пе
преувеличавай нещата, посмали. пстей сс впуска и
такива необмислени постъпки. откажи сс от такива
необмислени, рисковани работи, пе сс тaхвищяй, пе
сс залавяй с необмислени псщя. гледай реално на въ¬
проси; || dl— Kirche ums Dori Tragen — mit der KlacHc
uшe Dorf hieuM/ihain. iiu/cn заобикалям излишно,
правя излишни заобиколиш, бия нзлншеп път; усуквам
го, ррттотв-м го, вместо да вървя направо към целта;
разг. разтягам локуми; впускам сс в излишни раз¬
правии зя пещо. коего се разбира от симо ссбс сн;
|| die Kirche in DoeT eteHin1ussen, —Twa- so clnrlchTtn.
3aß dit Kirche in Doele hli—h— нареждам работата тика.
постъпвам тика, чс н И'пе+о да остане цяло н вълкът
сит. чс н тиете стряпн ди острият тоионпн, пе въз¬
буждам духовете. страстите; - soviel Döeler, soviel
Sitten във всяко село н закон (адст)
Dom, 3er — slci (D.) cincn Don . linTrci—n, in 3en
Fuß iatien илизи мн трън в кряка, набождам си крака
ня трън; Ц sici (Akk.) un eln—n Don aelßen закапваМ
сс ни трън, скъсвам сн псщо ня трън; || sici (Akk.)
an den Dornen rlTz—n. sTechcn одрасквам се, убождам
с&ши тръните; ф ici bin lin -in Dori in Auge тръп
съм и очите му, пс може да ме гнетя: || -—in Lebensweg
wie voil(ca) Domen пътят му бс покрит с тръпи, бс
трънлив, мъченически; || wir auf Domen slT/rn сетя
кито па тръпи. пя игли, пи шишове. на въглени; || uul
Domen wundern пътят мн с трънлив. покрит, оссян
с тръпи; || er ist uul Domen gebettet лежи ня тръпи,
въглени, игли. животът му е изпълнен с мъки. мъче¬
нически. с голямо тегно: || unter Don—n sli/rn голямо
тегло тегля. псчи сс ня скара. лежа пя въглени. тръни,
игли. огън мн гори пи гтaвaта; || veralt, in den Don
lill—n сгрсш-вям. прсгрешявям, извършвам ' грях пре¬
грешение; || ihn linen Don in den Fuß eTeeiin нипи-
^^ос+явам му; - k—ln— Rose olne Donti пями роза
без бодли; пито шипки без тръпи, нн+о севди без сва¬
ди; <ф> von Domen kann шап keine Trauben le-rn див
глог питомно грозде пс ражда; върба трепки (сливи)
пс ражда; трънки праскови ражда ли; от ракита грозде
бива ли; - was —in Don wieden will. spiT/T eiei leüh
трънливата круши сс потпава от фнтaнкя: <£> Don
und Di-Tein -Tcci—n s—ia. /lisch— Zungen noch viel mehr
лоши рипа зарастии, лоша дума Брястия, пе сс забравя;
думи стрела пс е. пък в сърцето се забива; остри дума
в сърце влиза; <£> wie in Domen geci/T, -Tlcbt eieH който
хваща коприва. ще се опари
dort — wie ist 3oal кой (с) там (пи +елеропя): || von
hier nach doei sind iua zehn Minuten оттук дотам си
само тесст минути; || 31е casTc Anregung ist von dorr
ausgcgangcn първата инициативи. първият подтик дой¬
де оттам; || da und dort, hlea und "dort тук-тим; пя
някои места: || er ist bild biee, bild 3orT zu irefi—n той
пс сс застояви, пс сс зяседяви никъде дълго. с ту тук,
ту тим, с всчпо в тинжспнс, посгояппо сс мести
dorthin — sieb mal doalbln я погледни питам. на¬
татък; || wie kommt nun in seiпiIleTrn dorthin ки:
може човс: па отнпс, ди етнтпе най-бързо тогам; ф
dorthin hat —е es gebracht дотам докара той работата;
|| dorthin i-T rs mit iin gekommen дотам стиг¬
на. . изпадни той; || ici wünscHe dich dorthin, wo 3-e
Pl—Tler wäcisl върви, пръжтоевяй сс по дяволите, по
eрaтa. и джендеми; мътните т— те отнесат. вземат;
@ еа wie. geeide und etchT-chällin bl- dorthin той бс
прям н чсстеп до пемий-къде, до крийпосг
dorthinaus — еа lügt bis dorthinaus той лъжс до пс-
май-къде, лъже, ти сс къси. лъже ки+о съдран, като
провален. невъобразим лъжец с
dösen — ich döse vor mich Hin унасям се в мечти,
замечтал съм се; дремя; || dös mcil. paß auT пс трсми,
и внимавай (сн отваряй очн+е)
Dosis, dl— — —ine zu große Dosis nehmen иземам прс-
китспо голяма доза; fl iin ein— Dosis vcrabrelcHcn да¬
вим му етпя доза; ф -е hat eine groß—, ganz schöne
Dosis Rui—, Uumoe. Faulheit той им; доста голяма
доза, тоста голям запис от спокойствие, хумор. с мно¬
го мързелив, мързелив е н и червата, мързи го ди сс
помръдне; || ihn etwa- in Cl—in—n Dosen verabreichen
поднасям му нсщо пя малки дози. разг. пя час по
лъжички. разкривам му псщо постепенно, по малко
Drachen, 3—а — einen Daaci—n eт—ig—nlä-s—n пускам
сиьрчнно: ф umg. -einen Drachen spazieren führen из¬
веждам жепя сн, разг. чумата сн, вещниятр сн пя раз¬
ходки
Drachensaat, di— — dl— Draehensaal gibt aul трико-
UOBOTO семе дава плодове. покарва
Draht, der — der Deaht miideT +енстри®ьт съобщава.
по тенегрярa съобщават; || ihn durch den Deait ht-
nacHeieHтigin известявам му, съобщавам му пещо по
-енегриря, телефони, +елегрифнчеекн. теле'ряфнрям,
телефонирам му; || dl— Nachricht kam über den Draht
съобщението бе претааспо по телеграфа, +елефопя:
|| der Draht ist g—aissen жицата с екъсяпи: прен. скъсили
смс о+ношепня+я. прекъснали сме връзката, скарали
сме сс, развалили сме отношенията. калимера+а; ф
zu iin cincn Draht iahen нм—м пспоеретс+иепи връзка
с пето; ф auf Drall -1'1 съобразителен, гъвкав. ка¬
дърен. енергичен, пъргав, чевръст. опереп съм; бива
ме; бързо схващам, сс ориентирам, рси'нрям; отварям
сн очн+с, нащрек съм. впнмавам. незаменим съм, дър¬
жа сс геройски; умея ди използувам положенне+о,
удобния случий, да си пазя нп+ерсси, да извлека пре¬
имущество от пещо; в добро настроение съм, ня кеф
съм, обсв-прт съм от въодушевление; Ц 3is Mädchen
ist auf Deaht момичето с мпого чевръсто. пъргяио,
подвижно. готово с иннигн да скочи. да се разтича,
да сс ризше-я, да свърши нещо, много го бива, не¬
заменимо с; || iin in Deibt heingen накарвам го дя сс
раздвижи, па се размърда, дя сс разтича, да сс раз-
шета, тя сн раздвижи краката; || nach den Deabt гриж¬
ливо, чисто; ф in 3en Drähten ziehen дърпам, тегля,
движа телените нишки. телчетата па мярнопе+:н+е:
прен. движи тайно. скрито. задкулисно пещо, из държа
нишките. напраелявам скрн+о пещо,' из съм тайният,
19 Немско-български рортеоло'нчеп речник, т. (
290 drahtig
тят:уннепняm. скритият тангитс., подбудител. вдъх¬
новител. фактор пи пещо; || Tanzen wir die Puppen in
Draht танцувам. играя, разиграват ме като марио¬
нетки; || g—i—imr. v—ahoag—nc Deähti Tuir—n dazu тайни.
скрити пишкн водят към това || wlc auf Deaht grzog—n
кито навит. kчр.тнеап. сковин, пепосии+еп, като кол.
дърво. пъп, като марионетки ф —е iaTTc schon lange
Ciini! Draht mebe той о+дивпи всчс пямише пирн, map.
книги». мяпгнзн, пробити. пукнати пяри, пукнат мапгър
drahtig — — deahlig s—in жилест. жилав, пъргав. чев¬
ръст съм. имям спор+пя, жилести фигури. еластичен
съм като няетнk <
Drahtverhau, die — in DeaiTvcaiau länginhiilh—n
оставим да внся, закачиим се па тенспитa мрежа. за¬
плитам сс в пся; ф sold. Dräiivcehiu b-Conn—n по¬
лучавам сушсп зарзават. етямкн. тръпн н бодлн за
ядспс
Drahtzieher, d-e — die Daihizleiee dlrsce Komödie
ballen -юН verborgen uс+нпеkн+е подбудители. вдъх¬
новители пи тая комстня сс крият
Drall, der —" umg. einen Drall zu —Twas habtn имам
еитпи, неудържими ектонпое+. еннно. неудържимо
вдсчспнс към псшо '
drall — —in— deälie Magd пипета. - набити. пaпоaщдтa
момя, ратийкипя
Drama, das — ein Daina auT1üirrn, g—brn, -pi—lrn
представям. давам. играя драма; || —in Drama in (nli)
drei ACi—n scierlhen, vcrla-scn няпнеиям. съчинявам
тоaмa и три теИе+инд: || cincn STofl als Daumu 81-111111
разработвам сюжет в драма; || Stoff zu einem epäп-
i-nd—i Daama gehen. li—leen давим сюжет зи нп+ереепя.
изпълнени с напрежение драма; ф etwas ge-ialiet sicb
innia nthe zu einen Drama псщо се превръща исе
поиече в . истински трагедия, взема все поисчс. трятнчпо
развитие, трагичен характер; || umg. rs wae —in (111/18—-)
Drama mit ihm нс-шпски трaтетнд бешс c нсго; || ein
Daumi spielt -icH ah разиграва се драми, трагедия
dran — £. daran
Drang, d-e — einen Deang nach, zu —Twas habri. fül¬
len, enpiinden, verspüren имам. чувствувам, усещам
вдсчспнс, склонност. пяkнонпост. подтик, желипне
към пещо; || die Drang zue Faelieir стремеж. устрем,
порни. напор, пягоп към свободи; || cincn unwidieeT—i-
licirn Drang zun Lügen haben имам непреодолими
пяктоппост към лъжи; || der Deang nach Osten (завос-
ви+енеп) пипор към изток; ф in Drange der G-ecHа1ri
и кипежа. р-згаря. пот напора ня р-ботата; притиснат
от работатя; || in Drange 3-r Not пот па+неkя. папора
пи нуждата; || -е 1-Т noch 1м Sturm und Drang той се
намира ощс и периода пя бурните години,-пи буйпя
мнитоег. ощс пс с тоетнтпал книенчееки зрялост; ф
cincn Hr/ilgen Drang verspüren прихожда- мн сс не¬
удържимо по пужтя, имам сннпн напъни, позив за
хотепе по пужтя
Drängelei, dl— — laß dir Drängelei стига сн ме прн-
теспдиaн (тя бързам). разг. стига сн мн давал зор,
етнтa сн хнсптнн. стига сн прсаодвaн; ф so ein— Drän¬
gelei такива блъсканици, нитнекипнця
drängeln — ihn deäng—ln, etwas zu lun к-р-м го, под¬
тиквам го. подканям го ти побърза с пещо. пистоявам
ди го няпоявн, разг. давим му зор' зи псщо; ф so lange
drängeln, his nueigigihin wird пе преставам ти хлепчи.
ти пaетоди-м. докато пс отстъпят, докато пе изпълнят
желанието мн, нс му давим спокойствие. пс го оставям
ни мира, докито пс удовлетвори, изпълни молбата мн;
|| das Kind drängelt— die MulTee, iim Schokolade zu
Cauftn детето хлснчсшс пред мийки+а. искаше майката
ди му купи шоколад; ф eiei (Akk.) in. dra Schlänge
nach von drängeln бутам се, блъскам се. патнским сс
пи опашката ди се .притинжи. др излязи пипнел, дя
прсрстя; || sici (Akk.) in dl— (d—a) Kasse drängeln блъс¬
каме сс пя kaсaтa: || sich (Akk.) an sic. in ilae Srlir
dräng—ln притискам сс към пея. бутам се и пея. пи-
тиским сс и пся
drängen — ihn deäng—n. scinclira zu uehelten кирим
го.' подтиквам го. подканям го непрестанно. пистоя-
вам, разг. давим му зор да побърза с рабо+ита, да
работи по-бързо; || dis Kind drängt s—lnr MutTea тете+о
пепрестаппо снспчн пред майки си, пспрсстиппо иска
д— му купн пещо, пе Й дави мира. спокойствие. докато
пс утоиле+ворн женяпнето му; разг. давя й зор. Брънки
я пепрсстяпно за нещо; || dräng— nicli so стига си ме
прнтеепдвaн. кирил да бързам; разг. стига сн мн давил
зор; стига сн ме . иръпkрн: ф es drängt бързо. спсшпо
с. пс търпи о+литaпс, пс може да чака. пеотножпО е,
нaтожнтслпо с. трябва да сс действува бързо. псзя-
баипо; || dir Zell drängt времето пипиря. пе чики; || dl—
Aaheit drängt работата с бързи. пипиря, пе търпн отля-
тaпе, пс чики; || die Gc/ihe, dl— NoT drängt опяепосmги,
нуждата палага, повелява да сс тейе-ичии бързо. Дя
се вземат бързи, нетябяинн мерки. п-литa незабяипн.
бързи мерки; ф - cinr drängende Au/gibc. Frage пипн-
0-щa. пиложнтення, пеотложпя затича въпрос, който
сс палига с наложителни пеотмепност, който пс търпи
отлагане. който веднага трябва да сс реши; ф auf s—in
Daäigen hin по негово пистодияпе. под пегов пa+uеk;
ф Blul drängt zu Kopie кръи пяслуия, притнвa и тлa-
ви+я; ф iin un die Wand, in die Eck—. in die Eng—
drängen притискам го до стената. залепвам го зя стс-
па+а, притискам го пя тясно; натиквам, нибутвям,
наблъсквам го и ъгъла. тур. кюшето. притискам го
на +дспо: || dl— Gläubiger drängen uul Zahlung креди¬
торите настояват за плищяпе, пс искат поисчс та чя-
kaт: || ihn aus den gewoinTin Bahnen drängen изтлас¬
квам го пя обичайните рслси. нарушавам еднообра¬
зието ня животи му; 1 ich drängt iin nich von тикам
го все няпрет, гледам па го пробутам пипрст, про-
тежирям го; || di— Au/gibc drängt nach Lösung зидичи+а
изисква, сс нуждае от бързо ритрсшепне: Ц 31— Eaclg-
пк-с drängen zur EnTscHeidung събитията повеляват
бързо разрешение. та сс действува без отлягипе. вед¬
нага || ihn zur S—ir—, brl-clT— drängen избутвам, из¬
тласквам, изтиквам го няс+рaпя: || zun AuTbauci, - zue
Eil— dräig—n настоявам, карам ги. динам нм зор да
тръгнем, да вървим. до побързаме. пи пс губим време;
ф -ici (Akk.) in ihn. in sein— S—lT— dräng—n притискай
сс към него. бутим се в псго, разг. натискам му сс;
|| eine Feig- drängte sicb mie auf di- Lipp—n едип въпрос
трептеше па четпнmе мн, пареше, 'ореше пя езика мн,
пи устата мн; беше пя устата мн па го запитам. ти
му задам етип въпрос; || eieH '(Akk.) durch das Volk
drängen пробивам си път. блъскам сс през навалицата,
през народа. промъквам сс през блъсканицата; || di¬
Volk drängt eiei in den Straßen народът сс тълпи. трупа
по улиците; тълпи, големи пaвaннцн от хора сс трупат
по улиците; || dir Gedanken drängen eieH in Kopfe
мислите се тълпят, трупат, роят и главата; главит;
мн гъмжи, преннвя от мисли; || eiei (Akk.) in den
Voedcegeund drängen исс се тикам 'пипрст, ни претеп
пнян, гледам исс та изпъкни, да сс сСбеизтъкни, все
ди изляза пя претеп плап, н" предно място; || du 33'1-1
dich ilcbl so in den Vordergrund drängen пе бива та
сс тикаш исе напред; || - wie drängen uns um ihn' на-
групв—ме сс. трупаме сс около псто: || ici deäige mici
unter die Menge смесвам сс c тълпата. пaвянниятя; ||
-ici (Akk.) voe dem Eingang drängen блъскаме сс, тру¬
паме сс прет входа; || ich dränge mici zu iin. zu rTwis.
zu liiia Still— опитвам сс да сн пробия път към псго.
да сс приближа до ПСГО; устремявам сс към пего; до¬
могвам сс то пещо. натискам се. опитвам сс та получи
пещо, да бъди питпичеп ни едно място (служби), да
се томотп- то служби; || alles drängt (slcH) zun Ausgang
всичко сс стрсми. устремява, блъска. пииaнд. папнри
към изходи; Ц ich dränge nlci zwischen -'е хвърлям се
межту тях, за та ги ррттьоии: Ф ein Erclgnl- drängt
du- andcae събитията сс надпреварват. гонят. пнжит.
рсдят бързо едпо след друго, още едното пе мнпaно.
нави друго; || die Ereignisse drängen sici събитията се
нaтпосиириaт. гопяг и нятпоеeяри: || dl— Eindrücke
drängen -ici впечи+непuятя се трупат. пипнрит, сс тьн-
пяг; ф sich (Akk.) zu etwas gedrängt lüilrn чувствувам
сс задължен към пещо, чувствувам вътрешна необхо¬
димост. чувствувам го като поиенд па сърцето ди го
няпривд: || rs daängl nlcH. mici drängt rs, die zu danken
чувствувам пужтя, потребност. необходимост та ти
блaготaрд: | ich sci— mici von ällen - Seiten gedrängt
виждам сс притиснат от всичкн етрипu; Ф der Siäi
wie gedrängt voll еaтопьт бе нитъпкип. пиблъеkяп до
горе, претъпкан. нямаше къде игла да падне; Ц ge¬
drängt— Reiben плътни. гъсти, наблъскаин рстнцн; И
eine gedrängt- Rede. Üh—r-icit, Dзгer—11uпg сбита. егег-
иити рсч; сбит. сгъстен, прстлет: сбито. кратко. стег¬
нато нтложспнс: || in gedrängter Kürz— сбито. и сбит
вит, съвсем накратко. с малко думи; сбнто н етегнито:
У gedrängt schailhcn пиши сбито, нм—м сбит, е-етпaт
почерк
Drangsal, die — in großer Drangsal -cin намирам сс
и голям; невонд, и тежки пужая. в тежко прнтеспспне;
|| dir Z—iT der HaeTen Drangsal време на тежки неволя.
на тежки изпитания, псстотн. бетстиuд. пеиолн. пе-
сретн, стратаннд. теглннa; || viel Daangsai erdulden.
1—id—n претърпявам много пеиолн. пеерс+н. бете+внд:
търпя голямо тегло, изложен съм на големи мъки.
сарят-ния; || Daangsai- und Enth—irungin auf sich nei-
M—n поемам голям кръст, голямо тегло па плещите
си; || Deängsuie bca-iTcn потл-тaм па лншепнд. пеетотн.
бедствия, етрятяпне. донасям тежки изпитания, не¬
щастия, тегля
drangsalieren — ihn dring-illcrcn притеснявам го,
карам. принуждавам го към пещо. пс го оставям ня
мира, пя спокойствие, тормозя го, разг. дивим му зор.
измъчвам го. поттaтaм го па мъки, страдания. ли¬
шения. хвърлям го в бедствие
dtanst — WUg. in daanslen s—in пепосрсдствепо пя
ред съм
Drasch, dee — hasi du ab—a Daa-ci има че ри прнпряп
(в работата си); || sic ist immer in Daa-ci -я всчпо
бърза
drauf, 5. darauf — umg. 120 Kllom-lea pro Siunde 3eauT
haben пътувам, карам със 120 километра в час; || —а
hatte nur 60 drauf той караше само с 60 километра
и час; || er Hal nicits 3eaui той пе прстегяид пищо
особепо; || ici pfej^lT dauul пст пари пс дивим за това,
малко ме интересува, зася'— тоиа. малко ме с еня зя
това, не искам да зная зя тоиа. грубо плюя на тоиа
Draufgänger, der — ein alciTigca Daiu/gängea sein ис¬
тински смелчя'я. юнaтaгa, луда глави съм
draufgeben — iin —iwi- dauufgihcn дивим му пещо
като Добавка; ф ihm 1'1-, ein paue deaulg-h-i иaпвaм
го. удрям го. удрям му няколко пнсспнцн; поставям,
турям го пи мястото му
Dreck 291
draufgehen, s. darauf — illes Geld isi dauulgcgängcn
вснчкн+е пари отидоха, хвръкнаха за това; това по¬
гълни. глътна всичките пяри
draufhalten — — da nuß man d—n Daum—p driuTialten
трябва да го стяга. да го иьтспuрa чоиек о+ пещо
draufknallen derb — ihm noch —Twas driufCnält—n взс-'
мам му отгоре още пещо, още пари. нзюдвим го з;
още пари
dranflegen — du mußt noch -Twas daäulligin трябва
T— добавиш. дадсш. похарчиш още мaтко пари
drauflos — immer deiuftos смело напред; дерзай
deauflosarh^ten — er irbcll-r daзuT1oe той рибОтн. без
да разсъждава. обмисля мпого. урбчнешкu, през куп
зи грош. както му дойде
dfrauflosgehen — scherzh. -е geht daäuTlos wlc - BlücHcr
втурва сс слепешкати. урбулешкт, без да тнеTa. без¬
страшно. кя+о фурня. хaн- върху пещо; хвърля се (в
сражението) като пруския генерал Блюхер, известен
още под името „маршал' Напред“ || Toesci deäufloe-
gehin вървя. устремявам сс пяприио, смело, безстраш¬
но към псщо
drauflosreden — sic atdel daзu11oe,- wir ihr 3-e Scbnihrl
gcwäciscn 1-t тя говори пяпосокн, киквото H дойде пи
езика. без- ди мисли мпого, кикто сн зп—е. чеше си
езика
draufloswirtschaflen — wenn du weiter daiuloswieT-
sciзTT-eT. wirst du bald vor dcn Ruin stehen ико про¬
дължаваш тика безогледно да пилееш. харчиш сред¬
ства, дя пръскаш пари. ще бъдеш изправен скоро прет
пълно разорентс. пред фалит. щс сс разориш и пай-
скоро иреме
d^aufioszahlen — auf den Fai's noch etwas dräufloe-
zablrn müssen трябва та добавя. да придам ощс пещо
към цепит—; плищим пещо и отгоре; || dihel aag daiui-
lo-ziilin nü-srn тaптaщ-м скъпо н прескъпо пещо.
излиза мн солспо. прсз пося
dfraus — s. daraus
draußen — bleib draußen — draußen blrlbcn чакай
вън. пс eннтай вътре; Ц -а ' ist wieder draußen той пик
с вън. пик ся 'го пчспинu от затвори, е излязъл от
зитиор-: || draußen in d-a Welt вън и широкия евд+:
|| er I-T viel draußen той прекарва тъл(го . време въп,
па въздух. пи о+крн+о, и чужбини, в стряпе-ио: || umg.
-а i-T deaußen g—bli—b—n той загина, падни па бойпо+о
поле
deichseln — in Uolz, in Mciill. Bein. Beristein drech¬
seln егрутчвям от дърво. метал. кост. кехлибар; ф —in
Gedlcit da-eHs-1n изковавам, нзкaнъпвaм. изфабри¬
кувам стихотворение, с+нсоплегс+вчвим: ' II Redens¬
arten, Komplimente dreci-cln кова купешкн ®рaтн. де¬
бели комплименти; || grdrtebei1t sprechen тоиоод пре¬
взето. с купсшки фризи; ф an —Twas (D.) länge drtciseln
изглаждам, изпилвам дълго. старателно пещо.
работя дълго пат стнли. Сзики; ф wir gedrecisilT из¬
куствено. купсшкт. превзето; || rin Mädchen wir gc-
drceHe-1T момиче като от кутия излязло; Ф ici w—ad—
31r was drich-iin ще . те науча аз тебе. щс мн патпеш
пя калеми
Dreck. 3er — Dreck Machen правя боклук; | räumt
euren Dacck wrg приберете боклуците сн; ф durch gro¬
ßen, Tielen Dreck g—ien минавам през голяма. дълбока
кил, пaй-тънбокa+a кал, газя в най-дълбоката кян: '||
in den Dreck lillrn пипам и калта; || in Dreck eteeC-n-
blrlben, veasinC—n затъвам. тaгaтвaм, потъвам в калта;
|| mit Dreck wcrf—n опръсквам с кaн: окалвям; H-Dreck
292 Dreck
schleudern хвърлям кал; окaли-м: || lin aus dcn Dreck
lulHtben вдигам го от калта. темдт-. прахта; || 'n -ei-
n—ш eigenin Dreck l'eg—n търкалям се и собствените
си мърсотии; || vor Decck -Тааесп потънал съм в кал
до ушите. и мърсотия, иеннят съм о:яняп, оципип.
омацап; . klein und keck stößl d—n großen in d—n Decck
малкото камъче прск-туря коля+я (и кянтa): - w—nn
man Decck an die Wand wirft und noci -aubte ihwlscil,
hl-ibt doch ein Flecken водата иснчко измива. само
черпо лице н лош сзн: пе може лошата дума мъчно
се заличава колкото и да я триеш; ф in Decck -iT/cn.
l'—g—n тъпи и мизерия. нищети, сиромашия. и канти,
тинята в голяма нужди съм; || lin 'n den Dreck zicHen.
teettn стъпквам, етизвим. смъквам. свличам го в килтa:
прен. хвърлям кал по пето. окaниим. очерням го; || ibn
mir Dreck besudeln, hiwerfen хвърлям кал по пето.
оk-нвим. очерням го; || die Karat (den ' Kiratn) in drn
Dreck ziriin зaгaтвям c колита и калта. тинята. ба¬
така, - тресавището; зятязвям, тибaт-твaм, зякъсвям,
попадам в з—тъпспи чнния. отивам с копя и реката;
работята се зикучия. обърква; || dl— Kaare (den Klaren)
au- dcm Dreck zliiin изтеглям, изваждам колити от
калта. тресавището. битака; работатя се оправя, пик
тръгва, изваждам копя от рекити: поправям белята;
U -ich "(Akk.) ius dem Dreck hcaiu-iebclten измъквам
сс от к-нтa; прен. издигам сс от килти, тинята. пн-
тuпн+е: || aus dem geößl—n (gaöb-trn) Dreck Heriu- s—ln
извършил. свършил съм черпата работи. пяй-гонд-
мата мъчнотия. трчтпоет, преодолял съм няй-толд-
мата мъчпо+нд: пaИ-ношо+о. пай-мъчното е всчс мн-
пало. преодоляно; || cr -11/1 bis in den Uais. his üb—e
dl— Ohren in DaecC потънал е то шия. до ушите в
мърсотия, кал, +uпд: || -е Comnl sici voe wir der lit/Ti
Decck струва му сс. чс е пищо. чс с поснетпaтa отреп¬
ки; || wlc die letzli Decck briand—lT werden отнася* сс
към мене като чс лн съм едпо пищо. последни отрепка;
|| die K'r-chtn sind —In einziger DaecC черешите пе струват
пищо. си боклук; || Decck am Stecken, Ärmel. in
drn 1'ngten bah—i имам кирливи ризи. трески зя дя¬
лане. гузпя съвест, пе ми е чист косъмът; || 'n den
DaecC g—ecimise—n свьрнеп. захвърлен и кaнтa: хвър-
ненн па вятър; пяри; ф in Dreck und Sprck в голяма
мърсотия; пеомит. откакто се е ротил; || durch DaecC
und Speck през огън и вота; ф du bi-T woil Dreck 'n
den- Augcn. 'n den Ohacn. in d—n Uänden т— пс би та
имиш ниочпнцн (турснн) ня очите, восък (кал) и ушите.
дя пс би да сн бСз ръце; нямаш лн очн. уши, ръцс;
ф den liltn Dreck wicdia au/aühecn. daß ee stinki хвър¬
лям камък и рядка кал, ти развоняла. ризмирисва;
разравям стари. печuе—и истории; ф мieHт —ua—n
Dreck äll—'nr пс желая ти имям нищо общо с тая ра¬
бота; сами- сн вършете тови; ту: ме нями; пс се качвам
ня тия коли; ф 3is gehl dich cincn Dreck това пс тс
засяга, пс тн влиза и ряботята, тжеба, пс е твоя ра¬
боти; гледай сн рябо+я+я; карай сн из пътя; Ц er Cüm-
nerl -ici einen Dreck un dl— Kinder той псщолага
никакви грижи. пс дивя пст пари зи тецати; || kümmiac
dici nua um deinen eigenen Daeck 'летяй си р-бот-гa:
пе сс грижи, пс бери грижа за чужди работи; пс плачи
ни чужд гроб; карай сн из пътя, кирий си колита, ма-
тярето: || ici мзeh1 mie einen Dreck daraus. -chtre mich
ein—n Deick daaun пет пари пс дявам за това. пика:
пс ме зисдтa; разг. нс мн пука, пс мн влиза в джоба,
пс Ме с спя зи пето: ф ici hab— g—nug von dem Dreck.
mir hängt 3-r Dreck zun Uils l—eius то 'уши мн с
дошло тов— нещо исче. омръзнало мн с до смърт,
втръснало мй се е всчс от пето; || di- ist für ihn -ein
Daeck за пего пе представя пищо. с сдпо пшио; ф -1—
ecgl sici hei jedem Daeck iuf. ärgert -ici ühtr jeden
De-ck —я сс вълнува прн пий-малк-та дреболия. ядосва
се ня пай-малкото псщо. от пиЙ-малкат; дреболия;
|| -ici (Akk.) um jeden Decck kümmern грижа се за
всяка дреболия, интересувам сс от пиЙ-малкити дре¬
болия, от всяко нещо. от каквото трябва н от каквото
пс -рдбвa: || -1— siecki die Nase in jeden Dreck във всяко
пещо, пявсякъде (тя) си пъха нося (тигит-), във всяка
манджа мсрутня е; ф einen Daeck шГ—сп пищо йс зная.
вятър зная; .|| du На-Т nie einen Dreck zu Ь—leilrn нямаш
никакво право ди мн заповядваш, комантуваш; я си
синияй еaрмнте: || davon гее-ЩШ-Т du —Inen Dreck пищо
пс р-збириш от това. вятър разбираш от това; раз¬
бираш от тови. колкото еинпд от книтепчоиa иоти:
|| iin пгсНТ linen Decck iniabrn Cönn—n пищо пс моги,
пс съм и състояние ти му пиправя, та му п-пакостя,
пявредя; . ф g—g—n —Twis rin DaecC -cin и срявпенне c
пещо съм едпо голямо пищо. едпи пресечени пули;
пищо пс претcт-влдиaм. пс струвам в сряипенне . с
пето. тяJ;етс пе моги да сс ериипдиaм с пето
Drickgзsei. dl- — dial. iin in cinr Drcckgissc, in ein
Daickgässil ’niinlührin вкарвам го и бсля. ставам при¬
чини ди тaгитн. ди сс патопн. пя-опявам го. насаждам
го пя пачи яйца
dreckig — dreckige Uände, Schuh— мръсни ръце, кал¬
ни обувки; || dreckig und sp—cklg s—in потънал съм в
мърсотия, мръсен н мизсп съм; || mici dici nichi decC-
kig dabei гледай па пс сс изцапаш. да пс се измърсиш.
да пе се окаляш, оцапаш прн това; || -е macht -ici
seine Fingea nlcit gern dreckig той пе обича да сн ципи,
ди сн мърси ръцете; || übertr. ici will mle die Finger
пюНТ deeckig macien пс женaд да сн цапим, ди сн мърся
ръцете с тови; || -cinr dreckige Wä-cle vor den anderen
Leulcn wäscien изнасям кирливите сн ризи пи показ
прет хората; ф cs geil iin scia dreckig много зле с.
работн+е му са и окаяно. жалко съе+одпне. и ужасно
положение е; върви му като па рак въз бързей. ря-
чешки, к-то пя костенурки прсз чтир: || daeckig licicn,
gainsin усмихвам се. смея се гадно. злобно, злостно. "
злорадо, ехидно; || ein dricC'gee LicHcn гадна, злобна,
мръсни, пелепя. ехидни чсмниkи: || —In dreckiges Mund-
w—aC мръсна. скиерпя ус+и: || —'n daeckig—r Wllz мръсен,
пепрнннчеп внц; || ein dreckiges Benehmen мръспо, гад¬
но, нaсялпо, претнзвнкятенно държяпс; || —ine dreckige
Antwort пaсянеп отговор; || komm mle nicht dreckig,
пс сс дръж пaхaнпо. неприлично. пс бъди пaсaнеп,
дръж се прилично
DeeeCp1üT/i, die — —'n G-sicil machen wic zwei Tage
Rcg-nw-tlie und deri Mciirn DaccCp/ütze памръщиам
се. начумсриам сс, павъсвам сс като котка па зло ире¬
ме. сякаш целият свят мн е крив. внпоиеп: намръщил
съм сс. кя+о че ли съм пил оцет. като чс лн лемиите
мн ся потънали
DeecCseb1iu3ee, die — die Hat cin— De1ckeci11ud1e тя
нм- уста к-то кноака, разпр—па, мръсна. чериния усти;
ц—пп—ти е и чстятя, хтеиоуcтя е. о+ири—нтелпо лапа-
цaно е; || sein Maul geil wie ein— Daick-chliudta устата
му работи к-то вотепния, мели кито иотепнчпо кре¬
четало, р-ботн като кяр+ечпния. пс спира
Dreh, d-e — uul den Dreh kommen. einea Sache den
richtigen Dech geb—n откривам пичнп, цаката. конaд.
нссннпa-a . пя пещо, разбирам мaйеторндти му, и какво
сс състои работи——; || d—n alciTlgin Daeh lieuu-hahen,
Hcrau-kal-gci намерил, открил- съм му циката, май¬
сторията, мийки+р, майсторлъка, коптнки+а. - колая.
drei 293
леснипата, уюнa: || den Daeh wissen. wie nun in Vorteil
Conni владея изкуството, техниката, умея да извлека
полза от нещо; ф einen Dach Mäeh1n куртисвам, правя
помер || auT einen solcicn Daeh lass— ich nlci nicht —in
пе сс сeищaм пи тая въдици. пе мога тя сс сътниея
пи такава машинация. па такъв трик, помер. уюп: пс
се качвам, возя ня такива кола; ф in Daci -cin в
Oaз'Роa па работата съм, тъкмо работата мн е тръг-
пaни, съм се рaтр-бо+нн; и непрекъснато движение
съм; || einen Dreh finden издебвам стотен случай, мо¬
мент; прмноaм убедително извинение. оправтипис
Drehe, die dial. umg. — in 3ce Dr—He von Leipzig в
околността пя Лайпциг, наблизо. някъде до Ляйпинг:
|| in dii-ca Dreht muß —a wohnen тук някъде, наблизо,
гъдяви някъде трябва да живее той; | in dicsia Dache
по тови иреме, по тая доби
drehen — den Zeigea, den Schlüssel. dl— (an die) Kuabcl
drehen въртя стрелката; завъртам ключа, минниела+а;
|| ein Rad, einen £116713-111 daehen въртя конено, .a-
терпр; || Fleisci durch den Wolf drehen прекарвам месо
през машината за мелспе, меля месо; ф d—n Kopf nich
3-r Scilt, den Hals drthtn обръщам глава встрани,
поглеждам встрани; извивам, извъртам шня, врат; ||
iim d—n Rücken dath—n обръщам му тръб: Ц ibm eine
Nu-e, —in Es-leoia, einen Zopf dr—i—n кривя му сс. по¬
дигравам му ее: надхитрям. извозвам. изигравам го;
|| dl— Daumen 3rtben въртя пaниu, отегчавам сс. ску¬
чая. клатя си краката; [| den Wagen dreien обръщам
колата; || einen Film drehen снемам филм; прожекти¬
рам, тавам филм; || F'11tn, Tüten, Z'giaeTTen dacHin
овалвам хяпче+и: синвям, завивам кесии. кюниф:н,
®ншсцн; свивам сн интярн; || —'nen Fid—i drehen усук¬
вам, ечтa kопси: || 'in einen Staick aus etwas dreien
окачвам го зи пещо ня бесилката, използувам пещо
кя+о повод. за ти му изплета въжето, за да го окичи
па беенн:aтa, за да му окача въжето пя врата (шията).
за да му взема мярката; || den Schnurrbart drehen въ¬
ртя, сучи мустак, мустаци; <$> d—n Mantel nüch den
Wind- drehen приспособявам се според обе+одтел-
етвaтa, копюпктур-+a: обръщам сс. въртя се според
както туха вятърът, кито слънчоглед, като иетропо-
кaзaтсн; ф eine SacHi daih—n извъртим нарочно пещо,
преиначавам нарочно разкази си; изопачавам го; || dis
Recht dech-i извъртам, изопачавам, преиначавам пра¬
вото; || dl— Schule daehtn бягам, map. фъским, чупя сс
от училище; ф —in Ding dreien кроя. замислям. орга¬
низирам кражба, преегьпнспне. обир. някакъв номср;
извършвам кражби. престъпление; || das Ha-l du scia
giseHickT gcdaebi мпого хитро. изкусно си го скроил.
намислил, пaглaснн, няпряинл; ф wra bal daun gcdaihi
кой е б-рал, бутал, пипа. това, кой си с играл с тови,
кой го е развалил; || darin ist 'nicli zu da—hii und
deuteln тук ням; какио ди сс мъдрува поисчс. това с
точпо —;:; н пс другояче; || etwa- auT ihn dr—itn за¬
въртим. пасочвим, обръщам пещо към нето; || ihm dis
Schwert aus dee Hand 3reben извъртам му, изтръгвам
му, ^чепкаим му, изкопчвам му. извивам му мечи от
ръката; ф ici 3aeht mich wie —in Kaiisik, um mici -elb-T.
um die eigen— Acisr въртя се, кръжи кя+о въртележки.
фъоконa:; въртя сс като балерина, :иляйтжнд: въртя
сс около себе сн. около собствената сн ос; || dl— Pli-
iiT-i deilci -ici um ilac AcHse und um die Sonne nнa-
петите сс въртят около оста си и около сльпие+о: ||
die Erde detbi slci um dl— Sonne земята се върти, кръжи
около слънцето; || 3is Wett—a, der Wind 3a—bl -иН вре¬
мето, вятърът се обръща; времето се оправя, вятърът
променя посоката еu: || 3as Blatt hal -иН gtdaihT стри-
пниaтa, листът, разг. колата сс обърна. нещата са
промепепн. си придобили нов образ. вид, вземат друг
обрат; || slr wün-cil, 3iß sici ailis un sic drill тя иска
всичко да се върти около пся. да бъде център па вни¬
манието; || die Unterhaltung ЗаеНТс sici um das Tages¬
ereignis разговорът се въртеше около злобата па тепя;
|| Hierbei dachl es sici un Geld касае сс тук за пари;
|| ici w—'ß nlcit, worum cs sici 3aehi пе. зная за какво
става тума. въпрос. около кякио сс въртн разговорът;
|| -иН (Akk.) hin und her dachen въртя сс пясам-патим
(кя+о каляйтжия); ф dl— Gedanken dachen sici in Katl-
-г. in Kopl— мислите сс въртят и кръг, кръжат и гла¬
вата мн; || alles daclt sici nie (in Meinen Kopie) всичко
сс върти в глявага мн. гляиати мн сс върти, свят мн
сс внс. мн сс мис; || nie wird datieid свят мн сс тaиниa,
мн сс мае, всичко сс завъртя. започва да играе, т;
тапцуви прет очите ми; мрсжн се прсд очн+с мн; ф
-иН (Akk.) dachen und wenden въртя и сучи, усуквам
го, усуквам го по кuлнряое:н, шнkaнкивд. мъча се да
изклипчя. ди се измъкна; шмскеруи-м; || du nagst dici
dreien und wenden so viel du willst можсш ти го усук¬
ваш колкото си искаш (няма кой та тн повярва)
Drehung, die — eine halbe. ganze Drehung macien
правя полоинп, цяло завъртане. цял оборот. обръщам
се кръгом; завъртянам се пя 180°, 360° градуса
Drehwurm, Зее — d—n Daeiwurm Haben върти мн се
глава+а: объркани. смотана глави. въртогнив съм; въ¬
ртя се като кaнийтжня. имам иьгaреи, цигански пепел
пи задника. пе се зaеетдиим па едпо място, пс ме
свърта пя етпо място. кя+о жива: съм
drei — cs ist drei (Uha) три часът с; || 'n diel Sch'eiTin
labellen рябо+нм пя три смсин; || in drei Tagen слет,
за трн дпн; вътре и три тпи; || hl-ib mie deii Sclriite
vom Leihe дръж сс па рaзегодпне от мепе, пс сс до¬
ближавай до мене (защото можеш ти си изпатиш пе¬
що); та пс сн посмял та се приближиш до мспе; || еа
kommt alle drei Tage той идва мпого често, почти всски
ден. мипс пс мине етип деп. ето го пя: се мтжпс,
влачи; || iiwаe mil (in) drei Worten sagen казвам пещо
c тве-три думи. c няколко думи, кратко и яспо, съвсем
накратко; || der Caii ju nlcit his deii zählen пълен
певежя, неграмотни: с. пе зпие колко прави две и две.
та преброи по четири, пс зпяс колко с половината па
четири. прост. глупав е като ®исун, пс зпие хлябът пи
какво дърво рaсте: пс може да раздели кош енaмa
(сепо) па две мигaретa: пе зпие та пипон мaгирс: || er
lul, als oh cr his (uul) da—' nlcit zäli—n könnte прави
сс па глупав, на балама. ня буgaнa. на упчс, ня иб-
рямбишня, па трн н зола, пи трн и половина, па
ударен и главати; втелява се; || eie man drei zählen
könnt— докато, преди Т— преброиш то трн, докато сс
обърнеш, преди ди сс усетиш. за миг, за едип кратък
миг; мигновено; || dis wae eins, zwei, deii g—iin едно,
две, три и готово; свършено; || ст-, zwei, drei und 1-alig
ist es едно. две. трн н готово; токито се обърнеш,
докато сс усетиш н готово; || sic arbeitet, ißl, hat Hunger
Tür deei тя работи. яде, с гладни зи трима; || in drei
Tiufris NiMtn и нмсто па дявола; трижди проклет;
II dis kann man sici an den drei Fingern ahzäiien тови
с ясно :;то двс н две четири, е ясно кито па дляп;
можеш да го преброиш пя пръсти; || hinlea lin daci
Kreuz- мäeh1n прекръствам се —ри пъти, че съм сс
отървал ог нето; || dis dauert . ja —wig und drei Tagt
това няма кряй. трае всчпо, пс му сс вижда краят пя
тови, с безконечно тьнто, пям; свършек; || daci gtaide
s—ln iissin нс прнтнрвам. издирвам много, затварям
294 Drei
си етпо+о око. гледам през пръсти, правя се. че пе
виждам {правя се. че три е четно число); «ф» wi- deii
wissen, -г/зНгеп buidtei (cefaieen bald dreißig) знаят ли
го днямнпки—а, зпие го па сслото половинката; едни
казва, хиляда го знаят; та го зп—м яз, тн. моя— брат
и целият град; ® daci Machen ein Kollegium тонма
правят колегия (т. е. професорът може да чете лекции
пред двама студенти); © sicb (Akk.) zu drei und drei
aufsi-11—n нареждаме сс, строяваме се и редици по гри¬
ма; (| .(in R-'i—n) zu daelen зпТееТеп, zu dreien. zu dellt
nae-chiieen нареждаме сс, строяваме се, маршируваме
и редици пО трнмa: || wie sind zu dreien (zu dalli) пнс
сме грима, тримци; || sic ist Muli—r dre'ee Kindea тя
с майка па трн теца; © dl— da—' Geazlin трн+е грации;
|| dl- da—1 Weisen aus dem Morgenland тонмртр влъхви
от Витлеем
Drei, die — -in— Deel laufen описвам тройки c кън¬
ките; || zwei Dreien werfen хвърлям две тройки (дюсе)
(при игра на зарове); || iin— De—1 in (die) G-schiehT-
bckoMmen получавам три. тройка по нс+орня; || mit
der Daci Tibren пътувам c тройката, c трамвай № 3
Dreieck, 3is — gie'ciseli'g—s, glcichscHcnklige- Dreieck
рaeное+рaпен, рaвнобетоеп +рньгътпнк; || ungiilci-ci-
tlges, splt/wlnCiigis De-1iek рaзпоетрaпеп. остроъгълен
трнътьнпнк: || dl— beiden Deeleckt decken -ici tb-t-
триъгълник; се покриват. са еднакви
Dreier, der — b-halT-, spiet deine Dreier прибери си,
дръж си пирите; || - keinen Drtita Haben пямим пито
стотника, пукпятя, пробити пара, пукнат мингър,
кьорав— стотника; || für den Sciund kriegst du keinen
Dacier за гоя боклук пяма ди получиш нито. с+о+ипка,
никой пяма ди ти д—те пешо: || dis ist doch C-'n-n
Dreier weat тови пс струни, разг. пе чипи лчнa тютюп,
пищо, пями никаква стойност, кош елaмa ти тн дрм
за пе';, ще се излъжи; || dee —ine ist einen Datier wcai,
3-r ändert detl Pfennige и термита си от едип тол
дрспкн, не струват нищо, си стпа стоки; вземи единия,
ти удари дрч'нд; н термити пя едни кап—ир ще дойдат,
ся едно ни к-п+aоa; каквото куко. таквоз н пипе; сaл-
еаджнята за бозрджндтa; || --'пеп Dreier dazu geben
казвам и яз думат; сн, скромното сн мпепне, павам
н -з скромната сн лепта, скромния си принос; || du
mußt immte d-ln—n Dreier dazugcbcn ако пе се обадиш
и тн, нс можеш; може лн ди пе сс обидиш, Та пе си
кажеш мнението н тн; || —е läßt -геН für einen Decitr
ein Loch durch die Nist bohren готов е за няколко
стотинки, за нищо н никакво ди сс зароби, ди си про¬
даде душат;. готов с та работи ни безценици, за бог
та прости; ф cincn Dreier in Toto lub—n нм—м тройки
пи тото
dreifach — ein drtliucbtr Sieg троЙир победя; || ein
de-1iaebis Uneeebl тройна, печувини, въпнещя неправ¬
ди; || die dreifach- Mengt davon три пъти по толков-
(от +овa): || —in dee11ücb|ee) Hoch три пъти „да живее!“;
ф ici will cs 31r doppelt und dreifach veeg—lT—n ще ти
се отпт-тя, ще тн го иърпи, ще тн го зaпн-тя двойно
н тройно, с ннсинтс; || er bal doppelt und dr-ilici 3aiüe
gebüßt той го изкупи двойно н тройно; || du- zählt
doppelt und dreifach това се брои двойно н тройно
dreikantig — lin drelkanl'g rauswia/cn изхвърлям,
нз'опеам, изпъждам го съвсем недвусмислено, пай-
безиеоемонпо, без ти си поплювам, без мпого-мпого
ди му мисля, кя+о мръсно коте; || dreikantig blnaus-
fllegcn изхвърчавам кито ру-бонпр топка, кито мръсно
коте навън, изхвърлят ме като мръсно коте
dreimal — iron. deiimik 3aa/-l du ralti тови пс е ни¬
какви загадка, поиече от ясно е (кой го е нипоaeнл),
ясно с кито бял деп
dreinbticken — -еп-т, düster, /'1-1-', muntea datinbiik-
к-п гледам сериозно. мрачно, намръщено, нртумере-
по, навъсено (сякаш са потьнрнн гемиите мн, сякаш
целият свят мн е крив, сякаш някой мн е изял ба¬
щиното нмапе), бодро; нм—м сериозен, мрачен, пя-
въссп, начумерен, бодър вид
dreinreden — ici 13—1 nlr von niemanden 3rtinredti
пс позволявам никой ди мн се бърка, ди мн сс меси,
ди ме комаплув-
dreinschauen — s. definhlicefn
dreinschicken — -щШ (Akk.) drein-chlckei примирявам
се със съдбата си
dreinschlagen — du -oll doch gicici —'n Donn-ewclle'
dei1nseilзд-1 крий; точки; това иечс с прекадено, пе
сс търпи
dreißig — in den dreißiger Jahren dt- vergangenen Jabe-
Нта-гТ- през тридесетте готнин па мипилото столе¬
тие, пи мнпалня Be:; || -а 1-Т dreißig той е па тридесет
години, +рндееетгоднщен; || cr ist loch in d-i Drtlßl-
gean, ein hoher Dreißiger, Mliit d-e . Dreißiger, in den
Dreißigern тоЙ скоро ще навърши четиридесет години,
гони вече четиридесетте, е към 35 години, е межту 30
н 40 готипи
dreist — ein deiisle- PenibMen дръзко, арогантно,
безсрамно, няхaнпо държипс; || ein dreister Pue-cht
пясялсн, тързък, яро'яптен, безсрямеп чоиек; || —in
31-1-1-- Klid веетпиИко; || umg. er 1-l 3rei-t und göttt--
lüecbtlg безсрамен и безскрупулен с; ф —Twas dr-l-t
behaupten твърдя пещо емено, без тя се конебaд, на¬
прано; || leig iue de-isl drauflos питай, без та сс ето--
хувиш, колебаеш, пяпоaво
01-1-1181111, die — das wae eine unerhört- De-l-llgC-lt
тови бе псчувипи дързост, невиждано нaхрнетво,. без¬
срамие; || —in— Dreistigkeit begebin, e'ei (£>) heeau-ncb-
mcn позволявам сн дързост, нaсaлстeо
dreizehn — dl— Deii/tln ist eine Ung1ücCezзi1 числото
тринадесет носи пещас+не; || nii soll nichi zu deci/cin
im Г1seH siizen ни мисита пе бие— ди едgр- тонпитееет
души; ф nun schlägl’- aber deci/cbi тоеи вече с мпо'о,
прекадено, —оня вече па нищо пс nонннтa, с нечувано
нaхaнс-eо, истинско безсрамие, възмутително, пе•тъо-
пимо всчс, пе сс търпи всчс
De—ech—, di— — Dresche b-Connci, kriegen, beziehen
ям бой, псрпах, .обут, тур. кю—ек, патупеит, напср-
лишеят ме '
dreschen - nll 3-r Müseb1ni Kori dreschen вършея
c м-щнпaт- (вьощрчкa-a) жито; || einen Jungei wli-
dt1wt1eh deieeh-1 папердишним тgорeргa момче, съ-
дирим, емaтв-м го от бой |nерт-х); ф 111'-- Stroh
dec-cbcn говоря, разг. плещя, плямпам, бръщолевя.
брътвя празни приказки, глупости; чеши си езнkи:
порзпa Мара тъпап били; nоеннвaм ог пусто в празно;
лоъп-тоъп-яоннa; дрънкам врелн-пекнпенн, говоря па
вятъра; || Fbru-t1 drescbcn ро-тьооетвув-м, говоря
nуcтослоeнд, прязпосноeня, празпи фрази, кови. нз-
калъпвам празпн, кухи фризи, купсшкн думи; || Skai
3rcscbii перт-ша скат; ф uuT den Kiavl—r -twu- dec-
eeh1n издръпквам нещо ня пнипо+о
Dreß, der — in vollem Dreß erscheinen явявам се обле¬
чен орнцнянпо, гнп-топ. изискано, в орнцнялпо
облекло
dressieren — 3-e Hund i-l auT den Mann d'—lirt ку¬
чето с тресноaпо ди се хвърля на човек, ди лоен хора
drillen — die RcCaulei dailien обучавам, мущоуeaм
новобранци; || 3is Einmaleins drillen упражнявам. зи-
учавям, т-зчбоям таблицата зи умпожепне
drin, 5. darin — was i-T dein какво нм- вътре; ф umg.
das ist dein възможно, осъществимо, изпълнимо е, има
нттнеgн да етипе; || мсНа ist пюНт 3r'n поисчс пе с
възможно, пе може
dringen — d-e Regen deingl 3uech 3is Dich дъждът
прониква през покриви, тече, капе прсз покриви; || das
Wassie dringt in den Schuh, aus dtr Eide водата про¬
никва през обувката. инете и обувката мн, блика от
почия+я; || LicHl ' dringt aus dem Uaus . къщата све+н,
светлини сс р-зтни- от къщата; || die Sonne ist durch
den Nebel, durch die Wolken gedrungen снъписто раз¬
къса мъглата, облиците, сс показа, прозира през мъг-
.;—;, обняиu+е, сс показа през раз—рога; || dic Truppen
dringen 'n die Sladl иойскн+е проникват, илнт-т в гра¬
дя; || die Kugel deang his uuT d-n Knocicn куршумът
проникна до кост+я; || d-e SpllTTce war tief in- 1ieisci
gedrungen треск-та сс беше забила. бе проникнали
дълбоко в месото; || rs deingl mir zum Herzen, duachs
Ueaz, durch dl— S—rl— пещо пронизва. пробожда съ¬
рцето мн. сс забива като игли, сгре.— в душата мн;
|| die Källe dringt durci Miak und Bein' студът про-
ннтвя: ф einer Sacic uul den Grund dringen прониквам
в тъпото, в първопричината пи пещо, прозирам,
откривам първопричината на пещо; || 'n ein GcHtlnnl-
dalngcn прониквам в тяйпя; прозирам тайна; || hintea
die Giieinnisse ' dringen прониквам и тайни, откривам
тайна. тяйпн, разг. спя+нн+е, добирам сс до тaИпн:
ф di- Gerücht dr|ng scHlicßlicH his zu 1Нш слухът, мъл¬
вят; тос+нгпа пий-сетпе до пего; || ciwas dringt in dl—
Ö/T-nTl1eiC-1l, in die Weil, ins Volk пещо добива гнaе-
пост, се разчуви. става тос+ояпне па обществото, пя
иелнд свят, па иелнд парод; ф ici dringe deaul, daß
es sofort geschichl пиетояиaм па това, пaетодврм то
пи с+апе веднага; || auT sofortige Zahlung deingci пи-
етодиaм за пезабявпо плащане; || ici fühle mici dazu
gedrungen чувствувам сс принуден, заставен, чувству¬
вам вътрешни необходимост, вътрешни нужди да пя-
правя това; ф in ihn nll Bilitn, 1eagci dringen отруп¬
вам го c молбн, увещяиям го, уговарям го, моля го
пяИ-пaстодтснпо, няй-пяс+ойчнио, опитвам сс ти го
уиещaд, да го убедя. склоня; обсипвам го, бомбар-
пнрвам го с въпроси, подпитвам го; ф ici dringe in
1Hn, cs zu lun моля го пай-няс+ойчнво. пяй-пястоя+ен-
по, увещавам го, предумвам го да няпрявн това; ф
dringende Gründe ияжпн, пео+ложпн, спешпн. нало¬
жителни прнчнпн; || dringende Not палежища. неотмен¬
ни. пеотложна нужди; || dringende Ge/ibr пятииснала
опиепое+; || dringende Antwort бърз, спсшеп, неотло¬
жен отговор; || aus dalig-idil Gründen vtrhindtri sein
възпрепятствуван съм. възпрян съм от псо+ложни
прнчнпн; || ici möcltc dich in elnra " daligiid-n Ange-
legenb—lt -prcchin искам па говоря c тебе по сдпи нс-
о+ложна, спешни работа; || ici muß dich dringend spet-
chen трябва еедпяга да говоря по бързи работи с тсбс;
|| es. die SicHe, die Angeleg-nicli ist -ehe dringend ри-
ботага с много спешпи, бърза, нсотложня, пе търпи
никакво отлагане; || —in dringendes Tikc/ongcspaäci ui-
neld—n поисквам бърз, спешеи телефонен разговор;
|| biltc rin Teii/ongespräci, dringend nach Bealin моля
бърз телефонен разговор с Берлин; ф ici labe das
dringende Pedüe/nis. lin zu -еНеп чувствувам неотлож¬
ни пуждя, потребност ти го видя; || es b-stihl die drin¬
gende Verdachl, 3aß... съществува, нм; снлпо подоз¬
рение, чс...; ||- er 1-Т 3-r Tat dringend verdächtig силно
го подозират, чс той- с извърши. теяпне+о; || eine drin¬
gende Forderung настойчиво, нзрнчпо искане; ф ici
drift 295
muß dich dringend, aufs delngiidsTi bllten, ersuchen. da¬
zu unTirkässi! моля те няй-няс+ойчнио, пий-пaс+одтел-
по да сс откажеш от това си държане, да пе сн по¬
зволяваш такива работи; ф eint gedrungene Dзeet1l-
lung сбито. етегпя+о, кратко нтложепне; || er ist ge¬
drungen, von gcdaungcnca Ge-tail той с набит, тоь+лест,
нм- пибн+а. тръ+нес+a фигури; ||" rs wie eine gedrungene
Siche това бе пиложспо няеннствепо, пе бе добровол¬
но, с+ини пясннa
drinsitzen — -е sitzt so richtig, ganz scHön dr'n потънал
с до гуши и дългове; зaтaзнл," закъсал с тgр-и-тa. ху¬
баво се е п-садил
drinstecken — er -T-ckl so richTlg dein потънал, ня-
илдзън с и работита, запознал сс с изтъпко с пея, плува
като рибя във водя и пея
drinstehen — 3а sleie ici nichi -o dein пс съм твърде
осиедомсп, . информиран ' по тоеи. пе съм запознат с
този въпрос, пе съм в течепне ня тия р-бога
dritt — in dr'litn Gang laiacn пътувам, карам c
трети скорост; || dee deliie Stand третото съсловие,
'рижт-нското съсловие; || ein— Zahl in die drilie Potenz
cei-h-n вдигам число ня куб; || 3is -teil an deliite Stell—
това стон па трето място; || -Twa- aus dritte' Hand,
von drillte S—lit ea/aiaen, w1eein узнавам, зная псщо,
научил съм го от трета ръка, чрез трсти човек; || e1eh
(Akk.) an ein—ш deliltn Ort lerlTbn срещаме сс па трето,
пеу+рaнно място; || 'n die-te ScHlicHl Tl—l 3-r dritte
Mann в 'тови сражение стапя всски трети човск жср+вя,
пи трима туши загипа единият, от всски трима падпя
едип; || jedes drilit Woel I-l —ine Lüg— hei ihr лъже пи
всяка втори пума, всяка втора дума - прн пея с лъжа;
|| das 1-т ihr drillt- Wort ни всяка втора дума повтаря
тови, постоянно си говори, разг. си бяс за тови; || zum
eeslen, zun zw—iitn. zum drittel und i-lzlin Mal за пър¬
ви. за втори, за трети н последен път (при разпродаж¬
ба); || rs l-ill der drilie Mann нямаме трети чоиек (за
игра); ф der Drilit in dee Klasse, in Wettkampf sein
трети, па трето място, грети по ред съм по чепсс:
класирам сс трети по ред, ня трето място и състеза¬
нието; || ein Deilice трети, псутрялсп, бсзпрнс+ряс+сп.
обек+нвеп, пет-нптересовап човек; || willst 3u deine
Au-sagen eln—ш Deilitn gegenüber wiederHolin готов ли
сн па повториш, потвърдиш показанията сн прет тре¬
то, нечтринпо нние. пред трети човск; || -ige bitt— kei¬
nen Daiitei -Twi- davon моля те, пс казвай, не раз¬
правяй тов- никому. пе го разправяй другиму, па
труг. трети човек; пека тов- та си остане межту пис;
|| das ist nicli Tür. einen Deilitn be-tlMmt това пс с
р-бога за други. пС с прсдпатначсно зя ушите па трети
човек. пе бива да го чус, ди го узпие трети човск. друг;
|| den Deilitn - ahschiigin твими са м-нко, трима ' са
много (игра); || Зее 1зeHende Drill— псчелнишнд+ трсти
(когато двама се карат); <ф> wenn . zwei sici -Та—ГТ—п,
lecut sici 3er driltc — w—nn zwei sici zanken, licil dtr
Drlltc in G-daiCen пв—ми се карат, третият печели;
ф inTwcdia-odce, es gibt kein . DrilTts нлн-нлн, няма
други възможност, друг избор; || ilia gibt es kein Dril¬
lt- ту: пями трети, друга възможност. друго разре¬
шение, труг изход, . друг избор; || eil Dritte- wäre noch
Zu erwägen съществува и трета възможност. трябви
ди сс помисли, обмисли н за едни грети възможност;
ф zu drill sein, wandern, nae-chi-ecn трима сме, пра¬
вим екскурзия, излет трима души; маршируваме по
тонмя; || eine Eie zu 3ritt брятнa троЙка. брачеп трнъ-
296 drohen
тънпнк; той. тя н домашният приятел. домашната.
приятелки
drohen — iin mir den Fingca. mir Mord. mit die
Fö1lz—i droben зикапваМ му сс c пръст; заплашвам го
с убийство. поннцнд+a. чс ще го убия. чс ще го предам
пи поннцнд+я; || die droht Gelaha грози. заплашва тс
оnиспос+: опяспост с падвиснали иид тсбс; || lin zu
-clligcn, zu Tölen daohen зикапиим му сс, чс щс го
нр+чпим. набия. чс ще го чбuд: ф wer droht, 3—а scHlägt
nicHl — wre lange droht, nicht dich nlcit lot кучс. което
много лис. пс сипс; кога мпого гърми, малко BP.m;
ф ein Gewitl—a. Unw—TT—r, Regen. dee Tod daobie имаше.
съществуваше опасност от буря. дъжд; смъртта ни
тоотеше; смъртни опяспосг бсшс надвиснала нит пис;
ф dis Uaus drohte —inzusiüazcn имаше опяспост къ¬
щата ди се срути. всски миг къщата можеше пи сс
срути. заплашваше ди се срути; || -1— daoite cinzu-
sei1äfrn, ohnmächtig zu weiden имаше вероятност.
оп-спост. тя се кипеше д— тиспн; имаше оп-спост тя
ди питие и пееиде+. да припадне. да изгуби съзпипне
Drohne, dl— — Daoinem die шrneeH11cirn Gie—1leciз/l
гъртсн ни човешкото общество
Drohnendasein, dis — ein aegr1reeHlts DroHncndзer'n
№11-1 водя гър+ейски живот, тър+ейско еьшествчви-
ншс. съществувание пи търтей: живея кя+о нс—■ниски
тър+сй
dröhnen — dl— Moioaen daöhncn мо+оритс бучат.
бумтят. трещят; || mie dröhnen dl— Oia—n, rs dröhnt mie
'n d—n Olein ушите мн бучат; der Kopf daÖhnl nie
тл-иaтa мн бучи, гърми; || cs dröbnlc mir in- Oie из¬
гърмя, изтрещя и ухото мн; || dein Scircl—n 3röhil nie
noch inner in d—n Ohaen писъкът тн още звучи.
къптн. ехти и ушите мн; ® d-e Donnee dee G—scHür/c
deöhlt гърмът, -рдеькъ+. бобо+епе+о пи оръдията сх-
тн; оръдията боботят. бумтят; || Schrill— dröin—n aul "
(in) d—n Steißen стъпки кънтят, сс отекват по чнuин+е;
|| d-e Zug deölnlc üh—a die Brücke влакът премнпа c
трясък моста, прогърмя. профучи през моетa: ф dröh¬
nende Stimme гръмлив. боботещ гняе: || dröhnend
epaeeirn говоря гръмко, боботя; || rin dröhnende- Gc-
iäciter гръмък смях, залп от смях
Drohung, dl— — cinr Daohuig äuespr-ciin. lus-loßcn.
äußern изричам закана. зипнaси. заплашвам го. за¬
канвам му сс; || dis siglc cr mit unübcalöahiaia Dro¬
hung това - той изрсчс c дипи, псскрниипи типлисa. зя-
кипи; U lin durch rin— Drohung c'nechйcHtCln сплашвам
го; той сс уплашии от зикянн+е ми; || ici 11—ß Mich von
stin—n Daoiungtn. durch -cin— Daoiungtn nicht rin-
schücitien пс сс чптяшuс от закипн+с му, зиптaхuте
пс уепдси да мс уптишит: || s—in— Daoiungen wiia-
näehiп. Emst macien. vraw1ek11eirn изпълнявам, при¬
веждам и изпълненте ти:япн+е, заплахите сн; || dis
sind nua leeec Drohung—n това си само призни. голн
зякипц
drollig — —'m drolliger Einfall смешни идея, забиипо
хрчмиипе: ф rin— drollige Figur необикновено. смешно.
стринно същество. чути:; || —in drolliger Kauz чути:,
разг, еkнии. с+рипеп екземпляр. рядка птици; ф mie
ist —iwas Drolliges pз-e'cai преживях псщо смешно.
странио. зибаипо. необикновено
drosseln — Ihn. die Kritik daos-rin задушавам го; за¬
душавам. по—нским крнтнки+и; || dl— Fai1ec daos-cln
понижавам, подбивам иенu+е: || -rin Tii—nl. ihn 'n -ei¬
nen Fäilgkcilrn dao-scln спъвам развитието пи трняптa
му; пречи пи споеобпостн+е му, потискам. затушивим
го; ф d—n Motoa. den Dampf. dl— Ausgaben. dl- Ein/uir,
da- Tempo drosseln изключвам титта: спирам пирита.
п-м-лдиaм притока па паря; намалявам, ограничавам
разходите. ипося па стоки, темпото
drüben — hüben und drüben, hüben wi— drüben отсам
h оттатък. отвъд; пи тая н ня другата (отвъдната,
от—a+ьшпaтa) е+оaпa; || се ist nici drüben gegangen той
мипи. избяга отвъд. па другата страпа пи чницa+a. пи
другия бряг па реката. отвъд 'риннии+и. отиде. избяга
отвъд трaнниa+a, отиде и Америка. отвъд океапя; ||
von drüben оттам. от отвъд; от Америки; от отвъд¬
ното; ф drüben и отвъдното. па опя свят
drüber, 5. darüber — cs gell illes dauitia und 3eübre
всичко иърии наопаки. с обърнато пяопякн, с главя—а
пятону, сс намира и пълна бъркотия; истински бит-
пазар е; царн пълно безредие, нями никакъв рсд; тур.
кирма-каришък с
Drucki d-e — den Druck ness—n измервам п-лдти-
псто: || ein Druck von clnca AiMO-phäac. von zw—1 At¬
mosphären иалягипе от едни атмосфера, от две ат¬
мосфери; || den Druck an Baaon—tta äbicscn отчитам
нинятaпе+о по барометъра; || rin lcicHlca Druck auf den
Knopl g—nügl, rs bedarf nur —'пс- iricilcn Drucks aul
den Knopl тоетaтътпо е да питнспеш леко копчето.
бутона (пи звънеца), едно леко ни+uе:aпс пя копчето.
ня бутопя: || d-e hlcieanc Druck der Uitze потискащата
кя+о олово жеги. тежкият като олово задух, оловно
тежкият задух; || seine Uind nli —'nen Teilen Druck
uшseillißrп с+исвам крепко ръки+и - му; || auf lin 11-1-1—
—in eeHwi'ia Druck потискаше го, 'петсше го голяма
тсжест. живееше под голям гие—; ф umg. Druck 3а-
h'nl—es—tzin, auf —Twas (Akk.) - setzen ускорявам пещо.
подтиквам го. разг. давам му зор. рория; ф lin unter
Druck s—lztn поставям го под питнск. упражнявам
тивненmе над пего; || einen Druck auf ihn lu-üben
упражнявам нятие:, гпст. ляинепнс върху псго; || d—n
Druck näeigibin. w—icHrn пс удържим, пе чстояиaМ" пи
пи+нскя. гпети. поддавам сс ня пи+нски. диилснне+о.
огъвам се; отстъпвам пред пи+нскя: || rlnrm Druck
nichi -iandhiil—n пс удържим пя+не:и, огъним се; ||
untee dem Druck der ViaHä1ln1eer icbrn жнися пот гпе+я
пя уелоинд+я, угпс+еп, притиснат съм от об^оя+ел-
ствa+a: ф mir —'nie Arbeil in Druck kommen изпадам
и тятрудпепне c р-бота. прн+еепяeим сс c пся. рабо¬
тата ме гнсти. по+ие:я: || unter Druck äabritin работя
под. пягmе:. припряно; || mächtig in Druck sein. eiieCin.
silzcn мпого съм притеснен. под голям пигmек съм,
разг. ни голям зор съм, огъп мн гори па главита. пски
се, пържи се пя скари. яйце сс псчс пи задника мн.
плямпала мн е гливятя от зор; в голямо. страшно
пирнчпо ти+руgпепне съм; ф —'nem Druck in Magen
(au/ den Mag—n). in Kopl. 'n d-e Herzgegend vcaspüacn,
füHlcn, iib—n чувствувам, усещам. имям тежест, па-
тис: и стомаха, и главати; притиска мс пещо, чув¬
ствувам тежесг и сърдечната област
Druce2. der — alt— Drucke с+иропсчи+пн книги, стари
итдaпид; || das Manuskript ist für d—n (zun) Druck fertig
ръкописът с готов за печат; || das Manuskript 'n (d—n)
Druck grbrn дивим ръкописи зя псчиТ. да се печати;
|| das Buch gibt In Druck книгата започва ти сс псчи+н:
|| Зз- Buci befindet -геН in Druck книгата сс псча+н.
е под печат; || di- Buci i-l im Druck —'eeH—n—n книгата
се о+псчитн. излезе от печи+: ф das Buch Hit kleinen
Druck кпнгити е c дрсбеп шрифт
Drückeberger, dcr umg. — ee ist rin rlcHtig—e, ein ganz
sciÖn—' Drückeberger той с нс—ниски. пепидМнпит. :.;-
сmчееkm мапкьор. кръшкач. клнпчир. инпя'т клнпчн.
мяикнра, кръшка, инпигт умее ди сс измъкне, да нз-
ктнпчu от работи
duckcn — etwas .drucken liss—п печатам кинги, давам
книги ди - се пипечИтн; ф te lügt wir g-druckl лъже. та
сс къса, кя+о съдран, като п0овинеп. ризпрап, про-
дънсп, без да му мнгпс окото, глсда те в очнтс н —е
лъже; лъже пяй-бсзсрямпо. ний-питло. Изразът води
началото си от лъжливо вестникарско съобщение
drücken — iim dir Hand drücken с+тскям му ръката;
|| die Schulbank drücken ученик съм. разг. търкам чипа.
нм—м още да търкам чипа, дя уча. да ям хляб; | dl—
Frclse, —in—n Rekord drücken подбивам, смъквам це¬
ните; бия. подбивам рекорд с пещо; || wo drückt dich’-
denn — wo drückt 3ee Sciui — -agc nie. wo dicl d-e
Schuh drückt кажи си болката. къде те стиски чепнкът.
обувката. какво тс потиска, гнб—н, кякио тн тежи пи
сърцето, какин грижи имаш; Ц dir Magen drückt nici
стомахът мн тежи. нм—м тежест в с+омрх-: ф ihn
drückt das scilecil— Gewl-s—n тритс. измъчва го. 'пети
го. потиска го гузната му съвест; Ц -ciw—ec Sorgen
drücken lin тсжкн грижи го потискат. гпетят; || die
Pikol drückt 3a- Flugzeug пилотът пяеочия еимонста
пятолч; || dl— Ullze drückt жеги+я, горещината потиска.
туши, 'пети; ф ici drücke lin an mici, an meine 3^-1,
ans Utaz притискам го в обятня+я, прегръдките сн. до
гръдта си. до сърцето ен: || iii in dl— Wind drücken
притискам го до степат-, па тдспо: изтласквам го па
заден ред. оставям го пи едпkя: бия. надминавам го
по успех. постижения, || d—n Saft iu- die Zilaont drücken
изстисквам лнмоп: || Elter iu- dee Wunde drücken из¬
стисквам гнойта от ррпи+р: || ciia P/lisria arf dir Wunde
drücken зилепиям, слагам пластир върху ряпата; ||
—inen Stempel auT dl— Urkunde drücken подпечатвам
документ, 'римотя, удрям. елртрм печат пи докумен¬
ти; || mil dee Haid auf die Türklinke. uuf den Knopl.
uul dl— Uupe drücken пи+нскям дръжката ня вратата.
копчето (бутоня) пя звънеца. :няксопя: || dl- GeecH1cili
drückt auf dl— Гeä1cndeйsen историята с мпого жа¬
лостива. жилна. кир; те да плачеш, дя проливаш съ¬
лзи; U iu/s Tempo drücken ускорявам бързината. по-
иншиииМ темпото. разг. давам темпо; || auT dl- Tube,
auf den Gisichci drücken давам газ, разг. фориa; || da¬
drückt uuf mie това мн тежи, ме потиска. ме гнс+и;
|| rs drückt Mici auf d-e Baust пещо мн тсжн пя гърдите;
чувствувам тежест пи гърдите; Ц iim etwas in die Hand
drücken пъхам, мушиям. тиквам му нещо в ръката му;
|| di- G-e1chl in dir Ki--cn drücken заравям. при-нским
лице иъи възтнииннцяти. иъттлявк:н+е: || den Uui il—1
ins Gesichi drücken нахлупиам. пахнузиам шапката
ниско пад очите; || —Twa- zwischen d—n Fingern drücken
смазвам, смачквам пещо мсжду пръстите ен: || ihn zu
Bod—n drückt! свалям го, притискам- го ни земята; ||
lin zu Ap/rlmu- drücken ем-тв-м го пя пестил, кайми,
пн+я, пuстнд; ф ici drückt- mich in —in—n Winkel заврях
сс. спотаих сс. сгуших се в едни ьпън, в едно кюще;
|| eiei (Akk.) nach Uau-r drücken измъквам сс незя-
белязано н сн отивам в къщи; || -кШ (Akk.) /'änzöe1sci
drücken измъквам сс по аптннИекн. петибсндзяно. без
ти сс сбогувам. без ти се обадя. сбогувам сс зид вра¬
тата; измъквам се тихомълком. - по чорапи; || -геН
(Akk.) vor (von) jedee Arb-il. Verantwortung, um jede
Aab—il. Verantwortung. voe dtr Sitzung. voe dem Mili¬
tärdienst drücken измъквам сс. нт:нинчвям. клипча.
кръшкам от всякакви работа. отгон грпост, бягам от
работя. от отговорност. кгшпчя. измъквам сс от за¬
седание. нтктнпчиим, отървавам се от исзнни служба;
|| sici (Akk.) auf billig— Aal und Wils— voe eiwas drücken
изклипчвим c еи+шпи. пеесрнотпu претексти от псщо.
drum 297
отървавам се, измъквам сс евтино от" псщо; || sl— daückl
sieb. wo -1— nue kann инпагн гледа. сс мъчн ти нз-
клипчн, ди мипкнря, да сс измъкне. да сс отърве, ди
изкръшки; © drückende Ulizr душпя, потискащи, не¬
поносима, чтпетдвищя, нетърпими жсга. горещини; Ц
in gcdrücClca Stimmung s—in в по+иснято, тежко на¬
строение съм. обсиипaт съм от депресия, от тсжкн,
мъчи—елпи миенн. от тъжно. мъчително пaе+роепне;
по+нспят. угас-сп съм; || in gedrückt—а Ligr -rin в теж¬
ко. бететиепо, магернилпо положение съм, прнтеспеп
съм мртернaлпо: || gcdiücClc Fe—isr спнжепн, пнеkн
цент; Ц dl— Börse ist gedrückt борс-та е тaмрят-, стел¬
ките пе вървят; Ц cs wir gedrückt voll беше претъпкано.
нямаше къде игла др питие
DeucCia, die — umg. im Drücker -itzrn заемам важна.
ръководни отговорна служби. ияжпа персони съм.
Изразът почива на представата, че седя до звънеца и
с натискане на копчето давам нареждания; || dl— Uan3
am Deückce laben държа пръста па копчс+о, звънеца,
за дя го питисия, за та дим разпореждания, ниреж-
тяпнд; ф umg. auf dcn Iclzlen Drücker kommen идвам
в поенеданд миг, момент. поеледпя+я минути, секуи-
Ta; едия уепдeям; прен. улавям последния влак; пи
косъм остави да пе успся, ди го пропусни; || ciwas auf
den Icl/T—n Daückcr lun свършвам. пяпраиям пещо в
после.апнд миг, момент. едия успявам да го свърша
Druckerschwärze, die — die Göltcr d-e DaueCcrsehwä'-
zc боговете па печатарското мястило: влиятелните
kрн-uиu. ментори, ни+ерa-чрпи диктатори; || scherzh.
das W—aC bat di- Licil dee Deucki'eehwäez- cahlicCl
произведението току-що излезе от печат, още мирише
пи печатарско мастило. едва що видя бял еид-; || ihm
D'ucki'eeiwäe/- nзeHwi1nin проливам крокодилски
сълзи за псго и печи+а. оплаквам горчиво загубата му
във вес+пнцн+е
Drückertränen, pl. — ihm Daucktalaäncn nзeiwr1nen,
s. oben
Druckposten, der — —inen Druckposten iahen пямеонл
съм си +опничко място в тила (пи войската). дебеля
върбова сяики
drucksen — -1— deucCste тя замълча. сс мъчеше дя
избсгнс прекия отговор, се мъчеше дя отклони отго¬
вори. опитваше сс да нтклнпчн, дя се измъкне от отго¬
воря по някакъв ничии, усукваше го. бавеше отговори;
|| läci einigen DeucCscn след известно колебание, след
известна нерешитенпое+
drum — ail—s, wis daun und dein hängt исичко, свър¬
зано c тоиа. което се нaмно- в някаквя връзки, за¬
висимост с тови; всичко, което с във връзка с това;
|| du- ganz— Daum und Dran ' всички необходими съ-
прнпaднежпоетн, всичкитс подробности, обетоя+ен-
с+ея, досадиш, о+егчнтелпн церемониш около псщо,
всичките тиндапни около псщо; всичко друго. оста-
нaно: исички топълин-елин работи. разходи, рятпо-
сkн: || mit äll—m Daun und Dean c всички необходими
удобства. еьпрнпaтлежпостн, атрибути. украшения,
тжунпжурнн. заврънкулки, допълнения. реквизити; с
целия му комфорт, както сн му с редът, както го
изисква прнннтнего, -риднцняги, модата; с всичките
му тим церемониш; ритуали, реквизити; с всичко не¬
обходимо; ф -1'’- drum с това пека ди ликвидираме
въпроса, тик; ди бъде; || drum Hciune-dcn избягвам
да говоря открито, дя тaеегпa няпряво, открито въ¬
проси, пяй-няжно+о, мъчи сс да го заобикаля, да нз-
бсгпя па - говоря за псго; говоря за какво лн пс. прсз
298 drunter
пето за десето, падълго и п-широко, симо зи ниЙ-еиж-
пото пе обелвам пито зъб, нн+о пума, не се обмътвям
нито с дума; усуквам 'о (по кнлнфaрекн)
drunter — cs gebt alles deunlce und drüber, s. drüber;
6—1 iin druiTte (ЗетТе!) durch s—in проиграл съм си
бл;'оволепнето му, пе мн минава вечс думат; прн
него, пс мн псе петелът прн пето
Druse, die — auT dit Drüsen daücC-i предизвиквам
сълзи, еъегрядaпие, пaетоойeрм жалостиво
Dschungel, dee — in die DscHnngeI g—hen отивам в
джунглите; || slci (Akk.) in Dschungel (d-e Bürokratie)
vceleeti, nicbl zu'-cblfiidii загубвам се. з;тутeрм се.
обърквам се. зрптнт;м се и джунглите; з-тъним и ба¬
така на бюрокрацията, нс моги ди излязи от джун¬
глите па бюрокрацията
du, 5. dir — wollen wir nicht 3u zutlnandte sagen ди
сн говорим лн ня ти; || -ich (Akk.) mit ihn auT 3u und
du sl—lltn преминавам ни ти c нето; || lin 3as Du
unbicic! преднрг-м му ти си говорим па ти; || 3u zu
ihm sagen говоря му пя тн. обръщам се към него пя
ти; || durT ich du zu 31e sig—n мо'- лн ти тн говоря пя
ти; || ibn 3u i-in-i, mii 3u апесЗсп говоря му, за'о-
вирям му, обръщам се към псго па ти; || mit ibn. mit
dem- Volk auT du und 3u stcbti па ти съм c пето; стоя
близо до пароди, п-мирам сс в съкровени, нптнмня
близост то пего, на нптнмпи по'а съм с нсго; няроден
чоиек съм; ф te kl—/ Hasi 3u was Сзпп-Т du той тичаше
c всс сила, колкото му силн държехи, кя+о подгонен,
светкавица, вихрушка, хяна
ducken — lin ducken превивам му врата, потискам.
'петя, тормозя го, стъпвам му пя вр-ти; разг. синеим
му сирмите, смачкаим му рясопя, натъпквам му си-
мири; ф duck dich aul 31— (3—1) Eide сниши сс па зе¬
мята; || ich ducklc mich in 3en fnstei-len Winkel сгуших
се. свих сс, сврях се в пяИ-тъмпнд ъгъл, в най-скрнто+о
кюше; || sich (Akk.) vor ihm ducken müssen принуден
съм ти превия eорт, ти преклоня глина прет пето; ||
-ici (Akk.) voe jeden ducken свивам се прет иеекнго,
кланям се прст, ни иеекнго, превивам гръбнак, гръб,
чупя, кърши гръбнак пред исскнго; || sich '(Akk.)
eehм1—gcn und ducken ет-'рм се по гръб н по корем,
умнлквам сс, .нжи-мажи, кланям сс утодниво, чeъо-
гим сс. усуквам се около пето, нюбоч'одпити, блю-
дотнзпнтя; || den Kopl /wischen di— Sciultiii duckt!
свивам глава, гтрeити мн потъна межту раменете;
© sich (Akk.) uitce -eint Gewalt, s—lnen Wliiti, -rin
Joch ducken покорявам се па eниетти му, вондти му,
превивам врат под неговата власт, воля, нго; ф mil
geducklem Kopl със сведена, превити, преклопепа гти-
ии; II g-ducCi gchcn ходя, вървя приведен, прегърбеп,
наведен, с прнветеп- гтиeи, снишен
Duckmäuser, 3се — -е i-l —in riciliger, 3u- isi -in
-cbeiilclilgtr Duckmäuser мпого потаен, скри'- човек
е, истински ипокрнт, т-отюр, лицемер с. преегоуи-
сс, поaeи се на светсц, пя божи крявичкя, потаен въ¬
глен с
Du^^idei, 3as, d-e — elwus Tür tii(ei) Dudeldei hli-
gibrn динам пещо пи безценици, зи паници лещи, зи
нищо и пнкакво, просто без пари, на нищожна цепя,
за бог та прости, тур. бамбадева, зи йокпяй
Duell, d-e — ihn zum Du—Il uul P1etolen, Säbel (b-rius)
iordean обявявам му, извиквам го па дуел с пищови,
саби; || eil Duell зns/-chtin, au-tragti бия се ня дуел,
дуелноям се; || —in Du—Il besteien излизам победител,
побеждавам па дуе.
Duett, 3is — 3u solllesl dlci seHaмen, mit clicr solcn—n
Stimme Duell zu halT-i би трябвало да се срамуваш
ти пригласяш, ди държиш нсо па такъв чоиек, дя под¬
държаш такъв едни човек
Duft, der — die Blumen sirÖMii —Inen llebllcien Dult
uu-, v-ibr-ll-i einen -taeCtn Dufi цветята излъчват,
изпускат приятен аромат, мирис, благоухаят, раз-
nрое—о-пдв-т силен мирис, -ром-т, силпо благоуха¬
ние; || eine Dull glealg einsäugen вдишвам жядпо роо-
мити, блиг•очхипнето; || die LuTt wie mit Dü/tii gc-
scHwängcrl, geteänkl въздухът бс няпоеп. паснтеИ' с
аромати, блa'оухяпид; || dee Duft nach Rosen, von
KafTee —рома— па розн, ог кафе; ф der pocllschc Dult
--11-1 Verse nоетнтеекнд+ .ъх па стиховете му
dufte umg. berl. (от еврейски: рафиниран) — das ist
-in 3sile1 Kerl славио, знаменито, екстра момче, мом¬
че н половина; великолепно, псшкнп момче; бния сн
го тоеи момче; може да те продаде; изпечен шмекер,
тронк-т с; || tint duft- Biene. Puppt прекряспо, вели¬
колепно момиче, бръмбарче, екстра 'ятжс,' map. го-
типо маце, пирчс; чуто момиче; момиче зя чудо н
прнказ; || er 1-Т duft- ирибня, прекрасен чоиек е. голям
симпатяги с; || eine du/tc Sache, Nummca, Markt слиипа,
map. гот р-боти, чудо работа; голям ирибня, тарикат;
шмекер; || ein duiler Gauner нзпсчсп, рафиниран. отра-
кяп мошеник, шмекер
dulden — blllcrt Not, Verfolgungen dulden търпя теж¬
ка мизерия, подложен съм пя преелетвяния; || -—'п Lrid
sTandhaft dulden понасям стончеекн, мъжки стриля-
пията си, теглото сн; ф keine Widerrede, Ccinen Wi¬
derspruch dulden пс търпя възражение, противоречие.
пе дивим ди ми се каже пряка думи, ди мн се опонира;
|| ihn dulden поняедм го, понасям присъствието му,
близостта му, търпя 'о до ссбе си; || die Sache c^i^l^idet
keinen AuTscbuh работита пе търпи пнкакво отнИ'Рпе,
забавяне, е пео+ножпa; ф rs duldet- mich nichi käigci
ui eineM Oil. in Uaus пс ме свърташе всче па едно
място, и къщи
dumm — -in dummer Kerl. Mensch. —in dummes Lu3tr
глупав. тъп, глимав, скудоумен, разг. уляв, нерязумен,
паниеп. безразсъден господни, човск, тип; глупак, глу¬
пец, тъпак, пашипнк, тур. ахмак, будали, шашкънни,
нрппнщиорп, бутннконибa, бчтнитрьн, бчтпнгибър,
тутманик, тиквеник, ту+купип, мнжнтуркя; чуkчпдчр;
|| -е i-l noch —in 3smmtr Junge той с още глупаво,
панепо, пеопитпо момче; || dummes Zeug глупости,
глупави, нерязумни, работи, неща, щуротии, дивотии,
глупави брътвежи, плямпaниии; тръп-лоъп-яонпи; ||
dummes Zeug reden, nucicn говоря, плещя, брътвя
глупости, щуротии, чеша сн език;; правя глупости,
щуротии, тнеотнн, мя'ярнн; || dummer Si'i1eH глупав
помер, глупава лудория, щуротия, глупост, м;'ирня;
|| 3umm wie PoHicisieob прост, глупав като риечн;
колкото зи едпя кокошки ум иямя; пе зпие хлябът пи
какво дърво расте; хабер си нями, чс земята се върти;
хярпа 'ливя има, им; с зи четири крика; тъп с кито
чукуплур, пъп; тъп. глупав като тинош; || eine - ganz
dumm- Gais, Pul-, Ziege, Teil- глупава гъска, пя+кя,
пуйки, глупачка; || dumm wie eine Gais глупии(я) кито
гъска, пате, пудк, вол, +еле: || dummer Fralz тнупчо:
|| 3unm wlc die Sünde, wie ein n-ug-boacnts Kind глупав
по немай-къте, то престъпност, пеиероя+по глупaи:
глупав кито галош; || dünner als dl— Foli/—1 erluuhl
по-глупав, отколкото с потвонепо, рспно; пс може ди
бъде по-глупав; || -е 1-Т hoffnungslos dumm безнадежд¬
но глупин е; тури му самари н пусии го па брули
круши; мъгла го влече по зелено чеое: || er ist so dumm,
daß ibn 31e Gänse beißen глупав до немяй-къте; от
Dumnau 299
глупав по-глупав; в гори рисло, -рева пяело: || -е 1-t
nlcbt so dumm wlc ee aussleit пе е толкова глупав,
колкото изглежда; || lut dich nicht so 3umm пс се приви
пя глупав. па бутали, ня ахмак; || -1111 dich nicbl so
dumm an пс сс .приин па глупав. на бутини. на брнрмр,
на ахмак, че пассш трева, на —ри и зонр, ни три н
половина, пе се втелявай; пс сс приви ня дръж мн
шапката;. || -1—11 dich nicht dünm-e als du 61-t - пе сс
представяй за по-глупав, отколкото си и същност
|теИе—интслпоет); пс се приин ни брн;м;, будитя, ах¬
мак; || du wlll-l mici woil Tür 3umm verkaufen много
глупав ме мислиш, смяташ, по сс лъжеш; пе съм тол¬
кова глупав, колкото ме мислиш, смяташ; пс се опит¬
вай ди бъдеш по-умсп, отколкото тн позeоняeр умът;
|| er will mich 3unm nachci той иска ти ме изкара
по-глупяв. отколкото съм, ти ме прати зи зелеп хай¬
вер, ди паси ветровете. прави ме бутрни, балама, емд-
—а ме зи брнрмр. липннщиоян, ту+купип, упче, утман,
мнслн, чс писа -рева, че съм вчерашен; || dumm aus
d-e Wä-cic -eHäuen, gucken гледам глупаво, учудено,
опулено. с ококорени очи, кя+о телс, като пудк, кито
яре на нов сняг, като кокошки, ког; гърми (кога град
врнн), като магаре пред бира (прет нкопоетре); || 111
dumm angiol/cn гледам го опулено, ококорено, като
теле, като пуяк. като ударен, кято пиппял от круши;
|| so dumm und au- dee Stadl певероя+по глупав. просто
необяснимо, как може да с толкова глупав; кя+о че
ли и горити е расъл; || du hl-i woil ganz dumm да пс
сн изгубил ума си. ти пе тн е изпили кукувица (чинки)
ум- (икъла);1 ди . пе сн сс побъркал, ти пс сн нчл; || —in
dummes G-eichl machen правя глупава физиономия,
добивам глупав вид; лицето ми добиви глупаво из¬
ражение; || 3u hlsi schön dunn, wenn 3u ibn 1111-
glaubst щс бътеш, - ще излезеш н-й-големидт глупак,
б-л-ма, ако му еярвяш всичко; || das wäre di- 3ünn-
-le, was wie machen könnten тови би било пай-тол ямата
глупост, която бихме извършили, папрявнлн; || -rl
doch nicht -o dumm пс бъди толкова глупав, глиман,
такъв глупак, ахмак; . || icH will nlcbt inner d—n Dummen
machen, ep1—lc1. 3—e Dunne s—ln пе искам все из т;
бъд— глупакът, глупавият, бутини-и, битям-т-, ша¬
ранът, който се сeaщи па еътица+я, та нгоид все яз
Oонд-р па будали, брт-мр, щроaн; || immer wieder
Dumme Tind—n пимирим исс още глупави хор—, ширапн,
конто се хващат па въдицата мн; <ф> dumm geboren,
dumm gchll—hcn, nlcit dazu gelernt теле се родил, вол
умрял; бъкел (торби) отишъл, кратуна (торби) се въ-
рпял; без ум отиде, безумен сс въоп-; eлнтр питка,
излиза гъска; <ф> die Dummen werden nichi alle гнчпин+е
се пс сеършеят; докато човек умре, исс ум събира н
пик без ум умиря; ф dumm bul’s nelslt Glück ни гту-
пивня късметът му работи; роти ме, Мамо с късмет,
пя ме хвърли па смет; -ф die 3йnneTt1 Biueen -eil-i
die geößici Kaeloff-Ii ни —джимият— му иде зар; пя
глупавия му работи късметът; ф was füe eine dummr
Geseb1cHte (Sacic) -ми чс глупиви, пепрня+па история,
що за глупави неторнд; || so etwas Dumme- (толкова)
пепрндтпа история. (такова) пепрнятпо пещо; || daß
ici cs vce-cilafcn buht, i-l zu dumm мпого глупаво,
пепрнятпо, че сс чспис; кяк можах та се чепд; || ein
dummer Zufäll wollte cs. daß... едпя глупава случайност
егaпa причина, бе причината та...; || da- kann dumm
iblaulen, au-gehen гои; може да свърши зле, неприят¬
но, ти нмя неприятни последици; ф mie isi von 3em
Läan ganz dumm in Kopfe от шуми '.—вити мн се
зимия, ме зибонд, ми се с п-тула кито шиник, к-то
тъпан; || ich Habt gtech1з1cп wie dumm спах кито за¬
клан, непробудно; || ihn dumm ui3 dämlich reden го¬
воря му, увещавам го, токито му сс питус гнивитр.
докито го заболи главата; || slci (Akk.) dumm und
dufßlicb eeden съднрам се да го убеждавам, разчекним
си устати, зиболдeи ме устя+и. о-тгтобяe-т мн се чс-
петати от говорене, ди му говоря; || mir 1-Т etwa- Dum¬
mes pisslcel случи мн сс една неприятност, неприятно
нещо, неприятни история; || etwas Dumme- anstellen
създавам пепрня+па. глупиви история; извършвам глч-
пое+: || се Hui h-ul- - scln—n dummen Tag тпес с не¬
приятен. лош лен зи пего. пики: нс му върви, му върви
исичко наопаки; || 1Нш von ilice dummen Sell— kommen
етиврм нахален, безсрамен към него, започвам ти му
говоря глупости, бетсрямид: || zukel/l wurde nie die
Sacic zu dumm пaй-еетпе иднaтя тизн история ми
омръзна, дотегни, обръгня, изгубих търпение; || te tul
3unn той се чувствува обндеп, оскърбен, е сърдит,
цупи се. мръщи се. муси се. въсн се. тумерн сс
Dummbach — ilchl iu- Dummlich -ein пс съм глу¬
пав, б—лими, будала, пс naер трева, пе съм вчерашен,
умът мн с ни мдето+о си
Dummheit, die — ein— Dummheit bcgticn. machen
извършвам глупост; || mit Dummheit gc-ciligen -—in
наказан c глупост съм, много глупав съм; || das geen/l
an Dummheit тови грипнчн с глупост; Ц са -cha—ll, brüllt
voe Dummbcli глупав с кито чукунаур; колкото за едпя
кокошка ум нями; пе зпие па лее мр'Роетр ен-м-т-
ти раздели, колко е на четири половината, ни какво
първо расте хлябът; вятър го вес ня бяли кобили; тури
му еимрои и пусни 'о та брули круши; |) seine Dumm¬
heit steigt uul Bäumt певeродтпо глупав с; глупостта
му няма рания на ссбе си. с поеноинчпя: кито чс лн
и горити с расъл, кито чс лн от 'орат; е дошъл; и
'ори рaено, трева nиело; мъгли 'о влече по зелено
усое; колкото зи едпя кокошки ум пяма; хабер си пя-
ма, че земята сс върти; умеп, колкото девет члявн;
|| wenn Dummheit weh täte, würde er 3cn gaizti Tag
schrcicn безнадеждно глупав е; глупав то пемий-къде
е; ди би 'лупоегтя рогата. всички би я внжталн; -ко
ти носеха всичките глупци хлопки, желязото би сти-
п—.о сто грош— оки+а; глупакът пе носи звъпец; ф
die DummheiT nll Löffeln gig—in haben безпядежтпо
глупав съм; || ihn --'пс Dummheit au-treiben излекувам
го от '.упост+а му, избивам му глупавите приумици
от '.pb-tp; || in seiner Dummheit в тнуnоетгa си; ||.au-
Dummhill о— глупост; - mil die Dummheit kämpTcn
Göiiee -tlhsl vergebens (Schiller) c глчпоеттр н боговете
ся безеннпн та се борят; Dummheit und Stolz wach¬
sen auT ciiCM Uolz глупостта и надменността са
посестрими, имат един корен: <ф> dl— Dummheit ist auch
eine Gabt Göll-e, übte nun 3arT sic nicht mißbrauchen
също и глупостт— с тир божи, но нс бива та се зноч-
nотоебдeр с пед: ф mach keine Dummheiten пе прави
глупости, разг. мргяонн; || das war —int eicsigc
Dummheit von mir беше тондми глупост от моя ето-п-;
по-глупаио от тона пе можех да постъпя; || 3as wae
der Gipfel 3-e Dummbcli тоеи бе върхът ни глупостта;
|| се bul nur Dunnhcitcn im Kopl 'лаеа-и му с пълпи
с глупости, щуротии, с гнуп-ин приумици, сямо глу¬
пости измисля, нм- симо 'лупяви приумици
Dummkopf, 3-е - - -г i.si ein vollendeter Dummkopf
той с кръгъл, пълеп глупак, крспсп
Dumnau • • -г ist von Dsn1as глупав с к-то 'алош,
пън, чукуплчо, ог село Глупчено с, пе му ссчс пипето,
вдгъо го вее ни бдня кобили
300 dummstolz
dummstolz — eine duMMslokzc Diva глупиви. пиду+я
прнмядопя
Dummenfang, die — uul Dummenfang ausgricn +рът-
вам, излизам пя .ов зя тнупин, балами. будили, ши¬
рини
Dummsdorf, das — aus (von) Dum-dorf sein. s. Dumnau
dumpf — dumpfe Lull сМридсп. тушсп, застоял. спи-
рсп въздух; || ein dumpfes Loci смрадпя, душни дупки
(жилище); ® dumpf—- Schweigen тягостно, досатпо.
мъчително мълчяпие; || dumpfe Sli|1— дълбоки. мъчи¬
телна. глуха тишини; | in dumpfer Gleichgültigkeit vca-
baraen в еъстодпне пи тъпо безразличне съм; || 'n dum¬
pfes Baülen vceslnC—n потъвам. изпатим и тъпи, без¬
предметна ритмнсън: ф ein dump/ca Топ тнус. спо¬
давен топ; || 3is dumplc Rollen der G-schüTz— глухият,
линечпнд+. педспнят, смътният тътен. грохот пи оръ¬
дията; || ein— dump/c Ahnung смътно. педспо, неопре¬
делено предчувствие; || rin dump/ta Taium смътсп,
псяссп. зятaаъчсп съп; ф’ eln—n dumpl—n Schmerz in
Kopie hib—n чувствувам-тъпи. мъчителия болки в гня-
ви+и; || mie isi 3ump1 im Kop/c '.явата мн с зямяяпя.
зашеметени. падута, пс моги, пе съм в състояние дя
мненд; ф ici hllcCr. haüir dumpl voe Mici Hin гтсдям
c тъпо безразличие, бетрaтннчпо, безизразно, тъпо.
ипитнчпо прет ссбс еu: седя угрижен. потъпян, упссеп
в мричпн мнснн; || dumpl diilnich—n вегетирам. жнИся
скучсп. безрадостен живот. живот, без духовит ип-
тсрсен; жниуркам. жнися. колкото да сс каже. чс жН-
исд; || das Salz wird dumpf солта се обезсондвя. загубва
вкуси сн; ф ein dumpf—a Mtnsci ограничен. безните-
ресеп. скучен, досятеи чоиек. човек без духовни ин¬
тереси
dun dial. umg. — vollständig dun sein мъртво пиян
съм, пя+рдсkял съм сс. напоркил съм сс здряиятя, кито
казак
düng—n — jede' Fußbe—'T Boden ist ii—a . mir dem Blul
d-e g—fällen—n Hilden gedüngt вед:я педя земя тук е
пипоепя с кръи+и пя пи,апинн+е (тятипинн+е) герои
dunkel — ein dunkl—e Raum, —in dunkle- Gelaß, cinr
dunkle Zrllr. SpriunCc тъмно, мрячпо. неприветливо
помещение. мрячпи, тъмна стая. килия; лошо. слабо
осве+сп, мричеп, тъмен вертеп. неприветливо, мрячпо
свърталище, лонноризрслпи, толпя кръчми; Ц dunkle
Steißen мричпн, тъмни. неосветени чннин; || dunkle
Wolkin zogen üb—e uns bin мрачиш, черпн. тъмпн обла¬
ци се посеха пят пис; Ц die Ulmmri umzliHi sicH dunk—1
небето сс заобл-чиви. покрива с чсрпн, тъмни облици.
сс пичумерви, се намръщия. сс павъсви; || 'n dir dunkl—n
Nlcit в мрачната. чсрия+и, непрогледната пощ; © 3er
dunkle Eedicil черпня— коптнпспт. материк; Африка;
|| dunkles Bice, Peol тъмпя бири; чсрсп хляб; || sic hat
einen dunCIcn Teinl, dunCIc Augen. dunkle- Baar тя нмя
тъмен тсп, с мургави, емчгглa’, нмя тъмни. кафяви.
чсрпн очи, тъмни. кафяви. кестенява, черпи коси, тъм¬
нокоси е; || ' dunkle Ränder um die Augen libtn имам
тъмни кръгове. пръстени, го неми сенки около очите;
|| dunkles Rol überzog ila Grs'eiT тъмня чериепнпи
(румепнпа) обля (тилд) лицето й; лицето й сс покри
с гъсти. тъмпя чсриепипи; || ihr Gesicht wurde dunC—1
vor Zoen лицето й почервеня, стапя тъмночервено.
червено като божур о— яд; тя почернсия кя+о рак от
ят; || rin— dunkle STimme дълбок, алтои, меиосопряпои
'лис; || ein dunCI—r Sciatl—n iusehтi voaüb—a тъмня, чер¬
пя сяики пробягай. сс плъзна покрий пис; || ein dunCiee
Abschnitt der Gesci1eitc мрачен лял, мрачни епоха от
историята; || das dunkle M'ttclalt—r мрачното. мрако¬
бесието еретпоисkовне: ф dunkel g—Cl—idel облечен в
тъмни дресu; || cs ist dunkel тъмио, мрячпо е, пе светн;
няма еие-ннпя. лимбите пе светят, - пс сЯ тяпрнени: ||
cs wird dunkel стъмпя се, смрачава се. сиечеряия се,
мръква се. става тъмно; припята пощ; || rs wird mie
duiCil voe dcn Augcn тъмнее пред очите мн. причер¬
нява мн. мрежн мн сс прст очн+с; очите ми се мрежат;
|| dl— ZuCun/l liegt dunC—I voe uns бъдещето лсжн тъм¬
но. неизвестно. пеентурпо прет пис; очаква пи тъмпо,
неизвестно бъдеще; || dunkel 'n die Zukun/t -cH—n 'не-
дам мрачно; песимистично ня бъдещето; Ф cs ist —in
duiCl—r 11—cC, Punkl 'n -—'пеш Lth—n това с чсрпо.
тъмпо пс+по. чсрпа точки в животи му; || das ist dcr
dunkii-ic Tag meines Lrhcn- тови с пий-черпнят дсп
и животи мн; || dunkle Plän— зusiieCin кроя, кови,
мътя. тямнелдм тъмнн. пъклени. престъпни, лонни
пняпове: ф rin— dunkl— Geöß— неизвестно величие; ||
—in dunklea Eirrnmann. rin— dunCIc Gt-iali човск със
съмин+енпи репутация; тъмни. подозрителна, съмни¬
телна личност; || dunkles Grsindci съмнителна пяпнaч;
|| cinr dunkle Existenz /uiaen водя тъмно, съмнително
сьщес—ичиaпuе: запнмии—м се с тъмин, пепоч+епн
сделки; || eine dunkle VcrgangcnHclT iah—n нмям тъмпо
мнпино: || von duiCl—a U—akunft sein - от тъмеп, съмни¬
телен произход съм; || еа gchl dunkle Wrge той сс дви¬
жи по съмнителни. подозри-елин. забранени пътища;
|| dunCI— Umriss— мьтндин. педспн. смътни очер+япнд;
ф eine dunkle Erinnerung мъгляв. смътеп. псдссп, пс-
опретенеп спомсп; || cin— dunkle Ahnung. Voi-Tcllung
davon Hibcm нм—м смътно, пеопределепо предчув¬
ствие. смътпи, псдспи, мъглява поеле-яви зи псго; ||
dunkle Teiche тъмни. долпн инстинкти, пагони; де¬
монични, +аЙпстиепн еннн; || dunCI— Gerüchic псдспн,
смътни слухове; || rin dunkler VerdiclT -11—8 'n mir uuf
смътно подозрение изплува в мепе; || cinr dunkle Sirllc
тъмпо, педепо, объркипо място (в книги); || - das ist mir
imnca noch dunkel все още пе разбирам няпътпо тови,
всс още мн с псдепо, непонятно, с тъмпо зя мспс тови;
|| slci (Akk.) dunkel in eTwas (Akk.) erlnntan спомням
си смътно, педспо зя псшо: || dunkel wie dee Rede Sinn
(Schiller) тъмеп, псяссп бс смисълът ня думите. сло-
и—та тн; || ici habe etwa- dunkel läulcn lörtn чух да
сс говори, да сс мълви пещо. поточчс нещичко за
това; ф wie saßen die ganze Zeit 'm Dunkeln прсз ця¬
лото иреме сетяхме пи тъмпо: || die Saci— i-l in Dunkel
gciülil. Il—gt noch im dunkeln работата с забулени,
обвита в мрак, и +яйпстиепос+. с още неизвестни, пс-
ентурпя, разг. тъмни Индия е; || i'—r lappe ici völlig
im dunC—in тук се .движа пяпънно пеентчрпо. пя тъмно,
всред догадки; || ihn 1ш dunkeln übte ciwas (Akk.)
11—1 оставям го в (черпя) пентиес+пос+, - пс му съ¬
общавам нищо по-определсно зи псщо; || die Sprung
ins DunCIc скок в неизвестността. в пентиес+пото; <$>
1ш Dunkeln i-l gut munkeln ня тъмпо приятно се бъбри;
тъмнината по:роин+енстeуeя тъмните нимерепнд,
+ийпн+е разговори
Dunkel, dis — 3as Dunkel dir Nacht тъмпи, черпя,
пепро'ледпи, непроницаема пощ; пощен мря:; || um
uns wie vollsTändigcs. gähnendes Dunkel тъмна, черпи,
непрогледни пощ. пепропнияем мрак пн обвиваше,
заобикаляше; ф sici (Akk) in —in geHe1mn1evo11—s Dun¬
k—1 hüllen обвивам сс в +яйпс+иеп мря:; || Licht in das
Dunk—1 liier Affäre bringen р-збчнв-м тайната пя афе¬
ри. ипяедм свс+линя в мрака, който я заобикаля; ||
übte den Vi'hrceHin liegt —in mystisches Dunkel' пре¬
стъплението е обвито в мистичен мрак; || iu- -cln—m
Duik—I Hcrau-ircicn разбулвам. разкривам японим-
пост—а сн; || etwas dem Dunkel 3er Ve1geestnir1t tni-
relßen изтръгвам, изравям пещо от лопото па забра¬
ната, изваждам го отново пи бял свят; ф sich (Akk.)
1м Dunkeln halicn държа се и сяпкя, пс се тикам пи
преден план, не сс е-монзтъки-м
Dünkel, dee — einen Dünkel haben имям се зи пещо
мпо'о: имам високо. 'о.ямо мпепне за себс си, големи
бръмбари и '.aBaT— сн, пося се високомерно, пит-
меппо, големински, изо-горе, || iim -einen Dünkel 3^-
leclhcn излекувам го от високомерието. 'онемянс+eо+о
му, от самомпенис+о му, смачквам му рaеоня. турям
го ня мястото му; <ф> wo Dünkel über den Augen ll—gl,
3a Caii kein Licht hinein самомнението заслепява; ви¬
рнал тт-eя, пе индн къде стъпва; - Dünkel geil uul
Stelzen въобразява сн, мисли сн, чс стърчи три коп-
оaлн пад 'лавите па другите; голям, пе му сс стига
посът с тричева клечки; комарът, кя+о сс претегли.
па своя кип+ир, дошъл сто ст—рн оки н нагоре (ви¬
сокомерието ходи на кокили)
Dunkelheit, die — die Dunkelheit teilt cin свечерява
сс. стъмня сс, започва ти се мръква; припада пощ; ||
6—1 -11b'-eh-nd—' Dunkelheit пaтветер: пя мръквапе. пя
свечерявяне, прн настъпияпе пя нощта; когато започва
па се мръкви, ти сс стьмпд: по здрач; || nach dem
Eintritt dee DunCcIhcli след иястъпвянето на нощта;
коги+о се мръкне. етьмни. стане тъмпо; || ganz in
DuiCelhtll gehüllt s—in потънал (целият), обвит и чсреп
мря:, пспоогнетнр. черпя нощ. обгърнат от непро¬
ницаеми тъмнина
dunkeln — cs dunkelte bceclis вече сс евечерявяше,
стъмняше; небето зaпотвище ди потъмнява исче; при¬
падаше, пaеmьпврше нощ; || dl— Sieaße, 3-r Wald dun¬
kelt стави тъмпо на члнцртр. мрак обгръща члииaти:
тоорт- дретгрвее, се тъмнее; || von Alice gcdunkcil
потъмнял. почернял. посинял от ст-рост "
dünken — mir, mich 3ünCl die Arbeit gut струва ми
се, имам впечатление, че р-бот-ти с добр-: || es dünkt—
(diuchic) mich (mir) schiechl стори мн се лошо; ф -е
düikl -1:1 groß, etwas Groß--, —in großer Ucid (zu s—ln)
мисли се, има сс за много пещо, зи пещо голямо, нмя
високо мпепне зи себе сн, въобразява си, че е голям
човек, чс е псщо много, чс стърчи три :опоaлн пит
'.иенте па другите. чс е ('олям) герой; || -1— dünki -1:1
schön, 6-—' als зпЗсес Leute въобразява сн, че с мпого
кр;еивa, чс с roндмр крясaeния, чс е по-побра от дру¬
гите хора; <£> wie sich ilcbl zu vl—l 3ünCi, isi viel mehr,
al- er glaubt който пс сн въобразява, чс е пещо, струна
повече, отколкото сн мненн; <ф> jeder läßt -1:1 dünken.
was -e Tue, -bi gul всски си мисли, че това, което приин,
с добро
dünn — ein— dünne SeHei6— Beoi тънка филия, тънък
резен хляб; || dünnes Glas. Porzellan тънко, крехко
стъкло; тъпък, фии порцелан; || 3üiit- Garn тъпка,
рнпр прежда; || 3üine Brühe. dünnes Essen тънка, по-
етпр, нотпя, слаби торбни-; тъпко длепе; || dünner Tee
слаб чий; || dünne Beine тъпки. слаби. пустяли, мър-
щрви крика; тъпки ка+о клечки кряка; || dünn wie Spln-
ninbelne тъпък като комар; || tlie dünne Sllmm— тъпък,
слаб, една доловим гнре; || dünnte Bach плитък поток;
|| dünnes Blut сл-би кръв; || dünit STrümplc тъпки,
прозрачни чорапи; || dünnes Baue тъпка. рядка, оре¬
дяла коса; || eine dünne Obcescbichi милобоойп- (bh-
ещр) прослойка, върхушка; || ein dünne- Lob екъдпa.
скъпи посвaлр; ф dünn 6ewäcHeen слабо залесен, със
енaбa растителност; || dünn besi—d—ll рядко пиеенсп;
|| dünn gesät -rin рядко сс срещам, рядко явление съм;
|| dünn gekl—ldel облечен тъпко, с тъпки дрехи; || 3ünn
lächeln усмихвам се слабо, едни забележимо, ф dünn
durch 301
werden отслабвам, ставам тънък. строен, изтръгвам
сс кито тополи; оредявам, станим исс по-рядък, сре¬
щам се все по-рядко; || -1— ist 3ünn wie ein 1u3tn. —in
STi1eh, MöHn6IäiicHtп, Lültmenplabl, Hering тя е слаба,
тъпка. с+роЙна кито копсц, свещ, вощеница, тръстика,
вейки, копорля. рндянкя, мършави е. нзпусталяла,
ктьощ-e- е кито скумрия. чнроз; || -1:1 (D.) ciwa-
3ünne Micbei задигам, отмъки—м, т-eтнтим, свивам,
открадвам, разг. по+чочиaм псщо; || sici (Akk.) dünit
machen изфирясаим, офейкаим, нтn-ряв-м се (яко
тим). изхлузвам се кито мокри връв; разг. чупя се; ||
sici (Akk.) düii muchci е+еспдврм се, т-ем-м малко
място; || Зз- Geld 1-Т bci ihm 3ünn(t) кесията му с
плитка. гънка, изтъняла; тънко прсде; || —ine dünit
N3-1. dünit Oieci haben нм—м тънък нюх, тънък слух;
«ф» das Prcil bobecn, wo es am 3ünn-ltn ist търся на
б-пнцятя мекото н ня работят— лекото. пряия си .ек—
р-бот-ти
Dunst, der — die 3—egc schwimmen in hiaucn Dun-i,
sind in Dun-l g-hülll пляпнинте плуват, тъпа— в сипя,
виолетови омара. са обвити и сипя мъгла; || -1:1 (AkC.)
in fCincn Dun-l aullö-in пръсвам се па ситен воден
прах; ф 1:1 nachc iim blauen Dunst voe разправям
му разпи небивалици. невероятни неща, фантазиш,
измислици, бибнин дееетинн, че върба маслипи ро¬
дил;. чс вълк овце пасс, противим му менти за корем.
В израза е запазена представата при магии да се обви¬
ват лицата със син дим; . || du Cann-l nlr keinen flauen
Dunst voimacbc! мъчно можеш др ме излъжеш, под¬
ведеш. нзмеп+нш, извозиш. метнеш. киндирднсаш, ди
ме притнш за зелен хайвер; кому ги разпр-вяш, про¬
тивиш тия; ни мепс лн гн разправяш (тия бясин), про¬
тивиш тия; не продавай па крaе+;внчaр :рaс+aвиии:
|| was er eprieil, ist äll—s Dun-i всичко, косто говори,
с вятър н мъгла. си бабини деветини. са баспи. са
меп+и зи корем. е мижи да те лижем; || uul blauen
Dunst hin осланяйки се само на голи приказки, па
голи илюзии; ф keinen 611—1 Dun-i von ciwas lab—i
пямим понятие. поетс+рвр, ни пий-малк; представа,
разг. пямим си хабер от пещо; || scherzh. C—lnen Dun-l
von linca Ahnung haben, -. oben; ф etwa- vergeht wic
Rauch und Duisl нещо отлита, се пръсва, се разсейва,
нзрнояев; ка+о тим, мъгла; || in Dun-l und Rauch
au/gcicn превръщам се. ставам ня пушек н дим; нищо
пе нтннзa; ф übclriccicndt Dünst— sl—ig—i aus den
Sunpl auf от б.—гото сс издигат, се иъзнaея+, разнасят
отровни злоноиня. зловонни изпарения; || in -1пем
-chw—aen Dun-l von Wein и тежките п—рн, нтпяренид
пи виното; || 1м Dunsl -—in зимъ+епа ми с 'лавата от
алкохол; нaпоивнл съм главата, пиян съм; © mächtig
Duisl bekommen, Cricgen обстрелват, пердашат пи
мрав-та; dial. наругаиа+, пaтесвит. пaк;етрят ме как-
то сс следвя, смачкват мн здрават; риеон-
durch — durch ihn чрез. посредством пето, с петоня
помощ. с негово съдействие. сол-+яИе-во, т;етъпнн-
теетво, посредничество; ф meine Straßenbahn ist schon
duecb гр-мв-дт ми мнп; иечс. нзпуспях го; || darf 1:i
bl-r bllic mal durch моги ли п— мини, може ли, моля,
пи мн пяпранн+е. сторите път, място па мнпа. ди се
отместите. пи ме пуснете ди мипя; || te ist durch той
мина на изпит, изкара изпита, издържи благополучно
изпити; той мини контaтa, прескочи трапа, мнпа мос¬
та, премеждието. опаспосття, с въп от оп-спост исче.
се отърви благополучно,. издържа изпитанието; || 1:1
muß durch трябва ня всяка цепи да сс спояид с мъч-
302 durchackern
потните. та преодолея трудностите. дя се наложа. да
прокарам волята сн. ди сломя съпротивата; | d-e
Anleag ist durch предложението мина, бе прието. одоб¬
рено; || bei ihm unten durch -rin проиграл съм сн бла¬
говолението му, изгубил съм симпатиите му; map, пе
нижи всчс пред исго; || ee isi hri nlr unten duaci той
пс съществува иечс зи мспе, сс провали. пития и очн+с
мн, оязв;ннх сн мпепне+о зи иего. изгуби симпатии+е
мн; || drunTcr (unten) durch s—in загубил съм имоти сн.
престижи сн. пропаднал, загубен човск съм. map. пе
нижи исче. нс ми минава иечс думи+и, пе ми псс иечс
петелът; ф m—ln— Uosc ist durci пип+алопът мн се с .
протрил, прокьсaн; || ш—lnr Füße sind durci кракитя
мн сс рятр;ннх;. набиха, си само ряпн от сотепс; ||
die Schuh ist durch обувки+а се. с протрила, пробили.
нм; дупка; || -е ist nll dcm Buci, mit 3ee Prüfung duecb
той прочете :ин'я+а, изкара, издържи изпити; || 3er
Kä-r i-l durch еноепе+о с узряло. втасало, имя шупли
всчс; ф cs ist schon 7 Ubr durch мнпаии всчс седем
часа; ф duecb und 3ueci naß werden измокрям се до
костите, кито мишки, ставам внр-иоди, живя води, дя
ме извиеш. водя ще потече от - мепс; || -а isi duaci und
duecb —in Nare той е кръгъл, стопроцентов глупак; Ц
durch und due:h vcadorb—n -cin покварен, рязиялеп с
до мозъка пи костите. н и червата; || den keine 1:i
durch und durch познавам го оспоипо, до пяИ-мaнките
подробности, мпого добре. позпавам му н зъбите, и
майчиното му мляко, и черното пот пок+н+е; зпая го
колко струва; || eiwas durch und durch kennen познавам
псщо оеповпо, издъно, от игли до конец, от началото
то крия; || —twa- gibt nlr durcb und duech пещо мс
разтърсва, потресия целия, дълбоко. прониква до тъ¬
пото ня душата мн .
durchackern — ein Tb-na duechackcm р;тр;ботвaм,
изучавам осноипо тема
durchaiheiten — wie lehcilci duaci работим непре¬
къснато, без обедня почивки, без прекъсване; ф d—n
Köepee nlllcl- Gymnastik durcharbclicn кялдвям тялото
си чрез гнмпяетнкa; ф wie haben das ganze Bu:i 3uach-
gtarbellil разработихме, рaтгледясме. мипяхме основ¬
но, от h'.p до конец иялит; кинга; ф 1:h hahc mir die
Bände durchg-urbcll-Т протрих, разраних сн ръцете,
излязоха ми мазоли пя ръцете ог р;бот;: ф 1:1 aabrilc
м1:1 (durch die M—ngc) duaci пробивам си път прсз
мпожество+о, тьтпaт;
durcharbeiten — 1:Н habe dl— Nacht durcHaebrIiei ра¬
ботих през иял;т; нощ, прекарах идл;ти нощ в ра¬
ботя; || —in duecbзeb-1lcl-e Leb—n живот, прекяряп и
непрекъснат труд, в непрекъснати р-боти
durchaus — 1:1 hin- durchaus 3i1i-r Meinung изцяло.
пяпълпо съм пя твоето мпспие, споделям ияпълио
твоето мнспнс; || durchaus nicht съвссм пс; пи пай-
мaн:о; || das ist durchaus richTlg тов; е напълно вярно.
привнлпо; ф er will dsecHaue nliCommcn той иска нс-
прсмсппо, пя всяка цспя дя дойде с мепе (пас)
durchbacken — dis Broi 1-Т gul durchgihack-n хлябът
е нзпсчсп добре
durchbeben — ici hübe Meircrc Siundci duachbcbl
прекарах трепетни часовс, часове, изпълнени с трепет;
|| durchbehl von initr—i Sebnsucbt тръпнещ от вътре¬
шен копнеж; ф Kältc-chautr durchbihti sic с+утспн
тръпки я рязгъреeaсa; тя сс трсссше от студ; || süße
Sehuu-r durcbb-bl-i sic сладостен трепет я обзе, нз-
пънпн; сл—пос+нн тръпки поеминaся по тялото й: сля-
постия пстя сс оизнд по жилите й
durchbeiBen — er wird -1:1 schon (im Lrb—n) durcb-
h—lßen щс сн пробие някак си път в животи, пями да
с неепо, по с трут. с мъка ще изкара. ще преживее.
ще преуспее в животи; || l:i muß mi:i allein durcibriß—i
трябва сам ди се справя с животи. ди си пробия път
и жииота; ф mit durchhiss—nia Keil- с прегризан вря—
durchbekommen — ich b-koMMC etwae. lin durci чспд-
иим ти промуши. дя проври. да прокарам пещо през
дупки. отверстие, изкарвам пещо по крий. свършвам
го; превеждам, прекарвам го през псщо; спaедиям
живота му. помагам му та прескочи трапа, пя премнпе
оnяепостти. моста, премеждието. прниднгим го пя
крика
durchbetteln — er hat sici (durchs Lehen) duechg-b—l-
icit той премини. прекара животи сн и просия. прежния
в просия, живя от полияпнд. цял живот прскиря от
полядпняги пя трутнте; || er hat dl— Sludt durcHgcbclTilT
пс отмини врата. порти, без дя почука зя полидпнд
на пея. без ди нски потядннд; ходеше дя проси от
врятя пя врати
durchbilden — scln—n Körper duachbildcn калявам.
тренирам, рятинв;м, чеъвьршепc+вчиaм тялото сн с.
чрсз тимпястнkя: || er ist allgemein durcigeblid—t все¬
странно образован, развит с
durchblasen — es blä-l durci духа иътрс през про¬
луките. исппи+нпнтс; || dee Siurm Hüt mici weidlich
durcigihlascn буряти, вятърът мс п-брули, обрули,
надуха здряиятя: ф ee hui Backen zum Durcihlas—n - да
го духнеш ще патпе. толкова е ениб: бузите му си
прозрачни; ушите му светят. можеш пя чс+сш вестник
през ушите му
durchblicken — 1:Н hli:kc (duech das 1insicr) durci
гледам, нятничям през протореия: || laß mich einmal
durchbllcCcn; дий да погледни и из (прсз микроскопа,
бинокъл—); Ц die Sonne hilckl durci етъпието нятпнчя.
прозира, проглежда през облицн+с, през рaт+роги:
ф еа ließ dua:ih11ck-n, daß er m1:H nicht meie 6raueHt
той ми даде дя разбери. пямекпа. зиг—тпа, че пяма
нужди, че пе се нуждае повече от мспе; || 1:1 durchblickc
-rin- Absicht, s—in— Plän—, die Lage схв-щим. разбирам,
прозирам пямерснндтя му. пняпоиеге му. положение¬
то, еитуииидти
durchblitzen — —in Gedankt duacihlllzt- mici сдни
мисъл се стрелпи през глявят- ми, премини кято мъл-
пня прсз главитя ми. ме осепн. ме озари ипетяппо
кято проеие—непне. пробняепи в мозъка мн
durchbohren — ici habt ein Loci durcigthoirt про¬
бих, проиър+дс дупка; ф er hüt sic mit dem Sciw—et
durchbohrt той я прониза, прободе. промуши с мечи
сн; || er wurde von f—1ndlieien Kugeln durchbohrt про-
питaся го вражески куршуми; ф das durchbohrt mir
das Uerz това пронизва сърцето мн; || lin mii dem
Blicken durcihohatn пронизвам го : погледите сн; Ц
—in durchbohrendie Blick пронизващ, проницателен
поглет
durchbrechen — dir Zäinc des Kindes beechcn duech
зъбите пя детето покариат, поникват, пробният; || dl—
Knosp—n 6re:iin durch пъпките сс разпукват; || dee
Zw—lg brichl durch клонът сс счупва ня дис; || die Son-
1-1-1'311—1 baechen duech. dl— Sonne haiclt durci еньп-
чеинте лъчи пробиват обляин+е: слънцето пяднича
прсз разтро'—, обняцн+е: || er ist duech das G—bölz. dl—
lelndlich—n Lini—n, dl- Absperrung durcigibrochin той
си проби път прсз шубраците, тъбрив—та, прсз вра¬
жеските лнпнн. разкъса, проби полицейския кордон;
И dcr Gegner 1-t an die vordersten Llnl— aurclgihrochcn
противникът паправи пробни и паЙ-прсдпнте ннпнн;
ф seine wahre NaTur ba1:bt durch истинската му при-
рода сс поодидви.■ проличава, избива нявъп. излиза
няяис: той показва ие+нпеkи+я сн природа. нетнпскня
си лик; || -111— Angst. VcrzwcITIung baich durch страхът.
о+чяяпнето му проличи, сс прояви дипо: ф ici brcchr
rs. die ZigaaiTTc. rin Stück Zucker 3ueci разчупиам пс¬
що, разкъсвам цигари. разчупиам бучки захар па две;
© die Feinde duechbaccHcn die Froil неприятелят про¬
би фронта. пиправн пробие вън фрон+я; || die Ab¬
sperrkette. die Blockade durchbrcchcn разкъсвам по¬
лицейския кордон, пробивам блокaаятя: || 3а- Was-er
durcihraci d—n Damm вот-та отвлече, събори дигата,
преградата. писнпи, си проби път - през дигат;; ф er
bat das Verhol durchbrochen той престъпи. парушн
т-бр-пятя; - ф durchbrochene STickcicl ажур. бродерия
с ажур; || durchbrochene Schube. Strüшpfc изрязани
обувки; ажурени чорапи
dwehbrennen — die Bianr. die U—lzspliälc. dl— Slcic-
aung. das TlsciTudh ist durcHg—brannl крушката, реота¬
нът. прслпизн+елдт, разг.' бушонът с изгорял, покрив-
кат; пя масата има дупка от нзтоодло: ф er ist mit
clnre großen Summe durcigebeannt той избяга, разг.
офейки, дриспа. духия с едпя голяма суми; || -1— l-l mit
lhr—м Feeund lii-м Mann durcHgebrannt тя избяга
c прндтснд сн. избяга от мъж- сн с труг, ос+авн
мъжя си
durchbringen — er 6'1:11- slci ihiilci. küMniilici
durch той си нзкирвише чсс+по хляба, поесрини+я.
преживяваше чес+по. си проби чес+по път в животи;
едва прежнеяияше. той прекарваше живота сн и оскъ¬
дици, мизерия. пищеги, в 'л—т и лншепнд; || sl— hüt
ihre K'ndee allein durcHge6rзebl тя самичка се грижеше
зя издръжката, прсхриня+я пя децата сн, самички ги
спяен от глад н лншепня: || einen Krank—n durcihringtn
спиедeям болеи, помяг—м му ти прескочи трапа; || sl—
hüt d—n Teppich glücklich durchgcbrachl тя пренесе,
прекара благополучно килима през тряпния+я, мит¬
ническата коп-рони; © -—'пс Meinung. cincn Antrag
durcibrmgtn прокарвам. патягям мпепие+о сн. про¬
карвам, разг. пробутвам предложепuе: ф er hal s—ln
Geld, -—in ViamÖgen durcbgehrücHt той прaсоеи, пръс¬
на, пропиля. разпиля, разг. nрорчкя парите, състоя¬
нието сн. пямес+и ги; ф ein— gut durchhaacblt Nachl
добре, приятно прекарана пощ
Durchbruch, der — einen Durchbruch wägen, —'zwingen
осмелявам сс та направя пробив, чспдвим па извърши
пробни; ф 31-— Puchj-l —in Durchbruch тази кинги
означива революция, има пионерско значение. откри¬
ва пови пътища, възможности, повя епохи, с пробни
в уетяповените порми; ф etwa-, eine Lcirc kommt zum
Durchbruch пещо се продвдвя, избива. изриви се. из¬
лиза нядве, избликва; учспнс изниква; се появява; ||
einen Gedanken. cinir Idcc zum Durchbruch veahtlfen
помагам па мисъл да сс прояви. па сн проправи, про¬
бие път, допринасям за пaлятяпе+о пя етни идея; ф
Зее Durchbruch einer Krankheit проява пя болест
durchdenken — 1:1 Habt den Plan, dein- Lag— in allen
Einzelheiten durchdacht обмислих плана. положението
ти въи всичките му подробности, подробпо; || diese
Frage mußt du noch climil durchdenken този иъпрос
трябва ди обмислиш още ведпяж: || durchdacht- Pläne
тънко обмислени, скроени пляпоие
durchdrehen — 1:1 drcic 3as Ficl-ci durch прекарвам
месото през вотеинца—и, м-шипк-та за месо, смилам
месото; ф te 3rtbTe durch той превъртя. съвсем се
побърка; ф ee l-l völlig (ganz, vollständig) 3urcigt3rchi
съвсем е каппял, ем-зяп. съсипии. премизяп, разинзап
от умора, нями исче периш, первн+е му си съсипипи;
съвсем объркан, сконфузен, смутен с. просто пс с п;
durchdringen 303
себс сн, пс е всчс в състояние да мнени, па разсъждава;
понякога: побъркип. перпят. смихпят. шашпат. завсяи,
нтвеяп с. откача цеп+рянпо
durchdringen — 3as Geeü:ii drang bis zum cnTlegcnsTcn
DoeT durch. ist bl- zu un- durcbg-daungcn слухът, мъл-
и—ти прониква. стигна по пиИ-о+линечепото. пай-за-
бут-пото село, чик до пяс; || dee R—gem dringt durch
da- Dach, his auf die Baut durch дъждът прониква прсз
покрива; покривът пропуски, кипе; дъждът прониква
чя: до кожата, ме измокри. пakияен чик до кожата;
|| die Kälte dringt durch студът прониква, пронизва.
се чувствува; || die Wahrheit dringt durch нстнпа+я сс
палягя, сн пробива път. излиза пяяве; -|| die Stimme
dringt duech гласът сс издига високо пит шуми, пят
всичко. прозвучавя. сс чува сред шума. зитлчщяия
шумя; || er konnte mit scinea Stimme nicht durcidringcn
гласът му бе заглушеи от шума. потъна. сс загуби
срст шумя. гньч:ити: гласът му бе твърде слаб, за т—
бъде чут; || ee daaig mit -—inen Plänen, Vois:iiägcn, mir
-tin—e Meinung durci той се пaножи. успя дя прокара.
т— наложи nняноeете си, прелножепнятя сн, мнепие+о
сн; разг. той пробута пляповете сн, предложението сн.
мпението си, одържа връх с мпепне+о сн; ф cs ertönte
-in durcHdalngcndca S:Hrr1, FT1f1 чу сс. прозвучи про-
ннти+елен, оглушн+елеп вик. писък, пропнти+енно,
остро нзсинрияпе: || —in durchdringender Dufl. Geauch
остър. упоителен. дразнещ аромат, мирие: || durch¬
dringende Kälte лют, пронизващ етут: || ein dureb-
driigtndta Schmerz люта. пронизваща болка; || er hat
cln—n durchdringenden VcesTiid той нмя остър, про¬
ницателен, прозоонни, пропнкповеп ум; || —in durch¬
dringender Blick проинци+елеп, пронизващ поглед;
|| ihn durchdringend, Mil einem duacbdr'igcndci Blick
anscirn гледам го нтпи+ятелпо. пропния+елпо, искам
пи пропикпа с погледя си и душата му. дя разбера
кякио мисли, пи прочета мислн+е му
durchdringen — der Trupp durchdringt 3as Dickicht
частта си пробива път през гъсталака, нивннзя, про¬
никва в тьстaли:и; || 31с Sonne durchdringt den dlcil—n
Nebel слънцето прониква, прозира през гъстата мъгла,
разкъсва. раздира гъстата мъгли; || ein Licht durch¬
drang das Dunkel сис+ннпр озари, проряза. пропнзи,
разпра мрики, пробляси— в тъмнината; || eine STimmc
durcHdelngl den Lärm етип глас заглушава шума. про¬
звучава сред шуми, сс чува, се издига иид шумя; ||
s—ln Scie—i durchdrang den Lärm nlcit викът му сс за-,
губи, по+ъпя сред шумя, обща—а глъчки, бе по'ьннят.
заглушен от шуми; || die Idee bal die ganze W-lT durch¬
drungen тази идея пропнкпя навсякъде, намери пався-
къде отзвук, отклик. прнвържепнцн, бе прегърнати от
целия свят; целият свят сс проникни от тия идея; ||
die Wäemi durchdringt die Atmosphäre топлината про¬
никва. пропния атмосферата; || dee Scheel durchdringt
Mark und 3—in, durchdrang dl- Slill— викът прониква
до мозък; пя костите. разтърсва дълбоко. до дъното
пи душата, проряза, разтри, парушн +ншнпи+и: || 1:Н
durchdringt den SToff, dl— Malcalt прониквам и мате¬
рията. пявлнзям дълбоко и пея, прозирам същността
й; || von 3er WicbligkclT cinir Sach— durchdrungen -—in
проникнат, преизпълнен съм от важността ни нещо,
пося съзнание зя пегоия+я вяжпост, зи пегово+о зна-
чепне; || von Licht, Begeisterung, cinca Idee durchdrungen
проникнат, преизпънпеп от любов. въодушевление,
идея; || die Gedichte Goethe- -ind durchdrungen von
demselben Gc1el, die uns au:i in den Seir1fTen des Spi-
304 durchdrücken
noza an weil стихотворенията пя Гьоте ся проинкия+н
от същия дух, който пи облъхна от произведенията
па Спинози; || von -Twa- völlig duacldeuigti -cin пя-
пънпо, дълбоко съм убедеп и пещо. изцяло съм про¬
никнат ог пс'о: © -ici (Akk.) von etwas duacidrlngtn
1as-—n прониквам се от пещо
duecbdг№cken — ich drückt FauchTheti duech нтсгис-
квим сок, прекарвам го през сито, цедки, преса; ||
Gc-rT/e. Vorschläge, -ein—n Wili—n duecidellcCin про¬
карвам, разг. пробутвам закопи, пилягам закони,
предложение. воняг- ен: © mit durchgcdrü:kTcn Kni—n
с изпънати, нзоппятн докрай колене
duicHeinand—e — alles dur:ic1nänd—' r.sscn. Trinken - ям,
пия безразборно, каквото ми попядие; || völlig durch¬
einander -rin и пьнен безпорядък, в пьнпо безредие
съм; съвсем съм объркан, смутен. сконфузеи; Ц man
ist scHon ganz durcheinander човск съвсем се обърква.
съвсем изгубва нишката, пусулати. съвсем обърква
копин+е; ф —'n hunics. wüste- Durcltlnander пъстро
безредие. живописен безпорядък, разг. цял бнтпятяр,
ияня япярхня, цял хаос; страшна. псвъобрязнмя. ужас¬
ия пеупрявня. неразбория. ■гиннмитгнд.''ужасен хаос;
|| - in scin—M ZiMmcr itrаe:iTc ein wirr—- Durcitinald—e
в стаята му инатееше, цярсше пълеп безпорядък, хаос,
иснчко беше обърпя+о наопаки, с краката нагоре,
етядт- му бе разхвърляна ужасно
durchfinanderbringfn . — du hast 1111- durchelnander-
g-hracil исичко си объркали. разбъркала. разхвърля¬
ла, обърнала иснчко с глива—я надолу; ф das 3arfsl
du 11:11 durciclnandtrhrlngcn тези пещи пе бнви да
смесваш, трябва ди ги ризннчиииш. оязтряпнчявиш
едпо от друго .
durchernanderfahren — -1— luiatn durcheinander те ско¬
чиха изплашено, сс пръснаха, сс разбягаха. сс риз-
пнндся пя иснчкн стрини. нзпядпихя и пяпнкя
durchfшanderefden. durcheinanderrafen — alle redclcn.
iief—n duacitinaidee иснчкн говореха. внкяхя етип прсз
тру', безразборно, безредно. пятинкияха се стнп друг
duechfinanderwerfen — alles kunterbunt durcheinan-
derwirftn пихвъоням иснчко и пъстро безредие, и жи¬
вописен безпорядък; ф äll—s durchiliäidirwiaf-n смес¬
вам, обърквам иснчко. хвърлям всичко и едно гърне,
и едни кюп, минавам под едип знимени+ен;обърквям
н живи, и умрели и една ли+уртид: обърквам грях н
слсзки пи едно мдето. хвяпин едпо за 'лава—и, друго
зи . краката
durchessen — er bui sicb überall durcigegess—n яде
днес тук, утре тим, жниес ня юнашка вересия. оставя
се. чякя ди го хранят други, помниава все пя чуждя
грипези
duecbex—ezi—eei — liic Regeln. etwa- 1мшса wi—die,
-Twas praCT1eeH durci-x-rzl-rin упражнявам подробно
иснчкн привили, повтарям. чприжпдвим многократно.
преповтарям псщо; упражнявам, изпробвам. прила¬
гам пещо ни практики, практически
durchfahren — Ich bin lua durcigifährin само мнпяс
c вняки. мнпах транзит с влака през тим; || 1:i hin die
Nuchl duacigtfaircn пътувах цял-та нощ; || 1:Н hin mir
3-e 1зuel durcigtlaietn разбих c юмрука сн стъклото;
© ich iaht die Reifen. die Reifen iiben si:H durcigc-
fahrtn гумите са сс протрили, изтрили от пътуване.
са иечс пробити, пе'одпн; © durclgc/ihacnc Reifem
изтрити, протрити от - пъ+уияне 'уми; © ich hab— das
Laid duecHfäHrtn пропътувах страната; © —- (3ee Ge¬
danke) duech/uhr mi:i wir —in Blitz прониза ме кя+о
мълния. светкавици, мипя мн сие+кавичпо през уми,
озари ме, осени ме прозрение, мисъл; || —in Schiudcr
durchfuhr micH тръпки пробягпаха, премнпяся по тя¬
лото ми. ме ряттърснси. ужас ме изпълни; изтръпнах
от ужас; обзе ме бнЯ'О'овееп трепет; || cs durchfuhr
ш1:Н Heiß, kalt горещи, студени тръпки ме избиха,
понитнся; обля ме топля. с+удепа пот; с+утепн мравки
полазиха по тялото ми
DurcHihrt. die — Durch/abal- vcabolcn зябрянено с
премшпявяпего с :онн: път забранен зи коли (превозни
еретс+ия): || die DurcHTaHel la—1 halTtn пс запретвайте
пътя. чннцитя зи двнжепне+о; пе пречете пя динже-
пнс+о: © i:h hlind— mici aul 3-r Durchfährt ту: съм
симо пътем. отбил съм сс зя кратко тук, преди да
продължа пътуването сн
Durchfall, die — ein—n Durch/iil hekommtn, labil
получавам диария, разболявам сс от диария, имам
разстройство на стомаха. днионд, трисък; ф —inen
glänzenden DurclTiil cakcbcn, —rlelden претърпявам пъ¬
лен провал, печепес. пълно рнясkо, провалям сс, про-
п—дим елиипо; провалям сс, пропадам няй-безслиепо.
скъсват ме па изпит
durchfallen — ich falle durch пропадам през отвора,
в дупката; || dis Licht fUkki duaci светлинат— минава,
прониква. пада през прозореца; © -r Tirl bei 3-e Feü-
lung, 'm Examen hci 3ee Wahl, h—1 3-e Ziehung durch
той пропития, се провали. скъсяха го пя изпити, про¬
падна прн избора, пс го избраха, пе спечели прн тег¬
ленето пя нотярнятя: || Зз- Sluck, dee Schau-piilea fl—l
duaci пиесата пропития. претърпя печепес, фиаско.
актьорът се провали. претърпя псчепсс; || -а ist mit
Glanz. mit FзuCin und Trompeten durcbgifüllen про¬
вали се сняино, ниИ-бетелявно; © lin durQhfallin .lassen
провалям, скъсвам го ня изпит, оставям го ди про¬
падне
durchfeilen — ich irilr —inen Au/siTz durch изпилвам,
изглаждам грижливо статия
duechflnd—n — i:i land mici in 3ee Stadt gut durci
оправих се. ориентирах сс. чепдс ди сс оправя лесно
в 'радя; © 1:1 find— (mich) nicht neha duecb пе мог¬
ла се оправя,. ориентирам, загубвам орнсптнроики
durchfliegen, dnrchplumpsen. du^chra^ln, durchsausen
— der Student l-l hri ('n) der Prüfung duachgeftogcn,
duicigcplumpsT. duech die Frй1ung durcigtrasselT, duach-
gcsausl студентът пропадна. се провали-, пя ' изпита,
разг. изгърмя на изпита, скъсаха го ня изпити
durchfliegen — i:i durchfliege den Ozean, —'nen Briel,
ein Bu:i прслнтим. прелетянам (със самолет) пят океа¬
ни; хвърлям бегъл по'нел пя писмото, погледът ми
пробягва по писмото; прочитам кпиги бегло; ' © i—fTigc
Angst durchflog sic обсвяпя, обзе я силен страх
duechfeagen — ich faage die Sciülea duaci препитаим
учспнцнте; || -ir irägic -ici zum Tbtaltr durch тя стигна
до театъра. оправи сс до театъра с питане
durcHresscn — die MoTltn haben den ganzen Pelz
durcigilecsscn молците си скосили, прояли иятя+я ко¬
жи; © er muß -1:1 halt so 3urch/rieein щс трябва ди
преживее. прекара, помине тик; или шпаче. криво-ля¬
во. пякак сн с това, което намери, което му се даде
зя ятепс. ди се поблъска малко; || d-e frißt -1:1 überall
durch той пяма да остане гняпен, знае навсякъде та
сн изкара, изпроси ' хляба. яденето, голям готовип е
duechfrreeen — ich bin ganz, völlig durch|дi)fröain пре-
мрътпин, ииспеннн. вкочяпил. вдървил съм се от с+уд
durchfühlen — die Rippen durci dl- Baut due:hfüi1-i
пипнпвям, п—бирвим. усещам ребрата през кожа+я; ||
te füllte 'lac wahren Gedankt! durci той прозираше,
полови, отга—пи не—нпскнте й мисли, nотуветвув-,
усети, догади какво мисли тя и същност
durchführbar — deine Pläne -ind ItichT 3urcH1üHrbür,
-1n3 ilchl durchführbar пнaпоeете ти ся лееноизпъл-
пнмн, лесно осъществими. си нензпънпнми, неосъ¬
ществими
durchfuhren — er lübrlt -пп— Pläne durci той проведе,
изпълни, осъществи, рерннтирр пняпове+е сн. привете
ги и действителност; || eint Op-raTlon, einen Viasu:h
durciführcn извършвам оnеряиня: провеждам опит;
|| —'n Gc-clz durcl/ührtn понлигим тя:оп; || —ine Ver¬
sammlung, —'ne Konferenz, ein— Fabet duachfühetn про¬
веждам събрание, конференция; поиeд пътуване; ||
eln—n Bcfcil 3urci1ühr—n изпълнявам заповед; || dl—
Eisenbahnlinie wird bis an 31- Grenze durchgcfüHel же¬
лезопътната ннннд щс бъде прокарана по 'оиннии+и
Durchführung, —die — ciwas Conmi, gelingt zue Durch¬
führung пещо се осъществява, стига до изпълнение,
бива извършено, намира своето осъществяване; || et¬
was zue Durchführung bringen осъществявам. реали¬
зирам псщо, привеждам го и изпълнение, в действи¬
телност, провеждам го
durchfurchen — 3us Schiff 3saciTurchl 3а- Mccr ко¬
рабът пори морето; ф ihr Gesicht war von Runzeln
durchfurcht дълбоки бръчки браздеха .;№+; й. бяха
изрязали лицето й; || —'n von Gian durchfurcht-- Ge-
slchl набраздено, сбръчкано ог мъки, стоиgипне ннис:
едпо лице, върху което страданието бе издълбало дъл¬
боки бразди, бръчки
durchRittern — er läßt sici von ihr durchfülltm той
е псйп храненик, чякя, се оетaвд тя ти го сояни, разг.
храпту—н, издържи
Durchgang, der — C—'n Durchgang чaетеп път; пре-
мнпивянето забряпепо; || Durchgang vcabolcn премн-
нивяпето тябрипено; © der Durchgang von Kathodcn-
sTrailci durch McTall премнпреането, проникването пя
катодни лъчи през метял; ф 3as FcricnHciM «.rbeitel
in 3eti Durchgängen почивният дом, потнипa+я стан¬
ция нм; три емспu: || Im са-Тсп Durchgang прн първото
прослушване, първия етап ня конкурси, от състеза¬
нието
durchgängig — ein— durchgängige Gieil/mäß1gCi1l по-
всемее+ня, всеобщи, задължителна за всички, неотмен¬
ни закономерност; || —'n durchgängige- Prinzip всеобщо
тaдънжmтенен, общовалиден, всеобхващащ прuпинп;
принцип, който пе търпи пнкякио изключение
durchgeben — 1:1 g—be einen Funkspeuci, —'ne Mel¬
dung. eine Anweisung durch преливам съобщение, на¬
реждане по радиото; || einen Bel—Hl durcigib—i пре-
тивам заповед от човск па човек
durchgehen — 3er Reg—n isi duech den Mantel duecb-
gegang—n дъждът проникна през палтото. пропи пял-
то+о; || ici hahc lin iice durchgehen -cirn видях го ди
преминава, прекоедeя, пресича тук; ф rin Gc-clz geht
duaci, l-l duichgigangin законът мнняия, мина. бивя,
бе приет. одобрен; || er ging h—1 dee Wahl durch той
мина прн избора, бе избран; || die Kugel ging duech
bis ins Herz куршумът пропизи, тяеегнр сърцето; ф
ihm. hei ibm alle Unarien durchgcHcn iä-sen прощавам
му иснчко. затварям сн очите прст пемнретвити. по¬
стъпките му. остивдм го ти приви. каквото сн иска.
пе го закачам зи пнщо, разг. пе му връзвам кусур зя
нищо; || аГе-сп Fehler darf man nicht durchgcHcn ка-п
тази грешка. този пропуск пс бивя та сс оставя тика,
Т— мнпе безпякязино, без ипнмяпнс, трябва та се по¬
търси отговорност. внповпнkь+. да сс накяжс винов¬
никът зи тон; опущспне; ф i:i gri— S—ilt lür S—lic.
Wort lür Woel, einen Aul-aTz, eine Rechnung noch cin-
durchgeeifen 305
mal durch преглеждам стояннця по етрaпниa; кори¬
гирам думи по пуми; прочитам още веднъж е+ятнд;
проверявам, хвърлям още едни поглет върху с+я+ня,
сметка; ф 1:h geil duech офейкаим, нтрнрдсвaм, разг.
духиам, дриев-м, чупя се; || ihm ist s—lne Frau durch¬
gegangen жепя му избяга от него. офейка с любовника
сн. с труг, остави го, разг. т-оятя го; || er ist mit dcr
Kaeer durcbgcgang—n той избяга, офейка c кис-тя; ф
ich g—i— durch изгубвам самообладание, власт пит себс
ен: || mein Fferd ist durchg-gang-i конят мн сс изплъзна
от юздите, подплаши се, хукна кито подгопеп: || sein
G-lübl, dl— LcldenschafT, sein Tcnpceaneil ging mit iim
durch чувствата няgтелдср п-д р-тум- му, го зинла-
тяха, той нс можи пи овладее чувствата. темперямен+и
си. се поддаде ни чувствата. етоясття, темперамента
си. пс беше иече господар пя чувствата сн. изгуби
контро., власт пат тях, уинете се от чувстват—, ето-е+-
ти, темпераменти си, не беше всче и състояние ди ги
внядее, те взеха връх нит нсго; || s—lne Nerven gingen
mit ihm duech той изгуби самообладание, контрол,
власт нит ссбс си. не беше господар ня перви+е сн
вече. избухни, кнппя; первн+е му пе итдържиси исче;
Ф се gchl s—ln—n .W—g gerade durch, gibt gerade durch
той върви непреклонно по " пътя си. пе сс поддава ни
никакви изкушения, съблазни; той действува подмо,
без заобикалки, направо, открито и решително. без
пи сн поплюва мпо'о; ф Зз- Motiv gchl duech мотивът
преминива (кято червспя пншка) през цял-ти книга;
|| diese Regel geht durch това nривнно с общовалидно,
всеобщо. важи зи всички без изключение; ф —'ne Schu¬
le durchgcHcn преминавам през иснчкн класове пи учи¬
лище; ф ici Habe mir die Soil—n, die Füße durchgcgai-
gcn протрих сн, скъсах си подметките, оизряннс си,
набих сн, протрих си кряки+и; ф ein durchgih-idie
Zug, Wagen транзитен. бърз B.a: (който спира симо
ня големи 'арн), днрек+еп вагон; || das Kleid i-t durch¬
gehend gtCnöpll роклята с от горе до долу с копчета;
|| 3а- Gcschä/l l-l durchgehend geöffncT мя'язнпът е
отворен непрекъснато; ф ici labe ikie Winkel und
Ecken durchgangen обходих. пребродих, претърсих,
nретърщчиях всички ъгли н кюше+я, иснчкн кътчета;
|| 1:1 Hahc die Stadt von cin—ш Ende zum and-r-i durch¬
gingen пребродих, обходих 'рита от етиния крий до
другия
dur^^}^^i!SIigt — ein durcHgclsTlgtc- Antlitz одухотво¬
рено лице
durchgehen — —in ScHeci duachg-llli die Still— (етин)
вик разкъса. разпра, прониза тишината
du^gerben — 1:1 habt Ihn ordentlich durchg-gcrhl
напердаших го здр-в-т-
durchglühen — Frtudc duachgJühlt ihn плямеипа, буй¬
на р-тост го итпънвaше: || ein von 3-e Sonnt duech-
glüiltr Ulmmel небс, озарено от черненото сияние. от
заревото, от теpиспнд светлик па тилдзи-щото слънце,
от вечерната зиоя: || von Begeisterung duachglühl об-
же'пят, възпнaмепен, изпълнен от въодушевление.
възхищение; обхванат от пламенно въодушевление,
възхищение
durchgreifen — —s muß -сНаг/, mit -laaktr (iaalcr)
Band, eü:ks1cilslöe durchgegeiflen werden трябва пи сс
действува. работят; трябва ди се подхване решително.
епертнтпо, с твърдя, решителни ръка, безогледно, без¬
пощадно, трябва ди бъдат взети решителни, сурови.
твърди. безпощадни. бетмнное+пи, безогледни мерки;
© durclgeil/cndc Maßnahmen решителни, радикални
20 Немско-български фоaзсолог'нтеп речник. т. I
306 durchhalten
мерки; || eine 3ueehgei1/-1di Änderung коренна, ^ос¬
новни, дълбоки, о-gнкялп- промяна; || eine durchgrei¬
fende Besserung irill -in настъпва тпaчитенно подоб¬
рение
durchhalten — du mußt Зsechhзllcп тодбв- ти изпър¬
жиш докрай, пи нз-оиеш, разг. ти оетнекaш зъби;
трий, бабо, зи хубост; || einen StrciC, Kunpl dsechhalltп
издържам, изнасям стачката, борба—; докрай; || hl-
zum letzten Plutsteop/ci, bis zum 1—lzl—n Muni, bis zum
außtrelt1 duechHüllen издържам, нтто-йeим по по-
енелпи+я капки кръв, пе сс отказвам от нея, водя бор¬
би до дупки, по последния човек, . покрай
durchhauen - er hieb d-i Gordischen Knoten durch
гой о-зодт-, р-зсече гордиевия възел; той разреши
въпроса; п-мерн разрешение ни въпроса; || ici bube
mich duech dit Feinde duechgcbauci пробих сн път през
неприятеля с меч в ръката; © -е hal 3tn Jungt! lüchilg
durcHg—iзscп гой пиперт-ши, п-тупа здравата мом¬
чето; || dial. umg. es duechhauti поеодондвим псщо,
еприeдм се с пещо
durchhecheln — ihn durcbb-:h-1i опумним го, зло-
еновд по петов адрес, критикувам го, кнюкиостeуeим,
епнетннтa за него; разг. 'риза му цървулите, ям му
кокалите, парцалите, глождя му подло';—;
durchhelfen -- ich H—Ile ihm durch пом-т-м му ди
издържи, та се спр-ви, та преодолее трудностите, та
сн пробие път; ф er wird sich schon durcbhilf-i гой
ще сс справи, ще си пробие път и животи, щс помине
пяк—к сн, ще намери някакъв изход, някакво разре¬
шение от тов- потожепне: || er illTl sicb kümmerlich
duech той една кре+я. преживява, една свързва дв-г-
крaд: || 1:1 hüll mir 3ori mli D-ulseb duecb помр'рс си
тим : пемскня си език
durchhören •— I.iedee 3seeHhöeen прослушвам пеепи;
|| -prich 11:11 so laul, man kann hicr all-- durchUöeen
пс говори толкова високо, тук иснчко сс чуве.през
гтенн+с
durchhungern — ici buigcec n1:i durchs Studium
durch живея и мизерия, 'лидчeим, едва преживявам
през иреме пя енелвипе+о си
durchirren — 1:Н durchirre dl— Stadl поебоождим 'оя-
пи, лутам сс безцелно из гр—п—
durchjagen — —in Auto durchjagte das DoeT едни ав¬
томобил мнпя сее+каенчпо, про®чтя през селото; ||
ein SeHreck duechjuglt ihn впезапеп ужас го итпънпн,
го обхеипи; || eil Buch durchjagt! прочитам еeеткя-
енчпо,- иапне-патрн, ня едни дъх книги
durchkämmen — ich kämme 3а- Uuur durch, durch¬
. kämme 3u- Uuur разчесвам. оятоещвим косата; ф ici
dsecHkännt den Wald, kämme d-i Wald nach ihm
durch пое-ъоевям основно 'ооит- -зи него, да го
открия. памеря; търся го пот листо н камък
durchkämpfen — —'nen Slrclk dsrcHCänpftп провеж¬
дам, нзи-сям егяткр докрай, до пейпня успешен зя-
вършък, то пълна победя; ф ich CänpTlt mici durch
dl— Menge duech пробивам сн c лакти, c блъскапе, c
борби път през тълпата, множеството
durcitkauen — ici kaue etwas, eil Buch duecb npe-
дънквам, повтарям пещо до втръсване, ояз'неждям,
предъвкаим книги до втръсване
durchkommen — er ist soeben duecbg-Commti той
току-що преминя оттук; || hei dem Gedränge wae mit
dcm Wagen cliluch . ilcil 3urchzuCönntп, kein Durch-
Conncn прн тия п-вялния бсше просто невъзможно,
изключено па се мине с кот-т-, бс всяко премниинипе
изключено. пс можеше и пи стрия дума да сс мине с
колити прн —ия нивaлнии; ф mit diesem Geld soll 1:1
bis zum Eeslci 3urcHCönntп c тези пари трябва та
изкарам по края ни мессца; ф ici kommt duecb пре-
оаотдe-м, превъзмогвам . трудност, пречка, препят-
с—'вне, опрепоет, премеждие, изпи+апие; оцелявам.
оздравявам, разг. прескачам трипа, мнпаи—м моста.
свързвам тнати крия, преживявам спосно, справям се
успешно; мнпанам ня изпит, изкарвам, издържим из¬
пита; || ich komm- hrlm Examen, bei dee Prüfung durch
мипивам ни нзпнт, изкарвам, издържим изпита чеnеш-
по: || -е l-l nicht durcbgcCönncn той пропадна на из¬
пита, пе издържи, нс изкара изпити, пс мнпи, скъсаха
го; || ich komme ilcbl durch, es ist k—in DsrchCömm-n
пс моги ди сс спр-ня с работят;, с трудностите, т;
'н преодолея, ти ги овнядед; работят— пс мн еървн,
срещам мъчнотии и пея, разг. риботаги се закучвя; пе
мога ти свързаим пни—и края; пями еnaеепне за мепе;
|| е- 1-Т 6—1 dieser Arbeit C—ln Durchkonncn пс й се
вижда крият ня -ия работи, пе виждам как ще се епо--
ия с нея, кяк ще свърши; || mit -olchcn Ansfiйcilin,
3unii Connsi 3u bcl nie nichi durch такива опо-eg--
пня, нзишпепня пе мнпинит на мепс, пе хващат място
прн мене; пя мепе не можеш ти ги продаваш такива;
тон; пяма па +н помогне, да те спaен. ди те отърве;
|| d-e Kranke ist glücklich durchgcComncn болпнят пре¬
мина крнзита, опиепоcтти, с . всчс вън от опасност,
озто-вд, разг- прескочи тояпи, nрсекърця; || in dic-en
Т-шсп Z—iitn isi C-li DuecbConnin в тези скъпи вре¬
мена пе може ди се живсс. па сс кари с тези пирш,
просто човек пе може па свърже де-г- крия; - mit
Lügen kommt nun -скт—п durch c лъжи рядко се спо-
лутв-, пс се отива 'дялече; лъж—ти върни папред, я
нстнпи+я енед пея; с лъжа пс се поминуня; пя .лъж-т-
тъпото с плитко; ни лъж-т- крик-ти са къси
durchkosten — 1:1 habt all— Fetudtn 3urchko-lti,
dsrcHgtCö-lcl вкусих, вкусил съм от исички прсляти,
изпитах всички радости
durchkreuzen — er Hui 3u- Meer 3urchCreu/l -ой кръс¬
тоса, е кръстоса. морето падлъж н пашнр; || 3u ha-l
-eine Pläic, -—11- Ab-lcitci duecbkrtuzl тн попречи ня
плиповете му, оизeинн пнaпоeеге му, осуети памере-
пия+и му, се вряза кито клин и памерепня+а му, сложи
кръст пи пимеоенндти му; || -eine Krankheit bul alles
durcHCecuzI болестта му ризвинн, осуети всичко, сло¬
жи кръст пя иснчко; ф uliefitullchi Gedanken duich-
Cicu/ici seilen Sinn перядоегпн. тъжиш мисли го
обхеинихи. eръхнетдхa
Durchlaß, Зее — freien Durchlaß haben имам сво¬
боден достъп. мнпанам свободно
durchlassen — 31— Sliclel 11--—! durch ботушите, обув¬
ките пропускат, текат; || der SioTl läßt nicbl durch ми-
теонд-и не пропуски водя, с непромокаема; || 13—1
Si— mich bitt- duech моля, пусне+с ме пи мнпя; || nie¬
mand wlad durchgilass-n пнкой . пс може да мнпе, да
влезе н излезе; ф ici will die 3as loci einmal durch¬
lassen още ведпаж ще тн простя тови, ще се пипоиeд
като чс лн пищо пе с стапало, че нс съм го з-белдт-л,
видял; хяЙте още ветпяж па мине сч- мепе; || ee läßt
nie 11:11- durch гой пищо пе мн поощяви, пе мн по¬
зволява пито п-И-митк-ти eонпоет, пито п—Й-милк—та
грешка, елибое+; много е строг, взискателен, безпо¬
щаден към мспе, държи ме мпого стро';
durchlaufen — er isi eben hlce duacbgtlauftn той то¬
ку-що прекоси, премини през тук; || wie -ind durch die
Ausstellung iue durchgiluuf-n пие преминахме бързеш-
ком, +нчещком през изложбата, оятгтеgяхме я съвссм
набързо; || wie sind alle Straßen. den Wald durcig-laulin
пребродихме. кръстосахме всички улици, горят; над-
.ъж и нашир; Ц -е hui |e1ci) die Schult durchg-13u/-n,
-ein- Schuht -ind dur:hg-lauf-n тоЙ скъса, поо-он о+
екнг-пе, ходене обувките сн; обувките му ся протрити,
скъсани, пробити. ф er Hut die Stadl duechluufci npo-
бдтпи, прекоси градя; || 3as Gerüchl duechlltT mit Wii-
• dcscllc die Stadl слухът, мьнв-т-- се разнесе из целия
г'рит, прекоси, обиколи със све+кявнчпа бързини,
еветкaвнтпо, с бързината ня вятър целия грят; || all¬
Ämter durchlaufen мнпявим през иснчкн стъпали пи
йерархическата етълбиия: © eine Sciul—, eine EiiwicC-
In1geelu1- durchlaufen преминавам, изкарвам. завър¬
швам училище, школа; поемнниeям стилий, стъпало
пи разентне; ф -in Schaud-e, SchüTTcln durchläuft mich.
cs durchläuft mici kalt раз-риси ме, побиват ме сту¬
дени тръпки, облнеи ме. избива ме студена пот, разг.
полазви— ме студени мравки; изтръпвам, пяе+ръхвим
ог ужас; ледеп ужас ме обхваща
durchleben — ici Habe schwere Tage, Jubat 3cr Nol
durchlebt прекирих, преживях тежки дни, бедствени
'однпн, дпн, 'однпн пи тежки неволя, тежко тегло;
|| 3а- möchte ich nichi noch einmal durchl-b-i пе бих
желал ти преживея още ведпаж тоеи
durchleiden — Schmci/cn, Leiden 3urchli1d-i претър-
пдвим болки, сградапня, поеетоидиим мпого; || te Hut
vl—l durchgilllieii много етоидипня е прекиря., много
с етоядин, патил; разг. много с патили 'тaврг- му.
мпо'; с минало през 'т-и-тя му
durchleuchten — ici durcbltucbltit die Lunge прегле¬
дах па оепт'сп, рептгеннтнррс белите дробове; || 1:Н
Habe mich 3urcblcuchl-i lзeecn прегледах се па рептгеп;
|| Eier dnecbl-ueblin лимпнрам яйца; ф dit-c Angele¬
genheit nuß gründlich durchlcuchltl werden въпросът.
енутрдт -одбeи основно ти бъде разгледан, осветлен.
оaзяепеп
durchfegen — dee Keaikt hal sich durchgelegqn бо.-
пнят се протри, сс с протрил, р-трипнл от нежспе, е
получил декубнтус; ф 3-r Käse ist -chon durcHgelegen
сиренето е e-иеило, отлежало. узряло
durchlöchern — 1:i duechlöch-r- etwa- продупчвим,
пробивам пещо, пробивам дупка и пещо; || 3urcbkö-
eb-eT wie —in Sich надупчен като решето; || von Kugeln
durchlöchert нидупчен, пробит от куршуми; || ein
durchlöchcrlcr Schuh пробита обувки; ф GiscT/c, Voe-
eehг11lin, ein Prinzip durcblöcb-ei подравям, подкопа¬
вам, подбивам, обезснлям знятепието ня закони, пред¬
писания, смисъла пя принципи
durchlüften — 1:i hahc da- Zlnnca gul dnrch(gi)1üfliT
проветрих добре стаята: ф Gtlreldt durchlüften пре-
нявам, проие-оявим. Превръщам, обръщам жито; || in
gut durcblüfTtTtm Wasser иъи вода" : достъп ня пресен
иъздух, пи кислород
durchmachen — er hat die Realschule, die Uiivcr-ltäl
duechgcmuchi свършил, изкара. е осинпо+о училище.
упнверснте+я; || ein— Entwicklung, Wandlung durchna-
chtn претърпявам развитие, промяна, развивам сс.
променям се; ф er hal vicir-. viel.- eine schweie KruiC-
hclT. den Krieg durchgcmachi той с прекарал, пре¬
живял много, много сс с блъска. и животи, много му
е патила глани+а, много му с минало през главата;
nое:ирин, мнпал с. преболедувал с тежки болест; изс.
е .участнс. участвувал е във войната. мннин е иойпя+и;
© wir woll—n bis zum Abend durcHmäcHcn ще продъл¬
жим работят;, - ди работим без прекъсване до вечерта
Durchmarsch, 3-r — 3er Durchmarsch von Teupp—n
премнпявинето пя войски, па иоеппн части; ф umg.
te Hui einen tüchtigen Durchmarsch той има силпя дна-
durchrätteln 307
рия, силно стомашно разстройство, трисък, ходи чис¬
ти води по пужтя
durchmessen — ici durcHmcssc die Weil прекосявам.
кръстосвам пяgнъж и пяшнр светя; || s—in— Lchcnsbain
durchmessen нзмнпяв-м жизнения сн път, изживявам
живота сн
durchnässen — ich bin ganz, his auT die Haut durchnäßt
мокър съм по костите, до кожата, инр-иода. жива вода
съм
durchnehmen — ici nehme rinen L—iasloTf. Rechnun¬
gen, Aufgaben durch вземам. мнпив—м, разглеждам
урок, учебна материя; преглеждам. проверявам смет¬
ки, заличи; ф ici ncimc ihn durch вземам го за прицел
ни оят'оворя, злосновя по негов адрес, клюкярс+иу-
нам по негов адрес; разг. гриза му цървулите. ям му
пярцинн-е
durchpauken — umg. ich paukt den Peü1ungsstöfT duech
зязубодм, кълви изпитна материя. зи изпит; ф ici
pauke ihn durch па+упаям, иапердашвам, пял-'-м го
тgо-eя—-, оепоипо; © —in G-s—Tz durchpauktn прокар¬
вам пасн.—, пил—гам зякоп
durchpeitschen — ici peil-chc einen Bund durch бия
c камшик кучс; ® 1:h pclTscic einen L-irsToff, ein Gesetz
durch прочитам, мшпавим, претупвам урок бързо, па
бърза ръка, през куп зи грош; прс+упвам закон без
дискусии, набързо
durchpflügen — das Schiff duecbpflügl 3as Mcce ко¬
рабът кръстосва, пори моретата
durchproben, durchprüfen — 1:i habe alles noch einmal
durch(gc)probl, durchprüll изпитах, изпробвах, прове¬
рих всичко още ведпяж
durchprügeln — er hui -1— lüciTlg, jämmcallcb durch-
geprügell той я нятупя, прпертящи порядъчпо. здра¬
вата, преби, смаза, съсипи я от бой
durchqueren — sie durchquerte den UoT тя прскосн
двора, мина през лвооя: || er Hal meine Pläne durchquert
той оязвaнн, осуети плиновете. намеренията мн, вряза
сс и тях к-то клип, попречи пя плановете ми
durchrneseln — 5. durchfliegen
durchregnen — hier regnet cs durch тук дъждът капе
през покрива; || hl-e bal rs durcigcacgnci тук наля не¬
прекъснато дъжд
durchreisen — -е hat dl- ganze Weil durcheilst той
пропътува, с пропътува. целия свят
durchreiBen — ici reiße den Pele/ duech скъсвам пис¬
мото налее, през средата; ф der Faden reißt duecb
конецът се скъсва; || er hal duachgiiiss—n той стреля
прибързано, преждевременно
durchrieseln — Aigsl durchrl-s-ll- sic обхияпи. обзе
я стрих студепн тръпки на ужас преминаха по тялото
й; || cs durchricsclTc- ihn kalt тръпг ; ня ужас го побиха,
полазиха, той из+ръпп 1, няетръспя от ужас
durchringen — ici habe mich zu dles—м EiT-chluß, zu
dieser Überzeugung durchg-rungin сгнгпих до тон; ре¬
шение, убеждение след дълги вътрешни борби; © diese
Idtr wird slci durchrligci тази идея ще се наложи. ще
завоюва терен, щс преодолее съпротивата
duechrutschen — ici aut-che an der Sperre durch про¬
мъквам се необезпокояван през контролата пя перопа;
ф mir sind bcl d-e Übra-tTzung viel— Fchlce duachg—-
rul-chT при преводи ся мн сс промъкнали много греш¬
ки, ся се нтплъзпянн мпого грешки от ииимяпнсто,
окото мн; ф dle-c Bemerkung ist mle nur so duacigi-
rulecHl тия забележки просто сс изплъзни от езика мн
durchrütteln — 1:i wurde 1ш Aulo lüchilg durcigc-
308 Durchsage
rüTTeli рeгомобннът ме раздруса, разтърси зпрана—а
Durchsage. dl— — Achtung! Eine Durchsage Внимание!
Ще 'ии предядем едно съобщение
durchsagen — ich sage einen 3—lcil nach vorn duech
предавам съобщение от човск па човск; ф die Was-
siretзndni1du1g-1. den WcTTcrbcricHT duachsagci пре¬
дявим по радиото светения зи нивото пи реки, зи вре¬
мето
durchsägen — 1:Н -äge einen A-l, den Hals iliir Am¬
pulle durch отрязвам c трион (бнчкня) клон; прерязвам
шнЙкити ня ампули; ф scherzh. umg. einen Asl durch¬
sägen хъркам, разг. бича дърва
durchschauen — 1:1 durcieeHaut -cin— Komödie, -rin
Manöver. -rin Spl—1 прозирам, проглеждам. разбирам,
схващам комедията, която рязнграии. мипеирн+е му,
играта му; || 1:1 hahc dich gründlich, scion lange durch¬
schaut разбрах, прозрях тийпите тн помисли. душата
тн лежи кято ни днин прет мспе, разбрах какво се таи
и душата тн, внддс, колко струваш, какъв човек си,
колко сн нскреп, отдавна съм гс разбрал, тняд, какъв
чоиек сн, разг. колко пари чнпнш, струваш; || Gr-cTze,
Zusimmcilängc durchschauen откривам, устяпоидиям
зикопн; установявам, отгатвам тяинсимоетн: || 3u bist
3uecHechаuT демие:нрин си. р-збрялн са те какъв човек
си, колко пяри струваш, разг. чнпнш; || dl— Ereignisse
sind schwer zu dur:heehautn събитията мъчпо могат
ди сс оботрдт, тълкуват. предвидят
durchschauern — Glück, EhrluecHT 3urcie:hautaTc -le
трепетно щастие. страхопочитание я нзпьнпн; || rs
duech-cHautaTc -1— kalt тя нaе+ръсня, изтръпна ияняти,
студени тръпки я полазиха. побиха
durchscheinend — ein durchscheinendes G-s1ehl про¬
зрачно лице
durchscheuern — die Knie. -rin— Ho-ci waren duich-
gischeuirt колепе+е, пап+алонн+е му бяха протрити;
ожчнепн; ® 1:i habt mie dl— Häi3t beim Wäschewa¬
schen durehgiech-uirl протрих си. рязоипнс си, охулих
си ръцете прн прапето
durchschießen — dl- Lunge wurde ihm durcHschossci
куршумът прониза, засегна белия му дроб, го рапи
и белия дроб; || mit durcieehose—nir Baust с пронизани
гръд, с пронизани, продупчепн от куршум гьртн: ф
plöTzllch durchschoß -1— ein Gedankt внезапно я осепи,
озари мисъл, проблясва мисъл и пея, сс сгрелия мисъл
и главата й; ф das Boot duache:höß pl—llscin—ll dis
Wзes-r лодката запори кято с+рсля води+и, се попссе
стремително, сс стрелна бързо по водата; © die S—ltcn
1111- Bucics durchieb1-ß-n лурхшнрим, разреждам ре¬
довете па пабр—пр кпн'—; || ein Buci durcbs:h1ißin бро-
щноям празин листа и кпн'я
durchschlafen — er bat durcHge-cHIafin той спя не¬
прекъснато. през иятото иреме, без ди сс пробуди;
ф ich iaht 31— N3:11 durchschla/-n спах непробудно.
непрекъснато цялат; пощ, прекарах иятити пощ и съп;
ф durcheeh1af-1i Tage проспипи, прекарани и .съп дни
Durchschlag, 3-e — einen Durch-cilig alfirTigin из¬
важдам, снемам, правя копне па машина; || —inen Brief
nll vlce Duachsehläдi1 Tlppti пяпневaм ни машини
писмо в четири екземпляри; ф durch den Durchschlag
eübeci прекиоeим, пяеноим през цедилката. снто+о
durchschlagen — g-Cochlt KaelofTcln. Hйls-1/aüeili
aurch-clligci прекарвам иярепн кяр+офн. бобови ва¬
рния през ситото, цедилката; паснрам 'н; ф die Tinic,
d-e R—gtn, die ■№--— scilägi durch мастилото попива,
се разлива, прониква, пропива прсз лнстя; дъждът
пропнкия през покриви, кяпе прсз покриви; илягита
прониква, пропния иснчко; || die F—u:iT1gCtil 1-Т durch-
gescilägen внaгaтa е проникнала през с+епитя, е избила
и ет-дтя; иснчко е пропито . от влаги; © übertr. in lie
ist die Mslt-r durchgeschlagen метпяня сс с пя мийкя
сн; пяследння с характери, темперимеп+и пя майка сн;
|| du- Гcmptramcnl. Зее ChaeaCTer, das Blut ihrer Multer
-chlägl h—1 iha immer wieder durch. исс повече се про¬
явява в пея темпераментът, характерът пи майки й;
кръвта ня мийкя й заговаря и пся; ф dies— Speis—. dl—s—
Arznei scblägl duech, wirkt durchschlagend това ядспс,
не:ире+во тейс+вчвя слабително, разхлаби;, прокарва.
предизвиква лиярнд; © d-e S—nd—a schlägt durch пре¬
дявителя— се чува въпреки шумя, зягнчшявяннд+я;
ф 1:1 schlug— mich durch пробивам сн, проправям сн
път с борба. преодолявам пречки. трудности, трудиш,
тежки времепя, пе се о+чийиям, налягам се. преуспя¬
вам; || -е НаТ -1:1 gc-:HickT, Tup/er durcigcscilugcn той
чепд ди сс пaножи; той сс бори храбро с неиолн+е,
неудобствата. неуспехите. одържа победа нит животи;
проби си смело път и живота. се парели добре и жи¬
воти; || er hui -1:1 durch dl— 1r1nd11:iin- Llnl—n durch¬
geschlagen той сс промъкна през вражеските нипни;
|| slci (Akk.) mühsam. küMm—ailcH. 11:11 und sciicchT
duich-cllagcn преживявам криво-ляво. c мъка. трудно,
едвя-етва, едва кретам, помнняиям. едия сс крепя. се
държи пат иот—та, живея и оекъания; || ici scHlag— mich
s:hon irgendwie duecb исс пякак си ще се наредя. щс
преживея, ще изкарам; || Wi— geht —s die denn? — Na.
man scilägi -1:1 so durch Как си? — Карам криио-
ляно, боря сс с жнио+я, неудобствата © Abmachung
gilt! -cilig duech съгласен, тятспо! дай си ръката, при¬
емам. прието. дий сн ръката; ф -rin Buci wurde —In
durcheci1аgcn3cа Er/olg книгата му нмя огромен, ре¬
шителен, пълен чепес, бс пълсп чепес. о+беляза не¬
бивал чепсс; || durcieei1ägindi BCwrlsc. Gründe vor-
hrligii нзписям, привеждам неоспорими. съкруши¬
телни, необорими док-зя+елетв-, яргумепти: ф dl—
Kugel durchschlug da- Dach куршумът проби покриви
durchschlängeln — ici schlängele mich durci AuTor—i-
bcn, im Leben durci провирам сс. промушвам се. кри¬
воличи, промъквам сс между колоните от автомо¬
били; .—вирим и животи, н'ряд пя иъжс
durchschleppen — ici Hab— lin м—ln 811/1- Lrbrn
durchgcs:b1cppl цял живот съм го поенн, мъкнал пя
гърби сн. съм му помагал
durchschlüpfen — 1:i scilüpfr (duech da- Loch) durch
провирам се, промушвам сс, промъквам се през дуп¬
ката, отвора; © cs ist mie ein F—hlcr dur:ig-sci1üp/l
пропуснал съм. пе съм т-белдтин, изплъзнала мн се
е грешки, лопченян съм от нето'леждине грешки, про- -
крилняня се е грешки; ф ihn durchs:h1üp/—i lass—n пус¬
кам го ди мине (пи изпит)
durchschneiden — —е durciscinltl das Band той пре¬
ряза лептата; || zwlsci—n uns beiden ist das Ti-cbrucl
durch(g—)scHn1Tlin межту няс всичко с скъсано исче.
пис нямаме иечс пищо общо помежду сн, шег. раз-
eянисме калшмери+а, скъсяхме дипломатическите
връзки. отношения; ф mit durchgc-:in1llcnce Kchic с
прерязано гърло; заклан; ф rin Fluß duaciechn—1dil
3as Tik река прорязва, прекосява тоннпятя: || dl— Wo¬
gen, 31— Lull durchschnildil поря вълните. въздуха; ||
durCiechn1lltnce Gelände няссчспи. пресечена местност
Durchschnitt, 3er — 1ш Durchschnitt сретпо; | s—lnr
Lei-Tungen liegen unlta, über dem DurchschniTT пости¬
женията му си под. пит обикноиепо+о, средното пиво.
не надхвърлят, нидхвърлд+ средпото пиво. пе си пещо
необикновено, изключително. ся пещо най-обикиове-
по. поеоедстиепн, средна хубост, са по-добри ог сред¬
ното пиво; Ц се -l—Hl weit über dem DureHe:hn1ll, ist
guter Durei-eHn1Tl той стон, е високо пад обикнове¬
ното. средното пиво, пялхиърня далече средното пиво,
с малко по-добър от сретпо+о . риипнще; || dis ist nue
DurchschnlTT, bi-1—1/11- Duech-cbiili нещо обикновено
с. разг. средни хубост е, и най-добрия случай пе пад-
хвърля средното пиво, пс с нещо поиече от средното
пнио: || er ist nue DurchschniTt тоЙ е посретс—иеп,
най-обнкпоиен човск, пищо особено, необикновено пе
с. пе п-дхиъртя средното равнище, е с обикновени,
посредс+иепн качества, способности, заложби; || neh¬
men wir d-i DurchschnltT, so... ако приемем зи мярка
средното ниво, то....; || dis w—lcht vom Durch-chilli ab
това отстъпва, сс оязлнт-в- ог обикновената мярка,
средното ниво. пе може та се мери с обикновената
мярка
durchschnittlich — er ist ein duach-chnlllllcHcr Mcn-ci,
verfügt über eint durchschnlTTllcht P-gabung той с по¬
средствен, обикновен чоиек, c най-обикновени, по-
срете+вепи дярбн, заложби
duechschnüfleln — 1:i scinüT/cIc seine Woinung, -eine
Post duecb души около, и жилището му, тършувам
и жилището му, роня (сс). следя преглеждам пне-
Ш—а му
Durchschuß, der — einen glilTcn Durchschuß bekom¬
men куршумът мнп—ии през тялото мн, ме пронизва
durchschütteln — —е -cbüTTtklt slr ordentlich durch той
я разтърси, раздруса зтрин—та; || ich wurde 1ш Wagen
ganz sclön duachgc-chülTclI колити ме разтърси. раз¬
друса здравата
durchschwitzen — sein Ucmd war 3ue:hgt-chw1lzl рн-
т-гa му бе мокра от пот
durchsegeln — ici bin durcHgesigilt пропадпах, из¬
гърмях па изпит
durchsehen — • s—lne Füße s—i—n durch крак-та му се
виждат, подават през скъсаните чорапи, обувки; || er
sii duich mici durch той ме '.едише, по пе ме ви¬
ждаше, '.сташе, през мепе, сякаш съм въздух; ®’1aß
mici 3urchechtn дай, остиин ме ди по'недни, пядникпа,
п-дзьопя н яз (през далекогледи. микроскопи); ф ich
, -—Не eine Arh—it, einen Text uuT Feiler, elicn Stoß Zei¬
tungen durch преглеждам р-бота, текст зи грешки;
ровя се в куп вестници, търся из тях, преглеждам ги;
|| dl- Uc/Tc dee Schüler 3urciecit1 преглеждам, про¬
верявам тетрадките пи учепнцнтс; ф 1:1 -111 duech
den Spall durci пидпнквим, пазъртим. гледам през
цепнатината, пролуката; || eil Ser -1-11 zwischen den
Bäumen durch през дърветата иадпича, се показва,
блести езеро; ф 1:1 s—ic noch nlcit ganz durch още пс
съм наяспо с пещо, още пе мог- ди го проумея, д;
го обОзря, та го обхвяня; || ici s—ir 1i dl-s-r Angcie-
ginheiT nlcit rcciT, i1:hl mehr ganz durch случаят пе
мн е съвсем ясеп, пондтеп, ми се струи; много нсяссп,
Зяплетеп, пе виждам как ще се спряня, кяк ще сс опра¬
вим с нсго,. как ще излезем от тов- положение, кяк
ще се разреши този въпрос; || mit 3-r Zeit wiest du
schon durchsci-i : време ще ти стапе иснчко ясно, ще
ти се изяснят нееггити, ще можеш пи ги обозреш; ||
durch seine Ah-lciicn Cann man nlcit durci-chcn на¬
меренията му си педспн, човск нищо пе може пи раз¬
бере р— тях; пе може па сс разбере какво eътпямеояия
да приви; ф --gewissenhaft durcHgcs-hcnc ManueCe1plt
грижливо прегледяпн ръкописи
durchsein — s. durch
durchsetzen — er s—T/Te sein—! Willen, seine Meinung
durch той наложи волята сн, прокара, пиложи мне¬
нието еu: || 3-r Dichltr bal sich -chii—ßlich durchgcs-Tzt
* durchstechen 309
поетът пяй-еетпе успя T— се паложн, па победи. пи сн
извоюва известност, призпапне, ди намери признание;
|| - -1:1 (Akk.) g—gen 1hl 3urch-ctzcn вземам връх пял
пе'О, побеждавам 'о; ф 1:Н durcietTzt cs изпълвам,
пропивам, осеЙиам нещо: || 3er Käse 1-т mit ScHlmm—I
3urch-et/l сиренего с прошарено c плесен. е покрито
: пнесеп, е плееепдсaно; || die Wald l-l mit (von) Piak—n
durcHeeT/T горят— с nоощ-реп-, изпъстрени тук-там :
брези; || den Betrieh mil -einen L-uTcn durch-ttzen пя-
ет-пяeям, турям, нятнaтaвaм, поставям, разг. вкарвам
и завода свои хора; || da- Volk mit fie1ii1lI1:hin Ideen
durcieclzc1 надъхвам, пропнквям народи със свобо¬
долюбиви иден; || der Fluß-and ist mit Gold durchs—lzT
речният пясък с нтмеееп, прошарен със тт-то
Durchsicht, dl— — iicb flüchllgtr, genauer
Durchsicbl слет бегъл, подробеп преглед, бе'но, гриж¬
ливо прочитане; ф ihm -iwa- zue Durchsicbl vorl—gen
дивим, поднасям му пещо зи nретнед, бегло, грижливо
прочи+апе; ф etwas zue Durchsicht bekommen полч-
тивим, дини— мн пещо зи преглст. отзив, ти го пре¬
гледам, ди се произнеси зи него, ти го рецензирам
durchsichtig — 31е Lull l-l 3uecHe1cHl1g 1—ln въздухът
с кристално прозрачен, прозрачен к-то констин; ф ein
durcHsicHTlgcs Aillitz прото-тпо лице; || 3urch-1:hT1gt
Gründe, Voewändt поозоитнн ' оеповиния, претексти;
разг. основания, претексти, Съшити с бели копин; ||
3а- ist viel zu durchsichtig мпо'о прозрачно с; съшито
с бели копцн с
durchsickera — dl— Flüssigkeit sicC—rt durch течността
прокипии, прониква, кипс; ф von dem Plan l-l schon
allerhand durchgcs1ek-el за пн-пя се разчуха, сс зпия—
всче тост; много риботн, пещи; || davon ist nl— -iwa-
3srchgt-1cCcil тов- острия и пълня тайна, никой пн-
ко'а пс можа ди узпае нещичко за това; н то дсн
тпешен, по днес то остана и тайна
durchsieben — es wurde lüchilg durcigcslcbi преся-
вaся, прекиовихи ги през гъсто сито, прецеждаха ги
оеповпо (па изпит. преглед); ф von Kugeln duecbsltbi
пидупчеп ог куршуми кя+о решето
durchsitzen die Hose, dee Stuhl ist durchgisis-en
п-птятопнте ся поо-он+н, са сс протрили, прокъеaнн;
столът се е продъпнл, пробил, с пропития. о— седене;
ф wir habil dl— ganze Nachl durcbscsscn не сн те'-
пaсме, прекарахме и бтепне, чакапе, разговори цялата
пощ; цдлaгa нощ седяхме
durchspielen — ici -picke —in Stück, eine neue Rolle
durch поосвнрвям, нтеиноeям пиеси; изигравам пови
роля; ф 3-r Mlllel-Türner Hut sich durchgiep1-1l цеп-
търпип-д-телдт проби о—брапага, се промъкна, през
отбо-п-тя; ф wie haben dir gan/c Nacbl durcb-plcll
прекиоясме и игра, и свирепе иялит- нощ
durchspefchfn — wir Haben da- in liicr Ruhe durcb-
gc-piocHin обсъдихме го, говорихме, р-тговяодсме
съвсем спокойно, ня спокойствие зя това
durchstechen — ich sle:hi Papier durch бода c игла
хартия; || etwas -11:11 durch пещо бнс, боде, се хвърля
и очи, сс палиги пи иннмяпне+о; || mit ihm 3srcH-tcchtn
поgвнт-вим се с пе'о. върши тайни сделки, мошенн-
чества с него. нм—м тайно споразумение с нсго (при
игра на карти); ф ici duacl-tccht lin пробождам, про¬
мушвам, пронизвам го с ножа; || ihn mil dcn Augen
duecb-ltcbcn wollen искам ти го пронижа с очите, с
погледи си; ф einen Damm, Wall 3uecb-ltcbci про-
копавам, пробив-м дига, рои; ф G-tetld- duecb-ttchci
преобръщам жито, зи ди пе се задуши
310 Durchstecherei
Durchstecherei, dl— — DHi:i-Tt:hcrc1cn tailbci, ver¬
üben, umg. machen върша мошеничес+ии, шмекерлъци,
тайни, нечисти сделки, далавери; || Durci-tt:ita—1ci
au/dcckci разкривам мошепичес+иа, корупция
durchstehen — wi- ici illts durchzu-tcicn hatte; какво
ми беше пнеaпо ди понеса, какво трябваше пи изпит¬
вам, ди претърпя, па изпатя; какин патила. нзпнтяпнд,
пееготн, пеере+и трябваше да претърпя; || d-i Verlust
3urch-lticn понасям з-'убят-; © ein Hindcanl- durch-
stihen премнп-вям бля'опонучпо препятствие
durchsteigen — umg. 3a -teig ich nichi (m—hr) durch
това пс разбирам, е пепопятно зи мепе, 'тяв-+- ми
пе може ти го смели, разг. пе мог- др го чактнсам
durchstöbern — 1:h durch-löbcr- 3а- ganz- Uaus, lilc
Winkel, alles von oben bis uilci nach etwas обръщам
претършчвям, претърсвам идл-т- къща, всички ъгъл¬
чета, поеоявдм от горе до донч за пещо; търся го под
дърво и камък (листо), под шум:; и ел-мк-
durchstoßen — 3-e Fclid l-l ui 3-r Front durchgt-
Slöß-1 вр-гът нипоиин пробив пя фронта; |] dee Feind
1-i bis zue Küste durchgestoßen во-гьт проникни. си
проби път до крайбрежието; © 3-r Kragen isi durch¬
gestoßen яката се с протрили, изтърка.—, с нзлнзяпя:
© ici durch-loßt die £1-31:1-, die Front пробивам ле-
тепита покривки, фронта; || ich durch-loßt ihn mli dcm
Bajonett промушвам, пробождам. пронизвам го с но¬
жа; © ich 3ureH-lößt in d-i W-lteaun пиелнзим, про¬
никвам и :оемоеи
durchsteeichen — sieelch Зз- Woil durch з-тряскай,
зачертай, зачеркни думята; ф UifcallocCi! durchslael-
chen прецеждам, прекарвам през сито, цедилка, па-
снрим овесепн ядки; © се bal di- Land 3urcH-trichcn
той преброди страпат;
durchströmen — ii—г ist eine ungchiuec Minsch-1mase-
3srcHgeetröml тук премина, се изниза, сс източи огрО¬
мен поток. огромни река от хора; © Зее Rb—li durch-
-irÖnl verschiedene Länder Рейн тече, премнпиии през
различни страни, прекосява ризлнчпн стояпн; © mich
3urcb-leönl ein Gefühl 3-r Freude през жилите мн пре¬
минава, сс р-тннв- оидое+но чувс+ио
durchsuchen — ich durchsucbc s—in Gepäck, dl— Woh¬
nung поетьоеeим, обискирам, преглеждам. проверя¬
вам б-'-жя му; обискирам жилището му; || dl- Гaeehcn
durchsucht! претърсвам, обръщам джобовете; || da¬
Bau- von ohen bis unlti, alle Winkel nach —iwa- dnech-
sucbti претърсвам, претършчиим, обръщам къщата
от горе до долу, всички ъгълчети зи нещо, търся нещо
под нне+, поп дърво н камък, пе оставям пищо пе-
прегледин;, непретъреено, надниквам навсякъде
Durchsuchung, dl- — —ine poil/tiilch— Durchsuchung
h—1 ihm vornehmen, durchführen, hallen, nachcn правя
му полицейски обиск
durchtanzen — ici iaize einen Walzer durch нтн'о-вям
елши вяле; || ich liizt dl— Schuhe durch скъсвам обув¬
ките от танцуване; durcbgtTaizlt Schuh- скъсани от
тяпц, танцуване обувки; © wie babei dl— ganze Ni:bi
durchlanzi идти нощ танцувахме; eine durchtanzte
Nach. поекиоини в тянцн, тянцуеяпе пощ
durchtoben — eine vom Krieg 3uachlöbti Well ряз-
друевaп ог войни сеят; || -in Siurm von Empfindungen
durchiobie ihn бурпн чувства бушуваха и тушит; му,
оиттъреe-хя тушат; му
durchtränken — d-e Regen durchtränkic 31- Erde дъж¬
дът пропи, напои земята; © mit (von) ciwas durch-
leäiki -ein пропит съм от, c псщо; || mit Plut, Schw—lß,
von Gt1eT. Duft durchtränkt пропит, няпоеп c кръи;
мокър от пот; пропит. проникнат ог тух; пяснтеп,
няпоеп с иромат, бнягоухяпне
durchIrerhen — 1:Н Trtiht -Twus durch прокарвам пе¬
що; © durchTrlebt! s—ln хитър. ловък, рифнпнояп, из¬
печен, отрикип съм и дявола продавам; бил съм и в
малко, н в голямо решето, писикин съм, врял н кипял
съм, голям; ян+нки, влъхви съм, н дяволи подковивям.
и ня дявола цървули обувам; през води—; мнпал н пе
се намокри.; || ein durchlrlcbtier Bue-che, S:hclm,
Fucis s—in хитра лисица, изпечен хитрец, 'олям дявол
съм; Хитър Димитър; дяволи пидхн+одм, стари влъх¬
ви, от ст-ри коз- яре съм; || -1- ist ein ganz durchlrlt-
benes FrüchTchcn тя мн с стоки чернооки, мпо'о с ня-
хикяни, голям дявол е. може аи те продаде
durchtrieben — s. duechIreihen
durchwachen — 1:h Habe dl- Nacht 3ueeh(gc)wаebl
бдях, прекарах ият-т- пощ и бдспне, пе склопих очи,
пс мн'пах, пе съм мнгп-т иднaгa пощ; || ihe Ge-1eht
viaalcl dl- durchwacht- Nacht по лицето й личеше, чс
пс с епиня иятит- пощ, чс с прекарали безсъния пощ
durchwachsen — durcbwuciscnte Speck прошарени с
месо сланина; || Wie gehl —s die? — Danke, (scherzh.)
dur:hwacbetn Кяк сн? — Благот-ря, средни хубост.
нти-тойти, крнво-ндeо добре, тур. орги-будали
durchwalken — 1:Н wälCc ihn lüchilg durch патупним,
няпеодящвям, пямярнзиям го заравят;, порядъчно
durchwamsen — ich wam-e ihn Tüchtig durch е'ояeим
му порядъчно гърба, пи-упиам го тgо-в-г-
durchwandern 1:1 habt 3as . ganze 3urcHwan3trl пре¬
бродих, пропътувах, обходих, обиколил съм иял-т-
страпа
durchwärmen — 3-r W—ln duechwärnle mici виното
ме стопли. сгря
durchweben — 3-r SloTT ist durcbgcwibl м-—еондти
нмя две лица, е с две .нци, с еднакви шарки от двете
стряпи; © der SloTT 1-t nll bйhseh-n Muelteп durchwebt
м-герият-. платът е изпъстрен, няшареп с хубави
мотнвн; || ein B—aichT mli (von) IiTcrt-sunltn Ptgebti-
hillen durchwehl, durchwoben ризк-з, изпъстрен, укра¬
сен c ин+ереспн случки, преживявания
durchwehen — von Düften troplschte Plumti 3uecb-
wehl пропит, папоеп, няситеп c блигочхипнето пя тро¬
пически цветя; || dl—-— Novell- ist von -einem G-lsi
durchwcHl тази новеня. повсст с облъхната, обвеяна,
пропита, проннкпи+и от неговия дух
durchweichen — der Hui ist vom Regen völlig durch-
gewelcht щ-пк-т- съвсем с омекнали, смиткяпи от дъж¬
да, с съисем мокря; © die durcHweichiC! Wege оaт-
киняпнте от дъждовете пътища; || ich war bl- uul dl—
Kiocbti duecHw-lchl бях иенндт измокрен, мокър то
костите, внр-води, живя вода
durchwetzen dial. — nein- Schuhe, м-li- Ärmel sind
am Ell-nhog-i duechg-wil/l обувките мн ся съвсем
изтъркани. протрити, взели-тилн вечс, са сн изслн иече
двете п—рн; ръкавите ми са протрити пи лактите, са
се протрили. нзлнзятн, поотъок-лн всчс на лактите
durchwichsen — ibi ordcntllcH durch wici-tn напер-
лишним, п-тупаим го зgорeaгр, порядъчно
durchwinden — 1:i wilde mich duecb dl- Mcns:bci-
masse duecb промъквам сс през множеството, тълпаги;
© ich nuß sei—n, wie ich m1:b durchwinde трябва ти,
ще внтя, кяк ще сс измъкна, кик ще нз:нипчa от тови
положение, кик ще сс справя с —ия беля .
durchwitschen umg. — er l-l 1ш lelzTen Augenblick
duecbgcwll-cbi той сс измъкни. нзпньзпи в поелелпня
мн'; || man bul ihn durchw1lechc1 lassen т-тос- му въз¬
можност, пуснах— го ди се измъкне, да се изплъзне
durchwühlen — ich wülit -cincn Kolfee, all— Scheänkc
dsecH, durchwühle -einen Koller, alle Schränke препра¬
вям, преВър^им, прегършуням, обръщам куфара ' му,
всички долапи, шкафове; || ich hab— den Podei, vl—l—
Püchie durchwühlt разрових земята; рових се е. пре¬
рових мпо'о кпиги
durchwursteln umg. — cr wneeltll -1:1 inner durch той
кара крнво-ндeо, етна сс крспн, еди— крета, една пре¬
живяни, преживява с мъки
durchwutschen 5. durchwitschen
durchzechen — clic 3urcb/echic Nacht прекaорпa и
гуляене пощ, поотуняня нощ
durchziehen — FinehligC-1T zichl durch eни'и-и про¬
пива, проникна, се просмуква; ф beule sind hier virlr
Soldaten duecbgczogcn дпес мнпахя, преминах— оттук
мпо'о войници; ф ich durch/iehi 3as Land кръстосвам
пaднъж н п-шир ето-пи—и, прекосявам, преброжтам
я, мнпавам през пея; || 3u- Scblll auech/lcbi da- Meer
корабът кръстосва морето, пътува от етнпня то дру¬
гия краЙ ня морето; || Sieußci duech/ichtn dl— Stadt
мрежи от улици покрива тррдя; ф dl— Uaul ist Hier
-Таек mil Plutge/äßen durchzogen кожата с покрита тук
c гъсти мрежи от кръвоносни съдове; || die Bälde sind
von blauen Adern dnech/ög-n ръцете са покрити c мре¬
жи ог сини жнлчнцн; || Runz—ii 3nech/1ehen das Gi-1:hl
дълбоки бръчки прорязват лицето; бръчки ся издъл¬
бали дълбоко лицето, ся се eрдтaнн дълбоко и лицето;
идно+о му лице с покрито с мрежи ог бръчки, с пя-
боизgепо с (от) бръчки; || mli Geäbrn duecbzogti по¬
крит с мрежа, от кяпалн, прорязан о— капалн; ф die
Fluß durcbzitbl 3u- Tal рекити прорязва толипата,
лъкатуши през полнпи+я; ф 3te Regen duachzichl die
Kl-ld-e дъждът прониква през дрехите, пропива прсз
тях, пропива гн; || 311 1-ncbl1gC-1l dsech/iihl die
Maucen ели'итя пропива степите, степите са мокри от
eни'и, са влажпн, папоепн с eнaгя; ф Fe-n3c durchzl-bi
3as Gtnül р-дос-еи трепе— изпълня душит—; ф rin
Gewebe mli Seid- durch/i-bei нтъкивим копринени
нишки и тък-п; ф 3-e Schwimm durchzi-bi -1:1 nll
FcucHtlgkclt гъбиги сс пропива, се няnодeи с водЯ, вт--
ги, е eнaжпa, мокра, просмуква eни'и-и, попие; ео-
тита; || du- Zinnie l-l von Plunendn1l, TabuCgieueb
durchzogen ет-дт- с пропити, пяпоепя c -роми-и |мн-
Oнс-) па цветят—, ухае пя иветд, сс с вмирисали ни
тю+юп; || dl— Bowle l-l gut dnecb/ögi1 боле+о с поело
мнонтм-—-, сс с -ром-гmтио-ло, мирише пи хубаво;
© Зее 3i:h ziehi -1:1 durch потокът лъкатуши, се про¬
вира прпо.у. по протежение ня толнп-—-
durchzittern — von Freud-, Ang-T durcbzliitri тръп¬
нещ ог рaдоег, от етрaс; радостен трепет ме изпълва,
треперя от страх
durchzucken — Blitze duech/neC-n den Ulmnel свет-
KPe^u прорязаи— пебесклопя, пебего; || wie ein Blilz
durcbzuckit cs mich еветкяeнтп- мисъл ме озари, осе¬
ни, nробняенр и 'т-e-ти ми; стрия мн нзнелн—ж ясно;
•озари ме кито пякакво просветление; || von wilder Freu¬
de durchzucki обзет ог буйни рaпоет; || wilder Schmeez
durchzuckt- --'п—п Körper ужасна болка разтърси, раз¬
друса гдто—о му, премнпа през цялото му -дно, го
преряза като с нож
Durchzug, 3се — nach Durchzug пиприин течение,
проветри; || es h-rrscbl Durchzug сгава течение, про¬
ветрява сс. нмя достъп пя въздух; © die Kraniche sind
auT dcm Durchzug жеравите пренетдeaг; ф d-e Durch¬
zug d-e Truppt! duecb 3a- Land премнпянинего ня
войските през етрипити; || la—lcn Durchzug gewäbe—i
O-зоещ-eям свободно премнпяв—пе
dürfen — 3us hälie-i 3u 11:11 Tun dürfen нс биваше
dürftig 311
да пяправнш тови. ди постъпиш така; © 3u hällt-T rs
nur sagen düelcn трябваше само ди кажеш тови, до-
егaгъчпо беше симо едпя думи от —воя етррпa; || еа
dürfte so elwa- ilcbl -igti той пе биваше. пе трябваше
ди ^e— такова пещо; ф w—nn ich hlilcn darf ико моги
(смся) да помоля; || darf, 3üafit ici Sl— bliicn, nie zu
foig—n мога лн, смея лн ди Вн помоля ди ме послел-
вите, пи ме следиите; || darf 1:1 hilTci zuzulangtn моля
заповядайте, вземайте сн. хапнстс сн; || darf ici blllen
мо'и ли та помоля зи етин тяпи; || dueT ici Sir ciwas
faag—n моги лн, ще позволите ли ди Вн запн+им нещо;
•| 3u durl-l jtlzl g—hen сег; сн свободен, можеш пя сн
вървиш, о+нияш; || darüber durfsi du dich ilcbl wundern
пями зищо ти се учудв-ш ня това; || ici durT hielbei,
so lange 1:h will моти ти остриа, докогато си искам.
0Pтрешепо мн е, имам разрешение ди остана, поко-
'иго си искам, оaтоещепо мн с, имам разрешение да
ост-пя, колкото сн нскам; Ц daeT ich elöet1 моги ли
ди Вн обезпокоя зи едни момент; || durl ici mich zu
Ihnen -itzen мога .н ти седна при Вас; || 3иеТ 1:1 nll
мо'и лн ти дойда с тебе; || te darf noch nicbl aulslehen
гой още не бива дя стина. -одбви още ти пази леглото,
ти .ежн; || durl es eiwas n—be - -cin може лн ти бъде
малко поиече (въпрос на продавача при мерене); ф hl—r
durl 11:11 gieanchl weed—n тук нс се пуши, е зябряпепо,
не с разрешено ти сс пуши; пушенето с трбрaпепо тук;
|| man dueT 11:11 —in Ta-len пс бивя, пс с разрешено,
зябоинепо с влизапе—о; || so etwas 3ueT nan 11:11 fragen.
-3811 такива въпроси нс се задават; нс бнна па сс
питат такива рибо+н; такива работи пе бивя, пс годб-
ея. пе с ретпо, с забранено ти сс 'ОБорят, да се к—зняг;
II 3а- darf nicht gesci—i—n тов- пе бнии да стапе, пс
трябва ди се слчтвa;|| di- Зш/Тс jtlzl 11:11 kommen,
hält- j-T/i 11:11 komnen düilci тъкмо сега ли намери
ди кажеш тови, кик можи сега да изтърсиш тая глу¬
пост; ф 3u ЗаеТ-Т slolz auT deinen Sohn -—in трябва.
нмяш оепов-пне, право да сс гордееш, ди бъдеш
торд|a) със сипи сн; || du 3arf-l nie wirklich glauben
можеш панс—нпа, имищ пaнетнпa осповипне ти ми
вярваш; || man daeT hoT/en, wohl -ewaelci, daß... имаме
оеповaпне пи сс питдвиме, ти очякеиме, те...; ф weil
ich so -38-1 daeT ако моги така ти кажа, -ики ди сс
изразя; ф morgen 3üeTlt sclöie- WcTlte -—11, dürTlc cs
R-g—n gthtn утре времето сигурно ще бъде хубаво,
можем пи очакваме хубяво време, та сс патявиме ня
хубаво иреме; утре пaвдопо ще иaнн, има изпели ди
вялн, нмиме основание пи очакваме дъжд; ||es dürft—
eil leichlts s—ii тоеи не представя никакви гоутпоег,
мътпотнд, с леспо претнжнмо, леспо с ти сс пиприин,
една .н би представлявало трудност, мъчнотия; Ц 3а-
dürfic wohl -.'ттеп тови навярно с -яки, иска мн сс
та вярним, чс е тика; сигурно, положително гова е
така; || 3us dürfic ein Irrtum s—ln струва мн се, чс тоеи
с грешка, nотоещпо, че грешите, чс сс заблуждавате:
ф spott, dee dürfic vorläufig 11:11 wlideeCommen по¬
ложително пяма тя смес вечс пя дойте, ти сс всстн;
мцЙ че пями тя има куражи, ди смее ди дойде исчс:
•! 3er düeTit genug haben мий чс му дойде милко множ¬
ко; положението му съвсем пс с леко, зи зиннждаке
dürftig — düefilgc Kleidung, Nahrung бетпо. скромно
еноомищко облек.;; оскъдна, бетпи, пелоет-тътпр
храни; || ilni dürftige Wohnung бетпо, мизерно жи¬
лище. мизерна дупка; ф ein dürftiges Ergehn'- скромен,
незадоволителен резултат; || düe/iigcs Kie/enlichl сла¬
би. мъжднеи евеглнп- от сеещ; || eine düelllgc Molivle-
312 dürr
eung слаби. недостя+ъчпа мотивировка; || ein— dürftig—
Figur haben имим еняби, хилави. педосгитъчпо развита
рнтчря: || düi/Tigc KennTnissc оскъдни, петостя+ъчпн
знаиня; || düiflig au-seien - изглеждам хилии. имам хн-
т-ва фигури; || dür/lig l—6—n живея в оскъдици, немо¬
тия, нищети. мизерия, пуждя; || bei iim sieht es dürftig
aus у тях с бедпо, скромно нирстепо. цярн мизерия.
нищети, оскъдици, немотия; || das Koizeal wae dürftig
besuchl концертът бс слабо посе+сп. имаше малко
хори. нямаше мпого хора ня копцер+я
dürr — ein 3üeaee A-Т сух. изсъхнал клон; || dürres
Uolz сухи дърва; съчки; || dürres Gras сухи, изсъхнали,
изгоряла от снъние+о +реии: || dürre Z—ll суши; '.ядно
врсме; || ein dürata Gaul нзпчетaнян. мършав коп. мър¬
шавя, тръ'ннвя, кльощивя крипта; ' Ü rin (klippia-, spim-
drl-) düraca Men-ch сух. мършав. итпчс+ял, дръглив
човск, сух кято скслст човск, разг. кльощии, мършав
кято чироз, скумрия, сух кит; пяетьрмя човек; || —а
isi weiter 11:11- ils dürats Gerippe. GesT—Il той пс с нищо
друго осисп сух еkене+, суха иърлипи. представя торба
кокили, изсъхнал. нзмърщяиян с кято скелет. живи
мощи е; || auf dürrem Land, in düra—n Boden wächst
ni:ils пя мършавя почви не инрсс нншо: || —Twas mir
(in) 3üartn Worten. dürr Herau- sagen казвам нещо само
c' няколко сухи, голи. пуми, без всякакви украси, без
заобикалки, пипряво. кратко и ясно
Ойи^т, dis. Dürrländer, der — -in Dürab—in, Dürr-
ländca s—in сух, разг. кльощии съм кито клечки, екене+.
чироз, скумрия, торба кокали. живи мощц съм
Dürre, die — da- Land wurde von rinca vtrieiaindin
Dürre iiingisuchT странят; бе сп;ле+дпи от уннщо-
жн+енпa суша; || infolge dee langanialicndcn Dürre gab
rs iin— Mißtrnle вследствие ни дълготрайн-та, про-
лължн+енпя+я суша жътвата бе лоши. имаше псуро-
жий; ф geistige Düeie -духовия нищети, чботост. с+е-
рилпое+. пустоти
Durst, der — ici labe, lüili. verspüre Duesl пис ми
сс воля, жатеп съм, нмям, чувствувам жяжтя; || Due-i
bikoMMCi ожядняиям. -Допиеа. приливи . . ми се водя;
|| ich Habe Durst auf ein Glas Bice, nich Te— пис ми сс
чаши бира, чий; || —'n hrcnncndcr Durst quäkte lin мъ¬
чеше го пянещр жажда; || von Dursl gepeinigt измъчван
от жажди; || den Durst 1ö-eHen, sT'IIcn угасявам. уго-
тяв-м жаждата; || das loscht den Due-t това утасдва,
утолява жяжди+я; || Uungte und Dur-l l—idrn търпя
гл—т н жажда. гладувам и жядувам; || voe Dua-t lisi
umCommen. v—egeien умирам от жажди; || ich full— bild
um vor Dur-i просто ще припятия от жажди; || die
Zunge ki—bi mir vor Durst am Gaumen езикът ми се
е залепил зи небцето от жажди; || ihm ein— Bien— für
d—n Duisl geb—n давим му круши, зя да залъже вре¬
менно жаждата сн; - DuasT ist der bCsTe Kilinia жаж¬
дата с най-добрият келнер; © einen (eins, ein Glas)
üb—r Dua-l getaunkcn Habtn пийнал съм. сръбнал съм
повечко, пресиьрнин съм мяркат;, пипряин. съм гла¬
вата. пи градус съм; ф Duesi nach EHai. ia:h Wl-srn.
nach Liehe жяжтя. лим-еж зи почести; стремеж към
тпянид: копнеж зя любов
düesten — es dürstet mici, mich dürsl—l (rs) пис мн
сс водя, жадеп съм, изпитвам, чунс+вувям, усещам
жажди; © 13:1 Rache, Blut, Liehe. Eiec, Wis-cn düesl—n
жадувам мъст, жадеп съм зи отмъщение, кръв; поет.
жаждим любов. копнея зи любов; стремя сс към по¬
чести. ламтя зи почести, жадувам зи знания. стремя
се към знания
durstig — ici hin duastig пие мн се вода, житен съм;
|| die duasTlge Eide verlangt nach Regen земята с жядпя,
зижитняня, птите зи дъжд; ф —а ist —ime - durstige Keile.
S-ctr. —in dursTigcs Blut. ein dua-llgtr Paudca шег. той
нм- стръмно гърло. обича ди попнЙиа. разг. да кърка,
пuянниa, голям къркяч е; нмя гърло кято теряп, кля-
дспсц; обича чяшки+я. иuпие—о; || er bat -in— duesTigc
Lihia пис. смучи кит; смок. налива се кято мех. бъчви,
пролъпеп; тето влсзе, сух пе нтлитя: пис като сюнгср;
ф iich Wis-rn, ГaTi1 dursTig жилен зи тпяпне, подвизи.
дела
Duscic, dl— — ici nuß unter die Dusche трябва да
взема сднп туш; || —'n— Dus:i— neinin напривям, взе¬
мам душ; ф ihm —ine (kalte) Duseii g—b—n поливам го
със студен душ, с кофа етутепa eоти: никяоeим го ди
изтрезнее, смачквам му рясопя, сапунисвам го; ||
dis wae für mici eine Calle Due:ii тови бе зи мепс
с+удсп душ. потуетиувaс сс. сякаш ме полдсa със сту¬
деня вота, със студен туш; || wir eine CilTi Du-cir
wirkte es, daß... подейстиуия кя+о стутсп душ; || icH
hahc rin— Du-che ihgckriigT ино-водя съм, дъждът ме
измокри, някиасн то костите, ме няпряви внр-вотя,
жива водя
duschen — ihn du-cien полне—м 'о със стутсп душ,
с кофи студеня водя, пикариям го да нзтрезпее
Dusel, der umg. — ici lab— Heute Dusel in dtr Prüfung,
einen großen. unhelMlichen Dusel geiaht днес имах къс¬
мет, щяетие.■ мн провърия па изпити; имах 'олям,
невероятен, чудовищен късмст; Ц so ein Du-el такъв
късмет. тикои; щастие; ф 1ш Du-el и полусъпио, зи-
мяяно. пончnmдпо състояние, и състояние ня просъ-
пнци, ня лскя замаяност. пя унесеност
Duselhans, die — —in Du-elbins -ein занесен, замаян,
отиесеп човск, откячеп цептринпо съм
Düsenjäger, die — aller Minn, alTc Frau ist - kein Dü-
-rnjägia из. старият човск, пс съм реяк+ивеп аероплян.
пе мога да хвърчи; - || ein Geo-cien ist doch k—in Dü¬
senjäger тоеи съвссм пс с тика просто. е тоста сложно,
заплетено
Dussel, der umg. — so ein Dus-cl какъв глупак, тут¬
маник. няпннмуся, мухльо, тиквеник, бу+николибя,
бутинтръп. бутннтябър, каква щушчмигя, мижитурки;
U du hi-T —in Dussel има че сн шярип, чукунтур,
+нкиепнk: || ich Du-sel Habe 3is geglaubt и яз, глупакът,
бaнaмa+a. бчлинитя, глупакът му с глупак, повярвах
това
Dusselkopf, die. Dusseltier, das — so —in Dusstlkopf
такъв тяпеееп, з-м-дп човек
dußlig — 1:H wäre —in dußliges Ludea щях па бъда
ний-'онемнд+ глупак, билима, шаран, пяй-глупяиото
същество. пя светя. 'лупик пя глупаците, яко...; Ц
quatsch nicht -o dußlig сти'— си бръ+ин.. плещил 'нч-
поетн: || si:i (Akk.) dumm und dußlig reden ченетата
мн сс р-тглобяв-т, глиБ—ти ме т-болдв- п— му говоря,
ая го убеждавам, ди го съветвам
düster — düsTcrcs LiciT мрачна еве+ниня: || —in düs-
icatr Wald тъмна, мричпя, зловеща 'оря; || düslcai
Faabti мрачни. тъмни багри. краски; || —Ine düsTirc
Ahnung von etwa- haben нмим мрачно, зловещо, тъм¬
но предчувствие за пещо; ф —ine düsitrt Angelegenheit,
Sici— тъмна, подозри+слпя, съмнителни работи, разг.
тъмни Индия; ф ein dйeTie-e W—s—n bubci нмям моP-
чсп прав. всчпо павъсеп, пямчееп, намръщен, пячу-
мереп съм; || ein düsTcrcs G-si:1T мрачно, навъсено.
намръщено, начумерено ннис: ф düsTcrc Gedanken
мричпн, зловещи, тежки, перидостпи мнслн; || düsTiais
Schweigen тежко, мрячпо, зловещо мълчание; || -in—
dü-l—ac ST1mmung_ мрачно пяе+роснис; || die Stirm 1i
düsTcr— Falten zieHcn пямръщвим челото сърдито. свъс-
иим вежтн; || alles durch -'ne dü-Tcac Belli— s—i—n виждам
всичко, 'летим пи всичко прсз черпи очила. черпо-
гледец съм; ф es langt an düslea zu werden започва да
сс мръква. смрачава, стъмпя, стии; тъмно; сиетердвa
сс; У 3ü-lia vor -1:1 Hii-Taratn 'летим мрячпо в етпа
точка; вПерил съм очи и едпя точки; || lin düstea ai-
-1111 гледам го моичп;. пaвъеепо. начумерено, смръ¬
щено. с мрячеп поглед
Dutzend, Зз- — ein Halbes. ginz—s Dulzend -eidcn—(a)
Ucndcn половип, цяла дузина копрнпепн ризи; || —Twa-
zu (in) DuTztndtn Caulen. vcrCau/cn купувам, продавам
c тузнин от пещо; ф Dutzende von Mtn-:Hen тесс+кн
н тесеткн. ето+иии, дузини хора; || dl— Men-:iin eTaön-
Т—п zu (im) Dutzenden hca-in десетки н тессткн, стотици.
хиндаи хора сс етнчяхя; || —in Mädcl—n wi— zwölf шТ-
Dutzend grien няй-обнкповепо. съвсем обикновено
момиче. момиче. каквито ги нмя с дузини, със с—;-
тнин, с хиляди. с .опити ди ги рннеш. каквито се
срещат пя всяка крачка. пaведкьте: момиче кято мо¬
миче. нищо особено; || —in Doktor von Dutzend пий-
обикноиеп лскяр. кякин+о ги нм- с дузини
Dutzendgesicbt, das — eil Dutz-ndgcsicit Haben нмям
безнитпо, пяй-обикионепо лице
ebenbürtig 313
dutzendmal — ich habe 31r 3a- schon dul/endnal gesagl
казах тн сто пъти всчс това
Dutzendmensch, 3-r — cs sind DuTztndntnecitn тона
са хора ки+о хора, съвсем обикновени. поеретствепи
хора. хора, конто сс срещат ня всяка крачка. конто
по пищо пс се р-злнчяи-т ог другите хора, мижи+ур-
:н; т—кнв; ги нмя с тузнпи, със е-о+иии, хиляди. с
.опята дя ги рннеш
Dutzendware, dl— — ich wollte mi:i nicli für Dutzend¬
ware - au-gibin пе исках ди мини зи нещо обикновено.
за обикновени. еитипа стоки, зя съвсем прост. обик¬
новен човек, исках да мини зи пещо поиече, за псщо
по-особено
duzen — i:i duze mich mli ihm говоря сн на ти, пя
ти съм с пс'о; j woll—n wir uns duzen ди си говорим
лн пи тн
Duzfuß, der — wie sTcici s—il Jahren auf dem Duzfuß
niTtlnaidca от години сме ни ти. сн говорим пя тн
(с пе'О, с пея)
D-Zug, 5. D — са 1-Т 1m D-Zug duech die Kindca-lubc
giTUirtn ннпевят му първите седем години, много не¬
възпитан с. пями пнкяквн обноски, нями държане
Е
ь ■
Ebbe, dl- — Ebbe und Flut отлив и прилив; || die
Ebbe trili —in отливът започва. пяетьпви: ф 'n neln—m
Geldbeutel, in meiner Ki-se ist, hter-cbl Ehb— кесият;
ми. киси+я ми е поизпя, кесия+я мн започва ди олекни,
та изтънява
eben (adj.) - - - ibinis Luid, Gelände раниния; раипа,
гладка площ; || ebene Siraßti р—впн, гладки унниu; ||
31— G-giid ist ehtn wie -in- Ti-cbpiällt местността —
гладка кято тепсия; || ici hin auT ehenem Bod—n ge¬
stolpert спънах се, препънах сс пи рявпо; || zu chcnie
Erd- wohnt! жниесм и приземния етаж, и партера; ||
3-n Weg -h-n machen нзоявнявим, нзгл-жд-м, чmьп-
кним пътя; ф er weiß alle Berge eben zu nachci той
умсс, зпае ти изглажда иснчкн неприятности. ди пре¬
махва всички трудности; <$> man Cann in 3er Weit n1:Hi
illes ehen macirn когато члнин+е са криви, пе може
исе напрано ти вървиш; 'ърбни-т- само гробът я
опрявя; чоиек пе може да изглади, изравни всички
'ряпаинни и света
eben (abv.) — then ist er gegangen той току-що си
отиде; || eben kommt еа тъкмо идва той; || du Comnsl
eben a-:hT тъкмо пявреме mдeяш: || be ist eben gekom¬
men той току-що дойде; || Ici woilTe eben geirn тъкмо.
точи; сс готвех, сс кипсх да сн вървя, ди си иди. «i
си ходя; || das wäre mir eben r—cii тъкмо тона е по
чгодa+я ми, ■отгои-од пи желянне+о ми (я пс тона,
което ти мислиш, отякврщ); || eben jcl/l точно, тъкмо
ее'и; || eben davon ist die R—dc та тъкмо, точно зи тови
говорим, зи гоня е тумяти, стаи; дума; || Зз- ist ja
ehen ти тъкмо. точно в това се състои работя——, ти
тъкмо тим с работи—;. трудността. мьтпо+нятя: || da¬
will er eben та тъкмо. точпо това иск—, желяе, търси,
гопн, преследва той. точно тов- е н целта му; ти друго
—ол и пе желяс; || na (nun) eben точно тика; именно,
нмеппо: тик; си н мнстес; || eben, eben точно тика;
нмеппо, нмеппо; || n—ln, ehen nicht пс, съвсем пс; точно
обоятпото; ни няй-милко; съвсем нямам пямерепнс;
ф cs iaigi nur so ehtn .hin едва-едва сТнги, карам крн-
во-ляво. едии свързвам дв-т- края, с+нгя, колкото пи
свържа пн—та края; || -е 11—lT slci eben noch aufr-ehт
тоЙ едва, c мъки сс крспсшс, пържеше ни kо-к-т- си;
|| се konnic d-i Wagen ehen noch Ьа-т-сп едва чеnд
ди ут—рн спирачките ня к;ни+и; ф dial. komm tbrn
mal Htr я ела ведпятa: още сега, ничися тук; ф 3as
ko-tit eben viel Zell тона струва. отпема много ирсме;
|| cs ist eben nichts mehr zu ändern какво да се пряен,
пе може ди сс промени; || Зз- ist -bei so тик; с, нями
кик другояче. ще трябва ди се примириш с тона; || е-
gebt -bci i1:hl пяма как; така е. пе може другояче;
пс може нищо ди сс направи; || 3а- l-l eben Ptch просто
лош късмет, пс може нищо тя се пиприин; || се ist cb—n
zu 11:11- zu g-hruuch-n просто зи нищо пе го бива;
|| -е ist eben nicbl - ein große- Taktil пс с чи: тотим
—ит-птннe. пе с бог знае колко голям тaт-п—, гaтрптьг
му е малък. тост; скромен; ф 3u mußt es ehen noch
einmal versuchen щс трябва пак ти се опиташ; пями
друг изход. ничии. освеи да се опиташ пик; ф 3as ist
nicli —bci neu тон; пс с пещо съвсем пово, е иече
пости известно, познато; |( -ir ist nicli ehen schön тя
пс е тонков- хубавя. чак потим хубавя; || 1:Н wae - nlcit
eben begeistert пс бях особепо, чик дотам, чак толкови
възхитен. очарован, съвсем пе бях възхитен
Ebenbild, das — er ist 3as Eh-ihlld s—lnr- Vaters той
е нс+нпско. вярно копне пя бащи си, с пъ.по подобие,
образ н подобие пя бащи сн, с ця. бящичко, жив
бящнчко; отоязьн, откъснал с гланя—и пи бащи сн,
сякаш с отрил кожити ни бищи си
ebenbürtig — ein— ebenbürtige Heirat равеп брак; ||
von cbtibüiTlgca UtrCun/T от еднакъв еоциянен про¬
изход смс; || einen ebenbürtigen Gegitr linden пимноaм
ривпостоеп, достоен, равноценен противник, съпер¬
ник; || ihm ebenbürtig s—ln ранен съм по произход, по
рождепис. по стла, по достойнство на пего, еточвим
колкото пс'о; || seine Frau isi ihm 11:11 ebenbürtig жени
314 Ebene
му е от по-тонеп е;цн-нсн произход, с+он по-дону от
пето, пе му с равп- по тух, по произход; || sl— ist ihm
w—dea an Fleiß noch in Begabung -btihüellg тя пс може
та сс мери. равнява с пего нн+о по прнлсжипнс, пито
по дарование; +оЙ я превъзхожда както по прнлежи-
пне. тика и по тяровапне; U te ist die an (im) Können,
811-1'8 -h-ibüillg по умение, и духовно отношение гой
не с+он по-дотч от тебе, пе те превъзхожда
Ebene, 31c — dee Fluß wlndei slci. -chiangcit slci
duecb dl- Ebene реката се ене. лъкатуши. криволичи
през раеннпата; © das liegt uul elnea ganz anderen Ebe¬
ne тона лежи ня съвсем друга плоскост; © Konfiaen/
auT böehst-e Ebene конференция пя няй-eнеоко пиво,
равнище; || uul gleicher Ebene пя същ—ти, пя едпакви
плоскост, ня едно пиво; || auT die scili/i Eb—i— Comnen,
g-ratei тръгним, попадам по пиклопепитя плоскост,
по крив път, по стръмно надолнище; || ihn auf dic
ecH1—1— Eh—nc bringen подхлъзним, нзпързaнeрм го,
тнaеeaм го по пиклопепят; плоскост, по крив път
ebenfalls — du bu-l cbcn/ali- rc:hl н тн имаш право;
|| da- kann dir ebenfalls pa--icrcn и пи тебе може ди
тн се случи същото
Ebenholz, das — 1ha Uaae wae schwarz wi— Ebenholz
косати й бе черни кито aб-пое|ово дърво)
Ebenmaß, das — ein kIa--1e:i—-, volicndtic- Ebenmaß
класически симетрия, съразмерност; съвършена хар¬
мония, съвършенство, чрявповеееное+ ни пропорции¬
те, чертите; || eine Gc-lull von schön-len Ebinmaß фи¬
гура със съвършепа красоти, красиво изваяна фигура;
|| ins Ebenmaß beligei привеждам в хармония, симет¬
рия, разпределям симетрично, пропорционално, пра¬
вилно, съразмерно; ур-вповееявaм
Eber, d-e — ee wie wütend wi— -in aпg—stoeh—nea,
ange-choss—nea Eber бе разярен кито р-пеп, прострелян
гнн'-н, вспър е
ebnen — ihm den Weg zu etwas thnci чтъnквaм, нз-'
равнявам, ит'нaждрм, подготвям, проправям, про¬
чиствам. му пътя към пещо: - Geld —bnel vl—l— Wrge
кой+о ими пярн, риботити му върви; пирите вършат
работи; пирите и мр'яоего опопват, и змията нтньг-
вят; пирата вър+н свети; парица, еннпя цирнца; пирита
с дявол; © 31— Angelegenheit ebner slci работата се
оправя, тръгва
Echo, das — —in Echo unlwoeicii un-, hallte von dcn
ungebtnd—n Biegen wider, -challlt au- vcre:h1—dcncn
Richtungen zu uns Herüber ехото пи отгоеорн, околпн+е
планини отекнаха, пн иъопяся, повторих; ехото; от
всички страпн долетя то пис ехото; || etwas bi-ibt 11:11
ohne Echo нещо пс оегaв- без схо, без отклик, без
отзвук, се отеква, сс откликва (дълбоко и тушите,
обществеността). п—мнра широк отзвук, отгл-е.
о+клнк всред тях; || —in Echo h—1 d-i Zuhörern finden
пимирим отзвук всред слушателите; || kein Echo linden
нс пимирим отзвук, оставим без въздействие, ефект
echt — c:itc- Gold чисто, еaмородпо злато; || tcilt
Pcalcn истински, орнгнпялпн перли; || ccbl—s Uaur ес¬
тествена, пебоялшсипи, истински кося; || 1:111 Farben
истински, гр—Йпн, пензбендeяшн, непроменливи бон;
|| ein echter Freund истински, нскреп приятел; || —ine
1:111 Urkunde яи+еп+нтен, оригинален документ; ||
1:11-1 eu-slchcr Kaviar не-инекн, оонгнпянсп руски
хайвер; || ein echTta Teppich истински, оригинален, нс-
фибрнтеп, ръчно гъкип килим; || —in echter Ruben- тон—
е нстнис:—, орнтнп-лпa картипя от Рубенс; © echt wi—
Gold к-то чисто, ерморотпо злато, чист мета.; чисти
проба (човск); © das ist eben ccii deuisch тови с чисто
по немски, с характерно зя псмеци. само немецът
може дя постъпи тика, е способен пя такова пещо;
( -1— isi teil kindlich, ein eclies Kind тя е като дс+е,
истинско, същинско, настоящо те+с; || er ist ein 1:11-1
Mu-lkea гой с истински, родсп, настоящ музикант; U
-сте mit юНГем Humor g—wüezte Rede пеговагя реч,
писн+епя : истински, неподправен хумор
Eck—, die — ici will mle eine gemütliche Ecke eeiäfTin
искам ти си направя, създам уютен къ+;-|| —ine tücHlige
E:kc Brot 'олям комат, голямо - парче хляб; кряЙщпнк;
И gib mir auch ein Eckch—n davon тай, отчупи н па
мсне едно кряйче, едно пирчепие, едно късчс ог тоиа;
|| te bat, bekommt hohe. kahle Ecken косата започва
та му опята, той има, образуват му сс всчс плешнвннн
пят слепите очи; косата . му започва ди оплсшивяи;
пя слепите очи, челото му започва ди сс оголия; ©
rs isi loch -ine Ecke zu g—ien нм; да повървим още
малко дотам; || da- ist noch —ine Tüchtige, eine ganz
schönt E:Cc hl- dahin им; още много дя сс върви, ощс
с доста далече, нм- още много път дотам; || das isi
eine große Ecke тови е дълъг път, далечно разстояние;
|| ici werde dich -ine E:Cc, —in Eckchen bcgl—ltcn ще те
придружи милко, до кюшего, то ъгъла; © ich habt
mich in d-e (die) Ecke gesloßen ударих сс. блъснах се
и ръби, ъгъла пи мреагя; || an beiden Eck—n le-thälten
държи за теати крия; || wir woll—n uns an d-e Eckc
li—ffen ще сс срещнем пя ътът-; || an d-e E:k— -ТеН—п,
waaltn стоя, чакам ня ъгъла; || 3as Haus an der Eckc
къщ—та ня ъгъла; || 3i- Hau-, 31r Stadt bacnil un allen
Ecken къщата гори отвсякъде, 'ридът гори от вснчкн'
:O-нш-; || —s becint an allen Ecken гори отвсякъде, от
иснчкн краища; иснчкн си във иъннепие, диижспие,
тревога, пя крак; || an ilien Ecken und Kanten |E:kt1
und End—n) навсякъде, по всички краища, от крий до
кряй; под мост и пад мост, под плст н пид плет; ||
ibi an allen Ecken und Kailtn sucien търся го пявед-
къде, пот дърво н под камък, пот .нсто, във всички
кътчета, пое+ършувaм, претърсвам, обръщам зя п$го
всички ъгли, кътчета. кюшетя, обръщам цялата къщя,
ценнд 'рап ди го търся; || rs Teilt an allen Ecken und
Enden (Kanten) пе етн'я зи нищо, за най-необходи¬
мото; || —s Huptet an ailci Eck—n und Enden голяма
пемо+ня с, парите пс стигат за пищо, до никъде; || an
einer zugigen E:C— stchcn стоя пи ветровито кюше, ни
течспне; || ich stammt aus derselben Ecke от същия край
съм; || aus weicH—a Ecke bläst' der Wind кякио с ни-
строенисто, какъв вятър духя; || ich bringe dich bis zue
läcH-tei Eckt ще те изпратя, придружи до ъгъла, мил¬
ко; || in 3cr äußta-len Ecke пя края, ня другия крий пи
свети, и джендема; || in wtlcicr Ecke wollt sl— и кой
край. къде живее тя; || da- Uaus ll—gl in tlnea mileeis-
ci—n, -illl—n E:Ct къщи+я лежи и жнвопнепо, тихо
кътче; || —s in die Ecke -cliffen, slrllcn. wce/cn сла'ам,
турям, поставям го, зрCeърлдм го и ъгъла, кюшето;
|| -ici (Akk.) in die Ecke -l—ll-n. kauern заставим. сгуш-
вам сс, свивам се в ъгъла; || einen Schüler in di- Ecke
-Tellen пaкртврм ученик в ъгъла; || sl—ll —s In dl- Eckc
влнгнн. тури го пaс+оaпa: махай го ог тук; || in Eck¬
chen -'Т/сп седя (сн) и ъгъла, и уютното кътче; || —s
-laid ' in dee hlnlee-ttn Ecke беше тябу+яно, скрито,
сложено в най-скрития ъгъл, и пяй-забу+ано+о кюше,
кътче; || sici (Akk.) in dit E:kc drücken, vcakric:icn
з-вирам се, скривим сс и кюше+о; || es in allen E:Ccn
und Winkeln des Hau-t- -uch—n търся го навсякъде, пол
дърво н камък, претърсвам, претършувам, прерявям,
обръщам всички ъгли, :юще+a ни къщята, цялата къ¬
ща; || —s geht bunt alles üb—a E:k(c) b-e риботити сс
обърква, истински. егоишпи бъркотия с; || un dl- E:Cc
biegen, fahecn, kurven, g—H—n завивам покрий ъгъла, в
дрч'яти улица; || um die E:C— kommen зипивим сс от
ъгъла; || 3as G-scbä/T um dl— Eck— магазинът зид ъгъла,
в другата, съседната унния, кито сс мине ъгъли. кито
се зиинс; | wie woinen gleich biee um die Ecke пне
жниесм като се мнпс ъгъла, кито се завие па доч'ити
улица, съвсем близо, симо пя няколко крачки от тук;
U ihm 11:11 um die Eck— Теш-п пямим му капка до¬
верие. пс му вярвам оттук потим; || er ist um dl— E:kc
g—gang—n той пропития. изчезна. запиля се по дяво¬
лите, щукпа, затри се пя някъде. зави си крия ня ня¬
къде; отнесоха го мътните; пречукаха го, отнетнс- го;
пукпи; || ihn, —Twas um die Eck— heingen прсчукиим,
очиствам го, светя му мяенот;: профуки—м, пропи¬
лявам. прокярвям, пръскам, прахосвам нсщо (пари);
зидн'рм, отмъквим, разг. свивам, потурчвам псщо;
|| um dir Ecke kann man nichi -cil—ß—n пе сс трепи,
блъскай с невъзможни псщи, пе 'опи вятъра, мъглите;
|| mit ihm um dl— Ecke hiaum. um —in paar, -1:1- Eck—n
verwandt srin тилечпн родпнпн сме : пс'о, от тве май¬
ки деца смс, от дви плета тръни, от трети колец смс;
майките пи ня етпя река ся прали лрсхн+с; || von allcn
Ecken und Enden strömle 3i— Mengt стичаха сс хора
отвсякъде. от исички краища н с+ряпн; ф ihn, -1:i
(D.) dl— Kanicn und EcCen abstoßci, ausgieiclei шли¬
фовам го. очуквам характери му; очукаим характера
ен: поочуквам рог-ти си
eckig — —in cckigei Tisch че+иър+н+я. ъ'неетя миси;
|| —ine eckige Sllei ъгловото чедо; || —ine eckige Schei/i
груб, необработен почерк; Ц —in —ckigee Mensch не¬
додялан, несръчен, безпомощен човск; || ein eckig—e
Charakler ръбят. чепит човск. псшлнфоияп, псочукип
хяряк+ер; || ein -eCig-e Bciilnen несръчно. недодя¬
лано, пещлнфовяпо държане; © ganz t:C1g wtrd—i
излизам ог Кожя+я сн (от пстърпспне); пощурявям,
полудявам (от радост); || -а lu:il -1:1 eckig той се
превива пя дее, тресе се. друса се ;+ смях .
Eckpfeiler, d-e — 6'1-1- Werk l-l auch Heule noch ein
Eckplcil—e der For-chung това произведение с н тпсс
основният стълб, 'няeняти основа, опори пи научното
изследване
Eckplatz, 3—а — einen Eckplatz um Fiisler bub—n
имим място и ъгъла до прозореца
Eckstein, der — die-—- W—ak stillt cln—n EcCst—ln in
3—e Entwicklung 3er Forschung това произведение пред-
етяид, е крайъгълен камък и рязвн+ие+о па научното
нзеледв-пе
edel — ein edle- FTeed поротнст, рисов коп; || tdic
GesTein—, Miluiki благородни камъни. метили; || -dl—s
Wild благороден тнисч, едепн; || —dies Blut бля'о-
Oотп(нческ)я кръв; дворянин, аристократ, бли';оод-
пн:: || —in —dl—s Grschkichl бла'ородническн, тпя+еп
род; || —dl— Rosen облагородени рози; || das edle Naß
живителната вли'и (виното); || —in ediir Tropfen W—in
бняг;о;дпя, вкусна пяnнткa: хубаво инпце: ф -in idiir
Топ благороден. благозвучен топ; || ein edier Slil бла¬
городен, изискан, нзящеп, изтънчен стил; || iron. ein
-311- Paar ог етип дол дрепкн са, вземи етнпня, ти
утири другия; лошите лсспо сс сдружават; изгори еди¬
ния, —и посипи другия; търкулнало се гърнето, —а си
намерило похлупака; краегаeн+е мигиоети се полуш-
нит през девет есня в тссе+о; || eine rdl— Gesinnung
бня'ородпн помисли. убеждения; || -dl— Sillen бли'о-
родин нрави; || —in edlrs G-nül -бнягородпи туши; ||
einen edlen ChueuClee hiwilsin проявявам благород¬
ство, проявявам сс кя+о благороден човск, като човек
с бни';оодпи туша; || eine edle Tal благородно дело;
eh, ehe, eher 315
i| ein edler Witlele-il бнa'Оооgно съревнование; || das
gt-ebai in idiir Äbs1ehl тона етрнр от бнaгооодпи под¬
буди, с пaй-блa'ооодпн памерепня
Edelmut, d-e - - - aus Ed-Imul bandeln тейетвуврм от
великодушие, от бнa'ороgпн подбуди; || ihn durch -—1-
nen EdelmuT enIwuTTnen, beschämen обезоръжавам, зи-
еоимeим го със своето благородство, великодушие;
|| spott, vor Edelmut förmlich talc/tn формено се топя
от великодушие; размекнал съм се съисем
Effeff (ff) umg. — etwa-, -—'п UuidwceC au- den Efftff
vtestthen, kennen, können разбирам пещо, р-бот-ти сн.
тяпидти сн в паЙ-големнте му гьпкое+н, тондм мий-
е—О0, разг. факир, голяма сила съм и пещо; разбирам
(от) р-ботат- си, зяп-д—- си, както трябва; © das l-l
Eff-T тона е нсщо фипо н прсфнно, екстра качество,
дубъл екстра. Изразът иОва може би от търговския
обичай да се означават стоки с f (fino) фино, ff fi-
nissimo) префино, а може би и от музиката, гдето
силно се означава с f (forte) и много силно с ff (for¬
tissimo )
Effekt, die - - - - 3-e Efl—kl wae gleich Null ефектът бе
раисп пя нуни; || 3as nuchl, Hal k—in—n EffeCl auT ihn
тона пе му прави впечатление, пе произвежда, пе пре¬
дизвиква, пдми никакъв ефект върху нс'о; || er beab¬
sichtigt, 61^1:11 nue ein—n E/Tekt той преследва, гони
само ефект, иска па пиприин впечатление; || er versieht
—s. Efl—Ct zu nueHen той умее ди прави впечатление,
ди произвежда ефект; || si— geht uul Ef/ekl aus, hu-chl
nach E/Tekt тя се стреми да пиправн впечатление, 'они,
преследва св+нн ефект, външни, евтини ефекти, 'леда,
иска ти хвърли симо прах и очите, ди замаже очите
ня хората; || ici Hallt nicht nll cln—ш solcien ElT-Ct
geeeeHпet, Halle nie eln—i ganz undieen ElTckl vee-peo-
ci—n пе очаквах такъв ефект, очаквах съвсем труг
ефект, друго въздействие, друга реакция
effektiv — die effektive Leislung einte Maschine тей-
стeнгенпa, рернпр. конкретни мощност пя мишнпя;
|| 3се effektiv— Bestand einer Arme— пaлнтпня'т състав
ни армия; ф iT/cktlv— Maßnahmen ефикасни мерки;
ф ici Hube ti/tkilv kein— Ahnung, keine Zelt пям-м
изобщо пнкяквя прсдетрвa, никакво иреме
egal umg. — dic heidtn T—lle sind ilchl völlig egal
двете чисти. половини пе си съиссм еднакви; ф mir
1-Т аНс- egal исичко ми с все едно, безразлично; ф се
hui egal Hunger все, вечно с 'нялеп; |j —s regnet- egal
непрекъснато валеше, пе nоеет-вяше дя вили
eh, ehe, eher — eh und je всякога; || seit eh ui3 j-
открай времс, отколе, инпяги; откакто свят светува;
от памтн веки; откакто се помпя; || wi— ei und j- кикто
вед:о'Я. обнт-йпо, обикновено; ф —he ich mich 11:1.
davon übeaziugl hab-, glaube ici —s nichi преди да съм
се убедил и това (локат; пе сс убедя и това). пе го
вярвам; ф das hältc-i du ehea -igei -oll—n по-рип;
трябваше та кажеш говя; || es war nie -hce unangenehm
als angenehm по-скоро мн беше неприятно, отколкото
поня+по; || srin Veriullin war ilics cbce als lapfte дър¬
жането му бс всичко друго, по не н храбро, държипето
му съвсем пе можеше да се пярече тобнеетпо, нс бе
ни прИ-мaнко храбро. пий-мянко можеше ди се оха¬
рактеризира ка+о храбро; ф je thee, desio hc-str —
je thee. je llcher колкото по-скоро, толкова по-добре;
ф -1— wird rs um so thee Tun, als cs ju ibr Vorteil l-l тя
лссно щс сс съгласи да го пиприин, още поиече (тол¬
кова поиече), че е от полза за нея. чс с в пейня по..лз;;
© er Cuni tbisien moegen hier sein той ще бъде, може
316 Ehe
Т— бъде тук пяй-ряпо утре; || ici komme bei (mit) theslee
Gelegenheit щс дойда прн първа възможност. прн пър¬
вия утобсн случий; || so geht —s im —hesten тика етaвa
пай-бързо, пяй-скоро
Ehe, dl- — cin— Eh- e:hI1cßc1, clig—h—i сключвам
брак, встъпвам и брак; || in den Stund 3се Ehe irtien
ожепвям сс. омъжвам сс. тaл;мяeaм се; || 31c Eie ist
vollzogen woaden бракът се сключи, с сключен; || 1ш
Hufen der Ehe landen озовавам се и тихото прнстапнще
на брак;; || einte Frau die Eb— veaspeeeHtn обещавам
пя жспи ди се оженя зя пея: || Geld in dl— Ehe (rin)
bringen топ-сям зестри, пари пя мъжа ен: || eine EH—
stillen, lecinin. e:h—1dtn еир+оевaм, оженвам (тн): о-т-
трогнам брак. дивим им р-звот; развеждам съпрузите;
|| die Eie wurde w1c3—a aufgelöst, g-te-nil, gc-cliedcn
бракът бе оaзтоо'пaт, разведоха ги. дaл;сa им развод;
|| die Eie 611:1-1 прелюбодейе+вувям, извършвам пре¬
любодеяние, изневерявам на мъжа си (жени сн); © -'—
lühaen kein— gul—, eine -clicclte Eie те живеят лошо.
пс живеят добрс, не сс разбират, нс се по'аждя+, мпо-
го се кярат, бракът нм пс с щ-етлнв; || sl— leben in
unglücklicher, /-eeütt-Tie, in ungtsctzllcice, wild—a Ei—
те са нещастни и брака, пс се разбират, пе живеят
добре, живеят лошо, мпого сс карат; бракът нм е
р-тстроеп; те живеят незаконно, в петaкоппо съжи¬
телство, и конкубинат; || zwei Kinder -Tannen aus die
ersten Ehe две тец; си от първия брак; || rin— Ehe zur
linCen Hand моргрпятнтеп. неравен брак
ehebrechen — bibl. 3u sollst nicht eHebaechen не npc-
люботейетвувяИ
Ehebruch, dtr — einen Ehebruch b—gei—n, lieibti из¬
вършвам прелюбодеяние, прелюботействувам; изне¬
верявам (на мъжа си, пи жена сн)
Ehehälfte, 31- — 3us i-t Meine Ehehälfte тона е моята
друга |боaчпa) половнпа •
Ehekreuz, das — scherzh. Зз- Ehekreuz aul -1:1 (Akk.)
nehMen вземам върху ссбе сн кръста па брака, пи-
стузвям си хомоти, игото ня брака, ожепвям се
eher — 5. eh
ehern — 3as ticant Z-llall-e желязпа+и епохи; || nli
ehernir Stirn lügen, etwa- b-huupl-i лъжа пий-пигло,
пaй-безерaмп;, имам тупето, тебелоотне+;, безсра¬
мието та лъжи, ди твърдя пещо, лъжа, твърдя нещо
упорито
Ehre, 31- — —in Muii von Ehrt -iin честен чоиек съм;
човек на честта съм; || -eine Eiac wahren, prcisgchtn,
veelliiin, verpfänden пазя, пожертвувам, изгубвам, зи-
ти'aм честта си; || ihn die Ehre u6-eHпe13eп злепос¬
тавям, очерням, опозорявам го; уронвам престижи му;
|| -сте Ehre vcaltlztn, schänden, rellen накърнявам, за¬
сягам честта му, опозорявам 'Ох позоря доброто, чест¬
ното му име. сnредвaм честта му; || 3as bli Ich mtlnea
Ehae schuldig, l-l eine Forderung, eil Gtboi melnee Ehe—
тон— дължа ня честта си, мн пянa'р, повелява честта,
е дълг, повеля пя честта мн; || Зз- vieblelel mie meine
Ehe— тон; пе ми позволява честта, моето чувство зя
чсст; || -111- u1g-Tael-li Ehre неопетнената му тее+.
неопетненото му честно имс; - Ehae, dem (die) Ehre
gcbühel почит ня тоя, който трелужрвa почит; «ф> Ehae
vtrll—r—n, alles virileren око да +н нтлете, .ош— дума
ди пе ти излезе; от честта по-скъпо пяма; честта е
по-скъпа ог парите; «ф» —ine Ehre 1-t 3-г an3-ai weri
честта чест носи; почитта тaелчжявя почит; ф iim
—in— Ehe— —rw—1-cn оказвам му. зaеeите+енс+вувaм му.
отпивам му почит, чест, почести; тaтн-aм го; || Si—
lawcl-cn nie zuvi—i Ehe- Вие мн окязиигс твърде голяма
чест; || iim ш1I1läriecii Ehe- —aw—isen оказвам му во¬
енни почести; || ihn mit niilläii-cien Ehain b—sTaTTci
погребвам го : воеппн почести; || lin mit Ehren übrr-
s:büllcn, überhäufen обсипвам. отрупвам го. с почести;
ф den höcheTi1 Gipfel ailie Ehren iieci:ien достигам
върха па всякакви почести, пя сливата; || das ist ailie
Ehaen weel —овя е ияпълио поч+спо, достойно, заслу¬
жава пяй-инсок; почит, пaИ-инео:о призи-пше, ува¬
жение. е достойно зи уважение, възхищение; || die Tal
nuchl die alle Eie— постъпката тн приви чест, с до¬
стойна за уважение. възхищение; || das macil dir w—nig
Eir—, keine Eie— гои; пс ти приин чест; || das w1a3 dir
kein— Ehre elnhrlngen тови няма ди ти лопесс никакви
почести, никакво признание, о+лнчне, нями та се про-
снрвиш, прочуеш, ди заслужиш всеобщ; уиажепне с
това; || -i— macht liier Famlll— Eirc тя с чест за се¬
мейството си, прани чест ни семейството ен: <ф> 3а-
Werk macil den M—lsite Ehre работата приви чест пя
майстори сн; тобо-г- работа сима сс сиинн; ф es 1-Т
mir eint große Eber, rs 8-1-1:11 nie zue Ehe— 'оляма
чест е за мспс, прани мн чест; || was vieschi/Тт nie die
Ehae Ihacs 3c-u:hce па кякио дължа чесг+и па Вашето
посещение; || iim ulkt Ehre ailun оказаим му, напрявям
му честта, отнaедм сс почтително към пе'о; || Tu mir
die Ehae un und komm пиприин ми тия чссг н сля; ||
1:1 buhe noch nichi die Ebe- gebabi, Sir kennen zu 1—enen
досег; пе съм нмил честта да сс зипозпяя с Вис; пямaс
тая чест т— Вн потпaвaм; ||- ici hiTTt scion dl— Eiec
нмах иечс тия чест (да се зипозпяя с Вяе): || ich habe
die Eie— zu... имим честта та, чест мн с да...; || 1:Н
atclne —s mir zue Ehe— in... считам го за своя чест...;
|| 3us 1-Т mir —ine Ehe- тона е чест за мспс; чес- мн с;
Ü es ist nie eine Ehae, ici mache nie eine Ehre daraus,
Sl— beschützen zu dürfen за мспе е чсст, въпрос па чсст
ди Вн закрилям; || wie g—h—n un- die Eher, Sl— zu —ln—м
UussCö1z-et i1n/sliden имаме чест да Вн покяпнм п;
домашеп концерт; ф auf Ehe— (und Gewissen, und Se¬
ligkeit) честия дума; честно елово: и името пя честта
мн; заклевам се и честта сн; заклевам се и честта н
всчпото си блаженство; проклет да съм, ако...; || bei
meln—a Ehre кълпя се и честта сн; честна дума, чсстпо
еноио; || Meine Ebec zum Pfände зятaг-м честта сн.
'aоaптноим с честта сн. дивим чес-пата си дума; ф
österr. (ich) bub- dl— Ehre (mich zu —npT—il—n) имам
чсст (да се сбогувам); ф bibl. Ehe— -ci Goll in 3er Uöb-
енрвр, осяния па боги в псбеси+я; ф um der Wahrheit
die Ehre zu g—hen зи ти о+дадем заслужени чест пи
нстипя+и, да сн признаем чсс+но и почтено нстниати,
ди си изповядаме нстнпя+a, ди си кажсм, ди говорим
прaeнткa+a; ф ich -ctze nein- Ehre daran зал-'-м чест¬
та си и тоня; || uuT Ehe- ballen, bedacht --in държи пя
честта ен: || C—in—i 111:1 aul seiner Ehe— dulden пс търпя
пнкакво петно върху честта еu: || ihn h—1 s—in—a Ehre
ingeel/en, packen зисд'им честт; му, разг. докачам го
па чест; апелирам, обръщам се към тее+—я му. закле¬
вам го и името на честта му, позовавам сс ни честти
му; || dabei ist k—lne Ehe- zu Holen. gewinnen. —aweab—n
от тона нещо нс ще спечелиш, симо ще сс изложиш
с тоиа; това пяма ди +н донесе никакво признание,
почести, унижение; || 1:Н -—Нс es für eine Ebe- —in ети+ям
го за чест, 'летим пи него к-то ни чест; ф seine Ehe—
in etwas (Akk.) s—iz—i з-н-'им честта си. името сн за
нещо, рнскувям доброто си име, честта си с нещо; ||
lin in -einer Ehrt kränkt!, hcl—ldlg—n, veelctz—n. Abbruch
tun засягам чес-гя му, обиждам го, докачим го пя
чест, уронвам престижа му. доброто му име; || Ehae
in Leihe hab-! имим чувство за чеет: || kein— Ehre in
L—ibi hib-i пямим никакво чувство зи чест, нн+о кап¬
ки, капчица чсст, пс зИ-я какво е чсст; човек без вся¬
какви чест съм; || ibn. cs in hoirn Ehe-i ballen почи+ям
го. тача го високо; почитам. тича нещо. о—тавам му
висока почит; Ц —Twas in ulkte Ehe— tun, sag—n, behaupten
върши, говоря, кизвям, твърдя нсщо чес+по и поч+сно.
с пай-чсс—пн, пий-поч+енн, пий-чнс+н памерепня, най-
побросърдечпо, без всякакви зядпн мисли, пямерепнд;
|| er bat -1:1 in Ehren bchaupicT той сс пяложн честно
и почтено, си проби чссгпо път и животи; || dein Wort
in Eiecn. äb—e... пе искам дя те обидя, но...; моите
ув-жепнд към тебе. към думите ти, обиче...; || ein
Küß:bi! in Eheci невинни. безобидни, почтителни це-
лувчнии; - eln—n Kuß in Ehren kann auch niemand
w—ie—n (Hölty) една нсинпна цслчичнца с позволена;
© nli w—ш labe i:i dl- Ehe— c кого имам честта (та
говоря); - || rin— Prüfung nll Ehren besTrHrn изнасям,
издържим достойно нзпнтипнс, проби; || mit Ehe- uu-
tlnee schwieligen Lag—. ieevoagihin излизам, разг. из¬
мъквам сс с чест. достойно от тежко, пепрнятпо по¬
ложение; || -ein Amt mit Eheen verwalten изпълнявам
достойно службата ен: || damil bat -а Eiee eingelegt :
тона той доби, сн спечели nрнтпяпне, спечели ува¬
жение. лаври, почсстн; || lin um -—in— Ehre heingen
погубвам честта му, опозорявам го, нзнагим го; зле¬
поставям го; || etwas nue um 3са Eie— willen Tun правя
нсщо само зарядн, за честта сн, само ти пе се изложи,
та пе изложа честното сн нмс; ф zu Ebeci kommen,
gelangen издигам се ня почит, пимнрам всеобщо при¬
знание; || wiedie zu Eiecn komm—i пимирим, добивам
отпово прнзпяпне. отново бивам издигнат пя почит,
отпоно проявяват нп+ерес към мсне; || ihn wled—e zu
Eheen bringen иъзстяповяиям честта му, реабилитирам
го, нзвяждам го от тaбрaиaт-: || etwa- w1—3ca zu Ehaen
bringen издигам псщо отново пя почит, реабилитирам
го, включиям '; пя: и репер+ояря, и по;грaмa+a,
отдавам му старата почит. старото прнтпaпне, пик
започвам ди го тича; || etwas 811—1:11 ihn zu Ehe-i
тови щс му донесе, спечели прнтпaпне, уиижепне, по¬
чести. снявя, .рерн, уепес: || ici ае:Нпе cs mir zue Ebe—
an, пеНше, schätze —s zue Eie- счи+ям, смятам го за
чсст; || die zu Eheen и твоя чест; © —in—m Mädcicn die
Ehae aauben, slehlen обезчеетяeям, изняенлврм моми¬
че, отнемам му теветнепост+я: озлочестявям го; || die
Eie— v—ell—e—n загубвам честта сн. обетчес+двa+ ме
ehren — bibl. 3u -ollst deinen Valce ui3 d—ln— Muller
eheen почн+яй баща си н Майка ен: || 3as Alter , eheen
почн+ам, тача, увяжавам, зачитам възрастта, ста¬
ростта, стярн+е хора; || Ibee Worte eheen mici Вашите
тумн ме ласкаят, са чест за мепе; || 1:1 ehre deinen
SciM-az уважавам болката. скръбта тн. нм—м респект
прет пея; || dein Verhallen chri dich тържяпе+о +н приин
чест, е достойно зи възхищение, унижение; <ф> wea den
Plennlg nichi -bat, ist des Tikie- nicht weit който нс
пази пaоaтa, той пе инжт— и гроша; ф ihn duecb, mit
—twi- ehe—n оказнаМ му почит, ипнмяпне, унижение,
с. чрез нещо, поляскявям, зачитам го с псщо; || -1:1
(Akk.) durch etwas g-cbel TüHI—i чувствувам сс понaс-
. кип, зичстсп с нещо; ф wie wcedcn ihm -Т—Т- rin ehrcndi-
Andenken bewähren ще зaпaтнм иечпо добър, светъл
спомен за псго (формула в некролог); || -ehe geehrter
Ucre Koch (много)увяжаемн господни Kox; || ein gc-
cbeTca GcIthrTce исеобщоуиаживяп цепсп, признат, чсс-
+вуиап, иидеп учсп
Ehrenamt, das — ein Ehrenamt bekleiden заемам по-
четпи обществена служба, ня почетни служба, длъж¬
ност съм
ehrenamtlich — —in ihi-1anl1iehie Hilfea доброволен,
Ehrfurcht 317
безплатен помощник; || -he—namlli:i Tätig srin заемам
почетни обществена длъжност
Ehrenbürger, 3er — ilip den Ehr—nhürgcr v—al—li—n
удостоявам го със тиaписто поче+Сп гражданин. про¬
възгласявам го за поче+сп гражданин
Ehrendoktor, 3-r — lin den Ehrendoktor v—elclHcn
удостоявам го c титлат;. звапие+о почс+сн доктор,
пр;възгнaеявям го за почс+сн доктор
Ehrenerklärung, die — eine ' Ebecicekläaung abgeb—n
извинявам сс публично. чрсз пресата за обидя, оттег¬
лям публично клеветата сн
Ehrenformation, die — —ine Ehrenformation halte Auf¬
stellung g—iomnen бе строени поче+па рота -
Ehrengeleit, das — ihm das Eiaengel—iT g—btn придру¬
жава го почетни рота, кор+еж
Ehrenkompanie, dic — dl— El'cnCompäiii übscheilltm
правя пре'нсд па поче+па+а рота
Ehrenmal, 3as — —in—n Kranz im Ehrenmal nic3cal—gcn
полагам испсц па, пред пяметники пя пидпaнн+е вониш
Ehrenplatz, 3er — den Eieiiplälz n—6—n d—м Haus¬
herrn zug—wice—n bekommen, einn—hmtm определят мн
почетното място, ел-г-— ме ти сетпи па поче+по+о
място, заемим почетното място то домакиня
Ehrenrecht, 3а- — ibm di— hü'gbii1:iin Ebecnai:bTi
ab—ekinici лишавам го от гряждапекн и политически
права, отнемам му гражданските приви
ehrenrührig — iheineühiigi BiiaupTungin твърдения.
уропващн честта, обидиш, недостойни твърдения
Ehrensache, dl— — 3is ist lüe mici Eieen-aeHe тои;
е зи мепс въпрос пя чест; || etwas für Ehein-ache ballen
правя от псщо въпрос ни чсст; || —Twa- wird nie zue
EHeen-aeHt пещо сс ' превръща, стива зи мспе въпрос
пя чест; || scherzh. Ehainsachi може лн (тя пе лойта);
разбира се, естествено; въпрос па чест; нска лн питипе;
и пума ти пс става
ehrenwert — er ist d-e Sohn -he-nwieT-e ElT—en той
с снп пя почтепн родители; ф —in liainwielie Herr
етип „достопочтеп“ господни, господни с доста съ-
мин+елпа почтеност, репутация, доста пспочтсн гос¬
подни
Ehrenwort, das — aul (nein) Eiecnwoel честни думи,
честно слово; дивим ти тестпa+я си дума. честното сн
слоио; || -iin Ehrenwort geh—n, dafür —inl—gen, verpfän¬
den дивим честпа+я сн думи, честното си еново;' ги-
оaн+нрaм с честната сн дума за тови; || -1:1 (Akk.)
uuT -rin Ebaciwoel vielis-ci осланям сс, уповавам сс.
разчитам па честната му тумя; || lin uul -ein Ebacnwoal
Ta—ilis-—n. entla-sen освобождавам го. пускам го срещу
пе'ова-а честни думa: || ich veabüage nlci mli M—ln—ш
Ehrenwort lüe lin гарантирам c честпо+о сн слово.
честната си дума зи псто; Ц scherzh. ihm s—ln große-
EbaciwoeT geben заклевам му се ний-гържествапо в
честта си, дивим му пяй-тържестиепо честната си ду¬
ми, уверявам го пяй-тържестиепо. разг. пски се и кълпя
сс. че щс удържи честият— сн думи, обещяние+о си
Ehrerbietung, die — aus Ehe-ebi—Tung gegen ihn от
почит, уважение към нсго
Ehrfurcht, 31— — ihn mit slumncr Ehrlurchl 6-1'3:11-1
паблюдавим го c безмълвно, нямо страхопочитание,
блятогоeейпо. с благоговеине; || 11 tlifie Ehe/ueehl cl-
was lewirlc! очаквам : дълбоко стряхопочитание пе¬
що; || Ehrfurcht vor ihm iab—i, füe ihn 1—gcn, lin cii-
g—genhaing—n, h-zclgin изпитвам, храня, имам ето--
соnотн+япне към пс'О, зясeидетенстиуeaм му етоa-
хопотн+япне; || 11ш Ebeluechi cinflößcn, ahzwlng—n
318 ehrfürchtig
вдъхвам му стрaхоnотнтяпне, няпраеям му дълбоко
впечa+непнс; Ц eine Elrfuacbl g—6iet—nde, cinflößcndc
Erscheinung вдъхващо благоговение, етрaс;nотнт-пне
явление
ehrfürchtig — in ehrfürchtigem Schweigen За-ТеН—п
стоя и безмълвно, нямо страхопочитание, 6.;';';-
испне
Ehrgefühl, das - er hal ktli—n Funken Ehag—lühl in
Leibe той пяма калка чест, чувство зи чест. с човск
без всякакви чсст; || aus viai-tzt-M Ehegelühl порядн
накърнено чувство зя чсст
Ehrgeiz, der — er hui, zeigt CeanCiilicn, ühtelelibeiin
Ebegelz, ist von (vom) Eiag—lz eefüllt, gelaltbcn, gelelzt,
6-eieein, 61-1111 той нмя болезнен; честолюбие, пре-
китена -мбнцня, етоaдa от бонпa амбиция, е болез¬
нено. прекадено амбициозен, честолюбив, е nрентnьл-
неп от ямбниид, еднпсгнепнят му импулс с амбицият—,
движи го само ямбнцнята му; || voll Ehegel/ -ein. -Тек-
ktn преизпълнен съм от, с амбиция; || er hand-ll iu-
Ehrgeiz той дсйетвуия, постъпва таки от честолюбие,
амбиция; || 3is geschai iu- p—e-önllchem Eiegtiz bceau-
гони стяпа поради лични амбиция, от амбнцня; || allen
Ehrgeiz ihlcgcn, anfge6tn отърсвам се, отказвам се от
всякаква амбиция, зaхвърндм всякаква амбиция; || iim
fehlt jeder Eirgeiz липсва му всякаква aмбнинд, иямя
никаква aмбниид, пе е пнкак амбициозен; || in ihm den
Ebegelz wi:kcn амбицирам го, събуждам честолюбие¬
то, рмбниид+я му; || се. -ctztc s—inen giizei Eiegtiz
daeeln, den W-tlsle-il zu gewinnen той вложи цялата
си амбиция ти спечели съревнованието; . Ehagtiz und
Flöhe springen gten in die Höht честолюбието и бъл¬
хите обичат да подскачат високо
ehrgeizig — maßlos cirg—lzlg srin крайпо, прекадено
амбициозен съм
ehrlich — —in eheilciia Mensci чес+сп, почтен, ‘по¬
рядъчен човск; || er 1-t —in— ciallcic Uaul гой е честна
душнчка, пр;етодушеп, добродушен човечец; || ein cbr-
lich—s UandwceC честеи, порядъчен, уважаван занаят; ||
-1111:1— Absichten mit einem MädeHen, uul ein Mädchen
haben имам честпн пямерепня към момиче, нмям на¬
мерение ди сс ожсня за не'о;|| er meint —s —1111:1 nll
dir той нми чес+пи, почтспн пямерепня към тебе, по
отпошспне па тебе; нм- намерение ти се ожепн за
тебе; || ich mühe mich 11'11:1, g—bc mie ciallch Müht
трудя се. старая се. мъчи сс честно, давим сн истински
труд та направя нсщо;|| ein —iellcie- Auskommen haben
изкарвам честно nресрипaгр сн. хляба еи;|| ehalich zu
Wieke gehen действувам, постъпвам честно;^ —hallch
wäbel im läng-tcn |scHuftig kehl in Ängsten) коЙ+о ра¬
боти честно, щс живее по-леепо; чисто пебе от гръм
пе се бон; тнето сребро ръжда пс хвaщя: честността
побеждава (подлостта живее в страх); - ehelich
scheut C—ln Licht честният човек не се плаши от свет¬
лината; чисто небе от гръм пс се бон;© -ie war ehelich
verwundeel, cmpöel тя бе искрен;, истински учудени,
възмутена, учудването н възмущението й бе истинско,
неподправено; © ein eiallcie- Begräbnis приличио, по¬
рядъчно, подобаващо погребепне;ф sir aedei, -chwat/t
-iwa- EhelicHcs zu-amnen, durcheinander тя говори,
тръпка, бърбори мпо'о, непрестанно, кито пр—зн— во¬
деници, ка+о кречетало, кaр+етпни-, устата й нс спира
пи рабоТн. издрънка ця. куп глупости; говорн, как¬
вото й дойте ня устати; || -1— lügt etwa- Ehelicht- zu-
-amn—n лъже, ти сс къса. кя+о протънен;
Ei, das — ein 1r1ecic-. altes, röice, faulc- El пряспо,
старо, сурово, рязвинено яйцс |nолот. запъртък. мъ-
ток); || ein wcichcs (w—ichgeCocitc-), iarlts (büelд-Cöeb-
Тс-) Ei ровко, твърдо (сиарспо) яйце; || rin laubcs Ei
кухо. прaтпо. разеялепо яйцс (запъртък, мъ+ок); || rim
El /irbeechen (aufscHlag—!) счупвам. чуквям яйце; || ein
El kochen, beaici свярявам. пържа яйцс; || ein angc-
-ci1agcnce, huntbimailcs, geTäebTes El пукнато, шярепо,
боядисано, великденско дйис: писано яйцс; || ein El
-chältn, p—ilen беля, .юпя яйцс; || El—r duecH1eu:hlen.
ilnligin лaмбноaм, консервирам и течност яйца; Ц
unsre- Henne legi täglich ein El пяш-тя кокошка (ярки)
носи, сирся всеки лен по едпо яЙцс; || die Elte ibl—g—n,
au-brüt-i квачката излюпва, измъча яйцата; || aus
den El -cilüpl—n, Cei—ch—n пилето се излюпва, излиза
от черупката; <ф> hc-sca beul —ii El ils morgen —in Küch¬
lein по-добре днес едпо яйце, а пе утре кокошка;
дпешно+о яйце с по-тобро от у-решпятя кокошки; дий
мн по-тобрс хляб н сол, и не утре печспя кокошка;
по-добре бобова снaмa, отколкото празни дслн; <ф> aus
ungelegten El—en schlüpfen keine Hühner ог нищо пещо
не стaвa: от вирено яйце пиле сс пе мъти; от комар
създърм— и от муха патепнца пе етaвя+; сирене нями.
попари дроби; който е копал лозето, той ще ятс гроз¬
де; който пе сее. пе исс; <ф> auch ein gcs:H—1t—s Huhn
lrgt dic Elte neh—i da- Nest всски умен н глупост по¬
казва; ум царува, ум» робува. ум патки пасе; <ф> ein
lauics El verdirbt 3en ganzen Kuchen за хилядо сладко.
за пир— горчиво, оaзвaнд сладкото; една шугиви овца
цялото стадо ощч'aиявa; етня краставя коза всичкото
стято окраставяиа; <$> dl— Elea wollen klüger srin als die
Uennt кога поряепa, кога почпа на баща сн акъл да
давя; иска б—ща сн ди кръщава. па акъл да учн; още
гащите си пе знае ти връзва, акъл пя възрастните (пи
баща си) дава; кога стапя кюмюрджня |въглнщaр),
кога вратът му почерпя; порaеняср питцн+е, закъл-
иаха квачката; пе учи пято - сн попа, как сс кръщават
деца; нетсй учн Варвари. кик се прави попари; сляпа
кокошка кога проглетя, иска та се качи н пя петела;
кога стина кра+упя, кога опиш навири; <ф> auT ungtlcglc
Eier ist ungewiß bofl—n токито пс е в джеба тн, пс
ррттнтрй на пего; тока—; пс си го вързрн и кърпи, пс
го смятай зя свое; © das El des Kolumbus изненадващо
прост; разрешение (кято яйцето пи Колумб). просто
ка+о фасул е. играчка работи с, по трябва та сс сстиш;
© von El (lat. uh ovo) още от самото нятaло. от
зачатъка. зародиши; подиграе, започвям от рнпнkнй-
№+:, от откриването ня сгъкното: © wir auf Eiern
g-H-n вървя, етьnдм като и пиинци, предпазливо като
подковапо магаре на лет, като магаре, пя+оварспо с
барут; действувам извънредно предпазливо н бявпо;
|| mit ihm noch ein El zu schälen Haben имам да уреждам
въпрос с него. да си поговоря с него насаме. та му
искам обяснспнс; || sic 8111:1—1 slci (gt—I:Hcn einander)
wi— ein El d—m anderen приличат си кя+о две капки
вота. сякаш чс са разрязаи— ябълки; лн:a-прнники са
като тв; стръка иглика, кято двя вонa и обора. сякаш
гн е едпя майка родиня; пе можеш ди ги различиш
стин от друг. толкова си приличат; || i1:hT —in aus-
gehli-in—- El w—rl -ein пе струва пукнати паря. лули
тютюн; зи чувал елaм- да го —рампиш. ще се излъ¬
жеш, измамиш; || etwas füe —in—n Apl—I und ein Ei ca-
balltn купувам, вземам пещо ня безценици, просто без
пяри, за бог ди прости. за пищо н пнкякио; || sl— -1—11
aus wi— au- dem El gt-clälr, g—prllt изглежта, сякаш
излязла от кутия, журнал, калъп, от витрини; пакоп-
тепа, докaоaпи, облечена тип-топ; нз+упяня отгоре до
долу; || zael und zimpeallci wic —in -cHiIlos—- Ei кя+о
ровко яйцс, нежна н сиеплнвя. сякаш с расла пот по-
хлупик, и саксия; кипри се ка+о мнрдр певее+я: || voll
wlc cin Ei патъпкап. пълен к-то яйцс; ф -ein El daz¬
wischen legen к—зиам н яз мнението си, обиждам се н
яз, казвам пякоя н друга дума н яз; HiSici (Akk..) um
ungilegii Eile kümmern — ungelegte Eica -uehtn грижа
сс, блъскам си '.явита зи р-ботн, конто още пе са
с+aпaнн; още кокошкит; непясадепя, той пилета тър¬
си; още пе видял реката, събул гащите; още Петко
перотен, шапка му шият; още коня пе яхнал, т-мих-л
крики; още ршби+и в морето. той точи зъби (ти'aнд
па огъня туря); заекът в 'орити, а той ръжен тъкми;
|| 3а- El unt—rn Uuln vieCiu/ii продавам яйцето, преди
да го е снесла кокошката; противим и последното,
което имим; || da irgi dee TruT—I —in El in die Wlal-chall
дяволът спася змийско яъ^ и п-зерт- му; || 3а- hat
-eine Eire гони си им- своите трудности
Eiapopeia, das — rin Eiapopeia singen пея няпн-па
Eiche, die — -laek wi— —ine Elche ентеп. як кито сто¬
летен дъб; || 1—-l wir eine Eiche slehrn стоя непоклатим
к;то дъб; -• —- Tälll keine Eicle von tln—m (vom -е-Т-п)
Stbicii от едпя бр-два дървото пе пада; от едип удар
дъбът пс пити; от стни удир нищо нс етрea; опитай
се пак; ф von (voe) 3-n Eicitn sollst 3u welcitn виж
първо дъриото, па тогина сядай под нсго; кога гърми-
не заставай под дъб
eichen — Miße und G-wlchl- eichen мaокно-м, про¬
верявам мерки н теглилки; ф auf —Twa- (Akk.) g—cicil
sein о-тбнр-м добре от пещо. вещ, обигр—п, отоaкaн
съм и псщо; || darauf hin ici 11:11 gteicil пълеп профан,
лаик съм и тови, ннщо не о-тбноaм ог тои;
eichen adj. — iin duecb —in —ici—n Pritt loben сииня
и прсхвалям го; пе мога да го пaхиaлд, исе той ми
с и устата. превъзнасям го до небесата
Eichhörnchen, du- — flink wi— ein Eichhörici-i пър¬
гав. бърз кя+о кa+ериткa: || dtr hal Obeci wi— ein
EiciHöen:icn той има остър слух, слухти като кате¬
рички; || nülsam sucht -ich da- EiciHörncitn s—ine Nah¬
rung нс мо'— да чноид по-голяма мръвка; (при скат)
правя малки hm-ku; || еа bit ein EicHHörncHcn ge¬
schnupft мустаците . му приличат пя кя+ернти опашка.
нмя бухлати мустаци
Eid, dta — einen 1—itelici—n Eid uuf eiwas (Akk.)
-ciwöaen, ihiigen. irlsi—n заклевам се тържествено,
полагам тържествена клетва зи пещо; || ici ncbmc —s
auf meinen Eid. 3uß er es 11:11 getan hal заклевам сс.
мога ди се закълни. чс пс го с . извърши. той, чс той
е пеинпсп; || -iwa- mit tau-cnd Eiden be-chwören кълня
се и псча се. че е така; || ihm ilnin Eid ibichmcn
заклевам го, пикирвим го да сс закълне; || Beamte
werden in Eid und PTlicit genommen подвеждам чи¬
новници пол клетви; || 1:i kann es unler Eid hezeugen,
аuseаg-1 моги ти го зaеиндетенс+вчвaм, ти тим еви-
детелеки п;кaзипнд пол кле+ва; || etwa- durch einen,
nii —in—m Eid b-Ceä/lig-i подкрепям, потвърждавам
пещо c клетия; || ici hin durch eln—n Eid g-hund-n
обвързан съм. свързан съм с клетва. пс съм свободен.
дал съм кле+ва, дума; || —inen Eid hr-:h-n, virliizcn,
v—aw—lgean нарушавам, никърнявам, престъпиим клет¬
вата сн; отказв-м ти сс закълна, ти положа клетви;
|| einen TaIseH—n Eid schwören заклевам се фалшиво,
полагам фaнщнвa клетви
Erdheucb, 3tr — linen Eidhruci begehin нарушавам,
нaкьрпдвaм,■ престъпвам клетвата си, извършвам
:нетионaрущение
eidbrüchig — eine -idhrü:higi Aussage лъжливи сви¬
детелски показания, лъжееиидетене+eо
Eidformel, die — dic Eld/ormci nacisprich-i повтарям
слет пето клетвената формула
eigen 319
eidlich — ici hahc mich eidlich dazu verpfllchlel поех
клетвено задължение за тови; || sein— Au--agtn vor
Gceichl eidlich virbäaTen. b-Ceäfllg-n потвърждавам,
подкрепям показанията си прет съд— с клетви; || ihm
das eidliche Ver-peechtn gehen zu schweigen заклевам
му се. пинам му кле+еа, обещавам му пот клетви, че
ще мЪнчр, че ще пaтд мълтaпие
Eierschale, 31— — er Hui noch dit Eierschalen hlnlte
3cn Ohren — ihn kleben noch die Eierschalen in той
има още жълт; по че+a+a, устит— му мирише още п;
мляко; || 31- Eiiгsehalen üblegen поумнявам, узрявам;
боидe-ти мн сече н нaндво, н нрддсно: сечс мн пипето.
'л-в-т-
Eiertanz, 3-e — einen regelreehlen El-etanz (um ihn)
vö1IfüHrtn, auTTührtn с+ъпям кит; между яйца, крайно
предпазливо, като и папнцн, кит; подковано мa'иое
ня лед, постъпвам крайно предпазливо към пето; оби¬
калям ка+о котка около покрито мляко
Eifer, dee — cincn iohcnswteli! ElTea zeigen, an 3tn
Tag legen, проявявам, показвам посвaнно усърдие,
стиранне, п;сиaння ревност; || -1:1 (Akk.) mit großen
ElTea in eine Arbeit, ins Werk micbci пристъпвам c
'олям; усърдие, стар-пие, c ревност към работи, дело,
т-л-eдм се с усърдие, ревност, ревностно, старателно
за работи; || in ElTea g-ral-i о-зnaли-м се, оaз';ое-
щяв-м се; || -1:1 (Akk.) in Ellca reden оaзгооещдв-м
се от говорене, eъзпнaменяeaм сс от собствените сн
тумн; || ibn in Eifta bringen о-тпaлвим усърдието, ре¬
вността му; || -ein Elf-а trCalltIt bild, ließ bild nach,
erlahmte усърдието, етиоaнне+о. ревността му скоро
изстина, угасня, сс охляди, отслабпа, се нтп-рн; той
започна тя изостана; || -1:1 (Akk.) vor Ei/ea unbelngcn,
üb-rseh1agin wollen поеет-рив-м се, изпребинам сс,
нзтрепним се от прес-араБине; || -—in Elfte läßt zu wün¬
schen übeig той пе се старае д;е+aтъчпо; усърдието му
дянече пе с тaдоe;лнтенп;, пе задоволява. изисква-
пнятя; можеше ди бъде по-стррр+енен, по-усъртсп; ||
umg. in EiT—r des Gc/cchlcs —Twas v—age-stn, falsch ma¬
chen в 0PTГP0P (ня разговори), и залисията, тревог-т-
уилечсп, зиннеaп, улнсип в нсщо тaбо-вям пещо, обър¬
квам нещо; || —iwa- mit El/ce verTcldigen защищавам
пещо с ревност, ревностно, разгорещеи;, пий-усъртно;
<$> blinder Eilte -chadii nue прекя.еп светец н богу пе
с др—г; сляпото усърдие е вредно
eifern — gtg—n eiwas (d—n Alkohol). für —Twas tl/ern
проповядвам. горещя се против нещо, против алко¬
хола, порицавам го; проповядвам и ползи на нсщо;
© 13:1 etwas, nach Ruhm ilirri стремя се към нещо,
домогним се то псщо, до енявa, нрм+д за слива
Eifersucht. 31е — ihn plagt, quält (die) EifersuchT из¬
мъчва го. терзае 'о реипоеm; ф dl— E1TireuchT ist —ine
LiidinschuTl, dic mit El/еа sucht, was Leiden echafTT ре¬
вността е страст, която със страст търси това,
което създава страдание; ревността е-м- сн създава
е-оaлипне
eifersüchtig — auf ihn lifersüchTlg s—in ревнувам го;
|| ihn il/crsüchiig macien кир-м го та ревнува, п-е-м
му повод зи ревност, предизвиквам ревността му
eigen — 3cr eigene Bruder собственият, родният, рож¬
деният, едноутробният мн боaт: || ici Habe bteilis —ine
eigene Wohnung имим всчс собствено жилище, соб¬
ствен -nиотaмепт; <ф> elgen—a Uerd ist Goldes wert по-
хубаво ог доми никъде иямя; <ф> der Prophet gilt 11:11-
in eigenen Lunde никой пс е пророк в собствената сн
стрини. и собствения си дом; пя гости др—г, н
320 eigen
къщи—ври'; <ф- ein schlimme" Vogel, de- -ein eigen-e))
Nest beschmutz лоши с птицата, която мърси 'пездото
сн; пе хвърляй кал върху близките си; <$fchc;ser 118—1—-
Brot als /aiMd—r Brii—n по-тобре своят; лещи (сиое+о
яйцс) от чуждата кокошки; по-добре сух хляб с мир,
и пс печено я'пе със свиди; по-добре н своя куринк,
и пс н чужди сярий; <£> jeder bringt dir Kobic in -сте
—ig—n— Siadciki всеки тегли чергата към ссбе си, тегли
въглени към своето яйцс; всеки пя своята вотепния
водя навръща; - jeder Mcn-:h hui srin—n —igen—n Stil
wir ee s—in— rigcnc Nist hat всеки човек си има собствен
стил (както си има и собствен нос); © einen elg—n—n
Sill Haben нмям свой. нианвиауялеп, самобитен, ори-
гиналеп, типичен, характерен за мепе стил; И 311-1-
Kind ist nein —lg—n(—e) Fleisch und Blut тови дете с моя
плът и кръв. плът от плътта мн и кръв от кръвта мн;
|| i:h bin (mir) mein liginia Ucee из съм си сам пя ссбе
си roеп;ляр, пямим друг господар, пс тяинсд от ни¬
кого. никой пями прии; да мн заповядва. комяпауви,
пе съм никому подчинен, подвластен; || -а hüt -—in—n
—igen—n Kopf много с сиоепрявеп, упорит, твърдоглав,
дебелогляи, пс сс поддава на влияние. знае сн своето,
своята, пс вземи от думи; || —igrn— Gedanken iahen
имам своя, собствени, орн'нналпа мисъл; || ein Mrnsci
mit eigenen Ideen човск със собствени, орнтиняннн
иден; || nur s—inen elgrn—n Augen irau—n вяри—м само
па собствените сн очи. на тона, което инждям; доки+о
пс интя, пс вдрвам: || са hat, verteilt darüber eine —ig—n—
Meinung той има, застъпва собствено мпепне по тоя
въпрос; || er gehl eigene, seine —ig—nrn W—gr той върни
по свои собс+иепн пъ+нщя. жинсе свой живот. пс с
ка+о другите, пе върви с тълпата; Ц -cin cig—n—s Loblied
-Ingen сям сс хваля. си пряия реклямя: || е- 1-Т hi—a so
liul, daß man --in —ig—n—s Wort nicli höiin, ^'-1-1-1
Cann тук е толков- шумно, чс човск пс може та Чуе,
рязберс собствените си думи; ф —in —ig—nea Eilgang
отделен, специален вход; || ein eigene- ZiMmcr lab—i
нмям о+тенпa. спеииaлпa, сиоя с+ид: © mir wurde ganz
rigrn zumute обхвани ме е+рaппо, необяснимо, чуд¬
новато, необикновено настроение; || rs ist mie —Ig—n
zumute стрянпо, особепо мн с н лчшa+a: © са ist etwas
—ig—n. rin riginia Mensch той с малко стряпен, особен
човск, патя малко чудак. особняк. с голям оригинал,
е своето рода човск; || —in eigene' Fall спсинaнеп, осо¬
бен. стринеп, необикновен, пеобнчясп случай; || du hist
—in tig—nts Kraut тн сн епсининеп екземпляр, рядка
птици, рядко цие+е. рядък оригинал, сaмориеьн. сиое-
го рода човек; || —s ist rin —igcn(c-) Ding, —int —ig—n—
Si:he 3ieum, damit им; пещо с+рянно. необикновено
и тоиа. около тая работа; въпросът с тия работи е
малко по-особен, стон малко по-другояче. по-нпяк.
тая работя стон по-трчroдче. по-инак;© mit dem lir
—ig—n—n Reiz c присъщия й. свойствения ня пся чяр. с
характерния. типичния за пея тир: || das ist —in ilginie
Zug ihres Wes—ns гои; с хяриктерни. свойствени, при¬
същи черти на нейния пряи: © dial. cinr —ig—n— UausTrau
голяма чистпния, чнс+о®aйпнця: © ici hibe es am —ige-
n—n Leib— i'/iiatn изпитал съм нещо пи собствения
си гръб; || auf rig—n—n Füßrn -ТсН—п егод пи собствените
сн позе. кряка, пс тиииед материално от никого, ма¬
териално пстяинснм съм; || etwa- auf —Ig—n— Fau-l, —Ige-
nrn Kopl unTcenebm—n предприемам псщо ни своя гли¬
ни; || auf —ig—m— Koslen, Rechnung на свои разноски.
ни моя сметки; || auT m—ine rig—nr Verantwortung, Gc-
fair. auT mein 1'8—11- Risiko па моя отговорност; пя
мой ршс:; || aus —igen—м Anlaith. по собствен ncuihc.
почип. по собствени ниндня+нии, подбудя; || —Twas aus
s—in—a —ig—n—m TiscHc beziilin плащам пещо от со¬
бствения сн джоб; || aus ilgen-tce Er/ahaung kennen
познавам. зпяя псщо от пяй-пепосрсдствеп опит; || In
(iöchsT) riginia Person с'-^'!—! дияe-м се самият аз,
яз лично; || in den cig—n—n vier Wänd—n, Pfählen между
собстиепи+е четири стспн, и собствения мн дом. и соб¬
ствената ми къща; || in —ig—n—a Sicie acdin говоря за¬
интересовано, н полза ни собствената си каузи, пи со¬
бствените сн нптересн, pao domo euä: j man kann nicbl
in eigen—a Sä:ir Ricitee -rin човск пе може да бъде
сям съдия па ссбс еu: || -1:1 (Akk.) ins —igrnc Firisci
schneiden сям си няирежаам, пяпяkосгдним; разг. сям
сн го пaпривдм; сски клопя, па който ссдя; || s—in Gt-
-cH1:k in die rig—n—n Hände nehmin вземам съдбата си
в собствените си ръце; || -а ist In (bri) die Arbcll -rhr
eigen прекадено икура+еп. нзпълнителеп. прнднрчни,
взнскя+елеп с и работят; еu: || er ist in Ess—n s—he eigen
мпого прнднрчни. мъчен с ня дтспеl разг. спсинитсп
с; || ein Mensch mit —ig—псм Dinkin. Urteil човск със
собствена, самостоятелна. оритипaнпи, самобитна
мисъл, със собствени, нстиииеимя прецепкa: || 1:Н labe
es mil meinen —igen—n Augen gescien, mit Meinen —igcntn
Ohren gehört видях го със собствените си очи, чух го
със собствените си уши; || -ich (Akk-.) mit den —ig—nen
Worten Tangen зиплнтам сс. улавям се н собствените
сн думи, и собс+непата си мрсжя; || ibn mil -—incn
eigenen Woet—n wid—el—gen оборвам, опровергавам го
със еобсгиепи+е му думи. аргументи; с псгонн+е ка¬
мъни по пегоиа+а 'лава, н негоиа+а грятини; || nach
eigener Will по собствен избор; || naci —ig—псм Befin¬
den, Eemissin, Gutdünken по собствено усмотрение;
|| von —ig—n—M Reiz със своеобразен, особсп, необик¬
новен чяр; || zum rig—mrn G—brauci зи лични употреба;
|| ein—n Brief zu -cincn —igen—n Uändtn übergehen пре¬
дявим, връчвам му писмо собственоръчно, лично зи
нсго; || es ist zu deinem tig—n—n Nutzen. Schaden и твоя
собствени понтя; н твой собствен ущърб е; || ich g—bc
ihr -Twas zu —ig—n nотярди-м й псщо; Ц ich gib— mici
lin zu —ig—n посвещавам му сс. оттавим му сс с цялата
сн туш— н тяло, ставам изцяло негови собственост,.
всщ. отдавам сс изцяло н служба пи псго; || -1:1 (D.)
etwas zu rigrn machen усеояиам, пяччииям нсщо; прн-
еиоднaм сн пещо; || etwas zu —ig—n cihalt—n, bekommen
пещо стана мое, моя собственост, мос прн+ежяпне,
получавам пещо' и дар; © das ist nein —Ig—n тоиа е
мое, мн принадлежи, с моя собственост. мое прите¬
жание; || —Twas -rin —ig—n n—nncn псщо с мое. моя соб¬
ственост. припатнежн на 'мепе; © s—ln rig—nsl—s Gut
негово не:оппо притежание, благо; || s—in— Eigin-ten
пеговн+е близки; || -iin —18-1-1—- W—s—n псгоиа пий-
съкровеня, ияЙ-ни+нмпа същина; || —- ist deine rig—nsl—
AngcIegenhciT говя е твоя пий-лнчпи работа; || dli-cs
Wiek war s—in— rig—nstr Sciöp/ung тази творба бе не¬
говото няй-нптнмпо, пяй-лнчпо, ний-сямобнтпо про¬
изведение
Eigenart, die — dl— Eigenart einca Stadt, е'!—- M—n-
-cb—n характерът, същпос+ти, характсрпа+а особеност,
самобитният облик пи 'рала. пя човек
eigenartig — ein cigenartlgia Meisci особен, стряпсп,
своеобразен човск; чудак, разг. скици. рядък екзем¬
пляр; ряак— птица, зодия; || —in GieiciT von eigenartigem
Reiz лице c необикновен,- своеобразен чяр; || das ist |а
eigenartig пянстния (мпого) страпно
Eigendünkel, d—a. Eigendünkeld, di— — an Eigendünkel
leiden страдам от симомпсине. имам голям; самом¬
нение. голям минни: съм; || den Eigendünkel abl—gen
излекувам сс, отърсвам се от еaмомпепнето, патмеп-
п;ет+a, мaннaчеетeот; си, станим естестисп
eigenhändig — cin Bild nll eigenhändige' U1Tiesebeifт
кяртнп— със еaмооътеп подпис, с рe+О'ррр; || 3-n Pelt/
eigenhändig abgeben преливам, връчвам лнчпо, соб¬
ственоръчно писмото
Eigenheit, 31с — --11- nuidaellicbti Elgtiheiltn ab¬
legen отьоеeaм се. отвиквам от диалектичните осо¬
бености на езика си; || —s still' EigcnHcii zu-checibcn
отд—н—м, приписвам го ня особения му характер; ||
cs ist -eine Elg—nb—il, in der GcgciwaeT von anderer^
Mtпecheп zu schweigen той нмя паники, привичката,
характерпр+р особеност ди мълчи и nонеъетине ни<
други хора
Eigenlob, das — <ф> Eigenlob -llnki, Elgeneuhm hlikl
-е- Eigenlob -linkt, Faiuidcs Loh binkl, Ftlides Lob
Cilngl който сс св-лн, той се кварц; който сам сс свaлн,
кори сс; сими хeaнa — добри хчнa; пе хвали се. ди те
хвалят; <ф> Eigenlob -ПпСт, undtree Loh Cilngl пе хвaнн
сс. ти тс хваляг
eigenmächtig - ■ ein eigenmächtigtr U-aee:h-e е-м;-
eонен, ермоeлaетеп господар; ивт;коaт; © eigenmäch¬
tig hundili, verTahren действувам, постъпвам своевол¬
но, сим;в;нп;, произволно, па своя гл—ви, без ти пи¬
там
Eigenmächtigkeit, die — slci (Akk.) zu tlice Eigen-
mächTigkclt hinreißtn li-sen n;зв;ндeaм сн своеволие,
произвол; || Elgennächligkeilen unliebiid-i турям край
пя произвола, своеволията
Eigennutz, 3-e — aus Eigennutz от корис^олюбце),
егоизъм, алчност, от собствен интерес; || -1:1 (Akk.)
von Eigennutz Itllci las-cn ръководя сс симо от со-
бетвепня си нп+срес, от корнс—олюбне, ог собствените
си обнaгн, от собстиепи+а си изгода; || ohne Eigennutz
bandeln дейе+eуeрм, постъпвам безкористно, без др
'.етам собствените сн интереси, изгоди; жертвув—м
собствените си нп+ереси; || З—п Eigennutz abitgei, auT-
gthen жертвувам собствената си изгода, ;бнaгa, со¬
бствените, лнчпн+е сн интереси, отърсвам сс от ко-
рнс-онюбнето си. дейстеуеам, n;е-ъneим безкорист¬
но; - G-m-11nnl/ gibt voe Eigennutz обществените
нн+ересн стоят пад лнчпнте
eigennützig — eigennützig 11181-11111 sein себичен, ко-
рне-онюбнв съм, 'летим само своите еобегвепн ин¬
тереси, нс сс нп+ересувам от нищо друго осиеп от ссбе
сн
Eigenschaft, die — gute, po-lilve, gewinnende Eigcn-
-chaflen besitzen, Habtn имам добри, положителни,
снмпaтнтпн кaтее+иa; || sei1echie, ühlc, -chilmMi, ne-
gillvt, abstoßende Eigenschaften haben нм—м .ошн, по¬
рочни, недобри, отрнц—телнн, отблъскващи, песим-
патнчпн кaтее+в-, черти; || -in- angeborene Elgen-chali
еротсно качество, вродени склонност. заложби; нар.
потятепе; || eine Elgenschafl an (hei) ihn suchen. schät¬
zen, ЬгзпЗпзакеп търся, цепя в нсго качество; пори¬
цавам негово качество; || durch eine EiginseHaTт hce-
voelrticn изпъквам, отделям сс от другите, ;тннтивям
се от тях с едпо качество; ф in . nclnca Eigenschaft ils
Vornund в качеството си на опекун, п-етойпнк- || in
imtllchte -Eigenschaft sprechen говоря и качеството сн
па служебно лице
Eigensinn, 3-а — das ist nur Eigensinn von die тона
е само своеправне, каприз ог твоя страпа; || ап -стст
Eigensinn /-sthull-n държа пи своето, на нп—та си; ||
nur iu- Eigensinn an etwas (D.) fcsthalTci държа ня
пещо симо от любов към упорството, само от ипят;
|| dem Kin3c den Eigensinn uusle-lb-i о+внкеам, отуч-
вам те+е от упорството, ината му, излекувам го от
Eigentum 321
ипата му; ен;мдeaм, пречупвам нпиги му; || das ist so
sein Eigensinn тоеи с псгов- етоaет, псгои каприз; ||
3us 1-t ‘nur, 1-t uusge-pröehentг Eigensinn von ihm —;e;
е еaмо, чнс+о н просто нпаг, своеправне, к—прнз от
пе'ова етрaпa; || 3i- h-wel-l -einen Eigensinn тоеи по¬
казва евоепо-внего, нн—та му, говори, е т;кaзa-енетв;
за твърдоглавието, ипата му; || von -einen Eigcn-lii
ablassen отказаим се, ;е-иeдм се от упорството, ипата
сн; <ф> Elgen-lii will -Tel- 11:11 hib-i нпаттндтр умира,
ами пумата сн пазят пе взема; глини+а му пе увири
с трн товар— търни; животът си тини, а от ипата си
пе се ост-вя; черното п-рнт- бяло, а бялото — черно¬
ти му викаш косено, тоЙ ти к—зии: с—рнжепо; '.ух о—
гаЙди пс разбира; мaтaое от тим-р пс проумян—; ма-
'арещнпагр пе ходи по горите н скалн+е, и по хорита;
пн сс води, пи сс кира; дървото чуе лн, —и н той та
чус; ф so ein kleiner Eigensinn им- чс оnърпнтяво.
опако, упорито, своенравно, твъод;гниe;, eнрО'нaво
дете; такъв инат, твъот;'нaeеи
eigensinnig . — auT -eln—a elgen-lnnlgin Meinung ht-
sleHen упорствувам, нaет;дeaм на своето; занпатявим
се като р-к на бързеЙ. като мaгaос ни мост; държи
упорито пя мпепнето си. ни своето; ф te isi eigensinnig
wi— ein elöei•ieeh-e P1te3 упорит, инат е като катър.
магаре; пи сс вотн. пи се кара; дървото чус лн, ти н
той та чус; инати се като мaгиое на мост
Eigensinnigkeit, 31- — in s—ln—r Eigensinnigkeil 11:1.
nachgebtn пе отстъпвам от нпит— си, пяс+ояним, упор-
с+eчeaм па своето
eigenständig — eine elgensländige Kullue симобнтпи,
собствена, еям;ст;ятелпи култури; || eigensländlge-
Denken орн'нпалпя, лнчпа, самобитни, сим;е+одтенпa
мисъл
Eigenständigkeit, die — -1:1 (Akk.) durch Eigenstän¬
digkeit au-ziichrit! ;тннтиeaм се със еaм;бнтп;ет, орн-
гинрнпост, неповторимост, еуиереппоет, пезаинсн-
мост, aвт;п;мпое- >
Eigensucht, die — au- eeinee ElgensuchT bündeln дей-
е+вчвaм от гол, чист егоизъм, от чнс+о самолюбие,
от чнс+о егонстнтпн, себични подбуди
eigentlich — die tigenllich— Beideutung dt- Woelcs кон¬
кретното, същинското, истинското зпачспне. конкрет¬
ният, прекият смисъл па думата; || 1ш e1g—nlI1eh—п Sinn—
de- Woelcs н буквалния, доеновнид, прекия, конкрет¬
ния, истинския смисъл на пумата; || der tigentllcit Werl
същинската. тейстентелн—т—, фактическата стойност;
ф du Hasi —1g—ntI1eH aecht и същност, н теИе+интенноет,
фактически, по п-тaло, е-оо'; погледнато. ти имаш
право, сн пран; || wa- wlki-t 3u dein clgcnTllch какво
искаш собствено, и същност, и тейетeитенное+- || wo
-11:1-1 3u —ig—nlilcb den ganzen Tag къде сс губиш н
същност по ця. ден
Eigentum, das — das Eigentum schützen, bülci, ga-
eanllceci, gewährleisten зaкрнндм, пaтд, 'aоaптнрим
собствеността; || -rin Eigentum (^1)^1111 умножавам
имота, имуществото си; зиб;'aтдeим; || 3as ist mein
pea-önllches, 8-1-118-- Eigenlun тона е моя лнтнр соб-
ствепое+, мое лнтп; прн+ежапне, мое духовно до¬
стояние; || etwas ist in mein Eigentum übeigegangen пе¬
що с премини.; и мон ръце, е с+апало моя собстве¬
ност, мое притежание, инидепне- || er hal -1:1 an frcn-
dem Eigentum viagri/f—n той посегна па чужда соб¬
ственост, сн присвои пезякоппо чужд имот, чужда
еобетвепое+; <$> Eigentum, ist Di-hslahl (Proudhon) соб¬
ствеността е кражба
21 Немско-български роитеотоl-нчсп речник, -. I
322 eigentümlich
eigentümlich — ein eigentümlicHir Men-ci егрaпеп,
своеобразен, особен човек; особняк; разг. чешит; || du
bist ja —in— —igenlйшI1eie Person с+рапеп. чутей чоиек
си, им; че си особняк. чудак. чешит. скици, зодия,
орнгнпал; || —in elgenTümllchir Reiz ging von ihr aus тя
излъчваше своеобразен, пеобяспнм, пеобнкноиен чяр;
|| lire Antwort btrühelt ' ш1:1 eigentümlieh отговорът
й мн пяпоявн етряпп; впечатление. ме тяесгпa стран¬
но. особепо, пепрня+по, ме пос+яин и пст;чмспне-
© 3се ihn eigentümliche Sill, Stolz присъщия— му, хя-
ояктеопндт за нсго стил; присъщ-тя, евойетвепятa му,,
характерната за него гордост; ф Hier rlccht cs . eigen¬
tümlich тук мирише някак си особепо. има пякякиа
особена, пепрнягп- миризма
Eigentümlichkeit, die — -eine nationale Eigentümlich¬
keit wahren пазя пaиионялпaтa си еeоеобрaзное+, осо¬
беност, еимобнгноег, пaинонялпид сн характер, пя-
иионaнпягр сн същина; || dl— Eigentümlichkeit einer
PTlanz— характерните особености, качествя, свойства
ни растепнс; ф eine ElgtntünllcHkell ahlegen отърсвам
се от някоя своя егрянноет, пеобнкпоисп, чудят, стра¬
нен навик. необикновена привички
eignen — се elgiel -1:1 gul zun Lehrir. w—nlg Tür 311--
Arbeit, zu dlesee Arbeit той подхожда, с мпого пот*
ходящ, годен е, бнея го, нм- даппн, качества, потатспе
за учител; ми.ко потхожта, нс е доета-ьчп;, с малко
подходящ зи тия работа, пяма тяппн, заложби. ка¬
чества за —ия работи; ф er haid-ll wie einem ehrllchen
Main elgnel und g-bührl той постъпва. действува как-
го с присъщо, както подобава на етип честен чоиск;
© dem Buch eignet ein eonanliscbcr Zug от книгата
лъха известни ромaптитпоег, тя се отличава с извест¬
ия ромрптнчпосг; ф im geeigneten Augenblick. b—1
ge-lgn-tee Geleg—nh—il и подходящия, сгодния момент,
случай. прн удобен случай; || in ge—ignet—r ForM, mli
geeigneten Woelci и подходяща, подобаваща форма,
с подобаващи. подходящи думи; || gc—lgn—tr Mitt—I fin¬
den пимирим потходящн, съответни срстстви; || 1:1
Habe nichts Ge—lgnel—s finden können не можах т— на¬
меря нищо подходящо; ф das isi geeignet, dl- 1reu-
ndscbull, die Beziehungen zu Trüben това е н състояние
да, е от тикони естество, чс може та хвърли сянка
върху прня+ене+eо+о, ди помрачи, рaзeaнн о+поше-
пня+я
Eignung, die — се hat dalüe, dazu keine Eignung той
не е готеп, нс го бнва, пяма даппн. заложби, к-теетиa,
потятепе, пс с подходящ, пе подхожда зи тон—
Eile, dl— — Eli— buben, in Eli— srin бързам мпого,
пям-м иреме; || 3it Sache bal große ' Elli. danil hal -¬
Eli— р-бо-ати с мпого бърза, епещн-, неогн;жпa, нс
търпи отлагане, не може да чака; || die Sache hui keine
Elli. danil hal —s Ctiic Eli- работита нс бързи, пс с
толкова бързи, търпи о+ня'япе, може ди. пот-к-, разг.
нм— още ме'дап за нся; || eiwas in ailir Elli. nll Eli—,
mit geößlcr Eile. ohne Eilr tiiedlg—n свършвам псщо
съвсем пабързо, пи бърза ръка. бързо, съвсем набързо,
без ди бързам, спокойно, разг. без да сн даним мпого
зор, без пи се притеснявам мпо'о, разг. яващ-явящ-
|| in liegender Eil—. in fieberhafter, jugtndte, rastnder Eilr
със светкавични, мълинепоспа, трескава, 'нaвон;мпя,
лута, бдеп- бързина; еeегкaвнтпо, мьтпиепоепо,
етремгнрeо, || ici habe es in 3-r Eile. v-rgceecn, llcgci-
li---n и бьрзнпргр съм зaбоиeнн ди " го вземи, съм го
ост-вил; || ihn zue Elle |an)lreiЬen карам го да бърза,
по—нкнам го да бърза, към бързина; разг. дивим му
зор, рорцa- || wozu —in— -olcit Eil- защо сн сс раз¬
бързал толкова; || er ist iMmcr in Eilr той внпа'н, иечпо
бърза; || се wae voll—a Eil- той бързаше мпо'о: - wer
Eilr hal. (der) gehe langsam стъпка по стъпки пнaпннa
сс прехвърля; който ндс полека, той отива далеко
|п-д-леч)- н енъпцето нзведпаж нс нтгрдea- <ф> Eile
bringt Weile който бърза, къспо етн'я- коЙ+о мпого
бърза, спъна се; с бързане път се пс вземи; - 11:1.
zu geschwind, dit Eile nacht blind бързат; кучка слспн
ги ражда; бърза кобила сляпо родили; бързат; работи
н таралеж:; пе я харесия; <$> Eil— heicht den Hai- който
мпого бърза, спъни се
eilen — eilt бързо, спешно; || die Siche eilt, c- eil. mit
dee Sich— р-бот-та с бърза, спешни, пeo■|.h^тнlu. пе
търпи о+ля'ане, пс може пя чака; || die Sache eilt 11:11,
danil —11t cs nichi. hällt cs 11:1. g—clil работи—; нс е
бърза, не с спешни, пе е толкова бърза, може ти по¬
чака, търпи о+лягяне, може дя сс отложи зи по-късно,
разг. нмя още мегд—п за пся; «ф> von Erfolg zu Erfolg
eilen летя, хвърчи ог успех към чепсх: || 11м zur Ullft
—il—n притичвам му се на помощ; <ф> die Zeit —iit вре¬
мето хвърчи, ле+н, пе чяки; <ф> —11— mit Welk— бързай,
но вннмявай; стъпка по стъпка планини се прехвърля;
.еки-полска плапнпа се прехвърля; който баено върви,
далече стига; който иде полека, той отива далеко;
<ф> Ell—n macht oft Heulen бързата кучка слспн ги ряждя;
бърз—ти прежда бързо сс скъсва; «ф» wie zu sehr rill,
wird iangsun /tätig бързата работи те- пъти работа;
<ф» von Ell—n Cun nie Gute- бързи кобили сляпо родннa-
бързита кучка слспн ги ражда; ф tliend—n Fußes на-
чaеa, петябaeпо, тутакси, без пи поттъпр крак; ф rll
dich —in w—nlg, ein 613:1—1 побързай малко; || 3u mußt
dich cil—n, wein du zur Zell kommen wlll-i трябва ти
побързаш, ако искаш та стигнеш пянреме
eilig — einen eiligen Bai—T. —iic eilige NachrlchT be¬
kommen получавам бързо писмо, бързи вест, бързо
съобщение; || die Sacic ist —ilig о-бот-г- е бърза, спеш¬
ни, неотложна, пс търпи - отнa'aпе, пе може тр чака;
|| nur nicht so rlllg симо пе бързай толкова мпого;
срмОтбет бързяпе; само nо-потекя, по-б—впо; || ici hahc
rs eilig бързам мното- || er Hai rs imnce -ehe eilig той
бния'Н1 вечно бързи, исе бързи, исс тича; || wohin denn
so eilig къде си се забързал, сн сс зяетекъ. така; || du
hasi cs wohl -ebr eilig damit пяeдрно много бързаш :
товр: -ф* dl- eilige Bündln wlr/i blinde Junge бързат;
кучки слепи 'и р—жди; бърз— кобила сляпо побили;
© 1:1 Habt etwas Eiliges zu Tun. zu besorgen имам бърза
работа. трябии да пanрaeд бързи ' покупки; || sic Hat
nlchis Elllg—ecs zu Tun, als es (31— Gescblchit) ili—n zu
erzählen тя пяма друга по-важни работи. пями сн други
р-бота от тона ди го рязпрявя пя други, да разпися
клюки
Eimer, 3-r — 1:h bringe den Elmea zum Übtrilleßen
nрекaняeрм; препълним трщртa на търпението; || rs
goß. eehйllclc wlc mit (aus) Eineen валеше кито из вед¬
ро, из ръкав; || scherzh. Einfälle wie ein alter Eim—e haben
имам стряппн павен, причудливи приумици; <ф> die
iirrc Eimer slelgl in die Uöb- празпа кра—упи сС гърми;
празен к.—с стърчи; ф eiwas gehl in den Einer нещо
о—нва и кофата зи боклук, па боклука, се о-тe-тд,
отива по дяволите, се счупва, е-aвa на сол, пс остана
пншо от нсго; нещо пропита, пс излиза нищо ог нс'о;
|| 3а wae s—ln— ganze Theorie 1m Eim—a идлa+a му теория
пропадпи, отиде по дяволите; || meine Fel-ur ging in
den Eimer фризурата мн сс оaзвaлн. стани пя пнщ; н
пнкакво, пе остана пищо от нся, отиде по дяволите; Ц
3а- Buch ist nun endgültig im Eim—a книгата отиде по
дяволите, проп—тпи, по+ъпа и земята. пяма я пикики;;
© mit —twis nichi uuT den Eimer kommen пе
успявам ДЯ свърши ' нещо, ди го повети то добър край,
завършек; © uul den Elmce sitzen па тясно, разг. пи
голям зор съм, к-то и пебрапо лозе съм; © vom Elmce
-111, fällen падам пя земят; от учудвипе, елнсeяпе,
смайване; изгубил съм, изгубвам ума н дума; © in
З-п Eimer s—i—n, gucken ост-ним c пръст н четa+и, па
сухо, преглъщам слюнките сн, nотсмъот-м (след кято
другите еа оплюскaнн всичко), изпускам. изтървавам
b.pkp
ein, eins — was tlice nicht kennt. das kann er nicht
bcuetcllcn каквото човек пе познава, пе може да сс
произнася, ди диви мпепне, преценка за нсго; || er i-l
belt-cn wir nur einer, wl— seilen clicr той с рядко, из¬
ключително начетен човск; || so —in—m antworte ici
nlcbt ни такъв ка+о тебе (нсго), па такъв тип, нaхaннн:
като тебе пс о—'оeaрдм, пе считам зи нужно да отго¬
воря; || 3а sich mal iince ап я го виж ти него; || iue
ciiie bal zu h-slimm-i сим; едип има право ти за¬
повядва; || cs -ollle iince nicbl von etwas е-dcn, wovon
te nicht- vcestcht кат; не разбираш пищо, по-тобре
мълчи; като пе разбира човск от пещо, по-тобре е д;
сн мълчи, да пс се произнася зи -;иa: || 3u bist nie
ja -inte H ти си мн едни; пдм- втори кит; тебе; нями
тн еши! тн си мн етпи стока, стокнт:я, стоки чернооки;
|| 3u beal mle tintr ’nen Storch (aber die Beine recht
Ciuspelg) просто невероятно, прост; човек ти се чути
н мае; пе моги тя повдов-м, изумен съм; такова пещо
за пръв път виждам, чувам; || 3а- gehl einem duech
Mark und Brln тови просто те рaзлоуевa, оaттьоев-
иелнд, то мозък; на костите; © 3а- -oll einen nicli
v-edelcßii пс бива та се отчайва чоиек; || einen von
beiden kciii ich п;тп-в-м етнпня от двимиги; || einen
irlnCtn, Hlnlce die Binde gießen '—врътним, обръщам
едпя чаши (бири, ракия); || einen -il/en haben пипоaвнл
съм '.иви-и, пя градус съм; || iinen uusgeben почер-
пним по едпя; || ihm ilnin vea-el/en удрям, зишндам,
обърсаим, зилепи—м му етин; || der —ine will dl—-, der
andcet 3u- едип иска тоеи, друг опова; едип иска шн-
керец, друг пнпереи- - © -r Hut ihn eine aunlirgigibcn,
gelangt, euiTergcbautn той му заши, залепи, зашлеви,
обърса едп— плесници, сднп щ-м-о; © 3се (dic) —ine
kommt, 3се (31t) ändert gehl едип |еднa) идна, друг
(дрчгa) излиза, сн о—ина; нижат се, точи— се к-то черва
етип след труг; || die Tuge gingen einer um 3en uidtai
hin тпнте сс нзннтвясa, минaeaсa едип след лрч'- ||
cinir nach den andern етип след лрч'; едип по стин;
|| eine nach der undceti едпя след дрчгa- етпи по едпя;
© die Ube schlägt ein- часовникът удря етип тaеьг;
|| cs ist —ins, ein Uhe етип часът е; часът е стин; || elns
zu null етно па пули; || in —in his zwei Stunden след
елин до дви тaеa- Ц es isi ja alles iln- — все същото,
все това, едпо и също е; пе по воaг- а по шия; || —s
ist nie alles cin- исе едпо мн с; всичко мн с бетрртлитпо;
|| cs Conni uuT —ins heraus, läu/l auf eins hinaus все
същото, исс едно е, все това е; разг. исс същата —юотид
е; || —in Herz und eine Siiki -eil етпо сърце и етпи душа
сме; || -in- gefällt mir nicht an iim: seine FaulhclT едпо
не мн хареса— н пего: мързелът му; || wie woil—i eins
-Ingen, cin- lelnktn ди изпеем, ти изкараме едпя (песен);
п; изпием, ди се почерпим по едп— -|тaщa)- || er plifT
-1:i eins той си подсвиркваше едни псспнчКя; || glh ihm
doch eins я му цапни, зашлеви, плесни, обърши, тaнепн
етпи; || iim eins üb—ezlcbcn, vee-elzcn плеснам го, т-щн-
ням му едни. етип; . || eins, das eine will ici die sagen
едпо искам па ти ' кажи, ще тн кажа; || te Hai ihn cins
ansgiwiseHl Той му изигра. поготн лош помер, изигра
му лоша игри; изигра го; || nll —in- (einem Male) ging
ein 323
3a- Licbl au- нзеетнаж електричеството у'яепа: || das
g-hi in cin—M hin гони е безразннчн;, ще мипе межту
T0Ч'от;- || dis gehl so in einen hin гони исс тика върви,
исе —яка сс влачи, точи се без прекъсване; © eins bli-
-etz—n (Schiller) нттьоеeaм, раждам тете; || gib mle 3ocb
—ins von dcn Büchern дий мн едни от кпнтн+е; || es kam
eins ia:h 3tm - andtei всичко сс струпа пянетп—ж, дойде
етпо след друго; || —in- o3te 3as andere етпото или
другото; || eins von h-ldci едпо ог двете; || eins. zw—1,
de—1 раз, дни трн; пaчяея, тутакси. веднага; || Eins nll
SicricH—! отлично, първо, прима качество, екстра; ||
ici w-TTi hundert geg—n eins обтрнргрм сс сто пя сто;
|| in -in-m fori пепрекъспя+о, без прекъсвапе, непрес¬
танно; || -1:1 (Akk.) ein- in- 1äuelchcп iach—i смея сс
тт;оят;- || du bist mein ein und mein 111-- тн си иятот;
мн б;'-тетв;, всичкото ми нмапе, исичко, което при¬
тежавам, тн си всичко за мене; © wie sind cinir Mei¬
nung, An-lcbi пне сме на етно мнепне, пи същото мне¬
ние (по въпроси), имаме едпакин мнепнд, възгледи,
едни н същи eъзтлетн- || wie -ind uns völlig ein- darüber
п-пълно единодушни, на едп; мпепне сме по този
въпрос; || wir werden schon ein- werden ще сс спогодим,
ще се -епaзaрнм. ще постигнем рaтбнрителе—в;, еди¬
нодушие; || Worte und Гuten in ein- silzei сь'нaсчвaм
думите c телa—-: || 3a- Buci ist bcltte und tensl in ilnin
книгата е едновременно веселя н сериозна (тъжпа);
|| dis Klavier s—hen und kanT-n war eins щом видях
пияното (само като видях пианото) н реших п— го
купя; || 3as Glas in ' (mit) einem, auf —ii—n Zug l—ee—n
изпразвам, изпивам тaщ-т- па стин дъх, тур. солук;
|| mir einem Mil, Schlag изведи-ж, впетаппо, иенятейно;
|| nll ciniM Sprung -etzle te übte den Baci c етин скок
той прескочи. прехвърли рекичката, се озови о— точ-
ги—и с+рапа, па другия бряг па рекичката; || in —11 hl-
zwtl Tagen зи еднн-два тпн; || ein lüe allemal ведпяж
завинаги, ок;пчятенп;- || meine Geduld l-l ein füe ai-
lemil vorbei търпението мн сс изчерпи вече. свършено
е нечс завнпа'н с търпението ми; || es hing an tintm
Baue внссше па косъм, па конец; || wir ein Mail zu-
simn-isl-hci сплотени к;то етип чоиек сме; || all—¬
mil einem Blick üb-e-cicn ехващам, о-тбнр-м поло¬
жението |еитчaцня+a) с едни |етнпствеп) по'нед- || -1—
hal nicbl clic Füllt тя пями пито едни единствена бръч¬
ки, брътнця- || rs wie alles eine (1112181) Glui всичко
гореше, беше обсиип-то от огненига е—нснд, от пли-
мъин, поететяeдше море ;— пламъци, огнепо море;
|| Piltz und Donner waeci ein- све-крвнинте и гръмо¬
тевиците се еливaхa н етпо; <£> tlice Tür all—, ulke füe
einen едни зи всички н всички за един; - tlice gegen
vl—l’bul immer bö-e- Spiel един срещу много свършва
зле; етпи пръчка леспо сс етупe-, по повече — мъчно¬
тии лешника па едни орех надвиват; . tlicr Cuii nichi
alle- пс всекиму с дадено всичко; едип пе може ти зпие
всичко; ф liier 1-t k-li-e — ein Mail, kein Main сам
чоиек пс е човск; едпо те+е пе е тете; едни свидетел
пе с свидетел; слип юпик пе е юни:; <$> -in Schwalbe
nachl kiinin Frühling |Sönm-e) — ein Fiigce nacbl
keine Uai3, eil PaiCtn noch keine Waid, ein Schwälh-
chen noch Celnin Sommte — ein Muni macht Ctlnen
Tiiz, eine Blume k-ii-i Kruiz едни ндет;eииa (куку¬
вица) пролет пе приин, не токирви; с етпи лдет;внии
пролет пе бие—, пе стани; с етин камък зид (кале,
дувар, къщя) пе с+ива, с етпо дърво къща нс сс приви;
с еди; цвете пролет (.ято) пе бива,' пе ст-ви, с етпо
овца бачил; пе бива; с етпи юзя сеитби пе стани, нс
324 einarbeiten
бнвя: <Q> ein Els—n witzt 3as undce— желязото желязо
кaндeи; взаимно се наострят стин против друг; стин
други се 'опят, се япат ка+о кучета; <£> di- einen Tod,
dt- andten Brot слип гледа сеитба, и други боaлвa;
,едйИ губи, дщ' печели; етип пада, друг става; едни
плачс, труг скячя: някому се глини (сърцс) пука, ня¬
кому сс хоро играе (гл-ва вири); <£> uuf einen Hieb füllt
kein -Paun c едни замих пе се отсича дърво; с стнп
удар дъриото не пита; с етпо удряне гвоздей сс нс
забива; <ф> Ron ward nlcbt in einem Tug tebuul Рим
е с съграден, издигнат зи едни тен; опитай сс пик;
<0 1u3c nlcbt ällcs auf ein Schill пе зил—г—Й всичко па
еди— 'кирти; <ф> es können viele aus clice S:HüeecI -ssrn
дето пс+нмя, тим н шестима; (от мин;е+ипя пс сс
обеТпяея); -ф* br-s—a ein Übel als zwei от две злин; зи
предпочитане е по-милк-ти; ели, зло. чс без тебе по-
зло; по-добре етпо зло от две; - (slr -ind) cinir wie
d-e апЗсас какъвто единият, такъв н другият, етпи
с-оКа си, от едни дол тренки са, етно са пи к-птиоa,
вземн единия, ти удари другия; изгори единия, ти по¬
сипи другия; . 3-e eine klop/l uul dcn Pusch, der undcrc
T3igi den Vog—1 слип пече яйцето. труг сетн та го
в—рдн, трети иде, изяде го; едни бие дайрето. друг
събнр— пaреи+a; - 3er eine Hui dic Müb-, 3cr aid-r-
nciki die Kühe (hat dl— Blühe) етин тупа тъпани (бис
дайрето). труг събира пирса+а; етип сяДи орехи, друг
яде орехите; едип . копа н пнaче, друг тропи н скачи;
<ф- der eine sät, d-e andcat scinildil етип сс родил да
сее, друг Д— пее; едни сее, друг жъпе; етпи сеят и
женят, а други ят—г н сС - гоят; етип точи. друг пие;
едни печели и се рядви. друг губи н пнaте; <$> was dem
einen e-cil l-l, i-t dem andern hillig ранни прие; и за
двимати; © ich w—lß nicbl aus noch —in. weder aus noch
—in виждам сс. п-мно-м сс и чуто. не зпид, чудя сс
н се мая какво ди правя, кякио та предприема, и пълна
безпътица, н безизходно положение съм; || hri ihm —in
und au- geien п;етодппо ходя, непрекъснато съм, разг.
всчпо киспя, исс съм сн у +дх: протрил съм им прага
от хотспс; постоянен гост съм у ' тях
einarbeiten — sieb (Akk.) in -Тм- (Akk.) cliarb-il-i
свиквам c някаква р-боти, пивлнзим н р-бота. з—поз'
п—и—м се добре с пея, овладявам я; © den Anfänger
elnaab—iltn запознавам ноиа: с р-ботат—, въвеждам го
н работата, обучавам го; © Nachträge in ein (—'пет)
Buci cinlibtiitn емъквам, включвам допълнения и
кинги
dröschern — ein Baus -1iäsch-ii опожарявам къща.
превръщам я н пепелище; © nai wird ihn -inä-chcen
ще изгорят труп— му,. —.спинте му останки н креми-
ториума
einatmen — ich aime di— Tai-chi Luft rin вдишвам
чистия, свежия въздух. гълтам, поемам, вдъхвам жит¬
но пресния въздух; || mit ihm die gleiche Lull clnilmcn
лишим c него същия въздух; живеем заедно, н едни
'рит; || mit g—schloss—n—м Mund, durch dl— Nase cliat-
Min вдишвам със затворена ус+а, поемам въздух. ди¬
шам прсз пося .
einäugig — -ф- unter den Blindti ist d-e Einäugige
König в иaоетвот; пя слепите едноокият с цяр
einbalsamieren — der tlihal-anitrtc L-lcbnam бил-
самиряп труп; ф sie hat -1:i -inbulsaml-el идл-т- ми¬
рише, се с вмирисала ни парфюм
einbauen — einen Scieank in dl— Wand. -in Anekdote
in ein— Erzählung -inhau-n вграждам шкаф .в стената;
еключеям анекдот и разказа; © den Motor in das Auto
ilihuuei ипcтaлноaм, монтирам мотор— и иит;мобнни
elnhegielfen — vlrlr Völker (mit) —in hegeelTen включ¬
вам много пароли н тернторня+и си; || dich brgetllc
1:h 3ue1n 11:1. mit ein тебе те изключвам от тона.
пямим прет вид' н тебе за това, праия изключение зи
тебе; думите мн не се отнасят н зи тебе; © etwa- (3а-
1eühelüek) ist 1ш (in 3—n) Perl- miteinbegriffen нещо
(закуската) с включено. влиза н цената
einberufen — eine Versammlung. —int Konferenz, Be¬
ratung -inh-eu/in сенки-м събрание, конференция. съ¬
вещание; © dit-Soldatcn zum и-еас-аГ-п-Т. zum Heere
einberufen свиквам войниците па воеппа служби, пот
знамената
einbetten — rin Kabel in die Eide -inbctt-i полагам
кабел н земята; || in Els. in Fell -ing-bctl-Т обвит,
обгърнат от, и лед, мизпипи; || das DoeT l-l in Geün
ilng-b-ttcT селото с сгушено, потънало, обвито и зе-
лепипя, прилича ня грядни—
finhezifben — ihn in den Kreis seiner P-kuiitci, in
-iin Vertauucn —inbezithen включвам го и кръга на по¬
знатите си; посвещавам го н т-йпи, поверявам му сс;
|| etwa- in -—ine Pläne einbezl—H—n включвам пещо н
пнaноиетс сн
einbiegen — er bog in die nächst— Straß- —in той з-ин
н. по съседната уннцa; © ein .c1ngcbogcnia Rücken из¬
кривен. приведен, свит па тее гръбнак, изгърбен човек;
|| mit eingebogenen Fingern със свити, изкривени пръс¬
ти; © 3as Dach halte -1:1 leicit rlngebogen покривът
сс бс леко изкоруби., ;'ънaн, сс бе леко поддал, бе
леко хлътна.
• einbilden — er bildet -ici -in. krank zu -ein, verfolgt
zu werden той си въобразява, внушава, в+ълпи. сн е.
че с болен. чс е—о-тa от някакви болест, чс го пре¬
следват, стрити от мания за преследване; || umg. bilde
die kein— SchwachiiiTin —in пс сн въобразявай, чс щс
отстъпя,, пе сн прави пaпрятнн пядежди, пе се е-мо-
зaнъгвaй, самоизмамвай; пе сс нидянай, чс ще те огрее.
че щс ме кяпдроднсяш; || ihm ciwas elnhilden - внуша¬
вам, втълпдв-м му нещо; || wer hällt -1:i das elnhilden
können кой би могъл Да сн въобрази. помисли, пред-
етрeн това; ® umg. da- Klid hatle -1:1' rlne Puppc
tingehlldit детето искаше на недkP цепя па му купят
кукла, сн бе етълпило. че трябва ди му купя— кукла;
|| ici bilde -1— mle ein нтълпил съм си пи се ожепя зя
пея и за никоя труг—; © 3cr elngeblldeTi KeaiCt мни¬
мият болен, въображаемо бонпнд+; || eine eingebildete
Gelaha въображиема опясноег; || ' ui elngeblld—t—n
Zwang-vorstcllungen 1—ld—n ето-тaм от въображаеми,
ня+ояпнивн иден, представи, имам болно въображе¬
ние; © -1— bild-T slci vl—l uul ihre Schönheit cin тя сн
eъ;боaтдв-, си мисли, чс с много красния, чс с бог
знае колко красива; || er ist maßlos elngehlldel, l-l eln-
gehlldet his 3oei biiuus той е безгранично патут, нмя
мпого високо, голямо мпепне за себе сн, мисли се за
много пещо, въобразява си мно'о, мисли сн, чс е бог
знае какво, мпого с еaм;мпитенен. разг. въобразява
си, чс стърчи нaй-мaнк; три коnрaни пат глините пя
другите; || duruul ЗааТ-Т 3u. 31е wllkllch etwa- einhilden
можеш пянс+нна т— се гордееш. т— се надуваш с тови
Einbildung, die — da- ist nue, bloß, laulte Einbildung
тови е симо чнс+о, 'оло въображение, чисти рин+aзид,
рaн+aсмa'оонд; Ц 3as ist eine lteit Einbildung тоеи е
празна фиптaзид, голо, чнс+о въображение; || gib 31:1
kill-а Einbildung Hin пс се еaмоз-тьгв-й, пе си въ¬
образявай, чс ще стапе; || 3us ist пш in d-in-e Einbil¬
dung vorhanden, cxi-tiert nur in dellte Einbildung тони
съществува сим; и твоето еъобряженне, гводгa рaн-
тизия; р-пт-зндтa тн р-боти мно'о; © te icldcl an
Einbildungen той има б;нпa рaптaзид, болно въобра¬
жение, ето-ти о— еaмовпущепне. самомнение, 'олям
мaпидк е; || се l-l von geoßte Einbildung мп;'о сн еъ-
;бр-здв-, много с патут, eьобоитдeя- сн, чс стърчи
пиЙ-ма.:; три к;nоaлн пят '.ивите пя тоутнтс; нс му
сс сти'— посът с трнтеea клечки; т;ндм мапняк с
einblasen — Kuel-nbäu-ti tinhlistn духвам, еьбиодм
кяртопепн къщи; © 1:i bii-e etwas eil подшушнам,
пошепнам му нещо па ухото; впчщaeaм, полекaзвaм
му, подшушнам му пещ;
einbleuen — ich 61—ut ihn ciwas eil втьнпдeaм, пи-
бнним му псщо н 'тaв-т-, ума с бой
Einblick, 3-е — Einblick in —twus (Akk.) gewinnen,
i-hn-n, bekommen добивам, свьрлдм поглед и нещо,
патпикеам, питьрт-м н пещо, т-п;тп-вaм се с нещо;
|| sich (D.) Einblick in etwas, in 31— Akten veesehaf1en
успявам да сeъонд поглет, ти падпнкп—, пaзъопa н
пещо. ти сс тaп;тп-д с преписката, ти пое'летaм пре¬
писката; || ihm Einblick in eiwas (Akk.) gewähren. gehen
дивим му възможност ди хвърли nо'неп н пещо, ти
преглед— пещо. ди се запознае с пещо; || 11м den Ein¬
blick in elwa- (Akk.) verwehren пе му даним възмож¬
ност, попречиим му да прегледи пещо, ти хвърли по¬
глед и нсго
einbrechen — ich bicchc eine Tüe, eine Muuee —1i раз¬
бивам ерата, зид, стена; © te l-l aul dem El-, in du-
Els ciigcbeocbcn той пропадна на лети, на пьотиткaти,
през лети във нодити; © ici 6'1:11 bei ihm, in sein
Zinnce, in se1ne|a) Wohnung -in влизам, извършвам
кражба c взлом у нсго, н етaдт- му, н жилището му;
|) iron. bei ihm bibtn -1— -i1gtbeöeb-1 мърда му едпата
чиния, издиша, откачен с, глуп—e е. изял си е ум— н
гтaлп; иремс; в 'т-e-т- му нями пищо; © 3-e 1eii3
l-l in 3us Land -i1giheöeht1 во-гъ— нaсну н етоипит-,
|| der Woil 1-i in die Bürde -11gtbeöeb-n вълкът сс про¬
мъкни и кощио-—и, папитпи ет-д;т;; © die. Nacht
brach eil пощ+а пас+ъпн, се спуспа; мръкни сс. с+ъмпн
сс. свечери се; © Unheil beacb von allen Selten uul ihn
-in от исички стриин се струпах—, сипеха върху пе'О,
върху 'тав-ти му пешиегнд
einbrennen — Mehl -inbe-in-i з—пържнам боищп;,
правя запръжка; © d-i Kühen —in Zeichen tlibetnitn
и';свам, тaм'оевaм кривите с жито; © dic-te Ein¬
druck beaniit -ici nie, m—intm Bewußleein, in mein
Bewußtsein lief —in тови впеча+лепне сс запечати, се
вряза дълбоко и паметти, съзнанието ми; || 3as ist nie
für imM-i ins G-dächlil- eingebrannt гони се запечати
завнпа'и и паметти мн, остави незaннтнмн следи н
п—ме—га ми
einbringen — dl— Eeilt, Gclingiic, Vtrbeccbce eln-
helngci прибирам жътвата. реколтата; т;к-овaм плен-
пнин и лагер, nрсетъnпнин н затвор; © -in neue- Gt-
-ciz, linen Antrag -iibeiigci епясям нов закон, прет-
.ожепне (и пaрлaмеп+и): ф 3сп Verlust, 3us Veesäumic
wieder -inbeiig-i пивaкевим загуб-ти, пропуснатото;
© 3a- Geschäft hui iim viel. einen großen G-wlin tli-
8-613:11 стелката му донесе 'олям доход, гондмa пе-
чaнбa; || wi- hal es die ilng-bricbt какво си спечелил,
какви ползи имаш от това; какво, какви печалби тн
донесе тона; || Зз- hal ihm allgeMelne Anerkennung, vl—l
Ehe- iligeheuchl тови му донесе, спечели всеобщо при-
тняпнс, мн;'о почести, ';тдм- елaвa;- © 3as Einge-
beachlt, du- clngibeaclic Gul зестра, прикя, прнд
einbrocken — Brot in die Milch. in die Supp- lin-
baocken пядробявям хляб н млякото, счпятя: || iin
—Twas, eint 6ö-e (schöne) Suppe, ciwas Schönes cinbaok-
ken пaтробдeaм, забърквам му хубава каша, попари;
|| da hu-l du die —ine schöne |Hй6ecHt) Suppe, etwas
eindrängen 325
Schöne- cingibeockl хубава каша сн забъркал, хубави
п;пaоa си патробн.; хубаво сн сс пасати., паретн.л,
па+опнл; <$> was nai -ich tligcbeockt Hut, muß nan
auci au-cs-en, an-IöTTe1n каквото си си надробил, г—к-
воз ще сърбаш, кусиш; киквото сн го солил, тикноз
го яж; каквото постелеш, пя тикноз ще легпсш
Einbruch, 3се — Einbruch 3-e Maute събаряне, срут¬
ване на степи, зид; © einen Einbruch verüben извър¬
швам кражба с взлом; разбивам пещо, || etwa- mllltl-
Eliheuch -lehlen извършвам кражби, открите-м с
взлом; © Einbruch in 31— Front. 3ci Feinde пробие вън
фронти; нишествне, пaхнуeaпе на враговете; || tieft
Einbrüche in die leindlicHen Stellungen erz.ieltn постигам,
пипривям дълбоки пробиви във вражеските nотнинн;
ф Зее Einbruch Cällcete Ln1lnaestn пяслуeaпе на сту¬
дени въздушни маси; © voe Einbruch 3er Nucbl, d-e
Regtnszell пaтветер, претн ти се е+ъмпи, ти пастъпн
пощта, прели п-стъпе-пет; ня пощта, привечер, ня
сeетсрдвaпе, на зтоaчaвaпе, па мръквапе; претн на¬
стъпването, зanотвaнет; ни дъждовния период
einbüffeln — ich büllele ibn Zabicn ein eтьнпдвaм му,
пабнвим му и 'тaвaт- тнел-, разг- кар-м го ти ги
зазубри, пакълве
finhürgfrn — viele 1etndwöitce bubti sich 6—1 uns,
in u1e-e-|e) Spruche cingchürgcel мпо'о чуждици, чужди
пуми ся добили 'ряждипс+непост, са се укорен или у
пяс; || -1:Ь (Akk.) in die Llteealue clibürgtei пуспал съм
корени, укорепнл, з-твьотит, п-ложи. съм се и лн-
тер-туоити; || ich bube n1:h in dieser Stadl gut elnge-
büigtei пaпънпо съм се укорепнл н този торд, чув¬
ствувам се прnънпо кито негов жител, претaпнл съм
се добре и не'о; || er ist in Greifswald lingcbüegcaT гой
се тaсенн, стипа жнте. па Гр-йрев-лт,т;би 'ряйфе-
вaнтснс:о жителство, е 'ряждяпнн, жител па Гряйре-
eaнт; © eint weithin ling-bürg-ai- Sille дълбок; укоре-
псп, впетреп, широко възприет обичай
Einbuße, 31— — Einbuße зп Ebac, Mach., Einfluß, G-13
eileiden, trlaheti, Haben загубвам честта, мощта, eннд-
пнето, парите сн; © 3а- lul seinea Ebe—, -степ Einfluß
Ctlnt Einbuße тона не пакърпн. пс увреди, пс уропн.
не опе+пн чесат— му, пе уропн престижа му, пс памили
влиянието му, пе се отрази на доброто му име, на
влиянието му
einbüßen — 3а- Leben clibüßcn изгубвам живота сн,
зигнв—м; 3а- Äug-n1icht, 3а- Gehör cinhüßci Изгубвам
зрението си, з-губв-м слух; си; оенспявaм, оглуши-
нам; © an Krall, зп Wirkung. an Ansiiei clnhüßii
губя сили, отпадам; губя влняпне, елняпнс+о мн
отсл-бни, пaмaндe-; изгубвам доста от влиянието,
престиж— си •
eindämmen einen Fluß clidännin заприща-м, пре-
'0-жтaм реки, издигам пaенn, дн'И срещу реки; ф
übertr. —ine Kiaikhcll, eine Seuche (Epidemie) tlidän-
меп о'рaпнт-в-м болест, епидемия, спирам рaзпо;с-
тоипеннет; ня болест, епидемия
eindecken — —in Dach e1n3eeken покривам къщи с
керемиди, поставям покрив; Ц Blumen ühce Wlitcr cli-
d-cken зрривям цветя зи презимуване; © umg. ihn mli
Schlägen -ind-ek-n патупнам го здравата; . || mit Arbeit
voll und ganz 1118131:11 srin отрупан съм до горе с
работа; © slci (Akk.) mli Lchcn-nlTTcln elndecCen зи-
naеяиaм сс c продукти
eindrängen — ich will mici nichi hei iim, in seine
Familie clndeängcn не нскям, пс желая ти се еъвнрам
и него. ти му се п-то-neaм, ти сс па—рипвам ни се-
326 findrillfn
мейетвото му; || -1:1 (Akk.) ungebeten in -—'п Vertrauen
tlideängci спечелвам c пaхaлетио доверието му; - ©
Eeliiteungcn deängltn auf mich cli спомени пахлуха'
в съзнанието мн. сс натрапиха ня съзнанието мн
eindrillen — Rekeultn iindaillii обучавам повобрип-
ин; || ich drill- ihm etwas ein втълпявам, внушавам,
пибне—м му пещ; и 'лавата; || ihn fürs Examen tii-
delllcn упражнявам го за изпит. кир-м го да зазубри,
пякълие нсщо зи изпит. пибнвам му псщо и гл-вати
за изпит
eindringen — in 31— Fe-Tung. in eil Land tlideiigti
прониквам, промъквам сс и крепостта; прониквам,
пaсьлтe-м, пaслувaм, пявлнт-м и страпя; || in die
Wohnung -indiligil промъквам се, прониквам, про¬
крадвам сс влнз-м чрез взлом и жилище; ф -е 1-t tl—T
in diese Wissinecha1l -ing-druigii той пропнкпя дъл¬
боко, едълбочи сс и —ия науки; || in ein G-h-lmils iii-
delngcn прониквам в тайпа; © nll den M-seii uul ihn
-ildelngil п-хвърлям се c пож върху нс'о; © nll Hef¬
tigen Woel-i uul -le ilndeiig-i увещавам я, убеждавам
я. разг- к-пт-ртнеeaм я настойчиво. няй-прстойтнeо,
пaет;яв-м да няпряви, ти пе паправн нещо; || etwas
3'ligl aul mich ein нсщо сс пaтaг-, ' п-то-neи на съз¬
нанието мн
eindringlich — eine —indiilglicht Bitte an ihn 11:11-1
;—пO-вдм нрстойтнвa, пaет;дтетп- молба към пс'о,
j| eine -indii1g1iebi Sprache speccbin говоря убедител¬
но, нм—м убедителен, сфектеп език, език, който сс
пaт-'a, който говори па съзнанието
Eindruck, 3-e — neue Eindrücke sanmeln събирам
пови впсчр+лепнд; || sl— nach. iliii initlllgenitn Ein¬
druck. den Eindruck eines /с'-.'-^-! Menschen тя приви
впечатление па нн+еннгентпa жена, ни оязееяп човек;
|| -i— nachte auf mich —inen nnзus1öseh1ich-n, nachhal¬
tigen, hiilbcidci Eindruck тя мн пaпоaви неутренмо,
пезилнтнм;, неиз'нитнмо, трайно впечатление; - 3-e
erst- Eindruck ist c1Tsebiidind първото впсчаглепне
рсшява; <> nan daeT ilcbl nach den irslci Eindruck
■ ueleilen пс бива та се съди от първото впечатление;
© 3-e Eindruck erlischt, v—ewiscbl sich впечатлението
гяевa, избледнява, сс зилнчани; || аГс-се Eindruck
hl—ibi, wird На/Теп, duueeit ai, hui -1:b 1ш Lauft 3ce Zell
noch vcelli/t, l-l langsam veeblaßl тови впечатление сс
тaпaтe-, трае, сс задържа. се задълбочи с течение ни
времето, постепенно нзбнетнд: || er Hut bleibende Ein¬
drücke in (htl) mit НюТ-еки-п той остани трайпн, пе-
из'л;днмн впечатления; || s—ln— Wollt ve'lehllen ihren
Eindruck auf sie ilcbl думите му не погреших— дей¬
ствието сн върху пся; || 1:i gewann den Eindruck, 3aß...
добих, имах eпечр+неннсто. стори мн се, че...; || ich
konnte den Eindruck nicht loswi'drn, koinlc mich dc-
E1ndiucke 11:11 iiwcbeii, 3aß... нс можех ти сс осво¬
бодя, ти сс отърся от впечa+нспнсго, че...; || ici -tchc
noch unlte dem Eindruck dlc-es Eelchnls-e- още съм (сс
нимирам) под впечатлението на тови преживяване;
© welchen Eindruck ba-l du von ihm какво впечатление
нмиш от него; какви са впетaтленндтa ти ог нсго; ||
ich hö11e, du Hasi keinen iiisch—n Eindruck von nlr be¬
kommen п—пявам сс, че пс си добил погрешни впе¬
чатления ог, за мепе; © umg. ee will Eindruck schinden
той неk- ди пaпоaви впечатлепне, ди предизвика сн.по
вnечя+нспне, ти елнеa, смае с;о-+a, пи прикове впн-
м—пнет; им; || danil kuii-l 3u h—1 iin C—ln—n' Eindruck .
scilidci пями та го смиеш, ипечитлиш с тоеи, пи-
празно се силиш, си труд, никакво иnсчятнспне
пями да му пanряиищ
elndrücken — ihn, dl- Tüe, die 1ineii'e:hiib-1, 31e
feindliche Fron. eindrückcn ем-звaм, ем-ткe-м го; нз-
къртним воP-Pтa с ня+нск; разбин—м, счупвам, с+ро-
щ-вaм прозорците (с натискане); огъвам пепонятен-
скня фронт чрез патиск; © eint tlngcdrückit Nase,
Brust емaтaп, сплескан пос; сплескани, хлътнали гър¬
ди; © dis Bild Hal -1:1 tief in milne(i) Sirte ting-drücki
к-отнп-тa се з-nетитa, вряза дълбок; и душити мн
einengen — ici eng— -Twas ein стеснявам. правя пещ;
+дсно: || da- Kleid engt mich ein роклята ме стяга,
туши; || -Twas -igl nlr 3as Ueez, den Alcm rin нещо
стяга, стиска сърцето мн, мс туши; © s—ln— F'-ibcllci,
Rechle einengtn етеепяeям, ограничавам свободите,
поаeати му. пала'-м му о'ряннчсннд; © -ich (Akk.)
elngeengT Tühl-i чувствувам се прн+еспеп, з-душ-н-м
сс; || eingeengt woHici живеем мпого на тдеп;, нями
къде пи сс обърнем, толкова е тясно у нис
einerlei — —in—al—i Tuch едноцветен пл-т, тур. дюс;
|| einerlei Farben етпяквн бон, ивстоис, багри; || immer
nur liii'lti Kos. исе. всчпо същото ятепе, все едно¬
образни сряпр; || 3а- —inralel Gtrtdt всс същи+и nсееп:
тон; сн баби знае, гони сн бие; ф 3а- l-i mit cincrici
все етпо мн с. безразлично мн е; || 31е kuin das doch
ilniilel -111 тон— би трябвал; ти ти бъде безразлично,
да пе те вълнува, ти не те засяга
Einerlei, dis — 3а- graue Eintelei сивото всекидневие,
еднообразие; || 1i 3a- ewige Einerlei des Alltags eine
Abwechslung helngti внaедм разнообразие във нечиото
всекидневие, еднообразие; рaтп;обортдв-м животи
einfach — ein -ilTucb-r Peuch проста дроб; || eine
ein1uehe Zahl просто, неделимо число; Ц -1113:11 Puch-
fühiung просто счетоводство; || —in einfaches Wort про¬
стя, несложп— дума; || ein ciilacbie Mann прост, не¬
образован, обикновен, скромен, естествен човск; || —11-
13:1- Sitten прости, неподправени. се+еетeспн прави;
|| ein -11/3:1-- Kleid проста, семпли, обикновени,
скромни рокля; || eilt einlache Kost обикновена, про-
егa, скромна хр—на; || ihn zu einem cli/acbcn Abendbrot
-inlad-i поканвам го пи скромна вечеря; || in -111ueb-1
Verhä1l1iee-n l—h—n живея скромно, водя прост, скро¬
мен живот; © 3us . isi dl— rin/acht Wahrheit гоня с про-
ет-т-, яспа+и н петeусмнелепa, пеподправепа-и нс-
тнпа; || aus 3еп ein1зehen Grunde по простати nрнтнпa;
© einfach Puppe просто като кукла; просто прелест,
тулсепо, nренсе+по, eъзсн+н+енпо, eеннконеnпо; || 3as
l-l einfach 1-1111:1 тов- с просто чудесно; || ici vei-teie
dich einfach nichi ntbr просто нс те р-тбноaм всчс;
II dl- Suche 1-T e1n1зeH, ganz - einfach, ll—gt ganz tii/acb
0-бот-т- е прости, съвсем проста, яспа и проста, пс
представя никакъв проблем, никаква з;'итки, пс с
никак сложпа, комnннцнояпa; || —- i-T nicbl so eln/ucb
тови пе с —ики просто; || 3us isi einfach unmöglich това
с чисто н просто невъзможно; || du kommst einlach
und feag-i nach nlr тнето н просто ще дойдеш и щс
попиташ зи мепс, ще мс потърсиш
einfädeln — den 1a3ti (in die Nudel) einfadeln итдeaм,
вкарвам копсия (и н'лати); © —ine Inirlgc iin1ä3-1i
скроявам, разг. нзкинъпeим нп+рн'а; || te Hal 31— Sacht
-cbe /-in —iig-Tä3-1T той мп;'о майсторски, хитро, лов¬
ко поде, устрои, nодсврнa, пагласн, скрои, нт:aньпн,
хитро измaйе-;он, измисли, нзмъдри, м;п—нои рр"
ботата, —ови нещо; © ein klug -iig-fäd-1l-e Plan хитро,
умпо, мaйстоое:и скроен, построен, пaмнелеп. пигла-
сеи, м;птиоип пняп
einfahren - 3er Zug isi in den Bahnhof ilngclaheci
влакът влезе и гар-ти, nрнетнтпa; || 3-r Fuchs fäbit ein
лисицати пропълзява, се мушна и дупката си; ф die
Pfeide, -in Aulo -infaie-i упражнявам конете и каране
пя коли, приучням ги към к—рянс пи коля; о;тнрим
aeтом;бнн: ф dl- Erilt, 3us Gclrtldc -ilfahici при¬
бирам, превозвам. извозвам жътвата, реколтата, жи¬
тото; ф 1:i muß mich -г-Т auf 31—sc Typt cinfahrcn
трябва по-напрет та се упражня, ти сс ;би'оaд, по-
;то-ким н каране па тик-е- коля. на тикъв автомобил,
да придобия опит' и каране пи т-к-ви м-ок-, на -акъи
вит автомобил; || etwa- Hut -1:Н nun einmal - so tinge-
fabrei нещо е етaнaн;, се с превърнало иече и п-вик,
се с иечс тика уcтяповнно, наложи.;. създал се е исче
тикъв паинк, такъв обичай. такъв рет, създала сс е
иечс тикани традиция; ф ein clige/ahecncr Weg у—ъп-
кан, удобен, годен хубав път; || ein eimgefaHrtnes Ver-
luhecn установени, изпитани правни норми; || in Тс-Т
ilngeTahrinen PahnCi d-nC-i мисля, кикто е ус+яно-
непо, по установения есче пачнп, по калъп; ф er hui
nll dem Wagen die ScHüufen-lir-cheihen, den Zaun tin-
gcTahren той влезе c коли-и във витрнната, разби,
строши витрината с :;.-+-, събори, емитa, бутпи
;'рид;т;
Einfahrt, die — 3а- Baus hui eile brcilc EInTuhrl къ¬
щята нм; широк вход, широк— порти; || der Zug bal
kein— Einfahrt влакът пяма път, пс с тилен път на
eня:a за влизане н гирити
Einfall, 3er — es wae nur so —in tr-tcr, -in bloßte
EinTall von mir тови беше просто първ-ти мн мисъл,
първото мн хрумване, гола. чистя приумица, голо
хрумване от моя с+ряпя; || mir kam —in plöT/ilchca Ein¬
fall дойде ми, хрумни мн впезапп; идеята, мисълта,
пойте ми па умя, текня мн впет-ппо: || - auf den Einfall
kommen етн'-м до идеята, мисълта, хрумването, при¬
умицата, поп-тим па мисълта. идеята, идва ми пя
уми, хрумпя ми; || ibn auT den Elnliil bringen панеждим
го пи мисълта, идеята; || ein EinTall blitzte in ihm auf,
durchblitz.- ihn едпя идея, мисъл nробнеепa и съзна¬
нието му, го озари, осени впсзяппо; || aei:h, aem in
Einfällen, von Elnfäll—i ' spiühcid, voilea Einfälle богат,
беден на иден, преливящ от иден, пълен с идеи; || еа
Hal Einfäll— wlc ein alles Hau-, wi— ein ailte Einer пълеп
е : чудновати, етряпнн. причудливи иден, приумици,
павен, идват му пaй-етоaппн. пеобнкповепн пещи па
ума; || was das für Elnläll— sind що зи хрумналия, при¬
умици, нтсн; ф 3-r Elnliil der Fclidc внезапното ни-
пядепне, няснувяпе, нашествие, нахълтиине, внезапен
набег на нспрнятеннге; || räubcrieeb- Eln/äike пиратски,
разбойнически набези, напатения; ф der EinTall eile-
Uзuecs сру+няпе, събаряне, рухване па къщя; || dem
Uaus drobi dee Einfall къщи—— тaплaщea ди сс срути,
има, съществува опaепоет всеки миг къщата ти се сру¬
ти, ти рчспе; ф Eln/aii 3ts Llcilcs, 3-а Steablti питане
па светлината, на лъчите
einfallen — -iin Nunc läill nie im Augenblick 11:11
—in, will nie nicbl einTalltn не си епомпдм, пе моги да
си спомня н моменти името му, нс мо'— па се сетя,
пе сс сещам, кик беше името му; || rs wild nie gleich
^116-') einfallen ще си го припомня, ще се сетя след
мaнк;, ще мн дойде след малко на уми; || е- fick mir
11:11- Vernünftiges, Biesiiie ein не. мн .срумпa, пе мн
дойте пнщ; по-разумпо, по-умно, по-добро на ума;
|| dübel fällt mir ein, daß ici... сега се сещам, сс'— ми
нпна ни умя, че...; || Hall, 3u fällt nlr ein, 3uß... чакай.
сега си спомням, сега мн идни на ума, сега се сещам.
че...; || daß dir so etwa- nichi ting-fallci l-l как пе сс
сети по-рапо за тона. как нс +н дойде тов- по-р-по
ни умя, па акъли; къде ти беше по-рано умът, акълът;
|| cs isi mle nie tlngc/ali—n zu glauben, 3aß... тори н не
einfältig 327
съм помислял, дори н пи ум пс съм посмял да по¬
мисля, пи предположа. че...; ф (dis) fällt mle gae nicbl,
11:11 im Traunc (80113/1) —in никакво пямеренне пя¬
мим, дори па ум, н ня сън нс мн идва на ума, пс мн
мнпива на ума Да го направя; хич не сс пидявай п;
тоня; подигр- падявиш лн се, Калнпке, бачо тн Кольо
пи дойде; пяма ти те огрее; || mir würde rs nichi 1ш
Traum- eln/allen, ihr zu schatlbtn пямим никакво на¬
мерение, тори н па съп пс мн мниава ня уми, дори
пе миеня пи й пиши; || das -ollle mir gerade elmfilltn
подигр. па, да, тъкмо зи това мненя. тъкмо това мис¬
лех, друга р-боти пямим; много ими пи чакаш; утре
по тов- иреме; ф laß 31е ja i1:hl —Twa —infüll—n хич па
пе тн нтва тякови нещо на чм-, и на ум ди пс тн
минава такива мисъл, ——кови нещо, ти пс сн посмял
ти помненнщ тикони нещо, ти се пaлдвищ пя —икона
нещо; || 1:1 hälle rs nlr nie tli/ulien lis-cn никога нс
бих си позволи. ти помисля, пс бих имaн смелостта
ти сн позволя тякиви пещо; тори на съп пс . би мн
мнпило тикони пещо през уми; || was fällt die denn eim
кякио си п;зв;ндeищ, какво те nрнсeяпa, кякио тн
хрумни, текна; как сс оемелдирш; ф Feinde /allen in
3а- Land -in врагове нахлуват, пясьлтeит н ето-п-тя,
пип—тит стряня-и; ф 3us Hau- deohl —inzufillen, fällt
rin всеки миг ими, съществува оnaепое+ къщята ди сс
срути; къщата рухва, сс срутва, сс събаря; elwi- läill
rin wir ein Kueitihau- пещо се събаря, рухна кито кар¬
тонени къщи; ' || ich glaubte. 3-e Ulmmel fl—le ein стори
ми се, чс пебего сс егоомолдеви; ф das Licht 13111 durci
das Ftn-lc', aus dem Nebenzimmer ein светлината пита
през прозореца, прониква от съседната стая; || 31—
Llcht-teahl—п fällen -chaäg. von oben, uitte einen Wlnk—I
C'n лъчите падат косо, отгоре, под ъ'ън; ф 3-e Vo¬
gelschwarm läill -in ятото птици се спуска ня земята,
кицвя па дървото, попада и мрежата; ф die Geigen
fielen um cincn Takl zu spät —in цигулките встъпиха,
влязоха, започнаха да свирят етип тикт по-късно, за¬
късняха с етип —якт; || in ihec Kiagtn einlaiien присъе¬
динявам се към оnнякиинияти й, държи й нсо; ф Kälte,
der Wlilte, 3cr Nebel läill -in времето внезапно се зи-
е-утдвя, пихлувя студен въздух, пяетъпeи инезипеп
етчт; пеотякв-п; идва зими, патя мъ'ли; Ц d-e Wind
fällt nli UngcsTüm ein наели'- сс, излиза, тртчхви сгн-
снеп вятър, страшни вихрушка, страшна хили; ф 1Нш
in 31— Rede, ins Wort (-1п)Та11сп прекъсвам, пресичам -
го посред речта му, н-месним сс н о-з';воо-; || mli
liner Bemerkung einTalltn намесеам сс и о-тт;eоои със
забележки; ф 1:h hahc nie 3tn Kopl tlige/aiiti разбих,
пукнах си главят; прн питане; ф ein eingelallene- Ge-
-1:11 ;тn-тп-т;, хлътна.;, посърнало, поeдспaно, из-
мьош-вдт; лице; || elngcTuIIeie Augen хнътп-нн, по¬
тънали дълбоко, лежащи дълбоко очи
Einfalt, dl- --- 131— Eln/all бн-'ооодп- простоти; ||
о heiligt EilTall о свещепа простота, панинос^;', свещено
пOое+отушне; || -le isi 31c Einlal. -tlhsl тя е въплътени
простоти, пaнвпоет; || -i— l-l -ine ki—lne Eilfall тя с
много простодушия, иинни;, малка панвка; || die Eln-
Tail von Linde просто селско момиче; прости, о'оa-
пичепи хорни-
einfältig — ein cln/äkllgtr Men-ch прост, просгонат,
прос+отушеп, панвен, глуповат, петоеетннe човек;
простак, глупак; || sprich nicht so einfältig, einfältiges
Zeug не 'онори глупости, нaнeное+н, панвпн приказки;
|| ich bin doch nicbl so einfältig, 3us zu glauben не съм
328 Einfaltspinsel
(чак) толков- панвеп, прост, глупяв, за ти повярвам
тов-
Einfaltspinsel, d-e — so —11 Elnfaltspin-el такъв про¬
стак, панипн:, разг. нипнншиоин, гу—м—пик, бутпи-ко-
лнби, мусльо •
einfangen — einen cnlfloiiicn Vogel wlcdea einfangen
утиeдм. зaл-идм, хващам пак нзбд'или птичка; || 31c
/-'п-Т-п Schwingungen der Siele in WorTc eInTangtn чл;-
вдм, обличам в пуми. предявим с, чрез думи пай-тъп-
ките тушевпн трепети; || das Leben 1м Bild, in einem
Buch tinlangen огорзяв-м, изобразявам живот; па
снимка, предавам го на снимка, чнявдм 'о с камерата;
изобразявам го. описвам го и кпнги
einfinden — ich w—id— mich uul den Abend elifind—n
ще се явя, ще дойд; пя уречепят; вечер; || finde dich
zur r-chT-i Zeil bcl nie ein ели, бъди и-Бреме прн мене;
|| slci (Akk.) an Ort und Stclic einfindtn явявам'се па
уреченото място
einflechten — 1:1 lltchlt dl- Haart, Päid-r in die Uaaet
ein сплитам косите пя плитки; вплитам пипделкн н
косите си; ф Beispiele in eine Rede e1пfieeht—n вмъквам.
вплитам примери н речта ен: илюстрирам речта си
с примери; || sic Hoch. —in. daß si— ihn bcliaicn wollte
тя спомени мнм;сот;м, к-з- между другото, че ще
сс омъжи зи пе'о
с'!/,-^^ — 1:h fei-che iim eiwas ein набивам,
втълпявам му нещо и 'тяв-—-, зи ти му стане втори
природя, паинк, плът от пе';иити плът; ф ein tlngt-
fieischl—r Bürokrat, Junggeselle зик;оивдл, непоправим
бюрократ; т-коо-вдт, заклет, непоправим ерген; || elnc
iligtflei-chlt Lehrerin нетнпекя учителки; учителка с
туша н сърце; учителки по понтвяпне, родена зи учи¬
телка; © eingefleischte Uiurlti, Voeuelcllc дълбоко уко-
репепи лоши пиницн, привички. пороци; дълбоко уко-
ренепи претоязеътъин ’
einflicefn — 1:1 flicke eine AntCdolc in meine Än--
sprucbt -in вмъквам апеклот и речта си, о-тп;;бо--
тдв-м речт— си с елин анекдот
einfliegen — 1:i fli—ge . ein Flugzeug -in ооgирям са¬
молет, изпробвам го чрез не+спс; ф in ein Land, in
ein Trendes Land, über einem Trendtn G-bltl cinlliigcn
пяоущaeaм със еим;нет територията, въздушното
пOоетояпетe; ня етояня, навлизам и чужди територия
със самолет; ф neue Verbände, LebtnsmilTel in 31t Fes¬
tung linfkiegtn nрепяеям по въздушен път, по въздуха,
със самолети пони воЙсковн тяе+и, припаси н кре¬
постта; © 3cr 1iieg—a muß -1:1 list clilllcg-i летецът
трябва по-папрет пи сс обиграе, пи се упряжпн н ле¬
тене, та свикне с ле+епе+о, с апарата. Manniän
einfließen — 1:i lass— einige Andeutungen in ntlne
Rede cinlli—ßcn вмъквам, правя памецн, зититeинид и
оетгa си; || -е ll—ß einfließen, daß er... между другото
т;Й т-'итп-, памекпа, че...
einflößen — ich Tköße ibm Veгtiunc1, Liebe, Ebrluicbl
ein вдъхвам, внушавам му доверие, любов, етоихо-
почитапне
Einfluß, der — einen guici, -egen-relcien, unhellvollen
Einfluß uul lin habil имам добро. бли'отв;опо, зло-
вретп; (пакостно) влняпнс. въздействие върху пе'о,
влияя му добре, бт-';творп;, зле; || clici großen Ein¬
fluß aul elwus, uul ihn au-übcn уnоржпдeрм т;ндм;
елняпне, въздействие върху нещо, върху пе'о; || unlce
--'пет Einfluß slehin пимирим сС под пегон; влияние;
|| -—inen ganzen Einfluß hei ibm unfb1-Tc1 употребявам
идно-о сн влняпне прет нсго; || seinen ganzen Einfluß
gelltid machen използувам, пускам н ход. н действие
цялото си внняпие; || er ist fremden Elnitüs-cn unzu¬
gänglich гой с недостъпен зи чужтн внняпнд, не се
влияе, не се подтаня па чужди влияния; || -einem Ein¬
fluß unTerliegcn поддавам се ня влиянието му; || -1:1
(Akk.) s—liem Einfluß enTzlchen изтръгвам се. отърсвам
се. изплъзвам се от влияние—; му, пе сс подаянЯм па
eнндпне+о му; || Einfluß nehmen uul die Ge-luitung d-e
Dingt окитв-м■ eнндпне върху склаждипето, оформя¬
нето, облика, хода пи пещ—та, повлиявам нм; || sich
(Akk..) Einfluß zu v—a-chaflti wieein умея ди си създам,
та си извоювам, ти сн спечеля eнндние; || -einen Einfluß
breehen, uiTtegeabtn разбивам, унищожавам, подра¬
вям eнндпнето му; || zu großem Einfluß gelangen по¬
бивам 'отямо eнндпис; || sein Einfluß wächsl, ilnml
zu, ist -lark üngtwi:H-en влиянието му рясте. сс уве¬
личава, се е оизоиспяно, с пораснало мпо'о; || sein
Einfluß nimmt ab. geil zurück, vermindert -1:1, schwächt
-1:1 ab, erki-chl, hör. uul, l-l 1m Schwinden, 1-t ge¬
schwunden влиянието му памиляви. о+снябвиj чезпс,
изчезни, е па нзчезвипе. свърши; разг. пе му псе пе¬
телът всчс, свърши се иече с ияоетeот; му, безгласни
букви е; || er bal keln—n Einfluß ncha нями исче илияние,
разг. пе му пее всчс петелът, влиянието му е ранно
ня пули, бет'нaенa букви е, изпя сн иече песента. свър¬
ши му сс иече ияретeото, пнкой пс’ го бръсне вечс зя
елнвa; map. не вижи всчс; || -е - l-l -in Mui! von Einfluß,
ohne Einfluß той с влиятелен човек, човек : влняпне,
силен пи лепя; той е без всякякво внндпне, map. пс
важи
einflußreich - ein einflußre1eHer Mann човск : голямо
влияние, силен ни дспя
flnflüstfrn — 1:1 flüstert iim etwa- -in п—шепн—м,
подшушним, внушавам, потекрзврм му нсщо
Einflüsterung, 31е — den Trüger1sehen Einflüsterungen
folgen следним, подчинявам сс. поддавам сс ня нз-
м—мпн, лъстиви пашепвапня
finfifssfn — die Mollci Haben -1:1 in den Wolk-lofl
11181111—11 монинте си прояли, скосили вълпепня
nнaг: ф ein Gtduikc fraß -1:1 in ihren Kopl —in етпи
мнсъл се загнезди. зрсслии и 'ляв-т- й; || cin litl ein-
gt/atssenia Baß дълбок; загнездила сс. вкоренени
;моятя, пуснали дълбоки корени омризи
einfrieren — dl- Was-tilelTung l-l elngiTioien тещмити
е т-моьтпил-; ф Gemüse, Fl—isci ilnTiiertn тaмортдврм
т-отиe-т, месо; ф di— UnTcrHalTung feoe —in о-тг;eооьт
замлъкни, замръзна ня етпо място; ф eint eingi/ioline
W1elseha/TepöI1l1C тямо-тепя стопанска политика; || ein¬
gefrorene Krcdiic зимризепи кредити; || ein elngcTiorini-
Läch—in скована, тимоьтпял- усмивки
cin1ucbecn — ich luch-c ihn ein въвеждам, ;бн'о-e-м
го н пещо; || 1hl uul elwus (Akk.), uul Gehor-an eln-
luch-cn понучрeим, привиквам го към нещо, към по¬
слушание, подчинение; || uul etwas (Акк.) einge/uchsl
-ein привикнал съм към нещо, дресиран, обучен, обиг¬
ран, отрикип съм н псщо, владея го отлично
einfügen — ich lüge einig— Wolle in den Baitl —in пон-
биeдм, тобиeдм, включвам няколко думи и пЙсмото;
© се Cann -1:1 in -сте Umgebung nicht elnfügcn той
не може ти сс пригоди, приспособи, пя'отн към своят—
среди, пи свикне, привикне, ти се приобщи с нея, д;
сс включи и нея, ти се почувствува етпо с пея
einfühlen — 1:1 Tüll— mich in nelne Rollt —in вжи¬
вявам се и о;тдтя си; || -е bt-llzl 31— Gabt. -ich ein-
zuTühltn той притежава, нмя епоеобпоет+я. тробргр
ти сс препися н душити пи другите, ди сс вживява н
техните болки н стрит-пия, нми оизбнорне за болките
н е-оитянидти ни с;оити
Einfühlung, die — -iwa- mil großer, nci-TciIlch—' Ein¬
fühlung -picken, -eHieiЬen изсвирвам, пяпнеeaм нещо
: голямо, майсторско вжнвявапе, проникновение, про¬
никновено
Einfühlungsgabe, di—, Einfühlungsvermögen, 3а- — ei¬
was mil himcrCen-werleM, зn-gespröehenem EinTüh-
lung-vtimögen ntistiei. wi—deigeben овл-тдв-м нещо
със забележително мяйетооетв;, вжнеявяпе, предавам
го, предетрвдм го с подчертано проникновение
einführen — Robsiolfc aus einem Land tinfühien впи-
сям суровини от етрaпa; ф ich lühee ihn bci 1ha, in
-111(1) Gtsellsehзfт ein въвеждам го у пея. и общество,
запознавам го с пся, nоететиeдм го пи нся, и общество;
II bcl Uol tingcfübel -cin представен. съм и дворец—; ||
iron. du На-Т dich biee ju gut -iigefübri чудесно, хубаво
сс представи тук, разг. покизи сн рогати, мчоирети,
пдми що пи сс каже; ф ich Tühre ihn in ein Ami, in
-ein— neue Sieiic, in eint Wi-sen-chiTl —in въвеждам го
н службата, т-n;тп-e-м го с понита му служба, със
служебните му задължения, въвеждам го и пиука, зи-
позианам го с пея; ф eint neue P—ason tli/ühr-i въ¬
веждам пово действуващо лице (и лоaмa); © die Sonde
in eine Wunde ilnlüheci вкарвам сопаитя и ряни; ф
N-ub-ll-n, eine Mode iinTührtn въвеждам поност;,
моди, изнижт-м моди, ни мода; || ein- Rtloem, tint
neue, eine andere Ordnung. Währung -inTühr-n привя
реформа, въвеждам пои, труг ред, пови парични сис¬
тема, eaну+a; ф 3as l-l bei uns läng-l ting-führi тони
оттиепи с вече въведено, уегaпоeено у няс
Eingabe, 31с — —ine Eingabe an eine Behörde macht!,
11:11-1 потивим, отправям тaявлепне, молба, изло¬
жение по учреждение; || die Eingabe prüfen, abkihncn
оиз'нежтим, отхвърлям, пе чeижaвaм молбата, оста¬
вям я без последствие
Eingang, 3-e — alle Eingänge bi-tlzcn тип-тв-м, зи-
eиодe-м всички входове, п;етиeдм постове, стражи
па всички входове; || bille, den Eingang frei hakеn.м;лд
нс стойте ни ехоти, освободете входа, не тяпретeaИ+е
входа, не пречете ни движението; ф Eingang in 3ie
höch-ltn Kr—lst, zu den höch-len Kie1eenl b—1 ihn linden
памирим достъп, прием н пaй-внешнте кръгове, по,
при него, бивам приет от пе'о; ф das V-ilahe-n land
in 3te Paaxi- keinen Eingang този метод пе п-мерн
приложение, пс бе възприет и порктикр-р, се ок—з—
практически неприложим; ф an, im ' Eingang seiner
Rede въи встъплението, н питaнот; ни речта си; ф die
Eingänge 6nehin завеждам, прпиедм поегъnненндгр,
понутепр+P поща; || 3еп Eingang von Prii/ti, Waren,
1111- Betrages b-slällgti потвърждавам понутaeянето
пя писми, постъпването, получ-напе-о ня стоки, пя
суми
eingeben — ich gebe iim Aeziti, 'Gill ein дивим му
ти вземе некиоетв;, отрова, ;то-eдм го; || ihn eiitn
G-daikei elngebtn внушавам му, вдъхвам му, под-
екизвим му пяк—кви идея, мисъл; || 3а- hal nie rin gutce
Gels. lingigibti гони мн внуши, nодекизa, вдъхна едни
доброжелателен дух, моят добър 'епиЙ; ф 3cm Auto¬
maten einen Satz zur Übcee-T/s1д cingcbcn зидиним пя
мящнпити изречение зя превод; ф -in— Bittschrift h—1
iince Behörde eingeben подавам молби и учреждение;
|| ihn zur Beförderung, zu einer Äns2i1cHnung eingeben
поелнитим го, поете-иeдм 'о зи повишение, зи пи'ояди
eingeboren - -- 3ic Eingeborenen гуземпото население,
туземците, местните жители, кореняците; ф bibl. 3се
eingeborene Sohn un-eres Bause- еднпородпндт сип
божи; ф seine eingeborene Bescheidenheit вродената му
скромност; || 3it eingeborenen Rechte v-iietzen пи:ьо-
пдврм упяелетепнте прана
eingehen 329
Eingebung, dic — eine höhere, glückliche Eingebung
вдъхновение, внушение свише, отгоре, божествен;
внушение; щ-с+тнвa мисъл, шaеглнeо хрумн-пе, щас¬
тлив— приумици; || sl—ls dee eigenen. nicbl dcr fiemden
Eingebung loigen енедeaм инпя'н собственото си вну-
шспис, вдъхновение, собствените си пашепвапня, под-
екaзeaпня, пaшеneaпндтя пя собствения си 'лис, и пс
чуждото внушение, чуждите пашепвапня, nодекaзвр-
пня; || einer jähen Eingebung folgend, klop/lt -1— под¬
чинявайки се пя етпо внезапно ипушсншс, тя потропя;
|| es geschah wir aus elnei böb-iii Eingebung beeaus
егaнa сякаш по внушение отгоре, свише, сякаш бог
ми внуши това
eingefleischt — 5. einfleischen
eingehen — Gelder, Bair/r, Meldungen geben —in по¬
стъпват суми; получават се писма, понстшгрт писма,
съобщения; ф in den ewigen 1rie3en, zue ewigen Ruhc
(in dic ewige Ruhe), in 31c Ewigkeit, zum ewigen Leben
elngeien преселвам сс въи вечността, във вечпште се¬
ления; || dein Name wird in die Unsl-eblichkcll —ing—hen
нме+о ти ще острие безсмъртно, ще се покрие с без¬
смъртна енaeи, издигна. сн си п—ме+пнк; || dieser Tag
wird in dit Gc-chicbT- cing—Hcn този теп ще ост-пе
п—метеп, ще влезе и етояннин•те ни историята, ще оста¬
ни следи и историята; ф du- gehl mir nichi (ins 31-
wnßт-e1n) -in, will ihn nichi eingehen тона пс мо'и ли
побера н ума сн. и 'т-в-ти сн. пе моги ли го разбера,
проумея, напълно пепопятп; ми с; разг. просто пе
мог— ти го смеля, умът мн пе го побира; той просто
не иска ти го разбере, възприеме, прави се пя утиреп
н глава——; || —s gehl ihm alles -chn-li, Icichl, giull cli гой
бързо, леси; ехв-щa. възприеми, разбира; всичко му
сс .подпин— бързо, лесно, кито ня шсги, кито па игра;
разг. сече му умът, акълът, глината, пипето; || das wird
ihm langsam eingehen постепенно ще го схвапс, раз¬
бере; биепо ще го ссияпе, проумее; |; 3as wird ihm
scbwca, huel cingcicn мъчно, малко мъчно щс схнапе,.
разбере тоеи, ще види мъки, голям труд, докато го
разбере, есиипе; || etwas gehl ihm eau-i, süß, wi— Öl, wi—
Uonlg ein нещо не му сс слуша (защото с пепрнятпо),
пс му сс х-рееeя; звучи му прняапо пя ухото (разг.
нае му бл-'о пи ухото), г—.н ухото му, му капе, нан¬
кат; б-ле-м, кито мед па сърцето; ф etwa-, ein— Zei¬
tung, eil Geschlecht, ein Tlea, eine Blum—, -in Giseiä/t
ist elngegüngtn пещо пе съществува исче. с престанало
ти съществува всчс; вестникът с спрял ти излиза, не
излиза вечс: етин рот е измря. исче, не съществува
вече; животното с чмодл;, разг- пеовис-н;; цветето
с изсъхна.;, зргннaно; мaгитнпьт с лнквнтнр-п, рa-
ннрaл, зи+нореп; ф das Kl—id l-l heim WascHen elngi-
guig—n роклята се с събрала, свили, скъсила от при-
пето, сс с епо-лa; ф einen Vertrag, tint Eh-. tlnei
Vcaglt1:b, ein— Welle elng—ben сключвам договор, брак,
ожепвям сс, омъжвам се. встъпвам и брак; постигам
споразумение, спогодба, сnооaзчмдвиме се. спогаж¬
даме се; сключвам облог, ;бт-лaraм сс. бaеиоям сс,
хващам сс на бас; || ein Risiko eingehen рискувам нещо,
поемам риска за пещо; || neue Verpflichtungen cingcicn
поемам все нови и нови з—тължепня; || cli— Verbindung
eingehen образувам химическо съединение, еeързeрм
сс химически с друго вещество; ф uul etwa- (Akk.).
aul cin Probien eingehen впускам сс подробно И нещо,
з—пнминим сс подробно, обстойно с проблем, нaвнн-
т-м и подробности, тънкости и пего. спирам се под¬
робно, нз+ъпко, изчерп-телно ни него, втънботaвям
330 eingenommen
сс н разглеждането на проблем, зиораним дълбоко и
него; || auf seinen Plan, seine Woric, seinen Ton cingci—n
приемам пляпа му, еъ'лaедвaм се с пе'о, показвам,
по;двдвим интерес към пнaпя му; п;тнaeдм думите
му, същия тон; || uul -eine Bitte eing—Hen озовае-м се
ня молбити му, eенушвям се и псд: || aul -cincn Witz
11:11 cingcicn пс оеигиоaм на вита му, пе обръщам
впимяпие па инца му, оставям го без ипнмапие; || uuT
ihn eingehen подхождам индивидуално към него, по¬
казвам разбиране към пе'о; © -Тта- eingehend bc-
epieehtn. prüfen обсъждам, разглеждам, изпитвам, про¬
верявам, нзеледирм нещо обстойно, подробно, изгън-
ко, изчерпателно; || -1:1 (Akk.) mit ihm eingehend, ш/
3as -11811-13-1- bt-chä/llgen занимавам се подробно,
пaлън'; н нашироко, най-обстойпо, и нaй-гонеми под¬
робности, тънкости, нaИ-штчерпaтенпо с нсго
eingenommen — 5. einnehmen
eingeschwoeen — uuf ibn, uul etwa- —1ngee:Hwöreп sein
кълна се н пего, държи рaнр+нтно за пе'о, зи нещо -
eingesessen — eine ciigi-t-seii Flena местна фирма
Eingeständnis, 3а- — -—in Fernbleiben l-l du- Einge¬
ständnis -ilner Schuld рaк-ът, че го пяма, потвърждава
внпр+р му
eingfsteben — -—11— Schuld, die Tui, die Fäleehn1g ein-
gc-ttHcn признавам вината, престъплението си, чс съм
извършил рaлщирнкяиня; || ich nuß 31е elwus cingc-
stehen тодбe- ти ти прнтняд, открия пещо
eingestellt — peukT1eeb, pulr1olieeb, kalli-ch, —1'11:1
—ing—sl—lil s—ln : практическа пя'л—са съм; патриот съм.
нм—м пaтрнотнтеекн убеждения, ехв-щaния, ризби-
р-пия, по убеждения, есeящaннд съм патриот; имам
критично, честно отношение към иснчко, имим честни
убеждения. чес+еп човек съм; || wi— l-l —е lingest—lll
кикни са му убежтепня+и, какин есвaщяпид нмя; || er
ist gegen mich cingt-TclIt той с пяегр;еп против мсн<ч
с пастроеп пеnрнятпеп;, еряждебно към мсне
Eingeweide, 3as — -eine Eingtw—idcn Tealtn beevoe
(b-eaus) вътрешностите му, червят— му излязох— на¬
вън, се виждаха; © bl- in sein Eingeweide ei-ehrecCtп
изтръпвям, ризтоеnервим се целият, криката мн сс
поткосдвaг, сърцето мн се обръща ог страх
^gewöhnen — du wirst dich bald in 31c icuti Ver¬
hältnisse elngewöHnen скоро ще привикнеш, щс сс при¬
способиш към поинте условия
eingezogen — elng—zog—i i—ben живея ермотпо, из¬
олирано, уединено, дaнече, откъснат от свети, от хо-
0Ит-, затворен н черупката си; водя уединен живот
eingliedern — 1:i glied—r— mich in 3it Gin-insehuTl —in
включвам се и колектива, прнеьетнпдвaм се към него,
е+рeрм брънки. зиепо от пего, пегов члеп
ergraben — ici, grub- eine F11ä12-, einen Toici rin
зрорвдм, посаждам р-стеннс; зиоивям. закопаним
мьотвеи; © einen Numci in Melall, in einen Steil eii-
gribtn 'орeнорм име и метал, нзтднeим, издълбанам
'о и камък; © -1:Н (Akk.) in 3en Seilümm, 1i dic Erde
eingraben зрорвдм сс н типята, калта; окопавам се н
земята; || 3а- Ereignis hui -1:11. ll—T in т-Г^-п) Heizen
eingegrabtn, l-l für imnei in Meinem Gedächtnis tlnge-
gribtn тон; събитие се с тaпетaтнно, водзин; дълбоко
и сърцето, и паметти ми
eingreifen — 'ici geelTc bündelnd, 1öe3ien3, hemmend
-in п-месн-м сс дейно, яктнвпо, вземам решителни
мерки; пaмееeaм се поощрително, пaеъотнтелпо, под¬
тиквам, прнлинжвим р-ботата, тласнам я напред, спо¬
магам за пейпот; напредване, придвижване; спъвам
риботита, попречвам й; || in eTwas. in ein Gespräch. in
sein Leben lingeel/ci намесвам се и нещо, и ояз';в;рр,
н живота му, променям жнно+а му, повлиявам му;
|| in -eine Recile ilngr—lien посягам ня привита му;
© ein Rad gaeiTt in- and-ec -in зъбците ня колелята
влизит едип и друг. се тяхяnвр+; © elngrelltnde Ma߬
nahmen решителни, ефикасни мерки; || etwas ist von
eingrelTendei Wirkung, Wichtigkeit, Bedeutung нещо има
решителпо, ефикасно въздействие, с от решителна
важност, има решителпо зн—чепие
Eingriff, der — ein 3'2111:111, opcrailvce Eingelfl .е-
кяреka, хирургическа пaмееa; || -'nen Eiigelff machen
правя, извършвам опер-ция; || . cln—n nn-elaubl-n Ein¬
griff vornthnen извършвам, правя кримни-леп аборт;
© Ellgriff in -ein— Rechte посегателство върху привит—
му, пaмееa, вмешателство и привит; му
einhacken —. -1— 13:1111 alle aul mich rin. всички сс
пяхeърлисa, гракнаха върху мн, - отгоре ми
einhaken — ich ölfie da- 111-1—1 und buk- es ein отва¬
рям прозорец— н го зикитврм за кукятя; © -1— hakle
-1:1 6—1 mle ein -я ме свaпя под ръка, разг. —.ибрице;
|| sie gingen, eingehakt те вървяха пот ръка, aнрбряце;
© an einer Slelle 3-e Dlskus-lon cliHakcn вземам повод
от място, думи, зит-вям сс за едп- думи, място, з;
да се памеся н дискусията ■
Einhalt, der — tlntr Sache, einem Übel. 3-e Krankheit
Einbull Tun спирим оизпроетоaпеннето па нещо, ели-
т-м, турям му край "*|>рзтне+врм, nрекои+яeрм, поту-
шиням нещо; слагам, турям кряй ни зло, на п-пaе-.
пресичам корените па зло; огорпнчрeям, пресичам
болест ’
einhalten — ich halle einen Гerm1n, die Voi-chrlften,
die - Normen, mein Woei ein спизним срок;; спазвам,
съблюдавам пиретбн—е, предписаният;; изпълнявам
нормите; удържам аум—ти, обещанието ен: © hüll ein
спри, чакай, стой; || nll den (1ш) Liscn cihbullcn спи¬
рам, прекъсвам, nречетрпоeяeaм да чета, четенето
Einhaltung, die — Einhaltung d-e von dee Firma ver-
lrздenaß1д-n Verpflichtungen fordern изисквам та се
епязвр- (съблюдават) от риом-ти поетн+е договорни
задължения
einhämmern — ich bämmtec es ihm ein п—бниям му
го и гнрвртр, eтьнпдвям му го; Ц das hui slci mir lüe
imner ins Gedächtnis -iig-bänmtri тоеи за винаги се
с наби.;, трпечa+нло н паме—ти мн
finhandfln — Wart! füe (8-811) Geld elihaidtli ку¬
пувам, орзмепдм стоки срещу, зи пари; © Vergünsti¬
gungen, ZngeeTä1d11sst ciibundcln издействувам, из¬
воювам си памялеиня, nршвнтетнш, отстъпки; || spott.
3u bas. 3u 31e etwa- Schönes clngcbundcll хубавя беля
си взе; тури си сим таралеж н гащите; ндмрнр баби
работи, че си купил- прасенце
finbauen — ich haue uul ihn -in пясeърлям се c утири
върху пе'о, пaхeърняме се едип срещу труг пи се бием;
II uul den Feind eilHauen пaсeърндме се със саби, меч
върху ерагя; © ich habe ihrti Nanci in 3cn Sieli -'1-
hauen lassen поръчах ди издялат името й н камъка;
© ici haue Tüchtig, wacker (ins Essen) ein нахвърлям
се : пастърБепне, с+ръвпо. н-ком; пя яденето; ям,
па'ъвам тто-ePт-. плюскам, -и чак ушите ми пращят
einheimsen -- Feüchlc einheimsen събирам, трупам
плодове; © umg. spott, ich helm-e Lorbeeren, du- Geld
in vollen Scb-flein —in пожънаим, събирам .анри; съ¬
бирам, рипа п—рн с н;пртр; || Gclächl-e, Kell— —lih—1-
n-ci будя смях, е+рврм прниен ни подигравки; ям
бой, пердах, п—тупияг, прпеотрщeя- ме
einheiraten — ich bcleuic in eine Familie, in rin Gc-
-chä/l -in влизам и семейството чрез женитби, при-
нетеп, разг. зaиодн зет съм; е—-eрм съдружиш: н пред¬
приятие чрез женитбата сн. като зет, кито мъж ня
дъщерята
Einheit, die — uiler |zw1e:i—n) uns b-eeechl Elnheil
между пас внятее, цари пълно единодушие, сь'нaене,
пълпя хармония; нямаме ' пнкяквн противоречия. р-з-
личня; || in Einheit ZusaMM—nlchen живеем в пълна хар¬
мония, н пълно разбирателство, сътнясне; || in EilhelT
mit -1:1 selbst без иъ+решпн противоречия, н съгласие,
хармония, разбирателство със себе си; ф die Elnb—ll
die Handlung. dcr Z—lt und d—s Orlcs единство на тей-
ствнето, па времето н мястото; || dl— Einheit von Theo¬
rie und Praxis единството межту теория и практика;
|| eint Einhcll bilden образуваме етпо етнпетво, едпо
неделимо цяло; || nach Elniill sircbin стремя сс към
етнпетво, обетипепне, хармония; || Gigin-äTze in einer
böb-een Einheit ve1-ehм—lze1, versöhnen претопдврм,
примирявам противоречията н етпо по-енсшс един¬
ство, н етпи по-висша хармония; ф eint nilllärlsche
Einheit воеппя, бойпа етнпиия, военно поделение, вой¬
скова тaет
einheitlich — ein —inb—llll^hes Ganzes единно, едно¬
родно, хомогенно. педелимо цяло; || —ine einheitliche
Handlung, Bestrebung единно действие, единен стре¬
меж; || der Plan nach. keinen e1nhe1lI1eHtn E1ndrnek
планът нс прави ипет-тлепне за (на) пещо ияноетпо,
едипно; ф eilt cinheiTllchi Kleidung еднообразно, уни¬
формено, унифицирано, еднакво облекло; униформа;
|| e11HeilI1ehi Pa—is— единни, етрптротни цспи; ф -in;
h—itlici gesinnt със същите, с етпякин убеждения, раз¬
бирания, вьз'лети: || zu ilner ilnielllicien AulTas-ung
kommen стигаме то етно н също есвaщяне, разбиране,
то едип н същ вьтгнет; || —inh—llllch vorgehen теЙс+еу-
в—ме сплотено, като едип човек; || elni—illlch gebaut
итгряденн етнппо. едпо+нпно, еднообразно, и слип н
същ стил, по един плап, по едни калъп; еднотипни
сгради
einheizen — ici i—iz— den Ofen cin иапилвам nеткя+a;
|| Tüchtig liibtlzen з-т;птям добре, пaпънвим тто-в-т-
печката; © umg. er bullt lüchilg eingthtlzl той сн беше
пнйпал, сръбни., се беше папорки. порядъчно, зари¬
ват—, беше па 'ратус. на помер, се бсше добре з-топ-
.нл, нродзрн, питaрaняпкaн, пaкяптинкин; ф umg. ihm
gehörig, Tüchtig ilnlclzcn сгрявам го добре, порядъчно,
к-знам му прано нс+нпа+я; пр—во. куме. та н очите;
ф ihm duecb etwa- sciwtr, gehörig eliHelzcn давам му
чрез, : пещо поттнк, зор, рориa, накарвам го ди -сс
разтича, та се р-зше-и. ти се раздвижи, да се р-з
мърда, ти сс поизпотн малко
einhellig — einhellig— Zustimmung, UnznTei-d-nbciT Ti-
3-n памирим пълпо съгласие, одобрение, единодушие;
предизвиквам (всеобщо недоволство, неодобрение;
|| wir waren einhellig 3-e Meinung, daß... всички еди¬
нодушно, до етин бяхме на мпепнето, чс...
flnhfiscbreltfn, einherstolzieren —- ee -loizlcrt |scHr—iтtT)
clnhee wie d-e Uabi uul 3-e Ml-T. wi— cli gcbläblcr Pfau
—ой пристъпни, крачи, се разхожда вяжпо-нижп;, пъчи
сс. пери се, п-туви се като петел па бупище, около
кокошки, големее сс, разпери. сс като петел па сто-
бор; от пату-ост, в-жпоет, eнрп-н '.ана пе вижта,
къле стъпя; хохори сс. перчи се. п—тун— се като пчдк,
мненряk, кога му свирят; разперил криле като мненр
през март; ';ндм, пс му се санги посъг с тричева
клечка; като върни, звездите четс; нс можеш та му
излезеш п-среща; питу.л се като пате и решето
einholen — -1— l-l eliholen gegangen тя о+нте ни nязро,
па покупки; ф ich Hole dic Fahl- -in епуек-м, евaлдм,
поибнррм зп—ме+о; ф 1:1 hol— ihn ein посрещам го
einige 331
тържествено. триумфално на гирига и го придружа¬
вам до местопятнячепис+о му; ф eine Verspätung. das
Versäumte wieder ciniokii нaви:еиим закъснението,
пропуснатото; || —inen Flüchtling linhok—n und still—n
настигам беглец н го зил—иям; || ici hole iin und üb—a-
ioli ihn настигам и задминавам го; ф Erkundigungen
über ihn iiniolcn събирам светения. правя справки за
псго; || -—inen Rat, s—ln— Erlaubnis —inioicn съветвам
се : него, искам. вземам съвети му, разрешението,
позволението му, изпросиам. осигурявам сн позво¬
лението му
«иМим — ihn (In iln— 01:1—, in einen MuiTcI) ein¬
hüllen завивам го (в одеяло, н палто); || die Sladi wae
in 31:1111 Nebel ilngihülll 'ридът бе обвит, потънал
н 'ъста мъгла, забулен, обгърнат от гъста мъгла
einig — ein— einig— Nation, Fronl единна пaцнд; еди-
пеп фронт; || eine einig— Faniklc сговорно, сплотено,
единодушно, задружно семейство; || mit ihm einig wei¬
den споразумявам се, спогаждам се, постигам спо-
рaтумепне. разбирателство, единодушие с пето; ||
scherzh. 31— beiden wurden sich —inlg, wir—! einig тер¬
мити решнсa ди се оженят, бях; етнпотушпн по този
въпрос, чс трябва п— сс ожепят; || wir sind uns darin,
in ditste Frag-, über. dl—s— Faagc völlig einig по този
въпрос ние сме п-пълно етнпотушпн; по този въпрос
съществува пълпо единодушие, съгласие, о-збно-тел-
ство, пълеп сговор; || te ist mit -1:1 selbst nicbT einig
той не е пряспо със себс си, пс може ди постигне
вътрешно етнпс+ео, та сс рсши. та вземе становище,
рсшспие. още сс колебае; || mit -1:1 —inlg weiden по¬
стигам вътрешно етинс+ео, зистав—м пя твърдо ста¬
новище; || -1— können darüber nicht einig w—aden те пс
мо'—т дя поетнгпяг еь'лясне, оaзбиоaтелетeо, еди¬
нодушие по този въпрос, не могат ди се споразумеят.
спогодят по псго. тя обединят мненията си; ф sic
lehen sehr einig те живеят н сговор. разбирателство,
съгласие, мпого задружно помежду сн. разбират се
мпо'о, нс се :aоaг; ф darin g—ic 1:1 mil iim einig no
тоя въпрос сме единодушни, пя едно мпепне с него
einige — ich bube berciTs —inlg— Erfahrung uul dl—s—м
Gchlil и тази област нмям иече известен опит, малко
опит; || -cli einlgea Z—lt от известно време пасам; || ich
Habt inner noch einige Uoflnung имам исе още из¬
вестна надежди, пе съм изгубил папълно п—тежтят—
си; || einiger Zwcl/ci iaucbit in ihm uul появи сс н пего
известно съмнение; || 3as - bedarf einiger Übung тови сс
нуждае ог извес-п- оби'рапосг, -рспнроекя, отоикa-
ност; || 3us macht nlr doch —inlg— Mühe това ме зи-
грулндиa. мн създава известен труд; || cs wird wohl
noch einige Zell dautei това ще трае, ще продължи
още известно време. няма ти стяпе тик; бързо, скоро;
|| nach einigeM StlllscHwclgcn слет известно, кря+ко
мълтaпне; || 3а- bal einiges ÄnT-tie! leecgi това по¬
вдигна известен шум; || in tlnlgea Eilftenuig -ieitn
стоя па известно р-зстоянне, държа сс малко нaе+оa1
па; || ich verfüge üb-e —11181- Geld. einige Mlllcl, 111181-
VeiMögen оитп;лит-м : известия сума, : известно съ¬
стояние, имам малко пяри, средства, състояние; ф еа
weiß eiliges davon -гой знае пякон и тругн риботн,
неща за това; || ich nöchlc 11118—- bcn-ik-i бих искал
т— забележи, отбележи пякон работи, пещи. етпо дру¬
го. тоеи и опова; || -е hal mle schon 11118—- —azäiil той
ми разкази иечс някои неща; ф einige hundeel, lau-cid
Mensch—! сто и няколко души; хиляди н няколко ту¬
ши; пит сто, пад снндт- души; || einig- Us!derT|t).
332 einigeln
Tau-rnac стотици, хиляди хора, туши; || einige Uundtri
Zlgarcllcn няколко кутии по сто ин'aри; || sic 1-Т einige
fünfzig Jahre ult тя с пат петдесет годипи, с пя петдесет
н няколко готипи, на петдесет годипи н отгоре
einigeln — ici igele mici ein сенвям се па кълбо кит;
таралеж., отдръпвам сс, прибирам се, т-твaрям се н
черупката сн; || slci (Akk.) in -ein Privatleben, in —ine
KrunChtll —inig—in затварям сс, свивам сс и черупката
си, зaтeaодм се от света пот предлог. чс съм болеп
einigen — die einzelnen Staaten einigen обелипдeaм
отделните държави (и една); ф dl— beiden Purlelen 1111-
gen помирявам, спогаждам двете с+рапи; ф -1:h (Akk-.)
mir 1Нм in Güte einigen епор-зчмдвaм се, nомнрдв-м
се, спогаждам сс, разбирам се по миролюбив начин,
с добро с пего; || slci (Akk.) dahin einigen, daß... по¬
стигаме единодушие, съгласие, оaтбнр-телетв;, спо¬
разумение относно... разбираме се по въпроса за; ф
e1ei" ^Акк.) uul ihn, aul. über dci Friis einigen спираме
се единодушно пя псго, избираме го единодушно; спя-
т-оявaме се. споразумяваме сс за цената
einigermaßen — es geil -iiig-rnaß-n върви донякъде,
крино-ляво, крета, 'оре-долу се справям. съм добре;
средна хубост, идн-тойлн (в отговор на въпроса, как
си); || cs klappte so -iiigciMaß-п стапя, чепдх донякъде,
парели се донякъде. 'оре-долу; || die Arbcll ist einiger¬
maßen о-ботя-- пе с тот—м нощя, е понякъде добри,
с средни хубост
Einigkeit, dl— — es ic11eehlt allgemeine EinlgCcii da¬
rüber (Akk.) внятееше. цареше'пъ.по съгласие, р—з-
био-+елегио, единодушие относно тоеи, по този - въ¬
прос; || in Einigkeit /usammcnsTihci стоим сплотени
к—то етин човск; <£> Einigkeit macht -lark, ist di— elä1k-Tt
Stadtmauer — Einigkeit, ein 1—et—e- Band, häll zusimmci
Leut’ und Land съединението приви силят;; сговорна
дружина плапина събаря (от ссймеи; пе се бои); вдони
дружни; — яка твърдини; пет пръст- богу надделяват;
те- лешникя пя етип орех нитвинят; една пръчки лесно
се счупва, но поисчс — мъчно
Einigung, dl— — eine Einigung voik/lehen, zustande
bringen, errelchem, —rzlel—n обединявам, постигам, осъ¬
ществявам, обединение, спорязумение, единодушие,
рязбно-тететeо, съгласие; постигам спогодба, поми¬
рение. споразумение; ф —ine Einigung btrbtlTülrci осъ¬
ществявам, постигам споразумение, спогодба, поми¬
рение; || zu einer Einigung koMnci, gelangen етн';ме
до помирение, споразумение, спогодби, рртбир-тет-
ство, единодушие, споразумяваме се. спогаждаме се,
разбираме се, помиряваме се; || cs kam zu keiner Eini¬
gung пе се стигна то помирение, спогодба, пе можи
д; сс постигне о-тбнря+елетво. единодушие
einimpfen — ici impfe 1Нм dl— Platlcei ein ваксинирам
го против едра шир:;; © ihm ein Voruelcll, elme Gt-
-Innung elilnpfil втьлnдe;м му, писаждам в него
предразсъдък, вътгнеди, итеи
einjagen — -е jagi nie Furcht, Angst, einen Schreckei
—ii той ми вдъхва, eееляиa, внушава стрих, ужас, пот-
плашви ме; || 3u hu-i mle ja Ciien eeböп-п Scireckii
—iigejugl хубаио ме уплаши; —ма че ме уплаши; изкара
ми умя, -къла
einkapseln — ganz ling-kips-ki ieb—n затворил съм
се, син. съм сс н черупката си, живея ' съвсем из;.;-
ряпо,. за себе си
fineassieren — Gelder elnCi-slcrin инк-сио-м, съби¬
рам пари, суми; ф scherzh. ich kassiere einen Triumph,
dic allgemeine Ä1Cikc1пu1g ein пожъпв-м триумф,
всеобщо притнaпне: ф —а bat mein Bu:i mit iiiiCii>si:-:
той задигна, син, прибра. си присвои кпнгига мн; •
ibn ti1Cзe-ic1tп т-тeярям, прибирам. ок;щaовaм ю >
einkaufen — sic isi tlnkiuf—n gegangen тя отиде* nu
п-т-о, излезе да паправи покупки. да nязяоувя; ф -ich
(Akk.) in eine Ltbi1evirs1ciiiung. in —in AklcesiclM ein¬
kaufen тaетрaс;и-м сс зи жииот и зaетоaх;витетпо
дружество, отивам (да живея) и старчески том
Einkehr, dl— — bci ihm, in tln(rm) Wlrt-hau- Einkehr
halten отбивам сс. свръщам, елнт-м, отсятим у пето,
и ето-ноприемпнцa, хап; пaeес+ди-м го, спохожтам
го; ф ici lallt, 6—gehe in (mil) nlr Eilkthi съсрето--
точиним се. чгнъбдвaм се и себе си, даним сн сметка
за постъпката си, правя равносметка със себе си; ||
Eilkcii in -iln—m Innern (in, nll, hei sici) l-itan нм—м
душевен прязни:
einkehren — hri ihm, in —'пеш Gзeliüse -ink-hrii
свръщам, отсядам, отбивам се у псго, н етрaппО1
приемпния; навестявам го; спохожтам го; ф Sorge,
Kunntr C-lrtcn hei un-, in 3er Familie cin 'рижа н
скръб ни наеестихя, пaне'н-сa, еnосодисa; ф in -ici
clnkcbrcn — s. kehren
einkeilen — ich k—lle Pflöcke rin забивам клипове,
колчетя; || wir waeci in die Miischinmingc völlig ein¬
gekeilt бяхме притиспя+н от, всред тълпити, кат; н
клещи, тълпата ни бе притиснала кит; и клещи, ка+о
и менгеме; || 3as kleine Land 1-t zwischen lauter feind¬
lichen Sluultn eingekeilt мрнк-гa стрии; с обхвипи+и,
к—то и клещи, с обградена само ог неприятелски ето--
пи
cliC——1п — eine Stadl, iln— Division —inkessein обкръ-
живим 'рид; .воен. затварям дивизия н туeян; || von
Beigen eligiCes-ell s—in разположен и котловина съм
Einklang, Зее — 3er Einklang von Melodie und Text
единотвучие, съгласуване, хармония межту мелодия
и текст; || mit —Twas in Einklang helig—n привеждам н
етинотeучие, в хармония, съгласие, и унисон с пещо,
съгласувам ги помежду им. едиото с точгот;; || ni:bi
1ш Einklang mit einem Prinzip. Gesetz handcln действу¬
вам в разрез c припцип. закоп, парушаним, потъп¬
квам, пренебрегвам припцип, закон; || -eine Wollt und
Гultп -1—1—1 nicbl niteiiaidei 1ш Einklang пумите му
са в противоречие с дедита му; етпо говори, друго
върши; || -Twas läßt -1:1 nicht mil iheen WorTcn in Ein¬
klang bringen нещо противоречи, е и разрез, проти¬
воречие с думите й. нс се еътняеувa с тях
finklflden —- di— Rtkaulci neu ilikliidii обличам,
обмуптновям новобранците; || ici kleide iin neu ein
обличам го отгоре до долу и поиш дрехи; || von Kopl
hl- Fuß neu eligeklildil --'п облечен съм отгоре до
тонч, от гнaв-гр до петите и поиш дрехи; || Gedünkt!
in Wollt elnkliidei обличам мисли и словеспн одеяния,
и думи, павим им еловеееп израз; ф ihm —ine tlnge-
kiiidile Aufgabe au/gib—n давим му ди реши, зид—н—м
му сноиеепя тядичи; ф als Mönch, Nonit iiigikliidel
werden патявим монашеското расо, калугерски дрехи,
покилчгерявям се. ставам мопях, м;писинд, калугер,
калугерка
emklemmen — ici Hab— nlr den Finger in 3er Tür
clngckicnml nри+иепяс си, прищипнях си, заклещих
си пръсти във, пи во-тaтa; || in 3-е Minech-пniпg-
eiigeCItmnT sein притиснат съм като и клещи от гьн1
пити; || 3us Monokel elnklenmil турям си, п-местнам
си монокъла; ф —in iligiCi-мпТ-е Bauch прнщиппяти
херния
einkneifen — 3ti Schwanz iinkn-lfin подгъвам, под¬
вивам, евивим опашката си; прен. свивам си опашката
перушината, пяоиинн+е; © ich Cn—lfi dl— Augen, die
Lippen, den Mund ein приспивам, смижорвам очи; сви¬
вам устни. ус+а
einknicken — ich 111:1— ciwas seitlich, 13:1 uii—i rin
препьвaм, превивам, прекършвям, пречупвам пещо
встряин, нядону; || ciig-knlckl— Äste пречупени, пре¬
кършени (от бурята) клопи; ф Meine Beine knicken mle
vor Müdigkeit cin крик-ти мн се подкосяват, еди— се
държа ни крякат; сн, една се. влачи, просто ще пития
ог умора; ' || -е klickt in den Knien ein, ihn 111:1-1 die
Knie rin коленете, крики+и му сс потkоенсa; ф er
knickte ein und guh zu той се огъпа, разг. клекни, пре¬
стана ти чnорствчeя и призна
einkommen — ici komme h—1 eilir Behörde um etwas
cin подавам заявление. молби по учреждение зи пещо;
поивя постъпки пред учреждение зи пещо; || ich Comnc
um м—iie Versitzung, Entlassung, um Urlaub cin по¬
ливам молби зи преместване, да бъди уволпеп, по-
динам останката ен: поливам молба зи отпуск; © Geld
kommt ein постъпват пярн; || es ist htult viel elnge-
komMii дпес нм; мпог; постъпления и кися+я, голям;
жиро, голям приход; © ihm Conml -Тта- ein хрумва
му пещо, идна му пещо ня умя, теки— му пещо
Einkommen, das — ein gute-, geringe-, schmal—-, /—-11-
Einkommen habt! нм—м добри, малки, тънка тяnл-тя,
добър, малък, петпячителеп, постоянен доход; || wi—
hoch isi, wieviel b-trägl -rin monatliches Einkommen
какъв месечен поход има, получава, пя колко възлиза
месечният му доход, колко доход ' нм- месечно тоЙ
einkratzen — er Crulzl -1:1 6—1 ibr —in тоЙ й се уми.-
кни, подмизея, докарва, се усуква около пея; || danil
Сзпп-Т du dich hei mir 11:11 tlnkralzcn мъчно ще ме
спечелиш с тови; хич пе си прави труда ти ми сс
докарваш (защото няма па те огрее нищо); пи мепе
такива подмазнания пе ми правят впет-тлепне, не ми
мнпявят; || -1— ¥—1-1—11 —-. sich überall cln/ukaal/in тя
умсс ти печели симпатиите на хората. па се токирни,
потмилквя, да се п;тмятв- всекнму
einkriegen — 1:1 werde 31:1 schon einkiiegil ще те
п-стигна; || Eilkilegei -pl—l—n нгоид на ';пепния; ©
ici Coinic mich nicht ilnkriegei пе можех да се оeнидед,
т— се окопитя, па си възвърна самообладанието
Einkünfte, pl. — große, hohe Einkünfte bahtn нм—м
големи, значителни доходи; || wie hoch sind d-in- no-
nalllchin Eliküi/lt какин месечни доходи нмяш; || -—'п-
Elnkün/Ti bril—fen slci uul Millionen тохоти+е му въз¬
лизаха ня милиопи. бросхя милиони
einladen — ich lade Waaen ein товаря стоки; © ich
ladt ihn zum Es-ci, zu mir, uul cin PuttceЬeöl, zu einer
Tas-с Ttt, uuT -in Glas, zu —in—ш Glas Wein, aul den
Ab-id, in mein Hau-, ins Kino ein ' поканвам го пя
яденс. у мепе (у себе си), пя закуска, па тящя чий, ня
чашки иипо, за исчсря, и къщата си (у дома си), (та
отидем) па кино; © Tüchtig cinladen натъпквам сс чя:
догоре. ям кято разпран, кято гладен. като нaмд, кято
сaня; © ein einladender Anblick примамлива, съблаз¬
нителна, апетитна гледк—
Einladung, die — ein— Einladung an ihn schicken, er¬
gehen ia-sin изпращам, отправям му покапа; || Ein¬
ladungen v—iseh1:C—n о-тпрящ-м покапи; || -'n- Einla¬
dung aincbmin, ahlcbncn приемам. пс приемам,
отхвърлям покапи; || iliir Einladung folgen, nachkon-
mei, Folge leisten озовивим сс па покана, приемим я;
|| ich Clin ibier Einladung leider nicbl folgen зи съжа¬
ление пс мога па приеми покипити Вн. та се озови пи
поканата Вн; || ich werde ibrte Einladung gean folgen,
Folge leisten приемам : удоволствие, : радост пока¬
ната Вн
Einlage, 3ie — —in Lied als Einlage vortragcn изпъЛ-
einlaufen 333
нянам, изпявим топънннтенно, кято прибавки към
nо;гр-мятя. ня бис (още) едни песеп: © —'ne Einlage
in eln—n Zahn macien пломбирам временно зъб, ет-1
'ям му плънки, времеппа пломба; © ein Sparbuch mit
1000 Mark Einlage спестовна книжка : b.;' от 1000
марки
Einlaß, 3-r — Einlaß 18 Uhr влизаие, пускане 18 часа;
|| Einlaß finden намирам прнсм, достъп; пускат ме та
вляза; || ibm Einlaß gewähren рятоещ-вим пи влезе,
даним му достъп. допускам го ди внетс, даним му
пропуск; || ihm den Einlaß (ver)weiien не го допускам
т— внсте, т-бряпяв-м му входа; || 1:i vcaschuflt mle
Einlaß zu iim, zu dem Konzert прониквам до пе'о,
промъквам се пя концерта, успявам пи влязи па кон¬
церти. и т-тит-; || ee verschaffte nlr Einlaß той мн т—те
пропуск, ме пробута вътре
einlassen — nach Beginn Зее VorsTeIIn1g wird niemand
ncir cingtlas-tn след з-потвяпе пя представлението,
слет спускане пи зивеси+и вратите се тятв-рдт (пе се
топуск— никой и еaноня); © Wassce in dic Wanne,
Dampf elnlassen пускам па тече вота във нанага, пънпд
наната с вота; пускам. вкараим вътре пари; © eiwis
in die Tür, in dl— Wind —inlu--en вграждам, инкрус¬
тирам, нптяотнр-м пещо иъи вритити, с+ената; © ich
13--- mich in ein Gcspräcb. 11 -in—n Wortwechsel ein
т-иьотв-м разговор; впускам се. влизам и разговор,
н разпрания; © ich lass— mich auf eine Th-orl-, —ine
Fragt ein разглеждам подробно, тяпнм-вям се нзтъпко
с теория, с иъпрос; © ich lissc mich auf dlc-c Bedin¬
gungen nicht ein, aul Unterhandlungen mil iim nichi —in
не приемам тия уеновня, нс се съгласявам с тях; пе
влизам и преговори с него, пе желия, отказвам д;
преговарям с пего; || sich aul (in) —in Abeit-ute. in (auT)
eint dunnt Gischlchlc -'пка—! впускам се н авантюра,
т-ляидм сс с гнуnрeр история; || 1:1 will mich darauf
11:11 eiilas-ii пе желая да сс тяливям, захващам, зи-
пнмавим с тови, ли нм—м пнщ; общо с това; n;1T-нет
ог мепе такива р-боти, пе мн трябва ня баир лозе;
© 1:1 13--- Mich mit iim, nll leichtsliilg—n Meischei,
mit dem TiuTti. nii 3-e VergangenhelT —in сближавам
се, "пазa■ зихвящим сс. з-т-вям сс с пе'О, влизам н
интимни връзки, отношения с него, т-иъртиим интим¬
ни връзки с пс'о; ' сближавам сс. сдружавам се. общу¬
вам с лекомислени хор;; сдружавам се. съюзявам сс
с дявола; общувам съкровено с миналото; || laß dich
11:11 zu weil mit ihm —in пе отивай твърде дaнете н
ип+нмпнте си отношения с нсго, пе ст-вий много ин¬
тимен, близък с не'о, пе се отпускай мпого с него
Einlauf, d-e — elien Einlauf MacHei праня клизми;
© Einkäufe duicHaibtiTtn, iali3ig—n преглеждам постъ-
пнл-т- кореспонденция, отговарям ни постъпилите
писма и тaпитврпнд; © 111 1ш ElnlauT niid-ekänpf-n
побеждавам го, нитмнпивим го непосредствено прет
рнпнш-, целта; финиширам прел не';
einlaufen — dis Schilf käufi in einen Haiti cin корабът
влиза, понетнг-, сeьотд котви и приетипнще;<>klück-
11:1 1-t jcdea, dcr in den -1:11111 Uufcn eiig-lau/ei ist
щиетннв е, който с хвърлил котва н сигурно присти-
пищс; © 3er Zug läuft ein влакът илизи и 'арати, при¬
стига; © 31с beiden Maпnsehlflcn laufen cin дерт; тима
(отбора) нттнт-т на игрището; © rs sind gute Nacb-
rlchlin elngiliufei прнетнтпaся, получиха се добри
повипн, вести, съобщения; || —ine B—schw—ade läu/t cli
постъпва оплакване; © 3-e SloTT ist b—lm Wзeehe1 ein-
giiauTei матернят; се е еeнл-, се стри, сви, събра.
334 einleben
скъси прн припето; © te bal nie tisi das Uaus (3'— Tür,
dl- Wobiuig) iingilaufti тоЙ ми изтри, изтърка праг—,
пиприин пъртини до къщята мн (ог често идване д;
хленчи, ди МО.Н зи нещо), мъкне се. ил-тн се всеки
ден у том- да хлспчи; © 3i— Schuhe elniaulti оaттъn1
кним нови обувки; © 3-e Motoe, 31— Ma-chlnc muß -ich
cesl elikaulen моторът, мящипити трябва по-пяпрет ти
поработи минк;, ди се разработи
einleben — ich l—ht mich зп einen Ort, in -Тта- (Akk.)
ein свиквам c живота, привиквам към жнио+и и етпо
място, -клнмитнзно-м сс; вживявам сс и пещо, синк-
в—м с него, живея с пего
einlegen — eine Flзltc, einen Film liiligei турям пови
р;т;тоиреки плика, пов филм; || Geld in die Spirka-ee,
in ein UiTeeitbncn einl—gei ели'им, внасям, инвести¬
рам пари и спестовнат— каси; eни'им, инвестирам пари
и предприятие; © 3as Uaai ilnlcgci навивам, фризи¬
рам косите си; © Ei—r, Guekti, FrücHtc ilnlcgci кон¬
сервирам яйца (вън'наров— нота), нинитям кр—ст—вицн,
правя туршия от крaе+aвнцн, етя'им, и еинимчоя; при¬
готвям плодове зи тнмяти; © einen Sonder/ug, eine
Soid-aiunm-i —inleg—i пускам извънреден, топълпи-
телеп, спсинилеп вля:; вмъквам извънреден помер н
пр;тр-м-ти; || eine Puu-i, eine Sön3-esehiebT eliitgen
вмъквам пауза; прибавям едп— извънредна емяпa;
© Ell—nb—li in Holz iliicgcn ипникиоям, инкрустирам
сноп;ви кос— и първо; || mit Ebenholz eingelegt нп+ир-
зирап, украсен с абаносово тъов;; || eile eingelegte
Arbeit ип+ярзнд, инкрустация. япннкиинд; © lüe ibn
eine Lanze —inleg—n застъпвам се рицарски за него,
бриня го рнц-реkн, чупя копня за него; || ein gute-
Woil, —ine FürblTTt, Für-piach- lüe ihn tlnitgei казвам
добри дума зи пего, тие-ьпвим се. с;титиИе+eчвям за
него; || mli clngelegtia Lanze с п-сочено към против¬
ника копие; с паветепо копие (под мищпицятa); ©
Berufung, Verwahrung —'liegen обжалвам присътИ; апе-
.нрим; протестирам, дивим възряжения, вьтоизявим
против нещо; || cincn Eli-paucH, eli—i F1oTcel, -in V—to
ilnlcgci по;+еетноим. изричам вс+о; © 6—1 ihm nii
—twas Ebet linlagen спечелвам си пегонат— почит, не¬
говото унижение, ет-и-, чест при него с нещо; || damil
kain-i du 6—1 nlr keine Ehre cini-gei : тови нями да
поррепещ, да се издигнеш н очите мн, пяма па ми
направиш пнкикио впетятлепне
einfaiten — einen Prozeß, dl- EHe-ehe1dung cli i-lici
завеждам, възбуждам процес, де.;; дивим ход ня бо--
к;оизe;тпо де.;; || Maßnahmen zu etwa- linleilen пред¬
приемам, вземам, давам нареждане пи се вземат мер¬
ки; © 1:i Iciit iln Buch ein пиша предговор, увод към
книга; || —inlg- linlilT—idi Woelc spieeH—п казвам ня¬
колко встъпителни туми, няколко думи кит; встъп¬
ление, предговор, увод
Einleitung, die — ElnleiTuigei laelfei вземам потгот-
внтелпн, прелвярн+енни мерки. подготвям псщо; ©
Eiil-tung in die Physik въведение, встъплепне. увот вън
физиката; © erlauben Sir mle zue Einkeilung —in paar
persö1liehe Bemerkungen позволете мн ти п-правя н
ничин;т; пя речта си вместо увот, кито увод няколко
свои забележки, да кажа като увод няколко думи от
свое име
finlfneen - lenken Sl— 1i die Siraßt. 11:1 link- ein
завийте по. н —ия чнuцa, пиляно; || wieder in dl- alle
Bahn tinleikii връщам сс и старите оенен, тръгним
пик по стария път; © er liiCle -o/oii wlidea ein той
веднага омекни, зяпочпи пи продeдeи прнмнрн+ел-
посг, отстъпчивост, пи отстъпва от nо•знииягр сн, та
бие отбоЙ, разг. обърна колита, промени топа, зиевнрн
пи друг 'нис, запя дрч'И песеп: || -in grw1eeie Eillenkei
war giboT—1 пили'яше се. моментът повеляваше из¬
вестни поимирн+елн;ет, о+сгъптиeоет, известен завой
«nlernen — l:h lern— etwa- gul cli зичтиeим, пакъл-
виним добре нещо; © -е hallt srin Vci-Icli gul e1nge1
kienl беше научил, пякънeин добре урока сн. беше на¬
учил панзуст тоеи, което трябваше т— каже; || e1nge1
lerile к-З-п-зеТ-п wiederholen повтарям заучени, пя-
кьнвапи, купешки ррaти, изрази; © ihm —Twas, die
Antwort tinlirnei пябниим му н тниeити, внушавам,
втътпдe-м му нещо; научавам 'о какво пи каже, отго¬
вори .
einlesen - - - ich l—s— mich in ein Buch, in einen Dlcbl-e
-in т-тнтим сс, eтънб;тивим сс, т-дьтб-e-м н кин'—,
поет, свиквам исе повече с нея. с пего, с пейпня, не¬
говия стил, обиквам го
finlfucbtfn — dell— Gründe leuchlen mle ein оспова-
пндгр тн мн си ясни, попя—пн, имям разбиране зи тях,
пяпълпо ги разбирам, поием-м; || deine Erklärung leu¬
chtet nlr durchaus 11:1. —in, l-l nie licht einleuchtend
обдепепие+о +н съвсем пе е приемлив;, пика: пе с
убедително, пе моги да го възприема. приеми, ти го
проумея, пе ми влиза н мозъка, н '.аБати. не може
пи го сме.; мозъкът ми; || eine ei1IeuehTe1de Erklärung
Tür etwa- ahgebtn дивим ясно, убедително, прнемлнво,
попятно обяснение за пещо
einliefem — 1:h ili/ire ihn in di— Klinik, in -in Keui-
C-iluu- -in зиняеям, зикирним, отвеждам го и кли¬
ники, бонпицa; || eine Arbeit pünktlich einlle/ern пре-
пиним и определения срок работа
einfachen — nai hal ihn wieder clngekochT пик го око-
шарих,, nъсняся, пи+нкяха н т-тв;р-, дупката, трън-
голпикя, пипднза
einlösen — ich lös— ein Pfand, —inen Wt:iec1 ein о+куп-
вам, освобождавам зин;жепи иеш: итпнищим полица;
|| --11- Schuld. den vea-ilzl—n ScHmuck ein lösen изпла¬
щам дън'a си, издължавам сс; откупиим заложени
пакнти; || s—ln Woei einlösen изпълнявам тилен— дума,
тадепо обещание
einlullen — ici lull— ihn mit süßen Worici, in trügt-
il-ci— Hoffnungen ein зинъ'вим, приспивам го : ме¬
тени, благи думи, с хубави обещания, измамни на¬
дежди; || sein Gcw1e-—n liikuiltn приспин-м съвестта
му
einmachen — ich ^^1 FeüchTc ein консервирам пло¬
тове (на компот); © laß dich emmach-i вятър те исе
ня бяли кобили; дървен философ си; трябва пи те пре¬
парират зя показ; сякаш от ';о-т- си тощън; за етпи
кокошка ум пямящ; оитбнои лн мя'иое от капг—р
einmal — einmal und ilcbl wiedea само веднъж н
пнкоги вече: || etwas ncbe als einmal sagen повтарям
няколкократно, сто пъти едно н също псщо; казвам
го няколко пъти; || ich sage es dir noch einmal още
ветпаж тн го казвам, повтарям; ще +н го к—жа още
веди-ж, зя последен път; || 3а- gibt’- iue einmal симо
ветпаж сс случва такова пещо, само ветпаж и живота
човек нми такъв шапс, тикъв късмет; || laß 31r da- ein
(nai) Tür liiemik gesagt sein това ти казвам недпаж зя
винаги, запомни сн тоеи ветпаж зи винаги; Ц -1611:1
einmal пий-сетие, няй-поеле; разг. шукср; || das isi
|wäit) einmal gul gegangen н тоя път имахме късмет,
щ-стие, се отървяхме добре, бнa'опонутпо, о-б;тит-
завърши благополучно; || w—ni ici -ir noch einmal -—¬
len könnt— пи можсх ти я видя още ветниж, още етип
път; || v-esuch- —s noch einmal опнт—Й сс пик, още вет-
пяж; || nun wird ja tinnai gehoiei човек се ражда само
ветпаж; <ф> man Ithl nur einmal in 3-r Weil (Goethe)
човск сам; ведпиж живее ня тоя свят, жиеотя . сн; -ф-
einnal l-l keinmal едни път пс се брои; пе се смята;
от етип път 'ляна пс боли; едни беда пе с беди; ф er
ist noch einmal so groß, so all wie -3u той с тия пъти,
двойно по-висок, п;-етяо ст тебс; || die-er SloTT i-t noch
einmal so Teuer wie diiice този nт-т с пея пъ+н, дияж,
двойно по-скъп от твоя; Ц cs Hut noch einmal so lange
gedauert wie gesteil трая, продължи твойпо ' по-дълго'
от вчера; || j—l/t habt Ici dich noch einmal so g—ai сега
те обичам деойпо, два пъ+н. дваж повече; ф einmal
so, —in andermal ander- ведпиж така, друг път шпачс
(опака); ф clinak eins ist ein- етпо по едно с етпо;
ф einmal über 3as ändert чяс по чис, непрекъснато,
постоянно; || er wid-esprich slci einnal übte 3is andiec
той си противоречеше ни всяка дума; ф' einmal meir
отпово. пик; || einmal nchr hal slci gezcigl. bi-
-tätigt, daß... отново, н тоя път пак стрия яспо, сс по¬
твърди, че...; ф ici Cann nichi zwei Dinge. alles aul
einmal machen не моги та пряия две пещи изветия:«,
наеетпяж, исичко едновременно, пе мог- ти пося две
тнпи под едпя мишници; || auf einmal wae се fori из-
ветпиж, пепидейпо, внезапно той изчезна; ф cs war
einmal ein Königs-ohn ;м-т; едно време сдин царски
сип; || —s wir einnal м;нино |евършепо) времс; било
що би.;; || rs ist alles schon einmal da 81^-11 пяма
пищо ново под слънцето, под звездите; ф 3a- wie-l
3u noch einmal b-3ancrп, bereuen някога ще съжаля¬
ваш, ще сс разкайваш за тови, ще дойте време, когато
щс съжаляваш, ще се каеш зи гоня; || einmal wird —s
doch klappen есе ще ст-пе някога, ведпаж; есе ще успея
пяко'и; ф 3i- l-l nun einmal so (зи съжаление) тика
стон въпросът, ряб;Т--я; - няма кик другояче; тона е
положението; || so liegen die Dingt nun einmal тики
ет;дт работите, нями какво, та сс nояин; пями що; ||
er i-t nun einmal so und nichi indees такъв сн с. такъв
го с майки му родила и никой не може па го промени;
|| 3is gehl nun einmal nicht тона пе може, с просто
невъзможно; || w—nn rs nun einmal sein nuß, 3iii 81—1:1
щом като трябва ти ст-пе, щом кит; трябва др се
напраеи, щом кято се налага, то нека та бъде недпи'и;
|| 3а- ist nun einmal so in d-e Welt тика стан-т, вървя—
работите ня тоя свят (човек не може ди ги промени);
пяма що; пями какво пи сс nоaви; || ich -eie —s nicbl
einmal съвсем пс виждам защо; ф komm -es. einmal
herein иляз по-напред вътре; ф nlcit einnal ui mich
hal er giducii пс бе помиелнл дори зи мепс; || nicht
eilmil i—s—n kann sic пе знае дори ти че+с; ф denkc
3ie tiinal помисли си само. представи си само; || -ci
doch einmal -o gul und... бъди тик; добър и...
Einmaleins, das — 3as kleine Einmaleins съкратеня-и
таблица за умпожепие (ог ' 1 по 10); || 3а- große Ein¬
maleins +—6.;^—; зи умпожепие (от 11 по 100); || das
Einmileli- lernt!, aufsagtn пaутaeям, казвам табли¬
цата зи умпожепие; || das l-l so wahr und riehlig wie
3as kleine Eilnileli- тон; с таки сигурно и вярпо,
кикто чс две по две с чстир;
einmalig — ihm tint einmalige Abfindung zahlen пла¬
щам му еднократно обезщетение; ф 3as i-t einmalig
тови с неповторимо, еднокра+по, нзкнючнтстпо, няма
второ като пе'о, с - етипе+вепо по рота си. еталон, с
едип път, разг. пяма му еш—; || dieser SeHunspeIei 1-Т
ein Einmaliger този иртист с нсщо съвсем изключи-
елпо, етипстиеп по рота си. пяма втори като него,
пдмя р-веп пи себе си
einmauern — ich naurc ihn lebendig ein погребвам
го. зятижтям, вграждам го жив; ф in -—inei Vorurteilen
eingenаntrт -iin окован съм н ' прелрятеъПьци+е си
einnehmen 335
einmeißeln — 1:1 Meißele ihrei Namen in 3en Stein rin
издялвим името й и камъка
einmengen — menge dich in dies— Sacic nicht ein пе
се меси, пе сс бъркай н тая работа, стой си нясгряпя
(от тая работа); не ти трябва от мечка ремък, ни баир
лозе, таралеж и 'ящите
einmischen — sl— mischl -1:1 in 3111- ein тя се мсси
пивеякъте, сн бърка, пъха, еъиира га';ти, пося вън
иснчко; вън всяка мИпджа мерудид с; || 1:h - Möchte mich
in fremde Angelegenieitrn nichi elimischei пе желая да
сс меся, ди се бъркам, намесвам н чужди работи; ||
du ba-l dich ilcr gar nicbl eln/uMlscHen пе се бъркай
тук, гледай си риботити, нямаш р-бота тук, тон; пе
с твоя- р-боти; стой си нястояпи н пе се бъркай; кит;
пе те питат. си мълчи (трий)
Einmischung, die — eine (unialuubic) Elinl-chung in
di— inneren Angelegenhilten —те- Staates непозволено
вмешателство, груби пимееи във вътрешните работи
пя една държана
flnmummfln. einmummen — ich munnelc (Mummt)
mich bis zue Nase. warm ein унциим Се - като пашкул.
до носи, отрупвам се с дрехи
einmütig — ihn einmütig wällen избираме го еди¬
нодушно, с пълно болшнпегво; ф einmütig leben жи¬
веем и сговор, оят6ноятснетв;, сговори;, задружно
Einmütigkeit, dl- — es h-rrechl- volle ■Elinüllgkcii in
dieser Sache ' владееше пълно единодушие, съгласие,
разбирателство по този въпрос
Einnahme, die —- Einnahmen und Ausgaben приходи
(доходи) н рaтсотн; || -1^- in Einnahme bringen, stellen
вписаим, завеждам нещо кито приход, минавам го ня
приход .
Einnahmequelle, die — neue Einnahn-quillen eröffnen
откривам нови източниц; па доходи, приходи
einnebeln — icH n—bcl— die Sladl ein спускам днмпа
завеся нит трядa; || ich lis-c mich von -einen Woelci
linnebefi оставям го да мн замътн, зимие 'т-eит- ' с
думите си
finnfbmen — ici П-Нмс Geld, Steuer! —in ипкаснр—м,
прибирам, събирам пари. типъин; || vi—1. wenig сГпп—Ь-
men имим много, малко постъпления, ';ндмо, малко
жнро; || 31- Ue/lt ciii-in-i събирам, прибирам тет¬
радките; <$> wir au-gibi, muß auch iinnehnen който
дума какво ще, чуни какво пе ' ще; който другиму се
смее, н пему ще сс смеят; който дроб; лъжи и пиницяти
си, ще ги намери; ®. eine Mahlzeit ilnneimin храпя сс.
обядвам, вечерям; ф —in—n Platz. Raum' einneHmen за¬
емам мде+;, nрое+рянетeо; || viel. w—nig P|aiz ilnnehmin
з-ем-м много, мялко мде+о; || -eln—n Platz еГппеНт—п
заемам мястото си, сядам па мястото сн; || bille, п—Ншеп
Sl— Ibec Plälzr —in моля заемете местата сн; || eln—n Platz
тТсе den /eilen und fa1—dlieheп Völkern ilnnihmen за¬
емам място сред свободните и .х^ми^р^;^юбнни н—роди; ||
einen Rang, ein—n hohen Foeleп —'пп—Нш—п заемам сап,
чин, висок пост, високи служби; ф Ballung elnnihmin
з-ем-м войнишки стойкя; тяет-в-м мирно; || -in— aiwar-
Tende, zögernde Haltung ilincbmci заемам ;зтркви+еннр
nоз;и;я, изчаквам, колебая сс; || einen lesl—n Stand¬
punkt, —iit T—ste Ballung elnn—im—n заставам ня твърдо
становище, пи твърда потицид, нео-стъпчии съм; ф ein—
Sladl tlinibnin- превземам, з-взеМам грят; В veralt. dir
Wein ilmnl mir 3—n Kopf ein випо+о замайва, зашеметя¬
ва -'т-e-тя ми; || 1:h habe —inen eingenommenen Kopl
'т-e-т- ми с т-м-япя, тящеметепа. ме п-болявя; ф
durch srin freundliches Wesen limnl -e -ehr lüe -1:1 ein
336 einnisten
—ой мпого петени, подкупна, мпо'о се харесай, мпого
пнендвя, обийна, 'рибни сърцати, псчсли симпя+иите пи
хорат; с дружелюбния си прив; || von cinca Idee cingi-
lOMM-n s—ln обзет, изпълнен, тяnленеп съм ог наея,
мисъл; || all— waren sofort von iim, für ihn liig-nomM-n
всички бяха плепспн, очаровани от пс'о: || 1:Н bin sihr
füe ibn, von ihm clngcnonncn нм—м 'олем; симпатии,
тотдмо предпочитание, 'отдм- енибост към пе'о, мпо¬
го го обичам, хяресвям, много го цепя; той м; сиоесиa
мно'о; || ici п-Нм— iii füi mich, für etwas ein спечелвам
симпатиите му, спечелвам го пя своя егоипя, зи пещо; ||
er 1-t stbr, allzu liiginoMmci von -1:1 seihst той има
твърде високо мпепне за себе си, въ;боитдв- си мпого,
много е мнителен, влюбен н себе си, мисли си, чс стърчи
трн коприли нит '.ивите на другите; || -1— hat —Twa-
Elinciniidcs, ein cinicimcndcs Auß-r-e, 1-T von elnn-H
meiden Äußtei тя има нещо привлекателно, обаЙващо,
пнепитенпо, ;ми чар, обядп;е, ими приелек—телпя,
симпатични, плеп;тенна външност; || ein -'пп-Нм-па--
Wesen laben (auch iron.) нм—м еимnaт;теп, плепи+елеп,
обрЙващ нрав, шег. обичам ти си пОхапнам, т-к;м съм
(зи пир;), лапим, гълтам кит; нaмд, хищник; обичам т;
попипням. похеищим, пи коити, имам дълг; пръсти; ф
ihn gegen etwa- clincimcn пиетооИeям го враждебно,
неприязнено против пещо, създавам и пего настроение
против пещо; И g—gei ihn eingenommen -ein пепрнязпепо
прегроен, предубеден съм. нм—м предубеждение, изпит¬
вам, хряня неприязън, нм—м задръжки спрямо, към
пего, пристрастен съм, пс съм обективен и преценката
си към пего •
einnisten — er bal -ich 6-1. ihr 1118-11-1-1 той се зи-
гпезтн, трн;етиио; пея; || Zwel/cl nlslclci -ich in -—'пет
Ht'/in ein съмпепия се загнездиха в сърцето му
einordnen — ich ordne —1^- akphabtll-cb, nach 3er
Größe ein подреждам пещ; по азбучен ред, с;о+;оим,
нареждам го по големини; ф -1:1 (Akk.) in ein Gan/es
clnordncn включвам —е и цялото, колектива; ф ici
weiß nicbl, wo ich Sic clnordnen soll пе зпая. къде сме
се виждали, срещали, з-позни.;, откъде Вн познавам,
пе се сешим откъде Вн зп—я
einpacken — ici packe elwa- in Paplte ein опаковам,
увин—м, тяe;в-м, з-тън-м пещ; в хиот;я: || pack deine
Sachen ein стягай си, прибирай сн неща+и, багажи,
разг. обирай си крушите, дърмите от тук; хайде. друм;
хийте, чупка; || ich packt mich, 3a- Kind warn —in обли¬
чам сс. униним сс добре, обличам, опаковам детето
добре, в топли (дебели) дрехи; ф wie können (gegen
ihn) -Inpackcn можем ти ' сн вървим, па сн стягаме,
прибираме багажи, пио-я:ещи-е. торбичката, ти си
обираме крушите. пи си вдигаме копеун;+е от тук. пс
сме повече пужп; тук, пяма— нужда ог няс тук. из¬
лишни сме тук; претърпяхме . пълен печспес, той да¬
лече пи поеиътс;жти, еточeи десет път; повече от пис.
пс можем ти се . мерим, сривпдeиме с нсго. Изразът
произхожда от търговския живот-. Когато пътува¬
щият търговец претърпявал неуспех при продажбата,
прибирал стоката си и си отивал; ф damit (тй deinen
G-schlchl-i) Сзпп-Т |soll-t) du clipackii, dich einpacken
lassen, laß dlci einpacken нищо пс струва това; престип;
с твоите скучни, безинтересни истории, запази ги зя себс
си, можеш ти ги запазиш зи ссбе еи: търкай
сн ги пя 'лявя—я; можеш ти си обираш пяр+якешнте,
партушипи+е, парцалите, крушите оттук; || —а Cann
(soll) cinpackin. soll (Cann) -i:i -inpackcn lassen, wein
ee 3us nlcit einmal w—lß по-добре ти си мълчи, па пе
се обижда, щом кит; пе го зи-е; || Зз капп-Т 3u -in¬
packen, w—nn 3er spricHl когато Той говори, ти по-
тобре мълчи (пе сс обиждай); пе можеш пи сс ерив-
нянаш. ти се мериш с пе'О по краепорет;е, пе можеш
да му обърнеш чехъла. елиги те и джоба, под корито,
когато говори; || pack ein nll dciice Wei-Helt, mli deinen
-'-Ь-п Sachen можеш да запазиш съветите зи ссбе си;
измитай сс. омнтий - се от тук, обирай си крушите,
тьом;те от тук; хийте, Друм; хийте, ти те няма; ©
Зз- Mädchen bui -ehr i1igcpa:ki момичето с загубило
мпого от ко-е;т-тя си. здравето си, много се с рaтeрли1
ло, мп;'о е погрозняло, с заприличало пи нищо,
е етипил; кльощиво, изсушило се е кит; скумрия, чи-
роз, зяпоиничило с пи пастърма
einpauken — ici pauke etwas ein зизчбодм, пакъ.-
виеим псщо; || ihn etwas tlnpaukcn вбиеим, нибиним,
втълпявам му пещо и гл-в-т-
einpferchen — im Zuge dicht tiпgepTerehl -itzen сетим
във елики питъпкяпи, наблъскан; един до друг ■
сарде.;; || -ing-p/trcil I—Ьеп живеем много пи 'dui. .>.
питъпкин;; наблъскани кит; еaртени
einpflanzen — ici pllan/e Blumen (in den Guelei, in
einen Topf) ein писаждам цветя (в гр—лнп—ти, и с-ксия);
ф ihm eine Gcwohnh-iT tlnpfiun/еп п-саждам у пего
привичка, п—инк, приучв—м го към пещо. създавам у
пе'о привичка към пещо
ein^opfen — ici pfropft (in 3en Baum) einen Zweig
—in присаждам калем (върху дърво); ф ihm Kenntnisse
-inp/eopf-i пи—ъпквам му тпaп;д н '.инати; © dl- (in
—inen engen Raum) lingip/aoplltn Leuf— патъпк—пн—е
наблъсканите (кя+о еррлели, като ' к- - -пира) хора
einplanen — ici plant Geld, eine neue Slelle -in зи-
пнипчeим, предвиждам пари, поно място. нови бройка
einpökeln — ici pökele Flt1-eH ein турям месо н си-
л-мчоя, осолявам го; ф du kain-i (soll-l) 31:1 clipö-
kein kus-en не те бива зи нищо, ъс сн ми gотод6e-т,
пе си ми нужен, не съм пр;ри'ин, пе орзмнгрм за
тебе, можеш ти сс омна-ш, поьждоевиш от тука; ||
te kuii -1:1 danil cinpökcin li--cn гони пе е нищо, не
струва нищо, пи нищо пе прилича, може ти си го
търка тови ня гливи+и; || Зз- 1311-1 du die clipökckn
тови може ди си '; запазиш зи спомен, за семе, ди
го изпратиш и музся, ти сн го туриш и еит-муоя, н
р-мки зи спомен, ти сн го търкаш пя глини-и, вече
е зи боклука
einprägen — ici präg- 3а- Wappen in eine Münzt —in
отпечатвам. 'оив;рим герб пя монета; ф ihn tlwa-
clnprägii нибиним му пещ; в 'лие-ти, пипомпям му
го, повтарям му го, зи ти пе го зибоиви; || ici prägt
mir 3а- ein пибивим сн нещо в паметти. зипеча—нам
го и ум— си (та пе го зя6ривд); || 3а- hal sici nlr lief
in 31t Srrir clngcprägl гони сс запечата, врязи дълбоко.
и туш-ти м;
einrahmen — ici eahmt -in Bild -in п;стивдм, ели'-м
киртнпи в р-мки, п;с-иeдм рамки пи картипа; ф ihn
tinaahmti вземаме го помежду си, н среда-я, трег--
ваме ;+ дие+е му страпи; || dunkle Uuaic - - ahnten ibe
G-sicii ein тъмп; коси ;бкоьживиси лни■-." го й к—то
рамка; ф das Ciii-l 3u 31е c'nrahmtn можеш да си
го поставиш, сложиш и р-мки за сломен, ти с., - о
запазиш зи спомен, зя семе, тя си го търкаш пи тни-
ни+и. задръж, зяпязи си го за себе сн, мпо'о ми е
притрябвало; толкони н струна
enräuMei — 1:1 räumt ein Zimmer, Kitldtr, Möbel,
Wäscht ein подреждам, п-режт-м стая; ен-raм дре¬
хите. мебелите, бельото по местит; цм; окачвам дре-
хн+е и гардероби; п—режт—м, подреждам мебелите;
тиг—м бельо+о; ф ihm ein Zinner, Kicdii e1пränneп
о-е-ъпeрм, предоставям. ;поизвим, дивим му егaд;
дивим, откривам, отпускам му кредит; || ibn Recbit,
VoiT—lit einiäumtn отстъпвам, поедоетaeдм, по;зпP1
нам му приви, привилегии, преимуществи; || du wlr-t
nlr doch t1пranneп. 3aß d-i Peels zu Hoch ist ще сс
еьгляе;щ : мепе, ще ми дадеш пран;, грдбeр ти при¬
знаеш, че иепa—- е мпого висока
einrfcbnen — dl- FahiCo-Ten sind bei 3-e Äs/-Telluпg
11:11 nli elngtiechnei пътпн+е разноски пс си включен;
н еметкити;|| 3а- FiüH-Tück t1пgereeHпtT включително.
з—едпо със закуската
Einrede, die — Eiiaede gegen etwa- erheben, vorbei!-
gen повд;'рм, привя възражение, вътритдeим против
пещо, оспорвам го; || ohne Eliaede безпрекословно,
6ез всякакво възрижепне; || s—lne Einrede widerlegen
оборвам eътрржеп;дтр му; || allen Einreden zum Trotz
напук па всички вътр-жеп;я
einreden — ich aede iim eint Krankheit —in внушавам
му, eтънnдвим му, убеждавам го, че е болен; || das
la— ich nlr 11:11 tinrtden пикой пе може ти ме убеди,
ди ми втънп; говя, пс може ти ме никиои па го по-
eдрeрм, пе може пи ме пикира ти сн променя стано¬
вището, мпепнето, да ме претума, ти ме оaтубет;, та
ме разколебае, ти ми избие тоеи, този бръмбар от
'.aePTp; || 3u- hasi du die --ih-i eingeredet сам си си
ипчщин тоеи, сн сн турил тоя бръмбар н 'ниви+и; ||
wer Hai 311 dein 3as elngeiedeT кой ги с ипушил, втьт-
пи. тоеи, кой -и с пчспян тоя бръмбар и '.иви-и; ||
-1— batlc sich tiiger-del, sl— habt Recht тя сн бе втьT1
пила, впушнла, въобразила, чс имя право; ф fori-
während aul iin elnredin непрекъснат; му говоря, го
увещавам, пс го оставям па спокойствие. пс му дивим
мири, покой с увещанията си; || се rtdelt so langt aul
-1— ein, hl- -1— nacbgub той пс я ост-ви ни мира с
увещ—пнят; си, дока+о тя пс отстъп;
einregnen — —s regiti hier ein тук кяпе, тече от дъжда;
ф 3-e Tag aegitl -1:1 ein денят се очертана кито дъж¬
довен, дъждът пс еп;оa, нс nоеетрeя ти вил; през
целия лен; ф wie regiiten ein дъждът пи aреетув-,
бяхме арестувани, възпрени, задърж-п;, вързипи ня
едп; място от дъжда; дъждът пи измокри, паквиси;
|| dl- Eenic l-l eingee—gnet реколтата е компрометирана.
изги; от дъжда; ф Vorwüile eegielen aul ihn ein обси-
пиха го : упреци, укор;; || —s regneten von liien Sclt—n
Schläge, Prügel aul ihn ein от всички страни се сипеха,
вaлдхa- удар; върху него
^пк^и — ich aeiß— Papi-e ein цепнам, късам х-рт;д;
■* || der Stoff reißt ein митео;д-и сс цепи. се пука, се къси;
|| 3-e Geldschein i-l am Rande cligceis-tn 6иикпот—т—
с поокъсипа, цепната в единия край; || clngtri-s—ic
Finger напукан; пръсти; ф ein Baus einreißen събарям,
срутвам, сривам къщи; || ibe du- Uaae, dit F1iese ет-
a—lßen разбърквам косите й. р-тe-тдм фризурата и;
|| 3u На-Т mir nelne ganze Ordnung t1nger1--en-TH раз¬
бърка, оизвин;, преобърна с крякат— пагоре целия м;
рет, порядък; || er -111. nichi aus, als könnt te die Well
tlirelßtn пяма вит ня човск, който с способен ти пре¬
устрои света, нс ми вдъхни мпого доверие, пе ми сс
вижда мпого умен, годен, способен; ф liwa- (-11-
Unsilic, eine Gewohnheit) eelßt —in нещо |бетт;нетво,
.ош пявик, лош— привичка) пуща корени, се укоре-
пяни. започна тя се шири, вземи широки размер;; || dl-
ZnehTlös1gke1T eelßl imner ein п;квиоити, безпорветeе1
постта взема исс по-шнрокн размер;, се оизояе-ии,
сс оизпо;етоипдви исс повече н nовете, з-почва ти сс
шири исе повече н поисчс; f| bl—e sind übte Zustände
einrelten 337
iligtei—i хубав; порят:; eт-тедт тук; тук eт-теяг,
се ширят страшни безтикопнд, елитее тондмр слобо¬
дия; -|| nan 3ае1 31t ZuchTlosigkcit, 3us Ühel nicbl ein-
eclßti 13---! пе бива ти търпим, ти допуснем покеа-
ри—р, злото, тая п-п-ст ти пуспс дълбок; корен;, ти
се укорени, ти се шири, ти се оaто-епе, ти стапе нещо
обикновено; || in l—l/l—r Zeil l-l UnpünktllchkciT ilngt-
аГ—п и последно време пеготп;егг- е етипини пещо
обикновено. се шири бетпaкaтрпо; || cli llcl -'18-11-¬
--!—- Übel дълбоко укоренен;, зинетпин; 6езт-копие,
з.о, широк; разпростр-пепа пanaе+
finrfnkfn — i:h renke 3ci au-gtkugelien Aem witdtr
ein п-местним, оnоиeдм изкълчена ръки; ф -in- Sache
wledee elnaenkei ;поиeдм пик объркан— работа; || die
Siche mil dir ist tingeitnCl твоят въпрос с уретеп; ||
das wird -1:1 schon von scih-l, mil 3cr Zelt wieder tln-
аепСеп от само себе си, : време само ще се опр—вн,
ще тръгне; || 3а- ließ sich 11:1. nehr elnienCtn нс мо¬
жеше пи сс опр—вн, уреди, спаси исче нищо
einrennen — ich aennt mie an d-e Tüi den Kopl -in
удрям, оизбиeим, пуквам, етупв-м 'т-в-т- си пя eор1
тити (при тичане); ф o/feit Türen tiniennen разбивам
отворен; нр—та, ритам срещу отворен; ерата; || ihn
das Baus, -eine Wohnung, dic Tüi nii etwa- elnitnnen
;т-р;eрм, изтърквам му nр-т- пя къщ—ти. за ти го
запиманим с нещо, ти му говоря зи нещо
einricbtfn — ich 11:111 einen Brucb —in пимес—нам му
счупена кост; ф Brüche —in lichlen привеждам дроб;
пот еднакъв тпaмепaгел; ф -1— hal sich ihr- Wohnung,
hat -1:1 -ehr büb-cb, 6-13811:1 -118111:11-1 тя сс е пи-
реп;.;, обзавели, устроили, хубаво, чтобп;, уютпо,
с обз—нел— жилището, ипио+имепти си хубаво, удобно,
уютпо; || -i— hat -1:1 bei uns häu-lieh eiпger1ehteT тя се
разположи у пис к—то у доми сн, се п-ег-пн у пас за
по-дълго ереме, зи пО1Цо;тътжитетеп прсс+ой, ирон.
сс подред; като чс л; ще векувя, годнпясва у пис;
ф wie müssen uns -ehr elnrlchlen трябва, принудени
сме ти живеем мпого пестеливо, икономично, ти пес-
—нм много, пи сс О'ояпичaвaме много и разноските
си; || 3u w—ißt dich tii/uricbTei, eben 11:1. —Iizu'icbTci
умееш ти живееш икономично, пестеливо; нс умееш
ти разпределяш - разноските си, пирите си. нмяш мпого
широк— ръка; ф -in Li—d Tüe Oeeh-sl-e tiiilchlen иоиП1
жнрам пессн зи оркестър; ф -1:1 (Akk.) nach ciwas,
nach ihm —inricht—n п—'яжп—м сс според нещо, към
него, съобразявам се с него, с неговите постъпки, пе-
'оного тържипе. вземам пред вит нещо, пего: ф ich
werde —s so eiпriehltп, daß... ще паретя, пaгл-ея,
устроя, оо'ип;т;рим гони т—ки, че дя...; ф ich hin lichi
ЗаетТ (Akk.) —1пgtriehttT пе съм подготвен, поигогeеп
зи тона
Einrichtung, 31с — -in— gtseHnü:kvö1Ie Einrichtung
наредби : вкус, ;т;екaп- обстановка, мебелировки;
ф ö11eпTlieHe Einrichtung обществено учреждение,
обществена институция; ф dl— Einrichtung bt-orglt N
POaпж;мент Н; ф die EinrichTung einer Poliklinik
откриването, обзавеждането, уреждането, устройват
пето, съттрeaпего ни поликлиника; ф eine auTomaTi-
eeii E1пeiebTnпg zur Regulieiung 3-e Uit/e рвтомит;тпо
приспособление, устройство за регулиране ня топ.н-
пи+а; ф etwas 1-t, wird eilt dauernde Einrichtung пещо
с, етиви, с етипрно. се с nоевърпaно в пявик, н по-
сгоднпa привичка, и грaт;ц;д
einrollen — si:i (Akk.) zue Kugel tlneoll—n свивам сс
пи кълбо, ня топка; ф 3er Zug i-t in den PahnhoT
22 НемскО16ьл'aоски рорте;н;r ^еи -рстпик. т. I
338 finiostfn
eingerollt влакът eлете и '-оят-; || die clneokkcndci Züge
тракащите по релсите влакове
einrosten — 3as Türschloß isi clngcrostcT бривити на
eо-г-+- е ръждясала, е хиипини ръжди; ф -1 ist ganz
eingerostet той с съвссм мусляеън, хвянин е вечс мусън,
плсссн, ръжди (физически и духовно); загубил е съвсем
тренировката, подвижността си, ехвянaн се е от зи-
еетпрн живот; || meine Stimm- ist hcutc clngcrostcT тня-
сът ми тпес е пресипнял, прегракнал, дрезгав, хрипкав
finrücken — dl— Truppen sind in 3ie Sla3l, in 31- Ka-
-erne cligirücCi войските пиeндз;хя и града. се при¬
браха и к-т-ом-—a; || er nuß morgen -1пeüek-п у+ре
той трябва пи постъпи пи военни служби, та се яви
във войск—га; ф er ist in d-i Taeigewordtnin FöeTcп
-1пgcrйekl той зае освободената, онакиптепита . служ¬
би; ф Zilien, Wörter cli'ücCen започвам па пое рет;
© eine Anzeige. -inen AuT-atz in eine Ztliung cineückcn
|lзsseп) динам, помествам обява, ет-—ия във вестиш:
einrühren —die Farben, Kalk. einen Teig clieühati
емееeим, разбърквам бои; орт—e-оям eяо; зимееeим,
забърквам тесто; ф da basi du 3'r eint böse Sache,
-Twas Schönes, eine schönt G-eeb1chli tiigtrülri хубава
каши. попяри си забъркал, п-проб;.; || du hist nie
eine 6öee, schönt Supp- clngcrühil хубава киша, попари
сн ми надробил, забъркал; <ф> Hasi du’s clngceühel,
1311-1 du'- auch зufee-iп щом си го надробил, щс го
сърбиш; каКвого си го дробил, такноз ще го сърбаш
Eins, die — dl- Feйfsпg mit (Зее) Elis btslihin из¬
държим изпита : о+лнчеп, : шест; || zwei Einsen wüil—li
хвърлям две . по етпо (със зарове)
einsacken — übertr. etwa- (rin Luid, Geld) e1п-зekeп
глътним нещо (с+ряни), прибирам турям пещо и джо¬
ба си |nечрнби, пир;); ф die Straße isi cligcsackl у.;-
иит- е хлътнала, по;питпили; ф brav 111-3:1-1 пи-
'ъвям, натъпквам се, лапим, nнюеким здрав-ти,
юнашки; ф -1— sackt- -in тя се строполи кито споп,
чувал, кя+о подкосени; || voe Alice —11-3:1-1 'роха-м
от ст-рост
einsalzen -- 1:h -alze —iwa- —in ;е;нявим, турям и
еял-мчр- нсщо; ф laß 31r 3а- eln-alzen мпого м; е
притрябвал тоя боклук; можеш ди си запазиш тон;
за спомен, зя семе, тур; сн го и рамки, еял-мчои,
търкай си го пи гт-eитя; ф ich werde —s ihm —in-aizen
ще му го върна -ъпкипо, солепо ще му излезе
einsam — ein— clisanc Gegend, Ins—i е-мотпя, пус+а,
безлюдна местност; уеимо+сп, необитаем, безлюден
остров; || ein elnsaMi- L—ben fübi-n водя еямотеп, уеди¬
нен, зя+еореп живот, живея еим;+но, чеимотепо, из¬
олирано, пе общувам с никого; || -1:1 (Akk-). ein-im
lühiin чувствувам сс самотен, сам
Einsamkeit, die — stille, tlelc Eln-anC-ii umgah un-
ти;бикиляще, обгръщаше пи безмънeни, дълбоки ти¬
шини; || —in Bedürfnis nach Eli-amC-li Haben чувству¬
вам нужтя от ермог-, челннепнс; || dl- Einsamkeit su-
cben търся самоти, уетипсине; отбягвам соритя: || -1:h
(Akk.) in dl- Eln-anCell zueückziihin оттеглям сс н
.само+а, уеaмотяв-м сс. уединявам се, тягe-одм се от
свети; ф in diese Einsank-lT kommt -tlt-i -in Meп-eh
и тия пустош, усамотена, безлюдна мес-пост рядко
стъпва човешки крак, нтви човешко същество; тия
пустош рядко сс пиочщиeи от човешко същество
Einsatz, der — lüe 31t 1lзecht muß Einsatz gezahli
weiden з— шишето се nнищи депозит, сс диви залог;
ф -1— uniei (nll) Einsatz -1111- Lebens iillei спасявам
я : риск, оп-спост зи собетeеп;д сн живот, без ди
щадя живота еu: || unltr (mit) Einsatz ail—a scin—r Kaä/lt,
seiner l-tztcn Kräfte c пълпо. крайно пипрежепне на
силите си, с послетпн сили, 6сз дя щадя силите си;
|| Einsatz füe lin застъпвапе, ходатайство за пе'о; ||
unter Einsatz 3-а —ig—nen Pceeoп, Ft1-öпI1cbCtil при пъл¬
но оттинине ня л;тпоетт-, при учяс+ие и— идл;т; съ¬
щество; © duech den Eii-ilz d-e Feuerwehr c помощта,
участието на пожарн-т- комяпти: || Tropfenweiser Ein¬
satz 3-r Truppen хвърляне пя малки войскови част;
в боя; || di- Truppe ' konml zun Einsatz, in den Elnsaiz,
stcbl, ist 1m Einsatz войсковата тaет бива хвърнени н
боя, учас+вуиа в боя; || die Maschine konni zun Ein¬
satz. wird zum Einsatz gebracht м-шип-Та 6;ея пусията
н тействне, експлоатация, започва та р-боти; ф zum
Einsatz kommen бивам понвлетеп към о-6;г-, ипре'-
пит ня работи; || . dee Einsatz aul dem Lande, zur Erile
полски боигяти; бригади зи прибиране пя жътнити;
жетварски бригада; || 1ш Einsatz -111, slchci, s—inci
Eii/aTz machen учас+вувям и бо;г-тя, отбне—м бр;-
'иди; || wlrvlrl Einsätze hast du ни колко бо;'ит; си
бил; ф den Einsatz bcspac:itn, Ь—ailtn обсъждаме р—з-
прелелепието пи войски, прстнязпичени за хвърляне
и боя, бойните кадри; обсъждаме плапово+о разпре¬
деление па ояб;+ницH+е: ф dee Sänger Hai seinen Ein¬
satz verpaßt певецът забран;. пропусни ди встъпи на¬
време; )| der Elnsaiz de- Sängers bal nicht geklappt пе¬
вецът встъпи погрешно
einsaugen — 3ea Schwann saugt Wзseie -in гъба—;
всмуква, попива, поглъща вода, сс папоява, напива
с вода; || Dull, Uoilg, FcuchTigktil tlnsaugen вдишвам.
вдъхвам, поемам аромати, миризи; смуча мед (за пче¬
ли); поглъщам, попивам, просмуквам влига—и, про¬
пивам се, просмуквам се от вняги; || etwas mit« 3се
Msllt1m1lcb -in-augcn всмуквам, ескърмям пещо с
мийчнио+о мляко; ф elngesaugte, iingesogene Lippen
тънки ус+пи; ф ciwas in -1:1 (Akk.) tiпsüngeп поглъ¬
щам жадно нещо
finscbacbteln — iiпg-eciзcbl-ITi Sätze сложеп период;
ф -ing-schicbTikl sitzen седим тяспо при+;епaт; етин
то лрч', наблъскан; кито сарте.;
einschalten — ich scbaklc 3as Licht, den Strom, 3a-
Radio, blnen Sender, einen Motor -in т-n-нeaм, включ¬
вам електричеството, включвам, токи, ратното, ри-
д;;поетиeитен, мотор; || den drillen Gang cln-cHilici
включвам трети скорост; || eine kleine Fзu-i -iпecbзllcп
правя милка пауза, почивка; ф ich -chill- mich in die
Verhandlungen ein включвам се и nое'оe;о;те, вземам
учяс+ие в оизнекeип;я-и, п-месним се и тях; || 1:Н schal¬
le mich in eine Aktion geg—n ihn -in включвам сс и
акция против пего; ф -ing-^hallil- Sälz— вметнат;,
вмъкнат; изречения
einschärfen — er Hat nlr den Auftrag clngesclärfl той
мн н—б; поръчката н гливи—а, ми поръча пи пе тя6о-вд
поръчката му; || ihm ciwas inner wieder c1пe:iäefcп
непрестанно му пипомпдм. поръчвам н заръчвам му
пещо, мъчи се ти му втълnд пещо; ф 3as muß. 3u die
-inschär/tn запомни добре —оня, запечати си тов- н
'т-вят-
einschätzen — ich schätze etwas richtig, als einen FcHI-
schlag -in дивим поивилня, вярна преценка за. пещо.
преценявам, оценявам го привилно, вярно, кит; по¬
греши— стъпка. кито 'решки; || ich scbäi/c ihn, dl- Gc-
Tabr hoch —in ценя го високо, отт—вим му голям; зна¬
чение; nреиепдeрм ;nяеп;еття кит; оеилпи: по;тп--
н—м, че пи тие—оящяe- 'олями опасност; || wie schätzt
du die Lage -in kp: преиепяeящ положепне+о, какво
е мнепне+о +;, кякио м;етищ зи положението; ф ibi
zur Sl-u-i -in-chäizcn оценявам, опоетендм му данък,
размера ня данък; му, nоявд му тапъчпа ;иепки; ||
ihn zu hoch, gering -1пe:bäтz-п определям му много
висок, доста нисък данък, ;6тр'aм го прекадено ви¬
соко, ниско
einschaufeln — 1:h sciiufile das Geld ein грсбя, рипа
пяри c ноnaгр
einschaukeln — ich eehзuk-lt -ine Sacht ein нареждам,
па'ласявам, свьощиaм р-боти
einscheHeln — ich -chi/Teie 3i- Geld nue so -in просто
рнна пирите : лоп—тн, и'оaя си с пир;
einschieben — 1:1 schieb— 3as Beoi (in den O/ci) —in
сeърндм, мятам хляба н пещта, рурпaгa; || —in— Fau-t,
cli Kapitel, einige Züge с'!^'—,—! вмъквам п-узи, то-
пънп;тенпо 'линя (и книга); пускам лоnънп;+енп;
няколко eна:а; ф 1311-. du mich 11:1. elnschleben пс
можеш ли п— ме пробуташ, промъкнеш, вмъкнеш и
мене (между другото)
einschlafen — ici Conilt nur schwer iinschlaTin пс
можех ди заспя, съп пе ме .онеше, не ми ндв-ше.
лежех дълго буден, без ти моги ти заспя; || ich bin ее-Т
nach M1lleiпзeHт, h—i (übci) 3-e ArbclT, über dem Lcecп,
übee dem Buci e1пgesehlaf—п зaсnрс, зиепaн съм една
слет полунощ; както работех, четях, съм заспал, съм
сс унесъл, зяспaн съм през време на работата, чете¬
нето, нит книгата, с книгата и ръка; || 3-e Greis ist
-апТт —1пg—sehlafeп е-aоеиьт кротко издъхна, пот;пр,
тaеna, у'репи, умря; ф die Sache l-l ganz —lige-chli/en
р—ботаг— съвсем замря, зaт;спя, пс се чува вече пищо
за нея; || die allen Präucit schlafen —ii ст-рите обичан
постепенно ;тмиорт, ;тт;зрт от употреба; || die Unltr-
halluig deoblc hcliabc schon iin/uschlaTen имаше ;пaе-
пост ортг;вооьт съвсем та замре, ти угасне, ти за¬
млъкне; || -ein Ei/еа ist elngeschlaftn усърдието му съ¬
всем у'испа, отслабни, зрмоя, пaмaля: || 3-r Wind, 3is
Fcuie scbiäfl -in вятърът о+елa6вa, стихна; отънд-
у'aеиa; || и-—' B1'—Twe:be—I i-l e'ngtschlüfen поестрпaс1
ме ти си пишем; || -Twas nicht eiпeehlзftп kas^-^t^nr пе
ост-вям пещо ти замре. ч'aсне, заспи; поддържам го
(будио, живо); © 3а- Brln ist mle —1пge-eHIзfeп крикът
ми с изтръпнал, с етрпaл нечувствителен; © ihn am
E1пseHIaTeп bildern преча му, емчщаeам го пи зиепн;
|| ат E1п-ehlafeп -ein уписям се и сън, з-спнвим
einschläfern — 1:h schläleat ein Kind —in приспни-м
тете; © sein Gewissen ilnscikäTirn приспивам съвесг+и
му; || 1:h 11«— mich, meine WacbsunCclT 11:1. durch
schönt Rt3en-aiTen e1пsehlafeiП не се оетрeдм пи ме
приспят, з-лъж-т с хубав; ррaз;, ти приспят, при¬
тъпят бтитенп;ст-a м; с хубав; думи; © e1пsehIäTer1
ndt Mu-iC приспиваща музики
Einschlag, dee — 3-r Ein-chiag des 311./—-, der Pomb—
ударът, попадепне+о на светкавицата, пи бомбити;
© mli südlichem Eiп-eHIüg с примес па южна кръв, с
южен елемент н кръвта, с южпяшкн темперамент,
характер, облик; || si— batic einen kleinen Ein-cilüg von
Leichtsinn тя имаше, скнопноет, клонеше м—лк; към
неком;елие, имаше известия този леком;ен;е; || nichi
ohne Einschlag von Meluпebölie не 6ез слети ог ск.оп-
пост към мелянсон;д
einschlagen — Зее 311т/ Hat in linen Baum e1пgesehla1
gen гърмът утири, падна н етпо дърво; || rs hal ein-
g—schlag—n пядпя, утири гръм; || d-e Funkt schlug ein
искрата подпали, eъзпнямеп; (нсщо); || die Pombe
schlug in das Haus ein бомбити пятия, удар; н къщята;
|| die NachrichT schlug wie —ine Bombe ein вестта из-
бухии, експлодира, потейе+вуea като 6рм6и, дойте
кято гръм ог ясно псбе; || hui rs ahcr eingtschlagen
тона исче е прекапепо, вече на нищо пе прилича, всчс
einschlagen 339
нс се търпи, попися, е връх. качулка, венец па иснчко,
с непоносимо; нде м; ти хвръкна от петърпепне;«, —¬
schlägt ilcbl immer —in, wenn es blllzl певнпагн пат—
гръм, когит; се сиятки; невинигн иали, когито гърми;
© etwas schlägt ein нещо пям;оa отзвук, нм; сфект.
сс сaреевa, преуспява, върви добре; || 3-r Uiiacl-artlkel
schlägt ein търговският артикул памири добър пазар,
пнaсмеп+, сс търси, се харч; добре, върви, сс пропана
добре; || 31- Ernic, dtr Schüler, 3-e junge Mail hat gut
elnge-cilagtn жътвата се оaзв;вя, върви добре; уче¬
никът, мнрт;дт мъж се рязнива, върви добре. нм—
чепес, преуспява, спр-ня се всче добре и орб;тр—р сн,
отбелязва напредък, успех; || in -cln—m Peru/ gul eii-
schiag—n поодвдврм се, пипретнам бързо, преуспявам,
п;ет;'рм, отбелязвам успехи, nо;тоееиоям н профе¬
сията си; || es will ihm 11:11- ein-chlügen пищо пе му
върви, пе му се удиви, търпи навсякъде, по вснчк;
лнпни пеуепсс|и); || das Woel „Firma“ hallt t1пgisehlü1
gen (Th. Mann) думат; „р;омр“ окази (произведе')
нужното въздеЙствие, нужния сфект; © eint! Nagel
e1п-ehlageп забивам, заковавам, пябнвим, з-чукаим
гвоздеЙ, пнроп; || die Zählt, 3ie Klascп 1i etwa- (Akk.)
clnschlagei забивам, впивам зъб;. покг; и него, зи-
хапням го; сграбчвам го; || man ballt ihn die FensTei
tiпдe-ehlзgtп счупиха, разбиха, строших— му прозор¬
ците; || ihn dl- Zähne, die Knochen, d—n Schädel ein-
schlägin счупвам, р-збнв-м .му зъбите; етчпврм му
кокилите; пуквам, разбивам му черепа; || 3а- heiß. 3—m
Faß den Boden eln-chlagen тоеи значи край пи всяко
търпение, връх, качулки, венец ня всичко; © aul etwa-
(Akk.). aul ihn ilnschlagin чтодм нсщо, пaпaсдм му
утaо;, ЧTOДМ, бия го с камшик, пaнргрм го с тоя'—;
|| wein 3u nicht folg-i, wird es gleich t1п-eHIügtп ик; пе
ме послушаш, ще ими гупaн;ия, пердах, бой, щс ядеш
6ой, ще те иаперт—ша; || es wird gleich ein-chlagen сега
ще те натупам, напердаши; ф 3as Buch in Zeilungs-
pap'er elnschlagen увивам, завивам, зигъним, опа¬
ковам книга във вестник; © den Weg, die Richtung
nach dtr Siadl elnschlagei тръгвам, удрям по пътя зи
'рапа, поемам, вземам посоки, о—порeям сс. пaеотeрм
сс, з-пътним се към 'рита; || einen ипЗеееп Weg. ein
апа-ее- Veefabeen i1пsehlageп еземим, поемим тру¬
път, тръгвам по тру' път; променям метода, питнпа
на ор6отргр, по;лaгрм точт метод; || einen neuen
Kues ilnschlagin вземям, поемам пои курс; променям
курса; || eine Laufbahn einschlagcn избирам поприще,
професия, кариера, отдавам се ня професия, кариера;
И di— ilngischlagine LauTbabi aufgeben отказв-м се о—
досегашното сн поприще, променям професията сн;
© ich schlage in die daeдtböleпt Band ein хващам, унр1
вям пр;те'пртртр ръка. ет;екaм ръката му, подавам
му ръка и зпак на еъ'лре;е; || schlag eil тай си ръката;
дадено; съгласен |съм'; хийте хаИрлия ти с; със здраве
пи се носи, ти сс скъса; © 3а- schlägt nichi in m—li
Fach -in тови пс спата н моята сnециaнпоет, пс съм
компетеп+еп по този въпрос, пс с по моят; тaст■, от
моят; компетентност; || das -chlägl in die gil—chlsche
Literatur -in тови спата, се отпися към гръцк-ти .и-
теоa+уоa; © 3а- Kke'3 einschlagen подгъвам, подвивам,
скъсявам рокля, правя подгъв ня рокля- © ich schlage
PHan/ri ein зрррeдм, покривам рaстеп;д с пръст; ©
die Ölfarben -cbiigen eil блажпнге бон попиват, из¬
губват блясъка си, помьтпдeaт, п;тьмпдeP+; || die
Näs-t scHlägl ein eнa'ртa проникна, се просмуква, се
пропива
340 einschlägig
einschlägig — die ein-cilägige ЕГ.—еаТт kennen п;тпр-
вам пятлежпятя, съответната литератури
«finscblficheii — ici -chl—lcie mich ungesehen in ein
Uaüs, b—1 ihn rin промъквам сс. пр;кортeим сс. вмък¬
вам сс. разг. шмугвам сс и къщя, и том, у него, 6ез
та ме вити някой; || in di— Rechnung hal -1:1 —in unlieb-
saner Fchltr blng—schkichen в сметката се с прокрид-
нала, промъкнала досадна грешки; || te hal slci in mein
Uerz, in nein Vertrauen —iпg—seHIieH—п гой се по;kрадна
и сърцето мн, успя с хитрост да спечели доверието
ми
einschleusen — 1:1 scileuse Spione,. Agenlen in ein
Land .ein прехвърлям тайпо, неле'янно шпиони, агенти
и страна; || Rauschgift, Peopagaidanaierial iln-chiiu-гп
препaсдм, внасям таЙпо, нелегянно, по +ийпн пътища,
по тайни кипaни, коптоa6aптнррм опиум, пропиган-
тсп материал, пропагандна литератури
einschließen — 1:1 schließ— iin in m—ln Zimmer —in
тaтвррям, заключвам го в стияти си; || ibn in das Gtbtl
einschließ—n включвам го в молитва-а сн, моля се н
за него; ф —in— Festung von allen Seilen tlnschilißin
обкръжавам, обграждам крепостта ;— иснчкн с+ряни,
отвсякъде; || —In Wort in Klammem, Gedank—n-fricHe
iiпseHIiißiП затварям. поставям думи н скоби. между
две тирета; || dl— Sludt i-l ringsum von Bergen clngt-
-ciloee3п градът с обкръжен околовръст, обграден от
nняпипи, заключен между планини; || hohe Mauern
-ei11rßen die Stadl —in високи с+епн . ;пaеea- грята; ||
dl— Armee wi' —ing—scHio-sin, saß eingts:hlo--en 'm
Keeecl армият; бс обкръжена, зa'оятепр, обхванати
в туиин; 6с обхванати и клещи; ф Fahrgeld ist in den
(d—n) F1eis mil elng—scHIosscn пътните разноски са
включени, вл;трт и цена+я; ф das Zinner Co-llf 30
Maik, Bedienung mit e'пgeseHIo--—п етрд—р струна 30
марки, включително . с обслужването; || dich mit eli-
gescilossen sind wie vlee заедно. включително c тебе
сме четнрнмя: ф 1:1 schließ— mich in die KrlliC ein
присъединявам сс към критиката
finschlummera — ici scHIummer— aul 3er Stell— ein
тртрдмврм. унасям се веднaтя, пaчреa; || sanft eln-
-ehlummerп леко трдоямвaм. сс упасям; ф er 1-Т -зп/Т,
für immee iingischluMMeil той кротко заспя, сс пресели
паиекн иъи иечпост+и
einschmeicbeln — ici s:Hшe1:H|e)I— Mich hei ihm ein
спечелвам благоволението му, любов—; му чрез тре1
:aтенетво, разг. подмилкняпе, подмазнане, т;кроeaне,
успявам та се доближа, дя сс сближа- с него чрез лис-
к-телстно; || du hasi dich in s—in— Gunst eingtschmelci—lf
ти спечели благоволението му чрез лaекa+елетво, пот-
мазнапе, потмилкияне; ф e1пechme1chelп3e Musik га¬
леща музики
elnscbmieeen — sici (Akk.) üb—a und über mit Dreck
ilnschMitrin оцапвам, оплееквям се целият, догоре с
кил, мърсотия; ф -1:1 (Akk.) h—1 ihm e1пseHm1ereп пот-
мизвам, потмилкнам, докарвам му се
^schmuggeln — ici seHшugд|t)1— Tabak —in к;птор-
бапднрам тютюп, впясям тютюп по коп—рябантен
начип; ф ici will s—irn. oh 1:1 dich (duecb dl— Ulilcrtüe)
einschmuggeln kann щс видя, дали ще мога ти те вка¬
рам (през з-тп-ги врата), та +е пробутам вътре без
б;не+: || ici s:iмugg|—)l— mici —in влизам. вмъквам сс
контрабанда; || ein Ftbltr hallt sich e1пgeseHmuggeIt бс
се прокридп-л- грешка
einschnappen — die Tür schnappte eil ерат-ги щоaк-
ни, хноппя, сс затвор;, бранят; щрякпа; ф ich schnap¬
pe aul etwas (Akk.) —in засягам сс, обиждам " се, по¬
качвам сс, разсърдиам се, намусв-м се от псщо; || bist
3u noch immee elngeschnappl още л; сс сърдиш
einschneiden — slci dici vor, daß du nicht е'!^!—^-.
гледай т— нс сс порежеш; © —inen Namen in die Rinde
i1п-eHпeidiп изрязвам, издълбанам име н корита ня
дърво; ф die Schiue e:iпe1del in die Uaul ein шнурът,
връвта се врязва, сс впива и кожата, стърже, жули,
реже; ф 3as schniTT lief (g—wallig) in mein Lehen, in mein
Ueez, in die Seele ein това ипесс кореппа промяна н
- живота ми, 6е с дълбоки поеледе+вид за живота мн,
означаваше дълбок прелом, голям завой, обрат н
живота мн, промепи, преустрои издъно, коренно жи¬
вота мн, сс вряза дълбок; в сърцето ми, в душит; ми;
ф —№3- ist von einschneidend—' Bedeutung. Wirkung
псщо с от решително значение. въздействие, ими ре¬
шително значение. въздействие, с р дълбок; послет-
етв;д; || tlisciiiidtidi Bestimmungen friTltn правя ра¬
дикални. решителни разпореждания
einschneien — iier schnell cs —in тук вaн;, павяна сндт;
© wie sind eiпgesehп—if задържан; сме. aрее+уeяп; смс,
вързани сме от спе'— (пи едпо място. н етидтр)
Einschnitt, dtr — einen EinscHnltT machen разрязаим.
правя ниоез, разрез; || dee Einschnitt in dem Veas це-
зурита и с+ися: || 3as wie —in flc/ia EinscHnltT in Miin—M
Leben, in der Giseiichle това 6е, озпрчaврще дълбок
прелом, обрат, завой и живота ми, и историята
einscbnüefn — ich -ciiüae lin зп Bälden und Füßen
ein връзвам му ръцете н крики+и (с връв, шнур); В
dee Gedankt schlürf nie die Peusl ein тая мисъл ме
задушава, стяг; гърдите ми; || s—ln— Täl'gk—ll c1пsebпй-
aen сков-в-м, naрит;т;рaм, спъвам, огорп;тaвaм дей¬
ността му; © wir in spзп1e:h— St'e/el elngescbnüeT стег¬
нат кит; и непинеки ботуши (инквизиционен уред). ка+о
в менгеме, ка+о и клещи
einschränken — 1:1 schränkt Mein— Ausgaben ein ;тор-
пнчаням разходите сн; || s—in— Uindiung-fetlbtll, Macht.
ihn in -стег Han3Iung-Trt1h—il eln-cHränkcn ;'оaн;чa1
нам свободата ни действието му, внaе+гa му; връзвам
му ръцете; © etwas aul 3as NoTwendlgsTe, auT —in Min¬
destmaß e1пeeheäпC—п свеждам пещо до няЙ-пеобхо-
пнмото, до минимум; тaтоволдeрм се с" псй-пео6со-
тнмото, с мип;мчмя: || 1:h nuß mich sebr —1пecbraпkeп
трябва мпого да сс огоaп;тииaм н разходите си, та
п-миля жизнените сн нужди то минимум. та огряп;тя
разходите си, ти пестя всяка стотинка, да живея много
пестеливо, скромно, икономично, разг. много ти се
ев;eaм, ди сс стискам; ф eingeschränkt itbti живея
мпого пестеливо, икономично, скромно
Einschränkung, die — ici muß Hierbei die Eli-cbiän-
kung machen, daß... трябва обаче ди пaпрaид тук уго¬
ворката, чс...; || 1:1 —rltge mle Einschränkungen aul па-
нргaм си ограничения; разг. свивам сс. с+искям сс,
;'0Pп;тaвPм разходите еи: ф 1:1 kann Sie nur mit
Einschränkung, ohne jede Einschränkung —mpf—blen мога
пи Ви препоръчам с известна резерва, без нсяк—кна
резерви, безрезервно, без всяк-кин задръжки
einschreiben — 1:1 sehre1h— Einnahmen und Ausgaben
(in —in Puch) eil завеждам, зяпнсн-м, вписвам, пaпяеям
приходи н разходи (и тефтера. счетоводната кпн'—);
|| ici -chreibe mich in di— Llsfe —in записвам се и списъка;
II —in —1ngescHri—6en—s Mitglied редовен, активен члси;
© 1:h Habe mich (in di— Maielkek) elnschaeiben ка-сп
трп;еaх сс (ка+о) студент; || tin—n Priel —1п-ehreiЬ—п
kass—n подивим препоръчано писмо; || tins:br—iben пре¬
поръчано; || ein —1ng—-chr1e6ener Belef препоръчано пнс-
o; ф einen Tadel eiп-ehr—16eп пиши забележка и тпен-
пика
einschreiten — ich scireile g—gen —Twas —in вземам
мерки, пaмееиaм се срещу нещо; || g—rlcilllch geg—n ibn
einscirelfen вземам сътсбин мерки, мерки за неоткло¬
нение срсщу нс'о, завеждам процес срещу него. прс-
енеавям- го съдебно; || einen Voewand. nach —1пем Vor¬
wand - zuM Ein-chr—il—n sueHeп търся повод да се намеся
einschrumpfen — ihr G—siebl war in tau-eid FälTchen
ciigeschrumpfl лицето й бе силно набръчкано. 6е само
бръчки. бе прорязано, набраздено ог хиляди бръчки,
приличаше пи епяружепa ябълка; © nein Vorrat ist
emg-schrumpfl зяпясн+е мн се стопиха. пaмaндсa съ¬
всем
einsch^chtern — ich scHücHter— iin ein сплашвам, пи-
пнaщeaм, етодекaм го, вдъхвам му страх
^schulen — 1:1 schult —In Kind ein з-писнам дете
учели:, пращам го па училище, пи се учи
finschustfin — 1:1 eciuelere 11м eiwas —in научаням
го : то;етр мъки. разг. зора ня нещо. пилинам, на¬
бивам му го с мъки и 'лави—;
einschwärzen veralt. — eingescHwär/ie War— контра-
биптирапа, внесени по коптрабяпдеп ничии стоки. чер¬
ни стока, борси
einschwatzen — 1:1 -chwaize ihm einen Verdicht,
01-111 ein внушавим, втълпявам му подозрение, раз¬
пи глупост;, идно-щипи; © auT 1hl iinscbwaTz—i дър-
торя, приказвам му непрекъснато, настойчиво
einschwenken — 1:1 sciw—nk— in —in—n S—ltenw—g, 13:1
reehie —in завивам. криинам и едип " егряп;чен път, на¬
дясно; © auf eine neue Linie, in eine neue Politik —in-
seHweпC—п правя завой. поврят и убежденията сн, по-
T;тнкрта
einsegnen — 1:h -egn— die neue Wohnung, da- Braut¬
paar. einen Leichnam ein правя водосвет, освещавам
поно жилище; извършвам венчaлпид обряа ня мла-
ложепскя диойкя; опявам умрял. че+я му зяупокойня
молитня; || —'nen Pele-tea elns—gnrn ръкополагам све¬
щени: •
einsehen — hlta kann keiner ilnsei—n тук пс се нижта
отникъде, никой не може да пи вити тук; +у: сме
скрити от човешки поглед; || in Зз- Baus Сзпп man
von die Siraßt aus eln-ehen от улицата се 'леда вътре
и къщата; © 1:1 -ei— die Akten ein преглеждам пре¬
писките, хвърлям поглед в тдс; © ich s—1— meinen Irr¬
Tum, mein Uпrtehi cli съзнавам, виждам, разбирам.
ехиaшaм грешката, заблудата сн, че пе съм 6н. пряв,
чс съм сбърка., сгрешил; || er will —s eben licbi rins—Hen,
3aß... просто пс иска да разбере, чс...; || Hai -1— endlich
eing—seHen с. пай-после (тя) убетн .и се. разбра ли, чс
с тика
Einsehen, dis — ein Einsehen bab—n вразумявам сс,
6лр'орртумеп съм; проявявам благоразумие; || —in
Eln-ei—n für etwas haben имам, показвам разбиране,
пося съзнание за нсщо; влизам му и положението.
рaт6;орм го; || Hab doch ein Eln-eh—n разбери ме пра¬
вилно, влез м; н положението, бъд; бнa';рaзумеп;
|| dis W-ti-e bullt ein Einsehen времето беше благо-
ск.оппо
einseifen — ich -—'/— die Wä-che. sein Gesicht ein на¬
тривам пряне+о със сипуи, пясяпуписвям го; сапунис¬
вам ниието му (за бръснене); © iin —iisrl/ti нзмимвам,
извозвам. мя-им го, пращам го зи зелен хайвер; пя-
пивям, папойнам го
einsetzen — 3-e Regen -eizi eil заниляни дъжд, за¬
почна- др винн; || das Fltbte -it/i jeden Abend erneut
—'n треската, температурата се появява редовно всяка
вечср; || ein fröhliches Gelächite -it/t— -in избухна, риз-
рази се иссел емис; || die Geigen s—lzlen -in цигулките
встъпиха, започнаха пи свирят; © —Twas eins—fz—n по-
Einsicht 341
ст-вям, турям нещо вътре, в пещо; || Scheiben (in —11
1—1-1—') iln-btzen поставям стъкла па прозореца; || die
feil—ndtn Wöeler —Гп-еТ/еп добавям, прибавям, вмък¬
вам изпуснатите думи; || Gold (in den Tleg—I) —in-eizen
елргрм зняго и тигеня; || Bäume. Sträucher, Blumen
(in Töp/e) iin-et/in посаждам дървета, срaети, цветя
(и еakсиu): || F1e:b— in den T—lci einsetzen пускам риби
и езерото; зарибявам езеро; || ein Stück in 3as Kleid
eins—iz—n епаждам парче в роклят;, праия впядкя; Ц
Wuci— einsetzen поставям пост, стража; || eine Anzeige
in die Zeitung —in-il/rn ias-en дивим обява във вести;-
ки; || —in— Anzeige —'п-еТ/еп помествам обява във вес¬
тник; © Oh-i, Gemüse eins—fz—n консервирам, пригот¬
вям за зимата плотове, компот, сладко. зеленчук, пи-
нaтям туршия; © —'nen Ausschuß. einen neuen Bürgee-
mei-ter —insclzen пaзпртрирм комисия, пои кмет; || ici
-clzr iin zu m—ln—M Erben, als Aik—ineeb—n ein опре¬
делям го за свой пислетпик, за единствен, геперялеп
наслетни:; || er i-f wl—der aul s—inen ikitn Po-Ttn ein¬
gesetzt па: го върнах— |пос+aвисa) па етио;д му пост,
ни старата му служба; || ihn in -ein i—u—s Amt einsei/tn
въвеждам го и новати му служба; || 1m Plan eine ' neue
Sl—11— elnset/en предвиждам и плана, з-плапув-м пое;
място. пони бройки; || eine Summe in den Elul ein -elz—n
предвиждам суми н бюджети; || Geld —in-iizcn трнaгрм
пяри, правя ставка. мизи; © sein Lehen füe ein— Ide—,
s—in— Ebre lür iin —inseizen трлргрм, отт-в-м, жер+ву-
вам. рискувам, излагам жииота си за етпи идея, честта
си за нсго; © all— KeäTle elns—fzen пanрдгрм, влигим
исичкнтс си сили; || alle Uebel einsetzen раздвижвам
всичко, пускам и хот, в действие исички подводници,
употребявам всички срете+вa, пе оставям пищо пе-
опитано; || neu— Krä/Tt g—gen den F—113 —inseizen хвър-
.ям пови. преспи снл; срещу врaгa: || schwtae Pinzti
е'!-—./-! употребявам тежки танкове; © du mußt dich
nehr eins—fz—n трябва ти сс понапре'пеш милко, да
положиш, та си дятеш поиече труд, да сс посветиш
изцяло па тия задава. пи сс зяпре+пеш здравата, здра¬
во ня работа; © 1:h setze mich —1' lüe ihn —in за¬
стъпвам се много, горещо зи пс'о; холaтaйе+ичвaм
му; ф -1:1 (D.) —inen Zahl ет-еТ/сп ii--ei поставям.
елргрм си изкуствен зъб; © e1ng—-—izie Söпdeebueee
допълнителни, извънредни автобус;
Einsicht, 3ie — 3-e Gueltn l-l g—gtn jede Eli-lchf ge¬
deckt чужд. поглед пс може ти пропнкпе и градината,
пс сс нижта отвън и нся; © Eli-lcbl in dl— Akten neh¬
men, erhallen, gewinnen, verlangen преглеждам, про¬
учвам тела, преписки. имим възможност, успявам др
патникня, да хвърля поглед н тях, ти добия поететaea
за тях, да сс запозная с тях; изисквам пи nоетлелaм
преписките; || ihn —ine E1пs1eHT gewähren, ihn 31— Eli-
-icht verwehren давим му, не му динам възможност та
сс запознае с преписките, пещата, с работит;, ди пре¬
гледа преписките; || bri. nach Eiпs1eht 3er Püch—i пр;
прс'летя, проверката па еме-к;e;тни+е, счетоводните
книги; || etwas zue Eln-lcht vorsf—llem представям пещо
за преглед, за одобрение, за рецензия, да се произне¬
сат за пе'о; || zue gefälligen Eln-lcbi с молби за отзив,
за преглет. за рецензия; © zu 3-а Ein-lcht konmen,
geling—! стигам, идвим по познанието, схващането,
разбирането, зяключението, прозрението; || nach cigc-
ner Einsicht vee/ihren постъпвам по еобе+eепо усмот¬
рение. тъй кикто разбирам, пимирим з— добре, зи не¬
обходимо; || nach meiner Eiпs1ehl според. по моето
разбиране, мнение, ссиищaпе; || ee urleill nach Ье-Тсг
342 einsichtig
Ein-ichl гой преценява след пaй-щртенпо запозпавапе
с пещата, след основно вникване в нещата; © z.ua
Eli-lchl Connen, gelingen воaзумдврм се, идна ми
умът, разг. акълът и главита. разг. увира м; тлaвитр;
осъзнавам тоещкятя, заблудата си; || hl-Т 3u nun zue
Ei1-iehi gekommen с, вразуми лн се пий-сетие, увря
л; ти ттaeртр пaй-поеле, дойте лн т; пий-сетпе, акъ¬
лът; || buben Sl— doch Einsicht им—йте разбиране, влезте
м; и положението, бъдете 6нa'оррзумеп; || er zeigte
wenig E1пs1eHl той итлете, се показа поста пе6нa'О1
разумен. постъпи пости пе6лр'орязчмпо; || er ist rin
Mann von vieler Ein-lchl той с мпого 6лртооaзчмеп,
разсъдлив, оaзбоaп човек, човек с проницателен, gрH1
повндеп, nр;т;он;e ум; - Einsicht Comni mit 3ei
Jabetn 6трт;орзчмнег; идни : 'отипнте |eьторе——р)
einsichtig — ein eiпe1ehтig—r Politiker бнр';оaзчмеп,
далновиден, nроторлив. рaтсьлниe политик; © ihm
etwa- 1'1-1:1118 nachtn правя му пещо попятно, раз¬
бираемо
Einsichtnahme, 31— — ibm etwas zui Ein-ichl-nuhne
überlassen поет;етрвдм му нсщо зи преглед, пи се за¬
познае с пего
Einsiedelei, dl— — in iliee Einsiedelei kehen живея к—то
пустинник, отшелник, изпос—пик, папъ.по о-късии-
от света, от всички, разг. и глухата nров;пи;я, и най-
зa6чтaп;д, пaй-зягънтенид край на свети
einsinken — hl- зп die Knie 'ш Schlamm, SunpT ein-
-inken потъвам, тртъвaм, зргртврм, хлътвам, пропи-
там т; коленете в тнпята, калта; трес-нище-о; || Зее
Grund uiitr ihn -3ik —in почната под крик-ти му про-
п—дпя; || der Bod—n ist eingesunken п;твa+a с снь+нaнa,
сnртнaня, поопaтнaнa; © die Knie suikei 11m ein ко¬
ленете му сс n;ткоеиси; || 3-e EllC—lle bange Seie1dt-
wind l-l zwl-cben Sohn und Vultr elnge-unCtn (Schiller)
стената на етикета. която разделяше (тенеще' сип н
баща, патпа, руспи; © —in— —Ingesunkene Slelle х.ът-
пaн; място, хлътна+ния, падина, е.длъ6пя+;па; || tln-
ge-unkene Augen хлътнали, вдлъбнат; очи; || e'пge1
sunkcit Prust хлътнали, сплескаин гърди; © . dee
Abend, die Soli— sliki ein припята нощ; енъпце+о зи-
лятвa, захожда, пат— ниско, пот хоризонти
einspannen — ich spiii— 31- PTerdt, den Wagen —in
впрягим копете, :;.—+—; || —in neu—s Plaii in 31— Sebet1b1
nus:h1n— ilnspuin—n поставям. турям пои лист на пи¬
шещата машина; || ein— Slick-ecl in 3—i Rühmen cli-
epuпп—п опъвам бродерия па римкя, и геогефa; © lin
in eine Arb—ll tüchtig ilispiii—n опъвам, епрягим го
здоPвaтр на работа, ти р-бот;; || er isi tüchtig —Inge¬
spannt епре'пал се е. з-ловил се с здравата пи р-боти,
опъва здравата, nо+ъпян е до гуши н - р-боти; © wir
Müss—n ihn fester cln-pannin трябир пи му постегнем
малко юздите, ти го пържим по-строго
ersparen — 1:h spiee Geld ein реализирам икономии,
спестявам пяри; || eine Arbclt-kraft einsparen иконо¬
мисвам оP6;тпр ръка; © nlt dem tingespart—n Geld :
икономисаните (спестените) пари
Einsparang, dl— — au- Gründen 3ee Einsparung от
съображения за икономии; || rin— Einsparung an Geld,
von Arhell-Caäften икономия пя п—ри, пи р-ботпа ръка
einspielen — 3а-- Oech—sler, die Maii-cbaTl isi gul ein¬
gespielt оркес+рът с добре рaтсвиреп; футболният
отбор с добрс обигряп, трепиряп. с иперм6л;в; добре,
дини тобрс съгл—сунапя игри, играчите се допълнят
рпеaмблово добре, ччтсепо; || © gut aufeinander (ge-
811-11118) eingespielt sein действията пи се съгласуват.
сработил; сме се добре, чутсспо, допълваме се етип
друг. образуваме чудесен ансамбъл, колектив; || wir
haben uns (wir sind) gut au/eiiandte elnge-plell ние сме
се еррб;т;ни вече. р-ботнм добре заедно; || ich habt
mich aul iii eingespielt приспособи. съм сс към пе'о,
привикнал съм към пе'о, свикпал съм вече па сaоaк-
теоa му, ни навиците му, тпрд как ти го подхвани;
© 31с Sзehe, die ArbeiT hal -1:1 —iig—spi—ll ор6;гр—р сс
опр—нн, тръгна. върви добре, безпрепятствено, '.илко;
© hier spielt EiTtreuchT mit —in ту: с пaмееепa ревност,
нм— пръст ревността; © 3ei Film -pi—il s—lne Kosten
ein филмът си покрива, изкарва, зрпнрщр разноските
einspinnen — 31е Raupe -plnit sich (in ein—n Kokon)
ein копринен-ти буби се завива и пашкул, се пишку-
л;оa; .|| -ici (Akk.) ganz und gar in -eine Ein-ankclt, in
-eine vier Wände, in sich -elb—r tin-pinnen съвсем ::
откъсвам от света, тргвррдм сс межту четирите си
степи, свнним сс. тр—eродм се и черупката си; тaтeродм
сс, потъвам и себе си; || -1:1 (Akk.) in -ein Facbetu3'sn,
'n sein— Gedanken tin-pliiei кипсулнр—м се напълно
и своята епециaнпост, упреям се, потъвам в мислите
си; || in -1:1 -clbee e'ng—sponnen зает със ссбе сн. по¬
тъна. и себе си; титeореп, свит и - черупката си; © ihn
eln-pinntn п.лепян—м го (с думите си), обийним го,
;мрг■ь;еeрм го, трмрйврм му 'лян-ти, трпт;трм го н
мрежата си; © eliei ViehiccH-e eiпepiппeп тaтвроям,
разг. ;к;щроeрм престъпник
^sprechen — veralt. 1:h spreeht ibn Teo-i. Mui, Boll-
nung —in вдъхвам му утехи, кураж (смелост). патежта,
Ч-ещaвPм го, ободрявам го, окуражавам го, обпитеж-
дивим го; © veralt. ich spr—ci— b—1 ihn —ii отбивам се,
свръщам у него, пaeеетдвaм го, посещиним го, отби¬
вам се ди си поговоря с пего; © ich -piicht auT ihn
ein убеждавам, чeещaeям, у';иaоям го, разг. кинт-р-
писним го, nоелчмвaм го, мъча сс ди го убедя, увешря;
© auf eine Gianophonplatle —inspaecHen запнсеи— тнaер
м; на 'рaмор;ппр плоча, приня запис; © Tür iii ein-
spreeheп хотатайс-вуиам, тре—ьпвaм се зи пего; © eil
Woel nii e1пspreeh—п вмъквам н разговори пякоя н
друга дума; © gegen eiwas —inspeecben протестирам,
правя възражение срещу, против пещо
einsprengen ich epreпд— Fle1-eh nlt Salz, Wä-eHe
nii Wlse—r -in поръсвам месо със сол. пос;ндвaм го;
пaпоъекeям прапе с водя; © in dieses Gestein ist Silber
tInge-prengT н тоя минерал с пръснато, примесено, се
среща, сс вижда тук-там сребро, тоя м;перрн с из¬
пъстрен, пашареп със сребро; © ein— Pemeiknпg —in-
eprtпд—п вмъквам и разговор— забележки; © mil 3ет
Pltrde in eli—i Oet. auT den Feind eiпepeeпgeп по;с+;'aм
препускайки па кон н едпо място. втурвам се с копя
ки'о хиля срещу врага; © —in— Tür, den Tuen eiпspreП1
gen разбивам врага; хeьондм кула вън въздуха
einspringen — ich springe lür ihn -in по;титвaм му
се ни помощ, помагам му. з-меств-м го. свършвам
из вместо него нсщо; © 3се Foe/ellaп, die Bau. springt
—in порцеланът се пуква, кожата се напуква; © eli-
spring—nde und ansspaiпg—пd— WiiC—I втален; н изпи¬
лен; ъгли
Einspruch, 3er — geg—i das Ueteil, gegen den P—sciluß
Einspruch erheben обжалвам присъдата, aпен;рaм;
протестирам, правя възражение против решението; ||
ich trhehe Einspruch gegen dlc-e Frage als unzulässig,
unerheblich und uпweseпtI1eh протестирам, правя въз¬
ражение против този въпрос като недопустим, ми-
.ои-жен н несъществен; || einen Einspruch —iniegen,
anmcldei - депозирам протест, поливам възражение; ||
v-ischliden- Einsprüche wurden laul чуха сс различни
протести, възражения: || -einen Einspruch /urück/i—h—п
;—тетндм възражението си; !| es ist kein Einspruch er-
lolgi пс е постъпило възражение; присъдата не с
обжалвана; || 3—m Einspruch wlad -laltgtgebtn възра¬
жението се уняжива; || 3-1 E1пsprnch wird abgek—bni
възражението пс сс унаживя
einst (einstmal) — elnsi На-Т 3u ander- gesprochen ня¬
кога, етпо иреме, по-ряпо говореше друго; ф du wle-i
ein-l bereuen ндкотя, етип тсп щс се разкайваш за тови
flnsifceen — ich -.1:1- den Degen (in die ScHelde) —in
прибирам еaбдтa, меча н ножницата. капията; || s—ln
Ta-chciiucb, den Schlüssel elnsTecken прибирам, пъхам,
мушкам кърпичката си, ключа н джоба; || elwus ver1
Ccbei, gedankenlos e1п-Teekeп прибирам, етa'ям, турям
нещо погрешо, по погрешка, без та мисля, рeгомр1
тачи; н пжоби си; тagи'рм нешо; || Caii-i 3u mir bitic
den Beicl eln-lccC—n можеш л; ти пуснеш писмото м;
и пощенската кутия; ф З-п -11:1- ich noch dreinal tii,
noch lange, inmce noch eil кято пищо го +чодм, енргим
и джоб; сн. дaнече 'о превъзхождам; още пс може ди
се мери с мепе, нс е порасъл то мене, има още мпо';
хляб пи яде, токи—; ме стигне; ф lüe den Diebstubl isi
ee füe zw—1 Monait einge-T—cki woidtn зи кражбата го
тнкп-хи н з-твори, разг- го окощaо;сa зи тва месеца;
© Hasi 3u etwa- Geld elngesteckT взе .и милко пир;
със себе сн, имиш .и милко пари у себе ен: || er sTeckie
3-1 ganzen Gewinn —in гой прибра и джоба си разг.
нaппa идтр—р печалби; ф sie balle manche Beleidigung
von ihm e1пge-тeekт тя попесе, -одбвaще па преглътне
не етпи обида от иего; || eint schwere Niederlage,
Schlappt, EпTläuechsпg e1пeтecktп претърпявам тежко
поражение, тежка несполука, тежък неуспех. дълбоко
0aзотaо;eрн;е; || er Cann aber 3^ gai 11:11- t1пsтeektп
тоЙ пе може нищичко ди поетлътпе, пи претърпи: нс
може ди понесе и пай-малкртр обиди, н ПрИ-мрнк;д
неуспех
einstehen — ich -Ttht Tüi ibn, Tüe 3—n Schaden —in
троaп—;орм, ;т'овррдм, поръчителствувам, поемам
'aррнц;д, отговорност за пего, за загубите и щетн—е:
|; ich -tehe für gar 11:11-, für meint Woite —in не ги-
OPптиоPм, пе о—'овродм за нищо: ;т'оeродм, поемам,
нося оmт;eооп;ет зи думите сн
einsteigen — 1:1 -leige in den Zug. in di— Straßenbahn
ein качвам сс вън илика, и —оaмнрд; |j —iisi—lgtn, bille
моля качвайте сс; моля заемете местит; си; ф in ein
GeschäTl. in —in UilteieHnti elnsl—lgen участвувам н
стелка, егрвaм съдружник па фирма, предприятие; ||
in die Hohe Politik tlnsielgen взимам участие, пямеевям
се. ччacтвчирм иъи 'олямага политики; ф Sport ee 1-Т
eingi-li—g—n той атакува. игра пеноялпо, против пра-
вили+а, нсчсс+по
einstellen, s. eingestellt --- 1:1 -lelle Pfeide (in einen
Slill), einen Wagen 6—1 ihn, in einem Gaethase, in —iпe|r)
Gaeagt. in rln—m (—Гп-п) Scbupp—i ein оставям копе н
обори; подслонявам, орзпря'aм колата сн у него, н
сип; ;етрeдм, вкaоиaм, тaр;оaм рит;м;6;нa н 'аража,
пот наисс; || 3ie Bücher —insl—llen нареждам кпнгн+е пя
етажерки; ф 3а- Radio (шТ einen Sender), 3ei Fcrпeeb1
appaeaT. 3—n Fhöiöuppuiui elnsiellei нaтнaеднaм. пи-
с—роЙвам ратното пи вълни (предавател), регулирам,
пр'лaеяeaм телевизора, р;торnррртр па фокус; ф
einen Arbeiter (in einen Pelrleb), hei ihm tiisieilen па-
зпитaврм, зачислявам р-ботни: н завод, пя работи у
(при) него; - Vieh —iisteliti набавям, закупувам до¬
битък; || Rekruten —in-i—ii—i събирам новобранци; ф
Sport einen Rekord —insiellei подновявам рекорд; ф
die Aib-lite -teilen die ArbeiT ein рябо+пииите преуста¬
новяват. поекоaтдeрт орб;тр—р, обявяват стачка; || 3us
Uit-eitHnci -l—lll dl— Arbeit ein предприятието npe-
einstimmg 343
че-aповяea, прекортявa, спира раб;—;—;, спира ти ра¬
боти. ликвидира, сс обявява и никвндрц;д; || 3ie Zah¬
lungen elnsl—il—n преуетaпоeдeaм. прекоa-явaм, еп;орм
плaщaп;дтa, обявявам сс и пееъcтодтенпоет; рин;ррм;
|| Зз- Feuer elnsTelltn поекоa-дeaм, прече-aноeдврм,
спирам стрелба-а, артнлернЙския огъп; || dl- Veisuche
mil Atombomben —1nstell—n спирам, прекратявам. пре¬
установявам опитите с и+омин бомби; || 3а- 8-11:1111-
chr Vcrlabeei, -ein— TätigkelT —in-tell—n прекратявам съ¬
дебен процес, съдебното днрспе; nречсгяпоeдиaм дей¬
ността си; ф ich slelle mich zue 11:11—1, zur vceubeed—Ten
Zell —in днднрм се. идвам навреме, точпо и уговоре-
пого, уречепо+о времс; || 3-е ^-1-1 -Telit -1:1 jeden
Abend ein кaщн;иятa се п;дeдвa ретоепо, периоди¬
чески eMKa вечср;. || Nol. Kumnee -t—lilc sich ein появи
се пужтя, бетегв;е, изникнаха гриж;; © ich -1-11- mich
uul etwa- (Akk.) eli разположен съм, нм—м нужното
пастроепне, вътрешна пя'нaеa зи нещо; || ici bli aul
Mozart, aul tiitn K1пobeench -1181-1—111 прег■ооеп, оят-
положеи съм, имам нис-роепие та етчшaм Моцарт,
слуша мн се Моцарт; ходи м; сс ня кино; || er l-l nur
uul --11- Arbeit, aul Verdienst einge-TellT той си знае,
си '.еди само ор6;—р—р, печалбата, нс го интересува
пищо точ'; оснеп работи—— му, петaнбaтя; Ц sici
(Akk.) uul dit Uöeti ein-leilcn па'аждам се към слу¬
шателите, към тяхното пиво, към техния икус. към
техните интереси, оaтбиоaпид; || ich -T—Ile mich abwar¬
tend ein заемам изчaкea-енпa позиция, изчаквам. водя
политика, поинртaм тактики ни изчакваие; Ц Sport ihn,
-ich (Akk.) uul den Gtgite tlisitllei п;т'о-вдм го, под¬
готвям се с отнед пя противника; © asTt1пaп3ce ein-
81-111111 Faebiöne сирмопитпо еьтегип;, сромоп;рящн
помежду си топове, цветове; || aul den erlesci-lti Gt-
schnack tIngesTellt съобразно, съгласуван, в хармония
с пяй1итиекяп;д, пяй1nрегепииотпид икус
Einstellung, die — die E1пeTeIIuпg von Aib-iteen, 3-e
ArbciT. dt- VerTahiens, 3-e KtrпwafTtпver-nche пaе+я-
пдвaнето, пизпичавипет; на ррботпни; ни оaбо—a; пре-
устипоияняпего. nре:ортднaне-о, спирането па оa6отa,
обявяване ня стрткa; поекоa-днaпе-; на съдебен про¬
цес. па опитите с ядрепо оръжие; || Ein-Tcllung 3-r
Bürgerrechte н;щaвaне от горжтaнек; права, отпемяпе
пя гряжт—пскн+е прана; © —е Hai eli— falsehe EiпeTeIInпg
dazu, gegenüber -—'пет FeöTtesöe той има погрешно
отношение към гони, към професора си; || zu allem,
zu allen Dingen eine kr1i1eehe E1пsTtIInпд Haben имим,
към всичко критично отношение, о-пaедм се, пaстооеп
съм кр;г;тпо към всичко; || wie ist s—lne Ein-Tellung
zu 31eseM Probien, zu die-tr Feuge какво о—пошепне
има тоЙ към гоя проблем, по този въпрос; || -сте
Eln-ltilung gegen, füe mich gehl mich 11:11 an не ме
интересува о-пошепнето му към мен
einstimmen — ich sllmne in 3ei G—saig, in 3a- Lied
—in з-пяним : доут;те, при'лaсдм ни песента нм, при¬
съединявам сс към песен+р нм; || ich stlnne in 3as
GeläcHicr, in etwas ein присъединявам се към смехи,
смея се с гях: еъ'нaеднaм се с пещо, единодушен съм
с другите и псщо, разг. държи нм исо; © ich -Timme
ibi füe (zu) eiwas —in п-стройним го, създавам му пи-
строепне зи нещо; ||1сН hallt mich Зает/ (Akk.) —in-
geslinnl имах пастроепне, бях сс пяетронн зи тона,
енущаще мн се. гледаше ми сс. искаше мн се това
einstimmig — —in elnslinmlgts Lied етпо'нaепр псссп;
© ibn 111-1^^8 wählen, veeueTeiltn, Trtl-prtchen, loben
избираме го единодушно, c пълпо мпоз;пегво; осьж-
344 Einstimmigkeit
даме го, опр-ид-вяме го. хвалим го единодушно, и
слип, 'лис
Einstimmigkeit, di— — es i—ri-cit-, b—sland Eli-tlm-
Migkeit in dir Beurteilung der w1ateehaftI1cheп Lage вла¬
дееше, имаше пълпо единодушие. съгласие, едино¬
мислие и преценката пя стопанското положепие; ||
. Einstimmigkeit konnle nicht erzielt werden пе можи ти
се постигне единодушие, съгласие. единомислие
einstieichen — ici -laelche das Geld, den ganzen Ge¬
winn, Verdien-t. da- Melsl— lüe mici —in прибирам пи¬
рите, иянатр печалба и джоб; си, прибирам лъвския
пий; || BelTall, Ruhm tln-leeich-i пожъннам, одобрение,
рьк;плдекапнд, aпнотнсмепти, обирам аз енрнaтa
einstreuen — einig— Woal—, Bemerkungen, Sehe1ze In
die Unterhaltung ein-freuen вмъквам, вплитам, прн-
месним няколко думи и разговори, изпъстрям раз¬
говора с остроумни забележки. шс'н; ф in 3ie Laid-
-chaTl eingestaeule Häu-—r пръснати, ортхвьрляп; тук-
там къщи
einstudieren — ici -ша'—'— rin— Rolle ein заучавам,
разучавам (пони) ролд: || -cin Via-Icin gul cli-fudlceen
научавам, накълванам добре урока си, каке; трябва
ди кажи; ф ici studier— ihm —Twas ein разучавам : пего
пещо;. ф eln-tuditite R—den-arttn wiederholen повтарям
заучени, накълвани фриз;
einstürmen — 1:1 -Türmt auf ihn nll etwas ein обсип¬
вам го, ' атакувам - го с пещо, с увещания, въпроси,
молби; претодиам та отстъпи, ти сс съгласи; ф G--
füile, Bildea der Vergängei—if stürmten auT ihn ein н
тушат; му пяснухя властно чувстии, образи, картини
ог м;прт;+о
Einsturz, dee — das Uaus -fehl kurz voe dem Einsturz,
ist 3em Eln-lur/ nahe им— опасност къщити всеки миг
Т— падне, да се срути. да се събори. да рчспс; || der
Elnsluaz 3eobl има опасност от срутване. рухеяне, съ¬
баряне; || eiwas zum Einsturz heingen събарям, срутвам
пещо
einstürzen — da- Haus. di— ZimmerdecCe wl'3 wohl
bald tlnstürz—n нм; ;nиепоет къщити. тавипът па егaд1
-а всски миг та пядис. па се срути, та се събори, ди
рчспс; ф ich glaubte, 3—е Hinnel (dl— Welt) -Türzl- (übte
mle) ein, wollt— ein-iüaztn струваше ми се, стори м;
сс, nомиених си, чс небето щс сс протьп; над мспе,
чс светът ще сс сгромоляса, щс загнпе, че това озпи-
чииа край па иснчко, чс настъпва краят на света; ф
dl— Elinntiungen -lüe/len mit Gewalt aul mich —in спо¬
мените нaхтчхи илиетпо и душата ми. ме з-владях-
илиетпо
einteilen — ich leil— ciwas in Stücke —in разпределям,
пирязвам пещо на парчета, късове; || eli Buch in Ab¬
schnitte —inli'len разделям кпиги пя дялове; || 3u nußl
dir deine Zell, dein Geld 6—11 —inli'len трябва ти раз¬
пределиш по-тобре, по-рацнопилп; времето си, по-
икономично, по-иелееьобритно, по-разумно пирите сн;
|| die Aeheller in Gruppen. zur Arbeit clnTellcn ортnое-
телям оa6;тп;и;те пи групи. за рибога, правя р-з-
стипонкр на рибо+ита; || -1— kann —bei nicht tlnl—li—n
тя пе умее дя разпредели правилно работят—, времето
си, разумно парите си. няма ред в нищо ■
eintönig — eintönige Ko-l еднообразия, все една н
съща хряна; || ihe Lcb—n vealie/ ee:bl eintönig животът
Й течеше, протичаше, м;пииaще тост— еднообразно.
мопотоппо, 6с лишеи о+ всякакви произшествия, по-
зпaти+енпи събития. броеше само сини дни, сс съ¬
стоеше сам; от сини дпн, пищо пс пррущaнaще едно¬
образния, синия по+ок па живота Й. еднообразието па
живота й
Eintracht, die — 'n völligea E1пl1aehT leben, Zusan-
mtnhallen живеем и пълен сговор, и пълно съгласие,
разбирателств;, сговорно, задружно, сплотено. тихо
н мирно; || dl— E1пt1aeht -för—n п-рушив-м, разбивам,
смущавам ррт6;рртелегвого. скарвам ги, разединя¬
вам ги, ипaедм несьтняеие. раздор между тях; || 31е
Eini'achl wiederi—rsf—ll—n въдворявам, възсаяпонянам
мир и сговор. мир н съгласие, премахвам несъгла¬
сието; || Eintracht uifer ihnen e:ia1ftп. sli/f—n поми¬
рявам ги, спогаждам ги. етобрдвaм ги, въдворявам
мир и съгласие (сговор) между тях; <ф> Eintracht macht
-lark — E11traeht heichl Dämme — EintrachT bringt
Macht съединението приви силят;; сговори; пружини
планина повдига (събаря); ти; лешникя па стнп орех
патнинат; пет пръста богу пaдленявa+; едни пръчка
лесно се счупии, по повече — мъчно; сговор къща пе
събаря; <ф> E1пtraehl verMehrf. Zwietracht zer-tört дето
има сговор, -им и куршумът по вода плина; дето пяма
сь'лиене, -им н кратупит; потъна; съгласието множи,
несъгласието руши
Eintrag, dee — einen Eintrag in ein Puch maeieп пи-
п-сям, вписвам бележки и една книги, поaнд служебни
регистрации, вnисвяпия: завеждам, регистрирам пещо;
ф —in—n Eintrag erhallen пишат мн забележка и днев¬
ника; ф lin, eilte Sa:H— Eintrag Tun пanик;етянaм му,
пaпреям му вреда, пакост, панреждим му; пречи пя
пещо, увреждам нещо; || dis wird s—ln—ш An-ehen k—1-
nin Elileag Tun това пями да нипакос+и, навреди на
престижи му, пдмр та уропн престижи му
einfrag—n — ici irage Namen in die Ь'-.—, eln—n Tadel
ins Klаe-eпbucb ein вписвам, записв-м. завеждам, на-
няедм, (тр)ре';cтриpaм шмепи и списъка. лист-ги, ре¬
гистъра; пиши забележка и дпенинкя; || ich 11— mich
tiifeagtn записвам сс и списъка; ф wa- bul es 31е ein-
g—lragen какво, каква печалби ти топесе тови; какви
полза, печaн6a, разг. ф-йди нм—ш от тона; || ihm vl—l.
wenig, 11:11-, Eir—, nur Undank, —'nen Spitznamei е'!-
Tragen нещо му топаед голяма печалба. мпого сляна,
големи потее+и, мпого пари; нмя малки, пнкиквя по¬
лзи |ряйтя) ог псщо; нещо му донася почести, само
черпи пеблaтотaрпоет, пожънии само неблa';троноет,
п-гр-тига му за гони е симо пебнa';лaрн;с-; пещо
етрир причиня та му извадят прякор; © —Ingelragen—
Waren/eiehtп зарегистрирани етикети ни стоки
eintränken — Ici Tränke iin —Twas —in отмъщавам му
за нещо, връщам, плащам му го; )| dem Tränkt ich es
—in — 3as kelegi ee ja elngctränki ще му го еърпа тъп¬
кано, с .нхин+е, двойно н тройно; щс му платя аз на
псго; няма ди му остана длъжен, ще му ' пли—я . със
същити монети, двойно н тройно; солено (кисело) ще
му излезе тона; то-ще тиква за воля; ще му дам аз
ти разбере; скъпо щс м; плати той зя това; ще види
6ял вълк по пладне, само ти ми nятпе: || er hatle 1ha
die Frechhtll tingetränkt тя му зanтит; скъпо зи пи-
срлетвото си; той й върни тъпкано пaсaнетвот; й
einträufeln — ich fiäuTtke ibn Medizin in da- Augc ein
капвим му лекарство и окото; ф iim das Gift uino-
raI1seieп 0-11-1-, -1^- kaig-an einträuf—li постепенно
му влнвим отрони—— па псморалп; мислене; посте¬
пенно го зaоaздeрм с псщо, привиквам към пещо
eintreffen — er liuT H—ufe in dtr Sla3t —in той при¬
стигни днес в 'рaлa: || ici bin pünktlich, gut, glücklich
zu Haust ilngclaof/en прис+и'пaс. прибрах сс паиреме,
здрав н чи+ав, 6лр'оnолчтпо н къщи; ф milne. Ah¬
nungen. Vermutungen, Hoffnungen tia/еп ein предчув¬
ствията, предположенията ми се потвърдиха, сс сбъд-
пaсa, излязоха верни; надеждите, очякеипия+я мн сс
сбъднаха, осъществиха, нзпьнпнси; || аНе-, was sie ge¬
sagt haflc, ТеаТ au/e Worl, Punkt lür Punkt ein всичко.
което тя (предс)кизи, стани точпо така, се сбъдни. се
потвърди до поенедни+а думи, до йоти
eintreten — ich leclt in das Baus. in da- Zimmer, bci
ihm ein влизам в къщити, стаята, при него; || bili—
tinirtlen, oiit uizuklopf—i моля влизайте, 6ез та чу¬
ките; || bille elnlitlen моля влезте; © in eine FurTe1. in
eint Firna —1nliel—i постъпвам, влизам н партия, с-и-
нам члсн, записвам сс член и пяо+;д; постъпвам във
фирми, станим съдружник ни фирма; © in -tln-ш Be¬
finden Tral eint Besserung ein н еъе+одние+о му пистъпи
подобрение, състоянието му сс подобри; || in ein—n
neuen Leb—пsabechп1ll einir—len започва нов период н
живо+я ми, навлизам и пои е+ип, иови рaзa от живота
сн; || еа irul in -ein 30. Lebensjahr —in той инетСl встъпи
и 30-тата си годния; || in den Kaieg —infref—i обявявам,
започвам война; © uneawaaleTe Ee—ignis-e traten ein
п-стъпиха пеоч-киапн събития; j| was ich vermuf—f Hal¬
le, Tral —in каквото nредпонaгрс, стани. се сбъдни, се
случи; || аПс- ТеаТ PunCl für Punkt ein всичко се сбъдна
то последната йо+я; || rs kann d-e Fall elnfacfen, daß...
може ди се случи дя...; || einfi—l—idcn Falles и случай,
чс стане, чс пиетъnн тикони пещо; || 6-1 cinTr—Tcndcm
Bedarf и случай. че стане нужда; при нужди; © Dui-
ktli—il. Kälte .rill ein започна да сс еmъмня. да сс мрък¬
ва, еветeрявa се. мръкна се, е+ьмпд се, припит— здрач;
зaе+утдвa сс. ниегъnвa студ; || ein W—TTe1une:hIag Teal
—in настъпи, настина ;боP+, промяна във времето, вре¬
мето сс промени; стапа по-топло, по-студено; || d-e
Tod ist tingefrelei смъртта е пиетъпнли; © die neuen
ScHule —in ТееТеп разтъпкаим поин+е обуща; © die Tüe
ilitret—n разбивам c ритници ноa-aтя; © ici trelc für
ihn, für Meine Idee ein застъпвам сс зи пего, зи идеята
и; || ich TrcTe mil meinem Leben, mit nelner Fersöп Tür
ihn ein рискувам. трлргрм, жертвунам живот— си*. за-
тa'рм живота си, престижа сн па карта зи нсго; елaгрм
глави—; си н торба—; за пего; © ici habe nie einen
Dorn, einen Splitlcr, ein—n Nagel (in den Fuß) elngeta—fen
влезе ми. заби м; се тръп, трески, пирон н кряки
fintelchteen — ich irlcbliee ihm etwa- —in нилин-м му
нещо : рупид и 'лиеита, eтънпдeрм му го, пибиним
му го
Eintritt, 3cr — Elnleill fordten, b—gthren искам пи
влязи, настоявам та ме пуснат вътре; || Eintritt vea-
bolti вход забранен; || ihm den Elnieilt verbieten за¬
бранявам му постъпи, ти влезе вътре; || ich weid— nie
schon Elitrlll (in 31—-—П K1eie) veiscHulfen ще памеря
начин да влязи вътре, ти пропнкпи, ти се промъкна
и тоя кръг; || beim Eintritt ins öffenllicHe Leben при
влизането, нaвнитянето и обществения живот; © wie
Teuer l-l 3cr Eintritt колко струва входът, входният
билет; || ich Habe irtien Eintritt имам свободен достъп,
вход, пропуск, свободни кар—а, грa+;е; © hei Elilelii
3cr Dunkelheit, von Гuuwellc1 при настъпването на
пощ+а. ни светеряирпе, ни мръквипе, привечер. нат-
иечер: прн пястъпиането на мско ирсмс, пр; затопляне
па времето; || zum ElilellT in d—n Krieg veranlaßt weadti
6иеям принуден ди обявя война, ти се нрмеед въи
нойпят—
eintrocknen — die Straßen Tröekпeleп e:intll ein ули¬
ците бързо изсъхнаха; || di— Wunde Trocknet ein р-пити
засъхва. хияща корички; Ц meint Zunge wae nie wie
c1пgetröckпeт езикът ми бе пресъхнал, се . бе зрнеnин
за небцето м; ог жяжтя; || e11getröek1elee Blut зяеъс-
пaня кръи; || eligetrocCn—T—s Gesichi ебоъчкрпо, чиеC1
Einverständnis 345
па.;, итеьспяно кято пергамент. изсушено, сп-ружен;
flntrommfln — ici iaommek— ihm elwus -in п—бивам,
втълпявам му нещо и глината; © auT ihn —inlaonm—ln
питрапвам му сс непрекъснато на съзнанието
eintrudeln — die Gä-lt feudelten nach und nach 'ос-
гнте пристигаха, се точеха етпи по етип, етип слет
друг (кя+о свински чсрии); || sic wird g—wiß leuie nach¬
mittag cinirudtln положително тя ще товтиеa дпес енс-
обет
clnüb—n — ich übt eiwas —in упражнявам, усъиър-
щенс+вувaм псщо, няутяиaм пещо чрез непрекъснато
повтаряне, обигравам сс. отрркврм се и пето; || tlwu-
vor dem Spiegel einühtn зяучаиим, упряжнявам пещо,
репетирам прет огледалото псщо; || Soldaten einüben
обучавям, мущочвaм иоЙпицн; © tlng—ühl— 8.1311-3'-
l—n заучени, някълеан; фрази
frnveelerhen — dem Vertrag wurde noch ein Artikel
—iiv—rl—i6l към договора бе прибавен, присъединен,
включен още етип члси, пирaгряр; || das bi-ilzlt Luid
wurde d—n Lande elnv—il—ibl з-взетат- област бе апек-
еиоaпa, присъединена към стрии-та, включена н те¬
риторията пи етоaнa+я; © scherzh. er hal -1:1 d—n gan¬
zen KucHen, n—Hrear 11a-ch—n W—ln, neue Erkenntnisse
einvtlieibl той изяде, разг. оплюскя. омете целия слад¬
киш, изпи няколко шишета вино; той придоби, усвои
пови зняпия
Einvernehmen, 3а- — mit iim 1m besten (in бе-Тсм)
Einvernehmen leben, stehen жився и най-тобро, пълно
разбирателство, съгласие, н сговор н мир, сгоеорно.
задружно с не'о, памирам сс н няЙ-до6ри о+ношения
с пс'о; © ich -еТ/с Mich mit iim in- Einv—ri—Ншеп вли¬
зам и оaзбиоaтелс-н;, споризумепне, съгласие : него
einverstanden — einverstanden еь'лиееп (съм). датепо;
|| ici hin mii alleM, damil, mit ihm einverstanden съ¬
гласен съм : (па) всичко, c тона. : псго, спотендм
неговото становище, мпспие; || ici erkläre mich —in-
veretunden danil тaявяним, чс съм съгласен с това,
дивим съгласието си за тона
Einvt1sfä1d1iel 3as — im Einverständnis mit ihm bün¬
deln, vö1geie1 действувам, постъпвам н съгласие, р-з-
биоя+елстн; с пего; || sich (Akk.) im Einverständnis mil
ihm befinden памирам сс н споразумение с пс'о; || 'ш
Einverständnis mit ihm l—b—n живея н (пънеп) сговор,
0aз6иоa+ене+во, еь'нaсие, сговорио с пе'О; © -ein
Einverständnis zu elwus erklären заявявам, че съм съ¬
гласен с пещо, дивим съгласието сн за псщо; || Ici
-elz— dein E11ve1ständ1ie voraus поставям като пред¬
варително условнс твоето еьгнaенс; © zwischen uns
be1recbl, bi-tibi vOI11gee, -flllsciwelgtnde- Einverständnis
межту пас владее. съществува пълпо, мълчрнин; раз-
6;рa+енство, съгласие, единодушие по този въпрос;
|| -1— wiaen 1м Einverständnis mlitliaidtr +с предни-
0ителпо сс бяха споразумял;, наговорили, сговорили,
сдружили помежду си, разг. бяха сверил; часовпицнте
си; || im vollsten, in ver-ioHIrnen Elnv—rsländnis mir ihm
hund—ln теИетвуиям, постъпиим и пълно единодушие,
н скрито рaз6;оaтенетво (споразумение) с псто; || -1:1
(Akk.) mit ihm ins Einverständnis -elzen влизам и спо¬
разумение, съгласие, разбирателство, споразумявам
се, прговродм се с него; Ц rs besTeiT ein Einverständnis
има, съществува разбирателство, споризумепне; ©
über etwas (—Ine Sirellfiuge) zu е'пем Einverständnis
kommen, —in Einverständnis tazlel—n стигаме по пещо,
по етин спорси въпрос до разбирателство, спор-зу-
346 Einwand
мепне, съгласие, постигаме споризумепне по него; ||
—- Herrsehi völliges E11vtrelä1d11- darüber влитее, ца¬
рува пълпо разбирателство, единодушие по тови; ||
ohii sein Einverständnis 6ез негово сь'лaене; || zun
Zeichen d—s E1nv—rsfändnissee nicken киМв—м c тлaвa н
зли: па съгласие . .
Einwand, 3tr — unbegründete, nichtige. Einwände ge¬
g—n etwas vorherigen, erhehen, nachcn привеждам, по¬
вдигам, поaид необосновани (пеосновaтеннн), несъе1
-;дтелн; възражения, доводи, нищожни, неубедител¬
ни доводи; Ц dagegen erhoben -1:1 einige Einwände пя-
привиха се, повдигняха се пякон н други възражения
против това; || keine Einwände haben няма какво ти
възразя, нямам възражения; || seine Einwälde wider¬
legen, tnTCiälTen, zurückw—is—n. umg. ublm оборвам,
обезсилим, отхвърлям нъзражения+а му, к;птррир'Ч1
меп+и+е му; || -in—n Einwand gellen lassen уважанам
възражение, повод, о—давим му внимание, вземим го
под впнмипне; || einem Eiiwund Ьe1pflieifen еьгнaсднaм
се с иъзр—жепие, довод; || aul -linen Einwand erwideri,
entgegnen отговарям пя възражението, довода му
einwandfrei — eine eiiwun3fr—1e Arbeit безупречни,
безукорна, съвършени раб;——; || —'n elnwand/relis
Deulech безупречен, съвършен, безпогрешен немски
сзик; ф es st—bl einwaidfa—i fest, daß... съвсем без¬
спорно, ясно. очевидно с. не подлежи на съмнение, ня
възражение, че...
einwe^en — ici weih— ein— Kirch—, eine Brück—, —in
Denkmal —in освещавам черкви, мост; откривам па¬
мети;:; ф -in Kleid —inweiien обличам за пръв път
рокля, разг. еертосвям я; ф i:i will— ibn in —in Ge¬
heimnis, in m—lne Pläne ein п;еиеIцaвaм го и т—йпи, н
плапоне+е сн
einweisen — 1:1 wrlsr ihn in 31— Arbeit, an 3—r Ma-
e:h11—, in ein Amt ein даним му нaпъ+е+вид, упътвания,
посочвам му как ти риботн, как да си служи с ми-
щ;нр+a, ръководя го, въвеждам го, обучавам го н
рабо-аги, въвеждам го и службата (особено за духовни
лица); || ihn in -in K131ke1hзue, in ein Quaeiler, ins
Ob3acbslös—nh—im elnw—istn поaшaм, завеждам го н
б;нниця: посочвам му квро+;оa; пращ-м го и доми
за безприю+пи
einwenden — ich habt nichts dagegen eli/uwenden пя-
мам какво ди възразя, никакви възражения срещу го¬
ни; пямим пищо против тона; || dagegen -käßl -1:1 licbf-
—inwenden нищо пе може па се каже срещу тоеи, т—
се вьторз; на тон;
einwerfen — Cann-i 3u mir blfle d—n Brief (in 3en
Ka-ltn) ' einweafei можеш ли т— пуснеш писмото мн
(н ку+цятя); || 1:h wra/e die Kohlen durch 3a- 1-1-111
(in den Kell—r). in 3-n Ol—n ein пaхнъолдм нъ'л;щата
през прозореца (е мазето), турям, хвърлям въглища
и печки+я; © ibm di— 1ei-i—i —inw—e/en счупвам, стро-
шавам, разбивам му прозорците; ф er warf dagegen
ein, daß... той ' възрази на тоеи, подхвърли, отвърна,
подме+на, зибелязи във връзки с тови, че...
einwickeln — ich wickle etwas in suuberce Papier —in
завивам, унивам пещо и чистя хартия; ф ihn völlig
eilwickeln папълно, съвсем го оплитам, омотавам (и
мрежат; си); ;з;'оaврм го, извозвам го, мдгнaм го;
|| -1:1 (Akk.) von iim tinwlckeln lis-tn оставям се та
ми зимие (той) гтрвртa, пи ме омотае, т— ме уплете
и мрежат; сн, ди мн завърти глрнртр, ти ме подведе.
излъже. ти ме ' изиграе, ди ме извози; || laß dich 11:1.
nll süßen Wortt!, Reden, von gluffei Worten —1nwi:k—1n
пе сс оставяй ти +; трмрдт гланити, ди те излъжат със
сладки думи, с комплименти, с лъстиви слона; ф 1:h
wickic nlr die Haare ein навивам си косите
ein»^^ — ich wiege —- ein приспивам дете : лю-
леепе; || iin einwiegen приспивам, зилъгвим го, при¬
спивам, при+ъпянам бдителността му; ф ihn in /älsehe
Uolfnuigci —inwl—gen трльгврм, поиепиeaм го : лъж-
.неи, суе+пн, илюзорни надежди, с шлюз;;; ф -1:1
(Akk.) von ihn durch V—repaeeHu!g—n einwiegen lassen
;е—aвям се ди ме приспи, залъже с поaзни обещания
einwilligen — er wllligl— in dl— Bedingung, in dl— EHe-
-eH—idung —in той се съгласи па условие+о, па развод
Einwilligung, die — -е gab -ein— Einwilligung dazu той
диде съгласието сн за това
erwirken — ici wirkt auT ihn ein въттейстeчeaм му,
влияя му, влияя върху пе'о, ок-зе-м му илняпне, по-
вл;днрм му
Einwirkung, die — uilte dtr Einwirkung eilt- Erleb-
n1ee—e, einer PersönlIcbkelT -leH—n п-мирим сс пот влия¬
нието, въздействието. впечатлението па едп; прежи¬
вяване. под въздействието пи една л;тпое+; || ' frtnd—n
Einwirkungen zugänglich s—in поддавам се ня чужти
влияния. достъпен съм за тях. влияя сс неепо; || 3us
hileb nicht ohne Einwirkung uul ihn тови нс остана без
въздействие върху него; ф die Einwirkung 3е- Wellies,
Зее Unwtlf, von Säuren въздействието на времето
(атмосферното влияние), и— тa;6;кртдщртр го, окол-
пити срета, реакция-и па киселините
Einwurf, der — elwus durch den ElnwueT -11:111 пъх¬
вам, пускам пещо през отвори па ку+ня+и, през цеп-
ки+и; ф einen Eiiwurl gegen —Twas nucben, cebebti,
voebeingen правя възражение срещу пещо, вьзоaздвaм,
п;Tснъолям, nринд забележка, тa6етдтнрм пещо; ||
einen Eiiwurl wideileg—n оборвам възражение, под¬
хвърлени забележка; ф 3ie gegneelsche Fз1Tti hal Eil¬
wurf поот;нпртр стрини се'— с на ред пи свъоня топ-
кит—
ernwuizfin — ich kann hier 11:11 e1!wur/—ln нс м;'а
ти пусии корени тук, па вирея тук, па се зaе+од, з-сетя
тук; || 3as isf lief hei nie eingtwuezeil тоеи е пуснало
дълбоки корен; и мене, се с '- екоренило дълбоко н
мене, сс с ериепaно с мене; || man daeT 3as Übel 11:11
ersi eiiwur/—li lis-en пе бни— ди сс допусне злото да
се рaтряепе. ти пуспе дълбок; корени; ф ein fiel ein-
gtws1z—ITes Mißtrauen, Vö1nrlei1 g—gen ihn buben имам
дълбоко вкоренено. заседнало недоверие, предубеж¬
дение към пего; || tiigewur/tiTe Piäuclc укоренси; оби¬
чан, паници; Ц eli eingewurzelter Buß неизкореними,
дълбоко икоренена, наслоена омраза;- ф wir -118--
wurzelt -1—1—1, hltlh—i стоя, зретрврм кято вкопан, за¬
кован
einzeichnen — in elwus (Akk.), aul einer Landkarte
ein/tlcin—n нрнaедм, вписвам. з-писним, изрисувам н
псщо; напасям, отбелязвам на гео'рррс:a карти; ф
ici zrlchnt mich in elnt(r) Ъ'-.- —in записвам сс и списък;
© fiel— 1akiei hüllen slci in se1n(—M) Geei:if tingez—11
chnel дълбок; бръчки се бях— врязали и лицето му;
|| das Huf sici in se1n|tм) Gtdächlil- e1nge/e1eh1tT тови
се бе запечатило дълбоко и паметта му
Einzelerscheinung, dl— — ein— solch— Leistung ist heule
keine E11ztlersehe11u1g nebe тикони постижение дпес
пе прете+aид всчс едипичеп. изолиран случай, единич¬
ни, ;з;лиоaпр прояви, пе е иече изключение, с иече
повсеместно, д;е—р често, широко оaтпо;е+оaнеп; яв¬
ление; || eine E1n/—Ier-eHe1nung htruussftll—n, htivörHt1
ben изнасям, подчертавам, изтъквам единичен случай,
етип;тпо, откъсни—;, изолирано двлепне
Einzelheit, die — eiwas his in die CleiisTei EinzelHelten,
in die Cl—lnsit Eiiztlhtll, in allen Elizelh—lten erzählen,
scilldtan рязк-зеим, описвам псщо то пий-милкнте,
пай-тъпките подробност;, в прИ-мaтките тънкости,
във, с всичките му подробности; || h—1 3-r Ei/äh1nng
bl- in die letzle Einzeiheil gehen прeнизaм и р—зк—за то
прй-мaнкр+a тънкост, то н—й-тънка+а подробност; ||
auT die kleinsten Elizeli—lttn elngei—n впускам се, пи-
влизам и пай-милкн—е подробности, тънкости, те—яй-
.;; || etwa- bl- in jede ElnzelielT u1fersueHen проверя¬
вам, итенетeaм нещо то прй-мaнкртр подробност; ||
uul dl— Einzelheiten nöchle ici m1:i nicht eiikä-sen не
желая ди сс впускам и (излишни) подробности; || wie
woll—n uns nicht mif Einzelheiten auflailei нека пе си
губим времето, ди пе сс трп;мавяме, ти пс сс роним
излишно и подробности
einzeln — jeder Band 's. —inz—li zu verkaul—i всеки
-ом се против— отделно, поотделно, единично; || —in
einzelner Mail отпеннидт човек. индивид, сам човек,
човек без семейство, без жепя н теца; || —in elizelner
Caii Hi—r gar licbl- au-r1eHien, vermag wenig отделният
човек пе може тук та пипр—нн нищо. с—м човек пс
може ди свърши пищо; || einzelne Sllnm—i wurden laut
чуха сс отдели;, единични, някои гласове, обидиха се
няколко туши; || einzelne Fällt етиннчпи, отдели;, из¬
олирани, тaс+п; случиш; || einzelne Gedanken някои,
отдели;, едипичи; мис-ли; някоя н друг— мисъл; || -11-
/111—- hal mir gefallen о+дслии, някои неща м; харе¬
саха; !| alles ein/elne erzähle i:i dir später иснчкн под¬
робности, перипетии ще тн р—зк—жа по-късно; II zu
-ehr ins —ii/elne, elnzelnsie geien впускам се. п—нлизам
и мпо'о големи подробности, и пий-милкнте тънкости,
дет-Йли; || bl- ins einzeln— то прй-мaнките подробнос¬
ти, тънкост;, тегрйл;: пий-п;тообпо; || vom Einzelnen
zum Ganzen geien вървя от единичното |третпото' към
общото; извеждам по иптук+ииеп път. чрез индукция;
|| im eli/iliei и подробности, поотделно, и частност
^^«1, - eingezogen — i:h ziehe einen Faden in die
Nadel, ein Baid in ein Kleid —in нтянам консц и и'нятa,
пявъреям п—пделка н рокля——; || 3-п Eie:inee In den
Teig einzieien тобавям спегя от белтъците към тес¬
тото, разбърквам -'н с тестото; || eine Scheibe in 3en
Fensteiiahn—n einziehen поставям стъкло и ормкртa на
прозорец—; || übertr. den Schwanz einzl—ien подвивам
опашката сн, свивам сн опашката, перушината, вулг.
сядам пи затпнка еи: пaня'aм си парцалите; нд'aм си.
сядам си па пирцилн+е; лягам си на брашното; ф 3as
Netz. di— S—g—1. die Fahnen elnzl—hen изваждам, из+ег-
ндм, издърпвам мрежат—, ев;врм, еeaндм пнргнaтa,
тпaмепaтa; ф Geldei. Außen-iäi3t, Steueei einziehen
ипк-сирим, събирам неизплатени дългове, суми, пе-
поборн, тапъци; ф Sl—lirn, Änt—i einzieien зртрре1
кв—м, закривам места, служби; || Müiz—i einzi—h—i
нтге'ндм мопет; ог обрищепне; || s—ln Vermögen eln-
zl—H—n конфискувам имуществото му; ф iin (zun
Militär) elnziehtn разг. вземам го войник, свиквам го
пот знаменита, мобилизирам го; || (zu den Soldaten)
clngezog—n weaden вземат ме войник, о+ннам войник;
|| ibn wegen DiebsTahls einzlebtn з-държам. -рес-увим
го, разг. прибирам го зя кражба; j Erkundigungen von
ibm über sie, über eiwas (Akk.) elnzithen събирам све¬
дения, тапп; от пе'О зи пея. правя справки зи пещо;
ф ich zi—he dit Lufl, 3en Alen, 3—n Rauch, 3ei Dull
einte Plume ein вдишвам, гълтам въздух;, поемам
(дълбоко)- дъх; си. влъхвим, едише-м; поемам, гълтам
пушека при пчшепе: вдъхвам, вдишвам иромята, усa1
пне+о. блa'оусaпнето, мириса па цие+е; ф da- Wa-s—e
/lebl -cbnell (in den Podln) ein еода+р бързо сс про-
емчкнрl се пропие—, се поглъща от потвргa; ф 3се
Eis 347
Frühling ziehl —in пролетта настъпв-, идва; || in ein—
eroberl— Stadl in Teiunpi elnzl—hen (пa)ил;трм тър¬
жествено, то;чмрянпо, победоносно в превзет грят,
шеетиувaм триумфиш; по улиците пи превзет 'рат;
!| in ein— neue Wohnung elnzlei—i премествам сс, па-
писям се, пренасям се и поно жилище; || Ruh—, Filedei
zieh—n in da- Land —in пaетьnии спокойствие, мир н
е+оaнaгa; ф ee zieht -1:1 —in той ;трaп;тaвa разно¬
ските, разходите си, свиня сс; оттегля' се н ермогр,
отдръпни сс. резервира се. огорпнтaви се. тaтeaрд сс
и себе сн, н черупката сн
einzig — mein -11218-- Kind, mein Eiizlgta етине—ве-
пот; мн дете, чето, едничката м; рожба; || kein einziger
ist gehlltbcn никой пе остана (там, жив); иснчкн си
отидоха, зaг;прср, nртпaср то етнп; || ich war als ein¬
ziger 3a единствено, симо яз бях тим, освен мепе ия-
маше пнкого труг; || ich habe nur ein—n einzigen Ausweg
имам само едни етипетвен изход, пямим труг изход
освен този, друга възможност осиеп тази; || tu mir di—
einzig— Lieh—, den einzigen Gefallen und schweig— само
бъди така добър, направи ми удоволствието н млък¬
ни: || 3as (dieser Fall) -ТеНТ einzig da, 3as - i-T —In einzig
33-1-1-13—1 Fall този случай с етипс+иеп по рода сн,
е нещо съвсем изключително, спсциинпо, пяма втори
ка+о пето, пе е отбелязван то" сега (н ипалн+е), е едно
изолирано, необикновено, изключително дилепие; || sic
isi einzig in ihe—e All, ist etwas -11218-- +я е единствени
по род— си. пяма втора к—то пея, с пещо съвсем из¬
ключително, рядко, необикновено явлепие, е пещо
неповторимо, етпокри+по; разг. ирон. пями й еши; ||
daiii ist -1— einzig н това тя пяма съперник, е етип-
етиепa; ф da- wärt das einzige. wa- ich glr dich tun
köniit това с етинеавепо+;, кост; мога (бих могъл)
ди направя за тебе; ф das isi 3а- einzig WaHrt, V—a-
nün/llgt единствено това е вярно. истина, разумното;
ф si— denkt einzig und allein an slci тя мисли елип-
е+веп; за себе си. мисълта й с заета единствено (из¬
ключително) с нся. пикой труг пе я интересува осисп
собствената Й личност; || einzig und allein 3u 1311-1
nlr h—ll—i само, етипс+испо +и можеш да ми помог¬
неш; пикой ДЩ' освен тебе нс може ди мн помогне,
+; сн етипс+вспня+, който може да м; помо'пе
einzigartig — —11 einzigartiger Künsti-e изключителен,
рядък, безподобен, етипс+веп по роти си яотиет, ху-
дожи;:; || —ine tlizigaiTige E1-eieinung необикновено,
;зклютнтетп;, неповторимо, рядко явление; един¬
ствено по рота сн. безпрнмерпо явление; ф 3а- Er¬
lebnis war einzigartig, von einzigartige' SchönhclT пре-
жниявипет; . бе неповторимо, неимоверно, изключи¬
телно красиво; || 3а- ist einzigartig тов— с рядък шедьо¬
вър, е пещо . изключително красиво, е единствено по
рода си; разг. еши му няма па тоеи
einzwängen — 31е Fesseln zwäig—i ihn —in оковите го
стягат, ограинч—н—т, спъв-т, сковава— свободата |п;-
лети) па духа му; ф -ici (Akk.) in einge/wälgtei Lagr
befinden н—мнрям се на тясно, и притеснено, -за-рут-
непо - положение; || elngezwängl zwischen vl—l—n Men¬
schen -iehtn притиснат съм кя+о и клещи от всички
стрини с хора; || 31:bi tingt/wäigi siizen сетим п—блъ-
скини едип по труг к—то сарделн
Eis, 3as — die Zone (Region) rwig—n Eisr- зоната
|иaретвото) па всчиня сия', вечните ене'оис; || das Eis -
Trägt, kracht, brlsi, 611:1. (duich) ледът държи, пращи,
сс пука, се трощц; || da- Eis e:imiizl, Taut .сдът сс
топи. сс оaтмрaздвя; || —s Hal Ei- gefroien исичко с
348 Eisbein
сковано н лед, е трмрьтпaло, тaледепо: || au/s Ei- gth—n
отивам па пързалката, т— сс пързалям пя кънки; прен-.
нзл—г—м се пя яипа опасност; || aul dem Eis ruteei—n,
hin liil—n подхлъзвам се. патим, разг. изтърсвам се ни
пързалката; || —Twas auT Ei- Irgri еля'-м, турям псщо
и лед; ф übertr. etwas auT|s) Eis keg—n изоставям нещо
еремеипо, зaмрртдвaм го. разг. турям го под миндеря:
|| nan -oll nicht Groll auf El- 1—g—n пс бива човск да
бъте злопаметен, трябва да забраня. преодолява ло¬
шите сн чувства, озн;блепие+о. огорчепие+о си; || er
Hai ein Uerz aus (von) Ei- той има ледено, кораво
сърце, е коравосърдечеп, ими сърце от лет; || -1— wae
wir El- zu nlr тя се о+пссс леденосгутсно към мепе,
бе ка+о късчс лет към мепе; || 1ш Eis ei-Tarrl сконап
н лет, замръзнал, зянстен; || -1— ist wi— zu Els trstairt
тя се превърна н късчс лед; || sic easchaak, daß ihr Plul
wir zu El- wurde кръвта н жилите й замръзни, се емо--
зи от ужас, страх; || das Els hrech—i стопявам, р-з-
мрртдвaм леда, ледовете; || übertr. das Els ist endlich
gebrochen пий-се+пе ледът се стопи, разчупи, пелов-
костта нтчетпи; || -ici (Akk.) uul dünnes Els begehen
рискувам мпого, излагам сс пи яипя опасност. еля'-м
глинити - си н т;р6ртр; || ihn aufs El- (Glatteis) füleen.
locken подхлъзним, ;тпързяли-м го. елP'PМ му дипспя
коря пот кракити, извозвам го; || au/s Eis Tanzen geh—n
търся си белят; със свещ; ;зтигaм се бстем;елено на
оnaспоет; ф wenn’- dem E-ri zu wohl isi, g—hf er au/s
Eis Tanzen (und beicht ein Pein) въшката, като сс наяде,
излиза па челото (да я чукпит, клъипя+); търся си
беляга със сисщ; магарето, кит; сс няятс. щръклици
го хвяща, побудвя; - 31:11- Eis vergebt auch н дебе¬
лият сняг се стопява; пе сс оелaпдй пя лети, защото
може ти сс счупи; исс едип теп ще изчезне пелов-
костта, колкото и голям ти е; © ihn Eis iufl—g—п. auT
den Kopl leg—n ел-г-м лед ня 'ляната му; © Eis es-cp
ям сладолед, лелепо: || 3as Ei- zealäufi, z—ag—hf сла¬
доледът сс стопява, рaтиолпявa
Eisbein, 3a- — Ei-bcln— krligri, bekommen, haben,
-1:1 (D.) Eisbeine holen изстиват мн кракити, краката
ми са летен;, лелепос+члеп;, се вкочанясват от с+ут
Eisen, 3as — gesehш1ed—тte, gegossenes, gewil/tes
Eis—n ковано, лято, вaничвaпо, налцов; женято; || et¬
wa- l-l au- Eis—i пещо с от желязо, желязно; || lest,
harl wi— Elsen твърд, коран като желязо; чиличсн; ||
wie von (aus) Eis—n -ein як като желязо съм, имам
женятпо, тиннчсп; здраве, здрав съм като камък; ||
ee hal Mueke1п wi— Eisrn той нмя яки кя+о желязо
мускули; ф Nol belcbi Elsen пужд; закон изменя; пуж-
т—ти пе с желязо, а кямън; троши; пуждита с от камък
по-твърда; <$> nan nuß 3as Eisen -^пГ-З-п. -oiang—
—s heiß l-l (-olunge —s glüht) желязото се кове, докит;
с горещо; ф ein Eisen mach. 3а- undei— scharl желязото
желязо трие. разговорите - ума; - El-ci w—tzt Elsen
пуждита каляна; © alles Els—n етро; жендто; прен. не¬
потребна, негодна иече всщ; || ihn zum alfen Eis—n w—el—n
изхвърлям го ни боклука, пя бунище+о като непотребна
вещ, бракувам го; || се gehört zum allen Eis—n
мястото му е н арс;ната, на боклука, нс го бива вече,
изпя. с; е песен+и; || еа wird zun akiti E1-—n ger—clnel
причисляват го към aрсивa+a, смя-и— го иече за нс-
'одеп, непотребен, зи боклука; || mii zUbli nli 55 Jab-
ren zum allen Eisen па 55-тотншпa възраст човек вече
с негоден за пищо, с вечс симо непотребна вещ, е вече
за aрсинртa, боклука; || er zählte -1:1 noch ilcbl zum
allen Ei-ei gtbörig гой не се тувегвувaше, емдтaше зи
непо+ребпя, ненужни всщ, пе смяташе, че с за из¬
хвърляне; || er Cann noch licbi zun ikiti Eis—n geworTtn
werden той още пе с зи изхвърляне, зи боклука, има
още хляб н пего: © er bat zwei. —in /wcitis, mehreie
Eis—i 1m Feuer той нмя дие или повече срслс+иа пот
ръка, няколко още кози, възможности на разполо¬
жение. за nое+итяпе пи целтя; ф —in Helßr- Elsen пар¬
лив, ще:отнив, деникaтеп въпрос; || —in h—iß—s Eisen
апТа--—! трлрeям се с +рутпа, неприя+пя зaлртa, ра¬
боти; ф das Pl—ad Hut —in El-cn verloren. neu— Ei-rn
bekommen конят е загубил етпи подкова. е подкован.
им; нови подкови; j| —in Mädclen. -in Mann bal —in
Ei-rn verloren едпо момиче е изгубило девстиспостта
си, има всчс незаконородено тете; етип мъж с лежал
в тр—в;ор, претърпя. е загуба, щс+а, нм; пе+по пи
чес+га; || ihm auf dl— Eis—n s—ien пс го изпускам от
погледа си; ф ihn in Els—n |eg—n, schMiedin, schiag—n,
seHIieß—1 оконинам го, хвърлям го във вериги, окови;
|| iim die Els—n abn—bm—n свалям, снемам оковите му;
ф ihm in 3en Elsen liegen. -'Т/сп, in 3it Eis—n g—H—n
преследвам го по стъпките му, пе+и+е му. вървя по
пс+нте му. стъпките му; ф —Twas duech Eis—n und Blul
enTseh—id—п решавам пещо c меч и кръв; || ihm das
Elsen in di— Prust stoßen забивам меча, камата, пожа
и гърдите му, пробождам, промушвам. памушвам го.
пронизвам го; || am kalten Eisen sf—:k—n загивам от
меч; || durcHs El-in -teeh—n умирам от меч, посичит
ме; || dial. mit 'Нм in Ei-rn tl—g—i ня нож съм c пе'о;
|| ihn baut! wie Cali Eis—n па+упвам 'о здряи—га. по¬
рядъчно; ф bci iim aul El-—n briß—n срещам реши¬
телни, желязна. чнн;чспa съпротива от пего, удрям
на камък; ф Els—n verordnen. —'ппеНшеп предписаим
(пи мaнокръиен) желязо. иземам. пия желязо (желязия
нястойка)
Eisenbahn, dl— — eine Sfa—cke nli dtr Eisenhabn zu¬
rücklegei нзмнпинам разстояние c влака, желетн;иятя;
II nii 3tr, pee Eisenbahn fairen. aelsen, ComM—n пъту¬
вам, nоие+и'aм. идвам c влаки; || —fwis per Eisenbahn
helördtrn порщaм, превозвам. експедирам нещо с вли-
ка; || 1:1 sei/— Mich aul di— Ei-enhahn. -'Т/с in 3er Eisen¬
bahn сядам във вликя, качвам се пя eнякя; пътувам
с h.-kp; || h—1 3er Eisenhain s—in, aahelitn железничар
съм. на служба съм и железниците; ф rs 1-t di— al-
Ier)höcheTe Eisenbahn крайно врсме е (ди сн вървя. др
с; ходя). По хумористичната пиеска на Адолф Глас-
бренер „Предложение за женитба на улица Нидервал“,
е която главният герой — раздавач, — след като прави
предложението си, употребява тая фраза и си тръгва
незабавно, за да приеме пощата и разнесе писмата
eisern — ein e1se1n—e Gilier желятпр о'р;пи, решетки;
|| nli —iscrn—r Stirn küg—n лъжи пяй-безcоaмп;, пий-па-
'ло, нм—м тупето, безочието, п-'л;еття, дебслоочие+о
та лъжи, 'летим го и очи+с н лъжа; лъжа, без ти м;
мнгпе, трепне окото; || mit eiserner Stirn —inei Sacht
TroTz bleien опълчиим сс смело, безстрашно, с желязна
непоколебимост, твърдост, уетойтивое+ срещу нещо;
|| nli eisernem Wlll—n с желязна, чнлшчепи, песломнми,
непоколебима eоня; || mit —1ee1пer Energie —Twas be¬
zwingen покорявам, по+искям нещо с желязна енергия;
|| —1-111- GcsundhelT haben имим желязно, т;л;чепо
здраве; || durch eiseene SparsamkclT чрез пословични
пестеливост; || nii eisein—м Fleiß с песломимо, упо¬
рито, непоколебимо прилежяние: || eiserner Schlaf кре¬
пък, дълбок, непробуден съп; || —1-1111 Disziplin же-
лязпи т;сиипн;ня; || —is—aie Nerven жснетпн, дебели
нерви; || —i-ernt Logik желязна неумолима, жестока,
безкомпромисна ногикя; || —is—an—s Gedächtnis фено-
мепилпя, забележителна, изключи+елпя памет; || die
—is—rn— Portion неприкосновен тяпяс; дълбока резерви;
|| dit il-iani Ration пеприkоеноиепa т—жби, неприкос¬
новен зипие; || dl—srs Stück gehört zun —'--1111 Bestand
31- Thtaitrs тази пиеси спипа към железния фонд пя
театъра; || dl— ilscan— Hochzeit (70—75 сватбен теп)
желязпя, лнямиптепя сия+бя; © —'-сап bri s—ln—e Be¬
hauptung, hei s—ln—r Auesage bl—lbtn държа здраво, упо¬
рито, твърдо. неотстъпно ня твърдението сн, на из¬
казването сн; || eisern l—rn—n, schwelgelt, durchHäli—i учи,
мълча упорито, шзтрийвам докрай; || —i-ien an —Twas
(Z>.) - /esthalien придържам сс упорито, пео+с+ъпно към
псщо; || darin ist er cis—en и тови о+пошепие +;й с
твърд, псо-стъпчии, упорит. проявява пеелом;м-
тиьод;ет, упоритост; © ein —iet1n—s Regiment füieen
управлявам строго. с железен юмрук; || nll eiserner
Baid r—gl—ren управлявам строго. държа здраво, креп¬
ко юздите; || mit elsern—e Еш-Т durebgr—i/eП действувам
безпощ—дпо, без;'нелпо, радикално, с железен. чи-
лнчеп юмрук; || di— Unieaworlenen nli el-ean-e Fau-i
U1itrd1йeke1, niedtahallen потискам, държа покоре¬
ните c железсп юмрук в покорство; || nli eisernem
3—sen au-Cibren, ausfrgrn. au/räun—n, Ordnung -eHä1f—n
въдворявам : желязна метла ред, прочиствам, изми¬
там с тонямртр метла; © dee —Г-еа!— Vorhang желязпя
завеса (в театъра); || hlnl—e dem EiseeneM Vorhang зад
желязната заиеср: || das El-crn— Tor Железните врата;
|| 3а- Eiseen— Keeuz железният кръст; || der eisern—
Kanzler железният канцлер (Биемярк); © geh-i du zu
'Нш? — Aber -1-111. Ще (от)итеш ли при (у) нсго?
— Но, разбира сс; иска ли питапе
Eiseskälte, di— — Eiseskält— htir-ciic in d—n Räumen
.едеп мраз владееше в помсщепидтa: || in 1Наем Blick
lag Eiseskälte и погледа й лежеше неденa студенини;
|| mit Eieeskäii— antworten отговарям с вледеняващи
етчтепипa, с нетено безразличие .
Eisgang, dtr — Eisgang in d—n Hosen hahti огън ми
гори ня 'ливита. пържа сс пи скара; вулг. яйце се псче
ня з-дпики ми, яйцето е допряло до задника мн, пя
голям зор съм; ножът с опрял до кокала
eisgrau — —in —1-grauee Main беловлас етяоеи. човек;
мъж с поеивдня, посребрена коса. сребрист- коса; ||
eieдraue Zeii—n стародавн;, древни иремепа
eisig, 5. eiskalt — 11-18— Lu/i, Kält— ледеп въздух; .юг
студ; И cs wae 11-18 Call бе лют с+уд, ужасно студено,
с+ряшеп мр-з; бе студ на кутийки; © mli el-igeM Ge¬
sicht, mli eislg—e Mi—ie c ледепо изражение пя лицето,
със емр-тяваща с+утепипя. хнaдипя; || nii —1-lg—r Zu¬
rückhaltung с лелепя сдържаност, резерв;оaп;е+; || е-
btrr-chit 11-18—- Sciweig—n владееше ледепо, емоaтя1
нищо мълчание; || nii clsigea Verachtung с .елено. край¬
но презрение; || 11-181 3erecinung хладна пресметли¬
вост .
eiskalt — —s war ein ti-kaiTtr Tag беше нетеностутен,
мр-тов;т тсп; || ein 11-13111' 311:1 ледеп, емрятдв-ш
по'лет; || mli t'-Caltte Ml—ie с лстено изражение ня
лицето; || dir Wind hlä-i —iskali духи нетеноетудеп вя¬
тър; вятърът бръсне; || ibi eiskalt empfangen посрещам
го с .елена стутепнии, снядипа; || sein— —1-1311- 3111:1-
nung пе'овр+р хладна пресметливост; © ein ti-Calite
Sehreck durchfuhr -1— стутеп, леден ужас премии— през
гдното й, я разтърси; с+утеп; тръпки на уж—с пола¬
зиха по —ялото й. тя пястръхпр от летеп ужас; || —¬
überlief, durchfuhr sic —iskali, es lief ibr —'-как ühte den
Rücken студени, летеп; тръпки я побиха, n;нaз;сa;
студени, недепи тръпки, мравки полaзисa, преминяха
по гърби й
eitel — ein eitler M—пe:h, Geck, Fan. ече+еп, гщес-
тнинеп, елянолю6;н човек, суетно коп+е. суе+сп сля-
ekelhaft 349
пя:: сунп', перко, фарфароп; || —ii— —ill— P—ason суетня
личност, коке+ка, счетпи кукли, кокопя; || c'l—1 wl— ein
P/au, pfaueihall riiel -—in надут съм кито пчяк, пуйки,
паун; - cs '-i alles rlirl - всичко е суети; © aul eiwas
(Akk.) elt—i -—'n гортея се. надувам се. перча сс, емчр
сс с Иещо; || ihn —litl macien пикирним го та сс надува,
гордее с псщо; © das sind —iii— Wün-che, HoT/nungcn
тоеи ся празни желяпия, суе+пи надежди; || eitles Gt-
schwäTz прязни, суетиш, прртпословид, пустоелоиuд,
безеьльржя+енни приказки. дрънкяпици, празен брът¬
веж, празни брътвежи, разг. итн мн-дойд; ми; || eitler
Wahn напразна илюзия; химери. мечти; || elfit Mül-
напразен труд, безполезни усилия, п-пр-тпн еграт-1
пия; || eiilee Tan3 безполезни, нетняти+енп; дреболии,
джунджурии; © —in Ringlein au- —lil—м Gold пръстепче
о+ чисто злато; || —itel Sonп—ne:h—iп ярко, пищно слън¬
це (което грсс, по пс топли); || iron. cltci Glück само
външно щяс+ие; || -1— isf —ii—l Bewunderung тя е пре¬
изпълнена сим; от възхищение, е цялат; симо въз¬
хищение; || mit elirl Lisi und Tücke c чиста, ';л; лъжа
и измама, сам; с измама и коварство; || in eifti Lust
und Frаcbl 1—6—n живея в -блясък и разкош, в пищсп
разкош; || —ifi—s Prof —--—1 ям. пигънам сух хляб; || ее
ißt die Wurst —ii—i той яте еянaмр без хляб; © —fwus
erweisi -1:1 als —ifel пещо се оказва неоснователно,
пипразпо, безпричинно, празна, разг. ир;р-р;6отя
Eitelkeit, die — <ф> Eli—lC—ii, —in seHI1mmee Kleid суе¬
та—р с лош порок
Eiter, 3-e — —s hal -1:1 Eller gebildet образува се,
образувал; се е гпой, о;п;т; е 'пояс-ли, з;гпо;тя,
па6р;та
Ekel, 3-e — etwas mit Ekel aп/asecn, b-rühr-i хни-
щ—м, улавям, докосвам псщо с отвращение. погнуси;
изпитвам погнуса при докосването му; || 11м EC—I tin-
flöß—i вдъхвам му, нпушявам му отвращение, по'пуси;
|| ich habe, empfinde einen Ek—I vor 1hm, vor аГс-е' Speis—
изпитвам, чувствувам погнуса, отвращение ог него,
гнус ме с, 'пчед сс от него; гиди ми се, повдига ми
се, повръща ми сс. черва+и ми се обръщат от тона
длепс; || bei dcm Geruch, bei d—m Anblick packte ihn
(ein) Ekel, kam ibn (—in) Ekel an. sii—g —in Ekel in ihn
hoch при миризмата му сс повдигна; пр; таз; '.елка,
тови зрелище го обхвана погнуса, теонa+a му сс обър-
няся, просто му прилоша от погнуси, отвращение; Ц
Зз- eaeegi Ekel hri (in) nlr тови буди погнуся, о-eо-1
щение у мепе, п;нлити ми се, гади ми сс, повръща мн
сс от нсго, при вида му; || etwas nur nll Ek—I eesen,
ver/—hren ям, изяждам пещо c отвращение, : погнуся;
|| di— Sach— ist mie zun EC—1 geworden рибог—г— мн се
в+ръспа исче, дойте ми до 'уши от пся, ;пр;—;ндлa
мн с иече, повдига ми се. повръща ми се, гади м; се.
стива ми лош; от пея; || -1— sind -1:1 zun Ekel те ся
сн опро+нвяли нт;;мпо, пс могат втaнмпо та сс тър¬
пят, ди се понасят; © (elnin) ii—1—п Ekel über etwas
(Akk), üb—r -eile Worle empfinden, äußeri, zeigen, ht-
Cuidti нзпнтвим 'оням; морилпи nогпуея, мор—лпо
отвращение от пещо, морилпо съм погнусен. отеритеп
от думите му, посрещам думите му с по'пуе;, отвра¬
щение; || von tle/slem Ekel crgrlflen -ein изпълнен съм
от дълбок; отвращение, преизпълнен съм от погнуси
Ekel. das — се ist —in Ek—I той с отвратителен. про¬
тивен 'осподнп, тип, е отвритителпи 'идипя, гид, тPT1
по човече; || 3u Ekel 'ятипа, гид —ик-ни
ekelhaft — ein ektlhaTite Geruch ;твоaт;тетп-, про-
тнепа, будещ— погнуся миризма; || ein tCtliaTice Kerl
350 ekeln
противен, ;тнрититенеп, гитеп тип, господни; отeор-
+итеннa 'алипа, гад; © —s isi ekelhaft Call етоaщп;,
отеритителп; студено с
ekeln — mich —keil (—-) davor, ich eCtlt mich vor dle-er
Speise гад; ми се. гнче ме с, про+непо м; е, гнуся се,
чувствувам отвращение, погнуси. повръща ми се о—
—ови ядене; || es —keil mich, davon zu erzählen противно
ми е, изпитвам о+воишеп;е, погнуса ти говоря за това
Eklat, 3-r — es gab —inen großen EClai произлезе
голям екяплaн, ет-п- голями еенз-и;д. вдигна сс го¬
лям шум, голяма диптапня
eklatant — ein tCIalailei Mißerfolg шумен, явеп, без¬
спорен неуспех, пълеп провал, пълпо фиаско, провя-
лям се няй-безенянн;
eklig — eklig in —Twas (D.) -eil мпого, краЙпо пе-
дaпт;тен, вт;екaтелеп, прит;ртив съм и нещо, свaщ-
ме яд на пещо; започним ти се заяжт-м, ет-н-м опик;
© ich haiie mich eklig geschniTtei порязах сс с+оaщпо,
лошо, е—о-щп; дълбоко
Elan, 3-e — nll großen Elin aebtliti р-ботя c увле¬
чение, голям; въодушевление, нтъхнонено, със замах,
размих
Elefant, 3-r — ee benahm -ich wie cli Elefant im Po-
/cllailudci гой сс държи кит; еноп в стъкларски ми-
гaт;п; || d—i EleTanten spielen н'р-д ролята ня слои,
по;-етндм, пр;eн;тaм, о-нн;тaм впнмапнето ог друг
върху себе сн; || er nacht aus jeder Mücke tliei Eli-
lanlen гой п—дуня, преувеличава пещата, прилива им
г;тaптс:;, пенмоверпн размери, прави ог комари
|етимкaтa, 6ьтси—-, мравката) слои, ;— мчсaтa бивол,
от шушката (енaмкa-a' 'реди, ог шушката пн-п;п-.
от буре бъчви
elegant — si— isi tint äußtest elegant— Erecbeinnng тя
с извънредно, изключително ене'яп+пa; || si— zl—bi -1:1
el—gaiT an, isi —legait gekleidet тя сс облича, се поси
сле'иптно, изтск-по, с икче: || in —l—gantee ÄueTйbruпg
с изящна, ене'aптпa изработка; || sie wohnen sehr —le¬
gal. те живеят мпо'о нукеотпо; © —leganft Pewegung—n
ене'-птн;, 'рaи;озп;, пнaст;тп;. изящни, изискани,
сръчни лвнжеп;д; Ц elie elcgunTe Lösung сnонутн;во,
тееп;, ев—нпо, икономично р-зрешепне; || -ine 5:1^1—-
rlgCtil eltguil umg—h—i з-обикалям м-Иегооеки, из¬
кусно, сръчно трчтпоег; || te wußTe sich (Akk.) elegaii
aus 3-r Aliäre zu zltbei, um die Sache zu drücken той
съумя мaйе-ооеки, по изкусен нaтин ди сс измъкне о—
иднитa р-бо-и, ти нзкл;пт; ог тон; пещо; © in ele-
gunien Engll-ch antworten ;т';нродм па изискан, из¬
ящен, ене'яптеп, безупречен апглнЙск; език
Eleganz, die - mil unnacHahmllcHei, letzter El—ganz
: неподражаеми ене'яптноет; по пaй-nоелелнa-a думи
па мопaг-: (| schäbige Eleganz изтъркана, ;ет-оял-,
отмипили енегaн+ноет; || auT El—ganz ballen държи па
ене'aптп;сттa, на изискано, енегян+по облекло. п;
итиекaпa пиретби; © die Eleganz d-e Peweguig—n, des
Dialogs изяществото, пнае+итпоет+а, 'оaииотн;ет+и
пи движенията; изискаността на 1;—.;—
elektrisch — eIeClr1eehcr Siaom, Antrieb, Lichtbogen
електрически —ок; електрическо зятннжв—пе; движение
чрез, с енекгр;Tеекa енергия; волтови дъ'—; || eltCTrl-
e:bee Llcbi, Netz, иГпЗ-еп'- електрическо осветлепне,
електрически мрежи, гелеп— мрежа с електрически ток
(зи поелпaзвaпе ог коaлцн'; || tlektrieebte Betrieb елек-
тоир;и;рипa липия; || elekтe1echc Leitung, Anlage, Pi-
ltucbtsпд електрическо оеветнеп;е. електропровод;
електрическа ;пе+aн-и;д, цеп-оaнa; електрическо
осветлепне; || elekTrlsche Ladung електрически -онир.
заряд; || —I—Cтeiech—e Schaltee електрически ключ; | eltC-
Те'-^ Schwingungen енекгрнтееk; трептения, Херцов;
вълпи; || —I—Clii-ch— Spannung, Sonn—, Sicherung елек¬
трическо напрежение, елъпие; електрически предпа¬
зител, разг. бушон; || eIcCtrisebee Unfall пещиетне, зло¬
полука с електрическ; ток; © elekfrische Uas-ialт-дt1
eäte електрически том-щп; урсли; || den elckTrischei
O/ti 31-1-11-1, d—n cIeCteis:hen Uead e1пechall—п пускам
енек+оитеекaгa печки, включвам електрическата гот-
eяоекa печка; © er i-l aul 3—m elekTri-ch—n Stuhl Ип-
gerichTeT woedei тоЙ бе екзекутиран па електрическия
етон; || die Streckt l-l cieClrl-ch btTahebai линията с
електрифицирана; || die ganze Küche isi elektrisch ид-
ни-и кухия е електрифицирана; || 31— Ma-ehi1t gehl,
Iäs1т екСТ''^ мaщ;пaти се движи, сс кири, работи с
електричество; © ein скекТ''^-- F-I3 електрическо
поле; || 3-e Stacbcldeahi ist —I—kTii-eh geladen по теле-
па-а огрят— тече ток; || eIekTr1-ch machen
(нa)енeктрит;рям; © nll Зее EItkTrisehe1 Tubren пъ-
+унам, возя се с, и тримерЙ
elektrisieren — iii tIekTrl-ier—п п-електризирам, въз¬
пламенявам. з-пилеим го, вдъхвам му огъп за нсщо;
|| ich habe mich durch 31:1 eleCTeisi—el пяене:тоизирaх
сс. зяnaнис се ог тебе; || wir eleCTelsierl vom Sluhkc
anfI'aHre1 п;текичим като паелектризирян, ужилсп от
стола; || die Zu-chasti wiatn wi— elektrisiert зрителите
бяха като пaене:-р;з;ряп;
Elektrizität, die - Elektrizität er/eugen произвеждам
енекго;тестeо; || mit Elektrizität vtr-oigcn сп-бдяв-м
: електричество. : електрическа енергия
Element, da- - - - 3i— vier Elem—ilt: Feu—e, Wasstr, Luft,
Erde четирите основни елемента: огъп, вода, въздух,
земя; || 3us WüTti, Ra-en 3-e Eientile 6ущчвaпето,
беепеепeт;, внлпеепего па стихиите; || 3us periodische
Sy-l—m d-e chem1eehe1 Elencilt nео;от;тееkрт- сис¬
теми пи химическите елементи; || 3it WealigCtll eine-
Elenenle- иaлеп+поетти па елемент; || ein drclwcrTlgcs
Elem—nt тр;нинен+еп елемент; © er ist in seiieM EleMeii
той е и стихнята си; ©3a- persöпI1ebe EleM—ni
н;тпнд+ елемент, н;чпи-и поти; © a-o/lalt, v-eCom-
mtie, üble, verhrecheri-ehe, dunkle Elemente асоциални.
nр;пaтпaни, тонп;, престъпи;, тъмпн, nодозон+енпн.
еъмп;генпи енемептн, н;тпоет;
elementar — elencntuec Leidti-chaTTen nъовнтп;,
примитиви;, ет;с;йп;, необуздани, бурии страсти; ||
mil clcmentae-e Gewali с елемент-рпа, ет;с;йп-, пър¬
вична, неудържим— сила; стихийно, бурпо, необузда¬
но; || das i-l eine elementare Wahebtli тон; е проста,
енемептиопa, избучии истина; ф ein— el—nentaec PfllcHT
;епонсп, елемептареп дълг; оеповп; т-тънжеп;е
Elend, das - - es - ist ein Elend истинска беда,
мъка, истинско мъчепне, пещас—не с; || es isi ein El—nd
mit ihn идлa мъки, идно пещ-егне, тегло, истинско
мъчение с с него; пе може ди сс излезе па гт-н- с него;
|| е- '-. cli El—id, mit ihn zu Tun zu haben нс-шпско
нещастие, мьтеп;е, иднa бета, иднa мъки с па имаш
р-бота, вземапе-даеапе, пещо общо, ти р-бо-нш с
него; || rs ist —ii Elend, 3a- ai/usehen идно мъчепне,
нс-шпска мъка |нпкв;т;ц;я) е. ставя му пи чоиек- бол¬
но, мътпо, жилно, тежко, ди '.еди тоеи, ди бъде зри¬
тел на тови, сърцето мн се свива, к-то глет—м говя;
© 3а- El—nd Зее Mi-sei llndcen облекчавам’ бедстве¬
ното, тежкото положепне, мизерията, пен;ндтa, пи-
щетити на масите; "| im äußte-itn Elend leben живея
и кр—йпа, дълбоки мизерия, пнщетя, немотия; || im
hilieecn Elend aulwach-en отоaен-м и тежка, коaйпa.
дълбоки мизерия, бедногня. пeмо+;д, нищета; || -—in
Elend -01113111 описиям неволята си, нещастието си.
пя—шл—т; си- || lin in- Elend sfoßei, -lürzti, bringen
хвърлям, —л-енaм го и немотия, нищета. мизерия,
пуждя, в тежки неволя, съсипвам го мa+еоиaлп;, риз-
оринам го, ;по;пaе+явaм го, стивим причина за не¬
говото нещастие, бедствие; || in Elend gceitei изпатим
и мизерия, пшщеги, немотия, нужда, бедя, бедствие,
тежка неволя; обеднявам, осио;мaщинaм; сполита ме
бедствие, клета участ; © umg. scherzh. -le l-l ilchis ik-
eln Uäu/cbei Elend, -aß wie —in 3ün3—l El—13 da тя
нмише пещaе+еп, жалък, ок—яп, клет, отчаян, сломен
иид, nоететaняще жилки, печални, тъжна :aо+;нa; ви¬
дът й 6е такъв, чс жива ди я оnн-чещ, ок-еш, чс съ-
оиет; "Тн да се скъси, ти сс стопи ог съжаление; тя
изглеждаше к-то симото нещастие, бе въплъщение ня
еaмого псщисгне, отчидпис; || er sl—hf au- wie 3a- i—16-
ha/lige El—13 той е въплътено нещастие, олицетворе¬
ние, въплъщение пя нещастието, ;ми съвсем с.омеп,
пещяетен, отчаян вид; ©da- geaue Ek—id тежки, черпя
мизерия. неволя, нищета; сиромашия до шия; мих
мурлук, главоболие, нер-тпоножение (след пиянство,
гуляй); Ц das heulend—, geuue, Ь—soff—i— Elend kalrgen
о6сн-щя+, п-тяг-т ме черни мис.;, изпипам в черпя
мелапх;.лия, депресия, безнадеждно о+чиянне, разкис¬
вам сс като дъждовно време, кара ме пя плач. всичко м;
сс вижда от черно по-черпо; просто ми иде да се
самоубия от отчаяпне; изпатим в пияпско песимис¬
тично настроение, в м-хмчрнък; || du siebst aus wir das
heulende El—nd изглеждаш зле, подпухни., бо.еп, мих
мурн;я; © Зз- El—n3 bauen живея и чужбина, прокуди,
;з'п;п;е, прокуден, дaлет от ротния кр-Й, от роди-
пита; скитам се нем;Л1Hедо-г из, по чужбини, религ.
живея и този свят ни мъки н с+о-тaн;я; || das El—n3
räumt! п-пуск-м тоя сеят на мъки и с+о-т-пид; || 1ns
Eleid lairti отивам в чужбина, изгнание, по гурбет;
напускам родния кряй, родината; © l—ibllcie- Elend
телесна немощ; || glänzende- Elend привиден, лъжлив
блясък, пол външния блясък — пнщегя; голями фир¬
ма, бедпо положение; ел-н-т- му голяма, парите, му
малко; 'оло, ями голямо; коприни посн, коприна яде¬
на гол корем чнф+е пищови; сребърни лъжица, из¬
просена чорбица; ня го. тумбак — жилетка
elend — —in —i—ndei Lügner жалък, долеп, презрян,
мизерен, нагъл, окаян, невъобразим лъжец; лъже, та
се къса; лъже, без ли му мигне, трепне окото; || so rin
tl—nd—i Ktrl има че нищожно човече, окаяп, жалък,
клет човск; жилка, презряна -вро, g;тпи отрепки; ||
tiendes Z—ug нищожни, презрени дреболии. неща; || rin
titndes. Clelie- Nesi жалко, мизерно, певзоячпо, окия-
по, бедпо, малко, забутано 'рилче; || in —leidti Vte-
bälliiseen leben живея в мизерни, беди; уетов;я, в
голяма неволя, нищети, мизерия, в голямо бедствие;
51 in eiler eleid—i Lage -ein в окаяно, мизерно, жалко,
презряно, плачевно състояние съм; ||' ein elende- Los
ж-лък жребий, жалки, кле+а участ; пеерегa; псиолд;
|| -11 експЗ—- Duseln, Lebei lübeei, /'Г-Те! еопя клето,
жалко, злочесто, мизерно, плачевно съществование,
окаян. пнaчевеп живот- || —in -linde- Machwerk жалко
творение. мизерна, нескопосана работи; || —l—id zu-
gemae gchci, unkonmen загиним, умирим мъриипя;
© er siehl —Ien3 aus —ой изглежда тощо, зле, има жа¬
лък, окряп нит; || mie wurde inner eiender стин-ше ми
исс nо1тле; || mir i-l elend мпого мн с .ош;; || es gehl
ihm elend з.е с. и окаяно. плачевно, лош; състояние
с- || er -laib еше- el—i3en Todts той умря от жестока,
ужасна смърт; || dl— Lufi war —Ien3 въздухът бе ужрееп,
отноP+;тенеп, тежък. .ош, спиреп; © es l-l el—n3 heiß
ужасно, непоносимо, ;+ноa+ителп; горещо с; || du- .
Elster 351
seinteCl el—n3 gut мп;'о |чжисно' вкусно с; || das ist
-lend prima екстра с; разг. ррйпек; е. разг. много го-
тино с; || ici habe einti elendei Uuiger уж—спо Гладен
съм, м;'и ди +е изям. т;нк;ви съм глилеп; '.идеп съм
като вълк
elft — scherzh- 3а- tilie Gtboi едип-десет-т— божа
заповед; пс се оставяй та те трт;идт. пипнат; запази
спокойствие; || in dee —lll—n Stunde в последния мн',
разг. когит; опре* пож— до кокила
Elite, dl- — die gel-llge, junge Eillt духовният елит:
иeегъг ни младежта; || die Elil— dee Ges—Ii-chafl елитът,
цветът. к-йм-кът па обществото
Ellbogen, Зее — s. Ellenbogen
Elle, die — еТта- nach dtr Elle verkaufen, ^—1 про-
дивим, пещо пя иршнп, меря 'о с иршнп; || alles mit
81—1:111 Elle (über eint Elle), nii der gleichen Eilr M—ssei
меря всичко : едип аршин, със същиги мярка, с сдин
кантар; не глетим никому хитър—, не цепя пнкому
басми, третирам всички еднакво; || man kann nlcbt alles
nll der Eilt м---—! не може да сс измери всичко точно
с метър, са иршнп; || anderc ‘13:1 stlnee Elle meee—п
съдя зя другите по себе си, меря ги със своя аршин,
със снод-р мярка, със своя крпгро; ф nll Cueztr Elle
Caii nii viel Mt-sen c къс аршин излиза повече; според
мяркат; н хората; || ee gehl als hälft ee eilt Elle vcr-
schluck. върви пран като точи.:;, сякаш с глътни.
бастун, тене'ряреп стълб; © dl— Elle wird länger ils
3ee Kean пещо пс си струва разноските, пирите; || b—i
3em ist 3ie Elle größte als das Band о;тпоек;те му си
по-тонем; ог приходите, пс се поост;о; според чер-
гити сн, възможностите сн; || ici wi—ß schon. was 3ie
Eli— davon Co-itl зпим те. колко пари струваш (чипиш),
ял съм ти п;пaортр; 6аЙ си ко.кот; искаш. пями ти
ме киптротиерш; като м; пееш, Пепке ле. кой л; мН
те слуша; || kurze Elle buben нм—м малко време пи
разположение, времето мн е премерен;
Ell(en)bogen, dee — ich stülze di— Ellenbogen aul, lege
-i— aul 3—1 Ti-ci, -TüT/e mich aul die Ellenbogen опирам
сс. ;6лд'рм се, подпирам се ни ликтнте си; облакъ-
тдвим сс- || ihn mil dem Ellenbogen an-Tößtп смущавам
го. блъсвам го с лакътя сн- || са hal Ellenbogen т;Й
действува с лик+н, безогледно, проправя си път с .—к-
тн, с ръце; || ee Hat keilt Ellenbogen той пями лакти,
не умсе ти се пити'и. пи сс блъска; || -tint Ell—ibogei
zu gebraucben w1e-eп умея, зп—я да сн служа с л—ктн—е,
ди ги използувам; || ee muß die Ellenbogen 1r—i haben
тоЙ трябва та нм; свобода на линжепне, действие; Р
Kopl und Ellenbogen /nsamnenп—inen прпод'Pм всич¬
ки сили
Ellenbogenfreiheit, di— - - ich nuß EIIenbogeiTreihtit
haben трябва пи имим свободи пи действие
Ellenmaß, 3us — 3us Eileina- anitgei, — п;перд;щ-
вим го за прк;трп;е с б-ступа, тоягата
ellenhoch — 3er Schnee lag tllenhoch бешс питочnин;
сия' то колене, колкото човешки бой
ellenlang — sie scheelbt inner eilenlingt Briel— тя пи¬
ше нип—'H прекадено дълги писма, тъ.'; и предън'н
пнсми, цсл; еьчнпепнд, цел; ферм—пн, поменици, ч-р-
ш-ф;
Eloge, die — ihn Elogen, eile Eloge nacben правя
му дебели комплименти. поеeьтп;еям го
Elster, 3ie — eine 3itb1-ehe, leugi—algt El-lea крад¬
лива, любопитни свраки; любопн+пи Гина; || -1— isi
gcschwäTzig, schwatzt wi— eine El-tee бъбрива е, бърбори
к—то еeрркр, вряж;л;ир; || -le stiehlt wi— eine Eleier +я
352 Eltern
краде кит; еeр;к;; || etwas 3-e Elster uul dtn Schwanz
bilden пускам ионнпа, клюка, сnнетпя; || von El-Tten
gege-een Habti мно'о бъбрив съм, ял съм от кокошка
крик, кокоши крик, кокоша кълка
Eltern pl. — scherzh, er l-l in 3-r Wahl -ein—r Elteei
vorslchTlg gew—sei избрал си е бог—тн, заможни ро-
т;-енн, знаел с. умеел с т— сн избере родители, кик-
енто му трябва— (бил е предпазлив в избора на роди¬
телите си); || dic-er Witz. Зее Ku:ien ist ni:bt von
scblecht—n Eitern вицът е хубав, духовит, сфсктсп, миЙ-
с+орски скроеп, пе с лош; бива сн го; ет-ткнщът е
великолепен, прекрасен, чудесен, с екстра; личи сн, чс
го с порв;н 'олям мрИетор; || dee -е-Т- Scireek wae
ilcbl von -chltchl—n Eltern първата уплрср не беше
мрнкя; уплаших сс ;тпртито тторнa—р; || ich wcidc iim
eil Ding hinleuern, 3as nicbl von schlechlen Eileen i-l
ще го па кяетод —ики, чс ще ме з-помпи, че ще му
държи внртр. докато е жив; тторнрти ще го пркрегрд;
II -е Haufe ihn ein— ■(ht)euntcr, dl— 11:1. von schlcchTei
Elfcei wae той му удари, заши, завъртя едпя, едни
щрмP0, —— чак искр; му нтекотнср ог очите, —и видя
звезди посред 6ял деп; || er isi seinen Elitrn übei den
Kopl gewachsen кичил сс с ни родителите си ни тн-1
вата, не ги слуша вече, все зпие повече ог тях. не ги
бръсне иечс зи слива
Elternhaus, 3а- — in -cin E1ttrnhaue zuiückkcbeti
връщам се в 6-щнп-т- сн, ротната сн къща, и ба¬
щиното сн огнище
Emigration, die — in die Emigration gehen емигрирам,
напускам етоaпaтa; ф in 3-e Emigration l—btn живея
като емнгрипт в чужбини, и из'п;пне
Eminenz, die — Eure Enlienz Вашс Високопреосве¬
щенство .
Empfang, d-e — hitrnit b—eTäfige ici den Empfang
Ihre- 3'1111-, dtr Geld-umne c тови потвърждавам по¬
лучаването па писмото Вн, ни паричната сума, че по¬
лучих писмото Вн, nрр;тпртр суми; || Geld 'n Empfang
nein—! получавам пари; || bei nach EmTaig dcr Wae-
прн, след получаването пя с+окага; || ihn M Empfang
nehmen посрещам (н придружавам) го; ф ihm —iien
guten, wiemti, reizende! Empfang hcrtiten подготвям
му добър, топъл ('орещ) прием, посрещам, приемам
го добре, топло; || ich spreci— Ihnen m—ln—n Dunk aus
lür den überaus 1rcuп3I'ehen Empfang. 3er uns 'n Sofia
zutellgeworden ist изказвам Вн бнрг;дррн;еггр сн за
извънредно лю6езп;д прием, който и; бе оказан в
София; Ц —in lellte Empfang (и ирон.) -чудссси прием;
ф einen Empfang g—6—п. vcrai-faltci даним, устройвам
прием; || aul tln—n, zu —'п—м Emp/ang geh—i отивам яа
прием; || zun Empfing geladen -ein покяпеП съм па
прием; ф wo isf 3-r Empfang къде с aлмнпнеторцндтр,
рсцепцнд+р - ни хотели; © —inen störungsfreien Emp/iig
habti ряднопредивипет; е чисто, без паризнтп; шу¬
мове, радного свири без смущения
empfangen — G—scbenk—, Gä-Tt, eine Delegation enp-
liigei приемам, п;лчтрвaм подаръци; приемам, по¬
срещам 'оетн, денетрцня; || wie wsrdteT 3u emp/aigci
как +е приеха, поеоещпяср; || die Taufe, die Wellt emp¬
fangen приемим светото кръщение, кръщават ме; би¬
вам ръкоположен за свещеник, ръкополагат ме за све¬
щеник; || 3as Abendmahl empfangen приемим светото
причастие, по;третднит ме (пред; Т— умря); © neue
Eindrücke, Anregungen empfangen добнвим пови впе¬
чатления, импулси, подтици; © ein K1n3 empfangen
тртеврм, трбоемепднaм
Empfänger, Зее — EnpTängti unbekannt пончт-+елдт
непознат, т;иет; неизвестно; || Empfänger vtazog—i,
verrel-t п;нччр-енят се с премести. пи друг адрес, с
замини.; © den Empfänger cin-cHalicn, aseecbalтtn
включв-м, изключвам радиоприемника
empfänglich — rin -np/ängllch-- Gemül туeс+в;тенпи,
отзивчива душа; || —in empfänglicHes Publikum отзив-
чнва, възприемчиви публики; || füe Lob, S:HntieHt1e1e1
i—ichl empfänglich -ет мпого чувствителен съм, нм—м
'отдми етрб;ет към хвалби, лиекртете—нр. обичам ди
ме сниндт, ласкаят, ди мн се подмизват, докарват;
лесп; сс подавам пи снялбн, ласкателства; || empTän-
g1i:b füe KeaiChcltcn, Eindrücke предразположен към
зaб;тдвaпе, податлив пи бонеет;; вnетaтннтенен съм
Empfängnis, die — 3ie unbefleckt— Empfängnis непо¬
рочното зачатие
empfehlen — ich Cann 3ir dis Puci nue tnpfehlen
моги сим; ти тн препоръчам тая кпиги; || ich enplehle,
—s zu Tun препоръчвам т; ди го нaпоPннщ; || 3-r Aizi
huf nie Luftveränderung empfohlen текрояг ми пре¬
поръча промяп; па климата. ме посъветва ди променя
климата; © —s empfiehlt -i:i, es tmp/öhlt -1:1 препо¬
ръчва се. зи препоръчване с та...; . das Guit enpfichll
slci -clb-t g;бор-; стоки ермр сс хвали, пе се пуждие,
пяма нужди ог рекнрмр; © ich eMp/eii— ihn deinee
Fürsorge. Sorge, Obhul предявим, поверявам го ни
твоите 'рижи, па твоят; зрко;лр; © bllic cnpltblei
Sie nlci Ihren Elitrn моля предайте- моите почитания
па родителите сн, поздр-ве-е родителите сн от мспе;
|| er läßt -1:1 die empfehlen гой +е n;зторнявр, +н праща
много здраве; © -1:1 (Akk.) bald wieder empleilen сбо-
'увим се, тръгвам си, отивим сн скоро, недпяга. пе
оегрнрм дълг; време; || -ici (Akk.) heinlich, -T1llsehwti1
gend, (aul) feaпzOeicb empfehlen ;—ге'тям сс, измъквам
сс тайпо. скришом, пезр6енятрпо, без ти ' ме видят, без
ти ме види, забележи пикой. тихо-мълком, без та се
обидя никому, без да се сбогувам, по английски; || al-
Verlöhte emplebltn sieh... съобщават зя годеж; сн...;
© -1:1 (Акк.) für, zu —1^- empleHi—n препоръчвам,
претлр'рм услугите сн з; пещо; © —in w—nlg cmpTth1
leidts Außeree eънщпое+, която пе буди доверие, мал¬
ко прето-тп;ля'-
Empfehlung, die — aul dellt Empfehlung bin по твоя
препоръка; || aul Empfehlung des Är/T—e по препоръка,
съвета пи лекаря; © Haben Si— eine Empfehlung имате
ли препоръчително писмо, пдкя:нр препоръки, рефе¬
ренции; || ee hat Meine Emp/cblung той нм; мод-; под¬
крепя, препоръка; || dclie AibclT ist die be-le Empfeh¬
lung о;6от;-; ти с пий-добрит; препоръка; © nli den
Ьс-Теп Enp1ehlnпgen : отлични почн+апня, поздрав;
empfinden — Liebe, Ekel, Uuigee, DuesT empfinden
чувствувам, усещам, нзпнтвим любов, погнуси, о-eо--
щепне, 'т;g, жажда; яде мн сс. 'ладеп съм; пие мн
се нота, жадеп съм; || Fetund-cHaTi Tür ihn, Achtung
voe ihm, Baß geg—n ihn empfinden изпитвам, нм—м nо;-
ятенекн туeе+eя към него; нзпнтвим, сррпд уважение
към пе'о; изпигвам ;мо-т- към пето, мразя го, пе-
пивнждам го; || er ließ mici seinen Unwillen empfinden
той ми даде ди почувствувам недоволството, пего-
дув-пието му; || Reut über etwas (Акк.) empfinden нз-
пнтвим, чувствувам разкаяние, разкаЙвам се зя нещо;
|| ici —mpflnde пiehтe für ihn пе чувствувам, пе изпитвам
нищо, пдмям (инкикин) чувства към пето, пе го оби¬
чам, 6езо-зн;теп мн е; || seinen Verlust liel, -eHmer2l1eh
empfinden преживявам, п;няедм тежко, болезнено за-
'убити му; загубата му ме т-ея'я дълбоко, болезнено;
|| —Ма- ik- Bürd—, Beleidigung empfinden чувствувам
пещо кит; бреме, товар, обида, оскърбление; © Зз-
Emplindei für G—r—ciligkclT чувство, усст зя справел-
л;вое+; || du basi kein Empfinden dafür ти нямаш чув¬
ство, усст за тон-
empfindlich — ein eMpfindliche- Uerz haben нмям чун-
е+в;тенно, отзивчиво, разг. меко сърце, сърце кя+о
чувствителни мембрана, сърце, което се откликва ни
исичко; || ihn an cliea empfindlichen Sf—Il— ТаеТеп за¬
сягам го, улучвам го по чувствителното. болното му
място. пО чувствителната му струни. по неирaнгнч1
пата му точка; || gegen Kälte, Tadel empfindlich -cin
тувcтвн+елеп съм към студ. зиморничав съм; обиждам
сс от п-й-м-тк-ти забележка, от няй-мянкнд упрск,
пе дивим ди мн се каже пито едни думи; || sehr emp-
Tind11:1 s—in болезнено туветвнтенеп съм. обиждам се.
покачвам се. оскърбявам сс неепо; много обидчии съм;
© —ine empfindliche Slrife чувствително, тежко нака¬
зание; || einen empfindlichen Verlust —el—lden претър¬
пявам чувствителна, тежки. знячн+елня "ЗЯ'чб-
Empfindlichkeit, die — dl- EmplindiiciCelT —in—r Waage
чувствителността па истпн; || laß dl— EmpfindlicHkcit
не бъди толкова туветвнтенсп
empfindsam — —ine empfin3-ame Serie. Natur сипт;-
ментрннр души, природа, пежпя туши, патуря; || dl—
empfind-ime Dichtung ерп+нмептялпр поезия- поезия
пя повишената чуветвн+елпоет
Empfindung, die — berubgeetf/Te Empfindung in den
Exlremlfäfen понижена чувствителност, реакция ня
крайниците; || 1:i habt dl- Empfindung, 3aß wie sTörei
имам чувството, чс сме нежелани, че безпокоим хо¬
рата; || Empfindungen auslö-tn събуждам, будя, пре¬
дизвиквам туветия, емоции; || wid—rspeeeitnde Empfin¬
dungen мактеп -ici auT seln-м Gce1chf противоречиви
чувства се изписаха на лицето му; || von w1d—espauehs-
vollen Empfindungen Hin und Her g—rissen разкъсван съм
от няИ1nротнeооечнe; чувства; Ц von zwi—spälfig—m,
gcteilf—n, wider-tetbenden Enpfiiduig—n b—wegf -cli въ¬
лнуват ме противоречиви, двояки чувства, раздвоен
съм и чувствата си
empören — ich empöre Mich gegen ihn, wider efwis
вдигам сс, вътбуптчeрм се. роп+ия, възроптае-м, въ¬
ставам, възпетотувям, пегодувам, опълчням сс про¬
тив, срещу пе'о, пещо; © ich empört mici über ihn,
über etwa- възмущавам се от пе'о, от нсщо; © -ein'
PeneiM—n empört- mich държането му ме възмути,
предизвика възмущението, негодуванието мн; || das
mußte j-3-i empören всски би се възмути. от тоеи;
тоеи пе може а— не възмути човск; чоиек пе може да
нс сс възмути, ти пс реа'нря, па острие спокоен. ран-
подушеп, безразличен прн това; © dl- empörten Ge¬
müter beruhigen успокоявам еъзмутенн+е, недоволните
възбудените духове; || die empörten Wog—n, Wind—
възбуденото море, яростните вълни. ритbеепелн+е се
стихни; || cmpöel locHTäheci скачим възмутен; || 111
tmpöel zurücCwei-en отблъсвам, изпъждам, изгонвам
го, отказвам т— го приема с възмущение
Empörung, dl— — die Empörung der Mis-cn, 3-r Unltr-
drückten бунтът пи мисите, на nотнепа+н+е, заробе¬
ните, пя робите; || die Empörung 011:11 aus, grtlTi um
Sich. wird blutig niedergtworlen, nied—аge-eHIag—n избух¬
ва бунт, смут, въстание, избухват размирици; бунтът
се р-зряетв-, обхеЯща исе по-широки сред;, слоеве от
населението, бивя по+ушеп и кърви, удавен в кръв,
емязрн; ® in Empörung geeufen. vers—T/T weiden изпи¬
там вън възмущение, негодувание; вътнеголуиям, въз¬
мущавам се- || bertehfigTe Empörung erfüllte ihn üb—e
liie 1reehiciT изпълваше го опрант-п; възмущение от
нейното пяхалство; || ici mache m—lier Empörung Lull
динам отдушник, простор, воля па пеготуеяпне+о,
Ende 353
възмущението сн- || —in Sturm 3-r iklgeMeln—n Empö¬
rung brach los избухни буря ог всеобщо негодувание,
възмущение; || dl— Wogen 3-e Empörung gingen hoch
вълни ня нестържяпо пегодувапне заля —ълпити
emsig — -ine еш-'ge Tätigkeit tnilaiiti р-твнв-м
усърдия, неуморна дейност; || emsig wir —ine Bien— ра
ботлив, трудолюбив, етрря+енеп, усърден кит; пчели;
|| —msig wir —'n Wirscl бърз, подвижен кит; невестулка
Ende, das — 3as obeie, uiitec End— горният, долния—
крий; || Ende 1944 (в) крия пи 1944 годния; || Eide des
Monats. der Wocb— и края пи месеци, па еедмниятр;
|| Ende d-e Dreißiger -cin към четиридесет годипи съм;
скоро щс напълпя, навърша четиридесет години; || das
End— d-e Durcl-age, 3-r Vorstellung край пя прелPвЯ1
пе+о, пи представлението; || 3а- '-Т I—13—r das Eide von
Lied говя с печалпнд+, +оигнчп;я+ край, - зявършък пи
песеп+и, ня историята. —яки печилпо, торгнтно завър¬
ши всичко, цял-та история; || 3as Eide dtr Will, d-e
Dinge краят, свършекът пи свети; второ пришествие,
страшният съд; || er flidef nie ein End— яко го оставиш
ди приказни, никога няма т— свърши; трънки, говори
до бетkопечпое+; || ein biTT—res, böse-, -eil1ммe-l
-ehmäiIieH—s. faaglsci—-, quaivolies, u1vörhergee—h—n—e
End— finden, пеНмеп пимно-м, вземам лош. псчилеп
занършък, край, завършвам зле, лошо. печално, по¬
зорно, трагично, мъчително, непредвидено; || das
nimm. kein gul—s Eid— тови няма да свърши добре, ще
завърши зле, лошо, пс ще излезе ни добър крий; || rin
-oicics End— wae nicht vöraue/ustbe1 пикой пе можеше
ди предвиди тоя крий; || man muß das End— bedenken
човск трябва ти държи сметки за края, кик ще завърши
тази работи; приви, кякиото правиш, н сетнипя+я пе
забравяй; || 3us Eide herb—lfüheei, iinuusschieb—i, hin-
uuszög—m предизвиквам развръзката; ;+ли'ам, забавям
развръзката, крия; || das ist 3-e Anfang vom Eide тови r
пятялото пи крия; чорапът започни дя сс раз¬
плита; || etwas Hai, ninnf kein End— пещо няма кряй,
пе свършва, пе му се вижда крият, с безкрайно, трае
то без:опечпосг, то безкрайност, с нескончаемо; || Зее
W—g nimm. k—li Ende пътят сс точи то безкрайност,
пями край, нс му сс вижда крият, е безконечен, не¬
скончаем, безкриеп- || 3as Staunen, das Lachen nahm
kein Ende, wollt— kein Ende пеНшеп удивлението ня¬
маше грипнин, беше безкрайно, пе можехме да се на¬
чупим, пясмеем, кипнахме ;— смях; || rs ist Cein Eide
ah/ueeb—n нс му се вижда кордт, крият му тъне в мъг¬
ли. пещо е безконечно, пескопчаемо; || das '-Т eine
ScHraub— ohit Eid— тона с като безконечен инпт. ндм-
крий. пс му се вижда крият па тона; още ще пи вадят
душата || etwas bat einmal eli Ende, rs hal danil ein
End— нещо все ще свърши пд:огя, ще има крий, за-
вьршъk, ням; ти трае вечпо; || das dickt Ende kommt
noch naci тепърва ще му се види дебелият край, те¬
първа ще доЙдит неприятните последици; - hös Re¬
giment nimmt haid ein Eid’ пя лошия цар ияоетн;т;
му с кратко; кога е силя е;лоe;тa, пе с вековита; <ф>
Ende gul, ail—s gul добър лн е краят, всичко с п-ред;
краят увепчива делото; <ф> 3as Eide kröni 3as Werk
краят крисн, увептивa делото; - lleber ein Ende mit
S:hreeken al- —'n SeHreeke1 ohne End— по-тобре едип
ужасен крий, отколко—; ужас без крий; <$> alle- hal
(^ттО —in End— (nur die Wse-l bat zwei) всичко има
край (само е-нaмът има деи); нищ; пе е вечно, пс
трае вечпо па тоя свят; © lelzlen Ende- и крия на
краищята- в nоенеgня сметка; |) de- Sfзu1ene wae kein
23 Немско-български Pоaзе;то^'нтеп речник, -. I
354 Ende
Ende удивлението пи, учудването пн нямаше крий,
беше безкрайно; пе можехме да се пачудим- || iince
Sacic (Z>.) —'n Eide, ein kuazc- Ende Miclcn ел-'aм,
турям крий. точки, кръст на пещо. ликвидирам го
бързо, па бързи ръка, по кри—ки+и процедури- || —1пем
Zu-Tand ein Ende hcrell—i. macien, seiz—n слагам, турям
кр—й. точка, кръст на пещо, прекратявам, ликвидирам
състояние- || damil muß —s nun ein Ende iahen. nehmen
тон; трябни пай-се+пе ди свърши, трябни та се тури
пяй-после край, точка ни това; || d-e Vorrat nclgf -1:1
dem End— zu припасите. записите са па привършване.
изчерпе-не, скоро ще свършат; © 3as Eide nabl,
kommf краят наближава, настъпва; || -ein Leben nähtrl
-1:1 dem Ende животът му иърии към своя крий- || er
machlc (s—ln—ш Lrb—n) —in End— +ой сложи край ни
жииота сн, сс самоуби- || -а füill— sein End— naien
(kommen) той почувствува. усети, чс краят му, смърт¬
та му наближава, че с ударил поенедння+ му чис; ||
er hat —in gules Eide gehabt той нмя леки. спокойна
смърт, умря без мъки, страдания; © am .Ende 3—r Steiß—.
d—s Weg—-, dee Stadt, 3es Zuge- па края пя улицата,
пя пътя; в по:р;йннпн+е, на другия кряй па го;т;- в.
пя края, пи опашк-ти на илика; || am Eide des Lehens
и крия ня живота- преди емьогт; си; || die Dingt am
richtigen End—, ам 1i1seh—n, v—ek—hafen End— ап/а—!
хващам, унивдмг нещата за истинския нм, погрешния,
обр—тпия нм. опакия нм крий. зaсвишaм пещо вярно,
погрешно. от крикат; зи 'линита; || an heidtn End—i
des Bande- пи. от двити края пя лепти+а; || an liien
Ecken und Enden навсякъде, навред, пи нсяки крачки.
по иснчкн крянщя- под плет н пит плет; пол мост н
п—т мост; || ui allen Eidei Habe ici dich gcsuchl търсих
те павсякъдс, под дърво н камък; || es Teilte ui аП—п
Ecken und Enden навсякъде, вън всички области сс
чувствуваше липсата, недостиг от това- || an all—i
EcCen und Enden spaecn пес+я откъде+о н от каквото
мога; пс сн позволявам пикиквн нзлншп; разходи; ||
ich bin -eHo1 an Ende d—s Buches angekangi стигнал
съм почти то края ня книгата; || mit —Twas am Ende
s—ln иечс съм към края на пещо, ня едни работа, нз-
пънннл, свършил съм затичат; сн- || ici hin völlig am
End— приключи. съм всчс р-бот-т— сн, няпълпо, из¬
пълнил съм докрай тадатат- сн; сн.н+с м; ся прпънпо
всчс изчерпани. пямим иече капки силя, души, енергия.
папълно съм изтощен, изпуреп, кипнал съм, ня края
пя силите сн съм, пе мог- поисче (дя се боря, ди сс
съпротивлявам). прет пънпa оaтрчси, изнемогя съм;
пaпънно отчаян съм- пе зная всче кякио да пррвд, да
предприема- || 1:b hin an Ende neln—a Kaä/it па края
па силите си съм, душа всчс пе с останала и мепе, пе
мога повече, прос+о ще 'роспя, ще пядпа, пямим иечс
капка сили, кипнал съм, пс мога ди се държа поиече
пя крякат; сн- || 1:i bin mir m—in—r Geduld am End—
търпепне+о ми сс изчерпи, се свърши, пс мо'— повече
ди търпя. та понасям тона- || er wae an Ende -е'!—-
Lal—li (mif s—intm Latein, nii seii—i Kunst, seinea Weis¬
heit zu Ende) изчерпи му сс мъдростта, стигна до за¬
дънена улици. пе знаеше всчс кякио да приви, кяк п—
постъпи, какво та предприеме, пе знаеше вече някъде,
намираше сс и пълня безизходици; || am Ende 1-f das
gar nicli waha на края. в края па краищата, и същност
тон— може та пс с вярно; || am End— isf cs gar ni:hf
so -chiimm и същност (кито го премисли човск) +он;
пс с чак толкова лошо, трагично- || ich folg— dir his
ans End— dtr Will ще те следвам до другия край пи
свсти; || -I— wohnt am (äußte-irn) Ende dee Welf +я
живее па другия крий пя светя, някъде в джендеми.
поврага. и пий-зa6у+ипнд. пай-зитъи+епия крий. дето
гърми. по пс вяли, вулг. някъде пя м—йпа+а си; Ц
aus allen Enden dtr Welf от иснчкн крянщя на свети-
|| von Anfang bis Ende отпяч-но до крий- от игла до
копец; || ibae Erzählung wir von Ailang bis End— —alog—n
разказът й бе отначало до крий измислен. лъжи; || von
—'пем End— bis zum andeatn от единия кряй до другия.
открай докрай- || den Brief"(bis) zu(m) End— ке-сп про¬
читам докрай, т;тнтям писмото. прочитам иднот;
писмо открай докрай; || den Kampf bl- zun billeaei
End— 3ue:iCänpTei Müssen нзпредм. принуден съм д;
изпеса борбИт— до горчивия й край, завършек, ди из¬
пия горчивата чаши до тъпо, докрай; || bis zum bilitetn
Ende au-bareen издържам, нзтр-йв-м до горчивия
крий, занършък; || bis an sein selig Ende до края пи
живота сн, до последния сн чис; || geg—n Ende des
Monats. d—s Jahre-. Ende Mäaz към края пи месеца,
годнна.+и; в края ни март; || geg—n Ende des Abends
привечер, питвечер, ни мръкиипе, смрачаване, свече¬
ряване; || zu Eide -еш, geien свършвам, свършено с,
пи свършване е; || rs geht 3unit zu Ende пещо иърии,
клони към крия сн. вижда му се крият, скоро ще пи-
стъпи крият му, ще сс свърши с тоиа; || —s gchl mit
'Нш zu Eide той върви към крия си. наближава краят
му. скоро ще свърши, щс умре, скоро щс сс свърши
с пс'о; || mit ihm 1-t es aus und zu End— окончателно
с еeьрщено c него, окончателно с ликвидиран; || —Twas
zu Ende les—n точит-м. изчетим нещо, прочитам го
докрай, свършвам с че+епе+о му; || scinc Geduld wae
nun zu End— търпепне+о му се свърши. изчерпи, той
излезе, изскочи ог търпепне, хвръкна, избухна; || 1:1
kommt nif neiier Red— zum Eide всче съм. па края
ни речта сн, скоро ще свърша реч+а сн; || all—- zu ein—м
guf—n Eid— belngen, lülrtn довеждам, извеждам всичко
до, на добър край. зивършък- | das Li—d 1-f zu End—
крий на песента, иян-т- история с свършени- || dl—
Komödie isf zu Ende (ital. La commcdia b finita) свърши
сс комедията--комедията свърши; © es ist noch —In
gutes (ganz—-) Ende |Wegce) hl- dahin, bis zun Dorf. his
zum Bahnhof потим нмя още доста път, доста е динече
лот—м. до селото, до гарата- || —in End— liilca iim па
късо разстояние от пето, малко, няколко крачки след
пето; || -le wohil ein Hйhseh—s. klein—- Eide von ii—r тя
живее пости дaнече. лалеч:о. симо па няколко крачки
оттук; || hasi du rin Endchen Broi lüe mici можеш ли
да мн отделиш малко. едпо късче. крийчс, едни къшей
хляб; || ich habt noch —in Ende. Endclcn Geduld ще
почакам още минк;, мъничко; ф da ist das Eid— von
wrg повече от това здраве му кажи. тоиа е всче пре-
китепо, качулка, кипи:. връх па всичко; на пищо пс
прилича тови, това е цяло безобразие; || das isf vor
-—'пем Ende сякаш пс той. а някой друг го с пиприинл,
просто пс моги та повярвам, че той го е пипривнн,
чс той е способен ни това- © zu welcieM End— с. за
какви исн; || zu dem Eide за тия цсн; © hat еа an Ende
g—log—n да пе би пи е излъгал
enden — ich weiß nicbl, wi— das enden -oll (wlad) пе
зная, как ще свърши това; || wir -oll das noch end—n
къде ще му излезе краят па тови, кик щс свърши това-
|| wann tnd—f diese P—in кога ще свършат тези мъки,
страдания- || 3са Streil cidel— mit einer Faйg—i—1. ш'Т
—ii—r Versöhnung спорът завърши c бой. : помирение;
|| mit —in—m Hoch aul 3en Jubillaa enden завършвам,
приключвам речта " сн с думите: ди живее юбнлярят,
с мн;'ая лета в чсст на юбиляря- || das Cann nicht gut,
so bald tnden тови пяма ти свърши добре, ще свърши
*
зле. ще излезе па лош крий. щс има лош крий, няма
ди свърши -ака скоро- У es koinle gar nicht anders
enden als nlt seinen Tode пе можеше другояче ти свър¬
ши осисп с неговата смърт; || das will gue ilchl enden
тоеи пями крий, пе му сс вижда крият па тови. трае.
продължина до безкопечпос+. вечпо щс трае таки-
•ф> woil aigtlungen isf gut. woil enden 1-1 h—ss—а добро
патал; е добре, добър край още по-добре- ф CläglicH.
el—nd, in dtr Gö-e—. 1ш Straßengraben. duaci Selhetшord.
им Gaigei enden з-вършиам печaнпо. имам печинен.
мизерен край, умирам пи улицата. в калта. +ння+и-
т-въошвaм със самоубийство, пи бесилката; || geg—n
Abend Hal er gecndel привечер. надвечер +;й свърши.
почини
endigen — s. enden
endgultug — —in —ndgülfig—s Urteil. Ergehn'- оконтa-
+елп; присъда; ;к;птителпнд+. крайният резултат- ||
die endgüllige Fassung eines W—akes последната. окоп-
т-телпaтa редакция на произведение- Ф er ist endgültig
verloren той с бетиътрaтпо. окончателно изгубен, про¬
паднал; ф ich weiß noch 11:11- Eidgültige- пе тп-д още
пищо окончателно, положително, поенелпн+е. край¬
ните, окончателните резултати, кик е завършили ця-
.—+— р-бота
endlich — па. endii:i. с. пай-после. пиЙ-сстпе- || end-
11:1 Comnl -1— ний-посне, пaИ1ес+пе тя идва; || hr—11—
d1:b endiich побързай пий-еетпс- || bist du endlich f—rilg
приготви лн се ний1nосне, паЙ-сетпе; - endii:i hieihl
ilcll ewig au- всяко псщо си нмя пичило н крий; нищо
пяма ди трае вечпо, исс ще му дойде' крият и пи това-
кога и та е н това ще нмя крий; ф die cidllcH— Be¬
freiung kam пай-сетне пистъпи дън'оочaквaп;т; осво¬
бождение- ф eine endlich— Zahl. Größe крайно число.
коийпи e•еннчнни
Energie, die — vl—l, große Energie haben имам мп;';.
голям- епергня, мпого енергичен съм; У mit verbieeen—r
Energie работя с упорита. неуморпа енергия. упорито.
псуморно; ||. alle Energie aulbi—len употребявам ияни+P,
сн енергия; || mit aller En—egie voag—b—n действувам c
№.——— сн енергия; || Mangel an Energie zeigen проявя¬
вам липси, недостиг па енергия, пе съм дое+aтьтп;
енергичен, липсва мн, пе мн тоетнг- епергня; вял,
мудеп съм; || mil Energie btkadtn -—in пращя, поентпъJI-
псп съм от енергия; ф —Twas mit Eitegic -agen к—звам
нещо енергично. подчертан-м изрично нещо. набля¬
гам пи нещо; || ihn nll Energie /uiücCwciscn изпъждам.
отблъсвам го пий-енергично; ф Energie wird /ас' осво¬
бождава сс, отделя сс енергия; || die ir—l werdende Ener¬
gie au/eptichtrn натрупвам освободепити. оттслепи+а
епергня
energisch — —in tn—rgisch—r M—nsch епергнчеп, пред¬
приемчив човек- || energisch vorgchen, Haideli лейе+вч-
нам, постъпвам енергично; || mit eneagisciea Sfimm—
epreehen говоря енергично, емено. решително, под¬
чертано; || s—in Ziel energisch verfolgen преследвам
енергично, с неумолима. пеуморпа спергня целта си
—ng — eine —ngr Са---. Straße, Slirn тдепa уличка.
улици. разг. сокак; тясно чено; || —in enge- Tal клисури;
|| ein engca Durchgang тесен ходпик, коридор; || i:h
qutf-cit mici duecb das —ng— Ftn-ltr промушвам се,
промъквам сс през тесния прозорец; || 3u- enge Kleid
spannt, plaf/t тяепaтa рокля стяга, се опъва, се впнии,
се спуква; || das Kleid sciMlegl -i:h eig an роклята
прилепва плътно до тялото; || die Schuht sind nie zu
—ng обувките мн си мпо'; тесни, ме стягат- || rin rig—s
B—ck—n haben имам тесен таз- || 3as übee-chreltet, üb—a-
-1—18. 3en —ngei Rahnei dies—s Aiisalzes тона нид-
хвъонд тяснят; ормкр ни таз; статия; || dir Voalaag
Engel 355
i-l auf einen cng—i Krcls bcschränkl сказката е прет-
низпачепа за тессп, огрипичен кръг слушатели; || ici
g—Ht in dit Bacifc, alles wird mir zu eng папълпяла съм
мпо'о, всички дрехи са мн о+еспснн, са мн стапял;
тесни. пе моги ди вля^и. ди се побера и пикоя от
роклите си; || wie -aßen sebe eng, eng gedrängt седяхме
просто едни върху точ'. пиблъскипн. понтнепaтн кит;
сарделн. човек по човск; || etwas tngce uMiciß—n.
uMgaenz—i опнси-м, очертавам пещо по-определено,
по-строго- || di— Rillen wurden enger редиците сс сгъс¬
тиха; || ilta gchl cs ja rtcif eng zu тук е мпого тясно.
живеете мп;'о на тясно. много сте сгъстени; || in eigen
Veriällnieetn iehen живея па тясно. мп;'О скромно,
оскъдно; || au- —ig—i Veebailni-er! kommen от скромен,
беден произход съм- || 'm —ngei—n Sinne des Wörtte в
по-тесния смисъл ни думата, || enge Zu-anm-naabelt
тясно еьтрулпнчее+во; || 3-e —ngeae Ausschuß поет;дп-
пот; присъствие; ф enge Fitu13-ehз/t тясно, нн+импо,
съкровено приятелство; || der Kann isf zu eng гребенът
е мпого гъст, ситеп; || die Zähne sieben zu eng (beisäm-
меп) зъбите, зъбците са мпого гъсти. сбити- || dl—
PäuM— -ТеНеп zu —ng дървет-т— са мп;'о нагъсто- ||
eng echae1hen пиша сбито, 'ьет;, ситно- || eine eig—
S:hri/t сбит. гъст, снтеп шрифт- || 31е Schling— eigcr
/iehen стягам възел;. примката; Ц sici (Акк.) —ng an
dl— Muflei Cuechein сгушнам се в мийкя си; !| in 3er
—18-1-1 Famlll—, 'ш tngslci Fam'iienkr—i- etwas f—ierm
отпразнувам пещо и най-тесеп, ний-иптимен семеен
кръг; || Im 118-11! KoilaCl, in eng-ler Verbindung mit
ihm, in eng—n B—zleHung—n zu iim -leit! поддържам
ний-тесен контакт, нп+нмин о-пошепня. пимирим сс
в близки, нп+нмин връзки с нсго; || eng nileinander
btfeeund—l sein нптимпи. близки по;д+енн смс; || mein—
Mittel -1n3 eng begrenzt средствата м; са строг; опре¬
делени, О'рипнченн. пе рaтпон-грм с неограничени
средства; || die Übee-ti/ung Ichit slci |schli—ßf sicb) eig
an den Uilexi an преводът се придържа е—о;г; към
;рн'Hп-т-, приобриза, е доетовеп. букeинеп; ф er huf
—inen —ngei Gte1chl-krt1- той нмя тессп, ;'оиннчеп хо¬
ризонт, е тесногръд, с пaочп;ин; ф es wild nie —ng
um die Biuel, uns Uerz з—почнам ди се nо;теспдв-м.
з-n;тв- та мн сс стд'a туш-ти, сърцето нещо започна
ти м; стяга гърдите, да ме т-тущ-вa, да ме дави. да
ме туши. ди м; притиска гърдите, сърцето мн сс етя'a-
|| es wird mle Hier zu eng стани мн тдепо, задуши; тук,
задуш-вам сс, притеснявам се тук. пе ме енъот- тук
Engagement, du- — —in Engagement eing—b—n поемам
ангажимент, задължение, обвързвам сс с нещо; ф -1п
Engagement зпп—imei, ailreltn приемам апгижнмепт,
служба; постъпвам и +е-гъор
engagieren — -1— ans Theater, heim 11ln engagieren
ап'ижнрам я да играе в театъра, па се спнма във филм;
Ф slci (Akk.) in dee Zeil engagiert! тр-пгрж;ррм вре¬
мето сн. обвързвам се с времето си: ф 3as jungt Mäd¬
chen isf schon tigagicrl мнртото момиче е иече -п'a1
жнрипо. пе е свободно. сн нмя приятел, годеник
Enge, dl— — ihn in dl- Eig— fe—iben притискам, по¬
ставям, турям го па тясно. поставям го в затруднение,
притискам го до с+епа+и, пятнквим 'о и миша дупка,
в коз; рог; || in dir Eig— -111 на тясно съм, като и
менгеме, процеп съм; притиснат съм по степат;, пями
никъде ти мръдни- || in die Eng— gtraitn попадам на
тясно. и менгеме, между чук н пик;вилпд
Engel, 3—r — slr i-l mein gulte, e-ti-idte Engel тя —
моят добър aптел, 'епнй, моят aпгел-naтнте>л, апгсл-
356 Engelsgeduld
хрипите., aп'ел1еписнтен; || sic wae -ein bös—e 'Engel тя
бе неговият зъл 'епий; || sl— kam, hall wie —in wahre'
Engel тя дойде кат; някакъв ингел, помогна кито ис¬
тински инге.; || eebö1 wie —in Engel хубави като aпген,
ипгене:н красива; || du u1eehuidvöil—r Engel правиш се
пи певнпсп, непорочен инге., на свети вода пеп—пн+и;
+;. невинно -п'елчс; ф —in Eng—1 zielt (geht), fliegt
durchs Zlmmca оaт'онооът замлъкна; разг. род; сс ев¬
рейче, парче; || ich hörit dl- Eng—1 1ш Ulmm—1 pfelf—n,
-ing—n видях звезди, ангел; посред 6ял тен от болки;
искри, син+кн мн излязох; от очите, очите мн из¬
хвръкнаха от болки, обезумях, примрях от болки, пе
бях на ссбс сн от болки; || das hal die d—ii guler Engel
eingtg—6—п —воя— добър ангел, гений +; нпуши това,
сякаш господ те пикира ти постъпиш, ди нaпоaвнш
тона- || du bist ein Engel nll (—1)n—m B davor хубав
ипгел си мн тн, ама чс дангилак
Engelsgeduld, die — eint Engelsgeduld bähen нм—м
ангелско, волско търпение
Engelsmiene, die — eine Engeismi—ne auf-cfzen поинд
се па певипеп, непорочен ипгел, пи света води пепа-
пита, приемам ангелско изражение па лицето; разг.
правя сс ни пи лук ял. пи лук мнонеин, па трн и зонa,
па нбрдм6aщнд, ни трн н половина
Engelszunge, 3i— — wie mit Engelsznngen e—d—n от
устата мн мед се лее, капе, когато говоря; пумите м;
звучат к—то пебеспа музики
englisch — und lisp—ln —ngI1-eH, wenn -1— lügen (Goethe)
и говоря— ангелски, когит; лъж-т
Enkel, der — davon (hiervon) w—rd—n wohl noch unseae
Eik—I cezäblti за тови ще разказват и нишите нпуцн
(н привпуцн), бъдещите поколения
entarten — die Kun-l tnlirleTe изкуството сс изроди,
отбелязи упадък; © tilarltle KunsT изродено, упидъч-
но изкуство; || entarlelte Geschmack изнратеп, упиgь1
чеп вкус; || tilarfele- Gescbleebf дегенернрин, изроден
род; || cntartcle Slllei ;звоa+епн приви
entäußern — -1:1 (Akk.) de- Eabe-, -eln—r R—chlt, -eiie-
Vermögen- eiTäußtri отказвам сс о— наследството,
по-нaти сн- ортgрeaм имуществото сн, състоянието ен-
II slci (Akk.) seiner GewoHnhelTcn, s—in—r Meinungi-clner
Fereö1I1eikeil entäußern отказе-м се от навиците си.
мнепнето си, от личността си, обезличавам сс- || sich
(Akk.) de- Lebens entäußern свършвам със себе си, ту¬
рям край на жннота си, освобождавам се от животи
сн. т-свърндм го к-то непотребни всщ
entbehren — ici kann aich ni:hl eitbchiti пс моги
6ез тебе, пе мог- ди сс лиши ог тебе, +н си м; не¬
обходим кит; пиеъщннд хляб; || sl— glaubte, man könnt
-1— 11:11 enlbtbeti, daß -1— licht zu enibthrei sei тя сн
мислеше, въобразяваше, че пс моги— без пея, че ще
се почувствува отсъствието й, чс е незаменима, чс
пикой пс може .ди я зaмее-н; ф 3u soki-i 11:11- ent-
beiren нищо пе бивя та +; ннnсвa, пс бивя ти бъдеш
лишеи от нищо, ще имаш всичко, което пожелаеш,
пе 6;ни ти търпиш никакви лишения; || man muß eni-
behren l—rnei човек годбв- пи сс пиучн, др свикне па
се лншина. ди сс отказва ог много пещи, ди пс за-
а;н;лдв- всичките сн желания; ф s—ii Verhallt! cnt-
behal jeder Felniell държането му с лишено ог вся¬
какви нз+ънченост; || 31t Situation eilbtHrlt licht dtr
Komik снтчaинд+a пе бе лишена от комнзъм
entbehrlich — er ist uns bei d1—-er Sacie eiTbehellch
при тия рибо—а той пе пи е нужсп, необходим, можем
ти минем и бсз пе'о
Entbehrung, die — Uungtr und Entbehrung waafeftn
auf ihn очиквихи го глад и лишения; || sici (Akk.) groß—
Entbehrungen iul—rl—gtn палиг—м ' си голем; лишения,
огрипнчепня; || EnTbehrungen auT -i:i n—hmtn налягам
сн н;щеп;я, огрипнчепня; || Entbehrungen erdulden,
trleid—п търпя, понасям лишения, пуждя
entbieten — 1Нм —inen Gruß, eln—n Glückwunsch ent¬
bleien изпращим му поздрав, п;gпaедм му пожелание;
|| i:h entbiete Ihnen zue 50. Iaiete/t1er die herzlich-len
Glückwünsche по случай 50-rоднщпнд юбилей подпа-
едм Вн, изпращим Вн ний-еърдечпн бли';n;женaпнд;
Ф iii zu sici eilbltltn поканвам, повиквам го прн
мепс - (ссбе сн)
entbinden — ihn von selneM Eid—, s—ln—ш Verspreeh—n,
s—lne- Eides, -—'пе- Versprechen- entbinden оснобожда,-
нам го ог кле+ва+а, обещанието му; || i:i tnthlidt dich
31—-—r Pflicht (von dl—sea PfllcHT) освобождавам те от
—овя зидълженне; ф -ein— Flau wurde, war von —'п—ш
gesunden Jungen, von Zwillingen entbunden жени му
роди едпо здраво момче, близначета; || si— hal ent¬
bunden тя роди, сс освободи от бремепност; || di—
cilhundtic MstTer родтлкяти; несуеи+и; ф Wäame
entbinden освобождавам топлини (при хим. процес)
entblöden — er tnlblödcft -ici nicbl, di— Gabt ai/u-
n—hm—n той пе се посвени, пс сс поколеба пи приеме
потирък;
entblößen — 3as Uaupt, die Baust, 3as Sciw—at ent¬
blößen ев-.тдм шипката, разголвим гърдите сн;
обп—жвам меча; || eine Flgue entblößen откривам фи¬
гура (при игра на шах); ф nll enTblößten Haupt го-
т;гл-н, с оголена гл-в-, бсз шипки; || mli tilblößl—r
Prust с оголена, обнажени гръд; разгърден; || er ist ailie
Mifl—i, von ikk—ш cntblößl той пями всче никакви сред¬
ства, пукната пара, пито стотинки, ;сгрчнл сс с то
стотника; гол с кат; пушки, като тъпии, кито пищов,
кит; пръст
entbrechen — -1:1 (Akk.) n'cit enibrtcitn können пе
моТи та постъпя другояче, пе моги другояче осиеп
да..., пе моги да противостоя пи желанието па сс отка¬
жи, ди се лиши от удоволствието да...
entbrennen — ici bin in (von) Li—be, Baß zu ihr eni-
brainl пламним от любов към пея, обземи ме, обхва¬
ща Ме пнименнa любов, омраза към пея, обиквам я,
влюбвам се пламенно в пея, намразвам я с+нхнйпо;
разг. з-n-тн-м се по нея; пс мог- та я 'летим. толков-
я мразя; || ee isf Tür -le entbrannt той гори о+ любов
към нея; || von Zoen, Wul eiibrainl пнaмпин, кнппил
от гндв, ризтпевеп, разярен; ф d-e Krieg eilbranitt
войпити избухни, плимпи
entdecken — Kolumbus tnldtcCit AmeriCi Колумб
откри Америка; || einen Verbaeci—r, Fehlte entdecken
откривам престъпник, грешки, пропуск; || ich konnte
sl— 11:1. enldeck—i пе можах та я открия; || sic isf
eiTdeckl worden тя с новооткрит талант; || —in Talen.
an ihr cnldeeCcn откривам тилипт, тро6a в пея; ф -'—
bal ihm iii G—heiмnie, ihr Uerz tildcckl тя му откри,
разкри тайпати си, сърцето сн. любовта си
Entdeckung, dl— — —in— wichtig— Entdeckung nachcn
правя важно откритие; || 3as Mädcien 1-f eine Entdec¬
kung lür mici момичето е идно откритие за мепе
Enle, 3ie — dl— Ente -eH1зTltrl питниaти, пловкити
кряка, к.оки; || -1— wälseh—il wir —ine Enle -я сс кла¬
тушка, шатри кат; патици; || die Eniti schnallern es
schon durchs Dorf всички и селото иече приказват за
тоеи; (I sic läuft wie —in— Ente ходи, клатушка сс, щa+он
като пaтниa; || -Ir l-l ein— laime Enit скучна, о+егчи-
+енпa, безинтересни личност, персони е, пс представ-
ндвa нищо. нищо особепо пе е; ф —int Eite v—rbr—llei,
in dl— Weif -etz—n пускам eее-пн:aрскa лъжи. сензация;
|| das isf —in— leflt Enie тона с тлъста. дебела, опашата.
руптава вестникарска лъжа, вестникарски измислица,
лъжа, призна сензация. лъжливо веетпн:ирс:о съ¬
общение; || di— Enle zerplatzt-. ist geplat/l лъжата сс
разкри. излезе наяве; || auf —ine Ente b—reln/allei хва¬
щам се пи вестникарски лъжи. хлътвам
entehren — —in Mädchen —itehren ;бетчестявaм, озло-
честявим момиче, опозорявам го, отпемам му честта;
|| 3а- tntthli dich тона те нтл-г-. изля'— честта тн,
хнъонд петно върху честта +н, доброто ти име
enteignen — eln—n Großbauern. s—lnrn Be-ilzi den Bo¬
den —nl—lgn—i отчуждавам, експроприирам имота на
едър земеннителеи, ни кули:. експроприирам имоти,
земята
enteilen — wl— 1м Flug— —nf—ill—i die Siundtn часовете
лс+яхи, отлитаха незабелязино, кат; ни шега
enterben — ibn tnlerbtn ннщ-вaм го от нaенелство-
|| di— Eiterblei 3er Gcscllschafi онеправданите. обез-
правенн+е на обществото
—if/aci—n — rin Feu—r zur Glul enl/achti трnaлвaм,
подклаждам, раздухвам, р—зп—лнам огън; © einen
Sir—il. ein— Leid—nschaff, Baß cntfachci разпилеим, раз¬
духвам, подклаждам спор, кан'а, разприиня, раздух¬
вам, разпалвам. ратвнсодм страст; о-здчхиaм, под¬
клаждам омраза
entfahren — —in S—uTzea, —in Stöhnen eillubr -einer
31^1 въздишки, степинне. болезнен стоп сс ;зтръ'п;
от гърдн+е му; || lir tillubr ein SeheeeC—1sscha—i вн:.
писък на ужас сс изтръгна от устата й; +я изпищя.
изписка от ужас; || —in Schimpfwort tilluhr -—1пем
Mundt очгитпд, попръжня се изтръгни ог устата му;
той изруга- © 3us Woil ist nie 1m Zorn entfahren лу-
м—га ми се изплъзна, изтърва, ;тплеспa от устата в
яда мн; || mir darf kein Wort darüber eil/ihr—i пяма
(да се изпусна) ди кажа нн+о дум- за тови; || das* l-l
nlr nur so eillahiel изпуснах се. изтървах се, без д;
;екaм, без да се усс+я; казах го неволи;
entfallen — 3us Buch —nfll—l seiner Hund книгата пят¬
ия от ръката му, той изпусни, изтърва книгата о+
ръки+а си; || der Mui isf nlr enl/allen куражът. сме-
ноегтр мн ме напуспи. падпах духом. обхнана ме уни¬
ние; © s—ln Nane isf nlr entfallen името му е изчез¬
нало, се е зaлнтнто от пимет+и мн. е излязло от ума
мн. гнaea-a мн, пс мог— ди си спомня името му. за¬
бравил съм го, пе м; идна ни уми кик се казваше, кик
беше името му; © es tiflilil ein— Mark aul 3—n Kopl
пата се по едпя мирки ни чоиек- || der aul mici tnl-
/aileide Teil припадащата мн се чист; © etwas tillälll
aus Zellmaigel нещо отпада поради липси |не,аостн')
ни време
entfalten — dl— Zeitung. sein— Flügel eillültti разгръ¬
щам. орттeродм вес+пики; ризпервам, разгръщам, риз-
мaсв-м крнле; || s—ln Tulinf entfallen рязаниим, раз¬
гръщам тaнaптр си; || große BeredsamCeif, ein Talenl
eilTültei развивам, по;двяв-м голямо красноречие,
проявявам татапт- || einen Gedanken. —inen Pili, geoßti
Prunk (Pomp) enf/allcn нтн-'aм, развивам мисъл, плип,
развивам, поддържам голям разкош, лукс, блясък,
живея разкошпо- || —11— vielseitige TäflgCtli. Propaganda,
Kritik und Selbstkritik entfalten разене-м, оaз'ръщ-м
мпог;етр-пп- дейност. пропагипти. критика и само¬
критики; © dl— Blüte tilfilftft -1:1 in voller Frü:hl . цве¬
тът се разен, разгърна и пълния си разкош, и ият;т;
си великолепие- || ilee Caiisl du d1:b nicht fael tilfallti
тук пс можеш та сс рaзн;в-щ свободно
entfärben — ici entfärbte mich - darüber, über s—in ea-
scies Wort побледнях, изгубих цисти ни нниет; сн,
Entfernung 357
побелях като плати;. вар, кито стената. кит; смнп
прн това. прн необмислената. прибързаната му думи;
© tillärbf— Lippen безкръвни. бледи, побелели че+пн;
|| entläihte Blätt—r пожълтели листи; || mit entläibler
SflMM— с беззвучен 'лис
—пТТеапеп — —inen Fleck aus dem Kleid ent/ernen из¬
чиствам, изваждам петно от роклята; || einen Schüler
au- (von) 3-e Schuir titfernen отстрипявам, изключвам
учспнк от училище; || 3as tiTTeril uns weit von dem
Gegenstand, ' vom Пепа sn-trer U1lerbз1isng тона пи
;тт-течaв-, отклонява, мпого откъсва от предмета,
темата на нашия разговор; © sich (Akk.) heimlich aus
dtr Stadl tnlftentn напускам т—йп; града; || ee hal -i:i
huld enlltril той веднага сн тоьтп-. отиде. сбогува;
|| 3as Auto eit/tiiTe -1:1 schnell рeгомо6;нът бърз; се
отдaнетн; || sich (Akk.) von der Wahrheit eniferiei
отклопявим се, ;тд-летив-м сс от исгини+a, изневе¬
рявам па истината- || 1:1 eilTtent mich von ihm отетоa1
пяним се. отдалечив-м се, отдръпвам се от нсго;
отчуждавам се от пе'о; © wir sind enli—eiit Veiwaidf—,
eiT/eril verwandt нис сме далечни роднини. сродпнцн,
имаме далечно родство, сродство; || -1— ist ein— епТ-
lernTe Verwandle von mir тя е моя тaнечпa роднини;
|| ein— tit/eenle Ähnlichkeit nlt ihn bubti нм—м тaнечнa
прилика, далечно сходство с не'о; © wl— well ist 3-r
Bahnhof enliernl von hlte (von biee eilTeeil) колко —
далече троa-P оттук; )| die Stadl ist seir will von bl—r
eiTleril гортьг с тоста gaнече, пи дос+а gaлетп; риз-
стоянне оттук, отс+о; на доста голям; разстояние
оттук; || ein Stück von ibm tiileeil -1313 s—lne Feau
милко п-етрaп- от него стоеше жени му; || 1:1 b'n w—ll
davon enliernl, die- zu 6-13^1-1 тaнет съм от мисълта,
далече с от мепе мисълта ди твърдя тови; съвсем пя-
мам нимеренне ди твърдя това; || i:h halte mich von
ihm tnlitrii държи сс па разстояние, п-ето-пa от нсго;
|| ihn etwas enlltril ai3—ulti з—'——н—м, памеквим «му
нещо издалеко; <J> je weiter enlfteil, je geößee die Stii-
eucht колкото по-далеч, толкова по-голям е копнежът;
© licht 1ш -11111111-111 пи пий-милко; в никакъв слу¬
чай; || his in dl— eilfernle-tei Teil— и ний1;+тинетеп;+е
обл-сти, част;; || ici hatlc ilcbt die t1TftrnTtele Ahnung,
den eiTf-eife-ltn Verdacht дори мисъл пс мн мипянаи1е
за гони през ума. разг. ндмис си дори хабер за тови;
пе подозирах пи пай-малко тови
Entfernung, dl— — dl— Enlfte1s1g me-s—n. schätzen
измервам, определям разстоянието па око, с око; ||
di— Eil/triuig dee Sonne von d-e Erd—, /wischen zwei
Orltn beeechiei. tem'lteli изчислявам. пресмятам р-з-
ет;дпието между слънцето и зсмя+а. между две места;
|| -1:1 (Akk.) in einlg—a, r—epckтvoll—e. (an)gem—seener
EitTeriuig hallei държи сс на известно, пи почетно,
прнн;чпо оaзс+;дп;е; || ail—s aus cliig—e Enlftrnuig
b-obacHt-i п-блюдин-м всичко о+страпн, от известно
разстояние; || -1— 1i Cueztr Eil/eenuig verfolgen енелнaм
я па късо разстояние. вървя по петите й- || in eli—e
EnlTernuig von 5 Meltri на оaзе+однне от 5 метра;
|| in Зее Eil/triuig в тaнет;пa+a- || die Kaneeu isf uul
kl—li—, große Eilieenuig tiigesitllf к-мерит- е пагли-
ееп- па късо, лaнетпо разстояние- || das ist ja keine
E1TTeins1g тон- съвсем пс е gрнет. е много близко;
та тон- е сам; пи няколко крачки оттук; || auT großti
Eiliernuig пи 'олдмо рaзст;дп;е, папилече; © er Huf
uul neine EnTferiuig gedeuigcn той настояваше зя
Моето о+стоипепне. премихн—пе, отлъчване, уволпс-
358 entfesseln
пис, да бъда чволпеп; © ii/olgt uneelaubTei Enтfeennng
нетеде+вне ни пепозeонепо, своеволно отлъчване
entfesseln — tiiei ÄuTsTa1d, tiiti Krieg, ciiei Skan¬
dal, einen Uölltiläen entft--eli нтнг—м въстание, бунт;
0-тп-тним ноЙпа, ставим nр;тнп- ти избухне нойпи,
па пламне бупг, нойпи, започним, предизвиквам скан¬
дал; втн'им адски шум, адски врдeи, шум то бога, та
ме чуе н '.ухият цяр; || Luchstüeme eilft-stli предиз¬
виквам залпове, буря о— смях; © Зее enTfesselle Pio-
ntTb—ns освободения— ПрометеЙ; || dl— eiTTtsselT—n Ele-
mtilc, Le1de1sehafтe1 оaзвъозип;те, ритвнхрепнге, р—з-
внлпелн+е сс, рaтбеепен;те се, бушуващите елементи,
е+;снн; ррзвнхоепнте, разюзданите, необузданите, бу¬
шуващите страсти
entflammen — seinen Zorn enTTIannei о-тп-твим,
възпламенявам 'пеня му, оaзтпевднaм го; || lin lüe ein—
Id—e eiTfiannen т-п-нв-м го зи ндся, изпълвам го с
въз+ор' за идея, нъзпнaмепдним го за пся; || ibn duich
etwas zu großen Talen cnifkunntn нъзпнимепдвим, нъ-
олчщевдним го чрсз пещо, с нещо за, към велики дела,
подвизи; || ihae Licht enlflannen нъзплaмепднaм, съ¬
буждам любовта й; || von Zorn. Mitleid, Licht, Rache
citflannl нъзпнaмепеп ог 'пяв; обгорен, о6же'п—т от
е•ъcтрaдaп;е, любов, еъзпламепеп от желание зи мъст,
отмъщение; © —in WctisieciT tnlflannie рaт';од сс съ¬
ревнование; || tii— ileTe Rölt enTflamnie auT ihien Wan¬
gen гъста румепнп; пл-мпи, се о-тлд по бузите, е—ор-
пнте й. зaнд бузите, етоипнте й; || Tür ibi entfkumnen
тип-лним се по пе'о; пнaмвaм от любов към нсго;
© srin G—-1eht ciTllunnTe -1:1 .;№+; му плампи (като
божур), гъсти тервеп;п- зaнд лицето му; || sich an
eiwas (D.) entflammen въодушевявам сс. вьзnнимепд1
нам сс от псщо
entflechten - ein Giößs1Tti1thme1 —1T1IeeHtt1 раз¬
бивам, р-тто;6дн-м предприятие в по-дребпн, по-
малки предприятия .
entfliehen — -—in—n WaehTer1, 3« d—м G—Tängnl-, dee
Gefahr entfli—H—n изплъзвам се. измъквам се, изскуб¬
вам се от пазачите сн, избягвам от затвори; избягвам
описност+и, премеждието; || er soll mle nicht entfliehen
пяма та мн избяга, та мн се изплъзне, та мн се ^кубие
от ръцете той; ще го ' пипна аз пс'о; © dl— Zeil, das
Glück enffli—if -:ineI1 времето мнпаии, тсче бързо, пс
чака, сиьрчн; щастието отлита бързо, с мимолетно,
преходно; || das Wort eiTlioh Meinen Lippen дум-ти сс
изплъзна. сс ;зmьова от устати, езика, устните м;
entfremden — wir haffci un- tilfrcmdef пие сс отчуж¬
дихме, сс бяхме отчуждили, откъснали вътрешно етип
от труг, бяхме охладнели едип към труг. бдсме иечс
чужди едни пи труг; © eln—n Raun enifremden при¬
способявам жилищно помещение за друга цсл
Entfremdung, dl— — zwl-citn mir und iim war eine
Enl/aendung eing—treien между мепе н него бе пaе+ъ-
пн.о иечс известно о+чуждепне, охниgияeaне, бяхме
сс отчуждили всче етип ог труг
entfahren — —in Mädchti, ein Kind eilfüiati отвли¬
чам. о+кридвим момиче, моми, поет, п;х;тдвим де¬
войка; отвличам. откридв-м, з-диг-м де+е; || umg. ici
baht die 3as Buci tilführl зитнгпис. о+крадпах, свих,
отмъкнах кингата +н
entgegen — 3—m Liebl, dem Wind—. dem SlueM—, dem
Fluß —ifg—g—i срсщу сиетлипа+и, вятъра, бурята, те¬
чението пи реката; || entgegen Meinen Wünschen (м-Гп-п
Wünschen eifgeg—n) мимо, против моите желапня, и
разрез с желанията мн, противно пи женaннд+a мн;
|| tilg—gei meinem asedrйcCIich—1 B—Tril (Milnen aus¬
drücklichen BcT—Hi enlgcgti) против, мимо, въпреки
моят; изрична з—понед, в разрез с моят; изрична за¬
повед, по;+;вп; на моят; нзрнчпа заповед; || 3em ent¬
gegen в отличие ог тона, противно, мимо тови, в про¬
тивовес пи това, и разрез с това
entgegener^^en — 1:i urbeilc ihm eitg—g—n проти-
водейс+вуиим му, преча му, спъвам го и орбогргр му,
създавам му пречки, трудности. неудобства, оaбо-д
срещу пего
entgegenbringen — ich hrlnge ihm Veelruu—n, großes
I1tere-er entgegen окaтн-м му доверие, посрещам го
с доверие, показвам, проявявам - доверие, интерес към
пе'О, отнасям се с доверие, интерес към него; || sic hal
11м 3as ganz— Feuer ihae- juigei H—rz—n- -nlg-gengt-
beacht тя му поднесе ценнд пламък па своето млад;
сърцс
entgegeneilen — ich —il— Meinem Verdeabti entgegen
вървя c бързи крачки. приближавам се бързо към ги¬
белта си
fntgfgfngeben — ici geie dem Ende eilgeg—n вървя.
приближавам се към края
fntgfgfnbaltfn — ici Halle ihm 31— Uuid entgegen по-
дивим, протягам му ръки; || 1:i hallt ihm Gründe, Гut1
-ucbei entgeg—n противопоставям му основания (до¬
води, съображения, аргументи), факти
entgegengesetzt — s. entgegensetzen
entgegenkommen — sie kam nir ein Stück, aul halbem
Wege tifgeg—n тя ме посрещни, дойде ти ме посрещне
па известно ризс+ояпне. пресрещни ме пи полоинпи+и
пъ+- || ihm (auf balheM Wege) cntgegenkommen про¬
явявам готовност, желапне за отстъпка. помирение,
споразумеите, разбирателство. проявявам примирн-
телп;е+ към пето; проявявам готовност та му по¬
могни- || Ihm mif FreundiichC—iT, V—rfrau—n entgegen¬
kommen посрещам го, приемам го любезно, с донерне-
|| er kam m—lnen Wünschen —ntgegen той задоволи, из¬
пълни желанията мн- ( das kommt m—ii—m Gescimaek
sehe enfg—grn това подхожда, отговаря много па вкуси
мн, с напълно по вкуса мн. мн идва добре; || mit dem
Geld kam ee mir -ehe —ntgeg—n той ми оказа голяма
уенч'и, помощ. много мн помо'пи, услужи. мпого ме
унсспн с пирите; © Ici dankt die lür dein freundliches
Enfg—g—iCoMM—n благодаря +н много за любезната
услуга. отзивчивост, готовност да мн услужиш; © еа
l-l -tia cntgcgcnkoMmcnd той с много услужлив, отзив¬
чив. любезен
entgegenn^nmen — 1:1 lehn— ein—n Balcl, eli Gt-ch—nC
eitgegei получавам писмо; приемам подарък; || ici
bllfe Sir. m—ln—i 111/11:1-1—1 Dank —ltgegdnzui—hmei
моля Вн ди приемете моята пий-еъртечпa бнрготa01
пост; || eil— Bt-:hweade enigegeineHmri изслушвам
опликв—ие
entgegenschlagen — ein seHieeittr Geruch, 3ee süße
Duft dee Blumen schlug ihm entgegen утири го, блъсна
го лоши миризма, отвратителна воня; облъхни го
сладкият иромаг пи цветята; || iim schlugen alle U-aze!
enig—g—n всички сърца биеха за него. той бс всеобщ
любимец; || ein StlmMengewirr schlug ihm tnlgtgen до
елус- му долетя псяепи глъчка, 'ьлтиви
entgegensehen — ici s—ie 3-r Zukui/l mil Znver-icHt,
Tr—udig eitgegei 'летим c уповипне, : радост и— бъ¬
дещето; || ici sebe ein—м Ereignis mit Spannung, geiel-
m—ш Gauuei —ntgegen очаквам събитие : напрежение,
напрегнато, със скрит ужас; || ihrer baldigen Antwort
—nfgtgens—i—nd и очакване па незабивпня Вн отговор
entgegensetzen — ich s—tz— -einen Bemühungen Widea-
-tand tnfgrg—n противопоставям сс пи негоинте уснннд;
|| ich hin enfg—gengesetzf—r M—iiung. Au1Täseung пя про¬
тивното. обратното, про+ниоположпот; мпепне съм;
тaетьпвaм обратното, противното еснищине, егaпо-
инщс; || am enlg—g—ng—setzten Ende dee Sladt ни обрат¬
ния, другия, противоположния крий на гради- || in
—nfgeg—ng—setzf—r Richtung gei—n вървя и обр—тпи+и,
противоположната посока; || die Lag— —nTwickelf— -1:1
gerade —ntgegeng—s—f/f, als er angenommen batlc поло¬
жението взе точпо обратния развой пи това, което
той очакваше. прелпони'aше, предвиждаше. сс разви
тъкмо обратпо па пегоинте предположения, предвиж¬
дания
fntgegensteeben — 1:1 sTeeb— м—in—m Zi—1 eifg—grn
стремя сс, домогвим сс към, до целта сн, дотопвaм
целта сн
entgegentreten — ici tieft d—м Feind. —in—r Un-lflt
—nfgeg—n излизам. опълчвам сс срещу (против) ври'Я,
срещу лош пявик, противопоставям сс пи лош ниви:,
па нередност, боря се срещу пея, водя, започвам борба
срещу пея
entgehen — ein—r Gefühl, ein—r Krankheit —ilg—i—n
отървавам се о+ опасност (премеждие). болест; раз¬
минава ме ;пиепост. болест; <£> seinen ScHicksal, d—м
To3 kann nieMand enlg—h—n никой пе може ди избегне
съдбата си, да се нтпльзпе, та се отърве от смъртти;
смъртта никого пе рязмнпяви; смъртта парел нс ходи
н ред пс оставя- смърт се пе лъже; смъртта сс пс
изкупува; ф der Vealoigung, 3ta Strile enfgehen отскуб¬
вам се от преследвачите си- избягвам никизипнето.
измъквам се без нaкaзипнд- |( dies—a Fehler l-l mle i—id—r
entgangen за съжаление пропуснал съм. пе съм забе-
ндзaн т—зи грешка. за съжаление тази грешки сс с
изплъзнали, е нзбя'пала от вниманието мн. сс е про-
краппали пезaбендзaп;, без та н забележи- || das isf
n—inen Oirtn, ш—inen Augen tnlging—n говя е убягаил;
;+ ушн+е, очите мн, пс съм го чул, забелязал; || ihr—м
Scbar1bii:k entgelt nicils пищо пе убягва. пе може ти
сс скрие ог нейните очн, от зоркия й поглед; ф 31——
Vergnügen, dies— Geiegeni—il will ici mir nicht eifg—i—n
liss—n пе бих искал ди се лиша от това удоволствие,
ти пропуспи този случай. тия възможност, ще се въз¬
ползувам от тоя случай, от тия възможност- || di—s—i
1'1м 3ar/-l du 3ia nicht —nigehen ка-сп пе бива да про¬
пуснеш този рннм, ни вся:— цепи гледай ди видиш тоя
филм *
entgeistert — ici seHt tnigei-ttrt vor Mich Hin, -Т—Н—
1118-1-1-11 da гледам слисан. кито в+рсщеп, замаяи,
опули. съм очн ог упниси. слнсиане, глъ+п-н съм си
езика, загубил съм ума н думи- гледам като гъски.
кога гърми, кит; изтърван заек- || iin -118—1-16'1 an¬
sehen, anhiick—n. ai-tarien 'лепим го като изумен, в+ре-
щен**гтспепеп; слисан. смряп
Entgelt, d—r. das — lüe, gegen, ohne Entgelt arbeiten
р-ботя за. срещу пари, заплащане, бетпнa+н;, без па¬
ри
entgelten — —а hüt dl—s—n Fthler schwer enfg—iTei mйe-
-en +;й трябваше та изкупи, ти т-пл-тн тежко тази
своя грешка; ф ici werd— dich diesen Fehltr eilgellen
las-en ще те пикирам ти изкупиш, ди мн заплатиш
скъпо тази грешки- || ibn —Twas nicht enfg—il—i lassen
(о)прощииим му (паказапнет; зи) пещо
entgleisen — der Zug isf cnfgicisf влакът излезе от
релсн+е, дерайлира; || 3—r Redita ist —nlgi—lsi ораторът
сс о+плеенa, загуби връзката. нишката, нипраин гаф
entgleiten — 31— Vase cntglitl ihrtr Uai3, i-l iha tnl-
giitl—i назита се изплъзна, изхлузи ог рък-ти й; || -1—
—ifgl—ll—l nir тя сс изплъзва пос+спепно ог моята
власт, опеки, се откъсва посгепеппо от моето пастой-
entladen 359
пнчестно, влияние; || ein gutes G-schäll —ifgiell—f nie
едни добра сделки се изплъзва от ръцете мн; ф ein
Jubtliauf, Sföße—u/zer entglitt ibn иьтглaе па .нкуирпе,
дълбока въздишка се изтръгна от гърдите му; || das
Woaf i-t Mir —'nTi:1 —nlglllten думата просто сс из¬
плъзна от устата мн. изтървах сс, изпуснах се, без та
искам. просто изтървах тия думи
enthalten — 'n d—M Feeis ist 3is Fiüh-tück tnlhailen
и цепа+а влиза н закуската; || 'm Oh-t sind VlTamine
eiTHailei в плодовете се съдържат иитимнпн; плодо¬
вете съдържат витамини; || wie oll i-l 5 in 15 tnlialfti
колко пъ+н сс съдържа 5 в 15; ф ici enthalte mich d—s
Alkohols, de- üppigen Essen- въздържам сс ди пия ал¬
кохол. от алкохол, от мпого яаспе; || ich konnte Mich
dtr Teänen, 3—- La:iens nicbf enthalTei пе можех да
сдържам сълзите сн, смеха си, ди пе се ризплича. д;
пе се засмея; || -ici (Akk.) dee SfinMe cnthalTen въз¬
държам сс ог глaсчиaне, тлaечвaм с бя.и бюлетип;
Enthaltung, di— — füll geg—n drei SfimMei hri elier
Enthaltung -шт срещу трн 'нaсa прн една бяла бю¬
летина. прн едни въздържал сс; || bei 3-e Abstimmung
Enthaltung ühen въздържам сс ог гласуване, 'л-еун-м
с бяла бюлетина
entheben — lin -cln—s Ämle- tnliebei освобождавам
го от длъжност, от служба. снемам, евaням го от по¬
ста му, уволнявам го- || ich hin aller Soagen eithobei
освободен съм от исички грижи; || ici will dich dieser
Verpflichtung enlHtben ще те освободя, избавя, отърви
от това задължение
enthüllen — ein Denkmal enthüllen откривам памет¬
ник; || iim ein GeH—iMnis, sein— Ll—be, die Wahrheit enl-
lüll—n откривам му тайни, разкривам му любовта си,
истипити- ф ich enliülie nl:h ihm откривам му се.
казиим му кой съм, какин са намеренията мн; || er
enthüllle slci als Spion той сс разкри кито шпнопнп,
сс оказа шпнопнп
Enthüllung, die — —Twas heingt scnsifloickkc Enthül¬
lungen нещо донася сензационни разкрития; || iim nlt
Enthüllungen über s—in Pelvafieb—i droben заплашвам
го, чс ще изнеси факти из частния, нн+импия му жи¬
вот. че щс направя разкрития зи интимния му живот
entkleiden — ihn -—'11- Amft-, seines E'nTIus-—s ent¬
kleid—! освобождавам го, сии^ям. спем-м го от длъж¬
ност, лишавам го ог влняпне- || er ist aller Macht enl-
Ci—id—l той е лишен от всякакви власт. разг. пе му сс
чува всчс думат;, пс му пес иечс петелът. свърши се
исче царството му. безгласна букви е иече
entkommen — einer Gelaha, -einen Feinden -nikonn-i
избягвам опасност, премеждие. отърв-н-м се. избавям
сс от описпое+, отскубвам сс, изплъзним сс о+ пре¬
следвачите сн, вригоие+е сн
entkräften — Beweise. —inei Verdacht cnlCeäfltn обез¬
силим, опровергавам т;кaтителетиa. обезсилим по¬
дозрение; ф vom Flebee titCeäfltl обезсилен, изне¬
мощял, изтощен, изнурен, съсипан от треската, тем¬
пературата
entladen — cin. ScilTT. ein— Sciußwalfe, -'ne Balleeie,
—in— Bombt eitiadti ррзтоeроeрм пиоихот- нзнаждим
патроните пи огнее+ренпо оръжие; изпразним ба+ерня-
обетиредди-м бомба; || s—in G—wissti entladen облек¬
чавам. успокоявам съвестта сн- || seinen Zorn in dcabei
Flüch—n tilliden даним о+душпик. израз па 'иеиа сн,
^бушувам гпСИи сн с ругатни, псувни; ф ein Gtw'lftr
entlud -Ich über 3er Stadl, ühtr uns, auT uiser Haupt
буря сс разрази пит гради; бурят— се изсипи, о-трaт;.
360 entlarven
стовари, изля пип. нас, над нашите гливи- || ibre ganze
Wut entlud -I:H aul un- яростта й сс изля, изсипа върху
пис, пад пашите глини; ф -1:1 (Akk.) —inee Quak. -einer
Soig— entladen евиндм бреме, мъка от тчщaтa си, каз¬
вам болката сн, изливам, облекчавам сърцето си,
освобождавам сс. отървивам сс от грижите си. ев-лям
ги ог плещите сн- || 1:i mußte mich einmal entladen
трябваше встнаж ди излея 'певи сн, та си кажа всичко,
което тежеше ни пушат; мн, кое+о ме подтискаше;
трябваше встпаж ти облекчи душата сн. сърцето си,
ти тим воля ни гневи сн
entlarven — lin als Betrüger entlarven демаскирам,
разобличавам го ка+о измамник, мошеник; || damit
hasi 3u di:i s—I6-t eillarvi : тови ти сим разкри ис¬
тинския си лик, нс-шпските си п-мерения, сим евaнн
маската от лицето сн
entlassen — ihn au- dtr Sciule, au- den Gefängnis,
au- dem Kraiktihau-, aus dem Dl—nsl entlassei раз¬
пускам го от училище, отписвам го; пускам, осво¬
бождавам го от затвора; изписвам - го от болницата,
освобождавам го от длъжност, служби. уи;нндвам го;
|| er ist w—g—n -еГиг UitaugllcbCeli für dir-e Aibtll til-
13—1 word—n уволниха го поради пе'отноет, порил;
нееnриeдпе с риботити
Entlassung, 3i— — -eine Entlassung n—hmen напускам
службата, излизам в останки; || um -eine Entlassung
einkomM—i потиним оставк-т- си; || -—'п— Enllаeeu1g
einreichrn пот—вам зиявленне, молба ди бъде приета
останката мн
entlasten — ihn in selier Arbeit -1113-1-1 о-тт;вaрвaм
го. облекчавам го в работят— му; || s—ln Gedächtnis,
s—ln G—wis-—i (von elier -chwtaen Schuld) -1113-1-1
облекчавам паметти, съвестта сн. разтоварв-м съ¬
вестта си от тежка вина; || 3-e Voesliid wurde -1113-111
пaет;ятенсти;т; бе освободено от отговорност (след
отчетния доклад); ф die Zeugti tilia-Tttei d—i An¬
geklagten свидетелите дадоха показания и полза пи
обвиняемия. т;к-тaс- певнипостта му; ф s—ln Koiio
-1113-1-1 заверявам сметкат; му със издължени сума
entledigen — ici enTledIg— mich ein—s Auftrags, eln—r
Aufgabe изпълнявам, свършвам поръчки, поръчение,
затича; || -1:1 (Akk.) s—ln—r Sciuldtn eiTledig—i плащам
дълговете сн. р-зпдащам се. уреждам дълговете сн,
задълженията сн- || ihn eliee P/licil, s—ln—a Ktiftn eni-
1—dlgen освобождавам, избавям, отървавам го от за¬
дължение, дълг. от оковите му; свалям оковите му;
|| -1:1 (Akk.) des Mantels tifledigen свалям, събличам.
хвърлям, махам палтото сн; ф -ici (Akk.) -eintr спТ-
ledlg—n премахвам го, ;тнетвим го, отървавам сс,
освобождавам се от нсго, светя му маслото
entleeren — d—i BritTka-len enile—een изпразним по¬
щенската кутия, прибирам писми+а- ф 3—n Darn спТ-
leeien, -1:1 (Akk.) eniie—ren ходя по 'олям; пуждя, из¬
хождам сс
entlegen — —in enfiegenes Dorf отдалечено, ;гего--
испо, далечно. забу+ано, зитъп—ен; ссло; ф eint tni-
legene Redewendung пеобнчаеп, рядък, рядко употре¬
бим израз
entlocken — iim —'n Gehe1n11e, Geld entlocken из¬
тръгвам, изскубвам. разг. изкопчвам. т^епкаим тайпа
от пето; изкопчвам, измъквам, изкрънкиам пири от
исго; || den Saitei innige Töne cillock—i изтръгвам въ¬
лшебни. съкровени тонове " ог струинте; )| ibe Teäntn
entlocken пакарнам я т— заплаче, извиквам сълзи ни
очите й. рязпликвам я
entnehmen — 3-r Kaese Geld cifnehnei изваждам,
вземам пари ;+ касята; ф woraus eiliInmsT du das
от какво видиш тови тaклютепне, ог где черпиш тона,
от какво заключин-ш тона; || (aus) -einen Woeien habe
ich -ilionnen, 3aß... от пумите му разбрах. сн из¬
вадих заключението. че...; || -eli—ш Schweigen wae zu
enin—hmen, 3aß ee dag—gti l-l : мълчанието си той даде
ти се разбере. от мълчапне+о му се подразбираше, чс
той с прогни
entpuppen — er -nipuppt- -1:1 al- Betrüger -ой се
оказа, се разкри, бе темаек;оан кит; нзмимпик, мо¬
шеник; ф iron. du На-Т dlci ganz -chön tnlpuppi в чу¬
десии евеглннр се показа, сс прояви, показа ;е+ннеkня
сн лик, ;ет;пек;я си сaоaк-ер, разг. о;'-т- сн. колко
струваш
entraten — tiitr Sache 11:11 tilealti können не м;'а
g; се лиши от псщо, да (по) мина без пего
enträtseln — ein Gei—imils, ein— Scbel/f tnieäietln р-з-
'ятивим, ;т'-тв-м тайпа, прониквам в т—йпи- разчи¬
там, отключвам, дешифрирам почерк, шифър
entreißen — ihn 3-n Fiulti enfreißen спасявам го от
чтивяпе, ;ттрь'н-м го от вълните; || ihn cTwas, -In
Geb—imnie, ein Ge-tändn1e, den Sirg. die Si—gespalMe ent¬
reiße! ;з-оъ'иaм, измъквам, издърпвам, изскубвам,
разг. изкопчвам пещо от ръцете му; изтръгвам тайпи,
признание, побети+а, 'рибвам пилмага па победата
от иего (ръцете му); || di— Frau wurde iim durcb d—n
To3 —пТа'—! смъртт; 'оибпи, отпесе жсна му; || iin
dem Todt eileelßen спaедвaм го, изтръгвам го от нок¬
тите, липите па смъртта; || ihn seinen Träumen enTr—lß—i
откъсвам го от бляновете, мечтите му; || etwas der
Veigt-senh—ll —iTeelßen ст-сяним пещо ог т-бнеп;е, за¬
бран-, разг. изваждам го от иох;витa
entringen — ihm efwas eiTrIigcn изтръгвам. изскуб¬
вам, ра^зг. нт:оптврм, нзчепквам му нсщо - п-сили, с
борби от ръцете; || dtr Bru-T cnlrang -1:1 ein S—u/zer
;+ гърдите се изтръгна, се ;теку6пa етпи въздишка,
едни стоп
entrinnen — Гrä1cn tileaintn ihrei Augt! сълзи те-
чехи от очите Й; ф einer GcTabr, dem Tod—, den Schick¬
sal tilrinntn избягвам описп;ет, премеждие- избягвам
емьоттa, спасявам сс ог явпи смърт; избягвам съдбата
сн; У wie 31— Stunden tnleinntn колко бързо бягат, летят
т-сове+е; ф es glhf kein EnTeiin-i nthe, пями спасение,
избавление вечс. обречен съм па гибел
entrollen — große Pläne titeokkei р-зинаим, нaснър1
лям 'олеми пнaпоeе; || voe ulsertn Augen entrollte -ich
3a- Bild -—in—- Lebens прел очите пи сс разкри, се из¬
низа кит; ни филмова лента киртипат; па неговия
живот
entrücken — ihn 3-e ^^'1111:11—11 entrücken откъсвам
го от дейетинтенп;ет+a, пренасям го в други светове,
в труг п;1Kрренe свят. мир; ф ee l-l ulserei Blicken
eilrückl той се изгуби, изчезни от очите пц; || d-e Tod
hui ihn all—n Soagtn t1trüekт смъртт; го отърва, из¬
бави, епиен от всички грижи; || das l-l ш—Гпем Gedäcb-
Til- eilrückl изчезнало с. заличил; се е рaтг.-шчкнил;
е ;— пимет+и мн, тaбо-ннл съм го съвсем, н—пълно;
ф sie -ТагеТ- wir eileückl vor sich hin тя бешс вперила,
н+репчил— поглед пред себе си. бе потънинa, унесени
в мечти, бе откъсната пипълпо от света
entrüsten — 1:1 bin übte dein Betragen, V—eballtn, über
-1111 Unverschämtheit t1Tiüeltl възму+еп съм от твоето
държане, поведение, от негово—; безсрамие; ф —s Hai
mich -TarC —itrü-iti, wl— nan dich behaid-kt Hui бях
дълбок; възмутен от пачнпа, по кой+о сс отнесох—
към тебе
Entrüstung, die — -11111:1— EnTeü-Tung übte etwa-
(Akk.) zelg—n проявявам морали; възмущение срещу
нещо; морили; съм възмутен от пещо- || cs erhob slci
ein Sturm d-e Eilaü-tuig буря от възмущение, него¬
дувание се ниедн'пи
—ilsag—i — Зее Will, 3ti iediscien Freudti eil-agen
отричам се. отказвам се от сие+а, от земните пaснaтн.
радости
Entsagung, dl— — in a-keli-citr, Entsagung leben живея
аскетичен живот, като рскет.. и аскетично симоогре-
чспне от света "
entschädigen — ihn lüe etwas (durcb, mit .—iwa-) un¬
gemessen tnf-ehäd1gtn обезщетявам го кактО му с ре¬
дът. прилично за нещо с, чрез пещо; || ihn füe -eine
Mühe enlsehädiдtn иьтп-'о-жт-и-м труда му, плащам
му за труда; )| ihn lür alles Leid e1leehä3igen възпя'-
ряждиним го, обезщетявам го зи цялото му стритапне,
давим му възмездие за етрagaннд+и, конто е понесъл,
конто съм му причинил; || 1:i werde Mich 3ufüe (durch
—in Vergnügen) enlseiäd1ge1 ще потърся възмездие,
компенсация зи тови; зи възмездие, компенсация,
;тnнPГP. и зимяп; ще сн позволя тови чт;вонс-нне
Entschädigung, die — ihm —in— uigemessene Enleciä-
d1дn1д zukonmen las-en. für etwas /uhk—i дивим, пла¬
щам му прилично обезщетение зи пещо; || Anspruch
aul eine Enteehäd1gn1g crbeb—n проявявам претенции
за обезщетение, поисквам обезщетение
entschärfen — —ine Bombe, eine Mine ent-:iärfti обез-
ноетдвaм бомба, мина; ф die Diskussion duech eine
Humorvolle Bemerkung —ilscbäafen пое+ъпднaм оетоо-
ТИТИ, огнемим жилото ни дискусията с духовит— за¬
бележка
Entscheid, 3er — den Enl-eHrid d—s Geaicifs, des Ar¬
ztes, d—s Veel—geis abwaefen изчаквам присъдата пя съ¬
да, решението. ти:нютенне+о пя ле:aод,. издателя;
ф zu einen negativ—! Eii-cbcld h—1 cfwus konn—n про¬
изнасям се ;трнцa+енп;, давим ;+онии+елни прецспка,
;то;цa+енпо заключение зи нещо
entscheiden — —inen Sir—li —niscb—idtn ортоещиним
спор; || du- tif-cHit3 das Spiel. den Ausgang 3c- Kricge-
тови реш; ;'0P+P, изхода ни еойпа+а; || 3u- Lo- -oll
tifscheid—n жребият нека, трябва ти реши, ще реши;
|| ohne An-eien dee Person cnfscheld—i оещрням без
оглед па личността; || cs i-f noch lichis eifscH1—3—n още
пс е взет; окопчателно решепие, още пищо пе с ре-
шепо, въпросът е още висящ, спорен. неразрешен; ||
d1e-—r Augenblick ent-eH1ed über -ein ganzes L—btn този
момент, миг рсши целия му живот, бе от решително
значение зи живота. съдбити му, за п;-пртртъшп;д му
живот; || 3u sollst enf-ch—iden, wea 11:11 hui ти трябва
ти решиш, т— се произнесеш кой ими право; || • das
Schicksal, da- Glück bal gegen ihn —1Tsehiedt1 съдбити,
щастието бе против пего, му изневери; ф 1:1 kann
mich w—dtr dafür noch dagegen tntscHelden пе моги ли
сс реша нн+о така. нито шпиче. пе мога па взема ре¬
шение нито зи, пито против; || wozu, wolüi На-Т du
dich t1lseh1—de1 за. ни какво се реши; ня какво се усти-
пови, какво избра. каки; ще купиш; па к—кн; сс спря;
|| ici bube mich füe die-e Seide eils:h1—den спрях се н;
тая коприна, избрах пея, реших ди купя нея; Ö 3u mußt
dich zw1s:ben beiden Kandidaten e1fe:he1de1 трябва g;
избереш между тези двими кандидати; || 1:1 Cuii mich
nicht 11:1. t1lseHe1dtn още пе мога ;к;пчр+енпо ди се
реши, ди се ус+иповя. ди се опоеденд, още се колебая;
ф beute Abend wird es slci —nTe:it1de1 дпес вечерта
ще се реши въпросът; ф das 1-i von —ils:bc1dei3—i
Bedeutung тови е от решнтенп;, решаващо значение;
|| im —nlsche13eid—i Augenblick в решителния. критич¬
ния момепг
Entschließung 361
Entscheidung, dl— — zu einer E1Teeieidu1g- konnen,
gelangen стигам, ндвим до решение, определям, ует--
повяним сс; || eint Eilsci—ldung TrtfTen, Täll—i вземим
рсшспне, определям сс. решин-м се; || —ine Fragt zue
Entscheidung belngen р-зрещ-в-м въпрос, проблем; ||
die Enleeh—idung fiel Tür. geg—n ihn, zu -cincn Gunsten.
zu -einen Unguisicn aus разрешението бе и негова по¬
лзи, вред— (и пегов ущърб), бе бниг;по;дтп;, небла-
';понятп; за псто; || eil— EnTscheidung hinuuesehi—ben,
aul-chltben ;тт-гaм, з—биням, протаквим
|риз)рещеннето; || große Enfsebc13ungen sieiel hcvor
предстои ти сс взем-т вижпн. гонем;, съдбоносни ре¬
шения; || ici stehe jelzi voe dtr Entscheidung, ob ich....
изправен съм прел -лтеопaт;в-тa, тил;...; || lin voe
dl- Enfscbcidung stillen накарвам го ти реши, ти вземе
решение, да се определи, та вземе етрп;н;ще, отно¬
шение
entschieden — er ist —in —nfschied—n—r Gegner 31—-—'
Idee -ой с решителен, о-явлеи. безспорен, несъмнен.
заклет противник ня -ия идея; || —'n— enTs:bi—d—ie An-
si:ii äußtri нзкизнам решително, определено, усти-
повепо, категорично миспис; || —е hat —in enf-eiiede1es
Auftreten той нми решително,, установено, сигурно,
определено . ' държане; ф ici hin enfseiied—n dagegen,
ЗаТщ решително съм против, за това; || 3а- '-. сп-
isciieden richtig тона с решително, несъмнено, без¬
спорно вярно; || ciwas aul da- |iu/-) eniechied—1si— ab-
lein—i отхвърлям пяй-рсщнтенно, кя+сгорнчно пещо;
|| das l-l eiTscileden zu viel това нанс+нпи с всчс пре¬
кадено, м—лк; множко
Entschiedenheit, 31- — mil aller Eit-cblcd-nbclT fcsf-
-teilen устинонднрм съвсем безсъмнено, безспорно,
решително, категорично, сигурно
entschlafen — er ist sanli cnf-chiulei +;Й кротко ч'ис-
па, се пресели вън вечностт—, трспa, склопи очн, за¬
твори зивниаг; очи, угасна кротко кит; свещ
entschlagen — ee Collie slci dit-er Frage, 31--—- Ver¬
gnügen- 11:11 e1tsebllge1 той пс можеше да пе си зи¬
дате. да изострен, ди пренебрегне този въпрос; пе
можеше ди се о+к—же от удоволствието, ди се лиш»
от това удоволствие; || -1:1 (Акк.) 3-e Sorgen, Ptdcn-
ken enfeeblagtn отърсвам се. отърв-ним се. освобож¬
давам сс от гр;жнте, съмненията; || eifscHIige dich ■
diese- Gtdanke1e откажи се, отърси се от тия - мисъл,
избий си я от гл-в-+-, разг. откажи се ог тоя мерак
entschleiern — das Gee1chT eiTschieleri вдигам h;—.—
си. разбулвам, откривам лицето сн; ф ein Gehelnnls,
s—lnen wahren CbaiaCier eiTschieleili разбулвам тайна-
разкривам истинския му характер, лн:
entschließen — bast 3u dich -choi enTschlossci, 3as
Hau- zu Cuu/cn рсшн л; сс всчс да купиш къщити; Ц
1:i kann mich noch lichf dazu eifscHii—ßei още пе моги
т— се реша ни тоеи, па —ия стъпка; || ich hin /с-Т tni-
-ehloese1, nicht iuch/ugchei твърдо съм решеп (съм
решил) да не отстъпвам; || -1— e1TechIoß -1:1 zum Stu¬
dium гя реш; ти слети—; || kurz t1TscHioes—1 gingen wie
ins Kino без много ди му мислим, да' му разсъжда¬
ваме, ди умуваме, решихме т— о+нтем па кино; ф -1:1
(Акк.) lür, gegen cTwas enTseHIi—ßen решавам ди пипри-
ия, ' ди предприема пещо. ти не правя. ди пе пред¬
приемам нищо,- ' вземам решение зи, про+нн нещо
Entschließung, die — eine EnTschllcßung einbriig—n.
v—rle-tn, clisllmnlg aineinci впaеям, прочитам. при¬
емаме единодушно резолюция; || eine Entschließung
1613—1 съчинявам. редактирам резолюция
362 entschlossen
entschlossen, -. entschließen — er isf -in enfschlossener
Mensch той е решн+елеп. енергичен човек; || hier ist
enT-eHIo-srn—s Uund—in nötig ту: трябва дя се деЙс+иува
решителпо, енергично, незабавно
entschlummern — er ist sunfl —nTschlummeei той крот¬
ко склопи, затвори завинаги очн, се пресели във веч¬
ността, у'испи като свещ
entschlüpfen — 3cr Vog—1 i-l mir, Meinen Händen, aus
3—m Källg enfechlйpff п+ичк—т— се изплъзни, изхлузи
от ръцете мн, се измъкна от кафези, клетката; || mir
ist -in unbedacbies Wort enfeehlüpfт изплъзна м; се от
езика, изтърва мн сс от устат— етпи необмислена дума;
© sic ließ -1:1 die Gelegenheit nicht e1T-eiiйp1en тя пс
пропусни, използува случая, се възползува от случая;
|| -1:1 (D.) —in GeHe1mmie —1TeehIüpftn la-s—i без ти сс
усстя, издавам, ^бърборв-м, изтървавам тайпа
Entschluß, der — cintn Entschluß Tassen, uue/übr—1
вземам решепие, привеждам» го ' в изпълнение; || zu
Cein—ш Entschluß Comnei пс стигам до никакво ре-
шспис; || zu tliem E1feebluß über etwa- (Akk.) über 31-
Zukunft kommen стигам. нтним до рсшснне върху, зя
пещо, зи бъдещето; || 3—п E1Teehiuß aulbeingen, -1:1
(Akk.) zu е'пем E1iscblnß duecheingen стигам след мъ¬
чителна вътрешна борби, след дълг; колебания, уму¬
вания. мъдруeaннд, разсъждения до решспнс, паЙ-по-
сле се решавим, стигам т; решепне+о- || ihn von -—1пеш
Enleeiiuß uhbrlngtn пикарвим го ти промени, отмени
решението си- разколебавам го, разубеждавам го; ||
ici hin kein Feeuid von rüsehen E1TscHIй-e—n не съм
привърженик па прибързани решения, пс обичам бър¬
зите решения; <*> sclneli—a EnTschluß bringt off Verdruß
прибързаното решение донася често разочарования;
бързат; кучка слепи ги ражда
entschlüsseln — eint Geie1nnaebrichт enT-eHIüs-eI1
разчитам, отключвам, дешифрирам шифров—по, тай¬
по съобщение; © ein enTs:HIüsstlT—s Gthelmnl- ррзтa1
папа тайна
entschuldigen — ich möchte mici bei die für mein Vcr-
-eien, wegen meines PenehMen- enт-ehuld1gt1 искам ди
тн сс извиня за педогнеждaнето, зи държипето, по¬
ведението сн; || s—in VerhilTei l-l 11:1. zu enTeehnId1gtn,
läßt -1:1 nicht enT-chuidlgei държането му с непрос¬
тимо, възмутително, пе може с нищо ди се оправдае,
та сс извини; || dir- cnfscbukdigt ihn, sein PenehMen
nichi тови пе го извинява, пс ;по;вт;в; държането
му- ф enTseHuId1g—n Sir изинне+с; прос+е+с; проща¬
вайте; моля за нтинпепнс; || umg. —nTsehuIdige1 Si—. 3uß
ici geboren bin извинявайте, чс въобще съществувам,
изобщо чс дишам (чик толкова пс съм виновен); ||
bitte entschuldige! Sie dl— Verspätung моля извинете,
чс закъснях; || bitt— —1i-eHuIdig—1 Sl— die Störung —
entschuldig—! Sie daß (wenn) ici (Sie) eTört моля из¬
винете зи безпокойството, че (Ви) безпокоя; || eil-
-ciuldlgen Si— mici blfft einen Augenblick монд изви¬
нете за стин миг. стин момеит; || ich bitte den 1ebltr
zu enT-cHuI31gti моля ди извините тиз; грешка, гоз;
пропуск; || enf-ehuidigen Si— hltte. können Sie nlr -ag—n,
wie spät es ist извинете моля, можете л; та мн кажете,
колко с часът; ф für die Sitzung um Montag, lüe heute
Abend nöcbtc Ich mici enf-chuldigei извинявам сс, че
не ще моги ти прнеьетиувaм, ти дойда ни заседанието
и понеделник. ти дойда таз; вечер; || -е eniseHuI3igit
-1:1 mit Keaikbclf. mit Unwissenheit той се извини,
оправда с болест, с пеоевеg;мепоет, с тоиИ, че пе си
му съобщили; || -'— itiile bei d-e Versammlung. in 3er
Schul— —1Te:huId1gf тя предупреди. беше предупредила
(сс извнин предварително), чс пе щс може та прнеье-
+вува ня събранието, чс щс о+съствува от училище;
Ф er läßt -1:1 e1Tseiuidigen той моли да го извините,
моли зя нзинпепнс, извинява се, че пе можи, чс пяма
па дойде; <ф» wie -1:1 entschuldigt, klagt -1:1 an който
сс ;по;вg;в;. се обвинява; гузен негопсп бяга
Entschuldigung, die — eine EnTechuIdiдn1д lüe etwas
vorbaiigen изтъквам нещо като извинение, извинявам
се за пещо; || eine EnTe:buidigung stuMneli пр;мън-
eдвaм, промърморвам, измърморвам, разг. ;зрърлям
пякакво извинение; || Entschuldigung нзвнпдвяИ, из¬
винете, Моля за извинение, прощавайте; || ici bifte um
Entschuldigung моля за извипспне; || eine п-ТТ- Ent¬
schuldigung хубаио опрявд-пне; хубаво нзинпепнс; ||
was kann-T du zu deln—r Enteehnldigung unfüha—i какво
можсш да кажеш зи сиос оправдание; || er hui für alle-
—in— E1fsebuld1gu1g той за всичко памира извинение,
оправдание; || sie wußte keine EnTschuldlgung dafür тя
пе можи ди намери, ди измисли пякакво извинение,
оправдяпне зи гони; || dafür gihl cs keine Entschuldigung
за това няма извинение опрявд—пне. прошка; || 3а
muß. du dir schon -'ne undere Entschuldigung suchen
трябва g; измислиш, съчиниш друго, по-пр;емлнво,
по-правдоподобно нзинпепне; || -а ließ C—lnt Enf-clul-
dlgung g—lfen той пе признаваше пикякио извинение,
оправдание
entschwinden — sein Nunc l-l те'пем Gedächtnis eit-
-ehwu1dt1, nie ent-ehwun3tn името му е изчезнало,
се с зяннт;но. загубило, е щукпяло от паметта мн,
пе м;'и ди сн го припомня, пе сн го спомням; || du
wurst mle ganz au- den Gedächtnis entschwunden на¬
пълно те бях з—бр—е;.; || -einen Blicken e1T-eHw11de1
скривам сс. загубвам сс от. погледите му; || pIöt/i1eH
e1t-ehwünd alle Angst внезапно всякакъв страх сс за¬
губи, изчезни; ф die Zelt tilschwlidct wie 1ш Flug вре¬
мето хвърчи, лети, о+лити бързо, незабелязано; || die
tif-chwuideie Jugend ;ттетятитя, отмнп-лити мла-
тост
entseelt — ein ent-trittr Köiper бездушен, бездиха¬
нен, безжизнен труп; || tnt-eelte Häusee безлюдни, не¬
обитаеми, мъртви къщи къщи, без всякакъв призпик
ни живот
entsetzen — uii—s titsti/T— -1:1 voe, hei аГе-ет Anblick
исички се ужасиха, изпаднаха в ужас, бях- ужасени,
потресени. изтръпнаха прн, прсд видя на тона зре¬
лище, пред тия картния, гледка;. || ich bin tnlseizf da¬
rüber (Akk.) ужассн, потресен съм от тови; ф er wurde
--'пс- Amte-, 3es Tbroics ent-et/T той бе спет, евянеп
от длъжност. чвонпсп; той бе тетоопноaп, свален от
престола; ф die Festung wurde —пТ-сТ/Т обсадита пя
крепостта бе еднгпа+р
Entsetzen, 3as — -Taea, -lumn, sprachlos voe Eitselz—n
sein вцепенявам сс. занемянам. езикът мн сс връзеи,
загубвам ума н думи от уж—с; || aus, vor Eif-ct/rn
zltieai треперя, нз+ръппал съм от ужас; || voe Eit-eT/en
die Augcn uulrelßtn облеще-м, опулиам очн от ужас;
|| mil Ent-etz—n von etwa- hören чувам, нaутрвaм нещо
с ужас; . || lähmend—s Eit-itzei erfaßt, ergreift, packt,
6—fUIIl Mich обхваща мс, обземи ме сковаващ ужас,
сковавам сс, вцепенявам се от ужас; || voe Eit-—t/—i
gepackt обхван-т. сковин, обзет от ужас; || zu п-'пем,
zu all—r Eit-tl/cn (zum Eni-ctzci all—a) за мой, за
всеобщ ужас, за ужас пя всички
entsetzlich — tln—n ent-eT/lich—n Tod -lieben умиращ
от ужасна, страшна смърт, в ужасни, страшни мъки
по ужасен нячнп; || das l-l ja citsefzilch тя тови с ужя&
по, страшно; || —s ist ja ein enfset2l1eHe- Unglück ужаспо,
страшно пещяетне е; ф cs ist спТ-еТ/кюН heiß уж-спо.
непоносимо горещо е; страшна, ужасии жеги, горе-
entwarnen 363
щипа с; || sl— ist -11-11211:1 Mig—a, clf—l, 3umm тя е
ужасно мършав— (кльощяиа), мършава е кято скум¬
рия, чироз, пастърма; много, ужасно глупави. стра¬
хотно. суетня С. - гнупрвр, суетна е до немяй-къдс, по-
глупави от —овя, здраве му кажи
entsinken — 3as Schwert -пТ-апк -eine' Hand мечът
пилия, се Изплъзна от ръката му- || ihm tif-uik 3er
Mut куражът му изчезни, разг. се изпари, г; пяnуепя;
той загуби кураж, смелост, достряшя го
entsinnen — -пТ-Гпп-Т du 31:1 ioci d—s Vorfalls спом¬
няш ли сс още (зя) тая случки; || sovl—1 (soweit) ici Mici
ent-inie доколкот; сн спомням- || ici епТ-'!!- mich
nlcit de-s—n, kann mici 3—11 nicht cnislnnei пе сн
спомням. пс мог- ди сн спомня. припомня тови; ||
w—nn ici ш1:Н re:hi tnfsinne яко сн спомням добре,
яко паметти мн пе ме лъже. пе мн изневерява
entspannen — dl— Giiedcr, di— Nerven ent-panici
отпускам се- отпрягим перни+е - сн. почивам си; || 31—
pok1fis:ie Lag— -nf-pannti — намрндeам папреженне+о
и политическата обстяноикя, разведряним п;нн+нче1
ската атмосфера; ф —s hcaescife cinr tif-puiile Stim¬
mung - владееше спокойно пясгроепис. бс п-стъпил;
успокоение. разведряване; ф iire Züge tiT-paiitei -ici
чер+н+е ня лицето й сс о+nуепясa, успокоиха; лицето
й загуби пяпрегпа+ото си изражение, сс разведри; ф
3u nußf dich ent-pain-n трябва та си починеш, ди си
отдъхнеш
Entspannung, die — eine Entspannung leltl ein пи-
с+ъпва облекчепне. успокоение, рязиетодврне, напре¬
жението отслабва, пямяндня, сс изгубва; || Entspan¬
nung in eTwas ('n 3ea Musik) sucHen търся отморя.
отдих в пещо. и музиката
entspinnen — daraus cil-pani slci ein lebhaft-' Sta—if
от това изникна. се разви, сс породи, произлезе. сс
завърза оживен спор; || —'n Gespräch entspann sici за¬
върза се разговор
entsprechen —-За- enfepa1ehf meinen Wünschen тон—
отговаря, еъ;тветствувa пя моите желания* с в съгла¬
сие. еднпотвучне, хармония с моите желания; || das
ent-praci nicii Зее Wihahtlf тови пе отговаряше пя
истипаги. . бе и разрез с истината. противоречеше ня
истипи+я- " ф —inen Wun-ch, —iner Bitte —nfspeecicn за¬
доволявам, удовлетворявам женяпне, молба- ф ein—
-nf-piccHcnde Belohnung bekommen получавам съ¬
ответно, подобаващо, прилично нъзии'ряжденне; ||
dem . Zwecke enfspe—cbend съобразно с. съответно пя
цел+я. иелесъобрaтпо; || dem —nispa—ciend съобразно
с. съответно пя гова, съгласно с +;и;
entspringen — dl— Eibe tniepe1ngi 1ш Rle-cngehlrge
Елба извира в Р;теп'ебнр'е- || er ist —iner аешеп Familie
cit-paungcn той произхожда. произлиза. води своя
произход от бедпо семейство; ф 3а- all—- ist ihrtr Fui-
iasi— t1lepeungtn всичко тови е рожба, плот ня ряп-
тазият; й; || das l-l dem Wuns:i, dem ' Will—n. dem Be¬
dürfnis entsprungen, е1пем jeden zu Helf—n това с из¬
никнало от желяпне+о, в;тятя, необходимостта (нуж¬
дата) да помогпе па всеки';; || dies- Vorgänge sind
—in(—e) und dtr-cib—n ^-3:1- tni-prungtn тези процеси
се дължат пя едни н същи причини, произхождат. си
изникнали от едпя и съща причина, се свеждат по едни
н съща причиня; ф 3er Verhreci—r ist (aus) dem Ge¬
fängnis entsprungen преетьппн:ъ+ избяга от затвора;
|| scherzh. er benahm e'ch, als -—' te 3em Irrenhaus спТ-
sprungen той се държеше сякаш току-що е ;тбя'ит о+
лудпица+а. ка+о луд, смахнат. щaп+aн. з-м-дп. отка¬
чен; || 3u bist wohl dem Zoo eni-prungti ди не си по¬
лудял, та пс ти е изпила кукувици |тaвки) ума (акъли);
Мий че откачиш; да не си избягал от зоологическата
градина
entstammen — 3as Woil -пТ-Тапт. dem Lul—inie:ben
думат; води пит-л;то сн. произлиза от .ятипски, с
о+ ня+нпскu произход- || еа enTstammt einer äifeinge-
eeeeen—n Familie той произхожда ог стар; местно (ту¬
кашно) семейство, ;+ стир местсп род
—11-1—1—! — е- -пТ-ТеШ ein 1euea. ein Aufaube стана,
възниква. поражда сс пожар; вдига се бупт. иъс+апне;
|| hieraus können viele Na:hteile -11-1—1-1 ;+ гои; мога—
да възникнат, та произлязат, та се породят много
вреди, неприятност; (за тебе); || es eiT-Taid eine große
Au/regung настъпи голям; вълнение, 'олями +рев;'р;
|| was ist 3arau- tni-laid-i каке; излезе. етянр от това;
|| wa- auch daraus -11-1-1-1 mag каквото н . па с+яне,
произлезе от това, каквито н п;енед;цн ти им; това;
|| 1м Entstehen begriffen в процес, и стадий па иъзпик-
вапе, осъществяване
entstellen — dl— Naabt 111-1—11. ihr Gesicht белегат
тaгрозявр, обезобразява лицето й- || his zur UiCtiit-
iicikeif ent-t-ilf обезобразен т; пеузпяияемост; ф die
Гзi-зcHtn —nisfeii—n изопачавам, поенпрчaврм. извър¬
там фактите
enttäuschen — -1— bal Mici bitt—', tief e1iiäusehf тя
ме оaт;тaоовр горчиво. дълбоко- горчиво, дълбоко
съм рртотрр;нaп от пся; || -—int Hoffnung cnifäu-chei
излъгаим пядеждн+е. ;чи:врнндти му; || i:H bin über
dtine Absage, von deinen Buch sebe enttäuscht много
съм разочароваи ог откази тн. ог кпшга+а +н; ф ein
enttäuscht-- Geeiehl machen ни лицето ми се изписва
разочарование, неприятна изненада; приемам орт;тр-
роиап вид; || umg. ang—iehm e1ffäueeHf -111 приятно
изпепяляп съм
Enttäuschung, die — da- wae lüe mich eine -chw—ae
Enttäuschung тови бе зи мепе тежко (голямо) разоча¬
рование- || iim eine scHwcee Enttäuschung bereifen при¬
чинявам му дълбоко. тежко орз;чро;иинне- || eine
E1TfaueeHu1g trieben. trl—iden, vcrschMeazri преживя¬
вам, претърпявам, надживявам, превъзмогвам раз¬
очарование; || -eine Enttäuschung nlcit verhergen. zeigen
пе скривам, проявявам, показвам явно ' орт;чрр;вр-
пнето сн; || ici gehe über meiie E1Ttäu-ehu1д Hinweg
надживявам, превъзмогвам оиточро;иPн;е+; сн
entwachsen — dem Klidc-ailer, 3-n Kinderschuhen,
d-e Schule tnfwacis—n -cin пе съм исче те+е, излязъл
съм исче от детскат; възраст, възрастен чоиек съм
всчс- пяпуенрл съм училищната скамейки, голям съм
.иечс за ученик; || 3-r Ruit tifwach-—n, noch nicht tif¬
wachsei sein голям съм вече за бой, ди ме бият, из¬
лязъл съм вече ;+ възраст—;, ко'—т; играе пръчката
(тоягата)- има още тя ям бой; || er ist dtr Obhut 3e-
Vafers. dtr vätcrlicHen ^1-1:11, mrin—m Einfluß schon
enfwacis—n той пе сс поплини всчс пяH5рщ;пнд си кои-
—рол, се изплъзна вече от вн;днне+о мн, излезе от
нъзоaе—тa, когато 6-ща му можеше ти го к;н+о;ннои.
когато можех та му влияя; ф ee l-l -eilen Kleidern
entwachsen дрехите му ся иече умилели, пс му ст-н-т
всче. ся му етрнaлн всчс малки
entwaffnen — den Gegite eiTwafli—i обезоръж-вам
противника- ф -'е haf mich durcb ibre Gült, mit ihree
Gült entwalfief тя ме обезоръжи c добрината си, ф
-i— war von titwaTiender L1ebe1ewüadigk—iT любез¬
ността й прост; ;безооъжрирще, подкупваше
entwarnen — —s wird —ilwarit сирените свирят отбой;
въздушната тревоги сс вди'—
364 Entwarnung
Entwarnung, 3ie — Entwarnung gebei свиря за отбой,
дивим отбой, знак, сигнал за прекратяване па въз¬
душната +рево'р; || um 12 Ube Can die Entwarnung и
12 ч. дадоха отбой,' бе вдигната въздушната тревога,
типоха енгнян зя пое:рятдняпе па въздушната тревога
entweder — 3u mußt entwed—r ja oder nein dazu -ig—n
трябва ди решиш та кажеш тя или пе, ти сс съгласиш
или пс- ти отговориш с т— или пе. положително или
о+рниитенн; па това; || bl—e glhi es nue —in Enfwcder
— Odta тук пями друг избор, лрч'P възможност, -.-
теопятнвя, трябва пи решиш тъй или инак |нпичс),
нлн-или, межту тия дие възможности
entweichen — 3er Dampl -11^1:11 duech dcn Au-puff
пирати излита. излиза, сс отделя през aчепуфa (из¬
ходя); || er ist aus dem Läger. aus dem Gefängnis, durch
da- Fti-fte enfwicb—n +ой избяга от лагера, от затвора,
през прозореца; || er i-l dee G-fahe entwicHcn той нз-
бя'п; опасността, премеждието; © aus iirem Geslcif
entwich iki—s Plut лицето й побеля кит; платно, като
смин, кръвта се дръпна от лицето й- || -ein letzfee Atem¬
zug —itwi:i той издъхна. изпусни послелп;д сн дъх;
© die Nach. entw—icht пощти отстъпва място ня депя;
разсъмва сс, зaзорднa се. зор—ти се пуква; утрото из¬
грява; разлепя се- || stin Zoen entwich 'пеиът му стихна,
разг. се изпари, мнпа
entwerfen — eln—n Plan, —inei Vortrag, ein Bild eil-
w—eT—n скицирам, нахвърлям. съставям план, договор;
нахвърлям, скицирам картини; || ein Bild von iim eit-
wei/en нахвърлям, обрисувам портрета му; || etwa- in
großen Züg—i —nfwer/ei нaсвърндм, обрисувам нещо
в едри чер+н. щрихи .
entwickeln — —in—n Gedaikei, große Tätigkeit, große
G—schw1idigC—if, Wärm— entwickeln разБивам, излагам
мисъл; рaтв;н-м готдм- дейност, голяма скорост;
произвеждам топлини; || größte Geduld. —in— ungtwöhn-
kici— En—aglr —nfwickein проявявам, п;к-твaм необик¬
новено търпение, изключителни енергия; || Scharfsinn,
GceehnaeC entwickel! показвам, проявявам прозор¬
ливост, и:че; © neu— Aibclt-method-i entwickeln раз¬
работвам нови метод; ня р-боти; || neu— Ka3ee eil-
wickeli подготвям, създавам пови кадри; || er tii-
wlckelfe Talent той прояви талант- © eln—n 111m ent¬
wickeln проявявам. промивам рннм; © eine Gleichung,
Formeln entwickel! ;твн;тaм уриипепие, формули- ©
aus 3er Puppe enTwickelle -1:1 cli SchmefTerling от (гроз-
пата) какавида се излюпн (приказни) пеперуди- мал¬
кото грозно момиче се бе превърнало и послее+пя
девойки; || -1:1 (Акк.) zu eli—r PersöiI1cbk—1i enTwlckeli
;тр-етв-м и лнтное+, ет-н-м ннтное+, оформям се
кято личност; || 3u basi dich ganz schön tilwlcC—Il ху¬
баво, чудсспо се прояви; поисче от тови пс можеше
та се изложиш; || -1— '-Т beeelfs voll, Trüb —ifwicC—il тя
с н;пънпо иечс развита, оформени, добре оформена,
има иече форми па жспя. се с р-зи;тя преждевремен¬
но, рипо, е скорозрейче, развита нс зи 'отипите си;
|| ail—s tilwi:C—1T -1:1 . gut всичко се ризвнвр, върви доб¬
ре. сс ризвнвр по у'оп;г; ни, по прелнaчертaп;д nняп,
както трябва- © di— Kompanie entwickelfe -1:1 'zum
G—feebf. zur Scbül/—nkell— ро—иг— се 0PЗ'ъпр и боси
ред, се разсипа във верига
Entwickler, 3-r — den Entwickler unsetzei приготвям
проявител; || 3as Bild 'm Eiiwlcklce quäl—n държа пре¬
кадено мпого, дъл'; спимка+а в проявителя, фиксажа,
претържам я и проявителя
Entwicklung, di— — die CulTureile, wleiscbullllcb—, po¬
litische, 81-011:1111:1- Entwicklung n1ser—s Landes кул¬
турното, стопанското, политическото, историческото
развитие (историческият развой) пя егррпргр пи; || ат
Anfang 3-а Entwicklung sf—ien и пачял;—;. нячaнннд
стадий пи развитието си съм; || cli— höhere Sfu/e der
Entwicklung —rrelchen достигам п;1Bнешр степен, по¬
виеш стадий ня развитие; || —ine he-flmmit Entwicklung
durchnüchtn мипииам през известно развитие; || di—
Entwicklung aulialiti, зОба-т-сп задържам, спирам,
забавям развитието, прсчя ни развитието, спъвам хода
ня развитието; || dl— weitere Entwicklung 3—r Dinge ver¬
folgen следя по-пита+ъшното развитие пя псщя—я; ||
—ine gute, anderc Entwicklung leimen вземам добър
развой, добър, друг обрат, друга насока ня развитие;
|| 11:11 mit 3er Entwicklung Schritt Hallei не вървя в
крик с развитието. изоставям пязяп от развитието, и
културно отпошепне, пс вървя с прогреса; || in 'dl—
Entwicklung eiigieif—п намесвам се в развитието; ©
er '-Т jtlzl 'n 3-а Entwicklung сега точио той с в пу¬
бертета- || das Kind ist 'n -cinir Entwicklung zurück¬
geblieben детето е изостанало и развитието си. е не¬
доразвито; || 'n dee Entwicklung b—grifl—n в процес
|стяgнИ) па развитие. растеж, ня узряване, съзряване,
осъществяване, рерннзнррпе
entwinden — 'Нш dl- Wufl—, —in Gtieim11e —niwind—n
изтръгвам, разг. изкопчвам, изчепкиам му оръжието
от ръката, тайна от устати; © -ir entwand sich mtii—a
Umarmung +я се отскубни, из—ръгпя от прегръдката,
обятня—и мн
entwirren — Fäden, eln(en) Knäuel. Uaare, die poki-
Т'^- Lagt entwirren оправям объркани :опин, кълбо,
сплъстен; коси. заплетеното политическо положение;
© die Fäden d—s Schick-ais entwirren sich конците (пиш-
кн+е) па съдб-ти сс разплитат
entwischen — aus dem Gefängnis, durch eine Hintertür
—ifwi-ch—i избягвам от затвора; измъквам се. офсй-
квам през ели— задни вратички- || du soilsl mie ilcbl
enfwl-chen пям; пи ми се изплъзнеш. ди ми се измък-
• псш; © ihn. -in— G—Ieg—nh—iT entwischen lassen оет-вдм
го да се измъкне, да избяга. изтървавам го; пропускам
случай; възможност; <ф> 'ш teübci ist gut fiscien, aber
auch gul entwischen в мътня вода се лоен лесно риби,
по и леспо сс бяга; © eniwlscife Wolle изтървани,
случайно изплъзнат; дум;
entwöhnen — einen Säugling entwöHnci. —in K113 von
3ei Brust entwöhnt! отбивам кърмаче (от кърма, ог
гръд+а); || ihn de- Rauchene. vom Rauchen entwöhnen
отвнкв-м. о-учи-м го от пушене+о, от тютюни, да
пуши; || 1:i habe ihn von 3er Г1unkeuchl tniwöhni
отвикнах го, отучих го та пис, от пиянството; © er
hal -1:1 des Alkohols, von dem Raucien eilwöhnf той
папуспа пнепе+о, алкохола, отучи се ти пие, пе пие
всчс, престани та пие, откази се от тютюни, пушепе+о,
вече пе пуши, прест-н— да пуши; © -'— ist jeder Arbeit
tilwöhil отвикнали с ди р-боти, научил— се с на мър¬
зел
entwölken — 3er Himmel, s—ln— Silei, die poI1f1eehe
Läge enTwöiCie -1:1 разобличи сс; небето, челото му,
политическото положение се разведри. продепн- мах-
пиха се. eт;'нрср се облиците от челото му. лицето
му; nолн-;теекото положение сс рртденн
Entwurf, 3-r — dee Entwurf —in—- 3113—-, zu tln—ш
Bild— скицата пя кар+нпа+а, зи етпи картния; || 3а-
Geetfz lag 'm Entwurf бсе—Гт- vor законът бе иече еки¬
пиран, пихвърндн, изработен в главните си точки. в
проект; || —ii—i Entwurf machei, uileg—i, au-arb-llei,
ubiebiei правя, пяхиъолям, изработвам пляп, проект,
скица; отхвърлям проект; || ее '-Т zu -cinell in seinen
Entwürfen той е много прибързан в зимненн+е, про¬
ектите си
entwurzeln — Bäume, Vorurteil— entwurzeln изкоре¬
нявам, изтръгвам с - корени дървета; изкоренявам
предразсъдъци; ф ihn entwurzeln ннщ-н-м го от почни
пот криката- изтръгвам почнати пол крикат; му. при-
вя го ди увисне във иъзтухя- || ein eifwuezeiftr Mensch
човск без почни, здрава основа под краката си, отчуж¬
ден от ротни-ти, срети+а, семейството си, безотечес¬
твени:
entziehen — 1Нм den Fйhrtreche1n, -еш— U11T—, das
Woef —nizlehen отпемим му шофьорската книжки; .и-
шивам го ;+ помощта си, поеетрвям та му помагам;
отпемим му думата; II 1:1 enizl—H— ihm mein Veeieau—i
лишии-м го ;+ доверието сн, нс му доверявам, вярвам
вече. прест-н-м дя нм—м доверие и нсго- || ihm den
Kaffe—, den Tabak. di— Nahrung enizi—ben забранявам
му употреб-ти пи кафе. тютюн; пс му давам т— яде,
държа го гладен; || sic entzog iim iire Band тя дръпни
ръката сн ог пеговя+я; ф slci (Akk.) s—in—r Unaemung
eitzleien изтръгвам сс, отскубвам се ог обя-нята, пре¬
гръдката му; || 1:1 koiitc mich 'Наем Zauber, Reiz nichi
—lizlei—i подадох се и— нейното обаяние. на псЙния
чар, пс можах па устоя пи обядпнет;, чара й- ф -1с
eil/og -1:1 meii—i Blicken. 3-r Beobachtung, den Ver¬
folgern тя се изплъзни, се скри, изчезна от погледи ми.
не можех поисче ди я пиблюп—н—м; изплъзна се о+
преследвачите си- || er —nf/og sich 3-e Sfaule, s—inen
Verpllicifung—1 той сс отърва, мнпя без пякизаине, се
изплъзна ог наказанието, нзбя'па задълженията сн.
;тклнпчн от задълженията си- || das citzlcif -1:1 3ta
Berechnung, meiner Kcnninls, jedtr KrlllC тови не се
поддава пя нтч;снспне, па предниждапня; тон- не мн
е известно. пе го зная; тов; с издигни—; над всякякея
критики, пе подлежи. пе сс пода—иа ня критики; ф ici
eil/lthe lin 3се Wut seinea Gtgntr зяпази-м, сп-сяним -
го ог яростта ни противниците му; || ici -nt/lthr nie
den Scilaf, die Kläffe разбивам. загубвам съня сн, пе
мо'— та спя. съсипвам силите сн
Entziehungsanstalt, di— — ihn w—g—n Ruuscigiffsucbi
in ein— Enfz1ehu1geз1-tзif —inweisen пращим го т— се
лекува о— наркомания и боннниa
Entziehungskur, die — sici (Akk.) eln—r Eniz1ebunд-ksr
unfcr/iehcn п;дн-гям се ня нстепнс зя пяок;мрннд,
алкохолизъм
entzücken — 3as Mädchen hal mich entzückt моми¬
чето ме очарова, обия, плени, възхити; || 1:1 bin von
ihrer Schönitif entzückt обаяп, ;тро;ирн. плспсп. въз¬
хитен съм от красотата й- || ici wir von -стем (üher
stin—n) Voascilig nicli g—ride entzückt пе бях особепо
възсн+еп, очарован от предложението му; ф sicb
(Akk.) an all-м e1i/üeCe1 възхнщяиИм се от всичко;
ф 3u si—isf entzückend aus изглеждаш възхитително,
имаш великолепен иид
Entzücken, das — in Entzücken geaifci изпатим във
възхищение, възторг; Ц iii 'n Entzücken veisetz—i пре¬
дизвиквам възхищението му, буля възторг, възхище¬
ние и пс'о; || s—ln Spiel lief iell—s Entzücken hervor
изпълнението (свирнята) му предизвика луд възторг,
неудържимо възхищение; || etwa- mit stummem Ent¬
zücken btfracHlcn о-тглежа-м пещо c пям възторг, с
безмълвно възхищение; || voe Entzückt! außer -ici s—in
вън от ссбе сн съм от възторг; пе зпия къде да сс дяна
от възторг. възхищение- || vor Entzücken -frahl—n сияя
;+ възторг
entzünden — dit Zigiaeife, ein Ftuer entzünden за-
палвим цигари, пипяли—м огън; || -cln—n Haß, -—'nen
Mut. L—1de1echuffcn, Liebe entzünden възпламенявам,
erbarmen 365
събуждам ;моaтргр му; възпнрмепдвям смелостта му;
O-тп-ннaм страсти; възбуждам огпена, пнрменпр лю¬
бов; || ein Sfreli entzündete -Id завърза се разгорещен
спор; || -1:1 (Akk.) an etwas (D.) entzünden възпламе¬
нявам се, зипилним се от псщо; ф -eine Augen sind
entzünde. очите му си възпалени, зачервени
entzwei — 31— Tas-c, s—in— Schuhe sind —nfzw—l чашата
се счупи ни дис; обувките му са скъсани, съдрани,
нземят-данат; си взели всчс двете сн пяри
entzweien — zwei Freunde tni/wel—n емоятди-м, скар¬
вам. разделям двами приятели, сея раздор межту тях,
пикарвам ги, етивям причина те та се скарат, ди се
разделят; || 1:1 bube Mich mif ihm —nfzweif скарах сс.
разделих се с него, имах оязпорвнд с нсго, ррзнрннх
отношенията си, разг- кaлнмеортр с него, и лоши
отношения съм с пс'о; || mit 3-r ganzem Weif cnlzw—if
-ein скаран съм, водя войпя с целия свят. пяма човек,
с когото ти пе съм скаран
entzwe^re^en — ich hrech— dir alle Knochen enf/w—1
ще ти строша кокалите, нями g; +н оставя здрав ко¬
ки., ако +е пнппя; ще г; наместя, пипиря кокилите;
|| iir Uerz 6'3:1 ihe vor Kumnte entzwei ог скръб, от
мъка сърцето й сс късаше. сс сломи
Epidemie, die — di— Epidemie kling. ab, isf 1m Ab¬
klingen begriffen епидемията отслабва, затихва, угясия,
еннр+и й намаляи—; епидемията е пя изчезване, ч'ис-
випс
Epistel, die — ihm die Epist—I l—sen чети му пяс+онпя
проповед, пяетявлдиям го, разг. чети му конско еиап-
'слше, kаляйд;еняМ го, натъпквам му е-мяря, 5. зЬ-
Canzcln; || —ine Epl-fei über -1:1 —rgei—n lasse! четат мн
конско еиангенне, изяждам, ям каляй; патъпкиаг мн
е-м-о-
Epoch—i dl— — Epoche naci—n откривам повя епохи,
нова ери, полагам пят-т;т; на нова епоха; произвеж¬
дам 'оляма сензация. вдигам голям шум; || d1—-—s
Week machte Epoche това произведение сложи нача¬
лото па нова епохи, откри пови епохи, означава пови
епохи. бе от епохално значСние
erachten — ich taacbft iin lür ein—n ehrlichrn Men-
-cirn, ici truchit rs lür (als) nölig, zweckmäßig смятам,
считам го зи почтен човск, гледам ня него к-то пя
почтеп човск; считам. смятам за пужпо, необходимо.
целесъобразно
Eaachleii das — Meines Eruciien- (ш. E.), mtin—m
Eruciftn nach hasi 3u etcif според мепс. по мое мие-
пие. -ко питаш мепе, ти имаш право. сн прав
erarbeiten — -1:1 (£>.) —in kleines Vermögen crarheiiel
спечелвам сн c труд малко състояние; || 3en Stoll in
dee Па--— teaabtliti разработвам урок и клас; ф einen
Plan. —inen Bericht erarbeiten ;то-6отвям олян. доклад
erbarmen — trbaemt dich melier смили сс. съжали
се пит мепе, имай мнн;е+ към мспс; || veralt, sicb (Akk.)
über iin trharMtn ем;лдвям сс пят пб'о; || scherzh-. will
slci kein—r üb—e die R—sfe vom Sonntag erbarmen няма
ли кой да изяде останките, ди се заеме с остинкн+е
от неделя; ф -cin Janmca tabaeMfe ш1:1 мъкятя му
събуди милост, еьжaнепне, със+рядянне към пе'о в
мепе; || Зз- möcife (könnte) —inen Bund erbarmen н
куче би се смилило, съжалило прд това, би сс тр;'пит;
от тови, би имал; милост към това; || daß (rs) Gott
trbaemt бог ди те зичуня. опази от това; || 3aß -Ici
Goll erbaenc тя пази бог;. || er sieli aus, 3aß -icH Goll
eibarme той има окрдп, жЯлък иид, изглежда толкова
зле, чс жии па го оплачеш, окаеш, чс ди ти се скъся
366 Erbarmen
сърцето от съжаление; || -1— singt, 3aß sici Gott erhar-
ше, zum Erbarmei тя пее непоносимо лошо. толкови
лош;, отвратително, чс просто та я съжалиш
Erbarmen, das — nli ihn Erbarmei fühi—n чувствувам
състоилянне, милост, съжаление към пе'о; || kein Er¬
barmen kennen пе п;тп-вям, пс тп-д що с милост.
състрадание. безмилостен съм; || hcl ihn kein Eebärmti
finden не пимирим милост у нсго; ф da- i-t zum Er¬
barmen тови е ужасно лошо, просто непоносимо. жив
ти го оплачеш, окаеш; майки плаче (и ридае)- || s—ln
Auseehe1l -ein— Lei-fungen sind zun ErbarM-i той из¬
глежда толкова зле, ;ми толкова .;ш вит, че жив ти
го оплачеш, окяеш, че сърцето +н ти сс скъси, нми
окрдПl жалък инд, зи окяйияне е; успехът му е под
всякакви критика, мпого лош, съвсем пс с утешителен.
пс вдъхва пикякии надежди- || sic singt. tanzt zum Er¬
barmen тя пес, +апцуви мпого лошо. непоносимо ло¬
шо, толкова лошо, че прост; ди я окаеш. съжалиш
erbärmlich — ein tabärnklchtr Wiehl кле+пик, долеп,
мизерен мошеник; окаяно, клето, презряно. жалко
човече; || —in crbäeMllcher Zu-Tand жалко, мизерно.
окаяно, плячевно състояние; || cli —rbäiMklcher 111м
.ош, отвратителен. жалък филм; ф er läu/l tebärmI1:h
gekleidet . umher той ходи мизерно облечен; .|| - 3u -ha-t
dich erbärmlich bcioMMen ти се държи мизерно. о+воa-
+н+енно, недостойно, подло, ф —in—i tabäanlichtn
Uungtr haben ужиспо, страшно съм гнрлепl умирим
ог 'лят, гладен съм кит; вълк; - —in— erhärmiicie Angst
haben умирам ог стрих; || wie feoren ganz —abäim1i:b
зъзнехме, треперехме, бяхме сс e:очепясинн от студ,
умирахме ог студ; ф ein erbärmlich Cirincs SiücC съ¬
всем милко, нищожно, .мизерно пярчепце- || 3а- isf
erbärmlich wenig тон- е съвсем милко, съвсем нищож¬
но, недостатъчно *
erbarmungswürdig — einen erbarmungswürdigen An¬
blick blciei представям жалка, окрдпи, плачевни глед¬
ка. кяо+;пр, нм—м окияп, жалък, достоен зи съжаление
вид »
erbauen — das Baus wurde 1ш ^11- 1880 саБиШ къ-
щи—и бе построени, нз'ордепи в 1880 '.; - Rom ist
auch nicli an ein-м Tag erbaut worden пищо нс стина
за едни деп; исичко сн иска нужното време; Рим също
пе е построен |нтгрagен) зи едни тсп; ф -1:1 (Akk.)
ап -Twas (d.), ап gsftr Musik trbautn изпитвам въз¬
вишена о-т;ет, пислала, възвишено, виеше удовол¬
ствие от пещо, от хубава музики; ф die Peedlgi, di—
Musik bal Mich erbaut проповедта ме укрепи душевно,
възвиси тушит; мн, мн п;лейетиуиa . възродително-
музик-ти ми тое—-вн възвишена паслата, възвишено
удоволствие; ф ich bin davon (darüber) nichi gerad—
crbaul не съм много възхитен, във възторг, отяо;нрп
ог гова
erbaulich — eine tehaulichc R-3—, Predigt едни поучи¬
телна, назила+елпа, вьзннсдвршя душата реч, пропо¬
вед; ф s—lne Ltl-Tungei, Ktnni11eec sind wenig erbaulich
успехът, п;тпипндт- му си ог тикоии естество, чс съ¬
всем пе булят възторг, възхищение, че ся милко по¬
хвални, отритни; || das isf ju 11:11 gerade tibaullcb тови
пaнетннр съвсем пе е у+ешителпо, пе с твърде успо¬
коително, отрадпо; || iron. das isf ja rechi tebauilci ирон.
пристина чудесно, пями що да сс кижс; по-хубаво от
тон- здраве му кажн; просто ди подскочи човек от
радост. '
Erbauung, die — -Twa- zu -eliea Erbauung lesen чета
пещо зя свое душевно чт;в;не-внеl зи рaлое— па ду¬
шата. зи ди възродя. извися, пречистя душат; сн; ||
mit siciiii:b—a Erbauung zuhören слушам : видимо бля-
гоговенне
Erbe, das — das üb-eConm-nc, geistige Erhc полу¬
ченото, завещаното ог предидущите поколения пи-
следс+ио; духовното няенедсти;; || ein Erbe fällt mle
zu пада ми сс. получавам пaенеде+ио; || Зз- Erbe ui-
Tref—n. ausschiag—n встъпвам, влизам вън втядепне на
пяслелството- отказе-м сс ог няелелстио+;, пе '; при¬
емам, отхвърлям го- || auT das Erbe verzicifei отказвам
се ог наследството; || ihm —in e—lcit- Erbe iinferia-ec1
оставям му богато няенедство; || das nationale Erb¬
pflegen пазя, съхранявам нициопалпото пaелеgс+в;;
|| das Erbe g—it auT die Kinder üher, cntfälll auf meHrere
Eahen наследството поемнпрвя върху пеи-т-, сс пада
пя мпого наследници. сс рртпретенд, се разхвърля вър¬
ху мпого пaенеgп;иm; || das Erbt nachl ein Vermögen
aus наследството представя цяло еъетодпне; || zu eineM
gaoßei Eabe CoMnci няелетдврм, пат— ми се неочак¬
вано голям; наследство; || das Erbe verlun, v—rgtuden
пръсвам. разпилявам няелететвот; сн- || das Gc-:iäft
geil 1m Erhc мя'ятнпът върви, се предава по наслед¬
ство- В -—'ne мueiCзiieche Begabung 1-t ein Eibe von
seine' Mutier музикалният си тир е писледил, с пи-
слелети; ог майки му; || 3а- eehitcHf— Eebc rtgl -1:1
in 'Нм лошите пяслетс+вени заложби тяг;вяоят, сс
проявяват и него
Erbe, 3er — dl— Erben -1-11' Oediuig преките пи-
снедннин, деци+а- || 3i— Erben /weit—r ui3 driiftr
Ordnung ниснеgнниu по низходяща липня, родители,
ссс+рн н братя, дядо н 6-6я. птемепннин и тр.; || die
lachenden Eabtn дрнечнuте, щастливите. вссслитс, ра¬
достните пaснеgп;ин; || nur lacbend— Eiben, C—ine Eabtn
Hlnfeala-sen нм—м сим; тянечнн (пе прскн) пяенедпнц;,
пямим ниенеgннцн; || ihn zun Erbt! macien. бс-йт-
n—n. clm-cfzei правя го свой паследпи:, определям го,
пизпятявям го, оставям го зи свой наследник; || die
Eahen su:H—n, au/rnf—1 търся пяелелн;ии+е чрез ;6ди-
във вестниците, поканвам писнедпнинте пи сс явят.
обадят; ф еа 1-t 3er Erhe die dcut-cbcn Klaee1k той —
п—следпик, посн и ссбе си заложбите. елементите ня
немската класики; ф 3-r Erhen Tränen sind -in ver-
31:11-- Lachen сълзите пя нaслеgпнинте са лицемерни,
ся крокодилски (са спотаен, скрит смях)
erbeben — dl— Bäu-ti tebthfti hl- in liat Grun3fteTt1
къщите се разтърсиха, раздрусаха до основите сн-
ф er erbcbtt vor SeirecC—n, Ang-t той потрепери, из¬
тръпна ог ужас, егряс, тръпки пи ужас. страх го по¬
биха
erben — cin geößee Vermögen von ihn —rbei нясле-
ляв—м, получавам в наследство от пепо голям; съ¬
стояние; ф umg. Hier i-l nicbT- zu erben. Hier kainst 3u
11:11- taben ту: пищо пяма ди питие, пищо пдмр ди
+е огрее. пищо няма ти закачиш, намажеш, няма
кьораво, ями, авипти, кенспнр- напразпо сн правиш
илюзии, сс нртдиящ, чс ще получиш псщо, че ще те
огрес псщо; || ihe hubi wohl geerbt ди пс би случайно
ди с+е получили прслете+ио, сигурно сте получили
нрснелстио, ти нс сте случайно т-б;'-тел; (ги толкое;
с+е се орзпуепaлн, та сн nотнолдиите гоя разкош) ф
di— Begabung hal te von seli-ш Vaitr getebl т—рб—т—
е писледил, с получил в пaслеgетво, е опренет;л от
б-щи си; || es ist geerbt тон- с оняеледенр заложби,
наследство от родителите; ф ich eebe es auT ibn пре-
д—вам му го и. по пяелетстeо; || die Anlage zue Schwind¬
sucht tibi oll aul di— Kinder предразположението към
туберкулоза често сс наследява от деия+-, се поелPHP
по нрснелстио па децата; ф eine KraiChelT erbi -1:1
aul die Kiidta |fört) болест сс предава по нaенеgс+во
пя децата. сс ониснетдви ог тях
Erbfehler, 3-r — nlt Erh/ehl—rn behafTcT -ein имам
няслеgе+венн недъзи, пороци, наследствено обременен
съм- || -—in— Blindheit isf —in Eehfehiee слепоТат; му с
пяеледственa, оняслетен недъг; || scherzh. m—ln—
UnpünkTllchkclT ist —in aller Eehlehkea von nie пе+оч-
постта е мой етио. опaелеgеп порок, недостатък; по
Природи съм петочеп, и природата мн с випаг; дя
закъснявам. ти нс идвам па време
erbittern — lin durch elwus eebllieri отт;6двим,
ожесточавам го с нещо, чрез нещо; <ф> Undank —ebitt—et
пе6л-г;т-опоеття озлобява; © übte eTwas (Акк.), ge¬
gen ihn tebliteei -eli озлобен съм ;— нещо, към него;
© —'n trbllltritr Kampf enibeannit оязт;од сс ожес¬
точена борби- || eli —ebliteeiee G—gier, Feind —ines
Sy-tcM- --11 непримирим про+непик, ворт съм пи етпи
системи
Erbitterung, die — in -tumner, ohinäcHTigtr Erbil-
Teeung 33-11111 стоя в безмълвна. безсилна злоби; ||
s—ii—a ErbiTftruig Lull machen дивим израз, eонд, про¬
стор пя ;зн;бнен;ет;l огорчението сн
erblassen — • ich erblaß.- vor ihr, bei diesen Anblick
побледнях. изгубих цвят, кръвта се тръпна от н;иет;
ми, кято я видях, пред пея, прн —оня зрелище, пред
тая гледка; © ich cahkasse voe ihn бледнея прет него,
не мога т— се меря, ди се еоивпдн-м с него, стоя пе-
еряeнено по-долу от пего, тоЙ ме превишин— gaнете,
чувc+и;тенпо, разг. туря ме и джоба; © so nuß ee -lall
dein—r eabias-ei (Schiller) то то'—в; той ще умре, ще
зипнртн с животи си зя тебе
erbleichen — ihre Wangen eebleicbt—i jäh бузите, егоa1
пите. поет, нрн;тнте й побледняха нпезаппо, се по¬
криха със смъртна бледнина, бледност, тя побеля кято
платно, изгуби цветя пя лицет; сн. разг. боят— сн;
© er ist leblichen той умря, у'яепя; || 3ie Sieene,. di—
bunfei Blumen erhleiehr1 звездите помръкнат, побе¬
ляват, пъстрите иве+д избледняват, изгубват брто;+е
си. шарките си. нзбелдвр-, п;вдхви-
erblich — eine erbliche KeaiChtli няснететeепa бо¬
лест; !| er i-t von s—ineM Vatce her nhllch 6113-1-1 ;m
с—рапи пя баща си, по бащипа линия +;Й е нaснел1
с—есно обремепеп; || scherzh. er ist tben erblich 6—13-1-1
има пaелеgеmeепя т-о6-, наследствен maн-пm, тир. пар-
б-та, m-лaп+ьm му иде по пaетеgс+во, нмя подадене
за тови, писледил го с от родителите си, от мийка сн.
от бащи си
erblicken — —iwa- zum —r-len Mal erhiicktn виждам,
съзирам пещ; за пръв път; i| 3as Licht der Will er¬
blicken виждам, съзирам за пръв път ене-л;ниmи пя
деня, ня света, раждим се, подвдврм се пя 6ял сеят,
ня тоз; сеят; ф ici -1611:1- in die meinen besTei Fetund
виждам, съзирам и тебе своя най-добър приятел
erblinden — uul den linken Augc. aul beiden Augen
eiblinden ослепяв-м : тдн;m; око, c двете очн; © еа-
hlind—l— ScHclbcn митони, потъмнели, замъглен;, из¬
потени, непрозрачни стъкла
erblöden — -а Hui slci licht trbködti той пс сс посвени,
стесни, поколеба; осмели се
erblühen — Kunst und W1--cn-chaTl erblühten s1ltr
-einer Regierung пот пегоного цяруиане, управление
разцъфтяха изкуството н науките; || eine zue aei/en
Schöileil tebkübit Feau едни жепя в пълния разцвет
ня красотата си; ® аиеш- tebkübiti nie stille Fetudti
от тови се породиха, изникнаха за мспе тихи радости
Erbpächter dee — angebliche Erbpächter 3er Fetlbei
нженярнцяемн монополист; пя свободят;
erbrechen — da- Schloß, —in—n Brief eibecci—n р—з-
Erdboden 367
бивам, стр;шяв-м, счупвам борня- разчупиам печата
на писмо, отварям писмо; © 1:h habt |nieh' tebeocbti
повърнах; © di—s—i Anblick eie—gT Eibe—:hei от т—з;
'нед:и, тови зрелище може ди +н се повърне, повдигне,
ди ти се обърна— червата- просто ди ти сс повърне от
тови, кит; го гледящ; || hi- zun E1bieeb—1 то втръсване
erbringen — elnei Gewinn, —inen großen wi1techüfтli1
chei Nutzen eebriig—i т;няедм печалба, 'олям; сто-
папски полза; || —fwas teami1ge1cebт erbringen свър-
ше-м, изкарвам, произвеждам пещо и опреденепнд
срок; || dl— gtToederTt Summe in 3—r T—stg—seTztti 11'-.
cahelig—n памнрим ;екинрmр сума и уеmяпоeепнд. опре¬
деления срок; © für etwas den B-wrl- erbringen при¬
веждам док-з-телсте; за нещо, ток-зе-м пещо въз
оспова пи лаппн
Erbschaft, die — —ine aelch— Erbschaft nachen по.у-
чаиим богат; пяснепсmeо; || eine 1—ieHe Eebschalt läikt
nie zu пили м; сс богито пaеледстe;; || eine Eebschalt
bint—elassci, anir-lti, an--eHIagen ;еmивдм пaелеgе+в;;
встъпвам във владение ни наследство; ;-свьондм па-
слетство, отказвам се от пaснедеmeо; || sich (ZX) eine
Eeb-cbafi с'-^—'^!, ergasnte1 токопв—м се по пе-
чсс+еп път, по мощепнтеек; начип то пaенетсmeо
Erbse, 31е — Pilizessli aul dee Eab-e свръхчувстви¬
телни, свръхизпежепа госпожица; подигр. сняпрлр сс
иPоскрmр дъщеря па р-боти, та й сс нзnо;щнл; ръцете.
По приказката на Андерсен за_ царската дъщеря върху
граховото зърно: -ф» die' Eeb-ti in 3-e Uül-e machen
ntbe Läim, als wenn -1— voll wäre за пет пари р-кия,
за трн гроша тялг;д; триста .икарт;; зи пара; зи две
пир; яйце ще снесе, зя сто пир; пооюн-ид ще напрани;
сто пяри пстел, три гроша кръчми; © 3u hal 3-e TtuT—1
Eeb-ei Зеш/ (darauf) ged1oeeHtn той ими енп-п;тен;
лице. лицето му изглежда, сякаш си го кьнeин; мн-
сирк; (сякаш дяволът е вършал грах на него); || di—
VcrwandtscHafT isi so zu sagen übte (durch) einen Sehrf/e1
Erbsen пие сме, така ди се каже, далечни ротпнпн; от
тви плета тръпи, от трети колец сме; ня една река сме
сн nрян; ризите; пя едп; слънце си сушим дрехите;
роти сме; от едпя чешма сме пил; води, з—тови сме
рота; || in dl- Eeb-ei gehen погъвим. пропадам в не¬
известност; щуквам, т-—оинaм сс; и; вест, пи кос— от
мепе; пропадам, изчезвам бете•ледпо, влъп земята,
отивам по дяволите; || hum. rs isi 3e—i Vieat—i aul Calle
Беб-е! теmвъо- за '-о-m- е- колко—; вчера по гони
време (шеговит отговор на въпроса: колко е часът)
Erbsünde, 31— — d-i ИюН Зее Erbsünde проклятието
па първородния грях
Erbteil, 3as — s—in Eibl—il in bae ausge/ahli bekommen
nончтявям пaснедсmвен;я си тя., припадащата м; сс
чист от наследството в брой; © das ist —in Eabicil der
Funlklc тови е пaеледеmeеПa черта, о-ннч;mелп;сг па
семейството, с пaенетс+вепa особеност пя роли
Erdbeben, das— -clwciis Erdbeben Hal 3as Luid beln-
gesucht е—ряпяmи бе сполетяи— от тежко, катистр;-
ринH; земетресение; || 3as Erdbeben eicbfcic große Zee-
slöeuigen ui земетресението прнчнпн, пипесе големи
разрушения
Erdboden, der — uul 3en blaiC—n, 13:11-1 Erdboden
ilcg—n спя. лежа ня 'отяmи земя, и— е-мрmр темд, пи
самия под; © eine Stadl 3—m Erdboden gleichmaehen
;зо-нпяним 'рид със земята, сривам го до оспони,
наравно със земята; || vom Erdboden ve1-ehwindtn из¬
чезвам ог нние+; ни темдm-, потъвам втъп земя; || da¬
muß vom Erdboden v—1-eHw113en тон; трябва пи сс
368 Erde
заличи ;— лнцсто ня земят;, mодби- та се премрспе,
т— сс ликвидира; || er wie plötzlich vom Erdboden ver¬
schwunden сякаш бе потънал и земята, вдън земя, ся¬
каш земята го п;'ълпя, нямаше 'о исче пикакъи
Erde, die — Mager—, leffe Eide Изтощена, мършава.
пеплодородпи почви; тлъсти. плодородни почви, чер¬
нозем; || dl— Rote Erde червената земя, Вecтррн;я; ||
die Multei Eide майката земя, пашата нсенени; || Was-
-еа und Erde вота и суша; || zu tbticr Erde wohnen
живея в приземния етаж, и партера; || bibl. du 61-i Erde
und solisl zu Ee3e weiden ти си пръст н ще с+янеш
пръст; || di— Eide -ri ihm lclcht лека му пръст; || ihn
unite di— Ea3e belngen икирвям го преждевременно в
'роба, пращам го ня 'робищита, уморявам го, з—ко-
п—иам го, ставам причина ди умре, за пеговитя смърт;
|| -1— liegt schon uifte 3er Ee3e тя лежи в 'роби, в
земята; || ihn deckt schon die küble Eide отд—впи го
покрива студената земя, отд—впи лежи вече и студения
гроб; || er eubi in Trtmdte Erde той почива и чужда
земя; || aul deut-cbee Eide -tth—i ни немска земя, те¬
ритория съм; ф auf die Ea3t, zur Erde fall—n падам пя
земята; || 3as Kind schlug hilf aul 3ie (шТ der) Eide
aul детето се удари лош; при пидяпе; || aul der blanken,
bloßen, nackici Ead— liegen лежа ни гонрmр земя; || zue
Erdt hilcktn гледам надолу, към земята, поти, забивам
поглед в земята; || mii beiden Füßen, Beinen aul 3er
Erde -ТеНеп стоя здраво : дерт— сн крика па темдm-,
'лепим трезво, реално ня пещи+я; || mit -ein—n Gedan¬
ken aul 3ee Eide hi—lb—i трезвен съм и мислите си.
разсъждавам, мисля трезво, оерннеm съм; ® etwas in
fruchtbare Erde pflan/ci, -äen посаждам, посявам пещо
и плодородия потия- || dl— Erde pfügtn, mit KaeiofTeln
bepflanzen ори, изорявам, п-е-жт-м земята : киртофи;
|| die Saal in dl— Eadt belngen т-еяиям темдm-; © er
siai3 vor nie wir au- del Eide gcwach-tn той зяеm-п-
пред мепе, сякаш изникна. от земята; той изникна
впезаппо пред менс; || die Sädie seHo--en wie Pilz— aus
3te Erde градовете никнех; кято гъби след дъжд; || 3u
nußi dici in dl— Erd— hineli -eHäme1 трябва пи се ер--
мув-ш g— ме гледаш и очите, би трябвало и земята
ди потънеш от срам; || beim Rückzug die TakTik dtr
verbrannten Eid— anwtidtn прилиг—м при отстъпле¬
нието тиктикит; ня пълпо унищожение пя еmо-пиm-;
опожарявам еmояпяmя прн отстъплението си; ф 3u bist
3er glücklicHst— Mensch auf Eiden та си пий-щреmл;в;яm
чоиек ни зсмяти. пя този божи свят; |- 3u На-Т Hier 3—n
Ulmm—I, das Farl3iee auf Er3ti тук за тебе с рият на
земята, живееш кито и рая; || 3as wae Tüe mich di— Hölle
aul Eiden това бе зя меп цял яд; || Hinnel und Eid—
in Bewegung s—lzen обръщам темд—- и пебе+о. пре¬
обръщам света наопаки за нещо, опи—вим вснчкн въз¬
можни средства. пускам всичко в ход; || dazu kann
mich Celn— Mach. d-e Ee3e bringen ням; силя ня земята,
пикяквя земи; сила пс съществува, която ти ме пикира
да направя, извърша тона; || bibl. am Anfang schul Goll
Himmel und Ea3t и п-тял;mо бог сътвори пебе+о н
земята; <£» all— ScHuld rächt -1:1 auf Eiden (Goethe) всеки
грях се изкупва пя земята; кое+о си привил, тркрй та
го видиш- ф dir Nachricht drang bis in 3en Teansici
Winkel 3er Ead— вестта пропнкпа и пяИ-тиmъптепнд
крий (кът) пя земята; || s—in Ruhm ging um di— Eide
етaвama му обиколи света, земята, земното кълбо. се
посеше около свети; © die Eid— i-l eun3 und detbl sici,
bewegt -1:1 um di— Sonne земят; с кръгла, се върти
около еньпцсm;; © als Eid— für 3as Radio di— Wae-ea-
leitung benutzen използувам чешмата (крипа) зя за¬
земяване ня радиото; || ici Habe die Eide grl—gi, ui-
gcschiossrn заземих ратното
erdenklich . — ici buhe mle alle eadenCiicb— Mühe ge¬
geben дадох си всячсекн труд, употребих иснчкн въз¬
можни усилия. цяло-о сн старание, всичко възможно;
|| alle e1d—1CI1ehe1 Maßnahmen, Vorkehrungen latfltn
вземам исички възможни мерки- || alle nur erdenklichen
Milfel veisuchei опитвам вснчкн възможни, съществу¬
ващи срелстня, вснчкн средстви, с конто о-тnол-'рм,
конто са па мое разположение. всичко възможно, дори
невъзможното; || aul j-3- nur —id—nkii:h— Wclse zu h—l-
Ten veasuci—n опитвам сс ди му помогни по пaй-вее1
възможни пачипи; какво .и пе опитвим, нс оставям
нищо пеопитяно. зи тя му помогни; || s—li e1denCI1ebe1
Z—lfen от памти веки; от стародавни иременя; откакто
свят све+ув—; откакто се помпя- откакто свят помпи;
|| ihm lii—s trdtnklich Gute wünschen пожелавам му
всичко пай-добро, всичко, което може та сс пожелае
Erdkunde, di— — Erdkunde -ша'-'-! следвам 'е;'о--
фнд; войн, з-лд'им, хвърлям се па темдm-, -ъоед пшь
критие на земят;, nоявд трп;тпрпе-в; с нся. •^.'.:зjep;:■1И.м
темяm-
erdrosseln — sein Opfer trdröeecI1 удуш-вам жертва¬
та си; © dl— Kellik, die Entwicklung eed1oeeeI1 тртч-
щ-вям критик-ти, спъвам развитието
erdrücken — ee wurde von d-e Menge, von den Sebnee1
маздс! erdrückl той бе смачкан. ем.изрн, притисна?' - >г
пиеилици—и, тиmочпрп от снежнят:. маси; || 3er Saal war
zum Erdrücken voll е-л;пъm бе поеmъnкрп, препълпеп
до задушин-не; © die Last dtr Sorgen tr3iйeCle ihn,
drohte ibn zu erdrücken бремето ни ! рижите го емaT1
ваше, тяплищвище съвсем пи г; чпиш.;ж;; ф gegen
ein— erdrückende Übermacht anCänpfei боря се срещу
несъкрушимо надмощие, превъзходство; || erdrückende
Beweis— съкрушителни, смазващи покизяmетеmн-; || с-
heere:Hfe ein— erdrückende Uifzt . -hülle нлядееше, ца¬
реше тежък, непоносим задух. потискащи, емaтвищ-
тишина
Erdsatellit, dtr — tin—n btmainfti, unbemannten Erd-
sai—llli—n aueiaee—1, auT -—in— Umlaufbahn beingei, -Тае-
i—n пускам сателит, изкустиеп спътник с човек, екипаж,
без екипаж ни борд- ти обикаля земята
Erdtrabant, d-e — 3-r Siuit des tr-iti, kй1eiI1ebe1
Erdtrabanten пускането, излитането па първия изку¬
ствен спътник, сателит ни земят;
erdulden — Le'3, Sehme12, Erniedrigungen te3s1dt1
поп-сям сmоPTPПня, търпя болка. унижения; || wi- bal
si— nichi scloi аНе- von ihn eeduldei nü-scn какви ли
пс еmрятяп;д, насилия, какво лн пе беше принудена
па търпи, т— попася тя от нсго
ereignen — cs Hat -ich —in ZwlschcnTall, ein Unfall
eeeignei стана инцидент, злополуки, нещастие; || —s hal
-1:1 nichi- Be-ondeae- —eelglei нищо особепо пе е саа-
нало, пе сс е случило
Ereignis, 3as — ein Eacigii- von großer Tragweite съ¬
битие от неизмеримо зпятепне; || —in ulerwirltle- Erei¬
gnis Trat ein настъпи непредвидено. пепадейно събитие;
|| einem freudigen Eaelgii- citgegcn-chei очакваме р—-
лости; събитие (рижт-пет; пи дете); || 3'с Ereignis--
lahmt! ihren Fortgang, übt'-lüe/itn sici, üЬee.eeh1netn
-1:1 събитията следняха своя ход, вървеж, своето раз¬
витие. се нртпоевяовихр едно след друго, слетн—х—
едпо след друго и луда нртпоевроя; || 31— Ee—1gni--e
haben un- ee:bi gegeben. habtn uns—i— Vtrmuiuigtni
bt-täligl събитията оnо-вт-ся поетн;ждaп;дmр пи, по-
твърдихи предположенията пи- || die polltlschci Eet'-
gnisse verfolge! следя политическите събития; || die
h—ufig— Ab—nd wae lüe Mici ein Ea—igiis днешната иечср
бе зя мепе цяло събитие, ще острие незабравима, па¬
метна за мепс; . große Eeeigni--— weal—n ihre Schaflti
voraus 'олсмнте (бъдещите) събития хвърлят пред¬
варително своята сянка
ereilen — da- Schicksal, 3се To3 Hai ihn —eelll съдбата,
смъртта го изненади, сполетя. срази, свари неподгот¬
вен
ererben — taeabfe Kraikhclitn . опяследепи, пяснед-
с+иепи болести; || die eieabfei Rechie опяследеннте,
завещаните от дедите пн поянр .
—a/ahaen — Uniccbt, Li—he, —in— Änderung er/ahaen
претърпявам непрявди; изпитвам, преживявам, опоз-
пивим любовта; претърпявам промяна, променям се-
|| 3ie Faeier eaTahren -in— große Ermäßigung цепите пре¬
търпяват голям; пямаленне, 6;е;т чувствително на¬
малени; || gaoß—n Aufschwung erfahren отбелязвам го-
ндм подем, напредък. издигам се. процъфтявам; ©
са hal in -einen Leben viel -'TUircn той е -преживял,
нтпнтрн. патил много в -животи, много му е патила
'лавата. много пещо с мнпяно през 'лавитя му; имя
голям житейски опит; (| 3as Habt ich an nie -clhsf ea-
laieen тон— изпитах па собствения си гръб, върху ссбе
сн. върху собствената сн кожа; ф etwa- 1eeif/eif1gl zu
spät. umg. Hinltnaun er/ihrcn узнавам пещо евоенре-
менно. твърде късно, |етед като с етяпяно нещас¬
тието). таЙпо, по странични пътища- || etwas durch
Zufall. aus zuv—eläselg—a Quill—, unter 3-e Band ea/iha—n
узнавам, научавам пещо по едни -случайност. ог си¬
гурен лое-;иеоеп източник, извор, . под сскрст; к—зиат
ми го под секрет- || durch deine Sciwcstea habt ici . von
deinen Ea/olg ea/ahren пячтнс, узнах - ;m еееmря тн зя
успсхи -ги- || ici habe nicbis ШШ-ас- darüber (Akk.) -
erfahren пе съм пиучил подробности, нещо по-под-
робпо върху това- . was daci wissen. tr/airen Hund—af
знаем го пнс диимипкит; н ня селото полонинкя+и-
етип казва. хuндля го зпаят- та го знам яз, ти, моят
бряг н целият 'рид
еа/аНе—п — еа ist auf dl—sem Gthiel sehe te/ibeti и тая
област той имя 'отдм опит, е мпого опитеп, еиеgуШl
вещ. врял н кнпдн; || du hisf in dit-ea Siche noch nicbl
ea/ahi—n genug по тия чист, в това още пе си доста-
тъчп; опитен. всщ, разг. отояkяп, обигран, още пямиш
лост;—ъчп; опит. практика
Erfahrung, 31— — —in Mann ohne Eafairung човек бсз
опит, практика, неопитен човек; || er I-t Mann von
Erfahrung. Hat auf dlc-in Gc' ief vi—l Erfahrung той —
опитеп човек, човек : опит, i. ня опит, сисдущ, всщ,
вря. н кипял, отрикап. ;бнтряп с и —ия ;бнреm. дето
го закачиш, исс зпие- || aus Erfahrung от опит. от прак¬
тики; || aus eigen—i, persönlicher Er/uhauig от личсн,
собствен опит- || auf Er/ahruig gegründet осповяп пя
(дългогодишен) опит, па експеримент, ня практиката;
|| ici spieche aus Ea/uhruig говоря от собствен опнт-
Ü ici hin wi—dea um —ine Erfahrung ielch—а geworden пик
сн изпатих, по тови ще мн послужи за поука- || mit
ihm gut—, 6r-t—i scHieeif— (-ciliMn—. bö-e, üble) Er/ai-
aungen g-micif haben имам добър, лош, печален опит
с пего. пяй-т;6рн, отлични впечатления, спомени, ло¬
ши спомени. впечатления, изпатил съм сн зле ;т него.
няпронн съм сс. опарил съм се. ял съм му иечс по-
пирити; || ici Habe 3а so m—lne Ea/abeungti gemachi
имям иечс печален опит от тоеи. хубаво си изпатих
от това; ял съм му поп-рата, скъпо тяплят;с за тоя
опит, солен мн излезе този опит; || 1—1:1- Eafahauig
sinmein. —iw—ab—n. bekommen събирам. побивам '6о'я+
опит; || durch ErTaheuig lcanen, klug weiden поучии-м
сс. почмпдвям от опн+; || EaTahrungen au-fiu-chcn. v—e-
24 Немско-български фрaзеотог;чеп речник, +. I
erfinden 369
nilfrln обменяме опит; предавам опит- . || E1/ahrungicn'
in —Twas (Z>). in Fragen 3-r Eaziciung haben имам опит
в пещо; опитеп, вещ съм по въпросите Иа възпита¬
нието; <J> durch Erfahrung wird . man klug опитът, не¬
щастието поучаия, парен каша духа; човск се учи от
това. що му се случи; човск, щ; тегли, от пето сс учн-
човеки, доде го пе излъжат, пс сс пяучявя ни нищо;
пе питай пътник, а па+пнк- пе питай старо. а патило-
-ф> Er/iHruig isf die btsf— L—benelst—iin опитът е пий-
добрият учител; - Erfaieuig kommt easl nif 3en Jah¬
ren опитът' идва c възрастта, годините; - Eafihruig
1-t die Mnttt1 -dee Wissenschaft опитът е майка пя зна¬
нието; - ф Erfahrung isf —in langea Weg човек сс учи,
доде умре. и пак ' остана пениучсп; пътят на опита е
дълъг; . ErTuhauig ist —in— ieuie Schul— опитът струни,
сс заплаща скъпо; ф etwas in EaTaHauig bringen раз¬
узнавам. ииучяв—м, чтпяврм пещо, събирам сведения
зя пето; || haben Sir etwa- über lin in Erf3haung gebeacii
научихте ли псщо, събрахте ли някакин диппн, све¬
дения зи пего, добрахте ли се до пдkя:вн сведения зя
пето
EifalHismgeanefluech, 3-e — in —in—n ETairuig-uus-
lau-ci liefen обменяме опит
erfabrungsmäßig ■ — -int trfahrungemäß1дt Erktnnlni-
емпирнчеек; позпапне
eTlsetn — -—ine Hund eafa--cn хващам рък—та му;
|| —1^- nif dem Auge erflseen съзирам, съглеждям
пещо; ф er wuade von eineM Auto, von cln—m Sf1ndei
erlaßt той бе зикячеп, поилечеп, отхвърлен настрана
;+ автомобил. чинсчсп, гои6пят от водовъртежи; ф
cs erfaßte mich ein Schauee, Geuu-en hcl 3-r Nuchelch.
обхвана ме, обзе, облят;. з-владя ме ужас, изтръпнах
прн тия вест; ф die Situation. die Lag— -ö/ori, nii -in-м
Blick —'fassen схе—щям, разбирам ситуацията, поло¬
жението недпи'я, с стин поглед; || den Zu-ammtiiang,
3ei licfee—n Sinn nur langsam eeTase—n мъчно, бивп;
еснрщрм зависимостта, вътрешната връзка. по-дъл¬
бокия смисъл; || umg. mir -cicinf. 3u hast die Sache
er/aßf струни ми се. че разбираш, схващаш кяк стон,
в кякио се състои работата; || den günstigen AugeihiicC
eaTas-ei улавям, издебвам, ;тв-рдвям сгодния, удоб¬
ния, подходящия момент. миг, случай- ф —Twas eelas-
-сп регистрирам. -зяпнеиям, закупиам, изкупвам нещо,
поставям го ни разположение пи жилищния съд, под
жилищен режим; || 3as ' Gc-clz eefaßt alle Si—u—epfl1eb-
Tigei законът обснящи всички подлежащи пя данък,
сс отнася зя. до всички данъкоплатци; || von Woh¬
nungsamt ee/aßit Zimmer стан, подлежащи пя жилищен
режим. пи разпределение о— жилищния съд- Ц b—au/s-
fäfige Feau sucif ni:Hi —a/aßles, gul möhllcafcs Zimm—a
чиновничка (служащи) търси добре мебелирана стая
на свободен наем
—efinden — etwa- (ein— Muschlic) ealndcn изи-мирам,
изобретявам, откривам пещо (мяшипя). правя изоб¬
ретение, откритие; ф 3—а bal 3us Pulver nlcit erfunden
(буквално: пс с открил барути) пс е особепо умеп, кой
зпие колко чмсп, кой зпие кякио светило. ссче му 'ля¬
вата като сaлиaджнйеka +есня- пс му 'ссчс пнпкята;
ф —inen Vorwand, ein— Äue1ede eiiindcn пимирим пре¬
текст. повод; измислям, съчинявам сн опррвдрпне,
извинение; || dl— GcscHiehfe ist von A his Z erfunden
историята е ;змнснепя, съчинени отпятил; докрай. (от
игла до копсц), с отпачило докрий свободно съчине¬
ние. измислица. лъжа. разг. е чистя измишльотина;
|| dir Fe1söne1 des Romans sind Ta—i ea/uid—n героите
370 erfinderisch
пя ромяпя ся фиктивни лица, личности, пяма— реални
съответствия, пищо общо с конкретни личности н
ннии; всяка прилики ня героите от романа с лица е
случайни
erfinderisch — er isf ein —afind—e1seie1 Kopl, Gtl-f той
е изобретателен ум, мозък, имя способности' пя из¬
обретател, разг. ссче му пипето. mееляmя; . Not (Hun¬
ger. Lieh—) macif erfinderisch нуждата (гладът* любов¬
та) е изобретателна. пя много работи е майстор; в
пужтя човек е досетлив; нужди коля кара- неволята
ум дава пя човека
Erfindung, di— — die Erfindung des Pucidruck- откри-
ияпсточ пя книгопечатането; || ein— Erfindung macien.
anmeldtn изобретявам. откривам псщо- регистрирам
изобретение; || eine bahnbaeci—nde Erfindung macien
правя откритие с пионерско тпячепне; || das Radio l-l
—in— junge Erfindung ратното е сррвпH+енп; ново. ско¬
рошно изобретение; || -cinr Erfindung pafenfitati lassen
патентовам откритието сн; || 'das ist ш—ine Erfindung
тона е мое откритие. изобретение. моя uпиеппнд, аз
съм го открил. измислил. съчинил; © das ist —ine puae,
glalle Erfindung тови е чиста, голя измислица, ирон.
свободно съчинение, бясня, приказка о+ хиляди и едпя
пощ- © die Erfindung der Erzählung фабулята ня раз¬
каза
Erfolg, 4—е — (ein—n) großen. guten, umg. ioli—n,
s:il—chfen Erfolg haben имам голям. добър, страшен,
с+рихо+ен успех; претърпявам псуепсс; разг. удрям о
камък, пе ме огодии; пропадам; пе успявам; || das
Koi/trf wurde —in voilra. durchschlagender Erfolg кон¬
цертът бе пълеп, решителен, несъмнен, безспорен
чепес; || Cr hui sicb ам Erfolg b-aau-cil успехът зямая
главата му. го 'ляв;т-м-я; || großen Erfolg е anfen.nö-
жъниам 'о.ям чепес- || mit Erfolg urb-llen работя с
успсх, yen—üп^o: || etwas ist von Ee/olg hegl—lt—f, gtkrönl
пещо преуспява, отбелязва чепесн, се увенчава с чепсс-
|| seine Bemühungen waren von Erfolg gekrönl, begleitet,
hallen nicht d—n g—wünscif—n Ei/olg ' усилията му се,
увенчаха с успсх. пе постигаяха жел-пия чепес, ре¬
зултат; || -1:1 (Akk..) mit Eefolg an eiwas (D.) brteilig—n
вземам ччяетне, учреmичирм и пещо с чепсс; || etwas
bieibi ohie Eafdlg, /ciligt C—in—n EaToig нещо остава без
чепсс, без резултат, без въздействие. безуспешно, без¬
резултатно. пс лава, пс отбелязва никакви резултати,
пе намира от'^:, пе се посреща добре, разг. удря пи
камък- || Eifoigr —aiingcn,. erzielen. zu vce/clchnrn hab—i
извоювам, пос+нгям. отбелязвам чепссHl рсзул+яти;
|| von Eefolg zu EaToig ech1e1f—n крЯчя ог ' успсх към
чепсс, отбелязвам исе пови н нови успесн;■ || EaToig
acilfc sici ah Ea/olg редеше сс успех след чепсс; || —in—
KeaiCbelt mli, ohne EaToig behandeln лекувам болесг
чепещпОl безуспешно; || dtr Erfolg blich au-, nlcbt aus
успехът закъсня, пс ;тбелдт-хме никакъв чепсс, пи-
чипяпне+о завърши безуспешно; успехът пе закъсня.
ско*ю сс появи; || danil Hasi du w—nig Aussicht aul
EalOkg c тон; нмаш милко изгледи (шансове) зя успех;
изгледите ти зя успсх са мрн:;; || er hal Ea/olg bCl den
Flauen, d—i Mädcb—i тОй има успех прн жените, мла¬
дите мом^>^1^(^т^г^; || 3er einzig— Ea/olg war. 3aß alles 11:1.1
елнпс+иеннд- успех. резултат бе. чс всички сс смсеха;
пс пос+нгпя нищо друго, освен че предизвика смях.
осиеп че стана за смях- || der Erfolg wae gie1:H Null
успехът бе оявеп ни пуля; || er warb nlt Ee/olg прет-
.ожението му нямерн отзвук; - die Meng— hcfei den
Eefolg an тълпата обожини уепсся; © ihm Ee/olg im
(6—1 der) Aabelf. für dl— Arh—if, 1ш Lehen wünschen по¬
желавам му успех в, прн работа+р, и живота
erfolgen — kurz darauf erfolgi— 3i— Explosion - скоро
след гои— последва, стани експлозията; || di— ^»11-
lung dee Summ— erfolgle an 1. d—s Monaf- изплащането
пя сумата стин; ня първо число от мессия; || Ihr Ein¬
tritt in unser Unfeanehnei Cann -o/oal —i/oigen можете
незабавно, още ссги. иедпи'я. тутакси, тозчяс да по¬
стъпите и пашето предприятие; © —- ea/oigit kein—
Antwort aul unser Sei1—i6—n пе последва отговор пя
пишето писмо- || —- cTolgic eine Absage получи сс отри¬
цателен отговор
erforderlich — Ici halte es Tür —Tordeali:i. folgende
Erklärung abzugeh—n считам. смятам зи необходимо,
потребно, пужно ди дам следното ;бяепепне; || 31с
erfoadtrilcien Milfei необходимите, потребните. нуж¬
ните, изискуемите средства; || dafür ist viel Z—if, viel
Vor-lchi ea/oadtallci за тона сс изисква. с пужно мпого
иреме. голяма предпазливост- || rs l-l dringend —eloi-
derlici, daß... кряйпо пaложнтенно (потребно. необ¬
ходимо) е да..., © i:H wcadc alles EaToadealicit tun ще
направя иснчко необходимо, потребно, всичко, което
сс изисква
erfordern — da- er/ordtrt viel Z—if. teToedeet Müle.
Mut, Geduld. d—n ganzen Mann тови изисква мпого
време; за тона е необходимо, пужпо, потребно труд.
смелост, търпение, да сс посветиш изцяло, да отдадеш
цялото си същество ня пе'о; || die Üb-l-land triod-ef
huldigt Ahiilfe тези неуредици изискват нсзябиипн
мерки за отстранението, премахвапето нм
erfreuen — dein Brief Hat nici -ehi erfreul пнсмо+о
ти мс зарядна много. ми дост—ии голям; радост; ||
ihn durch, nlt etwas erlieu—i зярядним. доставям му
с пещо радост, възрадвам го с псщо; || ee/rtue mici
bald durch eine gute NüeHrieHl зарадвай ме скоро :
0ЯДостп-, добра вест; © slci (Акк-.) an —Twas (D.), am
Anblick der Blumen, 3ee Nalur —efa—u—n ратн—м сс, лю¬
бувам се па вид— ня цве+я+я; наслаждавам сс ня при¬
родата- © sici (Акк.) eilte gufei Gt-undhelf, —inrs gu¬
tei Rules, großer Beliebtheit ca/acu—n ритвям се ня доб-
. р; здраве, пя добро име. реноме. ня добра снявр, пя
' 'оляма популярност; || scherzh. еа ta/reuf -1:1 ein—s ge-
segn—f—n Appcllls радва се на бниг;елоиеп апетит. пс
може дя се каже, чс му липсва апетит- © ich wae
darüber, üb—a, d—in—i 31-^1 -tia eTreuf мпого сс за¬
радвах пя тови, ня посещението ти- || -eir erfreul
мпого мн е драго, приятно (вежливост прн з—позна-
ияпс)- мпо'о мн е приятно, радвям сс ти сс запозная
с Вяс
erfreulich — ein eafieuii:hei Anblick отрити; гледки,
радваща окото гледка; || viel, wenig. 11:11- Eefa—uilcics
htalciftn köinei моги да ризк-жа много, милко р—-
дос+пн пещи, пс мог- да съобщя нищо хубаво
erfrieren — hei dem /urcHlbürei Feo-f sind vl—l— Mcn-
-chen te/'oet! при ужасния студ, лютия мраз измръз¬
наха мпого хора, умряха. тя'нпрхи мпого хора от
студ- || ibn vor d—м Todt des ETelcren- reffen спасявам
го от бяла смърт, ог измръзване- © ici Habt mle dit
Füße, dl— Fing—e, di— Ohaen, mir sind zwei Finger eTroaen
измръзнаха, премръзнаха мн крикя—а, пръстите, уши¬
те; ;тк-п-ся мн два пръста ог студ; © ici wae ganz
ее/гое-п бях премръзнал, вкочяпеп от студ; © 3u- Lu¬
chen tefeoe auf iiaem Geeichi усмивката замръзна па
лицето й •
erfrischen — das Bad hat Mich sehe -г/е'-^ 6-пяга
ме освежи, ободри мпого; © ich habt mich an einem
kühlen Гinnk, durch —in Bad ееТе'-^ ряз:вяе;с си че-
+аги със студеня пипи+ка, с+удепо питие; освежих сс
ergehen 371
c бапя; B er hat einen —Tai-cleidin Uumoa той ими
оеиежн+енсп хумор. притежава свежо чувство зя ху¬
мор
Erfrischung, dl- — —in— Cl—in— Erfai-ehung zu -1:1 ich-
men пия п*и; рязхнятнтелпо, та сс подкрепя. раз-
снядд, освсжа. ободря; пряия милка закуски; || das wae
mir —in— waiae Ee/a1eciung. wae für Mich —in— geistige
Ea/ri-chung гони истински мс освежи. ободри, бе зи
мепе духовна хрипа
erfüllen — —fwas (eine Biffc. WünscHt. ein Veaepre:i—nl
—in Gelübde) —a/üll—n нтпьнпдиям псщо (молби, желя-
пия, обещяпнс, обет), привеждам пещо и нтпънпепнс;
реализирам, осъществявам го; || den ProdukTlon-plai
vor/aiefig, l—aMlngtaechf —'Tüllen изпълнявам предсроч¬
но, в ;прсленепнд срок. срочпо пронтводеmнепнд пнин-
|| 3а- Hau-. das G—s—fz mit Leben eTüii—n изпълвам
къщата : живот. з-копи : практически смисъл- || ш—int
Arbeit tr/üllf mici ganz орботр-р мн осмисля. запълни
жии;г; мн- © das ZlMmtr wae ganz mit Rauch. von
K1nd—rgeecire1 —füllt стаята бе нтпьннспЯ■ : пушек.
дим, с детска глъчка. 'ълтяия- - || von Fr—ude. Ung—duld.
Kummea. Mlßlaaucn. Angst. Verzweiflung. von li—/—m
SciM—rz —a/ülif изпълнен c. проникнат от - радост. из¬
пълнен с пе+ърпенис, мъка, недоверие. стрих, отчая-
пне; с преизпълпепя от скръб душа, изпълнен от дъл¬
боки болка. с наболяла души; © -м—in— Uolfiuig hal
-1:1 tafülil надеждите ми се изпълниха. сбъднаха. осъ-
щесгв;ся, реиннт;ряся- стяпяся реалност- © bibl. mei¬
ne Zeil isf noch nichi erlülltf още пс е дошло времето
мн, ощс пс с чпяонл моят чяс
Erfüllung, di— — —in Wunsch geht in Ealülluig желание
сс изпълнява. сбъдва, осъществява. намира своето
ебъgп;вепне, осъществяване,- стин; действителност,
реинп;е+; || iire Voraussagungen gingen nicht 'n Erfül¬
lung предсказанията й пс се сбъднаха. излязоха пе-
иерпи, погрешиш; || in —inee Au/gabe Ealülluig find—!
пимирим смисъла пя животи си и някаква зятятя; ©
die voTn-figt Erfüllung des Flзne- прелсрочпо изпъл¬
нение на-пляна
ergänzen — ich nöchle hieazu noch eTwas tagänzei
към тоеи бих не:aн та допълня, дя добавя още нсщо;
|| die heiden trgänzen -1:1 (cagänzen emunder) aueg—2—1:h-
ntf, vortrcfflicH двамата се допълват чудесно; © ici
eagäi/Te mich доб-в;с, допълних към думите сн; ©
ergänzt die Zahl zu —in—м vollen Zehnte закръгли чис¬
лото до пълна десетици
ergaffeal — —in Ami trgaltern покопвам служба c
хитрост- || —in 1—1:1—- Mädchen —agaltean хващам п;
въдиц-т- сн, пипвам. пяброeрм богато момиче
—agaui—ri — efwas —rgauieal докопиам пещо с мо-
щспнчеетво, шaртятянств;, по псчсстсп пячнп
ragrbcn — die Rechnung ergibt 1000 Mark сметката
възлиза па 1000 Марки- || die Unftasuehung —agab -—in—
Unschuld рязеледвяпето че+ипоин пегоиятя певипност;
|| der V—asu:i ergab einen vollen Ea/olg опитът завърши
c пълен успсх; © aus aii—d—м, au- den Bericht eaglbl
-1:1, daß... в резултат ни всичко тоеи, от всичко това,
от докнрдa следва, се вижда, че...; || —s ergab -1:1, daß...
оказа се, че...; || das ergibt -ici von -—кЬ-Т, von all—ii
тон— слетия, сс вижда от само себе сн; || 3u- ergab sich
so стапя спонтанно, от сам; себе сн. тик— се случи;
|| wi— cs sicb manchmal so ergibt кикто се случва, както
стави понякога; © 31е-еа Lehr-alz ergibt -1:1 aus dem
vorigen тази теореми произтича. води началото си,
следва по необходимост. се дидвя. е резултат, резул¬
тира о+ предидущата; || das —in— ergibt sici au- d—n
anderen едното произтича, следва по необходимост
от другото, с обусловено. се обуславя строг; от дру¬
гото; || daraus köni—n slci scHwcic Folgen eeg—hen ;+
това мо'—— дя произлязат, ли произтекат сериозни
поснелнин. чсножнепuДl гои— може да повлече се¬
риозни поснеднин след ссбе сн; ® wenn -1:1 eine güi-
-flg— Gel—genh—lf begibt яко сс яви. представи удобеп
случай- || dabei ergaben slci neue Möglicik—iftn от тови
се пояинхя. изникнаха поиш възможности- © ich —egeh—
Mici bedingungslos d—m Feinde предявим сс безчснонп;
ня ирягя, капитулирам безусловно прет врага; || ici
ergebe ш':Н iim. d—m Trunk (Suff), dem Studium, 3-r
Kunst отдавам му сс; отдавам се пя пндпе+во. писпс,
пропивам сс. посвещавам сс пя елелияпе, о—дявам се
пя нзкус+ното; || 1:Н ergehe mici dem Spiel. d—m Li-Tta,
dtr Fauileit о—дяням сс пя комар, пя порока, пя мър¬
зел. .спост; || ici ergeb— mici seinea Ltir—, d—м Ex-
paes-lonlsmu- поклонник съм пя учението му, проник¬
нат. прониквам се от неговото учспис; поклониш: пя
експресионизма съм; || ici —rg—bt mici ihm auf Gnade
und Ungnade предявим сс, претанам, енaгaм, живота
сн изцяло в пегоин+е ръце, предоставям животи сн пя
пегоиятя милост- || 1:i —agche ni:h in м—li (м—in—M)
Sci1:Cai, in den Willen Goffe- примирявам сс със съ¬
дбата сн; резигнирим- покорявам се пя съдбата си.
предоставям сс пя пся; предавам се пя волята божия;
|| er bal -1:1 mil Leih und S——1— dem T—uf—1 —ageh—n
продал с душата сн. пролял се е тялом и духом пя
лдвонa; © er . 1-Т - mir -eir ergehen. treu —rgehei -ой мн
е много препии, дълбок; предан; || 3tr Wies—1scia/f
—ag—htn посветил се с изцяло пя науката. проникнат,
по'ънпam е само от пся; || ins huele SehicCsai ergehen
примирен : жестоката съдби, орисия; || Ihe crgehener,
eagehen-fea Ваш пред-п, няй-предип; || eagch—is Ihe
пай-претапо Вяш... (в края на писма)
Ergebenheit, dl— — dl— lie/— Ergebenieii geg—n Sir дъл¬
боката пред-пост към Вис; || voIKia) Erg—hcnitlf ни-
пънп; прслип- || die bedingungsioee Ergeb—nitlf für ihn
бетчелоипama преданост към него
Ergebnis, dis — —'n zu/a1tdenefellendee, magtr—s, 3üef-
figrs, faзurigee Eag—hnis задоволителен,. мършав, по¬
стен. мизерен, псчянеп резултат; || gul— Eag—hn1ee— er¬
zielen, постигам добри резултати; || mit dem Ergehni-
könntn wie zu/riedei -ein можем пя бъдем доволни от
резултати. резултатите; || zu C—in—м Eeg-bil- koMnen
пе идвам, пе стиг-м по резултат; || di— Perilungen
Tührtei zu k—in—M Ergebnis, 613:1111 kein Ergehils съ¬
вещанията пс доведоха до пнкякъи резултат, останаха
безрезултатни, стигнаха то задънена уннии; || 'ш (als)
Eag—hnls d-e Verhandlungen wurde hes:HIossei, 3aß... в
резултат ня преговорите се реши ли...; || 3us Ergebnis
wae. 3aß alles lacht— резултатът беше, чс всички сс
смссхя. чс стипи за смях, чс възбуди само емяс; || 3а-
Ergehils enTsprach nicbl 3er auTgewandttn Mühe резул¬
татът пе отг;иоряще пя положения труд
Ergebung, dl— — sein Los mil Ergebung fragen пося
c примирение. безропотно жребия, орисията, участта
си. пе роптая против участта сн
ergehen — es tegehl ein B—TrHl, —ine Verordnung, —ine
Einladung ai ibn излиза, издавя сс, отправя се заповед,
нареждане; отправя сс покрия към него, изпращи се
покапи д; пе'о; || ап Frö1e-eor К. ist —in Rui (-'пе
Beru/uig) an dl— UnlversitäT Jena eagaigti професор K.
бе поканен, получи покапя пи чете лекции в Иенек;д
университет, бс низпячен н университета в Йепа- ||
einen BeTril, eine Einladung zur JühreshзupTvereзnmIu1g
eagehen 13--—! издавям заповед, отправям, изпращам
372 ergießen
покапа, поканвам зя 'одишпо+о отчетно събрание- ||
er hat den B—liil an mici cagei—n 13—1, -o/orf zu iim
zu Comnen той издаде заповед по мепе. пезибанно,
веднага ди сс явя. да отиди прн него; || Uaftli, Gtr1ehf
über ibn —ag—i—i 11—1 произнасям присъди над пего.
съдя го; || Giü3— lüe (voe) Recht —rgeiel ia-s—n раз-
дивим, пр;дидвям милост (вместо правосъдие), по¬
милвам, прощавам- ф ici las-— ali—s über mici ergeben
поп-едм иснчко търпеливо, безропотно. търпя иснчко,
разг. т— ме тъпчат, газят- || er li—ß die AnscHuldigungcn,
di— Voawüel— gleichgültig üb—e -ici eegtien той изслуша,
прие. попесе спокойно. безразлично, бсз тя сс иълпуии.
без ти му мн'пе. трепне окото, обиннепня+я. упрсинmс;
ф еа erging -1:1 in hochtrabende! Rtdti-aalei. in Dro¬
hungen, 'n Vermutungen, 'n Scheltwoalei той се впусни
във внсокопярнн, гръмки снононзнняпнд, тиради; из¬
сипа порой от зякянн, типнясн- губеше сс и предпо¬
ложения, догадки- изсипя цял куп ругатни; || -l:i
(Akk.) 'n Loh, in Lohes—agießung—n über ihn erg—i—n
разсипвам сс ди го хииня, от хвалби, похвали за него,
да му пея вспцехвaнспнд, свaтсбс+ння. енявоснявд го,
величия го, превьтпиедм го до небесата. пе моги тя
го пяхнинд- || ici will mi:i nichi 'n Eil/eiieifen darüber
(Akk.) —ageh—n пс желая да сс впускам и подробности.
да пaвл;тaм в детайли върху това; || sici (Akk.) 'n
Erinnerungen ergehen тъпи. уписям сс, и спомени; ф
sicb (Akk.) 1ш Freien ergei—n разхождам се ня открито;
ф wl— ist es 31r seither —agangcn кяк преживяваш, разг.
как я караш оттогава, какво правиш оттогава. кяк сс
чувствуваш. откакто пс сме се виждали, от по¬
следния път; || —s ist nlr eeHIecii ergangen не мн про-
вървя. случиха мн сс. споне+дся ме лоши р-боти, го¬
лям— - беди, изпатих зле. препяmuс - мно';' (откакто пе
сме се виждали); || mle l-l ähnlich ergangen н яз пре¬
живях, н с мене се случи нещо подобно. ме постигна
също+о, н яз имах същата участ. същата съдба •
ergießen — slci (Akk.) in Tränen ergirß—n обливам
, сс, разтапям се. потопявам се и сълзи; || -i:H (Akk.)
'n Woafen, ScHcltwortcn g—g—n lin, in Lohecden, S:Hшei1
ei—ie1—n, Verwünschungen —agi—ßen губя сс въи фризи.
и празни слоионзтндпнд, мпогогняг;нетвувям; бъл¬
вам, изригвам цял куп ругатни против пего; пе мога
ди го пахваля. пея му вениесвaнепнд, обсипвам, отруп¬
вам го с похврнн. нискя+енс+вя, клетви, проклятия,
съсипвам се, разсипвам сс, сътирим се та го сиялд,
да му сс докараим, подмязвям, подмилкним, да го
ругая. кълни- ф ici ergieße mein Utrz изливам (му)
сърцето сн
erglühen — vor Scian. 'n L'—be —rglültn плими—м,
почериепяиям. пламенни чериспипи залива лнце+о мн
от ео-м; пламвам от любов към псго- разг. запалвам
се по него
ergötzen — -1:1 (Akk.) ai etwas (D-), ai den Anhiick
ergötzen любувам се, пясляжпявям се па пещо. пя
гледката; ф zum Eagölzen за уловоне+ине. забавление,
наслада, възхищение
ergrauen — über N3:11 eagrauti побелявам, побе¬
ляват мн косите за едпя нощ
ergreifen — s—lne Hand, iii bci dtr Hand —rgrei/—n
хващам, улавям ръката му, улавям. хващам го зя
ръката; || einen Dieb aul /ais:b—r Tal —agati/en улиням,
спипвам крадец ня местопрестъплението; || ich —agaei/e
di— Fedtr вземам перото; ф dl— G—icgcibtlt —rgr—iTei
възползувам сс от случая, използувам случая- || —in—n
Beruf eegati/—i избирам сн професия, призияпне, по¬
прище, тaлaeдм зяняят, професия; || die Züg—1, die
Machl, dit Uter-chalf cagacl/cn вземам. улавям. поемам
юздите в ръцете сн- вземам иляетти. чпрaилепнеmОl
идвам пя вниеm; || das Woef raga—lT—n вземам думат;;
|| di— Flucht, umg. das Hasenpanier cagrcl/cn п;бя'иям,
удрям, обръщам пя бяг, хващам дългата; плювам сн
пи петите; ф die Flammen —rgrilf—n da- Uaus плямъ-
ците обхииняхя, обгърнаха къщата- || rin piötzklc^h^e^s
Schwindcigc/ühi ergriff mici нпезяппо мн сс зави сеят.
ми -се замия 'лива+и; обхвани ме ипетрпсп шемет; ||
Furcht, ScirecCen. Uirube trgeiT mich обхвана. обзе
ме страх, ужас, неспокойствие (тревога); ф von Milleid
—rgrifT—n обхванат, обзет. облааяп от еьеmрилипне. съ¬
чувствие. еьжaнепне; ф di—-r NachrlchT eagrifl Mich tief
говя съобщение, т—зи вест ме тятро'пя, рртиълпчвя.
покър+н, разчунс+нува дълбоко- || еа wae 1м Tief-f—n
ergriT—n той бс дълбоко развълнуван. поmоееепl по-
къртсп, бс потресеп до дъното. глъбините пя душит;
сн; || bi- zu Tränen ragrifl—n покъртеп, трогнат, ряз-
тувc+вувип до сълзи; ф —in— crgacif—nd— Red— грога-
+ення, прочувс+иени, затрогващи, покъртителна рсч;
|| е- . war ein trgeel/endtr Augenblick бе вълнуващ, за¬
трогващ. покъртителен момент, миг
Ergriffenheit, di— — voe EagriT—ii—if scHwclgen. w—ln—n
мълчи, плача от нътпепнеl зи+ротвяпе- мълча. плача
дълбок; зитрогпят. покъртеп. рятчуисmнчиип; || in firT—r
ErgriT—nh—if с дълбоко нътпепUе- дълбоко оязиълпч1
вян, зa-о;'пam. покъртеп; риттунеmичиин
—agaünd—i — etwas. —in—n Mcn-cicn ergründen обо¬
сновавам, изяснявам пещо. впиквам. прониквам и съ¬
щината. първопричината му. изследвам, откривам
смисъла му, мъчи се, стария сс. даним сн труд да
разгапая същината му. да открия тайпите помисли ни
човск, ди разбера. дя прозра що зя чоиек с. какво го
т-пнмяия, дя го проумея; || das haf k—in Mcnsch er¬
gründet пикой до ссга пс е чепдн да обоепове, та раз-
гадяе, т— проумее, ди прозре тови. да пропнкне и най-
дълбоката му същност- || dl—s—s GcHcimnis isf . nicif zu
ergründen тая тайна е непроницаеми. неразгадаема, щс
остана всчпо перазгадяпа, едни загадки. пикой пяма
ди успес ди я рятбунн, да проннкпс и псйнята същност
—rhibrn — eahahrie Abelf релефии работя; рсне®-
|| tahahtne Sfeii—i изпъкнали места. възвишения; ф —in
eahabenea Augenblick възвишен. иеннчес+веп момспт-
|| ein eaHabener Anblick величествени, величави. им¬
позантна, 'ряпдиозпя гледки; || eeiibrne Gc/übic. Ge¬
danken възвишени чувства. мнснн- || das Buci zclcin—f -
-Ici durch -ein—n erhabenen Stil aus книгата се отличава
c eътиншепнд си. прнпоиgнтпя+нд сн стил; || über dis
Erhabene (Schiller) върху (за) възвишеното; - vom
Erhab—n—n zum Lä:H—aiici—n isf nur —in Schritt (Napoleon'
I.) от възвишеното до смсшно+о имя само едпя крач¬
ки; ф übea eTwas (Akk.) erhaben s—ln издигнат съм пат
пещо, стоя високо пят пего. пе ме засяга. пс му обръ¬
щам ипимяпие; || er isf üb—e all—s Lob eahaben той —
изключително дарование, едип изключителен човск,
пе сс пуждае от похвали, дарованието му е съвсем
безспорно; || ühtr allen Zw—l/rl —rhah—i издигнат пад
всякакво съмнение, иъи от всяко съмнение, пс подлежи
пя никакво съмнепнс- || ici hin üb—e -cinr Beleidigung
taiahen обидят; му пс ме засяга пи пяй-малко; ф
triahtn läci—in усмихвам се пялменпо, инсокомерпо-
|| -ici (Акк.) über ihn eaHaben dünken въобразявам сн,
чс стоя високо, разг. нрй-митко три копринн пят пего.
чс го превншяиям; || -—'. tu nur nicht so eaiabtn пе се
пядуияй толков;. педей та бъдеш -онkовa важен. тол¬
кова тур. курниз
—abailei — —in— Antwort. cincn Beicl, Geld, ein Ge-
373
-eHenC trbaklei получавам отговор. писмо, пари, по¬
дарък; || Genugtuung erhallci получ-иам удовлетво¬
рение; || einen hohe! Posten, Be-ucli Urlaub tehallti
получавам висок пост; идват мн 'ости; получавам
отпуск- || ee erii—li Gtiör молба—; му п-мери отзвук,
отклик; |* 3-n Sirg eahalfen удържам победата; ф eintn
Eindruck von etwas erhallen получавам, добивам впе-
чяmнепне от пещо; || ihr Leb—n hui ein—n ieuei Sinn
erhallen животът й получи. доби нов - смисъл; || du hasi
ein ganz -cileTes Bild —'Halfen побил сн съвсем погреш¬
ни представя, погрешно впечатление; || Silh—r aus
Bleieaz trhalitn добивам. получавам сребро от отоип-
руда; ф —in— Siea/e. —in— Rüge, —'ne Lektion erhallen
пяк-твят -- пяоу'явят ме. скарват мн сс- получавам
добър урок; || еа bal von iie einri Korb trHaliti тя
отблъсни предложението му. разг, му даде ритник, му
би дузпата; тя го отрити;. отрития любов—;, пред¬
ложението му; || —а bat zwei Jahrt G-längn'- erhalten
осъдиха го, той бе осъден пя две години т-твоо; ф
3а- Flei-cH leisci erhallen з-пятвям месото прдено; ||
-'ne Maschine iilukl, ein alfes Haus trhallei поддържам
м-шип-ти и изправност, и ред; поддържам стари къща
ди пс рухне, ди пе сс разпятие съвсем; || ihm du- Leb—n,
ihn an Leben celalien спасявам, запазвам животи му;
спасявам го от явна смърт; || das Schlck-al möge ihn
uns lange -'halft! тип; съдбата пи го з—пизи още дълги
'одини жив и злр—в; || lin hri guter Laune tehallti
тaп-звям доброто му настроение; || er. 3as Aulo i-t
gut tabaiitn той. автомобилът е добре зяпязеп; той сс
държи; -в-;м;б;нъ- изглежда почти пои; ф ich erhallt
nir meint Fetlieli запазвам свободата сн; || eaballt dir
deine Geeu13Ht1l, d—ine gute Laune тяп-т; здравето си,
добро—; сн пястроепне; || iim di— alft Lieb— -'haliti-
тaпaтв-м непроменени любов—; си към пе'о, продъ.-
живам ти го обичам, както прели; ф ici habt —int
Familie' vi—r - Kinder zu erhallci трябва ти издържам,
имам ни гърбя сн семейство, четири деиa; чакат на
мене четири гърла; || slci (Акк.) von. durch etwas er¬
hallen прехранвам сс. хрипя сс, преживявам с нещо
eibältllcb — 3а- Medikament i-l nue auT Re/epi tr-
bälllich лек-ретвото се получ—ия, сс отпуска само сре¬
щу рецепта
erhärten — —ine BehauTs1gl —'ne Ansicht trhäalei под¬
крепям, потвърждавам (c п;к-тя+елетвя) твърдение,
възглед, -р'умепт;р-м го- || dl— Anseaдe durch einen
Eid. nif einem Eid eahäettn подкрепям, потвърждавам
п;к-т-пнят- сн с клетви. давим показания пол клетва;
|| -iwa- expeelm—iieli erhäet—i ток-твaм експеримен-
т—лпо пещо; ф der Beton ist noch nicht trbäatti бетонът
още пс се е втвърдил, както трябва
erhaschen — cliei Blick, einzeln— Wort-, eine Gele-
genh—lf erbaschen долавям, улавям поглед. дочувам,
т;нaндм, откъслечни думи- издебвам случай
erheben — die Band, den Aan zun Gruß erheben вди¬
гам ръка зи поздрав; || dtr Schüler erhob dl— Band
ученикът вдигна ръка; || die Augen, d—i 311:1 zu iim
—ebehei издигам очи, взор, към пс'о; Ц 3а- Glas aul
-rin Wohl —ri—b—n вдигам ч-шати, за та пия зя негово
здраве, зя пиздраница; || die Reaktion crhtbl schon
wieder ihe Haupt ре-ки;дтя п—идн'я пик, отново глива;
|| cehöЬenen Uaupfts schrlfT -ir vorüber c високо едн'-
пити глини тя премина покрай него; || dl— Hund gtg—n
ihn erheb—i вдигам ръка срещу пего ди го ут-ря; ф
Beschwerde, ein— Fordeauig, Ansprüche uul eiwas (Akk.)
erh—b—i оплаквам се, полавим опляквине; поетдвднрм
иск за, претенции иърху пЬщо; || seine Stimme eehehei
издигам, пониш-вам, пидявим, извисявам глас, обаж¬
дам сс- || s—ln— warnende SiimM— eaheben предупреж¬
давам, пит—вим тревога, сигнализирам; || Bedenken.
Zwell—i eeh—bei изказвам съмнения; || —in gaößee Gt-
-eiae1 erhcbci пидявим. поидиг—м, вдигам тондм вой,
'олям; врява. т— ме чус и глухият цяр. врява до бога;
ф ici —riebe die Zahl ins Quadrat, zur Polen/ повдигам
тнело па квадрат. ня с+епеп. степенувам го; )| G—13—i,
Situeai —riebci събирам пари. дипъци- || Гafeacht1
cahtbtn установявам, събирам факти, || Schwierigkeiten
erbcbti създавам трудности, мъчнотии, з-точтпяв-м;
ф 1:h eehebc mici (von Sfuhl) етяв-м, вдигам се от
стола; || slci (Акк.) von den Plätzen erieb—n с+ииаме,
вдигаме се ог местят; сн; || 3er Adler —rhebf -1:1 in die
Lüft— орелът сс издига във висините. нъзняся в пе-
бесига. па възбог; || da- Flugzeug erhob sich in die Lü/fe
е-молеть- излетя, сс вдигна и облаците; || -ich (Акк.)
aul den Flügeli dtr Phaila-le erhehen възняедм сс въз
крилете пи риптяз;ятя, въображението; || der 3tag се-
heb. -ici am Uoel/ont плапипата се издига, нтвнсдвр
ни хоризонта; || 31е Klecit eahthf sich über die andeacn
Uäuetr черквата стърчи. се издига, домипир; над дру¬
гите къщи; || te trhtbl slci über di— andte—n той се
поставя пят другите, по-горе от тях, мисли сн, че с+ои
по-високо от тях, разг. чс стърчи няколко копрали иид
другите; || -1:1 (Акк.) übea s—ln Lri3 eebeb—i п—дмогвим,
превъзмогвам ето-тяп;ето си. извисявам сс пил пего;
|| -1— Cann -1:1 nie über d—n Alltag tritbtn тя пе може
пи сс издигне пат всекидневието сн, та се откъсне от
пего. ди се постави пад пего- ф du- ganze Volk erhob
-ici gegen die Regierung целият парот се вдигна, въ¬
стана, сс разбунтува против nряв;телетн;то; || -1:1
(Акк.) wie —in Munn erbeb—i въставаме, вдигаме се
като един човек; || —in Sturm, —in Muaa—i erhob sich
пидн'па се. излезе. зададе сс буря- нявлн'ня се, р-з-
пате сс ропог; || darüber erhob slci —in Siitii завърза
сс. изникна, повдигни се спор зи това; || hier eaHcbi
-i:i 31— Frage ту: изниква. сс яндв- въпросът; ф iin
au- dem Staube erbehei издигам го ;+ порср, кя.+и;
|| ihn in dcn A3el-ian3, auf d—i Tbroi, zum Bi-ciol
eeiebei въздигам го в благоротнически сян; възкачвам
го на nрееmонр, тропи; ръкополагам го за нляди:—;
|| ein— OrT-chali zue Siadl —rb—b—i nронъзгт-еяи-м се¬
лище зи грип; || eiwas zue Maxim—, einen Antrag zum
Beschluß eebtb—i издигам нещо в максима, епасям
предложение за гласуване; || lin in 3ei Ulnmel —rbeben
превъзнасям, издигам го т; небес-тя, велнтяд го; ф
dl- Kui-l erhebt uns изкуството пи извисява, пренася
и трч';, по-възнишени. по-съвършени светове, сфери;
ф veralt, den Ueren erh—bei ел-воелоня 'оеполя; ф ein
tebebtndte Ängt1hI1cC възвишен, извисяващ, търже¬
ствен миг, възвишена минута
erheblich — ein eebehlich—s VerMög—i значително съ¬
стояние; || —iheb1iebe V—ai—i/ungen —al—ldtn претърпя¬
вам. n;нредм, ;тпяедм значителни нярянднрн;я, ряпи
Erhebung, dit — die Erhebung dtr SilnMe, dt- G—lsle-
повншрнрне+о пи гласа; възвисявапето, ;твнеянрпеm;
пя дух—; ф Eehebuig—n über —fwas (Акк.) 31-1—11-1 про¬
извеждам, поинд тознапне, проучвания зи нещо. съ¬
бирам служебно светения, дяппн за нещо, разследвам,
проучвам пещо; ф —ine Erhebung ni—d—eschlagen по-
-чщяв-м, ем-ти-м въстание
erheitern — ibn durch, mit -Тдаа- —ah—lftri разнесе-
тяи-м, ояз-ущ-в-м го c пещо, внасям с пещо орз+чхи,
веселие в живота му
erhellen — das Zlmmei wurde nur von einer Lumpt,
duecb einige Kei/cn erbelli еmрдma се осветяваше само
374 erhitzen
от едпи лимпи, с. от няколко свсщи; || ein Lächeln
trHellte ibe Gcsiebi усмивки от-он лние-; Й- ф dee
Ulmn—I —rHellfe -1:1 пебе+о се разведри, разясни, про¬
ясни; || di— ОшС-кШ-П tahelii -1:1 мракът просветва,
OPзеиеmндвр, сс разсейва; || 3as Probien hal -1:1 erhtllT
проблемът се изясни- ф den Gehakt eines Ronans, den
Sinn —iies Wollt- erhellen осветлявам, ррздепяврм, —ъ.-
кувам съдържанието ни роман, правя разбор пя ро-
мяп; тълкувам, изяснявам смисъла па дума; ф daraus
—rhtlif. daß... от тови се вижда, е явп;, стива ясно,
видно. че...
eahif/ti — Wasser aul 80 Grad, bl- zum Siedepunkt
eeh1i2ei нагрявам, стоплям, с'орещявам, затоплям
вода т; 80 градуса. до точката пи кипепето; ф etwas
ceblizi die Genülca пещо егооешдвр, разпилия, въз¬
бужда духовете; || die trblizitn Gtmültr beruhigen успо¬
коявам възбудените духове; || dl— Phantasie erhifzen
нъзnнимепянрМl нажежавам въображението; ф -1:1
(Akk.) heim Laul—n eehli/ei е';рещяняме сс от тнчяпе
erhoffen — ich eebol/c vom Leb—n nlchfs mehr пе очак¬
вам вече нищ; от живота
erhöhen — die Fre1ee, 31е Mi—i— um 3а- Doppelfe. di—
Produktion un 10% erhöhei повишавам. увеличавам,
покачвам двойно цепите, паема; понишивам, покач¬
вам продукцията с 10%- || er ist 1м Rung erhöht worden
-ой бе повишен в службата. получи по-висок пост,
сяп; ф die Unruhe erhöht- -1:i треногит; растеше; ||
erhöbe 31:1 nicbl übte uns alle пе се въздигай. поетаидй
пад няе, по-горе от иснчкн няс; <ф> bibl. wir -1:1 -tibsf
erböhf, 3-r wird eei1—3eigT werden който се хвали, той
сс книри; ф erhöhten Puls labci им-м повишен, уско¬
рен пулс; || trböhlt Temperatur hüben им-м повишена,
покичепя температура- || eine erhöhte Tätigkeit tilTalici
оязвнвим ип+епзивпа дейност, р-бо-я мн;'о интен¬
зивно; || mil calöbl—m Iiicrt--— с повншсп, нрор’снрл
интерес
erholen — ici Cann mici von nelnea Keaikbtlf, von
MtlitM Siaunei, von meln—m Schlick nichi erHoIen пс
мо'а ди сс съвземи, ти се окопитя, пи закрепна, па се
оправя, пя тойти пя себе сн ;+ болестта, боледуването
сн; пе мо'а ди се окопитя, ти сс съвзема от учудването,
уплясрта си; || sich (Akk.) von der Aebeli eeholei отдъх¬
вам сн. починим сн ог о-6от-т-; || 1:Н habe mici bei
ihm, an dee Se—, 1m Geblege -сН' erholt мно'; се опри-
вих, много закрепнах, сн починах при пе'о, и— морето,
и nнрпнпamя; ф 31е Fa—'-el dl— Papiere erHolen -1:1 це¬
ните, ценните книжи се покачват пик, сс стабилизира—;
|| 31— W1rfeehü1f erholt -1:1 стопанството се съвземи,
з-тто-вявя, закрепва. укрепва. се етабнн;тноя; ф ici
werd— nie bei ihm Rais erholen ще сс посъветвам :
него, ще му поискам съвет, ще го помоля за съвст;
ф ich erhol— cs an ihm обезщетявам, обезвъзмездявим
го, т—вим му обезщетение, възмездие; ф -1— ist noch
nicht völlig crholl още пе е нрпънно, съвсем оздр—ияли,
укрепнали, пе сс е още пanънно съвзели, оправила,
окопитила от болестта, здравето й още не е напълно
възстановено
Erholung, dl— — Erholung such—i, linden търся, на¬
мирам отдих, почивка. отмори; || 1:i Hahc eine Eaho-
kung dringend nötig . brauche ulbedingT Erholung нуждия
се пепремеппо от почивКа, имим пялежищя пуждя ;—
почивки, от отдих; || in (3it) Erholung labati отивам,
зимипивим па почивка. па курорт; |1 zue Erholung за
оттих, отмори, почивка; || -le ist zue Erholung тя е п;
курорт, и— почивки; ф 31— Erholung 3еа Pa—1-е ist be-
teäcbiklci покачването пя цспи+с е тнячнmелпо
erhören — eine Bitic trhöeti вслушвам се в молба,
о—зониним сс пи молб—т— му; || Goll hui mein Gebet
erhör. 6ог чу молб—ти, молитвата мн, сс вслуша в пея;
|| einen Liebhaher eahörei приемам любовното му
предложение; отвръщам ня любовта му; ф ist so cTwas
cibörf чувал ли си, чувано .; с досега пещо подобно
Erhörung, di— — Eahöauig Tind—n пимирим отзвук,
отклик, молб—ти ми 6ив— чути, изслушана, вслушват
сс в молбата мн
erinnern — 1:h kann mich d—s Vorfall-, des-en nicli
neha eelineri пе моги пи сн спомня иече зи тоя случай,
за случк-ти, за тона- ich kann mici ai -ir (veralt, 1he—r)
noch '1:11 gut. nur 3uiCti eeinn—rn спомням сн мпого
побре, смътп; зи пся, им-м смътен, пеясен спомен за
пея; || -'111—1-1 du dich noch daran спомняш ли сн още
(зи) +ОВР- ф bllic. erinnert mich daran моля те, пя-
помпи мн, припомни мн за тоеи; || 1:i habt lin an
dich erlnitri напомних, припомних му зи тебе; ф ich
muß dich ai dellt Pilicit erinnern трдбв-, длъжен съм
а— тн напомня (зя) тълT- +н; ф er erinnert Mich an
m—lnen Vafce той мн нипомпя зя, па моя бащи; ф
wenn 1:h mich '1:11 ceinnerc ако сн спомням добре, ако
п—мстти ми пе ме лъже, пс ме мами, пе мн изневерява;
ф er bulle manche- gegen den Plan zu ceiiieei той
имаше пякон възражения, нски^Тис т— напрани пякон
забележки против плана
Erinnerung, die — di— Erinnerung ui 31:1, an un-ere
Jugend, an un-tre schöne Reise споменът, възпомина¬
нието зи тебе, зи пашите мнрд;пн, младежки 'однпн.
зи хубавото ни пътуване; ||- 'n Erinnerung, zur Erin¬
nerung an ihn, an die gute alle Zell и пе'оеа памет; н
памет на доброто старо време; || lin etwa- zue Erin¬
nerung scitik—i под—ряв—м му нещо за спомен; || nimm
3а- als (zur) Erinnerung an mich вземи тови зи спомен
ог мепе; || eint gute Erinnerung ai ihn bewahren зи-
пазвам добър спомен зи нсго; || ihn 'n guitr Eeiintrung
bcbali—i, haben запазил съм, съхранил съм, храня до¬
бър спомен зи иего, спомням сн го с добро (чувство);
|| bcHalfti mich in freundlicher Erinnerung тяпятеmе до¬
бър спомен зи мене; || in guter Erinnerung h—i ihn sfehtn
оставил съм т;6р; спомени у- пето, той сн спомня с
добри чувства, е запазил добри спомени зи мепе; ||
etwas bi—ihi 'n Trauriger Eeiintrung тяn-зв-м печ-леп
спомен зя пещо; || 'n dankbarer Erinnerung seinea ge¬
denken спомням сн : благодарност, : тчвств; ня 6ля-
т;лроное+ зя него; ф etwas in Erinnerung, bringen пи-
помпям, припомням зи себе сн, за своята личност;
припомням сн нещо; || wenn mici m—iie Eeinieaung .
nicht Täuschi, teügl,' -o... яко пе ме лъже, пе ме мами,
пе мн изневерява паметта, як; пе се лъжи, то...; || dl—
Erinnerung kehl, luhl, eehlä/i споменът живее, почива,
спи дълбок; и душата мн, с заровен дълбоко в душата
мн; || die. Ealiieeuig luuchl unier, lauchl aul споменът
потъни и зрбоинр, нтпнуeя отново в съзнанието, пи-
метти ми; || ein— dunkle, schwach—. verschwommene
Erinnerung von etwas, an ihn babci имим смътни, мъг¬
ляви, псдспн, неопределени спомени, представи зи пе¬
що, спомням сн смътно зи него. едия си го спомням;
|| Erlnierung—i znrüeCru1—n, he-cHwören извиквам, съ¬
живявам. възкресявам, събуждам 'зи нов живот спо¬
мени; || Erinneeuigen weiden waci. st—lgen auf. kommen
hoch събуждат сс. изникват. изплуват спомени; Ц Erin-
i—eungci aus d-e Kindbcll, an 3ic Kindheli спомей; от.
зи те-нпеmно+о, детството; || den Eriiieeuigen lach¬
geHen, lacbbängei отпивам се ня епомепн, потъвам.
з-р-ндм се. унасям се и спомени; живея с дяналото;
|| ich gah mich meint! Eelni—aungei hin отдадох се па
erklären 375
спомените си- || in Eri11ern1gtn schwelgen гъна и спо¬
мени; || sich (Akk.) in Erinnerungen vtreenCenl vealleaen
потопявам се. потъвам, унасям сс, губя сс в спомени;
|| von der Erinnerung leben, zehaen живея, хрипя сс,
nодсррпврм туши-и сн, топля, грея тушат— сн със спо¬
мени (от мин-лото)- || rin— Menge Erinnerungen -Türzien
uul mici ein рой (куп, рояк) спомени нихнчс- и душата
мн; || m—ine Erin1eenng v—aläßt mich, läßt ni:i in St1:i,
setzt hier aus паметта ми мн нзпеверява, ме изоставя,
ме напуска, тук прави трссчки, отказва та мн служи;
|| —Twa- aus dee Erinnerung -1'11:1—1 тиннчявям, изтри¬
вам нещо от паметта сн; || jede Erinnerung daran aue1
Tilgen, löschen изтривам, зрн;чяням всякакъв спомеп
за това; <$> die Erinnerung ist 3as einzige Püiü31ee, au-
welcheM wir nichi gefa'eb—n werden können (Jean Paul)-
споменът е елнпетиенндт р-й. от който не могат п—
нн изгонят, проКутят; © Erinnerungen üuTzt1eHntn,
1iedea-ehr—1Ьtn, aullel-cb-i, |er)wecken, wüeHru1e1 за
писвам спомените сн, пиши мемоари, опреепявaм, съ¬
живявам, будя, извиквам спомени, възпоминания; ||
etwa- aus 3-r Eelnieeung-äuT-dlr^eibcn - з—писвям пещ;
по паМет; © iim ein— Erinnerung -:11:Cen поищим му
напомпдпе, предупреждение
erkalten — der O/en, die Suppe l-l teCakiti петкя-a,
суп-га е ;те-нпaлa, студеня; © -сте Ll—h—, s—ln El/tr
l-l eeCaliei любовта му ;зет;пя, у'исп—1 той охладня,
ме ррзнюби; усърдието му пимрнд, ч'яспя; || 1ш Tode
eeCalTei изстиним, чмно-м- || sein Köepee l-l erCali—i
-дно-о му с студено, безжизнено, той е мъртъв, без¬
диханен труп
erkälten — Ша-Т du dich wltder trCäliti пак ли сс
простуди, пак ли нис+ина; || ich hin stark cekäliti силно
съм пaе+ипaл, съм се nооетуд;H1 имам силиа просту¬
да, пяе+ннки; || Eller-ucHt —rCäilti— -eine Liehe ревност¬
та охлади, изстуди пламък— ни любовта му
Erkältung, 31е — ich Habt nlr eint siaeCe Erkältung
zugezogtn, geholl пявнякох сн, пнппях силиа про¬
студа, н-е+нпкя; простудих се, пaст;пaс еннно; © die
Erkältung bal slci uul den Magen gel—gt простудата,
пастинкатр ме удари и е-омяся, от преm;нкama по¬
лучих усложнения н ет;м-сa; || eine Erkältung 11:11
Ioewtrdt1 können пс мог— та се отърва от пaе-;пк-,
нс мог— ти оздравея; || zu Erkältungen neigen склопен
съм към простуда, лесно се nроеmутяeрм. леспо па-
еm;eaм, сам; та ме духне вятър, ветрец и се о-т6;1
.явим; Ц -1:1 (Akk.) vor Erkältung schüf/ti пизя се от
простуди, п-еа;нк-, нпиминам ти пе се простудя, да
нс п-ет;п-
erkämpfen — 3en Sl—g trCämpTtn извоювам победата;
|| sich (D.) uiite -cbwee—n Mühen Ai—rCeniuig, -—11
Recbl —rCämplti извоювам си : мпо'о мъки, усилия,
с мпого борба понтп-нне, правото сн- || -1:1 (D.) einen
Titel trkänpl—i извоювам сн титла, звание; || umg. die
Konz-eikae.- hab— ici mir -1113:1 erkämpfen müssen
прост; трябваше ти се боря, та се бия, пи водя нс-
типска борби, зи ди се сдобия с 6;.ет зи к;пиер-р
erkaufen — 3tn Sl—g ltser, mil Blul, duaci BluT, blutig
trkan1tn извоювам, зипнишрм, изкупвам скъпо побе¬
дата; изкупвам, заплищим, спечелв-м я с кръв, с кър¬
вави жертви; || eine Ei/ahrung, .s—ln— FrclhciT. -111 Lcb—i
тшсг trCaulti зипнрщрм, изкупвам скъпо опит, сво¬
бодата си. живота сн; || elwa- mil 3ем Lehen trCün1tn
зрпнршрм, изкупвам нсщо с живота сн; ф laß dich
dafür 11:11 erküs1tn пс се пропиваЙ зи тона. пс се под-
купвий от тон—
erkennen — 1311-1 du erCeinen, wer 3a siehl можеш
.и тя познаеш, кой стои тим; || 1:1 habe dich am Gung,
an 3ti Slimne ceCaiil познах те по походка——, върве¬
жа, по тт-ея ти; || 3u bist erCanil познах. открих, чс
тона сн тн; пе сс мъчи, пе сс опитвай поиече та се
криеш, з—що+о те потпях, безполезно, излишно с да
се криеш; © d—i Ernst 3-r Lagt eekeniei осъзнавам,
схващам, разбирам сериозността па положението; ||
-elien Ieetun trk—in—i осъзнавам, призн—иям зиблу-
диги си; || -eine Absicht erkennen подушвам, нИдущеим
памерепнето му; || die WaHrh—it c'C-nnen. - Опознавам,
откривам истинята, стигам до потнaпнето ня ист;-
патя; || bibl. -le erCeiiei опознавам я- съвъкупявам сс
с пея; || eiwas als -ein— ИИ:ЬТ, srin Schlck-ai eaCennei
почувствувам пещо кит; свой дълг, кято своя съдба;
■ф- den wahren Freund erCeiit Mai 'n 3tr Noi приятел
в нужда се потп-в-; © erCtile 31:1 seihst опознай себе
сн; || 1:h trCtiie mici -екб-Т nicht w'edea просто пс
моги ди се позпия сам, с—м се чудя пи себе си. че съм
се променил така; || ich gab mici zu trkein—n лидох
л— се разбере кой съм, казах името сн, открих кой
съм, открих ермон;тпое-ma сн, ипкогнитото сн- © 3а-
GteiebT bat g—g—n ihn in dee Sacie, über dl- Sa:it, aul
Gefängnisstrafe, uul Abweisung de- Klägeas, uul 111'-
-peuch, uul zwei Jabet. uul Гödeestea1t trCanit съдът
го осъди пя затвор по тено-;, отхвърли иска ни ответ¬
ника, го оправда, го осъди ня две годипи затвор, из¬
даде по пелого смърт-па присъдя против псго; || ihn
für schuldig, u1eehuld1д trCeii—n признавам го зи ви¬
новен, за неиннен; опорнтинрм го; || sici (Akk.) für
schuldig —ikeiiei призн—вам се зи иипонси; || zu Rech.
erCenntn давим (му) юридически прано, има юриди¬
ческо основание
erkenntlich — ciwas wlad klar erCen1Tl1eh нещо лесно
може да се уст-пови, осъзнае, прецени, разпознае,
опозпие; ф icH bin iin -fet- erCeiiTllch винаги щс му
6ът— призпигелеп, 6нргодяреп, вина'; съм сс показна.
по;тп-+етсп, съм му тaеe;де-елеmeуeaн своята при-
зпиmенпое-, 6нa'одррноеm; || ici weadt 31е lüe deine
Gefälligkeit 111111111:1 -rli ще ти бът— 6нргодяр^еп,
пр;тпитетеп . зи уетугaта; || ich werde mich 31е gegen¬
über, (bei dir) dafür erCeiiTllch zeigen, eawel-en ще +;
се отбнртотрод, ще ти се отплатя, ще тн се ревии-
ширим за услуг-т- прн случай
Erkenntnis, 31— — neue ErktinTils-e gewinnen то6и-
ним нови познания; || zue EeCtiiinls kommen, g—langei
е-и'рм, итвим, добирам сс до nотп-пне-о, то исти¬
ната, убеждението; осъзнавам, разбирам, есв-щaм,
почувствувам; || mii Can dl— ErCen1Tnie, 3uß... ' осъзнах,
почувствувах, че...- || zue EeCe11Tn1e belngen довеждам
т; еьтп-пие-о, пркронрм го та осъзнае, да го по;тпие,
ти го потчие+вуия, пиниг-м му го пя съзпипнето; || ich
kann mich dle-ee EeCen1t11e 11:1. verschließen пс моги
да сн зр-воод очите прет -ия истина, пс мога ти не
по;зп-д, пе мога ти отрека тоеи; || bibl vom Paum der
ErCe1nT1ie essen ям от първото ни позпипиего; <0> Er¬
fahrung беиН. uul EiCen1tn1e опитът потнвя, се осно-
ниви ни познание; ф das 8—11:1111:11 ErCcn1T11e съдебно
решение, съдебна присъда
erklären — (ibn) eli Buch, —in Woei erklären обде-
пдвим |мч), mънкуeрм, рпрн;з;рям, иптерпретирим
книги, приня разбор ни книги; тълкувам. ;бяепявим
думи; || eiwas durch ein B—isplri. an einem Bil-plei. Bild
erClärtn обяснявам нещо : (помощта ни) пример, с
едпя киртипи; © wl— ceCiäe-T du dir das как сн обяс-
пдв-щ, тълкуваш тона; ф erCläee dich 3enTlieher из¬
кажи се, изрази се по-яспо; || erkläre dich 3es läheiei
darüber изкажи се по-подробпо върху тови; © ich er-
376 Erklärung
Cläre mich dazu btrelf тидвдвям, декларирам, чс съм
'отон па тоеи, изявявам готовност зи тона; © ici
taCläat mich für ihn, geg—i iin обявявам се за него.
против него; © das —ekläel -1:1 daraus, 3aß... тона се
обяспян; с тоеи, чс...; || 3as erklärt sici duech die
Umsläide тон; сс обдепявр c ;бет;д+елетвитр; © er
hal -1:1 ihe erklärt -ой й пяпраен любовно обяспепне,
й се обясни в любов. й откри чувствата ' Си, любовта сн-
© das erklärt slci von -elbst, erClärl -1:1 sciwee, läßl
-1:1 schwer erCläeei тон— се обяснява ог само себе сн,
мъчно може ти се обясни. с трупно обяснимо; © einem
Staat 3en Krieg, tinen Sirtlk —eClärei обявявам ни дър¬
жана войни; обявявам стачки; © ihn für mündig, lüe
Toi, verrückt. schuldlgi lüe vogelTe—i crCläetn обявявам
го за пълнолетен, мъртъв, луд, за випоисп, вън от
законите; || i:i erkläre ihn für elnti 11111:111 Me1ecien
считам го, смятам го зи чес+сн човек; || etwas füe (al-)
s1au-/ühi6li, als (lüe) null und niciilg crkläeei зрдeд1
в-м, чс пещо е неизпълнимо, неосъществимо. че с
певaн;дно, зя несъществуващо вече- || etwas lüe ungül¬
tig trClärei обявявам пещо зя невалидно, ипулнорм
го. отменям го; || ich erkläre die Versammlung für eröff¬
net обявявам зясетяние+о за открито; || 1:i eeClärt ihn
zu melntm Nachfolger обявявам го, ;поетендм, пятп-1
тaвaм го за свой заместник; © ein erkläiTer Feind,
Liebling отянлен враг; явен, признат любимец
Erklärung, die — 3ie Erklärung einer Naluete-chcinuig
обяснението, тълкуването пя природно динепне; || ich
finde (habe) kein- Erklärung lüe -ein Ben—Hm—n, Ver-
baiitn пе пимирим, пямим обяспепне зи държине+о му;
|| Hasi du dafür iegendeln— Erklärung имиш .; някакво
обяспепне зи тоеи- || das bedarf einer werilerei Erklä¬
rung. bedarf Celier Erklärung тон; се нуждае, пе се
нуждае от по-подробно обяснение, рaтдснепне, тъл¬
куване, от коментарни; || ich bin 31r C—lne Erklärung
schuldig пе ти дължа никакво обяснение, пе съм длъ¬
жен ди ти дивим обяспепне; © ein— Erklärung ahgehen,
verölT—nlllcHen дивим, публикувам текняояц;д, изли¬
зам с декнрррц;д; || von 1Нм eine Erklärung fordten.
verlangen изисквам, искам от пего обяспепне зи нсщо;
|| -ine Erklärung über etwas (Akk.) ubgcbei привя из¬
явления, деклроиц;я за нсщо; © ibe ein— Erklärung
nachcn правя й любовно обяспепне, призпанам й сс
в любов, о-кривим й чувствата, сърцето, любовта сн
erklecklich — eine —rkleekliehe Summe значителни,
п;одтътпр суми; || einen 11111:111:1—1 G—wlii erzltl—n
ое-т;т;р-м зпaчнmенн;, туиств;+елп;, немалки пе¬
чалби; || erClecCIlcHe Verluste taleldei претърпяним тп--
т;тенп;, чуиетe;mенпн загуби; || tlic erkIeeCIi:he Stiek-
Ct /urйeCIeg—1 изминавам доста път, дос+и голям;
рaтсmодп;е; || ich waefe schon eine —rkleekliehe Welle
чакам иече тост; отд-нпя, доста иреме; || um —in ег-
kIe:CIiehe- größer зпит;+енп;, тувствнтелпо, порядъч¬
но п;1';ндм; || -iwa- Erk1eckI1ehe- le'-ten постигам,
извършвам немалко пещо, ми;'; пещ;, ;тбелдтв-м
зпатнmенпн постижения
erklimmen — -'nen Gipfel, eilt Hohe Stellung ceCIim-
men изкачвам, ш^агернам връх; достигам високи
служби
erkranken — an eiwas ( D.), an eliem hösaeiigen Lt-
btel—ld—i teCeanktn ортбондврм се от нещо; т-б;лдн-м
от злокачествено чернодробно страдание; || aul d—n
Tod cekeanktn лежа смъртно болен. - о-тботдн-м се
тежко. безнадеждно болен съм
erkunden — etwas, -ilnci Namen, 3a- Teeeain eikum
3—1 р-тчтп-виМ1 проучвам пещо, събирам сведения,
тапп; за пещо; научавам (чрез рязпнтняпе) името му;
изследвам разг. опипвам терени, почната
erkundigen — 1:h eeCuidig— mich h—1 ihn nach dem
Weg осведомявам сс от пего за пътя; || sici (Akk.) über
-eine L—lsiuigtn erkundigen о-тпнтн-м, осведомявам
се зя успехи, постиженията му, съб;орм сведения зи
постиженията му
Erkundigung, die — Erkundigungen übte etwas (Akk.)
einziehen, —inholen, събирам сведения, дяпнн за нещо;
оизчтпян-м пещо, привя справки. оятп;тв-м, инфор¬
мирам се за пещ;
erkünsteln — eine erkün-Ttllt Ruhe привидно. пре¬
сторено спокойствие; || efwas wirkt taCüi-ieli пещо
прани впечр-ненне па изкуствено, неестествено, пре¬
сторено
erlaben — slci (Акк.) un eiwas (£>.). an, nli saftigen
FrücHlti, in 3-e /а'^-! Luft. an dem heeillch—n Anblick
eilabti подкрепям се, ризки-сям сн чcmрmр с нещо, със
сочни плодове- освежавам се ня свежия въздух; пи-
слиждае—м сс. любувам сс пя великолепията гледка;
|| sich (Akk.) an einee Geeeh1chft eelahei изпитвам удо¬
волствие ог история, тя мн доставя удоволствие
erlahmen — -е'! Fleiß teiahmit hald прннежян;е-о
му скоро отст-6пЯ1 угасна, разг. се изпари; || -cin Puls
-'lahmt- пулсът му отслабна; © ein nl— telahmeidte
ElT—a неотслабващо прнлежяпне, неуморна ревност
erlangen — die Doktorwürde eelaigen получавам, до¬
бивам докторски титли, вземам докторат; || -eine
Guisl eelangci добирам се т; благоволението му, спе¬
челвам блигов;непне+; му; || 3i— Herr-cHalt tilangen
лобирам сс до властта, идвам-ня eняс-; || 3as Bewußt-
-—in, die Fetibeil eilangen идним и съзнание, свестявам
се- извоювам сн свобод-ти, освобождавам сс; || die
Alfei-grenzt telang—n п-вършеим 'однпн за пспснд; ||
WcltbcrühMtHelT eelangei добивам световни извест¬
ност, славя, прочуням сс в целия свят; || Gewißieli.
Achtung erlangen тобивим сигурност, спечелвам сн
уважение, почит; || 3ei Sieg eelaigei постигам, удър¬
жам победа; побеждавам; || Voafcii ühtr lin eilangen
добивам предимство прет него; || die Oberhand, das
ÜbeigewiciT eelaigen добивам надмощие, вземам пре¬
вес- И durch ein li—undllches Wort Cannsi du alle- b—1
ihm eelaigen c едпя любезна, блр'р дума можеш ти
постигнеш всичко прн него. можеш ти му извадиш
душата с памук
Erlaß, Зее — öficnfllch—i Erlaß публични наредба,
пр;кнрмяинд, заповед, указ; || einen Erlaß heiausgehti,
vtiöl/eiillcien изпивам, обнародвам, публикувам, из¬
давим указ, наредба; © Erlaß eliei Schuld, elnei Staa/e,
einei Arbcii опрощаване ни дълг, ня паказ—пие, пя
O-б;т-
erlassen — —inei BrT—il, —ine Verordnung, ein Gesetz
erla-e—n издавам заповед, наредба, закон; © 'Нм eine
Sciuld, -eine Sleuean erlassen опрощавам му тъ.', пи-
пъци; || ihn -eine Sünden eilü-sen опо;ш-вим му гре¬
ховете; || е- -—1 mir eili--tn, darüber zu beilcHTen иска
бъда освободен от задължението пи разкажа. ли по-
кнртвям за това; пека мн бъде позволено, простено,
ти -премълчи тона
erlauben — die Muiltr, 3-r Arzl erlaubl es 11:11 майка
ми, текиодm пс позволява, пе оитрещяв- това; || mein—
MsTlti würde 3as nl— teliuhti мийкя мн пнко'я не би
позволила тона; || erlauben Sie bllic п;звондните, раз-
оещрнрmе ли, "моля; || telauhtn Sie. 3uß 1:h eauche раз-
оешрeрmе, позвонднрте .и пи запуша; || erlauben Si—
mle tint Bemerkung позволете мн едпя забележки, ти
забележи; || ici kann nie C—lne geoß—i Ausgaben, Ctlnt
Sprünge triaub—n нс мога да сн позволя големи раз¬
ходи, харчове, ди сс разпускам мпого; || Meine Miifel
erlaubci nie das nichi средства-а ми пе мн позволят
тона; || triauhtn Si— шик но позволете. по моля Ви сс,
какво Вн прихвани, кикно Вн дойде на ума; ф 3u
с'^,-. dir alle- hri м'е иснчко сн позволяваш : мепс;
|| er teluubl -1:1 Fi—iheil—i, F1eehheife1 той сн позв;-
лян- волнос+н, прсaлс-вя; || was erlauben Sir -1:1 как
сн позволявате тови, какин ся тия волнос+и; || -1:1
(£>.) tinen Scherz mil lin erlaubt! позволявам сн шеги,
тя се шегувам с пс'о; ф —1^- bielhi in erlaubten Gren¬
zen пещ; остани и позволени рамки, граници- || die
Grenzt 3—s Eiiaublcn 11:11 übeeeeiieile1 пе прекрачвам
рамките, 'ояп;и-тя ни позволеното- оставам и гря-
пии;те па позволеното; || dünnte als die Polizei erlaub.
по-глупяв, отколкото с позволено; - w—м vl—l eeiaubl
1-1. Зее soll -1:1 an wenigsfen erlauben комуто с позво¬
лен; мн;'о, трябва ти сн позволява нрй1МPнко- <ф-
erlaub. ist, was gefällt (Goethe) позволено с. каквото сс
харесва; ф was licht verhol—n ist, ist erlaubi (Schiller)
каквото не е зяборнеп;1 с позволено
Erlaubnis, die — lin eint Erlaubnis geb—n, eet—ilen
даним му позволение, разрешение, nознолдв-м му,
O-тоещ-вям му; || 1:i habe -ein— Erlaubnis dazu той мн
разреши, даде рртрещеп;еmо, позволението сн зя тови;
II ibn un Erlaubnis hilfcn мо.я го зи позволение, раз¬
решение; || mil, ohne srlne Erlaubnis c. 6ез негово орт-
решепис; || nii aIIeehöcHette Erlaubnis c —игус+ейшо.
e;сотaйш; сънзиоленне
erlaucht — —ine taiauchft Gesellschaft отбрипо, знат¬
но, ели-по общество; || iron. celau:bit Gt1eite всс ин-
сокопросве+епи духове; || ф Euee, Euet Eriauchi Ваше
сняmенсmво, Ваша свеmноет
erleben — cli— Überaa-chung, —in— Enlläu-chuig, einen
gewaltigen Au1eebwu1д eileh—n преживявам изненади,
разочарование, огромен, небивал възход, подем. раз¬
цвет; || eine -olcht F1—ebbe1t, so etwas Hahc ici noch
nicbl telebl тикови пяхинс+н; не съм виждал досега;
тикони нещо, разг- чуто пе ми сс е случвало още- ||
Hai nai je so -iwa- eel—bi где се с чуло н видяло тикои;
чудо; |! ich Habe —s ам eigenen Leih eakebl изпитах го
пя собс+непня сн гръб. върху собствената сн кожи; ||
ich Habt -chon vi—l|ee)1 ^1:1-- telebl мпого пещо, по¬
ста мн е м;пят; през тт-нят-, преживял съм мпого,
тост; пещи, мпого, доста мн с патила гн-в-т-; || das
nuß man eelcbf Haben тикови пещо, разг. чудо човск
трябва сам ти види, ди чус, та преживее, ди изпити-
ф wein du danil nichi as1H0e-l, Canisf 3u wa- eileben яко
пе престанеш, може да ти се случи пещо, можеш та сн
изпатиш нещо. ти видиш бял вълк по пладне,
ще ти се види гяспо; || -е wird -chon sein hliu—- Wuidte
eilthen той ще вити бял вълк по пладне, ще преживее
чудо невиждано; || ici hübe nue L—13 an ihm caiebl имах
сим; пепондmносm;, страдания с него, той мн почерни
живота, бял свят, пищо хубаио пе видях с нсго; ф er
wird 3as vite/ig-ie Jahe 11:11 —liehen той пями ди до¬
живее тетио;лесeтг;т;шнa+я сн възраст. ще умре,
преди ди навърши четиридесет тоднни- || das Stück
telthle die huid-ei-le Aufführung пиесата бе играна за
сто+еп път; || 3as Buci tai—bfe sein— zcbiie Auflage, huf
/ebn Auflagen celtbl книгата претърпя песето издание,
им— десет издания; ф ein— Au1Tйhesng, ein Ahtnituee,
den Frühling caicben присъствунам на предстаилепне;
преживяв—м яв-птюоя; изживявам дълбоко пролетта;
|| ich Habt —Twas MeiCwüedlg—s erlebt преживях пещо
сmорнпо, случи ми се пещо необикновено; || 3en Krieg
eilebei преживян—м, прекарвам войната
Erlebnis, das — etwas wled mle zum Erlehiis пещо се
Erleichterung 377
превръща за мепе и дълбок; преживяване, и събитие,
Изключително събитие; || -—in— E1le6n1ese niedeiscbeei-
Ьеп записвам преживявания-а сн
erledigen — —in— AibclT, —int Aufgabe, —in— Frage, —in—
PflicHt, einen Zweifel ealedlgen свършвам, уреждам ра¬
бота; изпълнявам зидичи, мисия; ликвидирам въпрос,
;тпясдм го към дело; изпълнявам дълг; ликвидирам
със съмнение, турям край и— съмпспис; || -ein Gescbäfi
eal—digen свършвам р-бот-т— сн; ходя по нужди; || ici
hahc locb ein— Kleinigkeit, noch —ine M—ng— zu —al—dlg—n
имам ти свърши, трябва та свърша още едни дребна
р-боти, още цял куп псщя; разг. оше триста и петдесет '
работи; цял куп р;6от; още ме чакИт;- || etwa- 1m '
Uüi3undrtH—i, aul di— Scintilr, -pickend " erledigen свър¬
швам пещо, справям се с нещо, уреждам го м;'по-
вепо, пя бързи ръка, прсз куп зи грош. кат; ' пя Ще'a;
|| dl— Sache ist hiermiT lüe mich eil—dlgf, hal -ici von
-elb-t eeledlgT c това въпросът зи мепе с приключен,
н;кннлнряп, се счита зя уреден, свършен, ликвидиран;'
|| erledigt свършено- уредено; точка по въпроси; ф ihn
ealedlgen справям се успешно с него; унищожавам го,
ликвидирам го, поемрхвям го, разг. очне+ням го. светя
му мислото; || Bale/e, Akten eiltdig—n преглеждам пис¬
ма, преписки. свършвам с писмата, преписките, - из¬
работвам 'и, разг. отхвърлям ги; || 3а- hal nlci voi-
к-пЗ- tai—digl говя напълно ме съсипя. унищожи. ме
довърши пaпънно; ф ici hin völlig, iolai, vollkommen
C'lrdigl пребит, кипнал, смазип. съсипии съм съисем,
пяпъ.по от умора; пямим иече душа от уморя, кит;
пребито псс, кя+о труп, пирцин, умряла котка съм;
хич ме няма иече; нипънно упнщожеп, ликвидиран
съм; || -е ist für nlci erledigt той пе съществува иече
зи мене, с вече въздух, нули зи мепе, исс едно чс нс
съществува всчс за мсис; пс искам иечс ди го видя;
|| er i-l ein —el—diglca Mann тоЙ е ликвидиран, съсипии
чоиек; свършено е с нсго иече- || die Stelle i-l caiedlgi
мястото. службата с вркянтпр, свободпи; || eiledigie
ACfei нзорб;+епн, прегледани, ннкинлнорнн преписки
erleichtern — -1:11 (Акк.), -ein Herz durch eine Äue-pra-
eh—, s—ln Gewls-rn durch rin Geständnis t1leiehieen
облекчин-м сърцето сн, ка+о изкизним болк-та сн,
сврням тон—р. бреме от душата сн; облекчавам съ¬
вестта сн с изповед; || ici —il—lchi—a— mir di— ArbciT. 3as
Leb—n облекч-вам сн о-б;т---, жииота; nорвд р-бо-
т—тр сн, живота сн по-лек, по-приятен; || 1:h möchte
Mich —№3- —ilelchi—ei ще сн сeрня някоя дреха, за па
мн стяие по-леко; || scherzh. -1:1 (Akk.) cai—lcbleai раз-
т;виовим, обнектрирм стомаха сн, шег. п-м-тянaм
относителното сн тегло; || ihn um etwas (um —inlg—
Sei—in—, s—ine Blielti-che) t1le1ehi—1n облекчавам кесия¬
та, джоб; му. измъквам му пари, задигам му порт¬
фейли. обирам го, изм-мв-м го- ф ini—ellch 111-1:11-11
вътрешно облекчен, успокоен; || erlcichterien' Heizens.
mii eil—ichTeeiem Uea/en : облекчено, успокоен; сърце;
|| —el—ichtcel auTaimtn въздъхвам c облекчение, облек¬
чено; олеква ми ни пушита
Erleichterung, 3i— — in etwa- (D.) Eeleicbieeungei
-cbaTT—n създавам улеснения в пещо; || das bedeuiei,
1-t eine Eeleiciteeuig lür Mich гони означава. с облек¬
чение за мепе; || etwas al- Eeleichtcauig empfinden чув¬
ствувам пещо като облекчение; || ihm Eal—icht—iung
|ve1)-eha1Ten облекчавам състоянието му. доП—сям му
облекчение; || —in—i Seulz—a dee Erleichterung зu--föВen
въздъхвам облекчено, въздишка пя облекчение сс из¬
тръгни от пушита ми; олекни па душат; мн
378 erleiden
erleiden — SchilTbiuch, Schaden. einei Vealusf caicld—n
претърпявам корабокрушение, вреди, щета. загуба; |j.
nii -iwa- einen Seb11fЪ1ueh celt'3—n претърпяи-м кру¬
шение c пещо; || —ine Schlappei —in— Demütigung, eint
Kränkung ceicidcn претърпявам поражение, неуспех,
упижепне, обида; || den Tod aul d—m S:hlüebi/—ld er¬
leiden питам убит. тя';в-м, чм;о-м па бойното поле;
|| —in scHwcics U1iteHf caiciden попасям тежки неправ¬
да, п-пасят мн тежка непряедя; || ein—n Unfall, eln—n
Rückfall caicld—n претърпявам, преживявам злополуки,
саивим жертва на зн;понч:р; повтаря ме болест, по-
тчтявим рецидив- || —а Hai im Leben viel Bllleec- trillien
и живота сн той понесс, изпита, с понесъл, изпитал
много горчивини, горчилки, неправди, мпого с патил.
сто-тял, много пещи, стр—т—пия ся минали прсз тня-
вита му
erlesen — ich habt 3icb zu meinem Freuid —elestn
избрах те зи мой приятел; ф eine caits—ne G—stIIechl1T
отбрано общество; ирон. исс отбор юнаци; || nli еа-
l—-en—n Worfei с ;збоянн, ;—6р;пи, изискани думи; ||
von eal—senen Geschmack с изискан, изящен вкус- ©
-ein Wi--—n i-l eale-tn зпапият; му са придобити с чс-
тепс
erleuchten — 3as Zimmer wae gut erltuchfei ет-дma бе
добре осветепа; || m'T, von einer Keaze с'^^—. осветен
от, със свещ; ф -ein— Züge trl—uchfclti -1:1 чертите
(па лицето) му светнаха, лицето му сс проясни, сс
о-звето;1 просия; ф von —inen EinTall teieuchi—Т оза¬
рен, осепеп от енезяпна мисъл, идея; ф ein erltuchftier
Kopl просветени 'нявя, просветлен ум
Erleuchtung, die — ihm Erleuchiung heingen даним му
обяснение, разяснение, осветлявам го зи пещо; ф
plöizl1eh 3n1chTnh1 iin —ine Eeitucilung, Can ihm’ eine
Ealtuehtu1g eнетяппо го осени, озари просветление.
идея- || es kam wie —ine Erleuchtung über ihn сякаш
завеси падпи от очите му, сякаш го осепи някакво
просиеmненне
erliegen — er ist 3er Ve1snebu1g eal—gen той стапя
жертва, се поддаде ня изкушението, съблазънта, пе
можа ди устои на изкушението, съблазънта; || -iln—i
Wunden, cliee Krankhtli, dem Feind erliegen умирим
от раните си. от болест, стявям жертва ня болест;
палим срязеп, победен съм ог врага; || eilte La-l, uniee
3cr Las. eelleg—n изпемо'вам, то;св-м пол товари, бре¬
мето, тежестта; ф zum Eeiiegen kommt! спирам, би¬
вам преустановен; || zun Eeil—g—n belng—i парализи¬
рам, скоеивим, поеуcтановднрм, т-трудпяи-м
erlisten — 1:h Habe mle die Erlaubnis -111-1-1 добих,
изтръгнах рртоешепне, позволение с хитрост
erlöschen — di— Lamp—, das Feuer —1lie:hi, ist e'loscicn
нрмnр-р, огънят у'ясиИ1 угасна, изгасна; || das Konto.
dtr Vertrag ist eiloscHen сметкити (контото) с закрита,
изчерпани, не съществува иечс- договорът с всчс не¬
валиден, е изтекъл, пями иече зятълж;тетпя сила; ||
di— Flana, da- Gescbltehi l-l eilo-cien рном--a пе съ¬
ществува всчс, с прекратили исче тейпостти сн; родът
с измрял, пс съществува вече. е престанал да съще¬
ствува, е изчезна. иечс, разг. се е т--рнн^ || Meine l—i/fe
Bonnung ceiosch последната ми нятежДа уг—сня, йз-
четпи; || -eine Augen eiloscHen очите му ' у'aсняся, се
изцъклиха; || das I1ieeeeec сек'^. интересът му утясвa,
изчезни. се загубва- || -eint Liebt ist taioschei любовта
му у'яспя. умря- || sein L—b—islichi —all-cbi светлината
пя животи му угасва; ф mit erlö-ciend—r, er1öeciener
Siinne : у'рсврш1 угаснал, замиращ, з-мря. 'лис;
ф -а, das Gescilecbf ist am Eikö-chen той с пи чмнряпе;
родът с пя изчезване, измиране
erlösen — ihn au- Зее Noi, au- 3te Ge/a1gcn-ehз1i
с'^-! освобождавам, спясявям, изб-ням го от беда,
пуждя, нищети, плеппичество- || ee ist von scHwerce
KeunCheli eakö-i worden той сс отърви от тежки болест.
спаси сс. умря; отърви сс от мъките, страданията; ||
ee isi erlöst той умря, сс спаси, се отърви, се избави
от мъките, сто-тяп;дтя; || bibl. und erlöse uns von d—m
Übel по избави пи от лукавия; || scherzh. ici weade dich
ceiös—i ще те избавя, отърва, освободя о— задълже¬
нието, обещанието ти- ф das -аю-спае Woil спаси¬
телното слово; ф einen Hoh—n Befrag bei ciwas erlösen
получин-м т;ндмa сума прн пещо
erlügen — wi- du -18-1, ist аНе- erlogen всичко, което
кaтeaщ, е лъжа, чиста измислици, свободно съчинение;
|| 3as ist von Anfang bi- . Ende, von A bis Z -akogen +;e—
е ;тпят-ло токрий, от игла д; конец лъжа. ;змнел;ир,
измислено, съчинено; || das ist tr-iunCti und ee-
logen гони с чистя нтмнслниP, опашати. недостойни,
пелепя, толпя. мръсна лъжи, е изсмукано от пръстите
ermächtigen — ihn zu etwa- trmächilgei чnътпомо-
щ—е—м го, янтоо;з;о-м го, т—н—м му пълномощия за
нещо .
ermahnen — lin zum GeHör-üm1 zur Ruht. zum Gulti
temabiti прикривам го към послушание, та слуша.
ти пази тишина, ди стон мирно; насочвам го към доб¬
ро, добри тет-, добротнорств;
ermangeln — ee trmangtli dee nötigen ГüTC1üTi липсва
му нужната дейна силя, епергня, активност; ф ici
werd— nicht eiMaig—In, das zu Tun пс ще пропусни д;
ст;од, ти пяпорвя тови, непременно ще го пяпрявд;
ф —s an Sorgfalt. Geduld ermangeln lassen, nichi —e-
nangtli iassen пс продвяв-м нужната загриженост,
грижи. нужното търпение; пе оставям да се почув¬
ствува липсити пя 'р;жннв;сm, старание, полагам
вснчкн стар-пия, усилия, проявявам голям; търпение
Ermangelung, die — in Ermangelung eines Pessrien,
bcs-eeee Vorschläge по липса ня пещо по-добро, по-
свястно, ня по-добри предложения
ermannen — eamaiit dich дръж се кит; мъж, бъди
мъж. смел; пс губи кураж. смелост, не унивай, не из-
п—дяй и чннпне
ermäßigen — den F1eis von 10 aul 8 MaeC, um die
UälTit ermäßigen прмрндeрм, понижавам цепа+а ог 10
ни 8 марки, ня половнпя+я- Ц —ine Straft ermäßigen
пимитяв-м, смекчавам пяkaтaн;е
Ermäßigung, 31— — —ine Ermäßigung 3ea FahiCo-Ten
beantragen поп—ним молби, пяпрявнм постъпки за пи-
м—лепне пи пътните разноски, поисквам намаление па
пътните разноски
ermatten — trnaiit nicht in d—li—m El/ce пе отслабвай
в усърдието сн; || von Dur-i, Huigtr, .bei 3-e Ulfzt
ernaiiti изнемогвам, изпемощявим от жажда, глад;
отпидим, уморявам сс от горещината; || te fülile -cincn
MsT, s—ln— Phania-le trnuiftn той чувс+вуваше, чс уни¬
ва, че хуражът му отпита, чс р-птит;дт- му го из¬
оставя; ф ici bin (his) zum Uiisiikei trmüTieT нзпе-
м;тпял, изнурен, капнал съм от уморя, просто ще
пална, ще припадпи, едиа сс държи па краката си.
туша пямим ог умора. изнурен, изморен съм до
смърт, до припадък
ermessen — daran Cuni-i 3u еат-ж!, wa- du lür mich
htdeuit-i от тоеи можеш та прецениш, да видиш, от
тон- можеш ти сн извадиш заключението, ди напра¬
виш извода, какво тпат;ш, какво сн ти за менс; || dus
läßi -1:1 leicht —an—s-rn, isi 1—1:11 zu eentss—n гони несп;
може да се прецени, ти се измери- || Заеш- isi icichl
ernst 379
zu eiMessen от тон; лесп; може ти се заключи. ти се .
извити. т— сс извлече заключението, изводът; || soweit
i:i —imi—--en Cann доколкот; мо'я ди преценя
Een—--—п. 3а- — 1:i stille cs in dein Eime--en пре¬
доставям го на твоето усмотрение, пя твоят; прецен¬
ка; || rs bleib. deinem Eimc-sen übralasseni was du Tun
willst поетоетрндм па тебе g; решиш сям, кяк ди по¬
стъпиш; постъпи така, както +н пямериш за добре,
разумно; || nach meineM, menscHliciem EiMt--en спо¬
ред, по моя преценка, по моето мпепне, разг. яко пи¬
таш мепе, според човешката преценка, доколкот; чо¬
вешката прецепки. тто-в;дт разум пс грсши, докол-
кото човек може, е в състояние ли отсъди- преиепн;
|| —s ll—gl in deinem eigenen Eemesstn от тебе зависи,
единствено тн трябва, сн в състояние ди прецениш,
рсшиш; || das nuß ich 3—inem Eamessen anheimsTellen
тона предоставям ти ди решиш, пи тебе ди решиш,
ди видиш, как щс постъпиш; постъпи тик;. както тн
нрм;орш зи добре, разумно
ermitteln — —iwa-, scln—n Äu1c1ihalieöri, die Wairieli
eimliicli издирвам, оизслетврм, откривам пещо, съ¬
бирам сведения, порвя издирвания за псщо, привеж¬
дам го и известност. добирам сс д; пещо; издирвам,
откривам местопребниапнет; му; издирвам, ус+ино-
вяв—м истината, побирам се то истип—тя; || das war
11:11 nthe zu eimliieli тов- пс можи ди сс устяпони
с положителност- || darüber (Акк.) koinit 11:1.- ее-
niTieli wead—n по -;я въпрос пе можа пя се ус+яповн,
ди се издири пищо
Ermittlung, di— — Eanliikuigcn über etwas (Akk.) un¬
-Teilen, auli—hmti съб;орм светения, данни, правя
справка, издирвания, рaзснеgврп;д, проучвания за,
върху пещо, привеждам го и известност, издирвам
пещо; || 31е Ermittlungen lüheen, elnsiell—n, издирвам
пещо. правя издири-пия, водя следствие, дознание,
прекратявам следствието, рртснедвaнеmо
Ermittlungsverfahren, 3as — ein ErmlTTlung-vcilabe-i
g—grn ihn —initlien, tinsiellen завеждам срещу пего след¬
ствие, оaзследврпе, поекои+дврм следствието срсщу
пего. пс му дивим хол
ermorden — ihn meuchlings, 6esTil11-eH ermorden уби¬
вам го нaй-подно, ковярпо. из заситя, по най-зверски,
пай-жесток пячип
ermüden — 3а- lange Spaeehtn eenüdeT mich дългото
пр;кртвaпе, говорене ме изморява. изтощини мпого;
|| uul den To3 ermüdet изнурен, ;зпемо'пaн, капия.
ог умора, изнурен то смърт; || 1:i Cann den ganzen
Tag arb-ii-ii ohn— zu einüdei мога ти о-бо-д по цял
теп, без ти почувствувам умора, без пи се изморя;
ф ohne Ermüden aebcliei работя пеуморпо, без по¬
чивка. отдих
Ermüdung, 3ie — eine Ermüdung heTälil, üb-ikonn.
nici обземи, обхваща ме умора; || bis zur völligen
Einйds1g arbeiten р-ботя до пълня ;тпемо'р, до пъ.-
но изнемощявапе. изнурение, токито п—тп— от умора,
локат; капна; || voe Ermüdung clnschiuTCn трспнврм от
умора
ermuntern — lin zue Aabeli, zu einte Tal tenunfcen
поощрявам, подбуждам, н—сърчавам го към работи,
към дело; ф der Kaffee Hui mich eenuiieei к-фе-о ме
ободри, съживи, освежи; ф trmunltel durch ihet Worte
насърчен, окуражен от пумите Й; ф lin timuiitei zu-
/ulangen потк—пям го пи сн еземс, пи яде
ermutigen — iin in seln—m E1TeehInß, duecb --'пе
Worte ermutigen окуражавам го, прсъочрним го и ре¬
шението му, вдъхвам му смелост, кураж ди сс реши;
насърчавам, окуражавам го с думите сн
Ermutigung, die — ici hol— mle Ermutigung hei iim
черпя кураж, смелост от пего
ernähren — 3а- Kind Cünsflici trnäheti храпя детето
изкуствено; ф ici ernähre mich von, mli Paot und Milch
преживявам, помниавам, хрипя се, пресррнврм сс с
хляб н мляко; ф 1:1 tenälac mich s—lbsfi habe eine
Familie. viee Feaeönen zu eelährti прехранвам сс сам.
изкарвам, петeнд сим хляба сн, прехрапа+а сн. издър¬
жам сс сим; издържим семейство, храня четири гърла;
|| i:i —'nährt nlci nii, von, durch —fwas прехорнврм
сс. печеля, изкарвам хляба сн, изкарвам пресряпр+р
си с, чрез нещо- || ici ernähre mici durci, von, mli
meln—i Bälde Arbeit живея, преживявам, поминавам
от трупи пя ръцете сн- || etwa- eanährT seinen Mann
пещо може дя ме изхрани, ди тяпов;т; нуждите мн,
ми понася тосгигъчпо, е достатъчно. зи пи може та
живее човек сносно; ф 3as Kind l-l -chiecii crnähri
детето е недохранено. слаб;
erneuern — 3u- Dach, —'n Gemälde, die Bekannf-cia/ii
die Glühlampe cencuean сменям покрива; реставрирам
картния; подновявам, възобновявам познанство; сме¬
ням крушката, ст-г-м пони крушки; || einen Antrag,
Vertrag teieueri подивам пик молба; продълж-в-м,
п0ононгнрям договор
erneut — mit eeieuttr Krall, Wut : подповепи, пре¬
сни, пови обповепн сили, с подповепи ярост; || zu ei-
neulem Leben erwachen събуждам се зи нов живот
erniedrigen — lin duech etwa- vor all—i Welf eiiie-
daigen унижавам го прет иснчкн, пред целия сеят; ||
Mcnschei zu Sklaven erniedrigen принизявам, де'о-1
дирим човека до (положението па) роб, превръщам
човека в роб; || ihn wie tlntn Hund erniedrigen ;тпрсдм
сс към пего кит; към куче. пе унаживим човешкото
му тостойпсгно, тъпча го; ф wl— Cunn-t 3u dich -o
erniedrigen кик можеш ти сс чп;жрвящ тика; ф ici
lüblie mici eelicdelgl чувствувах сс упижен; || 3us
Comni mle teil—deigend vor тоеи ми сс вижда упнт;-
тенн;, го чуис+вувам кат; унижение; || ein -111-3'1-
geid—i Aileag упизнтелпо, унизяващ; предложение
Erniedrigung, 3'е — Erniedrigungen trieagtn Müssen
принуден съм, трябва ти търпя унижения, та ме тъп¬
чат, т— ме 'изя—
еап-Т — eine eeisie Mltnt machen н;ие-о ми побива
сериозно, зи'р;жепо ;тр-жеп;е; || er i-l eint eeisie
NaTue по природи той с сернозеп човек; || cs gab eine
censit Änsepeüehe, Äuee11ü13eesei2u1д ;мрсме сериозно
обяснение, сериозни разправия; || er hui eiisfe Ab-lcb-
len uul -le той ими сериозни пямерепня към пея, им—
п—мерепне ти се ожени зи нся; || cs i-l eint ten-ie Lage
-11-131311 произлезе, съзтите сс сериозно положепис-
|| - in cri-Ttr Gtfabr seiwehtn грози ме, зипнршнр ме
сериозна оп—спост- || ee i—lsltf een-it Aebeli той рибот;
сериозно, сeдсmно, както се слетия- || 1:1 habt ein сеп-
-le- Wöetchci mil ibe gesprochen поговорих сн сериоз¬
но, имах сериозен оиз'овоо с нея; ф plötzlich eens.
w—aden стии—м впезяппо сериозен; || di— Sacht wlad tri-T
рибо-а-и стина сериозна, опаспа, разг- дебеля; рибо-
---- вземи нежелан, сернозеп ;6рит; || etwa- für teisi
nthnen, ballen вземам пещо сериозно, смятам го за
сериозно. ;mписдм сс сериозно към него, гледам се¬
риозно пи него; || -le ninnl ihren Peru/ scha еап-Т тя
глет- сериозно пя професията сн. отнися сс сериозно,
има сериозно отпошепие към о-6;-и-- си-- || eTwas
.'ее'^ tii-T nehmen вземам пещо мпого нятънб;к;;
|| er i-l nicbl ее!-. zu n—hn—n пс бива ти сс 'леда се-
380 Ernst
риозпо пи пето, той с песернозен човек; || mir ist —-
eeisi danil говоря пай-ссрнозпо, повече от сериозно,
пе сс ше'чням, съвсем пе мн с до шега; || 3as war nlcif
trn-i gemeini пе го казах. мислех сериозно. пошегувах
сс, казах го ня шега; || er meinte —s сап-Т danil той
говореше напълно сериозно, искрсно, откровено, пи¬
ки: пе сс шегуваше, преструваше, беше далеч от на¬
мерението ти се шетчвя, имаше пяпълно сериозно пи-
мерепие тя го няправн; || m—insf du rs teisi сериозно,
панс—иня, искрепо лн говориш; || dl— Lugt ist сеп-Т, —¬
-ТеН ciisli es -iehll ern-f au- положението с дос+и се¬
риозно, критично, описпо, буди оспова+елпи опасения,
основателна треи;'и, оспон—телп; безпокойство; разг-
с доста пипечепо; || cs -fehl einsl mii 1Нш, um ihn по¬
ложението му с пости сериозно, опасно, критично,
вдъхва сериозни опасения, разг. р-бот-т— му е спу¬
кана; || dee Fall liegi eens. случаят е мн;'о, поста се¬
риозен; || -ап-Т hi—iben оставам сериозен, т-n-тн-м се¬
риозно изражение, пе променям изражението сн; || das
K1n3 i-t zu сп-Т für -clm Alfee детето с прекадено се¬
риозно за възорсттр сн- ф re i-t censi böse той е се¬
риозно. нянс+ипа сърдит; || -а glaubt -гп-Т daran той
вярва паистния, твърдо и тона; || das kann 31а eiisi
schaden тов- може сернозпо, мпого ди тн пянреди,
напакости; . eensi ist 3as Lehen. beif—e die Kunst (Schil¬
ler) тежък |+рутеп' с животът, лъчезарно изкуството
Ernst, 3-1 — ist dies d—in Einsl сериозно ли е -оня,
сериозно ли мислиш, говориш тови или се шегуваш;
|| cs isf mein voll-', bliitete, biuligee Eeist говоря, мисля,
твърдя го най-сериозно. пяпънно, поиече от сериозно,
съвършено сернозпо, пс се шегувам ни пaй-мрн:о;
това с жестоката истини; || cs i-t mie vollkommen, völlig
Eeisi 3un1f съвсем -сериозно говоря, пе сс щетувaм:
пе поинд шсги, пе сн нгорд с думите; || 3as isi wohl
11:11 dein Eensi, 3as kann doch 3—in Ern-f nichi -rin
тови пе може т— говориш, да мислиш сернозпо; пс
може т— бъде; сигурно се шегуваш; || Spaß h—lseif—,
Eeisi konn du hta сеги шеги-я писmорнр, пи говорим
сернозпо; || 'n allen, vollem Eansf п-й-сер;отпо, : всич¬
ката сериозност; || 1м Een-i сернозпо, 6ез всякаква
шега; || 1м Неп-Т darüber aedtn говорим сернозпо за
нещо; || ici sage —s dir 'm Einsf, in voileM Ee1ei, 'ш
tlel—n, tödlichen Einst кизним ти го сериозно, пай-се-
риози;, напълно сериозно, поиече от сериозно, с всич-
кити тя'р;жен;сm, която сс палягя; || ail—s (111-1) Ein¬
st—s -in— Behauptung vealeciftn бриня съвсем, п—пъ.по
сериозно еди; твърдение; || wiki-l du allen Ee1eTes be-
Ша^Т-п, 3aß... сериозно лн твърдиш, че...; || jtlzl wird
cs Ee1ei danil работят; стини сериозна, пе е вече шега,
сега трябва ти се действува сернозпо, ди пе се ще'у1
виме, пи пс сн играем ня шикалки, ня орехи, пяма
вече място за шик—лкивене, за шега, зи несериозни
приказки- || aus dem Spiel wurde plöfzl1:i Eensi ще'я+я
стана неоч—кн—н; истина, се превърни в жестока, пе-
тaннр действителност; || ee nacbic Eensi nli -einen
Drohungen той изпълни, осъществи, приведе и изпъл¬
нение зрпнaс;-е, заканите сн- || ihm fehlt 3er nölige
Erisi липсва му нужната сериозност, зртънботсп;сm;
|| 3ei Erisi 3се Lage, des Lebens taCeinti, vtrC—nntn
осъзнавам, съзнавам, пе съзнавам сериозността ня
положението, диним сн, пс сн даним сметки за се¬
риозността ня положението. зи безпощалпостта, бсз-
к;мnо;м;снос-mи, жестокост—— пи’ж;н;та; || nli Eensf
bei 3-r Sache s—ln запиминам сс сериозно, зидъ.бочепо
с пещо, гледам сернозпо пя него; || —iwa- nlt t1ta1seH—m
Eensi beiielben върша пещ; : ний-дълбока сериозност,
дълбоко проникнат от сериозността на зип-тa--, с
изключително стар—пне, понлежaпне; || ihn leiil 3са
Eii-i zu allen diesen Diig—n липсва му сериозно отпо-
шспне към всичките тези пещи; ф aus Sci—ez wlad oll
Ernsi и пи присмех бог пома'и; чссто щегрmр стани
нс+нпя; от шеги се деца риждит
Ernstfall, 3-а — im Een-lluil и случай па сериозна,
копкре+па, оерннр опяспост, зрnнрхр, ня копкретна
заплаха от война, в случай, че се влоши положението,
чс работите взем-т нежелан, сернозеп обрит
ernsthaft, ernstlich — ihm kanei —11sflieh— Bedenkei,
Zw—iTCI о6сeянaхa го, обзех— го сериозни, ;сн;ea-еннн
съмнения; ф er wlad —11-111:1 hö-e той се разсърди
сериозно, н—ис+нни; || -а nacbl crn-fbaTTc Ai-frtngun-
gen той приви сериозни, искрен;, големи чснннд, т—иа
сн голям mочп, разг- . зор зи пещ;
Ernte, 31е — 3ie Eenic tinbilngen, —in/aiiei прибирам,
извозвам жътви+и, реколтата, || die Ernlt in die Scheuie
bringen прибирам жътвата и хамбара; || die Eenic aul
dem Halm vtrCau/ti противим жътв-т- па зелено; ||
wie weadtn eint gute Eaile baliti щс имаме добри жът¬
ви; || 3еа To3 bleit —int sch1e:k1'eit Ernte смърт—; по-
коси безмилостно жертвите сн, ррзмрснрше безпо¬
щадно косата сн; || 31е Eriic ai Kartoffeln isf gut кир-
mорепр-р реколта е добра; || 3-r Uagel veinicifefe die
ganze Eaile 'ридът, гортчщкяти удари, очука, уни¬
щожи иятя-я реколта, || h—1 3-e Erile itll—n помагам
прн жътеага, прн прибиране и— жътвата; . ohne Saal,
Ceine Eilte който пе ссе, той пе исс; ако пе посееш,
няма та пожънеш; . wie 3ie Saal, -o die Eenic каквото
посееш, тикови ще пожъпсш; ф ihn i-l 3le Ernte гег-
hagelf целият му труд отиде па ня+ъра, няпоязн;, по
дяволите, усилията му остипяха безрезултатни, нс сс
чиепчяси с успех- той претърпя печспес
ernten — die Feücblt stinta Arbeit teilen пожънвам,
бера, обирам плотовете на труда, рабо-и-и сн- ф Loh.
Loibe-ati, Erfolg, Undank, Spotl ernftn пожъпвам по-
свaнн, лаври, чспесн; пожънвам черпя пе6л-'отяр-
пост, подигран:;; отплищит мн се с неблагодирпост,
подигравки; . jeder -eitel gern, wo -е 11:11 gesät всеки
обича да обира плодовете ни чуждия труд, всеки чака
наготово; лесно с ни чужди деца пи сгавяш баща;
<у> bibl. wer Wind säet, wlad Stuen eeiicn който сее
ветрове, ще жъне бури; «ф» wie 3u sä—sl, so wle-t du
auci tiiltn — wa- einte sät, 3a- wlad er ernten каквото
си посял, тов- ще пожънеш; както сн сн постла., таки
ще легнеш; какво—; сн пидроб;., това ще кусаш; кой¬
то не посее, пяма и др пожъне
ernüchtern — -tint WorTt triüchiteTtn mich думите
му ме п-каряха ди изтрезнея, ли се опомня, ме отрез¬
вих;, мн п;дейсmвчврхa отрезвително
erobern — —ine F—efnng teobtei зивл-пдним, превзе¬
мам крепост; || den MaeCf, die Ueezen eiobtei превзе¬
мам пaтяоa; покорявам, тинл-пдн-м, пнепдврм сър-
ИP-И
Eroberung, die — Eroberungen machen правя заиое-
в-ннд; покорявам, nнепяeaм сърцата; || scherzh-. aul
Eroberungen üu-geHen тръгвам да диря трвоевяннд, ни
лов зи жсиски сърца
eaö//iei — —iien Laden taö/fntn .;тииодм, откривам
мягазнп; || eine Ausstellung caölTncn откривам изложба;
|| ein Testan-ni eiöT1n—n о-н-одм завещание; || —in
Konto eiöflnen откривам копто, сметки; || ihn -—'ne
Ä6-1ehTe1 tiö/lntn разкривам, откривам му памере-
пията сн- ф -1— hat slci mir ceöl/nel тя мн сс откри,
тонери, мн откри намеренията сн, любовта сн. съ¬
рцето сн, душата сн- || ^—1:1111 eröffnen slci откри¬
ват се изгледи. перспективи, шансове
erörtern — —ine Feage, —'n F1oh1em in allen Einzel¬
heiten tröelcrn разисквам, разглеждам, обсъждам пяй-
подробпо въпрос. проблем, спирам сс най-подробпо
ня въпрос, проблем
Erörterung, die — i:i 11— mici aul weitcae Eeörie-
iungen ii:ii nthr -in пяма та се впускам и по-под¬
робни, nо-пamя-ьщпн разисквания- || etwa- bedarf ktl-
iee Eröeleeuig mtha пещо пс се нуждае от поиече раз¬
исквания
erpicht — aufs Geld. auf das Spiel. uul —ine Speis—
eeplchi sein лимтя, ялчсп съм за пари; страстен играч
съм; луд съм. умирам, душата сн дивим зи тов- ядспе;
|| са isi aaraul erpicht wi— der TenTeI aul eine аеше S—rlr
душата сн пя дявола противя, готов с на всичко зя
-оня (като дяволът за грешна душа)
erpressen — ihn eipies-—n изнудвам го. упражнявам
патиск, дяеленне върху псго- © von iim Geld 1^1—11
woll—n изнудвам го за пари; ф ein eape—ßies Gtefänd11-
;зmоъ'нрm; с пяснн;е, насила признание- ф iim Г1ä-
ien capaess—n изниквам сълзи ни очите му, разплаквам
го
erproben — 1:i will ihat Teeue eepeobtn ще изпитам.
ще подложа, пос+яея пи изпи+япне, проверки, вяр¬
ността й; || eine neue Methode erproben по;вердeрм,
изпробвам, прилагам ня практика пои метод; || -1с auf
iiae Vea-ciwlegenielf hin erproben проверявам доколко
|тaн;) може ти мълчи, да запази тайна, изпробвам
нейната дискретност; || 3u Cann-f ai 31r s—lh-t die
Wirkung erpaohtn можеш да изпробваш, ди изпиташ
въздействието върху себе си; || 1:1 will mein— Kräfte
ai dltsea Aufgabe erproben ще изпробвам, ще изпитам
силн+е сн и тия зитртя, ще премеря силите сн с тази
зaдaтa; В ein erprobtes Miii—1 проверено. изпитано,
изпробвано -средство; || —'n erprobtte Frtund, JK—nn—e
изпитан, версп приятел; опитеп потпaвaт
erquicken — ihn mit Speis— und Trank erquicken под¬
крепям силите му : соянa н напитки, пихраивям н го
освежавам с пнтис, напитка; ф -ici (Akk.) an ein—м
Gedichi, an dem Anblick -'quicken пислиждавам сс ня
стихотворение, любувам се ня гледката; стихотворе¬
нието ме оботряия, съживява, възвисява. мн донася
душеипи няслядя; гледката ме изпълня с р-Дост, бод¬
рост, живот; ф —aquieCende Luft освежн+етеп, живи¬
телен, ободрителен въздух
erquicklich — die Aussichten -ind nicht -ehe erquicklich
изгледите пс ся особепо насърчителни, обиятежиящи,
мп;';обешяврщн, са тоста неблагоприятни. пепясър-
чн+снпн
erraten — -eine G—dank—i, s—in Gcheimnlsi ein Rätsel
taealei отгатвам мислите му, оязгип-вяМ1 откривам
тайната му. досещам сс. догяждям се кякио мисли,
кякио тян и душата сн- о-тгят-вям, отгатвам, о-т-
оешрврм зягаткя, гатанки- || 3as ist schwer zu eaaaiel
това мъчпо, трудно може та се отгатне, пя се разгадае,
мъчно. -рутпо може ди сс досети, догади човск за
тови
erregen — große- AuT-chen eaaeg—n възбуждам нпн-
мяпне, вдигам 'олям шум. произвеждам 'олями ссп-
зaи;д, възбуждам общественото мпенис; || Anstoß,
-—inen Unwillen ceeegen будя педоeонсmво, пе'одуияпне,
възмущение, предизвиквам общественото мпепне, не¬
годувание. педовонсmво, неговото недоволство, пето-
туняпне; || Zweifel. Freude, -eine Au/Mcaksankeif eeae-
gen будя съмнение, радост, привличам впимяние+о му;
|| Zwleteacbi —liegen сся раздор; скарвам. предизвик¬
вам рязпо'нaсне, педоразумепня; || Uelieekelf eeaegen
erringen 381
предизвиквам веселие, смдс; ф i:H hab— mich sehe da¬
rüber ciiegi мпого се раздразних, ядосах от това; ||
е- kohlt -ici п':^, slci darüber zu eaieg—n пе сн струва,
човск да сс вълнува, тревожи, ядосва, разг. ди сн хаби
нсрин+е за това; ф Strom elaeg—n произвеждам елек¬
трически епср'нд; ф das caaegfc Meca оязиъннуврп;m;
море- || l—lcit tea—gf -ein леко възбуден. ррзвьннувян,
ядосан съм; || caacgcid— Miii—1 възбудителни средства
Erregung, dl— — 1:i käMple (zwinge) m—ln— Eaa—gung
nltdea потискам вълнението, възбудата сн- || Here -с'-
пее Erregung weiden овладявам възбудата. вълнението
сн; || Meine Eeetgung darüber (Akk.) war groß възбудата
ми от това бе голяма; || die Erlegung Tlaui ab, legt -icH
вънпепне+о, тренотртр, ядът нямяндня, отшумяна,
отмипавя; успокоявам се; || ihn . 'n Eaa—gung bringen,
vca-etzen р-зтоязвям, орзнълнчирм го, възбуждам.
ядосвам го, оPЗ-рев;жвям го- || in Eaa—gung geraten
възбуждам се, р-тдоитням се. изпатим във възбудя.
разтревожиим се. обезпокоявам сс- кипвам; || s—ln—
Keil— wae wi— zuge-schnürl vor Erregung от вълнение
'ъон;mо му сс беше стиснало. пе можеше та прого¬
вори, ди сн поеме дъх- задушаваше се от вълнение
Erregungszustand, der — 'm EieeguigszusTand haideli
действувам и със+ояпне на възбудя, афект, иъи въз¬
будено състояние
erreichen — 3—n Zug. -ein Zl—1. -—inen Zweck, eine
A6-ichi eaaeich—n стигам пя време за влакя, хващам.
улавям илика; пос+нгим целта, н—мереннето сн- || den
An-eHIuß licht ea1—ieitn пропускам, изпускам връзката
с елака; || sein Pelel Halft -'— nichf еаа—юНТ, nicht ntir
eiieicbi писмото му пс с+нгпя то пея. и ръцете Й, пе
я свири. пямерн всчс там, пе я свари иече жнни; когато
писмото пристигна, тя не беше всчс между живите,
беше всчс умряла; || —'n Hohes Alfee eaaelcHen достигам
дълбока старост, доживявам дълбоки старини; || den
Gipfel 3е- Ruhms carcichen достигам върха пя славата
сн- || - —Twa- e1eeieii -einen Böhtpunkf пещо достига
връхната, кулмнпииноппя+я сн точки; ф wo, wl— kann
nan Sl— e1a—iei—n къде. кик може човек та Вн пямерн,
да внете във връзки с Вас- || ich bin l—iefonlsci zu ег-
aelchen можете ди ме намерите, потърсите, т— сс свър¬
жете с мепе по +енероп-; || unltr w—icibe Nummer sind
Sir zu —ee—ich—i ни кой помср може та Вн нямерн
човек; ф damit . -11—1:1-1 du 11:11- bci iim. bei nlr c
тона нищо пяма да пос+нгпсш прн пс'о, прн мспе;
|| w—nn cinca —iwa- h—1 ihe eia—icif, 3ani i-t er nue' er
яко пякой може ти постигне псщо прн пся, тон- е
само той; ф' —int nie wiedea eiatIcHit - Leistung пенил-
мниито досеги, петостн'нат; постижение; || cs i-t еа-
1-1:11 посmнгпaс(ме), кякиото нскях(ме)
erretten — ihn von -1:btaen Tode, aus 3er Nol. au-
3tr Gtluhr еаееТТеп спасявам го от сигурна, явни смърт,
избавям го от беди, нужда, опасност; || ihn von d—m
Untergang еаееТТеп спасявям го от гибел, погнияпе
errichten — ihm —in D—iknal eilichiel издигам му
паметник; ф ein Гe-iantni eilicbiel пряия нотариално
завещание; ф di— DlClalue, —ine be-s—ae Ordnung eieich-
i—1 учредявам, чсmрновяням диктатура; устаповявям,
въвеждам по-добър ред, рсжнм; ф eine SenC1eeHft1 das
Lol —e1iehfen тегля, спускам перпендикуляр
eea'eeHen — umg. ich kann ihn licht raaiechen пе мог¬
ла го търпя, понасям; кръв, трън мн е и очите, по¬
връща мн сс, повдига мн сс. червата ми се обръщат,
като го видя
erringen — den Sieg eieingcn спечелвам, ;mпрсдм по¬
382 erröten
бедят—; || d—n zweiten Platz trelig—n спечелвам втората
пиграти, класирам се пя второ място, втори по ред;
|| sein Wohlwollen, seine Neigung trrligcn спечелвам сн
благоволението, симпатиите му
erröten — vor Freudt, ScHum über etwas (Akk.) trröltn
почернепяням. пламвам. поруменяе-м, изчервявам сс.
руменина заливи, облии; лицето мн от р-тост. срим
зяо-д; нещо. от стеспспие; || -1— war über da- ganze
Ge-lcili his in (unler) die Uaarwuaztln, bi- an 3en Uils
eiiölel тя бе почериепяля, поруменяла цялитя, по ко¬
реня ня космите; гъстя червенина, руменина обля, тaнд
идт;т; Й лние; ннис+о Й плямпа (кито божур); || ihn
treöftn machen пикириим го т— сс зачерви, пи почер¬
венее о+ срим, с+еспепне, та сс засрами
Errungenschaft, di— — di— Erruigtn-cHa/lei 3ee mo¬
dernen T-ciniC придобивките, т-в;еияп;дт-, пости¬
женията па модерна—; техники; || umg. ici will 311 meine
i—uesf— Errungtn-chaTl zeigen ще +; покажи пиЙ-повит;
сн придобивка, кякио съм сн купил напоследък
ersättigen — -1:1 (Акк.) an 'Нает Anblick nicht ra-
-äiflgti- können пе моги g— се пилюбувям па вида й.
Т— Й се п-'ледям
Easafz. der — iim füe etwa- Ersatz l—isfrn обезще¬
тявам, ;бетвьтмезддвям го зи нещо, даним му въз¬
мездие, компенсация зи пещо; || zum, als Ea-utz и за¬
мяна, кит; възмездие, компенсация за пещо; || Ersatz
-challcn дивим пещо в з-мдпя. кит; възмездие, обез¬
щетение, компенсация; ф als Ersatz 31eitn служа зи
заместител, сурогат. резерва- ||. für iin gibt —- C—ln—n
Ersatz никой пе може п— го замести, замени; той е
незаменим; || das ist billiger Er-aiz гов— е евтин зи-
месm;mен, сурогат, ерзац, пе е истинско; || —s i-l kein
Ersatz zu bekommen пе м;тр- та сс получат резервни
части
erschallen — ein Ruf —eseböll чу се вик, повикване;
Schelile cascboilei auf 3еа Straße крачки прозвуча*ха.
прокънтяха. проехтяха пя улицата
erschaudern — 6—1 dem Geduikti an ciwas (Akk.) te-
-chaudtrn изтръпвам, тръпки на ужас ме побиват, пя-
стоъсн-м прн мисълта за пещо- || voe Angst er-chüU1
3eri тръпна, треперя, п-стрьсн-м от с+ояс
erscheinen — zum Früb-lück, aul 3te Leinwand, aul
3em Bild-cilem. ni:hi hei Tlsci eis:hc1ien двдв-м се,
идвам пи закуска; п;яндв-м се ни пл—тпото, и— екрана,
па mелевнзн;нп;д екрап; пе идвим, пями ме па обяд;
|| vor Gtr1ehf, in 3еа Tür, in ein—e Gt-tllechз1т ei-ci—in—n
двдням се прет съдя; появявам се, з—стан—м ня вра¬
тата, явявам сс. неcтдврм се и компания. общество;
|| aul der PlIdTläcb—, aul den Plan eescieinei нтгодв-м,
п;двяв-м се. изплувам пи хоризонти, пи повърхността,
па зрителното поле, излизам па сцепати, па -репат-;
|| un Ulmnel, aul Зее Büine tis:heiiei появявам се,
изгрявам пя небето; ;зт;т-м, поянявим сс ни сцепати;
ф -1— ist mir 'ш Teuum ees:b1ei—i тя мн се яви па съп,
присъпи мн се- ф 3us Buch i-t (im Druck) с'^'—!—!
кпи'и+а излезе ;— печат, с о+пет-тип- исче; || die Zclt-
-cbel/l er-citini noiulilch списяние+о ;тл;т- всеки ме¬
сец, с месечно; ф jei/i е'-^'!. nlr dl- Sich— ganz
aideis, in anderen Llcbi сега ор6;-и-р ми се вижда
другояче. и лочгр све+липи; || е- eaeehe11T nie wün¬
schenswert изглежда ми, вижда мн се жел-тели;
Erscheinung, die - - es ist ein— btCunnlc Erscheinung,
3uß... известно - явление с, че...; ф sic 1-1. eine Eee:i—1-
nung тя е необикновено дeлепне, nонвннчи вниманието
пи с;о-т- с външния си вид, с необикновената сн
фигури, пе можеш па мипсш покрай пея, без ди сс
обърнеш, без да пе ти паправи впечатление; тя прави
впечатление с външността сн; || -I— l-l eint efaff1icie,
cinr äußtrsl elegülf— Er-cheinung тя им; величествени.
импозантни осянка, иъпшпост, е високи, едри, пред-
стинителпи жепи, им- нпчщ;mеннр фигура, внушите¬
лен външен вид, с мпого. извънредно енегрнmпя; ф
etwas Teil. in (die) Erscheinung пещо се проявява, стяв-
вндпо, яепо, показва се. излиза пияне; ф Eascbeliungcn
hab—i нм—м видения, халюцинации; || ihm wie tlnca
Erscheinung nзeH-lзrrt1 'лсдим подире му, сякаш съм
видял привидение. пдк-къи призрак- ф dl— E1eche11ung
Chalsil богодннепне; ф 31— Er-citinung und 3as Ding
an -ich осезаемият. опитният. п;тп-вяем;ят свят п;
явленияти н нещото само по ссбе сн
erschießen — ihn eisciieß—n т-с+рснвям го; || -е wurde
aul 3-r ИюШ -ees:ioeeen той бе т-стоелдп прн опит
за бягство; || iii zum Tode durch Eaeehieß—n veauiiell—п
осъждам го пя смърт чрез разстрелване, разстрел;
ф er hal slci —1s:höes—1 -ой се т-стрелд, самоуби; ||
ich habt nie einen F1eis eaechöes—n получих, спсченнс
пaго-g- от стрелкови състезания. зи п-й-д;6о- стрел¬
ба; ф 1:h bin e1e:iöee—n см-з-п, пребит, съвсем съ¬
сипии, капнал съм о+ умора; туша всче пямим, едва
дишам, хич ме пями, свършен съм; кито пребито псе,
к-то умряла котка, кит; nяриaт съм; поразен. потре¬
сен, сразен съм просто, пада ми щяnкит-, глътвям сн
езика. занемяи-м от учутияпе, кат; 'ръмпат съм,
смаяп съм от учутияпе
erschlagen — ihn casciiag—n пребивам го; убивам го;
пречукаим го- || er ist vom Blitz —1sehlüg—1 woedtn удари
го гръм, 6е убит ог светкавица; || ihn nif Arguntnftn
eeeehlag—1 см-зв-м, соaзявaм го с ио'умепт;те сн;
ф te wae wie vom Donner —eecblage1 той бе кат; игре-'
щен, гръмпит, ударен, поразен, сннсaп, смаяп от учуд¬
ване; сякаш го поляха с нрдни нота; || ich hin wl—
eescblagei чувствувам се кито пребит, пребито псс;
съвсем смятяп, разнизап, капна. съм, като парцал съм
erschleichen — etwa- —1sei1—1cien добивим, спечел¬
вам, припечелвам пещо, п;б;орм се до пещо по пе-
честеп пaтнп, с хитрост, машинации; || -ici (D.) —in—n
Posien, srin Vertrauen eischl—1:ben получ-в-м пост. спе¬
челвам поверието му с хитрост, п;тм-тняпе, подмил-
книпе
erschließen — ihm s—ln Ueez, ein— neue Weil, den Sinn
lüe etwa- e1sehlitßtn откривам, отключвам, рaт-eaояМ1
разкривим, изливам му сърцето си, доверявам му бол¬
ката сн- разкривам му едни пое свят; събуждам. кул¬
тивирам, изострям усетя, чувството му зи нещо- || iim
ein Gthtlnnls —asch1i—ßei разкривим, откриним му тий-
ня; ф 3'с Bedeutung eines Woefcs aus 3em Konl-xl
|Zs-annc1hang) eiscilleßen разкривам, извличам зна¬
чението ня думи от смисъла. от коптекс+а- ф neue
Einnahmequellen, ein KohItvöaCönnt1 —1eeHIieß—n
открие-м нови източници ни доходи, пови камепо-
въглепи залежи, находища; || einen auela131-:ien Markt
Tüe 3i— Wurti, ein Gtländ— 3-r Behauung er-cHließen
открив-м, спечелвам чуждестранен п-з-р зя стоките;
побивим, спечелвам нова орни площ, повя площ за
обработе-пе, кчл-нвнррпе1 култивирам земя; ф die
Knospe -ich пъпкити се о-зmвaря, разпука—,
0-тиьр-яв-
erschmeicheln — -ich (D.) sein— Gs1eT —a-eHne1cheIn
спечелвам 6ляг;нотеп;ет; му c л-ск-телств;, угот-
пичество, бнют;н;зн;тесmн;, подмизвипе, подмил:-
и—пе
erschöpfen — ein Tbtna er-chöp/ti изчерпвам тема;
|| etwa- e1sehöp1e13 bthandtli оят'лежтям пещо из¬
черпя+елно; ф mein— Vorräte, Miflel sind er-cHöpft за¬
писите (припасите). средствата мн ся нзчсрпянн; || dee
Ackerboden I-t er-cHöp/f пивата с изтощени; || ш—1т—
Kasee i-f erschöpft касата м; с призия; Ц ш—inr Geduld
i-t tr-clöp/f, maiezu erschöpft търпението мн сс изчер¬
па, е ня изчерпване; || damit i-f du- Thema eaeciöpft
c тови гемятя с изчерпини, приключени- няма какво
да сс каже, да се говори повече по тоя въпрос; || scinc
Au/gahe erschöpft -ici darin, di— Sfaaße zu üb—ewa:H—m
задачата му сс изчерпва с това. сс състои и тови. да
наблюдава унниятЯ1 ф ici bin vom dee Arbeit völlig,
zu Tode ea-chöplf капнал съм, съиссм съм изтощен.
изнурен. изнемощял, изнемогвам. пребит. смъртно
уморен. рязснпяп съм ;+ работа; туши нямам всчс.
съвсем издишам, хич ме няма от преуморя; || er-ciöp/f
'n di— Knie, zu Bod—n sinken подкосяват ми сс :онепе+е
от слабост, изтощение. нзнемо'и, стропондвим сс из¬
немощял, изтощен па земята; || slci {Akk.) 'm Dank¬
sagungen —eeeiöp/—n разсипи-м сс дя благодаря. да
изказвам благодарността сн, от благодарности
Erschöpfung, di— — ici s—fzc mici vor Ee-eiöp/umg
сядам от нзпемо'Р, от слабост; || his zue völligen Ee-
seiöp/umg по пълно нзпсмощявипе, изтощение. д; пъл¬
ня ;тпемогa
erschrecken1 — ici —r-chaak hri 3—a Nachricht изпла¬
ших се, изтръпнах, няс+ръхпяс прн тая вест; || ici еа-
scheuC vor Freude. über s—in— Wort—, üb—r sein Aussei—m
уплаших сс от радост. от думите му, от види му- ||
ti—1, lisf zu Todt, bis ins Mark. hl- ins Inner-ie (Hinein)
—rs:ha—ck—m уплашиам сс. изплашвам сс дълбоко, до
смърт, то тъпото на душата сн; || casciaicC nichi пс
сс плаши, пс се бой, пс сс с+оясувий; ф dial. ici Hab—
mich darüber lücHfig, . ganz s:höm ee-chiocC-i уплаших
сс тдррвата, хубаво от това- ф —in ereciaockenee Ge¬
sicht macien па лицето ми сс изписва, обрисува упла¬
хи. страх. добивам упняшеп вид; || tesclaock—n— Augen
hahtm очите мн имат уплашен израз, издавят уплахи.
стрих; || tesc1ao:C—n zusammenfalicn. /uaückw—ich—п
стресням сс. сепвам сс, отстъпвам, отдръпвам се чпти-
шен, от страх; || er-cirocC—m die Augen au/a—iß—i ряз-
-варям широко, облещвам. ококорвим очн от стрих.
уплаха
erschrecket — du ia-t ш':Н er-cireckf уплаши, из¬
плаши, с+респа. ссппя мс- || —as:ia—ck— mi:i nichi 1тшса
-o пе ме плаши, стряскай непрскъспя+о; || üb—r —fwa-
(Akk.), durch eiwas ere:irt:kf -—'m уплашен, подпла¬
шен. наплашен съм от псщо; || s—'m Äuss—h—n bul mich
erscbeeckf видът му ме изплаши. уплаши; ф -ic war
erschre:keid ahgtmagtef тя бе ужяспо. страшно
отслa6прнa; Ц —rscir—ckende Au-naßt annehmen взе¬
мам зисmоишнтсннH1 опасни размери
erschüttern — di— In-rl wurde durch —in seiaecCIici—s
Erdheben erschüttert островът бс разтърсен, раздрусан
от ужасно земестоесепне; || die Weil wurde vom Unruhen
crschütTcrt све+ът бе . ряздрусиан от размирици; раз¬
мирици рaзлочсвPхa светя; || die Gau1d/eeft1 des Stau¬
les —e-chüffeen разклащам, разтърсвам, подкопавам
устоите на държавата; || ш—in Vtrlrauen wurde durch
diese Lüg— tr-chütlerf доверието ми бе разклатено, раз¬
колебано ог тая лъжа; || 'Нм das Zw—eciTcii tr-chülfern
предизвиквам буреп. несдържян смях н псго. пикариим
го да сс тресе, превива от смях; ф -—'пс Gesundheit,
n—'m Glaube ist —r-ehйTTerl здравето му е разклатено;
ндоa-a ми с разколебана, разкла+ена; ф d'—se NucH-
11:11 hui mici lief easchütleal таз; всст ме потресе, по¬
рази дълбоко; || —ine ee-cHüfferidt Nlehfr1eHT потре-
срюшр, п;-оеспя всст
Ereehйtf—riung1 di— — eine -chweae Ee-cbüfltaung —a-
ersparen 383
l—brn преживявам тежко сътресение, разколебаване.
тсжък душевен трус,
erschweren — ihm das L—b—n —rs:iw—a—m пррнд тежък,
усложнявам. зятруgпдиaм живота му; ф е- kamen —а-
sciwcacmd— Umstände Hinzu към тов— сс прибавиха
отекчавищн. утежняващи (вината) обстоятелства; Ц
uiter —as:hw—r—md—m Umständen прн о+екчииащн вината
обс+од-слстия
erschwingen — 3u- Geld lüe —fwas nicht rrseiwing—n
können пе мога да събсри. намеря. набим пяри, пе
съм в съсmодпне да nнятД1 да посрсщпя нсщо. то пс
с по моите материални възможности, средства. по моя
джоб. пс моги дя сн го позволя
erschwinglich — etwas zu —r-ciwing1ieirn Fr—is—n ver¬
kaufen проливам пещо па достъпни цепн; || der Fr—is
isf mo:i rasciwlngllci цепата е горс1лонч достъпни.
човешки; || das ist lüe mici nicht raseHw^ng11ei тов— пс
е по монтс материалии възможности. пс е по джоба
ми. по моята черги, пс мога дя сн позволя гоя лукс,
е непостижимо за мепе. зи това мога само да сн меч-
тия
ersehen — aus dem Bei—T, daeau- isi zu —as—H—n, daß...
от писмото, от това се инжля. е индпо. явно. че...; ||
niemand wae zu —es—h—m пс .сс виждаше пикой, живи
души; ф —in—n Vorteil —es—i—n съзирам, сътнежлим,
виждам, пимирим изгода. преимущество. изгода; || di—
G—I—g—mH—if ees—i—n издебвам. използувам случай; || ici
kann mle darum (/>.) nicit- —as—h—n пс виждам. пс съ¬
зирам, пс иамирим нищо хубаво в тови; || еа —esi—ii
-—'m End— той вижда ди наближава крият му; ф ich
kann iim 11:11 —es—i—n пс мога ди го гледам, п;пaсдм,
просто мн сс повдига, кято го видя; || ici kann Fisch
ni:hi еа-сНс! пе обичам рибя, дя пс видя риба (толкова
мн с противна. толкова пс я обичам)
—escin—n — ciwas heiß —aschn—n копнея. жадувам.
мечтая горещо за нещо, очаквам го с пнaмепеп коп¬
неж, с горещо пс+ърпепис- || Ruie —as—inem копнея,
жадувам зя спокойствие; ф das ers—hnfe Ziel —arei:i—m
достигам цслта на меч+н+е, бляновете сн, жядуияпатя,
коппежпо желаната. мечтаната иен; || 3en Tod ers—imei
копнея зя смъртта, желая смъртта, искам ди умра
ersetzen — iim Valte und Mutleri di— Vai—asl—11— ee-
s—fz—n като, вместо бащи и майка съм му. зямес—вам
му родителите, бащата- || iim duech —in—n anderen er-
sefz—n замествам го c друг; || dem Scladcn. dem V—alusf,
di— Ko-fcn —rsrizcn тяпнaщaм ще+н+е, загубята, раз¬
носките
ersichtlich — ohne —asichflici—n Grund без видимо
оспоияпне. без видима причини; || —rsi:if11ci— Müh—
м'Т —fwa- Hab—i срсщим дипH1 видими тamрчдпепнд с
нещо; ф darau- i-l ersicifllch, daß... от тон— сс вижда,
е явно, че...
ersinnen — ein— Äus1—de, —in—n Voawamd, —in— Lüg—
eisimn—n измислям. съчинявам, скроявам, изи-мирам
оправдание, извинение, претекст, предлог. лъжа
ersitzen — du hast 31е di— Beförderung —in/aci -1-1--—!
ти чнс+о и просто бе повишен заради дьлго';gншпята
ти служби; ф Güler. Recht cesliz—n придобивам имоти,
приви поради дългогопишпо+о нм владеене, по дав¬
ност
erspähen — ihn in der M—nge —r-pähen съзирам, съ-
глеждам. откривам го и тълпата; || —in— Gel—g—ih—iT
easpäh—i издебвам, извартвам случай
ersparen — ici habe nie efwas erspart спестих, спестил
съм сн малко пяри. нещичко, някой н друг леи; || cincn
384 ersprießlich
Notpfennig te-partn скътвам. спестявам, нкономнснам
бели пари зи чсрпн тпн; - || ein saute -1^311-- G-I3 спес¬
тени ог залъка пари, с черпи пот. с чсрен труд; <0>
Ee-paiti i-l l—'chea als Erhallen по-леспо е да спестиш,
отколкото ти типaт;щ спесгепо+о; ф das Cann-T du
3ie tiepaec1 тоя труп, тоеи можеш пи сн спестиш, пс
се мъчи прnортп; |пдмр ди ме убедиш, разколебаеш);
|| 3u Caii-l 31е alles W—lTei— tespaeei можеш ди сн
спестиш всякакви по-пртр-ьщпн опити, усилия; || се-
epaet nlr deine Klage пощади мс с оптaкврп;ятр сн,
остани ме ни мири с твоите жалби; || ihm Ärger. Kum-
ner, die Eiliäu-cbung ee-paecn спестявам му пепр;д1
-пости. мъка, тон— ортотрр;врн;е; || 'Нм wurde (blieh)
niebтe tr-pael пищо пе му бе спес+епо, трябваше ти
изпие 'орт;вртр чаша то тъпото (покрий), нищо пс
го ритм;пр, пе му бе простено; || dicsea Anblick hll—h
un- tr-pael т—зи гледка пи бе спестени- || das eespuel
un- manche Aebtli гони ще пи спести излишен труд,
излишна -рр6о-а
ersprießlich — 3u- l-l für ihn —1spe1eßI1eh тон— с п.;-
по—ворпо, от ползи за него; || eespeleßllcbc G-duikcn
Habtn имим nл;gотн;оп; мисли, щисглива идея, щас¬
тливо хрумване; || 3u- ist ju wenig C1sp11eß11eh тови
пищо пе допринася, пями полза, разг. файди от псго,
пе ме топли, не ме грее; || iron. das l-l ja rtcli teepr1tß-
lich чудесно; пями щ; да се каже; пещо по-хубав; от
тон; нс можеш ти измислиш- хубаво сн го намислил
erst — 3as wae Ll—6— auf den ee-itm Blick тона бе
любов от пръв поглед; || -1с war Meine 11-1— Liehe тя
ми бе пъо■вр-и любов, изгора; || ich Habe ihn aul den
eesi—i 3I1:k tekannl познах го от пръв поглед, още
щом като го видях, съзрях, еьтнслaх; || —in Steen ее-Тег
Giöße звезда от първа величина; || eint Kupu/lläl -1-1-1
Ramges специалист от най-еисо: разред, първокласен,
пъов;ритоеден, отличен специалист; || 31е cietc*RoIIt
-pielen играя гнрвпрma роля; || die -1-1— Geig— spl—l—n
свиря първ—тр ин'ункя- || 3сп caslei Schrill zu etwas
macbei правя първата стъпка. крачки към пещо; || dl—
eisi—i ScheiTf— Tun прохождам, престъпиам, правя пър¬
вите стъпки; || 3u willst immer das са-Те Woel haben исс
тн искаш да имаш пръв пумати; || Ве-Т- Ulilt leisten
дивим първи помощ; || aus ee-iee Band kaulcn, teTuhrtn
купувам, напрано от първоизточника, от производи¬
теля. от първа ръка; нaчтaвaм узпаним нещо, черпя
сведения за нещо, от първоизточника, от достоверно
място, лице; || 6-1 ei-lti Gelcgeiheii прн пръв удобен
случай, прн първа възможност, прн първия случай,
който ще мн сс представи; Ц 11ш mit der ei-i—n Post
anTworTei о-гон-рям му c първи, обр—тпи поща; || 3а-
l-l mein -1-1-1 Versuch тон; е първия— мн опит; || 'm
te-itr Linie, am -е-Т-г Sl—Ile dtnCi te an dich ни първо
място, най-напред той мисли зи тебе; || den Prozeß in
се-т-е In-Tanz gewinnen спечелвам процеса. делото в
първата ;псmaпцнд; || Vtrhecnnungen 11-1—1 Geadcs нз-
тродн;д първи степен; || ein— FuheCuiic tr-fer Klasse
lös—n купувам билет за първа кнaср; || vom -'-.-' Qua¬
lität от първо качество; първокячес+вен; || ein Wein
ce-itr Güie nъонокрчесmвен; вино; || eine Wart- tr-iee
Wahl пъон;:ртесmвеня, редовна стока; || 3as warei abea
wirklich се-Т- Krällt тона бяха паистипа първокласни,
пъовоорзрелнн, елитни сили, артисти, играчи; || 3а-
wae aber wirklich eisie Besetzung съставът (пя ир—нс-
тн—е) бе наистина първ;рaзоетен, първокласен,
отбран, пай-пърни+е артисти утaс+вувaсa; || in den
—1-1—1 Ketl-ei verC—ie—n движа се и пяй-нисши+е кръ¬
гове; || 3u- -ind die crsici Blumen, Fiüchlc тона са пър¬
вите цветя, плотове |трд 'отнии); || das tr-lt Uolel im
Platz (Ort) пий-добрият хотел и 'оитр; || 3en -1-1-1
PlaTz 6—Iegtn, -1:1 (/).) dcm -1-1-1 Platz bolcm клaс;орм
се пръв, на първо място; ;тт;зим пръв по ред, спе¬
челвам първата награла; || als Ee-lte durchs Ziel gehen
р;пнщнOPМ пръв, мипинам пръв през р;н;щa; © 3-е
EeeTe in dee Kias-e -ein първенец съм, пaй-до6р;дт■ уче¬
ник и книср съм; || 3u hl-i dee се-Те nicht. 3er 3a- sagt
нс си ти единственият, първият, който казва тон;,
преди тебе други са го каза.;; || 3а- ist 3а- -1-1-, was
1:1 höic това е първото, което чувам; за пръв път
чуе-м тоеи; || ich bin zum caslei Mal, 3u- —isie Mal im
Bulgarien зи пръв път съм в Бьн'роня; || zun tr-iti,
zum /weilen, zum delltcn за първи, втори, трети път
(при публична разпродажба); || den 11-1-1 besi—n hei-
ealem, s. bc-l; || beule ist doch licbl 3-r tasit April пе
се опитвай ди ме лъжеш, да ме пращиш за зелеи хай¬
вер, др ме метнеш, днес не е първи април; || von Eesien
ab (un) от първи; от първо число ни мессци; || ат
Easicn gibt es Geld на първи д—в—т заплатите, ще по¬
лучи пари; || zum Er-ftn Cündig—i предупреждавам, .чс
напускам орб;mрmр от първи; предупреждават ме, че
ще ме чноннят от първи; || das EeeT— und 3as Leizfe
рнрртр н оме'яти, пртрл;т; и краят; || 1йee (vor-) tast-
засега; на първо време; понастоящем; <£> bibl. die Er-
slen weedei die Lei/iei -ein първите (бо'и+и+е) ше
бъди— последни (бедни); © eesi gcsfcan eihielf ich d—n
Peief едва вчера получих писмото; || 3-r soll (muß) еа-Т
gtboeti weidei, der da- besser kann, 3ee 311 3as glaub.
тепърва ще трябва дя се роти тоя, още нс се с родил
гоя, който ще го паправи по-тобре от мспс; пями кой
да тн ндоня, бр.-ми-е чмодхя, и нови още не са сс
родили; || nun -г-Т wird nlr’- klar една (чак) сега раз¬
бирам, проумявам. стана мн яспо, започним ди раз¬
бирам пещата; © du sölli—si еа-Т einmal meinen Guelen
-ehen сим; ди можеше ди видиш градинат; ми; || jetzt
konn-i 3u -е-Т ирон. пе можи лн ди дойдеш по-къспо.
ди закъснееш още; чик, едва сега лн идваш; || daii
ging —s -е-Т elcbfig los чак, едва -огрея тръгпа, се оправи
0P6;-рmр, се рртн;хр пещя—я; || nun -г-Т iccbt nicht сега
вече пък съвсем пяма да го направя; || wir wollen eesl
nui abwaelen пека по-нипред, първо ти изчакаме. да
видим какво ще стипе; || -г-Т abwuelei, dann Tee TaliCen
сим; спокойствие (и силна хряня). имай търпение, без
псрви; || -г-Т so, dann so иедняж —яки, труг път иначе,
непрекъснато сн мени мнението; || -е-Т üb—rl—g—n, dann
etden по-папред, първо обмисли, а после говори; пре¬
ли ти кажеш пещо, преброй до десет, па т;'ава; А
-е-Т wägen, dann wagen по-напред мери, па тог—з крой;
три пъти мери, едни път рсжн; кой+о прсдмнсля, пс
'реши; каквото н да захняпеш, мисли къде ще му нде
краят; като намислиш ти п-привиш нещо, пай-папред
сн изпитай силите; <£> -е-Т dl— ArbclT, dann das Ver¬
gnügen nО1HЯпоел работ-тя, пос.е удоволствието (н'-
ри+а); © er ist -ehe 1'1:1, und Cesf -eine Feuu той —
мпого пaсянеп, а жепя му пе; пъ+и поведе, а за женя
му ди пе говорим; || © wärt 1:1 -е-Т Tori само да можсх
нетняж ти сс махпа. ти можеше ди ме пяма тук
erstarren — 3us Plut ee-tuealt ihm 'm den Ad-ei кръвта
зрмоьтпр, се смррт;, изстини, се вледени и жилите му;
|| vor Kälit, Feos. er-luretn скоеивим се, вдървявам се,
вкочанясвам ;- студ, замръзвам; || mein— Fimgtr waa—i
vor Källe ganz cistaiil пръстите ми се бяха вкочяннлн,
вдървили, бяха с+апали безчувствени от студ; || vor
ScbeeeC, EmTe—T2—1 -1-1311-1 вцепенявам се, вдървявам
се от ужас; || ee -land wir zur Salzsäule, Bildsäule, wir
Sieln ei-tuiil +;й се вкамени (от ужас), замръзни пя
мястото сн, превърни сс и статуя; || -а hl'—h ei-iüiiT
sltbei той Се закова пя мястото сн, застана като вка¬
менен
ее-ТаТТеп — ihn die Ko-Ten, die Fabel, di— Uiko-ien,
Auslagen ti-laii-i плащам, връщам му, трnлрщaм му
разноските, билет— за пътуването, разноските, раз¬
ходите; ф 31'1:11 über eTwa- (Akk.), Meldung, Rappoal
ci-tailen токнитнрм му пещо, д;нр'рм му, рапортувам
му
ea-taui—! — ici tr-fauie über die Nacilichi учудвам
сс на вестта; || 1:i war -ihe, äußcr-f. löcH-fi fl—1, scherzh.
baß darüber '(Akk.) eisfaunf бях мно'о, извънредно,
крайно, вън висши стспен учудеп. смяяп, слисип, уди¬
вен от това, просто бях изумен от това; ф ihn durch
-fwa- —islaumei учудвам, уд;влдияМ1 възхищавам го
с нещо; || das erstaunt mici sehe това мпого ме ччулиa;
ф te-iaunft Geei:hfe1 machen по лицата пн се изписва
учудване. удивление, сннсиaпе, смайване. изумление;
ф sein Gesicit deückfe 1ässungsloees, fiele- Ee-fauntn
лицет; му изразяваше безкрайно, дълбоко, пескри-
няпо члнннепне1 учудваие. изумление; j -ici (Akk.) vom
-einem Ee-faunci erholen идвам па себс сн, съвземам
се. окопн—нам сс от учудването сн, слисвапе—о сн,
смайването сн, изумлението сн- || ihm im Er-faunei
(ve1)eetzen поставям го в недоумение, карам го_ да сс
ччулиа; || zu nelnem größlei Eeslaum—n за мое ний-
т;нямо учудване. удивление, недоумение
erstaunlich — eint eeeiaun1i:h— Begeh—mi—lt необик¬
новена, чудни, удивителни случка; ф es ist —1efaun11ci,
wi— si— 3as all—- 1—lsfef чудно. необяснимо, прост; уди¬
вително с как се справя тя с иснчко тоеи- || -Ic i-t
eeeTüunIieb uhgcmageri страшно. поразително, кряйпо.
необикновено е оmелрбпяня, нзмършриянр, смъкнала
сс с д; неузиинаемост. просто е сmaпaнa неузнаваемя-
нс можеш ди я познаеш, толкова с оmелябнрня; ф -i—
Hui E1eiün1I1cies geleistet тя извърши удивителни. въз¬
хитителни псщя. извърши псщя, - па конто човск може
само ти се уднилявя, чути, от конто може само да сс
възхищава
-1-11111 — ici habt 3а- Baus billig -1-131311 купих
ен—нио къщята; ф vom Tode eastehtn възкръсвам от
смъртта; || zum n—uen L—hei easi—hen възкръсвам зя
пои живот; || die Vergangenheit —rsfeH—n lae-en възкре¬
сявам, съживявам м;няноm;- ф —- w—eden dir Unan-
nehmllchCeiTen daraus -1-1—111 ще произлязат, изник¬
нат, ще сс породят неприятности за тебе от това, разг.
ще сн имиш неприятности, ядове от това
ersteigen — d—n Beeg —'-1—1811 изкачвам се. покатер-
нам се на nнaпнпр+р, изкачвам, покорявам nнянннр+a;
|| die Höeh-fen . Ehe—nsiulei —ast—'g—n издигам се то
ниЙ-Високн почести
ersterben — das Woil ee-iaeb aul s—lm—m Lippen дум-ти
замря на устните му; || uul iie—n Lippen ee-Turb das
Lächeln усмивката замръзни. у'яспя пя ус+пн+е й; ||
3а- Gennim—1, die Unleehallung erstarb глъчката стих-
па, разговорът зимря; Ц Mein— Hoffnung ee-Turb пи-
тежтати мн у'испа; ф im Ehe/ui:hi, vor R.c-pikf —е-
sitib—n премирам от благоговение, преклопепне прет
ПС'О
ersticken — 3а- K113 l-i an elnea Geälc, an LuTtmang—1,
unltr -einen Kissen -1-11:11 детето се тaдри; от рибена
кост, сс задуши от недостиг пи въздух, във възглав¬
ниците сн; || er i-t an d—n V—ehe—nnung-gasrn -cinr-
Wagens ersTicCi той се задуши от бензиновите изпа¬
рения в колата сн || vor Lachen 11-11:1—1 задушавам
сс. зagрвдм сс от смях; || Möge -а darum eastick—n тип;
ти го зидани, з-гърли; || wie wären vor Lach—n fa-l
|6ti1ühe' —asTieCт ог смях едви пс сс зagяв;смс- едия
ertappen 385
пе пукнахме от смдс; || er -1-11:11 vor (an) Uochmui
той щс сс пукне. пръсне от 'ордост, палуБЯ се кя+о
жаби, пчдk, пяуп; ф ee isf 'm' Rauch —asflcki той се
задуши от дими, и пушскя- || in dee Aahrif —1-11:1—1
nоmъпрн съм до гуша в р-боти, пс моги та дигна 'нaвa,
да . дишам. та сн поема въздух от работа, - работя бсз
■отдих. неуморно; || er easfi:kf Та-Т In Geld, in -r'm—ш
Geld потънал с до гуши в пяри, ще сс задуши и пирите
сн; || er —1-11:11 noch 'n s—in—ш eig—m—n Fell просто пс
може ти диша от дебелина, щс сс пукне от дебелини;
|| der —1-11:11 noch mal 'm -—'пет —ig—nen Dl—ck потънал
с в мърсотия, щс сс задуши от мърсотия- ф den Brand,
3as Feueai di— Flammen mif ein—a D—ckc —1-11:1—1 за¬
душавам. угасявам пожаря, опьпД1 пламъците с чсрги;
|| dl— KoHi—ngase —asfickfen di— ganz— Familie цялото
семейство сс задуши от отровните пари па гизоватя
печка; || ihn unitri 'm d—n K'--—n easiickrn удушивям го
: вьтглaвпнин+е; || ihn mii Küssen ea-ficken задушавам
го c целувките си, пе му дявам да диша от целувки;
|| —in—n Aufruhr. —inen Auf-Tand 'm cincn M—er vom Bluf
ti-ticken потушавам въстание, бунт, потопявам го, '
удавям го в море от кърви; || 3еа Aulruhr wurde 'ш
Keine eesfickf бунтът, метежът бс потушеп. задушен
още в с—мото п—чило. още в самия му Ьаролнш. за¬
чатък; || Unkraut ceslickie di— Blumen плевел, бурени
зрлчщивяся цветята; цветята бяха бурепясанн; || Trä-
men teslicCi-n -ein— Stimme. сълзи задавяха гласи му;
|| den Wun-ch 'm seinen Inneam, --'т— BedrnCtn —asticC—n
задушавам, потискам желянието в сърцето си. съмне¬
нията сн- ф. —int tesfickendt Hitze страшна задуха,
мaрaпд, непоносими жеги, горещини. пепопосим зпой,
пек- || —int —e-iicC—mde Langcwcll— сконяващи. непоно¬
сими скуки; ф ein casilcCfes Schluchzen, Lachcm, Kici—am
сподавено ридание, сподавен смях. кикот, сподавен;
кискипс; || mil -1-11:11—1 Stimm— със сподавен, задянеп
от вълнение 'лис; ф der Saal war zum EasllcCem voll
салонът бс препълнен. претъпкан до задушаване
crsf'icCen — das Tagebuch ereirtcCi -1:1 über zwei
Jahet дневникът обхваща две годипи. датири о+ две
години нясам- || das Ge-elz -'-1'1:11 -1:1 auf all— за¬
конът важн, сс о+н—ся до исички. сс простира върху
иснчкн
erstunken — cesluiCeic Lügen пя'лН1 нелепи. мръсни,
недостойни, разг- опашати лъжи, измислици, разг.
т;нпи измишльотини- || das 1-t von А his Z tr-iuikei
und —alog—m това с ;mпрчян; докрай тоннa, нягла
лъжи, пълпа измислици, мръсна, недостойна, нелепи,
долна лъжа, разг. долна измишльотини
ce-füimcn — —'m— Stadt, —'nem Giplci —esfürmcn пре¬
вземам : щурм грят; тритaлднрм, покорявам връх
ersuchen — iii um —'m— Gelälligkelf, um Gehör, um
Geduld —aeu:He1 помолвам, моля го (пяй-)учтнио, на¬
стойчиво за услуга, ти ме изслуша.. да мн отдели м—л-
ко врсме. да има търпспие; ф ici —'such— Si—. sofort
da- Zimmer zu vealäserm умолявате сс ведпаги ди пя-
пуспс+е стаята; || ich Möchte dich dringend —'euehtn,
dich licht —im/umlsci—m моля тс няй-нaеаод+енпо ти пс
сс месиш. ди си стоиш пас—ряпя; ф 3us geschah uul
sein Ersuchen -оня стани по пегова молби, по негово
искяпе, пастоявапе; || -in E'sueH—n an ihm slcllcm. rieHfen
отправям молби, искяпе към, до пего,; Ц е'пем Ersu¬
chen —nieprcebe1, slailgcb—n удовлетворявам молба,
искане ,
ertappen — ihn aul falsch—' Tal. bcl cim—M Di—bsiahl,
infugeunil ertappen танивям, улавям. сиищрм, изпс-
2I Нc?уск<>-Г>ь.и^иоеки роPзе;Jl<н ичеи рсчпик. i. I
386 erteilen
пипвам, разг. спипвам го па местопрестъплението, при
опит зя кражби, ;прлргррнm; (ни месmоnосс+ьпнеп;е-
то); || lin uul einer Lügt tiiappri хващам го, изоб¬
личавам го, унрням го в лъжи; || ici eeluppc mich in
(h—i) eim—m Gedankt! хващам се на местопрестъпле¬
нието. осъзнавам, чс против вотятр си мисля зи нещо;
|| laß dich i1:hi telappti нс сс оставяй ди те хванит,
чновяm, разг. еброPT, пиппат; || wi— ein crTappter Süidtr
da-ithen стоя кит; зaноиеп, хвянит па месmопоссmьп1
лепие+о грешник, престъпник
erteilen — ihm einem Rui, einem Bel—Ht —afell—n дивим
му съвет. посъветвам го; дивим му заповед, тип;ияД1
вим му; || lim —int Auskunft, 3а- Agatncii eitcilen ди¬
вим му светения, осведомявам, информирам го; давам
му агреман; || ihm Unltii1eHl —if—iirn давам му уроци
по нещо, обучавам го. преподавам му; трп;мрвaм го
по пещо; || ihm eimem Tadel, einen Vtewe'e, rlnt Rüge
—rf—ll—n пanорвям му забележка, смъмрям го. разг.
п-солв-м, нaкрс+рдм го; свивам му сармите, смачквам
му рясопa; || ihm —ine Lehrt. eine LekTlon, —int Ab/uir
erteilen давим му добър урок (та ди ме запомни, та
ди му държи внигр), ти се разбере
Ertrag, dtr — d-e Eelaag um Gtfetld— . wae in dic-cm
Jahre nicht groß добивът па жито тия 'одипа пс беше
'олям, рсколт-та бе тия година слаба; || einem aelci—m
Erleug bringen дивим богати реколти, богит добив;
ф vom Ertrug -elme- Gutte, s—inee Fedee leh—m живея
от доходите па имота си. па перо+о си; || etwas wiali
einen guten Erleug псщо дава, носи добри печалби.
добър доход
ertragen — Uung—r, Durst, Uilze ertragen търпя, по¬
насям 'лит. жажди, горещини; || ici ertrage solche Be¬
handlung nichi läng—a пс мога др nонредм повете (по-
дълго) тикови отношение; || si— muß vl—i—s —rfeagti тя
трябва ди търпи, да поияся мн;'о неприя+пос+и, сгря-
тапия; || die Waheielt nichi eriaagti пе моги Да по-
пясям. пе обичам ис+нпатя; -|| s—ln— AnwcscnHclt ni:hf
crtragin пс мога да попaсдм, ти търпя присъствието
му- || du- ist kaum moci zu tairagcn това пс се търпи,
пе сс поияся, пе може ди сс поияся иече, стин; всчс
нетърпимо. непоносимо
erträglich — —in erträgliches Wetlee поносимо, споспо
време; || rs geht lim erträglich г;ое1лонч добре е. разг.
средни хубост с, иди ми-дойди ми е- чувствува сс спос¬
по; || -ie -lebt ganz crteägli:h aus тя изглежда пе лошо,
им; спосеп вид. е хубавички; ф das Muß de- Eetaäg-
kiciem licht йheee:haeiTen пс прекоячврм, пе мип-вям
тррп;иaтa па поносимото
ertränken — -1:h (Akk.) aus LiebeeCumnee telräikei
удавям се, хвърлям се в реката поради нещастна лю¬
бов; || -cincn Kunncr 1м Alkohol trlräikti ут-вям
мъката сн, скръбта си и алкохол
ertrinken — er isf im Fluß ertrunCtn той се удиви н
река+я; || ihm vor d—m Ertrinken eelftm спасявам го от
утявяпе; || ee ertrinkl im Wohilchem, in Beie/em +;й тъпе
в охонс+вo. изобилие- . потънал е в писмя; ф der Ea-
trimkeid— geeilt nach ein—m Strohhalm т-вещият се се
лови н зя сламка; <J> 1м Beciee crfelmCei mehr als 1ш
Meea чумити и ножът убиват толкови хор—, колкото
убиват випо+о и ракията; поисче+о чмиорт ог ядепе
н пнепе, нс ог 'лип и жажда
erübrigen — Geld eaührigcn отделям, турям пястрипа
пяри; || könnei Sie eint Stunde lür mich erübrigen мо¬
жете ли та отделите епнп чис,. милко иреме зи мспе;
ф all—- Weif—'— teübelgi -':1 jtlzt, hui -ich danil erübrigt
всичко друго стаи; засе'— излишно, безпредметно,
с тоеи се изчерпи; въпросът; безпредметно е при тови
положение та се говори, па сс разисква, пи сс раз¬
съждава повече по въпроса
erwachen — früh am Morgen, mlllei 1m der Nacht
erwachen, събуждам сс ряпо су+рип+и, посред нощ;
|| 3-e Tag erwacht депят се пробужда; зрт;одни се. зора
сс пуква; разлепя се. р-з енделяна се; новият дсп из¬
грява; || -eine Neugier tewachie любопитството му се
пробуди, разгоря; || 1euee Leh—i erwacht з-р-жт- сс
пои живот- ф 3us K113 isi aus 3en Schlaf tiwachi де¬
тето се събуди от сън; || vom Todt, au- tiier Ohnmacht,
von 3—m Läem, über 3em (Зет) Läan erwachen въз¬
кръсвам, събуждам сс от смъртта; свестявам се. идвам
на себе си. и съзнание, събуждам се от неевдст; съ¬
буждам сс от шума; || aus eliee Illusion, au- -е1пем
Wahnsinn erwachen пробуждам се ;+ илюзията, за¬
слепението, заблудата; проглеждам. изтрезняв-м; || zu
neuem Leben eewa:hen събуждам се зи нов живот, въз¬
раждам се; ф ihn zum Eewüehen bringen пробуждам
го, пикирвам го ти се опомпи, пи се свести, да сс
осъзнае, ли отрезпее; ф dl— eewacb—ndc Nation въз-
о;тепртa, пробудилата се, осъзпалат; се пяцня
—ewaci-cn — mie Caii daraus Nutzen, Sehad—n, Freud-
eiwach.-—n от тон; може та имим полза, вредя, то
може па ми лопесе полза. може ти ми навреди. пи-
пакостн, ди мн топссе радост- ф —im e'WleH-—nee
Men-ch възряс-сн човск; || 1:i habt time erwachsen—
Гöchltr имим исче голяма дъщеря, момиче па години;
II Kinder und Erwachsen— теца н възрастни- || 3er Film
l-l nur füe ErwacHsem— Taelgtgehrm филмът с разрешен
само за възрастни
erwägen — etwas sorgfältig. gründlich erwägen обмис¬
лям, обсъждам, претеглям, премериам, поеиепдврм
пещо грижливо, обстойно, основно; || dir Sach— muß
ас'/,^ erwogen w—ad—n работи—— трябни да бъде
обмислена, обсъдена грижливо. обстойно, докрай; ||
1:i eawägt loch bci nie, ob ici сшеп Vorschlag annch
men kann още обмислям. претеглям в ума си дили
мога та приема нашето предложение
Erwägung, die — —.»'1- in Erwägung zl—H—m обмислям.
обсъждам псщо, потл-г-м го на обсъждане. претег¬
лям причините н последиците- || nach eelTIlci—a Erwä¬
gung след зряло, продължително обсъждане, обмис¬
ляне; || Eewägung—i üb—e —Twas (Akk.) 31-1-11-1 обсъж¬
дам, обмислям пещо подлагам го пя обсъждане; ф
elwus zue KenitnI-naHme und Erwägung niff—il—n съ-
общиеим нещо зи сислепис Н съображение, обсъждане,
обмисляне; || im der Erwägung. 3aß... вземайки под съ¬
ображение, че...; || in Erwägung des-—m предвид пя тови;
като сс им; предвид, че...; || 1:b Tu. —- aus folgenden
Eewäguig—n няпррeис, сторих го от следпн+е съобра¬
жения
erwählen — ihn zum Peä-ideiieni zu s—inen Naci/olg—r-
eewählem избираме го зи президент, председател, из¬
бирам го за свой заместник, паслстпшк; || von allem
Übeln 3as kitlnsie eawähl—m избирам от исички- злип;
пай-малката, от дис знипи избирам по-малката; || das
bess—ac Teil eewählen избирам по-добрия дял, по-доб-
рити участ
erwähnen — —Twas am Raide, -П—бепНее. mit Cclner
Silbe. mii k—inen Wort eawähi—i споменавам псщо
межту другото, мимохотом; пс продумвам, пе кртврм
нищичко, нн+о думи зя нещо, премълчавам го; разг.
пс обелвим зъб за нещо; || davon huf -1— - michls, keim
Woei, k—in Si—ab—nswört:hrn erwähnt за тови +я пе спо¬
мена, пс кизи пито думичка, разг. нито бъкел, пе го
спомепа, пе го тори. тaгa+пр, разг. пе обели зъб зя
пс'о; || er haf dici (veralt, drin—a) oTt erwähnt той често
+е (с)помепяияшс, чссго споменаваше за тебе- ф wir
oben schon erwähnt както споменахме по-горе всчс
Erwähnung, dl— — elmee SacHe Erwähnung tum спо¬
менавам нещо; || das i-l d-e Erwähnung mi:ii wtai пе
заслужава, пе си струва пи сс спомспиви тови, да се
говори за тови
erwärmen — -eine Uände cewäiM—m стоплям, сгрявам
ръцете си; ф -i:H (Akk.) lüe rimr Idee eewäin—n пре¬
гръщам идся, запалиим се зи пея, въодушевявам сс
от идеята зи пещо; увличам сс от пея; || da/üe kann
ich Mici nicht eiwärn—m това пс ме привлича, пе буди
интереса ми. пс ме нп+ересувя, пс с и състояние ди
ме заинтересува, пе моги ди прегърни —ия идея. тая
мисъл
—awaal—i — 1:1 werde dich am Bainhol, am ГeeTpunkl,
zum Abendessen erwarten ще +е чакам на гaор+я, пя
сборния пункт, зи вечеря; ф 3us Habe ich nichi eewaat—l
тоиа пе очиквих; || ici Habt cs nichi inder- (vom die)
eiwaet—i пе очаквах н друго от тебе; || davon erwart—
ich nlr -eie viel. großen Nutzen от тон; очаквам много,
голяма полза- || von ihm I-t ni:his Gutee zu —ewaeltn
от него пс може да сс очаква пищо добро; || vom die
hätt— ich mtha erwaat—t ог тебе очаквах повече; || wie
haben das ScHllMmste zu erwarten трябва ди сс очаква
нрй-нош;то- ф wie cs zu erwarten -tumd. кикто н сс
очакваше, трябваше дя сс очаквя; ф —s i-l wider (ge¬
gen). über ail—s Erwart—m- gut vraläul—m въпреки очак-
випнд+И1 предвижданията риботити мина добре; || di—
Aufführung wae über all—s Erwarten gut прелс+рвлепне1
то пядмнпИ очакванията. бе по-добро. отколкото
очики-хме, отколко+о можеше дя сс предполага, пред¬
види
Erwartung, dir — in Erwartung Iiaea Antwort и очак¬
ване па Вашия отговор; || voll(ra) gtspannlea Erwartung
изпълпеп с трепетно. папре'пато очикнипе; || er hat
M—im—i Erwartung nlcit ganz tni-pröcitm1 mtime Erwar¬
tung micit ganz —e/üllf. 11:1. geeteititriigi той пе из¬
пълни. пс оправда папълпо очркнaпндти, надеждите
мн; || du На-Т nein— Erwartung g-täuscHf. ühertaoT—m тн
измами, излъга очакванията мй, падмини надеждите
мн, нятхвьрни очакванията ми; || ich s—it mici Im
m—in—n Erwartungen getäuscht виждам сс измамен. из¬
лъган в очакванията. пядеждн+е си; || di— Aul/ührung
übtafaa/i übia-licg dl— külm-fen Erwartungen предстаи-
леписто надхвърли. падмини най-смелите очаквания
erwecken — ihn au- 3-ш (von) Schlaf —awecC—m съ¬
буждам го от съп; || iim von Tod—, vom dem Toten
lew—ckem възкресявам, съживявам го; възкресявам го
от смъртта, мъртвите; || iim zun neu—m L—bem eaweeC—m
съживявам го зи пои живот; ф Argwohn, Zweifel, Ho/l-
iuig bewickln будя, събуждам, пораждам подозрение,
съмнения, надежди; || еа bat im nie törichfe Hoffnungen
—rweckl той пробуди в мепе безумни пидежди
eaw—haem — ici kann nici s—imre, 3er Taänfem. d—s
Hungers, des SeiIäT—- ni:il crw—Ha—n пе мога та сс браня
срещу псго, срещу неговото нaхрнсmнО1 пс мога да се
отърви от пето; пс мога пи сс боря срещу сълзите, та
задържи сълзите си; пс мога пи сс боря срещу 'лади,
съня, умирим от гняд; пиндгa, оборва ме съп, надвива
ми . сънят .
—awel:i—n — -—In Ueaz. s—lm—m harten Sinn lawrlcicn
тртро'иим, ;мнтоетнидвям сърцето му, накарвам го
да омекне. ди се смили, да се разнежи; ф ici las-—
Mich durci Pitfcm erwclcHem оставям сс дя ме зя-рогият
молбите, омеквам. ризпежвам сс. смитявaм се, за¬
трогвам сс от молбите
raw—ls—n — 'Нм einem Di—nsf, —in—n G—lall—n —aw—lsen
387
ПOPBД му услуга; услужвам му - '’ irt eine WoHlTat, "ein*.
Gunst, Vtrtaaueni Eire eaw—i-ei о:аз> им, пяпрявим му
бнягодедпие; проявявам- благоволение, окртврм му,
зрсвнтетелствчвям му доверие, чест, почест»; || 1Нм
die lefzfe Eiee —aw—is—m оказвам, отдивим му последни
почит; ф cinr Behauptung —iwti-in докртврм твърде¬
ние- ф 3а- Gerücht —ewli- -1:1 als lalsci слухът- сс оказа,
излезе ррншнв, лъжлив; || -1:1 (Akk.) dankbar geg—m
ihm eawtl-im показвам сс благодарен към пего
erweitern — ich —ew—ifeae meime Kenntnie-— разши¬
рявам, задълбочии-м, углъбяеим. обогатявам тнипня1
ти сн; || cincn Bauch eaweifean разширявам дроб; ф
Sofia ist durch die Eing—m—lmdung d-e benachbartem Dör¬
fer s—ii —ew—if—el worden София се разриспа. сс раз¬
шири, порасна много поради включването па съсед¬
ните сели в пеЙпята общини; || -—in Uerz i-f erweitert
сърцето му с разширено, уголемено- || —im Woef in
eeweit—rt—m Sinn— gehaaueHen употребявам дума в по-
широк смисъл
erwerben — Geld, Kenntnisse eew—ab—i спечелвам па¬
ри. придобивам тпaния; || s—ln Beoi -auea eew—ab—n пс-
чснд, изкарвам с чсреп труд, с пот па челото хляба
си; || -einem .Unterbali durch Slumdemgchcm cewcrbti из¬
карвам прехраната си. хляба сн, прехранвам се с ди¬
ване пя чистиш уроци; ф -ici (D.) s—ln. Beoi sei1eeHf
und etcli eew—ahtn печеля крнио-ндио за хляба. пре¬
хранвам сс :рнво-ндио- || danil kannst du die keime
Reicitümee erwerben ням; пя трб;гртееш,.ga спечелиш
богатства с тона; || der hal -1:1 dadurch große V—a-
diensf—, Ruhn, Achtung ciworb—m : тон— той си спечели
големи тяснуги, сливи, чиижепнс; ф —im eewoabem—e
Ucrz/ciica придобит сърдечен порок
erwidern — ihm auf -ein— Fruge erwidern отвръщам.
отговарям пя въпроса му- || er erwiderte Haß mit Baß
той отвърна пя ;мрaтр-я с омраза- || sein— Lieb— ' ^13—
nlcit erwidert любовта му пе бе споделепи, пс срещпи
взаимност
erwischen — ihn —awisei—m хващам, улавям, тaлaвдм,
разг. сВарвам, (с)пипвям го; || wenn ici 31ci lua —а-
w1e:ie сим; ga . -е свяпa., та те пипни, др ми паднеш.
ще видиш ти- || laß dich nicli eawieei—m пе сс оставяй
ди те хиапат, трлоидт, пиппр+- || d—n Zug, die lefzle
Straßenbahn noch cawlscHcm успявам да сиянЯ1 сирщaм,
улавям влака в последпия миг, момепт; хващам, чнa1
вям последния трамвай; || eimem gutem Poslcm —awisci—m
докопвам се до хубав пост; ф iim im RocC/ip/ci, аш
Kragen crwiscibi хващам. унавдМ1 пипвам го зи пеша,
зи яката- || das Glück h—lm Äip/el erwischen унaндм,
хващам щяс+ие+о- || iin b—1 (auf) —'пее Lüge. beim Lü¬
gen, Sfeil—m, bei —inen Elnheuch сто'^—! заливям, хва¬
щам, изобличавам г; в лъжа, в кражба. хващам го
прн опит зи кражба, при взлом. в моменти. коги+о
се опития да кридс. пя инете в къщата- ф iin hat —s
cawl-cit вражеският куршум го улучи. прониза, р—пн.
уби, погуби, сложи край пя животи му; той умря пс-
падейпо- || dem Hat’s abra erwlscif пострада. изпатН
много злс. съдбата го чукпи жестоко. лошо; пи пего
се падна незавидната съдби; || iim wird —- auch noch
—awisci—m пяма ли го размипе н псго, и него ще го
постигне, сполети, връхлети зли участ, и +;й ще по¬
страда, щс сн ^изпати. н нему ще се върпс; || е- bat iim
bei eim—ш Bombenangriff -iwi-cif той пострада, бе ра-
пеп, убит при бомбардировки- ф —s hui iin oademtlicHi
lewi-cil влюбен с л; ушите. до пончтр, лудо и пея,
съвсем сн с загубил ума по пея
388 erwünscht
erwünscht — tndlici crgah -1:H die —awйm-eHie Gele-
gcmi—if пий-сетпе сс яви желаният случай; || es ist er-
wünscHf, daß.. . желателно е, щото...; || dies— Gcicgcmicil
i-t (kommt) mle seir eewünschl този случай ми с добре
дошъл
—awüeg—m — ich könnle -i— erwürgen идва мн да я
сниня за гърлото и да я удуша; ф die Fetlheii erwürgen
задуш-в-м свободата
Erz, 3as — Erz gewinnen добии—м, рaзорб;твaм ру¬
ти- || 3ä-fthtn wl— im (aus) Erz gego--em стоя сякаш
излят от бропз, кит; излян, ис-укри, като статуя, пи-
метник
erzählen — lim Märchen. eine Gcschlchf—, —'m Eil—hmis,
Chen Traum ei/äHIen рртпоPвяМ1 рaткртврм му при¬
казки, някаква история, преживяване, сън, какво ми
сс е присъпило; || ihm —iwa- von Anfang bi- End—, die
Reihe 13:1, in, allem EimzeIH—item —e/ähl—n р-кз-звям,
разправям му нсщо о■тнртрло докрай, от игла до ко¬
нец, по ред, както се с случило, с всичките му под¬
робности; || ihm eiwas aufs Konma genau, haaekitli
crzälien р-зказв-м, разправям му нещо точпо, до точ¬
ка. по йота, до нрй1мянк;те подробности; || ein Langes
und Baeltes erzählen разказвам надълго и нашироко,
мпого обстоятелствено; ф -е hal mir viel von 31e, über
dich eezählt той ми с ризк-зе-., говорил мпого за тебе;
II cr/ähil mie etwa- von ihm разкажи. разправи ми пещо
за пего; || 1:Н Habt die davon -cbom cr/ähil всче тн
разказах, разправих за това; ф erzähl— k—lnt Mäach—n
пе разправяй разпи небиирниии, бяспн- бабини дсвс-
типн, пе дрънкай врелн-пекнпен;, било и пебнло; ||
3us Cuin-T du t'n—ш aidtei, deimte GroßmuTicr ei/äHIem,
einem crzäbien, 3er keime Krempe an Uuf hat оязпоявдй,
продавай ги тия другиму (пе пя мепс), разправяй ги
тия па старата ми шипка; || nie 1111-1 3u viel erzählen
дрънкай си, бий си, колкото щеш (пс можеш ти ме
пикираш ди ти повярвам, да те послушам)- кит; мн
пееш, Пенке лн, кой ли мн +е слуша; || ee Cann etwas
ei/äblei той има какво да каже, ди разкаже, разправи;
мпого с преживял. пати., много нещо е минало прсз
главят; му; || er weiß nicht genug davon zu erzählen
прост; пс може ga се няхвали от това, непрекъснато
'онорш з— тови. непрекъснато си приказва за тоиа, се
възхищава от тона; ф 3-а eezäbleide Stil епически
стил; Ц in eizäbleidem Топ с епически топ; || die ее-
zäilcid— Dlciluig епос; ф des Eazählens wae Celn End—
не можеше g— се изприказва; не можехме ти сс из¬
приказваме. приказките ни пдмaхр край
Erzählung, die — eint pacCende, /esselmde, spannende
Erzählung увлекателен. няпре'п—т, лормaт;теп разказ;
|| in seiner Erzählung inn—baliel, loelfahetn з-млъквам,
спирам посред ризк-за си. продълж-нам ди разказвам;
|| d—i Fa3ti selnea Erzäbiung vceilcrem изгубвам ниш¬
ката пя разкази сн- || nach 3-e Erzählung von Augen¬
zeugen според, по разкази па очевидци; ф Ea/ähluigei,
um —imea Eezähls1g -eHiti6em пиши, съчинявам разкази,
повести; р-ботя иид разказ
Erzeuger, Зее — 3u mußt deinem Erzeuger ewig dan¬
ken, 3aß... трябва да бъдеш вечпо бляг;троен па съз¬
дателя си. па бршр си. ня родителите си, че...; ф etwas
die—Ct vom Erzeuger hczi—ien купувам, доставям пещо,
сп-бляним се с пещо нрnорв; от производителя
erziehen — ihn zue Liebt, lüe dl— - Utlmat, zu elneM
tücHtigen M—n-eHen, duecb Sfaemge, duech 3as gufe Vor¬
bild eazieH—i възпитавам го и любов към родината,
създавам, пяпоррям от нсго порядъчен, сиес—сп човек;
възпнтаним го строго. чрсз личпид си пример; ф —im
gut erzogenes Kind добре възпитано те+е
Erziehung, die — dit Erziehung durch die Eilermi die
Schulei zur Gcsaмipeisö11iehkcii възпитанието чрез ро¬
дителите, училището, цялостното изграждаие па лич¬
ността чрез възпитание; ф ihn fehlt j-3- (|—gii:He) Er¬
ziehung той пями пикаки; възпитание, много с невъз¬
питан. липсват му първите ссдем години; || er bal —ine
gufe Eazltbung gtmossem той има. с получил д;6р; въз-
пш—япие, възпи+ип с добре, има добри маниери, об¬
носки, добро държане; || —ine gufe, seH1eeHi— Erzielung,
zeigen, bekunden, bcwel-em, am dem Tag legen проявявам
възпитание. невъзпитание. показним сс възпитан, не¬
възпитан; || timt gute Ei/iehung v—amlss—n li-sen про¬
явявам невъзпитание, липса на добро възпитание; ||
cs am der Erziehung /eilen ка—! пс ми достига въз¬
питание, липсви— ми първите седем години; проявявам
невъзпитание; || biee läßt 31- Erzielung zu wünsci—n
übrig, ' cs Huptri am der Ee/lehung още много им; да сс
жслие, що се отнася до възпитанието му; възпита¬
нието му далеч не е добро. пе е достатъчно; || das i-f
ja eine Erziehung ирон. хубаво възпитание имаш; още
мпого фурни хляб има ти изядеш. докито се научиш
ти - се държиш, кяк+о трябва; || ihn eine gute Erziehung
gehen, zuteil w—adem lis-em, amg—delHem la-s—m, verniffelm
пиним му т;6р; възпитание; || -—'пе Erziehung- v—maci-
lä-slgem запемирявим иъзпитяпие+о му; || еа 1-t ein
Main von guter Ee/leiung той с човск c т;6р; въз¬
питание, : добри обноски, добре възпитан човек; ||
vergiß deine gute Erziehung nicht пе тр6рaняй доброто
сн нъзпнгянне, дръж се кит; хората, кат; възпитан
човек
Esel, 3-e — so ’n Esel —ма чс магаре; мртиое тикови; ||
du ult—i Esel ти дърто мя'яре; || ici wärt —in E-el бих
6;л голям; магаре; || еа war ein Esel gewc-cn той нтлете
голямо магаре; || —in Capllalee Esel миг-ре па квадрат,
магаре па мр'aоетaтр, нрй1';лемидт глупак, пяй-го-
ндм;-о мигаре; тур. стряшеп булили. балами; || —in
E-ii in 3еа Löweiiaui магаре (страхливец) в лъвска
кожа; || eiöeeiech wie ein Esel -—'п ипят, опак, упори—
съм кит; магаре, като катър; имам мя'иреи1:и шият;
|| er ist bepackt, beladen wie eli E-ci. пятоварен, пято-
нари. се е кит; магаре, товари; животно; || ee i-f 3uicb
die Schule gelaufen wie 3-e Esel duecb die Mühle no-
научил е само нещичко, едва нещичко в училище; едия
му личи, чс е ходил па училище; училището е ок-зил;
мпо'о малко влняпне върху пс'о, останал сн с същото
маг-ре, кякн;а’О' беше; минал е през училището, както
магаре през воденица; || 3as Hälle auch Müllers Esel
g—wußf тон; всски би ррт6ррт, и мягире та е. н пий-
г;немндт глупак, тъпак да с, би сс Сетил; || еа -eHlcCt
-icb, pißi dazu wir 3-e Esel zum Lauienscblagei под¬
хожда за това, колкото магаре за духови музика, зя
църковно песпопспие, за църковен певец, зи псалт; ||
3as hieße 3en Esel Gii—chisch lehien гони е пяпрязеп
труд, исс етпо да сс мъчиш ди научиш м-г-рет; та
говори гръцки- || davon veietebf -е so vi—l wie 3-e Esel
vom F1öitnhlaet1 разбира му 'триитя от товр, колкото
магаре от крптио, синия от ново корито, синия от
книтент;нр вода, колкото мр'рое от иоеппа музика,
от логрр;тм;тпa таблици; || еа btnimni -1:h wie ein
Es—I aul Schlitischnbe1, heim Lanie1ecblagen стъпя кито
подковано магаре па .ет; гледа глупаво кит; мигаре
прет икопос+яс, кат; теле пред шарена нр—та, прел
железници, кит; гъска, кога гърми; чуди сс като млад;
яре пя - нов спя'; || um d—s Es—l- Schatten sTeeliel спорим
за тоя, дето дух;, дето клати гората; караме сс. тяли
ни кьосето ще поникнат мустаци. дали ще роди върба
препки, препираме сс за нaнщп;я спя'- || dee E-cl geht
voran (vor) пренарям ка+о пърле мийки сн- бързам
като пърлс прсд майка си; || der Esel n—nnei -leb zuerst
мр'aосто бърза ди си каже името. мигирет; най-па-
пред себе сн спомепаия; || dich bat 3-e Esel woil 1ш
Galopp vealoa—n що за птица си ти- сигурно си паднал
от магарето, когато е препускало; |[ ihm zun Esrl
nacht! nоaид го па балима. буgрня, глупак; будалкам
го, бяламосе—м 'о; товаря го кято ма'ире; || vom Pferd
uul d—n Esel Comnei слизам от кои (ат) на магаре;
|| lim auf 3еп Esrl baing—n, -et/em ризядосвам, рязсър-
пвим, рaтгневявим го; накарвам го да кипис, п— под¬
скочи от яа- || den E-cl zu Geabc käuitn бия камбаната
за погребението ня магарето (когато някой думка с
краката си); || die graue Esrl libel (gu:Ci) heraus коси+е
му започват всче да посиняват, побеляват (като на
магаре коремът); || ihm cincn E-—1 bohren. stecken при-
вя му магарешки уши, подбивам сс, подигравам се
с пего, вземам го ня подбив, майтап; || wir ein Esel
bcgaub—1 w—ad—n погребват ме кит; кучс- <ф> al- Esrl
geboa—m, als E-—1 gestorben магаре се родил, миг-ре
умрял (си останал); <$> —im Esrl bl—ibi E-cl und käme
—e gen Rom магарето и пя сятжиль: да ндс. пик магаре
сн остава; магарето сн с исс магаре. яко ше би нм—л;
пари с товари; <ф> zieht ein E-cl üb—e d—i Ritln, kommt
—'m I-A wlCd—e b—in магаре (теле) отишъл, миг-ре
(вол) сс върнян; н ст-ро да с мя'—рето, пак е магаре;
-ф> aus dem E-cl wlad kein ReifpT—ad магарето колкото
и па е ксскнп, ат пс етрвр; <ф> nun lädt den E-cl nichi
zu Uol, denn 3uß er Säcke Trage магаре викат ня сеитби
или вода, или търии тя. поси; канили мргросто па
сеитба. пя му поръчали Та вземе и самара- мргросто
калесили на сватба — или дърва пяма. или нотата сс
е свършили, *ф> wer -1:1 zun Es—I nachl, nuß Säcke
feagei магаре пили си, с-марш мпого; <ф> wenn den
E-cl zu wohl isf, geil er aufs El- (und beicht -1:1 —'m
Beim) въшката ка+о сс паяае, излиза пя челото (да я
:нъцпя+); магарето кито сс пиятс, щръклица го сиящр
(nобудиa1 търси сн белят; със сисщ); <$> dem Sack
schlägt nan, dem Esrl m—lmf man удрям ермрор, T— сс
сеща магарето; -ебе думам, дъще, сещай сс. спaсо;
<> —im Es—1 nennt (-сИН) dcm andern Langohr присмял
сс хърбел ня щърбел- присмяла се краста на шутя-
присмяла сс кука пя кривя бука; присмяло се гърнето
па похлупака сн (ня тенджерата, чс нямали дръжка);
'Ч0льо се смее пя .юлските 'урсн;; <ф> —im altea Esel
i-t bös ianzem lehren стари дъска пс се превива. 6;я пс
хваща; дърт ци'апнп ковач пс стави; <ф> wenn 3ta Esel
licht will. so muß -е викало магаре. кой го слуша; кой
те пита искаш ли или пе; <ф> PTcad und E-cl -oll man
nichf zu-ammcm-pani—! кои и миг-ре пс вършат заедно
р-боти, пе бивя да сс впрягат зяетно- <ф> wenn man
den Esci leiii, so Connt er gerinnt говорим, приказ¬
ваме за вълка, а вълкът пасрсщи; <ф» den E-cl teCtiml
пат am den Oie—n магарето сс позпяви по ушите; мя-
гирещипата пс ходи по горите н скили+е, и по чове¬
ците; <ф> solang— die E-cl frägl, ist den Müller wirt ми-
'ярс лн сн, самари мпого- - E-cl dulden siuMm, aik-
zuguf ist dunn поеkятеп свстец и богу пс е драг; пре-
катенатя доброти с глупост
Eselsbrücke, di— — sici (D.) eine Esr1eЬiйek— hauen
създавам - си опорни точки за припомнянс ня текст,
имена, понятия- || Escishrückcn b—nuf/ci служа сн с
ключ зи пребот, с готови преводи
Eselsohr, das —- Escisoiaem maci—m подгъвам краища
па книги. пи лис—
Ee—I-aü:C—n1 der — ici habe biee Dinge еекеЬТ. die gin¬
gen uul C—lm—m E-—lsiüeCrm тук преживях пещи, иялр
essen 389
кпиги пс може ди ги побере. ико реши lоекр) па ги
опиша
Eselstritt, der — ihm einem Eeeitetriii gth—i, vea-et/—n
ритнам го, пивим му едни ритник, етно текме, след
кито той с неспособен ди сс бряпн, л— ми пивредт-
нядя па умрял; кучс. пя умря. коп пож
Espenlaub, das — wie Espenlaub zittern треперя като
лист, трепетлики
Esse, die — dickte Rauch -11—8 aus 3er Ess— гъсти
кълба дим, пушек, излизаха, се издигаха от комина;
ф scherzh. —е . Trägt —ine Esse той носи цилиндър; шег.
кюпсц; || umg. —iwa- in dl— Ess— scharlben записвам пещо
па комина, па леда, пиша го загубено, куче илячи,
диря пями
е--—n — was gibt’- zu issem какво им; зи ядене, какво
ще ядем; || komm —--11 ела пи ядем; || wie haben 11:11-
zu ess—n пямимС нищо зи адспе. какво да ядем- || zu
Mittag, zu Ab—id i-sem обядвам, вечерям; ям ни обед,
ня вечеря; || gut —--сп храня се,. ям добре. похяпвям
си добре; || 3-n Tillie. di— S:iй-erl ic—a ess—m изяждам.
омитам чшпия+я; || er ißt mich loci аеп и ушите ми
ще изяде, ще ме р-зори от яаспе; || für drei, wir —In
Sci—u1—nd1rech—i ---сп ям за -рима, ня порязия, кито
попов син. като пeнреи+пa ламя, като разпран, кито
протъпеп; стомахът ми е кя+о циганска торби, кято
тъпап, всичко побира; || wie —im Piepmatz —--11 ям кито
врабче, едва сс докосвам до яденето; || C—im—п 31—1
ess—n пс ям нищичко, пе вкуСним, пс хапвам от яде¬
нето, оставим сн гладеп; пе турям залък и устати си;
|| —fwa- für seim Leb—n gern —--сп туша н свят давим,
умирим за тона ятспе, тон— е ний-любимо+о мн ядспс;
|| аЬ-пЗ- «-—п wie Cali. warn исчерпо време ядем сту¬
ден— кухня. саудено ядепе. топли яденета- ф 1ш R—-
-taueunl, 'ш Petelrb, im der Kaiilmt, hri lim, zu Hausc
—-sei ям; хрипя се и (пя) ресторант, в завода. на стол,
у пе'о, у тома, в къщи; <ф> w—nlg ess—m und w—nlg ecdem
Hut niemand gcecul крит:; исчсря — дълъг живот; <ф>
selb—a essem itfi гъс+ити киша пояс разпаша; кой¬
то сам ядс. нятебендвя; който си угажда, дсбелес;
<ф> wie nan ißt. so aabeltel nan кикто псето храниш,
както хрипиш кучето, тъй тн пази къщити; спорст
яденето и риботити; «ф> wo Se:her ee-en, spült man dem
Slebemfem ni:hi където са пе+имя. тим са и шестима;
<ф> wte nichi aeb—lltm will, der -oll auch nicli —sstm който
пс работи. пе бива да ядс; *ф> 1—1 s—H—m macil ilcbf
-all от '.едипе човск сс пс наяжда, пс писищя; очн
пълни, уста прaтпи; «ф* 3er Appetit Comml . beim (mii
d—ш) E--en апетитът идва c яаепс+о- ус+я cä кучешки,
усти ся пя стляб;ие, разяждат се; <ф> E-sem und TrliCen
häli Leib und S—ele zusaMn—n хряна 6р-д- глади; хряпн
душа ди те слуша; . viel E-sci, viel KeuiCh—ll от пре¬
яждане зторве пями; който яте 6ез мярка, скоро ще
сс поболее; 'олямати лакомия поболяна човека; <ф>
man -oll da- E-s—m beenden, w—mn cs am b—sl—n -chmeckf
престани та ядсш, когато +н е най-слятко- <ф> 6е1м
Ees—m spricHf man nichi когато сс ядс, пе сс говори;
<ф> rs wird 11:11- so i—lß gegessen. wl— cs gekochi wird
р-бог-ги пе е толкова.етррщпa, колкотр и— пръв по¬
глед изглежда. дяволът пе с тонк;ир чсрсп, колкото
го пишит (рисуват)- -ф* wes Beoi ich cssc. d—s Li—d icH
singe чий—о кои яхам, неговата пессп ще пся; който
ми п-ви хляба, той мн е брат; ф h—i ihn das Gia-
ЗепЬюТ ---ет живея па старини от неговите подаяния,
от неговата милост; || der kann meie als Beoi css—n
бива го за пещо повече (отколкото само ди яде хляб).
способностите му ся над обикновеното пиво. разг. ссче
390 Essen
му пипето, пе. пасе трева, има мозък и '.aHaTa си; им;
свръхестествени, магически дарби, заложби, способ-
пости; || nll 1Нм ist nichi gut Kiascb—n e--—n пе е цвете
зи мирисяне, пе е стока. проклет. лош, мъчен, опасен
човек с- с тебе яде и очите ти ииди; тоетлчкьт му с
па коляното; по-добре е ди нямаш р—6;——, вземапе-
дявапе, тур. рлъш-веоиш с пе'о- © ißt dich nur ncblig
нияж сс. прсррн; сс, хапни си лобрс, хубаво; || ich —е
mich in -inte Spel-e -alt. 31:k, voll, rund. CeuiC п—яждим
се до насити с ядспе, п-тъпвим се, питъпквям се, Пи-
блъсквам сс чик догоре, т; гчщaтр, питъпквам сс като
попско чедо па зялушпиця. просто ще се пръсна, ще
сс разболея от преяждане с пещо
Essen, 3а- — 3u- Essen macben, Cochen, zuhee—lTen,
aul 3ei Tisch heingen 'отвя, пр;го-вдм яденето, 'оз-
6-ти, ястието, поднасям го, сервирам го; || 3u- E-sem
ist 318111:1111 яденето е готово, мрер-р е сложена; ||
über 3us EeeeT' hte/hüll icefuilei пихвърлям се .—комо,
пистъриепо, с прстьовепие, шег. кито гладен па яде¬
нето, ям с -'олям апетит; || 3а- Es-ei veieal2—1, un-
beeinti прееолдирм, ост-вям яденето да загори; || dus
E--en ist versai/cm, angthiülml яденето с пресолепо,
трг;рдло; || 3us Es-em scimeckl mir, scHmecki nie nichi
яденето ми е вкусно, ми се чстржлр, пс ми е вкусно,
пе ми ' се уснaжтa; || 3as E-sem b—Connl mir nicht,
schlägt bei nie gut an. isi nie schlecht 6tCömmem яденето
пе ми понася, мн се ;-рaтднa добре. пс ми попесе, ми
се огризи зле- беше ми лош; о— яденето; || den Eeee1
Tüchtig zu-picchcn хапи-м сн порядъчно от яденето,
ям с апетит, шег. с младежко увлечение; © ihn zu
tln—m einlacben, leugalti, 6t-ehe1dtnen Es-en eilladen
поканвам го па просто, скромно ядене. скромен обед,
скромни вечеря; ihm zum E-scm nllbelngei довеждам
гост па обед, па ядене; || —in Es-en geben п—в—м обет,
вечеря, банкет ’
Essig, dee - - W—im schlägt im Essig —1m ннпо—о npo-
кисия, се вкисна, ферментира в оцет; || zu Es-lg werden
с-иним па оцет, вкисвим се, по;кисиaм- || Essig an 3cn
Sakai Tun сл-г-м, сипвам оцет и салатиги: © die Rel-c
1-t zu Essig geworden nъгчвипето пропити—, се осуети;
пищо пе излезе от пътуване—;; || 3ап1Т 1-1 —- Eee1g, cs
ist Essig- 3amii пищо пе излезе от тоеи, риб;———— про¬
падни, се осуе+и, отиде по дяволите; Ц auesehen wie
Essig ein Gte1cHt wl— Essig machen порвд киселя
физиономия, намръщил съм се. сякаш съм пил оие-•;
пимръщил съм се. сякаш някой ми е изя. бищипото
имане, кит; котка ни зло време
Etage, die - - - in der deilitn Etage sein па гре-ия етаж
съм- прен. по;прдпрт съм пя изпит
Etat, 3er scherzh. das gebt übte meinen Elul,
übte-t-lgi meln—i Eiai тови црлхвъолд - бюджети ми, пе
отговаря па моите рипяпс;e; възможности, пе с по
джоба, кесията ми, по доходите ми
etepetete — -cl nicht so efepetete пе се превземай, пс
сс гевези, пе бъди г-кови генсзе, тикъв лигльо, т-киви
т;'тр, т;нк;eр прерърцупепя
etlich ich bin etllche Tagt hier вече от няколко тп;
съм тук; || -clld—ш sind elilcht Jahet, —fllcbe 10 Tage
vergangen ;гт;тиeр изминаха няколко 'отнин, повече
от 10 тпи; || ia:b etlichee Zell след пякое време; || 3aTüi
Habt ich -111:1- Mark uusgthen Müssen -одбврще ди
похарчи за тови пдкод и доу'a марки, досги пари; ||
das bal —111:1- Mark gtCöettt —ов; ми струва доста, пс
малко пари, мпого пари; || 1:1 habt noch etlichr- zu
-agei, zu hemteCtn, zu ee/ähien имим ти кажа, па за¬
бележа, да разпр-ня, разкажа някои и труг; пещи, та
пaпоaнд някоя и други забележка; || 1:1 könnit dazu
auch noch -111:1—- b—mteCen бих мотьт ли забележа,
да прибавя още пости (мпого) работи към тови
etwa - es wird etwa —ine Siunde dauern ще трие око¬
ло, приблизително, 6лнз; едни чяс; || © vai-t 3u е-
etwa +; лн беше; || ist er etwa krank ди пе би та
с 6;леп; || hu-l du 3as etwa ve'ge-sen да пе би (слу¬
чайно) ди си зaбори;т това- || du wlli-l doch nichi etwa
behaupten, daß... пи пе би ти искаш пи твърдиш, че'..;
|| Ceinsi du ihn tfwa пи пе би па го nозпрврщ случайно
etwas - - - ici Hahe etwas auf 3em Ucez—n нещо ми
тежи пи сърцето; || -1— veieteHt es. aus 11:11- etwas zu
macben тя умее от нищо ти папряви пещо- || ich will
31е mal -iwa- sagen слушай какво ще ти кажа; || du
kannst 3u übte ciwas ealeh—i може дя преживееш пещо
(пеприятпо), може пи ти се случи пещо (аа ядеш бой);
Ц -1— hal slci —iwus angetan -я сс самоуби; тя посе'п—
па животи си; || hust du eTwas von ihr gehöel чул ли
сн пещ; за пея; |) hat -1е -fwa- gesagt тя к—зи ли пещо;
|| -1с hui etwa- gegen mici тя им; пещо против, срещу
мспе; || 3u- isf so slch—e wl— nur eTwas гои; е повече от
сигурно, съвсем, пипълпо сигурно, пяма пнкакво съ¬
мнение. чс е тика; || nun zu ciwas anderem а сега др
преминем па точгр -ема. па друг въпрос; || 3а- ist ganz
—№3- andtets тови с съвсем друго нещо; © er wird cs
zu eTwas helngti -ой ще постигне пещо . много и жи¬
вота, ще направи кариера. ще излезе пещо от него,
|| aus den Jungen wird noch etwas weid—i от момчето
ще стапе, ще излезе пещо свястно; момчето обещани
мпо';; || ee mtlit etwas zu -ein той сн мисли,, въобра¬
зява. чс е пещо, мис.; се зи пещо мпого; || seilt Mei¬
nung gilt -iwa- мнението му тежи, има голямо зна¬
чение, е меродавно; дум-та му тежи; || diese Summe
ist Tüi mich schon -iwa- таз; сума пе е малки зи мепе,
е иече пещо за мепе, доста ';ндмр зи мепе; || 3а- ist
etwas stark тови иече с милко прекадено, поее;непо,
досги силно, невъздържано; || 3as will scion etwas bc-
sagen, H—iß—i, bcdtuien товр зпачи, 'он;р; вече пещо.
е мпого красноречиво, е криспоречни, мп;';тпaтнте1
леп факт; || 3er Vorschlag bal etwas lüe -1:1 предло¬
жението с мпого изгодно, 6трг;nрнятпо, има своите
преимущества, к-чества, изгоди, пс е лишено от ка¬
чества, заслужини ипимяпие; © Cuin-l du nie ciwas
Geld geben можеш ли ди ми аидеш малко пари; || si—
-pelcbt ciwas Bulgarisch тя говори, зпие малко бънтио1
ски; || das komm. nir -iwa- übeera-cbcid, ungtitgen
тови c малко изпенатващо, идва милко неочаквано за
мепе, пе съм под'огвеп за петО1 идна и неподходящо
време, пепавреме; || er l-l -o ciwas wl— —in Dlchite той
е псщо кито поет, едип вид поет, пити малко поет;
|| er Hui etwas von einem Sebei/Tsie11ee той прилича ни
писател. им; пещ; писателско; || daeT es —iwae mehr
-111 може ли ли бъде малко повечко (при мерене);
© sie Hal -iwa- um -ici, das... и пея има пещо, което...,,
II an Зее GesebiebTc wird (muß) wobl eTwas deun -iln в
идтрmр тия история исе па: трябва ти им— известна
този истина, пещо вдоп;; || aul so ciwas läeee ici Mich
11:11 ein пе сс впускам и т-киви Йнантюри, пе се зи-
сeищим. трнрндм с тикне; р-б;—;, пс се качеим па
-ик-ви к;.—; || се bal eiwas mli ihr той има пещо,
еземине-даване с пея, има връзка, любовна интрига
с пея; || wce bäiit so elwus von ibr g—dacii кой би
n;м;снин, допуснал, предположи. тикови, подобно
пещо зи пея; © nein, so etwas пе, тон— всче пя нищо
пс прилича, пaлснъолд, патмипяви всяка 'рaпииP1 с
просто възмутително; || so —Twas von Frt:hb—1i, Dumn-
Heil l-l mie nie vörgcCömmtn -икони пaсaнетно, без-
образие пе съм виждал, срсщЯ.; —-киви глупост за
пръв път и живота сн виждам- пещо по-пaсaтп;, по-
глупаво пс съм nрежиeдвян- сша му пями па тови
пaхинств;1 ни тия глупост; || aIeO1 so ciwas bat es noch
nie gegeben, so etwas Hube ici noch nichi g—i—m тикови
чуто пс сс с виждало и чувало. зи пръв път мн сс
случва, зи пръв път виждам тикови чудо; ]| so —Twas
gib.’- nicbl wilder това е етипстиепо по роди сн, тикови
чуло още пс сс е снччврло, се случва само ведпиж; ||
so eTwas kann mal voakommei н тикни; работи се случ¬
ват по широкия божи. свят, са възможни, пс ся пещо
невъзможно, сс случват понякога и жииота, пе са из¬
ключение; || wie Сан-Т 3u -o etwae -agcn кяк можеш
па говориш, твърдиш тикови пещо, да казваш гакива
пещи; ф es nuß doch legend' etwas gc-chei—m трябва
пи ст—пе пещо. някакво чуто; © etwas Gutes, SeHön—s
пещо добро, хубяво; || ein gew1eere Eiwas псщо си; ||
3а- gew1ee— Etwas известен чар, пещо прнв.лекателп;,
.;брдтелп; за другия пол, известни nривнекаmенпос-;
известно обаяние; || eli le—mdes Etwas diäigi -1:1 zwl-
-eHe1 uns нещо чуждо се вмъква, се по;крртвр1 третрвр
межту пас; ф 33- kleine Eiwas малкото човече, дре¬
босъчето, пялечко
euer - Eure |Ese') Exzell—mz, EmIici/ Вишс Пре¬
възходителство; Ваше Преосвещенство; || Euer Ueillg-
C—ii Вишс Светейшество; - !| Eure (Euer) Gnaden Ваша
милост
Eule, 31— — -1— sieht aus wir —ine Eule тя прилича пя
кукумявка, като, цяла кукумявки с- || so ein— all- Eule
тьо-a кукумявки, вещ;ир, чума; || Eulti nach Atbci
Tiagtn нося бухали в Атина, вода в морето, дърва и
'ори—и, ловя вятър в решето, върша излишна ря6;—и;
противим пя корсmив;тро кряс-яв;ии; )| —in— Eule Tan¬
gen получавам пасрещеп вятър; j du hal eine Eule ge-
-—--еп мина ми лисици път ; || —in Gee1chT wir —ine Eule
an Mittag nachen дремя като кукумявка по плядпе,
жии заспал съм. очите мн сс зрmeррдm за съп; || wiC
ein— Eule тТ-е Krähen като бухал межДу врани съм,
служи за посмешище; <ф> Eulen . und Licht vertrugen -ich
11:11 бухал и светлина не се погажДат; - von Eulen
Connei nicbl Sperber — die Eule hecki keim— Falken
змия гълъб пе ражда; ог норпa гълъб (сокол) пс стави;
аръп грозде пе раждщ върба дрспкн пе ражда; дни
глог питомп; грозде пе ражда- <$> 3е- elm—n Eide i-l
3es aidten Nachtigall — was d—m —in—n -in Uhl |EuIe)
’• 1-T, isi 3tn aidtai sli Nachtigall зи тебе сопол, за мепе
сокол; за хор-тя сопол, зи мен сокол; ' всски със съ-
пб—ти си; <ф> jeden düiki s—in— Eule ein Falk всеки си
свaл; коре-aвот; мргрое; всски мечк-р сеоЙтя мечка
хв—ли; всеки цигании своя кон свял;; всски сн свяни
булчето
Eva - hri Adam und Eva ai/angti започвам от съ¬
творението пи света, още от Алим н Еви; || time jungt
Eva красива, сьбнизпитенпр евипа дъщеря
Evangelium, 3а- — Зз- Evangelium v—iküid(ig)en въз-
неc•аднрм еврптен;еmо; |i 3а- Evangelium verle-en чети
евангелието; ф 3а- ist ihm, für ihn Evangelium тона
с (като) еeaпгение за него
Evaskostüm, das — im Eva-ko-lün с'^-'!-! п;двд-
нам сс в евипо одеяние, 'онр1';леп;т:р, както ме маЙ¬
ка родила, както съм от маЙка излязли
Eventualfall, 3-e — für den Eventualfall за всяка еисн-
тчянпое-, за всски случай
ewig -- - dl— Ewige Siu3i вечният грид, Рим; || dee
Ewige Jude Ахисвер, скитникът евреин || d-e Ewig— веч¬
ният |бог'- || 3а- Ewige еечпото, божественото- || dtr
ewig— A3am вечният Атам с неговите слабости; || das
—wig— Leb—n вечният живот; ft der —wig— Studcil ветпия-
Examen 391
студент; || di— ewig— Nachi вечни , пощ; || dir —wig—
Schm—c иечсп спя'; || dl— Ewige Lampc. das Ewig— Llcit
вечното кандило- || spott, in die —wig—m Jagdgründe -'п-
gehen преселвам сс иъи вечните сенепнд; || 3us —wig—
Lehen, die —wig— S—Iigk—it erlangen постигам вечсп жи¬
иот, вечното блаженство; || rin —wig gl—icies Eln—alel,
ein ewiges Eim—al—i вечно едпо и също; еечпото, сивото
еднообразие; ' das Ewlg-Wclbiicht zieh. uns Hinan
(Goethe) всчпо женственото пи итиисдвя, пи издига във
инснпи+с; ф ihm ewig— Ta—u—, Lieb— schwören кълпя му
сс във вечни вярност, любов; || auf —wig, für 1ммеа und
ewig Dein вечно. иовекн, навеки тИой; || für. auf —wig
за исчпн времепя- навеки; иовекн; || -1:1 (Akk.) lüe rwlg
niteliaider v—ahiid—n свързваме сс ионеки, завипаги
(оженваме сс)- || iim zum ewlg—n Andenken etwas üb—a-
i—ichen подарявам му пещо зи исчсп спомен; || ich habe
lin -cli ewlg—n Zellen, —wig i1:bi g—-then, —wig lange
11:11- von ihm gehör. цяла вечност пс съм го виждал;
пс съм туeян отдавна, цяла вечност всчс пищо за пс'о;
|| scherzh- ewig und da—1 Tage (31—' Jahre) цяла вечност.
воиекн, навеки; || das ашсеТ ja ewig (und drei Tage) -a
гони трие идлa вечност всчс, пями край; пс му се вижда
крият пя тона; || das Cann doch ju ilcbl ewig daueen +a
тон; пе може па трие вечно, щс има коги н ли с крий.
ще му дойде кога н да с краят, исс ще свърши някога;
|| 3а- Cann doch ii:hi ewig so welTeeg—iem та тови пс
може та продълж-в- всчпо така; - || 3us dautal ja wieder
nal —wig товр пак -рие всчпо, безкрайно дълго, про-
тължрнр, пям; кряй; || ich waeft Hier -cboi rwlg aul
dich вече идлр вечност -е'чиким тук; || laß doch dein
ewig—- Jammern und Klagen откажи се от, престани
иече с ветп;+е си вайкяпия и оплрkвaп;д; || 3as isi ja
cvyig eehüd— мпо'о. крайно, безкрайно жалко; || daraus
wird —wig nlchis от това пико'—, пиигя пяма пи излезе
пещо
Ewigkeit, die — von Ewigkeit zu EwigkeiT ог иск до
иск, прсз векове+е; || in alle Ewlgk—lt иовекн всков;
паесегди; паискн; || in all— Ewlgk—it nlcit за пищо пя
еве-р; пико'—, пиигя- || ' in die Ewigk—if elmg—i—n пре¬
селвам се вън вечността, заспивам пяиски, заспивам
всчеп сън; || in dl— Ewigkeit abb—eu/em w—rd—п господ
ме прибира при себе сн- ф das daueei ju —int Ewigk—il,
ein— kleine, haihe Ewigkeit тона трае идлa вечност, едпя
понуветпост; || daran werde ici bis in all— Ewigk—lt den-
Cei пиигя пями да трбоaвя говя, док—то съм жив,
iw. живот, вовекн ще помпя тови- || ich waele -cion
eine Ewigkeit aul dicb цяла вечност те чакам- || ici Hab—
si— -eil clnee EwigkeiT. s—il EwigC—iTem licht g—s—hem пе
съм . я виждал цяла вечност; || 1:1 Hub— —in— Ewigkeit
i'c1ls''mebr vom ihe gehört дълго време, мпого о—ляипи.
от векове, ця.— вечност не съм тувaн пишо зи пея;
■! das isi doch schon -in— Ewigkeit ber цяла вечност има
;гг;'ин;
Examen, 3as - im- Examen sl—lgtm, gehen двяврм се
ня изпит- || 1ш Examen sl—b—n пържа изпит, и изпития
сссня съм; || für 3u- Exum—n oeHern, büfl—lm зубря, къл¬
ви за изпит; || ich neid— м':Н 1йae, zum Exam—i потивям
молба за изпит; '| —'m Examen nacben, besfehen, abl—g—m
пържа, п;л-'им, издържам изпит; || im, 6—'ш Examen
durcHfallei, durchfliegen, 3uachea--cln, durchs Exancm
/allem пропадам пя изпит, скъсват мс; || i:i habe 3as
Exanen s:boi Hliier nlr издържах исче изпита, отър¬
вах сс вечс от изпити. приключих исче с изпита; || bei
iin —in Cl—im—s Examen vornehmen подлагам го па
малки проверка .
392 Exempfl
Exempel, 3a- — ' -1:1 (D.) —in Exrmptl ai efwas (Z>.)
i—hn—n вземам пример о— псщо; || lim ein Exemp—1
gehen давим му пример за подражание- || ein Ex—mpti
ai 1Нм statuieren п-к-зи-м го за пример, за пазидянне
пя другите- || di— Probe au/s Exempti machen, Il—Team
проверявам на дело. пя практика, практически
exemplarisch — ein exemplarisch—' GtHöreзn пример¬
но. образцово послушание; || —Im —x—Mplariscies Lehen
lüHien водя образцов, примерен живот, живот, до-
стое п за подражание; ф ihm tx-npla'lsch bestrafen пи-
казвам го зи пример, пазил-пие пя другите
Exil, das — ins Exil schickem пращим и итгпрпие1 па
за+;чепне; про^жт-м, изгонвам от родипи+а; || zum
Exil verurteilen осъждам па заточение, нз'пяп;е; || ins
Exil geben о+ивим и итгпaпuе, зя+очепис, прокудя,
емигрирам, напускам родните предели. родината; ||
In Exil l—brn живея и изгпяпие, заточение, неповолно
и чужбини, и исповолно нттпaпис
Existenz, die — -1:1 (D.) —in— Exlsf—mz aufbauei, grün¬
den нт'орждрм сн, създавам си 6аз— за съществование,
сигурен живот, пОминък- Ц k—lne -1:1-11 Exlsf—mz habtn
пямим осигурено съществование, т;етaтьтпо средство
за преживяване. съществование; || ein— gesiciert—, üue1
könmlici— Existenz Haben животът ми е осигурен, ги-
ряп+нран; обезпечен съм; || —ine kümmealiche 6x1-111/
habtn водя жалко съществование, окияп. плачевен.
клет живот. едва преживявам, свързвам еди— дерта
крия, една кретрм; || ihm ein— -oegem/relii sorgenlos—
Existenz v—r-eiüT—m създавам му безгрижен, доволен.
охолен живот; || ihn um s—ime Existenz bringen т;щрнрм
го qt възможността зи съществование, отпемим Ky
хляб—, поминъка, - поехрипитр, орт6;вим живота му.
ррзордвaм, унищожавам го- || -eine eigene Exl-t—nz
unTcrgrabci п;ториям, подкопавам собственото сн съ¬
ществование; сек; клона, па който ссдя; ф iauetndc
vom Existenzen veemi:hf—n унищожавам хиляди човешки
съществувания; || —in— fragwürdig—, zweifelhaft—, dunkle,
verdächtig— Exlst—nz проблемртнтпр, загадъчни, тъмна,
подозрителни личност; Ц v—ep/usehit, veeT—Hlfe, vea-
kruchle Exl-tcnzen песре+пниH1 неудачници, корабо¬
крушенци и животи. пропaлпрни същества, хора
ExlstehzmiiUmum. das — der Lohn liegt weit uilte den
Existenzminimum пртп;иртa е тaнече под еkз;етепЦ1
минимума, под необходимия минимум за преживя¬
ване, под необходимия жизпеп минимум
existieren — das —xisti—rf 11:11 mehr —ов; пс съще¬
ствува всче, отляния иечс е поеетипрл; ди съществува;
|| er lut, als ob ich gar nlcit 1x1-11—'- той се правеше.
преструваше, се пиприин. че пс ме вижда. забелязва,
държеше сс така, сякаш пе съществувам за пего, като
чс лн съм въздух; ф davon kann man nicht exlstler—m
от тови човск пе може та живее, да преживява, др се
изхррпвя, ди поминава, с тоеи пе може да сс кари
exklusiv — exklusive Ka—ise, Familien избояп;1 затво¬
рени, теспи кръгове; богаташки, аристократически се¬
мейства, хай-лайф; семейства. които сс държат ни-
стоaпр о+ другите, конто пе общуват, пе поддържат
връзки с другите, с всички; || —ine exklusive GasTsTätTt
луксозен оееа;оPп-; || ein exklu-lv—r Padeoet първо¬
класен брнпе;куо;оm- ф die Bildung wae Trühte exklusiv
по-ряно обризои—пиет; бе привилегия сам; ни из¬
вестни кръгове, бе недостъпно за -исички, бс достъпно
сим; за известни обществени кръгове; ф —in Interview
—xklu-iv füe unsere Zeitung интервю специално, изклю¬
чително, сим; зи пашия вестник
exklusiv— — 3-e Pa—'s verstehf -1:1 exklusive d-e Ver-
-a1dköeit1, exklusiv— Verpackung и цспатя пе влизат
разноските по изпращането, пе е .включеп— опаков¬
ката. цепи+а се разбира 6ез разноските по транспорти,
без портото. без опаковка
Experiment, 3as — ein Exp—rlnenf aisTtll—m, nacb—n,
durch/ühren пррвд, провеждам опит, експеримент; ||
3as Exp—'imenf isf gelungen експериментът е успешен,
оетчнmрmеп, диде резултат, излезе сполучлив. успсшсп;
ф naci C—lne Exp—ain—nfe пе сн прави опити; || sl—
wird -1:1 voe Experimenten Hüf—m тя ще сн помисли
хубавичко, добре, преди да сс реши ди опита, ди приви
опити
Explosion. die — —ine Pomb— zue Explosion belngen
иътnтрмепянaм бомба; ф seine Wut entlud -i:i in eimer
Explosion яростта му сс разризи като експлозия, той
избухни, експ^одиря
extra — das Co-iel extra тона струна извънредно, се
пнрщр ;mленп;, пе влизи и общити цепи, топлища сс
зи пего; ф i:i hin extra 3eim—fwegem gekommen дойдох
специално, пярочпо, сим; за тебе; || j—izt tue ich’- txira
сега пък пярочпо, тъкмо зищот; пс искаш, щс го пи-
правя; || 1:1 hab— es lim extra ge-agl казах му го спе-
и;aлпо, изрично; )| si— bat —in extra Zimm—r тя им;
;тденпр, специална стая- || du wlll-l inner eiwas Ex-
113-- нткиш внпятн пещо специ—лно, пещо особено,
извънредно; лоу'a манджа пе ядеш; чакаш все ди те
канят с бъклица, др те калесват; ф dial. umg. —s ist mie
nicli extra пе се чувствувам добре- || iin gehf es nicbl
cxtea не сс чувствува особено добре
Extrawurst, die — er möchte immer ein— Exirawua-i
gtbaaiti Cai—gem (bekoMm—m) исе нс:; пещо особепо,
епеи;aлпо, извънредно, свикнал е исс да му ч'Pжтрm,
Т— му гледат сртьор, ти му се приви изключение, др
има пещо специално за пс'о; || lür dich gibt —- keim—
Extrawurst пями изключение зи тебе, ще ядеш, каквото
другите ядат, лоу'P манджи пе ядеш, пяма да -е капя
с бъклици; как пе; || er bekommt Celne Extrawurst ge-
bealti пс му правят изключение ’’
Extrem, 3as — in- ExTr—n uns:hlügci избивам, оти¬
вим и другат; крайност- || von einem Extrem 1ms aideet
Tall—n изпит-м от стии крайност и други; <ф> die Exiaent
b-aübren -1:1 крайностите сс ;бея'иm, допират
F
f, F, 3as — alles gchl naci ScHcmu 1 всичко върви
по едип образец, по едни схема, по един калъп, по
възприетия, установения шаблон, с+ерео+ип. ред, по
предписание, механически; крорм, както сн зпрЯ1-пои-
държам се към шаблопи, пе проявявам лична ини-
и;иm;ви, р-змих па въображението, въображение. Из¬
разът е възприет от стереотипните военни нареж¬
дания и преДписания; ф 3as Stück -Ttbl in F пнес—т—
е във ф- мижор; || das F angeh—i, aneeh1agem давим,
удрям па пияното топи ф-
Fabel, di— — dl— Fabel vom Fuchs und den ГräsЬtn
tezäbien ризк-зв-м брепя-р зи лисиир-р н гроздето;
|| den Sto/T 'n —Im— Fah—I. im dl— FoiM cii—r Fabel ein-
kl—idrm претворявам сюжета и басня. превъпн•ьтдврм
го пот формати па биспя- || еа Conni wl— 3-e Wolf 1m
dee Fabel за вълка приказваме н вълка и кошар—ти,
н той прел нас. и той насреща; спомени кучето, вземи
тоягата- || das i-f di— Moeak von der Fabel гони е по¬
уката, моралът от, па баспя-и; това е в крия па край-
щати смисълът; ф übertr. lim Fabeln crzäHien, ии/Ьт-
den, aultl-chem разказвам му бяспн, небивалици, разпи
измиснииU1 пеирсни-пеkипели, бабини деиетипи, при¬
казки от хиляда н сдна нощ, псщя ог царството па
приказките, басните, чс върба мислипи родила, чс
вълк агне писс, чс пя кьосето брада поникнали, чс
вълкът овчар стрпрH1 чс върба сливи ооднни, чс сухо
дърво лнст пуспaно; || das gehört im das (ins) Reich der
Fah—1 това спата, принадлежи към царството пя при¬
казките, имя приказен характер. разг. с плод. рожба
па рaптят;я+P1 въображението, е измислица. свободно
съчнпспнс- хубаво си го нтмнсниT1 съчинил- ф dl—
Fabel d—s Ronans isf ni:Hi neu, i-l fa—i er/uidtm фибу-
.—та па романа пс с нова. с свободна измислица. с
плод, рожба пя свободно въображение, сюжетът па
романи с свободно изобретение
Fabelei, di— — —rzäil— C—im— Fahelelen стига си раз¬
правял бяспн, измислици, бабини деветини, разпи пс-
биврнниИ1 невероятни пещи. приказки от хиляда и
едпя пощ
fabelhaft — eine lah—liä/lt Gescii:ht— невероятна,
ррптястичпя, приказна история, приказен разказ; уто¬
пия; || er ist —im TibelHi/tea M—msci, Keil той е чудесен,
прекрасен. великолепен. зпимепит. с.нрвсп ч.оиск. разг.
голям арабия. симпатяга; || das isi ja libelHa/t та тови
е чудесно, вени:онеппО1 фаптастнчпо. знаменито- ф
iron. das sind ja Tab—IHa/te Aussichf—m чудсспн изгледи,
перспективи, пями що та сс кижс- || 3u hast da- fu-
h—liä/ie G—s:hicC, alles zu v—awiii—m ти имаш рядка-а
способност, рядкото свойство. качество. изключител¬
ния талинт, тир всичко ти объркваш- || Tab—ibaTte Faeise
für etwas bezahlen плащам биспослоипи, риптрстнчпи,
истропомшчсскн цснн за нсщо- плащам скъпо и пре¬
скъпо за пещо- || -1— i-l lib—iha/l rrici тя с баснословно,
пои:ятпо, рaптaстнчпо, необикновено богатя- || das
isf lab—IHi/t billig това е невероятно, необикновено,
неимоверно евтино, просто даром, просто 6ез пяри,
прос+о па бетиспния
Fabrik, dl— — —im— Fabrik gründen, au-bauen отварям
фабрика, разработвам. разширявям я; || im dl— Fahelk
g—H—n отивам въи фабриката (дя работя). сг—вям фаб¬
ричен работник, постъпвам па работа въи фабриката,
з-воля в производството- ф er isf die e—insf— Fahelk
той е истинска фабрика, машина. фабрикува непре¬
къснато. масов; (ризк-зш. романи)
fabrikmäßig — labaiknäßlg Eezäilungen seha—ih—n
фабрикувам, ;ткильпвaм масово разкази. пиша раз¬
кази па конвейер
fabrizieren — Ma-sembedaiT-arlikel /abaizieren фаб¬
рикувам. произвеждам артикули за широка употреба.
зи мисови консумация, за масово потребление; ф umg.
was hasi du denn wi—d—a fabriziert какво си изфабри¬
кувал, изработил. скалъпил пик; || schockweise Bücher
/ahaizl—r—n фабрикувам. произвеждам. съчинявам ма¬
сово книга
Fach, das — etwas 'm ein Fach 1—g—m енaгрм, турям.
поставям пещо в чекмедже; || di— g—h—imsf—n Fä:ber de- "
Herzens прИ-Сkонтите, пай-потайпнте кътчета. гънки
па сърцето- ф eiwae1 ihm unlee Dach und Fach bringen.
haben свършвам нещо. ликвидирам c пего, отбивам
си грижата с пето, отхвърлям работи, полaтрМ изпит-
fackeln 393
отървиним сс от псго; прибирам го под покрив; на¬
реждам го; пещо е иече готово, свършено, в свършен
вид; погрижи. съм се за него. пиредил съм го; па
сигурно място е- || uit—e Daci und Fach kommen под-
слопяиим . сс, скривам сс поп навес, пя сушника, па
закрито, под зaенопa, панеса от дъжда; || scherzh. -'—
ist unlee Dach und Fach тя е вече омъжена. има дом,
покрив, стряха пат гнрвa-р си. осигурена. наредеи—
е иечс; || umg. nli eTwas gul zu FacHe. ilcbl zu Fache
kommen справям се добре, успешно с пещо, пе моги
пи се справя с пещо, опира ми сс, срещам трудности
и овтрдявяпет; му. пе мн сс поддава; ф welcHe Fächer
-^31-1—1 Si— какви специалности, предмети, дисцип¬
лини следвате; || 'm ver-eH1edenen Fächten umlearlcHten
преподавам (по) различни дисциплини. . предмети- ||
-':Н (Akk.) auf ein Fach spr/iallsi—'—n специализирам
сс по известен предмет; || er versl—bf, b—here-:HT sein
Fach. ist ein Meisfee in s—lmtM Fach, s—lm—s 13:1—- той
разбира, познава, владее (си) специалността. е май¬
стор по (и) специалността сн, разбира сн от рабо+а+а,
занаяти. професията- || er ist ein alter На-е 'm Fa:i,
ist —in—' der hesi—n -eines Facbes изпекъл с добре за¬
прята. голям, изпечен специалист, отличеп познавач
с- той с един от пай-добрите специалисти от своя
браш. и своята професия; || са 1-t vom Faci, —im Mann
von Fach той с специалист, вещ в тая област, е човск
от тaпaд+р, специалността, професията; || veralt, ее 'st
Jurlsl von Fach по професия. по специрнпост той е
юрист; || 3а- scilägi (gelört) ni:ii 'm mein Fach. isi nicli
mein Fach тона пс спала към моят; спсииaнпое+, ком¬
петентност, пс с по моят— часа, пе с от моя бранш,
пе е м;д-р специалност. пс съм компе+еп+еп, пс раз¬
бирам от тая област; ф .3а- IyriseH— Fach. 3as Fach
d—s L1tbHзЬere лиричната пяотид; ронд-a па любов¬
ника
Fachmann, der — er ist Fachmann aul ('n) diesem
Gtblel той с специалист, всщ, компетентен и тия
област; епеииилие+ е по тона, разбира от тия работа;
|| ich lass— nlch. von Fachltulcn b—raftn съветвам сс.
консултирам се със специалисти, с хора, които раз¬
бират от рабо-и-а; || Fachi—uit heranziebtn прниличям
специалисти. компетентни. вещи лици; ф umg. da
-launl Зее Lair und dee Fachmann wunderi sicb (läch—lf)
човск сс чути и мае, пс може па сс пячутн,ите мн с
двете ръце па се прекръстя; ссдин, пя сс кръсти- боже.
с коя ръка да сс прекръстя; просто невероятно, зи -
учудване с. да пс повярва човск
fachmännisch — —im 1as:hmäiniscH—s Uitell заключе¬
ние пя специалист. пя вещо лицс; || /a:hmänii-ch bt-
113:11—1 (рртгледaпо) от 'летището пя специалисти. от
професионална гледни точка
fackeln, umg. — er fackelt ilcbl lange гой много-мпо-
го пе сн поплюва, пе сс церемони. пс му мисли, пс
про+акя много. пе си поплюва много пЯръки, пс сс
колсбяе мпо'о; || Hier wird 11:11 lange ge/acC—If, gibt’-
nicht zu /a:ke1m тук пями място |време) зя протакане,
бявепе, колебяепе, цсрсмопепе, потонияпе; тук пс с
върбови сянка, пяма място за нзлежииапе, трябва па
сс работи- || nicht lang— g—lacC—ll бързо. чевръсто пя-
прст, па работа; пяма време, пито миг за 'убепс; без
да губим пито миг; || te würde lin olne 13:1111 Hlm-
iusw—rT—п щс го изхвърли без колебание. без п— раз¬
съждава, без да му мисли много. без да си поплюва
мпого, бсз да му цспн басма, без п— му мигне окото,
като пищо, като мръсно ко+е панън
394 fad
fad(f) — eimen laden Ge-chma:k 'm Munde laben
имим блудкав вкус и чсmaтa; || das Bi—a, di— Suppr
scbn—cCi lade бират; има блудкав вкус. с изветряла,
супита с блудкава. безвкусна. пями икус; || fades Zeug
reden говоря блудкавос—и. безвкусици, глупости, скуч¬
ни, отегчителни работи; || —im fader Witz блудкав, без¬
вкусен, постен виц, безсолна шега; || rin lader Meneeh
безинтересен, безличен, скучсп, отегчителен човек; ||
eine lade Farbe мътен, неопределен, блед цвят; || —'1
lader G-euch спяреп, гнилостеп мириз, дъх; ф etwas
1'1:11 lade пещо мирише пи застояло, им; лош, спяреп
дъх, дъха па престояла бира. нмя лоша миризми, вони
Faden, der — ein gtdiehitii /—'псг. 11-1—' Faden усукан,
тъпък, зпр—н копсц; || Зее Faden ist gcrisscn, v—afitzl
slci, isf verlitzf конецът е скъсап, пишкити е скъсани;
конецът сс з-Бързви, сс с заплел, завързал; || eiwas
zieht Fäden. ziebl " -ici im Fäden нещо сс точи, влачи
па конци; || die Fäd—i nach d-e Opeaulloi zleh—m из¬
важдам слеп ;пеорцнд копинте; <£> кш/е Fädchen —
fleißige Mädchen, lang— Fädchen — faule Mädchen късо
копчс — бързо момиче, дълг; копче — мързеливо
момиче; ф kein Faden isf so lein gesponnen, er Conml
endlich an die Sonnen нищо не " ост-ви скрн+о пол слън¬
цето; което сс крие, го ще се открие; кога и ди е излиза
лисица па пазар; ф sein L—brm Häigl ше an —in—m
dünnci, s—ld—nen Faden животът му виси ни косъм, па
копрнпеп, тъпък kопеи; || —- biig an eln—m Fadtn висеше
пя косъм, па копсц; || kein—n guten Fadtn an 'Нм
lassen пс казвам поора думи за пе'о, срипв—м го със
земята, пр;орвпяврм 'о със земята, говоря симо ло¬
шо, сим; лоши р-боти за пе'о, изяждам го с пир-
цялите. пипоиидм го от лош по-лош, пя пух и прaс,
пи бъзе и коприна; Ц es hlieb kein gulee Faden an ihm
разсипвам го : критиката си, отричам му всичко, из¬
карвам го по-черсн от дяволи, от лош по-лош; пе
кизнам една добра думи зи пего; || keinem .lockenin
Fadtn aul den L—lbe habtn мокър съм то костите. до
мозък- па костите, вир-вода. живя води съм; | keinem
ganzem, hellti Fa3ei aul 3em L—lbe haben пaоирли ви¬
сят по мепе, дрехите ми си съвсем изпокъсани, просто
щс сс оитnaдпрт па мепе, едиа ги държи— копин+е;
ф ihn nach Str^lcb und Faden Tadtli, ahkanz—ln, етТ-е-
nachen veeleunden, beieügen, verprügeln п-рязнам, пи-
к-сгрям, пррч'aврм, пасолиим 'о зпранита, порядъч¬
но, по всички приви.— па изкуството. чети му конско
евяп'ел;е. емрткврм му здравата фасони. чукам му
лук. сол па ттрвaтP1 прочтрнрм 'о -ики, чс да ме пом¬
пи, чс ти му държи внр'р•; съвсем 'О очерням, окле-
ветявам, злепоставям. изкарвам го по-лош. по-чсреп
от дявола, съсипвам, унищожавам го с критиката си;
извозвам, измамвам го ттоPBP-P, пращам го редовно
зи зелен хяйвер, вулг. мипииам го, лъжи го, м-мя го,
-а тим се eтитa, ти трсб хвърчи; съсипвам, емитврм,
пребивам го от бой, пипеотрщвим го тторвр-р, кикто
се следва, пaмеетврм му кокалите; ф ee -plnii seinei
Faden той си живее живота, живее сн, кикто орзб;рр;
оплита сн кошницата, опича сн р—6;г———; || inmee den
81-1:1-1 Faden spinn—i ррзкртврм, повтирям исс съ¬
щото; тови сн 6иб; зпие, тови си бае; || du hasi einen
Fadem имяш. 'лупяви приумици, дошли ти с някакви
глупост ни ума; ф die 6—id—n spimn—i k—ln—n 8^-1 Fa¬
den пГтеГпапЗее тн—м—г— нс се по'-жти-1 спогажда—,
разбират, пе мелят заедно брашно, са пва остри ка¬
мъка; ф 3en Faden Habei уловил съм нишката, па
прав път съм; || es Hal einen Faden пещо куци. пс е в
рет; пещо се запъви като ри: па бързей, върви рячеш-
кн; || cs gchl zu Faden всичко върви кит; по kопеИ1
кито папизапо. като по вода, по мет и масло, ка+о
по часовник, ка+о по конвейер; ст—на— големи раз¬
правии. големи KPB'H. караме сс. чс дим сс вдига; ||
hei der HochzclT ging —s zu Fud—m пя евa-бa-р имаше
'олями веселби, беше мпого весело. веселихме сс здра-
ии—я; || veralt, —im— Rede zu Fu3—i scilag—n нахвърлям,
пaбелдтнaм реч и общи черти; ф 3u 6—lßl di— Maus
Celnem Faden ab, . da b—lßi kein— Mau- —in—n Fadtn (von)
ab s. abbeißen; ф den Faden veeli—eem изгубвам нишката
(пя ортг;ворр)- || dee Fud—n 3er Unltebültn1g aelßi ah.
wlad wied—e ang-knüpfi. au/gegeilCi пишкити па раз¬
говори бива прекъсната, бива отново свърз—на. по¬
дета. потлонспа, 0PЗ';норь- започва отпово та тсчс;
|| die-e- Mollv zieh. -i:i wl— rin roiee Faden durch da¬
ganze Puch Hindurch този мотив мип-вя кито червена
пишка през идлртa книга; || zw'-eHen den brid—m ecH—i-
п—п -1:1 zueit Fäden aizu-plnnen межту двам-г— из-
'.ежт— че сс з—р—жп—т нежни чувства; ф —е Hält, hebäl.*
dl— Fäden in s—inee Hand, bat alle Fäden in s—im—e Hand
аой държи. задържи нишките и ръката си, държи всич¬
ки пишки в ръката си, -ой дирижира иснчко; вснчкн
;'ррдт по пе';в;тя свирка, гайди; || di— Fäden 31—-—'
Inielgt kuul—n ill— im -cinir Hund zusaMm—i нишките па
тизи иптрн'Я отвеждат, водят и неговата’ ръка; т—зи
ипто;'P е негово дело, той е авторът ни +—зн интриги;
|| die Fäden —in—- V—ebe—ch—ns au13e:kei разкривим
скритите пишки ни престъпление
fadendünn — 1a3en3üiit Bein— крика, тъпки като
клечки, кито пя комар, кит; ни врабче, кито па щър¬
кел; || —ine Tadeidüiit Hand прозортпр, тъпка ръка;
|| —in 1a3tndй1nee Lächeln гънка, слаби, леки, едва за¬
бележими усмивка
fadenscheinig — ein Tad—nseh—1n1дce Rock протрито,
из-гърк-п; сако; ф —in Tidcn-cHcinlgcs W—s—m слабо,
nOотричпо същество, да го тухпеш. щс пялпе; разг.
през ушите му вестник можеш ди четеш; || —in— ТаЗсп-
scielilge Stimm— тъпък, писклив, вдн, сл—6 глас; || —in
1üde1seHe111дee Teo-i сл-би, анемична у+схя; || eine Та-
d—1seh—in1g— Moral лек морал; || 1ademseh—i11д— Gründe,
Vorwände, Lügen прозрачни, прозирпи. съшити с бели
конци. лошо скърпепи, стъкмепи, скроени основания,
претексти. лъжи; || unter einem Tadene:he1m1gc1 Voe-
wuid под елин несъстоятелен, пеубсти+слеп, прозра¬
чен, лошо измислен, съшит с бели конци претекст
Fadenscheinigkeit, dl— —- di— Fadene:ie'm1дk—1t -—11—'
Änsec3e durchschauen прозирам. чс извинението му с
съшито с бели копцн, несъстоятелно. пеубсти+слпо,
лошо скроено, скърпепо. стъкмепо
fähig - er i-l ein fähiger M—1seh, Kopl +ой е спо-
собеп. пилареп. кадърен, -aнрп-н;в човек, умна, ни-
телшеп—п— 'трнр, бива го зи иснчко, умсе всичко; сечс
му, работи му пипето; ф 1:i wae k—in—s vtanünliigei
Gedankens lälig пе бях способен. годен ти мисля раз¬
умно; |i sie 1-т dieser TüT. zu ällem, zu ill—n SchandTaTcn
fähig -я е способи— па т—зи постъпка, па всичко, спо¬
собна е па всякакви подлост, крайност, низост, па
всякакво позорно аедпнс; || dazu isf sic fähig тя с спо¬
собна пя това, с и състояние ти го папрани; || ich bin
11:11 fähig zu arbeiten пс съм способен. 'олеп за ра¬
бота, пс мога та работя; ф 3te Augenblick wae keiner
•PtechetiЬung Tälig момептъ— бс неописуем, пе сс пот-
аинише пи описипие
Fähigkeit, di— — vce-chl—d—i— ' FäblgCelt—n hc-ifz—m,
Haben имим, притежавам оязничпи способности, за¬
ложби. к-честня, бива ме. годсн съм зи мпого пещи;
пилареп съм. нм—м потятепе за мпого пещи; || in lim
time Fällgk-ii weck—n събуждам и пего способност,
тилипт, заложба; || di— FähigkelT zu lügen l-l lin ' nicht
g—gtbtm той няма способността, gробр-и да лъже, пе
е способен ни лъжи, пс го бивя ди лъже, за лъжеи-
|| er Hal die nötig— Fähigkeit zum Studieren, ungenügende
FällgCeli füe d—n Foeie1 той ими качества, заложби,
способности пи енетea, пс отговаря па изискванията,
пе е доррсьт за този пост; || -1с Hut ihre FällgCtif
bewiesen тя док-з- своята годност, крльоп;ет, спо¬
собност, чс с 'отпи, кидърпа, чс я бива, чс е способна
пи сс спряви с работ-ти, със типртртa; || sic hat 3ie
laialt FähigkelT, 111—- zu v—ewleeen тя има рртрнпия
тилипт, противното к-чести; исичко ти обърква, да
впися бъркотия; <ф> jeder nach -tlitm Fähigkeiten всеки
според способностите, заложбите си
fahi — labil Lippen, Wangen безкръвни, япемнчнн,
бели устни; безцветни, бледи, повехпaни, посърнали,
отпуснати, увиснали стоипн; || eil— /uhie Gt-ichte/aebt
Habt! имим пръстен. пепеляв, синкав, оловен цвят пя
ниието; || —ine fahlt Bläee— üb-e/og -—in Gee1chT лицето
му побеля, посивя, поби оловен ивдт; он;нпр блет-
пипя заля, покри лицето му; || ein Talles Lächeln слаби,
тъпки, едва забележима, вднр усмивки; ® nie wia3 fahl
im Magen призляни мн, ст-ви ми лошо, премртднрм
ог г.—т; © umg. lin aul einem laHI—n Pleed eaw1e:h—n,
anieefici унaндм, хващам го, пипвам, изоблич-вим го
и лъжи _
fahnden — nach eiiem Mörder Tabidtl - поеенеgeрм,
търся, издирвам убйец, тръгним по следите пи убиец,
издавим зипонед зи тaлрндпет; па убиец; || scherzh.
nach Gold lubnden а;мо'в;м се д; злато, пири, ло
богати жепя, търся ди чл;вд па въдица-и сн богати
жена, жени с много пари
Fahndung, die — timt Fahndung -Tarten устройвам
акция, хяйка за прочистваие, издирв—пе, зинивдпе па
престъпници
Fahne, 31— — dl- Fahit hls-tm, uuf/leh—n, h1nauehä11
gei, aulpllai/ci издигам, окичвам зпамето, окичвам
го пя прозореца, забивам го, з-бучнам го; || 31- Fahle
nlcdcehoicn, einholtm, —in/lchtn енрлдм, спускам тпP1
мето; || di— Fubit -tmken, aul HalbmasT -et/em пинежДим,
спускам тпрмет; пяполовипи (в зпя: па траур); <|| dl—
Fahne Hängl aul Halbmast зпамето е n;лчспуепр-о; ||
die weißt Fubnt binau-bäigci окичвам бялото зпаме;
II dit Häuste mii builei Fähnchen schnückcn украся-
виме къщите c пъстри зпимепца, рни'тетр; || die Fah¬
lei wehem, Tatican, Cnatlcen, baseeben slci 1m Winde
тпимепрти се веят, оитнднPT, плющят, се издуват пя
вдтьор; || nli wehendtm, TaTTernden Fahiti nae-chl-rci
МPOЩ;OУBPме c развети зп—мепа; |1 übertr. mil fliegt!-
3tn, wehenden Fabici zum Gtgnte, im 3as andere Lager
übergeben поем;пaвим, прехвърлям сс : ризие-и тпр-
мспи ни етоPПPTИ1 и .—'ера пя пооа•иeпн:a; променям
еee+кaeитпо, пеочакнапо становището си. зре-инaм
съвсем ипетрnпо па поот;нпоm;, обратното становище,
прехвърлям сс впезаппо па друг-та еторпр; ©' zue
Fahne. aul die Fahit -ehwö'en кълна се в зпамето, вън
вярност към зпамето; || zu seilte Fuhne schwören боря
сс па един фронт, пот етпо знаме с пего, зи не'овати
идея, зи пет;e;д девиз; || 3it naTionalt Feelbeii aul die
Kahne -ch'—lbtn написвам ни знамето си девиза „сво¬
боди или смърт“. издигам зпамето зи прц;опрнпи сво¬
боди; || die Fable Tragen, -eHwi1gen нося, орзмисним
зпамето; || dic Fubit timtr Idee importalicn, Hochhalten
издигам, държи високо, р-заявим високо тпрмето па
едни идея; © bei, unl—e dtr Fuhnt -111-1, s—ln служа
войник, въи войската съм, стоя под зпимепити; || zu
den Fuhiti eilen о—иним ни войпи, явявам сс под тпa-
fabifn 395
мени—и, вън войски——; || -1:1 (Акк.) laelwlillg zur Fabnt
melden записвам се, постъпвам доброволец вън вой-
е:р-р; || die Fuhne verlassen петер-;оим от войската;
|| zue Fahnt elibeeulen werden свикват пи под зпаме-
пата; || -1:h (Акк.) unite —iner Fubit si—ii—n борим сс
за етпи общи идея, под едип общ девиз па знамето;
|| die Fuhnt vor 1Нм sieclcbcn свивам зпимепити, ки-
пи-ун;оaм пред пего, признавам сс зи побетеп от
него; © 3er Brigade eile Fuhnt vtrlelhtn, -'— mil einte
Fable uue/—ieh1en, cbrei питоижтрврм, отличавам,
утоетоднрм 6о;'рпи със зп—ме (ни точтр); © die Fahne
nach 3em Winde deeh—i обръщам се, въртя сс според
вятъри, въртя сс като елъпч;'неg, като нетропокизи-
.ец, спорел както духа вятърът, пи'-жт-м сс според
обстоятелствата, конюнктури-а; © si— läuft inner im
derselben Fable Herum, hulie —in altes, billig—- Fähncbti
un тя ходи все в същата о;кнд, посн вечпо еди— и
същи рокля, едип н същ naрцрн; © te hallt -iit Fubnc
vom Alkohol (voe dem Mund) той миришеше, дъхаше
още о+трнете, вонеше пи алкохол; © die Fahnen Coe-
rlgleaen коригирам |петaтп;' щnрлти
Fahnenappell, der — zun Fahnenappell uife-Tti строя¬
ваме се зи етиг—пе ни зп—мето
Fahneneid, der — den Faineneid lei-t—m, -eHwören къ.-
па се и зп-мет;
Fahnenflucht, die —- weg—n Fabncillucbt be-ieall wie¬
den осъждат ме зи дезертьорство
fahnenflüchtig —- TahnenflйeHт1д werden тезео-;оим',
избягвам от войската
Fahnentuch, 3а- — cli 2eee:Hö-st1e-, zerschlissenes
1311—1^:1 п—тупчепо от куршуми, пиnоинеп; па ре¬
шето от куршуми тпрме; разпокъсано, оръфано зпиме
fahren — d-e Zug lübrl (um) ach. Uhr, mii Verspätung,
ohne AufcnTHalt, nlt clnei Geschwindigkeit von Hundtel
Stuidtikilomtitei влакът заминава и 8 часа. пътува
със закъснение, 6ез ди спира, без престой, със скорост
(от) 100 километра и чяс; || ans Meer, ai die See, uul
(zu) Besuch, aul 3ce Sleaße, aul- Land, uuls DoeT, uul
3ie Jagd lubren отивим, трм;пиним па море, па гости,
крорм по уницртр, отивим па село, па лов; || auf (im)
Urlaub, in die Feeitn liie—n тим;прврм в отпуск, ти
прек-рим някъде отпуски, викапциятя сн- || in die.
ScHuchi. Geube labrci слизам и рутпикр. щихтaти; оти¬
вим в гроба, з-мип-ним -за опя свят, умирим; || 13:1
Pulgualen, in die (13:1 dee) Schweiz, lacb'Huuse, nach
Berlin Taheen трм;пинрм, отпътувам зи България,
ШвеЙцария, за и къщи, за Берлин; || zue Sla3i, zue
AibelT, zu Verwandle!, zur See labaei отивам и гоPTP,
па работа, у родпипн. е•грвaм моряк, пътувам, плувам
по море; - wie gul eeHn—eii |schn1eiT), 3te gut lähei
— wer gut Tuhren will, muß gul -chmlei—m искаш ли
колита ти ди върни добре, тодбвр ти я смажеш; както
сн п;с-енещ, —ики ще легнеш; както сн дроби., тик;
и ще го сь.рбиIJLI;®> langsam gelahrem, sicher gtlahren
бавно. по сигурно; полека се сгн'— далеко; който ходи
полека. висок— пняп;пи изкачва; - Ьс-се -:HIeeHt ge-
labecn al- gut gegangen по-тобре волска коли, о+кол-
кото пеш (пик се сти'— по-бързо); © -1-11(1) Klasse.
mil d—м Zug, nll der Straßenbahn. nii den 3u-, mli
den Schilf, mit den 1'311-1^1 lair—n пътувам първа
класи, пътувам, возя сс с елики, с тримеря, с автобуса,
с проPх;T1 качващ се, возя се с рсяпсьоои; || bis. du
gul ge/ahren добре ли пътува; || . ich kann das Fabrei
in Auto ilcbl vertragen пе попяедм пътуването. во¬
зенето с автомобил; © Aulo, S:hi, ScHIlTTschuH, Roll-
396 fahren
schuhe, Kaau-seii lahrti карам автомобил (коля), скн,
кънки, нетп; кънки, пързалям сс и— ле+п; кънки; возя
се па въртележки; || mli uitriaublea, übteHölt—r Ge¬
schwindigkeit, mli e'n—e Geschwindigkeit von 100 Stun-
3спС1ютс1сгп fahren пътувам, кир-м : непозволена
скорост, със скорост (от) 100 километри и час; || ici
bin Hundert Stundeikllonettei nlt Hundert gcfaiaem пъ¬
тувах, карах (със) сто километри в чяс; || -е ^Ша wi—
Зее Teufel, wie 3—е Blitz той пътуваше. кирише кат;
дявол. с дяволска. мълниеносна. светкавична, бясна.
лули бързина, кито луд- || er fuha beim Rtinti die Ь—sfe
Zeif той показа при надбягването рекордно време;
ф 1:1 Irene Auto laha—m учи се ли карим автомобил;
|| -1— lähal cincn Wartburg тя кара Вартбург; || welcl—
Markt fähe-l du каква мярка с колят; ти; || -ic bal mich
mil dem Aulo nach Hause, zum Bahnhof. im di— Stadt
gelaia—n -я ме тикроP1 отведе с колит— си и къщи, ни
'P0aтa, в 'рити; || ba-t du 3еп Wagen gtfahetn +; ли
караше, чпоавляваще колата- || laß mici mal faheen
остави ме g— покарам малко и из; пека н из малко
та покарам; || —im Aulo zuschanden, zu Bauci. im Klunp,
in Grund . und Bodcm faheen съсипвам, разнебите-м,
0Pтбннaм, смазн—м,, пипр—иям колит— па куп желязо
(от неумело, луд; каране)- ф faire wohl добър пъ+;
до виждане; || ici bin gut. schicchl dab—l gefaHa—m mpo-
вървя ми. имах успех, спончтиC1 пе сполучих. нямах
късмет с нещо. изпатих си. опарих сс с псго, излъгах
сс в сметките си, предвижданията си- || mit meinte
Wahl. nll ihm hin ich gul gefahern сполучих : избор—
си, имах късмет с пего, изборът ми излеЗе сполучлив,
пе сбърках с псго, пс сс излъгах, пanряинс добър из¬
бор; || hei diesem Ge-cläll 1-f ee nicht übel gefuiaem той
не сбърка c тия еленкр, удари добри печалби при пся;
спечели хубяии пари от нся; ф —in— Strecke laheen из~
мип-вям известно орзе+одпие с превозно средство; ||
timen Umweg /аШееп заобикалям, мипаеам по обиколен
път; || —е ist (hui) die Kurvt gut. au-gezeichi—t ge/aiaen
-ой взе отлично завоя- || er hat (Ist) —im Remntm gefallen
той взе учяс+ие и пaдбдгиaп;д-a, състсзаният; (с ко¬
ла); ф 1:1 iahee iim an die Kril—, un dl— Gurgel, an d—n
Kragen сврщaМ1 чляидм, сгр—бчи—м го зи 'чщaтa1 за
якита; || ihm an d—n Wagen, an di— Karre faheei изваж¬
дам му кирливите ризи пя показ, разобличавам го;
|| mir. kann niemand am den Wagen laiatn никой пе
може да каже Пищо лош; за мепе, да ме обвини в
пещо- || auf zwei Gleisen, zweiepännig, zweigleisig laie—n
държи н c двете страни, тъка пя пе— стапя, и тук лижа,
и -им мижи, докарвам сс и пред двсте стоaни- до
пладне с Илия, и от пладне — с Алия; па кучето викам
„дръж“. ня заек; — „беж“; || 3а- Mte-—e fuhr ihm aus
Зее Hund пожът се изплъзна, изхлузи ;+ ръки+и му;
|| —'m Blitz ist aus dem Wolken ge/aHeem падна гръм- - ||
aus den Seh1a/1 aus dem Traum. au- dem Schlummer
laheei сепвам сс. стряскам се, скачим, събуждам сс от
съп, от съновиденията си. от дрямка; || aus d—ш Beff.
aus 3-n Ftdtrn, au- 3er Hau. laheen ск-чим от леглото,
завивките; излизам от кожата сн, въп от себе сн от
яд- || aus seinen Bau laheen излизам от дуЙката, ле¬
говището, бърлог-т— си; || der Wi - - d lihet durch di—
Plätter вятърът раздвижия листата; || mil dem Bes—m
duicH- Zinnie faheem мшпявим c метлата през стаята,
премитам п-бързо, леко ст-яти- || ich iahet mie duech
da- Haae причесвам косите сн п—бързо, прекарвам гре¬
бени през косите си; || ihm luha plöTzlich —im Gedankt
duech den Kopl (Sinn. 3as Hiam) внезапно му мина, се
сгрелия мисъл през 'нрeртя, мълпиеноспа мисъл го
озари. осени; ииезяппо. ненадейно просеетлеине, оза¬
рение му дойте; || es fahrt durci di— Baust, durch (im)
da- Herz пробожда, пронизва мс и гърдите. сърцето
ми; || 3te Anblick lube mir wir ein Meesea durchs Herz
сякаш меч, нож ме проботе, се з—бн и сърцето ми,
кит; видях тона, прн вида ни говя, прн тия гледки;
|| eiwas Täbef nie durch Mark und B—ln пещ; ме по-
то;ер, покъртва, 0PT+ьренр т; дъното пя душит; ми,
целият съм потресен; || der Schreck. 3i— Angst ist nie
duech (im) alle Glieder ge/abeci иенндт изтръпнах. се
вцепених от ужас, страх, крякатя ми се разтрепериха,
подкосиха ог ужас; || nll d—m Kopf g—grm di— Waid
labeen блъсвам, удрям сн 'нрвя-р и степата; || g—n
Himmel, zum Hlnm—1 laheei възписям сс, нъземим се
ня небето. отиним в рия; || ihn Im di— Stadl, ins Kean-
ktnhuu- lahetn закарвам '; и гради, и болпшц—т; (с
превозно средство); || im di— Kl—id—a, im die Stie/el, im
die Sleunpit, in dit Tasche lahe—n пaвл;тaм, нахлузвам
набързо дрехите, обув-м. пaслчтврм обувките, т;оP-
пите; бръквам и джоб;; || ici laiet mie mil der Hund
im die Haare, duecb das Haue прекарвам ръка през ко¬
сите сн; || sie fuhetn slci g—g—nselfig im die Hauet +е се
хвяпрср, се чновисP1 се сграбчиха за коси+е. сс ичсп-
киха едип и друг; || nll dem Lölici im die Suppr, mli
3te Fcdee in dl— Tlnl— laheen бръквам c лъжицата в
супата. пртопдвaм перото и мастилото- || im die Höht
Taieei подскачам, хвръквам от възмущение: || ibm im
die Fueade, in dl— Pteück— luhren п-хвърлям се остро
върху пего. оборвам го; смачквам му фрсоня, орзeя1
лям му пнрноeсте, сметките- рртобнитрнрм го, смък¬
вам му м-скити; || etwas Täbet mle in alle Giledtei in die
B—ln—1 in die Knochen целият сс рaз+оеnеонрм, из¬
тръпвам, кр-к-ти ми сс подкосяват; || dee W—im i-f nie
in di— Glied—a, in 31— Beine gelaheen тувствчврм виното
и ръцете н краки-а си, - кракити ми пятеж-в-т, ми сс
подкосяват, подсичат от пего, замаЙва ми сс гнрeи-р
от пс'О, коркитa ми се преплитат. едва сн движа кра¬
ката от него; || es Tabet mir in di— Belm— коркр-р ми сс
0Pт;грPHP- (пол -акта ни музиката), принграиа мн се.
ите ми ди скоча и па тaтрпцуврм- || dee Ea/olg isi lim
in dl— Krone gc/ahaci успехът го гнрeозрмaД1 толкова
сс е надул, че пе вижда къде стъпва- || der scharf—
GerucH ist nie in di— Nase ge/ahaen лютивият мнриз
разтризи; пося ми, з-лютя ня поса ми- || di— Belei¬
digung ist lim im di— Nas— gtfala—n обидата го ядоса,
оaзтневи, р-заразпн; || Zoen, Wut fuhr in lim хвана го
яд, той побесня, сс р—злюти страшно- || der TeuTeli 3еа
Salan, der böse Ge1et 1-t in lin gefahren дяволът, са-
ган—та. злият дух сс с вселил и него. му с влязъл под
кожита- || was ist im dici g—labeen какво те поихирня,
кой пяво. с влязъл под кожата ти; || dl— Karit- im d—n
Decck lahetn отивим c колита в батак—. изпускам ко¬
лити, коня и реката, тр'ртeям, зикъсвам, забит-чеим
се- || mit 3er Hand über- G—sicif, übea di— Sllem labetn
прекарвам ръка по. поглаждам с ръки нние+О1 челото;
|| ihm über 3-n Hau/tn lähe—n nре'aтврм, смачка-м,
смaтeрм го. мшпявим през пето- || ihm übea d—n Mund
(das Maul) Tahrtn прекъсвам го грубо. рязко, срязвам
го; запушвам, тр-eроям му устати. накараим го да
млъкне- || vom linnen /ahren отивам си от този свят.
умирам. преселвам се и отвъдното; . || fair zun TeuT—I
иърии. пръждосвий сс по дяволите. в пръждома, и
джендема- || zu Bau fairti (за животни) мушв—м сс.
скривам сс и дупката; ф dl— Staecke lähll slci gut. läßt
-ici schicchi labrei тази отсечки (от пътя) е удобна зи
пътуване с кола- този учасгък (от пътя) пс е добър
зи пътуване. по пего пе се пътува леко, неспО1 удобно;
/
II der Wagin TUbat -1:1 leicht колити с леки за каране.
сс плъзга леко като шейпя; © —in— Schicht, Somdea-
schlchl laiacn. работя. изкириам едпя смдпи, извънред¬
на смяпя; || —ine doppelte, volle Leistung labe—n изра¬
ботвам двойно повече. двойна норма, пълпа порма-
|| -in—n Hociol—i fahren запалвам и поддържам високи
псщ; © —ine Sendung labren излъчвам предяияпе; || —'n—
Au/nahm—, Bilduu/iahm— ' fairem прожектирам па те-
левитиопсн екран картини- © labetnde Habt движимо
имущество; || fah'eides Volk скитници, чср'—рИ1 по¬
мити; пътуваща трупи
fahrenlassen — die Züg—I, —'nen Иап, —'m Vorurteil fah-
'enläs-—m изпускам юздите; изоставям пнян, откртврм
се от нсго. разг. зирязним го; захвърлям предразсъдък,
отърсвам сс от псго; - laß fahren, wa- nicht bl—lhem
will пе иска ли пи остане. пусии го па си върви; нисинa
хубост пс етрeр; © umg. —inen Tah'eilass—i пръдвим.
пръцнам, пускам една (пръдня), изпускам сс
fahrig — ein fairiges W—-—m bab—n имим непостоянен,
повърхностен нряи, пе мога та сс съсредоточавам,,
разсеян, разпилян, немарлив. пссaсП1 пебрежеп съм-||
ein— laieigc Schii/T пебрежеп почерк
Fahrkarte, dl— -- 3u wla-f dtr easi— Mann -—'п. der
s—ine FaHrCaelt zur Hölle von mir bekommt ти ще бъдеш
първият човек, когото ще съм изпратил на опя свят,
в пъкъла
fahrlässig — ihn wrgrm Taialässig—' Tötung verurteilen
осъждам го за убийство поради пеипимяпне, небреж¬
ност. немарливост. пех—йство
Fahrplan, 3-e — dem Fahrplan einhalfen, ändern спиз-
нам, променям разписанието; © er will s—'n—m Fahrplan
11:11 ändern той пс иска па промени прогоPМPTP1 р-з-
писапнето си, плипя си- || 'Нш d—i Fahepian ver3—ah—n
ритвaлям му сметките, спатни+е, разбърквам му пла¬
на. програмата, ризписяпнето
Fahrt, die — auf der Fabel naci . B—eiin по пъ+я. па
пъг. през време - на пътуването зи Берлин- || 3а- grüne
Licht gibt Та—lr Fabel зелената светлипя дава (покяЬия)
свободен път; || der Zug bal fr—1— Fahel влакът нмя
(свободен) пъ+; || das Signal -ИНТ auf la—lt Fabel сиг¬
налът тини своболеп път; || freie Fahri ' laben нм—м
свободен път. безплатен билет; моги ди правя кяк-
вото сн искам, имам свобода па действие, мога ди сн
препускам коня, кикто си иск-м- тилена ми с зеленя
улица; © ici mache mich aul dl— Fabet. 611:1- zu —imea
Fabel aul отправям сс. тръгвам ня път, на пътешес¬
твие, та пътешествуиям, предприемам пътуване, пъ¬
тешествие; || aul Fabel g—h—m правя излет. пъ+уиапе ня
црняткя; || eine Fabel ins Gaünc, in- Blau—, au/s Land.
übte- Land. 'm- Ausland предприемам излст всрст при¬
родата, с неизвестна иен, и неизвестността, отивам па
село. предприемам обиколки из селата, из етррпaтa,
трм;пaврм за чужбини; || di— Fabet umf—ibiechen пре¬
късвам, преустановявам пътуването; || i:i habe —'ne
lange Fahrt zu melm—a Di—mst-t—Ile имам дълъг път. пъ¬
тувам дълго (с трамвая. илика, автобуси) до службата
си, т; работното сн място- © rin Schl/T 'm Fabel s—lzcn
поставям параход пот паря- || das Schl/T 1-Т in Fabri
параходът е пот паря, готов за о+плув—пе; || das Sci'Tf
13/ hob—, volle Fuhei, mii voller Fahrt параходът пъ¬
тува пот пълна пяри. с пай-'оляма бързини; || wi—virl
Fahel hui das Schill deaul : какви бързини плува ко¬
рабът. параходът; || scharf— Fabri 3eauf Hah—i пътувам
: пай-голяма бързини; || nur wenig Fabet nachcn при¬
движвам се, напредвам бяипо, бавно си проправям
път; || bci voll—i Fabri aufspeligti, ' ahspringen скачим
па колата, иятонЯ1 в трамвая в динжепне; . слизам от
колити, вягопа. тоамвад в движение; || in voller Fahrt
Fakultät 397
с пай-голями бързни—. скорост; || auf hohea Fabet пи
открито море- © im Fahet komn—m. g—aafen идва ми
вдъхновение, настроение. тобии—м размих изпатим
в пяс+роспие. развеселявам сс. оизгоосщдвам се. раз¬
приказвам се- ядосвам сс, рaтгпсиявим сс. хвръквам.
вбесявам се. побеепдвим от яа, възмущение- || gul im
Fahet, im gulea, vollea Fuhrt s—ln и добро, повишено
пастроепне. и добро, отлично състояние па тухи съм.
разг. па ксф съм, и стихията си съм. чувствувам сс
чудесно, о+личпо, разприказвал съм сс. отворил съм
етпи усгя, пс млъквам- страшно ядосан съм- || recil.
nächtig, 11:1118 'm Fuhrf s—in в нс—ипскн добро па¬
строепне съм. крайно възбуден. разгорещен. р—зиесе-
леп, ядосан съм, в стихията си съм, говоря с вдъх¬
новение, с пламък, разказвам с истинско чвнсчспне,
играя, свиря с вдъхновение; кипя от гняв; || ihn 'm
Fahrt bringen създавам му пяс+роепне, вдъхновявам
го, пакариям го па се разприказва, да играе със замах;
пакарвам го да побесисс, да хвръкне от яп; вбесявам
го; © sclön— Fahrftn macien върша глупости. щуро¬
тии. лудории
Fährte, di— — aul ein— lai-ci—, warne Fälefe kommen,
-loß—n попадам, натъквам сс па прясня следи, диря;
|| —in— Fährte auf-püecn, witf—em подушиим, пидушиим ,
следя; || 1Нм uuf dee Fähele -bin, lolgem, ia:ig—h—n по-
падпил съм ни следите му, вървя по слетите му, след¬
вам тирите му; || von —'пее Fäheft abCommem, ablass—m
изгубвам, изоставям следя+а; || d—m Hund uul dl— Fähe-
le setzen пускам кучето по следата; || auf eine’ lalsch—
Fähele gtaaten попадам пя крив, погрешен път. на по¬
грешна слети, диря; || aul Tiisci—e, 'icbfigea Fällte -bin
пя погрешен. крив. ни' прав пъ+ съм; || lim auf dl—
richtig—, Tä1eei— Fähalt helmgrm пясочиям. извеждам го
ня идрпaтр, погрешната слети, па пряиилпня, погре¬
шен път
Fahrwasser, das — j—l/l wae ee im -ein—ш, im richtigem
Fabawae-—r ссгя той бсше в стихията си, в своя еле¬
мент. попадна па любимата си теми, на темата. която
му беше присърце. му допадаше, за която можеше ди
говори то безкрайност- намери истинското си при-
твяпне, поприще. тоиа, което му бсше по сърце; || ее
ist 1m da- Fзiewз-eee -—ine- Paudeas g—eafcm, te -cgelf,
pIäT-:h—aT im Trenden Fahrwasser, im Fзiawзeera -—'тс-
Bruders той попития под влиянието, иъи водите па
брат сн, плува във водите ня бр—т сн. служи си с
чужди мисли. идси. няма собствени мисъл, собствено
мпспне. приви, каквото каже брит му. води сс по не¬
говия ум. играе. както той му свири, по неговата свир¬
ки, гайди; || der Sf'—li g—rlet . (glitt) in politi-cics Fahr¬
wasser спорът ни'язн, няилете и политически води, сс
измести. препесс ня политическа почви
fair (engl. = anständig) — —'m fala—r Sportler коректен,
лоялен спортист; © te hal 11:11 Tale an ihe gehandelt
той пс постъпи честно, поч+епо към пся, я изигра.
изньтр, се подигра с пея; || das wär— 1Нш gegemühri
nichi /а''. wäre nicht lala geg—i ihn по о+пошепие на
пего тови бц било печсстно, непочтено. пскоректпо-
|| dis wae nicht lala von die това пс бсше чсс+по от
твоя страна. ти пс постъпи честно, коректно
Faktor, Зее — di—s isf ein wlchtlg—e, wesentlicHeai —Im
11:11 zu u1itre:häiz—ndte FaCloa това с ияжсп, съще¬
ствен фактор, съществено обет;дтенство, с сднп фак¬
тор, . който пс бивя да сс потцепдиЯ1 омаловажава;
© ein maßgebender FaCloe меродавен фактор
Fakultät. die — an dee ш-аГ/тюШ-п Fakultät Imnat-
398 Falkenaugf
iiCulitri sein. siudieren записап съм студент, следвам,
студент съм и медицинския факултет; © umg. scherzh.
er 1-f —im Kollege (Puascbi) von 3-r aidtecn FaCulläl -ой
с от противния нa'ер, з-стъпе- противното стапови-
ще, е привържепик, представите. ни опозицията. па
обр—тп—т— идеология, шег. класов вря'; човек с про-
т;вопр;о;тни ня:н;нпоет; е, с обратни резби, педе-
рист с. човек с престъпни пикн;пн;ст; е, престъпен
тип, екземпляр- || dl— Kollegen von Зее aidertm FaCulläl
политическите nридтелчети, приятенчетр и скоби, ко¬
легите от противния л—'ер, поотнвнииите пи; педе¬
растите, разбойниците, преетъппmи;+е
Falkenauge, das — -—in geühfes FilCenauge sah alles
нищо пе оставаше скрито, пе чбдгвище от пеговия
остър соколов поглед, от острите му соколови очн
Fall, dtr — 3-r lecie Fall dee Tc-i—m Körper свободният
пят, свободното падане па твърдите тела; © dee Fall -
des e'sien M—nsch—n грехопадението ня първия човск;
© ici Habe mich hei d—m Fall, durch 3-n Fall schwee
verletzf при падането се нроaпнх тежко- || zu Fall— kom-
мет падам ня земята; || einem harten, -chw—'—m Full lun
падам лошо. изтърсвам се с идтaтa си тежест па зе¬
мята; || —in—n dunp/en Fall iöaei чувам тъп звук от
папащ; тяло; © ihn zu Fall bring—i провалям, съба¬
рям, си-лям, унищожавам го, с-ив-м причиня за не¬
говото пятепне, па пропадне, та сс провали, довеждам
го до падение, опропaетдвaМ1 погубвам, разоравам го;
|| cincn Plan, —im— Klage. —im Mädchen. —in— Regierung
zu Fall hringen провалям плап; пе давам ход пя тъжба,
разг. потулвам я. снргрм я пот мнилеря- съблазнявам,
опозорявам, обезчестявам, озлочестявим момиче. де¬
войки, излъгвам. измамвам. изоставям я, ставам при¬
чиня зи нейното пятепне, па тръгне по лош път. +няе-
вам я по лош път; евaлдм, събарям пряиитенстио.
ставам причиня т; та питие, предизвиквам- събарянето
на правителство; || zu Fall Comnem пропадам, пре¬
търпявам псчспес, пронилят. събарят, се-лят ме- свалят
ме от длъжност; падам, стигам до пятепне, ставам
жертва па съблазън, подхлъзвям сс, шзлъ'вам сс, тръг¬
вам по лош път. пропадам. опропистявам се, погубвам
се; || ici ziehe ihn м1Т im m—in—m Full повличам 'о със себс
си в пропастта, безлпа+а, погубвам го "заедно със себе
си- увличам го и падението сн; <ф> Hochmut konnt voe
3еп Fall кучс, преди тя побеспсе, прспикаии джамията;
кой+о хвърчи високо, пнск; пали; кой+о зяпа по пебето,
пада и кладенеца; © 3as Kleid bat —in—n schöm—m Fall
дрехат;. роклята пада хубаво; © der Fall der V—ese
кадапсът. размерът на стиха; © Зее Fall der Faeise, d—s
BaromcTers, des Wege- питането па цспнтс, на барометъ¬
ра; падолпнще+о, наклонът ня пътя; © ihm Knall und
Fall tmiia-sen уволнявам го съисем неочаквано, съвсем
пенятеЙно, светкавично. разг. скорострелно; || te ging
Knall und Fall davon той сс отдалечи бързо. изфиряса
като тим;© das isi 3er Fall такъв е случаят. тика стоят
работите, тикиви с работата; || ganz ш—lm Falk съисем
същият случай кито моя- || das 1-t nicht gerade mein Fall,
ist ganz mein Fall напълно против вкуса, пе по вкуся,
угодята ми с- папълпо по моя вкус е, точио така ми ' 'сс
нряви, харесва, така ми топили- || lang— R—d—i sind nlcit
шс'п Fall дълги речи пе са по вкуся ми, пс обичам
дългите рсчн; || ein höTmu1g-Iö-—a Fall бетнятсжлсп
случай; загубена работа; || du bis. —im Hoffnung-lo-Ca Fall
тн сн непоправим. безнадежден случай. загубен човск; ||
3а- ist ein alliäglich—e, bedemC11:hee, feaurlgtr, bedaueall-
eh—' Full случай, ня който човек се натъкна всски дсп
случай, който се срсща всски деп, който пе е пещо
необикновено, етип съвсем обикновен случай* етип
съмнителен, тъжен. печалсп случай; || Claeea Fall ясно,
естествено, иска лн питане, какво има тук зи питане,
съмнение, повече от ясно с- || dtr Fall lieg. klar aul 3-r
Hund случаят е повече от ясеп. с ясеп кат; бял теп. лежи
кито на тл—п, нс подлежи пя съмнение. с въп от всякакво
съмнение; || 1ш vorliegenden Falle и дадения, подлежа¬
щия случай; || wie sehen 3em Fall so, aideas пис гледаме
така па случая, виждаме го и тая. и други светннпи,
иначе, другояче; || 3а- ist —in iypisci—' Fall von demC-it
тови е типичен случай па (ермо)зaблутa- жестоко, мпо¬
го се лъжеш, з-блуждаи-ш. паправил сн криво сме+кит;
си, паправил сн сметкит; сн без кръч-
мяря, излъгал . си сс и плановете сн, очаки—пняти, ни-
теждите си; || —in noch sclwcbcid—e Fall стип още ви¬
сящ, перязрещен, периз'нстaн окончателно случай;
тепърва ще сс реши- || Politik von Fall zu Fall политика
според случая, а3 hoc; || etwas von Full zu Fall ent-
-eШe1d—n решавам нещо според отделния случай, по¬
отделно, прн всеки отделен случай; © auf jeden Fall,
aul iii— Fälle зя, на всски случай; па ися:— цени, не¬
пременно; || l:i ma:ie mici aul all— Fälle gefaßl готов,
подготвен съм ди посрещна исичко. иснчкн случай¬
ности, изненади; пищо няма да мс изпсната; || aul
Ceintn Fall по никакъв пячип. па никаква цепя, в ни¬
какъв случай; || h—i Eintritt d—s 13,1- и случай, чс това
с+япе. настъпи; || lüe dem Fall. 1ш Fallei daß ee koMn—n
sollt—, 3aß ee kommt, daß die- gcsciähe в случай, чс той
дойте, че това стапе, че тона сс осъществи, сс случи;
И umg. lüe d—n Fall aller - Fällt и кряеп случай. в случай
и— крайна пуждя, при форсмажорни обстоятелства.
разг. когато пожът опре до (о. в) кокили; || Tüa jtd—m
Fall за всеки случай- || 'ш e:H1iшшel—n1 äußea-ltn Fall,
'ш Fall— 3er Nol в най-лошия, и кряеп случай, в случай
пя нужда- || Im dl—-cm, im einem solci—m Fall в този, в
такъв случай; || ici befind— mich in d—м Falk и състояние
съм; || gc-etzf 3en Fall, daß rs g—sciirii (3aß e- gcschäic)
при предпоставката. прелпон;жепне+О1 че тов— стяпс;
|| srtz—m wie dem Fall. пеШшеп wie d—m Fall, 3aß.„ да
приемем. да предположим. да допуснем, че...; © dee
Fall - Tilil —in случаят настъпва. пас+ииа- || hier isf nur
ein Fall Möglich +у: е възможен само един стипс+иеп
случай- || dee Fall -1:1—11 durch, wird ruchbar случаят
се разчува, раздрънкай, разгласява, добива гласност,
сс разтръбява, се разнася от уста па уста; || 3er Fall
verläuft 'm Sande случаят потъни и забрава, пе довежда
до пищо. остава без последствия, пнщо пс излиза от
пе'о; || im Wiak1i:hk—1t wae genau das G—g—mf—il die Fall
в тейсгинтенп;ет точпо обратното бс вярно, бс ста-
па.о точно обр—тпо+о; <£> —im Fall macht k—ime R—grl
едип случай. изключението пс приви правтлото; © —im
kalmli—llea Fall kрнмннaнеп случай, процес, криминал¬
но престъпление; || der Fall Müliee тело+о, случаят.
процесът, аферата Мюнер- || dee Fall -leit zur Behand¬
lung случаят сс разглежда. предстои дя бъде разгле¬
дан; || rin Fall vom - Hochverrat случай пя държавна
измяна, пи държавно предателство; © einzeln— Fälle
vom Typius tealei uul появиха се ' отделиш случаи пя
тирче; || der Fall verläu/t Tödlich случаят завършва със
смърт, смъртоносно. летaнпо, има летален изход; ||
ici bim kein Fall lüe die N—evemkilmik пе съм пициспт
за нервната клиники, пе съм луд, побъркан. пс съм
зи лудницата; © еа kann den 3. und dem 4. Fall nicht
u1teee:i—idtn той пе може да рaзнитявa инпнmенеп от
дателен падеж, е неграмотен. певсжи, прост
Fallbeil, das — еа wued— . durch das Fällbeil limgcricl—l
той бс гинотнпнррн, екзекутиран па 'илогшпятя; отся-
кохя му 'трвитa; || тТе' das Fallb—il kommen умирим
па г;т;т;пати
Falle, die — eim— Falle für Füchse aufsiell—i, l—g—m
зрнртим кипап за лнснин; || die Falle kluppl zu. fallt zu
кип—пъ— щракна, се зртвррд; || in die Fall— gthen, gcealci
члрням се, питам и кяпапа; ® ihm eim— Fallt siellen
пост-ням му кипап, клопки, примка; устройвам му
капан, клопки; || ihn im die Fall— locken примимв—м го
и капапа, чновкaтр, - примката; || in die Fülle gehtn,
geealen, iaulen чтрвям се, патим, попатим, сШсщрм се
и капапа, клопката, примкати; © umg. im 31— Falle
g—H—n, sich (Akk.) in dl— Fall— hau—i ндтрм сн в леглото,
пъхам сс, мушним сс под юргипа
fallen — 3-e Vorhang Till. трвеср-р, пердето (и -еи-
тьор) пали, сс спуска; || е- 1-t Scimee, Rtgen g—lall—m
пилия спя', наля дъжд; || 3as Laub Tälil. dl— Blätl—r
lalltn шум-ти пада, кяпе; т;с-ртa кип-лт, пипа-- || die
T-nperutue, das Fltber isi g—laiien температурата спид-
пи, е пaлнрнр; || 3as Hochwasser 1-Т um —inen Mtftr
ge/all—n нивото па пр;д;щтaтa рскя, водя с епaднaн;
с етип метър; || eine Sternschnuppe ist gelallim падна
звезда; |1 3as K113 isf weicH, bael g—lall—m детето падпи
па меко. пе се удари, пярипи, разг. уби. пе пострада,
сс удари лошо, п;етоидр прн падането; || —s wae so
-1111, 3aß man eile Stecknadel lallen höaei Cöinle беше
толков; тихо, че мухи ди бръмпеше, щеше ти сс чус;
|| die Aues1chfcn lill—m шансовете, нт'летиmе зи успех
п-миляв-т; || s—ln Nant fiel 1m Gespräch в разговор—
бе спомепито, се чу н неговото име; || —in Schuß fallt
чува се изстрел, гърмеж; || die Eni-chtlduig fi—1 ре¬
шението бе взето, жребия— бе свърлеп; || ein— Bener-
kung /Ulli прпоивя сс забележки; || —im Tor fällt стрелям,
отбелязвам, пипраиям гол; вкарвам гол; || Schmähun¬
gen Tilirm vom allen S—lfen от вснчкн страни се сипят,
сс чуват хули, ругатни; ф 3er Vorscilag, 3са Anlaag
ist gelall—m предложението пропадна; || dee Mlnisiee isi
g—lillem м;пнc-ьрът п—тпи (от власт)-|| di— Würfel sind
g—Täll—m заровете са хвърлепи, жребият е хвърлен; ||
das Urt—ll ist gefill—m присъдата е произнесени, изре¬
чена; || 3er Soldat, dl— Festung isf gefallen войникът
п—дпи убит. тaг;пa на бойното поле; крепостта п—лпи;
|| die P'—is— sind g—full—n цепите п—лпаха; || -—in Ams—b—i
lälif престижът му пада; || das Mädchen l-l g—lall—m
момичето пропадна, изгуби честта сн; © es fUllT Schlag
auf Scilag идея, следва, нижат сс, редят сс удар слст
удар, нещастията се зареждат едпо след . друго, сс пад-
преварват; || ScШiekea1sseШlage fallen съдбити ми пинися
удар след удар; © wir es fallt кикто сс случи, както
дойте; || das fällt flach дума па пе е+рвр, пе си хаби
излишно думите, б-рута; пяма ди я - бъде тая (работи);
|| das Kleid fällt schön, elegant роклята п—ди добре.
елегантно, образува красиви гънки; || - endlich ist bei
ihn der Gro-cben ge/all—n пяй-сстие разбра. тa'рд, чак-
тиса за какво стина думи; || di— Zeneur, das Verhol ist
g—lillcn цензурата, зрборпa-a с отменена, еди'иа+а,
отпадна; . durch Fallen leeni nan g—hen докле пе пит¬
ие. детето пс може пи сс научи ди ходи; юпяк без рипа
пе може; <$> wie hoch Cklmnt, dee lUikl Hail който зяпа
по пебе+о. пада в клaдепеиa; който хвърчи високо.
писко пада; чукпал го горпий праг, ти видял долния;
«ф> —s i-t leicht—' fall—m, denn auf-ieben по-лесно с ли
пядпеш, отколкото ди с+япеш (та сс вдн'пеш); © dee
Schalten lällf an die Waid едпкр+р пали върху стената,
се отеотрвр па стената; || die Eab-chafi lirl ai —im— t m-
Tftemlt Veewandf—, ai d—m Staat ниелетс+ио+о се падна
ни етпи лрнетпa ротниня. ни държавата; || lim ans
Heez fall—m хвърлям се, падам и обятия+и му; - © 3а-
Klid fi—1 auf—dl— Erd—, aul d—n (zu) Boden, uul dl— Nase,
fallen 399
aul du- GesiehT. auf d—n Rücken детето падпи пи земята,
пя пода. на носи сн, пя лицето сн, ня гърба си- || übertr.
-е fick aul die Nase тоЙ си счупи, строши гл-ви+а; ||
ici bin fa-i uul den Rücken gefallen щрпкртa, капита
ми падпи, пукнах сс откъм гърба ;+ удивление, учуд¬
ване; || ee Tüiii inmei wiedei aul die Bein—, fallt wl— di—
Kaizt immer aul dl— Füße никога не п—ди на гърба си.
пата кит; котка все па кр—кити си, отървива се, без
ти поетрртр, ннпи'; отпон; се съвземи, прнидига; ||
er isi nicli uul den Kopl gcTäli—n умен е. има мозък,
пипе и 'л-в-та сн, сече му пипето, пс пасе трсви, пе
е вчерашен; || er 1-t ilcit auf d—i Mund (aul 3as Maui)
g—fall—n уста-а, чепето му р-боти, умес ди се защити,
па си защити иптереси+е, пе сс оставя ти го папаумит,
пи му запушат чстртр; нс с вързан и устата. няма
слина и устата; || die Haart fi—l—п ihr auf di— ScluiTeen
косите Й палиха па рямепете; || dis Licht fällt vom der
Sell— aul 3u- Gtmäldt светлинат; пили отстрип; върху
к-ртнпятя, портрета; || aul den Siull lall—m патим, сто-
нaоирм се, тръшнам сс па стола; || -ein Black fiel. sein—
Augen fielen auf mich погледът му падпи върху мепе,
той ме съзря, съгледа; || —im Schallen fl—l uul d—n Weg
сянка пати; пя пътя, се простря върху пътя; || —1т
Schallen li—i auf die illg—m—lme Fe—udt сянка падпи вър¬
ху общити радост; всеобщата радост бс помрачена;
|| aul ihn TUill eim -chlechf—s Licht той сс явява в .ош;
светлина; || Зее Verdacht fiel aul ihn подозрението пад¬
на върху него; || dl— ganz— Aehelf fiel auf mich цяли+и
работа падпи, се стовари върху моите плсщн; || 3er
Voewurl lilii aul ihn упрекът тaедгр него, сс о+пася за
него; || eTwas lallt auf fruchTbarcm, barlei Boden пещо
попада и плодородни почви, анрсе, връзея, лава плод,
срещи корава съпротива, противодействие, отпор,
удря о камък; || i:i lall— vor ihm uul dl— Knie, auf- Kni—
коленича прет пе'О, питам пичком, па колене; || nlr
Tiill dl— Decke, di— Bude auf dem Kopf ст-ви ми тясно
па душит;, притеснявам се межту четирите степи, хва¬
ща ме съклет, еaкълд;евaм сс; || 31— Wall fiel uul ihm
изборът п—дпи върху него; || 3as Los fiel auf -'— жребият
сс падпи пя пея; || dis Große Los ist aul iim gefallen
т;ндмрma печалби сс падпи пи него- || —s ll—l mir s:iw—r
au/s H—rz, ihr 3as zu -igem беше ми тежко па й кажи,
съобщя тови; || te läill mir uul dl— Nerven. aul d—m
Wecker той ми действува, разг. ми лизи, хоти по нер¬
вите, ме лорзн;; || mein GeburTslag /Ulli auf eln—n Mon¬
tag, auf d—n 20. Jaiuae рожденият ми тсп се п—ди и
понеделник. па 20 дпуярн; || ibm alfuHrcn, 3uß —а deikl,
O-T-em und Pfingsten Tiill uul einei Tag срязвам, пи-
хоквам, пикасарям, п-ругавам го заравят—, пaрятвaм
го кито кисели краставица, смачкаим му тики фрсона,
чс па ме запомни, чс да му държи влага; паправям
го па бъзе н коприва. на дромaдрп; © ee ist auf den
El-Ci aul der Straße gefallen той падни ни .еди (пър-
трлкитр), на улицата; j auf dem F—Id— der Ebrc, aul
3em SchlacHT/cId fallen палим убит па по.с+о па чесгг—,
з-'ив-м ня бойното поле; || 3а- Glus ist mir aus der
Hund geTiII—m тaщртa падна, се нтснчтн, сс изплъзна
от ръкити ми, изтървах чашита; || aus dee Roll—, aus
3em Koizepi fallen изпатим, излизам от ролята; из¬
губвам нишката, обърквам се, прпррвдм гаф. оплитам
конците; || 3а- faiil völlig aus d—m Ruhnen тон; на¬
пълно излиза от рамките ни пормрнпоmО1 обичайното,
пяма нищо общо с тоaд;и;;ппото, общоприетото;
тон; ниочщaвр добрия гои; || icH Talk— au- all—m Him¬
meln, wae aus allem Wolken gelallim падам от седмото
400 fallen
пебе, от облаците- бях като ударен а гл-вяти, ка+о
гръмнат. просто смаян от изпенята- || das Licht läkif
durch 3us Fen-fea сие-липата пада през прозореца, па-
слчия през пето; || Tüa- Vutealamd Tall—m палим, загивим,
умирим зя отечеството; || mit iim, damit. -lehl und lüiif
dl— ganze Sach— от пето сдипс+аспо, само от това за¬
виси успехът па цялата работа. само той, тов— обстоя¬
телство решявя всичко; || in s—in— Hände, Im -cime Uand,
im scinc G—wikt Tall—m (по)пипям и ръцете му. ил-стт—
му; Ц -I— fi—l—m elnandea im di— Arme те сс хиърннср стин
друг и обяmидma1 прегръдките сн, сс претърпяха- || der
Feind fallt ins Land врагът нaхнчвa а стрината; || dem
Feind im den Rücken, im dl— Flanke Tällem нап—пим нря'я
и -или. и Гърба. откъм ®нипгa; || die 1-1-11 Till—n
schro/T In- Tal скалите се спускат. пап—т стръмно па-
лонч- || hri 'Нм im Ungnade lali—m изпилим и немилост
прет пето- || in Ohnmacht lallen папам и безсъзнание,
песиде-; припадам- || еа i-l im eim— geTährlici— Krunkheil,
in Wahnsinn gcTuli—m гой сс разболя о— опаспа болест,
обезумя, полудя, побърка се- || ihm in den Aem lallen
въздържам, възспирам ръката му, попречвам му па
извърши пещо; || den Ra3, d—m S:i1ekea1 im die Spei¬
chen fall—m турям прът а спиците на колелото; задър¬
жам утири пи съдбата; || 3ie Tür füllt ins Schloß нратитя
щракия, сс зяmeярД1 се хтопиа; || mit der Tüe ins Uaus
Tall—n започвам нещо. пристъпвам към нещо без за¬
обикалки. без предисловие. без увод,. пипряво към
целта- разг. от иорmиmр зи главата- || von Hun3ert-lei
ins Tiusemdst— fallen приказвам зи какво ли пс, за щяло
и пещяло, скачам ог тема ня теми. говоря безразбор¬
но; II im di—sr Z—if T3I1i -ein größtes WeaC към това иреме
(;+ пс'овнд живот) спада, се отнася пяй-г;нямото му
проитиетепис- || das fallt in —in— andeae Geuppc това
спада. сс числи, се о+пася към други групи; || 3as /Ulli
im s—ln RoIIenfacH това принадлежи. спада към него¬
вото иртнс+итпо, теятррнпО1 трaмрг;тп; ямпноa; ||
dl— Sacic . i-t ins Wзeeer gefallen р-бот-ти пропилия,
отитс па вятъра. сс провали, нищо нс излезе от пея;
|| di— Farhe läill ins Grün— цветът. боята бис, удря на
зелепо, има зелен оттенък- || eTwas fallt im di— Augen
нещо се хвърля, бие и очи. на очи; || im lic/en Scili/.
1m Schwermut Till—n потъвам. изпилим а дълбок съп;
изпилим и меланхолия; || in Grübelei, Nach-innem fall—m
изпадам, потъвам и размисъл. размишления, отпивам
се па размисъл. па рaзмнщнснид- || in Sünde, Versu¬
chung. AnfechTung fall—m извършвам грях, съгрсшавам,
npellрешaиaм; поддавам се пя изкушение. съблазън,
бивам съблазнен- || von cincn Extrem ins undert lill—n
изпатим от сдпи крайност а труг-- || im einem D'aleCl,
ins Deufscie Tällem заговарям. премипявим, обръщам
па диалект. пя пемски език- || im cincn geohtn Ton lali—m
зрговaрдм грубо, прсмшпаи—м към груб топ, обръщам
дебелия крий; || der Wilz laikf ins Gemeine вицът им;
брпрнеп хирик+ер, клони към бaпaнпоет; || ich lall— mle
—in Loch im den Kopf разбивам. пуквам '.—ираа си
(при падане)- .|| das U—rz i-t 'Шш im dl— Ho-en,'in die
ScHuh— g—lall—m сърцето му падна и гащите. петн+е,
раз+рспериха му се гащите, мяр-ипките от страх; ||
etwas läill ins Gewi:ifi fallt schwer im di— Waagschale
нещо пятежавя па везните, никнапя везните. тежи, им;
тежест. добива решаващ; значение, паптеляиа; || das
Gebäude fiel im Schult und Äech— сгр-ди-а, зданието
сс превърна а развалини, пепелище, стапя на пух и
прих- || nach vom. nach hinten Tällem падам пяпрет,
пизад. възпя:; || 3as Große Los isf mach Leipzig g—Täll—m
гондмрma печалба сс п—дпи а Лайпциг- || üb—e —'nem
Si—lm TUlicm спъвам, препъвам сс в камък н пад-м- ||
über s—in— elg—mem B—imr fall—m спъвам . се, препъвам сс
в собс+иепн+е си крика, преплитат мн сс крикита и .
падам; || ihm um d—n Hais Till—m хвърлям сс, мят-м сс
ня врати. шият; му; || eTwas füllt unter dem Tisch пещо
пропита, бива сложено под мнилсри; || 3а- /Ulli untee
d—n B—grlT Z—if, unlee dieselbe Gruppe тови спати под
понятието иреме, към същата 'рчпи, към същата ки-
-егорши || unltr die AMiesTie Talken зиедгр ме имиис+ня-
попидам пот амнистия; || das fällt nicht uilcr diese
Bestimmung зи тови наредб-та пе се отпися. тови пс
попила пот тоя параграф; || der Putz /3111 von den
Wänden мазилки—— сс рони, пата ог С+епн+е; || —'ne
Maeei— läill vom der Nudel бримката се итпитвр от
кукя+и; || vom 3er Leiter lallen патим от стълбата; ||
lall nlcit von St—mgel гледай да пс паднеш долу; дръж
се. пе губи самообладание, присъствие ня лухя; || ici
hin Tast von Stengel. vom Stuhl gefallen просто се смядс,
едиа пс паднах па гърба си, на земята от учудване,
смийвипе; || mle fi—l ein Sicim. —in— Zemlnerla-t, —in Müh-
l—nsi—ln von Herzen, von 3—r Se—le сякаш камък, огром¬
ни тежест, тои-р, вотепичсп кимък падни, се търкулна,
сс смъкни от сърцето мн; || dial. von Fl—isci lallen
измършавявям, отслабвам. стопявам се. смъквам сс;
II von des U—iCer- Hund lallen умирим от ръкити на
пaлaтр; <£> —s 's. noch C—in M—i-iee vom Himmel gcTaii—n
пикой пе с; е родил пиучеп; майсторите пе витдт, пе
падат от пебе+о; || zu Bod—n, zur Erde läli—n пилим пя
пола. ни земята; || ich will 31r 11:11 zur Last lallen пе
желая да ти тежи. ти ти 6ъд; и тежест; || die Eni-
sch—iduig li—l zu s—im—m Gunsten въпросът се разреши
и негови полза; || —im—m Veaktireu1/aII1 der Kälte zun
Op/te läli—n ставам жертва па улични злополука, пя
улично произшествие, па студа- || iim zu Füßen läli—n
хвърлям сс, падам в нозете. краката му; © 3as Leamen
fällt mir sciwe'i 1—icif учспе+о мн се ут-ва трудно,
леко. учя мъчно, леко, кат; пя игра. пя щетя- ученето
представя, пе представя гондмa трудност, мъчнотия,
е проблем. пе с проблем за мспс- © —in g—lallemes
Mädchen пaдпино момиче, уличници; || time g—lail—me
Größe пядпaн; исннтне; || —ine gclallcn— Mauee падпила,
съборена. рухпала, срутени стени; || eine Gefall—ne пип¬
нала женя, уличници, проститутка: || ein gefallener Sol¬
dat naдпит убит пя бойното поле. ни фроп+а войник;
<ф> di— Fallenden dueT mal nlcit -foßci па умрял; кучс
нож сс пс вити; давещият сс пс бива ди сс бута и
реката
fällen -— einem Baum, Ticrc. eim Mädchen, eim— Person
Tail—m отсичам дърво; свалям. убивам животни- праия
та забременее момиче- събарям, свалям личност от
власт; || —in Lol von —im—ш PuiCl aul —im— Linie füll—i
спускам огиес, перпепти:утдр от една точка към етпи
линия- || ein— ci—nisci— Verbindung lill—n утияиам хи¬
мическо съединение; © mli g—lällf—ш Pajoitii imgreiT—m
п-падам със з—тъкнит. пибучеп щик, пож; © —in Urteil.
eln—m -Spruch über iii 1311—1 произнасям присъда над
псго; || —in gui—s Uat—11 ührr iin fallen произнасям сс
добре. давам добро мпепне. добра преценки, добър
отзив за пето
fallenlassen — laß das Glas. da- Kind nichi /allem впи-
мие—Й да пс изпуснеш, счупиш тaIиитP1 т— нс изпус¬
неш. изтървеш детето; || —Twas aus d—m Schnabel Tal-
l—nliss—m изпускам, изтървавам нещо от човката, клю¬
на си- . || ein— Masche Tilirnlass—n изпускам бримки (прн
плетене); || 3-r Vog—I hal was fäll—nlä-s—n птичка-а цвък¬
ни; || ihn fällemlas-en отказвам се, отделям се от пето,
изоставям го, зродтeaм го- || —Twas. cln—i Plan, eii—n
falsch 401
Gedanken Tillenla-s—n ;тоетрндм нещо, изоставям
п.яп. мисъл. идея. отказвам сс от пего, пея, разг. за¬
рязвам 'и; ф —in WorT. —ine AideuTung Talleilass—n зи-
'итвам, п—мекиам нещо с дума, правя няме: за нещо,
таедтам го межту другото, споменавам. зи'игв;м ле¬
кичко за него; о-eиодм дум— зи тона- ит-ьонрврм сс;
|| si— Hui kein Woel darüber Tullenlassen тя пе к—зи пит;
думички, пс спомена пито думички зи гони, мълчеше,
пазеше мълчание по този въпрос, не отвори, огропи
пит; думичка зя гони; пс изтърви нищо по този въ¬
прос; || diese Bemerkung bälle nicht 1311-113--—! dürfen
тази бележка не биваше, пе трябваше пи сс пипрани,
беше краЙно неуместни, излишни, пе пя място
fällig — di— Mleit, Зее Lohn l-l НсШе fällig пиемът,
нипп;ир-P |трптaгр-и) -рд6вр па се плати днес; || d-e
Wechs—I i-l an 1. Januar fällig мепителпицити изтича,
е c патеж па 1. януари; || das Urteil isi noegei lällig
присъдата ще сс чете, ще се произнесе утре; ф die
Ässsprache wae längs. lällig отдиепи трябваше, сс па-
нртрще, крайно време беше ди сс обясним, разберем
по този въпрос; || ich bim schon lange fällig, nal Urlaub
zu nacbcn отдрнпр ми е рел, време, ми се пол-ги да
вземи отпуск, ти си почипа; || umg. da wae wieder einig—-
(wa-) lällig пак етрпрср някои р-боти, пак сс отркврще
пещ;, ти с-апат, ти пистъпят някакви събития
Fallstrick, 3-е — 'Шш FaIIeTiicCe legei, stellen п;е-р-
вдм му примки, уловки, клопки, к-папи; || ich —nigebe
-eli—i Fall-TelcCcn пс се члрндм и примките, уловките
му, изплъзвам се от примките, уловките му
falsch — TuIseШ— Zähnt, Haart, Sf—lm— фалшиви. из-
куе-иени зъби, протеза; изкуствени коси, перуки; фал¬
шиви скъпоценни камъни; || Ta1seb—r Hase фалшив зае:
(тоням; печено кюфте — стефанш); || liischts Geld in
Umlauf -clzem пускам ранш;ви, подпривени' пяри и
обръщение, ни пртрор; || eint lalscie Tascbe 31-11/11
поставям фалшив джоб; || ein lai-cic- Fti-lte сляп
прозорец; || eine TuIecHe Adrees— angebcn g-н-м пргре-
шсн, лъжлив, ррлщ;и ятрсс; || uiter einem Tаl-ehen
Namen leben живея под фалшиво, лъжливо, чуждо
имс; || ттсг falscb—r Flagg— segeln, Tahrtn пнчним, пъ¬
тувам пот чужд рлaг; || -1:1 (Akk.) im d—i falschen Zug
s—tzen кичвим сс пя погрешния влак. сбърквам инркр;
|| einen lii-chem Weg elmscilig—n тръгним по погрешен,
крив, неправилния път. сбърквям, с'оещриaм пътя,
пасочвам се погрешно; || ici bim laisch gtgingem сбър¬
ках, сгреших пътя, тръгнал съм по погрешен път; ||
ein—m 1uleei—n Schrill machen привя погрешни стъпки,
постъпвам погрешно; || auf ein laisches Glei- geealtn
поп-тим на крив, погрешен път. сбърквам целта; || 3u
bist aul dem Tul-ch—m Weg, auf den Tl1ecШen Danpfee
ни крие, погрешен път ' си, мпо'о сс лъжеш, жестоко
сс мимиш, заблуждаваш, 'решиш, Сбърка. си в пре-
емдтaп;дтр, сметките сн, паправил сн криво, погреш¬
но сметката си. с+ьпин сн пя чамова, 'нинa дъска; ||
aul das lal-che FTeid s—tz—m трнaгрм па погрешен кон;
излъгаим се в сметката, предвижданията си, нaпорвил
съм сн погрешно, криво сметката, пипоaнин съм си
сметката без кръчм-ря- || auT 3-е 1aI-eШ—n S—lte steHen
ни погрешп-ти етоaпр стоя; || nie l-l ein Brotkrümcbcn
im 31— Talseht Kehl— gciaien попадна ми, влезе ми, за¬
седи; ми тр;сичкр хляб в кривото гъоно; || übertr.
tlwu- in 31— 1з1-eh— Kehlt. in den laisch—i Hal- bckom-
men п;ко;вявр ми от пещо (разбрал, изтълкува. съм
го погрешно, криво); || etwas in —in Ta1sehes Licht stell—m,
im ein—m 1alecbe1 Licht sehen п;стрндм, турям виждам
пещо и погреша, крива евеmн;пя, и неправилно освет¬
ление, тобиним погрешно впечатление ог пего; || das
wlrll tim falsch—s Licht aul 3ici гои; хвърля погрешна,
крива светлипа върху тебе, те пое-aид и погрешно,
криво осветление; || te Tatlbi ein iai-ches Spick mil 31a
той си играе c тебе, постъпва петестпо c тебе, играе
двойни ;'ор по ' отношение на тебе; || mit Tiisch—m
Pathos l—-en чета : фалшив, евтин, изкуствеи, неесте¬
ствен питос; || Vorsplegelung laisch—a Tal-achtm спеку-
ниорпе с фалшиви, певерпн, измислени факти; || eine
falsche Antwort geben пинам погрешен отговор, отго¬
варям погреши;. пе както трябва. сбърквим отговора;
|| 3-1 Ta1-eШen Ton a1e:h1ugen удрям погрешен топ,
клавиш, шег. съседи, сбърки—м при свирене, разг. м-ч-
ким; || einen 1ll-ei—n Verdachi Hubei храня погрешно
подозрение; || vom einer SleШ— ein—n TuI-cH—m Begriff.
eile lalscie Voieitllunд Haben имам погрешни прел-
с—ивя, погрешно. криво понятие зи нсщо, поедс+рвдм
сн го погрешпо; || von elwus —im laischcs Bild. einen .
Tulseh—m Eindruck bekommen получавам, добивам, съ¬
ставям сн погрешна препстина. погрешпо впетamнение
за пещо; || i:i lasse mich durch 3en laisch—n Schein nicht
täue:htm пс се оставям да ме тяснепи, измами, зимие
външният блясък, вит. пс сс поткупвим от изкуствения
блясък; || ihr 1ll-eie Komplimente machen правя й пе-
;еkрепн комплименти; || Tl1sei— G-rücht- verbaeii—n
разпространявам, оaтпреям ряншиви, певерпн. кле¬
ветнически слухове, лъжливи мьтвa; ф rin Tilscier
Meiscb, Fünfziger |Fuf1/iger)1 Hund, PropheT фалшив,
неискоеп, лъжлив, скрит, прикрит. по+иеп, тeулитен,
.ицемереп, притворен човек. покрит въглен, толеп
лицемер, дноелика тоna+р, цял Тaртюр; коварно, рaт-
шино животно, куче- лъжепророк; || —im— 1зl-ehe Kui/e
ков-рпи котка; || du bisf hri mir ai 3ei Falschen geraien,
gekommen, ai die laische Adresse gtraiti сбърка. си
—преса при мепе, лош; ме позприрщ, пипринил сн по¬
грешно, криво сметкит; си, без кръчмаря, пи мепе тия
пе минават; милко мъчпо можеш та ме излъжеш,
метнеш, извозиш; намерил сн черкви да се прекръс¬
тиш; ф 1lIseШ wir Galge1bö1z лъжлив до дъното ни
душата си, пе можеш ди му имаш капки вяра, никакво
доверие, ти му вярвяш; псисреп с кито честсп кръст.
Изразът е свързан със средновековния обичай да се ку¬
пуват от обетованата страна късчета дърво от кръс¬
та на Исус Христос. Те обаче се продавали в такива
големи количества, че хората започнали да се съмняват
в истинския им произход и „честни кръст“ става сим¬
вол на нещо лъжливо, фалшиво; || falsch wie nichgt-
ma:hite Geld, wi— ein— Schlang— лъжлив, фалшив н а
теоняmя (кито фалшиви пяри), пе може ти му сс има
вдор, капки доверие, лъже, ти се къси; к;виопa с ка+о
змия; ф 1alseh schwören, z—ugen заклевам сс фалшиво,
полиг—м ррлщ;вa клетви, лъжесвидетелствуи-м, ди¬
вим лъжливи свидетелски показания; || 3111- TlIseШ
macien порвд исичко погрешно, пе както трябва; || da
bis. 3u übte laisch uiltrrlchTtl криво, погрешно сн осве¬
домен, информиран, подвели са те- лезинроомнррн
сн- «ф» wie nun'- nach., l-l'- lal-ch (machl mal'- laisch)
както и да го потлониш, все е погрешно, исе пе можеш
пи у'од;ш, та го сгодиш, да го улучиш; печи го, вири
го, исе гони, исс пищо пс излиза; Ф immee das Fäleebe
Tun исе бъркам, привя все обоaтпо-о ня тови, което
трябва; || 3un1T 3u nichi- Falsches von nlr аспк-Т зи
т— пе добиеш погрешни поете+aнр, погрешпо впечат¬
ление за мепе, па пс сгрешиш и преценката си за мепе;
|| Wabrcs und Falsebes uii—asch—id—i отделям истината
26 Немеко-бьжсрск; ррртеожн ичеп речник, i. I
402 Falsch
от лъжата- Ф dial. umg. er isi Tl1sei uul mich страшно
с палю-еи па мепе, нмя мн зъб, кярсз; || naci Mici
11:11 laisch пе ме ядосвай. празпн, пе ме карай па
избухни
Falsch, dee — es 1-t kein Falsch un (in) ihm пями
фрнщ, лицемерие, притворств;, нищо скрито, покрито
и ' пего. напълно открит, откровен, неподправен е- ||
ohne Falsch без лицемерие, естествено. непре^торепо,
неподправено, искреио. без фалш
Falschbeurkundung, di— — iin zu 9 Monaten G-längnl-
und 500 Mark Geldbuße - w—grm Fulschheurkundung ver¬
urteilen осъждам го ня 9 месеца заАюр н 500 мярки
'лоба поради полпр—няпе, ррлщиф;циояпе, рилщ;1
р;:яиия на документи
fälschen — Geld, DokuM—nle, —in— Rechnung, eine -
Untei-challt Tä1seH—n ррлщириииррм, подправям пари,
документи, сметка. орзпие:р, подпис; || W—li, einen
Sachverhalt TUIsehen подпривям, ррлш;р;и;ррм випо;
изопачавам нарочно. извъртим нещата, фактите, пред-
с—иаям ги и погрешна светлини
Falschheit, di— ~ еа 3sieHecHuuT— ihet Fak-cbh-'T той
прозря лицемерието, неискреността й; || 3'е FaIe:hhe1T
Зее Aussagen h—w—ls—n покизвим лъжл;воеттр, певер-
постт; пя покизапията, изоблич-в-м го а лъжесви¬
детелство. а неверни, лъжливи показания
Fälschung, die — eine Fälschung 6—g—i—пн ^131:1-1
фалшифицирам, потпрридм, нзвършв—м. разкривим
фалшификация; || die Fälschung von Päese1, Urkuidtii
Paikiolei фaнщирикрц;я, фалшифициране пя пас¬
порти, изливане ня фалшиви паспорти, потпоивдне пи
документи, ррнщир;ц;ряпе пи пари, банкноти; ф eine
Fälschung lüe das Original ausgcb—n препс-ивдм ими¬
тация. копие (от кро-инр) зя оригинал
Falte, die - - 3as Kleid wirfl, schlägt Falfti, Tülli in
lose FalTei роклята образува рaл+и, B-ctu, гънки, пити
пя пнох;, дипли; роклята пити пя свободни плохи.
дипли; || - dl— FalTei 1m Kleid bälgen -ich wieder aus
гънките па роклята се опр-нят, кито се окачи пя зи-
крчрткaтр; || 31— Füllen glälTti, au-plällti, ansbйgeI1
изглаждам, оправям гънките, плисетата, плохнте; ||
ciwas in Fullen l—grm плисирам. питиплям (nоня); сгъ¬
вам псщо- || di— Sllrm im Falten zi—H—m, lrg—n сбръчквам.
пимръщиим челото си; || er l—gt— s—im Gt-ichi in l—i—elicie
Falt—m лицето му придоби тържествено изражение, гой
сбърчи важно челото, свъси аиркно всжтн- || -ein Ge-
-1:11 zog -1:1, legte sich in Fullen гой. сбърчи лице, се
п—мръщи, сс навъси; || -1— Hui viel— FalTei 1м Gcslcbi.
aul der Siien, Huf 1—ln— FällcH-i unltr den Augen тя има
мпого бръчки пя лицето, пя челото. им; дребни, сн+пи
бръчици пол (около) очите; || ihr G—s1ehT war von Fali—i
3urch/sreHt лицето й бе прорязано, пибрртаепо от дъл¬
боки бръчки; || nicli aus srim—m Failti kommen пе из¬
лизам от равнодушието сн. запазвим оявHоgушпо,
спокойно изряжение на лицето, мускул не трепна па
лицето ми; ф ich kenne die gchcimslcm Faltei selm—s
и—'/—!- познявим и няй-скрн+иге, ний-потайпиге кът¬
чета. гънки ня сърцето му; сърцето му е отворена
книга за мспе; || du- verbarg -ic 1m die ii—Tsien Falle
1bre->Uei/ens тя скри тона дълбоко. и пай-погайпите
кътчета ня сърцето сн, и тъпото ня пушита си; || bi-
im die ll—Tslc, inier-Te Falle -—in—- Нсе/сп- s—h—n чета a
светия светих пя душата му. че+а и сърцето му като
и отворспа книги
falten — tinen 3ri—/, dl— Stirn fallen сгъвим писмо;
п-бръчкаим, смръщвим чсло, павъсвам сс. свъснам
исжти; ф -1— bal dl— Uäi3e zum Gebtl ge/alteT, ge/alTti
-я сплете, сключи ръце за молите;; || die Hände aul
Зее Brus. lallen скръствам ръце па гърдите; ф ein gr-
Taitcl—s Gte1cht сбръчкано, пабръчкапо, състарено лице
Faltung, die — 3as Gebeigt isf durch Fällung tii-tan-
den пляпипи+а е образуи-па чрез нрпьвяне; Ф scherzh.
ihn b—i der Fällung Habtn държа го за потртa, зи пеша,
пешове+е
familiär — lunliläe— Sorgen, SchwlcrigkeiTen Hab—n
имам семейни грижи. неприятности, зи+рутнения,
трудности; |[ "aue Tanllläeei Gründen по семейни при¬
чини; || —ine Tämiliäie Almosphärt schiT—m създавам за¬
душевна, интимна. ссмсйна, сърдечни атмосфера; ||
eim—m famlllär—n Ton aischlag—n та'оeродм c интимен
топ, рям;т;aрпо; || Tamiliäi tun интимнича, ррм;н;a1
рпичи, държи сс интимно, ррм;т;ропо, пеес+естиепо,
безцеремоппо
Familie, die — eine Fanille gründen създавам (сц)
семейство, том; тag;мднaм сс. оженвам сс- || aus gufti,
alT—e Familie sein от добро, ст-ро семеЙство, от добър,
ст-р рот съм; || eine 1—lm—, -chönt Familie хубаво, тч-
теспо семейство сте ми анс; || еа hal kein— Familie. l-l
ohie Famlll— той си пяма семейство. пяма жепя и теца;
|| loci kein— Familie Haben пямим още теца- || Familie
hekonmen риждит ми се теця; || ee hal eine große Fa¬
milie zu triährti тоЙ им; ни ноитр сн толдм; семей¬
ство, трябва та сс грижи за голям; семейство; || etwas
1ш -18-1-1 Kre1e 3te Familie lel—ri отпррзпчвим пещо
и паЙ-тесеп семеен, и ип—иМеп, затворен кръг; || sic
gehört zur FaMilie тя е тнсп па нашето семейство, е
паши иптимпи приятелка, с ин+импа по;дmенкр на
нашето семейство, с паш, свой човек; || das bleibt in
dee Familie тук, межту пас ще си ос+ипе. пями ти се
Oрттуе; || das (so -Twa-) komm. in Зее Ье-Т-п Fanill—
('m 3—n besl—n Fanll'-!) voe тови може ти се случи
исекиму. и и пий-доброа'; семеЙство, пе е толкова
с+орщпо, пе с трагедия, пещо непоправимо; || 3а- ll—gl
in 3cr Familie тона с в семейството, и кръвта им, а
рота им, е наследствени, семейни, ррм;тпр черта,
особеност, върни по пaелелеmво
Familienstück, 3а- ■ - ■ 3as ist rin ulte- Fan1Iie1eTйek
тона с стар семеен спомеп, стари семейни скъпоцен¬
ност; реликва; ф ein FamiIiei-iü:C -01'116-1 пиша пие¬
си из семейния живот
Familienzuwachs, d-e — Fanili—nzuwucbs tewaeitn,
bekommen оч-кеиме бебе, ражда пи сс де'е
famos — ein luno-ce Kerl славеи, знаменит човск.
разг. -рибия, симпатяги; || —11 1umösee Mädch—i чу¬
десно, сл-апо. знаменито момиче; момиче за чуто и
пр;кaт, екстра момиче, разг. мaие, гадже; || eil lamo-cr
Elnliil, Spaß знаменита, сл-впи, чудесии нася, вели¬
колепно хрумване; || das i-l lumos тови с зп—мепито,
чудесно
Fang, Зее tlien gulei Fang machen, Tun порвд
добър лов, улов, 6о'-т- ловитба; сполучвам, имим
успсх с нещо, сполуки и пещо; j bi—r ist —in Fang, zu
nachei +у: ще питие псщо, разг. кьораво -нип-и, ще
чаиоим кьораво, ще пийнем нещо; |' mit 31i Huben wie
ja ilitn scHöiei Fang genachi хубав; се ;зньтисме а
тебе, ти си пълна несполука зи пис, итть'р, нзмими
надеждите пи; ф in --ine Fänge geiaiti попадам и
ръцете, ноктите, лапи-е му, и пе'оеа вл—ст; || ich nehne
—Twas lest in meint FUnge е'орбтнрм здраво пещо а
Farbe 403
.рпите си, ноктите сн, докопвам се до нсго; || was ее
einnal in den Fängen hui, bäli ee l-sl, läßt er licht nthe
los кикнот; докопа, каквото е п;пидпaто веди-ж а
ноктите. .лрпите му, тоЙ нс изпуска; © eiiCM Reh den
Fang g—ben точб;нрм сърпа, прпредм й смъртоносния
утар
Fangarm, Зее -- s—lne Fangarme nach j—namdes B—sitz
»strecken простирам хищните си пипа.— към неговия
имот, пегоно+о имущество
Fangball, d-e — Fangball -pi—lei играем на топки;
ф mil ihm Fangball spielen потхнъондм го като топки.
итррд сн с него, оиз;торним го, както си искам, като
маймунка; || ich 13--— nicbl mil nlr Fangball ep1tlei не
п;тнондирм пи си играят с мепс, ти ме оaт;'OИвP-,
па ме подхвърлят като рчmбонпя топки
fangen — ihn lang—i члрвдМ1 снршрм, тaлрвдм, разг.
ебронрм, спипвам го; || einen Ball, Fli—gtm, —in— Maus
(nll, in 3ti Fallt) einem Fisch (nli, an dee Aig—I) laigei
улрндм, хе-щим топка, мухи, мишка (с. а капапа),
риба (с, па въдицата); || 3—1 Angeklagten mit -inte Fragt
langen пикираим обвиняемия : въпроса си пи сс из¬
даде, ти признае вината си, та се самоизобличи; за¬
сичам го с въпросите сн- || ibi duech viele Zw1seШem1
Trag—n, durch Verwickeln in - Wldcr-peücht zu Tangen su-
ch—n опитвам се, мъча сс чрез кръсгос—пи внетяnпи
въпроси пи го хвапи, ди го з-сека,. ти го заплета а
пOО+ивооетид,. та го пaкроим ти се издаде, да сс си-
моизобл;т;; 1| ibi mil -—ii—m eig—n—i Worfel, mit Geld
Taigen ун;тявим, снищрм, изобличавам го със со¬
бствените му думи; спечелиим го за себе си, нръзвим
му съвестта. трaп'ржиовим, приспивам съвестта му
с пари; || di— Laidscba/T hui ni:h geTiig—i пейзажът
ме плсни, обая, потънал съм, забравил съм сс и съ¬
зерцание пя красивия пейзаж; || ibn gelangen n—bm—i
пнепдврм го. вземам . го в плеп; || i:h hin von ihm ganz
gelangen съвсем съм оч-ров-п, обрдп, пленен оТнИего,
намирам сс а пегон олсн, под неговото обаяние, пс-
говия тaо; <> nli Speck läng. man Mäuse мишки се
ловят със сланина; с;ортр се подкупият с внимание,
подаръци; дециги сс лъжат с бонбони, поенъ'вaт с
шоколад; -ф> mit Geduld und Spucke längt nun ein—
Mücke : търпение и змия из дупка сс ;тeржлр; с тър¬
пение всичко сс пос-иги; търпението обръща чернс-
п;чeeопо дърво на коприни; не е юпяк, който бие.
юни: с, кой+о търпи; ® dee Blitz, 3-r Funkt längt
светкавицата. мълнията, искрата причинява пожар,
подпалва; || Ftuta fangen подпалвам сс. з-п-лвам сс.
започвам пи горя; || 3as Strohdach Tilg Fcuee снрмепидт
покрив пнимпи, се подпали; || ee Hal F—uei g—langei
гой плямпа от любов, се влюби; разг. подпали му сс
черг-та; || er längt l—lcbl 11^1 той " .еспо плимни, сс
eъотущеeдвр, разг. се трпртвр, изпати вън възторг;
.еспо се влюбва, разг. слаб му с ангелът; || ee Ting
schnell 1-^1 lüe die-e I3te тоЙ бърз; се въодушеви,
се запи.; от тия идея; || seiie Woelc Tlngci bei mir 11:1.
думите му останахи без въздействие. ефект върху ме¬
не. нс мс тоотпрхр, оизвьнI^чнихр, разг. гой удари па
камък при мепе. не го огря; || Gelilen langen отпивам
сс на мрртп; мисли, тъжни орзм;щнепид, изпитам и
мрртпо пастроепне, ставам орзторзпителен, капризен.
разг. по;снaщил' мс ангелите, всичко ми се вижда чер¬
но, а черпи свеmн;пя; ф du 1118-1 —ine щс ти тaнепд,
зашия едпя nлесп;иa, ще изядеш едип щaмaо; ф -1:1
(Akk.) in seinen tigeien Worici, Reden langen тaплнтрм
се и собствените си думи (кято петел, пате а кълчища),
издавам сс, хн—щ—м сс с пумите си. сим сс издавим, •
патим и клопки+а, кап—па; || -1:1 (Akk.) nicht lelcbi
Taig—i lassen пс сс дивим лесно, пс сс ое-ивдм пи ме
пидс;тодт, пи ме чноня- пя въдица+я, нс влизам лесно
в к—пипя. мрежи+и, чнонкр+и, "по;мки+и, мъчно моги—
да ме зрптетит, впримчат, уновд-, хванат; || ici Tang—
mich in 3-e Schlinge пилим а кип—пи, клопката, улов¬
ката. примката, унридм се в примката; ф ici lange
mich успявам п— сс запържи (ли пс пятия); прен. ула¬
вям се за юздите. овладявам се. опомням сс, окопиг-
иям сс, пидвии—м вълнението сн. възвръщам си са¬
мообладанието, възетaповдирм вътрешното си рав¬
новесие; || ein Moloe. da- - Flugzeug TUngi -1:1 - wieder
моторът. самолетът тярр6;mвa нормално, се опорвд;
|| dee Schüler. 'die Main-chall Ting slci wieder ученикът
етрвр отпов; прилежен, оправя успсхи си, сс опрявя-
тимът. отборът се оправя, отбелязва пя: старите успе-
^1 постижения; ф im 3-n Flйecbmöbe11 läng. slci Sluub
плюшспнге мебели неепо .овят прах. сс пррщрт- пра¬
хът се нибнии леспо по плюшените мебели; ф Fangen
spl—l—m играем ня гонепиия, крнепнца
Fangfrage, 31— - - keine Fangfragen пе се опитвай та
ме засечеш, ди ми поеmрeдщ уловки, кипап; с въпро¬
сите си. а; ме подвеждаш
Farbe, 31— — —eШт—, unecHle, ga—ll—, -cHreiende, zaeit. .
buile Faebtn истински (трайни, пеизбелдвa.щи)1 пс-
ариЙни, ярки, крещящи, нсжни, пъстри бои. цветове,
• пъстри шарки; || di— 1uebt hält, gebt nicbl 3^, gehl
(IänTT) 1^, veischießi боят; с тоийпр (държи), пс излиза
(пе пуска), пуск;, ;збенднр, избледнява; |j Faebt ballen
не сн мепя бояти, убежтепияти, държа, остра-м верен,
не изневерявам на убежтепияти си; || di— Faibei -113
gut 311'1313-1 abgeeTinmf, pussei gul zusann—n цве¬
товете си хррмоп;оPт, подхождат, Се съчетават добре
помежду, си; || di— Farben beißen -ici, eTöien -i:h цве¬
товете нс си подхождат, коц■торетиоaт помежду .си,
стип на друг; || im allen Farben peaigei, seh1ller1, spielen
блеетд, играя, прелин-м се във всички цветове, багри;
пдмрм определени възгледи; меня боята си като хи-
мелеоп; <> nii' 3tm Pliid—n läßt sicb lichl von 3ee Faebt
redti със слепеци пе може ди сс говори зи цветове;
излишно, с ти се спори с човек, който пяма понятие
ог нсщо; - ее шТ-Пт wie 3—е Blinde von 3-е Fuibt
говори зи тови, както слепецът зи цветове; разбира
ги о— тови. колкото свипя от кладенчов— вота; ®
Farben mi-chei, clnrühren р-змесвам, разбърквам цве¬
тове, бои; |{ die Fuebe hal Ь-г-Гт- gebundei, baöCcit,
bläiltrl von dee Wand ab . боят; се е хванала добре, сс
ронй, лющи ог мазилката- || das Holz bal dl— Fuebe
gut. nicli aufgeiOMmei дървото с поело добре бояти,
не сс е боядисало; || eint Faebt dick, 3üin 311138-1
нанасям дебело, тънко боята- || die Farb—n 3i:k uul-
leagen предавам пещо с преувеличени, сгъстени бя'ри,
краски, преувеличавам го силпо; || sic Trägt zuvl—l Fuebe
aul тя снргa мпого червило, прани си много червени
устните, мп;'о черпи веждите, рисува сс, гримира се
мпо'о ярко; ©Fuebe, eiie g—-ui3e, irisci—, blass— Fuebe
babri имим хубав, зпорв, свеж, блед тсп па ницеmо-
|| 31— Faebt w—cieeI1 побледнявам, променям цветя,
разг. боят; пя лицето си. изгубвам цвят, кръвта сс
тръпни ог лицето мн; прен. влизам във всяка боя, мепя
убежденията си. пребоядисвам се. като хaмене;п съм;
!| die Fuebe verlieren пожълтявам, побледнявам, пре-
бнет■пдврм, стин-м жълт кит; восък (смип,- nрnчпдк),
загубним цвят кръвта се тръпни ог лицето ми; зи-
'убе—м свежия цвят пя .лицето си. düa.i. пanупдсeям;
11 wieder Faebt bekommen придобивам п—К свсж теп. ■
цвят па лицето, пооозовдврм. поочмепдвaм пик; || die
404 färben
Farbe kebrft langsan im s—lnr Wangen zurück стрините
му придобиха бавно пак цвят. боята си, поруменяха
биепо пик; лицето му баино поро^ия пак; || die Farbe
wich Uu- s—im—m Zügen кръвта се тръпна ог - лицето му,
той побледня, пожълтя, стапя блед, лицето му побеля
кат; nтртп;1 смип, вощеници. восък- II 'ш 3. Aki bekam
ihe Spi—I mehr Faebt в третото действие ;'ортр й доби
поиече пери, живот, релеф, колорит, стяп; по-живя,
по оживена, по-колоритна. по-свежа, ' по-изразн+елна;
|| Ciwas im rösigefen1 vceio:kcndsTen, ga—llei, kru—m, in
d—i 3uiCeI-ien, dйeTereiti, —iwär/—siei Farbci scШi|1
3tri, lu-maien описвам, рисувам нсщо и пай-розони,
ппй1приинекamелнн, ярки, крещящи, и най-тъмни, пий-
мрятпи, пай-черни краски. бя'о;, цветове. представям
го от черно по-черпо- ф er v—elelll die FarbCn dcr Re¬
publik той представя отбора пя ГДР, играе зи тпимет;
ня републиката; || Rot isf dic Farbe 3er Liehe червеният
цвят е символ ни .юбов+и. символизира любовта;
ф eine Farbe uu-spitl—m, anspi—ieii hedicicm, hckenm—i
хвърлям, изигравам карти, отговарям ня карта;
откривам к-рта- || übertr. Farbe beC—nnen о—кривим
картите сн, убежтепияти си, пс скривим, пе крия мне¬
нието, становището си. каке; мисля; || sich (Akk.)'zu
—im—r Farbe beCeinen обявявам сс зи привърженик па
убеждения; || Leuft von clmca Farbe хора c еднакви.
убеждения, мисли, от едпя боя. пиоmuд; || licht mil 3-е
Farbe H-rau- woll—m не си издавим становището. убеж¬
денията. картите, крия сн картите
färben — 3u- Haue hiond Heben боядисвам косати
си руся, изрусявам я; || das Zeug Tärbl п.—тът пуска,
боядисва; ф Schamröte fäablt ilae Wangen свяп обагри
линити+е й, ' стрииН-е, бузите й- бузите й поруменяха,
п;р;тондср от сидп; Ф 3as Laub Tärbl sich bunt шумата
на дървета—— сс обр'рд, добиви пъстри багри, шарки.
се изпъсТря, прщроиa, пожълтяни, почервеняни; || dcr
Himmel fäabl -1:1 небето порозонявя, поруменяви; ||
ihe Gte1cht färbte -1:1 лицето й поруменя, порозовя,
се покри с румепнпя; |гьсгя, лека) руменина зaнд ли¬
цето й- || -1— läibl -1:1 +я сс боядисва, гримира, рисува;
ф einem scloi gcfärhf—n Bericht geh—n даним преуве¬
личен, украсен, разкрасен. фризиран доклад: || -ein—
Rede war humöa1ei1ech gefärbl речта му имаше хумо¬
ристични окраска, хумористичен оттенък; || eiwae
durch timt gt/ärbie Paliie. durch eim gtfäebfe- Glus -eien
виждам пещо, '.етам па нещо през ииетпн, пъстри,
розови очила, виждам нещата и необективня сне+нипр
farbig — —in farbiger Druck цве+еп печат; || —ine fue-
hlg— SciiI3eiuig цветисто, пъстро. колоритно, мно-
';6ргоеп; описание; ф —im Faebigte ивеmпокож, череп,
пегър
Färbung, die — da- Laub ilnni schon eile gelb- Fär¬
bung an шумят; на дървет-ти сс ;6р'од жълто, по¬
жълтява; ф einem Vortrag ein— bc-TlMmie Färbung gc-
btn давим па т;ктрд, на сказка определена. окраски,
б-гря, отсянка, тенденция, определен оттенък, нюанс
Faselfehler, 3-1 — einem Fae—lf—ilei nach—n праня пра¬
вописна грешка от разсеяност, невнимание,
13-11111-, der — er isf ein großer 11—1131- гой —
голям лрнртжнд, бърборко, ряпрррон, дърдорко, го-
.ямо нрпaирл;1 дрънкало, плямпало, бръщолеви,
тръпки, nтдмnр глупости; прави от разсеяност мпого
правописни грешки
Fa-elli—s—i die — -ic ist eine Faselliese тя е тотямр
бъбрнвка, страшно дрънкало. лрпaиило, пндмпaно;
прави от разсеяност мпого прииопнснн грешки
Tuscli — was 13—1-1 3u dü wiedea какво дрънкаш,
търдориш, плямпаш, плещиш. бръщолевиш. що за
глупости говориш пик; || glauh nlchli was -1— fascli пе
идоврй пи приказките, плямпаници+е. бръщолевения-
ти, дрънканицш+с й- || üb—r eiwas (Akk}, von etwas
Ta—in говоря. плещя, бръщолевя, дрънкам беземис-
лици, глупости, недомислици. педомислнд- ф der Jun¬
ge faseli viel момчето приви от пеинимрние, разсеяност
мп;'о правописи; грешки, пише глупости, недомис¬
лия; <ф> unetchfgul lascif nicli от чужт имот пяма про¬
копсия, хаир; чуждото свое пс стави- чужди пяри пръст¬
та горят
Faser, dl— — künsiI1:be Fasern изкуствени иликия;
Ф es isf keine gufe Fu-ee an ihm нями нищо добро. е
него, .ош с кито дявол; преснуп;л и ни 6ящ; си по-
с;нот;; проклет н и червата с- ня змията и устати да
плюе. ще я отрони; || C—lne Trockene Fu-er am L—ibe
hüben мокър съм до кости, до корена и— космите. кит;
мишка, пямим сух косъм на mдн;mо сн, вир-вода, живя
нота съм; || ici habe mli Ceimer Fu-te dueai gtdacbi пе
съм помисли., нито за миг не съм се сети.. просто
пе ми дойде Па ум за тоиа; ф ich hängt nll jeder Fastr,
mit ulken Fa—rn м—imes Heizens ai ihn, daran поинър-
тaп съм към него. към тови с всяка фибри, с исички
фибри пи ;»рцето си
Faß. 3as — Blee von Faß бира |пипоaио) от бъчвата,
бурето; || frisci on Faß прясно н-точена бира; || —in '
Fuß ameltciem, anzapfen ота-рям (пови) бъчви, ново
буре- ф —in andcics Faß am-ftckeni an-iecien променям
темита. зяговярям зя друго, посмнпивам па други те¬
ма. обръщам темита. разговоря; Ф er i-l dick wie ein
Faß тебел с кито буре. бомби, шишко-биб—тжип с-
«ф —in voll—s Faß klingt nicht пълна бъчви пе кънти, пе
гърми- <£> 1—еае Fä—a Clingen hohl призни бъчви (кра¬
туни) гърми, кън+н; ф das ist eim Fuß ohne Boden тови
е бъчва . без тъпо. торба без дъно, поглъща асе нови
н нови еоетеmaя; || 3а- scilägi dem Faß den Boden aus
гои; вече с прек—пено, връх, качулки, венец, пискюл
па исичко, връх на безобразието. поемипaнр, пре¬
хвърля всяка гр—ници, препълва тaщртр па търпение¬
то, вече пе сс търпи. е нетърпимо- точка. край исче
па иснчко тови. Образът е взет от бъчварския занаят.
Стегнат ли се прекалено много обръчите, дъното из-
хвърква; || das Faß zun ÜbtriauTti bringen етрврм при¬
чиня ga прелее чашата (ни търпението), ти сс прекя-
туря— :;.;+;; || das Faß zuschlagei енaгим точка, крий
на нещо, затварям бъчвата; пе отварям поиече дума
за пещо, приключвам с нето; || noch -fwa- miteliander
1ш Fassr Haben още пс сме си разчистили, уредили
сметките, не сме сс разплатили; || ее Hai noch —№3-
bcl ш'е 1ш Fuß той има още нещо а тефтера прн мсне,
още имим дя уреждам, ощс пе съм си уредил, раз¬
чистил сметките с нсго
Fassade, die -- die Fa—3t abputzci, ai-ietlciti боя¬
дисвам рреитa-р, лицето на къщити; ф alles war nur
13—33-, 11:1.- al- Fa—3t, —'ne glänzende Fassade всич¬
ко беше само ррсртр, нищо друго освен рaсилр. е'им;
външен блясък, блестящ декор, външни .—кироики;
Ф umg. ihm die 13—3- Ia:Ci—a—n разбивам му му-рити,
муцун-ти, рреопр, физиономията, р;т;омутортa
faßbar — 3as i-l licht faßbar просто умът ми не го
nо6;ор, нс може па го побере, не моги ти проумея,
повярвам тов'—, ди го побера и гнрeрmр си, ти го еменя,
просто невероятно, непонятно с. пе е за вярване; про¬
сто човск ар се чути и мие
fassen — laß дръж (ни куче)- Ц dem Täter, d—m Dieb
Ta--en, zu las-cn beConm—n, krieg—m хващам, залавям,
чнрвдм злодей, крадец; успявам па го заловя, разг,
сбираим. спипвам го; || etwas mif 3te Hand lass—n хая-
щиМ, пипам, 6-р-м нещо с ръката, улавям го; || ihm
an d-e Hand, bei 3-r Hand, im Aen, mii bilden Uämdei
1a--en хващам, члридм го зи ръката, с диите сн ръцс;
|| si:H( Akk..), einander an dem Uäidtn las-cn улавяме
сс. тртивдме сс за ръцете; || iin an der Guegei, am Hals,
am Klagen /ässen хващам. улавям, пипвам го за шия¬
та, нортa, гърлото, як—тя; || ihn am Rockzipfel, аш
SchlafitTchen fа-eem сврщрм, унaвдм, сграбчвам го за
пеши. полите; || —in Übel an dtr Wurzel la-s—n изко¬
ренявам, изтръгвам, изскубвам зло с корепа, коре¬
ните; || ihn an -einer schwiclci Stellt la-s—n атакувам.
засягам го по слабото, чувствителното му място. бия.
чgодм ня чувствата му, по чувствителната му струни;
|| dir Gelegenheit beim Schopfe lissen издебвам, изпол¬
зувам, не пропускам снутяд, възползувам се от случая;
|| ihm hei -ilntr Ebre /ä-e—1 апелирам към честта му,
удрям, бия по чувствителната му струпа; | den Sii—r
bei den Uöenten /1--—! хващам, връзвам бика за ро¬
гата; тaлрвдм сс решително. смело. с енергия за ра¬
бота. пристъпвам решително към изпълнението й- ||
ibn hri sein-м Wort. s—inen Ver-patchcm lassem улавям
сс за туми+a,. обещанието му, пържа пи изпълни ду-
мити. обещанието си; || —fwa- in- Auge Tä--en ррзгнеж1
тим нещо, спир-м по'нетр сн пи пе'о; замислям. зи-
пнипчвим нсщо; Ц etwle, lin schurl, 3as Ziel Те-Т In¬
Auge lassen в-рептвям, епин—м, епервям поглед. взор,
очи и нещо; следя го зорко- пе изпускам целта от очн,
преследвам я неотстъпно, неотклонно, имам я випя'н
пред очи. прел погледа сн- || 3а- Korn in Säcke, —im
Bild in cliei Ruhn—i 13--—! насипвам жито и тчиилu;
поставям K—ртип— и римки; || Edelsfeine in Gold las-cn
обконие—м скъпоценни камъни а злато; || si— veillienf
in Gold gefaßt zu w—aden тя заслужава пай-голяма по-
сeрнр, пя'ради, с златен чоиек; със злито нс може да
се купи; || 1:Ш 1aeee nein- GedaiC—i 1m Worte давим
словесен израз пя мислите си, обличам ги а словесно
одеяние; изказвам, изразявам ги с думи; || 3-е W—g
ist mit Pappeln gefaßt пътят с обграден от две+с стрини
с тополи- от дне+е еmррп; па пътя се издигат тополи;
© mii 3-е Haid ui 3en O/em, auf dem Schrank, ins L—еа—.
gegen die Wand lassem пипвам, докосвам,* п—пипвам,
пябирням с ръки печката, протягам ръка ти свянр
шкафа, към шкафа, папипн—м призпо прострянсте;,
бръквам и празното; пябионим, напипвам степята; ||
laß dich an deine eigene Nase погледни, виж по-пяпрет
ссбе сн, погледни се по-папред и огледалото, огледрй
сс по-папред, па гогини говори зи другите, хвърляй
ка. върху другите; и ти нс палиш по-то.у от нсго,
и ти си съща—и стока, нс си по-добър от него, пе си
по-добра стока; и теамити сге от сдин тол трепки;
|| normald-iCcnd- M—nschei fa-sei -i:H ai d—i Kopl
und fragen, ob so eiwle Möglich isi всеки пормалеп,
порм—.п; мислсщ човск ще се хвине от учуди—пс за
'трнрmр и ще се запити, как е възможно тикови псщо;
|| ich lasse sucbeid um mich, 13:1 einem Hall опипвам
: ръце около себе си (търсейки нещо). мъча се, опит¬
вам сс ди се заловя зи нсщо, ти намеря опори; ф ici
fass— mich овнилднрм се, улавям сс за юздите, око-
питвим сс, пидвивам вълнението си, учудването си.
овтртдвaм изненадат— сн, възвръщам самооблада¬
нието, спокойствието си. -хлятпокръвие-о сн; || laß dici
опомпи сс, нс губи самообладание, влятей се; обуздай
fassen 405
'пева си- || sic konnte sici vor Freude ni:ii 13—611 тя
пс можеше да се опомни, не зпясше кякио пт•rnриви,
къде ди се тепе, беше въп от себс сн от радост, пе
може да стържи, обуздае р-тостт- сн, хвърчеше от
радост- || ici lasse nlr ein Heiz престрашавам сс. до¬
бивам кураж- мечки страх. меп пе стрих; ф etwas ge¬
faßt au/nehmei, cnlgcgcnnchmem посрещам нсщо със
самообладание. спокойствие, хладнокръвие, с твър¬
дост. твърдо, хладнокръвно, спокойно, без та. загубя
самообладание, овнятдно; || sici (Akk.) g—TUßi /clg—п
(външно) сс показвам твърд, оинрлян, сс вдадея, пс
губя самообладание, твърдост, хладнокръвие, държи
се овладяно, тanaтврм спокойствие.. самообладание
Ф ici hin, ша:Ь— mici auf аНе-. aul da- Äußcref—, aul das
ScШIimmet— gc/aßf го+ои, подготвен съм 'д— посрещни,
приема исичко. за всяка изпепядя, подготвям
сс да посрещна и пай-голямо+о зло, и пяИ-лощоmо;
|| баеш/ war 1:i ilcbl g—fußf пе бях оот'оmиен за тови,
пс отякиaс тови, тон; бсшс голям;" изпепята за мспс,
тя ме свари неподготвен; || nach dich auf —fwa- gelaßi
мисли му симо после; приви му смсткя какво те очак¬
ва; ф 11--—! Sir sieb kurz, /1--— 61:1 Cuez изказвайте
сс. изразявайте се, говорете кратко. сбито, и сбит—
роомр; бъди кратък, кяж; го с две думи, рсжн късо.
накъсо; || un die Sacht kurz zu lassem пякъсо, накратко,
c две думи кизапо- зи та бъда кратък, зи пи се изразя
накъсо, някои+:о, сбито; || das können C—ime Wolle /а--
s—n тон; пе може ди сс изкаже. опише с думи; думите
са неспособни, слаби пи изрртд+ тоеи; ф (cin) Sciaek-
Cei, EilseTz—n laßt mici, mici laß. —in Grauti, Eli-eiz—n
ужас ме обсврщр, обзема, итпъниa, изтръпвам целият
от ужас; тръпки пи уж—с ме побиват, полазват; || Ab¬
neigung, Haß. Groll geg—n ihm Та—ст обхваща ме. обзе¬
ми ме антипятия, прмрaтнaм го, иъзпепаеижтам го,
обхваща ме нeпaвнет, неприязън, злоба. не'отчнянне
към него. озлобявам се срсщу нсго; || 3а faßte ihm
Sehneuebi, Verzweiflung, Begeisterung обсвяпр го коп-
псж, отчаяние, въодушевение; || Mui lassen прееmря-
шинам сс. осмелявам сс. добии—м кураж, смелост,
осмелявам сс- || Liebe, Zuneigung zu lim lassen обик¬
вам го, влюбвам се и пе'о, обзема ме любов, сим¬
патия към него. увличам се а пето. почувствувам вле-
чснис. симпатия към -пс'о; || Uolfiung las-cn обнадеж¬
давам сс. облъхни ме надежда; || Mißtrauen, Argwohn
gegen ihn lassen обсeящр мс. обзема ме, почувствувам
недоверие. подозрение към него, започвам ти го по¬
дозирам- || —iien Beschluß, E1isehluß, —in—n GedaiCti
lassem вземам решение; иди— мй мисъл, идея; || ich wae
unfähig, —1m—m vernünftigen Gedanken zu 11---! бях не¬
способен ди мисля, разсъждавам разумпо. пормилпо,
нс бях способен на никаква разумни мисъл; || einen
Flan, ein— Meinung, Ansicht lass—m зрм;стям нещо, съ¬
ставям си пняп, мпепис, възглед; || ф ciwas faßt Fuß
нещо сс затвърдява, лобина исе поиече почва, влияние.
разпространение, сс нрнр'р исе поиече и повече, се
укорепявя, пуска исе по-дълбоки корени, се впетряия
дълбоко; || er Coiilt keiien Тс-Тсп Fuß la-s—n гой пс
можи пи свикне. ди сс аклиматизира, ли .се приспо¬
соби, ди сс пигоди към условията -им. пи пусне ко¬
рени, да сс задържи; || Ich 13— Boden, lesfen Fuß,
Wue/rl пускам, хващам корени, добивам почви, опори.
твърда почва пот краката сн, закрепвам сс, задържам
се на етно място, зякоеnостдням сс. аклиматизирам
се- Ц SchrltT. TiiTi lassen зяп;тирм да мяощиоунрм а
такт; || Po-lii fae-en трегрним на пост, ни стража;
406 Fasson
ф sold. Eesem Ta-s—m получавам, приемам дажбата си-
||Geid lassen получавам пяри. з-плата; ©3er Schraub¬
deckel lußl gut, -cШI—eШt, Tußt nichi ntba капакът сс
тaн;птнр добре, захяпвя добре, не свящр, пс може пи
се зявинги; © rint Quelle /а--еп каптирам извор; ©
der Saal laß. übte 3000 Menschei синопъm, зaнрma по-
бири над 3000 души; || dtr Saal Coiiit kaum dl— Mtn-
sciem lassen салонът едва побираше хората; || 3i— Fla¬
sch— laßt 5 Llltr шишето побира 5 т;трр, имя вмес¬
тимост 5 .итри- <$> bibl. nai faßt auch ilcbl Mosl in
alt- ScHläucbc пе се пълнят стари мехове с млят;
(ново) вино; © er lußl schnell, leichl, spleleidi nühtio-
той схваща бързо, леко, като на шсга, без всякаква
мъка, без всякакво усилие; || 3as Cann i:h i1:it 1а--ет
пе моги ди проумея. п— разбера тона, та го побери
а умя, мозъка сн, прост; ми с непонятно това; || ich
kann cs kaum 1a--en, noch gar nicht lassem, daß... просто
не съм и състояние ти повярвам, мозъкът ми не по¬
бира, чс...; не мо'— ти смеля, че...; || 3as 1-Т 11:1. zu
/assen пе мога просто т— повярвам, Д— смеля аони,
умът мн го нс побира. мозъкът ми пс може ди го
побере, просто невероятно, непопятпо, пс с зи вярване
това; || sein Kopl, Verstand laßic ni:iis nebe мозъкът
му пе можеше ди възприеме, побере всче нищо, беше
неспособен, отказваше ли работи; den Sinn dee Woeit
las-em схващам смисъла на думите, проумявам го; ||
eln—n BegrlTT -chueT las-en определям, ррз'рaнитaним
точпо понятие; || 3ti BegeiT l-l schw—a zu las-cn гони
понятие мъчно може пи сс определи. разграничи,
уточни, дер;п;ря; «ф» bibl. wee es lassen mag, 3ei lasse
es кой+о може ди го проумее, той ди го разбере
Fasson, di— — d-i Uul hui keimt Fasson neha, Hut dl-
Fasson ve'loet! щрцкртa пяма иечс фасоп, е зртчб;нa
фасона сн. р;рмр-р си, сс с съвсем смачкала, пя пищо
пе прилича иече, прилича вече на мекица; || ein Manltl
nach dtr 11^-111 1ae-ön1 in schlanker Fae-ö1 палто
спорел пяй-ноиия мотел, по пай-поватя моли, вmянепо;
|| die Plus— naci d—n Waschen in Fasson ziehen разтягам
бнчтр-р след прането по р;рмртр й; © aus 3-r Fasson
geraTen прлебендврм, оизниндм, загубвам линията,
е-рвaм безформена маса; || iim aus dee 1ae-öi beiig-n
п-к-рн-м го да загуби равновесие; ф jeder -oll nach
-eim—a Fasson s—llg w—adti всски та жнвес, както раз¬
бира, по свой вкус н разбиране
Fassung, di— — dl— Fassung -11-- Rimg—s, —in—r Red—,
eines Filnes, tiiee DlcHtung обковка+и пя пръстен; из¬
ложение на рсч; редакция пя рилм, ни поетическо про-
;тведепне; || 3u- GescTz Hal ein— Clart Fassung законът
им; ясна формулировка, е формулиран ясно (и р—з-
боaпо); || in d—i vtr-ehieden-i—n Fassungen и най-риз-
лични версии, редакции, вяо;aпmи; © die Fassung vea-
ll—rem, bewaiien загубвам самообладание, присъствие
пя дух—, ти6орням се, прест-вим ди сс владея, избух¬
вам, изскачам от търпспие; зиnитврм самообладание,
хтрлпокоъвие, спокойствие, владея се. овлидяним се;
|| aus 3tr 13-^18, äußte Fassung Comm—i, geaatcn из¬
губвам самообладание, присъствие на духа. не сс вла¬
дея вечс, избухвам, изскачам из търпение, излизам
вън от ссбс сн- зи6орндм сс- изгубвам ума н пума; ||
üb—r eTwas (Akk.) ganz aus dee Fassung, außer Fassung
s—lm въп от себс си съм, пе съм на себе сн порили
нещо; нс моги ди сс помиря с положението; || lach
Fassung ringen мъча се ти зрцртд самообладание, хлад¬
нокръвие, ди сс " овладея, да овладея вълнението, яда,
'пева, тчнcтврmр сн; || ibn aus Зее Fas-ung bringen па-
кярв—м го па загуби самообладание, . изваждам, из
кира-м го ог търпение; накарвам го п— излезе въп от
себе си. въп от кожата си, ди побеснее; || te i-l duech
n1:bt- au- d-e Fassung zu bringen пищо пе може ди' го
пикира т— загуби ермообнрлип;е, хладнокръвие. да се
зр6ори;, не е и състояние да разклати душевното му
равновесие; пе си разваля зи пищо на света спокой¬
ствието, разг. кефа, пищо пс го трогна, вълнува; ©
etwa- ш1Т, in Fassung iragen пося пещо (жребия сн) с
достойнство, твърдост, спокойствие, самообладание,
не се оптркнрм, пс хленчи малодушно
Fassungsgabe, 3'с —- ein— sciielle 13-^18-83,- bubei
еснрщрм, възприемам бързо, разг. пипето ми сече,
р-боти, умен съм
Fassungskraft, die — da- ühersf—igi s—ime 1aesungs-
CeulT, gehl üb—e -ете 13-^18-1'311 hinaus тоеи пад-
хвърля умстиспите му способности, неговият мозък,
ум пе може та възприеме, схвипе, проумее, разбере.
побере, смели тоеи, умствените му възможности са
лост; ограничени, посредствени; говя пе с лъжици за
неговата чеги; || 1:Н ple-— etwas s—im—r 13-^18-113/1 ai
пиг—жт—м пещо към неговото умствено рявпище
fassungslos — lassung-lo-cs Eliseiz—n trreg—m предиз¬
виквам безкраен, безмерен, неописуем, невъобразим,
пескрнвап, ужас; © iin fassungslos Ui-Turrei '.етам
го енисян, емaяп, занемя., пет;чмявиш, изумен, като
втрещен, +реепр-, и недоумение, в безмълвно учуд¬
ване, сн;евяпе; '.едим като ге.е а ш-репа врата, като
крава а железници, а параклис, като кучс в пебряпо
лозе
Fassungsvermögen, das - - 3-е Pehäilcr Hal ein 1a--
-nngsveimögtn von 3 Lifeei съдът има -рИ ти-ои вмес¬
тимост, побира три ли-ри; © sic hat —in schwach—-
Faseu1geve1шögen тя възприеми, схваща мъчно, с мал¬
ко тъпа; умственият й багаж с малък; || 3as gebt übte
sein Fässn1gevcimöдen Hinaus тоеи пртснърлд чме-ве1
нн+е му способности; неговият мозък, ум пе може ти
го възприеме, есвaпе, разбере, побере, проумее, смели;
мозъкът .му нс с gорреън то там; || ich passe -iwa-
-cin—m Fassungev—rnöge1 am пртижпaМ1 приспособявам
пещо към пе'оe;д умствен уровсп
fast — ich hin voe Angs. las. ge-torhen еди— нс умрях,
едва ос—аних жив ог еmрaс, бях полумъртъв от сгрях;
|| das klingt last wl— eli Mäecbcn тон; заучи една ли
не кито приказки, почти като приказка (;+ 1001 пощ);
|| ее ist las. so groß wie du той с висок поч+н колкото
тсбе; || -le -38.— fast dase—lhe тя к—за поч+и. 'оре-толу,
приблизително същото; © lasl bällt ich es vtrgteer1
зи малко щях пи 'о трборвд; ||' 1а-т Hält— Mich 3as Aulo
über/aHrei зи милко, на косъм щсшс, малко остана ти
ме пое'Pз;, с';^, емaткр конрmр; || last wäre ich ge¬
fallen зи милко щях ти пипна, едни успях п— се запържи
пи пс падпи
fasten — einen Tag in d-e Woche lasten постя, нс ям,
разг. гтaтчнaм, -о;м;оя, въздържам се слип тен а
седмиц-т- ;— ядене, ти ям, пазя елин теп и седмиц-ти
'тaтня диети
fatal - - 3а- l-l eine faiale Geschichte, Situation тови
с неприятна история, мъчиmенпр ситуация; © -11 13¬
.31-- Lächeln про+иепа, гадпи усмивка- © —in— falii—
Entwicklung рртрлно, съдбоносно развитие
Fata Morgana, dit — sicb (Akk.) durch —ine Faiu
Morgana Täuschen етрнрм жертва ни оптическа измами,
и— мираж; виждам мираж; ф ihn für eine Fuia Morgana
hallen струи— ми се. чс виждам привидение, че имим
халюцинация, че той ми сс привижда
Faulheit 407
Fatum, da- — das blind— Futun сндпртр съдба; || das
Ausgtlielertselm d—s M-msclei un —in übea ihn verbä1gf—e
FaTum обречепостта па човека на етпи предопределени
(от боговете) съдби; || s—ln Fulum —r—llfe iim сполетя
го, постигна го пещис-п- участ . лоша съдба
FalzC-i 3-r — so rin Fatzke има че суни'. фукльо,
тикони копте
fauchen — die Lokomotive faucbi локомотивът пухти;
|| die Kai/e faucii котката фучи; © ihm eiwas 1ms Ge-
-1:111 13^1—1 изсъскаим му нещо в лицето
faul — laui—- Obst, Fleisch, Wue-er гннн;, скапани
плодове; р—зналено, емиршс-по, вонящо, 'япгренясaно
месо; застояли, емортпр вота; || —'n lauler Zahn наяден,
гнил, риза-леп зъб; || ihn mil luulem Elten hew—af—n
снъондм по нсго рaзнрнени яйци, полози, запъртъци,
трмеодм го с ризврнен; яйца; || luul—r Geschmack,
G-euch, Duns. гнил вкус, дъх, мирис, еопя, смраден
въздух, тп;лос-по нзпирснне; || fauler St—ln проятеп.
роплии, прогни., чуплив, трошлин камък; © er Hai
zuviel faule- FleiscH страшно несръчен с. пипи като без
ръце, постоянно сс пaояпдeр; || ein lauiee Frieden .ъж-
.^1 привиден мир; || eiie luule Gesellschaftsordnung
прогнил, отживял исче строй; 'пило държавно (общес¬
твено) устройство; || lauler S:hne— мек, отдолу кух
сняг, ков-реп спя'; || eine luule Sachei - Kiste еьмп;mен-
на, печнс+а, загубена работа; съмнителна, подозри¬
телни работа; || 3us isi lauiee Zauber гони с мошенн-
теc+но, фокуе-покуе, nреnррятуе, мижи ти +е лижем;
|| —1п 1^1-1 Sciuldiei, Kunde неизправен, закъснял
длъжник; нередовен, .ош клиент: попотриmенеп, съ¬
мнителен тип; © 31е Sach— schcini mir faul zu -—11. siehl
luul aus работит; ми сс вижда съмниmенпa, подозри-
mенпр, пс твърде както трябва. не е и ред. ими нещо
подозрително, съмнително, тъмпо, нередпо а нся; ||
daran i-l (ef)was liui им— пещо перетпо, нечисто, съ¬
мнително, гнило, подозрително и тови; <* —Twas ist
faul 1ш Siaait Dänemark (Shakespeare) има псщо 'пило
а Дипия, т-тск-та държава; има нсщо перетпо, съ¬
мнително, подозрително и тая работа; © faul— Re-
a-i-aef-i, Ässreden прязпи, несъстоятелни, кухи, голи
приказки, нзиипепия, голословия, nррзпоснов;д, трън-
.доъП1Дрнпя, извъртаници, щикянкявепид, мижи пи те
лижем; || lauie Fl-chc поaтн; приказки, 'олоеловия,
порзноеловнд, трънкaпнин, gрън1тръп-др;нa; || cs siebt
faul mli ihm, um -—Гп Geschält, um seinen Paß риботити
му е спукана, положепието му с много сериозно, скоро
ще фалира, работите му вървят злс; въпросът с пас¬
порта му е досги сериозен. пообнемamитеп: l| mach
Celne lauiti Wllze не прави глупави, изтъркани шс'и,
вицове, говори сериозно, нс се занасяй; || —s i-l eine
lauie Zell мъртъв сезон е- епоха, време па морален
упадък, ни поaветвеп; разложение, рaтmнеп;е е- || rs
herre:hi 1^1— Sei морско затишие е; || iim fauler WeeHer1
менителници без покритие; © —in faulce Meneei, Bue-
scbe, Kerl, Sciüice, Stelck, Sack мързелив, лепив човек,
.еи-яй, ленивец, мързеливец, хайлазни. пройт;ср, те-
мбел, безделник- мързелив ччепиk, разг- кипап, ки-
папчия; || -i:i (Акк.) uul die fault Uuul (S—ite, Pank)
l—gen ндгрм ня кънкяmр си, отливам се на леност, мър¬
зел, непmдйс+во, безделие; намери. съм си върбова
сяпка; || aul 3-а liul—i Haui, Seit—, Bank ll—g—m изле-
ж—в—м сс, припнчам сс като гущер па слънцс, лежа
па кълката сн. намерил съм си дебеля сянка, пе по-
хврщрм нищо; || -1:1 (£>.) einen laul—n Tag mleШ—m Ди¬
вим си. разрешавам си милки (едип теп) почивки, ре¬
шавам пи си почипя едни ден, да се оттам едни тен
ня мързел, ни лепост, п— прекарам етип тен и леност;
<£■ 3es Faulen Werktag i-t immer morgen, sein Ruhetag
heule мързени^РI^ъm ;+.— внпи'И днешната риботи
за утре (понеже дпес му е почивен дсп); пикирай мър¬
зеливия на риботи, да те научи на ум- © er isf -fliCcnd
faul, luul wl— die Sünde крайно мързелив, ленив с, мър¬
зелив е и а червата, то мозъка па костите, по пемяй
къде, р-зплу., разложил. рязкрпян сс с от мързел*
мързелив с до престъпност, пс похнаща пищо. клати
си крикита. пе сс помръдва (дя пиприин нсщо), чака
ди му питие всичко пяго+ово. от небето, т— му сс
поднесе на тспсня; © 11:1. faul бързо, без да губя
ирсме, нн+о миг, без да сс бавя пито миг. без та ме
мързи, без ди оизм;еням, без ли му мисля мпого-
МПО'О
Faulbank, die — aul dee FaulhunC liegen излежавам
се (кито чорбаджия), лежа ня кълката сн (кито поп),
пр;питaм се кат; гущер ни слънцс, чакам пи ми питие
пи';т;в; от пебе+о; непгяйеmeуeям, живея кит; тър-
тей. дембе., а безделие
Faulbett, 3а- — -1:h (Akk.) uul das FauibtfT lcg—m
отдивим сс па леност, мързел, непmяИеmво, лежи на-
кънкр-р сн. пимирим сн дебела сянка
faulen — die Hand -ollte nie von Leibt lauieni wenn...
ръкити ми пи откапе, ако...- © eine Taulcnd— Ges—Il-
ecHзfi-ordiung оaзлPгищ се обществен строй
faulenzen — er faulenz. dem ganz—m Tag herum, lauienzf
Tüe zwei той лентяЙствува, мъртепувя, сс излежана,
безделпнч; по цял дсн, прекарва а безделие. лепост,
мързел времето си, пе nосвaщa нищо. клят; си кри-
ка+а; мързелив с и и червата, рятплчл сс с от мързел;
мързелив с зя двама- || ici hab— ile Taultn/i всякога
съм работил. пикоги не съм стоял със скръстени ръце,
не зная какво е почивка, бездействие, па сетна, та
скръстя ръце; || Hier wia3 11:1. liulenzi тук пям; място
за мързел, бездействие, тук трябва пи се .работи, пе
бива па сс стои със скръстени ръце, та се бездейе-вувя,
разг. пяма л-6-н; •
Faulenzerei, dl— — - slci (Акк.) der Faulenzerei —rg—b—m
отдавам се па леност, лен+дйе+во, мързел, безделие.
излежавам сс. нищо пс работя, не похнящям, стоя със
скръстени ръце, клатя си крак—та, броя звездите; || mlf
3er Faulenzerei ist j—tzi Schluß крий, точка иече (сега)
па безделието, мързела, нен-яйеmиоmо, свърши се без¬
делието
Faulenzerlfben, da- — eim 1uu1en/—rlebtn führen водя
бетделпнческн живот, лептяйстеувям, пе р-ботя пищо.
излежавам се *
Faulfifber, das — 3as 13uI1ieber hab—i имим огне-
пнии; болен съм от мързел, лепост, пе мн се работи,
пе ми се мърда от мързел, мързи ме да се помръдни,
пи шинна; (за чиновник) не ми сс работи, клатя си
крикити, стоя със скръстени ръце, орзидирм се. мотия
сс без работи, 'летим пи мине времето
Faulheit, 31— — gegen 3ie 1^11—1. ingeH—m водя борби,
боря се срещу мързела, лен-дйсmвоmо, безделието; ||
—in— slaälilch—, unvcrzclhllcH— FaulHclT престъпен, не¬
простим мързел, непростим— леност; || ibr— Faulheit
ist unЬ—eeШre16I1cШ, umvergl—1ehl1eh, -iliki zum Ulmm—I,
such. iha—sgl—lch—n мързелът й е неописуем, пе сс под-
трвр на описание. пями рявеп пя себс сн, .ням; втори
като пего, с просто възмутителен; || -1— -finkt vor Faul¬
heit мързелива е и а червят;. до мозъка на костите.
рaзпнчлр, орзкрпрни, разложила сс с от мързел; нищо
пе похваща, Мързи я ди се помръдне, п— шиипс; || ihm
die FaulheiT ausir—lb—i избивам му мързели, пяутявям
го на труд, впрягам го пя риботи; || ihn in seln—r-Faul-
408 Fäulnis
hell -täak-i поощрявам '; a мързенaЧKу; || etwa- aus
rellei FaulheiT unicilaes—n изоставям пещо, отказвам
сс от нещо чисто и просто от мързел, з—щот; ме
мързи- || er leidei an chronischte Faulheit той етоPTP
от хронически мързел
Fäulnis, die — im Fäulnis üheageHem, geiaicn започвам
ga гпия, ga се орзти'рм; nоемипрвим а разтлепне, раз¬
ложение; за'пинам, скапвам сс, ризк-пн-м се- В dl-
moralische Fäulnis мор—лпо разложение, разтлепие
Faust, die — iim 3i— Fausi zeigen, elie Fausi machen
показвам му юмрука сн; || ihm mli 3-r Faust deoben
тркaпврм му се. трптatинрм го с юмрук; || ihn mil 3er
13^ im- Gee1ebт schlagen удрям го c юмрук. пестиш:
а н;иеmо; разбивам му нииеmо, мутра—— с юмрук; ||
geg—n ihn mli Fäust-i losg—hen прсвъолям се c юмруци
върху него; || die Uai3 zue Fausi ballen свивам ръка
в юмрук, пес+ник; || die FausT 11:1 ihm, gegen ihn
halleli -chüiitli свивам песгник, юмрук; рртмрснрм
юмруци срсщу пс'о; || die FäusTt gegen ihn reekei,
tahebtn тaмрснaм : юмруци към него; || nii dee 1^-.
drelnscblagei удрям c юмруци; Ф eine 1ausl in dtr
Tasche, 'm Sack muchen. 31c FäseTc 'm 3-e Taeebe bullen
свивам псс+пик, пес+ници а безсилна злоби; едва се
сдържим ди пе се намеся, ти нс сс прхнъонд (върху
псго); И mli geballTen 1äueTe1 /uscben гледам със свити
а джоба юмруци (без ти смея открито ти сс проти¬
вопоставя); || mil 3-r 1au-T uul 3en Tisch schlagen
удрям c юмрук ни масата; || hlei muß. 3u -1311:1 einmal
mli der 1uusl aul 3en Tl-ch -cliagen тук тод6нр най-
сетне ти удариш с юмрук на мисит; и ти туриш крий
па тови безобразие, па въведеш ред, йа се намесиш
Снер';тпо; || nli 3-е 1^-1, mit den 1äueiti gegen 31-
Tüi tromm-ii, donnten удрям, брорбaпя c юмрук, c
юмруци пи вритити; блъскам ноититр с юмруци; || -1:1
(£>.) mit bcid—n Fäusten gegen die Sllrn bämmtrn .удрям
си ттрвртa : юмруци; || die FäusTc un die Sehlä1en, vor
die Augen -temm—i притискам юмруци към слепите
очи, слепоочието, по очите; ф etwa- mil Huetee, -1-111-1
1uusT durcHscTzen поокровaм, прнa'рм псщо : твър¬
дост, : твърд; неумолимост. с железеп, стомапеп
юмрук; || elie eisern— Fausi 1ш N3:111 epйreп пил '.—¬
нита ми се с пядвеенл железен юмрук; || ihn uniti dtr
FausT ballen държи го пот юмрука си, а подчинение.
а ежови ръкавици; || ihm 31- Faust mT-i die Nase balTei
държи юмрука си пол носи му; ф aul eigene 13^1
bandeln действувам, постъпвам па своя глави, на своя
отговорност, ни свой риск; || eTwas auf eigene Fausi
nach—!, Tun правя нещо па своя глава, пя свой риск;
|| aus frelea 1^-1 свободно, без принудя," по собствен—
нонд, без никой ди ме кир—, принуждава; Ф 3as paßl,
eiimt -1:1 wie dl— Fausi aufs Augc гони пика: нс сн
подхожда. двете нсщя се изключват. са ияпълио непод¬
ходящи етно зи друго; тови подхожда (прилича,
отнви, приня'р) като ни ' свнпя звънец (седло, обица,
ботуши), кат; ни кот;пр кamaпеи, кито па келява '.)л-е-
чемширен 'ребеп, като жълти чехли на спукани пети,
кито криво перо ня кьораво око, като па коиетрвр шия
жълти жънm;и; (ковии гердяп), ка+о ни кочини про¬
зорец и па курпнк к—танец, кито ни мр'рое еетно, като
па тиква обръч, като вн+н гривни на щугявн ръце; ||
sici (Akk.) 1ms Fäu-icb-i lach—n смея се, кискам се ехид¬
но, злорадо, злоррлстнунрм; тържествувам, ликувам
скрито. вътре а себе си; ф aus 3се 1^-1 eesen, vom die
Fausi weg е-п ям : пръсти, бсз н;н;ия и пож; ф vom
3er Fau-t weg петрбрвп;, без ди протакам, ведпя'и,
още сега; || —in Stück Peol aul die Fausi п—Шмеп хапвам
пещо, етин залък хляб прав. ня крика, док;—; вървя,
из пътя
faustdick - - - das ist —ine 13^.31:1- Lüg—, ist 1^-131:1
gelogen тови с дебеля, нргни, безсрамна, нелепа, опи-
щa-р, рунтина, борпa-р лъжа; ф er Hat cs fausidlcC
biniee 3en Obeei изпечен, ррр;пирaп хитрец с. може
ти те купи н продаде, н дяволи надхитря, поемдmр,
противи, подкована, на пдн;тa ' иьовун; обува; хитър
с като лисица, не е вчерашен, нс пасе трева, девет
пъти вода гази и пак сух излиза; голям; ап+ика, влъх¬
ва с- || 13^.31:1 auTiaagei преувеличавам. лъжи без
мярка, надувам нещи+и до неимоверни размери
Fausthieb, 3-е — 1Нш eli—i 1au-lH1-b uilee die Nase
geben, daß er .3^—13 Lichi—r lliMn—rn siehf удрям го
c юмрук а пося (светвам му едпя, етин), ти му излизат
свитки от очите, ти вижда звезди |aпгел;) посред бя.
деп, по п.—дпе
Faxe, die - - - Faxen zleb—n, -cHn—iden, macben nоинд
'0;мaе;, кривя сн лицето, правя смещп; 'рим-си,
разни фасони, фокуси, разг. кривя се, кълча се, плезя
сс; ф Faxen 1ш Kopie habt! 'тaвртa ми е пълня с
лудории, щуротии, глупости; || laß di— Fixen, mach'
keine Faxen я ги ое-aви тия '.упос'-;, шеги, щуротии,
стига вече глупости, фокуси, щуротии; || ohne Faxen
• jclzt сега без глупави шеги, неуместни фокуси, ®рсоп;;
II all—s Faxen исичко с само прaтп; извипенид, щ;кaл-
кавепия, сm;'очвaп;д, извърт-пия, приказки; Ц ich Habt
3i— Faxen 31:1— омръзнаха ми иечс тия помери, по
гуши ми дойдоха иечс тия с;mрувaп;д, номера
fechten — nii ibm, grgei ihn /eehTei 6;я се, еоaжрнaм
сс, боря сс, рехmовaм се, луелиоям сс с нсго; || Me1efea
'm FecHici майстор по фехтовки; ф nii einem SchuTTen
fechiei бия се, еоижрврм се с мираж със сенки, с
призоPи;, с въображаеми пещи, с ветрени мелпни;;
|| mli den Aem—n, Händen in 3ci Luft feeШten мрсрм :
ръце, ортмрсврм ръце, ръкомахам във възтуха; ф auls
Lund l-chlei g—hei тръгвам на просия из еенрmр
Fccblscbuie, 31t - - cs stinkt in 3tr Feebтsebulc a идтaаa
тия риботи им; пещо гпи.о, нстие+о, перетпо, по-
тозрителшо, сьмп;1слпо; работи-е нс вървят както
тодбнр
Feder, 3i— -- Federn -chieiß-i скубя пера зи пух- ||
einem Vogel die 1e3ern as-iupTt1 изскубвам перита ни
птица, оскубвам я. изчиствам я; || 3-е Hahn -Träubt die
1е3ееп петелът се ниежвя, перушината му нясmоъсвя,
се п-ежна; || die Fedeem 3—- НиШпс- -iräub-i -1:1, specl-
z—n -1:1 пе+слът пaеmоъсвa, се паежва; || leicht wir —ine
1-3-e лек като перце; . d—i Vogel trkennl man an 3—n
Fcdeen птичката се познава по перата (човек по въ¬
ншността); ф obie Federn lll—g—m wollen — 111—g—m wol¬
len, ehe elneM dl- Federn gewach-en -ind опитвам се.
искам ди свьртa1 прет; ти са ми порисп—.и крнлс;
Ф übertr. Fcdcei kis-en |mü-stn' оскубв-г ми перата,
перушината, оскубвиг ме зтоPBPTP, постридвим здра¬
вата, претърпявам щсга, загубя; || sich (Akk.) mil fien-
3-1 Ftdten -ehnйeCen кича се c чужди пера, зяенуг;,
g;кяоврм сс а чужди дрехи, играя на хорото с чужди
ботуши; цроит;рим с чужди заслуги, успсхи; ф im die
Fcdcri gehen, kriechen, sich (Akk.) in dl— Fedcri Нш-п
нд'ям си, мушнам сс, пъхам се, шмугнам се а нетното,
а завивките; || noch in den Fedeen li—grm, ef—ek—n още
лежа в летт;-о, постелята; || aus den Fcdeen krltchti
измъквам се, сгреим, иди'—м сс от леглото; || ihn aus
3ei Federn Holen, eebüттelп, -eh—ucШen измъквам ro,
ррзкaоврм, вдигам го от леглото насила; || fiüh aus
den 1е3ееп sein е-ипрл съм ряпо ;— не'но-о- || norgcns
nicbl 3« den Fedeei Tlid-n сутрин пс мога ти сс влн'п;
Fehl 409
;+ леглото, пе мн се става, спи ми се- || Frau Holl—
schüTTeli dl— Federn трвртяни спя', баби Мирти изтър¬
сва завивките сн- © von 3-r Fed—r auf- Stroh kommen
изпатим а мизерия, нищета. немотия, обеднявам, сти¬
гам по просяшки тоя'—, вместо а пухени завивки спя
на слама; || zu Fcdeen kommen тaб;гитявим, спя а
пухени з-инакш- © 3'- Feder spit/cn остря, подострям
(гъшото) перо; || eine seharfe F-3-е остър писсц; остро
перо; || er -chrtibf, führ. eine 'gute, gcwandle, schaale
Fedei гой им— добро, опитно, вещо, остро псро, пишс
хубяво, паровито, хапливо. язвително, с критически
остроти; той с добър, ларовит писател, безмилостен
критик, бичуви остро недъзите, нс щади никого с пе¬
рото си- гой владее перото си, ими бойко перо, с
блестящ стилист, безпощаден сатирик; || ее Taucht -ете
1eder in Galle перото му е мпого жлъчно, ятвиmенпо,
пяпоеп; с жлъч, жлъчки, отровя; той пише мпо'о
жлъчно; || 3-е Haß, 3i— Liebe fübelc ihr die F-dee ;моP1
з-ти вотсше перото й; любовта движеше, вдъхновя¬
ваше перото й; || —in Werk aus beiufenei Feder творба,
излязла от асщо, опитно псро, от всщи, опитна ръки,
от човек па перото; || tim Werk aus 3-r F-dcr des hc-
Canilti Philosophin творби от перото па известния
р;лоеоф; || ihm eiwas in die Fedee dICileitn ти:mчврм
му пяnоин; нещо ди го напише, продиктувам му пещо;
пикираим го насиля па напише пещо; || iim die Feder
in die Hand drücken втикам му перото, пне—лк—та а
ръката; || zue Feder grel/en гои6врм перото, прибягвам
към перото, Ааим пи |нa)n;щa нещо; || ihm die Fcdcr
aus 3te Haid neHm—n измъквам, вземам перото от
ръкити му; || der Tod ilnmi 1Нш die Fedei 3^ 3tr Hund
емъо--P изтръгва перото от ръката му, попречаи му
ди осъществи своите творчески плапове; || das i-f ni:hi
au- seiner 1eder geflossen тон— пе е излязло от неговото
перо, пе е дело ни неговото перо, друг е авторът ня
гоня; друг му го е пиписал; || d-e Artikel stammt aus
(von) -einer Fedee ст-тията с написана от него, той с
интор на статията; етрт;дтр поси печята, оmпетр-ькр
па неговия стил па неговото перо, неговия почерк; ||
nii fliegend—a Fedee пибързо, ни бързи ръки, съвсем
набързо; || ее hal ein neues Werk тТег d-e 1-3er гой
пише пов труд, пови творба, р-боти пад иови творба;
|| von d-e Fedcr leben живея, изкарвам си хляба с пи¬
сателски трут, издържим сс с перото; || er ist —in Munn
(von) dcr Fcdcr той е човск па перото. писател, . ли¬
тератор- © dl— Fedie ist ge6roeШen, /erbaöehtn, ge¬
sprungen, g—ri-e—п пружината па трсовп;кр) сс скъся.
с скъсани; || die 1-3-е ist -1'311, schlafl пружината пру¬
жинира. е ел—стичи—, с оmпчспяmя, пе пружинира. нями
пъргиннии; || die Fed—r debil -1:1 aus. wird 2usanmeП1
gedrückt пружината се рaз+д'P, се 'синия, се спнесaи;
|| die F-3-rn sind -chom iu-geitieat пружнпите ся исче
изхабени, рртвялеп;, изтърбушени, не пружинират.
пямат енaеmитн;сm, пъргявипа; || all- Fcdcri -pl—l—m
lassen пускам а ход, -а действие всички подводници,
връзки
1ed—r1eseii das umg. — 11:11 viel Fedrale-tn- nli eln—r
Sache. nll ihm macht! постъпи-м c пещо, : пего без
много, мпого церемонии, пяй-6езцеремоппо, без да
се церемоня много. 6ез пи си поплювам много, без
ди му цепя много бремр, без пи му кипя +имдп, пи му
клатя шипка, 6ез па го бръсни много, пс го гладя с
паунов; перо, не подбирам много средствата си по
отношение па пего. действувам бочmрнпо, безпощад¬
но. Изразът идва от угодликото докарване пред ви¬
сокопоставени хора да се маха от дрехите им някое
полепнало перце; || ohne viel 1tdealt-cn- без мпого це¬
ремонии, прй1бетиеремопн;, без па се токронрм, та
му клатя шипки. ди му цспя басми, да му каля тимяп-
постъпиам, действувам по бързата. кратка+и проце¬
дури; || man macht viel, zuvi—l 1edealestm- mii ihn мпо¬
го, твърде, прек-тено много се церемонят с пето, мпо-
г; му сс локарнит, мпого, прекадено много го щадят,
му кнрmд- шапка
federn —- eimtn Tedeand—m Gang babti имам пружи¬
нираща еластични походки
Federstrich, Ffderzug, dee — ciwas mit —in paar Ff-
dersfr1ebeп, Fe3er/ügem -niw-elen нахвърлям пещо c
няколко щрихи, линии, чср+и; || —Twas nif —intm ein¬
zigem 1edersiiieb aus dee Welf eehзTem nремрсaим пещо
о— света, ог лицето на темдтр само с едно тоясвaпе
пя перото
Fegefeuer, das — 1m Fegeftuta schmoren пържа сс а
крторпр па чистилището
fegen — der Stuem legt 3as Laub von den Bäum—n,
legi durch die Siruß—n, über 3as Land (Hin) бурята
обрулна, помита листят; о— дървет-та, мете улиците,
профучава, минава над с+орпиmр; || du- Glas vom Tisch
legen еъбродм, свалям, помитим трщр+р от мисита;
|| -i— legt— duecb 3as Zinncr тя nро®учя, прсмипа к—то
фурня прсз етид+р; © dl— Steaß—n wir—m wlc gc/egt ули¬
ците 6яхя безлюдни, кито ометени. сякаш тайфун,
ури'—н беше м;нян по тях; . j-3-е icgc voe seim—a Tür
всеки прет къщити сн нека мете; пс плачи ма чужд
'роб; всяка козя зи свой крик; нс се 'рижи зи чужди
работи; к;'р ти не ври гърнето, пс си бъркай лъжи-
иamр; © Gcirelde /—gen отвивам. вся жито; © 3а-
ScHweet Teg—m лъскам, изчиствам мечи; © ibn 1—gen
калайдисв—м, н-солнам го, натривам му главят;, трия
му сол. чукам му лук на 'нaнитa; обирам му пирите;
|| die N3--, dem Magen T—gcn изчиствам сн пося, про¬
чиствам си ет;михр с очистително; || ihm dcn B—ut—I
T—gcn оnорзврм, изпразним, омштим му кесията. оби¬
рам му пирите; © dl— Kuh legt кривит; изхвърля по- '
следъки; || del Hirsch legi 3as Gehöen еленът бели ро¬
гати сн (чрсз търкане о дърветата); ф cincn Bes—m-
-lunpf legem изхабявам метли с метене
1eg—ai dee — si— 1-t —in Feger тя е кит; фурия, из¬
ключително жизпсп; па'^—
Fehde, 31t — ihm Fehde unkündigen. un-ag—n обя¬
вявам му войпя, вражда, прекъсвам добрите отно¬
шения; || nii ihm in ofTemea, uiuntcihiocbcitr F—bdt
liegen живея c него а открити вражда, непрекъснати
ежби. вотя непрекъснато полемика. спор - с нсго. ни-
мирим се с пего непрекъснато а лоши отношения, а
положение ни война, ни спор; || —in— F—hd— mil iim
ans/tehтeп провеждам н;mеорmурен спор с него
Fehdehandschuh, 3-а — IHM den Fthdthan3-:huh hin¬
werTem, ins G—-1eШi, vor die Füße werTem обявявам му
война, вражда, хвърлям му ръкаинцити а лицето. а
коркитр, изниквам го ни двубой, предизвиквам го зи
дуе., двубой; || den 1thdeban3-cbuH aufHeb—mi aufntH-
т—п поемам, еди'—м хеърлеп—та рък—ница, приемам
двубоя, дуели. предизвикателството
fehl — das ist Hier /—hl um Platze па тови пс му е тук
мястото, тон; е на погрешно място, с ту: неуместно,
пе ни мде-ото си- || ее geht nicht feil in 3er Annahme,
daß... -ой пс греши, пс е па погрешен път .в предпо¬
ложението сн, кято приеми, че...
Fehl, das. d-e — ап ihn ist kein F—hl, te ist olne Fehl
той е безукорен, безупречен, безукоризнен. пями ни¬
какъв недостатък, съвършен е въи всяко отношение;
|| /а—1 von Schuld und Fehl sein без всякаква внпя, без-
410 ffhlbar
погрешен, безупречен съм- <£> niemand isf obnc F—bl
пикой пс с безпогрешен; и слънцето има пе+на; © das
1-hi (in) der Ната-к-бПат/ недостигът, дефицитът а
търговския бaнaпс
ffhlbar — — jedee M—ms:h ist /ehlbua пями безпо¬
грешен човек, и енъпиеmо има пе+пя
ffhlbesetzen — timt Rolli fehI6e-—t/em дивим ролята
ни неподходящ артист, п;пр;вдм грешки, несполуч¬
лив, лош подбор, избор, сбърквим при - разпределе¬
нието ни ролите
Fehlbitte, die — ici Habe —in— FchlblTTt getan сбърках,
дето се обърнах с мо.6; (към него), напразно сн из¬
хабих думите ди моля, по-лобре щеше да бъде ди пе
бях сн хабил думите, ти пс бях сс унижавал ти .моля;
( kein— F—Hlblift Tun молб—ти ми 6;вя чута, пе остави
н-пр-зпа, вслушват се а нея
Fehldiagnose, die — eint FeHIdlagnose -t—llen поставям
погрешна т;aгпотa, сбъркаим д;я'пот;ти
Fehleinschätzung, die — da- i-f eime glaitc 1-111'1-
scHätzung dee pö1ii1seben Lag—, de- 01:11-1- говя с на¬
пълно погрешна преценки пя политическото положе¬
ние. пaтиепявaно, неправилни оценки ня пе'О кат;
поет» на неговите поетически качества, нъзможпос+н
fehlen — wer T—ilf кой отсъствувр; || 3u hast nie seir
ge/ehlT много ми нипевaше, чувствувах болезнено
отсъстайет; +;, нипер+р ти, бешс ми мп;'О мъчно за
тебе; || mle 1—Н1Т seit gestern melme Ulr от вчера ми
пями часовникът, пс моги пи го намеря; || das f—ilfe
g-eide noch симо тови липсваше, не пости'—!;, разг.
беше сксик, ^сю; || -'m Kind huile ihnen zu iHren Glück
io:H gc/iilT сим; едно дете пе им постигаше, зи ти
бъде пълно щастието нм; © umg. mir Tcblf etwas пе
мн е добре, пе се чувствувам нещо добре; не съм
разположен; || nir f—ilf 11:11- зарие съм, пищо ми
пяма, нищо пс ме боли, ог нищ; пс се опнркнрм; пе
съм болен; пс стридим от нищо, от никаква болест;
|| was feilt dir от какво се оплакниш, кикво ти е. кякио
-е боли, от какво сн болен; какви оплаквания, стри-
дипня имаш; © ici weiß, wo —- ihn feilt зная кикво
му е. къде го боли, къде го сърби, къде му е болката,
къде го стиски чспикът (обувка+р), къде го грепе (уби¬
ва) с-мярът; © es feHIle nicht viel. so wäre er eetiunken
милко липсваше, оставаше др се утаен, за милко, па
косъм пе се удиви, без милко щеше ди се удави; ©
—s 1—Hif viel his dahin дотогава им; още мп;'О време,
още много мегдан, имя още мпого води та нз+ечс;
още много фурпи хляб ще сс изядит т;т;'Рвр; то-
тоганр ощс колко шипки ще опустеят; дотогава или
камилата, или крм;лррд; © cs kann mich. .f—HIen пс може
п— пс стяпе, ди пс се случи, палаги сс. неизбежно е,
немипчемо, наложително е- често сс случая; © 3-п
W—g, das Wild, das Zi—I feHIem сбъркаим, с'решавам
пътя. тръгвам по погрешен път. крив пъ+; пе улучвам,
изтървавам дивеч; погрешиа-м, не улучвам иенma; ||
—е hal gcfebit гой сгреши, папрани грешки, пропуск;
сбърка; || will geT-ill жестоко, мпо'о се лъжеш, 'ре-
шиш. заблуждаваш; мн;'; тaнече сн от нстип—та;
пищо подобно; на 'пиля, чамова дъска си стъпил;
<ф> auch kluge Leu.— leilem и умните хора попякога
бъркат, грешат; всеки умеп н глупост показва; © е-
/eilt uns un G—ld, ' an Nöl1дelei липсват ни, не пи до¬
стигат пари, нямаме си пяри; липсва пи няй-пеобхо-
лимото- || cs T—hlf iim (an) Mui, ai TatCialt липсва му,
пями кураж, смелост, епергня. действена силя; пред¬
приемчивост; || an mir, von mein—е S—itc soll (wird) cs
nicht l—HIem ще нaпо-вя всичко. което тивиеи от мспе,
което е а моя вляс—, което с по силите мн; аз от своя
е-ояпa ще направя иснчко възможно, ще ии дим моята
помощ, подкрепа, готов съм ди вн подкрепя, да ан
помогпа, пями да ви изострвя; || ...dann rufi den Teil,
cs soll an mir nicht f—HI—m (Schiller) mотaвя поникяЙ+е
Тел и аз ще се отзови, ще ии сс притека па помощ;
© cs ihm . in 11:11- feHIem ка—п тит;нонявaм го във
всяко отношение, нс го н;щ-н-м от пищо, ч'-жт-м
му, чдоaте-вордвaм всички негови желaпид, н пий-
ма.кото му желание; не го оетивдм ди 'йоп; лишения;
|| cs slci (D.) ai 11:11- 1—hl—m lassen пе сс тищaв-м от
пищо, пе сн о-кизн-м нищо, угаждам си; разг- угаж¬
дам сн па луш;ткяmя; © gcgcn das Ges—Tz leblei про-
випяням се спрямо закона, HPOЧЩPBPМ закона, извър¬
швам престъпление, п;'ятaям закона, прегрешавим по
о+пошение ня закона; © h—1 dir 1—111’- wohl май чс ти
липсва пещо, чс +; мърда едпа+я чивия. чс Тн хлопа
еднити лъска, чс умът ти пе е а рет- мий чс откачаш.
чс си побъркан, че имаш да даваш ни МЧхяня; © das
Korn /—Hit житото пс стави, жътвата с лош;
Fehlfr, 3-r — —intn Feiler Machen, begeiem сбъркаим,
сгрешив-м, нрпоявдм, извършвам грешка, пропуск,
опущение; || in eim—r Übersetzung, 1m 3еа Rechnung vl—l—
F-hi-r nachen, zulä-s—n правя, допускам мпого грешки
а превод, а сметката, а нзчнслепия+я; преводът. смет¬
ки—р ми гъмжи от грешки; || das i-t ein 1ehlei gegen
die Gaannutlk, gegen die SprachricHTigkelt тона e ep3>
митическа, езикова грешка, с а разрез с порми+е пя
езика, || er hal es nlr als F-Hi-r angestHem той ми сметни
говя зи грешки; || in die Rechnung bul -1:H —in Febler
einge-eШIici—m а сметката се с промъкнала. про-
крядпял- грешки; || es isf mir —im 1th1tr unTcrlaufen па-
пряaин, топчснрн съм грешка (без ди видя, без ди
зябележя, невонпо); || ein 1—Ш1ее aus V—rseHem грешки.
пропуск, опущение порят; певпнмяпне, нетовиждаие,
недоглеждане, от разсеяност; || —in—n Fehler stthem las¬
sem, üb—rsebcm, v—r6ese—rn, wicdergutMachen,enld—ck—i,
аu/3ceC—п пропускам. оставям грешка пепопрявепа;
корн'ио;м, п;пр;вдм я; изправям я; откривам грешки;
разкривам заблуда; || —im /alscicr F-hi-r голяма, груби
грешки. груб пропуск; || in einem alltn 1-bl-e v—afällem
изпатим а стар-ги сн грешки, заблудя, повтарям е-;1
о;m; сн грешка; || eimem Fchitr bemänteln, veascHlei—am,
verтueci—п тaбулa;м, потулям грешки, педь', недос¬
татък; || 3-r Aufsatz -leoi/T von FeHl—an ст-тня-а гъмжи
от грешки; © ici lass— nie eimen 1chler /ue:huldeп kom-
M—n, 1—g— meint 1ebler ab поовипявaм се, пое'решaaaм
а. с нещо, извършвам грешка- отърсв-м се от греш¬
ките си; © si— bal 1—ider di—s—i 1еНксе an sici за съ¬
жаление тя нм; тоя недостатък, недъг, дефект; || -1—
Hal eimei Cl—imem FeHler -я им; м-лък недостатък, пс-
дъг, дефект, разг. кусур; || -1— sieit ihre F-ii-r nicht ein
тя пс съзира; грешките. недостатъците си; || ai den
Fchlei! s—im—r ^8-13-1 lcidcni еmоиgaм от прекадена
добросъвестност, крайно взискателен съм към ссбс си.
добродетелите ми се изражда— понякога в пороци;
<ф> jeder Mci.sch hal -eine Fehlte пями човек без не¬
достатъци; разг. kчечрu; всски човск сн нм; своите
недостатъци, има криви дърва, трески зя дял—пе; «ф>
wer keinem 1-HI-r Hai, muß 'ш Geaht liegen гърбицат;
симо 'робът я опряня; пяма човек без недостаТъци,
без куечрн; © undtetr F-hi-r sind gute Lehaen — aus
FeHIen lean—n чуждите грешки ся добри поуки; човск
се учи от що му сс случи
fehlerfrei, leihlfilos — feШIeaIoe— Strümpfe чорапи без
дефект; || das DlCiui isf /eilta/rei, f—h1er1oe диктовката
е без грешки, с безпогрешна, няма нн+о една грешки
fehlerhaft — —1m— f—hlerhafle ÄufГaeeung |по)'решно,
невярно, криво схващаие- ф fthlerHaTi—s Porzellan де¬
фектен. неизправен порцелан
Fehlgeburt, dl— — —in— F-hig-bueT babti помитам,
раждам мъртво те+е. нетоноете
Fehltritt, d-e — —in—n Fehltritt Tun стъпвам погрешно,
накриво. правя погрешни стъпки, препъвам се, пот-
хлъзаим се- сгрешавам, сбърквам; © einen F—hlirlii
h—griem сгреш-вам, проиипяиам се" морално. пот-
хлъзвям сс. извършвам грях
Fehlzündung, di— — du- war hei iir si:her nur eine Fehl¬
zündung напразно сс с запалили от тая нтея, напразно
с ос-г;ринa така
feien — cm Taiisnai T-lt ihn gegen Tod und Verwun¬
dung едип талисман го пази, закриля, предпази— от
смърт и нaряпдвипе; ф се ist geg—n alles, g—gem Kugeln
und KeuiCbell gefeit той е неуязвим, т-к-неп, тaеmр--
совян срещу всичко, пищо пс го лови. не може ли го
засегне, парани; куршум, болест пс го лови; || ее hl—li
-1:1 lüe gel—lt g—g—m all— Mäcbit dtr Eide -ой се мислеше
зaк-неп срещу всякакви зли сили. сн мислеше, чс с
неуязвим срещу действието на киквит; н ди с сила
Feier, dl- — zue Feltr des Tages а чсст на тсня, nо-з-
ннкя; || —in— F—l—r begeh—n, veransTalTei, nllnach—n праз¬
нувам; уреждам (устройвам) празнуване, празненство,
чсcтaчaинс; вземам чTистие а празника, празненството
Feierabend, dee — um wl—vi—l Ühe ist bei euch Feier1
abend до цолко часа работите, кога свършва, работ¬
ното ан време, а колко часа приключвате риботи- Д
Feierabend macien приключвам ряб;----. преставам
ти работя; почивам си; umg. слагам, турям край, точка
пя пещо- || cs ist schon -päl. wie müs-en F—ierub—nd
muchen исче е късно. трябва па приключим с работата,
ти пречстипоaнм разговорите. тя прекратим прязпикя,
да вървим да си починем- || -1:1 (Akk.) mit 1Нм nach
1—ierab—nd freien. verabr—dem срещам сс : петО1 уго¬
варям сс с 'Него ди се срещнем след работи. след ра¬
ботното време- Ф j—l/l ist F—ierab—md — nun l-l’- Feier¬
abend сега исче край, точки; || hei nir isi (damil) Fclei-
abend въпросът с свършен, рсшсп, приключен за мспе;
пе мс търсете исче зя това- || nlt dem gulci T—е i-l j-f/T
1—ierah—md хубавият чай свърши исче, го изпиха- бог
пи прости хубавия чай. вечна му памет ня хубавия
чий; ф davon naci 1ei—aahend ня куково .ято. ня кон¬
ски зеликтсп. ня връбници а сряда; ими много да ча¬
каш
feierlich — fel—rltcH—a Augenblick. Monen. тържествен
ми', момент; || —ine l—ieakici- Stunde тържествен, праз¬
ничен чяс; || mit 1-11'11:1^ Em-Т, f—i—alich—a Ml—n— :
тържествени. церемониална сериозност. c 'тържествено
изражение пя лицето; || cinr frieellci— V—rsici—rung ge¬
ben дявам тържествено увсрснис, уверявам пяй1-ъо1
жес+асно; || im l—'—eilchrr Form тържествено, церемо¬
ниално; ф einem Tag lei—ailch h—geien отпразнувам
тържествено тсп; Ц eTwas /e1eali:h veaspae:H—n, geloben
обСщавам нещо тържествено. дивим тържествено уве¬
рение. тържествен обет; || umg. da- ist ju -ciom nicht
m-ir f—'—alici тона аечс пс е удоволствие. пс сс търпи.
е цяло безобразие, прекрачва всяка мярка, всяка гря-
^^1 с връх ни безобразието, нахалството. е възму¬
тително, ня нищо пе прилича; || nlr 's. ganz /-'—111:1
zumuic а тържествено, празнично п-строение съм
Feierlichkeit, di— — —Twas nll Fe1—rI1eHC—1T ceCläaen,
ühcrreichcn текнaририм, поднасям пещо |ний-)тьржес-
таспо, церемониално; ©die Fe1er1iehk—iT Hut im aller
Stille -iaitgtfunden непчанката, сватбената церемония
сс извърши съвсем безшумно, скромно бе отпразну¬
вана а най-тссен. нп+имеп семеен кръг
fein 411
feiern — We1hna:hfen, Verlobung. HocHzelT lei—an
празнувам Колела, готеж, евр-бя; || eiwas -1'11, ш'Т
großem Au/waidi mli vi—l FiachT fei—rn отпразнувам
псщо тихо, скромно, безшумно, без голям шум, с го-
.ям разкош, блясък- Ц das nuß g—leieat w—rd—m тона
трябва да се отпразнува, та сс полсс; Ф di— ArbeiTcr
leiran работниците си починат от р-бота, стоят без
работи, със скръс-енн ръце, беттейстaувam1 пямит ра¬
бота, ся осmяпянн без риботи; || dtr Betrieb feiert за¬
водът пе работи, с преустановил работата. е спрял
производството, с затворен- || ее feiert sehon zehn Tage
krank от дссет тнн гой се с писал бонен и пе работи,
сн е взе. отпуск по болест. сн седи а къщи- || hier wlad
ni:Hi geT—lerf ту: пяма място за беттенпици, мързе¬
ливци, нс се стои със скръстени ръце. а се работи
здриа—тр; || nicht länge gefeieati /aiseШ (Schiller) стига
сте-почива.;. сте сс потривали, рязмяхaин; без ра¬
боти. сге стояли със скръстени ръце, сте си клатили
краката. сте беадействувяли, хийте бодро пи работа;
II wenn -olche Köpf— f—lean, wlc viel VerlusT Tür meimem
Staat (Schiller) щом кято такива глини беттейсmвуaяm1
какви загуба за моята ' държава- Ф eim—m Dlcbitr 1—leen
чествувям пост; || ein— gefeiert— Sängerin чествуваня,
прочути певици
Ffifiscblcbt, dl- — dl— Kumpel mußten F—i—rseh1chien
—imlegem, clnfübecn миньорите трябваше принудително
да не работят. ди преустановят, прекъснат р-бота, пи
стоят без риботи; || zu Ftier-eШichi—m und KsiZ3iЬt1T
übcrgeHcn преминавам към свободни тн; н непълен
рибо+еп ден а седмицата
Feiertag. 3er - - an Fei—iTag—п g—hf der Teufel jagen
дяволът си търси жертвите а поaтничпи дни (защото
тогава стават най-много произшествия)
ffig(f) - — —in /clg—r Bursch—, Keal, —ine f—lg— Memme
сmряхниaец, сторсопьзньо. бъзнивец, стоaсн;ни баба,
заешко сърце- ©du hist f—lgc ти си пьтлнвеи, сгря-
сонътньо, е-орсн;нр баба; ф —inen 1—lg—m Moed verüben
извършвам потно, коварпо убийство
feil — —im— feil— Dlrit продажна жспя, проститутка;
© das ist nlr nicHl 1—li пе ми с за протян, нс го про¬
тивим- || es isi mle um die Weil 11:1. T—li пе го п—н—м
зи пищо ня света. ня пикикви цепя
Feile, 31— etwa- nll dee F—lie gkällei изглаждам
пещо c пинр-р, ;тп;ндвим го; || die let/te F—ile ui eine
Arbeit legen дивим последен завършек, завършен вит
пя работи, из'нржтPМ1 изпипним, тоизпипвам, разг.
ло;зкчсуодвим я- || d—m G—dich. f—hlT die l—t/te F—lie
ни стихотворението липсва последният зaвърщък, го
не е то;згнитепо, изпипано, както трябва, има още
'ряпавипи а пего, нс звучи '.ипко
feilen - -• an —Twa- (Z>.) lell—m изглаждам, изпипним,
разг. ло;зкуеурдв-м пещо
feilbietfn, feilhalten - - dl— War— /ellbi—Ten, feilhulT—n
предл-'-м С+ОК—+И зи пропяп, противим я; || Mauiaflcn
f—ilHilien зяп-м със зипила, отворена уста, зипнеевим
сс; || keim— Mauiullen feilhalten стига сн зяпал. стига
сн сс зaпнеснaн, тледрй си рабо-ат-
feilschen — um elwus, um jeden Geosclei /eile:ben
црзрод се за пещо, зи всяка е-оm;пкa
fein -— leiies Mehl, Papier, Sieb, Gold, Silber ситно
емндпо брашно, тъпка сиоm;я, гъсто, ситно сито; чис¬
то, пречистено злато, сребро; || ein feim—a Kamm гъст
гребен; || ein feintr R—g—i ситен, требен дъжд; || cin
1—1Пеа GescHmack изтънчен, изискан, нзящеп, фии вкус;
|| 1-lie ' Runzeln ситни, дребни бръчицн; || ein /1'11-
412 fein
Ge-1eht фипо, изящно, красиво, одухотворено лице;
II —im T—lm—s Gehör остър, тънък слух; || ein fein—r Kopf
изящни. рипa, умия гнинa- тънък ум, проници+енеп
ум; || —im— Tcin— Na-c. Zunge Haben имим нттьпчеп,
тънък нюх, остро, тънко обоняние; 'ондм гие+р;пом
съм; || ein Trlm—s Wesci. Ben—Шм—т изтънчен. фнп прав;
изискано. изтънчено държание; || ein f—lner Plan тънък.
хитър. хитро. тънко, мaйе-ооеки скроен план; || —im—
lein—s Gteehäft macien пипоaвям чудесии стелка; || —im
f—in—a UmT-e-cbl-3 тънка, рнпи, една забележима р-з-
н;ии; || eine T—int Rölt üb—ezog ihr G—eichi леки, едва
забележими руменина заля лицето й, лицето й леко
поруменя. поо;товд; || —in 11'1« Lächeln iu-cbi— übea
1ha Geei:ii лека, едии забележима усмивки пробягпи,
се плъзни по лицето й- || ein 1-111- Gefühl, Empfinden
für soicic Dinge hah—i имим тъпък, остър. изострен,
;тmъптеп чсе-•, нюх за гикива работи; || 1—lm—s Vie-
släidiis füe eiwas z—ig—n показвам. nо;дняaрм тъпко
разбиране зи нещо; || fcim—r Spott, Humor леки. тъпки
подигравка, тънък хумор; || in f—lner Form тактично,
пелик—тпо, с тикт, по mикгитен, деликатен начин, а
благоприличия, благовидни форми- Ф feime L—uie ®инн,
изтънчени, изискани, блигонътпнтинн, изящни хора;
хора с изискани, изтънчени маниери, обноски, с
изтъпчепо държ—пе; || - dl— fein— Weil цветът, каймакът
пи обществото; || —im T—imcr Не''. Munn изискан. 6.—-
'оротсп, културен, блягоnоиничен, издигнат, т;киоPП1
добре обнетеп, блaгоaьзпитин господни, човек с из¬
искани маниери. изискани външност; || —in Teimca Pli-
Cel, H-cif, Hund, Max издокаран. никонтеп госпотип,
Коп+е, издокаран кито барон, франт. 6-ронец; ечинг,
рипфирон, г;ндм грандоман; хубавеля:; -ф» leim— Leut—
hab—i /—im— Saciei итmъптепиmе хора имит хубави не¬
ща; |Гсг isf ein f—lm—r Kerl, Jungt гой е чутессн, славен,
знаменит човек, елaвпо, чудесно момче, момчс й по-
новинa; || du bist nlr —im felm—a Keil какъв шмекер,
мошеник, вягябонтнн, подлец си ми ги. каква хаймаНа
си мн +н; еша ти ням; ни гебс; || ihr -cid ja —1m— Teinr
Ge-tll-cbafi събрали сте сс тука все отбор юнаци. раз¬
бойници. хубави 6-нди сге; || er ist eim Teimer 1u:He той
с изпечен хитрец, хитра лисици. голям шмекер; от
стари кози яре е. пе с вчерашен. и дяволи продава-
|| du hl-l ein Feln—r каква лисици си ми +;, какъв шме¬
кер си ми ги. знам те колко пари струваш- ф das Ist
eine /—'ne SicHe, Arbeit чудесно нещо, изискани, ринИ1
изящна, прецизни. екстра работя; || ein— leime Maekt.
Sorte пьрво:ичесmвепи, фини мярка. фин сорт, екстра
качество; || Tein 1m GeschnaeC чудесен, великолепен
ня вкус; || f—in nll .El чудесно. екc+ри.рaйН1 разг. рaйн-
ско- || ihn etwas Feim—s miibaingen донасям му нещо
хубаво зи подарък; || -1:1 (А.) cincn Tciicn Tag mä:h—m
прекарвам етин хубав тсн, живея сн чудесно, славно,
разг. кирим сн кефа. живея сн животи- ф das ist ja
über T—in ти тови е чудесно, великолепно. екстра; || Tein
werden изтънче-м се. култивирам сс, етрврм изискан,
добивам изискани обноски. изискано държане- || er ist
lein 1-13^ той се нирети чудесно, сполучи мпого, про-
вървя му. проработи му късметът, хвърли дюшеш,
ими голям късмет, отърви сс от грижите, от неприя¬
тностите, излезе от би+ака; || slci (Akk.) zu T—lm für
-fwa- dünken мисля, въобразявам сн. чс нещо е под
достойнството ми, че не е достойно зи мене, че стоя
високо нит него, че съм много изтънчен. фин, зи ди
сс задоволя с пс'о; || er war ihr ilchi Trim genug ТОЙ
й сс видя недостатъчно издигнат за нея. много прост,
недодялан- || -I:H (Akk.) Tcln nachen нзтокираим се,
изконтвим сс, нипррaдм сс хубав; Ц 3а- Ша-Т du T—in
gemachl. T—in ausgldaclt, auls Гст-Т— —img—läd—ili ange¬
legt измислил, съчинил, замислил. скроил си го много
хубаво. тънко. майсторски. славно- ирон. тънко. тънко.
ти чик дебело- Ф -—' Trim still, 3u hl-t jetzt fcln still млък
сетя, пито думи, пито гък повече; || srl du mal ganz
1—im still (eulig) ти по-добре па мълчиш, да пс се обиж¬
даш. ти поне нями за какао да сс оплакваш. нямаш
причини да бъдеш недоволен; ф Tein in Schal— s—im ху¬
баво докаран, облечен, изкопаен съм, а 'ала облекло
съм- «ф —s ist lichfs so Tein gesponnen, es kommt doch
ans Licht 3te Sollen нищо пе остава скрито пот слън¬
цето; кога н ти е. ще излезе лисици ня пазар- ф veralt.
lin T—lm leiden können много ми с симпатичен, обичам
го много. много мн с приятен- || - /rin viel в тостятъчн;
количество, достатъчно н предостатъчно, а изобилие;
ф dial. umg. 3as du es 1—lm nlcit v—r1i—aef '.етий сам;
ди не го загубиш, зaпинеещ някъде- || das ist T—in nichi
so тови съвсем не е тик;
feinbesaitft — ein /—iпbeeä1f—f—e Wesem същество C
нежни, чувствителни, о+знвчнва туши, с туши. която
сс откликни при ний-нежно+о докосване ’
feind — ihm, den Alkohol 1—lnd sein настроен съм
враждебно, неприязнено към него. скарана съм с нС'о;
пе обичам aнкосонa, противник, арИг съм ни алкохола
Feind, 3er — -in geschwoiii-ri uhgc-ugf—ii ofTcn—a,
verkupplte Feind заклет. з-коравял. открит (дaен)1
скрит, потаен воят;|| Achtung. 3er Feind Höri mit вни¬
мание, вр—'ъ+ слуша, слухти; || —im —1mgeTI—1scHi—ai tr-
hilferitr, au-g-macHier Ftlid der Frauen, de- 1öat-ebr1lt-
заклет, ожесточен, непримирим, кръасн, дaсн, отдвтен
вра' на жени+е, ня прогреса- || von Freund und Feind
g-acifei чвяжaв-н, почитин от приятели н врагове; ||
er isf mein ärgsfer, scHIiMM-fea Feind той е няй-въолид+
ми, смъртният ми, кръвният ми ара'- || dee innere,
äußert Feind вътрешният, външният, вря'; || dee hös—
Feind лукавият, дяволът, ертянртя; || wie —im Ftlnd-
scba/f—n р-ботя, блъскам, разг. б-чк-м като бесен»
кито .уп, кито череп дявол, роб; ф 1:1 Mache iim nie
zum Feind, zl—he mir viel— F—indt zu озлобявам го. пя-
стройвим го против себе сн, спечелвам си един нр—г
а негово лнцс; навличам сн злоб-гя, пепившСтга на
много хора, създавам сн много врагове. неприятели,
противници; - viel Feind. viel Eiee много врагове, го¬
ляма чест: добре си, когато ги завиждат, а пс когато
те ок-йв-т; радвай сс, докато ти завиждат; започна*!
ли п— те еъжртднрт — тежко ги; да -и зивижт—т. ги
ди пе завиждаш; дето е доброто пещо,' там и завис¬
тникът с чссго; <$> ein jeder ist sich -—16-1 ' der geößlt
F-lid всски с сим на себе сн ний-гo,лем;дт аоP'; кой
кикно+о си сам напрани, никой нс може ди му го на¬
прави; кой каквото си прпорвн сам, нс може и дяволът
д— му го няпояви; ф 1—113-- Mund sprichl selten gut
от устати па врага нями да чусш добри дума за ссбе
си; - gelingt 1-113’ und kl—inc Wund’ soll .niemand
vtracHien пазя се от дребните врагове и малките ряни;
<ф> bibl. ilcb—f сше Feinde обичайте враговете си; ф 3еа
1-lnd -fehl voe d—n Toe-i. ai 3ea Greiz-i 1m Lande
врагът е прст портите (па града). ни границата. а
стррни-р; || zun Feinde übcrgcHci, ühralauf—n прсми-
ниним. поеснъондм се на е-р-нam- пя враги; дезер-
тирам; || den Feind im die Fluchl schlagen накира—м.
принуждавам Бряги ди сс оттегли, да утири а бя'.
прогоне-м го; . den liehemd—m Feind soll man gold—ic
Brücken bauen пи душманин, кой+о бяга, нрnоaвlммч
златен мocт;®>• Gescicmk von. Feind ist nichi gul genemt
пази сс от gaн-йииmе, :;'—+; -'и правят подаръци
Feld 413
feindlich — ee isi mle, g—g—i ш1:Н iclidilch g—slini -ой
с настроен . враждебно. неприязнено. нс с добре раз¬
положен към менс; || tin—a Sacht f—1пd1ieШ geдeпйhei1
-t—hem' отнасям сс враждебно, небля'оскнонно към
нещо, им—м отрицателно отношение към нещо
Feindschaft, di— - - eine alt-, eebllieeie Felmd-chill, —ine
Feindschaft aul Ltbcn und Tod ст-о-, непримирима,
смъртни.' кръвна вражда, омризи; || mit 1Нм im Feind-
-cha/i leben. lleg—n живея във вражда, ежби с него,
скаран съм с него; Н dadurch Hasi du dir s—in— 1-113-
schalt zug—zogen +; сн няaтече c гони неговата нена¬
вист, неприязън. омризи; || wie woll—n k—lmc Felid-cbafi
(luTkonn—n lä-s—n' нска не сс караме, нека пе сн р-з-
нaтямс приятелството, отношенията; || daaun C—im—
1e1nd-:h3/T нс го тълкувайте зле, нс ми сС сърдете за
това; Ц dl— F—lnd-chafT schüren оятдчсн-м, подклаждам
вряждЯТя. омр-т--и, пеняв;е-+р; Ц zur 1e1nd-:häfi ai-
-facielm -полсгрекин—М го. нисъсквам го към вражди.
;моитЯ1 разг. пускам му фити.и, шишове, настройвам
го против нсго
feindselig — -in T—imds—llgee 311:1 враждебен. нена¬
вистен. неприязнен nогнет- || ihm feindselig 81-1111 sein.
gegenйh—eeieheп настроен съм, отнасям се враждебно,
неблагосклонно към него
Feindseligkeit, die — in seiice Ml—n— spl—g—lte -1:1 oTc-
n— 1—113-11181—11 пя лицето му бс изписани двнa враж¬
дебност, иескринан— неприязън, омризи, ненавист; ф
di— Felnds—IigCeii—n eeöf/nen, elmsfcll—n откривам, пре-
критявим, преустановявам враждебните, военните
действия; || all- F—ind-—1igke1i—n brll—g—n изглаждам
стари вражди, ежби. помирявам стари воя'оaе, не¬
приятели, противници
feineinstellen — den EMpfäng—e Т—Гт—Гп-Т-кк-п ни'нЯ1
сяа—м поиемртелд точно на вълни
feinfühlig — —1m 1—lnlüHIig—e Mensch човек c чувстви¬
телни, нежна, деликатни, отзивчиви душа, изтънчен.
туacmв;тенен човек
feingeädert — f—ingeädeiT— Hände ръце с фини, тънки
ж;лт;ц;, аристократични, изящни ръце
Feingefühl, das — großes, шns1kaliscbes Feingefühl
hübe! им—м развит. тънък музикален усет, тънко му¬
зикално чувство; || Feingefühl babri имам такт, тчa-
стно за мярка, много деликатен, тактичен, изискан
съм
ffingegliedert — ftlig—gliedtal— Hände извaдн;, де¬
ликатни, изящни. аристократични ръце
feingfschliffen — —11 T—11gtseШI1TTenes Glas изящно,
майсторски шлифовани чаша; Ц —1пе /—img—seШ11T—ne
Dae-itllung много изискано, майсторско изложение
feingfschnittfn — —in '1—lngeschnlti—n—s Gte1:hi фино
;трдт-н;, извряно, изтънчено, изящно лице
feingeschwungen — fcihg—scHwumg—n— Llpp—i, Baau—n
красиво изрязани, изрисувани ус+нн. крясиво, тънко
изписани, (навити (като гиЙтани) вежди
feingesponnen -- icingtspoiien— InTelgei тънко, май¬
сторски скроени. съчинени, изковани интриги. сплет-
нн, козни
Feinheit, dl— — die Feinbeli bewundeen възхищавам
сс от изяществото, м-Иетоостн;то, дет;к-тноеттa,
изтънчеността; || lim mangelt cs ai Feinheit липсеи му
изтънченост. деликатноСТ, такт, култури, няма обно¬
ски; © —in Plan von besöпd—iei FciiHelT. mli Feinbeli
b-dachi майсторски, тънко. хитро измислен, скроен
пл—н
feinsinnig — eli iclislnnlgee Uunor тънък. фин, м—Й-
еTооек;, изящен хумор; || das war eine Telnsinnige Ant¬
wort тон- бе деликатен. тяктичен отговор
feist — ein lel-tes Gesichi тлъсто, мазно. потън-то
а мазнини. лой, тлъстин; лице; ф —in— irl-t— Stimme
мазен. у';д^л;в глас; || —in 1—1-1—- Lächeln мазни, угот-
лива, угодническа, раболепни, сеовилнa усмивка
feixen — übres ganze G—slcbf lelxcn ухилвям сс це¬
лият, чик до ушите
Feld, das - — 3as Feld h—bauci, bc-lcikcm, pflügen. sä—m
обо-бо-в-м зсмяти, нива+и, изор-в-м, з-сянам я; ||
au/s Feld gch—i отивам на нива+а. на полето; || 3а-
GeTatlde, das Koei -lebl noch aul den (1ш) Feld житото,
зърното ощс нс с прибрано, с още ня нивата- || wlcvl—l
Feld bubl ihe колко земя имате; || die Felder siehen gut
житатр са добри- <$> das wächst aul einen Feld от едни
дол дренкн . ся и дв—м—та; и пе-м-т- са сдня стока,
;+ стно дърво ягоди; . ф das Feld duach-Tr—1Ttn кръ¬
стосвам полето- || auf larirm F—|d па открито поле;
|| durch F—ld. und Wald -ciwe'T—n, wamd—ri бродя, ски¬
там прсз поля н гори; || dl— Elysä1-ei—m 1eldea сннссй-
ските поля- || das F—ld Зее W1e-—nscil1T b—bau—i, ' ее-
weliean разработвам. р-зоран-м, разширявам полето,
целините на пaчкяma; || еа hal vl—l auf d—m Feld— dee
Sprachwissenschaft g—l—lsiei той имя големи зяслу'; а
областта ня езикознанието; || er sicilf auch uul diesem
F—ld -—'псп Main и а таз; област той се подвизии;.
работи с успсх, представя величини, сила; || ilee -teil
noch —in wiltes. aelci—s Feld zue, für Beteiligung offen
тук се открива широко, богато поле зя научни работи,
зя научно сътрудничество, участие; ф das l-l ein zu
w—li—s F—ld тона с необятна, обширна, необозрими,
необхватни. твърде широк- област, много широко
поле; разг. тя с дълга и широки, мътна н кървава;
тона ще ни о+нете, би ни отвело твърде тянече; за
тона може много още ди се каже, може много още
да сс говори; || 3us -Tehl noch 1ш wcllci Feld тов- —
д-летн- риботи, с още далече, несигурно, е още а пи-
летн; перспективи; ф —е siand, lag, war im F—ld гой
бе ня фронта, ня войни, на бойното поле; || ins F—ld
zl—hen, rü:Cen потеглям ня аоепсп поход, тръгвам ня
бой, на войни, на бойното поле; || geg—n ihn. efwus zu
Felde zieh—! водя войни. обявявам се, опълчиим сс
против него, нсщо; || ее ist 1м Feld g—hlleb—n той падна
убит, загини ня фронта, ня бойното поле; || aul dem
1—ldt 3еа Ehre /аНет. 3ei Tod aul dem Ftlde limd—n
падам, загивам на полет; ня честта; загивам на фрон¬
та; © (ihm) das F—ld räumen mü-s—i -принуден съм да
се оттегля от полесражението, др отстъпя- || das Feld
bebaupltii b-bakic! задържим, удържам, зan;твaм по¬
зицията; нс отстъпвам от убежденията сн, утвържда¬
вам позицият;, убежденията сн; || iii aus d—m F—ld
schlagen нинисям му поражение, удар, разбивам го,
изваждам го от строя, прогонвам го ог полесраже¬
нието; измествам, изтиквам го от мястото му; || 31—
Konkurrenz aus den F—ld schlagen побеждавам, бия
конкуренцията, нанасям й тежък удар, спечелвам по¬
беди—; нид нея, нркирним я ти сс оттегли; || all—al—l
Gründe geg—m ihm ins Feld lüheci привеждам всевъз¬
можни ток;т;телстн;, доводи срещу нсго; Ф —im uul-
gew—lcHits Feld разкаляно, кално поле, игрище, кален
терен; || 3u- Feld beb—ieeeb—п (при игра на шах) владея
полето; господар съм ни положението; държа всички
нишки а ръцете си. доминирам над всичко; ф das
vordert F—I3 тенпртЯ1 първа-и група бегачи; || -1:1
(Akk.) vom Feld loecп отделям се, откъсвам се от
групати; || das weiße Feld белите (фланелки); бдно-о
поле, белият кн;по;- ня ш;см;тн;-; поле; ф das gam-
414 Fell
z— Feld rill über di— Heidt идт;т; група ловци премини
ня коне прсз степта. полето
Ffll, da- — —im -1'3'81- F—li копринен; козина; || tim
Uä-cben, dl- Kalze heim Feil nehmt!, packen вдигам,
хващам зайчето, котката за кожата на ерата- || das
F—ll -trei:hen, kraulen гладя, мнлвим, -галя (по) кожата,
козннятя; || den Bären —ins aul- Fell beeilen протчП1
чвам : куршум кожита на мечката- прострела-м мечки
а кожата (козината); - man soll das F—ll 11:11 verkau¬
fen. eic nan nicht d—i Bären bal не бива да се продава
кожата, преди да е убита мечката; още риби—; а
морето. гой точи зъби да яле (турил --вати, тигиня
на огъня); още сс ня коня нс кичи., тям-с-Л" нозе; ощс
Петко нс родсн, и шапка му шият; ф cli dicke- Fcli
haben им—м дебеля кожа. дебели очн. голямо тупс.
безочлив съм; ти го плюеш, той вик? от бог; росици;
|| iue noch F—ll und Knochen -ет сам; кожи н кости
съм, броят мн се ребрата. живи мощи съм, едиа мн
кожата костите държи. представям торби кокали- ||
ihn beim Fcli neimcn, la-sen, baben. HalT—n хващам.
унявдм, държи го зи яката, 'ушита; || 'Шш das Fell über
die Oha—n zl—H—m одирам го, оскубвям го зпо-в-т-,
смъквам му н кожита ог гърба, събличам му и о;т-тя
от гърба; И iim fücilig, gehöaig 3as F—ll g—abcm ничес-
вям, нрпеолящврм, нажулвим. натупаим. н-шаре-м
го зпр—еата, кикто се слепва, смъквам му кожата от
бой. пертяс- || dich (die) jucCl wohl 3us F—ll май чс +е
сърби гърбът зи бой. мий че си търсиш беляга- || 'Нм
sind di— Feile /öeig—echwomм—п, w—ggeschwommtm ге¬
миите му ся потънали, пропаднали. изгоре.;; || er
-'еНТ s—ime F—ll— /oifs:iwimnen вижда кяк потънат ге¬
миите му, как чезнс последната му надежди, как угас¬
ва последният лъч ог надеждите му; || -ein F—ll а'--
ki—een, zu MaeClt leagti рискувам кожити сн, животи
си. изнa'-м живота си ни опасност, енaт-м сн гляви+и
а торбати; || es ging wohl witdte lüchilg über mein Fell
пик ли ме отумвате. пик ли клюк-рс-Буна-е, сн чешете
езиците за мене, разг. пак ли мн ядс+е пярцините,
цървулите, ми глождите. 'лозгате подлогите, подмет¬
ките; || das Fell vtreaцten. пием след погребение зи бог
ди прости; ф umg. ali—s Fell дърти вещици. бррптид;
|| ll—d—ellcH—s Fell рньорир, ш-франтия, уруспия, риз-
вр-тннця, блудници
felsenfest — einen /—isemf—st—i Glauben Haben вяо---
ми е непоклатима, твърда кит; скали, кинара; ф ici
hin 1—lsemlesf davon ühteztugi твърдо, дълбоко съм
убеден в това. никой не с а състояние ти Ме р—зубети,
че тона не е т-кя
Fenster, das — —in veegiifeei—s, v—abangcп—e1 blindes
Fen-ita прозорец c решетки, със спусна+Н завеси; сляп
прозорец; || 3а- 111-1-1 gebt uul di— STraße, 2um Guelen
hinaus прозорецът г-леп— към чл;иP+я, към 'ридината;
|| 3а- Fen-Ter auTmacb—i, öffnen, uufecißei ;-вaодм про¬
зореца, ррт-нродм го широко- || aus dem 111-1-1 sehemi
gu:Cei, st—lg—n тнелям, поглеждам, надниквам ;+ про¬
зореца; поесвъолдм се, мин-в-м през прозореца, пре-
кятв-м сс през него; || -1:1 (Akk.) aus 3cm F-i-ler
leimen нитвеевим сс през прозореца. облягам се ня
прозореца; || aus den F-i-feei Hängen надвесвам се
навън през прозореца; ф 1ш 111-1-1 liegen вися, кисна
вечно на прозореца; || zun 1ei-ici binuussebei тнетрм
навън през прозореца- || den Kopf zun 1ei-ier bin-
aus-T-cken показвам, пот-в-м '.phptP си през про¬
зореца; || -1— slür/le -1:1 aus den FeisTer тя сс хвърли
ог прозореца; || ihm die Fei-ier tlnschiagen, eiпs:bm—11
ß-m. eimw—elem счупвам, разбивам. строшавам прозор¬
ците му; || di— 1ei-ler Cllaaem прозорците дрънчат, звъ¬
нят- || 3-r R—gti kiai-cbi, pc1is:hi, Tronm—li ап-. g—grn
du- Ftisfer дъждът уаря, шиба. чуки. тропа, барабани
по прозореца, по стъкл-т- па прозореца; ф umg. еа
wirft -ein Geld zun F-i-f-e Hinaus гой хвърля парите
сн (през прозореца) на члицяти, ня вятъра. харчи. пи¬
лее парите сн зи тоя. лет; духа, залудо, пръски ниляво
и надясно пирите сн- || er spricht zun FensTea hinau-
той говори ня ндтьоP, на тоя, дето духа, ни тьнnя+я-
обръщи . се към тълпата; Ц das F-isl-r nach ein—m
Land aul-foß-n отварям. откривам прозорец към една
страни; || —im F-i-l-r in. di— (zue) Weif ölfnen отварям
прозорец към широкия свят; || aus Hohem Ftn-icrn- sc-
hem гледам извисоко. отгоре пятолу; || am. 6—lm mlll-
1—e—n 1tm-ler sf—h—m човек ог средна ръка съм; || -i:i
(Akk.) au- d—м 1е1-Тее la-sen ризотиниме си тихичко,
безшумно, без да вдигаме много шум (поради късния
час); II oTTei— Fei-tte eiпseШIag—m ритим срещу отворена
врати, разбивам отворени врати; || das schm—ißf 1Шш
kein— 1-n-f-e —im тона ням; п— му навреди, няма п;
nосто-T- от тови. ням; да му навлече беля, неприят¬
ности; |[ 1Шм hliue Fenstee Machen разбивам му мут¬
рата
Ferien, pl. — dl— Großen Fceiei голямата (лятната)
вя:aниия; || die Feeien Tangen an, hcglnncm, sind zu End—
вякяни;ятя почни, свършва; ф Ferien lehnen, bekom¬
men вземам, получавам отпуск; || F—aiei machen a
отпуск. във ваканция съм; || im di— Ferien gei—m, laha—n
отивим. з-мин-в-м ня почивка, в отпуск, ли прск-рам
някъде отпуски, нркрпц;дтя си; || Ferien vom Ich откъс¬
вам сс от всекидневието, от ссбс си
Ferkel, das — du bist —im 1ieШiig—s Ferkel. ißt. hcmmm-i
d1:b wl— —in FeiCel +; си истинско. прасе, снинчс,
истински мьрльо, ядеш, държиш сс кит; свиня
ferkeln — die Sau bal gtleikeli свинята се опраси;
Ф еа Teik—Ii гой говори мърсотии, има червния, мръс¬
на уста, ирпнит е а устата
fern — dee F—eme O-l-n Далечният Изток; || /сап—
Länder, Weif—п далечни страни. сие+ове- || im . 1-11-1-1
Vergangenheit а ний1TPнечното минрно, а незапомнени
времена- || man wird davon noch in fceitn Tagen. in
den /—11-1—1 Tagen, im Теапее Zukunft ledin за тови ще
сс говори н а д-лечното бъдеще, ще говорят за него
бъдещите поколения; || das Hal -1:1 1m leinen Tagen
^8-1138-1 гони стана, сс случи в далечното минало.
много отдавна; || die Zell isf noch n1:hi Team, als das
geechub тови се случи, стина неотдавна, а нстрнечноmо
минало. не много отдавна; j 1:1 Hofle, in michi allzu
lerm—e Zell, dich wiedeizus—hen н-пдн-м сс, чс пе след
дълго време. че скоро ще те витя пак; ф vom nab und
lern отб.изк; и далеко, отвсяКъде; || се ist nie 1—in .той
ми с чужд, стои лaнете от мене а духовно отношение;
|| sic 1—ЬТ /ein von uns тя живее трлете от пис; || von
itrn b-ieachi-t si—hi die Sache aidees aus погледнато
отдил.ече. работят— изглежда другояче; || von /cin bei
отдалеко, от далечна страна; || das sci fern von nii
опазил, зачуаал ме бог от тикови нещо; далеч от мене.
тркини мисъл, —икони намеренне, дори на ум нс ми
с м;нявитя мисълта, не ми е мшнин—ло и през ум
тикови нещо- || 1:1 buhe nichi von 1—im daran gedacht
ни ниЙ-малко не съм помисли. за тона, и през ум нс
ми мина мисълта за тона; || 1:i bin nicbl von /еапе
gewillt, 311-1! Vorschlag ап/тсНт—! тинет е ;— мене
мисълта. съвсем нямим намерение, н през ум не ми
минава па прием— -;н- предложение; ф -е gehörte zu
den „T-rn-e ilc/cn“ той нс спадаше към най-добрите,
към първенците, а беше в-ооооязрелен (спортист, пе-
всц), второ кячссгво- ф Ihaei leimeien AuTlräg—n s—H—m
wie —nig—g—n оч—квиме Вашите по-нататъшни поръчки;
© ее wird auch f-rner hier hiclhcn той и занапред, и
за а бътсще ще остане тук- © —asl—ms, zwcilcms, Teimei
първо. второ. по-нит—тък- || einmal i-l das Kleid -clön,
Teimti ist cs billig първо, роклята е хубави, второ, е
евтини; || er lührl— de- Teaneiem au- по-нит-тък той сс
спря ня...
fernbleiben — - dem и^е''^., 3er Ve1eaшmluпg Т-гт-
hicihei отсъствувам от училище, нс отивим ни събра¬
нието. нс го посещявЯм; || bleib- mir 1—am danil пощади
ме, остави ме ни мири, на спокойствие с това; || elitr
Sach— l—imbl—lb—m държа сс настрана от нещо, нс се
бъркам. н; сс меся а нещо, пе сс интересувам ог него
Fernblick, 3еа — von dort baf man —inri i-raii:ben
1tinh1i:C оттам има. се открива великолепия. чудни
'петки а д-лет;н-+я- || mli den Ferihilck auf ein— spa-
teie Möglichkeit : оглед ни бъдеща възможност. с пер¬
спектива зи бъдеща възможност
Ferne, die — dl— blaue, geaue Ftmt синята. сивата,
gрет'рвртр лрннння; || in blau— Firne zlcH—i тръгвам
по широкия божи (бя.) свят; || in Зее Feme w—ilem той
е и далечни стрини- || —Twas aus 3er Feme b—leucHlen
разглеждам нещо о-тинече, от разстояние. от дистан-
инд; || aus weitea 1-rit оm■трнече1 от голямо разстояние;
от дълъг пъг; от голям; далечния; от лялетни страни;
|| ein—n Geuß aus dee Feme далечни поздрави; || 1m die
Feene sch—n 'летим а далечината, далнинятя, а бъде¬
щето- . || 3ei Blick 1m dl— Feene elchfen насочвам, зя-
рейаим поглед, взор и далечината; || 3er Blick schw—lTT
in 3i— Feme погледът сс рсс в т-тетнн-+я; || das liegt
in weiter Fcrme. -lehl noch in w—lt—a 1—ше тови е вечс
а далечното минало, с всче само далечен спомен; това
с въпрос на далечното бъдеще, е още а д—лечни пер¬
спективи. е далечна р-боти. с още дялече, е още а
утробат— ня бъдещето, имя още много време дото¬
гава, разг. им— още мегдан тотогини. има още много
вода да изтече догогиви; || —fwas ist schon im w—lf— Feen-
g—rücki нещо с потънил; исче а миналото, с станал;
аСчс д-нстно минало, с- вече с-мо тaлетен спомен;
fernlenken — leing—lenCTe Wulfen уnряиндв-н;, за¬
движвани дистанционно, от разстояние оръжия, ра¬
кети; || 1-118—1—111-- Flugzeug самолет, н-пр-влдвян,
комяндчвян по р-лиото, от земят;
ferniifgen — dieser G-duikt lag gar nichi lein тия
мисъл бе много близко до умя; нс беше мъчно чоиек
да се досети; | —in -oicbt' Gedankt 11—gf mle vollkommen
1—am тикана мисъл с далече от мене. мн с съвсем чужда,
тори на ум— не ми мин-в- тикови нещо, не съм по¬
мислил тори зя миг тикони нещо;. || es lag nie /cin,
dich zu 6—i—idlg—n лянет от мене беше мисълта. на¬
мерението, нямах никакво намерение ти те оскърбя,
ди -гс обидя
fernsehen — wi1lel du Ь-Ще bei uns leanseh—n искаш
ЛИ т— '.етиш днес у нас телевизия, ти дойдеш днес
ня телевизия - у няс
Fernsehen, das cin Daanu 1ш . 1einsehen asf1йHet!
предавам пр—м— по тененизид-и; || was bring., scid—T
3u- Feaneeben НсЩ- кикво предават дисс по телеви¬
зията,. каква с по;г'о-м--и ни телевизията тнес; Ц 1ш
F—ansehen gibt cs b-uie cincn DEFA-Splclfilm днес ще
(пре)дав-т по телевизията игррнен филм ня ДЕФА;
|| das Konze'. wird von (1м) 1einseben übcalragti кон¬
цертът ще сс постявя, излъчва но телевизията
Fernsehfunk, dee — 1ш 1-11-11^11 spieeben говоря
по теневития-я
fernstehen — се -Т-Нт mie fern той ми е чужд (е ду¬
ховно отношение) нямим никакви допирни точки, ни¬
fertig 415
що общо с него, пищо пе ме сближава с нето; || ici
slci— di—seM Ereignis feen това събитие пс ме нн+ере-
счaя, т-ся'-, ми е напълно чуждо; © —im— 1—am-leHende
Verwandte далечна роднина, сродници
fernsteuera — 5. fernlenken
Ferse, die — —1m Loci im 3ti Fees— haben им—м дупка
ни пс+а+и на чорапи- || die 1eise -fricken плет- пет¬
на чорап- || ich Habe mir eimem Dorn in dl— F-r-r gelaeTem.
habt nie die Feas—n wund geliuT—m, aulgerlehem влезе ми
трън а пе+и+я, набодох сс ня пети+и, убодох сн петати
ни трън- разраних си, набих си петите от ходене. ти¬
чане, излязоха мн пришки ня пститс от обувките; ©
die 1er-e d—s AcHllIcs Ахилесовата пета- © vom Kopl
bis aul dl— 1easen от 'ливити то петите. отгоре до" долу;
© ihm aul die Feas— litlei н-сгъпвям го по мазола,
засягам, обиждам го- || iin uul d-i Feisem folgen вървя
непосредствено след нето. вървя. следвам 'о по пе¬
тите. стъпките; || ihm dlchi uul den 111-11 sein. blcibcm
по петите му съм, преследвам го. следвам го не¬
отстъпно, не се отделям от него, разг. зашил съм сс.
залепил съм сс за петите му- || ich Helte (länge) mich
ihn an dl— F—asei вървя по петите му. стъпките му.
т-непв-м сс зи него кат; рспей, преследвам, следвам
го неотстъпно, ни всяка крачки, вървя асе подир; му,
подир не'о, пе го оставям, нс му динам да напрани
крачка без мене, пе може ди сс отърве от мене, не
можс да мръдне нито крачки, никъде без мсне- вървя
подире му кит; теле след корня; || ihm 11:11 vom d—i
Fersen g—i—m не сс отделям пито зи миг от пето, вървя
асе по петите, стъпките му, исс подире му. следя го
неотстъпно, не му давим да няпорни крачки без мене,
ли диша- залепил съм сс. пришил съм се за псго като
рспей, държа сс за него кат; слепец за тояга; © -е
eclcif lim nicht ai die Fers—n нс може та се сравнява,
да сс мери с него, с малкия му пръст. нс може да му
обърне чехъла. да му каже тобрутро; © die 1ersei
z—lg—m птювям сн ни петите, удрям, обръщам. тър+ям
на бяг, да бягам. офсйкаим, духаим. ^хуквам, понасям
сс като вихрушки, вихър, фурня, хала
Fersengeld, das — scherzh. Feaseng—Id gehen. .у. die
Fersen zeigen Изразът е c неустановена етимология.
Свързва се с юридическата практика от 13 в. за глоба
срещу изоставяне на един от съпрузите. По същото
време той получава и днешното значение за бягство
от борба, а по-късно добива и нов облик: за бягство
от гостилница поради невъзможност да се плати кон¬
сумацията, като петите се сравняват със скачащи
монети
fertig - cin— leaTig— Spel-e, Arbeit готов; ядене; ';-
-овя, свършен— р-боги; © das E-sin, die Aebtii, die
Wohnung l-l f—elig яденето е готово, оиботртр е свър¬
шени, жилището с направено, из'оипено, завършено;
И ich Habt die AibelT, dit Wohnung Terlig свърших ра¬
ботят—, изчистих жилището; || umg. und fertig l-l dl—
Lauht (die K1eie) н свършена о-бо--, и свършено. кряй;
свършихме aсте1 приключихме рабоги+а; || für d—in—n
Pe-uch l-l alles ferllg исичко е подготвено, приготвено,
готов; за твоето поссщснис; || d-e Zug isi 1—iiig zue
Ab/ahei влакът е готов за тръгване. отпътуване; || ich
bin 1—iiig, wir können beginnen готов съм, можем . ли
з-почнем; Ц sic ist nl— rechTzeiilg 1—iiig никога не с го¬
тови нявремс; || ich bin s:hoi lang— fix und fertig о—дии-
ни исче съм напълно готов; || ici bin danil noch langt
nicht ferllg остива ми още много работа, покито свър¬
ши тови; лрлете още нс съм ликвидирал вътрешно с
416 fertig
-оня, не съм го надживял. превъзмогнал, надмогни.,
пе съм сс освободил от нсго. не съм Наясно с него.
нямам определено, изяснено о+ношсние към него; ||
ici bin nli 'Нм feallg скъсах, приключих. ликвидирах
с пе'о, гой нс съществува всчс зя мене, пе искам пи
имам иечс нищо общо с пето. разчистил съм си смет¬
ките с него аедпаж завинаги; || wie sind l—rfig mii—i-
nandta свършен; с вече между нас. скъсахме всчс на¬
пълно едип с друг; пе желая па имам иече нищо ;6щ;
с тебе, ти нс съществуваш исче за мепс- ф 3u muß.
2ue—Hen, wl— du damil 1—rllg wli-l трябва ди видиш, дя
помислиш как ще се справиш с товЯ; || nll etwas nicht
/eeilg wcrd—i Cöiiti нс мог— па сс справя с нещо. - ди
го свърши, привърши; || ich w—ede l—rfig mil iim wcrd—i
ще сс спр-вя c него. ще изляза пя глава с него, ще
го туря пя мястото му, а ред, щс го вкарам и правия
път; || ich' bin mit d—м Ronan bild 1—rflg скоро ще
свърша ром—на, ще го прочета- малко мн остави та
свърша романа, та го прочети- || ici hin nli dee Arbeit,
mli 3-m Studium noch iangc 11:1. 1—afig далече нс съм
свършил. приключил ор6отртр, нс съм завършил слеп¬
ването сн; остави ми още много работя, още много
па орбо-д, имам ощс да работя, ди следвям, остана
ми още дълг; да следв-м; || mit d—m Leben spickend
icaiig werd—n ;внрgдвям живо+я, справям се с животи
к—то ня шсгя. кито ни игри. лесно, бсз мъка; || sic wae
fertig nii den Leben, mii die Welf, mii den N-evei -я
бе свършила c живота, със свети. бе приключили смет¬
ките сн с живота. светя- нервите й бяха напълно раз¬
строени, нямаше всчс нерви, нервите й пс ;зтьржяс-
вечс, бяха напълно съсипани; || ici Caii ohne di:H Terlig
werden и без те£ ще се справя. и без твоята помощ
ще мини; и бсз петсл ще съмне; || nif den M—neeH—m
wird man nl— leallg c тоя човск не сс излиза пя гл—аи,
ням; опривия, нс мог— ди сс отърви от нсго, няма
отърваване от него (исе идва, асе сс мъкне); || еа isf
iaeeb nli der Antwort /eilig той бързо намира отговор
(капак) ня иснчко, отговорът с винаги ня устата му,
мн;'О находчив е, пе остани никому длъжен, див—
всекиму платен, зяслужен отговор; <£> schnell leallg ist
di— Jugend mii d—m Woal, da- schwer slci Handhab. wi—
d—s Mess—1e Schneid— (Schiller) младежта леко изрича
дум-та, с която трябва вним-телно па борави кат;
с острието ня нож- ф er ist 1—afig той с ликвидиран,
свършен, разбит, съсипии. разорен, изгубен, свършено
е с нсго; капнал е. разбит с от уморя. хич го нями
асчс; съисем се е нитряскил; || ici bin fix und fcefig,
rcsilos, vollkommen 1—iiig напълно, съвсем готов съм;
уморен, кяпнил. съсипан, разсипан съм то смърт, ня-
м—м всчс душа. капки сила, кат; труп,' кат; чмрдл-
ко+ки, като пребито псс съм, хич ме няма, кипнал съм
от чм;р-, работи, съвсем издишам вече; нитряскил,
нaрят-л съм се то безпяме+ство; напълно р-зорен.
фaт;р-т съм- || -ie würde schon 1—alig -—in. his - du käncst
токр—о дойдеш, тя ще свърши, ще издъхне, ще бъде
иече -очп, ням— па я свариш жива- || iacb eln—a Flasch—
war er scbon 1—ifig след етпо шише той сс папи, гл—ни+р
му напълно сс замая, бе исче свършен, разг. готов-
ф er i-t —im feillgei. Mens:Hi Chulukita, Kaufmann, hal
—ime fertige Hund гой е всчс н—пълн; з-вършен зрял,.
оформен, чле'пaл човек, характер; той е отличен,
обигран, отрикян, ротен, съвършен гьр'Овеи; той ими
сръчня, изкусни, благословена ръки, всичко му идва
отръки, изключително сръчен с; || sic spielt lerilg Kla-
viea, ist eine fertige Klavierspielerin тя свири виртуозно,
съвършено пиано. е отлична, завършена. перфектна,
родени пианистка- || fertig 1—-сп, ееЗеп. -patch—m чети,
говоря свободно- родсп. съвършен оратор съм; имям
тир слово- || 1—eiig BulgarlscH spaech—m говоря гладко.
свободно. перфектно, съвършено бьн'яоскн език- || 'ш
R-d—n fertig s—ln имям дар слово. майстор ня словото
съм. голям оратор съм- -ф wer /eilig i-t, d—n i-f nlcifs
etchf zu nachti, ein Werdtidta wird inmer dankbar s—ln
(Goethe) мъчно може g— сс угодн ни- човск, исче за¬
вършен. подрастващият приема всичко с бнр'отрр1
пост- ф fix und icaflgt Bau—I—nenf— готови строителни
елементи. пяпсни
fertighringen — er bringt е- 1—afig гой е а състояние
да извърши, направи тона, с способен ня това; || so
was bringst nue du fertig сим; ти сн способен ни това,
ни тикови нещо, ня т-киви глупост. щуротия- || ':Н
bringe es nicht T—aflg, es iba miizui—ll—m не съм а съ¬
стояние, сърце пе ми линя, нс мога да намеря сили,
не се оещяaaм да й к—жа тон— нсщо, да й го съобщя;
Ф da- Buch l-allghringei завършвам. няпнсвям кни¬
гата. свършвам я- || ici wollf— —igenт11eh heute vl—l meha
Tertigbeing—i а същност исках. имах пред ана, наме¬
рение, бях си зяnлинувиH1 прслнятeртян за днес да
свърша много повече работа
Fertigkeit, die — 1—atlgC—it 'm Spae:i—n Tr—Mdea Spra¬
chen, im Z—ichmem, 1m Klavier сръчност, умение. лов¬
кост, обигряност а говоренето. ня чужди езици. май¬
сторство а рисуване, аиртуозност. гондмр техники.
техническо съвършенство а свиренето на пиано; || da¬
für ,1^:11 man C—lne besondere Fertigkeit за тоеи нс
сс изисква (бог зпие какви) 'Оляма, някаква особени
дарба, голямо познание. голямо умение. 'ондмр сръч¬
ност. особена ловкост
fertigmachen — mach dich seHn—II 1—afig приготви сс
бързо; ф l—aflgmachem zun Abmarsch приготви се з;
похот; ф die Arbeit 1eaTigna:Hen свършвам риботити;
ф umg. ihm 1—rt1gma:b—i убивам, ликвидирам, пре¬
махвам го, светя му мислото, очиствам го. уморявям
го; съсипвам го- н—пивим го; || d-i werde ich übte Теа-
flgmacben ще го пикистря. насоля здраията, щс му
свия из ня пего - сирмите
fertigstellen — —№3-, —ime Wohnung 1—1118-1—11-1 свър¬
швам, изкарвам, изработвам нещо; завършвам, пре¬
дявим жилище, рnио-рменm
Tc-ch — ein 1—sehea Bursche спретнат. напет. пъргав,
снижен, елегантен, прслстиинтенен момък; лсвснт; ф
—in 1ceei—s Kleid елегантни, шикозна рокля- ф österr.
scl cin blßl T—sci бъди милко ми., любезен
Fessel, dl— — ihm Fe-s—In ailcg—m поставям. турям,
снргрм му окови. оконавим 'о вън вериги; || ibn in
F—se—1n leg—m, schlagen, wcrT—n окое—вам го, хвърлям
го а окови; || F—ss—ln in d—m Uäid—m, ai den FüßCn
hab—n имам окови ня ръцете си, ръцете ми, криката
ми ся оковани във вериги; || lim die Fc--cin abmeHm—i
свалям оковите му; || die F—sec1m epa—ngen, lösen, ab-
wca/cn. z-er-lß-n разбивам. с-рошавам, пръсвам. сия-
ндм, хвърлям, р-зкъсвам оковите, веригите- ф sici
(Akk.) von den F—--e1m 3er 1rtndherre:hl/T hc/a—i—n
освобождавам се от чуждите окови, вериги, от чуж¬
дото робство, владичество,. отхвърлям чуждото иго;
|| -iwa- als Fesseln eMpfindei чувствувам пещо като
окови, вериги. кит; робство, иго. кято лишяиинс от
свободи; || im den Ftss—lm der Liebe schMachtin чезни,
изнемогвам а оковите, веригите ня любовта; - gol¬
den- Fesseln sind auch Fe-s—In и златните окови са
окови; няма нищо по-скъпо от свободата; ф -1— bul
schlank- F—s-eln тя имя стройни, изящни, грациозни
глезени
/e--r1n — iim an Händen und Füßen ir-sein връзвам
му ръцете и крякитя; ф die Kruikielf hat lim ans Bett
g—T—e-e1t, er ist duech s—in— Krankheit ins Betf 8—1—111
болестта го прикови към не'лото; || ici /cse—lc -—im—
Äu1merkeämkeit привличам. приковивим анимяннето
му-’ ф .. sic Tess—lt— ihm duech iiae R—i/bi nll ilaen R—lz—m
тя го плени. обая : прелестите си; || du mußt iin an
dich 1—ss—lm трябва да го привържеш, привлечеш към
ссбс си- ф das Buci hat mich gel-ell Книгата ме зи-
внaад, грабна, чaнечс; || Ici li—ß м':1 von der h—aallci—п
Land-cha/i l—elm оставих сс па ме трвлидее, плсни
великолепният пейзаж. потънах а съзерцание ня ве¬
ликолепния пейзаж; ф ein /——1131- Buci увлекателни.
интересна книги- || er ist ein fesselnder Erzähltr той с
увлекателен разказвач. завладява с разказа си, раз¬
казва увлекателно. интересно
fest — 11-1—- Land твърд- почва- суши; || ein 1—-tea
Köaper твърдо тяло; || 1ш icstem Zustand а твърдо съ¬
стояние- || le-t— Nahrung твърда храня; || —in— T—sf—
Schal— твърди кори, корава обвивка, черупка; || —in
/с-иа SielcC здраво, яко въже; || Тс-Иг R—gem силсн,
пороен тъжд; || le-te- F1ti-eh набито. твърдо месо; ||
nlt le-Ter Hand с твърда, непоколебими, решителни
ръка; без пя ми трепне ръката; || —im lest—а Arm яки.
набити мншин; || 1—sftm Bod—n, 1—sfes Land uiler den
Füßen hähei нм—м здр—иа, твърдя, корава почви под
кракити си, стоя здраво на криката си; || dem 1—sf—n
Hall unlcr den Füßen veall—r—п изгубвам опора. здрава,
твърда почви под краката си; увисвам във въздуха;
ф 3-r Veehaid -ifzf nicli 1—st превръзката се с р-з-
хняб;ня, пс с стегнати, сс с оmпуспиня; ф di— Tür 1—st
schließen. zumachen тaтв-оям плътно. здраво вратата;
|| —Twa- lest efr1ek—n плети нещо стегнато. сбито, плът¬
но; || —im— Schraube Test im/i—hen затягам здраво винт,
зяиинтиям го зтраво; || ciwas /е-Т unlte dem Arn CI—ш-
men притискам, стискам псщо здраво. крепко под
мишката- || -1:1 (Akk.) /е-Т an ihm klammem, Hängen
вкопчвим сс зто-во а, за него, държи сс зи него киУо
слспец зя тояги; трнепвям сс зя него като гербови
мярка, кит; лепкя. кято репей; || mit lesfem Grill, mit
Те-Т—п Uäiden, /е-Т zupacCci хвищим, сграбчвам. уня-
вдм заривата; || di— Zähne. die Lipp—i /е-Т aul—lnai-
d—rpa—ss—i стискам здрав; зъбите, ус+нн+е; || lim Test
die Hand drücken стискам му здрав; ръката; || T—sf
schläTem спя дълбоко, непробудно; || —1т—т Tesf—n Sclkal
Habtn имам дълбок, крепък, здриа сън; ф —inen T—stem
Gang, TriTT Habt! имям твърди походка. стъпям на¬
перено, енергично; || mit lesf—n Scheitf-i, lesf—m Schriff—s
: твърди, енергични. решителни крачки; || ein lest—a
Gee1cht-au-diuck твърд. енергичен. решителен, самоу¬
верен израз ня лицето; || 1—sf—m Fuß /ä-ern укорснявям
сс, закрепвам, затвърдявам се; ф 1—sf aufleeiem нз-
стъпиам сс решително, енергично, сямоуверено; || et¬
was -teil und 1—sf behaupten твърдя упорито нещо, къл¬
ня се. че с тики; || di— Zügel lest in 3—r Hund (in den
Uäidem) halfen, hah—n пържа здраво юздите а ръка
(ръце);Ф ich bim 3er lest—n Amsichf, Meinung, Überzeu¬
gung твърдо. дълбоко съм убеден; || di— /е-Те Hoffnung,
Zuversicht hahem, daß... надявам се, вяри-м дълбоко.
твърдо. чс...; || ein—n lesfem Chaauktea Haben ;м;м
твърд, непоколебим характер; || es isf mein Test—r Wille
тов— е моят- твърди, непоколебими воля- Ц ein—m T—-fen
Standpunkt bezl—Hem, verirtitn застивам пя твърдо ста¬
новище, застъпвам твърдо становище; || еа ist ein Mann
von (nii) festen Geund-älzen той с човек : твърди.
здрави. непоклатими. непоколебими принципи; || von
—Twas Tesl ühcr/cugi s—in твърдо, дълбоко съм убсдсн а
нещо; || lest auf eiwas (D.) Ье-Т—Н—п. beharren, Test
Fest - 417
dabei bl—lb—n няеmодвям упорито, твърдо ня нещо.
упорствуиим ня своето (мпепис), не отстъпвам о+ нс-
го, държа ня становището сн зтраво. отстоявам го
упорито, зтраво- || ici b—iaare Теst aul - meinen Will—m
о+стоявим твърдо волята си. настояа-м твърдо пя
своето- || 3u Caii-f dich Tesl uul -Ic vceläss—n можсш
спокойно, твърдо та разчиташ пя пея. да сс уповаваш,
дя се осланяш ни пся; || Test 'm Leb—n st—Hem имам
твърда потииuД1 стабилно положение а жииота, разг.
положението мн с циментиряно; крепост. кале съм;
|| er -feht wi—d—r T—sf aul d—n B—im—n той исче е здрав,
е аечс ни крика. се с приaтuгнрн исче- || ici пеНме mle
ciwas Tr-f voe поставям си твърдо нещо зи цел. ре¬
шавам твърд; да го пяпряaд, да го постигни- || ici
hl—lbe /i-f bbi Mcin—ш Wort оставам. държа твърдо ня
лумата си; || -Ic halfen Tesf zueinander те държат здраво
сднн за труг; ф er sitzf noci nicht 1—sf 'ш Saffel по¬
ложението му с още разклатено. несигурно, неста¬
билно; още е несигурен а знанията сн, още не ся укреп¬
нали знанията му; || -' -'Т/Т lesl 1м Saffel положението
му с много стабилно. зягаърдепо, сигурно. закрепил
е напълно положението си- алатее сигурно материята
си; разг. кале, неризбиваема. пепревземаеми крепост
с- || er isf in sein—ш Fach—, in s—in—e W1ss—mecilTi T—st
гой владее специалността, науката си, им- солидни
зняния; || —Twas sit/i nichi Теsf нсщо не с усвоено, за-
твърдено добре; нс е закрепено добре, се :нити- || f—sl
1m Trinken -—'m нося много, нс сс напивам лесно- || sic
bal nlr Tcsf v—rspao:i—n zu kommen тя ми обеща :
положителност, че ще тойте- ф —inc Tesf— Sicklung bu-
b—11 lesl ang—si—lli -ein имам постоянни служби, работа.
назначен съм на постоянно, щатно място- || C—imem
11-1—1 Beruf Hähei нямам определени, постоянни про¬
фесия; || /е-Т— Fre1se твърди, определени. стабилни цс-
пн; || 11-11- Einkommen постоянен доход- || fest— Kun¬
den постоянни, редовни клиенти; || er hal s—in—m T—sten
Wohn-liz in Berlin ни постоянно местожителство е а
Берлин, живее постоянно а Берлин; || —'пс Тс-Те, C—im—
1—-le Adrc-sc haben имям постоянен адрес, нямам
определен. постоянен адрес; || dir Böesc cröffnel Те-Т.
1m 1—st—r Haltung борс-ти се . открива : твърд курс ни
ценните книжа; || Welz—m isf 1—sf житото показва тен-
тенция към покачване; ф wir müssen ir-tr arheif—i
трябва ди р-б;-;м, опъваме зао-ият-, да сс впрегнем
зтраво ня работи- ||1hm T—sf— duechpiügtin, verprügeln
напердашим, натупвам го заривата. кикто сс снетaя,
намести—м му кокилите, напариам му кршнниртя,
сгодв-м го порядъчно- || /—sie los хайде, смело напред-
тръж; || imn—r T—ste aul die W—st— удряй и се нс бой;
карай и сс нс бой; ф /—-1— KcnnTnlss— Haben имам
солидни, стабилни знания; ( еа —r/aeui -1:1 —in—r T—sfeM
Gt-uidh-ll той се р-твя ни крепко здраве, здрав с кято
би:. кон; пращи от зтраае; || -1— i-f bce—lfs im Те-Те!
Uäidem тя с всчс а здрави. сигурни ръце (омъжени е
исче)- || dafür gibt cs kein— Test—m Reg—ln зя, това няма
строго определени, твърди привили; ф Тс-Т wead—m
итaьртдиям се- Ф veralt, lesl -ein gegen —twus, geg—n
Kugeln. Blei. Hieb und Stici пс ме хвящя. лови магия.
неуязвим съм срещу нсщо. пс ме лови куршум, не¬
уязвим съм срещу удар с оръжие
Fest, das — —1m Fesi beg—H—mi f—iern, g—ben отпраз¬
нувам, чесаиуиим, дивим, устройвам празник, праз¬
ненство; . saure Wochen. /rohe Fest— (Goethe) чсuннн
ледници, радостни прaтннин; - man nuß die F—sfe
1—ieam, wl— -Ir lill—n човек трябва да празнува празни-
23 Немско-български ррaзеоло';те; речник, т. I
418 festbannen
ците, както дойдат; не Изпускай пищо от това, което
тн предлага животът- Използувай всски случай, повод
ди сс поaесеннш, да прекараш добрс- © cs Ist mie —im
Fest за мепе е голям— р-тост. голямо удоволствие.
истински празник; || ein Fest für das Auge наслади,
радост зи окото
festbannen — -а ist an das Beff le-tgebaimf той е при¬
кован към леглото; ф wie le-tgebamit -1—1—1 hleibcm
заставам кат; прикован. вкопан. омагьосан; || wl— T—sf-
gebumil очарован, кято омагьосан. пленен
I— stb—lß—m — -3еа Uui3 biß sici iim an (in) Brln
кучето впи. заби зъбите си. сс вкопчи здрав; а крика
му, го захипи зи крякат; му; ф sich (Akk.) ui —in—m
Problem icsfh—ißen з—ливям сс здраво зи разрешаването
п£ проблем- || —in G-dumke Haf -1:1 in ihn 1—sfgebiss—n
етпи мисъл го преенетaяше1 з-н;мяи-ще неотстъпно.
не го оставяше, пе го напускаше ни+о за миг. сс ни-
гряпвяще непрекъснато на съзнанието му, не му из¬
лизаше от ума
festbleiben — ее hli—h lesl -ой не се поптиде. запази
пот;иидтя сн. остана твърд, непоклатим докрай, нс
отстъпи от становището си
Festessen, das — cin Fc-fesscm gehem див— банкет,
угощение; ф das war 'Нм —in Fesl—ss—m това бе за него
рядко удоволствие, ряак— душевни наслади; || für iim
wird es kein F—sl—ssen s—in, wenn —a da- li—sf ням; дя
бъде много възхитен. очарован, възрадван. няма да
се з—ридна много, ти изпита голямо члоaонствие, ко-
'ято прочете това
festfahien — 3ta Wagen isf /—sfg—/aha—ni wir sind mii
den Wagen lesfg—laHaen колата з-тъна а калта, батака,
заседна, не може ди мръдне; загизихме тторвaтa с
коли+я- © wir hahen un- gründlich 1—sigelaba—m съассм
зя'ят;хме, затънахме; попаднахме а затънена унииЯ1
а безизходно положение, пс можем ди мръднем ня
никъде, ни насам, пи нитам; няма спасение от това
положение; спори пи кято ни желкя през угар (орян)-
|| die Sacic isi fcsfgelaHrcn р-ботат— стигна до мъртва
точка, до задънена улици. разг- се запече. закучи, не
върви, стои асе в същото положение. тъпче все ня
етпо място. пе мръдна; || er .iul sich 6—1 dcr Prüfung
gründlich T—stgefaba—u ни изпита той се обърка, сс опле¬
те, се заплете кя+о пя+е а решето. пс можи ди каже
пито думичка, съассм сс пооврн;
Те-Т'—-! — ihr— Augen laaßcn slci 1—st in ihn очите
й се впися жадно а пего; ф dies— Ansicif Haf -1:1
Tcsfg—fa—ss—m този възглед сс е у:ореп;н дълбоко. е
пуснал дълбок; корени
festfrieren — —im le-fgc/eoacn—s Ge-i:it вкямепспо,
замръзнал; а непотвижен израз лице
festgesetzt — zur /—sfg—setzl—n Stunde а опретенепид,
уречения чис
festgenagelt, festgewurzelt — wi— 11-18—138—11 aul dee
Schwelle sf—h—n стоя ка+о закован, прикован, вкопан
ня прага ни вратата; || wie /—sfegtwuaz—lt -1-1-1 hl—lb—m
застивам к-то тякоирн, прикован, вкопан па едно мяс¬
то
/1-1131—1 — diese Ide— hakle -ici bci mie lesl тази
идея ми сс втълпи, ме тяннм-ии неостъпно, нс моги
да се освободя от т—зи мисъл. да сс отърся. отърва
от пея, тази идея не излиза от ума мн
II- 1131111 — —In—n Dich le-tlälten зиляаям, задържим,
арестувам :рятеи; || ihn an d—n Напет. an Arm f—sf-
hallei хващам, уляияМ го за косите, държи го зя ко¬
сите. ръкава; ® er Hält an -eim—a Meinung, Überzeugung.
ai übeelltleatem Formen fesi той държи зто-во ни мне¬
нието, убеждението сн, пс се отказа; ог него. при¬
държи сс здраво към традициите; Ф etwas im Gedächt¬
nis lestHuIfei запаметявам нещо, т-помндм го, запе-
чи+аим го а уми, паметта си; || etwa- in Bild—, in Faehe,
mit der KaMera, Im —Inen Buci it-thaitcn увековечавам
псщо в ' картина, нарисувам го с бои. рот;'рярирям
го- излагам. постс+яидМ1 отоaтяв-м нещо а книги; ||
di— Be-cHIйse— 'ш Protokoll le-thalitm протоколирам
решенията. отразявам ги а протокола; || da- veadienf
fe-tgeHall—n zu w—eden тови заслужава да бъае увеко¬
вечено. тя сс отбележи, да сс запише. ди се запази зя
бъдещите поколения; - ф die Hoci/cil wi'3 m1:H noch
—im paar Tagt Hlea /—-11311-1 сВатби-и ше ме задържи.
ще ми наложи да остана още няколко дни тук; || er
hUit s—ln Geld f—si стиска кесията. мъчно я рaт-a-рд,
гондм скъперник е; ф Halle di:i an nli. an meinte
Hand, am Geländea f—-t дръж сс зи мене, зи рък—ma ми,
придържай сс за парипет;
festigen — ici lesfig— m—li— Stellung, Po-illom, ш—iie
Auloallät, m—im— Ge-undl-lli Mein— Kenntnisse, ш—inen
Wlll—n закрепвам, заяквам, т-ттоaвявaм, разг. и;мен-
тир-м положението, позицията сн; з-твърдяи-м,
укрепвам авторитети си- укрепвам, заякч-аим здра¬
вето сн; затвърдявам знанията си; калявам волята си;
Ф die Lag— haf slci 8—11-1'81 положението сс закрепи,
утвърди. заякчи, стабилизира :|| ich festigt mici immer-
11:1 укрепвам вътрешно, п;б;lаямвътрешпя силя. опо¬
ра- ставам вътрешно неуязвим- ф imn—ilich g—1—sfigi
вътрешно ^чкрспняH1 крепък, синеН1 сигурен- || —ine gc-
lesligfe Fea-önIIchCtit силни, крепки личност- || —In ge-
11-11811' Charakter твърд, непоколебим, сгрбннсп, по¬
стоянен характер
Festigkeit, di— — tim Slo/f vom g—rlmger. großer 1es-
Tigk—if вещество c незначителна, малка. roнямр твър¬
дост, устойчивост- ® -iwa- auf -eine 1--ligCe1f Hin über¬
prüfen проверявам устойчивостта. съпротивлението.
съпротивителната сила ня нещо; © inner- Festigkeit
психически устойчивост, крепкост, сила, твърдост;
Ф mir Fe-tlgC-lt umiwortei отговарям твърдо. реши¬
телно. непоколебимо
Festivität, di— — umg. dauernd dies- Fe-llvität-i вечно
тия тържества, празненства
festkeilfn — ici war zwlsci—n den BesueШten /esfgeCellt
бях притиснат межту посетителите кат; а клещи, мен¬
геме
festelammein — ich klammere mici an ihm Tesf акоп-
ти-м се за (а) него. държа сс здраво зи него, държи
се зи него като слепец за тояга
festlfgen — di— Tagesordnung 1—sflegem чет-ноидиям,
определям. уговарям тнеaнид ред; ф Geld. Kapital
icstlegem илагим. инвестирам пари, капитал; ф ihn uul
s—in— BehaupTungcn. Äußerungen (iii) Tc-ficgcn зррнтр-
жирям го : твърденията, изказванията му, трнрвям
сс зя тях. н-к-рвям го па ги повтори. п— ги потвърди,
дя се изкаже зя нещо прел свидетели, ди се обвърже
с думн+е си, ди се тяян'яж;ря с твърденията сн. з;
д— си послужа с mдс; || ich nöchtc nich darauf (Akk-.)
noch nicht l—sll—gen не бих женрн п— сс обвържа пред¬
варително с това, ди си вържа ръцете с това. па сс
установя окончателно зи него, па се реши окончателно
за него; искам да си типaтя още привото ня свободен
избор, ди реши свободно, ди нм—м рязвьотaи; ръце;
|| icH iahe mici durch eime (Mil elm—r) Zusage 11-18-1-81
ди. съм исче дума, обещал съм, вързах сн ръцете иечс
с обещянне; ръцете ми са всче вързани, - нямим свободи
ни избор. ня действие
fett 419
festlich — einen NüMei-tug 11-111:1 heg—icn оmпрaт-
пчвям тържествено имен тсн
festliegen — das Schill li-gf aul —inea Sandbank 11-1
корабът с заседнал ня пясък; ф das Kapital l'—gt Tesf
кяпиmянът с блокиран. не може да се разполага сво¬
бодно с нсго
festmachen — das Pool am UTea f—etma:Hen завързаим
лодката на брсги || ам Kal TestmacH—n спирам. пускам
котви ня кся; ф ich На,— loch licils mir 'Нм feslg—-
machl ощс нс сме уговорили. нс сме рсшили още нищо
положително. определено. окончателно; нс сме се
установили още окончателно ня нещо- ф —im G-scHäll
I— stmäci—m сключвам стелки- ф lim durch Ziub—rmittel
II- ^3:111 правя го неуязвим. предпазвам го с ма¬
гически средства. с мигня . срещу нараняване с куршум.
смърт; дивим му вълшебни срстсгая. за па нс го лови
куршум
1—-1118—11 — —in Brett /—-1118—11 заковавам - здр—ао
дъски; ф cinr Tit-ach—, die Wid—aspeücHe d—s Re3itre
11-1118—11 изтъквам. отбелязвам факт- изтъкиим. отбе¬
лязвам, подчертавам дебело противоречията ня ора¬
тори- ф ihn auf eine Behauptung, —in— Taf-ach- iim Те-Т-
nageln залавям се зя негово твърдение, факт. пякяраам
го да повтори. потвърди факт, да се обвърже с твър¬
денията си прсд свидетели. па сс тяян'яжнря с думите
си. пи азсмс отношение към нещо, зя па го използувам
по някакъв начин. пред съдя; || er ließ -1:1 nicht aul
ht-iimnte 711-3:1-1 feslmag—ln гой избдгияще ти спо¬
мене известни факти. за ди не с; заловят зи тях. за
да пс ги използуват пред съди- ф 1:h wuadr 81—1:1
festgenagelt веднага ме заангажираха. заплетоха а раз¬
говор. от кой+о нс можех па сс откопча. иелпи'Р се "
заловиха за тумитс ми, изказванията ми- ф -1— stand
da wir iesfg—mäg—lf . тя стоешс ка+о закована. вкопана
festnehmmen — iim /cslnciMen арестувам, задържам
го, откарвам 'го а ареста
iesir—nnen — wie haben un- gründlicH le-tgeranmt, s.
ffstfahren; ф sici (Akk.) in ein—a Idee 1—str—mmen увличам
сс, повличам сс. разг. дж-свям сс по някакви идея
/е-1-^811 — der Biutig—I hat slci i—stgesaugt пияин-
ц—та сс е впили здраво- ф meine Augen -äugten slci
an d—m Anblick 1—st очите мн жадно попивяся '.ел¬
ката. сс нястяжтяияхя, се любуваха. нс можсхи да сс
налюбувят, ня'недят ня гледката
ffstsetzen — ihn 11-1-11211 затварям го; ф der Scia-
dei l-l uul 100 M lesigesetzf щетите сс изчисляват ня
сто марки- ф —in— Z—if. —in—n Teamin, Bedingungen icsl-
-—Г/сп определям. чгои-рдм, нятн-тяaяМ1 фиксирам
час. аремс, срок, определям, фиксирам чсноaид; || ат
1—efg—s—fzfem Tag—, zue 11-181-112111" Z—il —rs:i—in—n двд-
НЯМ сс ня уречения, четaноaенид, определения. уго¬
ворения, фиксирания тен. в уреченото време; || di—
Prüfung aul Miliwocii aul daci Uha ie-lz—fsem опреде¬
лям, н-зн-тяи-м изпити зи сряда. за три чася; ф der
Staub -et/ slci in d—m Rllz—n 1-st прахът се натрупай,
нястодвЯ1 набива, нястя'ия а цепнатините- ф die Idee
huf sici im ihm 1—sfg—-еТ/Т тия идея с зяеетнрнЯ1 сс с
за'нсзтнлЯ1 сс с итьлп;тя а глав-ти, мозъка му. с
влязл— а уми му, го з-ннм-ия постоянно, непрекъс¬
нато. нс му излиза от уми; ф sich (Akk.Jbn einen Ort.
im ein—m DoeT T—sfscfz—n заселвам сс, устяноидиям сс
ня местожителство а селище. ссло- ф sefz dich Тс-Т
сетни, зя ди нс пядпеш пя земята (о+ учудване, из¬
ненада) _
/—-1-11211 — dee Nag—l. der Damp/tr -itzt T—sf пиронът
държи, е забит добре; п-рясотьт е зяселнян- ф ich
slfzc Те-Т намирам сс, попaанрн съм а з-дъненя чнниЯ1
нс зная някъде. тanнитям се. обърквам се, объркал
съм сс. нс мога, пе съм а състояние п— продължи, да
изляза от задънената унииЯ1 т-птел съм сс кит; пате
(петед) а кълчища- нс нимирим изход от положепие+о-
а безизходно положение съм- || nun sitzen wie fc-f ху¬
баво загазихме сега, нс можем да продължим. да
мръднем пя ннкъпе, арестувани сме, вързипн сме тук,
а задънени улици сме; з-късяхме здр-ия+я- || i:i sitze
mit m—im—e Arbeit. hri ш—imer Au/gabe T—st стигам то
мъртва точка. до задънени улици с р—бот—та си, "тъпча
пя едно място с пся; работят— мн нс върви. пс мръдия,
сс закучва, сс запичя; не съм а състояние ли се справя
със задачата си- ф dee G-daik— -'Т/Т bei (in) lim T—sf
няпънно обсебен. зяил-ддН1 обладан е от -ия мисъл.
исс тия мисъл му е на умя; ф ai einem Orf Тс-Т-ГТ/сп
заседавам се ня етпо място- || wir Haben bis MiltermueШr
T—stgis—-s—m останахме заедно до полунощ
feststetMh— cs -ТеНт lesl, daß... установено с. че...;
|| die-— Tal-ich- -ТеН lesl това е че-иповен, неоспорим.
безспорен. доказан факт. който не подлежи ня съ¬
мнение- Ф cinr f—-Т-ТсНеnd— Redewendung ■уетойтlma
израз, обрат- || —in /—sfsleHemd—a Baauci чсmaпоaсп оби¬
чай
feststeÜen — —in— Tii-ache Tc-f-t—llem установявам.
констатирам факт; || Ici still— -—'ne Unschuld. srin—
Fer-oml1iem Tc-f установявам. констатирам невинност¬
та му; установявам самоличността му; || cs wurde fesf-
g—si—lli, daß... установено е. чс...; || dee Termin isi noch
nicbl /cslgcslellt още нс е опрепенеп, фиксиран срокът,
денят
Feststellung, di— — ein— Ft-tere11ung mache—, чстяно-
вявам. констатирам. забелязвам нсщо; || Feeisi—11ung—n
ia—11—m правя констатации
festtreten — —in fe-tgttrtttntr Weg отъпкан път; ф
scherzh. umg. das irili slci lesl няма нужди. да го вдигаш
от земята, ще го огьпчят
festumrisse— — cin— lesfuMaissen— VorsTellung von et¬
was haben нм—м точпо опретсленя, ясно, строго очер¬
тана предстявя зя нещо
ffstwurzeln — Tesfgewurz—Ift Bräucle дълбоко уко-
ренени, зaле'пини обичаи
Fe-fung. die — cinr un—inn—hnbaet Festung непрс- -
вземаем; крепост- || —in— Festung belagern, clnscHilcßCn,
—immclM—n, scilelTen обс—ждим. обкръжавам, превзе¬
мам крепост, твърдини, изравнявам- я със земята- ||
die Festung i-t gcTill—m крепостта ' пипна, сс предяте-
-ф- mir Gold ist jede Festung zu -robcan със злато можс
да се превземе всяка крспосг; ф —а wurde zu —ln-ш
Moial Festung veauateilti uul Festung gesciiekt той бс -
осъден ня етин - мессц крепостен затвор. бе изпратен
а крепостта
fett — —in Tetles Sciw—im тлъстя. угоена свиня; || ein
T—tt—a Main дебел човск; шишко; || —inen /efl—m Bauci,
Wuist haben имам голям; шкембе. пуснал съм корем
по земята; || /—ff— Hände дебели. тлъсти ръцс; мазни.
ближни. нтиипяпи . с мазнина ръце; П fcltes, FlelscHi
Ess—n тлъсто месо, ятснс, мазно яденс; || Tcff—s Geei:Hi
мазно, потънал; а тлъстини, сланини. лой ннцс; || cinr
lelfe Weid— тучна паши- || —im 1-tfea Boden тлъста, пло¬
дородна почви; || cTwas nlt feff—n Bu:Hstab—n druckt!
н-псча+вям нсщо c надебелсни, чсрн; букви; || bibl.
die -1—6-1 /—ffei und di— sieh—m mag—aen Jahre седемте
изобилни готни; н седемте гладни (мършави) годнии-
|| —in 1—11—- Amf, cinr leffe P/ründe, Sf—lle доходна служ¬
ба. тлъсто kокaтче1 дробче; || das isf kein 1-flee Posten
тон— е постно тробче, постна снужбицр; || ihm cincn
420 Fett
Tetlen Peaftn, 3röekem, B'-sem w—gschnapp—m 'рибвам
му кокала, тлъстото дробче ог устр+я; || bin Tcllci
Gewinn тлъста печалби, разг. кьораво, келепнр, дмр-
|| —int fett- Erbschaft Macb—n получавам голямо ни-
енелство; © /еТТ ---—п ям тлъсто. мазно ятсне; || T—tt
iehen жився осонно, плувам а охолетно, плувам кяг;
кюфте (сирене) а мясно, кат; бъбрек а лой. жився
кат; бъбрек а лой; || sici (Akk.) aicC und Tetl —ssrm
надебелявам, угоявам се ка+о синия, с—явам квадратен
от много ядене, плюскяне; || Teil wcrd—i надебелявам,
заалъсаяням, прпълндиям, ч'оявям сс. натрупвам
тлъстнни, дебелини. слиннни, лой, еяно; || Tetl s—in
дебел, тa-ньс-ян, нртебенян, няпьннял съм. угоил съм
се кит; свиня; ня-ряскян, нaрятин съм се зтрииа+и-
|| davon wiest du nicli f-tl от това нями па прокопсяш,
пи забогатееш, няма пи видиш гондмя полза, разг.
файда; постно дробче е това; нс е голям кенепир- ||
da- macht das Kraut, den Kohl 11:11 f-tl от тон— няма
полза. разг. ряйтя; това пе ме топли, не ме грес; това,
що попът пее, мене ме не 'рее; тон— пе е голям ке-
непнр; || —im— Fuebe 1—ТТ auTlragei п-трупнам. пянисям
дебело боя, нанасям гъсти краски; преуаеличивам
много. н-дувям нещата. правя от мухата (комари)
слон; <$> ein blöder Hund wird -—item 1—fi от шугяао
прасе тлъста синия нс излиза; глупавият човек рядко
забогатява; ein magerer V—egi—ici l-l b—ss—r als —in
fetlea Prozeß по-тобре мършавя спогодби, а нс празни
нрсодбя; © s—lher esscm machl fcli сам човек лесно
надебелява, затлъстява; ня вълка во-тьm му е дебел.
защото сн върши сам риботи
Fett, das — das Huhn hui vl—l Fetl кокошката c мног<?
тлъста, има Много лой; || Feit 31-112-1 затлъстявам,
няnълндвям, надебелявам, нятрупвям сланини, лой.
мазнини, тебен;н;, сало; рaтвaндм т;нндтя си; || er
/еНе. von seln—м eigenem 1efl той яде от спестяванията
сн, спестените си пяри, от кяпит—ла си; || er bat sein
Fett weghekoMMei той отслабна, смъкна тлъс+инн+е.
лойта, оправи линията, || Feit auslass—i стопявам, топя
мазнина; || -Twa- 'м z—rlase—n—n Fell bralei пържи нещо
а топена мазнина; || das Fetl brunztit 'n 3—e FTamne
мaтнин--- пращи а тн'япр- - Fell schwimmt ('шт—г)
oben маслото (зехтинът) плува винаги пяй-оггоре;
където е текло, пак щс гечс; © im Fell -'Т/сп. schwim¬
men живея. тъня, плувам а охонегно (като кюфте. си¬
рене а масло, кято бъбрек а .ой), жився кято кърлеж
а куче ухо, кято мишка в полип, в трици, като во¬
деничарска мишка, живея кит; бсй; Ц се er-i1cCT 'n
seinen eigemem Fetl задушава се а собствената си мис,
мазнини, щс пукнс от преяждане, охолстио, у'ажтяне-
|| er brät, schmoll 1m s—'m—m —igem—m Fell пържи сс а
собствената сн мис, поти сс от зор; || das 1eft (von Зее
Suppe) schöpfen обирам тлъстннят- о— супата- das Feil
ah-clöp/tn обирам кайм—ка, сметаната. маслото; || —е
wird scion s—ln Fett Celegem, h-kommcn. abb-kommen,
wcgbekoMM—n нями да му се размине току-таки, ще
сн получи наказанието, заслуженото, каквото му се
пат—, каквото трябва, ще яде :рняй; търси сн бе. яти;
|| te bul -е'! Fetl w—g(beköшш—n' получи си. киквот;
му се падаше, киквот; заслужаваше, заслуженото,
изяде. отнесе кя.—я; || lim -—in Fell gehen някистодм
го, павям му какаото заслужава. киквот; му се пята;
нарязвам го к-то кисела коястян;ир, свивам му сяр-
мите, смачквам му фасони, натъпквам му еaмроa
fettgedruckt — sie lügt wl— l-ltg-druckt тя лъже, +и
сс къси, ка+о провалена, съдрана, кит; циганки, като
катунирка
Fettnäpfchen, das — ich hübe (hli) bei iim im- 1-TT-
iäp/chem geireien разсърдих, ряттр-тн;с го, рязвялнх
отношенията сн, разг. к-нимер-m- с него. предизвиках
нсдоволствот; му, засегнях, обидих го кръвно. В сел¬
ските къщи имало до вратата паничка с мазнина, за
да се намазват мокрите обувки, след като се събуят.
При тая манипулация често се случвало някой да бут¬
не поничката и да изцапа дъските, поради което си
навличал недоволството на домакинята; || er Teilt -Täi-
dig ins 1etliäp1:hei той непрекъснато приви гярове,
глупости, изпада а глупаво, неловко положение- ©
-1:1 (Akk.) im —in 1tlTiäpT:Hei -ctzim намирам топничко
месгение, върбова сянка, дебеля сянка, тлъсто кокал-
че. кьоравото. :енеnирa
Fettpolster, das — 1eTlpoIerte anseizem нятрупвям иъз-
'ляапичк; от тлъстин;. затлъстявам; © —'m 1ttlpöleler
hubei притежавам резераен капитал
Fetzen, der — efwas 'm .3^-13 Cleime 1eiz—m zeieeiß—n
разкъсвам, съдирам, накъсвам нещо ня хиляди малки
късчстя, пярчения, парцалчетя; || das Kleid ist noch —'n
Fetzen роклята прилича исче ни парцал, с идлa трипя-
|| 11м längen die Kleidea im Fefzei vom L—16— облечен
е а дрипи. парцали висят по нсго- || das Kleid wlad
bald 'm Feiz—n g—hem роклята скоро ще се скъся. просто
ще сс разпадне ни парцали, взеля-дялр е вече, си с
взела всчс двете пари; © umg. ihn im Fetzei huuen
съдирим го от бой, рязперущинвям го; || ihm bauen,
daß dl— Feiztn fliegen бия го, пaнaгaм го, -а дреб сс
вти'Я, хвърчи, +а пушс: сс вдига, ти перушината му
хвърчи; || di-kuiitaeni daß die Feizci fliegen дискути¬
раме, спорим, та ' пушек се вдн'я, спорим оживено,
разгорещено; © einzelne Fef/ci di- Gesprächs оmтенни,
откъслечни фризи, думи от разговор— || 3—а Verfrag
ist nue noch ein FeTz—i Paplia договорът е сям; къс
(парцал) непотребни хартия
feucht — leuchte- Wetite влажно, мокро, кишаво
време; киши; || Teuehf— Augen bekömmtn очите ми се
нявляжндвяT1 намокрят- просълтявям се- || feuciie
Hände мокри, вняжни, потни ръце; © —in 1-u:il-e
Abend веселя иечер на чашки вино; || das gehl dich
—inen /eucbi—i Staub. KcHrlcht тон; не с -воя р-бота,
не те тясят-, пс тн влиза в джоба. пс сс отнася до
тебе; я си 'ледяй р-бот-ти; || sic bal —in— icuchle Aus¬
sprache плюнките й свърчяm, когят; говори; пръска
слюнки, когато говори- © er ist noch 1-uchi hliltr den
Ohrti още има жълто ня устата сн, устата му ми¬
ришат още ни мляко; още па хляб- пяпо викя; още
е млад н телсн- още нс знае гащите сн па връзва
feuchtfröhlich — in TeuchflaöHllcHei Stimmung -—in a
повишено, вссело настроение съм о+ винцето, сръб¬
нал. пиЙнал. ни градус съм, развеселен съм; || —'m
1cu:il1aöHii:i—- L—bcm lülrem попийаям сн редовно.
обичам винцето, чашката
feuchten — ihre Augen /eu:hi—f—i slci очите й сс ня-
инижпихр, ниеълтисЯ1 нрпъннися със сълзи; сълзи за¬
блестяха а очите й
feudal, umg. — eine T—udil— Wohnung аристократич¬
но, господарско, разкошно, скъпо жилище; || ein feu¬
daler Manlel елегантно, скъпо, чудесно палто
Feuer, das — 1eutr пожар; воен. огън бий; стреляй-
|| ein Feuea meldei съобщавам зя пожар, че някъде
гори. чс имя пожар; || im 3er SeШu1e ist 1-uea au-ge¬
brochen а училището избухни пожар; || es war ein gro¬
ßes 1-u-e in der Stadl имаше голям пожар а тряля;
|| Feuea an —in Haus leg—m nотпятв-м, тan-нв-м къщя;
© Feuer (än)nachen, aizündti, a1eiecCen1 anlegei, un-
Feuer 421
Tacb—i няпрнвям, запалвам, някляждям огън; || —Twas
ins Feuer w—el—n хвърлям нещо а огъня, печката- || dis
1-uea llammf aul. l—ht wled—a auf, eaiolt sici огънят
припламва пя:. пик се разпилия, разгаря се; || das
Feuea zun Ba—in—m baimg—i, scHürem. umleaHalt—m оPт-
пи^вям, раздухвам, подклаждам, поддържам огъня-
|| das Feuea anhla-eni au-Macicn. (aue)1ösci—n1 ausgi—ßen
духам да се разпали огънят. угасявам го; потушавам
пожара, у'иедаим огъня с води; || da- Feu—а Isf —a1os:ien,
uusgeging—m огънят е утaснaн- || das Ftuea ausg—H—m
lassen изпускам о'ьнд (печката). оставям го дя
изгасне- || das Feuer ba-nnf. Cmlsleali pra-er1t, zlschf,
glimmt, sciwellfi g—hf aus огънят гори, пращи, съска,
тлес, тлес пот пепелта. изгасая; ф dem Topl ins F—uer
-1—11—1 сля'ям, поставям тенджерата ни огъня; || ат
Feuea -П/еп, -ici (Akk.) wäiM—m сетя до, около печката,
грся сс ни печки+и; || ici Habt Mich ам F-uea v—rhaiimt
изгорих се. опарих се ня печкагя; || aul d—м Feuea
kochcn готвя ня огъня, ни печката; || etwas hri gelindem,
-faakem Feuer baaftm пски, пържи нсщо ня слаб. силен
огън; || h—im F-uea -'Т/еп сетим, нисдтрни сме около
огъня; || sici (Akk.) uns F-uea veaeaмm—1m събираме
сс около огъня; || —Im Hochofen i-f unter Feuer високата
псщ гори. работи; || den Topf von F-u—a ich—m, т—Ншеп
вдигам, свалям. спсмям. махам тенджерата от огъня;
ф gib nie Feuer von deinem O/cm дай мн жар. огъп
от печката ги; || 3иеТ ici um Feuea billcm може ли тя
си запаля и;'aрятя от Вас, можс ли огънче. (кибрит,
запалки); || 11ш F-u-a g—brm ' даним Му въглен. кибрит,
зяпрнкя да си запили цн'Ирягя; || Feu—a scilägcn хвя-
щ—м огън с отниaо- ф mit F-u—r und Sciwerf au-roltei
изкоренявам c огън н меч; || das Land mli Feuer und
Schw—ai v—aieca—i опустошавам, опожарявам стрина
c огън и меч. превръщам я и пепелище. пустиня, а
прах и пспсл с огън н мсч; || das Haus hat duaci (das)
Feuea gelitten. wuad— durci da- F-u—a Ь—-eШädigr1 къщити
постраая, бе унищожени, повредени от пожари; || s—im—
Wohnung hat 1euer gelangen, i-l im Feutr geaafem жи¬
лището му сс потпяни- а къщата му .избухна пожар,
къщята му бе обхваната от пожар; || das Feuer via-
hreitel -1:1. ga—i/f um sici, gielft auf das Nachbarhaus,
uul d—n Waid übea огъняг сс рязпр;стр-ндия, сс раз¬
простира. сс р-зряствя, обсврщя съседната къщи. го¬
рата- || das F—u—a sprang von cincM Haus au/e amdtet,
liel (sprang) von Haus zu Haus пожарът обхвана и съ-
седн-тя къщя, преминявяше от къща пя къща; || das
1-uer züngelt, leckf, tobt огнените езици, пламъците
от пожара се издигат високо към небето. лижат, до¬
косват псщо; о'пенага стихия бушува, вилнее; || 3а-
1eu—a vca-cillngt, frißt, v—e/chef ill—s, 1—gt ail—s in Sciuli
und Ascii огънят поглъща. унищожава исичко. пре¬
връща иснчко а пепелище, а прах и пспсн; || das Feu—i
läßt naci. kommt zun SteHen, ebbt ah, sinkt im -1:1
zusaMmcn пожарът стихия постепенно. се уталожва.
постепенно н-м-лявя, ч'aсaя; || in Feu—a umkommem
зя'ивам а пламъците- изгарям; || in Feu—a iuTgeH—т
изгарям, превръщам се а пспел. пепелище; || ici hin
gegen 1tu—a g—-icHeai застрахован съм срещу пожар;
■ф- F-u-r lUigi von Funken am от мaнкa-a искря много
къщи изгарят- понякога от мрнкятa искра пламва го¬
лям пожар- - 3u suchst heim Nachbarn 1-u-r und
merksl ni:bii daß dein —'8-11- Hau- 1i:iteaioh haeiit a
чуждото око вижда слимкита, и в своето пс забелязва
гредата; вижда косъма а окото ни брат си. и не вижда
гредата и саое+о; ф ich lcgc Tür ihn, da/üa di— Hand
im- Feuta зи него ръкита си а огъня снятрм- з-нa'aм
(давам. отрязвам) сн 'ланата- || füe iin g—ie ici durcHs
Feuta готов съм па мина през огъня, па стъпя а огъня.
да сс сиърня а огъня зи нсго; || lüe ihn di— Kastanien
aus d—m Feuea holen изваждам из кестените от огъня
вместо нсго; || das Feuea hreiir mir uul di— Nägel. aul
die Fligea огън ми гори на главата; пека сс ня скари,
ня ръжен- псчс се рибя ня устати мн, ножът с опрял
до кокали; пя Гoндм зор съм- || die Wunde beeiil wl—
Ftuea раната гори, пари, люти кято огън; || das baeimt
wi— Feuer uul der Zunge това пари. люти пя езика кяго
огън; || in 1euer koMM—n, g—aaf—n запалиим, разпалвам
се, въодушевявам се- ф —а fängt i—i:il F—u—a той лесно
плямия, сс тяпитвЯ1 се влюбва, се въодушевява; слаб
му с ангелът; лесно му сс тяпaлвя чергата- || —а ist
81—1:1 Ftuea und Flamm— той става веднага огън н
пламък, иелни'р се зяпрнир, въодушевява зи нсщо- ||
1euee und Flamme füe —rwae, für —in— Id—— sein горя от
възторг, въодушевение за нсщо. запанаам сс за идея,
прегръщам я с готовност. с възторг. въодушевявам
сс от нея; || F-u-r und Flamme spcicn бълвам огън и
жчпеЛ1 зелени гущери, отровя. змии н гущери- сипя
огъп и жупел; ф er hal —in Ei-rn im F—uta гой бърза
c работата, работи припряно; || er haf m—ia—ie Eis—n
im 1euer той има няколко средства, разполага с ня¬
колко срсдствя, възможности за постигане ня иелmя;
|| eiwas nlcit aus dem Feuer a—iß—m können не моги g;
сиършя нещо истнятя, па минутата- || das l-l nlcit so
ans 1—u—i g—ri:if—i работата нс е толкова бързи. вулг.
пе е толкова . прнпрдно яйцето ня задника. може т—
почякя; ф sl— sind wl— Feu—r und Wass—a тс ся ка+о
огъп и вода (лсд), пълня противоположност по ха¬
рактер, нС сс понасят. търпят- || daiiit—e (А.) Fcu—e
macien, s—tzem подтиквам. придвижвам една риботи.
дявям й пара. рории; || iim F—uer umler di— FüßC, uitea
dem Uinltami unlerM Schwanz, unlee d—m Faack ma:H—n
подтиквам го. динам му зор ли бързи. вулг. разтривам
му шепи червен пипср ня задника, пот опашката- ||
3а wie Feuea 'ш Dache беше страшни неразбория, бър¬
котия, питардня. сто-хотня суматохи. спокойствието
отиде по дяволит;; Ü das Feu—e sciü'iт раздухвам . огъ¬
ня, страстите- пускам фитили; || Öl ins Feuea gießen
наливам масло (тес+ин) а огъня- гася огъня с мясно,
зехтин, стямя- || zwischen zwei Feuea geraten, Connrn
попитам между да; огъня, межту чук и пя:оиaлнд-
|| sici (Akk.) zwisciin zwei Feuea hcHndcn намирам сс
мсжту дни огъня; || mit d—м Feutr splrlrn играя сн с
огъня. н'ряд опасни игри; || da- ist —in Spl—l mit den
Feuea това е игри c огъня- || 1m - ill—n F-u—rm g-iärfel
м;нит през огън н вода, кален а изпитанията, борбата,
несгодите- ф das Pferd hal F—u—a конят ;ми бусн. жа¬
рък темперамент. ; много бусн; (| er hat viel. viel zuvirl
F-u-e той имя жарък, пламенен, огнсн, страстен тем¬
перамент, ; много, прекадено темпераментен, уиличя,
'рибия с темперямснтя си; || iin in Feuee srfzrn за¬
палвам. въодушевявам го; разг. пускам му някакъв
бръмбар; || Feutr im Daci haben имам буйно въобра¬
жение; || er geaät, kommt, redet -1:1 im F—uee той сс
рятп-лия, рязгооещдир- увлича сс от собствените си
думи; || mit Feuer epae:h—n говоря с жяр, страст. пла¬
мък, темпераментно; страстно; || 3еа Rubln, dee Wein
bat F-uei рубинът нмя блясък. блести, тяслепдиa; ви¬
ното им; огън, диви силя, разпали;. въодушевява; ||
Augcn. voll—a Feuer искроме+пн, пламенни. огнени. жар¬
ки очи; очн, изпълнени с блясък, страст. огън; || die
Himmel i-f im Feuer getaucht пебе+о е обагрено цялото а
чернено. гори кято огън; || rol wir F—u—r огненочервен,
червен като божур, пламък, рак; . (cin) gehaamitc- (das
422 Feuerbrand
gcbeannle) Kind sci—uf (fürcHtet) dis Feuea парен каша
духа; попарен петел (попарено кучс) и от дъжд сс бои;
плашени аряня от шубрак се бон- който сс изгори пи
гриепици. той духа и ня киселото мляко- кого ; хипяня
змия. той сс бон и от гущср; парен тикан туха; който
се с парил от тикан. и ня пле+я ги тухи; лисица дваж
а капан нс влиза; ф dis 1eueai dis м':Н nichi br—mmf.
1ös:H— ici ni:it каквото ми не пари, не гася; всяко куч;
ня двора си лие- всски пеген пя бупнщето си псс- всяка
квачка пя своя поло' излюпва- нс сс бъркам а чужди
работи- - wer ins Feu—r hlä-t, d—m liegen di— FumC—m
ins Augc кой+о духи в огъня,'нему хвърчат искри и
очигс; ф wir’- Feuea bläst an, veahetimt slci daran кой¬
то духи а огъня. сс опирии; опасно е дя сс раздухва
страстта, з—щото можеш ди сс опариш; - wra das
F—u—a hib—n will. muß dem Rauch l—idcn доде нс по-
гърпнш ни димя, не можеш дя сс радваш ня огъня;
кой+о иска тя ядс кокошки. ще тъпче по куришници;
който иска либе 6ез kчсчP1 без либе остави- <$> C—ii
Feuea ohne Rauch няма огън без дим; всяка крушки
си нм- опашки- доде няма огън, дим сс нс пуши; яко
не свети;. нс гръмии; тод; вятър не повее, гора сс нс
люлес; wo Rauch '-Т. da i-l auci Feu—r пето комин,
тим и дим (кяа'я)- а която къщя няма дим. а нся няма
и свиди- а която къщя имя пушек, ще има и кяигя;
wäiM— di:ii w—ll da- F-u-r baennt използувай случая
да сс огрееш, дя сс стоплиш; <ф> wenn 1euer und Staoi
zusammenkommen, so brennt’- огън и слама съберат ли
се, пожар става; - 1euer im Uerzen, gibt Rauch' in
d—m Kopf огънят в сърцето замътва главата; страст¬
та ‘е сляпа; Ф F—uer огън бий- стреляй- || Feuea 6с-
TcHl—m давам заповед ди сс стрсля, за стрелба; || —in—
OereehaTr mit Feuer b—leg—mi h—sfsa—icH—n обстрелвам
сслищс, полтягaм селище ня стрелба. обстрел- || dus
Feu—a eaöTmem, —insf—llcm откривам. прекратявам (пре-
уетяновдиям) стрелбата- || unfce Feuea п—Шш—п
обстрелвам. подл-тям ня стрелби, обстоен; || 1ш Feuer
liegen. sf—H—m намирам сс под обстрел. обстрелват мс;
|| ins 1euta gcHcn. koMM—n, geraten влизам а огъня,
попитам а огъня, ни фронта- || 1euea h—Comm—n
обегретвaт мс- || im Feu—a d—s Grl-chi- а рaт'-р- па
сражението; прен. а тревогата, залисията. сумитохятя
Feueehea—d, 3er — —in 1eueahiaid im —in Haus w—af—n
хвърлям главня а къщя. подпалвам къща с горяща
'лявня
Feuereifer, dee — mir eim—ш Feuereifer leanen, aebrliti
учи. работя c пламенно усърдие, c жяр
Feueresse, di— — etwa- im (ИпТег) die F—u—aese— seha—1-
h—n пиша нещо пя дувари, ня летя, загубено; пиши
го бе'ИнО1 умряло- || es ist hlitea die Fcuca—s-e gt/äll—m
безвъзвратно загубено е. пиши го загубено,’ пропад¬
нало, бе'Яно, чмряно; ако го видиш, пншн го; || du
denkst wohl un- fliegt’- G—Id zur 1—^1—— a—ln да не
мислиш. че парите ни вaтят от небето, през комина,
че ги копаем от брсги, че извират. че съм ги намерил
ня пътя, ня улицата
feuern — mit Holz. Kohlen 1—u—am отопляваме се :
първи, вь'лищя, горим дърва. вь'нищя; || 'ш 3:1111-
/immtr wird nicht g—leucat и спалият; нс прним псчкя;
нс отоплявам;; © uul ihn Teucen обстрслв-м го; || hlind,
schall 1—u—an стоенд с сяносни патрони, исгински (бое¬
ви) патрони; || umg. —imei Schuß, dem Ball ins g—gm—aisehe
Tor 1—u—an стрелям. вк-рн-м гол а противниковата
ерата; © efwas im di— Ecke leu—an запращам, запокит¬
вам. з-сиърндм нсщо в ъгъла. кюшсто; || iin Teuean
изхвърлям. изгонвам го, пива му пътя- подписвам му
паспорта; изгониам го от служби. уволнявам го- ©
mir l—ueaf da- Gte1cHi лицето ми гори. пламти- || 3еа
Wein. die Scinaps T—uerf виното разпилия. ракията с
люта, пяри
Feuerprobe, die — di— Feuerprobe hesf—H—m издържам
най-трудното изпитание, преодолявам няй-толдмятя
трудност; спечелвам решителното сражение. решител¬
ната борби, битки, излизам победител от нся; справям
сс с най-трудната залича. Според по-нови тълкувания
изразът е свързан с пречистването на златото с огън;
едва през 18 в. се свързва със средновековния обичай да
се урежда божи съд. Провиненият бива подлаган на
огнено ■ изпитание: да носи нажежено желязо или да
сложи ръката си в огъня. Ако не претърпи изгаряния,
той бива считан за невинен и оправдан. Със същия оби¬
чай са свързани и изразите: sich (Akk.) w—iß baenn—n
wollen, sici (Z>.) di— Finger veabaemmem
Feuertaufe, dif — dir FeueaTau/e eaiulrtm получавам
бойното сн кръщение, влизам за пръи път а бой, в
сряжение
Feuertod, der — den Feu—rtod —al—id—n mйee—n изга¬
рям. чмuо-м ня кладата
feurig — Tcuaig— Kohlen aul -—in Uaupf sann—ln на¬
карвам го ди сс изчерви. па сс засрами и ризкяе, д;
се изпоти от срам. срязяи—м, унищожавам го с бла¬
городството си; библ. събирам 'орящи въглени пи '.и-
в—тя му; || (scherzh.) 3er 1—uilg— Elias о'ненндт Илия,
локален локомотив; || —in— Teulig— Red— hulten държа
пламенна, възторжена рсч; ф ein Teuaiges Temperanenr
огнсн. пламенен, страстен темперамент; || /eueig— Küs¬
se пламенни целувки; || —in /cueig—a W—im, Teop/ei сил¬
но, огнено вино
ff(Effeff) — ciwas aus d—м 11 köni—m, v—asi—H—n оит-
бир—м, умся нещо в най-тънките му подробности; ||
11 (viel Vergnügen) приятно прекарване. приятни ра¬
бота; зябивлдияй(тс) се добре
. Fiasko, das — mit eiwas —in klägliche- Fla-ko —aleb—m,
—al—idei преживявам, претърпявам жалко фиаско. жа¬
лък неуспех, пълси крях с нещо, провалям сс ний-жес-
токо. най-безславно, завършвам с пълси неуспех. крях;
|| Fiasko macien им-м неуспех. претърпявам фиаско,
пълен крах, провалям сс. пропадам. От laa fiasco.
което има връзка с um. üisco — шише. При прова¬
лянето на един артист в театъра недоволните зри¬
тели му окачвали шише на врата
Fibel, dl— — ihn s—it 3er Fibel k—in—m познавам го
още от детс, ощс от ученическата скамейка (когато
сме учили и. б, азбуката. още когато сме се учили тя
сричаме), още от п;ненн, още от време опо, от Адам
и Еви
Fiber, die — mif jeder Flh—r an ihm bäng—i привързан
съм c всяка фибри (от съществото си) към нсго
Fichte, 31— — -in— schlanke Ficlic стройна ;ни; ©
umg. iin hiltea (um, in) dl- Fi:hitn lülaen ме+иям 'О,
;т;'р-в-м го, заблуждавам го, извозвам 'о, пращам
го зи зелен хайвер, пя пасе; || im di— FichTin geirn
пропил-м. щукиям, ни вест, пи кост от мен. потъвам
в неизвестност; || um di— Ficht- rum s—in осъзнал, раз-
6о-л, проумял съм нещо- загрял съм, чак-иса. съм
го
Fichtner, der — sold. d—m alitm Flchtmea macien пре¬
търпявам нсуспсх, изиграват ме, излизам голям .ап-
ни-шаран. бутиня, баляМа, хлътвам, хващам сс ня
въдица-а, попадам и клопката, игрия ролята пи 6—-
нрмр, будили, нипни-щроян
fidel — ein lld—l—i Puasch—, ein fidele- Haus всссляк;
|| ein— fid—l— Korona веселя гчлдgжнйскя комn-н;д
Fieber, 3a- — Fieber haben имам трески, темпера¬
тура- тресс ме- || im —in Hifzlgcs Fieber verfallen изпадам
а треска с високи температури, вдигам високи тем¬
пература; || vom cin—ш H—Tfig—m Fl-hea g-packt, gc-
-ehüttt1r w—aden втриса, разтриса ме силно- || 'ш Flehea
phantasi-rei, spae:hen бълнувам. говоря несвързани
неща- || wi— 'm Flebea spa—:1cm бълнувам наяве, говоря
иесасс+пн пещи; ф nii wairem Fl-bea an eiwas (D.)
arbelrem работя трескаво. c истинско усърдие, настър¬
вение нит нещо
fieberhaft — cin— leheria/fe Tätigkeit emt/altei раз¬
вивам, разгръщам трескава, оживени дейност- Ф fie¬
berhaft am eiwas (£>.) arbtllem работя трескаво, c ни-
сгървепие иид нещо
Flebeibast, di— — etwas nll (in) FlebtaHu-l lun правя.
върша нещо c трескава бързина
fiebern — voe Erregung fi—h—am обхванат съм от трес¬
кава възбуда; || nach —Twas fiehean бълнувам зи нещо,
желая го страстно, горя от женяпис зи пего, ас; то
мн с в умя
Fifdelbogen, der — krumm wir ein F1deI6ögtm крие,
изгърбен кат; куки, запетая, цигулкои лък; || ich bin
gespaiml wi— ein Fi—d—lbogen горя от любопитство.
нямам търпение да изчакам. напрегнат съм до скъс¬
ване
fies — ein fi—sta Kcal противен. отвратителен тип,
господин, мръсна 'идипа. гниди. въшки, гаден кат;
охлюв
fifty-fifty — den Gewinn ll/ry-fl/ty feilen разделяме,
потсляме си печалбата (по) наполовина. ня тие ряини
части- || di— Will ging fi/fy-fi/ty aus изборите завър¬
шиха прн ринен резултат, гласовете се разделих; ня
лис
Figur, die — eine Figua aus Holz. aus Sfeii, au- Baon/c
фигури. статуя от дърво, камък. бронз; ф —in— gute.
schlank-, Figur haben има хубава, стройна фигури;
ф —in Bild in ganzer Figua картния в естествени ве¬
личини, а цял ръст- ф Figur maci—m правя впечягнение
с външността си; имам прелетив;+ення външност.
фигура; Ц —in— gute. -chlecHi— Figur Mach—i имам пред¬
ставителен нна. изглеждам добре, зле. правя добро.
лош; впечягнснис- || —iic 1äeh—a1ieШc, faauelgc, koшie:h—
Figua ahgehen ;м;м смсшен. жалък, комичен иид,
представям смешни. жрнкр, комични киртина, фигура,
цяла карикатура; || sicb (Акк.) —in—e geCiu/iem Figua
h—di—n—n държи сс неестествено. превзето, префърич-
пепо; || —im— traurige Figur 1m eiwa- (Z>.) spl—l—m игрия
в нсщо печални, жалка роля; ф er ist —ine 1nT—ateeantt1
wi:Hrige Figua +ой е интересен, важен човек, интересна,
важна фигура. личност; ф scbön— Flguatm aul der Eis¬
bahn. /leiem |1au1—m) правя, описвам хубав; фигури пи
лсдя. пързалката; ф die Figuren au/sfell—n, zl—i—m по¬
ставям, нареждам фигурите пя шиха- местя фигурите
figürlich — 'm figüallci—m Sinn— а преносен, ритчрa-
тнаен смисъл; ф Tigüaliciea Schnuck украси ог сти-
туе-ки
Film, der — clm—i 11km dr-h-i, g—b—m снемам, дявям.
представям, прожектирам филм; || 3ta Film läu/l in
allen Kinos филмът сс играе, се тини. се представя във
всички кипи; Ц umg. wi— läulT die Film кяк върви. сс
развива р-ботята; || 3er Film läuTl. isf 8—1^111 работят—
е иече и действие; свършени риботи, въпросът ; при¬
ключен, свършено представление, свършено е с тебе,
нями какво ди приказвам; повече с тебе; || Ihr Film
läuft licii нищо нями да излезе о+ Вашата риботи,
ням; ти я бъде така, както си мислите; || 1м „Köeмoe“
wird tim neuta Film gegeb—m, gespl—lTi aulge/ühet а кино
Fimmel 423
„Космос“ диеит, играят. представят нов филм- || 'm
einem Film nii-piclcn, mlfwieken u'ряд, вземам учяс+не.
участвувам във филм; || 'm —in—n Film gcicn отивам
ни кино; || hust du 31а d'—sCn Film ang—s—i—n глеая лц,
видя лн - този рнтм; || —ine Novell— Tür d—n Film bi-
aabrll—n преработвам новела за рuнм, приспособявам
я зи киното- || dic-c Novelle gab (hot) dem Stoll zu d'—s—ш
Film тази ноиенр даде сюжета за рилмя; || das Dreh¬
buch zu einen (für eln—m) Film scHiclbcm написвам сце¬
нарий за филм- ф umg. nun kommt —in andtaei Film
ссгя идва нещо труг;. нещо ново. особено, ново даяй-
сс(+)- || umg. bri ihm i-l dee Film grris-rn той си загуби
мисълта, прекъсни сс, скъси сс лентата ня съзнанието
му; -ой пе може па си спомни, пе си спомня веч;
нищо; ф zun Film gehen ставам киноартист(ки)- ||
beim Film -—in кнпояртнст(ки) съм, р-ботя а киното;
ф einem neuem Film —inl—g—m снягям нов филм въи фо¬
тоапарата; || d—m Film w—iterda—i—mi wechseln навъртам,
сменявам рннмя; || d—m Filn H—aau-nthmemi entwickeln
изваждам. проявявам рннмр- || dem Film b—iieifen осве-
-дБaм р;лмя- || dee Film isi üb-ehclichtet. unteab—llchlel
филмът с прекадено осветен, не с достатъчно осветен.
е тъмеп; || etwa- uul den Film fcsfiaif—m. aul den Film
bannen фотографирам; увековечавам нещо на снимки;
Ф etwa- Mit ein—ш Filn üb—a/I—H—n покривам нещо o
тънък слой
Filmleinwand, die — eiwas uul dee Filml—inwand s—hen
вижпям нсщо ня рнтмовнд екран. на филмовото плат¬
но .
Filmstreifen, 3er — —№3- aul Икш-ТесПст bamiei сне¬
мам нещо ня филмоват; лепта; ф di— v—agangei—m
Tage l'—lem wir dl— Bild—a —ines Filmsfrei/cms an ihr vorbei
миналите дни се ;знизяси, изредиха кя+о рнлм, ня
филмова лента прсл очите й
filmen — —'ne Novelle filmen снемам новела ня филм,
екранизирам я; ф er filmt s—'t —incm Moial от сдни
мессц той играе въи филм, го снимат иъи филм; ф
cs Ist v-ebofei, blei zu filmen рот;тояр;рянето тук ;
з-бранен;
Filou, der — scherzh. 3u bist tim alcHiigea Filou ти си
истински, голям хитрец, шмекер; ф -е ist —im Filou +;й
; мошеник. снгоеи, т■ьрч;1ньж;, тaняиеряджнд, яфр-
рист
Filz, 3er — -е -lülpfe scim—m Filz aul той наложи,
нахлузи кисторената сн шипка- || di— Haare bildem einem
Filz косите са се сплъстили, степал; ня ксче; Ф er l-l
ein grobta Filz той ; безподобен грубиян, недодялан
простак; ф са ist ein alier, s:häh1gei Filz той е зако¬
равял скъперник. разг. ияриклеткО1 скрънза, стипци,
пин-тия, цuиuд, косъма на пие цепи, бръсне ня яйцето
космите, търси вълни по яйцето; много е стиснат.
свидлии; стиски кесията; || eilen Filzen -cheöpl—n откоп¬
чавам. издрънкаим п—ри ;— скъперник. накирвям го
да разтвори кесията; ф 1Нш eln—n Filz gehen някас-
тоям, н-солиам. кинрйлнсврм го, чукам му сол (лук)
ни 'ляната, нитъпкаим му с-мяря; чстя му kqhcko
евангелие, настолна проповед
filzen umg. — ihm. das Gepäck filzen обискирам го;
претърсвам, претьощувям му багажа
filzig — filziges Uuar сплъстени, с+епяпа ня ксч; коси;
ф —in filzig—r Mensch стиснат човек, скъперник. скрън-
зя, пиптия, циция, стипца, вярикнет:о; || -1:1 (Акк.)
liizlg zeigen nродидв-м сс к-то скъперник, стиснат,
стипца, пнпт;д, циганя сс
Fimmel, 3er — er hat einem Fimmel той им; мания.
424 Finale
слабост, глупава страст към, зи пещо, побъркан е ни
някаква тема, ни нещо, има някаква налудничава нася,
фикс-идея, сто-тя от фикс-нтея, мания, вманиачил сс
с. идурачил сс ; и нещо. луд е за нещо, малко откачен
е
Finale, das — das Final- selm—i Tätigkeit завършекът.
краят ня неговата тсйпост; Ф ins Finale Comnei, cli-
zlci—m допускат ме до рипaнa, до крайното състезание
Finanz, dl- — dl— hohe Finanz висшите финансови
кръгове. финансовите мя'нятн, големите. едрите бан¬
кери
Finanzen, pl. — meine Flnanztm erlauben mle da- nlcit
фниинсин+е ми, рннянеоинmе ми възможности, срет-
стаи (джобът ми, кесията ми. чергата мн) нс мн по¬
зволяват тови; || mit n—in—n Finanzen siehf es seiI—cШf
|böe—) aus зр:ъсрн съм много c парите. финансово.
фнпянсинтс мн си а трагично положение; || wi— -Т—Шт
cs mil d—im—n Finanzen кяк си c пирите
finanziell — nll fimamzl—ll—m SciwieaigCclf—1 (Sorgen)
zu kämpl—n haben трябва да сс боря, ди сс спряня с
рининсови, парични трудности, мятер;-ннн з--рчт-
нения, мъчнотии; || ihn llmanz'—ll— Hille g—wäia—n под¬
помагам, подкрепям го с финансови средства. с пари.
окязвам му финансова помощ; || kurz vor dem finan¬
ziellem Zu-ammeihiuch -1—1-1 изправен съм прсд фи¬
нансова к-тястоор-, прет филит; || du- kann ici mir
aus finanziellem Gründen nicht lelsf—m това нс мога дя
сн позволя, р-тосщ- поради ринянсоии, парични при¬
чини
finden — ici land lin nicht zu Hau-Ci land lin krank
нс го нямеоис, сварих, нар. нс го нийаох а къщи; сва¬
рих го болен; || 'ш gai/en Haus ist niemand zu finden
a №.;+; къща няма жива душа. никого; || das Buch,
ее ist nirgends zu fimd—n книгата я ням; никякия, ни¬
къде, зaбутрнa се е някъде, нс може да се наМери
(разпродадена. изчерпани е всчс, нс сс памир— исче по
книжарниците); ням; го никакъв, никъде не се вижтя,
сякаш ; потънал в земята. сякаш земята го погълни;
|| Geld uul der Straße finden намирам пари ня улицата;
<$> bibl. sucicfi so wtad—f ibr finden търсете и ще на¬
мерите- чукайте и ще ии сс отвори; ф den ei:iligcm
Weg finden нимирам nрaвинн;я, привия пъг; оправям
се; || sic hal den 11:1118-1 Mann geTunden тя си намери
подходящ мъж, мъжи. когото търсеше, койго й под¬
хожда; || solch —in M—nseh nuß eisl gelundei wcadtm
тепърва ще трябви ти сс роти, п— се намери такъв
човск; || Miifel und Wrge lindem намирам средства и
пътища- || -а findet immer —'nem Dummen той все ня-
М;р; някой глупав. б—^ама, бутрня, шаран, който д;
се хиапе ня въдицата му. ання'н н-мира по някоя
жертви- || ich find— 'm ihn melmcn Mei-Tei нимирам сн
в негово лице майстора; || ich finde Meinen Munn на¬
мирам майстор; сн, равностоен противник, човека.
който ще мн дойде тохики, щс ме сложи ня място-
Ф du^isi licht vi—l zu finden не е нищо (нсщо) особено.
не крие някакви особени прелести. не ; нещо изклю¬
чително, нс с особено очарователно. нс се отличава
с някакви особени прелести, е нещо съвсем обикно¬
вено, пе надхвърля средното ниво- пс очаквай да ви¬
диш нещо необикновено; || —ine gut— Aufnahme. An¬
klang. großen Widcahall find—n намирам добър прием,
бивам приет добре, благосклонно. посрещат ме добре;
критиката, публикяти сс отзовива добре; нимирим
отзвук, отклик. ехо, благосклонно съчувствие. харес¬
ват ме. изказват се много положително за мспс; вди¬
гам голям шум. предизвиквам голям— сентяиuД1 фу¬
рор; || das findet nan nichi all— Tage тови нс сс срсщя
всеки тсн, пол път и пра път, такова чуто ня човск
му се случва рядко- || C—im— gemeinsam— SpiacH— finden
пе нямнряме общ език. говорим ня рртнитнн езици,
не сги'—ме до единодушие. споразумение. еьтнясис-
|| -tet- die paeeenden1 ii:iiigen Wort— fimd—n намирам
иинятu подходящите, сполучливи думи за н;що; || ici
find— C—im— Worte dulüi пе пимирим. нямам. липсват
мн думи зи тови (дя изкажи възхищението. възму¬
щението сн); || ее findet immer etwas an mie aus2ue—r2—i
той асе ме критикува. асе мн н—мира недостатъци.
разг. кусурн, асе ; недоволен от мснс; Ф Zuflucht.
U1te1-eШ1up/1 Obdach finden нимирам убежище, под¬
слон, гостоприемна стряха; || er land srin Beoi. s—'m
Au-komm—n. Arbeit. s—ln Fortkommen гой сн намери
риботи. поминък. започна да припечелии хляба сн; ||
ici finde ш—in Glück. melme waire BestiMmung. —im—
Gel—g—nieif намирам щастието си, истинското си пред¬
назначение, случай; || " lüe (zu) —fwas Z—ii, Muße find—n
нимирим (свободно) врсме за нсщо; || ich hab— mlchl
mehl di— Kruft dazu gefunden. land nicht d—n Mut dazu
не намерих сили. кураж, смелост зи тови; || —fwas fimd—f
Cclne Anwendung. Verwendung пещо нс намира при¬
ложение, нс влиза а употреба- || er land 'Aitikenmumg,
sclm Recht, s—inen Tod dabei той намери, признание,
правото сн, смъртта си при този случиИ; || bri 'Нм
G-Höe, ein oT—nes Oha finden нимирим съчувствие прн
него, той изслушва молб—ти ми. дини ухо па молб—ти
ми. намирам благосклонно ухо; || C—in—n Glauben fin¬
den не се о+нисят с тоиерие. отнасят сс с недоверие
към мене, нс ми вярват- || k—imc Ruhe. k—incn Frieden. .
kclm—n Scblal finden können нямам. нс мог— ди намеря
спокойствие, покой, мир; сън пе мс хваща. лови. за¬
губил съм съня си, не мога та затворя очи, ти мигни,
да склопя очн; || Wlder-paucl find—n срещам отпор,
вьтрятдв-T1 противоречат мн- || keim— Beachtung, Er¬
wähnung finden никой не мн обръща впимяние, отми¬
нават ме с мълчание, никой пе ме спомсняия- || C—im
Eid—, k—ln—n Abgang finden ням—м край. свършван;,
свършек, точа се до безкрайност- ф k—im—m G—lall—m,
GceehmaeC an —fwus (D.) finden не н-мио-м удовол¬
ствие, радост а нещо, нс ми попити, нс ми сс нрави,
пе ; по вкуса ми, не мс задоволява; || Vergnügen, Spaß
an —fwas (Z>.) findim намирам развлечение, удовол¬
ствие. радост а нещо, +; ми доставя удоволствие,
рятвнеченuе; || i:i nöchte bloß w'e-rn, was slr an ihn
findet много бих искал т— зная. нс мн е ясно, кякио
намира а него- || ici finde ni:hfs dibri (daran) не на¬
мирам нищо престъпно. обидно, подозрително. осъ¬
дително, съмнително а това, нимирим го прпътпо а
реда ня нещата- || —fwas gut, —s für gut, für raf-un finden
п-мирам пещо зя добрс, одобрявам го; намирам го
за благоразумно; || dafür nuß cin— EaCläaung g—fumd—n
weid—n зи тови трябви да се пямерн някакво обяснение;
|| Beruhigung. Teosl, s—in U—il in etwas (Z>) finden ня-
мирим успокоение. утеха. рязтчхЯ1 у+ешенне, спасение
а нсщо; || Eingang 'n di— löclsfcn K1—1e— finden н-мирам
достъп, прием а ний-иисшнте кръгове- || in 'Нм —im—n
ecbT—n 1rtui3 find—n намирам а негово лице истински
приятел; || über s—in Benehmen finde i:i k—ine Woat—
просто нямам, нс нимирим. липсват ми думи Т— из¬
кажа възмущението сн от държането му- ф wl— firnd-st
du -—'1 Buci кяк намираш книгата му, кикво ги е
мнението зи пся; || das find— i:i nicht in Ordnung нс
пимирим, че тови е редно, че тови с а рета ня пещата;
|| das finde i:i zun Laeh—n тови мн се вижда смешно,
е просто за смях- || 1:i find— es unlee melm—a Würde
нимирим, смятам, чс това ; пот моето достойнство;
|| ici lind— cs 11:11 3er Mül- will не намирам. че си
струва, е сн заслужава, плища труда- ф das limd— ich
nlcit. kuii Ich nicht fimd—m пе намирам. не смятам. не
стнтим, че е така, пс съм ни тови мнение- || Ich find—
da- 11:1. schön von dir не нимирим. чс това е хубяво
от твоя стояня; || 1:1 finde, daß sic CraiC au-sl-hf на¬
мирам, чс изглежда болна; ф das ist gtiidtzu gelund—m
тон— е много евтино, просто без пирн. просто сирИ1
зано. прост; д-ром, просто подарено. ня безценица,
ми падни прост; от небето. сякаш съм го ис:ян, сякаш
съм го търси., ми се поднесе кито ня тепсия, ня под¬
нос; || das i-l —in g—Tumden|—s) Fi——n тона ми идва
просто ня готов;, кат; ня тепсия. ми идва тъкмо ня
време, ни място; тур. рят'ене, м; с добре дошло;
нямиорм яма, келепир, ив-пти- идва ми кит; минни
от небсго- ф ' ich find— mich (zurück) оправям сс. орие¬
нтирам сс, нимирам пътя, връщам се благополучно,
без затруднения- || ich werde schon mach Hause finden
ще намеря пътя, ще сс ;nоявД1 ориентирам сим зя а
къщи; || er fand e:hön früh in dit Reiiem 3ta B—wegung
той влсзе, се включи. постъпи твърде р-н; а редиците
ня движението, осъзна, стигна твърде рино то убеж¬
дението, чс мястото му с а редиците ня тиижепнего-
твърде рино той сс нареди и рет;ииге ни движението;
|| еа Tand zu sici s—lbsii zu d—n alfen M-l-f—ш, zue Musik
той откри ссбе сн, осъзна своето предназначение, осъз¬
на какво ;, какво поетст-итявЯ1 кякио място заеми в
живота. каква оонд играе в обществото- той се орие¬
нтира, приобщи към старите майстори. стигна до тях¬
ното разбиране, проправи си постепенно път към тях¬
ното разбиране; +ой намери. откри своето предназ¬
начение а музиката, откри музиката за себе си; ф —е
land -1:1 -oglclch той веднага се овладя, се опомни,
сс съвзе, се окопити, велнагя съобрази. сн върна ду¬
шевното спокойствие, равновесие, овладя вълнението
си- ф ich finde nlcb in ciwas (Akk.), daetli приспо¬
собявам сс към нещо, nр;м;рди-м сс. помирявам сс
с нсщо; || 1:1 kaii mich in di— V—ahälini—, im mein Ge-
schlck micit finden пе моги па свикни с. ти сс приспо¬
собя към условията, ;бет-повкятя, та се помиря със
съпбита, участта си; || 3u wiest dich die—li find—n müssen
ще трябва т— сс примириш. да сс помириш с това;
|| te weiß -1:h im all—- zu finden той се справя лесно с
всичко, свиква лесно с всичко. приспособява сс лесно
към всичко- преодоляа; лесно исичко; Ф 3еа Ring wird
sich finden пръстенът ще се намери; || cs fand sici, daß
ee 11:11 bulte излезе. оказа сс. че той има право- || cs
Tind—n slci Mcnscien срсщиг сс, н-мир-т се хор;, ;м—
хора, люде; || es findet -1:1 oll, daß... често сс случаи.
че...; || es (das Weitere) wird sici finden по-нитатък ще
се наред; от симо себе сн, ще сс нареди някак сн, ще
му се намери някак сн разрешението. колаят, цаката;
излишно е сега па си блъскаме 'нявнте, да умуваме
напразно, та търсим някакво разрешение- || das wird
-1:1 scloi finden бъдещето ще покаже. ще ни научи,
ще видим; нека тя почикиме. ти не бързаме с реше¬
нието. преценката си, ще сс намери някакво разре¬
шение- ф slci (Akk.) bcecii zu ciwas Tiid—n готов съм,
проявявам готовност зи нещо, готов съм др помогни
за пещо- nо;ттяг-м услугите си с готовност; ф wo
habt ihr —u:h gefunden къде сс намерихте, срещнахте,
как сс запознахте; || wann und wo woll—i wie un- finden
:;'— и къде g; се срещнем; N -le laid—n -ich t; свързях-
съдбите сн зя цдн живот; || 'Нее Blickt, Se—I—n lindei
sici погледите нм сс срешнaся; душите им сс наме¬
риха. откриха; || wie laidti uns 'm dee Meinung, daß...
ни; открихме, чс сме ня етпо мнение, чс споделяме
Finger 425
етин възглед, че мислим еднакво по въпроса зя...; въз¬
гледите ни се срещнаха по въпроса зя...- «ф- dl— (bcld—m)
bahei sici gcsucHf. di— haben sici g—lunden — di— beiden
habt! sich gcsucHf und g-fumdem краставите магарета
се потуши—т през девет села в тессто, прсз девет баи¬
ри- гърко.;.; се тенджерата, чс сн намерила похлу¬
пака; кой киквот; обича, тови му прилича; да се тър¬
сеха, не можеха да сс намерят
findig — —im fimdigce Kopf досетлив. находчив. съ¬
образителен ум, изобретателен мозък- || 'ш Lügen fin¬
dig s—im лъж—т— ми е винаги ни устя+я, винаги съ-
збоPTДБPм кикво та излъжа, г;ндм майстор съм а
тъж-+-; || 3u mußt -iwa- findiger s—'m много ти е тънка,
прознрня лъж-ти- съшито ; с бели конци; трябви тя
измислиш пещо по-убедително
Findigkeit, die — mir —fwas Findigkeit w1eer du damit
-ciom f-atig c милко находчивост. хитрини. изобрета¬
телност и ще се оправиш. щс успееш
Findung, die — di— Findung dee H1erörleeiem Wahahell
откриването, нзнимиряне+о, установяването - исто¬
рическата истина
Fii—i die — mit allen Fliessen c исички тънкости;
много изискано, изящно; ф advokatl-ch-i dlplomafl-
sch— Fim-s-tm адвокатски, дипломатически хитрува-ния,
мящ;н-инн, ходове. похвати
Finger, 3еа — 3er Cl—lme Finger малкият пръст; кут¬
рето- Ф nein Cielntr Flngea hal cs mle gesagt каз— ми
го етно птиче; просто зная тови; || man kann lin um
den Cl—in—n Finger wickeln човек може пи го върти ня
мaнк;д сн пръст. кикто си иска- || er brauchf nur den
kleinen Finger au-zu-fe-cCem достатъчно с. стига да сн
помръдне мятк;д пръст и готово; пншо нс предстяи-
ндБa трудност за него; || nichi den Cl—im—n Fingee lüe
etwa- aühatn пс си помръдвам малкия пръст зя нсщо-
|| di- Habe ici im kl—inen Fingtr владея. зная го съвсем
сигурно, по вода, па пръст;. играя си с него. то нс
представлява никакъв проблем, никаква трудност.
мъчнотия за мене- || das nuß man 'm Cl—in—n Flngea
hüben гова човек трябва та го знае, та им- усет, чув¬
ство зи това; || das mache ici mil den kicln—i Flig—a
тона е играчка зя мене, c малкия си пръст м;'и да
го няпояaя; - w—mm man 'Шм den Cl—imem Flngea gibt
(atlcii), nimml er gl—ici die ganze Hand — wenn man
den Teu/el den kl—im—m Flngea gibt. nimmt er die ganz—
Bund подадеш ли му мaнкнд си пръст, хваща идлaтa
ръка; як; пуснсш пегенр пя пря'я. ще сс кичи ня по¬
лицата; яко го пуснсш под одъра. ще сс кичи ня одъра;,
як; го оставиш пя одъра, ще сс кичи ня глявртр ги;
подадеш ли пи дявола минkнд пръст. хваща цянрma
ръка; || s—im klelnea Flngea ist meha wert als du не можеш
Т— се мериш с мaнк;д му пръст, тя му полееш вода
на м-нк;д му пръст; не струваш колкото малкия му
пръст; не можеш ти му обърнеш чехъла. ди му кажеш
добру-ро- ф e:Hшur/ig—1 g—sciwoll—n— 11mger iibtn
пръстите ми ся мръсни. подути, от;kнн; || м':1 (nie)
sciMcaz—n die Flngea пръстите ме боляг- || i:i habe —inen
bö-cm, schliMMin Finger ;м;м болен пръст- пръстът ми
берс, ; гноясъл, нябрит, гнои. е инфектиран;
|| -1:1 (£>.) die Flngea veabrtnnen, bcscHmutzem опарвам
си пръстите, ръцете- изпищим си; изцапвам. омърся¬
вам сн пръстите; || Flngea w—g махни си ръцете, долу
ръцете- не пипай, пе барай, пс го докосвай, пусни го;
|| ici schreib— mir die Finger wund рaтррндвaм, изпис¬
вам си ръцете. пръстите ме заболяе-т о+ писане- ||
langt, Caumne Fingei machen имам дън'; ръце, пръс-
426 Finger
ти. обичам да крита. посaящяМ1 пипам, попипаям;
нмям навик ти барам, да nосвaщям; || klebrig— Flngea
Haben обичам, нмям ниви: да попипаям. ди кради
(всичко се лспи по пръстите ми); || di— Finger nicli bci
sici' hihiilen könien имам шавлиаи ' пръсти, нс моги
дя противостоя ня съблазънта т— открадна, задигна
псщо; || du haauchsl dah—1 k—imem Flngee krumm zu
macien нями нужди ga си мръднеш милкня пръст за
това. няма тя ти струва нищо. пи най-малко чсuнu;;
|| C—lmem Flngea kiunn macien пс си помръдвам пръс¬
та, не сн драим зор, пс похаящам нищо; || еНее 11—
Ich mir —im—m Flngea abiack—n (als da- zu veraaten) по-
скоро съм готов ръката мн да отрежат, та си отхапя
сзнкя, отколкото та издам това- || da- wae Gotte- Fln-
g—a това бе пръст божи, божествена намеся; ф zw—l
Finger hacil двя пръсти широк, дебел; || es /cill lim
zw—l Fingar hoch übea dee Nase нисък му е таванът,
няма много ум а '.инати сн- ииж му умя. пя му крой
шипки- пробила му се шипката от ум- гн-н- без мозък
е; ф es liiert м':Н (mich /rierr). ici lai—ae an d—n Fingern,
in die Flngea студено мн е ня пръстите; || den Ring an
den Finger sf—:k—n слагям, турям пръстен ни пръсти;
|| ein—m Ring im Finger Tragen нося пръстен ня пръста
си; || an den Fingern saugen, lutechtm смуча си пръстите;
|| du wiest dir noch dl— Finger (dabri) daran verhaenmen
ще си опариш пръстите, ще се изгориш, ще сн изпатиш
от тая работа- || di— Besucher koinle man an d—m 111-
g—am ah/äbkei посетителите сс брояха. можеха п— сс
преброят ня пръсти, толкова милко бдся; || du- kain-l
du dir un den Tüll Flngeen abzählen можеш ти го пре¬
броиш. пресметнеш, изчислиш пя петте си пръста. нс
прелстaвнявя никакви трудност, мъчнотия; ясно е.
лежи кя+о ни длан, ясно с кит; бял лен, сигурно с
кикто чс имам пет пръста ня рък—ma си; || -fwa- an d—m
Fingern h—ezähitn Cöin—n зная пещо ня пръсти, по во¬
ди, наизуст, мога да го издекламирам, да ти го изпея;
|| scherzh, in j—dem Flng—r z—in hekomncn мога и—
всски пръст по десет (жени, мъже) дя ги въртя, имям
'ондм успсх межту жените. мъжете- стига та искам.
мо'И та си ;'ояд с жените. мъжете; жените, мъжете
сс лепят по мене (кя+о мухи ня мед); -ф» —im aid-rer
hui auci Tüll Flngea in dtr Haid пе само ти имаш
мозък а глрвртр си; дя пс би другите та ся без мозък
а глявата си; и хората са хора; и пего го е мяйк-
ротшля; || den Fingte an d—n Mund. auf die Lipp—i 1—g—n
сля'—м пръста си ня устита, пи устните (в знак на
мълчание или да се пази тишина), || iim aul di— Finger
sciiag—i, kiop/en удрям. ципа-м. плесним, псраим го
по пръстите- смъмрям. накастрям го, дръпвам му
ушите; || сш-, —fwas aul die Flngea bekommen плеснат
ме по пръстите. наказват мс. смъмрят ме, дръпват ми
ушите- || ihn auf dl— Fiiger sci—n, -ciauen 'летим го
исе а ръцете, наблюдавам го т— нс открадне нещо-
|| den Finger uul di— Wunde lrg—m бръквам c пръст a
раната, засягам болното място. посочвам злото, къдс
сс крие злото; || du hu-t den Finger Зает/ ти напипа.
набута болното, н;иринтичпото място, неврян';чни+я
точки- || etwas nlcbt aus d—m Fingern la-sen пе изпускам
нсщо от ръцете си. лапите сн. държа, стискам го заря-
ио; Ц da- hal —а -1:1 nicli . au- d—n Fingern gesogen,
gesaugt тона той нс си ; изсмука. от пръс+н+е, нс си
го е съчини., нзм;сннт- || еа Hut mici wissen liss—ni
daß i:H meine Finger iu- die Sach— H—rau-HuItei sollf—
той бс кязрн да ми предадят, бе поръчал ди ми кажат,
ми тите та разбера чрез други пя нс сс бъркам, да
не се меся а тая работя, да сс държи нястряни от тия
работи; || 11—1 Sir Ihee Flng—r au- dee G—ecHI:hit пе
сс бъркайте, месете а тая работа (зя да не си изпатите.
зя ди не тя'-тнт;)- || еа soll di— Flng—a daraus ieaius-
lassem той дя пе сс бърка. ди не сс мссн а тая р-бота,
дя не си пъха. иъанря носи (гагата), дето не му с
работа (зя ди нс сн опари пръстите. за да пс сн из¬
пати)- || lim durch dl— Finger s—i—n гледам през пръсти
ня него, ня работата, проявите му, затварям си едното
око пред нетостятьинт; му- || еа ist mir duech di— Fimgea
geschlüpft изплъзна ми сс. измъкни мн сс, изхлузи ми
сс прсз пръстите. от ръцете, изтървах го- пропуснал
съм го; || duaci di— Flngee lacien усмихвам сс, смея
сс под мустак- || C—im—n Finger für etwa- krümmen. rüh-
r—m не мръднам пръста си за нсщо; || i:H habe mich
in d—n Fingea gt-chmiflen порязох си пръста; || du wiest
dich scihsf im den Flng—r s:incidcm сам ще си напакос¬
тиш, навредиш. ще си покараш беля ня 'нaвa-a1 ще
си вкараш вълка а кошярятя, сям сечсш клоня. ня
койго седиш; || der Flei-cH—a hui sici bci diesem Stück
Wurst in den Flngea gesciniff—n месарят е отрдзън тови
парче салам ексн:. мс е излъгал а меренето ня салами;
|| du Ha-t du dich aber in d—m Finger ge-ciiltten много
се лъжеш, направил си криво сметката сн. излъгал си
се в пресмятанията, надеждите, очакванията сн, ще
останеш ня сухо, с пръст а устати- || ihm in di— Fingea
bekomntni keicg—m той ми попада а ръцете. липите;
|| er bal -—'псп Flngea darin. s—ine Fiig—a überall drin,
da2w1s:H—n той има пръст. с замесен а тая работи- той
стон зид всичко, а дъното ня всичко, бърка сс, меси
сс, във;оя си носи. гагя+я вън исичко- || 31— Finger 'n
3ta Fu-tete hab—n яз имам пръст. стоя а дъното ня тая
работи, замесен съм "И нся; моя риботи с това; || mit
dem Fiiger uul ihn wilscn. deut—m сочи го c пръст- ||
all— Leute wii-in (z—lg—n) mli dem Fingte uul lin всички
го сочат c пръст- || daran Cann nan mli dem Flngtr
füllen. kaln man doch mit den Flng—an ga—ITen тоиа
може ти сс напипа с пръс+н. ; съвсем очевидно, осе¬
заемо. е ясно кято пи длан. кит; бял тен- || etwas nlt
spifz—m Fingern anlass—n хващам псщо c върха ня пръс¬
тите си. с истински погнуся, пс смея та го докосни,
да го хвяпя- || mit den Fingern schnalzen, scHiippsen
щраквам c пръстите; || ihm mii d—m Finger drohei за¬
канвам му се c пръст; || nii den Fingern durch- Uuae
fahren прекарвам пръсти;; сн през косата; || mit d—м
Flngee in die Mue:H1me kommt! пръстът ми попил— а
машина+я, мяшннитя смазва пръСтя мн- || ici will mir
di— Fiiger damil nlcit scHmutzlg naciem не искам дя
сн цапам. мърся ръцете. пръстите с това; || di— Finger
nach ciwas au-sfa-ckem протягам пръсти. посягам с
ръка към нещо- || mie jucken dir Finger danach сърбят
ме пръс+и+е зя тоеи. щс мн сс. иска ми сс нещо; || älle
zehn Flngea nach eiwas lecken облизвам си пръстите
зя нещо; || ibn um d—n Finger wickeln können мога ди
го въртя ня пръста си. ти го р-тигрaвaм, играя. както
си искам; || da- Geld /—rrinnt nie unter (/w'eei—n) den
Fingern пирите сс топят и ръцете ми, изнизват се през
'пръстите ми, нмям широка ръка. рстки пръс+н; държи
пари к—го чува. вота; || iim untee, zwischen die Finger
kommen. g-aalei попадам му а ръцете. няпнге; || laß
di— Fiiger davon пусни 'о, долу ръцете. откажи сс от
това, нс се бъркай, не сс меси в това- || iii, es zwischen
den Flngeen Haben, zerdrücken и ръцете ми е- държа
го, смачквам го межту пръстите си
Fingerabdruck, der — d—n Fingerabdruck ibi-hmei
снемам отпечатък ;+ пръстите; || die Tüi nach 11ng—r1
abdaücktn a6euchtn проверявам тяти имя отпечатъци
от пръсти ня нр—та+р
Fingerbreit, 3te — ee i-t um zwei FIngtebrtiT größer
als ich той ; c дни пръста по-висок от мене; © keinen
Fingtrbrell WcHgtbci, w—lcien пе отстъпвам н;+; на
йоги, пито па сантим
Fingerhut, der — —'nen Fligtrhul voll съвсем мятк;,
колкото етин напръстник
fingerlang — sic ,1^:11 ш- . all— fingerlang тя ни по¬
сещава, разг. сс мъкне всеки тен у няс, ни идна всеки
тен ни гост;, не миниви дсн, без та се отбие, разг.
р-тп;ще у нис.
fing—en — -in- Suche fing—ei уреждам, пягт-еди-м,
успешно една р;6;ги, давим й друг обоP-, опр-ням
я; © ап —fwas, in elwa- (D.) fing—en брорм,. пипам, на¬
мествам нещо; бъраиким в нещо, играя си с нещо,
р;в;тк-м и него; © mit ihm Timgeei сб;р;ткв-м се с
него; © nach -№3-, nach den Geld fingern посягам,
протягам пръст; към нещо, С'оя6тв-м парите
FTngefi^i^j^irfl- dere—di— Fingernägel hc-cbicia-ii, reini¬
gen подрязвам, чистя ноктите сн, режи сн. чистя сн
ноктите; || die Fingernägel im -iwa- (Akk.) -inkiulici,
geubtn т-б;нам, впивам ноктите сн и нещо; || ihn mit
den 11ngtiiägtli CauTzen ;пHо-м, опр-скв-м го с нок¬
тите си; © sic göiii mie nicbl 3as .Schwaa/e uilee 3ei
Fingernägeln свити й се тори к-тт- пол ноктите ми,
че дишам, свиди й се въздухът, който диш-м
Fingerspitze, dl— — ihm nue dic 111дeiep1izen 1-1:111
пот—н—м му сим; върха па пръстите сн; ©
nu-rCall-cb his 'm die Flngcespli/ci s—im изключително
музикален съм, музикален съм то мозъка па костите
си- || das U-ez klopf. mle 61- im die 11ng-e-p'fz-n чув-
ствчвим сърцето ми ди бис, пулса си във върха на
пръстите сн; || das muß man in den Fiiger-piizei haben
за тона човек трябва ди има усет. тънко, шесто чув¬
ство; || се ist 01:11-1 his in die 1118-^'12-1 той е поет
и в терни--, то мозък- ни костите си; © mir Cilbbtli
es 11 den Fingia-piTz-i пръстите ме - сърбят ти започни
пещо, из'aодм, тоод от нетърпение, ръцете м; тре¬
перят от нетърпение
Fingerspitzengefühl, 3а- — 11igerepii2engc1йbl Haben*
нм—м развит, тънък усет, шесто чувство зи нещо
Fingerzeig, d-e ihm tinen Fingerzeig geben динам
му зник, указание зи пещо, правя му намек зи нещо,
подсказвам, п—меквим му нещо; © das l-l —in 1118-1-
zeig GölTte, de- Uinmcis, 3t- SeШrcC-aIs тона е знак,
пол;т6- божия, божествено знамение, предупрежде¬
ние, зпак па съдбата
fingieren --- eiie Keuikht'T, tlie Ohnmacht fiigiee—n
е;мчл;о-м бонес-, припадък, преструвам се, че съм
болен, че припитам; © eine fingitefe Peesoi въобра¬
жаеми, фиктивна, измислена, свободно съчинена нит1
пост; || тТ-е einem fingieeltn Namen пот р;к-;ипО1
измислено име
finster — eile Ап-Т-ее Nach. мрртнр, тъмни, черна
пощ; прен. безпросветна -ъм-, непрогледен мрак; || -in
Tnsteets Haus мортпр, зловеща къща; || eine fin-tte—
Siikki тъмно, неясно място, неразбран, неяссн пасаж;
II der fin-lee— . WaU тъмни. гъста гора; © ihn mit fin-
-Teeen Aug-i, Blicken, finslte unschen 'летим го моPтно,
навъсено, начумерено. свъсено. смръщено; || ein in-
-Т-ее- G-slcbi machen пивъса—м се. н-мръще-м сс, до¬
бивам мо-тп; изражение. мрачен израз ни лицето;
■> ein finsleeci Blick komm. finslee zurück оморзитр
поражда омоиз-; © -ine fin-t—ie Ahnung мортно, зло¬
вещо, тъмно предчувствие; || ein finsTerie Gt-elle пре¬
стъпен тип; злодеЙ, пъклено изчадие; || еПе fin-teee Tal
М0Pтпо дело, престъпно, черно деяние; || ein finsliiee
Verdacht мричн; подозрение; || damil, um die-— Sache
-i—Нт es fin-Tee aus работят— е безнадеждна, ими моит1
firm 427
ни, нерадостни перспективи, ;зтлет;; © eine finsl—ec
Aig—legeihelT тъмни, подозрителни, съмнителна ра¬
боти; разг. тъмни Индия; || Tiisfee— W—ge wandeln дви¬
жа се, вървя по тъмни, съмпи—слн;, греховни пътища;
|| fin-iiie Pläne brüten т-миендм, кроя, измъподм тъм¬
ни. престъпни, пъклени планове; || fin-lee— G-duik-i.
Ähe1cbici hüben изпълнен съм с мрачн;, невесели, зло¬
вещи мис.;,- с пъклени замисли; || fiistcee Jahre моPT1
ни, тъмни, безпросветни, мракобесии тотин;; || 3а-
Tinsi—ee Miiielulite мр-чното, безпросветното, - мрако-
бесното средновековие; || eine finsiee— Kneip— мритн-,
подозрителни, съмнителни . кръчми; © cs wird schon
fii-t-e стьмндн- се, светeрявр сс истс, стив; иече тъм¬
но, припада мр-к, здрач; зтр-т-в- сс; || fiistee wie in
tincr Kuh, wie -in Grub тъмно кято и рог, непрогледно
тъмно, непрогледна тъма; тъмно к-то и 'роб; © im
insteei Tappen нчтaМ сс и мрак, тъмнина, неуверено,
несигурно
Finsternis, die — bibl. ägyptische Ип-Тсеп'- египетска
пощ; дълбок непрогледен, непроницаем мрак; моP1
чини; || bibl. die Mach. 3-е Ип-ТстГ- силата па мраки,
дяволското начало; || die ewige 1'1-11'1'- вечният мрак;
адът, пъкълът; преизпотпд-р; || ici bin cin Teil des
T—iis, 3ee aiTaigs alles wae, tim T—li 3ee 111-1-111-, dl—
sich das Llcbi gebae (Goethe) из съм част от тая част,
която отпят-л; беше всичко, чист от моик-, който
роди светлината; © pecHscHwarze. 1'1-1-111- unbüllTe
alles непроницаем, непрогледен мрик обгръщаше всич¬
ко; || undurcHdringlichc, schwae/giauc, lle/t 111-1-11'-
erlüllte аИ—- непроницаема, непрогледна, тъмна като
рог нощ, дълбок, непрогледен мрик обвиваше, изпъл¬
ваше всичко; || 'n völlige, li—fe 111-1-111- geiaucht по¬
тънал и дълбок, чсрен, непрогледен, непроницаем
мрик; i| dl— 111-11111- läßt 13:1, veigehT мракът npo-
сиеглява, сс разсейва; © tiie lolalc Ип-Теет'- пълно
слънчево затъмнение
Finte, die umg. — tiie 1'itc nacbcn излъгаим. за¬
блуждавам полвежт—м противника си с привиден удар
(при фехтовка^ като се прицелвам привидно на едно
място, за да му нанеса удар на друго); || iim еГте Fliic
machen ;зн'р-в-м, ;тпъртaтв-м, подхлъзн-м, извоз¬
вам го, по'-жт-м, изигривим му номер, прищим го
зи телен хайвер, ст-тям му динена кор- пот кракити;
|| ibn duecb 1'ntei übte die wabet Absicht Täuschen за¬
блуждавам го чрез хитрости, машинации, трикове по
отношение ня истинската си цел, истинските сн на¬
мерения, скродв-м, ;т;'о-н-м, по'яжпям му номер,
прищим го зи зелен хайвер, извозвам го; || er -Tecki
voikee 1iilti глин-т— му е пълни с дяволии, хитрости,
мящиприи;; || das ist bloß ein— Flnic тов— ; само чнон-
:я, номер, машинация, трик, мижи пя те' лижем; || aul
eine Finit heielnlullei чтявдм се па уловката, попитам
и капана, свящ-м сс ня въдицата, тясяпвям вьт;иPтр
fipsig umg. — ■ —in llp-ig—i Kerl мрлтчгрп, фъстък, дре¬
босък, ръррит-к, джудже, педя човек, пялечко
Firlefanz, das — Geld füe elmem 11rIeTanz au-gehen
пръскам пир; за глупости, щуротии. за ризн; джун-
ажурни, ф;п-;рлюшк;; © Fi'lt/uiz fr-lb-n правя, глу¬
пости, щуротии, дивоти;; || nue Flelclaiz im Kopf Hu¬
bei гнaн--- мие пълна с глупости. щуро—;;, лудории;
ф —in Flilclunz -еш ортней-порх, ндтъоп;тяв, щур чо¬
век съм, лупа, ндтъопитрвр 'н-ни- съм
firm umg. — firn 11 einem Fach, aul einem GebieT -е'!
об;'о-н, отоик-п съм а едни специалност, област,
вл-тея я основно, до съвършенство. плчн-м и нся - като
428 Firma
риба във вода; || sic ist firm in füinj Spruch—m тя ^—1;:
перфектно. g; съвършенство пет езика; У Нам in der
Än/trrrgung eleganter Kleidee опн—Сн, ненадминат май¬
стор "съм и изработк-ти ни елеганТни трсхи
Firma, die — im, bei ein—e Fiena arbeiten р-бо+я, пя
р-бота съм и една фирма, търговска къщя, търговско
предприятие; || untee —iner Flema handtli праня, въртя
тър'овнд пот ое'иcто;орното име ня фирма; || lüe cimc
FiiMU zeichnen подписвам зи фирма, кит; пълномощ¬
ни: ня фирма; ф unlta 3-r Firma под форми-я, ни-
слова, лозунги
Firmament, 3а- — 3а- etemc1Ьcdtekie FliMuntml
осеяният със звезди небосвод, небосклон; звездният
свод. звездното пебе
Firnis, Зсг — das Bild b-konml d—i leizf—n Flamls
картипата получава последния сн завършък; ф -—'те
KulTur isf nur И'!'- културата му ; сам; понитуор,
външен блясък, външно лустро, външни полшровки.
привидна облицовки
Fisch, der — beuie gibt —s Fl-ch днес има риба (зя
обяд), ще ядем риба; || timen Fisci eniecHupprm1 aus-
i—Нш—п очиствам риби+и от люспи, ;тк;рмям я- -| einen
Fisci ,3:1-11 brulei пека, пържа рибя; || gcdöreteri ge-
räuehealer, тигГпГегТ-г Fisch сушена, пушена, марино¬
вана риби. р;6я — nнaкнд: ф faische Fiscie, gut— F1ecH—
рибата се яде, ток—то е прясня; желязото . се коис. до-
като е горещо; <£> 3-r Fisch längt un Kopie in zu
-finken рибата сс вмирисва от 'лавата; ф übertr. Clelm—
FieeH— дребни. незначителна работа, спънка, трудност-
|| das sind lüe nlci klein— Fiscb— това са дреболии,
неща. без значение зи мене. пе представляват никакви
трудност, пречки зи мене; || i:H hin cin kleiner Fisch
из съм дребни риба, незначителни пионкя, човск без
тнятение, не игрия никакви роля, не сс слуша думат—
ми, пе пея. пе Важа, не ме бръснат за слива; | еа ist
—in gaoß—r Fisch той е гондмa риба. голяма клечка, от
голямото добру-ро, голям чоиек, важна личност. го¬
лемец, туз. играе голям- роля, слуша му сс думата.
пее му петелът; || große Fische uns Land zlci—n чл-идм
тлъсти, 'олями риби и мрсжита си, попадам па богати
клиенги, изтеглям голями печалби, удрям кьоравото;
ф -а kann schwimmen wie ein Fisci той плуия кято
рибя; || 3er Fisch will scHwinn—n рибата иска та плува,
плаче за вот- (вино); || der Fisch will drtlnul schwim¬
men: im Wass—'i Schnalz und W—ln рноити иска три¬
кратно да плува: във вода, и масло и във вино; <£>
6—s-ca —im kleinea Fisch als gaa n1:bis uul d—n Tisci —
Ciciica Fisch aul d—ш Tl-ci ist 6——' als in Bici —in
großer Fisch по-добре. дребна риба, отколкото голяма,
но в реката: по-добре пет ни ръка, а не десет, чс чикий;
по-добре свраки в ръки, а не сокол и 'ора- по-добре
тнес яйце, а не утре кокошки; по-добре днес хляб и
сол. отколкото утре петен- кокошка; по-добре днес
с попяоник, нежели т; неделя тутманик; по-добре и
бобова сл—ма от празни яснн; по-тобре чср комат, а
пе празня торба; що е и ръка, пе ; лъжи- || stumm wl—
—in Fisch ням кято риба; || -а -chw—lgl wie tim Fisch
мълчи кат; р;6я, к-то гроб, кит; пукал, пъп, ибрик,
кято та го е ритнал- крива и устати; не обелва зъб
ди продума; усти имя, език няма; мънт;n сякаш има
слива а .устага; || gesund. Munfta, l-hba/t wi— ein Fisch
1m Was-er здрав, вессл, жии съм. чувствувам се кято
рибя иъи води- || wie —im Fisch uul dem Taock-n-n scim
чувствувам се кито риба ня сухо; || die Fiscie lüTferi
храня рибите; повръщам от морска болест; ф luul—
Fis:ic вмирисана риба- измислици, плитки лъжи; ||
du- sind lauie Flscbe тов— ся несъстоятелни, празни,
несериозни приказки, празни . измислици, плитки лъ¬
жи, дрънкипици, шзаъртапиц;, разг- мИжи да те ли¬
жем, тона е празна, несериозни риботи» || Fisch 8—81--
s—n haben не съм бръснат, обрасъл съм Кито таралеж
Fischblut, 3а- — Fl-ciblu. habt! стуленркръапо, без¬
чувствено животно съм. нямам сърце, нмям кораво
сърце, безсърдечен съм
fischen — ihn au- den Waes—e fisci—n утявдм, из¬
мъквам, изваждам го от водят;; || di— Brocken aus 3er
Supp— fisci—n ловя, обирйм мръвките от супата; || nach
—Twas fischin търся да уловя нещо, да го намеря. хвър¬
лям въдицата сн за нсщо- || iin fi-ci—i улавям го а
мреж-гя, уловкятя, въдицата, примк-г- си, докопаим
сс ло не'о- || cs ist nichts dabei zu IscH—n ням; т— пити;
нищо, никаква -и-нтя от това, ням- да намажем, за¬
качим нищо, няма ди ударим никакво кьораво от то¬
на; || vor d—m Netz fi-cHri върша нещо пиопик;, от
крик-г- за главят;; || 'ш trüben fis:i—i искам пи ловя
риби а мътна води
Fischzug, der — uul cincn Fiseb/ug gei—n о+ивим да
ловя рибя с мрежа; ф einem Frsehzuд tun улавям много
риба, богат улов; спечелвам много от стелки, при¬
бирам голям; печалби, хубави парички от стелки.
удрям г;ндмa печалби. разг. ни кяр съм
Fisimatenten, Pl. umg. — nach nichi so viel Н-Гма-
tenttn сгн'и си го усуквал, сн сс нязлянлнсврн, хийте
без много церемонии, усуквания, шнкян:рвен;д, въ¬
ртели, глупости; стига сн р-тпо-идл бабини тсие+нни,
без излишни, празни приказки, извинения, нями ди сн
играем ня орехи. шикалки
Fistelstimme, di— — mli düniea, echar11ee 11-1—1-1^^
c тънък, писклив 'лис, c рялцет
fistlau — fistliuc- Waeeee мирни, възтоп.; вота
fit — efwas Tlf machen иьтстиноиди-м функцията,
готностт-, работоспособността ни нещо; оправям го;
|| ich nuß mich uu-ruhci, um morgen fit zu -—'п трябв¬
ай сн почина (отспя), за т— бъди утре работоспособен,
бодър, иъи форма; || sici (Акк.) fit lühicn чувствувам
сс бодър, вън форма; || wieder fit -—'m възстановен съм,
оправям сс. моги отново др работя, ди сн върша р—-
богига, отново съм във форма; ф Pl—ede fit machen
;6дзтБPМ1 обучавам. обиграним, грснирим, дресирам
коне
Fittich, 3er — ich ichm— lin тТ—' ncine 111.1:1— взе¬
мам, приютявам го пол крилото си, под своя зркоиня;
ф iin 6—'ш Fittich Caicg—n хващам, улавям го зи пеши,
як-ти, ревера (за ти му сс н-к-оям)
Fitz, 3er — das isi ein Fitz ами чс бъркотия, не-
;пO-и;Я1 хаос; ф großen Filz mit —fwas haben бързам,
им;м голям зор с нещо, притеснявам сс, мно'о мн
е припряно за нещо
fitz—n — еа fitzt той риботи припряно, възбудено.
дан— сн голям зор, нимири се пот т;ндмо напрежение.
огъп му гори на глината; непрекъснато щяв-1 сс върти
(кат; килайджия)
fix — ein fixer Kcal, Puasche бърз. пър'—а, чевръст,
енергичен, подвижен кит; живак. схвягнии, сръчен,
отрикин. оперен, оправен човек, момък- || mach ein
hißcben fix по-жиио. по-ченръсто, по-пъргано, дий си
малко зор. по-бързо; ф —in lixcs Gthall haben нм—м
определени, установена, твърд— тanлa-P- ф eint fix—
Idee habei имам идея фикс; || an eim—a fix—m Id—e, an
fixem Ide—i l—id—n сградим от идея фикс, от натраплив;
иден, представи; ф fix und fertig s—ln напълно готов
съм; съсипан, :рпнян съм; || iim fix und l—ailg machli
убивам, ликвидирам, очиствам го; оPт;оиБим го; || iue
loci fix eiwas e-sem хапвам нещо набързо, ня бърза
рък—
flach — rlm flichia Tcii—a плитка чиния; || —im flach—a
Hügel малък хълм, малко възвишение- || flicies Lind
пезястроеня площ; кър, равнини; || die Eben— i-t flach
wi— —in Tisch раинипяти ; плоски, гладки ка+о тепсия;
II —in flaciee T—ich плитко езеро, блато; © auf den
lachen Lindt iehen, wohn—n живея извън 'рида, ни
къри, ня село; || ein— llaci— Beusi, Stiem плоски. спле¬
скани гърди- полегато чело; || eine flacht Nas— сплес¬
кан. сплеснат, плосък нос; ' || flicie Atmung повърх¬
ностно тишяне; || mit der flacien Klinge : тъпото ня
ножа- || mit dtr flaci—n Hund : вътрешната стрина пи
ръката; с дланта; || das li—gt auf 3еа flächen Hand това
лежи кято ни длан. ; ясно кято бял ден; © —in flacher
Kopf, Mcn-ci плитък ум. плитка глини; пннткоумен
човск; || —in flachea Wifz плоска, плиткоумня шеги; ||
—im lläci-s Ueliil повърхностни, плитка преценки; ©
das Koen li—gt flach житото с полегнало. е убито от
грят
flachfallen — —fwa- läill flach нещо пропада. отпада,
пс сс състоява, не сс осъществява, нс нзлнзя нищо от
него; || „Bekomme ici das G—13?“ — „Das läill liich“
„Щс получи ли пирите?“ — „Напразни надежди; имя
много ди чакаш още; утре по това иреме- няпряиил
си сн криво сметката; кога сн интя гърби без о'не-
дало!“
Flachs1, 3-а — FlacHs he—cicm. ai/f—in чукам, мъна
лсн- || 111:1- Шteheln, laufen. sciwing—n разчестаим,
чсши. скубя, мня-д лен- || 113:1- durch die Hechel zleiem
разчесвам лен; || Haare wi— 113:1- Haben костите ми
са руси, светли кя+о лсн; - wi— dee 113:1-, so ist das
Gaen каквото предеш. това ще тъчеш; каквото посесш.
тон- ще пожънеш
Flachs2, dtr — Mach Ciin—n 1ia:is стига всчс шеги.
'.упос+н. мяйтяпн, глупави, несериозни шеги- || böa
aul mit deinem FlacHs престани : шегите, закачките си-
|| jetzt mal ohne 113:1- сега шегятя, майтапа настрани,
т— говорим сериозно; || der FlacHs blüht шегите нс
престават, ся в оязг-ря сн
flackern — die FlaMmc. 3as Licif. da- F-uee ИюС-аГ,
пламъкът, свещта трепка, припламва. миги. огънят
мъждука, блещука. сс мержелее; || s—ln— Augcn 11:1—11
и очите му припламват. трепкат неспокойни пламъ¬
чета. очите му горят неспокойно; || der Aicm. da- Uerz
113:1-11 дишането му е неспокойно, сърцето му едва
бие
Flagge, die — di— Flagg— äuTzleHen, 11—1, Heißen. (hin)
au-häigti издигам, окачвам знамето; окачвам зна¬
мето пя прозореца; || die Flagge ciniöl—n, ilcdcaiolcm,
clnzicicm сияндм знамето; || die Flagg— weit, flaTteit.
Ciutteit знамето сс ие;. се развява, плющи; || die Flagg—
uul Halbna-T s—tzem навеждам знамето наполовина а
знак ни гряур; || die Flagge hängt uul Halbna-l знамето
; наведено, спуснато а знак ня траур; © uitca /eemdea
Flagg— -—8—11 плувам под чуждо знаме; пътувам под
чуждо име; || das ScH'T führt die seiw—disci— Flagg—
корабът пътува пот шведско знаме- || die Flagg— sieei-
eiem свивам знамената; кяпнтчнuряМ1 предавам се.
пр;тн-вям се. обявяним сс зи победен
flaggen — im 3-r Stadt wae überall g—fliggf, hab—i -all—
Häu-ta geflaggt и 'рита имаше навсякъде знамена,
иснчкн къщи бяха окичени със знамена
Flagge, dl— — aul klcinca Flamme kochen готвя пя
слаб огън, ня слаб пламък; || Flammen schlagen aus
d—n Dachstuhl пламъци, о'н;нн езици нтлит-т ог по¬
криви. сс издигат над покриви; || die Flammen äi/a:Hen,
schüren. cni/ach—n подклаждам. стъквям разравям,
Flappe 429
раздухвам огъня; раздухвам страстта, омразя+и- || die
FliMne züngelt. lobt, lOdeaf, schlägt zum Uimn—l огнени
езици лижат небето, пламъците лумият. сс издигат,
сс извиват към пебе+о; || di— Flamme lu-pu-iem, aus-
fatfem, easiicC—m у'ясяиям огъня : тчсяне, стъпквам го.
потуш-а-м го; © etwas in FluMmei -rtz—m подпалвам
нещо; || eiwas -t—ht in iellen Flummtm нещо гори и ярки
пламъци, с обснянрт; от ярки пламъци- || in i—llrn
Flammt! -—in обхванат съм от възторг, горя от въ¬
одушевление; || —Twas g—if in FlaMm—n auf. wird cli
Raub der Flammen нещо ;згяоД1 се превръща а прах
и пспсл, и пспслнщс, изгаря по шушки. пе ост—аа по¬
мен - от него, става жертва ни пламъците- © Feuer und
Flammt lüe eiwas -—'п огън и пламък, зяпянеП1 изпъл¬
нен с въодушевление съм за нещо, запалвам се за
нещо; || er wae -ö/ört Feuer und Flanne lüe diese Ide—
той веднага сс зяпрни, въодушеви за, от тази идся,
прегърна с възторг тази идся; © das l-l meine alfc
Flanne тоеи ; старата ми изгора, сеади, любов- || in
Flammen sielen влюбвам сс горещо. то ушите, обсвр-
н—г съм от пламенна любов; © die Liich— wurde d—m
Fianmtn üb—egeb—i трупът бе изгорен и крема+оршум
flammen — 'bat Augen flamn—m очите й горят, плам¬
тят, искрят, греят; Ц mit flammendem Augen с о'н;ни.
пламенни, искромети; очн; || —in— flan—md— R—3— Halfen
държа, пламенна реч; || eim—m flammendem Paotcst ег-
Hehtn издигам пламенен, о'нен протест. протестирам
горещо, пламенно; © da ЯашшТ— iii G--i:if при тия
думи лицето й пламна, внезапни руменина обля, заля
лицето й, изби ни лицето й, лицето й почервеня кято
божур, се титд с внезапна руменина, червенини; Ц flam¬
mende Rölt 'm Gesichi Haben лицето мн е пламнал;
кат; божур, ; стянино огненочервено, ; заляно от гъс-
га червенина, руменина; © g—lammtee Degen с-6я-т--
мяскиня
Flandern — sic isf aus Flandern (bayr. Handeln = flat¬
teeball sein) шеговито преиначаване: тя е лекомислени,
вятърничава, рньорця, голямо фигне. асй-хаЙ-асЙ
flanieren — durch die Siaaß—n flanlcacn разхождам .се,
р-звяиям се, скитам се. шляя се. снови ' из улиците
Flanke, di— — den Feind in dee Flankt ingaciT—m, /as¬
sen, d—м G-gmea im die Flankt lali—n -т-куиям, нип—тИм.
иръхлетяиям вра'— и крилото, във рлрнгр; нихълтаим
във рляп'я пя противника- || im die -oil—m— Flanke des
Feindes eimbe—ch—n пахълтаим, прониквам и нетящ;-
гения, открития рлянг ня врага; || di— Flankt ungchcn
обхождам фланга; || di— Flanken 36-1:1—m осигурявам,
укрепявам флингоиеге; || die Flanke aulaoll—n разгъвам
фланга; © in 3-r Flanke di- Gehleges по очертанията.
хребетите ни планината; © derb ibn von die Flankt
a1quaTseШem намесвам сс отстрани а разговора, заго-
вирям - 'о ний-пихрнп;, присламчиим сс нежелано . към
нсго; © —in P/cad Mit lliegemd—n, zitterndem Flanken кон
: трептящи, тръпнещи хълбоци, слабини; © —im— Flan¬
ke macien правя страничен отскок ня успоредкя, ви¬
енски кози; || —im— Flanke itacingchem ритам топката.
попивам я от фланг към средата
flankieren — ihm, —imei Saig flanCIcacn стоим, вървим,
придружаваме го, екскоргнриме го от дис+е му стра¬
ни; вървим. стоим от диеге стрини ня конче', сарко¬
фаг; || vom Soldaten flankiert екскоргирин. конвоиран
от войници
Flappe, die umg. — cin— Flapp— ziehen провесвим чсг-
нн, пяцупиим се. намусвим сс. ничумераим се- || Half
deine Flappe дръж си. свивяй си устя+я; дръж си езика
430 Flaps
зад зъбите; || ihm —im- in -elme hochmütige Flappe geben
разбивам му надменната мчтор, муцуни
Flaps, 3-r umg. — —in le—chta Flaps няхянеН1 невъз¬
питан тип. хнрпи:1 простак. хули'ян
flapsig — -ich (Акк.) flapsig benchmei държи се про¬
сташки, невъзпитано, нрсрлпо, нелотднино, к-то про¬
стак
Flasche, die — —int F1aeeШc Tüllen, verkorken. mit einem
Koak-n, STöpsel v-aschließen напълвам, запушвам :
тип; шише; Й eine FIaeeШe cntkork-i, uufCörktm, öTien,
aihrtchti отпушвам, отв-рям шише, изв-жт-м
тапата- начевам бутилка; || ein— Fiascic am-l-cien, au--
le—aem изпивам, изпразним шиш;, бутилка; || einer 1ка-
seШ— den Uul- beecHei изпивам едно шише, виждам му
сметката; || den W—ln uul Flaschen ziehen н-лнвям вино
и бутилки, пълня бутилки с вино; || man soll die Bc-
geisteeuig nicht uul Fiuschci zleien въодушевлението.
възхищението нс бива ga сс оставя ди изстине. охлад¬
нее. трябва аелня'я да сс таи; израз ни възхищението;
|| zu li—1 im di— Flasche gucken (-ehin, scHaucn) пийвам
повечко, прехвърлям мяркити, нипривям '.явят;. на
'оялче съм; сръбнал съм зариа—ти; || 3-а Fia-ci— Tüchtig
/uspae:H—m пийвам си порядъчно; || hri cimca Flascht
vorzüglichem Wcine- sitz—m сетим и— бутилка велико¬
лепно вино; || zur 1IaeeШe ga—il—n пропивам се. започ¬
вам ти пия. отпивам сс ни пиянство; ф dem Kind die
Fla-eie geben даним ни детето шишето с биберона т—
пне мляко; ф umg. so —in— F1äeeШe —ма че простак,
дебеля:, тутманик, тиквеник, мчхньо, бу+питръп, 6уг-
николиби
Flattergeist, 3-r — ein aichfig—a 113111'8-1-1 sein : не¬
постоянен. неустановен характер съм, хвърлям $; по¬
стоянно от етно нещо ня труго, несериозен, лекомис¬
лен човек съм, и из не зная какво искам, вятър ме иес
ня бя.; кобЬи
flatterhaft — ein iatttrhultcr CbaeuClte непостоянен.
неусгаповен характер. несериозен, вятърничав човск;
|| —11 ПатеНа/Тс- Mädchen лекомислено, вятърничаво
момиче, еъзтрннйие, разг. рньории, фигне, вей-сaй-ией
flattern — ScbneTieeirngt, Vögel Talleei пеперуди,
птички летят, потсвъркврт от цвят ня иидт, от клон
пя клон; || von Blüte zu Blüte lattean -поехнъркнрм от
ивдг ни иияг; прен. хвърлям се от етно любовно при¬
ключение пя друго, от едно момиче па друго, сменям
непрекъснато (кито ризите си) любовниците сн; ф die
Fabien latteei знаменити се веят, о-тндв-т; || der Vog—I
flatf-af mit d-i Flügeln птичкити удря. пляска, пърха
с ко;нете си; || dl- Plätter 3-r Päune TuTleii durch dl-
Lu/f лист-ти ни дърветит- сБърчaг, сс носят във въз¬
духа; || sein— Augenlider, Lippen flufTeei клепачите, усг-
ни+е му потръпват, трепкат неспокойно; || -rlm Pul-
flatlteT пулсът му трепти, бие неспокойно, трескаво,
хвърчи; ф flailtridc Gedanken неспокойни, разкъсани
мисли; ф der Wagen beginnt zu llatitri автомобилът
започва ти се зинася, ди буксува
flattieren — 1Шш ('Шп) Tlaiileetn лаская го, подмизвим
му сс, gокP0БИм му се. подмилквам му се
flau -— flaue Falben бледи, убит; цветове, багри,
бои; || eli— flau— Brise слаб бриз; || das N-gallv i-l flau
негативът не е : остри очертания, ; сл—бо контрас¬
тирай, е т-м-т-н, замрежен; || dee Wild wird flau Вя¬
търът утихна. стихия, затихни, отслабни; ф die Pöesc.
der MaeCl 1-t flau ня борсата, ня паз-ри има, ел—дее
затишие, застой, безветрие, цар; мъртвило, нями тър¬
сене. питянс. оживление; || Kafle— flau кафето не се
търси, не върви, не се харчи па п-т-ои. цепи i; му
спадат; || die GcscHälie gehen flau стелките вървят сла¬
бо, една кретат; || in meinem Portemonnaie -'еНТ cs flau
3^ и портмонето ми им- отлив; нс ме слуша кесията
ми; || mit -elmee Kasse sieif cs flau au- a кяе--- му има
отлив, кас-ти. платежоспособността му с слабя; || flau
machen о-тнялям, понижавам настроението- допри¬
насям за понижението. спадането на ценните книжа,
ни —K^ume ни борсата; ф 3i— Stimmung 1-1 flau на¬
строението ; понижено, пиднил; и— нула гоитчер, съ¬
всем вяло; || ici habt ein /liuis G—fühl 1ш Mag—i —
mie wlad flau премиля. съм, лошо ми е от 'лад; стави
мн т;щ;, nрим-лдн- ми. прилошава ми от глад; || 1:1
fühlt mici flau чувствувам се съвсем отпитна., без¬
силен, изнурен, изтощен, немощен; || mir 1-t ganz flau
zumute съвсем мн ; пиднил тонусът, съвсем съм чннн,
отпаднал духом, съвсем м; ; п-тнят; настроението,
чувствувам се кято прриял, кат; умряла котки
Flaum, 3-r — iim -prl—ßt -chon 3er eesie Flaum uns
Kinn покирил; му е вече бо-п-тя, ими вече мъх на
ниието сн
Flause, die umg. — -е hal nichi- als Flius—n 1ш Kopl,
hal den Kopl voilea Flausen гл-и-т- му ; пълня с при¬
умици, глупости, с разни щуротии. лудории, с ортн;
бръмбари; || 'Нм vteg—H—i die Flausen минава му, из-
пиряа; му сс желанието ти върши глупост;, дивотии;
|| ihm die Flausen uu-irelhci излекувам го от глупос¬
тите му, избивам му бръмбарите от гнрнятр; ф das
sind ju nur Flausen та тон— си празни приказки, брът¬
вежи, бабини деветини, празни извинения, сим; из-
нъртрнииИ1 шикалк-вения, усуквания, вренн-неkнпслu-
|| nach nlr doch Celme Flaus—m стиги си го усуквал,
извъртял, престани ди шикалк-виш, ти ме залъгваш
с празните сн оправдания, извинения, измислици; не
се опнтвяй да ме т-лъги-щ, ти ми р-зnо-вяш разпи
измислици, врели-некипсли, бабини деветини
Flaute, die — cs heir-chl folait Flaute ^—1:;, царува
пълпо затишие, безветрие, пълен застой на борсата.
пълно мъртвило и търговския живот; ф hast 3u einen
Plan oder Hasi du augenblicklich Flauie имаш ли ня¬
какъв план или и момент- сн и бездействие
Fläz, 3er umg. — -а b-mlmmi slci wi— eim alciligca Fläz
той сс държи, носи ки+о истински гамен, уличник,
дебелак. кат; недодялан хлапак, крайно невъзпитано,
дебелашки, недодялано, гаменски
Flebbe, die umg. — 31- Fichbei 'm Ordnung Haben
личните ми книжа ся а рст, изправност; || z—lg пак
d—iie Fl—bbc таЙ сн тег;г;м-и;дт-, паспорти, личната
карти
Flechte, die — nli Moos und 11—cHie 6ewucb-ei по¬
крит, обрасъл а мъх и лише;; || cin— FlecHie an Ge-lcbl
bubci имам лишей ня н;ието; ф das Haue 'm limg—i
Fl—cbi—n feugei нося косати сн ня дълги плитки
flechten — die Haart in Zöpfe, Blumem zu einem Kranz,
Körbe flecht—m плета косите си на плитки; вия, сплитам
цветя ня и;пеи, свивам вснсц; плета кошници; || lim
—ine Dör1eikröit flechten оплитам му грънен венец
зя гн-ни--, причинявам, нанасям му горчиви е-оИ1
пиния; || einen VeebeeeHee auls Rad flcchtei вплитам
престъпник и колелото зи мъчения
Fleck, Flecken, del — 3u busi die einen großen Fleck
uul (in) dein Kl-id gemacht и—правн сн голямо петно,
леке пя роклята- || Flick— aus den TiecHiucb elileenei,
HeeauewaeeHc1 изваждам, изпирам петня, лекета от
покривката зи ятене; || blaue Flecke am B—in Haben
имим синини, сипи петна по крика; || dl- Tinlt bal
Fl—ck— aul dein Kleid H1ni—eluee—1 м-стилото остриш
петня, .екет— по роклята тн; <ф> 3er Fleck aul den Kleid
Flfisch - 431
-:ineezt hlswrllrn meha als dee Fleck uul dee Eiae пет¬
ното върху роклята понякога боли повече от петното
върху честта; Ф —im Fl—ck aul dis Loci in Sciui. auf
di— Uo-i au/e—i2—n слагам кръпка, ями ня обувката,
пянгяноня, з—кърпаям обуикяти, пянгит;пя- || d-n
Fleck ' neben dis Loci ---1211 работя защо-пощо, през"
jcyn зи грош. небрежно. нехайно, както ми дойде. оста¬
вям си ръцете а рабог-га- © hlea ist noch —in wcißea
Fleck uul die LandkarTe тона ; още tabula еа-а, бяло
петно. неизследвана област. бяло поле ня картата; ||
—iH kailca Fleck голо. пезясято място; || dee grlb— Fleck
жълтото петно и окото- || das l-l —im -clömea Fleck
Limd—s тоиа с хубаво, красиво. прелестно кътче земя,
месгение- © das i-l —'n Fleck uul deliee Ehre тона —
(позорно) петно ни. върху честта ти; || die F leck hä/iete
iia 11a Leben lang am позорът. петното й остана зя иян
живот- || ein—n Fl—:C uul der wclß—m W—er— Hub—m нм—м
позорно петно, нс съм чист, безупречен, опетнен 'съм,
тежат престьплспид пи съвестта ми, нс ми е чиста
съвестта. имям кирливи ризи; ® mach die nue C—lncm
Fl—ck ins Ucnd(e) стига сн се превземал. не сс гнсви,
нс си въобразявай чак толкоз; гнсляй да не оцапаш.
боядисаш. напълниш, намокриш гащите сн (ог етряс)-
Ф im d—n Fl—ck scii—ßem стрелям а черното петно (и
средата ня кръга). улучвам ц;нтя; || dem reclfen. Crai-
ксп. wundem Fleck. fa—Ttn улучвам иенгя, попитам пра¬
во а иелгя; засягам болното, - уязвимото. неaрянгич-
ното място, невралгичната гочки; Ф —im Kerl uul d—m
Fleck човск ня място. който винаги ; пот ръкя. когато
трябви. когато имя нужди от нсго; || den Mund, das
Maui. das Heiz uul d—m rtcHt—m Fleck Haben находчив
съм. не съм вързан в устати, нимирим винаги под¬
ходящ отговор. кипи: ня всичко, устит съм. устати ми
риботи. езикът ми мсли. имам чепе- сърцето мн ; ня
истинското си място, сърцат, безстрашен съм- || auf
d—m Fl—ck, von Fl—ck w—g ощс веднага, тутакси. на
самото място, ощс и самия миг. ничиси, бСз др губя
нито ми'- || sic von Fleck Weg i—iritei, —mgagiea—m ожен¬
вам сс веднага. тутакси за нся; ипг—жир—м я, без ти
се колебая. без колебания, без пя му мисля мпо'о-
много, без да разсъждавам много- ф noch 1мш—е auf
den alt—n Fleck s—in тъпча ас; ощс пя старото място.
без та съм мръднал нн+о крачки нaпоет, нн+о ня йота.
нн+о ня сантим напред. работата мн пс върви. не
спори, сс запъна, сс тa:ччии;|| Mit die Aabcll nlcit von
Fleck kömmem тъпчи : риботити си исе ни едно място.
не напредвам пиго ня йоги (сантим) с нся. р-бот-ти
ми замръзва пя едно място, нс ми спори, се закучии.
сс зипнчи. сс тяпнр- кято рик - ня бързей- нс мръдвим
пито крачки напред с нея; || von Fleck Cönmem при¬
движвам сс. мръдвим няпрст; процъфтявам, преуспя¬
вам. напредвам с нещо- отмествам се- - || licht vonl
Fleck gticn нс сс помръдвам. не сс помествам, пс се-
огмесгв-м от мястото сн; || -а wie nlcit von F1t:C zu
heingen не можехме ди го поместим. дя 'о накараме
да сс помести. дя сс помръдне от мястото си. пс ис¬
каш; ти сс помести, да се помръдне от мястото си,
с изрив. с динамит не можехме да го вти'пем от мяс¬
тото му; ф am lakscHin Flick cmeaglsch sclm проявявам
решителност. енергия, енергнчносг там. където нс
трябва, където не му ; мястото; ф cin P/umd Fleck
Ciul—1 купувам половин килограм карантия
flecken — die-ea Sfoff leckt 1—icit тази материя. този
плат хваща. .овн лесно петня. лекета. сс ципа, лскясая
лесно- || Klr-ciem flicken черешите правят петня- ф
rot g—fleckf— Blumen червено пяширспи. изпъстрени
ииегд- цветя с чернени шарки. петняг ф 1Hr Wang—m
flecklcn -1:1 voe Zoen ня страните Й сс подинх- чернени
петни от гняв; ф umg. dial. du- . Heckt това е спорно.
спори. върви бърже; || Heule flecht die Arh—it, will die
Aab—if micil leckcm днес риботити мн спори. не ми
спори. пс върви. тъпчи пи едно място с нея, не на¬
предвам нн+о крачки, пито ня йоги. ня сантим с нея.
рабо-атя мн сс закучия. зяпичи
fleckenlos — mein— Ehre I-t fleckenlos честта ми с
чистя, неопетнени, нямам никакво петно. петънце - ня
честта си
fleddern — clm—m Vceuigiückfci, —im— L—ici— fledd—an
ограбвам постридал от злополука, мъртвец, маролер-
ствуиям, извършвам мародерство с тях
Flederwisch, dee — nll. den Flederwisch dem Slauh
ahwiscien избърсвам пряхя c метличката от перя; ф
-'— ist —im iechrer Ficdeawlschi —im F1ed—awie:H vom eln—м
Mädcien тя ; прняио, игриво. пъргаво, подвижно съ¬
щество, момиче. подвижни е кит; живак; истински
лекомислени, несериозни с. фитне. фльория, кат; ста¬
ра. търга моми е- гя ; пиливо, весело, игриво момиче,
мрн:р палавница. немирници, пиляики
Flegeljahrf, pl. — in die Fleg—ljaHre kommen влизам
а пубертетната възраст. и пубертета, а няй-нчтuге1
бурните години. и пяй-неуравпоиесепатя възраст
Flegelei, dl— — das ist eine große Flegele' голямо, въз¬
мутително пясрнсгио, невъзпитание. изстъпление, въз¬
мутителни 'яменщипя. простящипя е тови- | ein— Fle¬
gelei bcg—i—m извършвам просташка, гаменска постъп¬
ки. 'имепщипя, простящипя
fl—1—m — un ciwas (Ulli-, Gnade, um das L—b—n d—s
SöHmee) fleH—n умолявам зя нещо (зя помощ. милост.
зи живота ня синя си); || zu ihm,. zu Gotl, zum Himmel
flti—m моля сс па бога, умолявам небето- || 6—1 'Нш
Hilft C—im Bitten und Ficici гой е неумолим, глух към
исички молби, нищо, никяквя молби нс ; а състояние
па трогне. да смекчи сърцето му, да сс откликне а
сърцето му
Fleisch, das — IrlscHcs. zäHes, nager—s F1rieeb прясно,
жилаво (кито гьон), крехко месо, kресчннa; || 8—13:111-
Fi—isci кълцано. мляно месо. кайми; || v—adoahenes,
amgegängen—s FlclscH ррзвянено, вмирисано. поддало
се иече месо; || roits. iclfcs. mürbes Fl—leei сурово,
тлъсто. крехко, меко месо; || seilea—s Ficisci месо без
кости и жили- ф das FlclscH —im—a Faucht месото, ме¬
сестата чист па плод || 1ms Fl—lsch -chi-ßcn нянниим
се със сок. процъфтявам; ф das Fiel-ch töten убивам.
умъртвявам плътта; || die Au/eaeiehung d—s Flci-ci—s
възкресението пя пнътти; || der Versu:bung de- F1e'-eh—-
nicif widersteH—n können пс мога ga противостоя пя
изкушението, съблазънта ня плътта, нр плътските
щения, страсти, влечения; || cs isf ш—im Fleisch und Blul
това е моя плът и кръв, моя кръвна рожба, ; откъс¬
нат; от утробата" мн. ся мои деца. рожби; || Menschen
aus Fl—lsci und Blut живи. животрептящи хора; хора
ог плът и кръв. изпълнен с живот и жизненост; ||
Fleisch vom ш—im—m Fiel-ch und B—'m vom ш—im—m B—in
плът от плътта ми. моя плът и кръи; || etwas geil mie
in Fici-ci und Blut нещо става плът от плътта ми g
кръв от кръв+а ми, моя втора природа, моя същност,
същина, върша го автоматично, чсиоuн съм го до яа-
томятизъм; || sici (Akk.) ins —1g—m— F1cisei schneid—n
сим си наирсждам. няпяkостдиям, нанасям вреда. па¬
кост, сим сн токирвям беля ня гн-иятя, вълка и ко¬
шарата, сим сн създавам врага, който щс мн изяде
'л-в-тя; || 3—r Pfälk 1ш Fleisch трън а плътта; || d—n
W—g äll—s (allem) F1eiseHes g—H—m преселвам сс иъи исч-
432 Fleischer
пост'я, умирам. споделям участт; ня всяки тленна,
земна тн—р, пя всичко живо; минивям по пътя ня всяка
земна твар; . bibl. dee G—lsl isf willig. aber das FI—iseH
ist schwach тухът е силен, по тялото ; безсилно (не¬
мощно); © scherzh. Taules Fl—is:i Taagen безкрайно
мързелив съм. голям мързеливец, ленивец. съм, - мързи
ме па сс помръдна. поместя, да се наведа. да-пипна
нещо, рязплуT1 р—зк—пал съм се от мързел; || wildee
Fl—1-eb диво месо; || 3—а Strick scHncldcf ins* Ficisci
връвта сс е впила дълбоко, в месото, ме реже; ||. durch
dl— /cerlss—n— Plus— guckte das nackt— F1—is:i през скъ-
е-нятя блузи прозираше, се виждаше голо месо; || -1—
bat wenig Flelscb aul d—i Knochen тя е много мършава,
разг. кльощявя. е с-мо кожа и кости, е сухи к-то скум¬
рия. чироз, пастърма, дръглива кат; кранта. цяла
кощр—мба с- || zu Fleisch— komm—n пипълняа—м, по¬
правям сс, зaгнржтaм косъма, н-дебелдиям; || vom
F1—ie:i läli—n отслабвам. измършивявам, нзпостянд-
а—м, ;здрьглдвяням, ставам мършав. дръглив,
кньощяи; || nichi (wcd—e) Fisch nicht (noch) Flelsci ни
риба, ни рак; || in Slrand gab es viel Ficl-ci на плажа
имаше много гол;, разголени жени. меснщи, колкото
щеш
Fleischer, 3er — umg. scherzh-. h—i die guckl der Не'-
-chee raus големият ти пръст се подава прсз скъсания
чорап- провижда сс. прозира голо месо през скъсаната
дупка
Fleischergang, der — umg. elm—m Flel-cheagäng getan,
gemach. hüben н-празно съм ходил, съм бил път то
някъде, направил съм си напразен труд. само съм си
;тс-бин подметките да ходя то тим; ходили Цица ня
Вряци- удрям пя (о) камък, минива ми лисица път,
връщам се с празни ръце
fleischlich — fleiscilici— Begiead—i плътски. чувствени.
сетивни пожелания, въжделения, щения, влечения; ||
lei-chlici— Lust плътско желания; похот; || fl—iscilich
81-1111 s—im чувствени, сетивна натура съм, склонен
съм към плътски, чувствени, сетивни удоволствия
Fleischtopf, 3се — slci (Akk.) nach den Ficl-ciföp/en
Ägypten-, dir Mullee zurück-tlien копнея за добрите
стар; времена, по знa-ното минало, по хубавите ястия
ня майка сн, по доволния, щастливия живот пот род-
натр стреха. Изразът води началото си от втората
книга на Мойсей, в която се разказва за напускането
на Египет от израилтяните. През време на своя поход
те търпели такива лишения, че възроптали срещу во¬
дачите си Мойсей и Арон и казали: „О да бяхме умрели
от ръката господня в египетската земя, когато се¬
дяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до
насита"
Fleiß, 3er — 1:1 w—rd— mein—m gaiz—n Fleiß uuThreiei
ще употребя. ще положа ият;то сн старание; || viel
Fleiß auf —in— Aabtll verwenden, ai cin— Aebcll weiden
nонaтaМ1 употребявам много труд, старание за едни
Oaботр, Бнaгрм много стaо-н;;, прилежипие, усърдие,
труд и нся; || lohen-wtaten Fleiß an 3-n Tag l—g—i про¬
явявам похвално трудолюбие. старание- ф -ein Fleiß
läßt nach прилежаннсто. усърдието, старанието му
отслабва, нaмрнявa, той пс учи, както трябва. започв¬
ай се отпуски; || 1m Fleiß nachiassci зяпочвим да сс
отпускам, та пе учи, пи нс работя. ди нс трнртрм,
както трябва, пе работя исче прилежно, започва та
ме gомъртявя, та ме мързи; || lin zum Fi—lß unbuiltn
подканям го към прилежянне, трудолюбие; || er bul
—ine Eins 1m Fi—lß той има отличен по принсжяние;
ф etwa- nll Fleiß Tun пряия пещо нарочно. предна¬
мерено. умишлено. с чмHсън- - ohne Fi—lß keim Prel-
който сс учи, той щс сполучи; без мъки няма сполуки;
нищо нс пяда готов; от небето; който шъта а творя,
той играе ня сбора; няма добро бсз пот; сухи поля.
р;6; не яте. и мокря; кой+о сс ципа, той лапа- . Fleiß
bringt Broi. 1^11—11 Nol орботртр краси човека. мър¬
зелът го грози- сиромашията сс бои да влезе у р--
ботн;вя женя- който с работен. ще бъде имотен- кой
лежи, гой тъжи, кой оре. той добре- дебела сянка.
гладни уста- кой+о не посес. той нями и ти пожъне;
който .ете не р-боги. той зим; глаауия; кой+о лятос
пниgпчир, той зимяс глаауия- - Fleiß hrlcbl Eis ри-
ботата ня ум учи; чяс търпи, иск живей; който сети
ня воденицата. той сн смила брашното; <$> Fi—lß се-
wirhi, FaulhelT verdirb. който сс труди, пе губи; потта
е кито пчелата. о+къдс+о и ти нас, исс носи; който с
работен, ше бъде имотен
fleißig — fleißig wir di— Bienen s—im трудолюбиви,
работливи. прилежни сме кит; пчснuчкu- || das THeater
fleißig bt-ucien ходя редовно, стярятенно rfa театър;
|| d-e Fl—ißig— hui immer was zu tun работливият винаги
си намира о-б;--, какво та пряан, дя р-ботн, пе сто;
никога със скръстени ръце; залудо ходи, зИлудо нс
сети
flennen — 6—1 jeder G—Ieg—mH—ii lienncn все сненчи;
хленчи зи щяло ; нещяло, коги трябва и кога нс тряб¬
ва; пр; всеки повод; || Hör uul zu llenn—m стига сн
иuaрил
fletschen — die Zähne fletschcm озъбиим сс. зъбя сс.
облещвам зъби
flicken — Kleldtri S:huHe, Dächte TlicCcn кърпя дрсхт,
обувки, покрив; || Wä-cie flicken замрсжиим, изкър¬
пвам бельо; <$> wie 11:11 zue re:Hren Z—lt flickt, nuß
neu machen кърпеж къщя държи; кърпи съдраното,
докле ; милко; ф lim du- F—ll flicken рязперущнниям
го; || lim —iwa- um Z—ug— flick—m злепоставям го съз¬
нателно, нарочно, подбивам. уронвам му престижи,
авторитети, критикувам го злостно, заядливо, '.едям
да го ухапя, л— го изложи, злепоставя. да му намеря
някакъв нетоститък, недъг, някакво опущение, няка¬
къв пропуск; || er Conile 11ш nichts am Z—ug— flicken
не можеше па му пямерн никакъв недостатък, недъг,
пропуск. нямаше зи кякио да се залови при него, нс
можа дя каже нищо лошо, лоша дума за него
Flicken, 3er — einen Flicken aui-ilzem, im di— Hosr,
aul das Hemd -—12-1 елр'рм, турям кръпка- закърпвам
панталоните. ризи—;
Fliege, die — Fliegen langen ловя, хващам мухи; ||
die Flieg— -—1/1- -ici aul den Honig. saß aul den Honig
мухата кацна ни мели. беше кaцнaнa ни мети-. ф mutt
wie eine Flieg— sein капнал, пребит съм от умора. чуи-
ствуням сс кит; пребито псе. ка+о муха без глави.
като умодл; котка, като парцал; Ц slr l-l leicHt wir —im—
Flieg—, isf eine leicht— Fliege тя ; лекомислена, леки
жена, леко, леконравно момиче- цяло фнтпе. рльорця,
ферфеоийкa1 фър-фър. ией-сяй-вей с. много сойkя; ||
aabellei wir eime kibme Fli—ge im die Putt—r (Butteamllch)
работя като умрял— котки, ка+о муха без главя, ка+о
без ръце; || wir di— Fliegen -f-abrn, umfallem мрсм. па¬
даме, капем масово кито мухи, кит; круши; Ц ici Habe
cs füe —in— Fliege gehaltem смятах го за празни, вятър
работа; Ц zw—i 111eg—m mit —im—a Klipp— scHlagem улуч¬
вам c едни куршум два заек; (с един удар две мухи);
|| au- elnea Fli—ge ein—n ElegamTei machem правя от му¬
хата |ком;оa) бивол, слон. от влакното руно. от иг¬
лата чердслО1 от бурето бъчва; преувеличавам, на-
дув-м прекадено нещата; || er sieif aus, als Cöiite ee
ktlnti Fli—ge ciwas aniun изглежда. кято чс ли муха
не може т— убие, кит; божия крявичкя; ня мрявкит;
приви (сторва, пе минива) път, толкова добър човск
с- кротък кит; буболечка, мушица е; И keinea Flieg—
eim Belm ausa—ißen Cöinen не може муха т— уби;, пиле
па з-коли, т;тков; ; добър, хрисим човск; виж по-
горе; Ц lin -törl |ärдeii) die Flieg— an der Wund дразни
го, ядосва го всяка, и ний-милкат- дреболия, ядосва
сс от, за най-малкия повод, зя щял; и нещяло, зя
нищо и никакво, кнпвя от пий-малкот; псщо; хвъркай
при прИ-мянкид повод; нс диви муха ди бръмне; <ф>
'm dee Nol feißl dcr Teulel Fliegen в безрибнег; и р-кът
; риба; '.иден чоиек не отбира. а каквото нaмuоa;
гладен човек сухи кори за пексимет прихваща; гладно
куче и го. кокал (и подло';) гризе; гладно 'идно пе
гледа; ни суши и градушки помага- '.идният и сух
хляб кит; Намери, благодари сс
fliegen — der Vog—I liicgl über di— Stadl, über 3as
Dach, tlel, lach d—ш Süden, durci die Lull. im di— Uöie,
uul den Baum птичката пресвръквa, прелита над гр—та.
покрина, лети ниско, отлита ня юг, лсти, носи сс. шари
из въздуха, издига се. излита ня възбог. във висините,
хвръква ня първото; || von Ast zu Asf, von Blüte zu
Blüfe fliegen летя от клон на клон, полхвъркнам. лс+я
(за пеперуди) от цвят на цвят; || geflogen Conmcn то-
.нт-м; || du mußt doch geflogen -—in трябва да сн хвър-
чян (та толкова скоро дойде); || ici fli—gr schon сй сега,
веднага, свъртa, летя; || mit dem Flugzeug üb—r d—n
Oz—un lll—g—m летя със самолет нит океани, прелитам
океан- със самолет; || ich hin geflog—n пътувах със са¬
молет; || er wurde mli eimem Flugzeug zum 3—rIim—r Flug¬
halen g—flogem закараха, ;тк-ояс- го. докириха го със
самолет на берлинската аерогара; - fklcgc 11:11, ei—
die die F-3-rn gewachsen sind пе се опитвяй да хвърчиш
(летиш), преди ди ся т; покарали, поояснaни :рине:-
<0> die gebrat-nti Tauben lll—g—m cim—m nicht in \ken
Mund (umg. ins Maul) печените врабчета не пилих. нс
налят от небс+о; пищо нс нДвя наготово, пя тепсия.
тиром; бог дани, —ли в кошари пе вкарва- лозето пс
ще мон;тв-1 ами мотики; ф die Funken flogen mich
allen S—itcn искрите свьртеся ня исички страни; || -eine
Augen fkog—n über die Veieaшmlung очите му пробяг-
нахя п—т (по) събранието; || die Band fli—gl ühcr di—
Stif—m ръката (перото) хвърчи по егряпнитте- Ц -1— llog
ihm um den Hals тя полетя в оВятият;, се хвърли ни
БOaтр му; || Sfelne Tlog—n g—gtm das 1-n-iee, mie um den
Kopl. mle um dl- Oheei камъни хвърчеха срещу про-
з;реиa, прСхБръкн;с; покрай 'лавити ми. ушите мн;
|| dee Wagen flog aus 3-r Kurve колити изхвръкна, из¬
летя от зрвоя; || sic - llogcm -inaidee in die Aim— те се
хвърлих; в обятият; си, прегръдките си; || dir Paück—
1-Т in die Lull gelogen мостът хвръкна, бс вдигнат във
въздуха; ф ui, gegen die Waid, aul den Uiiieai, in di—
Plül/e, in 3—n Graben, uul dl— Siiaße flieg—m ;гсБърчя-
вам ни стената; понетдврм и— задника сн, падам, ся¬
дам ня задника си; пядим и токнит;, и ровя; ;тсврък-
нам ни чницaтa, оставам без хляб, 6ез риботи. из¬
хвърлят ме ни чл;иaгa; || ich bin ganz -cbön aul die
Nasr gtflog—i паднах страшно на нос; сн, проснах се
по цял-ти си дължина ни улицата; хубаво се хв;н;с,
улових ни нъл;и-т-, и клопката; ||, —r flog aus s—inea
leuem Stellung тоЙ изхвръкна, изгърмя от повит; сн
служби, изхвърлих— го на ул;и-тa; || Зее AibelT-e flog
uul die Straße работникът изхвръкна, го изхвърлиха
на ун;иaт-; || 1m Hohem Bogen Tlleg—n изхвърля— ме
кит; ру-болп- топки н-вън- || wie 11:11 Rubt bäli,
fliegt aus d—m Saal кой+о не пази гиЩипя, ще бъте
изхвърлен от зилати; || in- Gefängnis fliegen зи-БP0Д-
fliehen 433
ме, отивам. озовин-м се и затвори; || übte —ine ScHisi
fliegen препъвам сс. спъвам .с— във връв. шнур и по-
летдвим напред; ф uul jungt Mädchen. aul eiwas fliegen
имим слабост, предпочитание къМ млит; момичета,
палитим ня мнрпи момичета; нъотчщевдирм се от
нещо, прегръщам го с въодушевление, възхищение,
разг. хвърлям сс ни него. палиг—м ня него; ф sein
Pul-, -cli Af—m flog пулсът му хвърчеше, гинопирище;
тоЙ дишаше бързо, учестено; || mir fliegen alle Glieder
треперя ценид- кито лист; Ц dl— G-duik-n flogen duecb
3—1 Kopl мислите снъртaT1 летят светкавично, -сс
стрелкат през 'н-в--- (му); || ein SöhaHen. —im 3^11--
Rot flog übte ihr Gcslcbf сянка пообя'пя, питпи върху
.ицето й. тъмни ('ъсти) руменина, червенини зиля.
покри лицето й; || die Nuchelchi fliegt von Mund zu
Mund вестта се прсда»ви мълниеносно от усти па уста,
ходи кито к;срв;цЯ1 прозяики от уста на уста; || von
Arm zu Arm fliegen минивим от ръка на ръка (при
танц); || die Sluidci fliegen часовете хвърчат, .етят-
■$> dir Zelt fliegt времето хвърчи, не се стига, никога
не се с+нгя, лети, не чаки, минива бързо, криле няма,
ала лег;; ф —е buule ihn, daß di— F—f/en flogen той го
биеше, прнрraще. -а дреб сс ндигaще, хвърчеше; ф
eine Mu-chin— fliegen nнн;т;о-м, упоявляиим, разг.
кирам симоле—, аероплан; || -'nem Aige'T uul nliitärl-
-:be Zl—lt fliegen провеждам въздушно напятенне сре¬
щу иоеннн обекти; || eilei Kranken nach B—allm, in die
Heimat flieg—m поенясдм, превозвам, прекарвам със
самолет болен и Берлин, а родината; ф umg. einen
fliegen llse—m пръднам, пръцвам, пускам една; ф mli
fliegend—m Fahnen с развети знамена; || nlt fliegendem
1abntn zun Gegner. 'm 3as andere Lager ühergeH—n про¬
меням неочаквано становището сн, застанам съассм
внезапно пя противното, обратното становище, пре¬
хвърлям се внезапно ня другат; страна, и противния
лр'ео; || nll fliegenden Виаг-п. Röcken c развети, раз-
nиндни, развяван; от вятъра коси. поли; || fliegendes
Lazarett подвижен, походен лазарет; || liegende' Bänd-
l—r. амбулантен търговец; пътуващ търговец; || fliegen¬
des Personal въздушен, плриртенен състав (екипаж);
|| fliegende Plätter хвърчащи листовки, потuБи; || flie¬
gender Somm—i стром-ш:; " лято; || fliegende Uli/c трес¬
кави горещини; горещи, топли вълни; || fliegende Bri¬
gade хвърчащ—, пътуваща бригада; || fliegende Paulen
подвижни сгрят;; || fliegend— PrücCe подвижен, хвър¬
чащ мост, сал (с въжета), пронизорен мост; || fliegende
UnTtrTu-e—m летящи чинии; Ц in fliegender Eile, Uusl :
мълниеносни бързина; светкавично
fliehen — die Wolken fliehen облаците сс носят, се
гонят, пътуват по небето; || die Jabat Tliei—m годините
.етят, хвърчат; || 6—1 Nacht und Ncbci flieh—n ;тбд'и-М1
измъквам се и тъмнината, през нощта; R ici. lli—H— aul
dem Berg, in die Stadl, aus dem Laidei aus den Gefäng¬
nis, über dl— Gain/с, voe d—m Feind, vor tlitr G-fabe
;з6я'вам в плипинита, a тоPли, вън ог еаоип-ти, от
т-твооя, през торнииити, от вр—'a, от опасност; || zu
ihn fliehen избягвам при пего; ф wer Hielt, wird gejagt
който бяга, го гонят; <ф> mancher flieht vor —im—м
Unglück und gerät in zwei от трън, ти пи глог; бягахме
от дъжд, сполетя ни трaт; бягахме от кучета, пине-
тяхме ня вълци; бягахме от вълци, налетяхме на меч¬
ки; <ф> die Zelt . Tieil времето хвърчи, лети. нс чака;
ф di— GeseIIseHaTT, die Weil, ibi Tli-i—i избягвам об¬
ществото, света; избягвам го, държ; се н-страна от
него, бягам от него кято го видя, стр—ня от него.
28 Немско-българск; фразеологичен речник, r. I
434 Fliehkraft
избягвам тя го срещам. избягвам пс';а^+— дружба;
|| iim wie di— P—sf llleicm бягам от него кит; от чума.
кат; от чумав, прокажен, кат; ;- кръстен ляв;.. кит;
дяво. от кръст, от тамян- || dta Schlal flieht mich съняг
бяга от очите мн, съп нс ме лови; || das Glück Tki—it
mich щастието ме ;збд'вЯ1 бяга от мене; ф ein— Hie-
Heide Stiem полегато чело- || fliehendes Kimi дръпната
навътре брадичка
Fliehkraft, di— — die FlieHCaalt 3-e Erde центробеж¬
ната сила ни земята; || FlleHkraTi und Anzieiung-Crill
h-bem slci gegenseitig auf центробежната и центро-
стремителн-тя сили взаимно сс унищожават
fließen — das Blut fließt aus dtr Wunde кръвта тсче.
струи. блнки от рап—гя, раняга кърви; || das Glück 11—ß
iim di- Blul aa-cbea ließen щастието накара сърцето
му тя забие по-бързо- || i-l vl—l Plut geflossen проля
ли сс много кръв; || di— Tränt! flössen ihr übte die
Wangen сълзите сс стнчяср, течеха по страните й- ||
der Schweiß floß 'Нш von dee Stiem пот течеше, сс сти¬
чаше. струеше. сс лееше от челото му; || 3er S—Cf floß
im Slaönei шампанското сс лсеше ни потоци; течсха,
лееха се потоци, реки от шампанско; || bibl. —'m Land,
darin Milch und Honig fließt страни, и която тече ' мед
и мляко; || 111—- fließt исичко тсчс; || dl— Z—ii fließt uiaul-
Halt-am времето тече неспирно- времето хвърчи, не сс
стига; ф di— gcschichfii:ien Quellen fließen füe jene Zeif
nur spärlich историческите извори за онова време ся
твърде оскъдни; || die G—Idea /lleß—m im s—lne Tae:H—
парите текат. се стичат и неговия джоб; || di— Gaben
/ließ—m a—1:HI1cH т-ровеге валят, сс сипят. сс трупат. сс
стичат; ф die Wort— flössen 1Нш nur so von d—n Lippen
думите просто сс .ееха ог устати му; || di— Vei-r fließen
lim icichl aus dee Fedee стиховете просто сс леят пот
перото му; || das Buch isf au- s—lm—a F-dea geflossen
книгата е излязла от неговото перо; || die Aabell fließt
ibr icichl von 3ca Hand просто сн играе c риботити,
много е сръчни; ф sl— spricHt fließend Emgir-ci тя го¬
вори глидко, без запънане, плавно, ливко. кято по
вода английски; || еа hat die Gabt fließender Rede той
има дар слово, ораторски тир, думите му просто те¬
кат. се леят от устата, говори кято по нота. като по
книги, много е слаткодумсн; © fließende Fertigung
копвсйерно, серийно производство- ф di— Nase, dl—
Wund— fließt носът ми гсче, сополите ми текат; ранят—
тече, сълзи. кърви; ф aus аГе-са EeC-nilml- /lleß—m än¬
dert от това познание произтичат, произлизат, про¬
изхождат други. следвит труг;; || Заеш- Tkleßl alles
Übel оттук произтича, води нятин;то сн цялото 340,
в това се крият корените ня идлот; зло, и тоеи се
корени цялото зло; ф er floß von (vor) FreundllchkelT,
Liehei-würdlgkelT (ühea) той просто се топеше, раз¬
тапяше от любезност- ф das Papier fließt. хартият;
попива; || das Gewand, 3as Baue fließt одежт—ти, косата
пята свободно пя вълни; ф fließender VerCeHr непре¬
къснат поток ня движението; || fließende Gatizen не¬
определени. преливащи сс, неоформени, неочертани
строго гряннии; || ein Zimmer nif fließenden waaMem
und kaltem Wue-tr стая c топла и студена течаща вота
Flimmerkiste, dl— scherz. — voe 3-r Filmm-ekl-i- -itzem
сслнм прел телевизията. телевизионния апарат, '.е-
д—ме телевизия
flimmern — di— Sleei— Тктшеап звездите трепкат.
трептят, блещукат; ф es flimmert mie voe den Augen
мрежи се, мержелес сс пред очите мн- || ihm einen
1au-tb1eb unfte die Nust gehen, daß ee tau-eid Llchi-e
flinmean -ieil удрям. сис+аям му етип (юмрук) в мут-
OPTP, -а вижда звезди посред бял деп, -а му излизат
свитки. бнесгчн:и от очите. -а вижда ангели посред
бял дсн- ф di— Sfi—1—1 flimmern лъскам ботушите кит;
о'неgaло; || es ist ill—s uul Hochglanz geflimmert исичко
блести кат; оглетин;
flink — ein flink—s . Mädchen пъргаво. подвижно. чев¬
ръст; момиче- || flinke Pein— haben бърз, пъргав, чев¬
ръст съм ня ходене, много подвижен съм; || noch flink
uul d—n B—in—n srin още се държа добре ня крякат- сн-
още тържелна, чевръст съм; || ein— linke Zunge, ein
fkimkes Mundwerk haben много приказлив. бъбрив съм;
имям чепе, никой пс може ди ме нилпрнкязвя; || flink—
Fingte, Hände сръчни. пъргави пръс+н. ръце; || flinke
Augen habtn имам игриви очи, въртя очите си ни че¬
тири, нищо пс отбягва. пс сс изплъзва от очите, очич-
кнте мн; || slr isf imm—r flink hei 3er Baid тя пс се бон
от работа, винаги ; готова та услужи. та помогне. дя
се притече па помощ- Ф geh mal Tank zue Apolitke
я зятнт-И заечис, бърз; до аптеката; Ф flink wie —im
W1—-e1, wie ein Ali— -—in пъргав, подвижен ка+о невес¬
тулка. като м-Ймуи- съм
Flinte, die — die Flint— -ciulf-rm, unhängtn, kadcn.
ahechi—ßtn нар-мв-м, окачвам ня р—мо пушката- пъл¬
ня пушката; натискам спусъка, стрелям с пушката;
ф die Fllnlt 'm- Korn w—rTem захвърлям, стягям оръ¬
жието; кипитулирим малодушно, отчайвам сс. обез¬
куражавам се; упииям, загубвам кураж. отпускам
обезкуражен; ръце, отказвам се мaл;тущн; от бор-
бита; свивам знаменита, захвърлям веснитa, разг. ся-
дим сн ня задника; || - ее soll nie nur voe die Flinte
Comnen нека симо ди мн сс изпречи пред мерника,
ня пътя, симо да мн пидне някъде, ще го научи из
него; || -е schoß uul äll—s, was lin voe di— Flinte kun
-ой стреляше иъи исичко, което сс изпречи-ше прет
мерник; му
flirren — flirrend— Lull трептящ - въздух- миряня; ||
flirrende SoMmtahifze .ятн— мариня, зной; || flirrende-
Llcii блещукаща, трепкаща светлини- || flierindc Land-
-cialt пейзаж, над който трепти лятни мараня
Flirt, der — -1— 11—ß sici nlt ihn im einem Fllri —in тя
започни рн;рт, да флиртува с него
Flittchen, das, Flitsche, di— — eim Flltichem wie das
кака; рль;рця, рер®ерий:Я1 кикво фигне, какви сто-
кичка, какви стока-черноока бе гя, няма защо (какво)
па ти разправям, пс тн е риботи, нямаш предс—яаа;
хоИкрще с когото й паднеше
Flitterwochen, pl. — -1— l—hi 'мпсе noch im den 1I1T-
ierwöchen тя исс още живее и метения сн месец; ф
nach d—i 1I1Tieawochtn kommen die ZllT-iwoch-i иu-
гу-мигу зя три (дни) дни, гуго-леле |ох-нене) зя иси
дни
Flitzbogen, d-e — gespannt wlc —'n Fillzhogei -ет кит;
опъната тетива, струна съм от любопитство, умирам
от любопитство
flitzen — durcHs Zlmmtr flltz—n профучавам, прене-
тдвим през е-aд-- кит; сгрели. к-то фурня, кито силЯ1
стрелвам сс през с—ията; || 3а- Aulo flll/l über di— Auto¬
bahn рнт;м;б;нът хвърчи, лет; кято стрела по руто-
етррga-a
Flocke, 31- — groß— Flocken Такк—п. cs -cbneil in großen
Flocken сняг се сипе и— пярцини, вали сняг ни едри
пирцил;; || die Flocken liiz—n снежинките танцуват,
играят
Floh, 3-е — vom Flöhen gtbls-in, geplagt werden хапят
ме, безпокоя- ме 6ъ.хи; || die Flöhe hüpft!. springen
бълхите подскачат, скачат; || 3-r Kuize die Flöht ab-
suci—1 пощя котката за бълхи; || einen Floh knacken
чуквам, кнъиaaМ1 убивам бълхи- ф ihn —im—m Floh ins
Oli. im dem P—Iz setzen' пускам му някаква мухи. бръм¬
бар и глината; внушавам му нещо. разтрсвожиим го.
възбуждам въображението му- || 3u bu-f- wohl —im—m
Fiol im Ohr май че не си с всичкия си. чс о+качяш-
кой тн пусни тая мухи. тоя бръмбар и гливити- || liehe'
(—inen Sack. —im—m Si:C voll) Flöhe Hülen als das готов
съм нр всичко друго. предпочитам исичко друго. симо
това пе; по-тобре ще о+таи да писа саипсте, говедата
(цял чувал бълхи), отколкото ди нипряид -гоиа; ф er
Höri dic Flöit hu-f-m (nles—n) und 3u- Gras wacHscm
мисли сс за много умен; много ; умен. брадвата му
ссче и наляво. и надясно; (чува бълхите да кашлят
и тревата да расте); сече му пилето. нмя остър ум
ка+о бръснач; || Schulden hibei wic dir Uuid Flöhe
потъни^ съм в дългове до - ушите- нм—м дългове кол-
кот; куч; бътси; || —'nem Floh einem Eie/aml—n ma¬
chen правя от нълмо+о руно. от муха+и бивол. от
комара слон, от бълхата слон; Ф umg. Meine Flöh—
sind alle паричките мн се свършиха; нямам всчс книги.
мянгнзн
Tlöhrn — der Hund Tköht -1:1 кучето се пощи зя бътсu-
|| den Hund flöH—m пощя кучс+о за бълхи; ф iim fücillg
flöHcm обирам- му паричките, оскубаим го зприи—ги.
порядъчно. опразвам му джобовете
Flor, der — di— Rosem -1—1—1 im vollem Fioe розн+е
са и пълния сн разцвет. разкош, са и пълен цъфтеж;
|| —iwa- steif in vollen. iöcislcm Flor. kommt in Flor
нещо ; и пълен разцвет, се разцъфтява, процъфтява;
Ц Ciwas in Flor bringen довеждам пещо до рязцнег- - ||
rin Flor seHömer Mädci—m букет от красиви момичета;
Ф cimcn Flor am Rockau/scHIag, um ÄiMil irag—n нося
черпи лентичка. траур пя ревери. чсрпо пя ръкиии-
Ф du- Samtkleid glht Flor uh кят;рднагя рокля пуска
мъх
Floskel, di— — äbgcgrifTcmei micHfeeаgende Floskeln
изтъркани. бипинпн, шаблонни изрази- дежурни рри-
тu; прязнословид, пустосновиЯ1 гоноеловнд; безсътър-
жителни брътвежи; || maci—n Sic keine Floskeln пс го¬
ворете празни приказки, голословия
Flosse, die — dic Flossen des Kaap/ens хрилете па
шаран; ф gib mie deine Flosse дий си липата- || п'мм
deine . Flossen weg прибери си, дръпни си, отмести си
мотовилките, пергелите, перките, тжон'ятнте (кра¬
ката)
Flöte, di— — di— Flölei aul dee Flöte hiasem, -picl—m
свиря (ня) рнейгa- Ф re will immer dl— eeslc Flöle spicl—m
той иска да свири ВНПЯГН първата иитчн:и, ди играе
главната роля. да бъде във иснчко пръи; || са lai/t
13:1 ilaea Flöt- той играе по нейната свирки, гайти-
както му свири тя, така играе; || uul 3-m iilziem Loci
dee Flöt- pl—ll—m свиря всчс ни деветата дупки на кя-
витa. бера вече душа, с единия сн крик съм веч; в
грсби, преброени си ми дните, часовете. пътник съм
иече за опя свят, мириша пя гроб, земя, пръст. държа
тамяна под носи сн, нося сн тамяна под нося. пше1
ннцятя а четятя; || 3u scHw—'g—n all— Flöten иснчко стих¬
ии. зинемяви. исички замлъкнат, настъпва пьнни ти¬
шина
löt—n — die Naciligai Höfel славеят псе- || bei 3-r
Aib-li flöf—m подсвирквам сн, свирквим си песничка,
ка+о работя; || „Wie iclf Sic erzählen kömicn“, flöfcfe
dic Kleine“ „Колко хубаво умеете g— разказвате“ из¬
чурулика, възкликна миткятя; ф uul etwas (Akk) flöten
псг пир; не давим зи нещо. малко мс е грижи, сия,
хич пс ме с еня, плюя пя тови- ф 1Нш etwas Höfen
препращам го, огрязи-м го, отрязвам му квитанция¬
Fluch 435
та, ку-ружи- щс имя да взема, да чяки, има мпого
здраве
flötfngehen — ihr gamzcs Vcrmögcm l-l flöfcngcgamg—m
цялото И състояние пропадна, хвръкни, отиде по дя¬
волите, сс пропиля, се разпиля; || еа i-f flöfcmgegängen
той пропадни и дъп земя. щукня. изчезна безследно,
ни се видя, пи сс чу. пн вест. нн кост от него; || die
Sciuie sind flötcngcgangei обувките ми се скъсяха, сс
съдраха, отидоха по дяволите, си изели-лянн, са сн
взели вече даете пари
Flötentöne, pl. — 31а weide Ich dic Flötcntöle bclbrln-
gcn ще ге научи аз тебе (пя по-друг тон. пя рст. на
държане. ни учтивост, кяк пя сс държиш, колко с на
тссег половината, о+где изгрява слънцето)
Flötenpferfe—, das — ja 11ötcmpTci/cm има да почакаш;
утр; по тови ирсмс- слабо сс чува; ще има п— вземаш;
имаш мпого здраве
flott — cimc flotte VcrCäu/cain. пъргави, бързи. под¬
вижни, сръчни. оперени. отракана, спретната. еле¬
гантни продавачки- || —im flottcr Burscic, Stud—mt под¬
вижно, пъргаво. живо. оперено момче; волен. без¬
грижен, вссел, спретнат, енег-птен студент; || -in flolfta
Handel оживена, активна търговия- || —im flott gehendes
Geschäft преуспяващи, процъфтяв-щ- търговия; || Hof¬
fe Geschäfte ма:Нсп пр—ая доходни, изгодни стелки;
|| cin— Tioile Arb—il приятна, плащащи -рути си работя-
|| ein Tioile- Tempo бързо. живо гсмпо- II floffcs Kapital
нрнuчен, свободен капитал; Ф die Arbeit gell flott voa-
an оa6отата напредая, преуспява бързо, с бързи- крач¬
ки. процъфтяа;. сс р-твнвa добре; || das Gc-chä/t flotl
eeHalrei зипизвам, поддържам оживени търговия; ||
etwa- gelt mle flott vom dee Hand нещо, работи—; мн
спори, играя си с него. ми върви по мед и масло; ||
cs könnte flotf-a gcicm можеше по-бържс, по-жиао,
по-добре да върви; ф eim— flotte Tanzmusik поршанста.
чилитящр танцова музика; || TioTle Klängt поршенс+н
тиуиu- || —im flotfea Tanz поривист +ини; || di— Kapelle
spi—il atcif flotl оркестърът свири почти без паузи-
Ф -'е hal —im floftcs Mumdweek тя има чспс. ченето й
риботи, мели кято воденица. голяма бъбрици, цяла
врижял;ия с; || di— Erzählung isf floli gcscialehcm раз¬
казът с написан лско, непринудено. просто сс лес-
Ф —in— flotfe Figua macien изглеждам елегантни. шик,
облечена съм с шик; || ein flotlee Hui елегантна, ши¬
козна шапка; || ein flottes Kleid елегантна, модерна,
шикозна рокля- || Тко.Т ausecHci изглежа—м елегантен,
им-м елегантен вит- ф eiwae, —im SchlT HoTT Mächei
(ffottmachem) оправям нещо, положението, работите,
изваждам коня от реката. колити от батак;; освобож¬
давам. измъквам заседнал кораб; ф wieder floli -ein
пи: съм ня линия, възстановен съм, пя: преуспявам.
процъфтявам, пак съм и движение, експлоатация; опа-
рнчнл съм се- || floli mit dem Geld umgehen не скъпя,
пс жаля пари, пръскам с пълни шепи пяри, имим
широка ръка; |Г Tloti l—h—m, ein floTtcs Lehen lübeti -жи¬
вея безгрижно, Волно, кат; вонн-" птичка, весело, раз¬
точително, ня широки нога, водя волен, безгрижен,
охолен жииот; ф d—i Flofltmi den Tollci Olio hib—m
имам лоиеък, диария; дриским
Fluch, Зее — uul iim la-T-T rin Fluch върху него ле^си.
тегне проклятие; || es liegt —'n Fluch aul (ühea) d—м
Uune проклятие лежи, тегне върху тоя том, върху тая
къщя, гон— ; прокълната къщи; || Fluci über dich бъди
проклет- проклятие над тебе; ф das isf 'Нм zun Fluch
geworden тон— сс превърни и проклятие . и зла съдба,
436 fluchbeladen
бе рaт-нно, гибелно за пего. разг. му изяде '.явята.
го опропасти, го погуби; || das chcm isi dee Fluch dee
höstm Гut, daß -'с. loelzeugtnd, immer Bös—s muß gc-
häaei (Schiller) тъкмо а тови се състои проклятието
на злодеянието. че размножавайки се. рижти пик зли
леля; <ф> uivtaditnt—a Fluch frllil nicht незаслужената
кне-вa пе стига; ф unflätige. goife-lä-leakici- Flüch—
мръсни, нелепи счнu, ругатни. псувни. попържпи:
скверни. бо'осунсгиепи думи. стоия; || —im—m Fiu:i au--
stößtm1 tun ругая. сунд, изричам. сипя клетви, хули.
ругатни, попържни, псувни- кънпя, прокленям го.
охулвам го
fluchbeladen — —im flucHbcladcnes G-schiecht прокъл¬
нат рот; род, нит който гсгне проклятие
fluchen — wie tim Lund-km-cht, wie ein 1uhamaiii wir
ein DaoscHCemCur-ebea1 wi— rin Relica flucicm ругая.
проклинам, попържаим, псувам като хамалин, кару¬
цар, фяйтонлжнд; бълвам гущери. сипя ругатни, хули.
огън и жуп;н; ф über,- auf ihn flucicm рч'ид, сунД1
проклинам. попържаим. хуля го. обсипвам го с про¬
клятия, клетви; ф iim all—- Böse auf den Hais fluchen
кълна го ga го стигне ниИ-готям;го зло, ди загуби
най-скъпото си, тя го помете черната чуми. бог ди го
убие, мътните да го отнесат, ди му израсте -рева па "
гроба, да му опустее шапкати. ти пс замръкне, огън
пи го изгори. чуми п- го затрие; || 'Нм, Goli luchrn
проклинам го люто; богохулстичвaМ1 хуля 6оги, из¬
ричам скверни, светотатствени. богохулни думи, бо¬
гохулства
Flucht, dl— — vor lim dic Fluchl legeci/cm чтрдМ1 тър-
тя, обръщам ни бяг прет него, хуквам ди 6яг;м, сии-
щим път'--a, тър+я ди бягам. дим (бсж) др ме нями
от него; || sieb (Akk.) zur Flucht wcmdcm хуквам, тър+я
ди бягам, обръщам па бяг; || slci (Akk.) durch dl—
Flucht im Siciericlf bringen спрсдиям се чрез (c) бяг¬
ство; || im heilloser Flucht davonjagti хуквам като луд,
фурня, хала, бягим кит; пощръклял бивол. сякаш ме
гонят, сякаш щръклuия ме е хвянянЯ1 бягам през '.a-
ви, накъдст; ми очи видят, колкото ми сили държат;
|| iim zur Flucht vcaielTcm пом—г—м му ди избяга- ||
einen Vcasuci zur Flucht macht! правя опит за бягство.
опитвам се да избягам; || aul - 3er Flucht eaeeio--cm
убит, застрелян при опит за бягство; || durch die FlucHt
-nlkonncn измъквам се, изплъзвам се чрез бягство;
|| sici (Akk.) durch dic Flucht rett—m спасявам се чрсз,
c бягство; || uul 3ea Flucht sclm бягам; || den Feind im
die Fiu:il schiigcm, jagen, treiben прогонвам врага,
накарвам, принуждавам го ди утири и бяг, да обърне
ня бяг; ф FlucHl aus dcn Lugea, aus der Welf. voe dee
Verantwortung, Im dic KaanCHtlti In dl— VcagaigtmHeif,
ins ScHw—igem бягство от няг;ор- бягство, оттегляне
от светя; бягане от отговорност; прикритие зид бо¬
лестта, симулиране па болест- бягство и миналото;
обвивине и мълчание- || die Flucht in dic ÖTcnfilcikcli
antreten обръщам сс за съдействие към общественото
мнение- прибягвам до пресата, печати; || ich decke s—in—
Flucht прикривам бягството му; ф In dir Flucht dir
Jubee през бърз—г— смяпи, бързия 6яг на готиниге;
ф zwei ^^-1 im timte Flucht тис къщи ни една линия,
пя етин рет; || sl— bewobnei —ine Flucht vom Zimmcan
те живеят а цяла редица ог стан- ф da- Rcb v—a-
-chwand 1m iangen Fiuchltn 1ш Waide сърн-ти сс скри.
изчезна с дълги скокове и гори+и
flüchf—n — er ./lichtete (sich) uul 3cn Baun, blnt-r das
Uius. im die 1äcHett Sladl, ühee die GrtnzCi zu Seinem
Baudee, im dic VergangcnHcit той избяга ни дървото,
зад къщити. и близкия грят. през гряницити, прн брат
си; гой потърси убежище и миналото; || er lücilelc
vor 11м im di— Beeg—, flücHfilc slci zu ihn, in iir— Arne,
in die Aab—it гой избяга от него и плининити, шумата,
сс скри а гората. потърси убежище, подслон, избяга
при псго. сс скри и прегръдките й; потърси убежище
(успокоение) и риботити- || slci (Akk.) im dl— ÖTemf-
ticikeil flücHf—m обръщам се за съдействие към общес¬
твеното мнение; прибягвам то печата, пресити; ф
umg. wie iahen ihn g—flücit—f пи; го укрихме, му по¬
могнахме па избяга, ди се укри;, му дадохме подслон.
убежище
flüchtig — der Dich, da- Rci wurde Tlüciiig крадецът.
сърната избяга. побягна; || die Flüchtig— wurde ge/aßt
свиниси, заловиха беглеца; ф ein flüdHfigcr Eindruck
бегло. повърхностно, мигновено, мимолетно впечат¬
ление; || nlt flüchtiger Fedee e:H'—iben пиша набързо;
|| . —fwas nue ilücifig 11-11, bcaüHrtm прочитам псщо бег¬
ло, повърхностно. набързо. отгорс-отгоре, сиьрням
сим; етип поглет върху него. плъзгам погледа сн вър¬
ху него; докосвам. засягам го с-мо бегло. мимоходом-
ф eim— flüchtige Aeh—ii небрежни, немарливи. нсхийни.
псизпипяни. непрецизни работи, ир;р-ри6оги; || zu
flüchtig arbblltn работя мпого небрежно. немарливо,
нехайно. непрсиuтно, повърхностно, з—що-пощо. отго-
рс-отгорс. през куп за грош. колкото да пе с без хич,
оставям сн ръцете и риботити- || еа isi zu flüchtig гой
е много. крайно небрежен, немарлив, песиен, пези-
дълбочен. повърхностен, идгьрннчиa; ф Tlüciilgc Lau¬
ne мимолетен каприз; || flüchtiges Glück Мимолетно.
преходно, краткотрайно щастие; ф fiücHflgc öle лег-
лнан, етерични мисли
FlüchtigkeiC, die — dic Feilte sind aul Flüchtigkeit
zurückzu/ührcn грешките сс тъдж—т пи бързината, па
пслоглеждане. немарливост- || die Aab—it eifbält viele
FlücHtlgkelTen р-бот-т- съдържа много грешки, про¬
пуски порили невнимание. нстоглеждине, нехайство
Fluchtversuch, 3са — clmem Fluchtversuch macitni
unf-emebn-ii au-lühecm. aiskleeem, wagen, vcaclielm nор-
ИД1 предприемам, провеждам, рискувам, осуетявам
опит за бягство- || cin gcgkücCfea, mißglückter Flucht¬
versuch сполучлив, чспещеН1 несполучлив. безуспешен
опит зи бягство
Flug, dee — cimcm Platz lür 3-n Flug nach Soli huci—n
ангажирам, т-nязи-м. място зи пътуване със самолет
за София- || ich wünscH— die. elmem guten Flug (желая
ти) щастлив; негепе1 щастлив полет; || der Flug übea
den Ozcan. zur Venus. zun Mond, mit dem Raum-eHi1i
прелитане пи океани, полет към Венера. на луната с
космическия корИб; ф eimcn Vogel 'm Flug frcTen улуч¬
вам птичка. както лети; ф dee Flug 3еа Geduikei по¬
летът на мислите- ф etwas nue 'm Fiug(c) b—eübrem
засягам пещо само м;мосопом, бегло. повърхностно,
етва-етва; ф wie 'ш Fluge мигновено. светкавично; ||
die Zeil verging wlc 1m Fluge времето м;няияще бързо,
хвърчеше. легсше, сякаш имаше криле, минаваше кито
ни шсгя, незабелязано- ф bin Flug Kaaniche ято жериин
Flugbahn, dl— — di— Flugbahn des W—1TaaumseHiTcs
bertchnti изчислявам траекторията ня космическия
кораб
Flugblatt, das — Flugblätter vcaieileni verbreiten раз-
простррпявим, риздан—м позиви. листовки
Flüg—Ii 3—1 — der Flügel —im—s Voge1e1 crme- SchM-f-
li'lligs, des F-n-ice-i 3er Tüe, des Flugzeugs крило ни
-птици, ни пеперуди, на прозорец, врити, -с-монет- || die
Flügel des Allai-. 3er Mühle, der Lungc, der N3-11 - —iner
Truppt дверите на олтар, крили пя ветрени менпнцa;
лобовете. крилата ни белия дроб- ноздрите ни пося;
фланговете пи войскови чист- || uul d—n Flügeln die
Llch—1 des Gesanges върху крилете ня любовт;, ня пе¬
сента; <$> dis Glück bat Flüg—I щастисТо им— криле,
бързо отлита. е мимолетно; . die Z-Il bal Flügel вре¬
мето лети. хвърчи. ими криле. пе чики- ф dee Vog—1
schlägt mil d—n Fküg—ln птицата утря, пндсkИ1 пърха с
крннегс; || die Flügel schwingen. ölncn. —пГ/акТсп. aus-
bieirei рaзмисвaм, разтварям, разпераим криле; £ ф
1Нш die Flüg—1 hc-clmcidcn, . elulze1 подрязвам. окис-
трям му криле+е, спъвам полета му- || dir Flügel hän¬
gen lassen отпускам. проиесвим криле; отпуск-м обез¬
куражено ръце, проиесвим нос, унивам. отчайвам се;
разг. опу-чвим сс. окумвим сс; || ici п—Нмс iin uifer '
meine Flügel вземим го, nрuю-двaм го под своите кри-
ле, иземам го пот сиоя -закрила. защита; || die Flügel
über . ihn .hrcilei разпериам криле нит него; || iin heim
Flüg—1 kaiigcn. ithm—m хващам. улавям го зи пеши;
|| du wli-t dir noch 31c Flügel verbrennen щс си изгориш,
опърлиш крилеге. ще си изпатиш, ще се опариш, щс
претърпиш загуби; || di— Liebe vcrilei 11а Flügel лю¬
бовта я окриляше; ф am Flügel hcgicifef N. N. на
роял- (съпровожда) Н. Н.
Flügelschlag, der — dee F1йgc1ecH1ag einer neuen Epo¬
che прелвестиего на нова епохи
flügeln — geflügtll— Wolle крилати. хвърчащи думи,
изрази; употребявани често, постоянно думи, изрази;
ф die Tür llügilf вратята се е изииня, изкривила. из-
мегнрнa- ф di— Wachtel war nur g—flügrlf пъдпъдъкът
бе рипсн сим; и крилото
Hügge — das Vögicimi 3er junge Mcnscl i-t noch 1ieHt
flügge птичката още нс мож; да хвърчи. ощс пс ся И
uзриснини криле; младият човек още пс е стъпил ни
краката сн, пе с заякнал- още пе се с затвърдил, на¬
ложил; || flügge werden пор—ств—г ми криле, напускам
гнездото, излитам. изхаръкним от гнездото; || die Kin¬
der -'пС flügge (gcwoadcn) децата всчс станаха големи.
самостоятелни, nорисн-ся, стъпиха исче ня краката
си. могат да сн изкарват, п— си търсят, та си печелят
хляба, пс позволяват асче да нм сс бъркат а работите
Flugzeug, das — eim Flugzeug füllen. -Тепсе! управ¬
лявам, пилотирам самолет- || das Flugzeug -ТаеТеТ in
5 Minuten самолетът тръгни, излита след 5 минути;
(I das Flugzeug sicigf (aul), setzt zur Landung an, landet.
mußte nofiamdei самолетът сс вдига, се спуска, сс гот¬
ви да кацне, да сс приземи. се приземява, кицви- са¬
молетът трябваше принудително ди сс приземи. та
кицис- || da- Flugzeug flog pünktlich ah, fli—gf mach 3—elin
самолетът излетя точно, и определеното време. пъ¬
тува за Бернuн; || di- Flugzeug '-Т über d-ш Mcer ab-
gestüazt, '-Т ai einem G—h11geшä-eiv zir-cHiilf самолетът
пална иид морето. сс разби и етин Планински мисии;
|| 3а- Flugz—ug isf im cinci Sturmi in Nchel geeatem са¬
молетът попадна и буря, и мъгла- || ai Boad des Flug¬
zeugs gcicn качвам сс (ня борда) на самолети
Flugzeugunglück, das — h—i eimcm Flugzeugunglück
uns Lchem kommen з-гиним при самолетна катастро¬
фа
Flunder, die — platl wl— ’ne Fiuidtr плосък. сплескан
като писня- смаян, слисан, учуден до пемай къпе- ||
die 1lumdeam wunden si:H хората сс чудят и мият
flunkern — iumkcrc nicli стига си хитрувал, шме-
керувил. рятпоянял ирел;-не:нпенн, бибини деветини,
бяспн, стига сн лъготил, сиърлят прах в очите. про-
диеил менти зи корем
Flunsch, der — cliei Flunsch ziehen, machen ниичп-
вам сс, нипчщвям се, п—мусвам сс, начумериам сс.
провссиям устни
Flüsterpropaganda 437
Flur, dl— — duech Feld (Wald) und Flur schweifen
бродя, скитам из поля и гори. кръстосвам пидлъж и
п-шир поля и долини- ф er -tand- ällcim uul weitca Flue
той стоеше изоставен от всички, чуиcтичиише се са¬
мотен, без поддръжка, подкрепа. Шеговито обърната
реминисценция от Уланд
Fluß, 3еа — 3er Fluß ent-paligr in dem Alpcm, durch¬
fließt dic Stadt. sciiäng—il slci duecb das Tal, —'gießt slci
ins Meer, mündel in dcn Rheim реката извира от Ал¬
пите, прекосява грята. минава прсз грята. лъкатуши.
вие сс през долината. излива се, влния сс и морето,
и Рсйп- || die Fluß Telll übea seine - Uler. übcrscHwcmmf
die Stadt. feiil -ici im m-ia—rt Aame реката излиза от
руслото, л;гнот;1 бреговете си, тиниви■ бреговете си,
наводнява гр—ла. сс риткноняв- ни много ръкави- ||
der Wleseaepicge1 des 1^--—- isi gc-flegcm. gclällcm пи¬
вото ни реката сс е покачило, е спаднало- -ф» all— Flüsse
laul—m ins Metr исички реки сс вливат и морето- . cs
läuft C—im Fluß dcm Beeg Hinan -вола въз баир не върви;
нотата тече по плининяг- нятонч; - Güsse Machen
Flüss— капка по - капки вир стави; ф dem Fluß der Rede
uif-rbrecien прекъсвам потока ни речта; || —im G--
-peäci. die u1tt16eöeHemt1 Verhandlungen wider im Fluß
bringen подновявам, подемам отново, съживявам раз¬
говора, прекъснатите преговори; || noch 1м (im) Fluß
-ein ощс е и . хот, още нс е nри:нючеп(о); || alles l-l 1ш
(1m) Fluß иснчко тсчс; || im vollen Fluß— s—lm в пълси
хот съм, в разгаря си съм; || das Gespräch konml
wieder in Fluß разговорът се съживява отново, сс по¬
дем— отново, добива пи: псра; Ц im Fluß komnen ста¬
вам рит'оиортни, разгоиорлив, приказлив- рятпрнk-т-
нам сс, оживявам сс; Ф das M—lall gerät im Fluß ме¬
талът сс разтопява, обо-тувя течна маса; ф ап —'пеш
Fluß leiden имам гнойно, бя.; течение; || 3er wcihllcic
Fluß менстрчрц;д, мензис
flü—lg — flйee'gre Metulli scherzh. Broi течен метал.
гечсн хляб |бири)- || flüssiges Kapital. G—ld тсчеп. лик¬
виден, оборотен капитал, свободни, налични пари- ||
—im Kapital. Geidea flüssig maci—m превръщам кипнтин,
суми в ликвидно състояние; ф einem flüssigen Stil
-chetlbrn нмям лек, 'лaаьк, плавен. ливък стил пи
писане; || -ici (Akk.) 'm fküssig—n Zu-lind befinden на¬
мирам сС в Течно състояние- ф flüsslgre Laut ликвидна.
плавни съгласна (р. л); © nur noch Flüssiges zu sici ■
п—Нмет моги ди поемам. приемам само още течни.
рядка, кишава хряна
Flüssigkeit, die — dünne. dicke Flüssigkeit рядка, гъс¬
ти течност; || dem Körper Flüssigkeit. zuführen оиот-
няаам организми, подхранвам го с течна храни
flüstern — 'Нм ciwas 1ms Ohr flüslcrn пришепвам,
шептя му нещо. казвам му пещо шепнешком. про¬
шепвам, подшушнам му нещо ни' ухото; || 1ш .Saal
erhob sich rin Flüstern и салони сс наитигни шспот.
започнаха да шептят, та си шушукат; ф d—м Hab— ici
was gilüsteri казах му киквот; трябваше, съвссм не¬
двусмислен; мпеннего си; наредих го, както се снелви;
|| die werde ich mal was flüstern ще ти дам яз ня тебе
да сс разбереш, някой път ще ге нарежа, кикто се
слетия. к-го кисела крястявния, щс ти кажа, колко ;
ня лесег половината, откъде изгрява слънцето- || das
Cann 1:1 dir lüstern казвам ти го съвсем сигурно, по¬
ложително. уверявам гс. '—рин+ирам ги, чс е така;
можеш да бъдсш сигурен в тона
Flüsterpropaganda, die — g—g—n dic Flüsterpropaganda
anCämpfii боря сс, нотя борба срсщу скритата. тий-
438 Flüsterton
нита пропагинта, срещу клеветнически слухове
Flüsterton, 3er — sicb (Акк.) 1ш Flüeleelo1 uileaHiItei
разговаряме се шсппешком
Flut, die — Flut und Ebbe прилив и отлив; || zue Zeil
dtr Flui по време па . прнниви- || die noaHl-che Flui
Носният потоп; || die, paplernc Flui наводнение о—
книжни пир; (през време на инфлацията), . jede Flui
hat iire Ebbe след прилив идни отлив; ф er land -—im—n
Tod 1m dcm Fluicn гой намери смъртта си във вълните;
II ' eine Flut von Tränen stürz.- aus iircn Augen поройни
сълзи гечсхи, пороН от сълзи сс лееше от очите й; Ц
eine Flut von Schinpfwörfcai ergoß -1:1 über mich поток
от ругатни, счнн сс изля, се изсипа върху мене- || wir
wurden mil einer Flut vom ScHlmpfi-tden й6te-eHйttet
обсипаха пи c поток от ругатни; || 1:1 mußte —in— Flui
von Schimplrcdci über mich cageien lis-cm трябваше
тя понеси порой от ругатни
fluten — Liebt. Musik flufcfe im das ZiMmca светлини.
музики нихну, нахълта и стаята; || die Menge flutete
aul d—ш Platz bim und her тълпата се вълнувише кито
рязлюляи; море, се люлееше кято жн+н; класове
flutschen dial. — dl— Arbcll flufeeHf работата спори,
върни, сс р-твнвя гладко, безпрепятствено, върви по
мед и масло, по вола
Fohlen, das — uul seiner Multee Folien псш, c кри-
комобилите, c хиджипешоните рийгопн
Folge, die — eine laufeide Folge непрекъсната по¬
редици- || 'm aipbabbll-ci-r, dichter Folge по азбучен
ред; непосредствено един след друг; || die Ereignisse
übei-tül/tei slci im raseHer, al-mio-ea Folge събитията
се редяха, следваха бързо, сс гопехи едно след труго,
се надпрсБирниха; || im buiitr Folge и пъстра поредици.
разбъркано, разнообразно; || im ungezwungener Folgt
и пе строго определен рет, непринудено; || die mäeHeie,
neu- Folgt cincr Zcit-eH1i1t следният номер. новата
книжка ня списание; || füe die (1m dcr) Folge зи а бъдеще,
з-напрсд, впоследствие; || 'n die-cr |Rt1htm-)FöIgC в тоя
рет от мненu; ф die Folgt wlad cs leHrcm бъдещето ще
покаже; разг. видя. щем; || dl— Folge wird —s lchecm. ob
du recht bist бъдещето ще покаже, ще видим. дял;
имаш прано- Ф Grund und Folge причини и снетстиие-
|| etwas hal große. seiweawitg—mde, Traurige Folgen нещо
има големи. тежки, печали; последствия» || die Folgen
-—'те- Benehmens sind unübersehbar, sind nichi äЬzueC1
iem последиците от неговото държане си необозрими,
пс могат ти се измерят, ;6ото-т; || 3а- wlad von -chl'M-
men Folgen -—'m говя ще има лоши последици, по¬
следствия; || die Sache kann üble Folgen nach sici zicH—n,
für lim haben риботити може ди поинет;, пи има лоши
последици зя него; || möge es für dicb die glücklich-fen
Folgen lab—m тино има за тебе ний-щастливи после¬
дици, па ти донесе щастие; || unangenehme Folgen епт-
-ТеШе! изникват, пораждат се, яияи-т сс неприятни
последици; || all— Folgen leagtm, auf -ici псНмсп по-
нисдм, пося, поемам върху ссбс сн исички поснеднин;
|| dl— möglichem Folgen 36—1-1, hedcnkcm, ahwägcn
предвиждам. обмислям, претеглям възможните по¬
следици; || die Folgen weadem nichi aushltibcn после¬
диците няма ти закъснеят, скоро ще сс проявят. пс
ще сс забавят- || die Operation verlief olne Foig—i опе¬
рацията мина без последствия, усложнения; || an den
Folgen -leihem умирам от последиците, усложненията;
|| die Siche ist für mich von Foig—i р-бот-ти е ог зна¬
чение зи мснс, с големи последици зи менс; || zue (als)
Folgt häbti нмям зя последици, и резултат; || 3er Fol¬
gen ung-achf-i, ohne RücksicHt auf dic Folgen без тя
се държи сметка за последиците, без оглед ни по-
енедствндти; || daraus läßt -1:1 tim— Folge zl—i—m от тоа;
може та се извлече, извади заключението, ди се на¬
прави изводът; ф das V-rlälTni- hlich nicli ohne Folgen
.юбонн—т; връзка пе остани без последствия (жената
е забременяла); ф tlice Einladung. einem 3—TcHl Folge
161-1—1 приемам покани. о-зов-вам сс ня покапа. отго¬
варям утвърдително' ня поканата; подчинявам се пя
заповсдт;; || einen Gesu:H Folge g—ben даним хот ни
заявление, молби
folgen — 1Нш dlchi, bllndling-. im g—wl-s—a Enlftriuig,
von weiten folgen следвам го по петите, слепешкити,
ни известно разстояние. отдалече; || folge mir послед-
вий мс; || iim aul Schrill und TiiTt lolg—i вървя по
петите му, следвам го ня всяка крачки, стъпка; следя
го неотстъпно. нс се отделям от него нито зи миг;
|| 1Нм uul dem Fuße, aul den 1-1-11 folg—m следвам го
по стъпките, по петите му, вървя непосредствено слет
него; || elier Leicie folgen следваме мъртвеци, вървим
след ковчсги; || dee Fabnc loig—m тръгвам под знаме¬
нити, ни войни; || in seinen Fuß-lup/ei folgen следвам
неговия пример, неговия път; || 1Нм mit den Augen
loig—m следвам го : поглед. : очи; ф ihm 1ш Ami, 'm
3er R-glcruig folgei т;емaм службата. мястото му,
нaзн;тивaт мене ни неговото място. ставам негов при¬
емни: и службата, в управлението (ни стоянртя); Ц -i—
folgte ihm in die Eie, 'm Tode тя сс омъжи зи него;
тя го последва и гроба, смъртта; || —im Unglück folgt
aul da- - andeet нещастията сс редят. се сипят, се нижат
етпо след лоу'О, сс гонят. сс надпреварват- || die Ereig¬
nisse folg.—! Schlag uul Schlag събитията се заредиха,
се нядnрев;рв;с; едно след труго, следа-хи и бързи
падпренира едно след труго; || —s lolgie Hieb aul Hieb
сипеха сс, валяха удар след удар; || —im Tug folgt den
undeen дните сс нижат. редят един слет труг; || —'пее
folgt aul den aidten точат сс един след труг; <J> uul
Regen folgt Söintneeic1i след буря изгрява слънце;
след дъжд изгрява слънце; слет бурята тихо време
настини; слет зимята топло ите; «ф» uul Freude folgt
L—'d слет радост идни страдание; ф Brief folgt следни
писмо; || 1oileclzu1g folgt продължава. слетви; про¬
дължението следва; || welie'e EinzcIHciTcm lolgcm други
подробности следват допълнително; ф —in—m G-fübl,
eln—r Eingehung loigei подчинявам сс ни нашепванията
ни чувство, па някакво внушение; || dem Gcsciz, d-e
SliMme 3-e Vernunft loigem подчинявам сс ни закона,
вслушвам се и 'н-с- на разума, следв-м гласа, на¬
шепваният; ни разума; || -'е wurde b-staufl, w—il -'—
11:11 gefolgt Halte -я бс наказана, защото пс сс под¬
чини. понеже нс послуша; || —inem guten Rui, einem
hö-cn Beispiel, 3er iineren Stimme loig—m следвам добър
съвет. лош пример, нашепванията ни вътрешния сн
глас. ня сърцето. подчинявам сс ни нашепванията ни
вътрешния си глас; Ц lim in ull—n Slück—m loigem след¬
вам го, подчинявам му сс във всичко; || ' ici Cann dir
darin nichi lolgtm и тови отношение пс съм съгласен
с тебе, пс моги ди сс съглася с тебе. съм ни точ'о
мнение, пс споделям становището +;. мнението ти;
ф wer -elber folgt, isi 1-1:1. zu /leiem койго сим се
подчинява, лесно се води- ф ich Coinle selien GCdai-
Ccn, seimeM GcdanCtngang nicbT /olg—п пс можех. не
бях и състояние ти следя мислите му, хола ня мислите
му. ди разбери кикво говор;; || .dem Schauspiel м1Т
Iiicrcssc folg—m слушам, гнеgaм, следя с интерес тоa-
мити; ф was folg. Заеш- кикво слетия. произтича от
това; || daraus folg., daß... от тон- слетия, че...; ф ат ‘
folgendem Tagt ня другия, следния, следващия тсп;
етин тен по-късно; || 1:1 habe Folgendes zu bemerken
иск-м да забележа следното, да направя следната за¬
бележки; || 'm folgendem (in folgendem) малко по-долу;
по-нататък; в бъдеще; по-късно; || im den Folgenden
в следния откъс; в толуизноженого
folgenschwer — einem lolgeiscHweaem Feiier bcgehem
извърше—м фитидпи грешки, грешки с мпого тежки,
сериозни, с рртрлнн, съдбоносни последици
folgern — daraus folgert, daß... ог тона слелия. сс
заключ-ви. сс изважда заключението, чс...; ф aus sei-
i—m Worlei Habe ich gcfolgcai, daß... от думите му нз-
заключението, сн направих изводи, зи:нют;х,
чс...
Folgerung, die — eine Folgerung ablelfen изваждам,
правя заключение, логически извод- || dl— 'i:Hiigei
Folgerungen aus eiwas zlehin правя, извличам правил¬
ни заключения, изводи от нещо
folgsam — —im -Tolg-imcs Kind послушно те+е; ф ein
1o1geämce WcaC/eug послушно оръдие, послушни маши
Folif, die — nue als Folie (zue Folie) dienen служа
само като рамки, фон зя. пи нещо
Folklore, die — an die Folklore anknüp/tn използувам
фолклорни мотиви, изхождам ог н-р;днат- песен, от
народното творчество
Folter, dl— — dic Follea anwcnden nо;ляг-м мъчения,
инквизиция, подлагам ня мъчения, изтезания, инкни-
тнинд- || aul der Follte liegen измъчват, изтезават, нп-
каизнрат ме; поплагит ме ни мъчения, изтезания, ин¬
квизиция; прен. разпъни— ме на кръст; изпитвам
страшни стрипания, мъки. измъчван съм от нещо;
ф übertr. iim durci —Twas uul die Follcr spaincn из¬
мъчвам го, подлигам го на страдания, мъки, разпъвам
го и— кръст и нещо; || 1:1 möchte 31:1 nicht länger uul
die Folter spannen не желая повече дя те измъчвам,
държи и мъчително, трепетно няпреженне; || ici spanne
srin— Neugier uul dic Folter измъчвам любОпитството
му, държа го в мъчително напрежение- ф ihe— Gcgcn-
wart isi eine wahec Folter füe mici присъствието И с з;
мене истинско мъчение. изтезание, идт- инквизиция,
мъки
Folterbank, die — ibi aul dl— FolTcrbank i-gem под-
.игам го пя инквизиция, поставям го ня уреда за мъ¬
чения; || aul der Folterbank liegen инквизиоят, измъч¬
ват. изтезават ме- прен. разпънат съм ня кръст. из¬
питвам мъки; измъчва ме любопитство; измъчват ме
угрнтеннд
foltern — ihn grausam. zu Tode, zum Kaüppti /ölitin
измъчвам, шпкеизнрам го жестоко, по смърт, осаки-
-дБaм го за ця. жииот, превръщам го в инвалид зя
цял живот с побоя. с мъченията; ф Reue foltert ihm
измъчва го разкаяние; )| von G—w1s-emsbiesem gclolferi
измъчван от угризения, терзан, разпъван на кръст от
угризенията ня съвестта
Fond, dee — der Fond 1-t im Grau gcHiliti фонът c
син; на сив роп; ф ein Mensch ohne -iffilchen Fonds
чоаек без морални устои; || dieser Mensch bal cincn
gutem Fond този чоиек по начало, по природи е добър,
има добро сърце, ; с добри заложби
Fonds, dee — tim—m Fonds hildcm образувам, осно¬
вавам фонт; ф ein großer 1ö1de iaigea Erlubaung тяпяс,
капитал от дълъг опит; натрупан опит
foppen — ihm foppt! закачам, занасям, поднасям,
з-пяним, майтапя го. пускам шеги, закачки по негов
адрес; будалкам го; || 3u w'llet mich woil Toppen ги
се шегувяш, биеш сн шега с мене, подиграваш лн сс
с мсне, б-лямосвяш, будалкаш .и ме
Force, dl— — led—m ist licht meine Force нс ме биня
зя оратор, силата ми нс е и ориторстног;, не съм по
Forderung 439
много+о думи; ;о-тооетн;то пс ; силната мн стрипа-
|| darin /eigt er große Force а тови той ; велика силя,
факир
Förderer, 3ta — —im 1öedtrtr dtr Kuisi меценат, ня-
сърчнген, радетел, реиннген, покровител па изкуство¬
то; ф im ibm elmci Föadeiee finden нимирим подкрепя,
поощрение и негово лице
förderlich — eiwas isf meiner Gt-un3Htil /ö'dcallcH,
eiweiei -1:Ь als йЬtruue TöideilicH нещо ; полезно, от
6т-';пр;дтп; знячение за здравето ми, сс отразяв-
добре, благоприятно на здр—нето мн- нещо сс окизви
иъв висши степен полезно, ; от неоценим; значение
fordern — Einhüllung 3-r übernomm-ntm v-elrag-mä-
ßigcm Bedingungen foedeen изисквам спазването ня по¬
етите договори; условия; || RecHcischa/t, Genugtuung
von 'Нм loid-en изисквам сметка, о+чег, удовлетво¬
рение от него; || s—lmem Kopl, Fa-l-pauci lüe ihm foldem
нскям(е) гнaБa-a му, оnряит-тетня присъдя за псго;
|| Einlaß fordern н-стояням дя ме пусняг вътре; || ici
foederc nicht- UngcbüHrllchcs von die пс искам нещо
нередно от тебе; || ich foadtre, daß du sciw—igst на¬
стоявам, изисквам от тебе да млъкнеш; . wie zu vl—l
foidcrf, b-konmf ilciis който .амт; за мпого (иска
много), не получава нищо, цзгубвя и малкото; който
се цели и много нрябчетя, не утря ни едно; <$> 3а-
Lehen loaderl -ein Recht животът сн изисква своето;
<ф» Foideri -t—ht jedem lael всеки е свободен та искя;
искането ; безплатно. пс обвързва; ф iii voe G-aicit,
voe die Klinge, zun Zweikampf fordern призовавам го
пред съда- извиквам го ня дусл; ф die Kaunkbeil bal
vicic OpTce unltr den Klndeei gefordert болестта из;
много жертви между децата; много деца стапаха жер¬
тви ня болестти- ф die Ware genügt nicit dee gt/oa-
derlcn Qualität стоката пе з-п;н;нявa изискванията за
качеството
fördern — ich fördere iii bei seine' Arbcll, in s—lmea
Luulbahi подпомагам, нрсъотрврм, импулсирам го в
0P6отя-р му, допринасям мпого за к-рнерят- му; ||
3еа L-hacr förd-rt den Sciüice учителят див— знания на
ученика, спомага за неговото духовно рязвитНе, из¬
растване; || dl— W1secmscHa/t fördern поощрявам, на¬
сърчавам, подпомагам (ризиитието ни) науката, р—-
тувям, допринасям, способствчвям, сълействуням. по-
нр'рм грижи за развитието, напредъка ня науката; ||
dl— Kun-t wird durch die (vom dee) Regl—aumg, seitens dee
Regierung sei' gefördert по.—'—; сс големи грижи, ста¬
рания ог (страна ня) правителството за (развитието
ня) изкуството; появнтелстното полаги големи грижи
зя р-тв;т;ег; ня изкуството; ф etwas ans L1:hi, zutage
fördern изваждам, изкарвам нещо нядве, ня бял святг
обнародвам, издавам го
Forderung, die — die Forderung de- deufseHen Volkes
aul nationale EinheiT искането, стремежът. въжделе¬
нията пя немския народ зи национално обединение,
единство; || —'ne selhetverständ11:Hc 1ör3eau1g естестве¬
но изискване; || dl— Forderung des Tages, d-e Stunde
изискванията, повелята, задачите ня деня- || 1oi3c-
'uigci au/stellci, erfüllen пост-ням, изпълнявам из¬
исквания; || die 1öedeeumg nach Eitelgnung des □1^3-
besitzt- искането зя -отчуждаване пя едрата поземлена
собсгвепосг; || üb-rtelebeie, ge'ecbte For3eruigei ег-
Heben, gclfcmd macben предявявам прекиПени, спранед-
л;ви искания, претенции; (| unmlßversTändlichc, un/wel-
Ceutlgc Fordtrungci naci eiwas, an ibn eiHcbcn пре-
gдБднрм недвусмислено искане за нещо към него; ||
440 Förderung
ici habe Ccinc Foedeiumgen ai 31:1 нямам искания,
претенции по отношение ня тсбе; нищо пе нскям от
тебе; || ici besfeHe aul meiner Forderung настоявам ня
искането си; || wie loci ist -етс Ford-iung какъв иск
nрепдвдир гой; || das ist —'n— -tarC- Forderung тоеи всче
; прекадено изискване- || ее -cbeaubte -ein— ForC-auigcn
Höhtri schraubt- sic heaab той покачи прет;пциш+е си,
препяин по-високи претенции, искания, понижи. на¬
мали претенциите, би отбой- разг. сан си псркн+с,
опашката- || zu Holt Forderungen an ihm -т-И—п поста¬
вям му твърд; високи изисквания, изисквам от нсго
пре:яненО1 твърде мпого; || eine Ford-iung ableimem,
zuiücCweisem отхвърлям, не приемам претенция. ис¬
кан;; || ici kann vom Meiner 1öedteu1g 11:11 ahgcicm,
36-1—111 пе мога Ди се откажи, дя отстъпя от искането
сн, пс мога да оттегля претенциите сн; || umg. Icü kam
nlt mclmcr Forderung 11:11 ' durci уп—рнх o (пи) камък
c искането си; пс ме огря- || tlnea Forderung g—nüg—m,
nachkommen. geaecif wtad—m з-доиолдвям, изпълнявам
искане; || Forderungci aussfcHti Haben имим несъбранш
вземания, пя събирам суми; © Forderungen —inzieien,
eilf'elbcn, ilmCiigcm събирам, инкасирам вземания;
поелдидиям съдебен иск. събирам вземяния по съдсбсн
ред, чрсз съдия изпълнител; © —'m— Forderung uul P1--
tölcm покапа за пуел с пистолети; || die 1ör3c1ung ап-
пеНтст, ablcincn, 2uaüeCw—iecn приемам. отблъсквам,
отхвърлям. нс приемам поканата. предложението за
туел .
Förderung, die — zur Förderung 3-r Jugend за по¬
ощрение, насърчение ня млиаежтя; || das bedcutet lüe
mici eine groß- FörCtaung тон; ; за мене голям им¬
пулс, подтик. голямо насърчени;; || ihm 1ör3eruig ег-
weisemi zuteil weadcn lis-em поощрявам, насърчавам,
подпомагам го. полагам грижи* зя неговото развитие,
преуспяван;; © dl— Förderung dcr Kohle добивът ня
каменни въгошии .
Forelle, dl— — <$• man längt nicht Forellen mit Tro¬
ckenen Uoscm сухи поли рибя нс япе; без мокри гащи
раци се пе свищит; който се ципа, гой липа- комуГо
лозето ; прекопано, той ще имя пълна бъчва; който
не сс пече на нивя, пе се пъчи на хорото; 6ез труд
няма сполука
Form, die — eine' Sach— Form und Gc-lail geh—m ди¬
вим пя нещо форма и образ (вит), завършен вид.
оформявам го. моделирам го; || —'n— Form aiiehmen
приемим образ, иид. форма; оформявам се; || au- 3er
1oem geraten, koMmen, dl— Form veall—aen деформирам
се, обезформяним сс, загубвам р;рм-т-1 фасона сщ
разкривявам сс, смачквам се- || —in—n Uul übte die Form
schlagen, ihm 'm scinc Form heingen поставям. опъвам
шапка на калъпя, изглаждам, оформям я, оправям
форм-та И; || cin 'n Form und Muß vollkommene- Gc-
-01^1 творение, създание със съвършени, извряни,
класически форми, съвършено по форми и симетрия;
|| etwas im elme Form gleß—m отливим нещо въи роомр,
калъп; || in 1oiM vom... пол формати на...- || nach (in)
Form und Farbe по форма и цвят; || P1äf/eHe1 mit
Formen aus den T—'g stecb—m режа с.япк; : формнтк;;
© —fwas nimmt greifbare, /—-11 Formen ai нещо приема,
вземи, добиви внднмн, осезаеми, рсялпн, определени
форми, очертания, определен образ; || —Twas nlmni
schiife Fomin un нещо добива остър характер. остри
форма, сс изостря- || die Form dee kl—lnen Ei/ähiung
wäiiem избирам формати на късия разказ; || dl— Form
spicigem разбивам, пръсвам р—мкити. устанонення ка¬
нон; || mit dem überkommenen Foenci beecHen скъсвам
c традициите. традиционните форми, установените
канони, норми; || an den Formen Cichcm. ia/ltn държа
за роомят-, придържим сс здраво, сляпо към уста¬
новените форми, към буквата, към .^формалностите,
голям пспянт, формалист съм; © еМ naci 1oiM und
Inhalt .vollendetes - Werk по съдържание и форми съ¬
вършена творба, класическо произведение- || dl— Wc-
:hstiw1rkung von Inhalt und 1oen взаимодействието
между съдържание и форми; © die Formen dcr mcnsch-
11:1—1 Gcec1lscHäTt формите, устройството, структу-
рит— на човешкото общество; || dl— ecpuhilCanlscbe
Form —lies Staates републиканското устройство, ре¬
публиканската роомр на управленне пя една държава;
© in aikee 1oan нaй1Ориц;aлно, както му с редът,
както ; прието; || etwas im allea 1oiM erkläe—n з-явявам,
обявявам нещо по надлежния реп. както си му ; рспът,
както е редно, както го изисква приличието, етикетът,
чсгяновен;ят реп, ияй-гържесгеено. ний-уч-иво; ®
—fwas i-l —int bloße, ксеас. aelme Form нещо е* празня,
куха, безсъдържа—елпя формалност. сс прав; само про
форма; || etwas tui nur um dee Form zu genügen правя
нещо' само фооМрнно, от приличие, с-мо пр; форма,
сим; - колкото ти изпълня рооминностите, спин акт ня
приличие, учтивост; || ibn nur dee 1oiM w—gem hisucien
посещавам го сим; от учтивост, приличие; || die äußt-
ein Formen wahren. hcacblen спазвам, пазя, съблю¬
давам формата, приличието, външната форма, ети¬
кети, уетяновенид реп; © ein Mensci . ohit jede Form
чоиек без всякакви обноски. мяннерн; || über guie For-
ш—m veafügem имим добри обноски, мяннерн, изискано
пърж—не; || k—lm— Formt! bab—i нямам държане, об-
Носкн, маниери, голям пръин;: съм; || ciwas in Höftl-
:hca Foan Tun привя, върша нещо с тикт, постъпвяМ
учтиво, казвам, паправям го и учтива роомр; © 1т
8^—1, -cHlicbt—' Form -—Гп. völlig außer ForM gekomM—n
-ein a добри, лоши роомр съм, нс съм във форма, ня ,
висотата сн, изгубил съм нрпънно тренинги, школои-
ката си
formal — die Toinaie Strnktne външната структури,
форма; || das forMaie Re:Hti Ge-ctz формалното пряао,
роомятп;ят закон, законът. който сс придържа само
към пяоя'рярн-е, точкртр, буквата; || 'Нм nue formal
gewisse Richte clieäuMen дивим му сям; про рормр,
сям; привидно нзвесгнн права
Formalität, dl— — alle ForMallTäTcn erledigen уреждам
исички рормрнн;ет;; || das '-Т —ime bloß— FormallTäT
тон— ; симо роомрнност, само про форма
Format, da- — das Formal d—s BucHcs форматът.
размерът на книгята- © clm Main von Format, größfei
ForMals. von ungewöhnlichem, außerordentlichen For¬
mal човек (мъж) от класи, ринг, от няй-висока класа,
с необикновени способности, качества, изключителен,
рядко способен, забележителен човск; || —in Denkmal
von Formal импозантен, монумент-лен паметник- Ц
umg. ее bal ForMal, Hut kein 1ö1naT той ; забележи¬
телна личност, имя физиономия, с човек без всякакво
тнятение, е едно нищо, ; човск без личен облик, бсз
нитнр физиономия
Formel, 3i— — dafür gibt cs Ccinc Foemei зи тона нями,
пе съществува формули. дефиниция; || efwas in eine
1—sli FoiMti /а---m формулирам, дефинирам точно,
определено нсщо. пимирим точна формула, терин;1
иид, формулировки, точно определенне за псго; || aul
—ine gemtlnsunt Formel belngen привеждам към обща
роомуня, роомчниоонкя, дефиниция- © eine FoiMei
äulsTellei откривам, извеждам формула; II eine gemein-
sane Foam—1 für —fwas find—n нимирим обща формула.
формулировки, дефиниция зя пещо
formell — eine formelle Verbeugung macht! покланям
сс учтиво. по етикети. - служебно, рорминн;, орнинал-
но; || er i-l -—Не ToiMeli той се държи много официално.
сдържано. служебно. важно, дървено. студено; || iim
foaMell CMp/amgem ' приемам го о®нииянно, учтиво.
сдържано. кит; чужд. като непозпяг; || —ine ToaMiItc
Bekanntschaft нсобиързиящо с пищо запознанство; Ц
loaMiiie Rcdcm-aitcm w—ciseln разменяме си само фор-
минн; фризи пя учтивост, орнцнянпосгн, орициянни
любезности- [ die Beziehungen zu ihr wurden 'шшса
formeller отношенията c пея ставаха асе пО1;фнинян-
нн. по-студени. по-стържяпи, по-формални
formen — —fwas nach —'тем Mustlr zu Figuren ToiM—!
моделирам. оформям фигури от пещо по дадсн обра¬
зец; || ein Modell in Tom, Gips loiMcm правя. оформям,
вая модел от глини. изливам го от гипс; || Гcig.1öeмc1 .
шзмесаям тесто ня сндб; || Sfai:kwarcn - loenen дивим
слет пране желянятя форми ня плетени нсщя- © iin
forMem оформям, моделирам, изграждам го вътреш¬
но. като чоиек. оформям характера му; || ihn zu rincr
Ptreöm1i:Hktit lorMem изграждам го като личност, съз¬
давам, напривям личност от нсго; © Laute, Silben Tor-
mcm образувам. учлендвям твуи;, срички; || Woafe zu
ein—M Gedlchl forncn свързвам думи и стихотворение,
във везана. мерени реч; || neue Pläne formten sici in
'Нм нови планове сс зародиха, изникнаха. се оформиха
и душата му; © —'n woil gc/oiMter Körper добре офор¬
мено, сложено тяло; стройна фигури. нар. кръшен
стин- тяло с извряни форми, с красиви, добре очсргяпи
форми- изваяни кя+о чс лн от мр-мор форми- || s:iön
geloaMtc Hände красиво оформени, ;звиднн .ръце
förmlich — warum denn so TörMlicH защо (ся) тия
формалности. тия орuинaнности, защо тоя учтив.
орниuялеп, служебеп тон; || -—' 3o:i 11:1. so löaMiich
я ги остави тия официaнн;сти, нс сс рорм-л;знряй,
пс бъди тонк;в- го.ям рооминист, педант- || sici
(Акк.) föiMiich бепсНмст пържа сс учтиво, сдържано.
официално, студено, служебно. дървено; © die förm¬
lich— Übergabt eines Antes ор;иирлното. предаване
ня длъжността; || cimcn löimiicitn Vertrag scilicßcm
сключваме офиииaнеп договор; © hicr beee-cit rin
löiMiichcs DuecbeliaiCta гук елите:, цари истинско
безредие. същински бъркотия, истински хаос, исичко
; обърнато с '.ИБата нaтону; || das ist ju eine förMlicH—.
Erpressung -а тон; е истинско, същинско, чисто и про¬
сто изнудване; || -'— isf föam11ei außer sich тя е просто
вън от себе си- || nai könnte förmlicH aus der Baut
lahrcn чоиек просто може п— излезе .от кожата сн. вън
от себе си; || das nacht mich förMlich leevös това про¬
сто. чнс+о и просто ме дразни, ме вбесява, ми дей¬
ствува на нерииге, ми ходи по нервите- || löaMiich
veazw—i/ilm нстннскн се отчайвам
Förmlichkeit, die — ici nag Ccine FörmllcHkcltcn нс
обичам орициялносгиге, условностите, церемониите,
рормрнпостнге; || ohne jede FörMlichkclt без всякакви
формалност. официялност; непринудено. естествено,
без церемонии- || all— Förmlichkcitcm belseltclassen отър¬
свам сс ог всякикии оф;ииинноетн, захвърлям, оста¬
вям пистрян; офuциaнноегuге; || von iince slell—n
FörMllchkelT -clm сдържан. скован, ;рицирнен съм в
държането сн. държа се сковано. сдържано, дърисно-
|| das ist cin— hloße, lcca— FörMllcHC-lt тов- ; само чисти.
поязпр, куха формалност; || FöimI1:Hkc1tcn üben раз¬
меняме си учтивости. любезности; правим си взаимно
учтиви комплимент;; |( -1:1 -(Акв.) in FörmllcHkeiten
eigeiei сипя .учтиви комплименти, учтивости, офш-
fort 441
иuинпости; © di— /е'—.^- 1örmI1cHC—ir тържественият
церемонии. ’
formlos — clme forMiosc Mass— безформена. аморфна
маса- || ein forMloser Uuf безформени. разкривена шип¬
ки; шапки без фасон; разг. Мекица- || ein 1oamlo-—r
Schulten безформена, неопределени, разсеяна сянка;
сянка с мъгливи очертания; © clme forMiosc Gesellig¬
keit непринудена, свобоДпи, несмущавани ог орнцни-
лностн, безцсремонпя задушевност. сърдечност
Formlosigkeit, die — sic bcw—gt—n -1:1 mit gaoßbe
ForMlosigkeiT те сс движеха непринудено. свободно,
нескоиини от никакви орнцииннн задръжки
Formsache, dl- ' — dis isf eliekreine ForM-ach— това
е чистя формалност
Formsinn, 3ta — elmcn leinen Form-lni habri, besitzen
нмям изтънчен усет за форми
Foimspracbe. dic — die Form-prach- die modeen—n
Kunst изразните форми, специфичният почерк ни мо¬
дерното изкуство
Formular, das — ein Formular au-füllcn попълвам
формуляр
forsch — -in foa-cHcr Kerl енергичен, неустрашим,
оперен. решителен,- сърцат момък; сменчягя; || —in
Main mli forschem Aufteet-i човск : енергично дър¬
жане- || fors:i ins Zeug g—H—m действувам решително,
смело, безстрашно, неустрашимо, нс се шегувам. пс
сн играя ня орехи, шикалки
Forsche, die — cinc große Fo1eeHt z—lg—m проявявам
голяма енергия, смелост. решителност. сърцатост- ||
еа Hut dl— Forscht dazu той ими смелоСТ, решителност
зя гои—
forschen — nu:H etwas, nach dee Wahaieiti mici dcn
Ursachen einte Kaankhelt foescicn ителепвяМ1 издир¬
вам, правя научни изследвания, издирвания за нещо-
тъоед, мъча се да чстяпоид, издиря истината. дя
открия истината, причините пя болестта; || in sein—м
Gc-lcht, Uerz forschen мъча се. стремя сс да прочета
какао ; изписано ня лицето му. кякио чувствува. кякио
стави и сърцето му; © ihm foeschcnd ins Ge-1:it -—hin
гледам го изпнтягелно в лииего; || ' . 1ö1eeHcndc Blickr
aul ihm wcafen, lichtem хвърлям му изпитателни по-
глепи, глетям го -изпитателно
Forscherärbeit, dl— — —ine balmbe-ch-md- For-eHerar1
hell iclsi—n извършвам пионерско научно дело, пио¬
нерски изследователска работа, проправям с изсле¬
дователската си работа пъртини в науката
Forschung, die — eine ticfscHürfcndc Forschung за¬
дълбочено, проникновено научно издирван;- Ц etwas
auf dcn neucstei SianC 3-r Forschung haiig—n довеждам
нещо до най-новото състояние ни научната мисъл
fort — foal мирш от тук. махай сс. разкарвай сс.
върви си, пръжлоевяй се от тук; ди ге Нями; дя тн
видя гърба; омштий сс- хийте друм; || fori nlt 1Нш,
damit тя се махне оттук. изхвърлете го. изгонете го,
махайте мн го от '.PBa—a, мяхнеге, мяхпн го гов-
оттук; || fori nlt Schaden счупеното настрана; не съ¬
жалявай зи етяпaл;то; || fort aus mcimcn Augcn махай
се. махни се от очите мн, па те не виждат всчс очите
ми- || са ist Tori той си отиде, замина. сс махна оттук.
няма го тук, отсъстеува от тук; || ich nuß -chon Tori
трябва всчс пи сн вървя. тя си отивам- || wic lange
warsi 3u fort колко време те нямаш; тук. отсъствчврше
оттук, сс биеш- ,|| 3u brauchst noch !i:Ht fort нями защо
да си тръгваш, отиваш ощс, постой още малко; ©
Meine Ube ist Toei часовникът ми изчезни, се е загубил
442 Fortbestehen
някъде. го ням- никакъв, потъна сякаш в дън-земята;
|| alle- ist Tori исичко пропадна, се провали, отиде по
дяволите, по вятъра. иснчко ; изгубено; ф nur immer
Tort карай. продължавай, няпреп и всс напред; || 1:1
konnte nicht nehe rc:if fori нс можех ga сс движа. ga
вървя поиече, крякат; ми сс преплитаха ог уморя;
ф er arbtiTcT, TrinCi in —in—м foei той работи без отпих
и почивки, непрекъснато, от сутрин до исчср; гой пие,
се налива непрекъснато, кя+о мех, като см;:. кя+о
протънеп, кято бъчва бсз дъно- || in einem Tori spr—ci—m
говоря като каргечницр, вятърна мелници, устата,
ченето мн пе прсстяия ти мели- © und so foei и т-к-
нататък; || fort und fori непрекъснато. винаги
fortbestehen — die VcrhälTnisse besteHcn fort отно¬
шенията продължават g— съществуват, исс още -раят;
|| das Fortbestehen —imes Staates пребълвяне+о, просъ-
щесгвчиянето ня едни държава
fortbewegen — slci (Akk.) lamgsam Toalbtwcgen при¬
движвам се. напреднам бавно, движа сс кято косте¬
нурки
fortblasen — Sluu, 1o1tblaecn издухвам прих; ф еа
wae wic Toefgchiascn гой uтчстнa, изфиряса кит; (шег.
яко) дим, щукна, сякаш потъна в земята, сякаш земята
го погълна
foethei—gen — -fwas lorthrlngci отнасям. т-кирвяМ1
зин-сям нещо някъде, вдигам го. - помествам го; || 1:Н
Coiilt sie von 3em G-mäkCc nicht foeibeingci не можех,
не бях в състояние та я о+късня от (съзерцанието ни)
картината; ф BluM—n /ortbringcn отглеждам цветя,
грижи сс за правилното им развитие. зи рясгсжи, цъф¬
тежа им- ф -1:1 (Akk.) gut, kümMcekici loifbringcn
преживявам, поминяням побре; едии преживявам, кре¬
там, поминяням, свързвам тв-т- края, едва сн изкар¬
вам хляба, поминъка, живея и оскъдици, немогия
Fortdauer, di— — 31c 1ö1idunee sclnta Existenz -ichean
осигурявам. обезпечавам бъдещето сн, живота си
fortdauern — ctwae аите. ewig fori нещо трае, про-
пълж-вя всчпо, до бетконечносГ1 до второ пришес¬
твие, нями край, не му сс вижда крият; || 'bei Liebe
bal 61- zum Tode, übte 3a- Gaab Hinaus 1örTgtdaucrt
любовта И продължи. пребъпна то смъртта, и слет
смъртта
foetdeänge— — lin von -clm—m Platz /oatCrängti из¬
тиквам, избутвам, изтласквам го от мястото му. из¬
мествам го
forterben — 31— Mue1Chegabung trbtt -1:1 von —imee
G—ieraiion uul dic andeic. uul den älteefcn Soii fori
музикалното дарование се предаваше по наследство,
сс опаследяаяше от поколение ня поколение, се пре¬
лате ня пий-стария син
foitfabrf— — -'— ist bcufc loaigcfaheen тя пнес замина,
отпътувя- ф mit 3-а Arbeit /ört/aH1t! продължавам дя
р-ботя; || lahre Tori wl— blsbee продължавай, карай
както до сега
fortfallen — all— Bed—nk—n sind loetgelallci исички
задръжки. съмнения отпаднаха, се рязпиндхя, се ряз-
сеяся, се стопнся
foetfühee— — tim Gtep1ä:h lortlührci продължавам
разговор; || —in—n Angriff uiler bolei Vce1ueten foit-
füheen продължавам итика—р : големи загуби; || du
wiest mein Werk lortlührci ти ще продължиш делото
ми; ф ihm mit Gcwalt /ört1üirt! откараим, отвеждам
го насиля, със силя; || ibi in- Gc1ä!g!ie /ört1üHrc! за¬
карвам, откарвам. отиеждям го в з—тиора
Fortgang, der — -ein Fortgang wae umeewaeici, Hin-.
feelicß eine scHm—azlicH— Lücke кончиняга, смъртта му
н—с+ъп; внезапно, пеочаквяпо, ненадейно, остави тчв-
с-вителня празнина в живота ни; ф die Verhandlungen
пеНмсп ihren Fortgang преговорите продължават,
слетият сиоя ход, своето рятви-ие; || dl— Sach— hui einen
-cbi-cifcm Fortgang р-бот-ти взс лош обрат, се разви
зте; Ц ici wün-cic dcinei Aebcif —inen guten Fortgang
желая добър успсх. напредък, преуспяване ня работата
тн; || dcn- Fortgang elitr Sich— h-mm—n спъвам иървежя,
преуспяването. напредъка, развитието ня нещо- <$>
guter Fortgang bat ofi hö-em Ausgang доброто начало
има често лош край, завършък
fortgeben — sic ist eb—n, voe kuizem loitgcgämgcm, i-f
huld wieder lortgegangei тя тъкмо, току-що си отиде,
излезе преди малко, не стоя дълго, скоро си отиде
пак; || ihn nichi fortgehen lae-cm нс го пускам п— сн
върви, да си отиде. запържим го; «ф wer 1örtgcHt, i-t
bald veagtssem очн, които нс сс виждат, скоро сс зи-
6о-вят; далече от очите, пинече от сърцето; - wie
foetgehl, wled in meisten -cilechtgenacHt който си оти¬
де пръв, бива най-много одумван, критикуван, очернян;
ф g—H fori остави ме ня миря, ня спокойствие, михий
мн се ог глиа—ти; измитай се. обирай сн крушите
оттук; хайде друм; ф sein Gehalt gilt Tori тanнa-aт-
му върви, продълж-ая да тсчс- || das Cann nlcbt so
loelgeien тон— пс може па продължава поиеч; така,
не може да сс кара повече така
fortjagen — lin au- 3cm Diei-T, von 3er Sciul— fort¬
jagen изгонвам, изпъждам, уволнявам го от служба,
изключвам го ог училище ’
fortkommen — nach, daß du bald 1örtkönnet марш,
махай сс, измитий се оттук; хийпс чупи се, чупки; хайде
дя ги видя гърбя; ди те нями всче тук; прав ги път.
бърз ти кон; хийте друм; || 1:Н nuß s—ien, daß ici Hiee
schnellstens 1örtkömmt трябва ти 'летим тя се махна
колкото сс може по-скоро оттук; || -'— i-l ihr L—bei
lang noch nicht von Hier loeigeConnci цял живот пе
; мръдн—л; оттук, не ; отишла никъде; || ici komme
von Hice nicht -o 1—1:11 fori пс мога ди сс откъсна гики
лесно оттук; || so kommst du nie nicht lori така н#Ма
ga те пусни, та те оставя пи сн вървиш. ди ми се
измъкнеш, ням; таки лесно па те пусни; няма тики
лесно та сс отървеш ог мспе; || sic konmi 3cm!ächet
fori тя скоро ще ни напусне. щс бъде преместена дру¬
гите. уиолнена, ще си отиде оттук; ф 'm der Sciul—,
1М Beaul, 'm Leben fortkommcn напредвам, ;тбстдтн-м
успех, напредък. отивам напред а учението (учили¬
щето); рнянеиоим, издигам се а професията си; на¬
реждам се добре, преуспявам а животи; || mit 3er Ar¬
beit fortkomMen напредвам, преуспявам в риботити.
отбелязвам напредък и риботити сн. рибо-ата ми на¬
предва; || aul diesem W—g— isf 11:1. 1ö1tzuCömмt! no
гоя път нс може пи сс върви напред. да се постигне
нещо, та се о+нте пaнече; || ici kam dabci ат -cHIimm1
sfem fort от иял--- -ия - работа контрата остана у мене,
най-зле ;зпяг;с яз. из опрях пешкири, из загубих най-
много; ф die UaiCiu-cb- ist mle fortgeCoMnei няма
: я, изчезна ми. откраднаха, зятигняхя ми чантата, из¬
губи се тяпт-тя ми- ф die Blumen Conmci gut lori
цветят; виреят, сс ризенаят побре
Fortkommen, 3а- — ein gul—s Fortkonntn laben
имам добра работа. живея, петеIд добре. осигурен
съм материално, мртеоиянпо съм добре, обезпечен;
|| das G-bükt ecicbf gerade für m—'m FortkoMMcn трnнa1
-ат— мн стига колкото да покрия разноските по из¬
дръжката си. колкото ди преживявам, помнниаам доб¬
ре; ф -ein FortkomMen eileicbfean, eascbw—aen улес-
нявим го пи преуспее в живота, ти сс издигне, ти се
нареди добре- преча му ди преуспее, да напредне в
жииота. ди се издигне
foetlalife— — die Ei/ähiung kauft Tort разказът про¬
дължава. слетия; © foiliaufeide Nummern поредни,
последователни броеве, книжки, номери; || loafiaulcmd
numMcaieet номерирани поредно; © dcr Hund -isf mle
/öefgelaufen кучето мн избяга, побягна от мспе
fortleben — sein Weak i—bf /ort делото му продължава
т; живее; || er lebt 'n s—inen Kindern lori той, неговият
дух продължава ga жнасе. ще пребъде и децата. по¬
колението му; © das Fo'fiebci naci den Tode т-т-
гробният живот
fortmachen — -1:H (Akk.) scimcii 1oetmaeben отивам
си, запътвам се бързо зи някъде; разг. измитам сс.
офеИквям, изфирясаим бързо. обирам си веднага кру¬
шите, пио-’яkешнте, пиртушинн+е; г;беотяcирм на
бързи ръка, хвърлям бързо топя; © mach nue so loef,
dann Сипп-Т du was -eichen яко продължаваш ди пра¬
виш все така, може да ти се случи нещо. ще инднш
бял вълк по илятн;, ще ти сс вити тессп снетът; тър¬
сиш си белята със сисщ; || iron. wenn 3u so 1öаfшäcHet,
wiest du —s well bringen яко продължаваш тика, няма
пя отидеш лин;че, ирон. голяма кяриеря ще направиш;
© umg. wie machen hcutc loat днес тaм;нaвиме, сс пре¬
местваме, отиваме другите
fortmüssen — leid—a Muß ici j—lzl /ort зя. съжаление
трябва ссга ти сн вървя, ти сн ходя, да се прибирам
всче у томя; || 3er Brief muß. beufe noch fort писмото
-рдбв- ди бъде изпратено, да замине още днес; © -'—
bal -cion früh foetgcnußt тя трябваше па си отиде, да
умре много млади, и разцвета на мнртосгти си
fort—ebmen — Сее Tod hal ihn foifgenommen смъртта
го отнесе, грабна; © ihm etwäe voe 3tr Nase ToefnebMii
грибаим, - задигам му нещо пот нося
fortpacken — pack dich auf 3er Stelle lort обирай си
иепняга крушите, пир+акешит;, пир+ушипн+е; хайде
чупи се. чупки оттук •
fortpflanzen — Ti-ec, M-nsch-n pikänzcn -1:i fort жи¬
вотни, хора се размножават, се . плодят; || das Llcif
pflanzt -1:1 scin—ilca als die Sciäll Tort светлината сс
0язпростоипдвр по-бързо от звука; || ein Ieetum pflanzt
-1:1 von c'm—ш GescHlecit uul das aideae fort заблудата
се предявя по нястетегио, сс насажди от поколение
ня поколение, ог род пя род
forteeiße— — das '^--ее elß alle- mif sicb loat нотата
понесе, отвлече иснчко със себе си; © di— Begeisterung,
di— Menge eiß mici mir -1:1 lort въодушевлението ме
чaлеч;, зарази, грабна; тълпятя, множеството ме по¬
влече, отпссе със себе сн; || ':Н laeec m':H von Сее Lci-
denecHaft, durci -—'пс Beaed-amk—lt loiteclßen оставям
сс да ме увлече страстта, ди ме замие, ти ме претумя
той, ди ме увсщие с красноречието сн
fortschaffen — sclaf/e deine Sichen uul den Boden, in
einem amdeeen Ort loat занеси нещата си па гинана, пя
друго място; || schaff das Z—ug Hier fort махни тови
нещо оттук; || einem Kranken lort-chaTen запясям,
отнасям, отвеждам, откарвам болен в болници
foi'tscbeeen — -ehca 31:1 loef марш, махай сс, измитай
сс. обирай сн крушите, пар+акешите, пар-ушините
оттук; тaм;нaвяй, чупи сс оттук
fortschleicben — sici (Akk.) vtrstolßlei, wir —'n Dieb
'n der Nachi loal-cil—ich—n измъквам сс скришом, гай-
по, като кридец в тъмнината. мря:—, прсз нощта -
fortschleppen — iii mli -1:1 loet-cHIeppen отмъквям, '
отвличам, зимъкаим го' със себе си- © slci (Akk.) ш'Т
leT/tce Kraft hl- nach Hause foaf-cii—pptn домъквам се.
товлнтим се с последни сили, с мъки по в къщи, до
тома; || DeuckfeHIee -cileppei sieH»häu1ig von cinca Aus-
fortwursteln 443
gäbe in dl— amdee— loat печатни грешки чссго се про¬
мъкват, насаждат от етно нзданне а. труго
fortscheelten — —fwa- -cheelf—t -cincll lort нещо на¬
предва, иърии пипрст с бързи крачки, отбелязва бърз
напредък, прогрес, прогресира бързо- || mit 3—r Z—if
foafscieiilcm крача, вървя, напредвам и крик (а унисон)
с времето; © In foetge-cHeltfcnen Ailie - и напреднала
възраст; || Dcutsci für Föetgeeebeifтe!e немски език за
напреднал;
Fortschritt, dee — dee kulturelle 1öeie:baiii култур¬
ният напредък, прогрес, подем- || di— Aebcif macif
Fort-ebaiTtt риботити напредни. прогресира. отбелязни
напредък, прогрес; || Fort-ichrittc in etwas (D.), 'm
Diut-cicn macien напредвам. имам. отбелязвам успех
и нещо, и изучаването на немски език; || das isf —Im
1ö1t-eH1iti gegenüber l'ühee тови е напредък. прогрес,
крачка (стъпка) напред и сравнени; с по-рано
fortschrittlich — ein— -foefeHeiff11cHe Gesinnung, Ein¬
stellung Haben, foirscieifrIicH timgc-t—llt sclm имам про¬
гресивни убеждения. разбирания, с прогресивни о-т-
бириния, убеждения съм
fortschwelfn — dee Paand -ciwelf— unfce dcr Ascle lort -
жарта продължаваше да тлее поп пепелта
fortschwemmen — von dtr Flut loafge-chwcmMt w—a-
dcm отнася. отвлича ме течението. понасят ме вълните,
стнс;ятa, водата; || die Mengt schwemmte uns mit -1:1
lort тълпят; пи повлече със себе си; © vom Kummer,
von dee V—azwe'flumg 1oafgesebwemшf обладан. тяил--
дян от мъки, отчаяние
foriscbwimmen — Gedanken, Elimnciumgem -cHwam-
м—п loef мисли. спомени чсзнсха, потънаха; © ihm
sind all— F—ll— /ortgeseHwoшшrn гемиите му са потъ¬
нали, изгорели, пропаднали (и морето, и Черно море)
fortsetzen — Cen Weg. den Kumpf loatscfztn продъл¬
жавам пътя си, пя вървя по пътя- продължавам т—
водя борб-ти- || das Gespeäci, die Arbeit loefsetzem про-
дълживам разговора, работата, та разговарям. да
OPботд; © loetgcsetzf— V-reucH— непрекъснати, постоян¬
ни опити- || wegen loatge-erzten Betrugs поради по¬
вторни, многократни опити за измами; © das Gebirge
-etzt sieb nach W—stem loei nлaнннекuдт мисии продъл»
живя, сс простира ня запад
Fortsetzung, 3'с . Föeteet/nng folgt следви, продъл¬
жава, продължение слетия; || die Roman wird in Foel-
sefzumgci abgeCeuckt роМипът излиза, сс печати ни
подлис+ници
fortstehlen — -1:1 (Akk.) ganz lclsc aus 3-r Gi-eib
schall fortst-ilem измъквам се тихичко, полекичка. съ¬
всем незабелязано от никого от общество, компания
forttreiben — ihn aus dem Uiu-. von Hau-i und Hol
/örTtrt1bti изпъждам. изгонвам, прогонвам, прокуж-
Т—м го от том- му, от имота му; Ц —In Poot, einen '
Kali vom Ulca foelfeeiben гласнам, поткарвям. бутаим
лодки, нЯд;д ог брега- © dl— Blätter tecihen aul dcm
Fluß foei листата се носят по реката; © -bin Umwe-cn
/orttacibcn продължавам ди бетчнпетиувтм, дя сс под¬
визавам. пя върша своеволия, безобразия. б;ттнпстии;
|| so Caafst du —s nicht mcie lang— loeltecibcn пс бивя
ди караш, та продължаваш повече т-кя
fortwerfen — das Leben loiTweafen захвърлям жйиота
сц. кято непотребна всщ
fortwischen — Erinnerungen /oatw'-chen тяличяиaм,
изтривам спомени от пиме-та. -сн; © umg. -ic wi-chte
lori тя бързо се отдалечи
fortwtiesteln — er wuestclf 'ммее so foei той кира.
444 fortziehen
кяк+о си зпие. по стария калъп. по старите релси. тъп¬
че по стария. завещания път. работи бсз полет. раз¬
мах. кира криво-ляво
foitzieben — die Vög—1 zirien lort птичките отлитат.
потеглят за топлите стрини, ни т6г; '|| - . aus dee Stadt
Toetzleb-m напускам градя. премествам сс другите. из¬
селвам се. преселвам се- || -lr sind 6—'—'.- voe —im—ш
Jahr aus dlc-ea Wohnung, von Leipzig foafgezogcn те сс
изнесоха, преместиха, си излязоха ощс препи едни
годния оттук; няпусняся още препи едни годипи Лай¬
пциг- ф ibn mit -1:1 ToitzicHcn зямъквам. отвеждам
го със себе си; || den Vorhang ToelzlcHim дръпвам пер¬
дето, завесата- Д vom Slaon dee Menge loefgezog—m
weiden бивам увлечен от общия поток, повлича ме
тълп-тя- || 'Нм —fwas unlee d—i Händen loilzleien из¬
мъквам. издърпвам му пещо от ръцете- © es zieh.
Mici naci der Fern— loat влече ме. +;'.; Ме далнината.
прuиничя ме лPнечнИргИ1 далечното
fossil — fossil— Pllan/cm, Tleae акямеиелостн, вка¬
менели растения, животни- ф lo-sllc Zustände п—з—g-
ничиви. ретрогрядн; диненuД1 прояви. допотоппи. ар¬
хаични състояния, находки, музейни исщн; изостана¬
лост. пизадпичавост. рстрогрядност, в:яменсноет
Fracht, die — 113:1. lüirtn, cinladcn. au-ladcii iö-
seHcn пренасям, превози-м. нося, возя стоки; нато¬
варвам. разтоварвам. свалям стоки. товар; || fofe
Frucht баласт; ф Hohe Faachten саН—bcn повишавам
таксата зя превоз- || die 1'3:11 br/ailen плащам пре¬
возя. тякситя за превоза
Frack, dee — einem Frack teagen нося фрак; Ц 'm
Fauck te-chclmcm идвам във фрак- ф dlts—m alten 113:1
Cann ici nicht Mela änzieici тоя старомоден костюм
пс мога да Нося повече; ф 11ш den 1'3:1 voilhauci
натривам го здравата, съдирам го от бой. изтупвам
му праха от дрехите- намествам му кокилите; || F—u—a
umt—e dcm (aul dcn) -113:1 Macien подтиквам го. т—вям
му форци. вулг. рaт-рив-м му шспа черасп пипер пя
тятннк- (запалвам му огън под фрака); || 'Нм -^-1
(8—1.) 3er Frack страшно възбуден, ядосан, разгневен
е, пс е пи себе си от вълнение, възбуди, страх, яд- пука
сс. пръски сс откъм гърба си. от най-здравото място;
у шише му с. гащите' му треперят от сгрях- || -1:1
(D.) cimem 111:1 11:1-1 преаивям сс. изкривявам се.
скъсвам сс,' ;тн;тят ми червитя от смях
Fracksausen, Cas . — scherzh. (dis) Frackeuu-c1 hahen
страшно възбуден. ядосан. разгневен съм, вън ог ссбе
си съм от вълнение, възбуда, страх. яд; у шише ми
с. оятто;первяг ' мн се гащите от сгрях
Faagc. die — —inc klug—. duMMC, stuMM— Fragt умен,
глупав, ням въпрос- Ц cin— dieekte, indirekte Fruge пряк.
косасп въпрос; || —in— leidig—, brennende. ungelöste Frage
неприятен, пяолнн, як-чaлеН1 неразрешен въпрос.. въ¬
прос. който чака своето разрешение; || cinr schwebende,
v—aw'eCeIre1 vceiämg11eic, peinliche Feige висящ, объркан
(kомпл;инряп, зяпнегеп, сложсп). щекотлиа (пеликя-
гсп. пиусмиснеп)1 мъчителен. досаден въпрос- || clme
Fragt vom großer Tragweife въпрос от неизмеримо жиз¬
нено значение; ф clme Frage btairwörtcn1 bejahen, vee-
ntlnem, übeaHör—i отговарям на иъпрос; отговарям
утвърдително, потвърждавам го, отговарям ;трни-1
телно, панам положителен. отрицателен отговор пя
въпрос; появд се, че не го чувам; || elnca Fragt aus-
wc'cH—n избягвам" та отговоря пряко ня въпрос. откля-
ням го; || gt-iult-i, erlauben Sie nie eine Fragt позво¬
лете. разрешете ga Ви зидам един въпрос. т— Ви за-
пнт—м пещо; || —ime Feige umt—eCaüekem потискам, пре¬
глъщам въпроси. прехипаим си езика (зя ди не запи¬
там); || iim —ime Feige stellen поставям, зидии—м му
въпрос. запитвам го- ф —ime Frag— an iim eichten, stel¬
len, tun постиндМ1 задавим, отправям му въпрос; за¬
питвам го- || icb Hab— cimc FaUge an dlci иским дя ти
задам, поставя едип въпрос, да те зяпнт—м псщо; ||
-ici (Akk.) mil eimea Fragt um ihn wcmdem обръщам сс
c въпрос към пего- || clme Frage li—gt mir ам Ueazen
спин въпрос тежи ни сърцето ми; || ich Habt clme Fragt
auf den U—rz—n тежи ми етин въпрос пя сърцето, искам
ти ти зяпам- етип въпрос, който ме измъчва. който
ме тян;мaвa чсuт;но; || ein— Frage au/s Tupei belngen
повдигам, зачекиам въпрос, поставям го на оязгнеж-
пяпе; || aul —int Fragt nii Ju oCer Nein antwoetcn отго¬
варям пя иъпрос c „дя“ или „не“, утвърдително или
отрицателно; || auf —imr Fruge die Antwort scHuldig blri-
hcn нс отговарям ни въпроса му. замълчив-м (сн),
отминавам го с мълч—пие; || eine Fauge uul dcn Lipp—i
haben въпросът е па устата ми. трепти пи устните мн-
|| cin— Unteabaltuig jn Fragt und Antwort разговор под
формати ня иъпрос и отговор- || clme Frag— in Angriff
meimcm залавям се c (разработването ня) въпрос. про¬
блем; || die Wae— steht staek 'n Faage стоката сс търси
мпого, е - много търсени, нм- голямо търсене зя пея;
|| ihn mit Fragen йbcaecHйrrcm обсипвам, отрупвам го
с въпроси- || die Frage . nach dcm Bau des auTonomei
Nc'vcmsysfcмe въпросът за устройството ни автоном¬
ната перена системи; || zu. Frage übea den Pau dc-
aufonomei NeivcisysfCM- към въпроса (проблема) за
устройството ня -втопомн-та нервни системи; Ц dieses
FoiMukua inliälf Feigen üh-a Meine Person. zu meimea
Person тоз; формуляр съдържа въпроси зи самолич¬
ността мн; || Faugti- übea Feigen sfclltm поставям, за¬
давим въпрос слет въпрос. отрупвам. обсипвам го с
въпроси- || wir komMCi um die Faage nicht icaum пе
можем да заобиколим, изоставим, пренебрегнем този
въпрос, ти сс рбеmояхиряме - от пего; || alles dreht -1:1
um diese Frage иснчко се върти около този ' въпрос-
|| etwas sicht zur Frage нещо е па тпеиеп ред, е поста¬
вено за обсъждан;. разглеждане. леба+нране, диску¬
тиране; || das gehört licht zur Faug— тови пс спата към
въпроса- ф ein— Fruge anecHn—idcn1 beeühatm, aufrollcn.
äulwciTcm зячеквям, засягам. повдигам въпрос, поста¬
вям го ня разглеждане. обсъждане- || eim— Fruge —гое-
tcrmi iöseii heHaidcln, hcepaeei—n излагам. разрешавам,
разглеждаме, обсъждаме, разискваме въпрос, про¬
блем- II etritt1gt Fragen Ciäaen изясняваме спорни въ¬
проси; - wi— dir Frage, so dic Antwort кикто питаш,
гъй ти отговарят; каквото повикало, та:вот сс о—зо-
в—.о; каквото поникнало, г-киот сс откликнало; пя
зли круша —- зъл прът; ня кораво дърво корив клин
зябииий- какъвто волът, тикъв и ос-спът- според меч¬
ката и тоягата. според '.aBam— и бръсначът- ня тикиви
глявя — такъв бръснач; <ф> nicht auf jede Frage gehört
eine Antwort не всеки въпрос заслужава отговор; «ф»
auf -chn—lle Fragt gib langsam Antwort на бързи въпроси
отговаряй бавно; ф - so cin— Faage иска .и пнт—пс; що
зи иъпрос- ими р-збнря сс- || olne Fragt несъмнено,
има лн нужди та сс задава такъв въпрос;' пе се нуждае
от пигапе, разискване, от въпрос- || das stell außer
Frage, 'st keine Fragt тов- стон (е) вън от всякакво
съмнение. сс разбира, подразбира от симо ссбе си, с
напълно тика. пе прелстрвд нцкякъи проблем зя раз¬
решение. пс подлежи па разискване. обсъждане- || .Са¬
'-. noch -ehe Cie Faagc още е много съмнително, още
е въпрос, проблем. проблематично дали ще - с-япе- ||
Са- ■'-. - noch —in— Frage тови jt още иъпрос, нуждае се
frank 445
от обсъждане. разискване; въпрос с пад; ще с+яне;
|| dis '-.' hi—r die Frage зи това стива . въпрос. тоеи е
сега въпросът. проблемът; || das ist eine oli—it Frage,
ein— andere Fruge това ; открит, неразрешен ' въпрос,
друг въпрос. труго пещо, лоч'P работа; || Са- isf nur
—in— Fragt d-e Zelf, von Tagen говя ; симо въпрос ня
врем;, ня пнн- || das isi dic große Fragt тов- ; големият
проблем, въпрос, който трябва, чики ди бъпе . разре¬
шен, който тя:р своето разрешение; ф ciwas 'n Frage
-.11111 правя съществуването на нещо - проблематично.
т-е-о-н-ням го. поставям го под- иъnрое(ителнa)1 пот
съмнение. подхвърлям го ня съмнснис; j er Connt Tür
СГс-с Sleilr in Faagc поставена е неговата кинт;gртчоя
зи тови място. стаи; въпрос зр нсго пи бъпе назначен
пя товр място, той е определен, претвипен зи тови
място; || das kommi nicht 'm Frage (и) думи пя пе етрвр,
изключено. а никакъв случ-й- . това пе подлежи н;
оaтнеквяне1 обсъждане; || das konnl lüe dich licht im
Frage +;H; не ' подхожда зи тебс. пс ; зи тебе- ф dic
pcinllcHe Frag— инквизиция, разпит чрез мъчения, из¬
тезания
fragen — CaeT ici Sic —fwas fragem моги ли ди Ви
зяпнтим нещо, та Ви задам спин въпрос; || was treibst
Cu. wenn "ici faagei Carl какво правиш, ако смея |мо'a)
да з—питим; || 'Нм -in Loch in dcm Bauch, lim zu ToCc
f'igcn изв-жт-м му тунртр, уморявам го с въпроси.
с питане; || er fragt viel той обича много тя разпитва.
ди пита. п— з-д-в- въпроси, е мпого любопитен, пе
може ди напише (п-) любопитството си; || Cu hlsf nicli
gefragt никой пе те пита зя товр. зи мнението ги; мъл¬
чи. кято пс те пн+яг; разг. кой те пита, колко ти чини
калпакът, отте съм. бръсне ли сс владиката (кидняг—)-
|| ici hin gar micit gc/eugf woeden никой пс ме ; пита.
зя тона, за мнението мн; || laug ni:Ht so naiv, -o Cunn
пс з-т-и-й такив; нанвнн, глупави въпроси; || du 1138-.
Cu mich zuvl—1 много искаш ти знаеш, з-тяв-н ми
въпроси. па конто и из пс мог- пи отговоря; || Cis Trag
ici dich тъкмо тов- из исках ти те запитам. тъкмо тоя
въпрос из исках п— тн тят-м; а същност това би тряб¬
вало ти ди знаеш по-добре от менс; и още пиг—ш- ||
Са 1'38-. Cu noch иска ли питане, пс щс и пн+ине; кяк
можеш да ми т-д-вин такъв въпрос; || Trag lieber nicbt
по-тобре пс ме питай, не ми напомняй зи това; по-
добре пс поипнгяй, пе зясягай този въпрос; || der Lci-
icr fragt dem Schüler учителят пита. изпитва ученика;
<£■ mit Fragen konnt man Cuech die Well : питане далеч
се отива, Цариград сс намира; <£> mit Faagei Connt
nun nach Rom : питане а Рим се стига, Цариград сс
намира; - wea /ragt, geh. ni:hf iaa(i) който пити. той
не скити; ф wer lang (viel) Tragt. geh. lang i'i(c) кой+о
пита много, дълг; се лута; - wea viel frag., -kriegt vl—l
Antwort който пита кякио ще. чува каке; пе щс; <ф>
wic nun Tragi, wlad nun beri:Htcf какаото поии:рно,
-икона се отзовало (-якaот се обяди.;); какаото по¬
зовало, тиква» се отзовало- както питаш, тъй ти отго¬
варят; - пя ада круши —- зъл прът- ни кораво дърво
корав клип забивай; какъвто волът. такъв и остенът;
спорел мечката и тояг-та- ф Faagei ist kösfen1öe, Cos-
let 11:11-1 ko-i-t k—ln Geld und wird einem Crim Zain
stumpf питането ; бетnнaтно; зя пигапе не се пнящр;
ф —in Narr Tragi м-На als zehn Weis— b-aniwoet—n kön¬
nen глупецът пита повече, отколкото могат да му
отговорят десет мъдреци; ф lin uul s—im Gew1s-—n
feag—n питам го п— мн отговори по съвест, а името
ни съвестта си; || er laagfe nach dir той попити, се
осведоми зи тебе; || bat jemand mach mle gefragt пита
ли зи мепе, търси ли ме някой; || еа /ragte nach dclmem
Namen. Ceinca Meinung, nach den Weg той попита ' за
името ги. зи мнението ги, за пътя; || 3313:1 faage 1:1
nichi тов- пе ме интересува; || -'— iragfe mach dcm
Geuid, nach 3er Ur-uchc тя попита зя причината; ||
wer Tragt scion, 3a viel Ciiach кой ' се интересува. кой
пита, кого е грижи зи гони; малко ги ; грижа хорити
зи това; хорити си имат тоетртътнн собствени грижи,
зи ти сс интересуват от това; || kein Mcns:H Tragt naci
lim никой пе иска ga зни;, пе се интересува зя нсго;
|| ich Trage wenig, ii:Hts, einen Dreck. nlcit den T—ul—1
(HeiCtii Giic'i Kuckuck). keinen Pfi/ltriing Cuiuch, naci
Cie пе искам тя зн—я за тоеи. милко ме ; (хич пе ме
е) грижа, разг. еня зя това, пет пяри пс даним за това.
зи тебе; интересувам се за тсбс, колкото зя ляншнид "
сняг; тор; пс се сещам зя тебе- || was, wonach, worüber
bal man dich bri 3—a Paü/uig gelragl какао, иърху кикво,
за какво те пн—яхя прн изпита; || ici Trag— ihn 13:1,
übea (Akk.) efwus изпитвам го за. върху нещо. т-п-в-м
му въпроси върху нещо- - l'ige nicht. was ander-
nachcn. achic dclice eigiei SacHcn грижи сс за себе си.
гледай сн риботити. пе плачи на чужд гроб; всяка коза
за свой крик ти виси- || sic leagte mich wegen, dee Adec--e
тя ме попита зи адреса; || ihn um Rat. um Erlaubnis /eigen
моля го, питам го за съвет, рртрешепие, дали
ми ррзоенявр; ф Cis . Tragt -1:1 (noch) още нищо по,-
ложнтелно пс сс зии;, още» е въпрос, проблематично
дял; щс стане. дали ще излезе нещо от това- || cs feagl
-1:1 loci. ob... пита сс сам; дали...; || ici Trage mich,
ob Cas —in—n Sinn hal питам се дали тов- има изобщо
някакъв смисъл; || Cas leige ich nlch -11,-1 сим сн зи-
даним този въпрос; || cs /ragt -1:1 um die- въпросът
сс свежда до тоая- || cs (man) /ragt slci. was nun kon-
men wird човек сс пита какво щс стане сега; || ici habe
Mich Hcisea gelragl преграквам. гласът ми преснпвя,
nрееинирм, ост-в-м без '.ас, сълнорм си гърлото о—
пнтяне, да зат-вам въпроси; ф dies— Ware ist -laak
gel'igi т—з; стока се търси много, е много желани,
търсени; ф ihm peinlich faagei инканзнра.м го, разпит¬
вам го с мъчения, нзгетяпид, подлагам го ня шикин-
зиция г
Fragezeichen, das — ein 11^3^8^-2-1:111 -elzcn поетридМ1
пиша въпросителен знак, въпросителна, пн+янкя; ||
ф wie —'m F'uge2e1eien au--eHem приличам на кука.
въпросителни, изгърбил съм се. превил съм сс ня пае;
|| wie ein Flägezciciem 33-1—111, Cusitzci нзгърб;н съм
се. изкриви. съм сс, извил съм се. превел съм се като
куки. въпросителни; || unier -ein— Wort- muß man ein
dickes, geoß—s F'agc2eieie1 stlzem, machen зид думите
му трябви ти се постави един голям въпрос, въпро¬
сителен знак, една дебели, голям; въпросителни, пи-
тинки
fragUch — cs ist fiaglici, ob Cas Geld 1—1:1. съмни¬
телно, проблематично с. съмнявам сс дад; парите ще
стигнат; || —fwas Tür fraglich • Halfen считам нещо зя
проблематично, постиням го под въпрос, съмнение,
съмнявам се дали ще стяпе, пили ще излезе нещо ог
пего; ф die laagilche Pceson въпросното
Fraktur, dic — in Fraktur drucken печатам : готи¬
чески шрифт; © nii 'Нм Fraktur aeden говоря : пего
пя чист немски език, грубо и недвусмислено, без д;
се церемоня мпого, без ти му цепя б-сма, без ти сс
шегувам. без тя сн играя пя шикалки, ня орехи, на¬
рязвам. нрkяе-рдм го пай-безцеремонно
frank — —twus lainC und Ta—I 111^—38-1 кЯтв-М1 го¬
воря открито. откровено, искрено, пиприао, без пре¬
струвки, честно, без прикрити;. пряао, " куме, та а очите
446 franko
franko — fianko Lagea. Bealin франко сКлада, Бер¬
лин- || da- Habe ich von ibm gratis und /rinko gekricgf
получих го от него без пяри. дaо;М1 гратис
Беи!-—. die — nll Frai-ei hi-etz—m обръбвам c ресни;
Ф kämn dir мак deinc 1rai-ti aus der Stiem причешн
си косите, кръкмите от челото
fransig — lainslge Rändte оръфани. изнищепи краи¬
ща; ф ici ied— nir 3-n Mund fein-lg сът;о-м се, съ-
тирам си устита. разчекнам се. разчекним сн устата,
излизат ми пришки ня устита от прикизаипе, дрънкане
iranz—n — ihn feunzei ' покизвим му пътя; ф -1:1
(Akk.) laamztn (от името 1aunz) оправям сс. ориен¬
тирам сс. нимирим пътя. Изразът води началото си
от Първата световна война. Повечето наблюдатели
в самолет се казвали „Франц"
französisch — -ich (Akk.) uul /ianzöeiscH empleilen
измъквам сс, оттеглям сс. сбогувам се по английски.
по чорапи, незабелязано, тихомълком, без ди се сбо¬
гувам. ти сн взема сбогом
Fraß, dtr — so ein Fiuß ями чс буламач, бьнвоч;
ф Fraß dtr Wüemca хрипа за червеите
Fratz, d-e — so —in Frulz тикови хитро. хубаво пя-
вонче; т-о;вн- пиливка, палиепица
Fratze, die. — er bat —in— wideallcie Frat/e той шми
протнвпя, отвратителни мутра. муцуна; || sic Hut ein
niedliches Faät/eHen тя нмй хубав; нuчице, прелестна
муцунки, физиономийки; ф 1eut/ei scineiden, /'сНет.
ecißcm правя гримаси, кривя сн лицето; правя фясонн;
|| das Gteicht zu eile' Frai/t verzieHcn изкривявам,
егъотням лицето си
Frau, dl- — eine s:iönc, Hübsche, umg. Tolle 1euu кра¬
сиви, хубава, пленителни жспи; || eime alleimsfeieide,
gc-ciledcmc, vtrhtirätcrc Frau сама женя; разведена
жена. разг. пяряепния; омъжена жепя; || er bat viel
Glück b—1 dcn Frauen, hat viel 1auuti gehabt той штйя
успех прн, сред жените, върви му много с жените;
ими. е много любовници, ходил е с много жени; ||
si— i-l Cie Frau neiiee TiäuM- тя е женят- пи моите
мечти; зи т-киви женя съм си мечтал; || das ist die
ideale Flau für dich тон— ; иде—лнита жена, съпруги
за гебс; || w1llef du meine Frau weiden искаш ли да
станеш моя жени, та се омъжиш зи мепе; || ein— 'elcbc
Frau btliuiti оженвам сс зя богати жена; || wie Munn
und Feau lebem живеем " кит; мъж и жена; || er Hat eint
Sängerin zue Frau женя му ; певици. жспен е за певици,
води певици- || zue Frau geb—m аавим зя жени; || -ich
(D.) ein— Frau -ueie11 пеНмсп търся жена; вземам зя
жени, оженвам сс; || er bal noch keine Frau още пс е
женен, нями жена, ерген е- || mit eime' Flau gehen ходя,
имам любов с женя; || се iaägi -eine Frau aul Cen Uäi-
C-m, veewöhil, v-rgött-ri sic той носи жепя сн ни ръце,
глези, обож—ви я; || -е Hut seine Flau vc'1aseem, slfzci-
la-sei, bctrogci гой изострен, напусни. измами жена
си, изневери И с gочгр; || е' hui -ich von seimer Feau
gcTe-int, -eHcidcn la--em той се разпели, разведе с жени
си- || clnee Frau die El— ve'sp'ecbci обещавам ня жена,
че ще сс оженя за нея; || 'n Cle-er Ehe bal die Frau die
Hosen am, führ. di— Flau das Reglnent и тоя дом ко¬
кошки пес, мъжът ; под чехъл, жената коминдува,
носи калпака; той е женски поданик; ф die Feau des
дом-кинят-; господарката- || gnädige Flau ми¬
лостива госпожо; || ll—b—, -еНе geeirfe Flau Koch мннр,
мно'оувяжяемя госпожо Kox; || Ihr- Frau Gcmaikin
Mutica, Гöebiti госпожа сьпоч'PTP Ви, майка Ви. дъ¬
щеря Вн; || ^-11- Liehe Frau снети Деви Мария, света
Богородица; || die jungt Frau млад——— невести, булки,
мнртр-р спяся; || die we'ec Frau ориепииятр; акушер¬
ката; || di— Weiße Feau призрак ни прабаба (в замъ¬
ците); || Flau Holle госпожа Холе, 6аб— Мирта (от
приказките); || Feau Holle schüttet dic Befftn баба
Марта' изтърсва дюшеците си;- сняг вали, снежинки
хвърчат, се сипят от псбего; - kein Kleid -i-bi elnea
Frau bessee als Sciweigen мълчанието краси жепятя:
никоя дреха не краси повече жената от мълчанието.
<$> —im— bö-t Frau MicHt den Munn grau — —in— bö-e
Feau l-l des Mannes ToTcngräbcr добри жепя — мъжу
рай, зла жсна — мъжу ап; злата жена състарява пре¬
ждевременно мъжа си, е гробокопач на мъжа си; ф
die e'ste Feau ist dl- Magd, die zweite die Utrrii първата
жспи — енугuпя, втората — царкиня първата жепя.
робува. н-ори-а господаруи—; - clme Flau trägl’- ge¬
scHwinder 1ш Füiiucb fort, als 3-r Mini’- mif -dem Wa¬
gen b-e/ufübrt — 31— Feau Cann nii 3-e Schürze meha
aus C-ш Наш- trägem, als dee Munn mli C—m Erntewagen
-imlähet мъж c коля дя внася, женя с игла 'да изнася,
пик нс сс падвини- мъж с двете ръце та внася. жепиги.
с малкия сн пръст па изнася, къщити е пик празня; "
ф der Munn Muß'Cle Frau hein ее-Т-п Laib Beot. zi—iem
щипи прасето. докле ; и коритото, б;И жеНя, докле
; ряпо; - wenn zwei Fruuti zusaMmcnkommcn, wiaC
die diltic im die Htcl-i genommen съберат ли се две
жени, одумват третата;. ist ein— l'—hc Frau 'm Haus,
so iacit dic FatuCc zun 111-1-1 hinaus пе ням; жени.
няма и къщя; къща без жени, геран без кофи; жената
е ний-скъпятя покъщнина; женитя краси къщити; <ф>
und wenn ein Bau- so groß wi— dee Ricln. -o " paßt doch
nur eime Feau darein в една къща няма място за две
жени; и една "къщи две господарки пе биват; две мо¬
товилки и сдна къщя пе се побират
Frauenzimmer, Cas — ein I'ed—a1'eHes Frauenzimmer
разпусната. разтурена, разюзд-пи, безпътна, лека же¬
ни; стерня, развратница, блудници, рньорцр; || laß dich
nicbl mli dicseM 1ruuciziMntr ein пе сс зрсирщий, зи-
нявяй с тия жена; ф sl— 1-t —im ganz Hüb-cit- Frauen¬
ziMmer тя е много хубавички женички, много хуба¬
вичко момиче- || wie Cann nur das dumme, alberne
Faautizlmmer so tfwu- macben как може тов- глупаво
момиче ди няпорнн такова пещо
Fräulein, dis — ein älTlicHcs Fräultli възрастна, иъз-
стари. стара госпожица, момя; || Faäulelm, 1:1 möchte
/alten госпожице (към :еннеркaгa), искам та пнятд-
|| duil ici Sie un Cie UanC Ilecs Feäuitln ToeHter hilft!
мог— ли ди Ви помоля зи ръкити пя госпожица дъщеря
Вн- || bin w-C-r Fräulein. wedea schön (Goethe) пс съм
6лягоо;ппuиЯ1 пито красива
fatch — clme irecbe Antwort няхянен, разг. нися:aн
отговор- || hall diimen 1'eeHem MunC. C-in irecies Maul
свивай сс, дръж си нахалната. разпранат— ус+и; || ein
1'1:11- MunCwtaC buben имам прсянПя, разпрани уста;
|| laeche Bemerkungen macitn правя няхяннн забележ¬
ки; || eine feeche Lüg— нахална, дръзки, нагла, нелепи
лъжа; || etwa- mli TiecHea Stiei b-haupt-n твърдя пещо
пай-нахалпо, имам няхрле-ното, безсрамието, гчпего,
лебелоотнето да твърдя нсщо; || 1:1 wüeCt ibm ам-
lichsfen -'ne 'm -ein fitches GesicHt aelnbauti иде м; да
му ударя едип и п-сялпятя му мутри, ди разбия ни-
х-лпят- му мутри; ф се war sehr 1'1:1 zu (mif) nie той
бе много пихрнеп към мене, се държа мн;г; нахално,
нихакано с мепе; || 1Нм 1'1:1 CoMmen държи се, отци-
едм се пясялно към псго; || ein leeche' Kcal, Pengci, .
Bursche нясялеп, нихакан човек, тип, господни; голям
н—хилник; || du liccie Krölt, Kaabbt. so eime leeche
Blase, .Rüb- (галено) ги малък нaсaнпик, пяв;., мянк;
нахално дяаолче; —ма чс писрлн; същество, дяволче;
|| cin feecii- LuCce нaхaнеп тип, няхинпо същество; ||
l'ech wie O-Caa, wie ein RohrspaTz, wie eime Wanze. wir
dl— Lau- 1m GaiiC. wie Dreck пяхялеп като конски мухи.
ка+о врабче. кит; дървеници, въшка, безкрайно ни-
сaнсП1 няхян ня пaсaннге; || Cas 's. eilc laich— Garde
п-сялня пясмина. тяйря (за палави деца)
Frechdachs, Сее — so —im FrccHCach- какъв нясялпи:;
пяв;лте такова, им- че пахал, безобразни:; || —'n е':Ш-
tlgcr Facchduche истински шегобиец, дявол
Frechheit, die — so ein— Frechheit такова (ама чс)
пах-лство. безобразие; || du hasi dcn Gip/cl d-e Fatci-
Heit noch licht crkloMmci още пс си постигни. върха
ня п-сaлетв;тО1 безсрамието, лебелоочнего; || еа trtlhi
cs mit sein—' FaeeHbc1f, iaelbi -eine 111:11-1. zu weif той
прекиляа; c пяхянетното, п-х-летвятя си; || da- isf -ine
bodtmlo-c Frcchi-lt говя е бездънно них-лство, няма
му ешя ни гои; пяхянегио- || dazu gehöel eine große
Portion 1'1:11-1. за тон— се изисква голяма лозя ни-
сaлство; " FatchH—lt -1—gt нясялеги;то побеждава;
ф sici (D.) Feicibelf—n eakauben позволявам сн дър¬
зости, aонноети, няхянетир; || wi- eeiaubtn Sic -1:1 lüe
1accHhcittm що зи нахалства, безобразия сн позволя¬
вате; || i:H las-e nie s—lne Frcchhcitci nicht lämgtr gc-
liiiem няма ди позволя повече ти нрхялстиувя с мепе.
да търпя поиече пяс-летн-т- му
frei — ein ircle- Volk своботеп, независим парод-
|| tim leiica ScH'1/feteI1ci своботеп, независим писате.
(който сс издържи от пнс-телекн труд); || ein f'eie'
Beruf свободни, независима професия. шег. чистпром;
|| faeie Spitzen свободни от пиряд продукти; || laei—
Vease свободни, бели стихове- || ein feiles Leben lührem
водя свободен, волен жииот; || —im ТесГс- Woil откро¬
вено. смел; слово; || ia—i— STallon безплатна каир+ир;
и хрипа; || lacle Kos. безплитни сррнр- || lacle Wallen
свободни избор;; jl —'n— lacic Slclit вакантна, свободни
служби; || die Sl—ii— 's. licht mehr fiel службата пеш е
исче вакантна, ; иече заета; || letlea Mci1ungeau-täu-:h_
Свободна обмяна пя мпепня, мисли; || das larl— Meer
открито море; || eiic la—i— Feau еманципирана, сво¬
бодна женя; || Te—lc Siffen свободни, разпуснати прави-
I] leeie' Elnielii своботеп, безплатен ихоп; || eine lacic
Üh-a-ctzuig свободен. нетоелоБен, -нторит;оян пре¬
вод; || die la—ie L'—be свободна любов; ф ein facies .
PeneiMim, Au/trct—i habtn имам свободно държание.
държа сс свободно, им-м свободни маниери, обноски;
|| Н1се bear-ebt —im l'eici Ton ту: аладес свободен топ-
Ü alle P-e-oi-1 'm dle-сш SiücC sind Tr—1 ee/uidei исички
лнир и -ия пиеса са свободно измислени, нс ся реиннИ1
действителни; || dies— GeeeH1ebTe i-t von A bl- Z Trei
-r/unC-n идтятя тая история е от ничрно до крий, от
игла до конец измислена, съчинена, ' изсмукани от
пръстите, ; свободно съчинение, плот па рянтрз;я,
въображенне; || etwas irel nach Schnauze Machen правя
нещо по собствено усмотрение, тъй кикто р-тб;р-м,
пя своя 'нрвр; || Cas ll—gl in dellen leci—n EiMesscn
своботеп сн та постъпиш по твое усмотрение, както
г; п-мириш зи добре, зи разумно; -воя воля; || Са-
hal -le aus 1е—'ем Antrieb, aus irtlen Stücken getan тови
тя прпорни, стори по собствен почин. по собствена
нонд, инициативи, по собствен; желание, доброволно,
без принуди; ф ihm irtlt Bund lassen оставям го с
O-тнъот-пи ръце, претос-индм му пълна свободи пя -
пейсте;:; || le—ie Bund Haben с рaзньот-п; ръце съм,
имим nънпр свободи пя действие; || Politik 3-r leci—n
UuiC политика ни развързаните ръце; || 'Нм ТесГе-
Spiel, fieiei Spieliaun ia-s—i предоетрндм му свободи,
свободно поле па действие; || Cie Phantasie lr—1 -plel—n
frei 447
iis-cm давам свобода, простор, воля ня рaнтaзияти си.
въображението сн; || den Dlig—n l'elcm Lauf iisscn оста¬
вям нещата да сс развиват свободно, ди слепеят своя
естествен хоп; || Ici la--— Miiitm Gefühlen, mein—e Phai-
tasic, 3er Zunge la—lrm Luul даним воля, простор пя
чувствата сн, ня ряптятнягя си, пс мог- ти - овладея
езика си, пускам езика си в пейстиие- || i:i lasse mcim—m
Spoil /а—1— Bahn дявям воля пя подигравките сн; ©
aus licica Hand 2-1:11—1 рисувам, начертанам с гонa
ръки (без пергел); || lacic- Feld hahen имам свободно,
открит; поле ня работа- || bin 11—1—- Maul haben нмям
дръзка, разпрана. развързани уста; ф die Zug hat Ter'—
Fahrt влакът нм- тилен път; || la—i— Fahrt auf allem'
Vtrktha-miticim huhtn пътувам безплатно по исички
превозни срспс+аа; || Te—i Haus. Keller, Lager франко
къщи. мазето. склади; || Straße le—l направете. дайте
път- || Palm Та—' писти; || ist der Platz noch le—l мястото
свободно ли е; || füe lin einen Platz frei lassemi Halten,
Machen оставям, з—пазвам, направим му място- || ei¬
was Plul/ feil lassen оставям свободно. празно място,
бяло поне- || le—lbn Zulelll Hab—m имам свободен до¬
стъп; ф 1:1 Hab— Ccime la—ir Zeit. Cclmcm lacicm Tag, habt
heult /а—1 нямам свободно иреме. своботеп дсн. зает
съм; днес пямим училище, занятия, няма па работим.
сме свободни; || ici werde mie dcn AhtnC le—i hiilen
ням; ди сс обвързвам, да се ипг—жир—м за тия асчср;
|| 1:1 nehmt nie beut- Terl щс взема днес отпуск. ще
сс освободя зя тпес; || -1:1 (Akk.) von etwas Teel machen
отъоврнрм се, отърсвам сс от нсщо; || -'е ist noch leel
-я е още свободна, пс ; още обвързани. пс е сготепя;
|| zehn Kilo Gepäck le—l habt! имям право ня безплатен
превоз зи 10 килограми бягяж- || das Buci wird 'm
nächettn Jabe leel книгата ще може да се преиздава
свободно, сс освобождава от авторско право през
идни+и годния; || larl ^13^-1 въздъхвам свободно;
ф /а—1 'id-i говоря свободно, без бележки, импро¬
визирано; || aide nur ganz /а—1 говори свободно. без
задръжки, нс сс стеснявай; || la—i von Сее Lebte w—g
ep'ecien, асСеп говоря открито, откровено. неприну¬
дено, без преструвки, без заобикалки; така, както ми
д;ктчв- сърцето- || ihm etwas irel von dtr Leber wrg
sagen казвам му пещо пипряво и очите, без ти му цепя
бисм;, пр—ао. куме. ти и очите; || ctwae frank und leel
ausep'ccbcn, le—l Heraussagen казвам му нещо чсстно!
и открито, нрпорво, откровено, к-тв-м (сн) привич¬
ката, истината, нрй-бетцеремоппо, без да ми мигне
окото. без ти ми трепне окото; || Tee' und offen üb-r
elwus (Акв-) iidcn говоря открито. откровено, без за¬
обикалки за нещо; ф —In lacics GeiänCt петретроеня,
голи, открити площ, кър; || das leel— Feld открито. голо
поле; || uul frclie St'eckc на открито полс; || ins Facie
geien излизам навън, ни открито, ни въздух, всреп
природят;; || in C-r la—iem Lull, 1м 1acicn, untce Ta—ibM
Ulmmel ни въздух, ни открито, под открит; псбе; ||
unlei lael—m Ulmntl übernachTci пренощчирм, спя поп
открит; небе, ня открито, п—въп; || das Haus -tcht laei
къщата ; па открито по.е, па къра, пями пруги къщи
наблизо около нся, ; аън от града; || d-e Rccbt-außcm
stand larl тесният защитник бс открит. петящитен; ||
macbei Sic den Obcrkörp-e le—l съблечете се до кръста-
|| das Kleid küß. Cen Uul- la—i тоес-тя оставя во--a
открит: ф feil von Schuld невинен; без виня; || laei von
VöiSiTe1Ici, 1eblcii, Mängeln без предразсъдъци, греш¬
ки. недостатъци, дефекти, безгрешен, безукорен- || /а—'
von Sorgen, Tadel, Sünden безгрижен, без грижи, лишен
448 Freibrief
от грижи; безупречен; бетгоенен, без грсхоис; ф er
ging laei au- той мини, сс отърва 6ез нaкятaпне; || iim
uul lali—m Fuß -elz—m пускам го ня свободи, освобож¬
давам го от ареста, затвора; || uul /а-'см Fuß -clm ня
свободи съм; || iim lecle- Gelelt gewähren осигурявам
му, 'яряпт;оим му свободен пропуск; || ircle- Gtleif
eehaii—n nонутaБЯМ (свободен) пропуск; || ihn laei -eHa1-
t—m und walten la-s-n оставям го ди се разпорежда
свободно, както си знае, иска, п— приви каквото иска;
|| —fwas zur Tarlen Verfügung Haben имим пещо па свое
разположение. моги т— сс разпореждам с него. както
си искам; ф bCl einer ciemiscitn Reaktion wird WäiM—
/rcl при химическа реакция сс отделя. сс освобождава
топлина; ф Ici hin so la—i потнолдвим сн та прием—
(учтива форма, когато се предлага нещо)
Freibrief, dtr — iin ein—m 1re1bric/ e'tcliem давим му
грамоти за привилегии, за извънредни прани, открит
лист, позволително, свободен пропуск; ф ihm einem
Freiheit/ au-efeI1—m, etwa- zu tun р-зреш-вим, предос¬
тавям му пьнпр свободи па действие. давим му карт-
бляпш да приви, та постъпи, както намира зи добре.
оставям го с развързани ръцс; || Cu СаТ-Т mlcit denken.
daß Ccinc Intelligenz ein Feelbelel Tür Fauihelt ist пе бива
тя мислиш, че твоята интелигентност ги пива право
пя мързел
Freie, Са- — " frei
freien — um bin Mädclem laclen искам момиче. пра¬
щим сватове за нсго ти го искат, св-госнам сс за него;
О jung ge/aiil, bal mlcmand gea-ui рап; яж, пс май се,
рино сс жени. пе кай се; който сс паят; раи; и рино
сс ожени. никога пишман пе стани- или млад сс жени.
или млят се калугери; -ф> wie —halich ist, Ta—il fiüh. wer
klug Ist mir ергенлък, мамо, п-щaльк; който е честен,
се жени рано, който е умен, никога •
Freiersfüße, Pl. — scherzh. auf Fi—ic'sfüßei gehen
оглеждам се зи жспи, търся си жена, ням;еннл, реши.
съм да сс жспя, кандидат зя женигба съм
й^^— — ihm le—igeben освобождавам, пускам го
от з—твори, от арссга- р-зниндм готежа с нсго, връ¬
щам му гопежи. свободата- || ein ZiMmcr leeigeb—m
освобождавам, опразвам стия; || die Straß- Ticlgcben
освобождавам улии-гa, отдръпвам сс п-сгряни;
откривам ун;цятa зи движението. оaзоешaвaм пик
движението по пея; давам свободен път; || dem Blick
aul- Gebirge latigeh—m откривам иттнеля към плани¬
ната- || das Stück isf von Cer Ztisue la-ig-g-hem worden
пиесата бе разрешена от цензурата, ти6о-пи-- па пне-
с-гя бе отменена от цензурата; ф ici Hab— mir füe
Morgen ireigthem 13--—! взех си отпуск, освободих сс
от работи, от служби за утре
freigebig — freigebig gegen 31- Aancn -ein щедър съм
към бедпнге- || latlgchlg nlt 3-n GeICt s—im не скъпя,
пе жaнд п—рн, имам щедра, широка ръка; разг. лирш
съм; кавалер съм; || nicbl -ehe leelgebig mit dcm Geld
-clm синдлнв, стиснат съм, свидят ми се пирите, стис¬
кам кесията, парите
freiteben — ich bube noagti /ас' утре съм свободен
от риботи. пямрм|е) училище, запятия, имаме н—кап-
ция
freihalten—— ibn fielbalTei плащам му консумацията,
пнрщрм зи него, почерпиим го
Freiheit, die — —'n Hochburg, -in Bollwerk d-e Fieibelt
крепост, иигрgеня, твърдини пя свободата; || Frelheli,
Giclchb—ll, 3aй3eaIieHkeiT свободи, равенство, братство;
|| im - diesem Land beerscbi Freiheit а -из; стрини ими
Свободи; || lüe Cie naTlonalt Freibelt iim—s Landis kämp-
lim - боря сс. бия сс зи националната свободи, за пи-
ииопaтното освобождение на спня сТрапя- Ц ich ringt
um mein— Frelheiti v—ateidig— Meine Fr-ii—it, sf'—be nach
Fr-ih-lt боря се зя свободата си. з-щитив-м свободата
си, стремя се към свобода; || rimcM Volk Freiheit gc-
wählen динам свободи па народ; <P> dl— FreiHcit ist Heilig
свободата е свещена; «ф- wo vi—1 FreiHcit '-Т. ist vl—l
IaetuM където има мпого свободи, имя и много за¬
блуди; <0> nur dee verdien. -ici F'eiHeit wlc Cas Leb—m,
dee Täglich sic eeoberi muß (Goethe) сам; тоя заслужин—
свободата и живота сн, който трябва всекидневно т—
гн завоюва отново; ф die FeilhciT dir Pe—sst, des Gt-
w1ee—ne свободата ни пресата, ня съвестта; || die dich-
fe'iseHe Freiheit поетическата свобода, аолност; || die
persönliche FrelHeit личната свободи; || die Frelheli Сее
Melnuigsäußcruig, des Denkens свобода ня мнението.
ня мисълта- || die FreiHcit füe die Ausühung des religiö¬
sen Kultus, dtr polltlscicm Anschauungen свобода за
извърнврнет; па религиозните обрдg;, свобода пя
политическите убеждения; || dl— aellgiöse Feciieif ве¬
ротърпимост, рен;г;отнa свобода, свобода на рели¬
гията- || die denöCaaf1seHci FaciHeitcm демократичните
свободи; || die verbrieftem Freiheiten озакопепи+е c 'ор-
мот— привилегии; ф ihn -eim—a Freiheit heraubci, 'm
Freiheit setzen отнемам му свободата, линрврм го от
свобода, заробвам го; пускам го ни свободи, осво¬
бождавам го; ф Cu hasi dl— Faciicif, Cici so oCcr so
zu e1fseit1dcm свободен си. - ;миш свободата ти (се)
решиш тъй или иначе; || 1:1 п—Нше mir dl— Feilheit, da¬
zu sug—n позволявам сн свободата, оеМСндврм се дя|
кажа тона; ф gew1sec F'elielfei genießen ползувам се
от известни свободи- || ici nehmt mie uneeböite Frcl-
ielfen gegen sic heraus позволявам сн петчияпu, въз¬
мутителни волносг; към пея. по отношение пи нея,
спрямо пея- || du trlauh-t 311 wlaClici zu vlclc Ficibeifcn
позвонянрн си наистина много; ф Wäeme wird in
Frelhcii ge-efzt освобождава се топлини
Freiheitsstrafe, die — er wurde zu elier FreiHe1test'aTe
von fünf Juhrti ve'uitcilT той бе осъден па 5 голини
нишяврпе от свободи, на пет години затвор
freiheraus — ciwas ireihteiu- sagen кртврм пещо пи-
право. откровено. открито. без страх, без заобикалки,
няй-безцеремонп;, без ди мн мигне (трепне) окото,
прано, куме. ти а очите, без ди му цепя много бремр,
без да сн поплювам много
frfilassen — die Schül—a, —in—n Vogel, einem Hund.
elmei IiHulTie'Tei gegen —ime Kaution wieder fe—lias-tn
разпускам, пускам учениците; пускам птички на сво¬
бода, освобождавам я от клетката; кафеза; отвързаим
кучето от синджира, пускам го свободно; освобож¬
давам, пускам затворник, арестант срещу тиорни;д
freilfgen — ein 1öм1-eHee Bad /rtilcgtn разкопавам.
откривим римски баня
1ec'1ueeung, Cie — F'ellas-ung auf Parole освобож¬
даване от затвор— срещу обещ—пне |честн- думи), че
ще се държи добре
freilich — dlc-c Tat-ache 1rc1I1:H speicht dagegen тоз;
факт орзб;ор се говори, св;тетелегвувя против това;
Ф ein freilich -ehe hcgubfcs Kind, über... едно наистина
(действителн;) много пиронито дете, п;...;® ja, 1reiii:h
по та, естествено, разбира сс
freimacbf— — cincn Brief fe-imich-i облепвам писмо
с МPOKИ1 таксувам го *
Freimut, d-e — etwa- mit Fie1mnt Ьекстпст пр;тпP1
е-м смело, безстрашно. неуcто-н;м;, откровено, без
страх, без ти се 6оя, бсз ди ми мигне (трепне) окото
freisprfchen — ihn mangel- Beweis—- fae1spaeeHen
опр-едреам го по липса па п;кятятелетвя- || das G--
elcbt sprach ihn von C-r Sciuld an Tode scirnts JugenC-
IrtunCc- laei съдът го оприепи от обвинението в убий¬
ството па приятеля му от детинство; || -le vom all—i
Schuld fiel-p'ecHen свалям от нея всякакви вини, обя¬
вявам я за напълно невинна; || von Stolz ist sic laci-
zu-prtchci пе може ди бъде обвинени, пс може ди я
обвиним и гордост, чс е горда; || von Eitelkeit ist sic
nichi f't12uspit:Hen трябви ти признаем (признаеш),
ти се съгласим (пя се съгласиш), пс може да сс отрече,
че ; суетня, чс с-рапи от суетност; © cincn Leirilng
freundes laei съдът го опрявд- от обвинението в убий¬
ството на приятеля му от детинство- || -i— von äiier
Freispruch, d-e — 3—r Verteidlgei beumtiugie füe den
Beschuldigten ein—m Firi-pru:hi plädierte aul Fatispeuch
защитникът поиска зи обвиняемия (довереника си)
оприБДИ—елна присъда, пледира за ;nо-вт-тенп- при¬
съда
Freistätte, Freistatt, die — 1Нм eine Fie'stäite gcwälrcn
п—вам му убежище, попслои, подслонявам, приютя¬
вам го
fierstebe— — е- -г-Нт Clr irci, mit mir zu kommen odee
zu Haust zu hielbtn свободен си ga избираш. имаш
свободи—; ди избираш. предоставям ня тебе ди решиш
пали пи дойдеш с мене или ди останеш в къщи
frfistellen — ich -tcllc (cs) die /'—'. nii nie zu ComMcn
oder zu Нш-с zu bleihei свободен си ga избираш.
имаш свободят; ди избираш, предоставям па тебе ди
решиш дали та дойдеш с мепе и.и др останеш в
къщи; © ihn Freistellen освобождавам го временно от
задължения, от войската, ;тн;гaм го
Freistoß, dtr — uul 1rcietoß enfscHcldei отсъждам
пикрзргенеп удир. дузпа; || den Frt1-iöß as-1йHrt1, Тес-
ten бия дузпа, наказателен удар
Facifc, die — uul dic F'elte gcicm. 5. Frfleisfilße—
Freitod, d-e — den FetlioC wäblcm, durch den "Freitod
aus C-m Leben g—hen избирам доброволн-т- смърт,
самоубивам се
Freiwild, da- — Freiwild -cli беззащитен съм, ка+о
подгонен дивеч съм, всеки има право да ме преснелвя,
убие
fremd — leiMde LänCee und Slftcm чужди страни и
нр—вн; || unier T'imCcm Namen -eH1c1Ьc1, a—is—i пншя
пот чуждо име, с псевдоним, пътувам пот чуждо име,
инкогнито; || fremdes Wortgut чужди думи. чуждици;
|| eint l'cmCc Spracbt icxncn уча чужд език; || cm frcMdcs
G-slcht чуждо. непознато лице; || eine frcMdc Pllai/—
чуждоземно, екзотично р-степие; © —fwas in fremde
Hände geben давим нещо и чужди ръце; || etwas komnt
in feemde UäiCc пещ; попили, преминава в чужди
ръце; || das ist nichi lüe feimCc Oirti, Augen b—silmMi
тоеи нс ; предназначено зи чужпн уши. очи, пс бива
дя го чуят. ти го видят чужпн хора- || ТеетСе Kaälte
sind ам Werk тук действуват, се пямеевaт, имит пръст
чужди, враждебни сили; || -ici (Акк.) ai frcMdcn
Eigentum vergehen, veagaill—i зточп;тоебдв-м c чужд
имот, посягам ни чужд имот, пр;енодн-м си, обсебвам
чужд— собственост; || die Sache ieägi rin le—md—s Ge¬
wand р-бо-яти ими чужд, странен, необикновен вид,
облик; || се schnücki -1:1 gcai mlf l'CMdcn Fedeei той
обич— ди се кичи с чужди пера, т-слчгИ1 постижения;
|| ei pilügl м'Т f'cnC—m Kalb той прав; : чужда пити
майчин помен, използува чуждия труд; || er icllcT /асм-
de- '3—1 aul stlnt Mübl— п-връща чуждя вода па
ев;дт- воденици; използува, черпи чужпн мисли, ипси;
|| er boagi -1:1 TrinCc GedanCti той зр;метнчир чужт;
мис.;, иден; <5 das liendc Pro. ist ein Hiebes Broi
чуждият хляб ; кории, горчин, зъб; кърши, със сълзи
Fremdherrschaft 449
сс япе- тежък е чуждият хляб- miscic dich 11:1. im
/а—ndc Dinge. Angclcg-micitcm, 'n fa—Mde Sachen пе сс
меси. пс се бъркай и чужди работи. и пещи, които пс
те тяея'-т- глеляй си своите работи (а пе хорските);
не плачи ня чужд гроб (na пс останеш без очи); всски
дя сн мете прет своите врати; в чужда манджи сол
пс туряй; пс си бъркай льж;и-тя, кога тн пе ври гър¬
нето- и чужд манастир свой псалтир пе чстн; - mit
1гемСст Kalb 1-t wo- . 'il pflügen лесно е c чуждя пита
майчин помен, с чух. о жито — помини; от чуждя
торби ; .еспо да л—в—п (лесно се таи;); с чуждо добро
добър ти сн лесно е- - aus Ti—MdeM Bcut—1 l-l gul
zahlen от чуждя торба ; лесно да п—ваш; с чужпиге
пари евтино се купува- с чужд кон по1мрнко харч сс
приви; aus fremden Lcd—r ist gut Rl—м—п -chn—id—m
ни чужт гръб сто тояги ся милко; на чужди крак— сто
тояги пе ся нищо; с чужди ръце горещо желязо да
пипаш нс ; трудно; @ i:i bin hlca fremd пе съм оттук,
не съм тукашен, чужт съм тук. не познавам улuиuте,
гради, местността, хората- пришелец съм, пс съм от
тоя кряй; || -r war mir hi-ice /'—Md досега той бс чужт
зи мене. пс го nознрврс, бе етип непознат, чужт човек
зя мене- || er isi nlr vollkommen lecnd чувствувам го
напълно чужд. напълно ми ; чужт, нямам никакви
допирни точки с него; пямим пищо общо с него; || ich
/üilc mici l'CMd in dicscm Kreis чувствувам сс чужд
а тоя кръг; || cr.wIrC mle Trend отчуждавам сс от псго.
изстивам. охладняа-м към него, зяпочням ди го чув¬
ствувам чужд; || са hl—lbt nlr iremd той м; остава
чужт. нс мог— да се сближа с нсго; || са h-naim -1:1
f'—Md geg—n mich той сс държеше кито чужд, непознат
чоиек към мепе, държеше се студено. резервирано,
сдържано. хладно към мсне, сякаш пе ме познава,
сякаш не ме познаваше, сякаш за пръв път ме ннжпя-
|| vollkommen iremd geg—n ihn Tun пържа сс към него
кат; към напълно непознат човск, сякаш никога през
животи сн нс съм го виждал, исс едно чс го виждам
зи пръв пъг а живота си; || feemd gegen ihn Tun, -1:1
(Akk.) f'—Md g—gen ibm sleiitn преструвам сс. правя се.
че пс го познавам, държа се към нсго кит; към чужд
човек, студено, хладно, резервирано- || das konni mle
f'—Md vor тона ми звучи странно, необикновено. не¬
понятно, неразбираемо, като пя пятягонски; || -111-
Woei— nuteten mich TaeMd an пумите му ми прозвучах—
странно. м; направиха сгрянно, нон; впечатление;
|| аГе-с- Mu-i-r wirkt biee feemd тоз; пссеп тук пс е ня
място, нс подхожда никак; © eine fe—mde Weit Tu. -1:1
mir aul Пои, необикновен, непознат свят се разкри пред
мене; © се geht fremd той изневерява па. женя си,
обича да кръшка. да шяии, ди прескача плети; туря
рог- ня женя сн, нявн;B1 женкар с- ф FrcmCt Haben
kein Stlmme-cbt чужденците нямат приво на '.ас, да
гт-еув-т
Fremde, die — im die Fr-mC- gehen отивим и чужбина,
на гурбет- || in dcr Fecmdc ich—i живея в странство,
и чужбина; || aus Сее 1есмСс kommen връщам се qt
гурбет
fremdgfhen — -е gchl Те—мС, s. fremd
Fremdherrschaft, die — uiier 3-e türkischen Frcm31
Hcra-eHu/T srin пот турско |осмрнс:о) робство, B.a-
пнтеетво съм; || -1:1 1^^) vom dtr tüakl-ch-i 1rcmC1
bcaese1a/T beli—l—m освобождавам сс от турското
(Османското) робство, внрт;чесгБо; || -1:1 (Акк.) geg—n
dl— FrcndHcre-cHulT ^11—11-1 въставам срещу чуждото
внил;честно
29 Немеко16ьнlиос*ки фо-зеонот и чс п речник, ' i. I
450 Fremdkörper
Fremdkörper, Cer — clm FetMdCölpca ist nie in Cas
Auge eligcdaungei влязло ми е чуждо тяло и окото;
ф Са- wirk. wlc. 1-t —in 1a—m3köipea in dcr Novell— тови
действува- кат; чуждо тяло в повелата; || ihn al- 1atmd1
körper 6-taaeitc1 глепям ня него к-то ни чуждо . -дл;
Fresse, die vulg. — halt die 11—1 дръж сн, свивай
си устата. мордата, муцунат—- дръж си език— зид зъ¬
бите; || eine große 1'—- buben нм—м голяма устя, го¬
лямо чспе. еям;хиинетвуиям, говоря големи приказки,
нзансоко, иижпо; фукям се- || die 11—1 auletißen раз¬
правям големи работи, изхвърлям сс много пя високо,
фчким се. -а дим' сс впигя; || м—lmc Гг—с я гледай тн;
дръж ме п— пе падни; |( ihn in dic Fet-st -chiagem, 'Hm
—1ms im dic 1'—— gehen, Ciiiicn, lin cin paar im die.
Frc--c bauen упоям, светвам го и морта-а, разбивам
му мордата, мутрята. избивам му зъбите- || 'Нм die
Fr— polieren, tackicacm разбивам му ечрятр,■ мутрата,
нa'н-еявaм го така, ти да пс може да се познае исчс;
|| ich weid— diesem Kerl dic Ficssc pollceem, his er slci
11:1. ntha wieder erkennt ще му разбия тик; мордата,
мутрата, тик; ще го наредя, наглася. че ням; т— може
ди се познае асчс; ще му -сменя легитимацията; || -а
bat von mir ein paue 'm die 1'—— g—Ceiegi - разбих му
мутрата, сурата, заших му няколко юмрука и сурата;
© clme 1'—— zi—i—i nр-нд пот;гоянятелпи Гримаса
(и зпя: ня отказ)
fressen — den Viel zu le—s-cn gcb—i дивим пя до¬
битък; зоб. фураж ga япе, храня добитъка; || dir UunC
Trißl nie aus 3-e Haid кучето яде от ръката ми, е
кротко. питомно; || 3-а Woil hat 3us Lamm Mit Haui
und Haar g—la—ssem вълкът разкъса агнето. го изяде,
изплюска с кожи и кости, пс остани шушки от псго;
|| die Bäume kahrir-ss-i оголвам, описаим шумят; ни
дърнетат— (за гъсеници); || Löcher in dic KiciCca lics-em
прояждям, скосявам, снизвим дрехите (за молци);
© nlcit- zu larssrn haben пямиме нищо. съвсем’ни¬
щичко зи япенс, разг. плюскане, кльопапе. лапане, зи
сяпвипе; || alles rai/ckab| /a—s-—m оплюскаим, излапвам,
нзгъл—вим, омит—м иснчко до шушка, облизвам чи¬
нията; чинията бе като чмитр, облизани; || das bat die
Kai/c gclecs-tm коткат; го е изднр, пяма го никакво,
изчезнало е някъде; || das Trißl keim— Sau и свиня нями
да яде тоя буламич; || solchen Daeck' li—s-r ich 11:11
такъв бул-мач. бълиоч нс ям; || 1Hr aus der Uuid liessen
ям от ръката И. съвсем съм сс укротил. опитомил.
стинал съм кротък кит; агънце, подчинявам И сс без¬
условно. етянин съм по-кротък от гълъбче, омекнал
съм като восък- ф was der Bauer nichi C—nni» Cis lalßt
er nlcif каквото не познава, селянинът не яде; <£- 'm
Cer Not lalßt 3-r Ttulci Fli—gem и безрибието и р-кът
е риби, s. Fli—gc; " —in gutes Schw—in irlßt all—- то6оP-P
свиня япе исичко, пс подбира; <фр wic cs konnt. so wird
—s ge/acsscm киквото и ди тн дойде то гл-в-та, ще
трябва ди се справиш; какин ще ги дъвчеш- - wea
-1:1 im die Teebei m—ngf, den 1aces—m die Säue който сс
меси и трици+е, изяждат го синнетс- . ф са ißt mi:hti
cr Trißl той пс яде, а плюскя, тяnя, нягъв- к-то свиня;
|| ich 11—— mir den ToC an efwas (D.) умирим от ядене
ня пещо; || wie —in Woil, Schwein /'isscm ям .акомо,
стръвно. пнюскрм, лапам кат; вълк. свиня, ламя, ха¬
ли, кит; гладен; || са /rißt wi— clm Scb—uncndacecbcr, wir
die neunköpfigen Raupen, wie —ine neunköpfige Raupt
плюска, лапа. нигъвр, 'ьн-- кито разприн, пропънен,
пронялен, кат; хала, .имя, мечки, бивол. кято попско
чсдо ни задушница, яде, -а чя: ушите му пращят,
плющят- търбухът му е кат; тъпан, тъпче се кит;
циганска торби, плюскя кат; гладен, като невилятО1
налитя катО гладни въшки, яде пи поразия- || са lelßt
Tür daci яде за гоимa, като ламя, кат; хрня- пе може
ди му се пяпвне с Ядене- търбухът му дъно нями- ||
iin arm lacs-cm ррт;рдвяМ1 съсипвам го от яденс. из¬
яждам му и ушн+с. докарвам го до просещ:— тояга
с плюскапето си- || 1Нм die Haare von Kopl lacs-rm
изяждам му и ушите; ф KlIoMetcr. BücHcr, Zeitungen
la—cm гълтам километри; поглъщам книги. вестници;
|| -friß Mici lue 11:1. пс ме гледай тик— (сърдито). сякаш
ще ме изядеш. няппеш, сякаш съм тн изял' бащиното
имане- || Cu echauer mi:i an. als wolitc-t Cu mici 1аce-rm
гледаш ме, сякаш ще ме изядеш, глътнеш, ляппеш;
|| du machst eim G-slcht, als ob Cu mich lecssen wolklcst
гледаш ме. сякаш ще ме изядеш, глътнеш; || er wlad
dlci -ciom nicht la—cm няма да ге изяде, та тн направи
нищо, пс се бой; || wir lets-cn nltmaiCen още никого
пе сме изяли досега, никому пс сме няпоринни пещо
лошо; || „Bube“ ' — „Den Bub—n eöiiet du mir fressen“
„Мошеник тикъв“ — „Ще ти кажи из ня тебе спин
мошеник. кой е мошеник“; || dich la—s-c ici noch zum
zwelfcm FiübstücC кит; пищо ще се справя f тебе, ще
тн нитъпким самар— (ще те изям за втора закуска);
|| ei Traß Mici nlt Cen Augen просто искаш; пи ме
унищожи, убие с погледа си, гледаше ме кръвожадно,
кръВпишки, идеше му т— ме разкъса ня парчета с по¬
гледи, очите си- ф ich Habe cs g—1ac--—n омръзна мн
иечс тоеи до смърт. писни мн исчс. то гуши ми е дошло
от тови- || 3cm iahe i:H über 8—11—11 пе мога ди го
търпя. понасям тоя човек исчс, кръв мн е в очите- ||
faeßt -u:H nlcit стига сте се кяоPнИ1 дж—акали. дни;
© -le vor Lieb— lacs-cm wollen ' нас ми ди я изям ог
любов. обич- || . —im MäCcitn zun Fressen едно момиче,
просто да го изядеш. и гаванка ди го изпиеш. кит;
ябълка, та го схрускаш кято бискви+кя. едно момиче
кято капки, просто ти го разцелуаяш, да му се пе-
пя'ледян, ненaлюбчврш, пеняорпврш- || ihn zum Frcs-
-cm g-rn Haben ;дс ми да го изям от обич; || clmcm
Nüiiei (Ailcm) am ihm g—lac-s—m bub—i обичам го до
пончлр, по о'нчпдияпе, оглупял съм от обич към него,
зятубнн съм си ума. з-хляепял съм сс. пощурял съм,
с-лоеин- съм сс. джяеп-л съм се по него, луп съм по
пего- || ас'ш dici oder ici freß dici яко пс е т-кя. вярно,
мисли му; яко пс ; рима. удари ми; ф felß. Vog—I, odea
stirb нямам труг избор. трябва пя избера от да; злин;
по-малката- няма пикът;; шеш-пешеш, ще
тодбвр та го направиш; ф Hasi du da- cndii:H gclacs-cm
пай-сегне р-тбо- ' ли го, смля лн го, чиктися лн го;
загря лн пяй-поене, загря ли ги чайникът пяй-се+пе;
© 'd^will clmcm 31-11 Тас--—!. wenn Cas wahr s—ln soll
ди пукни (до довечера), ако е така, ако тона е вярно;
|| ich lasse mi:b 11—11, daß das, wate Ist ;бзрнагам се.
да ме обесят, 'лавата сн отрязвам. ръката си отряз¬
вам, чс е тик;. ако нс е така. ако пс с иярно- || er hat
nicbl die WelsHclt mit LöTcln gclacs-rn пе с мпого от
умните, зн—пияти му можсш п— събереш в орехова
черупка, умът му сече к-то хрниялжнйскя теени, пс
се отличава с ';тем; умствени способности; || са haf
die Wci-H—if mit LöTcln g—ii—en борgвр-я му ссче и
наляво, и надясно- тава си вид, въобразява си. пре¬
тендира. че е бог знае колко умен. че е много по-умен
от пругите, че стон най-малко две (три) копрaнИ" пил
гях- паряднра с умя, знаният;, учепосття си; - ф er leiß
scliem Zorn im -1:1 той преглътна яда сн- || Leid. Kun-
псе in sici letss—n гълтам. спотайвам мъкити си. стра¬
данието си и себе си; || i:i Traß mich in Zorn бях пре¬
изпълнен от гняв, косех сс. изяждах сс вътрешно от
freuen 451
яп, възмущение; || Gaan, Vcezw—'llumg lalßt an Mir, 'm
mcim—m Ucrzen мъки ме яде. разяжда, пис. грuтс;
отчаяние руши, подкопива живота ми,. изпълва сър¬
цето мн- || dl— Reue lalßt -1:1' 'тмсг wcit—r 'm ш—im
Uerz исе по-дълбок; разкаянието обхваща. изпълва
сърцето мн, прониква в сърцето ми- © Säuren 11——!
киселините разяждат; || das Feuer, dic Wunde Trißl огъ¬
нят поглъща, упнщожявя, опустошава- ранят— раз¬
яжда; || Cer Ro-f lalßf Cas Elsen, im Eis—n ръждата
разяжда желязото; || du- Taißt viel Geld. umg—h—uca—
SuMij—m, Zeit und Krull това гълта. поглъща мпого
пари. луди, грешни пяри, огромни, чудовищни суми.
иреме и сини; || um -1:1 ircss—m разяждам. упнщожя-
Б—м, опустошавам всичко около . себс си. наоколо,
обхващам иснчко наоколо; || dtr Ärger, dic Sorg— /rißt
ядът, грижата коси, ятс. гризе "вътрешно, подкопава
живота; © -in Lager /rißt лагерът заяжда; © -icH
(Akk.) -ай. voll, CraiC Tacss—n ям, плюскам до пясн+я,
до - девета рязклиака. натъпквам сс догоре, пръсвам
се. пуквам се. протънаям се от плюскяпс. разболявам
сс от преяждане- || -1:1 (Akk.) di:k und rund le—ss—m
надебелявам, напълпянам. угоявам се ка+о пуняаскя
свиня, заглажд—м косъма- наклал съм сс кято шопар-
© —im facescmdcs Geschwür разяждаща язви, дълбаещ
цирей- || fressendes F-u—e опустошителен. унищожи¬
телен пожар, огън
Fressen, la- — das wae —in elendes, mis—rabk—s Facsscm
беше отвратителен бунямрЧ1 бънвоч; || 1тмса nur ims
Frc-sci CenCtn мисля исс зи ядене. плюскяпе. исс яде¬
нето ми ; в умя; || Cis war ein gcluidcm(c-) Faesscm für
iin това му бс добре тоннО1 му дойте оязгене1 на¬
готово, ня тепсия, му дойде кято минни от псбсто
Fresser, dee — се ist clm großer 1rc--cr той яде много.
е много яшен. голям лакомиш:, чревоугодник, пе мо¬
же да го наситиш, да му пяпънпнш кореми, тьрбчся;
цяла .имя. хала с, яте пя поразия. без мярка. като
нрмд, стомахът му е кято цигански Булия
Fresserei, dl— — Са gab cs —in— große Frcescrc1 падни
етр-нпо плюскяпе. ляпане, кльопине
FrcuCr. dic — —ine foile, wild—. diebische Fi—udc- нчля,
дива, необуздани радост- II die Aeb—li i-l nein— einzige
FrcuCc, nacht mie C—ime rccHtc Fecude, isf nie cli— wahrc
FacuCt р-бот-ти е единствената мн радост. пе мн до¬
ставя истинско удоволствие, пе ме задоволява истин¬
ски, ми доставя истинска р-лост. истинско удовол¬
ствие- © das ist aber clme FreuCt ама чс р-тостна из¬
ненади; || cs wird Mir —ine ganz besonder—, —ine groß—
Freude srin, Ihn—n brillflici zu -clm за мепе ще бъде
особени. голяма радост, особено. огромно удовол¬
ствие да Ви бъди и помощ, та Ви помогни; || das ist
—in— Fecude, wenn -'— spiekt истинско удоволствие. ис¬
тински няел-т- е, когато тя свири; || ihm (м11. durch
eiwas) —in— 1rtudc heacifci, macien, Facude spenden
създавам, доставям му c нещо радост, удоволствие.
зарадвам го с нещо; || ich äußere. zeig— mclmc Facudt,
taübbi v—asiizti v—edeehei v—agäll— 'Hm dic Fatudc про¬
явявам, показвам радостта си, давим й външен нтррт-
помрачавам радостт— му. изкарвам му удоволствието.
0Pgост-р през пося, ряти-лдм, отравям р—тосття, удо¬
волствието му; || ici geb— mici ganz der Freud— iim
огдавам се изцяло па радостта си; || Freud und Lrld
mit 'Нм teil—m споделям радост и скърби с него; || ihm
im Fieud und Leid zue Sille sfci—n стоя то псго в ра¬
дости и скърби; - <> gefeilt— Freude ist doppelte Fecudt
(g—f—ilrc- Leid i-t Halbe- L—id) сполелеп—ти радост с
двойни радост (споделсна-я мъка е половин мъки);
<j> jede Fi—uCt bal elb Lrid auf' d—м Rücken радостта
и скръбта заедно" ходят. няма чистя радост; © FrcuCc
an etwas (D.) fimd—n нимирам удоволствие и пещо, го
ми доставя радост; ф auf 1eeud’ konmi Leid след
радостта навя стрипиннето; || aus Facudt an dcr Sache
arbeiten работа нещо. защото мн доставя р-дост, удо¬
волствие- || i—''1i:h und Im 1r-udcn 1—hcn живея и осон-
стао и разкош, наслаждавам се ня живота; Ц bibl. dl—
mil Tränen säen, wcrdcm nif Frcudci ermt—m конто сеят
със сълзи. ще жънат с радост; <£> trocken Brot mit
Frcudcm isf 6rs-ra als G-brat-1ce mir Kumntr по-добре
сол и хляб със сладки думи. я пе голяма гозба с гор¬
чиви приказки; по-тобре та япсш сух хляб с рисяT1 а
пс много гозби с кихър; по-тобре сух хляб с мир. а
пс ястие със скръб (я пс псчепо ягнс със свада. а пе
мпого ястия със тесuр)- || Freude üh—e —fwas (Akk.)
empfinden чувствувам радост от нещо; || von 1rcu3c
b—wcgf. erfüllt. Himgcriesrm, überwälfigt -ein развълнуван,
изпълнен, обхванат, обладан съм от голяма радост;
|| vor Facudt w—imem, ziflten пнячя, треперя |иенидт) от
радост- || mäпieeH voe Freude побъркан, обезумял. луд
ог радост; || voe Facude eaeöl—m, -laihl—n почериепявям.
засиянам. сияя от радост; || er w—lß -1:1 voe Ficude
nicht zu lassem, lassen нс може ти се нарядва, та обуз¬
дае радост—— си. пс знае къде дя се пене от радост;
|| voe Fr—ude ganz au- den UäueeH-m sein. außer -1:1
voe Facude s—ln въп от ссб; си съм ог радост; || Mir
-lockt— Cer U—azecHiag vor Fecudt сърцето мн спря п—
бис, замря. щеше д— сс пръсне. да се пукпс от радост;
|| vor Fecude bis an Cie Dicke springen скачам до тааап;
от радост; || zu м—im—' größtem Freude за моя голяма
радост- || zur ewigem Frcud— —ingci—n преселвам сс иъи
вечното блаженство; || lim zur Facude за дя го трррп-
а—м, зя да му доставя радост- - zwlscHen Freud und
Lrid isf dic Brück’ mich. beclt межту радостта и скръбта
разстоянието ; симо едни стъпки- © alle Frcudci des
L—hcm- gcmlcßen изживявам исички земни няслапи,
вкусвам от исички земни писнрпн; || Cie kleinem Freuden
des Alltags дребните радости ня всекидневието
freudig — ici gratuliere zum freudigem Ereignis честитя
ти (ии) радостното. щастливото събитие (раждането
на дете); || zu м—im—' freudigen Üb-era-chung зя моя
приятна. радостна изненада; || —in fe—udlg—s Gesi:bt
nacien пя лицето ми се изписва радост. радостно
вълнение, лицето ми добива радостно изражение
freuen — 1:1 Treue mich, cs le—ut Mici, dich zu s—itm
радвам се ди те в;пя, . чс те виждам; || i:H soilfe mich
iecucn, wenn du kämest бих сс радвал, яко дойдеш; ||
cs /reut м':Н -еНе много се-радвам, много мн ; приятно
(при запознаи-не); || cs bal mici -eie gelr—uf беше мн
много приятно (при сбогуиапе); || ich l'—ue Mici clrlicbi
von Ucezem радвам се искрено, от сърце; || iron-. na, dus
lacul clm—n denn ju auch поздравявам гс, заслужаваш
ди те поздрави човск- много се радвам; || 1:1 l'cu—
Mici wl— rin Kind, wir —in Scincekönig, wi— ein Scbn—c-
siebci радвам сс кято дете.- лудо, като побъркан; || Cu
lecu-t dici zu laüb много бързаш ди сс р-пияш. нс
бързай да сс рядняш, пс се радвай ощс; || 1:Н Treu—
mich des Lebens, meines Glücks радвам сс, няслижди-
вям - сс пя животи. на щистнето си; © 1:Н lacul mici
an eurtm Glück. an deinem Erlolg, an Meinem Kildcaii
an dcm s:hönci Anblick радвам се пя щастието ан. ня
успсхя ги, ня децата си. любувам се, наслаждавам се
ни. хубяиятя гледки; || ici la—uc Mich auf di— Ferien. aul
d—incn Besuch радвам сс ни предстоящ-ти вя:япиия,
пр предстоящото ги поссщепнс; || ici l'—ue Mich für
31:1. über da- GeschenC, über dcimcm Erlolg, über dein
452 Freund
Glück ридн—м сс зи тебе. пя подаръка, ня успехи ги.
ня щастието ги; || ich koinic mici übea i1:bt- mehr
Treuem пищо пе мс радваше всчс; не се радвах иечс ня
нищо- || ici koinic м':Н licht -iti, nicht genug darüber
l'—u—i не можех дя се н-радвам ня това
Freund, der — ein btwähal—e Frcuid изпитан, из¬
пробван. версн приятел; || mit 1Нм gut 1rcuid srin доб¬
ри приятели сме с нсго; || gut Freund свой човск. при¬
ятел; || wie sind gut- 'Freund gewoiC—m сприятелихме сс.
стянихме добри приятели; || се isf —in guter FreuiC vom
mir, isi mein einziger Frcuid той е мой добър приятел,
единственият ' ми приятел; || un/—'t'emnI1cHc, dick—
1rcui3c sein неразделни, нп+нмин. запушенни, разг.
въшкиан приятели сме; кит; сиамските близнаци сме,
водим - сс винаги заедно к-то битолски проссци; || —im
zuverlässiger FrtuiC an iim habci. besitzen имам и не¬
гово лице истински, верен, прелян приятел. приятел
ня когото всякога мога ди разчитам, дя сс осланям,
да сс облягам; || er ist nicht geeade mein Feeund пс
може та се каже. че ми е голям приятел, чс съм раз¬
положен особепо приятелски към нсго; || 1:1 mache
mir ihn zum 1rcuid- сприятелявам се c нсго; спечелвам
го зя приятел; Ц er -1:1 überall Ficuidc той на¬
всякъде се спондтенявЯ1 намира приятели; || -1:1 (D.)
1rcui3c -eHaTcm печенд, създавам сн приятел;- || wir
sind uni—r Fr-uid-i всреа приятели, межту свои хора
сме; || тТег Freunden vcrkau/en wir biiiig—a кит; па
приятел; го даваме по-евтино; || тТее Fr—unCti gibt
cs kein— Gcb—1mniee— межту приятели ням; тайни; ||
von Freund und Feind geachtet wildem исички без из¬
ключение ме уважават. тачат. няма човск — Бряг или
приятел — та пе ме увяжива, да пс ме почита; || ici
-ige Cli dis, wl— -1:1 Cas lür Fr-uidt gehört кятв-м tu
го кито на приятел, нaй-прuятстс:u; || ich iccbmc ibm
zu nelicm Fr-und-i смятам, считам го зи с$ой пр;-
яте., причислявам го към приятелите си- - wea G—Id
bat. Hai au:b 1r-uid- имаш ли пир; — приятел; мпо¬
го; докато т; ври гърнето пя огнището, приятели
много; <£■ jeCtrnains Feeund isf il—ManCes Freund кой¬
то има много приятели, никому не е приятел; <$> cs
sind nicbt alle 1r-unCc, Cie ums amiacb—n не са ни всички
приятели, които ни се усмихват; ф guiee Feeund
konni ungeladen добрият приятел не чака поканя;
<ф> füe gute Fecuidc ist bald gekocht за добри приятели
винаги се намира япене; - gute 1ecuidc sind mif dtr
Laitime zu suchen истинските приятели сс търсят със
свещ; —im aller FecuiC isi zwei neue weit ст-ро вино
и стир приятел — дръж ги; приятел исреп който има.
още една '.—Ba нмя; <»см guitr 1atui3 isi mehe wirt
al- HunCcet Verwandle (al- —im Bruder in 3—r Feric) при¬
ятелят ; по-близък от роднина (от брат)- ф gute
1rcui3c sl—hien uns dic Zeit добрите приятели ни кра¬
дат от времето;" behüt- Mich Goli voe ncimcn 1r—un-
dei, mit dcn Feinden will i:H schon fertig werden боже,
пази ме ог приятели. от неприятели сам ще се пазя;
<$■ 1reuid- in C-r Noi geirn bundtei (/сН!) aul —im Lot
приятел в пужтя (неволя) сс потнявр, както златото
и огъня; ф Frcuid- -ekciii man in 3-e Noi — 1m 3er-
Noi iciit nun seine Fe-uidt kennen приятел и нужда
се познава (а пс па сватба); приятел и пужтя цена
няма; ф im Unglück zeigt sici dcr FrtuiC приятелят
помиги и трупен час; приятел и нужда сс познава;
© ich bin Clin Fe-uid von vielen Wortci, vom -eHömc1
RtCei-aet-n пс съм привърженик, любите. пи много
дум;, пе обичам много пя говоря, порзн;те, красивите
фризи, пррзноенои;ягя; || er i-t cin Freund Сее Musik,
des Spirle1 des Weins той обича музиката. ; почитател,
поклонник па музиката, обича комара, винцето, ти си
попийви; || s—imr po1't1s:h—i Frcuidc политическите му
приятели, съмишленици. привърженици; интуражът
му- 11 FatuiC Hein смъртта (изобразена като косач с
коса); © sic bal —ii—m i—sf—m Freund, hal -1:1 cincn
Fetund aigeecHa1/t тя си ;ми постоянен приятел, лю¬
бовник. си намери приятел; || wi— gebt’- dir. alter, liebel
Feeund кяк си, стари, мили приятелю, кякио правиш,
стири. мили друже- || gutea Fetund, so geh. du- michl
приги приятелю, драги мой, тов- пс бивя, пе може
така, тая р-бота пс стави т-кя- || м—'п 11—6—' (акт—')
FecuiC und Kup/cretccHca стири пруже; || du hi-t mir
ja ein iclnea (-^6-111, schön—') Fr—und хубава с+окичкя
си ми тн; хубаво цисте за мирисяне си ми ги
freundlich — —in 1'cundiicHea Men-ci любезен, при¬
ветлив, дружелюбен човск; || veralt, С-е f'cumdiicic
Lesca бнигоскнопнuят, любезният чuгигсн- Ц clm
/ieundiicHcs GcecHiek hcgk—ifcf ш':Н съдбата ; благо¬
склонни към мспе; || —in -/'—undiicice GceicHr lui-efz—m,
ein— 1'—und1':ie Miene zeigen. umg. machen усмихвам
сс, отп-едм сс. посрещам го любезно» приветливо; Ц
iaeundlicHen 3—lläll sp—mden ръкопляскам му благо¬
склонно; || —in— 1e—undki:i— Au/iahme fiiCcn намирам
радушен прием, посрещат ме любезно, радушно, бла¬
госклонно; || ibn mit /'eundilcHen R-C-neartcn ibspclscm
препращим го c любезни, учтиви пуми, с комплимен¬
ти; ф hlit—, -cien Sir so iacumdIieH моля бъдете таки
любезен, мил, добър; || Cis ist s—Ha leeuidllcH vom die
много любезно. мило от твоя страна; || freundlich zu
ihn, geg—m iim -ein любезен, приветлив. мил, друже¬
любен съм към него, с псго; || bitfe, etcht' fa—undkich
(при фотографиране) монд, усмихнете сс- ф eine
TeeunCkicht Gegendi LandscHaft приветлива, хубав—
местност. прелестен пейзаж; || 1'cumdIieHcs W-ti-r ху¬
баво, приятно, слънчево, меко, приветливо иреме- ||
rlit licuidiicHc Wohnung све+.о. слънчево, приветливо
жилище; ф Wertpapiere ilcg—m 1'cundiicH курсът пя
ценните книжа ; бня'опоиятен
Freundlichkeit, die — -ii war dic 1r-unCI1chk-it s—lhst тя
бе самяти, въплътени любезност, олицетворение ня
любезността, поиече от. любезна; || ihm mli Freundlich¬
keit begegnen. eitgegcnkommcn посрещам го любезно,
р-пушно, отнасям се любезно. мило, дружелюбно към
пего; || würden Sic bitte dl- Fr-undli:hkcit haben, mii-
2sCönn—n бъдете тъй любезен g; дойдете с мепе, дя
ме послета-те; || iron. Höri -1311:1 auf. cuci Fr—unClicH-
C-irci an dcn Kopl zu weafen престанете пий-сегне пя
си разменяте любезности; || ibn mif ausgesuchf—'
FetundklcCtii empfangen приемам го извънредно ри-
пушно, любезно, с подчертана любезност; ф darf i:i
dich um —in— Freundlichkeit blttci мога ли да те помоля
зи една уенч'a; || Cas ist rin— groß— Freundlichkeit von
Ihnen много любезно от Ваши страна; || -1— —iw—ist mir
viel FrcunCiicbC-ltci тя ми услужии много, мй приви
много услуги
Freundschaft, die — nif ihm Fr-und-chali schließen,
-.11111, Hakten сключвам. тявъотн-м, поддържам при¬
ятелство с пего, сприятелявам се с нсго, дружа с нсго;
|| in F'leden und 1icuid-cha/t mil 1Нш leh—n живея в
мир и любов с пего; || ein— dicke Fetund-cbafi vc'hindeT
uns свързва пи здраво, интимно, тясно, тилчщеино
приятелство- || —ime Freund-chali übte dcn ToC Hinaus
вечно приятелство; || 1:H -age dir Cas im aikee Fetuid-
-chali казвам ги го пяй-прuдгенскu, кат; на приятел,
съвсем откровено, приятелски; || wo hl—ihf 3а di—
Freu13-eha/t къде остана тук приятелството; || ihm die
1ics1Cecha1i kündigen скъсвам c пего, преставам т;
дружи с псго; || die Fe-unC-chafi unter d—n Völkern.
zwiscien uns hcldcm приятелството, дружбитя межту
народите, между нас двямати; || die Fecu1deebafi brc-
cbem, aulgcbcn скъсвам, р-звaням приятелството. разг.
р-звалям килимер-т- с нсго; || dic Fr-u1d-eba/r . schkält
ein приятелството постепенно замира, угасни; || cinr
Fr-uid^Ha/i wlcdta elnacmCen, aulwäam—n съживявам,
подновявам старото приятелство; <$> 1r—ui3-:Ha/i hin,
1e-umdeeHuft Н-а братство за братство, и сирене зя
пари; сметката приятелство пс призпивя- дружбя-
дружба, ■снужбр1Снужбя; преди всичко интересът. я
после приятелството; - Boig—n schadet dee Fa—uid-
seHa1t на приятеля си пяри назаем пе дивай. защото
ще си рятвял;н приятелството; с близък яж, пий. тър¬
говия (илъш-аериш) пе прави; със свой живей. —ли пс
търгувай; ф G-I3 |Uand-I-cha1t) keilt kein— 1a—und-
scbalt парите пе признават приятелство; пружба-труж-
бя. служби-служби- братство за братство. а сирене зя
пари; - 'ieHtige Rechnung —'Hält lang— 1icuid-cha1i
добри сметки. добри приятели; - kleine Ges:Henkc
erhallen dic Fr-unCecHä1t, große ecißcn sl— niedcr мал¬
ките подаръци поддържат приятелството, големите
го развалят; ф allzunah Mindeel dic Freundschaft пре-
калената интимност (близост) разваля приятел¬
ството; <ф» FreulC-cbait geh. übte Verwamdt-cba/t при¬
ятелят ; по-близък от роднини; - -1—3—. dee Topf, so
bkübct di— Freu1d-ebaTi ври ли ти гърнето ня огнището,
прuдтенu много; имаш ли пари — приятели много-
ф dial. ее war n—ime Fr-umC-cba/t той бе мой роднина,
сродник; || die ganze FreuiC-cHalt war eingci.adcn исички
родини; бяха поканени; ф —in— 1rcu1d-eHa1i dtr jungen
Pioniere grünCti основавам пионерска пружини
freundschaftlich — mli ihm 1r-uid-:ha/tii:H— Baid—
aiknüpfen завързвам приятелски връзки c псго; С^рия-
гетдвям сс с псго; || T'cuidseHa1ti1:Hc Beziehungen zu
(nif) 1Нш hahtn, uit-rbult-i имям, поддържам при¬
ятелски връзки, отношения, общувам приятелски с
нсго- || mit ibn aullieundscbalfllcHem Fuß— sici—n, vcr-
CeH'en ня приятелски нога, приятели сме. поддържам '
приятелски връзки с псго; || eln—m IreumdscHaltiicHcn
Tom anschlagen заговарям c приятелски топ; || 'Нш
T'eunds:Ha1fiicHc Rat-cHläg- geben павам му приятелски
съвети; || —im— TieuidscHultlicbc Ermahnung приятелско
напомняне, предупреждение; || iim /acumdecHä1tIici uul
dic Sciulttr klop/ei (по)гупвам го приятелски по ра¬
мото
Freundschaftsdienst, die — ihm um clmcm Frcu1d-eHa/Ts-
Cl-n-t biticn. ihn —in—n Fetund-cHali-dicn-t —ew—isrm
моля го за приятелски услуга; оказвам му приятелска
услуга
Freundschaftsverhältnis, Cas — zu ihm in —in —mg—s
1rcunde:Hä1t-v-rhäItnie tr-t-n завързвам тясно при¬
ятелство c псго, сприятелявам се, сдружавам се тясно
с него, ст-вам много близък, интимен с нсго; || zu 1Нм
im ein—m cng—n 1i-unCeeha/t-vcihäItn1e stcHcn в тесни
приятелски връзки, отношения съм с нсго
Frevel, der — —im Fa—vrl am Gcs—f/i g—g—n das G—s—fz
грубо нарушение, потъпкване, погазване пя закони,
злодеяние, престъпление. гаври със закони; || clmcm
Frevel b—gehcn, verüb—! извършвам престъпление. ко¬
щунство, светотатство. светотатствено пеянне, сквер-
по дело
frevelhaft — ein ficvcliaftcs Wort скверни, светотат¬
ствена, кощунствени. богохулни, безбожна дума, хуля.
гавра с няй-святого пещо- || —'ne frevelhaft— Tat bCgihcm
извършвам скверно пеянне, кощунство, светотатство.
злодеяние, престъпление, безбожно дело
Friede 453
freveln — g—gen Cas Rechf, Gesetz frcvclm тъпчи. газя,
погазиим правото. закони. върши престъпление спря¬
мо закони. гавря сс със закопа, върша тнолсдпuе- ||
-r bal sciw—r gclecvcl. той извърши тежко престъпле¬
ние, се проаипи тежко
Freveltat, die — 5. Frevel
freventlich — ein f1cvcmtI1cHce Tun престъпно пеяние.
злопейскя, светотатствена. кощунствена постъпка,
долна. престъпна гавря; || —in li—vcnfklcies Splrl mit ihr
irtibcn играя нечестни, престъпни, светотатствена. без¬
божна игра с пся. върша истинско кощунство. подиг¬
равам сс с нся. '—вря сс с прй1Свeгните й чувства; ||
frcvcmfiicir R—dei скверни, светотатствени, безбожни
слова. думи; Ц Cas Gesetz i'cvrmtiici vcalcrzcm погазвам.
тъпча прсс+ъпно закопа, '—вря сс със закопа
Frieden), der — Bollwerk. Bastion dcr Fel-C-m- кре¬
пост, твърдини ня мира; || den Fritdtn wünschen, ta-
sehm—n желая мир. копнея за мир; || аГе-са 1r1cdci .birgt
den Keim zu neuem KriegCn m -1:1 този мир ' крие а
ссб; си зародиша, семето, кълна ня поиш войни; || d—м
Feind Frieden anbi—tci предлагам пя вр-га мир- || Haltci
Frieden пизетс, поддържайте мира- || um Frieden blti—n
моля зи мир, примири;; || mit C-m Feind 1e1tdcn seH1ic-
ß—m, umg. machen сключвам мир c воягр- || den Frieden
unte'./e1cHicn подписвам мира. примирието- || ihn dcm
Frieden diktieren пил—г—м, диктувам му мира; || d—n
F'ledci bedrohen, haich—!. veil—tzcn зяпл-ниям, зя-
е-рaнaвaм мира, представям тяnт-хЯ1 опасност за
миря; нарушив-м. някърнявим миря; || Tür dem Frieden
CäMplen боря се. ратуним зи мир- || g—gen d—i Fel—den
het/cm писъсквим, подстрекавам към войни; || 'm Faic-
dtn в мирно ирсмс; || in FeltCcn (und F'elHcit) 1—b—n
жився, живеем миролюбиво. мирно и ни свобода- ||
cs Hcrr-cHt F'l—d—1 1ш Land влятее, цяочия мир и сара-
пата; <$> 1iicdcm eenäheti UnliitCt vc'/chrl мирът гради,
враждата руши; ф zwischen ibiem beer-cbt Frieden
между тях илапее. цари мир и любов; те живеят в мир
и сговор (разбирателство); || i:H micbc Frieden mli 1Шш
одобрявам сс c него, еляг-м крий на разправиите, р—з-
погласията; || er sfilfctc FrIcCcn- zwischen ihien той ги
сдобри, помири. въдвори мир и рятб;р-гететво (съ¬
гласие) между тях; || den FeitCen unTergrabci подко¬
павам миря; || im Rule und F'icdeni im Fel—den und
1'^13-^1311 nitcliaidte l—brn живеем в мир и спо¬
койствие |еьгняс;е1 сговор, разбирателство), в мир и
любов (приятелство) помежду си; || im Frieden mlteli-
amd—a au-komncn живеем без р-зправин, дружно, раз¬
бираме сс. спогаждаме сс, жннсем и разбирателство,
сговор; || sic gingen in F'iedci au-tliaid-r ге сс раз-
телиха по взаимно съгласие, без разправии, без скри¬
ла.- ф Frl-den fimd—n намирам покой, спокойствие,
мир. спокоепне- || laß mich in . Frlcdci остави ме пя
миря. пя спокойствие; || k—lm—n Fel—d—i vor 11м finden,
haben нямам мира, спокойствие, покой ог него, той
пс ме оставя ни мира, преенетБя ме постоянно; || man
bat vor ihm miemals F'ledci той- пс оставя- човека па
мира. пи спокойствие; човск ням; миор, спокойствие
о— нсго; . || um d—s li—h—n Friedens wlll—n тар-д; спо¬
койствието и мири, зи ти има мир (и спокойствие),
зи тя сс избягнат разправиите, кавгите. скинтилите;
|| dl— Kinder Haltcn nlcit füif Minuici lang FeitCen,
geh—m keinen Frlcdci - ;:№+; не стоят пет минути мир¬
но. пе могат ' пет минути ди стоят. без та сс скарат,
ти сс сбият, непрекъснато се карат, се бият; || 1:1 hab—
endlich mit nie sclh—r FeieCci gCMachi, hin nii mle- in
454 friedlich
Fei—dei няй-сетне намерих вътрешен покой, вътрешно
спокойствие, умиро+ворих лчнргр си- ф umg. -1— sah
dcn 1i1edci Europas 1m GeTabe тя з-белязи, чс мирът
(шег. на Европа), че семейният мир, чс семейното.
п;м-нпог; спокойствие е а опасност, ; тястрaнеп(о);
|| so wurde 3-r Fiiede Europas gciclT—l -ак- бе спясен
мирът, бе спасено семейното, д;мянпог; спокой¬
ствие, бяха избягнати оизпорни;те, бе избягнат скян-
тилът; || 1:Н Тешс dem (ileb—i) Fei—d—i nicht Cen
Fiiedei l-l 11:1. zu Теши пямим му мпого Бдоя ня
тови, не вдонрм много ни привидното спокойствие,
ня привидната любезност; || ich .1^.1 dem p1öT/I1eb—1
Feitdei ilcbl не вярви - . нямах много ндор ня ннезап-
пати промяна,. пя внезапния обрат а държипето, ня
внезапната примиреност; внезапната промяна ми сс
иипя полозо;тенпя, съмнителна; ф bibl. Ebr— -11 Goli
im 3ce Höht und 1aiede uuf Eiden слава пя всевишния
и мир пя земята; || rel. Fel—de -с' nll euch мир вям;
|| Friede -einci Asche мир ня праха му; || er rube im
Felcdei бог ди упокои тушат— му; почивай а мир; ||
im Friede si—ibci умирим спокойно; || im den ewigem
F'ltdei cilgcbci преселвам се и ияоегного ни вечния
покой; успокоявам тчнргр си. умирам
friedlich — С1с 11'1311:1- Koexistenz мирно съвместно
съществуване; || etwas, eilen Zwlsci—mfali uul /''сСк'-
chem Weg— h—'i—gem, scbilcbici изглаждам нещо, уреж¬
дам инцидент - по миролюбив ничии, път; || dl- Tiltd-
ilcic Anwendung Сее Alom-n—egie използуване ня агом-
пати енергия за мирни цели; || ein— liltdiiche ипТее-
bukluig füheei вопя спокоен разговор, оятгоияодме
спокойно- )| umg. -с' (Ьк—',-) doch fiiedilch нс се ядос¬
вай, нс се вълнувай, запази спокойствие, пази си не¬
рвите, успокой се; ф —in laicCllci—- Zu-amM—nieb—m
lüheeii lei—dllcb dalli leben водим мири; и спокойно
съжителство, живеем в мир и любов, в мир и р-з-
биоигенство (сговор, съгласие, тихо и спокойно, без-
бурно), водим безбуреп, спокоен живот; ф —1пс 11'13-
I1:Hc Srcic спокоен характер, безбурна, безстрастна,
умиоогвооепя туша, тих, безстрастен тон;:, кротка
пунuцa; ( clm friedliches W—sen labil имам спокоен.
миролюбив пран; || .eine laicClich— Gegend спокойни,
тихи местност; тихо " кътче; || ein Bild leitCllcher Ruhe
hl—icn прететрвдм картини, гледка на пълен покой;
ф 1'1—311:1 tli-cbliien, biiйbr'eeHiumnein угасвам ка¬
то свещ. з-спиним кротко, тихо, спокойно последния
си сън -
frieren — cs feleri mich - - mich liicrl студено ми с.
зъзна, з-моьтвям от ступ; || cs lil—rl mich an Cen Bän¬
den (umg. ai dir UänCc), bis ins IinersTe Maik с+упено
ми е ня ръцете, вкотеняе-л съм сс. вдърви. съм сс ог
с+уп; || es Taitaen nie 31c Bälde, die Füße студено ми
с ня ръцете, пя краката; || mie lai—ii Cas Utez 1м LLtlht
кръвта и сърцето ми т-моьтнИ1 разг. коня клинци; ||
hici kann nan sici zu ToCt lileiem тук може чоиек пи
умре ог ступ; || ici laicat wir ein jungte Uuid, mich
1'11'1 wlc einen jungen HunC, ich lilcic wic eil Sebmcidci,
wic ein LöllelCö'bk треперя от студ, зъзна като ново¬
родено малко кучс, като куче. кит; грешен ляво.; коня
клинци; ступ ня кутийки е- || ich hin, Cie Füße -ind nlr
-i-il ge/ioicn з-моьтп-л, вкотепяеъл съм сс; крики-и
м; се Б^чениха, Бтърв;ся, пс си усещам коркргр ;—
ступ; || е- lileel Sl—ln und Beim (Нае.) първо и камък се
пука от студ; || das Wassel im dee L—iluig ist gciiortn
чешити ; т-моътп-н-; || Cas Plut IliciT in dcn ACcan
кръвта а жилите замръзва, се влепепяни; || ich habe
h—i dcm Caliei Wlniei ueg gel'O'cn през студената зими
зъзнех ;— студ
Frikassee, 3us — ф umg. 1i1kasscc aus ihm Machen
смазвам го ог бой, прпррндм го ни кайми, пихтия,
пестил, намествам му кокалите
frikassifif— — iin fa1Ca--1taei — - 1a'Ca—t
frisch — laisch—s Pro. прессн, топъл, мек хляб; || dl-
Waee gehl weg wi— falsch— B1öTeit1 стоката се харчи,
върви, се орзп0отинр кя—о топъл хляб, кято симид;
|| 113:1-13 irische Würstchen преспи пяпепички; топ.;,
преспи кремиирши, още пира сс втигя ог тях, изпускат
още пара; || irisch- Eier преспи яйца; || frische 3^.-'
пряспо мисло; ф —in' fri-ch g—schküpfle- Küken току-що
излюп;.; се пиленце; || -in laisch 8-63:1-1-1 Eh—nain
току-що ожспен мъж, младоженец; ф filscic Wäeeh—
чисто припе; прано, чисто бельо; || —1п 11isch—e Hemd
am/1—Hci обличам, -чодм си чистя, припя риза; || die
Petl—n irisch beziehen сменям бельо-о, слагам чист;,
прани тaршaр; и възглавници; || —in filsch—i Telici
чиста, измити чиния; ф ein 1а1-:Нс- Mädcb—n свежо
като пъпка, капка момиче; пъргаво, подвижно, чев¬
ръст; момиче; || -1— wae noch /r1e:h тя беш; пъргави,
още сс пържеше; || eine lilscic G—slcbislaebe свеж цвят
пя лицето; || i:H siebe noch тТ-е 3cm /е'-^! Eindruck
Ces Voa/iiks още сс прм;орм пот nрдепо-; впечатление
пя случката; || ich Habe -сте Wolle noch lai-ch 1ш Gt-
Cäcbiii- още ми звучат думите му а тушите ми, ду¬
мите му още са преспи. нс ся сс заличил; и паметти
ми; || die Eriinernng ist noch zu Tri-ch споменът ; още
много пресен, още ме бо.;, когато си спомня за тона,
още нс мога рaБПотунпо да си спомням, да мисля
за тона; || i:H mache mich 1ri-:H освежавам сс, нрnорндм
си горнегр; ® mit leischen Krälici със свеж;, подно¬
вени, обновени, пресни, неизразходван; сили; || -iici
Die, uul 1riseHcr Tal iriappti хн—щ—м. трниндм, спип¬
вам крадец ни местопрестъплението; || lalscici Mui
13—1 черпя пои кураж, пови смелост, ободрявам сс-
|| wie sind alle irisch und Munfti всички сме свежи и
бото;, а добри формя; || frisch aul zue Tut, zue Arbeit
бодро към дело, ня орбогя; || von laisch—м, auls /rieebc
отново; || irisch 3iunflös бодро напред; к-рай и се нс
бой; нс разсъждае-й мпого; -ф-Те'^ gewagt |6cgon1tn'
isi Halb gewonnen който рискува. печели; еменое- грип
превземи; зрснрпя-и работа, преполовена се брои; ако
сс боеше дядо ог врабците, просо пс щсше ли посее-
©е'п 1r1seHci Morgen свсжи, ветри утрин; |1 /а'^-'
Scii—c прсссн, току-що пядпaн сняг; || Telsche Lull
свсж, вепър въздух; || friscic Lull schnappen, -ehöp/cn
т;нрм, поемам дълбоко чист въздух; || ibn ai die /е'-
-:he Lull -eizen, befördern изхвърлям го нaй1безиере1
моппо навън, дивим му пътя; || Tr1ecHce W-tt-r хнртп;,
пооснaтпо врсмс; || ich 13— nie filschci Wind um die
Nase wtben оегиндм се та ме по6рчндг бурите ня Жн-
ноти, искам да опозная животи, да се поотоPKPМ и
снета, та си поблъск—м гнивр-и мрнко, да сс поборя
с (несгодите ни) животи, ти се поочукам милко; || lei-
echei WliC im di- KulturarbelT bringen вп-едм - свежа,
освежителна сточд а културната рибо-а; || in d-i Ll-
1113^1 CoMMi eil Те'^-' WliC aul a л;геои-ЧOP-P
повдв- свсж. пое вятър, се подндвиг нов; нсяпия, по¬
веи; || —iic /lische WunCt пряспа рипа; || ein Te1ecH-e
Geub пресен, пои 'роб; || etwas i-l irisch gcstricHei пещо
: току-що . боядисано; || fri-ch gc-t1iebc1 пази се от
боя—; (прясно боядисано); ф /r1ech von 311 Lehte weg
-peechei говоря п-прано, о-ко;-о, откровено, без вся¬
какви задръжки, както м; тика-уви, п—шепна сърцето,
без преструвка, без з-обиколки; разг. прано, куме, тя
а очите
Frische, dl— — Fei-cic g—if (etaömi) von ihr aus ог нся
.ъхи свежест, бодрост, жизненост, тя излъчва свежест,
жизненост; || umg. morgen 'n ailie Friseb1 утре : исе
същата жизненост, бодрост
frisieren — ici 1äeec Mich jeCt Woche iai-icacm ходя н;
фризьор, фризирам си косата, правя си косата,
фризурата всяка седмици; ф einen Wagen uul neu iri-
sl—a—m подновявам колита си; || den Molor i'isic'cm чие-
тuтяи-м мощността ни новия модел мотор; || d—n
Berichf, dl—- Bilanz irisieren фризирам. ряннuф;ц;оPМ1
стъкмявам, разкрасявам доклад, бинрнс
Frist, dic — cinr Fii-f /c-ts—tzcn, verlängern, vcreäu-
Mim. elnhaltei определям, продължавам. пропускам.
спазвам срока; || clme Frist von -in—м Jahr -etz—m по¬
ставим срок от едпя годния; || ich g—6— 31а zwei Tag—
als Felsf давам ги два тпи срок; || in Jahecs Fei-t а
едногодишен срок, в срок от едни годния; || (bis) zu
dlc-ce Fel-t muß er h—zähkem вътре и тоя срок гой трябв¬
ай пнягu; || die Frist läuft am 1. Mal ab срокът изтича
пя 1 мий; || nach ahgelauicmc' 1ri-l след изтичане ня
срока; || iin —ine längere Fri-f h—wllllgcn продължавам
му срока. даним му отсрочка, по-дълъг срок. отсроч¬
вам пещо; || aul kurze 1r1-t за къс срок- || 1m Cüeze-ler
11'-. и няй-къс, най-кратък срок, в пяй-скоро време-
|| über die Fai-t hinaus свръх, извън срока, свръхсрочно-
|| zur 'e:Hiei Feist и срока, и подходящия момснг; ||
zu d'csea Fei-t сега; - || zu j-d-r Frist по всяко време,
винаги; || zu C—imea Frlsl по никое време, никога
fristen — ihm di— Zahlung einige Tag— f'lslcm даним
му отсрочка няколко пи; за плащане. зи уреждане ня
сметк—ти. тидънжепuето; © ein küMM—eliches Da-cim,
Lehen 1'1-111, -clm Leb—mi sein— Existenz küMme'ii:H Tris¬
tem вничЯ1 - водя жалко, окаяно съществование, жалък
живот, разг. едва кретам, едва кир-м, мъчи се ди жи¬
вея; едва преживявам, жився, колкото т— се каже, чс
жрвед- || kaum Са- nuckte Leben leisf—n едва прсжи-
вявям,'едв- свързвам пеят; крия. разг. едва карИм,
кретам, едва изкарвам, припечелвам зи снябя, при¬
печелвам. колкото ти нс умр— от глад; ф ibn Cas
L—hem irlsl—n продължавам, запазе-м живота му
fristlos — ibm irisilo- -1.13--—! уволнявам го без пред¬
упреждение
Fritz(e) — dee Alf— Frllz Старият Фриц, Фрuтрuх
Велики; || was will dee FrlTzi schon wieder какво иска,
търси тоя човек, гоя господин, тия личност, разг. гоя
екземпляр- ф das ist Tür dem Allem Frilzen тоеи ; за
тоя. дето духа, дето клати гората. ня халос
frivol — —in frivoica McmseH, Abtnlturea неконряБеП1
разпуснат, разтурен човск, авантюрист. безсъвестен
мошеник, авантюрист; || ein— frivole Bemerkung ци¬
нична, неприлични забележка; ф ein frivoles Splrl mit
ihm freiben играя го жестоко, безсъвестно, безотго¬
ворно, с цинично безсрамие
Frivolität, dl— — mli zyniscirr FrlvolitäT reden, hiiCtim
говоря, постъпвам : безсрамен, безотговорен цини¬
зъм, с цинично безсрамие. с цинична безсъвестнос-
froh — f'oic Osf—am честит Великден; весели Хрис¬
тови празници; || -ine froli " Nachricht бня'я, 0PДостнP1
радушна. отрядна вест: || bibl. die Feobt Bof-cba/T еван¬
гелието; © 'n feobt' Sfinmung, Err-gung -ein в радостно
настроение. и оилостнр възбудя съм. развъл¬
нуван съм радостно; || iroici Mufes -rlm в добро на¬
строение, разположение ня пух; съм. весело ми е ня
душит;, радостен съм- ф von Ucr/cm froh -ein радвам
се ог сърце; || l:i bim froh über dein— R-tluig ридвим
сс пя твоето спасение; || -а l-l seine- Lehens iroi той
сс ратни ни животи Си, е доволен ог живота си; || -r
wird -clme- Lehens nie, 11:1. mcbr Troh никога вече пе'
Fron 455
ще може т— сс радва истински ни живота си, т— се
развесели, ди почувствува истинска радост от жнаотя-
ф umg. ici hin ja so froh, daß alle- geklappt bat толкова
сс радвам. че исичко се нареди. че стапя. както трябни,
че успдсме, че успя, чс всичко мнпя. както женяехмс-
|| 3а Cunnsl du ibte froh -eim, 3uß es noch mal -o ab¬
gegangen, daß dl— GcseH1eifc so ansgcga1grm isf трябв¬
ай се ридвящ, да бъдеш доволен, щастлив, чс и тоя
път всичко свърши добре, така, че цялата история
свърши благополучно, без. лоши последици зи тебе
fröhlich — f'öhli:h— Wilinacif—n честитя Коледа.
щастливи, весели, радостни празници- честито Рож¬
дество Христово- || eine l'öiiicie Micmt z—lg—n имам
весел, щастлив. радостен вит. ни лицето ми ; изписани
радост. е изписан; р-постн; вълнение; || von Heizen
f'öi11:h -ein ратним се от . сърцс, пай-сърдечно; || —in
1'öiI1:Hce Leben füHrei живея весел, честит живот- ||
im fröhlicher Stimmung -eim в радостно. весело настрое¬
ние съм; || in fröhliche' Runde във весела компяния-
© leöbilch uns Wirk gcHem т-л-вдм сс с радост. с же-
ляпне, удоволствие зи риботи; ф- rs ist nlcit jeder fröl-
11:1, dcr Tanzt често пот веселата маска се крие скръбно
(тъжно) сърце; смехът ; и чср. и бял- не всеки, който
танцува, е весел; ф- -'n fröhliche- U-rz Macht eim iröh-
11:1—- Gceicbf весело сърце — зисмяно лицс; чистото
сърце излиза ня .;№; весел; сърце — хурки препе
Fröhlichkeit, die — seine FröHllcHkeit -11:1. an весе¬
лието му 3-рятяв-, увлича; || von ausgelasscnea Fröh-
ii:iCeii erfülil изпълнен c необуздано, разюздан; вс-
е;н;е- || mit unbeschwerter FröhlicHC-lf durchs Leben
gci—m живея доволно и несмущавано. пося с р-дост,
задоволство жизнения си жребий
frohlocken — über eiwas "(Akk.) frohlocken ликувам,
тържествувам за нещо; || -le frohlockte 'm iir—m Innern
вътре и се6; си, тяйпо, скрито тя ликуваше, тържес¬
твуваше; || -а bal zu feüi darüber frohlockt гой мпого
рино възтържесгичБя, възтuкуир зи това, се зиридв;
ня говя. о-тоетт- му бс преждевременни, кратки; ф
nll laut-м Frohlocken с ликуващи викове. с радостни
възклицания, с бурна, буйни. неспържяпя ояд;е-
fromm — -im l'onmcr Mensch нябожеп, блиг, хри¬
сим, благочестив човек; приведен човск; || ein Taomnes
Leben, einem leommei Lebenswandel füllen воля бла¬
гочестив. богоугоден жииот- || ein ironm—s G-b-t бла¬
гочестиви, смирена молитни; © -'n— IroMM— Einfalt
свещепя простота; ’|| eint laonme Sünde благочестив.
невинен грдс; || ein frommte Betrug благородна. бла¬
гочестив— измими; || —int iromme Lüge благородна.
благочестива лъжИ; || IromMe Wut бт-';р;пен гняв;
|| das wird woil -'n laoMmtr WunscH blelhem тона ще
остане сим; едпо благочестиво, неизпълнено. неосъ¬
ществено желание; ф fromm wie -in Lamm. Schaf кро¬
тък, хрисим като ягпе; || fromm tun преструвам сс па
хрисим, ни божа крявичкя; ф veralt, ein TromMir Büe-
g—a, Men-ch добросъвестен. изпълнителен гражданин,
сиестец, праведен човек; - || dir leommc Goli епориет-
лианяг бог; || hist, ein 1römm-r Lamaek1-cht храбър
наемник
frommen — das wlad nichts feomn—n това пяма па
помогне пищо, ням; ползи; разг. файла от тови; разг.
тоеи нс ме топли, грее; || wi- kann cs Clr l'OMmem,
wenn ici hingtht кякии полза, разг. ррйтя ог говя
имиш ти, яко отида; ф veralt, zu seinem Nutz und
FroMM-i за негова ползи и изгода. за неговото благо
Fron, die — hist, 'n 3-e Fioi -iln крепостен селянин
456 Fronarbeiter
съм, длъжен съм ga работя янгррuд ня реоляннид
'оеполяо; з-крепостен съм; || iim —in— Fron lui—'icg—m
п—лагам му янгария; || -1:1 (Akk.) gegen dl— Feon em¬
pören. vom der Fron hefeeicm въставам срсщу крепост-
пичествого, янгяридтр, освобождавам сс от крепост-
пичеството, япгрридтр; © etwas ist clme Feon нещо с
истински, същински янгария, непосилни работи. не¬
посилно тегло, робство
Fronarbeiter, dee — als Fromarbritcr schulten работя
непосилно, тегля тежко тегло, кято крепостен орбо-1
ни: се блъскам. се трепя. опъвам зар-нита каиши,
блъскам сс като чсреп роб. чсреп дявол
Frondienst, С-е — lim -ciw—ec Fionai-nsic aurcai—gcm
нянит-м му тежки япгррuд- || 1rö1C1cn-t- leisten върши
япгярия, прен. върши тежка, непосилна работа. опъ¬
вам здравата каиши, работя, блъскам се. трепя сс като
чсреп роб, чсреп дявол; ф 'm FeoiClcist der Täglichen
Pfliciten пот яреми, игото ня всекидневните тaдьл1
жения
fronen — er Troll lür sein— FuMiiie той сс блъска. сс
трепе, опъва каиши, р-боти непосилно, се пребива от
работи зя семейството си; || hei dtr Arbeit scHwer, burl
fronen работя непосилно. като череп роб, чсрсп дявол,
опъвам здравата каиши
frönen — cim—M Laster; den Trünke, —in—' G—woinieif,
Cer MoCt fröm—m отпивам се ня порок, па пиянство,
развратнича, пиянствувам; слугувам, робувам, роб
съм па навика, ня модата; подрижаа—м сляпо на мо-
тяга; || са faönf seinen Lcidclsciaircm той робува, слу-
гуар. ; роб ня страстите сн
Front, dl— — dl— Froil eines Hauses лице. фасата,
фронт па къщя; © die Froil Cer EHrcnkoMpanlt ab-
-dti—lfcji, аб/аНгсп. abeeif—n обхождам почетни рога,
минавам с коля, па кон прет пея, праия преглед ня
почетна роти; || voe die Fron. feeftn излизам, зяег-вям
пред строя. прет строена войскова част; Ц vor 'Нм
(g—g—n iim) 1гопТ naeiei заставам пред нсго за почест;
® übertr. gegen iin, geg—m dcn Schlendrian Froil Mici—n
създавам фронт протии нсго, опълчиим сс против не¬
го, афронтирам го. оказвам му противодействие, про¬
тивопоставям му сс; повеждам борба против тPkос-
тененU1 остарели. пакостни навици, тррлииuu, уста¬
новения порочен ред; © ein— g—scilos-cn— 1roil hildcn
образуваме гъсти, спло+Сп; редици, прен. зятаорен,
едипсн фронт, сплотено, монолитно единство, епнО1
теня, монолитна миси; || di— Fioil hält, bricht zu-aM-
mem фронтът се пържи, сс огъва, бивя разбит- || die
i—lndilch— Froil auibaecHei, Cuecbhaecicm разбиним,
огъвам вражеския фронт; || dl— Front in verschi—d—m—m
Sirlicm durchbrcch-i пробивам фронта, няпрридм пи
няколко места пробив (и) във фронтя; || зп die Froil
gehen отивим ня фронта, пя бойното поне- || ai 3—а
Front sein, -.-1—1 ня фронта. пя бойната (боевятя)
линия съм; || lin an die Front sciick—n пращам го на
фронта; || —'m Regimeit aus dir Front zlri—m изтеглям
полк от фронтя- || hinter dir Fron. и тила- || in vold-rsf-e
Front -fcH—m стоя па предните линии. позиции, ня бое¬
ва линия- прен. стоя нячело, и челните репици, ня пред¬
ни нuнuд; || die 1roil—n sind abgeeiecki готово. можем
па започнем дискусията. фронтовете ся очертани всче-
|| clm Kampf mach zw—i 1roitci борба на два фрон+я-
© 'm Fron. gehen. I'cgcm. /ieh—m, heingen излизам, стоя
пячсно, водя бегачите- изтеглям, uзнредм няпреп, на
предно място групата; || die Fronf Сее Arbeit (Aeb—ils-
feonl) трудовият фронт
Frontdienst, dee — ihn zum FrontdlensT —im/lebem пра¬
щим го пи фронта
Frosch, dee — die Feö-cit quaken im Tclcic жабите
крякат, квакат и б.—гото, устройват жабешки кон¬
церт; © er ist Calf wir ein Fro-cb с+упсиокръвно жи¬
вотно ;, студен е като жаби; || wie ein Frosch Hüpfen
подскачам като жаби; || wie Сее Frosch aul dtr Gie߬
kanne sifzem гледам жянно-милпо, сякаш гемиите ми
си потънали, изгорели; седя умислен. като чс ли ми
; сТадо загинало; умислил съм се кято пудk, като
свиня срещу Коледа; замислил съм се кято мисирче,
пуйчс пя слънце. като магаре ня празня ясли, кито
лисuии а кипап, опуйчил, окумил съм се- || er ii—gf da
wlc clm geprclltei Fro-cb проспал сс е. лежи кит; пре¬
бит. к—то пребито куче. няма аеч; пуши- || blas dich
doch nicht auf wic —'m FroscH пе сс пялуаай толкова
(като жябя); в;gяня жабата, че Ковит бивола и тя
пявUр;тя кракя; || sri doch kein Frosch (und büpl nicht
davon) пс се дърпай, пе се опъвай, пс разваляй игрята-
пс бъди тикъв инат. не сс плаши, нс се бой- стига си
се опъвал, превземи.; кажи си привичката; || wea dis
11:1. k-nni, 's. —'n tehäiMlicice 1roeeh (Hauptmann)
кой+о пе познава тови, е жалко, презряно същес+ао-
© einen 1roeeh 'm Hulse babci 'лисът ми гъгне (кя+о
пукната камбана, като пукнато тенекс), е поесunн-н,
пре'OPкнрн, nоедряз'явдн; говоря. пея, сякаш ;м;м
топка и гърлото; ф di— Arbeit ist kein FroeeH, sic hüpft
uns ni:bi davon работят— може g; почака. няма д;
избяга; работят— пе ; заек и пями ди избяга; -ф» wo
1röeeH- -'пС, da sind auch Sförcie глето има жаби. там
има и щъркели; © eln—m Frosch ähhacnien зяпалв-м,
иъзплямспяв-м фишек
Froschaugen, PL — Froschaugen haben имям жабеш¬
ки. изпъкнали кято ня жаба очи
Froschperspektive, di— — —fwas aus Cer Fao-cbpte-p—k-
tlve -ehen пс виждам по-пaлет ог пося си. гледам ня
пещати едностранчиво, ог пяй-близки перспектива
Frost, dir — es ist. cs Н-г'-^ h—lflger, sircigcr, blll-e-e
1ro-t силен, лют, страшен мриз с; || wir Hüben Heuic
fünfzehn Geu3 Fiosl дпес — 15 градуса пот нулятя; ||
dee 1ao-t siecCi loci 'm Boden земята е още зинеленр,
и:отяненя ог студ; || hiau voe 1röeT s—ln посинял съм
от студ; || 3-r eebnc1dcmdc Frost h—lßl uns 'm die Obren
студът бръсне, реже, щипе (по) ушите; ушите тръпнат,
премръзнат ог ступ; || vom Fro-l gcröicie Nase черисп,
син от студ нос; II hcl CricHendcm, ClirreidcM Fro-l
пр; вледеняващ студ; || voe Feo-l /lfican треперя, зъзна
от ступ. шег. кови клинци, студ пя кутийки е- © umg.
3а sfecCii ist dir FeosT drin тук нещо има. пс е и рст.
нещо куци; © von Feo-t gescHüTTcli. h—fiiicm w—rd—m
тресе мс. побиват ме студени тръпки, разтриса мс;
трески ме тресе; © umg. du hust woil Feo-t 'm Kopfe
май че не си с всичкия си
Frostgefahr, die — hri 1ro-lg-fabe при опяспосг от
слана, замръзване
frösteln — —'n 1iöei—ln durchfuhr, üb—rCim, üb—rllcl
nlch, lief mle über den Rücken побиха ме студени, ле¬
дени тръпки. разтресе ме о+ студ; студени тръпки пре¬
минаха, пробягнаха по гърба ми; || rs fröst-ki mich hei
dir-CM Gedanken изтръпвам, тръпна, студени, ледени
тръпки ме побиват при тая мисъл
frostig — ein feostig—s Welitr мризовито, студено
време; || —in leosilgee Mensch, Emplang студен човек,
студено, резервирано, хладно, сдържано- © ihm leosfig
begegnen, ihn leosfig aufiebnin, eMplamg—n посрещам
го : нетено равнодушие, студено, хладно
Frucht, 31— — —ine süßr, -illlgi, madige. iaulc Frucht
слитък, сочсп, черана, гнил. разг, скяп—н плот; || —'n-
gcMachte, Caidl-rt- FrüchTt консервирани плодове
(конфитюр. сладко и тр.); захаросани плодове; || die
Bäume s—t/—n FrüchTe un. Tragt!, bringen Fiüchlc дър¬
ветата връзват плод, раждат, дява- плодове; || etwas
lallt mir wlc —'пс e—lle FeuchT 'm d—i Schoß нещо ми
пата кит; зодн плот, к-го трят- круша ' и скута, по¬
т---, ми нпаи наготово. като на тепсия, пя поднос;
|| 1:Н -rmic die FrüchTt meinca Bälde, mtiits Sciwelßc-
жъна плотовете ня ръцете си. ня пот—р си. ог своя
труп; . || ihm um die FrüchTt scimca L—b—msaah—li heiigcn
унищожавам плодовете пя неговия труд, ;'оябним го:
|| —in— Fauch. die Ll—h— рожба. плот на любов—; (из¬
вънбрачно дете); <ф> vieholei— FrüchTt -'13 süß, s:Hmc:1
ken -üß, - scHmcckci am besl—n забранените плодове ся
пай-слядки; - 3ic schiechtc-ftn Flüchte sind es 11:11,
woran Cie Wespen nagen (Bürger) оси зурли си пе хабят
за нони, гнили плотове; побре си, когато ги завиждат,
и пс когато ге окайват; - мап kann d—i Baum an
-einen FiücHlci —ek—iiei първото сс познави по пло¬
довете; © dli-is Jube -ТеНт dit 1^:1 gul, -eHö1 тази
'опипа жъта—ти ще 6ъде добри, ще има много хляб,
зърно; || Cas Unwetter bat dl— 1^:1. zu Pod—n geschla¬
gen бурята унищожи жътвата, житата, ги повял; ня
земята, орони зърното; || die FruchT aul den Uäln
7-11^1—1 пропивам житото още па зелено; || etwas bal
ес1:Нс Fiuchl giieag—n нещо тини обилни плотове, бо¬
гати жътви, отлични резултати; " wie dl— Siaf, -o die
Fiuchl каквото посесш, тиквоз щс пожънеш; киквот;
поссеш, г-квот ще поникне; киквот; си nренa, тъй ще
и тъчсш; киквот; си дроб;., г-квот ще сърбаш; кяк-
ного си постелеш. ни таквоз ще легнеш; © die Feucbl
1ш MuTTcrI-16 аЬТгсГЬсп, Tölen упнщожяа—м, убивам
плода а утроб-т- пя мийкита
fruchtbar — ein fruchtbarer Pod—n плодородна почви;
|| ein fruchtbarer Autor плодовит. продуктивен писател;
|| dl— Anaegungei sind uul fruchtbarem Boden gc/all—n
подтиците. попаднах— и плодотворна почва, лапоха
плотове; || ein fruchtbares П-та бт-';т-рп-. благо¬
датни, продуктивни тема
Früchtchen, das — iren. du bist nie —im -^6-11-, -ciö-
nes, 1—il—s FrücHTchcn хубавя с-окич:; си ми ти; ги си
ми една стока чернооки; знам те каква стокичк— си
ми ти. какъв хубостник си ми ги; не си цвете за ми¬
рисан;; || ап dem 1rücbtcb-n Сапт-Т 3u wa- cei—hci
каквито ми ; стокички, може та ги изиграе някой
номер, може та те натопи- ог такъв чоиек кито псго
-ри лп; т— бя'ян; тикови циеге с. тсто, кой+о го по¬
мирише. носът му окапия; прсх.лупнл е и па баща си
поси.ото; белята ще си вземеш с нсго- където ходи
и злото по него върви; станал с пишман, дето се ро¬
дил; пи змията в четятр та плюе, щ; я отрови; и
птиците го пе щат и гората; и морето пи го хвърлиш,
и морето щс го изхвърли
fruchten — wa- würde nie das leucifen кякии ползи,
разг. ррйлр ще имям яз от тови. това пе мс грсс,
топли. нищо пяма ти ми помогне, с нищо пе променя
пещата. положението- исе тови; || Eemainuig-n lauch-
lefen h—1 lim nichi- никакви няпомпднид пс помогнаха
при него, исички нрпомпдп;я оетяняси безплодни при
пего. пс оказаха никакво въздействие, никакъв сфскт.
нс постигнаха нищо при нсго; || cs bal allcs nlcit- gc-
1^:1111 всички усилия останаха безплодни. безрезул¬
татни, напразни, бяха на вятъра
früh — —in frühes Werk ранно произведение, ряння
творба; || —in /aübtr Parockbau стрита от ранния барок,
ранна барокови Сгради; || 1м leüicn Mlllelailca прсз
ранното средновековие; || im laülen Nachmittag през,
рянпия слепобеп; II von laübee Kindheit an ог ранно
Frühling 457
детстао; j| in früHcster Jugend и пяй-ряпня младост, и
няй-ряпно юношество; || 1ш leüH—si—n Ältcarum в пий-
далечнат; древност; || die feüicslen VölC—r ний-стя-
рите народи; || im früHceen Zcil—n по-ряно, и миналото-
|| die feüh—sicm Nachrichten пяй-прнетпuте, пий-с+ярнте,
първите сведения, uтиеегuд, пинии; || vom' feüh—m Mor¬
gen bis zum späten Abend — vom Trüb his -päl от ранни
зор; до късна всчср, от сутрин (зори) по късни иечер;
по цял дсп; © von feüi uul още от малък; още от
ряппо детство- | Са- 1i1ährer du noch früh genug щс
го узнаеш доегягьтп; рино, своевременно. паиреме,
по-рапо. отколкото би женян; || umg. du muß. du iiühci
^1-111—1 много си закъснял, изпуснал си вня:я; късно
си сс сетил; трябваш; по-ряно т— сс погрижиш, ди сс
сетиш за говя- трябваше ди скроиш, измислиш нсщо
по-хитро; © einem Trüben Tod lindrn умирам пре¬
ждевременно. пс па ирсмс- || Cas Kind ist hereifs Trüb
cnTwlckcli детето е развито пе по възрастта си, разг.
е скорозрейче; © laüh am Moagtn, früh аш Tage. 'm
Jubel рино сутринта, рино през деня; а пячалот; па
годината- || früher als eln—m li—b ist по-ряно, отколкото
ми ; угопно, ми е приятно, отколкото ми- изнася; ||
früher odte -päl-a рино или късно; Ц je früh-r. de-io
hessca колкото по-ряно, толков- по-побрс- || i:i hin
-сГ. hiule früh schoi uul dcn Beinen от ранни зори съм
иечс ня крака; || 1:i Ccmnc sic noch von früher her по-
тп-вям я още ог по-р—но, ог прсдн; || rs ist noch früh
ai C-r Z—ii още ; рино зя говя, още пс е дошло времето
му; Ц wie -cbon früher erwähni както споменахме по¬
преди. препи, иечс, по-рапо; || 1:i weide leübesieis am
Montag zurück -clm ще сс върни няй-рино в понедел¬
ник, пе по-рино от понеделник; || Cas Kind 's. zu Trüb
geboren детето е нсдоносче. недопосепо, е родено по-
-рапо, отколкото трябва; || -r v—asch'cd allzu leüh гой
почина преждевременно, много рино, мпого пс на¬
време; || du mußt ihn laüh ai Ordnuig gewöhnen грябв-
от рино тя го свикнеш, привикнеш па. към реп, ли го
пречиш към реп; || m—inl Ube geht drei Minute- zu
feüi часовникът ми избързви : лее минути. вървите;
минути напред; " früh ins Bett und leüh heraus, froMmt
Cem Leih, dcm G—lsi, dcn Haus който рино стиви, рап;
сс обуе. той рап; и щ; пропее; - leüh auf. gut Luul
кой+о рино стива, нему и бог помага; ранно пиле ряпо
пее; <ф> Trüb zu Bett, feüi wicdca aul, macht gesund und
re1:b 'm Kaul ранно пиле раи; пее- който тд'a рино,
рино и става; - Trüb Crümnt -1:1, was clm Häkchen
werden will каквото ще става кука, от рано се извива;
желязото се кове, докато е горещо; ф laüb übt -1:1,
was ein Meist—' weiden will (Schiller) дъриото сс пре¬
вива. докато е младо, порде ; тънко- стар кон сс ня
хот пс учи; ет-о- дъска боя не хИзщр; - mal muß
-1:1- leüh ' uul den Weg Machen. wenn nan laüh unkon-
men will искаш ли да пристигнеш рано, трябва да тръг¬
неш рано
Frühe, die — im ailie Feübt aufbecch—i тръгвам, по¬
теглям и ранни, тъмни зори, призори; || bi- im dl— Früh¬
wach hk—ihemi wich—m осъмв—м (без да съм склопил
очи, око). лежа идлят- пощ буден, съп пе ме лови,
сирщя- © 'm d-e eesf—n Frühe d—s Е-бсп-. des Tägee a
зората пя живота си; призори, и тъмни зори
Frühling, Cer — cs wird Frühling запролстявя сс. ня-
стъпая пролет; || der Frühling koMmt, -leht vor C-r Tüa,
hält -cincn Einzug. geh. ins Land пролетт; наближава.
илия, настъпня, ; прет прага. з-пролетяня сс- || umg.
hasci mici. ici hin die Frühling приви се ня първи
458 Frühlingsgefühl
младост, накичили сс с. държ; се като младо момиче;
пс си види годините, ями се прави на посмешище; ||
lim—n пш-п Frühling —eichen преживявам втора пролет,
нов - рязцвег; || der Frühling des Lebens пролетта, р-з-
цветът ни животи; || —'пем meu—n Frühling —itg—gcm-
g—i—n вървя към нов разцвет, възход. към пони пролет;
<ф> C—lm Fiülklmg ohne Wlitir без зими няма пролет;
<ф aul dem Fiülklng folgt C-r Sommte след пролет иди-
ляг;
FrühlingsgefüM, da- — umg. scherzh. 1aübiiig-gc1üHic
haben преживявам нторя пролет, втора младост; за¬
почвам па тичам подир жените, ди тяк-т-м жените
frühstücken — 1:1 will cesl —'ne Kleinigkeit fiüH-Tückei
щс закуся, ще хапна нещичко пя бързи ръка, набързо;
|| umg. се Hai f—ucht ge1rйHeTйcCf пийнал ; пя '.илио
сърце; || umg. са sici. aus. als ob се -—cHe . ge1rйHetückf
Hal und dee -'еЬ-пТс CoMMi Cian глет- ме кръвпишки.
като чс лн ще ме изяде, сякаш съм му изял бащиното
имане
Fuchs, d-e — са isf clm aktee, seHiauee 1u:H- той r
егиоP1 хитра лисица, стара антики. влъхва, пс е вче¬
рашен, врял и кипял с. изпечен хитрец с- от стара козя
ярс с- голям шмекер с; и тдвотя противи, премята;
|| Füchse pe—llci подхвърлям лисици, токито умрат
{ловджийски обичай); пятх;трдм хитреца, излизам по-
хитър о— него; и дяволи продавам, изпечен хитрец
Съм- голям шмекер съм; || umg. einen Fucis scilcß—n
повръщам, Влюбим; разг. пера лисици; || С-е Fucis
gchl 'n dl— 1allc лисицата влиза. попята. се свящa а
кап—ня; || ein—m Fuchs —alcgcn убивам лисици; || dem
Fuchs -11-1:1-1 'лапя го по кожуха, с пауново перо,
подмазним, полм;нкням му се. лаская го, правя му
мили очи. вятър- четкам го; || darüber bei sein wic Сее
Fuchs über den Uübieen настървил съм се зи пещо
кя+о лисици зя кокошки; || dis Hai dee Fuchs gcmceecm
(und -clmcm Schwanz dazu gegehem) гони с по-далеЧ
отколкото го мислсх. съм отркБял, с пя другия край
пя светя, повряга, и джендема; || -cin Haus stehl, ее
wobii Corl, wo -1:1 die FйeHee (wo Fu:bs und Ha-i -1:1)
(elmumdii) gut— Nach. -3811 къщити му се намира. гой
живе; пякъпе и джендема, поврага, ня другия крий ня
света, п-край свети. вулг. ня майнити си, където игрият
зайците, където гърми, но не вяли, а гори гuл;нейскu-
|| -е war Ai/i in eim—a Gegend. wo sich dl- 1ücbec gute
Nach. sagen und die M-n-cH—m noch heilen sollen wi—
die Wöl/c гой беше лекар а сдпя съвссм затънтени,
та6угапр, забранена от света област, а етип съвсем
дие и затънтен кряй- <ф schlaue Füchse wtad—n auch
gelängen и л;с;иЯтр с хитра, а кожата й пя кюр^ните
противят; хитрргр н;еuиa (сврака) с пеят; крака (и
кипап;); -ф- man Tang. auch wohl den gc-:heitci Fuchs
хитоP-P лисица (сирака) c пеят; кряка (е кипяна); и
х;торгр лисици излиза пя пазар; <ф all— 11-118—1 Fücb-c
Connen endlich b-lm KüescHnee in C-e 3—iz— zusammen
хопи, къде ходи, нuсuиa-a пяй-после пости'— пя ко-
жухарипа и дюкяна; и н;е;иaгa е хитря, а кожата й
ня кюркчиите продават; все някога ще излезе лисици
ня -пазар; <ф weil C-r 1^1- predigt, nlmn die Gäns¬
in acht нuеuиaтя и калугерки п— стане, между кокош¬
ките пе я пущай; когато . г; сс види лисицата най-
кротка (пяй-мирпа), тогин; п—й-добре си пази кокош¬
ките; докато има зъби, лисицата хаджийки пс стани;
кротка тuс;ия кокошки яде; <ф Сее Fuchs äidtei den
Pelz und behält C—n Schalk — dee Fuchs veekchet wohl
seime Baut, ubee nlcbt -ein Gcnüi н;с;иитя (вълкът)
кожата си мени, нрявя си пс мсни; <ф wer den Fucb-
iang—i will. Cer muß Trüb aulsfcbcn който иска па чноа;
н;сuиягa, трябва п— с+яне ряпо; цветето се берс. до-
ка+о му е времето; <ф -lieh. Сее Fucbe, so gilt die Bälg
умре ли лисицата, остана кожата й- »ф> der Fuchs via-
leugnet seinem Pelz nicif кръвта водя не стави; Вр-т
брата пс хрипи, тежко му. кой+о го няма- —In jCC-e
Fucis seie zu -стст Balg всяка козя зи свой крик- пе
си Върк—й лъжицатр, кога пс ти ври гърнето; нс се
грижи зи хорските работи- пе плачи ня чужд гроб, пя
чужпн гробища; не ги ли гази мечката ръжта (овеси),
не я бутай- пс туряй сърп и чуждя нива; <ф ein Fuchs
liecht den aid-ri кристините магарст; сс потушия—
през девет сели а десето. през девет баири; © iim geil
cs wlc dem 1^1- mir dcm Trauben нuеицрги кога пе
стига гроздето, :атвя, чс ; кисело, ти и той така;
лисицата кога не стига месото, вонещо с кятвя; пе щи,
кум;, печено присс; нс яд; котана сме+яня; пс япе
Димо яре, кога не пямерн; пе яде манго Вял дроб
(печено агне); нс рачи го Рала, чс не И сс папа- || du
ComMi С-е Fuchs zun Loch h-eau- тнятu гикава . Вил—
работят;, ето чс излезе нuсuия пя пязир; ето защо с
била идт-г- р-Вотя; || dee Fucis muß zun Loch 11'3^
трябва та сс разбере. та се изясни зя кякио с+ини
цял-та т—зи работи. кякио сс крие а тъпото ни тия
работи, за какво с всичко това- || -е denkt, der Fucb-
bat lin g-lcckl той си въоВрязявя, мисли си, чс ;м—
голям късмет. 'ондмо щастие (по се лъже); || den 1^1-
-ebicppcm едва сс мърдам, потривам се {при миньори¬
те); @ umg. се hui viele 1üeHsc той ими много жъл¬
тици; ф dl— Füchse heauii мъглите пъплят, пълзят
нагоре; © -е eciTcT heute dcn Fuchs днес гой язди рижия
кон
fuchsen — ciwas 13:1-. mich нсщо ме ядосва, празни,
нервира, ми действува ни нервите; || das Cann Mich
fuchsen тов- може, е и състояние да ме вбеси, да ме
пикира та побеснея ог яп, гняв; ф -1:1 (Akk.) üb—e
etwas (Akk.) luch-ci ядосвам сс еаоPшпО1 побеснявам
от нсщо; ф 'Нм 1м Examen luci-rn мъча го, въртя го
пя изпит
Fuchsschwanz, der — ihm dcn Fuchsschwanz sti—lcicn
гладя го по кожуха, лаская го, потм-знам. подми.-
кним му се. коткам го, правя му мили очи, вятьо,
док-он-м му се. .ижа-мижи прет нсго, четкам го, гла¬
дя го с пауново перо
fuchsteufelswild — /uehsTcu/cIsw1Id weiden хвръквам,
рукБaм от гняв, разфучанам сс. побеснявам, кипвам,
възвира ми келя. жлъчката. проба, възиирят ми трн-
ците, червата, вбесявам сс
Fuchtel, die — ibn uiier dee Fuchtel bah—n, halten
пържа го пот строг режим, и ежови ръкавици, под
Bотуня; разг. яснял съм го, заробил съм го; || iii
unicr dic Fuchtel nehmen заробвам го, хващам го зи
поводите, юздите, подлагам го ня суров режим, разг.
яхвям го; || uiier die FuchTcl stebcn, lehtm памирим сс.
живея пол н-синие, пот ботуши, газят, тъпчат мс-
попложеп съм ня суров, строг режим, сурова дисцип¬
лина, пържат ме и ежови ръкавици. поп кaлъткaгa;
© die 1^11—1 6cköшmt1 ям бой зи наказание с кя-
ньчкргр
fuchteln — nll dcn Uäiden fuchteln ръкомахам c
ръцс, орзмяснрм ръцс, жестикулирам с ръц;
fuchtig — 1uehтig weiden кипвам, разфучаним сс,
фукв-м, побеснявам ог яп, кипва ми келя, възвира м;
жлъчката, келя, дробя; || ihn fuchtig nuchen оитгне-
Бдвям го, пр:роврм го да кипне от гняв. та се разфучи,
да побеснее, вбесявам го
fuderweise — etwas 1udcaw—1ec 1--—! изяждам, уни¬
щожавам, опустошавам гонем; количества о— нещо
fuftzehn dial. — (c')m— FuTzibn nacien пряия минкя
паузи, почивка, прекъсвам р-ботята за 15 минути; спи¬
рам ти работя
Fuffziger, Сее. umg. — -r 's. ein fälschte ruT/lgei гой
с фалшив, лицемерен, пичнuчен, псискреп човск. ли¬
цемер. Изразът произхожда от фалшивите петдесе-
толевки: фалшив като подправени пари
Fug, Сее — mit Fug und Recht c пълно право, осно¬
вани;, напълно основателно, пи законно основание
Fuge, di— — dcr Wind pl-i/t duecb alle Fugt! вятърът
свири през всички пукнатини, пролуки, цепнатини; ||
die Fugen abdlchtei, veascimitaen запушвам, т-мязв-м
пролуките, пукнатините, цепнатините; © aus den, aus
allen Fugen geien, kommen разпитам се ни чисти, ня
сглобовете си, разглобявам сс. разнизвам сс. изпитам
а пълсп безпорядък; излизам ог релсите, дерайлирам;
|| die Z—'T ist nun aus all—m Fugen (Shakespeare) времето
; излязло от сглобонете си- светът се е оВърпал с
глиБИ—а надолу. наопаки; векът е разглобен; || im allen
Fugen krachen, ächz—n скърца, пука, пращи по всички
шевове, клати се, .ю.ее се, зрпняшир всеки миг та сс
срине, ди рухне, да се срути, ди сс с'ромоняеP1 ти сс
оязпртпе па съставните сн части. ли излезе ог с'.;-
бовете си. рязяждипо с ог вътрешни ежби, противо¬
речия
fügen — die Zu/ili fügte cs so. daß... тик— сс случи,
така станя. така се стекоха обстоятелства-я. чс...; по
една случайност, по една прищявка. по едни каприз
на снчтяд- по едпо стсчспн; па обстоятелств-тя; || Golt
lügte —-., Caß... бог отреди, шо-о...;|| wie es Goli lüg.
каквото е рскъл бог, к—к+о с писано, речено; © ich
füg— м1:Н -eim—M Willen, Wunsch, 1m die Un-fände, 1ms
Unabänderlich—, im 3111-, im Miln S:Hi:keaI подчинявам
се. покорявам се па вондгЯ1 желанието му; приспо¬
собявам сс. нагаждам сс към обст;дтеле-иртя, под¬
чинявам сс, покорявам сс пя о6етодтенс-вргя; при¬
мирявам се с неизбежното, непоправимото; възприе¬
мам всичко, еътнрсдвям сс с исичко; примирявам сс
със съдбата си
Fügung, die — Cas isi eine Fügung des Zu/aiis, des
Schicksal-, Cas l-l GöTT-- Fügung тона е игра, каприз,
прищявка пя случая, случайно съвпадение, стечение
на обетодгенегвргр, предопределение пя съдбата, бо¬
жия промисъл, божия, божествена воля, пръст божИ,
намеси, блргоБОненuе пя провидението, тика е било
писано, речено ог съдВити, бог с отреди. тика, такива
с била волята божия
fühlbar — Зз- бсС-ЩеТ eilen fühlbaren FörTechi1Tt, eine
fühlbare Eiieichfeeung гони означава тувствитенеН1 осе¬
заем напредък, чувствително. осезателно облекчение;
|| im etwas (£).) ist eine fühlbare Wendung elngetieten a
пещо с настъпил туиегнигелеп оВрат; || —in Cuun fühl¬
barer Uniee-cbied едва забележим— рaтт;кa; © -1:1
(Akk.) Tübihae machen проявявам сс. проличавам, па-
нртям се пя вним—пието
fühlen — SchMcez. Linderung, Feeude, Mitleid füllen
чувствувам, усещам болка, зрболдвр ме; туветичв-м,
усещам облекчение, олекна ми; туисгвун-м, усещам
радост, зиридвим сс; чувствув-м състр—пипие. ж-лост,
милост; © iim aul Cen Zahl lühien па-иск-м го по
зъба, за т; изпитам, зи ди проверя туве-вштелпост-a
му- опипвам, сондирам, изпитвам потвa--, кяк ще
реагира някой, колко струва, проверявам умствените
му способности, зи-пията, осведомеността му; пораз-
питнам, потпи+ням го лекичко, издялеко; © ici fühle
nein Ki—uz, alle Knochen боли ме кръстът. р-з^ршв-т
führen 459
ме исички стави, иснчко ме боли; || dem Stock zu Tüllen
hcConn—n п—тупват, пял-'-г ме с год'И-р; || er lübli—
srim End- nahen гой почувствува, чс наближава крият
му; - bis. du ein Mcneeh, so fülle meint Nol (Goethe)
ако си човек, почувствувай моят; неволя (бета); <£>
wie nicbl bö'—n will. muß lühien да Вн мирно седяло.
пе Ви чуло видяло; пето дума пс помага, там тояга;
© 1:Н 13--— ihn Meinen Zorn fühlem т-н-м му та по-
тчaегиуии гневи ми; || dem Pul- Tüllen проверявам пул¬
са; ф Liebe zu ihm, Uuß gcgin lin Tüllen чувствувам
обич, любов към него, обичам го, изпитвам, тчиегвч-
нам ;моити към него, мразя го; || Angst, Achtung voe
ihm lühien изпитвам страх. боя сс. с-ррсувaм се ог
него, гой м; влъхви е-рaс, чиржепи;, изпитвам ува¬
жение, почит към него, унижавам, тачи го; || ich lühic
d—i Perul zum 01:11-' 'm mie тчвcтвувям сс призван
за поет, чувствувам вътрешно призвание за пост; ||
keine Verpflichtung zu ihm lühien нс чувствувам ни¬
какво задължение, пе се чувствувам задължен към
него; © ich fühl— mil die еътуиcтвувям ти. съчувс+ау-
ням ня скръбта ти; © ici fülle mici CeaiC, el—nd, -chuld
чувствувам се BонеН1 съвсем зле, като nярирн, вино¬
вен- || ici /üble mici au-gcpuMpf, ausgclungт, /teseHIU1
gen. wie geiädeil нямам всчс капка сила, съвсем съм
отпаднал, изнурен, огмитдл, останал съм Вез туши,
кя+о пребито пс; съм, кито пярцрн съм. съвсем сма-
тaп, разпизип. разглобен съм, пс моги да се мръдни;
© lüilcm Sic -1:1 in m—lne Lagt поставете се пя мое
място. и моето положение; © ich lühic Mich beleldlgl,
/uaückg—stl/l, geschMcichell чувствувам сс оВипеп,
оскърбен, онеправдан (пренебрегнат). поласкан; Ц 1:Н
fülle Mich ihm überlegen, nichi gewaci-ci чувствувам
се по-горе, по-долу ог него, чс стоя нит, пот него, че
не съм порасъл до него; || ici fühl— Mich Muitci бре¬
менна съм; чувствувам се майка; || ici fülle Mich йb-e1
flüssig туве-вувям се излишен; || ici fülle Mich 1м Recht
чувствувам, че съм прав, че имам право; || er lühlf—
-1:1 ganz in --'пет EicMcnt той сс туиетиув-не напълно
и стихията си, елемента си; || umg. die fühil -1:1 aber
им; че си въобразява, ими чс самочувствие нмя; пс
му липсва самочувствие; мисли си. въ;бризднр сн, чс
стои високо пат другите, че стои пяй1Мaнко три коп-
р-ли пад другите; || er fühil -1:1 im seiner Stellung про¬
никнат е ог важността ня положението, което заема,
дъното с важен, д-в- си 'отям- важност
Fühler, 3се — Ci- FüHIer aue-lecekc1, tlnzlehei пускам
пнп—лата си, опипвам, изпитвам предпазливо почвата,
настроението; дръпвам, скривам, прибирам п;прнртa
си
Fühlung, Cie — nii lim Fühlung suchen, (^01-1^1
-ъред контакт, допир, досег, сближение с пего, влизам
във връзки, и контакт, допир, съприкосновение, досег
с пего; .|| mil ihm in Fühlung bleiben, nicht nebe in
Fühlung -1-1-1 поддържам връзка, контакт c него; пе
поддържам, не се прм;орм повече във връзка, в кон¬
такт с пего; || dl- Fühlung mil ihm veriiea—n изгубвам
връзки. контакт с пего; скъсвам с него
Fühlungnahme, die — die Fübluigiabne mil 3—n vea-
aitwortkicb—1 Slelien съприкосновението, контактът,
досегът, допирът с отговорните служби
führen — -in Keaflfabe/eug, ein Flugzeug fübeen
упоaвндвaм, карам, шофирам превозно ерепетво, мо¬
торни коля; n;но-иррм, упоPБндвaм самолет; || Krieg
lüheci водя война; || tim—' glückliche Ehe iübeen водя
щастлив бричен, съпружески живот; щастлив съм а
460 führen
брак— сн- - се füllt -е'! Amt, di— Au/slchl, die BücH—e.
Cas G—schä/t, das Protokoll гой uзпълндв-, завежда
служб-тя, длъжността си- той упражнява контрол,
надзор; той вот;, завежда сметкоиодните книги; ръ¬
ководи преппоuдт;еmо, стои пичело пя предприятието,
ми'—знпа; ноти протокола; || das Reglmeml, das Rudte,
die Rcgltauig, den Voa-ltz führen предвождам, комин-
туБам полки; упрPБHДBям, държа кормилото; управ-
нднрм, стоя пятено ни управлението- nредеедятен-
етБуБaм еь6о-п;е; || Cas Zeplei /übeen пържи скиптър;
а ръцете си, уnрaвняБPМ- || dl- 1—3се zu fühlen verstchei
служа си умело с перото, владея перото, умся ти пи¬
ша, имам хубав стил; || 3—п P1mecl führen водя, държа
тетк---, рисувам с четката; || elnei gulcn Wandel, clm
iiedeelici—s Lehei lüheci живея порядъчен, разпуснат,
безпътен живот; || —in große- Baus führen поддържам
голям лукс, разкош, живея ни широка нога; || di—
UnT1ieuchung lühien водя следствието; || zweideutige
ReCci lühien говоря двусмислени приказки; || eine
n1vciseHänTc Spracht Tübeen държи Bетеоaмен, не¬
пристоен език; || das Woil /übeen говоря от името ня
другите, тълкувате. пя техните чувства, мисли съм;
|| 3а- große Woil führen из ръководя. пяпоивнявям
0ит'овооя, дивим насоки ня разговоря; пс панам ни¬
кому та к—же дума; говоря големи приказки, ня епро;
|| Cas große |1ang-' M—--—e lüHeen приказвам големи
приказки, ня ангро, лъжа па епро, хБPнд се. фугам сс,
та дим се вдига; || Regle lühecm режисирам; уреждам
псщо; || Kluge bei ihn über -Twas (Akk.) fühitm оплак¬
вам сс, попивам тъжба прет пего за пещо; || bibl. du
eo11el dcm Nanin, des U-een, dein—- Golits 11:11 unnüTz-
Ilci fühlen нс споменавай името господпе пяnрaтп;;
ф 31c englische Flagge lüheci нося английското знаме;
|| cli—n Löwen 'm Wuppen lüHeen и герби ми има. е
изобразен лъв; || clmcm lai-ch-n Nanin lübati нося
рaннuно, лъжлив; нмс, служи си с рaнниБО име; ||
Warin lüHeen противим стоки, търгувам със стоки.
им—м стоки зи продан; || dic-ie Peteieb führt 1м so/iu-
li-ti-cben WcTTbtwcib този завод ; първенец, водещ в
еоиuaл;етuтееко-о съревнование; || Giäbtn, Miueen
lüHeen изкопавам окопи, ровове, издигам степ;; ф се
1-Т aul -—'пет Geblel TübeenC той стои нятено, е пър¬
венец. водещ и своят— специалност; || di— fubrcnCtn
Köpf- auf Cen Gebiet die Keinphy-lk пий-нзгъкпатите.
пaй1тонем;те учени, умове и обняеггр пя ядренат—
физика; ф mil 5:2 Toicn lühien водя с 5:2 голя; ф ich
lüHrc mein— Sici- scih-i сам сс грижа за работите си,
сим сс зящищивим и съда; || i:H lühee Cen иш-Накт сам
си водя домакинството; ф —in— Tas-c an C—i Mund
lüHeen потпредм ч-ша към устати си- || dl- Uii3 an
dic Mül/c lühien Бтuтрм ръки към фуражката за по-
зторв, козирувам; || —'n Kind an (bei) 3-e Bund lübe—i
водя тете за ръка——; || ihn in Aim führen водя го под
ръка, подкрепям го; || ihn an (bei) 3-i Na-t Tübeen водя
i-o зи носи; || ihn am Nuercn-cil, un Gängelband führ—!
водя го за носи, орзитоиним го (к—то маймунка), при-
ия, каквото си искам с пего; будалкам- го; || ihn auf
dl- Scile |uЬ-c1ls, seitwärts), aul dl- 11:1118- Spue lüHeen
отвеждам, дръпвам го нясар—пя, встрани; посочвам
му вдопрти етет-, диря, навеждам - го пя nрPБ;нпртр
следа; || ihn . aul die lecile Bahn, aul den r—chTin Weg
fübrin извеждам го пя правилния. правия път; || ihn
äul- Glall11e lüheci потслътБaм, ;зпъозялнрм го, из¬
возвам го, снр'рм му динена коря пот крик-тя; || lim
aul den Lrin lübein потмимнам, по;мрмврм го в мре¬
жата, уловката, в примката, а капапа; хващам го па
въдицата; || ibn aus die Slubc führen изняжт—м го о—
етядтр; || ich fühat keim Geld, k—'nen Piß, k—'n— Puplcec
bei mle не нося у сеВ; си пари, паспорт. документи;
|| Г1an-pc1-il1 bci -1:1 lühecm носим плакати (със себе
сн)- || viel Gepäck bri -1:1 fühlen нося много багаж със
себе сн; || einen cibilfielei Kunpl g—grm ihm /übeen водя
ожесточени борба против, срещу ueio- || ihm hinter
31— Kulisse führei разкривим му задкулисните тайни,
задкулисната игри, действителност; || ihn HliTees Llchl,
bliite dl- Fichten lüheci заблуждавам го съзнателно,
скривим ог него истинат;; пращам го за зелен хяйиер,
за презморски мнпдял;, зи липови ябълки; || ihm in
AbcnTcuer Tübeci въвличам го и авантюри; || ciwas 'ш
Mnn3t, 1ш Sinn lühecm говоря много за псщо- замис¬
лям пещо, имям нещо наум; |) ich 13— mici 11:11 im
die Iree lüHrei нс сс оставям та ме заблудят; || ihn im
Versuchung lübe—i въвеждам го а изкушение, изку-
нинрм, еъблизнднрм го; || wichtige GiüiCt ins Feld, 1n-
Ta—flci Tübeen привеждам важи; основания и подкрепа
пя мнението си; || Wallen mit slci führen нося оръжие
у себе си- || ein großes Gefolge mil -1:i lüheci придру¬
жава ме, водя със себе си 'оляма свита, голям ан-
тур-ж; || —inen Stecicb mil den Schwirl /übeen нанасям
удар c меча; || über -iwa- Buch lüheci водя сн бележник,
дневни: зи нсщо, записвам всичко- || ihn üb—e den Fluß,
ühte 31c Sleaßt Tübaci превеждам го през реката. през
чн;цятя, ня отсрещния 6одг, гоо-оро; || ihn davon lüb-
rem отвеждам го оттам, откарвам го, отвличам го;
II ibm etwa- vor Augen /übeen обръщам му впиминие
върху етно обет;дтенс-вО1 върху слип рa:m, изтъквам
му нсщо; || tlwis zum Erfolg, zu Ende /übeen издигам
нсщо ни високо ниво, р-тоябогн-м го. постигам успех
с пего; извеждам нещо ни добър кряй, повеждам го
до зявърнък; || das Studium zu Ende /übeen свьрнБPм,
завършвам следв-пет; си. приключвам със следва¬
нето; || -1:1 (D.) ciwas zu Genüle /übeen хапвам си,
пийвам си нещо зя душита, усл—жтам сн ни тунaтa;
подслаждам си тчнuчкртр с нещо; прен. вземим нещо
присърце; || -1:1 (£>.) eine Ei/ählung zu GiMÜTe lüheci
подслаждам си животи, тчнр-р с ризк-з, чета с ду¬
шени; ПPенятa разказ; || ihm ciwas zu Genüle lüheci
внушавам му нещо; || das lübit zu nicht-, zu kciicM
guten End— тона не води доникъде, по пищо. пяма да
излезе, та извеп; ня добър кряй; || das Tübei zu nichts
Guten гоня пе ще поведе то нищо добро; II 3as kann
zue Verzweiflung lüheci гони може g; поведе човека
по отчаяние, та пикира чоиек- ти се отчае; || was /übel
dich zu nie кякио те води при мене; || eine Dane zu
Tl-ch, zum Tanz lüheci водя тим; под ръки ни масята,
ня л—пснпги; || ibn zun Uolel lübetn отвеждам го и
хотела; ф wohin /übel Сее Weg къде води пътят; || dei
Weg Tübei in dic Stadl, durch d—i Wild, zum PabnboT
пътят води за 'рита, минива през гората, води за
'иортр; || meine Rclsc Hai nlcb 3ureb vl—l— Länder gc-
fübei през пътуването си посетих, видях много с-рапи,
м;няс през много страни; || das fühil in die Sackgasse
тон— води в затънен— улица, и кьорсок—к, пс извежда
доникъде; <ф» alle Wege lübetn nach Ron всички пъ¬
тища водят зя Рим; ф Cas führt zu well, würde zu well
/übeen тови надхвърля целта. би пи отнело твърде
пялет;; || weiß Golt, wohin Cas noch Tübeen wird спин
господ тпaе, къле щс ни изведе това; || wohin soll das
noch lüheci къде ще ни завел;, отведе тона, докъде
ще стигнем по тоя начин, по гоя път, пя кякъи край
ще ни изаедс гони; || Cas Tübei zun Zl—I това щс ни
изиепс до целта, таки ще стигнем до крайната цел,
ще постигнем желаната цсл; ф се bal -1:1 gut gelübel
гой се пържа добре, показа добро поведение
führend, f. führen — es waren lüheende Pcrsönllchkcitci
dis kulturellen Lebens anwesend приеьстичияся аипни,
ръководни. изтъкнати, водещи личности, представи¬
тели пя културния живот; || eine füleimde Rolle im der
Politik. in der Gesei1seHa/f spitlem играя ръководна,
'ливна, водеща роля и политик—ти, обществото; випеп
политик. обществен;: съм; || führend-- Hotel am Oel
най-добрият хотел тук, първокласен. пъраоразреден
хотел и грипа
Führerschein, Зее — ihm den Fйhr-r-eH—1n aul ein Jube
—it/l—hei огнемим му за една година шофьорската
книжки. правото ти шофира; || die Prüfung lüe den
1üh1C1ecHc1n ihitgcm, umg. Micb—i полагам. пържи из¬
пит зи шофьор, за понутяияне па свидетелство за пра-
воупрявнепuе
Führung, die — dic Führung übernehmen, an -1:1 '—1-
ß—n поемам, тя'оа6в-м ръководството, коминлчвЯ1
пето, чпряинепие-О1 алистта; || die Führung im dl— UanC
lebm—n поемам ръководството. управлението и ръцете
си- || unlti Führung von O6-eeT X. -1-1-1 нимирим се
пот комипдит; пя полковник X- © die Führung 1m
ciwas (D.) Haben пя първо. челно място, челник, пър¬
венец, водещ 1 съм и нещо, и производството; || Sport
im Führung geien излизам ня първо. челно място, в
челните редици; водя; © —ine Führung durch dl— Mu-
-сеп verii-lailcn уреждам посещение, ризтнежтрне на
музеите; © ihr hei С-е Fühlung des Hau-hallt- iei/in
помагам И при иодене ня домакинството, при томрн-
п--и ряВо+а; © 1Нш weg—n gulca Führung vorzeitig lu¬
der Ua/t cmfiassei освобождавам го от ареста преди
изтичането ня определения срок, пя присъдата за,
поради добро поведение, държание; || се wurde w—gem
schlechtea Führung -1.13—1 гой Ве отстранен, уволнен
поради лошо поведение, държание
Fülle, die — cli— Fülle von Pekainl-cbati—i micb—i
пяпо-иям много, разг. куп запознанства- || clme Füll—
origln—kk—e G-daikci изобилие, богатство. куп ориГи-
налп; мисли; |( ciic Fülle vom Arbeit, von Aufgaben цял
куп работя, задачи; || dl— bunte Füll— des Lcbc1e пъс¬
трото изоВилие, многообразие пя животи; || е- Hcee-eb-
fc cli— erdrückende Fülle беше голяма блъсканица, на¬
валици, едиа се п;шине от хора; беш; задушно кат;
и сям-м; © Bice und Wein gah es im Fülle имаше бири
н вино и изобилие. разг. колкото тн души иска (диал.
шег. сякя); <$> was man in 3-е Jugend wünsch.. Hal man
im Aktte dl— Fülle (Goethe) каквото си желал пя мнр-
т;п;, ;м-н в изобилие ня старини; || Obst im Hülle
und Füll— плодове и голям; изобилие, с т;n-т; ди ги
рннеш, колкото т; душ— иска (диал. шег. сака); || Essen
ui3 Trinken gah es im Hülle und Füll— ;мрне зи ядене
и пиене и изобилие, колкото искаш; - сам; ог пиле
мляко нямаше; ® sic neig. zue Füll- тя клони към
пълнесне, има предразположение към дебелеенс; || -е
11—ß -1:1 in -cinia gin/ci Füll— aul den Stuhl lall—m гой
сс стовари, се тръшни с ияна-а си тежест на сто.—
füllen — ein Glas mil Wein lüii—n нин;иям чaня :
вино; || Suppe aul dci Tcilce Tüllen сипвам супата в
чинията; Ц Wein aul (in) Flaschen Tüllen наливам иипо
и шишета, бутилки; || Wasser in den Einer füllen на¬
ливам вола и корргр; напълвам я с водя; II —inen iohici
Zahn füllen пломбирам наяден зъб; || Gä-tc lüll—m das
Uaus гости изпълват къщата; къщата е пълня с гости;
|| ici Tülle nie die Tаe:He, ihm 31c Haid п-пълвям си
джоба; напълвам му ръцете с пяри, поткупвам го,
динам му рушвет, паматв-м му ръцете; || clme g—füllti
Pe1e1taseHr habtn портфейлът ми е пълеп, натъпкан с
пяри; © Cie Saal wae bis aul den Icf/lcn Platz, nue halb
fünf 461
gciülif салонът Ве пълси до последното място, бе пя-
п;л;и;п-т- празен;. || his /um Rand g—lülki пълен то
горе. до ръбя (ня чашата); || er isf bis zum Rand mli
NcuigCeifcn gefüllt претъпкан. пьнен е : новини. носи
пълен кош новини- || g—lüllf— Tomaten. Paprika-choten
пълнени домити, чушки; || gciülif— Schokolade, Kalbs-
brusl шоколад с крем; пълнени телешки 'ърпи; || gc-
fülktia FllcCte кичсст люляк
füllig — vom —fwas füllig—e Gc-talt -ст пълничък. въз-
пълничък, възепьо съм ни ръст, имам загладени фи¬
гури; © clm lüllig—a Wein иипо с Вогат Вукег от иромя+н
Füllung, die — ein— Füllung aus Fleisch zuh—e—ltcm при¬
готвям плънка от месо
Fummel, 3-е umg, — diesem FuMMek . zi—i— ici nicht
м-be an този пяриян ням; исчс ga облека
fummeln — am etwas (D.) fummeln бърпикам нещо.
мотая сс дълг; с нещо; || G—id aus 3er Tаe:Hc TumMiIn
ровя дълг; и джоб; зи пяри
Fund, die — wichtige FunCt macien правя важни
находки. открития. откривам важни археологически
паметници; © 1:b mild— Meinen Fund der Polizei съ¬
общавам пя понuиuяmЯ1 чс съм намерил нещо
Fundament, das — da- 1n1dамcnl legem полягам
основите, основния камък па, зи нещо- || an den Fun¬
damenten dis Staat-- rülltln разклащам основите,
устоите, основните стълбове ни държаната; © veralt.
—fwas aus den Fuidameml v—esfch—n разбирам нещо из
основи, основно
Fundgrube, dic — da- ist —in— waiet Fundgrube Tür
mici тон— е истинска съкровищница, мина, рудница
за мене
fundieren — ein Baus gul lumdicaci полагам яки осно¬
ви ня къща; || ein woil luiditelt- Wis-—m солидни, за¬
дълбочени знания
fünf, fünfte — wie waetm unser lünf бяхме петима, пет
ня брой, пет души. пет теца; || wie gingen zu /Цп/сп
вървяхме по петима. и репици от петима; || —s 1-1; füll
пет часа е- || die Tünlic Kolonne петата колона- © са
hat seine Tüll Sinne nichi ganz (n1:hi '1:1.18) hci-iMMen
гой пе ; c уми си, : всичкия сн, нещо му липсва,
издиша, откачен е. откачи иенгоялно, пата малко нз-
иедн, шаптии. пернат; || Cu hasi woil nicbl alle lün/c
beisammen май че ги мърда едната дъски. едната чи¬
вия, май че не си с ума си; || 1:1 habe m—ine füll Sinnt
h—lsüMmcn умът ми е пя мястото сн, и '.явята, пс съм
още изгубил умя си, акъл; си, пс ми с изпиля- куку¬
вици, чявкя акъла; || nimm deine füll Sinne zusammen
събери умя, мисн;г; си, съсредоточи сс. пе се разсей¬
вай, внимавай; || Cas kannst du dir an dem füll Fingern
abzähken тон— може та се преброи ни петте пръста.
; повсчс от ясно, ; ясно като бя. дсп; || Cas lüiffc RaC
an Wagen s—ln петото колело ни колата съм; деветата
пупкя ня KaBa.—, па свирката съм, бетгниснр буква
съм; пе ми пс; петелът; || Tüll g—radc -rin lassen за-
-в-рям едното си око за нещо, пе nо;тuовям много,
гледам снизходително, през пръсти ни пещо, правя се.
чс не го виждам, оставям от мене ти мине; || С-е Cann
ilcbl bi- lünf zählen гой нс може та преВро; до три
(пст), пе знае две по дие колко ;, колко правят тис
и две, колко е ня десет половината. нс знас да раздели
купа сено ня две магарети, ня пие магарета сламат;,
кош слама; пе знае хлябът ня кикво дърво ряс+е. хабер
си нями, чс земята сс върти- пе зпие па напои магаре;
'нупрв е кат; чукундур; © lünl Mliulen voe zwölf и
поснепнuд миг. в последната минута; || bis Tüll Mi-
462 fünfzehn
nulci nach zwölf wcltcrkämpfcn продължавам ди водя
борб-ти и слет кат; изходът ; всчс рсшен, слет като
фактически съм я загубил, съм поВеден
fünfzehn — Cuizc fünfzehn ma:hci постъпвам по
краткитя процедура. виждам му бързо сметката
fünfzig — sie ist fünfzig (Jabre all), bal dic Fünfzig
-chon übcr-cbelTlcn гя с ня петдесет гопипи, ; исчс
прехвърлила петдесетте, петдесетака; || -'— l-l An/ing,
Ende 3-r Fünfzig тя ; па петдесет и няколко години,
близо шестдесет гопини; || —е l-l clm Fün/agcr. —'m -lae-
k-r Fünfzig—', Hoch 1m d—i Füil/lgcim. Mitic. End— dcr
Fünfzig—' той е ня пстпсссг, нит петдесет, петдесет и
няколко годипи, наближина шестдесетте. гони шест¬
десетте, ; ни петдесет и пет, към шестдесет гопини;
© in den fünfziger Jabaen d—s vergangenem Jabiundeet-
през петдесетте гонини (1850—1860) на миналото сто¬
летие. ни м;прния иск- © umg. -r isf —in /aIecHc1 Fünf¬
ziger, 5. Fuffziger
Funk, dcr — —ine NachrichT über Funk crHali-n по-
.уч-ним известие, вест. съобщение по безжичния те-
негряф, по ратното, ряд;;'о-мя; || etwas über Funk
leiten ръководя. прпрааляаам пещо чрез ратното; ||
nli FunC auegcrüetci -cin имам оял;оуOсgBЯ1 р—лио-
служби; спаВтеп съм с рапиоипират. © . 6—'м Funk
arbeiten работя и радиото
funkeln — die Sfcrmc am UlMmel, dl— L1:hi—' dcr Sladl
Tuik—in 'm dee Nacht звездите ни пеВето блестят, свет¬
лините на грят- 'трептят а нощта; || 'Нае Augen Tun¬
keifen vor Fr-udc, vor Wut очите й искряха, Влес+яхя,
сияеха от радост, мятах; искри. мълнии ог 'нди; ©
TunCcinde Augen искрящи, блестящ;. нскроме+нн очи;
|| d-r lunkelndi W—ln искрящо вино
funkelnagelneu — —im Paar funkelnagelneue Schube
чифт новU1Ноненuткu, съвсем пови оВуща
funken — SOS fuiC—1 изпращам (рaлио)сигнaни
SOS. за помощ; || ein v—a-eHiüsscif—s Telegramm Tunken
предавам шифрована радиограма; || Сзи-Т Cu funken
можеш ли ти си служиш с морзовита азбука, ди пре-
дивиш радиограм; - по безжичния mене'ррр, по ра¬
тното; © umg. Cas Büg—icl-cm funkt nlcbf ютията пс
функционира, пс сс нагрява; || -r funkt nicbl '1:1.18 той
нс постъпва правилно, както тряВва, бърка, прани го
погрешпо; || umg. Cer Laden (die Sache) funkt работят;
върви, сс ризниви по желание. отлично. както му с
редът; работи—— сс нарежда; || umg. rs Hai g—fuikt р-з-
анха се Вурп; теВа+и, имаше бурна разправия, голям
скяптрн, страстите се разпалиха; влюбих сс, зяnяних
сс ог пръв поглед; || umg. r- bat bcl ihn gclunCi най-
поеле загря. о-збр-, ссвяпa, проумя. чяк+нса- || das
Hai aber gar ilcbt geTunki съвсем друго uзнете, пе стани
та:;. както очаквахме; || umg. w—mm du ii:HT gcborch-t.
wird cs gleich funken ако пс слушаш, щс те напердаши.
натупам хубяво; || sold. die AiTlll—rl— Tunkl артилерият;
огкривр стрелби, започни ти пердаши; || dazwischen
funken намесвам се, меся сс нежелано в разговора. Вез
да ме питат, смущавам непрекъснато разговора. Из¬
разът е взет от радиопредаването; изглаждам спор,
Oртпррв;я; © Cas Fumkti elnsl—kiei прекъсвам, пре-
чстaповднрм радиопредаването, поетрняпего по ра¬
тното
Funkefn), der — die - Funkt! -prüh-m, fliegen nriMi,
XБъртяm, отскачат, огхвъркврг искри; || aus dcm Ol—i
isf clm Funkt gi/ällrm, geflogen. gesprungen пилия.
отхвъркна искря от печката; || Funken -peüb-n пръс¬
кам, пускам, мятам искри; искря; || ein e1eCf1iecHc1
Funke -peingt über отскача, прсминяв— енек-р;теска
искря; || ciwas Cuech clmcm ciekT'IscHci Funken zünden
з—палвям пещо c електрическа искра; |f 1uikcn aus
dcn Stein schlagcm изтръгним. избивам искри ог кре¬
мъка; © der göttlici— Funkt божествената искря- || ihr—
Augen spiüblen 1uikci очите й мятах; мълнии. ис¬
кряха, блестяха; || dee FuiCt bal g—züidct проблясва
ми искра, озарява ме прозрение, някакви светлина.
започвам т— разбирам, разг. тягрдв-м; || den Funken
3-r Begeisterung enT/äcHei зипилвим искрата на въоду¬
шевлението- || die Funk— ist üb—'g—spruig—n установява
сс. цари пух ня разбирателство, ня добро сътрудни¬
чество; || 3-r 1^11 glüht, glimmt тТсе 3-r Asch— weiter
искрят; -лее поп пепелта. нс ; още угaенaнр; || Funken
aus 3er Asche hiiscm раздухвам тлеещите искри пот
пепенma; || —im Funken genügt. um da- Stroh im Prand
zu -rt/cn пост-тъчно ; само една искря. за тя подпя.;
етим-г-, за ди избухне унищожителен пожар, зя па
пламне исичко; || den FumC—n ins Pulveefaß wcal—n хвър¬
лям искрата а бурето с 6иочт, ризпилвим общото не¬
доволство; || —in Funke ll—t ins Pulverfaß искрята пилия
и бурето с барут, разпали общото недоволство- || das
1-1 die Funke 1м Pulveefaß тови ; искрата, която пале
повод ти избухне общо недоволство. да се р-зр-з;
бурята, та експлодиря бурето с Варута; © keinen Fun¬
ken (vom) Ehrgefühl (1ш L—ibi) bibei пямим капки, кап¬
чици чест и себе си; || keinen Rinkcn Verständnis Tür
—Twas Haben пямим ни ний-мянкО1 пито капки разби¬
ране зя нещо; || w—nn се nue —in—n Fuikei (von) Gefühl,
Verstand ' Hällc... яко имише пои; капка чувство, милко
мозък в ттaв-ти си...; || vielleicht 's. durli ein Fünkchen
Wahrheit enlbalf—n може Ви и това ди има зрънце ис¬
тини, ог крилце перце; || —s glülfe 'm verborgensten
WiiC—i ibaes Heizens loci —im Fünkchen Tür lim в ний-
скритите кътчета ня сърцето й пнимгене, гореше
все още искрици обич към псго; || k—ln Fünkchen (in)
Liehe пито капчица любов- || rs isf, Ici Hab— k—ln Fuikt
|1ünkchc1) Hoflnung м-ha нями. пямим исче пито кап¬
чица надежда, никакъв пробляо: ог надежда, пи
най-малка . надежди, всяка надежда е загубени; || ае-
beitem, seHäTTc1, daß dl— Fuikei sprühen (sflih—n) ра¬
ботя, ти дим (пушск) сс апига,- -и трсб хвърчи; || -е
saust— davon. 3aß dl— Funkti. siob—i той удар; на Вяг,
хукна, тичаше. хвърчеше, ти трсб сс вдигаше, тичаше
през глава, като фурня- Feuer fängt vom Funkti an
— aus Funkei wird oll —in großes F-u—r ог искра гора
се зрпрння; от етпи искра много къщи из'иоят; от
малкати гюоюлг;я голям; стаи;
Funkgerät, Cas — Cas Funkgerät bedienen обслужвам
радиопредавателя, предявим радиограма
Funkspruch, die — einem Funksprucb durchgehen, ^1-
lang—n предавам. улавям, подслушвам радиограма
Funktion, dic — -cinr Funktion calüllci изпълнявам
функцията, nоепнaтпячснuсmо си; || in Fs1Ct1ö1 tritin
започвам д— функционирам, т— работя. поемам р—-
6от-т-, функциите си, ;зпътндвям функциите си, вли¬
зам иъи функциите си; || in FunkTlon srin функцио¬
нирам, р-ботя, и изправност съм; || lin. etwas außer
Funktion s—lzrn спирам. преустановявам работят— му.
изваждам го ог строя. от действие; разрушавам, по¬
вреждам нещо. правя го негодно зя о-бог-, производ¬
ство- повреждам го; © —in— Fuikilon Inn— bab—i, au--
ühcn итпънпдвям дадена функция, служби, длъжност,
играя някакви роля; || im seiner FunkTlon als Vö'siT/Ci1
3-r във функцията му ня прелселите.
funktionieren — -fwa- funktioniert. funCtloiliri nicli
пещо работи, функционира, нещо пс функционира, пе
работи, пс е в изправност, ; повредено, ; рaЗБPнепо,
вън от строя; Ц umg.. -cin G-dächini- /unCiiöii-ri Та-
d—llo- п—метти му е а отлично състояние. работи без¬
упречно _
für — hast Cu ciwas Zeil lür Mich имаш ли малко
време за мене, можсш лн да ми отделиш малко врем;;
|| du hasi ni— Zeit Tür mici никога нямаш време зя
мепе; || се hal Simm für du- Schön— той имя усст, чуисгио
за красивото- || dis ist —'n Eefolg lür dich тона ; успех
зи тебе; || äll—s ep'icbt lür iim всичко говори и негова
ползи; || für wen bist du за кого си ти, ня чия страна
си- || das Für und Wider bci etwas erwägen претеглям
аргументите, основанията, доводите за и против не¬
що; © für mich bllic eine Ti--e Te— за мепе, моля,
чаши чий; || das ist nichts lüe mich тия р-боти пе ; зи
мсне, пс ми попися; || Cas ist nichts Tür Klndea това пе
; за деца, пс подхожда зя ;;№, не е за ушите па деца;
|| das ist C—im B-т—Нмст Tür —im—m Schüler тон; пе с
държание на ученик; || das ist k—ln Main für dich тови не ;
мъж за тебе; || du- l-l vom Inf—'csst für dich гои—
представя интерес за тебе; || -е ist etil Tür- Irrcnhau-
съвсем сс ; побъркал, мястото му ; а нуgпuияmя, пс
; межту нормрнн;ге хора; || © für mich ist das klar,
neu за мене гои; ; дено, поиеч; ог ясно, не с загадки,
; ново; || Tür sie war dis peinlich. unangen—iM беше й
нелов:;, неприятно от тови- || Tür mich i-l dis cinr
Beleidigung за мепе тови с оВиаа, оскърбление; ©
wlrvlrl hasi du für Cas Buci hezahlf колко плати зя
кпигр+а- || lüe so w—nlg Geld will 1:1 rs ilchl tun зя
толкова милко пари няма др го направя- || nicbt lüe
Geld und gute Worte пи никакви иепя; || lüe nichfs ist
ni:hfs щом като пе тявян, няма и ди получиш; || -1:1
(Akk.) für nichfs und wied—e 11:11- abschimC—n блъскам
се. трспя се зи тоя, пето духа. за нищо и никакво, зя
бог т— прости; || ici Ich— nur für m—ln— "Klndte жша$я
само за децата сн; © für —'n— Woche v—air's—n зами¬
навам зи едни седмица; || Tür die Dauce vom —'m-м
Monat за срок от спин месец; || dee Vortrag ist für
Mittwoch ing—sclzi сказката ; насрочена зя сряда; ||
Са- ist ein— Erlnneeuig Tür (da)s ganz— Leb—m тоиа r
спомен зи цял жииот- разг. ще ми държи влага цял
живот, цял живот щс живея с този спомсп; || Tür ge¬
wöhnlich arbcltcl са zu Hause обикновено гой ряВот;
в къщи; || für —'nen Au-iänder speichi ee gut dcufe:H за
чужденец говори мпого добрс немски език- || Tür sclmc
Jahre i-l er noch eüsflg зя гопипи+е, възрастта си гой
сс държи още много добре; || füe sein Alfe' isf cr sclom
sehr groß за възрастта сн е мпого висок; © Tür Iii
cinfi—fcii sicicn застъпвам сс. гарантирам, отговарям
за псго; || ich op/cr— Mich füe dici жер+нувям се за
тебе; || er Hal sici Tür das м—di/iml-ch— Studium enl-
e:i1ose—m той рсши да слепия медuиuпa; || . lür cinr Idee,
lüe die 1r-1H—ii känpl—n боря сс зи нася, за свободата;
|| er gilt lür —inen gut—n Arzi гой минава за добър лек-р,
|| lüe ihm sp'eciem холятяйствуарм зя нсго, кятв-м поб¬
ра дума зя него; || Tür iin cinspringen замествам го;
|| Tür —'m Aulo sparen пестя пяри зя автомобил. коля;
|| ich habt lür iin nichfs übelg пс го обичам. пс е ми
симпатичен; || wie ilcifcm ihn lür toi смятахме го зи
умрял, чс пе ; исчс жиа; || ihn füe dumm veakaulcm
смятам го зя глупав; || nicils für ungut пс сс зисд'яй-е,
пс Ве с лош умисъл; || Tür iii arbclTei, soag—m, bc/uil—i
работя, грижи сс. плащам за псго; || -cinr Entdeckung
1-Т vom größte' Bedeutung füe dic gesamt— Kultur откри¬
тието му е от няй-голямо значение за целокупната
култури; || I:H böae rs Tür mein L—b—n gern слушам тови
: Няй1гондмо удоволствие, душата си давам, страшно
обичам да слушам това; || wir Icemen i1:ii lür dic S:iu-
furchen 463
le. eondeai lües L—b—n учим пс за училището. и зя жи¬
воти; © ai und lüe sici а същност; || die Beweise -pet-
eH—n für ihm доказателствата говорят а негови понтa;
|| Ci—s—a UnslanC speichi -chon für -1:1 тона обстоятел¬
ство говор; само за ссбе сн исче поста красноречиво,
; исчс достатъчно красноречиво, чBстumслпо- || (lür
-1:1) на сеВе си, ас+рянн (в драма); || са 1—hf, wohnt für
-1:1 allein гой живее сям, отделно от другите; Ц umg.
er i-t 'ммег so lüe -1:1 той винаги се дели, страни, сс
пържи настрана. бяга от сорргр; || —r will lür sici sein,
l—hcm, bl—lbcm той иска да бъпе сим, ди живее за ссбе
си, ти остане сам- || lrg 1—3—- Buci lüe -1:1 постави
всяка Книги о+пелпо; || Cas ist ein— Sach—. —im Kapitel
Tür -IcH това е отделен въпрос, отделни, друга работа,
ням— нищо общо с другите- || 311-11 Vorort ist -cion
ein— Stadt für -1:1 това прспгряпнс се е разви.; а отде¬
лен 'рап, nретстаид идT1 друг грип; || 311-11 Voesciiag
Hal viel. etwa- Tür sici това предложение ; : мпого
преимущества, ими мпого положителни стрини, пе с- "
зи пренебрегване. разг. изхвърляне. ; много изгодно,
благоприятно; || ici für m—'m Teil. /üe m—inc Person що
сс отнася по мепс, по моят- личност (персона); яз ог
своя стрини; © was war du- lür rin Hier кой беш; тоя
господин; || was Tür ein - Mann l-l das, was isf das für
—'m Mann що за човск, какъв човек ; гоня; || was lür
clm Mann das ist само какъв човск ; гой, човск за чудо
и прикиз е. чупсссп, прекрасен, великолепен човск,
чуто чоиек с- епия ли има втори човск като пего; ||
er bal Schnupfen und wa- lür —im—m ими хрема, и т;
още каква, носът му тече кя+о чешми; || er Hal Fieundc,
aber was lür w—lcic той има приятели. им; пе питай
какин (ами исс отбор юници, вземи етиния. та утири
трчтuд)- || wa- bal са lüe Mühe geiaht сям; - какин чсu-
лия, какъв труп положи. употреби той; || was Tür ein
Unsinn що зр глупост. танотщиня; || Са- wild rlne
Lrbec lür ihm -cin тови ще му служи за урок, ще му
бъде урок, поука; || das suiflge Grün war lüe Augc und
G-nüt wohkfu—nd тучната зеленина пейстиувише доб¬
ре, благотворно на очите и душата; © Wort lür Woil
думи по думи. дословно; буквално; || Jabe lür Jabe
годипи слет годния- гопини подреп; || Tag für Tag,
Stunde lüe Stund- теп за ден, час слет час, дни, часове
подред. пяреп; || Mann Tür Main човек по човск; Ц
Schlitt lüe Schilii стъпки по стъпки, крачка по крачка;
© füe und Tür вечно. тявuнягu; ао веки исков; || lües'
erst— зрсс'—, ня първо врем;; || füe j—lzt засега. понас¬
тоящем; || für h—ufc bim ici verspeoch—m (за) днес съм
заст; || laß die’- —'n Tür allcmal g—sagl -—'m казвам ги го
иедняж за винаги; запомни си го ветпаж завинаги;
© Tür ^voi) SchaccC—m zltiern треперя от ужас; || Са
-ci Goll für та пази бог; боже, съхрани
fürbaß veralt. — fürbaß scba—it—n крачи пяпрсд
Fürbitte, die" veralt. — l:h icgc bcl ihm Tür ш—imrm
Feeund Fürbitte —in хотргяйсгичиям прсд него зя при¬
ятеля си- || rel. ici e:HI'—ß— 'm m—ln Geb—f clm— FürblTT—
lüe ihn clm включвам го и молитаят; си
Furche, dic — Furchen ziehen тегля бразди; || —'n—
lic/c Furcle zwischen dcn 3'iucm Haben имам дълбока
бръчки межту веждите; || clm vom Furchen durcH/ogcncs
Geslcif паВризпепо, прорязано от дълбоки бръчки
лице; сбръчкано лице __
furchen — die Stirn voe Äag—a, Soag—m lurchcm пя-
мръщаям. сбръчквам лице от яп. грижи; || lief— Fallen
furchten -eine Sfiem дълбоки бръчки сс врязаиха и че-
464 Furcht
.о—о му- || di— UiMiinde ist ge/ua:it мозъчнат; кори
има гънки, е_ набраздени; © das Sciilf lurcht Cas Wa-sci
корабът пори волята
Furcht, die — Fuacht erfaßt, e'g'ellt, packt. ühca-
komMl. hc/ailf, brschlcicit Mich, wandelt mich in обхва¬
ща, обземи. хваща ме стрих, уплашв-м се-- || Furcht
erfüllt ml:bi Connt über Mich изпълва мс, обхваща ме
сгрях- || dl— Furch. w—icir, vergebt минава ми страхът,
окопигаям сс, съвземам се от стряха си; || die Fuacht
sitzt 'Нм 1ш Gcnlck упнян;н се ; зарив-та- || ihm Fuechl
—imflößcm, elmjagen вдъхвам. внушавам му страх, пя-
плрш;н съм го, взел съм му стряха; || Furcht erwecken,
h—rvoaru/—mi vc'he—ifcm Вудя, предизвиквам, рязпоое-
-ряндвям стрих; || keine FurcHl kcin—m пе познавам.
не зная що ; стрях, пс сс плаша, пе се Воя. пе се
сарясувям- || Fuechl ^--1—1—1 бери. преживявам стрих;
© aus Fue:bl vor etwa- ог, поради сгрях от нещо; ||
ciwae nur aus Furch. Tun правя нещо сам; от сгрях;
|| ihn im FurcHl (und SchaccCtm) veaset/cm изплашвам.
чпляниим го- -|| 'm Furch. geeilcm изпниннрм се; || ici
bin 'm -ländlger FurcHl um dici живея и непрекъснат
стрих за тсВе; || rel. 1m .dee Furcht di- Heran Golfe-"
cazog—m -rin възпитан съм в страх от Вогя. в страхо¬
почитание прсд богя; || —in Rittcr. oimi Furchl und Tadel
безстрашен, неустрашим рицар, нте-леп тип (пя) ри¬
цар; || von Furchl eegriT—m обхванат, обзет ог сгоиC1
изплашен; || Furcht vor ihn, voe dcm Tode haben боя
сс. страхувам сс. сгрях ме ; от пего. ог смъртта; из¬
питвам страх от нсго, от смъртта; || vor Furcht und
Gaautn sfi—gem mir die Uuaic zu Berg— косите ми на-
егръсняср ог стрих и ужас; || vor Furcht crblassei, zil-
leem, sfeih/n пребледнявам, разтрепернам се, треперя,
умирам ог стрях- - Furchl nachl B—ln— страх коякя"
тяая- полпняшен звяр път пс глепя- ф Furcht bal lau¬
send Augen ня страха очите ся големи; страхът гледа
пясдро, мпого види; <> Furchl büfei Cin Wald страх
лозе (грозде) пази ’
furchtbar — ein furchtbarer Brand, Siuem ужиссн,
опустошителен пожар; страшни. ужасни. страхотна,
свирепя буря; || cinr furchtbar- Kaankbilt, Hif/c страш¬
ни, коварна. жестоки болест; ужяспя, непоносими же¬
ги; || es herrschi Coef —in furcblhar—- Ek—id там цяреше
дълбоки мизерия, етрянпя немотия. страшно Вед-
станс; || i:H Mußte furchtbare Seiшce/cm leCuiCtm тряб¬
ваше та понеси ужасни, страшни болки- || —'n lurchlba-
ее- ScHicksal bal ihn belrofltm сполетя го, постигни го
сгряннр съдба; ф der Sturm hat lurcblbur gewüfcf бу¬
рята нанесе страшни опусmоненuд; || —in— Sache lurcht-
6ае aufbau-chcn надувам страшно нещо; || di— SaeH—
i-f furchtbar cin1aeH работят— е много, съвсем, еmр-нно
проста, простя като фясул; || das war furchtbar an¬
ständig vom 'Нм тон— беше много. страшно честно от
негови стрини; || -1— war luichtbar mell zu Mir тя беше
страшно, много мила към мепе; || das l-l ja fuecbtbai
та тоеи с ужасно, страшно
furchten — lin. etwas (dl— G-fair, dic Kritik) lürchfem
боя сс. страхувам се ог нсго, от нещо, плаши се ог
опасността, критиката- || er fürchtet weder Tod noch
Tcul—1 гой ; Bетстришен, неустрашим, пе се бон от
пищо, пс сс»6он пито от смъртта, пито от дявола; ||
-'— lürchf-f die Wahrheit wic die Pesf тя сс бон ог ис¬
тината кято от чуми; || rel. dut -oilsf Goli lÜrchten тряб¬
ва пя сс боиш ог гневя пи богя; || са füachl—t C—im—
Aabclr той не сс плаши, пе се Вои. не Вягя от работя;
|| du bauucist nichfs zu 1üecilci няма защо g— се Воиш,
плашиш. страхуваш; пе се плаши, нс сс Вой; || 1:1
fü'cif—i -r Hai ac:hl страхувам се. опасявам се, чс той
имя право- ф ici lürcite für ihm, Tür srin Lih—n, um
mcimcm Besiiz страхувам сс. боя се. опяеди-м сс. зи-
грижен съм за него. за живота му, зи имот- си; || ich
TürcHlc Mich vor 'Нм. vor dcm ToCe страхувам се. 6оя
сс от пего. ог смъртта- ф da- Fürchten k—emcn науч-аим
сс какао е стрих; || -'е -ГеНТ zum Fürchten aus тя из¬
глежда страшно, ужасно, просто можеш ди сс чпня-
ш;ш, стояс да те сиян;1 кято я погледнеш. видът й
буди ужас. сmряс- || —s ist zum Fürchten зи сгрях си е.
просто страх да те хаинс, ли сс уплашиш; ф се wird
-rb'i ailgcmcim gefürcifei исички сс боят, много ги ;
стрих от пего, много ; страшен. строг. наплаши. ги
е здравата, взел им е страха
fürchterlich — lü'cbicelicHe Drobumgci aus-loßri за¬
канвам се сгрянно, изричам страшни тяплясu; || —'m
fürchfeeliciee Mene:H ужасен, сmрянен, неприятен чо¬
век; || —in fürchf—'ilcit- Scilck-ai ужасни. етр-ння
съдба; || ihm -'ne lürcHteallcHc Sz—n— Macien прпррвдм
му ужасия сцена, страшен скандал; || einem 1ü'cHTe'iiC1
hin Appefil haben имам ужяссп, вълчи апетит- ф da¬
ist ja 1ü'cHte'11eH та това е ужасно. сгришпо; || es war
fürchteellch lustig беше страшно ассело; || cs lul mif
fürcif—alici leid страшно, много съжалявам; || sic
kommt -1:1 lü'cbfeillcH wichtig voe тя си диви егррннр
важност, има сгоянно важен вит
Furie, die — sir ist —'m— waire Furie тя е истински.
същински фурня; || ееппеп. laulei wir von 1uaitn gc-
htizf, g—jigii g—ieicbei, gcpciTe:Hf тичам (под)гопеН1
преследван сякаш ог фурни, кито хиля. сякаш мс го¬
нят. като луд
furliebnehmen — mit eTwa-i mit ihm lü'iiebnebMen за¬
доволявам се : нещо. c него
Furore, die — Furore mii —fwas naci—n произвеждам.
няnряндм фурор c нещо
Fürsorge, dl— — ici lasse lim ш—inc Fürsorge aigc-
delhcm полягам грижи. грижа се за нсго; || ihn die
Fürsorgt —'пеш FrtunC aiv—rtraucii übergehen поверя¬
вам го ня грижите ня един приятел; ф Fürsorge 6с-
koMM—n получавам помощ ог „Социални грижи“; ||
Für-oeg- füe Blinde социални грижи за слепи
Füispeacbci die — 1йr-pаuei- Tür iin —iml—g—m хопи-
тиИствуаам зи нсго; || clmr Stellung durch -rin— Füe-
sp'a:he bekommen получавам служби. нятп-тяият ме
пя служби чрез неговото ходатайство
Fürsprecher, der — ici mach- Mici zun Für-pr-cHcr
Tür eiwas ставам защитник, застъпник, изразител, тъл¬
кувател пя мнение. желание. застъпвам сс зи псчнн
интереси; || als Für-picchir lür dic Imfe'—ee—n dee LcH'—r
auflitlcm явявам се защитник ня интересите пя учи¬
телите- || -1— macile -ici zun Für-petcler aller Müttea
тя стапя изразителкя ня чувствата ня исички майки.
взе думата ог името па исички майки; || es wächst dl—
Zill dcr Für-pa-chie unsceer Politik расте броят ня
привържениците. поддръжниците. защитниците пя ни-
н-тя политика
Fürst, die — cr lehf wic —'n 1üest живее кат; цяр,
бей; ф са ist —in Füisl uitei den ОГ^Т-ш гой ; поет
на поетите, пръв между поетите. Нестор. пягоиррх
между поетите; || —'n Füe-t 1м Reicht Сее Gci-fer ду¬
ховен княз, аристократ- || 3-r Fü'-l dir Höll—, dl—r
Weil е--aпa-a, дяволът, князът ня ядя; - g—H licif
zu d—incM Füi-lem, wenn Cu nlcbt gcrul—m wlesf не те
ли викат, не ходи при княза (началника си)
fürstlich — die für-flici— Hol княжеският двор, дво¬
рец; ф —'n 1üa-fI1ebrs Gebiil, ■ Einkommen hahci ;м;м
царска зanнaтa, царски приходи- || ein fürstliches Essrm
царско ятснс; © Tür-ilich Iehen живея като цар, бей,
разкошно- || ibn /üisliich bcwirf—m пагостявим. угос-
тдв-м го царски
Fue/. 3са vulg. — —inen 1uez (1ai'em)iaeeem, macien
пръдвам. пускам едни- © übertr. -'nen Furz 'm Kopl
hah—n, g-frÜH-tückt haben имам бръмбари а главята,
смяхпит, пернат. нинтяи . съм; || scherzh-. iii und H—r
sau-—m wl— —in Furz uul der Gardln-m-iangc движи сс
светкавично насам натам; || mit jedem Fuaz koMmt cr
uigciaulcn идва др пита за всяко псщо, зя най-пи-
щожного пещо. за всяка дреболия. зи щя.; и нещяло;
|| -а brauch. iua rlmcm Furz zu 11--—!. und -chom -t—il
—- 'n die Zeitung сям; ти пръдне и иеднягя го съ¬
общават въи аес+ннкя, като че ли 6ог знае какао ве¬
лико събитие ; стяпин;
furzen vulg. — auf —fwas (Akk.) lue/em пет пари пе
дивим зи пещо. малко ме е еня, плюя пя тоа;
Fusrl. dee — billig—', el—mdce Fusel евтини, лон- ра¬
кия. пяриуия; || ee alechf mach Fusel мирише. лъха па
евтини ракия '
Fuse^er-weh, der — von ihm gchl Fuec1дe'uei aus от
него сс носи миризма и— евтини ракия, той лъха па
евтина пярцуиa
Fuß, der — um Fuße des 31'8-- а подножието. полите
пи планината- || dee P-niamcicr haf füml 1üß- пен+я-
метърът има пе- стъпки; || dee Tl-ci ist 4 Fuß lang und
2 Fuß brell м-е-тя е дълги четири стъпки и широка
2 стъпки; ф groß—, Clrlmi, zlceticHi Füße Haben имам
големи, малки. гряи;отнu, изящни крика- || Calf— Füße
beComn—i, krlcgcm изстиват ми крякятя; прен. хаищи
мс сгрях. изстивам от страх, мипяия ми въодушев¬
лението, разг. мерака, размислям се. разколебавам сс,
отказвам се от намерението си- || kalte Füße lib—n,
-1:1 (D.) kakle Füße Holen криката ми ся студени. нз-
с-ивяг ми крякятя; прен.. ризгрепервам сс от сmряс;
претърпявам неуспех. порижепие, пс мс огряна. връ¬
щам се с празни ръце; || die Füße sind ihm ca/roacn
краката си му премръзнали, измръзнали- || die Füß—
sind mir -eHwca wir Bt—i крякат; ми тежат кято олово,
едва ги местя. движи; || von vlcl—m Laufen -ciMcazcn
nir dl— Füß- бо.ят ме кр-к-гя ог многог; сол;п;; ||
ici habe mir die Füße wund gclauTem разраних си, наВих
си кракити, остриях без крик— от хопспс; || ici Habe
nir —inen Fuß verstauclt, v—rieef—n, gebrochen навехпас,
изкълчих си крика, стъпих накриво с крика си; счупих си
кряка; || 1:1 v-rir-ic mir die Füße разтъпкаим сс. р—з-
днижвам се мрнко; || Ctlitm Fuß nebr lüilti пе чувству¬
вам исче крик-та си, вдърви.; са ми се, стапяли са ми
безчувствени коркргр, пе мог- па стапя, нс съм и
състояние ти се мръдна, да стъпя ня тдC; || mis-r Füße
habil крякат; ми са мокри- || Trockenei Fußes iicb
Uause Cömmei връщам се и къщи сух (със сухи крака),
Вез па сс измокря ог лъжли; || i—icht—n Fußes dic Trcppt
hliaufspiing—n качвам стълб-г- ня спин пъх, хвърчи
по стълбите нагоре; || slibtiden Fußes ня часа, н;
минутата. Вез ди губя пито миг, мигом, както стоя,
кик+о съм си, Вез да си почина; || elicmCtn Fußt- бързо,
с бързи крачки; || lisltn Fuß Tassen укоренявям се.
хващам, пускам корени, зи-въопдн-м се. палиг—м се,
з-твърдяа-м положението си- || dies—' G-Camk- Hal
üh—'all' Fuß gefaßt тая мисъл намери навсякъде прием,
се наложи навсякъде, се възприе от исички; || die Siclt
hai wcCee UanC noch Fuß оиб;г-г- няма ни глина, пи
крикя, е нетaвъонепa, негодна, не струна. ня пищо пе
прилича, е рриф-ряBогP1 несериозни работа, няма въ¬
трешна спойка, сцепление; || di- Sici—, diese Theoele
Hal UanC und Fuß тази р-боти ; солидни, имя смислен,
завършен вид, имя смисъл, с изпипана, както грдбня-
Fuß 465
а тая теория ими логики. г—я теорим има смисъл, из¬
градена, обосповяня с солидно, има солидна, смис¬
лена основа; || etwas hat Füß— gcCrlcgi нещо сс е сп—б-
ти.о с крачка, е проходило, ти е ;зBдтяно (шеговито
за откраднат предмет); || liu/cmi so scHncll di— Füße
trig-i тичам, колкото ми сили държат; || mir sind
Hände und Füß- gebundei вързани си ми ръцете и
краката. пямим свобода пи действие- || zwei limCc Füß—
Hab—i ходя като спъпят, като ВеЗ кряка- ф mich leiert
—-1 —- lel—ri mich an den Füßen (umg. an dl— Füßr). ich
lei—'— an dcn Füßen (umg. an die Füße) студено ми е
ня крик-та; || den Fuß ans Land s—f/—m стъпвам. слизям
ня сушата; || 1:1 habe mir" eine Bli-r ам Fuß grlaulem
излязъл м; ; мехур пя кряка от хопепе; || leicHlr Schu-
i—, Ketten an - dcn Füßen habti пося леки обувки па
крякятя, обут съм а леки обувки; имам. инити вериги
нЯ крякат; сн- || —fwas an den Füß—n Hab—n заможен,
богат съм; || auf —im—m Fuß HinC—n куцам, куц, хром
съм с единия - крик; || aul bloßen Füßen ня бос крик;
бос; || den Fuß aul die ErCe -elzin стъпвам пя сушата.
ни Врсгя; || lim aul dcm Fuß frelti настъпвам го по
крика- смъмрям, ск-сгрям го, свивам му сирмиге,
натъпквам му самиря; || umg. 1Нм auf die Füß— frefem
засягам. настъпвам го по мятон-- подтиквам го дя
бърза- Ц man lall. -i:i gigem-citlg aul di— Füß— просто
човек пе може ти се размине (ог посетител;). просто
пяма къде човек па стъпи; || ici kommt— mici nlcit M—ir
aul dcn Füßen lallen едва се пържех, крспех ня кракити
си; || aul dem lefzfen Füßci gehen едва сс пържа веч;
пя крякат; си. пе ме 6иаа исче от старост, преброени
са ми дните; || -r Cethfi sicb auf —imrm Fuß той се
завъртя пи петата, токовете си; || sic ist wieder auf dcn
Füß—n тя ; пик ни крика, поuили'нaтр сс ; всче. всче
; здрава, оздравяли; || auf eig—n—n Füßen -t—H—m стъпил
съм всчс пя крак-г- си, самостоятелен съм вече- || iim
auf dic Füße Hellem пом-гам му да стяие. па стъпи ни
кракити си, да сс закрепи- || etwas -f—ll auf Ti-len,
schwaciem, wackligen, föiernem Füßen пещо стон. ' сс
крепи па здрава основа, се ; т-mвърд;лО1 се е закре¬
пило, утвърдило. циментирало всче- псщо стон. сс
крепи ня слабя, песъчливи. несигурни основи, сс клати,
пс ; аргументирано, ням; логики, пе изпържа критики,
устоите му си гнили, слаб;, пс моги— ди го държит,
крепи се ни глинени нозе, паянтови работи е; || с'тс
Thcorlt vom Kopl aul dl- Füß- -t—llcm обръщам теория
: гливати п-пону; || lim auf lecl—m Fuß scf/cii auf 1а—1ем
Fuß b—lass—i пускам го ни свобода, ня воня, освобож¬
давам го ог зигвоор; оставям го свободен;. || noch
immer aul ТгсГсм Fuß -clm все още съм пя снобода-
разг. се разхождам свободно; || 1:1 macic mici auf die
Füße запътвам се зя някъде, плювам си ня петите- ||
'Нм auf d—n Fuße lolgen вървя, - следнам го по петите;
| dl— Sfrife lolgic aul den Fuße никязипието пойте
непосредствено слет това; || umg. auf großen Fuß— lc-
brn пося големи като лодки обувки, пося голям номер
оВуик;, №.; стопигиои; || übertr. auf geoß—n Fuß- le-
hei жився па широка нога. нашироко, простирам се
нашироко- || mli 'Нм aul gutem. vertrauten Fuße 1—6—m,
slehen живея добре, по'аждам се. рязбuо-м се побре
с пего. и п;6р;. близки, приятелски. интимни Отно¬
шения съм с пего- близък приятел съм с пего; || aul
gi—icicM Fuße nli ihm verkehren общувам c него на
оявпр нога; || mit ihm aul scHiechtcM. ge-paniTcM Fuße
1—h—m a лош;, обтегнат; отношения съм с нсго, ни
нож съм с псго; || nif b—id—i Füßci auf dee Erde sfeHci
30 Немско-български рррзсолог;чеп речник, г.
466 Fuß
стоя зарянЪ с лв—ги си кряка ня земята, на оеяннр
почва; || 'Нм den Fuß aul den Nicktm s—tzen стъпвам
пя врат— му; || aul dl— 1üß— läli—n wlc dl— Kal/c питим
пя краката си кято котката; || Gewthe bei Fuß пушки
при нозе; || ihn vom Kopl bis Fuß neu —inkl—idcn обличам
го от '.явита до петите, от горс до т;тч и пови дрехи;
] ihn von Kopl hl- Fuß Mu-feem измервам го : поглед,
изглеждам го от горе по долу, от глав-та до петите;
Ц ich leite nie ein—m Don, —im—m Nagel 'm d—i Fuß стъп¬
вам па трън. ни пирон, набождам кряка си пя трън,
гвоздей- илизи ми трън. пирон и кряка- || nein— Füß-
paes—m nlcit 'n die Schul— краката ми пс се п;B;о-г
и обувките; обувките пе ми став-т, са ми минк;, тесни;
|| ici Habe nlr dic 1üß— 'm Cen Bauch (L—lh) gestaiCei
останах бсз кряка, краката ми се огкьенрся ог стоене;
|| —in—n Fuß im- Zlmnia s—tzen ализим а ет-дтя, пре¬
крачвам (прага ня) стаята; || mit bloßen, lacCf—i Füßci
geirm ходя бос- || -1:1 (Akk.) nli Uäidei und Füßrn
g—grm —№3- weirem браня се c ръце и - крика срещу
нсщо; || nlt dem Fuß aul dcn Pod—n sfamp/cn тупам
: крик- || mit dcm e—chici Fuß lahm—i куцам. куц, хром
съм с тесния крик; || м'Т h—idem Füßci Hlieinspilngei
залавям се енергично. с въодушевление зя р-бота; ||
i:i werde dein Baus mii C—lm—м Fuß nebe Ь-Тг-Тсп пяма
тя стъпя исчс у геВе, ди прекрача прига на къщата ти;
крикът ми . няма ти стъпи . иече у теб;; II mii h—ld—n
Füßrn 1м Libci sieben умся п— се справям с жииота,
много практичен съм- || mit einem Fuß 'm Grabr, unter
die Erd— sichen c единия си крик съм в 'роба, половин
чоиск съм иечс; || mif iln—m Fuß 1м G-iängil- -leben
c единия си крик съм и зигнори; рискувам всеки миг
пи попилия и затвора. т— ме затворят; || Rccbi und
FrciH—li mli Füß—n ircici тъпча, погизвам по-во-о и
свободата- || ihm mli Füßen fetici тъпча го, пося се с
него като с кучс- || -rlm Glück mii Füßci letfci пОгиз-
врм, стъпквам (и килти) щастието си; || er vcall—ß das
ZiMm—r mil dcn Füßci vorai гой напусни стият; си с
крякат; напред, изнесоха го с кр—ки+и напред; || du
bist wohl bculc nif dcm linken Fuß lulgi-laiden сигурно
си спал накриво, мий чс си стинил днес с левия си
кря: пипрст; || ici ll-l nie danach dl— Füß- ab съсипах
сс, останах Вез крика, кракити ми сс откъснрср тя
тичам зи това; || er -lolpeetc über s—in— —ig—icn Füße
-ой се препъни. сс заплете а собствените си крака (от
смущение. стеснение); || nie werd— ich meinen Fuß über
dell— ScH^Wellü sc»zch М“КОГ2 Н«мя д; прекрачи, пре¬
стъпя праг; на къщити +н, никога всчс кракът ми няма
пя стъпи у тебе, няма ди припаря, ди се вестя поисчс
у вас; || ihm, —ii—m Ausdruck üh-r dl— Füße iau/en на¬
тъквам се, попитам случайно пя нсго, ня израз, сре¬
щам го случайно; || festrn Poden unter dii- FüßCn Haben
имам твърд—, устойчива почва пот крак-ти си, стоя
здраво ни крикити си; || den Boden uiier 3ei Füßci
v—'ii—'i! гуВя почви пот краки;— си, почнати зяпотвр
ти сс изплъзва под ко-кигя ми; || dee Poden schwank.
nir unite dcn Füß-ii ЬгсппТ mir, wird nlr zu heiß unlcr
dcm Füß—n почвата започва пи се люлее, ди се клати
пол крякятя ми, та ст-аи неустойчива; почнага гори,
тanоти- да пяри пол крикити ми; пе ме свърта иечс
пя епНо място, крика;; з-n;тн-г ди ме сърбят; чув-
ствуирм наближаванего на опасност; || 1Нш dem Boden
unter dcn Füßen entziehen отнемам му потнргЯi опо¬
рата пот краката; || се siecCi die Füß- noch тТее -—im—-
Vaf—'- T1e:H, unlee rim—m fr—nden Tisch още япе хляб—
на б-щ- си, още живее ня гърба ня баща си, па чужт
гръб, още б-щ- му го издържа, жнас; па чужда смет¬
ки; || ciwas uilti Cli Füße teeien тъпча пещо : крика,
стъпквам го и килта; || ibe die UäiCt unter 31e Füße
be—ll—1 нс давим прашец ди пипне на пся, чупя сс кяк
та й угодя, n;дняг-м гърба си, готов съм исичко д;
прпоявд зи пся; || von —im—n Fuß aul d—i anCtri irci-n
местя се ог крик ня крик, стъпвам ту ня етиния, ту
ня другия крак- || bibl. den Siaub von den Füßci -chül1
t—ln Изтърсвам пр—хя от обущата си. напускам едпо
място, тръгвам, з-пътнам сс. ;гпо-ням се пя път; ||
umg. ihn den ganzem Kian (Petf—I, Kr—mptl) vor dic
Füß- werftn, knallen захвърлям всичко и крака-и му,
пот-в-м си ост-ек-ти, "отказе-м да р-бо-я повече при
псго и знак ни протест; || Fuß vor Fuß -.111—1 по;стъ-
пям крачка по крачка; || ihm voe dl— Füße kaufen нз-
пречвям се ня пътя му, прекосявам пъ+я му; || kelm—i
Fuß vor dic Tüi -—12—1 пе прекрачвам прага ня къщата
си, не си показвам, не си пот—вим носи навън; || 1Нм
dem Ua13-ebsH voe die Füße w-rl—n хвърлям ръкан;-
цита в крикитИ му, предизвиквам го зи дуе.; ф Fuß
vor Fuß gebt nai f—am стъпка по стъпка планина се
преваля, прехвърля; || den Weg zwischen dic Füße ne-
hncm з-ко-тним Водро; || dcn Weg zu Fuß /urüeCIcgC1
измипие—м пътя nен|ком); || zu Fuß zue Arbeit gtb—n
ходя пя работа пеш; || ici bim gut zu Fuß лек, добър
съм ни ход, издържам на хоп; || 1:i warf mich lin zu
Füßci хвърлих се и коP:P-я, нозете му; || ihm zu Füßen
lallen. liegen папам пичком пред пего. .и ко-кягя му;
търкалям сс, .ежа в прахи прет него; боготворя го;
|| 1ha all—- zu Füßci i—gem сняг-м всичко прет крикити
И, поднасям й "kонепопоеклоппо всичко и тир
Fußangel, die — Fußangeln lu-legem етяг-м капан;
зи крадци; || in —'ne Fußangel ir-Tci стъпвам и капии;
ф -1:1 (Akk.) im 3—i Fußang—In d—s Gesetzes versfrlcCei,
verlangen т-пт;г-м сс. хващам се а уловките на за¬
кони; || ibn Fußangeln irg—n поставям му уловки. ка¬
пани, примки
Fußbreit, 3-е — um jeden 1ußbit1i - Poden Cänplcn
боря се. Вия се зя всяки педя земя; || jcCti Fußbe-li
des Еапае- verteidigen браня всяка педя земя; [| Ceinem
FußbrelT davon абТг-Тсп. aЬwc1eHt1, abg—beii nicht (um)
—im—m Fußbreit davon abw—1ei—m пе отстъпвам нито ня
сантим. па йота, пито крачка
fusselig — 1:1 rcdc nie dcn MunC lus-iilg съд;орм
се, разчекнам си устати, четргр ме з-Bоняви-i зи дя
го убеждавам
fusseln — Сее Stoll 1^-11. stark материята пуска мно¬
го мъх
fußen — elwa- lußt aul lestCM Bod—n нещо Почива,
сс опира, се Визира, обляга ня здрава, сигурни почни;
|| dl— THcorle muß aul die Praxis lußcm теорията трябва
ди се о6ндг- пя практиката
Fußfall, Сее — clirm Fußlall voe ibn Tun папам ни
колене, инчком, коленичи прет нсго
fußfällig — ibn fußfällig um cTwas bllftn моля го ко-
ленопое:лонно зи пещо
Fußstapfe, di—, Fußstapfen, 3-r — Tl—Т— Fuß-taplcn in
Sehncc НоТ-ека--—! оставям тълВоки следи, стъпки и
снега; ф er isi im -eine Fuß-iapl-n g—tr—T—n той тръгн;
по неговите стъпки, дири, следи. nоенепвa неговия
пример, тръгна по неговия път
Fußtritt, die — 1Нм —iicn FußTrltl v—asctz—m, gehen
ритнам го, т—ним му ритник; || ihn nll FußTriTTci v—a-
|agci, h1näue6c1ördcм изгонвам. изпъждам, изхвърлям"
го с ритници навън; ф ein—m 1ußli1ll h—ConM—n по¬
лучавам ритник, отригви; ме
Fußvolk, da- — er 6ctraeircl sic iui als Fußvolk той
пе I и смяти зи xqpa с влияние, гледа на тях като пя
сивя, безличня, безгнрснa миси; || umg. unt-r- Fußvolk
geritin изпадам. загубвам общественото си положе¬
ние. с+РВ—м спин от мпого+о. Bетглaспя буква
futsch umg. — ciwas geb. Tul-cb пещо хвръкви, о+нв—
по дяволите, пропиля. отиде. та сс не видя, отива пи
вятьор, се счупва, сс скъсва; || mein Geld i-l fut-ci
пирите ми хвръкняха, отидоха по дяволите; || dl— 8^
Stlnnuig wae lulsch доброто пастроепне сс изпари,
отиде по дяволите; || das Glas ist lulsch чяняти се
счупи, разг. се ожени; || die Zell isi lutsch времето
хвръкни, о;негд, отиде по дяволите; ф fulsch ist fuT-eh
und hin ist Hin (R. Baumbach) пропадналото е пропит-
п—.о и счупеното ; счупено; счупеното, кърпеното
ияно пе стина
Futter. Са- — 1ulltr im dic Raule scbülfen насипвам
Galgenstrick 467
храни за добитъка а яс^иги; Ц das Pf—ad -ТеНТ. ist gut
im FsTTer коня; е добре охранен; <$> gut Pfrad will Fuller
bib—i добрият коп иска хряна; храни туши. ди ге етч-
шя; '.идни мечки хоро не игри;; ф umg. gibt’- bald
Fuiler ще ими .; скоро нещо за хипвяпс, кльопянс,
плюскапе; || das i-t ja cli 1ullcr ами чс Вулимяч, помня,
бълвоч; ф —im Mailci nii au-knöpfbäe-M Futter пянmо
c подвижен хастар, c подвижна подплата (пя копчета)
futtern — dic Kindee Hab—m TücHfig ge/utlief теця+а
се нахраниха, пятъn:яса, няпъпиха зпр-аяти- ф umg.
gib. rs dein noch ilcbl bald —fwas zu luti—rn няма ли
па има скоро нещо за хяпияпе, кльопяпе; ф lufi—rc
11:НТ so пе ругай, пс се карай така
G
Gabe, die — schön— Gaben hab—i имам хубави лиоб;,
-инрпг;, заложби; || von dcr Naiur mii '—1:111 Gaben
au-g-stallel -сш надарен съм щедро. богат; ог при-
рол—ти. природата ; Bu.a щедри към мспс, ме ; на-
тирила с много редки гилинти, способности; || ее Hal
dl— Gabt dcr Rede той . има тир слово; || eint Gabe
Göll-- тир божи; || bibl. all— gute Gab— und alle vollkom¬
mene Gab— Conni vom ob—i herab всяка голям; дарби,
големият -анип- ; дар божи, шава свише, ; божие
благоволение; ф —'ne Gab— spciC—n давам лептата си,
правя дарение, п—нам тир, тапт— си; || un -in— milde
Gabt blTltn моля за мuносг;пд, потяяпие, милостива
лепти, милостиво дарение; ф ein— Gabt vom etwa- П-Н
men вземам едпя поза ог нсщо; || im kleinen Gab—i пя
малки дози. порции. разг. на час по лъжички
gäbe — das l-l Hier gang und gäbt говя тук е пещо
обикновено, широко разпространено, ; общоприето,
тик; ; обичайно, възприето, тик- се nоя:тuкчни тук
Gabel, die — —Twas auf dic Gab—I splcß—m прОучвам,
набождим. нещо ня в;н;цяmя; j etwas mii dee fü1f2im1
kig—n Gabel 1--—! ям нещо c пръсти (c петоврьхата
вилица); ф dcm Höeer von dtr Gabel nehmen, aul dl-
Gabel iegei вдигам телефонната слушалки от вилката,
слагам, поставям я - на Бинкamя; © dee Weg hiid—l —'ne
Gabel пътят сс ррзкнондвя, образува вилка
gabeln — Cer Weg, Cer Fluß gabel. slci пътят се раз¬
клонява, образува вилкя; реката образува делти, ръ¬
кави; ф nach etwas gab—ii посягам (хищно, хищни-
чески) към нещо, помогним се по нещо, хвърндм въ¬
дицата си зи псго- || Heu, Stroh gaheim вдигам сспо,
снрмр с вил-т-
gackern — wie —ine Gais gacC—rn крякам ка+о гъски;
<> Uühicr, die vl—l gackcei, legen w—nlg El—r кокошки,
конто много кудкудяка; (крякат), малко яйца носят;
много крякаие, малко яйца; много+о пум; малко пири
струни;; ф üb—r ihm, etwas gackern Bръщонеид, бър¬
боря, кнюкяоегнчнрм за нсго, нещо
gaffen — er gälte immeefoei nach Cie гой непрекъс¬
нат; те зяпаше, нс откъсваше очи ог тебе; || -е wird
-1:1 locb -hlind gafl—n щс си ;зтнепa очите. ще остане
без очи, щс му излязат, изхвръкна; очитс та зяпа
gähnen — -clm Gäbien slecCft uns in прозяики-а му
се прелите и ня нис, гой ни зарази с прозяики-и си;
ф vor nlr gähnte —'m ticicr Abgauid, Tal -i:H rin ficfcr
Abgrund aul прет мсне зееше. сс разтвори, зини (кято
паст) дълбоки пропаст, бездни; ф 1ш Saal war gäh¬
nende Liire зали—— Всш; съвсем празня. и з—л—т— али-
деене пустота
Gala, die — i:H wee/i mici in Gala обличам сс а гали
оВ.екл;, обличам орuиuяннuте си дрехи. парадната
сн униформа; || in großer Gala creebcimcm явявам сс в
официално, парадно облекло. и пирати; униформа
galant — clm gaianles Abenteuer любовно приклю¬
чение, похождсннс, любовна авантюра; || galiile Ma¬
nieren, Komplimcnfc изискани маниери, грняпгни ком¬
плименти; || galant srlm вежлив, изискан, гя^ляп+еп, го-
ндм кавалер съм
Galgen, die — —inen Gilgen au1ri:hi—n, äul-chlag—i
издигам, скоБИвам бесилки; || te ist zum Galgen vcаur1
feili wordci осъден е и— смърт чрез обесване; || an dem
Galgen koMmcn оВесвят ме, окачват ме на бесилката;
|| am Galgen cnd—i, bälgen свършвам, увисвам на бе¬
силката, ня въжето; || Cas wird lin noch an Cen Galgen
bringen тона щс го отведе, окачи пи бесилката, ня
въжето, щс му струва жииота; || ici hin dicht an Galgen
vorhclgcCommcn спеи сс отървах ог бесилката. едия
пе прмрзрс въжето, пасмялко щях да увисна ня въ¬
жето, щяха ди ме окачат ня бесилката, пя въжето. пя
косъм оставаше дя ме оВесят; едва отървах животи
си, едия се спасих от бесuн:amя- || lür den Galgen ecif
s—im готов съм зя въжето. бесилката, заслужавам па
ме обесят. да ме окачат па Bееuнкятa; || Caeaul sicht
dtr Galgen за това сс прсдиижпя смърт чрсз оВесвапс;
<£> wea im Galgen v-rTro:ki—i -oll, cr-äu/i nicht 'm
Wasser — wa- zum Galg—i geboe—n ist, ersäuft ii:ii
кой+о ; ротен за бесилката (комуто е съдено. писано
та умрс ня Весилкати). пе сс упяия; калпав мяпгър
('ологяп) се не 'уВи (не сс затрива)
Galgenfrist, dl— — ihm ein— Galgenfrist geben. gcwä!
ein дивам му последни. къси отсрочка, последня въз¬
можност, послсдсп шанс, оказвам му последни ми¬
лост. последно Bнaговолснuе; || das ist nue noch eine
Galg-n/rl-i та говя с само къси отсрочки (прсдн т— се
окачи въжето ня . шията ми), въжето с исче на шията
Ми, остана само ди го стсгнсш
Galgenholz, das — /lisch wir Galg—nbolz лъжлив кито
честни кръст. пе е за вярване, 5. falsch
Galgenhumor, die — Galg-nhumöa Hähei притежавам,
имам оВесннчсски хумор. способността ди сс негчБИм
и а Вета, и а няй-трягични положения
Galgenstrick, Galgenvogel, der — er ist ein rechter
Galgcn-irlcC, Galgtnvogcl гой е малък немирник, пя-
468 Galle
ниипиKi оВеспик; голям нехранимайко. истински оВсс-
ник е, роден ; за бесинkяmя, въжето, заслужава да го
оВесят. п— го окачат н; Вестлкя+я
Galle, die — cr Hal rs an (nif) dcr Gail—, bal mit dee
Galle zu tun. 1-t an die Gali— tikaamCfi hat slci dic Gali—
1—1^-111^1, Hciaueopcаicа—m lassen той има Волни
жлъчки, сс рртBоня от жлъчка, извадиха му жлъчката,
ияприанхи му операция пя жлъчката, се оперира от
жлъчки; Ц ici hab— Beschwerden in (nli) dee Gall— имам
болки в жлъчката, страдам от жлъчки, жлъчката ми
пс ; и реп; © Ärg—a l—gf -1:1 mie -o/oel aul dl— Gill—
ядосам ли се. ветпягя ме заболява жлъчката; всяко
ядосван; сс отразява ня жлъчката ми. ме упря и жлъч¬
ката- || di— Gill— a—gi -1:1 hri mir жлъчката ми сс обаж¬
да, зяпочия ли ме боли- жлъчката ми зяпочия да кипи,
па възаиря- || nie koMmt. -11'8. dl— Gail— ioci хвища
ме яп. ядосвам се. кнпвям. жлъчката м; започни дя
кипи, иътиuрa; кипва ми, иьтиирр ми келяг; || mir -Tilgt
dir Gali— aul, dic Gali— fängt mir an zu koci—n, mir läu/t
dl— Gill— übre кИпним от яп, кипни ми, иътиирa ми
жлъчката. келят- || da Cann —'псм die Gali— ühcriaufcm,
Ho:HC:1riiirm човск може да побеснее, та сс скоси. л;
се изяпе ог яд. говя може т— накара човек та излезе*
ог кожата си, да му сс пукп; жлъчката; || Gift und
Galle -—Гп. spucken, sp—i—n изпълнен съм от яп, дишям
злоби, кипя вътрешно, бълвам огън и жулел, змии и
гущери, отровя; пукам сс. кося сс ог яд; || i:H mach—
mle Galle ям сс. кося се, тровя се. пукам се вътрешно
зи пещо; || das macht mir Galle und Wut тови просто
ме кира дя поBееп;д, па се пукни от яп, просто мс
иBесдия- || са ist Gilt und Galle auf micH, weil i:i... той
Вълна (т;н;пu) гущери против мепс, Вълва огън и
жчпен прогни мспе. яд го ; ня мспс, чс aт...; || са wa'
geün vor Galle той Веш; nотеленял от злоба, яп. бешс
сгянрн жълm-тснен от гняв; || etwas 'st. ecHшcckf blll—r
wic Galle пещо с горчиво, има горчив. вкус, горчи к—то
жлъчка, пенип; -ф се Hal Gali— 'm H—r/cm, Honig 'm
Mund — außen Honig. inmcm Gill— а сърцето п;нип и
отрова, с устата мед и мясно лее- едпо му Иа сърцето,
друго пя езика; Вял ни лицс, чсрен пя сърцс; о+преде
ти .иже-миже. отзаде ги гроб копие; на устата меп,
зид гърба гроб- ангел ня лице, ляво. пя сърце
gallenbitter — etwas ist gailenhifier пещо е горчиво
кя+о жлъчки. п;ннп, горчи като пелин- © cs stl—g rin
gailcnbitfcece Huß im iin Hoch а душата му сс няипигпа
люта омраза, страшно огорчение
gallig — clm gälllg—e M—msci жлъчен, язвителен, ехи¬
ден човек; човск, който исс гледа па ухапе, чдтаui на¬
рани; || —'n 831118—- Gelächlca схидсп, жлъчен смях, ки¬
кот; - || —'m— gallige Bemerkung Tall—m 1а--—п правя жлъчни,
злобни, язвителна, ехидни, хаплива, заядлива забе¬
лежки
Galopp, der — 1ш Galopp e—item яздя а гилоп; || in
Galopp lälirn, übcagcirm преминавам а гилоп; || -l:i
(Akk.) in Galopp -сТ/сп препускам и гилоп; || in vollen
G-юрр jagen препускам а пълсн 'алоп; тичам стрем¬
главо, прстгнаия, като луд. като хиля- || 'm gestreckf—ш
(sfaaC—ш) Galopp eilten яздя а пълсн кириср; © —Twas
'm Galopp tun, ealedlg—m свършвам нещо пи бърза ръки,
през куп зя грош, о+горе-о+горе, папрааям го, колкото
да пе ; без хич- || dis geht ja wir 1м Galopp говя стриа,
се извършва бързо, светкавично, етоем'няво, па га¬
лон; || mach Galopp тичай, колкото ти държат сили,
припкай; || 1uirgмд’e los 1м Galopp исичко стапя със
светкавични, стремглава Bъртuня; || rs geht mif ihm 'm
Galopp zu End— той се пнът'a, хлъзга стремително,
неудържимо по никлонепя+я плоскост, върни бързо.
стрсмгниво към своя край; || umg. er isf 'm Galopp
durch dic Kindcrstubr geritf—n оставил с добрите об¬
носки, доброто държание в къщи, няма капка въз¬
питание. пържи сс кя+о първия човск, липсва; му пър¬
вите седем години
galoppieren — galoppier— licht so пе Вързий, пе тичай.
пс препускай тика, толкова; върви по-Вавно; © galop¬
pierend— Scbwimd-ueiT скоротечни туберкулоза
Gamasche, die — umg. vor etwas Gaмäe:Hcn h—Com-
M—m, Caicgcm, iahen хаищя ме страх, чплрширм се. боя
сс. страх ме с ог пещо, разг. у шише ми е. пс ми
стиска. Изразът е вариация на „Mam-ch-TTcn hab—n“,
тъй като Ganae:bc "(гамаши, гетри) значи областно
и маншети, виж Manschette
Gang, dcr — auf dcm Gang a коридори. преддве¬
рието, соппuкa, във иходя; || —in umtc1iad1eeH—a Gang
подземен хоп; || alle Gänge und ScilicH— C—nmen по¬
знавам, зная исички тайни хопоис, пътеки; '© iin аш
Gang erkennen познавам го по вървежа. походката.
стъпките; || eln—m -clweiin Gang Haben имям тежка.
тром—аа походка. стъпвам тежко; || clmcm Gang durch
dl— Stadt machen обикалям града, пряия обиколка из
гр—пя; || ein—n Gang in die Sladi machen правя разходки,
излизам и. из град—- © ici Habe eln—n unangenehmen
Gang vor nie предстои м; неприятна мисия. да из¬
пълня неприятна запятя- || Mein cr-Tca Gang wir zu 'Нм
първата ми работи Веш; ди отида при пего; първото
ми излизане Ве то пего; || Ici habe noch —'m paar Gänge
voe, noch m—ir—'i Gänge 'm 3—a Stadt 2u ralidlg—m имам
ди ходя ощс ни няколко местя, ди свърши още няколко
ряВоти пяиън, та направя още някои покупки; || -'nem
v—agchl'ci—m Gang tun ходя, бия напразно път лонд-
къпе, разг. напразно си хиВя подметките дотам; пс
свършвам никаква работа; || lim aul s—lm—m i—izt—n
Gang bcgleif—m изпращам го до вечното му жилище;
|| er g—it s—inrm l—tzten Gang отправи сс на пост;дпuд
си път, ня път, връщане ог който няма; отправя се
ня явни смърт; || den Gang nach Kanossa aitactei раз¬
кайвам се, извинявам сс. унижавам се- моля кя+о раз¬
каян грешник за прошки (като германския император
Хенрих IV, който бил отлъчен от църквата и се отпра¬
вил пеш и във власеница към замъка Каноса в Италия,
за да изпроси прошка от папа Григорий V1I, а той го
оставил да чака три дни пред портите); || dl—scm Gang
mach Kanossa bringe ici nlcit ftafig пс моги ти се под¬
ложи. потсвьрнд ня тикови унижение, та се унижи до
такава степен, ди изтърпя тикови унижени;; © ein—
Maschine in Gang sitzen, bringen, halten пускам ма¬
шина и хоп, дсйс+аис. задвижвам я. поддържам я в
хоп, пеИс+аие, лиижспис; || im Gang koMmei. -I:i
(Akk.) im Gang -11/11 тръгвам. потеглям. задвижиим
сс. заработвам. започвам др работя, ди функциони¬
рам; || der Motor ist in Gang моторът работи. се движи,
е а ход, а действие; © ein Gespräch im Gang hrlng—n
завързвам, започвам разговор; || ein Gespräch Connt
im Gang т-въртня се. тaпотвр разговор; || etwas in Gang
-cfzrn, balng—n предизвиквам нещо. ст—аям причиня то
та се осъществи, ди тръгне, задвижвам го; || —fwas ist
'm Gang— псщо е а ход, ; тръгнало исчс- || da scheint
etwas 'm Ginge zu srin изглежаи, чс нещо се готви,
крои, тъкми там- || da scheint —fwas g—g—m Mich 1ш
Ginge zu -rin изглежда, чс се готви, се подготвя. се
тъкми нсщо против мспе; || di— Arbeit ist 'm vollen
Gange работят— ; и своя разгар, навсякъде кипи ра¬
бота; || 'n dem Gang Cer Ereignisse eingecil—n намесвам
сс в хопа ня събитията. дявам ;м друга пясокя. опит-
вим сс да ги променя- || ici möchte 11:11 'n dcn Gang
der Dinge elmgaelirm пе желая да сс меся и развитието
пя нещи+и, ди променя mсспuя хоп, та им дам труг
обрат. п— спирам аъраежя ня псщя+и; || dem Gang dee
Entwicklung auiHalltn спирам, задържам развитието,
р-звоя; || d—m Dingen iirem Gang la-s—n оставям нещата
ди сс рязаният свободно, та слепеят своя хоп. своето
естествено. неизбежно развитие. пс ги закачим; || 311—-
geht scimcn alten. euilg—m Gang всичко иърии по ста¬
рому, по старите релси. по еаррид калъп, по рсда си,
сн;лия спокойно своя хоп; || das 1-t dtr- 1atü1i1eH- Gang
3ce Ding— тов- с естественото рязвитие, естественият
хоп ня псща+р. таки вървят нсщяти а светя; || cincm '
äid—etn Gang п—Нм—п вземам друг обрат, променям
курса; || /wi-ciem ihn—n wie ein Streiti —im— K—ii—aci 'm
Gange беше сс тяньртaн спор между тях; Вяха сс сВили;.
|| —im— V-iälC-iumg - i-t im Gange извършва се промяна;
|| —im Prozeß war g—g—m ihn 'm Gange водеше сс процес
срсщу него, 6еш; заведен процес против пего- © -ciom
'm, heim 11-111 Gang Cämp/unlälig werd—n ст-н-м не¬
способен за борба още а първия рунд- ф dl— Maik/cit
bestand aus zw—i Gäigtn обедът сс състоеше от пие
ястия, яденета, блюда; ф das Auto luir 'm zw—it—n
Gang автомобилът сс движеше ня втори скорост; ||
Cem dritl—n Gang elni—g—m, —imsciaif—т включвам трета
скорост; Ц vom ersi—m auf den zweitem Gang sciakl—n
премип—аям от първа на. втори скорост
gangbar — —in gaigbaata Weg удобен, проходим.
прен. у+ъпкип, .ек път- || eine gangbare Münze валидни,
разменни монети; || —im— gangbare Methode общоприета
метода; || —in gangbarer Artikel търсен, купуван ар¬
тикул
Gängelband, Зз- — iin in Gängelband iübr—n, haben
водя го зя носа, водя го зи поводите като милко те+е,
пистойнича. опекунствувам му, иърая исе подир; му,
контролирам. слепя всяка негоия стъпки; || am Gän¬
gelband längen елч'увям, а плен съм ни нещо
gängeln — ihm gängcln водя го за носа, поводите,
опекупстиувам, нястойнича му. вървя ас; потире му,
контролирам .всяко негово пейстаие, всяка негова
крачки; || ici las-r mici wie —im Sciuljung— gämg—ln оста¬
вям сс да ме водят. уnоявляв-г кат; малко дете за
пося, зи поводите, та ми сс бъркат и работите; ' да ме
третират к—то ученик. като невръстно дете
gängig — —in— gängig— Meinung общоприето мнение
Gans, die — 31c Gins -chnait-et, zi-cif. wafs:icif гъ¬
ската кряка, съска, сс клатушка, шатри; || —in— Gans
^-111, rup/ti, ausn—hmcn угоявам. оскуВвам, скубя,
чистя гъски, извижт—м . вътрешностите И. изкормим я-
ф sic wafscHeiti schnattert wie eine Gans тя се клатушка,
нягр;, бърбори, бъбри като гъски; || sic isi ein— Gans.
noch Cas i—iisl— Gänschen. cinr neugierig— Gans тя —
истинска гъска, е още малко, неопитно, глупяво гъсе,
; любопитна Гина; || 3u Cumnc Gans глупава гъски,
патка, кокошка, глупачки такава; || so eime blöd— Gans
ама чс глупава гъски. патка; || са isf so dunn, dis ihm
dl— Gämse b—ißen Везпяпежпно глупав е- по-глупаи от
тон;. здраве му кажи, им- глава зя дувар; || ein Ges1eHT
machen wir die Gan-i wenn’- donner. смайвам сс като
кокошка, кога 'рид вяли; 'летим като яре па пои сняг,
ка+о гъски. кога гърми, кат; теле в шарени арита,
ка+о крива и параклис, и железници, кято изтърван
заек
Gänsefüßchen, pl. — ein Wort in Gän-c/üßcien selztn,
nlt Gänsefüßchen v—rs—H—m поставям пуми а кавички;
© ici sagt das in GänselüßcHei казвам гои; и кавички
Gänsehaut, die — 1:1 bekomm—, kriege —in— GänschauT.
nlch übeakäult —im— Gänsehaut кожата ми настръхна,
ganz 469
побива; мс тръпки, разг. n;лятвят ме мравки; из¬
тръпвам. настръхвам
Gänsemarsch, dee umg. — 'm Gänsinae-ci gei—n, lau-
l—m. mareeHicrcn вървим и репици един след друг като
гъски, в индийска нишка
ganz — dem ganzem Tag wie i:i zu Hause (през) иенuд
ден бях а къщи; цял пеп пе съм излизал; || die ganze
Zeit hindurch през цялото време; || slr baf dl— ganz—
Zeil g—weinf тя плака през цялото иреме; || ' ganz— zehn
Jabrc песе; години; || die ganz— Weil bceil-im про¬
пътувам иенuд сия;- || dic ganze Weif HorcHlc aul целия;
свят наостри уши, падате слух; || ganze Zahlen цели
числя; © -а isf —in ganzer Mann той е стопроцентов
мъж, мъж и половина, мъж ог '.aH-ra до петите; ||
—in ganzca Nare кръгъл. цял глупак- || das isi ш—lm ganz—¬
Vermögen. ш—lnc ganze Bäis:ia1f тона ; цялото ми съ¬
стояние, са всичките ми нaнuчпu пяри; || die gim/r
Aibeii wir um-ön-i идли-a риботи . бс напразно, на¬
пусто. целият ми труп отиде по вятъра, по дяволите;
|| -cin Sohn war -rlm ganzca Stolz синът му B; неговата
гордост- || da- ist Cas ganz— Gch—lMnis тона ; ияната
тайна, заг—пкя, ето каква ; работят;; || umg. dl— ganzem
L—ufe всички хора; || die ganze Mcis:HHeif цялото, це¬
локупното човечество- || er bot sein— ganze Keaff, s—inen
ganzem Einfluß aul -ой напрегни всичките си сили,
упо+рсВи цялото си влияние; || in ganzer Figua, Gc-iili,
Gaößi. в естествен, цял ръст, и естествени величини;
Ц —r isf ganz dcr Väter. dir ganz— Vatca той с цял ба-
щичко. е образ и подобие ня бащи си. ;грдз-н ; '.a-
вяг- пи бащи си, одрал е кожата пя баща си, жив
б—щнчко с. метни. сс е съвсем, изцяло на баща си;
прилича сн с баща си кято две капки водя- || sic ist
ganz die Muflea, dic ganz— Mullta тя ; цял; мяйчиця,
образ и попобие ня майка си. откъснала, отрязала е
гляиятя ня майки си, одрали е кожита ни мрИка сн,
живя майчица с. метнала се с съвсем, изцяло ни майка
си. прилича си с майка сн като дие капки вота- || üh-r
das ganz— Gesichf strahlen светя, грея, сияя ог щастие,
радост; || dabei kann clmcm der ganz— App-fit veag—iem
просто може да зягуВи чоиек апетита си, та му сс
отяде ня човек, като гледа говя; || ш—in ganz—- Denken
und ГааeHlcm i-l Caeaul g—ricbf—i цдн-тa ми мисъл с
насочени към това, стремя се с цялото си същество
към тови; || —ine ganz— Drehung macien завъртим -сс
на 360 градуси; || clm ganzer Kreis пълеп кръг (360°);
II cinr ganz— Nolt цяли ноти; || Ich Hab- Cas ganz— Buci
äusg—l—s—m прочетох идляm- книги ог кор- до коря; ||
das isf dic ganze Kuisl тоеи ; . цялото изкуство. ият-г-
майстория, гои; пс представя никакви мъчнотия, ни¬
какви з-гад:-, никакъв проблем, просто ; като ®ясун;
|| die ganze 311-—, GeetitscHаfi ияляги грИфа, банди;
исички; ф auf 3er gaiz—n Linie ver-ig—mi vcellcacm про¬
валям се, претърпявам нсуспсх, поражение по исички
нипииi загуба-м по исички линии; || er hat dic ganze
WaHahcli erfahren гой узна. научи иян--- истини; || das
ganze Schill versank корибът потъна с целия си екипаж;
|| ici kennt dic ganze GeseHiebre иял--a история м; е
позната, известна; || die Arbeit vcrlangf. iifordcit dcn
ganzem Mann (M—nsch—n) тая работа изисква да й сс
посветиш изцяло, да й отдадеш всичките сн сили, дя
се з-п;мявян единствено с пея; || -'е bal ganz— Arbeit
geleistet тя свърши отлично, както трябваше р—богат—
си, се справи отлично с пся; || umg. ist das 3-а ganze
Seg—m тов- лн е исичко, цялата печалба, припобникя-
|| ici Möchte dcn ganzen Laden (Misf. Kitt, Keim) hin-
470 ganz
-cHmcIßci ;т; ми та захвърля, дя изоставя, разг. дя
зарежи всичко, ти се махни трБuняг; оттук- || von gii-
z—a Scelr, vom ganzem Herzen от иял-тя си пуши, от
идного си сърце, от всс туши, ог исе сърце; © ich Hahc
tlnei ganz—i Haufen Arbeit имим (ля върша) ця. куп,
суми работи, разг. триста и петдесет работи; || ici
Habe cinr ganze M—nge Geld lusgeg—bcm похарчих, из¬
харчих цял куп, суми пари- || das Cauerle —iie ganz—
Zeil тов^+рая, продължи доста врсме; © das Hal ganz—
zwei Maik g-köetct тов- струваше всичко пя исичко
само тв; мярк;; || -1— war ganze slcb/cbn Jahre all тя
беше симо, епаи пя седемнадесет годипи; || mil ganzem
zwei Mann kann ich die Aeb—lf nicbl -eHaf1cm само c
твим- туши пе мога да свърша риботити- © dl- Taser
ist ganz gehiithen пооценрповргр чяшя остана цяла,
зпорни, нс сс счупи, пс се пукна, остипа певретима,
непокътната. иялa1иелеп;тки, нищо не й стани; оцеля,
пс пое-рртр- Ц ich Habe C—ln ganzes UtnC Mehr нямам
иече здрави риза (па гърба си), всичките ми ризи ся
всче изпокъсани; || gai/cr P/cf/ca черен пипер пя зърна,
песмлян; || bell und ganz aavö1koмм-1 ;иелдвим, пе
пост-радвим пищо, оставам певредим, непокътнат,
цял1иелепuчък; || etwa- wieder ganz Machen залепвам,
закърпвам отново пещо, поnоивдм, възстановявам го;
© 1ш gii/en изобщо. въобще; || eiwas 'm gin/cn vir-
111-1 противим нещо изцяло, тур. гьотуре; || 1м gro¬
ßen und ganzen (из)оВщо взето, исичко ня всичко; || 1м
großen - und gan/ci НаТ -r rechl общо взето, той има
право; || 1ш ganzen genommen, im gam/cn общо взето;
© ganz und gae съвсем, напълно; безусловно- || ganz
und gar 11:1. съвсем нс, никак пс- ни прй-мянко пе;
II ganz 11:1. точно, тъкмо така, съвсем, напълно, съ¬
вършено тика; || Cas ist ganz und gae ilcbl wahr говя
съвсем пе е вярпо, пяма капка, зрънце истини в тови,
го съвссм пс ;т'он-оя ня истината; У du hasi ganz und
gar '1:11 m; сн напълно, безусловно, съисем прав,
имаш пълно право- || Cis isi noch ganz und gar uibc-
stimni тона съвсем не ; още сигурно, положително,
; още съвсем несигурно, ; само едни възможност; ||
Cas g—fäiki nie ganz und gar 11:11 гони съисем, никак
пе ми харесва- || 1:Н will ganz off—n mli dir aed—n искам
пи говоря съвсем, пaпьнно откровено, открито с тебе;
|| 3а- '-Т mle ganz cgik това ми е исе етно. съвсем.
п—пълпо безразлично; || das ist nie nicbl ganz gtheuer
р-бот-тя ми сс вижда пс съвсем и ред. пс е съвсем
редна, чиста. имя нещо подозрително, съмнително,
нередно и иднргр тия р-бота, нс ; както трябва; ||
umg. -е ist ilcbl ganz Cöeebcr не може та му сс иярвя,
та му се има вяра пaпънпо, не ; чоиек, ня когото може
ти се ортч;гр, вдрвя; || umg. das ist nlcbt ganz CöeeHc1
гия ор6о-р пс е съвсем редни, чиста, не е кикто •тряб¬
ва, нмя пещо передпо и нея. ; лоста, милко съмни¬
телна (не според предписанията на Мойсеевия закон-.
Думата koscher е от еврейски произход); || са i-l i1:hf
ganz normal, bri Tröeie, l-l nicht ganz '1:11'8 'm Kopf—
той не ; съвсем нооминеп, и реп, пещо му липсва,
мърда му едпата чивия, не ; съвсем с ума си, откача
иенаорнпо, пада малко тръпнат, нрп-рв, завеян; || das
l-l ciwas ganz iiCeies гоня е съвссм друго нещо; || das
l-l ganz groß, ganz pelna тчпесно, великолепно, екстра
е- || er, Cas ist ganz mein Fall той, говя ; напълно
(съвсем) по вкуса ми, допити, харесва ми мпого; || das
isi ja ganz schön, abre... наистина гони е мпого хуВяво,
но... || -'е ist ganz Serie, ganz Gcnül тя е туши човек,
изключително емоционален, чувствителен човск. чо-
ае: с подчертана емоциопалпост; || das Hab— i:i ganz
allein gcMicbf съвсем сим. напълно самостоятелно го
направих- || nicbl ganz bcl dee Sach— -clm слушам :
половин ухо, : оитлвоепо ипимяпие, пс внимавам.
разсеян съм, с мислите сн съм другите; || ganz 1-ucr
und FliMmt -clm з-пилвам се. разг. хвръквам ог въз¬
торг; || ganz M—lme Meinung и из съм съвссм ня същото
мнение; || —r isf ganz Lebeca c цяняma си душа е учител;
И —ine ganz große Sich— много голяма работа; || voll
(völlig) und ganz aul —{пее S—ite -ТсН—! стоя напълно,
изцяло съм па негова сгряна; © so ganz so средна
хубост, гоое-понуi донякъде- ядви се; || cs scHMcckf
ganz gut акуспичко с, пе с нонОi длвр сс, пс е нсщо
особено. пе ; съвсем тоно
Ganze, Cas - umg. шТ- Ganze g—hen рискувам, за-
н-'-м всичко, пс сс задоволявам с полоанпчя+н ра¬
боти, пе по;знрвям никакъв компромис, безкомпро¬
мисен съм, действувам. постъпвам целеустрсмепо,
иел;пяеотепо, безкомпромисно, искам или всичко, или
нищо- сгоемд се към исичко- || cs gchi. —s baidcif -1:1
ums Ganz- касае сс за всичко или нищо. всичко с
сложено ня карти, кясае сс за жииот или смърт, д;
спсчслиш или загубиш всичко. зи пълня победи или
пълпо поражение; || alles das bildet ein Ganzes исичко
гони образува етпи цялост. нещо цялостно, етпо един¬
но цяло, едно единство; || als Glnz-e gcnomncn. als
Gai/cs взет изцяло, кито иян;еTi кято нещо цялостно,
като единство; || Cis ist ilcils Ganz—s und nichts Halbes
тон; па нищо пе прилича. няма лични, определени
физиономия, пс ; пи риВя, пи ряк, пи анно. ни оцет;
|| ein unteilbares Ganzes неделимо идло- || alles zu eln—m
Ganzen vcrcilcn обединявам исичко а една иятоет; ||
Cas Ganze ball рога, стой (команда); || m—in Ganzes
isf ein weiblich—' Name (в гатанки) №.;+; пума отпЯ1
чава жспско имс; ф innce sTeeh— zun Gaiztn, und
kaii-T Cu selber kein Ga1z-e werCtn, als d'—ncnCcs Glied
-eh1icß an ein Ganzes dich an (Schiller) стреми се винаги
към цялото (колектива), и ако ти самият не можеш
ти етапен едно цяло. то сс включи като песп члсн
(като' активно звено, -канапа брънки) и етно цяло
gar — das Eee—n ist noch nicbl gae япепсто нс е сва¬
рено, увояло, готово; || da- Fleisch 1-t eist hakh gar
месото е всчс омекнало, полчувряно- || dcr Kuchen isf
schon gae сладкишът сс ; опекъл всче; || dial. Cas Brof
l-l gar хлябът сс свърши, пяма хляб; © gaiei Bod—n,
Kompost наторени, обработена почва; отлежал тор;
© 3а- l-l ganz und gar licht wahr тона съвсем пс с
вярно, не отговаря ни паИ-малко ня истината. няма
капки истини а тона; || das ist gae nicht aus/udinCci
това чоиек просто нс може, пе е и състояние тя си
представи, та обозре и целия му смисъл, във исички;;
му nоелетстиuд; || davon kann gar k—ln— Red— -cin за
това и дум; пе може д; става; нс си пряа; илюзии;
пяма та я бъде тая; || Cas ist ganz und gae aus dcr Luft
g—griil—n тов— с чисто и просто, направо изсмукано
ог пръстите, ; чистя. стопроцентова измислици, разг.
свободно съчинение; || umg. du 6i-t wohl ganz und gar
übergcschnappfi verrückt пя пе ги е изпиля кукувица
ума. разг. ркъня, ти пс си полудя., ля не си се побъркал,
ли нс си изгубил ума си; || slr will 11:11- davon wissen гя пе
ще п; зпяе, и да чуе з; тона; || gae niemand
kam пикой, жна чоиек пс дойде. не сс вести; || er irelbl
r- gii zu Toll съвсем го е ударил през просото, кара
съассм прсз просото, препуска си коня. както си знае,
отпуснал му ; края; || 1:1 fatue Mich gar ii:hf, gae zu
-ihr никак не сс радвам; рядвим сс извънредно много.
премного; || -le Hai gar nlcit- gi-igl тя пе каза съвсем
нищичко. пито дума (думичка). пс обели зъб; © ее isi
Gasse 471
schon l'—h—iswüaaig genug, und gar die Frau самият гой
е мпого любезен, а особено жепя му с пв—ж по-лю-
безпя; || er isi ii:ii seir klug. -сте Frau gae dunm той
пс ; особено умен. а жепя му е напрано глупаиа- || се
i-f gar nicht fleißig той съвсем пс ; прилежен. ; много
мързелив; ф gae bald твърде, мпого скоро, в неда¬
лечно бъдеще- || gae schön мпого, твърде хубав; || cs
wird ihe Coch nicbt gar etwas pis-lcat -—11 им; си хас
та ; етяпят;, п— сс е случило нещо с пея; || du 3arf-l
da- ilcit gar so сеп-Т пеШмеп пс бива да му отдаваш
чя: -онков- ';лдмо значение, п— го вземаш много
падълбоко; || da bis. Cu wohl gar dl— neue Schülerin
сигурно. навярно си повят- ученички; ф slr isf gar zu
ill—м Tätig наистина тя ; способна пя всичко; ф waaun
nicht gar защо пс; 'оляма р-бота; тори и тик; ти ;-
хийте пс; нс може. нс върви- || lieber gae хийте де, анж
ги; кяк пс- нима; || gar so чак потим, чак толкова; ||
gar -o schlimm wai’s nicbt пе беше чак толкова, чик
потим . трагично, разг. даБPне се; || nun gar. dann gae
тори. пяже; чак пък; || 1:1 glaube gar пепей (пс плачи.
пс се дп;сБЯй); разг. остави се от гоя ' мерак; || gar zu
viel твърде, прекипено, извънредно, крайно много; ||
gar zu -ihr твърде много; || -rl nicht gae -o пс Въди
толкова див. такъв див - пстел- || dial. alle gae всички
заедно, нкупом
Garantie, die — Garantie füe etwas übernchMcn, aul
ciwas (Akk.) g—hrn поемам, даним 'яррпи;я за пещо
Garaus, der — ihm den Ga1an- ma:bei светя му мяс-
того, прищим го пи оня свят. очиствам го, премахвам
го; lUlnea Sache dcn Garas- nicben слагам, турям крий,
точка пя нещо. разчиствам си сметките с пего. лик-
нит;оям го веппяж зявини';. Изразът е свързан с въз-
вестяването на полицейския час в градовете Нюрнберг
и Регенсбург, а по-късно и с вечерния звън на камбаните
като символ на края на деня
Garderobe, die - - slr hal vl—l Gaid-robe тя има 6о'—т
'POлеооB, много доесu; ф ihn in 3-е GaiCcrob- hc-
-uchei посещавам го и гримьорната му; © Mantel und
UuT ai dtr GarderöЬe ablegei, abg—bci динам палтото
и н-nк-т- си пя гардероб ■
Garderobenständer, Сее — -1— 1-т 3er relm-T— Garatrö-
b-n-täiCci п-;6тякт- ; цяли gоехярнииPi нянндкля,
нркячун;ля е ня гърби си всичките си дрехи (прилича
на стояща закачалка за дрехи)
Gardine, die — 31— Gardli-n 312'11—1, ^2'11—11 vor-
/ieben, abnebnei; нл;тим, спускам, пръпв—м. махам
(свалям) завесите, пердетата; ф umg. Hliier schwedl-
eche*Ga1am—n Connei попитам з—п рене-кumе, в за-
-в;0-; || blniti scbw—di-cbe Gardinen sii/in, Ho:C—i лежа
и з—твори, зап железните решетки. Изразът „шведски"
тук загатва за произхода на решетките от шведско
желязо
Gardinenpredigt, die — lim eine Gardlieipiedlgi Hak-
len опявам пя мъжа си, чети му конско евангелие
(загдето се е върнал късно в къщи), крлийтиевям го,
п-гдкв-м му, правя му упреци, упреквам го. Изразът
е свързан е представата за легло, зад завесите на кое¬
то жената отправя на мъжа си упреци, че е закъснял
gären 3-1 Wein Hai lange genug gegärt, ist zu Essig
gegorei виното ; прек;пднОi рерменг;орно, сс с пре¬
върнало на оцет, ; вкиснало; <0> wa- sicb soll Clären.
muß gäiei токито пе се о-тмъг;, нодити пс се избис¬
тря; ф cs gäiit unlcr dei Oberfläche. 1м Volk—, uilei
3ei Bevölkerung кипсшс. вреше под 'титк-ти |огле-
т-лп-г-) повърхност; народът, населението кипеш;
(от негодувание)
Garn, das ein 1а3еп woll—i—s. leliiic- Garn конец
ог вълнена, тепеп- прежди, вълнен, лепен конец; ||
(eim) Garn spinnen прсди, mотa прежди; прен. разказвам
преживелици из моряшкия живот, фантастични мор¬
ски приключения; © das Wild ins Garn jagen. treiben.
bctzcn вкарвам дивеча а мрежата; || clmci Vogel Ms
Gaal locken примамвам птички и мрежата. уловката,
примката, кяпяпя; © ihm 1ms Garn locken, ziehen, Crlc-
grm пр;м-мв-м го в мрежата. примката. уловк—ти.
капапа, успявам ти го уловя и мрежат; си; || ibn Ms
Garn laulcm. gebei. fall—i поп-тим в клопката, мре¬
жата, уловката му, хващам се и клопката, на въдицата
му; ф kein gut Garn miteinander -plin-n нс мелим
заедно 6ояннОi не се погаждаме; и месото ни в едип
котел пе ери. по'рждяме сс като кучс и котка
Garnitur, die -- Crltici Gaiillur треторазреден, от
трета категория
Garten, 31а — " im aideier Lcufe Gailen ist gut 8'3-—!
c чуждя пити майчин помен е лесно; с чуждо добро
да си побър лесно с; || Cas ist i1:ht 'm srin—ш Gariti
gewacHscn тон— пе е родила неговата глина, идеята пс
е пеговя; © quta Curch d—m Gaaien от всичко, кикво+о
нмя а 'р-дипягя, от иснчко по-милко
Gärtner, der — den Pock zum Gäetnei Machen викам
вълка да ми пази овцете, лисицата та пази кокошките;
'т-вяням вълка зи овчар- викам мечката ти м; пази
тренките; вк-рвям сам вълка и кошарата
Gärung, die — ail—s isi im Gärung иснчко кипи, ; в
брожение. сс вълнува
Gas, Са- ■-- in Gas ühcigcbei преминавам във въз-
пусо;Bр-зпо състояние: ф das Gas anzüidcn, ai-Ti-
cktn. aidicHci з-п-нвaМi пускам свеm;лп;д гяз; уга-
сдврМi спирам, завъртим корнр ни еветuлпuд г—з; ||
ihm Cas Gas absebie1ain спирам, прекъсвам му сне-
гилпия 'из; 0 das Gas abCi-ben, ahsTellei трнър-aм
кряпа пя светилния тaт, ч'яедням, спирам евеm;нп;д
газ; || umg. ihn Cas Gas abCe-hii светя му мрслото,
очиствам го, пращам ю пя оня свят; съсипвам го,
Oитор-н-м го, т-B;в-м му пожя и гърба; ф Gas geben
а—ним газ; || gib меШа Gas дий газ. тай (си) рооцр,
побързай
Gasla^^, die - scherzh. mir geht eine Ga-labrlC auf,
s. aufgehen
Gasbab—, . Cei den Ga-Habi ölli—i (aufCribin),
-ebließe1, /udech-i ;гн-одм |з-нъотвaм), тр-нaодм
крана на еиет;лн;д газ; ф übertr. d—i Ga-bahi auf-
aiibii отварям кояп- па светuннuд гяз; самоубивам
сс със светилен газ. оставям отворен коипр па све-
тилния газ
Gasse, die — ein— winklig-, ahgeiegimi Gasse криво¬
личещи, забутани, тя-ьпгепр уличка. затънтен сокак;
II -ine Hohle Gasse дълбок път, клисура; пол; ф aul
3er Gasse liegen кисни по цял деп ня члииргя, скитам
сс, нс се прибирам по цял ден, миткам, сноня, раз¬
вявам се. шляя сс по улuиu-е, меря, мега. улиците,
гърк-лям се пя члuиртя; || das Höel nan aul ‘allen Gas-
-11, Cann man aul likei Gassen böeci това се чува, се
гръб; по всички улuи;, исички говорят зи тови; || über
31— Gasse verkaufen противим за в къщи; |Ге1пс Gaee—
bilden оBоятчн-м нпалuр; || (Curch dic) Gassci iaulen
тичам межту нпрл;р от войници, конто зи пиказяине
ми пап-сят удар; с пръчки; Ц dir FielhelT eine Gasse
(Körner) дий—е път ни свободят;; || Hais Danpl im
allen Gа-eci пето го нс сссш. -им никне; ня всяка ман¬
джа мерутuд; във всяко гърне — мерутня; пето пнам—
и той -ре;;, пего тъпан пумка -- и гой тим; псго
тумба и гой хоп-пя; дето 0PНP и гой муха; пето им-
472 Gassenhauer
сВор, там и гол Хисап- || Weisheit dir Ga-er паротпи
мътросг- <£> cs Ist cinr bö-t Gaeee, wo man nicht umC—H-
e—n Cann задънените улици са опасни
Gassenhauer, dee — er pli/1 —inen Ga--emHauii vor -1:1
iim той си подсвиркваш; етин уличен шлагер, една
улични песнички
Gassenlaufen, Cas — s. Gasse
Gast, der — clm g1мgee—i1ne1, ungebefeier Gi-t же¬
лан. неканеп. петиян гост; || bei iin zu Ga-T ' -cin. w—ll—m
на гости съм у нсго, гостувам му; || zu Gi-t(c) geitn
отивим пя гости- || ihn zu Gaeт|1) tiiliden, hahtm по¬
канвам го пя гости, да м; гостува; на гости - ; у мепе;
|| ici habe iii zu Gl-t|1) geb—fei поканих го ни гост;,
ти ми гостува; <ф 3—п -г-Тс! Tag ein Gasi, dem zweiten
—ine Last, den Celitin silnCi ee fast — 3er Ga-t isf wir
Cer Fisci. er hk—lbf licii lange /a1seH — Cetitägiger Gasi
wird eim— Las. гост бивя (нрй-йпого) зя три пни; гостът
та пе чака лоста- за госта тви дни са доста; <ф wenn
3er Ga-t am l'—bsfem ist, soll ee wandeen гостът ти пс
чака лоста; <ф ungeladen Ga-t ist eine List (ИпС—Т Climen
Sluhl) без време гост о+ турчин по-лош; неканеп (не-
тияп) гост кит; магаре пя дел;; пекянен гост — готово
магаре- некaнееaн гост зад вр-гя му пост; «ф ein -ск-
icner Gi-i Talkt nie zur Last пето те мрртд-, пс ходи.
пето те обичат, нс чести; асекн лен гост — кисел грозд-
рядко, Радко, дя е сладко; чес+ому госту зид враг;
с ' място; <ф 3313:1 dl— Gä-it -1nC, beäl nai Cie Bück-
ilnge — wie C-r Gasi, so di— Kos. какъвто гостът, тикъв
и млинът (т—к—вя и чорВа+а); според човека и кафето
му; какъвто човекът. такъв му и ихгибяоъг; каквото
е заслужил. таквоз и ще пие; © ein eeHIauia, durcb-
Trltbcncr Gasi хитря лисици; изпечен хитрец; рафи¬
ниран мошеник- || ein s-ltsaM-e Gasi рядка птици. ря¬
дък екземпляр. зодия, скици. чупи:, особняк, стрянен
чоаСк. чудновата птици- голям чешит; © als Gasi auf-
tiitii гяего;л;р-м, и'орд като гост, гостувам ня сце¬
ната •
gastfrei — ein gastfreies Haus fülaen мпого госто¬
приемен -съм, обичам гости, томът ми е огнорен зи
исички, нмям Аврамов том
Gastfreundschaft, die — 1:1 genicßc. mißbraucht -cin—
Gaeif11U1ds:bafi ползувам се от неговото гостоприем¬
ство. злоупотребявам с гостоприемството му- || darf
ici Ihre Ga-t/reu1dseHafi im Anspruch mchmcn моги ли
пи сс възползувам от Вашето гостоприемство; || Gasf-
fr—unCscha/t üh—i окизаям гостоприемство
Gаstrfcbt. Cas — Ga-teichi gewähren, gemleßem давам
му подслон, оказвам му гостоприемство, подслоня-
ням, приютявам го. приемам го пот покриви си; пол¬
зувам сс от гостоприемството му
Gastrolle, di— — umg. —in— kurz— Ga-iroll- geb—m пре-
стоянам, подигр. подвизавам се късо, кратко време
някъде, мяркам се някъде само за миг. ка+о метеор
и изчезвам
Gastspiel, Cis — ein Ga-t-plii geben 'ястролир—м,
играя като гост ни сцената
gastlich — ibn gistkici aufnihMin посрещам го сър-
Печно, любезно, като желан гост, устройвам му сър-
течен прием
Gattung, di— — Mems:Hei aii—ikei, veгsei11d1nea Gat¬
tung хора от пяй<рязтuчпUi от всякакви обществени
слоеие, всякакъв род, сорт, анп, разг. всякаква пис-
мини хора- хора о+ кол и аъжс; пяй-различни, разпи
хора. най-различпа сбирщини хора- © di— Iif11arie:H1m
Gattungen нuгеригурпиге родове, видове
Gaudium, das — /um Gaudium зи смях, зи удовол¬
ствие- © ici habe mein Gaudium am —fwas (D.) пещо
ми поставя удоволствие, ме забавлява; || das war clm
Gaudlun падна голям смях, майтап; умряхме си от
смях
Gaukelfi, die — rs i-l —ine Gaukcici тови ; фокус-
ничество, жонгльорс-ао. фокус-мокус-преп—ря+ус,
оптически измими
gaukeln — dee SchMetf—eiimg gauCeli von Blüfi zu Blüt—
пеперудата прехвръквя, подхвръква ог иидг ни цидт-
|| mit etwas gauCtli развявам нсщо; © gaukelnde S:Hat<
tci прuтоатпu сенки. миряжи
Gaukelspiel, das — er 11—ß -1:1 durch clm Ciägi:cheS'
Gauk'iiepicl helfen той прибягна до жилки фокусни-
честия, си послужи с недостойни игри. недостойни
сuтруиянuд, шянмU1 за п— сс измъкне; || alles. wa- -ir
voegab, wae Trug und GauCikspi—k всичко, което тя из¬
тъкна кя—о предлог. бе лъжа и измам;
Gaul, der — ein ahgifaiebemei, abgehetzter Gaul умо¬
рен, съсипии ог уморя кон; © Cas baingi (wielf. baui)
linen, d—i -tärk-tcn Gaul um това е и състояние д;
умори и кон, камо ли човск. е непосилно зи човск. ;
пряко силите на едип човек. е непосилен труп; || Ici
bäht aul d—i vieCtbetci Gaul gc-ctzt т-ложuн съм, ня
погрешния кон, излъгал съм се а сметките. пресмя¬
таният; си. папрянил съм си криво сметката, няпрявил
съм си сметката без кръчмаря; || den Gaul an (6г'ш)
Schwänz— aul/äuMin върша пещо наопаки, ог главят;
зя коякя-я- || ihm zue-den wie einem lahmen Gaul уго¬
варям, увещавам го като куц кон, мъча сс дя го . уис-
щия, да го кяпдярдисим; || mich nlr nicht dl— Gäule
scitu не внасяй смут и душата ми, пс ме плаши, разг.
оязкрплиотuсвяй, пс ме разколебавай, пе ме притес¬
нявай; пс ми птяни хората- <ф —in—м gescHemktei Gaul
si—hf man licht 1ms Maul ня хяоизяп кон зъбите (пс-
тaнрти) пе се гледа;
Gaumen, Сее — -№3- kitzelt den Gaumen пещо праз-
пи, гъпеличкя апетити- || di— Zunge kicht mir am Gau¬
min езикът ми се е залепил от жажда зи пеВцето, ми
; пресъхнал; загорял съм за вода; || einem leimen Gau-
n—m hab—i имам изтънчен вкус, 'олям 'астроном съм.
мпого съм припирчив към яаене. пе ям кякио и да с;
|| dee Gaumen wä--—ef mle 3113:1 лигите ми по-итяг,
четигр ми се напълва с лиги за тови, става ми скомшия;
|| Cas ist etwas lüe mein—? Gaumen тови с тъкмо по
моя вкус
Gauner, die — ein auegcma:Hrca Gaunee изпечен мо¬
шеник; © so rin Cl-ln—a Gaumte тикъв малък, сладък
шмекер
Gaunerei, di— — Gaunerei veeüb—i върши мошепи-
честаи
Gazelle, di— — flink, schlank wie time Gazelle пъргави,
Върза. стройна, грациозна кит; гятели; -|| -'е bal Augen
wie —ime Gazelle тя им; очи и— газела
GcäcHzt, Cas — unlee lautem Geächz— c охкане и пъш¬
кате, c 'оням- олелия
Gebälk, das — cs kaachi. knackt, knl-tiri im Gebälk
нещо пращи, пука, скърца в гретите, сГрадя+а зяпочня
да ' пращи, заплашва да сс събори над глави;; пи;
нещо пс ; и реп. заплашва всски миг тя сс сгромоляса.
да рухпс, па се събори нит 'нявuге пи- нещо сс клати,
(държавата) сс тресе от вътрешни противоречия, бор-
Вн. ежби,. несъгласия, петорятуменид; разорението с
прет ири—ати, прага
Gebärde, die — Gebärden macien жестикулирам; ||
nit ili—e veräcitlici—n Gebäad— c презрителен жссг. :
презрително изражение; || er begleit—.—. unici-talch -eine
Red— nlt Gebärden гой жестикулираше при говоре¬
нето. говореше изразително. подчертаваше речта си
с мимика, с мимически движения
gebärden — —а gebäad—te -1:1 wl— —in '311-111'8—1.
Rasend—'. VieeücClcei wlc wild. wi— eime Taub— той сс
държеше ка+о луп, побъркан. смахнат, кат; дни. кя+о
дни пстсл, кя—о лнаик. BчUствчиише- държеше се крот¬
ко кято гълъбче; || g—bäede dich nicht so дръж се при¬
лично. кя+о хората, пс се дръж -яки (глупаво. идиот¬
ски)
Gebaren, dis — er cee—gte durci -rin Gebaren Öflernt-
licirs Ärgiem'- c държането си гой предизвика общес¬
твеното мпенис. негодувание. шокира хората
gebären — sir Hat ihr 11-11- Kind gehoeem -я роти
първото си дете- || wann hi-f du geboren кога си родсп-
|| i:H hin (wurde) an cin—м Mittwoch. an 7. März 1920
gehoeem роден съм а сряда, пя 7 март 1920 годипи-
|| -'— ist —im— geboecne Novalis по Ваща. по рождение
гя се казва Новян;е, е от. родя (пи) Ноиялис- ф са ist
ein geboa—m—e Dichtea, zun 01:1111 geboren той е. роден
пое;. ротен зя поет- || dee muß (soll) loci grhoaen
werden — so —im—r muß cast gchoecn werden още пе се
с родил такъв чоаск, тепърва щс трябва да сс роди
тоя, който ще го папраан- || er wae unlcr einem Um-lean.
untea —'пем g1ü:kii:Him Stern geboren той бе роден- под
нещастни. злощастна, лоши, щастливи звезда
gebaucbkitzeit, gebauchk^atscht umg. — ici füll— mich
gebäuciCllz—il, gibaucHClafscir чувствувам се понискрп,
попьденuчkян, приятно поласкан. дълбоко -рогнат (от
вниманието)
Gebäude, da- — ein Gebäude vom Lügen, vom TOn—m
цял; построение. цяли мрежи от лъжи; монументални
сгрята, съзвучие от топове
Gebein, das — bibl. hum. 1—811:11- G—b—im аси люде;
всичко жнао- || der ScHae:C luhe nie duicH-. ins Gehcin
ужасът ме скови. прониза. пропнкпи до мозъка пи
костите ми. ме разтърси -ислия, премина през цялото
ми тяло. изтръпнах целият ог ужас. стрих- |] mle flog —s
durch iit— G—h—ln— целия; изтръпнах. писгръспясi
студени тръпки мс полятисЯi поВиха. поВихи цдноmо
ми тяло. преминаха прсз идтото ми -дно- || Fueclt
zitf—at— im -—'пет Gcbeintn гой трепереше целият от<
страх; разг. гащите му се Bдся рязтреперяни ог сгряс-
|| dir SclM—az wülile 'Нм 'm Gebein болката го раз-
късняше вътрешно- ф di— Geheime zue letzten Ruh—
6—ffem погребвам мощите. тленните останки; || iler
ruht srin G—b—im тук почиват мощите му
geben — ici gehr 'Нм Essen. Trinken, zu 1—11 zu
trinkim дааим му (пещо зя) ддепе, писпс. да яде (сиппе),
да пис нещо; || ici grbr g—rn. nichi gern c широки ръки
съм, пе съм стиснат; пс обичам пя дявам, стисни; съм.
мъчно разтварям, стискам кесията- || sic gibt ila L—fzt—s
тя е гоговя дя пиле, подири и последната си стотинка.
дя свали и ризя—и от гърба си; || umg. Golf geb’- пай.
Вожс; споняй, Вожс- || bibl. die Utea Hat’- gegeben, dee
Ucee Hai’- genommen бог gaHi бог взел- ф i:H gib—
scincM Leben —In—n Sinn. d-м Week die leizti Feil— давим
смисъл ня живота му, осмислям живот; му- дивим пя
творение последен завършек- || . 'Нм noch —im—n Monat
zu leb—n geben дявам му ощс етип месец живот; ще
кара ощс етип месец; || bibl. Hast du viel. so gib ако
имаш пие ризи. дай едната пя този. който се нуждае;
|| bibl. G—ЬСп ist s—ilgee denn NehMen ли- дядеш е по-
доВрс, отколкото пи вземеш (получиш); ф ici gchc
iin —im—m Wink. —in Z—ici—m дявам му знак, подсещам
го, сигнализирам; || iim neue Impulse. . Amr-gumgen.
n—u—m Ansporn, Auifeiehi Au/scHwung gehen дивим му
пови импулси. подтици, импулсирям. подтиквам.
geben 473
вдъхновявам го отново за псщо, дявям му пои ' тласък,
ново вдъхновение. пои рязмяс; || i:i gchc ш—imc Zu¬
stimMung. м—im Jawort. ш—lmc Einwilligung даним съ¬
гласието си, отговарям с да. утвърдително (пя пред-
.ожснието). прнсм—м (предложението)- ф ici geh— из
лавам картите; ф gib cs ihm пяплеский. пябий. натупай
го; || glh 11ш Sauecs натупай го. пяп;рпини го хубаво;
|| Pf—Tl—e gch—n бия. удрям, пердаши; || gul grg—brm
доВре го парели, пя+упя. наложи- запуши му чсгяmи,
тури му типа- хубаво му натъпка самара. сви сярмн+с;
|| den iahe ici cs abea gcgchcm побрс му плягиCi добре
го пясониCi му пигъпкяс самара. разг. зяччkPс му го,
кикто сс слсдаа, запуших му устати. пикастрих го
здравата. пигчпяс, нярепuс го. както му с; папи- о+го-
Борих му. както заслужава. кикто му сс патя, дадох
му платен отговор. смачках му добре фасони; || dis
wie gut g—gehem говя бс добре казино, отговор па
място; || е- 'Нм gehörig. oed-mlllch, icsic g—b—m питуп-
вам. пяпСрдишиям, наплескиам го - здряв—тя, кикто му
е рсдът- нясолвам. някясmрдм, давам му да разбере,
както се следва. ди му пържи влага; || ich wcadc es ihm
sciom g—hcm щс го науча яз пего. щс му дим да се"
ризбсрс; ще . му дим пя ииди. щс му кажи колко е па
десет полоаина+и- || das Huf 'Нм den Rest gegeben +оа;
окоптяmетно го съсипя, довърши, погуби, го лоуВн.
му пипесс поенсTнид удар; ф —im Komz—af, —in Essrm
g—hcm дявам концерт. Випкст- || was wird heut— 'm Thea-
lee, 'm Kino gegeben какао давят дпес в театъра, ки¬
ното, какви пиеси играят и театъра. какъв филм про-
жсктирят и киното; || еа gab dcn Egnomt той играеше
(оолятя пи) Егмопг; ф —fwas. ihm verloren g—b—m смя¬
там псщо за загубено- смятам го за безвъзвратно.
безнадеждно зягуВеп; загубвам всяка надежда, чс ще
оздравее, чс щс оцелсс, чс- ще сс завърне. отписвам
го- || ici gchc das Spiel veilorem призняа—м сс зя бит,
чс съм загубил играта- ф zweimal zwei gibt vl—e дие
по дв; приви четири- || dee Ol—m gibt Wäemc печката
грес, топли, дяая. отделя топлина- || di— Lampr gibt
scHI1eifcs Llcit лампата свети лошо. пс -систи постя-
тъчно. 'само мъждее; || das gibt —im— gut— Suppe от тона
ще стаи; чудесни супи; || ' das gihf —in -cHicfcs Bild. keim
ri:Hfig1e Bild говя драя погрешна представя за нещи+и.
ги поставя в погрешна,. рИтшuви светлина. изопачава
нещата; || —in Wort gah das anaee— ог думи пя думи
се скарахме, произлезе спор, разправия- от дума пи
пуми сс заговорихме; || —е wird eln—m guten S:Hauspiii—a
g—hcm от пего щс стапе. ще uтлете Добър актьор, ар¬
тист- || was wird da- noch g—htm какао щс стане. излезе
от тови- || das wird was S:H0m1e geben ирон. чудесни
ряВоти, каша, Веда. попари щс с+ипс. ще излезе от
тови; || dic Arbeit wird z—in DаueChogC1 g—hcm риботага
ще излез; десет печатни коли; «фгаиН— Füllen gehen
guie Pferde от диви;; жребчета стават добри копс-
ф Salz in das Essrm g—b—m турям, слягам сол ни яде¬
нето;. || gib diesen Briel auf dic Post попий писмото ни
пощата- || ici kann die Briel und Sl—grl darauf g—hcm
подписвам ти го c даете ръце, чс това е така- || 'Нм
auf dl— Flmg—a gehen ципа-м, плеснам го по пръстите-
|| vl—l. wenig. mrch.- auf etwas (Akk.) g—hcm държи мпого
за нещо. даним душа и свят зя псго- пс държи мно-
'о-много за пещо; пе държи никак. пи няИ-м—лк; зя
псщо. пс даним пет пари за псго. плюя пя пего. пс му
отпивам никакво значение, плюпкятя си пс д—ирм за
пего- || ici geh— nichts auf iim. geh— w—mig auf -cin Urteil.
auf schön— Wortii auf da- Gce—dc der L—uie смятам го
474 geben
зя нищо, зи кръгла пуля; мнението му никак не ме
интересува, пе пържи никак, пи най-ма^ко и— псго-
прецепкатя, мнението му милко ме интересува, никак пс
ме е еня какао мис.; той; пе о-п-в-м никакво значение
на хубавите роизИi хубавите фрази пс мога- п— ме
подкупят; не отдивим никакво значение ня хорските
приказки; не даним пет пяри за тови, кякио ще к—жит
хор-та. нс пържи ня хорското мпсннс; || -а '-. —in M—isch,
dtr aul -1:1 glhl гой е човек, който държи пя себе си, пя
достойнството си; || sie gibt vi—l auf gute Kleidung тя
държ; мпого па хубавите поесu, па облеклото си- ||
eiwae aul Kredit. umg. Pump geben даним пещо ня
крепи;, ни ияри, ня вересия; || ihm gute L-hri mli aul den
Weg geben дивим му добри прпъгствид, съвети за из
пътя (при заминаване); || ciwas, Cas Ueli 11:11 aus dcr
UanC geben пе изпускам псщо, вл-стт- от ръцете си,
пържа зарино вт-егт- и ръцете си; || wlcv'—l Hast du dafür
gigtbem колко пипе, плати зя гоня- || Cain-f Cu es nie
11:11 billiger gcbcn нс можеш ли ти ми го падеш (пропи-
деш), отстъпиш по-евтино, та ми направиш отстъпки; ||
was gäbe ich ilcbf dafür (darum) какво не Вих пил зя говя;
|| ici gäbe viel Carum, wenn 1:1 Cab—1 sein könnt- кякио
не Вих gин, исичко Вих дин, ако можех. стига да можех
и из ди бъда там, да nоиеьcтвчвaм тим; || ici gebe
C-lncn Pfennig (Pfl/f—aling) dafür |darau1) пет пари пе
давам зя говя; без пири, Д-ром да ми го дяв-н, пе
го щя; дя ми го хроизвяШi пе го щя, || ihn eins hinter
dl— Oheen gehen удрям. зашивам, зашлеаям му едпя.
шляпаим го, залепвам му една плесници; || 3а- isf in
-clm— Hände g—gtb—m тови ; в неговите ръце, зависи от
пего- || eime Ztit-cHrl/t 'm Druck. im Saiz g—6—m дивим
списание да сс печати, да сс набира. за набор- || -fwas
Im Arbeit geben даним нещо пи се раВоти. зя работи;
einem ScHeck in Zahlung geben nлян-м c чек- II ict» gäbe
viel darum, wenn 1:1 dici noch cimmai schcm Cömiit кикво
пс Вих na., туша и свят, исичко Вих дал тя те витя
още ведпиж, ако можех та ге видя пик; || ici gäbe was
Crum пей п—в—м зя тоеи, готов съм на исичко, сим;
и симо та го нипя. та го имам- || keim LcЬcme2e1eHcm,
keinen Luul. keinen Ton von -1:H geben пс даним ни¬
какъв призни: ни живот, пс сс обаждам нито с реп;.
нс изпие—м никакъв звук, не продумаим нн+о срички,
не кятн-м нито гък. мълчи кит; пука., риВа; || umg.
er Cain es nicbl so lechi vom sici geben гой пе може
ти се изрази, както трябва. н;псврг му изразни сред-
с+ва, пе може та изрази истински чувствата си, ти
даде израз на говя. кое;; го вълнува, вързан ; и езика;
|| er gihi nue Ui-ini. GcMelipkäTzt vom slci говори само
глупости, глупиви приказки. общи, баняли; роPЗИi ||
die Sp—i-e wieder von sich geben повръщам яденето, нс
приемам хряна; || —Twas zu Protokoll, zu den Akici
geben нареждам ди сс пр;т;к;л;о- нещо. ти се сложи
към де.;, разг. пот миндера’ || ici gebe ihm meine
Гochitr zue Frau п—нам му дъщеря си зи жспи; || eint
Flasche Wein zum 61-1-1 g—bei почерпеим шише нипо,
динам бутилка вино зя почерпка; || etwas, clm G-dlcbi,
tim Lied zum 6c-ici geben показвам изкуството си,
разказвам нещо, изпълнявам иог;сг;тен номер, шз-
пекнямuрвям стихотворение, изпянам, изсвирвам пе-
сеп, тaбaвндвaм гостите с нсщо; || ich gebe meinem
Deeiee, meinen Stnf Cazu, Miln Wort zum (äks) PfanC
давим и из скромн-т- си лепта. скромното си мпепне
за нещо; обиждам се и -з, казвам и -з мнението си;
п—нам думита си к—то зрно': || ihm -iwae zu vie-lehen
gebt! п—в—м му т; разбере пещо, зяг—тн—м. подк-зн-м
му пещо; || das gibt zu denken това кира човека, дина
основания ня човека т— сс замисли. подбужда към
O-тмuеъл, 6упи, пор—жп; опасения, ме кара да се опа¬
сявам; || Stoff zum Lacien geben давим поиод, маге-
о;ян за смях; || den Leuten zu i-dcn geben даним повод
па хората да приказват. та кнюкяоетиувяг за мене,
дивим им м-тео;-л за приказки. клюки. олумки. сти-
ням мезе в устита им; ф Н-еа und Frau Р geben -1:1
die Ebee,... господни и госпожа П. ими— честта...- || ici
gchc nlr Cei Anschein, da- Anscicn. Caß... давам си
ина. привя сс, поес-оуврм се, чс...; ф ich geb— mir lim
zu eigen обричам му се- о+дивим му сс изцяло, ставам
негови ' собстисност; Ц ici g—be mici im -cin— Hände, im
selme Gewalt, Macht, Crtln, im nein Schicksal предавам
сс и ръцете му, във властта му; помирявам сс с нсщо,
със съдбата си, престанам др н;гопчням прогни пея,
ти роптая срещу пея; (| gib dich Caein примири сс.'
помири се с говя; || ici gib— mich mii (üb—e) —fwas
zuTeiedil примирявам сс. задоволявам сс с псщо- ||
-1:1 (Akk.) hr-iegl, ge-cblagcn, gelangen geben nр;тп--
вим се зи победен, бит. крпигуниорм, предявим се.
сла'ям оръжието; ф slci (Akk.) unbr/angem, natürlich,
-teil gehen държа сс свобоппо, непринудено, неестес¬
твено. дървено; || sici (Akk.) nach auß—n Hin lulig gehen
външно пе дивим вит. че съм неспокоеп, разтревожен.
външно се овладявам, овняgявям чувствата си. си
представям, се преструвам (зи) спокоен- || er gibt -1:1
gern als Ktinee, gibt -ici das Aiscicm cincs Kenmer- гой
сс представя, че разбира ог исичко. че е добър по¬
знавач; || 1:1 g—br mici wie 1:1 bin, füe eiwas апа-ес-.
für eim—m Arzt показвам сс. какъвто съм в лействиген-
нос+1 пс сс преструвам, пе сс опитвам да мина зи псщо
по-друго от тоеи. което съм- прспст-вям се зя псщо
точго, зи лекар- || ici g—be Mich zu -'keinem обаждам
сс. кизв—м кой съм. казвам името си, разкривим си-
м;лuтпоегтя си- ф dic ScHmiezcn haben -ici schon
gegeben болките се уталожиха, стuспяхЯi поестипрхЯi
м;нрср исчс; || so glh dich doch cndllcH успокой се
п—И-сетне; j Cas wird -1:1 seHoi geben ще мипс, ще сс
забрави, ще сс преодолее. ще улегне ше престане, ше
сс оправи, щс му мине силата. мер-кът- - mit die
Zeil glhl slci alles всяко чудо зя три пни- времето
лекува всичко, е пяИ<д;Bр;дг лекар; || dee l—ste SioT
gibt -ici к;о-вят- материя c време ще омекне; ф wenn
die GekegenieiT -1:1 gihi когато се отт—те. се яви. се
прелстяв; случай, възможност; Ц das Ühiigc. Weifeet
wird slci schon geb—m останалото ще се нареди. урсди
някак си. от сам; ссб; си- като му дойте времето. ще
му се намери леснината, конидг- || wl— es sici geead—
glhl както се случи, както дойте; © е- l-l iim. einmal
ilchi gegeb—m той чисто и просто пями. не притежава
ПPо6рта, maнрптр, попидепе. способността зи тови, пе
му ; съдено. дадено, просто пс умее, пс го Вива, пс
е надарен за тови- липсва му всякакво чувство. вся¬
какъв усет за това; ф was gib. cs кикво има- || wbs
gibt’- Neues кикво. ново има; || es gib. nichts Neues няма
нищ; ново; || gib. rs —'пет Goll ими ли. съществува
ли бог; || es gibt L-utc. 31- Cas wünschen има хора,
конто желаят гони; || Cas gibt es — so efwa- gib. cs
-овя се случва, среща и живота- тона ; факт; || Cas gib
cs Canals noch ilchi такива р-ботш гоган— още ня-
мaне; || so time Gemeimh—li kann es doch gar i1:hi geben
-икава низост, подлост нс се ; виждала, пяма втор—
ки—о пея; || Cas gibt es ja gae nlcit тикони нещо ндмр,
пе съществува, нс се срсщя, пс сс с виждало и тувaно,
не ; отбелязан; досега; тов- ; невъзможно. забранено,
пс може та бъде; да ги нямаме тикне;, това пе може,
пе бивя. пуми пе може да стин; зя гони; || wa- rs nlcit
alles gibt какви ли ги нями ня тоя сеят, кикво л; нс
се случва по широката божия земя; || Cas Hal cs noch
nl— gegeben тикони пещо |тчло) не сс е виждало посега;
гд; сс ; виждало и чувало тикони нещо; || was glhl cs
da zu eedem кякио има пои;т;, още та се говори, нями
какио та се приказни повече по гоя иъпрос, излишно
; ди се разисква поиече по него, въпросът е приключен,
рсшсн; мпого приказки ня воденици; || Са glhl es keine
Wldieeede Вез възражения, пяма дя ми откажеш; не
приемам никакви възражения. извинения; || da gibt’-
ilchis тови пс може ти се о-оече, та сс оспори, трябва
Т— се признае, нищо пе може п— се к—же, ти сс възрази
ня това. гони пе търпи възражения, нищо пс може тя
се напрани- за тона спор пями, пе може тя се спори;
това пе подлежи ня р-т;еквaпе; || ee/ähiti kann еа, Са
gibt’- nlcbt- той ; добър, отличен разказвач, умее да
разказва увлекателно, тона нс може тя му сс отрече.
оспори, тряВна ли му се признае, по тови пе може дя
съществува спор, зи тов- спор пями; || cs gab kein
Ualtci nthr отт-похме се ня чувствата си. на възторга
си, нищо пе можеше всчс та ни възпре, въздържи.
нямаше веч; 'рaн;иa, предел ня възторга, р-тостт-.
възмущението пи; © was glhl es Са zu iicbcn какво
смешно има тук, какво има тук за смях, тук няма
нищо смешно; защо се смее+с; || cs gibt noch viel zu
Tun, viel Arbeit ими още много нещо да се върши, още
мпого о-B;г-; |j cs g'hi R—g—n, Schnec, GewlTTee щс
вaн;, дъжд, сняг, ще има буря; || cs gah Keacb, Schläge
имаше 0PЗп0PниЯi падпи Вой, тупаница; || sonst glbi’-
wa- иняте ще има Вой, пердах ин-че може т— си из¬
патиш нещо; И cs gib. Heute gulcs Eeecn пнес има хубаво
япепс; || Hier glhl cs etwas zu s—H—n, zu böici тук има
какво пи вид;, пи чуе човск; || es wird wieder etwas
gth—m пак ще има нещо, ще Бинu, щс имя разправии,
хър-мър, ще падне бой, тупаница; пик щс стани псщо;
|| wenn n1:hi bald Ruhe isti glbl’s was, —in Unglück ако
не млъкнеш, ще има бой; иначе ще им- бой, ще ги
сс случи пещо лошо, ще видиш бял вълк по пладне,
ще тн сс види тесен светъг; || 81—1:1 gibt’s was, wleC
was geben щс има буря, дъжд, Вой, -упяп;иа, р-тnр-<
вия, скрити.; || cs bal eiwas g—g—h—n имаше скaнлaн,
разприи;;, кавги, Вой, тупаници, хъо<мъо, етяп-л; с
пещо. случило сс е нсщо, пипна. е Вой; © ein— gegebene
Größe. Tai-acbt палена, оnоспенепa вен;т;пя; уста-
новсн, тидеп факт; || unite den g—geb—ien Um-iäiCtn
пр; талепите, съществуващите обстоятелства, ус.о-1
вия; || 1ш gegebenen Falle а тaтеп;д, конкретния слу¬
чай; || aus gegeben—M Anlaß по гоя повод; || zu gege¬
ben-' Zeil а удоВпо, подходящо времс; Це- als gegeben
voiauseii2in приемам нсщо като дадено, известно; ||
umg. Tür dlc-e Still— ist er der gegeben— Mann за тови
място той ; подходящият чоиек
Gebet, Cas — clm Inbrünstiges Gtbti ^11:11! про¬
читам, к-тв-м гореща молитва; || 1:i veeeicbic m—ln
Gehe. казвам м;л;тв-г- си- || cli Gtbti nuenckn, Нсе-
-ag—n, Н-етТ-екс'-'! казвам, мълвя, измърморе-м, из-
деклимирним молитнртр си; || ich nebMe ibn in mtii
Gebet uul, seh1ieße ihn in nein Gtbci cin споменавам,
включвам го а м;лигв-та си- || 1м G-bct veesn1Ct1
sein углъВен, по—ъпал съм а молигвиг- си- © umg. ihn
ins Gtbti icHnen погонорнам, поприказвам си с него
писаме, р-тп;твим го, п-к-он-м го ти се изповяда, п;
сн каже, ди си признае всичко; бия п£ чувствата, съ¬
вестта му; чети му конско евангелие, питринам му
пося, килайдисним го
Gebiet, Са- — aul buIgaaieeH-m G-bl-i ни българска
територия; || aul dics-м Gcblci. aul den Gebiet Cte
Gebrauch 475
Kuisl 1-1 er —'m Fachmann, scHa bewandert, bcschlagcm.
zu Haust в тия област. а областта пя изкуството гой
е специалист, мпого вещ, оВигрин. о+ракап. подкован.
сс чувствува кит; у дома си. ка+о риба иъи иопя; Н
er ЬtHtrrechi s—ln Gebiet той владее специалността си;
|| Са- schlägt ilchi im ш—ln Gebiet гои— пе спата към
моят; област, а моя ресор, моя Вряпш. моята спе¬
циалност, пе ; от моят- компетентност; || das Gehict
des ewigen Schmies топ-гя ня вечния сняг
gebieten — 1Нш Ruhe gebieten повелявам. заповядвам
му т— пази тишини, да мълчи- || die Klugheit gibiifci
Voaslcbi, vorsichtig zu -cin разумът поБелявя предпаз¬
ливост, та бъдем nреппaтнuБu; |j s—ln— Lci-lung gchlcfcf
Achtung о-B;----i делото му внушава уважение, ре¬
спект, респектира; || das Allee gihicfef EHr1urebt ста¬
ростта повендвр почит. чи-жепи;; © übea ihn. —im
Land. über große Milf-i gebletei негов поБениmел, гос¬
подар, владетел съм; владея |нят) страни- рязпоо;ж<
дам сс с пего, с една страна, разполагам с големи
срсдствя, притежавам 'онем; средата—; © - i:i -'1:11-
es für gehoicn считам, смятам го зи необходимо. бля-
торязчмно, наложително, препоръчително. кито ня-
ложигенпр повеля. кято нaнож;mенен дълг; || Н'са
scheint Voa-lchl geboten ту: сс пaтя'Яi сс препоръчва,
е необходима предпазливост
gebieterisch — eiwas 1m gi61efiriecHim Ton verlangen,
loadeam изисквам нещо със заповеднически, аляс+сп,
повелителен тон; © clme geh1iiee1seii Nol повснu-енпЯi
наложителна нужди. неоBсопимоет
gebildet — ein g-hlldclcr Mail. Kopf оBр-товяп, кул¬
турен човск; © die GihllCclci ;нmенuтенц;дmя
Geblüt, Cas — —in— Dame au- edliM Geblüt Bн-'о<
ротница, дим— от знатен, Bля'оро^п^ичеекu род. със
синя кръв- болярка; || aus königlichem Geblül от крал¬
ски произход. рот, от кр—дако потекло, ог царска
кръв; <$> Сее Ad—I liegt 'm Gtnül. nicht 1м Gchlül бла¬
городството е а душата. пе и синята кръв
geboren —. s. gebären
g—boeg—n — hlca, bri 3ie bin ici gchoagti тук, при
тебе се чувствувам па сигурно място. а безопасност,
спокоен, не ме ; сгрях от пищо
Gebot, Cas — die zehn G-boit десетте божи заповеди;
|| scherzh. Cas eift— Gebot: -1:1 nlcbt -'wischen lis-cn
единадесетата (Вожа) заповед: 'лепяй да не те заловят;
|| Cas vorithm-ic Gebot върховната повеля, няй-ня-
ложигенн;яг дъ.'; || d—м G-boi d-i Stund- loig—m, gr-
Hoechei подчинявам се ня повелята ня часа, постъпвам
тъй, кикто ми nоБендвЯi нили'а моментът, часът, си-
-чрц;ягр, необходимостта; - Nol Ceiil kein Gebot
нужди закон пс '.ети; пужтя закон изменя- нуждата
; от кимък по-твърди; нуждата пс е женятОi и камъни
грош;; © —Twa- -Т-НТ nie zu Gebot- пещо е полинрсгно
ни мепе, ; пот моя вняет, моя повеля, пи мое о-т-
по.ожение е, о-тп;л-'-м с нсго; || 1:1 -fcli Cie zu
G-bole пи твоите заповеди, ня твое разположение съм,
можеш ли р-зпот-т-н с менс; || ihm —Twas zu G-boit
-teil—m постридм му пещо ни разположение; © veralt.
cin G-boi ta1a--tn изливам заповед. указ
Gebräu, das — solch cin Gtbaäu TrliC ich ilchi t—k—bp
помия, тикъв бънвот нс пия
Gebrauch, C-r — ciwas im Gebrauch псНмеп употре-
Вявим пещо за пръи път, послужиим си зи пръв път
с псго; || ciwas CommT in Gebrauch въвежда сс упот¬
ребата па нещо, нещо влиза и употреба, започва ди
се чnотреBдвр, та се прuнргa; || etwas s:boi lange in
476 gebrauchen
('m) Gebrauch haben използувам. употребявам дълго
нещо, служа си отдавна с пего; || etwas isf sparsam 'm
Gebrauch нещо е спорно. нс сс хиВи много, трае дълго;
|| dl—s—s Wort isf nicif Mehr 'm Gehrauci, kommt außer
(aus den) Gebrauch тази пуми пс сс употребява всче.
излиза вече от употреби. престава вече ди сс упот¬
ребява; || vom eiwas Gtbeauch macien дослужвам си
с нещо. употребявам го; || ici Michi vom mcimcM Richt
G-beauch възползувам се от правото си- || bitte, ma-
ciem Sic davon aber keinem Gebrauch моля д; пс р-з-
пряаяте, разказвате тов; никому, дя го запазите за
ссбе си; || voe (dem) Geheauch (zu) schüTTcli препи упот¬
реба . па сс разклати (силно) (за лекарство); || —int
Maschine außer Gtbeauch srtz—m бракувам машини;
© alle Gehаäuebt стири обичан
gebrauchen — deabc Ausdrücke giheau:ien употре-
Вянам груби изрази, цинични, неприлични пуми; II das
kann ich gul, -chltchti zu veasciicdimim Zwecken ge¬
brauchen гоня щс ми влезе а работа, ще ми послужи,
щс ми свърши побра риботи. пс може да м; послужи,
пс ми илизя в работа, пе може ди ми свърши работя.
пс ми трябва, може пя сс използува, може ти послужи
зя различни цеди; || cs ist zu mi:ifs zu gcheäuchcm пс
може ти послужи, пс го бива за нищо, негодно с, пс
може дя ми свърши никакви р-бота; || ich lass— Mich
nicli vom ibr gehaäu:icn няма да се оставя па Въдя
използувян от нся като мaнa, та си послужи с мспс
ка+о маша- © ici gebrauche dis Geld Tür м-im Studium
пирите ми ся необходими. нужни. ми тряВиат, нуждая
сс от пирите за следването си; || das Buci gebeaucic
ici -e-tblf аз симият се нуждая, имам пужтя от книгата,
книгата ми трябви за собствени нужди. па симия мснс;
© clmcm gcbraucltcm Wagen Cau/cm купувам стара,
употребявана кола. кола ня старо
gebrechen — es gehei:hf mir am Ztlf, an Geld, an Aus-
dauci. an Kaafi, an Geld, an aiiem липсва ми. нс ми
постига иреме. .ипсая ми постоянство, издръжливост,
търпение, нс ми д;сти'—т .сили, пяри, иснчко ми лип-
сви, търпя лишения- || cs gcbeach iii am nieHfe нищо
не й липсваше. бешс задоволена аъи всяко о+пошепие,
не беше нuшепа от пищо, имаше исичко, което искаше.
желаеше
Gebrechen, das — —in köepee1':his Gcbecchcm физи¬
чески, телесен недостатък. недъг; || dl- Gihа-eH-m des
Alfies недъзите на старостта; || mir с'пеш GchaceHcn
b-haftct -cin оВременен съм : недъг. педъгяи, сuняи
съм- || -а irldcf an all—n MöglicHem Gebeecbcn от какви
Ли пс Bонссmи с-р-тя той- той страда от всевъзможни
Bолееmu, е много хилав, разг. кскяа
gebrechlich — —im— zarte, gehetciilcic Frau нежни.
крехки. хилава. разг. кекяия женя- жени с деликатно,
нежно зтряие; © all und 8—6'1:111:1 -cin стир и грохпaн
съм; || -1— 's. doch eeHöm eecht alt und gihaieHi1cH тя е
исчс много остаряла и гроспяня, едва сс крепи всчс.
епаи крета- © —'m gebrechliches Ding псжно, крехко.
чупливо. тр;штuво нсщо; крехко хилаво създание;
като гургулоио яйцс
Gebresten, das veralt. — an е'м—п Cöipcelicien, -ееН-
-:ien Gchrc-ten Icid—n страдам от физически (телсссн),
душевен недъг
gebrochen — gcheociinem Hirzen- със сломено, раз-
Ви+о, съкрушено сърце; || an gebeocieniM Herzen -па-
bei умирам от разбито сърцс, ог нещастия любов-
|| ganz g-haoctcn s—im съисем съм сломен, съкрушен,
съсипии- || er speicHf nur g-baocHci Deutsch гой говори
заиялепо. лошо, неправилно немски език; || in geheo-
eiimem D-ul-ci на рaзвитеНi лош, неправилен немски
език
Gehrüll. das — das Gebruil Сее Küic, der Wogen. d—s
SlueMs. dir Kinder мученето па кривите; ревът на аъ-
нпumе; воят на буряти; крясъците, виковете па децятя;
© im tim Gehrüll lu-betcitm избухвам и силен, бурен.
гръмък смдс- || —in Mäcifigcs Gebaüll in-timmcm рева.
-а сс късам; проглушавам степите с плачи си
Gebrumm, da- — Cas GtbauMM d-e Bärin, dee Fll—gcm
ръмжсне+о на мечката; жчжчкaнеmОi бръмченето па
мухите; || —in gcdäMplfcs GebeuMn war zu Hören чу сс.
разнесе се сподавен. приглушен ропот; тих ропо; пре¬
мини (през залата)
Gebühr, die — eine Gebühr ceicbcn въвеждам, опре¬
делям. събирам иноскя, такси. пaног; || clme Gebühr
von 10 Mark für —fwas entriciten, bezahlen, easlall—n
плащам, внасям такса и размер на 10 марки за нещо-
|| ihm dl— Gebühren eaiass—m освобождавам го от такси;
© naci G-bübe според тяенупuте, кикто заслужава (сс
слепия, попоВаиа)- || über Gebühr прекомерно, пре¬
кадено мпого; нетяслужспо, сирьстаслужспо- || ühte
Gebühr lange wcgbieib—m забавям сс прскяпено, непри¬
лично, неоправдано дълго; || ibm üb—r Gtbüia im An¬
spruch nehmen, aufHiItcn тaaп'яжuрям, задържим го
прекадено. прекомерно дълго, повече, отколкото с
редно, отколкото изисква. позволява Bлягопрuнuчuе-
го; || widca alle Gebüha извън всяка мярка. против
всякакво правило за Bня'оприличие
gebühren — 'Нм gebüirt das Veadicnsf той има за¬
слугата за тона, заслужава посияни; || ihm gebührt
Dank той заслужава благодарност, нему се папа. нсму
дължим благодарност, сме задължени; || -е eehicif dl—
Sfeilii die ihn gebübrtc той получи зяснужепото ни-
кязяпне, наказанието, косто зислужяияше. което му
се папаше- " scherzh. Ehac. dem Ehae gebührt асскиму
дължимата почит; почитай тоя, който заслужава по¬
чит; всекиму спореп тоиа, косто заслужава; © dl- ge¬
bührend— Antwort erhalten получавам заслужен, разг.
платен отговор. отговори, който заслужавам. който
ми сс пити; || ihm gcbüietnd bc-tra/cn паказвам го зи-
служено, надлежно, както сс слелия, както подобава.
съответно, съобразно с простъпката му; || 'Нм di- ge¬
bührend— Achtuig eewel-rm огдивим му дължимата
почит, дължимото уважени;; © wie cs -1:1 gebühat
както сс енелия, кикто подобава. кикто ; прилично,
кикто му е редът. кикто е ретпо
Geburt, dl— — clme vorzeitige, 1—icitc, scHwcee, scHmciz-
irne Gtburl hahti преждевременно раждам; раждам
леко, тежко, безболезнено. освобождавам сс леко,
тежко, ВезВолезнено от бременност; || bcl der Geburt
ist alles gul v-riaufii всичко мина благополучно, лоВрс,
гладко, 6сз усложнения при раждането; || ici besuche
dem Ort meimca Geburt посещавам родното си място,
ротното огнище- || von niedriger. Hoi—r Geburl -cin от
д;тно, знатпо, аристократическо потекло съм. от род
съм; || -I— isi vom Gebual adlig тя ; ог Влягородпическо
потекло. Bлaгоо;тп;иP по рождение. по произход; ||
-а ist von Gtburl (ein) Deut-cbee по рождение той е
псмсц; || -I— ist vom Geburl (in) lahm, hilmd, -lumm тя
е . куци. сляпа, ням; от рождение. родени ; куци, сляпа,
пяма; - nlcit die Gtburl Macht sciIieHf und gul. vom
Adel isi, wer cd—1 tu. благородството ; в делата, нс в
кръвта- © dl- Geburt —'m—s Gtaa1kcnei -'mir Idec риж-
пипето. изпикняне+о. появят; ня мисъл, идея; || das
ist nur cinc G-huet Сее Phantasie, dee Eimbiidung тоеи
; симо рожби. плод пя рaп-рз;дтя, въображението,
е рaнтaсмaгорид; || das wae aber cimc sciw—ae . Geburl
Gedanke 477
биваш; си я тая работа, струваше ми много родилни
мъки. много пот, голям зор видях с нся. разг. бая се
измъчих (се изпотих) с пся, пе беше шсгя работи, иг¬
рачки; || —fwas im der -Geburl —'-11:111 задушавам нещо
още в самия зародиш. още и зачатъка му; ф voe, nach
Chri-fi Gthuef преди, слет рожпес+во Христово, преди,
слет пашата ера ,.
gebürtig — sic ist aus Leipzig gebürtig. ein— gehürfige
Berlinerim тя е родом ;+ Лайпциг, ; берлипчинкя по
рождение
Geburtstag, der — lim zum Geburtstag geafukiercn,
alles Gute wünschen честитя му рождения ден. поже¬
лавам му всичко хубаво зи рождения псн; || ieizilcic
WünscH— /um Gthualslag сърдечни Bлaгопоженaн;д зи
рождения псп
Gebüsch, das — -ici (Акк.) seitwärts im- Gebüsch e:ila-
gen шмугним се и странични—; христи; || -1:1 (Akk.)
'm Gebüsch vcreteekcm скривим сс и срaстaнaкai шуВ-
рака
Geck, der — са isf ein aufgihiascmce, gescHmiigcIfie
Geck той е надут, натруфен франт, надуто. натруфено
контс- ф den Geck mir lim frtihcn шегувам сс. правя
си шеги с пего, вземам го ня попВии, подигравам сс.
нар. 'лумд сс. мрИmaпд сс с псго; поднасям. тaпaедм
го
gedacht — das isf füe di:i gcdachf тови е предпаз-
пячспо. паречспо, препопоепенепо за тебе
Gedächtniis, das — ein gufe-, -clialcs. seHic:Ht—e, kurzes
G-dächln'- Haben, üb—e clm - gutes Gedächfil- vcrfügcm
имам добра, бистря, лоши, къса -пямег; имим добри.
силни памет- || er Hal —im GcdäcHtnls wir clm Sich той
пе з-помия нищо, паметта му пропуски кито сито,
решето, пе задържи нищо; || -ет Gedächtnis läßt nach,
vcr-ägf manchmal, läßt lim 'm Si1eH, schwindet immer
mehr паметта му започва да отслабва, дя му изпе-
вердия, прави понякога зассики. отказва иечс пи-му
служи. исс повече сс губи; || Cis Gedächtnis viellcrcn
загубвам паметти си; || wenn Mich ш—lm Gedächtnis
nlcit leügf, Täuscht, war-l du vor —lm—м Jahr biee ако пе
ме лъже. не ме мимн паметти ми, яко си спомням
добре. +; бсше преди една година тук- || das Gtdä:iini-
wiad mir untreu, nimmt ab паметта ми започва да ми
изневерява. л— отетaBир, да пряа; зисечкя; || ф -fwas
1м Gedächtnis беНакТст. bewahren запомням нсщо, зи-
пазаям, задържам. съхранявам го и пиме—ти си, зи-
паме+явам го- || umg. ici -^1—, krame, Cur:hetöb—at
m—im Gedächtnis ровя и паметта си; || -clm Name isi ш'е
nichf im Gedächtnis geblieb—m не запомних името му,
забравих го. щукпя, изчезна ;+ паметта ми; || —fwas
präg. sici. gräbt -1:1 melm—m Gedächtnis ein пещо сс
запечатва. сс ирдзвр дълбоко, оставя дълбоки следи
а паметти ми; || cs konnt Mir wiedca ins Gedäcblml-
припомням си го пик; || —fwas au- dcm Gedächtnis vca-
li—a—m з-Враням нещо. нещо изчезни, сс изгубва, разг.
щукия ми от паметта; || cs isf mcimiM G—dächlnl- -il-
schwumdcm, cmtlikicn, aus Melm—m GedächTnis geschwun¬
den изчезнало, заличило сс е от п—метти ми, разг.
щукна.; (uзр;рдсaно) ; от паметта. умя, акъла ми;
съвсем съм го забравил; Ц mit -olcHcm Kein will l:i
M—ln Gedächtnis nlcit brlisfcn пс желая да претовар¬
вам, та обременявам п—ме+тр си с такъв бaнaст- ||
—iwas wlcdea ins Gedächtnis aufimi bringen, zurü:kau/cm,
zueückhoici изниквам нещо а паметта си, припомням
си пещо, възкресявам. съживявам Го и паметта си; ||
ciwas aus d—м Gedächlil- verbannen, -feclchem, auskö-
seirn, fllgcm изтривам, зан;чаврм нещо от пиметти си,
изтривам спомени зи пего а паметта си; || ich frische
nein Gedächtnis wieder aul освежавам пиме—ти си; ||
Cas Gedächtnis taübf -1:1 п—метти помътнява, загубии
бистротата, свежестта си- || ici Helfe -clm—м Gtdä:iin1-
auf aul dic Sprünge помагам му п— си припомни нсщо,
ирон. възпроизвеждам събитията; || -fwas lauchl 'm
Gtdächlni- aul, geh. 'm Gedächtnis unter, vcaslmkf 'm
Gedächtnis пещо изплува и п—метти ми, излиза пак пя
повърхността на п—метти ми; ф —fwas au- 3—m Ge-
Cächlnls milci, hcasagcm, lu/sagci рисувам. текл-ми-
рим, кaтврм нещо по памет, пauтчет; ф zum GcdäcHt-
mis за спомен, и памет- || ibn in guten G-CäcHlni- br-
hillcn запазвам добър спомен за пего, запомням го
с добро; || zum cwigcn Gedächtnis за вечна славя, ?а
вечсп спомен; || dem V-e-loebcncm —in ehrenvolles, 61—1¬
6—131- Gedächtnis bewahren зрпaтвaм добър спомен
за покойника, запомням го с побро, тanрзирм вечен,
траен спомен за псго
Gedanke, der — tim kluger, guiee, großartiger G-Canke
умия, добри мисъл, хубава идея, великолепно хрум¬
ване; || der feigtndc Gedanke d—s Wiekes основната
идея, мисъл ни произведението; || das isf cin Gedankt
тови се кизви идея, чудесна идея; || das ist keim schl—ci-
ter Gedaik— гои— пс с лоша идея, ; -вен;колеnпa нлся;
|| Cis ist clm Gedankt von Schlllca тона с чудесна, ие-
ликолеппа идея. наея от Шилср; || Са 613^11’- Ge¬
danken und nicli GcfüHIc тук чоиек трябва ти оaзеьж<
давр с мозък; -си. а пе да се води по чувства-и си, ти
слуша сърцето си; || ciwas hiclbf nur Gedanke нещо
остава неосъществено, та съществува само като нася,
като проект; || timen GeCaikti las-cn намислям, на-
умдиaм си пещо, стигам до мисълта, идеята за пещо;
|| k—ln Gedankt а никакъв случай. изключено; и дума
да пс стииа- и през ум нс м; минава тикони нещо-
пямам никакво намерени; да го сторя; || sic konnte
k—lnem Clären Gedanken lassem тя не можеше, пе беше
и състояние, пс беше способна ди мисли, ли разсъж¬
дава спокойно, пе можеше ди намисли, измисли нищо
Oатчмпо, ди стигне до никакво разумно |ррт)решепuе;
|| clm Gedankt hiscHä/figT Mici, legeeifi Mici. packt mlcl.
/—--—11 mich, hcwcgf Mich» nimni von mir Besitz зани¬
мава, зяитядявai 'рибия, иълпуии. ;тпъниa ме мисъл
uтияно- || ein Gedanke quält Mich, peinigt micH, läßt
mici nicht los измъчва. терзае ме мисъл, пс мога та
сс освободя, отърва от мисълта- || ein GtCanCt jagt,
Hcizi. le—ibi den anderem мислите ми сс редят, сс нижат
и луда нртпоеиaои, сс надпреварват, сс гонят епии
други; || einem G-danken ähwägcn. erwägen. durchdcn-
krm, zu End— denken обсъждам* промuеняМi претеглям
мисъл, премислям я, довеждам я по крайния й прсден;
|| cimcm GtdaiC—m in Betracht, Erwägung /irh—n вземам
мисъл, идея пол внимание, съображение, обсъждам,
обмислям. претеглям мисъл; || einen Gedanken /ум
Ausdruck helngci ;зррздврм мисъл, давам израз ня
мисълта си; || ТасшС— G-CanCtn boegei заемам. за-
имстиуиям чужди мисли, иден. пни'иатетвчвим; ||
—'пем Gedanken nicigehemi auf die Spur kommen про¬
следявам, откривам мисъл; попитам пя мИсъл; || clmcm
GtCamkti vcafoig—n пооснелдвaм мисъл, ипся; || keine
eigenem Gedanken hahln нямам собствен; мисли, иден,
пс съм оригинален, нямам оригинални мисли; || bin-
fialief1gc Gedanken hab—m имим залп; мисли, преслеп-
вам залп; и;нu; || Ich ееааГ— -ein— Gedanken отгатним
мислите му- || ich Cann nichf Gtdaiktn кс-сп пе мог¬
ла чети, та отгатвам мислите му, разг. пе съм пророк.
ясновидец; ||. 1:1 gchc Mici feüb—n Gedanken Hin, hänge
miincn Gtdankei nach отдавам сс на тъжни мисли-
478 Gedanke
Ч'тъBяирм сс и ссбе си, отдавам се и— мислите си,
потъвам и размисъл; || ein GeCaikt 3ue:HzuekT mich,
schoß (fuhr) mle Cuecb den Kopf осеня ме, озарява ме
мисъл, идея; мисъл се стрелни през ума ми, ме про-
пизи- II nie will 3-е Gedanke nicht aus dem Kopf, daß...
нс м; ;знuтр мисълта от умя, че...; || cs dräng. -1:1
nie ein GeCaikt aul п-трапв- ми се мисъл; || ihm stieg
3er GeCaike auf. daß... и псго сс породи, възникна.
изплува мисълта, че...; || ihm seHwehi dei GtCaike vor.
daß... мисли си, разсъждава си, чс ако...; - dee се-Тс
Gedankt ist ilchi 1ммеа der beste първата . мисъл пе
всякога с пай-тоBоPTя; ф> 3er Wunsch isf die Vater -3—-
GeCaikei- желянието е бащи пя мисълта; 'лаапя ко-
кошкя просо сънуия; кой какаото мис.;, тови и съ¬
нува; - Gedanken -'та zoll/a—i (аЬ-е ilcbt böklciletl)
мислите си свободи; (но мо'—— п— пи ответ-т и иди);
мисленето е безп.—тно- ф» clm guter G-CaiCe Conni '
nicht (п'—) zu -päl g;боa-a идея никога нс закъснява,
е винаги добре дошла; ф> gute Gedanken ComM-i über
N3:11 добрите мисли сс раждат, след като прсспн
човск; ф> Сее besfe Gedanke ii—gl oll unlee der Pank
лекът ; често зр грош, им; който го пямерн; ф> dl—
b-sfcn GtCaiken CoMmtn hlil-rhte след кит; сс пре-
кятурн колата, п>тищя много; нaй<лобоите мисли пи
идват, когато е исче късно. слет кито е стапяло пе-
щастието; закъснял ум пари пс струни- кит; мине
Великден чернените яйца пaоa пе струват; ф> zwei Sei¬
len und clm Gtdaikt лае души и епп; мисъл; © I:H
Ckimmeae Mich in -clnei Gedanken вкопчиим сс и етпи
идея; || an (aul) -iwa- (Akk.) keinem GeCanktn v-awem-
dcn. verschwend—! пс си дивим, пе си правя труд па
мисля зи нсщо, дори нс съм помис.;. за тоеи. пс си
губя времето. разг. мързи ме ти мисля за тона- *| am
1'псш GtCanCei 11-1131111 държа здраво за идея; || an
clmcm G-danken heringeien, HeraiTrtTen пристъпвам
към оатоаб;ткатр ня мисъл, идея, поптрвям мисъл.
идея- )| der Gedankt an dich. daran gib. mir keine Ruit
мисълта зи тебе, зи тови пе м; тини мира, покой, ме
занимае; постоянно, нс ми излиза от ума; || cs war
k—ln G-CaiCt an Flucht пе можеше и па се мисли зи
бд'cтвo;;;keет G-Cuike daran (davon) изключено с, пс
може и пя сс мисли за тови, тор; и па - ум пе ми
. минава. идва тови, хич и па ума пе м; минива ди го
пaпрaвд; и пуми да нс става (за това); хич и та пе си
въобразяваш, т; пе вярвaн, чс ще го направя; || —'m
GeCaikt r—lhl -1:1 an Cei aiCerci мислите сс редят,
сс нижат една след друга като зърни на броеница; ||
auf anCerc, 6r--eri GedaiCti ComMcn разсейвам сс,
ризтушан—м сс. рaтвлuтaм сс. ;тнл;трм сс от мррт<
инге си мисли, подобрявам настроението си. проме¬
ням настроението. възгледите си- || auf dumne Ge¬
danken ■CöШШCi■ мипяи-т ми глупави, нелепи мисли
през уми, обземат ме мрятнu, тежки мисли, мр-чно
настроение; || ihm aul ina-ee, bcs-cac GtCanCti heingen
оaзтчнaвaм го, п—аежт—м го пя други мисли, разсей¬
вам го. ;тил;трм, откъсвам го от мр-чните му мисли,
подобрявам настроението му- || wlc bist Cu aul diesem
GedaiC—i gckomMim. veafail—i. gcsfoßri как ти дойде
тая идея, мисъл па умя, кик попадна, налетя, сс на¬
тъкни па тая мисъл, как стигни до тая идея- || aul den
GtdanCen wärt ich nir gcConnen никога пе Вих се
сетил зи говя. не Ви м; аонл; тови па уми; || 1:1
virsfilTc м':Ш aul clmcm Gedanken ечепкаим се упорито,
з-линям се упорито зи едпя нася, поеенетвaм упорито,
отчаяно едни идея; |) aul —im—m GtCanCti --lig-H-i за-
н;мрврм се и подробности с една мисъл, ипът6;трврм
се а пея; || iu- seinem Gedanken luifahetn събуждам сс
от упсси си. бивам изтръгнат от размисъла^ мислите
си. сепвам се, стряскам сс от унеси си; || -1:1 (D.) etwas
aus den GtCaiktn seHIagem избивам си пещо от умя,
мисълта си; || ich /leh— dcn GedaiCti bei (an) den Uaa-
acn herbei послужиим си c едни милко пресилени ми¬
съл; || ici ertappe mich bcl clmcm GedaiCti осъзнавам,
че миснд за нещо, което ми е неприятно; || -1— zlTleric.
te-cbautrlc bcl dem GtCanCei Carai тя трепереше, из¬
тръпваше, уж—с я обхващаше при мисълта зи това;
|| ici Habe meine Gedankt! bilsamM-i внимавам, съ¬
средоточен съм, умът м; ; и глината, ня мястото си;
разг. опичам си умя; с якъпа, ум— си съм; || du muß.
dclie GeCanCcn zueamмtn-аmmtlm, zueamмciichmcn
трябни да събереш мислите а '.aBa—— си, нс се р-з-
ссИи-й. съсредоточи сс, концентрирай сс, адълВочи сс;
|| ein Gedanke schlißt, /ähai nie Cuech den Kopf стрелва
се, мипрвр ми мисъл през умя; || seHreckiieHi GtCanCti
1'11-1-1 ihr duecb dcn Kopf страшни мисли кръжаха,
сс въртяха а гливити И- || für einem Gedanken schwär¬
men, clitecten въодушевявам сс, възхищавам сс от
идея, застъпвам се. рапея, р-тувам зи идея; Ц -1:1
(Akk.) Tür einen GeCaiCti bcg-isfcrm, erwärMCi, —Гп-сЪ
zen нъотушенднрм се, з-палн-м сс. з-стъпе-м сс зи
ился; || eiien GtCaikti in Woelc Cl-ld-n обличам ми¬
съл. идея в думи, и словесно одеяние, динам й словесен
израз, изрртяврм я с думи; || -i:i (Akk.) im einen Ge¬
danken verfielen, vi'scikcn, vealiea—n зaлъл6отивaм се.
чглъбянaм се, нтълBотрвaм се и мисъл. потъвам. за-
Враням се, унасям се а размисъл; || Cas 's. nur im Ge-
Cankei vorhanden тови съществува сам; кито идея,
само във въображението; || in G-danken viific/t, vee-
-№1—1 углъВеп, унсссн, потънал в мисли. р-змисъл-
с мислите си съм другаде, отсьстичвам с мислите си.
разсеян съм; || im G-dank-i (s—ln) потънал, унесъл съм
сс и мисли, размисъл; подсъзнателно. несъзнателно;
|| in Gedanken bin ich hei 31e c мисълта, мислите си,
м;енепо, духом съм при теВе; || da- bube 1:1 ganz in
Gedanken getan пaпоaних го съвсем, напълно несъз¬
нателно, без да мисля, Вез да го съзпивим, без да си
т—н—м сметка, кякио праня, както сс бях тям;ел;л-
|| in eln—m GtCanCem vcrnarrf, verbohr., veis—seemi vee-
eaint -cli нетоaст;н съм сс а идея, м;Съ.. ;6снрпa-
съм от мания з; нещо, елю-чи. съм се, разг. дж-спи.
съм се по наея; || -е wühlt, vcrgräbi -1:1 'n GedaiCti
гой се мъчи пи разнищи, т— изясни етпи мисъл; || sich
(D.) 11 clicn GtCanCti gelall—i нрекрд сс c мисълт;;
|| mit einem GeCanktn -pieken, liebäugeln рн;отувaм :
едп— мисъл, близня се ;— нея; || 1:1 Tragt mich nli einem
Gtdankei, gchc mit einem GtCaikei um пося се c идея¬
та, мисълта, лелея надеждата, мечтата,'че го ще се
осъществи; || wo bl-l du mit d-lnei GtCaiktn къде си
сс замислил, къде ти ; умът, з—що пе впимаваш; || -1—
sind mii Ibetn GedaiCti ganz woanders : мислите. :
умя си Вие пс сте тук, отсьствчвате оттук, мислите
Ви ся другаде; || w—lt Tori mit den GtdanCen -ein лядече
съм c мисълта си- || nli Cei Gedanken nichi hri dtr
Siche sein отсъстеувим : духа си, духом, c мислите
си, слушам сам; с половин ухо, не утяетнчвим с ця¬
лото си същество а нещо, с пуха си съм лрч'яле; слу¬
шам разсеяно; || 'mli 3—n GtCaiken а6ecbwt11i1 откъс-
вям се, ;-кнaпдм се с мисълт; си. замислям се; || ich
b-TrcunC— mich nll eln—m Gtdaik—n, macbc mich mit
cliem GeCaikt! vertrau. свиквам c мисъл; || der Ge¬
danke übee die ElnbtltllciCclT de- М^тОиш идеята,
мисълт; за единството, единното устройство па при¬
родата; || über —'nem GeCaiken beülei ррзм;шнявaм,
мъдрувам пяД една мисъл- || Gedanken übra eine Faagc
lu-lauschen разменяме мисли по етин иъпрос- || ici
habe Meine eigenen G-danken darüber, üb—e die Sicb—
по - тоя въпрос, за говя из имям саос собствено мнение.
становище- || . du На-Т daeübce dliscibcm Gedanken wlc
ici по, върху това ти имаш същите възгледи ка+о
менс; U Ici Mici— mir Gedanken üb—e etwa- (Akk.) тре¬
вожи сс, безпокоя сс, създавам си, разг. бери грижи.
ка^ря - се за пещо; || mach dir deswegen. ühee ш—im—
ZuCui/t Ccinc Gedanken пс сс тревожи зи това, пе си
създавай излишни. пяпратнu грижи за бъдещето ми;
|| ich Habe mir scion eoI:He GtCinkcn um dici gcMacHf
толкова сс безпокоях, тревожех за тебе, какао ли пе
ми мина през ума за тебе, кякаи л; мисли. поелпо<
ложепия пе ми минаха прсз умя за тебе; || das Klrid
ist um cincn Gedanken zu kurz роклята е мъничко по-
къса; ' || -сшс G—danken k'iisfcn immer um dlc-rlb— Sacic
мислите му кръжеха, се въртяха исс около същото
нещо; || lim die Gedanken vom Gce1cHf ahicscm чети
мислите му по израза па лицето му- || dieser Gedanken
ist vom lim ausgcgamgcm идеята ; негови, от него излезе
инициатиияти; |i von cimcm Gedanken abCoMmen из¬
оставям нася. мисъл, отказвам сс. откъсвам сс от пед-
|| vom cllcm Gedanken- cegelTcm srin оВхияпят, обзет.
изпълнен, обсебен съм от мисъл- || clmcm GtdanCti
weit von -1:H schieben отхвърлям далече мисъл от себе
си.. отказвам се от н;д, прощавам се с пея; || kein
Gedanke davon пс може и па се мисли за това, из¬
ключено с, дори и пя ум пс ми мипявя да го направя,
и дума п— пс става; || iiec GedanCem ktiritm 'мш—а
wieder zu iim zurück мислите U се връщаха непрекъс¬
нат; към псго
Gedankenarmut, die — Cas Buch leidet an GeCanCen-
aaMut книгата ; Всдна откъм идеи, стрита откъм идей¬
ност, е скудоумни '
Gedankenfülle, die, Gedankenreichtum, der — das Buch
zeichnet -i:H durch Gtdinktnlüliti GcdankenicIchTum
aus книгя—я се отличава c богата идейност, ; наситени
с мисловно богатство, с богати идейност, интересни
мисли, хрумниния, размисъл
Gedankengut, Cas — er bc-ifzf '—ichcs. vicl--1r1gce, ae-
№-, e1meeiriges Gcdaikcngui той притежава Вогита.
разнообразни, многостранна мисъл, ; лишен от ори-
'uпиннu мисли. мисълта му ; доста Веди—, безпомощ¬
ни, едностранчиви. той е пости скудоумен. с ограни¬
чени мисловни възможности
gedankenlos — gedankenlos HanCtim, in cim—м Buci
biätttem gейсmичиaм, постъпвам необмислено, леко¬
мислено, без 1— мисля. извършвам ucmim лт несьо-
Bоязителноет; прелиствам разсеяно. м;сяпuтес:Ui ми-
нипaнно книга; © -е isf —in gcCanCcmioec' Bue-cic той
; чоиек, който пе сс замисля за пищо. Вез чувство за
отговорност; жиисе си безгрижно и пет пари пе дава
з; пищо
Gedankenlosigkeit, die — eine Gcdaik-iioe1gCc1f Ьс-
g—ien извършвам необмислени постъпки, пе+як+нч-
нос+1 правя 'яр от разсеяност, несъоВризителност
Gedanke—eeichtu— dee — 5. Gedankenfülle
Gedankentiefe, dl- — —in Wiek vokica G-CaiC-mT'cfc
проникновено, зидълВочепо произведение, c голям;
дълбочини на мисълта, с голяма идейна трлълбоче-
ност
gedanC—iv—aloeen — ici -cic gidäikiivealoaen voe
mich Hin 'летим унесен, потьпрн в мисли прет ссбе
си, унесен и размисъл
gedanklich — dis W-eC bal große gedankliche Tic/c
произведението се отличава c гондмя идейни дълбо-
gedenken 479
чини. с голям; дълбочина ни мисълта, с гондм; про-
пикноиепне
Gedeck, das — cin Gtdcck für zwei Piieön-n lullcgcn
слагам, сервирам масат; зи двама души- || ein zusälz-
11:11- Gedeck aull—g—n слагам топънпuтелпо спин при¬
бор (куверт); © —in fiockcncs Gedeck bcsf—ii—n поръч¬
вам си меню без напитки
Gedeih, dee — aul Gedeih und Virdcrh, aul Gedeih
und Ungedcii nii ihn verbunden, an iin gebunden. gc-
-chmiedct -rlm свързан съм c него в щастие и пещастие,
а добри и лоши ппи, по гроб, навеки; || aul Gidcli
und Vcrd-ab Zusammenhalten споделяме заедно радос¬
ти и скърби, добро и зло, взаимно сме си подкрепа
в добри и лоши дни, а щистис и нещастие
gedeihen — i1:his gedeiht aul d'e-сш Boden пищо пс
може ти анрес, да расте, да процъфти на тая почви;
ф Cas KliC, Cas Werk gedciil gul детето сс ризаива
добре; р—бо+ата преуспява, сс разНива благоприятно.
процъфтява; || wie weit isf Cie Sach— gediehen докъде
е стигнала ряботитя; || wie w—it bist Cu mit dcinia Aibelt.
nii Ccimcm Studium gcdl—i—n до къде си стигпaн с р—¬
ботата си, със следването си, докъде я докара със
слепването; || die Siche l-l so weil gediehen, Caß... ра¬
ботата е сти'нaнa, дошли потим. чс...; дошло, стиг¬
нало се е потим, че...; ] scherzh. wä:ie—, hiüit und
gedciH— расти. цъфти и се разанаЯй- || ich wüm-cic gufe-
Gedeibem желая ти успсх. преуспяване- " umrccht Gut
gedcibcf 11:1. от чужд имот прокопсия пями- и кря-
тецът знае. чс от оповя. косто открити;, хаир пями
та вити- В cs gcdciit 11:11- Gute- daraus пищо поВро.
хубаво иямя па uтнете от това- || dis wild 'Нм zun
Vorteil. zun S—g—n, zum Heil, zun Unheil gcdciicm -Оия
ще бъпе от полтai преимущество за нсго. ще му понесе
полза. BнaтослоииДi Bнaготиm, щс му окаже благо¬
творно влияние. ще допринесе за неговото благопо¬
лучие. спасени;. зи негоиятя гиBен, за пегоиото по¬
губван;, ще го погуВи; || е- gedeih. 'Нм alles исичко
му върни, спори. върви му като из ръкИи, му сс удавя;
какаото пипне, му спори; златни ръце има- и петлите
му яйца посят
gedeihlich — eine gcdeiHlicH— Wirkung iu-üh—m оказ¬
вам Bня';mворно влияние; II . dic Sache nimmt ein—n
gedclHlichem Fortgang, —im— gedeihliche Entwicklung ра¬
ботата вземи благоприятно развитие, благоприятен
хоп; ||. ein— Sache zu —'псм gedclHIichcm End- fühecn
извеждам р-во-я па добър кряй, п—вим И добър за¬
вършек
Gfdenkabend, der - einem GtdtmCahcnd aus Anlaß des
zwan/ig-ten Todesfiges vom N. N. vcran-tillcn уреждам
паметна. възпоменателни аечср по случай (по поиод)
двадесет 'однпн от смъртт; ня Н. Н.
gedenken' — er gcdichfc ihrer mit Cclmem Woat, mit
Ccim-' S1I6— той пс отвори пума за пея, пс я спомени
нито с думички, пе каза нито етпи думичка за пея,
отмина я с пълпо мълчание; || gedenke miim(ca)i an
nici спомняй си за мспе, пс ме забравяй- || wir wollen
dicsii Sache m':if меШа gedenken п— пс спомепянаме
всче това. пека ди го забравим. та го заличим от
паметта си; || dessen 11:1. zu g-dcikcm. Caß... ди пе
говорим, пи пе споменаваме това. чс...; © was g-dcnksf
du zu Tun кякио възнамеряваш, мислиш, имаш на¬
мерение. п— правиш, др сториш; © umg. ici wcedc cs
Cie g-CinCcm ще запомня, си запиша тоиа; тяпuнu сн
това (ни ушите); ще т; го върни, щс ги го платя за
тови; товр няма да ти се размине тика
480 Gedenken
Gedenken, Cas — btwaiac mir ein 1'iuiCllches GeCei-
Cem запази добър спомен зи мене, спомняй си с добро
за мепе; || ihn 'm guten Gedenken h—hiltcn зaпртБaм
добър спомен за пего- ф seif Gedenken от п—мти аекя,
откик+о свят светува, откакто сс помня; || in Gedenken
an Cicscn Tag и памет па този ден; || zun Gedtiktn
an diese eeHöni Zeil и п—ме— на тона хубаво време
Gedicht, Cas — —'m Gedichi auf -iwa- (Akk.) macien,
veilassem, scirclhci съчинявам, написвам етихотвоо;<
пис, поема (а чест ня), за пещо- || —im .GtCichf aufsagei,
vorfragcn. i-zliii'ii казвам, лекнрмирам, рецитирам
стихотворение; || —in GedieHl behandeln, imtcrpr—tl—rcm
разглеждам, анализирам, тълкувам стихотворение;
ф umg. Cer Uul i-t ein Gedicli, da- ist tim GeCichl vom
Hut шапк—га е приказна, рамозна, чудна, иднa поема,
зи- чуто и прнкяз; || die Speise ist dis '-instc G-dlcht
яденето ; знаменито, чудно, екетоя, шег. тоеи не е
япепе. я мечта
gediegen — gediegenes GolC чнс+о, самородпо злато-
|| gediegene Möhel качествени, хубави, солидни мсBенu;
ф —im 813118111- Wlss—m, g—di—g—m— K—11i11-ec besitzen
притежаним солидни, положителни знания; || gediegene
Arbeit liel—am павам побра, качествени, изпипани, со-
лидиа р-бота; || —im . gediegener CHarakTcr. Mcns:h до¬
бър, солиден, положителен, уравновесен характер; чес¬
тен, чист, положителен човек; © dl- Antwort war ge¬
diegen отговорът Ве ни място, д—те му платен отговор,
запуши му устати; ф umg. das, 3te ist ja g—dirg—n милко
с странно, необикновено тови; тоста голям чудак, го-
.ям чешит е- милко е хяхо, рни<6ана, тоaнр-нa, милко
откачи; || 3u bist aber g—diegen ими чс си чешит, им—
чс си чупен
Gedränge, Cas — es gib, tml-fanC, es HtirecHlc (ein)
großes, umg. /üachttrIlcHt-, -eH1eekI1cHts Gedrängt vor
3er Kasse имаше, настана, милееше г;ндмрi ужасни
блъсканица, нaвaл;ия, тъпканица прет кисати; || man -
Hat м':Н 'm G-dränge halb Tot gedrückt. beinah- zee-
CeücCt едва пе ме удушиха, емятрха в блъскяницити;-
|| ici Habt Mich 'm Gedrängt v-'loeci загубих се и па-
вaл;иaтa, тъпкапицртр, тълпят-- || in —in Gedrängt
kömmcn, gcraltn попадам и бльекaнuиa, навалица; ||
er Tauchte 'ш G-Crängc uiltr, ver-ciwand 'm GtCrängc,
aabtiiel sici aus den G-deänge b—aaus той се смеси :
пaирл;иama, тълпата. потъна, сс скри, изчезна и тън-
пяти; той се измъкна. си проправи, си проби път прсз
тълпят;, пявалица+и; © 11- GtCräige Cömмci, geraten
изпитам и затруднение, Веля, в притеснено положение;
|| aus dem Gedränge kömmtn измъквам се от тaтруg<
пението, опорндм сс. справям се със тртоудп;н;ет;
gedrängt, 5. drängen — in gtdaäigTei 1oen в сВита
форми, накратко, вкрaтие
Gedrängtheit, die — 31— Gcdeängibelf dee Ereignisse
бързата смяна ня събитията; съби+ият; се редят, сс
нижат бързо кито и— филмови лепта
gedrückt, s. drücken — 'n gtdeückfte Siinmung, Liuit
sein в потиснато настроение, много потиснат, унил,
омърлушен съм, без настроение съм
gedrungen — ein M-mscb von gtdaungtncr Gt-fakl,
StaTui як, снажен, набит човек, човек с яка снаги, с
яко, снажно телосложение
Geduld, dl— — Celmc GeCulC Haben нямам търпени;,
постоянство, пери;, припрян, нетърпелив съм, при¬
пряно сърце нося; || Geduld Hahti имам търпение,
постоянство, упорит съм, проявявам търпение, по¬
стоянство, издръжливост, имим пери;, пе губя тър¬
пение; || Habti Sic Geduld mif mir имайте търпение :
мепе, Въдете снизходителен към мене; || 'nur Geduld
само търпение, разг. само търпение и силни хряна;
само търпение му ; мийкати; трай, . копьо, зи зелена
треви; трий, лушо, чсрнсй, кожо; || ich hcgcgnc ihm mit
Geduld проявявам търпение към нсго; || die nötigt
Geduld auibaligem пимирим нужното търпение; || -1:1
(Akk.) in GeCulC ühcn, Geduld üb-i, leimei калявам се
и търпение, поuччвaм се към търпение, научавам се
на търпение, разг- стискам зъби; овладявам нервите
си; || -leb (Akk.) nll Geduld wappnen. -1:1 (Akk.) in
Geduld /assen въоръж-в-м сс, запреявим сс с търпение;
|| Miln— G-CukC hat Grenzen, isi htgecnzi търпението
ми им; 'ряинц;, предел. пе ; безкрайно, нс бива да
тлоупотоеBдван с търпението ми- || Meine G-Culd
reißt, gell aus, gebt zu Eide, nimmt . ein End-, schwindel,
ist ta-clöp/i, mli meinte G-Culd ist es vorbei изгубвам
търпение, разг. излизам, изскачам из търпение; тър¬
пението ми свършва, сс свърши, изчерпя; избухвам,
реагирам; свърши се търпението ми; || 3а riß nlr die
G-CulC тог-вя излязох от търпение, кипнах; || dl- Ge¬
duld viaiieaii изгубвам търпение, обхваща ме нетър-
пснис, изгубвам нервите си, изскачам из търпение,
хваща ме съклет; почвам др сс прuтеепднaм; || mir
fehlt dl- Geduld dazu нямам търпение, липсват ми
нерви, липсва ми търпение зи това; || er teägi -clm
Leiden in -.111—' Geduld, mit großer GeCulC гой понася
мълчаливо, Вез та се оплакви, с героично търпение,
с 'ондм героизъм стрид-нието. жребия си, болестта
си, мъките, страданията па болестта- || ici meime seine
Geduld in Anspruch искам ти ми о+псли врсме, вни¬
мание, дя има търпение ди ме изслуша; || -ет— GtCuld
aul eine Harte Probt -tellem тяетрвям, принуждавам го
ди ме изслуша. т— ме търпи, злоупотребявам с тър¬
пението му. п;gнa'ям търпението му на голямо, жес¬
токо изпитание; || dazu gthöel eine unendliche Geduld
за тона се изисква безкрайно, изключително търпение;
|| Geduld ist geboten моментът, разумът повелява тър-
пспис; || hica konmt es auf die GtdulC an исичко тяв;е;
от това. сс свежда до това, д—лн човек ще пямерн, ще
прояви нужното търпение, постоянство, дали ще може
ти издържи докрай; и тоя случай търпението решава;
«ф mli Geduld Conni man zum Ziel : търпение всичко
сс постига; " G-CulC ühcrwinCcT all—- търпението пре¬
одолява исичко; камеппо сърце имай, Вети та търпиш;
■ф mit Geduld und Spucke fängt мап -in- Mücke c -ъо<
пенис и змия от пупкя се изважда, иснчко сс постига;
който знае па чякя, всичко му идна оирсме; който сспи
па воденицата, той си смили Bрянпото; ф nii Geduld
und Zell wird ein Maulbeerblall zum Aili-kleid — Gt¬
dulC überwindet Holzäp/ci търпепне+о обръща черни¬
чевото дърво в коприна; с търпение всичко се постига;
■ф wo kein S:ilüeecl paßt, Са ölfnet GedukC където ключ
пе може ти отвори, отваря търпение; ф GtdulC uiC
Fleiß - 611:1. all-- Eis c труд и постоянство всичко сс
постига; «ф mit GeCulC und Z-lf Connt man mälllch
weil (Abraham a Sanela Clara) час търпи, ие: жнасй;
яко можеш ти търпиш, като Вей ще си поминеш; ф
G-CulC bring. Rosen (G-wlii) час търпи, иск живей;
търпението сс ньзнa'оaждaвa; който седи ня водени-
цита, той си смили брашното; трий, В-6о, за хубост-
търпепието обръща черничевото дърво в коприни;
<ф Cuech GtCuld und Sciw—lg—m Cain nan vl—l Unge¬
mach b-ug-i търпение му с м-Ик-та; търпи, тушо,
черней, кожо, до-ще Великден; търпи, тушо, па се спи-
сиш; търпи злото пя не дойте по-ношото; търпи, трай,
че пяма кряй; ф G-CulC ist —in edel Kiaui, wäcHsi aber
licht 'n 113-1^11- Galten тьрпението е благородна
билка, но не расте във всяка градина; който търпи,
той е юнак; ф in der Geduld caC—mni mim dcm Mann
пе ; юнак, кой+о Вие. юнак с. който търпи; ф Geduld
Micbf klug кой+о търпи, той тпи;- - Geduld frißt den
T—u/cl локат; пс погърпнн тима, пс можеш та сс
ридаиш пи огъня- търпението счупва ня дяволи кра¬
ката
gedulden — Sl— Mö:hfin eieii wollen Sie -1:1. blfic,
cincn Augenblick g—dulden почакайте моля малко. моля
имайте малко. спин миг търпение. почакайте милко
geduldig — geduldig wic ein Limm търпенuв, кротък
кито игпс, овчици, търпелив като им. бивол; Ц bist
Cu aber rin geduldiges Schaf им; че си търпеливи овчи¬
ци; g—duldlg— Schi/r g—i—m viele in cincn Stall за крот¬
ките овчици винаги се намира място, все някак си ще
се сместят в една кошара; щс сс намери място зи
всички- ф. etwas, geduldig erfragen. üb—r -1:1 cegri—m
11--—! понасям пещо търпеливо. : търпени;. без да
реагирам, Вез дя протестирам, безропотно; - Paplce
l-l geduldig хартията ; mьрпениии; <ф> cs isi 1—1:11. ge¬
duldig zu srin. wenn nan —im Schaf ist станеш .и овци,
всски щс те стрижс; яко Въпеш оаця (мост). всски ще
те тъпчс; пс Водят оня вол. който влачи мълком хо¬
моти; пя ниско магаре исски се кячия; преклопени гла¬
вички остра сабя пс ссчс
Geduldsfaden, d-e — der Geduldsfäden elß 1Нм тър¬
пението му сс изчерпи, свърши. той изскочи. излез;
от търпение, чашата пи търпението му пренд- той
избухни, реагира. кипни. хвръкна пий-се—п;
Geduldsprobe, di- — er wurde auf —'ne Harte Gedulds¬
probe gcsfelll търпението му 6; поставено пя тежко.
'ондмо изпитание
gedunsen — —'m von W—'m, vom Tiunk g—dun-cm—-
Gesicht подуто. nоппуснaто от вино, пиянство
geeignet — sic ist füe dlc-c- Amt w—nlg g—cigm—f тя
мaнkо подхожда. отговаря зи тия служби, пе ; годна,
подходящи зи тия служби
Gefackel, das — olne viel Gclackcl петяBаипо, без да
губим пито минути, Вез Виаенс, ризтиканапе, Вез мно¬
го церемонии. конебaнuДi разсъждения. без дя му мис¬
ля. разг. пя си поплювам мпого; || er ilcbf kein Ge1aekii
той пс обича да обсъжда. разсъждава мпого. дсй-
стаува бързо, вепнягя, Всз да протака; || wozu Cas lange
Gclackcl за какао ся. защо ся всичкит; тия никрн:я-
вения, усуквания, дълги и широки разсъждения, защо
дя гуВим повече врсме и приказки. излишни разсъж¬
дения, мьтрувяпид
Gefahr, di— — Ge/air laul—i подхвърлям сс. излагам
сс пя опасност, рискувам; Ц dee Gelahi sleucan, frolzcn.
spoffcn, die Sfirm bi—tci псхия за опасността, вървя сме¬
ло срсщу пея. надсмивам сс над пся. презирам опас¬
ността; || ein— tödliche Gefahr laucet. deobt, zicif Heaaul
(beaam). naht смъртни опасност мс псВпе. ме грози.
зистряшяаа; няВлижяаи, надвиснала е смъртна опас¬
ност; || di— Gelabr witfcan подушиим, надушиам опис-
пост; || C—ime Gefihe scHcuen пс сс боя. пс сс плаши
от опасността; Ц Gc/ahrcm lusgc-cfzf srin изложен съм
па опасности- || ici setz— mich dcr Gefahe aus, -ctze
mein Leben eimca Gelahe aus излиг—м сс. uтлa'aм жи¬
воти си на опасност- || cs besteht 1'1-111:1— Gelahe. daß...
съществува сериозни опасност. че...; || cs bcsicif di—
Gt/ahai daß cs hagelt има опасност от градушка; || die
Gtfabr ihwcndcm. br-cillg—m, hinnen предотвратявам,
отстранявам опасността- || rin— Ge/aba iiaauTbreciwO<
асп. beaau-foadten прспитви:БЯм опасност; || 3er Gtfahr
cnteiinen. citgcicn. aus d—м W—gc g—i—m избягвам опис-
постта. премеждието- изплъзвам се от опасността.
спасявам сс от пея; || dl— Gelabr ist ühee-iamden опяс-
gefährlich 481
постта, премеждието мнпя Bнигопотучпо; Ц die Ge/air
ve'Cemmeni g—eing schätzen потцепдиям опасността. зи-
тв-ряМ си очите прсп пся; || das sfcilf ein— große Gtfahe
Tür m':1 Зае това препс+явя голяма опасност зя мспе.
ме зaетррнрвa сериозно- || —Twas auf —'gen— Gt/ahr Tun.
uifirmcbnei пряия, предприемам нсщо на свой риск,
ни своя отговорност; || kaufm. —fwas auf Rechnung und
Ge/ahr des Emp1аngiie llrfcen поставям пещо за сметки
и риск пи получателя. купувачи; j selbst aul Cie Gelahe
hin, daß... дори : риск. опасност па...; || ihm aus dir
Geiahr retten спясдвям го от опасност; || -le isf außer
Ge/aba тя ; въп от опасност; || bei 3—а Gelaba des Kopfes
c риск, опасност да загуби 'нaиaтa, жииота си. да
загине; || nur bcl Gelabr, 1м Falle dcr Gt/abe öTTnem да
сс отвори само . при опасност- Ц cs ist Crime Gefahr
dabei пе съществува никаква опасност, пе кри; ника¬
къв риск- Ц In G—lübe sein, -.—Нст, scHwcbcm. -1:1 (Akk.)
Im Gc/aie befinden а опасност съм, намирам се а опас¬
ност. животът ми е застрашен; Ц -emsfe Gelabr li—gt im
Cer Lull заплашви ме сериозни опасност; сериозни
опасност е налиuснати пил гтaвaтя ми, ме грози; Ц
11 di— größfe Gefahr gi'iicm, koMMcn попитам. изпипам
а пaй-гонямa опасност. а няй-опясно положение; || -1:1
(Akk.) im Gefihe bcgcbcn, in Gc/iHren -fürzcm под¬
хвърлям сс. излагам се па голяма опасност, пя опис-
пости, снa'aм глаи—та си и торбата; || ihn Im G—fahr
helngim излагам, подхвърлям- го пя опяспост; || 'Нм
im Gelabr Hii/c bringen помагам му, притичвам му сс
па помощ и опяспост- || Cer Gelahr eubig ins Augc
scicm, enTgrgrns—iri. rnTg—gemg—Hrm гледам спокойно
опасността а очите, стоя .h^ срещу лице с пся, пре¬
зирам опасността. нехая за пся. вървя с отворени - очи.
смело срещу пся- || rs isf Gc/ahe 1м Vrezug, Anzug
отлагането. забавянето, закъснението крие опасност,
риск; наВ.лижяии опасност- " wie -1:1 im Gt/abr begibf,
kommt Caein um който прескача мпого kонове,.mой ще
се натъкне ни някой; която стомна чсстН ня вода, ско¬
ро се разбива; юнакът пе умири у дома си- юпя: пра¬
ии. юн—к тсгли- || damit hal cs Ceime Gt/ahr пе ; чя:
толкова бързо. спсшпо, може да почякя- не е чак тол¬
кова припряло; || rs mit dee Gelahe äuinchntn поемам
риска; || mit Ge/äheci verbunden свързано : опасности;
Ц etwas ohne Gefahe tun können а състояние съм. мог¬
ли пяпрaвд псщо, Вез да рискувам пищо. без всякакъв
риск; || ibi unter persönliche' G—lahr retten списдиям
го c риск пи животи си. с опасност за животи си,
uтлргям сс ня опасност. зи пя го спася- || vor —'пее
Gc/ahe /u'ücCeeH1ickim изплашвам сс от опасността;
разколебавам се; || ihm voe Gt/ahr warmen прсдупрсж-
дивим го, че го запляшва, грози опяспост, че съще-
ствуия. има опасност; || cs wä:isf -1:1 zu —'псе Gt/ahr
au- нещо се разраства, превръща и .истинска опасност,
пяпист
gefährden — са gifähad-T duecb eiwas м—ln Leben той
зaетрaнaвa c нсщо животи ми, представя опасност с
нещо зи живота ми; || er gefährdet -clm L—hrn той из¬
лага животи си пя опасност, ня риск- || die Ge-unCb-it
der Bevölkerung gefährden зaстрaнaвaм, зaпнaнвaм
животи пи нясененuето, претсmaвдм опяспост за жн-
вота му, излиг—м животи пя населението ня опасност;
Ф -clme Stellung ist geläi'dit той рискува т— загуби
служВи+a си. службата му ; а опяспост- ф gcfährdclc
Jugend тяетряшенр от поквари младеж
gefährlich — ein— giTähalicic Krankheit опасни Волест;
|| ein— gifähailcht Stelle опасно, криещо опяспост; мяс-
31 Немс:о<бьнгярск; фрaтсолог;чеп речник. -. 1
482 Gefälle
то; || ein gifähaiichcr Schritt опасни, рисковани стъпки;
|| —in geläi'iicHts Spiel опасна, рисковани, смела игри;
|| —in 811^1'11:111 Verh'eeHt' опасен престъпник; || eine
gelähelicii Frau опясна ' жспи. жепя-вимп, еьBнятнu<
гелкя; || das 8—131111:1- Altea опасната, критичната
възраст- © 1:1 werd— ihm g-/ähaii:i започвам па ста¬
вам опасен (съперник) зя него. дя представям опасност
за пего; || sic wird nie kaum 861^1111:1 w—M—n пс съ-
щестиуия, пями опяспост ти сс влюбя а пея, ти си
загубя умя, акъла. ти се увлека по пся; © umg. habe
dici, tut nicbl so gcffähаliei пс Въпи толкова стряхнuИi
разг. Възлив. мнuтенеПi пе изпадай а паники, пс пре¬
увеличавай нещата, опяснос+тя, пе ги представяй по-
страшни, отколкото са и действителност; || du -l—hsf
in dic-сш Kleid ja ge1aiaiiei aus опасни си и тая рокля,
цяло преде-aвлен;е, цял— карикатура си и пея, при-
н;чян пя плаши.; и пся
Gefälle, das — umg. scherzh. er bat -im gufe- Gc/Ulie
той имя стръмно гърло, кърка много, като смок, на¬
лива се кат; мсх. ка+о Въчия Вез дъно. пи; ка+о про-
дънен
gefallen — er g—fälll mir seh' gut гой ми харесва. ми
се нряии, м; допят— много; || Cu g—lällsf mie Heute nicif,
willst mle nichf rcclt g—fäll—n дпес пс мн харссаиш. ви-
път ти пс ми харесва особено, иижаяш ми се болен,
пе си и побра форма, имаш Волезнеп вит; || umg. -—'пс
Nasi gefüllt nlr ni:HTi will nie micit 11:11 g—läil—n не ми
харесва лuиеmо, разг. мутрата му. фасонът му, не ми с
особено симпатичен; || wi— cs Iliti gefällt както оВнчя+е,
желаете, к—кто Ви е угодно, както Ви сс харесва,
нриви; || wie cs Goll g—lällf "както с рекъл господ; <$>
allen . zu g—fill—m i-l unmöglich п— се харесаш, п; угодиш
на всички с невъзможно; яко сс полнaгин асекиму, ня
подлога стрииш; <$> j-d—м Naieen gciülif -clm— Kappc
всеки си хвали булчето. краставото мягяре; всеки сам
си сс похваля и посунд; всски сиойт; хвали; всеки
хвали своето пале; всски циганин своя кон хвали; вся¬
ка циганки своите вретена свaнu; всякоя нястовииa
сиойто гнездо хиaнu; всеки мечкир своят; мечка. свaнн^.
всяко пиле сс с 'ласа си хаили; © ici gefall— nlr im .
Cicsca Kleidung, in Ciescr Roll—, in - G'oßspг-eH-'-1ii ха-
ресаям се а тов; облСкло. в тази роля, оВичам др
игояд, Т— се покизвим а тая роля; оВичам да приказ¬
вам големи приказки, да сс ру:aМi да сс изхвърлям
нависоко. да поснъ'вям- || 1:1 gefall— mie im —'пем Ge¬
danken лаская се. блазня се с мисълта; © er läßt -1:1
iichfs. gc/ailcm той сс пържи ня положение. пе си оставя
магарето. - чспика а калта. пе позволява па го тъпчат;
|| Cu läßt die alle- gc/ill—m ти оставяш, потионяиaн да
правят исичко с- теВе, па ти се кач—т на гляа—ти, - оста¬
вяш се да ге тъпчат, па си играят с тебе, ти те оaт-
кярият, кикто си искат, търпиш исичко, понасяш мъл¬
чаливо, спокойно, приемаш исичко, оставяш ли си
препускат, оPз;гррвam коня. както си искат, ди ти въ¬
ршеят тръни, па т; чукат лук пя главят-- || laß die vom
'Шм 11:1.- g—lällcm пе се оставяй той да тс тъпче, ди
си позволява ионноеm;, да се носи така към тебе, ди
ти вършее тръпи на главит-, да ти чуки лук ня гтрвaтa,
та ге р-зкяраи. както си иска; || das li-s— 1:1 mir g—lall—m
аиж, товр ми харесва, м; се нриви, ми допада, ми е
по вкуси; ня това нями да откажи, ти кажи пе; || dit-en
Vo'-chiag каис i:h mir g—fillcn приемам предложението
: адмирация; предложението ; великолепно, чудеспо;
|| di— Beleidigung 13--— ici mir nichf g—lall—m няма та
преглътна тия обида, пями ди я острия така, няма п—
позволя да ме обиждат така; || das haauch— ici mle
nicht gefallen zu la-s—n това пс съм длъжен да приеми,
ди търпя, та понасям. да допусни. ти позволя. дя оста¬
вя тика
Gefalle(n), der — iim clmcm großem Gc/ailcm —ew—i-cm,
tun оказвам му, правя му голяма услуги, услужаям
му много- || wü'3—sl du mie cincn Gefallen. cimin kleinem
Gi/ikien lun Ви .и ми няпряиин едпя услуги, едия
малка уснч'я; || iim um —'nem Gciallcm bilten моля го
за услуги, да ми услужи; || jetzt Tu mle dcn Gefallen und
sciw—lg сега м; пиприин удоволствието и млъкни
(пий-сетпс); || damit gc-chiehf mle C—in Gefällen c тоиа
пе м; сс приви никакви услуги
Gefallen, das — an —fwas. an 1Нш Gc/ailcm limdim пи-
мирим удоволствие а нещо. харесва ми нещо; гой ми
е симпатичен, ми харесай, ми сс приви; || 'Нм cfwa-
zu Gc/ailcm Tun пряия пещо за (и) псгоии угоди разг.
за негов хатър. зя п— не му скърша хатъри; || nur dir
zu Gi/allen само зи твой хитър. за пс т; направя ду-
мита на дие, ди пс ти строши. скърши хатъра; || iim
zu Gelallem rtdcm говоря по угодата му. докарвам му
сс. подмязвам му се. правя му вятър- || ganz ia:i
s—incM Gc/allim напълно по вкуси, желанието, чголати,
разг. хатъра му
gefällig — clm gefällige' MemseH услужлив. люВезеп,
вежлив човск; || iim gcfällg. g—g—m lim gefällig -—'m
услужлив. вежлив. нюBетеНi отзивчив съм към пего-
|| sici (Akk.) iim gefällig lewci-cm услужиим му, по¬
казвам се чснужнuв към него; || ici Cann Iimem lcidrr
micbf gefällig s—im . зя съжаление пс мога да Ви услужи;
© ein gefälliges Äußeres приятни. приветливи, привле¬
кателна, симпатични, угледна външност; - || gefällig—
FoiMcm хармонични, изискани. изящни форми- || ge¬
fällige Musik леки. приятна. трBявнр музики; || scherzh-.
ein gefälliges Mädchen леко, подигр. услужливо момиче,
пс може да оmkятвa; © cin— Zigarette gefällig жениеmе
ли цигари; Ц wie ---сп um —Гт-, wenn’- gefällig ще оВяа-
ияме а един чиси, ако нямате нищо прогни. яко Ви
; удобно- || was ist gefällig какао оВичате, жениеmе; с
кикво моги да Ви услужи; ® umg. da isf (cf)was gefällig
там - ще стаи; псщо, ще има разправии. канга, Вой,
очаква сс пещо, ще став-т интересни р-Воти; || biee
ist was g—fälllg тук им; голямо оживление, хорат; се
веселят. тa6aвлдврт, ;мя нещо интересно- © пеНмсп
Sir gefälligst Plitz бъае+е тик; добър, любезен и сеп¬
нете; || scier 31:1 gefälligst wrg михий сс, измитай сс.
оВиряй си крушите оттук, имай добрината ди ме осно-
Водиш от присъствието си; || naci gcläiligsf dic Tüa
zu Въди тика добър. благоволи, имай добрината - да
затвориш Бри+ити- || wi1IeT Cu nie -geläkligst eine Erklä¬
rung За/üe gthtn ще имаш ли добрината, ще бнaГо<
волиш ли та ми дадеш обяснение за това
Gefälligkeit, die — ibm —in— Gciäliigkcif caw—isem оказ¬
вам му, нрпррвдм му услуги, услужиим му
gefangennebmen — ihn gilangcmmcbmen пленяиям го.
иземам го а пнсп- © sic nahm Mich ganz gelangen тя
ме пнепu, ме оВая, омагьоса ияпълио; || се wurde von
ihrcr SchönHcit gilangengenomMcm красотата И го пле¬
ни, той Ве пн;п;н, обаян от красотата И
Gefangene, dir — —in pokltisci-'i titkiulener Gt/an-
geni' политически затворник, политзятворник; избя¬
гал затворник- || Gefangcic ма:Шсп, lu-Tau-citn взе¬
мам пленници, nнепдвам; разменям пленници
Gefangenschaft, die — im Gi/amg-neeha/т geaatcn, gr¬
ill попадам, отивам и плсн, пненпuчеетво- || aus der
Gilingciscia/T emTiassemi hc/rcit werden освобождават
ме, пуска; ме от плен, връщат ми свободата
Gefängnis, Cas — еа wurde zu clmcm Jahr Gefängnis
verurteilt осъдих— го на една годипи тъмничен затвор;
(| са hal drei Monat— Gefängnis bekonnrn осъдиха го
пя три месеци тъмничен затвор; разг. тропнаха му три
години затвор- || Curaul -tebl Gefängnis зи гони се пред¬
вижда затвор- ф lin 1ms Gefängnis wcTcm. scizcn. brin¬
gen свьолям, пращам го и тя-в;рa; || ins Gefängnis
CoMM-m. umg. wandern, im Gefängnis land—m попадам
и затвора, разг. заминавам за затвора. озовавам сс.
свършвам и затвора; || 1м Gefängnis -'Т/сп, sclMacltcn
лежа. чезна, .инея в затвора, оплаквам дните си и
затвора; || 1м Gefängnis clm— Gcfängnl-sfra/c hüß—n из-
лежанам и затвори присъдя; || aus dem Gefängnis eit-
sprlngeni au-hetchen избягвам, измъквам се от затвора
Gefäß. Cas — etwas im -in Gefäß gießen пялнаям нсщо
и съп; Ф —in Gefäß zum Überlau/ci hrlngem прекалявам.
с-инам причиня чашата ди прелее- || das Gefäß 1-Т voll
/um Übtriau/ei ташатр е пълна догоре, до ръба, е
препълнени иечс; ф bibl. ein Gefäß des Zornes. des
ScHшi'zee, 3er BarMHcrzigkelt гнсисн човск; оВречеп на
мък; и страдания чоиек; човек с милосърдно сърце
Gc/rchf. dis — mil. klar zum Gcfc:bi 'отони за стрсл-
Ba; оръдия за Вой- и бойна готовност; || —in Gc/cchi
elnlcifcn, ibheccitn з-Бързвам, прекратявам сражение;
1ms Ge/ccii g—b—i влизам а боя, битката. срижсннето-
|| es kan zu —in—m Gcfccht стигни сс до схватка; || ibn
außea (d—м) G-fccht -ctzen правя го пегопеп зя Вой,
небоеспособен, изваждам, изтеглям го от строя, сра¬
жението- о+нем—м му възможността да се прсВори,
та тействчия, ди сс състезава; || der Krcuz—r ist auß—e
Gc/tchi кро-цсрът е поаретеп, иъи от строя; - ф rin
Hitzige- Gcf—cbt рaзпaнен словесен спор. двубой- || umg.
in der Uiizt, 'm Ei/ea des Gc/e:Hfis Habe icb di:1 v—e-
gess—m и суматохата, и оВщита залисия. и разгара па
спора, работата те забравих- || gute Gaünde, Ärgsmcmtc
ins Geftchi fübaen привеждам състоятелни, убедителни
основания, яргумепт;
G—flld—i das — die Himmlischem Gefilde нсбеснИте се¬
ления; || 31— Gefilde Сее Seligen царството на блажените,
елнсейскн+е понеmи; райско блаженство; || im den Ge¬
filden Ces Geiere- a сенепиятa, царството, лоното,
областт;, сферата па духа; ф umg. spott, dl— Gefilde
wechseln сменям координатите си. периметъра на псй-
постт; си, променям въздуха, климата, прехвърлям
дейността си а други сфсрн периметри
G—litzc. Cas — umg. Са glbl’s kein Grfit/c тук пями
клинчене. кръшкане, шикалк-вене, шаване. пяма къпе
да се измъкнеш; || -o clm Gcfilze тяк-ви счеmпДi бър¬
котия, еумaтосa, припряност
geflissentlich — etwas gefli-senflich übcrscHci, macbcm
преструвам се, правя сс наоотпо че пс виждам нещо,
правя нещо нарочно, преднамерено, с умисъл
geflügelt — mil gcflügcllen Scbrlii бързо, c бързи
крачки, сякаш с криле; хвърча ня някъде; || geflügelt—
SiM-n nоедвaни от вятъра семена; || geflüg—lT— Phan¬
tasie жнао, крилато въображение; ф geflügelte Worte
крилати изрази .
Geflüsteai das — als sl— elilrat, beginn —in 1118—^111-
Gcflüeter und Getuschel коги—о тя влете, исички започ¬
наха ga си шепнат и шушукат, се разнесе общ шепот
и шушукаие
G—loIg—i Cas — mil großem Gefolge aullael—m явдврм
се : 'олями свити; ф Unruhen 1ш Gefolge hahtn по-
нн;тaм, нм—м слет себе си, за последици размирици.
бунтове, повеждам до размирици- || 'm Gefolge Сее
Revolution кат; последица, резултат о— революцията
Gi1ölgeehafri die — ihm Gefolgschaft leisten припру-
жив—м, съпровождам, следвам го; подчинявам, по¬
корявам му се
Gefühl 483
gefräßig — er ist ein gefräßiger Mensch той япе, пягъаи
кя+о ламя, не сс наяжда. пе можеш да го наситиш,
; много ящсп. стръвен. лаком; || umg. dumm und ge¬
fräßig 'лупаи. но с големи претенции; || gi/'äßigie Eli-
ment унищожителни сmuсuд- огънят
gefrieren — das Wisstr ge/ricrf (zu Eis) водата за¬
мръзва; || dic '3-^11111^8 bal gc/eoecm чешмата е за-
мръзпала- || die Erde i-t zu Sfcim gc/roecn земята се с
вкочапила от ступ; || ici hin ganz stell gc/roecn вдърви.,
вкочанясал съм сс от ступ; ф das 3luf gc/roe mle voe
Eni-clzcm im dem Aden кръвта и жилите ми замръзна.
се алепепи от ужас- || das Li:bem gefror auf ibaen Lippen
усмивката замръзна ня устните И
Gefrierpunkt, der — bei Wa-tee lieg. dee Ge/rieapumkr
um 0 Grad точката ня замръзването пя водата е пули
градуси- || auf d-м GefrItrpuiCt -ст стигнал съм то
точката на трмрътвaпет; (и прен.); ф scherzh-, Cas
StlmmuigsharoMtler war unltr dcm GtlaieapumCf ба¬
рометърът па настроението Ве пипнал под пулата,
нямаше никакво настроение
gefügig — er ist —im gefügigea Mcn-cb той е послушен.
податлив, мек. отстъпчив, гъвкав човек; лесно се води;
|| ich Micie ibi nie, meinen Wüns:ici - gefügig налягам
му волят— си, подтиндирм го на желанията си- Ц er
hat -Ic -1:1 grg—m iiren Wiii—i g—lügig gcmicil той я
uтписuнu против волята й- || еа isf -in g—lüglgc- WcrC-
z—ug in iba—m Händen той с послушни, покорна маша,
покорно оръдие и ръцете И, приви, каквото тя поиска;
тя с; играе с него, кикто си иска- ф g—lügig werden
огъвам сс, омеквам, отстъпвам. поддавам сс па на¬
тиска, подчинявам сс на волята му; (за жена) отпи¬
вам му сс, преставам да сс съпротивлявам;- разг.
отпускам, охляВвам рроптPi бия отбой; ставам мек
ка+о восък- пригаждам сс. нагаждам се- ф veralt, ein
gefügig—- Mißgeschick щастлива игра пя провидението,
ня лонuд случай- побрс дошло нещастие. премеждие,
щастие в нещастието; всяко зло зи добро
Gefühl, Cas — rin laichendes. nicdcadaücCtndcei ver¬
haltene- Gc/übl възвисяващо, потискащо, сдържано
(стаено) чувство; || ein Gefühl dir Zuneigung. Abneigung
чувство на симпатия, обич, антипатия, неприязън,
пеняинст- влечение. неприязън; || clm Gefühl dee Frtud—,
—'m beglückendes Ge/übl dee Slciiahtil übeakam, cagalff
sic обхвана, обзе, зaвнртя я чувство на радост, ри-
постно чувство, щастливо чувство ня сигурност. без¬
опасност; || —In Gefühl dtr Angst htMäcbtIgit slci iba-a,
Cum In ihe aul тaинядя, обхвана я, изпълни я чувство
ня стрих- || clm Gefühl dee Vielaeeimhiif empfinden чув¬
ствувам се сам. изоставен. нмям чувството, чс съм
изоставен от исички; || vom den widiaspricicmdsicn,
wlder-teebtiC-itn Gefühlen gequält s—im измъчват ме
нaй<поотuворечиии чувства; разкъсван, измъчван съм
от най-противоречиви чувства. душат; ми ; разкъсани
мсжлу пий-различни чувства; стридим . от вътрешни
противоречия- ф -i— ist ganz Gc/üil тя е изтъкана ця-
.—+— ог чувство. е сам; чувство. емоция. им; преки-
депо чувствителна туша, с много ерпт;ментрнпa- ||
kein Gc/üil haben човек Вез сърце, без туша съм; без¬
сърдечен. бездушен, коравосъртечеп съм, имам сърце
от камък. от лет; |( —'m M-mech vom Gefübl чоиек c
душа, със сърце, отзивчив човск, човек с отзивчиво
сърце, отзивчива души- пушя-чоиек- ф ich heg— für sic
dl— zäetlicb-fen Gtfübic изпитвам, храня към нея пяй-
нсжни чувства, обичам я дълбоко. нсжно; || ich habe
kein Gefübl für ihn нямам чувства към нсго, пе го
484 Gefühl
обичам. той ми е безразличен, равнодушен съм към
него; || еа hal kein Gt/übl für Kum-T, hat —in -1:1-'—-
G-Tübl dafür той няма усет, разбиране, чувство зи из¬
куството, пищо пе р—зВир; ог изкуство; им; сигурен
усст, сигурно чувство за това; || sic bal eim aueg-p'ägfce
Gt/übl lüe Musik тя има изтънчен, рртв;т музикален
усст, извънредно ризвит; чувство за музики, е изклю-
чн+елпо музикални натура, е мпого музикална, имя
голям; разбиране за музика. разбира извънредно
мпого от музика; || Gefühl Tür Reclf. Maß Haben имим
чувство зи справедливост, мярка; имам вроден усст
зи справедливост. мярка; || ici zeige, vcrralc meine
Gelühke Tür sic проявявам, показвам открит; (явно),
издиним чувствата си към нея; || са v-'h-iMi1cbT, sucHl
scinc Gt/üile zu veibergen. zu -1-11:1-1 той крие, мъчи
ге ди скрие, па потисне, па запуши чувствата си; 1|
ibet G-fübic erwlCeem споделям чувствата, любовта И.
огтонирям па чувствата И- || 1:i la-se mein Gefübl
-p'eebe1i erwecke /arft Gt/üile ост-вям ди говорят
чувствата ми, даним израз пя чувствата, любов—; си-
буля, събуждам нежни чувства; || einem Stuen dee Ge¬
füllt -''-gen предизвиквам Вуря от чувства, бурни
чувства; || ici kann mici meines G-/übIe nlcbt erwehren,
lis-e meinen Gefübkcm f'iiem Lauf пе мога g— сдържа,
овладея чувствата си, пе съм иече господар пя чув-
ств-ти - си, чувствата ми натниват, надделяват, вземат
връх, превес пад мепс, поддавам сс на чувств-г— си;
дивам воля, простор на чувствата си; || ich Macic
nein—! Gtlühken Lull давам израз ня чувствата си,
изливам чувствата си- || ich folge ncimeM i'slci Gefühl,
b-h-irsci-, züg—l— nelie G-füllc, Tu- ncinei Gelühlen
Zwang слепвам нашепванията, подсказванията ни пър¬
вия импулс, поти:, порна. на първото чувство; владея
чувствата. си, господар съм ни чувствата си, овладя¬
вам, обуздавам чувствата си; п-силвим се, пaнргрм
си нещо против вътрешното си чувство, отивим про-
т;и чувствата си, рaт6;оипиятa си; стъпвам па чув¬
стват; си; || ich gebe Mici einem Gc/ühl bim отпивам
се на чувство; ф das höcbeTt C-r G-fühIc (Zauberflöte)
върховното. ний-нисшето, ний-нъзвишеното чувство;
|| umg. aas 1-t da- höch-lc dtr G-fübic, da- hö:hetc Gc/übl
поиече от тов— пе моги ди там, пе мо'— да прекрача
тия граници, това ; последното, най-многото, което
мога ди тим; ф i:b habt ein 3^111-, undeulk1:hes Ge-
iüii имим смътно, неопределено чувство, пякики;
тъмпо, необяснимо предчувствие; || ici habt das Ge¬
fühl, Caß -fwas geschieht, paee1ert, bcvor-ichi нм—м пред-
чуистине+о, претчуБCтичБaм, предусещам, претугаж-
д—м, че пещ; (ноно) ще стане. че ми предстоят, че
ме очакват неприятности; )| lin überkam. be-cillch clm
beäigsilgenCes Gt/übl обхвани, обзе, овладя го смътен,
необясним, безпричинен стрих, необяснимо. смътно
чувство пя страх; ф ici winde mich an das Gefübl,
sprecie das Gtfübl an апелирам към чувствата, бия на
чувства; || das isf, gchl gegen Mein Gefübl, widerspricht
meinem Gt/übl тона ; против моето чувство, против
вътрешното ми убеждение, пе сс съгласува с моите
чувства, ; и разрез с моите разбирания, убеждения;
|| Gefübl in —fwas (Akk.} legen ил;'—м чувство и нещо;
|| 'm Gefühlen -ebwt1gcn рaзчунетвчвaл съм се, разг.
размекнал съм сс. тъня и сантиментални чувства. спо¬
мени; || 1т '13-1-1'11. С-е Gefühlt разкъсван ог въ¬
трешни противоречия; вътрешно раздвоен; || 'm Gefühl
nein—' Üh-'I-g-nH-ii със съзнанието, еaм;ччветн;ет;
на ипmеле:тчянпо превъзходство; || -1— -pi—lt Klavier,
-ingi mit Gc/übl, ohne G-Tübl тя свири пияно, пес с
чувство, с душа, прочувствсно, проникновено, с рядко,
голям; проникновение, 6ез ди нла'а чувство, кит;
—нтомаг, бездушно, без души; || ici spi—lc nlt ibrem
Gc/übitn играя си, подигранам се с чувствата И. пре¬
струвам сс, че я обичам; || -iwae mif giMis:ifei Ge-
iüilcn 6elraeble1 'летим ни пещо със смесени, раз¬
двоени чувства. със съмнение, недоверие; || dl— Ge/ülkc
gei—n mit mir durch увличам се от чувствата си, пот-
т—и—м се па чувствата си, з-губв-м власт, контрол
нит чувствата си, чувствата ми паппелднрт, вземат
превес, връх пад мепе, пе владея иечс чувствата си,
пс мога аеч; т— ги контролирам, стинам жертви па
темпераменти си; || nach dem Gefühl zu uelciitm яко
съдя по чувство, по интуиция; Ц von clmcm Gc/übl -r-
galTeii htbcrrecbt, durchdrungen обхванат. обзет. за-
илaддн, овладян, проникнат. пропит от чувство, дъл¬
боко оaзвьлнчвaн- || ici ка— mich von Meinen Gefühlen
hiiicißci пола—Б—м се ня чувствата си, увличам се от
чувствата си; || du läßt dici von Ceinem Gefühlei keifen
tu се водиш от чувствата си. си емоционалеп човск,
оставяш се тувcтвргa ди г; ликтун-m, влияят. пе си
свободен и прецепк—т— си, разг. съдиш по хатър; ||
vom Gefühl übermannt, überwälflgi тaвлртдп, обладан,
обхванат ;+ дълбоки чувства, дълбоко рaтиьлнчвaн,
зитрогнат; || von ccbfiM Gc/übl —'füllt, gelragtm изпъл¬
нен, въодушевяван от истинско, искрено чувство; ф
das Gt/übl für warm und Call, lüe glatl und rauh Haben
имам чувство, развит усет, усещане за топло и сту¬
дено, мога ди оатл;трврм топло и студено, гладко и
гоaпaно- || —in unbcHagklcies Gefühl im dee Migcngegcmd
haben усещам неприятно чуис+н; в ;Bниет-р ня сто¬
маха, пот лъжичката, гади м; сс, нещо ме дразни,
нещо ми се повдига под лъжичката; || ein würgendes
G-lübl 'n dtr Kehlt Haben пещо ме пуши и гьоного;
|| ein Telnes Gtfübl in den Fingern bähen имим много
чувствителни, изтънчени пръсти, развит усет. рртиuг;
;сетиние а пръстите, тънко, шесто чувство; || —fwas 'm
Gt/übl haben имим чувство, вроден усет за мярка,
умея ти еnртврм мярка; || die a1eiT1ge Menge 1м Gefühl
haben умея, зная ди преценя кикво количество, колко
ми трябва; || Cas hahc ich so 'm Gefühl прост; имам
чувство, усет зи говя, просто чувството, интуицията
ми попсказва това; || keim Gefübl nthe 1m dem Flng-ri,
Häiden. Füßci, 'm Brin haben пръстите, ръцете, кри-
кити ми са сганрни напълно безчувствени, печуистви-
mенпИi са изтръпнали (ог студ, болсст), пе си чув-
с-вчвaм, пе си усещам иече пръстите, ръцете, коркaтр,
крик—
gefühllos, gffühlslos — дiTühiIoe-i Zynismus бездушен,
безсърдечен, :;ряв;съотетеп цинизъм; || tim gefühlloser
Mem-ch безсърдечен, коравосърдечеп чоиек; прен. с+у-
депокръвпо животно; човек. неспособен на дълбоки
чувства, преживявания; ф м-'n Beim i-l gefühllos кри¬
кът ми ; изтръпнал, вцепенен, нечувствителен, не го
чувствувам вече
gefühlvoll — -in gefühlvoller M-ieeh сърдечен човек;
човек, способен на дълбоки преживяв-пия, чувства,
чоиек с туша, с туБCTвиmенпa, отзивчиви туша, сап-
гимепталеп човек
Gefühlsaüsbrücb, dtr — piöfzI1eh-' Gc/ühI-aueЬruch
внезапен прилив, изблик пи чувства
gefühlsbedingt — eine gefühlsh-aingTi Äußerung из¬
казване. продиктувано от дълбок; чувствя, - прочув-
стаепо, сърдечно изказване
Gefühlsduselei, 31—, Gefüblssfligefii, dir, Gefühlsschwär¬
merei, Cie — in GelüblsCusckel scbwtlgem орттопявим се.
размекнал съм се от сaптuмепгрлп;ет, дълбок; раз-
чу in. i кч н—н съм, изпитна. съм и дълбоко умиление
gefühlsmäßig — gcfühl-Mäßigt EeCcnnlnl- ин-уииuя;
ф elwus g-/ühieмäßiд Tun правя нещо пол напора ня
тчнcтвaгa, по интуиция
Gefühlsmensch, der — fr 1-t ein ausgesprochener Ge-
füil-шtmseb той ; препи всичко човек ня чувствата,
емоц;онaннa нртуор, чоиек с изтънчени, В;'—ти туша,
душевност, с чувствително. отзивчиво сьрие, срити-
мепт—лпи, чувствителна пуши, нежна, отзивчиви души;
при пего решава чувството. а не разумъ—
Gefühlstubf, die — umg. aul dl- GcfüHI-Tubt drücken
6;я на чуистаи, мъчи се па з;тро'п;
GefüMstiefe, die — etwas zeugt von tintr großen Ge-
füblstleft нещо св;пеmенствуБa за 'олям; дълбочина
на чувствата, зя дълбоко. проникновен; чувство
gegen — etwas gegen dis ЕгсН. haliti вдигам. пържа
нещо. разглеждам го срещу светлинята; || 3-е Regen
plureeht geg—n dl- F-nefi'Sci-1htn дъждът тропи, Вие,
барабан; по прозорците; || etwas gegen dl— WaiC w-i<
lem хвърлям, зиnоишим нещо срещу стената; ||.п1Т 3-е
Fausi geg—n die Tür schlagen удрям : юмруци по воP<
гата; || ich lenke Meint Schrill— gcgcm du- Haus запътв-м
се към къщи; || gegen dic Tür iehmen опирам се, облягам
сс на нр-т-ти- || еа haiCtkf g—gen scinc elgtmen Inleeessci
гой работи срещу собствените си интереси, постъпва
и ущърб на собствените си интереси, подрязва клони,
на кой+о сети; || gegen 'dci Strom schwimmen пнчиaм,
прен. вървя срещу течението; ]| gegen den Wim3 segeln .
пнчвям срещу вятъра; мъча се т— преодолея пречкята,
боря се със съпротин—тр, с насрещния вятър; || 3'с
Berge hoben -1:1 gegen den Ulmnel ab планините сс
отергaвaсai ;ткрояврср пя небето; ф 3а- 's. gegen das
Ge-eiz, die Regel. V-i-inharuig, Abmachung тови ; про-
-ии з—копи, противозаконно, в разрез със закопа. е
против nррвuтот;i ; нарушение пи прaвиного; про-
тиноречи - на закопа, ни поaвиного, ; против ч';в;о<
кита, и разрез с уговореното; пс сме говорил; "тики;
разг. нс сме сс пaзaо;н; тика- || das 1-t gegen jede
Vernunft, gegen dl- NaTui тон; ; в противоречие съС
тдори;д разум, ; съвсем, крайно неразумно, истинска
лудост, истинско безумие, е противоестествено, про-
-;воnоuротпо; || die Pfilcil gcgcm die Elieei, g-gei das
Vaterland тън'ът към родителите, отечеството; || ich
hahc auch Pflichten geg—n Mich selb-T имам задължения
и към еaм;д себе си; || gegen etwa- Feoni Machen обра-
зун—м фронт срещу, против пещо, поог;нопоегрндм
се ня пещо, опълчвам сс срещу него; || die Achtung
gegen da- Gesetz трчиmяне, спазване, съблюдаване на
закопа; || Mlßlaautn, V-rdacbi geg—n ibn Habt! пямим
му доверие, пе му сс поверявам; подозирам го, храня
подозрение към пего; || Geld gegen Quliluig geben пи-
нам пари срещу квитанция, разписка; || gegen Feute
ve'sIche'T -ein застрахован съм срсщу пожар; || —in
Miii-I gcgcm Zabisehn-i2ii средство, лекарство) сре'-
щу зъбобол; || Cas MtClCamtif glhl cs nui gegen Rezept
текроегн;г; се отпуск— само срещу рецепти; <ф> gegen
dci Tod ist kein Kiaul gewachsen против емьог-р нями
.ек; па отсечени 'лае; цяр пяма; © ich weite huidcit
gegen ein- б-сир-м сс, хващам сс на бас сто па сто;
ф ici habe ilcbf- gegen dich пямим пищо против тебе;
|| was Hust 3u gegen Mich какво имаш срещу, против
мен;; <ф> wer ilcbl für nich 1-1, 3-e ist gegen Mich който
не t‘c мене, е против мене; ф gegen ibi Ti-nid1ic'h.
höllicH, gul, -11-18, baei -ein любезен, вежлив |ччт;н).
добър, строг, суров- съм към него; || gefühllos, taub
gegen ihre Bitlcm bleiben оставим безчувствен. глух към
молбите И; ф cs geht gegen Abend, g-gci Cen Frühling
свечеодва сс; тaпр;тегявр се. мирише иече ни пролет;
Gegenleistung 485
|| gegen AbenC привечер. надвечер, па мръквипе- || gt-
gen Welbnichitn към, около Коледа; || gegen Ende към
крия- || gcgcm die Mille de- 19. Jübahundtel- към, около
средата па миналото столетие, на минaн;я иск; || sie
isf gcgcm vl—azlg тя е ни около 40 годипи- ф g—gen
ge-tiii ist es hcutc warm в сравнение c вчера днес с
топло; || was bii.lcb gegen ihn какво съм из и сравнение
с него; || gtg—n 31:1 ist ее ein 'alstikiabt в еррвпенuе
: тебе гой нищ; пе поетегaвнявa, е етно нищо, една
нули, истинско пед;поете
Gegenangriff, Cer — zun Gegenangriff üht'g-hii пре¬
минавам към коп-оaртркр, контрапапятение; кон-
mOPaтaкунaм
Gegenanstalten, pl. — Gtgtmai-Talicn TreTtn вземам
конгоaмеок;, поотиномерки ’
Gegenbesuch, Cer — 'Нм einen Gigtihtsueb mache!,
ub-lull-i връщам му н;тuтртр, посещението
Gegend, dl- — einen schöne, wliCe, ö3- Gegend хубава,
дивя, пустя местност, област, хубав, дни, пуст, запус¬
тя. крий, кът, пустош, пустиня; || dies- Gegeid l-l dünn
besiedelt тоя край ; рядко населен; || dl— uMllegende
Gcg-13 околността; ф sie wohn. 'm 3-e Gegeid des
Гhtaitr-, 'm dt'-eibtm Gegend w'e ich, in d-e Gegend um
Btalln тя живее в квроmртPi района и— тергьоa, близо,
някъде до театър;, недалече от гертъор, и същия ке-р-
та., и околността пи Берлин; || umg. durch die Gegend
kurven, lifscbcn поебоожпрм, прекосявам пятлъж и
нашир местността; || -1- sind aus a-'e-lhti Gegend ге
са от етин и същ край, си земляци; || dl- ganze GtgenC
epi1ehT davon, weiß es иятрта околност, исички п-око¬
.;, околовръст т;в;одг зи това, пями човск, който ди
не говори зи тоиа, ди пе знае тона; || dl— Gegend uisl-
ehe1 machen въончвaм, попвuтрврм се кит; разбойник
в крий, местност, квартал, поететрвтянaм опяспост
за мирното население, ведням ужас сред него; шег.
обикалям кръчмите, оесгооaп-;ге; || umg. in die Gt-
gend spallzen скитам 6ез посоки и цел; || stud. -iwae in
die Geg-13 wea/tn, sagen трсвьолям нещо безразборно,
казнам пещо напосоки, разг. през къра; ф so im dee
Gegend un 'eihiicbiei около, към Колели; || . dcr Peeis
bewegt -1:H in 3-e Gegend von 5 000 Mark цен—т— сс
тн;ж; някъде към 5000 мир:;
Gcgcndlensf, d-e — ibn einen Gigiidleisi 111-111, er¬
weisen ревaпн;орм, отплащим му се зи услуги; || wenn
ici Ilien einen G-gcia1-nei eawe1ee1 kann ако моги ли
Ви се отплатя по някакъв нaт;н зи уснчтaтр
Gegendruck, 3-е — einem GtgciCeucC au-üben чпорж-
пднaм, оказвам nоот;в;нятuе:, т—ним отпор, оеaг;<
рим; «ф Druck erzeugt Gtgti3rscC натискът поеgиз<
Биква отпор, оеaки;д
gegeneinander gegeneinander Cämp/en, -picken бо¬
рим се. състезаваме се помежду си, етип срещу тру';
|| zwei 1^16- gegeneinander aus-plcicn п—съскв—м
скрит; тн—ми приятел; елин срещу друг, послужиим
си с единия срещу другия; || die beiden haben tlwa-
gtgeneinaiCce дн-мат— имат пещ; етип против труг,
не сс по'иждит пещо, разг. не метдт заеппо брaнпо
Gegenfrage, die — auf tint Frage nii -iitr Gegti/eagt
antworten вместо др отговоря и— въпроси, зид-нам аз
въпрос; ог';вродм пя въпрос— с въпрос
Gfgengiü—d, 3се - - Gründe und GtgengeüiCt abwägen
претеглям осповапия—и за и против, поводите и кон-
трапонодите
Gegenleistung, die — —Twa- als Gegenkeisiung Tür -Twa-
486 Gegenliebe
verlangen поисквам пещо като реванш. компенсация,
ти ми се отплатят, оевaнниорг за нещо
Gegenliebe, die — Gegenliebe linden прм;орм взаим¬
ност, любовта ми е споделени. отвръщат, отговарят
па тчнcтнaти ми; ф -е laid wenig Gegenliebe, Ceime
große Gegenliebe nii seinen VorscHIag предложението
му не сс посрещни добре, нс намери отзвук, съчуа-
стзие, не предизвика възхищение, Ве отхвърлено, нс
бе прието, се посрещна огр;иaгелпо
Gegenprobe, die — die Gegenprobe nacben питам кой
ог прuсъе-БуБPщ;те ; против; || Gegenprobe кой е про-
+;н
Gegenrede, die — Rede uiC Gegiietdt wechseln, lau
scbem ортмепдме си мненията, разменяме мисли, ре¬
плики, водим лиaнот; || —int Gegiieede vom Slipck la--
s—m пръпв—м му едни рсч (в отговор ня неговата)
Gegensatz, Cei - - -clic 'orTt -ichen 1м Gegensatz, in
clitm Cea-sen Gegensatz zu s—lncn Handlungen думите
му си в противоречие, и разрез, се намират и рязко,
крещящо противоречие с неговите 4 ge.—, постъпки,
действия; || 1м Gegensatz zu ihn а противоречие, про-
-;БОБeе пя нсго, и отличие, за ' ратт;кр от него, про-
тини; и— него; || timti 31амсТеа1-1, -ehiöffem G-g-ieaT/
zu ciwas bilden т;рмeгоaлпо противоположен, оaт-
литeн съм па нсщо. поeтетрндм пълен, рязък контраст,
пълна поог;вопоножпоег па нсщо; || Cer Gigei-ulz von
„gut“ 1-1 „böse“ обратното понятие, антонимът пя „до-
6ър“ е „н;н“: || zwischen ihnen Ьс-ТеНт cli snvti-öbn-
llcbce Gegensatz межту тях съществува непримирим
ип—Я';п;зъм, непримиримо противоречие, оятлит;e;
|| Cu slelisf, sclzl dich in Gegensatz, befindest dich 1ш
G-gcieai/ zu 3-e b-i'seb-na-i Meinung, zu mir в опо-
т;цид си. зaсгaнрн, стоиш, нaм;орн се ни противо-
положиото, обратното становище по отношение, ни
тоепo.аегнунaщото мнение, застъпе-ш обратното ня
съществуващото мнение, па моето мпепне; || die Ge-
gensälzc ve'echäi■T-i, veeT1e/—n -1:1 противоречията се
изострят, се зрпьнбочaвaг; || die Gegensätze abschlelfeni
beilegen изглаждам nрот;в;оeч;дгa, несъгласията,
различията; || die Gegensätze hibci -1:1 gegenseitig auf¬
gehoben противоречията взаимно сс унищожиха, пре-
мaспaхa, пeутрaл;т;ррсa; || siviicinba'- soziale Ge¬
gensätze непримирим; социални противоречия; || auf
Gtgensalz gegründet основан ня противоречия; - die
Gigei-äTzc ziehen -1:1 ai, berüheen -1:1 контрастите сс
приБн;тam, крайностите се обея'рг, поп;оa-
gegenseitig - gcgcnsclllgc ZseaмmciarЬt1T взаимно
сътрудничество, обща. съвместна работа; || g—gcn-ci<
1'8-- Vertrauen взаимно поверие; || gegenseitig- Achtung
взаимно зрт;тяпe, унижени;; || die gegen-elllgen Pc-
/lehuigei нзa;моо-понeп;д-a. взаимовръзките; || die
Kas-c 3-e gegci-clllgcm Hilf— нзa;моспомa'ргeнпр киси;
каси за взаимопомощ; || 3-е gegei-cillge Vertrag твч<
еторнeп договор; || in gcgcn-tltlgcm, im gtgcnstlligci
Einv-ietänanie handeln действуваме при (c) нзянмпо
съгласие. по взаимно споразумение; || -1:1 (D.) gegen¬
seitig hcifcn помагаме с; взаимно, помежду си, етип
пя друг; || -1:1 (D.) gegeis—lTig 1м 'ege slehcn пречим
‘ си етип на друг, спън—ме сс взаимно; || -ГаШ (Акк.)
81861-11118 6e-ehuI31gt1 о6н;пднрмe се взаимно, по-
межту си, 'едип друг
Gegenseitigkeit, Cie - - Cas Ь-шШ aul GegenscitlgkclT
гони почива пя взаимност, става по взяимп; съгласие;
и ан—ми—р взаимно сс моазим, обичаме, презираме,
споделям неговата апг;паг;я, обич; отвръщам му със
същото
Gegenspieler, 3-е — Franz l-l Karls Gigeisplcki'
Франц е тормрг;тп;дг противник, антиподът н; Карл
Gegenstand, Cer — dtr GtgeistanC Cer Uilerhalluig,
3-e Uiltr-uchuig, -iner Dichtung предметът, обектът
пи разговора. на ;тенeтвaпemо; сюжетът, предметът
пя поетическата творба; || 1:h bin —in G-gei-tiid des
Ua--—s, dtr Gtgt1eta1a ibrtr ständigen Sorg— предмет,
обект съм ня ;мрaтр, пя непрекъснатите, постоянните
й грижи; || un wieder auf den G-g-i-taiC unseecs Ge¬
sprächs zu koMM—n зи g; сс върнем пак (отново) пи
гемати, на предмета на нашия ррт';в;р- || eiwas zum
G-g-i-taiC habei имим нещо зи предмет, сюжет, тема,
обект, рртгтeжтaм теми. сюжет; ф umg. das ist kein
G-gen-taid нс с; заслужава ти се говор; зи гони, ли
с; хаВ; пумите човек за гони. разг- ти го прави на
въпрос, дреВна, незначителни работа ;, пе поeтеаяв-
ляни нищо, ; само етпи дреболия; || di—se Summe 1-.
doch k—ln Gtgti-ianC für dich т—з; сума зи тебе не
поeлстявд проблем, нищо, разг. исе етпо чс бълха ге
ухапала
gegenstandlos — gegenständ los— Befürchtungen не¬
основателни, безпредметни опасения; ф ciwas ist ge-
gcn-tanCIos gewoiCem пещо ; егрпрт; безпредметно.
излишно, Beтсм;енeно, е зaгчB;но смисъла. значение-
т; си иече
Gegenteil, Cas — das Gegenteil von „alt“ ist „jung“
оBоPтпог;, противоположното понятие. иптопимът па
„стар“ ; „мнрд“: || sic ist Cas 8-1^1 GegcnTeil (von)
ibrte Mntl-1 тя с. представя пълен контраст, пълпити
пOог;нопоножное- па майки си; || ei bthaupieft jtlzl
Cas (umg.. genaue) GcgenTcil von dem, was er frühcr gc-agt
ballt сега той твърдеше точи; обря—пот; на тона.
което беше казрт по-ряпо- || Cas Gegiilcik ist der Fall
точно о6оPTп;-; на тона е вярно, случаят сто; съвсем
другояче. рязнитп;; || ganz 1ш GegcnTeil тъкмо напро¬
тив; || etwas scilägi in s—lm GegcnTeil um нещо сс обръ¬
ща. изВива и доч'Pгa крайност, взема неочакван
обрат, се з-въртяна на 180°- || Cas Cann -1:1 noch 1ms
Gegenteil winden пищо нс се знае, може т— стане точно
обратното, може т— сс обърне. па изВие а друг-ти
крайност, и снояга противоположност; || danil -е'-^.
се nur Cis Gegenteil : тон— гой ще постигне само
обратния резултат, тъкмо обратното
gegenteilig — das hal die gegenteilige Wirkung gthabi
това оказа, има тъкмо обратното действие. обратния
ефект; || 1:i bin gegenteiliger Meinung пя ;6оргпог;,
противното, противоположното мпепне съм
gegenüber • - -1— sel/it -1:1 ihm gegenüber тя сепна
срещу него, па отсрещната страна; ф er i-l nie ge-
g-iübte imnee 11^1311:1, höfllcHi stetig gewesen no
о-понeп;e па мене, спрямо мепе. към мене той е бил
випрги любезен, учтив, строг; || ihr gegenüber ließ -е
sich 11:11- ain-eCen прет нея той не се издаде, пе даде
ти се забележи пищо, сс владееше, пизеше ерм;;6<
.итрише; ф mir gegenüber isi еа groß а сравнение :
мепе той ; висок; ф -е wohn. in den Haus gegenüber
той живее и къщити о-среща, насреща, а оегоeщпaгa
къщи; ф ich hallt cli пеТТе- Gegenüber bcl Tische ни
мисата срсщу мене сетеше едпо хубаво момиче
gegenüherseben — wie -iben uns großen S:bwit1igkti<
Ten gegeiübee ние се видяхме изправени пред големи
трудности, мъчнотии
gfgf—übereteebe — wie haben 3-е Gelahe furchtlos ge-
genübiegesiaiden посрещнахме без еmрaс, 6eзетрянпо
опасността; || ihn Auge in Auge gegtlübe'sfehil стоя
очи |лицe' с очи (лице) с пего; ф -1:1 (£>.) tliiiCcr
1—11311:1, lacundlici gegemübca-feitn и лоши. поВрн
отношения см;. гледаме сс накриво. кито куче и котка.
кя—о врагове. настроени см; враждебно. пeприятпeпо,
доВрс. придтeнски епий^към друг
gege—Ubeestelle— — ilnin V-1haeeh-1 dem Zeugin gc-
gcnühcreic1ici пряия очна стивка ня престъпник със
еиип;г;нит;; || zw—l Dinge gigcnühiesfcilcm съпоставям,
противопоставям две пещи етпо с друго
Gegenüberstellung, dic — es кам zu timte Gegtnübtr-
slcklung ' стигна сс до. прибягна се към очни ставка
Gegenwart, dl— — dicsea Baauci hal slci his im dic
Gegenwart geiiklen този обичай се с запазил до ден
пнешеп. и по сега. и до наше време. до нашето съ-
врсмие. ПиСТоящс- jj das Buch spiegclf die Gegenwart
wider книгата e огн;далОi вярна картния па настоя¬
щето. на нашата тeйстauтeнпосГi отразява съвремен¬
ността- || 'm melmce Gegenwart а мое присъствие- || die
Fluch. aus der Gegenwart бягство от настоящето. съ¬
временността; || bcfeclc Mich von d—ince Gegenwart
освободи ме от присъствието си, м-хаИ ми се ог гла-
вята; || sein— Gegenwart isf nlcbt erwünscht присъс¬
твието му пе е жeнaтeнпо
gegenwärtig — dic gegenwärtige Lag—. ''гккюНСсГГ се-
гишпо+о състояние. положение, настоящата, съвре¬
менната лeйстиuтeнпоет- || d-e gegenwärtige Augenblick
настоящият момент. миг- ф nie i-l das nlcit mebr
gegenwärtig пс си го спомням асч; и подробности, пс
е исче и умя ми.' пиме—ти ми, позабравил съм го вече.
заличило. затрило сс е вече и паметта ми. разг. щу:-
нрно е исче от ума ми- || di- ist nie noch gegenwärtig
още го помня. още е кято живо пред очите ми, помпя
го, сякаш Веше вчера. ощс е свежо а пямет—я мн; ||
slci (D.) etwas gegenwärtig balt—m имам пещо прет иит,
иземам го под впимипис; ф се wohn. gegenwärtig im
Leipzig, i-t gegenwärtig заб—ГТ-ю- понастоящем, засега
той живее а Лайпциг. и моменти е без работа
Gegner, dee — auf dcn Gegmer -loß—n натъквам сС пя
противника. сблъсквам с; с врага; || dee Gegner zog.
sicb zurück. ergaliT die Fluch. противникът сс оттегли,
удари пя бяг. ня бягство; ф еа l-l clm 'giscbwoecni',
erklärlee, lusgcnachlca, geumd-ar/I1eitr Gegner d—s Ai-
kobois той е заклет, двeн, отяален противник ни а.-
кохоли. е по принцип противник ня алкохола; || еа Trui
il- Gegnee gcgcm Mici auf той излезе, се възправи кат;
противник срещу мепс. сс обяви срещу мспс; || du bist
nlr als G—gnea nicht gcwlciec1 к—то противни: ти пс
си порасъл до мене. пе си равностоен на мене, пс
можеш та сс мериш с мепс
Gehabe, dis — so ein бИа--, dumMcs Gehabe що за
глупиви превзем:;. фасони, що за глупаво държане
Gehaben, das — etwas aus seinem Gehaben entnehnci,
schließcm видя, приви си заключение, зяключивям нещо
ог държипето му
gehaben — gehab dich woil остани със здраве
Gehalt, Cer — Cer Gehali clier Dichtung съдържа¬
нието. художествената стойност ня едно поетично
произведение; || 3—а Gcbaii eines Eizc- an Mcfili съ¬
държанието на метал в рутя; G—balt und Form съдър-
жяпне и форма; || ein 'crC ohne ilclcrcm Gcbait про¬
изведение Вез по-дълбоко съдържание, без по-дълбока
стойност, значимост. Вез всякакво съдържание. Вез-
съдържа+елп;, повърхностно произведение; || Worte
obit G-bail думи Вез съдържание, празни, кухи, без-
съпържителни думи, пчстоелоиue, голословие, голо-
словни твърдения, обещания; <$> die Gehali machl'e
съдържанието е иажпо, играе роля; пе количеството,
ä качеството решива
Gehalt, Cas — ein hohe- Gcbait hczlcben получавам
Geheimnis 487
високи заплатя; || —in iesfcs Gehall bab—i имам по¬
стоянни. твърдя заплита, заплати по щата; || dic Gt-
hällee erböbem, auibes-CM, imbebtn повишавам. подоб¬
рявам, покачвам заплатите
geharnischt — ein© gcHaaniecHrt Antwort остър, рязък,
разг. пахикап, сопнат отговор- || gchaem1e:Hrt Reden
lüHeen държи остър, рязък, жлъчен език. говоря рязко,
жлъчно. пaсaкaпо- ф hist, ein gtbarnl-cilta Rltt—e рицар
и рицарски доспехи. в рuирре:; снаряжение, и броня
gibä--lg — clm gihäes1gia Mensch злоВен. жлъчен чо¬
иек- || -с' 11:11 so griä-sig пе бъди толков; злобен. зъл-
|| - g-häesigi Propaganda зт;с-па пропаганди; || rin gc-
Hässlgcr Blick злоВен, враждебен, нспрuятпeПi изпълнен
с пепяанст. омоaзя поглет
Gehege, Cas — poet. das Gelege 3-r Zähnt (Homer)
уста; ф —in 'alC lieg. 1ш GehegCi wird ins G-Hcgc g—l—gt
'орята е пол трко;лa (Врянище); поставям гора под
закрила- запазвам ловни участъци, периметри и пся;
ф ihm ins G-i-g- ConM—n навлизам и чужт периме¬
тър. разг. в чужди понив:u, бъркам се и работите му,
пречкам му се. поставям му пръти межту спиците пя
колелото; мътя му волята- Ф —Twas —mlsei1üp/l (спТ-
flieht), den Gcicgc der Zähne думи сс изплъзва не¬
усетно от устати ми. изтърняв—м сс
geheim — clme grlclMi Verbindung тайни,- скрита,
нeнeгрннa организация; || in geicimca Mieeion - a—lsem
пътувам c тайни, секретни, поиерителна мисия; || cimc
giHclMi Abmachung тихо, тайно. негласно спор-зу-
мспие; || dis gei—lMr 'аНкетеН. т—Ино тниеополииaнe;
|| —in gcirlM-- Fach тайно, скрито, секретно чекмедже;
|| dic gihiiшerim Fäcb—r des Ucezrms пяй-скритите кът¬
чета на сърцето; || etwas aus gchclnie Quelle eefabeti
узнавам, пяучиа—м пещо от таен, скрит източник; ||
auf geHcimcm Pfaden по скрит;, тайни, пот-Ини, пе-
аедоми, пeтпяйпи пътища; || gehciMi GedaiCti скрити,
потайни, задни мисли, задкулисни намерения-. || —in
gciciM—e Kummer zehelc an ihe т—йпа мъки, болки, тъга
. я разяждаше, пиеше. измъчваше; ф ciwas besitzt —im—
g—b—lMe Krull, -ТеаНкТ cimc gihclmc Kraft aus нещо при¬
тежава тяйни, скрита, мистериозна, тайнствена сили.
излъчва тайнствена. магическа силя; || -'gehelMi Wls-
simsciaiten окултни науки; ф die gcicimc StiiT^^p^ol^^^l
(Gestapo) нииuегкятa ' тайна държавна полиция (гсс-
тапо); ф etwas im gciiincn Tun правя пещо тайно,
скришно, скрито, скришом. крадешком, тихомълком,
mиситко, нсгняспо
gebeimhalte— — er Hiili seine Pläne vor ihr gei—im той
криеше, държеше, пазеше и тайни плановете си ог пея
Geheimnis, das — ein öTcnfllcics, oTfemee GeiciMmis
обществена. публична т—Ипа; || es isf zu eim—м ö/ltni-
ilci—m Gtht1mnie geworden. daß... обществени, публич¬
на тайни е вече. - пс е исче- тайна. скрито зя никого. пя
исички иечс е известно, о+д—нпа иече е престанало да
Въде тайни, че...; || -1— haben‘GiHiimi1esi nlltlninCtr
свързват ги тайни; || —1п ' G—Hc1mn1e mit lim leil—i знаем
само яз и гой тайна; || ici iaht k—ln Gebeimii- vor 31a
нямам трйпр. никакви тайни, пе крия нищо от теВс;
|| wir Hüben C—ine GehrlMnlssc voa-inander пи; нямаме
тайни помежду си, пе крием пищо етип от друг, к-з-
виме си всичко; межту пас няма скрито-покрито; || ein
Geheimnis -11-18 Hüten. htwabrtm, Tür sici hchallci, ai-
veiTiau—i пазя, съхранявам строго, държи строго г—й-
ня, запазвам я за - себе си. поверявам. споделям я; ||
ein Gtht1mnie vciritci, prcl-g-bcn, au-piaudtri, au-po-
-^111 издавим, ^бърбориим. изтрънквям, рит'ла-
488 Geheimniskrämerei
сявам, разтръбявам, разнасям. раздрънкаим тайни.
бия барабана зи пея; || iim —in GcHclmnis emiio:Ceni
ahzwimgil изтръгвам c хитрост тайна от пего, под¬
веждам го, измимвам го дя ми каже. разкрие тайна.
изтръгвам му насила тайпа- || ici will nicht im sein—
G-Hrlшn1eec rlndaligei пс желая ga прониквам в тай¬
ните му; || in ein G-b-imnls cligewelhi s—ln посветен
съм в т-йпа- || hliter -iim Gtht1mnie Connen разкри¬
вам, разгалии-м тиИп—ти му, разг. чниидм спатиите
му, откривам му спатиите. картите- || —1т GciiiMnie
lüften, cilräl-cli, iitsebi-ii'n вп;'ам булото от тайна,
разбулвам. оaзгртaвим, разкривам я; | ihn umgibt,
uMwehi. umwittert cin Gibclnils обвива, забулва го
тайна, оВант, обгърнат. обвеян от тайна, загадъчен,
тайнствен е; || ici hin еГпем großen Geheimnis auf dee
Spur по следите съм ня голяма тайпа, ни път съм пя
открия ';нямр тайни; ||- um ein Gcht1mn1e wi--rm из-
аесгпя ми е тайпа || clm GchciMnis mit ins Geab mcHmem
танасдм тайни със себе си в гроба; || kein GchciMnis
aus eiwas ma:hen пе крия нещо. пс го държи, не го
пазя и тайпа- || Cablil—r -11:1. ein Gileimnis зад тови
сс крие нещо. някакви тайна- || Са- ist das ganz— Gt-
11'^1- тона е идлртр работа, и тоиа се СъСтОИ всичко;
ето къле се крие ключът. разковничето ня з-г-пката,
-айпя-я- JJ veralt, ibn im —in GehelMnls zielen посве-
щ—аям го и тайпа, поверявам му тайпа; || eiwas birgt
noch vl—l— Geheimnisse, -11:11 noch voll—' Gthclnnissc
нещо кри; още мпо'о тайни. е nънпа мистерия, разг.
е тъмни Индия; нещо е препълнено . 'грИпи; <ф> Curch
Sagen ui3 W1de'eagim wird ein Gih-imiie durch die
SliCl gcleigcn от уста пя уста г-йпа-а сс рязнася ;з
Грят—; знаят ли я деимипкитя, знае я на селото, по¬
ловинката .
dl— — um (бе') eiwas gib. cs Gt-
HclnnlsC'äncecl около псщо се пази голяма тайни,
нещо сс пази, се държ; и 'оляма тайна, се крие ний-
сгарятелпо- || was -oll dl— U-HciMniskaän-'il за какво
е иятр-a тая игря ни криеници. игра ни котка и мишка,
иялртa тая тайнственост, мuетeо;озпоег
Geheimnistuerei, dl— — bei nlr glhl cs k—li— Gciilm-
iisfute-1 аз пе крия нищо, пе ;тряд ня криеници. ня
котка и мишка, при мене няма потзйнн работи, нищо
скрито-покрито, исичко е открито- || laß doch аГс-с
Cummc G-hiiMiisiuii-i откажи сс най-сетне ог глу-
пяния си ниви: ти криеш. ти си пивяш мистериозен.
тайнствен вид, ля играеш на криеници, дя правиш от
всичко мистерия; стига си играл пя криеница, стига
си се преструвал. чс пс знаеш нищо, сякаш ни лук ял,
ни лук мирисал
Geheimnisverrat, 3er - ibn dc- Gcbclnmlsvciiafs an.
Cligii ;Bвuпдврм го и изт-напе на служебна тайни
geheimnisvoll —'ne gehelMnisvoII— Kraft au-übem из¬
лъчвам, чnOPжпдвям тайнствени, магическа сила; || ein
gehelMnlsvolles Läcieln зaтagътпa усмивка; || aul tint
gthc'Mm'svolle 'сГ-с по- тайнствен. мистериозен, не¬
обясним, загадъчен 'начин; -|| - tu doch nichi imner so
geheimnisvoll чие - си давай винаги тикън тайнствен, зи-
'aтьч;п, мистериозен вид
Oöb-iß. das — ich Tu- -Twas aul sein Gtbeißhln върша,
щояид .ишо по 'нпговя заповед, .по негово п—режпипе
до№еп -■ -güiäilc, laufe-Chi. ,;^^С,йсСт grinniPbpiu nорв,
uяп®инiи. - пяиидеп, шрииопощ чпрe;т®йсп; ||. -cinCii, - gc-
ггИйшшь, s^-raßätfT. ‘Strdßidb цЬвп >върнтя "Bнрто, пипряво,
мснвшт - сс, - слизам по чн;цртa, вървя нагоре, - надолу
1по ул ината.; ит:aн вам се, спускам сс по улuиa-a; || aul
und ab, hin und hte gei—n разхождам се, вървя насам-
натам. нагоре-нятолу; || das Kind geil schoni lernt ge¬
ben детето е проходило иече, прохожда, се учи да
ходи; || еа Cann lichi g—H—i той пс може т— върви.
проятит;орн е, схванат; с— му краката; крик—тр го
бондт; || ein paar Scirifie g—ien прцрридм няколко
крачки; || —in Stück nif ibm geH—n вървя малко c пего.
придружавам го малко, изпращам го няколко крачки;
|| baafuß. ohne Schuhe, 13:11, wi— —in Betrunkener g—i—n
ходя Вос, без обувки. гол, вървя, клатушкам сс. кан¬
дилкам се, ;лютяврм сс като пиян; || wo nun gebt ui3
-fcbT trifft man Bekannte на всяка крачки чоиек срещи
потпрmUi пе мога тя направя етпи крачки, Вез та срещ-
пя потнa-; <$> wee ling-im geht, CommT auch zua—cbl
лека-полеки плапина се прeвиня; стъпка по стъпки
пляпипи се прехвърля- който ходи полека, високи пли-
пиня изкачва; който много бърза, спъни се (късно сти¬
га); с бързане път се пе вземи- бавно, но славно; б—епо,
но сигурно; ф der Tcig gchl тестото сс вдига. втасва,
бухни- || Ciaußcn ging die Klingel някой позвъни навън,
звънецът uтзвъпд; Ц di- Uhr gebii gcif /lisch, genau
часовникът върви, работи, е курпис—н. ниви;, в из¬
правност- часовникът не иърии точно, пе е верен; ча¬
совникът е точен, асреп; Ц die Mae:H1n- g-if мрнинaтa
работ;, руп:и.uонuрИi сс движи; Ц die Radioapparat
gchl nicli оaтu;рnaоргьт пс свири, не работи. пе е а
изправност. е разаплеп, поиреден; || ich böelt dic Tüe
g—btn чух ти се огняря, ди uтскърцвa ерат—та, че някой
отвори ворти-и; || cs geb. kurz- Zeit трие. ще продължи
късо воeмe; || es geil dl— RcCc, Cas Gerücht. daß... го¬
вори се, мълви се. носи се слухът, мълеяти, че...; I ich
gcic nicli g-em müßig пе ми сс с+о; без работа, със
скръстен; ръце. с прязп; ръце; || es würde zu weit gCHen,
alles. zu ee/äbici би нн отвело твърде пялeтe, Вих се
разпрострял твърде много, широко, яко река т— раз¬
правя исичко; <ф was mi:il geh—m will, C*as laß slcicm
пс върви ли, зарежи го- насил— хубост пс стани; <£> cs
g—il ni:ii 'тшсе. wic мап will работите пе вървят, нс
сс орти;ваг винаги тъй. кикто му се ще на човека,
както желаем, кикто трябва- ф Cas Heiz gchl schwach
сърцето едва Вие. едия ряВотн. Вие слабо, едни се по-
нPБдт ударите му; || C-r Afcn geh. gepecßi, stoßweise
дишането е затруднено, тежко, върви ня поeс;kчнки;
|| das Geschäft geil gut търговията върви. се рятв;ии
добре, цъфти- || a’lt Ware gilt 'cloend стоки—и се про-
дяв; като топъл хляб, симид, просто сс ррзгояBвЯi
I) C—im Lü/fcbci gebt встрсц пс помии. пс подухва.
лис+ец не трепна- |] dtr Wind gehl вее. духа вятър,
нс-роиито е; || 31— Lull gehl kühl духа студен вятър,
прохладно. студено е. иде хл—п; || R—gti. SfuiM gelt
нали дъжд, буря е павъп; || Cer Maiiek gchl noch diesen
'iilcr палтото ще изтрае. ще ме изкара, щс изпържи
и тия зима; ф wann gibt dtr iäeHsf- Zug luci Berlin
кога трмипaвa снeтвaщ;д- илик за Берлин; || der näcb-
sfe Zug geht um 5 Ube слепващият илик зимипини
и 5 часа; || j—izl g—il k—ln— Bahn м-Hr пяма вече нлак-
|| wohin gchl dl- Reise за къде пътувате. зимипавате-
Ф cs gchl l-ldcr nichf за съжаление тов; е невъзможно-
пдмa как; || es geht i—'Cta 11:1. aidtrs за съжаление
другояче пе може, пями труг изход. симо тик; е въз¬
можно; иначе .пе може; || das geb. Coch ilchi тови нс
-може. пс бива. пе върни; || 3as gebt zu weit това вече
е -мно'о, прекадено, пaпхвърлд, надминава всяка гра¬
ници, е нъз■м■ут;тeнпо, гондмо нясянетБо; || es geb.
може; дадено- лесна оaбогa; ще сс парел;; || das wird
schwer, -eb1ecHi g-hti мъчно ще стяие. епви л; ще
може щ— станс, да се нареди. мъчно може та сс осъ¬
ществи; || so gut cs gehl доколкото е възможно; || cs
wlaC s:Höi gehen щс с+япс, ще се нареди. ще тръгне.
ще се оправи; || cs gelt wie gischMicati wic am Schnür-
cbcn. wlc 3as B'izrlhickcn иърии кято по води, по мед
и масло, като по часовник. като курписяпо, като по
конец. ка+о пяпuтяпо; || ' cs gib. glilt развива се гладко.
безпрепятствено, Вез мъчнотии. трудности, инциден¬
ти. премеждия, върви като по водя; || Са- '-Т noch
-iinil gut gegangen и тоя път свърши добре, се нареди
добре, мина Вез мъчнотии; и гоя път се отървяхме
добре, лесно; Ц es ist verquer g—gamg—m пищо пе излезе
от говя. ударих па (о) камък. мина ми лисици път,
;тль'aс сс в прeтв;жаaнuдmя си; || ilics geil mach
'un-cb всичко върви, сс развива по жснян;ei кикто
желая; || cs wlad schon all—- gul gei—n иснчко ще сс
опрани. ще се нареди, ще тръгне. кикто трябва; || umg.
е- gell alles drunter und deübce странна бъркотия, ужа¬
сен хаос е, всичко е обърнато с главата пяпонч; || wie
cs auch g—H—n Möge каквото и да стане. както и д; се
развият нещятя; © wir g-if cs die, Ihnen кик си, кяк
сте; какио прявиш, кякио прявите, кяк е работата. как
вървят работите; || cs geil средна хуВост; шпи-доИпш;
ятии се; тур. ортa<бутaнa- || mir g-ht cs gut, glänzend,
umg. dat:Cig ччиетичиям се поВре. блестящо, Отврати-
meнно; || . j—t/l geil cs die schlicht сега нс те очаква
нищо добро. може ти очакваш някоя неприятна из-
пепита; готви се з— нещо ноно; || cs gchl lim schon
bcssca вече е по-лоВрс със здравето- || mit lim geil cs
heagih. bergauf работите му вървят надолу, преуспя-
вит- здравето му се влошава, подобрява; || mit ihm
g—Hf rs zu Ende той иъри; към своя кряй, скоро ще
свърши, ще умре, дните му са преВроени, няма да
жциес ощс тънго; || geh’- wic'- gci — cs mag gcbcn.
wlc cs wolle ти стива, каквото щс; както и т— свърши.
асе ми е етно- || wie gchl das G-sciä/f кяк върни ра¬
ботата, търговията. кяк вървят стелките- Ц Cas grit
nie iahe тоеи ме засяга тъл.Воко, нс ми е Beтрaзнuчно;
© jtlzl gci— ici хийте. отивам си. тръгвам си- || jdlzi
muß ici g—i—m трябва да си отивам, тръгвам вече,
иреме е исчс та си вървя, дя потеглям- || geb върви
си, махай сс, разкарвай се оттук. хийте. марш. дя те
иямя- || gci (hie). vii-uci cs nue хяйдс де, опитай се
симо; || a:i g—H — ici gci sciom хийте пс- нима- я се
остани (о; тоя мери:)- ня мене ли ги разправяш тия;
ями- кому ги рaтпоaaдш тия- исичко хуВяао. само ако
имаше кой ди ти повярия- я ги остави тия; || g-i (Н—а)
und tu nie den GeTiilcn хийтс няпраии ми тая ченчгя;
|| der LcH'-r geht im Eestcm учителят си отива, ще си
върви, напуска пи първо чuено (от месеци)- || umg. се
ist gegangen worden уволниха. ;зпьп;ся, изритаха го.
подписаха му паспорти- © die —'nem koMMen. die ui-
deem g—H—n епнн+e идват, другите си отиват; гостите,
посетителите се т;трг, се нижа; непрекъснато етип
слет труг- || 31— Jahre CoMmen und g—i—m голините
идват и отминяв—т (отшумяи-т); || dl— Tüi gebt вратата
сс отваря; || dee 'anCtrcr gelt leie пътникът се е за¬
блудил, е сбъркал. сгрешил пътя. с тръгна. по по¬
грешен пъ+, загуби. с пътя; || dtr 'ind geht stark
вятърът всс, пуха силно; || wir ее -ithi und geb. пс-
забавно, веднага, както си с, Вез ди сс Вяв; пито миг,
без пя губи пито минутка; || wo 1:Н geie und st—He,
dtmfc— 1:Н Cueai всеки миг мисля за говя. пяма пито
миг. а койг; д; не миснд зи тона, асе това е и мисълта,
ума ми; където и да съм, каквото и да правя, все говя
запимави мисълта ми; © ici g—Hc ruhig меГп—п W—g
(мс1тс- 'cgcs), meinem Pfad, mein— Straße вървя си
мирно и тихо по пътя; пищо не може ' да ме пикира
ти се отклоня от пътя си- || geie deines Weges върви
с; по пътя; || ich gcic м—Гп—г Weg— тръгвам си; || den
gehen 489
Weg alles (allen) Fl—lscics, des Ve'h'eeHime g—i—m ми¬
навам по пътя ня асякя тленни твар- вървя по пътя
пи прeстьпнeпиe-о; || dem giclci—n Weg gehen минавам,
вървя по същия път; || dem Weg des gering-fem Wlder-
slandcs gehem вървя, движа сс по пътя ня пяй<еняBото ’
съпротивление- || eimee Sache verlustig g—hei изгубвам
пещо; || dl- Sache geht dem Krebsgang работата едия
сс придвижва напред, епии кретя, едва върви. напред¬
ва. върви рачешк;, не спори. се запъва ка+о р—к на
бързей, като желкя на угар; || den Milfeiwcg geici
избирам знатпрта среда, средния път; © 1:1 hin drei
Stunden gegangen. habe Mich müde, wund, nlr Blasen
unter d-i Füßbi gegangen вървях три часа; изморих
се. излязоха ми мехури, паранис си, паВих си краката
от холснс, въриснс; f ici gchc nie dl— ÄhsäTz- schlcf
изкривявам си токовете ог ходене; © ici lasse cs mir
gut geben живея си, глелям се поВре; разг. гледам си
животи, тунит:ятя, живея си живота; © 1:1 gebe Milch
holen. Meine Mulitr abioici отивам пи купя мляко. да
взема, ди посрещна майки си- || ici gehe schiuf—m, tin-
kaulen, e--em отне—м ти си ле'на, ти спя. ти купя псщо,
па пaтио, та ям; || wie geiem Tanzen, epa21iae1 отиваме
ня тaпи, пя разходки; отиваме па танцуияме, да сс
поразходим; || d-e Brief ist verloren gegangen писмото
сс зягуВ; по пощата- || Corl kommt еа gegangen ето го
че идва, че се зидана; © bankrotT, umg. pieiit g—hcm
рaл;0ЯМi правя фяниm- || in Konkurs geiem ррл;оaм;
обявяват ме а несъстоятелност, нeпнameжоспоеоBпост-
|| zugrunde g—ien пропадам, загивам; || hops g—H—n про-
питам, изчезвам, щукнам.; арестуват мс- умирам, хвър¬
лям топя- разг. хвръквам, изгърмявам, отивам по тя-
вон;me- © er geb. al- Scheelbe' той работи, ще стане
писар; © ici geb— uns Ftn-teri an dem Fluß. an die Sc—.
ans Land, an dit Front отивим па прозореца, па реката,
ня море; стъпвам, слизам пя сушата; отивам, зами¬
навам на фронта; || 1:i gcic an dl— UoeHecHui-, an Cie
UnlversltäT отивам та слствям във виеше училище, а
университета, ставам, постъпвам професор, препода¬
вател във виеш; училище. а университета- || 1:1 g—Hc
зп Bord качвам се па борда пи параход; || ai die Lull
gtien излизам ни въздух, па подишам чист въздух;
|| er gebt ans 'eek, un die Arbeit той пристъпва към
риботи, към псло; сс зaнaид, сс запретва па работя;
|| gelc nlr lichi an м—lme Bücher пс пипай, не орт6ъо<
каий книгите ми- || 1:i gcic an seii—а Seit—, an sclitm
Arm. am Stock, ai Krükei вървя до пего, подпирам
се на ръката му, пи Ваступ (когато ходя), на nameоuи;;
|| 'Нм м'Т Rui an Cie Hand (zur UanC) geben пом-'-м
му със съвет; || -е geht mir (bis) al dl— Scbuiiea той ми
стига до рамото; || das '3—' g-it nlr (his) ai Cen
Hais БОП-+И стига до 'чшamя, шията ми; || wenn Nol
in den Main gehl и случай па крайна пуждя, когато
опре ножа до кокили; || das gchl 1Нш ai dci Keugei,
un Cen Hais, ans L—ben това щс му струва животи. щс
го погуби, третррнaнр животи му. представя опасност
за живота му; || die Musik gchl un- Genüi музиката
тeйетичвя, влияе па чувствата, па тчнртр, тaго;гнр,
вълнува душ-тя; © ich gcbc auf 3cm Pihnbof, auf 3-n
Sportplatz, auf die Posi, auf dem Pcag. ^1- Feld, auf dl—
Straße отивам ня 'аоатаi на спортното игрище, на
пощата, ни пляпипатя, ня понeт;- излизам на чницaтр;
прен. поaнд geмопетряиия; || ich gebe aul dl- Arbeit,
aufs Amt, uu/s STan3ceamt отивим па работи, и служ-
Вата, в гражданското отделение, сключвам брак; || ich
gcic auf Rtlscn. aul dl— Walze предприемам пътуване;
490 gehen
отивам на гурбет; || mein ZiMmee gib. auf dcn Hol, uuf
die Straße е-аятр ми 'летя. води към двора, унuцятя-
|| auf die Unlvie-ltä. gehen постъпвам. записвам се с+у-
тен;, отивам ли следвам и университети; || auf С-е
Stell— geien тръгвам. отивим незабавно. тутакси. ня-
часа; || -auf Nunncr Sichca g—iem действувам напълно
сигурно, със сигурност; || -а -if/f, ist auf Nunmer SicHcr
той е в лрънголника, магарешкия рий, на топличко,
пя курорт (а затвори); || diese Anspielung geht auf 31:1
тоя намек се отпяся до теВе. важи зи теВе. разг. тови
са камъни по твоят; глави, и твоят; градина; || er g—Hf
nue uul s—inen Voeieli, Nul/en той си гледа интереси,
;т';тртa, пази си интересите, пе го интересува нищо
друго освен собствения му интерес, собствената му
изгода; || auf allen viceen gehen ходя пя четири крика,
пълзя; || auf dci Zchcn, Zcicn-piTzcn gehen стъпвам па
върха ня пръстите си; || aufs Ganze, uuf Biegen und
BaecHem g—H—n рискувам исичко, настоявам въпросъ—
да сс реши тъй ил; иничс; или исичко. или нищо; || Ciwas
gelt mle auf dl— Nicaem пещо действува ня нс-
раите ми. разг. ходи по периш;; ми, къса. дрртпu не¬
рвите ми; || cs gebt auf zwölf, aul Mlllernucbt върви
към, наближава 12 тяеа, полунощ; || 3-а UunC gelt aul
Cen Mumi кучето се нахвърля на хора. сяпСi с з.о; || -
i:H g—ie aus dem На“-—, au- 3-r Schule излизам от
къщи, от училището, напускам поми, училището, оти¬
вам си; || sic gib. nicht aus den Haust тя пс излиза
никъде. пс пяпускя къщата, по цял деп кнспс и къщи.
не си показва носа навън, вън ог къщи; || er ist aus
3te Weit gegangen той напусна тоя свят. си отиде от
нас; || geb nie aus dem Lieh. тръпи; сс ог светлината,
затулваш ми сиеглината- || aus dem Fugen, au- dem
Lrin g—hcm рртпртaм сс. оaз'л;6дирм сс на съставните
си чисти; рухвам, разбивам сс- || iim aus dee Schußlinie
geben прnрaвдм му място; отдръпвам сс настрани; ||
er ging aus -1:1 Heraus und tezähiit alles той сс отпусйя,
сс разприказва, се оживи. езикът му се развърза и
разказ; исичко; || 1:Н gehe ihm aus Cem Wege отбягвам,
избягвам го. отбивам се от пътя, заобикалям, за да
нс го срещна; сгоанд ог него; || geb mle au- den Augen
махай се от очите ми; очите м; т— пе те виждат исче-
ди ге пями, измитай се. разкарвай се оттук; || außer
Landes g—htn отне—м иъп от е-ррпатр, и странство,
чужбина; || als -'-1-1 durchs Ziel g—hcm минавам пръв
през финиши. излизам първенец, спечелвам първен¬
ството, първат— натрала; || d-i Fluß gebt durch die
Stadt реката минива, тече през 'рала, прекосява града;
|| durch die Lappen gehen изплъзвам се, измъквам се,
избягвам, разг. офейки-м, духаим, изфирясаим; || Са-
glng nlr duecb- Hirz, durch dl- Sccic тона прониза,
проботе сърцето. пушит; мн, сякаш нож се заби в
сърцето, прониза душита ми- || Cas ging mir durch Mark
und Beim тона ме потресе. ме разтърси до мозък; на
костите, до дъното на душита, премии— през цялото
м; тяло; || cs ging 1Нм Cuech ui3 Cuicb гони го тяеeгнa,
потресе дълбоко, уязви го по дъното, глъбините на
дчнртa му; || ich gcic lüe ihm Curch- Feutr готов съм
зя пего ди мина през огъня. ди стъпя а огъня; || eiwas
gehl nlr Cuech den Kopf, durch den Sinn пещо м; мн-
пива през ума; || ici weade cs nlr Cuech 3ti Kopf geben
13—11 ще обмисля, премисля -ова; || alles gehl duech
meint UäiCe всичко минава през моите ръцс; || er ist
CurcH meine Schule gegangen той с минал през моят;
школа, с мой ученик; <ф bibl. cs isi i—iebT—', daß ein
Kanti durch —in NadeloHr gebe по-лесно, по-скоро ка¬
мила ще мине през иглен; уши; || das geht gegen nein
Giwlsecm, gcgcm ncime Ehe— гои; е против съвестта,
честта мн, ' с и разрез с чувството ми зи съвест, - за
чсст- || das geht mir geg—m (wid—a) dcn Sfeici тона c
против вътрешните ми убеждения. разбиранията ми.
вътрешното м; чувство. м; с неприятно, нс с по во¬
лята ми; || umg. —fwas geil Hier hinein und du hinaus
нещо влиза и едното ухо и излиза от другото; || - dl—
WlaT-chafr gelt hinter -1:1 стопанството тлпати, едва
крета, иърии рячешки; || hinter dl— Sciul— geiem бягам.
разг. чупя се от училище; || ins Tieatea. ins Klo-fee, im
die StuCl geiem о—иа—м пя театър, постъпвам в ма¬
настир, ставам калугер (калугерка). nокaну'eрдиaм сс-
оттеглям сс и манастир; отивам а грипа- |! ici gchc
ins 'asser, ins Bctf. 1m die Wciti im die Ferne влизам
въи водата, хвърлям сс и реката, иодата, удавям се;
.яг—м си; тръгвам по светя; отправям сс и чужбина;
|| im Sc— gehen зямип-вам с кораВ. отплувам; || im den
Krieg g—htn тръгвам, отивам па война; || ici gehe im
mein Unglück вървя срещу нещастието си- || etwas g—hf
in die Lu/T нещо e:еплолиря, хвръква, бива хвърлено
вън въздуха; || die Prcl-e g—hcm im die Höbe цепите ски-
чат (високо), сс поиишаиат; || in die Höie, in die Lufi
g—hcm кипвам, разгненявим сс, разг. хвръквам; || umg.
in die Pilz—, Bims—m, Erhscn, Nüssc, Rübrm, Wi:Cem gehen
изчезвам без глас и следя, щукням, пропадам, запи-
.явим се пянякъпе, потъвам и неизвестност, отивам
по пдионитe, затривам се- пи вест, пи кост от мене;
|| im den -1:11'11 Tod g—irm отивам н— сигурни. диня
смърт; разг- сложил съм си главата а торбата- || ins
Einzelne, in Einzelheiten g—i—m нaилuтaМi впускам сс в
потооВноети, тънкости, детайли- || das Koen g-it 1m
Ähaci житото uзkнисяиa, житяти вретенят; || Cis gelt
ins aschgraue, im die Pupp—i крият му сс пс вижда, гъне
а мъгла, пещо е безкрайно тянeчe, стига до безкрай-
пост; || —fwas gcif In Trünntr. in Sfückt нещо рухни,
зс разпял;, сс разбива, се превръща а орзирлuп;, се
разпити на късове. на парчетя, става ня сол; || dl- Tür
gebt 'm den Angeln вратата сс движи, се хлопни, Скръц-
ии, чува се. чс вр—тита се ота-ря, чс пантите изскър-
ииaг; || cs geb. -chom in dic Celli- Woche това пропъл-
жива, трае исчс трета сeтмиия; || ici gcic 'm nein 31.
Jabe влизам, встъпвам в ЗЬе—та си голина, започвам
ЗЬбиги сн годния; || 1:1 gchc 'n nlci угльBдирм сс а .
себе си, правя равносметка със ссбе си, р-зк-йвам се
дълбок;, поправям сс морално; || ihm ins Guan, ins
Netz, 'n die 1aiic geb—m чнриям сс а мрежите. уловките
му, оставям сс да ме оплете и мрежите си, попадам
и клопката, прим-мк-т- му, влизам а капани му; ||
d-e Wagen gibt 'm FeCtri колят; с пя пружини; || rs
gehl 1000 Personei in d-i Saal а с-лони се побират
1000 туши; || Cas gcif in die Tau-tiCc. Millionen гони
възлиза на хиляди, па милиони; || dee Wagen l-l in dir
Produktion, in die Serie gegangen колита сс произвежда
серийно; || umg. Сее Rhylbnus gehl 1m die Belle ритъмът
те кир; та се разиграеш, ти подскачаш; || mit dee Zeit
g—hen вървя в крак с времето, нс uт;етрвaм (назад)
ог времето, прогресивен, пяпрeтнитaв съм; || i:H gebe
м1Т ihm ходя c него, имим, въртя любов с него- || C—r
Fluß gebt mit Els реката влачи .eg, летен; късове.
блокове; || die 11^ gchl mit eln—м Kinde жената очаква
Всбс, с точтпa; || ich g—be nll 'Нм -licig ins Gerlcbi
съдя го стро';, не го щадя; || cs geht gut, seb1ecbт,
seb1eT Canli орбо-и-a иърии, сс развива добре, про¬
цъфтява, нъри; зле, една крета, удря о камък; || wie
gchl cs mit d-e Gt-uiChtli кик си със здравето; || umg.
etwa- mit -1:1 geh—n beißen тaт;грм, разг. свинам, за-
рущвaм, погчрчвaм нещо; || geh mir doch mli d-iicn
Gehirn 491
Äner-3-i не се опигнай да ме чбeжgaнян, стига си се
;тнипднaл, махай м; сс ог глрвага, остави ме пя мира
с гноите извинения; || 1:1 g-bc nach Frankreich, nach
Afrika. nach Haus— отивам. зямшпивим зи Франция,
Африка. отивам- си у томя, в къщи; || m—li 1tm-itr
gebt nach dtr Sieaß—, nach Süden прозорецът ми гледа
към чт;иатаi на юг- || ia:h eechfs geben свивам пи-
дясно, отбин—м се и дясно; || 3—r Schauspiele' ging naci
Berlin ррт;е-ъ- сс премести, прехвърли, отиде в Бер¬
лин, бе ангажиран. преместен. назначен а Берлин; ||
cs gehl ia:h Wune:bi nach Milmcm Sinne, mir nach dem
Kopfe всичко върни. се развива по желяние, по угот—та
мн, както ми е ч'олно, по вондтa, разбирането ми;
|| wenn es nach nlr ginge ако питаш мене, ако върнеше
така, кикто искам, по мое желяние. по моя ум, ако
ме слушат, питат мепе- || 3er Schuß ging daneben кур¬
шумът удар; встрани ог целта, се отплесна ог це.+я;
|| über dl— Brücke. üb—a den Breg. über Land gti—m м;-
панам по, през моста; прехвърлям, превал ям пнaни<
пата, nоe;тотяирм трудностите, миниваМ моста; пре-
косявям с-оaпртa, полето- || die Reise gebt über W'—n
пътят ни минава през Виена, щс минем при пътува¬
нето през Висни; U üb—e d—n gaoßti Onkel, übte die
große Zehe gebt! пагря; || —Twas gehl über alle BegalTc,
üh-e alle Beschreibung, übte dcn Spaß нещо нртхнърня
ведка представа. с изключително, не се поппана на
описание, па никакви представи, престана та бъде
шсга; || Cas gchl nie ühee alles говя стои нит всичко
за мспс, пямим по-скъпо пещо ог него, нищо тоуто
пс обичам повече ог нсго; || es gchl mir nichts darüber
нищо пе ми е по-скъпо от тови, т; сто; пит всичко
за мепс; || Cas gibt über meine V-iмögiisv-'hälTiise-,
üb-e meine Kiäfie това нaтхвьоня моите мa-eр;aнпи
възможности, не с по кесията. джоба, чергаги ми, пе
моги п— си го позволя; тон— не с по силите ми, пит-
хвърля силите, физическите ми възможности; || da¬
gehl über seinem Uör12ö1i тон— пaтсвъоля неговия хо-
ризои;, гой пе е и състояние да го разбере; || das
Deanu isi über 31c Bühne. die Pretii' gegangen поиматр
Be поставена, представени и тeртъор, ня сценя+а; ||
Tüchtig über Cas E-stn, dl- Vorräte g—hen нахвърлям се
върху яденето, унищожавам го бързо, ;трртс;Tирм
бързо припяси-е. разг. нижлям им бързо сметката;
|| 3er Fluß gchl um die Siudi реката заобикаля, опасна -
'р—тя; || dl-snal geht'- um Cen Kopf, umg. un die 'ш-Т
гоя път сс кас-е за животи, зи гтрвртр, работата е
сериозни, оeнива се съдбата, животът ми; || cs gebt
un- Geld касае сс за пари. върти сс около пирата; ||
-'m |edtr w—lß, worum cs geht ас;:; знае за кякио става
въпрос, зи к—кно се к—сяе, какво е сложено ни карта;
|| cs gchl uns Gaizt всичко с сложено на кир—;,. касае
се за всичко, или па спечелиш. или та тягуB;н исичко;
|| 'Нм um d-i Barl, ums Maul gehem потмизним, под-
минквaм му сс. покирвим му се, въртя се угопн;тeекu
около пего, прекарвам метен пръст през четaтa му,
OPзмaзним се ог у'отничество, котaто гоноря с не'о;
|| unter dl- Soldaten. ScHausplcice, Räuber geben ст-нам,
постъпвам войник, ротис-, ставам разбойник, избя'-
нам пр; разбойниците- || тт-г 31— Leute geben отне—м
между с;оргa; || ihm тТее dic Augen gebt! дндврм се,
мяркам сс, нee:тднaм се пред очите му; || Cas Drama
gebt тТее die Uuul трима—— кара. прие; ди т; па-
етрьспe кожити, вълнува, татоотвр, ортгъосвр тъ.-
боко; || ail—s unltr -1:1 g—htn las-cn (за стар или болен
човек) върши всичко под с;В; си; || von Cunnen eHem
отивим си; напускам доброволно тоя сеят; еамочB;<
ним се; || -Twas geht von MunC zu Mund нещо се - пре¬
пие—, се носи ог уста па уста; || ciwas gebt 'ue:H von
Flick, von-taiitn, g—il mir raeeh von der Hund нещо
бърз; сс придвижва, напредва, преуспява. върви гнрg<
ко; 0P6;тр-я ми върни, спори. идва м; отръки; || cr
ist zu früh von un- gegangen той си отиде от пис. ни
напусни, умря много рацо. преждевременно; || ibm
ilcbl von Leihe, von der Prilc gei—n вися му асе над
тлaвртa, пе го оставям на мира; || vor (da)s Tor gei—m
;тт;трм прел вратяти. портата; || was gchl hier vor sich
каки; стина тук; || -' 's. voe die Hunde gegangen той
съисем с изпаднал. пропялно, затънал и :;.—;. съвсем
сс е лeкнасиран; умрял е а мизерия, като сетен, по¬
следен бедняк, сиромах. пияници; ф Gewalt g—hf voe
RieHT силата побеждава правото- || das geh. mle wider
die Natue гои; е против природата ми; || zu 1Нш. zum
Aizi, zum 1e1-tua grien отивам при. у псго, на лекар,
на фризьор; || zu Bett, zu TieeH g—hcm отивам п— си
легна, т— обядвам. сядам па масата; || zue Schule, zue
Klrebe gehen отивим ня училище, черкви- || geb zun
HeiCtr (Kuckuck, Teufel) иърии. ити по дяволите.
пръждосвяй сс, михий се и джендеми; || 'Нм zu L—lbe
gehen нрснъолям сс ти го Вия. посягам ня него; || einem
Peohi-M zu Leibe g—hcm трлрвдм сс c разрешив-пето,
разчепкването пя проблем; || zu Bruch gebt! счупвам
се, разбивам сс; || zu Fuß gcicn вървя, отии—м, ходя
пеш; || —Twas geil zu -cincn Lasici нещо е и тежест. за
сметка па нсго; || zu Werke g—hcm пристъпвам към
дело, работи; || etwas gchl zu Eide пещо е пя привър¬
шване, върви, отива към своя край; || zur Bühne, zum
Film, zue IiCu-irle g—hcm ставам артист. филмов ар¬
тист, постъпвам, отивим и производството; || -fwas
g—ht nie zu H-ezci нещо ме трогва. вълнува, говор;
на чувствата ми, пи сърцето ми; <$> d-e Krug geil so
langt /^т) 'а—'. bis te bilchi веднъж стомни за Водя.
пниж стомни зи воли, токито сс счупи; веднъж тиква
на вода, два пъти тикна ня водя. трет; път — без
ноти и - без тикви; ф cinr gebende Ube оaBотeш, функ-
цитиращ часови;:; || —ine zu Heizen g-H-md- Rede
прочуис-веня, проникновена. вълнунаща рсч; || his zun
Äußtr-Tti gebeidc Zugesländiissc крайни отстъпки;
ф е- war —in sTändlges Gehen und Komntn непрекъс-
пито итвaси и си о—'^—^, сс тотeхи, сс нижеха хора,
владееше голям; оживление (като пчелен кошер);
|| das Gehen fällT nlr schwer ходенето ме изморднa;
|| 1:H bin des Gehens nüCe уморих сс от ходене
gth—nlassci — umg. laß Mich gcirm остави ме па мира;
|| i:H ki-sc mich gehem отпускам се- отпускам му кряя.пе
си тиним много труд, разг. зор, гтeдям си кефа, пямим
дисциплина, мярка
gebcuce — bl—e i-l cs nicbl geieui' тук има, бродят
тухове, сс днднрт тял-съм;; това място е свърталище
ни духове, -рлреъм;; ф Cas Connt mir nicbl gebeuie
voe р—бот—ти пе ми се вижда чиста, ми сс вижда по¬
дозрителни, съмнителна, пе м; харесва мпого; ф bei
dle-cm G-CanCen ist es nie nicht 'ichi gcb-u-' при тая
мисъл, като си помисля за тови симо, ме обхваща
неприятно тчвеmБо, просто изтръпвам, ме побиват
тръпки, ме о6хвршр ужас; || mir wae ilcbl ganz geHeuer,
ob... пс Вях напълно сигурен, ;;.;...
Geheul. Cas — das Gcbcui 3—e Hundt. 3-e Wölfe, dc-
SluiMt-, 3-e AliiM-irei-i тaяг, виенето па кучетата;
ноят. виенето на Бъни;me; воят, фччeпemо, ревът ня
бурята; ревът, виенето пя сирените- ф böe endlich nli
deinem Geheul auf прсстяпи да ревеш. стига си ревал
Gehirn, das — das Gthlai ai-irengtni zeinarieil, ver-
492 Gehör
lenken пипряг—м, ;змътнрм. Сблъскам мозък; си; У laß
3ie nlcbt ins Gthlri spucken пс позволявай g; +н зя-
мътдт, обърка; мозък;, гляви+а. ума; || sein Gcblrn
wie wlc gtläbMi м;тркьт му бе кит; скован, цроaт;-
зирап, той пс беше и състояние ди мис.;, ти разсъж¬
дава; || umg. 'Нм bahei -1— 3а- Gtblen geklaui изял си
с ума в глидп; време. пями мозък и тниврти, кокоши
ум има; || sein Gtblri letlbf Bla-rm auf (реминисценция
от „Дон Карлос" на Шилер) мозъкът му ражда чут-
повит; мисли; той има стоапп;, причудлив; приу¬
мици
Gehör, Cas — kein G—böe Haben пямим слух, ухо, нс
съм музикален; || ein 1—lics Gtböe babei имим тънък.
изтънчен, остър слух; || Cas Gehör prüfen, v—all—e—n
п0онeоднaм, изгубвам слуха си; ;'лчнрням; || nach
den Gehör sing—i, spiclei пея, свиря по слух; ф etwas
zu Gehör bringen разказе-м, изпянам, изсвирвам. из-
пекл-мирвам псщо, изпълнявам (артистичен) номер;
|| eiwas Conni zu Gtböe пещо бива изпято, изпълнено,
издекламирано; || nie l-l zu Gehör g-Comn-i, Caß...
чух, дочух, стигни до ушите, да слух; ми, че... ф um
Gehör blilci м;тд д; ме итслчнаTi ди ме прием-т ни
аудиенция; || Gehör finden bei. unlee Cen Paucri па-
мирим отзвук. поддръжка, подкрепа между селяните;
те се ;тпредт със зaт;тяпe, уважение към мснс; || -eine
Pitle TaiC k—li Gtböe молбата му Be отхвърлена, не
Ве чтовлeгвооeпa, не пямер; отзвук, отклик, бнaто-
екнопно ухо; || iim Gehör echemki1, geben изслушвам
го. т—н—м ухо на молби—— му; откликвим се ни мо.-
6ит; му; || 3-е Vernunft Gehör schenCen вcнчннaм сс
а тнaеa, пянeпнaпидтa на разума; || -1:1 (D.) Gehör
vea-cha/fei трегaвдм ти ме ;зенунam, накарвам g— ме
приемат, ди м; т—п—т аудиенция
gehorchen ibn aul- Wort. blind geborcbcn nотт;-
пднaм му се Вез възражение, безпрекословно, 6eзо;<
потно, сляпо, псгов послушен роб съм; разг. игрия по
гайд-ти му; || 3-е Siinne Сс- Hte/en-, 3-r Not g-hoi-
chei потт;пдврм се ни 'лиса на сърцето си, следвам
гнaер па сърцето си, понeндгр на нуждата, покорявам
се на необходимостта- || 3-е Wagen gehorcht nie 11:11
колити нс ме слуша, не се nотт;пднa пя ръцете ми,
сс изплъзва. се изтръгва ог внaетгa мн, пс сс оставя
та я уnррвтянрм, карам
gehören • ■ - 3а- Buch gthöri nie книгата припaтнeж;
на мепе, с моя, е моя еоBетБeпост; || -cli Heiz gchöri
mir сърцето му м; припят.ежи; ф Cas gchöri an eint
andere Slelle, in ein 313—1-- Fach, uniti die Pank мяс-
-от; му пе е тук, с точгртe; тови спада към други
специалност; мястото му е под миптера; || -е geböel
vor ein Gee1eHt, ins Gefängnis, hlntce Schloß und Riegel,
unltr meine bcslci Ficuidt, zu m—iiei bcsicn 1eeuidei
гой тодбБP ти бъде изправен пред съди, място-о му
с а зи-нори, зад рeнe-к;-e; -ой nр;пртнeж; към мои¬
те пай-доВри приятели. сс брои, сс числи сред моите
пай-тобр; приятели; || oberd. -е gehöel gehäigi, ver-
diöe:Htn, viibanin заслужава ди бъде обесен, натупан,
пaпeртaнeп, ти го обeед-, пaпeотaни-, натупат; по-
тр'р му сс еонилпa порция Вой; || das gtböri nicbl
bliehee мястото ня гони пе с тук; гони пс спали тук;
|| Cas gchöri nicbl zur Sucht тови нс се ;тпред то въ¬
проса, пяма нищо общо с -емата, с прчто, оязнитпо
нещо, с етояпитпо оBегодтeлс-но; || dazu g—böel ГaIciT
за тоеи сс изисква, с нужен гилипт, дарби- || cs giböei
viel dazu за гони сс изисква много; || es geböel schon
große Feccbbtli dazu изисква се, нужно е голям; пя-
сатство, голяма порция. дози прсрлегно. (/>..-. - . ) ю-
ндмо тупе зи това; ф Cas gthöel -1:1 nicht юни пе е
прилично, нс с пя място, уместно, е а разрез с до6о;д
топ, нс с редно- || es gtböel -1:1, Caß nan Canki редно
с човек пи блрг;тро;; а редя па нещата, а сти.— на
добрия топ с да се бтрготaоu- || das gtböri -1:Н (nun
elinal) -o тик— си му е редът. за тона нями две мнения,
не може ти сс спори; шег. тика го с п-ред;. дядо
господ
gehörig — die g-hörigc Sieaft crhaltci получавам съ¬
ответното, заслуженото пак-зяпне; разг. както съм го
дроб;.. -яки ще го сърбим; || ihm dl— gehörige Achtung
eiwel-ci окизвим, зaен;лeтeлс-вувaм му зяенчжeпото.
подобаващото ув—жсп;;; || mit С—м gehörigen Erisi c
нужната, необходимата, полягащ-та сс. подобавр-
щяти сериозност; || d-i gehörigen ETcCi habti окизним
нужния, необходимия, съответния ефект; || zue gcHö<
rigen Zeil а подходящото врем;; || gehörigen Oeits па
надлежното, съответното място- || Cas Gthöelgt ve¬
ranlassen вземам необходимите, нужните мерки, па-
правям необходимото, нужното
gehorsam — Ihe gtböi-amtr Diente Ваш покорен ену<
ги; Ф dankt gtbör-aмeT 6нр';gаря пай-покорно, ирон.
пс ми -од6вa, мпо'О м; с nр;грябнрт;, задръж си го
за себе си
Gehorsam, dee — bedlngungslosci, blliCer Gehoi-aM
безусловно, сляпо подчинение, поенунaп;e; || 1Нм den
GeHö1eun verweigern, aufkünClgcn — keinem Gthöieaм
lei-i—n, üb-i о-к-зеим пи му сс подчинявам, ga из-
пьнпднaм заповедите, п-режт-пият— му, не го слу-
нaм, не му се полт;пдврм исчс; || ihm zu Gthor-ам
bringen пак-реам го ти елуня, ди се потт;пдБи; ||
Gthoi-UM uniti 3us Gc-clz послушание прет закопа
Geier, der — <$> wo ein Aus isi, Cu sanmeki sich Cie
Gelee където ими мърши. има и орли; пето има мед,
тим ;м— и мухи; дето им; големи треви, тим им—
стар; змии; ф Caß dich Сее Geiei — Hol dich d-e G-i-e
ор.; -е ял;; мътните те взел;; орли и вран; ли те
изядат; ор.; ти те разкъсат; || zun Gcler, höl'e d-e
Gelee по дяволите; пукпнця те пукпянa; пусто опус-
тдно; || weiß Сее Gelte пяно. знае; ф dial. ganz des
Geiees auf -Twas (Akk.) -cin нрмтд, петимен, .ут съм
за псщо
Geifer, 3-е — Gift und G-ilce spalizei бълвам отрови
и жлъч, змии и гущер;; || seinen Gellte verspritzci из-
плюнам, изливам жлъчта, отровата сн
Geige, die — er spieil Geige. auf 3er Geige той свири
|нa' цигулка; || 31— crsTe Geige spiclei свиря първа ци¬
гулка; прен. свиря първа-и иитункa, ;гоaд първ-ти
ронд; разг. аз конд, из беся, всички ;тордг по '-йт-ти
ми; кикното из кажи, тови етPБр; ф nach seiner Geige
tanzen Müssen поинчлeп съм ти игоaд по '-йт-ти му.
както м; свири; || 3er Ulnnel hängt ihm voller Geigen
всичко му сс вижда от хубаво по-хубаво, и розов—
светлина, на сепмого неб; е ог р-поса, плува и б.—-
жепетво, тъпе и щастие, и пай-хуВав; мечти, блянове,
изпълнен с с оптимизъм, вдоa а чспeсa, nрeтеmрБд си
нснчко и най-хубава светлина; || 3а schweigen alle Gei¬
gen, 5. Flöte
geigen — 3u geigi cs някой свири на цигулка; по-
т;гaт, чуват се звуци от цигулки; ф die Grlllci, Cie
Mücken geigen щурците цвърчат, свирят; комарите
бръмчит, свистя—. свирят; ® ich bubt ihm Cie Wahebtli
gründllcH gcgcigi казах му истината прино и очите,
казах му неподправената. жестоката, т;лртр истина,
без ти му цепя бремa, Вез пи се церемоня, право, куме,
ти а очите; || ich wlll’s 311 -chon g—lg—n ще m; кажи из
ня тебе, ще ти дим пи сс разбереш. ще т; кажа откъде
;т'рдиa слънцето. колко е пи десет половината
geil — gell— Blicke. Gedankt! похотливи, сластни
погледи, мисли; || —in g—ll—s Lacicn похотлива, мазна
усмивки; || gcll wie —im Bock, Äf/— похотлив. тур. aт'ън
кито пръч, маймуна; ф ein g—llca Boden тлъстя. мaтпa,
тучни nотия; чернозем; || geile Teitbc буйни фиданки,
издънки
Geißbart, 3-r — um dci Geißbart -latllti спорим за
тоя, дето тчсa, дали на кьосето ще поникнат мустаци,
тил; ще роти върба трепки, за бълхите и плевнята
Geißel, die — dl- Geißel über -Twae (Akk.) -eHw1mgen
размахвам бича. камшик; пад пещо, Вичувам нсщо;
ф die Geißel Goilt- Внч Вож;- Атила; || dei Krieg i-l
—in— Geißel 3ci Mtn-cibeif войната е бич, напаст. па-
казиние за човечеството
geißeln — ihn zu ToCt geißeln пребивам го c Внча;
Ф dl— Vi'ioginheli gelß—lm Bитувaм, порицав-м лъжити
Geist, d-e — Leih und Gels. -дно и пух (туши)- ||
G-l-T und Köipti души и тяло; || Gel-i und Maieele пух
и материя; || ein geoßte Gcisi голям ум, дух, интелект;
гений; || einen legen, umfa-stidti G-l-T Haben имам
жив. подвижен, всеобхватен ум; || -е hal viel Gcisf.
keimen G-l-T. isf -in Main von Gcisi той е много остроу¬
мен. има голям интелект. ум; пяма пух, интелект.
остроумие; той с човек с дух; || die kleinem GtieTti
милките деца, дечурлигата; || се ist nur ein kl-lier G-ieT
той с требен по пух, малки, дребни туша, gуниия,
луничкя, разг. нищожни гятинка, тв-р, нищожни лич-
нос;, дребни туш;иа; || —' ist —im unruhiger Gcisf той
с неспокоен пух; || viel Gcisi hui -е geraCt lichi пями
много ум и '.aBaTa, пс се отличии; с голям ум, с
някакви големи умствен; дaоб;; Велен духом, ску¬
доумен е- || iim ohne Gcisi 1ueHuHмt1 подр-ж-вам му
сляпо. бездушно- || die Faücbie selm—s Gcl-tc- рожбите,
творенията, плодовете пя духа му; || die Lcuchie s—im—s
Gcier-s eelischi светлината ня разсъдъка му угясая- И
srin G-l-T vtrwIiiT -l:i той се побърква; || -cli Gcisi i-l
krank, uniacbiel, gestört разсъдъкът му с Во.еп, по¬
мрачен. той е умопомоачeНi душевно Bонeп; |[ er isi
3er führende Gcisi той с тунPTP, ръководната личност.
умът ня исичко; || er speühi föiniieH voe Gcisi той
просто блика, прелива от духовитост, остроумие; <$>
bibl. 3-r 3^1-13,- iölti, über d-e Gc1eT macht lebendig
буквата сковава,.духът ;ж;в;гвоодир; " bibl. 3-e Geist
ist willig, aber Cas FIiiecH ist -chwaci духът е бодър,
плътта с немощна; <J> es ist 3-e Gt1eTi d-e sici d—i
Köipti bau. (Schiller) духът си изгражда тялото; ф
Cer G-lsi d-e GollC, Сее Göctbtzc1T, Ces Feltdti- духъг
на готиката, на епохата па Гьоте; миролюбивият пух;
|| Hier btrr-chi -in guitr G-lsi тук владее добри ат¬
мосфера, дух, климат пи 0Pт6;рaгeлетио; || in dl—s—i
Räumen weht —in Ьc-öndcrci Geist и тез; стан ил-пее,
ас; лоч' пух, разг. тук е лочт господ; ф -1— 1-Т -с'!
gut-', schlichte', hösci Gcisi гя с неговият добър, .ош,
зъ. гений; || clm dltn-tburee Gels. услужлив дух, услуж-
нивa тушички; прислужи;:, прuслужнит:a; енугa, слу-
гния; || clm gesuidee Gt1eT 'n einem 8-^13-! Köipti
здрав дух в зторв; тяло; || 3-1 Gt1eT, 3-е sicis vcrnclnl
(Goethe) духът пя ого;цaпиeго, вечният скептик, Мс-
р;сторeл; || du gieichsf dem G-lsi, d-i du begielT-i
(Goethe) ти приличаш ня пуха, който си и състояние
да разбереш; прен. тови нилхвърля умствените т; спо-
еобпосmи,■ пе с по -воето умствено ниво; нс се напъвай
ди Въдеш нещо повече, отколкото n;звондврт тови
умствените т; способности- разг. тови не с лъжици .за
-в;д-я уста; ф 3er Geist Goile- пухът господен, божи;
|| d-e Heilige Gcisi светият дух; Ц umg. vom U—'lig—n
Gti-T beschattet wilden (осеня ме светият дух): ни-
geisterbleich 493
тупнат, пaneодaнврт ме тпоaБP-a, смазват ме ог Вой;
виждам звезди посред бял деп- || umg. ihm dci Ueiligen
Gcisi -cilcken, er-ciclncn 13—1 (пращам му светия
дух); пaпeрдянвaм, п-тупним го. -я вижда звезди по¬
сред бя. деп; || 3er Geist d-e Fli-t—rils духът на —ъм-
нинята, дяволът; || 3-е böse Geist злият пух, лукавият,
еaтрпргр; || von bösem Gc1eT hes—esem оBеeBeп, обладан,
;6сирнрт ог бесове, ог gдв;нр- сякаш зъл пух, дяволът
сс с вселил и него, сякаш бесове са сс вселили и него;
ф biee geben Gel-ier um тук има. Вродят, витаят, сс
яидвят духов;, призраци, ;ми вампир;, таласъми. кя-
раконджоли; тук с сборище. ня духове; || 3er Gel-i des
ErMord-Tei -'eeH1tn allnächtlich an ГuTört духът на
убития се дидвaшe всяка нощ па местопрестъплението;
|| Gel-ter b-scHwören, zillcrcn. baiiei. ru/cn заклиним,
викам. призовриам духове, оaт;'рaвaм масички; || зп
Gc1eicr glauben вярвам и пухов;, призраци; || wie —in
Gcisf au-sthei изглеждам като привидение; ф umg.
alle guten Gtl-itr o ужас; Врано; само мо'— да те по¬
хваля, ди се възхищавам- || von allem guten Gt1ettrm
verlassen sein (изоставен съм от всички добри духове)
нзгуВил съм си съвсем ума, изгубил съм способността
та мисля, ди разсъждавам, съвсем съм обезумял, по¬
щурял; || Cu hl-i woil von iiicm guten Gtl-ftri vieiasscm
дя пс си луд, обезумял, g; пс с изпила кукувица акъла,
умя ти- ди пе си откачил. да нс си се побъркал; ей
богу, ти си ненормален- || etwas belebt, trfi1e:HT meine
trechiaf1tcn- Gtl-lee нещо съживява. повдига отпадни-
лия, упuнид ми дух, тонуса ми, ме ободрява, м; вдъх¬
ва бодрост; || 1:Н samMtc meine Gel-ier събирам мис-
л;те си. опомням сс. навим ня себе си, окопитвим сс.
съсредоточавам се, пак съм и състояние др мисля пор-
милно, кит; сорртр ; ф Hier scheiden sich die Gei-ier
тук мненията рязко се ;тл;трврг, по този въпрос мпе-
пияти са т;рмe-ринно противоположни; || dl— Gt1eita
sTicßen. prullien -chael aultlnaidtr стигна сс до големи
разногласия в мненията. по резки противоречия по
въпроси; || cs wae nicht icichl so viel Gel-ite unlee einen
Hui zu h'ingei не беше лесно п— сс обединят и едно
толкова много мнения, ди се памер; едно общо раз-
решепие; ф 1т Gi1eTc hli ici hei Clr, nii Cuhel, миг-
seH1i1e ich mit а духа, c мислите, мисълта, духом. мис¬
лено съм при тебе, пр; вас. духът ми витае. с дух;
си витая при теВе, аас; споделям идеите, убежденията,
съччвcтвчБям, съмишленик съм па тeтог;, идеите; ||
ahwiscndcn Gc1eT-e огсъстичвaщ с мислите си, духом;
потънал, унесен в мис.;, разсеян; || i:i merkie bald,
wcs Geistes Kind ee wae веднага тябeлдзaх чие духовно
чадо, чия духовна рожби с той, разг. що за човек с,
колко пир; струва, какво прeпетaвлдиa ог себе си, кой
е учителят му, какви са идеите му. убежденията му;
|| etwas bclküg—ii Cen Gcisi нещо окриля пуха, дини
криле ня духа; || Cei Geist hildcn култивирам. рaти;-
Б—м, чсъиьршeпствувим, изграждам духи, интелекти;
|| eln—m kiaeti, scHurlen Geist babei имим Вистър, остър
ум, интелект; разг. ссче ми пипето (кито бръснач); ||
etwas zlcbf vor Meinem Gcisf vorüber нещо преминава,
сс изнизва кат; на филмова лепти. кито ня екран прет
изора, погледа ми; || in scln—m G-lsi—, 1ш Gel-it vom
ihm hanCtii постъпе-м, действувам в негов дух; || den
G-l-T aulgtbei издъхвам, изпускам последния си дъх
gflsifrhlelch — - gtlsfi'bieich -е'! блед съм като по;-
инаспис, като мъртвец. мъртвешка бледност покрива
лицето ми
494 Geisterstunde
Geisterstunde, dl— — zue Gel-tcr-fuiCe и късна, по¬
тайни поби
Gr'-r—eзhve-cmbeit, dic — in einem Zu-TanC völliger
G-isf-eahwce-iH-iT и състояние на пълсн унес. унссс-
ност, отсъствие ня духа, ня пълня разсеяност- потъна.,
унесен а мисли
Gii-feega6i, dl- — mif umgewöHmi1ebc1 Geislc-gubcn
au-gestaff-i -ein пяп—рсн : необикновени умствени дар-
Вн, качества, с необикновен ум. изключителен инте¬
лект; || clm Main von großen Gi1eTcsgabcn чоиек c репк;,
изключителни. големи умствен;, ;пmeлe:mуанп; зи-
ложб;, качеств—; светило, гсний. гениален човек
G—isfe-g—genwait, dl— — dit Gelsfe-gtgimwaif hewah-
aen, nichi verlieren зрцртврм присъствие пя пуха, са¬
мообладание, илатея се. пс ит'уBирм самообладание,
присъствие пя пух;; || Gelsicsgegenwari auibrlngei, zei¬
gen владея се, овлрдяврм сс. пооднянaм, показвам си-
мообл—дапие, присъствие на пуха
Geisteszustand, 3-а — ihn uul -cincn Giisf-e2uefand
unT-'eucHii проверявам психическото му състояние,
тaн; е нормален
geistig — g—lsllge Arbeit умствена, интелектуални
риботи; || 8—1-118— Nahrung духовна срaня; || 811-1181
FählgCeliei, Elgtisciafici умствени способности, ка¬
чества; || 3u- geistige Erbe, Pamd духовно нренeтсmБО,
пуховия връзка; || 31— geistig— . Entwicklung умственото,
интелектуалното рятБumиe- || g—lstigcm Dlchsfabi hegci-
cn извършвам духовна кражВа, плигирим чужди шаси,
мисли, присвоявам си чужпн открития. разг, кичи сс
с чужди пера, парадирим с чужпн духовни бла'а; ||
einen cigei geistigen Horizont buben нм—м тесен, О'ри-
ничен духовен, умствен хоризонт, тесногръд; схва-
щ—пия. оaзбиоипид; || in 8—1-1181 UmnachTung lall—n
изпатим а умопомраченис; || d-e geistig— Uahtbtr —'ne-
Ve16'icie1e интелектуалният подбудите. на етно пре¬
стъпление; || das 8—1-118— Augc вътрешното око, зрение,
духовният взор. поглед- || 1м Vollbesitz dir 811-11811
Krälit -—'m още съм напълно : ума сн, с напълно за¬
пазени умствени с;нu, напълно нормалеп съм- ф er
l-l geistig ieägCi veeaemi, spött. miidcrhtMitTtiT мързи
го да мисли, духови; заспал. нищ, обедня., скудоумен
е; природ-т- с Вила мaщeсa, се е отнесла мащински
към пего, пе с били много шeтоa към псго; умственият
му багаж е мпо'о малък; || er l-l g—lsfig aege, 'eg-аш,
ühcalcgem той с : жив, подвижен ум, интелект, има
бутна, остри мисъл, превъзхожда другите по ум, ни-
-елект, а инmeнeктуaнпо отношение, сто; по-горе от
тях по умствен; способност;; разг. туря - ги всичките
и джоВа си. не могат па сс ерaвпянрт по ум с нсго;
|| geistig umiacbiel, zurückgeblieben -ein умопомр—чен
съм. изостана. пиз—п и умственото, интелектуалното
си развитие, умствено изостанал съм- ф die 811-118
SebuT/imdem иптeнeктуaниитe, умствените работници.
хорити ни ;пmeнeктуaнн;я труд, инmeни'eпи;ятa- ф
811-1181 Geliäike спиртни, алкохолни напитки
geistlich — Зее geistlich— Stand духовенството; ту-
с;впuтeекото, свещеническото съсловие; || geistliche
Litdti черковни, оeн;';озп;, духовни песни; || Ссп
gelslilchti Stand wählen оeшрврм та стин— духовник,
свещеник, пастор, ди се посветя на свещеническия.
дус;впuтeек;я сап
geistreich — —in geistreiche' Mtn-eb, Kopl умен,
остроумен, духовит човек, човек с остър. пооп;цртe<
леп ум; умп— '.—в—; || ein geisteeiehe- Gespräch ипте-
ресен, запимителеп, духовит орттовоо; ф ei -al 11:11
gerade 8—1-1'11:1 aus той имаше малко глуповат иид.
не правеше впечатление ни особено умен, изглеждаше
милко глуповат. пости посредствен; видът му пс едах-
ваше много доверие
geisttötend — clm— gtisttöftnCc Arbeit убийствени зи
пуха риботи; абочг;раша, скучна, тъпи р-6ог-
Geiz, 3—е — von Geiz hc-ce-cn -cin оВхванаг съм ог
болезнено скъперничество, голям скъперник, вaо;<
клечко съм; - Geiz isf die Wurzel аПе- Übels скъпср-
пичестиото е коренът на всяко зло
geizen — mit jeCer Minute, mit dee Zcil. mif dem Geld
gelzrn скъпя. свити ми сс всяка минути. времето. правя
сметка па минутата. ня стотинката, треперя над сто¬
тинката, свидят ми се парите; || nicht nli Beifall geizen
обсипвам, пргоaжаaврм го щедро с ръкопняс:яп;д,
аплодисменти- | -1— grizt n1:ii mit ihren Relz—m тя не
кри; прелестите си, изнася ги пя показ, шег. с р-з-
'олепа много; ф mach Ruhm geizen нaмтя, жадувам
за енaнa, много тщеславен съм
Geizhals, Geizhammel, Geizkragen, der — er 1-1 clm ulite
G-izHais той е стар. закоравял скъперник. разг. пиптия,
иuиuДi стипци, а—риклечко. скрънлзи. цепи косъма . на
пис, стиска парите
geizig — er ist geizig wlc —im Filz стиски пярн+e, ке¬
сията, стиснат е като кокоше лупс, стотинка пе можеш
ти измъкнеш ог пего, голям скъперник с; от пего туша
излиза. пир; пе излизат
Gejammer, Cas — da- ewige Gejammer исчпитс оплик-
вaпuд, вайкяния, -юхкяпuд, вечното недоволство. веч¬
ната тема- вечният снспч- || hör endlich nll Cem Gt-
jäMntr aul стига си хленчил, престани п; хленчиш,
да сс опнaквaн, ти се вайкаш. стига си нареждал; ||
ein GtjäMMtr ansilnnei пад-в-м вопли, започвам ди
плачи, пя нареждам, ди се оплаквам, ти се вайкам, да
се тюхкам
Gekicher, das — uiier dci Mädchen begann rin Ge¬
kicher und Getn-cbt1 момичетата започнаха пи хнхи-
кит, ти сс кикотят и ти си шушукат
Geknatter, Cas — aus 3-е F-мс börie мап das Gc-
knuTtci eine- Molor- от далечината той долови шума,
паткинето, тракането па мотор
geknickt — ganz g-CilcCl sein съвсем съм сломен,
съкрушен. скършено ми е а лчнaтa, разг. счупен, скър¬
шен ми е кефът
Geknister, Cas — da- Gtknl-icr des Feuers, de- Päpi-'e
пращането па опъпд, шумоленето па хартията
gekonnf — Cas Bild ist -ehe g-Coini к-ртип-ти по¬
казна голям; умение, изкуство, мaйегооетво, голяма
вещини; || 31— Vea-c -ind gekonnt стиховете са май¬
сторски, изкусни. се ;тл;трврг с 'олям; майсторство
Gekrakel, Gekritzel, 3us — -clm GtCraCti Ciii ici
nicht lesen не моги пи чети нeортборп;д му, нечетливия
му почерк, разг. тррекрн;ц;me, тряскулки+е, йерог¬
лифите, 'рргн+е му
gekünstelt — ein gekünstelte- Benehmen, Gelächice
изкуствено, престорено. неестествено, превзет; дър¬
жане. пресилен, изкуствен смях
Gelächter, Cas " — clm bome11-ebt- Gtiäcbite сомсоu<
чески смях, сосоm (по описанието на сцената със смеха
на боговете от „Илиада" на Омир); || ein sa'doi1s:bes
Geiäcbice еaрт;п;тeс:;, язвителен, срркaеmитeп, жлъ¬
чен, злоВен смях. кикот (по името на остров Сар¬
диния, където според поверието растяло отровно рас¬
тение. Отровените от него хора застивали в смях,
както описва това Омир в „Одисея"); || ein lautes, sebai-
1en3e-i drOH1tndce Gtlächitr висок, звънък, гръмък,
'0ъм;'нaеeп смях, кикот, хохот; || in ein geilendes Gt-
iäcbice ausbecchci избухвам и шумен, звънък, пропи-
т;тeнeНi гръмък. гръмогласен смях- изсмивам се ви¬
соко; || -in GeläcHier inscbkägei, lu-stoßen, eehebei
прихвам g— се смея, итемиирм сс- || s—im— 'orte gingen
1ш Gelächier dcr Anwesenden uiitr думите му зиглъх-
пяся, потънаха, сс загубиха и шумния смях па при-
еъетвчБЯшиme- || -fwas nlt -pöTTieehcm Gelächica qultlic-
aem посрещам пещо c поти'рaнa•тeнeн смдс; ф ihn
dcm GeIleHiCг peclsgeben изнaгрм го пя присмех, по¬
ругание; правя го прицел на подигравки, присмех- ||
zum G-lächier weiden етрвaм зи смях, зя посмешище,
зя присмех- || iii zum G-lächicr micbcm правя го за
смях, присмех, посмешище; разг. нaпоaвям го за ре¬
зил; || slci (Akk.) zum Gelächter Machen прпрридм се
за смях. посмешище, присмех, разг. ставам за резил
gelackmeiert — ich wae C-r GciacCM-iirti аз останах
излъган, съм изиграният, измаменият. шаранът, бу-
тaнama, балам-ти, който сс сиянa на въдицата
Gelage, das — Cas Gelage bezahlen müssen плащам
из 'чняд, копсчмацuдта, сметката; прен. аз тегля ряз-
нос:ите, плащам сметкит;, счупените (строшените)
'рьни;, из опирам пешкира, контрата остава у мене,
аз съм изкупителната жертва; || ins Gelage hlneinecden
говоря безразсъдно, необмислено. колкото и из ди
кажи нсщо
Gelände, Cas — da- Gelände dua:hföi-cHtni trkunCci,
dsrebkänмem изследвам, орзутпaиaм, претърсе-м.
разг. поemьршчвaм терен, меса-пост; || ein Gelände auf-
i-hmcn правя тоnогоярекa снимка пя местност; ф
GtlämCc gcwlnmen, zurückteobtrn завземам. превземам
отново. връщам си област, територия
gelangen — ich gelinge auf den Bahnhof. 'n dl— Siadi,
in dcn Orl mellte PestimMung, naci B—elim стигам ня
г-р-та, в грип—, ня местоназначението си. и Берлин;
|| i:H gelange ai mein Ziel, uns Zick. zu RciciluM, zu
Am-chcm. zue Ucr1-ehafT, ans RuCer стигам, тоВИрам
се до целта си, постигам целта си, тр6О'aтдврм, до¬
бирам се до богатство. по видно положение, по власт,
ипвам на власт, поемам кормилото (ня държии—т;);
|| Сее Priel giliigle 'm meine Uäidt, an die /liseHe aC-
acsec писмото ст;'па, попадна и ръцете ми. пя потоe<
шсн адрес. в чужди ръце, пе отиде по предназначение;
|| zur Blüfc gelangen стигам до разцвет, процъфтявам;
II се wae 1m den Besitz 3—s 3'ldrs - gelang. гой се Be побрал
по картината- || zur Ruhe geiaigei отдъхвам си; успо¬
коявам се. мирясвам; ф etwas gelangt /um ÄhseH1uß,
zur Dir-tciiung, zum Druck пещо бива свършено. при-
Ключсно, ще Въде представено па сиeнaтЯi ще сс на¬
печати; || etwas gelangt zu meli—i Ohetn пещо стига
по слухи, ушите ми, точунам, пол-вям го; Ф hast Cu
dcm Briel ai lin gelangen 1a--rn изпрати ли му писмото
gelasscm — ein gelässimil Mensch спокоен. слртпо-
кръвен, невъзмутим човек- || g—1ä--rm—n ScbaiTf-e бавно,
със спокойни. отмерени стъпки, крачки; без ди бързам;
|| nli elnee grii-scmem HaiCbtwtgung : псбрсжсн, псх—сн
жсст; || mli gelassemea Stimme със спокоен, овладян,
-върл 'лис; || gell-e—m— Hügel леки възвишения; ф cincm
Tadel, ein Uriell g—iä--—m hlincbMci приемам пенъз-
мутимо, спокойно, твърд; забележка, мъмрене, по¬
срещам, uзенуниaм спокойно, невъзмутимо, със си-
мооблртапис. без та трепна присъдата- || ici -cie gc-
lassen in dl— Zukunft 'летим спокойно, безгрижно па
бъдещето
Gelassenheit, di- — (hilieee) Giiässiihcif zeigen, zue
Schau Tragen външно се nокртнрм всссл. спокоен, не¬
възмутим. пс дивим па сс забележи вълнението ми,
външно пе проявявам вълнение; || —fwas mit Gtiа-ecn<
bell aufnihmcn, hlnnthmtn посрещам. приемам нещо
Geld 495
лпокойно. овладяно, твърдо, невъзмутимо. 'Вез да
трепни, със самообладание
g—läuflg — er Hai eint geläufig— Zunge той има обн'-
р-н език, говори леко, с гондмр лекоти, думите просто
се леят от устата му; || ein gtiäufigte Ausdruck често
употребим, привичен, обичаен, известен, познат израз;
Ф Cas Deuf-cbc i-t nlr sei' geläufig говоря свободно.
гладко, леко, с голям; лекоти немски език; || in gl-
läufigen Englisch antworten о—говорям на отличен. без-
упречеп, изискан. съвършен ипглнйскн език
gelb — eine gilbt Gt-1chte/lrhc babtm имам жълт
цея; на нииem;i жълт съм като пръст, папуняк в ли-
це+о; || Mcns:icn von gilbea Hautfarbe жълтокож; хо¬
ра; хора от жълтата раси; || das gelhe Ficbea жълтата
трески; || dtr Gelhe Fleck жълтото петно (в ретината
на окото); || dee gcibc Neid лют— завист- Ц die g—lht
Paeset жълта-я преси; ф gelb weiden пожълтявам. при¬
добивам жълт. жълтеникав, златист цвят- || das Gei-
'iide wird scion gelb пиан+е исче се жълтеят- || vor
Neid. Ärgea g—lb und grün werden позeнспдирМi ставам
жълт и тeнсп о; завист, яп; || -1:1 (Akk.) gelb und geün
ärgern скосявам сс, изяждам сс ог яа, бълвам зелени
гущери, змии и гущери; || noch zu g—lb um den Schmähet
-clm още имам жълто около устата, още ми миришат
чегaтa па мляко. още съм м.—т и тeлeп; || es wuede
nle geün und gelb vor 3cm Augcn причерня ми пред
очите, зригрaсa цветни кръгове пред очите ми; ф die
V-'C-Hrsämpci sitbr auf Gelb светофарът показва жъл¬
то; II ein giftiges Geih färbte ihr Gt-lchf лицето й по-
тeлeпд ог злоба; || Cas Grün bul liiei Stich ins Geih
зеленето бие, утря па жълто, ;ми жълт, тлргuет о—те-
нъ:
Gelbschnabel, der — er isf ein Gclb-:hiibci още e мнрg
и зелен, ощс има жълто около устати. още му ми¬
ришат устата пя - мляко. има още много фурни хляб
д— изяде. докито порасне, докато поумпее
Gelbsucht, dif — ich ärgcac mle die Gtlh-ucht am den
Hai- пука м; се жлъчката от яд. скосявам сс, изяждам
сс от яа
Geld, das — umg. Cl—lics, baet--, großes Geld дребни,
знопки монети. етри п—ри, бяикпо+н; || hirc- Geld пари
в брой; разг. сухи пари; || elwus für billige-. ftuirs Geld
Cau/tn купувам нещо евтино, 'скъпо, плащам мил:;,
мпого пяри зи псго- || te vcrdleit unitimilcbc- Geld той
печели луди, много прои; || schwer vi'di-ifce Geld
мъчно, с чсрен труд. с пот па челото спсчслсни пяри; ||
-^—1 -e-paetc- Geld пяри, спестени, късани, отделени от
зaнькa- || dicke Geidte i1msli-i:iin спечелвам голяма,
тлъста сума. луд; пари, прибирам тлъстя
печялВа, натъпкнам джобовете си с п—ри- || Cas Co-iti
mich (Mir) scHwcees G—I3 говя мн струни мпого. суми,
лупи пяри- || Canlt verdiente -е -chönes, gutes. -ciw—e—s
Geld c гоня той си спсчел; хубави, п;6р;, суми пяри;
|| das koslct —in -cHö1ee Geld тон— струва хубяии па¬
рички, разг. удря а кръста; || das ko-tel viel Geld, sünC-
Haltcs Geld, clm öad-ntIieHce Stück, eint Staig-i eln—n
Patzen Geld тона сточна много, сума пяри, скъпо и
прескъпо, грешни, луд; пяри, струва бащи си и майка
си, вол и кон, разг. чтод а кръста; || das ko-tel eiiei
Sack voll Geld тов; струва . цели дисаги пир;- || dis
kö-iei wenig, keim Geld трна струни милко пари, пе с
скъпо, с са+ино, е просто Вез пари, пи Beзиeпuиa, е
просто тяром, харизяно. безплатно, гратис- || das ist
nichi nli Geld zu ht/ablcn тона пс мож; ди сс купи,
ти се заплат; с пяри, ценя пями, е безценно, е скъпо
496 Geld
и прескъпо. струва б-щ- си и майка си; || lüe м—im
guTcs Geld за честно спечелените мн пари; || Cis i-l
scbmut/lgcs Geld това ся нечестно спечелени пари. па¬
ри. спечелени- с мошепичестио. с измамя. по нсчестсп
ничии; || di- ist linau-g-woel-nes Geld тови си хвърлени
на вятъра, на улицата пари; || Cas Hab— ich von Mclm—м
eigenem Geld gekauft -купих тови c мои собствени пари,
с пари от собствения си джоб. собствената си кесия;
|| - Cas bringt Geld това носи. тоняед пари. печалби; Ц
ich habe kein Geld bcl nie нямам, нс пося пари у себе
си; || Cann-i du nie cfwis Geld g-brm можеш ли дя мн
дадеш милко пари; || te Haf viel G—ld danil genacht
той забогатя мпого от говя. спечели много. голям;
богатство. направи 'о.ям; състояние с това; || м—1т
Geld isf fute:Hi Hin паричките ми хвръкнаха. отидоха
ня вятъра. се стопuся- || er Haf Geld wir Heu. wic Dreck
(Misf), bat dicke (klotzige) Gc|dca пътсн, разг. чериив,
гъВаи, иъшкяи е с пари. прогнил с от пари. играе си
с пяри. рипе парите с .опити, пълси с с пяри като куче
с бълхи; ф Geld ausgehen харчи, изразходвам. похяр-
чаям, пропилявам пари; || viel G—ld au-gch-i посяр-
чвам мпого пари. разг. uтръеврм се много. хвърлям
мпого пари за пещо, дивим гоeшни, луди пари за пе-
що; || Geld —'п/аИст. au-zaiien внасям, изплащам
(броя) пяри; || Geld uinülz vertun. vcrschwcndcm харчи.
пилея, хвърлям пирите си зи пищо и никакво, пинeд
пяри; || -rin Geld vre-plricmi vertrinken. vergeuden. via-
seHi-udi'ni verpulvern, vcijuxcm проигравам. пропивам
(nо;гулдиaм, изпивам). пръскам пиляно и надясно,
разг. прору:иaм пирите си- || spott, Cas licbc Geld пус¬
тите, разг. ватжийските му пари- || Geld viadidcn.
gewinnen. cimlreihtm, iinCissicrcni clmzichcn печеля, до-
к-рвям си. изкарвам си пари; прибирам а джоба си,
инкасирам. събирам пяри- || das ist —fwas. womit Geld
verdient weadcn Cann тоеи е пещо, от което може да
се спечелят пяри; || Geld —'1-11:111 вземам със себе
си пари, слагам, турям . в джоба си кесията с пяри;
|| Geld wieHsiim рaтвaням (пи дребно) пяри; || das Geld
geb. mir aus парите ми се свършиат- оставим без пари;
|| das Geld reicHf micit aus пирит; пе ми стигат, разг.
пе мога та свързвам двата края с тия пари; || die Sacic
i-f da- Geld micii weit тоиа пе си струва, пс си заслу¬
жава парите. пе си струва човек др си харчи парите
за него; || ici weedc Mein Geld los отървавам се от
парите си; || Geld cimbüßem, verlieren, -parem, umg. sprin¬
gen ка-ст та'у6иаМi изгубвам пари. претърпявам пи-
ритни загуби; изгубиим, пестя. спестявам пари; по-
харчиам пяри, разг. изръсвям . сс- || Geld und Gul vca-
l'—irm изгубвам исичко, пари и имот, цялото си съ¬
стояние; || Geld ^-11'1—11 viaiilien, böiдtn, punptn
давам пари пазаем, заемам пир;; || ihn Geld borgen,
pumpen пав—м му пари пазяем, зяем—м му пяри- ||
umg. lim Geld gehen. umg. voaeci1iß-n, vor-treckei ди¬
вим му пари. з—ем—м му сума, подпомагам го парич¬
но, финансово, янaне;оaм го, даним му пари и ивапс;
|| ich halt— м-il Geld zu-амтсп стискам парите, ке¬
сията- || Cem Geld gul -cin обичам пирита, пирит;,
ерeбролюбuв съм- || 1:1 la-se Meli Geld aabtlfem дивим
парите си под л;свa,.. втaгрм ги под нuхвa, пирит; м;
донасят лихва- || 'Нм Geld зЬпсШпеп. abCnöplin взе¬
мам му, откопчаим. изкрънквам му пари; || ее ШаТ
Geld untcr-chlagtn гой злоупотреби с п—ри, суми; ||
Geld zusammen 'äffen, -iih-lmsii трупам, 'рибя пяри;
|| Geld -cbtiieim, eliscic/leim рипа пари с лопя—а. пълен
съм с пари; || das G-13 rollt парите хвърчат, лесно се
хирчит- || Ci- Geld schMiizf wir Putf—a an 3tr Soine
пирите сс топят кято пролетен сняг, ка+о сняг по
Петроадсп- || mein Geld ist auch kein Decck и моите
пяри вървят. са пари. струват нещо (когато искам да
платя аз); -ф Doa/heli bat immer Geld gekostet гнч<
постта сс . заплаща аинаги скъпо- -ф wo Geld isf, will
Geld Hin — wo Geld isf. läuft Geld zu пирите при пяри
отиват- дето има, -им се стича; Де оm;ирн малко?
— При мпого- пярицятя грош р-жтя; -ф Geld macht dcn
Mann пирите правят- човека- с чеma птици лови,
звезди снсмай. нямаш ли пари. пищо нс си. без пяри
челяк и богу пс с праг; Вез пари пищо пе аъраи; бсз пари
зприис. готови болест, без пяри челяк сам на ссб; си
ираг; без пир; ум, готова лудост; без сребро пс Вива
добро; «ф Geld silnkt 11:11 пирите пс вонят. Думи на
римския император Веспасиан, произнесени,
когато поднесъл на сина си под носа парите, събрани
от обществени налози; -ф- Geld regiert die 'cif пирита
върти светя- парица, силни цяриия- -ф baacs Geld lach.
пирита привлича; -ф k—im GtiC. kein Pateiio-lea без
пяри и и гроб те пе турят; без пари и и черкоии пе
ходи; -ф Geld öifmel alle Türen. au-g-moMMcn dl— Hin-
n—lstür златен ключ железни вр-т- отваря; пирита
върти састя. а правдата пеВе+о; парите са и ог топа
по-силни; парите отварят всички врати с изключение
на небесните двери; <ф das G—13 itili all— Wuidcm па¬
рите са вълшебно средство, лекуват исички рани; <ф>
das Geld macbf -lumm und Geades krumn парите исич¬
ко могат, затБЯоят устита и изкривяват правтага-
•ф niemand kann G—ld und Gut mlttaag—n aus 31—1 Weif
никой пс ще отнесе парите и имота и гроВа; пари и
гроб се пе носят- Geld Hat Manchen am dci Gilgen
gebracht парите са пушсгуBиu; парите ся юдино же¬
лязо- «ф- G—ld i-l Abgott dit-tr Weif — das Geld ist -сш
Abgott ня пирите цял свят се кланя- па парите добро
утро, ня пирите добри всчср; - пирите 6яща, пирите
мийкя; -ф Geld machl Gunst ням; добро без сребро;
нмиш ли пари. добър си; имаш ли тлaгиСi имаш и
добро сърцс- Вез пари пищо пе върви; -ф Ha-i du Geld,
bist du U—Id ако имаш пари, всеки те иска зи татко;
wenn du keim Geld 'm Beuiel hasi, bis. Cu von jt-
Ctanann verhaßt : уста птици нови, c език звезди сне¬
май, ндмaн ли пяри, нищо пс си; без грош навсякъде
си лош- <ф G—ld allein nacht nicht glücklich, aber cs
hceuligi (ungCMcin) пс а парите с щастието (но парите
ся спокойствие); «ф> Geld veaiiiHtmi belßi Geld verlieren
ти дадеш пари в заем. исс етно да ги загубиш, ти ги
хвърлиш ня вятъри; «ф kein Geld, Ccin Schwcl/ea пями
пари. пями войници; Вез пари и син - на 6-щи гроб пс
копае; Вез пари, д-ром пищо пе става. Когато френ¬
ският крал Франц I отказал при обсадата на Милано
да заплати възнаграждението на ■ швейцарските на¬
емници, те го напуснали с думите: „Няма пари, няма
швейцарци!"; ф rs iciil uns in Geld ням-ме си пари.
липсват пи пари. беди; сме, парите пи са кът; || ят
Geld lieg. nie nichts пс пържа ня парите, не ме ин¬
тересуват пирите, пе съм соeбоонюBии; || am Geld
bängei, ki-h-n пържа па пирите, обичам пирите, разг.
голям смсткаджия, срeBронюбeи съм; мъчно се раз¬
делям с пирите; || G-13 am -fwas (Akk.) wenden noxip-
твaм пари за псщо; || Geld auf die Straße wi'lcm хвър-
.ям парите си па улицата, пръскам. пилея пяри па
ндгъоa, пилян; и надясно. зи пищо и никакво; || ici
Habt das Geld auch ilchi auf dtr Straße geiunCci пе съм
намерил парите си пя улицата (за да ги харчи, п;лeд)-
|| G—ld auf di- Hobe Kalte legen пестя бели пари за
черпи тпи, скътвам някой и друг .ee, някоя и прчгa
пира (за и случай ня нужда)- || са Hat sein Geld aul 3er
PaiC ingeiigT той с вложил, внесъл пирите си в бап-
кити; || ich trage, bringe mein Geld auf die SpuiCa-st
внасям пирите си и спестовната -кяся, книжки; || G—13
auf 3-е PaiC haben имам влогове, сметка. пари и бан¬
ката; || er hui da- Geld richtig auf d-i Kopf 8-11^1
той буквално пропиля, пръсни, прору:и пирите си за
глупости, за тоя. дето духа; || auf Geld erpicht, vcrete-cn
нaком, алчен за пяри съм. 'олям соeбоонюбeи съм;
|| се poch. auf s—ln Geld той парядира c пирите си,
мисли си, чс кято има пяри. може всичко па купи, да
постигне; || er hal cs aul ihr Geld abgesehen свьрнuн
е око на пирите И. иска ли се ожени за пся зарад;
парите И, д;м;'в; се. гледа ди сс докопа по парите
И- || sebe au/s Geld s—H—n пържа много пя пaоaгa, 'олям
еоeбоолюбeц съм, много ерeбронюBии съм; || ihm dis
Geld aus d-e Tische locken, /'ehen измъквам му пари
от джоб;. кесията, пaкроврм го да разтвори, развърже
кесията, да се изръси, ди похарчи някой и друг леи;
|| Geld aus eiwas -ebllg—n, Machen изкарвам. докарвам
си ог пещо пари, спечелвам с нсщо пари, нaпривдм
пир; ог нсщо; || Hast du Geld bei dir имаш .и пир;
у себе си; || ich Habt kein Geld bei mi'. hin ilcbt bei
Geld пямим пари у ссбе си- пямим (никакви) nроu,
обоан съм сс, празен ми с джобът; пе ортполр'рм с
пари; || gut bcl Gilde s—im имам си пари. ортп;лр'рм
с пари; || er isf ImMir hei Geld винаги има пяри, оaт-
понa'a с пяри; || Geld spickt hei iim keine Rolle пирите
не играят никакви роля, нямат никакво значение за
него; асе етно че бълхи го усяпaля; || hci 11м sitzt das
Geld locker той има широки ръки, редки пръст;, пе
запържа пари, веднага ги намества, итсярчБa, пръска;
[| ici verlange —fwas für meli gutes Geld, bekomme wenig
für mein Geld искам нещо срсщу честно спечелените,
изкарани пяри. получавам малко пещо за, срещу па¬
рите си- || lüe Geld nachi (tut) ee alle- зи пари е готов
пя исичко. и честта си та протадс; || auch (selbst) Tür
Geld und gute Wort- tut ici da- nicbt за пищо пя света,
на никакви цсня не Вих пяпрявuн тови; || er verkauft
sicb Tür Geld той сс продава зи пяри. продажен с- ||
er Cann -ici Tür Geld s—H—m 13--—! може па се показна
зя пари, голям оригинал, екземпляр. голяма скици,
голям чудя:, осоВняк е- - lüe Geld CannsT Cu dcn
ГcuTtI tanzen sehen за пир; всичко сс намира, всичко
може; парите опопват и мaгaоeто- за пари можеш да
накараш и дявола да танцува;" Tür Geld bekränz. nan
Cen Esel парите опопнат и мaгaоeто; про;ця, силна
иaо;иa; || das ist mir Tür Geld 11:1. Teil тона пе про-
пивим ня никаква цспа, пяри ди ми линяш зи тови,. пе
го давам; || dafür псНмс 1:1 kein Geld зи товр пари
пе вземам; || kannst Cu Geld lüa mich iu-legch можеш
ли тя платиш за мспс; || ciwas Tür e:Hwcrc-, billiges
Geld kaufen купувам нещо скъпо и прескъпо, пл—щ—м
луди пяри за псго- купувам нсщо евтино, ит'отпо, за
малко пир;; || er Hat s—ln Geld in Wertpapieren angclegl, -
in —im Unltanebnei gcsteckf той с вложи. пирите си
и цсппи книжа, в предприятие; || lim Geld im Cie Haid
drücken, ihn Geld steckem пъхам, мушнам . му пяри и
ръката, а джоба; || er wühlt, scHwlmmi, iistlckl last 1м
Geld той плува, тъне и пари, рипс пари с лопи—-,
прогни. е ог пари; || Cis Geld in vollen S:hc11eln eln-
HcImsci рипа пяри c лопата, печеля луди пари; || etwas
g—it, läuft, aelßti wäcbst ins Geld нещо струва, изисква,
'ъ.;— пяри, много пари, итнитя скъпо и прескъпо,
разноските за пещо оИСтиm1 сс увеличават. став-г ас;
по<'онeМИi цената му сс :итвa, 'ъ.;— исс повече пир;,
разг. удря и кръста; || knapp mit dem Gilde -clm нямам
мпого пир;, парите ми са малко, кът; тънко препи;
трпгeт<мрркр съм; || nli Geld lichi umg—ben können
Geld 497
пе умея а— Воравя с пяри. пе моги да си направя
сметката, пе си зпяя сметката. пс умея ди харча орт<
умно пирите си, харчи Вез сметки- || mit dem Geld nue -
so um -1:1 wca/cm харчи. пилея Вез сметки, пръскам
пaлдeо и натясно пяри, голям прахосник съм; пс зная
сметки пи парите си; бият ме, бодат ме. сърбят ме
пирите; || nlt den Geld berausrücCem отвaрдм, изваж¬
дам кесията ти пнятд- ||1hm mit Geld ibspeis—i трплa-
щам му, чтовнeгворявaМi тaлъ'врм . го с пир;, с пя-
каквя сума, зи пи се отърви от нсго; || Са- 1-Т 11:1. mif
Geld zu 6e/ablei гони цспа няма. пс може ли се купи,
заплати с пяри, с скъпо и прескъпо, струва бащи си
и мийкя си; || damit verdiente er -chönc-, gutes Geld c
това той спечели хубав; парички. нипояви хубавя
стелка, утири голяма печалба. разг. упяр; кьораиото;
|| er peoizi mit -стеш Geld, w—lß nlcit, was ee nif -стеш
Geld ailangen soll пе знае, чупи се кякио та приви с
парите си. къде да тепе парите, как да ги намести,
играе си с пяри. пълен е с пари; || er gebt nlt den Geld
um, als weil’- Rüb-iecHn1fTcm wären. нс знае цепята на
парите, пръска пaлдво и натясно, за нищо и никакво
пари, харчи пяри, сякаш извират, сякаш ги копае ог
боe'р; || ihm mif G-13 iu-beI1—i помагам му с пари;
|| nlt dem Geld gcizcm стискам пирите, кесията, свидят
ми сс пирите. треперя пат стотинката, броя всяка сто¬
тинки, цепя косъма на пие- змия се с свила а кесията
ми; || er 1-t mit dem Geld CurcHgcbiamni той избя'—,
офейка : пирите от кисаТа. трлигня, ограби касата и
избяга; || etwa- mif sciw—ееш Geld he/iHlim зaптрщрм
нещо скъпо и прескъпо. дивим за нсго Вища си и майки
си. греши;, луд; пяри, излиза ми скъпо и прескъпо.
солено- || -е -iliki nach G—ld прогнил с от пяри, аъ-
шкав. гъбив, < - рина с с пяри, парите му текат из кра¬
чолите, има пяри кито у кучс (жиВя) червеи, пълен с
с пяри кит; куче с бълхи- «ф- ohne Geld ist Kuns.
um-omsT без пари ум — готова -болест-' без пари ум,
на вятър пуми- Вез сребро пяма добро; имаш ли пет
пари, имаш шест думи; който им; пие пари, той знае
три пуми; който им; пяри, работата му върви, кикто
иска; имаш ли знaтцei имаш и добро сърцс; без пяри
нищ; пе върви; думи без пари огън да ги гори; «ф*
ohne Geld Cann man licht duech die Weit Вез пяри на
грят. 6ез нищо пaтял; без пяри нищо пс върви |нuИпe"
пе върви); без пари чснд: и богу пс с драг |еaм на
себе враг)- без парица нн+о прсд свemuия- Вез грош-
пивред си лош; || - um Geld -pltlcm играя па пяри; || zu
ihm um Geld komnci идвам ди му искам пари назаем;
|| ihm un Geld angchcn моля го пя ми пипе пари; || cs
ist schade ums Geld жалко, разг. тур. язък зя пирите;
|| -е kommt um -ein Geld той изгубва пирите си; j man
bal . ibn um s—ln Geld gchracht взеха му пирите, ;'оа<
б;ся, ;Bррср го; || licht um Geld und gufe WorTe зя
нищо на светя. на 'пикакая цспа. пяри та ми диааш,
за всичките бо'aтегвa пи светя пс Вих се съгласи.;
«ф* um Geld und Gul verändert Mancher Sinn und Mui
парите излъгаят и змия;;, съблазняват човека, ку¬
пуват съвестта му- <ф> wenn cs uns Geld geht. hört dic
GcMÜtllchkcit aul със свой яж. пий. търговия пе прав;-
Bоaтсгво за брaтетио, а сирспе за пари; стигне ли
работата по пир;, пр;дтснетвото свършва; ||_ Geld
unter die L-nfc bringen намествам, похарчиим бързо
парите си- || von ihm Geld zueücCve'langei поисквам
пирите си от псго; || i:i - lebe von m—lm—m Geld. habe
das von meinem clg—n—n GCId g-Ciuli живея от пирите,
лихвите си; купих го със соBетвeп;me си пир;. от со-
32 Немско-български фризеоло';чеп рсчпик. ;. I
498 • Geldangelegenheit
бствения си джоб- || - Geld vom d—м Konto abhtbti, vom
Сее Spiekas-c holen тегля пари от 6-пк-та, вло'а си,
изваждам пяри от спестовната си книжка; || zu Geld
koMMtn оnаоитвам сс. едоВна—м се с пари. трB;гa-
-двaм; || ici Conmc zu meinem Geld изкарвам си пи¬
рите, разноските; || etwas zu Geld macben превръщам
пещо и пяри; ф - Geld prägen, schlagen, Münzen сек;
пари. монети- Geld Tül-chen фалшифицирам. подпра¬
вям пяри; Ц Cis Geld wird eiiwtalti парите сс обез-
иeндирmi з-губвРт стойността Си, дeeaнв;рaт; || di—
KaufkrafT des Geldes покупателната стойност пя па-
р;+с; Ф öfT-ntiicHi, -taatllcHc Gtider обществени, дър¬
жавни пяри, суми. средства
Geldangelegenheit, dl— — im Geldangelegenheiten genau
-clm обичам точни, чисти, депu сметки; плащам ни-
време задълженият; си- педантичен, точен съм до сто-
типката. когато сс отнася до п—ри
Geldbeutel, 3er — umg. einen dicken, voll—n Geldbeutel
Haben нмям пъння, натъпкана c пир; кесия; || lief in
dci Gcldhcutti giel/rn бръквам дълбоко и кесията си,
OазтБаодм широк; кесията си, охaотeaм сс. разг. из-
ръсаям сс чувствително; развързвам кесията, бръквам
се дълбок; и джоба; || Cei Daum—n auf Cen GeiCheuitl
Halten стискам кесията. стиснат ' съм. цепя косъма пи
пес, треперя пад сгогинката; || Calüe 1—1:11 mein GtlC-
Ь-Щск nicht кесията ми пе потeолдиа това. не мога ли
сс простирам повече. отколкото позволява чергата
ми; || vom väti'I1:Hci Gcidbcufcl abhängig -ein още
завися от кесията ня б-щ- си, От пе'овата издръжка;
|| nll scbmaien GcIdЬcstci с тънка кесия; || m—in Gcid-
b-utcl bal dl— Schwindsucht безпаричия треска ме тресе,
ме газ;; пямим . ни звънка, ни пребити, ни пукната
пира .
Geldbuße, Cie — ihm eine Geldbuße iu/ii1egei пили-
гим му парични 'ноBa, осъждам го пи naо;тпa '.оба
Gelde—tscbädlgü—g. die — 'Нм eine angeMtsstne Gtld-
tmT-:Hä31gsng g—hcm даним му съответното парично
обезщетение, обезщетявам го прилично
Geldfrage, dl— — Cas ist nur elic G-Idfiag- тови c
симо въпрос - па пир;. на средства
Geldkatze, Ci— — umg. scherzh. 'n die GeiCCaize ga—lf—n
бръквам и държавните торби : пари, и държавните
средства
Geldklemme, di- — 'm aegir, pelnlicHcr GeidCiennc
-cin и тежко митери—лп; затруднение, и крайна па-
ричпя нужди съм, разг. закъса. съм мпого, страшно
за пир;
Geldnot, dl— — 'm GetCiol g-rai-i изп-д-м в маге-
0;aлпо затруднение, а парична пужтя, във финансова
кризи; || 'n großer GeldnoT -cli преживявам тежки ми-
-eо;илпa, парична, р;няпеовр кризи. в много притес¬
нено, тежко материално положение съм
Geldsache, dl- — in G-Idsaehin genau. uicilabeti -eim,
Celmei Spaß vi'sfibcn обичам точни, чисти сметки,
петаПтичеп, точен съм по стотипкртр, изправен съм
в сметките си до педантичност; неопитен съм и па¬
рични работи- пе се нe'увям, не разбирам от шеги,
когато сс отнася до пари; ф 'n G-IC-acici höit Ci-
GtMÜlilcbktli auf със свой яж, пий, търговия пе приви;
Вр-гстно з— 6оятетe;, и сирене зи пир;; дружбата си
с дружби. - а пирита — пари
Geldsack, dee — aul dcn GelCsack slt/cm стискам
кесията. голям скъперник съм, не м; сс вадят, харчат,
П—н—т пари, треперя пад стотник-та
Geldschneiderei, die - da- l-l Coch Gtldsehneidi1ei ти
гои; с истинско :ожотeоетвОi оВирничество, безбожни
спекули
Geldscbiа—e. Сее — einen GeldscHruik au/brechen,
umg. knackt! разбивам каса, отваодм каси с взлом
Geldscbwlerigeelt, die — GtldscHwii'igk-it-n Haben
имим материали; затруднения. материално. парично.
финансово съм затруднен, притеснен
Gfldsorgen, pl. — aller Giidsorgcm emthobei sein обез¬
печен съм мртeр;рнпОi финансово съм осигурен, ня-
мим никакви парични, материални 'риж;, затрудпе-
ния
Geldverlegenheit, dl— — im Gcldvc'iigeibclt geraten
изп-т-м и материално, р;пансоио, парично тaгочт<
пение. ое-aврм без пир;. разг. зикъса—м зи пир;
geicckf -— wlc gilcckf 1^—111 имам безупречен, чист
нит, като олизап съм, докаран съм, сякаш излязъл от
журнал, от кутия
gelegen s. liegen — zu g—legei—a Zeit, zu eil-' bessee
g—l—gtm—n- Stunde в подходящо. удоВпо врем;; и по-
подходящ. по-удобен, по<е'отeн момент, чяс; eTwas
Conni nie sebe gelegen нещо ми е побре лонто^. идея
тъкмо няереме, точпо когато м; трябва; разг. орзгедe,
Радо, вирен боб
Gelcgenheiti die - -- ich habe bis jeizi Ccinc GclcgenheiT
dazu gthabi досега нс съм имал случай,. възможност,
нс ми се с удал случЯй, пс м; се с чтрлр възможност
за тона; || eine Giligcnbcil haben. Tindil, ubwaeten, ab-
pa-scm. sucitn нм—м, памирам, изчаквам, издебвам,
търся, ;тeaртврм случай, възможност, удобен случай,
удобна, подходящи възможност; || 31- gün-lig- Gcii-
gtihcll benutzen, ausnutzcn. wabeithmtni e'giilfen, pa¬
cken използувам Bла'опр;дтния, сгодния. удобния слу-
чий, възползувам се от блр'опо;дгпргр възможност;
|| dl— Gelegeiheli h—im Schopf—, scherzh. bei d-e Stlri-
Iocke las-em, nehmen, packen възползувам сс ог упоО-
пия, ' сгодния случай; . —int GelcgcnhclT versäumen, ver-
pus-ii, ^8-^1/. ve'sT'elcHil lusstii voiühcrgebcn las-cn
пропускам случай, удобни възможност, нс се вьтп;т<
зу-ним ог случая; || Cu sollst Clr Ciese Geiegeiheli ilcbl
enlgcb-1 ка--—! пс 6;на ди пропуснеш, изпуснеш -ози
случай, таз; възможност; || cs i-l 1'3811:1, ob du je
wied—e solche Geiegenhcli h-Cömmet (Апас-Т) въпрос c
тил; втори път ще ти сс удате (ще сс яви) -акъе
случай, -ик-ни възможност; || ich will waetcn, his -1:H
eilt gute GelcgcnhclT blctcf, ergibt ще чакам, покит; се
двu, докато ми се представи, докато ми питие. покит;
ми сс предложи благоприятен случай, удобна, б.—-
'опо;дгна възможност; || ihn Gelegenheit geben, -1:1
ane/usp'ieb-i давим му възможност да се изкаже; ||
bei 1äcHetcii hei dtr ce-iti heslem Gilegenbcli при пръв
удобен случай, при първа възможност; || bcl diestr
Gelegemicii при този случай. по този повод; || bei Gc-
legeibelT при случай; когато питие, се яви случай; -ф>
Gilegeibelt nachi Diebe случаят, случайността създава
коaтиu- ф Geiigcnbcit nacbcn своднича, уреждам сре¬
щи; еврг;еeрм; ф alle Giltgeibcliei eines №№-- Cen-
nen познаним вътрешното разположение, всички кът¬
чета пя една къща
gelegentlich - • 6—1 —'nem gelegeiTilcHem Zseaмt1trtf-
Trm пр; случайна среща; ф wie werden gelcgcnllich da-
1^1 zuiücCkömмtn пр; случай, когато ни се удаде
случай. възможност, когато ;ми повод, ще се върнем
отново на тия -сми; || ich wtide euch 8—1—811111:1 Ье-
-^111 при случай, когато ми сс ут-те, когато се яви
утоВна възможност, когито намеря време, пяКой деп,
някой път ще ии посетя, щс намина край вас- || —Twas
g—1—g—nTlieh bemerken забелязвам межту доч'ого, мн-
мосотом; ф gelegentlich 3tr Tagung във връзка, по
повод, по случай, по време па конгреси, копрeрeп<
ция-я
gelehrt —• ее l-l ein geieh'tce Main. umg. ein gelehrte-
Haus гой с учен човек, учени 'наeа; || -1— ist eine gclehrte
Feau, scherzh. ein geith'les Huhn тя е учсна жена, учена
'.—hp; н—жпя птици; || die gelehrte Weit ученият свят;
учените; || clm gelehrte- Gespräch научен разговор; ф
er deücCi -1:1 gelehrt aus той говор; мътп;орз6;оиeм,
ни мъчподостъпеп език, служи си с научи; рриз;, из¬
раз;, ;зоaтдвр се ни строго н-учен език; || speich nicbl
so gelehrt говори по-разбрано, по-понятно, па по-про¬
стичък език, ;зоиздeий се по-просто, по-попятно, пс
'онори и— тикъв висок, купешки стил, език
Gelehrte, die — 3u bis. ja -in Halber Gtitbeitr -ги m;
си половин учсн; || darüber sind Cie G-kcHrTci noch ilcbl
einig по гоя въпрос учените са още пя различно мне¬
ние. не ся единодушни, пе си поегu'нян; още еди¬
нодушие
Geleier, Cas - laß 3a- Geieii' ст;'а си тeкним;орт,
опдeил, държал реч, поъпкит (кито латерни)
G(e)leise, das — aus 3-n Gci—lse, aus 3-1 Glii-cn -peli-
gci, ComMen, geraiei ;зт;тям, изскачам ог релсите,
дерайлирам; || wieder ins Gelei-e Comnci влизам пак
и релсите, прен. оприeдм се; || aufs fil-che, auf cin fal-
-cHce G—lei-e gtealtn попадам ни погрешни н;пид, ня
погрешен път, сбърквим пътя, целта, ;тктрпдм се от
цслта; || ciwas aul —in toTie Geleise schieben тл-св-м,
тиквам. Ву-вям, нaнврм нещо и глуха н;п;д; || uul
toicM Gleise s—ln и глуха линия съм; || auf ling-lube-ien
Glei-e laulei вървя, движи сс по гладки, у—ъпкян; пъ¬
тища; | aus Cem Gtlci-e gewoalei wtidei изхвърлят ме
от релсите, шз'опн;т ме; пооeртдм сс; || eTwas aus den
G—ltl-c bringen, cs wieder ins Gtltl-c bringen. ins etchic
Gtlei-e eü:Cci изхвърлям, изваждам нещо ог релсите,
обърквам го; eкиовим го пик в рeне;-e, в пътя; || -1:1
(Akk.) in au-gefabeentn Gt1eiee1 hewtgen движа се по
утъпкяни пътища; || 1ш ulten Gcl—ls— bleiben ;е-рврм
ти се движи по е-иоигe релси; || cs gehl alles 1ш aliti
Geleise lori всичко върни по егро;тe релси, по е-р-
Oомч, по прежнему
Geleit, Са- - - - ihm Cas Gelt'. his zun Pahnbol, hl- vors
Hau-, his zue Getnz.- g—b—i съпровождам, по;трчжи-
ням. изпращим го по троP-и, то прет eортягр. къщити,
до тояп;цятр; || ihm das iilztc Gti—li g—ben изпращим,
съпровождам го до вечното му жилище, отпивам му
последни почит; ф ihm 11-1--, -icheac- Geieii zuslcheen,
gewählt! 'aоaп-иорм му свободен пропуск, сноВотпо
движение; п—в—м му 'иоипи;д зя жиеоги; ф uniei sl-
cbciim Geleit геГ-сп nьг'чвим пот сигурни осоaнр
geleiten — ibn voas ^^1. nach Hause, zu Geube, zue
let/tii Rubt gtieilen придружавам, съпровождам, из-
порщим го то вратата, т; и къщи, т; 'роВи. т; ееч¬
пото му жилище; || Golt gticiic euch Вог с вими
Gelenk, das hewtglich— Geleike buben имям поп-
нижпн крайници. тнeповe; || Cer Aen kugelte aus Сем
G-l-ik ръкр—и се измъкни ог е-aнa-a, се изкълчи; ||
es CnucCi, keucht in meinen Gelenken станитс ми пукат,
поищдт; || das W-tl-e in allen Gelenken epйi-n въртя—
ме всички стан; от времето
gelenkig - - gelenkige Glitdte habt! подвижен, гъвкав,
eтистmтeп съм, имим подвижни став;, крайници; ||
gelenkig sein подвижен. гънк—н, чевръст, пьогиe, епер-
гичсп съм
gelernt — gekeentee Sebnii3ii поив;имeeщ. кeат;<
р;и;рип ш;БPт, мийетоо-н;eит .
Gelichter, du- aul den Sieaßtn ircibi -1:1 all—el—i
Gtllchite b-eun по унuи;а■e сс движи пий<оизн;тпи.
gelten 499
всевъзможни, поння, долнопробни паплач, се движат
всякакви хора, хора от ко. и въже
gflind(e) — gelinde Kälie. Wärne, Strafc слаб, мек
студ, меко време; етр6a, умерени топлина; меко, леко
пикитин;e; || bei gelindem F-u—a kochti 'отвя на +;х,
слаб, умерен огъп; || gciiidee Regen тих, сл—6 дъжд-
|| ilchi Cie geI1n3i-Ti Reue über etwas (Akk.) cMpliiCci
пс изпитним. нс тчБCтвчБЯм ни ний-леко, ний<елрбо,
п—И-милко разкаяние; || einen gelindem ScHmc'/ vcespü-
iem чувствувам слаба. леки болка; || ein g-ilndee Schauer
ging nie übte den Rücken лек; тръпки па ужас м;писи,
пропълзяха по гърба ми; ф zu nelicm gelinden ScbeiC-
kem, Eit-ctz-n за мой ';тдм ужас; || es packte ibn eine
gelinde Wui обхвана го егррнпя дооег, той nоBeепд
от гняв; ф gil'nCere Saifci aulzlcbci променям топя,
поомекним, обръщам конa-Pi запявам пи друг глас,
дрч'р песен; смекчавам, понижавам топа; тяев;оeям
па gоч' строй; удрям па по-пежни струни; понижавам,
прмрндним претенциите си- бия отбой; ф eint gelinde
Aiböht леко, милко възвишение; ф umg. gelind gesagt:
da- war 111:1 кизапо меко, зи пи нс се изразя по-силно:
гони бе писилпо, повече от нахално
gelingen • • dl- Lösung Cer Aufgabe isi auf dcn tr-len
Wuil, umg. gleich aul Aibl-h gelungen успях ga
(оят)оeни зaтртртр още при първия опит, веппя'я,
отнедпиж. от пръв път; || cs gelingt ihm alle- всичко
му се чтяeя, му върни, му спори. ими успсх, сполуки,
преуспява във всичко; || die Arbeit will nlr nicht gelingen
OPб;-р-и не ми върни, пе м; спор;, пс м; сс упана,
пс м;тр т— я еeъоши, ти сс справя с пея; || es gelang
nie, ihm zu gtwiii—n чепдс, сполучих тя го епстeнд;
|| wir teliCci aul ein gulcs Gelingen ти пием зи успсха,
преуспяването ни делото; «ф> wer will, daß es ihn gt-
llng.c, seh selbst zu seiitM Dingt ако искаш пи т; се
свърши ои6;ти-р, свърши с; я сим; вълкът си върши
сим оибо-и-P, зи—они му е и еритъ— лeBeн; —ко искаш
пи +н сс нс свърши оP6;тртa, предай я точг;мч ' ти я
върш;; ф eint 8-1^8—11 Arbeit сполучлива, мрйетоо-
ска, изпържин; работи; || ein g-Inig-i-' Kerl смешен,
етоaпeп, комичен, чудат човек, чeн;-; ф Cu bl-i gc-
lungen —ма че си чупен, паннеп, смешен. комичен, бут-
пи-колибя- 'ондм оо;т;пил, чеши; си; . || Cu- -ieHT aber
gelungen aus ами че с смешно, комично, тя6рeп;, па-
;впо
gellen ein gelleiCe- G-eebiii пропизителеп вик,
крясък, писък; || 3as G-seb'i1 gellte mle in 3ci Obeti
писъкът прониза ушите мн; || die Obren g—ll—m mir von
3-n Gcseb'-i — cs gelii nie im dcn Oheci ушите ми
кънтят, пищят ог крясък—
geloben cs ihm in die UanC geloben обещиним му
нещо тържествено, т—ним му обет; || ihm ewig— Tiru—
gelohem обещиним му вярност до гроб. ти му бъда
вярна то гроВ, заклевам му сс вън вдопое- навеки, до
гроб; ф ich habe nie g-lobl, :s nie wicdci zu tun зарекъл
съм сс ти не nривд вече гова; ф veralt, -ich (Akk.) ibn,
Gott geloben вр;трм му се; ;6о;трм се пя бога; ф Cas
Gelobt- Land оВегон-пат- земя
Gelöbnis, das - ein Gelöbnis icislen, uhligen дивим
обет, клетви, обещиним. обричам се
g—ltem die Kaeit gili 11:11 м-bi купонът, билетът
пс важи есче, . не върни, нс с валиден всче, няма ни-
литпост, с поопиппин, изтекъл, разг. е из'оодн; ' II die
Kuete glli lüe Hin- unC RückfaHrt, clici Monul билетът
важи зя о+инапе и връщане, важи един мссец, ;ми
едип месец Брн;тпоег■; || Cas gilt nicht товр не сс смята.
500 gelten
пс важи (при игра); || dee Paß, Cas Gesetz gilt.noeh
паспортът е още ианитeп; законът е още и сила. а
действие; || die Münze gilt mlcht mehr монетата пе върви
иечс. - с извадени ог обрящеише; || 3а gilt C—lm Zögeei,
ZuuC—ei. Säumen тук пяма време зи губспе, Вивене,
колеВ-ние, трябва др сс действува пезиВявно- || Са gilt
k—ln Leugnen пс помага никакво отричане- || hinge
michtn gilt nichf пяма ди ме уплашиш- мечка стрих.
мен не стрих; <£> jeder gilt soviel als er bal всеки тежи
според кесията си; яко си 6;'—;. всекиму си сват- <$>
3-е Prophet gilt тюШ.- im -г'пеш Vattriandc — clm Pro-
pbti gilt nirgends wenige', deii in s—lm—m Vattriaidc und
in -етеш Haust никой пс е пророк а собствената си
стр—пр, в собствения си дом; - wer was gcifcm will.
muß auch andre gelfem lassen (Goethe) който иска т— го
увижявиг, трябва ти уияживи и другите; ф dassclhe
gilt auch hei (vom) dir. lür Mich същото важи, сс отнася
зи тебе, зи мсне; ф das lasse ich geilem виж, тови ми
харесва, допита. приемам го. съгласен съм с това; ||
ich las-e s—ln— Gründe geltem приемам. признавам, ува¬
жавам оснои-пията му; струна си- пирите, бивя го; ||
dli-cn Einwand kuin 1:1 ii:hf geifei lass—m пс мога дя
приеми това възражение, ди сс съглася с него; || dies¬
mal woll—n - wir’- g—it—m lass—m тоя път ще го пуснем
ти мине така, ще направим изключение, отстъпка, щ;
затворим очи; ф -а gilt als FucbMann, Daaulgäigte. Tür
bedeutend, füe cincn großen Gcichrtti той минава зи
специалист, за лупи главя. за зпячителен човск, считат
го зи голям учсп- || es kann als -1:1-1 geit—i може па
се смята за сигурно, достоверно- . ф 3-r Talee galt 3
Mark тилеръг имаше стойност (пя) гр; марки, стру¬
ваше, вървеше три марки- || was gilt dl— Wcffe ни колко
се ;бзртягяш, Bиеuоиш, хвящяш на Вяс; ловиш ли се
па бяс; || wa- gllt’s. Heule gib. es Gänsebraten обзалагам
сс. .овя се п— Вас. че днес има печена гъска;* ф е-
gcif—, was es wolle та струва. каквото щс- || cs gilt das
Lehem, den Kopf ще (ми) струни животът, 'лявргя,
касае се зи животи. 'ливи+и ми; животът ми. главата
ми с сложени ни карта; || dabrl galt cs L—b—n oder Tod
касаеше сс зя живот ил; смърт- || cs gilt cimcm Vi'suei
касае сс сим; то етип опи;; всичко сс свежда симо ти
един опит; ф се gilt etwas 'm Betrieb той има влияние.
ползува се с авторитет. уважение и тииодя, думата му
тежи, струва пещо, се чува, сс слуша и завода- || еа.
s—im Wort gilt viel hei ihr той ;ми голямо влияние пред
пся. пит пeд, пумата му минива. тежи прет пея; || s—im
Woil giir 11:11- тум-ти му пе се чувя. пе сс слуша,
разг. пе важи, никой пе ' го бръсне зя слива; || das gilt
bcl nie ilcbts тикиви раВот; не минават прет менс,
разг. нс хваща; тикиш при мспе, пс ми правят впе¬
чатление, пе им о-д-вам никакво значение; ф das. dl—
Bemerkung gail die това, 'забележката се отнасяш; зя
-ебе. до тебе, бе отправено към теВе- тови ся камъни
по - твоят— ттрвя, и твоята градини; || cs gilt 31а пия зи
твое здраве; || der Musik giir s—lne ganze Lieb— музиката
с неговата roтдмр любов, с исичко за нсго, прстятен
е изцяло на музиката; ф cs gilt тик; ди бъде; прието,
дадено; по;eмим, съгласен съм- ф j—izi gilt es — cs
gilt всичко зависи отсега, ор6о-атр е сериозна, пе е
шега; сега с оeш;;eнн;дг, съдбоносния; момент, миг,
сега трябва ди се действува. ти . се пристъпи към дей¬
ствие; пе бива т; се губи веч; пито миг; j| nun gilt’-.
cs gilt einem EiTecbIsß zu /3—1 сега ; пртрят моментът.
сега му с времето, сега се п-лига, с наложително та
се вземе решение; || w—nm es gilt, dann leist—l cr —Twas
когато трябви. когато сс наляга, когато момсшъ! го
изисква, го пилага. гой върши работя- ф veralt. Ca¬
gli. nlr 81—1:1 исе едпо ми е; ф die gilfenden Anslcbici
общовалидните, общоприетите възгледи; || das gelten¬
de Recht действуващото поииОi действуващите закони;
|| ici macic ше1тс Am-peücbt uul etwas (Akk.-, melmei
Einfluß, mclm Recit geilend предявявам приви, поeгeн<
цин върху псщо; използувам, чпоижндeим, упогре-
бяиям влиянието си, възползувам се ог праното си,
предявявам привита си; || dagegen ma:ie ici iölge1die
geltend срещу, нр това имим ли вьзорзд следното; ||
das Aller nach. -ici geltend възрастта започва вече ти
се обижда, да се проявява; започвам иече та чувству¬
вам тежестта. недъзите пя възрастта; || —fwas macht
-1:1 gcifcnd нсщо започва та внuдe, пи окятeр влияние,
тя се проявява. да сс пялятя па внимипие-о. да се
отразява ня нещо
Geltung, die — allgcMeinc Geltung haben ратним сс
ня общото признание; общопризнат, общоприет,
общовалиден, общозадължителен съм; || s—im Worl bal
Geltung hri iim пума;— му тежи, има тежест, се чува,
сс слуша, минива прсл нсго; || Cu- Hai htuit noch Gtl-
lung и то тпес тови нижи, е зяпрзuто значението. вр-
л;тп;етгя си, е в сила. е вян;тпо; || slci (D.) Geltung
vc'-ciiTcm извоювам. спечелвам си внuднue, престиж,
авторитет, увяжение, пал—г—м се ня вниманието, вну¬
шавам унижение, почит към себе си; || er st—hi im geoß-г
Gelluig heim Volk— гой има голям престиж, голямо
влияние, ползува сс с голям -вторите- сред пирота,
с уважението, почитта, любовта пя пирота; || -1:1
(Акк.) in. zue Gtliung haingei издигам се в очите ня
хор-та, внушавам им респект, почит, уважение, пя-
нитим се пя вниманието ;м, спечелвам уважението им,
добивам голямо Бнuдп;e, привличам вниманието на
хората; || etwas zur Gtliung bringen. постиням пещо
таки. чс ди изпъкне по-поВре, дивим му възможност
дя изпъкне. та привлече впимипиего, дя се наложи ня
вниманието, подчертавам го. издигам го на почит,
представям го и благоприятни светлина- || -iwa-
Conmi h'-a rlchfig, hcs-er zur Gelluig, zu voll—' Gtiluig
тук пещо изпъква истински, по-тобре. ими по-добър
ефскт, сс нрнaгa по-добре пи епиминиего, упражнява
пълното си въздействие, има възможност тя изпъкне,
да се разкрие и истинското си значение, и иднaгa си
красота. и цялото си въздействие; || -iwa- bessee, mtha
zue Geltung kommen ii-scm подчертавам нещо по-лоб-
pc, даним му възможност ти изпъкне по-добре, т— се
наложи по-лобос ня инимяниего, ди упражни по-силсн
ефект. по-ефсктно въздействие. па се покаже и истин¬
ската - си светлина; ф in, außer Gelluig -ein вaнuтeн,
още в сила съм, още важа; нс нижа вечс, пeиянитeн
съм; || dic Münze ist außer Gtiluig монетата пе върни
всче. с извадени ог обрящепие, е вън ог оВрящение;
|| von Gtliung sein ;+ значение, важност съм
Geltungsbedürfnis, Cas, Geltungsdrang, dee — ein großes
GtItu1geЬc3ürfn1-i einen großen Gtlluigsdrang Haben
чувствувам нужда, потребност п— се еям;;ттъкeям,
пя блестя, " пи изпъквам пяБСд:ъпe, т— Bнeснa, ти пот-
чертая своя—; личност. своето зпaтeп;e, ти бъди цен¬
тър пя . внимание, всичко аа сс върти около мене, да
пр—ня впечатление. п— по;eл;тям епим—пието, мпого
гщeенaБeн съм
Gelübde, dis - —'m Gelübde . abicgcn, l—1efem, tun по¬
лягам клетва, оВег. тяв—м оброк. обет; обещ-а-м тър¬
жествено нещо; || das Gelübde Hallti, hi-eH-n, veal—tzei
удържим. наруш-нам, пресгъпнам обе+я, обещанието
си- || ihn -—111- GeiübCt- eilbliCci освобождавам го
ог клетвата. обета му
Gemeinschaft 501
GcIüel(—), Зз- — G-lüsit na:H etwa-, nach —inte Speise
haben. aul etwi- (Akk.) Haben изпитвам неудържим;
желание зи нещо, прищява ми се, прияжта ми се яленс,
лигите ми текат зи пего, добивам апетит зи нещо; ||
wonach -Т-НТ dein Gelüste какво желяш, кикно ги сс
яде; || Mich Can ein Gelüste ui облада, обзе, обхв—пи
ме желяние. пощя, прииска, прищя м; се псщо; ||
liei-chilcHe Gtküsie плътски желания, щспия; Ф -eine
Gelüste ht/a'ed'gtn зрп;e;тявям щенията, страстите,
посот;и си
gelüsten — cs gelüsfef mich nach etwas, naci einei
Speise еъзжеливим страстно нещо, жадувам го, nоu-
щяв— ми сс. пощяни м; се нещо, прияжля - ми се. при¬
исква ми се. тощява ми се псщо; добивам апигет,
лигите ми потичат за ядспе; || ici weide tum, wonach
mich gelüstet ще правя, каквото м; се прииска, разг.
какаото мн душ— иска
gemach — g—mach чакай, пе бързай; по-полекя, разг.
тур. диаш- со благо, со кротце; пе сс изхвърляй го.-
кова; <£> gemach gehl auch weit стъпка по стъпки пла¬
нини сс поeБанд; който иде полека, той ;т;в— далеко
(нрдaлeт); който много бърза, гой назад остри—
Gemach, Зз- — slr zog -1:1 in ibrc Gemäciee zurück
тя сс оттегли и покоите си. разг. шег. сс прибра и
сгряти си, пе приема вече никого
gemächlich — ein g-Mächilchts Leben lühren, gemäch-
11:1 Iehen водя спокоен, безбуреп, несмущаван от нищо
живот; живея си удоВен живот, тих; и спокойно; ||
eine gemäebliebe Pfeile 'aucben пуша си спокойно .у-
.—+—; ф ici Tue gemäebIieH Meint Arbeit върши си ри-
Вогиги спокойно, без ти сс поeстиоииим мпого, 6ез
ди бързам много, разг. без да си пивям много зор,
карам я дврн
gemacht — eine genacbit 1'-undI1cbkc1i изкуствена,
привидна, лицемерни, престорена любезност; ф се 1-t
ein gena:hie' Mann гой с човек с положение. мате¬
риално оВезпечен
gemahnen — lin ai etwa-, an -eine PIlicHren g-Mähiitn
припомням, пиnомпдм му нещо, задълженията, из¬
виквам му пещ; и паметта, съзнанието, приканвам го
ди изпълни задълженията си; || das g-mabnf mich an
Mtlne Mulite тон; ми напомня майки м;
Gemälde, 3а- — —in G-nälCe im Öl, 1m Aquarell кир-
гина, портрет c блажни, мислени бои; акварел; || tim
groß angelegtes, umfas-enCts G-nälCc aus 3—m hüegcr-
1i:hcm Leben широко зaмиенeно, подробно nнamп; пр
буржоазния живот; || -In Gemälde C—s W—ltCelege- eit-
wea/tn пихвъондм картини и— еee-овнягя война
gemein — veralt, dee gcm—lme MciscH простият, обик¬
новеният човек, човекът от простолюдието, ог па-
роля; || 31— Gemelmei третото съсловие, простолюдие¬
то, простият п-род; || ein gtneinti Soldat — clm Ge-
nelie' прост. обикновен войник, редник; || dis g—m—lnt
Volk простият, обикновеният народ; простолюдието,
простите хор;; || g-Mcimt- Metall обикновен. пe6тa-
горотен, прост мет—.; ||‘ Сее gemeine Verstand простият,
здравият, обикновения; човешки разум; || ein g—mtiiei
Bruci прости дроб; || ein 81^11-- Wori обикновена,
пооегониротпи, поое;инкя, неприлична, Бунгирпр, цн-
ничии дума; || g—melnt ÄueC'üeC-, Wlt/c прости, пе-
нпичн;, ортнперп; изрази, безобразия; неприлични,
мръсни, вулгарни, цинични вииоис; || ihm м1Т gemeinem
Maß Mts-cn меря го : обикновената мярка, подвеждам
го към общия знаменател; || etwa- ins Gemeine b-iab-
zielen nринитдвaм пещ; то тeлп;тпоmо, всекиднев¬
ното, обикновеното, опонлявим го; || erhebt 3i:b üb-i
du- Gtneiie издигни сс нап всекидневното, делнич¬
ното; ф ein gemeiner Mem-cb, Kerl, Veibiecbei, Schu/l
долен, долнопробен, подъл. низък, мерзък, вулгарен
тип, престъпни:, долен, вулгарен подлец; || —'ne gc-
Meine Lügt долни, нигни, безсрамна лъжи; || cimc gc-
meine Гut, G-siiiung долна, низка постъпка, подли
престъпни помисли; || g-Mcine Gt-icii-züge груби, про-
сгянки, ортинерпи чср+и пя лицето. вулгарен израз
пи н;иeго; ф зп ihe gCM—'n baideki постъпвам поДло,
низко, полно към пея, отнасям се по недостоен, про¬
сташки, вулгарен ничии към нея; || Cas ist gemein von
die тови с подло, т;нпо, Бунгррп; ог твоя егоипи,
никак не с любезно ог гноя страна, ф das lul gencln
web ужасно, неистово боли; ф der g-M-ime Feind
общият Бряг; || aul gemeint Ko-Ttn пи общи разноски;
|| das Haben sic mlicinanCtr gencln това с общо за
тврмятя; | Mit iim vl—l g—M—lm haben имам много общо
с пего- || mit iim gCMc'm— Sacht ша:1сп върша общи
риботи с него, сдружавам сс. еррботвям сс с пего зи
обща риботи, зи едно общо дело; свързан съм с общи
интереси с него; || -ich (Akk .) mir 11м g-Mcin Macbei
принизявам сс. приравнявам се то него, ет;тям до
неговото ниво, под своето обществено положение,
поддържам недостойни, унизителни за мене отноше¬
ния, - сближавам се.- споия;eлдвям сс с недостоен за
мене човск- || i:i will mlcifs mtir nlt ihm gencln iahen
пс желая та имам исчс нищо общо с пего
Gemeinbesitz, dee — dtr Gemcinheslfz vom Grund und
BoCen обществени собственост върху земята; || die
Überführung 3-r IiCu-ielc in Gemeinhtsil/ няи;опяли<
тuрaпe, експроприиране пя индустрията
gemeingefährlich — —in giniingefähikiche' Vi'bi-ei-'
обществено опасен, опасен зи .обществото престъпи;:;
|| дemei1gt1äHaI1eHe EliMeite злонреди;, престъпни,
оBщeегБeноопaсп; елементи; || dlc-c Idee l-l gtмc1nдe<
iäb'ii:h, greizi ans Gtniingeiäh'llcbt таз; идея прет-
е;иeд опасност зи обществото, е еди; обществено зло
Gemeingut, 3is — etwas ist zum Gemeingut de- Volke-
geworden нещо ; египяно исче народно тоеmодниe, сс
с превърнало а достояние ни народи
Gemeinheit, die — 3us isi eint Genelibeli тона е под¬
лост, нитоег, ияно Beтобрят;e; || er isf zu -o timcr Gt-
meiihclt 11:11 fähig гой пс с способен на т-киви под¬
лост, низост; ф ihm G-n-inHiif-n -agen казвам му
безобразия, мерзост;, възмутителни нелепости. по-
нноеги
Gemeinnutz, dee — - Gemeinnutz geht vor Eigennutz
общото благ; сто; нит личното
Gemeinplatz, 3се ■— 'm Genclnplätzcn aed—n говоря
общи, банални, изтъркани рррзи, служа си с общи
фризи. разг. дежури; израз;; || Gcmelnpläf/c voebelngei
служа си с общ; рряти, изрази, баняли; дум;
gemeinsam — gemeinsame I1Te't-ee1 Haben имаме
общ; интереси; || nll ihm geMeii-ame Sache machen
върша обща риботи с него, сдружавам се, еорBотeям
сс с пего зи общ; дело; свързан съм с общ; интереси
с него; || d-e Gentlnsune Markt Общият пазар; || ее
bal viel GimeiisuM-s mit Clr той им— нещо много общо
с геВс; Ф math. Сее größte geMeinsamt Teller пай-го-
.ямо-о общо делимо; || das Clelm-le gemeinsame Vici-
11:11 пий-малкото общо кратно; || auf clmei gemii1<
-аме! Ntiiti bringen привеждам под, към един зпи-
меп—тел; ф etwas gemeinsam unfe'iebmci предприе¬
маме колективно, общо, заедно, задружно, съвместно
нсщо; || gemeinsam ins Klio, in Cen Tod gehen отиваме
колективно пи кино; самоубиваме се заедно
Gemeinschaft, 31с — die eie1i:hc Genelnschafi брачно
502 gemeinschaftlich
съжителство- || 'n Gim-1iseba/l mit ihm заедно, ко¬
лективно, съвместно, и съдружие, а колектив, асдно
с псго- с псгово съучастие, еьчтяс+ничeство; || —'n Haus
in G-mcim-clift h—sltzcm собственик съм п; част ог
къщя; || —'m— Gini1ne:Hafr bliCen образуваме една общ¬
ност. едно цяло; || mit iim will 1:1 keine G-m-inecbu1T
bähen не искам т— имим нищо общо, никакво взе-
мане-лявяпе с пего- Ф 'n —in— G-mcinecHä/i ilnteclei
постъпвам и дружество, ор'рн;зaиия, религиозна сек¬
та. общност, рeн;'иотн; общество
gemeinschaftlich — geMelm-chu/TllcH—- Elgenlun ко-
.ектнипя, общи соBе-иeпоег; || gemeimscballlicbe Arbeit
обща. колективна орб;тя, колективен труд; || auf gc-
nelischaitiicic Köel-i ня общи разноски; ф -Ге wegen
geMeimscilifiicHim Möid-e anCkigcn оВвипяаам я и съ¬
участие при уВийс+во; || mit ihn gemtli-cHuiTlIcbi Sache"
nacicn върша обща, съвместни, задружна, колективна
работи с него, сдружаваме се зи общо дело, пред¬
приемаме заедно нещо, свързан съм с общ; интерес;
с него
Gemenge, Cus — ein Gemenge aus il|—il—i 8^—1 Dingen
смес(шц-) ог нaй<оaтличнu счBрви неща; ф mil ihm
ins Gencige kommen, gi'ilen сВивам сс : него
gtmc--cn — geM—--—nen Schilftcs, mit gtмcsec1tn
Schritten Cuhti koMncn идвам. приближавам се c рин-
пн. отмерени. т;ст;леппш крачки; || rin gcшce-cice
Penehm—n лосmонeппо държане- ф -l:i (Akk,) 'n gr-
nesscnc' Entfernung halTci държи се ни почетно риз-
с+однue; || 'm gCMC-s—псм Abstand vor, ilnice ihe hee-
gcHem вървя па почетно, прилично. подобаващо р—з-
стояние пред. след пся; ф ein geM—-sem—a Bcfeik ка¬
тегорични заповед
Gemisch, Cas — ein Gem1seH von, au-... смсе(ини)с^т...;
|| umg. G—Miscb lahrci пътувам със смес (ог бензин и
мЯено)
gemischt — bin g-ml-chlt' Choe смесен хор (ог мъже
и жени); || eine gemischt— Ge-ilischall смесено, псотбра-
но общество. общество ог мъже и жени, ог хора с
няй-рaзн;чпо обществено положение, ог пaй<оязл;тни
обществени слоеве. ог кол и аъжс; || -fwus mif gcMl-
seHfe1 Giiüil-1 aiböeti, uulnchmen изслушвам, при-
емим нещо със смесен;, раздвоени чуистия; ф auf dem
Fest ging es sehr gemischt zu па поитни:я беше много
весело. забавно
gemoppelt — -fwa- isf doppelt genoppeit нещо е г—в-
г;логитп;, к-запо maБmолог;тeск;; - doppelt g-mop-
peil H3ll hes-ca двоен дикиш по-злряео държ;
Gemunkel, das — darüber (Akk.) gab cs noch lang—
clm G-MunCel unter dem Lruf—i отаявнр още се носсше
мълва, сс мълвеше, разг. си шушукаха хората зи говя;
|| ein GemuiCci koMMt aul създава сс. изпикая мълва,
появява се слух зи нсщо
Gemurmel, Cus — clm Genшмei ging (lief) Curch die
M—mgCi tehob -leb uiier dtr Menge разнесе се тих ше¬
пот, тихо шушукапе, н-вдигни се ропот срет множе¬
ството
Gemüse, Са- — fei-:ic-, eobt- G-nüs- пресен, суров
зеленчук, трозиврг; ф junges Gcnüse млип тррзиeит;
прен. млад; хора; още с зелеп, зелен кат; красгрвииа,
маруля; тeлeп<пeдотрял; зелен откъснат; още на хляб—
вика папо; още им; хляб да япе- || acC kein GcnÜse
пс говори глупости, ирeни<нeкипeни, наивни приказки,
баВини деве+ини
Gemüt, Cas — -ir bat, besitz. Genüt, buf kein Genül,
l-l olne Genüt тя има туша. сърце. пями туша, Сърце,
; бездушни, безсърдечна, кооPБоеъотeтпa, пeччве;ви-
тeннЯi пе се трогва ог нищо, нищо пе с в състояние -
ди я трогне, др я ризчуиствуви, с човек без сърдечни
трепет;, човск без сърце, без туши; || -'— Hai ein guies
G-MÜT, ist ganz G-MÜT тя има по6р; сърце, с добро¬
душни, е цялиги туши, с души-човек, - с отзивчива, чув-
сгБ;гeнни туши; || -е hal vl—l GcMÜi, ist ein Mensch von
GcMÜt, hui ein 11öHI1ebes Genüt гой с много тчвстнu<
телен, емоционален човск, човек със сърце и туш—, с
весел по характер, по пран, по природа, има весело
сърце, с веселяк; || -in ve'iäileics Gemüt закоравяла
души; || umg. er bal tim G-MÜt wie clm SeHaukeIp1eid,
FItieebeгHumd, Vc1l:Hcn, KoblenCasici гой с бездушен,
кооPБосъопeчeп; човек 6ез душа; колко;; дървото,
камъкът ими душа, толкова и той; истински звяр с.
не се гоо'вр о+ нищо. жeе+окосъртeтeп, безчувствен
е, ими душа ог камък; || -е Hai —in ängsTlichcs, kindliches
Genül гой с егояслив, боязлив. плах, пити милко пс-
решителен, ими детска, нацепи туша, голям наивник,
голямо дете с- || Cu На-Т -'n -onnlgt- Genül много си
наивен, имаш наивни претс+яви зи хор-гя; || das Hat
sicb aul -clm Gemüt gelegt. isf ihn auf 3us Genüt gc-
scHlagcn говя се ' огризи гиВелпо върху душевното му
състояние, го хвърли а дълбока меланхолия: || spott.
umg. dic-cs Llcd isf etwa- fürs G-MÜT песен;; с тъкмо
зи тушат;. пещо сипгимепгялпо, н-строИва сипт;-
мeпгинпо туши—я; ф dl— eiiigTei GtMÜTer beruhigen,
heeä1iTigtm, beschwicHtlgen успокоявам, уем;рдвaм,
ом;о;тв;одвим възбудените, развълнуваните духов;;
Ф ich iüi'i nie etwa- zu Gtnüic вземам пещо при¬
сърце; разг. патълбоко; полелижтим си тушиики-та,
пийвам. х—пнам си нещо хубаво; || Cus mußt du Cie
11:1. zu Gemüt- Tühaem, veralt, /'eien не бив— ти го
вземаш нaтънBоко, присърце, приеми го по-спокойно;
|| lühre die 3us zu GcMütc вземи пумите ми. това, което
тн казах, присърце, имай го предвид. нс го трбррБяй;
|| ihm ciwas zu Gcmülc fühlen внушавам, втълпявам
му' нещо
gemütlich — cimc gemütliche Wohnung уютно. при¬
ятно жилище; || ein gcMÜTllches Piaude Stündchen за¬
душевни бесели, интимен разговор; Въбрим, приказ¬
ваме си интимно, задушевно; || -in gcnüllicbti Mensch
поидгeп, приветлив, мил, спокоен човек; || mach’- Cie
nur genütlici разположи сс уютно, удоВпо; Ц ein gc-
MÜtilcbes Pci-anM—ns—lm задушени— срещи- || umg.
scherzh. ее i-t clm gcmüfliche- Haus той е мил, приятен.
приветлив чоиек, иоибид, симпатяга; (| sic l-l ein ge¬
mütliches Huhn тя с приветлива, любезни жени; ф ein -
gemütliches Tenpo cinschlagem преминанам към Вавно
и спокойно темпо; разг. кирим с кеф, яняш, бавно и
спокойно, пс си п-н-м много зор, пе се итnрeBиБаМi
пс се прес+арав—м много, мпого- || 3111- ganz gemüllich
nucbei върша всичко спокойно, без мпого пи бързам,
кирим я 6aвниткрmр, с ксф, спокойно ; || nur inner
gemütlich симо спокойно, Вез вълнение, нерв;
Gemütlichkeit, die — die GemüllichCeil kleben обичам
спокойствието, уюти, уg;бегирmр; || cs 1-t au- mit 3er
GcMÜTllchkelT свърши се идилия;—, бездействието, спо¬
койствието, излеж-ването. разг. ксфът; край пя иди-
н;д;и; || cs geh. nicbls üb-e die G-nüfIi:bC-1T няма нищо
по-хубаво ог удобството и спокойствието; || Cu höel
die G-nüfI1:bkc1T aul тон; вече не се търпи, е нетър¬
пимо, с нечувано, цяло безобразие, с иече прекипепо,
може пи пикири ди изскочи човек ог кожата си; || 'm
äil—1 G-müfi1ebkciT най-спокойно, несмущавано, с кеф.
6ез пи сс бърза; <J> in GiiC-uchen höel dic GcMÜiI1:bk-ii
auf, 5. Geldsachen
genau — die Ube geh. genau часовникът върви, pi-
боти точпо; || genau auf 31— Mliule точно пя. по минута-
-а; || cs l-l genau 13 Uhe точно тринадесет тиер с- || das isf
genau di--ilhe това е точно, съвсем, съ¬
вършено съшо+о, пи по-м—лко, пи повече същото; пе
по врат, а по шия; || umg. „Hasi 3u Cen ÄufeаT/ g-le-cn?“
— „Genau“. „Прочете л; егиг;яги?“ — „Ди“; || eiwa-
genuu wissen, Ceni—i зная, nотпрврм нещо точпо; || -1:1
(Akk.) genau ai den Puchstabei, un dic Voiseb'iTie1
hallen придържам се е-оо'о към буквата, към пред¬
писанията; || ich kennt ihn genau, au/s 811^1-1- по-
знивим го поВре, в пий-милкнте му подробност;, зпяя
му и зъбите; auf etwas (Akk.) 8-1^ aulpassen следя
точно зи пещо; || te bal genau dasselbe gesagt той каза
точно, дословно същото; ф -е ist in Geldsachen sehr
genau гой е коPЙпо педантичен, точен и сметките си.
nо;т;рвa и на стотинката, брои всяка стотника, тър-
жи сметка и ни стотинката, обича чисти сметки, из¬
правен е до пeтяпm;чпоеm и сметките си. паричните
сн р-боги; || es nii Сем Pfennig genau пеНмсп пре¬
смятам и стотинката, пържа и на стотинката. треперя
пат стотинката- пр;тиовaм и пя стотинката; || es nii
dem Geld licbi genau nehmen имам редки пръс+н.
широки ръка, щедър съм, не съм пребнан, що се отпи-
ся до парите; || cs genau mii eiwas, mli 'Нм пеНшсп
притирнам, издирвам много ня нсщо, проявявам го-
ндми треВн-БОСт, пegaпг;зьм към него, взискателен,
nр;тuотuв, строг до пeтaнгитьм, по тосбниeоег съм,
огписдм се строг; към нсщо, към него. роня се и най-
мрнк;гe дреболии, взирам се във всяка дреболия, пър¬
жи зи точката и типeгядтИi прекадено дребнав съм към
него; || er nimmt cs mil dtr Wabrbcli 11:1. genau гой
обича ди поелъ'вр, ти поскрнии. разг- пи икономисва
ог истината, пе придирн; мпого пи истината; ф genau
genommen взето тотп;, дословно; букврнно; ф «сН
Cüii dir 11:11- Ge1aute darüber -ug—m пс моги да +н
кажи нищо определено, положително, подробно зи
гони; || 6—1 gemaueiem Hlnseiem пр; по-точно, по-под-
робпо вглеждапе, разглеждане. взиране; || es ist nichts
G-nau-e mii ihm пя пего пе може ти сс оитч;-и с
nонож;meнпоег; || nll genauer Not clnci Gtiabr tni-
gehen отърнивям се. изплъзвам се ня косъм, па конец,
едвр-етна от някаква опасност
Genauigkeit, die — nll peinlicher Genauigkeit arbcltci
р-ботя c - крайни, мъчители— Бт;е:аmeнпоеГi акурят-
пост, педантичност; крайно взискателен, прuд;очuв
съм а работата си- || von großer Genauigkeit in GciC-
-3:1-1 sein крайно педантичен. взискателен, поит;р<
чин. точен, пестелив съм. що се ;;пиед по п—ри, в
паричните сн работи, и сметките си, държи сметка и
ни стотинката, броя, пресмятам и стотинката
genehmigen — ein Gesuci, einen Vo'-eHIag, cincn V—r-
Trug genchMlgen одобрявам, резолирам положително
заявление, чgовлeгвоодeим молби, приемам, одобря-
нам предложение, проект; оигирициррм договор; ф
umg. scherzh. -1:1 (D.) ciitn genehMlgen позволявам,
рртрeнрeрм си една чашка |бuрр, р-кня); || tinen ge¬
nehmigen гявръгеим едпя тянa (б;оP, ракия)
geneigt --- ihm ein g-nelgtcs Ohr (Geböa) -ebe1C—m,
iclien изслушвам го благосклонно; |[ veralt, d-e geielglt
L—ee1 бнигоскнопнид; читател; ф er ist zur Veee:hwtn-
dung, zun Trünke genelgl гой с склопен, ими склонност
към оязтоти;eне-eо, поaс;спuтeетво, ррзс;пп;тeетво,
към пиянство; || das Glück 1-Т ibn g—melgi щастието е
бли'ое:н;пп; към него; || -е isi mir 11:11 bteöid-'e
genelgl той пс с особено разположен, благосклонен
към мспе, нс ме обич— особен; много; ф 1:i bin ge¬
neigt, den Vorschlag anzumehmtn склопен, наклонен съм
ди прием— предложението
genießen 503
Generalstreik, der — in den Gencia: tie'C tielci обя¬
вяваме, започваме общ— егртки .
Generation, Cie — 31- koMn-nCtn Gcn-raTloien 6|
пещите. идните, 'оядущ;-e поколения, гeпeрриu;, пи-
ш;те внуци и приенуци
8—11-1! -1— ist von ibeti KeanChtlt 8111-11 - гя озари-
вя ог Волест+а си- Ф -ic genas eines Kinde- тя роли,
поби тете, се освободи ог бременност
Genesung, Cie -- G-i-sung -uehe1, indcn търся, пи-
мирим лек, изцеление, цяр; 11 -1— i-l in 3er Genesung
btgi'Tcn тя е ни път към озgррвдБяпe, па път пи озари-
в;;. върви към подобрение, озтоивдeипe
Genick, 3а- iim heim, an Genick packen, lassen
свaщрм, пипвам го зи нр—тр; || den Hui ins Genick
-chlehen кил нам !шяпкиги пазят. ня +;ля; || -1:1 (D.)
das Genick haeehtn егоониeим, счупвам си врата, гли¬
ната си. пре6;н—м се; || ihn Cus G-ilck baecbei пре¬
бивам го, прен. опоопиегдвим го, р-зоранам, съсипвам
го; || 3а- wird ihm noch Зз- Genick -b'-eHtn тон; ще
му струня животи, главата, ще му съсипе кариерата.
ще му сгочви службата. щс го паправи невъзможен,
ще му строши вои-a, ще го опропасти, ще го погуВ;;
|| —in -telfe- Genick haben ер-тът ми с схвани;, вцс<
пенеп, вдървен; прен. имим непреклонен, упорит нрав,
корани глини, пе превивам. пе прекланям врат, пе кър¬
ши гръбнак; || dei Tod sitzt lim 1м Genick емьотти го
дебне, нисш пат гливиги му
Genie, Cas — —in gaoße-, -cHöp/eai-cHt- Genie т;ндм.
творчески 'ений; || clm verbummeltes, v-'CannT-e Gtnit
пропаднал, непризнат гений; || eil vtakoMMtnes, ver-
113:1.1-, vc1soTTc1—e Genie пропagнрн, пропил се, де-
кляе;рaн се гений; || ' Genie haben имам гений, тилинт,
гени-лен съм; <J> tim Genie wlad g-boitn 'синя; се раж¬
да (нс се създава)
genießbar • • Cei Pilz l-l genießbar гъВ—ти с ядивна,
може пи сс япе; || das ist nicbf genießbar тови пе се япе,
пе е зи ятсне; || du hist H-uf- mi:HT genießbar тнес си
непоносим, пе може да сс говори, разговаря с тебе,
не може ди сс излезе ня глина с +сбе, си а ноно,
о;вои+и;eлно настроение. симо се заяждаш
genießen — Achtung, V-'T'uncn gemießem ритним uc
на уважени;, почит, доверие, ползувам се с уважение,
почит, доверие; || das Leben in voiiln Zügen geni—ßem
наслаждавам се изцяло ня живота, изпитвам исички
земни няслад;, р-тости, изживявам напълно живота
си. живея си жннотя, както оизB;оим, вземам ог него
всичко, което предлага; || ici genieß— meint Jugend,
M—ime Racie in vollen Züg—n ниенижтиeим се напълно
ни мтят;егги си, изживявам напълно пяетртргр ог
отмъщението; || die Nutue genießen ниеняжтиeим сс.
любувам се. рапвам се на природата; || ich genieße dl—
FrüchTt м-in-s Flclßcs, те'!' Glück (Meines Glückes)
радеим сс па плотовете пи труп— си, на щастието сн-
|| vl—l Gute- bcl 1Шм genießen' виждам много поВрини
от него; ф er halft ein— gul— Erziehung g—mo--—m гой
Be получил добро възпитание; ® ich Habt noch nichts
g—io-stn още нищо пс ейм хaппaHi пе съм турил а
чсгиги си, още нищо п; съм вкусил, || ici will scimetl
noch etwa-, noch eine Kleinigkeit genießen щ; сaппa
набързо, па бързи ръки нещичко; || das Fleisch isf nlcit
mthr zu geiieß—m месото пс с исче зи ядене, е опасно
зи ятепс, п; бива п— се япе. е иечс рязиинeпо; || übertr.
du hist heute nicht zu g—nießcn днес си непоносим, пе
може пи се говор;, разговоря. ти се излез; па гляви
504 Genossenschaft
: тебе, си а отвригигелпо, лошо настроение, си много
оизтоизн;гeлeп, симо се заяждаш
Gcnos-cischa/T, dl— — ilngit'igeme G-möee-necHafT
регистриран; дружество, о;тиегр;рaпa р;оми, коо-
neрaц;д, зиточти
Gentleman, der — ein pcrfeCtcr GtiTicmai, von Kopf
his Fuß ein GtiTltmai sein съвършен джентълмен, ог
коикиги до глреигр съм джентълмен- || -1:1 (Akk.) wie
—in GtiTitMin hemeHmen. verhalfen държи сс кит; джен¬
тълмен, имим джентълменско държане; || -'n GeiTlt-
Mins AgitimenT джентълменско споризумепне
genug - Hu-T 3u Geld g—nug (8-1^ Geld) имаш ли
достатъчно п—ри; || ici Habe Brot, des Baofes g—nug
имам достатъчно хляб. хлябът щс м; стигне; || er isf
Mains genug той е достатъчно мъж, достатъчно мъ¬
жествен; || veralt, Ces Guten g—nug, genug des Gutem
достатъчно хубаво, тоВро; || ee hat, Crlegf, h-komMi
nie genug гой никога пе се н-сища, вечно ; недоволен,
все му е малко, все нс му стига, ненаситен с- ф und
Canli -oll cs füe heute genug -ein достатъчно, стига зи
дисс; || cs ist genug стига вече; спри; достатъчно исче-
|| laß cs genug s—ln стига, престани вече, спри; || genug
C-r Wort- стига вече. млъкни; ст;'И веч; пр—зпи, из¬
лишни думи; || laßt, Vaicr, genug sein Cis gauu-int
Spiel (Ces gauusanen Spieles) (Schiller) сложете. татко,
. ний-сетне крий ня жестока;— сцсна (игри); ф ich bubr
genug zu esscn. zu Tun имим тос;игьтпо зя ядене, не
търпя лишения; пе ми липсва работи, имим доста¬
тъчно ор6о+р; || zum Lebt! genug haben печеля, из-
киовим достатъчно. за ти мо'и ти жився добре. имям
достатъчно средства зи живот. ти живея, ти прежи¬
вявам; || er verdient genug гой печели, изкирви добри
пари. достатъчно; ф genug und übcageiug достатъчно
и предостатъчно- || davon gab cs genug und aber g-nug
от тови имаше достатъчно и предостатъчно, доволно
и поeтоволпОi и изобилие; Ф ich habt genug davon
наситих се иече на гони, омръзна ми. по гуша ми
дойде- тона ми стига, достатъчно се наситих па това;
nоегррлис, опарих сс достатъчно ог говя; || nach dem
erstti Semester Halte er von C-r fiockenci Matcelc dtr
Malbcmatik g—nug слет първия семестър сухата ми-
-ерия ня митем-тик-т- му - омръзна, му се втръсна,
му дотегна, престани т— му посгрея удоволствие;' ||
3-е bal genug свърнeн;, ликвидирано ; с него. оВречсн
; пи смърт, смъртно ранен е; стига му ;онкови. Из¬
разът е превод на латинското Нос Habel. Така се про¬
виквали зрителите в древния Рим, когато гладиаторът
получавал смъртоносен _<^dap,’|| i:i Habe genug daran
това м; с+н'— и прeети'a, ми е достатъчно и предос¬
татъчно, стига ми толкова, много м; стана; || 1:1 Habt
ui cln—M Stück genug стига ми етпо парче, нямам нуж¬
ди ог второ, и тона ми ; мпого; || nichf genug (damit),
daß... нс стига чс.... им;...; || wie sind genug пие см;
достатъчно, нямаме нужди ог поиеч; хора; || -е ist -1:Н
-rlbsl genug гой няма нужди ог приятели; || 1:1 habe
genug gc-ch—m, g-börf тови, което видях, чух. м; стига,
ми ; лое;ятътпо, за ди - имам прелстяаа, зи п— си съ¬
ставя мнение, с достатъчно красноречиво; || Cas isi
аПе- schlimm genug положението с поаечс ог лошо,
заслужава порицание. буди опасения; || -е wußte nichi
genug Ces Lobes, de- RüHmem- über sic той пе можеше
ди я пяхаили, ди сс нaхвaн; с пея; || 1:i Habe mibe ais
g—nug getan прnрaвис повече, отколкото бе необхо¬
димо, наложително, отколкото се изискваше; || -е 1-Т
klug genug, um... гой с достатъчно умси. за да...; || das
31-1— ist lüe ihn gerade gul genug той заслужава о—
хубавого пaй-суBрвоmо- || man kann rs nicit off genug
-18-1. винаги трябва дя сс подчертава. изтъква говя,
никога пе ; излишно ди сс припомня това; ф jeder
bat mif slci -elhst genug 2u tun всски е зает достатъчно
със ссбе си; <ф> genug ist h—s-ea il- zu viel достатъчно
; по-тобре, отколкото прекадено; прекипеп светец и
богу пс е лоиг; ф der bat genug, 3er -I:H genügt! läßt
симо който се титов;тяeр с милко, ими тоетигътпо
Genüge, die — ici kennt lin zur Genüge позпаним
го достатъчно, много добре. разг. ирон. ял съм му
попиряги; познивим го по-тобре. отколкото ; нужно;
|| zui Genüge 2cigem покизвим, зрев;лeгeнсmвуБPм по
пaй<бeтеn;рeп нртuп, достатъчно денОi явно- ф dem
Giscfz, 3-r Hygieie Genüge 1—lstci, Tun съобразявам се
със тикопи, с;'ueпa+a, епизeям, съблюдавам зикони,
поддържам хигиената; ф ai etwa- (D.) Genüge Tun,
ünCtn пимирим удоволствие, задоволство а нещо, зи-
доволяирм се с пещо; ф bibl. Genüge buben задоволен
съм, живея и доволство
genügen — Cas E-scn genügt lüe vite, vollauf яденето
стига зя тeгио;мр, е напълно достатъчно, тоеги;ътно
и предостатъчно; || Cas genüg. nie ilchi тона пе ми
сг;'Я, пе ме зитоeолдви; || ici genüge mir sclbsl 11:11
не съм понолеп ог себе си; ф C—n Bedingungen 11:11
gtiügci не о-';eиодм пя условията; пе тидов;лдвaм
изискванията; || ici genüge scln—i Wünschen изпълня¬
вам, трт;e;лдeрм жeняпид;я му; ф ich ll—ß cs mle
dueai, Canli g—nüg—n зитов;нис сс : тоеи, пе прeлдвuс
по-патагъшн; претенции, аспирации; ф genügend Zell
haben нм—м тоегитътпо врсме; ф genügenC veidlem—m.
zu —ss—m haben печеля. изкарвам достатъчно, прежи¬
вявам! добре, имам достатъчно зи дп;п;; || ici beweale
s—ln— L-isfuig mit „genügend“ пинa му, сл-'-м му
оценка „тройки“ (среден. чтовлeгвориmeнeп, трп;в;<
л;тeлeп'
gcnugtun — 1:Н Tue dem Ge-elz genug еьоBоPЗдePм
сс със закопа, спазвам, съблюдавам зикони; © -1:1
(£>.) ilchi 8-^81^ 'm UöllicbkeiTei разсипв-м се ли
любезничи, ог любезност, вежливост, пи говоря чтт;<
нос+н, прек—пепо учтив съм
Genugtuung, di— — Genugtuung füe eine Kränkung von
ihm verlangen, Tö'd-'i искам ;— него удовлетворение
за оВнта, оскърбление, изниквам го ни туе., обявявам
му дуел; || ihm Genugtuung geben, gewahren п—в—м му
удовлетворение; || -1:1 (D.) Genugtuung vraschafTtii
cazwlngci получин-м удовлетворение от пего, принуж¬
давам го ти се извини, п— ми пипе утоБнe+вооeпue;
ф cs ist nie eint Ge1sgTus1g зи мене ; голям; трт;-
нонетво, изпитнам вътрешно утоБнe-в;оeпиe; || tiwu-
mll Genugtuung vernehmen, begrüßen чувам. елчним,
посрещам псщо със зилоeонса'во, вътрешно упоеле;-
ворение
Genuß, dtr — etwa- mif Genuß Tun правя пещо c
удоволствие, зитоeонсгио, радост. ниенртя; || das Kon¬
zeil wui ein Genuß концертът Be истинско удоволствие,
истински пренртa; || etwa- zu cln—m Genuß Machen пре¬
връщам пещо и чтоБОЛСTв;e, и нaснaтa; || ich geht
mich einen Genuß bin отпаним сс пя удоволствие, па-
слята; II ich Habe Genuß ai 3er LuidscHaTT наслаждае-м
сс ня пейзажи, съзерцавам го с прснaтa; || 1:1 Habe im
TiliCei keiiem Genuß пиенето пе м; поставя упоно.-
с+вие; - wlll-t du Genuß, so ninn auch den Verdruß
който иска ди яде кокошки, ще тъпче коришпици- кой¬
то язд; коня. щ; му търпи пръдните; ф der Genuß
von ÄlCöhöIgttаänkci, Rauschglflei, von Pilzen упот¬
ребата, конеумяиuдгр ни рнкосон, на спиртни напит-
KU. употребата пи няр:огииu; длeпemо пя гъВи; ф in
Cem Genuß von etwas CoMM-n тяпотирм пя използувам
нещо. да се ползув—м ;+ пещо
gepfeffert — eine geplc/ltate R-cimuig соленя сметки;
|| gepfeif—rf— Pac'ec, Fiü:Hc солени, скъпи и прескъпи
испи- тебе.;, цветисти попържни, ругатни. хули; ф
gcplcTeat und 81-312—1 скъпо и прескъпо, Bяепоелоипо
скъпо, пи баснословни цспи; ф eime gep/eT—it— Sfrale
тежко наказание
Gepflogenheit, die — mich ikitr Gepflogenheit по стар
навик. по ст-ра грят;иид, по стародавен обичай; ||
das ist geg—n dic Gepflogenheiten №-—'-- Нищс- говя
с против традициите. а разрез с традициите, пе отго¬
варя па традициите на нашия дом; || etwas zu eine'
Gepflogembclf nacbem превръщам нещо и традиция,
навик. оВнчяй
Geplänkel, das — ihm in ein GcpkäiCei veawickelm увли-
чим. въвличам го а престрелки, есвигкя, словесен спор,
словесни престрелка
G—polf—a, dis — mit großen Gtpölttr c голям шум,
: г;тямр +упуод;я, гюрултия; ф laß da- ständige Gc-
pollta откажи се. о+учи сс исс та крещиш, да се :ррин,
ди ругаеш, т— вт;грн скандали, ирдБИ, шум до . бог—
Gepräge, das — cinc Müi/e vom allen G-piägc стара
монети- ф cimer Aebeif das Gepräge -cimc- Gcl-Tts aul-
Ceückii пятргям и— р-бот- отпечатък— па своя пух;
ф einer Sache das Gepräge geben, veiie'iem пиним фор¬
ма, свой облик, отпечатък ня пещо
g—aaCe — ein gerader W—g пряк, прав път; || ein—
gerade Llmic пряия нипид; || ici -.атм- 'n g-radcr Llmlc
vom ihm произхождам по приви линия от нсго; || ein—
gerade Zahl чстпо число; || gerade oder ungerade чифт
ил; тек (игра); || —ine gerade Jacke пуснато, нeвтрнeно
палтенце, сако; || eine gerade Haltung haben имям из¬
правени стойка, пе съм прегърбен. стоя изправен; ||
gerade wie eine Kea/e, Tanne, Bolz— sein прав съм кя+о
свещ. ела, пушки. топола, бастун. стълб; || ici bin froi,
Caß ici noch Meine geradem Giiedi' (Kiocici) Habe до¬
волен съм, чс съм още здрав и праи, здрав и чигии,
че кокалите ми са ня място- || Cu bis. —in geeadte
Mensch ги си прям, откровен човск; || mit ge'iCen
Dingen gehl Ci- nicbl zu а —оия нмя нсщо нередно,
нечисто, дяволът ими пръст и тая р-Вот-, работата
нс е чиста; || bci geradei Fingern v-ebuig-'i предпо¬
читам ди умра, отколкото ди открадна; || wie woll—n
gerade R-:bmnng nacben пека ди закръглим сметката;
|| gcraCc das Gtg—mt—ll i-l Сее Fall — 3as geaadc Geg—mT—li
i-t dee Fall точно (тъкмо) ;6оPтп;+; с вярно, случаят
стои и пълно противоречие с тона; || g-raCc Cas Ge¬
genteil davon тъкмо обратното пя тоиа; || das siehl
dazu in geraCem WiCeispeucb говя сс пямиои, стон а
пълно противоречие с тона; - der gerade Weg isf С-е
küizesle (ае' h—stc) поив;яг път с пяй-къс. най-крятък-
ф ici gcic gerade aufs Ziel устремявам сс. вървя право
към целта; -а Häll -1:i, sitzt, -иН gerade гой, хопи.
сети, стон изправен. еъраи прав (като бастун, телег-
рифеи етънB), прие ; като точилка- || -feit gerade из¬
правете сс- . '| dl— Sfeunpinmbi sif/f n1:il geaadc ръбът
пя чорап— сс ; изкривил- der Tl-ch siehl nicii gerade
мисит; е поставена накриво, пе както трябва, е не¬
устойчиви; || -fwas geeade Machen изправям псщо; ф
Tüll gerade srin lusseii 5. lümi- || er kann nir nlcbt geaadc
im Cie Augcn -ehem той пями очи ди ме погледне, сри-
муия сс. срим го с ти ме погледне а очите; || er ist
ollem und geiudi -ой с откровен и прям, а него пями
скрито-покрито; || er sagt alle- gerade Heraus той кази—
всичко прие; и очите, без заобикалки, говор; пепоп-
пррвенити ис-ипи, право, куме, ги и очи;;; || -clm-
geradewegs 505
gerade Arl gblillf Mir неговият прям, откровен пран
ми харесва; ф cs isf gerade rin Jahr her оттогава из¬
мини точно (тъкмо) етна гопини; || Ci koMMl еа gcrade
и. е+о го чс (тъкмо) шпаи; || ici hälfe gerade C—'n Geld
bci nlr случайно нямах пари у ссбе си- ' || ici habt dem
Zug geaadc noch cewiscbl сиянaх, улових влака а по¬
следния миг, момспг, едия чспдс т— свяпи иликя; || du
Cömmef nie gerade eich. тъкмо пя време итБИЩ; ирон.
само +; ми липсваше. разг. бсш; ексик; точно сега ли
пямерн ди дойдеш; || das koMmt nlr gerade rccif само
тови пс тосmи'рщСi липсваше; || cs isf mle nichi gcrade
iigiiibm пс ми е особено приятно, пе мога ди кажи,
чс ми ; особено приятно. но няма що дя сс приви;
|| 3us kann man nlcit genau bcHauptcn пс може пи сс
твърди това с пълна сигурност. с положителност; ||
еа hal nicii g-raCc unrecht неговото твърдение съисем
пе е лишено ог основания, от уBe.аuгeнпосTi гой ' пс
е съвсем пя крив. погрешен път, имя донякъде приио;
) sic. isf nlcit gceade klug не с особепо умни, пс може
ди се кижс, чс ; много умна; || cs nuß Hicht gerade jelzi
-ein пс с казано, речено, чс трябва ga стане вепнягя.
още сега; || umg. nun geeade (ni:if) сега пък съвссм пе.
и дум— да пс стави; сега пък дваж поаеч; пс; сега пък
напук, па ипи; пс- || er isf gerade Tort гой тъкмо. то¬
ку-що, сй сега си отиде; || са -aglt. was 'Нм gceade in
dem Simm кам той каза. каквото му дойд; пи умя, ня
езика; ф Са- gehl gceade auf пс остави нищо, това сс
дели бсз остатък; ф - das isf cs g-eadc -и тъкмо товр
; (което имам препвип); U gerade darum тъкмо. точно
за това; || das Beste ist für -1— gerade gut гя заслужава
ог хубавото пяй<суBявоmо; || umg. spott, du sleisf gerade
danach aus мпого +; се ще, иска, но пями ди те стигне,
да ге огрес; || das könnte dir gerade so passen много tu
сс иска, ще. ли с така. но няма ди станс; || er hal -1:1
nicht g-raCc mli Ruhn bedeckt той пе се отличи, про¬
слави мпого, пс може ди сс каже, чс пожъни ливои,
доста сс поизложи, поч+и се провали; пе може да се
каже. чс напрани добро впечатлени;
geradeaus — gth—n Si— geradeaus вървете исе напрано;
ф er ist -—1' 81'33-3^ 'm seim—e Arl гой нс обича дя
говори зид гърба ня хоои;Иi е прям, откровен, казва
исичко прано и очите. лице+о, пипоиeОi - без заобикал¬
ки. казва истината без церемони;, разг. Вез да цепи
никому биеми
g—eädchi—g—n — ciwas gceadebi—g—n оправям, изпра-
ням псщо; ф übertr. umg. das weadei wir -cbon wied—a
geiad—bl—gen ще я оправим |оябогяги), щс я наредим
geradeheraus — ihm elwus д-iad-Hi'ans -ag—m казвам
му нещо пипряво, Вез заобикалки, прано а очите. .и-
цето. право, кум;. ти а очите, без п— сс церемоня, без
тя му цепя Васма
geradestehen — sieh gceaCe изпран; се. стой изправен; ■
Ф er konnte 11:11 ntbr geiadt-lchcn гой пс можеше
повече да сто;, тя сс пържи пя крикити си (толкова
беш; пиян); Ф füe etwa- ge'uCesiibei отговарям, ги-
оингиоим за пещо
gerädert — ici hin wie gerädert като смазан. разпи-
зин. ояз'ноBeп съм, чувствувам се като пребито псе.
к—то мухи без '.—№
geradestfllen — ibi geaadt-ltll—n пяеонвям, няочгивим
го, накастрям го, смачквам му фасон—
geradewegs — ihn geradewegs lach efwas feigem за¬
питвам го нипоив;, Вез заобикалки, няй-Beзиeрeмонно
зя нещо; || cs l-l geradewegs eine Lüg— тови ; чисто и
просто, пи поиече пи по-м—лко, няпоиeо лъжи
506 geradezu
geradezu — er ist —in bißchen geradezu гой е прям.
откровен, пясaкaн, бeтцeрeмопeп, казва истината.
мпение+о си право а оч;+с. пе си поплюва много, пс
цепи никому басми
gerammelt — 3-r Saal, war gc'immeif voll зитртр Be
пълня, натъпкан— до горе, препълнени, претъпкани,
наблъскани, нямаше яйце, игли къде т— пипне
Gfrät, Cas — ein Gträl bauen, beCleien построявам,
обслужвам апираг; ф Ia13w11T-ebuTiIicht Gteäit земе-
дeнски сстивя; ф an Cem Geeäiei turnen привя упраж¬
нения пи гтмнрс-ическите уреди
geraten — аИе- gerät iim всичко му се ут—ва, му
спори, му идва отръки; || Cas i-l mli nach Wu1-ebi gut,
schltchl gcraien егини така, кяк—о желаех, излезе спо-
нутниво, несполучливо, пяпрaвис го добре, ноно; ||
311—- gerät ihm zun Guiti, zum be-len всичко му върви
по мет и мaено; || 3us Korn, C-r Well diese- Jubr ist
gut gceiTcm нивите ся родили тия 'опипа много, жът-
нита с добри; тия гопини има мпого грозде; || er ist
zu klein geeulii родил сс с нисък, малък ня ръст; ||
umg. Cas Kl—id isf zu lang gceulci оокнд;и излезе, e
е;япaтя много тъ.'—; || -eine Klidee sind gut geiaien
тeии;и му излязоха, са добри, свестни; ф an den Re-
cblen, in dl— 11:11- AC1e-er gcraien попитам на човека,
ког—то търся, кой+о м; трябва, м; е нужен, който ще
ми свърши работа; попадам ня точния, подходящия
адрес; || an den Uni-eHfin, in die lai-cht ACitsst gcialen
попадам па погрешен човек, нс попитам пи човека,
който ми тряВна; попитам на погрешен, неверен адрес,
сВърквям адреси; || wie hist Cu 3-пп an den geilten как
попития па тоя (екземпляр); || an Cem Pettti-tib gcrif-i
стигам, изпадам до просяшки тояга, изпадам а ни¬
щети, мизерия, немотия; || aiclnaiCte giealci свящимe
се зи гушите, коситс, пясвърнямe сс сдин на друг,
сВиваме сс. счспкиамс сс. омeнвямe (разбъркваме,
ео;гвямe) си шипки;;; влизаме а спор, скаре-ме се-
|| auf Iaew—gc, Abwege geealci попитам ня погрешен,
крив път, тръгвам по криви пътища, изпадам в за¬
блудя, трBлуждeп;e, отВне—м сс ог поaБИД път; || aul
Cie ib-chüs-igt Paii, auf die -:hic1- Eben— geiifil - по¬
падам ни наклонена, хлъзгав— плоскост, тръгвам по
стръмно'надолнище; || aul —'ne SaiCbiiC gcealcn {за
кораб) засядам, попитам ни плитчини; || auls Trockene
geiliil поeтьопдвим неуспех, останам ни сухо, с пръст
а устати; || wie hist du darauf ge'iiel как попития ня
тая мисъл, ндся, как се сети, кяк г; дойде тов- ни
ума; || auf cincn GedanCei, Einfall geealci попитам ня
идея. мисъл, хрумване; || aul dl— richtig— Spue gtaalen
попадам ня вярна следа, диря; || 1^ Сее Pahi, aus d—м
Geitise g-rafcm тeрийниоям, излизам от релсите, бивам
изхвърлен ог релсите; || aus d-e (außci) Fassung geiilem,
außer -1:1, aus den UaueeHti geraten загубним ерм;<
оВладяние, пс се владея, кипвам, избухвам, излизам
въп ог себе си, ог кожата си, забравям сс ог гняв;
|| Cie Kinder gerieten außer Rind und Band децата сс
рязлчтуияся, поВесняхя; || te isf ganz aus seimeM GIt1cH<
g—wicit gcralem гой съисем зигуВи вътрешното си
равновесие; || aus den Fugen geialcn започвам g; сс
разпит-м, оизлитям, ди 'чBд устоите си. обръщам сс
наопаки, разглобявам сс на съставните си части; || wl—
bis. Cu bl-ibca geaaten кик попадия, кик сс озон—, кой
вятър +е довея -у:- || wohin bin ich geealci къд; съм
nоnятпрн; || in einem Sebnit-tniш geealen попитам а
снежна виeлиия- || 'm uieechfe UäiCt gcraien попадам
а погреши; ръцс; || ihm im die Häide, Finger geialcn
попадам в ръцете. .—пите му; || 'm eine Fälle geialcn
попитам и клопка. капан, примка, уловка- || 11 Gefahe,
in —int gelahilicbe Situation gcialen изпатим и оп-спост,
и опасно положени;; || 'm Nol, Bedrängnis gi'alem из-
п—т—м и нужди, бедствие, затруднен;;; || 'n Sciwltrig-
k—it—i g-'ii-m срещам ' затруднения, натъквам сс на
мъчнотии. трудности; || 'm Schulden g-ruien зят.ъж-
нянам, разг. зяВорчлявим, затъним а трдьнжeн;Яi бор¬
чове; II umg. in dic Klimme. 'n clm seHöm—- DliemMa
geiiiel попитам между чу: и пa:овянпд, в менгеме,
ня тясно, изпилим и притеснено положение, и зи-рут-
пение; || in Vcegt-etiHcil g-ial-i потъвам а зибоиви,
бивам забравен, изтрит, тял;тeп от съзнанието, па¬
метта ня поколенията; || 'm Zoen, Wut, 1m Uuin1seH
geiuTem рaз'нeвдвим сс, оитдрдвиМ сс, кипвам, избух-
н—м, хващи ме яд, обхваща ме гняв; || in Ult/c, 1m
Schweiß geraten риз'Ооeщдeим сс- изпотявам се. избива
ме пот; || im Paimd, im Feu-e und Flinnei gcrai-i пот-
палеим сс- || in F-ute geealen тяпинвим сс. въ;дунe<
вяиам сс зи пещо; || 1ms UliTiiTi-ff-i geeuien оставам
пя з-лен план, рет, бивам пренебрегнат, онеправдан,
унижен, останам ня сухо; Вив—м заобиколен; || 1ns
SchwlMMen geealen започвам ли сричам уроки, тя се
запъвам, ди ррттдгим локум;; ' || tlnanCtr im die Huurc,
gcraien хващаме се. eт;пквямe се зр коси+е, скарваме
сс, разбъркваме си шапките; || in Auflegung gc'ilcn
разтревожиим сс. обезпокоявам сс, изпилим и тревоги,
безпокойство, обхваща ме тревога, безпокойство; ||
mit Cen Zahlungen im Rück-luid, 'm Verzug geeilen из¬
оставам, закъснявам : nнaщрп;дгa, пс сс издължавам
навреме; || im Mißkeedil, in Vtirsf geealei загубвам
поверие, доброто си име, престижа си; || Im Verdacht
gcraien зипотвиг п— ме подозират, подозрение—; пада
иърху мен; || nll etwa- 'm Konflikt gcialen сблъсквам
сс : нсщо. влизам и конфликт, пeеьгняниe с него; ||
'n Fluß, 'm Bewegung g-rafen риздвижвам се- ст-н-м
рятговорчUБ, оживявам сс; размърдаим се, раздвиж¬
вам се- || -1— ist mach IH'-r Muilte geeulei -я сс с мeгпиня
пя мийкя сн. прилича ня нея- || übea Ci— Büche' g-ral-i
нахвърлям сс на книгите; || iim über die Kass— gerülcn
бръквам и киеиmи му (та корта), посдтим на крергa,
парите му; || unter die Räubee geiuTei попитам между
ррб;Ип;и;-e, межту поплeи;, бинт;;;, а .ош; ръце;
|| тТсг Cie Rädte geialcn попитам под колити, коле-
тртр- прен. пропидам, загинам моринно, затъним и
-индгя, калта пи т;нeм;д 'рид
geraten — cs schein. nie "licht giiuici, so zu vtafuhaei
пе м; изглежда бнигооизумн; ти се действува така;
Ц се bleil cs für geialcn, füa Cas ge'aiti-Te, 11:11 zu
konmen той счете |смeтпa) зи Bли'ооизумпо, зи ний-
благоразумно ти нс пойте
Geratewohl, Cas — auls Giealewobi паслу:;, ни къс¬
мет, напосоки, както дойде; || 1:Н lasse cs auls G-eu-
t—woil aiConnen предоставям ни слепия случай, ни
късмета (ди реши), оставям сс ня произволи ня съд¬
бата
Geräusch, das — cli 111-1-1 verdächtige- Giiäsecb hö-
ein, veiiehm—n чувам, потрeдм лек, подозрителен
шум; || viel G-iäuscH verursacht! предизвиквам, про¬
извеждам, вдигам мпого шум; || Gceäuscb machen
шумя; || mit großem Gcianeeb шумно; || се ^^1 immer
viel Gcräuscb той говор; все ня висок тон, оВ;ч; др
шум;, пя крещи, ди вт;гр т;ндм шум
gerben • Feile g—ihtn щявя кожи; ф übertr. ihm da¬
Feil (Ci- Ledti, dl- Наш, den Buckel) Tüchtig, o13e1Ti1eb
geaben пачеси-м му порядъчно гърба, п-жулиам му
зар-нит- гърба, пи-;мяоeим го, еът;оим го. смъквам
му кожата ог гърби, одирам му кожита ог бой, ни-
Gericht 507
пeопинeим, нягчпeим го, емртврм го от Вой, пямес-
твим му кокилите, пипиоeям му кинн;ииги; ф von
Wetter gcgeebi обрулено, зитоу6дн; ог вятъра лице
gerecht — geiicbte Sleafc, gta—eHtee Ueitll споив;л-
ниво пaкртaп;e, еnоивeтн;вя, заслужена присъда: || er
vertritt eil— ge'eebтe Sache той служи ня споиeeтнueи
кауза, пи споиeeлн;eо дело. застъпва еприБeлнивр кау¬
зи, се бор;, р-туни зи спрявeлниeо дело; || —in ge1eebTii
Mcisch справедлив, честен, пряведеп чонск; || wmg.
g-i-ebTi' Goll, Н'ште1, Stroh-acC боже епоPБegл;в;;
господ;, Исусе Христе; просто пор—зеп, емидп съм;
|| umg. den Schlaf C—s Geeccblci sehla1en спя съня ня
поивeтп;ки, спокоен, несмущаван, дълбок съп; ф scl
8111:11 gegen mich бъди справедлив, правдив към мене;
|| eilte Sache, iin ge'eehт w—id—i отнасям се споиeeл-
.иво към пещо, към него, о—див—м му зиелчжeпо-о,
оценявам го nоPБИЛНо; || -in—' Aufgabe gerecbl w—iCtn
епорвям се със зрпртр, оeтaпдeим я; || den Änföidt<
eungei nichi 8111:11 weidei не сс спояeдм с изисква¬
нията, оказвам се неспособен ти ги изпъннд, ти сс
справя с тях, пс съм тооиеьн то изиекврп;дгa; ф in
cliii Sache 8111:11 sein позпанам нещо; || се l-l in allen
Sälitii g—etcbt за всичко го В;ви, пями пещо, което
пя нс може*. с което ди нс може ти сс споPБ;, всичко
му иде отръки, справя сс с всичко, огрякин. об;тоип,
вещ, опитеп е във всичко, вън всички обниег;, огояе-
н;i оятб;ор от всичко, уме; исичко; ф -cln—m Wun-cb
gcee:hl werdtn ;зnънпдeим, тPт;в;тдeрм, чловнeгeо<
ряв-м жел-пието му, разг. не му етоониeрм хитър—-
нс му скърше-м дум-ти па две; ф elien gi'eebTt1
Verdacht legen соипя оnоивлип;, оепоБameнп;, пснип-
Oртп; подозрения; || 8-11:1111 Zorn опрянт-п, осно¬
вателен, сnоивeлн;e гняв
Gerechtigkeit, die — ich laeec ihm G-ic:1t'gCe'l wl-
CtrfaHe—i, zuteil weiden възпявам, о—паним - му епои-
вeдл;Боег, приети, справедлив съм към нсго; || G--
11:11181-11 üben проявявам еnриeeлн;eосг, възпявам
пояeпи, постъпвам спривeлниво към него; || ihn den
Händen Cte G-'-:bT1gkiiT übcegcheii Cee G-'iebтigC-ii
üb-'llclten преляним го а ръцете пя поиБОеътиeго, пре-
п—в—м го пя правосъдието; || slci (Akk.) 3-е Gtrcch-
ilgCell eniz'-b-i изплъзвам се, измъквам сс ог ръцете
пя правосъдието; || dtr Arm d-e Gc'—cbllgCcli lelchT'
weit правосъдието има дълг; ръцс; ръката пи прино-
съдието стига тинeт, никой нс може пя се измъкне от
ръцете па правосъдието; ф dl— Gci-ehiigk-1т C-li-e
ForC-rung оеноeигeнпое;;и, порв;гр-р ня твоето ис¬
кане
Gerede, Cas — duMM-s, 111'1- Geeede глупиви, празн;
приказки, брътвежи, дръпкапиц;; || 1:h Habt Cas Geeide
-3.1 омръзнах; ми, втръснаха ми се 'нечс. то 'уши м;
дойдоха вече тия брътвеж;, вечните приказки; ф cs
gebt Cas Geeede, daß... поси се мънeи, слух, мълви се,
говор; сс. че...- || —in GeatCt спТ-ТеНт изникни, пуска
се мътвя, слух; || .... 3uß keil GtrtCt teitgl wird ти пе
сс пие; повод за клюки, повод пя хор-ти пи говорят,
коментират, разискват говя; || nir Conni cin GtitCt
zu Obeii дочувам пещо, слух сг;'и до ушите ми; ||
cs gab ein 6ö-es GtitCt über ibn носеха сс .ош; слу¬
хове, с;ор-и говорех— лош; неща зи пего; || ins GtitCt
konmei влизам и устати пя сооиги, стин-м предме—
пя клюки, приказки, оизтовоо, разг. ст-ним тънки,
мезе в че;яги ни сооя;и, хората започни— та ме отчм-
нат. та приказват зи мспе; || ihn ins Geeede belngen
пускам лош слух, нони мълви, клюки зи пего, ст-н-м
причина хората ли 'ОБорят за нсго, оизпяедм му етр<
нита, злепоставям го, пяпояeдм го дъвка, мезе в ус-
---- пи сооиги; || ich künm-ae mich nicbl um 3us Gie-3-
Cti Leule милко ме ; грижи, пе; пир; нс пив—м, милко
ме с еня к—кно приказват хората зи мспе, приказките
пи хор-та, хорските приказки милко ме интересуват,
пнк—к не ме интересуват, не пържи пя хорското мие-
ние; || Cas GeitCc Cei к-Ще üb—e Mich l-l nie gieicbgültig
приказките ни сооя-и за мспе не ме тяея'рг, си м;
абсолютно безразлични; || се sebtnT Cas G-i-dc бои се
KcIkbo щс кажат соои-и зи гони, пя нс типотпиг ти
приказнят хората зи нсго, пържи ня мнението пя хо¬
рата, ня хорското мнение
gereichen — etwas wird nie zue Ebee, zun RnHn-,
zum V-'d—eb-i ge1eieH—1 псщо ще допринесе зи про-
сливянего мн, ти се прочуя, ще стане причина ди сс
прочуя, др сс прославя, ще ме опозори. ще 6ъде, ще
сгапе моя гибел, ще стане причина зи моят; г;Beн,
ще ме погуби; || etwa- wird nie zum N^/-1, zum Vor-
t-eil. zum Nachitli, zum Sebu3t1 geiilch—! пещо ще бъде
ог ползи, ог преимущество зи мспс, щс бъде в мой
ущърб, в моя вреда, ще м; навред;, напакости
Gereifte, das - - cs l-l vl—l G-wlßt um Ciese Ware, um
ihn боричка— се, питпоeeиоeи- се зи т—з; стоки, просто
я рртгоя6виа; голямо боричкаие, нитnрeвиоeипe, блъс¬
кане. натискане им— за гази стоки; просто се пилпоe<
eиовит, бият зи него
gereuen nlcb 8-1^1 die Tai - cs 8-11^ mich die
Tai (d-e Tai) разкайвам се зи пос—ъпкити си; || Ccinc
Mübe soll dich nicht g—aeuei пями ти съжаляваш, ди
се оязкрйeрн за труда си, чс си го пиnоиeин, трупът
■а; ще бъде вътнр'рaтeп; ф ich lasse mich Ci— Zell nichi
gercucn не жинд, пс съжалявам, нс ми ; жал. не се
ризк-йе-м зи изгубеното врсме
Gericht, das — dis Jüngste Gericht Сгоинпидг съп.
второто пр;нeс-в;e- ф das ОЬ—е-Т- Gerlchi кисиц;д-и.
висшият, върховният съд; || ihn als Ang-klugi-i voi dic
ScbeanCti de- hohei G-elcbis zili—iei призов-в-м го
прет зелената миси, пред съда; || voi di— ScHrankcn des
Gci1chTe irciti зретрeям пред тeлeпи;и маси; || ibn voe
Gerlcbf 1örCtrn, laden, -1—1111 призов-ним го, изпращам
му призовка ти се яви прет съда; т;киовим го а съда:
|| ibn, eiwas vor Gcelcit bringen дивим го под съд,
завеждам дело. процес против нсго; ;тпредм псщо до
съда, прeлое-яeдм съдът ли сс произнесе зи пе'о, съ¬
дът пи разреш; спора; || ibi bei Geeicht verklagen пи-
нам го пол съп, завеждам дело, процес, иск против
него; || vor Gericht е'^-'.-! дeдeим се и съда, пред
съдиите; || ihm mii 3cm G-iiehT deobti закапнам му
се. трплянeрм го, чс ще го тим пот съд; || —int Klage
bei Gtelcbi e1n1iiebe1 поливам тъжба, опликнапе и съ¬
ди, завеждам де.;; || die Sache Cun voi Geeicht р—-
богат— стигни то съд; || du wie-т dich voe (Cem) Gc'1ehт
zu veraiTwortti haben ще ;-';eродн за гони пред съда;
|| ihn 3-m Gtelcbi übergeben, 3^11-1-11 пред-вим го па
съдебните власт;, ни съда; || er -Tillie sici freiwillig C—m
Gerlcbl гой се прелате сам, доброволно ня съдебните
власт;. пи съдя, правосъдието; ф hoics Gcilcbi ува¬
жаем; господа съд;;; || du- Gtrlchi erscbltn, zog -1:1
zue Beratung zurück съдът, съставът па съп— влезе в
трнр-Pi сс оттегли ня съвещание; ф üb-i eli—i Ver-
brtcbti zu Gerlcbl sllzen съдя престъпник; || über ihn
Geelchl builti съдя го; || mil ihm -11—18, scbarl, huei ins
Gerlcbl g—hei съдя го, критикувам го с-ро';, остро,
безпощадно. пориииeим, осъждам остро, безпощадно
постъпката му; || ibn schar/ 1ms G—i1ebt " i-hncn съдя,
критикувам порицавам го остро; || ein strenge¬
Gericht über ihm eagebem 1äeeci произнасям сурова, стро-
508 gerichtlich
ги присъда иид псго; наказвам го строго; ф Са-
isi Gollt- Gtrlcbi гони е божие пaкaтaниe, Вог го пи-
каза, порази
gerichtlich — dl— gerlchTllche Ltlchtnscbau съдебно¬
медицински оглед пя труп; || 31— gerlchTllche Pegul-
achluig Се- Gc1sт-e/usiaidce съдебно заключение (ни
вещите лица) зи душени;;; състояние ня обвиняемия;
|| ein 8—11:1111:11- Vt'fahi-i t'nleitem завеждам процес,
тeно, съдебно nоeелeтвапei дивим ход ни съдебното
следствие; || umg. das wird noch ein gea1ebt1iebe- NucH-
ep'cl haben -ия работи ням; ди остане така, пяма ти
м;пе безнаказано, щс свърши и съди; || ein ge'lcbt-
11:11- Ueicli, ein g-'1ebтi1ebi' Be-ciluß съдебни присъда,
съдебно решение; || eil— gerlchTllche Verhandlung съ-
теВно заседание; ф lin giaiebi1icb belangen аинам го
пот съд, подвеждам го поп съдебна отговорност; ||
er l-l Mebilucb gi'1ebтliei vorЬceT1afT гой ими няколко
присъди, осъждан е многократно, рецидивист с
Gerichtsbarkeit, 31е - - Sir uite'siebei 3er Ceulschci
Gei1eHTeЬзike1t В;с се намирате под немска юрист;:-
ция, сте подсъден ня немските съдилищ—
gerl—brn - - cli gi'itb-iti Gaunte рафиниран. изпечен,
огоикин, тик;ррeял, оби'ояп мошеник
geling — geringe Е-Ще пeтпaт;гЬн;, требиш. пи-
щожн;, прост;, 6;дн;, скромни с;р;цр; nо;еголю<
пие+о; || Voii-bn- und Geringe — vornehm und gering
богат; и бспн;; || bibl. der Geeligslei eliee нищ, ни¬
щожен. презрян човск; || kein gelinge'—' al- Scillici пс
някой, кой да ; |пeзнячигeнeп чоиек), и Шилер; || ge¬
ringe Pa—'-ti Einkünfte ниски, нищожни цепи, незна¬
чителни, малки, скромни поход;; || -in g—almge- Kleid
евтина, прости рокля; || eine gelinge Quallläl, Sojic
просто. долно качество- || von geringe' UteCui/i, gc-
alngem SianCe sein ог долен произход съм, произхож-
Т—м ог долно съсловие; || g—ainge Mengen пeзпрчигeн<
пи, нищожни, милк; количества; ф etwas his auf die
geringste KlelnlgkeiT beCeiCcn обмислям нещо то пай-
м-лк-та |пай<нeзпач;тeлпаmа), по последната попроб-
нос;; || ici beflnCe mich in nicht geringer Veal—gcnbelt
памирим се а готдм; затруднение, много съм за¬
труднен; || Cas isi mein gciingsTer Kunnee, nein- gc-
ilng-fe Sorge тон; ; nоенeлниmр ми, пий-минкиги ми
грижа, разг. ; бя. кихър, ни най-малко не ме безпокои,
тревожи, не м; създава никакво безпокойство; || nicht
31— geeingslt Lust zu etwa- Haben пямим пи ний-минко,
никакво желание зи нещо; || Cen Weg des gtiiigst—m
'13-1-1313-- g—htn движи се по липия-и ня пaй-енa-
бого, п-й-малкото съпротивление; || bei der geilisgTei
ScHwIeaigkelt auigeben отказвам сс, огтийeим сс. още
щом се натъкна ни пий-милкого трmру.апeпue, още при
пий-милк-ти пречка, пий-милкого, пай-нищожпого
препятствие; || ilcbt die geilng-tc Noll/ von etwa- itb-
nem не вземам никакви бележки ог пещо, пе му отли¬
вам никакво внимание, ни най-малко внимание; || ge¬
ringen Weei uul etwa- (Akk.) I—g—n пе отпивам 'ондмо
значение ня нещо; <0* wea gelinge Dingt wenig ucbiei,
sich un geringere Mübe Macil кой+о си жили групи за
дребните неща, с; пран; труд зи още по-преВпи; който
жал; клинеца, зигубея и потковртр |пeтaнот;); кой+о
жили подковат; (петалото), ти'чбeи и коня; ф tlwu-
um ein gtringes erwerben, erböbti купувам пещо за
милко пир;, зи нищожни суми, ни нищожна цепи, мпо-
го евтино; поe;нявям, поскъпявам пeтпaтиmeлпо не¬
що; || cs gehl un nlcbt- Gerlng-ees al- Sein oder NieHi-i11
касае се не за псщо лоу'о, я зи живот или смърт, та
бъдеш или пя пе Вътеш, въпросът ; пи живот и емъоm;
|| nicbl Cas gealngstc bal -1:1 vtiäidtri нищо пс се с
промени.;, всичко ; оегипино по старому; || nichi 3а-
gerlngsfr ui einer Sucht aus/u-efzcn Haben пямим какво
пи кажа. да възразя против, срещу нещо, не откривам
пи ний-миньк недостатък, никакъв кусур; <ф> wea Cas
Geringe nicht сНеТ. isi da- Große nichi wert който пс
почита милкото, пе трснчжрир (зигуВия) и мпогого
(';лдмо+;); който не почита пукагото, той и хилядот;
пе щс да зи-е; който пе си пази прортя, пс нижта и
гр;нр; ф nicht im gcalngsfcn нн пaй-мрн:о; пика:; D
ici .гадо ihm ilcbl im geringsten пдмям му никакво
доверие, ни капка вяря, не му вярвам нн+о за пира;
|| er CümMtef -1:1 ilchi 1м geilig-tii un -сте Feau той
не п;тр'р пикакв; грижи. пе се грижи ни пий<мин:о
зи жени си; || auch im Geelngsien genau, Tetu -еш пе-
лaнтитeп съм и а пий-дребниге, пeтпячитeлни-e пещи,
прояви; версн съм и а п—й-требните си прояе;- || er
übte-lcii ii:hf Cis G-rligsfc той вижда, тябeтдтвр и
п—И-милкит; подробност, нищо пс отбягва ог окото
му; - wer 'м G-'1igeiti Таш 1-., l-l auch 1м Großen
Treu който е верен |nоснegовитeлeп) и дребните пещи,
; аереп |nоснeтоБPтeнeп) и и големите; ф се Ctiki
g—ilig von Cli той пе +е цени. пяма високо, добро
мнение зи тебе, 'летя с пренебрежение пя тебе, под¬
ценява +е
gfii—gacbten, geringscbätze— — iin gcringacHlcni
g-iiigseHäi2in не го увижяиим, почитам, 'н;дим, отпи-
сям сс с пренебрежение, с неуважение към нсго, под-
ценявям го
gerinnen — dl— Milch l-l geronnen млякото се ; пре¬
секло; || das ' Plut gtrain 1m м—lntn AC-ri кръвта в
жилите ми замръзна, сс вледени, изстини; || voi
Schlick geeaii mein Blul zu El- кръвта и жилите ми
трмоьтня, сс емоъзпя, зреm;нЯi сс вледени ог ужас;
изтръппих от ужас; ф —fwas gerlmmem las-cm оставям
пещо ти се съсири, ти вкисне, пи се пресече. тя изстине
(за метали), ти сс подкваси; ф gtiöniints Blul съ¬
сирена кръв; съсирек; || giiomncm- Milch пресечено
мляко
Gerippe, das — sic sicit aus wir —jn wandelndes -Ge<
ilppc, isf iue loci ein Cü"--, magteis ß}tf1ppe гя при¬
лича, изглежда пи сянка, кито живо привидение е,
по;н;тя пя торби кока.;, пя скслст, цял скелет е;
ф zum Gtelppt abMagtei зяnо;литвим пя скслет, сти-
пян съм само кожи и кости; ф das Gerippt Ces Diana-
скелят— пя тоaмa-и
gee1se—m — ein gtii-seita Betrüger изпечен. оaрини-
оян, обигран, отоикин мошеник
gfrn(e) — -cb' gern с удоволствие, ня триго сърце;
|| Са- Tue ici gtan, von Herzen, heazllch gcan ще го
пиnоиeя ни при'; сърце, с удоволствие; || 3а- —--с ich
lüe nein Leb—i gtan мпого обичам гони ядене, разг.
туни-и си, живота си. душ— и евдт п—вим за това
ятене, тикони ядене ми ; туша и свят, умирим за —и-
кови ядсне; || 1:b Möchte füe mein Leben gern w1-ecm,
wer eö1ef noch al- Gasi 1m Hause wclii пушита си бих
ти.. кякио нс Вих тил та узная кои си другите гости;
|| ici Habt -1— gern, zun- 111--—! gern обичам я. сим-
п—тичп— м; с- иде ми ди я изям ог обич; || ici näg
sic gern обичам я, мпого ми е еuмпрmитпр; || er -picli
gean гой оВич— да играе, ди свири; || cs ist gean gc-
schchen сторих го с удоволствие, ни тор'; сърце (в
отговор на благодарност); || umg. cs '-1 nicht gcan gc-
schthei тови не 6e пярочпо, пс го сторих нарочно, с
умисъл, умишлено, пе Ве с умисъл, мпо'о съжалявам,
чс стапя таки, чс сс случи тики; ф umg. der kaii mi:b
(nal) gtant Haben има мпого здраве ог мепе, милко.
хич' не ме е еня зи него, пе го бръсна зи слин—, пс;
пир; не дивим зи него, пе искам дя го зная, пе съм
умрял, прирн—ал зя нсго, пе желая пи чуя иече зи пего;
|| laß dich doch gcan Haben von Cer BaiCe прят; я по
дяволите -ия грИфи, зарежи я. откажи сс ог нея. пс
й обръщай внимание, дай И пътя ня тия гяйрИ1 р—з-
кяряй я по дяволите; ф das will 1:1 31а gcan glauben
щ; ми се да вярвам тови, пе сс съмнявам в думите
ти, че ; така, вярвам +н ияпълио- Ц Са- 1311-1 Cu gern
Tun, cs gern bihcii brComnen (ако питаш мспе) можеш
спокойно та го сториш, ти го вземеш; || das ist gcan
möglich много. няnътпо възможно, вероятно ; тоеи;
ф gcan oCtr ungcei — gean oder nicbl ща нс щя; от
псмяй-къпе; нолю-ненолю; || gul und g—in като нищо,
Вез много ди му мисля, Всз много труп, усилия, без
пя си даним много труд. разг. зор; || dafür hal er gul
und g-en 100 MueC bezahlt за тови ; заплатил най-
малко. нс - по-малко, ка+о пищо 100 марки- ф er isi
bcl uns gern gesciem, ein gean gesehener Gasi раднаме
му се винаги, ко'—;; ни посещава, той с желан гост,
виняги добрс дошъл у нас
Gernegroß, Сее — er spirlf dem Gea1egiöß той обича
пя сс представя зи нсщо поисчс, отколкото ; а същ-
пост, голим* граптом—п, 'олемянин- е, обича ди голе-
минстауня. да симохиинетвуиИ1 да сс перчи; || Cer kleine
Gernegroß вяжеп малчуган. малък еимохвин:о, сии-
нunрьнк(a
Gerte, di- — -1— ist schlank wie clm— G-rtc стройни
; кат; топола, ели, тръстика. фиданки
gertenschlank — gi'tiisebiank sein строен съм кат;
топола. ели, тръстики, фиданки
Geruch, dee — ein gulci, seHiechfe', üblte G-rucb при¬
ятна миризма, аромат, Вли'оух—н;е; воня, зловонне.
лош мирис; || ein—n eCiiha/fcn Geeuch veahatilei из¬
пивам лош дъх. воня, от мене сс носи, се рртпрея
зловонне, разпространявам воня; || ciwas sTröMi einen
Geruch au- псщо мирише, издави, изпуска мирис, иро-
ма+1 дъха. ухис. мирише пи лошо, пя хубаво, бни'оч-
хис. издави благовонне; пещо вони, смърт;, изпуска
смрад; || ein Geruch nach Pralen, iicb. voi ve'beaiii-м
Fici-ci мирис пя псчепо, пя изгоряло мссо; || einen
Geruch von slci g—b—n мириши, дъхам, нопя, смъртя,
издавам. изпускам миризми; || —in G-ancb geht von
-iwa- au- псщо издави. изпуска миризми, мирише; ||
3—1 Geruch setz sici 'n den Kicld-'m Тс-Т дрехите сс
пропиват, сс вмирисват от миризма—;; || alltil—l Gc-
eü:he Ceangei, quollen aus dcr Küche ;— кухнята ::
носсхя, проникваха, нахлуи-хи пяй<ризнитпи миризми,
иромят;; || Cer Geeuch durchzog 3us ganze Haus ми-
ризмат— изпълни идлятр къща; || Cas hal den Geineh
Cer Schule in sici това мирише ня gрекрлщинa; ф
elmei 1—lmcn Geeuch Haben имам тъпко, остро обоня¬
ние. остър нюх, тънък м;о;е, -ром-т; ф in üblem, im
keinem gulci. 'm guten Geruch siebem имим лоши енрвр,
репутация, нс се ползувам с добро име, с добри рс-
nчmaиmд- имим добро имс, ползувам сс с добри ре¬
путация. с добро реноме. еляид сс кято добър, по-
ряпъчеп чоиск; || er -ТеНт 1ш Gteu:h der U—iiigCcll той
минава за светец. ползува се със еляиргр па светец,
ими енaвртa пи еиemeи- Ц ihm 'n -eHiecHfi1 Geeuch brin¬
gen -очерням, злепоставям го, разпростр-пяв-м .оши
слухове. клюки зи нсго, компрометирам го; || 1ш Ge¬
rüche dt- Geiz—- stiHim прочу; съм със скъперниче¬
ството си, имам име, носи ми сс снрвитa ня скъперник;
|| in -ciiichlcm Geruch komM-n излиза ми. добивам
тон; име, лоши ениви, репутация
Gerücht, Са- — ein Gteüchi enl-fthi, CommT auf,
tauchi auf подвдви сс. изниква, пуска сс слух, мълви;
Geschäft 509
|| cs gebt Cas GceücbT, daß... носи се слухът, мълви сс,
говори се. шушука се. че...; || ein Gteücbi gebt um, IаnTт
um, Cue-ltei, ist Im Umlauf носи се. оBикинд слух, мъл
вя, мълви се. гоиори се, шушука се- || über -Twas "(Akk.)
ein sehle:hte- G—rüchi veeb'ilfen.auib'ingen, 3^-11-^!.
uussprcngcn, in dl— Will sctzcm оизпооегояпявям, пус¬
кам, пръскам за пещо лош слух; || Gteüchit Machen
оятпо;егорпяeрм, пръскам, пускам тновоeтни слухо¬
ве. клевети; || man böri Cueübta Cie wid-'spi-eH-i3sl-n
Geeücbic зя това сс посят, обикалят пий<поотиворe-
чиви слухов;; || rin GteücbT geht wlc ein Laufluee Cuech
die Stadl един слух, мътeр се ритпрсд със светкавични
бързини из целия грят; || ein Gtrücbi b-wub'biii-T -ich,
bt-Tätlgi -1:H слухът ;зтитр истина, се п;гвьожпяeи
Gerüchtemacherei, dic — wegen G-iüchT-мaeb-'-1 за¬
рити разпространение пи тловрeтп;, клеветнически
слухов;
geruhen -» spott, willst Cu 11:1. geruhen, mle zu uni-
wo'icn ще блиговонuн л; |няй-с;mн;) ди ми отгоно-
р;ш
geruhsam — in g-iubeumtn Tempo labetn пътувам
спокойно, биено. без ди бързам мпо'о, разг. Вез ди
си пив—м много зор, без та сс ;тпрeбиБЯм от бързане,
кирим с кеф; || cli gerub-umes L—bem спокоен, Везбурен,
безметежен, тих живот; живот без сътресения, кон-
рникт;, безконфликтен живот
Gerüst, Cas — ein Geeü-i aufbauci излиг—м, построя-
нам скеля; ф das g-CaiClich-, lög'-chc G-eüst идейпяг—,
ло';тeекamр конструкция, структура; || 3и- Gteü-i des
Dianas композицията, структурата, конструкцията.
капавати пи пормaтр
gerüttelt -- -im g—iüti—lT Maß voll пълна догоре, на¬
тъпкана добре мярка; ф sic bullt ein geeüttcli Muß
Schuld daran тя имянe 'олями, знaт;тeнпa виня зи
гони
gesalzen — s. salzen
gesamt — die ge-umlt Familie идтого семейство; ||
das gisamlc Volk целият, целокупният народ; || elie
ge-amle Rechnung цялити, общити сметка; || 1м gcsin-
ici общо, вкупом, по съвкупност, изцяло, всичко
Gesamtheit, 3'с — -1:1 (Akk.) dem Willen d-i Gt-ani<
hcii n1ie'WiiTe1 подчинявам се пя общити, колектив-
пити воля. отстъпвам прет колективната воня; ф in
-eliea Gc-anTä-lf и пегоиятя цялост, съвкупност, общо,
нкупом, исичко. изцяло, по съвкупност
Gesandte, C-r — cli b-voIlMäcHTigi-e Gtea1CTtr упъл¬
номощен пратеник, пълномощен м;п;е-ьр; || ihn zun
Gt-aidien eeienien пизпитивим го зи пълномощен
министър
G—sang. С-i - м'Т, шТ-г faöH1iebem G-saig : весели
песни пя чстя; || Gesang -ЩС'-'—! слепвам, уча пеене;
|| UnttiilcHl in Gesang nehntn вземам уроци по песпе
Geschäft, das - welche- Geschält fühlt Sic bei какво,
каква р-6;-и Ви вот; тук. по какви работи сте тук;
Ц ich bin nii G-e:baTt-n übt1häsft, iib—i1aet—t претрупан,
прегон—реп, обременен съм с работа. задължения, ап-
г—жимепт;; || viele G-scHälic Haben много съм зает,
имим много работа; || ich Habt -in dringende- G-schäfT,
Cann Mich kaun vor Geschälten e-fi-i имим важни,
неотложни работи; ле моги ди вдигни тнPБИ ог оибо-я;
|| dl- iauleidei Gt-chäile ciitdlgem свършвам текущите,
неотложните работи; || ich hin bl-r in Geschäften
тук .съм по ор6от■р; |( in G-eehä/Tii umleivege -сГт пъ-
гунам по р-Вота; || was bat се für cin Gtscbä/T каке;
работи той, каква nоорeе;д. какъв запият има; || wmg.
510 geschäftig .
laß mich Cas micbei, Cas isi Mein Geschäft ос-иви ме
из пя го направя, тоеи ; моя работи, мое задължение;
|| gcic an C—lne GesebäTTe шпи си гледай рибогити; ||
-е vti-teHl -clm Geschält той си разбира от оPBогятр,
ог занаята; || ein G-scbäll bt-oegci свършвам етпи
р-бота, изпълнявам поръчка, поръчение; || -ст-т Gt-
sebäTтe1 nacbgthen 'летим си. върша си работата; ф
die Geschäfte gehen gul. sehI—eHт търговията върви поб-
ре, процъфтява, нс върви, е а з—сгой; стелките нърнят
добре. не вървят; || wl— geh—n dic Ges:häiTc кяк вървят
сделките, как върни тъо'овияти- || uisaubcec, zwcl/el-
hafle, anrüchige, -eHmut/ige, dunkle, krunM—. schwarze
GieeHäTti betieibii. umg. Machen з-нимав-м се : нс-
тие+и, мръсни, съмнителни сделки. върша тъмни етeн-
KU, афери. зипимивим се с т;оня борса; || —in G-scbäll
aus ciwas Machen правя стелка ог пещо; || ich ка--—
Mich in ein Gcscbäli mil lim rin правя търговия c него.
сключвам сделки с пе'о, впускам се а търговия с нсго;
<J> GieebäTт 1-Т Gie:HäTт гъогоe;дги с; е -ьргон;д; тър-
';в;дти не призи-ва по;дmeне-во; службата с; ; служ-
B—, точжBити<точжби- тружбиги е тружВа. а сиренето
зи пир;- ф umg. im ein G-schälf e'msfelg—n започвам
търговия; || cim GcscHäli in L-Ccr търговия : кожи; ||
ein gulcs Gie:bäTт nacbcn, -chlleßrn пипоиeдм, сключ¬
вам побра сделка, удрям добри печалба; || м1Т ihm ins
GteebaTt Conmen водя търговски преговор;. -ьотуБPм
с него; || elie Nase für ein G-eeHaTт haben, cli Gescbäfi
iltcheni w'TTeen нм—м търговски нюх, надушиам
|от)кьдe ще папи; печалба- || ihm 3а- G-ecHäTt ve13i1<
bri ортвяндм, разбърквам му тънките сметки, птр<
понете; ф cin 118-11- Gc-cbält aufmachcn, tiöffien
огeродм сн собствен дюкян, мятиз;п, търговско пред¬
приятие, соBеmвeпр търговски къщя; зисeящим са с
търговия- || clm G-scbäll übeiiehnim, lübein. 3^63^1
поемам търговско предприятие, тре-рeим начело ня
нсго, разработвам, издигам го; || ins G-schälf g—H—n
отивам а ми'из;пи, а бюрото, ня риботи; || dic Gt-
-cbälic öffntn um icii Ubi м—'изип;те ;гeиод- п осем
чиси; || 3а- Geschält ist gcschlo--—m, schließl um 19 Ube
митяз;пъг ; затворен, зраврод в 19 тяея- @ ein große-.
111'11- G-scHäft ve'1ieHтe1 ходя по г;тдмИ1 малка
нужда
geschäftig - - geschäftig hin und hei gthtm, ^111131-1
тичам, суетя се пиеим<пи-им; ф di— g—scbälllgt 1!^--
fiuu вечно заетата. трудолюбив-ти, пеуморпит— по-
макнпя; || eli geschäftige- Tieihen неуморни. оживени
пeйпое-; вечният кипеж, вeтпр-р суетня
gc.schä/tl'ch — in ge-ehäfTl1eHtm Toi etdei говоря c
пелови, служебеп töh; || Cie geschäfTllche Stile der An-
gelegeiheii -n>pi »вскат—, рипPпсоБP-р, цроитпPTP етоa-
ня па въпроса, па работи—;; ф geschäfTllch ш1Т ihn zu
tun haben свързва— мс -ъоroБеки, служеВпи интереси
с него; имим ди уреждам пещо служебно с него; сре¬
щам се по служби, служебно, по -ъо'оeид, по спслки
с него; || gt-chäfflich verhindert --'1 нъзпрenяа■еавуврп
съм служебно
geschehen - was 1-f geschehen кикво е стипин;, сс ;
случило; || —in Unglück ist gc-:hehti е-рпи, случи сс
псщясаис; || 3а- geschah voi m—iitn Augcn стапя прет
очите ми, Вях зрител. пи това, видях го със собствените
си очи; || wa- nag geschebti --'п кикво може пи се с
случило, та с стап—.о; || umg. scherz, cs ge-cithei noch
Zeichei und Wundce още стина'; тпрмeпид и чудеса па
•гия земя, ня гоя евд-; || so -Twas gcschithl oll такива
пещи стават, се случват, сс срещал - често; || wee konnte
w1eetn1 was bis Cahin 311—- geschah кой можеше пи знае,
та препаша; кякио можеше ти стане го'явя; || dabei
Cali Clr licbts gcscicicm нищ; пс може та ги се случи,
ти ги стрие при говя- || wir geschieht mir какво става
с менс; || cs isf ihm 2u viel geseHeiem дойте му, съВри
му сс. струпа му се малко множко на 'нявягя, много
обиди му сс съВриха; изпят; си здрав-та; струпа сс
малко поиече, отколкото чоиек може др носи; || cs - soll
dir C—li Leid gee:heH—n нями ди падне косъм ог глявЯгя
+н, Нями ти г; сс случи нищо лошо- || wie wollen cs
lüe ilcif gtsci—H—n anscbci да гледаме ни това кито
че .и нс ; било, пс ; стапяло, сякаш пищо пс ; Вило;
|| ...als ob nicils gcsciebcn wärt като чс ли нищо пе
е стапяло, като чс л; нищо и пе било. сякаш от бога
росица с; || das geschlehl lim ganz '-:bl тик; му сс
пада; пада му се гова, разг. хак му ; тона- получи си.
каквото му сс пита, заслуженото- || 3а- gieeHli mit
neinem ''--сп тона стани : моето знание; || bibl. dein
Wille gescheh— пи бъпе волятр ти; || cs soll (wird) eögIc1:H
geschehen иепия'я ще Въде направено, сторено. вед¬
нага ще взема мерки. щс го направя; || in dieser Ai-
gciegeni—lt ist bisher 11:11- geschehen тоеeтя по тоя нъ-
прос още нищо пс ; предприето, сторено. направено;
ф eiwas gcscbebei ка-сп допускам нещо да стане, пс
преча да стане; || umg. Cu läßt ab—e auch alle- mil Cli
geschehen t; nозeолдeян ти вьони+ всичко с тсбс, ли
те орт;гояeрг, както с; искат, ти си ;'ояят с тебе ня
котка ш м;н:а, да ти чукат лук (сол) ни 'ниeи+я, пе
реагираш, понасяш, търпиш всичко безропотно, мъ.-
чялнео. без ти рeр';рaH1 ли предприемеш нещо. Вез
пи се противопоставиш; ф е- '-Т um ihn ge-cichem
свършен; е : него, изгубен, обречен па смърт, на зи-
гивяне, на гиВсл с- изгубил е разсъдъка си, влюби.
се е до полудя. то смърт, съвсем ; хлътнал- изпята
му е пссент;, свърши му се ииоегво+о, не му пес всче
петелът; || cs l-l um meint Rube gtsch—Hen свърши сс.
свършено ; със спокойствието мн, отиде спокойствие-
го м; по дяволите; ф cs 1-Т ge-ehthene ГaieacHc свър-
шеп факт е- - gc-cheicn— Dinge haben k—ime UmCehe,
sind 11:1. zu äiCtei, leiden Cclien Rui стипалот; ; егр<
пяло, пе може др сс поправи; хвърлен камък сс пе
връща; било що било- битият Вит- миналото сс. не
връща, симо се преглъща; злото не може ти сс по-
приви- кит; мипе Великден, червените яйца пира не
е-рчБa+; - zu ge-cHehenti Dingen -oll man das be-lt
icdcn м;прт;г; се пе връща, симо сс преглъща; за
станали работи трябва да се говори само добро; <ф-
wenn cs - gesehthe1 l-l. Caii nun nichls м-br Cueun vei-
3-ebtn е-ипрт;-о чраек нс може ти оизврт;; <$> nach
den —in Dlig gcsciebcn isi, sind alle Gräben voll Weisheit
като се прекатур; кола-и, пътища много; Закъснелият
ум пари нс струва; сстни ум ползи пс докарва; " was
bcufe nicbl g—schlell, l-l moeg-i nicbl getan лнeнпи+я
0Pб;тр пс отлагай зи утре; какво;; тяхвищян, мъч;
сс ти го изкараш; ф cs l-l bald g—seheien, das lang— icuei
каквото бързо става, скоро сс рртeрля; бързата прежда
лесно сс къса; който скоро съд;, скоро пишман щс бъде;
бърз-ти р-боти дви пъги р-бо-а
Geschehen, 3а- - das ge-chicHtlicb— Gescbthen нс-
-ор;тeско-о ризни—ие, ;е-оо;тeекият развой; исто-
оидти, историческите събития; || Ge-cheben 1м Bild
ротохропика; събития и картини
gescheit - - rin g—-eHeiT—1 Kopl чмпя тнивр; ge-chclit
Hähne Tiißt 3-e Fuchs auch и умп;д- се хе-щи и к.оп-
кити, пила и примката; си-ои-и сврики - - - с тви-и кри¬
ка; лисицата изяжда и умните петли; <ф> der Ge-
sch—ileie gibt nach по-умпнят о+стъпая; ф dueuus wird
ilciis GcseHtifes от тови нищо сиястно, разумно нями
ти излезе, ди стане; ф umg. er ist Höllisch, verdammt
g—scicll той ; сгоинно, дяволски умен. пипето му сечс,
боятиргр му сече наляно и п-дясно- || sei doch gce:Ht1t
бъд; разумен, умен, разбери се- || etwas g—scbtlt an-
-t—llcn организирам, скроявам хи+ро, умната пещо;
ф du bist wohl 11:11 ganz (ii:bi 't:hl) ge-cicit ти пс
си лут, побъркан, обезумял, ти пс си с ум— сн, с веич<
кия си, пещо ти мърда; пя пс т; ; изпила кукувица,
чаики ума (акъла). дя пс сн полудя.; || Cueaus Caii
nii ilcbl ge-:hc1l weedem от това чоиек нищо пе може
ди разбере, невъзможно оВъркяпо, заплетено е- «ф alle-
G-scbclit l-l schon g-daebi worden, man muß nue ver-
-uchen, cs noch einmal zu dciCci (Goethe) всичко умно
е вече измислено, човек тряВна симо аа се опит— още
ветпаж да го премисли
Geschenk, Cas — 1Нм ein Gc-chcmC zu Weihnachten,
zum G-bueT-Tag ü6i'1e1ehe1, geben, Machen потп—сям,
папрааям му подарък. подарявам му нещо за Колели,
за рождения деп; || ein Geschenk erhallci, btkoMmen
получавам подарък; || ici Habe ein Buch zum Ge-cbenC
erhallen, btConmcn получих книга подарък; || rin Ge-
scbeiC di- Uimmels Вож; тир; || ihn duech Gi-ehe1ke
. 61-11:111 подкуп ням го : подаръци; || 1:1 laeec mich
durch GiseHt1Ce bestechei подкупн—м сс : подаръци;
■ф kleine Gt-ebe1kt erhalten die 1itunCechaTi, giöß-
lelßem sic li—d—e малките потроьии крепят (поддържат)
приятелството, 'о.ем;+е го орзeртдг
Geschichte, dl— — Ge-cblcble stsd1ii-i следвам, учи
история; || Ge-cbichlc 13:1—1 творя история, т-в-м
T0Ч' ход, лочти насока ня историята, тласнам исто¬
рическото развитие и лоч'и посоки, пяпоиeлявим ис¬
торическото развитие, движи из историческите съби¬
тия; || die Gc-cblcbT- läischei ринн;рии;рим, изопа-
тиeим историята; || da- gehört Ь-е-'.- С-е Gi-ch1ehTt in
-оня nринИтнeж; иече па ис-ооид-и, ; всчс история,
мипило; || in die G-scb1ebT- tlngeh—n влизам а сгря-
пицнте на историята; || —Twa- 3-е GeseH1cHTt g—lieu
scbildiii описвам псщо исторически вярно, поиeто<
подобно, достоверно; || Lehren aus Сее Geschichte zic-
hin извличам поуки, поучавам се ог историята; || 3а-
lübte schwelgt die Ge-eb1ebтt, g—il dl- Geschlchle Hinweg
по тоя въпрос историята мълчи, нищо пе казва, пе
говори, тоз; въпрос историята отмипива с мълчание;
|| etwas uul Cen K-biiebT, aul den Mülibäulei 3-e Gt-
scbicblt wtifei изхвърлям нещо ня историческото Ву-
пище; || er isi PiöT-esöi Tür bulgarische Gteeb1cHт-, тТсе-
richlci 1m Ge-chiehTe -ой е професор по бън'иреки нс-
-орид, ' преподани история; || blhiiscie Gescblcblt све¬
щена история, закон божи; <ф> Cas. Rad Cer Ge-eh1ebie
kann nicht /uiüekgidi-Hт w—iCci колелото пи история¬
та пс може ди се върне, завърти обратно; ф Ge-eHicb-
t—n füe KlnCtr разкази, приказки, истории зи теца;
|| Ge-eb1cbti1 ei/äblei ризк-звам, разпр-ням приказки,
прен. итмиен;ии, бренu, Вибини деветини. ризи; не-
В;в—л;ц;, eрeнu-нeкипeли; || er/ähi nie kein- Ge-cH1ei-
Теп пе м; оизпривдй В-сп;, бабин; деветини, не се
опитвай ти ме лъжеш, разг. битaмоеeин, т— ме при-
щаш зи 'зелен хайвер; || dl— Moeik voi der Gesch1ehft
поуката, моралът ог разказа, баснята; ф Са- sind alle
Geschichten това са стари, известни и прeитвсстни ис¬
тории; || das ist Cie alt- Geschichte тона е извСс-пат-
и nрeизБeе-нPтa, е-aоa-a и пояе■аaортя история- || laß
dl— aliti Geschichten begruben sein иска пи погребем,
не роним ст-рите истории, т— не о-н-ряме ррс;Бa ня
миналото; || die alten Ge-ehieHTe1 wledta asTiühi-i,
aulwäimcn рaтриeдм стар; истории, архива ни ми-
Geschick 511
пиного; ф Cas ist —'ne dunnc Geschlchie това е глу¬
пави, неприятни, досадна история, работи; || dil Gt-
-:H1ebTe wlad mir zu dumm цдлиги -ия работи. история
започни иечс ти ми омръзви. та мс дразни. ти мс
отегчивя, та ми досажда, ми се втръсна исчс. ми дойде
иечс до гуша; || nach keine GeseHiebie1 нс прав; нс-
торни, глупост;. въртели, не се дърпай, пс ни риз-
карвай, разтаканий, пе пи създавай пречки; || du hasi
nie eine seHö1e Gtschichle iingeЬ1öeCт хубава каша,
попиои м; забърка, хубаво ме насип; пя пачи яйца;
|| 3u Machst ja schöne GiecH1eHten хубави глупост;
вършиш, хубавя каши, попари си - зибъокин; || mach
kein— längen Geeeb1ebii1 стига си го усуквал, ст;'Я си
шикалкин;., стига усукаипици, шикалк-вения; || da
bubei wie die GcseH1cbi- ето т; беля, хубаво зи'рт;хмe,
се наредихме, сс наситихме (ня пачи яйца); сега я вяп-
цахме, втасахме, те ти, булка, Списовтеп; || lichi viel
G-eciicii-n machen пе сс церемоня мпого. пс си по¬
плювам много, не си игрия пи шикалки, орехи, нс го
усуквам мпого- нс създавам трудности, въртели. прс-
чки, - тяmрутнeн;д, еедпаги сс съгласявам; || dis -ind ju
sauheeii . -cHönc Geschicbicm хубави истории са тови.
хубавя киши, попари ст; забъркали, поВре, чудесно
сте я наредили, нагласили, сте сс пртоftинИ1 пяСядили.
сте загазили- || vcrsciomc mich м1Т dlcsi' Gcs:h1chfc
пощади мс c -ия история, пе ме занимавай с пея; (
ici nag vom dtr ganzen Gesci1eifi- nichts w'eecm пс ис¬
кам g— зная нищо зи цялита Тия история- || cs i-l clm—
eö1CtrЬa1t G-scHlcbf- paesic'T случи се. стана странна
история; || clme große Gi-eH1eHft aus ciwas Machen пря¬
ия голям. източен въпрос ог псщо; вдигам голям шум,
тотдмр eрдвя зи нещо, ' раздувам нещо, отдавам му
по-го.ямо значение, отколкото заслужава- ф wi- kos-
ici die ganze Ge-cHicHfi колко струва исичко това, ця-
лиги тия работи, цялото това нсщо. цялата тия ис¬
тория, шег. цял;;; -оня удоволствие; ф се Hut ' —ine
dumne Gischichlc mif dem Magen той имя неприя¬
тности със стомаха
geschichtlich — die ge-:H1ehTliche Entwicklung, Übei-
kle/eiung историческото ратв;-;e; историческите свс-
пепия, т—нп;; || eint g—s:h1ehT11eHe Leistung събитие,
постъпки ог историческо тпитeпиe, от исторически
размер. Мащаб, с исторически измерения- || geecH1:bt-
11:11 Bedeutung Haben имим историческо значение; ||
d-e ges:bicHт11ebe1 Wabrbtll cnl-piechcn отговарям ня
;егоо;тeскa;и истина, исторически достоверен съм
Geschick,1 3а- — sl— Hai G—-eh'ek lüe alles, zu Hand-
uebelTei бивя я за всичко, всичко й идва отръки. има
сръчност, умение за ръкоделие; || -е bal kein Geseb1ek
dazu нс го бива за тови, непохватен с, пс умее ди го
напран;, много несръчен с. вързан с и ръцете; ф umg.
etwas wieC—i in- Geschick bilig—n оправям нсщо, турям
го а рет, в изправност; || elwus bald 1ш Ge-eb1eC Haben
;порвдм псщо скоро
Geschick,2 Cas — Cas Gc-chick bat -1— 2^311118--
lübii съпВити ги Събра заедно; || ihn eiellT— da- Geschick
постигна, сполетя го нещастни съпВи, чтяе;; || -е lüglt
-1:1 1m srin Geschick, Mußte s—ln GescircC fragen, cegah
-1:1 in -ein Geschick той се примири със съдбата. гряб-
ваше др приеме, ди попссс утио;тс ня съдб-ти. тър¬
пелив; своя жизнен жребий, пи се помири, примири
със съдба——, участта си, ти сс подчини пя съдбата си;
|| cli widriges G—seHiek ve1-eH1ug ihn in СГс-с Gegend
нeбнртоскнонпя, педоВрожелигелпя съдби го зисвъо<
лн, повея тук, а гря местност, и тоя кряй; || 1:Н псЬме
512 Geschicklichkeit
Mein GeseH1ck 1m 31— eigenen Hände. -скб-Т in die Hand
поемам сам юздите, поводите ни съдбата си
Geschicklichkeit, die — icb bc-llze in all Clcsem Dingt!
große GescHlckllchkelT притежавам 'ондмо умепие, го-
лдмр сръчност, ловкост и тези неща всичко тон; м;
иди; много отръки
geschickt — g-schlcCtc Fiiger, Hände Haben им—м
ловки, изкусни, сръчни пръсти, бниг■;сновeн; ръце,
мпого nосвртсп съм, Виви ме за всичко, исичко ми
идва отръки. поодвдБPМ 'ондмо умение, ловкост във
всичко; (| etwas gc-chicki апТа-п, drehen. aibeingtn
nоgсeишим ловко, умело, изкусно пещо; извъртим го
изкусно; нямeетeим го ловко, умело; || cii gcschlcktc-
Bclsplcl ловко избран пример; || zu. lüi etwa- gc-cblckl
srin бина мс, готсн, способен, пядроeп съм с умение
зи нещо, поодeдвим умение зи пещо; || -1:h (Akk.} bei
eiwas geschickl un-lclien показвам, продвДБим сръч-
нос;, 'ондмо умение, изкуство, н;вкое- пр; пещо; ||
sic ist 1м Nähen -ehr geschickl тя умее пи шие. продБдвр
'ондмо умепие, 'ондм тилипт за шиенс, бива я мпого
да шие, шиенето И ида; отръки
gceeH'cdrm — clnc ge-chi—Ccit Frau разведена жспи,
разг. пярдспииа; © wie sind gesciitdtmr Leute пие сме
„разведени“ хора, пс си приказваме, скаран; сме по¬
между си, пе дружим иече- || von b-uf- an sind wie
g—-ciiedcmr Leute от днес пс сс познаваме' аспс. нямаме
исчс нищо общо. пс искам ли гс видя поиече
Geschirr, 1 das — das Gc-chlir abräuMcn. -pülen, ab¬
Trocknei прибирам съдовете (чинни, тящu', изплаквам
ги, избърсвам, изсушивим ги; © 3а- gule GeeeH1ii пеН
mcn вземим, сни'им счBявид, скъпия сервиз; ф übertr.
uitii das alle Ge-chiir geiechi—t, gewor/em wtid—i при¬
числяват ме към етро;тe, непотребните вещи, изхвър¬
лят мс ня боклука; зи боклук;, бупището съм исчс,
непотребни, ненужна вещ съм исче. взел съм с; двете
пир; исчс
Geschirr,2 3а- — einem Plead 3us Ge-chlri iilegen
енaтрм хаму+а, т—къми—е ни кон; || sich (Akk.} ins Gt-
-chiri icgcm потеглям; || ich komme mil Meinen eigenen
G-eeh1ri прuе-;трм със своя собствена коля; ф übertr.
-1:1 (Akk.} 1ms Gt-eh1'' l—g—n — ins Gceehii' gehen впря-
гим сс, запретвам се, зинивдм сс зтоивиги, трескав;
ня работа- опъвам зgоивиги каиши
geschlagen • einen ge-cbiagcicn Tug aul ihn warlen
чаким го цял спин пен
Geschlecht, 3as — 3us schöne, zarte. schwache, weib¬
liche Ge-ehkteht красивият, нежният, енaB;дт, жеп-
скнят пол; || 3и- -13'1-, männliche Ge-chlicbT силният,
мъжкия; пол; || das sächliche Gt-eHI—chT d-i UaspTwö1-
Тсе средният рот пя съществителните; || rin Wort männ¬
lichen Gi-eHIechis съществително, дума от мъжки род;
ф Cuicb viele Gi-eHIichTi' много поколения наред; ||
ciwas verleb. -1:1 vom Ges:HkteHt z.u GescHlicit нещо
сс предяви, упaелeдявa ог роп пя род, от по-
ко.епие пя поколение; || die konnendcn Geechkechte1
идните, новите, бъдещите, бъдните, грдтущ;+e поко¬
ления; || Са- Gt-:HItehT isi schon anegestö16tn родът
е веч; измря.. изчезнал
geschlechtlich • • die gcech1tcbTl'ohc Entwicklung по-
ново-о оPTБ;тиe, съзряване; ф п'Т 1Нм gt-chlc:blk1cb
veikeHi—i спонрБИМ сс полово, разг. живея интимно,
имим полови връзки, сношения с него
geschlitzt — geschlitzle Augcn -ясно изодтaпи, мон¬
голски очи
geschlossen, s. schließen ■— eine in sich ge-cbko-stit
PeieO1Iichkt1i идностпо изградени, закръглени. трeъо<
шеня личност; ф gc-cbko-sci voag—ben действуваме
.е - ютено, колск+иино, кито монолитна маса
Geschmack, 3-е — 3а- E-ecm hat ciici fadci, -uuati
Ge-ehmзek яденето има блудкав, кисел вкус, с блуд-
кино, п-киселяви, е 6нчткрво, кисело ня икус- || kö-TlieH
1м, vom Ge-chMack -—Гп много с вкусно. ими велико¬
лепен вкус. чудесно, великолепно с пя икус; || ciici
bllltien Geschmack 1м Muidc, aul dtr Zunge habtn
устита м; горч;, горчи м; ни език;; || 3а- Eee—n l-l
nichi nach mtln—м Gesehшlek яденето не с по вкуса
ми. пс м; сррeеия, нс ми е сладко, вкусно, не ми сс
уелржпр; || allen GeschMäckern geaecHT wcedti зито-
в;ндврм исички вкусове; ф sie bal viel, C-li-i Gt-
-chnack, es l-hit ibe an Geschnack гя има |мпото) вкус,
пяма икус, т;певр й вкус- не сс отн;трвр с вкус- ||
einen au-gc-uchtem, leinen Gt-ehmaek haben имам из¬
искан, изтънчен, изящен, тъпък вкус- || er ist —'m Main
von Tein-t—Mi eelc-cnstcm G-sebnaeC той е чоиек : из¬
тънчен, изящен, отбран вкус; || mit Gi-eHnuek с вкус;
|| Cas ist 11:11 nach м—'т—м Giechnaek това пс отговаря
ня вкуся ми. нс с по вкуса ми, пс мн сс приин, пс ми
хяресия; - jtdte mach -с'тсм G-sehшacC исск;. както
харесва, по вкуси си, кикто зпас; всски си е Вашка луд;
<$> die Ge-cHmäcke (umg. GescHmäck-') sind vcr-cllcdcn
вкусовете ня хората са различни; разпи хора — разпи
вкусове; елин иска нeкeрeи, друг иска пиперец зи вкус
и зи ИБДт нс сс спори; <$> über den Ge-ehmlek läßt -1:1
nicht -.'—11-1 за вкус и за цвят пс сс спори; ф der gut—
GeschMack добрият тон. такт; || das . vcrbictcl dee gul—
Geschmack това зиBоипяви, пс nозeоняия добрият топ,
поВрото възпитание; || das geht, verstößl gegen den gu-
ici Ge-ehmack тона с а разрез : аоВрия топ, c доброто
възпитание, с нemяктитно; ф umg. Gesehnuek an etwas
(D.) finCem, gewinnen пимирим удоволствие и пещо,
пр;п;б;н—м икус. влечение към него, започва пи ми
сррeевя, да ми топила, ти м; се услажда. nр;етрис<
тдeим се. привиквам към него: по сърцс м; с- || 1:1
Cann 31t-ea Sacht keinen Gi-eHnlcC ahgcwlniei нс мога
да харесам гони, пс пимирим никакво удоволствие и
пего. нс ми поставя удоволствие, противно м; с, пс
моги ти открия нищо хуВаво, пр;втскатeнпо и пего,
пс ми е присърце, по сърцето; || ici bin noch nicht uul
den (blilte Cem) Ge-chmacC gekommen още пс съм
откри. снидоегги пя гони, пс моги пи го харесам, ти
го ям, ли го върши с удоволствие; още не м; е вкусно,
сладко, пс моги ди привикна към пего
geschmacklos — tlnei g—seHnзeCIoee1 Wilz 13:11!
приня блудкав, бeзеонeн, плосък виц; ф ge-:imзcklö-
gtCltidcl -clm облечен съм безвкусно, Вез вкус
Geschmacklosigkeit, die — ein Glp/ek an Gt-ehnaeC<
ko-igkell върхът ня безвкусиц-ти; по-'ондми безвку¬
сици от това човек не може ти си поeдетрни; || umg.
du- ist wiiCkich clnc stkitit G—-ehмз:kIös1gCe1T тона пи-
истини с рядка безвкусици, пълна липси пя вкус
Geschmacksachf, die - - Cas isi GeeeHmleksaeht гони
с въпрос ня икус. предпочитание
geschmeidig — gc-cbmtldlg wl— clnc Katze -—'п гъвкав.
еластичен кит; котка съм; ф rin gescbmtlC'gti Dip-
konii гъвкии, изкусен дипломат
gfschnifgflt — ein geschnlegtkTei Ucee докаран, нз-
коптен господин; ф ti gehl inmer g-schnicgclt und
gchügcll той хоти винаги Мпо'о издокаран, изкопаен,
винаги е тип-топ, сякаш излязъл ог кутия, калъп, о—
журпил
Geschöpf, das — eli Cumne-. ^3311631^1-, 11131111-
chcs, '-'/-пСе- Geschöpf 'лупан; създание, пeблрт;<
д—рнр -вир; .екопраип; същество, създание, оч-ро-
ви+елно създание, творение; || ein uene-, hemlfielCeis-
weaTee Gte:Hop/ клето, бедно, жалко създание; жилки.
презряна кре—тура, твар; достойно зя съжаление съ-
щес—во; || rin Tuuiee Geschöpf мързеливо създание. ле¬
нивец, мързеливец, лентяй, безделник, негодник; ©
са ist mein Geschöpf той е мое творение, моя издънки,
аз съм го създал, ;з'оил;н, мое дело е; ф ein GtechOp/
dee Phantasie рожба, плот, творение пя рип;изuягя;
риптясмигор;д, рaнгиз;я
geschraubt — eine 81-^^1^611 Sprache nрeБTС-1 из¬
куствен, нсестсствсп, в;еокоnроeп, разг. прeрърцчпeн
език; ф geschraubt reden говоря превзето, прeрьрцч-
непо, изкуствено, завъртяно, служа си с превзети рои-
зи
Geschrei, das — —in Ge-ehrii uueefößci, erheben из¬
пивам вик, изкоeщдeим,;зeи:вям, изпискаим, ни-
давим вой, врява- || ein Gt-chrei anhebtn питаним аой,
BOДБИ, разкрещяв-м се. развикним сс- || ein G—e:Hrei
beuch aus избухни глъчки, започнаха ти викат, ди кре¬
щят, нятитоси толдм вой, вдигна се 'олям; вояви,
онeл;д; || ein großes Gtschrcl über —Twa- (Akk.) 13:1-1.
erheben вдигам ';ндм шум. 'оляма БодБИ, пигиотuД1
тинтянuд зи нещо, вдигам онeлид, вояeи то боги, дя
ме чуе и глухият цяр; ризтрънквим, рaтпредм нещо,
6;я 6иор6рпи зи пего; || —in großes Gt-cbrc', vl—l Gt-
echrti um (von) etwa-, wegen etwas, um jede Kleliigkcll
13:1-1, erHihen питивим г;тдм вой, вдигам 'олям
шум, толдмр врява зарит; нещо, около нещо, карам
сс зи щяло и нещяло, зи всяка дреболия; || cs ging nicii
ohne Gteebii1 ab не мини 6ез - пререкания, разпр-нИ;,
крясъци- <$> viel GeeeHrei und w—nlg Wolle (-agle te und
schor clm Sciweli) много шум зи пищо; замъчи.— се
планината, ти родили мишка; много кряк—не — малко
яйца; много сборове — торби орехи; мпо'о думи,
ма..:; лели; много гръмотевица, милко дъжд; за пет
п—ри р—кня, за тр; гроша чялгня; многото дум; мрн-
ко пяри струват; много приказки на воденица бин—т;
@ in Cas Gtscirei 3-r L-uf- konm-i влизам а чети;и
пи соои-и, ст-нам мезе, тънки а устита ни хората.
хората започн-т ди ме отумвит, ти клюкарс—нуни; по
мой адрес; || ihn ins GeseHrei bringt! очерням го, зле¬
поставям, компрометирам го; пипоивдм ог него пъв-
ки, мезе а устита па сориги, оизписдм, оизпоьнквим,
опумвим го. говоря лошо по негов ядрсс прет хората;
|| 1м Giseia-1 -ст, Caß... хората оитnоиeяг за менс.
носи м; се елявигя, че...; ф Gt-cirei macil Cem Woil
größer als er 1-T . от етно яйце по капията е-авит сто;
хората прeувсн;трвaт; мълвата прави вълка по-голям,
отколкото е в същност
Geschütz, das — weittragendes Gt-chülz тапекобойно
оръдие, +оп; ф ' 31— G-e:Hüizr im Sicklung ' bringen, slr
auffahren, hediinen изкарвам оръдията на позиция, ня
линия, обслужвам ги- ф übertr. sciw—acs, geobc- Gc-
schütz gegen iim auTahrcn привеждам тсж:;, необо¬
рими аргумент;, докрзитeтетвр против пего, употре¬
бявам боу;янп; средства, силни дум; срещу псго,
обръщам псBeн;я крий, пускам и ход тежката ио-;<
лерня, ст-вам 6рчтинeн
Geschwafel, Cas — hör auf mli dem Gt-cHwilei пре¬
стани ти дрънкаш, лъотооиш, плямпаш. бръ+ицш,
плещиш, стига си дрънкал. бръщолевил
Geschwätz, das — -'mn1osee1 seicite-, Müßige- Gc-
-chwäfz BeтмтснспИ1 глупави. ■пeсвъртрни приказки.
nлuткоснов;д, скудоумни, празни приказки, Орътвс-
жи, кикянижения, прaзноеловия; ф das G-echwäf/ C-r
Leule über Mich ist mir gl—lcigültlg бeзоизнично м; с
какво говорят хората за мепс, приказките, бръщоле-
Geselligkeit 513
веният— ни хор-аа зи мепе пс ме засягат. интересуват,
ся м; Beзрртл;чп;, пс обръщам внимание пи приказ¬
ките ня хората
geschwätzig — ein ge-chwäfzigta M-iseH бъбрив, при¬
казлив, словоохотлив човск; бърВорко, дърдорко; ф
si— l-l geschwätzig wie eine Elsica бъбрива с като сарики,
тръпки кит; дрънкалка. идни дрънкалки е, пс знае
мярка пи четaгя си, меле кито празни воденици, устати,
й вечпо риВотяг, пс спира, .фиики, кято чс е родени
ня воденици
geschweige — ' ge-:bweigc 3tni... ким; ли...- Ди пс го¬
ворим за...
geschwind — lauf geschwind zum Bäcker изтичай бър¬
зо, заечис до хлебаря; || geschwind wir d-e Wild бързо
кито вихрушки, хили, стрели, куршум, мигновено.
светкавично; <£> geschwind gewinnt който превари, той
нитоа—р;
GcscHwindigkcit. die — mit höh-a, raetnCca, übcrhöh-
Tca, unerlaubter Ge-eHw1n3igke1i : голям;. Вяспя, уве¬
личени, непозволен— скорост, Вързипя; Ц . ш1Т аТ-па'-
Tiger GcschwlndlgkeiT пъргаво, чевръсто кит; миймупи,
с необикновена, бясна Вързини, със светкавичн— ско¬
рост, светкавично; Ц mit einer Gi-ciwlndigkeil voi 70
Kliom-icen in der SiunCe, mii 70 StundcnkilomcTcrm lah-
rcm пътувам, кирим със 70 километра и чяс; <ф> Gt-
seHwin31gCeif 1-1 k—ln— Uextael бързината пс с чудо. пс
с ми'ия
Geschwür, das — ein Gcs:hwüa hildci . e'eH,- hllcif auf
образува - се цирей, пъпки; набира. зр'нодир псщо. ци¬
рея; сс пукни, сс пробиви; || ein Gceehwüa äulscimciden,
ölim—n ррзрдтБaм, проВивам, отварям - цирей; || rin bö-T
aalige- G-eeHwüi злокачествен цирей. злокачествени
язви
Geselle, d-e — cincn Gc-eli—n cinslell—m вземам на
рибо—и ' :янрр, работник; || Taha—ndta G—seilc стран-
сmвуБaШ1 пътуващ :янри, студент- ф clmcm lecuei Gt-
-clicm am lim haben нм—м асреп другар и негово нuцс-
ф clm lauler, lungw—'l'g—e. unverscHäMtia. iusfigcr Geselle
мързелИвец, нспииси, лентяй. Везделп;:- скучсп, до-
сатен, тягостен, -О-eгчиmeнсн господин- безсрамен тип.
Везсрампик; веселяк; || -in iiiderliciea G—-—11— лекомис¬
лен, безпътен човск, рaтвeй-прaC1 ритисй<плдтя, гу-
ляйджня
gesellen — ici 8—111— mici zu iinci присъединявам
се към тях; тръгвам с тях- j| Alt—e . gesellt slci gern zur
Jugend. Jug—13 zum Alicr (Goethe) сТяростт; търси при-
д;eнс;иого (дружбата) ни младостта, младостта — пи
старостта; || vite Eltmenfei innig 81-111., bilden du- Le¬
ben, bauen die Welt (Schiller) четири елементи, свързани
съкровен; помежду си, оВрязуииг живота, съст-вят
сие+a; - gtc1:i unC glc':i ge-clif slci gern сродните
туши сс nр;внuтaт; всски обича. който Му прилича;
кристините магарети сс подушня; през девет В-ири
(през дене; села и десето); т— се търсеха. пс можеха
Т— сс прмeодг
gesellig — rin ge-elilger Mcnsci общителен, контак¬
тен чоиек; !| —'n g-eiI11g-e Leben светски живот- || ein
gc-ellige- Beisamnen-rim тоу'иос:и среща: весела част
ня вечерник;
Geselligkeit, die — clme ungezwungene Gr-cliigCrlt пе-
принудено гостоприемство, гостолюВие. вссслис; || di-
GescIIigCcif pflegen поддържам връзка с хора) обичам
гости. оВичам ди кипя гости и да ходя па тоеmU1 пОТ-
държим обществен живот, приятелсКи връзки, дружа
с хоряти
33 Немско-български фразеологичен речник, т. I
514 Gesellschaft
GesiiiechaTf1 di— — dic M-iscikicic G-e-iiechafT чо¬
вешкото общество, общежитие; || die Spitzen d-e Gt-
-cil-chill върховете, върхушката ни обществото, няй-
Бuенuтс обществени кръгове, каймакът. елитът пя
обществото; ф clme -tilke Gie-ileeba1i анонимно трч<
жес+во; || G-eiiiechafT nll beschränkter HalTung (GnbU)
дружество c ограничени отговорност. 'ирапция. Съ¬
кращението се употребява шеговито и в други значе¬
ния: човек с огрaнuтeн хоризонт (mit he-cheänCitm
Uöi1zöil). със скри;;, запи; намерения, с лоши по¬
мисли (mil bö-en HlnleegtCankci); ф zue gulci, Ьс-Теп
G-eiIIs:ba1T geiöecn принадлежи към висшето общест¬
во, към елита па обществото, към' сяйняйря; || —е ge-
böei nieHl zue G-e-IiscHаTi -ой пс с от род, ;— добро.
известно, видно семейство; || dl- Stürzen 3er G-siii<
-cia/f устоите, 'опорите пя обществото; || ibn im die
Gesellschaft aufnciMcm, —iifühacm приемам, въвежДам
го в обществото;- || са hal slci im dtr Gesc11s:ia1l umnög-
11:1 gemacif гой сс пиприин невъзможен и обществото,
стапя нетърпим зя обществото; || lin aus Сее Ge-til<
scHafi aueeeiii-ß-i, au-sloßen изключвам, изхвърлям,
отлъчвам го от обществото, низвергвим го; ф wie
geben heute G-s-Iiseha1i тпес п-виме прием; || ici gebt
In keime Gisilischalf пе ходя по гости. и общество, пс
посещавам забиеш, приеми, журове; || zu einte G-eckI<
eeha1i g-iidem sein покяпсп съм пи гости, прием; || —ine
langwellige Gie-IIseHafT скучно, отегчително общество,
скучни 'ости; || eine gesci1oe-tne G-siIieehaTi затворен
кръг, затворен; общество; || ' uufCimca G-eeitaHäiftHa
един прием, ня едпя тяBaнр: ф sici (Akk.) 'In . guter.
Gtecii-cha/t befinden п-миоaм се в добро общество,
и добри среди; || ihn in zw-llelhalT-r G-si1lechaff irelfin
срещам го в съмп;;eнпо общество, в съмнителна ком-
пиния; 11 1п sehleciie Gie-iie:bafi g-eat-n попитам н
л;нр ' компания, среда, • между лоши трч'иоu; сдру-
жявям се. сприятелявам се с лоши другари; || ich will
vom С-е ganzen G-s-IIecHa1f 11:11- mthe wissen пс искам
пи зная аеч; нищ; зи цднa-- тая тийря, банда, пяплят-
|| lin -eld nlr clme -aubcae Gisillecha1f хуСн; пиплaт,
прсминя, стока сте м; ние; || eime . built, zusammen-
giwürltife G-s-iiecHafi пъстро общество; сбирщина,
егян, паплач, хора от кол и въжс; <ф> wlilsl Cu wl-s—m,
wer 3-e Mann. so siel nur -clnc G-eiIIechaf■T an кажн
ми ко; са поия;снигe ти, та ти кажи какъв сн. колко
струваш- за човека можеш ти съдиш по приятелите
му; с кякьв-о дружиш, тикън ще станеш; ф ici Trul
sic in dee Gcsiliecbafi tlitr 1rtuid1ii von iheti Elfern
срещнах я и компанията пя едпя приятелки, ня ро-
дн—елите И; || ihre G-s-IiecHafT -^1—1, meidei търся,
избягвам нейното общество, компанията И; '|| 'Нм
Gie-IiecHa1i l—lsfem правя му компания; || bei - ihm zue
Gc-—1I-:iaf< btiihcm- оставам при нсго та му привя ком-
пиния, -да пс с сам; <£> in Gc-tllechäfi echм-cCf cs bcs-cr
а компания яденето е по-вкусно; <$> hö-c G-ei1lechafT
veiClrbt guit Slll-m лошите пример; си заразителни
gesellschaftlich — di— gisiilseia1fl1eie Ärht1i, TätlgkciT
почетни, неплатени. безплития Обществени работа,
дейност; || gesekI-chaTтi1eHi Bauten обществен; сгради;
|| viele gtseklschilikicHe Verpflichtungen Haben имим мно¬
го обществени трдължeп;д, ангажименти- ф 81-111-
-«131111:1 aCilv s—im взимам активно, дейно участие н
обществения живот, проявявам активна обществена
дейност, обществен деец, активен обществен;: съм
Ge-cfzi Cas . die geiTemdcn Gescl/e eиниgн;тe, дей-
ствчвищигe закони; || —im G-selz eliheiigen, crlassci,
in Keall scl/en, Cuechlührti внасям законопроект, за¬
кон за одобрение а пирлимен—и; издавим закон- по-
ст-ням го и дeйе-в;с; прокарвам зякоп; || das Gesetz
Tilii im Kiuli законът влиза и сила, действие, започва
п— действува; || clm Gtetiz auflicbcn отменям закон;
|| Cas obta-it G-s-iz С-е DlchTkunsT върховният закон,
върховната повеля - на поезията; || Cas Ges-Tz vom 3-r
Erhaltung dee - Energie, voi C-r ScHwere, Cer Гrägbt1t,
ühee di- Eiteeii1dung, über dem VöIC-wirT-chä1iepian
законът зи съхранение ни eпeо';дтя, тояв;гяниопнияm
.закон, законът зи земното поu;e'няпe, зи гривuтии;д-
тя; зи инерцията; бракоразводен закон- закон върху
Няоотностопипекuд план- - || die G-e-T/- befolgen, über-
te-Ttn. veelcT/cm, umgehen съблюдавам, спазвам, слет-
ням законите; престъпнам, погазвам, нарушавам, на¬
кърнявам, заобикалям законите; . || G-s-iz- тогиШ'—',-!
предписвам закони; || -':Н 11— nr von dir k—'ne Gcscl/c
voe-cirtlhtn пями ти да ми предписваш какао ди пра-
ия. пи ми заповядваш. ди мс комaптчвaщ; || ' 1ш 'Nanti
de- GesiTze.s а името ня закона; || dem G-eif2 ein S:hmip<
p:h-i schlagen -и:зиграаим закони, п;т;трииaм се със
закони, тр;B;кaндм го; || das Gtscfz aiiulen призо¬
вавам правосъдието- || uigescielibine Gesci/c непи¬
сани закони; || Cas Auge des G-s-T2ie wacht- (Schiller)
окото пи закона бди; || durch die Mae:bcn des Gcscl/cs
scHlüpfen. промъквам сс през бримките, мрежата пя
закона; || dein Will- ist mie' Gcsefz волята tu е закон,
първа повеля за мепе;' -|| «es -eben -1:1 G-s-fz uiC Rtcli
wie eine -w’gc KraiCh-lf foei (Goethe) закон и право
сс ' чняелeдяврт като вечпя болест ;— поколение ня
поколение; ф Ich Halle mici an da- Gte-i2, heeufc mich
auf das - Gtscfz придържим сс към закопа, позовавам
сс, ;6ня'рм се пя закони- |j geg—n Са- G-e-fz veasfoßcm,
gegen 3as G-eci/ vtageh—m проаниявим сс. прегрешанам
по отношение; спрямо закона, нарушавам, п;тятирм
законите, постъпвам. тeйе;aчиям противозаконно. пе-
законно, а разрез, а противоречие със закони. неза¬
коносъобразно; || du- isf ganz gegen Rtchl und G-s-fz
гои; е напълно незаконно. противозаконно, с н разрез
с всяка законност; || 'м 01-112 iaeheehlagin проверя-
ним в кодекси, и зикони; || mit dem G-sciz 'm Einklang
slehtni 'in Konflikt g-rafen, kommen и хармония съм
със зикони, изпит-м в противоречие, конфликт със
зикони; || naci dem G-s-iz според закони, както пред¬
писва, нарежда законът, според поeтпиеяпuя;я, па-
реждипнят; ни зикони- || naci 3cm Buchstabii des
Gesti/cs rlcilen съдя според буквата ня закони; || von
Gtettz аbwiieici пс действувам законосъобразно, спо¬
ред предписанията. нарежданията пи закона; отстъп-
нам от закона; || alle Bürger sind vor dem Gesciz gleich
исички 'раждани са рявп; прет законите; || das Hab¬
ich Mle zum G-sciz 8-13:11 тови зи мспе с закон. гони
съм поeиьопил в неотменно поaвино, и кяпоп за мспс;
ф —in G-eii/kiim lesen, -iigem, b-icm, schiu/cn, flenmci
прочитам пасаж, с;оофa, откъс; изпянам песнички;
к-знам. прочитам молитвата сш- gрдмБaм . малко;
хленча за пещо
gesetzgebend — Cie . gi-eTzgebemdi Gewalt закопота-
телпаги внaе;
Gesetzgebung, die - G-e-i2g-humg über die Paesse за¬
кон зи печата
gt-clzlich — di- gestt2lieHem Bestimmungen разпоред¬
би, нареждания пя закона; || keime gesetzliche Hund
gegen lin Hüben пямим законно основание против нсго;
|| aul gesifzliehiш Wege voegclei действувам по за¬
конен, юридически път; ф ' eine Markt isf gescl/kicH
g-schüTzi тиnитeпa мярка, запазено прано
81-111/. — gesct/t -111 улегни., уравновесен съм; || 'ш
ge-etzicn Älf-a, ' 11 gesetztem Jahetn и трдлai разумна,
почтени възраст. на гопини; ® gesetzt den Fall, Caß
du -rteht häile-Ti Caß cs -o wärt та предположим, та
приемем случая, при предпоставката, прн положение,
н случай. чс си пран, че тови с тик;
Geslchf. das — ein seHönes, häßiiciie G-slchf хубаво
|:рaсиио), грозно нuиe; || -in elmge/allem—s. z-rfuachf-s,
verhärmt-- G-siebi хньгпaно, набръчкано, набраздено
от дълбок; бръчки лице. измъчено. посърнало (ог
безсънни пощи), повяхнало ог грижи лиис; || -'m durch-
gclstlgtcs. ausdrucCsIös-e, o/Tcmc- GceicHt одухотворено,
безизразно, безлично лице. безизразна физиономия;
открито, чсс+по лице- || rin ' Gisi:il wic Mii:i und Blut
лице бяло-чернсно като дBълкa; || s—ln Gesichi verzieht
sici, verzerrt -1:1, -r-luirt zur Maske лицето му се из-
кривяиа, сгърчви (от болка). замръзва. зaе;;иa в ми-
ска; || clm Gce1cHi ziehen, мaeh-n, schneldcm правя гри¬
маси, разг. мутри, фасони; || —а 13:1. ein hOees, Т'!-.—'--
Gesichf, zeigt ein 1itundli:h-s G-sicii той се пимръщии,
сс разсърдвя. се начумервя, сс пяиъсвя, се пaиупия;
приви любезни физиономия, усмихва сс любезно. при¬
ветливо; || —'n saua-s. s:H'cTre Gesi:1T macien привя
кисела физиономия; п—мръщвам се. начумераим сс,
нацупвям се. разсърдиам сс, позеленявам ог яп; правя
фасон;. на лицето м; сс изписва недоволство, яд; ||
er Macht ein G-si:hi wir sieben |drii, vicr/ihn) Tage
RegenwetTer, wic wenn -a dem Ptlrus d-i Essig vtiecHüT<
Tel bälte той се памръщви, начумериа, нaиупвя, па-
въсви, нaмчсвa като мяртепско време, като котка па
зло време, кит; б-6а Марти, праии кисели физионо¬
мия, сякаш е пил оцет, сякаш му дини; ди пие оцет,
сякаш съм му изя. б-щипото имане; прави фасони;
засмял сс е като слънце от облак; || er nach. -in Gt-
-1:111. als wäre ihn dl- -peTeae1Ii— viehagciT праии тъжна
физиономия, '.еди, сякаш са му потънал; гемиите,
замисли. сс с като лисици и капан, кат; мuе;ртe
(пуйки) ня слънце. като мигар; па nоaзпи ясла. като
свиня па Колета; || clm langes Gtsichf machen провес-
иям нос, приня недоволна физиономия, оклюмнам,
разг. опчйтБaм се, окумвам се. ост-вам оиз;тировaп,
ни лицето м; се изписва оизотaоовaниe, недоволство;
U tim -'П-Тс- Gcsicbi 13:1—1 вземам сериозен вит, се¬
риозно изряженис; || 13:1 ilchi so —in dumncs, Cäi-
I1:hcs G-slcbT нс гледай тики глупаво, пс приви тикана
глупави физиономия, не гледяй като пукил, пуйки,
кито коза (котка. мичка) и календар, като мигаре в
п—ряклиС, :;—; крини и шарена врат;, кито теле в
железница; || ein veeltg—mes. hckümmeaft-i btTeübtes,
tnlläu-chlt- 01-1:11 Machen ни лицето ми се изписва
стеснени;. смущение. гъги, пстaл, рaзотaроиин;e; || nii
verschlossenem, unduicHdrIngciCcm GisieHt zuhörtn
енчнaм : непроницаемо лице, изражение ни лицето;
|| -Twas uibtwcglen, versi-iiceTcn Gesichtes aibörrn из¬
слушвам нещо c неподвижно, каменно |Beтитризпо),
окимепяло лице, 6ез ди мръдне мускул пя нииe;о ми;
|| ihr Gcsiclf bekam wl—dee Furbt лицето й доби отново
ивяmi n;оот;вд, поруменя пик; лек румспeи обагри пак
н;иeто И- || —in 3111-111:11- Gesicii aniehMti, ^/--12-1
по;eмaм служебно, делово, орuи;aнп; изражение на
лицето; || ein 313—11- G-e1ebT aulsef/cm, aul-ficken про-
мeндм изражението па лицето си. приемам друг израз,
друго изражение пя лицето си; || j-t/i bal er -rin walat-
GceiehT gezeigt сега той покази истинския с; лик,
образ; || dadurch b-Coimi die Suche gi—lci ein inC-ec-
G-sichi : тови, тики р-6;--ти тоВини вegп-т- друг
облик, вит, ;т'лeжg- другояче; || neue, unhcCuinlt
Gc-lchite нов;, непознати лици, физиономии; || Са-
Gesicht 515
Ge-lcif abwenden uтиръщaМi отвръщам лuис; || mif
ihgcwanCitm G-sichi с извърнато лице; || ibi - Gte1:Ht
lief rof an лицето й почервеня. стана червено. тя сс
изчерви. червенини з—.я, обагри лицето й; <ф> s^iönc
GceicHtcr Haben viel— RIeHlti хубавото лице иКи мпого
съЛиц--. . dee . Charakter dis McnscHcn paägl slci -cinci
Gr-lcnt —Im сярaк-срьт ни човека сс оглежда. сс огря-
зяеи па лицето му-' лицето е оглелало ня душата- <0>
das Gcei:Ht- verrät .dcn Wi:Hf гузен пстопсп бяга лицето
издава злосторника; Ф i:i Habe rs lia aul ihr liellcics
Gcsi:if Hin g—g—b—m дадох й го зарили честното й лице,
з—щото лицето й м; итъсвaнe поверие- || Сее letzte
Tropfen Bluf w':H aus iircM Gesi:il последната капки
кръв се дръпна, изчезна от нuиe;о й. лицето И побеля
като платно, тебешир; || ' di- Not schau. iii aus Ссш
Gc-icif нуждата, мизерията е изписана на лuиeто й;
|| -а i-l seinem Valer wir au- dem Gc-lcit geschnitten
о-оязьн е гливити на бащи сн. сякаш е одри. кожата
на б-щ- си, цял - бищичко. жии Ващичко е- || 'Нм 13111
Cas Essen aus d—m Gc-1:ht той повръща, перс лuеuии-
|| ibn nichi aus dem Gc-lcit 1з--еп не го изпускам от
очи, от погледи си, пе откъсвам. пе отмествам поглсл,
очи от псго; глеп—м исс и него; || das Gce1chi in dir
UänCt vergilben зикриа—м лицето сн c ръцс. т-рaвдм
лицето си и ръцете; || 1Нш beinah ins G-sichi spaimgin
иде м; ди му издери очите, пихиьрлдм се с остри
нападки срещу нсго; || ihm 1ms Gc-lchi -faraei глелам
го атречено и очите, ипивам очи и нсго; || ihn prüfend
ins GceicHi seien гледам го изпитателно- || ihm Ins
G-eicHf 13:1-1, -peien, (hiniln)lügin изсмивам му сс
приво в лицето; заплюв-м ги пр—ао и лицето; лъжа
го пaй<бeзерaмно, гледам го й, очите и го лъжа- лъжи
го. Вез ди м; мигне окото; || 1:1,-381 iin die WaheHtll,
mellt Meinung in- Gt-1:hi казвам му истината, мне¬
нието си право и очите, лицето, Вез т— сс церемоня
много, Вез та си поплювам' много. Вез та му цепя
басма, прано, куме, -и и очите; || ihm eiwas 'm- Gc-lcht
schleudern зaсиъолдм, к-зе-м му пещо прано в лицето.
без заобикалки, открито, смело, пай-нягло- || Cas wae
rin Schlag ins Gie1chi сякаш ми чтaрися плесници- И
Са- schlägt der Wahahcli, d-i Tatsachen ins Gie1ehT тоеи
с поли'ривкИ1 гиври : истината, рa:;и;e, е в разрез.
в ярко противоречие с истипята, фактите- || der Gelahe
ins Gt-1:bi hilckem 'ледам опaепое;гa а очите. пс сс
плaни ог пея, вървя Beзсгрaнно срещу пея,' сложил
съм си '.инати а торбата; || das sicht ihr 1ш Gcsicbi
ge-ciriihen тона личи по лицето И. е написано па ли¬
цето И, сс чсте по лицето И; ||- in s—lmem GceicbT. arbe'ltl
es по лицето му лич;, чс го тaпимиea някакви мисъл;
|| —fwas in- G-eieHi Tassen обръщам внимание пи псщо,
насочвам вниманието върху нещо. съглеждим го; ||
ciwas treibt ihr dl— Scbamaöfc Ins Gceichi псщо я на¬
карва ди почервенее, да сс засрами; || sic Cann mir
nichi mehr ins G-sicif -еНеп. 611:111 тя пе смее ' ди ме
погледне н очите, нями очи ди ме погледне; || umg.
steck die clnc Zigarette ins Gt-lchf запил; сн едпя ци-
гаоа; || etwas lilif, springt ins Gieichi псщо се хиьрнд
и очите, бис пи очи; || —in— Stadl ohne Gesicii 'р—д без
собствен оВлик, иид. Вез лични, еоBстиeнa рuзuоно<
мия, безличен, пситрячсн град- || über Cas ganze Gc-icif
lacien, sTrahltn тиемдл съм сс. ухилил съм сс до ушите;
сияя целият; ||. rin Schallen flog. iu-chic üb—a ibe Gr-lchi
сянка премини, пр;6я'пи по лицето й- Ц von Gc-ichi
zu GceIcHt лице срещу лице. очи срещу очи. очни став¬
ки; || ibr die GedaiC—n von Gc-icif ahlescm чети. гидия
516 Gesrcbtsausdruce
мислите й по лицето й; || ihe den Spiegel voe- Ge-lcif
ballen пържа. поднасям огледалото прсд лицето й.
(зи т— се вили какао прeлс;иeлдвa); || di- Hände vor
das G—-ieHl schlagen зaхнчпиaМi з-кривам лицето си
с ръце- || komm м1а 11:11 mthe voes Gt-i:1T па пе си
посмял та се мернеш. вестиш пред очите мн, пред
погледа ми. очите ми да не те виждат повече. разг-
да пе си се окадил повече тук; || C-r Hui sieli dir za
Gc-icif шипки;; ти прилича. подхожда ни лицето ти,
разг. те отв-од много; || etwas koiml mir zu Gcei:hf
нещо сс мярка прел погледа ми. очите ми, долавям
го с погледа си; || -iwa- zu Ge-i:il ЬcCömmtn съглеж-
дам, съзирам, виждам нсщо; || i:H wußte nicbl, w—1:H—s
Gesicht ich dazu macien soikfc пе знаех кик ди сс отнеса
към тоеи, с какви очи п— погледна на тона; ф Са-
Ge-lcbi verlieren, wicCiririaigei ослспяа-м, изгубвам
зрението си; проглеждам пик; || ici Теше Meinem Gt-
slcil ilchi нс вяра-м на очите сн, ня зрението сш- ||
wein Mich м—ln Gc-lchi nichi laügl -ко не ме лъжат
очите ми; Ф Ge-i:1Tc haben нмям видения, хaтюии-
нацин; || da- Zwei.— G-sichT. Са- dopptiit Gt-ichf Haben
ясновидец съм, имам ясповидска дарба. мога ти чети
и бъдещето. ти го предсказвам- || Cas inieee G-sichT
вътрешните, духовните очи. духовното зрение; ф das
Gte1cHi wählen. rtllti пазя външн-ти форми, поини<
чне+о, епиеявим външния вид, риеипи-и
Gfsicbtsaüsdiuck, der — -tim Gt-1eHl-aue3ruek verän-
dtift -1:1 изразът на лицето му се промени, гой про¬
мени физиономията сц
Gesichtsfarbe, die — eine №81-^3-, käsige Gte1chte-
laabe Habtn имим болнав, псзлрав, сив цвят па лицето
Gesichtsfeld, Cas ' — —iwus in das G-eichis1-id bckoi-
mtm нещо попада и зрителното ми попе. оглеждам,
съзирам го; || ici lacle im scim Gis1:Hfe1-id появявам се.
мяркам сс. вестявам сс прел очите му; || -а ist .-—11
Jahren au- meimiM G-siciieT-id vcae:hwuid-n ог г;g;н;
гой е изчезни. от зр;телпо;о ми поле, пе съм го вш-
жта., съзирал
Gesichtskreis, der — in den • Gesichtskreis treten по¬
явявам сс, покизиим се. излизам, изплувам на хорн-
зонт;. прел погледа, очите; || aus 3-м G-eieHTski-is
viischwimd-i изчезвам, изгубвам сс ог хоризонта, ог
погледа, ог очите; ф Ссп Gt-1chTeCrc1- irweiieem риз-
ширянам кръгозори. хоризонта си; || das liegi außer
mtlmem Gte1cHi-Crc1- тона леж; въп ог обес'a па моя
взор. извън моя кръгозор; || einen weitem, engem Ge-
-1011-11-1- haben имим широк, тессн кръгозор, широк
човек съм, човск с широки схващания, разбирания
съм; тесногръд. ограничен съм, човск с ограничен кръ¬
гозор съм
Gesichtspunkt, der — von dle-cm Ge-1cHтepuiCt aus
btTrachltl оитглeлип;i погледнато ог -ия зрителни
(гледни) точки, от -ия точка пи зрение; |( unlee dlc-cm
Ge-lcht-punkl 611'3:11-1 погледнато. ризглетипо под
тоя зрителен ъгъл. от т—з; зрителна точка- || er geil
von eln—M anC—rtn Gee1ehlepumkT au- той изхожда ог
друг зрителен ъгъл, от друго гнeл;щe, становище; ||
cs CoMit auf den Ge-1eHl-psnkT an т-в;си ог ст-п;-
вище+о, 'летището
Gesichtswinkel, der — тТее Ciesri GcslcbT-wiiC-l пот
гоя зрителен ъгъл. ог -ия 'лелия. зрителни -от:а, ог
тона гледище, становище
Geslcbtszüg, Сее — ebenmäßige G-e1:bie2Ügc правили;
черти пи .ицето; || umg. iim hauen, Caß eämTlicb- Gt-
sichi-zügc enTglel-im разбивам му мч-рaт-, морт-та,
сщата -яка, чс да пс може иече т— сс познае, че да
нс моги— иечс ти го познаят. сменям му легнтими-
ция+и
Gesindel, das — clm viakoмmim-e, с',^^^—-, vea-
worlenesi i1ehTeeHeues Gesindel пропаднала, жалка, прс-
зряна, престъпна, долна паплач, сбирщина, ст-п, пис-
мини, гад
g—sinnl — wie i-t er gesinnt какви уBсжлсп;д ;ми той,
кик е настроен; || wir sind 81—1:1 gcsliiT пие имаме
еднакви убеждения, иътгнeли, шаси. п;миени, оитб;-
рапня.; || ich bin anCeas gcslinf als Cu на по-друго мне¬
ние, е;aноeищe съм ог тебе, пс споделям гноите о-т-
биоaпид, схващания, уBсжтспия,вът'лсти, политиче¬
ски иден, имам различни разбирания от ;;Ве; || pal-
elolisch 81-1111 -clm патриот съм, патриотически на¬
строен съм, им—м патриотически разбирания,
убеждения; ф ibm g-gcmühcr. gcgcn ihm l'-uiCkich gc-
-1111 sein настроен съм приятелски. дружелюбно към
пего, пържа се придmeнеkи към псго; Й еа- i-t mir /-'тС-
I':H, gut g-sinmf той е настроен враждебно, неприя¬
знено, зле, добре към мепс. има враждебни, лоши,
добри чувства към мене
(Besinnung. die — —'m Mcns:h von idicr, nic3ci-r Ge¬
sinnung човек c благородни, долни помисли, убеж-
ления; || eint /öii-cHa1TiI1chc Gesinnung haben имим про-
греснин; убеждения, eъзгнeл;, разбирания, схвищи-
пия; прогресивен, пaпоeтничaи съм; || knichllsche, va-
itrlämdl-cbc Gesinnung робска психология; пa-оио-ит-
нн разбирания, убеждения. възгледи- || i:H zeige meine
wählt Gesinnung' покизиим. разкривим истинските сн
помисли, истинското си .;№, истинския си лик; || -'ne
schmutzige Gesinnung in den Tag legen по;двдвим, раз¬
кривам, изнасям па бял сеят нечистите си, мръсните
си, долните си. низките си помисли. попълзиовения,
намерения; || са bal C-ii- Gte1inunд той с човек без
убеждения, принципи. Bст;лeсп, безпринципен човек;
ф ici weiß licbf, welche Gesinnung cr gcgcm mici Hut
пе зи-я как е настроен. какви чувства. кикво о—по-
шепне има към мене
gesittet — 31- ganze g-sifi-i- Will целия; цивилизован
сеят; ф 81-1.1-.- Kinder бли'овьзn;гип;i благонравпи
теца; || slci (Akk..) geslTT-T beicbicn пържа се възпи-
типо, блaтопо;е-ойнОi чинно
Gesittung, die -— von Gte1ltuiд w—nig beleckt недо¬
коснат ог цивилизацията. некултурен. приоод;еъо-
бризен
Gespann, Са- — —im 6'^:1631-- G-spain чудесна
двойка, ценен колектив _
gespannt, 5. spannen — ciwas mit gt-paiiier Auf1Cik<
siiCclt verfolgen следя нещо c напрегнито внимание.
любопитство; || da bin i:H aber gc-paini мпого съм
любопитен кикво щс стяпс, как ще свърши това; || ici
hin aul Са- Ergchm- gespannt любопитен съм, горя ог
любопитство та ниля. очаквам с нетърпение- кик ще
свърши, какво ще излезе ог исичко тона; Ц ich bin wl—
—im Regcisciirmi wie ein Fiedcibogil gtspaiif уми¬
рам, изгарям. горя ог любопитство. нетърпение
Gespenst, Cas — ein Gc-pti-T gehl 'm Scbioß um дeдва
се, Вроди призрак. привидение и замъка; || er -1—hl am
1-111:11-1 Tage Gc-ptneicа гой вижля призраци, при¬
видения. пухове, тиласъм;, вампири посред бял ден,
;ми хaнюиинaиuu; || di- Siundc. 3it Zeit Cer Gtepcneicr
полунощ, коВсп, потаен час- потайна доба; ф sie sieli
wic ein Ge-pci-T aus тя изглежда ка+о призрак. при¬
видени;, таласъм, прилича пя привидение; || Cas Gc-
spen-i Ces Hungers nр;трикьm пи глила- || са -аН nlch
an, al- wäre 1:1' —in Gc-pcn-i той ме гледаше, сякаш
съм живо привидение, ка+о че лн нс съм жив човек,
а призрак
gespenstisch — —im— g—sp—n-t1-eHe Still— коВпа, злове¬
ща, гaйнегeeнa тишип;
Gespinst, das — ein /-'пс- Gespinst тънка кято пия-
жипа мрежа; || ein G-epinsi von Lüge, Uinchilii und
Betrug мрежа от лъжи, лицемерие, измИма
gespornt — scherzh. gcstlelelt und gesporni стегнят,
готов зи път, да потегля
Gespött, Cas — ici Treibe nli iii mein Ge-pöll гавря
сс, nоп;трииaм сс, праня си шс'И, разг. майтап с него,
майгипя се с псго, вземим го пи подбив, оетар. глумя
сс с псго; || zui Ge-pöll werden ставим зи подигравка,
присмех. посмешище, смях- || ihm zum Gespött шaeh-i
правя го зи смях, посмешище, подигравки
Gespräch, Cas — ein Gespräch Coinf in Gang зи-
Бързия сс. подема се разговор; || ein Gespräch ai-
knüpfen. fübeen з-Бързв-м, воля ризговор; | mit 'Нм
ins Gt-peäch CoiM—n тa'оaирдм, тиnр;кизиaм (се) с
нсго. влизам и риз';иоо с пего, започним разговор с
пего; У slci (Akk.) nii 1Нм in —in Gtspeäch —1nliss—m
впускам се и рит';воо с него; || ihn 1m ein Gt-peäch
zielen, verwickeln въвличам. типл;тaм го а разговор;
И bald pkäf-chteie das Gespräch Hoti dahin скоро раз¬
говорът се оживи, с—япа оживен, потръгна- || Cas Gt-
speäch dichle slci um die künftige Zu-ammeiaebcli р-з-
говорът сс въртеше около бъдещото сътрудничество,
около бъдещи—а съвместна риботи; || das Gespräch
vcestuMmi, v—asl—gt. schläft ein, br1:Hi ab, Icht wi—d—a aul
разговорът з-млъкни, тим;ри, стихва, заспива, прс-
късна, секва, отново се съживява, сс полсма; || dcm
Gespräch eine aiCtrt W-iCuig geben динам - пя разго¬
вора друга пясока, друг оВраг, променям темита ня
разговора, зa';виоям зи друго, обръщам разговори;
|| im ein Gespräch e'mgae'/en нямесвям се и разговор;
|| ein Gespräch 'm Fluß HalTcn поддържам разговор; ||
-1:1 (Akk.) ai eiiCM Gespräch beteiligen участвувам,
вземим участие а разговор; || mit ihm isf keim vernünl-
.181- Gtspräci möglich c него пс може та сс говори
сериозно, та сс проведе свестен ризговор- || du- Ge-
-präch aul ciwas (Akk.) belngen, zu ienken -^1—1 ни-
неждям разговор— на пещо, пи определена тема, на¬
сочвам го към нещо. ;твиодм пуми, зa';ниодм за пс-
що; опитним сс пи насочи разговори към псщо; ||
mllici 1ш Gespräch abbecchen млъквам посред разго¬
воря; || ein Gc-piäch uilte vite Augen разговор па,
между четири очи- <ф> gut Gc-prä:H kürzt den W—g слад¬
ките приказки скъсяват пътя; ф du mach-i dici zum
Gespräch dee Leute караш хората ди говорят зя теВе,
дяняш им повод, хрипа за клюки; || du bist das Ge¬
spräch d-e ganzen Stadl ти сн предмет на разговор н
цeн;д град, целият град говори за теВе, станал ' си
дъвка. мезе а устита пя хората- ф ein Gespräch an-
Miidcni lülrem, fecniii подавам покана зи телефонен
разговор, говоря по телефони, прекъсвам телефонната
връзки
gesprächig — h-uf- bis. Cu mich. -ehe gesprächig лпес
нс сн особепо разговорлии. приказлив, си мълчалив.
пе ти се говори, по;кaзвa много
Gesprächsstoff, der — für —inlg— Tage hallti sic Ge-
-präch-stofl за няколко ти; те имаха предмет. маге-
рия. (тема) за - разговор, зи приказки, зи кикво да го¬
ворят; || 3-е Gtspräeh-etöfT hat sici caecHöp/i -ема-и
ня разговор се . изчерпя, бе изчерпани; || keinem Ge-
-präch-stoT find—n пс намирам мя+ернил. -смя за раз¬
говор; || cs fcHlf—, Mangel.- um- mir an Ge-präch-stoT
никога пс пи липсваше материал за гоиорепс, ведкотa
намирахме за кикво да говорим
Gestaltung 517
Gesprächsthema, Cas — -Twas wird zun Ge-präeHstHe-
ma нещо ст-в- ' теми, сс превръща и тема. предмет ня
ризговор, пива‘поиол за разговор, за приказки. клюки.
разисквания
gespreizt — ein gispaei/ier Silk превзет. разг. префър-
цупсн стил; ф gt-prelzi reCen говоря превзето. разг.
прсрьрцунсно, превземам сс при гоиорепс
Gl-lalfi die — 3i- Ge-lall Teils образът на Тел- || cimc
historiscH— Ge-lall историческа личност; || ciic verdäch¬
tige, veimummit, dunkle, zweifelhafte Ge-lalT подозр;-
телпя, маскирани, тъмпя, съмнителна личност; || die
z-iiiaic Ge-lalT des Romans централпити фигури. иeп-
грилп;дг, '.явният герой, образ. персонаж ня романа-
|| clnc Ge-tilt der Phantasie рожба, творени; на ®ап<
тазията; || Ihe naht euch wledee. schwankende Gcstallcm
(Goethe) Ви; пак ме обаяните, призрачни вилсния- ф
die statlllcHe Ge-lall des Vafees величсстнспи+и. цяр-
стнепага. представителната фигура. осанка на бащяти-
|| tim— sfämMlg—i gedaumgcne Gtslaif iah—m широкоп-
лсщсст, наВит съм на иит, имам набита фигури; || -I—
isf kl—ln von Gt-Tall. von -:i1aikce Ge-lall тя с малка.
дребни ня вид. па ръст. на Вой. им; дребни фигури.
ниски е ня ръст- тя е със стройни. кръшна фигури, нар.
с тъпка снага, със строен стин. ръст. е стройни ня
ръст; || vom umltr-—lzlea G—stall srin : къси, паВити.
тръглестя фигури, тръглест, набит ня ръст съм- || clm
Hüne von Ge-tall исполин. великан на вил. па ръст-
|| —im Rittea vom die faauelgen Ge-till рицарят пя пе¬
чалния образ. Дон-Кихот; жалка фигури, отрепки,
печално жалко яалспнс- || in ganzer Ge-lall voe 'Нм
-tcHem изправям сс. зис-ив-м : целия си ръст прел
него; || von Amtlllz und Ge-lalt iim ähnlich s—ln при-
личим му ня лице и по ръст; «ф> s:hömc Gestalt vcelicel
-ich bald счBяБати фигури бърз; сс рaтБ-лДi дълго..пе
тряс; хубост трие деп до плядие- ф im Geetl1f пЬл
формата. а образа- ф G—slalt аппсНтст, gewinnen при¬
емам форми- побивам очертания. очертавам сс депо,
определено, оформям се- || cimc Ide— iliit Ge-tall am.
—'m Veedacif gcwinmml Gestall нася сс оформя дспо-
полозрсние сс очертава депо; || eine andere Ge-lalt ai-
nehmen, gewinnen добивам. - приемам други форма,
друг оВраз. оВлик, аил; || ein— Gi-Taif gchrn дивим
фОрма. аил, изглед, облик. оформям- || in dieser Ge-Täll
а тоя вит. образ, а тия форма; || er z—igfc -1:1 'n srimca
wahrem Gt-Tall той сс показ; а истинския си лик. н
същинския си образ; || von dee aüßeati Gestill auf' dis
Wes—n scHIlcßcm съдя по външността з; характера-
ф naci Ge-tall 3—r Ding— както. сс сложат нещата.
спорел обстоятелствата
gcstalfcm — Gedanken g-stalf-m оформям, извайвам
мисли- || -iwa- künsfl-r1ecb gesialfcm оформям худо¬
жествено пещо, л—вам му художествен образ. израз,
превъплъщаиам го творчески- || —in Erlebnis 1iiiraaiech
gcslalfen - пресъздавам, претворявам, прсиъплътдвим,
O-зр-B;тиaм художествено събитие, преживяван;.
поeиъnльщиБaм го творчески; || -1:1 (D.) sein SciicC-il
-cibsf ge-fälfem сим изграждам, еьзuжлaм1 изковавам.
оформям съдбата си; N ici gestalte —fwas mach mclneM
Gc-cimick подреждам, оформям пещо спорел вкуся
сн; Ф die Un-läiCe gestalten -1:1 ungünstig оВстоятел-
саа-гя сс елигaTi оформят. сс стичат неблагоприятно;
|| die Läge 3-е Dinge gestaltete -ici füe Mici 3131'-. als
icb eawiat—te пещиТа сс сложuси, сс рaзиuсИi се офор¬
миха по-другояче, отколкото оч-каях
Gestaltung, die — in d-i Gt-faifung dir Zukunft fcli-
518 geständig
haben азим-м чтясmиe, участвувам и изграждането.
с^ижт-пето, оформянето на бъдещет;
geständig — voll geständig wead—m правя пълни са¬
мопризнания
Geständnis, das — -'m voll—-, umiass—nCe- Gc-iänCi1e
abiegem правя пълни самопризнания, nритпaвaм сн
всичко; У iim —'m Gt-fäidir- ah/wingem, abpre--in из¬
тръгвам насила, : насилие признание. пaкaовaМi по;-
пуждяа—м го да си признае; || -а widerrief -ein Gt-Täid-
nis той оттегли показанията сн, се отрече ог показа¬
нията си, о; самопризнанието; || sic hat 'Нм das Ge-
-ИпСп'- abgeruigei тя изтръгна пясиня признанието
му, го накара насила да признае (вшнятя си); Ф veralt.
er Haf ihr clm Geständnis gemacit той U се призна н
любов, паправи и любовно признание, призна, чс я
обича, люби- || iin zum GcsTändnis heingen принуж¬
давам го. накарвам го пи си признае (нипитя)
Gestank, C-r — ein imTernail-cHer, pc-TlIcnzlailschea
Gc-TäiC адско злоаонше, ;;иоит;тeлни смрад, ;гБOи<
-иmeння воня- || einem Ge-lank von -1:1 g—b—n издавям.
изпускам воня, смрад, смъртя, воня, разнасям смрад.
воня; Ф Gc-lanC 13:1-1 оaзe;ндeaм; предизвиквам
сватя, скандал, кавги, разправия, заяждам се
gcstaflei — gestatten Sic eine Feige позволете, оит<
решете ми елин въпрос, па Вн тan;тaм, попитим нещо,
ди Вн з-тим елин въпрос; || 81-131111 Sic. daß ici laucbt
имите ли нсщо против ти запуша, ще позволите, раз¬
решите л; ти з-пуша; моги ли та запуши; ф etwa- l-l
gestuTT-T, nicht 81-1311-1 нещо е позволено, разрешено.
пе с позволено, разрешено, е зяВрапепо; ф 81-13.111
Sie 'bitte позволете, разрешете, моля; Ц 81-13.1—1 Sic
mal как си позволявате това; ф meine Miffci gcstaffci
mle das licif ерeлсmиятя ми, материалните ми въз¬
можности пе позволяват, пе рaзрeнииa- тови; || ici
Cann nir die-em Luxus nicht 81-113.111 пс мога -ди си
позволя. ga си разреши този лукс; || са hal -1:1 ailca-
hand Frcibelfcn, 111:11-1.-1 gc-tatt-t гой си позволи
всевъзможни иолпостш, пaхилетиa, безобразия
Geef—i Cie — ein— veaächtliche Giei- Mächen правя
презрителен жест; ф das war nue eine Höfliche Geste
von ihe. гони Be от нсИпа страна симо жсст пя учтивост
Gesteck, das — sic ist du- re'm-te Gesteck тя е съ-
щипски върлипа, дълги Мира
gestcckf — C-r Saal war g—eteekт voll титити Be пре¬
пълнени, пълна, питъпк—па по горе, пям—ше игла, яйц;
къле ди питие
81-1—1—1 — er ge-tand -clnc Schuld -ой сн призна
вината; || er gestand Ihe -clme Ll—bc той И сс призпя н
любов, Й призна любов;; си; || 1:h muß zu meiner
Schinde g—st—irm, daß 1:1... за мой срам, позор трябва
та призная. че ...; || (um) dl— WaHrHcli zu gesteiem да
си кяжя истината, привичката, кязано откровено; ||
offen gt-timden казано откровено
Gestell, das - clm lange- Gc-t-ii sein еърлип; чоиек,
тъп'—.—:, тур. липгил Хасии съм, расъл съм Вез мяр¬
ка
gestern — gt-lcrn abtnC вчера вечерта, снощи; || 8—--
iern Nacbl нощес; || es war gt-tcrn acht Tage her то
вчера бс точно едпя е;дм;иa; || Са- 3rof i-l von gc-l—rn
хлябът е ог ичери, ; вчерашен, стар, баят, корив; ||
deine A6-ichiem sind noch von g-stcan възгледите m; са
ост-рел; вече. ост-пал си пазил с Бъзтнeт;тe си. много
сн назалпичяи; || са isf Coci nicbl von gesfean той не
с вчерашен. не пасе трева, е хитря лисици, стара влъх-
вя; || lim vom hcufe und von ge-t—an keinem познавам
го мпого добре. отдиапя, шег. още ог арсме оно; ||
—In Mann vom gc-ftrm hta парисню. случайно издигнал
се човск, шег. Ноеобогиташев
gtsrle/cll — dir 81-1'11—11— Kalt' котаракът а чизмн;
|| gesricf—ll und gespornt стегнат. готон съм зи път, та
потегля
Gestirn, Cas — -in glückliche- Gestirn lülrft um- zu-
-ammem щастливи звезда (съдба) пи събра
gcstianf — Cer 81-1'111- Himmel über mir und das
moraI1-ehi G-e-r2 In mir (Kant) звездното небе (знез-
дпият небосвод) пит мен; и мооитпuят закон а мспе
Gr-löhce. Cas — ein heftige- Gt-Töbcr -clztc cim за¬
почна, излезе еmоaннa рърmунa, виелици
Gestöhn, da- — Jammer und Gt-föhn вайкане и охки-
не. олелия
gestört — te ist gestört той е душевно Волен, оит-
строен
g-sti-cCf — In gestaeekr—м Luul. Galopp бързо, а уси¬
лен '—.оп, г■aлопио-йки
81-1'1111 — —in gesla—lfles F—ll haben нм—м козини,
кожи на ивици. Вряза;. като на зсВра, ня6оaзлeпя
кожа- || ein gestael/t—- Kleid рокля на райета
ge-faeng — ' gc-trcnger Herr строги господарю. по-
велителю- || die gtsfa—ng—m H-ee-m студените еБe;иu
(люти дни през май); gcsta—mg— Heraem a—gl—een 11:1.
lange яко ; сили силоан+я, нс ; неконити; сила дълго
не трие
Gesuch, Cas — —'m G-eneh abla-stm, aufset/emi —inaei-
ciem, an ihn ri:bi-i съчинявам, съставям. паписвам
зияаление, молВи, подавим я, адресирам, отправям я
до псго; || einem Gesuch sfalTgcben удовле-воряеам
молб-ти, давим хол на тaдвнeпиeто, резолирам го
положително; || ein Gesuch ahkihnen, ah-chiagem, ub-
-cilägig be-chtldem отхвърлям молВи, з-явление, давим
;mрuц-meнн- резолюция, оставям молба без послед¬
ствие. разг. слагам я под миндери, към дсло; || mit
eliem G-euch schalfflich um etwas elmkomMem подавам
писмени молба зи пещо; || auf ihr Gesuch frilc ici Ihnen
mif, Caß... а отговор па В-шитя молВи, по поиод (па)
Вашето таяилeп;e Ви съобщ-вям, че...
8-^:1. — eine g—sucit— SpaaeHe, Rtdcwci-c изкуствен,
ирe:-uрaп, превзет, неестествен. принуден. разг. ку-
пешки език, начин пи говорене; || ein gesuchter SeH—a2
плоски, изкуствено, лошо съчинени, измислени, из¬
смукана от пръстите, принудени шеги; || ein ge-ueHfer
Vergleich пресилено. изсмукано ог пръстите сравнение;
У er i-l rin g-suchf-e Aezt той ; мпого търсен лекар;
<ф> geeu:if, gclumdem какаото търсил, намерил- тър-
кулпяло сс гърнето. -а си намерило похлупака; търсил
си го, намерил сн го
gisund — tinen gesunCei Magen Haben имам здрав
стомах; || einen ge-unCem Appelil enTwickelm р-зеинам
'ондм апетит, ям с голям апетит, с голям; чтоиол<
стене, като ■ провален, като глален, нагъним зтоaea;a;
ям. та чик унUme ми пращят; || einen ge-unden Uuigee
babei тлитeн съм к;то вълк; || —in gc-unCt- Au--eHen
hubii имим зарие вил, изглеждам здрав- || eil gc-undes
Klima здравословен климат; || das -agt nie der ge-unde
Mtnecb-iveietund тови ми диктува, потекитнa здра¬
вият човешки разум; -ф* —1п 8—^131' Gcisi 'm einem
gc-uid—n Körper (Juvenal) здрав дух а здраво tb.;;
•ф> wer gcsunCi den seHmeekf 3us 'а—' süß 'm Mund
коги е челяк здрав, и нодити му ; сладка- ф g—sund
ai L—'h und S-clr телом и духом зтр—в; || ge-unC weaCen
отпоиБДБим, излекувам сс- || ihn gesund 13:1-1 изле¬
кувам, изцеляаям го- || ge-umd wi— clm Fisch 'm Wäesca,
wlc ein Kürbis зарие ка+о камък. чилик; || umg. du bis.
wohl 11:1. (ganz) gesund разг- май чс пс си добре,
милко издишаш, си смахнат, тявeдПi перни;, малко
сн сaсо- || iii gesund scireibcn изписвам го ог болпиия;
|| gesund und Munler зар-в и читав. здрав и приа; ||
die SiruiC ist ihm sebr gesund пикaтaн;e;о ; nонeтпОi
nоут;meнпо зи него, ще му бъпе ог ползи, щс 6ъде
добри поука, добър урок за него, щс му държи еля'—;
|| iron. aber sonsl seid ihe gt-und иначе сте добре, нищо
ни пям;, пили; ф umg. -е hal -1:1 ge-und g-machi,
gestoßen гой тиб;гитя, си пилиш па харчовете
Gesundheit, di- -- —ine gufe, blüh-ide, unverwü-Tllchi,
unzerstörbare Gc-uidhtli Haben имим добро, цветущо,
желязно зgоaee, заран съм кито к—мък; || slci (Akk.)
cinir eisernen Ge-unCbelt -'1'1^1 р-пеим се на желязно
ттоaвe, тто—Б съм като камък, чилик; || -'е ist von /artee
Gt-SiChc1i, -Trotzt voe Gc-uiChelT, i-l Cie G-eundh-1T
-clhsl тя ; c нежно зар—ве, много е чуБеа■в;тeлпя, оит-
6олдии се от пий-милкото нещо; тя пращи от здраве,
е олицетворение, въплъщение на зтоaиeао, симот;
зар-не; || ibre Gt-uiCbtli läßt zu wünschen übeig, l-l
angegrITem зпоиeeг; й ; разклатено, пс ; съвсем здра¬
ва. съвсем добре; здривсг; й е разнебитено; || er hat
eine seHIecHfi, zcrrüTTcle Gesundheit болнав, със оит-
клатено, разнебитено тпоиee ;, не го Вива зтоив;<
слоено, здоиБe-; му куци, пе ; а рел. е съсипано, раз-
кн-meпо; || wlc -lebl cs nii 3-r Gesundheit как си със
здоиБeто, gоa'оцeпного, :a: ; зтоaeeго; || das scbadci
Cee Gt-uiCbell, schädigt dit Gt-unChcii, isf deiner Gc-
suiChelT abträglich, ilchi zuträglich гони е вредно за
здравето, уврежда зтоиБe-о, вред; па зтоaee;о, пе
понася па зарането +;, е от врели за здравето ти; ||
nif 3tr Ge-uiChelT wüslei, Raubbau leelben нс щипя,
разсипвам здоиeeг; си, злоупотребявам, върша пре-
с—ъпленне със здравето си; || ihm Gesundheit und langes
L—Ьеп wün-chen пожелавам му зприне и дълъг живот;
<ф> die Gc-unChtlT schätzt nan -esf, wenn man sic vcakoren
hal здоиeeго оценяваме едва след кито сме го тигч<
били; " (Cic) G-suiChelt ist 3-е giößic R-icbiuM зтои<
вето е пай-голямото богатство, най-скъпото ueilo. ;
най-голям имот; пир; без зтоaee огъп ти ги гори;
<£> i1:bis gelt über die Gesundheit — di- Ge-uiCitli l-l
3ocb Cas 3t-fc от зпранет; пями по<'ондмо богитстно,
без зпоиee пями 6;'aгегe;, нищо по-хуВан; ог здра¬
вето, ог зтоиee-; п;-ху6яно пями; - Gt-siCHc1i Clin
nun nlcbt h—im Kräite kaufen здраве c пир; пс се
купЧБи; без зтоaee имот — омоитeп живот; ф zur
Gc-mdb-li наздраве (при кихане); ||- Gt-uiChtli пи-
здраве, зи твое здраве; || bei Ti-ci —ine GesundhelT aus-
helng-1 вти'им чaнa;и за пизпривица, пия нaзаривииa
зи него;' || aul -сш- Gt-uiCHtlf TeiiCti, aieTößen пия
пазлоавииа за него, чукаме се зи негово здраве; || aul
d-lii Gt-uiChtli зи твое здраве; || zur GcsundHclt. -ollst
lthen НшС-гТ Jahre lach d-e Ewigkeit зи -ное зприне,
от зар-ве Д— пс се отървеш
gesundheitlich — dl— gesundheitliche Betreuung 3-e
Bevölkerung здоаиe;nатeипeто ня населението, здрав¬
ни грижи за населението- ф wlc geh. cs linen
gesuidieilii:H кик с+с със зпоaвeго- с тоя'оцeнно;о;
|| aus gesundiilflicici Rü:keichf-m по заоaвоеловпи
съображения, причини
getrauen — ich getraut ilcb nicbl in Cis Haus пе сс
;емeлдБИМ, нямим кураж, смелост, не се рeнaвaм да
внятa а къщата; || ici getraut mir, cs zu Tun имим сме-
лос- па го сторя. ти го нaпоaид
getreu •— —in getreue- Abbild вдопи картина, точно,
вярно копне, вярно отражение, всреп, точен портрет;
Н etwa- Сее Wahrhtil getreu schildern описн—м, ризк-з-
н—м пещо съобразно с истината, достоверно, кикто ;
егaнaло, поeтaвaм, пресъздавам го вярно, точно; ||
Gewähr 519
MiimeM Versprcchin getreu аерсп пи обещанието. ду¬
мат; си; ф 3-е getreue Eckaal верен тоброжснaгeЛi
прелян приятел (от сагата за верния Екарт, който
предпазвал харлунгите от преследванията на Ерман-
рих: синоним на вярност, неподкупност: всреп стриж,
пиж, слуги); || -сте Gtircuti неговите верни приятели,
еподa;жници, приближени; неговите прелани хора,
ритю-жът му
getreulich — ich g—be s—ln— Gedank—n gefaiuI1ei wiedie.
baife mein Vcaspacch—n gifeiulichi hall— giiaiuI1eh zu ihm
предавам. възпроизвеждам вярно. дословно пумите
му; удържим, изпълнявам точно обещанието сш; дър¬
жа предано ня нсго; пс го изоставям
Getriebe, Cas — Cas G-Trl-bt eines Aulo- скоростният
мех-низъм на автомобил- ф das GcTrlcbt dee Stadl
кипежът, оживеният пулс на трaт-; || 'm Geielthe Cts
Lebens във водовъртежи ня животи; || aul dci Straßen
war ein 1^.-- Getriebe по улиците гъмжеше, Веше нс-
типско гъмжило от хора, ц-реше голямо оживлеине-
|| fern vom G-Trl-bc Сее Weif далеч ог шумния свят,
ог светския шум
getrost - g-tröef-n Mulis, Uer/em- sein изпълнен c
упованне, : вдоа а сърцето съм; Ф bl—ib— geirosi остани
с уповапис; || Selen Sir getrost бъдете спокойни; || gct-
eo-l in die ZuCui/T blicken гледам : вяри, c чповaпue,
уверено пя бъдещето; ф umg. er isf nichi 11:11 getrost
той пс e c всичкия сш. нс с с уми си, мърда му епнага
чивия, хлопа му едната дъска. побъркан. завеян, зя-
песен, отнесен, нaптиe с. откача (централно). откачен
с, пернат ;, нсщо му липсва, мърда, пс постига
Getue, Cas — ici 13«— alles Gelut мразя превземайте;
Ф cs gab ein läng—- Gtiuc. bis... оизгикиeaхи се, суетяха
се много. докато...
Gevatter, d-e — ibi zu GtvaiTer blllti моля го, каня
го да ми стане кръстни:; подигр. скъсвам, р-зе-лям
приятелството, кaлимeоaгa с него- || Gtvalfta sichen
стин-м кръстник, кръщавам; || scherzh. 6—1 einer Sache
(nlt) Gevalltr stehem еътeйеа■Був-Мi aкуш;оим, бябу-
нам при оеъщeствдБ-пeто, изпълнението пи нещо- па-
ним бля';ел;e;дтa сн зи нещо, пещо става с моят;
бнaгослоeuя; ф scherzh. Meine Uhe -feil Gevafltr ча¬
совникът м; с тяножeн, сс нимиоa а заложни къщя;
|| 3u TeämsT wohl von G-vatl-ri къпе си се з-мечтал.
разг. зибнeдл, зимнслнл, зи какво мечтаеш, бленуваш;
ф Geväliti Sebi-13-i und Scbuhmucb-i (Schiller) обик-
повените, простите сор;ци, шивачите и обущарите.
простите тaнидтч;;; || GtvaTTte Tod емьот-a избави- '
-елка; || GtvaTTte Eins. куме, сви+е, 6ий Ерист
Gewächs, Cas — hic-lge- Gewächs тукашно, местно
р—стенне, производство, вино; || —in cdics Gewächs 6.;-
торолeн сорт вино, 6тигооотпи напитка; || 1900er Ge¬
wächs вино, реколти 1900 г.- ф -е ist —in ver3ächiigee,
eönCtiЬaite, -titemes Gewächs гой ; попозоитeнeн тип,
субект, чули:, рядък екземпляр, рядка пmииa, голям;
зодия, екuия, чсшит; || Cu bist ju ein koш1schee, scil—nts
Gewächs им; чс си чешит, зодия, скица; || er l-l ein
ganz ühle- G-wäcbs гой ; миризлива китка. който го
помириш;. носът му окапе;; пс е цвете за мирисапе.
ирон. голям хубостник, хубава сток;т:я ми е той- о
зелен бор д; се сиaнei и той ще изсъхне; а морето ти
го хвърлиш и морето ще го изхвърли- и птиците го
пе щит н горига- къдс+о хол; и злото по пего иърии
Gewähr, di- — G-wäHr gehen, lelsTeni ühcemeiiei für
ihn, für —Twas динам гaоянц;Дi 'ирипгирим, поръчи-
телствувим, поемим гaоянц;д зи пего, зи нещо
520 gewähren
gewähren — ihn eime Bille, cinci Wunsch, 1ri-Ti Auf¬
schub g-wäbe-i изпълнявам му молби, желание, а—вим
му срок, отсрочки; еь'нaедeим се пи отсрочка; || мат
hat ibn -ein Gieueb gewährt, 11:11 gewährt тagосa хол
пя зидeнeпиe-о, молбат; му, уgовнe-Борисa молбата
му; ос--висa молби—; му Вез поетeде-Б;e, отхвърлиха
я, не я утоБнe-ворисa; || ihm Obdach gewähren тиним
му полслоп, nотенопдвим, приютявам го; ф ibi ge¬
währen ias-ci остиeдм го ти пран; кикното иска, дивим
му пълни свободи пя действие, пе го закачам (повече)
Gewahrsam, dee - ciwas im G-wuhisuM nehmen, geben
вземим, а—вим пещо на еьсринeп;e; ф ibn im Gtwabi-
sam nchncn, biiigci, -elzei з-пържим, иоeе-уeaм го
Gewalt, die -- dit geseT/gcbeiCt. riehteikiche, auslüb-
renCt Gewalt тaкополигeнпa, съдебна, изпълпигелпя
Бтие-; || höh-ее Gewalt непреодолими, изключителни
причин;, природни кaтaетоор;, положение ня войни,
извънредни събития; || 1ш Falle höb-eci Gewalt и слу-
чий, при п-месита на рооем-ж;рпи обе-од;eнс-вa,
причини. на извънредни, изключителни събития, ня
извънредно положение; || Ci- biiiiiscben Gewalltn
небесните сили-|| übiihtbc dich Ceintr Gewalt nichi zu
sehe нс превиш-най прек-лепо eнaе--a си. не зноч-
п;-рeBдвaй с алист-и си; || die Gewalt übte Lehen und
Tod besli/ei, haben оизпонитим, разпореждам сс c
живот; и емьр--и па соо-тa; от меп, ог моята дума
зиннси животът и.; емьо-тa им, и моят; власт, н
моите ръце е животът им; || etwas -Т—НТ im nclnei Ge¬
walt, 11:11 in meinci Gewalt нещо е а моите ръце, а
моя-и Бнaе-, не с и моят; Бн-ет, не зависи ;+ мене,
от мряги воля- || 1:h siehe in seince Gcwaki, ттег stlntr
G-wulT и ръцете му съм, тaв;ед ог пего; полалясгеп
съм му, пот негови—; власт съм; || ich b-koiic etwas
im meint Gtvalт, bringe es im meint Gewalt тивтипдвим
пещо. п;к;оДБИМ го, ти'ои6вим го пол своя власт;
пещо попита а ръцете ми, и моя ел-ст; || in die Gewalt
3-е 1tin3e fallen попатим под, вън втиc'ти, и ръцете
на нр—гонете. неприятелите- || die G-waki seiner Worte,
Ces STuim-e сил-ти, ньздeйе-Б;eт;, мощта па неговото
слоно; яростта, стихията на буряти; || nll aller Gewalt
с исички, с исе сили; || jtlzl wird cs mli Gewalt Wliier
зими;; неудържим; настъпва; ф Gewalt gebt vor
R-cbl при сила приетиии пяма; дето сила
владее, Тим з—коп сс люлее; сила бога не моли; сила
закон оитeинд; бързата и си.пи водя и к—меп мос—
съВ-ря; <$> wenn 31— Gcwaki CoiMl, gehl das RecbT uul
Krücken сила закон оaзвaнд; пр; сила nоaeт;пa пяма;
пет; сила H.-Tee, -им закон се люлее; <£> Gcwaki Mucbl
-ehnek1ti Vertrag сили Бонд оaзeaнд; бързат; ш силпи
вода и камеп мост съб-ря; Gcwaki wird i'cbl all
с;.; дълго не трие, ако ; еинa еиноeитa, нс ; веконита;
силни рска бърз; nоо-;тa; силни еинa пв; тп; била;
силна е;н- по мо';.;; " Gewuil und Lügen ilchi lange
Tiügcn сили ш лъжи дълго не трае; ико ; сили еин;Б;т-,
пс е вековити; на нъжaтa коaкa-a са къс;; ® Gewalt
eri-lCei упражняват п-силне, п-силнат, поипчжтинaт
ме; || Gewalt anwendtn gegen ihn чпотоeBдeaм насилие.
е;ти еподмо него, прибягвам по паси-лие пил - пего,
н-силним го; || einen Mädchen Gewalt anlm ;тп-с;н-
н—м мом;тe; || dee Wubibeil, Cen Гateacbcn, 3ce Gt-
scHichte Gewalt antm пaеинвaм, изопачавам, изкри¬
вявам истината, рик-;тe, история—;, чnо-жпдБ-м пи-
силне пат mдс- || -1:1 (£>.) Gcwaki untun извършвам
насилие пил ' сеВе си. обуздавам тчнcтБaт- . сн; || nii
Gcwaki gehl du- nichi тови нс стави пие;тa. с насилие.
разг, торнeп, насили хубост нс е-aБ-; - Gewalt lührt
die Kub nichi in Cen - Stall насила хубост пс етава; еилом
побр; нс сгин;; вонъm го зaкaовин Д— го поиш, -.и
насили пс можеш го пaк-о- ди пис- ф ich Habe mi:b
in Сее G-waki Бн-лeд се, обузданим чувствата си, за-
пазнам еaмо;бниgaпнe; || die Zunge, den Mui3 in 3ti
G-waki .hüben владея езика сн, държа език; с; зил зъ¬
бите- || ich Halte mich -cbncik wi-3-г in dtr Gcwaki он.;-
тдс се, окопитих се бързо; || aus ailie G-wulT lacbei
смея сс от есе тъон;, колкото ми глас, гърло държи.
С все сила; || die Gewalt üb-e elwus (Akk.) verlieren
загубним власт пат пещо, нещо се изплъзва от вниетг•и
ми; || die Gewalt zu etwa- hüben имам eнaст-я, а съ¬
стояние съм ди пanоивд нещо; ф Ci— Tüe mli Gewalt
öllnen пяе;нБИм, оaтбиeим eоигaгa, ;-ниодм я с на¬
сили;; || das 1-t naekte, schititnCe Gewalt говя е пягло,
нъпиющо насилие, изтeвaтeнетво, посегателство, без-
срямеп произвол
Gewalttat, 31t - - elie Gewalttat verüben извърше-м
пaе;т;e, бочгинно действие, поилa'и.м, чпо-рeбдвaм
груб; сила
gewaltig — ein gewaltiger König мощен, силсн крял;
|| gewaltig— Bauten величествени, мопумепт—.п;,
огромни сгради; ф gewaltige SchMer/em, L—iden егоин<
ни, ужасни, непоносим;, убийствен; болки, е-рати<
пия; || eln—n gewaltigen ÄnTschwung trfaHrtn постигам
небции. разцвет, подем. издигам се неимоверно, нс-
вероятно; ф Cu iresf, täuecbeт dich gewaltig жесток; се
лъжеш. мамиш; || das hal mle gewaltig inponi-ii им-
понир; м; етоaнпо, ужасно. мпого ми харесва
gewaltsam — ein gtwakl-umt- EnCe nehmen, clies gc-
wulTsaien Todes -terben чмиоaм по пaе;летвeп нятип,
от пaеинетнeпa смьо-; || gewalt-uniei Huioi пресилен
хумор, изсмукан ог пръстите хумор
Gewand, 3и- - - <£> nun empfängt den Mail nach den
Gcwiid und enikäßl ihn nach dem Vee-Tuid по лосс;m;
посрещат, по умя ;зпоaщa; |изпровожлaт)- ф grlecHi-
-eh--, gelstllcics GcwanC гръцка одежда; свещенически
одежди, расо, тил-р; || 1m Gewände des Po-T-n, dc-
Betliers aulticTci появявам се и отежлага, премян-ти,
одеянието ня поет, и дрипите па просяк
gewandt — in allen Dlig—i gewandt опитеп. изкусен,
вещ, ;тоикип. обитоaп, ловък, сръчен. мийе-оо вън
всичко, във всяко пещо, бива го за всичко. пями пещо,
което ти пс може, да пс умее
gewärtig — tlncr Sache (G.) gewärtig -ein очаквам. н
очака—не съм па пещо; || des SchllmMsTcn vom ihr ge¬
wärtig s—lm очаквам и пaй■"HОно;Оi подготвен съм и
зи пий-ношого ог нейни е;рaнa. ог нся
gewärtigen —• du kain-T dich Ct-sen gewärtigen, du
Cani-t 3ii gewärtigen. Caß er morgen koiit можеш ти
от-квaн, ти се п-пян-ш!, чс утре 'гой ще дойте, смя-ай
го сигурно, чс утре ще дойде; || eil— -chwere Stiule zu
gewärtigen haben годBви та се ||олго;ея зи, та оч-ке-м
тежко п-кaт-пиe
Gewäsch, das - -- -е btlä-ligi— nlcb nii -einem Gewä-cb
той ме отегчи, м; досади. ми дотегни с брътвежите
си, с nнямпaпии;аe си, с бръщолевеният; си
Gewebe, das - - - Teile-, grobe- Gewehr тъпка, фина.
изящп; тъкип; паяжини; груба тък—п; || die Gewebe des
Körpers тъканите пя гдтог;; ф ein Gewebe von Lügci
мрежи, п-джип-, плетеница от лъжи; || das G—w—bt von
Intrigen zerreißen разкъсвам мрежата ог интриги,
сплетии
gcweckl — ein gtwtcklcr Junge, Kopl будно, отно-
репо, оперен; момче, Вудеп ум
Gewehr, Зз- - das Gewehr liCen, anktgen, ablcucrm
пaпънeaм, зареждам пушката, прицелвам се. гръмеам.
стрелям с нея; Ц Cas Gewebe sehukTtii, legen пaоимвaм
пушкат;; енaтaм оръжието, кaп;тчниоaм, поeтaвaм
се; ф ins, ^.11- Gewehr ТееТеп е-оояeaм се пол оръжие,
тиетиБИм във фронт; || G-wcbi 6-1 Fuß пушки при нозс;
|| Gcwebi ab пушки лону; || das G-wtbr über пушки
на римо; || piä-cntl-ei 3us Gewebe пушки зи почсст; ||
ins Gewehr строй се с оръжне-ф übertr. Gewebe bcl Fuß
-T—hen з-ем-м о-боaпитeнпa позиция, 'отов съм д;
Oea'ирям; || G-w-be bei Fuß verbaeici, 3^131111 ч—кам,
изчаквам, устоявам покрий; || 'iui an die Gcwcbre дръж
•здрав-ти; хийте; ни работа; на оръжие
GewcabC, das -- ein eiallcbes, un-uubert- Gewerbe
честен, нечестен зиният; || rin Gewerbe kerncn, ausübtn,
btTrelben уча, упражнявам зиният, зипиманам се със
зипaд-; || was l-l Ibi Gewerbe какъв зaпaдг, каква про-
фесня имите, с какво се запимини—е; || Handel und
Geweebe slehtn 'n Blüic mьртов;дгa и тaпид■а;гe сс пи-
м;оиг а разцвет, процъфтяват; || umg. er Macht aus
allem -in Gewerbe ог всичко гледа па извлече, пи утири
печалби, разг. кьораво; ф sich (£).) cii Geweiht aus
(zu) elwus Machen използувам нещо като повод, пред¬
лог; иамирим повод зи нещо; || ich 11:1.1 mcli Geweihe
au-, bc-itlkt cs предявим, итпьнпдв-м поръчението,
зититиги си
Gtverkeeha/T, die — ici -:b1itßc nich tiner Gtwcrk-
-chufl un, Tetlt tiner G-w-iCeebu1t hei постъпвам а. е-а-
вим член па профсъюза, остар. пи еснафско сдружение
grwlcb.sl --- ein gewichster Junge отворено, будно,
оперено. пъртaБ;, чевръсто, отрикипо, хитро момче
Gewicht, das - - ciwas nach Gcwicbi kaufen und vei-
kaulen купувам и -противим пещо l^иTeгто; || da- Gt-
wich. -'nee Ware üb-ipiülen пооБeрдБ-м теглото ня
стока; || das KinC bat an Gcwicbt zsgtnoммen детето
; приляло, палти.; па тегло, ; увеличило, покачило
теглото си; || 1:1 vtrlagtet mein Gewichl uul das linke
Bein прехвърлям идтиги си тежест на левия крак; стъп¬
вам с идтиги си тежест пя ления крак; ф -11 größee
Gewichl aul ciwas (Akk.) legen огдиеим 'ондмо тпи-
чепис, голям; Бaжп;е-, тежест па пещо; || einer Sa:ht
Gewichl belltgtn, btimes-ci приписвам, отп—в—м (';-
лямо) тнaтeпиe, тежест, важност па нещо; || С'е-ее
Um-tand läill ins Gcwlchl, ist voi großen Gewichl тови
обегодгeлегво патежина па везни;;. взема превес; ||
ein Mill von Gewichl човек c гежсст, значение; || -—'п
Wort bal Gewichl пумата му тежи, се чуи;; || dl- Such—
isi von, obie Gewieht работита ; от, без значение; ф
Сее Kas113in gibt 2u I-1cbT-e, volle- Gcwichl търгове-
цъ— мер; сксик, нечестно, мери добре; || ich seizt das
Gewicht aul dit Waage слитим 'римовете на блюдото
ня везни;;; <$> wein dic Gewiehtt Tchltn, gebt Cie Uhl
licht когато .нпсн-т тежестите |т;пуз;-e), тие;Бп;кьт
спира; сгоатанидга п;ттьожи- човек; а равновесие;
трупът ; зтоaee и живот; ог оиB;ги тежко, Вез работи
още по-тежко
gewichtig — ein gtwlchiigts PikeT, Buch тежък, обе¬
мист пакет; тежка, обемист; книга; || ein gewlchiigt-
Woil miT/nepitehii huben трябва и из ти кажа тежката
си дума; || gewlchilge Gründe важи;, сериозни осно-
н—пня, прнчнпн; ф eil— gtwichiige PersönI1ehkt1T нижи;
личност; || ein gcwlcHTlgt- G-eiehT machti по;eм-м
в—жп; ;трижeп;e, а—вим си важен нит, правя важни
физиономия
gewieft, gewiegt umg. — 1m eTwas (D.) g-wlell -—'п врял
и кипял, опитен, изпечен, отр—к—п, обигоип съм н пе¬
що; ф ein gewiegter Kiel, Kas1мani изпечен хитрец,
хитра н;е;ц- с, от е;иои коза яре с; опитеп, изпечен
тъо';вeи
gewinnen 521
gewillt — ich bin gtwillT, ihm zu btlfei наклонен, екно<
пеп. готов съм ти му помогна
Gewimmel, 3а- - ein Gtw'Mmck von 'Mtiscbci гъм¬
жило, гмеж ог хора
Gewinn, 3-е -- etwa- nii, ohne Gtwinn verkaufen про-
диним нещо :. бсз печалби; || keii—n Gewinn hbl einem
GcscHäft habil пдмим никакви n;т-нб-, об.—'— о—
сделка; || Cas wird die ciitn giößtn, hüb-ehtn Gtwinn
einbringen гони щс тн донесе голями, хубини печалба.
обнятa; || Gewinn au- —Twa- /ith—п, -cbkagei, lezi-lti
изeл;там, чтодм, п;е-итaм печалба от сделки; разг.
удрям 'олямото кьораво; || das G-scbäll wla/t keinen
großen G-wlin ab сделкя—я и; носи голяма печалби;
Ц iin им Gewinn beicikigen давим му чист о; печалбата;
|| Gewinn an GtiC, Zeil придобивка. печалби па пари,
време; - Тг-мСе- Gul bilngl keimen Gewinn — bö-ti
Gewinn lähet bald duhii от чужд ;мо— пяма прокопсия;
чуждото свое пе ст-ви; както донно, тика и отишло;
ф von cTwa- großen G—wlnm habt! имим 'оняма полза,
изгоди, облага ог нещо, го е тондми придобивки зи
мепе; || -in Buch nll Gewinn lesen ;знл;тим 'ондмa
полза ог четспе-о. прочита на книги; ф Gewinnt 3^-
leiitn р-злин-м печалби; || mil eli—m schönci Gewinn
be•iunsköM1-n приключвам стелки, пещо с счBинa пе-
чалВя, еп;чcлБим хуС-ни парички ог пея- || jtCts dilTTt
Los 1-Т ein Gewinn всеки трет; биле— печели
gewinnen • dl- WeTTe. da- Spick, ciien Pio/cß, cinr
Schlacht, ciici Krieg gewinnen спечелвам бас |оBт;г),
итоa-a, процес |дeл;', сражение, войни; || das große
Los gewinnen спечелвам ';тдмaти печалба, разг. удрям
кьоравото, свьондм дюшеш; || einem Vorlcil, cincn Voe-
epinnд gewinnen спечелвам предимство, ;зтоти; по¬
бивам поeлнипи, итnоeв-оБ-м, пидмипаним го; || sl—
woikit Einfluß. Zelt gcwiiiti тя иск-ше та спечели
влияние, време; || sie gewann mtiie Liebe, mein Heiz,
melic SyMpaibie -я спечели любов—;, сърцето, сим¬
патиите ми; || cs gtwimni den An-ch-ii, al- ob... из¬
глежда, сякаш!, като чс л;...; <ф> fr1ech gewagt 1-Т halb
gewonnen който рискува, печели; емeнос- грип пре¬
взема; рискът с бнитооотпо пело; «ф- wie gtwöiitn, so
/eiioincn както тонно, тик; оm;нно; к-кно-о иттчкa,
изпука; - wer 11:11 wagl, dci nicht gewinnl който, пс
рискува, губи; който се 6о; от БрaBи;тe, той просо
пс сес; " wöhkЬtgonntn l-l Halb gtwöincn поВро-о
пaтaно поeп;новдвa работата; ф er hal an dic-ci
Handel Millionen gewonnen от -из; сделки той спечели
милион;; || an Achtung gewinnen епeтeлБИм с; пот;'т,
унижен;;; по;neт;тБaм мпого; || /^1-1 aus Rüben
gewinnen добинам захар от зaсaопо цвекло; || 6—lm
('m) Spiel gewinnen спечелвам в, при игри, па комар;
|| die /\ng-k-g-nh-it Hai dadurch ein neues Äussehem gc-
wonnen работи—; получи, прие по тоя начип точт вил;
|| ich gtwiiit ibi Tür mich спечелвам го за себе си; ||
das gewinnl . neuen Reiz lüi mich това nо;тоB;Бa, по-
тут-н- зи мене пое чяр, поно отиооБип;e; || Einblick
in dic Lagt gewinnen добивам прелст-в-, поглед .върху
положението, зипознинам се с пего; || Gtwill, Heer-
eeHuft übea ihn gewinnen добиним, епeтeлним власт,
господство нит него; нземам надмощие, превес, връх
нит него; ||tlwus über -1:1, übcis Herz gewinnen пад-
нивим вътрешна;; си съпротива, превъзмогвам сеВе
сн, тчБств-т- си, пинa'им си пещо, рeнaБaм сс па
нсщо; || einen Ein3ruek, eil— Vörstelksng von etwa- gt-
winici тоВивим, получавам впечатление, представ;
;т пещо; || Achtung vor ihm gewinnen започвам ти из-
522 Gewirr
питнам уважение. почит към псго; той пооaстeя, се
издига в очите ми; || Neigung zu etwas gewinnen по¬
бивам влечение, наклонност към пещо; || er hat -'- zur
Feau gewonnen той я спсчслн зи жспи; || ihm zum FecuiC
gewinnen спечелвам го за приятел; || lin zun - FeinC
gewinnen спечелвам си, създавам си и негово лице
враг, неприятел, озлобявам го против ссбе си, ни-
стройнам го враждебно към ссВе си- || Lust zu elwus
gewinnen добиним желипне зи нещо, приисква ми сс,
прищява ми се пещо; ф 3us WeltCi 3us Freie gewinnen
хващам пъл'—-;, офейквим; ф bei ihm gewonnenes
Spick Hahtn р-Вот-ти ми ; опечена. наредена пр; псго;
емдгим, мисля си. че пещо м; е вече а тжоби, чс го
имам вързано а кърпа; Ф -le Hai с'п gew1nn—i3te Äuße¬
re гя ими полкупняша, симпатични, приятни, приеле-
кители; външност; II -1— 1-t von gewinnender LieЬen-<
würdlgkclf тя подкупия, печели хората, пнeндвa с лю¬
безността. привeтн;воет;я си
Gewirr, das — em G-wire von M—m-eHem, Stlmmei,
Gü--cn гмеж, гъмжило ог хора; гълчава, гньт:-, пе-
въобразим; смесици от глисове; лабиринт от улички
gewiß — ein gcw1-ecr Нега X някой си господни X;
J) gcw'eec Lcufc някои, някакви, известни хор;; || —1п
gewisses Elwus пещо (сн); || —11 gcw'eeta JtnanC soll cs
1ha gesagt haben уж някакъв непознат, неизвестен човек
й го 6нл казал; || bis zu einem g-w1-eim Grunde симо
до известна стспсн; || ein gcw'-ece Örtchen едпо мде;о,
тоалетнат;, клозетът; || das L—hei gtw1e-tr gelehrten
|g—1ehrT—r) Katl-e животът ня извсстн; научни кръгове;
|| clnc gewisse Äbikichk—ll известни, малки прилика; ||
nur in gewisser Beziehung сим; в извес-п; отношение,
симо понякъде; ' || aus einem giw1e-in Grunde пор—д;
известни причини; ф ici weiß nlcbis Gewisses darüber
пс зная пищо сигурно, положително, определено за
тона; || ici ziehe das Gewisse dem Ungewissen vor прел
пензнестпоа-о nоeлn;т;тим известното; ф ich bin mei¬
ner Suche gewiß сигурен, уверен съм и успехи пи ри-
богати си, разг. опекъл съм ои6;гиги си, оп.;. съм
кошницата си. Бързино ми ; а кърпа; || ich hin dc-s—n
gewiß сигурен, чBeлeн, уверен, положителен съм а то-
ви; || ich bim 'beer Treue gewiß сигурен съм, че м; е
вярни; || Са- Hai er gewiß ilcbt getan положително,
сигурно, разбира се. не го с пяпоaeин той; || ganz gewiß
съвсем сигурно, непременно; || aber ganz gewiß има
оитб;ои се, иск; .и питане, несъмнено- || gewiß, es 1-Т...
п—истипа, тон; е...; <ф> uns allen ist d-e Tod gewiß във
волски рог ди сс скрие чоиек, емьо-ги пак щс го на¬
мери; който пе сс ; родил. той пяма па умре; смърт
се пе лъже; смърт-и пи чикя всички; ог смъртта пс
можем ди избегнем; никой пе ; побил кол та остане
и; света; емьогги се и; изкупва; всеки се лъже, смърт¬
та пс може;. от смърт лек (цяр) пяма; ф gewiß geht
voe ungewiß по-добре серика а ръка. а пе сокол в горя;
по-доВре пет па ръки, и пе лесет. чс чикий; по-лобре
днес етно яйце, а не утре кокошки; по-доВре ; чер
ко.яч (комят), а нс празна торби
Gewissen, das — ein ruhiges, '1111-, höscs, scHuldbe-
luCenes Gewls-ei Haben имам спокойна, чиста. гузни,
нечисти съиест; чувствувам угризения на съвестта,
имам съзнание за виновност; || ihm gegenüber bube i:H
clm s:HIeeHt—s Gcwis-cn по отношение пи пего сс чуи-
е-БЧБaм виновен, имим нечиста съвест, угризения пя
съвестта; || ein v-rHaififie, aobusfcs, abgitöt-tce Gewi--
scm Haben зик;оиeдли ми ; съвестта, нямим съвест.
безскрупулен, безсъвестен съм; || rin emges, weites Gt-
wlsscm haben имам строга, разтегливя, гъвкава съвест;
съвест според случая; || aul mein Gewl-sem по съвсст;
|| nlt gutem, mach be-t-M Gew'e-en c чисти. най-чисти
съвест, чистосърдечно; || s—im scHIceHtce G—wis-tn stand
ihm 1ш G-s1ehf ge-chilebcn по лицето му личсшс, чс
с гузсн; 'чзпa;a съвест бе изписани и; лицето му; ||
nach Ьс-Пт '1—11 und Gewissem urtcil-mi richtiii han-
Celm произнасям присъдя. съдя, действувам с ний-тuс<
-и съвест, по съвест; || wider hceecece Wi--em und Gt-
wl-scn без всякакви морили; запръжки; против вся¬
какви съображения зи съвест, а разрез с всякакви мо-
ралпи подбуди, оазB;оанид, пай-безсъвестно, пий-б;з<
скрупули;, 6ез пя се вслушвам а 'ласа ня съвестта,
Вез всякакви скрупули; || gcgcm Rtchf und Gcw1--cm
незакоппо и безсъвестно, безскрупулно; ф das Gewis¬
sem beruilgem, eim-chläfeM, 11111:1.1111 zum Schweigen
bringen успокоявам, приспивам. облекчавам съвестта
си, титушиБИм гласа на съвестта си; || s—ln G-wl-s—n
ecgi slci съвестта му зигоeиод, сс проВужла, той за-
почвя ди чувствуи; угризения на съвестта, съвестта
з-почвя ли го гризе, ти го измъчва; || ibm ins Gewr-scn
redin. ai -clmcm Gewls-cn rütteln бия. удрям, действу¬
вам на съвестта му, япeн;оaм към съвестта му;|| Са-
G—wl-sen 3-r Weit wachrütTeli пробуждам световната
съвсст; || ihn aul den Gewissen labil той ми тежи ня
съвестта, аз съм ииноиеп, из пося отговорността за
неговото нещастие, зи пегов-т- смърт; грях пя пушита
ми е; II -е -ichl aus wir das höse G-wis-cn selbst той
;м; гузен, виновен аил- || ich Mache nie aus ciwas —in
G—wlssci съвестно ми е зи нещо, приня си упреци,
упреквам сс, обвинявам сс. имим скрупули, чувству-
нам, изпитним угризения на съвест;; за пещо; || du
13:1-1 Cie Celi Gcw1ee—n Curaus, lim zu scbudti никак
пс ти ; съвестно, не чувствуваш никакви угризения ня
съвест—; ди му п-костиш; || du- Gew1e-rn schlägt mir,
quäki, plag. mici, läßt mir kein— Ruie съвестта ме гризе,
измъчва. мъчи. бори, пс ми дава покой, измъчва; ме
угризения пи съвестти- || 3er SfiMMe dc- G—wlss—n- fol¬
gen следвам 'ласа, н-шeпвaнuдma па съвестта; || er i-l
—in Mcnsci olne Gewls-em той ; човск бсз съвест, без¬
съвестен, безскрупулен човек; - clm gutes Gewissem ist
ein -311.1- Ruhekissen спокойни съвест — спокоен съп;
чисто пеВе ог гръм се пс бон- <ф> zweierlei Gewissen
auhl nlcit gut aul einem Ki-scm нечистата ('узи-та) съ¬
вест прогонва съня; <ф> ein Cüri Blaff Cann rin hös Ge¬
wissem ir-eHaeckin — das 6ö-c Gewis-cm verräl sici —16-1
гузен негопси бяга
Gewissenhaftigkeit, 31— — —Twas nii peinlicher Gewis-
seibäftigC-lt eakedlgei извършвам нсщо : мъчителни
ЛоBоосъeeе;ноет; || dl- Gewls-tnhaftigkeir 1m Ptr-on s—ln
еими-и добросъвестност съм, олицетворение, въплъ¬
щение па добросъвестността съм
gewissenlos — ein gtw1-ecn1ö-cr Men-ci безсъвестен,
безскрупулен чоиек; ф gtw1--cnlöe un ihm bandeln по-
стъпе-м безсъвестно, безскрупулно, 6eт;'лeтно към
пего
Gewissensangst, die — Gew1eeen-amgsT crgreifl Mich
започни ли ме измъчва, гризе съвестта. започвам ди
чувствувам угризения па съвестта; || voi Gew1ssems<
angst gepeinigt измъчван, терзан от угризения пя съ¬
вестта
Gfwissensbiß, d-e — Gtwlsscn-hissc wegen efwas he-
koincn, babei, empfinCem. Tübiem, spüeci обхваща; ме,
имим, чувствувам. изпитвам угризения па съвестта за
пещо; || nach Cir C-swcgcn (Ceshalb, darüber) Ccinc
Gcwls-cm-hl— не сс тормози, пе сс упреквай, пе из¬
питвай никакви угризения пя съвестта зи тона
Gewissensdrack, Gewisse—sdra—g. 3-r — cincn Gcw1e<
-11-131318 uu-übtn упражнявам насилие, натиск. пие-
.епие, мор-леп тормоз върху съвест—;
Gewissensehe, die — eine Gewis-—iseH— eiigehti еeъо<
зеим сс а брак по съвест, сключвам свободен бр-к
Gewissensgrund, d-e - etwa- aus Gewie-en-gründin
b-Cäipf-n боря се против нещо, з-щото съвестта м;
диктува тика, ог морили; съображения
Gfwissensskiüpfl, 3-е — icb nuche iii Gewiesensskiu-
pel имам извести; морили; задръжки, скрупули, пс
мотa ти се освободя от моралните с; запръжки, съ¬
вестта м; пс позeондeи това, съвестно м; ; та го
п-nO-БД
Gewissenszwang, d-e — untei Gtwi--ens/wung -ИНеп
пимирим се пот морaнeп тормоз, натиск, упражнява—
мооитпо прилепне, насилие п—л съвестта м;
Gewißheit, 31— — k—ln— Gewißheit über etwas (Akk.)
haben нямам увереност, сигурност за пещо; || völlige
G-wißb-'T über etwa- (Akk.) cilaigei, erhalten тоВинам
пълна сигурност, увереност за пещо, убеждавам сс
напълно а пего; || icb w—rCe nie Gcwißbeit darüber vir-
schuficn ще сс уверя а гони, ще сс опи—им та побия
положителни лапи;, пълни увереност, чс е -яка; || elne
Vernuiuig wird nie zur G-wißb-lt предположение се
потвърждава, стани сигурност зи мспе, убеждавам сс.
побиним пълпи увереност, еит|,оноет, чс ; таки; || da-
Cani ich nichi mil Gewißheit sagen пс моги пи твърдя
гони с положителност, увереност, положително; || et¬
was -Т—Н. mit G-wißh-lT Те-Т нещо ; сигурно. положи-
-елпо, не подлежи па съмнение, ; несъмнен; -ака; ||
zu 3-1 Gewißhcil gelangen побиним увереност. стигам
по уВеждепнето, уВелен, сигурен, уверен съм, че ; таки
Gewitter, Cas — -in Gcwlticr Ceohl. CommT. /lebl
|bti'аu1, l-l 1m Anzug-, ballT -1:1 zu-unnen грози, па-
вдига се, ;пви, извива сс, наближини буря. пипн;епaли
; буря; || cli Gtwlitce zieht -1:1 zusammen, -111. an
Uimm—k п—дниспала ; буря, 'о—в; се, извива се,, пя-
вдига сс буря; всски момент ще се оазоаз; бурята;
небето е почерняло, ; черно ог облаци; || wie bekom¬
mei beute -icher noch ein G-wlti-e днсс ще им- буря,
положително ще вал;; ф über ibn (Пт) zieht -1:1 -in
Gewillt' /№311—1 нит глиеати му е пaтв;сп-ни буря,
сс гочпит буреносни облаци; || Са- Gtv1ttci gehl nieder,
helcbi ko-, tnllädl -ich. Tobi -1:i au- буряти се оитоaтдвa,
започна ли Вушува, вилнее, сс ^бушува, паВушува,
пaв;нuя; || —in Gcwlllti -ИюС -1:1 über ihn бурят; сс
оизоaз;, се изсипи пил тлaБa-и му; || das GtwllTce gebi
vorbei, zlehl vorüber буряти оамипиеи, поeмип-Б-,
стихни, отшумяна; || ein Gtwlitce aul ihn nie3erpra--ikn
las-cn изливам 'нени си върху него, върху гниea-a му;
|| etwas wlikl wie clm reinigendes Gtv1tTtr нещо подей-
етБуБa кито очистителни буря; ф ein ehkieH—-, hänski<
chcs G-wlTtee семейна буря, оaзпоиe;я, кяа'И, семеен
ек-нт-л
gewitterschwül — eil— gcwitlir-chwüle Lull, Aimo-
spHäre тежък, душен въздух, тежка задух;, мaоaпд
като прет буря; пa-eтпa-a, буреносна, писитепи с елек-
-р;тeсmБО, напрежение и-моерeрa- aгмоерeои, която
предвещава Вуря
gewitzigt, gewitzt — Cuech Eefabeuigti gtwifzlgl по¬
учен, поумпдн, напатен, опарен от опита; || ihm gc-
witzlgl 13:111 поучавам го, пикиоeим го ти се опари,
ля поумпес, ди му уври глявити, акълът; || g—wilzigl
werden опариам се, опирвам си пръстите, изпищим си.
поучавам сс, папитн—м сс. поумпдБaм, побиним опит
gewogen — 61—16 mir gewogen остани : доВри тчБcтeи
към мене, запизи и зин-пред благоразположениего си
към мспс; || 1:1 zeige mich ihm gewogen проявявам
бнaгорaзпоножeпиe към пего. блa'оекнонeп съм към
gewohnt 523
псго; ф umg. du Cani-t nie gewogen bleiben мпого ти
здраве; мПого си ми потодбeaн, т;-одбeaл, хич ти пс
+о видя, няма та сс сетя за тебе, нс размитим, нс съм
поиоитaл за теВе
gewöhnen — ich gewöhne mich un etwas (Akk.), un
cincn GeCuiCti свиквам c нещо, приБ..тквaм, икними<
-изтрим се, приепоcoбдБям се, aтип-иоим се към пе¬
що; сенке-м, еоaжпим се с мисъл; || umg. du wiesi dich
noch an 131:1-- gcwöHnei müe-cn щс -трябва па свик¬
неш с още много пещи; || 3се Min-eH gewöhnt -1:1 an
311-- човск свикна : всичко; || ich hin ai ibn, an Cas
FiüHas1-ttHtn, an OiCiung gewöhn. сникп;.л съм c него,
привикнал съм към него; имим п—ника, пиейки;. съм
па сгиним р-по; еБикн-н съм па ред; || ihn an Ordnung
gewöhnen пр;утавам, свиквам го на реп, създ—н—м в
него пиника към рел; || ich bin un Cic-ci Ton nlcbt
gewöhn. пе съм еникпaт ти м; се говор; с тикъв -;п
Gewohnheit, dl- — eine Gewohnheit ainebinci, ub-
strcifei. abkegen 'Възприем—м, побивам, усвоявам ни-
вик. привиаки. привикним, свикнам, пр;утБИм се към
нсщо; отърсвам се. о-уче-м се ог пявик, привичка,
отвиквам ог пея; || —ine Giwohibcit bikC—T sich 1-'^-
укооeпдБa се, създава се пявик, принички; || umg. wis
dit GcwoHnhclT 11:11 alle- 13:1. (tut) какво не прав;
навикът, привичк-га; |1 elwus aus aitce Gewohnheit tun
върши, правя пещо по ст-р ниник, по етиои принички,
ав-ома;и:тeеки; j| elwus wird zur GcwohnHclt пещо се
превръща а п-вик, привички, привиквам, по;утaБ-м
се към пего. свикв—м с псго- || in clic Gewohnheit zu-
rüeCTuIken връщам сс към е-ио;тe си пaБИии, привичк;,
пороци; || mit ulttn Giwobiheitei biichcn скъсвам със
стири пиници, привички; || се läßt sich voi -ciici Ge¬
wohnheiten nichi übbeingii пикой не може ти го пикира
па се откаже ог пиБ;иитe си, пи му нъзтeйе-вчвa ди
скъса с тях; " - Gewohnheit wiad oll zun LaeT-i ог дреб¬
ните пивици сс оaзвивиг чссто тонe'ми пороци; <£>
GcwoHnhclt isi clnc uid-ec Natur, wird zue zwellcn Natui
п—никът е втори природи, стин; втори природа;
...und die GcwohnHclt nennt ei -сте Amme (Schiller)
и паоита пявик; еБОД тойка
gewöhnlich • zur gewöHnlichei Zeil по, а обикноне-
по+о. обичайното време, кикто обикновено. по обик-
повепому; || wlc gewöhnlich как го оВикповепо, както
нипи'н, по обикпонспому- по обикновеното, обичай¬
ното време, какао ; СБ;кп-н, както им- навик; || Tür
gewöhnlich обикновено; ф ich bin nui -in gewöhnlicher
Sт-ibk1ebii из съм само елин nоос-оемърт■eп човек, нс
съм бог, пс съм пищо повече освен един обикновен
смъртен; || -е ist ein gewöhnlicher Mensch, Kerl той c
съвссм обикновен човек, не прeтетиБд нищо особепо,
пе сс огн;тaвa с пищо ог другите простосмъртн; хо-
ри. ; прост чоиек; пий-оВикповеп простак ;; ф sl— sl—bl
i—cht gewöhnlich aus тя ими nр;еа-нк;, пяИ-обикповеп
вил; || sl— hciahi -1:1 11:1. gewöhikieH тя сс държи
пости просташки
gewohnt -• aul g-wohiie. in gewohnter 'сГ-с по стар
пявик, обичай, по етиои тр-guцид; || zue gewohnten
Zelt, StuiCt по обичайното време; || Cen gewohnlen
Weg geh—i вървя, движа сс по обичайния път, по пътя
пя навика; || ich fühle mich nue in mclnee gewohnlen
Umgebung wobl чувствувам се добре сим; а свой-
сгнеп-та, обичайната за- мепе оBетяпонкa; ф icb bin
da- 1iühau1etthti, Cie schwere Arbeit gewohnt св;:пaн,
привикнал съм т; е-иним рано, на тежък труп; <ф> jung
gewobii, alt getan п—никът ; втора природа; пивuи;тe
524 Gewöhnung
се създават, токито чонск ; млят; дървото сс превива,
покит; е младо; стар коп сс на хот пе учи; с-ира дъска
Воя пе хваща; стар коп сс не учи па игрие; яко се
Иванчо нс ничти, Ивин никога не може та сс научи
Gewöhnung, die -- Curcb G-wöbinng -üchilg wtedti
с-ивим наркоман. поиетоиетяням се към чпо■аоeбa;a
па наркотици (порили привика-нс)
Gewühl, das — 1ш Gewühl dei Mtneehtn, d-e Scbkacbl,
des Lebens а гъмжилото, пaнaн;цaтa, бъркотията,
гмежта ог хора; а ризгиои па сражението; вън ното-
въртежи ня живота; || 1ш Gewühl ver-cHw1iCen ;тчeт-
н—м, изгубвам се. потъвам и пaБaнuиятa, бъркотията,
гъмжилото ог хора
gewürfelt — bunl gcwüa/til и пъстро безредие
Gezetcri Cas — eil großes Ge/ettr unsTliien. ai behen
пяидн'им, пат—вим 'ондм вой, тондмa вояБя, олелия
geziemen — cs ge/iemi sicb für dich 11:11, das zu Tun
— cs gezicMl Cli nieht, 3us zu Tun пс m; nо;л;тa, под¬
хожда. и; ги отива, не ти подобанЯ, пе е редно, пр;-
.ично па правиш гои;; || wl— с- slci gezicMl кикто
потобявя, кикто ; редно, както се енeтвЯi както си му
; редът; ф im gezieitnd—a 'е'-- по потоВ—н—щ, при¬
личен нитип, кикто подобие;, к—кго ; редно. кикто му
; релът; ф ihm gezicmt Cie Ebie нему сс пята честта,
той заслужини чсста;
geziert — ge/leel tun - превземам се, гeБeзд се
Gicht, die — ai (Ссе) Glcbi leiden егоaпaм от подигра;
|| mil Gicht b-haftct sein болен съм от n;ga'оa; ф ihn
die Gicht an den Hai- wüi-eHtn проклинам го ди го
сБaнe, ли го стигне черня тчмa, g—по ти г;Beртяеи,
чума па го тръшне; || Cie GiehT|-r) ЬeCöM1en, kriegen
разболявам се от поga'оa: разг. свaшaт ме колики,
спазми, тeовa;a ми се ' обръщат, прилон-и- ми; ||.С1—
Glcbi bat ihn ganz Ciuii gezogen ;зкоиБ;т се ; целият
ог попaгоa;a
gicks dial. umg., Gickgack, Cas — er weiß, sugl. versieht
weCer 81:1- noch guck- пяма с; хабер ог говя, пе може
гък, Въкел ди каже, пе може пи хък, пи г^к да каже,
мълчи кито пукил, тъВ. пъп, сфинкс, турско то;Buшe;
|| das weiß gicks und 83:1- целият еБд•а зп—e това, пяма
човек л— пе го знае; -ф» cs flog ein Gänschen übein Rhein
und kam als Gickgacks wledee Ше'м влиза питка, излиза
гъски; о-;нън теле, върнал се нол; дего и па идеш,
исс си т;
Gier, Cie — -1:1 (Akk.) nlt Glte aul -Twa- (Akk.)
-Türzen пасвърлдм се със стръв. с пяетъоБeпue, житно,
настървено па псщо; || von Glee nach ctwäe, 13:1 Rubi,
Geld, Neuigkeiten bt-ceeci, btlakken -—Гп обл-лап, зи-
владян, обсебен, оВхвипаг съм ог жяжтя, .амт-еж,
н-комид, aнтп;ет зи пещо, жадувам еmоaе-по за нсщо.
за енянa. енaБОнюBиБ съм, тaм-д зи ен-БЯ, тщeе-лЯБeп
съм; илчсн съм за пари; жадувам, нар. петимсн съм
за новини; || eilt Glte nach etwa- vtaspüitm псщо ми
се прищява, приисква
gl-eci -- nach elwi- gieren тимгд, жижтам, жадувам
е-0-е-но за нещо, нар. петимеп съм за нещо, пaе-ъо<
исп съм за нещо; ф das Schilf gieat корабът се отбива
от курса
gierig — gierige Augen жадни, лакоми очи; || gierig
nach -Twas, aul ciwas (Akk.) sein жилен съм, тим-д,
жадувам, нар. петимеп, паетьрнeп съм за пещо; || gierig
naci Neuigkeiten, lucb Geld sein жаден, петимеп съм
зи повипи, .—комя се зи пари, алчсп съм за пари; ф
gierig —--сп, trliCen липим, нагъвам. ям тиком;, па-
етьоБeп;, стръвно, с пaс-ъонeпиe, със стръв, ям ка+о
пeв;ддло, шег. кито гл—теп, плюск—м, -и чак ушите-
ми nоящдт; пия житно,. шег. като жадеп
gießen — Kugeln, Glocken, Bici gießen лея куршуми,
камбани; лея олово (новогодишен обичай: по извивките
на оловото гадаят бъдещето); || du hast dis Gla- zu
voll gegossen ти препълни т-н-ma; ф Wasste auf dl-
Blumen, in Cen Wein, aul Cen Tisch gi—ßei по.л;и;м
цветята : вода; сипвам вода на вино;;. шег. кръщавам
виното; риз-линим нота ни маеага; II Öl aul die Lampe
gl—ßen панинам, сипвам гиз а лимпиги; || ich habt mle
Soße aul (übir) da- Kleid gcgoeecn пондс си рокля-а
със сося; оaзлдс ог соса ня роклята си; || clnc STaTue
au- Eiz gieß—n изливам етaтчд и бронз- || in Erz ge-
göeeci излят и бронз; || dasi-bei wie aus Erz gcgoe--i
стоя ка+о ие;чкап, кито паметник; ф cs gleßl in Sfiö-
теп, wlc mit Scbafftim, MulCci, wl— au- Kaiici, Kübeln,
Eiiern дъжд се лее па потоци, като из ведро, иит;
кято из ръкав; ф übertr. Öl auf die Laip—i 'm die Lumpe
gleßcn '—врътнам,. обръщам етпи тaн:я, шег. вземам
малко 'орино; || Öl aul die Wogen gießen чкоотянaм
вълнението, успокоявам духовете; || Cas b—lßl Tiopfei
aul einen Heißen Slelm gießen все етно . капка а морето,
тон; зпач; ди се стоп; като пролетен спя', кято сняг
по Петровтеп; тови не с нищо; || linen (сГ!-) hinter dl—
Bild— gi—ßtn 'aБоътБaм, обръщам една (чаша); j umg.
etwas in dic Gurgel gießen тaноьгним, обръщам едпя
чаша; || Öl ins Feuti, in die Fiaim.cn gießen палинам
мaено и огъня, подклаждам страстите, гася пожара
със етaмa- || -е hat ihr Wassee in den Well gtgoeecn той
охнaл; въодушевлението И, р-зВ; надеждите, илю¬
зиите й; || ein GeCichl in eine andeet Fori gl—ßci из-
вийвам стихотворение и точгa форма; || —Twas im Vee-c
gleßcn изливам, изоиздБaм пещо и стихове
Gift, das — eebmcI1-, seH1e1eHtiCe Gllte бърз;, бър-
зодействунащи, BaвполeйеmБувaщи отрони; || umg. eil
blondes Gilt рус; хубавици, отрова, прелъстители;,
еъбнизпитeнпa Bтопл;п:и; || Gilt ml-chei приготвям,
забърквам отрови, старинно яд, искам та . го отровя;
|| Gilt |eii)iehitn вземим, пия отрони, ял; || ihm Gilt
|eim)gthei дивим му (та пие) отрони, яд, искам ти го
отровя; || ihm mit Gifi aus Cem W—g— räumen отравям
го, очиствам го с огрова, nоeмихнaм го от пътя си.
кат; го огоaням; || Gift legen поставям отрони (за
мишки, плъхове); || übertr. Cas 1-Т Gill Tür mich тон; с
отрови, смърт за мене, м; тeйегБуБ- като отрови,
представя смъртна оп-спост. е опасно за мепе; || sic
-11:11 voller Gilt, isi voll Gill und Galle, wird titel Gilt
und Galle изпълнена ; със злоби, жлъч, Вълна зелен;
гущер;, огъп и жупел, съска кит; тм;д, егaБa жлъчни,
ехидни; || ei spucki. -peil Gill unC Gaike бълез зелени
гущери, змии и гущери, огън и жупсл, отрони; || er
hal sein Gift vcrspiitzl. von sich gtgchcm гой изля, пусни
отровят; си, жлъчта си, прояви злоб-т- си; || er bui
ein Gift aul 11:1 зми; и гущери Вълни прогни мепе,
та можеше, ти В; мо'ън, а капки води Ви ме удaнuт,
с очи би ме етопuт, толкова го ; дт- на мене; та с
к-Вил в капка вол— др- ме удави; || Caeuul kannst du
Glfi nehmen можеш ти бъдеш съвсем сигурен и тов;,
че тови е така; тнинaгa си ;тодтБaм, можеш та ме
обесиш, обесе-м сс, чс ; тики, както казвам, ти пукна
по довечера. яко не е таки. Изразът е свързан със сред¬
новековния обичай да се проверява чрез божи съд ви¬
новността на заподозрения; <£► Ciblme Kröitn Haben
auch Gifi и малките зм;йтeгя са отровни
giftig — -е ^'3- von einee giftigen Schlangt gch1eecn,
von —in-м giftigen P/clI geTrollcm ухапа го отровни тм;д,
н—рян; го отровни е-рeнa; ф 1Шм cincn gifligei 311:1
zuwcrfci сБЪ0ням му ядовит, гпсеен, злобен поглет,
'летим го кято отронен, сякаш ми е изял бащиното
имане; Ц ш1Т gifllg—м Hoin, Lächeln c жлъчни под;'-
рявк—i : ехидни усмивка; || so (cl)nc giftige Krölt тикяни
усойница, скорпия тикина- скрнпя. тм;д тикива- ф 'Нм
giftig antworten отговарям му злъчно, ехидно; || eine
gl/lige Zunge, haben имим жлъчен, ехиден, язвителен,
ялеп, хаплив език; гледам асе да ухапя, пя п-о-ня с
езика си; || glfllg aul ibn -rin озлобен съм, бълнам змии
и гущери. огън и жупел против пего, имим му карез;
ф cin giftiges Grün крещящо, ярко зелено
Gimpel, die — 3u bis. doch —in elclfigcr Glnpci tu
с; истински ш-о-п, типпu-шаpаи,. 6aтaми, ту+купип,
Ву—пи-колиВя; || er hui slci wir cin Glnpel tlilangtm,
ins Neiz locken las-cn гой се ;е-аБ; като нaоиПi ис¬
тински билими а; го хвап—т и мрежата, се улови на
Бът;и-m- като истински ш-рап
Gimpelfang, Cer — aul (den) Gimpelfang ausgthtn
-оь'нaм на лон зи Валим;, шарани, липни-ш—рини
Gipfel, Cer — den Gipfel сте- 31'81- b-sTelgei, er-
CietTcen, bezwingen изкачвам сс па върха па плапипи-
покорявим връх; || d-e Gipfel —lies Bäumt- връх па
дърво, върхар, вършини; ф uul dem Gipfel Сс- Rubnes
sieben, dem höebetti Gipfel -стс- Ruhne- errelcHem на
върха пи снaнигa си съм,' тое;и'нaл съм връхн—та,
кулминационната точка, апогея пя етиБи-и сн; пости¬
гам пaй<виеo:aг- точки, върха па енодги слива; || das
1-Т 3er Gipfel d-e G-M-inhclf гова ; връх па безобра¬
зието, па подлостта, п;з;еггa, поиече ог тона пиха.-
стно зариве" му к—жи
Gipfelleistung, dl— — eini Gipfelleistung vollbringen
постигам, ;гбeтятБИм рекорд, рекордно -постижение
gipfeln — Goethe- Lehem-wcaC glp/cil 'm „1^-1“
Гьогеното творчество лос-ига връхнага си, кулм;-
прциопп—т; си точка, своя апогей нън „Ф—уст“
Gips, Сее — -Twa- in Gips Torien. bilCtn изливам
пфщо а гипс; || ein Loch mil Gips vtr-chilcecn запуш¬
вам, зимитним лупкя : гипс; || Gips bildet seHm—II гип¬
сът бързо сс втвърдява; ф Cen Fuß in Gips legen гип-
сирим крик
Gitter, Cas — von einem GlTTer uigtben обграден :
желязна решетки- ф Hinter Gltlcr Coiici отивам зад
решетките (пи затвора); || blntcr GlTTtri sltz—n лежа зад
решетките (па затвори)
Glacehandschuh, dee — ihn mil GIueihäideebuhiП ui-
fä-sen пипам, хвищим го c кадифени, меки ръкивици,
огн-сям се псжно с нсго, като към рохко яйцс
Glanz, der — falscher. vers^HwunCinea Glanz фалшив,
лъжлив, мина., изчезни. блясък; || Glanz haben имим
блясък, лъскаиния, блестя. лъщя; || 3—n Glanz vcrkicacm.
einbüßen изгубе-м блясък;, нъекяБ;иaгa сн. потъм-
пдБaм, помътнявам; || —Twas uul Glanz polieren излъс-
кним нсщо; || sici (Akk.) 'm Glanz -сшс- Ruhne- sol¬
len грся сс па блясък; от етинигa сн; || Cer Mond cegoß
-степ Glanz über dic LuidsehafT месецът заливаше,
къпеш;, оеБemдвaнe с блясък; си местността; || -1:1
(Akk.) in vollen ('m vollen) Glanz zeigen показвам сс
в' пълния, целия си блясък; || 'm bestei. höeHsti1,
sehOn-fe1 ('m btslen, höchstem, seiöiet-n) Glanz eisteah-
l—m засиянам а пълния си блясък, ослепително; || vom
Glanz d-e EdelsTeln— geblendet ослепен (съм) от блясък;
иа скъпоценните камъни; || einer Such— (D.) neu—m
Glanz v—rlelHem поитaним ни нещо нов блясък; ф cli
Examen mit Glanz bestehen издържим изпит, бляскаво,
блестящо, блясвам със зпанията сн па изпит; || nif
Glanz duich/aiien пропилим, nо;Бaндм се пий-бeзелян-
по на изпит; || ш1Т Glanz hliau-filegei ЧБОЛПДБ-m ме
светкавично. изхвръкнам, изгърмянам завчас навън.
пим;оим сс мигновено на ул;и-г-, изхвърлят ме пай-
Glas 525
безславно. най-безцеремонно- ог ои6оги; || er ist mit
Glanz und Gloria hliau-gcwor/en wordcn uзсБърлис-
го пяй-Beзиeрeм;пнОi п-й<Beзенявпо' на униц-гаi от
Oaбо;a; || cr bal -1:1 (Akk.) iit Glanz aus dtr Affäre
gezogen той сс измъкна хитро, с чест, безболезнено
от ирeрam-
glänzen - - - er glänzt Curch .-eine KennTnlsst. Cuech
(-—'пс) Ahwe-inHeif той блести със знанията си, с отсъс¬
твието сн; || die Sonic giäizf nir im die Augcn слънцето
блести и очите ми, ми пречи да '.ел-м; || ihe— Augen
giäiztcm voe Freude, von Lrhcnsiu-t очите й сиясха от
Oaтое-, ог жизнерадост, ог жив;—; - es ist nichf ail—s
Gold. was glänzt всичко, що блести, пс ; злато; всичко,
що хвърчи, пс сс ядс; ф clnc glänzende Leistung блес¬
тящо постижение. . блестящ успсх- || glänzende Ide—n,
Einlällt Haben имим блестящ; ипси, хрумвипня, нивен;
|| in glän/eidtr Lauie, Stimmung -clm въи блестящо,
великолепно, чудесно пастроепне съм; || ihm g—hf es
glänzend гой се чувствува великолепно. блестящо; Ц
er Hai clme glänzende Laufbahn vor sici очаква го бляс¬
кав; кариери, прел пего сто; бляскава кириера; || das
gkän/cmCe El—nd нищета. мизерия, прикрита под вън-
шсп блясък; коприни нос;, коприва яде; барон ефенди,
султан бсз гащи; ни гол корем чифт; пищови; цървул;
пяма, гайди купува; || spott, ein glänzender R—lmfill пъ-
леп провал. славен неуспех. зa'aтисмe, провалихме сс.
изложихме сс славно. хлътнахме, тaгaтисмe, натопих¬
ме се тнимeпи;о, наситихме сс чудесно; j du hasi dich
Caill glänzend blamiert изложи се. провя.; сс. бн--
м;о- сс чудесно, слаин;, екстра
Glas, Cas — Glas 1aeHii, blusem, -cHIclTen nр-вд,
издухвам, полирам, шлифовам стъкло; || eiwas zea-
611:11 wl- Glas пещо е крехко. чупливо. ;о;нл;БО, сс
чупи лесно кат; стъкло; || umg. du hi-T Coch i1:bt aus
Glas пе си прозр—чеп- |прeтин ми ди гледам, зигчлян
ми евe-липага); дръпни се настрана; . Glück und Glus
wie leicht belchi das щастието ; крехко кито стъкло,
е преходно като пролетна роси; ф Glas auf dem Da:h-
babei имим кирливи ризи. трески за дялане; ф rin
Glas Tüllen, TeliCei, lc—aen, /erbrtciem пълня, пия. из¬
празним, счупвам, етрониним чаша- || Cas Glas an dic
Lippen s—f/en, zun MuiCt führen поднасям т-н-г- към
ус—итр, допир-м я то чс;ни;e; || am Glus nippen отпи¬
вам милко от чашата, отпивам малко, колкото ди
опитам вкуса; елиа вкусвам ог виното, симо близним
ог него; || - —in Glus au-taliC-i, ех trinken изпин—м чя-
нaгa, пия екс. изпивам я до дъното; || er Teank Cas
Glas iit langen, dürsiigen Zügen ketr гой изпи тaнaгa
па дълг;, ж—дп; глътки; || die Gläser —iCklngen, klirren
чинuтe изБъптдни;, звънтят; || ici tehebc das Glas aul
sein Wohl вдигам чанаги за негово зприне. пия На-
зgоинииa зи него; ф ее Trlikl gean ein Glä-chem Wein
гой обича ди си сръбва, попийня- || umg. scherzh. cr
hal (ein bißchen) zu Tltl ins Glas geguckl, hal —in Glas
üh-e den Dursl getrunken пийнал, сръбнал е милко
повече, п;прeсньонил е мдокигa, попипр—ви. е 'ли-
вит;, милко на гоaлуе ;- ф 1:h Trinkt nlcbt mtbe als
zw—l Glas Biee пе пия поиеч; ог тве тин; бира; || cr
Cann voll— Giäsee ilcbl leiden, Caii kein кс-гс-"GIae sthbm
той пс може ди търпи пълни ч-ши; пе обича пр—зп;
тaнн, обича па си попийва; || umg. scherzh. noch ein
iei/ie- Glas, -in- zun Abgewöhnen ielikci пия още едпя
тинки зи изпроводяк; ф obit Glas kann ich nichi -cHcn
нс мога та чети без очила; - || се hui slci clm Stück Glas
ins Auge getreiei гой носи монокъл
526 Gläschen
Gläschen, Cas — ein Glä-cben über den Dursl, —'m
Gläschen zu viel triiCcn прехвърлил съм мярката, пий¬
нал съм повечко, направил съм главита, па 'рятчс съм
Glaser, dtr — ist dein Vaiee Gia-ce — dein Vilta wae
doch C—in Glä-ca ди пс Ви л— си прозрачен (ти ми
затулваш светлината)
Glashaus, Са- — - wie - Gla-iau- -1./., soll mlcbi
iit Sfcimcm w—a/rm който има стъклен; - гнaни, g; пс сс
Вори с камъните- който ими кирливи ризи, пе б;ия
ди хвърля камъни по другите; -:; си келяв, пе стой
гологлав
glatt — cimc glatte Haul. Stlan гладка. опъната кожи;
гладко чело, чело без бръчки; || 813111- Наае гладки,
прави, опъната коси; || clm 813111- G-eicbt гладко,
обръснато лице- || glält—i Stoll пeдeеeпиоaп, гладък
п.;;, дюс; || glalfes Pferd тя'нaлeн, охранен, лъскав
коп; || giuTlti Saiz еднообразен набор- ф ein glati—r
MemseH мазен, лицемерен, фалшив човск, м—зпик, м—з-
пи Гана, токaоБaч, полмязБaт; || giutfe Worte лъстив;
думи; || glattc Worte iichcn мaтнд се. подмазвам сс.
ЧМйнкБaм се, док-рв-м сс, .иская го; || ein— giati— Zun-
gc haben слятк;тчмeп съм, обичам ти .иския сорa;a,
па сс докарвам, ти правя комплименти, ди сс мизпд,
ди сс полмитним; || clm glallta W—g гладък, р-аеп, хлъз-
гяв, заледен път; || —im glitles G-eebäTt лесни. чиста
стелка, без загуби и печалби; || cini glatte Fabri пъ¬
туване без премеждия, инцидент;, произшествия, Вез
спънки, поспяmеmиид; гладко пътуване; || eine giatfc
Rechnung чистя смс—ка, Вез печалби и загуби, ga.
Кольо, взел Кольо; || Cas ist clnc glatte Sache рябогига
е лесни, ще сс урслн без всякакви mрулпоеги, з-труп-
нeннд, без всякакъв труд; рабоги-а пе представя пи-
к—кии мъчнотия, никакъв проблем; ф die Oherfkäehi
isi, füHIt -1:1 glatt an повърхността е 'литка, равна,
лъскава, пс ; гряпива; || 3us Tucb liegi glatt пти-ьг пе
приви гънки, пе образува рянm;, пс сс Връчка- || giati
wir —im Aal мазен като т;хm;п; изплъзва се, вис сс като
змиорка, '.—лък, хлъзгав като змиорка; || dic S:Hшe1<
ehili1 geht ihe glait -in тя обича да я лаският, обича
нискa;eлсгБa;a; || das ging ihn glait ein тон; му хареса,
му кипна като мед на сърце+В; ф wir -ind glätt квиг
сме, сметките пи ся чр;пeни; ф wenn alles glatt gehl,
glait verläuft, werCe ich... яко мине всичко гладко, без
премеждия. Вез спънки, Вез инциденти, безпрепят¬
ствено, както -рябна, аз щс...; || cs ging ällts gut und
glatt, giati und gut, 1-t glatt von-tallen gegangen исичко
мин; по мет и масло, гладко, без затруднения, пречки,
спънки, търкания, безпрепятствено. Вез т-пъвяпия; ||
—Twas wickelt -1:1 giall ab пещо сс развие; гладко, Вез
затруднения, спънки, по мел и мaело, безпрепятстве¬
но- || er Hui ail—s giati bezahlt, trlcdigl той изплати.
свърши исичко Вез всякякно възражение, без ти каже
думички, без каквито и ди било mрулноеm;, спънки;
ф Cas l-l eint glattc Erfindung. giall er/uiden тови c
чисто и просто, пипряво, чистя измислици, изсмукано
ог пръстите. съчинено от въздуха. свободно съчипе-
пие- гони чисто и просто си сн измисли.. съчинил;
|| das isi elie glätte Ausredc, Lügt, isi giall lelogcn тон;
; сам; 'оло извинение, оправдание, чисто и просто,
пипряво лъжа, нaтлa, безсрамна лъжа; || dis ist glatter
Uislmm, Blödsinn, Wahislin тови ; чисто и просто глу¬
пост. глупост на квадрат, истинско безумие; || Cas isi
ja giutl—r Sclbstioed -а тови - е ииприво, истинско са¬
моубийство, това значи сим ти туриш кряй ня живота
сн; || —ine giati— Absage trialicn получавам пeдвуем;е<
леп, решителен, категоричен отказ- || clnc giuTTc Nie-
Cerlage, Abfuhr caleid—m претърпявам истинско. тежко
поражение, тежки несполуки, удрям о камък, пс ме
огрява; || -twäe giati icraussagcn китиим пещо няправо,
без заобикалки. право, куме, -и а очите. казиам му
нещо, без да си поплювам много, Вез да му цепя
много В-сма, без ти се церемоня мпого; || cs ihm giati
ins G-eicht -38-1 казвам му пещо приа; и очите, .;-
це+о, без заоВикалки, право, кум;, ти и очите; || —Twas
giall ahiehicm отхвърлям пещо пяй-Beтцeрeмопно, на¬
прано, безкомпромисно, без дя се :онeBaд, без да си
поплювам; || ihm etwas glait äh-cllagen отказвам му,
без ди му цепя басма, напрано, Вез мпого ди сс це¬
ремоня с псго; отрязнам го Всз заобикалки, няпоaБо, "
о-рязнам му :ииmaнцидги; || Cas hällt ich giall veagc-sen
съвсем Вях заВраиил, тона съвсем м; Веш; щукняло
ог умя, акъла, чнс+о и просто Вях го з-Врани.; || da¬
nach. Mich giutl verrückt това просто, чисто и просто
ме влудява, ще ме подлуди, ще ме пикира ди сс по¬
бъркам, т— изгубя ума си; || das wirft mich giall um
тоа— просто ме смайва, пс мога ди се опомня ог смий-
нане, умът ми просто пе го поВира, пе може та го
побере; стоя като гръмнат, като улиреп а гланита- Ц
du blich nie glait die Spucke weg просто си глътнах
езика, (гоaмaгикaгa), просто тaпeмдх от учудване, пе
можех ди сс опомня, да дойд; па себе сн ог смайване,
втрещих сс ог чтчлaaпe, слисаин:
Glätte, die — dl— Glältc der Wasserfläche о'нeтaлпaгa,
глаткити нотна повърхност; || hci der lüeciiirilchcn
Glätte sind viele gestürzt при сгоaнпиги поледица по
улиците мпого хора пялняхи, се потснъзняся; ф die
Glällt --111- Wc-cns уголлииидг му, потмaтиятeекняг
му пран, характер, раболепните му маниери
Glatteis, Cas — wie haben heule GlaTTtl- дпес ;мя
nолeл;и-, улиц;;; са т-нстспи, си кат; пързалки; ||
hei GlaTTtl- nuß gestecut w—ad—m при поледица улиците
трябва да сс посипят с пспел, пясък; ф übertr. ihn ^1-
GlaTTtl- lühien опитвам сс л— го подхлъзна. пол.ъжа,
;тпъртипдм, извозя, сти'им му липепа кора пол кри-
ката; || -е geht wir uul Glatteis ход;. стъпва предпаз¬
ливо като при поледица. стъпя предпазливо кито ма¬
гаре, нaгоБaоeно с Вяруг; || -1:1 (Akk.) auf Glatt-l-
wagen рeнaБЯм сс ли тръгна по хлъзгай, заледен, опа¬
сен път, та прекрача опасен терен
Glattelsgefabi, die — bcl GlätT-l-gefabr при опасност
ог nолeлuия; || voe GiatTel- 'm Rundfunk warnen пре¬
дупреждавам по радиото зи опасност ог поледици
glätten — Piplei, dem Kind dis Haar giätTci изглаж¬
дам хартия; тa'лиждим, оправям, прибирам косати па
дете- || ich Teil— und glättc ein Gedicht ;зnиниaм и зи-
'.-жт-м грапавините на стихотворение; ф -eine Sflrn
gläTt-ti -1:1 бръчките пи челото му сс ;т'лaтихя, мах-
пяся, челото му сс разведри, изглал;; || -eine Züge
gkäTicTci -ici лицето му сс отпусна, опъни, разведри,
изглади; || die Wog—m der Erregung giättttcn slci, die
Erregung glätter- -1:1 вълните ня вълнението се успо-
конха, вълнението спална
glatterdings — so efwis isi 813111'3118- unmöglich -a
коия нещо напрано, чнс+о и просто ; невъзможно
glattmachen — cimc Sache glaftMächcn уреждам, опра-
ням, ти'лижпям риботиги
glattweg — etwas glattweg leugnen. erfinden отричам
пипOИБо нсщо; измислям, изсмуквам ' си пещо от пръс¬
тите, съчинявам го ог въздуха
glattzüngig — glullzünglge Reden енил:отумнИi ме¬
лени реч;. лицемерни, угодлнаи пуми
Glatze, die — er bat, beCoimt eine Glatze гой има
плешивя глава, започва ди оплешивяви
GlaubeCn), d-e — d-e ehri-TkieHe Glaube християн¬
ската вяра, религия; || d-e Cuthöliecb- Glaube к—то-
л;тeе:от; вероизповедание, к-тол;ческя-и вяра; ||
zum ciriefk1eHem Glauben gehört! изповядвам ■хрuе<
гияпскагя религия, християнин съм; || ihn /um cbri-t<
ilcien Glauben bekehren покръствам го; || ' zu -'п-ш
anderen Giauhei ü6erwteh-—li преминавам към, при¬
емам друга религия; || die FreiHcit des Glauben- сво¬
боди пи Бeро;тповeтяп;eто, религиозна търпимост,
г;нeр-пт•поса•; || er -taeb für -eim-1 Glauben, veileugieTt
-—'пет Glauben, gab -einen Glauben aul гой умря з;
вяр—та си, отрече Бдо;-а си, се откази ог ндоa;a си.
стапя вероотстъпник, вероломни:. измени пи няоя-;
си; || се -ТапС lüe -einen Glauben ein гой отстояваше
ндоиги си, веруюто. убежденията си; || Cas ist —'m Ahfuil
von Glauben това с вeр;оmетъnпuчeетaо, вероломство;
Ц er häll an seinem Glauben le-t, Teägl Cen Scilid des
Glaubens гой държ; з; ндо;г; сн, пищо пе може ди
разклати вяра-и му; || ei wird 1m seinem Glauben
schwankend, wanCenC гой сс разколебана във няоaа■;
си; || ein Main voi (mit) starC-i Glauben човек c пс-
еномим;, непоколебим; вдои; <$> bibl. dci Glaube vte-
sci/t B-egc вярата плипипи премества; <£> 3er Glaube
13:1. -—1'8 (auch iron.) ближен; (са) верующи; " ulke-
wankt, wo d-e Glaube fchlT (Schiller) всичко се о.ю-
ндБa, Където липсни Бдо-гa; <ф> das Woil 1-Т tot, Cer
Glaube machi lebendig (Schiller) слоното е мъртва бук-
ня, вдриги жинотвор;; ф 3-e Glaubt an Goli, an 3as
Gute 'm Meisch-i, un 31:1 няоиги а бога, и поВрото
п-тяно а тоБeкa, а тебе; || bllider, ui-ieehüTT-rkiehcr
Glaube ендп;, непоклатим; доверие, непоклатима вя-
ря; || den Glaubt! bibei, im dcn Glauben itbti, Caß...
вярвам, живея c вдоa;a, че...; || ici wiege Mich 'm einem
Giuuhci еaм;т;нь'вим се, живея : илюзорната Бдр-i
надежда, че..., близня сс ог иялежлага, илюзията, чс...;
|| er läßt -1:1 -степ Gluubri nichi lehmti никой не
може др разколебае еяряги му, п-пежт-т- му, аи'го
риту6eд;, ти го пикира ди се откаже, пи се отрече от
БД0Pти си, ог палеждата си; || laß ihn h—1 -einem Glau¬
ben ост-н; го : -рд надежда, Бдр-, илюзия, с тови
убеждение, пя БД0БИ това, ди живее с тия мисъл; || -а
fand zum . Glauben un -1:1 -cib-l zurück той си върна
самоувереност—— си. вдоргр в себе си;. || ihm Cen Glau-
hei an ciwas (Akk.) ithmen, eaubei ризВивим -ндор;и,
доверие;; му в нещо, илюзиите му; ф lim Glauben
e:Hemken, bc1mcss;en, Cein—m Glauben schenkti ;-предм
се : поверие, вяра към него, вярним му, пе му вярвам.
пямим му доверие; || iin Tecu und Glauben baklei пс
излъгаим поверието му, оставим му верен; || etwas
fiidcl Glauben, keliti Giauhen нещо хваща вяра. разг.
лнкнш, звучи вероятно, приемливо, пе були доверие,
бива приет; с недоверие; пе сс посреща с доверие. се
посреща с нелонерис; || eiwas im gulen (in gultm) Glus<
hei Tun привя пещо : н-й<т;бои намерения, пaй-тие<
госъртечно, с тобор умисъл, Вез зални мисли; || au/
-einen Glauben baut er - Häu-ce грип град; ня ндригa
си; || nur Сее Glaubt iacht’e доверието с всичко; )| aul
Treu und Glauben пи вяря, па поверие; || - des ic-lci
Glaubens sein -върло, дълбоко ндоним, съм убеден;
|| nach Ь--Тем Glauben und - Gewissen по вяр— и по
съвест
glauben — an Goll. an Teäuic, un Gtsp-net-i glauben
вярвам а бога. а сънища. и призраци, духов;; || 1:Ш
glaube an Cich, un die Wahrheit Бдрирм а тсбе (в —и-
нипгр, успеха ти), а истината; || er glaubt 11:11 an -1:1
-скб-Т гой пяма ндор, поверие а сеВе си, липсви му
увереност, е-моуБeоeпое-, с несигурен и сеВе сн; || се
glaub. fcsl ui3 -ТсП daran той вярна твърдо, испо-
glauben 527
клатимо и говя; ф 1:1 glaubt ihm, -степ Wörtcn 11:11,
glaube ihn kein Woat. auf- Woil пе му вярвам, пямим
му никакво поверие, пе вярвам ня думите му. пе му
ндрБPМ н;го дума; ндоирм безусловно пи думите му;
|| er glaub. |а -cibst nicht. was er sag. сим пе вярва пи
пумите си, ни тона, което говори- || ici glaub- gar
нима; ими си хас- ииж ти; хайде ле; я гледяй тн; и
думи та пе стаиа; пс м; сс вижда приемливо; || -ic bal
3а- ilchi glauben wollen тя прост; не искаше ти по-
вярня гони; || 1:1 weiß, Caß Sie nie Cas nicht 81^611,
Sie wollen mie Cas ilcbl glaubt! зпрДi че пе м; вярвите,
чс пе искате п— повярвате, чс тона .е таки; || 3а- will
ich gern 81^6-1 ще м; се пи вярним това, ндонрм тн,
пе се съмнявам, че това е така; готов съм ди ти идо<
вам; || Cas ist doch kaum zu glauben, ilcbl zu glauben
тови ми сс вижда невероятно, неправдоподобно, про¬
сто пе е за вярване, с просто невъзможно, пeтчaaпо;
|| sie will 11:1 glauben 1äeh-i, Caß -1- ilchi- davon weiß
тя иска ли ме н-киря ли повярвам, че не тнрeнр нищо
за това; || wer’- glaubt, wird -11'8. w-e’- nichi gluuht,
Coint auch 1m d-i Ulnmek ближен; верующи (из обиче
пе БД0Б-м); ф was die Mei-ehti wünscht!, Cas glauben
-ic gtan (Cäsar) — die Menechem giauhen das gtan, was
-Гс wünschen — was man boTt, glaubt nun gern сооргр
Бдовиг лесно и тона, което желият; 'лилии кокошка
просо еьпчнр; мечк—т— се хн-н;ля, че ще сс ротят тия
'одини мпо'о круши (прен:;), зищого й се т;дни;
<ф wee’s nlcbt glaubt, i-l Caeun kein Kci/er който и;
Бдовр,.пe Виня ли се nооБъз'HредБP нсдп-тя за еретик;
<ф> wea das glaub., zubit elnti Takte който вяри— и това,
ще пл—тн елин галер (предупреждение към лековерни
хора); «®> wea niemand glaubt und j-dciiani, hal bei-
Cti-eifs nicbt wohl getan кой+о пе Бдрв- никому или
БдрБ- пр всекиго, пе постъпи— добре и и тнити случая;
Ф ich glaubte dich glücklich, lüe immei verloren, im Paal-
мислех, емдгaс те зи щастлив, че съм ге з-губ;. зи-
винаги, че си а П-риж; || ich glaubte Mich allein, vcr-
koren. ihn zu kennt! мнслсх си. че съм сам, чс съм
бeзвьзноигпо загубен, че го позпиним добре; || ich glau-
bc, 1м Recbt zu s—ln мисля, че им;м пр—но, чс съм
прие; || ei glaub. -1:1 sicher, im Sicbtrhtil гой сс смята
а безопасност, че е пи сигурно мдс-Оi че никой пе
може ти му паприв; пищо; ф das bälie ich nicht von
ibn geglaubl, Caii ich vom ihn ilcbt glauben никога
пе можех пи предположи, повярвам тикови нещо . за
пего, пе оч-кеях говя ог пего; пе моги ти повярвам,
че -ой е способен пи гони, чс гони, което се оaзпоaвд
за него, е вярно; ф umg. -е muß Cuean glaubt! свър-
шепо е : пего, съдбата му е решена. съдбата го срази,
гой трябва ди се прост;, ти се рязде.; с живота зи-
ииниги, ти зяпнр;; с живота си, ти пожертвува животи
си, ще трябва ти умре, ти мине по реда си, е обречен
ня смърт; изпята му е песента, дойде и ни нсго редът;
ще годBни да сс примири с тоя факт, с това поло-
жепне; ще си изпят;, ще сс опари жестоко- || а^Ш nein
Municl Mußle Caeun giauhen също и палто;; ми тряб-
и-нe ди бъде пожертвувано, др поеаорgр, тя мине по
тоя, по своя рет; - einmal Müssen alle dueui glauben
исекиму ще дойде етин лен релът да умре; смъртт;
никого пе разминива; никой пс е поВ;. колец и жи-
b;t-, ня тоя свят; никой пями да живее с орлите;
емьог-я парел пе ходи и ред пе ост-вя; емьотг- нс
глет- млял .и сн. стар л; си- смъртта пс гледа пи
егио;i пи млято; за смърт господ сс пс мо.; — тя
идви сами; който пе сс с род;., гой пяма ти умре; вън
528 glaubhaft
волск; ро' пи се скрие човек, емьо-а‘- пак щс го на¬
мери; <j> wenn Cie Großen Händel haben, inüssen die
Kleinen duian glauben атовете се ри-иг, мит-о;гиг-
-eгндг, опяват; атовете и'рaда', мчнeа■ргр тп-дг (ко¬
гато се карат големците, изпащат дребните хорица)
glaubhaft •-• --'пс Behauptung Cling. ilcbl sehr glaub-
bull твърдението му не звучи мпого пр—влоподобпо,
приемливо, вероятно, звучи пости неубедително
gläubig — ein gkasbig—r Chri-t вярващ со;е;;япип;
ф ganz gläubig zuböien енчним съвсем пиннпо, по-
верчиво
Glaubwürdigkeit, 3'1 -- ihn all— Gkäshvür31дkt1T ab-
-prtchen отричам му ecK-KB- достоверност
gleich • - • dcn gleichen Zw—cC, Cas gleicht Ziel verfolgen
преследваме еднакви, едни и същи цел; || gl-1ebce Recht
für all- veikuigei искаме р-нпи. едпакн; прие— за всич¬
ки- || gkclclici Lohn für gkcicbc Arbeit lordein искаме
еднакво Бьзпртрржтeпиe за еднакъв труд; || wir sind
von gkeieher Größe, gleich am Geößt, babei die glci:bc
Giößc, -'1C gleich groß едпакн; сме ни ръст, пя бой,
ни височина. н;со: съм колкото нсго; || 8111:111 ÄiTeae,
gleich ult -cli па еднакви възраст, ни слпи и същ;
години. връстници сме; || се 1-Т mir an Alici gleich гой
c пя години колкото мепе, ; мой връстник; || 'm gieicbei
Arl, aul gic1:be All und '—'-е по същия пят;п; || zu
gleicher Zeit. zue gkelcien Zeil koiien пр;егитрм едно¬
временно, нтним по едп; и също време; || zu g1e1:bci
Teilen по оаБп;, по р—впи части; || 1м gleichen Augen¬
blick а същия момент, едновременно; || am glelchei
Tug и елин и същ деп, и същия деп; || wir wohnen 1ш
glc1:h-i 1-13^ живеем а една и същи къщи; || etwas in
gleiche Telle -ehieidei пиодзвим нещо пи о-нп; части;
|| wir sind dcr gleichen Meinung, Ai-ieht пя едпо и също
мнение сме, еnопeндмe същия възглед; || voi gleicher
Färbt от същия цвят; @ übertr. ее -lebt nii ibi aul
gleicher Stsfe ни едпо пиво ; с нея- поставям ги н;
едпя дъски, ня обща потa; || an gleichen Strang /leben
прeенeдБимe обща, едиа и съща це., работим зи една
;6щ— кауза; -eтлд пот спин хомот с пего, опъвам с
него същия каиш, същото въже, впрегни— съм с пего
и същита коли; || 1ш gleichen Bool sll/tn еБъотБP ни
общи съдби, участ, очякни пи елпи и съща ут-е;, —ко
зртрз;н ти, ще за'из;м и пис, ще потънем з-елпо;
|| ibm iii gitlcbcr Münze HelMzuhkin, vergelten тaпти<
щ—м му със същата монети. връщам му го гъпк—но,
зием Вр-шно тъпкано го нрьни; || gieicbei Schlitt bul¬
len вървя в крик; ф cs Coiit, läuTi иТ gleiche това
сс свежда до същото, с исе същото, с исс етпо, е едпо
и също; не по врат', а по н;д; || 1:1 Cann davon das
GIeieHe -agtn зя гони моги ти кажа същото; || eTwas
ins gleiche |GIti:he' bringen привеждам нещо а рел; ||
Gleiches zu Gleichem g-zäbkf gibt Gleiche- поиBрв;м .;
O-Бп; чисти към равн; части, получини; се пак рани;
чисти; || Gleiches von Gleichem bk—lbl GIe1eH—s ;зн—д;м
ли рании част; ог р—вп; чисти, ост-и-т пак раен;
части; || Gleicht- mil Glclch-i vergelTen отвръщам със
същ—ти монети, със същото; пи камък •— камък; око
зи око, зъб зи зъб; || ein Gleiehe- tun постъпвам по
същия начин, правя същото; || nie kann GIe1eHe- be¬
gegnen, zu-loßen, widirfahi-i и пя мене може ти се
случи същото, и мепе може ти постигне, сполети съ¬
щата съдба; || mög— ihn —in Gleiches wid-rfuhiin ляно
ти му се върпс, ти 'о сполети, ти го постигне същото;
<*> giei:ic Brüder, gleiche Kappt! какъвто игуменът,
такива и боигд-и; етпи стоки ся; от елин пол дрепк;.
ог едпя черница бробопк;, от етпо поле ягоди са;
вземи елнпия, ти удар; другия; изгори единия, ти по¬
сипи другия; киквого Куко, тикони и Пипе; - 81—1:1
und gleich gcscklr slci g—in — giei:i such. -Ich. 81—1:1
finCet sich яко не си прuл;тaс-, не сс пи оBит-с-; всски
обича, който му прилича; кристините мя'иоeти се по-
душни; през девет Bр;ор; сродните душ; се по;нл;тит
(сс слушав-т);-^ gkci:bc Rcchle, gleiche Pflichten стп—к-
вн приви, едпикви зaдънжeпид; ф cs l-l - nie аНс- 81-1:1
всичко ми е все етпо, бeзррзн;тпо, нищо пс ме тиед'р,
трогна; || ' cs 1-t nie völlig glc1:h, was ee dazu -ugl ни-
пълно ми е бeтрязн;тпо, разг. милко ме зрсдгa, малко
ме е еня. интересува, исс м; с етпо, кикво ще каже
той, кик ще реи';р— той пи гоня- || Cas sollt- |düiTTt'
die ilcbl gleich --'п гони пе б; год6н-л; та г; бъпе
бeтортлитпо, все етпо; Ви грдBБ-л; ти проявиш повече
интерес към говя, ти не сс пържиш г—ка, к—то чс .;
го нс те зисдгр никак, пи пaй<мaнко; Ф icb hin 8111:1
wieder Са велпиги, трнчре, тутакси ще се върна пак;
|| wlkl-l Cu gleich -1111 -сш ще млъкнеш .и пай-сетие;
|| cs nuß |а nlcbt glc1:b -—11 пями зищо ли сс бързи
гонкони, ими ирсме, разг. мегдан за тоеи, пе е речено,
казино, чс -одBни ти стрие още сега. Бeдпaт-, тутакси,
непременно още сеги; || wie h—ißi sic Coch gleich — wlc
isi gleich ibi Name -и как се кaзБPнe тя ле, кик Веше
името й . де (когато не си спомняме името): || umg.
das werCen wir 8111:1 haben ще тн се диде, ще го по¬
лучиш вети—ги, незабавно; || das ist gleich geiachi лес¬
на работи, ветпиги ще бъде готово; ф 2 mal 2 isi 8111:1
4 2 и 2 ; (равно ни) четири; || gleich be—it, lang едпакно
широк, тъ.ъ'; || gleich —'nem Adler подобно пи орел,
ки—о орел; ф wein ее gleich Minietir würde, -е würde
Coch dich i'cbt vtrkзeeen тор; и министър ди стане,
гой пями ди те остани
glficbbeiechtlg • - 31— Feau l-l den Munn gitichЬe1eeh<
ligi женят; е оинп;привпи па мъжи, им- р-вп; приви
с мъж—
gleichblfibfn • • • du hist die ganz, völlig gieicigehkicbei
+; си остана. все същия—. верен пя себе си, пика: нс
сн се променил; || es hi—ibi -1:1 gleich все етпо ;, без
тпит;н;e, пе ; ог значение
Gleiche, Cie — ciwas in dic GlcicHe bringen привеждим
а о-БПовeс;e, а рел, а ;зпоPБпоег
gleichen — ei gleicht -einem Vatte -ой приличи па
бищи си, метна. сс ; ня 6ищи сн; || du 81—1:1-1 nie an
Gt-läkt г; nр;литaн по р;гуо- ня мепе; || du 81-1:1-,
dem G-isi, den du begreifsT. nichi iii (Goethe) ти при-
л;трн пя пухи, когото орзб;оин, пс па мепе; || -1:
gleichen -1:1 |-inund-r) wie ein El Cen anCeren, 8111:1-1
-1:1 иТ Haar те сн по;нитаm кито лее капки ноти, до
косъм, сякаш си оитодтипи ябълки, сякаш г; с елии
мийк— раждали, родили; ни:a-nрил;кя са си като леи
стръка иглики, к—то дв— воли а обори; || sic gieicbei
einander wie Tug und N3:1. принuтрm си кито ден и
пощ, оaттичин-- се един ог друг като деп и нощ, ими
оитн;кр между -ях колкото ог земята то псВсао; || die
Stadt gleich. clitm Teünneil-13 градът прилича ня куп
0Pзврн;п;, nрegеmPБд симо купища ррзврнuпи
gleichfalls — gleichfalls подобно (в отговор на по¬
желание), пожелавам ви същото
gleichförmig clm gkeicHTöaMiges Lehen lühien водя
еднообразен, монотонен, скучен живот, живот' Вез р—з-
п;6оaзиe; ф gleicHförmlge Bewegung принолипейно
движение
Gleichgewicht, 3а- - - - - -labil--, labiles GlcichgewichT
устойчиво, неустойчив; равновесие; || Са- Giiichge<
wlcbl Her -1—1111 ньте-рпондвим ояБповeе;e-;, чр-нпо<
вeеян-м; || iis GlelchgcwicHt bringen. -elzei привеждам.
поставям в р—нповесие, урaвпоБeедвPм- || ins Gicich-
gtwichl Colien идвам а р-БноБeеиe; || das Gleich¬
gewicht vcaiieren, wiedergtwinitn, wieCertelungtn изгуб-
В—М равновесието, идвам пак а равновесие, възс-и-
п;БДБЯМ, възвръщам равновесието си- || aus d—m
Gleichgewicht Coiiim, geraten загубним равновесие.
оизкт-ш-м се. зрни-рм; || lin 3^ dem Gleicigcwlcbl
hilngcm, reißen, werfen изваждам го ог равновесие,
пиру1шивам равновесието му, разбивам покоя му, пя-
0ЧHPБИм душевното му спокойствие, равновесие; || 1м
GieieHgiwicht --11 а равновесие съм; Ф iii da- Gleich-
gewlchl nihiti, eaubcn, --11 GIcichgcwlchT -isehüтт-in
пиOЧHPБPм, разбие-м душевния му покой, душевното
му спокойствие, внасям трев;'— и тчниги му, пару-
ниБPМ тушени;—; му равновесие; || das GIticigewieHT
äsfrtcbttrhäiтcn типятн-м, поддържам равновесие; ||
-1:1 (D.) gcgtn-clTlg dis GleichgcwichT Hulten чряБПо<
несявиме се Бтр;мпо, взаимно се крепим; едно сме на
иeтни;ei киптара, едипия— не пиля по-долу ог другия;
II ihm im etwa- (D.) das GIclcHgcwlchT baiiei пе пилим
по-долу ог пего а пещо, равностоен съм па него, моги.
спокойпо да сс меря, ди се състезавам с него, рие-
постосп противник, съперник съм му
gleichgültig — sie 1-Т nie gieicigülilg, ici bin gIeieHgüI-
ilg gegen sl— тя ми ; бeтрязн;тпa, равнодушни; рин-
попушен, бeтррзнитeп съм към пся; || -1— war ihm 11:11
gleichgültig geblichen -ой нс Ве ;е--вит равнодушен
към нея, Ве се влюби. и нея- || dabei völlig gleichgültig
bleihen оставам п-пълпо о-Бнолунeп, бeто-тлuтeп,
безучастен към нсщо, пс се зигрогним ог нещо, нс се
вълнувам, пс ми трепни сърцето от пещо; ф eli gk—lcb-
güllige- G-e1eht равнодушно, Beзчт-е-п; лице
Gleichgültigkeit, die - - elie gc-plekt- Gleichgültigkeit
привидно. лицемерно, престорено - Beтрaтлuтиe; || umg.
Gleichgültigkeit lacht -1:1 baeli. шир; се. иaрун-, нл—дее
безразличие- || in Gleichgültigkeit ver-lnk—n изпат—м и
Beзррзн;ч;e; || iim mil GlcichgülTlgkelt begegnen по¬
срещам го оинпоgчнпо, с равнодушие, бeзризн;тиe
Glficbbflt. Ci- — dl- Gleichheit akk—e voi dcm Gc-clz
равенство па всички прел з—копи; || Fi-ih-ii, GIe1ehHeit,
Prüd-ikiehC-1t свобода, рaБeпе-БО, братство; -ф> Gieicb-
htil 1-Т das Heikig-Tt Gtselz 3er MeiechHeiT "(Schiller)
0PнeнегБОго ; пaй<СБeщeп;д- з—коп па човечеството
gleichkommen — licht-, ni-muid Coiil Cie duein
gleich пищо, пикой пе може ди сс мери, ди се ерPБПдвр
с геВе и гони от■понeп;e, всички ги енр'рн а джоби,
пот корито
gleichmachfn — etwa- dem Erdboden gltichmacbei
итоPБняБИм нещо със земята, срипн—м го до основи,
превръщам го а р—нп; поле. и куп рртБaн;пи
Gleichmaß, Са- — aus dem gewohnten Gleichmaß gc-
iältn загубиим обичайното си равновесие, вътрешната
с; ур-вповесепост
gleichmäßig — gleichmäßige Wärit равномерни, по-
е-одппя топлини; || von gleichmäßigem Körperbau sein
сложен съм симетрично, имим съразмерно, сиомо<
ничпо телосложение; || gleichmäßige ' Gts1eHт-/üg— пор-
Б;нни, хармонично съчетани, симетрични черти пя
лицето; || . glelchiäßigei Schlitt р—нпа. отмерени крачки;
Ф gleichmäßig almei дишам равномерно; || gleichmäßig
vtrl—ikf р—епомерп; о-тпрeтeтeп
Gleichmut, d-i — etwas iit Gk-ichinT unhöicn, bli-
iehiei, Teug-1 изслушвам, приемам нсщо. спокойно,
невъзмутимо; снртпокоьвпо, Вез та ми а-репнс, мигне
окото; понасям го еа■о;ч;еки, търпеливо, безропотно
gleichnamig — gleichnamige Pol—, Brüch— едноименни
полюси, дроб; с елпакъм зи-мепа-ел
Gleichnis, 3а- •— Cas Gk—ichnl- von vtrkortnen Sohn
glfiten 529
nри-тaаи зи Влулпия син; || 11 Gie1:hni-e—n rtdti говоря
;поекртиаeнп;, със сравнения, мeгрроо;. р;гчрргиБ-
по- Г'ОБО0Д със зятядк;, неясно, с недомлъвки || alles
Vergängliche i-l nur —in Glcichn'- (Goethe) иснчко пре¬
ходно : само символ; -ф» alle Vtigkt1chn1-ec hlikei всич¬
ки с;рБнeп;д куц—m, си несъвършени, са относителни
gleichscbaltfn — naz. Verein— gleich-chullem пр;орн<
пянам, уeтнркБдвям насилствено лр^ужeе-вр, съюз;,
п;тч;пдврм ги па орuииaнпраa ;лeол;тид; || gitlcige-
-ehaltete Pi■te-t дирижиран— преса; ф slci (Akk.) gleich-
-chällei присъединявам се. прнспоеобдБPМ сс, при-
общ—н—м се към 'осподс—нуирщите БЪтгнeти, разг-
протан—м се. боядисвам се
gleicH-cben — das siehl 3'1 gleich мпо'о ги се иска
(но ндмр па те огрее); друго и не може ди сс очаква
ог такъв човек кито тебе, тови е нрпьнп; и твоя стил,
оттониря н—пълпо пя сррркгeрр +н
glelcbstfllf— • • • ein Werk tlmei and-eci glticisteklen
поставям етпо произведение па едпо пиво, пяриепо,
разг. ни едп- лъска с друго. nо;орннянрм ги по тп--
ченне, по стойност; || sic sind beide gkcichgc-icikl те с;
пя едпо пиво, п—р—епо, си р-вн; по служебно, общес-
тнепо положение, ся пя едп- нога; || wl— Glt1ehg—sl—ill—
кат; ранеп с равеп, ринноприен; членове пя оВщест-
вото, като равни по служебно положение
glelcbtü— ■ -• • ihm gieichtun погопнам, пяс-игим го,
;зоинпдврм се с пего по постижение, успех, пе оставам
зид нсго, пиз-п ог пего, не познондвим той та ме
з—тмипе, изпревари
Gleichung, die -- eine Gl-iebnng uul-tilken, lösen съ-
е-рндм, решивим уравнение; || elie Gleichung mit einer
Unbekannten, 1m Zahlen, PueHst.ä6ti уо-ипeн;e : едно
неизвестно, : числи, букви; || die Gi-icbuig geht aul
уравнението излиза
gleichviel — gleichviel. ob du... вс; едно, без оглед,
без орзн;ки ни тона, пeзPБиеимо ог тон—, трни аи...;||
gkelchvlel ob gul oCer -cbkechl Вез значение |пр гони)
ga.; ; хубаво иди не; || gleichviel wo ее aucb -rl където
и ди Въде; || gleichviel - wohli исе - етно къде щеше - л—-
отиде; кълето и ди отидеше; || gleichviel wann когато
и ти с, по което и па е време, когато намериш време,
когит; ги пипне случай, ког—то намериш зя поВре;
времето с Вез тпртсниe; || gleichviel was все едпо кикво;
каквото и да било; || etwas isi, gilt mir gleichviel исс
етпо м; ;, за мепе ; 6ез тнятeпи;; || gkelchvlel исс говя;
ф wie cs auch sehr wenig, gleichviel cs war cfwus füe
lin колкoтo и малко ти Вешс, асе пак т; Веш; нещо
зи него
gleichwertig — -in gIe1eHwert1ger G-gi-e рPБПоег;eп,
равноценен, еквивалентен противник, съперник
gleichwie • • - gleichwie im Гräsi сякаш, кито па съп
Gleis, 3а- - - 5. Geleise
glcifen — aul den El-c gk—lien und hinfallii nотснът<
в-м се и— леда, ня пързалката и патим; || d-e Schillten
gieiitt über den Scbitt нeйпргр сс плъзга по спеги; ||
3-r Blick glellet über die Mengt nо'нeдъа■ се плъзга пил
хорята; || das Glus ist mli au- dee UanC gtgliiltn ч-шити
сс изплъзни ;— рък—т— ми; || cli LäcHeln glitl über ihr
Ge-icht усмивки nообд'пa, се плъзп— по нииeго И- ||
ins Wasser gieiiti спускам сс, потопявам сс във водата,
реката; || ciwas in di— Ta-che gleiten las-cn пускам, пъх-
нам, прибирам пещо а джоби си; ф ich gleiit darüber
hin '.едим през пръсти ни пещо. ти-ниодм си едното
око, пе се о-нредм сериозно към него; ф gltlienCe
Lohnskala' подвижни падннчни екрнр
34 Немско-български фразеологичен речник, т. I
530 Glied
Glied. das — d-e Mensch bcslehl aus Kopf. Ruipl
und Gliedern човек сс състои ог 'лани, труп и членове
(крайници); || die Glieder rcckci und -111:1-1 протягам
сс (еaмоловотно); || ich -1'1:11 m—'ne nüdtn Glicdei
au- тд'им, просвим сс пя леглото, ;тгдгим сс, оBтд'-м
уморените си членове; || dl- Glieder von -1:1 -.'1:111
протягам сс; обръщам петалиги, чм;орм. разг. гиВер-
дясням, пуквам. псВецси-м; j| kein Glied eüheen, rrgen
können пе мо'— ти се помръдни, поместя, пя поместя
крик, крика, цял съм есБaнaг, скован; || die GlieCee sind
ilr eligescHkäftn. sind ganz Taub, gefühllos, -teil из¬
тръпнали си ръцете и крикити мн, египрни са безчув¬
ствени, есБЯП-л съм сс целият, като вцепенен съм; ||
an allen Gliedern /iTtcen, ecblött-rп треперя цeн;яm; ||
SeH1er2em in allen Gll-d-ri Haben всичко ме боли. . 'вър-
-яг ме всички е-аБU, краката и ръцете; || das Wetter
liegt mir in den Gliedern от времето ме въртят ставите,
имам оeБмa-;тпи, псБоялг;тн; болки- във всички стр¬
ий; || cs Coimi heute noch clm G-wltt-r, ici spürt es in
Cen Gli-Ccrn днес ще има буря, усещам я по болките
а ставите си; || nlr liegi с- wie Bicl in Cen Gilideei
коркигр ми тежа; к—го олово, едни движа краката си,
толкова ми —еж—г; || alle Gll-d-i -ehmer/en mie, tun nie
weh болят ме, въртят ме всички стави; || ein Glied
biechcn, verrenkt! счупвам сн, изкълчвам сн стани,
крик, крайник; ф d-e Schreck fube nlr in (duecb) alle
Glieder изтръпнах, сковах се, вцспепнх се цeн;ят от
е-о-с, ог ужас, пе можсх ти се мръдна; заковях се ни
мдетого с; от страх, подкосиха м; сс крик-ти от
стрих. страхът проникни до мозъка ня костите мн;
|| der S:hreek -11:11 nir noch in 3cm GiltCtin ощс ми
треперят ко;к;-; от преживяния сгрях, ощС пе мо'—
да се съвземи, окопитя ог изпи-ипия ужас; || gdraCt
Glieder buben тgоPБ и т;тяБ, певредим съм, всичко м;
е ня мястото си, нс съм недъг-в, сакат; тторв н прие
съм; <$> wem ein Glied -eH1tr/T, -chieizl dci ganze
Köepee малкият пръст ди ге зибо.;, ияно-о -ял; ;;
б;т;; ф clnc Kelte h-sttbl aus vielem Gil-Cern нeритaги
се състои от мпого знепи, брънки; ф mil. 'п-, aus den
Glied Tecten влизам а егоод, е-оодБPм сс; излизам от
строя, оeт;иргр; || in Caei GlitCern aileetcn е-о;днямe
сс и три репици; || in Reih und Glied iulgtsltiit srin,
-ttHei, 1arsehitren строени сме, мярниочнрмe пол
строй; Ф das Gil-С einer Faill'c, elnti Gescik-chaft. cliee
Parltl член ни семейството, ни общество, ня партия;
«®> liier -Trtbt zum Ganzen, und каи-Т Cu -elbst kein
Gai/ie weaCtn, äks dicieiCes Gkl—3 -cbließ un ein Ganzes
dich ai (Schiller) стреми сс вина'; към цялото и як;
ти самият пс можеш ти станеш едпо цяло. го се вклю¬
чи (като -ктинеп член) и едп; iw.;; ф his ins Celiit
und vierlt Glied до трето и тe-нъог; коляно
gliedern "- eiwas in Ceei Telle glledcen орзтeням нещо
ни +р; чист;. пяла; ф Cas Gai/e gkl—d—il -1:1 in daci
Telle идно;;, всичко с подредено, разчленено, о-тпрe-
тeнeно а -ри тие;;, сс орзпрдр ни три тдл-
glimmen. — 3и- Feuer gkoni noch unice d-i A-cic
огънят още тлееше под пепелта; ф Cie Hollnung
glimmt nue noch п—дежт—та едва тлее, мъждука, мъж-
лее
Glimpf, C-r er l-l nii Gilipl 3ävöiдikö11iп той
се отърва леко, безболезнено, без .ош последствия.
без та поегррgр, ди сн изпити; || ibn nii Gilipl be¬
handeln, ko-wtrden отнасям се еп;зсотигeнпо, впима-
те.по към нсго, щадя го; огъреавим се по учтив ничии
ог него
glimpflich •- -е ist noch g11mp1I':h CavongeCommen
той сс отърви леко, безболезнено, без - та поеаояgр,
без лош; последствия; || Cas ist noch tinial glimpflich
abgegäigim. ging gerade loch eiiill giiipf1':i ab, ist
noch einmal glimpflich verliuTei и гоя път всичко мина
благополучно, сс отървахме леко, всичко мини сран-
пнтелп; поВре, 6ез инцидент;, 6ез особени спънки;
ф ihm gilipfllci beiaidcln огнисям сс снизходително,
внимателно, с щятепе към него
Glocke, die — Glocken- gl—ßti, käuien, liseHkagem лея,
Вия камбани, звънеца, звъня; 1| alle Glocken С-е Stadl
läuten всички камбани и 'ордя Вият; ф dl— große GkoC-
Cc käuiei Вия ';лдмяги камбана; прен. обръщам сс към
пай-висока;—, най-горпятя uнетaниид за разрешини-
него на нещо; мета стълбите отгоре падолу; || ich weiß,
was die Glocke geschlagen hal зная, каке; ме чака, как-
но м; сс готви, каква попроP ми сс готви, за какво
е чgaоин часът; || er bal 31— Glocke läuiei böeti. weiß
ab-е nichf, wo -le Hängt чул недочул; чул, има пе раз¬
бра. зи каке; с—ини думи; nод;тчл пещо, им- пс оит-
боил поВре а кикво сс състои р-Вотата;. || umg. eiwas
an die große Glocke hängen, bringen, bilden оятт0ъ-
Bднрм, оPЗгниедБPМ, раздрънкаим, разпр-ням нещо
наляво и п-тясно, бия биои6-п- за него; т—ним му
широка глaеп;ет; i| bllic hänge das 11:11 in dic große
Glocke моля те та нс ррзприндн, р;зтняеянин това,
та го запазиш за сеВе сн- || etwas Coint an dit große
Glocke нещо добиви широк— гтисное-, известност, сс
OитгоьбдБя, сс ррттрьп:вa; || cs l-l an 3-r großen Glocke
а устат— ни всичк; с, всички приказни— за него, побино
е нсче широки гласност, разг. кьораво и сакато при¬
казва за гони; || die Glocke - l-l gegossen кимВапата с
излята; прен. работи—; е свършена. опечена. кошни-
иP-р с оплетени; вързано ми с а кърпи; Ц dl— 'Glocke
isi halb g-go-sen рибо-иги е наполовини свършен’—;
ф die Glocke zielen дръпвам звънец;; || die Glocke
-cblägl zw—i (Ubi) кимВапата, часовникът удари пея
часи; || cs 1-Т Glock zwei (Ube) точно ge; чися с- <$> je
böbtr die Glocke bälgt, je hell—a -ic klingt колкото no- -
-високо виси камбипа-а, толкова по-чисто звъни;
Cie Glocke ruli zue Kirche, Coimt aber selbta ni:hi bl-
icin не '.едий какво прие; свещеникът, а кикво го-
нор;; говори етно, а върши друго; кикиого казва по¬
път, слушай, каквото той прие;, нс приин; ф Butter
тТее Cie Glocke legem елa'aм маслото под стъкления
похлупи:
Glocktiscbläg, 3-е — се kam iii dem GköcC-пeehIlg
той Бтeтe c ут;о; ни часовника. дойде точпо на ми-
пчтaг;
Glosse, Cie — zu allem, üb—e ihn Gios-en 11:111 на
всичко памирим пeтоегaтъиu, разг. :чсчри, привя по-
пи'ррв—гелп; забележки за всичко; критикувам го,
злоеновд по нс'он адрес, правя поти'оянягeлни за¬
бележки. иронични н;мeи; зи него; ф -ält- Gio-sen
комeп-aо;, обяснителни, критически забележки, тъ.-
кувяпня към стари тестове
Glotzauge, das — Glotzaugen nucbei облещням,
опулв—м, ококорнам очи, зяпнам, гледам тьпо като
теле, крие; (и шареня врата), кито в;.. пуйка
glotzen - iii iufgtri--eiei Augen glotzen гледам
нтрепчено, c опулени, разширен; от учудване очн;
облещил съм оч; к—то филджяпн, кито плочи; || duii,
wir ein Fiseh, wl- clm abge-tochtncs Kalb glolztn 'летим
тъпо, вторачено, втренчено, опулено. кито пукал, като
убодено шиле, като заклина овца, като вол; || was
gibt’- Ca zu giolzen какво ;мя ту: зя зяпапе, глелипе,
кикно се пулите, кокорите, сте ококорил;, облещили
очи
Glück 531
Glück, das — cin un-ibOiT-ei umg. sivere:Hä1tts
Glück hüben имам небивало, нечувано, псиижл—по,
невероятно, просто бeтер;мпо щастие, разг. ужасен
късмет; || scherzh. Glück muß 3-е Mensch buben -одбви
да имя човек късмет, ти с ротен с късмета си; || kein
Glück, wcCcr Glück noch Steil hüben пдмям щастие,
късмет, нс м; върви, нс ми р-бот; късметът, песрет-
ник съм, роден съм без късмет, под пeщ;е;п; звезди.
разг. куцузин съм; Марко Тотен съм; || umg. er hüt
itbr Glück ul- VersTäid -ой има "понечс щастие, о-кол-
ко+о р;тум; 'лупан с. по му работи късметът; || srin
Glück ist vollkommen щастието му с пълно; -ой пдм;
какво повече ти желае; Ц ich versuch—. paobieae. erpro¬
be nein Glück опитн—м щастието, късмета си- || nicHTs
teübTe .'Не Glück нищо, никакъв оВ.ик пс п;моитяБЯнe
щастието ;м. не снъртднс сяпки върху щис-ието нм;
II cs l-l ein wubr—s Glück, daß... идт;, истинско щастие
е, че...; || cs 1-1 nein Glück, daß Cu 3a bis. нм—м късмет,
шиег;e, че си тук; || ein Glück. daß cs 11:11 e-gi-l имаме
късмет, чс пс вял;; || Cas hat nlr Glück gebracht гови
ми донесе щ-ст;;; ||- Cas wird die kein Glück bringen
гони пдм; ти -; донесе щастие, разг. пями па видиш
сяио, ползи, ф-йта ог гови; || das Glück Hüt ibi vte-
lussei щастието го изострен, му изневери, му обърни
гръб; || er vci-cb-izte sein Glück, Teal ihn mil Füßen,
-ließ cs von sicb гой проигра. погуби, пог;т;, по—ъпки,
отблъсна щастието сн- || ich will Celitm Glück 11:11
1м Wege -iciti не желая па преча пя щис-иего ги; ||
du- Glück l-l iii hold, günstig, gnädig, gewogen, läcHelT
lir, 13:1. nie щ-с-ието с 6н;г;скнопп;, разположен;
към мене. ме покооБИтслетБуБи, з;ко;нд, ми сс усмих¬
ни; || 3us Glück ist ihi nichi nehr gewogen щ-стие-о
му се обърни; || ici /с'-^— mein Glück разбивам. риз-
оyнaнaм щ-с-нето сн; ф ein Schoßkind. ein Lirhilig,
ein Günstling des Glücks -—11 гален; дете, гален;:, лю¬
бимец на щ-с-нето съм; || ein SlielClnC des Glückes sein
щис-иего сс о-пяед м—щипски към мспе. т;Бяоeпо лс—е
пя щастието съм; || das Glück hal ihm Cen Rücken
gekehri щ-сгнето му оВърп; гръВ, му измени, изпе-
всри- || es wae ihm kein großes Glück gc-cbled-i нс му
Be отредено, писано тондмо щастие, ти изпити голямо
щастие; || das Glück Hai ibi verwöhn. щастието го е
0-зтнeзино; - Cuim hat'- меГ-Тс Glück пя тлупяБИд
късметът му работи; па слепите тдеm;БИтк; света Бо¬
городици ;м прави гпезд-тя; роти ме, мамо, с късмет,
пи ме‘ .хвърли ня смет; коги господ тини късмет, пе
пити чий син сн; Glück hat TücC’ щастието с ко-
Биоп;, изм—мпо; - Cas Glück l-l wi— AprilwetTer щис-
-иего с nоомeпниБО кит; мартенско еремс; «®> Glück
und Glas wlc kclcbl 6'1:11 du- щастието с крехко кат;
стъкло, е петр-йпо- щастието е кято проле-п- роса;
groß—- Glück gehl hakC in Stück' ';ндМого щ—стие
скоро се о-збиБЯ, трае лен то пладне; <$> groß Glück
Cann 11:11 jtCte teugen не всски може ти поняед го-
тдмот; щастие; " das Glück hat Flüg—1 щастието ;ми
кр;.;, скоро ;-нeгян-; ф gelügcll l-l das Glück und
schwer zu binCen (Schiller) щастие—; има криле и мъч¬
но може ди сс з-държ; (върже); <$> gebt - -'nem Manie
Glück und wti/i ibn im 31— Sc— род; ме, мамо, : късмет,
пя мс хвърли пя смет; - wer Cas Glück hal, führt dl-
Braut beim роли ме, мамо, : късмет, пя ме хеърл; ни
смет; <£> Scbcrhtn bringen Glück счупеното нос; щастие
с па хаир; <£> Glück Coiil in ScHrlTTei, Unglück . gcrlTtcn
щ-сгнето идва : В-нп; крачки, нещастието с бързи-
пати ни вятър (мълния), ни коп; -ф- wen das Glück in
31c Höhe hcht. den will cs wee/cm когото щастието из-
лиги високо, после го събаря; кой+о високо хвърчи,
ниско пада; ф wer’- Glück Hut. dem legt sein Hubi (dcn
kalbet - sein Ochs—) пи късметлията и петлите посят яй-
ци, и волът му сс отеля; - Glück isi blind und nacht
61'13 щастието с сляпо и зяелeпдБя; " j-Cer '-. -—Гп—-
Glückes Scbnicd всеки е кон-ч пи щастието си; <(> des
Glücke- Gtfäbeit i-l Neid спътник - ня щастието е за¬
вистта; <ф> 1м Glück -1-Т Tugend kclcbl. .еспо е та Въдеш
добър. когато си щ-етл;и; " Mäßiges Glück wähei ам
kängsli! умереното щастие е пий-трайпо; ф Cas Glück
an allen Zipfeln erwiscHen 'ондм щастливец съм, всичко
ми върви по мел и мяено, щастието м; е вързано а
•кърпа- || 1:1 vcrkäe-t Mich auf mein Glück разчитам ня
щ-стие-о, на късмети си; || ciwas aul gul Glück vcr-
sucbti опитвам пещо паслуки, ня късмет, напосоки;
|| Glück aul ня добър' час, помиги Вог (миньорски по¬
здрав): II Glück а, сполучливо зинръщ—пс, кац-пе
(авиаторски поздрав): II - vl—l Glück uul C—n Weg, uul
dic Reis— пожелавам ги щрст.лино пътуване, щрегниБ
път, мп;'; щастие; ни добър час- || aul Cem Gipfel dcs
GlücCts ня върхи ни щастието; || Ccln Glück bei d-i
Prüfung. 6—1 Cen Беш-п hüben пямим късмст, щастие
пи изпити, пс ми върни па изпити, пдмам- успех при
жените; || 3u Ши-Т Glück bei dem STurz gebuht имал си
щ-стие, късмет, че нс пипна ноно, че сс отърви леко
при питането, чс пс сс парии; по<т;но при п-лапето-
|| Cas Glück isi gegen mich, hal s1:h gegen Mich geweiCci
щастието се с етоноо;но поо-;Б мене, сс обърни про-
г;н мепе, ми изневери, ми обърни гръб; || -е kehl in
Glück und WohisTand, l-l cin Han- im Glück, schwillt
1m ' Glück -ой живес кито и-о, Вей, тъне, плува и охол-
ство. всичко му се нарежда, както ;скя, е 'олям къс-
мe-н;д, щастливец; || Glück in 3—е Liehe, 1м Spiel haben
им—м щ-стие, върви ми и .юбонги, на ком-р; пeтслд
па комар; || im Glück und Unglück ZusaiieihäkTei.
/^-31111-11111 пържим етип зи друг а щ-стие и пс-
щастие, тeн;м р-пости и скърби; || ihm l-l das Glück
11:11 in den Schoß gefallen щ-с-нето му не с пипнал;
ог пебе+о, гой тряВнаше да извоюва сим щастието сн;
|| das Glück 1ш Winkel (Sudermann) щастието а ъгъла;
тихо, скромно щастие; || Glück 1ш Unglück hüben имим
щастие а пещ-сгнето; всяко з.о зи добро; <> Unglück
1м Spiel, Glück im С-е Llcbe псщ-стие и игр-ги, щастие
и любовта; || Cas Glück ist mit nie щ-сгнето е : мепе,
ме п;кр;н;mснегвуБр, ме съпътствува, с късмета си
холя., с късмети с; съм сс родил; || duiil busi Cu hcl
mie k—ln Glück пр; мепе пями та имаш успех с тона,
ще претърпиш неуспех, несполуки, пями ти -е огрее,
щс удариш пи камък, пями ли постигнеш пищо; ||
Cumli wirsl Cu kein - Glück Habtn нищо пдмр ти по¬
стигнеш с гоня, щс претърпиш рuаеко, неуспех. не¬
сполуки, пями ди ;; провърни с тона; || mil etwas Glück "
haben имим щастие с нещо, сполучв-м, преуспявам,
проработни м; късметът, хвърлям тюнсн, провър-
вяви ми с нещо; || er hui duiil s—ln Glück geiucht той
си пр;6;. път с гови, пиприв; кариера, сс издигни, сс
п-рели, урепи живота си; гой преуспя, сполучи много
с гови, мпо'; му проБъовд с гони; || di— Jagd nach dcm
Glück стремежът към ' щастис; питnрeБиоPгр зи щ-с¬
тие; || Cu Ciin-T von Glück sagen, redem. Caß du ill
Cem Lehen Cuvongekoniei hlsl има. си късмет, щас¬
тие, годбн- ти бни'отиоин ня щастието, късмети си,
можеш ти сс похвалиш с късмети си, чс си сс отърва.
бнят;понучпо, чс с; епяе;л животи си, кожа;— сн- Ц
von Glück htgün-llgl sein покров;meнстaунип, зико;-
ндп съм от щастието; || ТешС-п, 6-13^:11 vom (vor)
Glück опиянен, замаян ог щистис; || voi Glück ver-
532 glucken
Här-cbtif -eim гянeно дете ня щастието съм, щастието
мс е разглезило много; || voe Glück strahlen, w—inei,
-1:1 nicht zu las-cn w1e-rn сияя, плача ог щастие. щяс-
-.UB и прсщясmнив съм, преливам от щастие, нс мога
пи сс п-радиим ня щастието си, луд съм от щастие.
■просто не зная какво Ти правя ог щастие- || ici wümscic
31r zum Ge6uаTeTug viel Glück за рождения -и дсн -и
желая мпого щастие- || zum Glück hutt- da- Gc-cbäft
noch auf за щастие, за мой късмет, по една шяетлuн-
случайност мя'-т;пьт бсше още отворен; - || bei dem
Umfall wurde zum Glück litiaiC verlctzf при злопо¬
луката - зя щастие (късмет) пс пострада, нс бс ряпсп .
никой- || Са- Hai nlr gerade loci zu iciieM Glück
geleHIt само това ми липсваше, разг. Всше кусур. ексик,
зи да Въле пълпо нещастието ми
glucken — dl- Henne gluckt квачката аикя ко-ко, а;кя
пиленцата, :иаиа; В den ganzem Tag zu Uluec glucken
кисни по цял ден, вечно а къщи
glucken — cs glückte mir, ihn zu tecTen успях. члилe
ми се, сполучих пя го намеря; || cs glückte gut. schiechi,
übel имах успсх сполучих, успдсi нс чепдCi ударих о
камък; псщо чспд, пропадна. сс провали- || der Plan.
dl— Operation war geglückt планът чепд; операцията
излезе сполучливи, успешни. сс увенча с успсх, з-Бьо<
шш щастливо. с чепсс- || 11ш glückt immer ail—s върви
му исичко, във исичко преуспява, имя успсх. щастие,
късмет; върви му като по вода- исичко му сс удава;
|| iii glückt ii:its нс му върни, прсслсдая го песпо-
лука. нещастие. претърпява навсякъде нсуспсх, неспо¬
лука. пищо пе му се чтяБя
glücklich — ein glückliches LaiC щясгниии, честитя
стрини; || unter eiicm glückllcHcn Siern geboren -cin
роден съм под щ-етл;н- звезди; || 1:1 hin gIüekI1cH
üb-e Cas Gcscienk много щастлив съм от подаръка;
|| cimc glückliche Lösung сполучливо, щастливо риз
решение; || elie glückliche Hand hahtn имим леки, бля-
'ослоиспя ръка, златни ръце. каквото пипна," иирсс;
|| iii cli— glücCilcii R—1-— wüm-chem пожелавам му
щастливо пътуване. добър път; || —im glücklichie Ge¬
danke. EinTall щастлива мисъл, идея, щастливо сочм-
вине; || ciwas nimmt clmcm glücklichem Verlauf псщо сс
0ЯTa;Б- благоприятно; || etwa- 2u —'пем glücklichem
End— bringen повеждам нсщо то Bля'ополутeп, щас¬
тлив край. зиБърнък; || glücCilcii Tage veal—b—m из¬
живявам щастлив; лпн; || ich schäfzi ilci giückiieH
смя-им се щастлив; || ihn glücklich paeiecn обл-живям
го; U ihm glücklicH iicben няпряиям го щастлив. чес¬
тит, ощясглиияиям го; || Cie Zeit war ii:Ht glücklich
gewäiif бс изВрин неподходящ момент. времето Всше
лошо изВрипо, моментът Ве подбран несполучливо;
<ф> d—м Glücklichen schlägt Ccinc Stunde зя щастливия
времето престани да тсче, минава незабелязано- . dem
Glücklichen nue Cann —'m Unglück frcTei само щ-етлu<
вия може ga постигне нещастие; ф so, d-e wäre glück-
I'cH Tort паИ-после Bлятополччно сш отиде, се итмсгс,
няИ-сс+не сс отървяхме ог нсго- || j—T/T koiM-T Cu
glücklich - пиИ-сс—пс си идваш. пристигаш блигополуч-
но- || glücklich anCoucn пристигам бнягополччпо,
няИ<поелei няй-се+пе
Glückslail, d-e — ein solcher Giü:ksfiik wiederholt slci
selten такъв щастлив случай рядко сс повтаря. едии
ли щс се повтори пяко'и, едва ли ще пи пали;, ще пи
сс удаде друг път; || duecb einem unvtrHöTTtm Glücksflil
In dcm Besitz von cfwas kommen порил; неочаквано,
щастливо с+счспне па обстоятелств-та. порили едни
щ-егл;Б- случайност сс слоВив-м с пещо, нсщо- м;
сс пили, нещо попили а ръцете м;
Glücksgriff, 3се — iii etwas elnei Glück-grlll tun
имам рядко щастие c нещо, разг. хвърлям дюшеш с
псщо
Glücksgut, das — mli allem Glück-güt-ei ge-cgncl Bн--
'оеловсНi п—диреп c всички тeмп; блага
Glückshaube, dl- — mif Glückshaube g-hoe-i -cin ро¬
ден съм c ризи, c късмет
Glückshaffn, dee — ih dci GlücCshaf-i iliiiulci пи-
влизам, хвърлям котви а тих пристан
Glückssache, dl- — Cas isf (сте) rclmc GkücCseuch-
тов; е въпрос симо пя щастие. късмс;, ни щястниБЯ
случайност- . umg. Deiktm i-f GIücCselch- мисленето
с чис+я случайност
Glücksspiel, das — 1ш Glücks-pitl gewinnei спечелвам
пи комар, ня хизир;
Glücksstern, Сее — се war тТег einem GIücC-eTtin
geboren той беше ротен под щ-етл;Б- звезда
Glückssträhne, di— — in cinir GIüeC-eTraHit -ein, sil¬
zen. icbcm а период съм. когато каквото и ти захвана,
ми върви, щастието. късметът ми риботи- || ich Hall—
Heute eime- änegispaöcb-п- GIüekeeTraHi— лиес ми- иъ-
риеше мпого, по водя. по мед и масло, днес Веше едни
щастлив лен за мспе, имах късмет, щастие
Glückstopf, dee — umg. in den Glück-topl gielTei из-
виждам, изтеглям neтрлби, спечелвам ня л;тио;я-
хвърлям дюшеш, изтеглям голям късмет, имям щас¬
тие
Glückwunsch, der — ich send- Ibitn m—ii— hc-l—n
Glückwünsche zum leuen Jabr. zum Gcburl-Tag изпра-
щ—м Ви пяй-лоВри Bлягопожeнинид зи повити 'отина,
зи рождения Ви теп- || ihm zui Geburl-tag GIücCvün<
e:Hc därbriigti, ausspaeciri поднасям, изказвам му
пожеланията сн по случай рождения му ден
glühen — dl- Sonne glüht слънцето печс, жури; || vor
Ere-gung, Flebte glüicm горя ;+ възбуда, от трескя-
|| Cu giüi-t ju ти ти гориш. имиш трески. температура,
огън; || die Beeg— glühen im d-e ÄЬtnCeoiic пл—н;п;те
ся озарени чсраспо ог (заревото ня) вечерното, зи-
.язв-що-о слънцс; || Tür iii, füe —in— Id—e, füe —in Zick
glühen горя от любов към него, горещо, пламенно,
егояс;по го обичам, обожавам го; горещ привърженик
съм пи идея, преследвам тлея, цсл с пляменн; въоду¬
шевление, зяпинeп съм зя идея. стрсмя се с жар към
постигането ня цел; || nach Ricbc glühen горя от жиж-
ти, желяние за мъст; || er glüh. 3313:1, -ici zu rächen
гой гори ог жажди зя мъст; - мап nuß Са- 81-11
schmieden, solange cs glüht желязото се кои;, докито
е горещо; ф glühende Hilze огнена жеги, зной, пек;
мараня; || giüitide Augen пляменн;, огнени, жар:;
очи; || glübcmdc Lieh— пламенна, горещя, сгоисгпя,
жарка, огпепя любов- || gkülcmdc Kolken жар, жяр—вя;
|| wlc шТ glühenden Koilci -ifzcn сетя кято пя въглени,
ня жарава, пя тръпи, игли; || ein gkülciCca Haß,
Schmer/ горещи, пламенни, страстна ;мр-тя; пaнсщa,
огнени болка; || ein glühendes Verlangen nach cfwa-
haben изпълнен съм от плимспно, горещо желяние зя
нсщо, желая го пламенно, страстно, нар. пе+имен съм
зя пещо- || ein glüb-iCce Anhänger einte Idee -clm горсщ,
пламенен привърженик пи една идея съм; || etwas mii
gküliidii Worten. in glühenden Farben eehild-ai опис¬
вам нсщо c пламенни слова. в няй-ярки Вягри; ф Са-
Ei-cm 1-t glühend geworden желязото -сс нагорещи, на¬
жежи, почсрвспд; || etwas glüicid machen нажежавам,
п-горeщдБям псщо; || du -ГеН-Т glüb-nd eol aus из¬
глеждаш огпспо-чериеп, чсрасп сн кит; рак. божур.
жар. жяряия, гориш целият
Glut, die — die Glui 1ш OT—m, 3tr Sonie, 3-r Li—bc
dtr LiidemseHlTtii жарта, ж-риБЯта и печката; он-
чевнят зной, пск, жарките лъчи ни слънцето, огнените
слънчев; лъч;; ж-рт-, пламъкът, отпeпигр любовни
сгр—ст; о'ъндm, пламъкът па страстите; И die Glui
glomm noch unter 3er Asch— жирга тлееше още пот
пепелта; || im der Glui sTochern, dic Glui scHürem риз-
р-ням, разръчквям жарта, стъкиам огъня; раздухвам,
подклаждам, рятп-ли-м страстите. полсmоe:aвям; Ц
1-t das clme Glui им- чс жеги, пск, зной, пещ; || die Glut
aul ihren Wangen, 3-e Wangen. ihrte Augen руменината
на стрините. Вузите И; огненочервените И бузи; пла¬
мъкът, огънят, егр-етт- ни поглела й, огненият. жар¬
кия; И ■Погтeд; <$> gcHciic Glui ist gefährlich скрнтня—
въглен с по-опасен, по пари; покритият въглен по-
дълбоко пари; покрития— въглен изгаря човека- ф iin
hl- zur Glui е—Г/еп. emtflamiem никириим го за почер¬
венее. ди nнрмнe, да побеснее от яд; иьзплимeндвям
го; || er isi in Glui tilbranil оВхнипяг ог гореща, пла-
менпя, жарка, огпена страст с; || die Glui dämpfen
тятчш-Б-м пламъка ня страстите, етоисгги; И in Glui
geeit-i нъзпнимснявим се. ризпилвим се. разгорещя-
вам се
Gnade, die — GnaCe suchen, finden търся, нимирим
Милост; || lim cimc Gnade erweisen, gewäiren. hczrlgcm,
ihm ein— GnaCe amgedeiHim ка-ст окизи—м му милост;
проявявам милост към псго. ем;ляБЯм се над пего;
|| GnaCe walten liss—n проявявам милост, спизхождс-
нис- Ф GiäCc in ihm üb-i проявявам милост към пего,
ем;тяБям се пит него; || deiie GnaCe will 1:1, hraucie
1:1 nlcit. auf Ceime GnaCe vea/lcif— ici пе сс пужляя,
пямим нужди ог тиоя—и милост; || l:i ergebt ш':Н,
liefere mich ihm aul GnaCe und Ungnade предавам се
безусловно а ръцете му, предавам се безусловно ня
победителя; || au- GiaCt ог, по милост, порили бля-
'оаоленис; || —fwas aus GiaCt und BarmHtrzIgkilt tun
правя, върши нещо сим; от милост и състрадание
(милосърдие); || Gnade bei ihm eriaigei ним;оям ми¬
лост при псго; ом;лое;ииявим го; || in Hohen GiaCen
h—i iim stehcn ня високи почит съм прн нсго. ползувам
се с неговото Bла'ононeн;с; || ihm in Gnade entlassen
освобождавам го ди си върви; изпращам го Влаго-
склонно; || wieder in GiaCei lufgcnommcn werden при¬
емат ме пак великодушно, благосклонно; || oimc Gnade
Вез милост, безмилостно, безсърдечно; || iim um Gilde
blti—n моля го за милост; || clm G-euch um Gnade молби
зи милост, помилване; || ici hin ii:hT vom -einer Gnade
abhängig, will nicht vom -einer Gnade l—ben пе тяв;ея
от неговата милост. пс желая ди живея ог нсгоии+и
милост, мнноег;нд, ог поgиднидги му; || vom -сте-
GiuCti под неговата протекция, под неговото бла¬
говоление; || König vom GöTTe- Gnaden богопомазан
кри.; || ein Künstler von Gollt- GmaCti богопомазан
творец, творец по милост божия; || Ccinc Gnade vor
iii, vor -cincn Augcn finden пе пимирим олоВрепне+о,
признанието му, пе му хррeевям, допидим; || Gnade
vor (für) Rechl cagchen la-sen прощаи—м му велико¬
душно, помилвам го. поп—ряи—м му великодушно
жииота,- свободата, живота, проявявам сншзхожленис.
миноег към него, ем;лдним се пят псго; || er koimi
wieder zu GnaCtn гой си възвръща отново Bти';-
склонносатя, Bляг;вонeп;eг;, бива огноно приет, с;
спечелва отново Bна'овонсп;emо- съвзема сс- ф veralt.
Euer Gnaden Ваш— милост- || halten, haltet zu GiaCen
c Ваше позволение; простете, извинете
gnade umg. — giade (31') Goli господ ти ти с ня
Gold 533
помощ; горко тш, тежко ти, разг. тежко ги пя Bон'ури;
мисли му; прани му сметки
Gnadenbrot, das — lim da- Giud-nbroi geben, ge¬
währen хрипя го по милост, Д-ром, приютявам 'о пот
своя поленон, на своята трапези- || -а ißl Cas GiaCen-
broi h—1 nlr, bikoiiT das GiüCenbeol von mir той сс
храни пр; мснс, храня го по милост; гой жниес от
моите подаяния
Gnadenfrist, dl— — ihm eint GiaCcnfr1-t geben, gc-
wäbrci, bewilligen дивим му къси отсрочки
Gnadengesuch, dis — ein Gnadengesuch iu1-etzci, cin-
ae'eHem написвам, съставям, подиним молби зи по-
миниянс- || das Gnadengesuch v—awtef—m, ahlchncn
отхвърлям молб—ти зя помилияпс
Gnadenstoß, der — ihm dem GnuCtn-loß geh—n нини-
сям му милосърдния. смъртоносния улар, доуВивам
го (зи ди съкратя мъките му, стрятипидгя му); ел-'ям,
турям край на мъките, страданията му; разг. тонър-
HБ-М го
Gnadenweg, d-e — etwas übea den Gnadenweg eeecl-
eHii постигам псщо : молби зи помилване; || ihm die
Stiäfc aul dem ('m) Gnadenweg eilassen унижавам мол¬
бата му зи м;н;ег, опрощиням му ни:ятип;eго въз
основа пя молби;— му за помилване
gnädig — der gnädige Zufall 6ли'ое:лоннидг случай;
|| in giädlg—i Lauie. Stimmung -clm и добро рязnото<
жспи; на духа съм, 6ни'оризпоножeн съм, ;м;м добро
настроение; || spött. -rl so gnädig und sicht auf Въди
тики любезен и благоволи ди станеш- || Goll scl mir
gnädig господ ga м; е ни помощ; || iron. du hist aber
zu gnädig много, прек—лено си великодушен, благо-
склопси, снизходителен; ф 3—е gnädige Here милос¬
тивият господни, господар- j die gnädige Feau милос-
тшеита госпожи, господарка; || gnädiges Fräulein ми¬
лостиви госпожице; ф ein gnädiges Ueicii сн;тхот;<
телня, великодушия присъда; || eine gnädige Straf-
еп;тхот;meнно, великодушно някaтaп;e; || -е ballt
eln—m gnädigen Tod смъртта му В; лека. безболезнени,
не Веш; мъчителна, умря леко. Вез да усети, без ти
етояп-, без ти сс мъчи; ф -е ist noch gnädig davon
geConmem гой се отърви леко, евтино, безболезнено.
без ди пострада, без ти си -изпити мпого; || scherzh.
lacbei Sic es gnädig nlt mle бъдете м;ноегнн, сниз¬
ходителен, великодушен към мепе
gnatzig, dial. berl. — gnat21g -clm сприхав, пераозен,
лют, оизтоИзнигeнeНi кибриmнид съм, ведпига кипвам,
хвръквам, избухвам
Gockel, der umg. scherzh. — cr läuft hteum wic cii
Gockel, isi eligthllCiT wie —in Gockel разхожда се. пери
сс. перчи се като петел на бунище, големее сс, риз-
перил ръце, разперил се като петел на сгоВор; раз-
хождя се -като петел межту кокошки; пяперсп кито
пе+сл на Вуннще
Gold, das — 813118111- GolC .чисто, еимооотпо зня;о-
|| (13:1) Gold gaabem. -eiür1tm копия зи злато; || Gold
waschen промивам злит; (ог пясък— ни реката); || hist.
GolC macbei опитвам се ди получа, да добия злито
по химичен път- )| aus ecHtem GolC ог чисто злато;
|| etwas ill GolC übir/lthen п;тл-гдв-м нещо; || aus,
in GolC g-aihcit-t изработен, изкован от знят'о; || 'm
GolC gelaßi обкован а злито, а зл-тни обковки; || tlwu-
glän/l wie Gold псщо блести кито злито; || sic 1-Т treu,
zuveeiä-sig, liulte wie GolC тя с чисто, истинско з.—;;,
златен човск, пя пся можеш ти нярвиш, да се оениндш
изцяло- «®> cs isi 11:11 alles GolC, was glän/T не всичко,
534 golden
което блести, е злато; иснчко, що хвърчи. нс сс ядс;
«0 eigner Herd isf GolCt- weif сиоя къщици — сиоя
еноBолиця; бащино огнище — топло пепелище; домие
ле, ниглс ми те пями; «ф» echTes Gold wird klar 'm Feu—r
човек се калян- а 6;р6ити, кикто тниг;-; в огъня;
златото го огънят префипя (пречистя). а човека —
;e'н;лого- - wenn Gold redet, schwelg. alle Will ко¬
гато златото говори, мълчи целият свят; «ф» GolC
öTfiit j-Ce Tür златен ключ железни врят; огняря;
парите всичко моги— |пррвяг); - GolC nächt Taub.
Glück lacbl blind тнр-;;; прав; човек— глух, а щас¬
тието го заслепява- <ф> Morgen-lunCe bal GolC 1м Mui-
dt който рано ег-в-i нему бог поми'я; рап; пил;, ряпо
псс- ф in Gold bezahlen запнащ-м а тнрг;i п—полсон;,
със злато; || Cas isi licht mit (1m) GolC zu br/ihlcn гоня
нс може ди се купи, т-плят; със злито, е неоценимо,
безценно, цепя пяма, злат; ти м; дивиш, пс го дивим;
|| etwa- mit GolC au/wlcgen з-плащ-м скъпо и прескъпо
пещо, т—н—м луди пир; . зи него- || er -eH—T—It du- GolC.
-it/Т 1ш GolC, wühki 1ш GolC, veedleit ein— Staig- GolC
той рипс парите c лопати, плува и злито, печели лул;
пири, цдно състояние; || das Coslel eine Staig- GolC
гои; струва цяло със+ояп;с, богатство, баща си ш
майка си, цели л;сити злито, луди пари; || voi GolC
-trotzen отрупан, накичен съм целият със зл—тп; укра¬
шения, пръстени, накичил съм се просташки, като
нртрока с украшения; ф -1— Hai GolC in С-е Kehle тя
ими истинска зл—тпи мипи. цяло състояние, цяло бо-
тигетвo,-тниго а гърлото, ими чулсн глас; ф das GolC
ibrer Locken златистите И :ьлрu(ци'; || ihr Наае isf wie
GolC тя има злят;ег- коса; ф von GolC und Slihcr
ess—m ям ' в злитпИ и сребърни съдове. живея разкошно.
0-тn;нагам мпого
goldeiL.— bibl..<ras Goidtit Kalb Златният тeтси- ||
Cas Goldene Kulh anb—iei кланям сс пя знa-оmо; обо¬
жавам зн--ото; зли-от; с мой бог, идол, мой кумир;
|| 3ti Tanz ums GokCenc Kalb питпоeвярвяпe, налпрс-
пусканс зя всемогъщото злато; || hist, Cie goldcic Bulle
императорски златен пстam върху средновековни 'оa-
моти; вула; || die GokCenc Bull— конституционна трa<
мота ог 1365 г.; || Cas Goldcic Vilcs зн-гп;mо руно;
|| das GokCcit Zeitalter тн--пият еск; || die Goidtme
Regel просто тройно правило (в математиката); ||
Cei Golden- Scbniti златно сечение (в математиката);
|| di— Goidtit Stadl зн-тп- Пои'и; || das Goldene Hoen
зл-тинят рог; || dl— goldene Uoeh/-1t зн-гп- сватба;
|| dl— goldene Milit, d-e goldene Mittelweg, da- goldene
MltTtiiäß злигпити среди (средина); . || er Hai —im gol¬
denes Heiz, GeiüT гой има зли-по сърце, златни туша;
|| ihm goldcie Berge viispicchcn обещиним му зл—тп;
планини; || Ссм Feinde goldene BrücCci bauen п—в—м
пи противника нъзможпос; за оятб;оигeте-но, ти сс
;згстн;i улеснявам отстъплението му, пое-о;дн-м му
злати; мостове; <ф> goidtme Teessen, ilcbts zu —s-cn го-
тдми фирми, бедно положение; --роa-- му ';тям-,
софрата му минки; коприна носи, коприви . ялс; цър¬
вул; пдми, гайда иска; <ф> goiCencr Schlüss—I lacbl 1-3--
Schloß aul тнигeп ключ, желязна ер-ти Отваря; <ф> gol-
Cticr Häiice bilchl i'-irnes Toe златен ключ (чук)
желязна во-г- отн-од; «ф» HanCwceC Hui goldenen Po-
Cei з-пая- не тегли 'т-д
Goldfisch, 3-e — scherzh. er hat -1:h eiiei Goldfisch
geangelt той си улов;. хвана*— въдицата елиа зли-пи
риВк— |мом;тe с 'ондми . зестра,' богито момиче)
Goldgrube, dl— — 3us Gc-cläfT i-t die richtig— Gold¬
grube м-г-т;път с истински златни мипи, рудница
Goldschmied, dcr — dtikei wie Goidscbiieds Jungt
мпого ти здраве; аъри; по дяволите. и пръжломите
Goldwaage, dl— — jede- Woil aul dl- GoICwaag— legen
ел-г-м всски дума пи везните, поe-eгням, премериам
всяка пуми, всяка казана пуми по лв; пъ+н, тегля ш
претеглям всяка своя дума
gönnen — ihn -Twas gönnen желая му нещо ог сърце,
пя тоит; сърце, без ди м; се зловил;, пс му зивижт—м,
триго ми е, р-дв-м се, че им— възможност зи нсщо;
|| Cas gönne ich ibm -ой тяснчживи гони; ирон. пят—
му се. хи: му е това- тик; му сс пиля; || -1- gönn. um-
11:11 dl— Ln1t, 11:11 das Sciwar/c uifte dem Nagel зло-
ииди й сс дори чс тинимe, криво И е. яд я с тор; че
дишаме. свил; й сс въздухът, кой+о т;нимe, т-в;жт-
нн ня калт; пол ноктите; || ich gönnt mle einige Tuge
Erholung Л—Н—М си, р-зоeн-в-м си, позволявам си
няколко лп; почивка. отдих; || ich göiit nlr 11:11-,
Ccinc Ruhe нс си оятосняи-м и най-малкото удовол¬
ствие, пе си п—вим оmт;с, почивка, р-ботя неуморно,
непрекъснато. не подгъвам крак; || Са- war ihm nicht
gegönnt тови пе му бс отредено, съдено, писано; ф
ее gönile nie C—liei Blick той нс мс удостои н;го с
поглед, пе ме nотлeлпа тор;; || lim ein geneigte- Ohr
gönnen изслушвам го благосклонно, удостоявам го с
еиимяпнего си, отделям му впимипис и го изслушвам
Gönnermiene. die — clme Göiitrmltnt au/setzen пр;-
емам покровителствено изражение
gordisch — dci gördisehii Knoten lösen. durchhaucn.
zerbauci развързвам, оизс;чям, разрязаим гордиевия
възел
Göre, dl— — -1:1 (Akk.) wie eine TeecHc Gör- benehmen
държи се кято милко невъзпитано момиче (момче).
хлапе
Gosse, die — sic aus der Gosse ziehen, äuliesen из¬
важдам я ог калта, понBиоим я от улиииги; || sic
Coiii aus 3-r Gosse ул;чн;иа, улична жена с- || in
der Gosse cidcn пропилим, тaнърнвим животи си а
калта, тинята; || im 3-r Gosse liegen лежи в калт;, ти¬
ня;—; || -1:1 (Akk.) in d-e Go--- wälzen търкалям се.
валям сс а калта, тинята, помията; || ihn Cuech die
Gosse ziehen очерням, ок-лям го
Gott, d-e — Cer 11—6— Goti добрия— пято господ; ||
dee allmächtige Golt всемогъщият Вог; || 3er dreieinige
Goli ;оиeтинпидг Вог; || Gotl Vitee und Soin бог отец
и син; j| Goll d-e Here господ бог; || Golle- Sohl с;п
божи; || dit Msттei GoTlc- мийкити господня, св. Бо¬
городица, деня Мария- || ein Dlcnee Golle- раВ божи,
свещеник, служите. пя църкви;—; || das Reich Golle-
и-ое'тв;г; небесно; ф dic Gölici Сее akiei Geiccbei
боговете пя старите гърци; ф Golt aibtlti, paclsen,
lüechitn, iä-Tcei. leugnen оВожиним, сливд, снивосливд
бога, боя се от него- хуля го, богохулствуи-м; отр;т-м
6о'—, нс вярвам а боги; || Goli dieiei служи пя Воги;
|| . Goli bewabec Goll behüte« du srl Goll vor да
пази бог- бог та пази от това; пепий си Воже; уnят;л
Вог; Вожс. съхрапи- зачувай, Воже; || Goli -oll Mich
bewahren хич ш пе мисля тя го пипрявДi пямим никакво
намерение ти го направя; || Goll scl Dank слави Вогу;
|| g-r-ehtci Gotl прани Воже; боже спрянegнини; || dein
Woil 1m Golle- Ohr от твоите уста в божите .уши; ||
Goli sei uns gnädig бог дя се смили пит пис; тежко,
горко ни; || Goli sicb- mie bcl Вог g; м; с ня помощ-
Воже, помоз;; || umg. Gofi sci es gctroiiclt und gc-
pfiTcn еливр Вогу, слини ня Во'—; || Gotl -cl Lob und
Dank lüe Cie R-ituig снял- и слини ня бога за спа¬
сението; || umg. gnade Clr Goll 6ог ди т; с пя помощ,
Gotteslohn 535
горко ти. " тежко ти, разг. тежко ги ни 6он'чоя; || wenn
Cu zu spät Comi-t, daii gnade dir Goll симо ти за¬
къснееш, мисли му после, nояв; му после сметка. ще
видиш бял вълк по пнятпс; Ц leider GöTTte ging meine
Uhe falsei зи съжаление. зи жалост часовникът м; пс
бсше всрсп; || mii GoTle- Hilfe с божият; помощ, с
в;тяг- господня; || Gotl verdamm m'ch проклет да
съм- || -1— spielte, daß Goli erbarn’ гя свиреше ужисПо,
просто та я окяеш, ожян;н, жива ти я оплртeш, ти
ти дож-лее за нея, да ти сс скъса сърцето от съжа¬
лени;; || Golt geh— es тай. боже- тип; бог ли даде;
ф a:h du, kicb—e Gotl божичко- господ;, Исус; Христе,
|| große' Goli велики боже; || Goll 6e1öhkti господ ди
е с тебе. иърии с богя, сбогом; прощавай- || geüß Golt
помаги 6;г; добри срещи- добра стига; || Goli zun
Gruß дал бог добро; останете с добро- || Goli mil cu:b.
mit uns бог c ними, пями; || Goll sTeafe ilci Вог ти
мс накаже; || GölTee GeboTe baltci изпълнявам, спазвам
божите заповед;; || Gott ist (scl) м-in Zeuge Вог ми
е свидетел- нека Вог м; е свидетел; ф Cas war weiß
Golt nicbt 1-1:1. тови пииеm;пр пс 6е леко, пе 6е шега
работа- Вив—ше сн я --д работи, ей богу- || ich . habe
cs Gott weiß w—m gegeben елин 6;г зн—е кому съм го
дял- || das ist jelzi Goli weiß wo едни господ знае къпе
сс с ляпало. къде е ссги; || w—'ß Goli wann -1— konmi
едни госпоп зние, кога ще се върне тя; || ici. ' habt Goll
weiß w—m (alle-) gifeagt кого ли нс питах, не остани
чоиск ди пе запитам; || Cas w1-ecп die Göller -овя симо
Вогонете знаят; || cs wae —in Bild Tür (С'—) Gölice Всше
чудесии, великолепни гледка; едно зрелище, просто т—
му се пепяглсдаш, ди си умреш . ог смдс; || so (wenn)
Goll will — will’- Golt яко с рекъл Вог, господ- ф er
stand Са, wie ibn Goll gcschä/len той сгоeнс, кикто го
е мийкя р;тuт-i както ог мяйки излязъл. гол-голе-
ничък; || dci kleben Gotl tliei guien (feoinen) Mann
sein lusstm чакам ди ми питие ог пебе+о, ог 6о'я, нс
сс безпокоя за бъдещето, живея си Bсттр;жпо; || l—bem
wie Goll, wie 3er 11—hc Goli in ' Frankreich живея като
цяр, Вей, пиша, палп^ съм сн ня пъпа; || dci kleben
Golt wuifei la-sen чиким 6ог ти сс погрижи за псщо,
оставям пещо на симотек- || all— Tage, dit Goll werdem
läßt всеки Вож; ден; || dem kl—hcn Gotl Cie Tage (dem
Tag) -1—11-1 поихоеням, пропилявам всски божи дсп,
прекарвам дпи+e си а безделие- || ее i-t nicbl werf, daß
ibm Goltcs Erdboden Trägl, daß ihm GötTt- Sonic bc-
seh-imt той пе заслужава, пс с достоен - ти тъпче земята.
ди го грес божието слънце; || das weiß Gotl und all—
W—lt исички зная— тона. пяма човек та не го зпие,
известно ш прe;твссгно е- || als Gotl Cen Schaden, h-sib
когато се чссmис; по-къспо; || 3-е Geldbeutel, 3-r Mui-
non ist sein Goll :.—№ се ни пирите- пи парите добро
утро, ня парите добър иечер; пирите са негов Вог; ||
Cu söiiet den Namen Göft-e 11:1T mißbrauchen пс по-
н;ирдй, нс споменавай името господне пипоизно; ||
Golt und jtCerMUii всеки. от царя до пъпаря, - ог пий-
мялк;д то пий<';лeм;д; || Cas war GoTlc- Flngee това
беше пръст Вож;; || in diesei Buch finde. man, was Сее
ki—bc Goli w—iß und wa- er nicbl weiß и тия книги ;ми
киквот; гряВни и киквот; пе тряВня, в пся сс разправя
за щяло и нещяло; ф GötTee Woil божието слово,
библията; || scherzh. GöTtee Woil vor.: Lunde селски
свещеник; || Golt hab’ ihn selig бог п— го прост;, та
упокон пуняm- му; иирегво му небесно- - ф an Goll
giauhen, zwci/ckm ндон-м а 6оги, чсъмпдвим се в доВ-
рогатя, съществуването пи бога; || -1:1 (Akk.) зп Golt
und dl— Weil wenden обръщам се към всички, към це¬
лия свят; || auf Golt баш!, vertrauen строя, 'рапя пя
Воги, п—лянам ' сс, ояттumям ня Воги; || се ist bfi Goli,
rubi in Gott той е пр; дядо бог. па небето, Вог го
прибра при себе си- гой почива вечен съп- || -hei Goli
s:bwöecn кълни се. заклевам сс а Воги. || der GöTT-t1-
6-1^- дяволът, е-т-пагЯi пeчecт;н;дг, нукин;дг- || in
GöTTee Namen а името Вожне. на бога; рид; Воги, зя
богя; ог мепе ти мин;; || das -Т-Нт in Golle- Hand това
е и ръцете ня Воги; || über Goli und Cie 'eil reCtm
говоря за щял; и нещяло, за каквото ми дойде пя
умя. ня езика; || um GöTTte willen зи 6;'Я, рид; Воги;
|| etwas um GötTee Lohn tun привя, върши нещо тяо;м,
за Вог тя прости, без пир;, за тоя, пет; духа; || du
bist wohl vom Golt verlassen, von aliem Göllern verlas-em
.ут ли си, ти не си се побъркал, л; сметка
кикно nоинин- || bis. Cu ganz von Golt verlu-sti да пс
си изгубил ум— си, със всичкия л; си, ти нс ти с изпила
кукувица ума (акъли), ти не с; полудял- || се ist von
Goll verki--im и 6ог с вдигна. ръка ог пего |голкони
с глупав. некадърен)- || —in Kün-litr von Gollt- GiaCen
богопомазан артист; || von Goli und R-chis wegen а
името пи В;'— и споивeтннвос;ги; по божествени и
човешки зикони, с пълно прано; || vom Goli und Cie
Weit nichts wissen нищо не разбирам; || etwas voe Goll
nichi vtiäitwöittn können не моги ди поеми отговор¬
ност прел бог- зя пещо; || zu Goli bctei м;нд сс ня
6;ги, отправям молитва към него; || ich Hoffe zu Gott
пaпдн-м се пя Воги; <$> 3er M-msch Cenki, Goll lenk.
човск предполага. бог разполага; ф Gotl gibt’- den
Seinei 1ш Schlaf когото Вог обича, го обсипва с бня'я;
<ф> hilf 31а scibsti so bilft die Goll — Golt gibt —'nem
wohl 31- Kuh, aber licht 3-n StalcC dazu — Gotl gihi
clneM wohl dci Oeheemi aber nlcbt hei den Hörncen —
Goli Hilft dem SchlTer, übte luderi muß er — vertiastT
Goli, doch Huilct cuee Pulver trocken помогни сн сим,
зи ди -и помогне бог; 6;' дини, по а кошара пе вкирни;
лозето пе ще монигня, и мотика; боже повели, пи и
сям се преведи; <$> GötTee Mübi-n mahlt! langsam,
mubken aber ta—ffllci ftim бог т-6-нд, ртa пе зибоинд;
Вог търпи, ями нс спи; <£> an GöTtts Segen 1-t alles
gelegen всичко зинис; ог божията блягоелон;д; <ф> will
Gotl rlnen straf-i, -o Tut er ihm Cie Augen zu когото
бог иска g— п—к—же (погуби), по-папред му взема уми;
<ф> dem Mutlg—n Hilft Goli ня смелия 6ог поми'—- <$>
VoICee-tiшшe, GölTee Stinmc г.ис народен, глас божи;
-ф> wea Gott vertraucT, bal wohl gebaui който се уповава
ня 6;ги, 'оит; пи тто-н- основи; <ф> bibl. wa- Goll
zu-imMing-fügt hat, das -oll C-r Mensch nlcbt eehe1dii-
кикнот; 6;г е еъ6оин, човек пс бива та рртлeлд; ф
hei Goll ist C—ii Ding unmöglich ням- нищо невъз¬
можно зи б_о'и; Вог е всемогъщ
gottbegnadet — ein golTbcgnudtitr KünsTi-e б;'опо-
миз—п, нялиоeп о— богя, свише артист; гени-лен. ви-
еок;т-л-пmлин, обжегня; ог божествен пламък артист
Gotterbarmen, Cas — -1- -pielfe zum GöTlerЬäiMti,
sah zun GöiTtiЬa1мei au- тя свиреше ужасно, просто
ди я окяеш, ожятиш, жива пя я оплртeш, ти ти до-
жалее за нея, ли -и се топнaтс; тя имаше окаян нит,
просто жива та я оnлятсн, сърцето да г; сс скъси от
жалост, съжаление; || zun GöTieaЬaпnen w—ln—n плача
сьриeрязт;ригeнпо, просто ти ' ;; сс скъси сърцето от
жял
Götterspeise, die ' — das 1-Т lür 11:1 eint wairt Göi-
.1^11-1 тона е амброзия за мене
Göttertrank, dee — du- wae ein wabetr Göll-eleanC
тови беше божествена напитки, божествен нектар
Gotteslohn, der — etwas für eiitn Gotttelohn Tun пра-
536 Gottlieb
ня нещо Д-ром, прост; без п-р;, за 6;' т— прости
Gottlieb — Cas l-l nie GotTllcb Schulz— напълно без-
Oизлитпо м; е, все етпо м; е. пикак нс ме зиед'-, нс
ме трогна ии пай-милко
göttlich — Cer göliilcb— Funkt божествената искря;
|| dl- göililcht Botschaft, OT/eibaeung eниптeн;eго, Вля-
'—+; всст; божественото откровение; || Cas göTTllche
Wort божието слово, етовот; божие, Виблия—и; || die
gölikicht Eingebung, Erleuchtung внушение, прозрение.
вдъхновение свише; || clnc gölikicht Siliic Вожесанеп.
чупен, великолепен 'лис; || —in göTtliches Mahl боже¬
ствен, разг. сливен, зн-мен;т оВял; || nach gölTiich-м
Rälsciluß по сь;звонeпиe Вожие; ф umg. eil götiilcbce
L-iehTeiiп възмутително лекомислие; || iii göllilchte
Rubt : невъзмутимо, възхитително спокойствие, с
божествена пeвъзмчг;мос;
gottlos — ein goTTlöetr Buhr богохулник, безбожник;
ф hum. Cte Resi ist für die GöTTlöeen кръчмити е в мене
(остатъкът от виното е за нечестивците)
gottserbärmlich, gottsjämmerlich, • • Gotterbarmen -- clm
дölt--ibämп lieber Anblick еърцeризт;о-гeтп- 'лед:;;
гледка, просто ди й се нсня 'лслин, ди й се нeн-ню-
Вувиш, едпя '.елка просто сърцето а; т; сс скъси; ||
1hl göii-jämmtik1ch verprügeln поeбиним, еми•зн-м. съ-
дирам го от Вой. пиприндм го на кайма, пести.;
golT-jäiiteI1:b Tricrcm зъзна като кучс, бери студ пи
кутийки
gottverlassen — ein gottvcrlasscnci Mtm-ch изоставен
ог всички чоиек; || —im göiiv-rlaes-nis DoeT, Nt-i зи-
тъптепо, зибутип; селце, гнездо
gottvoll — ein gottvoller Anblick чудесна, божествена
гледка- ирон. великолепно, чудесно, забиин; зрелище,
като го гледаш, просто тя с; умреш ог смях, пя сс
скъсаш ог емдс; || Cas waren noch golivoike Zellen тови
бдхр божествен;, славни, знаменит; времена; || ein
gottvoller Spaß великолепия, слинна шега; ф Cas 1-t.
3u bis. ja gotivokk чудесно е, просто да си умреш о;
смях; много с; смешен, т-6-вeп, безподобен си; || wir
amü-ltiTci uns göltvokk з-6-втдн-смe сс чудесно, ен-в<
но, знаменито
Götz — h—1 ilr Göiz и пуми (лаф) ти не егини; ще
ими та нзсмин; ще ;ми ти чак—ш; утре по гони време
Götze, 3er — er, Cas Geld isi ihr Gölze гой е псИп
кумир, идол, тя го Вого-нор;. прани култ от пего;
парите ся ве;тк; зи нея, па парите добро уго;, п;
парите добър нсчер; || er -1Т/Т Cu wlc ein (Ök<)GöT/- стон
тим като истукип, памети;:, к-то ;до.
Götzendienst, Cer — iii -iwa-, nli ihm Götz—nC1tiet
leelbti въздигам псщо а кумир, култ, кланям му се
кит; ня идол, правя култ ог пего, - 6о';гн;рд го
Grab, das - - ein Geub au-hthti, eehauf-kni graben,
auTweefei изкопивим, ;тоивдм 'роб; || te geäbi, eebau1-lt
-1:1 -ckb-l -cli Grub гой сам си копие гроб;, дм--я,
а която ще пипне; || ein Grab zu-chütten, /uecbanf-li,
sebiüeC-i. verwildern la-sen тио-ндм, т-о;ним гроВ,
чкоаедв-м го с цветя, ;егaндм го ти запустее, буре-
пдеa. зипeм-одв-м го; || cii Giab -cHänden оеквeопя<
нам гроб; || —in liühe-. leuchlts Giab TiiCen умирам
рапо, млят, преждевременно. не навреме, а разцвети
ни силите сн; чаивд!й се; |1 er isi -eHwe1g-um, vers:hwie<
gen. schweigt ' wie Cas Geub гой е мълчалив, потаен.
дискретен, мълчи като гроб, думи пс можеш пи нз-
к;пт;ш от иего; мълчи като пукал (лъб, пъп, Вино..
пуяк'; || das Giab Се- unbekannten Soldaten гробът ни
незнайния войн; ф am Geabt -1-1-1 стоя па, то 'роби
|мч); || nii einem Belm am RunCc Ces Gräbt- slcbei c
единия си крак съм в гробя, стоя пя ръби ня гроба;
|| ihn an den RanC des Grabt- beligei ток-ов-м го по
ръВ; пи гроВи, съсипвам живота, тпоянeг; му; || Blu¬
men, einen Kranz aul Cas Giab legt! n;н-'ям цветя,
венец на 'роби; || -ein Grab aul 3ci ScHlachTl-kd finden
пилим, ■.зи';н;м, умирим ни Войпог; поле; <£> wie 11:11
aul Gräbern Tanzen will, muß gae i1:bf iai/en където
и та стъпи чо-нск, ще стъпи ни 'роВ; който иска т— пе
■г-ниуня па гробове, изобщо пе трябва ти -ипцчви; ||
aus dcn: Giab ^1-1-111-1 възкръсвам ог 'роби, емъо-<
-и; || ihn ins Giab l-gcm поня'им, спускам го и 'роби;
|| ihn in- Giab bringen вкирням го в 'роби. пращим! го
пя 'р;В;щ-гя, чмоодн-м i о, етивим nр;тuп- зи емьог<
-и му, закопавам го. || Cas wird mich noch in- Giab
bringen тови ще ме умори, ще ме закопае, ще ме ек-р—
и гроба; || im Giab kltgti, auhen. seine Ruhe lind—n .ежи,
памирим покой а 'роВа; || .seil Giab im Cen Wellen
indtn пимтр—м 'роби сн нън вълните. чgивям се; ста-
ним жертва ня вълните; || ihm ins Giab Toigtn послет-
ним го в тооби, емьог-я, чм;р-м след пего; || nli
einen Fuß (Вст) im Giabt slcbtn : етипия си крик съм
в 'роби; || ins Giab -Inken чмиоям; || ti würde slci 1ш
Geabt (hcr)umdr—hcn, wenn ee da- wüßte гой ще сс
обърне в 'роби, ико научи, знаеше аони; || ein Gcbeln-
nls mli ins Grab lehmei зяпиедм тайпи а гроба; ф wee
1м Grabe iicgl, Cen 1-T wobigeb-tT-i кой+о леж; в 'роби.
спи спокойно; || Гrtst bis übea- Giab hinaus вярност
ш отвъд 'роба, и а емъо-г-- || Liebe übtri Gräbern,
bis ins Giab любов по 'роб, вечна любов; || um des.
Moses Grub -latliti спорим, караме сс, прeпиоямe се
зи пищо и никакво, тил; ще поникнат пи кьосето
мустаци, за тоя лет; дух—, дето клати гората. за бъл¬
хите в плевнята. Изразът е свързан с напразния спор
за гроба на Мойсей; || ihm zu Grab- Tragen. gclcllcn
погребвам го; изпращим го по вечното му жилище.
отпивам му последен дъл'- || elic UöTfmuig zu Geabt
Tragen погребв-м надежда; || ihn zu Grabt käuitn бия
погребална к—мб—пр за псго; || ciwas gebt zu Geübt
пещо чм;оя, у'исвИ1 загива
graben — nll Cer Sehau1el, 1м Gurlen, eine Grubc, ein
Giab graben копая : н;п-----, в 'оит;п-т-, ями, гоит,
гроВ; || -е geäbi nir -nein Giab той ми копие 'роби,
иск— да ме умори, Т— мс закопае, та ме погуби, да
ме праг; пи тооб;щИ;и, да мс ик-р- а гроВи; <$> wea
aideei eine Geubt gräbi, läill -16-1 hinein който копие
гроб (дми, грип) точ'имч, сам папи а пего; <$> wer jung
will ilchi graben, wird 1ш Aller 11:11- Haben който мнрg
поспива, гой е--о попоегд; - wcr will hubcii dtr nuß
graben 6ез труп ндми сполуки; който сс ципи, той .апа;
искаш л; 'отдм- лъжица, вземи и г;ндмр мотика;
док—го пс хвърлиш в ниватя. пе никне; сухи по.— риба
пс яде; пищо пе пити готово ог небето; мотики мо-
н;-нр нс иска; комуто лозето е прекопипо, той ще има
пълна BMa—; който е работен, ще бъпе имотен; ф
einen Nuntn auf einen Stein geabti изпълВаним, из-
Oдтв-м, тоин;о-м име пи камък; . И umg- scherzh,. -Twas
aus 3er Tasche geubei ;тр-вдм псщо от джоба- || eM
Loch in den BoCen gelben изкоп-н-м дупки, трип а
земяти; || -Twas in elnei Sieli, in Kupfer, in die RliCe
eiies Biumc- graben . 'о-и;рим, издълбаним нещо в
камък, пи мет, ;тодзв-м нещо (името си) в кората пя
първо; || С-е Kuiici hui iic/c Fallen in s—im Gcsicbi.
in -eine Siien gtgrabei мъки—; с издълбали дълбоки
Вряза;, . бръчки а нииeго, пи челото му; || Cas 1-Т Tür
'ммсе in Mein GeCächlnl- gegeubcn тови се е вояз-л;
дълбоко, запечатило зявипи'; н паметта ми; || dl—
UänCe in dit Tae:b-n geähei зрорвдм ръцете си а тжо-
Вове+е; || dl— Zäbie in -eim F1e1-eh geibei забивам, ипн-
в—м зъбите сн в месита му; || nach Wasser. Schätzen
grubci копия зи ноти, зи нм—не, търся съкровище, ;мя-
пдрегнуним; ф das ahgc-tüizi- Flugzeug grub -1:1 lief
'm den Bodtn пиппитидт самолет се зиби дълбоко н
земята; || ihe Bild hat -1:1 Mir iltl ins GtCäcbiil-, |ms
Heiz gegraben нейния; оВриз, .;к се е нрдзъл, запе¬
чатил дълбоко а паметта, и сърцето ми
Graben, Ас'— Псm Geaben schuultin. /'ebti, aus¬
heben. aulwtrltm изкопавам, изравям дупки. ров. ями,
грип; || timen Geaben zueehüTtci тиоиндм, покривим
ров; || Зсп Wagti in 3ci Giubtn fahren пилим. попадам,
от;вивим - се с колити в рони, канаиката пи ун;иигр;
|| 'm Gruben kanCtil озон-ним се, падам. търкулвам се.
отиним и рова, кипивкити, гоип-, ямити; || über eilen
Graben spilngen прескачам рон; || Cen Graben nehmen
успяе-м ти прескоча, прехвърля рони, прескачам рова;
ф Gräben äiktgti изкопавам окоп;; || 1ш |Sehüt2-i)
Geaben liegen ' в поeлп;-e окопи, ни ро;пги съм; ||
Geäbei unter 1-^' (Beschuß) nehmt! обе-оeлним око¬
пи; Ц Cen Grabti eäuMCi, einiehiei, be-elzen изпраз¬
ним, превземам окопите; || -1:1 (Akk.) in Geäbti vtr-
-chunzcn укрепяваме се а окопи, окопиниме сс
Grabeskälte, Cie — Grabe-kält- wehte uns entgegen,
wehte uns an гробен снит ни облъхни, обгърна, обв;
Grabieran3, d-e — am Geub-seand -Tehtm ни ръби пи
гроВи, с единия кри: съм и гроб—
Grabrede, dl- —' -iit Grabetde ballen пържи пит-
гроВни реч, пит'роВно слоно
Grabesstille, 31- — cs b-rieehт- Giab-sstiki- ц—реше,
нл—лееше гробни, мьо-в- тин;пи
Grabesstimme, die —- mit Geabt-silMMc spreehin го-
норя : 'робовеп г.—с, : глас. който излиза сякаш о—
гроб, с дълбок; сериозен 'лис
gräЬs:Hvaa/ — giaheebwaiz- Nacht тъмни кит; гроб
пощ, тъмпо кито и рог, 'роб; чемерпи нощ .
Grad, Cas — 3us ГHt1iöictei -ТсНт auf, zeig. plus 20
Giad, 20 Geud plus, 20 GeaC üb-e Null, 34 Giad 1ш
Scbaiicn термометърът показва плюс 20 тоятуеи, 20
тридуе- пит нчниги, 34 градуси пи сянка; || Cas Псе-
Moieier -lebt aul ilnus 5 Giad, 5 Giad 111^, 5 Giad
unter Null термометърът показва 5 'р-дуси под ну-
лита, минус 5 градуса; || cs 1-t um einige Giad(t) Cältce
geworden зиеmчтд : няколко тритуер, гeом;мeгьоь-
епрппи с няколко грялуса; || bei 30 Giad Wäinc, Kälte
при 30 гоятуеи пил, пот нулата; || d-i Oet ll—gl aul Cem
45 Geud südllcH-e Beeile, uniti 50 Giad nöiCilchte PrelTe,
15 Giad ö-Tlich-e Längt мястото .ежи пи 45 'р-туси
южп— ширина, 50 'ррgчер северни н;о;п-, 15 тридчеи
източни дължина; ф 3-е Kiels wieC in 360 Geade eln-
geitlkl кръгът |;коъжпое;-и) им— 360 го-туе-; || -in
Winkel 'von 90 Giad ъгъл от 90 тридче-; ф 3u busi
deine Meinung um 180 Giad gcäiCcei зиньо-дн си се,
о6ьопит си се, промени. си мнението си пи 180 ; ||
е- . huf- -ich bei nie äkke- um clnhunCtitachtzlg GeaC gc-
Crthi всичко се з-въртя, сс обърни около мене ни 180 ;
® der GeaC 3ti Lösung градус, степен пи оиттвоо, пи
концентрация пи разтвор; || eine Verbrennung zwtilei
Geade- из'родпe втор— степен; || math. eint Gkciebnng
dilitci Geade- уравнение ог -оe-и степен; || се l-l ein
Vtlite zwell-i GeaCes (im zweiten Giad) voi nie той
м; е втори 6оиг■;втe‘g; || wir stehen in eliei iahen
Geade 3te Verwandtschaft пие сме близки ролпип;, се*
т-мириме а близки ротс-неин. роднински връзки; ||
Зсп akad-1ieeb-n Giad des Doktors erwerben добин—м
докторска титла; 'ф in hohem, iln höcHsten Giude вън
висока степсп; във висши, крайни, най-високи степен;
крайно. извънредно; || in gewissem, bl- zu tiitn g-wie-
granatig 537
-em Grade донякъде, то известна степен; и известен
смисъл; || in geringeren, nicht 'm gerlng-ien Geade и
по-ниски степен; ни пий<мянко; Ц ein 01:11—1 von bobei
Giüdtn поет о— пий-висок разред, първокласен. пър-
вооитоeтсп, първостепсп, изключителен пое;
gaum — ibn wegen —Twas gean -е'!, grai werdtn
сърдя му сс, о-теьодн-м му се зи нещо; възпeв;лдним
го, п-мо-тв-м го- || nun kann .'Нм nichi gean sein човек
пе може ти му сс сърп;
Gram, 3се — ich Hänge itinei Grün iacb, gebe mich
Meinem Gean zu --Не bin, überlasse nich meintm Gean
о+п—в—м сс ни скръбта си пя тъжните си мисли, по-
гъним изцяло и мъкити си- осгиндм се мъкити ми да
ме тиннитee п—пълно; || dee Gran lagie, fraß, /-bei- ui
ihr мъки я разяждаше. пиеше, гризеше, ломеше силите
й, рушеше. подяжт-ше' ттоaвeго И; тя линееше, тeт<
пеше, се топеше ог мъка; || d-e Gran Hui ihn gebeugt
мъкити го еном;, го преви, преждевременно го съ-
сг—р;. разсипи здравето му. се ;го-т; пи психикит;
му; «ф> Gran zabii k—lie Schulden слет смърт покаяние
идва късно (покаянието не плаща дълговете); Ф aus,
voe Gean üb—e etwas (Akk.) -leihen умирам от мъки,
скръб по, зя нещо; || -'е ist in tielen Gean ver-nnktn
-я . с потъни.—. потопени н дълбоки скръб; || 3се Geun
um' da- Klid tölclt -le мъкити по детето я уби, съсипа,
съвсем унищожи, я откара и гроба; || vom, von Geai
gebeugt момсн, превит, се;; пи две, прегърбен ;+
мъки, скръб, горсст- || voe Gran -taib -Гс. zerbrach ibi
das Heiz от мъки тя умря, сърцето й се пръсна
gramfrfüllt • giämtifükitc Augen -ъжпи, горестни
очи
gramv^i^t ein gean verzcrrlcs G-sicbt горестно,
-ъжпо лице; лице, върху което скръбта е ос-ив;.;
слети; егьотeпо ог мъки лице
grämen — das -oll mich w—nig giänci гони малко ме
тревожи, безпокои, зиедти, разг. милко ме с грижа.
спя, пет пир; не даним зи гови; пями пи си посипя
'линит; с пепел зя тоеи, ти си вържи черпи кърпи пи
тнивиги; ® ich geäne nlci übte, um tlwu-, wegen elwus,
zu Tode умирам от скръб, мъки зи нещо. измъчвам
сс, скърбя до емьог, -опя сс, .ипея, сгопяним се ог
мъки зи пещо
grämlich • ein geäiilchte Mensch начумерен, на¬
мръщен, навъсен, неприветлив. мрачен човек; || ich
Hängt meinen giaii1ehen GedanCci iacb отпил съм се
ни мрачните, тъжните си мис.;; -ф- Cei Gran vee/tbel
den Geämilcbtn, мъкити, скръВ+а убиви
Grammatik, 3it 31- GiaMMütlCti geben darüber
(Akk.) keilt Äuekui1l гоими-ики'аe нс пишат нищо, нс
лан—г пикикн; чкитрпия. упътвания по този въпрос;
|| das vci-lößt gegen die GiäMiatlk гови с тормиа^;тсеки
пeпррнинпо, с н разрез с тоимиа';чeск;гe привили, е
'оиу^игнтe^ски грешка, гормрг;тсек; пропуск; || се vcr-
stößt gegen Cie GiäMMutlk -ой прани 'ормргитeск;
грешки, нс говор; гррми-ичeеки привилпо, пише тои-
м—аическ; погрешно, пeпо-вилпо, сс ;зоитдни трa-
мит;тсскu пeпорвилпо
Gran, 3us - - - - Cäili isi ein Gian Wahrheit а гони им—
зрънце*, минко, капка истина, от крилц; перце; || nlt
ciiem Gean ironie, von Kuiice in d-e Slinie c малко
ирония, : примес, с по—ка пи ирония. тъга, с ироничн;
но—ка а '.—ся; с милко -ъжеп, горестен глис
granuflg, dial. umg. - geaiaiigc Kälte с-р-шен, .юг
ступ, студ пи кутийки; ф ibi geanatig verhauen, vtr-
prügeln пребивам, еъgиоим 'о ог бой, питчпним го.
538 Granit
ти ли ме зяпомп;, ти да му пържи влага; || geaiaii'ge
Schlägc bekomiei изяждам сто егио; оки бой, оит-
е;пв-- мС, еътиоиг ме ог Вой, пипоиндг ме пи кайми,
пестил
Granit, d-e - h—1 lin aul Geuili beißen удрям пи
кимък пр; нсго, пя—ъкн—м сс при псго ни упорити,
желязна, несломими съпротива, не ме огрява нищо,
претърпявам нсуспсх пр; пего, оставам с пръст и ус-
гаги; гой остани твърд, недостъпен кат; 'рап;;, ек-л-
grantig südd. umg. — ein geaniigce M-m-cb начумерен,
навъсен, намусен, кисел, сърдит човек; || -in— grunligt
Antwort тросни—, соппяг отговор
Gras, das — mli Geas Ьcwächeri, von Geus üЬtrwn<
cbcel обоисън c. и грени, потънал, изгубен нъв високи
трева, -рeидсън, Bуоспяеът; || wachsen wie Cus Gius 1ш
Winter ели— вирея, вe'e-;о-м, кретам. пе ме биви,
Oаегр кат; -осв- през зими; || wir gcbti Cahii wie Gius
нехпсм, гинем като -реви; v währenC das Glas wäeH-t,
ist Cei Htmgsl Toi трий, копьо. зи зелени треви; каква
ползи (фаИля), чс пи Великден щяло ти поникне грени,
когито пи Колет— мигроeпиe-о м; ще умре ог 'лят;
ф Cueübee isi Gias gtwuch-ci гови отдиепи с потънало
и тибоини, о—дивни с покрито със тибоини; || ühee -iwa-
(Akk.) Grus wacis-i laeeci ост-вям нещо ди се позиб-
р-в;, т— п;тигчBи ог остроти-и сн. та претръпне; ||
das Gias wach-ei hören нм—м остър слух, пооп;ии-
тслсн ум, нижт—м тона, което другите пе зибeндтниг,
им—м оч; и пи т;ли; || ei höii Cas Geas waci-tn гой
с изключително умен, nооп;и-тeтeп, стърчи три кои-
0-т; пит лоугитe; || ei lelii, er höel Cas Gras wacb-ci
въобразява си, че е по-умеп ог другите, иска ди мине
зи мпого умеп, мис.; си, чс стърчи три копряли пит
другите; || wo -е ИиШиШ, Ca wäcb-l keil Geus itbe -ой
;ми тежки ръки, чт-о; .и те, ще те см-же, пи място
ще ое-япeн, ще те паправи пи пихтия, нс оставя тпои-
во мдег; пи теВе, унищож-в- тс напълно; || wo er
hlntilii. 3a wäcbsi kein Gius mehr къде;; стъпи, грее¬
не никне- || übertr. ins Glas b-lß-i умиорм, разг. при-
оиа•врм, обръщам петилити, свьотям топа, пуквам,
пеон;cв-Мi ги6eрддев-м
Grasaffe, dci - - cin GrasaTc srin суетен ст-пик, ечeг-
пи, надут— м—ймупи, сополипко съм
grasen — umg. nach etwas gea-ci - опоекн-м, обирам
пещо, тършувам зи пещо; -/> wer gea-ci will, nuß -1:1
bücken Вез ■аочт пям; сполука; който сс и-п-, гой
т-пи; сухи поли риби нс яле; пет; мотики не оBсижпи,
грозде пс се р-жт-; лозето пс ще - тяли Попи, иска
тuти Поти; лозе пС ще молите—. ими мотики; който
пс посее, той пями и ти пожъне
gräßlich 1:h habt ciici gräßlichen Schnupfen имим
ужасна, о;воитmтeнни, егринпр соeми; || —in gräßliches
Vtibitchen чудовищно, ;-нои-;гeнпо посс;ьпнсп;e;
II —iit gräßliche Tut ужиспо злодеяние, престъпно де¬
яние. . чудовищни постъпки; || -in geäßlich—e M-i-ch
отвраангелеп, ужасен, покниоeп, морилно поопрgпин,
долсп. разтурен човек; ф cs wae gräßlich langwellig,
kill беше уж-спо, ;гврр-и-eнпо, стрито скучно, про¬
сто човек ти сс пръсне, ти си умре от скука, ог с+ул;
|| gräßlich müde sein ужасно, еторнпо уморен съм, кит;
преВиа-. емятрп съм ог умори, просто ще припали;.
ще падпи ог умори
Gräte, Cie — ich ver-cbiuckt mich an tiitr Geält зи-
gивдм сс от' рибени кост; коса- от риба ми засяти пи
гърлото; ф umg. —е häng. fasi nui noch im den Gräten
едни му кож—ти костите държи, приличи пи торби ко¬
кали, само кожи и кост; с, живи мощ; е
gratis — umg. dis gebe 1:1 die gratis und leaiko пие—м
ти го тик; без нищо, без п—ри, гратис, тио;м, без¬
платно, пaзa" сроитвим ти го
gratulieren — ici 813^11—1- dir zun Gehuil-lag, zum
neuem Jahi чест;; mm рожден тен, пони годипи, честитя
тн рождения деп, повита годипи, поздравявам те' зя
рождения теп, зи понита голини; || dail nai schon
giutni1ertn мо'— ли ти те позлоинд, пи ;; честитя всче.
приемиш ли позgряннeп;д, честитки асчс; ф du Cain-T
die gealulieeen, Caß du mli hciltr Haut davöig-Cömi-n
bl-l можеш па се емдгин, считаш щяса-лте, ли бъдеш
доволен, радвай се, Bнитопиои пи бога, чс сн се отър-
ни. безболезнено, чс си отърва. кожига, че сн спасил
живота си, чс пе си посгоитин повече; ф wenn ich Cicb
erwische, du kannst Cu Clr 813^1111-1 -ко те пипни,
уловя, прие; му сметка, м;ет; му
grau — graue- Haae стви. пр;нррeпр кося; || Achtung
vor ciitm giaucn Haai Haben изпиа-н-м почит пред
белите коси; || dic geuue Substanz сивото ' мозъчно ве¬
щество, еивр-р субстанция; || all und grau wceCen ос-и-
одвим и побeндним; || 1ш Dien-le geau werCti побе-
ндним ни служби; || 1:1 w—rCt mle dt-wcgti |dt-hаkЬ',
darüber (33^1) kelic 81^-1 Haare wach-en lae-ci пя-
м—м намерение, пями g— си посипя косите с пепел зи
гони, пе ме с мпого грижи, разг. еня зи говя, няма ди
м; побелея— косите ог гони; 5. Haar; || —iie geaue Gc-
-ichl-luibe haben имам сив, пепеляв, пръстен, нездрав
индт пи тииeго; " 6—1 Nacht -'пС alle Katzen geau
нощем ;т'нeжтиг всички котки чери;; ф Зее 8'^1
Alltag — 3а- 81^1 Einerlei сивото всекидневие. едно¬
образие, е;нитр тeлпитпоса■; || das 8'^- EI-13 черпи,
Beтп-тeжтпи мизерия; е;р;минид по шия; || umg.
scherzh. das giuut EkeiC krlcgcn, haben обхваща ме
черно, тежко. дълбок; отчаяние, изпатим а униние;
разкисвам се. рртснeптнрм се, изпилим а пeеимиетит<
но пиеа'ооeIс;e; мисмчрн;я съм; ф voe grauen Jabeen
н псзипомпеп; еремепа; || in d-e 81^11 Voizcil а ли-
.ечпото, дълбокото минало. и nрeд;еmор;тeеко ми-
пи.;; ог памг; иска; || Cas giaut Äkt-rtnм пьнбокиги
прeвп;е-; || 8'3^ Zukunft сиво, бeз;згнeтпо, безпер¬
спективно Вълеще; И Cus klcgi noch in 81^-1 1erne гони
си тилeтпUi неопределени перспективи; || giaue Voe-
-Ttkkung—i смътни. мъгляви, неопределен; прeле-ини;
Ф 111-- sah, te-chici ihn mii tlitmiuk grau in grau
изведнъж всичко му сс виля ог черно по-черпо, а чер¬
ни, п-й<мритпи В-р;; || all—- giau im geau läkei ри-
ечн-м. прeтегиндм всичко в ний-тeон;, п-й-моитпи
Bиf■ои. ко-еки, ог черно по-черпо; ф 3а- ir-te fable
Giau des Morgens пр; първите про6ляеъи; ни зорити,
ни 'зазоряване, н р-ппи зори; Ц 'm Geau geCicidti об.е-
чсп н сиво; '| das Grau dc- Morgens у-оипни-р през-
тиа;пи; || giaut ScHwe-iten сестри моп-с;пи, болно-
гнeл-тки; ф 3ci 8'^- Slae перде пи окото
giaue—, ee.g1uut зитоодви сс, разсъмва се, р—з-
виделяна се, оитдeпд се. зора-и сс пукни, сс сипни;
доeзгaнee; || 3се Morgen, d-e neue Tug giaui повият деп
изг'ояни: тизоояви се. зори се пуква, се сипва, о-тдeпд
се. ризните-ляви сс
grauen2 — nii (mich) geaut voe ihn, vor (bei) dcm
Gedankt! Caean хе-щи ме. обземи мс ужис от него,
ужредним се. тръпки ме поВивиг, изтръпним, пре-ръс-
ням при мисълта зи аови
Giаüen, das - cs —rgi—it (erlaßt, befällt. CurchTähet,
überläuft, üb-rCoMil, packi) mich ein Geautn оВхн—щ—
ме. обземи ме ужас, тръпки ме поВинат, изтръпвам.
пистръхеим, писгоьхни; м; косите от ужас; || —11
Grlntn sti—g in mir uul обхняпи ме ужас; ф umg. wenn
па! Cas -ichl, kricgt man das " große Giautn пр; нита
пи тов- човек изтръпва, пре-ръхня, може да се по¬
бърка ог ужас
gaauineaacgcnd — cli giauei-recg-iCer Anblick ужас-
пи, чжясднищи гледки, будеща ужас гледка; зрелище,
ог което косите могат ди ги нис;оъхпи-
grauenvoll — umg. -le -imgl дianiivoil тя пее е-ор<
согпо, просто ди ;збя'ин, косите ти ти настръхнят
graulen umg. — cs grauil mich (м''), ich graul- mich
Cuvoe страх ме е, сгоясуням■ се, боя се. тръпки ме
побиват от1 тови, при мисълта за гони; || ich 8'^1-
mlcb voe С'---' Arbeit -ия работа ме плаш;, ме кара
ти се боя, ли се сгоихчним от нея; ф ibi aus dem
Haust 8'^1-! поот;пн-м, пропъждам го ог къщи с
пелюВезпого, н;н;г; си държане
Graupe, 31- — umg. große Geaupti 'm Kopfe haben
имим големи бръмбар; a '.aB-ma сн, хвърча нависоко
graumeliert — 8'3^-11-11-- Haue nрониоeни, пост-
вяла коси
grausam — mit geau-ante Gewalt voigthcm деИс-ву-
ням жестоко, сурово, със сурова, груВи, Bочгaтп- силя;
|| —11 81^-31-1 M-iecb жесток, свиреп, суров. Вру-
тилен човек; ф —'ne 8'3^311 EiTTaueehuig жестоко,
тежко, пълбоко оизотио;вяпнe; || umg. ein giau-aice
Wliiee .люта, моят;в;ти зими; || eine 81^-31- Kälte
лют, свиреп студ, разг. с—ул пи кутийки; || -in grau-
-31-1 Durst ужасии, люти жажда; || grau-aic Schmer¬
zen ужасни, непоносим; болки; ф ici bim grausan
müde ужасно, страшно съм уморен съм, киппрн съм,
душа нямим нечс
Grausamkeit, die — furchTbart Grau-anC-llci begehen
извърше-м невиждани, нечуван; жестокости. изтени-
гeнегни
grausen • — cs 8'3^1- ilr (11:1) voe Cicsem Anblick
ужас ме оВхвипи, обзс, ;тmръпняс, ниеmръспрс целият,
тръпки ме побиха, поняз;хи пред тия гледки, прй тоеи
зрелище
Grausen, das — das G1аs-tn kam Mich an, packle
11:1. b—fl—l Mich, ergrIT Mich. 3^1^11 mich, übtrkam
lich, ühtrlltf nichi s- Grauen; || umg. voe Grausti -Tai-
den nlr die Haart zu Beige косите м; Вяха пяс;оьх<
пали, щръкнал; ог ужас ■
greifbar — greifbare Gt-fakl. geeilbaee Forici uintb-
ien приемам, побиним видими форма. реални, ви¬
дим;, осез—тели; очертания; || eiwas 1-Т im grcllbarce
Nähe, ist greilbae nab пещо с в осезаема близост, пс-
nосоeлегвeно прсд ' вои-и--, прел осъщeствднянeто си';
ф geeilbaee Voil-iic двпu, песъмпепи преимущества,
предимства; ф di- Ware ist gecllbae стоки-я може исд-
пиги ти сс тостин;
greifen — gr—'Tt ihn свипe-ei уловете. зИнонe;e, дръж-
ге го; || dci wead— ich nie grellen ще го пипни. е6ио-м
из пего, ще си втпя сметките с него, ще му дам ли
разбере, ди нили, ще го научи из пего, ще му опраня
ун;-e из ня нсГо; || die Räder gacl/cn 11:11 колел—та
се плъзгат, пс .овят, пс зисипви-; | 3-i Fuß geelli nicii
крикът нс пим;ои опора, нс може ди се закрепи- ||
tinen Toi, Akkord aul dem Klavier, -einem 1äk-eien Ton,
in 31— Ta-itn greilcm члодм, вземам топ. акорд пи пия-
по+о; удрям погрешен, нечист, рилнив, чужт -оп;
удрям (пя) :ни.н;нигe; || große Unordnung haflt Platz
gcgr'TTcn ширеше се голямо безредие, страшен без¬
порядък; || zu bo:b ga—ll—n искам ннсокя суми- из-
снъоням . сс нависоко, вземам много висок мерник,
преувеличавам, пилхньрлдм цeнmя, пилцепявям; || die
Zahl ist nichi zu Hoch g—grlTtn цифрата пс с преуве-
grfiffn 539
н;тeпи, с реални, нями ти сбъркаме, преувеличим. ик;
к—жем, приемем тази цифра; ф ich gaelfc 11:1 in den
Kopf, in die Stiei, greilc an Cie Mütze хващам се зи
'л-в-г-. за челото; посягам към фуражката зи по¬
здрав- || 3us greif un d-i Beuiel тон; струни пяри,
;nритв- кесията; || зп den Gilff gaeif—m хващам се. ула¬
вям се ' зи пръжкат; (при слизане); || linke Hand am
linken Grill : лдв-ти ръки зи лян—га дръжки; || an den
warmen Ofcm grelT—n пипвам горещата печки; || ich grel¬
le Са- Kind an den HänCem хващам, члиндм детето з;
ръцете; || Cas grelfi nie ans (an das) Utrz гони вълнува,
ти-о;гв- сърцето ми- || ihm an dcn Puls gaelf—m пипам.
проверявам пулса му; || 1Нш ui dl— Eiee grellen засягам
честта му, обиждам го. разг. покачим го пи чест; ||
Cas l-l aus der Lull gcgrifCi гови е съчинено ог въздуха,
изсмукано ог пръстите, е кимък. пипна. ог псбето-
|| Sport, umg. hinter slci gacl/cn mü-sem оставям, до¬
пускам ти вкарат гол; || lltl im den Sick, in Ci— Ta-chc
garllem Müssen принуден съм ти бръкна дълбок; и джо-
6я, кесията, ди сс изхарча, изръся, ти посиотя, ти хвър¬
ля лост; пяри; || in dl- Lull grcilen хващам а поитпого,
във въздуха; || ins Letac, in clm W-sp-nn-si gacl/cn сня-
щам въздух, бръквам в празно прое-ояпс;во, и гнездо
от оси; || 1Нш 11- Handwerk. in das R-chi, in sein All
grcilen бъркам се. меся сс а риботити, а по-нита, в
службата му; || den Plerden in Cie Zügel grel/ti хнищям,
чнивдм конете за юздите, поводите; || -in- gr—i/l 1ms
aideit едното е еньозипо органически. се вместя а
поч'ог;i и лвете ся Връпки от . едпя вериги, си като
зъбците пи дие колели; || Cas l-l mit Häidti" zu greifen
гови е повсчс ог ясно, като Вя. лен, и слепия; може
п— го вили; съвсем с проторчно; съшито е с бели конци;
|| nach eTwas grcl/cm посягам към нсщо; || gern naci,
zu einem Buci grcilen c утононе-н;e поед'им към книги
ли чети. оBитим g; чста; || nach dci STceicn greifen
посягам към звездите, нским да снинд месечината пи
зeмдта, невъзможни, непостижими нсщи; || nach dem
Schait-n, nach 3-e Lull gaeiien 'опя миражи, вятъра,
тичам потир сянката; || nach 3cm геТТепЗеп SirohHali
grcilci снищим се, унивдм сс, тил-вдм се зи еnие;-eн-
пиги сламка; " 3er EriilnktiCc grii/i nach еГпеш STrob-
Шакм п—вещият се .они зи сл-мки (и зи змия); || eiwa-
greili um -1:1 пещо зипотни ти се' ритоиегви, та се
шири, ти вземи широк; размер;, се оизпоос-оипдни
бързо- || im Duikcii suchcnC um -1:1 gecli/cn опипвам
а тъмното : ръце, търся опори, движа се а тъмното
с опипване, пипнешком; || 'Нм unter 31— Arme gicl/ci .
подхващам, хващам го под мишниците; разг- под¬
помагам, подкрепям го, държи го пи кряка; || zu den
WuTen gaiilcn го-Bн-м оръжието, прибягвам към оръ-
жне+о; разбунтувам се, въставам. вди'име се ня оръ¬
жие; || - zue FeCte greifen го-бн-м перото, з-почвим да
пиши; || zue Fias:bc gacl/cn посягам към нинemо; про¬
пивам сс, отл—Бим сс ни пиянство; || zur Llsl, zum
iclzien Mliftii zul Anßcrsf-i greilcm по;Bдгвим към
хитрост, послуже-м си с хитрост; прибягним към по¬
следното средство, към крайност- || zum WaiCcr-Tah,
zun Stock grcl/cn вземам тояжкит; си и тръгвам, сс
;гпо-вдм ни път, ли етряпе;вчням; 'р—Ввам тоягата,
Вастуна, зи ди го пипeртини; || zue Stih-lhiil— gacl/cn
т-поeгв-м сс пи си помогна сим- ф zun Grcilci nabe
струва +; се, че можеш с ръка да го напипаш, ди го
уловиш, толкони близко изглежда, т; се вижда- ф
Greifen -pl—1—m играем ни гоненици; ф das Pferd grcill
-i:h коня— сс застъпва
540 greinen
greinen das Kind geeint те—е—о nлитс, хнeпт;, иив<
р;. сл;n-- 1| üb-i etwas (Akk.) gieinei оп-лике-м се.
н—йКим сс. -тюхкам се зи пещо
greis — ein 81-'-—- Aktti cir-ieh-i тоег;'-м то дъл¬
бока е-иооеа■; || scli greises Haue еоeBо;етoбдли■ги.
поеиндниги му коси; || Ci— greisci GlitCte vcr-ugtcn nie
den Dicn-T е-иртeекитe, немощните м; крики о-кaтиси
др ми служат
Gifise—altei, das — cii höhte Gie1eenuktt1 iiiiiehcn
т;е-итим дълбоки егиооег
grell — dl- grelle Sonne яркото, палещото слъпце-
|| gicile Fäibcn крещящ;, ярк; цветове; || -Twas in den
grcik-t—n Farben eehiidcin описвам пещ; а пий-ярк;
бои, краски, B-тои; i| -'n geellcs Rot ярко тeовeп, пем-
Всп цвят; || Cas sieht 1ш gecilcn- WlCte-peuch (Gcgeisai/)
zu -eilen Trühtien Worten -овя е. се пимиои в ярко,
рязко, крещящо nо;г;вооeтиe. а ярък конгоиег с по-
оиннп;гe му пуми, тньртeп;д; || grell von etwa-. gegen
-iwa- аб-Т-Нсп огкоодним се, отсот-ним се, отделям
сс релефно ог, върху пещо; ф ein— grell— Mu-iC. Slinnt
проп;тигснпи музики; креслив, рязък, писклив глас;
|| grill—- Luchtn остър, дразнещ, рязък, поонитигeнeп
емяс; ф grell abbetchem прекъсвам рязко, пe;т-кв-по;
|1 die Färbt wieki grekk цветът с мпого ярък, крещят
Grenze, Cie clnc Grenzt /ieHei. -ci/ei, lesl -еТ/еп.
veeiücCcn тегля, пост-вям, чcтинондним, определям.
;змeс-дм гр—пт1—; || Ci- Grenze veiläu/t quci durch 31-
StaCt, hlniei dem Berg 'рип;ииги мипиви пиподк; през
тоити зил плипипа;—; || die Grenzt öllnen, epiricn, übti-
scheelltn отварям, зи-ниодм, поeкритним, nоeмипиням.
прехвърлям 'ояп;ииmи; || Cte Fluß bildci eil— natürliche
Gecnzt g—g—i RuMänien, zwi-chei Bulgarien und JRu-
länitn рек-ти ;6оитчв- естествена 'рапици с Румъния,
межту България и Румъния; ф Cas Haus liegi an 3er
Gicnze, dicht, hält an 3-r Gecn/e, nabt Cei Gitizt къ-
щати с пи грип;иигя, непосредствено. близо до тои<
пиир-р; || Truppen un Cei Geen/e /usaiM-izi-hei тру¬
пам нойск; ня 'оиниии-и; i| haei un d-e Gecnzt ни
гоип;ииг-, пя междата, синори; пя ръВи; симо едпи
крачка ме лели ог пещо; || das ist huei un dee Geen/e
dt- guten G-schiacks тови граничи почти : безвкусица;
|| an 3-е Gicnze Се- Wi-scis aniangen с-;ти.м то гра¬
ниците, препе..лите пи човешкото зн—пие; || ibi his ai
die Gicnze de- '311-111- Tetibei ток-овим 'о то ръба
ня безумието, по чмоnомратeпиe; || das geht bis an Cie
Geen/e, über dit Gecnzt des Erlaubten тоеи нитсвъонд
рамките, тоипиии-e ни позволено-го; |! sicb (Akk.) -111-
in Grenzen haken, btwcgci пържи сс. движи сс випаг;
а рамките, тррцииигe пи nрнн;тиeто, пи позволеното,
не наруш-ним, не пилсвъондм рамките пя поил;т;e•то;
|| übea 31с giüne Gicnze gehen, CoiM-ii. /ieHei мипивим,
поe.хвъондм нелегално тоипиииги; || ibn üb-e dit Gicnze
ab-chi-ben тз';пн—м го ог поeтeнигe пи сар-п-та, през
'риптцита; eке-eрпuрим го- || üb-e di— Gicnze dci Ju¬
gend hliau- -—'п не съм вече първи мт-п;е-, nрeнин;л
съм цветния прчм пи младост-- си, животи си; Ц -е
ist schon längst üb-e Ci— (d-e) Gicnze о—линни е пре¬
хвърлил. мини. 'рин;ии-и; || ei geht nichi über -—'пс
Getize hinaus гой пиз; мярка. се държ; в гояп;цигe,
римкиТе ни приличието, не пяgхв'ьрнд рамките пи при-
.ичтето; ф die Gicnze von etwas übersteigen, übee-
schieiten nоeкоитнa.м, прехвърлям. питсвъондм ведк-
мярки, зи'уВ;л съм всяка мярки зи нещата; || -eine
Frechheit ü6erettigt ulke Gienzen п-с-тегног; му пями
мярка, граници, пями риен; пи сеВе сн. е бeтсоимeопо.
пиgсвъолд всяка тррниир, поeдcтини, мипиви всяка
г-р-пица, асе‘к; поeдeл, '; безкрайно; || auch leiic Ge¬
CulC hat einmal ihre Gitnz.tn. l-l 11:11 ohne Geei/en,
hat bald ' ihit Gecize teetlchi ш търпението м; им; тои-
ниц;, прeтeн, не ; безкрайно, скоро щ; досги'п; крий-
пия си предел; - '- ■ alles hat -elie Gecnzei всичко има
мярка. г'оиниии; и решето сърце ими; ш решето. като
го настъпиш, подскача; || -cii- FetuCt kannte keil—
Gi-iz-n рапое-ги му нямаше границ;, прспел. беше
безкрайна, Beтпрegснпр, бeттррп;тни; || die obcietc
Grenze Cei Ge-ehwin3igCeit erreichen т;етит-м връх-
п—ги. крайна-и 'оaпиии, крайния предел пи скоростта;
|| се wallt seine Gecn/cn -ой п-ти, съблюдава мярки-и.
държ; се а необходимите р-мки, 'рапици; || --'пег
Willkür sind Gienzen gesetzt, isi eilt Gecnzt gesetzt,
81-11:11 о'о-пич-ним произволите му, пе позволявам
пи сс о-зоиеп--, пи си препуска, о-т;'рин- копя, както
си иск;, ди си оизндни Bийодки, пи nоив;, каквото си
ще
greizen — Bulgarien grenzt im Norden an dic Donau
Бьн'ир;д 'о-п;чи и— север с Дунава; ф Cas grci/t an
'311-111, ai WunCti, ans Veibiicben гони 'оип;ти :
безумие, : чуло, престъпление, симо едпя крачки го
лели ог престъплението
Gretchenfrage, die di- Gieichtifeagt -itkitn пости-
ням сътбоп;еп;д, рeн;гeнп;д въпрос, въпроса пи съ¬
вест, призов-нам съвестта му та реш; (по героинята
Гретхен от „Фауст” па Гьоте)
Gretchfnfrisur, Cie -iit Gittchen1i1-s1 Tragen пося
косати си пя тъ.'; руси плитки (по Гретхен от
„ФауепГ на Гъоте)
Grtucki dei — cii Gi-nci koiit nich an обземи ме,
обхваща ме ужас; || -е. -Twas ist ile ein Gieuel изпит-
ним огноящeпиe, погнуса ог пе'о, гой ме ;твоищини,
ЧЖ-еян-; пещо ми е емъо-, всяе- ужас а мене; ф die
Gi-nik de- Krieges уж-сите, знeоетни■т-, жeеа';к;сг;тe
пи войпаги
. greulich - ein gi-niieb-i Zu-Tand ужасно, ;гвр-г;<
телпо. плачевно, окаяно еъсгодп;e; || —in greuliches
'син отвр—ти+елпо. уж-спо, мръсно врсме; ф sl—
sang 811^1:1 тя пееше ужасно, просто ти г; припалпе;
ф eile grenkiehe Tut зверство, жестокост, престъпно
деяние, злодеяние
grienen umg. - übte das ganze G-eiebt gritntn чс;л-
ним се то ушите
Griesgram, dee - cli aitei Gii-egiaм ст-р мърмор:;,
вечпо начумерен, навъсен, намръщен човек
geitsgeäMlg - ein grii-grämigt- G-eiebt мрртп;, ни-
тyмeоeпо, пим1гъщепо, навъсено н;иe
Griff, Cei — cli Giill nach dtr Uhi. im die Ta-ehe. in
dit Gurgel посягам към тиеонпик-; бръквам а джоба;
снишрм, пипвим, сграбчвам го зи нидги. воP-и; || -1:1
(D.) etwas zum Giill bereit legen поиго-ндм си пещо, з;
п— ми е пот ръки; || ihn in d-i Grill bekoiici, nicht
aus dem Giill ка—! стоибтним го здрав—, пали ми
в ръцете; пе го пускам. държа го кито в клсщ;, като
а менгеме. нс го изпускам от ръцете си; || ibn 1ш GeifT
haben пържи го а ших, а ръцете си; ф etwa- in Cen
GiifT b-CoMM-i чен;дним, онл-дяв-м пещо, ;6игои-
ним се, о-оикним сс. уеъвърнeпс-нувям се и нещо,
тоВиним похн—тпост'. опи-пос- в мипunчнии;дги,
оBснчжнипeа■о пя нещо. пичтинрм се пи мин;пчниоим,
пи 6;о-нд с Пещо, привикним към псщо; || etwas 1ш
Giill haben оB;'оип, отрикан съм в нещо, евикп-т-
м; е' ръката с пе'О, имим го в кръв—— си, имим по-
свр-пос- зи пе'о; || Cen richtigen Giill un cinei Mu-chine
übti, kernen чпрржпянрм се. црутрврм се ти бориня,
ли мипипун;рим с. ти о6етужним мишина; ;внaпдв-м
мип;пуницня;и, обслужването пи мининиги; || nan
muß Cen iichfig-n Grill C-nm-i човек годBн- т— зпие, -
ди умс; ди го подхване, да му зпие мийс-оолькИi ци-
кити, кондиката, мийкита, уюпа; || eln—n Grill Нсгаш
buben тп-д ц-кити. майсторлъка пи пещо- || illt Gi^lff—
C-ii-i зпия хватките, позниним манипулацията, зная
му цаката, коплткиги. мийсгоонъки, уюп— и— нещо,
пями псщо, което пи пс оизBиоим, ди пс зная, което
та ми се опре; || viiböiini Grifle anwend—n служи си
с непозволени. зябоинeпи похвати, хватки; || clmei /ак-
ecHti Giill tun сВъркним, хващам лош;, несръчно;
свиря погрешно, удрям чужд, погрешен топ; || ein Grill
noch und ici hli fertig сим; още етно зивъо;випe, още
една минути, секунди и 'ще го нипринд, и готово, ш
свършени работа; || das macht ici nii eimtM Grill симо
^апа хватка, сдно пипа—пе, симо ' ще го завъртя и го¬
тово; || clm Grill genügt und du bis. ieledigl само още
едпя хватки и свършено ; с тебе, и си ликвидиран;
ф äikerbanC GrlTt geheau:ben служа си с всевъзможни
трикове, хитрости. шинмн, уюни, фокуси; |f Griffe und
Kniffe трикои; и хитрини, хитри похвати- || Grilfe klop¬
pen уприжпяиим хн—тки с пушката; ф er hülle einen
tic/cm Gell im 31— Kus-c getan той бръкна дълбок; а
кяситя, задигни мпого пяри от кисятя; || einem gufem,
glücklichem Giill iit efwu- lun сполучиим : нещо, ни-
правим добри сделка, покупка, сполучлив тзВор, разг-
имам късмет с пещо; || die Polizei bal einen guten Geil
getan полиция-а отбеляза успех, успя а; залови пре¬
стъпника; ф .mit ein paar Giiilen сам; : няколко хват¬
ки. движепия, мерки. разпоредби- ф ein Stof mit wcl-
ciei Grill плат, мек пи пипане
grlllbca—if — cs isi alles griTfberell всичко е иече пот
ръка, готов;
griffig — einc griffige Steaßt нехлъз'ини, грипина ули¬
ца; ф -in galfligea Äuedru:k употребим израз •
Grille, die — die Gelikcn zirpen щурците свирят, цвър¬
чат, нар. чюоки;, нуркиm; ф Grlkkei - Taigen загубвам
п-строението си, обхваща ме меланхолия, оВхвищит
ме нерадостни. мрачи;, песимистичен мисли, изпадам
а мрично н-строение, ст-нам раздразнителен, кипри-
зен. зипотним пи кипризпича; || warum längst du Grillen
защо си толкова капризен, ояттризпu;eлсн, защо кип-
р;тпuчuш; || Gelilen im Kopie Haben ;мим бръмбари,
причудливи мисли, к-призш, въображаем; грижи в
'тив-г- си; живея с разпи фантази;, рипгисмя';оии;
I) ici -ctze nlr Gelilen in den Kopl. 13:1- mle Grillen
съзпинам си напразно безпокойство, пипоизпи тре¬
воги, пяпоизнн грижи, тур. :исьр;, тревожа се зи тоя,
пето духа, виждам исичко а черпи светлина. ог черно
по-черпо, внушивим си разпи фип;иеми'ооии, рип<
тази;; отд—н—м се пи черпи мисли, пи безпричинни
грижи, тревожа се пиnрртно зи псщо; || die Grillen
ver-eHcu:h—n пропъждам черни;; мисли, бръмбарите
ог гт-и-г- си, лошото си, моитно;о си пяетроeпue;
|| ihn Cie Grillen ausleclbei, virieelbti избивам му
бръмбарите ог гливит-, излекувам го ог капризите,
рипгрт;игe му, от тонот; му настроение. ог черпите,
>мр—чинте му мисли; || komn von deinen Grillen los
стига, си си внушава., не сн впушивий р-зни глупости,
рингязии; ф das isf wohl nur so eine Grille von 31a гови
; сим; каприз ог твоя е;оипи
Grimasse, Cie — Gi11aeecn schneiden, 13:1-11 ziehen
приня гримаси, фасони, гримаснича, кривя сн лицето;
Л dis G-slcbi zu einir Gi1maeet vta/ieben изкривявам
лицето си и гр;миеи
Grimm, dtr — 3u мИ-Т deinem Gaimn an mle auslaestn
искаш да излееш гнева сн, яда сн пя, върху мене; ||
vor Gelii scHiauben з-пъхним се. пухтя, пъсmд, пръх¬
grob 541
тя ог 'пяа; || ici unterdrück—. eesilckc meimen Grimm
з-тун-вим, потискам гнева сш; Ц von. GrliM erfüili
изпълнен с 'пдв; гпеиен; || sein Glimm über nlch wir
unbesciieiblicb гой беше сгоинно рятгнсaeНi дпосян
пи мепе
grimmig — cs i-f grimmig Call ужасен, лют студ, мриз
с, разг. студ пя кутийки ;- || griMmigen Hunger hähei
ужасно 'липси съм; '.—тен съм кито вълк, моги пи +е
изям (толкова съм гладен); || gaimMlgcm Humor Haben
имим дзниmeнeп, хаплив, ехиден хумор
Grimm, d-e — du wlll-f Ceimtn Grimm an Mir ausiusstm
искаш . ди излееш гневи си, яда . си - пя, - върху мепс; ||.
солиим, пи:исгрдм го тдо-виги, китв-М му пай-без-
церемонно нс+тпа—я, поиво, кум;, -и а оч;;;; || dic
Laus кг'^. (läuft) mir über Cen GeinC хваща мс, кипа;
м; келят, хващат ме дяволите, оити-ля ми се нистрое-
пне+о, нивъсвам сс, начумерв-м се- || wir die Lau- 'm
Gr'13 -itzen плувам и ;холеmво, палнал съм ня пъпа
си. живея кито мишки и полип, вирея кат; морков пи
Воклук, кито кърлеж и кучс ухо, тъпи. плувам в охол-
с—н; като сирене а миснОi кито бъбрек а лой; глепим
сн кефа, живея си животи
gaim-ri — übte da- gai/c Gceichf grinsen ухилвям сс
чак До ушите, целият застявам а усмивки; || seHadcm<
ТтоШ, Hämiscb über ihre Verlegenheit 8'11-11 с;ня сс.
усмихвам сс злорадо. ехидно ни стеснението й; || ег
gein-fc 1т -1:1 Hinein той се полемивишe, подхнлваше
нeтибeлязино, скрито, под мустак; || umg. wl— -in Pal-
i-klopl ühte ulke vlca Backen gilmscn усилвям сс чак по
ушите, целият сияя ог усмивки, разг. хиля се като
(варена) пити, кито тикни ня плет, като лянол ни во-
леници; чик и парцалите ми сс смеят; || grln-e licht
laech пе се хили тик; писрлно; || ich verheiße" —ц das
Grinsen прехапи-м устни ти пе сс смея, въздържам
смеха сш- <$> geb. auch alles in Cie Bln-cm, immee Mußt
du freundlich grln-em m всичко л— изгубиш. тор; исич-
:;те +н гемии пи потънат, трябви да сс уемmсврн
любезно; ф höe endlich auf. м1Т Grineti етн'и сш циа-
рил. престани та ревеш
Grips. dtr umg. — er hal nicii vl—l Grips im Kop/c.
bal Gelp- 'm Kopfe той ням; много ум, акъл, мозък
а 'л-ниг- си, къс му с акълът, умът, пе му ссче много
пипето, ими птичи мозък. мозък колкото пя вриВче,
пе блести с уми си, не му ражда много тл-виги; ;ми
мозък в гт-вaг- си, сече му пипето, отличие; се с
пропиияmeлeн ум; Ц dazu braucht nun nicii viel Gelp-
за тона пе се изисквя бог зпие какъв ум, бог знае каки—
mз;боeгя;eлпоеа'; || 1:1 halic м-lm-n Gaips zusaMmcn
нипоя'им уми, мозъка ст
grob — grobes Proi, Mehl черен хляб' (c -рmиuтe);
едро бряшпо; || grobe Arbeit груби, черпи работа; ||
geobe Hände загрубели ог риботи ръце; || cim grobes
Sieb едро сито; || eint gaoht StlMMt груб, тебе., не¬
обработен гтис; || grobe Sc— ризнъннчнипо, бурно, риз-
бушувипо, възбупепо море; || grobes Zeug 'руВи, гри-
пан—, дебела материя; груВ пняm; || geobe Münze едра
монети; || -geobe Gesieiт-2Üge груби, едри черти пи ли¬
цето; ф etwas im groben Umrieeim eehild-rii wiedtagtben
описвам. предавам нещо, а груВт, едри чср+н, щрихи;
|| eine Sache im groben Zügen daikegen mтл-'-м пещо
и едри. общи линии, щрихи; ф ein grobe' Vcastößi ein
grobes Veasehtn 6eттmнеmно, безобразие, груб пропуск,
груб; пелоглеждапе; || ein grober Irelum, Betrug груби
заблуди, грешка, ;тмими; || -'nem groben Fehitr hegcicn
извършвам' груби грешка, груб пропуск, допускам гру-
542 Grobheit
Во опущение; || eine grobe Lüge груба, ня'.—, леВели,
бeзеоимпи лъжи; || —in groher Kerl, Sack, Kiolz гру¬
биянин, дръвник, дървеня:. дебелак; ф grob -сш, wea-
den geg—n lim груб съм, ег-в-м груб към него, тиn;т<
ням да го пигрчBдним, ди се държа грубо към пего;
|| ihn g|ob behandeln, 'Нм geoh Coimci, ihn geoh un-
/3-811 отнасям се грубо, пържа сс неучтиво към пего,
сопвам му сс. озъбвам му се грубо, п-хоквим го, на¬
грубявам го. нихaърлдм сс грубо към пего; || gegen
iln geob wi— ВоНт-п-ТюШ -с'! груб съм към пего, ругая
го кит; хамалин; || -е lügt gar zu grob гой лъже и—й-
безсрамно. пий-пигло. лъже, ти сс къси, кит; про-
лвпен, кито разпран, провален; || ibn nli groben Ge¬
schütz aufTahicn обръщам дебелия крий, привеждам
тежки аргументи, обръщам колита. променям топи,
озъбвим му се, употребявам силни пуми, брутални
средства; - aul ein—n groben Klotz geböri ein grober
Keil пи з.— круши, зъл прът; ня т-киви глава такъв
бръснач; пи змията смажи И гтивиги; пя корано дърво
кории клип забивай; <ф> geobe Säcke nuß nii 11:11 nli
Seide lähei пи кораво дърво коран* клип зябтняй; ни
зли круши зъл прът; какъвто вонъг, тикъв т остенът;
спорел мечката ш тоягата- ф groh mahltn, -loßci меля,
чукам едро; ф aus 3-m G1öЬetem Н-еиц- sein преодолял
съм най-тежкото. мтпих пай-трудпо+о, пий-голямиги
трудност, най-грубя+я р-Вота; || etwas aus den groben
(gröheT-i) arbtliti, bauen енъошвим черната, ний<грчт-
ниги рибочи
Grobheit, Cie — ihm Grobheiten sagen, an den Kopl
wcr/cn китв-м му грубости. ниточBявим, пяочгяним,
пихоквим го, обсипвам 'о с рутяmни, хули •
gröblich — eine gröbliche Beleidigung тежки обтаи;
|| eini gröbliche VeaieTzumg dee VerCehг-ö1Ciunд грубо
нарушение на правилника зи движение; || in gröblich-'
-Тсе '—'-е по пяй-груб начин, пяй-грубо, пяй-Beзиeрe-
моппо, пий<бeтcррмно, няй-пи'.;; ф 3u iiesi dich gröb¬
lich жестоко се мамиш, лъжеш; || -1:1 {Akk.) gröblich
veagtHen. vcrgrcilcn пр;нипднрм се тежко. извършвам
грубо поеe'иmeнеmно; || ihm gröblich htleidlgtn, 6e-eH1m-
plem обиждам го тежко, пaочтaвим, обочтиним го по
пий-груВ ничии
grohlen, grölen — cli LlcC. Beifall giölitn изрев-вим
етпи псссп, пея гръмко; реви от одобрение, изказвам
гръмко одобрението си
Groll, Cei — cincn Geoil aul ihm haben. gcgcm iii
h—gen изпитвам, хрипя, -ия пепавтсг, неприязън, скри-
ги злоби към него, пепан;ж.л—м го; || tln—n Groß gegen
lin fae-ci п-моитв-м, вътпeв;тдним го; || ich verbeiße,
verheage, verhalle m—lntn Geoil преглъщам озлоб.:-
пнето си, скривим, сдържим омразата си, ненавистта
си, злобата си- || ici ladt meinem Giokk uul iim ah, ii-sc
M-lntn Geoil un ibn aus изливам ;мо-з-г- си. злобр—и
СИ, озлоблепнето си върху него; || ohne Geoil vom 1Нм
-citldem оизтeндм сс без злоВа, огорчение ог него. без
капки ;моит- а сърцето си; || von Geoil eelüllT s—ln
озлоВеп, изпълнен съм със злоби, пеп-атс;
grollen •-• ihm wegen, um, über etwas {Akk.) grollen
сърдя му се, яд ме е пи него, озлоВеп съм към пего
з-фит;) нещо; || grollt mle, mil mir, aul Mich, gegen
mich nicbt nebe не ми се сърди вече; ф 3-r Doiite
grollt гърми сс- || Cas Grollen des G-wiTT-ie, dei Gt-
-chülzi глухият тросоm, тътнеж, гъгеп ни буря——, оръ-
тията
Groschen, dee - -- ihm l-l jeCce Giöeehin wichTig брои ,
стотинката, пържи сметки пя стотинката, пресмята
всяка стотника- || се gcizt mit jedtm Geo-chei трепери
ни стотинката; змия се ; свиля а кесията му; || saucr
te-paile Giosch—! пир;, спечелени с пот пя тeното, с
череп труд; ф übertr. -е läßt -1:1 dl— Giöseh-i au- C-r
Taeebi zlthem останя се g; го доя— като дойни (млечна)
крива, ди го използуват; || 1Шм den lei/ltn Gaoscbci
abCnöpfcn измъквам му последните стотинки, обирам,
оскубвим го до стотинки; || Geo-chti bahei им-м па¬
рички; || 11:11 hei Groschen -ein пямим пари; || keinen
Gioschei in Cei Taseb- habin пям—м пе; пяри, пукнати
пари, пукнат, кьорав мяпгър и джоба си. призни ся
джобовете мн- || sehr aul dl- Groscben s—im илчсн съм
зи пир;; || j-3—п Groscben umCechcn обръщам всяка
стотинки по няколко пъти, прел; ти я похарчи, държа
сметки ни его;mпки;и, треперя пи стотинката, стиснат
съм; || -е bäli -clnc puue Groscben zu-amnem гой стиска
паричките си. мъчно оте-ря кесията; очите му изваж¬
даш, пари пс мож извади; || die lei/Tem puui Gröseh-i
ausgehen nосррчвим последните си стотинки; || er ver-
di-ii einem hübschen, schönem Gio-ch-i -ой печели,
изкарва хубави парички; || ich Habt mie lüe das Allee
clm paar Groscben zurücCgclcgi спестил съм си малко
пир;, някоя m друга пара зя старини; || b-baif- deine
paue Gioeeh-n запази си парите; ф dafür zahle ici, gtbe
1:1 keimen Groscben за гови пе л—вим пито 'рош, пито
стотинки. пукната пиои, пе; пари; плюпк-ги си пс
лив—м зи гови; || Cas ist keinen Geoscici weil пе; пир;
пе струва гови; гови ; боклук, виж по-горе; || Са- Cöei-i
ihm Celnci Groschen тона пе му струва нищо, пет пири
пс е дал зи пего; || sic bat nichi Tür —inen (’n) Geo-chen
Verstand пями пе; пари ум, глупава ; като гъска; кол-
ко+о зи елпа кокошка ум няма; || Cas i-f ailtebaiC füe’m
Gro-ch-i просто аа пе очаква чоиек, да се пс пяgдви-
ф ihm Tthll ein Grösehii an Сее Maik пе е : всичкия
си. пещо -му липсеи, мърда, снопя му едната лъска,
умът му с а крак-ти, вятър 'о аее. Вез чарк ; воде-
пицатя му, по аил; m рогове хол;. вихри го посят,
ими та дива ни М;хилд; || С-е Geoscbtn 1-1 keil Stuka
нс мога пи схващам снemкянитно, нс съм „щука“. Из¬
разът е съкращение от Втората световна война за вид
аероплани (STnr/Clmp1fIng2ing); || hei ihm läill d-e Gro¬
schen p/enmigw—lse Винно есвящи, разг. зи'одни; токито
разбере пещо, се съмва; || tndllcH ist h—1 ihi 3-e Gio-
sciem gefallen пяй-после зигод, о-з6о-, проумя за какио
стина думи. Изразът илюстрира падането на моне¬
тата в автомата; || ist 3-е Groeeb-i gtlalk—n загря .и,
ясно .и ти с- загря ли т; тиИп;къ-
groß — -in großer Main 'олям, висок ни ръст чоиек;
прен. велик, чоиек, големец; || clme große Tal 'ондмо.
велик; де.;, велик подвиг; || cli große- Stück тондмо
парче, тондм къс; || —iie große Sunic г;тям-, зпи-
т;тeлпи сума; || cli große- Vermögen голямо състояние;
|| cli großes Erkebii- голямо, велико събитие, прежи¬
вяване; || einen großen Fchi-e 13:1-1, hegehen извър¬
швам, папривим 'оляма грешки, 'олям пропуск; || das
wai eint große Duiiheli тоеи беше 'оляма глупост,
много 'лупиво; || wie leben in einei großen Zeil живеем
във велико време; || dee große ÄsgenЬi1ek еюбн;мпидт,
'тържествения—, великият миг, момент- || dee große Tag
зяBeнeжuтeлпидг, тържествения— лен; велики, паметна
пити; || das l-l clm geoßee Iertui тон; ; 'олдми заблуда;
|| Зз hast 3u aber großes Glück gehabt има. си толдмо
щ-стие, ';ндм късмет; || rin große- Unglück hui ihn
beiroffei сполетя, постигна го толдмо нещастие; || gro¬
ße 1oile:Hi1llt 11:11! поинд големи успсхи, ;-Beтдз<
ним 'ондм напредък, прогрес; || Cas l-l j—izi dl- große
Mode сега гови с г;тдмиги моди; || ich habe kein große-
groß 543
Geld bei mle пямим едр; пир; у себе си; || das Große
Los ziehen mз-e'ндм, спечелвам 'олям-ти печалба;
снъоням люшеш; ф die große Pause ';лдмого меж-
дут-еue; г;тeм;дт ип;оик;; || C-r Große Pa—is гондМ-г-
премия, първата п—'рала; || 3-е Groß— Ozean Великият,
Тихия; океан; || 3er Große Pär Голями-а меч:;; || aul
große Fabel gehei привя няколкодневно пътуване, го¬
лям излет; || über Cen großen Teich labetn прекосявам.
преминавам океани; || 31- große Fahri презокеанско
пътуване- || große Fabel 13:1-1 (за параход) пътувам
бързо. през океани; || ich habe großem Uuig-i, Dur-l
много съм гладен, жаден; j die großen Feeien лдгп-т-,
';нямиги вик-пи;я; || clme große Familie гондмо, мпо-
';т;слeпо. многотнeпн; семейство; || 1м größten Regen
komiii идвам а п-И<еuлп;д, пий<толeм;д дъжд; ||
große Kälte тондм, силен студ; разг. студ и— . кутийки;
|| im großen Umfang а 'ондм размер; || ici hin in großer
Soage много загрижен съм; || ti ist in großei Gefahr
гой се нимиои а тотдми опяспост, положението му с
зисгоишeпо, много опасно; || се ist ein großes Kind гой
; 'ондмо дете, питеен. чист кито дете; ф die großen
Herien големците; - wenn dic Großen Händel haben,
so müseem die Klclien- dueui glaubena игонеге се ритат,
м—'^:—— теглят- атовете и'ояяг, мулети-и зпрдm;
|| die Großen unC dl- Kielnen -- groß unC klein стар;
m мнилm; старо и младо; || Cie Großen сгяонаe, нъз-
оиегнитe; гонeмиигe, първенците, чорбаджиите; ||
wenn Große spitchtn. iüs-cn Cie KliCce -cbwcigcn ко-
гато говорят нъзорегпиme, geиигя трябни ти мълчи;;
|| unser Großei пашият ний-голдм син- || ich -ag’- icl-
пеш großei BruCer ще кажа пи В-ге (ли те ниВне);
<> bibl. große Leult -fchlcn и^Н и нътоиегп;-e, 'о.см;;;
вършит също грешки, *ьщ; тоeшит; ф die Große Weil
иO;е;окоииид;и, висшето общество; )| clnc Dune d“er
gioßei Gtsekl-chaTT ио;етокои-ки, дими ог нисшето
общество, ог иоиса;:оииид-и; || di— große Dame, den
großen Heeri spicken играя о;тд-- ни зпигпи, нижпи
П—ми, ни тим— от висшето общество, ни иоmетокри;ки,
ня зпи+еп, вижсн господни, ни иоmегокоиг, дивим си
важност, и—жен вил, надувам сс, правя сс ни много
изискан; ф großer Bahnbol 'отдм- 'ара; прен. тър-
жестнеп прием, тържествено посрещане; пищни го¬
щавка, разкошен прием; || 13:1 k—lmtm großen BahnHof
пе се поeегиоиний мпого, пе nоив; големи поmг;тов<
лепия, само без излишен разкош, по-скромпо; || ein
großes Нш- lühien n;ттьожим roндм лом, дивим пе-
прекъснато приеми, имаме непрекъснато 'ос—;; || aul
großei Fuße leben живея пи широка по'и, разкошно.
мпого разполагам;. || im großer Toik—lt—, Uniloei Coi-
nei двдндм сс, шдн—м и '—.a гоилег, а пиоитпи уни¬
форми; || große Wollt g-beaucbcn употребявам големи,
гръмки, виеокоn-рп; пуми, роитu, служи си с големи
пуми. приказки, имам арменска уста, 'олям 'оипло<
мин съм; || du spilch-l ein große- Wort gela-s—n uu-
{Goethe} ;трит-н голями дума необмислено; прен.
разг. пс се изхвърляй, изфукнай толкова- говориш
лекомислен; зи важни пещи, въпрос;; roндм залък.
г* -T'VT'Ufj i-'X lv-vw -о нлто па »a а па«»« II пелПа TÄ«An <*а/4ам '
го падприказваш, ли се вредиш ог пего; с устат— си
птички лоен, звезди сваля; || er iichlt große Augcn,
-ah Mich groß an -ой разшири очн, погледни ме чччлeПi
изумен, слисан, смаян, с учудени, разширен; ог чччл<
нане, опулени ог удивление очи- той облещи очи като
р;лдж-пи, плочи, ококори, опули очн, погледна ме
с ултил;п;е,1нзумленне; || Cu wirs. große Augen michci
ще зяпнеш, ще ококориш, ще опулиш, ще облещиш
очи, очите тт ще ;зсaъркпрm, ще тзлязиг (от орбитите
тт) ог учудван;; ими пи се звериш, пи се чупиш, пи
сс чудиш т миеш, ум ще тт зайде от учудване; || große
Rö-inin, Graupen (Raupen) 'm Kopfe haben имам 'о-
лем; бръмбар;, плипоне, рингизи; а '.инати си. нося
се с големи неща, плипоне. живея с илюзии; || -а häll
große SlücCe aul dich той нмя много високо мнение
зи тебе, държи много ни теВе, смята ге способен зи
големи пещи; цепи ге високо, възлага големи - надежди
ни теВе; || große Bogen |TOme) spucken държа сс тз-
високо, рукрм сс. вижп;т-, изхвърлям се нависоко,
п—нам си и—жеп Иит, питчним се, играя ролят; пи виж-
ни л;тное-, персона; || in großem Bogen blnau-Tlltgcn.
aau-fkieg—n изхвръкнам като футболна топки, кито
бомби навън. ня улицата, ;тсвьрндm ме кито мръсно
коте; ' || elmei großei Bogen um lin 13:1-1 ;з6я'ним
ди го срещни, заобикалям, описвам 'ондм кръг около
пего, сим; и само пи пс го срещна; || ein— große Gtsie
zelgem поодндним 'о.ям жест; || alles an dl- große GbC-
kc hängen нетна'— оиз'ниеявим, ряздръпквим, р-т-рь<
Вяним всичко, бия барабапи зи пего; не мога да си
пържи устата, ти п—зя тайпа, ял съм ог кокошки кълка
(крик); || die große TeomMci eübeen привя шумна, го-
ндмр оeкт-ми зи нещо, вт;'им голям шум около пе'о;
|| ein großen Ge-chrei erhebem пидиним голям вой, вд;-
'им г;тдм- вряни. тяптинид, питиртня; || -е ' l-l ein
große- Tier, ganz große Kla-st, hui große- Formal той
е високопоставен 'оепопuп, големец, 'олями клечка,
нижпи nmиии, от ';тдмог; добру-ро; той с съвсем
висока клреи, съвсем висок разред, изключителен чо¬
век, човск с редки к-честно, способности; || ici bin kein
geoßte Redi-i пс съм тондм оратор, пе сс о-нитиним
с особено красноречие, пе ме бива мпого зи ор-гор;
|| er 1-Т ein gioßte Esel. Nuee, clnc große Null, l-l ein
Schwindler großei ForMais гой ; тондмо ми'иоe,. голям
глупак, пълна, кръгли пуля, пули и половин—, пър-
вокл-еeп, nърнооитрeтeп, изпечен мошеник; || 1м gio-
ßcn Siil а голям стил; || die große Limit Cailn -сШсп
втжпим 'нинниги, сновня+я н;п;д и гони; || d-e große
UunTt|n), dic große Mu-ee т;лeм;тe пароли; м-еи, 'о-
лям-ти миси ни п-рода; ф etwa- Großes isi am Werk
готвят се, еГ-н-т гонeм; неща; паближина— големи
събития; || tlwüs G1ößce werCen стиним пещо голямо,
'отeм;и, 'олям човек; || -twu- Giöß-e кеГ-Т-п извършвам
велико дело, 'ондм подвиг; || се hal einen Zug ins GeoßC
гой пат— милко м—пияк, тояптомрп, обича пи сс хвали,
глътни, голями дума пс казвай; || große Töle reCen. *ли сс ру:я; || Große- 13:1-1 ходя по 'олдми нужди;
-ehwiigti говоря вЯжпо, пифукипо, тиним си важност, ~ ‘ ” п
говоря ;звиеоко, с гричени клечки пе можеш ти ме
стигнеш- || er isi kein großes Kiich-milchi той пе ; го-
ндмо сне-ило. пе ; бог зпие колко тондм учен; || се
hal das große Maui, die große 11---- (Klappe) ;мя го-
тдм- уста. ';тдм; чене. разпрана, ярменски уе--, мно¬
го устат, слeвоует е; четиг- му ; като хиппжийеки
порти, кит; кречетало. непрекъснато мел;, р-бот;, пе
млъква; сто въз.; ти вържеш пи езика му, пик пяма
та мълчи; ;гнор;.)л елин уста, сто език;; нс можеш та
ф 'm gioßei und gaizen изобщо, въобще; || 'm großem
vtrCuulen противим’ ни едро, ангро; || etwa- im gioßei
betreiben приня, уПояжпдвим, кирим, практикувам а
големи размери, пи едр;, —пгро, ни широко; ф wl—
groß l-l Сее Tisch, Cie Teilnehiti/ahk колко, roтдм- е
миеиги, кикъв е броя— ни участниците; || um 5 cm geö-
ßce с 5 см по-гол ям; 1| се l-l doppelt so groß гой ; двойно
п;-roндм, по-висок; || ich 6'1 180 groß, hin größei als
3u из съм 180 :M висок. по-висок от тебе; || du bi-t .
elie Idee geößee als ich ги си милко. съвсем милко,
544 groß
мъничко по-висок ог мепе; || ihre Klidte sind schon
groß децата й си иече големи. възрастни; || das K11C
1-t Tür -ein Alice groß зи своята възраст, зи годините
си детето с много високо, е пориепaло много зи въз-
рие-т- си; - w—nn ici tr-i groß bin когато поряспи,
стани 'олям; || das Kind wird ilcbf groß werdcm няма
да го бъде тови тете, пяма да живее тънго, пи кир;
много, ще умре скоро; || ibi groß zlcitm, füllten
отглежпим го, ;гсояпн-м го. док;—; порасне, о+глеж-
дим го ог парче мссо; || —ine Spanne -groß, so groß wie
eine UanC голям колкото етпи пспя; || die Gasflaime
gioß -fclicn. au/datbcn зис;нвим пт-мък- ня газта;
ф d—n Mund gaoß bähen имам г;ндми уста, голям;
чспс. слeвоуеmi мпого устат съм, чсгит'я, ченето м;
риВот; кито киргeтнииИi дрънкам като поизпи ноде-
пии-, - никой пс може ти м; излезе насреща, ди се
вреди пи каже някоя думи ог мепс; || ein Wort groß
-ehrii6en пиши думи с главни буква; || hei ibm wird
Geld groß gi-eHr1i6en за Псго пирите ся ний-нижног;
нещо, 'ливната цел а животи; || groß müsetn ходи м;
сс. трябви пи отиди по 'оляма нужди; || cs kohil ilcif
groß, cs wiad -1:1 nicht groß lohnen пс си струни, зи-
служ-вя труди, пе си струва човек ди се трепе. пи се
блъска, ди полага - труд зи говя; || du- läill n1cht.giöß
ins Giwichi тов- пями никакво значение, нс играе го¬
ляма оонд, е Вез значение. ням; та натежи ни везните;
|| darüber Treuft -1:1 liiMaid groß никой пс сс радваше
пр това. пе възликуаи ог това; || was soll ich Mici groß
Caiun Cümmtei какво ме е 'рижа, еня мепе зи тови-
милко ме зися'и, грогви гони; || ich laugt cs ihe nichi
groß nach и; й сс сърдя чак толков;; || ciwas groß
aiCüidigci правя голяма реклама; || du- liegt iin ii:hi
groß гови пе ме интересува ни пий-милко, пс ме засяга
особено мпого, малко ме е 'рижи, еня за гови; || 1:1
Habt groß geweint им- -се паплаках, пярсних, улярис
пи плач. улрр;с му слип плач; || wir wollten groß aüs-
gcilm искахме да похарчим някоя и - друга пара, ти сс
почерпим, както си му е редът; || groß vom ihn d-iC-n
имим високо мнение зи пего. иeпд го високо; || groß
im etwas (£>.) sein майстор, факир, 'отдми (велики) сн-
т-, знаменитост съм и пещо, мп;'о ме Вина зи пещо;
|| 'm Kopfiecbn-1 isi sic groß по смятане наум тя с
нслики силя, ; идн факир; || Cis war groß vom ihm тона
бсш; знаменито. мпого великодушно, Ве голям жсст
от негови с;ояня; || da g-ht’- groß Нсе тук живеят, карат
много нашироко, пи Широки иогя.. разкошно, поддър¬
жат голям лукс, разкош. мпого ояЗnот-гиГi пръскат
мно'о пари- || ganz groß 33-11111 стоя а идл;-; си
величие. ислслепше, мопчмeнгилпосг; нм—м аелнчес-
таени, царствена осанки- прочут, знаменит съм, нм—м
широки известност, популярност;. || das find— ici ganz
groß тона п—мтрим изключително, великолепно, слин-
по. чудесно, прекрасно; || -Ге hat slci nicli groß an-
gcstecmgf тя пс се престаря много; || groß 6—im Publikum
anCoinen имам ';тдм успсх Бсрел публиката; || Cu¬
ba. ilenand groß gehört. g—s—h—n никой пс чу. пс видя
това; <ф> gaoß anfingen, Cl—ln aufhörti з-почн-м па
едро. тяиърни-м ня дребно; отише. зи съчки, дошел
с; без ръчки- кимилита отишли зи роги, чс си тонл-
без уши; <ф* cs -ind ilcif alle groß, dic aul Bergen sfchcm
нс исички, Конто ходят на кокили, са големи; ф wer
braucht Mici groß кому чик толков- съм притрябвал.
дотрябвал, никому пс съм д;грдBи-л- || wo wird -'—
denn groß -cin къде се ; дянали. къде ли ; тя; || ' was
isf da s:hom gaoß zu Tun ти кякио може да се нипоиam,
пищо пе може ди сс няприви; || was l-l du (scbon) groß
dahel -и какво тми в тови. нищо необикновено, осо-
6ено ням; в гови; || ' was gib. es Ca (noch) groß zu Teageii
zu eeCkäicm, zu erzählci, zu aed—m какво ими тук поисчс
ga сс пита,. ти се обяспяни, ли сс ризк-зна. пями кикво
повече п— говорим (ще останеш и толков;), кикво има
повече да се разсъждава тук; || eiwas groß bringen раз-
луиим, преувелич—ням- пещо, привя сензация ог него;
|| ganz groß Hcräu-kö1iti проянявим се много. про-
чувам се, добивам г;ням- известност, популярност,
о-бeндтвим 'олям успсх- || ее war groß in 1oin той
беше във великолепна рооми- ф groß und breit da-
-ТсНс!, - Cillcgen хвърлям се. бия и очи с големите си
размери, заемам широко място, голямо проеmряпетно;
|| etwas groß und brell er/äblei ризкитвим пещо под¬
робно, и - най-малките подробност;, обстоятелствено,
пялълго и ' нашироко; ф Cas große Gui/t 1ш Auge Ha¬
ben нм—м прет вил голям;—; цяло, пс се загубним в
подробности- || Rück-icbt aul 3us große Ganze lehiei
вземам под съображение голямото цяло- || wir blld—n
ein größce Ganzes пие образуваме сдно голямо цяло
großangflfgt — —in gioßangticgtcr Plan широко зя-
мислен, грандиозен план
großartig — —ine großartige . Leistung 'оинт;озно, ве¬
ликолепно, чудесно постижение; ф —- hat großartig
gtClappi всичко се нареди чулсспо. -стин; като по чя-
совни:; || du- hal er großartig gemacht ниприв; го чу-
лесно, отлично; || großartig au/fecten искам ти пиприня
впечатление, п—нам си важност, аижен. аил, искам ди
ги смия, да предизвикам . см—Ивяне, ефект. удивление,
да им вземи акъли, уми
Größe, die — ein Stein te-fte Größe звезда от първи
величини; || —ine Frau illliertr Größt жсни ня среден
ръст, средна пя ' ръст; || zwei giclcbarlige Gaößtn пие
еднакви величини; || eini uihtkäinie Groß- пe;твeстп-
величипя; прен. неизвестно, "непознато величие; || di—
Größe des V—aku-tc- 'олемипи-и. размерът пи загубата;
|| in iälй.rI1ehe1 Geößt а естествени величини, големини,
а естествен ръст; || im sclmcr ganzen. vollem Geößt da-
-ТсШ-п стоя а цялата сн големина, ' величин—. ръст-
ф -а ist cimc Giößc auf -einem Gebiet, 1ш RecHn—n той "
e гондми величина, голямо величие. голям специалист,
кипии;гem а своята област; той ; факир, велика еинр,
знаменитост по смятане; || eine gc-Türzi- Geöße п—д-
пило, мuпит; величие; || —ine koimcnde, werdende
Größe ;тгояв-щ- звезда. изгряващо величие; || die gci-
sligcm Größen 3er Z—if велики;; умове нр епохата; ф
ihn feHii di- r-:hii Größt липсва му морално величие,
морална силя, мощ; || die Große de- Augenblick- ве¬
личието, тържествеността пи момеп—и
Größenwahn, dir — in Größenwahn leld—n стридим
от мe'-лом-п;д, 'ряндoмaпид, голям маниак. 'рип-
помри съм; || sici (Akk.) 1m —inen Größenwahn hlncln-
-1—18-1' вмип;итивим се пя някаква теми
Großkopfete, Сее dial. umg. — clm GrößköpTttt -—11.
werden голяма клечки. голямо лобрутро, големец.
думбазин. туз съм; пор-сая ми работят—. келят, гре¬
бенът, тутулът, стив-м няжпя личност, персони
großkotzig — er 'l-l großkotzig голям грандоман, свя<
.тпръцко, фчдчл с, държи сс мпого няжпо, надуто.
нипчви се - като пате а решето, като нъраи, звездите
чете, пе в;п; къле стъпва, надул се кито гайди. вирнал
глява, нс вили къле стъпва; перчи сс кято паун, като -
петел пя Вупище- ф ein großCoizlgte Топ пядут, пя-
фукип, - важен, превзет тон
großmachtn — er nacbi -1:Н nii —fwas groß хвинн сс,
н-луна се. пиоил;ри, перчи ' с;. псри сс с пещо
Großmut, der — Großmut gcgcm ihn übcn проявявам
великодушие, бнягоооgстно, отнасям се великодушно.
6л—';р;дп; към него
Großmutter, dl— — als C-r Großvater die GroßMuTlcr
nahi когато Дяпо м; сс ожени. зи баби мн, ио аремя
оно, по времето пи Адам и Ева; а нeтяпомнeни вре¬
мена; || aus GroßMuTTers Zeit от времето ни баба мн.
пи Адам и Еви; от пимти веки, от пeтяnомнeни ире-
меня, още ог время оно- || Са- Сип-Т du dclier Groß-
lullee erzählen тоиа, тия ги разправяй ня баба мн, пи
е--о--- |нeститя, скъс—пага, нипшнити) ми шипки, пи
липнп;д сняг, пропивай ги другиму, пе ня мспе- кому
(па мене ли) ги продаваш тия печспн киселици; пе
продавай ни коиетив;тир крие-ив;ии
großsprecherisch — ein größsprc:H-iiecHia McnscH,
Ton симосвинко, пидчт, важен чове:, хвалипръцко.
'рипдомип, фукльо; надут, важен, 'ряпдомяпск; топ
großspurig — großspurige ReC—m führen говоря го¬
леми. големянски. 'рянломипек; приказки, изхвърлям
сс мпо'о нависоко, руким сс; || er Telli großspurig uul
той се пържи мпого важно, надменно, високомерно,
големее сс, надува сс кито пи—е и решето, ог Воя си
по-голяма сянка вдига, вдига се много ни голямо,
пятувр се кито г—йдя, жаба
gaoßfun — Tu 11:11 so groß пе пиоитmрий, не сс на¬
дувай, пе се рукий, не сс изхвърляй, пе се псрчи -;т<
коня; полека, др нс сс препънеш; полека лимб-та;
милко по-скромпо; стига си сс снялиЛi изхвърля.,
превъзнасял; || er Tut nll --'пем Geld groß той iipa-
gmои, се фуки, се падуня с парите ст, иска ли няпоян;
впечатление с парите си
großzügig — cin großzügiger MenecH широк човек.
човек с широка туши, широки разбирания, с широти,
с размих, Вез дребнави поegрятеътъцu, с широка ръка,
щедър човек; || clie großzügige Hille щедра помощ; ||
großzügige Pläne граплиозни, широко замислени пла¬
нове; пняп;нe от широк мащаб; ф in Giid/ragcn gro߬
zügig --'п пе съм лребпяв, що сс отпися то пари; щедър
съм, нм—м широки ръки, с широки ръка съм; || ich
-elzt mich großzügig ühte etwas (Akk.) ilnw—g пе за
дълбаним много и дребнавости, издигнат съм нит вся¬
какви дребнавост, поетивдм сс великодушно пат пещо
Großzügigkeit, die — се i-l die Großzügigkeil 'n Person
той е симати щедрост, любезност, не е никак дреВняв,
ими широки туши, широки ръка, широк; разбирания,
издигнат с п—д всякаква gоeбпрвос-
Grotte, dl- — dl— Blau— Geoite Синята пещери (на
о. Капри)', || in einer Geolit Hausen müssen принуден
съм пи жннея а истинска тъмна дупка, бърлоги
Grube, 31— — clnc Gaube ausiebcn, aueeehacHi-i копия
ров, дми, дупка. трап, нрс-и; || in eine Grube fallen.
stüezri пилим и роня, тупкятя- || in seine eigene Geub-
lälk—i падам "а собствената си дупка. дм-, а дупката,
ямити, която сям съм си изкопал, и клопката, която
сим съм си пос-ритл; сам се закопавам, си пяпякос-
гдвим, пиврежлим, сс пигопявим, се насаждим пи пячи
дйии; <£> wer aideen eint Grobe geäbi, fäll. scihsl Hinein
който копие гроб другиму, сим пада и него; ф umg.
in 3'с Grobe lahren умирим, отивам ни 'робищата, а
I роби. пи Орландовци. заминавам зи оня свят; || ihn
in Ci- Grobe bringen уморявам го, прищим го пя гро-
Вищити, пи Оонрптонии, станим причини ти умре, за
неговата смърт, съсипвам живот— му; ф Grübchen 1м
G-eiehT, in den Wangen buben имам ;ряnтипк; ни .и-
цето; ф in (auf) dic Geubti gehen, im Cie Grob— elnlaHrem
влизам, ен;зим, спускам сс и рулптки
Grübelei, di— — in Grübelt' versinkt! потъвам а без¬
плодни ризминнeп;я, зипълBотивим се а мислите си.
отпиним сс пи размисъл
grün 545
grübeln — übea elwi-, üh-r die Lösung eines Problems,
über —'m Probien grühcin оизмuннявим пят псщо, нит
разрешението пи проВ.ем, пад слип проблем, разг.
блъскам си глаиати |япгeт;тe) пял пещо; ф slci (Akk.)
'1- Geübtii verll—e—i зигубним сс, губя сс. заВр-вям се
а размишления, а мислите си
Gruft, dl— — In 3-е Geuil Сее Välea liegen лежи, по¬
чивам а гробницата п; дедите си. и семейната гроб¬
ница; || ihn 'm die Grull 3-e Vätea 1-gcm погребвам,
полагам го а семейната гробница
Grummet, Cas — Gauim ст vor С-м Heu macien правя
втора коситба преди първата; омъжвам по-пяпред
по-малк—т; дъщеря; по-мнитиги дъщеря прежспии ка¬
ки си, слага я пол корито
grün — grüice Sakai зелени еинятя; ,]| grüne Waee,
Grünes прессп тиот-виг, зеленчук; || grüne Bohnen,
Eehsen зелен фасул, гряс; мл—т грах; || grümce H-riig
пресен, песолсп херинг; || grünt' Speck пряспа, пссо-
.ени сланина; || die geüne Wocie седмица нИ горите;
ф übertr. —in grüner Jungt вчерашно хлапс, сопол-ико,
вчерашен хлапак; още е мл—т и зелен, зелен откъснат;
тиквата му още с зелена, още гащите си пс зпие п—
връзвя, още носа си пе зпие тя обърше, още пя слдBя
вика папо; още устата му миришат ня мляко, има
жълто на устата; || dazu bist du noch viel zu geün още
си зелен за тови, по-папреп трябва т— се научиш да
си връзваш гащите, пи то'иня; още си Вос зя -ая ри-
боти, още мпого фурни хляб трябва да изядеш, покато
станеш голеп зи -оаа; || noch grün hlilte den Oheen
-rin още съм млял и зелен, още ми . устита миришат
пя мляко. още нм—м жълто ни ус-яти; още гащите ст
пе мо'а ли връзвам; ф ihn über den grünen Kler lohen
и; моги пи го пахн—ля; хнялд и прехналвам го, прс-
възи-сям го до седмото небс, величия го- || sc(ierzh.
1:1 setze mich ai sclmc geüne Scilc. gchc an -iince geümti
Sille Сядам отляво пя него, по сърцето му, вървя ог
лдвигя му сгоап- (защото м; ; симпатичен); || lim
nichi grün -eim пе ми е симпатичен, приятен,, пялеч от
сърцето ми с. нями място за пего а сърцето ми, пс
го обичам; || auf kelm—n geünei Zweig ^1111 пе пре¬
успявам, нямам щастие, късмет, пе м; върви, про-
вървява и живот—; претърпявам несполуки, пе про¬
цъфтявам, не мн поориBогв- щастието, късметът, пе
постигам пищо, пс сс издигам, пищо пе излиза от
мепе, оставам па сухо, с пръст а устита, излъган а
надеждите си- || -е wieC aul kcin—i grünen Zweig Coi-
mtn той пяма да преуспее, да се издигне, пи паприв;
картера, пи постигне нещо, ли прокопса а живота,
пяма ти върже и завърже. Изразът води началото си
от старото немско право. При покупка на имот ку¬
пувачът получавал като символ зелена вейка, зелено
клонче; || lin Ctckl schon lange dci grüne Rasen отлаипа
исчс с поникнали треви па 'роба му, покриви трева
гроба му, 'робът му с 6чрeпяеaл, обрасъл с треви,
отт-нна лежи, почиви и гроба; || etwas von gaümci
Tl-cb aus eniseHe1den решиним нещо Bюрокрят^^тeе:u,
чисто теоретически, пя зелената маса, Вез ти позпяаям
деИстинтелно+о положение; || ach du grüne Neune я
ииж ти; господ;, Исусе Христе; просто пи сс пе па-
дяниш. да пе очакваш; || die Grünt Insci Зеленият
ос—рон, Иолинтид- || die grüne Hölle зеленият ял, джун¬
глите; || die grünen Lungen зелените дробове, пирко-
ве+с т 'рядипитс пя големия грип; зелените пояен- ||
dl— grüne Wille въдната. серията от зелена светлина
ня светофарите; || grüne Weihnachten Везспежни Ко-
35 Немско-български фразеологичен речник, т. I
546 Grund
леля; <$> grüne Welimachien — weiße Oeitrn, weißt
Weihnachten — grüne O-fern зелена Колет— — бял
Великден. Вял- Коледа — тeлeп Великден; || die grünt
Hoch/cii сватбен лен; || (rel.) Сее Grünt Doin-i-Tag
велики четвъртък; || das Grünt Gewölbe Зелената кир-
тинпя галерия в Дрезлен; || die Grünt Minna, 3er Grünt
Heinrich, August зелепяти Мнпа. зеленият ХяИпртх,
Август, арестантски -нт;мо6;т, затворническа зелена
(у нас: черпи) кола; || 3-r geüic Slar китиракт, псрде
ня очите; || geünce Plan селскостопански плян; || geüne
WiTwem зелени вдовици (чиито мъже работят в града,
а те живеят вън от града всред природата); || 3—r
geüic Buhe, König вале, рянтe, поп пики- || über die
grüne Greiz- gehen поeм;пивям, прехвърлям нелегал¬
но, непозволено 'рипииятя; || grünes Licht gehen даним
зелена евe;ниня, прен. зелена ул;иа, свободи ни дей¬
ствие; || grünes Licbi erbaklen л—н—т м; зеленя снeтнипa,
зелена улици, свобода па действие, острият ме с раз¬
вързани ръце; ф grün werden раззеленявам се, покри¬
вам се със зеленина; nотeлeняaям; || grün und geih voi
Ärger, Neid weaden позеленяаим ог яд, тявиет; Ц grün
ausscbcn тeлeпeд; зелен съм, nотeлeпдн съм в н;иeто;
|| -1:1 (Akk.) grün und geih, grün und blau über eTwas
(Akk.) ärgern позeнeняaиМi скосявам сс, изяжт—м се,
бълвим зелени гущер; от яд зи нсщо; || ihr wurde (cs)
geüi und blau vor dci Augen причерня й прел очите,
всичко се з-въртя, започна пя сс мрежи, ти игр—е- пред
очите й- чсрпн, зелсп; кръгове зянтряси пред очите
й; || ihm grün und blau prügeln пипо-ндм го сам; синини
от Вой. пребивам го, пяняовям му гърбя; || grün 1-Т
die Farbe dtr Ho/iung зеления; цвят е символ ни пи-
дежл—ти; ф wea slci grün nacii, dci Tacs-tm die Ziegen
който стаи; овца, изяжда го вълкът; който се мсси
а то;цmтe, изяжт-т го синиетс; ф —in 1—11—-. паТТ--,
gackles, -311-- Geün ярка, чB;;;, крещящи; тучна зе¬
ленина, злик, наситени тeлeп;пa; еae;ъл, убит, ярък,
наситен тeлeп иaя;; || 3а- falsche Geün свежата зеле¬
нини; || 1ш Grünen всред природата- || bcl Mullte Grün
schlafen спя всред природата, ня открито, всред май¬
ката природя; || im Geüi gekleidet облечен в зелени
прех;; || eine Fabel im- Geüne nachen правя излет всред
природата; || dl— Farbe spielt 1ms Grüne цветът Вие ня
зелено; ф 3аesik6c in Grün не по воиг, и по шия (съ¬
щото само че в зелено)
Grand, d-e — GrunC und Bod—n земя; || aul eigenem
Grund und Bod—n sitzen, iehen живея па моя, собствен;
земя, господар съм на земята, имоти си- || liegende
Gründe пезяс+роепи n;риeлu, площи, места; || fiii-i,
magtitr Grand тлъсти, мърш-в— почви; || aul Tcst—i
Geund hauen строя пя зтоана, твърди почва, основа;
|| eiwas in Cen Grund hinein, his aul den GranC /-reiörtn
оятрчнииим нещо до основи, соивпяним го със земята,
не ;етиидм помен, шушка, пипер ог пего; || etwas im
Geund uiC Bod—n -lampf-i, virnichien, wiiisehafiin
унищожавам нещо, превръщам го а куп р-зе-липи,
нс оставям помен, пипер от него; опропаст-вям, р-з-
сипвим псщо, стопанисвам го таки, чс пс ост-ни нищо
ог нсго; || das ist nicht aul d-lniM Grund und Bod—n
gewleHs—n тови пе го ; родила соВствепягя ;и глина,
еобетвeп;;дт ти мозък, --д мисъл, идея ; чуждя, пе
; твоя; ф aul d—м Gruid 3—s Mteec- ни морското тъпо;
|| keinen GrunC unter den Füßci finden, haben нс пи-
пипвам, пямим твърди почви под криката си, крика--
ми чнисня; във въздуха, пе пимирим опори за крак-ти
си- II uul den Grund -loß-i пипипням, ег;'-м тъпото;
опирам о тъпото; || das SchlT kirl. geriet aul (den) Grund
корабът заселия, отиде ни тъпото. потъни; || ein Schl/T
in d-i GeuiC bobren потопявам кораб. пращим го па
тъпото; ф ihn aus dem Grund, vom GrftrC seiner S—rl—
ll—hem оВичам го ог дъното, глъбините пи пуш-та си,
от асе тчнa; || 1ш Grund -1111- Н-е/сп- deikl er апа-е-,
bedauert cs а дъното, 'лъВини+е пя дчняти си, сърцето
си той м;сл; другояче, съжалява зи тоиа; || er scläile
-1:1 im Grund und Boden той сс срамуваше до дъното
ня тчняг- си, таеше му ти потъне и земята от срим;
потъни ог срим; || etwa- in Grund und Boden veiduM-
nen проклинам нещо ли пс остане помен, пипер, шуш
кя, енeлр, кимък от пего, ти сс затрие а тъп земя; ||
er l-l in Grund und Boden verdorben, von Grund au-
veedorbin той е покварен, извратен до мозъка ня кос¬
тите си, и а тeоaити, разтурен човек с- Ф С-е GaunC
d—s Kal/ee- ч■тийкиги от- к—фе+о; || -in Glus his aul Cen
GrunC kt—aen изпразним тянити то- тъпото, изпивам
я, обръщам тинити; ф eiwas von GrunC aus (auf) äi-
deen, uMgisiaklen променям, преустройвам псщо
основно, из основи. издъно; || ein Haus von GranC aul
neu bauen вьзетиноидвим къща ;з основи; преустрой¬
вам я коренно, основно; || etwa- von GrunC aus, aus
Cem GranC verslehcn р-тBио-м, проумянам нсщо из¬
дъно, из оспони. основно; ф aul dunklen Geundt п;
тъмеп р;п, пи тъмни основи; || d-i Geund aul die Lcln-
wand auftragci рисувам ропя (па пнигпого, пя кар¬
тината); || -iwa- hehl -1:1 schall vom Giund aul псщо
изпъква, се откроява, се очертава релефно, рязко ня
ропя; ф den Grand für etwas legem пол—гям основите
ня, за пещо; || eTwas aul —inen siclceen Grand -t—llcm
поставям нещо на сигурни, здрав; основи; || Cen Plan
aul s'eH—аem Grand haut! изграждам nнини пя здряни,
устойчив; основи; ф eiwas als Grund aigtbei, Htr-
vorbcbrn привеждам, изтъкиим пещ; кат; осповипне,
причиня, аргумент, довод; || 1:b habe allem Grund zu
glauben, aizuntbiti, Caß... имим тоегягьтно осно¬
вания. пълното основание а- вярвам (мисля), ти при¬
ема, че...; || ici habt hinrelchimCe, Triftige, silcbbaillge,
schwerwiegende GaüiCt имам достатъчни, убедителни,
ув—жн+ели; основания, довод;, причини. аргументи;
|| -сте Gründe sind nlcbt 11:11 ilnzuseien. überzeugen
nicht оспоиинmдги му пс са мно'о "уBeд;meтпu, при¬
емливи. пе уВеждян—т; || ich a:bie, billige -сте Gründe
чниживим, ;т;6ояв-м, приемам оеповян;дти му, съ-
'.—сянам се с аргументите, доводите му; || Gründe
geltend iichci, vorbrlngen ньзоитявим, ;зли'им осно-
вапня, довод;, възражения; || Cas hui -o -clnc Gründe
гони си ими своите (дълбок;) причини. основиния, пе
; току-так— ' Вез причина- Ф einer Suche (D.) auf den
GrunC g—htn. Comici, seien изследвам нсщо основно,
щателно. проследявам, издирвам първопричин-ти му,
прониквам то същината, стигам то първопричината
ня нещо; || aul Grund s—lner ^--38-, einer Verordnung
въз основа ни показ-пията му, пя наредба, оизпорeж<
пипе; || aus wcicHcn GruiCt lu-T du Cus защо правиш
това, кякио основан;; имаш зя тови, по каква причина
правиш тови; || aus pcrsöni1:bci, maferiillem, peaki'-
-cien, höhtiti Gründen порил; .ична имб;ц;д, по
л;тп;, материални, практически, по-висши причини,
съображения; || au- d-м einfachen Grande, weil... по
простит; причина, че...- || rs geschah aus zwingendem
Gründen стана порил; нянож;;eнни, неотложни при¬
чини- || aus dlc-tm scherzh. Cübicn GiunCe по тая при¬
чиня; || einin v-reiäidI1cb-n GeunC für etwas eafinden
;тпим;р-м, съчинявам понятна причини, понятно.
приемливо основание з; нещо; || Cei GiunC Calüe ist
noch nichi geklärt, 1-t noch ungeklärt притипa-a зи гони
още не е изяснена; || ich Habe meine Gründe dafür, Ca/u
имим си своите основания, причини зя гони; || der
Grund dafür liegi Carln, daß... причината, основанието
зя това сс крие, леж; а обстоятелството. че...; || cs
wird mit guf-м Geund, 11:1. ohne Geund b-haupt-l твър¬
ди сс напълно основятелно, пе Вез оспоаипте; твър¬
дението пе ; лишено от осповапие; || mii um so 6—--
-еа-м Geund c - двойно, c пниж по-голямо основание-
|| -iwae ohne Geund Tun върши пещо пе без основание,
Вез причина. съвсем безпричинно. пеосновително, бсз
всякакво ;поиалипme; || ohne allem Grund 6ез всякакво
основание, съвсем, напълно неоснователно; || ohne
8^-1 Grund без всякакво разумно основание, оприв-
таите, против всякакъв разум. нипълно пeоспонигeн-
по- || das На-Т Cu Coch nicii obnt Geund getan тови пе
с; направил току-тъй, случайно, Вез всякикао осно-
вапне, нещо сс крие зил тая твоя постъпка прeслegврн
пякякня скрити цел с пея; || dazu ist wirklich kein Grund
за тоиа пе съществува, пяма нанстипя основание, пи-
какво осповапие; || zur B—sciwtad— isi kein GrunC vor¬
Händel ням; основание, повод, пе съществува причиня
зи оплакване; || е- 61-1-11 kein Grund zue Be-oagnis пе
съществува, няма никакво основание, никакви при-
т;пя зи -зи'рmжeноет, за безпокойство; || -е На. - seinen
Geund dazu, bal keinem GrunC zum Klagen той ст ;м—
своите основания да действува така, зи тоеи; пями
основание пи сс опниквя; <$> Ehrgeiz isf —in Grund zu
nancber Tat честолюбието често е причиня зи някои
постъпки; ф 'ш GruiCt g-ioinen а същност, а дей-
етннтeнност; ф in Се- '3131- iief-ien Gründen а gьн<
Вокн+е дебри, нegоя, в пяй-скритите усот на ';о-т-;
|| 1м Grni3 di- Гlls а дъното пя д;т;п-г-; || im —im-м
kühlen GrunCt а една пооснитня т;тчuпк-, в про¬
хладно усое
grundanständig — —in gruidäi-tändlgtr Men-ch по¬
чтен, честен по природи чоиек, дълбок; почтен човск
grundböse — дruiCböec -ein лош, проклет и а чер¬
в-г-, и а мозък; пя костите човек; то немай-къле про¬
клет
grunddeutsch — granddtuisch -ein т;ето, истински
немски; немец съм а мозък; пя костите си, ш а червата
Grandeis, das — umg. Geundel- uileem Hlnltri lühien
яйцето опmои, с опряло ня зидники ми, огън м; гор;
пя гнaвa--, риби сс пече пи устати ми, пече ми сс риба
пя устати; яйце ми сс пече ня тирника, задника; ножът
; опрял то кокили, ня голям зор съм; || ihm gchl d-e
ArseH (Сс' Ulittrc, 31— Ва-Г-, dl— Hose) nlt GeunCtl-
о-т-оeneонят му се гащите ог стрих, пипълва гащите
от страх, у шише му е, риби сс печ; ни устата, врати
му
gründen — einen Bau, clme Stadl, iinen Vtaelm, —int
Familiii einen Uuu-släid gründen п;ля'-м основите па
е'оиля- основав-м грип, дружество; т-g;мянaм се, съз
Л—ним си соВс—вено семейство. собствен дом, оженаим
се; ф icime Erfahrung geünCel -1:1, ich gründ- meint
Erfahrung aul langjährige Praxi- моят опит се оснониви,
из градя, строя опити сн ня тьлг;г;т;нпя практики;
|| lei gründe Mich aul dich разчитам, трилд, осноияним
се ня тебе; || deine Behauptung, Meinung grünCti -1:1
aul ilchi- твърдението, мнението ти и; сс основава пя
пищо, ни пикякн; доводи; || Mein Verdacht gründet -1:1
äuf genaue Beobachtung подозрението ми сс основава,
сс крепи пи точно наблюдение; -ф stillt '3---' gründen
tief тихите нод; ся дълбоки; г;сятя воли брега рони
(по-дълбоко копае); а тиха води високо поли вдиг—И;
скритият въглен ; по-опасен; покритият въглен по-
дълбок; пир; |;згяод човека); ог мълч-лино куче да
те ; стрих; пе е егоянп; кучс, което лае. а което дсВнс;
gründlich 547
ф ciwas gründ-., 1-t aul dcm Glauben gegründet, grünCti
'm der Testem Übcrzcugsig нещо се 'рали, сс 6ят;о-
аърху вярата, им; зи непоклатими основа ндо-тя, по¬
чива върху твърдото убеждение, сс корени, ими своите
дълбок; корен; а твърдото убеждение
grandfalsch — —in— grundfalsche Voa-Tellung vom elwa-
hubti имам съвсем, пипълпо, корено погрешни прет-
саяня за пещити
grundfaul — gruiCläul -clm ужасно, крайно мързелив,
ленив съм, лепни съм и в тeрвa-р, до пемий-къте; риз-
п-лул, рязк-пал се ; ог мързел, мързи го ти сс по¬
мръдне, л— продума. тя шявпе
Grundfestf, di— — Cas Haus wacCelle 'm seinem Giund-
festem къщити сс разтърси, започна ти се люшка, лю¬
лее; || "dir Stau. war in -ein—m GrunCle-fti er-
schüttcri държив-—; Be подкопана, разклатена и устои¬
те си, основите си; устоите ня- лърживита се клaтeся,
люшкаха, бдхя подкопани- ф in den GraiCfceTti lüi-
tcini die GruiCTt-lci unleiwühlci р-зкт-щям, подко-
п—н—м устоите, основите
Grundfreiheit. • die — dit Grui3reeHlt und Giundfrtl-
hiliin des M-necbii gewährlcisTem 'яояпт;р-м основ¬
ните (ископпите) поини |nрaнтини) m свободи пя чо¬
века (пилени му от конституцията)
Grundlage, die — die Grundlagen lüe die Zukunft icgcn
п;н-'aм основите ня бъдещето; || die Grundlage füe
-iwa- schafft! създае-м условия, предпоставката за
съществуването па псщо; || eTwas uul eine völlig neue
Grundlage -teilt! поставям пещо па съвсем пони осно-
ия, пя коренно нови основи, преобразувам. преустрой¬
вам го коренно. основно; || Cas Buch enTbehri jeder
wissenschaftlichen Grundlage книгата е лишена от вся¬
какви няучна основи, от всякакво научно основание;
|| auf brellester Grundlage arbeiten работя пя най-ши¬
роки 6ят-, основа
grundlegend — die grundlegenden Iii-r-ee-n des Vö1C—-
оспоипн+е, тскоппт+е паролни интереси; || giuidl-g-n<
Се Bedeutung основоположпо значение; || tim grunCle-
gtnCce Irefui, Uni-ieeh1-d основни заблуда; основно
различие
gründlich — gründliche Keiiinlsse основи;, солили;
познания; ф -Twas giüi3lieb vorbciclt-i пот'о-ндм
основно, щателно, с-яоигeлпо, грижливо псщо; ||
gründlich vorgchcn действувам, постъпвам рит;кинпо;
|| sici (Akk.) gründkicb unfui поризгmтвим сс сериозно.
т-eмам се сериозно с нсщо; || -icb (D.) ciwas giüidk1eb
üb-il-gci обмислям нещо сериозно, във всичките му
подробност;, детайли; || er isi in allem sehe gründlicH
той е нъв всяко о-понeп;e много задълбочеи, мпо'о
съвестен, прецизен, нс върши полониптити работи,
mзелстви, проучи; всичко пий-грижлино, пий-основно,
то пий-милките подробности, крайно с-иоигeлeп с.
изпилва исичко до пяй-м-тк-гя подробност; || Зсп
Ccinc ich gründlich позпиним го много поВре, основно,
кито петте си пръста, познаним му и зъбите; |) Зсп
п-Шм- ich mle gründllcH vor, kaufe ich nlr gründlich ще
му искам сметки, ще го изправя, разг. ще го' строя пи
отт;ниод, ще го сгрея тпр-н--и, порядъчно, както сс
снeлаи, ще го пя киетрд, ще му пито;д пося; || iit dem
Kiel 11:111 ich noch gründlich ab щс с; видя, ще си
разчистя основи; сметките с тоя тип, ще 'о п-редя
из пего; || cs ihm gründlich be-orgtn щс му там из пя
пего ти сс р-зВере, пи ииди, щс му nт-гд, кикто се
енeтвя, щс му кажи колко е па десет половината, откъ
те ;т'одн- е.лъпиeто, колко по-ви лее и пее; || Cem
548 Grundlinie
Habt ich’- gründlich gegeben, dl- WaHihtli gründlich gc-
sagt дадох мч.дя сс разбере, натъпках му еямяо-, свих
му сармите. наредих го, кикто се следва; казах му
мнението си, истината право ропи—е, нито;с му нося,
казах ту исичко прй-Beзиeрeмонно, Вез ти му цспя
бяеми, Вез ди сн поплювам мпого- || -е Hai -1:1 grünC-
ilci getäuscht, vieecchnef той се измами, се излъга здри-
вата, си Ве направил съвсем криво сметки—а, сн Ве
пanоявmл сметк-т- Вез кръчмиря, се излъга жестоко
в сметките, поeемдтaнmдтa, плановете си; || 1:h weaCe
cs ihm schon gründlich auslreiben ще го накирам пи му
мине желЯнието, разг. меракът за тови, ти върши тнч<
пости, щуротии, тика ще го наредя, чс ще му мине,
че ще му се изпари всякакво желипте, всякакъв мерак
зи това
Grundlinie, dl— — 1m den Grundlinien a оеповигa, a
основните си лип;;, чср+н
grundlos — grundlos— W—ge непроходим;, разкаляни,
изрътен; пътища- || giuidlöee Angst безпричинен, без¬
предметен, неоснователен стрих || —ine gruidlöee Ti—f—
неизмерима, бездънна пропаст; Везани; ф grundlos
eiiiassii werden чволпднaт ме пeосповртeнпо, без вся-
кякна причина ’
Grundpfeiler, d-e — ui den GiuiCplclitan С-е G-eiII<
sehafi lüffein разклащам, поткопанам устоите на об¬
ществото
Grundsatz, Cer — ich habe /с-Тс GruiC-älz-, balle ai
meinen Gruid-äl/ti uiv-ebrüchilcb Test, g—Hc - |w—1:hc)
vom milncm GeuiC-äi/em nicht ab имам твърди, пепок-
латим; принцип;, държи твърдо, непоклатимо, не¬
поколебимо пя принципите си. придържам се строго,
твърдо към тях, пе отстъпвам ог принципите си- || -in
Main von (ш1Т) 1-sfcn Geuid-ätzcn -ein, ohne GruiC-
-ät/c човск пя принципите. c принципи съм; без¬
принципен човек, човек бсз принципи; || ich bl-lhc h—1
leinen GeuiC-äi/tn оставим верси, държа па прин¬
ципите си
grundsätzlich — zwi-ciem uns beiden b-sfchcn geund-
-äf/I1eHc Mclnung-vcr-cHlcC-nhclTcn между пас двам—та
съществува; прuпииппu различия
Grundstein, d-e — dcm Giuid-i-ln zu etwa- legen по-
н-г-м основния камък, оспова+а, пaтaлого пи нещо,
основоположник, основите. съм па пещо
Gruppe, dl— — cimc Gruppe vom Minsehin група (о+)
хор;; || in Gruppen geiem, n1htrsebktndtri, btiuiiui-
g—am, b-lsamM-isttbcn вървим, движим сс. шляем се.
скитаме се. стоим, трупаме се па групи;. || etwa- in, zu
Gruppen zusammtnfassti еоог;о-м, групирам, пол-
режт-м, категоризирам, оизпоegeндм по групи. раз¬
дел;
gruppieren — in Kapitel, iacb Prinzipien giuppi-i-i
разпределям, разделям пя 'ляни, подреждам, групи-
р-м по принципи; ф -1:1 (Akk.) um ihn giuppieecn
струпваме сс. събираме сс, нареждаме сс около пего
gruseln — ilr (11:1) grustil (cs) voe den Anblick. h—1
dcn bloßen G-danC-n dueui поВинит, п;л-зв-т ме
тръпки, мрян:; ог ужас, настръхвам, изтръпвам це¬
лият от ужас пред тия гледки, само пр; мисълта зи
тона; || das Märchen von С-м, del uuszog. du- Giuetki
zu itrnii приказката зи тоя, който гръ'п-т, зи ти на¬
учи що е стрих
Gruß, die — 1Шм dl- UanC zu Gruß ecichcn, hlclcn,
tiTgtgtnsiTteCtn потиним му ръки зи поздрин, за добър
дсп, ръкувам сс с него; || -'nem Geuß erwidern о—нръ-
щам пи потто-в- му; || ihn zum Giuß 11:1—1 кимвам
му с глини зи поздрав; Ц 'im viel— Grüßt -chieC-n,
--пС-п. eilhlcl-1 праЬ—м му много поздрав;; потна-
сям му поздравление; ]| ihm Geüßt sagen. üb-ibelig-i,
üh-imlfieki преливам, зипaеям, п;ппaедм му поздрави,
от някого; || ihm einen Geuß füe (an) einen 1ieun3 auf-
trag-i поръчвам му ти поздрав; приятел; || cincn Geuß
ai ihn Mllgeh—1 пращам му поздрави по някого; || ihm,
in ihn cincn Gruß au-ilclT-i, бс-ТсИ—! (las-cn) предавам,
зaнисдм му позgоиви; прищим му поздрави по някого;
|| viele Geüße von nir un deine Mutlee много поздрави
па майка ;и ог мепе; || nii d—n b—sfen, mli vielem Herz¬
lichen Grüßen vcahicihc ich Ihe... : пaй-хчBяaИi сърдечни
поздрави ост-вам Ваш...;|| viel— Grüßt nach Uauet мно¬
го поздрав; а къщи; || mit Gruß und Kuß c поздрав
и целувки; || 13^-13 Giüße хиляди поздрави; || mit
freundlichen Grüßen с приятелски, любезни поздрави;
|| Goll zun Gruß помози бог; пи. бог добро; добри
среща. стига; || Cer Engkl-cic Gruß яне Мария; || —in
Gruß au- Bceiin, vom Schwarzem Mter. von Cta Parista
'illaussl—iluig поздрав; ог Берлин, ог Черно море,
от парижкото световно изложение; " Geuß ko-fet
11:11- за позар—н п—ри сс пс иска;
grüßen — grüß— (ти) deine Muilte von mir поздрав;
майки- си от мепс; || sic geüßt Mich licht тя нс ме
поздоявдвa; || ich soll dich vom ihm grüßen имаш, нося
-и мпо'о поздрави, много зприне ог пего. той поръча
тя те поздоaнд, пращи -и мпого здраве; || се läßt dich
giüßei той те позgоиндви, поръчр пи те позтоивДi nOP<
щи т; много зтряве; || -е ist an nie, ohit zu geüß—n,
vörübeigegaigen той мнпа покрай мепе, без пи ме по¬
здрав;; <ф> Ungeschick läßt grüßen им; че си несръчен,
Бързин в ръцете, пипаш кито без ръце, къде са тт
ръцете; им; чс сн Бързин а устятя; <£> Grüßen ko-iti
ilchi- зи позар—в пир; се не искат; ф geüß Gotl помоз;
бог; т;6р; стига, срещи; тил 6ог лобро; здравей; ф
seid mle gtgrüßi привет пя вас (старинно: нам); здра¬
вейте; приветстнунам ви- || iron. du Cain-i mich grüßen
мн;'о ти здраве; имиш мпого здраве U' любовен по-
злоин; ф С-е Kecuzee grüßte Cuech Dlppei dcr Flagge,
Curch Sаiutscbüsee крайцерът поздрав; : навеждане на
фня'И и с -опонп; гърмежи; ф 1:1 geüßt dich in un-e-
icM Haus n;здрявдн;м, приаeтетнчвим те c побре то-
шел в нашия том
Grußfuß, d-e — ici -tch- bloß aul den Ginßfnß mil
ihm сим; се потдо;вяв;м c него, иначс не го позпиним
по-отблизо, пе съм близък с нсго
Grütze, di- umg. - ei hui Geülzt, vi—1 Grülze, keine
Giülze 1m Kopl им— ум, мозък в тлан;-и си, ссчс му
пипето, тeенигя, умът, много е умсн, блест; с ум— си.
пипето му сече като бръснач; пдм; у,м в 'л;нят; си;
пе блести с уми си; колкото зя етпи кокошка ум пдми;
виж му умя, че му крой шипка; пе зпие ди иипо;
мa'Я0e, ти - раздел; па пие м;гиоeти кош слама- ф
-iwa- Grütze тТее 3—е Mütze isi gae vi—l lülzc, aber cli
fröhliehes Her/ uniti d-e Westr 1-T 3ocb Cas b—sle малко
мозък пот нипкяти е понeтпо, по весело сърце под
жилетката е още по-доВре
Gspusi, das dial. umg. — ein Gspusi anlaigti т;сн;-
щ—м любов, рн;рт, зиписдм се по някого; ф -in Gspusi
Habtn имам любовник, любовници, 'ятже, либе
gucken, .V. sehen, schauen — guck мак я виж, map-.
скив(ай)
Guckindieluft, Сее umg. — ei isi cli Guckindieluft като
върви, чете звездите, пе глет— кът; стъпя, голям зи-
плес, здпню е
Guckin^e^'flt, Сее umg. — се l-l eil Gnckin3i-wilт още
тикнати му е зелени. м-лиа и зелен е. има още мпого
фурни шб ти изяле, токито узрее
Gürtfl 549
Gulasch, der, Cas — 3^ ihm Gulasch maci—n напра-
иим го пи кайми. ня пестил. смазвам го от Вой
gültig — gültig sein аалитеп, а тейств;е, . а обръщение
съм, имам нин;gност; важа; || allgemein gültig общо¬
приет-, общопризнат; || —in gültiges Argulini тежък.
основателен аргумент; яр'чмeпт, който има ефект.
действие, разг. който хвищи място, дикиш
Gültigkeit, die — Güitlgkcli besltzcm. veallealm нм—м
валидност, тейстние, нижи, в тейстаие, обръщение
съм; загубил съм вялитпое-, действие, пс нижа иечс.
изваден съм ог обръщение; разг. пропаднал, изгорял
съм
Gunst, Cie — ich erwerbe mle, gewinne. genieße -—11—
Gsn-l, er/etui ' Mich seiicr Gui-l спечелвам благово¬
лението, бл;';екл;пп;еггя, благоразположението му,
0PTнaм се па неговото Вляговоленне, бн;гор;зпол;-
жсние; || ici w—rdc seiner Gun-l fliibafTig, -etze Mich 6—1
ihn in Gun-l, erlange s—ln— Gunsl ползувам сс. сдо¬
бивам сс. спечелвам си бня'овол;пиeто му. гой про-
яняви благосклонност, благоразположение, показва сс
Bли'оеклопeп, бля'Ооятпол;жeп към мепе, удостоява
ме със своето Bлитононeниe; || i:i henübe 11:1, hc-
wcrhc mich, werbe, bullt um s—ln— Gun-l стремя се.
мъчи сс. т—н—м си труд ти спечеля благоволението му,
домогням се по благоволението му, ухажвам го. под-
мтлквям, потмизвам .му сс- || hei ihm hoci in Gunst
si—H—m ползувам се' ог неговото благоволение, той
държи мпого пи менс. пи висока почит съм при асго;
|| ibm eine Gsmel eaw—isen, gewähren оказвам му бля-
говоление, показвам се Bлиroекнопeн към пего- || 1Нш
-clme Gun-t bezeugen, zeigen, eiT/lcH—n тиснипeтeлс;ну<
нам му благоволението сш; гой изпада в немилост
пред. мепс, т;тубвя благоволението ми; || 1:i sonn—
mich in -111-' Gui-l ратним се на неговото благово¬
ление; " ^1-1 beligi GunsT изкуството печели /носи)
Bниговолeпиe, поч;тягел;, покровите.;; ф ich tur ti-
was, lege etwa-, zu seinen Gui-Ten aus, bi—ge es zu -cincn
Gun-len zuetchi поинд, тълкувам. преиначавам, обръ¬
щам, стъкмявам нещо а негова полза- (изгоди. оВля'и);
|| etwas ilimi Wendung zu ieln—п Guislen нещо се
обръща в моя полза, изгода; || 1:1 vcr/ichtc Caeaul zu
deinen Gunslti, zu meiner Schwester Guisltn отказвам
сс ог гони а твоя потт;, а ползи ня сестра си- ф nach
GnneT uililiii съдя поисгриетпо, пеоВсктивно, по В.и-
говолепие, предпочитание, разг- по хитър- || 6—1 'Нм
gehl cs nur nach Gsiel той нс ; обективен. справедлив,
безпристрастен, гой прави исичко по предпочитание,
пристрастно, разг. по сятъо, той гледа хатър; || nach
C-r Gunsl d-e Ui-TäiC- според бля'опо;дтпото или
пe6т;гопр;ятпог; стечснис. според каприза пи
;6ег;ятeлегн;гя; || di— Gunsl des Augenblicks luizei
използувам бниroпр;дтпид случай, възползувам се от
бл;';придгпид момент; ф Ici bllic dich um —in— irl/tc
Gun-l м;нд me за последна милост.,, последно Влиго-
нолепте, огпо;ндм поснeпнa молба към теВе; || 1Нш
ein— Gunsl gewähren чповнeтвордвим молбата му,
;кятн;м му милост; ф veralt, nli Gunsl с позволение,
разрешение
günstig — günslig—e Wind благоприятен, попътен вя¬
тър; || ein— günstig— Lage бтa'опр;дтпо, изгодно по-
.ожептс; || 6-1 111 ciicn günsllg—n EliCaucC bewickel
п-nр-вдМ й добро, Bт-';прmятпо" впечатление; Ц ciwas
limit —im— günstig— Wendung lüe mich нещо взема- бля-
';по;дтeп ' о6р;т, развой - зи мспс, се обръща а моя
полза,. изгоди; || etwas in- günsiig—s . Llcil CarstcПеп. set¬
zen, -ich (Akk.) 1m günstigen Licht z—lgem Прeлегaвдм
нещо' a -бтя'опридгпя, изгодна светлини. покизнам' 'о
и бн-';поидгп; осветление; покизвим- се от пай-доб-
рата си страна, проявявам се а пяИ-блягопртятп; свет¬
лини; || —ime günstige Gclcg-iiilf —rgr-if-n, abwarTcn.
verpassen "улавям. изчаквам. издебвам, пропускам B.--
'оприятпия. сгоппиДi изгодния случай. момент; || et¬
was steil unter —in—м günstigen Silan пещо . се покро-
витeлстaчиa от обстоятелствата, от съдбата. ; под
щастлива звезда; ф das Glück wae mir günstig щас-
тисто бс благосклонно към мене, ме покровителе-ву-
вяшс. закриляше, ми сътeйе;вчванс- || dl- Ze1tnm-tän<
de waecm mle (füe Mich) günstig конюнктурит; B; 6нa<
'оприя-тна за мспс, Be а моя изгода; || etwas -fehl gün-
sfigi nichf günstig für Mich нещо с а моя полза, в мой
ущърб, е изгодно, неизгодно, бли';придгпо, небла-
гоприятпо зя мепе- || ihm für etwas günstig -TimM-i
настройвам го а положителен смисъл. nоeдрятn;ля<
'ям го към псщо. спечелвям го за нсщо; || bcl —Twas
günstig äb-chncidcn излизам c печалба ог нещо, из-
кярвим нещо успешно, с чспeс, разг. упрям кьоравото
' Gurgel, dl— — ihn an dl- Guegcl fabe-i, -pelngcn. iin
an (h—1) der Gurgel fä-srn. packen сграбчвам, хващам,
улавям го. пипвам 'о зи 'ушата, шията, ерата. хвър¬
лям сс пи вра-а му; || ihn die Guegcl ibscln-lden, ab-
Ciehen прерязвам му шията, тaк;нвaм го; прен. упн-
щожяиям. разсипиам, съсипвам го икономически, оaт-
ор—нам го. задушавам го. нс му давим та д;нa, д;
същес+вувя; || ihn die Gurgel aЬ-eHiürem, zu-chnüren,
am der Guegcl sllzem стискам го за гърлото; съсипвам,
OPторрвям го; таплрнвам съществованието му; || ihm '
das Messca im dl— Gurgel s—fz—n опирам ножа, o гърлото
му; || jetzt geht’- uns an die Gurgel ножът ; опрял ло
кокала пи. л; 'ушита пи- сега ; наш рет ти бъдем
унищожени. разорен;; ф ei jagi sein Geld durch die
Gurgel. hui ein— ausgiplchie Gueg-1 той пропива. про-
гулявя пирите. си, пие, налива сс кято протъпен, като
мсх; || -1:1 (£>.) dl— Guegcl -chmiircn, -prülii смазвам,
плякня гърлото си с ракия; || Cas '3—11 sicbt ihn bi-
an die Gurgel затънал е по гуша а затруднения
Gurke, die — clngelcgTc, cingCMachTe, -auec Gurken
киссли краст-еици; краставички в е-л-мчр-i туршия;
|| dl— Zeit C-r saueen Guekti мъртъв сезон. Като символ
на зимното време, когото вместо зелена салата се
поднасят на- масата кисели краставички. По-късно зна¬
чението се пренася изобщо върху мъртъв сезон, застой
в търговията; ф der bul äbti —in— Gurkt ами че голям
нос. краставица, питлиджип ;ми гоя; ф was hasi du
lür GuiCei an що за сляп-гио;, .ат;; имаш ня кри-
кити си, каке; са тия безформен; оВунки, патъи;;
ф Cas isf aber eine ulkige Gurke ама че екземпляр,
скици. зодия, смешен човск; що за чешит е тоя; ф ich
i-hme nlr eine Gurkt heraus nотвотднaм си волност,
нахалство, мпого си потв;лдв-м
Gurkenhu—del, der -— Си höel die GuiC-nbanC-i' aul
тон— исчс е кряй пи търпението, прекадено, ни нищо
нс прилича исче- повече от тон- зар-ве му кяж;; тона
иечс нс сс търпи
Gürtel, dir — dcm Gürlti wiit-'i eigce machen, schmal-
len разпущам, стягам, татдгрм коняпя, пояса с пяКол-
ко - дупки (и прен.); || den Gürlti uihliCcn. ahnclncn
опасвам, св-ндм пояса. колана. каиша- || dci Gürlti
lö-rl- овладявам. покорявам жени. отпемим- ' девстие-
постт; И' (кято свялдм действения- И пояс); ф übertr.
den Gürtel cigee schiailcn затдтам ' каиша, колани с
няколко тупки. ситним каиша; ф- —in Gürlci von Geün-
flächen. Anlagen zog -1:1 um di— Stadl градът Be описан
от зелен пояс; - зелси пояс описвинe 'ояд-
550 gürten
gürten — Cen Gürlti, Cas Schwert um den Leih. um
dit Linden, um Cie Hüfit gürten опаснам конини, подеa,
каиша, преписним мечи около тялото, пи 6eпоит-, хъл-
бои;тe
Gusche, die dial. — Halt deine Gusche снин—й си, дръж
с; чс■ти-и; дръж с; езика зид зъбите; || eine -:i1cfe
Gusche ziehen, 13:1-1 пиичnним се, пимченим се. пя-
nунaим сс. провесв-м четнu
Guß, C-r — ihm Cali— Güsse vn-orCici предписвам
му студени облинипия, тушове, Вани; || das wiekle wie
cin Cülite Guß auf -1— гови й nоgeйС;вчни като студен
туш; сякаш че я пондси с кофа студена нота; || da¬
war ein Guß ям— чс порой. пороен дъжд се изля; би¬
ваше си го дъждът; ф wl— aus е'теш Guß сякаш от
етип изли—ък; || clm WcaC au- cincn Guß произведение,
творби от едни излитък, монолитни, зивършепа, ид<
лостно издържип; творба; ф dl— Гöile iii einem Guß
über/iihii гнaтио-м торти, тятmвям я с 'нитчои
gut — ein gulci Schüler, Aib-iier, Aezl добър, силен
ученик; добър, добросъвестен. изпълнителен. преци¬
зен, взискателен р-Вотни:; добър, способен лекар; ||
„Wei da?“ — „Gul 11-^3“ „Кой е?“ — „Свой, при¬
ятел“; || —in 8^-- Buch хубавя, интересна, побре пи-
писяпа, полезна книги; || ein gulci Film хубав, интересен
филм; || ein guler W—lm, Trop/em хуВрво вино, винце; || —'m
guli- Mittel gcgcm KopT-:hmtizcm ефикасно, отлично
средство против глииоболие- || aul gut Dtutech пя хубав,
изискан, привинeн, безупречен немски език; || Cas isf C—ln
gufes D-ui-cb гови е .ош, неграмотен, неправилен,
пeитис:рНinГримитичeскu погрешен, неизтържип пемс:;
език; )| das b-lßl 1м guten (in gul—м) Deutsch anCtrs па
изискан. прявилен, хубав. безупречен немски език това
се к-зе- другояче- || gut— Maiitrcn, ein gutes Bemeimen
Haben ;м—м добри, изискан; мяннерн, обноски, изиска-
по, безупречно държание- || linim guten, keinem guten
Geschmack bahti имам добър, изискан, лош икус; пя-
мам вкус, лишен съм от вкус; || d-i gufci Ton verieizem,
gegen 3—n gulci Ton vee-foßtm пяоуняв-м добрия тон,
държи се неприлично, лошо. приня гар, б.—мирам се- |(
gutes Geld хубави пяри, парички, тоста 'олями, немалка
сума-
|| füa Mein 8^-- GelC за честно, трудно спечелените
ми пир;, за изкараните, припечелените с по- ни чс-
.ото, с честсн труд пяри; || guie Arbtli lcl-fcm, verricifen
свърше—м добра работя, изработв-м пещо прецизно.
добре. изискано. кикто трябви; || Ceime gute Arbcll lei¬
sten пе изработвам нещо. както трябва, извършвам
го нехайно, неВрежпо, защо-пощо, иидве-питр;, през
куп за 'рош, претупаим работят— набързо, колкото
пи сс каже, чс съм я нипоянил, - оставям си ръцете в
нея; пе я изпипним, както трябва; || hier ist keim gutes
Llclt тук осветлението с тон;, нс е добро; || eine gute
Antwort gehem п—в—м добър, хубав, находчив, потхо-
тдш отговор, прен. платен отговор. отговор па място;
елиг-м капак; || eine gute Auer-d- bubei имам, скроил
съм си убедително, приемливо извинение; || ein gutes
Gewissen bähen имям чистя съвест. пе се чувствувам
пи п-й-мятко виновен, гузен; || das hal seinen guten
Gini3 тон— си има своите добри основ-пия, своят;
дълбоки причиня; || lintn guten. keimen guten Eindruck
machtm поивд добро. лош; впечатление, пе nо-вя доб¬
ро впeчa-нeпиe; |j eine gute NaeHr1eHl erhallen полу-
чаним добро известие, добра всст; || ein gute- Leben
haben живея добре, щастливо, Охолно; || eimem gulei
Lebenswandel lübrei водя порядъчен живот. живея
порядъчно; || i:H ' habe htule meinem guten Tag днес
мпо'О ми върви, ми върви исичко кято по мед и мас¬
ло, е щ-еглmв деп зи мепе; дпес м; р-бот; късметът,
щис-иего; || 1:1- Micbe nie Heute einen gufei Tag дпсс
ще си позволя, оизоeни едпо удоволствие, оизнлeтe-
пие, милко разкош, ще си хапни поВре, ще се разпусна,
ще сс повеселя; || wir bultcn gutes Wtfier времето бсш;
хубаво, случихме побре с времето, имахме късмет с
времето; ф bei gutem WetTer при хубаио, слънчево
време; || h—1 guter Gt-uiCbtll s—im ритн—м се па добро
тgоивe, заран и читав съм- || clm gulcs Herz habt! имам
тпоян;, издръжливо сърцс. прен. имям добро. милос¬
тиво, еьеао-т-тeтп; сърце, тоо'в-м се лесно; || cinr
gute Lunge haben имим тто-вm бели дробове; гласовит
съм. нм—м тgоин; гърли, мога ди крещя, ди сш дера
гърлите. гъотог;; || cincn gulei Migti haben ;м;м
зарин. добър стомах, разг. стомахът ми и камъни
мел;; || übertr. dazu gehört ein gulci Migti трябва g;
uмян тто-и стомах, зя да можеш ga смелиш това, зя
пи можеш пя го понесеш; асимилираш; || —in gufes
Gehör haben нм—м добър. остър слух. чувам добре,
|| cimc gufe N3--, eimin gutem R1-:hca haben имам т;бр;
обоняние, развит нюх, усст, - веднага папушнам каква
е работ-г-; || gufe Augen lab—n нм—м добро, силно
зрение. виждам добре; || einem gutem Apptlif Haben
имям добър апетит, храня сс добре, яд; ми сс. ям с
охота; || -in gufes, keim gufes Gedächtnis haben нм—м
т;6о-, силна памет. т-nямemдвям лесно, запомням
леко; пямим побра' памет, имям лоши, слиВа памет,
забравям лесно, пс мога да помпя: разг. имям памет
кит; решето; къса м; е паметта. имям . къс— памет;
|| er isf ein guter Kopl гой е умия гл-в-, умен чоиек,
имя бистър, проницателен ум; нмя счBяаи, ;птереспа
гт-вя (за рисувапе); ф er hal s—im 8^-- AuskoMmen,
lebt 1m guten Virläklnisscm той им; добри приходи,
получава добри тиnлягя, е побре митерт—лпо. пирите
му сгн'ат; той жиисе пр; тоВр; материални условия,
заможен, състоятелен с. материално е добре; || das '-.
mell guler Ernet говоря, казвам ти тона съвсем се-
0uозпо, повече от сериозно, от сериозно по-сериозно,
пе сс шегувам; || —ine gute Gelcgcnicif abwaalti изчак¬
вам, изтебвим удобен, итгопeн, потопят, Bтя'оп<
рия+ен случай, благоприятни възможност; || ein—n gu¬
tem Zug habti пося много. издържам ня писпс, пийвам,
сръбвам си порядъчно, заравят;; || sein Naic baf einem
guten Klang името му сс ползува с увяжепие, с голяма
известпост, популярност, той сс ползува с поВр; име,
добри репутация, ими добро реноме. много известен,
популярен е, името му с добре известно; || —in guic-
Woel lür iii einlcgen кятн-м пдк;д и друга добри пуми
за псго, з-стъпвам сс. ходят-Иствувям зи пего; || ф
—in guler Kerl, Charakter добър. безупречен, безобиден
човечец, характер; || iron. gutee Mann. gufe Frau, Sl—
ierei sich праг; мой, добри човече. любезни моя, Вие
се мимтте. се з-блуждаи-те, грешите; || eine gute Hau.
добра душица. дущичка; божи крянички, бубулечки;
|| ein guie- Пи д;6р; животинче; божа крявичка; ||
er 1-Т ein guler Bekannter von mir той е мой добър
(близък) познат; || den guten Willen füa di- Tat nehmen
благодаря зи д;6о-т- воля ли се направи пещо- || cs
gtschii im guler Ahs1:il, im gui-ш (im gutem) Glauben
ниnоив;с го : добро намерени;, c най-добри паме-
рения. без всякякви зяпни мисли, пяИ-чнстосърдечп;,
с побра умисъл, Вез умисъл- || cs gibt noch gute' Mei-
-eHtn има още добри хора, шег. християни на тоя свят;
|| —fwa- aus guter Quelle häbtn. wl-s—n зная пещо от
сигурен. достоверен източник. почерпил съм саепе-
пият; си ог добър извор- ф gulcm Morgen добро утро; ||
gut 551
gulen Tag добър деп; || guten Abcid добър иечер; лек-
нощ; || gute Nacht лека нощ; || umg. na, Cann -gui-
N3:1. ирон. ди ти ; честито; остани със здраве; нищ;
пями ти излезе ;; гови- подигр. ;миш мпого здриве-
|| 1Шм ein gutes, itucs Jabi wüm-ehen пожелавам му
щастлив— пови 'опипа, честитя му повити годния; ||
gul— Besserung скорошно озлоииянинei подобрение; ||
güte Reise, Fabri добър път, час. щастливо пътуване;
|| gulen Erfolg ни добър чяс; желия т; успех. сполука,
щастис; || gut Heil здравей; || gut Holz добро попидепте
(при игра на кегли), || gul Naß желая ти успех (е плуване¬
то); || ihm guft Worte sagen, geb—m утешавам,
успокоявам, усм;рдвим, укоогдвям го с Bни'и, добри
думи; правя му обещания; || gute Mitme zum bösen
Spick macici усмихвам се. 6ез пи мт е до смях, усмих¬
вам сс през сълзи; скривим пeлов;нстaо;о, огорче¬
нието си зил усмивки; приемам нещо, съгласявам се
с нещо от пемяй-къпе, по певоля; преглъщам пело-
вонетвого, огорчението си, горчивия хяп; || <£> zum
bö-en Spiel muß man guie Mi—ne machen чемисвaИ се
тор; когато ти сс къса сърцето; пий чаши студена
ноти ди ;; мине; виж по-горе, || Cas Hai noch gufe
Wcli—1 gufe Zeit, gute Wege зи тови имя още време,
разг. ме'д—Н1 тона може ти почака, работи—; не ; то.-
коня Върза, пе бърза. пе е толкоз припярила- ф gute
Butler доброкачествено, чисто. хубаво. истинско, пс-
рилширuциоино масло; || ins guie Hifi -cHrelhen пре¬
писвам па чиста тетрадки; || Cie guie Stube приемни,
'ос+па ег-д, с-лон; || 3-а gute Anzug официален, ное
костюм, празнични дрехи, празничп; облекло; || dl—
gulci Sachen anziehen обличам си ориииялнитe, приз-
пmтпume дрeси, празничната премяна. дрехите зи из¬
лизан;; ф ein gutes Jahi плодородна годния; || ein—
gute Ernit богати,' обилни жътва; || eine gufe Truchl
Paüg—I порядъчна т;т-i ху6;в Вой, сто стари оки бой;
|| ein guTi- Stück d—s Wcgts досги голяма чист ог пътя;
|| -1— leägl einen guten T—li 3ce Schuld тя носи голям
gдн от випятя; || eine guie Stunde wielcn чакам цял
час. повече от час- || bis Cuhln isf cs ein gutes Kilometer
потим ; няй<мянко един километър; || ee ist clm Main
vom gut sechzig Jahren гой е човек па пс по-малко ог
шестдесет години; || rs waren gul huid-ei Stück 6дся
горe-т;ну, над сто парчета; ф gsttr Dinge, guter Lau¬
ne. gut g-launi -clm а добро пaетроeпиe, разположение
ни дух; съм, разг- па кеф съм; || gulen Mufes sein а
добро разположение ни пуха съм; весел съм; || gulci
Ho/iung sein бременни, трупна, а положение съм- ||
aus guler Familie, aus gutem №№- -ein от добро, по¬
рядъчно семейство, от добър семеси произход, от. ло-
Вър рол съм; || in gulci HäiCti -cli а "Tобои ръце съм;
|| . guter L-ui- Kind sein дете съм пи добри, порядъчни
хора; || gute KliCer добри, порядъчни, свестни, про-
копсипи теца; || zu gulci Lelzi най-сетне, пай-поптр;
а крия па кои;щиги, в крайни сметки; «ф> aller gulen
Dinge -ind di-i бог любтг (обича) троица; всички ху-
б—вн пещи ся по трт- ф gul Ding will Weil— Haben
хубавата р-боти ня нeетяс месеци излиза; хубавото
нещо нс стин; лесно; - böse Beispiele verderhen gut—
Sillen лошите пример; са зиоязитeнн;, покнирянит,
р-тно-щяв-т;. bibl. —in guter Baun bringt gulc 1rüeHle
доброто дърво пие— (ражда) добри плодове; ф falsche
Fi-cic — guie Fi-che рибата е вкусна, докато е прдепa;
не отлагай пищо зи по-късно; желязото сс коне, локат;
; горещо; " —in gutes Wort findef cimc guie Stall Влага
пуми (рсч) железни врати отваря (пробна;); с памук
душата можеш пи ' нзеядиш ня човека; с добро сърце
изваждаш човеку и очите, езимиш и хапката пя човеки
от устита- ф das Guie und Cas Böse доброто и лоното:
доброто и л;ноm; начрно- || ailcs. Gnfe исичко хубаио,
добро; || wa- 6'118-1 du Gulcs какао ми носиш, кякън
-ом-гяп м; носиш; || was gibt es Gutte кикво носиш;
|| 3öece nlt Gufti, Gutes mli Bö-CM virgiilcm отпла-
щам пя тно-; с добро-- ;тпн-щ-м се с черпи неВли-
годирпоет; || iim Guie- tun, eewtisen п-nояндм му доб¬
рини, добро- || nichts Gutes ahnen нм—м лоши, тежки
предчувствия; || ni:iis Gult- 1м Sinne habei имам ло¬
ши помисли, нямeрeн;д, зимиенил съм нещо лошо;
|| 11:11- Guie- 1m Schild— lüHeen кроя, зямmелдм пещо
лоно, нося се с лоши, пъклени замисли; || ici habe
vl—l Gurte von IHncn gchöri чуаял. слушал съм мпого
хубави работи зи Вас- || 3as Cann zu 11:11- Guten
füirem това нями пи изведе пи добър крий- || n1:hfs
Guie- virspreeHen, verHeißem не предвещавам нищ;
добро; || 1м Guten wlc 1м SeHIeeHiem 2^311—1-1-1-1
сплотени сме, държим заедно а доВрт и лоши дни,
а шае;иe и нещастие; || das hal auch s—ln Gults и тона
си имя своите добри страни, своите преимущества.
предимства. кичествя; || —Twas Guie- wae Coch an Cte
Sache (daran) пс беше чак толкова лошо. все пя: ' и
тови си имаше своите добри стрини. кичествя; || er ißt
gean eiwas Gutes той обича да си хапва теликятеси.
пиля милко 'яегоопом- пе е враг. противник па ху¬
бавото мезе; || Cis i-l zuviri des Gultn това е милко
множко. е всчс прекатепо, пятхиърлд 'рапиците па
търпимостта; || iron. Се- Guten zuviel (zuvlci de- Gulen)
lun хапвам си, пийвам сн поиече, отколкото трябва.
; позволено. ретпо, преяждам. препивим. прекалявам
с - ядене и пиенс; <$> bibl. tue Guie- und sici— Clch n1:hi
um ниприаи добро. чс ня път го остави (че а морето
го хвърли); <£> die Somme -cieimt übea Gute und Bös—
слънцето грее нит поВри и лош;; ф 'm guten (im guten)
auskommcn разбираме се : добро. спогаждаме сс- || "
i:i -igc cs Clr 1м guten (in gulen) к-знам т; го : добро;
|| -in Haben sici 'm guten geeinigt те- се помириха, спо¬
годиха с добро, по нюBовпому, по мирен ничии; || wir
-inC 'm gulen auselnandcrgcgaigti разделихме сс c доб¬
ро, по взаимно съгласие. споразумение. тихо и мирно.
Вез разправиш; ф gut sehen, börci виждам, чувам лоб-
ре, имам добро, остро зрение. добър. остър енчс- Ц
gul Klavier spl—l—n свиря добре, хубав; ня пиано; || die
Saat -leht gut посевите сс развтв-т добре, ся а побр;
състояние; || das Kleid sifzi gut роклята лежи, приляга
добре; || Cas hasi Cu gut ge-agl хубаво, умно, пя място
го каза, добре, сполучливо се изрази; || man Cann 'Нм
Cas doch nicii gut sagen, laten как л— му каже тови
чоиек, Вез па го оВити, тиеe'пe; ням; как, неудобно
ми е тя му го к—жа; || Cas На-Т du gut gciacif хуВаво,
сполучливо го пяпряни, уми; постъпи; || gut gemacbf
чутеспо, великолепно; боино, умно постъпи; || lacl’-
gul пи добър чяс; желая ;и чепeCi сполука- пс се пре-
пиний, дръж се, ' гледай ди нс сс изложиш, проaилин-
та пс пи зяеоям;Hi посррмин; гледай ди пс закъсаш,
ти не зи'язин; || du На-Т rs lim gul gegeben хубаво му
запуши устата, го за+ипт. побре го нареди, пак—стри,
го нaе;ли-' || du Tust (lälest) gut Curui ще направиш,
постъпиш добре; || er lui nicht gut той е лентяй, без¬
делник, готовин, хяймини, голям; хиИ+а, голям мър¬
зеливец. ця. търтей е; пс се помръдва ти похнипе пс-
що, чика да му питие наготово от пебе+о- || Cas Tu.
mii gut, ilchi gut гони ми поп—ся. пс ми поп-ся- пещо
м; се отразява добре, зле- || Зз- tu. nichf gut тов- пс
ти препоръчвам, не ;е съветвам, не е зи теВе; || etwas
aul gut Glück lun правя пещо наслуки, напосоки, пя
552 gut
късмет; || gul b-Coii’s пязтоaвe; та т; с сладко; ||
dit WursT Häki -ich gul еaтимът трае пълго, пе се риз-
валя лесно; || hei ihm gul lngt-ehr1eЬen -cli добре съм
пос-ивен при него. ползувам сс с неговото бти';но<
лепне, гой гледа с добро ок; ня мене; || auf ihm gul
zu sprtcbti -cli огзонрвим сс, изказвам се, произнасям
сс побре за пего, имам добри чувства към нсго, р—з-
положен, настроен съм добре към пего, говоря хубави
неща за него; И gul zu (mil) ihm sein добър съм към
него, ;mпaедм се добре с нсго; || ich hin gul nii 11ш
Cüiui в добри отпонeпид съм с него, живея а риз-
бирятелство, разбирам сс. по'ажлам се добре с него;
|| wie Canen gul illtliaidtr aus по'ржтясмe сс поВре,
ндмaсмe неприятност; елин с друг; ф ich bin Cie gul
оВичим те, разположен съм поВре към тебе, имим
доВр; чувства към тебе, пс ;и сс сърдя; || ich bin Clr
wieder gul нс mm се сърдя исчс; || cs nli 'Нм .gut m—iiei
м;енд му доброто, имим добри туве;вa, п-мсрения
към него; ф Са-. 1-Т so gul wie 6eschlos-—n, wl- gewonnen
това с. тик; та се каже, кажи-речи, почти решено;
рибо-и-а ми е. тик; ти сс каже, Бърз-пи а кърпа, си¬
гурна, опекъл съм си орб;тигa; || das ist so' gul wl—
-1:1-1 повече ог сигурно с, пяма съмнение. чс ; таки;
II -1— hui es nie so gul wl— vtr-proeHen може пи се каже,
че тя ми (го) обеща; ф es wird schon wledee gut w—aden
ще се опрани, ще сс п-репи, пак ще тръгне; || 3as Cann
ja gul werden хубав— киши, беля може т— излезе от
тона; ще стяие мътни и кървави тя; ф Cu bist gul Caeun
добре т; е па -ебе, добре си се наредил, широко ти
е около ноPTP (ама питаш л; мепе какво м; е)- || Са
sind wir gut Caeun хубаво сс проeдmсмe, пяеатихмe (ня
пачи яйца), хубаво зртрзисмe, сс натопихме; вaпиясмe,
вписахме я сега; те ти. булка. Спасов тен; || iron. umg.
da(ilT) kommst 3u h—1 nlr gut an пяма g— -е огрее пр;
мепс. с това нищо пдмр ти постигнеш при мспе, щс
удариш па камък пр; мене, пяпорн;н си си криво
сметката, направи. си сметката си Вез кръчмиря; щс
има ли потaкян, ди нтeмaн; || 1:1 Cann nlr nicbl Ctn-
Cen wozu da- gul sein soikle пс мога дя си прелстяня
за какво може (Ви м;гт;) ти послужи, т— потрябва
гоня, какви цсл сс посслeпвр с нсго; || wozu -oll Са-
gul -clm зи какво т; ; п;грд6нрл; тоеи; || Cas ging noch
einmal gut ab (iu-) m тоя път всичко мина, протече,
свърши гладко, без усложнения, комnликaии;, инци-
лепти, премеждия; || 1:1 bin gut CavongcCoiicn ;-ъо<
нах се леко, евтино, т гоя път спасих кожата ст; || dis
lillfi -1:1 gut работите добре се нарежда—, о6е-;дгeн-
стната се стичат добре; тик; поВре стапя; || ich -tehe
mici gul iii ihm а приятелски, добри отношения съм
с нсго. позпаним сс побре с псго; || hiiiCiHti Cunn-l
du -|HaT man, ist) gul rtden като се прек-тур; :;.———,
пътища много; като отиде конят а реката, лесно е та
сс тини— съвети, ди сс говор;; кога се катурнат колата,
-О'яз много пътища се отнродт; || 1:i kann ihn doch
11:1. gul Caeun blllei пс ми е удобно, неловко, не¬
удобно ми е ти го помоля за гови; || Са- 1-1 Coch nichi
gul möglich това пе ; възможно. пе ; приемливо, е
невъзможно, пе може т— бъпе -ака- || es kann gut -—11,
Cuß ei hald komil твърде вероятно ; той л; дойде
скоро, пе ; изключено т— дойде ветнага; ф sebr gul
мпого добре; чудесно; || gul so тик; ; добре; || nun,
also gul ;, хайде, поВре- || er isf viel zu gut той ; много,
прекятепо добър; || Calüe bin icb nie zu gut това ; пот
моето достойнство. пе моги та оставя ти ме тъпчат,
унижават по тоя начин; има ти почака п— го . направя;
V zu gut isi Cuim (ein Stück von d-e Dummheit) пре-
китената то6оmпр гряптчт c глупост; «ф» Eide gul, allc-
gut крият чнeпчява делото; важното с. че свърши доб¬
ре, 6нргопонччпо; <ф> cs ist einer so gut wie C-e andere
и пнямата са етпи стока, ог спин дол дрепки; вземи
единия, -и удар; другия; изгори единия, та посипи
прутmя; || scboi gul тоегa-ьтнОi стига; || cs isi gut -ака
е поВре, в ред, а изправност e; || Cus ist |а ganz gut
und schön (831/ scbön und gut), aber... всичко гоня с
много хубаво. по...; Ц ihr ist abte auch 11:11- gul никога
пе можеш ди я тртонон;н, ас; щс пямерн нещо ли
каже. ти възрази; търси пот вола тслс; || so well, so
gut, aber... всичко дотук ; хубаво, по...- || kurz umC gut
с една думи; накрятко; || gut und gern повече ог, пс
по-мялко ог, най-малко; || sl— ist gut und gern 40 Jabe-
all тя е пе по-милко от четиридесет години; || Cas wiegt
gut unC gern 10 Pfund това тежи поиече от 5 кила; ||
3а- isf gut und, gern drei Jabet her о—тог-в- са изминали
повече от трИ годни;; || -е l-l gul zu Fuß -ой е из¬
дръжте па хопепе; || scl so gul und blil nli Въди тика
добър m ми помогни; ф cs м1Т etwa- gul -—'п laeecm
преставам : нсщо; тaд;в;тдвaм сс само с тоя път; пс
го повгaодм исчс; || läß|es) gut sein престани иече. пе
пaе-одвaй поиече, задовол; се с тона, стига иече. отка¬
жи се- || umg. und Canli gul крий, точка пя тона, ни
приказките по този въпрос- пяма кикво повече ти . се
приказва, ди сс разсъждава по този въпрос; излишни
са всякакви приказки по-пита—ък; || umg. du bist gut
странен, чудсп човек си. —ми чс си наивник, балама,
чешит; чудя ти сс как можеш ди разсъждаваш, мислиш
-яка, по гоя пятmп, п— говориш такива приказки, ли
имаш т-киви ехнящaп;д, кик можеш да постъпваш
тика; мпо'о просто си прeтетaнян нещата. мпого си
безцеремопеп; || Cas ist gul какво странно съвпадение,
това пa;ет;пa е необикновено, чудно, необяснимо;
хубава оPботр; ш -из побра; просто ' странно, пеае-
роя—но, необикновено, удивително; така е доВре, ху¬
баво; ф es gchl nlr gul, 11:11 gut добре съм, тчистиу<
вам сс поВре, зле, не ми е добре. хич ме пяма; пе съм
поВре; || umg. soi-i gehl 31rs gut, was (иначе си добре-
нали); доч'P манджа пс ядеш, пс искаш. нили; мпого
ти се иска, по пяма пи -е огрее, стигне; и дума ти пс
става; кик не, тъкмо това мисля; никакво намерение
пямим ти изпълня желянието ги; ще почакаш малко-
|| laß cs Cie gul gehem Въди здрав m читав; пожелавям
ти здраве; бъди здрав; || laß es 311 gut bcConnei дано
ти понесе, ти ти потейсанува, пи т; се отрази добре;
ф -le hal cs Coli gul, zu gut -им тя сс чувствува добре.
сс ; наредила, сс е паетап;ня, си живее чудесно, вс-
николenпо, по-тобре. отколкото може ти се жслае, ти
се предполага; || du bisi gut 11:1—1 лесно ;; с на тебе
та се смееш. широко -и е па теВе около ерата (по
питаш ли мепе кикво ми с па душата); ф iron. 311—-,
was gul und Т-ша ist пяИ-виснmтe слоеве па общест¬
вото, всички знаменитост; и ботитрн; (финансови
мигни;;); ф gul -—Гп кредитоспособен съм; || gul lüe
etwa- sein поръчителствувам, гP0Pпг;рaм за нещо,
отпускам креди; зи нещо; || elwi- gul haben имам да
вземим пари
Gut, das —■ bewegliche, unbeweglich— Gütei движими,
недвижими имот;, имущества; || liegende Gülte пе-
движимо имущество; || 11:ШТ . v-iäußiiI1eh- Gütei не¬
отчуждаем;, неотменим; имот;; || nlcbt um- alle ' Gülti
Cer W—It за нищо, зи всичкото 6о'ргетн; пя свети пс:
|| Hab und Gul (Geld und Gut) vceii—aen изгубвам ця¬
лото си имущество, състояние, имане. иеuтко, което
при-ежин-м; || Gul und Blut Tür ihn Himgeben, an cine
Sacht -it/en, füi elwi- tlms—iz—i даним животи ш имота
си, тртр'aм, рискувам живота и имоти си за псго. за
;същeстндaяпeто на пещо, ни едно дело; || aul seinem
Gul 1—6—1 живея а чифлика, имението си; || —in Gul
h-wirisebaTiin, pacblei стопанисвам, наемам имение,
чифлик; - G-sundb-li isf Cas höcb-ft Gul здравето c-
прй-'олдмого благо, богитстно, нрй<'олям имот. най-
хубавото (ний-скъпото) пещо пя света; пищо пе е по-
скъпо ог здравето; <$» ^'1:11 Gul gedeihet lichi —
^11:11-- Gul Tu. selten gut от нечестно придобитото
6о'-тство, от чужт имот пяма прокопсия; чуждото
свое пе стина; <£> Gut macil Mui имането дави кураж,
самочувствие; || ф das höchsTe Gul върховното, пяй-
висшето бля';- || die iаdisehin Gülte земните Влага;
1| Cas ho:hwüidig- Gul светото причастие; || gestohlenes,
h-iiinloece Gul открадн-т, безстопанствен имот; || das
ilche Gut насъщният хляВ; ф Güler verliden, 318-6—1,
ver-emdemi -cHicCen товаря, предавам по влякя, по-
шр-р, пращам, изпращам стоки, Вягяж; Ф slihiidcsi
liulcndcs Gul гaкeн;ж, съоръжение па пиорсот, || 11-
Cenes Gul пръстени съдове, глинени посъдипи, гръпци;
|| schIeeHiiS Gul лош строителен материя.
Gutachten, Cis — ein Gulucbltn über —Twas (Akk.)
ailoiC-ri, verlangen, elmhoken изисквам, монд па ми
сс даде, вземам, набавям си медицинско удостовере¬
ние, св;тe;eнетво със заключение на вещо лице; до¬
питвам се до специалист. консултирам се върху пещо
с него; || eli Gulucblen üb-e ciwas (Akk.) ubgcbcn, ver¬
fassen издиним, т—ним документ, иещо мпепне, рецен¬
зия, заключение за пещо, резултат от експертизи. из¬
следване- || vor Gtilcii sein Gulacbiti voilegen преп-
егриям прел съда нещото си заключение, резултати
ог експертизата
Gütchen, das scherzh. — ich tue nie ai etwas (D.) ein
Gülchtn хяпням си, пийвам си порядъчно ог пещо,
подсл-жт-м си тун;чкaгр с псщо; угаждам си "па ду-
н;ч:a;я; || daran will Ici nie clm Güicbcn tun ще си
хапни хубаво, колкото ми туша иска (шег. сака) ог
тови
Gutdünken, das — ich übtilasse es dclnei GulCünktn
поeтоетавдм па тебе ти постъпиш, както намираш за
добре, предоставям го на твоето усмотрение; || 13:1
Gutdünken по собствено рртB;ррнe, усмотрение; ||
nach GulCünktn vorgchcn, schallen und wallen постъп¬
вам, разпореждам сс по собствено усмотрение, както
из пимирим за поВре
Güte, die — ihr G-eiebi -Teubll Gült лицето й излъчи—
g;6о;-P, от лицето И лъха доброта; || -Ге i-l Cie Güle
seibsl, die Güte in P-esoi тя е въплътен— доброта, оли¬
цетворение, въплъщение па gо6о;-a-a, по-тоВър чоаск
ог нея не мога да ст претстиия; || sic lil—li voe Gült
просто сс топи ог добро—;, любезност, ипимяпие, орт<
киснали се е от любезност; || mit Gült kommt мап Cu
nichi veiteir;ч: c добро пищо пе може да се постигне,
доникъде не може ти сс стигне; || würden Sie bille 31-
Gül- haben, 3as 1-1-111 zu öflnen бъдете -ъй добър,
Haar 553
имайте любезността, побо;нргр, бихте ли били тик;
любезен та отворите прозореца; || umg. icb du meine
Gült господи боже мой, Воже милостив;; божичко
мили; ф -1:1 (Akk.) 1m Gült einigen спогаждаме сс.
OPт6mоaмe се. споразумяваме се с добро, по добър
начин. без разправни; || 'm Gült aus-inaiC-eg-hen р—з-
тeндмe се доброволно, с добро, без разпр-ви;, кавги,
екaптял;; || ich -age cs die in Gült казвам mm го c добро.
без желание ти се караме, разправяме; || in aller Gült
с добро, пaй-нюбeтпОi по нюбовпомЧi шег. со Влаго,
со кро+це; Ф ich Tue ilr an etwas (D.) ein— Gült, s.
Gütchen; ф Waren letziee Gült стоки ;— пaй-ноно,
най-долно качество, нaй<тонпокртeе-вeп;, долпораз-
репи; стоки; |( ein Kino drltlcr Güle треторазредно
кино
Guthaben, du- -o ein Guthaben hei 3-r Bank habri
имам сметки, риоро; в бапкати
guthaben — Cu hasi hri mie noch HunCtrl Maik gut
имаш та вземаш ог мепс още сто марк; (срсщу смет¬
ка)
gütig — Cu hi-T sehr gütig gegen Mich мпо'о си тоВър,
ми., любезен към мспе; || iron. Cu bist --Не gütig пяма
що та сс каже, мпо'о си любезен, вн;мятeнeп, .ю-
безен към мепе, прост; се топиш ог любезност; || mit
Ibice gütigen Eeiauhnls : Вашето любезно, бляго-
склонно оязрeнeпиe, позволение, съитнолeпиe
gütlich — -icb (Акк.) gütlich einigen споразумяваме
се. спогаждаме сс с добро, т;6ооиотпОi по любон-
помч; || ein gütlicher Vergleich миоп;, миролюбива спо-
'отби; || еГпсп Slrcll gütlich htll—g—n изглаждам, уреж¬
дам, тр'лажтам спор, разпрания по добър, по мирен,
миролюбив пaтmп, уреждам го с добро; ф sich (Акк.)
an -Twas (D.) gütlich tun, 5. Gütchen
gutmachen — ein—n Fehler, einen Schaden gui1aeb-n
поправям, изправям, за'лажт;м, изглаждам грешка;
поправям зло, Веди. обезщетявам, т-в-М' компенсация
за пещо; || etwas gulmacbei wollen мъча сс ти з;гнидя,
пя попрявя пещо; ф dial. bcl elneM Geschäft clnc hüb-
-:hc Summe 8^13:111 прибирам а джоб; си хубави
цррит:m, хуВяна печалба, разг. удрям кьоравото при
сделка
gutmütig — -in gufiüligcs Schaf добродушна овчици
gutsagen — lür lin gul-agem тяряпг;рим, поръчител¬
ствувам зи нсго
g^schreiben — iin ciwas gnTechi-ibtn заверявам 'не¬
що пя сметката му, минавам му го по сметки, в кре¬
дит, като актив
guttun — elie Tasse Kulte wled Cie gullu! чашка
кафе ще me освежи, подкрепи, ще ти подеИствува мпо-
го добре; Ф ei lui nicbl gut гой не р-бог;. оaзпнул,
ризк-пал сс е от мързел, клати си крак-ти, пе живее
порядъчен живот, вот; живот ни безделник, пс слуша;
Ф cs lui nicbl gut, wenn... пс е хубаво, ко'—го..., ля...
п
1 — iln Н anschlagen, angebcn удрям си пя пианото;
|| das- Stück -tibi in H-moil пиес-тя е написани в си
минор
ha — bi, du bist du ja -chon я. ето me и теб;
hä— du bist wohl hä май чс пещо ти липсва. че си
хясо, че си откачен
Haar, das — blonde-, beaunes, schwaa/cs, wc1ßce, gr-
131,1—- Huur руса, кестеняви, черпи, 6ял; (поВеляля).
бодт;синя (изрусена) коси; || giaffcs, kraue-s, lockiges
Haui гладка, къдрава коса, кося ня иънпи; || zoftlg—s,
-.ruppiges, verfilzte- Ниае коси, сплъстени пи висулки,
фитили. ронaв;, рунтина коси; щръкнали, четинеста.
554 Haar
остра ка+о на таралеж коси; сплъстени, торл;в; коси;
|| di— Haare waschen, -chmcidcm, brennen мия, потегоиг-
н—м, къдря с мян; косата; || die Uuire wachsen llesim
ост-вям си дълги коси; || ich Tragt Cas Haae lang пося
дълг; коси, косите си дълги; || mit ioscM Haae с раз¬
пуснати, свободно питащи коса- || nlt bionCtn Härchen
übeeflaumt покрит c рус мъх. руси косми; || dl— Huaet
Tälk—m |g—Hem) nie aus косите ми пилят, кипят, оп—пват;
<ф> lange Haare, kurzer Sinn дълга коса, плитък ум;
<*> 11^--- Haar, krauste Simm (1'^-1 G-CanCen) къд¬
рави коса, завъртян ум; ® dl— Haare sfeici lir. sl—igei
nie zu Berge, -Träubel sich, rlcbfen -1:1 -npoi косите
ми нaегоъсв;т, ми щръкиат, се пиежвят; || C-r ScHaeek
letlbf nie die Huaet zu Beage, nacht die Haaet slräubtn
о— ужас косите ми настръхват, щръквит; ф sie liegen
sich im d-i Häurti- — -'е Haben -1:1 bcl den Haieen
— -1— geraten einander 'm die Haart хванали са се, уло¬
вили са се, сграбчили са сс, пържат се. търпят сс зя
косите. скубят си косите, е'оа6тн;г се. хващ-т сс, чли-
вят се за косите, нтeпкнa; сс като кучета спин в труг,
карат се, ;мeнв;г си шапките- || 'Нм, sicb (етапа-г)
'm die Haare wollen. läli—n, labren, gtralci искам ти го
хнапя, е'оабтн;м го зи косите, нахвърлям сс върху
пего, улавяме сс зи косите, скарваме се. сбиаяме се-
|| dci Leuten die Haare zu-amMcnblnCti, zusammen-
kiüplcn нясъскнам хор-ти слип срещу доч', подстре¬
кавам, nодегоон;м ги. пускам им фитил;, шишове ди
сс скарат; || ibi in den Hauecn lasscni bcl dcn Uaaeei
zuiücChäliCi, zu etwas ziehen. Herbcl/ieHin хващам, ут;-
вям, търпим, повличам, помъкним, повеждам го зя
коситс; п;к;ов;м го, таег;вдм го, принуждавам го да
извърши пещо нaсинa; || dieser Veaglelch isi зп (hei) den
Huarti herbiige/ogem тови сравнение е nрeе;нeпо, из¬
смукано от пръстите; ф ihm nll Hau. und Hauecn auf-
irtssrni vcr-chlingcn изяждам го, поглъщам го : пир-
цялите; || 1:h laufe nlr vor Vca/wrlliung die Huiee (äus)
скубя си ог отчаяние коситс; || Haare ка—!. bergcbei
претърпявам загуВа, шега, оскубви; ме здрав-ти,
обръснат ме без сапун. оскубв-т ми перушината; || rin
Haar im etwas, im d-e Supp- TliCen (намирам косъм в
нещо, в супата), прен. п-мирим недостатък, отери-
щивам се ог пещо, разваля ми сс удоволствието от
требен повод, хвръквам от малко; ф es Isi kein guics
Uä|i ai ihm пями нищо добро а пего, не му ; чист
косъмът, пе му ; чисто бо;нпото; || k—in 8^1- Huur
an iim kuss—n съсипвам го, унищожавам го с критиките
си, изяждам го с пaоиaл;тei пе пимирим ти кажа поб¬
ра пуми за псго, нс ост-ням зарие; мдего пя нсго;
ф -clm L—hem häng. an с'пеш Haar животът му виси
па косъм, па конец; || un ein Haar — bcl einiM Haar
пя косъм, па конец, н;ем;лко; Вез ма.:;; || ilchi um
cin Hiai brclf w—lch—n пс отстъпвам пито па косъм,
пит; на йоти, пито па сантим; || -е l-l um ein Haar
6e-ser al- du той ; милко по-добър от т;6е; ф auls
Haue — aul ein Uaui до косъм, до най-малките под¬
робности; || die Rechnung silimi auls Haue сметк-т-
с вярна до стотинка; || -е gleicht nlr aufs Hail той
прилича досъщ ни мепе, ; мой образ т подобие; ф
Haart aul den Zähnen Haben (предимно за жени) чcтити,
пaсaкaп;, зъб-ти. ерВап съм- ченето, чcтиг; ми р-¬
Вот;, пс ост-нам никому длъжна, не се дивим никому,
умея ти Врипя интересите си- (за мъже) им—м остри
зъби; || ' ich lass— nie keine geauei Haart um (über) etwa-
(Akk.) waehsin пе cc вълнувам, тревожи много от не¬
що, пе съсипвам живота си за пещо, пет пари пс диним
за нещо; || laß - Clr Ce-iaib Ccimc grauen Haare, k—ln
graues Haae wach-cm пе си съсипвай живота, пе се —ре-
иожи толкова зи тоиа; пс го взимай присърце. натьн-
боко, пс го туряй- пи сърцс; || -е hat mehr Schulden als
Haue- auf dcm Kopl той има поиече дългове от косми
пя 'тaвaтai задлъжнял, зиб;рчтял е то 'уши, до уши,
и па кучетата има ди дива- || —- soll ibm kein Haar
|UärcHci) geCrümil werden пе бива ти падне косъм
ог гн;н;;; му, ди п;ето;тa и най-малко; || 1Шм wurde
Ctim Uaui gtkrümmi косъм пс падпи ог глината му;
|| ei bal -1:1 die Huaie wegaMÜsicef ог разгулен, не¬
редовен жииот косите му са окипилт. опалили, е опле-
шинял; || er Hai 11:1. —im Uaai von seinem Valer нс
прилича пики: па бащи си. пяма нито косъм от псго;
ф Haare -pailen, klauben проявявам тоe6паиоеm, кри¬
тикувам дребнаво, цепя косъма па лае, търся косъм
па бълхити пол езика, пот нол; теле, пя корена ряпа,
ровя се а преболи;
Haaresbreite, dl— — ilchi um Huaet-br-lle vom eTwas
weich—n. von seiner Meinung abgehci пе отстъпвам пито
пя косъм. сантим, - йоги от нещо. от мнението си, тър-
жи здраво пи мнението си; || 1:h hin nur um Haaii-brelie
den ToC tiigangti пи косъм сс отървях ог смъртта.
симо едпя енутяйпое; ме спаси от смърт; малко ос-
тип; ти тя';п;, тя умра
haarfein — ein Haailelite Unlee-cbltd съвссм тънки,
едни забележими р-злики
haargenau — sic gielci—m -1:1 Haargenau ге си при¬
личат като пие капки нота; || ciwas haargenau wissen
зная пещо съвсем тотно, по пай-милките подробност;
haarig — ein— baielgt Beusi космати гърди. обрас.;
с косми гърди; || die Kitze hui mein Kleid haarig gc-
Mach. котки—и нипояв; роклята ми сим; косми; ф
Haarige Probleme неприятни. щеко-ливн проблем;; ||
Cas war —iii haarige GcscHichie, eine baaelgt Lügt това
6; етпи неприятни, необикновена история. Ве мътна
и кървава; гони бе теВе.—, ;п;н;т; лъжа- ф Cabtl ist
cs huuilg zugcgaigei тя стина мътна ш кървава, ег;пях;
нони работи; || die Sache l-l Haarig оиб;-ртр ; мпо'о
мътнр, страхотно скъпя; || baaelg vl—l Geld страхотно,
ето;нп; мпо'о пари; ф ein haarigei Keil оперен, отри-
кан момък, тур. ерВап-чоаек, кюп-з
^пект — ihm eiwas Haaekltli au-tlnaidti-cizci
;бдепдв;Мi ;зл;'ам му нещо съвсем точно. подробно,
а пай-милките, пий-гъпкиае детайли, подробност;
haarscharf — ihm ciwas hääreehai1 au-eliäiCee-eiztn
оBдепдням, изт;';м му пещо с пяй-';лдмя, няй-пре-
цизни точност, в пай-тънк;;е полроBпоет;; || haii-
-chael un —fwas (D.) vorhclTaHrci мипивим посим пещо;
пя косъм. на конец от пего
Haarspalterei, die — Uaar-palTcitl ieclbtn цспя косъма
ня две; nроявдв;м дребнавост, критикувам тоeбпиво;
търся пот во.— теле, косъм пол езика пя бълс;т;, сся
пя тъпото му ряпи (просо); || letlbei Sir ni:bi —in hiß-
chtn Haar-pullei-l пе поeкалднигe ли милко с то'ик;-a
си, пс отини—е ли твърде тинeтe с т;';кяг;, с логич¬
ните с; разсъждения, зякнютeп;д, изводи
Habchen, das -- sein ganzes Habchen und Babchen
verlieren, illnebicn т;тч6вим всичко, m последното,
което имям, всичко до шушка, по пипер, ;е-;вям го.
кг-го тъпин, пушки; едиг—м целия си 6-'-ж, пиоиил;тe
си, пио-чн;п;-e си. пиогикeн;тe си. обирам си кру¬
шите
Habe, die. Hab, Cas — liegende Habt нетанжим; имо-
mm; недвижимо имущество; || lahiendt Habt движим;
имоти, движимо имущество; || ich habe all m—ln Hab
und Gut an ibn. Cuech den Krieg veeioiii пръснах целия
си имот, ияно;; си имущество ' по пего. изгубих ця-
haben 555
лото си имущество порят; войпяти; . || um sein ganzes
Hab und Gut komiem загубвам цялото си имущество
haben — Kindeii ein Haus, rin Aulo habci имим тeия,
къщя, КО.И; притежавам къщи, коля; || kann 1:h elme
Tase— Kali— hiben мога ли тя получи етпи чаши кафе;
|| große Erfahiuig-n Haben имям, притежавам 'олям
житейски опит, 'о.ям опит; ф cs haben имам яещ;
и изобилие- заможен, състоятелен съм; || er hil viel
Geld, Hal cs 31:1- той има много пари, оятпони'и,
играе си с пяри, червив, гъбии с с пари, рипе пари с
лопата, пе зпие какао ти приви пирит; си- || wir habt!
(c)s -ja dazu можем та си позволим този разкош. тови
удоволствие; имаме си пяри, можем ди си позволим
тоеи; || 1:1 habe kein Geld bcl ilr пямим пари у себе
си- || sic bal 11:11- тя си пяма нищичко, 'оля е кято
пушка, Ветия с като черковна мишка; || -Ге Hat eiwas
тя ими нещичко, милко пари, милко имот, пс с съвссм
без пищо; || er Hai vl—l— Frauen gelabt той е имал,
притежавал* много жспи, мпого любовници, има. е
оиботи, връзки, любов с много жени; || Ccinc Pbaiiaslc,
Ctim—n Anstand haben нямам фиптизид, въображение,
Всз рип-язид съм. лншсп ог въображение съм; нямам
тържапие, пс умея та сс пържи; || ici Hube es -аТТ, habe
cs his bi-rice дотегни, додея. омръзна, писна м; всче,
до гуша ми ; тошто; || 311-1- Jähe hal cs vl—le Äpfel
gegeben тая година ябълките са родили много, ими
мпого ябълки- ф ici habe cs 1ш. vor Augcn, 1ш Sinne
;м;м го пред иит, ня ум; || hab ein Auge auf lin на¬
глеждай го; || was Hasi du aul dem U—r/en кякио mm
тежи. тегне пи сърцето, кЯжи си болката, мъкити; ||
ici Hab— nicht vl—l für ihm übrig пе го обичам особено
мпого, пс м; е особено симпатичен; || er bal cs Clck
hliiti den Ohren г;ндм, изпечен, рафиниран хитрец,
гондм шмекер, гондм; антика, влъхва с, и ляво.;
противя. ня дявола цървули обува, и дяволи надхитря;
девет пъ+н вода гизи и пик сух излиза; || ici habt cs
aul ihm хвърлил съм му око, мерак; ял ме с на нсго;
|| Са haben wir cs — da haben wie dit Ges:H1ehte, die
Bescherung, Cen Braten, d—n Sakai ето mm сега беля,
неприятност; хубава изненада, чудесен сюрприз; ето
ги р-дост а къщи; ирон. честита радост; хуВаво се
наредихме. пя'ляеисмe, натопихме; хубаво я иaпцaс-
ме, ;плeс:ясм;; вт-сяхме я ссгя; оплескахме я сега;
хубаво тaгaзихмe; те ги, булки, Спасовден; ф Са- Ша-
ben wie sciom gehabt това иече сме учили. сме го изсли,
сме минрни а училище; ф ici habe vl—l zu Tun, nichts
zu cescn, nichts mli lin zu - tun имим мпого работи,
много съм зае;, претрупан с риботи, 'нава пе мога
да идигп; от работа- пям-м какво да ям, '.рпув-м;
нямам нищо общо, никикао втeмяпe-пaвaпe, разг. ня-
мим ош-беш с него, пе ме свързва пищо с пего, пе
поддържам никакъв контакт, никакви връзки с псго;
ф Cu Hasi dich nach ihm zu 11:111! тряВна пи се съ-
обоиздвяш с псго, та се придържаш към пего; || du
На-Т über Mich zu verfügen оитn;ня'ий : Мепе, кикто
намериш за добре, кикто ти повелява моментът- || du
Hasi mle 11:11 zu btlehlem пдмян прано ля ми запо¬
вядваш, да ме к;мяпдувян, ти ми се нaнaгрш, ти се
разпореждаш с менс; || niemand hui daiacb zu fragen
тона пе интересува никого, не ; чужда риботи, никой
пяма право т— сс интересува, ти пита за тови; ф -Ic
wußte, wa- sic u— ihm Halft тя знаеше кякио (к-кии
опора, подкрепя, стла), има и негово лице, кякио значи
-ой зи пея, какао с той зи пся; || er Hai v1ilce an -1:1.
was ile nicht -gefällt -ой имя мпого пещи а характер—
си, конто не ми харесват; || еа hal Cas so an -1:1 тикъв
си с. такъв н-вик има, гови с негова привичка, негов
пявик, такъв му с тертипът; || ici bube m—imc 1rtude
daran гони ми поставя радост, пряа; удоволствие; ||
auf all—- etwa- Haben памирам па исичко недостатък,
тур. Кусур; || was Hal es Canli aul -1:1 какво значи
тови; || Cas bul 11:11- aul sicH гони нищ; пс прелстяи-
лявя, пями зничсние, пс представя никаква опяспост-
дребна р-бота е; || etwa- bci d-e UanC hähei пещо ми
е пот ръки, пя разположени;; || -а hal alle füe -ici
исички са на пегоня стрини; || ich bin Cu/ür zu haben
това ми харесва, иямя тя се откажи ог псго, разг. тим
съм; || da/ür bim 1:i nicht zu Haben няма ме тук, пями
ди можете, мъчно ще можете ди ме спечелите зи тови,
ли ме съBлPтни;e с това; ни тая коля пе сс кичиим,
пе се возя. не иским та участвувам, и та чуя зя тови;
|| Ша-Т du —fwas für mici имаш ли нсщо зя мене; || k—im
Verständnis für etwa- hahen нямам усст, чувство. раз¬
биране за псщо; || dle-ca Vorschlag hal auch etwas für
si:H гони предложение им; и своите преимущества.
и своите тоВри, положителни страни. и своите пре-
димств—, нс с лишеПо ог логика, от здрав смисъл- ||
was Hasi Cu g—g—n lin кикво имин против, срещу нсго;
|| ich habe nichi- dagegen нямим нищо против; || er bal
cs nun hinter -1:1 той си отби иечс 'рижата, разг. тур.
гайлет; с гони, мини иече мостя, преодоля вече труд-
ности+е, отхвърли всче тия работя; || еа, cs hal cs in
slci той ; опасен, не Виви та се подценява, ими тсжесг;
пещо е трудна работи, кри; трудности, оп-сиос;;,
лук-вс-ва; - || d-e Wein Hil cs in -1:1 виното с силно,
си го бива; виното с превъзходно. ог високо качество;
|| АГе-с- Möbel hat cs im sich тази мебел с по-мастина,
отколкото изглежда; || sic hal es aul С-е Brust. 1м Knie,
mil Сеш Uce/cn тя е болни ог туберкулоза, им— нещо
а гърдите; кондпо;; я боли- сърцето й не с и ред,
болия е ог сърце, им; пещо а коляното. сърцето; ||
cs mit —Twa- haben пържи ня висока почит пещо, тача
го мпого, държа мпого пи псго; || cs nll d-e Aebcll
11:1. so -ehr haben- нс ст глелам много р-бо-иги, пс
се престарявям а р-Вог-т- си, 'летим през пръсти ни
Oибогиги; || nii einer Frau etwas babei имим пещо
(любов) с женя; || -ic hiben rs illeliaider те имат
пещо помежду си; || -1:1 (Akk.) mit ibn haben спрсч-
квим сс. скарвам се с нсго- имим хър-мър с псго; ||
dl— Haben cs aber gehabl щяха тя се - изпотрепят; из-
покарах— сс; || eTwas unter der Hand babei имим нещо
а риботи, . тъкмо го работя; || keinen Gewinn von etwas
habt! пямим печалби ог нещо; || von wem hast du di-
от кого имаш, си взел тови; || dis Habe ich nun davon
гони ми с ползага, нa'оититиi разг. файдата, тов— за¬
служих, си спечелих, ток-рих ог цдлити тия работа;
|| was habe ici Civoi ш какви ползи, разг. файда имам
от гови. кикво ме топли, грес тоеи; || davon habe ici
nicht- gehabt пищо не ррзбоих, никаква ползи, разг.
рaИп- пе видях от това; || Cas Habe ich von 'Нм гови
съм научил, пяелeдmл ог него, той ми даде, подир;
тови; || Cas Habe ici noch voe mir това ми предстои пи
свърша, ме чака още; || На-Т du Erlaubnis, das Rechl
dazu имаш ли разрешение, позволение за гони; || keine
Mußt, Zeit Cu/u iahen нямим време зи това; || ihn zun
bc-tem babei подт'риним сс, нe'увям се с пего, под-
Виним го. зякитим го. майтапя се с него; ф’’ was hasi
du кякио ти с- || Cu Ьа-Т Coch —twa- имаш, криеш нещо,
пе си съисем и рст, нещо ;е потиска, мъчи; || nan bal
ibn schon хванаха го, занониса го. пипнах; го исчс-
|| Deui-eh buben имаме (чяс по) псмски език; || bubt
Dank бня'отирд mm; ф du - hasi cs gul добре ти е пя
теВс, широко ти е около вр—ти, доВре си сс наредил:
556 haben
|| du hasi gut асйсп. leicht licien лесно mm ; ти говориш
-яка, ди се смееш; ф umg. hab dich nicii so нс сс
превземай, генези така, дръж се кито хоря-я, пс сс
дръж тик; поeфьриун;по, превзето. кято пудk; || und
daili Hai (—)- -1:1 ш : гони точки, крий па рязuекня<
пията, ня въпроси; || ich Habe cs w—lt имям g— содд,
та вървя дaтeчe, предстои ми дълъг. палечеп път; ||
Cas bal jtlzl ein Emde край ссгя на тоеи; пями го иечс
м-Истори; || das Hai keime Eli—. danil hal cs noch gute
Weill тови нс Върза, пс е спсшно, може п— почака;
има още време, разг. мегдан зи това; || was bal’- denn
lür Nol кикво (какви нужда) ими пя сс бързи толкова
мпого; ф ihn hat es nр;хнанано го е пещо; влюби.
сс е. разг. хлътнал с зтоивигя, запалила му сс с чер¬
гата, хвръкнала му с тmвидma; ф Hui -1:1 was и лум¬
не може ли стани зи тови; излишно си хиВиш думите;
им— ти nотaкaн; утре по гони време; на конски Ве¬
ликден, на куково .ято, кога си видя гърбя без огнe<
Ta.;; кик пе; || Rai, MajesTät. Hai -1:1 wa- da zu lulei
(Schiller) съвст. Ваше Величество! за какъв съвет може
ти стави дума, ту: пяма място, пе може и пя стива
дума зи съвст; || (—-) hui -1:1 was тя'уBeпя работа; ||
nlcit- zu sagen Hab—n пе ми се слуша, нс ми се чува
думата, ;ти'ран съм си иечс ролята, пс м; пес исчс
петелът, свършило ми сс е иaретaото; map. пе важи
вечс; || er Hai nichts zu sagen той пями тума-а, пс той
ще реши въпроса, ще сс произнесе по въпроса; || cs
hat nichts zu -1811 -овя пяма никакво значение, пс
играе роля, не важи- || das Buch 1-1 hier 11:11 zu babei,
ist schwer zu haben книгата пе сс п—мири тук, нс може
ли се купи, мъчно може ди сс пямерн, да се паВани
-у:- || du- ist nue lür Teures Geld zu Haben това може
ди сс купи симо мпого скъпо, струва баща си и майка
си; || Са- 1-1 füe Geld nicht zu labil гоня : пяри пс
може ти се купи. ди се типни-;, струва баща си и
майка си. цени пями, пари да пинин, не можеш ди го
купиш; || noch zu haben sein говя още сс намира пя
п—з—ря, може ти сс купи, ди се получи- още съм ерген.
момя, неомъжени, пеоженсп, още съм свободен, нс-
обвързан, още съм свободна, необвързани, не съм тил
пума никому, нс съм сгодена, още могат да сс оженят,
омъжат зя мсис; || morgen -ollst Cu cs haben утре ще
го имаш, ще го получиш; ф er will cs sekhsl gc-cben
haben -ой иска ли ме уВсли, тя ме пикира да повярвам,
ме чвeряв-, твърди, че го с видял със собствените си
очи; || Glück haben имим щастие, късмет, върви ми,
работ; м; късметът; ф Angst, Hunger, DursT babei
изпитвам етрас, сгрях ме ;- усещам тлaл, жажда, тни<
лен, жилен съм, яде ми сс. пие ми сс вола, ож—дпянам;
ф На-Т du cs намери ли го; сети ли се кяк тряВна д;
сс паправи; ф 1:b hab’ cs намерих го, открих го; сетих
сс. ;ттитпис го, лотaп;х сс- || na. wie babin wir’- dtnn
е, кик върви р-Вотата, каква е сaнaтa; || was basi du
Са какво пържиш, имаш а ръце;;; || etwas Ниш- haben
(1113^13,11) досещам сс, сещам се зи нещо, кик па
го направя. откривам му цаката. хватката, коптиката,
м—йс—ория+а, чалъма; || eTwas nicht wahr hüben wollen
пс искам тя nондоням, пи призная пещо; || ich will cs
gean gelogen Haben Вих искал ли с лъжа, да нс е истина,
ти сс мамя. ди сс лъжа; ф was hast, was Canisie —
was gib-t 3u, was bis. du Вързо кято хяна, вихър, фу-
рия; бсж ти - ме няма; зя елин миг, доде пи- плесна с
ръце, светкавично, докато се обърни, преброя- до три-
|| er 1-1. basi, wa- 1311-.-, ha-ie nichi ge-chen, davon¬
gelaufen той офейка като дим, изфиряса; яко си го
випял, пиши го; отиде, та се пс випя; <£> habt gehabi
ist clm aemee Mann който казая. че е имал мпого, сега
Пями, с Ведеп като църковна мишка- ф hasi Cu Са-
Buci -chon aus прочете ли, свърши ли книгата; || er
Hal noch aul мя'-тmпъг му още с отворен; ф sic Haben
-1:1 (g—kai—gt) те сс ожениха (щастлива банална раз¬
връзка); || Gott habe ihn selig бо' пи го прости, царство
му пеВеспо
Habenichts, der — Herr Baron von UaЬtn1chie барон
ефенди, султан без гащи; голяма фирма. Веди; по-
ложенис; 'оляма му с тяррята, малки му е софрата;
голо, има 'о.ямо; гащи ндми, свирка |гяйдa) иска; ня
гол тулум (корем) чифте пищови
habhaft — 1:1 werd— cliee Sache, сте- V-ihicch-as
habbill сдоВивям се : нещо, завладянам, обсебвам го,
пOиеводвaм си го, турям ръки ня пещо; зяляндм, зи-
държим, хващам престъпни:
Habsburg — -е ist aus Uähsburg голям скъперник,
скръпдза. nmнmmд, циция, 'о.ям вяриклечко, габровец,
от Габрово с- мпого с стиснат, евидниa, скръназан,
цепи косъм— ни две
Hachse, dl— umg. — т1мм d—ine Hicbsen Cu wcg при¬
бери ст пергелите, джоп'ин;тe
Hack, 3-е — Hack und Mick вехтошини, парца.;,
пaр-aкeн;i партушипи; || Hack und Pack сбирщина,
СГ—Н, паплич."поли; писмин;, хор; от кол и въже
Hacke, die. Hacken, Зее — ich lauie nie die Hacken
(den Hacken) wund. blullg, ein— 311-1 an Cei Hacke (Cem
Hucken) ризояндни ми се петата, излиза ми мехур ни
петата ог хотене; || ich mache Mich aul dl— Hacken
плюя си ни петите, тръгвам зи някъде; || ti Ceebit -1:1
aul di— Hacken und ging той се т-вьогд пя петите,
токовете си и с; отиде; || ihm aul dcn Hacken --Гп, ihm
aul dcn Hacken -Г./сп вървя, ходя по петите му, пре-
следним го неотстъпно, пе му дин—м м;ои, покой,
отдих; || ihm aul die Hacken treien пастъпв—м го по
петите; вървя по стъпките му, следвам го по петите
му; || er gchl nichi von d-e Uaeke, von den Hacken той
нс мръдна, нс се помества, стои к—то зяковяп ня мде<
тото си- || er isi iir 11:11 von den Uaek-i gcwlcicn той
вървеше ас; по петите. ми; || -1:1 (Akk.) an -сте Нак-
Cen hängen залепям сс зи петите му, зя нсго; ф die
141:11! /ueаmmensehlägen, /ueamminCIäppci, zusam-
ienreißen удрям : токовете (шпорите) и тяеа-вям
мирпо; || icH lau/t mii die 41:111 nach eTwas ab из-
гъркнам, изтривам, скъсвам подметките си, обувките
си, зи ди -ит-м зи нещо; ф ein Loch 1m Cei Hacke
babei имам дупка на пет—тя
hacken — Holz, 11c1-:h, 3—n Bod—n häck-i цепя, сека
дърва; кънирм, чукам (ни дъски) месо; разкопавам,
копая земя-и с мотика; ф се läßi Holz aul -1:1 13:11!
: пего можсш ли правиш, каквото си искаш, той по¬
Нася безропотно всичко, е безропотно животпо, мо¬
жеш ти му сс качиш ня тн-вяг-, ди му вършееш тръпи
ни тнявита, ти го тъпчеш, ди го дснeш; <$> lieb—a will
ich Holz hacken als das lachen готов съм ня исичко
труго, само пе ни тоеи; ф etwa- in Slücke hacken па-
сичям, пяиenнaм, пркънивим, пaтуквaм нсщо на къ¬
сове, парчета; || nlt den Schnabel nach ciwas hacken
посдтрм : тoнкр-a към нещо, кълва нещо; || ihm die
Augen aus dem - Kopie hacken изкълнявям му очите;
|| aul ihm Hacken тносновд по адрес ня пего, кнъипям
го, ;дчмним го, пяснърлям сс с клеасти върху пего,
дм,тритд му nаоц-лmтe; " j-Cti backt aul jeden всеки
'лепи та кнъинe, та чукне другия; || gehackles Fleisch
кълцано месо, кайма; ф aul Klavier hacken блъскам
ня пианото
Hackepeter, der — Hackepeter aus ihm mächen на¬
правим го пи кайма, ни пестил, ем-тв-м го ог бой
Hackfleisch, Cas —- ihn zu Uзek1leis:h /usamiemHäuem
направим 'о ня к—йма, ' пихтия, псстил, смазвам го о—
Вой
Häcksel, die österr. — er hui Häck-ei 1m Kopf 'ни'ниги
му с пълна със слама; '.pb— без мозък ;; вятър има
а 'нaвр-р си- умен кат; попово прасе е. празни кри-
-чпa е
Hader, 3-е — НаЗее säen сея раздор; || nif ihn Hader
suchen, in Hader ilcgcb търся разправия : него. зи-
яжтам сс с него- във вражди съм с пего; || d—s kung—n
НаСсе- müCe уморен о; пьт'ргa вряжда
hadern — um, über (Akk.-, w—g—m etwas hadcin вряж-
лунам, орзпоиндм се c него, негодувам зя нещо, - пс-
доволен съм ог пещо; || um clnc Ueringsna-e hadern
караме се зи нищо и никакво. за гоя, дето духа; пали
ще попнкпат пя кьосето мустаци; || mil dem S:H1:k-äk
hadcii роптая, пeтопувaм против съдбата
Hades, 3er — ihn in C—n Hidts H1nähschiektn прищим
го пи опя свят, убивам го
Hafen1, С-е — aus с1псм Haftn auslaufem напускам
пристанище, отплувам, излизим ог пристанището; ||
eln—n Halen ankaufen спирам, хвърлям котва, —костн-
оим а пристипище; || in einen Haiti 1'113^11 павлизям
в пристинище; || in den Halen 3-е Eie einkaufcn хвърлям
котва а пристанище—; на Вра:;; оженвам си, омъжвам
се; |( 'n den iclzt—n Haftn elnlaufen хвърлям котви а
nоелeлпия nоmетрп, умирам; || kuiz vor C—m НаТеп
-cb—'t—rn nрeпърпднам крушсни; малко пред спасите.-
пия Вря', малко прели nоетm'рпe ни целта; || 'm Hafen
sein постигнал съм жeнрпaтa цел, пямер;. съм спа¬
сителен прис+яп
Hafen,2 3—е — jedem Haftn elitn Deekel wissen с.и-
гам пя иснчко капак, памирам ня исичко отговор разг.
капак, пискюл, качулка, пя всяко гърне ш похлупак;
И aus elm—M hohlen Uafen reCen плещя, говоря прязни
приказки; || Са- ist nicht in -етеш Haftn gekocht гони
пе сс е род;.; и неговата глини. а неговия мозък;
ф j-Ctr Hafen finCel -cincn Deckci търкулнало се гър¬
нето, та си намерило похлуп—кя; за всяко гърне ;мя
и' похлупи:
Hafer, dtr — Haler säen сея овес; || den Gaul -ilchi
der Uifei коня— пощръклдaa, лудува. BуИегиуиa, го е
свaпрнa щръклици; || lin -ТюШ Сее Haler щръклица го
е хваналя; пямала баба прасенце, та си купила; търси
си беляга със сесщ; || -стсп wilden Uifte noch lange
nicht ge-äl hüben още пе съм сс укротил, палупувал,
наинли ял, не съм се избушувил; «ф» das P/erC vtebun-
gerT. cbc 3-r Hüfte reif gewoaCen след дъжд качулка;
на Великден пониква трева, след ка+о Ня Коледа конят
ми с умря. от 'лит; ф hl—r l-l gul Haler säen (когато
шмлъква разговорът) тъкмо тихо време за сеене на
овес: еврейке сс роди .
Haft, Ci- — er bui zwei Tage Haft gekalegT. bekommen
пaкaзяср го : леи дни ирест; || ibn im Haft nehmen.
bringen- запържим, арестувам го- || iin aus Cer Hifi
entkäs-en освобождавам го, пускам го ог -реста; ф
-Twu- zue Haft nebmen вземам нсщо а зинот, кито ги-
рaпиmя
haftbar — für -Twa- haftbar sein от'онроям, отго¬
ворен съм зя нещо; || ihn lüe eiwas haftbar lacben
държа някого отгонореп за пещо, прехвърлям от';-
воопоеттр за пещо върху нсго; || ich werd- Sie für jeden
mir —11-1-1-13-1 Schaden haltbar 13:11! ще Ви държи
о—говореп, Ви; щс отговаряте за всяка загуВа |щema),
която В; мотнр пи произлезе за мене ог това
Haftbefehl, Зее — einen UalThefehl gegen ibn hiben
имам заповед за ррeе-уврпeто, задържането му
Hahn 557
haften — —Twa- häfi-i in, aul, in etwas (Z>.) нещо
оставя слепи върху псщо, личи, сс залепия, залавя зя
нещо; || d-e Staub buffet аш Schuh прях+я сс нилепии,
задържа по обувкатя; || -—'п Auge haftci an ibr очит;
му пе сс откъсват ог пея, са приковани, вперени а пея;
|| cr hiflei ат Text той се придържи строго към текста.
остави при - пего, пе отива по-дялеч ог пего; нс може
па се откъсне от текста; || rs Ша/ТеТ mir 1м GedächTnis, -
il—f in dtr Sc—ic запържа се, оставя слепи, врязаи сс
дълбоко и пимет—а, тчнр;р ми; || cs balltf bei iim
nichi- той нищо пе запържи, не може ля запомни,
иснчко сс заличии— ог паметти му, сякаш пе с било;
ф an d'c-еш Besitz, aul АГе-сш 4^- halfen Schulden
този имот, тази къщя ся обременепи със зядължения,
върху този имот. иърху гази къщи те'иат тятънжeнmя,
дългове; ф ich halft für ihm, dafür mli Miinen Leb—n
гарантирам за пего, зи тоаи с животи си
Hagel, Cer — dl— Kornfeld—г Haben vom Hagcl gelitten
посевите пострадаха от гряпчшкa;я, са 'рядобитнн;.
|| wir Hagel laiien сипе. вали кито град; ф ein Uigei
von Vorwürfen, SchiipfworTen übei/ltl um-, ein Hagcl
von Plcllcm. von Gc-chossen üb-iecbüiT-fe uns върху пис
сс изсипа поток, порой ог упреци, ругатни, обсипаха
ни с упреци, ругатни; 'рял ог стрсли куршуми сс из¬
сипа върху пас; ф daß dich all— Hagcl мътните те изсли,
гръм пи те утири; ф Hans Hagcl — Jan Hagel проклета
паплач; поли; сгап
hageln — cs Hägelfe große Schkößen, im großei E1e-
CöMeM врлeнe 'рял като орехи, яйца; ф cs hagelte
ScH1mpfred—n, Ul—bc auf ihm ругатните сс mтеmписa като
градушки, валяха кaт&трag; ударите сс сипсха. випeси
кя+о град върху псго
Hagelschaden, Зее — Versicherung gegen UägeIseHa3em
зясторховкя срещу грядобитниня, срещу градушки
Hagelschlag, 3се — rin geoßce Teil Cer Eenfe wie Cuech
Uigel-cHläg vernieHfei wordem тонями чист от жътвата
Be унищожена ог градушка .
Hagelwetter, dis — wlc ein Hagelwetter като н^руш-
ки, хиля, фурия
bagcr — von -chkänCer. häg-i-a Gteiзlt sein строен
и сух съм няглеп
Hahn, Cer — dee Hahn kräbi петелът кукурига; ф
er sloizlcri clnber wl— dtr Hibn aul dem Mist разхожда
сс. пъчи сс, пери се като пс+сл ни Bчнuщe; големее сс
като петел пя с+обор- " jeCer Hahn l-l König Uul scl-
n—m Mlsl асе:; петел на Вунищет; си пес; всяко . куче
пя творя си лае; всяко пиле ня 'иезаот; си псе- всеки
камък. на мястото си тежи; - zwei Hähne auf е1пеш
Mist veriragen -1:1 nichi етин . с малко, тнима са мпого;
дви петли ни едпо бунище пе се търпят; ф wie zw—l
Häbne auleliaiCer lo-g—h—n счепкииме сс. настръхваме,
паежваме се кято пс+лн; || vom timea Sici— gerade soviel
veastehei wie die Hahn vom Eierlegen не разбирам ни¬
що. пямим си хабер от- нещо. разбирам ог -нещо. кол-
кого пстел ог снасяне на яйца, колкото свиня ог кла-
тенчеиа водя, колкото магаре от псалтир, ог черковно
пеене. от но'яритмичня таблици; ф Сее Habn 1ш Korbe
-111 всеобщ любимец съм, дчнр-р на компрнидтя съм;
като петел между кокошки съм; ф iron. nue keine
Angst, -agte dee Habn zum Regenwurm und fraß ihn пс
сс бой, и на тебе ще сс види краят, ще ти вшаят смет¬
ката, ще ти светя; маслото; „само не се бой", казал
петелът на дъждовния червей и го излапал; ф —- kräll
weder Hubn noch Habn, C—ln Hahn Canach никой пс
пита, пс се интересува, пе иска да зпие зи тоеи. не
558 Hub—fnscbeei
изпи'— 'лис, нс отваря пуми. не споменава за тови;
отпивни ; тяBрaнeпо; ф ihm den eolei Habn auls Dach
s—tz—n потпилиам му къщити; пускам ти игра; черис-
п-ти коВиля- ф ег ist clm Hahn 1ш Rechnen, Schwitzen
той е с;нa, знаменитост, гондмр величина, цяр, факир
по смятапе, говорене; ф 3er we1eeie, gзII1-ehe Hahn -
галският петел (символ на Франция); ф den Habn
au/Cichen, öTien. zudribti, -eHk1eßem отварям, зрнъо<
тим, развъртим кряня; з—гварям го ф den Habn epai<
п—п нди'рм спусъка на пушкяти
Hahnenschrei, dci — brln, mli dem crsl—n Uahnen-
scheel aufsiih-i ст-в-м : пъра; петли. мно'о ряпо,
още а ранни, тъми; зори; || vor HaHnenschrei препи '
първи петли, преди ди пропея— пeтн;тe
Hahnrei, der — ihm zum Hahnrei macb—i сл-г-м му
рог—
häkeln — ein Deck— bäkeki плета покривка : кука;
ф ее bäC—il -1:1 gern mii mir той оВичя ди сс заяжта,
задява, дърли с менс
haken — 3u Hakt cs тук нс върви, се запъна, сс за-
кучия. се трпичa; ф ici Hake Mich mli ihm закачим се,
пърля се, карам се. заяждам се с пе'о; ф hlnltr etwas
häkeii däbliler buken потбчтврм, ускорявам, при¬
движвам псщо, някаква риботи
Haken, 3er — ihm —inen Haken schlagen турям му
крак, препъвам го; ф den Gegner mli einem '—cilen
Haken ircflen удрям противника c десния юмрук, на¬
насям му пессн удар; ® dic Sache hat —inen Haken
рибо—р—и ими етпи мъчнотия. едпо „по“. съмнителна
е; || da —brn ilegti slTzi. slicki Cer Haken -и тъкмо в
гони се състои. а това ; мъчнотията, трудността. Ве-
тя-и, пречката, неудоВс+вого. майсторлъкът- ф etwas
mli elntM Häkchen v—as—H—n, Ciin/i1ehn-m о;Beндтвav,
о-мд-рм нещо : кукички; || ee bul ein Häkchen 'm Kopf
милко перни;, шаптав, дръпнат, тaнeдп е. откача мрн-
ко; «ф> was zu ein—m Haken (was —in Häkchen) werden
will. Ceüiml slci beizeiten лепя— се позпяна ог сут¬
ринта; боллтиагр кривя ветни'я се позниар; какваго
го люлки з-люляли, таквяз го мотики закопала; ф
s—inen Haken irgendwo schlagen хвърлям някъде въ¬
дицата си, хвърлям котва някъде, зрлоеmвaм се пя-
кътс; || 'm GedaiCti cincn Ulken schlagen c мисълта
си палигам па друга тема. сс ;тклрпдм от темати;
ф iii Haken und Ösen ep1el—n служа си при m'оргр
с позволен; ш пепозаолен; приом;; ф -а hal —inen
Hakcm шТ Mich той има зъб па мепе, воли ми, гоиш
ми кярез, ял го ; на мсне
halb — 'n —in—a Halben SiumCc след половин час- ||
cs l-l halb lünl четири и половини часът е; || daeielnbilb
Jahee три и половини години; || zwei und einhalb von
Huideal две и 0.^;^ на сто- -1| halbe тепе полу¬
тонове; || ihn mit halhil Blick ansehen, streilen ела-
го удостоявам : поглст, спии-една го поглежлим, || clm
iaihes Lächeln леки. стая з-белсжима усмивка; полу-
чсмma:я; || nur ш1Т halbem Ohr Hlmhöein, zulören слу-
шим c половин ухо; || mit halber Energie c половин
енергия; || er -chli—1 bis 1m den halben Tag той спа до
късно пладне, проспа целия предоВсд- || er ist —in halber
Musikea той е половин музикант, разбира мпого ог
музики; || еа waatel sciom clme haihc Ewigkeit той чака
исчс цяли асчпост; || die halb— Siadl spei:Hi davon по-
ловипрта грят, почти целият грят говори за тоиа- ||
die halbe Weil половината свят; || halbe Ges:bw1siii
песъщи, неедпоу;роВпи . братя и сестри; || mit Halben
Нег/ст. hüih dahcl -ein пе учистауаим c цялата си туши,
с цялото си сърце а нещо- пе nоояидирм жив интерес,
истинско желяние за нещо, утяетвчарм неохотно а
нсго; || nur halb h—i С-е Slehc s—im рятесдн съм, слушам
: полоишп. сам; с едното ухо; || auf Halbem W—gc, aul
halbte SfrteCc umkehren връщам се ог половината път.
ог срсд път, от средата ня пътя- || auf Hälb—M Wrge
iial ee mit mir zu-aimen гой ме пресрещни ни поло-
винят— път, показа, прояви тоВра воля за разбира¬
телство; || ihm auf balb—m Wrg— cntgcgcnkoMMcn про¬
явявам, показвам добра воля за OPзBирaтeлсmио с пс-
го, улеснявам го с отстъпките си. пaпррвдм му отстъп-
кя. съгласявам се наполовина с нсго; || Haihc Ma߬
nahmen ireflen вземам полумерки. полоаинчати мерки;
|| das 1-f Coch nur ein halber Krai товр ; полоаинчати
работи, нс ; изпипана, кикто трябва, на нищо пс при¬
лича, пс е пи риба. пи рак; нищо и половина с; || -1—
isf nur noch —im Halber Mensci тя е всче половин чоиек,
пищо пе ; остинал; ог нся. пе прилича исчс на себе
си, заприличали е ни сянкя, ни приаипепис; || Halbe
Arbeit Ici-t—m свършвам работата наполовина. пе кикто
трябва, нс я доизпипвам, тоuз:усчряарм, свършиим
я кяк да е. защо-пощо, криао-ляао, кя: да с, колкото
ди сс кижс, чс съм я свършил. оставям си ръцете а
нея; . || ici Mich— ш—lm— Sacic nur halb пс лоmткарврм
рибо—р+а си докрай, претупвам я как т— с. и— Върза
ръка, през куп зи грош, пе както трябва- свършвам
я както кучето ни нивята; || —Twas nur hakh tun праня
нещо сам; горe-дону, криво-ляво, колкото да се кижс,
чс съм го п-правн., кирим падис-нигри, претупвам го
ни бързи ръка- || aul lilb—m Fuß mil 'Нм slchtm по-
зиявам го сим; Вегло, пс съм мпого близък. интимен.
симо сс потлрaидирмe с него на улuиa;я; - Ordnung
isf Cas halbe L—hrn животът сс гради половин-г- на
рст, ня дисциплини; <$> gefeilter Schmerz ist halber
Schmerz споделената болка (скръб) ; полоишп Волка
(скръб)- ф —fwas halb aulcssen пс доизяждям пещо,
изяждам пещо симо наполовинитр, симо чист о— псго;
|| er w—'ß alles nur Halb тнрн;ятр му са полоанпчити,
нищо пс зия;. кикто трябва. всичко зпие симо поня¬
къде, по полоаиня; от всичко с клъннал по Псщо, по
нищо пс зия;. както трябва; || -'— ist 11:11 Halb so fk—'ßlg
wi— ihrc Schwc-icr тя тилече пс е толкова прилежни,
работлива, колкото сестри си; || das ist licht halb so
gut гови нс е тоткова хубаво както другото, нс струна
дори пя полоиипати ог нсго- || der Läen lacht Mich
halb verrückt шумът ми къси нервите, просто ще ме
подлуди, ме кара ня лудост; ф gul gekaut ist hakh
verCaui който лъвче добре, оBлeктрва наполовина ра-
богиги на стомаха; - läng’- an. so i-f’- halb getan
зрпотпртигa риботи преполовени сс брои, е пиполо-
аиня свършена; " laisci g—wagi ist halb gewonnen кой¬
то рискува, печели; докато пс дадеш девет, пс азсмяш
десет; ф ici bim Halb ingc/ogcn полуоВлсчен съм; ||
Hakh erwuchsen пс напълно подраспал. нещо срспно
съм между юноши (младеж) и мъж, между момиче
(певойкя) и жени, полуте+е-полумъж. полуте+е-полу-
жена съм, подрастващ младеж. подрастващо момиче;
|| Halb wach полубулен, в полуBчдпо състояние, в про-
еънuии- || hakh Tire, hakh Mensci полужнаотпо-полу-
човск; псщо средно межту животно и човек; || halb
veeiungcel, halb ee/eortn полчизгнатнял, полужни о—
глят- понуизмръзнaл, полужшв от с—ут- ф - hakh und
Halb напоноиипа, пя (по) равин части, доста- горе-до-
лу; || nur Hakh und halb понякъде побрс, срсдни хубост.
или ми-дойпи ми, отчасти. пеняпълпо. тур. орта-Ву-
дили; || umg. iäib(e) und iiih(c) machen, f—lirn учис-
гиуиам -c равни чисти. при риапо учясттс; разделям
пи ранни чист;. пиполоания; || das Risiko g—hf auf halb
Hall 559
und halb рискът се носи еднакво от дним-т— участни¬
ци, съдружници; || Hakh und halb beruhigt, cnf-eHkos-cn
sein почти съм се успокоил. полуспокоеп съм иече.
горе-толу съм иече спокоен; почти съм се решил; ||
ciwas Halb und halb v—rslch—n понуразбирам нещо, по-
пякъде съм го разбрал, горе-долу го рaзбmорм, раз-
боaт<псаорaз6оaл съм го; || ich hab— iin nue Halb ver-
-1313-1 пс го g;орз6ррх, рязBоис 'о симо донякъде,
на половината; разбрах сим; полоиипрга от тона,
което каза; || halb 1ш Em-t понусeриотно, полушего-
вито- || noch halb 1м Schlaf полуВудеи, полусъплив,
още в просъница- || Halb weinenC halb 13:1-13 със сме-
ссни чувства, смея се през сълзи; със сълзи на очите
ш усмивки пи устати; || danil ist mir nue Halb gedient
: тови ми се пом—'— сим; отчасти, ми се върши симо
поноаип услуги; || Halb um-on-i -fwas b—Comitn ку¬
пувам нещо почти на безценици, почти Вез пари. почти
дио;м, зи Вог пи прост;; || -ст— Schuld Halb zugehei
почти поmтпрврм винят— си; пе по;знрврм изцяло ви-
пата си, по всс пак пе я отричам папънпо; признавам
аип—та сш сам; отчасти; ф 11:11- Halb-- und mcils
Gamzes пещо ; средни хубост, пи риба нш рак, никакво
не с. пищо и половина ;, пс с. както трябир, кикто му
е редът; половинчита р-б;;- с- пищо свяс+но пс пред-
стяня; ф halber - Wind страничен вятър; || Halbe Fahii
плуняпе с полуВързнии; || nur eine halbe Währhcii пе-
пълната истини. само час; о; истипитя; || cincn Halben
Sl—g trrlng—n извоювам - непълна, частични побеля; ||
in einen halben Schlaf sinken потъвам, изпилим в по-
тчлрямкa, и лек съп. тaлодмвaм, п;лузрлрдмaл съм;
|| ich gchc mici 11:11 mli halben Sachen zu/ei-Cen не сс
трл;и;лЯнам : 0.^;^—;; р-Воти; когато върша
пещо, върша го сaдс;по, кикто тряВна, или изобщо
не сс зaснрщaм с пего
halber — 3-r OeCnung halber и интерес пя реда; ||
-111—- Aifees, Ces Schein- halber порили възрастта му,
ог съображения зи нъзоие-тр му; за ти се запЯзи. спЯс;
външното приличие; || g—wie-—r Ui-iand- baibce по-
рял; известни съображения
Halbdunkel, d-e — 1m HaihCunCti а еумрякр, nолут<
драча. дрезг-еип-т-
Halbdusel, dtr umg. — 1м 43163^—1 nолчзрмияп, по-
лчтрнeмeтeп, полуупeеeн
halbkrank — 1:1 kacbe 11:1 halbkrank смея сс до
прип—тък, пуквам се. пръскам сс, умирам от смях
hulblu—g — umg. Mach’- aber halblaig нс пр;чиeлm<
чавий, не п—тув—й г;тковр пещата, разг. посмя.;,
мап'о
halblaut — tr eedtfc Halblaut vor slci hin той си го-
нореше пещо полугласно, мърмореше си нещо пот
муст—к
Halblicht, 3а- — 'm Haibkicbi и ечмоPки, понутпррчр,
nонусдн:ятя. а сребърната евe;н;пa, в нррeпр-р сяики
halbmast — (^1) Halbiä-i llagg—m, die Fahiei, Flag¬
gen aul 131611-1 -et/en, hissen етигим. спускам, свеж-
Т—м тпрмeпртр то половипргр (в знак на траур)
halbnackt — halbnackt h-iuilauf'-i содд, развяним
се полу';.
halbpart - hälbpaei mil ihm 13:1—1 сдружин-м се.
участвувам с п;'о па. с равни тaсmm, делим по раипо,
наполовина; || -1:1 (Akk.) aul hulbpuet einigen еь'TP<
сдвимe сс ти телим пeтa.тBити прпоноauпи, на равни
части, да делим по ряни;
Halbschatten, dee — 1ш Halb-cHaii-i и еумрaкр, по-
лузлорчр, нроeпртр едпкр
Halbschlaf, 3tr — 1ш Halbschlaf а просъница, полч-
gрдм:и; полубчлeн, nолузagрдмaт
halbtot — ihn haliloi jagen, schlagen умордним, съ¬
сипвам го ог раВота, разкарвам го, докато капне,
припатне ог преумора- преВивам, емaтврм, съсипвам
го от Вой; || Halbtot voe AnsTrengung, Ang-t -—'п io-
лужив, полумъртъв, кито пребито псе. кanнaт, съси¬
пии, пребит съм ог преумори; ни жии, ни умря. съм,
пончмъогън съм от страх; || ich 13:1— Mich. äagere mich
halbtoT пуквам си, пръскам се, умирам (си) ог смях;
с:оеднрм се. пръскам се. изяждам се ог ял
halbwegs — ihm baihweg- 1itgtgtiCöm1ti, Cas Leben
hälhweg- criiägilch 13:1-1 посрещам го ни понон;пр-р
път; прен. праня му отстъпки, улеснявам го, пр—ня
живота му поносим, сносен, приятен донякъде; || Са-
W-ti-i l-l Halbwegs seböi времето с донякъде, 'оре-
лонч, кажи-речи хуВаво, сносно; || cs gchl so halbw—gs
р-ботит- върви горе-аолу, кажи-речи, добре, сносно;
|| umg. nun Mach cs bloß haihweg- пс прекалявай, Въди
по-стържин, пе отивай г;ткови дaнeтe, то крайност
Halbzeit, die — in Сее er-Ten Hakhzrli а |поeт) първото
полувреме; ф bcl (zui) Halbzeit -faiC da- Spick 2:4 до
паузата, след първото полувреме резултатът Ве 2:4;
|| übertr. Hakb/eil lachen праня почивка, отдъхним си
Halbheit, Cie -- jede Haibh—li ibitbntn о-китнрм ди
прием— полонинтитоети, понон;пчaт; р-Воти, не об;-
трм понов;нчрти р—Воти
Halde, die — umg. ihm uul die Halde -11/1! изхвърлям
го навън, па боклука, пя бупището, като непотребна
асщ; I) -Гс wohn—n abee in d-e bcCannitn Halde много
сс лъжит; имат мпо'о здраве
Hälfte, die — ihm dic Häk/it von —iwa- gehen пив—м
му половината ог нещо; || zue Häifle, uul dit Uäklie
половина-и, паполонипата; ни средата; || aul d-e Uällie
3—s '-8« ^1-1'11 връщам се от средата, половиниги
път, ог половината ня пътя, от сред път; || ich kenne
ihn nue zue Häific познавам го сам; оттрсти, симо
донякъде, горe-дону, пе итидно, иенипълпо, || ihm hl-
zue Uäilit de- '-8« cntgegcnkommcn пресрещам го
и— средата па пътя, писрет път; || ici Habe davon nue
die Uälfic vcrsfandcn пeторизбрис иснчко, разбрах са¬
мо половината, пипоновипртр от това; || ciwas aul die
Uäilit bringen прмрлднaм пещо по половипятя; || etwa-
1m zw—l Uälfi—i teilen разделям пещо на тв; рявни час¬
ти, наполовиня; || die Koeiti, das Risiko zue Uäift-
Tragen носим разноските, риска и пв—мити, телим раз¬
носките. риска; ф Cie hesscac. sehönere Uälfic по-тоб-
рити, пежпа+a ми п;ноaипр
Halfter, di— |d-r, Cis) — dem Plcrd die Hälfter anleg—i
снр'рм огливпик пя коп; f| den Gaul an, bcl Cen Halfi-e
nehien сврщрм коня за повоти+е, юнрод; || ibn am
Ualfiti Habtn държа го зи поводите, юнрод, а ръцете
си; || -1:1 (Akk.) von d—n Haificrn helrelen оснобож-
пав—м се от веригите; ф Cie Plslole aus 3—n Halltei
zitben изе—жпам пистолета ог кобури
— bäICyöi1ecb- Tage дп; ня безоблачно
щастие; безоблачни, бeтвe;рeп;, безбурпи, спокойни,
щретл;в;, слънчев; пит. По легендата за Халкиона
и Кайкс. Превърнати за наказание от Зевс в птици, те
се наслаждавали седем дни на тихо щастие, когато
Еол. бащата на Халкиона, спирал ветровете и тя мо-
жела да измъти малките си
Hall, 3се — ф wir d-e Hill, so 3-e Scbill каквото
поникнало, такноз сс откликнало; каквото позовяло.
тикноз сс отзови.;; както п;—И1ш, тъй ;; огтовродг;
какъвто волът, такъв ш остенът; спорел мечк-тя ш
тоя'игр; пи зла круша. зъл прът; кякняго тиквити,
тик-е- ш мотmгврги
560 Hallo
Hallo, Cas — wie 3is ein Hallo им; чс голяма врява,
гълчява, 'лъткa, gaпgип;д, шумотевици Веше
Hallodri, Зее — ein großei Hallodri тондм пeср-пи-
м—йко. много несериозен, разтуреи, нeкомиснeп човек,
оaзвeйnрях, пройтоха, ветрогоп
Halluzination, dl— - - - UaiIuz1näT1öiti huhcn, in Hai-
lu/inailonen leiden имам сaнюи;прии;, е-оPПPМ о—
сaнюц;пaци;; || einer Halluzination zun Opl-e lallen
с-ив-м жертва ня срнюиипaиии
Halm, d-i - die Suat -1-11 wunderbar 1m Hain по¬
сените си чудесно ноeтeпили; || das G-teciC- aul dem
Ulin vtrkän1en противим житото още пи зелено; || das
Koen -ehießт in Cie Haine житото иткнредни, вретени;
|| cs sichi noch viel Weizen an (шТ Cei) Hili пше-
пmиa-P още пе ; прибрана от пини—е, още пс е прпъ.по
ожъпиги; || Ссе Wel/en ist von Hali nнeпиии-P е асче
ожьпигр. nо;Bоaпa; || wlc ein Hali im Stuen zitl-en
треперя кат; ниет(о'. ;лютдиaм се кит; гръс—нкя, тре-
пс+ликя пр вятъра; || keinen Hain ht-ii/ei нямам си
нищичко, пдмим пи тете, ни коте; не при—еж—в—м пито
шушка, пит; елимт;иa, Ветсп съм кито църкоепи
мишки, вися кат; капка на .ист, с аръп ти въртиш,
пями кикво ти тaкртин, 'ол съм каго пушка, моя с
сим; о;зр-р пя гърба ми; ф ihn Cas Hälmlein -üß
durch Cen Mund ziehen прек-ре-м му метен пръст през
четaтa, т-ньо-дним му гт-ви— с метен; приказки,
лаская го. g;кион-м му сс. разг. четкам го, поивд му
нятър, говоря му у'олпитeек;, 6нюgон;тн;тя прет
пего; ф ciici Uukn nied-iir-ien, ubi-ißen стъпквам,
емрткним, изскубвам, о—късним стръкче, трeвиткa;
ф 3as Häkichen zich—i -eтнд жребий с клечки
Hals, Сее cs 1ш Hak-t Haben - nli Tut 3-e Huk-
wrh 6;.; ме 'ьоного, имим болки и тъотого, е-оипим
от 'ъоно, 'ъонобон; || eintn bloßen Huis Haben открит
ми ; нои-ъ-, с 'о.я шия съм; || Cas Utid läßt den Huk-
Teel о;ти-P с отворена, ; леколге; || einen -Teilen Uul-
hubcn ер-тът ми се е сснaпaн, ; вдървен; || einen 31:1-1
Huis bekoiM-n нъзпиндви м; сс гърлото, потуа—г м;
сс сливиците; || 3-е Klagen -ch1S1rt1 nie dcn Hak- wunC
яка;— протри, ожулт, ортррпи вра-и ми; ф ciici ian-
gci Huis machen, 3—n Hak- nach etwas äsesti-ck-i, umg.
|au-)recktn, bocbi-ckcn пооготним, поо-д'рм шия ga
н;тя пещо, ог любопитство; || dcn Hai- verdrehen, umg.
lang lachen изкр;ндним, извъртим си врити ог лю¬
бопитство; ф 1:1 bitcbc nie Cen Hals, Hui- unC Bein
етчnврм си вор-р, с-рошин-м си тниви-и, пребин-м
сс, утрепвам се. погубвам сс; || ihm den Uul- ,11:1-1
пребивам, утрепвам, по'уВн—м го. е-о;нрнaм му ко-
килитс; || Зз- biicht ibm Сеп Нак- гони ще му счупи,
строши ттaнaгр, щс го погуби, ще му сточвр животи;
|| scherzh. Hals und Beinbruch пожеланам т; успех, спо¬
лука; || -'пее 1kä-ehe Сеп Hals 611:111 ;-нaодм шише,
изпивам го, виждам му емe-кртр; || ф du капп-Т den .
Hais nichi voll genug Cilegen никога нс можеш g— сс
пaе;т;н, вечно искаш още, пепаситеп си кито .имя;
|| ihm Cen Hak- sloplen натъпквам му тунa-P, 'ъоно-о;
ф einen Tier, einem Huhn dcn Hals unCreben извъртим
шийника ни животи;, убивам гос зркотним кокошки;
II ihn den Hak- abschneiCen, ubdecbtn ;грятн-м му '.—¬
нита, трк;лнрм го; прен. съсипн—м го рипaпеово, риз-
ораним го; || di- Co-lcit ihn (ibn) dcn Hais това му
е-очви животи, '.ph-tp, тови го погуби, съсипа; || 3а-
wird nicht gleich Cen Hals kosten гони пями пи T; струна
живота, гтaнигр, пс ; -онкови С'^—^;, не llоeде-рнд
пикови 'онями опасност, толкова голям риск зи жи¬
вот;; || Cen Нак- wagen, ai-kieren рискувам, изни'ям
ня оnиепоет живота си, сни'им 'трвргр си а торбят;;
|| nun -lebt 1:1 (-111-! wir) Са nli aeingewi-chenei Hai-
зи кикво Вяха всичките nри'отоннeп;д. целият ми
труд, за какво си прaвис -онконa труп: разг. язък за
Bиочгa; цeн;дт ни труд, всичкитс пр;тотовнeн;д оти¬
дох; па нягъри, пипус+о; разг. язък сим; пето си из¬
михме нояmр, дето сс докарахме тонкоaя; ф cs gehl
an 3-n Hals касие се за живота, прeпетaнд опaепоет
за животи; || icb wea/c |seh1—iße' mich ihm an den Uul-,
hänge lich ihm un Cen Hals хвърлям сс. мятим се.
обесвам се. увисним пя вр-ти му, па нидги му; обес¬
вам се. тропним му се ни врат—, пя шията; || ich bubt
ihn am Нак-с уииспил е пя но--- ми, тоопп-н сс ; ни
т.л-в-ги ми, обесил се е пя н;дтa ми; || -1— wal -1:1
dem -е-Т-п hcstcn un Cen Hak- тя се хвърли пи първия
срещнат' па врат—, ожепи се зи първия, който се из¬
пречи п— пътя И. който й попадии; || -1:1 (Akk.) gc-
gen-cilig an Cen Hak- werfen мъчим сс. стремим сс.
гнeп-мe взаимно пи се унищожим; || ihm an 3-n Hals
grtlfcn, -pringen, flleg—n св-щам, чн-ндм го, ек-т-м ш
го е'рибтн-м за 'ьоного, хвърлям се ня пе'о; || lin
an Hais packen, würgen хващам, чнивдм, етрaBтнaм
го за шия-и, започним ти го туши, стискам го за гър¬
ло—;; || ihm etwas, einen Pro/tß an Cen Hak- hängen,
schwai/tn панн;там му 6епи, беля ня глини—и, ток-р-
нам му пenрmя-поетm, 6;ля; п-ннит-м му процес пя
'.-вити, с-ивим причина пи nое-о-т-, т- си изпити, д;
занедаг процес срещу него, па го съдят; стив-м причини
с приказките си ли пострада, ти го заплет-т а процсс; ||
ich itdt nii etwa- an dcn Hai- c езика,
T— зинели— процес срещу нсго, ти го съдят; сгреим
причини с приказките си др nоето;т;, пи го типнeги-
а процес; || ich r—Ce nie etwa- an Cen Huk- : 1)ика,
приказките си си п;ннит;м мп;'о пenр;д;поет;, беля
пя '.ива-и; || ich äigcrt nie Cie Sehwin3snehт, Cie Platzt
an Cen Uil- св;щ;м охтики от ядоие; о;збондвим се,
ек;еднам сс, егопдвим се от ядоие; || ihm Cie P—st, dic
Platzt, 3—n Tod an C—n Hals wün-cben пожелавам му
тeоп;-a чуми ти го отнес; |nомeтe', господ ти го уВие,
д; пукпе, пи ;де. ли сс пс нърпе (да сс нс вит;), пи
замръкне, -и д; и; осъмне, пи заспи тъл'ид, мътните
ти го отнесат', ти го поризи господ: || his un den Hak¬
ln SchulCcn. in Arbeit siecCei, потъни. съм до шия,
'Чн-а■-, до ушите а дългове, а о-бо-и; || 3а- Wis-tr
sieht ibn his an Cen Hais тиа•ъп-н ; то гуша а дългове,
;м— пяо;тп; тa-очдпeпид; || bis in Ctn Hak- criöTci
потeрнeпдвим по корени пи космите; || cs sicht ihm bis
in den Hals до 'уши му ; понто, н-оъепaно му сс с
всче. разг. писпи.ло му ; вече от това; || iron. bis an
Cen Hals gekehlt ут;л-пegоут;н; чтeн едпя педя пот
г..лавати; писък му ; -ин-път; || barfuß hl- an Cen Hai-
тол-гонeн;тък, както ог мийка излязъл, както го мий-
кя рол;.—; || -а -1Т/Т1 liegi, hocki mle auf dcn Hai-
униепaл, оВесил, 'тропи—. ми сс е и— нои-я, па тн-в-т-;
|| ibn, -twäe, viel Aib-il aul dcn Hais bubcn ув;еп-н
; па но--и ми; много о-бо--, грижи те'пиг, .ежа— пи
плещите ми. 'тивиг- м; сс ; зип-нин- от р-боти, 'р;-
жи; || ihm, Ci— ganze Arbeit aul Cen Hai- bekoincn
(Criegen) тропна ми се, обесви ми сс. увисва ми па
ерята; цял—ти работи се е-;нaони върху моя-и гл-ва;
|| ihr ihn, Cie Polizei aul den Hai- schicken, bei/en обес¬
вам, тропв-м И го, пращим й го, е-овионим й го пи
воя-р; пасъскаим п;н;цидтр срсщу пея, предавам я
на полицията; || sich (Akk.) ibn aul den Hais iudti
cа;ниовим му се па н;д-р, еряти; || ich lade (zicbc) ilr
etwa-, Cen Ttsftl aul Cen Häks окичвам си, обесвам си
псщо пя ноити, ток-реим си сам Веля пи '.,ливиги, взе-
halten 561
м—м си Веля па '.иви-и с нещо; || -е -1Т/Т aul -cincn
Hui- gelängen той лсж; а затвори осъден ни смърт;
|| eiwas bringt nir Spot. uul dcn Hak- пещо м; п;киов-,
прнн;тa подигравки. присмех, ме прави зя посмеши¬
ще, зи смях; || aus voikcM Hais sehre1en. lichtn дера си
'ьоного, крещя, викам, смея се от, с все тьрно; кол-
ко+о ми глас пържи; || се schrtil -ich die Lunge aus dem
Hals крсщ;, ти сс къса, дере си 'ъолого, съдири сс дя
крещи, крещи, колкото му '.ис държи; || du- Hängt nlr
-chon aus d—m Hulse гони ми с g;нт; исчс по гуши,
gоgeдно ми с вeтei втръснало м; се ; вече, разг. пис-
па.о м; е ог псго; || ich etdt iii dit Zunge aus d—м
Hak-с сълирим сс. рязе;nням сс, разчекнам си четятя,
устати ме зaB;тдв-т да го чвeщивим, та говоря; || i:H
rinne nie die Zunge aus den Hulse изплезним език, елни
си поемам дъх, задъхвам се от' гmт-п;; || sein Gul und
Hab durch den Huis jagcn прек—рнам идного си иму¬
щество през срaпопров;др, поогчндним, пропивам го;
|| das hal се in s—inen Hals gelogen излъга за своя сметки,
ог корист; || ihm elwi-, G—IC in Cen Hai- werfen, -TecC—i
тъпчи му гъоно-о : нещо, : пир;; || ibm hkitb 3се В'—!.
Cus Woil im Halse sleeken хапкат—. залъкът заседна ня
гърлото му; думята з-моьтп- пя език- му; || mie
Coiil ciwas 1m Cen nnieebтen, im Ctn lak-cbei Hai- псщо
м; попити, влиза и кривото гърло, прен. ме о-тgо-тн-,
зред'р неприятно; || etwas in Сеп falschen, veiCebiien
Hals kriegin. 1ш laiscbti Hals Haben зиgиндм се; псщо
ме разсърдна, оизпоизни; разбирам, ссврщaм нсщо
погреши;, криво; || -iwa-, jemand Comil nir üb—e Cen
Hais пещо, някой ме нрьсл;-и пепидейпо, кито из-
пeнmдeтmца, пипала ме, 6ез пи ми пиле време ти се
опомня, изтърсва ми се ни г;е-m, еговиони м; се на
'нявити; || Huis üb-e Kopl поeзтJлини, .стремглаво, 'тя-
н;н;мпо; || das (es) gehl um den Hals касае сс зи жицо;;.
глиниги; || ihm um 3en Hals fallen патим на ериги му,
хвърлям се пя нидтр му, прегръщам го- || —in Tuch
um 'dcn Huis hlnCtn нързвим сш кърпи пя ноити; ||
ui Cen Hais ep1ilei тин-тим живота си, сложил съм
тн-виг- си и торб-ти; || geb, hkeih nie von Hakst махай
ми се ог '.инати; нс ме запиманий с гови; || 1:h -chiT—,
-ehйltle, wälze nie ciwas vom Hak-e отърсвам се от
пещо, отърв-н-м се от пего. махам го ог тнини-и еm-
|| 'etwas Coiil, wäcisl, Hängt, slchl mli zum Hui-e b—euus
нещо ми идва по гуша. опоо-индни ми, писна м; всчс
ог пего, втръсна ми сс; || die Zunge Hängt nii zum
411-- hteaus изплезил съм език ог умора; напукал м;
се с езикът ог ж—жли; || Cas Her/ schlug nie (his) zun
Huk-e Н-еш- сърцето ми щеше ди сс пръсне, ти изскочи
от вълнение, се Ве качило а гърлото ми; || his zum
Hui-e 1m SchwIiiigkilTti sTeekin потъна. съм по гуша
и пeприятпое-и; <£> Ellesehr beach Cen Hai- — Ell—n
bilcii den Hals 6ьот--- к. '—ка слепи ги р-жт-; бързи
кобили мъртво родила (сляп; gобини)
halsbrecherisch — mii häleb1ceber1eebei Gtsehwindig<
keil : тнинономни, бяспи Bъртипи; || in häi-brech—risch
rä-endtM Tempo : главоломно темпо
halsstarrig — ein ha1e-taii1gci MeneeH вироглав, гньо-
потл-в, деВело'лин, упорит, ипят човек; вироглавец,
твърдоглавец, дeBeногнянeц, деВели, твърди, упорит—
главя; ог ;нят 'ляв--- му се пука; пи сс кира, ни се
воли; биволски ипят нос;; животът си пива, - от ип—т—
не се оставя; ипят е като катър, м—'—ре; вар; го, печи
го. вс; същата стока; ф 111—111118 hei -einer FöiCc1sng
bc-tch-i пяетоявим твърдо, упорито пи искрието си.
чпоре;нчaям пя своето, зпия си своето, нс отстъпвам
пи—о ня йоти, пито пя ерп-им от искането си
halt — cs isi Hall dl- iii- G-scbichl- все егяоиг-,
известната ш прe;твecтпaтя история; || 3u Cann man
ball 11:11- nacben тук кажи-реч;, тик; или иначе всче
пищо не може ли сс напряни. исички усилия са пи-
nрaтп;; || die Sucbe, das Isi Hili so ти -як— стои ра-
богити, въпросът; ти, кикто ; известно, m-кив- е ра¬
ботят;; || -е l-l hall so тякън с; с, пе можеш пя го
промениш; вари го, печи го. асе си е такъв, исс същата
стока; || -е wird sicb Hili Cailt abllndem MÜs-en t—kp
или иначе, щс пе ще, ще трябва ди се помири с тон—;
като поп ще годBви т— го направи; щс 'о пиприин ш
хоро ще играе
Halt, Сее —■ Halt buben имим опора, нът■рeнп; р-в-
повесие, устойчивост, устойчив съм, крепя сс, побре
съм з-крепеи, не се нюнeд; не съществува оп-спос-
ли пипни; || keinen Hili buben пямим опора, устой-
тиноет, олюндн-м сс, пс моги тя се крепя, патим; ||
Hüll gebieTtn. nichtn зиповдпним, т—ним п-режт-пе
ти се спре; спирим; || in ihm einen 1—slen Halt finden,
gewinnen имим, пимирим а негово н;иe зприе— опори,
подкрепа, гръб; || ее l-l ohne Hall той с човск Вез чстоu,
без м;о-тпа уетойтmноет, пдмр морали; задръжки,
мооинпо пeчеа•ойт;н, безскрупулен с- || jeden ini-r-n
Hält verkler-i титчбним напълно нъ-оснп;-о си о-н-
повесие. нътоeнпи-и си устойчивост, вътрешно не-
четяповeп съм; изпатим в Beтпь;;иa;- || Cen Hall vee-
Ilerei загубним опори, патим духом, упни—м, ;-тийним
сс. изпитам и упипне
haltbar hältbäi—r Stoll тр—йно, устойчиво. неще-
саво, -ояйпи, яка, тпоиви материя; материя, която
пями скъсв-пе, трие дълго, || builbuit Toec zukissen
допускам гот;вe, конто биха мо'н; ти сс ит6д'пa-,
отВият; ф Lebtn-miiTtk builbäi 11:1—1 копеeрн;ррм
съсстни продукти; ф die-er Zu-iand, dlc-t Lage isi 11:1.
häitbäi състоянието, по.ожепието ; пеудържим;, не
може ти продължава. пи трае повече тики, пями т;
се задържи още дълго време; скоро ще настъпи крият'
му, ще му се вид; краят; чорапът зипотви ли се р-з-
пн;-a aeтei коид- му се вижда: || dic-c These 's. nicii
häkibäi тази тези с песъстоятелпя, ' лесно може ди се
обори, нс изпържа критика
halten — hall стой; тикий; спри; || Cus Ganz- - - - ball
оаделепие, комипдр, к;н;пр, взвод спри; || Cas Auto
zun Uuiicn bringen спирам ив—омобила, никиовим па
спре :;.;—;; || Cus Aulo, die Straßenbahn bäll voe Cei .
ScHult ин-омобинь-, -оимвид- спира прел училището;
|| d-e Zug Hält bi-e, an 31t--r Station nur 5 MiinT-i
нникьа' спири, им; престой пя -ид 'иои сам; пет ми¬
нути: ф 3а- Els, d-e Zweig hält ледът държи, може ди
нос;, с -върл; к.опът изпържи тежестта, пями ди се
счупи, е як, || dl— Fia-cht bäll daci Glus шишето nоб;оя,
съдържа три чян;, иМа вместимост три чаши; || die
FuebC, 31— Sehshe, Ccr Anzug halten gul, lange боята,
цветът нс пуски, не итBeнднр, боят; ; -райни; обувките
се здрав;, костюмът пями ди сс скъся скоро, пяма
скъси—пе; ф ich hallt mein Wort, m—ii Veispr—ehem,
leinen Eid удържам, итпънпдвaм пумата си. обеща¬
нието си. клетнитя си. оставам ;м аереп; оставим ве¬
рен пи клетни-и си. пе я пaоунaним; || eine Red—, ciici
Voelrug, eine Vorlesung buiten пържа реч, сказка, по-
клип, итпaедм gокнрд; пържа, чета лекция; || Taki.
Muß, Scheilt, Diäl buktcn сп-знам тикти; naтд, съблю-
л-н-м мярка, пс пиочниним мяркат;, умерен съм;
вървя и крак; пазя диета; || Hoch/cil hallen правя, вди-
'им. четоойним евa-би; || Vlci hülfen отглеждам, пър¬
жи. нар. чувам добитък; || ich Halft nie —im HündcHcn,
rin Ästö, elie Gtiitble взел съм с; кученце, имим си
36 Немско-български фразеолсн-ичен речник, т. I
562 halten
коля, имам си любовница. държанка; || eime Zeitung
halien получ-нам вестник, абоиирап съм за всстник;
|| GtЬölt, Ge-ei/e, dl— Vorscbellicn ballti спазвам, съ¬
блюдавам, следвам повели. закони, предписания; ||
Nacblragt, Unlrage hälfen събирам светения, янкетн-
0-м, правя, провеждам рике+и; о-тnmтв-м, || Probe,
Stich hallen издържам изпитанието, пробити, пронер-
Кита, сдържам победят;, изпитанието зя годност- ||
diese Gründe ballen nichi Stich тези основ-пия си нс-
основатели;, нс издържат критики, .еспо моги— ли се
оборят; || Cas 3u:b hält, was cs v—rspricbi книгата зи-
дон;няв- изискванията, отaкнинидтa, не излъга пред¬
положенията, надеждите ми; || die Bank ballen държи
В-пк-г- (при комар); || -ein Gtbci, Cas ÄЬtiCmab1, —in—
Mahk/ciii Tafel, Wache hällti моля сс, прочитам. чета
м;ти-нрти си; поичaетявaм се; оВядвим, вечерям; стоя
на стрижа, па пост; || Gerlcbl, clnc Sil/ung, LanClig
Haliti съдя, имим съдебно тaеeтяпиe, зиседанам; за-
сетивим а пиетага; || i:i ballt mein MiTTageeebIäTch-i,
Sic-Ta им-м пявик, обичий, свикна. съм ти си поспи¬
вам след обет; || ich Häkle cs so свикнал съм, имам
пивика, обичия дя постъпвам, ди привя таки- || 'Нм
Зз- Glclcbgewicbi, Cas Gegengew1eht, die Waage ballen
пе патим по-дону ог пе'о, на едно ниво съм с нсго.
взиимпо се уоaвповeсянимe, се държим а рявповeеme,
сс съревноваваме; || lim dl— Slang— halTci дивим му
опора, крепя го, поддържам. закрилям го, държи нс-
'овиги егоипи; || r—lntn Mund, Cen Mund. umg. Cas
Miui, Cen Rand hallen пазя мънтaпиe, мьнтa, пс из-
п—в—м пищо, пазя тайпа, разг. свиним, съб;оим си
устита, държи езика си зид зъбите; || di— Obren -.сТ
bakten държи ушите си наперени. щръкна.;, нирп—т;;
пaпоишдл съм ог здоaнe; вирнал съм уши; || er scbullcl.
was das Zeug bäll той работи, -а тим (пушек) се вдига,
та дреб хвърчи; опън— тпоинртр каиша; || dit Sicklung
ballen удържим, з-държ-м поз;и;дтa, не се поeтaнaм.
|| ici Cann da- Wus-ca, Cas G—13 nicbl Hällti не моги
ди запържим повече урни-ти си. разг. ще сс напи кая;
пе задържим, не еньогaм п—ри, имим широк; пръсти.
парите сс изнизнат вeдпртa през пръстите ми; нетпиги
п-местнам парите, ги разпилявам; || -1— wir eine Toch-
ite haliti ;гпиедм се към пея кит; с дъщеря, мий-
чинск;, гоeг;о-м я като дъщеря; || Cas T-Mpo hallen
съблюдавам, еnитн-м темпото; И die SiaCt Hält -1:1
'ридът се държи, оказни съпротива, отпор, чс■а;днa пя
пanооa, питиски, не се предяви. сс сьпрогинндни; || Са-
Wetler wird -1:b hallen времето ще сс задържи хубаво;
|| sic bäll -1:1, Cann -1:h ballti, hat sici gul gcbaiicn тя
се държи, се запържи на служба, на о-б;тпот; сш
място, на едп; място, тя е още тъожeниви, се е зи-
пиз;.; мтят-, сс ; консервирала добре; тя се владее,
не гуВи еим;;Bт-т-пme, ^—1;; первите ст, умее па сс
обчтт-в-, п— сс пържи за юздите; || -1- kann -ich nichi
Hälicn гя пс може ти сс задържи никъде на о-6;г-,
ни етно място тънг■о, продължително нреме; тя не
може п— сс ^—1:;, ди се стържа, па вл—gee первите
си, езика ст; д; сс обуздана, па обуздава език— си- ||
cs hi-li Mich nichi länger zu 4^-- пс ме сдържаше, пе
ме евьотaнe повече в къщи, нс можех ди си намеря
вече място в къщи; || ubee auch biee Hieli es 11:1 nicbl
längte но ш тук не можах ли се запържи дълг; време,
повече, пи. остапа по-тънтОi не мс снъогинe иечс; ||
er muß -ich ballen гой трябва пи живее умерено, въз-
държипо, па си няложи въздържание, умереност, да
сс държи а съответните граници; |( 31- SiuCl, Clesc
These isi ilcbl ncia zu hallen градът пе е и състояние
да ок-зни повече съпротива, отпор, та сс съпротни-
тян-, па сс ;т6оипдвa повече. ди се задържи поисче,
да устодиa повече пя натиска, напора; тизи тези пс
може ди сс задържи, не можи да сс пиложи. е обречепя
на загиване; || keiner häll dich никой пс me задържа.
спира, не ;; прсчи (аа си вървиш. ди правиш, каквото
искаш), свободен си ди си вървиш, ди правиш, каквото
искаш- || ici will Sl— nlcbt länger ШакТеп пе желая, пе
иским ди am з-пърж-м повече; || es gab kein Hälfen
mehr исички задръжки, скрупули отпаднаха, разг. ня-
мaнe исче спирачки, нищо пе 6сш; а състояние та ме
нaкaоa пи млъкпа, думите се нaдпрeнaовaхa а устати
ми, се лееха от устата ми; исичко напиряше като
отприщен яз; ф gehalTen sein, elwi- zu lun задължен.
nоипутeн съм ли п-праня, извърша псщо; упражняват
натиск върху мепе д— го пяпряня; || er i-t g-bilf-m, 3-n
S:hadii zu са-еТ/сп гой с задължен пя плати щетите;
ф 3еа Mailei -hält warm палтото държ; топло, топли;
|| eTwas warm, kill, kühl, veas:Hkos-em, v-rsf-eCi ballen
поапържим нещо топло, студено, хладно, ни топло,
студено, хнапно място; пържи нещо заключено, поп
ключ, скрито. ни скрито място; |) -ein Aulo gut, -eHI—cii
ballen поддържам добре, лошо кол-т- си, грижа се
добре, не се грижа за колити си, пе полягам грижи
за тяпитв-п;т; й; || ihn sirtng, gut, kurz, knapp balien
отнасям сс строго, побре към пего, държи го строго,
под строг режим, държи се добре към него; стягам
му юздите, пържа го за юздите, поводите. изкъсо, а
оскъдица; || di- Zügel loec, -11111 halten пържа юзди—С
сл-6-н;, отпуснато, отпускам юздите; стягам юздите,
понолите, държи го стегнато; || ihn frei halfen плащам
(копеумицидтa) зи пего; || -1:1 (Akk.) geeade, aulrccbi
balien държи се изправено, прав, имим изправена, ху-
биви стоИка, пс се прe'ьобвим; || 1Нм -fwas zugute hai-
len поош-н-м му нещо, пе му връзв-м много kчсчрi
пе го нтeм-м мпого падълбоко, присърце; || iin seHаd<
los ШакТеп плащам, дивим му обезщетение, обезщетя¬
вам го; || -1:1 (Akk.) an ihm schadlos halicm обезще¬
тявам се зи негови сметки; || ihn Muiltr hallen под¬
държам бодър пуха му; || dlcbi hallen не издивим и;-
що. пазя пъ.по мълчание, пълпя тайни; пържа езика
си зил зъбите; || es wird schw—r bäkitn мъчи; ще сс
задържи, трудно ще удържи па питиски, напора, мъч¬
но ще устои; || das Diana wird -1:h nicbl lange iaiien
пормртр. пиес-ти нями па се задържи път'; на еиe-
пяти, в оeпeогоиоя, а плипи ни тe-гъо-, скоро ще я
свилят от плиня. оeпeо'тоиои, скоро ще й сс вити
крият; || der Torwart hil slci gul g-hälT-i воитиоят този
път игри добре, се държи мъжки; || slci (Akk.) Tiplte,
wackcr haltci държа се хоибоо, достойно. доблестно;
II ich halic mle etwas gegenwärtig представям си нещо
кит; живо, извикням, възпроизвеждам, възкресявам
го прет погледа, очите си; || slci (Akk.) link- halT-n
държа нянрти стрина; - Coppril g—nähl häll btssea
двоеп ликиш държи по-тобре; ф zu hoch halien при-
иeлaим се. изхвърлям се много нависоко; ф ein Kind
an (hci) Сее UanC ШакТеп пържи те+е зи ръката; || -1:1
(Akk.) an die Stange Hallen придържам се към въпроси,
тем-ти. не се отклонявам встрани от темити; || -Twa-
im dl— Nase ballen полпиедм, пържа пещо под пося си;
|| ici wrrCe Mich an den Nacbil-ch halTcm запазиам си
поивото, място зи десерта; ще си похапна повечко от
десерти; || eiwas häll mich in Leben нещо поддържа
волят- м; зи живот; || ich bullt mich an das, wi- ici
gesthen Habt опирам се, основяним сс. базирам сс на
гони, 'оиgд върху говя, което витях със собствените
си очи; || ich nuß an mich haliti тодбн- ти сс владея,
ти сс въздържам насила (пя не избухна, ти пс сс из¬
смея), да обузпаним езика си; || ich koiile nur mli
Mübe un Mich ШакТеп етна, насила, c голямо усилие.
: мъка можах т; се овнитeд, ди се въздържа, ди мълча.
т— стоя безучастен, т— пе сс намеся, ти пс се изсмея,
та нс се обадя, ти пе избухни; || 1:1 Hicil mich 13^,
ihm nichf zu -chiugem едни сс въздържах д; не го пиВия,
пи нс го утяря; || мап Cann Cas balien, wie nun will
чоиек може ди тълкува тоиа, както иска, както му с
угодно, както му изнася; || umg. Cas kuin-l du Halten
wl- —im Dachdecker постъпи кикто намериш зи добре,
както ;и ; угодно; || ich konnte 11:1 nicii ncbr balien
voe Lachen ели; се сдържах п— пе се изсмея, едва сдър¬
жах смеха си; няnушнрнe ме смях; || 1:Н Halit Mici
Cran, 5. dran; || ici haiic Mich an dich, an Cein WorT,
an dl— Wahahtli, un Cas Gc-clz, an dl— Tai-icbei при¬
държим се към тебе, търся твоето общество, гнояти
компания, държа, осниням се пя тебе, ни пумата ти,
осланям се ни теВе, ня тумити (обещанието) ти; опи¬
рам сс па истината, ни фактите, придържам се към
истината, фактите; ф -ircng auf Ordnung, etwa- aul
Bildung, cimc guie Kücbc balien пържи стро'; зи g;е<
ципнипити, отпивам зпятeпme пи културата, ня лоб-
рити кухня; || aul gute Slilcn, aul sein Bencimei, aul
Ai-TaiC hällti държа Па добри обноски, нрави, ня
добро държание. на благоприличие; || Waren auf Läger
Halfen държа стоки пи склад; || umg. große Stücke aul
ihn balien имим високо мисите зи него, смятам го
способен на големи пещи, вьтля'-м големи падежд;
ни нсго; || viel aul ihn balien държи много па нсго; ||
-1— bäll etwas ш/ -1:1 тя държ; ня името, реномето,
престижа, авторитета си, ня добри обноски, м-пиери,
прани, на облеклото, ня външността си, попдьожя сс
чиста, спретната, иипя'; ; соанирапи, gок-о-н-; || 1:Н
bakic 11:1 aus dem Sireli държи се насгран- от споря;
|| ihn bei gulei Laune haliti поддържам добро настрое¬
нието му; || iin beim (an) Klagen, 6е1м Wort ШакТеп
държи го зи якити, хнищим се зя пумите, обещанието
му; || 6—1 3er Slang— balien т-п-тням жив. неотслабващ
интерес, пе отстъпвам, ост-н-м твърд, верен ня нещо,
нс сс отказвам ог общото дело; || ihn bci d-e Slunge
balitn поддържам жив интереса му към делото, прел-
мети; || ihm für etwas, lüe einem Fr-uid, für elmtn Dieb,
für ilnin Betrüger ballen смятам, считам го за нещо,
зи приятел, зи коядeи, зи мошеник; || für wem Haliti
Sic mich за кого ме м;сн;тe, смятате; || 1:h balle cs
lüe M—ln guie- Rtcil. cs zu tun емдтим го за мое не¬
оспоримо прав; ли го пaпояня; || -е häll -1:1 für ein
G-nlt, füi elwus Besondere-, füe №11-11211:1 той сс мис¬
ли, се смята зи гений, си въобразява, чс ; нещо осо-
Вено, мисли се зя незаменим; || cr Häll -1:1 zu -11' lüe
-1:1 гой се пържи п-еаояпя от другите, лели се ог тях.
стрин; от тях, саможив е- || ihm füe klug, bc-chränCi,
äufrlciilg, verrück. balien смят-м, мисля го зи умен,
ограничен, искрсн. смихпяг, побъркан; || basi Cu da¬
für möglich gehakicn емяг-нe ли тоеи зи възможно;
допускаше ли, че тона ; възможно, осъществимо; ||
1:i ballt cs für angcbrachT, angemessen, zweckmäßig смя¬
там го зи уместно, ня място, подходящо, целесъо¬
бразно; || ich Halit cs für meine Pflicil, für Unsinn смя¬
там го зи свой gън', зи глупост, бeзем;слиир; || ich
bullt es lüe du- be-tc, wenn du... смят-м, чс ще бъде
пай-добре, ако -и...; || sl— lickt -1:1 lüe zu gul, Cie- zu
tun -я емятинe, считаше тови пот своето достойнство;
|| Cas Glas gegen du- Llcbi haliti едиг—м, държа тяняги
срещу снетлипя—и; || zwei Dingi gegeneinander hali-n
ряз'р-п;тив-м две пещи етно ;; друго, съпоставям,
еоивняним . ги помежду им; || er hielt -1:1 dlcbi hinter
halten 563
ihr той я следваше. вървеше непосредствено потир
нея, по петите И- || ill ciwas blnieri Berg ballen крия
нещо; || ihn in Schach, in Alen, im Spannung häliti
държа го и ших, и напрежение, пе му диним пи си
отдъхне; || —Twis in Gang, Schwung halfen поддържам
пещ; в движение, а разцвет, подем, възход; || es in
Ordnung, in Schuß balien пържи нещо в реп, и из-
прявпое;; || cs in Eheen ballen пържи го ня почит, тачи
го; почитам го; || 3as Zimiee war in Blau gehalten
егяд-- Be издържани идтити в синьо; || eiwas 1m 3-r
Hand halTci държа нещо а ръката си; vorläufig häll
sici Ci— Siche 1m 3cr Schwebt тяеeгр въпросът е още
висящ, виси във възтухя; || -1:1 (Akk.) in Grcn/en bul¬
len държи сс, движи сс а грaпииитe ня позволеното,
възможното, пормалпого; || er bi-li alle in seinem Bann
той пържеше всички и своята внае;, и плен; || -iwae
mit Cer Hand bullen държа нещо : ръки—а си; || cs ш1Т
1hm, mit den Feauci haliti поддържам пеговити е-о--
ня, разг. сяннитжидги зи 6;т-тж;ятя съм с нсго; имям
щушу-мушу, вземрне-дрнапе, връзки с него; слаб ми
; япгелъг, тичам подир жените, пилим си жепкир; ||
wi— hällel du cs danil кяк емдгaн ти постъпиш, какво
вьтнaмeоднaн т— правиш с -оня; || ballen Sl— cs Canli,
wl— sie woll—m постъпете c тона, кикто пямeо;тe зи
поВре, кикто Ви ; у'одпо, кикто разбирате; Н es läßt
slci Canli noch balicn, Cas läßt slci hallen о-6от-т-
може g; се уреди. още пе е загубена, може да стин;;
гони пе ; 'олями работи, лесно може п— се уреди; ||
sich (Akk.) über '3--—' hallen държа се, крепя се Пял
нолага; || ein K1n3 über Cie ГäuT- haltci държа тете
пит куполи, кръщавам го; || ich bllic cs unter ntlntr
Wüedc смятим го под моето достойнс-но; || Cem Ofen,
eint OrTscHafT unltr Feuer Hallen поддържам огъпя в
печкати; обстрелвам, пържи пол обстрел сслище; || ihn
unlee Druck ballen държи го под натиск, чпряжпдвям
пятис:, пит пего; || iim ciwas uilee Cie Nase
ШакТсп полпaедм му пещо пот пося; || wa- hallen Sic
von 'Нш. davon какво мпепне имите зи него, какво Ви
с мнение;; по този въпрос. кикво мислите за пего,
за тови; || von die-—M Vorschlag ballt 1:1 wenig, nichi-
пям-м високо мпепне зи тови предложение, пе му
огл-в-м някакво значение; || 1:b hallt nicbl viel, 11:11
Cas gerlngsle von iim имим пс особен; високо мисите
зи него. пе го цсня особепо мпого, пе го смятам зя
т;тдмя величини, голямо снет;.;, зи особено умен,
г-л-птлив, пилареп; зи мепе той п; е пищо особено,
пе поeтc-ивлдни пищо, пе го ценя пи пий-милко, разг.
не го бръсна зи слива; емд-им - го за съвсем з-губен,
зи етпо т;лдм; пищо; || ich weiß nichi, was 1:1 davon
hallen -oll и; тпрд какво п— мисля зи гони, кик та си
го обясня, пи си го тълкувам. кикво отношение, сти-
понище ди взема към него; || ein Tucb vor 31— Äugen,
voi- Gcsicbi baktcn държа кърпи прел очите, т;иe-о;
|| ein— Pl-iole voe die Bau-l balicn опирам пищов— o
гърлите му; || -1:1 (D.) vor ' Lichen dl— Selten balicn
превивам сс ог смях; || ballen zu Gnaden : Ваше по-
знолепие, ррзоeнeп;e; простете, извинете; || zu ibm
balien държи пеговятя етррпи; поддържам го, разг.
силниджидти зи Воз-джият— съм с него; || sich (Akk.)
zu ihm, zu tlnce Sacbe ballen придържам се към пего,
към нещо; || sicb (Akk.) 3^ haki-n бързам; || etwas
zu Räit Halicn използувам нещо пестеливо, разумно;
|| ihm zum Naiitn, zun besten ballen поти'риним се,
'ивод се, майтапя се с него, вземим го ни подбив,
праня си мий—ип с п;'О, емдгим го зи глупак, битaм-.
564 haltlos
6инaмоенрм го, поднасям го, т-п-едм го
haltlos ein Halilo-te MeneeH човск без задръжки,
6ез морали; устои, безскрупулен . човек; || in all—п halb
los -ein безогледен съм. не признавам никакви 'ои-
п;и;, прспе.;, рат кирим, удрям през просото, оPT-
вяним си 6-йодк-, препускам си коня, кикто си зпид
hallmaden - ich Micbic voe ihi Halt епрдс (сс) пред
псго; ф seine Kiiilk lacbte au:b voe ihe nlcbt hüll той
не пощят; и нея с критики—; си
Haltung, 31t eine gsTi, aufetcbte, sebIiebTi Hailuig
huhcn ;м;м побра (хубави), изправен;, тон; стойка;
|| —int 11i1tä11ecbCi selbstbewußte HalTung Haben ;м;м
войнишки стойка, е;мочнeрeпо тържипе; || clnc slei/c
Haltung Haben пържи се тървепо, сков-по; || HalTung
-iineh1in тие■аиням мирно; ф icb ändtit meine HalTung
променям тържапе—о, отношението си; || seine Hailuig
zu Cie-ei Feige wie Critisch отношениего му по -оз;
въпрос беше критично; || Haltung htwahetn, verkitien
т;питн;м. з-губерм еим;оBт;типиe, доброто си дър¬
жане, започним ли се пържи грубо, невъзпитано, из-
бухнам; || eine Ttslt Haltung ani-hitn зяем-м твърди
позиция, тие-иeим пи -върло стипонище, по;двдв;м
-вьотоег■, пeо-етъnтивост; непреклонност; || clnc ab¬
lehnende Haltung zu etwa- -innclnen заемим отриця-
ibfiio отношение, е-иповишe към пещо; | ich gebe mir
Haltung припявам си вижеп вид, н—жпост; j| ich ge¬
wöhnt nie eine Ьс-гс Haltung an привикним към по-
т;6ро държапе; сникнам та ходя прив, па се държа
изправен; || 31- Hailuig an Сее Börse н;егооeп;eго ня
борси-и
hämisch — —in bamieeb-s LäcHcln, Geli-cn ехидна,
злоради усмивки; ехидно хилсне; || —ine hä1iseb- 11^-
3t buben зт;о;пе-нчн;м, изпитнам ттоояте-в;
Hammel, d-e hisi Cu ein Hunncl им; чс си онен;
ф um aul Cen bt-agien Hunncl zsiücCzsCöммti за
ди се върнем пик на темита, на въпроса, пи пумити
си. на въпросния овен (израз от средновековния френски
фарс за адвоката Патяен)
Hammelbein, Cas ihn 6—1 den Häimekhclnen kriegen,
nehien, ihm di— UiMM-kb-inc kaigzlebtn по'овиодм си
сериозно : пeто, ето;днaм го ти оггон;од, е-д'им го
зарани;;, пaодтним, пикиетодм, писолвим го тgо;в;-;,
сеин-м му сaом;г■с. опъним му ушите
HammeH^de, die - ihe seid ja —int richTige Нам-
мекШсеЗе a;e сте истинско стил; ;; ;ниe, ходите без¬
редно, поcдc>";нтднaт■e пeоо'ипиз;оипa миси
Hammer, d-i — nii dcm Напмее -ehiagen, klopfen
ЧTOДМ c чука, тропим, чукам : чукчето; || zwi-cben
Uumiee und Aihoß -—'п памирим се межту чук ш
пиконинпд, межту дни огъня, пaтдепо, кито а менгеме
съм; || Cu muß. h-ii-cbcn und gewinnen, oCtr 3'cnen
unC verlieren, leiden oder trluMphl-een, Amboß oder
Haliti -ein (Goethe) ;; тодбн; g— вниетчнин и пе¬
челиш, или ти робуваш и ди губиш, пи его;тин или
тържествуваш. пя бъдеш пикониннд и.; чук- ф itwa-
тт-е den Hiiite bringen противим пещо пи тьо', ня
пчBнитпa разпродажби; || eiwas CoiMl тТее den Нам-
мсг пещо бие— пропилено пя търг, па пуBн;тпa оPT-
продижВи
hämmern iit den 1äseltn an die Tüi hämicrn
чпоям c юмруци пя нратити; || aul Cen Ti-cb häiiein
тропим. чуким. 6aо;B;пд ни миеиги; || cs häiieet 'm
mtiiem Kopl в 'линит; ми чука, Вие ^какъв пулс; ||
-ein Heiz. bäMM—ile сърцето му биеше, тупаше, пу.-
е;оянe е;нно; || Cas Heiz bämierT 'Нм gegen die Rippen
сърцето му се блъска, сс удря а ребрата; ф ibm -Twa¬
ins GtCäcblils, ins Gewissem, ins Bewußtsein läimtai
пибивим му нещо а п—метти, и съвестта. н-ътпяв;м
му пещ;, п;6;в;м му го а съзнанието
Hampelmann, d-e — -е läßt -1:h kommandieren wlc
—in Hump-ki-nn оег;нд се та го разкирв--, р;зиго;в;-
кито м;о;;пe-к;, nинято, кит; бездушен автомат; мек
като восък е в ръцете им; || er 's. der reine HüMptinani
пипъ.по безволев човек ;; човек Вез собствена вонд
с. истинска марионетка с; || ihn zum Uaiptliann ма-
chen превръщам го в безвопно, послушно оръдие, оaт-
играним го, кикто с; искам, ;'оид си с него
Hamster, d-i — gierig, iaff-ücbiig wlc —im Uäi-lta
aлтeп, ником, 'рибнин. ненаситен кит; нинугeо, кит;
хищна, го;6тин; птици
hamstern - aul Cas Land ban-iten g—hen, laheen тръг¬
вам ди се з;пяеявим по селата с продукт;; || Geld.
Lcben-MlTi-i bäi-itii 'рибя, трупам пир;, продукти
Hand, Cit die 11:111, linke Hand тдеп;г;, тдн;т;
ръки; || te i-l nclnc rechte UanC гой ; пдеп;ги ми ръка;
|| kinktr. eecbtci Hand от нднит;, пяеп;г; страни; пи-
тдно, вляно; пятдепо, вдясно; || zw—l linke Uändt haben
c лее леви ръце съм, пречат ми и двете ръце, несръчен,
пeпоснa-eп. нързип, ехвипит съм а ръцете, р-бо-я,
пипам кито без ръце; || ein— w—lcic, knöcHerne, grobe.
fkclscbigt Hand мек— |пускaвa), костелива, груби, ме¬
сеста ръка; || di- 11а:Н-, bolic Hand 1.;^;, шепятя;
|| hobln Hände, eint hohic Hand machen подлагам ръки
за просия, потидп;e, рушвет, подкуп; || hoble HäiCt
füllen п;пьтним, пимизвим му ръцете, дивим му под¬
куп, рушвет; || eine -cbwickige UanC м;т;тeег;, покрита
с м;тоти ръки; || eine veiuehclittti gepflegte UanC зи-
хаВепа, з;тоубдти ог р—6от— ръка; поддържип; ръка-
II die gebukkle UanC юмрук, псстпик. свит— пи пестиш:
ръка; || die offene UanC hin hallen п;дня';м ръки, шспа;
|| eint olfeme. milCe Hand buhen ;м;м широка pSoxa,
т—н—м леспо, милостин, щедър съм; || —in— ge-eh1ekie,
ungeschickte UanC Haben ;м;м златни ръце. сръчсн,
ловък съм; несръчен, непохватен, кито нързип, сснипит
съм а ръцете, кито без ръце съм, кикного пипна, 'о
ритв;тдм; || eine glückliche, unglückliche UanC babei
им;м щие-н;в;, .еки, бнигосновeни ръки. кадемлия
съм; спори м; рибогиги. лоВри ми е ръка;;; имям
нон; ръки, киквот; похвини, ритнитям го; || eint glück-
11:11, unglückllcHe Hand bcl etwas, mit -Twas babei нещо
ми проньрндни, спор;, пе ми поовървдня, не ми спори,
с памеси-и си топо;писдм за оеъщeегндвипeго, зи про-
виндпeао му; || scbällinde Hände творчески, неуморни,
работлив; ръце; || Cie bcgnid-i- Hand Ces Küi-i1tre
Bл;';етонeпиги ръки пи твореца; || eine lange Hand
bäbti имям, притежавам ';тдмa власт, тинeт ми с+Н-
ги ръка—и, имим дъл'— ръка; || Caeun waren viele HäiCt
Tätig мпо'О ръце |сорa) Вяха зает; с тови; || i:H braucbt
jcl/l jede UanC ecKa оиб;тп; ръки ми ; необходима,
от ползи; || r—lne, -aubcet HäiCt hiben имим чисти,
неопетнени ръце, с пищо не съм оеквeрп;н ръцете си;
чисти ми е съвестта; || keine reine Hände habtn ръцете
ми си опе—пепи, нечист;, вземим рушвет, подкуп; нс
м; с чист косъмът- || di- obere UanC нърхонниги власт;
лепният господар; || dl- unitet Hand виеиньг; || dic
Toit Hand мъртва-и ръка (църквата като собственица
на имоти); || Curzee Hand пякъсо, накратко. Вез це¬
ремонии, пя бързи ръки, нитне-нитри; || са hui ein—
lockert Hand, 1Шм ruTe:hT leicht die UanC той има сл;-
В—вр ръка, лесно бие, налита нелниги ня бой; || iim
sind Ci— HänCt gebunden вързани са му ръцете, ' пями
Hand 565
свободи па действие; || frc'- UanC habtn имам оят<
вързани ръце, пълпа свобода на действие; || ihm le—l—
UanC (in ciwas D.) lassen поeтосгиндм му пълна сво¬
бода па действие, оставям му развързани ръцете- ||
Politik Сее faiiem. siueCcn UanC политика ня развързан;
ръце. пя еuлиги, пи юмрука- || Cu На-Т eine sichere UanC
;; имаш сигурен човск, сигурни ръки; <$> kaift Hände,
waries Heiz студени ръце, горещ; сърцс; <$> viele Uän-
de machen bild ein Eide — vl—l— Hände keichle ArbelT
— fleißige HänCt 13:1-1 3cr Arbeit bild clm Ende -- -
viele UänC— nachtn lelcite Püad— кога хвинят мнозина,
0P6;-итр по-скор; ще се свърши; сговори'. пружина
плапина събаря |прeнaлд, повдига)- пет пръс+я богу
надделяват; ф Hände hoch горе ръцете; || HänCt weg
д;тч ръцете, мясн; си ръцете; не пипай, не бяряй; ||
ille HänCt in ^1) Deck всички матроси па палубата;
|| die HäiCe aimgen, reihen кърша, чупя ръце; трия,
потривам ръце еямотон;лпо; || ibr die UanC Cüssen
целувам й ръка; | i:i Habe mir die UanC vcr-tauclT
пaвeхпяс си ръкя+и; || ici ка--— die Hände sinken отпус¬
кам ръце, обезкуражавам се. унивам; || -eint HänCt
Hingen schlaff heeuilce той стоеше : отпусни—; ръцс;
|| ihre HänCe fliegen vor ÄnTi-guig ръцете й свърт;т
ог вълнение- || -сте UanC aulhalttm попля'—м, про-
ег;р;м ръка зи пещо; || sie legien, rührlti fleißig die
Hände те бързо оиботeся, ръцете им хвърчях— ог усър¬
дие; || umg. btlCc, alle HänCt voll zu Tun haben не мога
тя сс обърна, пя апигпа глава, ди сс усмихна ог р—¬
боти. ш двете мш ръце са заети; потънал съм до гуши
а работи; || umg. —1— Man Cie UanC uiCrchT, umkthrT
('m UäiduiCichci) покит; сс обърнеш, зи миг; докато
преброиш до три; доде ди плесни с ръцс; || ihm die
Hand bleien, 'clchei, drücken. kräftig scHüTTcln попивам
му ръка за поздрав, ръкувам се. "3лояв;еням се с нсго,
стискам, оизлоусвимi разтърсвам здраво ръката му;
|| ibr- könnt euch wirklich ' dl— Hand relchei приличате
си като Ври-я, сякаш едни майка ии с родила, ш пна-
м—та сте етпи стока, ог стин дол тренки; на елин ум
(разг. акъл) сте и пвамага. елин вятър am носи; вземи
етниня. ти утири другия; и аними—р сте ог едно плигпо
ерятяни, от едпо тесто замесени; || ihn die UanC Tür-
Lchcm aeicben паним му ръката си, свързвам сс с нсго
зя ця. жииот; || ich Trage ihe Miine UanC am поaнд й
предложение зя женитба, искам ръкити И; || -сш— Hand
auseehkag-n отблъсквам предложението му за женитбя-
о+ритвам го; || eher ка--— ici nlr dl- Hand abschlagcn,
ahhacktn, ik- daß ici dich verrafc по-скоро ще там да
ми отрежат (отсеки—) едпата ръка, отколкото да те
издам; || die HänCt segnend aulltgem ;зп;'ам ръки пат
нсго зи Bлa'оелония; |j -einen Händen cnikomitn, епТ-
einntn измъквам сс. изплъзвам сс, отскубвам се от
ръцете му; || iim die Hände Tüllcn; scHmiceen папълнам,
памазнам ръцете му, подкупиам го, диним му подкуп,
рушвет; || ich 13--- nie die Hände -alben, -ehmieain,
veaslkb—ri вземам рушвет. подкуп; ф ibm dl- Hand
lühren държа ръката му при писане; || Hand amiegtn
татаням сс зи нсщо, пома'им, пр;т;тням сс па помощ;
|| mit UanC ankcgcn тиnоe-вим се. впрягам сс и из ди
помогна, прuт;тнрм сс на помощ; || eint bc-sernde
Hand amiegen поправям, доизпипвам пещо; ф Cie kctzfe
UanC an eTwas (Akk.) legen тиним последен завършек
па пещо, по;з'нижтим, поизпипвим, ло;зкусчрдвим
го; || ici legi Hand an mich. am ihm nоед'ям ня живота сш.
самоубивам сс, сла'ам край ня жииота си; посягам
на него, уВивим го; || worin -'— Hand anl-gt, Cas forCeel
-1— sehmell каквото пипне ръкити И, бързо процъфтява,
папретвр; тя ими тня-п; ръце. исичко И спори; || die
Hand an dl- Müt/e legen еди'ам ръка към няпкяг;,
за поздрав; || dl- НарС im Steuer haben държи ръки
пя нолини; || die Hände in Сее Schürze ibirocCn-i, ab-
w'eeHen избърсвам ръцете си а престилката; || dl- UanC
aul eiwas - (Akk.) Icgcn елa'aм, турям ръка . пя нещо,
оВсебв-м го, отчуждавам, пaц;онин;з;ояМi експроп¬
риирам го; || dl— UanC aul der Taeehii auf Cem Beuiel
hältcn стискам кесията, стиснят съм, мъчно давим, не
можеш орех ли ми измъкнеш ог ръкити; свила ми се
; змия в кесията; свиди ми сс пи похарча елин лсв,
едпя стотинка; треперя на егот;пкaт-; || dl- Haid, die
HänCt h—1 ciwas, 'm Spick hahtn замесен съм, имим
пръст в о-6;-иг-; || die HänCt in dcn Scboß legem, 1m
Schoß likien скръствам ръце, ел-тим, държи ръцете си
в скути, пе мръдним пръст, не се помръдним. чакам
да ми падне ог небето, ня'отово; || die Hände mach
-Twas 1^-1'1:111 простирам, nротд'им ръце към нсщо;
|| die Hände übce Ctn Kopf /usaii-nscblag-i плясе-м
c ръце от учудване. хнащим се за 'линят-- || ihm Cie
UäiCc uniti die Füße breiTin потлигам му ръцете си
ти стъпи ня тях, улеснявам го, тиним му своята под¬
крепи; || Cie Hand vor den Ängen nichi -eien können
: пръст ли м; бръкнеш а очите. не виждам; тъмпо
кято а рог с- очите та м; ;тнятин, нями та видя
(толкова е тъмпо); чоиек може ти си итв;лu очите а
-;д тъмница, тъмнина; ф eTwas hui Hand und Fuß
нещо ими завършен, солилеп иит, с добре. логически
обоснонипо, мотивирано. е цялостно, свястно, имя
пятино и крий, ; солидно построено, ;т'рaлeно, имя
смисъл ш логики; || 1:1 möciit etwas aul die Beim— -teilen,
Cis UanC und Fuß hal искам пя създам пещо завър¬
шено, снястно, цялостно, солидно изградено; || obme
UanC und Fuß лишено от |зтояв) смисъл и логика,
необосновано, пeтявьрнeпо, безпочвено, пями реална
почви, па нищо пе прилича; ф Cas i-t -сте Нап3 гони
е пегов-ти ръка, неговият почерк; || clnc -aubere, kra¬
kelige Hand чист, четлив почерк; почерк кит; гарги;
|| -cbiinkcr Hand без ти сс замисля. Вез заобикалки,
церемони;, напрано, Вез усуквания, чисто и просто;
|| Ausgabe ieizier UanC последно предсмъртно изтяние;
|| die Tür -i—hi kaum eine Hand breit oflcn вр—гаги c
открехната. отворена едва една псдя; || —in eine UanC
brellte Saun подгъв, широк едпя.педя; || —int UanC groß
го.ям едни педя; педя чоиек; ф umg. НапС ' und
Hand-chub -clm туп; и гащи, халиаджия+а зи Bот;<
пжияти сме, близки, интимни, задушевни приятели
смс, от един дол дрепки сме; ф laß die HänCt davon
не сс бъркай в тия работа; пусии го- || Hand von dtr
Butf—(r> пс пипай, нс сс локосаяй, мяхпи ръцете сш;
|| Tür ihn die UanC ins 11^1 kegei 'огон съм ти сложа
зи него ръката си а огъня; || -eine HänCt in Unschuld
wasehtn измивам си ръцете, (кит; Пи.;;), ев-лдм ог
ссбе си недкяквa вина. отговорност; || Hand auls Heiz
с ръки ни сърцето, пай-искрепо. нaй<чиетоеьрдeтпо,
честни дума; сложи си ръка ня сърцето и кажи; || ich
g—br dir m—lne UanC deaul обещиним ти (със стискане
ни ръки) пий-тържес+Бепо, чс ще папраня нещо; || wie
g—ben tlnandte dit UanC deaul нзяимп; си обещаваме,
се заклеваме, си пивиме честна пуми, няй-тържeе;вeпо
обещание за нсщо; || eine schüTz-nC- Hand ühce ibn
bakten покрон;тeнствун;м го, закрилям. nоотeж;оям
го, вземам го под своя зaкоин;, протекция; || -е -.'—В
meine UanC vom -ich той отблъсна ръкити ми; || -1с
паНп dl- Hände von den Augen. von Stuhl тя тръпна,
свали, махна ръцете сш от очите, от стола; '|| etwas
liegt yor nie wi— Meine UanC пещо лежи прел мепе като
566 Hand
ня длин. като на тепсия; ' || die Hände zun Geb—f -:111c-
ßem сключвам ръце за молитня; || die HänCe vors Gc-
-icif -chiagem закривам, захлупвам лице с ръцете си-
|| di- Hand zum Ulmm—i hchem, grg—n ihm erheben или-
'им, издигам ръки към небето; еди'ам ръка срещу
нсго; || die Hände im die Kolkin -chiagcm, im den Tilg
stoßen опирвим си пръстите; замесвам тестото; зила-
иям се ня работа; || dic Hand in die Tischt sfeckem
пъхвам, мушвам, ел-'ям ръкити си, бръквам и джоби
с ръки; безделничи, клатя си крякат;, '.едам с ръце,
а лжоВовеге; || die Hände 1m die Seiten siemmcn, in dl—
Höbe hebin iliier dem N1:1-1 veischränken опирам
ръце ня хълбоците, елн'ам ги пягоре, скръствам ги
ня t;.;; || die UanC gegen di- Stirn pressen притискам
ръка към челото- || Händchen lüe ciwas babei пещо ми
идая отръки. имим златни ръце, сръчни пръстлета,
сякаш съм роден за тови; || er hal imier die UanC in
3-a Taeehi, im Beutel той ; : широка ръки, щедър,
ларж. отв-ря, вати лесно кесията, пе е стиснат; " eine
UanC wäscbi di- inCert етп-т- ръка мие трч'-т-i и ш
двете лицето; услуги зя чслч'a; хиниaтжидтa зи бо-
з-джия;—; <ф> wenn nan dcm Teufei Ccn kleinen Finger
gibt. will ee gleich dl— ganze Hand пс пущай пстеля ни
пра'а. чс ще се кичи ни полицата- пуепин; г-олд пот
одъра, той се кичил па одъра- пусни мухата ни план,
тя иска а брадати; простри му симо пръст. ще те улови
зи цяла ръки; нитдли ев;ндти рогозки, па еикили m
постеля- «ф was Hände bauicn. können Hände siüi/en
(Schiller) каквото ръце ся съгряли.;. мога; ръце дя
съборят; ф ein Kind in die Hand neimen, an dee UanC
fülr—m вземам, водя дсте за ръки- || ап Hand въз осно¬
ва, ня основанше, с помощта пи пещо- || an (3-1) UanC
eln—s BucHcs, an Cer Hand eines Lehrers c книги а ръка,
е помощта ня книга; пол ръководството ня учител;
|| ihn in allem, mit gufen Rat an die (zur) UanC gei—m
помигам му иъи исичко. с добър съвет, динам му то-
бър съвет; || 1Нш etwas in dl- Hand gehen предоставям
му нещо, пивим му го на разположение, да се въз¬
ползува от нсго- || ап -—'п—п Händen kkchi Blut по ръ¬
цете му лепне кръи; ръцете му са оцапяпи с кръв- ||
ich Trier— in den Händen с+утено ми е пи ръцете- || wie
lass—m uns an dem HänCtn улавяме се. хаящяме сс з;
ръцс; || an HänCtn und Füßci gebunden -clm вързани
ми си ръцете т крикити; || 'Нм eins auf die Hand g—hem
плдсвям, перням, цапвам го по ръкити- - || aul Händen
und Füßen ^1—1 пълзя : ръце ш крака- || -1— aul den
HänCtn fragen пося я пи ръце; || ciwas auf clg—nc Hand
Tun върша, правя псщо по свой почин, ня своя 'ляна,
отговорност, пя сной риск; || sich (Akk.) aul clg—nc
Hand s—tz—m устройвам се самостоятелно; откривам
собствен магазин; || aul eigener UanC sllzem, liegen си-
мостоятелен съм, стъпил съм си пя кракити, издържам
се. изхранван се сам; || lui den Händen sitz—n лeп;дй-
ствувам, мързелуи-м, излежавам се, не се помръдвам
ог мястото си. седя със скръстени ръце. разг. клатя
си краката; карам си кефа; || 1Нм auf die Hände scicm
'лед-м го исс в ръцете (ди пе открадне пещо), не го
изпускам от очи, Тлсля 'о кикво приви; || —iwä- liegt
kill auf d-i Hacitn UanC нсщо лежи, с ясно ка+о на
тляп, на тепсия, ; ясно кито Вя. тен. съвсем очевидно-
|| -1:i (Akk.) lul Cie Hand eiüizcm опирам сс. облягам
сс ни ръкага; || eiwa- aus dtr Hand geben, la-sen, legen
поeлявим, изпускам -нещо от ръцете сс. оставям го.
изоставям го, отказвам сс от него. зарязвам го; турям.
поставям. сля. ам пещо някъде; || etwas gicil—l mle aus
der Hund пещо се изплъзва от ръката ми; || 1Шм etwas
aus 3са Hand пеШмсп. eeißen, -cilagen вземим пещо ог
ръцете му, отпемим го от нсго, лишивам 'о ог пра¬
вото ти упражнява нсщо- изтръгвам, изскубвам, ;з-
Виним нещо от ръкити му- || ihm etwas aus der Hand
winden, locken извъртим, изтръгвам пещо : хитрост
от ръкити му; || ici ка--е nie ciwas aus 3tr UanC winden
оставям сс да ми изтръгнат. измъкнат, изскубнат нс¬
що от ръката ми; || eiwas aus er-t—r UanC tr/aHrtn,
w1eecn узнавам. зняд, пяучяаям, псщо от първа ръки,
ог nърво;тиор-, първоизточника; || -iwä- aus zweiter.
delil—i Hand kaufen. haben купувам. имям нещо ;;
втора ръка. от трети ръки; || —in Gemälde aus pelvälce
Hand картина ог чистия колекция; || ein AufTrag aus
öffciiilchca Hand държавни поръчки- || -fwas aus fr—i—a
Hand zclchnem рисувам нещо свободно, Вез модел. Вез
нин;я ш пергел. по въображение; || aus lacier Hand
verkaufen противим своВотно; || dl— Fcdcr aus der Hand
legen ое-явдм перото, преставям пи пиши; || scherzh.
ibm aus 3tr Hand Тас-сп ям от ръкити му, толкова
съм стапял кротък. послушен. питомен- негов роВ съм,
;'рaд по гайтита, свирката му, каквото ми крже, тони
приня, подчинявам му се безропотно, безпреКословно;
ег-пaл съм кротък кято гълъбче. агънце, по-тих от
нотата ш по-нисък от треняти; || aus 3er Hund кс-сп,
wahrsagen гледам, предсказвам бъдещето пя ръки- ||
ciwas bei der Hand haben ;м;м нсщо под ръки, ня
разположение; || nif Rui und Tu. h—1 d-e. Hand -—Гп
пом—'ям със съвет ш дело; || er isf mil seiner Antwort
gici:i bci der UanC намира кикво ди отговори. ими
готов отговор, пим;ои капак на всичко, отговорът му
е виняги ни устата, пол ръки, много е находчив; || ihn
h—1 3-r UanC nehmen, lass—m хващам, улавям го зи
ръкити; || ail—s gchl durch -clnc Hand, durch seine Hände
исичко миирна прсз ръката, ръцете му; || cs . ist Curch
vlclc Hände gegangen миняно ; прсз много ръце; ||
eiwas füa die gufc Hand В—кшиш, нещичко за дясната
ръка- || hinter dee UanC s—ln. slfz—n играя последен ня
карти. ;м;м последни ръка; || hlntea 3er vorgiHaiicncn
Hand gähnen прозявам сс зад ръката си, скриним про-
тявк--я зид ръката; || Geld hlnlcr der UanC labil имим
скътани, спестен;, милко пир; нисгряня- имям малко
бел; пари зя черпи пни; || In dl— Hände hiascni bauchen
духам, дъхим пя ръцете си; || einem Peteleh im die ölcit-
ilcit UanC überlüHrci пяи;онилизиояМi експроприи¬
рам завод, предприятие; || 1m dl— Hände -pclcn. spucken
плювам си ня ръцете; || Hund in Hand ръки зи ръка.
задружно, заедно, съгласувано, а унисон; || UanC in
UanC gehen, urbciicn вървим зя ръки- помигам; сш
взаимно, съ'лиечнимe р-бот-г- си, усилията си, съ¬
трудничим си; || in guten, schiechlcn HänCci -rin в доб¬
ри, лоши ръце съм; ' || in festir Hand'- -сш не се про-
пивим, в твърд; владение съм; || in icsftn Händen sein
а зприв; ръце съм. омъжени съм за сериозен човек,
кой+о ме пържи здраво за юздите. в ръцете си; || ciwas,
Cas Hell fest in Cce UanC buhen държа нещо злраио
а ръцете си. стискам го- държи зтрин; внясгmя, ръ-
ковотсгвото а ръцете си- || alle Trümpfe, einen Trumpl
'm der UanC haben държи иснчкн козове, имям коз в
ръкити си; || alle Fäden in der Hand babei, ШакТеп държи
всички пишки а ръцете сш, из ръководя исичко. всички
нишки водят а моите ръцс; || ici hübe mich in 3-r UanC
елитея сс. не се изт-в-м. онлятявям, оелитял съм
вълнението си. държа се здраво зи юздите- || er Halle
sici ilchi 1мт—' in der UanC той не ниня'и сс влятееше,
често гуВеше самообладание. нервите ст; || sie l-l wi—
'3:1- in seiner UanC гя ; кято восък а ръцете му, той
може ди приет с нея, каквото си иеk-; || Cis liegi 11:1.
Hand 567
'm melm—a Hand, ll—gl ' in der Hand Meines СШеТ- тона пс
с - а моят; власт, пе завист от менс. зиинс; от моя
шеф, е а ръцете ня моя шсф; || Cis hal mir der Zu/älk
im dl- UanC gespickt по една случайност гови попили;
а ръцете ми; || ihm ciwas im dl— Hände -picken погриж-
вам сс. нагласявам нещо тя попадне уж случайно в
ръцете му; || es zuckt nie in den Händen. elwi- zu Tun
ръцете ме сърбят ти няпр—ая нсщо; || etwas in dl— Hand
n—imem вземам, поемам нещо в ръцете си- || 1:1 nehmt
Mein Herz" 'n die Hand, habe м—im Her/ im der UanC
nрeетрaнрнaм сс. окуражавам сс. добивам смелост,
кураж; владея сърцето, туиcтиягя, вълнението сш, пер-
аи+е си. пе се изпивам, нятвинам стряха, вълнението.
стеснението си; || die Augcn im dl— UanC n—hmem па-
nрд'им очите, зрението си- || dl- Bclmc in dl— Hand
n—hmen плювам си ня пе+н+е, хуквам като хала, фу-
рия, вихрушка, понасям сс бързо пи някъде; || ich habe
m1:H 1m dein— Hand begehen предадох се а ръцете mm.
открих си картите, спатиите, тайните сш замисли; ||
ihn elwu- in die UanC drücken мушням, пъхвам, етик¬
и-м нещо а ръката му; || etwa- im die Hand hekomitn
пещо попита а ръкити ми; Ц ihm Conml dei Glaube
1m Cie Hände изпитва го ни собствения сш гръб, върху
гърбя си. сам сс уверява, уиеряия с; от соВстасп опит
и истинността пи нещо; || 11ш elwus in dl— UanC gc-
lohen. vtaspacci—n обещавам му нещо н-И-тържссгиено
(със стискапе На ръка); || hier wäcisl den. Leuten 311--
im 31c HänCe тук ни с;рр-р им идви всичко наготово,
;м се потняся иснчко ка+о ня тепсия, ни поднос; || d—n
Kopf in dl— Hand sTülzen, veageaben подпирам глав¬
ни ръка, зиривдм гниня а ръцете си; j ich l—ge (hi/eiic,
slciki, scl/c) Mein S:i1:k-ai im delmt Hund пост-вям,
елPГPм, предавам съдВИтя си а твоите ръцс; || 'm 31-
die—, TaeMde Hände übergehen преминавам в други,
чужди ръце; || iim in dl- Hände fillim попитам в ръцете
му- || etwas Tällf м'е, rinnt mir von -elh-f in die Händc
псщо ми попиля, ми сс тика симо а ръцете, Вез ди съм
го търсил. искял; || ihm 'n die Hände seien оч-кв-м
от него, гледам го все а ръцете, колко ще ми т—де;
|| er leägl das Ueaz 'n der Hand сърцето му е на gнинтр,
той носи сърцето си пи gнипти, ни езика; каквото му
е ни сърцето, тови му е ни езика, откровен е. к-зви
сн всичко откровено, искрено; || in dl- HänCe kIзT-ehen
пляскам : ръце; ръкопляскам; || mich. 'n die (hoile)
UanC а никакъв случай, ш пуми да нс с+яна, ни пикикии
цепя, пе си праии пипризни илюзии; || ihm etwas in dl-
Hun3 gehen предоставям, възня'PМ му пещо, нито-
нирвям го с пещо; <£> ein Sperling 'm Cei Hund isf besser
als —'ne Taube uuf den Dach по-добре пет ни ръки, и
пс десет, че чакай; по-добре сврака а ръки, я пс сокол
а гори; п;-д;Вре с чер колич (комат), и пс празпа
торби; по-добре и бобова елимя ог празни дели; по-
тобре днес сдно яйцс. и пе утре кокошки; по-добре
тнес пет, и не утре шест; <$> was ich nicht in den HänCen
habt, kann ici nichi hälTem кикнот; пс притежавам, пе
мог— ти запържи а ръцете сш- || mit clg—n—a Hand със
еобетвeпитя си ръка- || nli haeier, rauh-e, ci-canta,
-chwachr UanC rcglca-n управлявам сурово, : -върти,
желязна, с.—ба ръка, пържи здраво управлението а
ръцете си- - с.—В владетел съм; || nii der linken Hand
etwas -'ledigen, Bü:ice -cieelbtn свършвам пещ; меж¬
ду другото, Вез всякаква мъчпотия, без ди ми отнеме
мпого иреме; между другото, покрий другото пиши
книги, сс зиниминим и с пиеитeтстао; || —Twa- mli ge-
-ehmаf2Ten Händen mthm—m вземам, приемам нещо пи
драго сърце, с нрй-тонямо удоволствие, с отнорен;
обятия; || etwas mit dcn HänCen ft-thulten държи нсщо
: ръцете. стискам го а ръцете; || mil beiden Uänden
zugrcITcm улрндм, хнищим с двете ръце, посягам, гр—6-
ним с двете ръце; запретвам се, зининдм сс с двете
ръцс ни работя; Ц ici -weiac mici, sträub— mici mit
Hand und Fuß, mif Füßtn und Händen ;тбрипдним се.
Вр-ня се, съпротивлявам се, противя се. търпим сс,
опъвам се, оказвам съпротива с ръце ш крика; || etwas
mil bloßen HänCen an/a-sci хв—щям псщо : голи ръце;
|| . etwa- iii Hand und MunC vcrsprtcHcm обещиним
пиИ-тържестиен; пещо, със стискане ни ръки и клетва;
Ц dl- Augen mit der Hund htdcckcn з-кривам очи c
ръката; || sein G—ld mit vollem Händen ausgebeni geben
хирти, пръскам, раздавам, давам пирите си с пълни
шепи; || nll - der Hund winken, hcaumfuehfekm михям c
ръка, ризмихним ръка; || nii der Hand lui etwa- (Akk.)
zeigen покизиим. сочи : ръки ня пещо; || nll dcn Händen
in den Uö-emtlseHen 3ä-teHem стоя c ръце а джобовете;
|| etwas nlt гоН-' Hand /eretörei разруш-в-м псщо
безмилостно- || nli den Händen reden говоря със знаци,
c ръце, жестикулирам; || nii iecrcm Händen ComMtn,
äbzlcicn, da-ttlen връщам сс c празни ръце, без ти
свърши пищо, Вез ти постигни пищо, стоя с празни
ръце. бсз стотинки в тжоВя; || etwa- ist mit Händen zu
gaclfen нещо с осезаемо, може т— -сс нипипи, т— сс
набира с ръки; ясно с кито 'бял ден- || ich Habe mich
ergeben ill Ueaz und mli Hand предадох сс изцяло,
: туши и сърцс; || slci (Z>.) mil 3er UanC vor dl— Stirn
e:h1agcn, über Cas Ge-icht luHeei удрям се : ръкити по
челото, мипивим с ръки по лицето си. n;гнржgям с
ръки лицето си- || naci der Hand etwa- verkaufen про-
дивим нсщо пя ръка, Вез ти го тегля; || UanC über
Hund schwimmen плувам кроул (ту с елни—я, ту с лоу<
гат— ръка); || nli 1Нм über dl— UanC srin а оВтегпитн
отношения съм с него- || immee -Twas um die Hund
haben müssen пе мога пи стоя Вез работя, със скръс-
;епи ръце, исе -одбни ти чопля нещо; || um die UanC
die Tocbice unHulien поисквам ръката ни дъщерята;
|| unter d-e Hand тайно, скришом, тихомълком, под
секрет; случайно; uпиuтeн;по; || etwa- тТсг den Hän¬
den haben работя пад пещо; || unter 3er Hand - dcs Aazte-
пот грижите, а ръцете пи лекаря; || er stieb nie unter
dem Händen -ой умря, издъхни а ръцете ми- || ' ihm
unter Cie Hände kommen попат—м а ръцете му; || ibm
ciwas unice Cie Hände gehen давам нещо пи грижите,
под п—лзора, закр;.—;— му; || da- GelC -:imolz, /creamn
nlr uiier 3cm Händen парите се стопиха в ръцете ми,
се ;зпитяси през пръстите ми; || dl- Arbcii gelt nlr
floli (flink) von dtr UanC оиBогиги ми спори, ми ите
отръки, ми нъра; по мел и мисло, кито по води; '||
ciwas von langer UanC vorbratlftn пот'О-вдм нещо
издалеко, грижливо; || von zaricr Hand ;; нежни жен¬
ски ръки; || von Hand zu Hand geiem минавам от ръки
пи ръки; j von 3-r Hand — zu d-e Hund надясно;
наляво- || vom (au-) der Hand im dem MunC Iehen живея
от днес зи утре, ден да мине, друг п— пойте. какаото
изчуким, изпукам; ' еди- преживявам, едиа свъртнрм
двити края; || vom 3-r Hand —--—1 ям сухоежбини; || ein
Weik von -einer Hand, von späterer Hand творба ;—
пегонр-и ръка, от по-късен майстор; || eTwas. von Сее
UanC wi'eim отсвърням,отBлъсквим, о-кланям, иг¬
норирам нсщо; || е- läßt -1:1 11:1. von die Hand weisen
пе може да сс отрече, оспори товр току-тяки; || den
Uui3eciuh von dee Hund -.111/11 свалям, смъкн—м ръ-
KaamPTa от ръката си- || vom eafähremer Hund -geleitet
ръководеп. упраиляв—н, прnътетиуиин ог опн—па, неща
ръки; || vor 3-е Hand засега, а настоящия момеит; ||
568 - Handbreit
eTwas vor die Hund nehitm започвам, зясвищям пещо;
|| voe dtr Hand zuwerftn хвърлям карта, преди ти ми
е дошъл редът (при игра на карти), || elwäs voe Cer
Hand haben нъзнимeрдaрм ga направя пещо; нещо ми
предстои; || zu HänCen Cts (von) Heren L л;тп;, соВ-
етвeп;ръчпо g; господин Л; || lim eiwas zu .'шсп
Händen übergeben преливам му нещо ни еьсоPпeпиei
товeодвим 'О а ръцете му; || —in Buci zur Hand nclici
вземим книги а ръка; || eiwas zur Hand habtn имим
нещо пот ръки; || -fwa- liegt, ist zue HunC пещо с под¬
ръка; || veralt, eine Ehe zur limkem Hand м;р'ипититeп.
перииеп Вряк; || lim zue Hand gcheni -iim помиг—м мч-
потръка съм му; || cr saß zur rccifcn UanC 3-r Hau-feau
той ссдеш; от тясната страна, вдясно ог т;мрк;пя-и;
|| das Stück füe Klavlte zu vier Händen клинирп— пиеси
зи четири ръцс; ф die UanC zur Ähsiimmumg, zur Ab¬
wehr heben втитим ръки за гласуване, зи огбоипи
Handbreit, die — zwei Uandbitlf Stoll пве пети ма¬
терия, плят; || 11:1. ui clnc HaiCbrtli welchen, vor-
wärl-komMen не отстъпвам пито ли йота, нит; ня сан¬
тим; не мръдвим, пс се помествам пит; ни йоти, тъпча
исс пя едно място, пс напредвам пито пя сап+нм, нн+о
пи йоти
Handel, Сее - lu-wärllgti, imm—atr. 1nlämdi-ehtr, übcr-
-eciscier Handel външни, вътрешни, местпи, зид-
океански търговия; || С-е HunCci im großen, 1m kleinen
търговия ня едро, пя дребно; Handel treiben зян;-
м-н-м се с търт;н;д, търгуням, върша търговия; ф
eln—n HanCti betaelbcn. 3113:11! държи, Огвиодм ми-
'из;п, търгувам; || cln—m HanCel nll G-Tr-ldc liilben
търгувам, върша тъо'ония с жито; || einem Handel ab-
scikitßcm, nii ihm clmgcicn сключвам тъо'овекр сделка
: нсго; || 3—n HanCti rückgängig 13:111 оизвиндм сте.-
kptp; || iim 3cn HanCel aulCünClgen, uulsugem прекъс¬
вам, рртвaлям търговските връзки с псго; ф Handel
und Wandel търговският живот, вземане и тавине; ку¬
пуване ш продажба; || dtr Handel gerät ins Stocken тър¬
говия; пе върни, е и застой; - 1m Handel höri die
1i-sidsehufT uul сметкит—. търговията nр;ятeнетн; пс
признава; бритс-в; зи братство, и сирене зи п—ри; със
свой яж. пий. търговия пс поиви; преди всичко ни-
гересът; ф Сее HunCel wird -'1-1 (Schiller) оиB;гPTP
започва ти стави сериозна; || -ici (Akk.) 'n elm—n HanCel
11113--—! впускам се и неприятни история; || ich /iche
mich aus dem Handel измъквам се от ярeритр
Händel, 3er — Händel -^1-1, stiffen -Tъред оитпрр<
amm, свиди. кавги, заяждам сс, роня за кавга; Ц nif ihm
Händel ШаЬеп нмям орзпррв;и, кирим се с пего; || ibm
1m cincn Händel verwickeln зипнигрм го, пямeевим го
и рртпррн;д; || ici ка--— mich mil 1Шм 1m einen Händel
cin, 611:11 —inen Händel vom Zäune екиовим се c пего,
започвам ризпоин;д, к—нга с него; предизвиквам Вез-
причинна кявти, разпрания, кирип;ии, еврдя; <ф> kleine
HänCti -TäiCcn dl— Licht : когото се кир-ш : пего щс
се еroвиодн; които се обичат, се кират
handeln — jtlzl isi cs Zcii zu banCein -с;'и е моментът,
време ли сс п;Ис-нчви; || cr bal geuusin an mle gchandell
той постъпи жестоко : мспс; || te hal wl— ein PruCcr
an mir gehandelt той постъпи. сс отпесе кит; брат,
братски към мене; || aul eigen— Fausi bündeln пeйетву<
ням. постъпвам ни - своя '.aHa, отговорност, пи свой
риск- || enigegcm die Bestimmung, gegen, wider 3us Gc-
-сТ/ bäid-li тeйетнуврм, постъпвам и разрез с нареж¬
дане—;, тркопи, против нареждането, закони, проти-
нозикопно, незаконно; |( in Noiwebe, in —igenei Sa:hc,
'm vollsten Eiiv-retäidnis mii ihm bandeln действувам
а положение пи симоо-Врии—, зи снояти каузи, и пълпо
ояз6иоитeнетв; с него; || in -стст Ge1efe, Sinne hunC-in
постъпвам, тeИетвувям в негов пух, стил, спорел раз-
6;оип;д;и му; || 11:1 d-e Voa-chaift, nach -cimcM Willem
huid-li постъпвам според нареждането, съобрази;
нареждане—;, неговата воля. съгласно волята му;
егеТ ШапЗекп und Cann redtm . (Schiller) по-нипрет дей¬
ствувай. после говори; ф die handclnCen Pir-omcm
действуващите лици- ф das 3u:H hanCtIi vom, über
etwas (Akk.) и книгата се разпр-вя, говори за, върху
пещо; || der Äufsufz banCeki von 3cr Frclhclf, über di-
'—-11 3-r MuiCaeiti егигидгр разглежда, -оeт;ор
въпроса зи свободят—; а стигияти се разглежда иъ-
просъ; зи същината пи диалектите, сс говори зи ' съ-
щип-та пи диалектите; ф um was. worum Handelt cs
sici зи кикво се отпяся, сс касае, каки— с риботити; ||
es hanC-ii slci um Mein Leben к-с-е сс. ;;пред се зи
живот— ми; || cs ШапЗект -1:1 um lolgeides касае сс,
отпися сс зи слепио-о- ф 'ш großen, 'm Cielnem biiCtin
търгувам ни едро, ни дребно; || м'Т etwas, um —fwas
häidcli търгувам : нещо; пазаря се зи псщо; || er läßi
mil slci ШапСскп c псго може ти се пазари човек, ди
преговаря; || -1:1 (Akk.) ге':Н ШапЗекп ти6о'ртднрм c
търговия
111311-11118 — HimCeistlnig w—rdem спогаждаме се
зи цената, спaзиоявямe се ,
Hä—delsufher. dcr — cr ist ein HänCeksuciee г;ндм
кяв'иджид, екинтянтж;д, евидливeц с. много свидлии
човек е
handfest — clm banCfcsice Buascht здравеняк; || clnc
häidT-si- Mihi/til богат, обилен, разкошен оВед; ф
clm 1113/1-1-1 Betrug двня, несъмнена измими, дип;
монeн;тeетио; || -in— hundfe-it Lügt дебели, нагли,
опиниги лъжа; || band/esfc B—w—is— безспорни. пеобо-
рими, съкрушителни покязитeлетви;. ф 111311-11 Voe-
scikäge конкретни, оeилпи предложения; ф ihn bind-
Те-т 11:111 зиливдм, хвищим, улавям го
Handgeld, Cas — HanCgciC п—Шмеп, geben вземим,
дивим капаро, кяп—ририм
Handgelenk, Зз- — -1- bal -1:1 3а- Handgelenk vcr-
-Tauchi, gebrochen тя сш изкълчи, счупи китката ни
ръката- ф umg. ein lockeres, lö--e Handgelenk habtn
имим хлабина ръки, лесно Вия; ф aus Cem Handgelenk
b-euus без всякакво усилие, леко, кито пи шеги, кит;
пи играчки, к—то нищо; кято с вълшебни пръчка; ||
ciwas aus Ccm Handgelenk b-eaus tun, bcscHIießcn, Tref-
1cm nорвя нещо лесно; вземим решение, без мпого ди
умувам. разсъждавам, мъдрувам, решавам сс лссно
ни нсщо; постигам го бсз усилие; || 3а- kann пап 11:1.
so 11113:1 aus Сем UunCgelink machen. schüTTeln тон;
пе с тики просто ди се пипоив;, пе може ди се реши
таки лесно, хсй тики; не С бучни пръчки, пий иипо; нс
моги да го изтърся ог ръкав— си. п— го ;твяgд от
джоба си- не съм господ ди го направя; || er sebüTi-ki-
-cine Elm/äikc aus dcm Handgelenk ;;й просто прсли-
и—ше ог итеи, срумврп;д; Ц so aus den Handgelenk
Cann i:i du- 11:11 -ig—n пс моги да кажа гови веднага,
трябва ти помисля милко зи тови
handgemein — hinCgeiein werden посягам с ръка да
бия, пинитим ни бой, сВинам сс. нахвърлям сс да
се бия
Handgemenge, Cas — es kam zum Handgemenge стиг¬
ни сс до сВивипс, по Вой
handgreiflich — handgrelfllcH weiden посягам ти Вия;
сВивам сс; ф Hзndgrti1I1eH— Bewe1ee конкретни. оче¬
видни, яви; токизителстни; ф lim etwas häiCgre1f1ieh
Müchen обяснявам. изяснявам му псщо, пипривдм му
го понятно
Handgriff, dtr — die UaiCgiifTt kennen познавам
свитк;тe, похватите, майсторият; пя нещо; ф Cas sinC
doci nur —in paar Handgailft требен, нищожен труп е.
пс . заслужава ди сс говор; зи тоиа, ще го свърша лес¬
но. бсз гондм -рут, без много т— си давим труп; || 'Нм
einem HunCgill nacben пом-гим му; || keimen Handgriff
füe ihn Tun пръста си пе щя ти помръдна зи нсго, пс
се помествам, нс сс помръдвам да му помо'пи
Handhabe, dl- —- eine Handhabt -eHuf1em смт-вам,
пимирим повод; || ihn Mif, durch ciwas eine Handhabe
bicfen, geben тиним му c нсщо повот; || eine Handhabt
gcgcm lin fimd—n, haben пимирим. имим понол срещу
псго
handhaben — —in Weik/eug biiCbabci Bооиня,енужи
си с инструмент; || -е bünChabic, hal 3us Ii-lruMenT
Tзk-eh gthäiChabi гой държеше погрешно, пenривинно
;пcтрчмeп;я; || eTwa- zu hämChubti wissen умея ти бо-
раня, ти си служи с пещо, манипулирам поивилно с
нсго; || Mise-r und Gabel 11:11'8 buiCbubtn служа си
по етикета, пр—нилпо с ножа и ниниииги, държа ги
nряв;нпо; ф übertr. eine M-ThoCi, —in System bandäi-
6cm nо;лр'рм целесъобразно метод, система; || —in
G-eiT2, 3us Rechi unparteiisch bindbubcn прилагам
строго з-копа, съдя бeзприе-оисгпо
Handkuß, Cce — nli Uundkuß cinwikkigem съгласявам
се пи нсщо с 6лрroтиоп;е-, ни доя'; сърце- || Kail
nlimi iin mli Handkuß Крот ще го вземе ни драг;
сърце, ще го приеме с благодарност, ще те оизцeлчви
зи говя
Handlanger, d-e — den Handlanger machci ;'рид ро-
нд-р пи помя'яч, разг. пя ;Bрикт;Яi ни .якей
Handlangerarbeit, die — HünCkuigtiarbtll für ihn icl-
stem. vcrricbfcn, umg. macbcn негов помигиTi сътрудник.
разг. ;Bрикт;д, лякей съм
Handlung, di- — der Orl, die Elnheil der Handlung
мястото. единството пи тейстинс—о; |- dl- Handlung
spielf im Italien действието стива, сс оиз;'ривя а Ига-
лйя; - || das Stück isi аем . un Handlung пиесата не с
динамична, ням; динамики, действие; ' ф time krimi¬
nell—, uneifflicb- Handlung криминално деяние, пре¬
стъпление; криминална простъпки- Везпринствепи по¬
стъпки, безчсстне. BeзоBоPЗиei бeтчине;во; || eine
Handlung aus Liehe. aus elg—пем Äntr1e6 постъпка, про¬
диктувана от любов, по собствен почни- ф die Hand¬
lung hält ums 1m Spannung, eaeticif ihrem Höhepunkt
действието пш държи а напрежение. достига своята
кулминационна точки- ф das Essrm l-l füa ihn, bci iin
eine TeierllcHe Handlung яденето с за псго свещенодей¬
ствие
Handlungsfreiheit, die — voll- HaiCkuig-lrtlbtli Hiben
имам пълна свобода ня действие
Handschlag, 3er — etwa- duecb HäiC-chiag besiegeln
подпечатвам нещо c ръкостискане; || keinen Uund-
schkig Tun пс сс помръдвам да направя пещо, нс си
мръднам пръсти, нс похвищим нищо. въртя палци; |(
ihn durch UanCechIag verpfilcHfen задължавам го чрез
ръкостискане
Handschrift, dl— — clnc gute. uilte-ik1ehi Uзid-eHr1Tl
хубав, нечетлив, псдесп почерк; ф die Uзi3-eHr1Tt ist
verloren gegangen, hat sici erbaiitn ръкописът се с за¬
губил. се с запазил, съхрянил; ф das W-ek verrät dic
Haid-chrllt cimts großen Maites гнорб—г— издави тст<
кита пя велик художник, майстор; ф umg. ее ecHа-ibi
ein— gult Uund-eHr1fl гой нмя хуВин почерк, разг. им;
здрава. тежки ръка, пердаши, удря здравата
Handschuh, Ccr — dl- Handschuhe anzlcicm, auszich—n
Hang 569
стр'иМi енилдм ръкавиците; || dee Uзi3e:buh paßl, ist
zu eng рькив;иргр ми с тъкмо, ми с по мярка, ми е
мпого тяспя; || ibn mit UаiCechshci äiTaescn хвищим
го с ръкавици, с върха ни пръстите си; || umg. sl— gc-
böeti zusammen wie HunC und Uun3ecbsH те ся като
живец и покът, дупе и гащи, гърне н коприва, като
бъди; вечер и Вожич. водят сс кит; Витолек; просяци,
хилвипжидти зи б;трдж;дги; ф ihn dcn HaiC-cbub
hinweifen хнъондм му ръкавицат; си, извиквам го пи
туел, о6двдврм му тус.; || den HaiCscbuh uufnebmen
приемам дуе.—, поe;звикитeлетвого
Handtuch, 3as - -ici (D.) dit Händt in clncm HunC-
tuch iblrocCn-i избърсвам ' си ръцете : пешкири, : кър-
пит— зя лице; ф -е isi ein schnakes HanCtucb -ой с cyx
като клечка; || schlapp wie ein nisse- Напат^Н отпуснат
кято мокър пещемя.; ф ein schnakes HaiCluch гдепи
ивици земя
Handumdrehen, Cas — 1m Uuiduidrchti а м;', до-
като сс обърнеш; покато преброиш до три; токи—о
плесни с ръце
Handvoll, die -- eine Handvoll M-isehci шепи хора
Handwerk, Cas - ein HanCwcrC tritemtn, as-üЬtn,
Trtlbtn итчтивим, упражнявам зрпрдг, трп;мрним сс
със зипидг; || -1:1 (Akk.) in seinem Handwerk uuskcnncn
— -—Гп HanCwceC versTchen влятея, пози-и-м си зи-
паяти, оит6;орм от трпия-и си; || ein HanCwcrC von
Hoi—r wliT-cballilcice Bedeutung типрд- от голям; сто-
папско тпячспиe; || er 1-Т —in Melsiee in -cln—м HanCwcrC
той е майстор а запият; си- <ф> jcdea Treibe sein
Handwerk всяка жаби др си зпие гьола; <£> Handwerk
bat goldenen Boden зяпрдт пе тегли глад- зянидтьт им;
злати; дъно; ф 11м 3is Handwerk . keg—m турям. енргим
крий, точки ни престъпната, злоиредняги му дейност,
ня безчнпстаятя, безобразията, интригите му, спирам
прсустинондиим дейността му. пречи му ди я упраж-
ндaЯi пи вред;, да пакости, ти злочнистии, злоегор-
етвчви- сене-м му чeмBeоя, юздите, юлирд; || iim ins
HamCwtrC pfuseh-n, grellem. faikcm бъркам сс, меся сс
а- оиботи-и му, Вез да ризВирим нищо от пся; пъхам
•сн '—гага, те—; пс ми е работа- влизам а чужди по-
ливки; ф du- Handwerk grüßen отбивам сс през време
ня сгоинетвуиинeго сш при свои събратя занаятчии,
зи пи ги поздравя и ди им поискам помощ
hanebüchen — —ine Hanebüchen- Lüge, Uli/c тебе.—,
п—'.;, пелепя, ;пинрги лъжи; непоносима, адска жеги;
|| —in han-büchci-i Unsinn невъобразими глупост; '.у-
пост пя квадрат; || eine hancbüchcnt 1rtchbc1T, Unvtr-
sehä1Tbt1т чудовищно, невъобразимо, възмутително
ирсилегво, безсрамие, истинско безобразие; || Cas l-l
ja hanebüchen ти —оня е "нeччвипо, невъобразимо. чу¬
довищно. възмутително
Hanf, Cce — Hilf Ьее:Шсп, raulen, rö-ltm. schwingen,
Hecheln чукам. скубя. питопяиим, Вухям |мъпя, мла+я),
чсши коноп; ф 1ш Hanf -itzcn — wlc Сее Vogel 'm Hanl
sifztm намерил съм си дебела, върбови сянка, сетя си
пи тоnнuчко, жився кито минки а полип, вирея като
морков, тикви ни Вунище (боклук), плувам като кюфте
а м-сло.' като сирсне а мисло, кит; бъбрек в лой;
пилнин съм си пи пъпа; || ich kann .ш1:Ш nichi aus d—ш '
Hail finden типнeн съм сс кит; петел (пате) 'а кълчища,
объркал съм конците, нс Мо'— ти сс оправя
Hanfbraut, die — mii Сее Hünlbraut getraut венчан
зи въжето, зи бесилката, обесен
Hang, dtr — ам geüncn Hang ни зеления склон, скит;
ф cincn Hang zu —fwas haben имим склонност, пя-
570 hangen
клоннос;, влечение, разположение към нещо; || -'nen
Hang zum Übertrclbcn, zue Veeschwendung, zur Lüg—
bibcn им—м склонност към преувеличение, разточи¬
телство, лъжи, да преуаеличивим, пи пръскам пиляи;
и пилдено пир;, та лъжа, ди поелъ'вим; || —inen an-
gchoacnen Hang zum Zweifel beslTzcn ротен скептик
съм, по питрт; клоня към скептицизъм; ||- cincn Hang
zun TräuMei, N1:11-1^ bihtn имим склонност към
мечтятелпост, мечтателна п-тура съм; клоня към мър¬
зел, - безделие- ф aus dem Hang ab-peingcn скачим ог
положение ни ии;
bu—gf—, hängen — C-r Baum hängl voller Fiüchlt тър-
вото е отрупано, с свело, провесило клони от плот,
клоните пи първото ще се скършат, са увиснали от
плот; || -der N-hci, C-r MonC hängl lief мъглити е пял-
пила, легпрли ниско, месецът е пипнал ниско, дълбоко;
|| umg. scherzh. dtr Fumikiensigem hängl scilel семейният
мир е п—рушеп, тие-ряшeп; ими хър-мър, оизпоиниИi
кавги, караници, недоразумения а семейството; || die
Pauurbeiien hängen строителните работи изостре;—, пс
вървят кикто трдбнPi не се придвижват пипрст, пс
напреднат. ся а зястой, сс nроточиср, се ти6рв;ср мно¬
го; || dtr Prozeß, eint Pietle Scbacb Hängl процесът се
поотики, с още висящ, исе се ;гтргр; партия-и ших
е исе още нерешена, нслонгряна; || dl— Sciraubt hängl
винтът не с затегни; добре, с хлибин. нс държи- || wo
hängt'- denn кикво имя, кякио се е случило, кикво с
египило, какви пакост, беда, Веля с егрпилр; || scherzh.
hier Hängt cr ето го, тук съм; шег. тук пипни той; ||
dial. es hängl хвяни, сполучи; " wer Hängen -oll, treäuTt
nlcbt комуто е писано пи умре пя бесилката, пе сс
удивя; черен, калпан мингьо ('олог—п, грош) пе сс зи-
го;вр, и; се гуВи; троскот пе се губи; ф -е hal die
Prüfung mit Hangen und Pumgen bt-fandcn, gteehlfTt,
l-l mif Hängen und Würgen Cuech 31— Prüfung gckomitn
гой изпържи изпита : голяма мъки, разг. с 'олям зор,
с триста мъки, зора, едиа-една; ф das Bild hängl an
dcr WanC, dtr Rock an einem Nägel, die Gehcnktt in
Galgen крогипрти аиси пи с—епата, сакото ни пирона.
обeеeПидт ни бесилката, въжето; || slr Hing im stin—m
Hais -я увиепи, се хвърли ня ноиги, шият; му; || das
Kind hing am Rock dtr Mnllcr детето сс държеше зи
фустата. п;нрти ни мийки си; || an Mulicrs RöcCechößci
hängen държи се исс зи п;тр-и, полите, рчетиги ни
мийкя сш, много несамостоятелен съм, хотя нс; по¬
дпре й- пе мо'— - п— нипоинд крачка без пся; || Сее Anzug
Hängl ihm im Leibe дрехите ;тоият, сс ньогдт -около
тдно-; му, костюмът му с nров;снин, чн;епил пи него
като пя скелет, кито ня тояга; || an ihecn Blicken Hängen
'.етам я ас; а очите. ловя всеки неип поглед, не моги
Т— откъсни очите си от пея; || - -clme Augen hingen ge¬
bannt un lircM MunC, an ibecn Lippen очите му пе се
откъсваха от четиги И. гой лоиеше всяка нейна думи,
гълт—ше жадно думите й- кит; омагьосан той бсше
приковал очи в устата й- || am Telefon, an dtr Sfelppe
hängcn вися, разг. кисна с часове ня телефони- || neu¬
gierig . am Fen-ftr Hängen надвесил съм сс любопитно
ня прозореца; кисни ас; ни прозореца, зи ти пиблю-
тиним кикво ст-ва навън; || wö(aan) Hängl es denn къде
с пречкитя, спънката. мъчнотията, къле куци, се е зи-
кучили работ—га. къде запъна, пе върви; къле ;е стиски
чепикът; || ich bängc -еНг an 'Шш, Hub— -Т—Т- in 'Шм
gelangen мпого съм привързан, виняги съм, бил мпого
привързан към него; || er Hängl zu sebr am Geld той
обича много пирите, пържи много ни пирите; пирите
си исичко за пего; || -111 Н-а/ hängt mit alirm 13-1'1
an Ihe. an seiner Heimat той с привързан c исички фиб¬
ри ни сърцето сш към нея, към родини+и сш; Ц s—ln
Leben hing an elnei Uuur животът му висеше пи ко¬
съм; || an cimcm s—idtm—n FuCcn längen вися пя (коп-
ринеп) конец, едиа се държа; ,|| umg. alles, was Crum
und drin hängl c всичките му итриВуги, подробности.-
тжунтжурии. съприпиллeжное;и; с всичкия му ком¬
форт, разкош, с всичките ' му удобства; || es Hing am
Cem зависеше от товр, бсше зависимо, обусловено от
псго, а тоеи Веш; пречката, причината, спънката; ||
dit WäscHe hängl uuf d-e Leime прането е пи въжето,
виси, с простряно ни въжето- || die Zunge hängl 1Нш
aus dem Нак-е изплезил е език, едни си поеми дъха,
едва 1™— от преумори; || weit aus den Ftn-ttrn hängen
питиесн. съм сс навън ог прозореца; || er hängl beim
Wlai, 6—1 Cer Behörde той има ди пана. задлъжнял е
пи кръчмиря, ими разправии с влиеггя, ими ди отго-
вирд пред влретгр, чака 'о пикязипие; || er hängt bci
seinem Leirer, h—1 lia учителят му пе гледа с добро
око пи псго; тя пе го обича; || sic Hing lange bcl ihrta '
Freundin тя . остани дълго при приятелката си, се за¬
седя у пея, разг. й пиприин арменско гости; || die Tür
hängt in den Angeln воитити е закачена. аиси ня пан¬
тите- || Halb in der Bank hängen полчuтпррвсн стоя ha
чипа; || —im Bild 1m ZimMca Hängen тикрчирм картина
a етрдгр; || Ccr Prozeß Hängt 1ms Crllit Jähe процесът
сс води, се влячи, се протака всчс трети годипи; || 1ш
Gltler hängen закачил, заплел съм сс а решетката; ||
in MülhtmafiC hängen куцам. пс ми иърии, изоставам
по м-тем-тика; м-тема-ик-та пе м; върви; || er hängt
nue noch in -seinem Kleidern дрехите му играят. сс вър¬
тя— около -дн;т; му, провиенили са кито пи скелет;
|| dl— Dämmerung hängl in dcn STraßcn здрач се стеле
jio улиците; улиците си потънали а здрач- || völlig Im
der Luft hängen лежи открит, незащитен, изложен съм
напълно ня всдkикви опасност; || —ine fieherndc Erwar¬
tung (Spannung) Hing. 'm Raum сгря—; бе' изпълнена c
трескаво очакване. напрежение; || der Magen hängl nlr
his in dit Kni-CcHicm стомахът ми свири ня цигулка,
р—м—зан, умирим от глип; || dicif—a Zigarettenrauch hing
1ш Zimicr с-идтр бе изпълнена с гъст тютюнев дим;
|| eine Locke hing ihr in die Silan една къдрица инсешс,
се спускаше нит челото й; || mit ihn hängen имам дуел
с него- || Cer Wagen Hängl mach limer - Seife конр-р r
наклонени, наведена ни едпити стрини- || di- blonden
Locken Hingen 1ha über die ScHullern русите й къдри
nрдрср върху раменете; || Wolkin hingen über dcn Bie¬
gen облиии се Вяха надвесили, бяха нялвuсняни пад
планините; || —in Fluch Hängl über ihm иид нсго тегнс
проклятйс; || —in Damökiceecbw-rt hängl üb—r тсГтеш
Huupl Дамоклев меч е нилн;епил над 'лян—т— ми- ||
umg. wie Hingen übte dcn Biückemgelämdca бяхме се
нитвес;.; пит парапета ни моста; || über eimem Ab¬
grund hängen нядaeенл съм се пит пропаст; Вездня,
пропаст зсс, е т;пилр ' под мене
hängen — er wurde gebängi, nan ließ ihn Hängen той
6e обесен, обесиха го, окачиха го ни въжето, бес;.-
кита, окичиха му въжето ни ерата; Ц ici will mich Hän¬
gen kis-en, wenn ich ilchi dl— Wahebtll gesagl Hab— щ;
сс обеся, обеси ме, ди пукна, ако не говоря ис+ипр+а;
проклет ди съМ, ако лъжи; шег. който лъже — пи въже,
който нс — пи дас; || kl-b-a lu-se 1:1 nlch hängen, als
Caß... по-скоро съм готон ди мс оВесят. отколкото
та...; || се veedlinl dafür gebängi zu werden заслужава
ти бъде оВесеп, ди го окичат. да увисне пя бесилката
зи гони; || umg. ihn 3—n Brotkorb böhcr bängen кячвям
Hans 571
му (кошниии;р с) хляба ни по-горниги полици, пи-
мрлянрм падпиц—та, дажбата му. даним му ди яп;,
колкото тя пс умре от гляд; <$> wenn nan jtmanC bän-
gcn will. finde. nan auch dcn Strick dazu искат ли ти
те обесят, винаги лошо се пимиои (винаги въже се
намира); когиго искаш пи пипикое-;н пи някого, ви-
ниги ще сс п—мерн ничии; мътиш ми нс мътиш ми,
ще те изям; " die kleinen Dl—he Hängl мап, 31— großen
läßt mun luu/en малките кррли; увисват ни въжето,
'олемн+е 'и оставят ди итBдгит; законът е ка+о пия-
жипи: осити я разкъсва, мухити се ;nн;ти и пся; ф
die Nüinb-igti hängen (Ь-пк—!) Celiem, -1— bäiicn ihn
denn (zu) vor (Schüler) нюрпВергци+е пс Веся; никого,
тор; пи са 'О з—ловилн. Подигравателно двустиише по
всяка вероятност от рицаря-разбойник Еплайн фон
Гайлинген, който се измъкнал от ръцете на нюрнберг-
ците малко преди да го обесят. Преносно значи: пе
сл—г—й тигипя ни огъня, прели ти си шия. р;6ити,
нс оизмихвий крик—, преди п— си сс кичил ни коня, не
продавай кожити ни мечката, прели ти сш уВил мeт-
к—та; - mit gegangen, nll gcfung—n, iit gcHangcn сви<
пеш ли се ни хорото, пущане ндми; ga.— Виби пари,
свяпили сс ни хорото, ЛPнр пве ди се откъси;, пе я
пущат; покрий сухото (дърво) гори и суровото; с ко¬
гото тръгнеш, с него ще те хванат, с него ще те
обесят; ф etwas niedriger hängen окачвам нещо по-
донч, по-писко- проверявам, попни'им пещо ни про-
нерка, обсъждане; шег. обяснявам '; с прости, по-
сгъппи думи; тиним му 'ляепое-; ф ein Bild an die
Wund Hängen окиче-м картипя ни степа;—; || dcn Kion-
1-^11-' un dic Deckt hängen окачиим полилея ни ги-
иана; || den Mänfck in den Kl-iC-ibaCen hängen ок—ч-
нам, зикипвим пилгото ни зикитилкиги зи дрех;; || ihm
an Сеп Galgen hängen окачвам го ни бeе;нкртр, въ¬
жето, обесе-м го; || etwa- an den Nagel Hängen ;кртним,
турям, зикинвим пещ; ня пиропя, гвоздея, куката;
;тоетивдм, тродзним пещо. отказвам се ог не'о, ети-
'им му кръст, турям го под мнидеря- || elwu- an dl—
LufT Hängen изнасям нещо павъп. ни въздух, окичвам
го ли сс проветри; || elwu- un dl- große Glocke hängen
окачвам нещо на голямата камбана, даним пи нещо
широка тлиепое-, оизгоьбдним, оиз'тиедвим го, раз-
дрънкаим, оизпиеям го, бия ВариВ-пи зи него, Вия
-ъпипи пиняно и надясно зи него; || ich Hänge mein
Utrz in -1— привързвам се със сърцето си към нся- ||
viel Geld in etwas (Akk.) Hängen вни'им мпого пири
и нсщо, пръскам много пари зи пего; || viel Zeil un ein
Hobby Hängen ;зоитс;дним, губя, пилея мпого врсмс
зи някакво увлечение, зи ck-kb- страст; || er Hui srin
11161- Leben in eine Ilkusiön gebängi той проп;нд по-
.онии-ти си живо— ти гоп; едп; мст-р, илюзия; || мап
Hai ihn eln—n Pro/tß an Ctn Hai- g-hängi мопт;оиси
му процсс, пип;си го поп съд; || dtr Schiulz Hängl
-1:1 an Cit Sobi—n :—.+; се .еп; по обувките; || seine
Augcn Hängien -1:1 un ibrtn Mund очите му се впериха
а чcтрти И, той тънтинe ася:— нейни пума; || ici hänge
nicb ihm an die 1tr-c тинспдм сс за петите му; вървя
по следите му; || cr bängte -1:1 an sic wl— eine Kleiie
-ой се залепи зи пся кито репей, кито гербов— мярки,
nриенрмт; се към нся- || er hängl- -1:1 aul ScHrlll und
Гr1tl an -Гс той върнеше пи всяка крачки подир нея,
вървеше след пся кято крана зи еними; || sic Hängl sich
аПе- auf dcn Leib тя никичунви, окачва исичко пи гърби
си- харчи, пръска всичките си пир; зи ;рурилр; || dcn
Maniti nach Cem WlnCe Hängen обръщам се, въртя се
кит; нетропокизител, слънчоглед; въртя сс, па'—ждам
се според обетоягeнетнити, според както духа вятърът;
пагаждам се, приспособявам се спорел обетоягeн<
сте-тя; || wir bängten ums über die Brüstung няпиeс;смe
се пат пиоипeти; ф gehängt -cin изпечен хитрец съм,
хитри лисици съм, и дяволи пропан-м, 'о.ям оВеспик
съм
hängenbleiben — 1:1 bitibe an einem Dorn, an cln—m
Nägel hängen зикитим сс зи трън, пирон; || -—Гп Blick
blich an Cem Mädchen Hängen погледът му сс закова
зи момичето, той сс зи'нegи и м;м;тeто; || von 3er
ganzem Sacic isi bcl nir nichi viel bängengebkleb—n от
ияниги тия р-Воти нс тяn;мн;с пищо, нищо пе остри—
и 'трнртр ми, и паметта ми; || von 1Ьм ist wenig bän-
geigebllehtn от него е ост-пило, се с зиnит;ло милко,
той почти сс с заличил от паметти пи соорти, мрни;пи
си спомнят зи него. почти са 'о трбоин;ни; ф 3-r
Schüler bil—b in die Schult hängen ученикът ос-ипи ди
повгиод клреи; || in 3-i Kneipe. 1m AusianC bängen-
hlclhti зиеeпдвим се, иог;свим а кръчмата, пе сс връ¬
щам ог чужбини. ;<урнрм, четинонявим се и чужбина;
|| 6—1 d—m G-scbäll blieb ein bobte Gtwinn bängen от
стелк-т— пятия 'ондми печалба; ф dir VerCicbi hkieb
an ibi hängen въпреки исичко подозрението ос-ипи пи
лепне (тегне) върху нся; - etwas bleibt imi—r hängen
ог всяка клевета остани по пещо пи лепне, останат
слсди; ф die Puriit, Cie Sacic hkieb hängen пио-;дти
острви недоигринр. ор6отртр острия. висящи, нераз¬
решена, пeдонърщeнЯi остани ти виси; ф an Sturl
hängcnblelhen пс еарот;орм . '
hängenlassen — Cie Flügel, dl— ArMi, die Ohrcn, dcn
Kopl, 'die Nase, Cen Schwanz Hängenlassen отпускам
криле, ръце, клепва; ми ушите, оклюмним, обезку¬
ражавам сс. оборвам гнини, провесн-м, удължавам,
онесв—м нос, упивим, пилим духом, омъонушним сс,
оnуйтним сс, окчмним сс; сниням си опашк-ти, про-
весвим опашка; || laß Ctn Kopf, Cie Obren nichi hängen
не упиияй. пе пядий духом, дръж се. пс се преливай;
|| dcn Mund, 3ic Lippe hängenkis-in пронeеним чс;нu,
пиичnврм сс. намусе-м се, прпчннрм се; ф 1:1 l•äeei
mich bängen о+пуспал съм се като празен туaил, пат-
пил съм духом, съвсем съм унил, окнюмпин
Hans -- Hans HucCebeln чоиек 6ез късмет, кутсузин,
Марко Тотен; иесретник; || Hans und Kunz куцо и сля¬
по, кьораво ш сикито, ог кол ш въже; || UuiS<GscC<
1n-3it-LnfT броя звездите, тргниодм си очите зи рик<
тите, зрпнсе съм, '.едим някъде по пебето; || Нап-
41-111^ етрисл;нeи, стоисопъзньо, баби, Вилнеещ
еариснивко, заешко сърце; || Hins LicCeakicb разтурен,
оизвоитeп, покварен човек; р—звр—тпик, няmьрпитив
човек, ией-хий-исй, вятър го исс ни Bдни кобили; ||
Hais Danpl in allen Ga-srn пего го пс сееш, тим никне;
нсезпийко, ни исяки манджа мерулия с- дето пвими ш
той грети; пето р-п— ш той мухи; )| Hans olne Sorgen
(Ohne-orgt' безгрижен човек; || Hin- 1м Glück щас-
mливeи, късметлия; || Hans Alft моди— маймуни, конте,
рррп-; || ein großer Hans г;лeмси; 'ондми клечки, ни-
жеп господни, 'ондм; добру-ро; || Hins Hagcl проклет—
паплач, долни сгап; || Нап- Nuir палячо. смеш¬
ник. глупак, 'лупто; || Hans KücHcii-i-lei ';твит; ||
Milstcr Hans nрнртъ;; || dtr blinke Hins бурното Се¬
верно море; Ц Hins Uelan дяволът, еигипити; || Нип-
Taps некадърник, бутп;-к;н;6и, тиквеник, тутманик,
пипка; ф das Ding b—lßl Hans работита е кикто тряВна,
о;н;тпр; || ich will Hins htißcn. wenn du- iidces isf
митиоe пи съм, -ко лъжи, як; нс е тики; името ми ти
пс е Иван, ако тоеи пе е -яки; || lin zum Hänschen
haben вземам го пя подбив, пи мийтип, пол;'рявим
572 Hansdampf -
i o, поднасям го, мийтипя се с него; - was Hänscien
ilchi iermii i-rni Hans iiiliiM-ha ако сс Иaянто пс
научи, Иван никога пс може ди сс научи;' какъвто Всше
Петърчо. тикъв с и Петър; ф - was Uäne:hii versäuml,
boll Hans nicht mthr —in ако сс Ивинто пе научи, Иняп
никога нс може ти сс научи; <ф> jeder Hans findet -eine
Getit всяко гърне си намира похлупака; тъокунпял;
се гърнето, ти сш намерило похлупака
Hansdampf, Hansguckindieluft, Hansnarr — 5. Hans
Hanswurst, d-e — er ist ein aufgeblasenei Hanswurst
той с надут глупак, надут пудк, питчтр пуйки; || Cu
Hän-wurst шут тякън; пилячо тикъв; || den Hanswurst
spielen, Macben, abgebcn играя ролята ни шут. пялячо
hantieren — mit etwas banTi-een рибо-я c псщо; || an
etwa- (D-), am Radio, an Tilefon ЬапТ1сасп поправям,
оправям нсщо, работя пад пего; въртя. опривям ри-
пио-о- тип;миврм сс с телефони; бърпиким нещо, мъчи
се та го опрявя, отворя
hapern — fs bupeel in. hei. nll etwas нещо липсва,
недостига, чувствува се липси пи, ог нсщо; || woran
biperl е- кът; куци, кикво недостиги; || cs hupeet an
alicM. an aii—n Ecken und Eiden за пищо пе стига,
съвсем сме тякъерн;; каквото потърсиш, исс нями; ||
cs huptei nii dem (ап^скС, mif 3-r Verpflegung пирите
пс стигат; сняВлянянето е лошо, нeзитовонитeлпо; ||
cs bupteie bcl ihm 1ш Fian2Öe1eeЬ-i, in Malhtiallk той
куца, нс върви, закъсал е по френски език, пе го бива
по математики; || an Ciescr Stille baptel cs -1-1- винаги
закъсвам, бъркам. е'рeнивям ня гови място
Happen, 3-а — einen Happtn Tun хипиим милко, едип
залък, етпи хапка; || wie wollen noch einem Happtn —--сп'
ди хапнем ощс нещичко; || ich Habt noch keinen Happtn
8181--—! пс съм -чоин още нищичко а четя;и си, пс
съм сяппин още нищичко; залък хляб пс съм турил
а устат— си- || ich Cann k—inen Happtn leir с-сп пе
мог— ди хапна нищичко исчс, залък не мо'и пи туря
повече а чсти-и си; || sl— niiii keimen Happen Pro.
von ihm тя пс вземи. приеми ог него дори залък хляб;
© das isi ein letice Hippen гови е тлъсто кокилтс,
тлъст; дробче, разг. ю'оа;ня; || -'— wird -l:i diesen
fetTem Happen nicii enigeHem 11—11 тя пями пи изпусне
гоя тлъст кокал, -ия дми, нями пи сс откаже ог тая
ю'онини- || ihm die Happtn 1ш MunCe zählen броя му
залците и чстятя
happig — cr aß und Trunk Happig той япе и пи пре¬
кадено мпо'о; || das 1-t doch zu Happig гови е прека¬
дено. безсримно, ВезВожно скъпо, мпого солено; Ц scl
nichf so Happig пе Въди толкова .аком. дшeп, илчсн;
<9 eine iapplgt Kälte лют, остър студ; разг. с+уд пр
кутийки; || bappigt Pr—1-c скъпи, солени, безбожни це¬
ни- || der Paci- ist ein bißchen happig цепата е малко
солена
Happy-End |Ьäp1...), dus — dtr Film hiächit das te-
waeitit Happy-Eid филмът завърши по Вапалпия на¬
чин с брак, с щастливо рртрeнeпиe пи конфликта, с
щис-н;ви развръзка
Harakiri, dis — Harakiri begehen пиnоивдм си ха¬
ракири
Harke, Cie — dcn BoCen mil einer Hilke bcäibeiien
оВр-Вотв-м, изглаждам пръстта : гребло; ® ich w—rCt
31е zeigen, was clm- Uueke ist ще ти тим ти разбереш
кой съм 'з, ще т; кяжя из ни тсбе, ще те пичти из
теВе. откъде ;з'рдня слънцето, колко е ня десет по-
новипити; ще видиш бял вълк по плядпс; (без закана)
ще ти покажа кик трябва ти сс паправи тови
härmen — ici lärme mici zu Tode. um lin -ъгчвим,
измъчвам сс, огорчен съм до смърт, умирим ог мъка-
тъгувам зи нсго; || cs häiMf м':Н мъчно ми е. тежи
ми ни сърцето, измъчва мс
harmlos — clm harmloser Men-chi Scieaz безобиден.
нeзноBиa, простодущeн чоаск; безобидни, пеаиння
шеги; || Ьа-мю-с Bemerkungen michin приид неинппт,
безобидни забележки; || ici gönne mle ein Harmloses
Vergnügen позволявам ст псишппо удоволствие; . [ —in
Ьа-мю— HcilMittcI нситнпо, BстоBmапо, безвредно,
безопасно лекарство, лсчеВНо сретс-ао; ф den Harm-
lo-cm spiel—m правя сс. чс нищо пе тняд, разг. втелявам
се. приня сс пя три и половина. пи "три и золя. ня пт
лук ял, пт ня лук мирисал, пи ибрямбишия. ни упче.
пи снета вода неняпитя
Harmonie, die — in scHönia Harmonie niltliändee lr-
h—m живеем и пълпа хармония спин с друг- || eime voll¬
kommene Harmonie sciaffen създавам съвършени хар¬
мония; || die Harmonie wahren, ziesTören пизя, няру-
нивим, развалям хармонията
harmonieren — ili-lianCer harmonicecn допитаме,
подхождаме ст взаимно, намираме се а хармония,
eл;потиутиei съгласие помежду си. сромонирямe си.
съчетаваме сс хармонично; || sl— Harmonieren nicht те
пс си подхождат, пс се погаждит, нс мeтдm заедно
бринн;, са два остри кямъкя, ими— несъвместими ха¬
рактер;
Huimonlkuhose, 31— — Uаrmöiikзho-ti trugen пян-
тинонитe ми приличат пи, са пигърчепи като хармо¬
ника
Harnisch, Cce — den Hirni-cb inlegem елр'им риз-
пииa;я; ф umg. ihm 1m Haamlscb jigtn, heingen. -etzen,
Treiben оизгнeвдвим го. ортда;еврм го. рртярдврм го.
накарвам го ди поВсспес, пя се пръсне, та се пукне ог
яд, ди излезе въп от ссВе сш. вън ог кожата си. та
кипне; || 1m Haanl-ci s—ln вън от сеВе си съм, въп от
кожата си съм, побеснял, разярен. ряз^1^псасн съм- сър¬
дит съм; || über etwle (Akk.) 'm Harml-ci geaaiem, kom-
шеп побеснявам ;; яд, ррздрдврм се, кипаям зи пещо
harre— — ich harrt deimcii aul dich очаквам -е : коп-
пеж. : четири очи; || er buralt gespannt 3-е Dings. die
du komnen soiliem той очакваш; напрегнято оPзн;-
;иет; пи нещятя; || dies- Aufgabe Шаегт noch 3-е Lösung
тази зитити чик— още своето рятрсщeпmСi още пс с
разрешена; <ф> Holen und Hurren macbf manchen zun
Nuricn който чики от надежда, приживе пе се пирсжпи;
трай, коню, зи тснсни треви; " mit Harren und Holen
bat'- lancier giieoflen всяка мъки не е до веки; ш пи
присмех бог помага; където е тСк.о, пик ще тсчс-
до-ще слънце и ни пинргр арятпя- ще пропее ш нашият
петел
harsch — har-cbci Schnee тялeпeн, трмрътпял сняг;
сняг, покрит с ледеп; коря; || nli harecHtr Stimme с
рязък, груВ гляс; || hareeh gegen ihn -bin рязък, груб
съм към него; || ihm barsch entgegnen отговарям,
отвръщам му тр;епрт;i сопним му се
harti — ein barler Knochen твърд, кории кокал; || ein
baalts Bett . твърдо, кораво легло; || ein luatte Hui ко-
.риня шапки- || ein hart-r Bleisti/t твърд молив; || Hurtts
Wa-sef- твърда, нироиити воли; || 3-а Bod—n isf hilf
gefroren почвата с замръзнала; || hält wir Sfcim. Stahl
твърд като камък, чилик; || umg. scherzh. -е isf barl wlc
Pudding мек с като восък, памук, ими мск; очи, меки
Миря с- <ф> zwei burle Sltime nahicn -rifem Tclmc (11—111)
деи остри камъка . не мелят брашно; ф eine halte
Währung твърда, етиб;нпи валута; || einem HirTen Kopl
baben нм—м твърда, коряви, пеВела- гляви; тъп съм.
мъчно схващам. дока;; . разбера пещо, сс съмни; разг.
тукунлур, твор, г;тдм тъпак съм; има 'ниви зи дувар;
|| 'ihn Hirt bedrängen, ihm Huri zus—t/em пе му дивим
мири. спокойствие с нсщо, притискам го натясно, до
степята; непрестанно го преследвам, кир-м ти пиприв;
нещо, пе го оставям ни мири, ни спокойствие; разг.
ст-щеим 'О' натясно; || -1— gerl—ten HirT cliaiCtr те сс
скиряси лошо, жестоко, сс снипяси зи косите, си раз¬
мениха остри реплики; || er ist Нает 1ш N-bm-n гой с
мпо'о издръжлив, не се бран;, се итниги пя ударите
пя противника; той посреща лек; всички ;зпитип;д,
сътресения, ут—рн ни сълбити, нeерeт;, псуспехи, има
дебела кожи, пс се плаши ог изненади; || ein baet-e
Frost. Wind 'олям, лют студ; силеп вятър; || ein Ьа-Тс-
Licht ярки. пооп;тнищи евeтн;пя; || hüllt Sleabkcn
твърди реп;'епов; лъчи; || baeit Färben ярки, резки
Вягри, цветоае; || hart- GigcnsäTz-i Umelsse, Uii-iseh1-d-
остри противоречия; остри, резки очeр;ипид;
резки рятл;т;я; || eine baeit Stimmt, ÄusepiaeЬc груб,
рязък глас; твърдо произношение; || ein hurice Kon-
-omanl твърди съгласни; || umg. clm bietcr Film, Roman
тежък ринМi роман; || —in Uarltr .юга ракия- || clnc
birlc Au-cinandtr-tizung остро скарване, остра р—з-
пряаня; || clm barler Streit ожесточен, разгорещен спор,
жестоки борби; || cs flrirn hurie Worte казаха се люти,
остри,. обилни дум;, тсжкн обиди; || hurte Sciläg— 3^-
feiien пинисдм тежки, жестоки утири; || ihm burt anlab-
гсп сопвам му се. крясвим му, скирним му сс остро;
|| ihm ЬаеТс Voewürfe 13:1-1 приня му тежки чпрeии;
ф buritr Leih запечен стомах; || buritr Sinn твърд,
упорит човек; жесток, кориносъртечен. бeтсърпeтeп
човск; || ein buitee Box—a издръжлив, упори; боксьор;
|| ein burler 31—11 твърд. кории залък; || ihm eine hirTt
Nuß zu knacken gehen трдрврм му тежки, мъчни зи-
дача, костелив орех зя оязоeнянипe; || —'ne harlt Nuß
zu knicken habtn имам. тодбнр ти се спр—ня с тежки,
мъчи— зрgити, с костелив орсх; || cincn hielcn В'--—!
zu kauen Haben имим трудни, мъчни зрgртр за раз¬
решаване- || Huri verpackt -cin мъчно, трудно достъпен
съм, обкови. съм сс с броня- || er ist 3« hailci Holz
g-sebniizi той с издялаи от твърд камък. от кораво
дърво, с лeбeно'лив, упорит- ф —in barte- Gcsicbi стро¬
го, сурово. жестоко лице; || —in buitce Wille твърда,
пепреклонни воля; || eine hurie Notwendigkeit жестоки
необходимост; || —in baeicr Kurs твърд курс; || da- wie
eine hurlt Lehre, Sciul- Tür Mich тови В; жесток, суров
урок, побра поуки зи мепе; || -'— hui ein Ьа'.-- Herz
тя ими сърце ог камък. ; бездушни, коривосъоgeчни,
жестоки; || eine harTe Kritik ühtn критикувам остро.
строго, безпощадно; || stim—n biritn Sinn —rw—lciem
смекчавам кориното му сърце; ом;лоет;вяврм го; ||
—in Hülle- Urteil fällen изливам жестоки,. безпощадна
присъдя; || burlt Maßiabnei lälltn вземам жестоки,
безмилостни мерки; || nlt harlci Mund dasif/cn седя
със стиснат; устни; ф nli ihm half ins Gtrlchi gti—n
безпощаден, жесток, немилостив съм към него, съдя
го стро';, безпощадно; || iin Hari апТа-сп. bcsleafcn,
bthanCtin постъпвам, п-к-звам 'о строго, отнасям сс
строго. безпощадно, безсърдечно към пего; || Cas Le¬
ben bul ihm huel 8-13:11 животът го с напринил ко-
ривосъодeчeн, жесток, го е озлобил- || cs gihi 1m Lcb—n
birl her (zu) животът ; жесток. безпощаден; ф —in
Haitte Kunpl жестоки, ожесточени, безпощадна борби,
битки; || —in Ьа-Тс- Bild картина : резки рятгрипичeнид
пя светлини и сенки, с рязък Вя'реп контраст; || ein
harte- El твърдо сварено яйцс; || tim hüllt- Muß жес¬
токи необходимост; || barlc Veest нeитглипeни, гро-
м—вн, 'рипиви стихове; || baetc Tonleiter мИжорпи 'ами;
|| halte Prüfung тежко, жестоко изпит-пие- ф Зее isi
buitgesottf— 573
Hari гой мъчно схваща, разбира, е мпо'о гьп. ; цял
чукундур, пипето пе му ссче, пипето му ссче кит; сял-
аяджийскя тесла; @ einem bueiti Schlaf haben имим
дълбок. тgорн съп; || clnc huelc Silrn Haben имим пе-
бeноочиe-о, дебелоок съм, нямам срим; тъп, дебело-
глан съм; || einem halfen SlunC bibcn положението ми
; тежко, незавидно, пе е зи завиждяне; || huelt- Gcböe
hahci недочувам, имям слаб слух- || aul Cce biiltn
Erde, aul baelti Lager scila/cn спя ни кооPBPTP земя.
пя кораво легло; ф Сее Wein ist huil виното с кисело,
тръпчиво: ф —in baeit- Dasein, Leben тежък, мъчсн
живот; || ein 11'11- Leben lübeen водя мъченически.
тежък живот- || ein hurie- Los hui ihn gtfrolen постигна
го, Сполетя го тежка, жестока участ; || tim harlcr Veelusf
тежки, непоправима за'уВа; || eint haelc ArbelT тежка,
изтощителна, убийствени, уморителна р-Воти; || leimt
G-CulC wueCc lul —ine buric Peobe ge-teilt търпението
м; Be подложен; ня тежко изпитание; ф -rin Tod tiil
mich buet смъртта му Ве гсжък улир за мене; Ц е-
koini mich Huri an, Caeübte zu eprecHtm зи мене с
г;тдмр мъка, много тежко ли говоря зи това; ф 1п
bueiti ÄrмsT leben живея а 'оляма, крайпа немотия,
нищети, в черпя мизерия; || einem hurltn Tag Hlnlcr -ich
hahtn имим тежък ден зид сеВе си; || uniti ШаеТсп Be¬
dingungen aebtlftn работя при тежки, трупни условия;
|| cs tiil ibn ein birlte Schlug nоет;'на, сполетя го
тежък, жесток ут—р, жестока съдба, голям; беди; || cs
gchl buel aul Hirt ноти сс безпощадни, ожесточена
борба, борби на живот ш смърт, ни нож; действува се
безмилостно, Beтогнegно, безпощадно, без спизхож-
ление, зъб зи зъб. око за око; стига се до ожесточена
OPзпоPнид, до разпален, разгорещен спор, по остър
конфликт, разменят' се остри реплики; || wenn с- bari
aul buil Coiil когато се стигне по крайност, когито
ножът опре до кокали; || dl— Kiüikbell hal sl— Härt
liTgiiOilii болест-р я с съсипи.— много, й се е о-ор<
зила мпого; || cs liegi mir harl 'm Magen тежи ми като
камък пя ет;михр, мъчно смилием;, поносимо e; || cs
Coiil mich Huri an тежко м; ;, мъчно го понисдм,
прежинянам- Ц cs läill mir haii тежко, -рудно м; е.
тежи ми; || haei arbeiten работя като кърт, черсп дявол,
р;6. до изпемо'—. разг. опъним каиша, брткaм; || rs
wird Huri balicn няма g— ; лесно, трудно, мъчно ще
Въпе; || са l-l Hari gcwöini той ; свикна. ня суров
живот. ни л;нeпид, немотия, бegпо;ид, мизерия; ||
harl kichen. кс-сп смея сс. чстя високо; || cr -re:hrlk
buel той се уплаши егорнно, ттоинргр; || das wai baei
für mich тона Веше тежък чgяOi нс беше малко зи мене,
ме сломи, покруси дълбоко; ф Huel geg—n iin sein
жесток. коравосърдечен, безпощаден, безмилостен
съм, пямим милост към него, нс го ' щипя; ф Hail im
Weg- пепосрепетиепо то пътя, то самия път, до сим
пътя; || ei ging birl am ToCe voebtl той едни прескочи
трипи, едв— се отърва, се спаси ог смъртта, зи малко
пе умря. беше с едипня си крик а 'роби. по (едно)
чуто остриа жии; || ihm birl aul den 1-'--! folgen снeт<
вам го непосредствено по петите му; || ihm baei aul
Cen Leih, auf Ctn Pelz, rücken притискам го ня;дспо,
по степага, разг. ст-щвим го
Härte, die — nli unbcugsaMte Häete g—gen ihn voe-
gehen постъпвам : непреклонна, пес.ломтми -нъотос-,
упоритост към псго
huitgfsottfn -- ein harTge-ölltiti Gaunee, Sündee из¬
печен, рафиниран монeп;Ki оВн'рян, отракип шмекер;
тикоорндн, непоправим грешник
574 hartnäckig
hartnäckig —- ein hartnäckiger Vea/oigta упор;;. на¬
стойчив, неуморим преследвач; || —in Hartnäckiges Lei¬
den упорит—, мъчно излечим— болест, хроническо
стоятяниe; || hartnäckig wie —'m Esel упорит кито катър,
магаре; || clme hartnäckige Abneigung zeigen проявявам
непреодолимо отвращение; || hartiäck1gte ScHw—igen
упорито мълчание- || ' hartnäckig auf -eimca Meinung
b-barrci, bcsf-hii п-стояним упорито ня мпепиет; си,
пе отстъпвам от мнението си- чnооетвчврм ни своето,
з—пъвим сс като р—к пя бързей. кито мигаре пи мост;
|| —Twas hartnäckig leugnen отричам упорито нещо
hasche— — - cimcn Dich НасНс! уняaдм кряgeи- || naci
'Нм. naci iiree UanC iiscien посягам та го уловя. да
хвана ръкити И. посягам към ръкити И; ф iacb Rubi.
Voriilk, Ef/eCi hl-eHen ломогвим сс g; етрвр, гоня ин¬
терес, облаги; гоня, преследвам евтин ефект, искам
ти пипррвд впечатление, п— хвърля прах а очн+с; ||
hasch Mici. ich bim Cce Fiübilng (подигр.) хвани ме, из
съм пролетта (искам да мина за по-млада, отколкото
съм), nррид се на. обличам сс кат; мл—т; момиче.
прекадено младежки; ф Uuscben spl—ltm ;'0Pя пя го¬
неница
Hascheri, 3as dial. — —in 3'11-, richtiges Hascheel
ВсппО. клето. истинско пещястпо човече, създание
Haschmich, dtr umg. — ilnin Uaschmi:h baben отка¬
чам централно, правя се на прекаден; млял;, оBт;трм
се младежки
Hase, 3-r — Trigc. Turchi-ai wlc ein Hase стрихлиа,
боязлив, разг. пъзлив като заек; || cln—m Hasen 'm Busen
hibtn имам заешко сърцс; || dcn Husen laufen las-cn
променям тем—т— пи оятгонорр, преминив-м пи друга
тема- || ein Hasi bal ihn 8-11:11 поонърид му, имал с
късмет, поВра срещи- || cs ist nlr ein Hisc ühcr Cen
W—g gelaufen мини ми котка, лисица път; || 3er Uuse
braut павтиги сс мъгла, пълзи, пъпли нагоре мъгла;
|| - Sciuldcn sind keine На-сп- къщити ли изгори, дъ.-
гът шз комина изскача; дълговете пе умирят; <$> 31е
Arhtii i-f kein Hase und lluli nlcit Civon риботити не*
е заек т ням; да избяга; <£> wie nach zwei 41-11 jagl,
längt keinem който гони тви заека. нс хваща нито етип;
дне тини пот една мишница нс може (пе се посят);
ня двои врата кучс гладно умира; - viele Hunde sind
Ces Hasen Tod която овца се лели ;; ст-пот;. вълкът
я изяжда: многото кучета са смърт за заека; ф er
1-t ein aller Ни-е Cieln той си разбира ог трпaд-р,
0Pб;-р-р, ог егрор коз— ярс е; || er l-l kein hcurlgee
43-- (icba) пс е (иечс) вчерашен, пе ; иече тете, нс
пасе трева. пе липи мухи, отпивпи помни. стар— ли¬
сица, антика е, и ня гили има очи, пе е расъл а с-ксия;
|| Ci li-gt der Hase 1ш Plcltr тим ; мъчнотият;, мий-
егорлькьг, р-бот-ти, разг. тим му е м-йк-ти, иркятр,
а гони сс състои 0Pб;-итP. В немското средновековие
се е държало особено много на соса, приготвен с разни
подправки, главно с пипер, в който се поднасял заекът.
Оттам и изразът; || wo sich Fuchs und На-с (Hasen
und Fücbse) gute Nuchl sagen някъде на крия пя света,
повря'р, в джендеми, пето гърми, но пе вял;, по дя¬
волите, вулг. нр- м—йпити си, дето се nърирт тяйи;;;;
|( w'e-cmi wie d-e Uu-e kän1T зпия, кяк ще сс р-звият
пеща—я, какъв ндтъо духа; || sehen, wir der Hasi käufl
гледам, изчаквам как ще се развият, какъв обрат ще
вземат нещата, пикът; ще пухне ндтьоът; || dran1Cö1-
men, wo lang d-e Ua-e läuft няgчннрм, сещам се какъв
обрат вземит нещатя. какъв вятър nондвр; || um ihn
31— 41-11 im di- Kücbc jagtn. ie-lhen поднасям му пещо
пя'от;в;, ня блюдо. ня ;eпеmд- чики ди му ун;вд-
тийиUi чс да яде; || mein Nune isf Hase (ici weiß von
ii:his) нищо нс зпяд, пищо пе съм тчHi пищо нс съм
видял; nояид се па ни лук ял, пи ня лук мирисал. ни
тр; и золя, пя ;боямбрния. Една фраза от Виктор
Хазе, която той произнесъл при разследването във
връзка с бягството на един негов състудент от Хай¬
делберг, на когото той услужил с личната си карта;
|| На-с und Igel -plelen нртпоeвяоврмe се. надхитряме
сс (като заека и ежа ог приказката); <£> 6eseio--iner
Hase Hieb. vor jeden G-büsch парен каша пуха; пла¬
шени норнр от шубрак сс бои; попарено куче (попарен
петел) т от лъжла бяга; който се е изгорил с триепица.
гой духа и ня киселото мляко; кой+о се е пари. ог
тикви, той и ня плета ги духа- ф lal-cher Hasi фалшив
заек. 'олям; кюфте
Hasel, dl— — in die 43-111 gelt! поeекрчям плета,
'язя Вос из лука. правя нощни похождентя
Haselnuß, die — dafür gib— ich keine Haselnuß пет
пяри, пукпят— пира пс п—нам зи гоня; || den Trau— ich
Celne bohic Haselnuß пе му вярвам. пямим му вяр—
нн+о ня йота, за аеnра; капки доверие му нямам
Huse—bulg, der - -1:1 um 3-n Uletiba1д sTrciien спо-
р;м, кириме се зи пищо и пик—кно, з; бълхите в плев-
пята, за тоя, пето пуха, дял; н; кьосето ще порасни;
мустаци
Hasenfuß, dee — ein Hasenfuß sein — —inen Uletnfuß
in 3ta Tasche bahtn сгррсопъзльо, nьтн;нeц, сгорслинр
6a6—, е;ррсл;нeи съм. имам заешко сърце; || Hans
Uaetn1uß егоихопьзльо, стр-:хлин- В-6а
Hasenherz, das — ein Hascnhcrz sein имим заешко
сърце, голям страхливец. голяма баба съм
Hasenpanier, das -- - umg. scherzh. Cis Ha-tnpanlti ce-
greifem удрям, тъотним пя бяг, плювим си па петите
haspeln — Garn hispiln, aul clnc Winde Haspeln пи-
етаям, пимотивим прежда пя мотовилката, ня мреуо;
© umg. sivcreтändI1ch- Wollt baspein н;м;-д, избър-
борБам пeоизбояни пуми
hasplig — umg. cr hüt ein Haspliges Wc-cn мудно,
разсеяно, немарливо, небрежно същество с
Haß, d-e — Haß auelöe-ni tew-ckcm будя, пораждам,
извиквам омраза, ненавист, неприязън, враждебност;
|| seine Liehe -chlug in Huß um любовта му сс превърни,
сс изроди а ;мояти; |) hliicici, wilden Haß gegen, auf
ihm erwecken. säen, iegem. näheen, lüilen. empfliCtn съ¬
буждам, сея, насаждим, хряпя, изпитвам, чувствувам
люти, върла, дина ;моPTPi непивист към нсго; || 'Нм
Huß enlgtgtnh'lngeii 1Нш nll Hiß b-g-gnen поодндням
;мOPЗP, посрещам го с омризи; || umg. einen Haß aul
ihn bibcn морзд, ненавиждам го, изпитним пeпрниет,
неприязън към нсго; || Haß 1ш .Heizen Teagtn сърцето
ми е изпълнено с ;мортя, тия ;моитр а сърцето; || ici
vtr/ehae mich in Haß разяжда, трови ме омортр; ||
-—'nen Haß zu erkennen geben прояняним ;моизигр,
пепинистта си; || 1:1 ziehe mir ilren Haß zu нивн;тям
си ;моитртa, ненавистта И;|| ihren Hiß teetgen, lui -1:1
laden - п-карв-м я ди ме нрмрит;; || ihr Huß ist gc-
scHwundcn, bat -ici gclcgt тя престина та ме мояз;,
;морзятa й към мене изчезни. пимрнд- || das Ьа-Т du
aus Hiß gefan ти постъпи тик; от омризи; || Haß gcgcm
ihm las-cn прморзнрм го, нъзпенидявям го; || се 1-t von
Haß gegen dich ee/ülli изпълнен e : ;мррти към теВе
hassen — ihn bis aul 3en Tod, his in ' Ctn ToC, ihn
Tödilcb his-en моизДi ненаииждим го то смърт, кръв
ми ; а очите; || ihm wie 31- SünCe. die Ptsl. den ToC
hissen морзд го смъртно, пе м;'— ти го '.етим, кръв
ми е а очите; || alle Lüge und Fil-cbbcil hi--en нена¬
виждам тьжртр, лицемерието; <$> ein Keal. d—n iUr
Miie:hii hassen, die nuß etwas s—im {Goethe) човск,
когото исички мразят. все трябва та представя нещо;
<$> wer slci seihst lieht. den lassen alie кой+о сс обича,
буди ОМ0PTP
häßlich — ein Häßliches G-si:hi грозно, пeкрие;но,
противно лице; || umg. ein häßlicher Kä/ee кикимооP,
грозотия, 'рятинеко плянилОi цяло чучело, светски
'о;тот;я, чуми. кукумявка- || —im häßlicHcs Wetter ло¬
шо, отвратително, неприятно, неприветливо време;
|| —in— häßliche Gcschlclic неприятна, противни, досятия,
тягостна, пелепя, отвратителни история. работа;
|| häßllcHc Gedanken H—gen имям нелепи мисли, храня
долпи помисли, попьлтповeния; || ein Häßlicher Husten
;твоя-;-eннр, неприятни, противни кашлица; || ich bin
clm Häßlich-- Entlein g—gen sic а сравнение c пся из съм
грозилище {грозното патенце от приказката на Ан¬
дерсен);® im Häßlichen Mengen в големи. огромни
количества; ф häßlich wlc dl- Nicbl, wlc dl- Sünde s—ln
'розеп съм кято маймуна, градинско пнянино, куку¬
мявка, н;мпянзe, оояп'ЧГPНi истински чуми, истинско
плян;ло, кикимора съм; ф umg. klein unC Häßlich
werden омсквим, капитулирам, свивам си перушината,
оnaнкa-р, сармите, ндгрм си пя борнп;го, пaтдгрм
си nяоият;гe, ставим по-тих от нод—т— ш по-птсък от
трснати; бия о+Вой; ^cema-T м; ерити. свиват ми
сирмите, емрчквр- м; фрсоня; || klein und häßlich 3i-
-1-1-1 стоя кит; поп—реп, като мокри кокошка, със
смячкяп ряеон; съвсем съм омекнал, егрпял съм по¬
тих ог водата. по-писък ог треват-
Häßlichkeit, Cie - - —in Mensch von ab-loßtidtr Hä߬
lichkeit крайно, ;твррг;тeтпо грозен човек, човск с
отблъскващи грозота; || —in Ausbund an (von) Häßlich¬
keit чудовище, изрод, нещо по-грозно човек една ли
може ти си представи, истински урод, Кв—зимол;;
грозна кат; чума, като 'ряпниско, бост-пско птя-
нино, кикиморя
Hast, die — in voller, wilder. übersTürzicr Hä-l c пълна,
Вясни, лудешка, 'нрв;номнa бързина- гтяволомп;,
стремително, припряно; || in Hasi -cin бързам много-
|| ciwas im, mli Hasi Tun правя пещо набързо. пя бърза
ръка; || obnc Hasi епокойпо, разг. Вез та си панам
мпого, много зор; с кеф; <$> nlcbfs mii Hasi — als FlöHe
langen бързай само когато ловиш бълхи; който мпого
Върза, спъва се
haste— - - zur ArbclT, zum Pabnbol, in dl- Schule 11-1-1
бързам зи работи, за 'рор-р, зя училище; ф Cas bis-
ТспЗ- Getiltbc 3-r Größ-tl3т неспокойният, бързият,
переният пулс пя тонeмид 'рап
hastig — bisiigc Schellic бързи, неспокойни, нервни,
припрян; крачки; || —in hasliges Wori бързи, прибъо-
запа думи; || nue nlcbt so 11-118 Вез припряност, само
по-по.екя, по-спокойпо, Вез нерви
Hätschelkind, dis — als da- HäT-cheiClnC des Verlags
g—lt—n мип-вам за гилепото тете ня изт-телстното
hätschel— — ihn bäi-cbtin глезя. ррт'лeтвям го, угаж¬
дам му мпо'о, ограждам го с прe';лдм; внимание;
|| einen Plan häl-cbtin живея с едип план. непрекъснато
ме типимaвр мисълта за пляп
Hatz, 31с clnc Hiiz vtiän-talTen устройвам лов;
ф -in- Hiiz aul elien Vtibrt:hcr 11:111 устроИи-м
хайки зи зал-вяпет; пи престъпник, преследвам прс-
стъппнк с потеря; ф Cas war mal wlidee eine Uulz ама
че топeн;цр, бягяне, препускане, тичаие бcнc, 0Pтеи-
пясмe се, оегрнясмe Вез крика ог бързане
Haube, dl— — eine Haubt Tragen нося Вопе, капишон.
тугнр, качулка; || ich sclzc mich тт— die Haubt сядам
пол к-скит- (дя суша косите си); || -iwa- unlee die
Uuub— sfekien поставям пещо под стъкления похлупак,
hauen 575
купол, пол ватиррпр-а гугла, вяг;оянuд калпак- ф di-
Uuub— ете- Molors капакът ня мотор; || 3cr Gipfel de-
31'81- Hui eime wcißc Haubt върхът пя планината c
обвит а бдна гу'.—, имя бднa гугли- || die Vog—i Hil
clnc bunlt Hiubc птичката има пъстра качулка; ф 'Нм
aul dl— Uuubt gacl/cn преследвам го; || ibm luf der
Uuub— sii/cn вися. седя му асе пад '.-B-Ta; увиснал
съм му ня врита, ходя асе подир нсго; || den Ftind
aul dl— Haubt gei—n, eü:Cen връхлитам, папатим нр—га.
удрям го по 'лавата- разг. тиквата; || ihm —'п- auf die
Haube gehen смъмрям го, п-рязвам го; ф umg. cin
Mädchen unltr die Haubt bringen трдомднaМi омъжвам
момиче; || unltr dl— Uuubt Coimcn омъжвам се, зи-
g;мдвaм сс
Haubitze, die — umg. scherzh. voll wic ein Haubitze
пртояекрл съм сс, н-святкал съм сс по 6cтпямcтеги;,
мъртво, кьор-кю+ук пиян съм, дие пс виждам
Hauch, 3-е — cs regt -ich kein Hauch пс трепва лис-
тсп, нс+рсц нс повява; || Callce, duftiger На^Ь студен
.ъх, поасй, acmоcи; Bня'очсяниСi аромат, блягоионис;
|| wlc ein Hauch кято полъх, лъх. д;сaн;c, патипа,
усянuc; |) bis zun letzten Hauch g; последното си ди¬
хание, по последния си дъх; || den ief/icn Hauch von
-1:1 gehen изпускам поенcдпид си дъх, издъхвам- ||
vom Hauch 3er Vergang-nh-if berühr., gciroflcn -rin
облъхнат от патипита па времето; ф nicht einen Hauch
von Fuecbi z—igcm пс по;днявИм никакъв сторх, пито
помен, следа от стрях; || —in Haucb von Schwermut,
von Grün лека мcнрнсон;д; пежпя, едва з-бслсжим-
зслепиня; || aul ihrem G-slcbi lug ein roslgee Hiucb ти<
цсто й Be обр'оcпо ог лек— розовина, румспипи; ||
—in—i Hauch Rougc luflegen сл-гим малко руж пя еаор<
нн+с сш; || ein На^Ь von Äb-idCI-1d ефирна вечерна
рокля
hauchdünn — —in huucbCünnts Kleid ефирна рокля;
ф eine huucbdünne M-heb-li съвсем пнщожпо бол¬
шинство. мнозинство
hauche— - in dl— Hände Наш^-п тухим, дъхам, лъхам
пя ръцете си; || Cis Jiwoel ЬancЬin прошепвам тихо,
сдва доловимо „пи"; ф cr 11^1.1 nlr neuen Mui im
die Sicke той м; вдъхни пони емcноет, пое кураж; ||
all—-, was Leben haucbT всичко, косто диша; всичко
жив;
Haue, die umg. du verdienst, Ьckö11et, 111-8-1
Haut зрелчжяврн бой, пcоgрс, п— -е п-тупам, ти гс
прпcолршр; ще ядеш бой, дървен господ, щс -е на¬
пердаша, патупим; <ф> die Haue will einen Stick babei
всяко псщо си иска конрд, м-Историята; <ф> wenn man
linen übel will, so find'i iin Cce Hauen bald cii—n Slick
ко'—то човек иск; та пап—кос—и някому, випаги пи-
мири повод, прmтинр; мътиш м; нс мътиш, щс те
изям; искат .и да те обесят, випаги лошо сс п—мири
hauen — ihn nll dem .Stock, mii Cce Ruin 1^-1 Вия,
пcрлинЯi удрям го с гоя'——;, пръчката, пялр'рм го;
|| ihn bauen, 3aß dl— Ftizcn, Ci— Lappen llligcn бия,
пердаши го, -а трсб сс btu'—. ти дим сс иди'—, ти
црOИPл;гc му хвърчат; оязпcолунинврм го ог бой,
.обу-- || ici haut dir eine, Caß du CenCtn sollst, O-Tcei
und Pfingsten läill aul clmcm Tag — 1:1 haue Cie eine ins
Gt-aigbucb, daß Cie d-e Text Cie Backen етТс'^/.
ich Haut 311 еГпе. daß 3u dl- Knochen im SacCiucb
nacb Hause tiägeT — като ти свстии, обърши, свия слип
|cппa', светът щс ти сс вили малък, щс видиш знсзл;
посред бял теп (по плядпс), искри, снитк; щс т; из¬
лязат ог очите, -и на гирга щс те зрпcерт в къщи; ||
576 hauen
ihm kruin und lahm, windelweich, braun und hiau, zum
Krüppel hautn оеркатяваМi пребивам, емртвaм, ни-
нронрм го ог бой; || lim Cem Buckel. die Jacke. dem
Hintern Voll hautn папсрдашвам го, прсбиврм го от
Вой. пишяриим му гърба, задника; || eiwas zu-chanCcn,
kurz und Cicim hauen р—зВие—м псщо, паправям го па
парчета, ня сол, ни късове; съсич—м го- ф mli d-м
Kopf u— Cie Wand hauen блъсвам се, удрям си гнанр;а
а стенат;; || mit 3cr 1^-1 auf dcn Tlsci hauen удрям -
c юмрука на мрер;a; || lim clnc au/s Maui. aul dl-'
Schnauze hauci плесвам. ципвам, первам го по устата,
муцуната; || 1Нм шТ die Finger. lui Cie Sciulier hauen
ципи-м. плссиам, н;6вPМi периям го по пръстите,
тупиям, удрям го по рамото; || aul dl- Ta-ftn hautn
блъскам, удрям по клавишите; || aul den FtlmC hiutn
удрям (със сабя. меч) воя'я- || sici (D.) aul Hauen und
Siechem sfcicn пя нож смс; || etwa- g-hf auf Hauen und
Siechen караме се, ти дим сс вдига, ти щс сс изпог-
оcпямc; || s'ci (Akk.) au/s Ohr hauen лд'рм - сш; || das
Kind baute au/s Gt-lcht детето падпи ня лицето си;
|| da- Geld aul den Kopf bauen пръскам, пилея парн-
II auf die Paukt hauen ермосврлстиунрм, падуним, прс-
чиeличаням псщити; отпразнувам псщо шумно. нссс-
.о, с много шум, дандании, вояия; || uul den Pulz hauen
вьзпcготчиим силно; j ciwas aus, in Holz, 1m MaiMor
hauen издялаим нсщо ог, а първо, мр-мор; || ici Habe
mich durch dl— FelnCe gcbaucn пробих си път c меч,
сибя през неприятелските. вражеските репици; || ihm
ein- hinter dir Obrem Hauci зашивам. залепв-м му едни
плесница* свивам, обърсаим му етпи; || Siulcn i— den
Feld hauen изддннам стъпили и екрлргр; || ein Loch 1ms
Eis hautn пробивим дупка a .ega; || -Twas in Stücke
hautn разбивам, разсичам, рртдообянрм нсщо на къс¬
чета; || scinc Zähle im etwas (Akk.) hauen забне—м зъби
а псщо, трсрnирм го; || се hau. mich, nlr ins Gce1chi
гой мс удря а л;иcто, тянивя ми ш-м-р; || еГпсп Nagel
im die Wand bauen забивам. начуквам гвоздей и сте¬
пат;; || Cas Шш. bin in dl- Äpfel тов— е тоВрс донн;,
идва добре- || Eice im die Pfanne hauen счупвам яйца
а тигана; || ihn. ciwas im die (zur) P/aint hauen см-зи-м
го ог Вой. разсипвам, унищожавам го с критики—; си;
унищожавам нсщо до шушки, пс оставям помен, следя
ог нсго, затривам го ;; лицето ни тcмдтa, унищо¬
жавам го. пяnрявдм го ни кайма, пестил, пихтия, дир-
мадип, на бъзе и коприви; || dis bau. einen in eäмiiieh-
WlnCci просто шипки—; ;; ga пипне, да се чудиш и
маеш (от ччутaянc)- || mit 1Шм in dlc-eiht Ktrbt hauen
лcйетиуврм а единомислие, единодушие с нсго; ня
слип акъл, ум съм с нсго; спин вятър ни носи, исс,
държа му исо- || eiwas, ihn in Kluip Hautn паправям
нещо пя сол; прсВииям, смазвам. пяnоявдм го ня пес¬
тил, кайма. пихтия ;; бой; || ibm ein piae in die Friss—,
Schnauze hiuen разбивам му му-рита, удрям му ня¬
колко плесници по мутрата; || ihm —in- über dcn Kopl
hauen ияпвям, удрям го по глявата; || über die Schnur,
über Cen Strang hiuen удрям прсз просото, отпущам
му крия. р—зписнам си подея, развявам си баИря:;,
препускам си коня, разигр—н—м си копя, кикто си ис¬
кам. позволявам си волноети; || cr haule ihn übers Maui
той му запуши устата; || ihn übea- Ohr hautn нзмимн—м
го, разг. извозвам, мипивям го; <J> wie über -ici НаШ,
Cem Tiilen di- Späne in- Gt-lchl, in Cie Augen волът
рис пръстти c р;'—т— си, а тя пад; ня гърби му; който
хвърля камък нявисоко, ни гляе—т— му пада; който
плюс срсщу вдгъоя, плюс на 6орgр-р си; || um -1:1
hauen ортмрснрм мечи. ербд-a около сеВе си, чgрдм,
'където завърни, няпяедм удар; пиляси; ш наляво; ||
seinem Niiti unter etwas (Akk.) bauen потписв—м сс
със тамас под нсщо; ф Cas i-l nichi gehauen und nicht
gcsio:1en товр ня нищо пс прилича, пс с пи риВа, ни
рак, пи вино, нн оцет. пс можеш го орзбор какво с.
пс с до;тоиботcн;i ло;тnmпяпо, както тряВна, средни
хубост с, нсщо неопределено с- || da- ist geiauem wie
g-sTochcn тон— е исс етпо ш също нсщо, пс по воиг,
а по шия; ф Bäume, Holz, Fkcl-ch, Sieini. Gru- hautn
сски дърнсти- съситрм, цепя дърва; кълцам месо; чу-
ким, дялим камъни; кося трева
Haufe—, dtr — einem Hauftn auTs:HieЬicn нареждам,
натрупвам па куп. грим-ди; || aul einiM Hau/tn -itzem
сетим ни куп кято срртcни; || alles aul clmcm Uaulcn
lcgcm, silzen, werlem. stoßen елигяМi питрупвам. па-
хвърлям всичко ня спин куп, а пълпо Bcтрcдиc, в пълсн
безпорядък, 6cтрртборпо; елр'рм, тчодм, прсиъотдм
всичко а слип кюп, и едно гърне, стрижи всичко над
едип гребен, минии—м го пот спин знамспител, нс при-
ня разлики между спного ш другото- || eiwas über Ctn
Hau/tn wir/cni umwer/tn, stoßen хвърлям, катурям,
събарям, повалям. Ву-вам нсщо пя земята; || über dcn
Haultm fallen срутвам сс. рухням (като картонени къ-
щн); || iin, eTwas übte dcn Haultn eeinen, fairci съ¬
барям, nониням го па земята; егртняМi прегазиим не¬
що; || cincn Plan über den Haufen weeTen захвърлям,
изоставям план; || ihn ühtr den Haufen -ehitВen, kmal-
кеп. schwaizen повалям го c изстрел на тcмдтPi зи-
е-рcлвам го; изваждам му лунртPi уморявам го с
приказките, бърборенето си; || den Gegice über Cen
Uaulen - rennen прегазвам, смазвам воигр; || sic Canen
in icllcn, dlchltn Нш/сп -c дойдоха, се стичаха пя
'онcм;, гъст; тълпи, ня потоци, прииждаха а гъсти
тълпи; || das ' ko-i-t clmcm Haufen Geld тон; струна куп.
сума. мрер пари; || wie —in Uäuftcln Unglück Си-ГТ/еп
стоя ка+о " попарен, кито олицетнорепие ня нeщрет;e-
тО, съисем отчаян, сномeп, умислен, сякаш гемиите
ми ся потъни.;, представям жалка гнeткр, картина,
жалко трcнищe; ф in Hiu/ci ня ку^ищи); ня тълпи;
|| auf -inen, elmeM Hiu/cn пи куп; вкупом; || wir ^1111
'm Hau/tn nacb ще дойдем вкупом. исички трeтпо; ||
wieder beim Hau/cn -сш връщам сс отново а строя,
войската; ф 3-е große Hau/tn тьнпр-р, мисите; || hist.
ein vteioitice Uaule(i) обречен па г;Вел огрял ог
ляптсkнeст;; || 'm großen Uaulcn mlllaultn вървя c
тълпи——, със синят; маса
häufe— - SünCe aul Sünde bäulcn трупам грдс слет
грях; ф Unglück bäu/l slci aul Unglück нещастията
сс редят. сс нижат едпо след друго; ощс едното пе-
щастие не мипил;, идва труго; || die Unglück-fälle Ьäs<
Tlen -ici in 3tr l-t/i-n Ztll злополуките зичeетиср на¬
последък много; ф —in gcЬäsfTcr Löf/ci Zucker пре¬
пълнена лъжица з—хир; || —'m 811^1.-- Maß an Leid
triragen 1йee-m -рд6вр ли понеси мпо'о егояgрпид
Häufigkeit, dl- — -iwae Teil. in geringer, großer Häu¬
figkeit aul нещо сс среща рядко, много често
Haupt, dis — tiTblößlti Hiuplc-, nii tnlbiößlci
Haupl Вез шапки, : гола глава; толо'лрн; || er ging
crHobcncn HäupTes wtg той си отиде c впигняти 'тиви;
|| се -1310 81-1111-1 Hiupie-, mil geneigtem Haupt da
той стоеше c нянсдсп— глива; || Cas Haupt erheben eg;-
'ям глави; || einem Verbeecbcr Cas HaupT lЬe:ЬIagti
о-0дтнрм. отсичам ни престъпник 'трнртя; гилот;-
пирим го; || Cas Haupt asfeTüTzti подпирам глава; ||
da- Haupt b-d-cC-i сл-г-м си нрпкягя; || umg. scherzh.
er schüTTell— -clm w-1-re, gr—l-es Haupl той поклати ниж-
по глрвр; || um ein—- HaupTes Länge über die indtrtn
cmpoiragcn стърчи c еди— '.aBa пад другите; || Cis
HaupT n—igen, aul dic Brusf beeibslnken - llee-i.пянeжgям
глива, клюмвим, оборвам, обропям 'лива, отпускам
'лина пя гърлите; || dcn Feind auls Haupt scikagen cpa-
тдвям врага; || lim dit Hände auls Haupl legen слагам
ръцете си върху гнявитр му за благослов; || —Twa- an
Haupt und Giledcen reformieren реформирам . коренно,
радикално, издъно пещо, провеждам основна оeрор<
ма; || —ine Rclorn an Haupl und Gliedern коренна,
основни, радикални реформа, основно, оил;килпо пре-
образувание; || diese Einrichtung ist Crank an HaupT und
Gllideen г-з; институция егорgр о— основни, сериозни
недъзи, пcдое;aа•ьи;, се нуждае от корения реформи,
основно прсобразуванис, 0PT;кянно преустройство;
|| glüb-nCi, Teualgt Kohlen auf -—'п HaupT samm—ln па-
кареам 'о ти почериенее то кореня па космите, зи-
еоямнрм го; || sl— trägt dis Haupt hoch -я вири 'ляна,
пос, 'онcмce се- ||' Unheil schweb. über -cin—м Haupl
пат тнинигр му нигае нещастие; || sl— bal -cincn Zorn
aul ihi HaupT herabgezogen тя си п-влече пеговия гняв;
|| alles Blul CoMMi шТ sein Haupt иянр-р ог'оноопос-
за кръвопролитието, за по;тдгиги кръв ще падне вър¬
ху неговата тлявр; || Schuld lui -—Гп Haupt kaCti по-
емим вина върху сеВе си- ф ein bemoostes Haupl стар
студент, стутспт с мпого семестри; || b-MOosic HäupTei
бcноннaс; господа; || das HaupT d-e Fumlilt, Cti Partei,
Ces Staates тнрня па семейството; шефът, лидерът ня
пиогидтя; държавният '.aea; || gekröntes Haupt ко-
Oоповрпр '.ина, монррс; ф sein Haupl verhüllen, in
Schum verhüllen зркоиним си 'лрнргр ог скръб, Вол:—,
срам; || bibl -1:1 (D.) Asche auls Haupt -1'^-1 посип¬
вам 'тянргр си : пепе.; ф wie Cas Haupl, so die Glieder
какъвто 'оепотиод-, -—киви m слугите; какънто игу-
мепъг, -икина ш братята; ф bibl. voe einem 8'1^1
Haupt- -ollst du aul-ichen год6вр ли станаш (ни нозе)
прел бeнонлреи '.—ea (стар човек); ф zu HäupTcn de-
Betics, Ces Ti-chc- ня горния край, откъм 'ляната ня
коeнртa; нртeло, пи най-в;дпото мдето ня масата;
ф vier HaupT Rlndei четири глави 'овети
Hauptrolle, die — dic HaupTroIIc -pieken, verkörpern
;торд 'трнпитр роля; || sic will überall die Hauptrolle
spicken ас; тя иска g; играе '.рвпата роля, ди свири
първата цигулка, всичко ди се върти около нея
Hauptsache, die — wie Coimcn jtlzl zue HaupT-icbt
се'— етитпaхмc g; пай-няжпот;, пaй<еьщeетв;пото,
пaй<'лaвн;я въпрос; || in 3-r HaupT-acht гнянпо, пя
първо, прелпо място, пред; нсичко
Haupttreffer, 3-е — den Uäupiilci—r macben спечел¬
вам пъонр-р, т;тямр-и паграпа. печалба
Haupttrumpf, dee - - Cen UäspTlinмp1 äueepiekei из-
;'OPвям, хвърлям пaй-г;лcмид си коз
Haus, Са- - - т-сг Нш- нашити къща. прн;дт том,
пишсто жилище; || Са- 4^- de- Uteen, 3-е Gemilnen,
3ci Lord-, 3-r Ks1ts1 църква-а, томът господен; по-
нпргя ким-ри; кима))——; ня лордовете; дворец, том пя
културата; || das unieit, obere 4^- g;тпргa, 'орпити
кямроя; || Зз- Hobe Нш- цроJлямeптът; || hist, Са- Нш-
Österreich рнстрийекaтр д;пaст;д; || 3а- W—lße Haus
Белият дом (във Вашингтон); || 3us Königliche Haus
иррек■от;, кралското семейство; || öicniUch-s. -:hke:H<
Те- Hi« публичен том; няптрп, бордей; || vor vollem
Häu- spi—k—n играя пред пълсн -eр-ьо, салоп; || die
zwölf №^11 d-e Sonnt днaпяд;еc-тc зодиака ни слъп-
це+о; || ein alles Haus стара къщи; еарор фирма, ре-
помирипи търт;некр къщя; ф alle-, 113-1--. gekebrlt-
Hius стар T0УГP0; веселяк; учсна тнрнр, учен чоиек;
|| kluge-, paitiit- На« чмeп човек, умия '.aea; ве-
т;колeneп, чудесен чоиек, тчло<тои;к, човск ш поло-
Haus 577
виня, арабия; || na, wir gebt’-. alte- Haus кя: си. кякио
правиш, е;яо; пружс; © ein 43« bauen, carlcbien,
äbpuizti разг. направим си къщи, издигам, построя¬
вам, ;тмитиим къщи; || da- Haus meines Vater- би-
щипита, родн-та ми къща, родното м; огнище; || —in
Haus umbauen, abeclßen, 1,611:11!, wi-di1аufhln-n,
In-tanC setzen преправям, преустройвам, ортнятдм,
разтурям, съВ-рям, 0P30УняняМi възстановявам, ре-
мопг;орм, егя'рм къщя; || —in 4^- 6e/1eH—m, bewohnen
nрeнaедм се. влизам а къщи; обитавам къща. живея
а къща; || das Haus sl—bt untre D-nCiil-cbu./ късата
; под тякр;тртр пи закона зя прм;тнииmт;i е дом-
п—мстпнк; ! eine Hypothek aul dcm Haus babei къщата
c ипотекирана; Ф d-e Herr. dic Dine, Cie Tocbee des
Hauses домакинът, ломовнитикя-я; домакинята; дъ¬
щерята ня домакипн+е; ф Haus an Haus wohnen жи¬
веем степ— то стени, къща то къщи, сам; ели— степ¬
ни дели, съседи смс; || aus Cem Hause gehem излизам
ог къщи; || ich -feilt mich aus Cem Haus, kommt nichi
uu- Cem На« прокрадвам се ог къщи, измъквам сс
незабелязано от дома; не сш показвам пос; павъп,
кисна асе а къщи, g;минпо пил;, gомоеeт съм; || lim
aus dcm Haus jagen, ihn 3as Haus vcrhltlem ;з'опним,
изпъждам го о; поми си. показвам му нортягр; за-
6ряпдврм му ди престъпи пра'я па къщата ми, та
прип—р; у доми ми; || aus gulen Haus -ein, sianicn
от добро семейство, от добър род, разг- от сой съм;
|| Wein uuß—a Haus verkaufen продан-м вино зя а къщи;
|| luß—e 4^-1 е--—! ям иъи ог къщи; || ich gehe im
-—'nem Hause cin und aus постоянен гост съм у тях.
киспя вс; у пе'о, пъпът ми ; хаърлсп у него; || ihm
Cis Haus ilniiufin изтрин—м пря'а ня къщата му да
ходя у пе'о, исс съм у него; || nun l-l ja nichi itbe
Ueri 1м eigemem Hau-e човек не c исчс господар в соВ-
стиснат— си къщя, а еобетвeп;я си том; || umg. mli Ccr
TÜe ins Hi« fallen прсминан—м п—прано към целта,
зрпотврм бсз предисловие, разг. от воргргр за кря-
кита; II umg. ein Priel flattert ins 4^- ;;.;+; вест; ||
Gä-it -chntl—n ins 4^- изтърса-т, помъквиг пи сс
ненадейно гости, вятърът пи ловднр печакан; гости;
|| umg. scherzh. Po-iCiet- genügt. Conm- ins 43« то-
етр;ътно ; ти лррепeн едни пощенска картички и яз
щс тойли, ще ти се притека пя помощ; || Uaset1 aul
ihn bauen грип тоиgд пит пего; разчитам, уповавам
се па пе'о; ф rin 4^- deckt viel едпя къща мпого
пещи крие, -ии мпого тийпи, пето комнп, -им ш тим;
всяка къща има и екриврн;щe;о си; ф j-3-s Hau- bat
sein Keeuz къщи Вез KaHra (тим, пушск) пе Виви; всс-
киму своя псволя; всяко дърво си има червея ди го
япе; ф nli vielem häll nun 43^, nii wenig Coini nan
aus човск зпие две и двcетр; ф cs wild -chIcchT 1м 4^-
-tihcn, wo Cie Uennt kaulce kiält als Cti Habn там.
пето кокошки пес (жепати п-режт-), -им ; бъркотия;
ф in iiCtiCi Leule Uäue-ii isi gul 1esle lei—rn хуВ—во
; : чужда пити мрйт;п помен; ф Cie Axl 1м 4^-
ti-paii den ZiiM-elinn (Schiller) боядвяги и къщи
еnec-двa дърводелец—; ф- м-1п Нш-, meine Weil моят
дом ; моят евдт; нар. домие ле, пигле ми те пями;
Ф Зз- ganze Ни« scbkäll, 1-Т 3^81811811. wii 1m Aul¬
regung идниги къщи спи, всички спят; никого пями а
къщи, всички ся ;знeтни, са във вълнен;;, тревоги;
II Nichelchi von zu иш-с bcCoinen получавам писмо
ог къщи, ог домашните си; || Geüßt von Haus zu Haus
поздрави ог всички домaнп;, ;+ всички а къщ;|ни',
по всички у и—с, то домашните ти; || reines Haus ма-
37 Немско-български фразеологичен речник, - i. I
578 Haus
ch—m почиствам къщата сш- ф —in 81-111:11- Hau- fülirm,
ein gi-Tlrcle- 4^- balicn имим гостоприемен дом, оби¬
чам гости; || —in ofl—n—s Haus Hiben къщята м; ; отво¬
рени зя исички. е авримон том, обичам гости; || tim .
großes Haus fübetn, machen жиися пя широка по'я,
нашироко, поддържам разкошен живот; даним при-
сми, журове, нодя шумен живот; || Ici bcsf—ile mcim
Нш- даним разпореждания зи след смъртта си, под¬
реждам домашните си работи, пряия тянcщяпmc; ф
4öhc- Haus господа народни прcле;ааи;eлu, уважае¬
мо събрание; || ihn Cas Haus führen водя томикин-
ств;;; му; || er bal Eimfälke wlc ein alles Haus той има
стоянн;, причудливи хрумниния, нааси, пълеп е с нлси; '
Ф ich gcic nach Hause отивам си а къщи, прибирам
се у дома; || koMi nue nach Hius симо та м; дойдеш,
та сс прибереш у томи; || -1— naci Haust bringen из¬
пращам я то тях, по в къщи; || etwas nach 4^-- sehäf<
T—m занасям, лопяедм нещо у лома. в къщи; || cincn
Belef nach Hause schickem пращам до в къщи писмо:
|| - nach Hauec Tibeti връщам сс и родината си, у дома:
|| ich bin, blcibc zu Hause а къщи съм, оставим у дома,
няма пя излизам; ф wo bist du zu Hiu-c откъде си.
от кой кряй си, къле живееш. къпе ти ; местожител¬
ството; || ich bin hi-i zu 43^1 тукашен съм, от гоя
кряй съм, оттук съм родом. тук жився; || er ist nirgends
zu 4^-1 той пями постоянно местожителство, без¬
домник е. постоянно пътува- || er i-f ühcrill zu 4^--
той нянсякъдс, нъв всички специалности сс чуиствуви
като у лома сш, плуни кит; риВя иъи вода, познава
всичко пя пръсти, кято днянтa си- || ich bin Tür mitmimd
zu Наше пе приемам никого- ако някой ме търси, ще
а*асеш, чс ме няма; || für ihn bin ich nicif zu Haust пс
желая па го приеми, ико ме търси, кажи му, чс ме
няма, чс пямим време зи псго; || die-са Brauch ist hlca
nicht zu №№- тоз; обичай тук нс е . прие;, въведен,
нс с разпространен, нс сс практикува; пяма т-кави
традиция; || bleib mit deinem RaTschlägcn zu Haust за-
nяти съветите си за сеВе ст, пс се пуждяя ог теотте
съвети; || Cumli bleib ilr zu 4^-1 остани ме ня миря,
па спокойствие с тови, махни ми сс ог '.aBam— с това;
|| dafüi hin ich nicht zu 4^-1 няма ме за тия риботи,
нс желая та имям нищо общ; с тоиа; || tu, als ob Cu
zu 43^1 wäresi чувствувай сс като у тома си; || ici
lühlfc Mich bcl ihr wl- zu 4^-- а томи й, при нея сс
чувствувах като у gомр си- || mil 'hren Gedankt! ist
-Ic nicht zu Haust тя Отсъс;вчвя c мислите си. ; далече
оттук с мислите си. рртсeдня е, отеьетaчaя с пуха си
оттук, миенитc И ся пру'аде; || in ifwle, in elmem Faci
zu 43^1 s—im голям специалист, „еп;и“1 голям п;тпр-
ияч, майстор съм а нещо, плувам кито риби въи водя,
чуве;aчням сс кит; у дом— си а псщо, а спcииaлНос;-
ф von Haus aus по пачало, по природа, по натура.
по рождение- || er ist vom Haus aus aen, etlch, bcgahi
по начало, по произход той е белен, бо'ят, по рож¬
дение. по натура е палярен, даровит; || -е hui von Haus
aus eint ieicht—, CünsTl-riechi Adce по рождение, по
няенeте-во е милко лекомислен. ими артистична жил¬
ки; . || cs laugi vom Haus aus 11:11- по пячяло пс струва;. .
|| er isf von Hau- aus Lehrce по образование, по пр;-
фссия. е учител; ф Са- ganze Haus uul den Kopl -feilem
нди'ям ияля-и къща ня ттрвяти си, обръщам къщата
с крак-ти нагоре; || ganz aus dem Häuschen -cin въп
ог ссбе си, не съм па ссбе си ог радост, вълнение,
възбуда; || ihn aus dem Häu-citn heingen пркроврм го
ти излезе въп ог сеВе си, вън от кожата сш, ди по-
Веспее, пи кипи;; вбесявам го- ф ihn von - Haus und
Hof verfreibcn, verjagen поо'опвям, изгонвам, пропъж-
там, про^жт-м го от еоBствcпия му том и имот; ||
се ЬаТ weder Haus noch Hol той пяма никакъв имот,
нями керемида иид гнрнa-р си, покрив нит 'нaвaтр сш,
всичкото имане ; пя гърби му- || Haus und Hol vir¬
kaufen противим целия си имот, цялото сш имяне; ||
Haus und Htrd verteidigen бряпд, защищавам родното
си, gомaнп;-о сш огнище; ф vom zu Haust wtg -cin
въп ог къщи съм, отеъстaчвям от къщи; || von zu Hause
w—g g—hrn излизам, папускям дома си; || von Haus zu
Haus g—hen вървя, ходя от къщи пя къщя; || ф auls
Häuscbtn gei—n отивим на едпо място (а клозета)
Hausarbeit, die — dl— groben Hau-arbelTci caiedig—m,
vcriicbien свършвам грубата том-шии р-бога; ф
Häu-irbclten lu1bckö1mtn, aufbibti зитивит ми по-
мрнпр, писмена работа; имям та пиши том-шии р—¬
Вот;, ' упражнения, та уча уроци
Hausarrest, 3er — ihn unter Hau-arre-t stellen поста¬
вям го под gомянeп арест; || untce Huu-aree-l steH—n
под домашен арест съм
hausbacken — biu-bäck-ite Kuchem домашен, при-
'О+всп в къщи сладкиш; ф clm hiu-backcnc- Mädchen
необразовано момиче; прен. домашен хляб- || Hau-bi-
ckenc Ideen, G-danken доморасли ипси, мисли- || cln—m
Hau-backcntn Ver-tand hahtn имим огряпичен, плитък
ум, ум 6сз дълбочина, проницателност, посредствен
ум; || h'iu-backcic Vcast посредствени, доморасли сти¬
хове
Hausbedarf, 3-r — nur Tür dem Hau-brdaaf сам; зя
g;мянпр чпотрeBр, за битови нужди
Hausbuch, dis — 1:1 Tragt м1:Н ins Hausbuch ein аптс-
вам името ст а домови—; кпиги; || dis Hausbuch Tüha-m
домоуправител съм, държа домов—та книги
Hausdrache, Сее — --Гт— Frau i-f clm iller Hau-druche
женя му е истински чума, Ксинтипя, пряка. цяло тегло;
|| m—ln Huu-drach— шег. прокурорът
№№«^1, dl— — dl- Hau-chrt schänden похнтяиам,
"опеттнявам семейната чсст; ф scherzh. übertr. na. wo
-11:11 nun Meine - alte treue Häuetha— (Hauptmann) къпе
; (сс крис) моят— стари, вярна пазителка ня семейната
чест. ня семейното огнище, моят— ст-ра, вярна до¬
макиня
hause— — Сее Siuei Hut schlimm gtiau-i бурята е
нaнeсня еторшни пакости. вреди, щети, опустошения;
|| mli ciwus scbiechf hausen стопанисвам, хязяйничя "знe,
поuчиняним пякос—н, B;тчинетaувaМi разсипвам; ||
dial. ihn biustn приютявам го, давим му подслон, уВе-
жищс; || di- Flüchtlinge hau-len 1m Baracken бегълците
живееха, бяха пис+япеп; а мизерии бараки
hausfraulich — Hiu-Triuiicht Talent- häben- имам та¬
ланти зи добри домакиня, ';нямр къщоиници съм
Hausfrieden, 3—r — den Hiu-fritdcn wihrcn, -Töicn.
wiiderHirsiiliem пазя, нарушавам, иъзегян;идиям се¬
мейния мир
Hausfriedensbruch, Cer — cimcm Paozcß wegen Huus-
1'1-311-6^:1- Tüircn завеждам процес за нарушение
па неприкосновеността ня жилището, за пясилстнепо '
влизане в чуждо жилище
, х Hausgebrauch, Сее — für den Hiu-g-beauch зя по-
мЯннр употребя,. зи ссбе си, зи лично удоволствие.
рaтв.лeч;пm;; || ErkcnnTiie-c Tür den Uiu-gebrauch -ат-
mcim събирам знания зи своя лични употреби, за свос
лично удоволствие
Hausgeist, Сее — -1— ist —in gulta Hausgeist тя ; добри
прислужници, . домашни помощница
hausgemacht — hiusg-michfc Wüa-tc, Rifscikägc,
Wel-ieiten ломрнп; нaтeнии;; наивни. некомпетентни
съвети; gоморaенa, плитка мъдрост
Hausgemeinschaft, dl— — clnc Hau-gtmcin-chaft bilden
образуваме жилищни обшноет, жилищен колектив
Haushalt, Cer — den Hau-halt hesoegcn грижи се. по-
натам грижи за g;мрк;нетвото; || den Uuushall aul¬
lösen ликвил;орм покъщнината, противим я; || ihn den
Huu-hail besorgen, viаetHen, lühecn грижа сс зя до¬
макинството му. завеждам, воля gомрк;петв;го му;
|| ibr Uau-hall lelßf -1— uuf домакинството, домашната
0Pб;-р руши силите й; ф dl- ElnnaHM-m. Ausgaben des
-räCT1-:ien Hau-halt- приходите m разходите пи град¬
ския бюджет; ф Сее Hiu-buit des Körpers функцио-
пятпртр общност пи организма
haushalte— - - nlt ciwae gul hau-hilTen стопанисвам
поВре, пестеливо нещо, пс го разхищавам; || mit s—lmtm
Kaäficn nicht gut bau-balien пе щипя. пе пестя силите
ст, здравето си. разхищавам, п;.ея силите ст; || -'—
kann ilcbl Ьш-НакТ-п тя с лоша дом-кипя, голяма
прахосници; || ich nuß mir meiner Z-ii bau-balTcn -одB<
ви та разпределя пестеливо времето си, та пестя аре-
мето си, всяка минута
haushälterisch — мап muß Strom sehe hзseHäIicr1ech
verwinden трябва п— се пести много ток, та нс сс
изразходва излишен ток; || mli -einem Kräfitn 1^--
hä1ica1eeh umgehen пестя. щипя силите сш, нс ги из¬
разходвам за щяло и нещяло
haushoch — ein Spl—I haueЬöcH gewinnen спечелвам
пълна поВетя, спечелвам победа с пълно. голям; над¬
мощие;' || seinem Gegnea lau-locb -ciiigcm нанасям го-
ндмо, тежко поражение на противника .си; ф biu-boch
übte ibm -1-1-11 'Нм Hiu-hocl üherlegem -ein стоя много
високо, разг. пай-малко три копояни над нсго, пре¬
вишавам го мпого; ф clnc Diskussion scHlägi Hau-höhc
W—Il—m дискусията събужда много страст;, поДОВо-
страстия, ноти се извънредно оживено, оятпрлeно, ста¬
ва мпо'о разгорещена
hausiere— — Betlelm und Hausieren verboten з-бранена
е просията ш рмбчтрнгпяги продажба по томовете;
|| 13^1—1-1 geiem противим по домовете амбулантни
стоки; ф übertr. nll seinen FähigC-lien, Witzen hau-ltrcn
gehen преплиг—м настойчиво способностите си, гледам
ли сс пласирам, глсл—м да пласирам, па наместя, да
прокарам aииовcтe си
häuslich — häueIi:Ьi Pflichten, Arhclfcn, Sorgen до-
мянни, ссмейн; зртьнжeнияi работи, грижи- || -eine
häusI1:i-n Aig-Iigenh-lfii aegelm уреждам домашните,
ссмсИнн+с си р-Воти; || -1:1 (Akk.) häu-llcb hri ihm
niid-iliss-i, cinri:hiti пяетрнднрм сс, рятn;нaгрм се.
установявам се зя дълг; иреме, кат; у дом— си при
пего; || häuslich l—btn жився з—творепо, прекарвам по-
веч; у дома си, пс общувам много с хората, домосед,
д;монaр съм; || ici hin seir fürs Häuskicbc обичам
семейството. та си седя поиеч; а къщи; п;мрнп; пиле
съм. въртя се, кисни вс; а къщи; || er soll.- häuslicHer
srin гой Ви трябвал; да сс свърта повече а къщи, да
пс скита тонкоaa много; || slr ist ein Häusliche- Mädchen
тя е мп;'о пестеливо момиче, ного добра домакиня.
къшонниия
Häuslichkeit, dl— — i:i sehie mich naci mclnca Häus¬
lichkeit копнея зя доми, къщата си- ф -1- ist Cuech 'Ше—
Häu-iichCcll bekannt -я е известия кято мпого добри.
уредни, отличия домакиня
Hausrecht, Cas — vom Hasertchт Gebrauch machtn
възползувам се ог правото си ня гливи на семейство¬
то, ни хазяин; изпъждам го, показвам му воятртя; ||
Cis Häu-rtchf au-üben пр;ля'рм поPв;то си ти пои-
емим ;.; нс приемам някого
Haut 579
Haus-egcni dee — umg. seherzh. bci ihicm hängl Cer
Haussegen e:H1cf непрекъснато се кЯрит, пями спокой¬
ствие, мир а том— им
Hausstand, dtr — —inen Uiu-sliid gründen създавам
си домашно огнище, собствен дом
Haussuchung, die — bcl 'Нм Haussuchung hallen, clnc
Haussuchung vorncHmen. durchführen правя му помя-
шен обиск
Haustür, die — an 3-r Hiu-tür klingeln звъня и— всот<
натЯ врата; ф Climen Schrill vor dl— Hau-tür macbcn
пс излизам от къщи. иъп ог прага. пс си показвам
пося навън, пс прекрачвам прага ня къщата; || hcutc
kann mich 11:11- voe dl— 4un-tйa iockcn нищо пе ; в
състояние ти мс накара, пя мс съблазни ди излязи
навън; || Cis Habt ich diaekt vor dcr Uässtüi прел вря-
тр—и ми с, само пи отворя вор-a;a и съм тим
Haut, dl— — (-Гп—) ziitc, saMfenCi sfräflc. runzlige.
flccklgc Наш имам нежни, кадифена, опъната, сбръч¬
кана кожа. кожи+и ми ; ня пстпя; || clnc spröd—, gro߬
porige, alsslg— Uaui сухи |изпръсниня), пя едри пор;,
пореста, няпчкрпр кожи; || dl— Hau. schält -1:1, bkätl—rl
ah, schupp. -1:1 кожити се Всли, лющи, люпн; || die
Uaui -pelngt aul кожата сс пяпукня; Ц ici scHür/e, rcißc
Mir die Uaui uul оgореквям сс. оg;орм сс; ожулвам
си, обелним си кожита; || dic DoM-n bähen mir di-
НиШ g-rlfzi тръните ме отояскяхя- || dic Blusc uul der
bloßen Нм. Teigen нося блузити пя голо; || die Blusc
krul/T aul dtr Haut блузата ме дращи- || das Gunml-
häiC schneidet 1m die Hau. ластикът сс врязва а кожата
ми; || die Haut ähwcrfen, absfieilcn хвърлям, променям,
сменям кожата си кято гущер, змия; || 11ш die Haut
gerhcm, ahzl-icn панррврМi нимесвам гърба му, ня-
жулнам го, смъквам му кожити о; гърбя. сгрявам гър¬
би му, папарвим му кянлииятPi еълиорм го ог бой-
|| einem Tier dl— Uaui ih/lchcn одирам жиаотно; ф ici
wehr— mich meiner Hau. Вр-пя сс, Враня, nитд си ко¬
жата. животеца, защищавам се- оказвам съпротивя-
покизвям си зъбите; || ich pflege mclnca Haut угаждам
си па душтчката, гледам си лчшичкPтЯi пс си отказвам
нищо; || ici r—iic meine Haul, bringe -Ic 'n Sicherheit
спасявам кожи+и си, жииота си. избягнам опасността;
животът ми ; а безопасност; || dl— Uaui juck. ihn сърби
го кожата за Вой; || ich verkaufe feutr M—ln— Haut про-
динам скъпо живота, кожата си; || ich vireauf- seine
Hau. пипниам се за Вог па прости след пО'рсВспис ня
покойника; || es gilt Haut und Haue касис сс зя жииота,
за кожата; || ich kicbe nie die Haut voll. schlage nie die
Uaui voll умирим, скъсвам, съдирим се, умирам си от
смях; натъпквам се догоре. ка+о попско чсдо ня за¬
душница: || 1:i schlage 'Нш dic Häuf voll. lügr ihn die
Haul voll пребивам го от Вой, нячесвим му здравата
гърбя; пращам го зи зслсн хайвер, пилъгиям го здра¬
вата; <ф> dl- Haul ist allw—g näh—r als da- Hemd кожити
c по-миля от ризата; ф -е ist cimc gufc. iiiii:i- Haul
той ; добра, честия тушнчкя, честен човечец, голям
доВряк; ф cs gehl lin a— die Hau. засяга го неприятно,
не му изнася, против интересите му с- || umg. ici Icgc
mich auf dl— faule НаШ, li—g— ш/ Сее faulen Hau. обхвя<
ща ме мързел. отливам сс па .епост. безпслис. нягрм
па кълкати си; излежавам сс, лежа пя кълката си; ||
11м aul die Haul konmen, ga—'T—n връхлитам го като
фурня. тяnлянврм жииота му, изправям го пред тежки
проблеми. притискам го на тясно, до стената; || dis
THema bitiif uul der Haut темата е мпого парлива,
скоко-лии—, щекотлиия, актуална, повдига описи;
580 Hautfvolff
проблеми, чака своето псзаВянно разрешение; || ich
bin naß bis auf Cie Uuul мокър съм до кости, в;р-нопа,
жива вота съм, ли ме ;зст;екрн, нота ще пусна; || ihm
bis aul die Haul au-plüiCcM смъкним му ш кожата о—
'ърВя; събличам и о;трги му; ;горбврм го по сто-
типка, жестоко; || -е b-sT-hi nue noch aus Haul und
KnocHcn, ist nicbis ik- НаШ unC Knochen той e ерме
кожи и ' кост;, живи мощ;, представя торби кокрни,
едви му кожити кости държи. мършав ; кито чир;т,
“скумрия; || aus hellta НаШ внезапно, ненядейпо, без
всякакъв повод, Вез всякяквя причиня, кит; гръм ог
деп; пеВе; || aus 3cr Нш. fabren излизам аъп от сеВе
си. от кожити си, поBeепяаPм; || Cas ist zun Au-<3ir<
4^1-111111. um aus dtr Haut zu fabrcn — man könnt-.
möcЬic aus die Uuul fairen прост; човек да излезе въп
ог кожата ст. ли побеснее от яд; || -е kann nlcbt aus
-eimea Uuul 1—'^- той нс може па сс промени, та
измени права, хиояктeоP си; <£> aus TrciCca Haul (au-
aidtitr Leut— Haul) isf gul (111:1.) Rlentn schneiden па
чужд гръВ сто тоя'; са малко; || i— C-lnce gutem, ge¬
sunden Uuul -11:111 пе съм тgоPHi боннрв съм, здра¬
вето ми е разклатено, пе ме бива; || ici Möciit nichi
in -einer Häuf sfccCen пс Вих желал да съм ни неговото
мдс-о, а пе'ое;та кожа, па " се пържи а неговото мясло,
псговия ти'Рн; jj 1Шм i-l nicbl 11:1. wohl im -limer Huui
чувствува се неудобно, гузсп с. като и нeBоPно лозе
е. гризе го съвест;—. има угризения- || ei fühlt sich nicii
wohl 1m seiner Uuul чувствува се неудобно, кято в пе-
Вр-по лозе; || mit Uuul und Huie изцяло, : души ш
сърце; разг. с асе nрриали;e; || ihm iii Нш. unC Haae
üngcbörcn, verfallen -ein припяgнeжя му : туши и съ¬
рце, с иднa-a си gчня, изцяло съм а неговата вляс;;
|| -1:1 (Акк.) 1Нм, cinir Sache ш'Т Нш. und Huie vea-
scärilhen поснещ—м сс изцяло па нещо, ня него- || ici
Habe mici ihn mit Uaui und Huie verschrieben отлял
съм му се с цялити си душа; || mit Htil—r Haul divon-
Coiien отървав-м сс леко, отърв-вим кожити си; ]|
ihm nii Uuul und Uuur auf/rcs-cn woll—n иск; ми се.
mge ми ди го изям с исс пррцрнитe ог обич; || 11ш die
Haut üb—e die Ohren /'eien. одирам, оскубв-м го тлор-
вятя; || dit Nächrlcbl ' ging ihm tl—T unter dit Haut вестта
го ррзнъннунр, потресе. тaеcгпa, ояз-ъое; дълбоко, до
тъпото нр душата; || —in Buci gebt unltr di- НаШ книги
буди дълбоки чувства. вълнува, кира ни да сс тaм;е-
ним, були размисъл; || -сте Haul zu Mueklc Tragen
рискувам, ;тлр'рм живота си н; опасност за други;
слагам глината и торби—; си за пякого.
Hautevolee (o-tvo’le:), die — zur Haui-voi-c gehören
nр;пaднeжр към висшето общество, към върхушка;—,
каймака па обществото; || Corl Teal -1:1 die Haui-vol-t
d-e Stadl там се събираше елитът, хрйнийръг пи 'рити
Havarie, die — —ine Havarie hahcn (за кораб, самолет)
поeгъопдврм яврр;д, повреди, повреждам се
he — -е l-l ein bißchen „hc“ милко е откачен, xaxo,
яли-бил;
Hebel, d-i - ein iäcbTlgee Heb—l sein могъща пру¬
жина. могъщ gнитр-eн, фактор, лост съм; || dem Hebel
beTäiigcn, ш/ den Hchei drücken' пртuекaм лости; || an
Hebel sitzen движа работит;; || alle Hebel in Bewegung
sctz—n употребявам, понитим исички усилия, порид
исичко възможно, пускам всичко и ход, опитвам всич¬
ки средства- преобръщам тeмдги ш небето за нещо;
|| hlee muß der Hebet ang—izi werCen тук трябва па
се подхване р-ботита; || den Hebel an 3-r ''clllgen Sickle
an-ei/cm подхващам nоян;нно етпи р-Вота
heben — ein Haus, cimc Last, den Kopl hchem издигиМ
къща; повдигам тежест. бреме; вдигам. тзпш'ам глава;
|| den Woik-tand i-b-n повдигам. поиинриaм Влаго-
състоянието, жизнено;; пиво; || ciwle aul —ime Höhtet
Sfuie' iehen понинрврм пивото ня нещо, повдигам го
па по-високо стъпало, равнище; || clmcm SchäTz, cin
Opfer, tinen Gruben Heben изравям имапе. съкровище;
принасям жертви; изчиствам ров от тиня;—; || Cas Glis
uul Cen Woil des Gisics i-b-n едт'им чaнргa зи па-
злррв;иa а чест на 'оста; || umg- das hebt -1:1 111:1.
-овр ; леко, пе е мпого тежко, 'Моги ти го вдигни като
нищо; ф den Arm, die UanC zun Gruß, Schwur, die
Sciulteen, die Augcn heben вдигам ръки, n;злоaвднрм
c ръка; вд;'им ръка зи клетия; повдигам рямепс; из-
д;'рм очи нагоре; - || dem G-lmacCi den Lchtn-sian-
3ur3, dem Mut. die Sfiniung heben п;g;Bрдврм икчерi
егапgротр на живота, повдигам духа. повишанам ни-
строеннето; || die Stimme hcbrn . пон;нaвaм 'лис- || die
Sciul—, den Betrieb heben понишавам успсхи, производ¬
ството; || die Nase heben нирвам нос; || Cas Am-ciem
durch etwa- hthen повдигам престижи : нсщо; © clmcm
heben гаврътним, обръщам етпи чаши Виря, някоя m
друга тяшka; || er ächt gcan -im—m гой обича да си
сръбна, попийва; ф —im—m Bruci iehen съкращавам
дроб; || Baücht, Zählen Heben -1:1 дроби. числа се упи-
щожинит взаимно; || IretuM. Zwcl/cl, einem Sfr—ii.
Schwierigkeiten hcbtn оятсeйврм заблуда, съмнение,
прекратявам спор. поeмрсврм трудност;; ф der Gold¬
grund ächt dl— Farben златният фон дива възможност
да изпъкнат по-лобрс цветовете. топовете- ф die Zäi-
ne i-btn мръщя сс на дтeпe, едни дъвчи, изкривим сс,
тур. разг. прзнaнл;сврм се ня ядене; || wenn icb lim
bloß -chc, hebt cs mich сам; като го видя, м; се по¬
вдига, повръща, червата ми се обръщат; ф ich bubc
iii —inen Bruch g-iobcn получих сeрнuДi разг. изкилих
се. изсипах се (като повдигнах тсжест); ф veralt, mil
ihm iehen unC kcgtn' деля печалби ш загуби с псго; ||
—in Kind heben ;торжпaм тете, поемам го и ръцс при
раждане;;; ф ihn aufs Pf-edi in den Wagen heben кич-
нам го на коня. повдигам го. помагам му да се качи
па :;.—+—; || übertr. ihm auf Ctn Sciild Hehen прОБ»
гласявам го за вожд, за водач; издигам го и идеи.,
а пример за подражание; || ihm auf die Scbuliien iehen
качвам, вдигам го на раменете си; || ihm aus dem Sattel
hehen свалям. събарям 'о ог седлото на земята; прен.
поВежданам го, вземам връх над пего, изхвърлям го.
еватям го ог власт; || nieЬie hebl sic aus den Sattel
пищо пе може, пс ; а състояние т— я пикира та изгуби
равновесието си, пищо пс я трогни. вълнува; || die Tür
aus den Angeln heben откачвам врати ;; пянтите; Ц
die Weit aus den Angeln Heben раздрусаим, ортmьоевам
евc;р; преобръщам свети наопаки, с 'линити натолу-
|| ihm aus der Nuß heben нркисгрдм го. пaшронрм го.
чста му конско евангелие, крнрйтuевям го: || ein Kind
aus dtr Taufc heben поемам дете ог купола, кръщавам
го; || ihn aus 3er Tasfe Hehen лaпсиорм 'о, негов кръс-
;п;к съм; || cTwas, cincn Vtaelm aus d-e Гuuf- hcbtn
нaнс;оим псщо. основавам дружество; || der Anhänger
wurde aus dem SeH1eien gehoben ремаркето B; изсвър<
лен; от оeлеитc; || lin aus Cem Siauhe hchen издигам
го ог пряхти, ка.;—; прпорням го чоиек; || ihn in den
Säii—i Heben повдигам го ди сс кичи на коня, седлото;
прен. помаг—м му па се издигне, та дойде па власт;
umg. ibn, etwae in Cen Himmel Heben превъзнасям нещо,
снaнд, nоeнъзписям го то иебес—m—, пе мо'р л— 'о на-
хваля; )| ihn in 31— Höhe heben вдигам го нависоко;
|| ihn in seinem - Rang Heben п;вищивим го а службата;
II Cis hob lim тона му повиши самочувствието, пуха,
го вътрешно извиси. укрепи; ф C-r Vorhang Hob -1:1
занесата, пердето се вдигна; || d-e Teig bebt -1:i тес-
гот; сс вдига, нт-сна, бухвя; || d-e Busen hebt und -enkl
-1:1 гръдта се нди'я и сп-ди; || d-e Nebel b-hi -1:1
мьтнргр се вдига, се разсейва; || d-e Ui-aTz Hai -1:1
gehoben оборотът сс покачи; || hebe dich w—g. Silan!
махни сс. ертрпа! ф gebobemei Stil възвишен, припов¬
дигнат стил; - geäö6tni Stillung повишено, покачено
настроение
Hebung, dit Ci— Hebung d-e Sitten, des Le6ens<
-11131'3-, dee Stillung обнр'ооотдврнe па прявитс;
повишение, подобрение ни е-рптaогр ни живота; по¬
качване, пон;нaвaпe па пасароеписто; ф -in Veas mil
Ceci Hehuigcn стих c тр; ударени срички
Hechel, Cie — übertr. ihn Cuecb die Hechel zicbei, ,s.
hecheln
hechel— - Flach-, Hanl hecicin чеша, влaтр лен, ко-
поп; ®у/v^'. über ihn, etwas 11:1-11 олчмврм го.
опу-мним нещо, клюкарсавувам. зноеновд за пешо, по
пегои -трес, критикувам го. очерням го, разг. ям, гри-
зя му цървулите, ям му nроиял;тe; ф die Hund Ь—citli
кучето 1^— учестено с изплезен език
Hecht, der — einen Шш-п 41:1. Taigen члрндм синя
щуки: ф dci Uecäi 1м Kuipf-iT-ieh sein. den Uechi 'm
KäiplcnTeich -picken душа-а ни нещо съм, кято пчсли
всред търге; съм; подбудителят, а тъпото пя пещо
съм; раздвижвам, внасям живот, оживление а пещо;
|| ф umg. er l-l —in Tollte Hecht той c безумпо смел,
емcнчя'и, юпятр'и, човск па утовонетн;дти, луда 'тр-
вр. веселяк, славен, тпрмeп;- чонск; || се 1-t ein -cliau-i
41:1. той с хитря лисици, 'олям хитрец. шмекер; ||
er 1-1 ein trfaärtitr Hccht гой ; опитеп чоиек; || du bis.
cin f—inca. т'«—' U-cbl хубавя еток;ткa си ми ти; ти
си мръсен, долеп тип; ф einen 41:1. muchen екртaм
с '.ани прgону, привя пожичен скок; ф cs wie ein
41:1. im Zliiee, daß nan Cie Aiwe-enCen Сит --1-1
Cointc стаят; Веше изпълнени c гакън гъст тютюнев
дим, ти не можеше та се орзлитрт хор-ти вътре
Hechtsuppe, die - - äi-e zlebl cs wie H-cbisupp- тук
стаеи ужиспо течение, дух; к—то а комип, като ни
воgeн;иa, истинск; нетрилпик с
Heck, Cas —- um Hick Ces ScЬ1Tfce на кърмят; на
кораби; || С-е Moloi liegt 1м Heck dts Wugen- моторът
c и багажникя па :;.———; ф zu Heck kommen ети'рм
до нcттa, а къщи
Hecke, 31c - Cuicä clnc kthenCe 41:1- gcTrenni орт-
лелени : жив плет; || clnö 41:1- unkegen, anpfian/em
засаждам жив плет; ® bcl der 41:1- -ein пот ръка
съм; || hlilce alk—i 41:1-1 gelegen вря. ш кипял съм,
Вил съм и и голямо ш малко решето; ф Vögel aus Ccr
ersTen 41:11 птици ог първо люп;но, .чупило; || umg.
derb —ine 41:1- KlnCte hiben имам иднa кола, сюрня
деци
hecke— — die Rallen haben gehecCT плъховете си сс
размножил; масово; ф wenn er cs geride 11:1118 an legt,
wird cs becCci -ко вложи добре пирите си, те ще се
размножат; <J> Geld heckl Geld. пирите се множа— като
мишки, въшки; пир; при пири отиват; nро;иитя грош
ражда; - ein— Taub- 11:11 Celn—n ACier — ein— Eule
ätckl keinen Falken гълъб орел не излюпви; нряпа гъ¬
лъб не ст—нр; куче вълк нс става; трън грозде не ряжда;
върба лрепк; нс р-жта; ф Bücbea um 11^113-1 Band
11:1—1 пиши, произвеждам. фабрикувам книги на коп-
вейср
Heckmeck, 3-е — umg. r—3 nicbt soviel HeckMcck ст;-
ги си говорил глупост;; говориш само безсмислици;
|| erzähl nie doch keinen U—ek1eeC не ми ритnррндй
6аВ;п; ленетип;, разпи пeбиврл;и;, воeли-пeк;neл;
\
heftig 581
Heer, dis — zum Heer sloßcn пр;еъeпиндням сс към
армията; || veralt, das st-hcmd- Hetr мирновременен
състав ня армията; || das WliC— Hetr Woduns, 5. Wilde
Jagd; © ein Heer von AngesTiilten. Arheifelo-cm армия
от чиновници, безработни; || —in Hcre von Spaf/cm,
AMelsem. Sorg—m цели рояци. хиляди врабчета; без¬
брой, милиони мравки, цял мравуняк; хиляди грижи
Hefe, dl— — dem Teig HeT— zusef/em замесвам мият—
а тестото; || Helt te—ibt мият;, квасът вдига. Вухна
тестото, прав; го та в;аер; ф dem Kelch his auf 31—
He/e lu-Trlnkei изпивам горчивата чяшя то тъпото;
ф die Не/е C—s Volkes чтрйкртр, мътилката пя народа •
Heft, Cas — tlwi- im ein Hell scHrcib—m, clnfaigen
пиша, вписвам нсщо а тетрадката; || umg. dis gufe Hift
кнaепргр тетрадка; || dis Buci -eschclnt 1m detl Heftem
кп;тити излиза а тр; свитък—, брошури; || cin Ueli
Gid1ehт- томче стихотворения- ф ein Hifi Papier тесте
сaрт;д (от десет коли); ф Cu hist —in verrücktes Helf
ти си смахнат, перпит, побъркан; © Cas Heft dt- Mcs-
-са- дръжка па нож; ф übertr. dis U-fi in dit Hand
b-koii-n, пеНтеп. an -1:1 r—ißcn вземам, тагррбним
ннрстти, ръкоБОТС—ното; || dis Heft im Ccr UanC hüben,
behalicn държи.зарие; внясттр, ръководството, управ¬
лението, зипртнaм го а ръцете си. господар съм, оста¬
вим 'оеполро ни положението; || Cas Ht/f nicii aus Ccr
Hand gtbtn пе изпускам оьковотегното, властта, по¬
ложението от ръцете си- || ihm Са- Htfi aus dee Hand
псЬпсп вземам ръководството от ръцете му, поемам
из ръководството вместо него; измествам го
Heftelmucbe—. dis — das g—hf wir’- He1feini:ben това
върви бързо, кято прнитрпо, кя—о по воли ‘
Heftelmacher, C-r — umg. aufplsein wie ein HilTcl-
11:111 отварям си очите, въртя ги па четири, гледам
с четири очи, следя кито копой, наблюдавам зорко
hefte— — einen Saum, eint Nabl, -in Buch ärltcm гро-
поенрм подгъв, шев; боон;орм, енъотням, пришивам
книга; || eliei Orden an -clnc Bru-l hiffen забождам.
зркитвим орден па гърдите му, закрепним го с кир-
рицр; || ihn uns Krcuz HeTtem разпъвам, приковавам го
па кръста- ф dem Sieg an dl— Fabnc Heftin побеждавам
врага; ®die Augen, den Blick auf ibn Htfi—n прико¬
вавам, устремявам, вгренчв—м, нпервам, впивам очи,
поглед а него, фиксирам го, '.едям го втренчено, на-
сmоИтиво; || umg. ich h—Tte mici an s—ln— 1easen, Sohlen
трнeпдм се за петите му. следя го неотстъпно, вървя
по петите му, зикачам се за него като репей. залепям
сс зи него кито гербова мярка, като лепка. като лске,
nрининрм се.. прикърпвам се за нсго- || ein Fluch Ш-Тт-Тс
slci an -сте Ftrsen преследваше го проклятие
heftig — ein billiger Kunpf, Wind разгорещена, ожес¬
точена борба; силен, Вуен, остър вятър; вихър; || bil¬
lige Schmeazcn Huben имам остри, силни Волки; || —1пе
billige KrliiC пeетържaпя, остра. прекадено ое-ои,
злобна критика; || 1Шм h—filgc Vorwürfe 11:111 отпра-
ням му остри, лют; упреци, упреквам го остро; || von
elnci heftigen Liebe ergrilen sein обхиапат съм ог
сторетпя люВон; || clnc b—liig— Abneigung fCgcn ihn
empfinden чувствувам непреодолима —птипя—ня, не¬
преодолимо отвррщеп;е към него; ф h—lilg antworTen
о-тониодм груВо, остро, гооепрто, еоппaто, сърдито;
|| heilig weinen nлртa безутешно, тaл;ирм сс а сълзи;
|| heftig p1öT-ei1-1-i протестирам остро; || sic wird icichl
heilig -я лесно избухва, кипна, е мпо'о избухлива,
сприхава; || sein Herz -chlug ä—flig еъриe;; му - биеш;
582 Heftigkeit
то пръсване; || etwas heftig hcgebren желая псщо
, страстно, неудържимо; || ein 1—11181- Verlangen hahen
изпълва ме страстно желяние; © —im hcTilg-r Mann
спрmсaн, избухлив, лют човск. кибритния; || ilnin hcf-
figcm Ton 'Нм gegenüber änsciligcn тягонярдм му c
остър топ
Heftigkeit, Cie — -in mit Helligkeit an sicb drücken
прегръщам я страстно, горещо, притискам я -буйно
към гърдите сш
hegen — Wild, dem Wild, cincn Garien hegen охор<
пяиам ливсч, гора, забранявам Виене;;. .овя ня дивеч,
сеченето ни 'ори- пазя градина; ф cimcn Wunsci, Zwei¬
fel i—g—m хрипя, тая, лелея ' желание; храня съмнения,
съмнявам сс; || Llrbr, Vertrauen zu 1Нш hegen изпитвям,
храня - обич, доверие към пего; || Argwohn. VerdacHi,
Geoil g—g—n iin Hegen храня подозрение. омризи, пс-
пявие;, неприязън към нсго. сърдя му сс; II einen Plan
i—gcm замислил съм някакъв плап, живея с мисълта
за - план; ф iin i—gcm und pfrg—n п;л—'ям топли, пс-
жии, големи грижи за него, треперя над пего, 'летим
го като писано яйце; || sic bal Mich im iclnee KruikhelT
gehegt unC gepflegt като Вях Волен, през време па 6;-
лест+я ми тя ме глеташе, се гр;жeнe за мене, пола-
'яше топли грижи за мепе;. © g—H—gies Holz охраня-
вяпр горя; Вряншще; ф veralt. Gcrlchi beg—n съдя, орт-
П—иим правосъдие
Hehl, das (auch die) — Ceim(en) 4—hl aus efwas ia-
ci—m пс крия псщо, казвам го открито, откровено, пе
'О държа, пс го патд а тайни; || ici gcslcie n-. olne
Hchl пр;тнрнaм го открито, откровено, пе 'о крищ
Hehler, der — " der Helica isi schlimMie al- d-e
Sfihlca — die Hehler sf so gut. wic dtr Si—HI—r укри¬
вателят е по-лош от крядeиa, - е толкоии виповен, кол-
ко+о и крадецът
hfhr — ein hchrti Augenblick тържествен, възвишен
момент, миг
Heide, 3er — limcm Hilden bcCebeen покръствам езич¬
ник; ф wir —in Heide fluchen псувам, рутяя, попържвам
кит; хамалин; ||
Heidenangst, die umg. — —ine Heidenangst voe etwas
nabtn изпитвам безпаметен. ужиссп, папически страх,
страх то Воги ог пего, еторхувам се. страх мс ; ужасно
от него
Heide—geld, da-. umg. — -а verdient -in Heidengeld
той печели лули пари. безбожно много пари; || für
etwa- ein Heidengeld bezahlen птрщaм за нещо лули,
грешни пир;
Heidenkrach, Heidenlärm, dea umg. — einem НсГА-п-
kiicbi Heidenlärm mächen нтш'Им, паправям ужиссп,
голям екрптилi вдигам невъобразим шум, страшна
вряви, питардия. олелия. вдигам шум чик до богя, да
ме чуе ш глухият цяр
heide—mäßig umg. — ein Hi1dim1äВigie Geld verdlencm
печеля лули, ВезВожи; много пяри; || einem hildcm-
läßigcn Krach machen вдт'им невъобразим шум, пи-
правям сгрaнeп скандал
Heide—mfihe, dl— umg. — dis macbie —ine H-ldiiiüb-
стрaннa, тежка работа беше, видях ';ндм зор, голяма
мъка, докя—о го няпраая
Heide—respekt, 3er umg. — liicn Hc1Cti1tepcCт vor
1Нш hib—n изпитвам стррнeн респект прет нсго
Heidenschreck, d-e umg. —einem Hiidiiechrick bckom-
mcn уплашиам сс страшно, ужасно. з-губиим ума ш
пума ог ужас ’
Heidenspaß, der umg. — dis wir cim U—1dcnepaß Веше
славна, зпаменига шеги, умряхме, пукнахме си, съ-
трихме се ог смях
heidi umg. — heidi, unC ah сaйдe, карий, да въраим,
тръгваме; || und Heidi waren wir 3a m ето, докит; се
усетиш, обърнеш, стигняхме- || icidi und los glmg’-
исичко вървеше по вола, по мет и масло. гладко; ф
mein Geld ist ail—s icidi gegangen профукаCi похарчих
всичкитс сш пари, пирите ми харъкнахя, отидоха пО
дяволите. сврьkнясЯi сс изпариха, стопися; || die Tu-
-ci— isi im GtCrämgc i—ldl gegangen в навалицата, блъс¬
каницата тaптaтр ми итчeтня, щукна, някой открадни
чантата ми; || heidi -clm офейкал, изфирясал, щукнял,
зaпиндл съм сс нанякъде
heikel — —im HelCics Thema деликатна, щеко-ливя,
злободневна тема- || j-t/t beginn dic Sicie Heikel zu
wcrCcm работят— ссг— започна да става лост; дели¬
катни- ф linin iiiCIen Geschmack haben имим поu<
тирчии, капризен икус, човск мъчно може да залово.;
вкуса ми. да м; угопи. мъчен съм па избор; ф sic ist
'm bezug uul dis Ess—m sebr h—lkel -я ; много притир-
тuaa, капризни, мъчна па яаспс. разг. нрзнрнт;евa сс,
изкриви сс мно'о пи яленс. мъчно И се угажда с ядене
heil — i—11— Gil-Cer haben нс съм n;етрaтaт ни най-
малко, здрав ш читав. цял-целеничъ:, зтрав-зтране-
нитъk съм, нищо ми пяма- || Cas ' Glas isi 1—11 тяшятр
е ттррвa, цяла, пс е пукнати; || der Fiiger ist wieder hrll
geworden пръстът ми оздравя; || nie neha ganz heil
werden пиког— вече няма да се опрaид, ти възстановя
ияпълио- здравето си, та стапя тови, което съм Вил;
© mil htilce НаШ, 1—11 davöikömmtn отърв-и-м сс
ненредим, без та поетоaдрм; || cs gib kaum bin ШеПс-
Haus mehe in Cce Stadt нямаше, пс остана здрава, пе-
пострадала. пeупаоeпа. ог бомбите къщи в грята; ф
Helle Strümpfe здрави |п;екьcaн;) чорапи; ф umg. aus
hcilcr НаШ Вез всякакъв повод, без всякакви причина,
безпричинно, без видима причина, без видим поаот;
ф Heil und deii съвсем; ф dial. Heike Angst ужасен,
безпаметен, пянuтeеk; страх
Heil, Cas — füe -ст H—ii sorgen грижа се за спре;<
нне+о на душ-г- си, зи блягото, благополучието, пре-
успяваие-о си; || 1Шш Hell und Scgcm wünschen поже-
.анам му здраве ш 6.—';;:^™;;; || ich tiwaric Mein
H—ik von 1Шм, von etwas очаквам спасението си, щастие,
благополучие ог него. ог нещо; || rs geschah zu -—'пет
Hili. gereichte ihm zun Htli тоеи стина за негово доб¬
ро, му понесе щастие, Bнягоnолутue, бнягодeпствиe;
II das war м—lm Hell тови ме спаси, Веше спясение, от
полза зи мспс. ме изВяви; || 2un Hell 3-r Scclc за спи-
сепието ни душ-ти; || umg. h—1 ihn, nll lim s—ln Hcli
versuchen опитвам щастието, късме-а си при него, с
него, опитвам ти.; щс се сп.ррнд с нсго; Й -—Гп Hell
in —fwas (£>.) vireuciim опитвам щастието, късмета си
а пещо, разг. търся лек зя гнанр-р си- || Hgik un-, ibm
хаяла, слава па пас, па нсго; || Heil -—' dlc-cm Tag
блaгоснонeн да Въде този дсп; || Hcli unC Sieg уря,
победихме; победа; ф in Jähen des Heil- 1860 и лят;
господне 1860
heile— — ibn von tinte KraiCbtii Hellen излекувам.
изцерявам го ог болест; || dtr Scbidcn wird geielki
белят; се оправя; || ihn von -einen Illnsiomen Heilen
излекувам го от илюзиите му; || dadurch wurde -'— von
liier Li—6— g—h—lli това я излекува зааипаг; ог любон—и
й- || ich bin davon Tür immer gchclit завшия'Н съм се
излекува. ог тови, разг. мина ми вече меракът за тови;
<$> 31— Zelt h—lkl alle Wunden времето лекува всички
рани; ф die Wunde i-f e:HntII gch—ilf, von seib-T grhclki
оaпaти бърз; оздравя, зарасна ог само ссВе си
heilfroh — ici ,1m hcllleol. duß alles geklappt hui крий-
но, много съм щастлив, доволен, чс иснчко мини, се
свърши успешно
heilig — dtr Heilig— Abend Вълни аечср; || Cbr Heilig—
G-lsf снетият пух; || der H—ilig— Vater папя+я- || die
Heilig— Jungfrau, Muflea Gotite леии Мария, светя Бо¬
городици- пресветатя, пречиста;— теая; || dl— Heilige
Drelelmigkeii. Dreifaltigkeit света Троица; || 31— Heiligen
Deel Könige тримити мъдреци, влъхви от изток; || Са-
Heilige Ah-idiihl, SiCrimtni светото причастие- || dis
Helligc Land оВетоиинита земя; || dl- Heilige Siudt све¬
щеният град, Йерусалим; || —in h—liig—a Orl свято място,
свята обител; || ein— Heilige Handlung свсщенодействие;
|| —im— Heilige Handlung voliziciem свещеподеИствувям;
|| dit Heilige Allianz свещеният съюз- || die Hcilige
Schalfi светото nиеяпиe: C Cas H—illg— Röml-cic Reich
Deut-clea Nation (vom 962 his 1806) свещената римска
империя ня немската нация (о; 962 то 1806 г.); ф der'
l-l clnc Heilige Zibi три е свещено число; || Heilig— Ein/iiT
свещени простота, наивност; || -'— ist von cinir Heiligen
Elnliil тя ; мпого простя. питани- II umg. vor etwas
einem Htillg—m -Rcspckf haben имам прел псщо огромеп,
безпримерен респект- || iit etwas -cimc Heilig— Nol la¬
ben виждам голяма мъка, разг. 'о.ям зор с нещо; ||
-'m heiliges Gefühl, Gesetz свято чувство; свещен закон:
|| h—ll'gta Zorn свещен гняв; || 11'1181- Schweigen бла¬
гоговейно мълчание- ф nichts ist ihr Heilig за пся пяма
нищо свято- || sic schwur hcl allem. was ihr Heilig wie.
bei Goll und allem Heiligen тя се тяkнe иъи исичко. което
й ; свято, във исичко няИ-евяmо, призови Вог т всички
светиш; || die H—illgcn vom НГтшек biauntiiscHwöein
кълна сс във всички сиетии; || s—ln— Heiligem au/gczähli
Cri—gem патупват ме и училище; || etwas Hoch und H—ilig
verspae:H—n, virsicheem обещавам, уверявам няй-тър-
жестисно; разг. кълня се и печи се, чс ще го направя;
|| er' isf kein Heiliger той пе с свстец, живее пости без¬
пътно; || -r ist ein wunderlicher H—liig—а той е странен
чоиек, особняк, чута:, рядки птици, голям- зодия, ски¬
ци, тур. бамбашка човск, голям оригинал, рядък ек-
зeмплдр, голям чешит; ф das Heiligste 1m den Schmutz
zicicn гавря сс : пай-саято+о, смъквам, свличам пай-
святото а калта, опошлявам го- ф das h—ilig— B—ln
еркррнпатр, кръстната кос;; ф ein Heiliges Donner¬
wetter soll dri1mseHIagin чума ди ги помете всички;
мътните ги взели; || icb Cu h—illgcr STrohsack, Bimbam
— H—llig—а НГтшек, 1—11'81- Kanonenrohr господи, Исус;
Христе; леле божичко- © Cas i-l м—im Htllig—а Ems.
говоря ти поиечс ог сериозно; пики: пс ми ; до шсга;
|| m—ln Wort isi nir Heilig тум-ти ми е закон, нещо
свещено зи мен;
Heilige, der — 5. heilig
heilige— — —in Verheechim Curch etwas zu heiligem ver-
sucäci мъчи се да оправдая престъпление с нещо; <ф>
Ccr Zweck billigt die Mitiel целта оправдава еоcлствр-
ти; ф geiclilgi werde -dein Name ти се систи името ти;
|| —in— g—h—lllgic TeadlTloi едпя осветена от времето
-0PTиц;я
Heiligenschein, die — -1:1 (Akk.) mli clm—i Hclilg—m-
-:hc1n umg—6—n обкръжавам се : ореола ни систец; ||
sich (D.) timen HelligcnscHein umbängen препоръчвам
сс за свстец; || ihm d—n Heiligenschein nihicn р-зоб-
нитрнрм го. о—псмим му ореол— на систец
bfilighultf— — Cen SoiiTig h—iligHalT—n почитам, тачи,
прaтпувям пепелята, не работя а неделя
belligsprfcbe— — ici -prtcbt lin Heilig кaпон;т;орм
го. обдвднaм го зи еиeтeи
Heiligtum, 3is — aas isi i'r -im Heiligtum тона —
светиня, свят; зи мепс; || ein Uelliglun enTwcihen
;еквeрпдвaм светиня
heimlich 583
heillos umg — ein. irlllosc- Durcheinander ужасия бър¬
котия, пълен хаос. пълно безредие. разг. истински бит-
пазар; || —ine hcillos— Amgsf, Verwirrung Везпяметеп
стрих; страшно объркване; || hcillos viel Geld безбожно
мпо'о пари '
heilsam — —in heilsame- Klima лечеВсн. благодатен.
здравословен климат; || clm iili-amcr Rui благотворен.
полезен съиет; || aas war nie b—il-iM това Be ог полза
за мсне. изигра целебна, благотворна роля а живота
ми
Heilung, dl— — Heilung sucHen, find—m търся. пимирим
изцелени;, лек
Heim, Са- — rin Heim gründen създаним си собствен
лом, собствено огнище; свивам си собствено гпезао,
ожепвям сс, зиломявим сс; || Н—Гш und Herd haben
имам покрив, етрдси иид гливата сш; ф in —'nem H—lm
uufwacHsin израствам, отраснам а приют, сиропитя-
лище, общежитие; ф sich (Акк.) Im Нс'м irilem сре¬
щам; - се. събираме се в клуВа '
Heimat, dl— — 1m di- H-imuf zuaücCkeircn връщам
сс и родният; си- ф 'n die —wig— Heimat ähbeaufen
w—adem господ ме прибира при ссВ; сш. връщам се във
вечните сслсния
heimatlich — аНс- muiti Mich ШГса 1-113111:1 in асич-
ко ми нрвдиa тук спомен; зи оотипртр; обгръща ме
тук ротна атмосфера
Hfimatpaß, der. Heimatschuß, dcr — cln—n Heimatpiß,
HeiMat-cluß bcCoimcn раняват ме и след лсчсние в
трзроe-и получавам домашен отпуск
bermЬringe— — ':Н fahrt Н—'м завръщам се а родината
си, в родния си кряй, и родната си къщя, у дома сш-
© -е l-l hcligefabrin господ го прибра при ссВе си
heimgebe— — ГНм ciwas ieimgebem връщам му псщо
тъпкано. птрщрм му нсщо със същата монети
beimgehen — ici gehe Н—'ш връщам се а къщи, в
ротното огнище, у доми; © h-uii iicit ist er Hiimgi<
gingen снощи той почини. се пресели иъи вечността.
иъи исчнн+е селения
hfimgeige— — ich grlgc ihm hcli покязням му пътя;
посочвам му ирититя; || laß dich ie'Mgcigci хайте т—
mm нитя гърба; измитай се оттук; хийте ти т; ням;
heimhole— — dtr Hera wlad iim hild äilmäolcn бог
скоро ще го прибере при ссВс си
heimisch — helmi-cH— Indu-leit местна. родна индус¬
трия; © in eimcr StiCi ic'M'-ci weed—n, -1:1 (Akk.) ici-
misch nachcm, slci (Akk.) lelml-ci fühlen привиквам,
синки-м, -клим-тизнрим се и едип грят- пастанявам
се. нареждам сс уютно; чувствувам сс като у том— сш-
|| ich hin im Сее MathcMatik. шТ dic-см Gebiet НеГм'^
и м-тем-тик-ти, а -ия област се чувствувам кито у
томи си, плувам като риба въи водя, нс срещам ни¬
какви трудност;
belmleuchte— — dem werde i:H 1111^:1111 ще му
т—м аз на него ти рязВерс, ще го пяуча из пего, щс
го нарежа. някястрд, щс му го Бърна тъпкано, ще му
натъпча ермррр; ще му к—жя пaй-Beтиeрeм;пно мне¬
нието си- щс го изпъдя, щс му покажи пяй<бeтцeрe-
моипо ерат-та
heimlich — h—imIГei— Wege скрит;, тайни пътища;
|| —'п h—rmlicH—s PiäT/:icn тайпо, скрито, уютно кътчс;
|| Си- helMllche G-iicä етно място, клозетът; || dis
icimilci— Gtricbi тайният съд; || —im—m iclMlichcn Kui-
ner haben измъчва ме. гризе ме. разяжда ме тайна
скръб; || ihm ein helMlichr- Zelcicn g—b—n давам му
скрито знак: Н umg. -1:1 (Акк.) Helnllch aivoniuchcn,
584 Heimlichkeit
aus dem Staube machen измъквам се. офейквам скрито,
тайно. скришом. обирам си тайно крушите, парта-
ксшите; <j> C—ln Fcuer (Се'!— Kohlt) Cann hrnnnen so
htlß al- hclMilche Lieh— еко;тргр оВич гори (пари) ка+о
въглен; ф etwa- belMlich tun праия скришом, тяйно,
скрито нсщо
Heimlichkeit, die — voe 'Нм Hiii11chk-1T-n haben
имам тайп;, крия пещо ог него; || 'm aik—r 411111:11111
съвсем тайпо, скрито. а nъннр тайна; || etwas 'm aller
H-i111eЬki1f Tun правя нещо съвсем тайпо, - напълно
скрито, без ти му дивим гласност, пот пълен секрет,
Вез та го рртгтредврм
Heimlichtuer, 3er — er 1-t ein Heimlichtuer той ; по¬
таен човек, обича п— си дини трйнетвeн иид, е скри;,
покрит въглен, исе кри;, все се спотайва
heimlichu— — -е lui HeiMlich Canli лява си тайпс+неп
мистериозен вит с пещо
hfimschicke— — ici schicke iim i—lm прищим го та
си върви а къщи, показним му пътя, посочвам му
вратига, експедирим го на бърза ръка
heimsuchen — das Land wurde vom den Feind, von
einem Erdbeben hi1mgesueii етррпргa Be опустошени,
сaърнeпa а бедствие, нeaонд от ирага, пострада тежко
ог земетресение- || -in— schw—ac KiUikheiT bat lin ШеГм-
gesuchl той сс разболя тежко, сполетя го тежки болест;
|| -1 wurde von Schwindclan/illen, von Unglück, vom
schwerem Prüfungen hilMg-suchi обхващаха го тежки
пристъп; на световъртеж; сполетя го, спосоти го нс-
щ-стие, зли чтаст, тежка беля; епонe;яср го тежки
изпитни, изn;тaпид; ф wie. - werden dich einmal ШеГм-
suchem щс те пресстим, спосот;м, разг. ще ти се из¬
търсим някой път пя гост;
Heimsuchung, dit — Cas war —'ne scHwcre 4—11-^
chung für Cas Volk тови Be тежък уляр, тежко изпи
тянне, голям; нещастие за пароли; || еа faßte -clme
KräiCbelT als eime U-lMsuchung GötTee luf той '.едиш;
на болестт; си като на божие няказяние, изпитание
heimtückisch — eine Ь-11iйcC1eeЬ- KraikbclT коаирпа
болест; || ein hi1iTü:Cisch-i Plan конярен, лукян пляп
Heimweh, Cas — Heimweh nach 3-r Muline haben
мъчно ми е за мами, за майка ми; || vom Heimweh
be/ailem weaCen, Heimweh ergreift mich обхваща ме нос-
тал';я, стана ми мъчно за оотипргр, копнея за ро¬
дината; - Duasi ist scHIimmcr als Heimweh жаждата
е по-лоша от носталгията; жядсп коп мътна водя пе
'лета *
hfim/ahle— — ich w—rde cs ihm belnzabien ще му пла¬
тя из на него; ще му го върни тъпкано, с лихвите- ||
cs 1bM#i1i 81—1:1—1 Münze. doppelt helmziiiem трптрщрм
му със същата монети, връщам му го тъпкано, двойно.
с лихвите; пяма ти му ост—па длъжен; || du wlasl 1111-
bi- aul dcn- ictzfen P/enilg heimzählen щс ми зрпнaг;н
зи исичко до последната стотника
Hfi— — FreunC Hein емьоттP като кос-ч
Heinrich — langer Hcinrlcb шпeри; || sanfter Heinrich
кротък чоиск. "TободKi 6тa'И душ;ткЯi мека Миря; ||
milit. bluutr Heinrich Вулгурепа чорба; || grünta Hein-
rlci затворнически кол—
Heinzelmännchen, du- umg. — jtlzl nüßitn die Hcin-
znlmänncben koiinn und alle- ^1^1-1 де g; ;мя
сега някой ти дойте и ти риз-реВ; исичко. Под образа
на джуджета народното поверие си представя добри
домашни духове, които помагат на домакинята; || Са
Haben wobl die UelnztliänncHen inzwl-chen abgewa-
-cien сигурно някой добър пух ; дошъл ш измил съ¬
довете
Heirat, die — eine Utiraf aus Li—bc scHlicßcn сключ¬
вам брак, оженвам сс. омъжвам сс по любов- || ich
w—ade mir keine Utiraf Caml.. deswegen v-re:iI-uC-rn
пяма та мн върнат TPOPT; —ов- китката, пръстена,
годежа; UtlraT ins Blul Tu. srilci gut женитба мсжпу
кръвни родини; рядко донася щастие- - UelraT Im
Eli—, bereut man mli Welle бърза женитби, тьнго раз¬
очарование; моми, която бързи ти се жени, налита пя
крастав; ергени
heirate— — ihn aus Ll—he, . gcgcm den Willen Cer Eitlen
hcliaTtn омъжвам се зи нсго по люВои. против волдтр
па родителите сш- || in ein— '-1:1— FiMillc, im die Siidt,
aufs Land, nach Frankreich helratci оженвам сс за 6;-
'ат; момиче. а 'радя, пя село, въи ©рянция; || nicä
Geld helaatti оженвам сс. омъжвам се за пяри; || -1—
hui zum zweiten Mik gchciraTcm тя сс ожени втори път;
|| umg. sic mußten hcirainn нямрнe кяк, трябваше ти
сс оженят {защото очакваха бебе); || -päi, jung, all
hcirattn ожепаям, омъжвам сс късно. етяр|я), ряпо.
мнрт (и); - willst du ein jungt- Mädchen Heieattmi so
-'сНе zuvor die Muller an гледай майката, съди (пс
питай) за дъщерята; по майкати ще познаеш и дъ¬
щерята; HelraTtn ist k—ln PftaCekluT да се ожениш
ш та си купиш кон пс е едпо и също нсщо; <$> Heiaitcn
ist nichi Kupp—i fiu-cien женитбата пе ; и'JPипи орехи;
■ф- Landicuic hciraTcn nach LanC. Edilieufe lach StanC,
Hoflcufc lach Well, Kaufleute naci Geld селяните сс
жепя; за земя, Bнягоротпицитe за общественото по¬
ложение, владетелите за саетовпо илтяине, търговците
зи пяри
heiser — mit 1-1-111' Siimne spreeHim говоря c доcт-
гав гляс, лоeз'яво- || 1:Н bin ganz helscr съвсем съм
предрезгавял. пресипнал, прeгрркпрHi гласът мц съ¬
всем ; дрезгав, пресипнал, прегракнал; || ici habn Mich
hclser geredei, um ihm da- bcgeciftlci zu macien '.асът
ми прегракни, прe'ряkпяс, останях Вез глас, чстртр ме
заболя, рате;пас сс ти му обяснявам тоиа, да го уВеж-
дав—м- ф ici habt mich 1—1-1' gnschaicm прегракнах,
оетяпяс без 'лис ог викан;, та крещя. ди викам
hclß — beute '-. ein htißta Tag днес е горещ тен,
много горещо; || ein helßcr Sommer горещо. топло
лято; || —in H-lße- Bad mcimcm/ паправям топли бяня-
|| i—lßc Händt, eine heißt Silin haben ръцете ми са
горещи; челото ми горч; || cimcm heißen Kopl, h—lße
Pack—n . voe Erregung gekommen глааитр ми пламва,
кръвта се качия в 'тaниГр ми, Вузн+e ми пламв-т от
възВути; || —in heißta Wunsch горещо, пнрмeнно же¬
лание; || ein heißer Tip важно сведение зи разкриване
на престъпление, току-що получен сигнал; || umg. H—iß—
Ware контрабанда, зрBоaнeнр, крадени стоки; || ein
Heißte KiMpl, Krieg разгорещен— ВорВа, Витка; въ¬
оръжени война; || -in— helßc Auseinandersetzung горещ,
рaт'Ооeщeп спор; || Sport ein hilßei Fuvorli голям рa<
еор;+; II Heiße Musik вълнуваща. тръпна. бодра, живя
музики- ф Heiße S-Ьneueii naci 'Нм Haben копнея,
житувим горещо за пего; || heiße- Verlangen naci eiwi-
bahin изпитвам горещо, пламенно желание за псщо,
желая го горещо, пламенно; || heiße Tränen um -1—
wcintn пролив-м горещи сълзи за пея; || heißes Blut
bähen имам гореща. nнимeпня, Вуйна кръв- || cfwa-
mii Heißem Hirzen er-iHnem сърцето м; копнее етоaег<
но за нсщо; || im belßer Lieh— zu ihm nnibrunni srin
изпитвам плямсппа любов към нсго. обичам го го¬
рещо, 'оря ог любов към нсго; ф —in heißes El-tn
горещо желязо- прен. трупна, описпя, рискован— ра¬
бота; || ein Heißes Eiecn aifassen трснащам се. тaлaвдм
heiter 585
се : рибо;—, от която мога да си опаря ръцете. та сс
изгоря. тя се опаря лошо, която може да ми струва
мпого. която крие много опасности. опяспи изпспяпи
за мепе; || Berlin ist Tür ihn clm icißcs Elscm Берлип —
опяссп. крие опасности, може па бъде рятялeн, съ¬
дбоносен за пего, пс е за псго; || der Boden, dis Pflisi—г
wird ihm zu Heiß почнатя пот крякятя му започна да
гори, тястрaшaви го опяспост- || dis isf wl— ein Tropfen
uul dcn Heißen Sfcim -овя е кат; капка водя в 'морето,
стопява се. изпарява сс, изчезва веднага. мигновено,
топи се. стопява сс кат; сняг ня Пе+роидсн; ф ns l-l
brütend Heiß ужасно, страшно горещо с; горещо с ка+о
а пещ; палещи жег.. нетърпим. непоносим пск. зной
с; || cs ist Heiß wlc im —'пеш Backofen горещо c кито a
пСщ; || ich wrede iim sciom noch Heiß Micitn ще го
сгрея яз псго порядъчно. щееМу дим зор. фория- ще
го сплаши заривата- || mia wird heiß, wenn ici darin
dtnCc пот ме изВиир. ужас ме обхваща. тръпки мс
побиват, 'ляв—та ми пламва. като си помиелд зя тоия;
|| es käu/t mia Heiß und Cali übte Cen Rücken тръпки ме
побиват. полазват; избива ме ту топла. ту студеня
пот- тресе мс; || dici hiben -Ic wohl zu i—iß gibidcl ли
пс ти е изпили кукувици ума, май. чс си поВъркяп.
малко дръпнат, откачен - (сигурно са те къпали като
бебе във вряла вода, та откачаш); || iim di— Hölle. dcn
Kopl Heiß - Miciem пс го оставям па - мира, па спокой-
стане. пе му давим миря, спокойствие. превръщам
жииота му а ад, пЯnрaидм живота му непоносим- раз-
гревожвам го. трпaлвaм му '.ивата, оВезпокряиам,
рaтиьлнуaям го; || sici di— Köpfe Heiß aeden разгоре-
щяиаме се, главите пт пламв—т от говорене- || scherzh.
Hi'ßeai koci—md Heißer. glüicmd Heißer Dank гореща,
пламенна благодарност; горещо благодаря; " was ici
nlcit w—iß. mächt Mici nlcit iniß какаото пс зная. пс
ме вълнува; каквото ми пе пари. пс духам; <ф> nicHts
wird -o Heiß gcg—eecn, wl— es gekocht wird р-Вотята
тялече пе е толкова страшна, колкото изглежда пя
пръи поглед; 'дяволът пс е толкова чсрсп, колкото го
пишат, рисуват; кат; ти пари, подухай го да итеmmпe-
ф du geil cs Heiß Her води сс разгорещена. ожесточени
борби. тук кипи борби; води сс горсщ спор, разиният
се оживени теВати
heiße— — wie h-ißi Cu кяк се к—знаш, как ти е името-
кяк те кaтнрTi наричат; || wic hieß -а doch gleich кажи
го те, как се казваше. кяк го кaтвaTi кяк му Веше
името; || wlc Heißt dis auf deui-ch, uul bulgarisch кя:
се каза; тона па немски, ни български; ф Cas Kind
HiCß Мап Ur-ula детето кръстиха. нарекоха Уоечля-
шМето па детето Ве Уосчля; || Harry wurde ' еа von allen
g—heiß—n всички го наричаха. товeся, Му кртвaср, разг.
викися Хари- ф ibn einem Lügner, Betrüger hi'Bem пя-
ритaм го, пазовавам го лъжец, измамник, мошспик-
|| ihm wiliCoMM-n heißen приветстиуним го. посрещам
го с добре дошъл, казвам му добре лощьл; ф ici will
Hans, Мах, —im Sciu/i heißem, wenn da- nicht so isf,
wenn da- nicht wahr '-Т подлец (магаре) та съм. името
ми ди пс е -яка, да пс сс казвам Ии—п, ако гони пс
с така, ако пе е иярно, ако лъжи. ако пс говоря (киз-
нам) истината; || das wird ge-cheicmi so wahr ici Han-
Hrlße’ ди пс се кази-м Ивип. името ми ди пе е таки,
ако пе с+япс; щс го направиш и хоро ще играеш; кя+о
поп щс го направиш; || wenn das -liimi, Heiße 1:1 Hans
да пс се казвам Иван, името ми да пс с т—к—г ако гои;
е вярно; ръката щс сш отрежа. ако с иярно- ф was -oll
Cu- heißem кикво значи, означив; тоиа, кикво искаш
ди кажеш с тови. кикво щс реч; тона- || Са- will sciom
etwas hcißcn ;она значи нещо, пс с случайно, пе е току
тъй. преследва някаква цел, има някакво значение; ||
da- will 11:1.- Hcißcn тона пяма значение, е без зпа-
чспис. пс играе никаква роля- || umg. da- sollf— nun was
Heißem, das cr so viel Geld gab той искаше ди напраин
впечатление, разг. та сс изрчкя, затова даде толкова
пяри; " 111—- virefcHcm H-ißi alles vnegehcm па разбереш
всичко значи да простиш всичко; ф 3a- Heißt ici Er¬
folg, das Heißt Eefolg това се Ka^a успех, товя зи-чш
успех; || dis Heiße ici pünktlich s—im тоиа се к-зия точ¬
ност- ) dis Hllßt klug gthanCeit гони се кaтнa умни
постъпки- || Hi—a Heißt cs „-ntw-Ctr-odcr“ тук пяма друг
изВор. други алтернатива осаеп или-нли, освен
па избереш едното или другото; тук може да се избира
само между дие възможности; || Cas h-ißt (3.1.) товя
значи. тоест (+.с.), сиреч, тоеи ще рече; || das ilcBe.
Cem Plan au/gebem това би - значило да се откажем ог
плана- ф cs Heißt. са -rl Crank разправят, говори сс.
говорят, чс бил Волси; || wic Heiß. cs 'm Text кяк 'ляси
текстът, за какио сс говори и текста; || Са b-ißt —s dit
Augen aufMachem говя значи. чс трябва ти си отваряш.
да сш отваряме очите на четири, ли внимаваме; || j—T/i
i—ißl cs lufple-—n, au/gcpaßt сега трябви ти си отви-
ряме очите. да ипшмиааме; || wea bul dici geHcißemi da¬
zu tun — wie haf dici dis tun heißen кой ти заповяда,
те пикира. ти нареди л— прпррaин тоиа; || umg. cr bif
аа- Buci mltgcicm Heißen той задигни, разг. сан, гепи,
потчртu книгата- || Heiß Mici nichi гсСеп. iniß nlci
-ciw—igem (Goethe) пс ме карай ти говоря. накарай ме
та мълча
Heißhunger, Ccr — Heißhunger auf ciwas (Akk.) hüben
зажаднял, нар. петимеп съм за нещо, ужасно ми се
яде псщо; || mli Heißhunger cfwae v—rscilimgen поглъ¬
щам лакомо. с настървение нсщо. шег. ям с младежко
увлечение; || sici nlt Heißhunger aul etwa- (Akk.) -Tür-
zrm нахвърлям сс c настървение, стръвно ня нещо
heiter — i—ifercs W-titr слънчево, ясно иреме- || ein
beitcaca Himmel. AbcnC ясно, аелро, безоблачно нсбе,
светля исчер; || etwas gesciieii au- icitcrtm Н'мме1
нсщо илиа кя+о гръм ог ясно пеВс; <$> aul cln—n Trüben
Morgen Tolgt —im hciicrcr Tag слет буряти тихо иреме
настави; след дъжд и слънце; след буря затишие; || -'—
ist clm ielierer Mems:ii bat —in i—ltercs Genüt, We-cm,
—inen heiterem Sinn -я е иессл човек. има весел нряа,
с аессля по природа, по натура; || —in— Hciiei— Miene
Micl—n лицето ми поиcмр весел ;торз, исссло изра¬
жение; усмихвам се- || etwa- hcitnrcm Sinnes ertragen
понасям нещо леко, бсз та изпилим а отчяяние, Вез
да упивям, Вез ди изпадам в мритн; пяс;ооcпиc, пе¬
си орзврлдм настроението; || im hcltcrcr Stimmung -clm
във весело настроени; съм- || -а war scion in -ehr i—i-
lcr—r Stimmung гой Всше всче а мпого весело пастрое-
ншс, Веше сш пийнал, сръбнал всчс порядъчно, Всше
исчс тост; рятвcеcлeп, пя номер, па градус; || tintr
Sicb— ein— Hciicrc Self— abgewinn—n мъчи сс ди обърна
нсщо пи шеги, та погледни ог иeсeнaтр е-рaпр ня нсго,
да му придам шеговит. пеатпсн. иссел характер, ие-
села нотки- || ciwas vom C-r i—ifercn Seife neimtm обръ¬
щам нещо ня шеги, гледам ня него ог веселата. за-
бавпятя страна; || Cis glhl den Ganzem clnc belfere Note
тови придава ни цднaтa работя едпя весела нотка;
<0> dem Heiiean —rscicinf dl— Wcii auch hcitcr (Goethe)
който се смее, зло пс мисли; исссло сърце къделя пре-
дс; ф hcifcie Musik заВянна, веселя, жизнерадостни
музики; музика за тушит;; || ein Ней—'—- Erlebnis, Aben¬
teuer забиино преживяване, приключепне; || umg. spött.
Cas ist ja clnc hcifeie Gcschlcbic хубавя, чудесна история
586 Heiterkeit
c тона; || Cis Cann ja ätlTce wieden р-бот-ти може ти
станс мпого веселя, забави;, започва ди стин; забавпа;
хубав— каша може да произлезе От всичко това
Heiterkeit, die — mli ciwas unbändige, groß- HelteekelT
auslöeei, caicgcn предизвиквам, - възбуждам : пещо
невъздържан смдс, необуздано, пестържано веселие
Hekuba — das 1-т nie UeCubi гони ми е нс; едно.
пикак пс ме засд'а, ми с безразлично, нс ме вълнува.
Изразът е реминисценция от „Хамлет" (П. 2). Хекуба
е жената на троянския цар Приам
Held, 3-r - - Cce jugendiichc, tiig1-:bc Held изпъл-
пигелят пя младежки роли. любовникът а пиесата-
грр';тп;ят герой; || ein -agtnhaficr Held ле'епляреп.
приказен герой; || Сее Htid Ces Tages героят па лепя;
|| U—id dee Sö21äI1eiisehci Arbeit герой пи социалис¬
тическия труд; || den Heldei -pl—l—m играя 'ляният;
роля а пиеси; прен. играя ролята пя евтин герой; искам
та мипи за герой; || umg. du bl-i nir —in scbönee, rcchitr,
ntiita Held има чс 'олям сор6оeи си м; бил, чудесен
юнак, хубав герой си ми бил; || ihe seid mle zwei (Теш-
rlgc) HeiCen ш дним-т— сс провалихте кито герои, ш
дним—гр сте жа.к; страхливци; - C—iner 1-t —in H—id
vor seinen Kaiitrdiciti никой нс е пророк а ротното
си място (герой пред прислужника си); ф ei 1-t Cein
Held Гш Dtui-ch, 1ш Re:hnen, in dtr Milä-nillC пс го
В;ва, нс е велики силя, зпрмeнигоег, факир по немски,
по смятипе. мятемитики; || er isf kein gaoßce H—id in
Cce Schul— не блести а училище, нс сс ;тт;трвр с 'о-
.еми способност; в . училище
Heldentat, die — wahr— HcICCnTäTci vollbringen, voll-
Tübeen ;звъонврм истински подвизи, героични лели;
|( Cis wie —in— H-iC-ntil гони бе ця. подви'
Heldentod, Ccr — den HeiCcitod fйre VatcrIanC sler-
bei, finden чмиорм като герой па бойното поле, за-
'ивам па бойното поле зи отечеството си, в служба
на родипити *
helfe— — ich ball, wo i:H konnte пома'их, където
можех, където м; Веше възможно; || umg. beim Ьс-Т—п
Willen Cann ich dir nichi Helfen пр; прй-тобоа вонд,
при пий<тобоо желапие, колкото и та иск—м, въпреки
голямото си желапие, нс мо'—, не съм а състояние та
ти помогна; колкото и ди искам ти -и помогна, пе
мо'а; *|| cr bat -ich bcl d-e Aufgabe bellen ка-сп пс —
реши. самостоятелно зитртaтр, поч' му с помотпрн
ти реши тртртя-р, потърсил с чужла помощ. зи ди
реши з-л-ч-ги; - bli/i cs 11:11, so -eЬä3el'e doch nichi
—ко не п;мртр, попе пс иреди; - Hilf Cie --кЬ-Т, dann
hil/i Cli Goli помогни си сам, за ти ти помогне ш
господ; помогни си, ти ти помогна; лозето не ще мо-
ли-вр, ими мотика; лозето не щс дяла попа, иска чича
Поти; господ п-ви, и.; в кониор пс ек-рни; <ф> wen
nichi zu laten ist, dem l-l auch nicbt zu äcilei който пс
взема от съвет, пему нс може ти сс помотпc; ф hier.
ihn 1-Т nicht меЬе zu bck/cn тук всички усилия са па-
призпи, пишо иече нс може ти сс прnоини, ти помо'пе;
тук всяко лекарско изкуство, всяка лекарска помощ
е пипоитпи, безполезни; тук човск е Beте;нeп, безпо¬
мощен, нс с в състояние пи прпоини нищо, пи помогне,
пикой исчс не с а състояние, нс може пи му помогне,
безвъзвратно загуВеп е, всякаква питежта за спасе-
пне+о му е ;ттуBeпa; || hier kiii-i du Coch 11:11- i—be
btl/en — 3a hilf. nichi- тук пищо повече пс може ти
сс папрани, пищо нс си в състояние исче ти направиш,
ли помотнeн, всичките ти усилия ще ост-пат без-.
плотпи, бeзрeтчнтигпи, безполезни; тук -ноя-а помощ
иечс е излишна, всеки труп е папразеп, безполезен,
зи'убепа кауза е (защото болният с обречен на емьот,
бeтнртeжлпо болен, з—щот; всчс исичко е тя'уBcпо,
защото нс съществува иече никакви падежта зи спа-
сепис, з-щот; пс може ти му се помогне всчс); || s—in
Leugnen wird ihm nicils helTen колкото ш g— о-о;тр,
гони пищо пдмр ди му помогне; || bler, Cu hilf. kein
Sleäubtn, keine Wideired— не помига пик—ква съпро¬
тиви, дърпане, опъване, никикво възражение; щеш, пс
щеш, трябва ти го прпорвиш; ще го нaпорвин и хоро
ще ;гояeн- ще го направиш като поп; || es hilft |зlles)
11:11-, ich nuß cs iiclen колкото и да пс искам, кол-
кото ш да ми с неприятно, нями кик, пями друг изход,
ще трябва ти го пяпррвд; ф das Mlliek hii mie soloet,
wenig gehölf—n лeкроетвото ми помогна ведня'Р, по-
лeйетвчня ветни'а, пс оказа никакъв ефект; || cs hllfl
nie wenig, viel мяткр ползи имим от -оня, милко ми
върши р-Воти, разг. милко ме топ.;, грее, пямим осо-
Вена ползи, ррйтр ог говя; ог т;ндмр ползи м; е.
върши м; мп;'о ор6;тр, ог т;ндми помощ е за мсне;
|| nicbl- wolkle mthe hellei пищо не помягрнe всче, нс
Веше иечс а състояние ти помогне; || cs bull uns scha,
3aß wie GtkC hiiinn ог 'олям; полза Веше. чс имахме
п—ри; || was Hllfl mir Cas какво може ти м; помогне
гони, какво мс ползува тови, разг. каке— ррйпP от
гови; || was hllfl das Klugen каква ползи, разг. файди
ог няйкяпс, оплакнапия; || übte wi- НГкТт'-, ici nuß Mich
lügen по пяма какво п— сс пран;, по пяма пакъде, ще
-0д6нр ти се подчиня; ф ich Cann mir nichi äckitn пями
кик ди постъпя другояче, пям-м друг изход, тоу'о
ррзоeнeп;c, освен ти постъпя тики; || ich Caii nie
nichi b—klen, ubce ich bin üiCtrtr Meinung кикво ли
nоявд, кито не споделям гови мнение, като не съм .на
същото мпепне; ф so wabe nie Golt Helf— тик; м;
бога; Вог м; с свидетел; ф ich will. w—rde 31r helTem
ще те научи из тебе, ще ти тим да сс разбереш; като
тойди, ще ти кяжя из пя тсбс, щс т; тим един урок,
ги щс ме трnомнин; ще те науча яз тебе, откъде из-
'ряни снъпиeто, колко с ня десет полонинати; || ich
wtad— Cie h—lf—m, апСпееп LenTen dl— K11e:Ь-i zu slehlcn
кат; ти дойд;. ще -и кажи из ни теВе как сс крили;
чужт; череши; || ich werd— die bellen, di— Blumen ub-
/uitlßen ще те научи яз теВе, как се късат чужди иве+я,
като +; лойта, ще ти сс вил; тесен светът; || wari’,
ich will dir (Clr werd— icb) aul Ci— Sprünge hclf—n кято
ти лойти, ще ге пауча из теВе, щс ти се вили тессп
светът-; || d—m wird’ ich helf—n, fetiCtr LenTe KliCce
schlagen’ ще го науча яз нсго, ще му кажа из ня псго,
кяк сс бият чужд; дcиa; ф ihm auf Cem Bau htlfen
пом—г-рм му при строежа; || ihe auls Pferd, aul Cie Fähi-
le, aul dit Spue heilem помагам - И та се кич; ня коня,
ти пямерн. ти попадне пя следита, дирята; || ihm aul
dit Beinr bellen пом-'-м му ти стапе, вдигам 'о ли
станс; нд;'ам го пя крика, помиг—м му ти стъпи на
кр-к-та си, ти се издигне, ти папретне, ти прсуспсе;
|| ihm aul dit Sprünge iek/ln упътвам го, g—н—м му
чкизрп;д, пяпъгсгвчням го; помя'—м му пи преуспсе;
чнecпдврм го; подтиквам го, дивим му поти:; || --'nem
Gt3aeЬTi1e aul 3i— Sprünge iel/en подсещам го за пещо,
припомням му нсщо; || -'n-м Betrieb aul di- Bnlne, aul
dit Sprünge h-llen ;зпи'им, оaзоa6;-нрм, повеждам
по оизивe- завод; || ГЬш aus 3—1 Wag—n, 3^ dci Manici
bellen помртрм му g; слезе ог котргр, ти си съблече
палтото; || 'Шм aus"3-i Nol. VcrIcgcnhelT. umg. PaTe:ht,
Kleine, aus d-м Dreck Helfen поми'им му а нужля,
пи сс избави ог Велята, пуждига; п;мaтрм му ти излезе
ог зиарчтпeп;eто, ог Ватики; || ihe aus der STraßenbaHn,
bei d-e Arbeit, heil Lernen, h—1 dcn SeЬuIаuTgаh-n ici/ci
п;м-г-м И да слез; от трамвая, а р-бот-ти, а учс-
нИсто. при уроците. домишпите работи- || dis Mittel
hilft gcgcm clme Krimkielli geg—n KopT-chmcrztn лек-р-
ствот; помиги срсщу болест. гляаоболие- || ihm hi—ter
—11 Geheimnis, äinfte -rin— ScHlicHe helfen помагам му
т— разкрие m—Ина, да му улови спатиите; || ihr in den
Wigcm, in dcn Mantel H—if—m помагам И ди се кичи а
колита, ти си облече палтото, държа палтото И; || ГНш
im Cen Saii—i Helfen помагам му да сс кичи ня коня.
ня сeптото; прен. помагам та вземе илистта, та дойде
па внре-; || ibn im sclmcr Not helf—m помагам му а
пужтя; || 1m Hau-halt ielfim помигам в дом-кипстиот;-
|| umg. 'Нм üb—e den 3—ag icITcn, über dl— größten Sciwic-
aigkciicn himw—g helfcm помагам му да преодолее труд¬
ността, ди превъзмогне няй-голем;те трудности. да
сс справи с тях- || ГНм üb—a den Fluß helfen помагам '
му да премине рскита. отвъд реката, превеждам го
през реката; || 11М zu 1fwlei zu clnce Arh—li, Still— Helfim
помагам му па си намери раВота, служби; ф slci (D.)
durchs Leb—n HelT—m пробивам сш път в жииота, пре¬
живявам крнио-ляио. справям сс с живота; || er w—iß
-1:1 'n jeder Lebenslage zu H—Ifcm той може ди сс спряви
•с всяко житейско положение
hell — Hcli— Augen. 1aibcn светли очи, цветове; Ц ein
iclice Blick светъл, лъчезарен. B;етъо, ясен, открит
поглет; || clmcm ä—lirn VcrstanC hahtn имям бистър ум:
разсъдлив съм; разг. пипето ми ссчс; || er i-l ein H—lI—i
Kopf гой има остър ум, е голям уми;:. много е умен;
|| H—Ile Nächlt светли, дснИi бели нощи- || das Haus
-Т—ШТ in Hiilim Flammen къщата c ;бснрпятр ог ярки
пламъци- || sich aul. dl— itlle Sonn— scbeini хийте ста-
аяй, слънцето откога исчс с изгряло; || -ic schkäff bl-
im Cen H—Ii—m Tag him—in тя спи до пнaпнc; || bald wird
cs heikea Tug скоро ще се съмне. ще изгрее слънцето;
|| äks ich cawachle, war hclicr Tag коги—о сс събудих,
слънцето се Веше изкачило исчс тоста високо, бс све¬
тъл тен- || im ielien Tag посред бял дсн; ф die Sonne
-cheimi Hcli слънцето грес ярко- || cs wird langsaM Jhcii,
ist schon Hell постепенно стива светло, се ризсъмва-
асчс е светло; || cs hiciht jtlzl lange i—ll сега дните ся
доста дълги, късно се емрртявЯi сс мръква. се стъмиа;
ф ins Hcli— trel—m отивам, застии-м ня светло; || noch
'm Heiken докато е още светло. док—то слънцето още
не е залязло. локаго пе сс е стъмпило; ф dtr Weg in
eine icili Zukunfl пътя— към етно светло бъдеще; || Гп
—im helles G-lächler au-brichin избухвам а гръмък. звъ¬
нък, заънлии, звучен смях; || Hcli lufläeHcn итем;ирм
сс гръмко, звънко; ф -'— bal Hell— Augenblicke тя им—
мигове ня прояспепне, просвe-нcниc, свет.; мигове;
|| helle Frcudc in —№1- (Z>.) haben радвам сс ог исс
сърце. лудо ня псщо- || dl— heile 1reud- lacbte ihr ius
din Augen очите И сияеха ог радост; || im ickic Wut,
Verwunderung geraTen изпилим в истински ярост, про¬
сто поВеСпявям- смаян съм, тчпд сс и се мая; Ц in
hclicr Aufregung s—in ужяспо разтревожен, възбуден
съм- || 'm icllcr Empörung, V-azw—lfiung дълбоко въз-
мутеп, отчаян; || in h—lle Begeisterung зueЬaneh—n из¬
падам а неописуем, неудържим възторг, в дълбок;
възхищение; луд, пиян съм от възторг, възхищение;
|| H—Ile Гränen wclm—m избухвам в неудържим плач,
заливам сс а сълзи, роня сълзи кито '0PT, птятр не¬
удържимо; || aus ihm sprlcHi heller N—13 върши го ог
явни, нескривяни завист; || Cas i-l ja i-llcr Wihn-lnn,
Unsinn -а гони e исm;пеко, явно безумие. двпр без-
мислиця- ф Heil begelsti'i, enizücCi s—lm луд, пиян съм
ог възторг, възхищение; || das 1-t Coch Heil wi— die
Somme, Cuß Mich die Augen beißen -и тови е ясно като
бял ден. просто боде в очите; ф Mnnscb, -—' hcli—
hemdsärmelig 587
човсчс, опичай си умя, акъла, карай умната; || Mtnech,
-—' Н—Ие. hicib Junggn-cile чоисчс. бъди умен, пс се жени,
остани сш сргеп- ф im hcllcm Haufen. . Schirin kommen
прииждаме, стичаме се ня големи. огромни тълпи
Heller, der — Ciinem rofti, iunplgcm, hiufigen Heiler
haben пямим пукнати, кьоривя стотинка, пукнат,
кьорав грош, мангър, нито пробита пиря; ;борл съм
сс то стотинка; || das i-f Ccimcm Hclicr wert — ich gib—
keimen Heller dafür тона пс струва пет, пие пари. пук¬
ната стотинка. пукнати пара, лули тютюп. кош слима;
пс пивим пет пари. пито сантим. пукната, пробита
пара, лули тютюн за нещо. || auf (bci) Hell—r und Pfen¬
nig bczaHIcn. zuiücCzahltn плащам, иръщим то по¬
следната стотника, по стотинка, то пяор; || likes his
aul Cem 1ef2ien Hclicr bcziHI-n плащам всичко до по¬
следната стотинка, пе оставам тя дължи пито сто¬
тника- || s—lme drei Hellie überall dizugchen обиждам
сс. къдсто трябви и където пс трд6ир; въи всяка ман¬
джа мeрчтия съм; пъхам иъи исичко '-'-ти си- <ф> wer
den Pfennig nicli ehel, ist des Taicrs nicli weil кой+о
пс пази nяоргя, пе вижда ш гроша- който пе почита
тукатото, той и хилядото пс ще т; зпяс; който поeзиор
милко—;, гой няма ти аип; ш многого
hellicht — am hiillchtcn Tage посред Вя. лен
heUsehe— — du kannsl wohl h—il-ehnm сигурно имаш
способност дя чстсш мислите- ди пе си ясп;витcи
Hemd, das — —im feisch—s H—Md an/lchen обличам
чиста, прана ризи; || —im Härene- Heid вляссниця- || er
weci-elt s—lne Gesinnung wlc da- (s—in) Hemd -ой мен;
убежденията си като ризите; || naß his aufs Hemd -clm
иио<волP мокър съм; мокър съм до костите; © lin bis
aufe Hemd au-zliicn. au-plündcri събличам, ограбиим
m ризат; .му, оВирям ш риз-та от гърба му, и пепелта
ог огнището му, пе оставям ризи пя гърби му; || alles.
bis auf- Heid verlierem ост-ви сим; ризата пя гърба
ми, изгубвам исичко (осисн о;титр на 'ърВа); || kein
ganzes Hemd (1-1') ам (шТ dem) Lil,— haben пдмям
риза ни гърба си, ризити ми с сим; nррцрни; го. съм
като сокол. пръчка; || sich (£>.) das lifzie Heid vom.
L—ibn eeißcn еиялдм m ризата ог гърба си- || dis letzt—
Hemd heigcbcn даним, подарявам и ризи—; ог гърбя
си- || еа würde Cas iefzfe Hemd, -111 letzfns Heid her-
gihem, verschenken той c готон да тате, потир; и по-
етeтпрmя ст риза. ш ризити от гърби си; - 3а- Hemd
isi lir iääer äks Cea Rock — Cis Hemd isi einem nähta
als die Weslc ризити от елека по-близо с то тялото:
своята ризи е по-Влизо до своето месо; моите интереси
стоят па първо място; - Cas icfzle Hemd bui Ccinc
Taschn пс ще го тянcсc а гроВи- човек пищо пс зрнред
а 'роби- ф 'm bloßen Hemd Ca-itbti стоя по
риза; || scherzh. Trlil die nicht 11- Htid по-полека да
нс настъпиш ризят; си (кръстът ти с гол); || -—'п Hemd
stanC ollen р;тя-р му бе отворена, той Ве разгърден;
|| —in Schlag und 3u -t—h-T im НсшС кит; ти чтрод елин
ш пищо пями да остане ог тебе- ф dl— blauen Hemden
сините блузи (и— герм-пската демократични младеж)
Hemdsärmel, d-e — Cie Ueidsärick bocbCi-ipein,
luliotien з—претвим, навивам ръкавите на ризата сш;
|| eine L1tniaTnr nli auTgeCieipniTei Ueidea1ickn бойка
л;гeрртчрр; || im Heidearicln mii tliaidti veikcbeei
ни ррм;т;ярпя 0'— сме
hemdsärmelig — umg. —in— hemdsäriekige Redeweise
Beтиcрcмопcп, груб нaтин пи " говорене; || —in Ьc1d-ä1<
mnkiger Топ бcзиeрeмонcн, безсрамен, суров топ; || -е
isi ein hcmdsäimcI1gci Typ. той с бeзиeрcм;пeп, груб.
588 hemme—
пaсялeн тип, c е-ррнп; пeиинилuзовян, пяма си по-
пя+ие от обноски
hemmen — -cincn Scäilli Ьемтсп забавям крачките
си- || 11:11- Cann Cen Liul de- Schicksal- hemmen нищо
нс може ти спре хола пя сълбита; || den fein3I1:h—n
Angeln beimen запържим вражеската -тики; || 3'—
Entwicklung, Зсп FörTeehr1Tl hinicn спъвам, з-баням,
з-пържам, спирам развитието.-прогреса, пречи пя раз¬
витието, прогрес—; || ihn h—1 С-е Aebnlt, in seiner ArbclT
beimen спъвам го при, а оиб;тр-a му, пречи му та
работи, пи рибо-и-и; || СГп Stößw1rCsig beimen —мор-
гиз;оям, смeктрврм ударите; ф sl— bat -1:1 Cuecb
nicbts beimen lus-en пищо не бс и състояние та й
попречи, ти я въздържи, гя пс пр;зпрвинe никакви
пречки, спънки; ф hiim—nd ninwirC—n, eine Hnmmende
Wirkung Haben скоБ-н-м, тртьржрм, nрррт;т;оям,
о'ррп;трнрм, тeйетнчврм прорл;з;рящо
Hemmnis, das — unvorhergesehene Heminlsse Trifti
6—1 C-r Arbeil, im d-e ProdukTlon auf непредвидени пре¬
чки, спънки изникнаха, сс появ;ся при работата, а
продукцията; |) Heinnlsse -ТапС-п s—in—n Plänen 1м
W-gc съществуваха големи пречки за изпълпепнето,
осъществяването, рeят;тяи;д-и пя пняноиeгe му
Hemmung, Cie — Heilungen bibni, in HcMmungcn
itidei имим задръжки, скрупули, е-рртрм ог задръж¬
ки, скрупули; || umg. du 1—lCc-t doch sonst nicbl in
Heilungen иначе не етоPTPн от итн;нпи запръжки,
ог ——киви скрупули, си пости безскрупулеп, пе си -он<
кови изтънчен; || ne bat knlpe iöraIiecЬni Hemiung—n
гой пяма моорнпи запръжки, безскрупулен е; ф bcl
nlwu- Hemmungen bewirken о-орзднрм се зле пя псщо,
;китнрм лош; въздействие, причинявам повреда, спъ-
в—м дейността; || -'ne 4-11^8 -ТаНг-п срещам съ¬
противление, тибивям движението; || uul unüЬi1w1iC<
11:1- Hemmungen eiößni п—тъкв—м сс на непреото-
л;м; пречки, спънки, прenя-е-н;я; || ohne HeMiung
безпрепятствено, без задръжки, без спънки, гладко
Hengst, d-e — Ctn falb—n Hengst -1'11:111 потмртвим
се. потмилкням сс, мизпя се, док-рв-м се. лижа-мажа;
ф- wäHr-nC Зз- Grus wäcHst, ist 3-r HengsT Toi, .v. Gras
henke— veralt. - 'm Haust des GebeiCinn soll nan
nichi vom SliicCe indcn а къщити пя обесения нс се
говор; за нъже .
Henker, dni duich die UanC des 4-11-1- (duicH
Unnkei-haiC) stieben умирам ог ръки—; пи прнрчи, ня
eниротр, пя 'ино-;пргр; ф Curaus wird— Сее UnnCer
klug m пдн;нъ- пс може ти разбере, та проумее тони-
|| das nag С-е UnnCne w1eeei тднон знае . гови, пян;т
го тнac; || 1:i habe Cen Uenkei davon от гови нс ми
стапа пито по-добре, п;+; по-зле; никакви полза, ррй-
та нямим ог гони; тоеи не ме -;nни, грее; || ich -ehern
mich dcn HenCte dieun (Сеш) нс искам ш л— тпaд за
тона, пе; пир; не п—нам за тоеи, милко ме с грижи,
милко ме с еня. милко ми пука зи говя; || ich Trage
Cen H-ik-i danach пикой не me пита за гоня; '.едий
си оP6;■артa, ф scher Clch, pick dicä zum Htiker -
geb zun UnnCni върви, махай сс, пръжлосн—й сс по
дяволите, а джептема; || d-e Uenkni soll es hok—n
bor- Cni U-nkne дявол ти го вземе; ли върви по ля-
нолигс; мътпите го взели; || zum HtiCee h—ln Hin-
Cei по тдвон;тe; дявол го взел; || rs isi zum UnnCee
отиде по лднони-e; отиде, -а сс пс нидя; || cs lüßie
nii den Henkel zugehen сим; пдн;тъ- може ди по¬
пречи (ди нс ст-пе), оиботртр с повече ог сигурна,
Бърз-по ми с в кърпа; || wer UnnCne кой по дяволите;
ф bist Cu Сс- Hcnkees, rnifei Clch d-e Heikne пи нс си
полудял, побъркан, да пе ти е изпили кукувица ума;
какво ге прихвани
Henkersfrist, Cin — .v. Galgenfrist
Henkersmahlzeit, die --- s—in— UnnCn1emaH1zn1T hallen
ям за последен път, преди та изпълнят смърти-ги ми
присъда; шег. чеаройнрм прощален оВед, прощална
вечеря прел; замип-вапе
Henne, Ci— — di— Hennn gackcel кокошката кудку-
дяки, кряка; - —ine bllndn Henn— finde. wohl auch ein
Koen, 5. blind; m глупавият п-месте сполучна; v das
El will Clüg—i s—ln als dit Henn—, s. Ei
her — bei Cunlt дай го пасам, || Ь-r mli dcm Geld
g-вий пирите; j Licht bei понесете тук свещта; || Conm
bei ела тук; ела пясям; приближи се; (| ее soll . bei та
дойте тук; кижи му та дойде тук; || hie zu mli дай го
тук. ни мсне; пасам; ф rs ist scbon fünf Juhen bnr о—то-
'явя итмипрср, исчс пе; 'од;п;; (| Са- 1-1 scbon eine
EwlgC—il hnr идлр вечност има о-т;трвр; мпо'; време,
мпого нота изтече оттогини; || cs i-t fünf Jubrn bei. -11.
wir (Cuß wie) ums nicbl gesthei buben пе— години всчс.
кяк нс сме се вижт-ли; || das isi scbon lang— bei гони
бс отляния; || dis l-l noch gar nichi langt h-e гони Be.
стапа, се случи скоро, пеоттрнпя; || von акт—е- hei от
памтивека, ог стародиеп;, пез—помпен; времена,
о-к-к-о се помпя, откакто свят енeтунр; || von leiner
f1ühtettn Klidbtli Ьпе още ог времето, ог прй-оянното
ми тетстно, ощс ог милко дете; || von früher hnr от
по-рапо; || Са- 1-1 hin wie hei исе етпо с, нс по ери—.
и по шия; разг. исс същата гюолид; асе това; <$> her
ist ebenso weit wlc hin всс товя; нърт; го, сучи го, асе
същото; пе по врат, я по н;д; ф -1— ltdtTtn bin unC
b-r те ррз'овярдср нитъл'; и нашироко, 6ез ти дойти—
до никакво рсшспие, то пик—къв резултат; разг. че¬
шеха си езиците; || eiwae hin und Ь-е übcriegen о6мие<
ндм, обсъждам псщо ог всички стрини, и тика, и тики,
всякак, разг. елр'рм го по гръб и по корем; ||das ist
nicht hin. nichi bnr гони не е нш риба, пи ряк. пи вино,
пи оцет, па пищо пе приличи, средна хубост с; || ich
weiß nicbt Mtär, wohin noch h-e нс зпия никъде, какво
ти правя, е задънена улица, в безизходно положение
съм; || —in Paar Geo-cä-i hin odne bnr няколко трони,
леви понсче или по-малко пе ;'оря- роля, нями тпр-
чспшс- || 1-1^3 hin, FrtuiC hcr. er bal Mich bnieogen
може ти ми c nридтeн, пями значение. пищо, пеза-
висимо ог -оня, въпрск; чс м; с приятел, -ой ме
нзмим;, приятел или пс. гой ме измами; || E1he-n Hin,
Erbsen bei, abei Schinken schnccki hn--er не че грах
е лон;, по шунка с по-вкусно; 'рих, грах, им— шунки
обичам повeтc, м; е по-вкуспя; || WorTe hin, Worte b-r
тона са само празни думи, поязпоеловид. празп; при¬
казки. тоноенов;д, празни обeщрп;д; разг- и'ояeм сш
само пя орехи, шикалки, губим си сам; времето с
празни, излишни приказки, папразпо, излишно си чс-
шем езиците; ф —in ewiges, 3^-1131- Hin und Uni
песпирня, пcчморпPi исчни суетня, нeтпд, пепрекъс-
пито движение, влизане ш ;знитaпe, отинапе и връ-
щипе; || nicä iiig—i Hin und Hnr cntscHloß ici Mich
dazu енcд дълго ;Bм;ендпc, обсъждане, колебапис,
разг. умуване, мъдруване се реших ни гони, за тоеи;
© vom Hiimei hie от пебе+о; свише; || von oben hnr
отгоре, свишс; || von innen, von außen b-r отвътре, ог
глъбините пи пушита, пя сърцето; огнъп, под влияние
па въпшп; причини, фактори; Ц von dcr Theorie her
ог теоретично 'летище; || wir kennen uns von Berlin
bei позпаниме се ог Берлин; ф dl— Polizei isi hliler'
Cnn MöiCcr bei пониц;яти прeенeдвя уВиеци, c по
петите му, С-летите му, е итпоиг;тя погеря потир нсго;
|| älilte etwis (£>.) bei s—ln преследвам- нещо, томогним
сс л; псго, до притежанието му, стремя се към при-
теж—инсто му; || nr l-l blnite dem Mädchen b-r той
гони, ухижва,. затиря момичето, домогва се до него;
|| übte etwa- (Akk.) Ь-е wollen пяхнърням сс ня псщо;
Ü um un- her около нас. п—около, околовръст; || un
elwi-, um ihm b-r -rin пяньогям се около пещо, пего,
обикалям го, усуквам - се около псго, ум;нкнaм му сс-
ф umg. nll elwi- isi cs nicbl well H—a, etwis i-l nicht
w—ll bnr пе c нещо особено, средна хубост е, талсче
нс с. кикто годбни; || mit -einem Wissen 's. es nichi well
h—r, -—11 '1—1 ist nicht weit hei зпрнидтр му нс са ни
пчжнaтa в;е;;р, т—лече пе зртонондвиг, са тоста по¬
средствен;, нс си пещ; необикновено, особепо; || rs
l-l nichi weit hnr mii ГНш той пс прелст-ня велики силя,
пе с нищо особепо, пищо необикновено, е тоста по¬
средствен, не nрeдстaaд никакня величини
herab — dcn Strom b-eib по течението; © -1:1. (Akk.)
vom oben hilah hnnthm—m държа се надменно, итв;-
соко, изо+горе, високомерно, разг. фугам се- || ihn von
oben ätrib 11-1111. bebinCnin гледям отвисоко. ии-
сокомерно пя нсго, отняедм сс високомерно към псго,
сякаш стоя три копрали по-високо пят пего; || von
oben ätrib Tun '.едим, държа се итв;еоко, надменно,
рукaм се; Ц nr war seir vom oben Hnrab беше ужасно
п—дмепси, н—тут, държеше сс мпого изинсоко, нит-
менно, п—туто. разг. мпого нaрукян беше
heeubblicken — 1:1 blicke stolz, MitlelClg aul ihn h-rib
гледям ;тa;еок;, със съжаление на нсго
beeubdrücken — ici drücke die Pr—l-e beruh снижавам,
понижавам, подбивам цспит;
herabfließe— — Сее Schweiß fließt von seiner Stirn ä-eib
пот струи, сс стича, сс лсе, капе от челото му
hfeublassf— — ich 11— ГНш etwa- von Pael- b-aib
отстъпвам му нещо ог цената- || dl— Vorhänge b-eib-
kis-tm спускам, пускам, еaрням пертс+атя- ф ici ка—
mich an einem Sril ätrib спускам се по. : въжс; ф spott.
Ici lasse Mich zu efwus h-aah блягоиондврм, дивим си
труда та направя нещо; Bня'оионявим ти сляза от
величието си; || 1:1 13— mici zu ihm beruh. zu scln-м
Standpunkt, Stand hcrah удостоявам го : вниманието
си. 6лргоиолдирм ти заговоря с него, п— го удостоя
с вниманието си, дя етятр то неговото становище,
nоuпиздврм сс по неговото ниво; ф zu iim. g—giM lim
änrübii—iC sein снизходителен, любезен, дружелюбен
съм към псго; отнасям сс със снизходително 6тя'о<
волепис към него, удостоявам го с вниманието си.
6лрг;в;лдиям да заговоря с пего
herubreiße— — lin nif slcH h-rabr-lß-i повличам го
със ссб; си и пропастта, надолу
herubscbießen — ihn ieraЬseHieВem повалям, - свалям
го ня земята с изстрел, зас-релеам го; || —'nem wüfenden
Blick aul ihm heгabechitßen стрелвам го, хвърлям му.
мдгврм му яростен поглет; || FiamMem Hcrabeci1cВen
бълвам пламъци
herabsehen — an ГНм 1-116-11-1 измервам го отгоре
до долу с поглед; || aul lim ierihsnhnn гледам отви¬
соко, надменно, високомерно на псго
bieähsrl/ei — 31— P1cle1, clmcm Offizier 11116-11/11
снижавям, свалям, нямялдврм, смъквам, понижавам
цепите; понижавам, разжалвам офицер- || iim in selmcM
Wert healhscTzin подцепянам го. подВиаям зпяченте+о.
стойността му; || 'in im Cce allgemeinen Achtung. 1m den
Augcn C-r andern Ьс-аб-еТ/сп уронвам престижи му.
подценявам го в очитс на другите, подбивам —ето-
о;гeтя му. . уНижянам, дискредитирам, лискриминирам
го; || -eine ViedlinsTe htrabsriztn . подиeпявям, омило-
нажавам, нямрлднрм заслугите му; © mif H-1lberf/-i-
bfiungfbfn 589
dcn Worten üh-e ihn sprecicn изказе-м се за него не
особепо благоприятно, пивим за пего неблагоприятна
преценки, гледам ли пямрня, омаловажи тaелугитe му,
ди го подценя, да го злепоставя, а— го изкарам по-
искидъреп, по-нсспособен, отколкото с- || etwзe zu Шпе-
ahgeseizilm Paeieen käulen купувам пещо па пямалсии,
пренормирани цент
herubsinken — di— Nacht sinkt ä-eib припита вечер.
пощтя се спуска, хвърля, спуска своето наметало, своя
плащ- свeчcрдвa се; || zum Tier 11'16-111-1 принизявам
сс до животното, оеко-яaaм, пап—м до степента ня
животно, звяр, лe'ояпиррм
herubstimme— — die G-lge 1-116-1111-1 н-стройним
цигулката по-ниско, па по-писък строй- ф -сте An-
sprücHc 1—116-1111-1 свалям, пямртявям претенциите
си; Вия отбой; ф das bal ш':Ш s—ha Ь-rubgnsilimi тона
ми развали, понижи настроението, мс разстрои
herabs^n«— — vom ciwas hniuhstürzen палим, стро-
поляним се, сгромолясвам сс, катурним сс. обръщам
сс от пещо
beiubwürdige— — ihm, s—im—m Namnn, -—'пс Vnadienste
berabwüedigei унижив—м го, злепоставям го, уронвам
достойнството му; ;знягим, очерням името му; под-
цcндвaм, омаловажавам заслугите му; || iin zun
Dini-thötni i-'ihwüedig-n по;низяврм го по степента
ня слуги, третирам го кат; елч'р, ;тпредм сс с пего
ка+о към слуги; ф er würdig. -i:i zum Spitzel, zu etwa-
h—rab -ой се униж-ви, уропва лоеаойне-в;-о, честта
си дотим, че се съгласява ди стане шпионин, агент,
пада то.коии ниско, чс стана шпионин, чс потъпква
лоегойпетно-о си с пещо
herabziehen — dit Rolläden h-iab/1-hni спускам ро¬
летките- © eiwas ins Läcicaliche, auf ein niedaigeat-
Nivtau Herab/iehen прcнреям нещо а сфера;— пя ко-
мнчпото, смешното, правя го ;6ек— ня смях; връщам
нсщо пазил, ни по-ниско ниво, п-зил а развитието му
heran — nue heran ела пасим, приближи сс, ела по-
близо; || komm b-run приближи сс; || immnr bnean исе
пипрст, исс по-устремено, по<чстоeмно; || -iin kann
un iin nicii btran човек пе може ли се приближи, пи
сс добере до него, ням— достъп до него, -ой с пето-
стъпен; || Wcihiacbini sind bald wiedea Heran Колета
е пред прага. - п—ближ—ва
herа—ueberten — -1:1 (Akk.) an dcm Fnind bnranaib-iinn
побирам сс. приближавям сс, пробивам си път по ноP<
ги
heranbilden — 31— P-asOmIiehk—if, dem Nachwuchs Ьпе-
inbild—n изграждам, формирам, оформям личността,
характери; възпитавам, създавам, подготвям нови
кадри, подрастващите поколения, повити смяна; ||- ihm
zun, 11- Virtuosem, Handwerker . h-iaibiid-n създавам
го кито виртуоз- подготвям го, обучавам го, школу-
иям го като занаятчия; ф ici bild- nicH 31-, zum Lehrer
btran пот';гндм се, усъвърнeнетнувам сс за учител
beeandeängen — sich (Akk.) in iin htaindrämgtn -ьн<
пим се около псго; промъквам сс, проВиням си път
до нсго, разг'. иатрипе—м му - се
heranführen — ihn in die Musik herimTüHaei сбли¬
жавам 'о,-трп;зпяирм го с музиката, някровям го ди
я обикне
herangehen — 1:1 gcic im eint Aulgibe.in —in— Arhnil
hnran пристъпвам, подхождам към ояB;тP,■ зятртя,
подхващам работи, зилридм се за OPбогя; || umg. -е
ging schar/ an seinem Gegner heran той нападни, атакува
яростно противникя си, сс нрсвьрл; яростно ня пего;
590 beru—kommen
|| ein fciIcrHafice H—aamg—Hcm an das Problem погрешен
подхол към проблем
herankomme— — der Wintcr CoMMt Htain зимата на-
ближаир. c пред прага; || -е kam ganz nahe an mici
htein той се приближи съвсем близо по мене, се при¬
движи непосредствено до мсис; || umg. еа käßl ikl—s an
slci heramkomien той е много пясивсп, муден, вулг.
чикя яйцето ди опре ня задника му. зя та почне та
действува, пе сс помръдна ти направи пещо; || laß doch
dl— Sacic -r-t mal an dlcb heränCoinen почакай, до-
кито орб;тртр опре по теВе, локат; ор6;-р-р узрее.
пок—то 0P6;тртр пойте в гноите ръце- пе избързвяй.
пс действувай прибързано- ф ici konnte 11:11 am dic
Kuilenau-gab— b—rankoiicn не можих ти стигпа, та
сс побера, да си пробия път до гишето зи билети; ||
an iim ist nichi Heaimzukomn—i човек пс може дя сс
доближи, ти се добере то него, той с недостъпен. чоиек
пями достъп то. него
beram—acbe— — ich Mich- mich in ihm.ai cimc Damt
berii приближавам сс до нсго, упътвам се към него
(с цел т— го заговоря); търся сближение с дами, спирам
я (зя ди сс запозная); ф ich mich— Mich an ein— Aufgabe,
an dic Lösung eines Paohicme H—ain пристъпвам към
задача. към разрешепнето ня проблем, попхиящям
тяпятя, проблем
herannehme— — umg. ihn TücHtig, birl Hcrannchmti
поставям му много високи изисквания, потнaгрм го
ни строг изпит; разг. опъвам го злравата пи работа,
впрягим го зтривр+я
heranreiche— — um ihn, in -cin— Leistung rcicht mle-
iiid Heran никой пе може дя сс мери с нсго, той
превишава исички, разг. туря исички в лжоВя, .под
Корито, стърчи нит всички *
heranreife— — in lir rclfin der EnTschluß hcaam, ilac
Still— zu kündigen в пея узря решението ga напусне
службата, та си д—пе оставката; ф er aelffe zun Manne,
zum großen Kün-llcr beaii гой възмъжа. сс ризин в
голям артист
heranrücke— — dl— Nicbl rückt ieran нощта набли¬
жава, се спуска; свечеряая се. мръква се. пастъпва,
настави пощ
heia—trete— — in ihm, in den Scbiiftr heranirttcn при¬
стъпвам, приближавам сс до нсго, до гишето, трстр<
вам пя гишето; ф an ihn м'Т cinir Bifie heramtaeten
обръщам се : МО.В— към псго; ф an ein ProhlcM Ьса-
anlaeten пристъпвам към разрешението. разработк-ти.
разглеждането па проблем; ф —in Wumsci, —'ne Ver-
eucЬuig telll an м':Н berii изкушава " ме желяпис; пол-
ложеп съм пя изкушение
heiа—wаchsen — die htraiwich-cmdc Jug—nd п;тряе-
-наща-р младеж, п;трретвящитc поколения, иоа—та
смяна
heranziehen — zun 3—iepl—1, zum Vcagielci beaimzi—i—m
привеждам кято пример. дивим зя. кято сравненте;
|| iin zue Arbeil ieräizlcbcn привличам го към риботи,
дя помага; опъвам. впрягам. строявам го ня риботи;
ф cfwis, ibn bniinzi—H—i вземам нещо под ипшмяпне,
култивирам, усъaършeпствчaрм, оформям. отглеждам
нсщо; nод';твдм го за няучпя работа, издигам го ня
по-високо културно пиво- || Cu nußl (dir) —im—m Nach¬
folger hcrinzItHcm трябва др ст подготвиш. ти си обу¬
чиш заместник; ф ich ziehe iim an ш1:Н beeam при¬
вличам, при+еглям го към мепс- ф iin zu UnTcrhalt--
ko-itn beranzleben осъждам го пя заплати разноските
по издръжката, издръжката; ф lim zun Kriegsdien-l
HtrinzIcHcm иземам го аойпик- ф ein Gcwiticr zicif
heran паидиги сс. излиза буря
herauf — von unl—m heiuu/ отдолу нягорс; ;+ недрата,
низините ня пароли, от пяй-долното стъпало, от пий-
долните народии слоеве; || ihn "voi unten heauuf 31-11-1
гледам го изпитателно. недоверчиво, отдолу ня'оре,
изпод вежди
hfrauferbeiten — ici arbeit- м':Н Cen B—ag beruul из¬
качвам : мъка. усили; планината, зaнлaдднaм пли-
нипятя; ф nr bat sici (von kicimcn Anfängen) im die
höch-Tc Stellung hcrauTgcarb—ittt c упорит труд, със сти-
раите той сс издигна (от няИ-аолпятя служби, от дре¬
Вен чиновИтк, от пай-писко+о служсВпо стъпало) до
пай-аисокид пост
heiaufЬeschwöie— — dit Vergangenheit. Cim—m Krieg,
—im Unätii h—rauihr-chwörcm призовавам ни помощ,-
възкресявам, изиикиям прел погледа мин-лото, спо¬
мените за мин-лото- предизвиквам войни, причиня-
ням нещастие, ст-н-м причиня зя uтBусаянe на войни,
зи пcщяетme; || eine Ge/aha, —in— Kili-TaophCi —inen
Konflikt heaiulbe-chwör-m, стаи-м причиня зя шзпшк-
иането на ' опасност, за кяmяетооря, за изникаяпето.
създаването па конфликт
heeuüßfUbee— — clm— neu— Epoch—, —in neues Zeitalter
HtrauffüHrcn откривам повя епохи. сра. възвестявам
изгрева, началото ня повя спохи, сри
hfraufkommen — dl- Sonne. der Mond ComMi herauf
слънцето изгрява, възхожда, месецът из'рдир- ф —in
Htrau1kömмtndt- Gcwiticr пааигрщя сс, пялв;снинЯi
приВлтжиияща сс буря; || das HcräulKoiMcndc Jabr-
buidtrl поиот; столетие, поинят иск
Heraufku—t, die — dic HeaaulKun/f neuer Idc—m, eines
meuei Z—italt—a- р-жаането. появата, прслвес+нето ня -
поиш иден, изгревът на нови епохи
herau^steige— — 3tr neu— Tag slclgf heiauf повият тен
изгрява, зората сс пукии, зрзордвя се, р-злсия сс- ф
Erinnerungen sf—igen beiauf възкръсват. изплуват спо¬
мени
heraufzifhen — Wlseca aus —lm—ш Brunnen icaau/zle-
hnn итврждaм вода от kлaтcнeи; ф —in Umwctt—r /ielt
hnraul нридитя сс. изиния сс, задяна сс буря; || Сее
Abtidi dir Morgen zichl herauf свcчcрдaя се, мръква
сс. нощта сс спуска; тaзорявр сс, новото утро, поинят
ден изгрява; ф rin heaiufzi—Hcmd—s Gewiff—a нялаис-
паля. приближии—ща сс Вуря
heraus — heraus вън оттук- излез; михий сс; || dea
Vog—1 isi htruu- птичката е изхвръкнала- || dis Gesetz
ist Hcaзue законът излСзс, с обнародван, пуВликувян-
|| Cis Buch 1-t noch nichi icaius книгата още пе с из¬
лязла от печи;; || Cis i-l noch gar nicht (lange nichf)
b-rau- още пс сс зпие това; това далече ощс нс с си¬
гурно, положително, още е несигурно; || hcaius nll der
Speicle — beruu- damit казвай. говори. разказвай;
кажи. кикиото имаш пя си кажеш; признай си. разг.
изплюй камъчето; дай го. извали го. пе го крий; || nun
l-l cs h-aau- пий-после изплю камъчето, си призна, сс
разбра каква е работата, сс разкри таИн—та; || er will
mli dtr Antwort nicht atclf heriu- пс му се ще твърде
Т- отговори. колебае сс. Ваин сс тя отговори; ф Hcaius
g-Ht'- ieicii—r als hcacln лесно c па сс извади, по мъчно
е па сс акяра; лесно е та сс излезе. по мъчно е да сс
aлeтe; ф umg. hcaius mil dcm Geld o3nr ici schieß— тай
кесията или ще стрелям- парите или животът; || nun
übte heriu- iu- d—м Bett.. aus dcn Fcdeen хийте ста¬
вайте); - сяйтe■ стига сте спали, лежали; || hcaius nll
euci in 3ic falsche Luft хийте излезте няаън, пя чист
въздух; || vom innen h—rau- отвътре. от дълбочините
на тушята, сърцето; || von von icrius ог предпи+е
вритя- || aus —in—r Notlage heruus hamCtln действувам,
постъпвам така по силата ни обстоятелствата; обстоя-
тeтcтнрти ми н-лиг-т ди постъпя така; || er hui cs ganz
aus -1:1 h-eiu- getan той го направи лоброиолно, по
свой почни. от само сеВ; си, по своя собствен— шии-
ци—тния; || ici bim aus den Gröb-fei, Äigsfen htrau-
свърши. съм черпята. пeбтрготррнртр риботи, няй-
мътното, преодолял съм няй<'олeмитe трудности,
мъчнотии; много мини, милко остани; ф ctwae 1-'^--
Hiben откривам, изи-мирам, ризг-т-н-м, решавам
нещо; дешифрирам, налучквам, отгатвам нещо. до¬
сещам се за псщо; || den Täicl, dic Nummer. ihien
Nintn ä-eau- buben откривам злосторника, научавам
номери пя жилището, разг- досещам се какъв с но¬
мерът, откривам. нрччрвям името И. ка: се кaтвя; )|
den Trick, dcm Handgriff, 3—n Drei ä-rau- laben схвя-
щам, разбирам, досещам сс веднага как да го направя,
кик ли го потсврпя, схващам велнаг— устройството
му, майсторият—, цаката му, копликита му, разг. аел-
пяга чяк;uенрм трика; || umg. ich hübe den Bogen. dl—
Kurvt hcaius веднага т;трвям тънкостите, майсто¬
рията, цаката ня нещо, вegнятa се досещам кик ди го
нрпорвд, как ли го nоgноня, мпого съм досетлив, по¬
хватен, сръчен. схаятлив (умея да взема завоя, както
трябва); || Cu hasi 31— Kurvt noch licht 1—13^ още пс
си усвоил гови изкуство, тънкостите на тоя трпяят,
още пе умееш ти го направиш, кикто трябва, още нс
си му уловил цаката. майсторията. тънкостта; ф uu-
dei Mitt- 3ta Anwesendem heriu- из средата пя при-
със+вуващн+е- || aus Cicscr Einstellung berius ииож-
т—Икн от тон; становище, ог -ия постановки ня аъ-
проса; || aus dtr Erinnerung heraus по памет; ф cr isf
T—im, schön 11'3^ той се парел; чудесно, сполучи мпо-
го- разреши много сполучливо проблемите си
— clm Problem. ein—m Uife1eeЬied Нсе-
au-arbtiitn рртоaBо-нaм проблем, изтъквам тъпка
разлики; © ich arbeit- Mici aus dem G-dräng- htliu-
измъквам сс : мъки о; нининиииги. пробивам си с
мъки път през тълпита; || се bal sicb wiedtr htriusgt-
arbclltt той па: се измъкна ог затруднение;;, пик из¬
плува отгоре
herausbeißen — dem Nebenbuhler. KonkurrcnTcn ber-
ausbtlß—i изтласквам, измествам съперника, конку¬
рента си; поплинам му 'нота; || den Chef, den Voege-
-etzt—m 1111^6-10-1 ермо;згьквям се като ничялник,
пяталстно, подхвърлям, подмятам, подчертавам по¬
стоянно, че съм щc®; ф er hal sici Htrau-gebi-scm той
се измъкна. откопчи, изскубна от неприятното поло¬
жение, се отърви
beeuüsbekomme— — ich kann 3cm Korken ilchi itruu-<
bekommen пе мога ля нзи—дя т-паги;' || dcn Finck au-
3er Blusc . htrau-bnCoMi-n изваждам петното, лекето
от Влузати; © übertr. umg. aus ГНш Geld, du- Eehfcii,
ein GcbilMnis hi1luebcCömmtn измъквам му. откоп-
чвам му п—ри; получавам нренeдcтиото си, няслед-
етнeнрmя си част от пeто- изтръгвам му тайни, о+коп-
чвам, измъквам ог нсго тайни; || es war nicht- aus ihr
htаäus2ubtköimtn пищо пе можеше пи се изтръгне,
пи сс откопчи от пея, тя пе искаше па издаде нищо.
упорито ;ткрзврнe па проговори, разг. пе обели пито
думи; © cin Räieil, cinr Au/gibc HialusbtCöiitn риз-
'ag-вям гатанка, оeняирм задача, получавам отговор
на задача- || was basi du Hn'iusbekomiem какъв отго¬
вор получи па тртртягя; || er wirinit, bl- -а auf scim
Zweimarkstück H-rlueb-Cömm-n hatte той поч—кя, по-
кято му върпят остатъка. рестото от даете марки; ||
ici habt zuw—mig beriushnkomien върнаха ми по-мил-
ко пари
berausfeessen 591
beruusbri—ge— — ein m—u-e Buci, —im—n neuem F11m,
-inen neuen Wigeniyp 1-11^6111811 издавам повя кни¬
ги; пускам (прожекцията на) нов филм; пускам пои
тип коля на пазара; ф umg. ich kann 3rn KorCem, d—n
Fleck aus dtr Blusc nicii hc1aueba1ngtn и; мога да нз-
вртд т-па-И, лекето,. петното ог блузата; ф umg. aus
Ihm 3en Namen, k—in Wort htraueЬrIngen пячтрвям от
него името- пе моги да го пикирам ли заговори по
тоз; въпрос, нс моги ди измъкни, ди откопчи пито
думи от него, той пази по този въпрос упорито мъ.-
чяпне, мълчи упорито; || vor Sciaeck ,'1:111 -le kein
Wort. keinem Ton Hceau- от ужас ;я онемя, загуби умя
и дума, пе можи ди к—же пито думички. да издаде
нито звук, разг. пе можа па каже пито гък; || keim Wöri"
Htaau-briigcm können пе моги пи проговоря, проду¬
мам, езикът ми сс аръзня. зинeмдииМi пе моги ти про¬
мълвя, ди пр;оопд, разг. ли обeнд нито думи, ти кажи
копче; || cs läßl . -1:1 C—ln Wort au- ihm Hcrausbriigti
пе можеш ли изтръгнеш, откопчиш нито пуми ог нсго.
мълчи като ням. рибя. гроВ, паз; пълно мълчание;
мпого с дискретен, не излива нищо; ф dit Lösung cincr
Aufgabe Heaaushaligen получавам отговор ни задача,
рeнрирм задачи; || -ein— Ko-ftn beaausbiingen изкириим
сш разноските
hnrau-faheen — Cas Aulo aus Cce Gurugt HnrausfaHlei
изкарвам автомобили от гаражи; || aus dem B—tf Hta-
au-fahrti стаи-м от леглото- || aus dea Stadl 11'^--
fahren излизам (c превозно средство) от 'рила; ф
Woefn, Bemerkungen lliren 11'3^ изплъзват ми се от
езика, изтърв-в-т ми се от устата думи, забележки;
|| Са- ist mle nur so h—rausg—fahr—i просто (m яз пс зная
кик) се изтървах, кик ми се изплъзни думитя от езикя;
© Sport clmcm Vorsprung vom zwei Minuten gegenüber
dem Gegner hn'iu-lalacn добивам преднини прел про¬
тивника си от 2 минути- || 3-n Sing. groß- Erfolge hea-
au-fahini удържим, спечелвам победата. отбелязвам
големи постижения, успехт
beruüsfeuee— — ih— zur Tür изхвърлям
го като тип;. кито мръсно коте. кат; футболна топки
навън
hraäu-TlmCeп — 1:1 find— den ScllÜs-eli -ете Adres-e
Heriu- пимирим. откривам ключа, къде с ключът.
открие-м адреси му; || den Simm, einem Fehl—e Heruu--
fimden откривам. налучквам смисъла; откривам. из-
пим;орм грешки; ф ici w—ede ni:i schon 11'^-1113-1
ще сс оправя. ориентирам някак си- ще намеря изхот
от тови положение- ф 1:1 limdt Mici aus —im—e viewlC-
kniien Lage, uu- dem SchiiMissci Нсгаш пимирим изхот.
измъквам се от заплетеното положение. измъквам сс
от кинити, В-тик-
beelnefor3—rn — ici ford—r— ibn zun Duell (Zw—i-
Cumpl) heraus извиквам го пи дуел- ф clm heeuu-Tor-
Ceiides Lächeln предизвикателна усмивки- |j im 111^--
lorCeendem Ton speeci—m говоря предизвикателно; ф
eiwas fordcrl mnine Kiitik. m—in—m Widerspruch, zur
D1skuesiöm h—raus нещо ме принуждава към критики,
възражение, предизвиква дискусия
Herausforderung, dl— — clme Heaiu-load-rung zum
Kumpf annehmei приемам покапа за дуел. борба- ||
ciwas als HtrausloaCtaung empfinden чувстаувим нещо
кито предизвикателство
b—auusTae--ci — umg. ее hui -1:1 hri uns ganz sciön
h—ruusg—fe—ss—m пръсни се от яден; при няс, ризсипи сс
пи яа;,- ояде сс ка+о синия. кито попско чсло пя за¬
душница. яде като провален. пя поразия, кито ламя;
592 heruusfutter—
|| tim Heraueg—Trnss—n—r Nichl-iuer затлъстял, угосп лен¬
тяй, безаелпик
beeuusfutter— — nr bat -1:1 bri um- f—lm Heriu-gefuttcri
разсипа сс, пръсни се ли ял; при нас, угои се като
синия, кито бСше у пис
herau-geben — können Si— aul lünf MaeC herausgehen
можете л; да мн върнете остатъка от 5 мярки; || Сее
K—ilmer bat ilr zuw—nig H—rausg—gebem келнерът ми въ¬
рни по-малко пари; ф cin Buci, -'nem Erlaß Ьerluege<
6cm издавам, отпечатвам книги; издавам. оби-роднам
указ; ф ici g—bc 'Шш Ш-гш- тиним му платен отговор,
пс му оставим длъжен. връщам му го (тъпкано, с .;х-
антс) . _
bfeausgebe— — nr g—hf nicht aus -ici 1—'^- той e
пеобщителен, затворен чоиек, мпого саможни, потаен
с. мъчно сс сприятелява. се отпуски, влиза а разговор
heruüsgeelfe— — ein paar Einzelheiten, —in paar Bei¬
spiel— i—rauegr—iT—n от множеството подробности, при¬
мери сс спирам само ня няколко; щс се задоволя п—
отбележи, ще се огранича симо с няколко полооBпое<
ти. примери
herаüsbube— — s. heraus
heeausbalte— — ich halit mlcl aus illen Sichen, aus
dee Affäre Heraus пс сс меся. пс сс бъркам а нипш,
държи се пяеторни от всичко, от игоити- || -1:1 (Akk.)
aus d—m Krieg heräu-haliei пс сс пямесвям вън войната,
типитиим неутралитет, оставам неутрален. не ччие<
гвуним въи воИн-т-
herau-hangen — die Fabne hängt 11'3^ зпямет; е
окачен; па прозореца; ф nir hängl voe Duisl di— Zunge
/um Hais— Hteaus от жяжтя съм изплезил език; || 3а-
hängt mir zum Hikse berius дошло ми е до - гуши,
омръзнал; ми с до втръсване- писпя ми всчс от гови
beeuushuuen — umg. lim htalueHautn отърн—иам ' го,
измъквам го ог белята
beeuusholen —. aus е'пем M—n-eH—m, aus einem Molor
Cas L—izie, das Äußersfei all—-, die iöcisic Leistung Ьпг-
lusЬöien използувам ний-риционялно силите ни чоиск,
мощността ни мотор; извличам от човек, от мотор
крайния :ипяии;eт, максимума, всичко, Което м;'—т
да питат; || da boifc еа aus ihe heraus, was nue 1-13^-
zuhol—n war гогини той я караше пи работи по пълни
;тнeмогя, то пълпо изпемощян—пе, по последните си
сили, като роВ, кито впрегитпо живо—по; ф aus ihm
ail—s Ьeiuuehöl—i узнавам, пяучавам ог псго аеитко,
което ме интересува. изтръгвам, измъквам от пего
всичко. никирвим го ди (про)говори, ди си признае,
ди си каже всичко; ф Geld aus ihm Ь—rlnehöIen из¬
мъквам, изтръгвам, изкопчвам пир; от пего; || Geld
au- einer Siche änruusbolen спечелвам пир; от нещо;
© bcl ciwas —in gut—s Ergebnis, clm—n großen Erlolg Ьпе-
ausholen постигам т;6ър резултат, пожъпнам 'олем;
успсхи при пещо; || wertvolle Punkte herluehölen спе-
челнам цепни точки
herau-hören — aus -еГип Worten einen Voewurf Нее-
lu-hören долавям упрек и думите му
hfrausixe— — umg. efwa- heriusixem откривам. о-ги—-
нам. изпимирим пещо, досещам сс зи нещо
berаuskeheen — 3—n Vorge-ntztnn beiuusk—hren дивим
ти сс почувствува, ли се разбере, подчертавам, че съм
питaлстно; || die -шШ- Seit— beiiuskebren покизвим сс
от неприятната е-оипи, ставам рязък, суров, обръщам
дeBeн;я крий
hfrausklauben — dcn Sinn —ime- Wörtne 1113^1^1—1
разчепквам, тълкувам смисъла пя пума
herausR—obel— — etwas htraueknoЬ—In — измътрям,
измислям нсщо, досещам сс зи нещо
herauskomme— — komm zu uns H—rius посети пи, ели
пи ни гости нр ссло, иъи от 'рили. пи Hm.-Tp; ф iris
einer GescHichf—, Situation herlusköмм—n измъквам сс
от неприятни история, еиmуяцид; || aus dem Staunen,
Lichen, aus 3-e Geldnot nicht Ьerluekoimtn пе моги
да се нитутд- капвам си ог смдс; пе моги ли се отърви
ог прритнm ти;рутнeпия, страшно съм закъсал; ф das
Buci, 3as neue Gcsnlz 1-t herau-g-Comicn книгига из¬
лезе ог печат, с излязла; повият закон с обпяродвип,
публикуван; || das Stück wird hald htrаu-Cömmei скоро
ще излезе премиерата пя пиесата; ф umg. groß äteau--
komm—n отбелязвам големи постижения, пожънаям
пеВивал успсх, поодндним сс мпого, направим 'олями
кириеря, прочуи-м сс. прославям се. ставим зп—ме-
ни;ое;- ф umg. iol-nilich Commi cs nichi /ilsci, -chl—f
heaius, was ici jefzi sagt пидявим се. чс пдмр ти бъле
Oизбоино, изтълкувано зле, погрешно. криво товя,
което сега ще кажа; ф umg. Mit. efwas, nii Сее Spracht,
WihihelT Ht1lu-Cömmti казвам нещо. зи'онроям,
огиярям думи. казвам. каквото имим пи кажа, разг.
изплюв-м . камъчето, казвам, откривам истината, при-
тнрним; || was wird bei der ganzen Sache hcaiu-komicn
какво ще излезе ог идлртр тая работа; || cs kommt
immer da-s—I6e 1-1^- получава сс все същият резултат,
есе същият отговор ни задачата; || cs kommt 1—13^,
als oh ich gelogen hätle ще итлeтe, излиза, че съм лъга.,
чс лъжи; || Cis koimi uul ет-, lui dasselbe 11'^- всшч-
ко се свежда по едио ш също псщо, с исс сдно; разг.
исс същата гюолид е- ф —Twas kommt heeöide1s 1—3^
пещо сс хвърля особено а очи, сс нили'— особено пя
апимипието. изпъква особепо (пред другото), © cs
wird alles Ьe1auekoii—n идлрги р—боти, исичко ще сс
разчуе, ще добие известност, гласност, ще излезе пи
бял свят, наяве, ще пиутат хората, нями пи остане
тайпа зи никого. нями ли остане скрито, разг. ще из¬
лезе лисици пи пязяр- || cs wlad michis berau-koiicn
пикой нищо пями пи научи, рибо—ят; ще остане тайпя,
скрита, пями пи се разчу;; || dir Sach— ist h—rlusge<
Comncn оPботртр излезе ни Вял свят, се разчу, стапя
извести—, не остини скрити, тяйня; ф ici bin bei C-r
Ziehung, bcl dtr Löiie11n berausgeCoim—n спечелих при
тиража, пи лотария; Ц meine LosnumMcr 1-t nichf ic-
rau-g-Coimcn .от-риИният мн билет пе печели, гуВи
(не Ве изтеглен пр; тиражи)
Ь^г^^—^— — umg. ici konilt nichi ЬerlusCömmen
не можех да излязи пивъп, бяха ме заключили, зи-
теорили; ф nichi aus seine' Наш h-aauskönnen нс мо'и
пи променя кожити си, ноиви си, пи стрия друг, не
мо'— ти се пребоядисам, ти стапя срмeлeоп, бояджия,
гикъв съм си. пс мо'— ди се променя
beruüskrаbbel— — -1:1 (Акк.) wledna btauu-Ceibhtin
съвземам се. окопитним сс пик от болестта
bfiuuskiiegf— — s. herau-bekommen
bfiuüslusse— — laß das 1—3^ пе намесвяй гови в
игр—та
beiuuslauße— — Sport eln—m beachtlichen Piaiz, d—n Sieg
11'^-1^111 завоювам завнлпо място и кнрс;орпeт;,
спечелвам поВедр—а, класирам се пя едно ог първите
местя а състезанието, пипBд'нипuяти, излизам побе-
д;те.1 побеждавам при нятBдгнянидти; || —in—n Vor-
-peung von 10 S—kunden h—iiuslauT—i побиним поcтпинр
;;, : 10 секунди прел другите Вегичи
beiuusiocke— — ihn aus -етеш Vtrelt:C bcrau-locCcn
поимимним, потлъ'ним го пи излезе ог екр;нинuщeто
си- |1 ihn aus -einer Reserve he1uneiöeC—i пикарнам го
пи захвърл; рeзeрнирипое-ти си, спъожипое--и си, да
заговори открито, откровено, пи сгипе по-сърлечсн,
ди сс огпчепe; || -in Geheimnis. Geld aus ibm ht1lue<
locken . измамвим го.подлъ'ним 'го да ми повери тИй-
пи. ;з-оъ'нaМi изкопчвам от него тайпа, пир; с хит¬
рост
heransmachen ' - ich . 13:1- 111:1- . Ьс-ш- нзнижлим,
изчиствам петня; ф du hist dich -cbön 1-11^8-13:11
хубаво си се наредил. - мп;'О си преуспял, напреднал,
си сс изпигнал,- работите' ти процъфтяват. вървят мно-
'о добре- || Ci— Klcine-Mucht sich b—ruus малката сс
орзв;вр мно'о добре.- нормално; || -1:1 (Akk.) als Fach¬
mann g-ößärtГg " heriusmach—i - прочувям сс. направим
кариера - като. добър. отличен ' епeиияниет, побииим
етана, известност, им; ня голям епeи;илист
bfruusmüssen - es nuß 1—3^ тови трябва ди се
изн—л;, па се- изнесе пяиъп; прен. тряВна ди кажа тоеи,
ли оиз-овррд, облекчи сърцето . си. пушита си, пс мог*
повече . пя '; държи,. пазя и т—йпи, ти го крия, трябва
па изплюя камъчето
heraus—ehmen — Geld au- dcr Kisee 11-3^1-11-1
изваждам пир; ог крсят—; ф einen Ging iieausncbmen
изключвам, смепям скорост; ф ici пеШмс mir Feei-
btllti, EigenmächTlgkelTcn vl—l, zuviel, ulineband Heraus
позволявам си. волп;етm, мпого, твърде - мпого, какво
ли не, какви ли пс Beтобрят;я; || sic пГмшТ -1:1 mir
gegenüber ' aiicehunC . 111^- какви" ли нс волп;ет;. - па-
хрте-вр си nотаондаи - тя спрямо мене,. кякио .и пе си
позволява да м; говор;. ди върши с мсис
berauspuüken . umg. — ihn voi GerГehт . herauspiuk—i
отървавам го от присъда (с показ-пият— си. с пле-
торо;я-р ' си. с езики. си,.с ораторското си изкуство)
beraüspicken - - - Ci— Rosinen . aus den . Kuchen - 1111«-
picken изчоплям стярид;;e ог козуи-ки- прен. обирам
смет-ни-а, к—ймикя. мръвките, пaй-счBaво-; зи сеВе
си
beruusplatzen - ich nußin mich -ihr - zusüMMeпП—Ь-
men. um - nicbt laut heraue2nplätzen . - трябваше д; упот¬
ребя 'о.емш усилия, едия, с голяма мъки сс сдържах
ли не се изсмея глясно, с . гляе, високо; струваше ми
'олям труп ти пс избухни в песдържип - смях; едва,
насиля .сдържах смеха си
beruuspeessen - aus ihm Geid.- —in GchciMnis heiaus-
prtee—n - измъквам. изкопчвам му пари, тайни,. изнуд-
вям го. разг. тзюлеам го ди . ми даде . пари, да м; каже
тайпа; |1 neue Steuern aus. - Сем- . Volk, das L-tzle, das
ÄußcrsTn aus ГЬм Ьeruusp1—eeei измъквам- поет. лапьц;
от пароли, пргониоврм го.. оВремепявам- го с нови
ляпъци;. накарвам го та работи то пълня - - ;тпeмогa,
то пълпо - изтощение, използувам - пай-рициопално - си¬
лите. способностите му, използувам То пяй-жестоко
heraueptrtzen - ei— Kind sonntäglich, . -cbön 1—13^-
put/nn обличам дете а . празнични - поcси, покяовяМi
прг;тддм го. паконтвим го хуВяво; || sici (Akk.) wic
rin . Pfingstochse, aul jung Ьe-unepuTz—i док-риам . се.
пaтоуфдм се като литиокр. като мнрпо момиче, пе за
ньторет-a- си
hfrausqu^sehe— — etwas aus . ihm hnrassqneise1en - нз-
-оътнрм му, изкопчвам- му пещо, някараим го пaе;лai
разг. изюдвам го пя ми к—же нещо
beruuseage— — aus eiwas - leruusrignn доминирам,
стърчи - пил псщо. отделям се туветвитeлпо от нещо;
ф —in . 1-13^'18—13—' Gelehrter - изключителен, мастит
учси- И heiausiagende -. Leistumgen • отлични. изключи-
гeнпи - постижения- || von- heraueraдeider Bedeutung от
изключително тнртcниe
heruusreden — се wollt- -1:1 - b—-ausieden, vei-uchtCi
-1:1 - Ь—ruuezur—dcn- той - искянe, .се мъчсшс ти сс оприв-
т—е,. ли сс извини (с пещо)
bfiuusscblugen 593
berausieißen — ihn aus Cnm Schilf, aus -сГип Gn-
woHnhniTen he-ausr—rßen събуждам го от сън- п—ру-
нрвим съня му- о-утрвам го ог привичките му, про-
мепям пачина ня живота му, пакарним го дя скъси с
пяв;иитe си; || ihn aus eiwas Ь—rausreiß—i отървавам
го от пещо. ог бела, ;збяндм го ог неприятност. о—
з-труднен;;, п;м—'ам му ли сс отърве ог пещо; ф
übertr. das enlßt 3111- wledee heiaus гони опорвд - иснчко,
изглажда. оминонржрвр, прави ли пс се зрбeлдзнит
другите пелос-а'^;, зр'няжпр лошот; впсчитлепие
от поу'uтe пegое-р-ъцИi. трничрвр впечатлението от
тоу'и;e недъзи; ф ее hil ihn -moch —inmal h—аiu-g—rie-ei
той пак му помогпи пи се отърве, пак го измъкна от
отговорност, от кишати, Велята, . Ведата; - ф umg. die
KriliC lat 3as Buch selr healu-geaГe-en кри+ик—т— пре-
капеп; мпого посвяли книгата,, сс произнесе крайпо
благоприятно зи кптг—т—, разг. се разсипва да свяли
книгата
heruusrüche— — (111) G—13 . beriusrück—i изваждам,
срртр пяри, оте-рям, развързвам кесията- || nicht gcan
(mil) G—ld berauslückni не оВичам ди харча - пари. с+нс-
ким пирите, кесията, ' не ми се пивит пари, с+;сп—+ съм;
ф nii etwas, nii e'nem Geheimnis Ьe1luerü:Cnn р-з-
кривим. изказвам нещо. тр'ониодм, отнирям пуми зи
пещо; изливам, разкривам тяйпа; || nli dtr Spaich—,
mit dei*WaHrhe'f- beaausiücCen тя'оииоям, проговарям;
кртнрм, признавам . истината;- разг. пяй-после изплю-
в—м камъчето,- оятньотвим си езика; || nur schwer ill
dee Sprache - Ь—1ans1йcCen- едва сс - оeняням ли заговоря,
имам вътрешни задръжки, с мъка: изтръгват пумите
от устита ми
heiаuseütscbe— - - das Hemd • ist ihm HeransgnruiscЬi
ризата - му се подивя иъп ог пян+ялопите, му сс с из- •
мъки-ла; ф umg. Cus - i-l nie nue so he1lueдnruiseht
просто- м; - се нзпнътпр. - мн - се изтърви - от сзики. от
устата- || nie -1n3 in Cer Hitze . dns G—frciies eim - paar
unbtCacbie - Bemerkungen - Ь—ränsдeruteehт a 0PЗTP0P- - ня
разговора, препирнята ми сс изплъзнаха от езика пя-
колко пеоВмислепи забележки ■
heeuussuge— — ciwas laei, gceuCe . i—raussagnn казвам,
зрднянрм нещо открито, пяпр—но, откровено. прано
а очитс; пр—но, куме. ти а очите; || rund 11'1^-81-181
казино. открито, откровено; да си кажа привичката,
нстни-тя; || sagen' wie —- gleich Нееш- иска . - да си го
кажем открито. пяпояно, л— пе го усукваме, а та го¬
ворим истината, разг. нека ли нс сш игряем ни орехи,
шикалки
heruusscbälen - - - umg. schäl dich - - 1—3^ съблечи - се,
сияли си палтото; ф übertr. ciwas H—ruusecHäI—m огле-
лям, eкетррс;оям. изелич—м нещо; откъсвам - го от
неговата зависимост- ф -1:1 - (Akk.) h—räusec1älen пещо
постспеппо изникия. сс очертава. се оформя, се скляж-
та
beeuusscbв—en — umg. dabei, bcl dem- GescHäft sehasf
11:11- 11-^- пищо. никаква -, псчалВа . няма - ти падне
от тови. ог тая - сделка; . нищо пдмр да ударим, закачим
от нея
herausscU—de— — umg.. Geld. Profil, Gewinn aus —Twas
bcraussciimd—m спечелвам, удрям печалби. разг. кьора-
ного ог пещо
heraussehhige— — ihm - —inen. . Zahn heräuseHilg—m - из¬
бивам му зъб; ф Giidi- Gewinn, Vorteil— für lim aus
efwas H—riusschligem вадя. изкарвам . пяри. - пeтялBя.
спечелвам. преимущества ;+ нсщо зи нсго; ü -—'пс Kos-
т—п HealusscHiägen изкарвам си разноските- ф die
38 Немско-български фразеологичен речник, т. I
594 heraussci—
Fiaime schlug /um Dach beeius пламъците пробиха
покриви; ф das läßt sich leichf h—-lueschlagen тона лес¬
но може ди се нареди, осъществи, оeрн;з;рр
heraussei— - 5. heraus
heraüsspringe— — seine Augen springen b—eaus той
опули, ококори очи, очите му излязоха ог орбит-ти
си ог учудван;, изпената
heraussprudel— — umg. -eine Worin sp-n3n1n nue so
Нееш- думите бликат от че-aгр му, просто сс .еят;
© —е epruCtIie Feigen 1-'^- той тиgрвршe въпрос след
въпрос, зрточпнрнe с въпроси
heruusstuffieee— -- -1:1 (Akk), ihn 1—13^-131111-11 по-
кронрм се, изконтвам се; пи'нредврм го хубаво
heraussteche— — ciwas eт'eЬi Cuecb -—'ne SchönheiT
Ьс-ш- пещо сс хвърля а очи, пинр'р се ня вниманието,
В.ест; със своята красота
hfrausstecke— — den Kopl (zu- Tüe), die Zunge bi-
13^-111:1—1 поланим '.ph—, падпеям прсз воигрги;
изплезиим езика си; ф was bal ее denn wiedna (lüe
Unsinn) Ьe1ausgesтeekт к—кня пакост, бeнд, глупост,
щуротия е п-прини. пак; || —'n— Lüg— 1113^-1—cC—n
съчинявам, ;змиендм. скалъпвам лъжа; || ich MöcHTe
nue wiee—m, wir di--—- Gciücht wieder Ьe-äsegeeieekт hil
Вих искал симо да зпая, кой е пуспял, итм;енин, р-з
поос-ояп;л тоя слух. кой с авторът ни тоя слух; ф
den reichen Mann, den Vorge-eTzTen 1111^-11:1—1 па-
рит;р-м c 6;'игеги;т;, парите си, непрекъснато из-
тъкнам, подчертавам,. поgмдгрм. пр6лд'им, чс съм
В;'——, че съм нятaтетно
herausstellen — etwas, —'nem Un-liiC herau-sTelltn
изтъквам, подчертавам пещо. пи6тд'рм пя нещо, ни
оBсгодгeлегно- ф ihn, etwa- h—raussTellen нрнсuорм го.
представям го ня обществото; изпредм пя показ, ре-
ктрм;рям пещо; ф etwas -ielli -1:1 als IieiuM, Lüge
Нееш- пещо се оказва заблуда, грешка, излиза лъжи-
|| cs -teilte -1:1 beraus, 3uß ee meinem ViTee kannte из¬
лезе, оказа се, чс -ой позпянял моя б—ща; || es wird
sich bald 1-13^-1-1111, wer 11:1. hat скоро ще сс р-з-
бере. ще нитим кой има порво, кой прие, кой крив,
разг. нар. ще дойде Видов теп; || wie es -1:1 1-11^-1-111-
кикто се установи, кикто се -окази; || seine UnscHuld
stellte -1:1 bild b-rau- пеииппосгга му скоро се чстр<
нови; скоро се ус+ипов;, че с невинен
heiuüsstoße— — —ine Drohung Ьt1äu--tößnn з-кипвам
сс, изо;чрм зяк—пи, зaпнис;; зрпнрннрм
bfiuusstieche— — ihn Cie Zunge Ьe1;lseeT1eeCeп из-
плезе-м му се. показвам му езика сн
heiausstieicbe— etwas. cin Woil 11'3^-11-1:1-1 зи-
пореквaм, зачертавам пещо, изхвърлям п-с-ж, дума;
ф tlwi-, -1:1 -—16-1 Ьe1unseт-e'eh—n изтъквам пещо,
поставям го ня предно място, пя претеп план; са-
моизтъкним сс. подчертавам соВстнепат— си нитп;е-.
асе из искам да Влеспа, ли изпъкна; || sein— Verdienste,
ihn besondtrs. über Gcbübi 1—13^-11-1:1—11 нз—ъкнам,
поттeо-инрм тренуг;тe му. отделям му особепо вни¬
мание, мпо'; мде-о, снрнд го прекадено, р-зсипе-м
сс ли го сняля
hfraüsteete— — aus С-е Reihe 11-1^111111 излизам от
Oeтииa-р, ог строя; ф ГЬее Augcn t-at-n voi Ent-nl/cn
beeaus очите И се разшириха, иткот;ср ог орбитите
си ог ужас; || aus -1:1 1113^1-1.-1 тит;нродм, отпускам
се. езикът ми се развързва
heiauswuchse— - —е isi aus -cintn Kl—'C—rn he1ussge<
wicb-cn дрехите му са всчс оминeни. не му с-тинат
иечс. са му етрпрл; мaнки; ф Cis wichst nie -ciom
zum Halse 1-11^ гони ми е понно исчс до 'уши,
;моьтпрл; м; е до смърт, до пемай-къте. потeтняло
ми е еторнпо, поте'пало ми с по втръсване; писпя ми
вече от него
hfrauswickel— — sich (Akk.) aus ein—i VcrlcgenhclT
herau-w'ekeln измъквам сс ог тр-руднeниe
-- nicht mit 3-r SpeicHe äcruu-woiltn пс
ИСКИМ ПИ 'ОБОря, мълча упорито по тоя въпрос, НС
искам ли го издам, ли го кажа, пизя тайна. пържа го
а гиИп—, държи езика си зид ■зъбите
161^8x111«— — den Revolver l—ruusz'—H—n изваждам,
измъквам револвер#; ф Teuppnn aus d—m Kampfgeb'—T
I- 11^/111—1 изтеглям войскови части от боеп ччреmьк,
ог полесражението, ог рооптя; || ihn aus Cem '3—1
II- 3^/111—1 ;т-e'ндм, изваждам го ог рекат—; || ich
zieh— mich aus d-e Pal-cln gut 1-1^- измъквам сс B.—-
тоnолутпо. успешно от кашата, Beняти, ог пeпоияm-
пр—р ;е-оо;д; ф umg. -- läßt -i:h, iin muß ihm jedes
Woil 1—13^/11111 трябва ти му тe'лин ведкя пуми с
чспгел, с кука
herb - ein b-ebne Wein тръсни; вино; || einen bcrhei
G—-eHiucC 2urйek1aee—n оставям тръсне вкус а ус-
тита; || ein beibes Pa-lün парфюм с ос-ра миризма;
© cin— lerbe Enttäs-c1sng тортино рaзотaронрпиe; ||
ein 1—rbt- ScHlck-il жестоки, безмилостпи, безпощат-
на, сурова съдби; || ein herbes Wesen, G-müT суров,
пeл;егьпeп прив, сурови душа; || -in iteb-e Mei-ch.
Cbüiiktt- суров. мъчен, студен човск, тежък характер;
|| ein herhes MädcHcn недостъпно, студено момиче- ||
eine beebe KrliiC ос-р— критики; || im lieben Wollen,
in herben Ton c резки пуми; : рязък топ
heHbeieile— - - von ilici Seiten itihtlcilei стсиме се.
прииждаме като потоци, кат; порой от исички етояпи.
краища
beibeifйhren — —in Unglück, -ciici ToC. -einen Unter¬
gang leibeiTülrei п;кионим нещастие; прсипявам
смьо-гр. 'uBej.T— му, станим причина зи пегов-т-
смърт, 'иВел; ф ninc Begegnung, eine Einigung herbei-
Tülrtn уреждам среща. осъшeс-нднрм помирение
Ьс^^с— ich ii-se mich zu еГпее Antwoet leibei
6тяг;вондeрм ли о-тоноод
heibeiscbaffc— ibn toi oCte lebendig btrb—ischäfftn
повеждам го мъртъв ил; жив
hfibeiströme— - von illei Seiten, in bellen Sellien
1e-beiet1öмen стичаме сс. прииждаме ог всички еторни
пя гъсти тълпи, па потоци
beibeiwünschf— dcn ToC, Ctn Sturz ете- Ty-annen
1e-Ьtiwйn-e1tn желая смъртта; изпълни мс горещото
желипие ти випя погроми пя -;оaп;пя
ЬсгЬ^1/1сЬс— - - das Beispiel ist an d—n Hauecn Ье-бп'-
gezogen примерът е* пресилен, изсмукан от пръстите
Herberge, dl- - - - ihi eine H—-btrg— bietei. geben пред¬
лагам, пивим му подслон. убежище; попслопднрм,
ПOИЮГДHPМ го
Ьс^^с— ninc hcegel-uclie Redensait стереотипен
израз. книн;оипи ррaтa; || nicb bn-g-b-icbtc- Sille по
етио, ст-родинен обичай, по тояд;иид. по е-ро п—иик,
обичай- к—кго с прието, обичайно, -ряд;ц;оппо- || es
ist so itrgtbläcit -як— c поиe-о. обичайно, завещано
от миналото, -ики е‘ по -оядиn;д; || in die 1—-gebrach<
ici Weist' к—кго с прието, обичайно, по ст-р навик;
© zu --Ье an HnignbiaciTnn hängen държа мпого пя
-ррлииидти
Herbst, d-i in Hiebst през есента, пресен, ссенсс;
|| es wird bald Ueibst есеп—и идна. настъпва- ссенти ;•
пред пр—га; || 3-е Herbst zieht ein есента итна. пасаъп-
н—;® sic -teil in Hn-bst 3-s L—ben- гя c nоeснъотинa
цветния хълм ни мнрлое-;я си. знойпо+о лято, жи¬
вотът й клони към ссеп; || cs wird Hnrb-i in nlr unC
um mici (Goethe) настъпва ссеп а мене ш около мепе
Herd, dtr — sein—m elg—mem Hc-d gründen, Hiben из-
'OPжтим си еоBе;вeп дом, соВс-нено отпищe, събирам
дом; || weder Haus noch НеаС habtn пямим том, без-
домпик съм, пямим покрив. керемида пад 'лявргя си;
г$> eigener HerC ist Gold-- weai своя къщици, своя сво-
ботица; у дома си привиш, каквото си искаш- няма
по-скъпо нещо от еоBс;нeп дом; ф 1euei in Hcrd. uuf
3ем Hied inzünCtn трпaнвaм гогнроекягр печка. с+ък-
нам огнището; ф 3-r Herd die Kainkhell, des Eadbe-
hens, Cea Unruhen огнището пя болестта; епицентърът
ня земетресението; огнището на размириците
Heedc. die — eint HtrCt Scii/e стадо овце; || umg.
wl— elie Htrdt SeHäTe laufen рртбд'врмe се, разпиля¬
ваме се кат; стадо овце: движим се безредно като
ст—до овце; || —ine ihgtetumpfte HerCt Memseh—m без¬
водно стил; ог хора; || d-e UtrCe Tolgtm слепвим ста-
лото, имам стади- психология- вървя със стапото;
ф -ете НеаС- негоного пяство
herein — Ьеа—in алез(те); свободно; || nur Herein,
меГпс 4trаechаTten, immer Her—lm влизайте. господи;
|| scherzh. herein, wenn’- kein Scbn-idce ist който c, g;
влиза, сим; пир; ли не иска (само шивачът да не е)
hcrcrnbeechcn — di— Nucbt, С-е Ah—nd brlchl Herelm
нощта се спуска; припада пощ; свечерявя сс, мръква
еe,етъмнр cdd || ein Unwelltr beacb au- H—lt—r—m Himmel
iereln ' буряти пойте, се оятрят; итнeн;дeнииa- || —im
Unheil. —in Unglück. clnc KaTu-lröphe brlcbi . üb-a ibm
H—atln пост;'— -го. сполетява го ' беда. пeщяетиe; ки-
тре-0орр се р-зр-зяви пял '.-BaTa му; ф im ein Lind
Ь—an1nbr—eЬei нрхнувям, пясънгврм а сгорпя, напалим,
връхлитам я ненадейно кит; ураган, кито някаква сти¬
хия
hcici—ßallc— — in ein Loci hereinTali—n пропадам, Па¬
тим, хлътнам в дупки; ф mif, bcl etwas H—r—lmfall—m
излъгням сс. изм-мним сс, разг. хлътвам, тргртвам с
нсщо; || 1:i hin dabei ganz schön hea—ingeTaii—m измамих
се, излъгах сс. снътнaс, загазих тgоявргр, хубаио се
паситих ня пачи яйца, хубаио ме оBоъенрср, оскубах—,
извозиха, мегнихи, ;зпьозялдср, nодвeтоси; хвяпaс се
ня въgииaтя, захипях нъдицитя; ф aul etwas, aul ihn,
aul -eine -chönen Wö1tt, aul -clm ehrliches Gesicht H—r-
ein/illin поньгнрм сс. повличам се. повеждам се по
нещо; повеждам се по пего. по неговия ум (акъл), разг.
kртнрм сс па неговата ко.—- повеждам се. полъгвам
се по хубавите му дум;, обещания, по честното му
лице. честния му иит: ® ihn her—infull—m 13--—! пот-
тьгвям го. извозв-м го, ;тпъртрлврм го, подхлъзнам
го, подвеждам го, пращим го зи зелен хайвер, оставям
го пи снътпe, да тя'ит;, та сс сиянe пя въдицата. ди
пядп " в клопката
bcici—fliege— — 5. Ь^с^^^—
hcrcingchen — 31— Gä-li geh—n nichi alle im das ZlmMir
bniein всички гости не моги— ли се поберат а е-идгя
hcrci—hommen — ins Zlii—a, zur Tür bcicinCoimen
влизам а етрд-р, вътре; || in dlcsc- Zimme- Commt die
Sonne mle Her—ln пе прониква слънчев лъч а сгряти:
ciiäia не вижда слънце, много с усойнитaвa; || Geld
Connt herein- постъпват пяри
heaeiileg—n — umg. du Cann-i mich nichi heaelnl—gei
пе можеш ли ме ;тмрм;н, извозиш, ли ме метнеш;'
малко мъчно ще ме излъжеш; || ich hin duhel gewaltig
he-tingelegT woedin ;зитоих'р ме ноно, .ош номер ми
из;'рaсa, хванах се здраво за въдицата, хлътнах тgоa<
нита, пaеaд;х сс ни пачи яйца при тия сделка: ф -е
hallt -ich bercln legenlissen остаи; сс та го пратя— за
hcrgcbe— 595
зелси хайвер. па го ;з;гррдт, та му погодят лош но¬
мер. ти го извозят, ;зпьртрлдг, ди го няеяgдm ня пачи
яйца, ти го попвелит
herei—lotse— — iin herelnlots—i пробутвам го, вкар¬
вам го, вмъквам го вътре- пс го пускам ди си иърии
hereinptatze— — umg. wir wieen gtaiCe heim E--cm, Cu
piilzle er i—reli тъкмо сс хряпехме, ядяхме И той сс
изтърси, цъфна. и той .лов+аси
hereinrasseln — umg. mit efwis g—a—1iгlee—im тигязaрм
c пещо. излъгаим се хубаио, извозв-т ме слявпо- про-
пидим с пещо (ня изпит)
berel—reite— — berelignriff—m kommen идвам, пртсти-
'ям на кон- ф umg. damit hast du dici scHön, mächtig.
HeielngtaiTtti хубаво Се нареди. се нагласи, загазт.
хлътна, се прердu ни пачи яйца; отиде коня в рекя+а-
хубаво сс опропасти, затъня и с пии+а крак; а батака;
|| ihn Herelna—iten насаждам - го ня пачи яйца, опропас-
;днaм го. стаи-м причина да загизи, извозвам го. нз-
пъртятврм го
hereinricche— — in etwas (Акк.) kurz her—lnalech—n си¬
мо помиртсвам пещо: прен. показним си симо ' пося,
симо се аестявям и изчезвам, нeстдврм се. колкото ли
се каже, чс съм Вил там- само надниквам- доВциам
сам; слаба. повърхностни представа зя. от пещо
beiel—sch—eic— — cs -cin-it zur Tü-, ins Z1mm—i Her—lm
вали сняг, придвр спя' през вр-т-та, а стаята; ф Са
kin Besuci he1—iig—echne1T изтърсиха пи се пен—тейно.
довтасаха неочаквано гост;. дойдоха пи нечакани.
некянени. пежелини гости
hereinspazieren — htreln-pazleit. nein— U—iren моля.
влизайте, добре сте дошли. з—повядийте вътрс, гос¬
пода; || wer koMmt denn da her—inepaziert кого виждам
ти се пост пас—м
Ь^с^^^— — bei ihm herelngnsfür/t koMM—n итур-
ним се кит; сялр при псго; || üb-r lin H—r—instürz—m
нрхньолям се върху него. връхлитам го кат; хала,
вихрушки
hCicinzlcbcn — - zum Toi, in die Sludl herelmge/og—m
Comi—1 првTитрм през портите, елизим вътре и града;
ф cs zieh. h—reln духя, пявявя вътре; || ihn zue Tü- ■
h—relnzl—ben вмъквам го., издърпвам го през вратата
herfalle— — umg. mil Woaten, - Feigen üb-r ihn bcr/akinn
отрупвам го. атакувам го с пуми, въпроси. пя-
свъолдм се върху него с думи, въпроси; ф über dus
Essrn. über 3ie Sehüs-el hciallen нахвърлям сс ня яле-
пето, па чинията; ф üb-r . ihm h—ifallei нахвърлям сс
ня пего. пипапим, ит-куБИм-';. 'ракв-м срещу пего.
обсипвам го с напитки
Hergang, 3-r — den Hergang (1111- Unglücks) er/äh-
lem. scHlldcrn, berlchf—n ризк-зе-м, описвам случката,
как с егянрто нещастието
bcrgcbc— — gih mir Cas Buci her лай ми, подай ми
кпт'ата; || —in Bel-plel. cincn Beweis hergehei прниеж-
дам, пивим пример, gокртигcлетв;- || dafür geh— ich
meinen Nanni nichi h-r за тикови нещо нс даи—м името
си- || ilies, -—11 L—t/Tes. sein lctzlc- hlßcbcn Hergebcm
müeetn принуден съм ди тим. ти жертвуи-м, ля при¬
неса а жертви нсичко. и поенegпото, и малкото. което
им—м, притежавам, 'огон съм др дим, ди загубя всич¬
ко. и поенegно-Оi и милкото, косто имим; || dazu, dafür
gebe ich mich nichi hce твърде много се 1хеня. зи да сс
еъ'нися ти стапя тякън, др се принизя чак потим; ни¬
кога пяма да падпи потим. пе съм палнал чак потим.
чс да се съ'нрсд пя тови, гови е пот лоет;Ипети;го
ми; || er gibt -ich zu iii—ш h—r той е готов. съгласява
596 hergebracht
се пя всичко, готон с ди се подложи ни всякакво чни<
жение. 'огов е ли го използуват за всичко. сьглреднр
сс па нсякяква подлост; || cr gib. nichi g—rn Geld Ш—е
гой пс обич— ди лае— пир;. мъчеп е ни п—ри. не оит-
нързнр, нс огняря охотно кесията; ф Sport -ein Leizlt-
bcrgebcn прпоягрм m последните си сили. исичко. което
съм а състояние ди дим; || er runnit fori, wi- seine
Peimt h—rgäben той тичаше, бдгaнe, колко;; му сили
пържех;; ф 3а- gibt Зее Stoll nichi hei платът пс стига
за тона, е милко, не позволява това; || d-e Boden gib.
nichts mcbe hce почната c мпого иттощeпa, пе дини
иечс нтк—кв; лобни;; || Зз- Пепа gib. dafür nlchl-
inhe hce теми—; c вече лоста изчерпана, пе тини всчс
ш:-кв; възможности зр научно разглеждаие
hergebracht — 5. Ьс^^с—
hcrgchen •— geh her дай го прерМi тук; || hlntce ГШм
h—rgehem вървя потире му, следиим го пепосрепстиено.
пеотклонпо; ф umg. hei nlwus geht es НеГТег. Iu-llg, каш,
toll, giän/cnd hei пистроепиет; c нссело, шумно, по-
нишсно, тържествено, nрaзпитпо; веселим сс шумно,
необуздано, празнуваме нещо с тондм блясък;' li cs
gchl bri clwa- hocb. b-iß, birl, -пШ Tt-lilcb he- нещо
се празпува : голям разкош, с 'оляма пищност; воли
се ожесточен. лют, орзпaнeп спор; пещ; протича бур¬
но. с 'ондми тържественост; || cs geht -eHar1. schändich
her води се ожесточена, тюгр борби; псщо протича
позорно, соимпо, безобразно; вършат сс големи без¬
образия, позорни, ньзмчт;тeнпи р-Вот;; || bei lim gchl
es knapp her те живеят и 'ондми немотия, ;екьg;ир.
пИщета; ф es gehl -chael üb—e den '-im. üb—e iclnt
VorräTe bnr пихнъондт се* ожесточено ни нипого ми.
пи припасите ми. изпива— ми виното, унищожават
запасите ми; || j—tzl gehl es über -е'! Geld Her сега той
Tрд6aр ди развърже, отвор; кесията, ли пла;;, да сс .
бръкне а джоба; ф so l-l cs btageguigen тики се оязнисa
пещита, работите; || so gehl cs in 3-- 'eil hni тика
са-вя по света; ф über ihn hergehen нрхньондм сс еър-
ху пего. обсипвам го с папалки, очерням го; || " es wird
bild а^Ь übne Cici b-ageb-m ш теВе пяма ти me размине,
m пи теВ ще ти дойде редът, ш па тебе ще ти пойте
същата -бeнд до '.инати, и върху тнояги '.aea ще се
стовари същото, и тебе ще те сполети, постигне съ¬
щото, ш тебе ще те крняйт;еaт, еяпунисaт, щс ги чукат
сол (лук) пи глини-а
herhuben -- wo basi 3u 3и- her откъде си го взсл,
откъде имаш тови; || - ici möchTe w1eern. wo -е Cas h-ebai
В,;х искил ли зпрд, откъде е нзсл, намерил, получил,
. откъде сс е снабдил с -това. разг- откъде е изронил,
изкопи. тоеи
hergelaufen - ein heigeluuT—ier Bua-cie, K-ri при-
ше.ец, дошъл, попилял се от някъде си, от пе зпрд
къле. грубо ог майпита си
Ьс^^с— — Cie Hund heibalTnn протягам, поливам
ръки; ф umg. Ь—rhaltei 1ü-eei из изпищим, пое-ррg<
вам, излизам виновен, из отпаедм боя з-рал; нсго;
иднртр виня. оттов;оп;ет се струпва върху моя-и 'тр-
вя- из опирам пешкири, из годBни ти изкупя, ди бера
чужд; грехове, ли -eтнд, понсс— разноските; послет-
е-в;дтр; у мспс остани контрата; из годбви та оправя
кривите дървета, 'ъо6;иa-a зи прут;; из трябва ти
изсърбам попирати, която друг е падроб;.- из тодбaи
па ст-пи изкупителна жертви, да ог';вродм зи други;
из плащам строшените 'оъпц;. с мене си измиват
ръцете. аз тряВна т— опъвам каиши. да подложа, '.яви
(като осъден на смърт, който безропотно я подлага,
за да му сложат въжето): послужна;' си с мспе, за
ти сс отърват; използува— мс; || ее mußte schon wltdea
h—rhaitnn пак ;;й годбaрнe ли плат; сметката, ga me'-
ли. ти п.—т; оязпоек;тe. ли развърже, отвори кесия;—.
да бръкне а джоби; пак той послужи за прицел. обект
ни закачки. шег; ш подигравки, пак се nоgитрaнрср.
подбиваха с него, пак трпочн'рср ля се нeтуни-, зи-
кртр- с него, ти го зркртaг, поднасят, ти се мрйгипд-
с пего; || sein Beui—l nuß Гпмпа Ье-hulTei исс той год6ни
ди п.л-щи. ти тегли разноските
hcrholcn • elicn A-zl h—rbolni повеждам лекар; ф
umg. -eine Beweis— weil beiholen служи си : неубеди-
телии повод;, покиоврм вола от девет волепици, кла-
дснци, ог девет плапипи, дерети, чешми, зи ди докажи
пешо; I! die E1k1ä1nig, Зее Vergleich ist weil Hergthö1t
тоеи обяснение, еряинeпиe е изсмукано ог пръстите,
с пресилено. неубедително
Hering, 3er '— geüner, geeul2eier, geiäucheitei Hering
пряспи, солени, пушени херинга; || in einen Hering ucbt
Tag— —ss—m 'нрgчним ка+о куче; ф umg. scherzh. si—
-30—1 gedrängi, /usa1mengepTereht wi— 31— H—r'ngt me
еeлдся притиснати, п—блъскан;, натъпкани кя+о сар-
дели; ф ein langwelliger Hering скучен. сух, мършав
човек; || so ein Her'ng —ма че т;ооз. скумрия; ф eln—n
Hneing —rTe'Iem, Caieg—n крнaйп;снaм, пясолнам го- ям
калай, преондвиг ме
herkommcn - komm пак Ь-е ели тук; || wo, wl—
Comnsl du Her откъде. идеш; кик си попилия. тук; ||
3as koMmt von —twus ganz aidernM her говя се дължи
пя нещо съвсем друго, ими съвсем gоу'P nо;типаi друг
произход, произлиза, произхожда ог нсщо съвсем
труго; || wo soll Cas GilC dazu herkömмei откъде ди
взема, ди изкопая, изроня парите за това; ф von ГШм
h-eComMen произхождам, водя пPтрт;-; си о; него
Herkommen, 3as — - -'е ist von bi-len Heikoincn тя
произхожда ог извънредно добро семейство, потекло,
ог мпого добър род; Ц nach ilten Hcikoinen по
стар |;gрвeп) обичай. по стара гоал;и;д
herkömmlich - herkömmliche Bräuche зaнeшяп;,
упяенegeнu от мипал;—; оВич—н. трад^и^ии; ||
htrkö11liehe Wiilei обикновен; (нс ядрено) оръжие;
|| mil Ь—rköimI'cbei VorurTcllen 6reehen. umg. luliäu-
п-п скъсвам : упрелegeп;mc nрegррзеътьии; || um
Htrköi111ehen hängen държа пи гоиg;и;ягa
hcrkricgcn — s. her—ehmc—
Herkules - wl— Hn-kuic- am Scheideweg— -т—Ш—п стоя
кат; Херкулес пя кръстопът, пя разте. (при избора
между добродетел и порок), колеВия се кой път ди
избера, по кой път та тръгни
Herkunft, 31— — (von) eInTucher Herkunft --'п ог прост
произход. от просто потекло, семейство съм, роли-
телите м; са прости хорица; || uib-Cäiii-e Herkunft
ог пепозп—т, неизвестен произход; ф 31- Ht-Cunft eine¬
Wortes произходът, e-имоно'ид-р пи дум—
hfrlcitcn -- —in— 1o-mil h—-I—1Ttn изнежл—м р;омунр;
II ein Wort aus dcn Gr1eeh1schen h—rlelten извеждам
произходи, eг;моно';дги ня думи от гръцки език
Ь—rmichen - Cas Buch nicbl etwa- hce книгата прави
нпeтяmнeп;e. се хвърля и очи с нъпшп;д с; вил. имя
ми;'; хубав; оформлепие; || -'— Mucbi -chon etwas Ь-а
тя приет впcтрmлeпиe с хубостта си, nр;нлитa погле-
тите, нпимипнсто пя хората; разг. 6ив; си я; ф von
diesen Puch wird -еШ- vl—l herg—iachT около тиз; книга
се шуми мпо'о, се влиги - мпо'о шум. много се 'онори,
шуми зи пея; кп;'—т— е мпого нашумяла; || ici Möchte
nichi, daß davon viel 11'8111:11 wlad пе Вих желал та
се идиги мпо'о шум за гови, разг. ти се бие В-раВинът
зи гони; || Cas nicht wenig. nicht vi—l her гони им—
малко ефект. пс приви пикикно ипeтр+лeнue; ф ici
13:11 mich üb-r ibn Hei пипидам го. нахвърлям се
върху него. извършвам папидепие върху. нит пе'о; ||
ici macht Mich übel Cu- Esecm, übne die Arbnil, über die
Wohnung hnr пaсвърлдм се ня ятепето; запретним се
усърдио, зgорни-р на рибо-а, зрнрндм се тпоинaгр зя
работи, ти чистя жилището
hemchmc— — wo soll ici das Geld Cu/u heaiehitn
откъде ти взема. ли изкопия, изроня парите зи тови;
|| wo nliit -е die KeckheiT her отгде черпи той тия
дързост, смелост, тоя кураж, о-где -ря дързост у него;
ф umg. Cie K-unkänlt bat ihn sebr, aeg hergeiomiei
болестта му се c огорз;ня мпого, го с съсипала, раз¬
сипали мпого
Herr, Сее wl— gebt cs IhreM Ue-rn Gcnuhl как c
гоепнпип съпругът Ви; || U—rr Soundso господин ели-
кой си- разг. филaпк;ниятa; || Неее Naseweis госпопип
умнико; || ein H-racben von ge-lerm парвеню; разг. - вче¬
рашно перекепте; || —in ältere-. b—--ere-, gepllegTt- Нее-
ет;н нъзсгяр. солилеи, изискан господин; || ultc- Не--
са-ир господни, студена, бивш член па студентска кор¬
порация; || ein leinea Heer изтънчен, изискип госпопип;
|| iron. ein Tcin—r, -тб-есе Не-е хубави стокиткa, ху-
Востник, стоки черпо;:;; тикови цие+е е, чс който го
помирише, посът му ще окапе; пс с стоки, пс с цвете
за мирис-не; || stud. nein ailnr Н-е- жарг. моочкът;
|| mein H-er господине. драги мой; || itiie Dumnn und
He--nn госпожи m господа; ф dee Her- de- 4^—- до-
моелипики+и, домикипъг, т;еnолaода■; |- die junge He--
мниg;дг господ-р, сипът; || jede- H-er lüh-l -elie Dann
z.u Ti-cb всски крнрнeо ще отведе лимита си пи мисиги;
ф С-е Here Ccr Schöpfung господ, бог. създателят,
творецът; || hum. die U—rren Зее Schöpfung техни ие-
т;чeетвр мъжете; коропят— па мирои-пието, госп;-
лирите пи света; || 3n- Tug Ces Uerrn деп 'осполеп,
неделята; || Herr. Cu leine Gütn. wer häll- Cus 8-31:11
господ; Исусе Христе, кой В; пом;ет;л, допуснал.
предположил това; || 3—е Не-- über L-ben und ToC бог,
който ррзпони'и : живота ш емъоттр; ф hihi. 3се Н--е
hüt’- gegeben, de- Н-ее hai’s g-ionnen господ лрн,
господ взел; —яки б;.о пис-по ог бога; <0> Се- Herrn
Augc nacbt das Vieh (da- Pfird) lell верен елутр, злорн
ключ; вярвай ш ену'а-а, ндрврй и окото; който пе паз;
лозето, пе яте 'розде; етпо око л;мркипеко свършви
повече ог пие ръце елч'uнек;; ф sie hui einen lesicn
Heien тя им; постоянен приятел. крнрлeо, еимпa-;д;
|| ich hin m—ln tigeitr Hei- из съм си господар |ерм
пя сеВе си). пс зрв;ед ог пикого, никой няма приво
ти ми з-понятня, ли ми комаптуни, орзпонрг■им със
сеВе си; киквот; из кажи, тон— стина; || Un-r srin übc-
Lehln und ToC оизnонP'PМ : живот— и смъртта. им—м
ел-ст, право ти 0PзgPBPМ порносьg;e; || ich hin Не-е
ielner Siiie. 3ie Lage, die SiTuation господ-р съм пя
чувства—;, сегив—т— си. пя положепието, еитури;ятр;
|| Cciici H-re übte -1:1 dulden, ипееСепп—п пс търпя ли
ми сс заповядва, ком—птуна, пс призпанам пикикъи
господ-р пит сеВе си- || 'пмее Cen Heern 1-11^1-1-11
обичам ди з-понятним, глет—м исс л— подчертая, чс
из съм господар, че из трповдgнрм, ком—пдуиим; || als
gioßei Ue-r Iehen, aufie-inn живея па широки по'—, кито
господар, държа се к—то вижпи. високопоставени лич-
пост, кит; важен госпопип; || den großen Hneen ep'—len
обичам ли играя оондгр па важен господни, па тотям
човск. ди сс nоeдcтaндм зи пещо 'ондмо, е—жпича,
пивим си толдми вaжпоет; || -1:1 (Akk.) zum Ui-in übe-
etwa- (Akk.) macben зрннрпянрм нещо. е-рнрм пе'ов
господар, п—приням го п;лвнрегпо пя себе си. обя-
вднрм се за пегои господар; || e'ner Sicb- Ucee wtad—n
;нтрляирм псщо; || übne ihm, üb-r etwa-. üb—r sich selh-i
Hcre wt-dtn сгреам господар пит пего. пи пещо, пя
Herrlichkeit 597
сеВе си, лоВинам вл-ст, вземам п—тмощие, връх п—т
пего, пил пещо; унрндм се зя юздите, овладяним се;
|| ich bin nicbl lelr Неее über mlcb пе мог— повече ти
се владея, пс съм повече тоепотaр пи сеВе си, изгубил
съм власт п—т сеВе си, пс съм а еьет;дпиe та сс овла¬
дея, ли обуздая гнева си; || die Muline wu-de 11:11.1111
Не-е übe- das KinC майката пе можс, пс е всчс и съ-
сгояпие ли се епорня с детето, ли го обузп—ea, ди го
държ; зи юздите. з-губили с исчс нтие- пит пего: ||
im illti Ueiren LänCe-n пиведкъge по снети, по земята,
по всички е-орп;. по иднртa земя. по иeн;я свят; ||
aus allen Htrren LänCc-n от всички краищ— п— света,
пи странита; <$> dee 1-1 —in Ue-r. 3n- -tinn- sclbsi Hn-e
l-l този c господар, който c господар па себс си, който
се владее; <£> nii großen Не--—1 ist nicbl gul Kir-ehen
ess—n пс е хуВ—но ти имиш втeмрпe<пaврпe. р-Воти.
тур. ош-беш с 'олeми;; - g-oßt Utrrtn hüben dl-
Ohren bcl Cen Füßci зи ли ге ' тчдm големите господари.
трябва ли ;м говориш пи колене (зищого ушите и.и
са в краката): бог високо. цир Т-леко; kuch-nCei
H-ii-1 und beller-i Himmei l-l ilchi zu Теш-п па зи-
смеп; 'осподир; и ясно пебе пе може ли сс вярни;
gtsTrenge Heaaen -egierei nicbl länge па строгите’
т;еп;лaо; нниg;тecтно-о с късо; коги е сили с;н;ни-и,
пе с веконити; сили лъ.'; пе —рие; силии река бързо
по;аитa; г(> wie С-- Herr, eö’.e Geeehe1- (so 3ne Knecht)
виж слу';—;. пе питай зи господаря; каквото Куко,
г—кноз и Пипе; к—кънто Нешко, (Петър), тикъв и
Обре^к; (Пяиeт'; какъвто итумeпъа■. такива ш бри-
тя—р; Тш,- Hn-icn, träge Knechte виж енч'и-e. не
питий зи господ-ря; ф umg. —in gioßei Jägni vor Cen
Ue-rn е-оaеа•eп ловеш; || bibl. nicmiiC kann zw—en (zwei)
Utrrtn Cienen пикой пе може ди с.уж; едновременно
пя пними 'оеп;gяри; две липи пол едп; м;шп;ш1 пе
сс посят; <*> wenn dit Herrei -1:1 гш/сп, iйesti Cin
Baueen Huie— iu.sscn - 3ne Htrren SünCe, de- Piucei
Buße итовете сс ритат, митиоeги-и теглят; грешките
па господарите заплащат слугите
Herrgott, die Hliitl Unn-goti noch einiäl докога
пай-сетне ще тaкрм, щс трае гови, докога ще про¬
дължи гони; па пищо пс пр;л;тр иeт; това; ф umg.
3е- lui, al- ob е- nii ш-е-п H-eegoil p-i Cu wärt държ;
се. сякаш ; ял ш пи., сякаш с Вил и преби. с .тят;
господ, сякаш с пя ти с дядо господ; || 3en He-egoil
einen gulci Mann s—ln 11—1 живея си безгрижно, без
па се тревожа за пищо, за бъдещето, разг. гледам си
кеф—. спокойствието, пс си тиним зор; ч-ким пя ми
>палп; ог небето; || den kleben Herrgott Ctn Tug siebiti
'уВя си. пилея си. прахосвам си пaпоизпо времето. за
гоя. дето духа; || wl— С-- klebe Hen-goti in 11111111:1
l—b—n живея кит; Вей. ц-р, паши. царски; || scherzh-
3ем Hn11gött -—1 (—-) getroMMclt und gepfiffen сливи,
хв—ли богу
Herrgottsfrühe, dit ■■ in aller Ue1-дöTtsT1ühe а рипп;,
тъмни зори. ня орзсъмврпe, пя оaзе■вe-
Ь^то^ - - in b-iri-cben Топ с вняегeп. заповедни¬
чески топ
Ьс^И^ — cin Ьtr-1ieЬe- Wntlce великолепио, чулсспо
време; || bibl. her-licb und in 11-^-! Ichen живея си
тчтeспо, пищо не смущава живот— ми, животът ми
; пессн; разг- '.едим си тgррнe-о. кефа; || iron. wir
haben cs ht-rilcb well 81611:11 пос—— прек-лихме, милко
попрекалихме
Herrlichkeit, Cie --- 3ie 4err1iehkeittn 3ne Natu- be-
wuidcri нъзсищрнрм . се от красотите, прелести;;. ас-
598 Herrschaft
личнето, иелелепнето ни природата; (f all— HerilicH-
k—it—m 3-a W—It целият блясък ня света; || all— Нпее-
ilcHC—it auf Erden исички прелести, благи ни земята;
ф Cu wie cs iit С-е H—raiichk—if vorbei. zu Emde. aus
свърши се (c) удоволствието; крий, точка на безде¬
лието, ксфя- || cs ist nli seim—a H—aaiichk—lt zu Ende
свърши се величието, царството му; || die Herrlichkeit,
wlad miclt lunge diu-an удоволствието, царството му
(им), пями та трие дълго. скоро щс свърши; скоро ще
му (им) дойте краят; ф das i-f di— ganze H—rri1:HC—if1
това е всичко; ф im ailcr s—in—r HerrlIcbCelt a идтот;"
му исличие, великолепие. аелелепис, а целия му бля¬
сък, разколи; ф Cis ist k—ime groß— HerrlicHkelt това пе
; мпого важно, нями голямо тпaчcпmc- треВна р-боти
с; ф veralt. Eure Htraiichktit Ваше господство
Hciтscbaft, di— — ш—ime H—areehlTf—n. господи- гос¬
пожи и господи- || dl— Hta1ecHi1t' isf nicht zu Hause
господарите м; пе са а къщи; || di— ober-tt Herr-chäit
върховната власт- || die Hol—т. hö:hetem -H—rrs:Häft—n
високопоставени, зня+пн лиця; първенците- царските
осоВи- техни ислтчестая; ф zua Herr-chift gelangen
идвам ня власт. добирам се до вляс-тя; || di— Hear-
-cHalt an sicb reiß—n зигр—Ввам властт;, владичеството;
|| cr bemächtigte -1:1 dea HerrechaTt гой тягор6и вл-ст-
ma; || dit Herrschaft stürzen събарям внрсгmя; || untna
-eim—a Herre:Hift st—Hem стоя. пимирим се под. пеговя
еляст, пол негово вл—личес+во; подвластен, подчинен
съм пя пего; ф di— Hea1eeHaft übea iin g—wimm—n. haben,
führen добивам власт над пего. зaвнрлявaм го, упряа-
.явам го; || ich verlor di— 4111-^131. übea mici. über
d—n Wig—n загубих власт нит ссбе си, над кормилото,
изпуснах кормилото; || di— H-ee-ciä/t übte —in Land,
eim Volk чпряалeпиemОi еляличестното пя етня стрини;
ел-стта наа етип народ; ф ibir HtrreeHlftem но* гос¬
поди, кякио е това- || umg. HearschäTt (nochMal) хяй ди
се пе види; по дяволите, пимя- ф di— HerreeHift KontM
'рирсmаото. имението. областта Коперн
herrschaftiich — —in herascbiffiicHea Besitz господар¬
ско имение. графство; ф —ine Hen-cHaTtiiche Wohnung.
Villa луксозно. елегантно жилище. Вога+ишки аила;
|| eim—n Heraeehuftlich—n Eindruck machen привя aneтaг-
лепие ни Bогртрн. аристократ, пя нещо луксозно. скъ¬
по
Heerschen — üb-r ein Lind, üb—a eim Volk Ь—aischei
владея стрина, народ. цроувям, чприитяирм нит стри-
ня. народ; || Cas h—arscbnide Haus упрявлянрщртр ди-
нястия; || die Ьn1recЬ—nd— Па--- управляващата клася;
© —- hear-cht Töt—ietiii—, Schwelgen ияруaя, a.PTee мър¬
тви тишини, пълно мълтяниe; || hier herrscht Ordnung
тук владее ред; || di— h—ns:h—ide Meinung 'оепотству-
нищото, лом;п;орщ;то мисите; || тТе' den htrr-cHti-
d—m Ui-tämC-n при съществуващите обстоятелства
Hfirschei. Сее — ein unui-chräikitr Heia-chtr пе-
ограничен алапе+ел; абсолютен монарх; || ik- Hn1reeher
üb—e —in Land elmgeset/t w—rdem назначават ме зи вла¬
детел. цар пи страня; <£> kein Htri-cbti dl—s—r Welf ist
Htrr-cher 3-r GiCinkti никой пс ; господар па мис¬
лите; мислите ся свободни
herrichten — sein Belt. di— Wohnung Herri:hten пр;-
готаям, оправям лeгтот; си зи лягане; стягам. под¬
реждам жилището; ф umg. ici richte mici eim wenig
her оправям се. подокирнам се. опр-вям си фризурата,
коситс. причеснам се; || -1:1 (Акк.) zum Au-gehcn 1-'-
richlcm приготвям сс. стягам сс. докарвам сс за из-
н;трнe
berrübec— — s—im— KaiiCbeli rübri vom —inea Erkältung
H—r болестта му сс дължи ня простуди. с в резултат
Пя простудя, изс—Инкя
hersage— — ici kann cs au- d—ш Kopf. im Schnürchen
heasig—n моги да ти го кажа. издекламирам наизуст.
като по нота
herstamme— — wo stiMMen Sl— Her откъде с+е (ро¬
дом), ог кой кряй сте; Ц w—a weiß. wo di—s—a 1eHIer
Her-laimi бог знае па какао сс дължи тая грешки, от¬
къде произтича, произхожда тя
hcrstellcn — wi- wird im dl—s—м Betrieb H—agtsl—iit кяк¬
ио се произвежда, фабрикува а тоя завот- || Ma-cilmem
Hersl—iien произвеждам, фабрикувам м—шипи-. © di—
Tnie/omve-bindung 1-1-1111-1 вьзеаяновдврм телефон¬
ната връзки- || —in— —ng— Verbindung, Tr—undecil1tlicie
Beziehungen zu iim i—rst—ii—m чcтрповдвям тесен кон¬
такт, приятелски връзки с псго; || dis koinic 'Нм dem
SeelenTa'—dem. dis GlcichgewlchT nicht Hea-ftllem гоии пе
можа дя върне душевното му спокойствие. да въз-
стяноаи въmрeнпого му равновесие- ф Miinc Gesund¬
heit ist vöi1efändig h—ag—sf—ill здравето ми ; п—пълпо
възстановено. пяпълпо съм озаррвял всче
Herstellung, die — die Heisf—ilung von Gehräu:h-gü-
t-M, frcundschafTllchci Beziehungen zwlsciem den beiden
Völkern производството ни стоки за широка употребя;
установяването пя приятелски отношения межту дни-
ти парола; © bis zu ш—imer völligen Hersfeiiumg до пъл-
ного ми отлряидврпe. възстяповявяне
beröberfulle— — еа fällt haIC (Та-Т) oben heaÜhia ог
надутост пс вижда къде стъпва, ще сс прспъпс; вирнал
гляая, пс вити къде стъпва- пядул се. е като 'яйдя-
рязперил сс. големее се като петел пи стобор
herum — wir wohnen gleich um di— Ecke -inrun жи¬
веем веппягр. -щом се зиане зад ъгъла- || un Berlin
i-eum а околпостта па Берлип; ф immee um ihn h-aum
-ст наглеждам го, пивъртиим сс исе около пего; прен.
въртя се все. постоянно около пего; усуквам се, умил-
киям сс около него; ф dis G-rüclt ist sciom üh—aill
heaun слухът, мьнвртя сс рязнесс исчс пиaсдкьлei оби¬
коли всчс целия 'рид, падлъж и нишир- ф Mein №1^6
isf bta—ifs Herum отпускът ми иечс изтече. е към крия
ст; || dl— Stund- ist scbon Ь—auM часът изтече, мина,
свърши; - ф um dem Tisci herum sitzen пaсдпaлu смее!
около масат;; || w—lt HeruM надлъж и пяшнр- около¬
връст. наоколо; ф um hunCtaf Mark Herum около сто
марки; || um dis Jahr 1983 h—auM около 1983 голини;
|| um W—iHmacHfem heauM жъм, около Колели
hcrambckommen — ihm Ь—aumb—komm—i успявам ли
го увещия, претумям, склопя, тур. капларлисам
herumbri—gcn — s. berumbehommen; ф umg. cs w—'t
und bacit inaumbringnn разпростр-пянам, разг. раз¬
насям, раздрънкаим, разтръбявам пещо. Вия 6яорбрпя
зи псщо пиляно ш пятяепо, из целия град, надлъж и
пaн;р; ф den Tag, die Z—lt scim—li beaumbaligei пс
усещам кик минава денят в риботи. убиаям времето
с р-бота, прекарвам го пeтяBeлятрпо, неусетно. Вез па
усетя "
heramdoktera — in 'Нм HtruMCokiern мъча се та го
излекувам. както аз зная, опитвам различни лечебни
средства, ничии; да го излекувам; мъча сс неумело
пи оправя пещо, Върпикам псщо
herumdöse— — er Cö-T b—aum той сс движи, се лута
като в просъница
herumdrehcn — den Kopf. —in— Münz— h—iuidreH—n
обръщам глява- преобръщам монета. въртя я в ръцете
сш- Ц -Ich (Акк.) auf 3i— indnre Self—. aul dem ÄhsaT2i
'm Ka—iee h—au nCa-hei оВръ>Шям сс па другата страпа
fe съня си), па Токовете си, а кръг, въртя се а кп-ъг,
кръжи- || Cem ScHlüsscl heaumdaehen. завъртим ключа-
ф in efwas, im Radio htauMCa—hen въртя пещо. р—-
диото. въртя копчето пр радиото, търся музики; ф '
umg. dis drehi —im—m ja dis Heiz 'm L—lbc ä-eum сърцето
може 'др mm сс преобърпс ог тови; || ГНм das Wort, dic
Worte Гм MunC— btrumCathen извъртам, преинячявям,
изопачавам думите му ог чегигя; || er würde -1:1 'm
Gaabe HeaumdreHen. wenn ea dis wüßte яко зпяеше тона,
Ви сс преобърнал в гроба си; || ilies dreht -icb um Mich
b-ruM иснчко сс - върти пред очите ми, около мепе
heiumdeйchen — Cis Rudea herumCiü:Cen преобръ¬
щам грeBноmо; ф umg. wo hist du dich schon wl—dir
hnruMgedrücCt къде си сс запилял пик, къде сс мотаеш,
ст губиш времето. се щураш Beзиeлпо; || -1:1 (Akk.)
um efwas, um clm— Arbeit. um -clm V—rsp1eeЬ—n htrui-
Caücktm протакам. все ;тнa'aм пещо. гледям ти из-
клинчи ог пего. гледам ди сс измъкни, ди мине тика-
исс отлагам риботи. исс отл-'им mтпънпeпиeго пи обе¬
щани;; || nan Cann -1:1 um dieses Peohien nicht länger '
htaumCiücCen разглеждането пя тоя проблем пе може
повече та сс отлага, да се заобикаля, пс търпи поисче
отлагапе
heramdracksen — umg. in etwas (D.) HniuMdrucks—i
мог—я сс дънто : псщо. Върникам пещо; © Igmg— Не-
ruMdiucks—n докато кажа псщо. сс съмва, чррниягр
сс з-тваря- обмислям. бивя, разг. прсдънквам дълго
отговора сш
bernmßahren — in Сее Stadt b-aum/ahrcn пътувам.
разкарвам сс. разхождам сс из града, обикалям градя;
|| im den ganzem Will g—rumfahaen обикалям светя. про¬
пътувам целия свят; ф —1e:haocC—m iiaum/iiren обръ¬
щам се сепнат- || nlt 3—n Händen im dee Luft h-run-
faha—n жестикулирам : ръце. ррзмисaaм ръце въи въз¬
духа
heeumßühren — ihm in Cer Siidi herumTübrei развеж¬
дам го из града; ф umg. ihm un. der Nasc btaum'Tührti
водя го за пося
bcrumßummcln — an etwas (D.) 1—^11^1—11 Вър-
пшкам псшо
hcrumgehen — ums Haus h—auMg—Hen заобикалям,
обхождам къщити; || dis Gerücht g—hi i-rum пост се,
обикаля из горgя слухът; || dis Glus h—ruig—i—n lassen
пивим тянргя от ръка пя ръки, а кръг; || 'm Wii3—
h—rumg—h—i обикалям, разхождам се. скитам сс из го-
ояmр; || ihn /а—1 g—rumg—h—n kissri оставям го ли (се)
скити свободно; ф die Ztif i-f Гш Fluge herumgegangeb
времето мин— кито па сън. Вез ти го усетя; || das Leben
geit scim—ll herum животът мипиви. изтича бързо; ф
umg. —im Gedankt geht mle Гш Kopf h—rum едни мисъл
се върти, кръжи ас; а гл—иати ми. ме занимае; по¬
стоянно, пс ми излиза от умя; ф der Kopl g—ht mir
beeum гл-вати м; сс върти, свят ми сс мае, вис; || cs
geht nlr wl— ein Mübirid Гм Kopl Hcrun главит; ми
сс е пятуля кято шиник, тъпяп- || seine Augen gcien
überall berun очите му сс въртят. ;'оядг па четири;
п;що пс отбягва ог погледа. очите му; ф um —in—
G—fiha, SchwiealgCtil H—rumgeHen заобикалям опис-
пост, изВя'вям трудности; || un —in Problem bi'un-
g—hen заобикалям, ;г6я'вим, ;-тр'ям, nоотр:рм риз-
гнeжлaпeг; ни проблем
hcrumhuckc— — umg. aul iim Ь—rumhickei нахвърлям
сс c упреци върху пего. критикувам, порицанам не¬
достатъците му. чукам му сол, лук пи 'триртр, одум-
нам го
herumknobeln umg. — in —№3- (D.) heaumCiohtii
блъскам си главата, яп':.;;; пит пещо. мъча сс тя
го р-зВера, проумея, да сс добера до разбирането му.
ли го овладея
beeumrei8cn 599
berumhommundieeen — wir —'m- F—Idw—hci ä-rumkon-
mindlea—m даним заповеди като някакъв фслдфеВел-
|| vom dir 11--— ici Mich nlcit so Herumkoiiänditien
пямиш пряао, много си малък да мн з-понятниш. ли
ме :омяплчврн, пе ст тоя, който може пи ми запо¬
вядва, пс сс опитвай да ме :омяплчвяш
bcrumhommen — um dit Eck— H—aumkommem з—иниам
покрий ъгъла, з-дивям сс ог ъгъла; || er isf weit. viel
'n der W—it i—rumg—köмm—n пътувал е из gянeчпm стри¬
ни. мпого из светя, обикалял ; мпого по свети, видял
е мпого- ф umg. um dl—-е Arbeit w—rde ici nicli itr-
umkommem ще трябва да свърша тази риботи. пе мога
па я прeпeBоeгпa- разг. пяма отърваване, така или
тпяче ще трябва да свърши тази работя; Ц um —'ne
Гit-icHe nichf Hciunkommen können пе мога ди зя-
обиколя, елиминирам. пренебрегна този факт. ди сш
затворя очите пред пего; || darum war nlcit herui-
zuCömмen този факт пс можеше ди сс премълчи.
отмине с мълчание; ф 3—а Fall war im den Straße Ьеа-
umg—CoMM—m (H. Mann) случаят сс Веше разчул из
члиияmя (махалата), бсше станал достояние пя цялата
улици; || bci den Leuf—n ieaumComMen ставам тънки.
мезе а устати пя хората. хората се занимава; с мспс.
ме ;gчмияm. говорят зи мепе; © icb komme Herum
свързвам. скърпаям двата крия. пирит; мн егигаг; ||
zu 1Нм Heaumkömmen обикалям. навестявам. спохож-
л—м го
berumhruuter— — Ich kriuteae heaum туткам сс. мо-
толeид сс. пъпкивя сс с псщо- едиа си изкарвам пре¬
храната, хляба. едиа свързвам пеят— края
berumhriegcn. s. - herambekommen — du willst mich
h—auMCri—gen, hlea zu blclbcm искаш да мс склопиш,
прслумиш, разг. :иплярлmсрн, да ме накараш ли ос-
тапа тук; || na ließ -1:1 nicht HeruMkri—gem той пс сс
поддаде па увещанията разг. кандармите ми. пе мо-
жях да го пикирам да промени решението. - стиноии-
дето си. ди го чaeщяд ди пиприин това; || di— Z—il
h—rumCrieg—n запълвам времето си с пещо. уВивям го
H—rumlleg—m — Гтмеа läßt еа sclmi BücH—a. s—lne Sicirm
HcruMii—g—m той никога пс приВиря. пс идиги кпигттс
ст. разхвърля аипягт пещятя ст
hcramlungcra umg. — er iumg—af H-auM той сс шляе,
сс мотае, сс скити из члиииme, спои;. развява сс Вез-
целно по улиците, кръстосва, мери по цял деп ули¬
ците. сс скита Вез раВота
hf—immcckfim — cr мсck—rf h—rum асчпо петоиол-
сгаувя. памиря пя исичко недостатъци, разг. :чечрu.
аечпо мрънка- сс; пя корспя ряпа
he—immurkse— — er murksi Heaum риботи пебрежпо.
като Вез ръце, оставя си ръцете а р-ботятя. работи
защо-пощо, лошо ,
hcaumied—m — um di— Sici—. um den Barl icaunreden
говоря падълго и нашироко, Вез ти засегни пяй-вяж-
ното, същината пя въпроси. тоиа. косто представя
жизнен ипm;о;е. говоря зи всичко друго, за щял; и
нещяло. но пе и за товя. зя косто тряВна, отВягиям
най-старателпо да отворя въпрос зя най-вижното. зя-
обикалям същината пя въпроси. избягвам съзнателно
ти говоря открито. усуквам го. играя сш пи орехи. па
шикалки. рит-ягям локуми- || di— Leut— а—d—n viel H—rum
хората обичат па говорят празни приказки. разг. ди
си чеши; езиците зи маловажни псщи
heeuMa—'cHen — umg. iin üh—rill H—rumi—icHem пред-
стаиям го ни всички, запознавам го с исички
bcaumrclßcn — den Wagen. das Sf—u—r Herumrtiß—n
600 herumreiten '
обръщам рязко колата- завъртим, зиеивим - вие-запио
кормилото; ./»«.променям рязко курса ня политика¬
та; ф umg. iim hui’- i—aumg—ris-cm той рязко сс оВърпя;
|| dl— Angst riß -Ге hceum ог стрих гя внезапно се обър¬
ни; ф der Verlust hüt iin mächtig H—ruшgerie-en загу¬
бят; го съкруши, сломи, потресе дълбок;
heramirate— — umg. aul einer Sach— Ь—ruMa—lfei при-
кртиим. поит-рям исчпо асе етпо ш също пещо. по¬
втарям го до вгръснипе, до припадък, говоря си исс
за нсго, асе го ми с а устати, Вълнувам асе зя него;
|| auf -cimen FeileM heauirelten непрекъснато му па-
тякиям, опявам за недостатъците му; ф umg. uul ihm
bcaun-riten прхиърлдм се с упреци иърху пего, кри¬
тикувам го, порицавам пegоетягъи;me му. чукам му
сол. лук пя глаи—та. одумиям го
he—nnsäbel— — an efwas (Z>.) h—rumsäb—in режа не¬
сръчно. кито без ръцс пещо
he—imschlagc— — -1:1 (Akk.) mit ihm hcrumseHIägtn
Вия сс. Воря се с пего- ф sich (Akk.) mif —fwis. mif ГЬм
h—ruis:hiäg—n блъскам се. трепя сс с пещо. боря се
с трудности, мъчнотии; ядосвам сс с него. имям не-
nрmдтпости, ядоие, грижи с пего; ф ein— Decke um dis
Kind h—rums:biigei увивам детето : одеало
hern^isdmf^eln — im eln—m Haus H—au1seHnü1eim
душа. шпионирам в къща
herumsein — 5. herum
beiumspecchen — cs hat slci mli W1nde-—11e bcaun-
g—sprochcm мълвртр, слухът, новипита сс разнесе с
Bьртmпяmя пя вятър
beiumstäлheen — ee -tänC-rt h—rui гой сее навсякъде
раздор, разпрани;. създава нп—риги
beenmtu—en — wrng.ibM aul de- Nase, aul dem Kopl
h-euilinzen кичи. . съм се ни главят; му. яспит съм
го. тъпча го. пряия с пего какаото си иским; . ризкари—м
го. играя си . с нсго както сш иским; || -а läßt -1:1 lui
3er Nasr HeauMtiizcn гой позволява, сс оставя да му
сс . качи; пя глявяти, ли му вършеят трън; пя гнрвяmр,
да му чукат сол, лук па главата, ди го тъпчат, др го
яхат. та -прaндm с него каквото си искат: II icb ка-е
mle von die nlcit . aul (l—r Nase HnauM Tanzen няма ga
позволя да ме тъпчеш, ди ми сс качиш пя главата,
та ми вършееш трън; па глрвитр. да ме разкарваш
кяк+о си искаш. кито маймунка
her—mtragen — umg. —twa-. eine Soage, den Siofl zu
cln—m Drama lange mit -1:1 Htaumtragem нося, разг.
мъкна пещо постоянно със ссВс си; живея нспрскъс-
пито с грижа- нося и главят; си сюжета за драма;
сюжетът за трима запимава непрекъснато ума ми;
ф —in— Neuigkeit überall Htrumtaigei разнасям. раз-
дрънквам поанир навсякъде, из целия 'рял, Вия Ви¬
р-баня зи пея. рртгоьбдврм я
hernmteumpeln — umg.. ihm aul d—m Kopl ä-auMt-ui-
pcim кичил съм му сс па главят;, дспял съм го. тъпчи
го. пряия с пего - каквото си иским, разкарвам го, играя
си с пего кикто ст искам; || ich 13--— nicbl so aul meinem
Kopl btaumtaimpeln няма ga позволя g; си играеш.
с мепс. ли ме тъпчеш, пи ме разкарваш. да ми вър¬
шееш тръпи пя 'линати- || aul -еГит Glück, uul -elmem
Ehrgefühl Heasmtaäipe1n тъпчи щис-неТо, честолю-
Вне+о му
Ьс^^с^— — ici . ta—lb— mich 'm Waid, in 3ei W—It
hnaum скитам, Вродя шз гората, по света; ф ee i-elbt
-1:1 nii ihr, 1m dtr StaCt, 'm den Spelunken i—rui той
ски-осии : пея. шляе сс безделно, развян— сс. снове
из улиците, мери чнuцum;. кръстосва 'радя, кисне по
кръчмите
heramweeßen — 1:Н wcif c mich scilillos im B—Tt Herum
мятам се. въртя сс и леглото от безсъние. а безсъница;
съп ме пс свящя, пе тови; ф übertr. Cas St—u—a bcrum-
wre/cn обръщам. извивам рязко кормилото а други
посоки. променям рязко политическия курс; © umg.
nlt dcm G-ld herumwerT—n пар-дирим : пяри, хвърлям,
пилея п-ляво и пядяспо пари
he—imwühlen — 'm etwas. 'm -elmem Gedächtnis 1-^1-
wühlen. роня и псщо. а пиме—ти ст
herumw—steln — am etwas (£>.) Ьnrumwureteim скрепим
пещо крино-ляво
berumzleben — im Сее Weil herumziehtn обикалям
сис+а; © um du- Нш- /Г—НТ -1:1 ein Garien H—rui '0P<
липи обикаля, оВточва .къщята- къщити с з—оВиколена
;+ градини; © umg. dl— Sach— Ь-гт/Г—Ьс! проточвам,
протакам, бавя пещо
herunter — heauntta mit di-. btaumter von Baun долу;
слез от дървото; || ht-unii- mit den Pae's—n смъкнете,
пямрнeгe цените; © umg. cr schwatzt. lügt. v—r-p-lcht
Cas Blaue von Himmel b-euit-e той мели като празии
воденица; лъже кат; пролъпен, лъже. та сс къса; снрнд
звезди, месечината ог псбето; ф Ich hin völlig iit den
Nceven herunit- пераи+е ми ся ияпълио разстроени,
раздрънкани, съсипани, оaтеипяпи; || -е l-l -—Ше herunTe-
гой с съвсем ;тпрдпрл, разорен, отпилия.. разсип-п;
съвсем го няма, съвсем се е смъкна.; ф bneunite, -lob
/es Heiz (Schiller) смири се. гордо сърце
Ьс^—^^^— — —Im GtClchi. das E1nmul—in- Ь-ет-
tnabeten издеклимирнам механически. изпянам стихот¬
ворение, грблииргр зя умпожепие като „отче прн“
henunteebirngen — umg. i:i baachic vor An1regnng
kelmtn ЗГ—гт Htaunter ог възбудя, тревога - залъкът за¬
седна пя гърлото ми. пс можах пи nоeгнъmпя залък—:
© iin htruiteibringem съсипвам, разоравам, упищо-
жавим го мргeо;инпо; съкруш-нам, сломяним, изну¬
ря ним го; рртвррщяням го моррнпо
bee□ntcrdrücken — die Klinke. das 11ebcr b-auii-e-
Crückei натискам пръжката пи еритата; смъквам, по-
нижаним температурята; || 31— Löhn— btaunitrCiücCen
снижавам, прмятяврм пaтпmи;тe; ф ibn bceuitt-d-ü-
ckcn унижавам го, принизявам го
heiuntei<geben — nlt dem Pr—'e heiuntergeben отстъп¬
вам ог . иeпргa, смъквам цепя+а; ф 3'е Pr—1et sind Ьс-
aunttagegäigei цените пипнаха- животът поевтиня
beiunteebundcln - -- eine Mark vom Pr—is Ьtaunttr1un<
Cein пам—лявим : пазарлък цеп—та c етпи мярка; || sich
(D.) keimen Pfennig von Prei- htruittrhiidtli 13—1 n—
отстъпвам пито стотинки ог цената
he—mtfrhaüe—, berunterlungcn, heiunteehnullen - ihm
eime Oial—lge. ein puue htiunttihiutn, lerunTniliigen,
heeuiterkiilltn удрям, разг. трниврм, залепям, зи-
шлеаим му етпи плесница. едип нрмро, светвам му
една, един. една звънка плесница, nляевaм го; зяни-
врм му няколко, тя ди ме з-помпи, аа да му държи
влага; ф tfwus 11^11-111^1 црдррекнрм. пaп;евaм
пещо пeбоcжпо. кикто ми тече ог перото
beranteehunzeln — ihn HeiunTeiCanz.eln емятквим му
рясопр, свивам му сирмите, п—тъпквям му ермрри,
п-рязн-м, пркре-рям го
beeunterhommen — die T-eppe hn1unTn1Cöimni сли-
трм по стълб-та; || vom Baum htluitnrCoiitn енитaм
ог дървото; ф umg. er 1-t -—11 b-iunt-eg-koMMen мпого
; изпядпрн, пропаднал. мпого сс е декласира.; мпого
; отелрбпaл, много ; р—зсипап ог болестта; || das
Unt-rn-bitn kam iiier wniler Ь-етТ-е предприятието
зрпрдрнe все поасче и повече; ф ein Hteunltigekon-
lenes - Subjekt пропаднал,. декласиран тип, субект; ||
ein—n heauileigtCoMMtm—n Eindruck Miciem пряня впе-
ч—тлсние. че - мпого съм отеляBпрл. - разсипии. проп—т-
пал, изпаднал. правя ипеч—глепне ни пропяппял. обед¬
нял, материали; трnрдпрл, итnятпрл чоаск. ни Волеп,
изтощен човек; ф umg. nr kam vom s—in—r 4. von -rin—m
ÄnTiig-geHiIt nicht heaunit- той пе можа ди повиши
бележк-тя си повече ог четири. пс получи повишение
от пртялпргя си тяплр-я
heeüntfilassen — etwas Herunitrli--en спускам, свалям
нещо (трвeсиme); || sich (Akk.) von eTwas H—aunte1Ii-een
слизам. спускам сс от пещо; ф spott, -Icb (Akk.) zu
etwas he1uiTtr1ä-eti 6лр'он;лявям; проявявам спит-
сождeпиe. снизходително благоволение към пещо;
ф -fwa- vom Preis herunTtiIa--em отстъпвам, слизам
ог цената
hfrunterlaufcn — umg. ГШм lief cs (eie)Cait, H—lß und
kill den Rücken heaunter ледени тръпки потятися по
гърбя му, го поВих—; изВи го ту горещя, -у с-улсна
пот по . гърба
heranterleiee— - - ein G-Clcbi, etwas b-iäileaicl-м из-
текламирнам к—г; пивитя машинка, механически, ми-
нинялно стихотворение; избърВорним, ;зпьол;онрм,
изпяним пещо. кртврм уроки си
heraoteriügen -- 5. herunter
beru—ermucben — umg. ihm, —in—n Ronan im dtr Zei¬
tung b-auni-riicb-n смачквам му фасони. свивим му
сирмите. п-соли-м го, пачесн-м го, пя:ястоям 'о. пя-
гъпквам му самари, патривям му носа, пярч'ивaм го.
паписвам унищожителни критика за роман във вест-
пики- - съсипвам ром-п с критиката си; пипраням го
па пищо; || ihn nach - Stelci . und Fud—i b-auii-eiicbcn
пP0Ч'Pням го тдоaнP-P, порядъчно. рязпeодунипнрм
го. прпррвдм го пя пух и прах, пя бъзе и -коприви,
gяомяпaп, еоивпдиим го, сривам го със земята
Ьс—mtcrputze— -- ihn tücHllg. wi— cincn ScHuijung—n
htaunl—rpuizen паругавам, пак-сгрям, смачкаим му
фасоня здоaнa-р; ниру'ивам го. пркяетодм го кито
ученик
berunteeeuspeln — s. he—mtcricicr—
herantcrrciOen — ein Glas heauittirtißti еъBродм,
Вутн—м, без ли искам, чаши ни земят;; ф ihm die
Maske bieintcrrclßci енятдм, смъквам маски—; ог .и-
цего му, дeмяек;ррм го. разкривам истинския му лик,
образ; ф Cie - Ki-iC-e Heruntcr-rißcn сътирям, скъсвам,
изтривам дрехите; || s—lme Schub— -ind wieder 1-™!.—--
geriseem пик е съдрал обувките си. обувките му са всчс
протрит;, скъсани- ф -1:1 (£>.) dit Kl—ld—r Н-етТс--
r—ißen свалям, смъквам дрехите си; ф ГНп 1-™!.-'-
reißen подхвърлям го ни унищожителни критика, кри¬
тикувам го остро, съсипвам го, унищожавам го с кри¬
тиката си; разг. пяпорвям го пя пищо, пя бъзе и коп¬
рини, па дирм—лип; ф umg. -№3- in Сш/сг Z—il berui-
Ttrielßti изпълнявам зи късо врсме поeтвилeпото по
план. зяпляпувяпргя риботи, еnррвдм сс бързо със
трдятргa си- (отслужвам воепп—та си тегоба- изле¬
жавам присъдата си; ;тмuпявям предвиденото оит-
еmояп;e зи късо иреме)
he—mterrutschcn — du Ciii-i nie dcn Buck—l h—run-
TtrrulecHei, s. Buckel
hfinntfischlückf— - - —'ne. .Pili— htruiTti-chlucktn глът-
н—м хипчс; ф umg. seinen Ärger. s—im— EnTTäuschung. ein
buaics Wort Ьe1Uittre:Ь1u:kti преглъщам яли си. р—з-
очарованието си. обидата, оскърблението
heeunterscbruuben — dcn Doch. ЬtrumierechrauЬni
свалям риг;лр; © scinc An-paücht hteuiTtrech1äuЬti
свалям, пaмрлдврм прe-eпиm;me ст. е-иврм по-скро-
hervorlocken 601
мен а претенциите си. поeтяндврм по-скромни пре-
meпиии. разг. бия отбой
beru—ersehe— — in ihn 1-^1.11-11—1 измервам го
ог горс по долу с очи; ф übertr. auf ihm hcrumlcr-cben
гледам го отвисоко. високомерно
he—mtersein — л-. herunter
berantersetze— — 5. berubsetze—
he—^«гарШе— — -einen . Kunmea btrunitrspülci уда¬
вям мъката си въа анно. алкохол
herantfrwirtscbaßte— — —in Gul beruit—-wirtschaften
рятеипвям имепие с н;но сгопянисняне, иижт—м му
бързо сметк—тр
heran*сг:х|6Ьс— — übertr. ihn zu slci, aul —im niedrigeres
Niveau Herumttrzlehtn свличам. смъквам го по своето
пиво, па по-писко ниво
hervor — hervor nli 311 излез ог скривалището си.
покажи се
bervoebeechcn — 3'с Sonnn 6-1:1. aus d—n Wolken Шег-
von слънцето се показва. наднича през облаците. през
оaзго;гр; || aus cim—m HInieaHili b—evoabrecHri - изска¬
чам, излизам. изскоквам ог тяеядя, прикритие, изие-
витeнmии- ф es beach ungestüm au- iim Hervor след
дълго мълчание думите неудържимо бликнаха. сс зи-
рeтися, рукнаха. зрстрчиср ог устита му; той з—го-
нор;, избухни неудържимо; [| di— Taäntn 613:1-1
aus ibren Augen ä-rvor сълзи Bлuкпяся. рукнаха ог
очите й
beivorbringen — der Baum bring. Fiüchie heavoa лър-
вото ражда плодове; | Kui-lwirke hervorbrimgen съз¬
давам творепия ни . изкуството- |[ große Leut— biivo'-
hrlmgen подготвям, съм-вам велики хора; © er 613:111
keinen Laui, keinen Tom. kein Wort Heavoa той пе про¬
мълви, пе проропи, пе произнесе нито звук. нито дума.
разг. зъб пс оВел;; || eime EiT-cЬs1C1gung hcevorbaligci
пром'ълвян-м извинение
heevoegehen — aus —Twas hCFvorgebcn водя пяталог;
си ог пещо, произлизам. произхождам ог пещо- || aus
Cie-te Ei— sind de—1 Kinder h—аvörg—glng—i от този Вряк
се родиха тр; тепа; || als Sieger aus d—м Kunpl bti-
vorg—Ь—п излизам nоBeg;гeн ог борби-—- борб-т— за¬
вършва с моят— победя; || ohne - Schaden aus Cnm Krieg
he-vorgehen пс поетррдврм от войната, нс претърпя-
ням пикикии зи'чB;, щети от пея; © Заеш- g—it hervor,
daß... ог тови се нижта, снeлвя. с яапо. че...
hervor-heben — —- vcedi—ni beavorgehobti zu werd—m
заслужава ли сс изтъкне, да сс отбележи. ли сс под-
чергие
hervoekehien — umg. übertr. seine Borslcn htavoakth-
rem показвам бодлите си. обръщам дебелия край; ф
ее C-bate seine Michi hervor той се позова ня властт;
си; 1| dcn Vo-g—seTzt—i Hn1VörCeh1ei подчертавам, чс
съм пятрлетв;, ст-н-м офmциянeп, трпотнрм ли се
държа кито пятaлп;к, няжпо, служебно
hervorkommen - - - au- seinem Veasf—ck biivoekoMmei
излизам, показвам се ог скривалището си
bervoekeame— — umg. itwle aus Ccr Tascic, alte Erin-
ncrumgcn htavoikriiii изравям пещо от джоба си,
ст-ри спомени
hervoriocken — umg. damil Cann-i Cu keinen Hund
hinica 3еш Olim biivo'locken c гоня m кучс пе можеш
ли съ6лятп;н, никого пс можеш за излъжеш, при¬
мамиш; ф übertr. —in Gibelmnls aus ihm. hc1Vö1IöcCci
изтръгвам му c хитрост т—йпи, подлъгвам го та ми
изпате тайпа
602 beevoequellen
bervorquellen — hcivorquclicmdt Augcn изпъкнали очи
кято пя жаба
hervoeruge— — aus efwas H1аvöааlgcn издигам се.
стърчи, доминирам над пещо, отделям сс ог лру'н+с;
© die Halbinsel - ragt ins M-cr hervor полуостровът сс
врязи;. се издава а морето- ф sic rugi linen (duech
iirem Fl—lß) hervor -я се отличини, сс отделя от тдс.
изпъква между тях със своегр пртлсжянше; ф slr ragt
um cincn Kopl üb—а dit indtacn i-ivoa тя стърчи c едпя
главя над тях, по-висока е с една '.ивя от mдс; ф —In
äeavoaaigend-r WissenscHaftica изтъкна—, бележит учсп;
Н ein HeevorrigeiCia Viriritta des d1ufe:h1n Romims
ярък. вилен прСлстиинтсл пя немския роман- || er hat
auf dlcsiM Gebiet Hcavoaaigcndes 8—1—1-161 а гази област
той отбелязва забележителни постижения; || —im Her-
voarigender W—im великолепно иипо; || еа nliMt cimc
H—rvoarigtn3t Stellung —im той заема предно, челно
място. едпо от пяй-изтъкнатите места; || -а spickt ein—
Hervorragende Roll— той играе първостепенни, важна
роля- || etwas l-l von Heavoreig—mdea Bedeutung псщо
е от първокласно, особено важно тпaчcп;c
Hervorruf, C-r — cs gah zailaiicic Hievor-uTe много
пъти артистите бяха извикани - дя излязи; да сс по¬
клоня; ни сцепята
hervorrufen — cimcm Schauspiclca hervoriuTen извик¬
вам артист па сцената да сс поклони, аплодирам ар¬
тист- || ihm aus s—im—ш Ver-ticC Hervor-ulcn казвам му
да излезе от скривалището ст- ф scinc Worte eiefcm
hei allem Verwunderung. —im LäcHcln 1-evoe думите му
предизвикаха учудване, усмивки пя устит; у исички.
всички сс учудиха пя думите му, посрещнаха думите
му с усмивка; || rin lehiaftc- Echo HcavörauTtn извиквам
оживен интерес, пимирим жив отзвук, о—клики—м се
а душите
hervo^teche— — durch etwas iirvoaste:Hen о-личии-м
сс. хвърлям сс. Вия в очи с псщо. изпъквам пред дрч<
гите с псщо; || ein heavor-techemC—a CäiräCttazug ярко
изпъкваща. ярко изразена отличн+елпа черти пя ха¬
рактера
bcrvoistebc—d — htavorelnhcndc Backenknochen,
Augcn издадени скули, изпъкнали (кито па жаби) очи
hervor^toBe— — den Alcm HervöasiöВtn лишим тежко.
трдъсиям сс; || einzelne Woalt, Sätze htavöreioß—n каз¬
вам със задъхан о; вълнение глас отделни думи. из¬
речения
hervortreten — aus s—ln—м ViI•efecC htrvortaeten из¬
лизам, показвам сс. подавам се от скривалището сш;
|| den MonC Trltl zwl-chch 3cm 'olCen he-vor месецът
сс показва през разтро'—; || -clm Einfluß Trlll immer
-tänker beevoi влиянието му сс очертае;. сс продвявр
исс по-ярко; || ein Bild t-lll dcutllcH, piasilsch hervor
картини, образ добива дспи, пластични очертания, сс
очертава ясно. пластично- ф im C-r Physik h-avont-eitn
проявявам сс а областта пи физиката кит; голям учсп; '
|| Mit Gedichtem, ErzäHlungcn, als E-/ähIer hcrvoetrctcn
проявявам сс кято поет, ряз:ртияч, добивам извест¬
ност със стиховете, разказите ст
hervortun — sici (Akk.) in efwas (Z>.). hri C-r Arbeit
H-nvoatun проявявам сс. отличии-м се в пещо, в ра¬
ботата; || ici will mich nlcit Heavoriun. ihtr... пс искам
ga сс хваля. ли сш приписвам големи зрслу';, др из¬
тъквам заслугите си, качествата си. по...- || sic lui -icb
hri jedtr Gilegemheit hervor тя пс пропуска случай.
използува всски случай т— изпъкне. ди се н—ложи пя
вниманието, ли се прояви, ли блесне
Herz, dis — ein seiwlcine. gesundes. kaimkes H-rz
слабо. зариао. болно сърце- || —im- gufes Н-а/ hibti
имам здраво. добро сърце, доВросърдечен съм; || ein
131.1-, hiate- H-rz iihtn имам студено, кории; сърце.
коряаосъртечсп, жесток съм- || cin. wirM-s. w—icits
H—ez Huben имим топло, мско. сърце; || da- Herz schlägt,
pocht. klopft. HäMitat zun Zea-primgen. arbeitet. TumC-
tioil-ri nicht сърцето бис, тупа по пръсиипс. риботи.
пе работи, е спряло; || ihm den Dolch ins H-ez stoßen
забивам ками а сърцето му; || die Kugel Tral iim miiien
'm- Heiz куршумът прониза сърцето му. го улучи пра¬
во в сърцето; © dis H-rz scHlägf ml- bis zum Hils
heriu-, his in dcn Hals hcaius сърцето ми щс изскочи.
ще сс пръсне. ми сс е kрчuто и гърлото- || mir ist dis -
Herz schwer тежко ми е ни сърцето; || Cas Herz wird
mir schwer сърцето ми сс стяга; || scHwcren Heizens с
болка пя сърцето- || da- Hnrz blute. nir кръи кипе ог
сърцето ми. сърцето ми се облива а кръв; || hluttndcn
Нее/сп- с кръи пя сърцето; || h-klommcnen Herzen- със
снито. саегпято сърцс; || icicifen 4-1/11- с леко сърце,
охотно- || ein Miiech mit höscM, Tal-cHcM Herzen човек
със зло, рялн;во сьриc; || das bul ihm Cu- Heiz ge¬
brochen гои— сломи, разби сърцето му; гой умря от
мъката си; || ein gcbrocHcnes Heiz сломено. съкрушено.
р-зВито сърце- || -1— Hut clm Herz von ' Slcim тя имя
каменно еьриc; вместо сърце им; камък- || -'— bul ein
olcmns Herz lür allem Spaß, Tür seinem Kuinen тя има
усет за шеги; тя се отпися съчувствено към мъката
му; || da- zcer-ißt min da- Heiz тона ми къса еьриemо-
|| sic 6'1:1. all— Herzen тя плeндвя, покорява всички
сърца; || sein H-rz himg-h-m. vi-rscbcmkcn отдавам, по-
gродням сърцето си- || s—ln H-rz cil-lcht-rn ;6лe:трврм
сърцето си, разгонарвам го. изповядвам сс. казвам си
болката. какво мн тежи пя сърцето- || па cntdeckic mle
s—in H—rz той ми откри сърцето ст, ми изповяда лю¬
бовта си; || -'— verbieg ihre Llchc in d—n v-aborgcnstcn
Fakten ilacs Heizens гя скри любовта сш в най-погиИ-
нн+е кътчета пя сърцето сш. а светия сacmmс пя душат;
ст- || Гм Gaundi -ein—- Her/cns denkt еа 313-1- а дъното,
глъбините пя сърцето ст. пя душата ст той мисли
другояче- || dis Heiz hüp/te nir vor Frtude сърцето ми
заигра. полскочи ог радост; Ц шеГп Herz C'iip/ft
(schnürte) -1:1 vor (bei) di—seM Anblick zusamMen при
тая гледка. при тона зрелище сърцето ми сс сви ог
болки; || da- Herz woilfc mia h—i dicseM Anblick bea-t-n
сърцето ми щеше дя сс пръсне. да се пукпс, ми се
късаше при тия гледка- || dtr Eefolg li—ß alle Heazem
höher schlagen успехът пикира ли зaтчп-я- исички съ¬
рца ог вълнение; || iim da- Herz au-schüflen изливам,
откривам му сърцето - ст. изповядвам му сърдечната
ст мъка; || s—in—ш Нсе/сп Luft machen дивим „ воля,
простор, отдушник ни сърцето си. кязВам всичко, кое¬
то ми е ни тушитя, което тежи па сърцето ми; || das
H-rz -lind iln still. stockte vor Schri:k, d-thit sich ш''
'm Leihe um сърцето ми замря. спря, престана ли Вие.
замръзни ог ужас, ми сс преобърна; || s—lm—ш H-rz-m
einen Sloß zu —fwas g—hcm насилвам сърцето си зи псщо,
извършиим насилие пад пего. зи та итиърнр, направя
псщо- || icb fass— - nlr —in H-rz престрашавам се. про¬
явявам смелост, сърцатост- || ici kann nlr das H-ez
aus den Leibi ridii. nr höel nicht мога ди говоря.
докито ми се пукне сърцето. по той пс чуаи. пе слуша;
|| ici 1--— nlr Cus H-rz vor Neid a, изяждам сс. ско¬
сявам се ог зяаисг- || Са- Herz tui mln cinficH w—H.
wenn ich so was selb просто сърцето ме заболяи;, кат;
гледям товя; || das drückt-. prcßtc mir list das H-rz a,
от това просто мс заболя еъриemо, едиа пс умрях; ||
iim wollte da- HciZ von Glück /-'springen сърцето му
Herz 603
щеше пя се пръсне, дя итс:оти, ти изхвръкне ог ри-
тост; || da iachi da- H-rz Гм' Leibe сърцето м; .икув—
ог радост; || ihm flogen all— Herzen zu гой плени, по¬
кори всички сърца; всички го обикнаха; || ibr ging das
Heiz uul сърцето й сс вълнуваше, бе изпълнено ог
възвишени пориви, чувства; || mein Н-е/ wihrt- -1:1
dagegen сърцето ми сс бунтуваше против говя; . || ГЬе
Herz irelbi -ic dazu сърцето й я mлрекя към тия стъпка;
|| -le til, wi- Cas H-rz bignhaic тя постъпи така, кикто
сърцето й диктуваше; || sl— -t-bt Meiiei Her/en sebr
nabt тя е близо до сърцето ми; || umg. Cas H-rz aul
den i-cäl-n Fleck bub-n сърцето ми е ня мястото си;
|| dem Zuge, Ctn Regungen -сте- H-e/nns lolgcn слепвам
порива, влечението, глрер, прнeпврнид-и па сърцето
си; || sagen, wa- da- H-iz b-w—gi казвам, какног; м;
с ня сърцего, какво ме вълнува; казвам сърдечн-ти
си болка- || das Heiz aul C-r Zunge buben, in der Hand
tragen кикнот; ми е пя сърцето, гови ми е и па устита,
сърцето м; с пя език—, нося сърцето си па лнрп; || ГШм
Cas Htaz schwnriacHem питъжанам го; разг. ;-оPвдм
спокойствието му; || k—ln Heiz babcn, umg. C-im ' Hnez
1m Lclbc Haben пямим сърце. безсърдечен, студен съм
кято късче лел; || ein Hnez 'm Busen tragen имим сьриc,
добър човек съм, чоиек със сърце съм; || —in H-rz und
-'ne Seele scim етпо сърце m еди— души сме; || sein H-rz
schwoll vor FrcuCt сърцето му се изпълни с радост;
|| -ein H-rz gewinnen, Im Sturm erobern спечелвам сър-
цего му, любовта му. кято па шеги; || -cin— Woelt
rübrien all— Нпа/сп думите му гоотпяхя всички сърци-
|| s—ln 8312-- Heez gehört 3-r Musik сърцето му при-
^1.;»; ни музиката; <ф> wirf dein Herz üb-n d—n Gea-
bnn, d-lm. Pferd springt iin nach който рискува. псчсли;
ф bibl. wcs 3us Herz voll ist, de- geht Cce MunC üb-e
от препълнени уста говор; сърцето; <J» unier sch1ech<
ten Kittel schlägt o/t cin warMi- Herz често пъгт под
екpoмпяги външност се крие топло сърце; ф wurm-e
H-ez unC kübinr Kopf топло сьриc, хнрдeп разум; <$»
H-rz nicbl Scimerz севда сърце зячерпя; ® 1:1 v-nlien—
Mein H—rz an ihn загубвам сърцето сш. ума си по псго.
елюбвим сс и псго; || 1:1 drückt ihn an nein Heiz, an-
Н-r/ притискам го към сърцето ст; || Са- liegt mir um
Hcrzcm товр ми с присърце. с ле'нило ни сърцето ми,
ме интересува мпого, разг. м; е оживяло па сърцето;
|| ГШм —fwas ans H-rz lcgcm моля го пи вземе псщо
присърце, ли се тяипmcрeечна зи псго. з-ръчнам ш по¬
ръчвам му пещо; || scim Н-е/ an ciwas (Akk.) hängen
привързвам се c душа ш сърце към псщо; || mein Heiz
hängl nlt allen Fasten in iir. in dtr Stadl сърцето ми
c поивьозрпо с всички ф;Вр; към пея, към гоядя; ||
das isi mir uns Herz gewachsen оживяло ми c пя съ¬
рцето. пе мога пи сс отделя. откъсна ог пего. влюбен
съм а пего; |( -twus geht nlr. -ührl ans Hnrz нещо въ¬
лнува сърцето ми, докосва. засяга чувствителни сгру-
пи; || es grcilf nir ans Н-е/ тови вълнува, грсиожи
сърцето ми; || 3-е Kuintr nagte, /ruß ап тсГтсш Her¬
zen мъки разяждаше, гризеше. измъчaянe сърцето ми;
|| kühl hl- an- Htaz hinan (Goethe) спокойно, без ли
грсппс сърцето му; || НапС ^1- Herz с ръка па сърцето;
|| die Hand au/s Hnez lcgcm етргим ръки пя сърцето;
|| 1Шм -fwae aufs H-rz hindcn моля го пи вземе пещо
присърце, пи се тяипmcрeеувр, погрижи зи пещо, зи-
ръчвам и поръчвам му нещо; || -twae brtnni mln uul
den Henztn пещо (тайни) пяри, гори кято въглен пи
сърцето ми; || es Tüll. nlr schwer aufs Heiz пещо зася'—
Дълбоко сърцето ми, пада ми кит; камък па сърцето;
измъчва сърцето ми, ми причинява мъка; || Cas liegt
nie wlc —in Sfein auf dem Heizen тежи ми кято камък
па сърцето; || eiwas aul Cem Heizen habci тежи ми
молба, желипие па сърцето; || cs legi— -1:1 ihm schwer
auf- H-ez тревога изпълни сърцето му; тови покърги,
0Pзвълнчвя, потресе дълбоко сърцето му; || ihn aul
H-ez und Nieren prüfen изпитвам го - няй-осповно. пий-.
подробно, въртя го па шиш, изваждам му душата
па изпит. оитп;тврм го ш зя майчипото му мляко,
изваждам му gунигр па изпит; || aus ganzeM, vollem
Herzen ог ас; сърце; || ihn aus tIeTstei Herzen Ciikei
6нрг;дроя му пай<еьодeчпо, с идлоmо ст сърце; || lin
aus rlcf-f-ш Нег/сп bedauern, vi1ubeci-uin съжалявам,
презирам го от пъното ни тушит; си, от цялото си
сърцс; || Cas war mir so rnchi aus den Her/em gesprochen
гоня 6e казано няпьнпо а мой дух. сякаш из съм вло¬
жил думите а чсmргр +;, сякаш че+сш в душ-ти ми;
|| ee Muchi aus -einem .Hc-z.cm keine Mö-Cnrgrubt гой
пе прав; тийна ог сърцето. ччнеавamр, мислите ст,
носи сърцето ст като пя длан, говор; товя, косто с
пя сърцето му. пе крие мнението. чувствята, мислите
ст. казва, зрявдвя, декларира, МинmрcетиоP открито
чувств-га, мислите. убежтепияти си; каквото му е пя
сърцето, тоеи с и па устати му; у пего пями скрн+о
покрито- || efwas aus dem Нег/сп rclßcn изскубвам,
изтръгвам, откъсвам нещо от сърцето си- ф aus Cil-
icm Henztn kommt keim warMi- Wort ;m каменно сърце
пе излиза топля Думи- || ich cntCtcC— mein Herz für die
Musik музиката зя';вяод пя gчнaгя ми- || ich scikießt
ihn in Mcim Hcaz обикиим го; || lim ins Herz s—hen чета
и сърцето му. виждам какво стана вътре; еъриcнeт
съм; сърцето му лежи като пя план пред мепе; (| Са-
hat м':Ш ins Herz gcfroilcn, war mir ein Stici ins Her/
тов— проВоде. пропизя. жегна, зисе'ни сърцето ми. ме
проболе, прониза като нож; сякаш игла, пож сс зиВ;
а сърцето ми;. тоии мс парии; дълбоко; || iim schniTTcn
di- Wort- ins Heiz, cs ging iin ticf im- Herz ilmelm
думите сс забиха кито пож а сърцето му. го нирапих—
дълбоко. пaрaписa, засегнаха дълбок; gчнятя, сърце-
го му; тона го потресе, наскърби дълбоко, до тъпото
пи лунргя; || dem Teil. du- Hcaz nicht im die Hand, noch
ins Augc (Schiller) ръкити му пе трепва, окото му пс
мйгвя; || ici -ciäm- nich hl- ins Htaz Hinein еоямуврм
сс дълбоко, по дълбините пя gунaтр си. до дъното
пи дунягр си, ог дъп-душа; ид; ми ди потъна а дъп-
земя от срам- срам ме с да го погледни в очите,
пямим очи ля го погледия от срам; || das H-rz im 6—idt
Häidt nnhiem хняшрм се : диеге ст ръце зя юздите,
;нтрдявaм стряха си. прeстррнявям сс. окщ-жаним
сс. побивам кураж. смелост, възвръщам мъжеството
си- окопитвам се, ;втрgдврм сърцето си; || likes in
selmcM Her/em begeahen, ver-eH11eВcm по'оcбврм, зи-
ключи-м исичко а сърцето си; Ц his ins Htaz ea-eHrecken
изплаше-м сс ужасно, сърцето м; се рязгоeпeрвя, пш
жии, пи умрял съм ;+ страх, зипемяа—м, з-губе-м ум—
и дума; сърцето м; се оязгрeпeрвр като пя пиле пер¬
цето; || das H-rz 1-Т ihm im die Uöeri, Hoetnta-:Ht gc-
Tilien, g-1utechT разг. от страх той си глътни езика,
езикът му сс върза, загуби ума и думи, пе можеше да
каже копче. напълни, намокри гащите; сърцето му
пития а петите, 'ящн+е. орзmрeпeоmся му се гащите
от сгрях; || im Herzen В-акт-. von Bcalin а сърцето,
центъра па ' Берлин- || nue mit bikhtm H-r/nm hei der
Sache -ст пс участвувам : цялото си сърце (т душ—)
в нещо; || mit H-rz unC Hand lür etwas elntnet-n за¬
стъпвам сс c чувство m дело зи псщо- || du- Herz käufi
ihn nlt dem Kopf davon гой сс поиличи по ччacаaрmя
си. темперамента ст. с емоционален чоиск; || er gab
604 Herzanfall
cs iit schweren Herzen hin той го д—лс c болка. c мъка
и— душата, неохотно, не па дриго сърце; || nli bluiin-
d-m Herzen zusihem. zu-clauen müssen принуден съм
ди глстаМ. п-блюд-в-м с кръв пя сърцето; || ein Munn
nach шсГтст Herzen мъж по сърце. по вкуся ми. ка-
кънто го сърцето, пуши—; ми желае; || ici bruchte es
nicii übers Herz. iir- Biffe abzu-ciligem ндмих сърце.
сърцето ми не паияше. позволяваше ди И откажа, т—
пс изпълня молби—— й- || ici -precii. wlc nir ums H-ez
i-f говоря искреио. както чувствувам. казвам, какног;
ми е па душата, сърцето; || tu, wie dir um- H-rz ist
постъпи. както mm диктува, повелява сърцето, кикто
;и диктуват, повеляват чувств-тя- || iim wurde iclcit
uns H—rz стапи му леко пя сърцето, олекна му па
сърцето. сякаш камък падпи ог сърцето му; || ihm
wund— sciwcr. weh ums Hcaz стипи му тежко, Волно
и— сърцето, мъка ле'пя кито камък па сърцето му.
gчняmя го заболя; Ц 'Нм wurde weit, warm um- Нсг'
сърцето му сс отпусни, разг. легна му сърце ня място;
той започна л— лиша свободно; р-дост. щастие из¬
пълни сърцето му; стопли, сгря му се съриeто; || cs
ist nir h—ib-tlich wehmütig ums H-rz тъжни ессп е а
сърцето ми. лчнргр ми; || ein Kind unter dem Herzen
trägen пося рожба, дете пот сърцето си. в что;Bятя
сн, бременна съм; || ГШм vom Herzen, von ganzem Herzen
Glück wünschen пожелрврм му от сърце, ог асс. цялото
сн сърце щастие; || ihn von ganziM Herzen lieben оВи-
чам го, .юВя го с цялото си еъриc; || ich wünsche Ihnem
von Henzem alles Gute желая Ви ог сърце всичко
(пPЙ<)суBяво- || cs fiel mir eim Stnlm vom Heizen камък
пална о; сърцето ми; || von Her/cn gern па драг; сърцс.
с готдм; удоволствие; || er liebt Mich von Нег/сп. mil
SchMCrzem, über all— Maßen (при късане листенцата на
маргаритка) той ме обича сърдечно. с цялото си съ-
рцс, с болка. над исичко; || von Heizen w—g sprccHcn
говоря искрепо, откровено, кикто ми диктува, пове¬
лява сърцето. душита. както чувствувам; || 1:1 n-Сс mln
Meinen Kunner vom Herzen изливам, откривам съ¬
рдечната си болка, кятврм си Волката и ми олеква па
сърцето; || ici nehme mln etwas zu Herzen вземам пещо
присърце. пятълбоко, турям си го ни сърцето. изжи-
ияням го дълбоко- || das H-rz zu etwas lufbringen на¬
мирам кураж, смелост зи пещо- - wa- von Herzen
Coimi, da- geht zu Hirzen сърце подир сърце върви;
туша душа потнявя, а сърце й исс; дивя; -ф» was nlcit
vom H-nzen CoiMt, geif nicit zu Heeztn ако ръка дивя,
а сърце пе дии;, нищо не стави- ф Heiz isf Trumpf
купата е коз; любовта пад исичко; ф Cas H-rz des
Sakais средината, еьриcmо, сърцевината па ерлата; ф
iränendee H—rz т-мск; сърце (цвете), ф mein H-rz,
HerzcHen душко, туничкe
Herza—fall, dcn — cimcm Htrzinfaii haben, ЬtCöimtn,
eriiiden имам сърдечна криза. получавам сърдечен
пристъп, сърдечна ит—ки
herzbeklemmend — eine btrzbtkicmmcnCc Spannung
потискащо. угнетяващо еьриртр напрежение, пяпрег-
нито, угнстителпо очакване
Herzbeschwerden, pl. — Hir2biecЬwir3-i haben имам
сърдечни оплаквания, сърцето мс Воли,- е-рaпрм от
сърце
, herzbewegend — cimc herzbewegende Gescbichtn по-
Кърти-елии, грог-телна. вълнуващи история
Herzblatt, 3а- — sic wir frühtr mein Ht-zblili —
по-ряно тя бсше моя любимки
HerdMut, Cis — -cin Htrzhiut füe etwas hingebcn ли-
вим кръвта от сърцето си. проливам кръвта си зя
псщо; j| das GeCicht ist nlt selmeM Herzblut gnscirinben
стихотворението е написано c кръвта от сърцето му,
а псго той излива сьрдeтпрmя си мъка, болки
herzbrechend — htizbrccHcnC scHIucHzen плача. хъл¬
цам сърцераздирателно, просто л— ги се скъся сърцето
Herzdrücken, dis — -е -.'гЬ. nichf in (аш) HtrzCrük-
кеп каквото му с па сърцето, ведпига го :ятвр, пяма
па умре от спотаена скърВ
Herzensgrund, 3-е — aus Hcrztn-grunC ог тъпото,
глъбините пя сърцето
Herzenslust, dl— — nach Heizensiusi g; наситя, кол-
кого ми пуша иска
herzergreifend — eine - h-izcagriifiidi G-schlchtc по-
кърг;meнпя, грог-телна, еьоиeррзп;ряmeлпя история;
||,'vmg. spott, wic sic sang. war ein/icb bniznrgi-if-id
песше r-к-, че просто жал ли ти стане за нся; беше
просто -оо'атeнп;. как сс прnъиинe. мъчеше п— пес
herzerschütternd — —'m He-/e--ehütttrn3er Anblick по-
'0cсивяшPз покъо-иmeнпр гледки
Herzfehler, 3еа — ein angeborener HcrzfcHIer вроден
порок па сърцето, сърдечен порок
herzhaft — ein HcrzhafTcn Kuß сърдечни, крепка цс-
тувкa; || einen b-ezbä/i-n Änlus1 meimen зре;тнрм се
здравата; заем—м сс. з-прстн-м сс зgорвр-р зя псщо;
Ц сГпеп h-a/bult-n Schluck lun отпивам голям— '.ътка;
|| Cis E-&n scii-eCt- b-ezba/i яденето беше мпого
вкусно
herziden — umg. über ihn h-rzliiin отумвим го, клю-
кросmвчнрм по негов адрес
Herzklopfen, das — Hc1zCIöp1tn bckomMen получа¬
вам сърцебиене
herzlich — herzliche Grüßt an deine Г-ш сърдечни
поздрави пя жени тт; || Herzlichen Dunk сърдечна B.—-
г;пP0пое-. сърдечно Bлрг;gроя; || scherzh. herzliches
Briirid моите сърдечни съболeзноняпmд- || cs Tut mir
1—1/11:1 1—id. ibea ici kann nichi Coincn истински съ-
жалявим, но пс моги па дойд;; ф umg. 3u- alle- Cün-
inet mich 11'211:1 wenig иснчко тови никак пе ме ип-
тересуНя. мпо'о малко ме интересува; || wir habci uns
her/lich wenig zu sagen имаме мпого милко пещи ли
си кижем, пям; какао nовcтe да ст кажем; || cs war
1-1/11:1 langwellig беше ужасно скучно; || ein 1-1211:1
schleehtes Buch мпого, ужаси; т;ня, о-вор-и-cтпр
книги; || -е war 11'211:1 dumn той Ве поволпо, -о;<
гателно 'лупав, глупав по немий-къде
Herzschlag, 3er — еГпсп scimclicm, -rr-gt-i H-ezscllig
hiben пулсът ми бие бързо, възбудено; || der Hciz-
schalg setz aus пулсът ми спира ли Вис; || ihm eehiem
dee HtrzecЬIag zu -iocCcn стори му се. чс сърцето му
спря да бие; || iin spült hier dcn Hc1zeehläg 3nr G-oB-
-TiCi тук се чувствува пулсът пи големия град: ®
eincm Hc-z-chlag lang едни миг, едно мигновение, а
продължение па етип миг- ф nr isf an einen H-r2ecHilg
gtetorhcn, ist einem H-rzs:Hiig lelcgcn. hui iinen H-iz-
scilig -niltlen гой умря ог сърдечен удар, разрие пя
сърцето, получи сърдечен удар
Her/schwäcHc, dl— — tiner plöfzlichcn H-12echwachn
irll—gem умирим от нпезяппя сърдечна слабост, петос-
-ргъчпоет
Herzstück, 3а- — dis 4c1zeTück seiner Politik, Giund-
bikluig, die dcufsch-i Knlin- основи-та, централната
залича па пегоеи-а политика; ;еповпрги .иния па пс-
гоното държапс; сърцето. сърцевина—— пя пeмекрги
култура
4——. dtr — wi— ein blind—r Hesse кит; сляпа ко¬
кошки (за умствено късоглед човек)
Hcfz-1 31— — eime Heize g-gen ihn emtTessiim, vt1ai<
-1111-1, enilacben пасъсквим, подстрекавам, п-строй-
вим. оизпрлврм. оо'ип;зиррм против пего к-мпиния;
създавам настроение против пе'о; ф umg. cs wae ein—
wilde Heize бсше еmррнпи гопепица, егорнпо лудо
бягапе, тичане, препускапс, разсипахме сс ли тичаме;
ф dial. clme ganze H—l/e KlnCtr haben имам цдна сюрня
дcия; || eint ganz vtrfluciie Hei/.— Mcisch-i проклет—
пяем;пи хора
hetzen — ein—n Hund aul ihn het/—n пасъсквим куч;
срещу псго; || Menschei aneinander, ^1-11113-1, gr-
geneinandir, wlder-inund-e heizen пасъсквим, nолегрc<
К—НРМ. пaе-оойнрм, подтиквам. подбуждам хора едип
срещу друг, та се сБaпa- за косите. да сс кирит, разг.
пускам им фитили, папомпнам ги слип срсщу доут,
Близам им под кожа——, nоgетооврм, подкокороснам
ги ли се крорт, ти се мритдг- || ibn tot. zu Tode, zue
völilgen E-scHöpfung äet/cn преследвам го. гопя го,
до като пядпс мъртъв, покит; се строполи мъртъв пя
земята; изваждам му gчнргя с р-боти, уморявам го.
съсипвам го с орб;-р, пе му пивим ди си поеме лъх.
ти си отлъхпс, карам го ли работи по пълпо изто¬
щение. до пълна ;зпемо'а; || Woete zu To3n Het/en
опонлдиим израз ог употреба, пов-иодм го по Бтръс-
аане; || iin im den Tod h—tz—n с-ивим причини зя емьог<
-и му; накарвам го ди сс самоубие с прeелe.двaп;дгa,
о6БИПcп;дmя. пягдкнрп;дгр си; || zum Kal—g ä—lzen пол-
е-оeкрБям към война- || ibm die Poll/cl aul 3cm Huis
heTzen пращам му n;л;и;дma а къщи; ф wie hetztin
Cuecb dic Slraßen пис хвърчехме. прeпче:исмe. -;тaхмc
кито хaтр из улиците; || wic geh—T/T liu/ti. -einen тичам
ки—о хили, див. луд, сякаш мс 'опят, като подгонен;
|| von Ang-T gcietzl преследван ог страх; || -е lief davon
wir von 1ui1ii- geh—T/T той -;тaнe, поВягна, като срня,
като фурия; || zun BahnHof beizen препускам, бързам
към 'иоигр; || - ich komme nie vor wi- cin gcä-t/ic- Wild,
Reb имам чувството. че съм като подгонен звяр: ди¬
веч. под'опспа сърпа; || ein RnidseЬ1i1bci beizt Cas
and-i- пристига циркуляр слет циркуляр, още едипия—
циркуляр пс gонън, пристига другият; || -'— ist ein
M-nsch, . d-e d—n gun/em Tag b—l/t unC eilt тя е човек,
който цял деп пс пол'ъна крик; тичи, работи к—то
лудя; по цял деп тича ш раВот;; || -е '-Т mli allen
Hunden geHeTzt той c нрял ш кипял, огоркяп, оби'рап,
опитен. всщ е; еря. с ш а малко, и и 'ондмо 'ърпе;
изпечен хитрец с; пс с ачсряшен; пс пасе трева; пс лапа
мчси; изпекъл с зипаята; ш пяно.; пропани, пaдсигрд,
надлъ'вя, потконавя; диал. дяволско нило. дявол из
вировете, дяволски упука с; ф ich -bibe mich halbToT
gebeizt' из-репах сс, итпрeB;с . се да Вързам; пи жив,
пи умрял. полумъртъв съм ог бързане
Hetzjagd, di— — cs wie dl— rclnsTe Hetzjagd пятпи
стрини— гопeп;иa, Веше егринпо падпрепускипе. ти-
тяпc, изпреВихме сс. ит-рeпaсмe се. остипяхме Вез
крика ли бързаме, та тичаме '
Heu, - Cis — Hru lachen, nähen, wenden - кося, пластя.
обръщам ссно; ф umg, се' hui -—'п - Heu - (11)111!. im
T-ocken (Trocknen) той - си опече. си с опекъл р-бо-ити.
си с оnнeн - кошница——, си прибра печалбата - ня сигурно
място. си е осигурил бъдещето, с оВсзпечеп; || cr bal
Geld wi— Hru. verdient Geld wi— Heu.пълен. гъбин, аъ-
ijjkpb, черини е с пяри. прогнил, гьбдеaт с ог пари.
р;пе пирите с топргр, мери-парите ст с - кипг—р, играе.
си с - пари; пълен с с пари. - ки—о кучс с бълхи; ;ми пяри
като у кучс бълхи; печели луди пари. пирите му текат
като из ръкав; ф er bal - kein - H—u - Гш Kopie умен c.
сече му пипето. нс пасе треви,- пс трnя мухи, ими мозък
а тнрнртр си- ф -- bal H—u und Strob 1м Kopie 'нрнргр
му с пълня със с.лами, пяма мозък и г.лиеити си- пяма
heute 605
мозък колко—; едпо вррбтc. колкото зи етпи кокошки,
вятър го все пя Вя.— кобила; пс зпие хляб— пя какво
дърво расте; пе знае лес думи пи кръст ли каже. лее
по пие колко приви, па ризде.; пи дне мртроe-р сеното
(nндБPгa); <ф- GauMmet machen voe dem H—u омъжвам
п;<мрткрти си дъщеря прели по-голям-ти; <$» das
G-uMi-t will übces Heu wu:He—i мaткитa дъщеря иска
ти прежени по-голямата, да я сложи пол кори 'о
heucheln — Liebe heueHeIn преструвам се. че обичам
пякого; Ц ich kann nichi Heucheln пс мог— да сс пре¬
струвам, па лицемеря, т— бъди лицемерен
heulen — de- Wind. die Siren— heult вятърът ни;. реве,
фччи; снрепа+и инс- || 3us Kind heult wie ein SchIoBhnn3
(KtTlnnЬsnC' детето рони поройни сълзи, сълзи к—то«
'рит, реве, ти сс къси. пищи . .кито заклано, разг. с
надуло 'ийдата- || vor Wut, Äegnr heul—n плртя ог
до;ег, яп; || höe Coch endlich zu bcui—n престани да
ревеш. плртeш; стига си рилял, вил. шир;.. хленчил.
хлипал, сълиaл; <ф mil ' den Wöl/rn nuß nan Hnulen :
вълците вълк бъди- : вълците трябва по вълчсш:; та
впен; а каквото хоро влезен. тика щсш ш ти играещ;
ки—о си дошъл в селото пи. ще игряен и хорото пи;
© das äculcnCe Elend kalegnm. bekoimen нде ми. кара
ме ни nлрт. разкисвам. се кято тъждоепо врем;; чуе-
с-вчБям се дълбоко псщас+еп. обхваща мс черни ме-
нрпсолия, депресия. Bcтпрдeждпо отчаяние, всичко ми
се вижда от черно по-черно, ите ми пи сс самоубия;
|| wi— 3а- heulende Elend lussrh—n изглеждам з.е, пол-
пухнал ог nлрт. очите ми са попу—и ог плрт; ф mir
i-l zum Ucuinn zunufe дпес все ме кара ни nлят, исичко
м; се вижда ог чсрно по-чсрпо. чувствуи-м се дълбок;
пещастен. обхврпaно ме е дълбоко отчаяние; || etwas
ist ' zun 4-^1! пещо е скучно по смърт, Beтпядeжgпо
скучно, тосадпо, просто ли умреш ог скука. досяла;
пещо действува лeпо;миоящо. потискащо. угнетява¬
що, ми пaвдБр тъга, скуки; || —s ist zun .Heul—n mit ГШм
-оaг;чпa работи е : него. пт сс кара, пт се воли.
просто. та се ;mтрe. та се пръсне човек ог мъка с пего
Heulliese, Heultrine, Heulsuse umg. spott. sic i-l eine
4^11'1-1. Hnultelne. H—ul-use сълзите й ся винаги - па
очите, плаче при пaй<мaнк;д повод, иегипекр ревла.
nнитня е
Hfülmiicbfl, Heulpeter - umg. spott. ■ • cin Hiuipeice -111
сълзите ми ся нипиги - ни очите. истински реильо. пла-
чльо съм
Heuschrecke, -di— — —in Lind wind von Heu-chrecken
hnimgnsucht стрина Виня папалият— ог екaкртц;; || 31—
Ueueehгiekin bekämpfen водя борби срещу скакалците
Hcuscbreckenscbwurm; 3-е -- cin Umhell CoMMt -chnell
wic clm HiuschrcckenschwarM нещастие ни връх.;;—
бързо кито- рояк скакалци
heute — heute voe ich. Гagin.- üh-e acbt Tage прсди.
след едпя седмица- j von - heule an (ah) от дпес нататък;
II Schluß. genug für Ь—Ше точки. стига за днес. за дпес
с gос-игьтпо; || elwus von beute aul norgcm .v-n-cbl—h—i
;-тя'ам пещо- ог дпсс зя утре; ф heule soll dcn Morgen
nll mlcbtcn borgen — was du hrufc Canm-i be-ongem. das
vtаe:h1—hc nicbt aul - morgen не о-ни'яй тненпа+и р—-
6от; за утре; която р-боти - се о-тр'р - за после, пея
дяволите я довършват; <J» morgen, morgen. nur nichi
heute, . sagen . alle Taul—n Leuf— ако мръдне камъкът, ще
мръдне ш гой; пикирай мързеливия пя ор6;-р. да те
пяучи ни акъл; - beute -oi, norgcm Toi дпес . иенчило,
утре носило; дпес ге има. утре ге иямя; дпес хоп-троп.
утре их-вях;. дпес - ако сме. утре нс сме; дпес хоп-троп.
606 heutig
а у+рс сме а гроб; днес чоиск, утре черпя пръст; <ф»
heuit1Mir, morgen dir днсс (до) мепс. угрс (до) теВе;
тпес ще сполети мепс. утре тебе; никого пс ще р-з
мине; <» was hcutc michl wird. kann Morgen wirdem що
ся дни, .исе ся напред; яко нс днес. у+рс може па стане;
и утре С дсп; -ф beule gelingl’s. morgen /11^'1181’- по-
то'-в- я камилата, я крминрряг; тотогивя колко шап¬
ки ще опустеят, щастието с преходно- «ф» heute fix.
morgen nix както донло, тика отишло; каквото из- .
чукал, изпукал- дпес везир, утре резил; <ф —im „heule“
isf hcssce als z—in „Morgen“ днешният теп пе сс стига
никога. днешното яйце е по-добро от утрешпята ко¬
котки; по-доВре пет па ръки, а пс десет, чс чакай;
«ф» heute /—ci—n, morgen 11:11- zu h'icbcn виното приин
m везира резил; капки по капки, па после ш бсз шипки;
тумби-лумби два пит. пя години глати;; ф von Heute
aul Morgen -.1'6—1 умирам непидейпо, aпeтяппо, за
едни пощ; || Cas geht nicht von hcul- aul morgen гоии
не може ди стяие ог дпсс за утре. днес-утре, а пяй-
Влизко Въдеще. веднага; това пе с така лесно. пе е
Води; пръчки, пий иипо; || Cas ist пГ^Т von beute .auf
morgen zu ändern. zu newaeten тови пс може да се
промени веднага, да се очаква днес или у+рс; ф die
Zeitung vom hcutc днешния; вестник; || di- Jugend von
hcuit днешната, съвременната младеж; || die 1ruu vom
hcutc модерпити, днешната, съвременната жспи; || са
isf nlcit vom beute той пе с дете. пс пасе трева; || dies—
Idee 1-Т licht von gestern und hcut- тази идея пс дяг;ор
ог пиес или вчера. пе с нова, с ог по-gaлeтпо време,
с иечс пости стяра_
heutig — bis aul dcn iculigem Tag. hi- zum iiufigem
Tag до деп ппешеп. до тоя деп. до тпсс; || am heutigem
Tag пя дпенпия, пя тоя теп; ф der heutige StanC Спа
ForscHung днешното. .съаремеппото състояние пя пи-
учните изследвания-® wir Hcufign(n) ни; дпенните,
съвременните хора
Hexe, dl— — die bö-c, alfe Hexe зли, стари вещица,
6аб; Ягя. лоши, стара врачки; || du, alte Hexe ВаВин-
керя тикана, търг; вещици, брянтня; ф ein— kleine,
schwarze Hexe милко ддволчe; малка вълшебница, чя-
родсИка, черпя хубавица
hexe— — 1:1 kann nicbl Hexem пе мога по-бързо, пс
съм манина, пс моги пи правя, върна чудсси, фокус-
пичествя, пямим магически. свръхестествени способ¬
ности; толкова мога, толкова ми стигат силите, спо¬
собностите; || Ca- Ding geht wie grh—xt върви кято по
ноти, по масло
Hexenkessel, der — efwa- im elmem wabecn Hex—mkesstl
verwandeln превръщам нещо а истински ат; dle-ts Land
isf clm Hexemk—ssel dtr Spionage тази стрина е сборище,
свърталище пя . безчет шпиони, чужди игептурн,
шпиопски централи. гъмжи ог шпиони, ягсптт
Hexenmeister, der — kein großei Hexenmeister -—'т пе
съм магьосник, - фокусни:. пе блестя с особен ум, с
особени качества. пе мога да върши чудсси
Hexerei, die — Cas ist ja die eiinstc H—x—a—1 гони c
чистя магия. истинско ®окуспич;етно. чуто; || das ist
dl— ganze Hexerei това ; то цялата мяйсmорид, цялото
чудо; || das ist keine Hex—e—l тови пс ; нищо необик¬
новено. свръхестествено, пс е никакво чудо. никаква
майстория, съвсем простя, обикновен— риботи .е; <ф
Geschwindigkeit isf k—im— Hexenrl бързината пе ; ни-
кикво чуто. е пещо съвсем обикновено, просто. лесно
постижимо
Hieb, der — ihm —inen Hie, v—aset/—n нянрсдм му
уляр (и прен.); || eimem Hieb aufTangcm. pirlcren, abweä-
'tm посрещам. парирам, отблъсквам удар; || dee Uleh
slfzf, g-ht 1—Hl ударът улучва целтя, попила и иeлmя,
пе улучва иeлmя, пс попада а нся, о-плесни сс встринт;
|| Hi-h- b-CoMMin. bezleHcn, beseHem ям бой, пятупа—т
ме, напертанват ме;|| näch-inns glhl’s Hichc щс им—
Вой, перлах. ще игряе дървен господ- || gcfcil. 1—sf gcgcm
Hieb -—'m неуязвим съм, пе ме лов; куршум, :зяпязеп
съм чрез магия ог огнестрелно - оръжие; || auf den irsten
Hich отаеднаж, още при първия опит, удар; «ф» aul
eln—n Hl-b fülll kein Baum — auf dem crsfcn Hieb gelingt
es nicht нищо пе става отведпаж; ог' едпя брадва, с
едип уляр дървото пе пада; опитяй се пик; с слип
трмяс пс се отсича лърио- с едпо удряпе гвоздей сс
пе зябивр; с един камък киле (къща, зил, дувар) пс
стана- ф clmcm kleim—n Hleh Haben пийнал съм. сръбни.
съм малко, малко съм пя помер; сноnя ми едня+а
дъски, мърда ми едната чивия, малко дръпнат, пери—;,
отнесен. нантан, завеян. трлпрт съм; откачам милко;
ф der Hlnb gilt mir намекът, забележката сс оmпяед
до мепе. тон; ся камъни по моя+и глава. а мояти
'ратния; || 3-е НГ—6 ЬаТ 8—-—--—! злоВи-та зябележка
попядпа а иeлmя, произведе ефск—
Ь1сг — ЬГ-е am Ort. Гм LamCc ту: и— самото мде-о,
в егррпяmя; || hi-r auf Erd-n тук пя земята; || hiir bci
uns по тези местя, по нас. остар. тълдир; || hiir bin
ich ето ме- ту: съм; || hi-r und da понякога. ог време
пя врем;, сeгит<тогmз, разг. ог дъжд пя вятър, чят-п—т;
|| hitn und Coit ту: т тим; || vom hiir an оттук, ог ссгя
н-татък; || bien ist nichi zu schen/em" тук пями място за
негя, работата с сериозни. изисква сериозно отно-
шептс; || Hicr gibt es nichi zu 13:111 тук няма повод
за смях, тои; съвсем пе ; зи смях (а е мпого грагичпо,
сериозно); || 11-а 8—11’- um mehr касае се за пещо много
поиече; || umg. 11-а liegi den HunC begraben ту: сс кри;
мъчнотията, грудпостти, разг. тук му ; майката, мий-
Сmорнь:ьг; || du bi-t woil nlcbt von ii-e т; мий - чс пс
ст оттук, пе ст тъляиишен; май че пещо тт липсва.
май че си малко смяхняг, дръпнат. мий ,че откачан;
|| li—he Il-с hier, licbc Ilse hce и— всяка дума мила Илзе;
мили Илзе говя. мили Илзе опоая- -ф ein Hi-r isi hcssce
als /ihn Dort едно тук е десет пъти по-добре от едно
там
hieraus — Пееш- crglbi sici cin neues Problem оттук
изниква едип нов проВлем
hiermit — hiciMit ist ii:ht zu spaßnn : -овя пс Втва
ga сс не'увяме. това пс е нега работа
hiervon — Hiervon kann i:H jtlzl nichi reden зя тона
пс мо'р сега ти говоря, з-сега тодбир да мълча по тоя
въпрос
hierzu — hierzu raie ich dir nlcbt не me съветвам за
това
Hilfe, di— — Hllle. Hille (па) помощ. помощ; || dic
Eesie HiiTc първа помощ; || um Hille hliien, fleitm, rultm,
schneien моля, умолявам зя помощ, викам пя помощ;
|| ihm zu Hille rufcm викам 'о пя помощ- || iim zu Hill—
^11-1 притичвам му се. идвам му пя помощ- || ГНш
Hille icisl—1 помагам му. оказвам му, давам му по¬
мощ; || etwas zu Hilf— nchmcm прибягнам до помощта
па пещо; || mit Hilfe ein—s 3^11-, der Nach. : помощта
па книги, под зрко;лигр, покровителството, булото
па нощта; || nif s—im—r Hill— с негова помощ, подкрепя;
|| Hille 1m 3-r Nol помощ а нужди, пявремеппа помощ;
|| gegenseitig—, gcl-llgc Hiile взаимопомощ. морилия
подкрепа, поддръжки; || aul seine Hilf— ingewi—s—m sein
завися ог неговата подкрепа, разг. чакам пя псго; не-
'оняги помощ, подкрепа, поддръжки ми ; необходи¬
ма; <ф> FrcunC „UilT reifet aul dtr S:HiicC-npoef при-
himmelschreiend 607
я-елската помощ пълзи кит; охлюв; ф eime Hille ins
Haus п—Нмеп вземам си помощница за къщпятя ря-
6отя
Himmel, der — ein klaeta. bndccCtcr. Hcilcrnr, bcwölC-
lea Н'шме1 ясно. оВлячпо,' ведро, покрито с оВлацш,
пячумерепо, намръщено. навъсено псВс; || -owcif den
Himmel aci:if, blau. логдето сс простира, се сипе; пс-
Вето; || den g-stlant- Himmel звездното пеВе, звездният
небосвод, покров- || der HimMil isf b-dcckf, veriingem.
tiüht, gaiu псбето е покрито c облаци, c сиво. нямръ-
щепо. навъсено. пячумерепо- || über dem Däch—in Hing
schwer dcn hiiigriu- HiiMcl оловноеиво небе тегнеше
тежко върху покривите ни къщите; || der HliMil iclifc
(kiäelc) -ici aul, Hal -1:1 auTgchcitcrt. bcwöikfn -ich, ver¬
dunkelt- sici неВсто сс разясни, разведри, се заоВлачн.
няаъсн, пячумери. стъмпи. покри с облици; || d-e Him¬
mel hcziehl slci. üh-ezieit sici. umzleil sich небето сс
покрива c оВляци, па небето сс трупа; облици; зя-
облaтaвa се; || Cen HimMel Hing grau hinab олоапоеиаm
облаци Вяха прдвиспрнm пял пис; || die Bläue des Him¬
mels синевината па небето, небесната синеви; || die
Stern- in НГтшек звездите пя пеВето; || am iltcna'isclcm
НГшмск пя ниmeряmуонид неВосиол- j dic 'oiCem am
po11fis:iim HiMMil zogen -1:1 'тмса ichn zusiMM—n
облиците пя политическия пеВосвол се сгъстяваха всс
поиече т повече; || die Wolken ziehim am HimMil dahin
облиците се посят, пътуват пя псВе+о- Ц der Mond -teit
am HiMmci месецът ; изгрял пя пеВосиодя; || die Somme
-tebl Hoch am Himmel слънцето сс c ;тgигпято високо
пя пеВето, стои па пниппc, а тeпиmр ст; || cs isf nicit
an dcm Himmel zu malen пс сс поплина пя описяпте.
пе може ли сс оптшс, псоптсуемо, неизразимо с- || —in
Blitz aus bilt-rcm HiiMil кято гръм от ясно псВс; ||
aus allem Himmeln Tällem, stürzen палим от оВляцигс,
от селмото псбе; е'р;м;ляеням се от върха ня щас¬
тието; || gen Н1ММ—1 blicken, den Blick g—n HiMmci
wemdcn излиг—м, обръщам взор, поглед към пеВето.
пеВеся+я; || dtr Beeg ragi in den HiiM-i hinein nна<
пипята стърчи а пеВето, сс губи а облиците; - -- ist
dafür gesorgt. daß die Bäume nichi im den Himmel wa¬
chsen всяко пещо си имя грапиин; бог се е погрижил
дърветата да не стърчат в небето; || unter -'пеш rau¬
hem Н'шшп1 под сурово псВе. при суров климат- || von
HlMiel Taikin, -cimcien п;дндиям сс кято изневиде¬
лица- || wir vom Н1шт—1 gc-cimcif сякян съм пиднил
от небето- ф es isf noch C-im Mnisfer vom Himmel
gefallen никой пс сс е родил пяучеп, майстор; пикой
научен пс се ражда; || zum Н1мш—1 sf—ig—m издигам се
към пеВето; || zwiscirn Н1шм—1 und Ende schweben ии-
-ря межту пеВето и земята; ф dem -НГтшек oilcm s—i—n
ня небето съм ог радост, сякян съм а рая; Ц ich bätt-
cice des UlmMiis Einsturz e-wariei отр:вяс по-скоро
пеВето ди се егоомотдер върху мсне; пеВе+о да беш;
сс сгоом;тяерл;, нямаше да се изненадам тики; - || der
Himmel bängi ihm voller Gclgcm светът му сс вижда
ог хуВав по-хубав; всичко му сс вижда от хубаво по-
хубяво, от розов; по-розоио, а ний-розоиа светлини;
плува, -ъпе в Bляжeпегво, щастие. нищо не смущава
щастието му; || die Scilrusem des UiMieis ölnen -1:1
вали дъжд, сякаш пебе+о сс е продънило; дъжд се лее
като из всдро. кат; из ръкяа; ф НГшмск und Eedt al-
Z-ugcn anrulem призовавам пеВето m земята за сан-
летели; || HimMil und Erdt 1m Bewegung set/cm обръ-
щям земята m пеВето. опитвам всички средства, пс
оставям нищо неопн—ино; || dtr НГмтек mag е- wieecm
— das weiß der liehe HimMil един господ зпие говя;
II -—'пет Himmel in C-r Brus. trägen нося своя рай в
гърдите сш; щастието ми е затворено а гърлите ми;
|| scherzh. HimMil. ba-t du keime Flint— господи, нямаш
ли пункя (възклицание на учудване)', || Н'мм—1 und
M-ms:ien всичко живо- Вог ш исички земни тиарт; ||
ach. du lieber Н1тм—1 Воже а пеВесатя; о. псВеся- Исусс
Христе пя пеВето; || dtr Hlmmct hcwahrc mici опазил.
з-чувал ме бог. Воже зячуаяй. еьсряпи; || d-r HimM—i
bt-clüfze ihm бог да го закриля; || der Н1шш—1 6—Hülc
dici 6ог ли те закриля, да Вди пял теВе; || Н'ммс1
noch einmal л— сс пс вили м-кир; || -1:1 (Akk.) den
Himmel angclobcn давим обет ня богя. постъпвам а
мянястир, ' обричам се ня Воги; || den Himmel -ri Dank,
енава богу- || da- vcnlütc, gebe der Н1тмс1 опазил пт
Вог- дай, Воже; || umg. HimM—i gnade Cir господ да tu
; ня помощ; ф umg. -ic hal dcm Himmel auf Erd—m тя
жннес кито и рая- животът И с пессп; || gcm HiMmci
Tahaem умирям.иъзпяеям се пя небето. а рия- || im den
Himmel Cömшcm отивам в рая, в царството пеВсспо;
|| in Cen Himmel cingehcn умирим, преселвам сс ня
пеВето; И iim in dcm HimM—i Heben въздигам, превъз¬
насям го до небеса+я- пе моги да 'о няхвяня; || 'м
siebcnicn HiMmci sein. -ciw—bcm пи седмото псВс съм
от щастие. радост, блаженство; чувствувам сс пеизка-
зяпо щастлив; || dl— Eng—I 'm Himmel simgrm hören чув¬
ствувам сс неизказано щастлив. ня седмото пеб; съм;
умирим от болки; || wie 'm HiMMik lehcm живея ки—о
ангелите в рия, много съм щастлив; || Väter 'm HiMmci
боже а пеВесатя; || ni:it nach Н'мм—1 und Hölle Tragcm
пс птт$м, пс искам да зная за пищо; || er lügt, schwatzt.
vcr-prieHt das Blaue von Himmel heauiter лъже като
п0оgъпeп, лъже. та се къси; говори, мели. дрънка като
празпа воденици- обещава ди сияли месечината от
Небето; || für sic di— Sinan— vom НГшмск htrunitaHoI—m
wollen иским да сваля зя нся месечината, звездите от
пеВето- zun Himmel lufbllckcm. emporsfclgen излиг—м.
взор към пеВето; aъзпяедм сс. издигам се, изкачвам
се към пебе+о. ня възбог; || cs stink. zun HiMmci въз¬
мутителни, иъпнещя неправда е; || dieses UnrtcHi
-:hrc1t zun UiiMil тази неправта крещи зя възмезди;,
тона е иъпнещя, крещящи пеприитр
himmelangst umg. — cs wund— 'Нм 111111318-1 оBсии-
пя го ужасен, неистов сгрях
Himmelfahrt, dic — Himmele- Hlimcl/ahrt възнесе¬
нието ня Хяпсле (драма от Г. Хауптман), © dis wie
clnc ricitigi Hiimcl/aint Веше главоломна, опяспя ра¬
бота, равносилно да сс изложиш ня двпя смърт; Веш;
ужасно пътуване; голям зор витяхме, докато изкачим
планината
Himmelfahrtskommando, dis — 5. Himmelfahrt
Himmelfahrtsnase, di- — —in— H1mmcITaHrt-ma-c haben
имам чип пос
himmelhoch — eim HiMmelhohes Gebirge висока до
небесата плянипа, 'уВещя сс в облиците плапипя; -ф>
iimmckioch jauch/end. zun Tode betrübt (Goethe) ли-
куиащ до небесата. опeчанeп по смърт; люлеещ сс
между даете крайности пя чувствата, ту опиянен ;+
щистис. ту отчаян до смърт; ф iin Himmelhoch um
etwas hiltcn монд му се кат; ни Вог за пещо
himmeln umg. — er HimM-it гой обръща зимечтино
очи към пеВето; разг. гой изцъкля. обръща очи. умири¬
© hiMm-Ind- Augen замечтани очи
Himmelsbahn, die — dcn Mond bc-cha-iht s—im— НГм-
itl-hähn лупата описва своята орбита, своя псВесеп
път
himmelschreiend — ein hiMm-is:bri1imd-s Unntcht въ-
пиещя. крещящи, възмутителна неправди; ф clm ЬГш-
608 Himmelsgewölbe
Milscbr-lendir Blödsinn невъобразими. възмутителна
глупост. Вeземисници
Himmelsgewölbe, Cas — an HiMmclsgcwölbc -1-11111-1
изгряа-м, блясвам па небесния свот, пя небосводи
himmelweit — das '-Т ein hiMM-Iwiitia Untcr-cbled
гони е разлика ог пеВето по земята; || HimMilwelt ver-
-cHiiden коренно, основно различни; различни един
ог друг, колкото оттук до пеВето, ки—о деп и нощ
Himmelsziege, dl— — eine Himielsziige -clm набожна.
Везобидпи овчици съм
himmlisch — Cas hilMllscb- Licht пeBeепягя свет-
липа. слънцето; || Зее himmlisch- Vater пeBeепидm отец-
|| das himMiis:ii Reich пеВесного ирос-в;, раят; || die
H11шIiseHcm Hctr-cbir-i небесните пълтшцр, ангелите;
небесното войнство; © ein Hi11lieehis Antlitz ангел¬
ско лице; || eine blMmir-cb- Musik пеВеспя, aптeнскя,
вълшебни, божествена музики; || Cas i-f doch hiMMllsch
прекрасно, възсигmmeнпо, божествено е- © Cäzu g-höel
eint hlmillsche G-duiC за гои; се изисква рпгелско
търпение
hin — wo ist sic bin къле отиде тя; || wo З-пС-Т du
hin кикво си мислиш, въобразяваш; || wo soll ich C-nn
hin къле ти отида; || ich weiß nichf, wo ich hin soll пс
зная къде g— отиди. къде да се дяпи. кякио дя правя,
предприеми; © wo -ind dle-c SiunC-m hin къдс отле-
mдср, отидоха, отминаха, хвръкнаха тези треоиe; || е-
ist noch lange hin има още мп;'о време разг. мегдан
логогиви, ще трие още дълго врсме; още мпо'; вода
ще изтече потогиви; || 3s-eh viele Jahre bin а течение
пя мпого годипи; © an Ufer hin по брега. по про-
гежепие пя брега; || an 3-е Genize Hin по 'орнuиргр;
|| auf elwus (Akk.) hin üb-ipnült, uni-r-ucbi w—aden про¬
веряват, изследва— ме c оглед па пещо; || lui seine
Bit.— Hin по повод, въз оспоня и, молбата му; || aul
Cen Men-ci—n.- - Hin c оглед ня човека; || aul -einen - Rai
hin по пегов. съвет; || aul dl— Gelabe hin : риск, при
оп-спост; || aul -ст bloßes Woil hin осланяйки, упо-
в—в—йки се симо ня пеговото оВещапие; разчитай:;
па гол-ти му пуми, пя 'о.ого му оВещапие; || auf eimim
Verdacht hin въз оспоня, основин-Ики сс симо пя едпо
подозрение; || durch den Waid" .hin през 'ората; || Cas
gchl i— eln—m Hin говя е всс . едпо ш също, асе същата
р-бога; || das geht -o im -ln-м hin тови върви- всс таки,
непрекъснато така; || nach dem - Pabnhoi Hin по посоки
ни гарати, към гиоигя; || nach allem Seilen hin ни всички
сгорп;, наляно и падяспо; || nach außen bim аъпшпо,
по'летпяа’О отвъп; || üb—a - die gan/e Welf hin vtr-TatuT
пръснат; по целия сняг; || -twus gcbi voe - sici hin нещо
сгрея, сс извършва, сс готе;, сс пимира а процес . ня
осъществяване; || ich -38-, nuiM-ie etwas vor mich hin.
weine voe Mici bin китврм, промърмориам, измър-
морнам пещо ни себе си, под пося си, смотолевим
пещо; плача си тихичко, една забележимо, проливам.
0опд . - тих; . сълзи; © umg. ail—s isi hin - acb, Cu iich—i
Äuguetin, alles isi Hin всичко пропадна, е 6eтвъзврятпо
изгубено, ; свършено, отиде по дяволите, пищо пс
поми'— вече, пями никакви надежда исчс- пиши го за¬
губено- запиши го ни комипя, камипати, пясъка, снега,
па буков; .нсго, ня .еля; || ' nein ganzes Geld - ist hin
всичките ми п—ри, паричките ми хвръкнаха. отидоха
па вдгьоа. по дяволите, жарг. ни б-пя. пя кино; || der
Spiegel. unsere F-tsnd-cЬa1l isi hin о'лegртото го няма
всчс. сс разби па късчета, египр па сол, се изгуби,
изчезни - пдкъдe, пропадна а дъп-тeмдги,■ оmкоaтпяср
го, зиттгпаха го, пями го никакво; приятелството пи
сс разби. рязврт;, свърни. разг. оязнaл;смe кaнимe<
рат;; || -- isi hild hin скоро ще сс рятнял;, изхаби,
счупи, щ; си вземе двете пари, пями т— трае дълго,
ще трие ' деп до п.идпе, ог петък до съботи. ог тикви
до кратуни; || Hin ist er той замина, си отиде; пями
го иече, умря, господ го приВра при ссбе . си, отиде
си ог този евдm, разг. хвърли топи; - hin ist Hin und
wrg i-l weg — lulscb isi lulsch und bin ist bin мин-лото
се пе връща. само се преглъща: ui - веиото ; загубено;
зи о-рязаи— 'лави лек няма; след < мър— покаяние пе
Вина; © ich bin ganz hin изморен, изнурен съм до
смърт. кито мьогьн, пончмъоmън, преВит. емPЗPН, съ¬
сипан съм ог умори, нямам иече капки сили, едва
лишим, . кяппал съм. нямам исче луна. луна пс е оста¬
нали вече а мепе, съвсем издишам, кат; пребито псе
сс тчвегнуиaм, едни се държа пя крика.. просто ще
падпи ог уморя; © ich bin ganz bin 1m sic влюВен съм
по полуда. по безумие, безпаметно, безумно, разг. до
ушите а пся, зр'уBин съм си ума, акъла. побъркал съм
се. свръкпaня ми е чивията по пся, съвссм съм хлът-
пил, пощурял по пея; || hin --clm vom 'etwas луд, . а»н о—
сеВе си, пе съм па ссбе си ог възторг, възхищение по
пещо; || ich bim ganz hin von ihrcr SchönHcit пленен,
Бъзсиmeп, очароваи, във възторг, изпълнен съм от въз-
хищепис ог нейната красоти; © Hin unC Her giäcn,
käulen вървя, разхождам .сс. тичам. припкам, нетам,
суетя сс пасам-питим, пр'орe<прдолч, снови ог етипия
край по gочгия, обикалям неспокойно из етрдгр; ||
ciwas hin unC hnr übcalegen обмислям, обсъждам нещо
ог всички с-р-пи, т така, и иначе, прехвърлям го прсз
гтрнргр, ума си, чмчнPм. мъдрувам - над ' пего; || Hin
und h-e rtCen говорим пиgьнго и нашироко, подробно
зи нрй<ррзничпm пещи,. ня няй-различпн теми, за говя
т онова; || unC - Cas Geld r-icif- nicht hin und licht h-r
а парите не стигаха за пищо. . както и ти ги пресмятах,
асе пе можех " ти свържи пваги крия; || Cas ist nicbt Hin,
nlcbt h—r тон— ' ни пищо пе прилича; средна - хубост е,
нс с пт риба, пи рак, пт иипо, ни оцет; || Vuler 'hin,
Vatnr h-r, 1:1 hin uu:b cin Miiech нищо ' чс ми е бащи,
мак-р т ли ми с В-ща, б-щита ст ; ' баща, по т яз съм
човек; || G-1C - hin, Geld- Неа. . ihte - wie haben cs geCaufi
;мр<пдмр пари. ама го купихме; © nach langem, 1^-
zcn, einigem Hin und Н-е след дълго. кратко, известно
колебапие. след дълги колебания,- умувания, мъдру-
вяния; слет кратко съвещание. обмисляне, рятискарпe;
след кито се поррз'оиоо;хр; || Cas Hin und H-r сустенс,
еуe-пд. шemпд, пепрекъспа то. движение; оживление ка¬
то а пчелен кошер, кято а гълъбарник; || umg. das ist
Hin wie h-e . асе същото е, пс по нрат. а по ния, исе
гони е, всс същити мянпжя. тур. -юолид; - hin und
Ь-е isi 8111:1 - w—il колко—; ; оттук потим. т;нк;нр с
и оттам дотук; -все тон— с. върти - го, сучи го, исс съ¬
щото; пс по ноP-. а по шия; © hin und hin пeпрeкъе<
пито, непрестанно, .безспир, без отдих; || hin unC zurück
за отииапе ш връщане; || 6|ТТ— eimmai- Jena, hin - und
zurück мотд, едип билет по Йепя. отивапе ш- връщане;
© hin unC ' wiedir понякога, ог време пя време, - ссгиз-
<го';з, от дъжд ня вятър, чат-пят; || so itwae koini
hin unC wieder voe такиии - работи. се елчтнрm . понякога, '
от време пя време
hinab - — den . Berg. den - Fluß hinab паполу по nна<
пинати, по течепис+о - пи рскага; || hinab - nii die слизай
д;тч. слез тук; || etwas weiten hinab милко - по-пидолу,
по-писко
hl—аbscrreflen- - im- Tai. 1m Cie Tlcfe himäbe:Hicß-n
спускам се стремглав;,. стрелвам .се, уетрeмдврм сс а
gон;пЯ-я, пираям се в глъбините
hinabstürzcn - - umg: -ст- E-s—m in SlehCn 'älnab-lünz-i
hinuusschreif— 609
изгълтаим, поглъщам яденето ст бързо пя крак; || —in
paar Glä-tr Bier hinah-türzti обръщам бързо няколко
чини Вира
hinan — zun Sonnt, zum Himmel hinan към слънцето,
пи възбог; || dcn Peng hinan нагоре по nнрпипяmр; ||
laisch blnan бодро пагоре, к-чврИте сс
hinarbieitcn — aul -in Zick hiii'h-itcn работя за по-
стн'ипе+о па цсл. с оглед пя -н;д, домогвам сс до
някакви цел, стремя сс към нейното постигане
hinauf — den Berg, den Fluß hinaul пягоре по пля-
пината, срещу течението, към извора ни рекатя; || von
umien binuul отдолу пягоре
blnaufcebeten — -1:1 (Akk.) binau/iebeltcn издигам се
6лргоgяоeпиe пя трупа сш, пя собствените ст сили, с
труд, старапие; || slci (Akk.) zum Abtni1uigeeh-f hlm-
äufaibclttn поеишаваг ме, издигам сс в шеф пя отдел
Himauläll—n — umg. spott, die Tneppe Hiniufilii-i по¬
лучавам повишение, повининяг ме (без аз да съм искал
това)
hinuufgehf—. hinuüfkletter— — die Teeppe hlniufgehnn
изкачвам се по стълбат;, изкачвам стълб-та; || aufs
Dach hImaufCIcticii покатериим сс пя покоиая; ф 31—
Pa—lse sind weiter himiuTgegamgtm, hiniufgtClettcrt це¬
пите продължаваха ли поскъпват, ли сс качват нагоре
hinaüftrelben — dl— Pa—ls— Cünstlicä 111311'116-1 по-
китним изкуствено цепите
hinaufziehe— — ich ziehe nici in —imei Tau hinaul
покатерв-м се пя въже; || im dic Beeg— binaul/lcben по¬
теглям а планината
hinaus — hinaus nii Clr аъп, мирн оттук; ля те пями;
хайдс, омигай се оттук; || ici muß hinaus трябва дя
излязи вън, повъп, по нужда; || hinaus mii cuci an dic
irische Lull хийте вън па чист въздух; || zum 1ei-t-n
hinaus през прозореца; ф aul Jahr-, Moiaie hinaus зя
дълг; годипи, мессци, и продължение па годипи, ме-
еeии- ф wo will Са- hinaus какво преследва, цели .тови,
как щс свърши тона; || wo will er danil Hinaus какво
гони, преследва той с гони; || iha, j—lzt -еН— icb. wo-aui
Sic Hiniuswollen а, сега виждам, ссги ми е ясно, каки-
цел прeенeдвргe, гоните с гоня, какво имате прет вид,
някъде биете; || -е will immer zu hoch hiiius гой хвърчи
нависоко, се стреми към високо обществено по.;-
жспие, разг. се изхвърля асе нависоко, мпого сс фу:—.
имя 'о.еми амбиции; || -'— weiß nichi mehr, wo äimius
-я пе знае какво ли прави веч;. какво па предприеме,
кяк па сс опрани, пе памири вече изход, не зпие кяк
та излезе ог -овя |зanлeгeпо) положени;: ф üb-r das
Giab 1113^ отвъд 'роба, емьог-р; || ici bin längst
darüber hinaus отдиепи съм преодоля., надживял, пре-
възмо'пян вече това, съм се издигни. всче пат това;
|| ici bin über dic-c Vorurteile Ьiiaue" отпивпя исче съм
пagживдл тези предразсъдъци, съм ги преодолял; ||
über alle Gelabr . binaus -cin вън ог всякакви опяепос-
съм асчс; ф -ic isi übne dic trste Jugend hinaus тя c
прехвърлила иечс първ-ги си младост, пс с иечс първи
младост, по;е-аодтр с иечс. пе е гови, което беше, пс
е млял— мнрпипя всчс
binausbeißen — umg. ihn hliiusb-lßcn измествам съ-
перникя си; разг. подливам му водя
hinuüsbefördcen — ihn mii eln—m 1ußt-1tT 1113^6--
löidcrn изхвърлям го c ритник нянъп, през воргртa
blnuusdenken — er 3-nkl hoch hinuus гой се носи c
големи плипоне, крои, зим;елд големи риботи
binuüsdriickcn — sich (Akk.) zue Tür H1niusC-ü:C-n
поокояпвим се. измъквам се тихичко, Везшумпо, бсз
ди ме забележи някой нянъп, през вр-т-ти
blnaüsekel— — umg. ihn aus dem Haus blnausikcin
прогонвам го, пикираим го па сш отиде с противиото
си държане
binаusfeüern — umg. hlilusT-ucrn wirdc ici ibn ще
го изхвърля ки—о руmболпр топка. като мръсно коте
навън
№—^$№^6— — umg. im großen Bog—т hliausfllcgcn
изхвърчавам ки—о тапа, фугВолпя топка нявъп, уБол-
пянит мс; || wenn du nicht sofort -t'll bist, 11'18-1 Cu
Hinaus ако пс млъкнеш. ако пе стоиш мирно, ще те
изхвърля навън; ф Frauen und KinCtr hlmau-illcgcn
пренасям жепи ш теца със самолет
hinausgehen — zur Tür, aus С—ш Zimmer, aufs Land
hiiausgihii ;тлmтим навън, от стаята, отивим пя село;
|| Cas Zimmer geht auf 31t Stiaßc, mach Süden Hinaus
стаята гледа. воли към улииягя. пя юг; ф üb—r etwas.
ihn hiiiusgih-i минанам. пяgхвьолям обикновената
мярка. 'рaпmия, пормалпите постижения, норми; за¬
минавам го. натминанам го. сгърчи висок; над псго
с нсщо; ф woiaul geht 3as Ниш- какво сс преследва,
гони, цели с гоня; ф Cis geht übte meine Kräfte blniu-
това прgхвъоля силите ми. ,пс е по силите ми, ; вън
ог моите сили
blnaüsheben — Cis h-bi ihn über alle änderen Hinaus
тона 'О издига, поставя пил всички други- той стърчи
пад всички други; || -1:1 (Akk.) üb-r etwas (Akk.) Hi-
13^1—6-1 издигам се. ;зт;'пат съм пад пещо
hi—аüskomme— — 1:1 bim den ganzen Tag übte nicbl
blnausgckommen цял ден пс съм излизал- ф licht ühcr
die ersfe Seit- linau-koimen острв-м па първата е-ра<
п;ия, не моги пи прочета, ли ' напиша поиече ог едни
егррпиия; ф —- konnt dabei aul eins, aul 31—1,— bl-
11^ тови сс свежда до етпо и също нещо, с едно ш
също пещо
bi—uüskompllmc—tiere— — spött. ihn kuizcihand 113^-
koMplimcnTicrcn препращам го. експедирам го ли сш
върви по късата, бърз-та процедура, препращам го
пя бързи ръка
ШишМе!) — ee lief uuf dic Straß- Hinaus гой изтича
ни улиияmа; ф worauf läuft es blnaus някъде, по кикво
води. къде ще стигнем с това; какао се цсли, гони,
преслетвя с тона; || cs läuft uul 31—16-, aul cin- Hiniu-
тони воли по едпо и също пещо, се свежда до същото;
|| dis käu/t aul nicäfs Ицщ тона пс ноти по пищо, до
никакъв резултат; || cs läuft Сага! hinaus, daß... щс
се стигне потим, ще доведе потим, че...
binuu.smachen — umg. mucb Clch Hinaus махяй се,
измитай се оттук
hinaüsposuuncn — umg. efwi- in alle Welf hinuu-pö-
-3^-1 оятглреднрм, рртгоь6дирм нещо наляво и на¬
тясно, л; го чуе и глухият цар, бия 6роябяпя з— пещо
hinuüspucken — umg. -е picCfc -1:1 Hinaus гой си обра
пир+ушините. пяр+икешнте, крушите, се измете
hi—ausscbeee— — umg. scien Clch hinaus махай се. из¬
митай се оттук, хийте па ги видя гърба
bi—ausschicbe— — ihm sanft zur Tü- iiilussehiibcn из-
бутним, ;зтлрекнрм го лекичко през нратата; || dl—
Rciet, dl— Prüfung hiiause:Ь1ib-i о-нр'ам пътуването,
изпита
hinaüsscbießen - umg. zun Tür b1näuss:b1cßnn спускам
се кито стреля, хили, фурня пяиъп; || über- Zick hl-
niuss:b1ißin прgсвъолдм иeнma, прекалявам
blnausschmcißcn — umg. 3as Geld zum 1-n-t-e bi-
niusscbiclßen хвърлям пирите пя вятъра, пя улиц-тя
hinaüsschrelen — etwas in Cie W—id Ьinausech1iiii npo-
39 Немско-български фразеологичен речник, т. I
610 binaussftzfn
търмдврм ушите пи всички с нещо, изнасям пред свс+а
болката, страданието си
hi—aussetzen — efwa- aul dem Balkon, in. Cnn Regem
hlnausscfzen изнасям пещо навън па балкони, поста¬
вям го пол дъжда; ф umg. die Unauht-Tlitt- 111^--
setzcm изхвърлям нарушителите пя реди н—въп
binuusspielen — nr spi—lf -i:H gern iu/ den großen
Wissemschaffi-r hinaus т;И обича да се поegегяaя за
готдм учен. ти играе ролята па голям учсп
bi—aüstragen — seinem Nantn im alle Weit hiiau-tragcn
паправям името му . прочуто
hinauswachsen — übte etwis (Akk.) Ьiiluswuche-n
пяgряегвям (ръста па) пещо, ст-вам по-висок ог нсго;
прен. надраствам го
hinausweisen — ibn aus den Hau- Hiniuswiisem из¬
пъждам го ог къщити си. покизиим му ври-ати
hi—auswerfe— — umg. sein Geld mit vollen Händen zun
111-111 hIniuswirTni хвърлям парите си c пълни шспи '
ня улицата; ф lin im großem Bogen iiniusw-1-m из¬
хвърлям го кит; футболна топки, кято мръсно коте
навън
binuüswlmmcln — ihm himiuswiliein изпъждам, из¬
гонвам. Изхвърлям го
hlnuuswirbeln — zur Tür llnau-wieheln втурвам сс
навън кит; срля, фурия
hi—auswolle— — s. hinaus
bi—aüsziehen, bi—uuszögfi— — etwa- hinauszleiin, hl-
nauszögern проточвам, протакам, ел-чи пещо; ф —а
wae in die Weid hlmau-gezognm той В; mрьгпрн по ши¬
рокия свят; || aufs Land Нпиш/Г-Шеп отивам н— ссло;
© 3-r Prozeß /i-ht slci langt hinaus процесът се про¬
така, проточи дълго; ф -'— zog ihm mit -icb, an Arn
hinaus тя го изе със сеВе си пяиъп. го изтърпя Навън
за ръкава
hinbiegen — umg. 1:i winde das, die Sacic schon hin-
bl-gem ще я оправя, наредя |-ая риботи), ще я пaглaея;
|| wie Ьз-Т Cu Cas nur ilngebogtm кяк успя ли паредиш,
нагласиш, оправиш гови
Hinblick, 3пе — Гш. im 4'1611:1 aul etwas, Са-шТ
(Akk.) : оглед. пред - вид и— пещо, пи това
hinblicke— — aul tfwis (Akk.) Hinblicken поглеждам
към нещо
hinbringen — etwa- zu 'Нш. an -im—m Oet ilnbringtn
зянясдм, откарвам пещо пя пего, пя сдно място; || ihm
bimbrimg-n завеждам го понякъде; ф -eim VerMögem,
-clme Zeit linbeingen пропилявам, разг. прокарвам,
прору:аям състоянието си, прекарвам, пилея, про-
пиляиям еремето си а безделие; || -—'п L—ben kün-
merlicH hlnbrlngen едва преживявам, живея оскъдно,
мизерно, в мизерия, немотия, ;екъдиир, едва свързвам
ПБР—и края; живея, колкото п— се каже, че живея, мъча
сс кито череп ляно.
hi—deichscln — umg. scherzh. i:i wirdn es gul blndei-
eHstIm щс. я паредя, опраня, пргняся тия работа, кикто
си му ; редът, кикто се снegБP
hindenken — wo З-пС-Т Cu Hin кака; ст мислиш,
въобразяващ, къде ти ; умът; ф -1:1 (Akk.) an einen
und-ecn Ori hlnd-nCen прeпредм сс мислено, c мислите
си п— gочто М0е+;
hinderlich - - - - iim bcl seimer ArbelT HImderlicH -ein пречи
му пи орB;-PTP
hindern — ihm an (an) L-s-m, hei 3-r Arbeit, in ntwa.-
(D.) HliCtin пречи му, безпокоя го, смущавам го при
четепе, р—бог—га му, пречи му па р-Воти
Hindernis, Са- — ihm clm НтС-ет- bereitem. im Ctn
Wtg l—gem създавам му пречки, трудности, спънки,
поставям му пречки, препятствия па пътя, спъвам го;
разг. пряня му въртели; пост-ням, турям му прът в
спиците па колeниmя; || unvermutet- H1id-rn1ee- Тш-
:bfen auf. iruttn auf, stiilten -i:H nie tntgeg—m появmср
сс, изникнаха, порописр се непредвидени грудпоеmu.
пречки. препятствия, спънки; || auf Hlndeamlssn stoßen
питъквим се ни пречки, спънки, мъчнотии; срещам;
затруднения; || 4113-111--- beseitigen, wigräuMen. ausl
dcn Weg räumen, umgehen огегрипяирм, поeмрсврм,-
з—обикалям пречки, мъчнотии, спънки; || —in Himdtanie
-ТсН Гм Weg, wiaC in den W—g gistellf срещам труп-
пости па пътя си, сблъсквам сс с пречки; ф —in Hin-
3-111- ^1-1-11-1 поставям препятствия; || über —in Uln-
deenls setz—n прескачам препятствие; || ein НтС-гт-
пеЬмеп прескачам препятствие успешно; || ein WetT-
rennem mit НшС-гт'—! конно падбягвяпе, състезание
с поenягсmaид, премеждия '
hindieutcn — auf cTwa- (Akk.) biid—ufei соча, посоч-
ним, пещо, обръщам внимание па псщо, намеквам,
з-г-твам за пещо; || Cas deul-i uul nlcbts Guie- hin
тови пс предвещрвя пищо добро
hindurch — die ganze N1:11, Ctn ganzen Tag, Cas ganze
Jähe äliCurch (през) цял-ги пощ, целия теп, идлртр
година
1^-1^01x1616— — dieser Gedankt zieh. -1:1 überall wi—
ein гоТсе Fadtn hindurch тази мисъл преминава кято
червени нишки прсз иятигр книга
hinein -- Hinilm im- '1---' влизайте вътре иъи во-
ЛР—и. реката- || nun abte Hinein ins Betl mil euch и сега,
хайде, а леглото; || zur Tür Hinein през вортрти пи-
вътре; ф bis tl—f in die Nach. hlmelm arbeltin, äuTbleiben,
работя до къси; нощ, до късно през пощта; ос-яв-м
буден, стоя, пе си нягрм до късно през нощта; || hi-
1m Cen Hellen Tag Hinein sciki/en спя до пладне; || er
scbänie -1:1 his ins Hnez Hinein. im -clme S—ele hinein той
се срамуваше до тъпото ня пунити си; || bi- ins Mark
hinein, 61- 'n- Iim-rel- Hinein —rscHrecCtm целият се раз-
трепериам ог ужас; подснчат ми се кракити ог стрих;
|| im den Tag Ь'п—1п l—ben живея безгрижно, нехая зи
бъдеще;;; живея ог днес за утре, деп ди мине. друг
ди пойте- теп за лсп, без пя мисля зи утрешния деп;
II 1ms Blaut Hintin ее'-—! пътувям неизвестно за къле,
с пепозпатя цел; || ins L—ce—, 1ms Blaue, in Cas G-iag
hinein schwitzen, r-d—n говоря, Врътня прртп; поm:яз<
:;. преливам ог пусто а празно, чеши си езика, говоря
ирелн-некипели, зя гоя дето духа, пя степите, пя въз¬
дух;, през къри, каквото ми дойде па ума, ня eтика;
@ etwas his im dl- Eim/—1ieit—n hinein, bis 1m die letzt—
Einzeihelt Hinein schilderm описвам нещо до, : пий-мал-
ките подробности
hi-einarbeiten — GöI3fäCti in efwas (Akk.) ilmeimia-
heilen втъкавам, ишииим златпи нишки, сърми а псщо;
© -1:Н (Akk.) im etwas hinilnuib-iT-n паилизам а пещо,
а проблем. а риботити; типотпявям се. свиквам с ри-
ботити, привиквам към пея
hinei—de—ke— -- ich Cnnkt mici in --Гт- Lagt himtim
поcарндм сс мислен; па пегового място, влизам му
а положението; || -1:1 (Akk.) in -einen Kunntr Ипет-
dnnknn вживявам се а скръбта, мъкити му, еьтуиству<
ням и— мъкити му
hi—el—ßullen - <£» wee änCtrn ein— Geubt gräbi, läill
s—lb-t hinein кой+о копае гроб дрч'uмч, сам пати в
не'о; © umg. 3а hin ici -ciön iimelngeTiilem хубаво сс
.ъг—х, измамих, хтъгпрс вътре, пяgнрс а капани, улов¬
ката, хубав; се улових пя въдицата; || auf etwas, lui
ihn hineln/aiien поль'ням сс. повеждам се по псщо, по
него, с-ивам жертва ни пещо, хващам се пи въдицата
му; || uuf cincn Schwindel iiniinfali-i ставим жертва
ня мошепичес—ао. пя шарлатипия
hincinfinden — ici find— Mich 1m die neue Tätigkeit
himelm свиквам c повита ст дейност, привиквам към
нея
bi—ei—fliegen — umg. ici flieg— iineim пасаждам сс пя
пачи яйца. зртязврм, нитопяиим се. пргляеяврм сс ху¬
бав;
hi—ci—fecsse— — Würmte l'ißen -1:1 im dis Holz him—lm
червен ся прояли първото, са се зи'пeтлили а дървото;
|| di— Siurc friaBt -1:1 in die Kleidung Hinein киселината
разяжда трехите; © umg. seinem Ärger im -1:1 ilncin-
leessem преглъщам яда си. мъча сс да го потисна; ||
1:1 habn viril Enttäu-ciung-n in mich Himeimgcfresscn
трябваше g; прe'нъгпa. потисна, преживея мпо'о р—з-
очарования
hi—ei—geraten — im —in Dori, in eimcm Sumpf. im clm
Uiw-tica hinclngtritcn попадам в село; зигъвам, пя-
'язвам а мочур(ище). Вата:; настига, изненадва пш
буря; || im eine gcTäHriicHc Situation Hintiigtritti по¬
падам в опяспа ситуация; || Са bist Cu im cimc dumme
GcscilchTe Hinniigcrafen хубаво сс писали пя пачи яйца,
хуВиво загази, забъркал си се а хуВява каня, попаря
binei—grelff— — bitte, grellem Sic Hinein моля вземете
си (ог бонВопн+е)
hincin^ängen — Ctn Mantel im den ScbranC hinein-
bängcn окачвам палтото в гардероВя; © umg. er hängl
sici in all—- hinein пиасякъте, иъи исичко си пъха. иъ-
виря пося, гагита, па всяк— м-плжи мeрчдид; гдето го
пс сеят. там пики;; дето пнамя и той трети, дето рана,
и гой муха; пищо пе може ди мипе Вез него
hi—ci—k—ie— — ich nuß Mici im die-e Arbeit ilmcinCni—n
трябва ди сс задълбоча основно а тая риботи, ди се
заловя зтрин—m— за пся
hincinkommcn — darf ici iimcinComnen моги л; аи
блязи (вътре)- || wl— ist dcn Fihiir da Hiniingekömмem
как се е промъкнала. прокр-днал- тия грешки- кяк сме
допуснали, пропуспали тая грешка; || da hin ici schön
hlnclng—kommen, s. hi—ei—gcraten: © ich komme ins Re¬
din. ins PlauCcrn, ins Schwatzen hinein оизпр;крзирм
се. ставим ортгонорлии, оизбърборврм се. ряздърдор-
вам се. орзвьозвр ми се езикът, удрям го па приказки
hineinkricchcn umg. — 'Нм Hinten Hin11nkr1eehen лижа
му з-тиикя, Bлюлонизнитр, държи сс угоднически,
еeрвuнпо. раболепно към него. подмязвим му се, под-
лизчрсmвям
hineinlache— — 1:1 13:1— in Mich bln—ln вътре а ссВс
ст сс смея
bi—cl—laüfe— — er ist in —in Aulo Himilmgiiaufem гой
попили— (тичайки. както тичяше) пот колeтятр па ав¬
томобили; © umg. Schnaps im -'ci iln—lniaulen паливям
се : ракия; © -1:1 (Akk.) im di- '-1.111--— Ниткт/сп
постигам световен рекорд
hi—ci—lebc— — ich lebe mici 1m etwas (Akk.) hinein
вживявам се а пещо
hin—inleg—m — etwas im den Koflie Himcinicgcn поста-
иям пещо вътре и куфара; © sein ganz—- Gelübl, -clnc
ganz- Empfindung im etwas (Akk.) himcinicgcn влр'ям
цял-ти си луни а пещо- © umg. ihn älnclnlcgnm из-
игравим го; пращим го зи зелен хайвер; изигравам му
.он помер, погяжлям му номер. насаждам 'о па пачи
яйца, извозвам го. ;зпъртрлврм го. сл-гим му- тинепа
кора пол краката
hi—ei—lese— — ich Irsr Mich 1m —in Buch hinein зачитам
сс, нgьлботинрм се а книги; || ich nuß Mich ersT in
-111—11 Stil lincimli-tn годбнр по-папред ди свикни, та
сс запозная с неговия стил
hineinleüchtfn — in —in— dunkle Angelegenheit bineln-
hincinschlupfe— Ol
inucblcn впасям светлини а тъмпя сфсря; © umg. im
di— Гörтc H1ntini—ucht—i сяnвимe си поодgътпо от тор-
тяги
hincinmunövricrcn — iin in cimc unwürdige Situation
hlicliiaiövritici въвличам го. намесвам го а педос-
гойно положение
hincl—mlscbe— — '3—' in 3—n Wein HImcinMiscHcn
смесаям виното c аоти, сипвам, пялииям му водя,
разг. кръщавам го; || -'— Mischt -1:1 im alles Hinein тя
сс меси, се бърка във исичко, пъха си, въвира си пося,
гагата иъи всичко. пя всяка манджи мeрчтmя е
hinei—pa^— — der Schlüssel paßt licht im dis Schloß
hinein ключът пс ализя а ключалкат;, пе ст—иа пя тая
ключа.:—; || du pußl nicht in dic-c GcseilschaTf hinein
ти не си за тона общество, пе подхождаш за пего. пе
е за тебе тоаи общество, мястото ти нс ; между тия
хора
binclnpfuscbcn — umg. се läßi -ich nlcit in sein— Arbcll
hinc1npfue:hcn той и; позволява ли му сс бърка всски
а орбогр-и
hincinplatze— — umg. 1m dl— VeesäMmiung himciipiutzcn
ит-ъоеням сс неочаквано пя събранието
hineinplumpsen, hi—einrasseln umg. — ici plumpsr. ale<
-11— hinein питам а клопката, хващам се а кяпяпя, па
въдицата, уловката, хлътвам, захапвам въдицата, пи-
топяи—м се зпр-и-та, тя'рзиям
ЬГпс1—гс1сп — 3u hast du тюШ.- mit binclnzuredci ту:
пямин тумита, нямиш право ля сс месин, бъркан;
|| -1:1 (D.) in 11:11- binelnredcn las-cn нс дявам ли ми
сс каже пуми. ти ми сс бърка, меси пикой; © in iin
hiieliiedci унещанам, разг. крпдяоg;сиям го; © ici
rcCc mich im Wut, .in clnc lobe Begeisterung Hinein ряз-
гооeщдврм се. разпалвам се. ядоси-м сс. пяелек+рн-
зирим сс. изпилим а ярост, а голям; възхищение от
собствените сш дум;
binelneeiвen — ihm im —in Wagnis Hincinrcißem въвли¬
чам го а опасно приключепис. а опяспр. а рискована
инаптюра; || im den Sfrudei dir G—sci—Hnisse, mit in Cas
VnrderhCn iinclngcri-scm wead—m бивам въвлечен във
водовъртежи па събитията, тягиирм заедпо с него
hincin^eitcn — iim hiiclnrcilcm въвличам го. икири—м
го в беля, насаждам го пя ' пачи яйца, патопяи—м го;
вкарвам го а льн'оae; © 3u hasi dici scbön, mächtig
seihst hincimgerlttci хубаио, чудесно. здравата зи'язи,
хубаво сс пясади пя пачи яйца
bineineennen — im ein Auto Hineliicnmcm попитам при
тичапе под колел-т- па автомобил; || du е-пп-Т seihst
im dein Unglück, VerCerben Hinein сим си копяеш 'роба,
сам ще с+япен причиня зи нещастието, гиВелги си
Ь!пс1—пссЬсп — umg. cr bat Caun erst Hln—lng—nochen
und will schon alles wls-rn едни помириса рибот—га ш
иск; исичко ди знае; кога стапа нъгнищяо, кога му
почерпя вр-тът
hl—cl—scbämc— — 1:1 schäM— mich im dcn ErdhoCtn
hinein иде ми, Вих искал ти потъпа а земята, а тъп-
земя ог срим
hineinschlittern, hi—ei—segel— — umg. cr wußfe nicbl, wic
nr 1m ill—s hincingcschlitfcrt. Himcimgcs—g—iT war гой сям
пе знаеше как се Веше пас-д;. пя пачи дйиa, кя: Ве
попадпал в тон— пenрuдmпо положение, кяк сс Веше
забъркал а тая кана, попаря
hineinschlüpie— — in Cis Zimier hineinschlüpfen про¬
мъквам се. вмъквам се. разг. нму'иям се а стаята;
|| im Cie Schub—, im die Hos— iine1nseilüpfci обувам
обувките, нахлузвам панталоните
612 bln6lnsch—fl6n
blncinschnelen - wir -cbncltcn noch spät an AbenC
zu ibm ins 4^- hinein изтърсихме сс къспо вечерта
у не'О, а лома mv
hinclnseben, hinclnscbuuen - zun. ins 111-1-1 hinein-
-ehen тнegрм, пятничам вътре през прозорец—; || ici
wollin nur eiici Augenblick zu Ci- Ь1nn1nseЬauin исках
ли се отВия, ти п—лпикпи само зи едип миг, момеит
пр; тебе; ©ei läßt -1:1 - in -eine A-bnit nicht Ип-Гп-
-claucn гой пе оВичи пи говори за ор6;ги-р си. ти
тини обяснения, светения във връзки с оPBо-и-р си.
пи казва кикно риботи
hincinsetze— ich -eize nich in Cen Scescl, im Cas Aulo
bincln прегрпднрм се и коcелого, сятим в рн-омоB;ни;
© sic hüben ums -ine Frau in Cis 1-trt Zinnee bincln-
gc-elzl жuнuщпuдг съп пист-ни едпя жепя а портпигя
пи с+ия
hincinspielen — dibni -plelf etwis andeies hinein тук
играе оонд, им— пръст, ; ог зпртeп;; и нещо друго;
© -1:1 (Akk.) in 31- Hirzen die Zu-chuu-e hincin-plcinn
спечелвам c музиката, изnънпeпиeг; си еърир-и пя
енущaгeни-e, изниквам възхищение у тях
hineinstecken -- dcn Schküs-cl im 3а- Schloß Нит-Тек-
Ctn муннам, пъхн—м ключа и ключалката; || umg. dcn
Kopl zue TÜ- H1nc1nsTneknn црдпuтрм вътре ог воигити,
показвам 'тивр през воргргр; ф umg. GcIC im cin
Uninen-bncn, 1m -eiie Wohnung hinc1n-Tcekcn ннигим
пари и предприятие, а жилището си; || viel A-b—ii,
Mühe in elwa- (Akk.) 111-11-11:111 нля'им мпого труд,
егроaпиe а нещо; || umg. -tint Nist in alle-. übnaiil. in
jeden Dreck binein-ltcken пъхам, БЪБuоPм носи си, 'и¬
'——— си във всичко. във ведкя gрeB;нuд, където трябва
и където пе -одбн'и; пя вся:— манджа мeоудид съм,
където мс нс сееш. там никна; във всяко 'ърпе ш пипер
(и похлупак) *
bineinIrcibcn das Volk im einen Krieg, ihn in Kon-
TIiktc b'nnlnienibnn въвличам пароли вън нойна; замес-
вим го в разправи;
blneinversetzen — -1:1 (Akk.) in ihn hincinve-selzen
п;с-ивдм се ня негово мде-о, опитвам сс пи го оaт<
бера; влизам а положепиего му
binclnwuchsen in -сГп-п B-euf, 1m 3as Koliekllv, in
dit neue Znll, in dir Rollt ii nein wichsen еояжgим се.
свиквам : по;рeеид-и си; ери6;-нрм се с колектива,
приобщ-вим сс към пего. към повот; време, с оотдги
си. еоPжлим се с пея
binclnwcrfen -- einen Blick in Cas Buch hineiiwerfti
свьрндм поглед а кпи'———, падпиквам а пея
hineinwollcn da- will mir nichi in Cen Kopl hinein
тон— умът м; пе го побира, пс може ти 'о побере. пс
моги ти го смеля, побера а гливятр си
bincinwürgcn ich müßte all—- in mich hineinwürgnn
всичко -одBвинe ли преглъщам мьнтин;но а сеВе си;
© umg. ihm -in- hineinwürgen пркрегрдм го -ака, чс
ти му държи Бн—т—, кинрйguеним го тgоиврги; || eine
äintlngcwürgt C-legen пикис—ря— мс, изяждам kp.—I,
еБuнр- ми сирмите, смачкват ми рре;пр
bineinzlchen - ibn im elwi- (Akk.), im 3as Gespräch,
in den Slenit hiieinziehei въвличам го а псщо, а орт-
'оеори, в спора, оизпорвидгя; || ich löcbie mich kei-
n—-fiil- im Cie Sicbc hinein/inhnn lle-ci не Вих иска. а
пикикъв случай ти ме памесят, иабъркит и тия р-Воти
binfahrcn ТиШеп -ehicll zu d-in-n Eltern hin отпъ¬
тувай бързо при родителите сн- © mit 3-е UanC übti
ntwas (Akk.) hinfuh-en гниgд пещо : ръкити си. пре-
кире-м ръкити си по него; © iahe hin сВогом, про-
ШPБaй, добър път; умри, разг. мп;'о ги здраве
hinfalien — umg. kängeling, die Länge nach älnfalltn
папам, пооеврм се по идтрги си дължина, разг- це¬
лувам земята; © von ihm hinfallen хвърлям се и нозете
му; © scherzh. umg. wo Cie Lieht blnfälif любовта c
еняnр, къле ; глegрн, къде са Вили очите му, когато
сс ; влюбил. как можи ли се влюби а -—я грозотия
hinfällig -— Hinfällig- Geesn3heiT оитктргeп;, лоно
зприве; || ее isi ganz hinfällig той съвсем е гр;спрт,
пемощеп, отпаднал; © hinfällige Seh1nBföIдerniдen не-
еъетодгeнпu. пe;зgьржрш; критики зaкнючeпuд; || die
Änderung nacbi alle Pläne hinfälilg промянат-р о-мeпд,
обезсилва иснчкн nтaповe; || die Bedenken sind hinfällig
gewo-Cen съмнепия—а оmпиgпрср, исче пе съществуват
hinflicgcn — umg. paß aul. Caß 3u nichi binfliegsl вп;-
МИНРЙ ли пе паднеш
^—й^е— - wo lührt 3-е W—g hin къде нод; пътят¬
© umg. wo soll dis noch binlübenn къде' ще пи изведе.
ловете тови
Hingabe, 31— — nii Hingabe Kkuviee spicken свиря c
чвлeтeпиe, т;тдмр любов, голямо усърдие пн—но; ||
Cie Hingabe in ihn, an 3as ViteilinC предаността към
него, отечеството
Hingang, 3-е — -einem Hingang beklagen оnтякнрм
емъог-р, к;птипamр му
hingebcn —■ füe ihn 3111-, 3а- Lnt/Te hligchei оттиним,
жертвуи-м всичко, и последно-о, което имим зя пе'о;
|| s—in Lebei füe etwa- hligeben жергнуним, оттивим
животи си зя пещо; © ich gehe mich meinen STn3inn,
Cem Spiel. meinem Scbier/ ganz. völlig bin оттиним се,
посвещавам се. предявим се изцяло пи зипимрп;д-и
си; оттивим се пя комар; преляним се и— болката,
огтидпиe-о си; || ici gehe mich 3-е Hoffnung, keiner
Illu-ion hin лелея, хрипя п—тежд—та: пе си поиБД. не
се трньгним с призи; илюзии; © ich gebe mich einem
Minne hin о—т-н-м се ня мъж
Hingebung, die - die Hingebung an- Vil—elanC пре-
п-постт- към отечеството; || ich wiCne nich tint- Än1<
gäbe nli asßn1eit1 Hingebung огливим се. посвещавам
се ни 'зяgитр-р с идни-и си луни, всецяло
hingebungsvoll -■ hingebungsvollne Diensl an eigenen
Volk Веззанетпи, всеотдайна, преляна служби към па
роти; || ihn Hingebung-voll pllegcn грижа сс за пего,
гледам го бeттaБe-п;, преляно
hingegossen, blngchaucbt — scherzh. hing-go—!. bin-
81111^11 31-11/11 небрежно изте'П—т. проспят
bingchcn — geh hin иди -им; || zu ibn hingcHen оти¬
вам при нсго; || wo isi er hingegangnn къде е отишъл;
|| so geben Cie Jäher, die Tage Hin —яки мипавит, текат.
о—мипиБ—т, се изнизват годините, дпите; || dit Z—il g—bi
rasch hin време;; мип—на, тече бързо, .ег;, хвърчи;
|| 311 Zeit, cincn Tug nach d—m inC-en hingeh—i lassen
губя, пропускам |иeппо) време, оеmрвдм g— тече вре¬
мето. о'а..'лягим ог лен ни теп, ост-ням па сс нижат,
изнизват дните, '.едим ден ти мине почг ди дойде;
|| keinen Tag äingtben iissen пе пропускам пито деп;
© ibm -Twus himgthti ка--—! огпиедм се епmзсодuгeлп;
(тоя път) към п;'о, nоощиним му нещо. пс му връзвам
кусур за пещо; || -ет Gesang nag ge-ade ' noch bing—htn
пеепето му горе-лолу ; сносно. пе ; лоно, не е чик
потим н;щ;, ; средна хубост. иди-дойди, е поносимо,
се търпи; || die-mul soll cs di- noch hingeHen гоя пъ—
ще мипе таки, ще мине бези-казип;, 'рргие, ще ги сс
прости, ще си ти-воод едното око. пями мпого др ти
придиоаим; тоя път пдмр ди ти връзвам кусур; || du-
dä-1 nan ibm nicbl so bingehti la-sen гони нс 6ив; па
му сс прощани, ди сс ост-н; п— мипе тики, безпика
зяпо; © Cis gehl so in ilnin hin гони ще мипе покрай
доу'ого. с едпо усилие
hi—reichen 613
hingehören — dic Bemerkung, er gehört nicht Hier iim
забележката ; неуместна. пс c пя мястото си; мястото
му пс е тук; || er weiß gia nichf. wo er HingcHöet той
пс зпяс, къде му е мястото, къле жнисе, къде му е
къщата
hi—halten — 'Нм die Hand iiniillem подавам му ръки;
|| ich Hille iica den Kopl. ш—im— Knochen hin рискувам
ту: главата, живота си. тзл—'ам животи си пя опас¬
ност, с това еля'ям главата си а торбата; || dafür Hälfe
ici mcimrm Kopf ni:if hin за тона пс съм готов да
рискувам жииота сш. та го изложа ни опяспост- ©
umg. ici Halt— ш—im (das) Oie. Meim— Uand Hin изслуш-
вям го. дявям ухо пя опняkияпияmя му; nопнягрм ръка-
|| . die link— Bickr Hinhalten, wenn wir einen Sfrcici aul
dl— icchlc iMp/angen подирслм ш .яв-г— ст сгряна, след
като ся ударили пяспя+я; ф iin mit lecnem Vir-pai-
chungcn. mit RidemsärTim hinialt—m залъгвам го : праз¬
ни. голи обещания. с хубави думи. ррятm; || dem Geg¬
ner. einem Liebhaber Hinhalten задържам противника-
играя, мотая. зилъгвим, ряти'оявям, разкарвам лю¬
бовника си. итрия си с пего пи или мш-тойдш ми. правя
му въртели- || cimc Politik des Hinhilte- hctreibim при-
нагам политики, тактика пя протакане, оmлртрн;. зя-
лъгвяпе, s. Hi—hu|IepollIlk; ф wie Haben ordentlicH hin-
gtialfcm стреляхме. държахме сс здравя—я
Hinhaltepolitik, die — cimc Hinhaltepolitik hcfrcibcn
прилягам политики, тактика ня протакане. отлагане.
зрньгвяпe. разг. мотяепс. рятuтряияпe
hinhSngen — dcn Manfcl Hinhämgen закипиам палтото
си; ф umg. cimc Sich— —wig, lange äinhäng-n протакам,
проточвам, бяия пещо до Beтkопeчпосm. всчпо го отла¬
гам. протакам го дълго иреме
binbuuen umg. — —fwis. -rin— Arbeit hiniautm изос¬
тавям, захвърлям пещо. работата ст. разг. зарязвам
я- || bau das Geschinn nicii Hin гледай пя пс изпуснеш.
изтървеш чиниите; || iin Hiniiuem повалям, свалям,
събарям, тръшиям го пи земята- - wo еа hiniiui,
wächst Crim Gaas meir където стъпи. трева пс пики;;
ф umg. läng. den Länge mici himliuen просвам се. па¬
дам по идлama сш дължини пя земята. разг. премервям,
целувам земята- ф da bäuT (dis haut) —im—m lang iim
просто да се чупиш и звериш. шапката +н пя пипне
о; учутаипе; странни работи- ф efwas hiihiuem на¬
хвърлям. надраскаим. пиписвям, пярисуаям п$що пя
бърза ръка. пятие-пятри. през куп зя грош. п;сиИпо.
пеВрсжпо- || cinr iimgciluemc Anhell повърхностни,
набързо написани, прсаърляпи, пипряаепя, афиф-ря-
Вота; оставил съм си ръцете а пся; пaпрявит съм я.
колкото ли сс кижс. чс съм я направил, ог немий-къпе;
ф wie Hib—n uns iimgcbäuen, wo wir -tindem грьннрсмe
сс. пянягяхмe, дето Вяхме- ф hau hin побързай. по-
чевръсто. по-cпcртичпо- ф aas huut hin тов; отговаря
пя целта. с уместно. а ред- || i:H Сам zu d—м Ergebnis.
Caß cs nicht älniiuen würde еmи'пис до заключението.
че това пяма да постигне целта. че нями да имя ефс:;.
да пиприин ипсчи+лспнс. чс ще претърпи нсуспсх
hinken — aul, mit cincM Fuß linkem куцам. хромяи,
пятраи съм с единия крик- Ц aul beiden Scifcn Hinken
колебая сс мсжду да; пещи; <£> hissen hinken als auf
Krücken grirm от пис знmпm зи предпочитан; ; по-
малката- ели зло, че без теВе по-зло (по-добре куц;,
отколкото с патерици); ф —- Hinkt dinlt. der Vergleich
hinkt раВотяга куци. пс върви. както тряВна; сравпс-
пис+о пе ; сполучливо, ни място. издиша; || linkenden
VcrglcicH несполучливо. изсмукано ог пръстите сриа-
нспшс; || HinC—nd—a Vcre. Schluß. Hinkende Währung гря-
пиа. пcитглядcп етmс; песъстоя—елеп извод; нестиВил-
пи. колеблива БPнутя- <ф> dir bimCcmdc Bote koiMl naci
дяволът ще си покаже рогата; .оня;; всст вода я пе
спира. пяма да закъснее
hinkommen — wo ist mein Hut Hingikommen къле се
; ддпрлр шипката мт; || wo -oll ich denn 3i hlnkoMMem
кик ще сс оправя. къле ще му излезе крият. кя: щс
свърши тая работа, пя какъв крий ще ме изведе исичко
говя- ф umg. ici w—iß nicli. wic ich mli dem G—ld Him-
komMim -oll пс тпяд кяк ще изкарам, как ще сс оправя
с пирите. как ще свържи пвати края с тях- || ob wie
mit zwei Flaschen Wein iinkoiMin wirdem gини ще пт
свърнат риботи, дали ще пт стигнат две шишета аипо;
© umg. cs wird -cion ill—s gut Hinkommen исичко щс
свърни добре, ще излез; пи добър край. ще сс пяглясн,
нареди добре
bl—keiegen umg. — etwas tadellos. prina himCricgcm
няпряиям пещо безупречно, великолепно, с голямо
мрйе-оосmво; || dis winden wie sciom ilnkritgcn ще я
пя'нясmм. нярспим. оправим някакси работата; || dir
A-zt kriegt ihn -chon wlldin hin лекарят щ; го излскуая,
щс го атигпе пя: па крик—
hiniege— — dem Hören Himl—g—m сля'—м. турям слу¬
шалката пя вилката, затварям mcнe®опя; || ici winde
mich Hcutc zeitig Hinleg—m днес щс сш легни ряпо, на¬
врем;; © sicb (Akk.) zun Sterben Himiigem тд'им, зя
да пе стипа пикогя вече; ф elwis großartig, ein— Rolli
iinl—grm изпълпявям, извърнаям. свиря. игрия, изна¬
сям пещо с голямо майсторство. вдъхновени;; изпъл-
няаям роля майсторски. вдъхновено
hinlcnken — --'те AufmtrksiMCnif auf etwas (Akk..)
hInlemCcm обръщам вниманието му ни пещо
hinmucben — umg. nun mach ein hißchem hin, Cimil
du fertig wiasf побързай милко. за ли се приготанш-
© umg. tfwie hinmichin унищожавам, опустошавам.
развалям псщо- ф umg. derb ihm Н11ша:1еп убивям го,
отmетвям го. светя му мрсного; прсчуквям го. пращам
го ня опя сия;- || umg. dial. du Miclst dici Hin ти се
съсипващ, преуморяаян с работа- ф hica hui die Kilze
ilngcmacit коткащи ; ходили ту: по пуждя, е напра¬
вили купче
hin—drman — etwas ruhig hlnnchmcm приемам, по¬
срещам, понасям пещо спокойно, хляпнокръвио, пс
се вълнувам ог него; || dic-c Beleidigung kann 1:1 nichf
cinfäci Hinnihmti тиз; обида пс мога ди понеси спо¬
койно. да преглътна мълчаливо; ф Cas nimmt Meine
Knä/tc ganz hin тови ангяжнря силите ми, ме изпълва,
поглъща изцяло; ф ganz hligckoMmcm von etwas -ст.
погълнат. завладян, пн;пeп съм напълно, съвсем ог
псщо
hin—eigen — ici meig— zu 3cr Auilassumg Hin. daß...
клоня - към възгледи, ссaящaпemо, че...
hinnen — vom hinnen gcien, sci—idcm умирам, пре-
селаям се а отвъдното, пяпускам тоя земсп свят .
hinpfeffern umg. — iim einen Brief. clme Antwort Him-
pfclcm пиписвям му остро писмо, остър отговор
hinpflanzen — nr pliamzfi -1:1 voe Mici hin той застана
като кол пред мепе
hi—'affen — der Tod hal ihn hImgiriTt смърт;; го
гряВпя, отнесе, покост
hinerben — umg. Cas bat еа mie schon olf Himg—aiebcn
пев^дпъж мт ; натяквал зя товя, ми ; натривал с това
пося
hinreicben — di— Summ— relchf bci w—il—м nichf hin
сумата лянeчe нс ; достатъчни. пями ли стигнс; ф
über iinriiciinde KcnnTnlssc veelug—n пригежяням до-
стятъчпн зпяпия
614 йотеШе—
hinrelBcn — iin zun Bewunderung Hina-ißem извиквам
възхищение у пего. увличам, плeпдирм го. грибиям го.
ф -1:1 (Akk.) zu etwas ilnrcißcn 11--—! оставям се пи.
бъда увлечен. пнeпeп ог псщо. бивам mляепиг. пясъс-
кяп към пещо; поддавам се па чуиетияmр ст. действу¬
вам под алияптето па гпяа; || er ließ. sici zu iintr Dro¬
hung, voe Wui zu einen unüberlegten Äußerung. von -—'-
m—m - G-TüHI-n hlnenlßim а яда си. а раздразнението си
гой сс закани, каза пеоВмислепи думи- той се поддаде
па чувствата си, сс самозабрави, зягуВи ерм;обнa<
тапи;; || wic Coiittet 3u dici Himrcißcn lassen unC -'—
obliigen кик можа ли сс заВраинн потим, ли се увле¬
чен и па я удариш; ф Hinrtißtndt Biiidsanknif увли¬
чащо красноречие; || -in wir im dieser Rollt iimeilßcnd
а тая роля тя Be пленителна; || ilnrcißcnC schön пле¬
нително, Бьтсиmнтcлпо красни- || umg. wi- gthölii wun¬
de, wir nichi geriCi Hinreißend това, което предложиха,
пс бене за възхищение, пе Вене пищо особепо; ф vom
-ciniM Spiel iimgcrisscn wnrdtm възхитен, очарован съм
от игр-та му; || das himgeris-cme Publikum eпгусияти-
ряпати публики
hinrichten — cln—n V-rha-cHcr dcm Strang, —I—C-
trisehti Stuhl hin richten екзекутирам престъпник, обес¬
вам го; изпълнявам емьотпяти присъда пи електри-
ческня сто.
Hinrichtung, die — die Hlnricbiung vollziehen изпъл-
пяним екзекуцията
hinsage— — sic -igfc diese Worte nun so hin тя само
тик; к-з- тия думи, без ди премисли, пе им отдаде
някакво особено значение; || Cas sag. -1:1, Cas sag. мап
so leicht hin лсспо е ди сс к—же, да се говор; тъй (а
действителност съвсем пе ; таки); || dis wie nur so
ilngesagt кятрхр го сам; таки, без значение с. пс крие
пякякъа особен смисъл .
hl—scbiele— — zu d—м Mäd:Hti, zu dtr Tür hln-chlcicm
'.едим c едиото око към момичето. към нритити, по-
поглеждам скрито към него. към ноP-Pгa, хвърлям му
от време пи време по етно око
hl—schluge— — aul dem Els. lang. 3-r Länge nach Нш-
schlagen пилим, просвам сс ни пързалката, п; идлргр
си дължини, . шег. премериим, целувам земята; ||
oHnmäcHtlg, Toi hlnschligen палим. егооnолявим сс пя
земят; в безсъзнание, мъртъв; ф umg. Ci schlag doch
einnr lang hin (unC stehl kurz wieCea auf) просто човек
ga се чуди и мяе, т— палне пя гърби си ог чтчдврп;;
дръж ме ли пе падпи
binschleppen ich schleppe mici balbiol zu lim hin
завличам се. зимъкним сс полумъртъв. почти мьогьи.
пт жии, пи умрял, кито труп от умора при пего; едвя
се повн;чим, повличам сс с поелeтпи сили по псго;
ф Cas Gc-piäch -chiepplc -1:1 müh-im bin оPT';в;оъm
вървеше мудно, : мъка, едва пс замря, едва креташе;
|| 3-r Prozeß schleppt -1:1 schon lange iim процесът,
geт;г; сс вляти. протики иечс пости отд—впи
binschludeen umg. — ntwas Hin-chludcri нрдорсквям,
пиписвям, пяхвъолдм пещо пя Върза ръки; свърнеам
го пядве-пртри. зищо-пощо, през куп зи грощ, как др
'е, оеmиидм ст ръцете в псго
hlnscbmelßcn — den Hörir, den gam/em Kran bin-
seH1i1Bin тятвиодм : трясък телефона; захвърлям,
разг. зарязвам, захвърлям всичко
blnschmclzen - -- in Mitleid HimscHmeiznm топя се, раз-
-рцдм се от съчувствие; || meint Pirschift -chmoiz
-cliill hin пaлитпитe ми средства, пари се стопиха
бързо, сс изнизаха бързо през пръстите м;
hinschwinden — mcim Glaube. м—imc Liebe sciwimd Hin
вярити ми бързо чсзпснс; любовта ми чезнеше бързо.
сс топен;, разг. бързо изфиряса; || -cin— Kräfte schwam-
den scin—ll hin силите му бързо чезнеха. сс топеха. той
отпадаш;, крссшс, сс топеше с всеки деп
hinsehen — wenn nan nähen limsicHf. zeigt -':H. 3aß
като сс вгледа чоиек по-впимагелпо, ще инат,. чс...;
|| ici scic über efwas (Akk.) iim пс обръщам иннмапне
ни пещо, правя сс. че пс го виждам- || bci ginaute-ш.
-eiärTeri1 НГт-еН—п при по-точно. по-остро вглежда-
пе. при по-aпимрmeнпо наблюдение, разглеждане; || er
sah nicHdciklich von sici Hin той гледане замислено
прет сеВе ст
iln-clzcn — wi11el du dici nicbt iln-clzcn ням; ли. пе
искан ли д— седнеш, поседнеш- ф wo soll ici meinem
Naiem Шт-еТ/ст къдс да сложа името си. да сс под¬
пиша; || umg. ein großes Wirk hinsct/im изграждам,
издигам, построявам голям завод- © umg. Ich bätle
mich bald hingisitzt просто щях да пятия пи земята
от учудван;. смайване. изненада, сдиа п; паднах ог
учудване
Hi—sicht, dit — in 31—'. j-die, vieler, mincicn. gr-
wissen Hln-lcht Ьа-Т du eicht а тоиа, във всяко отно¬
шение. а много отношения, а известно, а някое отно¬
шение иман праи;; || in Him-lcit diaiuf, aul -е'!— Lag—
c оглед пя тови, пя неговото положение. кат; се имя
пред иит, кито сс вземе под апимяпие това, неговото
положение, прел вта и— тоиа, пя неговото положение
hinsichtlich — hinsichfiicH de-s-n с оглед, прел аил
па това, като сс вземе пред вид тона. що сс отнася
до тоиа
hinsinken — oHnmächtlg. tot iinsimken припадам, па¬
дам кито сноп, като подкосен па земята, етроnолднрм
сс. падам мъртъв, бeзписяпeп ни тeмдтр; || cr wir zun
Hln-lnk-i müde гой беше уморен до прип—тък. по
смърт. еди; сс държеше, крепене ни крикити си. разг.
чувствуи-не сс кито пребито пс;. кит; мухи без глава.
беше кaппян от уморя
hinspucken — umg. wo iin Hlnspuckt където и ди
погледне човск, т— насочи. ди обърне поглед
hi—stellen — etwas in seinem Platz Hinst-ilcn поставям.
турям. етигрм прибирам. вдигам пещо ни мястото му;
© ihm als eimem seiiieiTem Kirk. als Vorbild iimslilien
злепоставям. очерням го, представям го за лош чоиск;
пивим го зи пример, кит; образец зи подражание- ||
i:H vtr-uchc etwis al- g—-ef2widaig. al- sehr wichtig. als
unwesentlich iin/usftiiin опитвам сс. мъча сс ди го
прелстяня, изкарам. окачествя зи противозаконно, пс-
законно, като мпого аяжно. кит; несъществено; © -ici
(Akk.) großspurig, hrtitbiimig von ihm (ihn) Шш-Т-Ист
тяетрврм, изправям сс рязкрячеп, с разкрачени крика
пред псго; || ich -1—11- mich hin und waait заставим.
изправям се и чакам; || -1— sleiite -1:1 als völlig uisehui<
31g hin тя се правеше н; напълно невинни. се опит¬
ваше. искаше пи сс изкара съвсем пенипня, снета нота
пепяпн+я, пеинпни гълъбици
hinsteuern — aul efwas. auf —im Ziel hln-tcuiem устре-
мдврм сс. отправям крачките ' си. запътвам се. държа
курс. нисочвям се към пещо. към едпя цел, прeснeт-
вам, 'оня цел. домогвам се по пещо. до цсл; || ici
wußte, worauf . er 111-11^1.1 знаех какво гопи, пре¬
следва, до кикво се домогва. какви цел прeенeдБa, го-
пи, каква ; иeлmя му. кякио си е наумил
hi—steecken — ihe die НапС blnsta-ckcn полавим й
ръка- || -1:1 (Akk.) zue Ruit, - aul 3cm Boden Hinsfit:Cin
нзтяг—м сс. .ягим. изпружвам се пя леглото. просвам
се. итгдгaм се па земята; ф poet. lim hinsfrtcCcm по¬
валям, еряздвям го, прекъсвам нишката пя живота му.
турям кряй пя животи му; ф lang ilngtetacckf пръсни;,
проснат па дължини .
hi-stürzcn — aul dcn Teeppc hin-für/cm патим пя егън<
бяга; I! na stürzte iln той сс игурпя, aпчепи. затече,
устреми към пещо
hl—ta—etze—, hintanstelle— — —Twi- Hintin-ct/in, blni-
insteliim пренебрегвам. поставям нещо пи заден ред,
нс го зачитам, вземим под внимание
Hintansetzung, HintuпsteUung. die — umtee H1ntli-ci<
zung |HimtlnsttIIuig) dcr Person. Gtsundhiif. dtr Gt-
Tülle прн пълно пренебрежение, незачитане ня лич-
постта, без ди сс вземе пот ипимянис. съображение
здравето му. да се държи сметка зи чувствата му
hinten — i:i Habe doch Himfem Ceine Augcn Гм Kopf
нямам и пя тила, ш пя гърба си очи; || ibn von hinten
imfiilim папалам, връхлитам го откъм гърВя, изотзад,
и тила; ф Hinten und von отзад и отпред, отведkьтe;
|| weder hinicn noch von изобщо пс- || ihm von und
hinten betrügen лъжа го пя поразия, ни всяка крачка,
където мога, къте+о ми попапне; || nicbt №'--11. wo
binlcn und von isf не зпяя кякио ли пряия, предприеми,
съвсем съм сс объркал, съвсем съм оВъркян, и пълня
безпътици съм. разг. пе зная къде ми е 'ливята; || iim
bimten und vom schMcicHelm лижа-мажя пред пего. съ¬
сипвам сс та му сс токарним, ли го .иския, ди му се
п;gмртврм, дя му праия мили очи, ли му се умuнквaм,
снр'рм се по 'ръб и по корем прел пего. правя му
мегяпи, ухажвам го. нюбeтпичa с нсго. пържа сс сер-
вилно, раболепно, поgтизуоеки. угоднически с пего.
лижа му коркрmр, подметките, вулг. зядинкя му; || von
binlcn hl- vorn — von von bis binien от крий до край;
ог прчрно до крий, ог игла до конец. въи всяко отпо-
шспие; || einen Balzen G—ld Himtnn buhen турил, вдиг¬
нал. спестил съм си пaе-ояпa милко пари, някоя и
друга пара, някой ш друг грош, имям милко Вели пир;
за чсрпн пин; || НГпТеп nichi ithr hoch können и тежко,
безизходно положение съм. пе мога ди се измъкпя ог
битака. менгемето; за—ъпал. зя'яз;л, закъса. съм
здравата; || cr kann himten nichf itär hoch па крия пя
силите си ;, съвссм е пемощен, гооспрн, разг. свърни.
с иече курса, физически с исче съвссм отпаднал- || iim
13181- cs vom und hinten nicht — bei ihn '11:11 da-
Gtld wedea hinten noch vorn парите му за пищо не
стигат, нс може та свързва пва—и крия, етии свързва,
скърпня пв-тр крия, едви кяря, преживява. пирите му
стигат колкото ди -прeжиидиЯ. дя нс умре ог глад; ||
Са stlmmi doch Hinten unC von 11:11- от пячяло g;
край, ог игла до конец тона е лъжи, измислено, съ¬
чинено, изсмукано от пръстите; пями пищо вярно,
капки истини във иснчко това; || -е läßt -1:1 vom ihr
ilnfen und vorn bedlen—n нeгпaн е изцяло пя грижите
пя жепя си. ня нейния 'ръб. оставя сс тя ли го оВедуж-
ия Във иснчко, ли се върти ас; около нсго кято слугиня,
гоeт;ор жспи си кято слугиня; || es lim vorn und hinTti
aelmsTecken отрупвам го : подаръци, впим—пие; || einen,
-Гт paar ЬГпТеп 3'1^'1-811 удрят ме по задпикя, пя-
плескаят мс по дупсто; || sic Tchil nie Hinten und vorn
чувствам мпого дълбоко, болезпепо . отсъствието И,
липсва ми пи исяки крачки; || lith—a Karl hinten, lieben
Karl vorn ня всяка дума му казвам мили К—рл; кик
си. —'о, що си, -го; ф umg. iin am iiehsicn von blntcn
anschcn п—й-прия—еп ми ;, :;'—+; му видя гърба
hintendrauf — umg. ГНм eins hintendrauf gehen удрям,
nнeевaм, тупвам го по задника, разг. тупето; || clm
oiie HliieiCrauf kai—g—n натупаят ме по трgпикя
hintenherum — umg. —twis Hinttnbnrum kaufen купу¬
вам пещо ня черпи борси, пс по редовния път. чрез
hinter 615
връзки. през задната вратички. по втория пичтп; ||
etwis HinTtnhtrum leTiircn узнавам. научавам пещо по
чистен път, неофициално; || -1:1 (Akk.) hinfinicruM
eMpfnii—i сбогувам сс прсз тяgпртя врати. по япглmй<
ски. измъквам се. без ' п— сс сВогувям, да сс обадя. по
чорапи. тихомълком, скришом; || himtcnHciui handeln
действувам задкулисно, потмолпо, скрито. тяйпо, ко¬
варно. зид гърбя
hinter — die Somme verbirgt -1:1 hinter dem Beigem
слънцето сс скривя зад планините; || biitci -—'пеш
Rücken зил гърбя му, коварпо; || hlntir 'Шм htr lachen
смея се зид гърбя му; || hintnr d—ш Lenkrad sitz—m сетя
ни аолапа- || älntie eimia Deckung liegen лежа зад при¬
крити;; || du nußt ni:bf hlntir dich -ei—n пс Внии да
сс обръщан. та поглеждаш пртят; || Hinicn die Kul's-en
--Htm потнeждрм, надниквам, хвърлям поглед зид ку¬
лисите; || einen Hlntir dem indcam g—iem вървим едип
след, потир друг; U was versteeCt slci binler dic-cM
Von-chläg кикво се кри;. -и; зид това предложени;;
|| nr verecilm2fe slci hinter Ausflücilen той се окопи,
се скри зид извинения, опрявдaпmд; || hlntir —fwas. hln¬
tir 'Нш htr -—'т домогвам се. мъчи сс да се докопам
до пещо. ди се сдобия с пего; преследвам, гоня го,
мъчи се пи се докопам до нсго. да го зиноид, ли го
пиппи. ти го спечеля, ухажвам го; ф Ici sltcke mich
hlitci lin използувам го зи паривип. зистаиам, скри-
ням се. крия сс зад псго. използувам го зя мини,
прикритие. оръдие, яз съм скритият вдъхновител, под¬
будител. тин'и+ел, скритата пружина, из - му пускам
щинове. фитили, му внушавам нсщо. го вдъхновявам,
подтиквам, напомпвам. подстрекавам за нещо; || cs
sfeckf nicht viel hinicr ГНш гой пс с чик толкова спо¬
собен. пс се отличяаа с никакви осоВеп; качествя, спо¬
собности, пяма Вог зпие кйкви кичествя. дирВи, за¬
ложби, способности; || cs -11:11 etwas hlntia diesen Sacic
има пещ; нередно, мuегeрuотпо и тия работа, крие
се нсщо зил пея. поeелeтaa сс пд:яквa скрити цел с
пея- || er -ieht blntcr die-ca An-piciung lehr. als dailn-
liest-ckt зид гоя пяме: гой нижта пещо поиече. откри¬
ва а пего някакъв по-дълбок смисъл, отколкото а дей¬
ствителност, изглежда, сс крие а нсго; || das bitt- ici
nicbt älntnr ihe g—sucif тоиа пс очяkaaс ог пея; || er hal
alle Brücken blntcr -1:1 abgebrochen гой събори, раз-
руни исички мостове слет. зид ссВе си. пе остриш пи-
кякая възможност, отворени воргя за преговори. спо-
рязумепие; - hlittr dem Birgc wohnen auch Leute ш
хората ся хора; m другите (хорЯ) Имат мозък а 'тяиятя
си. и +е си раждани от майки- ф hinicn BücH—am sitzcm-
седя зид (пят) книгите; || -1:1 (Akk.) hinter Büciian
vcrgrabei заравям се в книги; || einen hinicr dl— Binde
gleßem ганрътвам етпи чашки; || efwas hinter vca-chlos-
-степ Türtn bceatcn съвещаваме се. обсъждаме псщо
при закрит; врати; || i:i komme hinicn die Wihahnit,
hlittr -cimc Geheimnisse. -сте ScHllch— откривам тс-
типагя, лобирам се до пея. по тайните. спатиите му.
откривам му тайните холове, спатии; || mit etwis blntcr
d—ш Bergt Häkten крия нещо, пазя го и гайпя- || dis
kannst Cu dir hiitti den Spiegel sticken говя можсн ди
ст го идигнен (зид оглeдрного), ли си го запазиш за
спомен; || blnt—e dcm Mond, ШГпТсгт Mond sein п—з—д-
ничаи, ретрограден, изостанал съм пятид, имам до-
потопиш разбирания, схващания, възгледи; || ihn Hin-
T—rs Llchf /übren заблуждавам, подвеждам го; || hintne
Schloß und Rlcgcl sitzen лежи зид решетките, и затворя;
© се bal - cs Tiustdick älntcr den Ohacm голям, тзпсчсп
616 Hl—terbeln
хитрец е. хитър с к—то " лисици, пе с вчерашен, пе пасе
трсва; ш дяволи надхитря, премята. подкои—и—, пи дя¬
воли цървули обува; || nr isf noch nichi trocken blntie
d—n Ohrnn още му устати миришат па мляко, още има
жълто пя уе-ргя; още ни хляба вика „папо“; || -cänelb
cs Cie älnlnr dic Ohrcn нека говя ти Въде обичка па
ушите, тaкрти си тоиа кято оВичка пя ушите, имай си
го гони едно пяум, помпи кога съм ти го кизрн, каки;
съм -'m казал; || lim ein- blntcr dl- Obeen geben nндсБaм,
зашивам, оВърсним му елин. едни, удрям му етип
щрмро, залепвам му етпи плeспmир; || -in—n blniee die
Obren bcCoimcn изяждам стин нямяр, едпя пнeспmия;
® wie Hiben dl— Hällti C—s Weges -chon binine uns из-
м;пaти сме вече половинята от пътя, прехвърлили
сме всче поновmпргя път; || das bube ich schon älnlnr
nie тови е всче зид гърбя ми, отхвърлил, свършил,
преодолял съм го, ;-ъонин съм се иече ог него, разг.
отби. съм си исче грижата, тур. тяйнeго зи пего; ||
Cas will 1:1 -cin—11 bintnr mir habtn иским бързо па
свърши тия р-боти, ди се отърва от нея. ди си отбия
-ия 'рижа, тур. това 'яй.; колкото се може по-скоро;
|| ici hahc ibn well blntie mir gcii-sen отишъл съм
мпого по-напрет от псго. изпреварил съм го, пад-
мипил съм го тaнeтe и развитието, nоет;жeп;д-a си;
ост-ни. съм го пртeчe зил ссбе си: || се wollle älnlnr
nlr nichi Zurückbleiben, ist blntie dem Leistungen 3—e
anderen zurückgeblieben гой не искане ли остане по-
пазид от мспе. изостриа зил другите в успехи. пости-
женият; си, дрч'игe го пядмипахр, изпреварих; с по-
стижепняти си; © er hat all— scinc Kollegin hlnite -1:1,
Cas ganze Volk siehl gcecЬIöescn binine iin всички ко¬
леги си ня пегов— егорпр, с пего, стоят зид гърба му.
го поддържат; целият пирот сто; спло+еп к—то степа
зял пего; © er hal ein bewcgics Lehen. schon aliirbanC
binine -1:1 той ими Вурси живот. бурно минало, пости
любовни приключепия и мипaного; || das ScHwcaett
liegt hinicr nie пaй<мьтпо-о вече мипях, поeсньрл;с;
мпого мипи, малко острия; мип—л съм исчс моста; ||
blntte С-е Tü- Ah-chl—C nehmen сбогувам сс по ип-
'.нИски, зил ворmргр; измъквам сс, Вез ли сс сбогувам,
по чорап;; «ф> die Pftrd— ЬГпТсе den Wagen -pannin въ¬
рни псщо пиопаки. впрягам конете зад колата; © 3is
UiittisTt zu voad-est kehren обръщам нещо наопаки,
с '.инати патолу, с коркр-р пагоре, извъртим, изопа¬
чавам. преиначавам го
Hinterbein, dis — 1:i -Teile, -сТ/с mici lui die Hin-
tirbiini изправям се ни задните си кряка, опъвам сс.
търпим сс, противя сс, опирам се. уnоретБЧБPМ, опъл-
тaaм се- прпоя'Pм сс, опъвам каиша, даним си зор
М^стЬо—ge— — lim etwa- hint-ihrlngen донасям му
псщо. правя му топос, тайно допесепие, осведомявам
го тайно за пещо
hinterdrein — <£> blitnrdiili hat nun gut rtden кито
се прек-тур; колита, умници мпого. пътища мпо'о
Hintere, Са- - - - ihm dcn Ulnlirn vtrsoHIen. verHlnem.
3^13^!, vollbiutn пятупв—м го. пипертащнам го.
пил—'ам 'о по задника, панярнам, съдирим му зи-
дпики от Вой; || lim im den Hintren Cnltcien лижи му.
ближи му залпики; || ihn F-u-e тТее d—m Ulninrn
iieHen подтиквам го, дивим му рориа, тур. зор; ||
еа sclzl sich gliit aul den Hlnlcen щс седне па тaдпuкa
си ог учудв-не, изненада; || -а bal Hummeln im Hlnlirn
гой им; циганска пспел па задника, пе се свърти пя
едно място, върти се като кялрйджuд, ки—о ръжен,
има нъгррeи а залпики; || ich. nöchle mich im Cen Hlilcrn
beißen иде ми ди сс тяхрпд зи залпики ог яа
Hintergedanke, die — се l-l ohne HInTtrgtdiiCtn той
с човек без задпи мисли. без скрити, задкулисни ни-
мерения
brntcrgehen — er hil Mich schändlich. aufs scHändlich¬
-.- hinTergangcn той мс измами, изигра потло, по
пай-подъл начин; || cr hal -cimc 1rus Mit ihinr 1itumd1n
binftrgiigti гой изневери ня жспи си с приятелката
й
Hintergrund, die — -IcH (Akk.) von hcllcn Hintergrund
3^111:1 ahhibcn очертавам сс. откроявам се ярко иър-
ху еБeгния роп; || 1м HIntergruiC sitzen, stehem ссдя,
стоя а тъпото, в сянка. па заден план; || -1:1 (Akk.)
'm HlniiegeunC hilten държа се и сянка, и пъното, пс
излизам пя преден план; || lin in d—n HlntergrunC Crän-
gcm изmняекврм го па затеп план. ред. а сяпкя, ня
залпо място; засенчвам го, поставям го а сянка; || er
lilii, rückt in den Hintergrund гой сс оттегля в дъното,
пя зятеп пляп, а тъпото пя сцената; || dl—s—s Problem
sieht 'm HliteigauiC таз; проблема стон па заден
пляп, па второ място, пс е толкова aкгчялпя, важни,
е ог второстепенно зпиченис; || 'm HlntiegeunC bl—ibrn
ост-и-м а дъното. и сянки; || umg. etwas 'm Hintergrund
haben държа нсщо зи (в) резерва; © Cin Hintergründe
Сее Ercignls-c тaд:улиспягa стряпа пя събитията, тай¬
ните подбуди. скритите твиг—тел; ня събитията; || die
Sicä— bul Hintergründe оPB;тргр имя тайп; подбуди,
преследва тайни цели. а дъното ня тия работи има
тайни замисли; ;м— си крушки опашка; || C-r bl-toeL
-ehe HlntergrunC —Гп—- Erc1gn1eece историческият фон,
историческата поткл—ткя, обстановка па едпо съВи-
тие; || 3is hui cincn reil—n Ulitiigiund това имя оeaлп;
оВосповяпие. рeaнпр предпоставка, първооспона
hintergründig — cin hintergründiges Lächeln зaгрдьчпр
усмивка; || 3us Uiitiigründigi des Lebtne загадките,
дълбоките причини. двигател; ни живота
binterhuken umg. — da nuß мап imt-chiedem hlmTer-
äaCem тук трябва решителпо ди сс действува, пристъпи
Hinterhalt, der — Гм Hlnliiäiif liegen. iau-м лсжа.
а засили; тебпа ог засада, скрито- || iin aus -einem
Hlntiibaii locken поимрмврм го ди излезе от скривя-
.ището си- || ihn aus dem Hlittihalt überfallen пяпрдям
го из зрерпя, като изневиделица; || ihn 1m den HinTerHalT
lock—m примамвам го а клопката; || 'm einem Hinienbait
ginaten попадам а клопки. тяеада; || -1:1 (Akk.) 'n dem
Ulitclbalt lcgcm зятягрм а засити, усгройаям му зи-
с—та, де6п— го скрито, из засити; || aus d—м HlntcrhalT
btrvoibrtchti изскачам ог засадя, като изневиделица;
II an ihr cincn Hinterhalt Haben имям опора в нсйпо
лице- © obne HliTtrbilt откроиепо, без дя крия, Вез
задпи мисли; || ein Angell/ aus den Hinterhalt атака,
пападепие к—то изневиделица, из заситя- © umg.
etwas Гм HliterbilT haben имам псщо а резерви. а запис
hinterhältig — —in hInTtrbältIgtr Mensch коварен. по¬
таен чоиек, чоиек със скрити помисли, намерения; ||
eine hinterhältige Politik betrciben водя коварна, твч<
л;тпa политика
Hinterhand, die — im die Ulni-rbinC -clm нмям по-
етeтпa ръка прн игра пя скат; © Tür ihn tTwae im den
HlittibaiC bähen вдигнал. зяпизил съм му нещо за
ятепе
hinterher — <$> ЬГпТсеЬ-а sich. cs leicii aus — hlitcehcr
l-l man an klügslen — dit besten GiCanCtn komMen
Hinterher като се прека+ур; колата, пътища мпого,
умници мпого
hlnIcrherkleckeiп umg. — mil eiwas h1ntirhirgek1neCnrT
Conmnn изоставам : пещо, пя опанкита съм с пего
hrntceherlaufen — сГпсш Mädchen HimttrhtriluTtn ти-
чам подир момиче, гоня го; || einem Dokuient Ип-
icrHtaläufcn тичам подир документ, паправям пърти-
па, понaгрм голсм; усилия да се спаВдя с пего. ходя
по мъките
hinterhersel— — i:H hin seh' hlittrhta мъча се да сс
спаВдя с пещо. nонaгрм големи усилия па се спаВдя
с пещо. па сс докопам то псго; © in -Twas, Mit seinem
Leistungen HimttrHcrseli изоставим а пещо, последен
съм по успех. пи опянк-т- съм в постиженията си
hinterlasse— — Spuren, clm großes Vermögen ИпТ-еки--
s—m ост-вям слети; ост-вям след смъртт— си голямо
състояние; || den Eindruck 111.1111---!, als... — оставям
впечатлението, кято чс ли, сякян...- ® H1mtcrlueeric
Wirkt посмъртни съчинения; || er hlntieiinß mir, Ilnin
zu sagen. daß... той ми поръча ли Вш предам, чс...
Hint6ilаsseпscbuft, die — die geistig— H1iicilä--ti-:häfi
dnr deutschen Klassik духовното пяелeпсmво, пяследие
пя немската класики
hinterlege— — Geld, WirfeäeЬin bei einer Bank hin-
tiriegin депозирам пари. ценности в бапка, оставям
ги па съхранение; || —in— Unieaecirift-p-öb— hintiaitgii
подписвам сс. п—иам подписа сш за проверка
Hinterlist, die — —.№- Curcb НГи-екГ-! tritichii по¬
стигам пещо чрсз хитрост, лукинство- || ohn- iii— Hin-
t—rklst безхи+ростно, откровено, без зидни цели, па-
мерепия; || . voller 4111—111-1 изпълнен с вероломство,
коварство
hinterlistig — —im 11111111-1'8-- M-ns:i, Blick конярсп
човск, поглед- © umg. scherzh. etwas zu Hintiriisfigtn
Zwecken verwenden употребявам пещо зя задпи цели.
грубо да си обърша тяпп;кр с пего
Hintermann, Ccr — dl— Uliit-iänin- dn- Put-:bc-
скритите вдъхновители, nолс-оe:яmeлu. оргапизатор;
ня бунта. преври;—
Hintern, - dtr — s. Hintere
hinterrücks — ihn hinteraück- iis:iinßcm, crmordin
трето;лиям го откъм гърби, уВииям го по,пно, кои—р-
по; ! ein Lind hInierrÜcks ligriiTtm напипам коварно
страна; || iin hInTtrrück- verleumden клеветя. очерням
го зад гърби му; || etwas Hinieaaück- vcrkuuTcn про-
тиним скрито, тайно пещо
Hintertreffen, dis — umg. hei etwas ins H1nTtatrc1Tcn
giiätin, kömmci изоставим. изпатим а неизгодно по-
ложепие, претърпявам неуспех, пренебрегват ме, опе-
пOPвgрняm ме, бивам унижен. онеправдан, попижсп,
оставам ни сухо, с пръст а чстргр при пещо- || ihn ins
UInttrTrtTcn heingen опеправтанам го, пренебрегвам,
eл;мипиоям го, nоегрвдм го а неизгодно положепне,
ставам причипа ли Въле пренебрегнат, заобиколен; ||
ici hin. beTndi mich 'm Hininrtrtfftn ;тоетяпял съм,
пимирим се а неизгодно положение, " загубил съм нг-
рита. изигран, пялхитреп, па опанкити съм
hintertreibe— — ich blnlirletlbc sein— Pläne, -ein— Bc-
nÜtungen осуетявам nнaповeгe, чсинид-я му. попреч¬
вам пя плаповете му
Hintertreppe, die -- das -'еЬ. nacb Hiiieria—ppe au-
това излива лон, долеп икус, евтина еeпзаиид. с бок¬
лук. Bьлaот
Hintertür, dl— — Curch die HlniiatÜr cindringcn, eni-
Cömmtm. entweichen прониквам, нмъкним се вътре,
измъквам сс. избягвам през тaппa-р ноP-я. черния
вход- || zur Hintertür wieder hieilnkommen от елнити
вOPTP ме изгонват. по сс връщам пик през тaдпргa
Брата; || etwa- duecb ein— H'iie-tür vtrsueitm, eln/übein
опитвам сс ти пробутам, прокарам пещо през тaдпргя
норmр, пeофииmянпо, по нтория ничии. ли заобиколя
закона, прраилпикя; || ich lasse mle noch —'ne Hinliriüi
hi—wcg 617
olfcm оставям си отворени още едни вратичка, въз¬
можност да се измъкпя, зи отстъпление
Hi—tertupfi—gen — 3er kommt he-tiimt aus U'nier-
tupiingin гоя идва положително от село, от горита,
е селяк, селеплур; а гората орсло, трева пасло; || so
Cann man doch nur 'n Hinttituplingcn hcrumläuTcn сам;
пя село може да сс хоти тик— облечен; ходи оВлечепя.
сякаш ; тон.— ог дълбоката провипция. от село
Hlnterwälder, С-е — im -tiner Kleidung ist cr Сее rilme
Ulnitrwäldta носи се кит; селянин, сякаш е ог дъл¬
боката провипция
№-161x1616— — die St-u-en himttrzichtn укривам, пе
п.—щим лянъци, декларирам по-малки доходи зя
облигане с данъци
№—träume— — ich iräumt vor Mich hin мечтая си.
упессп съм в мечти, блянове, 'летим замечтано прел
сеВе сш
hintun — ich w—iß nicht, wo ici iin hlniun soll по лице
(физиономия) ми с познат. но пе сс сещам откъде го
познавам
hinüber — 3er Tilicr. Cu- Kleid ist hinüber чинията
сс счупи, отиде, -а сс пе видя, хиръкпя, стани пя две,
пя късове, па со., шег. ожени сс- дрехата сс е скъсала
исчс. взели си е всчс двете пари, с иечс зя боклука, си
; изпяла иечс песента; || се isf hinüber той мина отвъд,
пя отсрещна—; страна, прекоси ул;ииmя, мнпа отсре¬
ща; -ой зимния зи опя свят. се пресели в ияретн;т;"
ня о+вълпото, хвърли топа; той потъна а царството
па съня, в ;бд-ид-р ня Морфей; той направи 'лавата.
сс папи; разореи е, ррл;рр, изпя си исчс песента
№пübeigieife— — -twi- greift im ein indcnes Gibiit
Hinüber пещо пявл;тя а (обсега пя) друга област
№nüberschlagc— — ich schlage mich nach rcchTs hinüber
премятам се. обръщам се пядяспо; покизиим уклон
надясно, отивам надясно
hinüberspiele— — ins Roll binübtaspitiin бие, утря пи
червено, имя червеникав пюрпс
hi—überwechseln — auf dit undere Straßin-elte bin-
ühirwceЬstii мипиним па gрутрmр, отсрещната с-рапи
пя унииата. прекосявам улицата; В zu cincr änCiren
Piatel, in eimim undnatn Beruf binübcrwcchscim прехвър¬
лям сс а друг— партия; промепям професията си
hinunter — den Stron h'nuntnr по течението пи ре-
кита; || umg. HinunTer mif d—м Biee изпий бирата
bi—uпtcebri—geп — ciwas, lin HinunTerbrIigem еиялдм
пещо; придружавам го то долу; © kiinin В'---! ЬГп-
unitrbiiigei können пе моги ти поe'лъmпя пито залък;
залъкът ми засят; пя гърлото
hi—untcrlaufe— — nlr lief cs tl-Cikt den Rücken binuniea
ледени тръпки полазиха по гърби ми
hmunterschlucken — eine Beleidigung. viel 11^11—'-
scHIucKen MÜ-sen преглъщам обидя, принуден съм па
nо;гтьтпи, понеса, изтърпя мпого пещо; || ich schlucke
es ii-bea blnuniei по-аобре ти го премълча
bi—üпteespüle— — umg. rinin Kognak, s—im—n Kuiitr
mit h'lllgcm Schnaps hinuitca-pül—n метням етна чашки
коняк; упяаям мъкити си с евтина ракия
hiпuпtcrsIürze— — er -türzin dl— T-ippt Hinunter гой
сс спусна, из-ропо.; по е-ът6итa, пална, сс строполи
по стълб-ти- || zun Fei-iea blnunlei-türz-n хвърлям се
ог прозореца; © пеШгсас Giä-ee, das E-scn hinunlea-
-türzim 'явоьтврм, мегиям, обръщам няколко чаши;
uзпънmБPМ, изплюскнам п—бързо ядепето
hinweg — hinweg махай се- обирай си крушите от¬
тук; па те пдмр; || hinweg von hl—r ли се михнем, да
618 hinwcgle-ken
бягаме оттук; || üb-r da- ganze Jahr Hinweg прсз ця¬
лата годипи; || na ist Hinweg той сш отиде; || icb hin
danüh—a, übte alle Vorurteile Hinweg итдm'пяm, издигнал
съм сс пил говя, пил тези предразсъдъци, преодолял,
превъзмогнал съм ги. отърсил съм сс отдавна ог тях.
отляния иече съм ги надживял
hinwegdenKcn — ici kann ihm mir gar nlcit mehn bin-
wtgdenKtm пе мога да си предстиня животи без пего
hi-wegeHe— — über etwas (Akk.) hlmwcgcilcn тяеяпрм,
зятeкирм, споменавам. отминавам пещо бегло, пи-
бързо. пе му отпивам зпачепие, нужното ипимяпие,
едия го докосвам с поглед, погледът ми сс плъзга по
пего, минива пял пего
hinwegfegen — ein System iimwigfigem помитам сис¬
тема; || über etwas, ihn iimwegfigem пе обръщам апт-
мание па пещо, пя пего, едия го докосвам с поглед
W-weggehen — üb-n efwas, ibn iimwtggtHin отми¬
навам пещо, пего. без да му оттам нужното иниманис,
оставям го, без да му обърни внимание- || nan Cann .
nichi über dic Tut-icicn ilnwcggtiem човек пс може да '
препебрегпс фактите. да сш з-твори очите пред тях.
па ги отмине незабелязано; || mit Schweigen ühnr eiwas
(Akk.) HimwtggiHnn отмнп-вам пещо c мълчание
hi—wegbelfe— — iir üh-n efwas (Akk) iinwighiiTcm
помагам И ди преодолее, т— з-Враии,’да прежали пещ;
bi—wegkpmmf— — üb-r efwas (Akk.) iimwcgkoMMtn
преодолявам. прежали—м псщо
hi—weglese— — üben die F-il-r Himwcglcscm пе обръ¬
щам ипимяпие ня грешките при чстспс; чета, без а—
ме смущават грешките
% hinwegraffen — die P-sl hal viele Men-ciem Himweg-
gceilr тчмигa отпесе мпого хора, покоси животи пя
мпого хора
hiпwegiede— — übte die Гäteäcicm. dit Köpfe iim Weg-
rtdtm говоря, без ли се спирим пя фактите. без ди
пържи сметка, 6ез па обръщам внимипие пали слу¬
шателите ме разбират; © die Tlteäehtn ка--—! sici nicht
Hinwtgrtdim фактите пе мога- ди се премълчат, ли
Въдят отминати, пренебрегнати
hinwegsehe— — übna etwas (Akk.) Hinweg-chen — 5.
Hinwegeil—m
binwegseIzf— — sici (Akk.) übt- efwas iimwtgstt/cm
преодолявам пещо, пе му обръщам, оглавим внима-
пие. тпичeпme. поставям се, излиг—м се нит пего
bi—wegIäuscbe— — nlcit- Cann dirübnr Himwcgtäuechtn
пищо пе може ди заблуди, че тона пе е —яки, пе е а
състояние ди скрие, пи замаже истината, фактическото
положепие; || ihm über dl— wirklicHc Lage h1nwcgtäu-cHtn
скривам фактическото положепие. заблуждавам го
кяк стои а действителност въпросът
hinwegtröefim — ni:ils könnit sl— Curübnr hinwigtrös<
fen пищо пе . можене ди я утеши зя загубиги, па я
накари да я прежали. забрави
Hinweis, den — iim elmem Hinweis geben тиним му
указание. посочвам му пещо; || unltr (м1Т) Hinweis aul
dis nächsie Kupli—I c препратка към следията '.ph—
hl—weisen — uul etwas (Akk.) Hinweisen посочвам
пещо. обръщам ипнмяпне па пещо- || ihn auf einem
F-ilin, ein— Gt/ahr Himwelsem обръщам му внимание
па грешки, че го грози, заплинвя опасност
hi-wende- — sic wanCle sici zu ihm hin тя се обърна
към пего- || umg. wo kinn man sici nii 311-—' Frage
hliwtndcn към кого ли се оВърпе чоиек с този иъпрос;
© Cen Kopl, s—im— Augen zu ihn Hinwtmdtm обръщам
глрвр, очи. взор към пего
binwerfcn — 'Нм —fwas hiiwtrTtm подхвърлям му пе¬
що; © clnc Bemerkung H'mwirTtn подхвърлям забележ¬
ки; || seinem BeruT. dem ganzen K-am Umwerfen захвър¬
лям, изоставям. разг. тродзвям професията си, за¬
хвърлям всичко- || Cas Leben iinwin/cm захвърлям жи¬
вота сш к—то непотребна' вещ; © cr warl sici von iir
(sic) hin -ой сс хвърли в нозете U; © ein puai Zeilem
bim winfcm пяхньртдм набързо . няколко реда
hi-wlrkc- — lui itwäs "(Akk.) ilmwIeKcm вьзлeйеmач<
ирм, сълeйсmичирм зи пещо. ок-знам влияние върху
пего
hl-wünschen — ihm UnwÜm-chcm. wo den Pfeller wäcbst
прищим го по дяволите, поврага, пожелавам му да
сс запилее. тя ди пе се види. мътните па го отнесат.
'ди го вземе мътнит—
Hinz — Hinz und Kunz куцо и сляпо, кьораво ш
с-к-то, хора ог кол ш въже. всякаква паплач, пасмипа,
всякакъв рОд хора. По името на немските импера¬
тори, които най-често се казвали Хайнрих или Конрад.
Хинц и Кунц са умалителни форми; разг. Сульо и
Пульо; || er hat es Hinz unC Kunz in/ähil гой го р-з-
прани ня всички, па кого;; свърне, когото срещне. пя
целия свят, ни Сульо ш Пульо; || dis weiß Coci scbon
Hinz und Kunz пяма човек, който па пс знае товя,
целият свят го зпие; © vom Hinz zu Kunz gnicm. rcmntm
тичам от чоиек ни човек. ог едно митарство па друго
hl-zlehen — Wolken zieiim im Himmel hin облици
се носят. плуват пя пеВето; || /1ei(—) hin im Faltdtm
върви ст с мир; © die SacH— zitif -icb über deii Juhrt
hin, zog -ici hi- zum Ab-md hin риВотати сс протака,
сс влачи, се бивш, сс точи, се разтакана веч; повече
ог три години. продължи до вечерта; || 3-r Prozeß
wurde immee wlcCcr Hingn/ogcn процесът сс проточи
до безкрайност, исс се отлагаше, сс протакане отпоио
и отново; © cs zog mici unwidcrsIcHlicH zu ihr hin
неудържимо ме влечеше. теглеше към пея, чувствувах
непреодолими симпатия към пея; || ici Tüilt mici zu
ibn ilngnzogem чувствувам се привлечен, чувствувам
влечение, симпатия към пея; © еа zog sic zu sici iin
гой я привлече към сеВе сш
hlnziele— — auf etwa- (Akk.) hlnziclcm поeелeлирм,
гопя цел, пр—ия намек, намеквам за пещо; || worauf
zickt das iim какво иска та каже, какво цели. гопи,
преследа— той с тоиа, пакъде бие -ой с тона
hl—zukomme— — cs Cun zu allem Unglück noch Hinzu,
daß... пя иян;то нещастие отгоре, оггоре ни всичкото.
кито капи: (пискюл) пи исичко ' се случи и тови. че...;
пе стига гои—. им;..., не стига че бене нещастен, по
и...; || Coiit noch etwa- Hinzu още пещо желаете ли
П— купите, гои— ли с всичко; © vi—lc Neugierige Cumtn
Hinzu присъединиха се.. придойдохи мпого любопи+Нн-
© hinzu komMi. Cuß... към тон— трябва па се поВянт.
чс...- || ein neuer Ui-tanC ^11. Hinzu към останалите
трябва п— се прибави. спомепе, изтъкне, ' отбележи
едп; ново обстоятелство
him2u-—t/—m — noch einige Biierkungem iinzusct/cn
добавям. прибавям. папорням още пякон забележки;
© ici --./Те mici Hinzu седнах ня мрергя при тях
hi—zuzlehc— — mchacrt Ärztc hinzuzithtn привличам
за съвет няколко лекари
Hinzuziehung, die — unte- Hinzuziehung vom Sa:Hvee-
-tändlgem : помощта, c участието пи вещи лица
Hiobsbotschaft, die — iim cimc U1öЬ-ЬötecHuTt bringen
тон-сям му лоша. тлок;6пи вест
hippokratisch — Cus HippökauT1eeHe Gte1:Ht пред¬
смъртна маска. хнпокр—тоиска -маска; лице. белязан;
вече ог емъоггр (изострен, нзшилсп пос ш хлътн-ли
дълбок; очи)
Hirn, das — ici /trMiattae mln da- Hinn, sfninge ' mir
Cas Hirn an измъчвам, блъскам си - мозъка, главата си
пад пeщО.пяпpд'Ям мозъка сш. разг. блъскам сш яп-
гелите пад rпe'о- || ' isi din-Ce- GtdinCt d-im-m Hirn cnl-
ep1umgcn -ря . мисъл в твоя мозък. а твоята ли '.ив;
сс е родила, твоя ли е тая -пея- || 1:1 quäke nlr das
Hlnm nich ciwas ab мъчи си мозъка п—д пещо. разг.
блъскам си ангелите пад пещо; || mit Herz und Hinn
: луна ш разум
' Hirnfatzke, den — ein НГм/аГ/ке sein маниак, гран¬
доман, смахп—m. пинчаиичяв, завеян, голям фантазьор
съм
Hirngespinst, dis — etwas füe ein Hirngespinst hailtn,
erklären смятам. считам. обявявам пещо за ряпmятmд,
прязпи илюзии, за плод пя въображението, рожба пя
ряпгят;ятр; || ' Hirngespinsten nacijagem преследвам
химери, гопя илюзии; повличам сс по илюзии, химери;
|| sici (Akk.) im Hirngespinsten vi'licncm губя се а илю¬
зии; живея с ряптят;;. химери; || etwas als H1rngtepimeT
abtum отхвърлям пещо като персалпо. кит; рожба.
плот пи въображението- j| sicb (Akk.) mit Hlrmge-plm-
-Тсп ubquälen измъчват мс рртпu ряптяемргори;, шлю-
зии, а плеп пя въображението. пя ризи; илюзии съм;
|| Hirmgc-pim-lc haben стритим ог нилудннчяаи иден,
ог разни ряпmяз;u, аъобрязяиям ст разпи небивалици,
виждам несъществуващи пещи, привидения
hir—issig — bianrissig sein смахнат, побъркан, тавeдп,
душевно болен. умопоВъркап съм, разг. откачим цеп-
тоилпо
hlrnveebeunnt umg. — clnc Hiriverh-ännie Idee прлчд-
ннчява, ш-пт-ня. емрхпя-я. завеяна тлея
HlrscHi 3-r — berl. umg. cr ist cin Hiae:h той е факир
а специалността си. вря. и кипя. е в пея
Hirt, 3er — <£> wlc den Hlri. -o die Herde какъвто
овчарят, тикови ш стадото; какъвто бащата, таквнз ш
дец—та; «ф» wann dl— H1rl—m slci zanken, haben die •Wölf—
1'111- Spiel к;'—то терм— се карат. третият печели;
(когато овчарите се карат, вълците нападат стадото)
historisch — —in hl-tonl-ch-r Augenblick исторически
миг, момент; || ein Hisfor1echis Daiun историческа,
паметни пати; || 3—n iisfoeischc Mät—r1äli-mue истори¬
ческият материализъм- © das i-l von Hl-toil-chtr Trug-
we'le гои; c ог историческо зпичепшс. измерепие; || dis
i-f in das hi-toii-chc GeseheHem tIngnorCitt -овя е ' вляз-
.; а страниците ни историята- В h1-tö11e:H belegt нс-
аорически доказаи, документиран; ф scherzh. h1etö-
rlsci -ein истеричен съм
Hitzc, die — ist das cimc Hitze —ма че горещини. жеги,
пек; Вина си я горещипига. жегата- || gküi-ndc. käh-
itndt, wühlende, ttuill-ci—i brütenCe Hitze палеща, пи-
рялизиррщя, скои—ващя. адска горещина, жеги; ма-
0Pнд. зпой, пек; || dlÜck—ndt Hitze liegi übte dcm Lind
тежка зялухя, тежък зной лежи, трепти пад етррпитр-
<£> eime Hllze irtlbl dit amdeit клин клип избиня; ф er
rndtTi sici 'n Hlizt той сс разгорещи. разпали. въз-
пламсни, запили ог собствените си думи; || er Cal,
gerlit in Hitz- той сс разгорещи, пламни ог възбуда.
гняв; || ihn 'n Hitze bringen никирвам го л— кипи;, ли
пламне, ояздпоснрм. предизвиквам го; || umg. im 3er
Hlf/c des Gcfncbfes а разгар; па ор6;гргр, спора, а
трл;е;ятр, общити възбуда, бъркотията; увлечен, ули-
сап а ор6;гргр. разгорещен, възпляменен ог речта си-
|| im Cen Hlf/c dns Gt/c:bfis das Wichtigste v—rge--tn.
übcrscHin а залисията, общата възбуда забравям, про¬
пускам, пе виждам паИ-нижпото- ф fliegende Hilze
кратки пристъпи пя високи температури, ня трескя-
топ.и вълни; ф im 3er inslcn Hitze а първия пристъп,
изблик пи 'пдв; ф hei gleichmäßigen Hlizt ttwäe backen
hoch 619
пека псщо при чмeоcпр, постоянни температура; ©
nach des Tages Lust und Hitze слсд изпълнения c тежък
труд ш грижи деп; слет eжeдпeапид тежък труд
hitzig — ein bilzlgca Kopf. Klip/ горещи глава. киб-
оmmл;д човек- ожесточени, разгорещена борби. битка.
оязпятeп бой; || er wird icicbl Hitzig. bal eine Hitzige Art
гой избухва. кипая лесно. е мпого спрmсяa, избухлив.
е разг. киBрmmнmд, лют човек. лют с като ос^- || nur
nichi -o iitzig само пе се горещи толкова- само по-
спокойно, без афект-цин. Вез псрат- || Hitzige Worte
пуми, каз—нн а изВлик. пристъп пя гпяв- люти. остри.
ядни думи- || -in Hitzigci Woafwncbscl остро пререки-
пше; ф rin— Hitzige Kiankheil остра. акутна болест- ||
hilzigns Fleh—e висока трески
Hobeln — " beim Hoibrin Tällem Späne — wo g-Hobelt
wird, (di) fillen Späne покрай сухото гори ш Суровото
hoch — ein hoite Baun високо, стройно първо- || —'n
bohtr Beamltr висш сиповник- || die hohl Obrigkeit
висшата власт; || die hohe Sciul— класически гимназия;
|| dl— Hohn Scbuic висната школи пя жииота- вИсшя .
езди- || Hohes Haus уважаеми господи пародии прсд-
сгаинтели; || dl— hohl JagC .ов ни едър дивеч- || das
Haus isf zwanzig SlocCwcrCc hoci. ist (um) drei Stock¬
werke höine al- da- nächst— къщата е високи дв-песе;
етажа, е (с) тр; етажа по-високи ог съседпятя; || wir
woinen Ceci Treppen loci пи; живеем ни Третия стяж-
|| die Hohe Pfon.- Високата порта; || die Hohe Misse -
тържествена литургия- <£> hohen Baum fängt vl—l Wind
високото дърво е изложено пя мпого Вури; ф —'m
Mcnsch von Höher Ge-lalt. von hohem Wucis - човек c
висок ръст, Вой; строен. висок пя ръст човек; || —im
Mann von hobt' Genialität. vom hoh—m Simm високо
гепиялеп човек; чоиск с въза-шепи пориви, помисли;
|| das i-l lüe Mici vom iolem Imfcrcesc това прелстив-
тявр голям, извънредно голям интерес за мспе; е от .
изключителен иптерес за мепс- || etwas ist von HöHeа
Aktualität пещ; има изключителна актуалност- || Wor- .
le von höch-ter ElndringlicHkcit дълбоко прочуиствепн,
проникновени думи; || -Ic ist vom hohta Herkunft тя c
ог ррисгокоят•uчeн, знатен произход; ф 'm Hoiem Som-
iti а орттрор па лятото, посрсд .ято- || es isf hoch
um Tuge слънцето е високо па плидпе; ф rin hohl¬
Amt bekleiden заемам висок чшп, сан. висока служби,
иНсш чиновник, еиповпик съм- || cimc HöHe Meinung,
linen Höitn Begriff von etwas haben имам високо мие-
пие. възвишени предстаБа зи пещо- || von lohne Bil¬
dung, - von höhtm Gcisfc -cin и;еоко;брятоияп човек
съм, човек с гонямр култури. с възвишена. блр'оооппи
пуша. с възвишен тух || cimc hohe Bildung haben ии-
соко. мпо'о съм образован- || —im hohce Spiel -plelem
играя пя висок зилог; || er gcnicßt ein Holts An-ci-n
гой се ползуии с авторитет, престиж, с голямо ува¬
жени;; || in bohiM Anscicm slchcm ползувам сс с 'оляма
почит, уважен;;; || ein Ьöhne Ailcn iаrc1ehti дост-г-м
дълбока егрр;еm, дълбок; еmярнпн: || cimc hohe For¬
derung michtn поставям високи изисквания- || Hohe-
Fl-b-a häben имим висока температура- ф er rcCct
Hobt Tönt. im höhci Tönen говори високомерно, на¬
дуто, високопирно- фу:; сс- || еа schwehl im höhnrem
Regionen. GefaiC—m той витае c духа сн във висши сфе¬
ри, Бн—яе. поси се в облаците. живее някъде а стра-
гоефeорmр; || etwas vom Hohca Warin au- b-uri-licn съдя
зи пещо от високо гледище, становище. ог високата
позиция пя специалист- || boit Dingt 'm Kopf- biben
пося сс c големи пляпове, кросж;. замисли, зямнелдм.
620 hoch
кроя големи пещи; || Geld auf die ^Ье Kinie lcgcm
пестя Вели пари за черпи тай; скътвам сш. турям мил¬
ко пари пяс—ряна; || iin üb—e die Hoie AcHsrl imscicm
гледам го отвисоко. -зансоко, пяамеппо, високомер¬
но. пренебрежително- || cimc Hohe Nummer bci lim hu-
hcm поставен съм доВр; прн пего. ползувам сс ог не¬
говото благоволение. неговата бнягосктоппост- той
'леда с тоВро око ня мспс; || er 'n Hoier Pen-om ермuдг
гой. псгоая милост- личпо гой. жии-жнаеничъ: той-
|| etwas in ioicn Ebnen halten държи пя високи, гонямр
почит псщо- mата го. почитам го дълбоко; || cimcm
hoiem Ton lneehiägcn удрям висок топ пя пияпото-
|| das Hohe С горно до; © die ioh— GeistllcHKelt атсшето
духовенство- || dcn hohe Gust високият гост; || er i-f
jtlzl ein hohtr Henn, cin Holts Tlen сега той е важен
господни. голяма клечки. голям; тобрутро, порасна
му оPBоmяmр; поояспрхя му унитс; || den Hobe Adel
висшата аристокрация- || dl- hoie Politik. Diplomatin
висшата политика. тшпломяи;я; <*> hohe Stiigir läli—n
tinf който хвърчи високо, (той) ниско патя; кой+о зяпа
по небето, а кладенеца паля- който сс нзкяmeоия ви¬
соко. пада ниско; пс брой звездите. да пс падпен в
княлeпcия- ф v'—n Mann Hoch четирима туши ня Врой;
|| zwei hoch daci лее па трети стспсп, две ни куВ (23)-
|| der Berg l-l 80 Fuß hoch плапинита c високи 80 фути;
|| sic l-l Hoch im dcn Achtzigern, in die Acbt/lg, hoch
an Jabnen тя е близо дсветесет годипи, гоиш исчс дс-
ветесате- тя е аеч; ня преклоппа възраст; || -'— isf Hoch
schwangen тя е в напреднали Bоeмeпноет. скоро ще
роди- || in hobcr Sfcilumg -—Гп заемам високи служби,
висок сип, пост. чип. ниео:опоегяaeно лице съм- || Hole
Paotektlon—n haben нм—м високи протекции. протеже
съм пя силните ня лепя, разг. имам вуйчо влат-ки;
|| im hohem Ailea пя преклонни възраст- || Cas Hohe
Mlitcliltia дълбокото средновековие- © Hohe Ideale
haben имим възвишени идеали; || äoäen Zielen zustan-
bcm стремя се към възвишени цслш; || ein hohce Lied
възвишени пссеп; || dis Hohn Li—d Salomon'- пессп пя
песните ня С-ломон; || auf die holt See, 3^- loht Mein
hiiau-rudiM греба, излизам c лодка в открито морс-
|| den hoh— Noaden Далечният Север; || die Sc—. dl—
W—il—m gehen Hoch морето се вълнува, пивл-г-т сс аъ-
лпт; || dl— hohe Fiminzwcit фнпипсоангс мягпятн; ф
hoch in dic Decke springen.скачим чик по тянапя; || се
iaägi den Kopl. dl— Nasc hoch вирнин 'ливи, пе ииди
къле стъпии- вири пося сн, диви си важсп вит. държ;
сс ня голямо; надува сс кат; nчдki паун- голям — пе
му се стига носът с гричевя клечки- като върви, звез¬
дите чете; || das isf mir zu Hoch гои; c твърд; па висок
. стил зя мспс. пс 'о разбирам, непоня+по мн с- много
сложно е зя моя ум; || er ist hoch гой е мпого възбуден,
развълнуван; || cs gebt hoch Her цари голямо, нумпо
веселше. оживление, настроението ; весело. повишено;
виното се ле; в изобилие; те живеят разкошно, пя
широки нога, харчат. пилеят пяри Вез сметки- Ц umg.
wenn’- Hoch kommt а кряеп случай- пай-много; || sic ist
zcim odna —11. wenn’- hoch Coiil zwölf Jahn- alt тя c
пя десст или едипатесе; голини, най-много ни два¬
надесет; || er will Hoch hinaus (blnaui) той има големи
ямбиции, -ски да се издигне. хвърчи па високо; по-
мо'ва се до пещо поиече; || iim etwas Hoch änrcchnci
зачитам, оценявам му пещо кат; голям плюс, икт-в,
високи заслуги; зап-сиам. пресмятам му го високо-
|| wi— Hoch wollen Sir gehen колко пари, какво можете
ли патете. колко бихте ga.- пяИ-мно'о, каква цепя
сте определили ли ладете- || wie Hoch ist dl— Sunil
пя колко, пи каква стойност иъзл-тр сумата- || dis i-l
mle hoch zu sicien gekommen това ми излез; скъпо,
разг. солено, през носи; || dl— Siitem zu Hoch -pimn-n
опъвам. изопвам струните до скъсаипс; прекалявам;
|| —№3- hoch au/nehm-i вземам пещо от лошата му
стрипя- <$> wie zu hoch hinaus will. -tößt gcwöHnlich
oben an чукнял го гори-ят праг, ги видял долп-я-
коИт; хвърчи високо, пада пшско; пе брой звездите.
ди пе палнеш а кладенеца; <£> wer hoch sfclgt, TUlIt iltl
— wer hoch klimnf, dtr TUlIi hu-l който хвърчи високо,
пили ниско; ф er bul es Hoch und i-lilg, Hoch und Ttuti
ven-piocHin той го обеща няй-тържес—вено. мн д—де
пяй-тържестиен; обещание; || ee ist boci ge-tiegim гой
сс изд;'на мпого. направи голям; картери- || dir Ei¬
nigung war hoci. aufs höci-tc gestiegen възбудят; Be
'онямр, Be тост;'П-ла връхп—та сш точка. крайния си
предел; || der O-i li—gt 50о м hoch, liegf hoch мястото
лежи пя 500 метра височини, с пя височ-пи; || dtr Vogel
liirgi hoch птичката излита във атс-ните; || hoch 'м
Kur- stchcn котирам се високо. им—м високи ценя,
висок курс; || du -tch-t nie zu boci, als Caß 1:1 dich
verdächtigen könnit цсня те твърде високо, издигнал
съм тс ни твърпе итсок пиедестал, стоиш твърде в;-
соко зя мепе, зя ли моги ли те подозирам- -ф* wer Hoch
st—hi, Cen sielt nan weit който стърчи пад другите. се
вижда оmдялeтe; високите дървети сс виждат огталeтe;
ф diese Zahl dünlit nichi zu Hoch gegrllim -cin това
число пе мн се вижда твърде ';тямо, ми сс струва
приемливо, човешко- || nie ging der Hut hoch н—пкити
мн падна ог -зпенада. учудван;; просто тяпeмях; ф
hoch und niedrig — Hoch unC NicCelg знатни ш Велин;
Велин ш богати; ф etwas in höhcm Bog—m aus dem
Fenster werTem изхвърлям със зимях пещо от nрот;<
реця, запокити-м го пивън, изхвърлям го кат; фчm-
б;нпа топка; || cr -ilzl uul d-ш höhci Roß той сс държи
изв-соко, пядмепно, разг. пе можеш ди стигнеш носа
му с тричевя kл;тka; смята. че стърчи три коприл;
н—д гляв-те пя другите; || vom Hoben Roß aus urteilen
съдя ог висока позиция. високо 'летище. от висотата
пя своето положепие- || du durfsi dlcb nicii aufs hohe
Roß sitzen пс бивя да застаи—щ пя г-киви високи по-
т-цнд, ди сс палуБИн толкова, ли хвърчиш толкова,
ти смятащ. чс стоин три копрали пят гл-инте пи дру¬
гите- ф HöHe Fil-riage голсм;, велики празници; || —in
loht- Fest тържестнеп прязпи:; || dem hoben Flug seinen
Gndunken folgen следвам възвишения полет пи мис¬
лите му- || im hob—i Blüte stchcn а голям. пълен ррзивem
съм; || eine hohe Steaft erHulien п-кизват ме жестоко,
тсжко. палагаг м; тежко някязанне, г;ндма 'лоба; ||
Hoben Blutdruck Hiben нм—м високо кръвно пaлдгрпe;
|| mit höHti Tempo im dl— Kurvt Tuhrtn тяинияМ1 правя
завой, вземим зяной с голяма бързина. скорост; ф —im
höbn-ea Beamter висш чиновник, сяноапик; || ein höh¬
eres Wesen итсшс, възвишено създание; j dl— böh-ri
In-iunz по-ансна, по-горна съдебна нпстяпцня; върхо¬
вен съд; || 31— höbtrci Kreise висшите обществени кръ¬
гове; || die höhclt Mäihemäilk висни м-темат-ки; || ein
löbenlr Leirir '-мниз-илен учител- || iöiiac Tochter
ученички в средно девическо училище; подигр. обри-
товрпр госпожица, госпожици с образование, с гим-
прт-aнпо образование; || höhieen Ories EakumClgumgcn
rinziticn събирам св;тeпнд, осведомявам се ог по-вн-
соко място- || eine böicae Micbi. Gewalt grifl —in ня-
м;е-ся сс по-висши, свръхестествени сили, сили, които
пе зрв-едт ог п-нит- воля, ни които пс сме господари,
непреодолими пречки; || in Fällen höherer Gcwiit а
случаи, конто пе тян-едт от пас, ог пашити воля, при
поиооппи кя-яегоор;, стихни; || duecb höhcrt Gewalt
свине, порил- форсмажорни причини, поради пeтa-
вис-мн ог пищ—ти воля прнчнпн; || was nr riCci, l-l
böhe-e- Blödsinn каквото говори, е пълни Везм-сл-ця,
ся глупости па княдояm, е велика, висша глупост; Ц
höbe' binaul g-ht'- nicbt mthe това ; върхът пи без¬
образието, прхрлеmного, 'нчпосmгр; поиечс от това,
зприне му к—жн; б-на си го тон; нрхрнсгво, тая 'лч-
пост; <ф> je höh-r die Glocke hängl. je biiicr -1- klingt
колкото по-в-соко виси кимВ—пата, толков- по-чисто
знъпи; ф an Höch-tti Stellt vorsprichcn поискням ти
ме приемат а пяй-н-снатя -псгяпцня, обръщам сс към
пай-внсшата -пстянц-я; || 31— Ьöchett Stufe erklimmen
изкачвам се пи пай-в-сокого |нрй-гооното) стъпало
ня йeрррснтecкаmя е-ълBния; || Cas böcä-fc Gul ви-
снето, върховното благо; || 3'1-11 Beruf stillt dic böch-
-ten Aiford-iungcn тaт- професия поставя крайно
(извънредно) високи изискнипня (към човека); || cs gc-
111:11 nie zur höcbstti Ebee извънредно 'олями чсст
; зи мепс; || zur höeЬsTii Znfr1tdtihtiт irhcltcn р-бо+я
зя общо зрдовонегно, безупречно, крайно съвестно;
|| in Ctn höcЬeTti Tönen sehre1en, heulen крещя. плачи
сьоиeоизт;оиmeлпо, плачи, ги сс късам, ти сърцето т;
л— ' сс скъса от жалост; || aul böch-Tci Ebene ня пяй-
н-соко оaБПишe, ниво; || Cus ist von höcЬeT—r Bedeutung
тоеи е ог -ЗБъпоeдп; важно зпачеп-с; Ц es ist äöcb-tc
Zeit, umg. böch-ie Eisenbahn, 3uß du g-hsl кряйпо време
; вече да вървин; || im böch-tir Nol, Ge/ihr, Eli— -iln
и крайни нужди съм; тяnлрщнр мс голям; опяспост-
Вързам извъпредпо мпо'о; || nach den Höcbslcn -lie¬
ben стремя се към прй<БътБ-щeпоmо, към възи-нен-
-деал-; || die Somit- -1—11 in ЬöcheTtr Blüte .ятото е
в пълпия с; оит'яо, разцвет; ф ein ЬöcheT lilcbtsinnigcr
Mcnsch един коийп;, извънредно, прекомерп; леко-
поPвeп, лeком-енeп господ-п, човск; || böchsi lang¬
wellig. überflüssig извънредно, коийпо скучно, просто
ди си умрен ог скука; съвсем -зл-нно; || Ьöchet wiki-
Conmen поВре ; понъл; сякаш господ го ; пратил;
© шТ- ЬOcheTt (zun höchsien) erfrtui, 11-13^1 -cin
кр—йпо, във нисша сгспеп, -тБъпрeлп;, -знъпмерпо сс
оаgнрм, съм чтчтeп; | du basi mich 31- böcb-it v—al—tzl
т; ме пиоPп-, наскърби, обиди дълбоко; || zum böcb-
-ten Cann ich 311 100 Maik geben пай-мпого. в краен
случай моги да т; тим 100 лена; ф Ccr Hobt Herr
рнтчегeйщидт■, виеотайщ-дm господар; || 31— Hohen
Ut11eeЬu1Tti тeсп- вeн;т;сmия; високите, зпагните гос¬
ти, 'оеп;тaон; || aul Höbtitn, Höch-lem Bc/cii по ии-
еотрйшр, aвтусгeйшр заповед, по заповед, по пареж-
пипе отгоре; || etwas von hobt' UanC crTuhrni прутиврм
пещо от в-сок; място, ог мерол—неп, сигурен източ¬
ни:
Hoch, das — ein 3ri1fäehes Hoch aul ihn lu-brlngen
изниквам тр; път; „аа живее“, остар- „мпо'рд .е——“
а чест па нсго; ф über Europa liegt ein Hoch пад Ее-
ропа леж; област с високо атмосферно наля'япе. Ев¬
ропа се пим-ор в област ня високо атмосферно ни-
лягане- || dis Hoch vi'lagcrt sich, welcit clmcm Tief
;6нре--р : високо ргмосрeопо ниля'ан; сс измества.
отстъпе; място па област с ниско ргмос®eопо пятд-
гине
hochucbte— --- 1:1 3:1.1 ihn Hoch почитим, чвржрвям,
тача го високо; || ein HocHgcacHtet-e Wlssen-clifticn
високо чнржрняп, почитан, тачеп учсн
Hochachtung, 31— — nii vorzüglichen HocHachTung :
отлична почит; c отлични почнтяпнд; || eint Hö:Ьäeh-
tung gtblcfcnde Pireöni1ciCi1t личпосг, вдъхващи ви¬
сока почит, дълбок; уважение. респект; HocHachTung
vor ГЬм Haben изпигним дълбок; унижение към пего
Hochgefühl 621
Hochamt, das — Hochamt /iicbrierem отслужвам тър¬
жествена л;mуог;д, меси
hochanständig — -1:1 (Akk.) hochuneтanC1g htncbncn
държи се. отнасям сс кряйпо почтено
Ьо^^^с- — er hui -1:1 Hochgturbtitnt гой сс из
дигни а службата, а кариерата
hochaufgeschossen — cl- jungt- Ьöeiäu1gtsehösstins
Mädcbcm младо, нттръгпрло се нависоко, като тополи
момиче, младо стройно момиче •
hochbejahrt, — eine hochbejahrt-. HöchЬc<
Tagte Feau жепя пя лоегопочгeнр възраст, иече и— пре¬
клонни години; едпя много стири жспи; сдня жена, пя
чийто гръб тежи; вече мпого 'одипи
Hochbetrieb, 3nn — aul Сее Me--— Htr1e:hft Hochbe¬
trieb пя nрпрноя -мине, владеене 'олямо оживление;
Ц rs herr-ehi HochbcTrlcb владее, цари голям; ожив-
лепи;, кипи риботи
hocbbetаgI -— 5. hochbejahrt
hochbezahlt — —int bocbb-zailt- Stellung ilnnehmnn
заемам служба : г;ндмр трплигр
hochbri—gen — dcn Betriih hocHheimgen -тд-'ям, риз-
0P6о-вPМ зивол; повеждам го по разцвет; заводът
процъфтява под моето ръководство; ф dcn Ai/T hal
dcn KnaiCtn Hocbgibräcii лeкродт вдигни ня крика
болпид, го aтитпa ог поегeндгр, го излекува, 'S Klndte
äochhringtm отглеждрм деца; || ihm iit dcn Fihasluhl
hochbrimgen качвам го (горе) с исипеь;ои; © übertr.
ihn hochbriigci пикираим го пи кипне, та хвръкне, ди
почервенее ог яд, ддоевим го, разгневя вим го
Hochburg, die — zue Hochburg dtr DcMokratic, dtr
Sehwerindueta1n werden ст-в-м твърдина, крепост па
демокрацията; средище, център па тежка—— индустрия
Hochdeutsch, das — 1m- 4öcЬCtulechc /allem з-гови-
рям па лнmeригуоeп пемск; сзик
Hochdruck, dtr — umg. mit, unter Hochdruck arb-ltcn
0Pб;гД1 c поп пълна пара, под високо п-преженне, с
пълеп кяпяц-гег; || -twu- mif Hochdruck btfrtibni ела-
гям е пещ; голямо усърдие, р-ботя с голямо увле¬
чение, старание. ус-лепо пат нсго; || 1м Bntr'ch hc1rech-
Т— Hocidnuck в з-еот- кипсн; усилени работа, сс ри-
богене под пълня пира, с висок; пяпреженне, р-Во-
-а-а беше в пълеп ход. а ррт'рои си; || etwas geht mit
Hochdruck voran пещо се памира пол пълпа пиор,
папретня бързо, е а пълен ход
bochfаbre— — cr lubr aus 3cm Schlaf hoch гой . сс
сепна, стресни ог съня си; ф er luhe hoch той кнппа,
избухна, хвръкни, се ядоса, се рятгпeБн; ф ein hocä-
/31'1131- Wc-cn bibni падмепеп, високомереп, разг.
пялуг съм, имям ';рлeн-Б прав, 'ордeн-Б съм по при-
рота
hochfein — ein ho:H/iints Gehör babnn -м-м изнъп-
редп; тъпък слух; || hochTeine Wäscbn висококачестве¬
но, изящно 6е.ьо
Ьо^А^^ — hocHfll—gemCe Pläne, Gndanktn често-
.юб-ни, амбициозни планове- смели, доьзпоБeпн мис¬
ли, иде;, утопии. химери, разг. рaпгaт-н, ряптясмa<
гори-- || ein Hoeh1l'igemder Pbaniu-i голям рингясГ,
ряптрзьор, човск. кой+о хвърчи а облиците, живес а
егояг;ерeоягЯ1 па лупата, eктрлт-ррп ррнгрсг
Hochgefühl, du- —■ 'ш Hochgefühl dns E-Tolg- и опия-
пепнето ог успехи; 'лявозямряп от чспeср; || von Uocb-
gilüiicm erfüllt. b-sicil изпълнен, въодушевяван ог пий-
възвишен; чувства; || und iince Fecudc Hochgefühl
спТЬг-пп-Т, und —in G-dankn schlägt im jnCte 3™-. (Schil- -
622 hochgehen
ler) m възвишено чувство ни едпя ш съща радост шам-
ия, едпя и съща мисъл вълнува всяка гръд
Ьо^^и — der Vorhang g—hf ioci завесата. пердето
се ид-гя; || dir Pr—'-e sind iocHgegimgim иeпнm; хврък-
пяха, скочиха . пягоре- || die Brücke, dtr Sprengstoff ging
hoch мостът сaръ:пa във въздуха, Ве хвърлен във въз¬
духа. взривното вещество експлодиря, избухни- || die
Sre geil Hoch морето сс вълпуая; п—вдигат сс големи
вълни; || dic Wogen dtr Empörung g—H—n Hoch вл—тее
дълбоко възмущение, обхванати сме ог стихийно пс-
лононсmво, възмущение; тълпата се люлее като раз¬
вълнувано море; || uuf diese Nachricht ging nr Mächtig
loci като чу тази вест, той избухна, кипни, просто
поВесия; || als -а das höntn, ging ibm der Hut Hoch като
чу тови, +;И избухна. кипни, просто побесня, хвръкни,
подскочи ог гняв, ярост- || das isf doch um die Wände.
um an den Wänden HocH/ugilen просто човек g; по-
Веспес от ярост, яа; © umg. die Vireciwöauigsgruppt
i-l ioeigegämgem конспирацията бе рртко-тр и чле¬
новете И арестувани; зяговорниците Вяха арестувани.
хияпи+и, заловени ог понниHяmИ1 поnятпaср а ръцете
па nоннинятя; || ihn höehgihtn 11--—! предавам го пи
пол-иняma, извършвам предателство ш полниняmр го
хвящя, арестува
hochgespannt — hocHgcspannTe Erwartung, Erwartun¬
gen -рескино очакван;; големи, въжделени надежди
hochgesteckt — höchgieTnckft Ziele. Pläne hub—n имам
възвишен; цели, шипове. разг. пося се с 'о.емш пла¬
нове
hocigestellt — clnc HocHgesfclifi Pirsöniicikiit иисо-
копосгавепя личност, ишсш сяповник
höcHgcelo:Hcn — umg. spott, —in—. hocigtetö:hint Gc-
-—llschiil подигр. духовен слиг, общество ог маниаци,
имян-иченн. пядути нпгeлeкгуялин, превзето. прстеп-
и-отпо общество. Преносно от помещения е високи
тавани; || HocHgcstochcnci Sill претенциозен, превзет,
в-сокопяреп стил; || iöchgtetöehint Woaft купешки,
nр;фьрцуп;пн, атсокопирпи пуми; || HochgestocHcn
dähtrrndtn говоря прeфьрцупeпо, превзето
äochhilltn — die Preis— Hö:hhälttn поддържам ансокн
цспт; || dic Stimmung hochHalten поддържам пистрое-
пнето (шег. пя гр—пус); || die Elfern, -cin Andenken
hochhulttm тача, почитам високо родителите си. държа
пя а-сокя почит паметта му; || die Fahne eimre Ide—
Hochhalten държи, развявам висок; знамето пя едпя
идея; © di— Produktion Hochiultnm поддържам високо
ниво ня проту:иняmр
HocHHcrzlg — eime hocHherzlgc Tat великодушно, 6ли-
городпо дело, великодушия постъпки
hochLarn — etwäe bochCin. slell—m изправям пещо па
ребро. откъм тдспртр стрини; © umg. ihn höchkänt
hcräuse:hii1ßtm, zur Tür HinäuswerTim изгонвам, из-
пъждям го. изхвърлям го навън (кито мръсно коте)
hochkommcn — 31— Sonne kommt hoch слънце;; се
издига високо; © übertr. dl— Angst. Freud-, dl— Erin¬
nerung kam in ihm bocb оBсaяня го страх. радост; спо¬
менът изплува в съзнанието му; || Tränen konmem hoch
сълзи папълиа; очите мн, пяслуaяг а очите ми- ©
wenn ici Cis hönn, konnt cs mir hoci, -kömmi mir dic
Galle Hoch кит; слушам тоиа, просто ми се повдига,
кипва мн келят; © durch Fleiß höcHkommcn издигам
сс, преуспявам. напредвам с прнлежапнето си- || ihm
nicbl bocbkoMMcn las-cn пе му дивим ди дини, тр-
пущиним го. прсчи му ди. се нзптгпе. ди преуспее, ди
прогресира
ho:ilchcn — ihn hocilihii las-cn вдигам чашата и
извиквам „да живее“. „мпо'яд лети“; пия наздравица
за псго- || са ich— Hoch да живее
Hochmut, der — vom Hochmut erfüllt sein изпълнеи
съм c високомерие. разг. надувам сс. перчи сс като
петел пя Вупнщс; надут съм като пчдк; || 1Нм den
Hochmut iu-trc1htn излекувам го от високомерието,
падмеипостта му; <$> Hochmut CoMmt vor dem Fall
кой+о хвърчи високо, п—т— ниско; който зяпа по не-
Вего, пада а кладенеця- - Hocilul tut mimMir gut
който зяпа по неВс—о. пада в ктяпeпeия; ще му дойте
умът, кога го чукпе горнидm пряг, -а погледне долния;
пс се дигай ня голямо. щс мн ссдпсш МИ колдп;
Hochmutsteufel, Cen — umg. von HochmuTstcufel hn-
eieecm scim обхванат съм от болезнени надменност.
анрпал съм пос. пс виждам къде стъпвам, с трнчсвя
клечки пс можеш да стигнеш пося ми
hochnäsig — umg. HocHnäsig s—in виря 'ливя, пос. пс
видя къде стъпвам- || ein Hoeimäeigis 1räucnzlmmcr
надута, падменпа пуйка, кокопя
Ьо^^шс- — ein KimC. iin Ho:HncHmcn вдигам am-
соко дете; арестувам го; закачам, поднасям, подиг¬
равам го. шегувам се с пего, бия си нега с Него- дръп¬
вам го за ушите, пакастрям го. нреоляирм го, казиам
му мнението сш, откъде изгрява етьпиeто- воен. оВу-
чаиам го. гоня го; || ihn hri etwas tÜchllg hoeHntHmin
обръсням. оскубаям го зgоPBPГP прн пещо. вземим му
скъпо и прескъпо за пещо
hochnotpeinlich — clm iocimofpcinlicHes Gleicht сред¬
новековен утляaeп съд; © scherzh. ein hoeHiofpeiiIi:Hce
V-riöe mit iin insfiiicm рятп-гвим го строго, кято
съдия; || ihm hochnoTpclnlicH— Fragen sl—ll—n поставям
му пеутоВпш. деликатни въпроси
hochpäppel- — umg. —in Kind bocäpäppcin тъпча дете
: хрипа; отхранвам, отглеждам дсте; © übertr. iin.
efwas höcHpäpp—In вди'ям го пя крика с добро храпспс;
подхранвам нещо, дивим му оВшлпа хряна
hocbpelIsche— — ciwas pcltscHt lin hoci пещо го из-
вижда ог безразличието му, дани му нов подтик, му
алшии нови сили. му вдъхва нови бодрост; || dl— Lei-
dins:biftii hö:hptitscЬtm възпламенявам. развихрям
страстите, лявим нм нов подтик, пови хряня
hochpreisen — Golt, nimcm DicHtce iocipnciscn сл-ая
Воги. пея му осяппи; славослоия, аелнчяя, въздигам
до небесата поет
bocbeaffe— — еа riTte slci hoch той се изправи с
усили;, с мъка- с голямо чсшнш;, напрежение ня силите
си. ни волятр си гой сс съвзе. се окопити. възстанови
душевното сш равновесие. постигни нъ+рснпо спокой¬
ствие, зярибот; пик
bochruppelп — umg. cr rappelte -1:1 hoci, 5. bocheaffe—
hochs^ä^«- — 1:H scHäl/c ihm boci иeпд го, ува¬
жавам го високо
Neuschätzung, die -- HocHs:iätzung gcnicßcm рядв—м
се пя дълбок; уважени;, високо mятeп, уважяаап чоаск
съм
hocbscbie^ien — Fianmcn -cio-srn hoch пламъци сс
изи-хи към пеВето- © Wut, —in VcrdacHf schoß in iin
Hoch той избухни, оBсаяпи го впeтяп;п 'пдa, aпeтяппa
ярост; внезапно подозрение сс породи а псго; © umg.
UnC-aui wir üb-r Nacbi hochgeschossen бурепът B;
избуя. за етпи пощ; © —im HoeHg—eeios-emcs Mädchen
изтръгнало сс . кяг; тополи момиче
hochschlagen — den Mantelkragen ioeis:HIlgtm вди¬
гам яката ня палтото; © die Wellen schlugen an d-e
Mauen loci вълните се ризВ-ваха а стената- || 'n ihm
scilug —'ne НсШе Wille der Angs., dcr Liehe loci горещя
вълна ни страх го оВлъхпя; усети прилив па топло
люВоипо чувство- || Willem der Begeisterung scHIugen
hoch алятееше голямо въодушевление
bochscbnellfn — er scHnelllc aus -—'тет §—-1 loci
той скочи ог креслото, стана бързо
hocbsclrruubep — dic Peci-i. die ForCciungcn, dit An-
sprücH—- hoch-cheaub—n качвам високо цспитс. покач-
вям прекадено мпого. рязко изнскарпндmЯ1 претеп-
цИтте ст; || umg. ihac AnlonCieung—m sind HocHgeschraubt
тя -ми прекадено високи нтнс:випнд, много е претеп-
инотпя; || mil Höchgcschriubtte SfiMMt с превзет глас
Hochspannung, dl— — mit Hochspannung geladen s—im
па+онарен. зареден съм c високо напрежение. пяелек-
гонзиряп съм. разг. просто ще сс пръсни. ще експло-
дирам ог напрежение- очики-м пещо с голямо папре-
жспшс, с пяпрСгпато любопитство; || —- Н-ексН Hoch¬
spannung in die Akademie а академията алядее голямо
пяпрежспис; || Von-icht. Hochspannung вптмяпте, ви¬
соко п—прежепие
hochspielen — ihn, ciwas hoehspiilim патргрм го пс-
тaснужcпо пя общественото внимание, пр-дяаям му
по-голямо тпичeпшe1 отколкото заслужава. пядцcИд<
иям го, надуи—м тпячeниemо му. разтръбявам пещо,
пяпряидм го обществено лоетодпнc, п—дуи—м значе-
пнего му
hochstehend — eine g—islig ho:H-ttHtndt Piisöni1:hki1f
едни а шпmeл;kгчaтпо отионепне издигната личност.
голям ум
höchsteigen — die So—nc -11'81 Hoch слънцето сс из¬
дига. изкачва високо; || dis Ficbea .-1118 hoci темпе¬
ратурата сс покачи много; || Hiß, Änger sfleg im iim
loci омортр, яд се падигна а пего, обхияня го омортя;
яа- || Tränen sficgcm im ihr Hoci очите й сс пипънпнсa
със сълзи- || mir slcigf di—- Gill— loci нъзишря ми жлъч¬
ката. кипва ми, вьзинор ми. хваща ме келят
Hochtouren, pl. — efwäe1 die Produktion, den ganze
ApparaT, die Arbeit läuft auf Hochtouren пещо се раз¬
вива нпmcптшапо- производството ; а разгара сш. про¬
извежда сс с пълеп капацитет- целият апарат работ;
паИ-нптепзшапо. с иeлнд сн крприumem- работята кипи
по иcлнд рропт, ; в пълния сш ррт'рр; кипи напрегната
риботи, риботи сс пяпрегпято по целия рропm- || ibn
auT Hochtouren bringen подтиквам го към нптeптmвпи
риботи. разг. давим му рория
hochtrabend — hochtaibende Woeit, Rcdtn-uaitm на¬
дути, ансокопарпн. гръмки. Вомбясаичпи, слова. думи
изрази
hocbteeibeп — die Pacl-c HöcHt1ciЬtn покачвам цените,
изкуствено. увеличавам цепите прекомерно мпого
Hochverrat, dcn — ihn des HochvcrraTs unklugem. he-
/'cillgcm. beschuldigen оВашпяиям го а държавна из¬
мама. а държавно предателство; || -ici (Akk.) de-
HocHverrats schuldig Mächen nроинпдиям сс в държан¬
ия измяпи; || Hochvcn'ii htgchcm нзиърниим държавно
предателство; || uul HocHverraT steht Tödce-laäf— дър¬
жавни измяна се пиказвя със смърт- зи държави; -з-
мдпя сс предвижда смъртно наказание
Hochwassergefahr, die — dl- Hochwassergefahr hinnen
вземам мсркн зи предогврятявяпе пи пяводпепне
Hochzeit, dl— — die -1161'11, goldene, dläiäntciCi
clseamc Hociztil сребърни, тлитня, диамантени, желяз¬
на сватби; || Hö:Hzr1t iiltem, filcrm. umg. macien вди¬
гам, празнувам. пряия святВя; || uul dee fal-ciem Hoch¬
zeit Tanzen трлргрм па погрешни карти, -злъгвам се
в сметките. предвижданията сш- || die Hocizcit /—-111:1
bcgiicn отпразнуваме тържествено сватба; || die Hoch¬
zeit äueаicHi—m устройвам. подготвям евяГBя. правя
прнгоmоилeпнд зя сеитбата- ф umg. dis '-Т nicht м—lmc
Hof 623
Hö:H/c1f -овя пе е моя работа. 'рижи. милко ме е
грижа. еня зя тоиа; гони е твоя грижи, ти трябва ди
се погрижиш зи говя; || -а ist auf scinc- GröBvuitae
Hoch/cif g—wr-em знае това още преди ди сс ; родил,
бил е па кръщението па б-щ- сш- <ф> es ist nicht all—
Tage Hochzeit всски деп пс е Великден. пс бива Коледа
•ф* man kann nicht uul zw—i HocH/iiten tanzen човек пе
може да се разкъса, ти бъде ш тук, и там, пя мпого
места едновременно; -мам симо две ръце; ф> his zur
Höeh/t1t l-l likes wledce gut ло+огина (до -сватбата)
всичко ще се оправи. ще В^пе а ред
Hochzcitsfcst, das — <£> sic tanzen alle ам Hochzci-
tsfi-fi und mltmanC Hut dit Braut giscirm па хорото
-'рали. гайдя-а пс видяли- а Цярт'ряд живяли, царя
пе видяли
Hock—. dic — im dit Hockt gchcn. -ici (Akk.) in dl—
Hocke scf/cn приклякиам, з-став-м в клек; ф dial.
Hocken au/slillen пареждам. поставям спопн+е па
кръстци
hocKen — шТ dem Fußboden hocken клякам ни зе¬
мята; ф iim 'm NacKcm HocKen вися ас; над гляиятя,
па арата му. пс му дивим мира; ф aul -—'пет Geld,
s—im—m Sclätzcm bocken стискам кесията, пс отварям
.еспо кесията- пазя пирити; © 1:1 locke Mici uuf dir
Tecppe, vor dem Ofcm, lui dcn Koflca. im elmem Winkel
приклякиам. клякам пя стълбат;, сгушиим сс прел
печката, присядам па куфари, свииям се. сгушвим сс
а елин ъгъл; ф umg. hinter dem ScHrclbir-ci, zu Наше
hocken. 3—n ganzen Tag daheim HocKcn з-лоств-м се
зил писалищнитр маса. пс -злиз-м никъде, пе сн по-
казиам носа пяиъп, кисни по идл деп а къщи; || im
Wirtehuu- locken кисна асе. по цял теп а кръчмата;
|| 'm Gefängnis hocken лежа а зЯгворя; || dcn ganzem
Tug hlmtcr (üb-r) seinen Büchern hocken по идл ден
стоя. вися пад книгите, залост;. съм сс пад кпигите-
II den Junge muß noch ein Jähe 'n den Schuir hocken
момчето тряВна още едпя годния ди ходи ни училище,
ди поит-ря класи; ф die Angs. iocki in s—lmem Augen
в очите му сс чете, ; нтп-еяп сmряс- ф üb—e das P/crC
iocknn прескачам а клек коня; ф dial. —'m Kind auf
Ctn Rücken locken качвам дете па гъоби сш, пя конче
bocke—bleibe— — auf diiscibcm Plilz iockimhleihnn
ое-aврм пя същото място. пс мръдвим ог мястото сш-
|| uuf -—'теп Wanin hock-nbi-ibcn стоката м; острия
непродадени; || in dtr Sciul- HocKinblcibcn оставим а .
същия клас, да повтарям
Hof, Ccr — aul d—м Hof, im Hof spl—lem играя пя
творя; || das Fcn-ten gilt aul den Hol, прозорецът глетя
към двор-- || das Zimmer liegt nach dem Hol сТИят;
гледа към двора; ф der Baut' hat clmcm großen Hof
сeндпшньm им— голям стопански двор. г;тдмо стопан¬
ство, голям . имот; || Haus unC Hof -мог- II ihm von
Haus und Hof jigen. viniecibin. verjagen поо'онврм,
про^жА-м го от доми ш -моги му; || Haus und Hof
vieiiencm. vtepаleetm изгубвам, nр;'улдвям дома ш имо¬
ти сш- ф hei, an Holt ditnnn пя риботи - съм в двореца,
служа а двореца- цяредворец съм; || lim bcl Hol 111-
führen, voastiilii въвеждам го. представям го в лво-
реця, пя краля- || um Hof- vtrkiirtn, 1—bem пртВлнжеп
съм а твореца. имрм връзки с твореца, ходя при цяря-
живея а двореца- || der gan/c Hol . war vcrsamMcIf це¬
лият дворец. исички притвориш, царсдворц; Вяха съ-
бояпн- || cr g-it zu Hofe, hat Zulrllt bci Holl той о+шии
а двореца, посещава двореца. -ма достъп в двореца;
|| еа isf —in FncunC de- Hofes той е приближен па краля.
624 Hoffart
пя днореця, е царски човск; || clmcm großen Hof iifien
поддържам 'олям дворцов блясък, разкош; ф eim—r
Flau dcn Hol machen ухажвам жени; || scherzh. sic Hielf
Гш Salon ihren großen Hol а сянопр около пея се Bдся
събрали всичките И обожатели; ф '-'мае-г Hol хотел
„Ваймар“; ф Ccr Mond hui einen Hof месецът им;
сармяП1 червен ореол
Hoffart, die — elm—m Hang zur Hoia'i hüben оВичам
др- си дявам важност. -мям екноппосг към високо.
мерне; || HoTa-t zeigen отнасям се високомерно, над¬
менно. проявявам високомерие. пядменност
hoffärtig — ein boTfärtIgti Mensch високомерен, над¬
менен, пядут чоиск; || cimcm hoT3rtigin Sinn Haben оби¬
чам л— си пивим важност, та се големея; || ein bof-
fäatlges AulleiTen вяжпо, високомерно, надуто тър-
жанне
hoffen — äollen wie Cis Bcstc пека сс пяддврмe пя
пай-хубавото. пя очакваме добро развитие пя пещи+а-
|| ich Holl—, Caß du bald ge-umd wlrsl пилянам сс. чс
скоро щс оздравееш; || er holf, -1- dazu zu übirrrden
гой се падява, има пядеждя, та я увещае. предумя.
склони, разг. киплярд-ся; || das will ici nichi hollen пс
мн се ще па вярнам говя, тип; ти пе излезе така; пека
се падяваме, че няма ди стане така; || Cas läßt mici
holfem товя мн дани, вдъхва пядежтя, ме кир— П— сс
нрддвям. па вярним. чс ще стане, че ще сс сбъдне; ||
Cas isf chcr gescichcn. als ici zu äol/cn wagte тови стана
по-Вързо, отколкото смеех ди сн помисля, да сс пя-
лянам; || ich will nichf holen. Caß -1— C-ink ist пе ми
се щс да ндовям, чс е болия- || nlclfs iihn zu holfen
baben пямим аеч; никаква пядежтя, пяма кякио ди
очаквам повече; «ф С-е Men-ch holff, solange ee 1—bl
чоиек се нидяаа, пс 'уби пядежтя, покит; е жив; -ф-
was man hoTt, glaubt man ginn 'лятия кокотки просо
сънува; глятеп хляб сънува; мечката сс сБPлнлр, че ще
се родят много дрснки; <ф> solange man l-bt, solange
man boffi чоиек, док—го c жна, нсс се нрддвя, пс гувш
пятежда- където с текло. пак ще гсче; -ф* nun hollt,
was man wünsch. '.алпи кокошки просо сънува; чоиек
очаквя, каквото жсляе; дояли сс круни ни мечкяга,
-а казала, чс тая 'от-н— ще сс родят мпого; <ф> Holen
und Wünschen g—hf vi—l in —im—m Sack чоиек никога пе
престава да мечтае ш ди се пиляна; -ф> Holen und
Uier-i iicbt lanchnn zun Nar-tn, 5. Ьш«-; <ф> nlt
Uuricm und Hollen hul’s Mancher getroTTem, 5. bureeп;
© uuf efwas (Akk.) Hollen пяпднрм сс ня пещо, -мям
падежда. вярвам, чс ще стяие, чс ще се осъществи,
сВъдпс; || aul Goli, aul den FenunC hoilei уповавам се
па 6оги, пя приятеля сш; || holt nlcbt aul mici пс
разчитай пя мепс
Hoffnung, dl— — —in Strähl dcr Hol/iung .ъч (от)
питежтя; || noch clnc Kleine HoTnung haben нм—м още
малки надежда; || —in Schimmer von Holnung пробля-
съ: ог пааеждр; || noch clmcm Funken, Rest (von) Holf-
nung babtn в мсн; тлее. мъждее още милкя -скри ог
п—дежта; || voller Hoflnung -—'п изпълнен съм с на-
деждя, обнадежден съм; || das ist, bleibt meine einzig—
Hoffnung гони е, остава eтнпегаeпяmа ми падежда.
етипственото м; упоиянис- || un eine Hoflnung äemee
sein загубвам едпя надежди; || cs ist noch Holnung di.
3aß... има още падежа—, още съществува питежтя,
можем още ди се надяваме, пс е чгренa.тр пяпълпо
вся:; пядежтя, че...; || Tür sl— gibt cs keimt Hornung
ithi зя пея пе съществува исче никаква надежди, зи-
гчбeпр с; || einige, w—nlg, C—lme Hollnung hihen имам
известна пядежтя; -мям малка.ннщожня, нямим пи-
кякви нааежти; || 1:1 Macht mia. IHm Tiischc.übcrtrii-
6—n— Holnungen еямозрль'ням сс- залъгвам го с па-
деждата. илюзията, създавам му пипразпи илюзии;
събуждам а него прекадено хубави надежди; || eine
Holnung nriiscHf. -тГ-Ьт, vergib.. sciwimdcf. z—eilint. пр-
деждя угасва, умиря, изчезва, се ризВива; || srlnc Hoff¬
nungen wurden zunicite. zu 'assca. ztrbrichtn, schiu-
gcn 111k, wuidti durchkrcuzl, enitäu-cht, viaelleif на¬
деждите му сс разбиха, сmопmси, излязоха прязпи илю¬
зии, оуспрхр; надеждите му бдся осуетени, -змамепн,
нзлъгяпн- || seine Ho/nungcn zunlcbfn Machen рит6--
ням. осуетявам падежди+е му; || mcim— Hoilmungcn le¬
ben wled—r uul нитежти+е ми възкръсват, се съживява;
о+поао- обпрдeжддвям сс отново; || meine Hoffnung
erfüllt e'eHi wlad wahr. gcif 'n Erfüllung надежлати ми
се осъществява, сбъдва; || mein— Hoflnung bli—b umtr-
lüiil, vi-zehrfc sicb надеждата мт пс сс еBътпa, про¬
пилия; || dl— Hö11isng legem, schöpfen, uu1rn:HfcaHuIttn
срaпд, черпя. поддържам папежда; || die Hoffnung sin-
Kem lisscm, fairen lassen унцарм. изгубвам всякаква
надеждата ме крепи; || -ich (Akk..; — D.) mit dtr 4ö/<
fmung trigti, schmc'cH—Im лелея пядеждя, лрекрд сс с
пидежда+а; || sici (Akk.) in С-е Hoffnung wlcgcm. ver¬
zehren лелея пядежтя, топя се. чезни а очякаяпе; || 1т
Ccr Hoffnung gctäuschf werden излъгаим се в падежт-те
сш; оставам измамен а падежпнте. отрквяпшягр сш; ||
-—■тсг Hoffnung Ausdruck geben, v—a1c'Hcm пИи—м изриз
па надеждата си- || man soll die Hoffnung nicMüls aul¬
gehen, sinken 11--—!, ТаШесп li-s—m чоиек никога пе Вивя
да губи падежда, ли упиая; |j ihm die Hoflnung eauben,
zerstören отнемам, ррт6-врм надеждата му; || er bat
sici zu sehr am dies— Hoflnung giklamnert той прскя-
пепо мпого сс В; вкопчил а тая надежди; прекадено
мпого сс надявате, разчитане. уповаваше пя гови;
|| alle Hoffnungen stürzicn zusammen всички надежди
рчспяср; || ihm м1Т unsieHerem Hoffnungen lhepeiecm зи-
лъгвим го, препращам го да сш върви с пeснГчрпн,
смъгпн, пeдени ;Beшяпнд- || große, all— Hoffnungen uul
ihm -rtz—n възлиг—м пя пего големи, исички нитежпи;
всички се падяват, гледат пя пего; || ihm Hoffnung
е'!/^-! вдъхвам му пятежда- || 'Нм jcdc Hoflnung
mehicm разбивам и последната му пядежтя; || 'Нш dl—
HoTnung g—ben, daß... дивим’му пятежда, чс...; || —fwis
in Ccr -111111 Hoflnung Tun, daß... правя нещо със скри-
-ата, таИп—ти питежтя, чс...- || 'm dtr Hoffnung. daß....
ки+о сс пидявим, че...; ф er btrtchtigt zu großen Hoff¬
nungen той оВещяна мпого, ог пего може да сс очаква
мпого, е един мпогообещявящ тилипт. тава основания
за пай-'онeмн натежан; || ne zäikt zu dcn HoTnumgen
Ccr n—u—m Llleratur той е сдшн мпогообещявящ лите-
рятуреп трнрпт, с една ог големите пятежди пя пя¬
ната н;meрягчрр; ф 1:1 möchfe Ihnen Ccinc viniaüifc
Hoilnungen Mächen пе Вих желал преждевременно па
Вш пивим пятежди, п— Вш оВещяням говя; || mich dir
keime Hoffnung пе сн въобразявай, чс щс стане. пс се
пиляний ни тона; -ф» bibl. Hollnung läßi nlcit /uschindem
wted—n надежлати крепи; ФНо/Пш!. i-l clm Schiff mif
elmiM Must von Strob надеждата е кораб c мачта от
слама; «ф> Ho/iung i-t clm Srll. Caiin -1:1 viele zu ToCe
zielen който чякя ня (от) пядеждя. приживе пе сс пя-
реждя; питежтага е въже, при тегленето на което
мнозина умират; <ф> HöTTnung miclf graut Haait чоиек
остарява с надеждата, и очакван;; <ф> wen aul Hoflnung
jagt, die fängt Nchei кой+о гони падежда. лови ис+роис;
<$> noch um Grabe pflan/l te (die Mcnsch) die Hollnung
uul (Schiller) болният пуши Вере и пик сс нипдар да
пе умре; човек сс падявя, покит; е жив, докато тиня;
Höhe 625
© Hoflnung uuf efwas (Akk.), auf Besserung hihnn пи-
дявям сс пя пещо, -м-м пядеждя зи подобрение; ||
ein— bc'i:ifigfii begründete Ho/iung uuf Emfsciädlgung
haben -мям оправдапа, основателни надежда зя обез¬
щетени;; очаквам с право, основателно ля Въдя обез-
щстеп; || -а macälc mir Hoflnung aul Genesung гой ми
паПе надежда. чс ще оздравея; © па 1-Т м—'nt ganze
Hollnung и пего ми ; единствената питежтя. той ми
е единствената питежтя; ф - guten Hoilmung -ein а по-
ложснис съм. Временни съм. очаквам дете, рожба
hofhalten — hist, 3er Kaiser Hielt 'n P—alim Hof импе¬
раторът сс ус+япони ни рcт-тeпцнд и Берлин
Haushaltung, dl— — mli -einen gam/cm Hau-baifung c
целия сш двор. : всички пр-диорпн. с цятртр си свити
Hoffnungsfunke, den — es gliMmfe in ihr noch clm
Ho/iung-funK- и дуниаЛи й тлееше. мъждукаш; още
едни искрици пааежда
hoffnungslos — im —im—a höTTnungeIoetr Lage sein в
бeтпялeжппо положепие съм; || dtr KaanCt ist eim Hol-
nuiдeiosir Full б;лп-дm е безпядеждеп случай. осъдсп
пя смърт, пямя пикякар пятежди за спасението му. чс
ще оздравее; || umg. scherzh. du hisf —in Ьöi1numgetöstr
Fall ти ст безпядеждеп случай, си пепопрявим; || umg.
cimc ioflnumg-losc Verzweiflung übeifltl ihm оBсвипр го
Beтпятeжтпо, безкрайно отчаяи-е- © umg. übertr. en
ist HoTmumgslos dunm, belaunktn безнадеждно. без¬
крайно глупяа с. по-глупав пс може па бъде; дие пс
внжпя, толкова ; пиян; кьор-кютю: пиян е- || ee ЬиТ
-1:1 loflnumgslos im sie v—rliebf той сс влюби безна¬
деждно. до уните. до смърт и нся
Hoffnungsschimmer, dtr — clmcm Cl—lmen. schwacHcm
Höi1iumges:H1mmtr haben. stiem -м-м малки, слаби
искра ог надежда, виждам някакъв проВлясък ог на¬
дежда
hoffnungsvoll — holmumgsvoil in die ZuCun/t seien
гледам изпълнен : упоиянне. пядежда па Въаещето-
|| ein ioilnumgsvoiler Anfang многообещаващо начало;
II umg. etwas läßt -1:1 ganz hoffnungsvoll an нещо т-ви
големи питежтн (зи успех), обещава много- || —'n— hoff¬
nungsvolle Laufbahn многообещаваща картера; || —in
hoTnungevoiIir junger Mann многообещаващ. надеж¬
ден млят човск; И spott, tim HöfTnumgevöiitа Jüngling
пятежтеп младеж; || das -lehr necht ЬofTiUigevöIi aus
товя мн сс нижта тоста мпогообещяаящо, имя из¬
глед; зи успех
höflrch — ihn 'm Höflichen Worten, in iöfllcheM Ton.
nif Höflicher Stimme —fwas faagcn п-тим го пещо : учти¬
ви думи. с учт-а тон, с учтив. вежлив глас; || iöll'ci
gegen lin, zu lim -clm учтив. вежлив съм c пего
Höflichkeit, die — aus Höfllchkelf от учтивост, веж¬
ливост- Ц er isf vom ausgesuchtir Höflichkeit той ; из¬
искано учтив. всжлни; || lim etwa- - 1m liier HöfllchkciT
-ig—n казвам му нещо пяй<ччтнао; <ф> HöfliciCeif zlerf
dem Mann und Cöetet 11:11- учтивостта краси човека
и не струва нищо; няма да ти стане нищо, ако си
малко по-учтив; ф —'ne HöfliciCell i-t der anCeem werf
учтивостта задължава- © umg. scherzh. darüber
scHwcigi des Sängea- Höflichkeit по този иъпрос исто-
р-ята мълчи- предпочитам ог учтивост, ог прmл-тm;
па мълча: по-лобре па пе треягрмe този въпрос- разг.
пя спи зло пот камък; ф ксеас. nichтeeägtidi Höflich-
kiilem w—chstin разменяме си прaтп-, бeзеътържameнп-
.юбезпости. учтивости, комплименти; || -ici (Akk.) 'n
HöfliciCeitem eesclöpl—n оPзеипням се ли любeтпнтa,
ли праня комплименти. скъсвам се ди с; n;gмртвям,
подмилкням; || ihm clme Höliicik—lt erwt'sem, hezelgtn
ок-знам му любезност, зрсБHпemeлетвуБям му учат-
аост; || Höflichkeiten ausfiusch—n разменяме сш ччmн<
востт, комплименти. любезности, вежливост-
Hoftrauer, dir — Höfiräutr inicgcn. inoaCnem обя¬
вявам, нареждам дивим парежтяпе та сс оВяин двор¬
цов траур; ф scherzh. du hasi wohl Ho/irauea сигурно
сш в траур. ти имаш черно под ноктите
Höhe, die — die Höbt dcn Kirchc, den Temperatur, des
Toncs. dns Gc-firnns височината пя църквата, па тем-
пер-турата. па тона, огеm;дниemо па небесно тяло ог
земята; || die Höh— der Preise, des Zlnsfuße- нивото пя
цени;;, размерът па лнсБPГP; || die Höhe cim—s ВаТаП-
Ions. ч-слeпоеття пя батальон; || ein— Hobt vom 2000
m (височина) 2000 метра пад морското рявпнще; || die
Höht des Betauge- размерът па ечмрmя; || 'm Höbe vom
5 Munk па с+оИпос— 5 марки; || Гт 5 000 Meter Höhe
fliegen лещя пи 5000 метра височина; || in —inen Höbe
vom 3000 Mefirm üb-a dem Mi—a—--p1—gci l'—g—m нями-
рам се ня 3000 метри над морското равнище; || clm—
Miutr von 70 Zentimeter Höht зид, висок 70 санти¬
метри; || auf biiber Höbt пя половнпятя ансоч-пя; пя
средата ня възв-шепнего; || den Somm—r in den Höht
verbringen прекарвам .ятото в плинтнагр- ф auf dtr
Höbt de- Lebt!- а зенита, разцвета ня жнаотя; || aul
3-n Höie des Sommers а рятгрря пя лятото. посред
лято; || Goll auf C-r Höht боже а пeBeерmя, па пебе+о,
иъи висините; всевишни Воже- || еа -t-if uul Сее Höht
-—'1—- Ruhmes, selmir Entwicklung, dcn Wls-cn-cialf той
е и зспи+а, апогея, пя върха пя своята слава. стигна.
е Бръхпитя, кулминициопп—та точки пи свое;; риз-
в-тшс. стон па пужн—та нячтпр висота, па висок; ни-
учио ниво, върви в кря: с пиукащи; || cr ist nlcit ganz
uuf dcn Höhe здравето му не ; цветущо. той пе е в
цветущо състояние, пс е, както трдбвр, ; с разклатено
здраве; пе го Внаи иечс- пястроепнего му с понижено,
пе ; във . форма, работоспособността му ; пямиленя;
|| ee isf 811-1'8, poi1ti-eH, wi--en-chaflI1:H nicht . aul der
Höht, isf ■w'--tnscHä/l1'ei auf Cen Höie той пе е пя
нужпо+о нпmeнeкгуалпо, духовно ниво, па нужната
интелектуални висота, пС сс огн;чявр с пякика;
умстиепи качества; умствено уВог, неразвит с. разг.
пс му ссче пипето, -eелргa; нпгeнeкгурнпо,■ полити¬
чески, а научно ;гп;шение ; -зостапял, пе върви в
крик с време-о, пями пужпата политическа, научни
.подготовка, пе - е политически, научно просветен до-
ста+ъчно, пе е запознат с пяй-пов-ге научни пости-
жепня; той притежава нужната научни подготовки,
отговаря па пяучпнще -т-скврпmд, стон ня пужпяга
пяучпя висота; || dis GtseHäTt i-l aul der Höbe пред-
пр-я+ие+о е а цветущо състояние. процъфтява, ; о6тя<
всдено пай-мотерпо, задоволява модерните -з-екБa<
ния. ;ггонроя пи исички изисквип-я ни времето; || aul
dtr Höhn 3-r £-1i sein вървя и крак : времето, пс из-
ост-н-м, ;г'ониоям па исички съвременни. модерн;
изисквания, пи изискваният— на времето; || durci Hö-
h-n und T'e/en през встчкн поeврят'постн п; съдбата,
през ордое- m с+раляпне- || in gleichen Höbe nif etwas
sfehen - ня ,едпо пиво, па едпрквр н-сот—, па едпя гео¬
графска нир-п- съм с пещо; || in dl— Höhe koiinn
издигам сс." изплувам високо а животи, проб-нам ст
път и живота, преуспявам а жииота- || einen B-trleb
in dl— Höhn bringen -зди'РМ завот пи пужпата в-сота,
повеждам го по ррзиБem, пондигам нивото му. съ-
;6орздвим го с модерните -т-еквяпня, обзавеждам го
модерпо; || ich ärbtitt mich in die Höht -здигям се c
ГOЧДP, ои6огa-р си; || 'n die Höhe siclg—n. klefl—en из-
40 Немско-български фразеологичен речник, т. I
626 Hoheit
дигям се пивисоко; изкачвам, покатерв-м сс. -зк—тер-
вам сс; възнасям сс. -зди'ям се във въздуха, пя възбог;
|| in seine- Liulbäbn In ungcaHntn Höben aufst-igen из¬
качвам се а кириератя си до пeподот-ряпa и-сота; ||
im dl- Höhn faHrem, schnellen подскачам ог възбудя;
|| umg.- er geHt. fahet leicht, heim gea'ngsten Anstoß 'm
die Hobt гой изВухии, кипва лесно, от пай-малкня
повод, мпого -тбуслни, сприхав с. разг. киВр-тл-я е-
|| den Kopf in dl— Höhn w—r/en тръсаим глини; || in die
Höbe wiclsen, -:h1eßen -зрастням пя височини; нз-
бчдвим ни Височини, пяи-соко; || 31— Paeiee in dir Höh—
ТгеГбет. -ch-iuhcn повишавам изкуствено цепите- || die
Preist sind 'n dic Höbe gegangen и;ннme сс покачих—
мпого; || helde Hände 'm dl- Höhe heben издигам ръце
нагоре; || Cie Augenbrauen in die Höln zieHen вдигам
вежди; ф umg 3is isi (ih—r Coch) dic Höbe, wäre dl-
11:111 Höhe тона ; връх, кипя:, качулка па всичко,
пaдсвърня всяка мярка, всяка представа; повсчс ог
гови здраве му кажи; тоиа е връх па Beто6ряз-eго,
пясрлегaоmо; В-в- си го това прхинегво, безобразие;
ф die Höhe d-e Aufgabe, Ces Ziel—- иcлнтиeго ни зи-
пятигр, н-сок-та, възи-щеи-ти зрдртр, цел
Hoheit, dl— — (Eure) Uob—it Ваше Височество; || sein—
111-1111:1- Hobelt 3—r Kronprinz негово императорско
височество прeстолопрелeдпнкъ-; ф die Hoheit ihrti
Geetalт величествената й осанки, доег;лeппр-и И фи¬
гура; || ici bewege мГ:Н mli ruhiger Hobelt движи сс.
крача тосаолеппо; || ein Lächeln volien Uoieit тосто-
лепни усмивки; ф Cie Hobeit —ine- Lind—- vealetz—i
пякърнян—м гeри-оо;илпрги пeпр-коеповeпоет па ет-
пя сгояпa; || etwis unter -eine Hobeil bringen поставям
нещо пот негово втрпнтeство, господство, под пего-
в——и власт; || 31-8—- Гtrr1tö11u1 unTtrsTtbT dtr Hoheit
Englands mит; територия ; пот внaд-тeегaого па Ап-
гл-я
Hoheitsgebiet, das, HohelIsbeeficb, 3er, das’— fremdee
Hoiilfsgebiit hefrefem, durcbfabrtn, befliegen стъпвам
па, прем-пяаам през чужди територия; летя пад чужда
територия, п-рушин-м чуждо въздушно пространство
HoheiIsgewässei. dic — im Tn—Mde Hoheifegiwassir —Гп-
hrlmgen, -imliulen пропикнам. прннизрм а чужпн те-
р-горmянп- иопи
НсЬ^^с^, Cis — —in Elngelll 'm die HoHi1t-reeile
eine- amdernn НаиТс- нарушение пя гeо-г;о-PнняmP
неприкосновеност ня една страпа
Hohelied, das — —in HohelieC. Hohelied der Lieb—. lui
die Fieundscbulf zwl-cicn Cen Völkein възвишена пссен;
химн па любовта; нътсБанр, възвел-чивипе па друж¬
бата мсжду народите
Höhepunkt, dee — den Höb-punki bilden, Ciastellem
бележка, представям кулм-пaиноппamр, връхната точ¬
ка, кулминея, рnогeд па нещо; || С-е HöH-puiki des
Drumus, dee 31aмuT1ecЬii Handlung, im C-r Entwicklung
dtr MenschheiT кулмнпяцноппата, връхпига точки ня
примати, пя доямиг;тного действие, а рязв-гнето пя
човечеството
hohl — —in bohine Baum кухо, изкорубено дърво; ||
—in hohle- Zabn кух. прддeп, рртвилeп зъб; || ein bohle¬
Faß nортпр бъчви; || eine Hoble Nuß кух. череши орех;
ф umg. 3as 1-Т ja nur für Cen höhlen Zahn Това ще
стигне само зи върха ня зъба; ни сто вълка кози крик;
кому първо пачи крак; || umg. ich gehn nicht elie hohle
Nuß dalÜr, CaiuM пс дивим пет пир;, .у.— гютюп,
пукната пира, пукп—m мипгър, милко ме е грижа, еня
зи това; || -а isi ein hoHIne Kopl -ой е порзня глина,
кратуни; няма мозък а гтявргр си; колкото за едни
кокошка ум пями; мъгла го влече по зелено усое; умът
му е и крикити; празня му е критуи-я; || das sind nun
hoiln Pb'isen, Redeaeiin. Hohles G—atdt тови са кухи,
прязпи фризи. брътвежи, приказки, бeтеъgържргeлпш
думи, е прaтпословнe, пчетоелоинei празно много-
гляг;нсmвуaяпe- || eine Hohle UanC Machen поднягрм
шепа (зи подкуп); иским рушвет, подкуп, разг. ли мн
п—мижит ръката; || die hoble UanC Hinhalten подни'ям
непи, ръка зя подкуп; || umg.aus dcr Hohlen Hand /iHlem
сaртa пари : непи; пе жаля пирите; || aus 3er hoHIen
Hand Trinken пия воля от шепата си; || mit Сее hoii—n
Hand '3---' schöpfen черпя вода : шепата сш- || Hohle
Wangen хнъmпaнн Вузи; j hohln Augen хлътнали, дъл¬
бок; лежащи очи; || Hoble Gussn дълбок път. клисура.
до.- <$> hoble Köpft habtn dcm luutnstti Klang (Sha¬
kespeare) прaтп- кратуни сС гърмят; <$> je Hohltr die
Ähii, desto höhn' dl- Nist празен клас високо стърчи;
ог Воя сн по<'онямя сянка идиги; голям. не му се стига
носът с mр-тeБa клечка; © ein Hohlee Mcm-cb, Schwätzen
пр—зеп чоиек, дърдорко, бърборко, огряпнт;п мозък;
празни Мир— тъпип била- || ein Hobler Kiang, Blick
глух, кънтящ звук; празен, неизразителен, тъп, уморен
поглед; || ein hohIte.Gtiächtt1 глух смях, зловещ кикот;
|| mli Hobler Slimme с глух глас. с 'лис, който сякян
нзл-ти ог прязпи бъчва; ф holl kachen, lusfen смея
сс, кашлям глухо; гърдите ми кънтят прн кашляне;
|| dir 'and kkingl bohl степатя (прн чукане) къпг;,
звучи глухо, издави кънтящ звук; || da- Kreuz Hobt
Machen -заивям се надве ка+о дъги; <£> und Hohln' und
boblce bö-i nun’- Heulen (Schiller) ш асе по-Вурно, по¬
-яростно 1;.-+; ревът па вотнаги стихия
Hohle, die — ich b-g—be (wagt) Mich 1m dir Höbie des
Löwtm отинам прано а леговището. бърлогата пи звя-
ри. лъви, а устата пя вълка; ф in einer Höhlt wöHnen
живея а дупки, Вортей- ф -—'пс Augen lägen llel in
ihren Höhl—n очите му лежяхя дълбоко и орбитите;
|| -е'!- Augcn t-ai-i, sprangen Ta-t aus 'bann Höhlen
прост; очите му щяха ли изскочат, изхвръкна; ог
орбитите сш ■
höhlen — <$> stttti Troplen höbii den Sfein капката
пробиви камъка; капки па камъка грип изкопава- кап¬
ка камък копие (проВ-аа); капки капс, ня камъка грип
изкопана
Hohn, 3-е — ihm mit Hobn übt1eehüttin обс-пв—м го
: подигравки, 'рaод сс с него; || etwas nlt -chmiidendil
Hohn sagen казвам нсщо : ятв-meнпa подн'рявка; ||
nur Hobn und Spott erntnm пожъпв—м само присмех
ш под-гряакт; || vl—l Spoil und Hobn erdulden müssen
принуден съм ди понеса мпого пот-гравки и присмех;
|| lim eiwas zum Hobn tun правя му пещо напук, па
-пят, за ди го ядосвам || Cas ist clm Hohn uul alle
VernunfT гови е подигравка, 'авра : всякакъв разум,
със злорния разум. с скарано с ведкркии разумпи до-
воли; || 3as l-l ja dne n—ln-te Hohn ги това е чисто ш
просто п;пи'ряики, пс може да бъде -ики, и никой
случай пе с тик;
bobnluchcп — sic hohnlacHicn Übnr dcn Von-chiag me
сс подн'рявахя, си правех; нега с предложението, сс
присмиваха ни него, го посрещнаха с под-торвр-eлeп
смях, с присмех ■
hoh—spreche— — Cu- sprlchl iliem An-ianC, allti Ven-
nunif hobn гови e nод-тоаБKP, '—вр— c пр-л-т-eто,
здррБид разум, ск-рапо c с всякакъв разум, приличие
Hokuspokus, d-e — ihm Uökuspokne voiMaclen правя
му ритп- фокуси; || scherzh. Hokuspokus veaschwindlbu-
ро:чс, мокус, прeпрояm■уе; || 4öCuepöCue weg l-l cs
фокус, мокус. пями 'О
hold — —in holdte Amgis1eHl, AnTlltz мило, прелести;
лице- || clme Holde Sc—ic чиста луни; || scherzh. die hold-
WnibiichC—it нежният женски пол; |j —in boiden Gesang
чаровна пссеп; © nr ist mir holC той ме оВнчя, e 6.a-
тоскнопeп към мепе- || d—ш Les—n 11:11 hold -cin пе
обичам, мразя п— чети; || das Glück wa- iim HolC. nicht
holC щастието бе блягоекнонпо към псго. му- се усмнс<
па, му изневери, пе го п;:оовиmeлсгнчняшe
holen — —inen Pnlef vom 3er Posl, —in KinC aus 3-r
Schule. efwas aus 3-n Taeeht holen вземим писмо от
пощата; повеждам, вземим дете от уч-лнщсто; -заяж-
там пещо ог джоба; || Bnot, 'ässen Holen купувам
хляВ; gопяедм води; || umg. Bücier vom Regal holen
евртдм, изваждам, вземим книги ог етажерката; || ihm
nacht- aus dcm Bett Holen вдигам го пощпо време от
леглото; || ihn zum Militär holen иземам го войник;
|| dem Ar/i . hol—n пращам пя извикат. ловели— лекар;
|| ее Holt- das MäCchtn zun Tanz той покапи момичето
па гяпи- || umg. die Polizei bat lin geholt полицията го
арестува, прибра, откара; © umg. ich werd— iin mir
(mal) hoiii ще го строя из псго. ще се разправя яз с
пего. ще му дим да сс ризВере; || ihn das l—t/t— Geld
aus Ccr Ti-:he Holen измъквам му последните пари от
джоба; || il—r isf nicii- lehr zu Holen -ук няма кякио
ли очакваме поиече. ням; па кякио ли сс папянаме.
тук нищо пяма л— падпе, па нш огрее, пищо свястпо
пяма пи получим, ти закачим, ли памажем- || umg.
Hol’- 3er Teufel дявол ди го вземе- || Сее TinTiI -oll dici
holen — dtr Hnnker (Сее Kuckuck) hol Clch мътните,
дяволите да ' ге вземат; пя те вземе мъти-ти; п— тс
отнесе мътии-а нота; || umg. Tür ihm 3it Ki-ianlcn lu¬
den 1euta Holen служа му за маши, изнижт-м аз кес¬
тените ог огъпд тяояg- него; из оп-р-м пенк-ра; ||
die St—ant vom Hlii—i hol—n енрлдм месечината, звез¬
ди ог пеВето; <ф> wo nichfs l-l, 3u ist auch nlcbfs zu
holem ни босия пе можен па нземеш цървулите и на
'олня ризат;; па кьоравите пе можен ди извалиш
очите; 'о.-я пс можеш да съблечен; || -а w—lß, wo
Baifb—i dcm Most holt зпие Ко.ю (той) гпе т-мчнят
раците. знис му майсторията. тънкостта, умее ти сс
пяреждя; знае Аврам ти копае корени; © i:H Holt mir
hri 'Нш Rat|-), Гrö-i търся съвет, утехи, раз-уха прн
него, съветвам се с пего. питам го зи съвет; (| ici hole
mle bcl ihr Erlaubnis, in- П-аТе' zu g—hcm п-т-М я за
позволение, моля я за рязрешепне да отиди ня театър;
© еа hollt slci beim ГпТсгпзТюпзк-п Wettbtwtih Ctn
cesf—n Preie. den Sieg lür s—ln Lind той спечел; при
межтународпото съсmeтрпнe първа поeмнд, първата
па'р-ди, победят; зи сводmр страна, се класира пръв
а международното със+езипне, излезе пръи- © umg.
ici hahe mle eime Erkältung, dl— Grippe, Schnupftn geholt
простудих се. нрвлякос, покарах с; пооеmчля, хвяпах,
п-пнях, спечелих сн грип. хрема; || ici Holt nie dcn
To3, den Rest просгуляням сс. сврщрм неизлечим—
болест, разболяним се ш чмирям; пещо ме повърне;,
етягр кряй па ж-нота мн, ми нанася nослeтпнд утир;
|| -1:1 (£>.) ein—n Anschnauzer Hölen пару'ае;т ме, пя-
тривит м; пося, глината; изяждам, ;-пяедм калая; ||
-ici (Z>) Cülit Füßn, blutige Köpft ioltn претърпявам
неуспех, удрям пя камък; иръщ—ме се с разВити, окър-
вриспн гляаи; || er bul -ici von dcn MäCcätn einnm
Koe, gehoil момичето пе прие. отхвърли, огблъспа
предложението му. го отрития, разг. му пиле р--п-:я,
Вн му дузпи;;, гой удари пя кимък, пе го о'од, не му
проиьовд пр; пся; || ich Hole mle Schläge, einen Riu-cb
патупват, паперл—щват мс. отписям Воя; напивам сс.
прпOPидм гтявягр; © Alcm, Lull boinn поемам лъх.
въздух- отдъхвам, почивам си; ® die Wine boitc gute
Höllcnqual 627
P-else стоката донесе добри печалби; © С-е RunCTunk-
upparuT holl alle Send—r ррпноапррр-ь- лови, хваща
исички предаватели, сгaпин-
Holla—d — umg. nun isf Holland im Nol (Nöltn) по-
ложениего пи е тежко. Beтнтсотпо, рус. хуж; губер-
пигооското (разг. 'уберня+орское); разг. тягрзнсмe,
закъсахме зтривяти, спукани пи е риботи——, ножът ;
опря. до кокили. яйцето ; опря.; до залпики; сега
господ ди пи е па помощ. По всяка вероятност из¬
разът е свързан с френското нашествие в Нидерландия
(1672—1679), когато холандците пробиват дигите и
наводняват страната си, за да попречат- на францу¬
зите да нахлуят в нея
holländisch — boikändisci äbfahlei измъквам се по
ро;пскн. английски, без ти сс сBогчням, тихомълком,
разг. по чорап;
Holle — Ееш Holle schütt-if die Bettem, Cas Betl (die
Kissen) ^-1 schüttelt dit 1t3ern htrunttr от пеВето сс
с-пят едри спсжпн пиоцили, вил; сняг ня пяриaл-;
В-ба Мирти изтупва леглото сн. вьз'лрвп-цнme сн. пик
се ; рязлчgувртя. Госпожа Холе (или Холда) е ми¬
тическо същество от германската митология, водач-
ка на нощни демони
Hölle, die - die Quiknm, Fiainen, Schnecken Ccr Hölin
мъките, огънят, к-трапът, ужасите ня ада, преизпот-
пята; || fabr zue Höll— пръждоевай се. -зм-тай се по
дяволите, върни по дяволите а джепдеми, пръждо-
м;+е; || s:hir dlcb zun Höll— върви по дянол-ге, по-
воя'a; || Cu, Au-geburi 3er Höll— ги пъклено нзтaтme,
изчат-е ни ата; <$> aus С-- Höll— Coimt Ceiner zurück
пикой пе сс е върни. от опя свят; " 3-r W—g zur Höll—
l-l nii .Щ-п Voisät/cn gipTla-lerl оВещапие къща пе
ризналя; пътят към ада е постлан с хубави намерения;
>ф> ein höeer Gc-cll lühai dcn anCnen zur Hölle c какъвто
тръгнеш, такъв ставян; © Blendwerk dcn Hölle (Schil¬
ler) -змимПи игра па ат;. пъклени измама; || Himmel
unC Hölle in Bewegung selzen обръщам земята и не-
бе+о, пускам а ход исички средства, зи ти поег-'нa
пещо; || ibm Cas Lehen zur Hölle ia:htn превръщам
жииота му а ат, паправям го невъзможен; || Cem werde
ich noch die Hölle heiß nucien ще го сгрея из пего. щс
го пакирим ти изтръпне ог сгорс, да з—гуВи ума ш
дума, ще го подплати тgррврги; || -е bul bei ГЬе die
Hölle животът му : нся ; ця. ат, непопосим; || umg.
Corl schien die Hölle los сякаш адът бе развързал свои¬
те еmнс-н, тим се вти'яше адски нодвр, адски шум;
|| Qualen der Hölin durchetthtn. 3^11113—1 ;ттъопд<
в-м, попрсдм, ;тегорgнрм адски етряgрп;д, мъки; <ф>
die Höll— isf nicii so Heiß, wie nan -1— nuchi дяволът
не ; толкова черен, колкото го пншяг; © dit grünt
Hölle джунгли, девствен лес
Höllenangst, die — Höllenangst aueetthni прежиаяням
адски страх, смър—еп ужас
Hölle-brand, 3er — einen UöllenhranC verspüren из¬
питвам огнени, адска жажда, изгарям ог жажди
Hölle—biaIeп, dtr • - - naiÜeilcb ist da- Weib —in Höl-
i-nhial-i оPз6иоP сс. жената ; цял пдн;т. зла, про¬
клет'—, .оня кит; дявол; -ст-пски еягяпя; || cr ist ein
HölInnbruTen гой ; нзпсчсп монепик, пeтотн-к, истин¬
ски пяно.
Höllenlärm, Се- - - einen UölienläiM vollführii вдигам
адски нрдня, вряви то - бога, адски, оглушителен шум,
ди ме чуе ш глух-я; цяр
Hölle—qual, die — Höllenqualen erleiCin. 3^-111—1
628 Höllenspektakel
претърпявам. изтърпявам. понасям адски мъки, егор<
дян;д
Höllenspektakel, den — -. Höllenlärm
Höllentempo, dis — in cin—M Höll-ni-npo hinunTcr-
rasen хвърча, профучавам пиполу c адско темпо, с
адска Bдсня бързина
höllisch — Höllisch— Quaken. Sehmirzii -nduid-n, nr
leiden изтърпяи-м, претърпявам, понасям адски мъки,
сгррдянид, болки; изкупвам всичките сш. прeгрeшeпнд
с болките, конто съм понесъл; © umg. Cas Tut hölil-ch
wei Вол; ужасно, -тски; ф das isf —in— höllisch— Situation,
Stillung стрини; неприятно положение,.
ужасно пaеmроeИнe; Ц —in— höllische EafimCung пъклено
изобретение; || eine Höiiis:Hi Angs. vor etwas haben
изпитвам ужасен, адски страх от пещо, ужасно се
егррхчиям ог пещо- || von ihm Höllischen Rteptkt hahcn
-мям ужяссн респект, благоговея пред иего; ф -1:1
(Akk.) hölllsci in-fr-ng-n ст-рая сс ужасно, употре¬
бявам пенмовсрин усилия, пенмоиерно старание; || —'m
höllisch gescheiter Junge стрини; умно момче; || umg.
höllisch uul d—m Po-ten -clm Вля, отварям си очите па
четири; || Hö1iis:i flucHcm, schimpfen, lu/pae-ei ругая
кято каруцар, хрмянип- отварям сн очите па четири,
п-блюд-вам зорко
holprig — ein holprigen Weg периаеп, грип-в път; ||
holprig- "StruBtn неравни, -зрътен- улиц-; || eine Holp¬
rig— ReCe грип-вя. негладка реч; || holprig- Veas— 'ри-
пяин, неглядки стихове; || iolpalg 1—-еп чети със зя-
пъвипе, запъвам сс. едия сричам прн чстепе
Holteidipolter, Cas umg. — mit Höltnad1pölin- ist bier
nicht- zu iichen тук пс помагат крясъци ш в-кяпе, пе
сс постига нищо с крясъци и викове
Holz, dis — Cünrcs. grünes, Krummes, liuics Holz сухо.
зелено, криво, гнило. проядено първо- || Holz sammeln.
vtrhrtnnen събирам дръвца, изгирям дърва; -|| mil Holz
feueen ;-опндБaм се с първи; || Holz läli—n, -einsciligcn.
lu-biuen сека дървета; || —in Stück, Schiit Holz иeп;-
пmиa. кютюк, пън- || eim Arm voll Holz нроът дърва;
|| Holz Hicktn, umg. kiclnmäcicn, -piilen цепя, насичам
па преВио. пя трсскт дърва; || Holz sägen Втча, режа
с трион дърва- прен. хъркам. цспя, ти дим се вдига,
хъркам ки—о мянясmиоеkи котира:- ф er läßi Holz aul
e':h- 13:111, -paltcn оставя се пи го тъпчат, ти "му нър-
неят тръпи пя 'лрвятр, търпи. понася всичко т— поa<
вят с него; позволява л— си рят-гоявр|т) копя, както
сш иски(г); || 3а hasi du noch Holz ob-nCe-ln zugefeagen
отгоре пя всичко ти подклаждане о'ъпд, хвърляше,
прнmчодшe дърви а огъня, нрн;нящe мяет; а огъня;
|| iin mit Holz hnkleidin пяперт—швам. п-тупнам го;
|| Holz— besci—i ям пердах, Вой, пиперт-неат, натуп-
нит ме; || wir ein Stück Holz di-teHti, Ci-liznn стоя,
сетя кит; пън. дърво, дрънник; || von Höi/cänn aufs
StöckcHcn komMen затъвам, загубвам се в р-з';в;р-
и нeзпятнгeлнн подробност;, говоря зи щял; ш не¬
щяло; - wo Holz g—haucn wird. fällen Späne покрий
сухото гори ш суровото; гдето ими комип, имя ш пу-
щск; който -ски п— яде кокотки, ще тъпче по корин-
ници; който 'о+в; гозВ—ти си с трески, пему се и еми-
рисва ня дим; който е ходил ня иоден-ца, все ще има
брани; ня калпака сн: <0> -33- Holz höЬrei, wo cs am
dUnielei i-l, 5. Brett; <ф> а^Ь geün Holz breiiT cnCilcb,
wenn nann cs mii CÜnr—n ins 11^1 helngt покрай сухото
гори ш суровото; - rs isf k—ln scHwercr Holz al- Cei
Bettelstab пяма по-тежко първо ог просяшката тояга;
<0> das Holz Ces Nachbar- gibt cin eehöits Feuce c чужда
п-гя мяйчип помен; с чуждо добро добър па си е
леспо; ф Holz in den Wild Taigen пося дърви и гора—я,
водя а морето. върша напразна орб;гр, прсл-вям ог
пусто а празно, .овя вятър а решето; || Ьа'.-- Holz
höH-ti имам риботи с костелив орех, мъча сс п— про¬
бия кораво, твърдо дърво; || Holz von un-erem Holz
човек ог пинит; плът ш кръв, ог наш;;; тесто- || м'т
Holz gctäfclf, vtaCInIdit оВлицов—п, оВлечеп а дърво;
ф —ine Ladung, Fuhr— Holz товар, коли дърва; || 3
Riuimtitr Holz vtrbraucien изразходвам три куВ-ка
първи; ф dis Wild ziehl zu Holze лив;тъm сс поиб;ри
а ';ортр; || ins Holz geiem. durch da- Holz g—i—m ог-н-м
а гората, мипаним през гора—;, дъбоPBPГP. соPегя<
лака; || Cus Holz knacki съчките пращят. изпращяв-т;
© in Holz, aus Holz schmlfz—n -заяли-м, -зрязнам о;
дърво; || übertr. па ist aus inCerei, fcinercM, härttrti
Holz giechmit/t той c -заялап ог друго, по-фтпо, по-
тиърпо, п;-коряно първо, е по-друг. по-из+ъпчен, по-
корав човск; || ам selben Tagt erltbte sic aus welcheM
mörechti Holz er geschnitzt wie още същия ден тя имя
възможност ди инат ог какво .оно тесто, от каква
лош— мия ; замесен той, ог какво гнило дърн; е из-
дятрп, колко малко може л— се разчита, ди сс уповава
ня него, л; каква стспеп с песигуреп. пeчсmойтнБ човск;
|| nr ist aus guiem Holz гой е замесен ог доВро тесто,
ог добри мия, е ог добри семки. ; излял-п ог добро
дърво, произхожда ог здраво, добро семейство, ; со-
нmgeп, положителен, чсстен човек- D aus diieilhin
Holz gcscHnittcn s—ln -заялап съм от същото дърво,
замесен съм ог същото тесто, от същяти мия, зикнаса,
ог същия произход сме, приличаме сш по характер,
рязб-ряп-д, мапталитет; Ц ich hin nicii vom Holz пе
съм ог дърво, ог камък; и яз -мям сърце; ог плът и
кръв съм; || den Baun ist ins Holz geschossen. gewachsen
първото e -тбудто пя височини, ня клони, е израсло,
повeтe ня височина; ф aus h—ll—m. CunCl-i UOlztM ог
снет.;, тъмпо дърво, ог светъл, тъмеп дървен мате-
Oирл; ф umg. scherzh. Holz bci 3er Wand (voe dcn Haus,
hei - 3-e H-ib-rg-, vor 3er Uütte, vor 3er Tür) Haben
-мям едри. 'олем; гърди, цел; млечни цептрал;, цял
балкон отпред; ф ein Holz inzünd—n тапрлБам клечки
кибрит; ф Holz schlchen, fn-Tcn бутам, улучиим кегли;
|| gul Holz па сполука; ф 3i- Holz behaupTclt -ich g—gen
du- Blech дървените духов; -пструмеп+и ен-рeср по-
добре ог медните
Holzauge, du- — Holzauge, srl wlcЬeaм отнродй сн
очите, зьркатштe
holze— — umg. ee bolzte währcnC des ganzen Spiels той
(футболистът) през иятртр -'ри сс бутане, ритане.
рaунирaшe; ф ihn holzen п-тупним го, пипертаннам
го; ф das Eichhörnchen bolzic катерички-а екитрщe от
първо ня дърво
hölzern — ein hölz-rn-e Mensch дървен, недодялан
чоиек; дръвп-к
Holzhammer, 3tr - - umg. scherzh. er bul eins iit dcn
Uolzhaiiii abgiCringt ударен е a 'нрнрт—, смрспрг',
пернат, пжиепрг. откачеи c- ф wir CÜiftn Cubel nicht
mit Cem Hoi/baiine vorgehcn а този случай пс б-аа
пи дeйегнчвимe с груВя силя, с пяс-л-е '
Holzkopf, d-i — ist ein Holzkopf им— чс тъпак, дрън-
пик, борсук, дървеп р-ноеор, куха, призпа коргупр;
въп нниe, вътре mо-ци
Holzweg, dtr --- Cu bist Cu aul den Holzweg — Ca
bist Cu а,-- --Ьг aul dem Holzweg жестоко се лъжещ,
мимин, ни крив път сн, стъпил с; пи трм;БP, 'п-тр
дъски
Honig, 3-е -- sie läcb—lt, ridiT süß wie Honig усмихва
се мазпо; кито говори, мсд й кипс от- устати; лиже-
маже, nоgмятнр сс- устата й сс лепят ог утоднmтeетБо;
bibl. ein LinC. darin Milch und Honig fließt сгоянPi
в която тече мел ш мрсно, обеговипи земя; || umg. ihm
Honig um den " Pirt (ums Maul) -:Нш1еа—п прекарвам
му меден пръст през устага, поPия му мили очн, лис-
кая го. поgмятнрм му се. подм-лквам му се. устати
м; сс лепят от уг;днmчeетво; лижа-мажи прет него,
токирвим му сс- правя му вятър; четкам го; || Honig
геает. Гм MunCt lühren мед мн капе, се лее ог чстргр,
устата мн се лепят ог угодпичес+во- <ф» haidtli elmer
mit Honig, er 11:11 zuweilen die Fingen (Goethe) кой+о
Върка и (гърнето с) меда. гой ст облизва пръстите;
ф wen Honig IccKcn will. durl di— B-im—n nlcbt schcucm
който иска мед, не бива да се бои от пчелите; кой+о се
бон ог врабците, той просо не ссе- <£> wo Honig Г-Т,
säMmtln -1:i die Fliegen трупат сс като пчели пя мел;
ф außen Honig, innen Gail- — Honig 1м Munde, Gilt
1m H-1/cieg1ün3- : устата мед и миено лее. а сърцето
— пелин ш отрони- ня езика едно. а на сърцето друго;
па езика мел, а сърцето лет; ня устата мед, зил гърби
гроб; ангел пя лице. дявол пя сърце; Вял ня лице,
череп ня сърце; отпред лиже-маже, о-з-д тт жупел
бълва- а очн кр—н—й. а и гърба — камък дий; отпред
лиже, отзад доPЩ-; ели; ня ума, друго па eтикр;
Galle 'm Hirzen, Honig 'm MunCt haben c устати мед
ш мрсно лее. а сърцето пелин и отрова; капка мед,
благ; жлъчка; на чстргя мел, з—д гърба гроВ; <$> wen
sicb /um Honig macht, den 6tnaseHen die Fliegen който
става мед, ближат го мухите; кой+о стави овца, -з-
яждя го вълкът
Ho—igleckf—, Зз- - ciwas i-l k-lm Honiglecken нещо
пс ; утоволстние, песен, е горчнио, ; горчиво удовол¬
ствие
Ho—lgselm, dtr — -ст- Worin sind wl- Honigseim
думите му ся сладки кито мед
honigsüß — mit honigsüßer Stimme speichen говоря
сладко, сладко. със слитък, медсп глас; || honigsüße
Reden im Mundn lüh-en мсд мн кяпе ог устата, устата
мн сс лепя— от Ч'одпнчeсгБО, когато говоря с него
Hopfc—, dir — umg. an (h—1) ihm ist Uoplen und Malz
vc'lo-cm всякакъв труд, нсякяквн усилия са пяпрятн-,
безполезни. загуВенн. напусто прн пего- пяпортпо сш
хаВ-ш гочтя. времето, кряспооeтнemОi барута па го
уВеждаияш, хаВин си думите ня вятъри, кякиото и ди
пр—н-н, е безполезно прн него. пс помиги, пе ; и съ¬
стояние ти го никрои т— си промени решението, та
го рaту6eтн, непопрявим е. ни се ноти, ни сс кира,
загубсп човек. з—губепа Станка е. Изразът е от вре¬
мето, когато бирата се е приготовлявала при домашни
условия и често са изхабявали хмела и малца; || du ist
Hopfen und Malz verioren 6eтпятeждпя, 6eтнтгнeпня,
П0опрпнрня, загубени работи, ’нщо пями па излезе
ог нея. пе си струва труди, усилията; няпорзни чсилид,
папразен труд %
Hopfenstange, dl— — -'е isi eine HopTin-iingc -я c
цяла. истински нърл-пя, пьн'P ; кат; върл-ня. дълги
Мара, Нели е
hopp umg. - ihn Hopp nehien PоeегувиМ1 задържим
го .
hops — Hops g—i—m, .sein загивам. пропялам, отиним
по дяволите. умирам, хвърлям топа, пями ме исчс;
|| Cie Гäss— isi Hops gegangen трщи-р се счупи, разг.
^ръкии. сс ожсни; || alle sind Hops g-gingem арестуваха,
трдьожиср вснчкн; || ihn Hops nchien арестувам го,
з-пърж-м го; || du bis. ja Total Hops съвсем си побър-
кяп; сй богу. съвсем сн се побърка.
horchen — an d-e TÜr. WanC borcben подслушвам
пя вритати. стената; || sic will nlcbt aul mein— Woetc
hörcn 629
borchcn не се вслушва и съветите, думите мн, пе ме
слуша '
Horcher, Cen — 3-е UöreHtr am С-е ' Wind börl -clnc
eigene Schindn потслунвачът на степ-ти чува сиоя
собствен позор
hören — börl слушайте. чуйтс; || - Hör und. schweig
слушай и мълчи; || eine N3:1-1:11 von ГШм, Cuech iin
hören чувам, узпИирм вест него. чрез него- || dir Nach-
lichfnii RiClo böeen слушам повип-те. ридио- || Voe-
ii-ung—i bcl ihm bönen енущим лекции прн пего- || er
hört nicit, Cann 11:11- bören. kann nichf äöetn той пе
чува, пс слуша, пе дочува; нищо не може та чуе- гой
не чува, ; глух, слухът му ; повредеп, слаб; || w—nn
Cas tiner börl яко те чуеше някой; само яко можене
някой д; те чу; ;гпд:ъдe; || cs ist so still, daß nan time
Nidtl zun ErCt Tillen böeen kömnit готкоБИ е тихо, че
игли ли питие, мухи ди бръмне, ще се чус- || vor Lärm
Cann man s—ln clgemt- Wort nicit böenn от шум, глъчка,
вряви човек пс може п— чус собствените сн думи. пс-
въобразим шум е- || Ici Habt ihn -picl-mi scieeicni epre-
ci—m hö-tn чух го па свири. крещи, говор;; || umg. er
bö-l Cas Gra- wici-ri — er böni die Flöbc, Mücken
1^1—1 гой има пропииameлeПi изключителен ум; ум
море, акъл бръснач; У umg. cr bö-i die Emg—I 'm HimM—i
singen умиря от Волки- не ; ня ссбе сн от Волки; Ц
umg. ici habe etwas läutnn böeen дочух да се говори
нещо тикони; || den Ang-Klagicn. den Zeugen hören из¬
слушвам, оитп;тним обв-пяeм-д, свидетеля; || die
Beichte hören изповядвам, изслушвам изповед; || man
nuß beiCe Paatclcm hö-nn човек тряВна л— чу; (mтенушя)
и двете стряпи; <ф> wer nicht iö-tm will. Muß füllen ди
Ви мирно седяло, пс би чуто интяло- който пс слуша,
Г0д6БP пи -ми здр—ии 'ърВипя- ф hön vl—l. red wenig,
• Trau noch w—nigtr слушай много, говори милко, вярвай
още по-м—лко; - ride- wenig, höie viel по-доВре е да
чуеш, и пе ти речеш- слушай мно'о, пумий милко;
<ф- cs böien nicht all-, die Olren hüben и; всички, конто
имат уни. слунит- който пе иска ди слуша ш с тъпан
ти му 6-ет. исс гови; © umg. Hör läi. was ich dir noch
sagen wollle чуй, слушай, к—кно -скях ти ти кажа; ||
ni, Hör mal я слушай, какво ще т; кажа- || spott, höel,
bö-i слушайте само. слушайте симо; || umg. icb hör-,
daß Cu wieder etwas luegifai-scn hast чувам, че пак си
се проявил. че пик сш извърни. престъпление. кряжВи,
чс па: сш ниприннл пакост, беля; || von dl- börl мап
ja scböne Dinge хубави работ; сс чуват, сс носят зи
тебе; || wenn in’- gehört bat, Cann bai’ - geklingelt само
кито го чуе. и нсдпягя включва; ф laß höetn я. иска
да чусм; хайде разправяй, говори; || das käßi -1:1 börtn
тови е пр-eмн-в;, по;дmпо ми ; пи го чуя, ииж това
е друго пещо. ииж тик; можем ти се р-зВсрем, спо-
рятумeeм, да с+н'п;м то някикио оитбиоPmeлеmио, спо-
разумеп-е, оятоcшeп-ei до пдкaкБa спогодба; Ц dcr
VorscHlag, Gtsing läßt -1:1 Hören предложението е при-
емлино, сьбнрзпигeлно, подкупна, бут- интерес. звучи
нелощо; поотвчтрвя песен; || laß nii ntwis von 31r hönen
обиди сс. пиши ни; || las-cn Sir bald wieder etwas von
-1:1 böenn елате пак, обадете се, пищете пи скоро. пс
нш зрбоPндйгe, пе пи оетрндйгe ти ви тя:ямe дълго,
без вест ог вис; || ich lasse mich böenn оВ—жлим сс;
-знредм публ-чпо реч, доклад. лекция- || -е hal nicits
lehr vom sich hören las-cn гой пе се обиди, не пи е
писал никак, пям—мс пикаки; писмо, никаква всст ог
пего, пе зпаем нищо за пего. потъпа в пeнтaeетноет,
изгуби се, пи вест, пи кост ог Htro; || ich habe nichts
630 Hörensagen
von ibm gehört пищо и; съм чул зя пего, пе тпaд нищ;
за него; || Si— wirdem noch von mir höe-п ще чуете пак
зи мепе, пями ди острия тови таки; с гони въпросът
не смятайте. чс е л-кинд-ран, пик ще си поприказваме
по този въпрос- ще ан научи из иас, ще ии дим да се
разберете; || umg. -а hui von nlr ganz schön wa- zu
Höi-i gekrlegl хуВано го пиред-х, няеолнх, накистрих,
казах му пaИ<Bcтцeрeмонно какво мисля за пего; || er
wollt- davon ni:bf börcn und seien пс искаше ди чуе
за тови, пс диване дума ди се каже, п— се издума, п—
се изрече, ти сс спомепе за товя; || ici will nichfs davon
' hören не искам. пе желая ди слуним това, пе мн го¬
вори за това; || ee will cs ii:ht g-höef baben той гвърдн,-
ч; пе е чул, че. зи пръв път чува тови, прави сс, nоe<
струни сс, чс нищо нс ; чул, че нито е чул, нит; видял;
прав; си оглушки; || dis l-l dis erste, was icb Hört за
пръв път чуиям гоня; || Tciln-imcr börl nicht -бои-тът
пс се обажда, не отговаря; ф Cu muß man „Hören Sic“
-ignm -им трябва да се пипа нннмяmeнн;, nрeдnртннво,
с кадифени ръкяв-цн, да сс лейс—вувя осторожно, тип-
.омаТ-чес:-, тон— пс ; тик; просто. трябва а— му се
нипр—нн малко политики, тур- евала, вятър, п— му се
п;пъдeлнч:a честолюбието. ти му сс покапи милко
тамян, па му се поклати шипки, ди го поласкае човек;
© -iir verging Hönen und S—h—m загубих уми и пуми,
сидеm, зимая ми сс главят;, занемях. езикът мн сс
вързи, пс Вях в съсгодпнe да продумам, да кажа гък,
бях като зашеметен. замряи. пе ня сеВе си, 'лъmняс
сн езика, граматик-ти- || -а verprügelte ihn. daß dcm
Hölin und S—h—n verging пябн, пятупа, напердаши го
тики, чс видя звезди посред Вял деп, чс свитки, Влес-
тунки му излязоха ог очите. съдра, смизи го ог бой;
© nur auf clniM Ob- hölin können чувам сам; c едиото
ухо, : едното сн ухо съм глух; И nue auf —'nem Ohr
böeen слушам симо c половин ухо, поянд сш оглушки;
|| aul lin, aul -cln—m Rut hörci вслушвам се а думите
му, слушам го- вслушвам се а съветите му; слуним
думата му; || еа böni aul SciMilciciil—n той обича да
го .иВкият, ди му правят комплименти, диви ухо па
ласкателства, компн-мeпmи- || Cen UunC höri шТ den
Namtn Hcktoe кучето се обажда па -мето Хек+ор; ||
ici habn cs nlt Meinem eigenem Obren g-bört чух го със
собствените си уши; || 1:1 habe k-ime апдепсШмпп Dingt
übte -ic gnhöel нс чух хубавн работи зи нея; ф nr Höri
-1:1 gcan eidcn, lohen гой обича ди говори, ти го хврняm
Höre—sagen, Зз- — ici kcmnc ihn nur vom Hörnnsagni
познавим го симо от това, което съм чувал пи 0PT<
к-звят зи него. сим; по име; || ici wußfn cs nur vom
Hörensagen знаех тоиа само доколкот; бях чуи;. ди
сс говори за него
Hörer, 3-е — als Hörer Vorlc-ungnn an 3-e Unlvne-ltät
Ьc-ueicm посещавам кято слушател лекции а универ-
сите-я; ф den Hö-t- абпсЬмсп, auflegcn вдигам, ени-
'ам телефонната слушалки на вилката, тигБИодм ге-
лeропа
Horizont, dtr — an Hör1zöni auftaucbnn, с'^-'!-!.
vea-chwlndcn п;дБЯнрм се. показвам сс. изниквам, из¬
плувам, нт'ряням па хоо-зопгя, изчезвам ог хор;-
зоп—я; Ц —'n G-wllffe- zlcit an Uör1/oit hneuuf извива
се буря- ня соритопmр; || in poilTlschin HorizonT zicicn
WöiCcn auf труп-г сс оВлици пя политическия хор;-
топ-; || Ccr pollir-cic Uöri/öni bellt -1:1 uul 0.-+;-
ческнят хоризонт се разведрява; || -einem Höa1zöni се-
w—ilcam оитш-ряaрм хоризонта си- ф cincn weiten, be¬
schränkten, engem Hör1zöni, cln—m Hör1zöni wlc cln—n
WageiraC hibnn имам широк. огриннчсн, тессп кръ-
'озор; човек с широки разбирания съм, теспогръп, с
клапи, няочптцн ня очите съм, не виждам п;-дрлeт
ог нося сш, хоризонтът мн с колкото колел; па кола;
|| Са- - g-ht üb-r -cincn Hö-1/oii тои; нядхвъоля неговия
кръгозор, неговото умствен; ниво, неговите умствени
способности, гой пе е способен пи проумее, пи ссврпei
пи иешминнрр гови, разг. го пе е •лъжица зи негоняти
усти
horizontal — umg. 3as Ьor1zöitilc Gcwcrbn uusÜhen
проститутка съм
Hor—, Cas — dtr Stlea nabm dcn Mann uuf dic Uöannr
бикът н—муни. набучи човека ни рогати сш- - Goll
weiß wohl, warum ta dcm E-cl kein— Hörncr glhl пя
6одтнии криви господ рога и; диви; ф umg. den Sfier
hei dcn Uöaniin fis-en, picken уляням, връзвам, хва¬
щам бика зи рогата; прен. подхващам, трлиндм, поп-
лaБдм здрав-т- едпя риботи, пипвам я, както трябва.
запретв-м се тgринргр и— р-боти- || ihm die Hörnne
hleten, ztlgcm, wclsem показвам му оо'иги, зъбите ст,
озъбнИм му се. показвам му дебелия крий; || nr huf
sici dl— Hörnen ahgeeToßrii ahgeilufcn той сш поочука
милко 'лии-ти, увря му 'лииити, повразуми сс, по-
умня, нрнил-д сс нечс. дойде му най-сещне умът а
'ланата; || За- Kind bal -1:1 —im Horn gestoßen от чдирр,
излезе па детето краставица. цицини. бабуи:— пи че¬
лото; || cr sef/tn sich nlt Uörnc-n unC. Klauen zur Wcbr
той сс бранеше c крика ш ръце. c рога ш нокти, кикто
можеше; || iim dcn SfrlcC, Cas Sril um dic Hö-ntn wenlem
хвърлям му въжето, лисото на врата, щидгр, аиршм-
чвам, заробвам го; || ici lass— mle dcn Strick, da- Srll
übte, an. um die Hörnen wrn/cm ое-ридм сс па м; хвър¬
лят въжето, ласото ня шият;, ерата, ди ме впримчат,
П— ме заробят (кит; Вик, когато го водят пи заколе-
пис)- ф -1- sel/t iinem Mann Hörnen aul тя слятр рог-
ни мъжа си. изневерява му; || Hörner irigtn рогоносец
съм, жепя мн мн -зпеверявя- ф etwas auf -clme Höiner
nnhien пагърВнам сс c нещо. вземам го пи плещите
си,поемам го -върху сеВе сш; ф im- Hom blä-rm. stößci
надувам ро'—, тръбити, тръбя, свиря с рог; || ее bläsf,
stößt. .ЩсТ nlt ihm in Cisscibc. 1m dis gl—lchc Hon при¬
глася му, държи му нсо. псс същата пссен, па едип
ум (акъл) е с него, етин ндгъо гш пост, вее- епущmл
се ; с пего; сaлврлжнягр за 6отрgж-ятр си; || aus dem
giclci—n Uoen biascm ни етин ум. па едно ш също мпе¬
пне съм с пего, ' едип вятър нш вес. пост; разг. плюли
сме ст а устати; || 1ms große Uoin fulen разтръбявам,
Вия Bиои6ипи зи нещо- ф bibl. zur -clhlgcm Zeif will ich
3as Hom des Hauses IsracI wachsen ias-cm и същото
време ще върпа рог— (еннрmи) на лом— Изрие.
Homberg — cs g-ht wlc Cas Hornberger Scbicßcm из¬
хабявам си, изсгоeнвИм си нипризно барута, патро¬
ните, трупът мн отива на вятъра, ни силое, р-Во-ата
свърнаи безрезултатно. Изразът води началото си от
народното поверие за едно тържество на стрелците
в Хорнберг. При посрещането на своя княз стрелците
изстреляли целия си запас от барут, така че за са¬
мото тържество не им останало нищо; изразът би
могъл да се преведе и така; много шум за пищо, много
сборове, торба орехи; много крякяпе. милко яйц—
hor—dumm — bo-nauim -rim тъп, глупав к—то чу-
куптур съм
Hornochse, Cen — so —in HoiiocH--' им— чс тапир,
тъпак, тъпанар, тикови 6eтслонcепо гонел;
Horoskop, 3as — ihm das Horoskop -ТеПст съставям,
определям му хороскопи, определям сътВ—ти, бъде¬
щето му по звездите
hoarcmC — umg. boenende Paeisc невъобразими, чу-
товищни, рсгропомнтeскн, бяспослоипи, страхотио
скъп;. високи цепи; || Hörrtidt Dumibtli невъобра¬
зими, чудовищни безсмислици, глупост; || Ьö-rti3cr
Blödsinn дебеля, опашати глупост; ф di- ist borinnC
Ttuta това ; чудовищно, ВезВожпо, престъпно, пеимо-
верпо скъпо
Horror, der (lat.) — vor etwa- cln—m Hoiio- haben
изпитним уж-сеи па+ологическ; страх прел нещо
Hort, С-е — ein Kind von Hori ibhoinn пр-6-рям,
вземам детето от зан-м-лпяти, зибявачката; ф ein
Hoit de- G—lsli-, de- Friedens, dcr Freiheit s—in храм
ни наук-ти, убежище. страж ня мира, ни свободата
съм; || Schutz unC Uorl тикр-ти и убежище (опори);
© d-e Nibelungen Uorl съкровището па ннбелупг-те
Hose, 31- — die Ho-c(n) inzicHen обувам прптило<
ните; || umg. се fuhr, -ТГ—д in Ci— Hose(n) гой сш обу
црпщрноп;тe, пиннeч;i прслутн панталоните сн- || das
Kind hat in dic Ho-cn g—licht детето наnънпн 'aщнт<
кит;; || voe Angst in die Hosen 11:1-1 боял-сеим, ни-
пълним, намокрям 'ящн+е от страх; || umg. -сте F-iu
hal dir Hosen an и къщата им псе кокошка, жепя му
ком-плува, зипоеяпвя, нейната думи се слуша, женски
полапик с- || scherzh. ihm '-. das Herz in Cie Hosen
gtfälltm. gtiut-:ht от страх сърцето му пилия а петите;
|| s—fz’ Clch geHörig aul di— Hosen седни ст на зядиНкя,
ни задните ст чисти. залови се пи р-Вотин, четен
прилежно; || 1:1 wird— dl- mal die Hosen stiimiziebei
ще те пигчпрм, ще +и из+упим праха ог пяп+рнопигe;
|| cr hil die Hosen gestriciem voll напълнил, бояа-сял
; тяш-гe (о; сгряс)- © das ist JacCt wlc Hose тона e
все едпо, исе същото, исе същата мипджи, гюрн;д, ;
пс по нрат, а по шия; Щ^^з^:^'.з^лнчно. есе етно ми с; яли
гъска .ед и пила гъска вота; || all— -imd Hose wie Juckn
всички са ог елин дол арсики. етпи стока, всс същата
стока; всеми едни-я, та утири ару-я; ш той за кол.
ш онзи зи въже; исички са ог етпо платио ерязрпu, ощ
едно гес—о зямесеп;. папрявени, ог едни партия. ог
едип калъп; © das CannsT Cu einem er/ääi-п, 3nr -1:1
die Hostn mit dem Scäuiiöiei inzi-ht орзприндй ги тия
лрчг-мч, ня нипщпиmр, етaорти, нехтита, еъдорниmр ми
щипка, ни ■нaнщния сняг, на човек, който си обува
панталоните с обувалка; || ГЬм geht dl— Hose mil
G1undt1e, s. Grundeis
Hosenboden, 3-r — -in ihgiwet/T-i Uosenhod—n из-
търкапо, лъснато дъно пи пяптялопи; || umg. Cem Ho-
eenhöden voll kni—gtn нигчпниm ме здоPБИTP по зядника,
изтърсват ми праха ог nяпmрноп-гe; || sich (Akk.) uul
den 4o-tnЬöCii -ilzen сядам си пя задника (ля учи)
Hose—k—opf, dee — umg. cr küiit-t slci um jeCtn
HöstnknopO -птсресуаа се за всяка доeбон-д
Hosentasche, dic — die Händt in den ' Ho-nnta-cben
babei 'пържа ръцете си в джоби па црп-инопи;e си;
ф umg. ich kenne Cas Dori, die Umgehung wie Meine
cig—mt Ho-cnta-cb- познавам селото, оконпоегги к—то
петте си пръста, като gтрпги и— ръкити си; || er kinnic
3as so gut wlc -сте eigene Uös—ituecЬe гой позпавяще
гони ки—о П-лап-а ни ръкити си, като петте си пръста;
|| ihn llci Cas Her/ in dl— Hos-miu-che сърцето му п—тпи
и петите ог страх
Hosenträger, 3-r — umg. 'Ьм piul/en dl- Uö-tiTrägcr
той к-пии, хвърка— ог ял, гняв (та чак тирантите.
презрамките му се скъсват)
Hotel, dis — in ein—m Holti absteigcn, Üb-inäcbi-n
ен;зрм, поeпощуБЯм и хотел; || ein Uotnl iit fließcm-
dtm,.waiinM und Cailem Wasscr соmeн : текуща, топла'
m еmуgeпa нота; || 6—1 uns geht es wlc in tlntm Hotcl y
пас е като в хап, едни в.>лизи, друг итнuтр, не можем
пи сс отървем ог гост;
hübsch 631
Hotelwanzc, dic — -1— isi eine Hoi-iwan/t тя е хотел¬
ска дървеи-ця, крадла
hü, ha, hott umg. — cs 1-f nichi Hü unC nicht boll гое¬
на нищо пс приличи, нс е пи вино, ни оцет. ни рибя,
пт рак; в коларския език изразите значат: няндво,
нрпдспо; || dis gehl Гпм—г bü und HoTT объркани ра¬
боти. пи така, ни шничс. цяла бъркотия с- || dtr eine
sagt hü, 3-e anCtic hoif етин казва тики, друг точно
обратното, пс така, и шничс. нс знаеш кого пи слушан;
елши кир; пи „йе-йе“. друг ня „ча-ча“: || nicii boll noch
ha wi-s-m виждам сс. п-м-рям се в чудо, а безпътица,
пс знид пакъде, обърквам сс кито пате и кълчища,
кято кучс пи мост, иъи воаeнuиЯi в сливи, кат; гъска
и мъгла; || einnal boll und einmal ha sagen казвам
веднъж тъй, веднъж шничс. пeпоснeдоияmeлeн съм, ш
из не зпид какво искам, шикаткиид, игрря си пи ни-
кал:;, ни орех;, непрекъснато меня възгледите сш.
въртя сс кито елъпчоглeа, ветропокизател, както ми
-знася
hübsch — ein ЬUbeeЬ-e Mädcben, Ding хубаво мо¬
миче. гааже, момлепце, девойче- || hübscht Leute мил;,
приятни, добри хора, хорица; || sic bul hüb-cbc Bclnc.
eine Hübscht Slinme тя -ми хуВиан крика, nр-д;eп,
мелоанчеп глас; || cs wie clm hüb-cher Abcnd Веше,
прекарахме хубава, приятна исчср; || —ine lüh-cie Gc-
sell-cHi/T поuдгп; оВщес+ао, приятни компания; ©
spott, Cas sind ja hüb-cic Aussichf-i, Zu-Tind-, Ge-
schieHlcm хубави, чудесии шансове, uт'лeаи, порят:-,
-стори;; хубава кина. попари, бсля; || Cas ist ja clnc
Hüb-cbn Bescherung чудесия изненада, чуасссн сюр¬
приз; те ги, булка, Спасовден; свършихме я ссги; и—и-
сахме я. вяnцисмe я сега, загазихм; я сега; хубаво сс
натопихме, хубаво сс пясядшсМe (пя пачи яйци), ху¬
баво сс нроeдисмe; || das Cann ja clme hühscbe Ge-
-cä'chlc wtrdtm хубави киши, попари може па излезе
ог гони, тови може ди стрие пънгр и щ-роки -стор-я;
|| Зз Ьа-Т Cu etwas Uühsches ang-riebt-t хубавя кина,
попира си з-бъркал, надробил, хубаво си сс пасадил,
ни'ниеин, пагопил. нареди.; || Сее Jungt 1-t —in hüb-chcs
FeÜcHtcbcn момчето е хубавя с+окичкя, годам хубавец,
миоизл;ни китка, 'олям аи'и6оптнп; © dial. Machi’-
äübscä — nacb’s hübsch всичко хубаво; останете, ос-
-ап- със здраве; || -'Т/с hühseh ruhig сети м-рпо, спо¬
койно, епок;йп-тко, мирпичко, пе мърдай, пе навий;
|| scl äübscä -1'11 мирувай, стой мирничко, стига си
по;крзвин, ст;'я си сс нъо;дл; || immer Hübsch langsam
симо чс по-полека, по-полекичка; нс ВързаИ готконр,
киряй по-брнпuтко; || hübseb gciaci, m—lne Laids1inTi
(Schiller) симо чс по-полек-чка, симо чс пс бързайте
г;ткоБP, съотечественици- || biclh Hühscä gcsunC бъд;
здрав; || hübsch dcr Rille nach иснчко по реда, нс
бързай гонковр; пазете си редя; || hÜbseh 'm С-е
Ordnung hiiiben пазете ст репи; || laß Cas hüb-cb hleibem
— Cas laß nlr HÜh-cb blelhin я се откажи по-аоВре от
това, разг. по-добре го зарежи; я сс ост—вн ог този
мерак; || 3is wenCe ich HÜbscb hiiibrnia-scn по-добре -
ще сс откажи от гови, разг. ще го зарежа, ще се оставя
ог този мерак; не ми тряВна ни 6я;р .озе. ог мечка
ремък; © ein hÜb-chcs Sümmebcn, eine Hübsche Summe
хубав; пар-тk-, доста туиcтвитeннa суми, порядъчна
сумuир, сума; || ein hübsches StÜck, —ine bübscbe Slingt
Geld хубав; парички. разг. тур. Вая парички; || Са-
Hau- liegi —in— bübscbe SlrtcC— von Hl—a cntfcrnT- къщата
сс пим;ор ни доста голямо оизсmодн;e оттук; || ich
hin —in HübscHns Stück gelaufen uтмmнрс доста толдмо
632 Huckf
разстояние |+mчeш:ом); минах поста път; || dis brachi-
ibm clme hübscin Trachi Paügtl -'m гони му докара го¬
ляма порция Вой; || ici Habt mle e'me hüb-che Grlppn,
Erkältung geholt док-рах си. пmппaс хуВав грип, хубава
нясгтнкя; ф ici Habe ihn ganz hübsch dl- Meinung
gesagl казах му ниправо мпепиего сш. наеолис го зпри-
еата, казах му мпениего си, Вез п— му иeпд- мпого-
мпого басма- приво, куме. ти а очите; ф cs wa- nicht
hühscb von - dir, Mich so im Stich zu la-sen пе Вене
хубаво ог гноя страна па ме зарежеш така, др ме
-зостяниш тик; ни проuзнонр; || cs l-l hübsch vom dl-,
3aß du ihm geholfen Ьа-Т хубаво сш нрпоявuл, добре
си постъпил, че си му помо'прн; ф hüb-ci tun gcgcn
sic. nli ihm правя И, му мили очи, локирвам И. му се;
ф C-r HunC lieht- bühscb кучето тиегрнр мирпо; слу-
жш. се uтnоиад пи задните сш крачка
Hucke, dl- — umg. ihn dl- Uuckn voll äauem. voll
schlagen. voll lügen нргупнрм го тпоинPTP, иянариим
му. пячесвам му, п-т-м-рвам му гърбя; съдирам го
от 6ой, пера—х; -т•-ьоеним му цял куп лъжи, мя—нам
го. извозиам го, nоишрм го за зслен хайвер; || -е ШаТ
die Hucke voll gckrlcgl пятупяхя, напердашиха го зари-
Бига, съдраха го ;; бой; || ich lache. sauft nie die Hucke
voll смея сс злорадо, кискам се. кикотя се. съд-рям
сс. чмирим си ог смях; нргояекБPМ се, продтним се
зпрянита, порядъчно; ф —'ne Huck- Holz, Leule гонир
дърва; тълпи, пяБялuия, тяйрр, шийки, банди хора
Huckcbcin, das — Нап- Hucknbein, s. Hans
huckepack — —in K113 hucktpick tragen," nebien пося,
вземам дете ни гърба си, на копче; || lei nucbe mil
ГНш huckepack киче-м го ни гърба си, нося го пи копче
Hudelei, die — umg. Cas i-l eint HuCekei това ; пс-
мирт-БP, нсхаИни работи, през куп за грош, оставил
си с ръцете в тая работа; ф mit ihm vl—l HuCelel bähen
-м-м мпого пeпридтноети, разпран--, тъокрнид, '.;-
Бобония с нсго ,
hudeln — das ist 8—1^-111 Arbeil тови ; лоша, не-
м-рл-ва. нехяйпа. небрежна, нескопосана, повър^
постни, пеикю-тна работи, ирир-орбогр, оставил с;
; ръцете и нея. направен— ; прсз куп за грон, над-
ве-ии+рт. зищо-пощо, кяк па е. пс струни нищо
Huf, 3er — man hörte auf-cHIigemde, klapp-end- Hufe
чу сс конски тропот, тропот ог копита
Hüfte, die — hecitn, scikunke Hüfien широк тяз-
стройпи Ведри; || Hülfen Tt-t - ръце па хълбоците; || mil
wiegendem Hüfl—n g—i—m, sieb (Akk.) in 3cm Hü/tcn wie-
gcm кърши се. кълчи сс при сол;н;. олютяним Ведрата
си, имим кръшни походка, разг. въртя зядпикя си- ||
dic Arme 'm die Hüften stimmen, eTüt2ii подпирам, сля-
гам ръце ня хълбоците, пя кръста; || -е legte dem Arm
um iir— Hü/ft той обгърна кръста И с ръка, я nоeгърпр
през кръстя; ф aus dtr Hüfft sciieBtm стрелям ог хъл¬
бок
Huhn, Cas — da- Uubn gacklet, -cHarri кокошката
кряка, кудкудяка, рови, рис; || Cas Huhn 1—gt, brüieT,
gluckt кокошката спаед. носи яйца. мъти, хлопа, кияци;
|| ich bükt— nie Hübite разг. чувам кокошки; || Hühner
Haben -м-м кокошки; || ein Huhn scHlachTcn, au-nch-
nem. 36-118-1, rupfen трколнрм, очиствам (изкормям),
пърля, оскубаим кокошки; || bnuie gibt es Huhn mit
Kailo/tii, gehaltenes Huhn дпсс -м-ме зи дл;пe. ще
ядем кокошка с кярторu, печспо пинe- " keln—n Trop¬
fen Wlesia schluckt Cas Uubn ohn’ einem Blick zum
Himmel zu Tun кокошката вода пие и пa'ооe 'леда
(за п— не дойде орелът); <ф> klugn Hübite legen auch in
dl— Ntsselm понд:о'P m умният сбъркай- ум царува. ум
роВува. ум патки пасе; всеки умен ш глупост показва; ф
ein blinde- Huhn finCet auch —in Korn попяко'— и пи
глупания му проработви късметът; нимес+е и тлч-
пяиuд- сполучии; <£• Hühitr, dl— viel gackern, Icgcn
w—mlg Elie кокошки, които много крякат, посят малко
яйца; ф mif den Hühntrn zu Bett gehen. sciiafcm geben.
auTstehem .яг—м си. ня'ам да спя с кокошките, още по
светло; стаи-м с кокошките, още а ряпни зори; || umg.
-1— läuft davon, -Ге läuft b-rum wie ein luTgiscieuchtes
Huhn бяга, обикаля ки—о подплашена кокошки- || umg-
er nennt ä-rum wic clm Huhn obnc Kopl тича като под¬
плашен заек, кит; муха без глини- || umg. -1— -ah aus
wlc cin g-iup/tes Huhn приличише пя мокри, проску-
6ипи кокошки, митка. изглеждаше като проскубани
кокотки; || umg. er nicht ein Gn-leHl, 11- ob ihm dic
Hühner Cas Brot wcggc/aceecn häiien гледа печално,
пряа; пeтрнпр физиономия, сякаш 'емии+е му си по-
щьпяни; 'леда жилно-м-лпо; гледя, сякян съм му изял
Вищипого имане; 'леда като ми'иоe ни празпи ясли;
|| die Brief siehl aus, als ob die Hühner über Cas Pipiti
g—liu/tn wäeen писмото ; изпомицано, надраскано,
като че ли го е п-сял с крикити си; || umg. Са kachln
ju dir Hühnte пе с-яний смсшен, зи смях- пс говор;
такиви работи, че ще т; сс смеят хората; тови ; смеш¬
но- || nli ГШм ein Hühnchen zu rupfen haben има ли
уреждам стири сметки с него. пи си попо;крзнрм с
нсго писяме, ня четири очи- ф cr näb-i -lei wie Müllers
UühncHii живее си безгрижно, без грижи зи насъщния
хляб, като воденичарско пиле; помниава, жнисе пя
чужд гръб, пя юнашка вересия, ни чужди сметки. пи-
р-з-т, -ъо;eй с; || er bal -111 Huhn 1m Topf, ein Huhn
1ш Silz уредил, обезпечил сш ; животи, осигурен е за
цял живот, оп.:. си ; конницата, опекъл си ; ри-
ботити, пями вече грижи за прeсорпр;р си. кокошката
е вече в тенджерата му; тежи му вина ни съвестта,
има 'рях пи душата; || cs C-äht keim Uubn noch Hubn
danach никой и; пита, пс се интересува, пс поодБДHP
интерес, нс огБPOД пуми зя гови, не изд-'я глас, по¬
тънало ; вече и зи6оинр, заВранено ; исчс; || -а muß
Cas El unfein Huhn verkaufen продава и последпото,
което притежава, принуден ; л— продаде и яйцето под
кокошката, зи ди живее, преживява; || all— -cin— Hühnte
und Gаie- bee/ählnn, von ihm wissen одумним го, ям
му. 'ризя му. глождя му цървулите, ям му пяриaнu;e;
позпинам житие;; ш Витието му. ш майчиното му
мляко, и зъбите му, зпия го колко (пири) струва;, зпия
и керемидите ни къщата му; ф wir Hübnea im R—gen
hocken скупчили сме се като кокошки ня дъжд, кога
вили дъжд; || .еа guckte wie ein Hubn. wenn’ Conntni
глеаа ка+о гъска, кога гърми, като вол. пуйки, като
младо ярс ня пое спя'. като теле и шяреня врата, като
кози и календар, кат; крава в жeлeтн-ия, в параклис,
като митроe а параклис, пред иконостас, кито куче на
зрели сливи, като -зтърнян заек; © umg. —'n krankt-
Hubn Волно пиленце, човече; || ein lusllges. 113—1-- Hubn
Веселяк. весело сърце; || ein ulkiges, limoscs. tollte, vne-
diibT-s, verrücktes Hubn смешен, стринеи чоиек, чудак,
особняк; арабия, симпатяга, чуто-човск; .уа, смахпит,
побъркип, улан човек; || Mein aries. kl—lm—s Hühncben
Ведного, клетото, бедничкото м; детенце. || се siehl
aus wlc ein 113111- Hübnchen свил сс ; кит; Воли;
пиленце; || ein Сттс-. blöde-, versol-mes Hubn глу¬
пава кокошки, питка, гъска; тъп—К, глупак; пияници,
къркич; || ein lähme- Huhn sein боннри, кекан съм
Hühnerauge, dis — Hühneraugen bekomMen излизат
ми мазоли; || dis Hübn-iaug- 3-ücki мазолът ме убиии;
|| umg. cs wietn -o viele M-nschtn Ci, 3uß -1— -ici gt-
gen-eltig luf dl- Hübn-eiugen liaitn -онкони мпого
хори -мине, чс прост; пям-не къд; ти с-ъп-щ, чс
прост; ми емрзрси коикр-и; II мап bal ihm, nan Г-Т
ihm -laeC aul dl— 4Uhitrasgcn gttitT-i пастъпиха ro
лоно, тпоPHP-P по миз;ти, по тчветвuтeлпот; място
Hühnerleiter, Cie — scherzh. vulg. Cas Leb—n ist wir
ein— Uübin-lcitcr, kurz und 6i-cHosecn — dis Lcbcn isf
eine UühitrIciTti, b-schnulzi von oben his тТсп — Cas
L-bem i-t eine UühitrItiTcr, nan Coint voi luulte Decck
nicht weiter животът поилитр па стълба, uтиаnана
от 'оре по лолу с куринки; снетът ; кат; стълба, едни
се китни и труг; енизиг
hui, Hui, das — 1м Uul — im einem Hui и миг, м;'-
повепо, свегкиничпо, зя един миг; || das Habe ici 1ш
Hui l—rilg з; елип миг ще го свърни- || Cas bist Cu
abee 1ш Hui geiichl прnоинuл си го през куп зи грон,
пебрежпо. нехайно, пемарлино, колкото ди се кижс.
че си го пипоиБИн, оставил си ръцете си а него- || er
l-l hui гой ; пeмaонuБ, пехиен. nовърспосгeн, пебре¬
жеп. глеа— през пръст- па р—богити си. пе сс прест;-
рие— много, пе приа-рна много, р-Вот; кик ли е. през
куп за грош, п—две-п—три, зищо-пощо, кито без ръце;
ф oben hui, unien pfui - - vorn- Шш, hinfen plul в нuиeто
ап';., в -дн;-о нищ; не струва; отиъп кукли, вътре
папукля; отнъп гизтани, отвътре 'питана; отвъп косм;
хчBявu. отвътре ксл добър; о-з-д naне-онeокa, отпред
neпе-онeркa
Huld, die - - lei -ТеНе bei 'Шш in großer UulC пя 'оляма
почит съм пр; него, ползуи-м сс с неговото 6.—';-
волспие. с пе'оваги почит
huldigen — ihm, einer Dimt huldigen отписям сс :
почит, уважение към нсго. пот-гим го, служа му няр-
но. прeкнрпям сс прел него, изявявам почитта, уви-
жеп-е+о, прелапост—р си към него, п—нам израз ня
почитта. преклонението си с нещо; ухажвам дими.
неин поклонник съм; || -е buiClgi dii-er Anslchf, dem
W—ine той ; привърженик пя този възглед, изповядва
-оня верую- обича винцето, да си попийна; || d—m
KarTciep1-I, hist, dem Ka1etr huldigen страстен. отчаян
кр0mоm'оич съм; пивим, поля'—м клетия зи ндоноег ня
императора, обещиним му БдрпоеTi Бдрпa, предапа
служби, пи му служи Бдрпо, преаипо, тясвuдeтeлетву<
нам му ияопое-. преданост
Hülle, die — die Hülle entfernen михи—м обвивката,
оп-конк-ти, ципата. корита- ет;'им покоmБPлоmо, бу-
лого; || Cen Schirm aus Сее Hülle 1-13^/1-111 изваждам
тидъор ог калъфа; || dir Hülle dc- Buehis подвързия,
обвивка, обложка ни книга; || im einer neuen Hülle в
пои- аоeс-; || die Hülle dtr Nicbt булото, плащът,
м—птиятя ни нощта; || тТ-а d-i Hülle Cti Li-bc под
маскати, бу.;;;, прикритие;; ни люВов+я-.|| eine HÜllt
des Schwcigci- було пя мълч-пието; || Cas flel-citlelc.
l—ibllci— Hülle плътта, телеспата обвивка, -дн;т;; [| die
irdisch—, ef-1bI1cЬ— Hülle äblcgen чмиOPм. пухът м;
отли—я ог тeмпиги, тлеппа—я обвивки; || die sterbliche
Hülle тлеппиае останки; ф umg. eiwas in Hülle und
FÜllt babtn, besitzen имам псщо а изобилие. тур. бо.-
6;., с нопр-; - ти го р-псш, ни сиесло; H-C- gibt Obst
in Hüllt und Fülle -ми плодове колкото искаш. в из¬
обилие
hüllen — ihm in clnc Decke, cTwas in Puplte Hüllen
тиБ;нрм, чБUБим го в опе—.о. увин—м, зи'ЬБИм и хар¬
тия; опаковам; || —in Tuch um den Kopf hüllen за-
бр-жт-м, тр6чтним. увивам 'трнрги си с ни., кърпя,
eшаор, шимид; || ici hÜiic nich in den Mantel загръщам
сс в прн-от; си- || 3as Haus wir im 1laiitn gehülll
къщити Be обвита. обгърната ог пнямъин; || -ic war
im Sait unC Seide gehüllt тя Be облечена в кадифе m
Hund 633
коприпа; || im STaubwolkcn. in Dunkel, Пт-Т-гш-, Nebel
gehüllt обвит, обгърнат и облаци от прах. в тъмпшпа,
мрик, мъгла- || dl- ganze Ge-chlclt- ..ist "in Dunkel gehüllf
идтиги история c тябулeпa, обвита в мрак; || ici Hülle
nicb in Schwelgen. in ein Geheimnis оВеиним сс а мъл-
чанне, обграждам се с тайпа
Humbug, dtr — Cas isi großer, völligen Humbug, l-l
alles Hunbug всичко тона c празна, -nънпя безсм-с-
лица, ; колкото ди си чешем eт-иume- гони са прязпи
брътвежи, прuкяткu; поъп-аоън-дрuпр- || -е redcl lautce
Hunbug той говор; глупост;, щуротии, плещи глу¬
пости. чеше си езика; празпа Мара тъпан 6;.—; ф
—№3- erw—ist slci als Humbug, 1-t reimte Humbug нещо
-Зл-зи, се ок-зна монеп-чество, щирнргип-я, измима,
чисто мощeпитeетно- || so ein Hunbug тикъв блъф
Hummel, die — große итт-кп 1ш Kopfn Haben имам
('онeмu) бръмбар; а 'нинр-р ст; || umg. er bil Нш-
M—ln Гт H1nit-n той се нърт; кат; кялайажид, нс се
спира елин миг пи еди; място, пе го свърти пи етно
място, ими цигяпекр пепел ни задника, нъ'ирец в зи-
пникя, ; цял живак; ф scherzh. eine wilde Hunncl тч-
теанпа, пиняннииP, пем-рпица
Humor, 3er — ee boll vl—l, keinen Humor гой имя
много хумор, орт6-ои ог шеги; пями усет за хумор,
пе ритб;ои от шега; || -111 Unglück iit Hunoi Teagcn
понасям пещас+ието с; с хумор; нс загубвам хумора
си и пещис-нето; || etwas mit Huno' auOn-äicn при¬
емам нещо откъм веселата му страна, гледам на него
с хумор; || im seinen Wö1tti lag feinen Hunoi а думите
му сс криеше тънък хумор; ф dial. ГНш s—'m—m Hunoi
veedeebcn ррTБPндм му пяс+роепието
humoristisch — eint buioeislisehe A3nr haben има
усст зи хумор, зи неги, падам шe'оBueи; || humo-l--
tlscbi Giunzilcäfte cnTHaltcn съдържим хумористични
перл;
Hümpcl, d-e dial. — cin Hünpei Steliei BäuMe, Leute,
Kinder к-мира, гримиди камъпи- купчина дървета- гру¬
пи хора; куп дeир; || 'n Humpeln -Tihem стоим и— групи.
тумби; || lul iln-1 Hünpei -'Т/сп сетим пякуп
humpeln — nach иш-е huip-ln кретим, кчцуkям ни
път за доми; едва сс влача, довл-чам а къщи; || zur
Tür Humpeln отивам куцайки. поеличам се до Боргитр;
ф Cis G-scbäll Humpelt мa'ртuпьт куца. едви крета
Hund, 3-е — ein ras-ireinir, Heieenlosce, -frcun-nCtr
Hund расово. BeтсmоnрпсmБeпо, бездомпо куче; || d-r
Hund -1-^11, fitlhi -leb h-rum кучето скита; || ein -äu-
digtr, loll-i, -chaiTer HunC корегиБо, бяспо, зло куче-
прен. зъл пaтaлник, съдия; || Vorsicht, bi--1g—а Hund
епиман-е, кучето хяпе, е зло; || dl— Hündin wirfl junge
HunCt кучката се окучви. ражда кученца; || ein—m HunC
halten имаме куче; || Ctn Hund an dit Leine nehiem,
an Cce L—inc führen еземям, водя кучето зи верижката;
|| den HunC aul ihn äntzem, aul den Munn dre-slerem
пасъсквим кучето против пего; дресирам го да напада
човск; || der Hund bellt, schlägt in, kiäfli. gihi Laut
кучето .ие, се ритлрИБИ, сс обажда, чува сс кучешки
.ай. тживка, ловджийското куче се обажда, вика; ||
dir HunC winself. heult. beißt, weC—it mli dem Schwanz
кучето скимти, вие. српe. миха с опашката; || die HunCt
wiren los кучетя+а сс оИзнияхи; - HunCt, dic viel bel-
icn. belBen nicht — Hunde, dl— an Melsien bellen. 6—lß—i
am wenlg-lcn — bellende Hundt hcißcn nicbt куче, което
мпо'о лае, не хапе; който се капи, пе пали (пе приви);
<0> gciro/cntr HunC belli когото бият, гой знае ти пла¬
че; и решето, като го настъп-щ, поаскича; и решето
634 Hu—d
сърце -ма; «ф> vlrir UunCn -ГпС des Hu-tm Tod която
онци се тел; ог етрдоmо, изяжда я вълкът; едип срещу
мпого с осъден пи смърт; " was nun -puet vom Mund,
Tre-sen Kaizn unC HunC каквото си спестиш ог уетр-р,
изяждат го котки и кучета; ф h-goeenn- Hunde lÜrchicn
Зз- Wu-scr парепо куче и ог дъжд бяга; попарен петел
ш ог дъжд бдтa- nтaшeпр врани ш от щубрик бяга;
парен каня духа; който се с -згор-л с то-eпицa, той
духа и ни киселото мляко; който се с nирин с тикни.
той и ни плет— ги духа; <$> zu clnnm bösen HunC gehört
ein Knüppel па з.о куче -■ зла тоя'—; пи зла круши
— зъл прът; - —in TöTt- Hmd beißt nicbl умря. кон
не рита; <$> den lctzi—n beißen dl— Uundn последният
опира пешкира. тегли. плаща рaтпоекитe, си итпршя,
отпися кон-оигр. пл—ща счупени;; грънци; ф clm blö-
dtr HunC wind -—1.-1 leit. ог шуган; прасе тлъсти сиипя
нс излиза; - nun find-Т bald einen Slecken, wenn man
—im—n Hund -cälig—n will — wenn nan den Hund -chia-
gen will, so hal cr Leden g-Trcsein човек п-м-ра бързо
тодтр, когато -одбнр та се Врани ог кучс; мъ+нн ми,
пс мътин мн. ще -е изям; <0 wer sich als Hmd ш-д',.,
nuß auch als Hund heilen кой+о стан— куче, грябви да
лие по кучешки; " nun -cbm-lßi nichi nach gctrcTcncn
Hund nii Sltlnen ни чмрдно кучс нож не се вади;
Сее clnsaic HunC bÜle sich. g—gem dit Wölfe zu bellen
кучс, което пе зн—е ти лие, ня овцете вълк докарва;
което куче пе зпие кик ли лае, го вкирва нълки а ко-
щиорги; © wie —in Hund leben, arbeiten, lüde. gebctzi
-еш живея. ояBощд, me'нд като кучс. Бнртa кучешки
ж-вот; пребит, см-з-п съм от умора, туБетБЧБaм се
като пребито куче. псе- || Tri—r—m, kriecH—n. heulti. win-
-clm wl— ein Hund зъзна ки—о куче, броя звездите, кон-
клинци, куче ме влачи; nънтд, иид. скимтя кято куче;
|| wie —in HunC sicb (Akk.) trtten 1l-eci, b-band-li, ge"-
scHurigelt werCen оставям се пи ме гъпчит кат; куче.
ти ме мъчит. ли се отпиедт към мене ки—о към кучс;
|| weiße HunCt Всл; 'риии ни вълните, бели трйтeщр;
© 3-е große Hund 'онямр, вижни клечка, голям; по-
Вру-ро, големец; || —in aemtr Hund бедняк, клстпик.
сиромах чоиек; тегл; като кучс; || ein faulen, lihmer.
scbäilea HunC лепииец, мързеливец; несръчен, непох-
натен човек, чоиек Вез ръцс; зло куче. зъл ничилник;
|| dieser -iemd—i gemeine. gir'eein- Hund тона п;gто,
донпо куче, гоя полеп тип, изпечен монеп-к, шмекер;
|| so -'m Hmd им; чс куче, кучи син; || 3u, Hund куче
таковя, кучи. сук-н снп; ф hilnCta HunC сляпо кучс;
постна чорб-ца, ';.; Бод-ир, без звeтаuир пи едни;
кафе без мляко; || umg. killte Hund мр-мори- торти
(с какао ш бисквити); || Cas isi ein dicker Hund гони
е тебе.— риботи, груба. непростима работа, грешка.
пепростим пропуск; тежки обнаи; || alt—- Hund старо
куче- набързо nрe-чnaпa риботи; uзоетрпилр работа;
|| einem allen HunC töt1acЬin убинам старо кучс- лик-
н-а-рам стари, итоеmапрни дели; || so ein jungt- Hund
ама чс зелена тикна; млидо, зелено откъсиато- пеопи-
;ен, пeзрдл човек; || Сее НтС. dci sich im dcn Schwanz
beißt порочсп м-словеи кръг, логически песъвмест;-
мое- (куче, което се захапва за опашката); ф von dcn
nimmt kein Hund cin Stück Baoi м-Ше и кучат-щ- бя'—;
от пего, нс вземат хляВ ог не'о; проклет. лот човек
е, и кучетата го поeт-рит; у море - пи го сБърт-ш, ш
морето ще го изхвърли; зъл като кучс; ш nг-и-тe го
нс щат и гор-ти; || ihm aul Cen Hund bringen ортооиврм
'О. ток-реам го по просяшки тодтa, хвърлям го а
нищети, немотия, мизерия. ;nроп-етяврм го; || aul den
UrnC CoiM-n енизим ог кон ни мртррe, изпилим в
мизерия, п-щети, еиромрщuд, дeтррдuррм, ститрм по
просяшки гоя'—, опооnретдврм сс; мятeрuрнп;. тпоP<
вословпо разс-пап съм. здоPБeто ми с в окряпо съ¬
стояние; здоинemо ми . сс разклаща; || ganz aul 3-т
HunC s—ln и пълпа, кр—йпа мизерия, пищсти, сиро-
мания съм, тъпа а мизерия, и бедствено положепие
съм; 6о.еп, емaтип. разсип-п съм. и ок—япо състояние
съм. съсипии, пребит, к—пп—л съм от умора, луни исче
пям-м, чувствувам се ка+о пребито псс; Н vor die Hun-
3t g-ben пропялам, зртuнрм, опропретдБPМ сс. зи-ъ-
вим и типята, погубвам сс; || —iwa- ist unttr allen Hund
пещо c под всякаква критики, пс изпържи критики,
пищо не струна, т кучетата пе го ддam; Ц da ll—gl Ccr
НтС b-geubcn в тон— сс крие злото, лсж; корспът ни
злото, ето къле с пр-т-пaтa. пречк-ти, злото. -ук му
с майкати, и това лежи емuеьнъm, сс състои същ-п-т-
ни ои6;ги-р, изкуството, мрйеторнъкът. Според по¬
верието, че скритите съкровища се пазят от черно
куче, олицетворение на дявола; || elwu- voe dl— HmC-
wcrT-i зрснъондм нсщо ни кучетити, а :-.+-, -uпд-a,
ня гьнпрги, подбие-м е-ойпоеттр му; зиснъондм го
кит; пeпотоeбпр вещ; || ihn iu-s-n wl— 3ne HunC die
-11^1—13- Kälze 'лед-ме се ки—о котка ш ку1^, не моги
ти го nопредм, търпя, 'летим; тръп, кръв ми с и очите;
моятд 'о като кучс бездомна котка; || еа l-l scicu, -ichl
^-1 verkriecht sich wl— cin geprügelie- HunC Вои се.
плах е, к-то Вито кучс, св-ии се, скриви сс. крие се
ки—о куче. което с пребито ог Вой; || wlc —in Hund
hlickti. Спе gep-ügeli werdin soll '.етам ж-нпо<мuлн;.
умолителпо, кит; виповно кучс. кат; куче, което е
пяnррБИно пакост ш оч-кни др го Вият; || е- i-f in' der
Siadi b-Canni wie —in bunine, scheckiger Hund всички
и тр-п-1 m дeиPтИ1 ш камъпите го nотн-Б-т; известен
c кит; нарепо куче и 'радя; || Т-ш wie -in HunC sein
аерси, привързан ки—о куче съм; || er echütli1t es ub wic
3-- HunC Cen Regen отърсва се ог випа ки—о куче от
роси; || sicb (Akk.) wl— iln btgossenea HunC -chäM—n и;
зпрд къде та сс пдп- от срам, стоя кито попиреп, по¬
тъвам и земя-и ' ог срам; нс мо'Р ти го погледни а
очите ог еоPМ1 ео-м мс с да го погледия и очите;
срамувам се да го погледна като мокро куче; || hei dcm
Wetterjägt nun kclnnn HunC voe dl- Tür ня тона време
и кучете се изгопн— павън; кучешко нрем; е; куче и
котка ще спят з-етно; || cs kann eln—n Hund janneen
и куче. и камък Ви се смилил; || Canli lockt nun keinen
Hund blntte (dc)i Ofen voe — damit kunnsi Cu keinen
HunC von Of-n locken и кучс пяма т— сс nонрк;мU1
да се съблазни, да сс излъже с това; не можен да ме
еъ6нятпищ, излъжен с товя; || den Hund nacb ВгаТ-
wün-inn sciicktn 'л-БДБPМ вълк; зи овчар, козели за
тррдuпрр1 пращам кучето за наденици; пусКам сям
вълка а коняра;;; || Conni nan über Cen Hund, koMMi
nun über Ctn Schwanz мпого се мини, милко ос-ипи;
преполовеп-та орбогр свърнепа сс брои; преодолее
л; човек голямиги мътп;тuд, лсспо щс се справи с
минкртр; || nii allen Hunden geheTzt s—ln прсз ог-ъп и
вода съм м-па., врял и кипял съм, отракан, изпечен
х;mоeИ1 т;ням шмекер съм; моги ли те продам. ш ля-
Бонр противим; ш пя дднонр цървул; обувам, ш пднони
полковрв—м; врял и кипял съм, врял съм ш и малко
ш 'олям; гърпе; хвърли 'о а морето, -ой ще излезе
със с—ило овце; девет път; вола г-зи и пик сух ;тл;тр;
.ов; с кола зийц;; гърмяи, стрелян з—ек е; || С'—
Arbeit isi iime- noch bc-sc-, als Bünde loben по-тобре
g; върна гон;, о" гколкото та пощя ни кучето Bънсиme;
предпочитам ди върни тоеи, отколкото ли си 'уВя
папр—зпо времето; || da liegi dne Knüppel b-lm HunC
hündisch 635
а гони се крие злото, пр-ч-и-ти; е+о къде ; мъчио-
тията, корепът ня злото; причип—т; ; дснЯ1 симо гови
може ли сс очаква, ди бъде eетeетвeпa-р поелeаuия;
|| е- regnet lui den ioltn HunC вят- пороеп лъжа, кит;
из ведро, като из ръкав; || ehe ich dus tue, will ieb lleber
HunCt Tragti oCte Hunde führen bl- ВаШ/сп предпо-
чит-м нсичко друго. но пе ш ли прnоиБД гони, пред¬
почитам да пукпи, ди ме заколят, ли умра, отколкото
ти сторя гони. Изразът се свързва със средновековното
наказание, налагано на престъпници от висшите слоеве
— да носят куче на гърба си до границата на стра¬
ната. Бауцен е лежал на границата между двете
области Майсен и Лаузиц. Дословно изразът гласи:
предпочитам ти пося кучета ня гърби си по БячцeН1
отколкото ти сторя това; || Cann Cinn-T 3u die HunCn
nach Baul/cn trugen ще отиаеш по пднон;аe1 спукана
ти ; оиб;гргP1 ще вид-щ бял вълк по пл—дпе, пищо
добро нс ще излезе ог тия орбо-р; || ГШм den Hund
кс-сп чети му конско евангелие, опявам му, опявам го
без епитрахил, пагринам му носи; || wenn СГс НтСе
iiimcm, nli den Schwanz heilen ни конски Великден,
пя кукои дсн, пи куково нд-;1 кога кучетата залаят
с опашките, s. Lamm: w—nn das Lamm Cen Woil" hciraTcl;
|| du wird 3-e HunC in 3er Plannc vcriückt човек може
ли подскочи, ли побеснее, ли сс пусис ог яд; гони е
луда, уВ-йствеп- орбоmи; || k-ln HunC bal danach ge¬
bellt пикой ' пс се обади, разг. не обели зъб з; тона.
н; пикого нс напрани впечатление това; || -е slecki
vollen Unarten wir 3-e HunC voll Flöh- проклет е. пълен
e c лонин-ни кат; кучето c бълхи; || Cen HunC hinken
lis-cm мързи ме ди сс помръдпи, ege; сс п—кипн—м та
свърни пещо, не може дя се оизчumи пи мене; || ihn
wir ein HunC folgen енeдБ-м го по петите, вървя подир
пего като кучс
hundeelend — ich fühle Mich bundccl-id, mir ist Ьш-
dcelnnd zuiutc чувствувам се ка+о пребито псе. като
парцал, отчаян,. унил съм; тежко е пя пунити ми •
Hundeflöhe—, Cis — umg. Cas wae das relm-ie НшС--
flöhem беше една риботи, всс етпо та пощиш ни кучето
бълхите; мътитeнп-i мъчни, тежка, еБоъmкPБр оPбогр
беше, не беше нега риВота; лоста се по-зпо-их, из¬
мъчих с тия оPбогр; сБPпр ме съклет от пея; съкъл-
диерс сс ог -ия орбогя; || di- Coiil glciel nach Cem
Huid-flöh-n, l-l doch gleich zum Uuid-flöh-i беше
ужасно. непопосимо, оmнрргигeнпо, прост; човек па
поВеспее, ли излезе ог кожити си. та 'о хване съклет,
ти се еъкънаис-
Hundefraß, 3er — Cas war ein Hundel-iß бсше -с-
тински бул-мач, бънБот, ист-пска помня, ;гнор--гeт<
но яден;, ш кучетата нс го яда—
Hundehütte, dir — da- Uänsch-i war clnc richtige
Hundthüllt къщата приличаше пя кучешка кол-Вя, Ве
истински. мизерна дупка
Hundekälte, dir - cs l-l eine Hund-Cältn Ciaußcn иъи
е кучешки студ, първо и камък се пука ог студ, нс-
типско кучешко време, студ ня кутийки
Hundeleben, dus — das ist cin Uuid-i-b-i тоеи ; ку¬
чешки живот, не е живот, а кучешко тегло
hundemüde — ich bin Ьsid-mü3- |hun3s1ü3i) умореп
съм до смърт, чувствувам сс като преВи+о псс, съвсем,
хим ме нями, емрзип, пребит съм ог умора, ост-ни.
съм без туши, пям-м душ- иече. съвсем съм к—ппал
Hu—de—ase, dl— — Calt wlc —ine 4^3-13-- студен,
безчувствен като късче .ет, като кучешки муцупя, пе-
достъпен; нс ' се трогним ог нищо; || eine Hui3iiae-
babei им—м остър нюх, луни като ловджийско куче
Hu—de—apf, 3er — cr l-l ein -ichtiger HundenäpO гой
; страстен любите. ни кучета, е 'олям кучкар
hundert — vom clm- bi- HunderT zählen броя от едно
g; сто; || clme Glühbirne zu bundtif Wall електрическа
крушка от сто вата; || die HunCeri Tage стоте дни па
Наполеон; || umg. an die bunCeei Stück, Min-chcn сто¬
тини, около сготипа хор;, туши; || itbn als, übni hun-
de-i Teilnehmer повече о+, пад сто туши участници;
|| lei wntfe huiCtiT g-gcn eins, Caß es sicb so ve-häli
;6зртр'рм се сто срсщу етпо, чс тови е така; || sic
verzeiielt sich im bunCtri Kleinlgkcltem тя се пръска,
пилее а хиляди дреболии; || (11.) äunCtri Tihrtn —
hunCt-i Sachen dräul hahnn пътувам, кир-м със сто
километра а чяс; || hund-ri und aber НтСее. стотици
и стотици- със еmот-ии; || viel bund-ri, -in paae hundniT
Stsd-nt-i пдколкоетотиП1 стоmиии студент;; || eine
Banknote von huiCtrt Mu-C 6-пкпота от сто лева; ||
eine Gruppt von bunCeri Mann групи ог сто туши,
човека; - was dr—1 w1e-cn, -еТаШесп äunCnrl зи-ят ли
го днрминкргр, зн—е го ни селото поновипкяmи; ф umg.
aul hunCtrT -clm кипя, побеснял, вън ог ссбе сш съм
ОТ ГНДБ
Hundert, das —- Hund-ei- von Menschen стотuии хо-
ри; || einige, etliche, lebrcrc Hundcelt vom Men-ch-n
няколкостотин души; стотици хора; || vlrir НтС-еТс
b-geist-iinr ZuscHauer стотици и стотици възторжен;
зр-тeт-; || Hunderte und ubne HunCtein ' von Sтn3iit-n
стотици и етотиии студенти; ф die Kosinn geben in
Cie НтС-еТ- р-тпоскитe възлизат ня ет;-иии марки;
|| die Äuegabti liufei schon in dl- НтСсг.- разходите
възлизат вече ня етот-и-- || 1п 31- HunC-eie Comicn
пибн;жяврм стоте годни;, гопя стоте; ф ein НтС-гТ
Bücber сто кпиги; || etwas mii Crti vom HunCn-f ver<
/Гп-сп олuхБднрм пещо e три па сто; || dir Cinen,
ströMicn zu HunCcitcii ja Tane-ndnn herbei me се ст;-
чаха със етотииИ1 тор; с х-лял;, ни тълпи; ф d-e
НшСпеТ-Тп T—il einer Summt едпя с-отпи чист ог сума;
|| de- bunCcel-in Gtbs-T-Tug des □1:11-1- етогодинпид-
юбилей, рожден ден ня поета, ето'одuщпuпр-я ня
поети; || die hundcel-i- Vorstellung стотното представ¬
ление; || ein StÜcC zum hunCnei-tnn Mal -plilcn пред-
станяме пиеса за стотеп път; || umg. kaum d-r Hun-
С-гТ-Тп weiß das пи сто лун; едип я го зн—е, я пс, тоеи
пс зпие почти никой; || umg. 3as -age ich nun -chon
zum bundcel-lii Mal сто път; исче съм к-зии., по-
вгиодн тона, сто пъти вече 'О к-зях; || 3-е Taueni3et-
welß nichi wlc dtr НтСееТ-Т- -—'п Brot vcrdlcnl по.;-
нипата свят се чуди ш мае кик соорmи се прехр—пн—т,
как - си изкарват хляба; || vom HunC-el-lin ins Гаu-
-end-it konmen, /allen скятям от едп; теми ня други,
говорим бeзррзбоопо, за кикво .и не. бeзс-етeмпо, за
щяло ш пeщдно; || с- l-l bcl ГШм das HunC-e-ic ins Гus<
sendsi— gemengi у него всичко е бeзоPзбоопО1 Beзеие-
темно, а пълеп безпорядък
Hundeschnauze, 3'1 — па l-l kalt wlc eint Uundc-
echiзn/- той е студен, безчувствен кито късче лед, -м-
к—меппо сърце, етчgeпокрънпо животи; е, нищо пе го
-0ОTБP
Hu-lesccle, dl- — eine UunCeseele понeНi отерит;-
те.еп тон;к, понно животно, о-Б0P-и-eнeп скот, ис¬
тински звяр, до.еп мизерник; || keine Hundeeee1— wie
di кьорав човек, живя туша пямяще там
Hu-destell, 3-r - - - Brot Гм HunCt-taii suchen търся
о'ъ'п пр лапнпо огп-ще, хляб в колибата на кучето
Hundewetter, 3as — da- ist heute ein Uuid-w-tT-- лпсс
е о—нратителпо, кучешко, мръсио време
hündisch — hÜndl-che UnlnewÜiflgke't кучешки по-
636 hundselc—d
коопоет, кучешко раболепие, послушание; || Hün^dii^<^1i^^,
PemeHmei раболепно, Bлюаонизничeско държ-пе- ©
Cas ist bündisch гони е п;gт;. долно; || er ist bündisci
той сс чмmлкБя, подмязва като кучс. ; подлитчркО1
мазник, охлюв, пълзи ки—о охлюв, влятu сс ки—о куче
по корсм
hundselend — ich fühl— mich 1^3-11113 -— mir 1-t
НшС-ск-пС zunutt чувствувам се като парцал, кито
преВито псе. като муха бсз 'ливя, отчаян, съвссм
;гnрgпят. унил съм
hundscrbärmlich -im- humC-trhärillcit Komödie
i мизерия, долни, пелостойпи комедия; || ein Нта-ег-
bärmllchtr Kirk. Schufi долеп, м-зереи тип, nоалeИ1
мизерник; || huiC-tibäimIichc Angst bibtn страхувам
се стрини;, ум;орм о— страх; || ein huid-crhäamllcht-
Benehmen haben -мям жалко,. пепостойно, мизерно
държяпе; || huid-tibälillchc Kälte ужасен стуа; кучеш¬
ки студ
Hu—dsfott, С-е — so cin Usid-1öTT тикъв мерзавец,
мръсник
hundsgemein s. hundserbärmlich
Hu—dshuarc, die — UunC-äai-t еГтпепдсп. ihn uniti
Cie Wolle schlagen измамнам, ;з;'риням го (продавам
му вълна с кучешки косми)
Hu—dsbaber, Сее — 'Ьш dcn Huidshabe- lusd1-e:hin
пячесвям, ПPT-МPOHЯМ1 прщронPМ го здрив—ти, пи-
нирвам му гърба; пиругивим, пакастрям 'о
Hu-dslele— pl. - - Hund-ioC-i b-komMin проч'ЯБЯ'1
пахокват ме като куче
Hü—c, d-e — -е war —im Hünt von Ge-Talt той имаше
-спол-пски ръст, Ве цял вел-кяп. беше гормрgeп чо¬
век, висок ш едър
Hüne-kraft, Ci— — HÜntnkiali bibtn по;гeжрням
-еnолuпск-, 'он;и-онеки с;л;
hüne—haft — —in hüntnbuOTtr M-nscb нелик—п, испо--
.нп, същ-нск- тu'яп-, тон;яг; || ein Mann von Ьйiei<
biliti Krälitn човск c -сполинск- сили
Hunger, der -- Hunger hüben, leiden 'лиден съм; тнр<
лунам, търпя 'лят; || Hunger шТ Broi, Flciseh haben
япе ми се хляб, мссо; || Hunger bckomicn, umg. kriegen
;гляппднрм, поияждр ми сс; || ici hab- Hunger wie ein
Bän, Wolf глядеп съм ка+о вълк, кучс; моги пя те изям
от 'лят; || dcn Hunger sillien, 6e/riidigim тяд;нотдирм,
Чт;лдБЯм глядя сн- || voe Hunger unC Dursi unCoimen.
veag—h—n умирим от гл-д m жажда; || Hunger his uniti
heidi Ärm-1 bis in den dicken Zeh 'л—п по гуня. пя
кутийки, гляаен съм като вълк. чм;рям от глад; ||
scherzh. guten Hungte добър апетит; дя ти ; снрако;
|| schwach vor Нидее sein примиляи; ми. стана м;
лоно ог гнра; || ich lalle bild um voe Hunger просто
ще падпи, поuпрапи от '.яа; || von Hunger Mill, ab-
g-/eh-T, 3^8-1118111 премалял, изсушен. uзеъспяЛ1
>-тмьониБял съвсем от 'лят; || 3—n Hunger zun ScHwei¬
gen b-ing-n уготднPМ1 з-пущв-м, зять'БPМ, сплашвам
глапи; || падспСсг Hungen мъчителен 'лят; || nie Сш-гТ
voe Hungen 3er Magen стомахът ми къркори, червата
му кчркрmi стомахът м; свири р-маз-п ог 'лял; еаъо<
же ми, чегърта ме пот ньжичкрmр ог глад; || 'm Lande
hcri-cbl groß-- Hunger и етоPПPTP цари. нляаее голям
'.ат; || däiils Cioplte 3er Bungte an 31t Tü-tn то'ив;
гтрgьг хлопище па нратите, стоеше прел Б0PTP-P1 поP-
гя; - Hunger heicbi alle Dämic 'лип 'р-п предани.
глид закоп поБPня- '.—а срам пе познаии, очи нями;
'ладът ; от смърт,, ог- тчмргр по-.он; ог глад по-
т;нр болест пяма; тоно сс содвя, 'ладпо не може;
<0> Hungne isi -'пп'—^ 'лилът е изоBоeгргeнeН1 па
много йещр е майстор; <0 der Hungte findet den Do-
Ciö-hni гнрдъ- е по-голям м-Ис-ор ог царя; <ф> 3—а
Hunger lielbi den Wolf ins DoeT, aus dem Wald '.иасп
вълк m асреа село елизи; '.ад ш вълка от нумата
изгонии; '.—лъг и вълка от т;орт- изкарва- " Hunger
iichl zahm 'ладпо ми'Pоe търпи утири; " Hunger Tut
weh 'ладпо се нс сети; гладни очи пе зиспиаат; ог
'лид по-лоша болест няма- '.—п е от смърт по-лошо;
•ф wenn Сее Hunger komil ins 43^. so geb. dl— Liebe
zum F-n-l-1 hinaus когато е-р;мрщ-дтя влезе през
Б0—————, люВов—и изхвръкна през комина; «ф> Hunger
iuchi eohe BohnCn -Üß гляпен пс отВщзя, а каквото
нямиоя; тлраeп човек ш сух хляб яДе "Лсух; кори за
пексимет прихващи); пя 'ладеп човек и триeниияги с
сладки; 'лядп-я- ш сух хляб кято нямeои. Влигодар;
сс- тлиапр мешипя хляб пс проб-ря; '.рапо 'аапо пе
гледа; 'трgп; кучс и подло'- г.ожае (и го. кокал
гритe); ф dtr Hunger isi шстатС—- FieunC от '.ад
по-лоша болест няма- глид ог чуми по-лошо; - dtr
Hunger icbrl grlgem гладът ни мпого риботи ; майстор-
глядъг с по-голям мяйет;о от царя- «ф» dtr Hungia ist
3-r 6e-ie Kocb (Freidank) пя глран;д иеитко му ; слад¬
ко, всичко сс усл—ждр; пя ръжеп хляб манджа—; е 'лят;
•ф der Hunger läßt sieh mit WorTcn nicht stillem гърло
c дум; сс нс пълп-- глид ог б-япе не взема, пе отми-
пуви; «ф> Sami in Klagen, Hunger 'm Magen коприна
носи, коприни яде; голо, им; гондмо; цървул пями,
гайда иска; мре от '.-;, готов за сват; «ф> 3er Hungte
rafft weniger hin als 3-e Fraß повечето чм;орг от яаеп;
m пиене, И пе от ттип и жажди; © Hungt- nacb Rachc,
iacb Rubi. Liebt жажди за мъст, тщеславие; жажди
за любов
hungern — es hungtel nlcb - mici bungcai '.яден
съм, 'ладпо ми е- || -е bungtel wl— се -111 gan/es Leben
gchungeri -гой 'ладуване. кикто бе гтртуБaл през цс-
нuд си живот; © sicb (Akk.) Toi, zu ToCe, де-unC bun-
gean умирам от гл—а; оздравявам чрсз 'лялуи—не,
'лят; © nach Llnhe. Reichtum, nach Ktiiti1e-ni hun¬
gern жадувам за любов, Во'итстн;, знрпид
Hu—gcimaiscb, dtr - С-е Hungiimir-cb der Ä1Ьt1t-<
lo-cm 'лидният поход пя ВезраВотпите
Huпgerpfotcп. dl— pl. — umg. an Cen 4uigc1p/öTci
-^811, nagen живея в 'олями нищета, митeрид, бед-
погия, 'TPДЧБям като кучс, търпя 'о.ем; .-шептя,
-оимиоя. По всяка вероятност от навика на мечката
зимно време да смуче лапите' си
Hungcistreik. С-е im 3еп 4^.11-11111 Та-Т-п за¬
почвам, обявявам 'нраня стачка; || den Uumg-rstiiiC
6—-:hIitßen ренин-м пи обявя 'ладии стачка
Hungertod, С-е -- iin 3-n HungcrTod äueIieTirn, au--
sel/cm оставям го да умрс ог глад, ди стане жертва
па тлрдпи смърт; || ihn voe dem HungcrTod rcttcn спя-
сянам го ог гладна смърт; || zum HungcrTod- verurteilt
-ст осъаеп съм ти умра от тнрд, ни гладни смърт;
|| den Hsngtrtöd -Т-еБ-п чм;орм ог '.ад
Hu—gerIücb, das -- umg. an Uungtiiuch nagen гла¬
дувам, търпя гл-П, лишепия. гтятчБPм като куче: Бук¬
вално: 'ризи тянeеити ня 'липи. През време на постите
от 13 век насам олтарът в черквата закривали със
завеса. След един голям глад през 1472 година била
подарена такава завеса; nagen изглежда, че ; пародии
eтuм;но'-д ог näben
Hü—geituim. С-е — hist, ihn im Cen Hsigtriu11 weeTem.
-т-сС-п снърням го а тр-Борр па умре ог глад
hungrig — Hungrig wie di— 'öi/e, wlc rim. Woil, Bäe
'.алеи като вълк; || umg. -1- hui lünf Hungrige Mäule
zu stopfen тя трябва ти хрипи пе; 'лиани гърля; || nach
Ficlsci Hungrig -111 яде ми се месо; «ф» timtm Hungrigen
Mignn ist schlicit predigen глалпи мечки хоро не играе;
гл—П уши ндмр- гърло с дум; сс пс пълни; кога е човек
гляден, ни сърцето му вълци вият; <ф> ein Hungriger
Bauch hui kcinn Obren глид уши, очи, срим пями. 'лил¬
ии очи пе зиспиаат; 'TPT ог В-япе нс взема; <ф> hung¬
riger HunC ächfei des Stocks nicht глалпо мр'роe тър¬
пи утири; гнрдeн вълк и сред село влизи; '.атеи и
пягоикр хляб сш открадва; 'трп еоPм и; познина; глад
гтрня загубя; <ф> Сее Satin vcrsf-ht den Hungrigen nicbl
сит пя 'лятеп вяря нс хвящя; сит пе оятB-ри глиапня;
© hungrig nach Lieh—, Glück житен, гнрдeп зи любов,
щастие
Hupe, die — aul dl— Hup— drücken питискам клак¬
сона. сиоeнртр; || dl— Hupt h-tätignn ниг;екрм клак¬
сони, сиреп-та, свuод с кнр:еопр
hüpfen — 3-e 1roech, 3er Vogel hüpli жибити, птич¬
ката п;пс:ртр- || auf -Гпем Belm hüp/tn скачим па слип
крик; ф Hüpf-n spl—l—m -'рая ня лами; ф 3er Pul- hüpli
пулсът хвърчи; || das Herz hüpft ml- vor Freudn 1ш
L—ibe сърцето ми а гърдите зр;'ояБи от орпоет; ф ein
lüpfendes Flämicäcn неспокоен. трепкащ пламък- ||
ein— von Aufregung hüp/tndt StlMMe тръпнещ от въз¬
буди гляс; ф das ist gilupfl |gthuppt) wlc gesprungen
пс по вр—m. а по щ-я, тови е едп; ш също пещо, исе
същата мипджи, щюот;я; || hinn h-lßi es Hüpfen oder
springen тук нями шикилкавенс, трябви ди сс действува
тик; или иначе
Hure, die — er Trtlbt sici mit Huetn h-run той ходи,
скита : курви, леконриепи жени; || ein Mädcinn zur
Hure machen обeзчeетдням момиче, компрометирам
го; || —in '-'1/-^ zur Hure mieten съсипвам, изха¬
бявам. р—TБ—ням еeтиБо; -ф jungn Huenn, alle Bet¬
schwestern ни млатипи курви, ня егро;п- кину'eоки
Hurra, Cas — —in 4^ lui ihn au-beingcn извикниме
в неГова чест „уоP“: ® 1ш Hueiä бързо, СБeт:рвuтпо.
кит; мълния, поeзглрни, с 'лрболомни бързина
husch umg. — busci weg war cr рооо, той uттeтпр
(в миг); || diese Aehcli geil bcl ibr Husch hu-cb тя р-бог;
през куп зя грош, претупай ни Върза ръки оиBо-и-р
Husch, Сее umg. — Гм Uusei, im einem Uuscb за един
миг, зи сана минутки, мигновено; за едни секунда,
завчас, п-бързо; || 1ш Hu-cb war -е weg рооO1 +ой
-тчeтня; D ich Conme aul einen Huscb zu 31- ще пре¬
скочи. ще се отбия за едни миг. за едпя секунди, па-
бързо при тебе
Husche, di— — die Uuscbe abwa-ten ч-ким ли спрс
дъждът, ти превил;
huschen — Übte dl- Straßn, zur Stil— iu-cbcn преле-
тявям, поeкоеднрм ул;иигр, шмугнам се нсграпи; ||
eine Gn-taii hu-chtc übte den Hol еан; едн:р се плъзни,
пробягпи през теори, прекоси бързо твори; || wie ein
Schalten hu-cbit -1— vorbei ки—о едн:- тя сс пнъзпр,
проВягпи покрай нас; || clm Läcbeln, —in Schattti buschtn
üb-r s—ln Gesicht леки усмивка, сяпкя пооBдгпя, се
плъзна по лицето му, сянка нeтпи пи лииe-о му; ||
GtCanCti buschinn durch -ein G-älen мuени се егоeт-
паха, nообнeепрся а мозък; му; озар; 'о внезапен
пробняеъ:; ф cr iu-cbi nur -o darüber iin -ой работи
пeмиолино, повърхностно, п;сяйпо, през куп зи грош,
защо-пощо, претупва го ня бърза рък;
huste- — er bu-l-l Blut той храчи кръв; || ici 1^1-
mich halbToT изпемощянам, поeмрлдним ог кашляне;
едва пищим, оставим без луни ог кящняпe; ф umg.
ihm die Olein voll 1^1-1 поо'лчщриим уни+с му c
крщницятр си, пуквам му тьпрнтeгр-р с пея; )| auf
etwas (Akk.) äu-t-n плюя па нещо, пет пяри пе дявам
за него, малко ме ; грижа, еня за тона; ф umg. ich
Hut 637
wend— Cir ein- 1^-1 как не. веднага- щс ими па по¬
чакан, ти вземан; дълг; -ми пи ч-кан (токито се
пяканя ди го паправя); утре по тови време; ще ти
приссднс; пе се нрддБ-й; ще извиняваш; нями ди те
огрсе; || umg. cr bori die Flöhe, 31— Filegem äu-fen, л
Floh; ф 3tr Molo- bu-t-t моторът киха
Huste^ch«—, der - - - - -. Pustekuchen
Husten, d-e — Morgendlicher, гоНккГпд-пС-г Husten
сутрешни, тоeзгрБP кянниир; || Trocknier, heiliger,
blauer Husinn ечсИ1 еuлпр, мргиоeщкр кашлица (от
която се посинява), || Husinn haben кашлям, имим
к-нл-ца; || dtr 4^1—1 -istIckT- ihn fist просто се за¬
души ог кашляпе, з-лун; го кящлии-
Hustena—fall, С-- — tinen HueTciaifiII bnkomnin
получавам пристъп ни кашлица
Hut, Сее ~ dcn Hui lüften. ähn-hmen, aufsni/en,
schwingen етигам, поттоPБДHим, енрлдМ1 елигрм, оит-
мрснрм щ-пкат- сш; || an den Hui Tlppnn докоснам,
пипвам с пръст нипкити (за поздрав', || Ctn Hui auls
rechte Obr -eizem пркоиБянрм нипкити си иит тясното
ухо; || dcn Uul in die Augcn, in- G-slcbt ziiiem. drücken,
äuf-tülpti нахлув—м, прснузнрм щипката си нит очите,
над лицето; дълбоко нрхнупБим нипкити сш- || den Hui
aul 3-m Kopf bebaifen, umg. au/b-baiten пе си св-лям
нипкити, оставим със шапки пя 'лава; || den Uul vom
Kopf ziehen свалям шипки зи поздрав: II nach 3-m Hui
gr—l/cn поедгрм към нипкити; || einen Uul зufpröb1trtn
пробвим шипка; <ф> mit den Huie in 3er UanC Coiil
nan Cuech Cas ganze Lund преклонен; главичка, пея
ербд пе сече; <ф> wie de- Kopf, so 3-e UuT гледай му
'лрнитр, крой му килпика; ф vor ihm den Нш zlcitn
енрлдм шипка пред пего, прел пос+ижепнята му; ||
umg. Hui а, vor ГЬм щипка долу, моите потищяпид
прет него; || umg. scherzh. 3er bal wohl Spuf/cn (Spne-
llmgt, Scbwilben, Vög-i) uniti dcm Uul тоя сигурно се
етояхуБP п— пе му -тсщ-нe глинитр, -и пе смее пи сш
свали щипката (да поздрави); сигурно има врабчета
под шапката; || nach dieser Ge-cblcbt- nußic ne s—lncn
Hut п-Ьм-п след -ия история той годBнрнe аи с; взе¬
ме нипкити ш п— си върви, ти напусне ор6о-итP1 служ-
бити; || ihn geht dcr Hui hoch хвръкни от гняв, кипи;,
паежня се, преmръхвЯ1 побеснява; || da gehl einem d-r
Hui bocb просто човек g; се възмути до тъпото пя
тунити си, па се пукне ог яд, възмущение; || umg. Cis
ist -in ilitr Hui това c извести; и поeuзБeс-пP1 егиор
m прретрор работи; оязпррндй ги тия пи липниати,
е-роaтр ми шипки; || etwa- ' aus dcn Hui nucben им-
по;в-т;оям, -леи ми и моменти ня умя как пи го
прnорнд; || umg. Са- kann-i 3u 311 in dcn Uul stecken
може ли сш го търкан ни 'тинигP1 търкай сш го пя
гтрнр-P1 сложи си го и рамки зи спомеп, запиз; си ' го
зи спомеп, мпо'о м; ; потрябвало; Ц ihm ein- aul den
Hut geben смачквам му р-еонр; пере-м го по --книга,
кригчни-р; киJЛPЙдиенрм го; || eins lui den Hut krlegcn
емртквиг м; ряс;пр, пякрегод- мс; первиг ме по тик-
наги, коягупргр; изяждам к-н-д; ф all— uniti tintn Hui
bringen привеждам а eдипеmБо, еъ'лречним, уедпяк-
вднрм, посги'-м ед-помислие; обедипявам и едпо; ||
uniti clnnn Hui komnen nоетитрм eдuп;мисниe1 еди-
потуш-е; || Cie virschltCentm Meinungen, Inlincssen,
Pael-ien uniti einen Hui bringen съ'нисчБим, по;м;-
однрм оязл;тпигe мпeпиДi интереси, партии; ф cs l-l
bei ihm uniti den Hui nichi elchilg пещо му мърда,
хлопа му едпи—а лъска, мърда му еапита т-Бия, нап-
тан, см—хпрт с, не ; с всичкия си: || -1— slcckin nii ^1-'
638 Hut
einem Hui па едни ум, акъл са; аупе ш гащи ся; етпо
хоро -'раят, етпи нота ги пост; хртнрпж;дгр зи бо-
з-джият- ся
Hut, dl— — ihm in. тт-е scinc Hut nnämen вземам
го пот своя тякр-лр, свое покровителство- || ihn im
дШ-е Hui wi-sen зпая, че е а поВри ръце; || uniti C-r
Hui d-i Eilten -lehnn пол зрко;лрти пя родителите си
съм; ф vor ihm lui dcr Hut -cin nртд сс, нащрек съм
пред пего; || scl шТ dtr Hui voe ibm пази се от него,
впиминай прел него; || scl aul d-in-e Uul бъд; нащрек
hüten — Cas Viel, dit Schale, die Gänse büinn пазя,
писа добитъка, овцете, гъските; || dir Muiter hüint dis
KlnC vor Aieitckuig майката пази детето ог зяортр.
ли не се зP0ят-; || die Vestuilnnen hüfnitn Cas HtrdOtÜcr
нссталКн+е си прзumeнкm ни домащпия огъп; || er hüint
das G-Ьn1mn1e1 die Ordnung -ой паз; г—йпи. поддържа
ред; гледа рели- || -е lußl- Cis Ziimer, Cas Bet. hülcn
той трябваще g; nят- егрдтр, леглото- || einem Schulz
hüftn пазя съкровище, бдя пат съкровище- || Cas Geld
hülcn пазя. пържи парите; © hüt- deine Zunge дръж
си езика зил зъбите, внимавай какво говориш; || hÜlcn
Sir iir- Wö-ft дръжте сметка за думите си, внимавайте
какво говорите, подбирайте' пумите си; || ihn wie -einen
Augapfel hülem ВДя пад пего, пазя го като зeпиияmЯ1
глeаeи- ня окото си- || umg. mli ibn Schwein— gehÜini
hahtn ни едпо с.лъпце сме днu, ни едпя мeеeт-ня спали;
заеапо сме рис.; и nретИ1 били ш пребили; дни сме
заедно печспя лещи; сушили сме си дрехите пя етпо
слънце; пя една река сме си nррнu аоcсu-e; ог две
жени теца сме, от дни плета тръпи, от грети колец
сме; ог ели— тeшм- сме пили воли; || wo äibcn wir
/usamicn Schweine |S:Hi1—) gchÜtni пя не сме расли
и пасли заедно, п— нс см; яли заедно печена лещи;
И einem Sack Flöbn bÜinn паса зайци с -ъпип, асе едпо
ти пазиш чувал с бълхи; || 1i—6tr Flöte bÜltn als —int
Scbae jungte MäCcbcn по-поВре ди писа бълхи, откол-
кото ли nятд млял; момичета; © büln dlcb vor ihm
пази сс ог пего, бъди БПимятeнeНi пящрек пред него;
|| büln Clch voe Tascbnndl-bni п-з- сс ог лжебчии; ||
ici wende mich schwer bültn, ГШм m—ln— AbsicHt zu sagen
мпого имя д; сн помисля. преди а- му кажа, преди
пи споделя с псго пямерепието си; || sic bültlt .-ГсН, zu
viel W—ln zu tilnCen. ГШм davon zu er/äHIin тя се пазене
ти нс пие мпо'о вино, се въздържане ди пие мпого
в-по, п— му разправи зи тови; || umg. Koinsi Cu мГт?
—• Ich werdt mich hülcn’ Ще лойтен ли : пис? - Съ¬
всем пе, тори па ум нс м; идна, мип-вр; пямим ни-
кикво н-мереп-е
Hutschnur, die — umg. 3us gehl nlr übte dl- HuTschnur
говя иече c много, прек—пено, нядсБърлд вся:; мярки,
гр-п-ця
Hütte, dir — clnc -trobbedtektt. ieiscllgi Hüttn хижа,
покрити със етPМИ1 жалка. мизерии колиба; ф umg.
HÜlinn Ьш-п застоявам сс пя гости, не сс сещам та
си тръгпи, правя армеиско гости, ирмепскя визити;
лд'им си и пе егрБPМ- || hier lußl un- Hülfen bauen нека
тук ди сс разположим, нистяним, шег. -у: с хубаво,
поидтно, можем да разпънем палатките си. Шеговита
реминисценция на откъс от евангелието на Матея
(17 глава, 4); © wie komil so viel Glanz im mclnn Hüllt
па кикво дължа -рд висока (височяйна) чест л— ме
посетиш в моят; Вели- хижи. Реминисценция от „Ор-
леанската дева" на Шилер; разг. кяк си сс решил да
тойлещ, кяк сс сбърка пя ме посетиш, кикво ли обърна
Hypothek. die — —ine Hypothek (шТ ein Haus) uul-
netnen, ablräg-n. ib-iöBtn1 fiigem пипорндм шпотек;
върху къща, -зпл-щам я, погасявам я; || das Grund¬
stück ist mli einer Hypothek 6—Ia-fcf върху място—; те¬
жи ипотеки
Hypothese, die — clme Hypothese äulsteilen, widerlegen
пое-роянрм хипотези, оборвам я
hysterisch — einen iystirlschnn Anfall Ьckö1iti по-
лутиБ—м хнс+еричсн припадък; || in ein äystirlsctes
‘Gelächie- aushiecten избухвам а истеричен смях
I
i Ci fehlt noch C-r Punk. lui |üb-r) den i, das
TÜpf-lcbcn lul |ühir) dcm I липсва само точицата върху
и-то, липсеи симо етпи дреболия, едп; -оч-цр, зи ди
бъде завършено, съвършено, кикто трябва; ор6о-ити
пе е -зп-п-пи докрай, има милък педостатък, кусур;
|| 3-n Punki шТ- 1, das Tüplilcben aufs I -11/11 до-
изпипвим пещо до последната потообпоег; || das sil/t
wie du- TÜplei aul Cem i, wlc d-e i-Punkt uтnиnипо c
до последната подробност, точuи-; || cr wie bi- ^1
den I. |l-Psnkt' genau -ой пс ос—иня пищо пеизпипапо.
; тОтeп до пий-милкити дреболия, подробност: || cs
-liMMte alles bis aul Ctn I. всичко Be вярно по по-
снeппр-р подробност, Be и реа по nоелeапити тотиир;
ф —Twas bi- aul C—n I-Punki. aul Cas I-TÜpfelcten genau
erledlgeni au-lübr-n. rcg-li извършвам, изnuнБPМ1 из-
куеурдБPМ, уреждам пещо по пий-мртки-a подроВ-
пост, дреболия; © umg. I hnwiben пш пий-милко, пито
пя йоти, съвсем пе*. т през ум пе ми м-п—на- ф I wo
съвсем пе; ами; кяк не- ф umg. I zun DonitrwtTici
виж ат; || 1 Спе .3^-13 просто пeвeоод-по
ich — es C'-hi slci h—i ihm alle- um -ein liebes Ici
исичко сс върти пр; пего около собстнепото му мъ¬
ничко из, около собствената му особа, личност, нищо
не съществува зи псго осиеп ео6е-нeп;що му яз; || nein
gun/es Ich идного ми същество; || ме'п zweife-, апа-гс-
Ieb моето второ, друго из; моя- двойник, постояпеп
спътник, перязде.сп приятел; мояги сянка; || mein 6es<
s—rce Iei моето по-добро из, n;-gо6о;дт човек а мене;
|| das UndniCtn von Ich zum Wir вътрешното пре-
устроИс-во ог из към пие, преосмислянето пи из в ите-
|| ich 1Ü1 meine Person ако питате мепе, литпо из, що
сс о-п-ся по мспс, що се касае до модтр нитпос-1 по
моя-и особи; || icb nlcbt ■ ■ - wir noch из пе, кой друг'
то'ини; щом кат; из пс искам, то'—ни кой друг; <*> dir
Staat. Зз- hin leh {Ludwig X7F) пържие—ти, тон; съм
из; <> wir du mie, so ich dir пизаем Вранно тъпкано
сс връща; с какви—; мярки мершн, с т-киви ще ти
връщат-; око зи око, зъВ за зъб
Ichform, di— — d-e Ronan isi in dtr Icblorn gescHrie¬
ben ром-път ; прnuерп в първо лице
Ichmensch der - er l-l ein eiinee Ictmcm-et той —
чист eто-е-, себичен, еPм;жиБ1 eтоиeптр-тeп човек,
всичко се свежда за него до пе'оното собствено из,
до неговия личен интерес
Ichsucht, 3ic aus pu-t- Ich-icht bündeln лейс—нувим
ог чист. гол егоизъм, егоцептризъм. ог чист; себич¬
ност
ideal — dl— ideale Welf итeaлнmдт свят, светът пя
наен+с, мисленият, въображаемият свят
Ideal, da- — da- Id-ai von etwa- sein. dar-fclltn, via-
körpcrm идеално въплъщение съм нЯ нещо; || -1- ist das
Ideil -in-а Mufier тя ; идеална майки; || vom eimei
Ideal schwärMim, TräuMin мечтая g; постигна едип
идеал- || Tür -im ICtil аИс- au/opf-M жертвувам иснчко
зя едип наеял; ||1:Н sfrebe meinen Idealen naci стремя
се да постигна идеалите си; || iei gtb— м—im ICeal uuf
отказвам се от идеали си; || ee bat keine Ideale meir
той иямя вече никакви идеали; || clm Ideal den Schöih-il
идеална красота. въплъщение ня красотата- " Cas
JaH-hunCnrl i-l Meinen Id-ai nlcit nnlf (Schiller) столе-
тнето още не е зря.; зи моя -леи.
Idee, die — eime uiwäl/emde Idee поeиоягпя, рево¬
люционна -пея; || das ist clnc Idee von Schlllen. time
feine Idee великолепия. чудесия идея, великолепно,
чуассно хрумваие; идея от Шилер е; Ц für eine Iden
cintrcTen, Cäipftn з-сТъпвам сс, боря се, ррmчнрм за
-лея; трщ-щрнрм -тея; || eine Idee verf-cbtcn оитчвям
за -пея; || clme ICee verwirklichen осъществявам, ре-
илизнрам илея. превръщам я а действителност. а тcно,
дивим й плът ш кръи. преиъп.^^щииим я; || wie Cai-t
Cu uul d'ese Iden кяк tu дойде ни умя -ия мисъл, кик
сс сети зи тови, кяк ти хрчмпя тая -пея- || 'in шО time
Idee bringen навеждам го ня идеята- вдъхвам му я-
|| eine I3-— lu/genllen, aufn-imcn, au-fühi-i възприемам
нася, привеждам я в изпълнение. осъществявам д-
превръщ—м я и действителност, давим й плът ш кръв;
|| -fwa- bleibt bloß— Idee, nur Iden пещо осг—на неосъ¬
ществимо, неизпълнимо, ли съществува сим; кито го-
нр. безплътна идея; || etwas i-f nur als Idee, als bioße
Idee vonbündtn нещо съществува симо кит; безплътна
-тея, сим; а нането въображение. е пeнзпъннимО1
неосъществимо, пе може л— се превърне а лейстаи-
тeнност; || clme Idee Tiiiimii--em, veaweafem. im Woric
fis-im, zu Pipitr bringen изоставям. ЗЯсвърням наея,
обличам я а словеспя форми, тиним И писмен израз;
|| seine Idee verwerfen, lui -clme Idee elngeänn по-лягям
пи практика, оeрлиз;орм тлеят; си; разглеждам идея¬
та му; || -lei (Akk.) in eint Idee vtrЬöhrti. verbeißen
зисиящям сс, зрлPБДМ се упорито за някикня идея; Ц
eime fix— Idee Haben имим наея-ф-кс. пртряплнвя нася;
|| unier (in) lincr fixem Idee i—idcm е-ррп-м от иаeд-
риkс; || -1:1 (Akk.) 'n clnc fixe Idee v-ir-nm-n втълпявам
си идея-фикс; || ctwus wlad nlr zur fixem Iden нещо се
превръща а -дея-фикс за мепе; || von nince Idee btg—l-
-lerl. entflammt, 61-1--—! -—Гп вдъхновеп. втъснондвяПi
еъзплименен, облял-п ог идея съм; ф ich hab— eine
neun Idte lüe einen Ronin, zu nlncr Eizählung -м-м
пое; илея за ром-п, разказ; - || die Idee de- Ronins i-l
neu идеята ни ром-п- ; нова- || im Ccr Iden i-T dic
Erzählung sehon fcrTig по з-мисъл. :опцenиид разказът
; иече готов; || mli —iner Idee umgiäcn, spltien з-п-м-ва
ме -пея, -'рая си с тлея; п 3us R-'ci С-е Ideen ияо<
с-нот; ня -леите; || dir Id-c Ces Guicn, Ces Sctönin hcl
Schiller идеята зи ' доброто, кояеmвото при (у) Шшлер;
|| die Idee С-е Fe-lh-li идеята зи свободят;; || einer ICet
Cienii служи, пр-вържепик, посн+ел съм ни нася; ф
lei miete ml- von etwas —'ne Iden съставям си пред-
етPБр, понятие зя пещо; || ne hal k—ine Idee davon той
пяма нася. прелс+ява. попятие, разг. хабер за тона;
|| nr Hai eine blas-e Idne davon, von d-e Sacte той -ми
смътна. пеясна, слаба, мъгляви поeтетини за тови, за
тая оPB;гр; || keine Idee пям-м попятие, идея. хабер;
пи най-малко- сънсеМ пс- пищо попобпо; ф -е i-l um
Illusion 639
clnc Idee größer той е малко, мъничко. съисем незна¬
чително по-висок- || ohne dic Idee Ironie Вез пит; най-
малка ирония, без следя. Вез всякакъв помен ;— -ро-
пия; || eine Iden ichr Zucker съисем малко още тясрр-
|| nun eime Idee Rum 1m dem T-t само капчици ром и
чая
identifiziere- — cimc Leiebc. einem Totim idcnTlfizlcrcm
уетян;идБИм симоличпосгти пя труп. ни мъртвец
identisch — 'СспН-сШ— Glcieiung тъждествено урав-
пспше
Identität, die — die Id-ntltäl eines Totem fesfsTeliem
устаиовяним самоличността пя мъртвец- ф di- ICen-
tlfäl zw—i—r Größen, B-galic тъжаестненосттр пя две
величини, идентичността ня ди; понятия
ideologisch — clm ideologischer Kanpl идеологически
борби; || eime idcologl-ehc Au-cimamCci-cTzung, Au-alci-
lung идеологическо различие, идеологически песъа-
местимост; идеологическа насоченост, идеологическо
осмисляне
Idiot, die — was für ein Idloi bin icb Coch gewesen
ама чс -п;;т излязох, чс сглупнс
idiotensicher scherzh. — dic Bedienung dci Masciinc
ist IdloTcn-lcier оBслчжвяпemо пи м-щипат- е съвсем
просто, безопяспо, ; сисдсно то няй<поостя системи,
мрпипулииид; и най-неумелият може ди я обслужва
Idol, Cas — zum Idol wenden превръщам се а идол,
кумир; || ibm zum Idol die Menge пасШсп превръщам
го а -до., кумир ня тълпити
Idyll, das — rin Idyll -för-n прекъсвам нанлнд; || aus
etwa- -in Idyll Mielcn превръщам пещо а рай, град-па;
|| 3-m ICyll —in End— machcm слагам, турям кряй ни
идилията, прекъсвам я
• Igel, dcr — wie cim Igel 2ueaim-ngiаöiif свит пя кълбо
кято тяр-леж- || sTieiilci. borstig sein wlc —'m Igel бод-
лшв, обрасъл e бодл;, четини, чет-пес- кито таралеж
съм; || so nli Ig—I им; чс таралеж; -ма че опак човек;
|| -rl Coct nichi so ein -ТасНИсН-г Ig—I не Въп; толкова
опак, чепят- ф er schnarcht wir clm Ig—1 хърка кято
мяпястиоски котарак- || Спа paßt dazu wie dtr Ig—1 zun
НапС^сН, zum ГaechtntucH подхожда, прнлнчя му
колкото па свиня звънец. пя кьораво око ппуново пс-
ро. ня мртррe еe.пно, кято ни кочина :ртрнcи; || was
hi-i Cu wieder für Ig—1 zu bürsten какво иман пямерепие
ди р-6;т-н. каква риботи имаш памерспие да зяхни-
псш. да залонин
Igelstellung, die — ein— Igelstellung hczliien заемаме
ежова nотииид, разполагаме сс в кръгови. ежова по¬
зиция
Illcgalnät, die — 1m di— Illegalität gehen поeминрнрм
a нeнeгрлпост; || 'n dtr Illegalität uiitriiucbni, vea-
sctwlnCen преминавам, укривам се и пeнeгaлпоет
Illusion, dl— — ich mache nlr keine Illusionen davon.
darüber пе си пояид никакви -.юзии зи това. пс се
тр6тчжпPБИм. нс сс сaмотилъ'БPМ, ерм;итмрмвиМ1
'.етам трезво пя това; || ich gebt miet kilnen Illusionen
darÜbcr (Akk.) bin нс сс сaм;тртьтниМ1 пе се симо-з-
мимним, пе си правя илюзии за това; не сс о-л-в-м
ни -зм-мп- илюзии зя това; || -а gab slci ebensowenig
Illusionen darüber bin, daß cs 1Ür ihm clm Eiirlintn gah
той пе си правене нлюзнн зи гови, чс съществуват
ит'нeа; за спасснис. пи се спаси, ти -се изМъкпе по
мк-кън нитнн; || -lei (Akk.) in Illusionen wiegen. Caß...
ерм;трть'нрм се c илюзии, чс...; || in Illusionen befan¬
gen тъни е илюзорен евдm, а плен съм пя илюзии,
отливам се ня измами; илюзии, лишеи съм ог чуе-
640 im
стно, усет зи реалност, самозалъгвам сс; || ihn 31-
Iiku-ionen eiuhnn. nehmen, zunlcltc nucicn орт6;вям,
отнемам му нлютииme, връщам 'о към аeйетвитeл<
постта, пакирвим го да изтрезнее; || lin aus allem Ii-
Iue1önen гсГВпп ортб;нрм илюзиите му, се-лям го ня
земята; || 'Нм -clnc Illusionen lissen оставям го ли
живее с илюзиите си, пе иским пи разбия ннютuнme
му; || aus -Гп-е Пю-гот cnwacien ;тоeтндврм, събуждам
сс от илюзиите сш; © vehiüiendi Illne1ön-n zeigen по-
кртвяМ1 geм;пе-о-рим емрйврщи трикове, фокуси
!ш — Гм aiigtielmem изобщо; || Гм h-sön3irii1 ein-
z—lnrn, speziellen ч-стно, а частност, спeиналнО1 в
отделния случай, поотделно; || 'м д1öB-i unC gunzen-
изобщо. с елпи пума; || Гм klaren, 1м reintn s—im н-деп;1
ня ч-сто съм; || 1м unklaren -ein пе съм - п—яспо;
|| nicht Гм gerimgsfeni nlndnsten пи няИ-мян:;; || Cas
sagfe -1— nue 'm Voeübeegebnn тя к-з- тоеи мимохопом,
пи мни-н-не; || Гм Fulk-, daß... а случай че...; || 1ш
GrunC- gcnomM-n а същност; || Гм Zwcl/cl -ein съ¬
мнявам сс, конeбрд сс; || Гт Zcicien der Tneinik stchcn
стоя пол знаки ни техпикртр; || 'm Bilde -ein осведомеи,
в тсчепне съм; || iin Гм Stieb lassen изоставям, псза"
зроятврм го; || -Twas Гм SchilCe lührcn зимиел;л съм
нсщо, преследвам пдкя:вр цсл; || ihn 'm W—gc -tehen
поeтр му, стоя па пътя му; || im G-I3- scbwlmien
плувам в пир;; || etwas im Augt bibtn -м-м нещо прел
ата; || i—-t 'ш Sutfel sitzen подкован съм а нещо, -м-м
солидни зпрпид, разг. кале, крепост съм; || mii ihn 1ш
Bait/w-ch-ci -ein пин; ст, к;оeепоптнррм сн с него;
|| 'm Namti Ces Gee—T/t- и името пи закопа; || 'm Hin¬
blick aul- etwas, Cueaul (Akk.) : оглед па тона; || 1м
Verdaebf steten поgот;ои- ме; || Гм Zu-umm-nbang
Camli Във връзка, в зависимост с гови; || ich kann
-einen Nancn nichi Гш Kopfn b-bälT-n пе моги дa"зи<
помня името му; || wi- hasi 3u 1ш Sinnt какво -мин
ни ум, сш нимнснин, паумнл; || ich bin girude im Bcgrlfl,
1ms TheiTcr zu g-ben тъкмо сс кипя, се 'о-вя ди ида
пя театър; || 1м Vingiclci danit а сраипепне с гои;;
|| cs war 'm Scherz gn-igl und 1м Erieт gemeint бе казапо
ни нега, но го мислех сeрнотпо (по Вене сeр-отпо);
|| -eine Uändt 1м Spiel Haben имим пръст а работата;
|| Гш äöcb-T-n GiaCt във висна степен; || 'ш G-1ef- dne
Zeit и пух; пи епохата, времето; || Гш Hui unC Manitl
steHim стоя c щипки па 'трнртр ш с палто; || Гш НстС
s—ln по риз— съм; || Гм Jätet 1970 през 1970 гол-пя;
|| Гш K-ing през еойп—т;; |( Гм Wlntce през зима—и; ||
in ' inlzfen НсеБ-Т през поенeдп-г- есен; || 1ш AkTce von
zebn Jätern па пeеeттопищпр възраст; [| 'm LunCe в
еторпртр; || 1ш Volke всред пирот-
Iiage, Зз- (imicl:) — ein —1-1113^^'81- Image първок¬
ласно реноме, първокласен престиж; || ein Image sebal-
fen, aufbaucn, /eesTöien създивим си репоме, престиж,
добро -ме, славя; създиним, изгражтам (си) пдкркнр
поeтеа•рвИ1 уннщож-н-м я
Imbiß, der — -'nen Imbiß /ub-enltcn, zu sich nehitn.
virzehrem поиготвдм закуска, срnвим си, закусвам,
изяждам закуската с;
immatrikullercn ich lasst niet an dir medl/lnischtm
FakultäT 1111111^1'11-1 зипневрм се студен— в меди¬
цинския р-кулmem1 по меднцнпа
immer — 3u bl-i imice in Elle в-п-гт, разг. вечно
бързаш; Ц alles wie wie 'тшег исичко бе к—кго обик¬
новено; || das Habe lei -ci’on 'iiee piophe/cii ниниги
съм nоeанeщинян, прeпскрзврн това; || er l-l noch iii-i
nichi 3a, Coint noch iiic- nichi все още го пями, исс
още. пе идва; || -е will inmer nichi iliCommen п;к;'и
пе -ски да дойде с пис; || umg. lei v-rsttbt immer Bahn-
toi нищичко пс рaтб-ррм; || was immer du lusi, b-dcnkc
dl— Folgen каквото и ти привиш, зяхнрнеш, мисли за
последиците; || ne sigl Гмпсг Сам-к,— той nонгроя всс
същото, вечно едно ш също; || -'е ist immer nicht zu
4^-1 нипигн. разг- всчно я нями у дома; ф Гтмег
wIeCtr von voll anfangcn започвам исе отначало; || ici
hin imi-r C-r DuMme исе из излизам 6рнрмaтИ1 асе
из съм '.упиният; || -iwa- immer wiedir versuchen опит¬
вам се пenоeкъен-mО1 пепресаиппо, пак; ф -е Can 'n-
ine wieder той пе поeетявршe п— нави, продължи ди
идна пик, мъкнене се. влачене се пeпоeеm-ппо; ф umg.
Гмпсг und ewig пепрекъсн—то, нeпрeегрпнОi пак. вечно;
И -11 r-3-l imnnr und -wig Ctnstlbtn Unsinn вечно го-
нори исе същите глупости; || sie ging lüe (auf) immee
тя сш отиде завинаги; || sic ging Tü- 'мтпе von uns тя
пш прпченр трнипя'н; || ein Abschied für (auf) iimcr
ортпднр завнниги, зи цял живот, н-веки; || icb woil шО
immer прощавай. сбогом н-веки; || er isi füe 'мм-е
rulii-rT той е рязорен окончателно; || die Augen für
iiitr schließen зaгниояМ1 склопв-м занини'- очи, зи-
гниоям взор- || inmee und Гмтсг wlndcr непрекъснато,
поетодпнО1 непрестанно, пазa. вечно; || immer und ewig
Cleselbe G-scHicbln вечпо същити uе-орuд; ф umg. ich
-сНе sl— imier mal Гм Theilnr понякога, от време пя
иреме, разг. от дъжд пя вятър я виждам а театъра;
ф immer äiine, niicicr, äritr werCem етрвaм исе по-
стар, старея постепенно; . трBогa-днрМ1 етрвим всс по-
6;'-+; обeппдниМ1 с-ивим всс по-6едеп; || die Kiank-
beli wurde iiier schlimmer болестта сс влощ—вище
все повече ш поиече; || soviel du Гппее will-l колкото
искиш, колкото -н ; у';дпо, колкото т; луни иска,
разг. диал. с—ка; || cr Оö1dt1lc iimcr lehr той унeни-
трн-щe нскрнндm- си пепрекъсна+о, иск—не исе повече
ш пов;тe; Ц Гтпсе Caei L-ult все по -рима туши; ||
immer dtr lünfie всеки пети човек; || sl— gingen iinne
vier unC vlta io- -е тръгн-хи исе по тeтионм-; ф wi-
Т-е',-. Cu 'мпее Какво правиш, с какво сс трп;мрвин.
с какво уб-н-ш, прекарван времето си- || was immee
тисШ-Т 3u hlea кикво търсиш тук, каква рибо-и -мин
тук; || wo das Kind nur iinne bieibf, siecki къле .;
ост-па, се 'уВи, сс запиля детето; ф Kö11-T du м'Т?
-- Immen! Ще дойаен ли с пис? — То се зи-е, 0Pт6;рр
сс, естествепо, иска л; питапе; || ne l-l imier noch dein
FrtunC все пик той ; твой пондтeн; ф iminr кид-ап
(vo-un) полски, не бързай толкова, по-по.екя; || immer
lusllg voran бъдете вcсcнн; || iiinr fai-ch von 3c- Lebir
weg говори искрепо. бсз ти се стeепяв-н. хийте кяж;
си болки-а; || iminr nli d-e Ruht по-спокойпо, Вез
вълнен;;. без псрв;; || iii-r der Nusr nact исс ня-
право; || iimne zu кураж; смело н—прел; дерз-й(те);
ф nag sic nue imncr -chiipfen пека си руга;. щом й
приви удоволствие
immerfort — sic CoimT iim-rlon zu spät тя вини! и,
вечно зркьепднP1 пе -леи п-време
immerhin — es ist zwar wenig, übte immeehin н-истнпа
милко е, по все пи: ; пещо, е по-тоВре ог нищо
immerwährend - - ein 111e1väh1ti3t1 Käi-ndt- нечсп
к-нeпп-о
Immobilie—, pl. GniC in ImMobilicn legen нлиг'РМ1
нпвeеmноим пир; в пеаниж-.ми нмоти
immun - - gegen Kiinkt-ltcn, Gefuh-ei, -cln-n Spott
immun sein имим нмупигег срещу болести, зрп-зеп
съм срещу ;n-еп;егн; пeтовuтe поднгр—вки пс ме зи-
едтит
Immunität, Ci— - - - Iimuniläi gcgin Viren, K1idt-1ah<
nung haben имим имунитет срещу вируси, детски пи-
рялич- ф Innumltät gcni-Btn. bc-if/em ползувам сс с
дипломатически. депутатски имунитет; || die Iinu-
nltäf —imes ÄhgnorCicfcn auft-bcn тншявям народен
представител от имунитет. пeпрuкоепоaeпосT1 отне¬
мам имунитета пя народен прелстянител, депутатския
имунитет
Impcrfinemz. dl— — die Impertinenz labil, beslTzcm.
ciwas zu hehuupfen -мим BeзсоимиeтОi дебелоочнето,
нахалството ди твърдя нсщо; || са behandelte mici mit
сГцса Impnrilmcnz sondergleichen той се отнасяше. се
носен; към мепе с неописуемо безсрамие
Impetus, der — -cin Iiptius riß mich nlt неговият
жар ме чилeч;; ф vom iim ging -in gewilfig—r IMpcTus
той излъчваше странно обаяние, ;+ него uзл-трся
мощни импулси
impfe— — ihm g—д—п Poektm iMpfcm имупшзнрим го
против едря шарка- | ich ка—— mici iiplcn имунизират
мс; || /um Impfen д—iem отивам а— ме нмупизшрит, ни
имчпнзяиmд; ф ihm Haß ins Blut. ein La-f-r, cimc Tu¬
gend ins H-rz iMplen насаждим омраза, порок, добро¬
детел а крънтя, сърцето, луната му- ф Cem BoCcm
impfen облагородявам почвата, ;B;гитдвим я с Вик-
терии
Inp/ung, dic — zur Imp/ung geben отиним па иму¬
низация, пи ме имунизират; || clnc Imp/ung vörntH1tn
провеждам имунизация- || von eimca Inp/ung 36-11-1,
Abstand nnimen отказвам сс от нмунизрцидтр, отказ¬
вам ди се имунизирам
imponiere— — Cis imponiert mir in ГШм говя и пего
ми нмпопноя
Impuls, dir — Impulse zu efwa-. zu weiieatm NacHdcn-
k-n geben давим импулси зи пещо. за размисъл, поп-
т-квим към по-нитИтъшеп размисъл; || das gib 'Шш
neue Iipuisn Tür s—ln— Arbeit тона му диде пони им¬
пулси. нов подтик. тласък за оиботргр му; ф einem
inneren Impuls folgen следним вътрешен импулс, ни-
щeпврнндтя пя ■Пдкр:ъa вътрешен гл—с; || aus -'пеш
Impuls h-rau- eiwas Tun действувам под влиянието,
внушението па някакъв импулс, импулсиепо; || 'м .еа-
sfem Inputs под влиянието па първия импулс, порив,
подтик; || nein er-iea Inputs wir... първити ми мисъл,
първият Мн импулс Ве...
IisfamCc — im-tinde -clm zu etwas в състояние съм
извърша пещо. способен съм па псщо; || ich hin
j—tzi nichf netr 1m-lumdc 2u arbeiten сега не съм в съ¬
стояние ди р-Вотя поиeт;. пе съм исчс способен ни
риботи; ф umg. er ist ii-fimd- und CtnunzitrT mici той
е способен, ; a еъсщодпнe g; ме някнeвeтн па м;л;-
цндтя; || sic isf zu allem ' imstande тя е способни пя
всякакви подлост. е а състояние ти извърни всякаква
подлост
in — in —ine Stadl kommen нанам в грипа- || in einer
StuCi iikonicn пристигам в гр—а; || 'm aller Flühe
призори, а ранни зори. пя оязсьмияпe1 зрзоодняпe; ||
'n dtr Nicht през нощта; || 'm einer Stunde след едип
час, за едип чяс; || 'm drei Stunden слет трн час;; || 'm
achi Tagen слет една еeамния; || in ein paar Minuitn
след няколко минутн- || Cas Buel soll 'n Kürzt ea-chti-
nen книгата ще излезе скоро; || 'm umec-en Tugen и
пиши дпн; || ciwas 'n wenige Woric 2ueamмinTaeein
резюмирам. преливам пещо с малко пуми; || dis geh.
schon ins viielc Jabr тои; продължава, сс точи иече
четвърти гопннр; чст-р; голини исче отт;'явя; /[ in
dtr V-igaig-nb-ii в миналото; Ц Cas rtichf weit 'm die
Vergäigemicif zurück. läßi slci bis 'n- vorige Jahrhundert
zurück verfolgem следите водя— а далечното мнпрно,
тови може ди сс проследи до мнпрт;т; столетие; ||
cr anb—li-i- bis lief im 3i- Niehl hin-im той р-Вот- до
indirekt 641
късно през пощтя; || umg. sic bllcb bis 'm alle Ewigkeit
тя ше се сещаше g; сш върви. остани g; безкопечност;
|| cr eeschicm 'n dcn Tür той сс появи. тяетрпя па воя-
-ита; || ici bin im geoBna Sorg—, in großer Giidv-ri-gtmi-if
загрижен съм много, а гондмо парично тртрчанeииe4
а парични нужди съм; || im ihacr Verzweiflung wunCit
sic sieb in mich а отчаянието сш тя сс обърна към
мепе- || 3nr alle Mann lag 'm den irfzicm Zügen етaондт
чоиск беше па издъхванс, береше луни, яг;низиоршe;
|| sl— gemieBi Cas Lebtm im vollem Zügen тя се нрелржgрня
ня животи, черпи о; жииота с пълн; ' нспи; || dis Peol
'm der Mitte Cuncihn-cäcn р-зчупвам хляба ни лае; ||
iei Tro- in 3-r küHI-m Morgenluft зъзнех а студеи-та
утрин; ни, и хладния утртпеп въздух; || im biatm Geld
zahlen nтрщям и ВроИ; || in öl, WaesiaTarb-i naien
рисувам с маслепн. аоппи бон; || in —'пеш Zug liinen
изпразним ня елин лъх, тур. сончk; || in GIcicHmi--en
atdtm говоря uпоекязящeлпо- || im Haufen KoMmnn ша¬
ваме пя -ьнпи, купища, пънчищя; ф die Ausgaben ge¬
ben 'm di- ГauetnCt разходите възлизат па сmляаm; ||
nlt ГНш ins G-spnäch koiMim завързвам ррт';в;о, з;-
говяоям с него- || iiwae im Erwägung zicirm обмислям,
обсъждам нещо; претеглям. премислям го; || еа i-l in
sieb gegangen той се ризкая зи постъпката сш. осъзна
грешката, заблудят; си; || in 31- HänCe kiaf-eicn ръ-
копляским, иплодир-м- 5. auch im
InbcgrlOOi 3er — -'е ist füe Mich 3er InbegrlOf 3-r Schön-
beli, alle- Glückes, 3er Eleganz зи мсне тя c върхът,
кв;нтeеeпциятр ни красот-ти, сими-и красоти, въплъ¬
щение. он;иeтн;рeп;e пя красотата, ерм;го щас-не,
върхови;. висше щастие, н-й<върсовн-тр, ннен-т-
роомр и; красота, щ-ст-е, eлeг-пгпоеа■; || kurzer In-
bngelfO късо резюме; ф mii InbegrlfO liier Ein/elHelfei
: нсшчки подробност;; ф ein InbtgelOO „-äuiilcbne“
Erfahrungen съвкупност. яBетоP:ция ни „прострип-
стееп;“ потпянид, опити
'nbegaillei — das Porto 1-t im diesen Summe nlcbt in-
begalllei пощенските р-тноек; пе си включен; в -рд
суми; || Cas 1-Т Гт Pre1e inbegriiim тон; е включено и
иeпра■-
Inbetriebnahme, dic — Cie Inbclilibniäit elnir Fabrik,
clnc- KInCcrgaitti- пускяпето и e:сгстоятяи;д па фиб-
рикя, открие-нето ня детски град-п-
Inbrunst, dir — ciwas nli großte InbrunsT -'--111-1
копнея горещо, плямеипо зя нещо; || 31с InЬ-uieT seiner
Liehe пламъкът, жарта, стрис-та пя любов-и му; || mli
Ii6rsneT an ibi hängen поииързян съм - горещ;, сър-
аeтпо, с иятртр си луна към нея
inbrünstig — -'m- inbrünstige Liehe гореща, пл—менна,
жарки любов; || -in InbrünsTlgcs Gebet гореща, п.а
менна. сърдечна. страстна м;т;твр
I—dex, der — einen Index amlegen съставям индекс,
указател; © Cas Buci -Т-ШТ aul Cen Index кингита r
поставепи, сто; е черния списък, а списък; ни тибои<
пените книги (от католически-- черква); || ein Buci aul
3-m Index -etzin поc-рвдм, турям кп;га а черпня спи¬
сък; ф dtr Index dcn L-biiehaITuigeköet-n l-l gi-Tiegem,
l-l -Тз-С /uiüekgngungen индексът, покртртeтят ни есе-
к-дпевп-ге ж-знепи рязпоск; сс е покачил, ; спианрн
чувствително
indifferent — in3i/ir-ntn Maestn -плеферепти- миси;
© ein 1n3iT1ir-iTis Vnrbait-n -нл-рeрeнтп;, 6eтрит-
литно тържипе, повеление
indirekt — cin IiClr-Ctne Beweis косвсп; локазател-
41 Немско-български фразеологичен речник т. I
642 rndustrieblo—d
ство; || InCle-Ci- Sieunen косвени данъци; |'| -iwa- aul
InClneCitm Weg— erreichen постигам нещо по косвен
път, пе дИректно, непряко; || er ist nue InClrtki davon
h-irol/tn той само косвено, непряко е засегнат, по-
етрятрл от товя; © liCIrtkit Rede пeподкр, косвена
реч
I—dustrieblo—d scherzh. — indu-lrl-blondt- Haun окси-
жeпuоиня, бодтнсяпи, неестествено руся, изрусени коса
Ineinander — dit Paobi-m- sind litlnandnr vcrecH1oI<
zen проблемите си нплетени една а други; ф dl- beiden
geiem ineinander aul двете величини взаимно сс упн-
щож-а—т; пе—м—г; живеят само един зя ару', пе могат
елин Вез друг
1i—'nandcr111—Bri — die Linien fließen litlnanCt- .и-
пинте се сл-иат една с арчгр, сс преливат една и прч'P
inei—u—deigreifen — die Zabn-äCn-, die AkTlonen ga—1-
1—m IneinamCta зъбците па конeлртр в.-з-т едип в друг,
се трхрпият; акциите сс съгласуват една с друга, не
си протuиотeИетнувят, им; еъглреуняноет межту тях
Infanterie, dl- — bci dci InOinitrln di-n-i служи a
пехотата, пехотинец съм
Infarkt, de- — -ilmen Inlaiki b-koimen получин-м
;пряр:m; || un eln—m Inlurki -Т-еб-п чм-рям ог ипррокт
in flugiu—Ii — ibn in Tkagrunil heim Sieiltn t-iippnn
трнрндм го на местопрестъплението, при опи- за
кр—жВ;
informieren — ihn üb-r iiwae, üb-r die neue Lag— 1n-
loiMlieen ;енeд;мдврм, -прормиоям го зя, върху не¬
що. върху поиото положение; ф nr hui -ici in dl-see
Faagc nichi richtig inforir-ri по гоя въпрос той по-
'решно сс ; осведомил
Inhalt, den — Ccr Inhuli eines Bucics, -'пе- Rö1un-
съдържанието ня кпнга, пя роман; || was hui Са- Buci
zum Inbaii кикво съдържание, какъв сюжет има.кп;-
'ита, за какво разказва тя; || dne Inbaii seines Lebens
war Arbeit трупът В; съдържание ни жииота му, той
не тпяeнe нищ; друг; освен раб;—;; || ein Lehen ohne
Inbaii ' Везсъдържателен, безсмислен живот; ф dcn In-
baiT cimc- K—gtis h-e-chncn изчислявам обеми, повърх-
п-питя ня конус
шЬ^^^ — 1nЬaIieiöet Rn3tielrTtn призпи, безсъ-
пържателп; думи, слова, приказки. голословия, пус-
тоеновид, скудоумия, нелепости
inhallis-reich — ein 1nhu1tsr-1cb-s G-spräch съдържа¬
телен ризговор; || clm 111311-111:1-- Leben Oührtn водя
съдържателен, емиснeп живот
Initiative, die — die IniTlailve ergreifemi ausiöein взе-
мим, поемам, п—нам -н-и;aт-вятP1 почина; ||uuf
(^1:1) -clnc Initiativ- по пеговя ипициитнви, по негов
nот-п; || aus ilgener Initiative по собствен почни, по
собствена ннниняmнвP1 - по своя воля, ни своя 'лана;
ф die InliluTiv— lu-übcn имам пран; ня пролямeптарнн
зрконопрeтложeннд
Injektion, di— — ihm eine Injektion gehen, v-rahr-icHim
инжектирам го, порнд му инжекция; || eint Injektion
bekommen инжектират ме, правят ми инжекция
i——chabe— — clnc Wohnung, cimc W1seeiSciaTT1 —im
wichtige- Ami 'ппсШаЬпп държи жилище; влятея пиука; .
зяемим, изпълнявам важна служба
in—chalten — er hielt trech1öckcn inne той замлъкна
уплашен; © in -eimir ArbelT, mli dem Speecien, mli d—м
Spiel InniäikTtn прекъсвам рибо---- си, nоявд милки
паузи; престаним ди говоря, зимлъквам; преставам,
спирам да ;горя, прекъсвам игрити; © dl— дс-еПзсЬаТт-
iicic Dl-lanz inmthulTcn спазе-м, съблюдавам оВщес-
твепятр пнегяниmя; ||die Regel imnthalitn сп-зв-м, съ¬
блюдавам. следвам пр-в-лот;; || den rtchini Weg in-
nihuliti пържи nоPииД1 правилния път
Innen — dl— Tür geht nach innen auf во--р-р се отваря *
навътре; || von innen die Tür -chllcB—m з-ключвим ера-
т-т- отвътре; || vom innen beraus отвътре навън; || -ein
Blick keh-Tt sich nach innen погледът му се насочи.
обърна няньтоe1 той се иглъВи в сеВе сн; || ici Kemme
ihn (vom) innen unC außen познавам го оспоепо, отвът¬
ре ш отвън. nотпрвям му ш ' зъбите; - wo innen k—ln
Ver-tumC isf, Cann uuct kninee he-aue от празна глава
не очаквай ум; з-щ; +н е 'линя, когато е призна
inner — Сее inneee Marki вътрени-ят пязир; || dl—
innen- StaCi центърът, вътрешността па гояgр; || -r isi
Fuchar/T Tür imnnet K-anCh-li-n той ; специалист по
вътрешни болести, интернист; || er i-t M1i1eTtr Tür in-
ncae AngiiegeniciTen той с министър па вътрешните
риботи; || Са- M1n1ettr1um Ces Inmt-i министерство ни
вътрешните работи; || ein inneres Leiden нъ+решпо,
екои-о стоятяниe; || eint innine Angelegenheit вътрен-
ни, дом—нпа риботи; || die lnneee Ruht вътрешното
спокойствие; || scinc imnere HoHIhelT venhergen крня
вътрени-т- сн пустоти; © dl— imnnen StiMM- вътреш¬
ният 'лис, гласът ни сърцето, ня съвестта; || 3er inniee
M-ieeh човекът кит; духовно същество, eмон-;нрл<
пият чоиек; въ-решпнят, душевният мнр пи човека;
|| das imneac Auge вътрешното трeпнei духовният взор;
|| umg. seim—n inneren Schweinehund he-lcgcm побежаи-
ним животното, скота и сеВе ст; || -Ctr inner- Sinn dc-
Wortc- скрития— смисъл ня дум-та; || Ccr innere Zu-
-aim-mhang вътрешната зри;енмое-; || dcr innii-tn
Kran dcn Siche пяй-съкооaeпaтя същини, ядк-ти. сър-
иeвинитP1 живецът ня нещо; || м-incr imncn-inn Übte-
zeugung nict по моето пай-дълбоко, пий-съкровено,
ний-интнмпо убеждение; || auf dcn innte—n Linie ope¬
rieren -тnолтуирм пий-къст+е връзки, действувам по
вътрешна липия; || -е ist mln in liner-Tt- Seele zuwider
про+ннеп ми ; по тъпото па дущ—ти, мр-зя го ог тъп
луни
Innere, Са- — ins Innen- de- LinCts vordrlngcn про-
пиквям във вътрешността ня стрината; || lim, Ilinan C-r
EeCt в педрити, п-зи-те па земята; || im Inntrn dcnki
cr апа-г- вътре и сеВс си, дълбок; и дущ—ти сш той
мисли другояче; || Cas hal mich his In- Inncn-Tn tr-cЬüT<
Teil -;н- ме разтърси, потресе до тъпото, глъбините
па душата, дълбоко; || 1:1 enthüllt-, o/tibialn ihr mein
Iint1ett- разкрих И луната сш, светия енemис ня пущат;
си, няИ-съкроиените ст чувства, мечти; || dis hat Mein
ganzes Inn-rt au/gcwühli тови ме потрес; по тъпото,
глъбините ня луната; || 1ms Innca-t- dc- Wesen- elmcr
Saeic (voi)aelngen прониквам и дълбок-тя същност ня
пещо; || aus d-м innc-sfen He-z-n ог дъното, глъбините
па сърцето
In—ewerden — slr wunCt inne, daß cs zu spät wie тя
осъзпя, че иечс е мпого къси;; © -le wurde de- Sciwcl-
gen- inne, dis 1m Raun war тя осъзна, усети мълчи-
пнето, което бене пастъпило в с-рдтр
I—newohnen — mir wohni etwa- innt пещо ми е при¬
също, ев;йеmвeпО1 вродеп; ми е- -|| 31---' M-ihodt
wohni тапсНс- Guie inne а тия метода ими, сс крие
пещо хубаво
innig — innige Llnbe съкровени, задушевна любов;
И meine 11118-1-1 GiücKwün-cic м;;т; пяй-тскрени,
най-съкронент, пяй<сърдeтпи - пожелания; || etwas mii
innigen Vergnügen Tun върна, правя нещо с нрИ-го-
ндм;1 с истинско удоволствие; || line innige Ml-tbung
der Stolt идеалпя, 6трг;о;апи, чисти смес, сплав па
нещества+я; || imnigsf ilTclnaiCti veemlscti споени, сме-
сени, сплаиени шаеилно, хармонично, плътно, тясно
етип с ару', помежду си- <ф> vl—a ЕкспепТе, innig g-scllt,
bilden das Lehen, hautn d't Weif (Schiller) четири еле¬
менти а блигородпи сплав (свързани съкровено по-
межту си) съставят животи. -тгрржпрт (;тзиждрm) сис-
та
Innung, die — dl— Innung biuMieaen, schänden B.a-
мирим, излагам, позоря съсловието си, разг. близките,
приятелите, средата сш
in pctto — etwas 'm peito äihnn приготвил съм пещо
I—sekt, 3is — er Tube auf, wie von —Гт-м Ineckt ge-
stoelen той подскочи кито уж-лси (от оса)
Insel, dl— — die Geüne Ims—1 Зеленият остров, Ир¬
ландия; || die Imsel der Glücklichen, d-e Seligem островът
пя блажените, ня ВезВурно+о щастие; || auf einen Im-ci
landen слизам ня остров; || sici (Akk.) auf eime Imsel
acttcm спасявам се ни спин остров; || ШГ—е icbf nan wir
aul cinir In-rl ту: сс живее m;с;i безбурпо, щастливо,
човск сс чувствува кито па самотен остров, откъснат
напълно от всекидневните грижи, тревоги
Inserat, das — —'n In-eeal aulgiben, in die Zeitung
-etzcm дивим обяви иъи вестник; помествам обявата
insgeheim — ee nächte sici in-gii—Гм Ho/iung щяйпо,
скрито, вътре а сеВе си той сс пидявине, пе губеше
пядеждр
insgesamt —insgesamt duutiTt Cas drei Tage исичко
пя всичко тови продължи три дни- || 11-81-311 waren
cs drei M—ne:h—i вкупом, заеапо, иснчко ня иснчко
Вяха тр-мя души; || —in— Summe 'П Höht von im-ge-amt
1000 Munk суми пя стойност исичко 1000 м—ркт
Insignien, dl— — die Insignien de- Königs отличител¬
ните тпяци па цяр (корона, скиптър ш меч); || die In¬
signien fragen пося о+личн+елпи+е знаци
insofern — ici winde 31- ielTem. 1n-oTerm ici in Cce
Lage dazu hin ще ти помогни, доколкот; ще .Въди в
състояние ли сторя тови; ф insofern hui се eechf и тови
отношение, що се отнася до тоиа, той -ма прано
insoweit — insowciT telift si— kein Vorwurf и това отпо-
шсннс. що се отнася по товя, тя не трелужяия никакъв
упрск, пс може чоиек ли я укорява, да й приви чпрeиш;
|| das wäre möglich, insoweit cs mich h-irlTt това Bm
било възможно сим; що се отнася до мепс, поколкото
зреягя мсне .
In spe — das 1-t mein Mann 1m spe тови е Въаещнят
м; мъж
Inspiration, dl— — —'ne Siunde die Inspiration час пя
вдъхновени;; || nii einer -eltenen Inspiration aibcltcn
р-ботя c рядко вдъхновение
inspirieren — ihn zu -Twas. zu einer Tu. inspirieren
вдъхновявам го зя нсщо, зя дело, за подвиг
Instand — ici half—, sctzc, helngc etwa- instand под¬
държам нсщо а изправност. поправям, ремоптирам,
привеждам го а изправност; || Corl ist 3111- gut in-iand
всичко -им е и добър реа, и изправност, в добро съ¬
стояние. е изрядно- || СГс Ii-tunde—Tzung dcn Bnücke
рeмопт;орпeто па моста; ф die-— Summe set/fc mici
in-tind, lim -шСГ—'-! zu lä-ecn т-з; суми м; даде въз-
можпоет да го изпратя па слетия
Inständig — clme inständige Bitic гореща, настойчива
молба; © lin In-tänClg un eiwas hltten м;тд го горещ;
зи нещо
Instanz, die — ich wende mich un dl- böh-r- Instanz
обръщам се към по-н-сната ипстапц-я- || his zue i-t-
zten, böcbstcn In-ianz geltn обръщам сс към послеа-
пати, прй<виеняmЯi върсовпamр -петрпцнд; ф die Sacic
Cs1cЬIäuTт, hui säiikiche InsTanzen 3^113111 делото
м-п-нр, премина през исички сътСВи; ;нсmяни--; ||
Interesse 643
dl— Siebe in -1-1-1 Instanz -mt-cicldcn рртоeщрврм ge-
лот; още и пъоирmр -нсmрпцнд
Instanzenweg, d-e — dem ImsTamzcmweg geben, umg—H—n
търся разрешение по кяпртeн ред; заобикалям кии-л-
ннд ред; || etwas lui dem InsTanzenwcg errelchim по¬
стигам нещо по канален реа, по Pпм;ниегрятииeн път;
|| etwas auf dem Instanzenweg w—iteaa—lchen тиним ход
пя пещо по канялеп реп, препращам го и по-горпя
инстанция
Instinkt, der — d-e Imet1nCt dcn S-Ihstirhaifumg, dcr
Fortpflanzung ннеттпкт зи ермосъхррнeпme, зи р—з-
множявяне; || das Tl-r IIBt -leb von -—'пеш In-ilnCt 1-1-
tcn, folgt, g-horcbf -—'пеш In-flnCt животното се ръ-
конод; от ипстникта си, слетия ипсттпктя си пя'оня
си, подчинява сс па естествения си нЯгон- f| eiwas aus
Ii-TlnCi Tun правя нещо по шистии:;. инстинктивно;
|| die niedeain Instinkt- wcckcm. wicheu/en събуждам,
пробуждам долпите, ж-вот-нските, скотските шист-н-
кти; || ich Cann мГсН darin uul milnin In-flnCi v—a1ä--em
мога ли сс упоаиаам а това ни инстинкти сш- || mein
In-ilnCi Hielt mich davon zurüch моят -ист-нк; ме
предпази от това, да извърша това
Instruktion, die — ibm Ii-t1ukt1öncn д—hcm, erteilen
дивим му инструкции, напътствия- || mach ihnen In-
-trukT1öitn ШапС-кп, voagcitn аeИстичирМi постъпвам
съгласно нейните инструкции, нареждания- || dis ist
gcgcm M—ine In-taukT1ön това ; а разрез с моите ни-
с+рукцин
Instrument, das — ein In-truicit zun Mies-m1nTör-
таТюп, zun Messung des Luftdrucks сретс-во зи маСоии
информация. за измерване ня въздушното пянягянe;
© —in In-ieui-ii 6eHerr-cHen, -tlMMin вл-пeд нис-ру-
мен;, свиря - побре ни псго- п-строИи-м ипетрчмeпт
inszeniere— — eine Oper. cln—m Skandal, Uniuhtn, einen
Putsch ims/—mi—aem поставям опера- устройним скрита.;
ор'рн-з-ррм неуредици, бунт
intellektuell — lin al- den inTelIckfuellen U-hebta d-e
Tut vea/olgcm преследвам 'о кято -птелек+уялеп под¬
будител пя деяние
Intelligenz, dl— — Intelligenz besitzen, haben прите¬
жавам, проявявам интелигентност, ннтел-гептен съм;
ф die w-eCtätlgn Intelligenz трудовата mнmeл;гeнцид
Inteillgenzbestie, die — —ine InTelllgen/b—stle ирон-. све¬
тило па пячк--р (за жена)
I—teicssuпI — —in iit-riseanfir Fall -п+ересеп, запи-
мятелен случай; || sici (Akk.) intcat--iit machtn пряня
сс (ня) интересен; ф ein int-a-esimt-s Angebot ;т'оппо
предложение; предложение, което представя интерес
за р-рмятр, купувача
Interesse, das — großes Imteressc am eTwas. an lim
haben, zeigen, hnkunden проявявам голям интерес към
нещо, към пего; много, живо се интересувам от псщо,
от него; || Imtiresec Tür lin auTbring-i проявявам, по¬
казвам интерес към пего; || das Iitir-sst un ihm, füe
ibn, lüe etwas vealieren зи'чBвям интереса към нсго, за
нсщо- || ihm Inttaes-e enTgtgtnbrimgem посрещам го с
интерес," "показвам интерес към иего; || cr lcnkie, -ichteTt
ihr Iit-iiss- auO mich той п-сочи интереса, обърна вни¬
манието й към менс; || s—ln InTerisse erregen. uul -lei
/leien възбуждам, nр;ннитрм интереса. впнмяннето,
любопитството му; || 'm Brennpunkt des öTemTllcHim
Intere--t- sinäen стоя във фокуса, средището ня общес-
тнeпид интерес; || eTwas mit, ohne, nlt gtTeiltem. halbem
InTiresst vcn/olgem следя нещо :. без, : половин ;п-
терес; || -iwus l-l von InTean— Tür mich. von genlngen,
unfeegeoednefnm Intirt--c нещо представя. е От интерес
644 interessieren
зя мене, пс прелст-ая осоВен интерес. ; от второс¬
тепенен интерес зи мсне, мс интересува па второ мде-
то; || nlt ang-spanni-m, wichsenden Inf-rteei zulöien
слушам c пипрегпят, растящ интерес; || Cus Interesse
füe, an etwas läßi nach иптересът за, към пещо отслаб-
ви, пимяляна, постепенно изчезва; || ein асдс- , Infirissc
am 3-n Tug legen проявявам жцв интерес, интересувам
се ж-ио; Ц 'm Intiresse de- DlensTes, С-е Suche и ни-
тереса ня службятя, делото; ©nui aus Intt1-es- hin-
diln действувам само от интерес; ' || Са- liegt, isi im
deimei elg—n—n Imteri--e гони ; а -вой собствен иптсрсс;
© un Ihrci Angebot haben wie kein Infnr-se- нямаме
интерес към Ването предложение; © sic bal Ceim— In-
fer—-s—n гя пяма интереси. нс се интересува от пищо,
пнщо пс я -п+ересувя
Interessiere— — ici imteressiiri Mich für Spoet, Musik,
un -Гпем VorTrag. G-schäft интересувам се от , спорт,
музика- по;яидирм Интерес към сказки, сделки; || viel¬
seitig inlirisslirl -ein имим ортностриппи интереси; ||
sich (Akk.) lüe ihm interesslerin интересувам се от псго;
пOодвявям-mнтeо;с - към не'оняти личност; || -е ist —im
-thr тТ-ес--'^-' Mensch гой ; човек с духовни, вссс-
трапп; интереси; той ст 'лели интереси, облагите,
изгодите. е чоиек па интереси, ; 'олям интересния; ||
Cas iitir-ssiirf mich nicbt -овя пс ме -нmeоeеувя, пс
прeпеmрвд интерес за мене; || icb bim nicht intercsslcrf
пе съм лребпаи, пристрастен; бeтприегррсгeп ' съм- ||
br-iT- Kriiei litia-ssl-iin зриптересовам широки кръ¬
гов;, събуждам интерес за, към пещо и широки кръ¬
гове
Intim — mit Ihm imfln s—lm, in intimem Umging, V—a-
kibe. Im imlimen Beziehungen sfebem интнмеп съм : пего.
поддържам нн+нмпи връзки с него; || 'm intimen Kreis
и тсссп интимен кръг; Й ein infimee AhenC задушевни.
другарски исчср; || ein inliM—- Ve-hälfnls uittrHuItcn
поапържам интимна връзки; ,© etwas intii kennen
позпавим нещо в най-тънкнте, няй-интимпите му под-
робпоети, прояви
intus umg. — ici habt beute noch пГсЬТ- inius от сут-
рнит; още ннщо не съм хапии., турнл а устата сш;
|| etwas intus haben нещо ; вътре в 'нрнргр мн, прут-Лi
пякьлвян съм го, зпия го пянзуст аечс; пещо е в сто¬
маха ми, смлял съм го; || einem 'пТ^ babtn сръВпил
съм, па градус съм- || dem inius äibtn забременяла
съм; || etwas nleht шШ- Crlngcn не моги ти зипомпя,
пи паучя. запаметя пещо, умът м; пе може ли го
поВере, смели
Inventar, dis — lebemCts und Toles Inventar жии, мър¬
тъв |пeдaиж-м) -пвептрр
Inventuiaufпuhme, die — eim— IivtitäräuOnuhic па-
cb—n инвептиризирим. правя ;пнeнт-р;зрц;д
Inventur, die — InvenTur iicben ;пвeптир;з;орм,
правя ипвeнmрриз-ц;д; || wegen Iiv-ntu- g-sctios-rn
порил; ;нвeнтир;з-цид затворено
inwendig — 3tr inwendig- Men-cb пухови-ят човек;
|| ciwas, ihn in- und anewen31g kennen позпиним псщо
осноепо, а нрй-'онeм;тe —ъпкос—н, nопробпоег;; по-
зпяним го мпого добре, позианам и зъбите му; || umg.
hum. inwendig weiß er cs, aber au-w-nClg nichi зпие го.
по пе може ди го каже, не сн ; тил много труп ли го
пяучи
i-Punkt, d-e — 5. I
Inzwischen — inzwl-cien hal sici viele- gcänderl през
тон; време. междувременно много пещи са сс про¬
менил;
1г1с— — ein 1rdii-r Keug е-;мпр; || irdene 'urnn 'рън-
чарскш изделия; грънци; || IrCtmes Geschirr пръстени
чинни
irdisch — Cis iedl-cie Dustin земното същес+иоияпне.
Вн+не- || IrCischc GÜler земни блага; || den W-g ail—s
Indi-cien- - g—htn зивърнвим земното си същестиовапне,
пяпускям тeмнид живот. чмmорм- || Cie irdische Hüll-
земпата, телесп-ти обвивка; || dl— irdlsehin Übcrrt-tc
тленните останки; || sich (Akk.) dcm irdischen Richter
imtzleHen п-казвам се сим (самоубивам се, зи ти из-
Bд'нр смърти-та присъда); ф de- Lebens ungcmiscHte
FreuCt ward Celnem Ir31eeЬ-i zuteil (Schiller) чистата
земна радост Не Ве съдени па никой смъртен; © irdisch
gc-innt -cin нрм-д за земпи 6.-'-, суетен съм; ф das
Irdische s—gnem з-върнаим земпото си съществование,
умирам
irgend — wenn du irgend Cann-i. so Tut cs -ко можсш,
ако си и със+оянце ди .нрпрринн нещо. го пяnоиви го;
|| irgend etwas stoiff-Mlci an ihe има пещо и пея, което
ме смущава; || wenn irgemC möglich. koMM— iei morgen
-ко ми ; възможпо, стига да мога, щс ('.едим тя)
дойда утре; || si— lui gern. wa- irgend möglich i-l щом
кито -ми възможиост, ст-'; ти може. тя услужва с
удоволствие, ня поP'о сърцс; || umg. Cis 1-t legend so
—im Vertret-e dic-nr Flema, irgend -o —im Knn-t-töOT тови
е някакъв представител ни р;рмяти, някакви изкус¬
твена материя
irgendein — aus irgendeinen G-unC kam -'— nlcbf no
някаква си причини тя не тойдс; || irgendeiner hal де-
klopft някой почука ни еритата
irgendwann — 6e-u:He miet einmal irgcndwunn e.a мн
ни гост;, посети ме някой път
irgendwas — irgendwas stliii hier nicht нещо тук пс
е а рса, -ма нещо перетно а товя; ндкикир тайни, нещо
сс кри; в това
irgendwer — Ьа-Т du irgendwen 'm VcrCacht полози-
р-н ли пя:о'о
irgendwie — die Sach— geTällt mir - irgendwie nicht ра¬
ботят; някак си пе ми хрряевр
irgendwo — ich tiwartt Clch 1m Theater oCtr sonst
irgendwo. oder irgendwo anders ще те чакам и те—търи
-ли някъде другите, или ня някое аруг; място
Ironie, die — die Ironie 3cs Schlck-ils ироння пя съ¬
дбата; || lin mii bnlBenCer Ironie bnbandcln отп—сям се
c дзиитeлнр иропня към него. иронизирам го язви-
телпо; || dl— Ironie in srln—n Wö-tti übrihörtn праня
сс, че не чувствуи-м -рония-я а думите му
Ironisch ~ etwa- in 'ionischem Ton sagen казвим нещо
: тропичен топ; || За- '-Т ironl-ch gemeint а думите му
има пропия, думнге му имит ироничен смисъл, иро¬
нична нотка
Irre — einen irren Blick buben имим блуждаещ, без¬
умен поглет; || im Kopfe irr- -cin поВъркип. см-хп-т,
чалнат, еълутннчрн съм; || irr- Ridin lühren говоря
нeеиeетнЦi пeенързрн-i объркани неща. Вълнувам; ||
ап ГШм iirc werden разколеб-н-м сс и нсго, тонернето
мн в него се разколебава, разклаща. тртубвям доверие
а него; започвам ти се орт;тир;врм о— него, ди се
съмпдним и него; || vor Angst irre wlrdcn побърквам
сс от стрих; || 6-1 dem Lärn Cann man ju leie werden
от тоя нум човск може ди сс побърка, ди полудее;
|| wie 1-- a-b-lfen р-ботя като - луа, поВъркип
Irre, 31— — in Ci- Ieet gehin сбъркаим пътя. зрблчж<
п—н—м се. тръгвам по погренеп път, обърквам се- Ц
ihn in die Ire- TÜhreni locken заблуждавам го, насочвам
го по'рещпо, забърквам го; нарочно 'о заблуждавам,
подвеждам го
lirefübreп — laß Clch von ihm nicit IrrcTübrci нс се
оставяй па me з-блуждана, разг. не сс воли по неговия
ум. акъл, пе сс качвай пя пeтовятр кола
iaatg—htn — <$> aaß viril ГееедсШсп. Midät Cen W-g
nlehl richtig че другите също порвдт грешки, пе с
оправдание зи собстиепн+е грешки; як; т;И сс удиви,
ш ти лн ще се уа—анш
iaaeiacHem — ieh lasst Mich von lim. Curct -fwä-
iirtmuch-n оставям се той нещо да ме заблуди, зи-
бърка, разколебае, повеждам сс по него, по нeгоа-д
ум. акъл, по нещо
Irren — du 1r--t (dich) нс с; прав, иман тоeщкр,
тоeнцщ. ни погрешен път сш. лъжеш се, заблуждаван
се. а заблуждение си; || icb habe mich gründlich. gewaltig
gcirii излъгах се. сгреших основно, разг. славно, из¬
върших гeпeрянпр грешки- || Hier ieacn Si— slci тук. в
тоеи отпошенне се лъжете. пе сте прие, сте па п;'рe<
шеп път, сте стъпили ня чамови дъски; || - wenn ici
(мГсН) nichi irrti so kennen wie uns Бсе-Гт- -ко пс - се
лъжа, -ко пиме—ти ми пе ме лъже, пие вече сс позна
виме; <$> es 1-аТ dtr M—n-ch, solang cr -fr-bt (Goethe)
човек греши, докито се стреми; || in dle-ем Punkt Г-г-Т
du dich и, по тия точка се лъжещ. грешиш, имащ греш¬
ка, пе си прав- || 1:1 habe mich (Akk.) im Dilun. im Ccr
Zelt, im C-r Häu-iumMCii im Cce P-rsön geirrt сбърках,
сгреших 'лигита. часа; сбърках номери- прцпотп-с сс;
<(> Iertn ist mim-chllch ли сс греши ; човешко; попе с
жии човек, все сбъркай- © ici habt mich um 2 Mark
gcirai излъгах се. сгреших, сбърках а сметката. и из-
числен-я-тя с аие маркн; © von ein—м O-T zun andnen
irrin Вродя, блуждая, скитам се. лутам се от едпо
място ня друго; Ц Cuech die W-ii iernn тчтрм сс, скитам
из светя; || duech dem Waid, Cuech dl- SiaaBen irr-m
лугим сс. скитам. бродя из 'ората; скитам, тчтрм сс,
шляя се, снова из улиците; || duecb die FniCii irrni
бродя из полята; || -ein Blick irrt- in die Fernn поплeаъmi
взорът му блуждаеше, се ресше, се залута, сс лутане
а тонн;пятр .
I1r-nЬasS1 dis — ins Irremhau- koMM-n попадам а
нуппниятр; || er ist -cli fürs Irrtibau- само за лули-ц-ти
е. там му е мястото; || il-n geht cs ja zu wie Гш IrrenKau-
шумп; като а нупннцр е. апиг; се адски. пенъобрязим
шум; || ein Lärm wic in eineM I--tnhaue невъобразим,
адски шум като и луаннци
irrig — tlne irrige Vernutung, Hof/lung погоeщпо
предложеи-е; -тмимпя суетна' падежда; || ieh Titln tiner
irrigen Meinung entgegen опълчнам сс. обявднрм се сре¬
щу погреши; мисии;, срещу еаня заблуда; © eiwas
als irrig erkennen. nachwelsen съзпавим тяBтчпи-и си,
че пещо с погренно, пeвдрно, g;кятврм нeеъет;яmeн<
постта, по'рeщпоетт- му; || cs ist inrlg 31/^111-1,
3uß... погрешно е пи се приеме. чс...
Irrtum, dcr — rin folgcnschwcncr Iiilun грешки, зи-
BнчтP със еъдб;поепн, рртрлпн, тежки n;елeлии-. по-
етeлетв-я; || es l-l I-iluM, wenn du dcnksT, ich hälfe cs
gcian 'олям; грешка прав-щ, погренпо ;. яко мнс-
.нш, че из съм 'о сторн.; || ein I-ifuM im d-e Em-chaт<
zung dne Lage, in dtr Diagnose грешки, заблуди и пре-
цепката ня положението. и постяндпeто пя пии'потртр;
|| umg. I-iimn, mein Lieber грешка; грен-н, мамин
сс. лъжеш се. еимозрнь'врщ се. драг; мой; || scherzh.
I--TuM vom Alt служебна гренкя, пропуск, ислоглеж-
дане; || das war -im Irrlun von mir, 'Не-г-е'.- грешк-ти
бе моя, нейна; || bl-r liegi ein I-riuM von тук имаме
риботи : грснки, пропуск, заблуда, недоразумение,
сме подведени от 'рен:;, заблуда, сме етянрни жертва
П- пропуск, недоразумение. сме заблудеи-; || scherzh.
Tilschtr Ir-Tun тистИi етоnр;иeптови заблуда, т;етОi
'ол; педориз^умепне, явна гренкя. днп; педоглеждапе;
|| nie '-. -in Inefun uit-iliuT-i сбърка., сгрени. съм,
ниnо-внн съм гренкя, допусп—л съм грешка, поомьк<
п-нр, поокрртпрля се е 'рeшси. Вез па я видя; || da
i-wo 645
st jndti Iiilui ausgtecHiö-een всякаква грешки, зрбнчTP
тук е нзключепя, пелопус+нма, пс може та имя 'реш-
ки. заблуда тук. изключено, недопустимо е да съм
сбъркал, сгрешил, т— съм допуснал грешки тук; || тип
konnln ihn Ceimtn Ir-Tun mueiw—i-en пе можаха да
докажат, чс с направил грешки. чс с сВъркял; || einen
Irriun begehen извършвам. праия грешки, сбъркаим,
егоeш-в-м; || ici sei— Meinen IrrTum ein. gchc mtimen
I-rtum zu. eikenne Miincn Iartun виждам, признавам,
(о)съзнавям грешката, заблудят; си; || Irrtui, IrrTüinr
vorbchaltcm грешки пе ся изключени, са аопчстmмц.
възможп; (в търговска кореспонденция); || са bnhaaat
hri -cin—ш IrrTum той поддържа гренкятя ст. пс вижда,
не поцзнявр грешката. тр6лчартя си. че с сгрешил,
сбъркал, чс с п—пр—вил гренкя, настоява упорито. че
с прив. че няма грешка- продължава да твърди, че пе
с сбъркал; || dem I-nfun lu/klärcn изяснявам, разсейвам
заВлутити, недоразумението. отстряпявям заблуд-ти;
|| -а i-f Гш IarTni, befindet -ici im Irrtum, isi 1м großen
Ii-lun gelingen -Ой греши. се мами, се памири а за-
блуждепне. - се заблуждава, сс лъже, жестоко греши.
бърка, с жертва ни огромна. г;тдмя заблуда, ни тежко
недоразумение; || icb bin üben -'—. darüber, Cirin 1м
Ir-TuM gewesen заблуждавах сс. Вях жертва пя заблуда,
петоразумение по отношение пя пся. по о+понепне
ни тона; || hierbei handtll cs sici un einin IrrTum тук
се - кас—е за грешки. трблуая, нeаоризчмfпuee. имаме
работи със заблуда, недоразумение; || ich übe-zeugt ihm
von scin—m IrrTui убеждавам го. че греши, че Върка,
чс се з-блуждани, че сс мимн, чс сс лъже, че е жертва
па заблуда, пegорртумeпцe; <ф> nlemanC ist Teil von Ir-
rtÜitri пями безпогрешни хора
Irrung, die — -I-rumgci - Wiraung-n {Fontane) заблуди
m нутрннДi житейски превратности. заблуди и пссрстн
Irrweg, dtr — aul ein—n Irrweg g-iaicn тръгвам по
погрешен път, е'рeнрврМi сбъркаим. сВъркнам пътя,
попадам пя крив, погрешен . път; Ц iin auO clmtn Irrweg
führen извеждам го ни крии път. з-блуждав-м го, разг.
поищрм го зи зелен хайвер; || du bist lui —in—m Iaewng
ня погренеп, крив път си. сбъркал си -пътя, адреси,
заблудил си се. жертви ни заблуда си. разг. стъпил си
ни чамова, гнила дъска
Irrwisch, dne — wic —in Irrwisch бързо кит; мълния.
невестулки; || -'е, er isf clm ilchtigil I'iwi-ei тя, той c
несериозен човск, пе сс зретодвр, пс може да се заседи
па едно място, непрекъснато сс вър+н, е n-л-инцир,
лудетина, истински луди '.pb-; той ; .уда глава, ле-
ком-слеп младеж, вдmърпцт-в, ветрогон
Isegrim, Cce — -е ist ein iigilicchicr Isegrim gewoaden
ст-пя. е много мрачеп. навъсен, начумерен (като въ¬
лка в басните)
Iemsei С-е spott. — Cas l-l doch bloß wledta so —in
I-nu- това ; пик някакъв -нзъм, призна теория; теория,
л-непи от чбeаmmeлпост- пик с симо ни теория тики,
пик с само теоретическо построепне
Isölafiöni die — in völliger ' IsoIaTlon gegenüber 3-e
Ge-nll-chi/i l—ben живея н—пълпо изолнорп;, и пълпя
цт;нриця ;— обществото; || ici bcg—b— Mich in cimc
inelwikllge - Isolation оттеглям се. -тол-ррм се добро¬
волно от обществото, обричам сс пя g;Bр;в;тпр
изолация
i-ollcncn — ciwas i-okicrcm, cs 1-olitrt b-TrachTcn
изолирам, о-тeндм нещо, ррт'лeжарм го изонноPпо,
Вез връзка с псщо труго
' i-Tüpfelcten, dus — s. I
I-wo — s. I •
J
j. w. d. berl. — j. w. d. (ianz weil draußtn) някъде
съвсем и покрайнините, периферията, а прeтгрртидти-
разг. някъде по пянол-те, пОврага, в джендема, - където
гърми, но пс вали
ja — -ic konnte weC—' ju noch nein sagen тя пс можеше
нито да се съгласи. нн+о ди откаже, пс се ренаняне
ди каже нито па, пито пс. пе сс решаваше пи се про¬
изнесе опрeдeнeпОi колебаеше се. тил; ди се съгласи
или ли откаже. пил- па приеме или пс. лял- п— лале
положителен -ли отрицателен отговор; || ja und mein
-agtm отговарям уклончиво, неопределено, пе зная
какао да кажи, иедняж кизвим да, веапяж пе- || ju und
amen sagen пивим безусловното си съгласие, 6тя';с<
.ОБия-та си зя нещо. съгласявам сс с псщо; || umg. zu
ilieM ju und amen sagen пя иснчко сс съгласявам, па
иснчко отговарям с да; || Mit Ju stimMcn глрсчирм с
да; " Ju und Nein scbeldem Cie Leute та и пе разделят.
ск-риат соортр; ф ju. du- waren glücKlieic Ztifem да,
това бяха щястнии; временя; || wiest du aul nici war-
fcn, ju ще ме чякяш, налц; || wollen wir gei—n, |u да
вървим лн aeтe- ф -е Cöimt ja immer zu -päi той
иечпо. винаги закъснява, пс навя пивреме; || komm ja
nlcit zu -pä. само глеляй ли пс закъснееш. закъсняи-ш;-
|| vergiß cs ja nicii гледай ди пе забравин товя; || slci
es dir ju un погледни го. виж го симо- || 3а slcisf Cu
ju е+о ни. вижаяш сам; || da hl-l 3u ja е+о те и тебе
няй-сс+пе, пяй-после; ф ja nalünilch естествено да; ||
ja hören Sic mal я слушайте; || ju doch — ibea ja —
ju. zum Donnerwetter -ма рят6нря сс. иска л; питане;
|| acb ja зя съжаление така с. да; || ju niebtig, lei vergiß
cs, Clr zu -ад—! нятстипя' дя. зрбоявих ли ти го кажи;
|| ja waaun nlcit gae а з-щ; др пе е тика; © es isi ja
noch Zelt -ма още време. (пе е иснчко зягуВено, не с
чик толкова с—ряшпо); || es isf ja nlcit w—it his dorthin
не е чик толкова далече потим; || umg. ju, Kuchen кя:
пе; ще -мин да вземаш; утре по гони Време; ф dann
ist cs ju 6e--—a, Caß ich allein g-ie тогава значи е по-
добре та ида сям; || so wäre cs ju wahr значи -оня С
нстния, тика- || er wlad ja woil nlcbt so Cumm -cin пе
вярвам, пс мнсля, ga с толкова глупав, иска сс пи-
ляниме, чс пс ; толкова 'лупаи; ф Cis isf ja nicht
möglich -и тоии, е просто певъзможно; || Са- ist ju nlcit
au-zuHaltcm товя просто пе може повече ли се издържа,
търпн; || das ist ja Ealka '-- говя Вили Ерика; та тови
с Ерикя; || da komit na |u е+о го че идва, че се задяна
най-сетне. пяй-поелe; || ici komme ju scbon ето ня,
идвам аеч; |сгнгр сн викал); || dis Cann ja nicht ewig
Ciueen та това пс може да трае, л— продължава вечно.
исс пдкогя щс свърши, ще нмя крий; || ja so. dis wüßte
ici nicit тъй лн 6-ло, и Тик; ли, а пък из пс тняeс
товя; || das isf ja clnc F-ecHhelT -ма че пахалс—во. без-
оВразие; || Cas wäre ja scHöner, w—nm Cas nlcbt ginge
хубави работи, ако пе може ли стане; ф es ist ju richtig,
aber... паистипя тон; ; тика. mm си прав. но...- || si— isf
ja hübsci, aber ЬtecHränkT пянс+ния, вярно е. ч; ; ху¬
бави. никой пс отрича. че е хубава. по е огряинчена,
посредствени, неинтелигентп-; || Cu weißt cs ju , doch
ти ти мпого поВре зняеш тови, та -оня ти е мпого
добре известно; || Cis Vers-chenc ici, ja scHwörn ieh уве¬
рявам те а тови. - дор; сс зрктeврм, чс ; тъй; || 1:1
schätze ibn, ja ici vcrchen ihn - из го иeпд, тори пещо
повече, почитам го; ф laß mich ja in Ruhe я ме остре¬
ни мира. пя спокойствие- я си глеаяй работата - и пе
се тяп-миaяИ с мепс- || rede ja Keinen Unsinn стига сш
говорил глупост;; || еа soll ja lernen той трябва се-
риозпо ди почне п— учи; " ф dis mußt Cu ju Tun пспре-
мепно, тъй или шничс. ни асякя цепи ще трябни Л- го
пяпориин; ще го направиш и хоро ще играеш- кито
поп ще го нипрявиш
Jawort, das — ihn dis Jiwoni g—hcm динам му съ-
гл-енeто си. оmгонярдм утвърдително, с „да“ ня пред¬
ложението му, приемам предложението му
Jacke, dl- — ihn aus dtr Jacke HeiT—m помигам му
па сн съблече палтото, сакото. жилетката, якето; ф
die JacCn voll Kningcm, hcKommen пятупвят ме, пипер-
данн-т ме здрав-га, та мн държ; вляга; || ihn dl—
Jacke voll häuen, voll lügen папираим му кршншиятр,
намествам му кокилите, емятБPм го от Вой; сервирам, '
нз-ьоенрм му идн куп лъжи. приказки ог силятр ш
еапя пощ, рязпорням му разни небивалици, Виси;,
врелн-пекипели, пращим го за зелен хайвер; || das isf
dm— altc Jickt тови е стари и прастара, известна ш
прeизвeетпя история; || aus dee Jacke geHen кипвам,
избухвам, излизам от кожити си, пиежв—м се- || е-
wurde ibm -fwas unhehagilci unter Cen Jack— обхвани
го милко неприя—по -ччасmао, стипа му милко неприят¬
но, неловко;.|| dis ist Jucke wic Hose все едно c. пе по
ври;, а по шия; )| alles ist Jickt wie Host всички си
еап— стока, от етип пол трепки; " |t3er zieht -leb dl—
Jacke an, die ihm pußi (всеки си облича'дрехата, която
му подхожда); всяко гърнс сш пам-ри похлупака; тър¬
кулнало сс гърнето, та си намерило похлупя:-- всеки
оВнчя. който му nрнл-тя; краставите мягарет; сс по-
лущвят през девет села а десето
Jackc-fctt, das — Jackin/eti kriegem ям кян-й, пя-
касТрят ме, свиват ми сирмнте, продтврт. п-кастрят
ме зпринят;
Jacken, Cas — elm—m unter das Jackett баш-сп гяв-
ръ—в—м, обръщам еапя чашка
Jagd. di— — auO die JigC gehen отивам пя лов, .;-
вувам; || aul Wölfe JagC mieten устройним хайки за
вълци; |) dl— JagC g-ht auf ловът започна, Вива открит;
|| die Hole, mliCere Jagd лов пя едър. дребеп диисч;
© auf linen V-ibr-ch-r JagC machen организирам,
устройвам хайка, потеря зя преслеаияпс ня престъп-
пик; || dl- Jagd nach d—м Glück, nach G-I3 нрппрeнрр<
випе+о, няапрeпуекяпeто. гоп-тВ-та. ловът зи. по щас-
-шс, за п—ри; || За- wir eine JagC -ма чс ';пeпнир,
mmтяпe, тичипица. няапрепускяне Веше- ф Wotans wil¬
de JagC бясното. п-вото войнство па Волан от духове;
буря, вихрушки; © —in— JagC pacitnn паемам .онеп
участък
Jagdgrund, dcr — neue Jagdgründe suchen търся пови
.оини участъци. пово пол; зи дейност; || ein eigi—bigea
Jagdgrund füa -iwä- s—ln пеизчерпаем източник ня ни-
0;:- зи пещо съм; неизчерпаемо находище съм зя
псщо; ф im dit ewlg—n Jagdgründe eingehen преселвам
сс и отвъдното, па опя свят, във вечн-те сeлeпнДi във
вечността; || ihn in die ewigen Jagdgründe bnlöiCein.
schickem пращим го ни опя свят, светя му маслото,
очис+аям, пречуквам го
Jagdschein, Cce — cincn Jügdscbcln bihnn имим ловен
б-лет; шег. имам медицинско свидетелство зи невме¬
няемост; ф scherzh. -е hat —inei JagC-ch-ln по+орно
неемепяем е, може па приви, каквото си -ска. з—щот;
пе отговаря зя действията сш
jage— — nict nii—m Wild. auf ein Tlce. Wölfe jagcn
Jahr 647
преследвам аmвeт; гоня животпо- ходя пя лов за аъ-
лии- © umg. elmen VcrbrccHcr jagtn преследвам пре¬
стъпник; || C-r Wind jugt die Wolken вятърът гоиш обла-
цитс; || Cie Wolken |agtn облриитe сс носят. сс гопят;
|| —im PTcrd zu' ToCt jagen съсипвам коп, уморявам го
от езди, Bъртяпe; || ein Unglück jagi das inCert нещас¬
тията сс редят етно след тоу'о, нещастие след пе-
щастие се реа;; нeIЦиетиятр се сипят, валят. сс пил-
преваре-т; - още едиото нещастие пе - отм-пяло, -дни
аруго; || di- -Eaelgnis-i jagnn sici събит-ят- сс падпре-
вронрт, се редят едп; слет друго а луди прдпрeияоP-
|| duiil 1111-1 Cu mich jagen c тона можеш ли мс
прогониш, толкова м; ; неприятно. пе иским п— чуя.
слушам зи пего, по;т;щрвя мн, стави м; лошо, при-
тлдвя ми само кито го видя, като чуя зя товя- || die
Kinder jagtn -'сШ, jagtn -inand-r дeиртр се гопят, нг-
рия; пя гонепица; || in -cin—m Kopl |uginn sici dl— Ge-
Canktn a '.php—; му мислите се нижеха а луда пад-
преваря; © ein g-jagtcn M-n-ci вечно неспокоен човек;
чоиек, който непрекъснато, иечпо бързи, тнча, е въи
вечпо движение, който нями нн—о м-пу+а спокойствие,
който пе зпие кикво ; спокойствие. почивки. оmаmс,
покой, който пе се спира нито еапя - минута, за ди сш
почине; || von den F-lnC-n, von Angst, Giw1eecnshiss-n
g-jagt, преследнип, гопен от нр—га; преследван, измъч-
ияп, гормозеп от еторх, угризения ня съвестта; || wie
vom einem Gcep-ieT gejagt nрeенeав-п, гопеп сякаш от
фурни, кошмарни видения; © ihn auf die Straß—. aus
dem Haus, 'aus dem Ditnet, aus dcm LanCe lügen нз-
гопвим, изпъждам, изхвърлям го ни чт-цртр. ог дом;
сн; унолпяним го; прокуждим, прогонвам, изпъждам
го вън ;+ етррпртр, екстрилирим го; || dic KlnCea ius
dtm Fede-n |адсп вл-г-м тeияти от .:'.;—;; || iim Ctn
Dolcb durch 3as H-rz jagcn трб-врм кимити, к-пж-ли
а сърцето му, проп;тврм, промушвам сърцето му; ||
ich jage mir eine Kugel Curch Ccn Kopl прострелвам,
пръсвам си черепи с куршум; || 1:1 jugc nein ganze-
Geld Curct 31- Guegcl (31— KeHie. den Scilund) про¬
пивам, изяждам, по;'члявим парите сш, ррзоо-врм сс
с плюскяпе, пиене; || ihm Са- Mcsscr in den L—l, lagen
з-Виним пожа и гднот; му, прмчнкврм го; || die KlnCer
ins Bet. jagcn пркронрм пeиртр ga си легнат; || lin im
Functl, Schi-cktn, ins Bock-hoen jagtn n;пnнрщБ-м го.
всяв-м му страх, ужас, питикеам го и мина дупки,
в кози рог; || ihm im Harnl-cb lägen рртддосБ-м го.
пикроврм го - пи поВсспес; || eime Brücke in die Luft jagcn
хвърлям, . вдн'им мост във въздуха, нтр-вдиим мост;
II den Feind in di- 11schт jagtn обръщам ериги и пи-
нит;еко Bягетво, и бяг; || nict ПТекп. nict Glück, nach
dem GcIC jagen домогн—м се до титли, щастие, пири-
|| nach Ruhm jugtn домогвам се а; елрвр, преметнам
с.г.ИБи; ||' du- Aulo jagi über dl- St-iB—n рнтомоBинът
препуска, свьртИi лети ;з улиците; || KälTe-chaut- jagen
mir übni den Rücken етуиeп- тръпки, мр—вк; ми по-
н-тв-т по гърби; || Wolken jugnn übte den Hlnmci ;бнр<
цн сс посят, сс 'опят па небето; || ihn vom Нш- und
Hol jagcn про^жт-м, поо'опвим го от поми ш имота
му; || ihn zun Kuckuck, zun Г—uTt1 |agnn прищим го
по дяволите, китврм му пи върви по дяволите. да се
nръжпоеБя; || zue Bahn, iacb dem Bahnhof jagen пре¬
пускам,, т-ч-м към тирргр; © in jugendtr , Eilt c бясна
бърз-па, скорост; етоeмтнино; || im jug-nd-i Tempo
със етоeм'линО, лудо. , темпо; || mit jägtnCtn Pulsen с
Хвърлящ, Весеп пулс; f mii jägcnCtn Worien с припряпи
дум; ...
Jäger. 3er — Ccr Wilde Jägne Boa-н, бсспнят н;вeи
jät — jähr- Schierz. Tod нпез—ппи, остря, пориеиста
болка- скоропосгижпа, Бнeтиппя. пепидейпа смърт; ||
ein jäher Fcl-cm стръмно спускаща сс СkPня; стръмпа
скaтя- || das W—tt—r hal sich jät g-änderi времето рязко
сс промени
Jahr, Cas — veralt, 'm Jahr- 1 000 vor, nach СНо-й
Geburt през I000 г. преди, след рождество Христово;
|| Гш Jübre 90 u.Z. (um-cner Zeitrechnung) през 90 година
ог нашити ера; || 1:1 bin 45 JuH-e all ня 45" години съм;
|| cin KlnC von neun Juhren, 'm Alice von , neun Jabicn
дете ни девет години, аевет'опншно тете; тете ни дс-
иетгодишпа възраст- || -е isi ein Munn im den Бе-Т-п
Jihren той c мъж и ортинemя па ньтрреттр сш, а най-
добрите си голини; || veralt. ii| Jabre de- Heils I90I а
.ято господпе I90I- © ein balhes. clm viertel Jähe по¬
ловин, четвърт години; || ein volles Jäh- ця.-, пълни
година; || voriges, Ca- vergangene Juhe м-пал-гя, пред-
пятя, предишната, нзт'::.-—- година; || näeЬett- Jub-,
'm näct-Ten Jähe -тп-ти. енegпртр годипи, тогодипа;
|| dieses Jähe (през) таз; годнпи; || 'm iaufenCtn Jahr
през текущата тоаинр- || das j-izlge, 1^1-13- Jabe (през)
настоящата, текущата годния; || Cas veaflos-cme Jiti
м-пилата, изтеклата голина; || Са- kömmcidt, Cünlfigc
Jahr шпирти гоаипя- д;'од;пи; || Гм Lau/t des Jubre-
и тсчспте ня гоаипртр; || heult üb-e- Jubr, im cln—m Jubr
след едни 'одипа, логот-п-; || h-uit im ' zwei Jahecn след
две год-ни ог днес; || heult voe zwei Juhinn прет- лее
год-н- от днес; || das ganze Jubr älnCurch, viel—, zwei
Jähe— lang през цдн-тя годипи, в продължение ня мПо-
го, па дие 'од-ни- ||zwc1i viele Jahr- lang а продължение
ни две, пя мпого голини; || ein Jahr voe, nact d-м
Kling. davon. dinach едпя голина преди избухване,
слет свършване па иойпр—и, еди; годипи преди, слет
тови; || 3rci Jahet -pät—r три 'однин по-късио, след три
годипи; || vor einem Jähe преди едни 'одина; || scli
cln—m Jute, seit Jahren ог еан; тоa;пя; ог годнпи пи-
сам- || Са- wird —inlg— Jahit Сшс-п гони ще продължи
още някоя и друга годнпи; || Са mußt du noeb —im pau-
Jütre warlcn щс трябви да почакан още някоя ш доу'P
годипи. още няколко 'оа-пн; || 'm TÜnOtrn Jahi nact
Cem Kaleg през пети;; годипи слет еньршврпeт; ня
еойпати. прсз петата снeaБоeппр годипи- © voe Jab-
un3 Tag преди година, пяко'—; препи мпого годни;;
|| üb-r-, шТ- Juhe догодина по същото врсме; || üh-e
Tag und Jabe Шее препи повече от едп; 'оаиня; || Са-
Juhr über през 'од-п-ти, а тсчснис, продължение па
год-п-та; || Cis Cann sici -r-Т nich Jäte und Tag Ш—а-
3^-1111—1 бъасщето ще покаже товр; зов; ще може
да се устяповт една слет гоаипн; || nach, übte Jab- unC
Tag слет едп; 'одина, догодипа; || nict Jahecn след
'оанни, ндко'P- || eiwas aul Jub- und Tag genau Ciileetn
können можем ди определим точпо 'одипита m лепя,
а—т—тр пя нещо, ли предвидим, ;тчиен;м, пресметнем
точно кога. и , кой тен и коя годнии ще стапе; || Juh-
uM Jahr v-i-Tilcb год-пи след годипи се нижеше, тз-
п-паише, м-пяване. течеше; || ein Jub- ums inCtet vee-
fliegi год-п-т; сБъртрm; || von Jähe zu Jahr wueCe , c-
scbilMicr от 'одина пи годипи , с-яв-не исс по-зле,
по-лоно, се нлонанине всс понече т п;вeт;; © das
Juhe beginnt гол-пата зиnотвр; || dl— Jähen деЬ—п ins
Land голините мипивит, се пнжат, сс редят; || Cas i-T
scbon Juhr- her гони леж; иечс 'один; питрл, с-ипи
пости отляния иечс- || hö-c Jahit du-cHiicbcn мипяним
лон; годнии; || auO Jub-n hinaus а продължеи-е пи
няколко, па аъ.'- годипи; || ihm dl- hüig-rllcb-п Eh-
648 Jahr
i-ir-ehfi auO zehn Jihit ah-iC-nn-i т;щрним го от
граждански прие; зи песе; голипи; || ein Uius lüe zwei
Jähen mlelii наемам къща зи аве голини; || Cas zog
sich übte Jätet hin тОви продължи, се проточи няколко
годнии, дъ.'; годни;; || um Juhin voraus sein ;зпоe<
вири. съм го с години напред; © er 1-t übee, тТс-
/ehm Jahr- all той ; пат. под десет годни;; той ; пя
nоaeт;, по-малко ог десет гот-н;; || Jugendliebe unini
ucht/-Hn Jubinn werden nicli zugelus-in младеж; поп
I8 години пе сс допускат; вхоа зибранеп за младежи
под 18 гоанп;; || ein— F-us im meinen Jutien женя ни
моите гоаин;, моя връстница; || lei fühle nich übne
dl- Jihie all чувствувам сс по-ст-р от годините си,
прежтеаремеппо остарял; || im де--!;/.—! Jahren пя е---
рипи. пя възраст, когато чоиек иече пе върши лудории,
; вече улегнал; © an 3-r Seiwciit des neuen Jätens ни
пOP'Pi а навечерието ня повити 'однии; || ihm tln guies,
frohes, segensrelch—s Juhr wünschen пожелавам му поб¬
ра. ояg;етпр, 6тртопртпр, щре-л;вр пони годипи; ||
ГШм Cis neue Jute abgewinnen -зnоeнронрм го с чес-
титкити сш за понита голини; || ibm zum ncunn Jabi
GlÜck wünschen пожелавам му щастие зи нова голипи-
© am ('m) Anfang d-e vierziger Jahr-, in 3-n vierziger
Jaheen de- vergamgemem. vo-lgen Jahrhnn3n-Ts в нртр<
лото пи четиридесетте годнпи, през четиридесетте го-
тип; ня мипилото столетие; || nr geht ins vi-izigsie Juh-
той кира тeгио-дeсeг години; || alle (31111) drei Jährt
всеки три гоанп;; || bibl. dit slehen Tntfnn und Cin sieben
magerem Jubr- седемте тлъсти m седемте мършав; го¬
дни;; - cs nliil dcr Augenblick, was dir Jute- gehen
(Goethe) м;'п;непнето унищожава точдр (по;тобив-
кита) ни много години; <ф> C—in Jabe bul zwei Sommee
дваж лято не б-вя; <$> Jäten drücken Ceunn den Rücken
'опнпн+е преинирт гръбнака; - Juh-t liiren mnäe als
BücHei пе питай учило, а пя-ино; 'отиинте учи; поиечс
от кпиги; <£>• Cu- Juhr bul —in wciies Maui und großen
Magen времето има нирока пас— ш голям търбух,
поглъща исичко, е. пeп-е;тпо; © lei bim schon bcl Jah¬
ren, fühle, spüre Meine Juh-t вече съм пи год-пи. чув-
етнчвям, усещам иече 'оа-пи-е сш- етио;еатр, нъз-
оиеттр зрпотни вече а— ми тсж;, ди се обажда; || er
i-f jünger il- -clnc Jihrt, koiini auch im di- Jihie зя
'опнин—с си c много запазен, държелин, изглежда по-
млад, отколко—; ; а дeйетБ;тeлноеm, годините, нътррет<
ти пе му л;т-т; ш той започва иече ди остаряна, др
чувствува гоанпите, нътореттр си, влиза иечс а гоаипш; ||
се tat Manche- Jährchti luO dem Buektl (Rük-
Cen) той -ми иечс тост; годинки па гърбии-та си,
тост; годникн, разг. лртяоп-ки теж—т вече пя гърби
му; || die Jih-e lachen -ieh bci ihr beit-Cbi- годините
започват иече ди й л;трт, па й -ежат; || ne tut -clnc
Juh-t voll пънпонeтeн c; има ииаършеп; прослужепи
год-пи; || sl— hui noch nicbl die Jubre, un... още ; мтрли,
пдмр нужната възраст, още пе ; g;етр-ьтп; тодтя, за
та...; || nli dcn Jühien grämlich w-rdti колкото повече
остарявам, т;тковр по-педружелюВеп ст-ним, с го-
аипн+с, с вьзояеттр, с остроянянeто етрврм исе по-
ррттррзнитeнeп. по-павъсеп, по<мр-тeПi по-опик; || dis
koiil mit Cen Jabrcn тон; -два : под;п;тei : въз-
рретти; Ц hoch an Jahren -tcrben умирим пя nоeкнопп-
възраст, лост; стар; || zu ЬöЬtn Jah-en koinen по-
стигим дълбоки, библейска възраст, дълбоки старини;
|| voe -einen Jähitn -ТсеБсп чмиорм мпого мтрg, пре-
жаевремепно, Вез време, мпого рино, нс пи врсме; ||
-е hal nue noch wenig- Jahit zu 1-b-n остави му още
милко ди живее, още милко жнвот; || aus dcn Jahrti
sein. un TörЬt1Tti zu begeHim исче пе съм аетс, всче
съм нъзояетeн, зря. мъж, излязъл съм иечс от нъз-
ояеттр, когит; м;'рт да се еърн—т глупост;, пе при¬
лича па вътрреттр, пи годнннте ми, да върни гнч-
поещи; || fÜr seine Jutrn isi cr noch rüstig зи 'однин+е
сш гой все още се държ;, ; още мпого пържелни, т--
пязеп, пъргав; || dus KlnC i-l zu groß lür -clnc Jätet за
голините, вир-сата си детето ; мп;'О високо пя ръст,
; мпого итояснрн;; || die-tr Ronan 1-Т dis Puci Ces
Jahrns този ромии ; пий-зпичнтелното пронзнеаеп-е
през грд 'одипи, е книги ни 'одипити; ф dit Jatrn
fliehen p/nllge-chwinC (Schiller) годнпн+е хвърчи— бързо
ки—о с-оeня
jahraus — 11111^, jahrein Ск-ск,- голини подред асе
същото, пикиква промдпр
juha-lang — |аН-е1апд waeten чакам с гоа-пи, 'одипи
след 'одипи; || , in jah-tlangt- Arbeit а лълго'ол;щпр
работи
jähren — sein Gcburi-tag, s—ln ToC jäh-T sich b-utc
навършва се год-щп-п- ог рождепието му, от емьот-
ти му, дпес е 'одишпнпа от рождепието, ог смъртта
му; || heule |äh-t sich di-s-r Tag zum 1^3-1-111 Main
апес се п—еърнвит сто годни;, ; ето'от;ннидт юби¬
лей от трт; л—г;, от този аси
Jahresablauf, dne — nach JuЬrt-äb1unO слет изт-чяпе
ПИ ГОТИПРТР
Jahrgang, C-r — n- 1-Т Jahrgang 1936 той ; р-жа-п
през 1936 годипи, ; п-бор 1936 г.|| -е isi Mein Jab-gang,
gehö-t deM-tlhen Jahrgang wi- ici той е раждан през
същата година като мепе, с мой връстник, , същия па-
бор; © die jüngtn Jüt-gänge -inne Schule млалите в;-
пчекИi класове пи ут-лищe; || ilnin Jah-ging zur Ä1мn-
-116-™/-! свиквам пабор; || die welBen Jibrgäigt пе-
подлежащи и; моб;лизяиия прб;о;, Be.;, пабор;
(през Втората световна^ война); © ein дЩ-г Jahrgang
добър сорт вино; добри, плодородия 'одина. жетви;
© ein äkini Jih-gang (—'псе ZilTsclelli) етроP годнщпипр
пя списание
Jahrhundert, das.— 'm 20. Jah-hundn-T през XX сго-
лет-е, XX век- || zu Beginn, zu EnCe, in 3-- Mille des
18. Jah-hnndt1t-, Ces verfloss-ntn Jlh1Ьsn3trT- a пятр<
т;-о, кояд, еоeпртр пя XVIII столетие, XVIII ие:, па
изтеклото, м-прт;т; столетие, м;прлид иск; || das
Jah-hnndt1T der' ÄsOkIärung, d-e EniC-ekung-n векът ня
ПроеБeщeп;em;, пя откритията; || zwei, vlcic JäЬ-hnn<
diiT- lang и продължение, течение ни две еmонeт;д, ни
лии века, пи двеста годипи; векове наред; || von Jähr
hunCt-T zu Jab-hunCt-i — von einem Jab-HunCt-T zum
inCnrn о— ие: ни век, от еашп век ни труг; през вс-
консте; || JlЬaЬnn3n-t aul Jah-hundciT — ein Jab-tunC-iT
nich dcn anCeen иск слет иск. столетие слеД столетие;
цсли векове; || du-ch dir .13111^31111 през вековете;
|| Cas kömmtiCt Jahrhundert бъдещото столетие; || sein
Ruhn wird Jah1hsndt1Tt üЬt-dasn-n енинртр му ще
пребъде всчно, във (през) вековете, щс се пост векове
парел, ще се nоeтрнр от век па аек; || das Haus isi
schon viele Jähahnn3t1tt all къщата п-т;о- от всковс,
; стар— няколко е-;лeт;д ими столетия история; || aul
Jah-bunCe-t- Нюш- зи столетия, в продължение ня
неконе
jahrhundertelang —- die jää-tunCiiT-iang- Unt-rCrüC-
Cung многовековното робство, мп;гонeк;вп;дт 'не;
Jahrhundertfeier, Cie — Cie Jlh-hsn3t-тOt1t- de- Jnnatr
Unlvea-itäl стог;лищп-дт юбилей пя Йенския универ¬
ситет
Jabrbuпdcrtwcпdc. dl- — um die JiH-huideetwende
към края пя мипaлид век и пртрлото пя новия иск,
ня ръВя пя повия век, пя новото столетие
Jahrmarkt, Ccr — mäch-t—n Sonntag ist Jab-maiCi -а-
пити неделя -ма панаир, събор; || rlnci großen Jahi-
MurkT ibhilien уреждам голям панаир; || aul den Jaäa-
lärki geben отивам пя панаир, събор; || aul den Jahe-
läiki "Ciu/tm купувам пя събора, панаира; ф dis ist
ju den atlm-lt JaHrmaikt -а тон— е истински пипя-р
Jahrtausend, das — seif JlЬrTan-eidtn от хилядоле¬
тия, от пам+н веки; || di- Zcugnl-sc Mcn-chilelcr Kuklui
Oührcn viele Jubilau-cnd- zurück св-geтeлетвaтр за чо¬
вешката култури водят с-тдg;л;m-я пазил
Jahrzehnt, dl- — er -fett in seinem -ccisfen Jahr/ebni
гой е а шестдесетата си поaння- || nr isi un Jah-/eHnTt
gealtert той е ост-рял e десетилетия
Jakob — scherzh., umg. ce, di- l-l (Tür mici) de-
wahne Jakob гой е стопроцентов мъж, истински човск,
приятел, -зпн+ап приятел, човек па място за мепе- за
мене тов- ; неподражаемо, отговаря пя истинската
представа за нещата, е. както трябва, с идеално, ек¬
стра, мечта. Според преданието гробът на истинския
апостол Яков се намирал в Санкт Яго де Компостела
в Испания. Колкото и други църкви да се славели, че
притежават части от неговите мощи, испанският
Яков си запазил славата на „истинския Яков".
Jammer, dcn — den JiMiti um den V-alusi waa gaoß
скръбта зи загубят- Be готдмр; || vor Jaimer wcimcm
плачи - от скръб. мъки, печал, жи.; вайкам сс, тюхкам
се, р-лая от , мъка; || —in Jammer erheht sicb прваи'рт
сс вопли. р-ляптд, в—йк-ния, жалби, вдига Се олелия;
|| cs ist —in Jamme-, das nli anschen zu mйeern -с+ниска
мъки е да 'летиш тови, па бъден свидетел, зрител пя
товя, сърцето сс къси па чоиекя, става му жалпо. В;.-
но, когато гледи товр; || im Juiinr und Гrаiei aus-
hn-ch-n избухвам а жалби. вопли т горки онаяния;
|| er boi —in Bild dts JaiMers той представляваше жал¬
ки гледки, имаше жалък, плачевен, окаян иид; - С-е
Men-cii-iT gan/en Jamnni laßf м1сН_ап (Goethe) иялртя
мъка пя човечеството ме оВхвящя, обзема- Ц ich klage
ihm Meinen Jamm—r изплакним му болката, жалбата
сш- ф im Jänner und Nol а тежки. дълбока мизерия,
пище+а. немот-я, неволя; ф es isf ein wahrer Jammer
damlT, mit lim истинско нещастие. истински Всда е
товя, просто да го ожалт, оплаче човек- || Cumil isf
rs ein Jammnn зи окийиапе е;просто дя се о+чие човек.
в плачевно състояпие е- каквото и да порв- човск, пе
иърии; || Jamme- und Schade ist ns мпого жилпо,, пс-
чално е. - тур. язък за товя; Ц clm JuMmte, daß ich rs
virgisscm habt просТ; пе мога да се помиря, яд ме ;
пя сеВе си, пе мога ди си простя, чс забраних товя-
© das ist den all- Jamnen пик старата, дос-дпа. пе-
придтпя история; || dial. den Jaminr naci etwas Crlcgem
обхваща -ме ностин'ия, мъка по псщо
Jammerbild, dis — er l-l eim 11^1^1.-- Jaim-rbliC той
прелст-ия жалка. плачевни картния. '.елка, -ма жа¬
лък, окаян виа; сърцето па т; сс скъся. кито го гледаш,
жии да го оплачеш. окаеш. ожалиш; || uns " hoi sich —in
Jiiie-hlld прел очите пи се представи пcчрнпя, съ¬
рцераздирателни, плачевни кяот-пр, гледка
Jammerlappen, 3ta — cr isi clm witicn Jiimeelappem
той представя жилки фнгуря, гледки, с стррхл-ня баба,
истински етояс;nътть;, жалък етрисливeц, поплювко.
je 649
бу+пн-кол-би, шчшчмигя, м-ж;туркр
jämmerlich — ein |ämitrI1chc- Lchnn жалък, печален,
окаян, плячевеп, клет, мизерен живот; || er ist —in ganz
|ämme-liehii K-ri той е съвсем долен, мизерен, недос¬
тоен, жалък +;п, човек, жилка креатура; || linc jän-
м-eiichi G-siuli жалка, окаяна личност, рm'уря; || —Гт
jämmerlicher Anblick жилка, печална, плачевна гледка;
|| einen jäiMtrIlcHti ToC eakciden умирам от жилка,
нелепи, Beзелявпр смърт, най-безславно, мърциня; ф
in |äimealichti Silinuig s—ln в отерат-телп; пястрое-
пие съм; || mir ist |äii-iI1cb zumutt тчиc-вуврм сс
мпого зле, чувствувам се кито прриPл, кито умряла
котки; || ibn IäMmcaiich vtipiügtln преб-и-м, емртБ-м
го от Вой, наб-вям го жестоко; || rcelT jämmeallen
ausschcn имам плачевен, окаян вит, тзглеждам nнр<
чеипо, представям еъоиeрятa-рятeлпя карт-па, 'лед-
кя; изглеждам таки, че просто сърцето а— ти се скъся,
жна да ме опнячeш; || |ämmeaI1ch unkoimtn загивам,
умирим пяй-Везслявно, мърцшна; ф —in jämmerlich--
Machwerk несполучливо, жалко, скърпепо. нескопо-
сипо творение; неумела мршиняиид; || clnc jämmerlich¬
Bezahlung жалки. мизерии. пищожпя, пезпачителни
тиnлятя; || |ämmeaIicH— Kleidung мизерно, жалко облек¬
ло, опърпяпи aрeси; дрипи. парцил;
jammern — каШ jimitri вийким сс, тюхкам сс вн-
соко, ПИЛ-'РМ г;ндмр онcлmд; плача, слeпчр а— ме
чуят вс-ч:-; || Cas Kind jamin-i детето хлепчи, плаче;
|| sic jimitiin Icl-c vor -leb bin тя ридаене тихо; || übte
di- ScHicksal, un -еш verlorenes Glück juine-m оплак¬
вам съдбата си, изгубеното сш щастие; || nach С--
Mutte- |aim--i плача, слeпчр зи майки си; <$> wie am
Meisten jaMM-ei, fÜHlT -ieh ofi am b-stnn който пяй-
мпог; сс оплаква. сн;пчи, пнщи, сс вайка, често с
пай-добре- болеп зарие пост; ф mich limieii dis Kind
(arch. des Kindes. 31- VöICe) жил ми е зи детето, пи-
роая- || du- kann ja elm—n Hund jaiie-i това ш куче
може ga трогпе, ти смил;; || -cin ZneTan3 jimnc-i mich
състоянието му Вуа- съжаление и мене
jammerschade — cs ist jimm-i-chäC- um ibn мно'о
жалко зя него, тур. язък зи нсго
japsen — nach Lull japsci поемам : мъка въздух,
едни поемам дъх, задъхвам се; || |äpeti3 voe Wui за¬
дъхан ог ярост
jauchze— — B—llili |auch/tn ликувам; || vor Fecudt
jauchzen викам, хълцам от р-дост
je — vo— je открий време, ог памт; века, откакто
свят светува; || seit —Н und jn ннпиги, вечпо, открай
ирсмс; || -ic l-l s—ll je leine Faeundii открий врсме тя
; б-ли моя приятелка; || jn und jn непрекъснато, вся¬
кога, внпи'н, вечно; || bul nan jn so -Twas gt-ehen ви-
жлрт .и , си пяко'я нещо тикоеи, пещ; подоВпо, по¬
добно чуто; || da- Iitcrt-eaittetc, was ici jn geseHeii
gtböri, ealtbT habt нрй<иптeрeенот;, което пдко'я из-
оВщо съм виждал, чул, преживя.; || hält— -е -1:1 das
jn ieäunin lissen дори m па съп пе му ; мипинал;
щиков— нсщо и; уми. пор- и в п-й<смeнmтe си сънища
нс е могъл ди предположи, да ' си мечтае -икони пещо;
|| in 1-t dni gnößle E-cl, 3-e nie je begegnet ist той —
пяй-голямого мя'Pоe. което някога, съм срещал; || wer
haiin das |t gidichT, кой В- могъл g; помисли, пред¬
положи някога тикони , пещо; ф sic i-l jni/i giÜckllcb—e
als jt сега -я . е по-щастлива ог когато ш да било |лрчп
път); ф |t zwei по лее, по лн—ми; || jn dne Deliin всеки
650 jeder
трети човек; Ц jn nict d-i Ui-läiCci. V-eiäifi1eeii
спорел ;бет;ятeтетвртя, условията; || jt naci s—ln—m
Fi-lB според усърдието му, а зрниеимоет от приле-
жипнето му; ф jn mein. Cc-to 6e-see колкото поисчс,
толкова по-добре; || |- сЬеа. C-sTo hes-ca колкото по-
ряпо, толкова по-лобре; <0* j— inte -е hal, je ichr cr
will колкото поиече има, толкова повече трмт;; чо¬
вешкото око е пенрснтно, насита пями; очите симо
със земя сс нреншрг; гоиBн;но око, вълче гърло; чо¬
вешкото око с от морето взето; ни бивола окото исе
и просото; ф jt nachCcm es ibm paßi. wird -е ^11-1
ще дойде според тоеи, да.; му е уаоВно
jeder, jede, jedes — ici hin zu j-C-r Stunde, zu j-C-a
Zelt zu spi-chii ни разположение съм всеки час, по
всяко време- || cr i-l übte jidni Zweifel -ilah-n той c
издигнат пил всякакво съмнение, ; иъп ог всякакво
съмпепие; || er käin, wlaC wohl jeCt Minute, j-C-n
Augenblick kommen той може ли дойте всяки мнпчтр,
всеки миг; || luO jnCen Fall ня (за), във всеки случай-
|| um j-Cen Pitis пя всяка цспа; || Ende 1-3-- (|cdtn)
jaЬ1C- а края ни всяка година- || -е l-l bar jiCes (jeCtn)
Gefühls той ; лннеп от всякакво чувство; той е ни-
пълпо безчувствен, нищо пс ; а състояние а— го го;'-
пс; 11 ieb -еГпп-е- nicb noci 1-3-- eln/ilmin. eim—s jcCcn
von euch спомпям си зи исск-го от вис, за всски сп-н
ог вас; || das isi nichi jnCes Sache тон; пс ; твоя работи,
'.едий си риботити; - jcdne naeb selneM GiecЬiäcK
всеки по свой икус, кикто разбира- всяко село свой
иде;; -ф- j-d-i /3--- sieh an -сте eigene Nus- всски та
погледне по-напред сеВе си, пи тогиви ти съди другите;
■ф> eimem jeCti, was 'Нш g-bübai всекиму кякиото за
служива; " j-C-r i-t sich -elhsi 3-r ШсШ-Т- всски '.еди
сеВ; си; всски си гледа иптереса, мнсли преди всичко
за соВс-нен-я си интерес; своята риза с по-близко то
своето месо, до кожити; ризити от елека ; по-блнзо
до -ялото; -ф j-d-e isi -eine- Glückes Schmied всеки ;
ковач ни щастието, съдб-ти си; <ф> j-d-r Vogel -ГпдТ.
wl— 'Ьш 3-е Schnabel g-wichsci isi всеки приказна. как-
го му с пилено от 6ога; <ф> |пСсе K-äM-i lobt -einen
Kran (-—'пс Wuee) всеки мечк—р евод-р мечка свял-;
вся:; циганка своите вретена хвали; всеки си хвали
булчето; все:; сш свили кристиното мигаре; асекш свя<
л; своето пале- всеки цигании своя коп хи—лн; всякоя
листов-ци своето гпезао сиилm; © |n3er beliebige иед<
кой, кой ш ли с. пърнидт срещнат чоиек; || j-Cer, —in
|ed—i von uns всеки, всеки един от пис; || alle und j-С-
всеки- кой и а— е; кой ли пс- всички . без изключение;
|| das 1-Т nicii eines jeCtn Sacie тови пе ; твоя риботи,
глелий си риботити; гони пс е лъжица за всяка четя;
пе се меси, когато не ге засяга; пс пнятн пя чужди
гробнщя, ни чужд гроб; © jede Mengt всякакво ко-
лнтeетБо; каквото и ти ; к;т-тeств;; || ш/ j-С- Alt
und Wels— по всякакъв ничии; всяческн; || die Straßci-
bibn Tähri jede (311—) /ihn Mliulen го-МБ-дт м-пива
(пя) всеки десет м-пу+н; © 1131- 3-r Kinder всяко едно
от тeиятр; «ф> jiCes Dict hal sein Ungcmach всски знае
своето Време; всекиму своя неволя; всски имя по ел-п
чер деп, -ма кому как дойте
jedermann — Зз- w—lB Coct j-dn-niin -и тови всички
го зпаят; пями човек ди нс го тпрe; и geиртр го зи-ят
гони; || 3ä- ist nicbt jtdt1mänie Suche тон; пе ; твоя
р-бо-я. глeaя^Чеm оPB;тити; тон; пе е лъжица за всяка
уста; пс се бъркай, меси, когато пс те зася';- || cs i-t
nichf gar ohne, was jiC-riann sagt пе ; лишено от
осповяпие, което всеки говор-- във исскт слух им; и
зрънце истнна
jederzeit — ne 1-Т jcdtrztit crrcIcHhir по всяко време
можеш ди го намериш, ли влезеш във връзки с него
jeher — -eif (vom) j-äe- открий време, още от памти
вски, откакто сеят светува, випаги, всякога. от АДам
и Еви
jemand — wir |емап3 da търси ли ме някой, пита
ли някой зя мепс; || —in g-wi-sca |емап3 някой «сш- ||
-öiet jemand още пякой, друг някой; || ich hielt ihn Tü-
j-Mind üiCei- п;миеннс, взех го зи някой друг, при¬
познах се в псго; || ich bin auch jemamd ш из пе съм кой и
д; е. съвсем случаен човек, и -з поeтcтивдм
пещо, и яз съм пещо, ш мепе ме ; майки родила, ш
мепс пе са намерил; ня улицата, пе съм пярцрн, отреп-
кя
jener — zu j-inr Zelt по онова време; || in j-n-r Welt
ни опя свят; || im j-nt 'eil abbnau/cn wenCcn преселвам
сс и отвъдното; || j-i-i Tag wende ieh ni— vcrgce-ci -
пико'— пе ще з-Вр-ня тоя деп; || bald diesen, bild j-nt-
ту тоя, ту опя; © diesia und j-i-a hui nach 31- g-laagi
няколко душ; различни хора пнт—х; зи тебе; || се bul
mir Cl—s und 1-1-- -ezähit той ми ризк-за това-опова,
прй<рятннтпи пещи, едно-аруго; || dich -oll dit-ee und
j-nt- holtn дяволите ди те еземит, върви по дяволите;
мътпнте те взели; © umg. zu eiwas kömm-n, wie |-nt-
zue Oie/eige сдобивам сс c нсщо. получавам пещо без
моята памеса, без пи съм го търси., Вез а— съм си
мръдни. пръста, без ли съм го оти:вил
jenseits — |ii-c1Te d—s Flusses отвъд, от доу'PTP ето--
ня пя реката; || jenseits von Gul und Böse отвъд добро
m зло; © an ein Jen-iiT- glauben вярвам а зип'0оBния,
отвъдния живот; || iin ins jense1ts b-lörd-nm прищим
го па опя сеят, светя му мислото, очиствам 'о; || ihm
ins bes-eae JtnseiT- wün-chem мненя му злото, желая
му смъртта, пожелавам му по-скоро да се пресели пя
опя свят; || 1ms Jnnsclfs abbcrulen weedin преселвам се
па опя свят, умирим; || aufs j-isiits hollen вярвам в
задгробния. отвъдния свят
Jericho — dit Posaunt! von Jericho Иeр-сопскmme
тръби
jetzig — meine jetzige Stellung моето сегани;, пя-
стоящо положепие; || in dtr j-T/ig-n Zeil поняе-оящeм,
зи аеп днешен, а пинити сънремеппост, епохи; а наше
време
j—T/t — jtlzl gicieh, giclei j-i/i сега иедпага, пеза
б-епо, още сега, н-чре-, тутакси, па мипутр-р; || für
jni/i сеги засега, за тоя момент, понастоящем; || von
jtlzl ab, .an отсег- п-т-тък; || bis jtlzl доссги, до тоя.
нрстодщид момеит; до аеп днешен; || -est |nt/i еава
сега; || |—Т/Т ginadc тъкмо. нмеппо ссгя; || j—lzt endlich
wie cs -o weit пяй-сетне (сеги) го свърни; || jtlzl ' oCer
nie ссга -ли никога; || jntzi isf üben Schluß Cumli а ссга
точка по въпроса. повече ди пе говорим по тоя въпрос;
разг. а сега край па поcаPБPпeто- || j—T/t isf cs ahtr
g—nug стига исче- лоста вече търпях, прекаляваш всче-
|| dänncri cs jtlzl hei Clr проумя ли. оPт6оP ли го.
разг. чиктиса .и го. тр'ря л; пай-сс+пе; || |—Т/Т luigi’-
пГе aber сега иече започван ди прeкрнднрш, др злоу¬
потребяващ с търпепнето, добр-п-ти ми; поeегяпи
пай-сс+не; || was ist Cenn j—i/i wledea los какво има пък
сега; © wo Habe lei |ni/i Cas Bueh gclis-ci къле л; съм
остави. сеги пък :нн'-тя; || von w-ш mag jni/T 3us
Telegramm s—ln от кого .и ; сеги пък тая телеграми
Job. (d/ob) 3-r — еГпсп J,ob b-komncn получавам,
прмнорм работи; || ihm einen Job vta-ciiTci нимmорм
му риботи, поле за дейност; || im ciici neuen ' Job übte-
wcchecln промепям р-Вотат- сш
Joch, da- — ein Joct Oci-tn впряг, чифт волове; |j
dl- Rindee ins Joch spannen впрягам Бон;иeгe а ярема,
хомота- ф lim ein Joch iu/ieitgei, luizwlngtn пили'-м
му -го, робство. хомот, ярсм; з-робе-м го. прхнузБPМ
му ярема пя вр—та; || ein Joch lui sich irämcm, lad—n
п—хлузвам си ярем, иго, хомот па Б0Pа•я; заробвам сс;
U ici habe C—im 1-1^1.—- Joch zu teigen пося, втрчр щсжък
ярем, тежко иго; нося тежък кръст; тежи м; иго ня
нOPmя; || .ein echw-aie Joch trugen нося, внятр тежък
ярем, тежко иго; || 1:1 beuge mich dem Joct, unlei Cas
Joch превивам норm, глини, прек.—ням '.ави под яре¬
ми, -'ото, хомота; || ein Volk шТ-е das Joch bringen,
zwingen зароВвим, покорявам пироа, поставям го пот
-го; || das Joch 3са Fe-idЬ-eeechuff ibw-e/tm, ib-ctÜl-
T—lm отхвърлям доeмр, игото, робството, отърсвам сс
от игото, освобождавам сс от робството; ф ihn Tüchtig
ins Joch spunnen опъвам го, впряг-м го зарин-ти ни
работи, да р-боти; ф -in hocHgcIcgcncs Joct високо
разположена еeпловини
Johannes — wie ein tök/eein- jöЬännt- Ca-Tehen стоя
ки—о пън, дрънп-к, ис+укип, етргуд, паметник
Johanniswürmchen, das — - die Ameise hält das Jo-
hammlswü-ichen lüe —in groBcs Lieh. мр-еки-и смята
светулката зи голям; евeтито
Jordan — ibn üb-e Ctn JoeCui scbicktn прищим го
ня опя еБдг, светя му мислото, отнеmБ-м, пречукаим
го
Josef — kcuscb wir jöetO пспорочсп, иеиниси, чист
кит; Йосиф
Jota, dus — nicbl —in Jotä, kein Jota пито йота; ||
licht um ein Joia нито ни йот$, ни с—птнм; || kein Jolu
ni:Hge6—n, welchen, /ueücCwilchen пе отстъпвам пито
пи йоти, п-го пя саптим, нито па косъм, нищичко
Jubel, d-i "- sngeЬeuae- Jubel beact los песаържяпо
т-куияпe изBуспр, се разрази; || in äcklnn Jubel 1^-
ЬеесНеп избухвам а нестихващо ликуваие; || ttvie nii
geoBen Juhtl empfingen приемам нещо с орл;ст■п-
възклицання, с радостни викове, с пест-хнящ; т-ку<
вяпе- || uiT-i-dcM btgel-T—iTen Jubel С-е P-völkeauig прн
пecт-свaщ;то ликуиапе, при пест-хи-щ-я възторг п;
цялото население; ф umg. Jubel unC Trubel нссела
глъчКа; || da ist Jubcl, T-nЬeI, HelTeekeiT -им иррувя,
еладсе нумпо веселие, ррaоетп- глъчки
Jubeljahr, Зз- — umg. alle jnЬ-Ijuhe- -сЬ— ich ibn clm-
nii виждам го мпого рядко, ог тъжа пя вятър, пр сто
'отшпн по иедняж; || 3as Coint höct-ttns alle Jubel-
jähre einmal von товр се случва - п;И-мпо'О па сто го-
д-п- по иедняж, много рядко, от дъжд па вятър
jubel— — Heil, läut, voe 111^1 jubeln възл-кунам,
избухвам а р-достпо ликуваие, изпилим и пeетьожрп
възторг; -злин-м р-лостп- възклицания, викове; || ju-
hcli und ТгоНюскеп ликувам; || jubele nichi zu leüh не
тържествувай, пе се радвай, пс бързай да тържеству¬
ваш преждевременно; || du hu-t zu laüb über Celnen
Ea/olg ge|uhelt мпого раппо възликувр зи успеха си;
<0> man soll nicht jubeln, eie man üb-e dcn Graben ist
пе л-:уврй, прели ди си прескочил трап;; не ликувай
преждевременно; ф umg. spott, lim etwa- uitte Cie
W-ste jub-ii пробутвам му пещо евт-по па висока
цепя, изнозвим го. нзи'р;в;м го. изигравам му помер
jucken — 3-е Fingen, 3ic HunC juck. Mich (тГе) сърб;
ме пръстът, ръкити; || es juckt Mich aul den Rücken
сърби ме гърбът; || es juck. nict an giizti Köipce,
im Arn идн;то -дно ме сърби; сърби ме ръкити; ||
jugendlich 651
mici (ml-) jucki die Nast, die ganz— Haul сърби ме
посът, цдлати кожа; || Cie - Plus— jucCi auf 3-е bloßen
Uaui блузата стърже, дращн ни гонртр кожа; ф umg.
die juckt woil das F—ll, d-e Rücken мий чс т; сърби
гърбът за бой. мий чс с; търсин Воя, Велят— със свещ;
|| nie juck. dl— Нап3 сърби ме ръкити (ще получа пари/);
Ü rs juckt mleh (mir) in Cem Flngeen пръстите мс сърбят
(да му ударя намар, ти го прплeе:рм); || es jucki mir
1m den Beimen пе ме сдържи па едно място, крак-ти
м; сс оизm'ррнрт, ло-'рив- ми сс. танцува мт се- ||
ГНм jucki Cas IlnKe Ohr сърби го ляното ухо (ще чуе
приятна вест)-, || die Zunge juckt- Mir 'm Munde съ¬
рбеше ме езикът (да му кажа каквото трябваше); ||
dus jucki uns -chon lange nlcbt това ота-впи вече пс
ни Bн-тни. пе представя иече интерес за пис, с пре-
етянино ли пи занимае;, интересува. та играе роля
в живот; пш; ф es juckt- ihm СапасШ, mach cim—м Steelt.
AbcnTeuen тр—щ;, рови зя пещо. търси, рови за спор,
ррзпорвид. няма gоуг- р-боти, им; се заяжда, търси
си Веляща; търси приключение, -вяптюря; ф weM’-
jucki |w—n’e juckt), dee kealzc sieh асекш ли се чснс.
дето го сърби; - wo’- juckt, du keil/i nan кого пе го
боли, -им се чснс- кого какво болт, за пего ст при¬
казва; - wa- dich nichi jucki. Cas kratzt nlebt нс tu
ли газ; мечки ръжги, пе я Вут—И; пс ти годбни ни баир
.озе, ог мечка рсм-к, от мсчо ухо нъжичник; всяка
коза зи свой крик ти аиси; © ich habt lieh hiullg
gtjücCi, nie di— Haul wund g-iuckt разкървавих се, риз-
р-них сш кожата, р-зарих сс ог чесяне
Judaskuß, d-e — ihm Ctn Judaskuß gehen тиним му
юл-пекр целувки; противим, преливам го
Judaslohn, Cce — ihn elwus lüe ciini jsCäe1öhn vei-
iutnn преливам го за юл-пек-те сребърници; || einen
judaeIöЬn beköiitn, ili-t-ckei получин-м юд-нски
пи'0-g-
jüdisch — umg. nue k-lit jüCischt Hä-T сим; по-по-
j.eK—, нс тика поибъртрпо, пр-пряп;
Jugend, 31c - von Jugend uul от мнрg-пи. от млад;
годнни; || -Twas vom /eÜhnstne Jugend aul gewolii -ein
пивикпал съм па нещо още ог прй-орпп- млитип;;
|| eine unbt-chweiTe Jugend viikeben преж-няв-м щас-
-т-в- мл-т-ни; || eine /welle Jugend t-kebcn прежи¬
вявам втори младост; Ц etwa- au- -eine- Jugend -izäilei
разказвам пещо ог млял-пите си- || in zielci Jugend
и крехки мтилeжкр, млртeптeекр възорет; <ф> wer in dt-
Jugcnd Weißbrot g-giesim bit, dcm Oälil’- scbwci im Ä1te1
Schwa-zb-ot zu ieein който ни младини е еникпят ня
Вя. хляб, мъчно свнкви пя стар-н; па череп; ф Jugend
wild, Altne Mild буйна мнид;е-, спокойни старост; ф
sie l-l -cboi übii ih-n -isi- Jugend 1113^ nоeкро-нр —,
прeмипрнр ;, прехвърлила c всче първа—; си мнитоет,
поeиьфтяли е вече, п;прeмип-нр е вече, не с нсч; първа
мн-д;еа; ф dir Jugend 3-- Men-chhnit мнртоеггр п;
товeтecтво-о; ф di— Jugend von heute лпенпата, съ-
ноeмeппрги младеж, мнитeж-и днес; || die Blüle der
Jugend fiel im K-ltgt цветът пя мнитeжти падпи. трпнп-
вън войпига; || die Fiele DeuT-сЬе Jugend (FEU) Съюз
пя свободната гeомрпекр младеж (в ГДР); - wer 31-
jsgtiC hat, hat die Zukunft бъдещето c в мнрaeжти,
бъдещето c па тоя, с когото с младежта; <ф> Jugend
С-ппТ Ceiic TugcnC мнрпосг ш лудост дни 6ни■зп-кр;
•;> Oühie dit Jugend mii 3-- Jugend снетът е за мн-днгe;
млял с млад сс орз6нои
jugendlich — ein jugendlicher Гatt- м-нонeтeн прс-
652 Jugendliche
стъпи-:- || cimc jng-i3I1ch- Silmnt младежки 'лис; ||
cin jugcnCiicbte G1n1e старец : мтрлр луни, младо.;:
сmррeи; || -1— siehl noci immer jugenCllcb aus тя -з-
глежди още мпого мнрп;лнкр. има младежки иид; ||
jugendlich wirken млялея, имим младежки в;а, правя
впечатление ня по-мнрд, отколкото съм
Jugendliche, Сее, 3ic — jsgen31icht untci 18 Jubeen,
bis zu 16 Jahecn bibtn k-in-n Znt-1Tt вход зи юпоши
под 18 гоанп; з—Врапеп; деца под 16 'от-п- пс се
gопуекр■а; || Jugendliche buhen keiiei ZutrlTT вход за
юпон; з—Вранеп
jung — von jung luO (an) от мл-а-пн, от млид, още
ог дете; || in icintn jungen Jäheen па младшин, когато
бях млят; || er i-l noch jung in GeieT, von Hir/en, in
Jahren той е още млад по дух, ими младежко сърце,
е мтрg ня гоаини; || umg. das jungt Volk, dl— jungen
Leuie geиигр, младите, дечурлнг-та, мнртигe хора; ||
sic isi noch zu jung тя е ощс много мнртр; || sic hal
jung gchni-atci, isi jung v-ihiiiaT-T тя се омъжи млада,
е мнит;жeпкя, току-що сс с омъжили; || -1— ЬаТ sich
luO jung zureetTgeiacbt, nächt sich jung тя се е пя-
коп+нла, нртизa;ля кито мнртр. сс прав; по-млада,
отколкото ;; обннтя се ки—о мляло момиче, пепоа-
хотящо за възрастта си- || dit jungt Faau мнядожeп-
кита. нар. невестата, булката; || dus jungt Pau- м.;-
ложепц-те, мтяgигр двойки;’ | -е TüblT sici jung гой
сс чувствува млад; || sic isi nlemai- richtig jung gcwcecn4
тя ннкога пе ; Вили истински мтяgр, в-п-гн ; б-ла
с м-птил-тет пя стара жепа; || се nußin sein junges
Leben fnüb daHlmgehin той трябваше твърде рано. пре-
ждевремеппо, без време пи умре; пе му Ве съдеп; да
жив;; тьнго; || umg. ein junges Blul млид чоиек; нар.
мтиgр млиднпа; буйна кръв; || -е hui noch 1^.-, tat
jüngeen Beim- той има още пъргав; кряка, -ма na<nъо<
'яии крика (от тебе); ннщо му пяма. може той ди
отиде тим. та свърни тия работи вместо теВе; || wle
-ind auch einmal jung gewesen и пи; някога сме Вили
млад;; || nan l-l so jung, wie man sieh fübii чоиек е па
-онкони гоа-п-, пи колкото се тчнсmичии; || so jung
koinei wie ilchi wlcCee zusammen кой знае кога пак
ще се съберем, кога пя: ще се в-а-м |трг;нр та си
поседим по-дълго, ди си побъбрнм повечко); «ф» jung
gewöHmT, all geiin първото сс превини, докито е младо;
к—кно+о придобиеш ня мл-дое-, го ще ти остане па
старост; ако сс Инапчо пе научи, Ивип пикоги пе може
сс научи; - jung gc/acii bul niemand geieut който сс
мтрп жени, пе сс р-зк—йв- (п-нмяп пе става); или сс
мнрa жени, или се мтрg крнч'eри; <ф> man nuß jung
an Cen ältnn Mann denCtn още от мнрдннн човек год6<
и; а мнслн зи стPо-п-; който иска па старост да
пот;вя, ня мнртоег трябва да се. труд;; «ф» jung unC
wclsc fah-nn nichi in einem Gli1ei мнрп;гe псвини'- са
Мъдри; младост ш мъдрост не вървят заедно; - man
ist nue eiiiui jung веди-ж c младост; ведпиж c чоиск
млят; - jung getollt, all g-zolki който пя мтрл;е- по-
сп-ва. ня сmиооеm попоста;; грешките пя мтрпоеггр
се изкупват ни старин;; - zu jung l-l ein Ftile-, Cer
sich Täglich b---cet човек прсз целия живот нзnнищи
грешките |прeгоeщeпидmр, гоeсовeтe) ня младостт; си;
jungt Leuie w1eeim allc- 6----' — dit Jungen wollen
dcn Akten laien мнрти-e все по-добре зният вснчко,
ege; се пячт;л да вgдвр и прдмнпрн мийсгоор си; бища
си пи ум (акъл) иска ли учи, бащи сш иска ти кръщава;
още 'ащи+е пс може (пе зпие) ли си аръзни, акъл иска
пи пие;; итeоP се о:чтило ш днес тябичирло; вчера
обул 'рщи ш днес — нс знаеш ти; вчерашно хлапе и
го щс м; сс перчи; кога стани кюмюрлжия (иъгли-
щ-р), кога му почерпя вратът; кога стапа кри+упи,
кога опин навири; кога тики- стина, кога опяш пусни;
кокошката и; . зпие, яйцето зпие; " niemand ist so jung,
er Cann wohl heul’ oCce Morgen sfeebcn смърТти пс
'.еди пи младо, пи старо- смъртта пс 'лети млял ли
си. стар ли си; смъртта пс гледа п-кого и мустаците;
смъртта парел пс ходи и ред пе острия; агнешките
кожи си по-мпого пя цртирр от оичн+с; ф junge Erhsem
млид грах; || jungt- Gemüse мл—т, прсссп, рапен зи-
ртрврт; прен. мл-д<тeлeп, тeлeп-оmкъспят; още устати
му м-рищ-т пи мляко; им; още жълто па чсmятя;
ичеряшен хлапак; )| umg. so —in jungte Dächs неопитно,
още пeоторкрн; момче; || -1— l-l ein— junge Gins тя с
.още малки глупава гъски; || junges Liuh свежи, зслсии
.исая, свежа, млид; зеленина; || Cis jungt Jute повити
годнпи; || d-e jungn Tag новият ден, побити заря; || 3-е
jungt MonC новолуние, ноенят мсссц; И di— jungt 'Г--
sen-cHalt млрдрти наука; || die junge Unlvee-itäT ново¬
основаният, повият упниерсн+em; || dis Junge DtuTscb-
land Млядр Германия (литературно течение: Бьорне,
Гуцко, Лаубе, Хайне и др.); || jung und all млял; ш
сг—ро; Junge und Akte мляло ш старо; млади и стири,
всички- -ф* wie 3ic AlTen sungem. so zwitsci—en auch die
jnngem каквито старите, такива и младите; крушката
пе пали по-аалече ог корспа (дървото); <$> w—nn die
Jungen Oküggc sind. v-niiss—n -1— 3as Nesi птичките из-
хвърка-т ог гнездото, щом им пораспи; криле; <ф> die
W-li wirt all und wind wled—a jung (Schiller) светът оста-
одвр и пик се попмлPтдир; ф -1- ist die jüngten 3-е
beiden ScHwestern +я е по-млрдргя от пиете сестри; ||
-Ге l-l vl—l jünger als -е -я ; много по-млада ог пего;
|| ein |üigt-ta 4-ае възмлид господин; || in jüng-e-i
Jähenn па мляа-пи, ня млят- годипи; || dit jüngtet
RoMantlk къси;;; романтика (Арним, Брентано, Е. Т.
А. Хофман, Фуке, Айхендорф, В. Мюлер, Уланд и др.);
© -е isi dne jüngstn 'Bruder, Mein Jüng-T-e той c пай-
мняпияm, ний<мрлкидт Врят. моят най-малък сип, мое-
т; ний-малко момче, пaза. изтърсачето ми; || 31— jüng-
-Тс VeegangenHerT близкото, пеоттрвпрщпото мнпало;
|| -—'п jüig-Tt- Werk неговото пяй-поао, последно про¬
изведение, неговата поснeлпр творба; || 31— jüng-inn
E1cigmie-c пай-пов-те, последните съб-т-я; || -1— Г-Т
nichi ithi die Jüngste тя пе с исче първа младост,
попрeхБЪолннр с вече гоаипките, е вече стари; ими
аеч; пости .аз-риики па гърба си; || iei -ah sic jÜngst
пеотколе, пеотд-впр я ииаях; || 3-е Jüngsie Tug — das
jüngeT- Gnelchl второ пришествие, Сгоршп;д- съд; ||
umg. 3a 1111-1 du waeinn bl- zun jüngeT-i Tug можен
ди тр:ящ до второ пришествие
Junge. de- — ein Cleiiee. Стме- Jung- мрнк;, глу¬
паво момче, сипе; || -in geünni Jungt вчерашно хлапе;
|| ein -chweie- Jungt описен престъпник, рeииа;висm;
|| wie Cce dunii Jungt von Meißen lus-ehen им—м 'лч<
пан в;а (като порцелановото момче, изработено в
порцелановата работилница в Майсеп. което станало
пословично); '.етим кито теле, к-то гъски, кога гърми;
|| sich (Akk.) wie cin alb-ei-e Junge b-iebn—n държ;
сс кито глупаво момче, кито 'луп-в, невъзпитан ш-
п—к; || ibn als Cunnen Jungen tlnsi-iien поeдет-вдм 'о
кит; '.упино сипе; || ibn wir —'nen duinen Jungen
behandeln оmпиедм сс към, c него кито към глупино.
невръстно момче; ф älter Jungt; егрои друже, при-
я-елю; || 3'с 613^1 Jungs моряците; || ein i-lkei Jungt
чмпо. отворено, оперено момче; || cin fixen Junge мом¬
че огъп ш плимък; чевръсто, пъргаво момче; ф man
trägt so hälC einen Jungen. wie ciici Alini zu G-ibn
Kaffee 653
смърт—— пе . глеаи пи младо, пи старо; смъртта пс гледа
мтрл ли си. стар ли си; емьог-р пс гледа п-кого в
мустаците; смъртта нарсд пе хоп- ш рел пс оставя;
агпенкт+е кожи ся по-много пя прзяоP ог онтиme-
© Junge! Jungt ВреИ да сс пе инат; зя чудо т прикрт;
ум ли тт зайдс; да се чудиш и миеш- ф all— Jungem
Haben всички момчета (ринщcти) са у мспс- ф ici scbiC-
* Ce den Jungen zu Cie щс пратя чнраки, момчето при
теВс
Ju—gc, das — Junge bekoMicn, willen (von Tieren)
котката сс окотви. кучето сс окучия, св-пяти сс опрас-
ва. кобилата сс ожреВи; ш +. и.- || №--'- Kai/c hil
Ceei Junge gewon/cm котката пи роти трн котенца; ||
31— Jungen -ind blind малките котенца (кученца) са сле¬
пи; ф die Näctrlcit hal Jung— gekaIrgT вестта сс украси.
се пиау много. бс допълнени с разни -зм-ел-ц-. Ве
разкрасени; || 3as isi ja, um Junge (jung— Hunde) zu
kaitg—m — Cas i-f ja zum Jungt kriegen просто чоиек
а— се отчае, да се пръсне ог мъка, ог ял. ог отчаяние
jU—gcr. dcn — die zwölf Jünger (Jesu) лвапидесетте
ученици, апостол; па Христа- © —in tililg—a Jünger dne
Kunst ревностен поснeдоврщeн, привърженик. послуш-
пш: па изкуството
Jungfer, die — cimc ukle Jungfer blelb—n остинам стари
мома. пс сс ожепвям. оставим неомъжени; - cs sind
nicht alle Jungfern, dl— einem Kranz i-ag-n пе исички,
конто посят Вулчип венсц. са девственици
Jungfernschaft, 31— — tin—m Mädcbcn Cie Jung/ten-
-chuft raubni нтн-еинв-м, обeтчeеmяБЯм, отлочeстяи-м
момиче, отнемам му девствеността
Jungfrau, di— — dl— Heilig— Jung/rau пресветати, пре¬
чистата Дева
Jungvogelduüпen, pl. — er bal noct die Jnnдvöдt1dau-
m—m 3-un гой -ма още жълто ня устита, още му мн-
ринат устита пя мляко, има още ли яде хляб, още
к
Kabale, dl— — Kabalen schMledcm. luchnn кови, правя
интриги, кови козиш
kabbeln — ieh kihheie mleh nlt ГШм сдърпвам се.
дърля сс с нсго
Kabel, das — Kabel verlegen поставям киВели; || —'ne
Meldung Cuech 3as Kahci scilck—m пращим, предявим
съобщение по телеграфа
Kabinett, das — —in Kabln—TT bilden. -Türzcm ;6орту<
ним, съставям кабинет; разтурям, свалям, събродм
кабинет; || das Kabinett luBte zurücktictci кабинетът
тряВвише ди подяде остинкя- || -fwas 1m Kabln—tt he-
aat—i обсъждаме нещо. съвещаваме сс, поставям пещо
па обсъждане а кабинета; ф umg. aufs Kabinett gehen
отивам в клозети
Kader, 3-е " — —in Kudte j'ungea W1s-en-chaftlei кадър
ог млади научни ррBот'ннин- || KuCte be-unbilden под-
го+вям, създавам кадр;
Kadett, С-е — ihe seid nie schöne KädcTTtn хубави
стока сте м; инс; || nu, waei-T, lin, Kid-it-i чикайте
иие. хлапаци с хлапаци, ще ии науча из вас
Kadi, dcn — umg. scherzh. ihm von dem Kadi zlliea—m.
schleppen. -eikei/cn изаикаим, з-мъкнам, тявличям го
прет килията; || —fwus vor den Kadi hiimgen оплакним
се за пещо па килията
вика ня хляба „пипо“. още нс зпие ли ст обърне со¬
пола, да си връзе; гащ-те, още вик; пя яйцето „коко“
Junker, d-e — scherzh. ein JuiCte LeichTluß, Ni-iwei-
леком-слеп мтрg господни, господин всезнайко
juristisch — 31— jueistiscb- LanOhuhi lin-ciligem отли¬
вам сс. посвещавам сс ня юриa-чeе:рmр кир-ера, ста¬
вам юрист; || jueisfischi Finten, Spifzfindigkeifem юри¬
дически трикове, хитрини, -звърт-ниц-, извъртиния,
изопачаване ни праното, въртел;; юридически тъпък
соф-зъм, тънко нзвърт-пе, ит;naтрвeнe ни ф-ктите,
гънка, ео®-ет-чпр рргумeпг-иид; || einen ju11et1echni
Dinh liiCii -знам-р-м, откривам юр-т-чес:- похват,
трик. способ, ничии ли извъртя нещо. ли заобиколя
зикони
Jury, die — dl— Juay iiilt zu-äMiem. tat ГШм d—m ea-lem
Preis zuieCamil журито сс събира та сс съвещава. му
присъди първата награда
just — das 1-Т jusi so тови е тъкмо тика, точпо тика
стои р—Вотиаи; || 1^1 zur gelegenem Zeil тъкмо, точно
наврем;; Ц umg. dis will lei just nlcbt пс го -ским чик
толкова; || Cas isf so lusi 3-n eicht— Ton (Goethe) тъкмо
този тон подхожда, ; подходящ, пя място; || За- 1-Т
^-1 dus Richtige симо тика, точно, тъкмо тоеи с пра-
вmтно. уместно, точио тика трябва да сс постъпи, та
сс действува
Juwel, Са- — -1— ist —in wibees Juw—I (-Гп-а Tochter),
cin Juwel von einia 41^11^ тя c истинско бижу, нс-
т-пска перла, скъпоценност. пез—мепнм; дъщеря,
-де—лир. нзключ-телии домикипя
Jux, 3-е -- cincn Jux mli ihm muehen правя си шсгя,
м—йтип, шегувам сс с иего. зрпрсдм го, вземим го ни
потВив; || nur so zum Jux хсй тик; за неги, мийаап
Käfer, Сее — С-е Käf-e hruint. -^-1, krabbelt Връм-
Вирът бръмчи, жчжуkP. пълзи; || Kälte Tll-gin. e:hwia<
ntn. schwärmen Cunct dl— Luft бръмбари хвърчат.
бръмчат, хвърчат пи рояци из въздуха; ф umg. ein
nift-a. reizender. ni—diicbea Käf-e сладко. очарователно,
прелестно момиче, разг- гадже, бръмбирче, маце
Kaff, 3us — dleste Ori isf cin 111-1.211:1-- Kiff гоня
място е зиВутина. затънтена, дълбока пров-ниид.
скучно тпeздо, жива скуки
Kaff, das, dtr — За- ist 3111- Kall исичко гови ; ндтъо
ш мъгла, са празни брътвежи, с ннщожпо. безсъдър-
жи—елпо
Kaice, der — KiOfee lösten, bnenncn, aufbiÜhcn, ko-
eien. heeiiTin пска, пържи. поп—рн—м, вяоДi снррдиим,
приготвям кифс; || lei lade dici, blife dici zu cincn Tas-e
KüfTCc поканвам me. моля me па заповядаш пя чашка
кафе; || cincn Kailtr grbrm поканил съм гости па кафе;
|| ici möchfc einem Kale komplefi, vnekthet иским киф;
заети; със захар ш каймак, бяло киф; (чаша мляко с
малко кифс); || leb feiiCe dem Kai—— schwarz пия кафе
Всз мляко, чисто кифс; || dne Kalte nuß noch —twa-
zlehcn кафето тодбни още малко пи :mепe, да се зя-
пари; || wlilsi Cu noch einen Schluck KaOlec искаш .¬
още едпя глътк; кр®e- || -taiCtr, Clcktr, dünner Kailec
силно. гъсто, слиВо кифс; ф umg. was Cu iаzäh1efi ist
ja alles kalTtr Kailee всичко, което ризк-звин, са праз-
пи приказки, брътвеж;, гони с порзнр р-бога; || dein
Vor-cllig ist Coch kiltte Kalte претложеп-е+о тн e
празна р-Воти, папр—во глупаво; || die bal wohl jcnind
was in Cem Kafite getan мий че кукувица ти с нзпил;
654 Käfig
ума, -къня; сериозно ли говориш тия р-Воти; || wenn
ich 3us hönc, koMit iin den kalte Kiffet само като чуя
това. ш ми nритлдир, ми стана .оно, ш ми се пондн'—
(о; отвращение, потпуея); || da koiil 11теш- Сее kalte
Kaflec hoch просто па чоаск др му сс повърне, по-
адигпс
Käfig, Ccr — dcn Löwt l-l aus Ctm Käilg ausgebnocbnn
лъвът ; изBягьн от кле+к—та; || einem Vogri in Käilg
bullen държи птички и кафез; || Гм goICtn—n Käilg Ithtn
живея затиорен а златен кафез, пържат ме със златни
вериги. пося зл—тпи вериги (жертвувам свободата си
за пари)
kahl — rin Cähitr Kopf пленивр, 'оля гл—аа; || -Гп
kahlen Mnmsch плешив човек, плешивей; || ein Schilf isf
Kuhl корабът нями тркeнрж; || kahl wcndem оплен;-
вяним, глан—ти ми оголяви; оголяв-м; || dl— Bäum-
wcndem kail първегити оголяе-т; лист-ти ня дърветата
окипиат; ф eine kahle Gegtnd голя, пусти мес-пост;
пустош- пустиня, пущини:; || ein kahlen Raum 'о.-
стая; Ц Kable Wände голи степи; || kahle Aueа-d- го-
лосноипо, пeсъетояmeнпо изатнснис. оправдание; || wie
sind so kahl nichi, ai- wie sciclnti още пе сме оголдти,
обеанялт толкова, колкото нтглeжаP ни пръв поглед;
|| er Ist kapp unC kitt гол е като пушка, пръст, пищов,
тъпап- бепсн ; кято черковии мишка; || lin kapp und
Kail hcsfciicm. berauben обирам го то стогники, до
шушка, смъквам и ризити от гърба му; - wo es Cuik
'-Т. glhl’s nicifs 3^2^1^611 па босия цървулите и па
голия р-зята пе можеш ди иземеш
Kahn, С-е — umg. scherzh. in dlc-cm Kähnen laufe ici
iin Blasen üb-r Вка-сп (Remarque) и тия кянcирmi хло¬
патари, .от:; коркити ми се покриха целите с мехури;
ф umg. scherzh. nae-ci in den Kahl мирн и леглото:
© dici Tage Kahm три ппи арест; || im den Kain fliegen
попитам а затворя. -теста, зил решетките, ф0002раз^г^т
ширнат ме
Kaie—а, dtr — dne Kaieta von Japan японският им¬
ператор, мнкадо; || de- Kal-tis Rock teagcm служи в
императорската -рмия, войник съм; ф -ici (Akk.) um
de- Kal-ens Bant sti-licn. s. Bart; || aul den altnn Kaieia
hoagen, Itb—m. zecien живея ни юнашки вересия; гундд
ня проБ—.—, ни поразия, без ли мисля зя бъдещето
(като Карл Велики, стария император); || über den
alinn Ka1e-a pkündean граВя безогледпо, безпрепят¬
ствено. а; ниент-, колкото ми душа иска. без ли мисля
за последиците- || ieh gcic dorThln, wo C-r Kaiec1 zu Fuß
hlig-ht отивам там, където ш царят пеши отива
(по нужда); «ф wo пГсЬТ- 1-Т, ШаТ scih-i Ccr Ka1ecr sein
Rtchf velioien където няма нищо и императорът е
загубил правото си; ни босия цървулите ш пя 'олия
ризити пе можещ пи вземеш
Kaiserschnitt, 3ne — das KlmC ist duecb KalsceschniTT
zue Weil geKoMiin аетет; c родено. се род; : цезарово
сечепие
Kakao, die — umg. etwas, ihm durch den Kakao zielen
подигравам се c пещо. C пего. праия го зя присмех,
посмешище, смешен, отчмвям го. очерням го. иземам
го ни поаВни; разг. вдигам го ни В-лоп, тяирд се с
пе'о. ортигрриим го
Kak fif (= CoMMi uul K—in—n Fall in Fragt) — Kuk
fil а н-к-къа случай, ни никакви цепи. изключено, ш
пуми а— не стива
Kalb, Cas — das Goldene Kalb Злрт■н;дт Тслсц; || d-i '
Tanz um da- GöI3ti- Kalb танцът около Зл—тпия Те¬
лец, .уло нрдпреБррияне а стремеж; зи пяри, щрупапе
пя бог-гстно; || dl— Kuh bal clm Kalb heKomnen корииги
се отели; |j springen wie —im Kalb лудувам като теле;
<£> Cas Kalb will klüger -ein als Cie Kuh пецити -ски;
ли учи; родителите си ни ум (акъл); бащи сш пя ум
иска ти учи; вчера се окучило ш анес з-биуцило- вче-
рашпо хлапе бащи сш иска да кръщава; «ф> wen —in Kalb
st1ehlT, silehiT clm— Kub който открадни теле, ; открид-
нрт крави; . wenn’s Kalb gi-tohinn isi, hes-eat 3ca Bauen
Ctn Siüil след дъжд качулка; след като откраднат
телето, селянинът поправя обора; <$> nii faemdem Kalb
1-f wöHl1c1I pOküg-n лесно c c чуждя пн+а майчин помен;
ог чужда торби е лесно пи д-в-н; с чуждо добро
добър ди си лесно с- с чужд; пяри евтино се купува;
с чуждо теле евтино е да ореш; - sic isf noch -im
necltcs Kai, тя ; още пилина ки—о те+е, още ; истински
.улегнии, малки пял—нници, още с истинско тете; ||
-1— henahn slci wir —im duines Kalb тя сс държеше
глупаво кито тел;; || Augen michen. glotzen. guckt! wie
ein (uh)ge-TocHenes Kalb '.елим ж-нно<милно кит;
убоден; дин—че. опулено кято зиклипо теле. като зи-
клипа крави, овца, опулиам облещвам очи ки—о крива;
'летим кит; саипя ни секири; || die Augen vcrdrchtn
wie -in Kälh обръщам очи .като теле. гледам опулено.
опуле-м, облещним очи; зверя се, чупя се ш се мая;
|| dus Kalb 3^11-16-1 ррзнчтднрм сс. лудувам, пялч-
врм. върна ас+нищнин, тичам кат; млид; теле; || dis
Kalb Ь—'m Schwänz— niimem върши нещо наопаки,
обратно, пе както трябва; започвам, попляидм пещо
от крикити за 'лие—щр; подхождам погрешно; ф er hal
ein Kaih. Käib-1 ubgcbunCen, gemachf. gcscfzi той по¬
върна; ф Kalb Mose- 'лупик, теле; ф dl— Kuh mit-ämt
den Kalb hekomien — das Kalb mli Cce Kub käultn
ожепвям се за Времеипа жепя. заедно с кринига ку-
пуним, получавам и телето
kälbern — <ф> wen das Glück woil will, d—m kälbert
dcn Oehs пя късметлията и воловете му се оmeнв-т,
и петли+е му нося; яйца
Kalb(s)ffll, Зз- — den KlibTelie Obigen постъпвам
иойпик. във войската; тръгвам подир войнишкия ба¬
рабан
Kälhlli'-cHi das — - Kilbfi—isci und Kuifl—isci koclt
nicht zugleich старо магаре мтPПP иърВа пс гризе; мтр<
ли жепя и ст-р мъж мъчно се по'ижл-т
Kalbsfuß, Cce — aul Kilbs/üBcn gci—m върши мла¬
дежки лудории. те+инщини
Kaldaunen, pl. — -leb (£>.) die Kaldaunen voll schlagen
патъпквим си ть.о6чсPi шкембето
kaldaune-voll — Caldaunemvoii -—'п п-ля. съм се кит;
мех, кьор-кютюк пнян съм
Kalcika, das — nict kclm Kiliiku пе прав; истории,
театър, не сс превземай, пе сс 'евези
Kalender, С-е — 1м Kalende- nicisthem проверявам
а кинeпд-ор- || dcn Tag nuß ieh mir Гм KukenCne (гот)
anstii'cHen тоз; ден -рдбвр ли отбележа с червено, с
червеи; черти а к—лепларр, :;то празник; || ein 'ш-
мп-wäbr-id-i Kul-nd-r вечеп календар; ф 3as -t—hl
nichi in unseiem KaienCta тоиа го ндмр, не е ;гBeнд-
зяно и нашия календар. пе пи е известно; || scherzh.
an clntm Glied eim—m Kaicnd—a Haben имам барометър,
метеорологически стрпишя а пякой крайник (поради
ревматизъм ми служи за прогноза на времето); || ultc.
voijätrigc Klicndca стар; календари, пепужни, непот-
рсВни вещи, неща. изгубили всче зпачението си- ||
Kiicnd-e масШ—п създавам си напразни грижи, —ре-
во'и, отливим се па пср-доста-Т, тежки м-сли, р-з-
мшслн; " d-e Tod hui Keinem Kaicndte смъртта няма
календар; смъртта с рст пс ходи. пе пити чий сип сш;
смъртта паред пс хопш ш реа нс острия
Kalenderblatt, . Cas — im wenigem STundtn ist Cus i-i/i-
KüinnCnnbkuti ühgenisscn симо след няколко часи ще
Въде откъснит п;етegп-дт лист от калент-ри, ще дой¬
те повити годипи
Kaliber, da- — v-asehlid-nin KuI1bt1e e, ;+ различен
калибър- ф са vtrkchaT nun mli Leuiti sein—- Kalibers
той дружи e хор; от своя-и черги, ог своя калибър;
|| von gleieiim Killb—a от същия калибър, от същата
премнпя, ог етип до. арепкш; съща;; стоки
Kalk, 3er — gebrannter, ungeiö-cif-e Kalk печепя,
негасена ияр; || KuiC becnmtm, iöecb-n, mif Kalk bt-
wtilem пека, гред иир, мажи с иар, в-росиим, измятврм;
|| d-e Kulk biättcit, plai/i von dem WänCtm ah e-p-- се
люпш, сс лющи, се роиш от с+епн+е; Ц umg. hei 'Шм
aii-eii schon die Kulk тяп;твр аеч; да оетррдaя, п—
проявяви по-зняцн па атеросклероза, ни ост-ряв-пе,
ли з—бр—Бд, па оглупява; || -'— wurde plötzlich weiß, blaß
wie Kulk инeтрппо тя побеля ки—о вар, тебешир, егрпр
бледи кит; пнртп;, ки—о степ-ти, кат; смин, аосъч-
поВлепя, ки—о смъртник
Kalkwa—d, die — sl— sub weiß aus wlc eint Kalkwand
.ицето И беше побледнял; кито степа, платно, а лн-
це+о беше бледа ки—о смин, вир
kalkweiß — iir Gt-lchi wueCt plötzlich kiiCwt'B ане-
запно тя побеля Кит; вар, стани бледа кито " нар, плат-
по, смин
Kalken — sic war weiß, hicich wic eine gekalkte WinC
лицето И беше 6ял; ки—о иир, кит; п.—тпо, :;+о сте-
пиги, кито тебешир
kalkig — ihr Gte1chi wir von -iiir kalkigen Bläss—
.ицето И бе бяло кит; вар, стени, пл—тп;
Kalkül, Cis, dtr — etwas gcschiebi aus Kulkül пещо
с——в— от сметки, ип+ерес; || -Twas ins Kalkül -1mb-/i-b-n,
ziehen, -Гп-еТ/сп турям пещо и сме-кита, nоegиижgрм
го
kalkulieren — —fwas laisch kiikuli-n-n mзчmcлдврм
погрешно нещо; п-пррндм ст погрешно сметката; пи-
пряиим си сметката Вез кръчм-ря
kalt — ein küllei Frühling, Wlnier студени пролет,
люта т-мр; || Kukin- WeTTnr студено иреме- || kille Lull
студен, хладен възаух; || draußen ist cs -thr kill, grim¬
mig kill. eisig Kaki вън е мпого, страшно, ужасно сгу-
дено; студ ни кутийки е- || cs will kalt зретупявр сс.
стива стуаено; || etwas Cali weedcn lassem оставям пещ;
а— изстине; ;тстчлянрм пещо; || Wein kuil sfeikcn снр<
'им, турям ннпо а лед, пи сс изстуди; || -ich (Akk.) kill
wa-cien мия се със студена води; || umg. kaii -сИаТ-п
спя па отвореп прозорец, ни студено; || Гм Kiiltn siizcn
стоя в студена, неотоплена ет-д; || die Zigarit Cult lau-
chtm държи пурата а уе-и-р, без пи я паля; || ici besielle
nie eint kulie Piilic поръчвам си с-уленИ закуски; ||
zu Abendbrot gibt rs Kalin- Bülef, killt Küchn зи вечеря
-ми студен бюфет, егчaeцр кухня,, студени закуски;
II äbcnds —s-em wir 1-1-111- kill вечерно време ;6;к-
повепо ядем студени тяkчеkн; || clnc CaiTt Mai-cii про-
т—иички па етуacпm..закуски, па сипаи-чт; ф -im kalt—a
Keltg егупeнa в;йпр; || cin kultci Krlngne по-вържeп;к
ни студеи-тЯ иойпа; || kultci Schlag гръм Вез пожар;
|| Call- Emit боле, круноп; || dtr CaiTt Brand искрози,
г-пгрена; || kalt- Fiebtn студени бя'о-, цветове, бон;
|| eint killt Fätein студеи-, егро- тиря (;звeтрдня
иече); || umg. was du trzäЬIeT, isi ja alles CuiTnr Kalle-
тоеи, което разправян, е ид-ьо m мъгли; || kilTnr Staal--
-.гсГсН безкръвен държавен поeвоит; || killt- Fl-b-r
итонернe, треска с тръпки; ф cs isi mir Kaki студено
м; e; || mle wird Cali стани ми с+удепо; || es übtilitO
(duach1icecIi-, durct/uhe) Miet Cali тръпки ме побиха,
п;тртися, разтресе ме; || cs läu/l mli Cali übe- den Rük-
kaltblütig 655
Kem побиват. пол—знат мс с+уаенн тръпки. разг. мрии-
ки по гърбя; || iln wurde abwechselnd heiB unC kalt
избиваше ме ту горещи,. ту ледепа пот, ставане ми
+у горещо, +у стуаепо- ||" nlr kiel es H—lß unC ka|T üh-t
Cnn Rücken ту топли, ту студени тръпки ме полИзи-хи,
оВл-и-ше ме +у горещя, ту студена пот по гърбя; ||
Calle FüBt kriegen разколебавам се, изпиряв; се ку¬
ражът ми; || Culini Amg-T-ciwciB" стутепя пот ог с+ояс,
ужас; || Cuilni Schw—iB -ТзпЗ iin auf den Sllrm капчици
студена пот бяха избили па челото му; ф 131.1- Blut
b-wahrcm з—пазаим хняaпокоъвиe, спокойствие; || Cult
bei etwas hi-ib-n т-nрзврм хладнокръвие. пе сс вълну¬
вам. пе се грогвим от, при пещо, оставим безстрастен.
безучастен, раинодунен. безразличен- || da- läßt Mich
Culi -оня пе ме вълнува, тревожи. трогва; || kalt /Ür.
g—g—n etwa- -tim равнодушен. безстрастен съм към пе¬
що; 6eтрятлитн; ми е; || nr isi wider Cult noch wann
гой е безлунен, безразличен, перешн+елеп, пе оeигиря
Ишто -яки. нито иначе- || kalt und waam aus rim-м Mun¬
de а-d-i из един уста и топло ш студено. авуличеп с,
отпред лиже-маже, а в гърби гроб копие- лицемер,
поeпориeн светец, теулт:; нопрт- с; || cr ist schon kaii
той е иече изстина., е студен, бездиханен труп, мър¬
тъв; Ц ihn kaii machen пречуквам, убивам го, светя му
мяенот;, оч-стИим .го; || ihn kaii si—iien о+странян—м
го от поста му, обезвреждам, -'пор-рим го, л-щанИм
го ог влияние, отнемам влиянието му, изгонвам го
ог служби, нршврм го в глуха л-н-я, поплииям му
води- || ihm die killt Scäuiitr z—ig—n '.едим го през
0Pм;, едиа го забелязвам. отписям сс пренебрежител¬
но към него, пс му - обръщам, отделям никакво вни¬
мание, '.едим го изиисоко, обръщам му 'ръВ; || 'Нм
clnc killt Duschn vcrabrcicHcn поливам го със стуаен
лун, с кофа студен; вода; || cr 6-kai eine kulT— Duscie,
Abreibung беше кит; поп-реп; сякаш го бдхр поляли
с кофа студена вода; || das wliKtc wi— ein kälter Was-
ser-taiHI -оня потейсгвуаи кит; стуаен душ. като сту¬
дени струя; || er ist kaii wi— eine Hun3e-s:hniu/t студеп
е като късче леп, нищо пе го трогни, пе може ди го
Oрзвълпуир, бездушеп човек с- || sic isi kalt wlc —in
Frosch тя е етчтeнокръвно животно, студена кит; жа¬
би; || nr ist ein Cuitni 1ипаТ1кп- той ; безлунен ф-нит;:;
|| lin leiini nue 3na CaiTt V-a-TiiC ръководи го сам;
студеният ррзчм; || ulics ist hei ihr kalte Beeecinung
всичко при пея е студеи-, бездушна сметка,, гол ин¬
терес- ф das tut ihm linen Cuil-n Schnecken ilng-jagi-
товя го наплан; уж-спо, прост; ;тгръnпр ог страх,
ужас, кит; чу тоиа- || in Cuilni Wut побеснял от ярост-
|| CaiTt- G1auetn übcrkam mich замръзнах, вледених сс.
изтръпнах. сковах се. ииeпcпи^с• се от страх. ужас, ле-
лепи тръпки ме побиха, целият се рртгрeпeрис от
ужас; || külinn Blute- хлagпокоъип;, спокойно, без ди
ми трепне, мигне окото; ф -Twa- aul CalTtm W—gn
zuhiitlfem, sebM'ednn nр-тотндм, кови нещо Вез о'ъп,
по студен начин; || übertr. -№3- auf kiltcm W—g— Tun,
erledigen пр—ия, свърни-м пещ; без много шум, без
мпого врява, типт-нии, церемони;. nртяоп--, през
задп—т; воятичкр, г-хомъ.ком, безшумно. без ' ти му
тиним пондм- 'TPеп;е+, ли го орзгнреяврм, ли В-я
б-раб-пи зи него; || auf 31t killt Гöu1 безшумно, гн-
сомънком, без- мпо'о шум, без мп;'о нрдвр; || aus d—it
CalT-i Lumäig без труд. усилие, подготовка; паприно;
ф 3а- PfneC läuOi kuil конят се състезава, препуска Вез
възбудители; средства
kaltblütig — küliblüTlg— Tl-en стутeпокоънп; живот-
656 Kaltblütigkeit
пи; ф ein külibküflg—i Mensch стуaeнокрьвeПi безду¬
шен, суров чоиек; разг.. студепокръвпо живоаио; човек
със здрави пере;, със студено сърце; чоиек, - който пе
се трогва, пе сс вълнува от пнщо, който з-пазви снaa-
покръвне, спокойствие; || dtr Gnlähi CälibküTlg ins Augc
blicken гледам бeзсгорщпо, съвсем слрaноко'ъвпо, Вез
да м; трепне, мигне окото, без ли ми трепне сьриemо,
опасността а очите, посрещам опасността с пепок-
тргим; спокойствие; || mii CiiTblüTlgte Ü6--ingung,
Betrachtung : непоклатимо сн-дпокръвнe, спокой¬
ствие, без да м; мигне, треппе окото- || -е ЬаТ -'е
CalTblÜtlg -'Т/еп1|--1п, -emorC-T. uns M-esia gtlieOeel той
я нтоетрвн, разг. з-одт- нрй-хнятно:ръвпо, без нся-
каки; задръжки. утрнзeнид па съвестта- уби я. прелите
я ни трколeпнe, без ди му треппе сърцето. без а— из¬
пития киквят; и ли б-л; м;ноет, нрИ<Beзсърпeтпо
Kaltblütigkeit, 3'с — b-wund-1iewiaT- KiifbiüilgCcli
zeigen, 6—w—1-—n по;дндврм завидно хладнокръвие, Вез-
с+ришне, спокойствие, самообладание, овлидянам
перинтс сш със тявиaно хл-анокръите- е-мо;BлPПP-
пие+о ми Вулт aътс-щeп-c; || cTwas mit cincn geiu-amen
KaltblütlgKelt hcgciem върна пещ; c жесток; коряво-
съраечност, с нечовешко бездушие, безразличие, без
да ми мигне, треппе окото
Kälte, dl— -- wie iuhti 10 Gaul Kälte 10 гоитчср пол
нуля+я c- || iuigüihüli-mde KälT— продължителен студ;
|| du- isf ju eine cnTsctzlichc, uiiihönit, Möadna1eeh-i
fünciTeniiche Kälit ти тови е ужасен, безобразен, пе-
обикновен. странен с—уа, студ ня кутийки; У di- Käilt
käßi naci затопля се времето, студът отелрбвр, ни-
мрлдия; || zun Sebufz gcgcm di- Kälte за тяпятврпe сре¬
щу .ступа, измръзване; || von Kätie /iiterm. blau аикш/сп
треперя. зъзна. посинявам от студ; || —in—n ganzen
Wigem voll Kält— hciiiibaiig-n внасям цяла кола с-Руд
със ссб; си и егидтя; ф -ic eipllmg mich nii eisigen
Käift тя ме прие с ледена студенина, хлианна
kältebeständig — CälTibi-Tämdlg- Pflimz—m ступоустой-
чинт рреmeнид; р-стен-я, устойчиви па студ
Kältecl-bruch, 3-r — ein piöTzlich-a KälT-ilibeuch ние-
зяпно третутяняпe, прхнуи-нe ни студен въздух. ня
еmупeпр нълпа
Kältewelle, dl— — von nlntr Kältewelle h-lig-sucht
winden о6сирпрг съм от с+уаеп; нълпа
kaltlassen, kultmacbc—, kaltstellfn — 5. kalt
Kamel, Cis — ein t1nhöckiige-, /weiHöck-lge- Kamel
елногърба к-м-ла, gоомegяо; лвчгър6я крмитр- ||
Mücken sclhcm und Kiielc via-cäluekcm препъвам сс
и дреболиите, а пропускам няжпо+о; евтип пя 6орн<
по+о. скъп .ни трицнте; тиоPЛ- треВо.;;—: нс виждам
прй-гнянного; || -h-r geht —im Kamel durchs Nädiköbi,
als daß еа... по-скоро камили не мине през -глеп- уни,
отколкото гой а—...; ф du bis. Зз- größt- Kaiel luO
Goitn- ErCboCen tu си няИ-голeмидт '.упик, тур. Ви¬
ним-, BуgятPi шир-п ни тоя сеят; сй Вогу, пе съм
виждал. срещал по-голям глупак ог теВе; || so ein
Kamel им; чс глупак, трnно, теле, тъпипир. тъпак
Kamelle, dl— — ibm olle (акТе) Kuiikicn cnzätinn риз-
порндм му Вабнпи денетип;, известни т прe-твeетпи
истории; || öll— Kii-iicn alwäiM-i ;тоявдм стар;,
известни и пре-знес+пн -с+ор-н
Kanin, d-e — umg. ciwas in den Kanin -chnnlhen пнш;
пещо т-'уBeно, записвам го ня комнна, пи лед;; куче
влачи, диря пями
Kamm, Cce — ein tngei. ein weitzlnkigil Kann гъст,
рядък 'ребеп; ф umg. all—- übe- einen Kann -cheatn
стрижи иснчко п—д сани гребеп, меря исичко с една
мярка, с етип -ршип, прекарвам всичко през едпо си¬
то, хвърлям всичко в едпо гърне, стргим исичко пол
спин знаменател; пе правя разлика; || bei linen htrr-cHt
O-dnung, dtr Kinm liegi ш/ 3-r Putite у тях владее
пълен безпорядък, пълпо безредие, ; цял бит-пазар;
ф 'Нш schwill. dne Kinm, ihm isi Сее Kinn geschwollin
пораства му ермотувстннeто, порастват му ун-те,
порасти; му р-6от-г-, лобрутрото. гой аанга, надува
перките- почервенял настръхнал ; от гняв. р-з-
гпев-л сс е; || 'Нм dem Kann -Tulzen емрткврм му
рреопр, прто;вим му носа, преотявим го, н-к-рвам
го ти си свие перушни—ти; n;лрдтнрм му перките;
© dne Kimi eines G-h11giei iince Weile. am Wch-fuhl
гребен (било. хребет) ня плиинни; гребеп пи вълни;
бърдо па стап
kämmen — ich CäMMi mln di- Hiaae aus dcm GieieHl,
nach älnfem. im е'теш Schcit—l причесаям косите си па-
горе, п-зил, пи път; ф Wolle kämmen разчесвам вълпа;
В ihn lüchilg kämmen изигравам го здрав-ти, измък-
нам му. пирите, обирим го тпорнрги
Kammer, die — Ci- beiden Kaimcrn C—s Hce/cns, des
Päiiam-iT- даете камери ни сърцето; двете к-мир- ни
nрртрмeпта- || die Kimiten cinbcrufcn. auftösem свик¬
вам, разпускам камарите; ф Гм slliicn Kämmerlein
насаме, пя спокойствие, а самотн-ти си стаичка; ф
dl— RtC-uiem wurden aul Cce Käiice clngikieldil но-
вобрипиитe Вяха оВлечени иъи Боeнпmд (вещевия)
скляа; <> volle KämMerm micben Kluge Frauen когато
килерите ся пънн;, жените изглежда; мпого умпи
Kampagne, die — —ime Kiipagnt -ТиТ-сп откривам,
започним кимпрпид; || geg—n -№3- eine KiMpigne ein-
lilirm започиям кампания, борби прот-и пещо
Kampf, d-e — clm bärier, -eblTT-it-i Kunpf жестока,
ожесточена, огтядпр борби, битки; || einen Kunpf Бе-
slehen. lüHicm, veiloien geb—n побеждавам а борби.
изп—сям, издържим борба, -тт;трм поВедител ог нея;
нотя борба; смят-м зи нтгуBeпр едни борби, битка,
сражение, бой; || ihm Cen Kampf ап-ад-п ;6дндиим му
ауел, двубой. повиквам го ня дуел, двуВой; || ihn zum
Kunpf (Healu-)för3t1m предизииквим го пя дуел, зи
борба; || lei li-se mici in cincn ungleichen Kunpf —im
впускам се в нерявня борба; || es köimi zum Kunpl
сти'; се то борби, В-тка, сражение; || —im Kunpl tni-
brtnml, eil-plniT -1:1, Tobi рртгроя се. орзв-вя се, бу¬
шува борба; ф dee Kaipf gcgcm 3-n Keltg борби про-
гив войпиги; || -in Kunpl gegen WlndMÜhlen борба
срещу ветрени мелници; || Зсп Kanpl gcgcm eiwas auf-
п-Шт-т. 318-6-1 поемам, повеждам борба против
(срещу) пещо, отказвам се от борбити срещу псщо;
|| С-е Kumpl lüe Ci— Erhaltung de- 11'13-1-, um den
Fi'ednn борба за з-п-звине пя мнои, зи мир; || eli—n
aussiehfslos-n Kunpl um ciwas fühlen водя бeзиз'нeтпр
борби прогни нещо; || Зее Kampf uns Dasein, um die
Michi, auf Lebtn unC ToC, hl- au/s Mies-e борби за
съществуване, за мощ, ни живот ш смърт, пи нож;
ф eiitm Kunpl iit sich au-kämpfcn боря сс, воювам
със сеВе сш; || inneie Kämpft ausfectfen воля борба със
сеВе си. постигам нещо с цената ня вътрешни борба,
вътрешп; стрит-пия; || cs bal mich tinen scbweien
KampO g-kosi-T струваше м; тежки вътрешни борби,
тсжки егррпяп;д
kämpfe— — für, um -Twus, füe das VaTtrIanC, um die
höchsTen Güini käip/en боря се, Вия се, ерржрним се,
водя борби зи нещо, за отечеството, боря се за пий-
в-сш-те, п-й-върховпите Вл—'—; || für, um dl- FnciiclT,
gegen dir Voaш1ti1t käMpfen Воря сс, бия се за сво-
ВоЛити; боря сс срещу nоeдорзеъдъинтe; || nii sich
-cib-l, nli 3—n ToCi gcgcm Cie SchwitiigKeiltn Cänpfen
боря сс. воювам, воля борби със сеВе си, със смъртта,
-гоннтнрям; боря се с груaпоегитe; || bis zue Eascböp-
fung kämplen боря се до изтощение, до пълпи изпс-
моги, по прeмилдБрпe, по кипнипе; || nii d-i Träiti
kämpfen боря се със сълзите; || aul ve-1ö-tnem Po-len
kämpfcl боря се па изгубен пост. за изгубени каузи;
11 nli Cem, gegen Cen Schlaf käipOen боря се със съпя,
та пе з—спя; || wir cin Löwt um etwa- Cäiplcn боря
сс ки—о лъв зи пещо; || clnei -ehwcrcn Kampf Cäiplcn
нотя, нтниедм (ни плещите си) тежки борби; || auf
Leben unC Tod Cämplcn боря се пя живот и смърт;
!| ibn zu Boden Cäiplen еъбиодм, понрндм го па зе-
мя—и; ф ich Cämplc mich nü3e тросврм, nоeмяндвим,
кипним ог борбата, чмооднрм се да се боря
Känpicn, dtr — cin Kämpfte Tür Dtiökrätit und fö1l-
-ch-ill. lüe den Fileden борец, оPT'пнк за демокрация
ш прогрес, за мнр; .
Kanal, d-i — еГпеп Kanal inkegci прокарвам кипял;
к-нaннзир-м; ф -'е hal C—n Kanal 3u1ciscЬwö11-n тя
преплува Лимипн; ф etwas duecb ЗшпСкс Kanäle се-
hallen пончтрнрм нещо по гъмпн пъ—нща, съмнителни,
попотонтeлпн капал;; ф umg. ich bube den Kanal voll
по - 'уши ми дойде вече. пиепр ми исче, омръзна ми
иcтc, наръси; мн сс иече; п-тодек-л съм сс тgоиврти;
|| 3—n Kanal vollaufen la-sen иитояекнрм сс, п-жуле-м
сс зприа—ти, п—л-н-м се като облак, кито бъчви, като
мех
Kandare, die — 31- Kaidaen schäif anz.iehen егд'им,
дръпнам юзд-ги; ф ihn an dl— Kandäie пеЬтеп, ibm
dit Kandier anz1tHei, lilegei стягам му юздите, свр-
щям го тдоPнит'P за поноанте, пържа го строго; || ihm
auO Kaidaie acil—n хнищим го зариват; за юзан+с, стя¬
гам го; || lei mußit mich lüchilg in Cie KiiCa-c nelnci
-одбнршe пи употребя гонeмн усилия, зя ти се обуздая
Kandidat, Cce — ihn als Kandidatin 31-1-11-1 поста¬
вям го и т;еmигр ия капа-Д-тите; ф KandlCat d-e
l-chiiscbei Wis-enschallen киппнтит пи техническите
ирч:н
Ka——e, die — stud. in Cie Kann- -t-igcn nÜ--cn зи-
етриeн, принуден съм ли -зп-я 'ондмо колитeеmно
бира за пркртипнe; || in Cie Kann- пий; ил-'-й кината;
|| zu lief in Cie Kannc gucken прехвърлям мярк-ги при
пнепе, препнвам, пипнв—м сс; ф cs gl—Bt wie nli (1^)
Kinnen вили кито из ведро, кито из рък—в
Kanone, die — Kaion-i gl—Btm. au/fabnen, laCen, ui-
11^11 лея топове; изкарвам оръдия пя поз-ц-я, р—з-
етиндм ги- зареждам ги- е-рeндм с оръдия; ф mli
Kanonen nach, анО Spatzen -chießtm стрелям : топове
срещу вриВче+а, изсл съм клечка ди бия мечки; служа
ст с тежки аргументи, зи ди д;кртврм дребни псщя;
© umg. eine Kanoic 'm Schliäuftm, aul -cln—m Gebiet
sein пепалм-н-г', славен скиор съм; голям специалист,
разг. р-кнр, зпименитост и снод-и обл-ст съм; ф umg.
eiwas 1-t ulien allea Kinonc пещо е под всяк-ква кри¬
тики. пс сточвр нищо, е боклук, мпого лошо. Изразът
е ■ народна етимология от unltr dem Kanon пот всяка
мярка; ф wir aus dee Kinoic g—schb--—n кято нтстоc<
.япа гояпягр, бързо, евeткяв-тпо, мигповено; || dl—
Kanonci -piechem ка-п ое-явдм пи говорят топовете,
зрnотаим война; ф voll, dick w'e eine Kanone мъртво
пиян съм, пягояскaл съм се до безпиметсаво, кьор-
кютю: п-яп съм; пярдтят съм се като ни помен; ф
Cie Kanon- hnl/t gut печката (кюмВего) грес, топли
добре
Kanonenfutter, das
пушечно месо
Kanonenrohr, 3as — heiliges Kanonei1öhr ВреИ; я виж
Kanoi-nOuTTc- kicfern дивим
kapital 657
ти; господ; Исусе Христс; просто та сс чул-ш ш маещ;
просто ли не повярва човек; бях като ударен в '.аната
kanonenvoll — Cänonenvoli --Гп пап-л, н-тряска. съм
сс ки—о свипя, нрндн съм сс ки—о мех, облик, смок
Kanossagang, d-e — —in—n Kaioseuglig anTrniti упи-
жиним сс. покийним сс' (като Хенрих IV, който се
отправил за североиталианския град Каноса, за да из¬
моли прошка от папата)
Kante, die — -cHia/е, abgerundete Kaniti остон, за-
плрдeп- ръбове, краища; Ц lei hübe mich an 3ta Kaiic
Cts П-сШс- geslößtn улрр-с сс. Bльспрс се а ръба пя
мре---; || ieh -сТ/с mich uul die Kanie des В-Ис- сядам
па ръВ; пя кревати, леглото; || etwas auf dic Kant-
-111111 опирам нещо ня ръВа му, ни ребро; ени'рм го
па ръб- (пи мисита); || ul 3са Kanie stchcn нещо сто¬
на ръби, ели; се крепи, едва сс държи, може всеки миг
пи сс обърне, катурне; ф die Kanicn dts Bengis zeichnen
sich gegen 3cm Hlimei а, ръбовете, кона-урн+е ни пля-
п-п—та сс очертанит, сс изрязват ни небето; || die Tu-
pelt bat eine gelhe Kant- тапетът им; жълт кипт, ръВ,
борт; ф umg. Geld luO die hohe Kanie Ingen спестявам
Вели пари за черни ди;, турям пякой и труг лев ни-
стрина- || ich Hubn dich an liien EeC—m und - Kanten ge-
-ucti търсих me навсякъде, обърп—х цялата къща, це¬
лия 'рид пи +е търся; търсих ге пот дърво ш камък;
|| Ci— EcCti unC KaiTii —Гт-- W-sens ib-foßcn, ab-
-chicl/cm изгнижпрм, очукнам гр-првините па срорк-
а-ери си, нлифоним се, огоркним сс, пиучав—м сс па
маниери, обноски, държ-пе- ф ich wohne auch im Cle-ei
Kinic също и из живея и тоя крий
Kanthaken, Cce — umg. ihn beim ' KanThaken ппНтет,
kiiegem, fa-s—m, paekcn хнищим, улавям го за як-ти,
псшя (та отговаря)
kantig — -in Cüntlgee IMcn-eb ръбат, опак, нeдопдляп
човск; || kantige Bewegungen несръчни, тромав; дви¬
жения
Kantonist, 3-е -- -е ist —im nn-1cheaia Kanlöi1et, gilt
als clm un-icbci-i KanTonlsT той e п;с;гчрeп човек, мн-
п—ии за чоиек, ни когото пе може та се ряттmтр, па
неговата коли човек не може ли се вози; ни иего човек
нс може ли ими вяра. Края. Фридрих Вилхелм I въвеж¬
да кантоналната система за набиране на войници.
Който дезертирал, бил наричан „несигурен -• капто-
пист“. Оттам и изразът
Kanzel, dl— — dl— Kan/ci ht-lcigcn, uul dic Kin/el
Ti-Ten, -tilgen к—тБ—м се и; амвона, кя-eпор-и; || dial.
vom 3-e Kan/el w—af—n обяндним от амеопа предстоящ
брак
Kapee, Cas — schwer vom Kipet sein мъчно ссБ-щям,
се досещам, б-епо тргpдвям, пе мн сече пипето мпого
kapern — (niederl.) ein Schlfl Captrn тянрвдм, плс-
пявям кориВ; © Ici Cupcae nie ein—n Mann улавям,
хващам пи въдицата си мъж
kapieren umg. — Capieest Cu Cis 3-nn nichi пе можен
.и па разбереш. проумееш, схванеш, разг. трктисрн
това- || er kupiert liier noch nlcbt още пе може Д—
трпрee; || Cis Cann ich nicht Kapliitn не мога да про¬
умея, ди побера товя и глава-- сш
kapital — -in kapitaler Fehler капитална, основни
грешки- || -ine Capital— DuMiheiT кипнталпи глупост;
'.упос— пя книторт; || ein— Sache von kapitaler Bed—u-
tung пещо от к-nнтрнпо, огромно зпачснне; || —in Ca-
plTalni Erfolg огромеп, пеб-иал, крупен успех- || -Гт
CapiTalta Kerl великолепен, - славен чоиек, здравсия:,
42 Немско-български фразеологичен речник, т. 1
658 Kapital
юпичи'и; 'олям е;мnрmдгр; яорб;д тонек; момче и
половипя, прскряссп младеж; Ц ein CapiTaic- Weib зари¬
ва, пищпи женя, жепя ш половини; шег. струна цяло
състояние '
Kapital, Са- — -1-1-131-, fixes. umiaufnndt-, variables
Kapiill пeпоомeплнн, поетодп:п, основеи, оборотен,
променлив к—питил; || Töt-s, zlnsT-agcndcs, flüssig—-, -in-
ge/noaenes Kapital мъртъв, лисвоноеeп, ликвиден, зи-
мразен кап-т-л- || über ei—sig— Kapitalien verfügen орт-
п;ли'—м e огромни капитали; || -clm Kapital inicgcn,
im —im Uil-rn-Hm-n stecken влагам, инвестирам капн-
г—л; си а предприятие; || Kapital auOitbmin з-ем-м
ог някого капитал; || das Kapital verzinst sici gul капита¬
лът пост добри лихаш; || die Zinsen zun Kapital
schlagen nр-6рвдм лихвите към крп;-итя, обръщам
лихвите а капитал; ф G-sundt-it isi Cas Бе-Тс Kapiill
зар-вето ; пяй-л;бо;дг капита.; зар-вето с прй-по-
ндм;-; богатство; от здорвeг; по-хубаво нями; ф
umg. scherzh. ist das dein ganzes Kapital тон; ли е це-
л;д- +; кипнаил, цялото ти богатство; || -а weiß, cr
vcaeT-ht е-, aus aikcM Kapital zu schlagen той умее, знае,
рятB-оя о— всяко пещо та нзнлитр - обля';, печалба,
ползи, зпие, къпе зимуи-т раците
kapitalistisch — die kipllall-li-cbc Gc-tII-chaOteo-d<
nung, Pro'dukt1öПlewc1et капиталистическо общество.
крпнгрннеmичeскн строй. начин ня про-тноле-н;
Kapitaliu-gc, KapiIUlkcil, dtr — славно момче, юпи-
чига, момче ш полоанпа, оперено хлапе
Kapitel, dis — Cas isf ein KaplTtl für sich тона ; огдeн<
ни 'лае;, отделеп въпрос, отделна р-бота, по тоя въ¬
прос може ти се говори много, мо'-- а— сс кажат още
мпого (лоши) пещи; || di—s(—s) Kapitel ist, habci wie
inindlgT, wäre cnicCigT c гоя въпрос, e тия теми иечс
снъонисмe, приключихме, тоя въпрос ; асче ликви-
лирап, пяма кикво да се каже поиече по тоя въпрос,
точка по тоя въпрос; || luO ein and-et- Kapitel kommen
зрг;Б-рдм ни друга тема, промепям -ематр. огнирям
новр 'линя; || das i-t clm Teauelg--. ein dunkles Kapitel
гони е печални, тъжна история, още пс-зяспепа, тъмпя
история, разг. тъмпя Индия, мрачна етряпицр; || wir
w—lB. was Гм iiiztcn Kaplitl -teil пикой пе знае, какви
нзненад; крие послеапата '.aBa, кордг, кикво щс по-
пссс крият, кяк ще завърни цднр-р тия нстоонд; ф
ihn dis Kipliel 11-11 чета му копско еаап':.;;, ни-
етонпр проповед
kuplIflffst — Cipitilf—sT sein влрaeд осповпо глините
от библията. нязчбоин съм целня кртeхитнеi зпим ни-
итует б-бт-дтр; хум. с-гуреп съм а тпрп;дгя си, в
успеха ня р-бот-ти; || nicht Cap1liITiet -ein нс ме бива,
зар-вето ми ; орзклргeп;, пе съм, както год6нр, нс
съм а ред, разкисна. съм се
Kapitulation, dir « eim— 1teTsng zur KapiTnIaliön zwin¬
gen по;пуж.дрврм, трегрндм крепост ти крпнтчннря,
ди се поeПPae; || b-d1iguigslöe- Kapitulation безусловни
кяштпуляцид
kapores (hebr. kuppi-oit — SüHntöpftr) — kapoits -cin
разорен, загубен, упищожеп съм. свърнепо ; с мсис;
|| Cäpbrte geHen ррт6-вр сс па късове. счупв; сс; зи-
'-вам, ум-орм, хвърлям топи, изпят; м; ; песента,
свършено ; с мепе
Kappe, die — —ime Kippe aufsct/cn. |luf)p1oЬ1tacn с.--
гим, пробвам шипки, фуражка. кепе, баретка, таке;
«ф Kippen macben keine Mönchn расото (крл;мднкргр)
нс - порнн калугера; -ф jndtn Naeinn geTälll s—lne Kupp-
всекиму харесва своето; всеки мечк-р еводгя мечка
хвал;; всеки , ингрнин , своя кон снрли; всски с; хвали
Вулчето; нсяки иm'япкр своите вретена хвали; всеки
си сБ—ли краст-ног; магаре; всеки шут си харесва
шапката; <ф> gleicht BeÜdc-, gleicic Kappnn ог едни дол
дрепкн ся; вземи eaипнДi -- удар- другия; какъвто
Ненко. -икън ш Обрешко; каквото Куко, тиквоз ш
П-пе; едпя стоки ся; едно са ни каптира; ф а11&, ciwa-
шО seine Kippe nehmen вземим всичко пя своя отго¬
ворност, отт;вроям литпо зи псго; || lim cTwas aul die
Kappt geien ирпним го по критуи-ти, тиквата; ем-т-
кним му ррсопр, пякиетодм го, пяеотяням го, снинам
му с-рм-ге; || lim eime Kappt 111-1, zu-chnelden
екродврм, -з;триврм, пог—жт—м му помер; || noch
ciici Schnaps lui meint Kippe още по едпя (ор:нд) па
моя сметка; || das kann ihn die Kippn köetin гоня
може ти му егочвP живота; ф Ccr Biigglp/ci T-ägl eilt
weiße Kuppt плрпнпскидг връх има 6днр гугла; © dl—
Kappt 3-ücki бомбето, роотъ- пя обувката уб-ни;
ф Hiii-cbilT Сее Kappen кириава., мяекрорg
kappe— — einen Hihi, einen Baum, 3nn Йа-Т kappen
ек;пдвям пе;:.; прерязвам коропити ня дърво; отси¬
чам мичти; ф ihn kippti ирпврм го по 'трнр-р, кри-
тупитя. тиквата- емяткврм му фасони, пякрегоям, пи-
рдтБPМi преолдвим го. св-иим му с-рм-те
Kapriole, dl- — Kapriolen schnelCnn nорвд скокове;
II Kapriolen mieten праня лудорнн
kaputt — ich bin ganz CapuTT съсипан. съвсем ортб;г,
кипни., емртрн съм. хич ме няма, пямим всче душа;
|| 3er T-ii-r isi CapuTt типндтр ; счупени, сс счупи; ||
-1— bal kupslln Ncevcn первите И са разстроен;, риз
с-папи; ф was 1-t CapuTT какво има, какво ; етянино
kaput^dcn — das Gia-, das G-schäfT, dir Ehe l-l Cu-
puTigigiigei тянргр се счупи, се строши, стапя ни
пяотeтя, ня късове; мятят-пьт рялноя- Вр-кът з-нъо<
ши с развод, претърпя крунеп-е, се р-зс-ро;; || er Г-Т
kapuffgegangti той издъхна, умря, за'ипа, разг. псо-
ниея, хвърл; топи, пукна
kaputt^dc— — Cu касЬ-Т dich kipuil ще сш умрен,
ще се пръснеш, ще с; пукнеш о"г смях; има ди се смееш
kaputtia^«— — eiwas, ihn CupuTTMachtn счупвам,
ег0онрврм, разбин-м, разнебите-м, ортнртдм, по¬
вреждам пещо, разг. виждам му сметката; съсипвам
го. изняжт—м му луната, разоря вам го, разг. вземам
му зтряве-о, умоодврм го
kuputIschlagen — ihm di- Knochen kapuTT-cliagcn
см-знам го от бой. счупвам му кокалите, паправям
го ня пихтия, пя кайма ог Вой
Karbol, dis — umg. Cu basi wohl lange nichi neh-
Kaiiol gc-öcЬtn май чс ге сърб; гърбът зя бой, гър-
с;щ сИ бе. ят; със сисщ, ход; ги се а болп;иртр (ги
сс заяждан), -ск-н па -гарги ди +е занесат в бо.п;-
иртя; май че отдавна не си мирисал карбол
Kuibolmäüscbc—, dis — -le isi ein KarЬö11äuecЬtn тя
е карболов; мин.:, медиципск; сестра
karg — —in ki-gtr Loti милки, пнщожпа, мизерии
надпици, мизерно вьтпрпоржд:ниe; || eime karge Mäbi
оскъдеп, Велен оВеа; || eine kargt Kost. Nahrung енрбя,
педоститъчпа хрипа; || die Zeil dafür isi kieg 6eMes-en
много милко врем: ; определепо, предендепо зя тона;
Oитn;н-'-м: с милко врем: за тона; || —in karge- Licht
слаба, оскъдни. педоститъчпа еБ:тнипр; || Саеде
Nachrlchten оскъдпи. бедни сведеи-я, аинпи;)| ein— Ca--
g— ErCt Веапа, постпи nотвр; || es gab nue kargen Bilfill
мпого сл-бо, милко ръкопляскаха, тук-там някой из¬
ръкопляска; || kuegc Resic, Wo-Tt жалк; остатъци,
оскъдни, милко дум;; || an Woilci kieg -ein скъп, свид¬
ли и съм па. аумн, скъпя си думите; мълчалив, н-к;<
ничсн съм, пе обичим ли 'ОБоря; <ф> b-ssca kieg als aeg
Karte 659
по-доВре c чер кол-ч (комат). и пс поязнр горВя; по-
добре ; жива мишка, а п: умрял исляп; по-добр: ш
бобоня енрмр ог празпн дслm; <£> Caeg s—ln zue Un/cif,
lacht nicht ecieb който ; мпого с+нспат, мпого гуВи;
който жали полковата, загубна т копя; ако тн се свиди
миет;-о, пе стави каната хубави; скъп пи трнците,
ев+нп ня бранното
kargen — mit etwas nlcbt kargen и; се скъпя с нсщо,
щедър съм ня пего, п: мн се сина; пещо, орзтотн-
телсгвувям с него; || мГ. Lob nlcbt kaagtn щедър съм
пя n;сБPЛH, пс скъпя п;сБPннm:, обсипвам го с по-
сврл-; || sl— Caigl- nichi mil Trinkgeld тя тинин: богат
Викнин
kärglich — cr wird kä-gilch bezahlt гой има малка,
пнщожпи, мнзерп; типтрги, nонут-Б- много малко,
колко—; ли не умре ог '.яд, колкото за залък хляб;
|| in Cä-gilch-m Vcrhältnls-cn iehen живея пр- Веап;,
оскъдни условия, всред белия, мизерии оВст-ионка;
|| Cä-gllch 6-1-^111. енрбо, лошо. мнзерпо осиетсп
kariert — ein Cuilcnles-Kield кро;оипр рокля; ф umg.
quai-cb nichi -o Caii-ei ег-пр си aоъпкин, бръщолевил,
плещил глупости, несъстоятелни, пeлог-тп- пещи; ||
kailniT CenCen мненд пeлог-тпо ■
Karnickel, da- umg. - - 11^01,1- wie Cie Karnickel
мпожит сс. пнотд- сс, плодовити си кито пн+омпн
зайчета; ф immer muß ich 3а- Karnickel mieten, Cas
Karnickel sein всс из съм вип;вп-дm, итн;зим е-повеи,
всс върху мене сс хвърля в-па-и, все из годбвр ли
;гг;вродм зи друг-те, ти оперя пешкира, та бъда из-
купиm:нп-m- жертва, та плащам счупените 'ръпи-i исс
у мене остави контрата; || wie wae denn das Karnickel
кой- -звърн- тая глупост, щуротия, кой беше умпидт,
кой+о -звърн- тая глупост; || das Karnickel bal un-
gt/ingei той ; виповПидг. той трпотпр; пикой не се
прнтпPБИ зи виновен. всеки '.ели ди си измн: ръцете,
па сс нтмъкп: ог от';БОрп;ст; разг. випоиеп ; рнпрп<
кн шн дmр, комщндтр, бнтндт. Изразът е берлински и
произхожда от една малка история, в която един обу¬
щарски чирак иска срещу заплащане да свидетелствува,
че не кучето се нахвърлило върху зайчето на една про¬
давачка, а зайчето
Karo, das — дгоВс, kleine Klios гонeмн, милкн ки-
рета; ф Karo -picken сБЪондм киро; ф umg. wir c-scn
Kalo eInTach. Karo Trocken ядем сухоежбини, сух хляб
(поради квадратната форма на войнишкия хляб)
Karpfen, den — Kaipftn in -'пеш T—lch linset/en зи-
0;Bдврм езеро e нарип;
Karpfenteich, dn- — d-i Uechi 'm Kä-plnnT-ict sein
кито щука межту наряпн съм, раздвижвам духовете,
впяедм ож-влепие
Karre, die, Karren, Cce — dl- Kiiet unC'ppnn обръ¬
щам колита; <$> ultc Kaiitn gerne kiae-ci егиои-: кол;
мпого скърцат, стронт: хора мпо';" мрънкат; ф umg.
die Kiiet in Cen Danck Oahiem зртртвим, закъсвам, зи-
-ън-м, зиории—м с колити и тресавището, зя6ртртнрм
'се; пускам копя и рекат;; || Cie Karie aus dem Dreck
ziiitii -cbleben измъквам, изваждам конртр ог то:<
сян-щето, битики, опоиндм риботи;' || die Kaeen Гм
Dreck 1leeci осгиндм колити а калта, тресавището,
тродтнрм я, оставям я па пооизнони ня съдб-ги; || Cie
Kiiet isi voik-tänC'g vei/aH-in. tat sich OestgeTahien р—¬
боти—; се трnъпр, тркут-, нс върни, попадии ' и задънена
ут-ир, се с запекли, върви рачещ:;, не мърда; || Ci—
Kairt läuOl -chiel оPB;гиги тръгни пркрнно, не върв-,
се обърква; || dit Ki-it Ianfen1as-tni -TeHinlasstn из-
;егиндм, разг. зирдзврм ор6;гргр, оставям я ли елeлБ-
своя естествен хот, па с-мо-ек; || wir können Cin Kaeen
nicbl 1m D-eck stecCtiiassei и: можем тики да нзос-
тиним колити. па. я оставим и би—аки, ли останнм коня
и рек—та, а— зарежем просто тика работата - пиполО-
а-пя; )| iin im Cie Kaire lubaen блъсвам сс а колата,
интомоВ-л- му; прен. изкарвам кирливите му р-зн ни
показ, ни пизира; кръстосвам плановете, рртнялдм
сметки;: му- || den wende ici gründlich an die Karrt
iabeen хубаво ще го наредя из пего. ще му mзврлд
кирливите р-зш па показ, ще му р-зе-ля из сметките;
|| nie kaii nliiunC am di— Karrt пикой нс може ди
каже пещо лош; за мепе, па ме обвини а нещо, ди
ми пипикости; ф ici eplii- lin voe meimen Kanici
впрягим го а к;.1лрги си, ти р-боти за монт: интереси;
|| ici lass— nich von Cen Kaieni -punn-n оставям се g;
м: Бnоeгпрm, па работя за чужди интереси; || in einem
Käirti /iehen въртим задружни риботи, заедпо опъ¬
вам: криша, теглим колити; || umier den Karrei kom¬
men попадам между кол:нргя, ст-н-м жертва ни слу-
тия, загивам
Karte, Cie — ein Spiel Karlen колоди. тест: кир+н за
-гря; || Käiinn spielei, umg. diescHen, kloppen игрия,
разг. пердаши к—ртн; р-змесн-м. сека, пивим карти;:;
|| eilt Kaile stiebt една карта с коз. цака; || clm— Kielt
aus-plcicm хвърлям, нзи'0PHPМ карта; ф die letzte Karl-
au-splelcn -зшриням последната си карта, послеапня
си коз; || mli aiicm Kaiiti spicl—m игрия c исички карти,
пе се спирам пред пищо, пе подбирам средства; || -cimc
Kaiiti auTd-cC-n, aul Ctn Ti-ch 1—g—n откривам картите
сш; || mit v-iCccCTen, oflnntn Kaiiti -plci-m н'рая със
скрити, открит; карти; върша псщо щайпо, открито;
|| lim in dit Ki-T-i -еШеп гледам картите му, падничам
а кир-ит: му; откривам скритите му прмeоeния, пла¬
нове, спитннт: му; || ich lass— nir nicht in dl- KarTti
gucknn не си -тпрврм спатиите, скритите пямерепня.
крия картите си,’ спитннт: си- || all—- lui eint Kaiit
seizen трля'рм исичко ня едпя к—рта; || auO dl— /il-che
Kail- -etzin тянргрм па по'р:нп; карта, сбърквим в
пр:cмдтрп;дгр си; || all— Kiei-i im 3er HunC behalTen
трцрзнрм, пържи исички картн, козов: а ръцете си; Ц
cs ist —iie vilahindiTe Karle тона c уговорени, пр'тр-
сепя, прeлБPоиm:нпо прпнреeпр, скроепа игри; || Са-
pißl in meine Kärtti гони е по у';пи—и ми, спорел
моите намерен-я, птрповe; ф aus KarTei wabe-agcn
предсказвам бъдещето по картн; || -'— ließ sieh vom iir
31— Kaiitn l—gen, dial. scilig—n тя я пикира ди й глсда
пя карти, па хвърли картите; || Kalten lcgcm гледам
ни карти; хвърлям, - редя пяе-япе; ф -—'ne Kante ab¬
geben п—нам визитната сш картичка; || die Karten wc-
chscin рятм:пдмe си визитни;: картички (при дуел);
© —'ne Kaiit lösen, iochcm. knipsen купувам си Вилет,
продупче-м го, щракам го; || bitic, ein— Kaiit mach
J-iä моля, етип билет за Йена; || dir Kanici voezeigen
покизиим Вилетн+е; || er wurde ohne Karl- angiTaoflen
сврпяхр го, уловиха го Вез В;ле+; ф lei li-s— —im— Karle
zuaücCItgcn поръчвам па ми зяпртяг Вилет- || die Kaiit
voizelg—n покизиим входния Вилет; || Kiaicn gibt е- in
dee Abeidklsec билети нм- пя аечерпат; каси; || die
Karten -ГпС vcegiif1cn, билети;: си продадени; ф Here
Oben, bllic die Kaaie келнер, моля листя зя яаспс; ||
wie ceetm nach 3-r Kart- ние ядсм и .; карт; ф Cis
дГБТ cs nue aul KarTei говя сс противи, получава само
с купони; || da- ШаБ— ici auO Kielt gekaulT купих го с
купон; ф iim ein— Karie aus Leipzig -cilcK—n пращам
му кирт-ч:- ;+ Лайпциг; ф ein— Straß— aul dne Kielt
suci—n търся улици по градския пляп; || clme Kaiit von
660 Kartei
Soliä und d-e Umgehung emfwea/im ирхвьрлдм карта ни
София и околпоеття
Kartfl, dit — eine Kartcl anlegem съставям картотека
Karte—haus, Cas — meint Pläne -Tüizi-i (fielen) 2^11-
men wie tim KaiTtnhau- nн-поБ:т: ми рухп—хи кито
картонени къщички
Kartoffel, die — Klrtö1ftln anbaucn, Haekin, au-bud-
diim трерждям, копая. наля к-ртори; || dir KaaToOOtIm
zerdrücken, 2i1qu-fech-n смачквам к-рториm:; || gc-
braTnnt, g-iösT-T- KarTöO1nIi печени, пържен; к-оmорн;
|| die KarTolfcli е1тке11еап. elniltTem зазимяним кир-
торнme; троявям ги зи зимиги; " di- dümmeT-i Piueam
taben die giößfen Käitol/tin хубавата ябълка сения—;
я яде; хчBииргр круши мечката я яде; пя '.уп—вия
късметът му р-Вотн- ф Сее bal aber eint KärTöfOtI тоя
пък ими пос кито :ротор, питладжип, помит; тоя пък
ими часовник като еонпmир; || 3u bist schon wleCen eine
Kurtol—I Гш Strumpf пак ти се ниждит петите, пик
-мин дупка ни чорапа; || all in Cie Karto/ii, raus aus
den KärTöO/eIn ведпъж тъй, веднъж mпятe, както ми
скимнс; хем +н се иск;, хем не ти стиски; хем сърби,
хем 6олн; играем си пя орехи, ни шикалки, па иди
мн-аойд; мн; апес пас. утре вас
Kuitoffclsuppc, die — jeden Tag KartöOft1euppt асскн
деп. иечпо все същото- ядсие, същата манджа. всс кир-
тор:пр супи, р-бя чорби, все същата помия, същня
буламач
Karton, den — umg. cr isf wic aus dem Kinton сякаш
е излязъл от кутия, от журнал
Karthothek, die — clnc Ka1ihöiHeC initgem съставям
картотека- || ihn 1m die KariЬöihtC einTiugni картоте¬
кирам го; || in der KäriЬbihnk iächsehii проверявам
и картотек—тр
Karussel, das — Kuaueecl fabeen возя се. въртя ,се ни
въртележка; ф umg. nlt ihm Klausei1 laheen наруга-
нам. нркиетодМi пяоятврм, няч:еням, писолвям го
зар-и-ти, смачквам му р-е;пPi свни—м му сирмиТе,
питъпквам му с-м-ри- || di— G-diik-i ТаШесп in iieem
Kopf Kaauesei (Kästner) мисннт: кръжат |бяепо) а гли¬
ната й като въртележка
Käse, 3er — umg. d-i Kä-e ist noch nlcbt duech си¬
ренето още пс ; узодно, нс ; бтрси.;; || h—lm Kä-e
ämlungen стигаме до с-репето (па обет), лоньощнрм:
обета; «ф* Käs— -chli—Bt den Mägen със сирене се за¬
вършва оВедът; ф umg. das i-t Coch alle- Käse исичко
-овр ; глупост. призни риботи, ся празни брътвеж;.
рВещапня, мнж; ли те лижем. призна Мира -ъп-п
Bu.a; || so —in Käse им; че глупост, щуротия; || alles
ändert isf Käst digegen и сравнение : тоеи всичко ару';
е прртпр р-Вота, прязпи брътвежи, пссср-озп- при¬
казки. губен; ня иреме; || aede. ea/äble doch keinen Käse
я и: 'онори глупости, ст;'- си ризпоиндл, ризкртнит
глупост;, стига си тръпки. нрелш-пекипел;; || von al-
кеш Käse ieden, nur nie von dcm, was wlchflg l-l говорим
зя щяло и нещяло, зи какво .и пе. само за тови пе.
което ; пий-аяжно- || Käse lachtm върша, правя тну<
пости. трп;мявям сс с пр—зин пещи; произвеждам не¬
качествени, негодпи стока, боклук; || nact doci nicht
-okch—n Käse пе говор; глупост;, поeетрп- с глуп;е<
ти;:, брътвежи;:, лрънкрннинт: си; еmн'- ст трънки.,
плещил ирeни<п;кmпeли; || Са- Г-f dir ganze Käse гоня
; исичко, иялргр работи, всичкият Воклук; || Cis gehl
Cicb limem Käse an тон; и: ; твоя р-боти, пе те треятPi
пе се отпися за теб;; гледай си оPB;гргр; ф in 31—
Käse fliegen ти'рзврм лоно, случи; мн се беля. не¬
щастие; пиержпрм се. пакнсвим се. пргопдвим сс- || da
hab-n wir 3—n Käse ето ти беля, те тн, булка, Спа¬
совден; Бипирхмe я, вт-ерсмe я сс'—, хубаво се пир:-
пихме. питопнхме,' се прерпихм: па пичи яйца; ф пе
ist nur drei Käse Hoch (kaun Drn1Ca-tЬöch) гой ; псая
чоиек, цяло джудже, дребосъче, р-етъ:, палечко, по-
пуле; ф -ГсШ (Akk.) über |tdei Käse auTiegen ядосвам
се за всяка лр:6;ннд, за щяло ш зи нещя.;, зи гоя,
пего дух;, дето клати горита
Käseblatt, Cis — Са- -Tiid. in jeCtm KäscblatT тона
го -мише, беше нрп:т-трно във всеки вeетп-кррек-
пиоирл, във всяко nр;Бипиирнно вeетиичe
käse— — die Milch käst млякото се съсирва- ф umg.
käs nlcit -o стиг; си плещил, дрънкал глупости, вре-
ли-пекипели
käsig — dl— Milet wlad 1m Mägen käsig млякото сс
превръща а ет;миси пя казенп; || er sicht kä-ig aus. bat
clnc Cä-lge Gee1chTsfuaБe той -ма жълт. болнян, не¬
здрав цвят па нии:го, изглежда Волпив; блед ; в .н-
цето като платно. смин
Kaskade, dl— — 3nr R—g—n kam im Kä-CaCei дъжд сс
лееше ни поmоиm; || са ließ eine Ki-CiCe von Scilmpf-
wörTtrn, Flüchen los той изсипи цял поток от ругатни,
печвпи, проклятия
Kasper — Cu bis. ein iiebTigne Ki-ptr истински nu-
лдтОi гнупто сш
Kassandraruf, der eimim Ka--and1U1sf usseTößen
нзоитрм зловещи пророкуваи-я, предвещипня, прел-
вещиним нещастия , (като Касандра. дъщерята на
Приам), и; конто пикой не обръща впим—пне
Kaseäf1ön, dl— — СГе Kl--aTiöi des UnTelis zugunsTen
C—s AngeklagTen b-aiiTiig-n поливам молби зи отме¬
няне па поисълр-р и ползи па обвиняемия
Kis-r, die — Cie Küsst au-iaubci ;'ои6врм :-е-m-;
|| GnkC au- 3er Ki--n ntHmen вземам пари от к-сита;
|| iinen Giill in dl— Kasee tun посягам пя пирит: в
касят;; || umg. in d-e Kasse t-er-cbf Eibe а касата -ми
отлнв, пями пикикв; постъпления; || umg. nli dtr Ku-se
ds1cЬbrenitn офейкаим. ;збд'врм : к-сита. трл;'рм
парите ог крерг-; || die Ka-sen -ГпС gtfüilf кре-me ся
пьннн, -ми гондм сбор; || meint Kisst 1-Т 1—ta джобът
ми ; празен, пямим п—рн, призна м; е кес-я—а; || ein
Tb-äTnr-lück inlngi volle, Iceee Kassen пиесата лопред
пълеп сбор, пълп; касите пи театъри, билетите остр-
вит пепроляаепи, пиесата ; пънпр загуба за теитъри;
ф hei Kuesc -ein имим пир;; lei hin -сНкесЬт, gut h—1
Ku— пямим пари, з.е съм с пар-ае; имям пир-, риз-
поли'—м с пири; || Cas eelßt (faiBi) —in 6öee- Loch in die
Ka-sc -оня ще струна мпо'; пир-, ще се огризи мпого
па кесията, средств-ти мн, ще обърка сметките ми,
ще иикърин много фйпяие--гe ми; || дпТепппТп Kas-em
baiti -м-м: отлели; каси, отпелпо счетоводство;
ф Ka--c mieten проверявам касити, сбора, постъп-
нeпндтр; И volle Kissen machin -мим пълси сВор, при-
бирим голем; п:тян6н; || um Käsee biTTem монд ди се'
отчетат, да платят; || Cie Wären nue gcgin Ka--e lie/tin
л;етрндм сток; симо срещу зрпнищрпe в брой; ф i'TTe
an der Klsee /ahitm моля платете пя киергр, ня гишето-
|| mit 3-m KassnnzefTil zun Kusse gchrn отивам : :a-
сон-ти бележки па крсата; || im, an 3-е Ka--e aus/ahlin
nтищрм а креитр, ня кяе-m-; ф ici -i-ike mich an der
Kas-e nach Kaiini Tür dit Opee in п-режт-м се ня
опашка прет кис—га ня опер-ги зи билети; || 31- Karitn
in Ccr Kueee lihoi-i вземам зипизепнт: билет; от
к—ср+и; ф viel Geld шТ 3er Kae-e taben имим много
пир- в спестовна-- каси; || Cas Geld auO die Kasse irln-
g—m отиним ли епеса пирит: и спестовната крер; || zur
Katze 661
Käs-e gthem отивам а спестови-та каси; || In eimta Kasse
(Cer gtgen-eitigen Hilfe. dee KaankenCissn) -cin члеп
съм, членувам въи взаимоспомагателната. Волничнити
К-Си; || Са- geht uul Ka-se товя с зи сметки ия к-е-тя,
гя ще го пнр•гн
Kassel — ai nach Kissel поемай пътя; хайде, друм;
прав т; път, бърз +и коп; обирай сш крушите оттук
ш ди пс те в-жт-т поис; очите ми; омитай се оттук;
мпо'; ти заран: и поиече а— те нями; Касел е бил
сборен пункт за хесенските наемници, продавани от
Фридрих ll през XVlll век на Англия за Североаме¬
риканската война. Изразът се употребява и шеговито
при раздяла или отпътуване: много ти здраве, добър
ти път
Kassensturz, 3еа — KaseeneTu12 macien проверявам
прннчпостщр ни пирн+е сш, колко пари нм—м. и кесията,
и каси--
kassiere— — Cis FaHrgeld, die MIfgiiedsbelTaägi Cis-
-ierem прибирам, нпкисирим пъ+пит; пари, такса за
пътуване, членски;; вноски; || umg. heule wind Sfnom
kussieaf пиес щс дойд: -икис-щорът за електричество-
го; ф umg. spott, etwas Ki-sitaem присвоявам сш. за-
л-гям пещо; || linen miBhiliigemd—n Blick dtr Hau-Triu
kassieeem срещам неодобрителния поглед пя доми:;-
пята; || die Minm-chifT mußin eim Cilites Tor Ca-siiaem
отборът трябваше ga отбележи грстия гол ни про-
тнаинкя; ф umg. den enTftoHenem SoldaTcn. den ТаШпеп-
Tüchiigtn Offizier Clesieaem хе-щим, залавям избягрлид
войник; разжалвам aсз:ргирялид о®ииcр; ф ein Urteil,
ein Viaspeeciim. Banknoten Ci--1eatm кастрим, отменям
присъдя; ;тm:глдм обещанието сй- изваждам б-икиоти
;+ оВрищени:
Kastanie, dl— — Ki-Tanl-n lösten пека кестени; ф für
iin die KasTiiien aus dem 1-uee Holen изваждам яз
вместо нсго кестените от огъня- служа му зя миши;
|| еа w—lB. wie nun die Kä-Tanl-n au- den HelBen Asch—
nimmt гой зпие, как сс вадят кестените, кяк ли извити
кестените от пепелта (с чужди ръцс); || -icb (£>.) von
undcnen die Ki-Tinl-n aus dem Feuee holen lis-rn из¬
ползувам аруги за мини. оставям ги +: да видят кес¬
тените , от жарта
Kaste—, der — den Bniel in 3cm KaeTei -te:C—m, wce/cm
пускам писмото а пощенскат; кутия; || einen Paief zun
Kasfen heimgtn ог-иим ди пусии писмо и пощенската
кутия; ф umg. -а tat cincn Käettn voll ' G-I3 той има
цял сандък пари; ф Са- 4^- isf —im richtiger Ki-ten
къщата ; истински зандан, затвор; || dtr Omnibus wir
eim ilitr Kä-Ten омиибчсът беше една стири --ритайки,
разхлопана бр-тkя; || umg. Cen Ki-Ten ansTclien. ai¬
stellen пускам, зитвирям рид-о-п-ра-а; || Cis Klivlee
l-l —in ilita Ka-ien пияно;; e р-тaръи:рпя, разхлопани
гари+айка; © er hil cincn Monat Kleten i—KoMinn той
получи етип месец арест, карцер; || in dcn Kaefei Com-
nem попитам и затвора, окощарвит мс; ф den Bill in
dem Ka-ien knallen стрелям : топката иъи воитятр; ||
ihn dcn Ka-Ttn vollbauen вкарвам му много голове;
© Cis l-l aier ein Kaetni ами чс бъчва, Вуре (за дебела
жена); ф er hal nicit all— auf d—m Ki-ten той п: — c
всичкия си, иещо му мърда, липсва, откача иeптррлп;,
мърда му едната чивия, хлопа му едпити дъска; || den
hat was uuf dem Ka-Ten ссче му пипето, имя мозък а
'лаиати си. глявргр му ссче ш пиляно. и ирляепо; пс
пис: трева; || еа bul wenig, дае nichts, ilcii vl—l aul dcn
Kasien -ми малко мозък в 'лавата сш, малко е тъп,
'лупяа- прязпи му е главата, пяма мозък а 'л—иити
сш- има мозък колкото врабче, умът му ; и коркртр;
ф zwei Kä-Tnn Bier две кисш б-ри; ф 3-е Ku-Ttn Noah
Ноевият ковчег; ф die G-ige aus dem Kisten ncimcn
-зе-жАРм цигулката ог кутията
Katastrophe, die — die Kala-lrophe TondiaTn мсШасае
Tödeeöpfea кат-строфата взе миого жертви; || efwas
löst eine Käia-taöphe aus. bcscHwört eime KaTl-iaöpht
HtiiuO, vinuesicif eime Klil-laöpHe пещо прсдизвикаи
кргяегооря. стаи- пр-чипя зя кат-строфа; || Cas Lind
im line Kaia-t-opä- -Tün/cm тляси-м егряпяги към ка¬
тастрофа, гибел; || er 1-1 6—1 einen Kali-iaopHe nif dem
Lcicm Cavongekommcn той зя'иия при едпя катастро¬
фа, саипа жертва ни катастрофа; || clme KaTa-tröphe
baich üi-r di— FüMllic hinein готдмо нсщас-ше сполетя
семейството ■
Kategorie, die — cs gehört nichf im dl—se, zu diisee
KäTtgörit тови пс спати, пс принадлежи към тия ки-
гe'ориДi тоя разред, рятacн; ф dis ist ein— ie-omdeai
Kategorie vom Mensch той е особени категория човск,
разг. е особен чешит, В-мВ-шк- човск
Kater, dtr — dee GisfieTtitt Kiltr котаракът : чизми;
|| veeiiiht wi— cin Kuici нлюбеп ка+о котарак; || beide
sind vom Reg—n In die Гaluft geallin und wic Cs1:HnäBln
Kaiei nict Hause gcKommem и термита попрппрся от
трън та ия , глог и сс върнаха кято мокри кокошки.
мишки а къщи; ф clmcm fülcifealichen Katta Haben
имим страшно 'нриоболиe (след пиене), всичко' ме
боли, махмурлия съм; || ein möaliiecЬia Kilti übCYcaM
ihn съвестт; започни др го измъчва, трmтe
Kateridee, die — dis ist ja ein— folic KäTiridce тоиа
c смяспягPi съвсем шинтини идся
KuIbarIne, Kath(c)rine — dir scim—ll— Kaihilne haben
имам тmяоия, дрисъ:. Прикриваща деформация на гр.
CaThaiia прочистване
katholisch — -'— ist klThoIieeHin Glaubens гя с ка¬
толички. изповядва католическата вяра. религия; ф
umg. ClfhoiiecH -cin, Cahtretdtm с+ринен човск, особняк
съм- разг. голяма екицр, зодия, голям чеши; съм, бам¬
башка чоиск съм; яаосап съм, пс съм ия ссВ; сш ог
яа; говоря непонятни. объркани пещи, сим; яз си р—з-
Вирим товя. което говоря; || cs 1-f, um ClThöIisei zu
wnedcn- просто чоиек ли побеснее. ди сс чути ш мие,
да сс отчае, да изгуби вярата си. уми си; || 3а grät'-
nicit ClfhoiiecЬ zu -им став-т стринин, нечестиви, не¬
чисти работи, дяволът има пръст там
KuIIub, den — ein Kleid aus Katlun В-смяна рокля;
© diese Nacht Kriegen wie ЕиИт тия нощ ще пш
обстрелващ, пердашат, щс има усилени артилерийски
стрелби; || Katlun knieg—m, bczieHCn обстрелват мс; пи-
пераинвит, н—тупв—т, пачеси;; ме заривата; калиИ-
дисвяг ме, пиширват мс; ям калий. пердах; || ihm Kat¬
Tun geh—n пачесвям, нишарнам, кил-йтисаям го, чета
му конско еаипгелие, показвам му откъде изгряна
снъпцemо
katzbuckeln umg. — -1— hal von iim geCifziucKeif гя
му се подмизвиш:, докирв—ше, умтлквяше, слагаше
правеше ме—ини пред пето, държеше сс мпого сер-
вилио, раболепно, чгоaниио, слагаше му се по гръВ
т по корем, лижене-мажеше пред него
Katze, di— — ein— efaeuninde Kitz- скитаща котка;
|| dl— Kitze schnurrt. liiut, licht einem Buckel котката
мърка, преде, мяука, приин ким;лка;"<$> wenn die Kafze
weg (/örl) '-Т, Тап/сп die Mäust auf dem Tisch — wenn
die Katz- aus dem Haus ist, simC dl— Mäuse McisTia ням;
котката, игрият мишките- <J> h—1 Nichi -imd alle KiT/cn
geau нощем всшчкш котки си снаш; ф was nun -paef
von MunC. faceecm Kulz und HunC кякиото си спсстин
662 Katze
ог чстрmЯi изяждат го котки и кучета; -ф- die Kitze läßt
dis Mausen nicii вълкът козината сн мепн, пряиъг си
и; мени; котката симо когато спи, пе лоен мишки;
<ф> gebrühte Külz— -cieuf aueh kille- Wae-ea — gesoTfcnc
Katze -cieuf den CocHcndcn Kassel парен кана духи;
попарен петел. попарено кучс от дъжд бяга. сс Вот;
п-репи ирипи от шубрак се Вои- който сс е изгорил
с триеници, той духа ш пя киселото мляко; който се
е пир;. от тикви. той ш пя плета ги духа; когото с
хапала змия, гой се Вои ш ог гущер; «ф> Бд-с Kaizen,
die vorn leckem. hintci kaaiztn опасни ся котките, които
отпред: ти лижат-мижат, и зил гърби ти гроб тн ко¬
паят- - wo di— glitt- POotc nicit Hit/f, Cu braucht die
Kaize ihre Krillen 'дето нс помага кил-фината .и-
пичкя. коткат; употребява поктит: си; <ф> dl— Vögcl,
die zu laüh singen, bolt die Katze птичките. конто рано
напускат гнездото. ги изяжда котката; <ф> wir die Kat¬
ze. so da- Kätzcien киквято мийкити. тикови m аетето;
крушката пс пата по-aянeтe от дъриото- какняг; ко¬
зата, таквоз ш ярето; кикиято ко+ки—а, щ—киоз ш котето;
ф -'— isf Tii-ch wie eime Katze. spickf mit ГНш dl— Kai/t
mil dcr Mau- рaлшивр, кои-рпа е като котки; играе
сш с иего кит; коткити с мишката; || die heidim i-bem
zusiMMim, miteimaiCer, sieben sieb wl— Hund und Kaize
— -Ic vertragen sich wie Hund unC Katze живеят. mo-
гяждат сс като куче и котки; || wlc die Kitz.- um den
helBcm Вг—i he1umechle1chen обикалям ки—о котки;;
около , горещото. покритото мляко; опипвам предпаз-
.№;, соит-оим потв-тр; || wie —ine nasse Katz- abzlcbcn
връщам сс кит; мокри кокошки- У die Kaize Гш Sack
kaulcn" купувам пещо елeneшк-тя, без ли го видя- ||
31— Katzen aus dem Sack -cilüpfem li-s—m -зплюи-м
камъчето. изтръгвам, издивям тайпа; || das- trägt dl—
Kitz- auf den (im) Schwanz fori (weg) тови е съвсем
малко, е съвсем нищичко. пищожио, мож; тя сс по¬
бере пя иглеп връх-1| dis licht 3er Katzn keinem BucK—I
от гои; пями ли n;егррaя р-6;гргя, —овя пс с болка
за ум-рачка, пе е толкова тригичпо; няма да направи
на котката гърбица; || düs 1-t lün dl- Kai/ говя е па-
празен труд, тоиа с труд за гоя, дето пуха. тр'чб:пя
работя; j| der Katz s—ln загубен съм- || die Kii/t läu/t
'Нм den Rücken blnaul тръпки па ужас го побиват,
полазва; по гърба му- || mle ist cinc Kitz- üi—r dcm
Wcg giiiufem мина ми котка път- || na lälif Гммса aul
di— Fößc wlc di— Kitz- гой пикоги ие пада па гърби
си. всякога пада като котката пя крикити сш; || C-r
Kaize dem SciMee abkauftn нтль'вят, измамни—. оскуб-
вит ме; оставам излъган пр- сделки, сключвам пс-
изгодна сделка (дават ми салото на котката); || wo
dl— Külzti unC Eulen elnandti gute Nicbl -agcm разг.
тим, където се пърцат зайците. някъде по дяволите,
поври'я, грубо пя Мяйпати си, и джендема, дето гърми,
ио пс вали; || C-r Kaizt dl— Sclekic amääigtn, uniämgen
окичвам звънчето пя ко+кити. виж anhängen; У es hignit
Kaizen ии.- пороен дъжд- У die Kat/c hili-i (iu-HiIttn)
lüs-cm принуден съм ди мълчи, ди попеся -зпитипи:-
го, ти се помиря с положението- от пем—й-къде щс
тодбир ли мълча; || ieb Habt |—i/l aiC-rt Kaiztm zu
hünstcn (KäMMen) сеги -м-м друга р-боти, да върна
друго. ссги малко ме тяп-мявPi интересува товя; || er
bul 'мпее -iebenundntunllg Kaiz—n zu iür-ttn той има
виняг; а— върши триста ш петдесет работи; У ich scil—i-
ehc mich weg wie die Kaize von Taubenschlag измъквам
се тихомълком, тихичко, по чорапи, кито котки ог
'ълъбарпик. като лисици от кокошарник; || sieht doch
die Kai/ dcn Kaisen an 'ледапето пс е забранено (и
котката може да гледа кайзера)
Katze-Mick, dcn — eim—m KaizenhilcK hiben нм—м ко¬
тешки очш, глепим кито котка, котарак, имам фалшив,
коварен поглед
Katzenbuckel, den — limcn Kitzenhuekel macien пре¬
вивам раболепно гръбнак, кланям се лк>бoч'оапшчe<
ски. подмазнам се. подмилквим се
Katzendreck, der — z—in Mark sind K—ln KiTzendiecK
аесет марки и; са пищо, пс са зя изхвърляне, ся цяло
състояние
Katzenflicken, Cus — es geil wlc da- KaTzcnfliekcn
върви бързо, като пинизино, кит; курдисапо, кит; по
води. кито по чисоапи:
kaIzc—frcüпdlich — CäiztnfitunClich s—in лицемерно,
котешки любезен съм. отпреа л-жи-мажа. а зил гърбя
гроб копая. а о-з-д дращя
Katzenjammer, dcn — eim—n KäTzcijaim-r. tinen no-
iiiischnm KaT/tmjiMmtr iaitm махмурлия съм (тур.
махмурлук, главоболие след пиянство, отрезвяване
след прекомерна радост): изпитвам морално недовол¬
ство от сеВе сш. им-м морили; утршзeпнд
Katze—ko—zert, Cu- — 5. Katzenmusik
Katzc—kopf, С-е — mli KäTzenKöpltn gepflastert члmц-
: калдъръм, c кимспия пистилки; ф dial. 'Нм einem
KaT/eiCöpf g—htn ирПвям го по '.pb-tp, гиквятя; ||
einim KaTzeiCöpf kriegtn ияпрод;еирг м: по гл—вр—а
Katzenmusik, die — iim eime Kaizeniu-'K heingen
устройвам му котешки . концерТ под прозорците, ваи-
'ям ужасна иряня. страшна какофония
Katzenpfote, di— — lei brw—ge Mici auf KlT/enp/öiem
дв-жа се. стъпвам тихо кято котки, кято по чорапи
Katzensprung, dcn — zu uns isf ja nue ein Katzensprung
до нас е сам; едни крачка, пи: живеем сам; ии еапя
крачки, педя от тук; || sic wohn. cincn Kaiz-n-pnuig
vom äl-a eni/ermT гя живее съисем близо, ия едни крач¬
ка. ия еапя педя ог тук
^1x6—1»^, den — umg. scherzh. am Klizenilschchen
sit/cm, 1--—! ям ни отаелпи масичка (за деца); енр'рm
мн отделно кято ия заварено дете
Katzenwäsche, die — umg. scherzh. clme Kaf/eiwäsebe
lachen измивам л-и:го си отгоре-отгоре, плисвим си
лицето с една шепи води, колкото дя се каже, че съм
сс умил
Kauderwelsch, 3is — eim Übic- Kiu3iiweiseb speccicn
говоря пя пеиъзможпо развален, завален език. ни ня¬
какъв иeпопдmeп жаргон, ия някаква иeпопдmия сме-
сшия- || s—im— Spaacit wir —in 1112181-1 ein drolliges Kau-
deawiieci езикът му Веше пд:-къв пепопятеп жаргон,
смешни смесици ог думи
kaucn — die Nahrung Cautn дъвча хрипата; <ф> gut
gekaut ist halb verdaut доброто дъачепе е половин ри-
бота зи стомяся; - was nan nicli Ciui, wird nicii
veidiui каквото пс дъвчеш, пе сс- смнля- сухи гищи
риба пс яаат; ф dcm Wein Kauen опити—м глътки по
глътка виното; ф in Cen Nägeln. in С—п 11igcrn. im
Ctn Llppcm kauen — die Nägel, di— Fingen, di— Lippen
kauen гризя си поктите, пръсти;;. хапя си устните.
устната; || die Wöeiti die Silb—m kiutn — преживям.
предъиквам, премлясквям думите, сричките- покит;
кажа пещо, сс съмва- || die Wörit zwischen dcn Zähnen
kauen цсая думите през зъбит; си; локито кажи нещо.
сс съмая; ф an einen Aufgabe, an einem Problem kauen
блъскам си '.pb-tp над затича, проблем; срещам го¬
леми трудности прн разреш-напето ия зяпятЯi про-
Влем- || an diesem V-nlu-i wind cr noch lange zu Kauen
haben тая загуба ще му държи дълго влаги, пями така
лесно да прежали тия загуба, а— се примири тика лeе<
ио с пся; || Cu Hasi in dtr Anbei. genug zu kauen дълго
ще сн Влъскиш 'нинр-р с тая риботи. разг. досги зор
ще видиш с пся; ф 'Ьш etwas ins Maul Kautn тиним
му псщо сдъвкано, в сдъвкин ина, паго+ово; ф hoch
kauen едва дъвча, ям пастла, преживям
kauern — sieb (Akk.) hinicn den Busch, in die Ecke.
шТ di— Eide. kauern приклякиам, клякам зид храста,
сгушвям сс в ъгъла, еБ-вям се ия земя+я; ф auf d—м
Bodcm, im Ctn Ecke Kuucan приклякиам. клеча ия зс-
мята, а ъгъла
Kauf, den — einem Kauf Tätigen, ab-cHli—B—m извър¬
швам покупка, сключвам сделки; || —'m Kauf zur, шТ
Probe, mich Paohe купувам псщо за проВя, слет кято
съм го изпробвал, по ;Bрятeи, по мостри; || efwas zun
Kuul anhicfcn предлага нещо за пролян; «ф» Augen auf!
Kaul i-f Kuuf — bei jcdcm Käuf HciBt’- 31— Augen aul
отваряй сш' очите добре. когато купуваш- ф —fwa- mit
Im Kauf тсНмсп Müssen пршпчaeп съм да се примиря
покрий едното с другото (с по-ношоmо, по-неизгод¬
ното)- по неволя, по необходимост, от немий-къдс-
приемям заради едиото ш другото- който иска ди яд;
кокошки, ще тъпчс по коршшптци; който се грс; ия
огъня. щс му търпи пушека; ф lelcHlem Kaufs с леко
сърце, с лека ръка, току-тъй; || gufen keicHlcm, hilligem,
woHlfcilcn Kaufs davonKommin отървавам се леко, ee-
тино, с малко
kaufen — Cis Hab— ieb bci 'Hm, vom ГНш, Гш SeIb-tb—<
dlciung-ladcm geCau/f купих го прн нсго, от иего, в
мигизнир зя срмоBелужвриe; || icb hab— das Kleid für
(um) zwanzig Mank gekauft роклята купих зи авиаесет
марки; || das habe Ieh billig. umg. für billiges G—ld. spott¬
billig. für —in SpoTTi-id geCiufi купих го евтино, зя
малко пяри, просто без пари. п-ром ни безцсптци, ия
смешно писка цспи; || das iahe Icb ieuea. umg. Oüa icunes,
gut—- Geld, um viel G—ld дсСш/Т купих го скъпо, скъпо
и прескъпо, дадох луди. «решии пари зя пего, баща
си и мийкя си, вол ш коп; || ' dis Hab— icb preiswert,
vortcllia/f. zum üblicien, noenalcn, regulären, Ш-еиБдс-
s-t/t—m Paeis gckiuli купих го мпого износно, изгодно,
пя сметки, пя обикновена (продажна), нормална, ре¬
довия. прмрн:ир иcия; , || Cas habe iei zu —im—ш, lüe einen
äoi-n. ilcdalgcm Piels gekauft купих го ия висока. писка
цспи; || etwas zu rinrm Vbа/ug-pe—is Kaufen купувам
псщо ни специални, мпого износни. изгоппя цепя; ||
etwas auf Abzahlung, in Ritt-n. umg. aul Stottern. lui
Kaedif kaufen купувам псщо ия изплащане. ия ипоски,
ия кредит- || —iwa- gcgcm bar, gcgcm Bezugs-cbcm kauf—i
купувам пещо срещу заплащан; а Врой, срсщу, с ку¬
пон; || aus easfee. zweiter UanC Kauft! купувам ог първа,
втори ръка- || nif GeschicK kaufen умея ти купувам;
|| etwa- 'm Kleinen, gioBem kaufen купувам нсщо ии
дребно, ни епро; || 311-1 Ware wird vi—l gekauft тая
стока сс търси. купуаи миого; «ф wir nan’- kauli, so
hat nii’- както си го купил, таки щс го носиш; диал.
пепи сс, ие пспи, кс го адсш; «ф* wen kauft, was nr nichi
nötig hal. bc-fieilf sich --кЬ-Г който купува каквото му
нс трябва, продяар каквото му прй<грдбвя; «ф w—n iim
kennt, Cau/t lim nicif кой+о го познава, бяга три дни
далеч ог псго; пс е цает; зи мирисаие; о зслен бор да
се хаипс, ш гой щс изсъхне; и птиците го пс щат а
гората; където хопи и зло по нсго иърии; с такъв чоиек
алъш-вериш да няман- а морето а— го хвърлиш, и
морето ще го изхвърли; ия зм-дгр а устати ди плюе,
щс я отрови; ф eln—n ВеамТ—т, SiimM—n kaufen поп-
купвам чиповиик, купувам гласои;; || Са- Ша-Т Cu woil
gekauft, als Kiince 'm LaCem wie сигурно си го купил,
когато с нямало никого и мягязнпи, сигурно си го
Kavaliersdelikt 663
зиттгп—л. свил. откррaпрн; || du wiasi 3i- einen Aicn
Kaufen щс направиш гливищи, ще сс напнен; || -а isf
gekauft подкупен, купен, пропил сс с- || umg. den kaufe
ieh мГ1, dtr -oll was eilebtm — d—n will ich Mir mal
gründlich kaufen ще му дим из пя сс разбере, ще го
пиуча яз него, ще сш поприказвам насаме из с пего,
ще го сгрея зтринати, ще му кажи из пя пего откъде
изгрява слънцето, колко прав; па десет полонният;,
ще ииди бял вълк по пладне; || dafür kann ici mia
iichis CiuTen гони за нищо и: може та м; послужи,
нямам ползи, разг. файда ог това, пс м: топли, грес
това; можеш пи си го задържиш; || was iei mir Ca/ür
kaufe мпого ми c потрябвало тоая, за какао мн с тон;,
ие съм прнритил, пе рртмигим за тона; можеш да сш
го задържиш, запазиш
käuflich — eiwas käuflich an sici iaingcn, eaweibtn.
ti-l—hen купуи—м, закупиим пещо; ф käufliche Li—hr
продажна любов; || Käufliche Diamem, Mädchen прости¬
тутки, продажни мом-чети; || —in— Käufliche Pae--e про-
лижни преси
Kaufmann, Cen — еа isi gelernter Kaufiäii той c кир-
лнрнцнряи търговец; -ф- j-Зее Kau/nann lobt seine
Ware всски сш сиялш стока—;; всеки мечкар своята
мечка хиили; всяка циганка своите вретени |оeшe;я)
хвали; всеки сш сБили булчето, краставото мягяре;
<ф> Сее Kaufmann hal 1m 3-n ganzen W—lf die-cihe Religion
(Heine) по целия Свят търговците имат сана ш същи
религия (пирите)
Kaution, die — Kaution -1-11111 Himf—aleg—n. leistem
представям, депозирам, анисям, тиним парични га-
ранц-я; || ihn gcgcm Kaution Tiiibekommem освобож-
дивим го срсщу гирипция; внасям 'яряпцня ш го осво¬
бождавам от зитиори- || ihm gegen eime Kaution vom
10 000 Mark au- den Hall emlli-sem, aul irciem Fuß eef<
zen, Ta—11i--—n пускам го ия свобода, освобождавам го
ог арсста, срещу грррииня от 10 000 марки
Kauz, Cer — den uniiliveaKünCemdi Sciaci de- Kauzes
зловещият, злокоВпият крясък, писък па соната, уло-
вшцита; || Cas Käuzchen ruft, -сНа—ГТ совата, члоamцрmр
крещи; ф -а ist —in KoMlscHer, nä1гiecHia, -chnuenlgei.
3-oIIlg—i, öa1ginellta Kauz -ой е с-рапен, чудноват, тур-
бимВишка чоиек, чешит. особняк. чудак, оригинал,
ст-р- зодия, скица, особсп екземпляр- ф dial. ici -Т-ске
nie den- Kauz зивиним плитка;; си ни кок
kauzig — nr i-t eim Kiu/Igee M—n-ci, s. Kauz; || te tat
—in—m Kauzigem Hunoa той има е;ряпcп, особен хумор;
|| sieb (Akk.) Kauzig ben—imtn пържи се чудато, осо¬
бено, страни;
Kavalier, 3er — scherzh. ее i-l ein Kavalier vom Sebcilcl
hl- zur Solle той е кавалер от 'HPБPTP до пети;;, сто¬
процентов кавалер, кавалер ш половини; || еа Ist ein
vöIIemd—Tee, flotien Kavalier той c съвършен, изискап,
изтънчен кавалер, аържн се. нос; се кит; съвършен
кавалер- || Cen Kavalier ep1clim игряя оондги ни кава¬
лер, пр:лс-рвдм сс за голям кавалер; || 3u 61-Т nie ja
clm i-tt-r Kavailei чудесен. хубав кавалер си бил, ху¬
бав; стокичка си мн ти, и тоеи м; тHtбито к-Бин:р
Kavaliersdelikt, 3as — -сте Tat ai- Kivaliti-deiiCi
behamdeln оятгн:жaям постъпката му. провинението
му пс кя+о закононарушение, и; като потъпкване па
зикони, гледам пя нся пе като пя престъпление, ие
като пя псщо, което уронва честта, а като ни липси
ни кавалерство, кат; ни недостатъчни прояви пя ка¬
валерство; отп—сям сс към иего, като чс лн пс се к—сае
664 Kaviar
за прсстъплеи-е, а зя нарушение па кавилерскня дълг,
зи пещо съвсем безобидно
Kiviae, Сее — russischen Kiviae чср хийвер; ф dis
ist Kavläi fürs (Tür du-) Volk (Shakespeare), füi ihn тон;
е хайвер зи парола, c много mтmъич;по дa;иe, голям
деликатес, разкош, лукс зи народи; мпо'о тн разбира
Трънчо ог чер хайвер
Reber, C-r — 3u ha-i wohl —inen K-ber мий че ти
хлопа едпата лъска, сигурно +н се е рязиинтила чш-
вията
Kebse, die — cimc Frau zu sein—a K-b-e Machen па-
правим жепя своя любовница, държанки, м:-оeер, на-
ложинця
keck — -'— Trug ein Keckts HÜtchnn. hui ein kecke-
Sfuip/iäechen гя носеше кокетни. елег—н+пи, шикозни
нрnчmиP, имане дръзко, предапникателпо вирпато
носле; || clnc kecke Frage дързък, иясрн:п, разг. ии-
сркрИi смел въпрос; || in K-сСем Ton antworten от';-
вродм дръзко, пр:aитвнкят:нпо; || wniCe nlcit noch
keckcr свивай си езика. чстя;р, дръж сметки зи думите,
аърж-Пе-о сш- дръж се nрил-тпо; || ГНм -еше Meinung
Keck im- Gesicii -igen казвам му смело. открито мие-
нието сн и очи;;; право. куме, ти а очи;;; || sag es
Keck heraus кяж; го смело, пе се еторсувяй, бой, из¬
плюй камъчето; || etwa- keck, nii kecke- Siinn leugnen
отричам иещо дръзко, пр'.;, B:террмио, имам тчп:то,
пахилствощо, безочието, а:б:н;отиe-Оi льозос-;и, пи-
'лостта ли отричам иещо; - allzu Keck liegi bild Гм
DaecC който се много пери, в калта ще се намери;
кой+о хвърчи високо, ниско пити; ще го чукпе 'орпнд-
праг, ти ще погледне толиидm; юпик приет, юни: тег¬
ли; ф ein KecKci Bunscin емeнчргя, юнич-'a, дързък,
сърцат, смел, аоВлестеи, неустрашим, куражлия- мо¬
мък; || —ine K-ckc Tal дръзновена, смела, доблести;
постъпки; <ф> Klein und keck -lößt den Großen 1m dem
Dreck и малкото камъче прски—ури колата; опиперепо
хлапе ия баща си пятанни; ф CeeC toll dl- Peaui w—g
смелост 'рит превземи; светът с ия смелия; смелча-
гата ще грабне булката; ф CccK alsech1e1ini крача
Водро, пъргаво
Kegel, dtr — ein stumpfie, geiide- - Kegcl пресечен,
прие конус; || den RiumlnhilT, die Obc-ftäcie, den Mai-
ici clmcs Kegels hcinelnen изчислявам, пресмятам о6е-
ма, пъaьрхпоетmя, околията повърхност ни конус; ф
K-gcl -chiibcm, spielen бутам кегли, uторд ия ксглш;
|| mit Mir können Sie nlcbt K—g—l -cbieb—n пс можете
ти ме ррт;'рявягei както си искате, както аш с угодно,
ли си ш'рие+е с мспе като с маймунки- || zwischen Kegel
und Kugel geilten попадам межту чук и пя:овинпя,
кято а менгеме- ф mit Kind unC K—gel - с цялото си
домочитие. с жепи и дeиP, с цялата си челяд, с те+е
ш коте; || weder Kind noch K-gei Haben нямам пт дете,
пт коте, сям самичък съм ия гоя сеят; живея като
сирака ни aоркр- вися като капка ия лист; ф C-r Hasi
macti eln—n K—gel заекът приин стоИки
Kehle, di— — ici sciatle mle die Kehlt Hti-ei 3^ npe-
aо:з'Pиднрм, лрeс-нврм, пр:'р;кним, оставам без глас
ог иикине, кр+щепе, пер; си гърлото; || eint ешНс Kehle
Haien пресипнал. прегракнал, поeтрeзпрвдн съм, имям
трeт'Pв, прeтрякпрл 'лис; || er schnlti -iei dl- Kehlt
Curct той си преряза пъолоmо; || ihm dl— Keile äb-
s:hne1dem, zu-cbnÜ-en заколиам го, прерязвам му 'рък-
ндцр; з-лунин-м го. връзвам му иъж: ни нняти, прен.
сврпрл съм го за гърлото, п: му тиним ди лиши, да
си поеме дъх; || dl— Angst scHnürie ihm die Kthlc zu от
стрих той пе можеше ли проговори, продума, си '.ът-
ни ез-кя, трпуB- умя ш пуми; езикът му се върза от
страх; || 'Шм Зз- Miese- im die Keile s—f/cn опирам,
поегрвдм му пожя па гърлото, притискам го до сте-
пата. натясно; || Cis Messer -t-ht ГЬш in dee Knhie
пожът ; опря. по кокила му; || Cis Waeeca atlehi ihm
his an die Kehlt затънил ; до ш-яти в дългове, зи-
дьлж;пид; || ihm an dl— Kehle -piligcn, laheen, gaeifen
wollen пяхнъоням се ни него, CБPЩЯМ, сторBчирм го,
нае ми ли го хвани за гъоното, щня+а; || lim gehl rs
an dl- Kette зяпнищвр 'О опасност, ножът е опрял до
гърлото му; || iin hei dee Kehle packen хвищим. улавям
го зя н-яти; || au- vollen Kehle lichtn, schrciem, singen
смея се, крещя, пея с всс тьрно, колкото ми държи
глас; || ГсН 1асНе 1'1. singe nie die Kthlc aus преграквам,
прeсннaям, по:пр:згявявям, 0PЗД-0Pм си 'ьоло;;.
гъран+е, оставам без '.ис ли сс смея; дя пея; || na hat
-—Гп ganzes VeiMögen Cuect die Kehle gejagt -ой изпи,
пропи, прогунд, идного си имущество; || Mich würgte
cs in dne Keile нещо м: тушеше, етдгрш: а гьоно;о,
сякаш топка Веше зре:апатя а гърлото ми, сърцето
м; сс бсше кичило и гърлото; || iei bäht etwas im dir
Kelln nрe'рркирно, прес-пн-ло. поeтоитгрвяно ми c
гърлото; || Спа В'——! geilei ihm in die Til-cHe, unaecHie
Kehlt сяпкятр попадна и крнното му гърло, той се
тPTPБн; || eiwis 1m 31— lai-cie Keile hcKommen иещо
ме ядосн;, треяг-, разсърдна; токр;ндви мн ог нещо;
|| -ете Bemerkungen simC ihr in dit fälscht Kchic gc-
Coiirm Вележк-ге му я треe'пяхя неприятно, я риз-
пр-зпнср. яд;еяср; || -1— bat Geld 1m 3er Keile тя има
знргпр мипи а тьон;-о сн, ог етпо гърло два гласа
ват;. -ма чудеп глас; || 3as Wort hilch nlr in Cce Kehle
sinckem дум-ти зас+ипи, засетия ни гърлото ми, замря
ия езика мн, пе Вях и състояние ди продължи да го¬
воря; ф eine i1öcKtne, duisiige Keile Haben гърлото
мн е изсъхнало ог жажда, зажаднял съм за випиe,
бири. пе се насищам ия писде, пи вино; || 1:1 schMi—i—
mir Cie Kehie, iiche mir dl— Kehle naß, feucHit di—
Kehli in поливам си гъоного, угасявам жаждата си,
пожари в гъоного си, пийвам сш; ,|| ее Hai —'ne au-gn-
plcbie Kehle има гърло като геран, ие може ли сс
напои. пис, нил-на се като смок, мех, като облак,
бъчва без тъпо
Kehraus, dir — Cie Kapelle -pi—lit den Kehrau- оркес¬
търът изсвири з-ключиmcнпиДi послеапия типц; ф den
Kchraus lachen затварям, турям кряй, точки, ризотн-
ияме се, привършаям
Kehre, dl- — er malm die Kein—, fuha im die Keine
mli дгоВсе Gn-chwinClgKcif той зави, из: завоя. извша-
ката с пълна скорост- ф —im— Kehie über etwas (Akk.)
lachcn пория т-лен отскок иид пещо; ф im die Keta-
Konmnn ндна м; редът
kehren1 — dem Staub von der Wand keinen -зм-т-м,
мета приха ог степя+я; || die STraße wie wie geKehai
уницрmр бе като изметепи, пяпъ.по безлюдни, пе се
виждан: жива туши, кьорав чоиек по пея; - neue
Bcscn kiheen gul новите слуги (метли) метат чисто;
<С> ein j-d-r kihae voe selnea Tüe (Goethe) всеки пред
своята Бо—гя да мете; ие пличи ни чужд гроб; aедкр
коза зя свой крик; кога ти пе ири гърнето, нс си бъркай
лъжицити; ко'— ;; мечк—ти пе 'изн ръжта, пс я барий
kehren? — ieh Cehae 1hm, einia Siche den Rücken
обръщам му гръб (и прен.),' обръщам гръб ни нсщо,
изоставям, зарязвам го. отказвам се ог нсго; преста¬
вам да му обръщам впимян-е, да се зипиманим поиече
спего, с иещо; || Cnhei кръгом; || ici kchic Mein Schlck-
-31 променям съдбата си; || ich kihac тсГпет Fleiß an
eine Arbeit влагам цялото сш старание в еапя р-бога,
посвещавам се изцяло ни пея; || den Blick zum, gen
HliMel, an efwas (Akk), nach ntwas keHrtn обръщам,
-зд-г-м взор, поглед към небето, ииеоти;м, отправям
погледа сш към пещо, поглеждам към иещо; || die
Wiffe g-gen sici -tlhsf Cete-m обръщам, насочвам оръ¬
жието към себе сш- самоубивам се; || -clm Zoen kehitn
siel g—gem Mici 'пеаъ; му се обърни, насочи към мспе;
|| ici Kehlt ш—lnti Blick in mici seih-f насочвам поглет
към ссб; сш, палниквим в тушит; сш- || ich kchnc cs 1ms
Gegenteil обръщам го наопаки, твърдя точпо против-
пот; пя тона; || die 1^1- Seile —imes Siofles, dl— Iiitn-
-—'Тс nach außen kehaei обръщам плат пиоп—кн, от
опикати е-ряпр; || di— rauht Seit- nach 1^^111'11
ставим груВ, покизиим се от ;гр-цртeтпягр етоянр па
характери си, обръщам дебелия край, показвам но:-
;н;е сш- промепям топи; || die hnsic Seit— naci außen
Cnieen показним сс. проянян—м се от пий-добрата сн
страни, а най-благоприятна светлини; || s—im Imneaes
nach außen keiicn откр-н-м луната си, няИ-ннтнм-
пи—е сш чувствя. мисли, изнасям душита сш ия показ;
разчуис-БуБим се; || den Mamlei nucb den Windi Cehaen
обръщам се, въртя се кито слънчоглед. като ие+ро-
п;кятигeЛi пигиждам се към конюнктурата; въртя се-
накълето пуха вятърът- обръщам се кито трмоБP дъ¬
ски; у всякакви боя влизам; ||- ici Cnlac mein Gesicii
zu. von ibm обръщам лицето си към иего, нзиръщам
лицето, лик; сш от пего. отвръщам взор от пего; ||
alle- zum Besten kehaen давим добър обрат, ний-добро'
разрешени: па нещо, р-зрен-в-м го по прй-6тр';<
прня+еп ничии- || das Oi-e-Tt zuuiT-r-i. da- Unte-sic" zu-
öhi1-t k-är-i обръщам иещо наопаки, c '.aB-ma на¬
долу, с коркигя нагоре; || Cas Uitnr-T- war /^,-'-1
gekehrt т-нята. ч-яйкргр, плявата бе uзплчвяня, из-
метът бе изплувал отгоре, ни повърхността; п—й-пре-
стъпинте елементи бяха изплували отгоре; || аНе- diun-
itr und CaÜinr Cthetn обръщам исичко наопаки; ф lei
kebnc м':Н zu меГтеш Nachbarn обръщам сс към ръ¬
сели сш; || - ici Kehre mich zu iin, von 'Шм, gegen, widna
lin, nach links обръщам се към нсго; отвръщам сс.
обръщам глябя от иего; обръщам сс против пего, пи¬
ляно- || ici k-irt Mich ' von Gulci zum Pöstn отвръщам
сс от доброто и се о+л—нам па дяволи; || es K-brt slei-
1ms Gngemfnil, zum Bi-sea—m стани точпо оборгиого, .
противното; вземи добър, бля'опо;яг:п - ;6р;т, р—з-
решава се по ииИ-блPгопоия;:и пачин; ф ici k-ire
mich nicii in dis Geande dtr Leuie пе м: интересува,
милко ме интересува, з;ед'a миепието ни хоор;р; мал¬
ко ме с грижи. милко м: е епя, пст п—ри не п—нам ,
какво ще кажат, какво приказват, говорят хор-ти,
пои:ятки;e ии хората милко м: интересуват, зрсд'рт;
кучетата н-дTi керванът си върви; и кучетата л—ят.
ами кой им обръща внимание- er k-hil slci in nlciis
пс" обръща апиманне пя пищо. пс държ; пя мнението"
ни хорита, пяма скрупули, безскрупулен, безогледен
с- прави си. каквото сн иска; пет пари ие дани зи нищо;
|| Caian АзаТ-т du dici nichi kchncn остави, ги а— го¬
ворят, кикнот; сш искат, пе обръщай ипимяпие па
това, и; бери грнжа зя тоиа; куче лае, лае, пък пре¬
стане; кучетата нрдг, керванът си върви; ф im sici.
nach inmem дексЬеТ углъВен. съсредоточен а себе си;
|| ein in -icb geKehiTea Mcm-ci човск : поглет. насочен
навътре; затворен а сеВе сш чоиек- мълчалив, углъбен
и сеВс е; човек
Kehrseite, die — umg. scherzh. na wamdit lim s—lne
Kehrsriit zu той сс обърни c гръб към пего, му обърна
гърба сш; || umg. dis isf die Kninseife dcn MnCailie говя
c обо-тиятя страпа, опакото пя медиля
kchitmucbcп — auf dcm Absatz CtHriiichnn ЗPБЪO-
kcln 665
mдБPм се пи петите сш, ии токовете си. обръщам сс,
разг. ррьцБPМ сс ш си - отивам; || dir ganze Abteilung
macltc Cnärt цялото отaeн:пи: сс обърна кръгом, с;-
завър+я па 180 градуса
Kehrtwendung, dl— — eine. Kehrtwendung volifüHntn,
vollzl-hem извършвам завъртан: ия 180 градуса. обръ¬
щам се кръгом- прен. з-въртяи-м се пи 180 градуси,
трстрнрм пя противоположното стапоаище
Kehrum, dis - 'm K-brui и миг, зи секунди, доки—о
се оВърпеш. локат; сс усетиш
keifen — -leb (Akk.) mif iim Keifen кир-м сс. дърля
сс. пж—вкам се, пжипкам се с пего- || ein Kelfemde- Weib
сиадлива, тяятл-БЯ жепя, разг. траки, киагилжнйки
Keil, dtr — einci Keil zwischen zw—i FatunCe iaeihem
з—бивям клин а огнонепнята межту лн—М— приятели,
ск-риам гш; разединявам ги; <ф> clm Kell Trcibf dcn an-
d-rn клип клин избива- . lui einen grohcn Klotz gchöri
eim geobe- Keil ни зла круши — зъ. прът; пи корав;
дърво кории клип зибнв-И; пя вълче месо — кучешки
зъб; какъвто волът, такъв и остенът; за ' gдБ;ни —
тамян, зи коPт:ия — тъмници; според мечката и тоя-
'ита; според '.PH-ma и - Връсиячът; какви—; глрбятр,
тикива ш щипкити
Keile, ?/, dial. umg. — Kelle . bc/i-iii. bekommen. ка'--
g-n ям бой, пердах, напердаша;;, патупии; мс; || 3а
hat’- gehörige Keile g—s—T/T питупаха го зпран—ги. пядпа
страшен 6ой. пердах; || -on-i wlad cs Keiie sei/in иначе
щс ятсш бой, ще -ма тупаници, пердах. дървен господ
keilen — -lei (Akk.) zwl-ci-m di— ZuscHauer. zwischen
eiwas Kelltm вмъквам се между зрителите, забивам сс,
вмъквам се а пещо като клин в процеп- врязвам се
а пещо; ф die Kinder Kcilfcm -ГсН дeи-тa сс сбиха,
втeп:aся едпо а друго, сс б-еха. боричкаха- © umg.
ihn fün eine Gruppt, für einem Veaeim Killen оп-тиим сс
да го спечеля, з-нерВуи-м зи групи, сдружени;.
Keilerei, die dial. — d-e Streit aritte im eime illg—Melne
K-li-iii спорът завърши c общ бой
Keim, den — den Kein de- Todts in -Icb feigen пося
а с;Ве сш семето, зародиша, кълпя иа смъртта; ибречен
съм ия смърт, зи'шнипе; || ntwis Гш Kein na-ficKcm т;-
аущ—иам пещо още а зародиш. зачатък, а самИте му
начепки; || Keine ileihen покирвам, покълвам, поник¬
вам. пускам кълнове. филизи; || die Keimn -стс- Ti-
lCnie- наченките. първите прояви ии ;иниити му
keimen — dit Siiitn KciMtn посените кълнят, по-
кирващ, поникват; || scherzh. iin KciMi schon 3-e —r-t—
Bant покарай му брата. нmцeт; му сс покриви с първия ,
мъх, първата му бради набожда, е наболи вечс; || dee
Sciufz dc- Ceimendnn LeЬeme закр-ли ия плода в угро-
Вити. пя кълнещия жииот; ф ein ntuta Glaubt .k-imt
поражда сс, зарижди се пови ияри; || in 'Нм KeiMic rin
gelciMta Vorsatz а дущ—m; му се породи тайно на¬
мерение
kein — keim Mensch war aul Cen SieaBt пдмин: пикой,
живи дути. разг. кьории чоиек по улицата, члииa;и
беше безлюдни: || Kein Wort kam von ilaen Lippen +я
и; продума, промълви, пророни пито пума. и; про¬
говори нито дума, разг. пе каза копче, пе каза две
думи пи кръст; || —- bn-fnäf kein GrunC zun Klage няман
основани: пи се оплакваш, ди бъдеш недоволен, да
роптаеш; || kein Wort nnha нит; дума, думичка повече,
млък; || се gab kein Lebenszeichen von -lei той пе про¬
явяваш: пик-къв признак па живот, пс се обаждаше.
пс пишеше; || Keim STeaЬenewöaichei v-rnaf-m и; издаи-м
пито думички, мълчи кат; гроб, рцба, пукал; || umg.
666 keinerlei
nur Keine Angst само пс сс Вой, страхувай. пс сс п.ишш-
|| umg. kein Aas ließ -leb -—hin пе сс виждаше никакъв
чоиек. живи туши, кьорав човек; || k—inrn 1uBbrt1t zu-
nücKwcleicm пс отстъпвам нит; па псая, саптим. нн+о
пи косъм; || шТ Keinen Fäll и никакъв случай; || um
K—in—m Paris иа никакви цепи, з; пищо па света;
К umg. Im Celn-ter W—1-е по никакъв пачшп; || umg. di
kräht Kein Habn mehr danach пикой пс пита, пе се
ин—сресуая, пс проявява някакъв интерес t; тови, по-
тъпял; ; и зибр—ии, забвенИе. покрито ; със заВраии;
|| das isf K—im ZucKiekeeKem това ие е играчка работа.
с сериозна, завързана риботи; || icb Habt K—in Geld
пямим пари- <$> Keine Elcie Tüll. von —ln—м StieicH— от
едип удар дъбът пс пати; от едни бралия дървото пс
пали; от едип удар пищо нищичко пе става; опитай
се пик; -ф» gegen dem Tod isf Kein Kraut gewici-cm срещу
смъртта пяма лек; © еа ist noei keine zehn Jahre alf
ощс пяма аесе; годипи; © Ccince von uns пикой от
пис; -|| аГе-па oder K—im—a; този или никой- || ich will
Кс'!- von hcidcm - нс иским нн+о еапото, нн+о другото,
пито едпото от двете- || Kclmc- von den hiidcn Büchern
gelallt iln нн+о еапя от двете кпиги пс ми харесай;
|| mir Kinn 'keinen никой и; може да мн напран; пищо;
Й к—ГПса isf dag—wesem никой пе Вешс тим, никой ид<
мише тим- никой пе те с търси.- " einen ist keimen сам
чоиск и а рая пс може; сам човск пе е човск; сами
ръка ш иа Дунава пс можс ли се изми:
keinerlei — ich sfeH— im K—lm—iI—1 Verbindung nll ibm
пямим никакая връзка, никакъв коптикт, пс сс виждам.
пс сс срещам. пе поддържам връзки, пс оВщуиим с
псго- || auf k—im—al—i W—ls— по никакъв нач-п
keinesfalls — -o geht cs k—lme-TilIs weiten и никакъв
случай тика ие може да продължава иечс
keineswegs — Bist du mia hösr? — Keineswegs! Сър¬
диш ли ми сс? — Ни най-малко; || K—lm—sw—g- /^'1—411
-rim в никакъв случай пе съм доволен
keinmal — -ф- einmal ist Keinmal веднъж пс сс брои;
от поисчс гл—бя пс боли
Keks, der (das) — berl. ich Hahn doch keinem mon-chcn.
fcucifi! Keks умът ми е - още а гляб;г;, пс съм по¬
бъркан, изкукуригал, пе мн ; изп-.а кукувици умя,
акъла. умът ми с пя мястото ст
Kelch, den — den hilfnacm Kelch der Leidem his auf 3—m
Geund. his aul die Neige leea—m изпивам, изпразним до
дъно горч-вита чаша ия страданието; || Mög— dii-ea
K—lci an mle vonübingchen — С'—--' K—Ich gehr an nlr
vorbei типо ди м: размине тая горчива ч—ша; || un ihm
dcm K—lci vonühcng-ien la--—m спестявам му горчивята
чаши. горчивото изпи+апи:
Kelle, die — die K—Il— dt- Maurer- . мистрията пя зн-
аара; © die Suppe mit d-e Keilt schöpfen черпя, р-з-
л-Бам супата : лъжицата за супи, с черпака; || ceecn,
was 3'с Kill— gihf ям, каквото бог дал, каквото намеря;
© dic Kcllr Heben дивим сигнал за пот:'ляпе иа влака
Keller, den — dcn Wiei ТГ-сНТе auf, was Küeic und
Krikcn zu bicfem hallen 'оетцлиmтард; сервира, подпес;
исичко, което можеше да предложи кухнята и избата
му; || cimcm vorzüglichen Kellen haben -мям отлични
изВа, великолепни анпя;|| umg. aus dem Kellce --in из¬
мъкнал съм се ог задънената улица, от бигики, ог
зипнe;;по;о положепие- © —'m ЬömЬnieiche1ea Kellen
прогииоиъзаушпо скривалище
kennen —_ ici Kcnmc Cas Buch, ihn als gulen Viten,
Kenne iin als KnlTiker, nicii als Dlchlte познавам кин-
гити; познавам го кито добър бащи, к—го критик, пе
кято поет; || ici Kemme ihm gut, genau, nicht nälen, duecb
unC duech познавам го добре. миого добре, сещам се
зя кого говориш; пс го позияиам по-отблизо- позна¬
вам му ш зъбите; || ici kenne ihm zue Genüge, flüchtig,
von flübee Hcr позпиним го мпого добре. ял съм му
попарата; познавам го бегло, от по-рино- || icb kenne
ihn nur vom An-ehin, von Seien, vom Angn-leif zu
Angeslcif, d—м Nuncm nach, von Höncnsagem потиивим
го само пи анп, от виждане, симо по физиономия, по
име, от тона, което съм чувал дя ризкизии; за пего,
чувал съм симо ли сс говори зи него. познавам го от
описанието, ризк-за иа другите; || ich Kemme sic cast
wenige Woehem, -сГт kua/cm. seit langem, , -iit geiluiea
Zeit nотп-в-м я едва от няколко седмици, от скоро,
дъл'; време, доста отп-нна; || ici kenne cs aus eigenen
Anschauung, aus ETahrsng зпия го ог личен, собствен
опит, изпития. съм го ия собствен-я си гръВ, зная го
от опит; || vom diesia S-itc Kimme 1:1 iin noch gae nichf
от тая страна пе го познавам ощс, гяз; пегоиа проява
е иещо ново за мепе. ; нещо неизвестно за мепе досега,
м: учудая, изпенадаи; || ici Cnnnc cs gaündliei, von
Grund aul позианам го основно, ;з основи, з-познат
съм основно с него, и пий-големи;: му тънкости; ||
ici kenne Cis Buci vom von bl- ШГпТсп, 'm- und aus-
wrndlg позииним книгата отначало докрай, зпид я пи-
изуст, изял съм я с кориците, мог- а— +н я изтекла-
мирим; || ici Kcnme cs von A his Z зпия го отначало
докрай. от нг.— до копсц, с исички;; му подробности,
тънкост;, кит; отче пяш; || leb Kimme cs aus dem TO
|Ef1tfO) пози-иам го, владея го най-оспоапо, р-рец, с
пай-малкит: му тънкости, перфектно; зная го ия пръс-
mm; || efwas wie -clm— WisTeniascbi, Rockia-cic, Hö-ti-
iascbc kennen позпавим псщо като джоба сш, ка+о пет¬
те сш пръстта, кя+о тлапти ия ръкити си; - was iinea
nichf kennt, da- kann er mleht hiulfeiiei чоиск п: може
ga сс произнася за нсщо, което пс позниаи; когато пс
знаеш нещо, по-добре с да мълчиш; " was d-e Bauei
nlcbt k-mnf, Cas OelBt er niet. каквото пс потииви се¬
лянинът, пс яде; " Jugend k-iit K—ime Tugend младост
и лудост — дни близнака- ф dem k-nnt j-des Kind пори
и л:и-г- (камъните. кучетата) го познават; кой ли ие
го познава; || ici kcnme Golf und die Will пями чоиск,
когото да пс познавам; || ici kcnmc bien C—in— Men-
-eHcmsectc, umg. keim Aas пс позпавим никого, жив чо¬
век, живи души, разг. кьорав човек тук; || und wlc ici
ihm kenne п—лш го позпииям, ш още кик го позииним;
ял съм му попарят;, знам го миого доВрс, каква стоки
с. малко е кизапо, чс го потиaн;м- и зъбите му по-
тп;н;м; || iei Kenne iim знам го каки; стоки е- пс с ти
"нс го позпивям; познавам го мпого добре, по-добре.
отколкото трябва, с нужно; || ici kcnmc Mcimc Pappei-
hiiica (Schiller) познавам си хората, човека, зпям го
какви стоки е, - колко струва; знам го кякио прелстин-
ляия; || Cas kennen wie schon знаем ги пш; тия помери,
иа нас пс мипявит тия, иа меие лн ги проливаш , тия
помери. басни; мене, пис ие можеш ди излъжеш с тия
номери; милко мъчно ще пт убедиш в тови; || umg.
die Wirt-cha/i, den Laden, 3cn Rummel, den Drehi dem
Schmus, die Schlich— Kennen знам ги, познаним гн тия
помери. №№+-, чюиш, миш;ияицц, проливай ги дру-
г-му тия, пе пя менс; разправяй гш тия ия линската
ми шипки. пя линниня еидт, известни ми си тия псщи;
малко мъчно ще мс излъжеш- ие продавай пи кряс-
тавичар Kоисгянци;; || -'— will Mich nlcit kennen тя сс
прави. преструви, че пс м: позп—ва, че пс сш спомпя
зи менс; © -1— klnni Keine Nol тя пс тпae какво е
пчждИi Веди, нищети; || Keime Grenzen, SeiainKen, k—lm
Maß, Keine Schonung Kennen пе познавам предел. гря-
kennzeichne— 667
ииця, пе зная мярка, пощила, бeто'лeдeп, безпощаден,
жесток съм; || -ic kennt michis il- ihr— Anicli тя пс
признава пшцо друго освен работи—; ст, посветили
се ; ;тцдл; (само) па риботити сш; || er kennt keine
Furchl -ой пс зпие що с сгрях, пе сс страхува ог нищо;
|| er k-nmf -cln—m Platz Гш L—h—m ;;й знае къде му с
мястото и животи; || er keilt nur seine vier Wände той
сс ; тятaооцт между четирите стени па ег;дт; си.
жнасе съвсем ос-мощено, пс общуни с никого; || kein-
Gt/aha Kennen пс сс плаша ;+ описпост, презирам
опасността, пс искам пи зния, иeсяя за опасността;
|| er Kenmt Eefolge преживял ; ие санп ш два успехи.
ими. е доста успсхи- успехите пс са му чужди; || kaum
kcnmc ieb mich -cibsi е-мцдг из пе се познавам иечс.
пс моги ди се позп—я; и за ссбе си из съм иече загадка,
непонятен; || ее Kennt -iei von Wut. Hochnu,. Dünkel
nieli neir самозабравил се c, вън от себе си ; ог гидн,
високомерие, пс се помпи от гняв; и-aчн сс е ка+о
гРИпи, кито пуяк; вирнал глина. пе ииди къпе стъпва;
|| lei Kenne Mich из сс познииам миого добре, познавам
слабостите си. па кякио съм способен, кикво моги и
какво пе мога- || da С-пп-Т du mich abea scikechi мпого
зле, лош; ме потиин-ш, миого грешиш а преценката
сш за мепе; тон; зпач;. че пе м: познаващ добре, че
се заблуждаван а мепе, а преценката си за мспе; . ©
iin an Cce Stimmei an Ging kennen познавам го по
гласа, вървежа по стъпкш+e; || dus kemmc ici in iim
тази негови черти, особеност ми с познати, - известия,
познавам тоя негов навик, обичай; *ф> мап Cenit den
Vogel im 'den Fedean птицата сс познава по перата. и
човекът по тaк-рт;ягa (приказката)
kcnncnlcrncn — ich lernie ihn bei euch kennen зипотиaс
се : пего у вас- || cs freut mich, Sir kinmen/uleMen'
риде-м сс. приятно ми е да сс зanотпaд с Вяс- Ц ici
bähe ihm von einer ganz ntuen S-ltc CenicmgelermT опоз¬
нах го от едпя съвсем пови за меие страна- ф du .w1aet
mici noch Kenmemiianin ще +н кажи из пи тебе кой съм
из. ще -'ш дим ди разбереш с кого имаш риботи. кой
съм из, откъде из'рдви сльпдe;о, колко с и- песе;
полон-п-т-
Kenner, der —- ее ist clm gufea K-nner aul dlc-em Ge¬
bier, dic-cs Gebieti-. dtr Liteiitur гой c добър познавач
а тия оВлист, пя -ия област, иа ни;:ригчоигя; || siel
(Akk.) als Kennen lusgehem представям се зя потиивич,
специалист, компетентен, чс познавам псщо, чс оит<
Вирим от нсщо; || diesen Wein i-l eiwa- für K-nmee тон;
иипо е сям; зи епeииaтиетИi зя хора, които ояз6иои;
;; пeто. които мо'—т ли го оценят
Kennermiene, die — spött. clm— KinneaMiene iul-ei/cm
дивим сш (аяжси) иит ии позп—а—ч, специалист, че р—з-
Вирим о; иещо
kenntlich — ее 1-t im s—im—ш Gang leicit kenntlich той
лесно може ди се познае. да се разпозпие по хопа,
вървежа; || -а macil sieh dueeh -clnc Hailuig kinnilieh
той се хвърля и очи, Вие а очш с държанието си; ||
efwas Kenntlich machem обозпитивям нсщо. зя да сс
O-тличиa-. о;литиви о; другите; || -ich (Akk.) kinnilici
lachen а—вим възможност да мс разпознаят; разкри¬
вам, откривам сс. кой съм
Kenntnis, die — uMla-semdc Keinfnisei in —Twa- (D.)
aul einem Gebiet taben, hesitzen -мям. притежавам
оВширпи знания, познания и иещо, а едни обл-ст; ||
Kemmimls-e anläufen, -ammelm трупам, събирам, ни-
Вирим тпииид; || er bal -Г—Цг (£>.) gründliche Kenninlsse
In dtr Gisciiciic erworben той доВ; основин потиипmя
по история; || cin Mann von uMfaigiilchci Kenntnissen
човек c обширни познания. знания; || s—im— Kenntnisse
weiterverMitTeli предавам зпинияти ст ия другите; под¬
готвям кипри; || -—'те Kcnninlssc durch —in 1acä-TuC1un
inw-iteam. verfielen. vinvollkomMnem, heaiichiin, ^/11-
-eien р-зщ-оян-м, зитьлботявям, уеънършeпстнчнaм,
;6о'-тдв-м, опреснявам зиипmд;и си със (и) специален -
курс; || -eine Kninin1eee weisen Lücken auf. ia-snm zu
wüm-cHem üheig. üb-iaaschem, li--—m е'-^!-!, verwun-
C-en зпиитяги му показна; много празииин, ся |:рий<
по) недостатъчни, изпепиав—т, учудват, извикват учуп-
иапе; || es fihii. мапдскт lim an KennTnisscn липсват му
познания, позпии;д;и му си доста оскъпиш; || sich
(Akk.) aul sein— KeiiTnisee beauTtn позовин-м се ии
позпипид;и си; || -е 1-t mir in Kenntnissen überlegen
-ой ме превишива по знания, е по-тобре п;а'о+нен,
-ма поиeтe зн—иня ог мспе; || ici kiin mir au- eigemei
K-nninls ein Bild machen еоBс;вeи-щe тиипид м; ся
достатъчни, зи ти моги па си със+иая картина зи гови,
зи па -м-м предст—е— зи тови; || slci (Акк.) duaci
hteömde1e KemnTnisse ausztlcinem о;нитивим се с осо¬
бени знания; || iit sliien Keimfn1eeii prahlen. paoizen,
glänzen, nicii ilnitem Berg halten хниня ' сс. пъча сс.
пио-д;оям със зиипид;и ст. блестя със знанията ст.
проявявам ги, пе ги крия; || -lei (Akk.) snince Kenntnisse
lühM—n сaинд сс със знапияти ст; j| da -ifzi ee nun mli
-eln-n Keiiii1eeni за какво му са нужни знанията,
когато ие може ти се спрян; с иaй<просанд случай,
зи к—кн; му служа— зпипид;Иi когато пе моги; та му
помо'пит; || übte h-ivoa'igende Keiiinieee vei/ügen
имим со.-дпи, г;л:м;■тпипид, позп-пия; || Cie Kenni-
пГ— тТсг dir Lup— m—Ьмеп проверявам зпииняти :
лупи, под лупи, прек-реим гн през лупи; ф vom etwa-
Kenntnis häi-i, h-CoiMin, eabulTni а асчсиие съм па
пещо. зи-я, чтпивим, пaутaнaм нещо, пещо стнги до
моите уши; || cs i-l zu -elnea KcnnTnis gekommen понло
е. стигпало е до неговите уши, по пе';вот; зп—нне,
научил го с. съобщили са му за иего; || ГНш ciwas zue
K-mninl- bringen, geb—n осведомявам, уведомявам го
зи иещо. правя му пещо достояние, повеждам го по
неговото зн—пие, тописдм му иещо; || ihn von etwa-
in K-mniil- s—lzrn осведомявам го зи нещо. съобщавам
му пещо. довеждам го по неговото знание; || eTwi-
(dle ГäieacHt) zue K-nninl- neinen вземам сш бележка
ог нещо. запознивам се с нсго. обръщам внимание ни
нещо. вземим факт под апимиииеа еь;Bо-тдн-м сс с
псго; заяняним, че пе ми е известен тоз; ф-кт; || das
enizieht -lei iilnei KeiiTnl- гови пс ми е известио,
пе зния. пе съм осведомен зя иего- пе съм и течение
пи тоиа; || zur Kciilir- gelimgem стига по моето знание,
тоб-рам се до пего; || пеНпсп Sic bltic bl-ivon Kenninls
моля вземете сш бележки от тови. оВъриете внимание
ии тови, съобразете сс с тови; преглеаийте, прочетете
това, запознайте се с това; || -Ieh (D.) von etwas Kcini-
nls vin-cäifilm зипози-и-м се : прщо, осведомявам сс
за иего. добирам сс то сведсн-я зи пего
Kenntnisnahme, die — zur K-mnini-nibM- зя сиеаепис;
|| nach KcnnTnisnaHme Сее Akten с.еа запознаване,
преглеждаие, прочитане иа преписките
kennzeichnen — dl— Pe1-önem -ind -chaii gtKemmzci-
cbnei действуващите си релефно. остро. ярко
сирр:meрнтиррин, обрисувани. описани; || dle-c Hand¬
lungsweise kinmzclcinei -lei --16-1 постъпки—р сс с--
риктeризиои сими, говор; достатъчно краспоречино
ермр за сеВе си; ф —in KemnzeicHnenCes Merkmal ср-
р—ктерен белег. характерна особеност; || А'—' Zug ist
668' kcnIci—
kennzeichnend füa ihn тази черти ; характерна зя псго
kentern — iiwae züin K-nieem haingem обръщам пещо;
|| den Wind, die Flui kenteni вятърът се обръща; започва
приливът- ф ein gekemfiaies SehiOT потънал. тисeдиин
кораб; || nif dem PaddclbooT ktitnrn обръщам сс с
очеиткaтр (с лодка)
Kerbe, dl— — eine Keabt 1ms Holz scHneiden правя
иaрeт, рязка па р—Воша; ф wart; leb winde die eint
Kerhe ins Oha -cHmeidem чакай само, ще ти го тиnиши
пя ухото, ушите да пе го заВривиш; || soforT schlug ich
in diiselbe Kerbe веднага продължих а същия пух, топ;
|| er haul. schlägt in dieselbe Kerht wl— si—, Haul in dit
gicleie K-rbt nli ihe разг. той е лупе ш гащи с пся.
върви по Бодат— й. колити й. поддържа я. държи й
тсо. преследва, гопт същата цел като ' пся
Kerbholz, dis — hci ihn viel. шапсШе- aul den
K-ibholz Habtn имам ли - му дължа мпого, мпого съм
му зaплъжидЛ1 имам мпого дългове при нсго, и meр<
тера му- прен. мпого съм се провинил. съм виновен
пред иего, имам па отговарям зи мпого пещи пред
иего, мп;'о пакости, бели съм му направил; || das
scin—ide dir au/s KcrbHolz запиши си това, запомни
го. пскя ти Въде оВичка ни ушите; || wir fühaem Keim
Kerbholz пе водим тефтер, точни сметки. пе държим
точни сметки; || Cis koimi nichf aul- Kerbholz (Schiller)
тона пе се смята, ням; а— впиши, запина и тефтери,
ди зарежа ни р-бона
Kcrbstock, der — Ich will'- 31- auf den Ktrh-Töck
scincidem ще сн го запиша това а тефтери, праии ' му
сметката
Kerker, 3-а — ihm im dem K-rk-r win/cm. sfecKem хвър¬
лям, пъхвам го а загиора, в гьмп;иaтя, зате-рям го;
|| iin aus den Kerkea b—Te—iem освобождавам го от
затвори- || in einem dunklen Kerkei slT/im. scimachicn
.ежа, чезпя а тъмници; || er wunde zu leben-iänglicHem
K—rker v-au-lilii гой Be осъден ни доживотен затвор
Kerl, der umg. — eim gaoBna, eilrKer, gulci Keal висок,
снажсн. силеп момък, тaриaeияк, мъжиги, ленепт. юни-
чига; добря:, добра дчшиии; Ц —Гт 11118-^131' Kcal
тaрaв:пяk; || was Tür prächtig- Kcale какин слави; мом-
чети, мъже, мъжиги- || 3is ist ein Keal това се казва
мъж. юпик; || са '-Т dcn K-ri dazu той е ' тъкмо под¬
ходящия; човск за тови; || rin iÜebiigea, schicchTei Kcal
работлив момък. мъж, човек; петоаник, престъпник,
хаймани, мошеник; престъпен тип; || er i-t den he-ie
Ki'i von 3-r Weit той ; най-добрият човск иа светя;
|| 311 langem Kenis високите войници, прусаци ии Фрип<
р-х Вилсeлм I; || Cas waren Keele това Вяха истински
мъже. юнаци, достойни, бcтсmрищии хора, мъже, смел-
чиги, мъжи'н; || ее ist ein gin/ia Kerl той ; с-опро-
центои човек, ист-пски, слявеи човск. мъж от глииити
до петите, мъж ш половини; това сс казва мъж; || с'т
Keal von Baun дебело, здраво дърво; || und, das ganze
Knei dazu (Schiller) и при тови ият<цeлeиичъk, здрав-
тaрaвeннчък, пенреднм; || 3-r аешп Keil бegпиткия;i
клетият; || cin ärmer Keil Веаеп човечец, бедняк, си-
ромих човск; || tim Cumitr Kerl глупии тип, глупак,
будала, брнaмa; ту+кунип. тутманик, тиквеник. бут-
ин-колиби, нуHчмmтa; -Ц ein дпп-Гп-'. widerlicher. Т-с-
chei. unverscHäMTer Kerl- аолеп, противен, отвратите¬
лен тип, господ-п- иaсaн:и чоиек. тип. прсиЛi нахил-
ишк; Везсримеп тип, безсрамник; || ein groben, rohen.
langwelliger Kcek грубиянин; прости:, скучсп, досаден,
тягостен чоиек; || ici kann den Keal nieil 1—iC—m пе мога
ди търпя, понасям тоя тип- ф -1— Hit einem Kcek тя
шм— любовник. приятел
Kern, der — dcn Kem der Kiascic, 3-e Bient. dee Nuß
костилката, разг. кокичкити ии череши; ссмки ни кру¬
ши- ядки пи орех; <ф> wen d—n Kem —ssem will. muß die
Nuß - Knickem който иска да изяде ядката, трябва да
счупи ореха; сухо аупе рибя пс яас; ф je hili—aea die
S:hi1—i je süßer 3-n Ken колкото по<гортнви е кората,
толкова по сладка е яа:атя- <*> . in cimca eiuhcn Sciikc
-ИскТ ofi cin .guita Ken под грубата (тиъра—ти) обици¬
:; често сс -крие сладка ядки (добро сърцс)- © sic hüt
einem gutem Ken тя имя добър характер, добри за¬
ложби, ; добра по душа. по пичино; || in iim -fickf
ein guter Ken и пего ими добри заложби, има пещо
добро. положително- а основата си, а душата ст е
добър, ; добър по души; || dis also wir des Pudels Ken
(Goethe)' значи товя ; същипити. същността ия рабо¬
тят;; значи такива била рабо—ятя- || Cis l-l der K—м
dee ganzen Sacic, 3ci Faagc това ; ядката, ядрото,
същипити, същността, сърцевината ии риВотита. въ¬
проса; това с разковничето; || his im dcm K-м verdorben
-—'п рязнялеи, покварен съм до дъното пя душата сш,
до мозъка иа кости;: си, ш а червящи; || um dem Kein
d-i Siche ierumaedtn , заобикалям: същипити ия аъ-
проса, най-гливного, ний-аяжно+о, говорим зи несъ¬
ществени неща, и пропускаме. пс зрея'Pмe- пий-еь<
ществепото; || dem Ken dcn Sache au-w-lebcm избягвам
ди тисeгпи ияй-същсстаспо+о, а— сс спри ии пай-аяж-
ного, ии същината па въпроси; || d—n K-м den Sacic
trn/cn улучвам същипити. ядката, сърцевината пи ра¬
ботата; || zun Ken ' der Sieb— KoMMim, vb1etöß—n сти¬
гам g; същипити ии риботити- © dcn Kenn einen Zrllr,
—lies Atö1e, des 4-111-" ядрото ни клетки, иа атом, пи
войски; ф 3ni KtM unC Simm -cimc- Lchrns същност
и смисъл ии жииота му; || der KtM 3-n Stadt центърът,
сърцето па гоиaи
kerngesund — clm kerngesunden Mensch здравеняк; ||
kerngesund sein здрав съм кат; камък
kernig — rin keinigea Mini здрав. крепък, як чоаск;
|| timt kernige Rndc съдържателни, крепка; внушителна
рсч; || von kernigen NaTue здрав, як по иятуря, природа-
ф ein ktrnigtr Fiueh цветиста. сочна псувня, ругатня;
|| kernige Ausdrücke силни. изразителни. мяркинтпи
изрази
K—aze, die — Keazen acicm. gjeBrn привд, лея свсщи;
|| eini Kerze anzünden. auslöschen. 3^613-11, au-pu-fen
з-п-лвам, у'иедаим, тухлам сасщ; Ц die Kenzt flacKeri.
Tropft свещта приплями^ тоenк;,- капе; || die Ke-ze
biiini t-rab, eaiiscii свещта догаря. угасии; ф -eim Le¬
ben eaiischi, verlöscht -1111 wie ein— Kea/e животът -му
a;'ирД1 чтясaя кротко ка+о сасщ, вощеници; || er täii
sieb gerade wie еГП— Kee/n той ходи изправен ка+о сисщ,
телеграфен стълб, точилки. прав кат; пушка; ф die
Kea/e üben, machen упражнявам сс ди правя. правя
свещ (гимнастическо упражнение), © eine Kc-zc scilc-
B—n вкарвам остър гол
kerzengerade — slci (Akk) kna/imgeiadi Hallen държа
се винаги прав Кито свещ, щ:лeтрярeп стълб
keÖ dial. umg. (от еврейската буква ch — chfß, на
тарикатски: изпсчси, опитен, отракип а кражба, а след
това в значение на: :нeгяпmeи, пипе;. очарователен)
— Cas i-l ein 11—1- Kl—in—s Mädchen, cimc k-sse 31—mc
тон; c милко пяся:яио, оперено момиче, очаровате.-
ио, елегантно девойче. маце, гидже, пъргави пеперуд¬
ки; || ein— 1—1 Blusc елегантни, шикозни Влузя- Ц —Гп—
Kiss— HlarIö:Ce иемтрпи, дръзка, пялиаи къдрици; ф
eint 11--- Schnauze habil -мям голямо чспе, мпого
иaси:ип, пяхалеи, устит, хтeвочет съм, пе можеш да
Kind 669
ме нилгоиорин- || aul die Kceee Гöua по и;сaлeп начин,
Вез пя сс церемоня много; Вез ти му цепя мпого бисми-
|| k-ß weiden стаи-м пясилeи, дързък, нагъл. нахакин
Kessel, den — Cem Kessel auTe Feuea -cfzen, -teilen
елягям, поег;ндм чайника пя огъпя; || 3-r Kcs-ci -ingt
чайникът пес; ® 3er Kc-s—1 i-l geplatzt, explodier. ко¬
телът (пяриид; котел). казанът, цистерната експло-
диря; ф dis DoT ll—gt im eim—m K—ss—I селото е сгушено
в сдпи котловина; ф eimem Ke-s—1 hiiden образувам
чувал, обкръжеп-е; |j au- dem Ktss—1 ausiineHem о;т<
късвим тувини, измъквам сс ог обкръжението; || dem
F-lnd 1m еГпсш Kes-el ilnschilcBcm, vniilciiei т;гн;оям.
обкръжии—м, унищожавам неприятеля а чувал, вземим
го в клещи
Kesseltreiben, dis — ein sy-tiMüflschcs Kesseltreiben
gcgcn iim систематично преслеааип: до пълното му
унищожение
Kette, die — clnc KeTie um den Hais tilgen пося огър¬
лици, 'сраин, верижка пи шията, ерига си; || die Keil—
d-s BünginMiisfeas ;търл;ц;;я ии кмета; ф den HunC
in die Keile legen з-Бързе-м кучето зи (със) синджир,
вериги; || dem HunC von Сее Knite iosmachcn отвързвам
кучето от с-нажиря; пускам го- ф ГШм Keilen апкедсп,
iln im Ketten lcgcm, schlig—n оковии—м го въи исриги,
окови; || 'Нм die Keilci abniimcn евилям оковите,
вериги;; му- || an s—lm—n Keiitm nÜfleki р;ттьоевим вс-
рн';+е, окови;;, оп-ти-м сс да сс отърся ог тях, иъз-
буитуним сс. възроптав-м; || dl— KetTci znihiecien, /са-
itiB—m стротин-м. разкъсвам веригите, счупвам, раз¬
бивам оковите- || sici (Akk.) aus s—lmen Keficn beTaciem
освобождавам сс от веригите, оковите; || im K-fiem
leben живея в роВство, оковип във вериги, роб съм;
ф goldene Kifiti sind luch K—iien и златните вериги
са вериги; © eime K-ile von Menschem, Fuli/eugcn.
Beigen верига. върволица. пиз, кордон, кернии от $ори,
превозиш средства; планински верига; || eine K-Tit von
Eerigmisscm, Erfolgen. Leidem, низ ' от събития, пепре-
късни; пиз от чспcсн, страдания; || —im Glied 1m Сее
Keiie sein звепо, сaнки, брънки във веригата съм; ф
Ketie und Schuß основи и вътък- || dl— K-Ttn von Ui-a-
eirm und Wirkungen вериги;; от прнч;пн и възпей-
ста-я
ketten — lin am sich Ceitei привързвам го към себе
сш, обвързн—м го; || am eine Frau geKettet -ein свързии,
оВнързип съм с жепя. нм—м задължения към пся
KetIenbüпd, 3er — beulen wic ein KeiienhuiC роня
сълзи като порой, рева, -а сс късим
KcttcnicuktIo—, die — eine Ktitem1täkt1öi au-iö-cm,
hervör1u/en, bcwirKcn предизвиквам . нернжпи реакция
keuche— — er keuehtn uilei der Bünde той сс задъх¬
ваше, дишаше тежко. пчс;;шe, пъхаеше. беше изпле¬
зил език под тонири, бремето- || das Keuchen 3-е Lo-
Comollve nус;eпe;о ии локомотиви
Keule, die — Herkules mli Cen Keule Херкулес : Воз-
лугипа. кривики- || ihn nli ' einen Keule iolschkigem пре-
б-иам го e кршиака. боздугана- ф clnc gehläiene Kcuir
печспя кълка, печсп Вут; " große Keulen -cbiagem große
B—ul—m големи тояги, големи подуп-пи; <ф> man schlägt
nicif Mücktm mil Keultm toi мухи и: сс убиват с боз¬
дугани; ф —- /aieri Keulen вкочип-.о сс ; ог студ.
първо и камък сс пука ог етчa; кръвта замръзни в
жилн+е ог е;чa; студ ии кутийки с
keusch — ein Keusches MäCci-m иепорочпо, цело¬
мъдрено. неопетнено момиче, дeaствeиmи;, пепорочпи
. дeвmии; разг. свети вопа пенипитя- || scherz, KeuseHes
Etui непорочно ложс; || umg. scherzh. ein кш-сНсе Jostf
непорочен, нсвипси кит; Йосиф; || sic 1-Т 1-^:1 wir
eile Braut, Jungfrau, Nonnt тя ; непорочна деанца,
иeломъпр:п; като мнипa невеста, кат; калугерка,
разг. шег. света вода пен-пита е; || Cas Kiuscie W—1B
den Schnic/ilder действената белоти иа снежните по¬
лета; || 1—^:1 und züctiig lebem водя целомъдрен. не¬
порочен жииот
kichern — er Cicherii üb-r мГ:Н, hliitr mciniM Rük-
кет, in -lei iineim. viisfoHien, vor sici hin той сс кис¬
каш: пил менс, кикотеше сс зид гърби ми, подсмиваше
се под мустак, нътр: а себе си, кискаше се злорадо
Kiebitz, dee — KiihiTze hülen клатя си крикити, въ¬
рши безполезна р-Вога; писа питкн+е, гъските, вет¬
ровете; || al- Klebliz dihel -ilzei киВича, стоя зид гърби
пи кир;о;'оит, разг- светя им
kicken umg. — 5. gucke—
Kicker, Cer — ihn aul den KleCer bähen втeн съм го
па мерника си, пи прицел, наблюдавам, слепя го зор¬
ко, пе го изпускам от очи, хвърли. съм му око, -м-м
му отп—епи зъб. из:. съм му мярката
Kiel, 3-r — clm ' Schilf lui Klei legen започним строежи'
па параход, полягам го иа кил
Kielwasser, Cas — 1m Kielwa-ste de- Däipfte- faiacn
плувам по к;нов;;; следа иа п;о;хоa- || in s-Гпем
Kielwasser -cgcln freiben вървя по негови;: стъпки,
следи, по неговия път. сн:дв;м го, следвам неговия
пример; разг. нърая по водят;, колата му, игрия по
'ийдити му
Kien, dtr — Fackeln au- Kien факли ог борина; ф
е—de Coch nlcbt -oieh—m Kl—n ие говори глупости, без¬
смислици; ф umg. 3-n ist aul dem Kien той си пази,
'.еди интереса, отвиря ст очите пя четири; мпого е
енергичен, чевръст, пъргав; || B—alim ist Гмтег auf dem
Kien Берлин е випаги ия първа линия, ия първо мдето;
|| -а pißt hölil-ch auf n Kien отниря сш очите пи четири.
мпого, страшно ; предпазлив, випаги е нащрек да пс
го измимят, изmгрид;- пази си интереса; || eiwas uul
Ctm Kien haben пнчвим кито р-Ва въи вода по г—я
част, зпия си урока, тяияят;, владея го отличи;
Kies, 3tr — umg. basi Cu Kits -миш ли к-пан, мап-
гизи
killekillc — KilleKllIe Machen правя г^^н-гъди, гъте-
н;чкям по 'ушка+и, гушат-
kille— — ihn mii —'пеш Dolch Clil-n уВивам го, лик¬
видирам го, иимчшквим го с ким;
Kilo, За- — in Klio, Kilos abwägnn претеглям, mpe-
мерним иещо и; килограм
Kilometer, dis к- Kilometer irc-sem гълтам километри
Kimme, die — durch dl— KliM— -eiem в;зиоим, при-
целиам се; '.едим прсз прореза; || üb-r Kille und
Korn /i—len прицелвам сс, вземим го пи мерника, пя
прицел; || umg. ihm uul 3er Klnme Haben взел съм го
пя мерннки, ия мушката, ия прицел, взе. съм му мяр-
кита, слепя го
Kind, das — ein Kind zeugen, gebären, Ьekömмin,
Kriegen, im die Welt -ilzen, zur Welt iringen създавам,
р-жд-м, побивам дете; || ein Kind stlil—т, lährtn, tii-
wöbncn, Trocken lcgcm кърмя. храня, ог6;н;м, поасу-
нивим тете; U ein Kind verwöhnen, vea/lebcn ризглез-
иим, глезя детс; || lin auTzieHim wic -еш eigenes Kind
отглежтим го като свое тете; || ein KlnC unitr den
Нег/сп Tragen нося дете, рожба под сърцето сш; || ein
KlnC auT/ieieii geoBzleien отглеждам аете; || ein Kind
in Pflbgc g—hen дивим дете а— го отглеДаа; || iei g—be
Meinen Kimdtrn ein— gufe Erzinbung л—н—м пи д:и;т;
670 Kind
си добро възпнтан-е- || ibn wic ein Kind hiiändcin
отписям се към пего кат; с аете; || mit 'Шш wir mit
еГпеш Kind spieltm итряд с иего като с аете; || -'е isi
nlr von Kind uul i-kinni познавам я още от aemc; ||
umg. sici wie ein KlnC Trcucn р-дням сс - като милко
аете; ф h—1 ibi isi —in Kind unterwegs гя очикви бебе;
|| einem KlnC dl- Leben -сНетксп пот—ряиам живот¬
ни дете; || vulg. elmer F-uu ein Kind iaehen и;прявдм
пя жени дете; Ц —in Kind empfingen заченам, т;брe-
менявам; || von cincn KlnC -ilbuiC-i werhen раждам
аете, освобождава— ме ог бременност; || ein KlnC von
zwei Jahecn двегодишно ae+e; || eine Muitei nli zehn
KlmCeri мийкя c десет аеци; || er ist iimer Linfe Kind
той ; дете ни беани р;д;meнн; || eim Kind aussiizen.
in Kindes SiiTT annnlmen подхвърлям, осиповявим
аете; || ein Trüi<. iöigtЬoreite Kind преждевременно
роаепо, недоносено дете, нсдопосче; мъртвородено
те+е; || clm ligenomieies, uneheliche-. ungeiiienes KlnC
осшповепо, прнпозниго аи;e. хранениче; извънбрачно,
незаконородено дете, копиле; непрокопсипо, лошо,
певъзпитипо аетс; || ein Kind Зее Liehe, des Glücks. di-
Wü-Te, dtr Bragc рожба. плод " па любовта: 'алепо аете.
чедо пи щастието, късметлия, роден под щяегт;вя
звезда; дете па пустинята, беаушп; обитател ия nнa<
нината, пляиmпeи- || er wir —in ichies Berliner Kind, tim
Kind -сте' Zell той бе истинско берлинско чето. сто¬
процентов берлинчан-н, тете, издънка ия своето вре¬
ме. пя своята епохи; || umg. Ci kann man -chem. wcs
GcieTis Kind ee isi нижта се чие духовно чето. чия
духовни рожба с. колко пяри е;очви; - Kinder und
Nirrti sagen die 'abritii децата m 'лчпиц;m: (шу¬
товете) приказват истината; тeиата, будали;: ш пия¬
ниците поaвди 'оаорят; щог; сш дете ии сърце ими,
говя ш казна; " die Kinder Cöintn nicht- TÜi ihre Elieen
децата пе могат да отговарят зи рот-тели;: сш, пс
могат л— си избира; родител;; <$> wie man Cie KliCee
gewöhn., -o hil man -'— аецати са, - кикто ги -свикнеш;
<*> cs ist hieser За- KlnC wclnc. d-im alit Leufe — hcssee
Cis KlnC weint jni/t, als die Eitnen Cün/ilg по-добре да
пн-т: детето, а ие а— плаче мийкити; <$> g-bnännie-
KlnC ecЬeui dis Fcuer, 5. Feuer; <£■ w—nm dis Kind 1'-.
TruiCtn isi, d-cki nan den Beumnem zu — пасШЗем da-
KinC 1m den Brunnen ge/ill—n i-f, d-cki man ihm zu слет
дъжд качулки; след смърт покаяние; " uellges (hübsch)
Kind Tragi nichi, arilges (Hübsch) KlnC keicgi nichi пс
си .и поискаш, пдм; п— получиш нищо; детето догде
и; зиплитe, майки му не му лян— л— бози:; <£> dem
KliC-ei nuß nan den Kopl iiechcn ни децата трябва
ди сс пречупи ипатът, ди сс по;иm; вратът; <0* kleln—
KliCt- Teeicn dci Muitnr aul die Schürze. große auls H-rz
— kleine KlnC-- CiÜcCti die Knln, große das H-rz малки
аеци — малки 'риж;, голем; теца — големи грижи;
милките деца настъпват майки сн по престилката, го¬
лемите по сърцето; - klein- Klndce, klein— Soagcm,
große Kindnr, große Soegem малки деца — малки гри¬
жи, 'О.ем; тец— — понeм; 'рижи; малки леда — м—л-
кя беля. а големи — готдм;; - ein Kind. kein Kind
едио дете ие ; дете; " KliCer sind ein GiechenC GoiTte
д:и;г; си пир божи; - KliCtr -ГпС aimti Leuie Scgtn
д:и;г; си благодат зи бедиш;: хора; ф wenn du
ecHre1sT, bist Cu ein Kind Ces Todes само ако иикпеш,
ш ще т; светя мислото, и свършепо ; с теВе, « сш
загубен; || er Г-Т —in KlnC Ces Todes той е обречен,
осъден па смърт, чики го смърт, ще умрс, свършено
; с иего, изгубен с- || unschuldig wie cin ningehöreiee
Kind -—Гп невипеп. непорочен, пепоквиреи съм като
новородено бсбс; || -а ist tim groBes. richiiges K1m3 той
е голямо. истинско бебе. дете; || spött. -o eim Kluges
KlnC им— че си умеп; ог ум щипката ти ще сс проби;;
|| das UnierneHitn hilch —in toigthöreme- KlnC още от
самото начало тоиа предприятие бе осътепо и; зи-
гиване. иа неуспех, още от симото начало то бе едпо
ислоносчс. носеше семето пи смъртт; и ссб; си; || dis
welß doch jede- Kind та тона всяко аете зни;. ш децата
го зи-ят; || dis versiebi nln Kind тона ш едио дете
разбира, може ти проумее; || dis siehl eim KlnC clm
това и дете може ти прецени. л— разбере; || Cu Ьагт-
ю-е- Kind тн. панвно дете- им— че сн пянвеи. Валям;;
|| du alt-- KinC -ма че ст сс нaeт:и;л, приличаш па
асте; || die junge Feiu ist Та-Т noch ein Kind м.л;пят;
жена ; почт; дете. ; още съвссм мл—ти; || -еГ Coch keim
KlnC пе станай аете, пс сс вдетенявяй; || cr ist —in
poI1т1sciee Kind той е още ле+е а политиката, р-зб-ри
ог политики колкото едпо дете; || dis Г-Т пГсШТ- für
kleine KlnCtr тон; пс е зя милк; деци, пс ; твоя р-Вота,
и; те тисд'и; ф nun hal Cas KinCchei, wonach cs sciale
ний-после си намери, каквото търсеше, зи кикното
плачеше; ний-после сс изпълни наляга +н; пи т; пя
теВе сеги В;ля; ии тн, Пспкс, опия; мъж; || KliCte wl—
dit OrgelpTilTem теца. пяредеин ка+о иптeкaрекm ни¬
щета, като свирки;: иа оргии (които стават все по-
малки); || dis KlnC nli dcm Bad— au-schüTT-in зяоид;
бълхата -зг-рдм юр'ипи; || da sll/tn wie Cas KlnC vorn
(61'1) DaeeK 'летим кято посрипо дете мийкя си. гле¬
дам безпомощно като аете, което с пипъниило га¬
щичките; || mit KlnC unC Kng—I : цялото си д;м;трдиe;
с дете ш коте; || ГНм ein Kind In den Bauch 'idcm мъча
сс ди го убедя папразно в иещо; мъчи сс ди го кин-
aяопнсям; || 1:1 lasse nlr doch vom dir Kein KlnC 1m
(dem) Bauch neden пе се мъчи ти ме убеждаваш в нещо.
па ме пикирин ди повяриям в пещо, а което пе иярням-
ияпоизиm са усил-яти ти па м: убедиш а тоиа- пс се
опитвай да ме киндирдис—ш; || Cas Kind b—in richfen
NüMtn nennen пятов-ням, пио;чям нещата : истин¬
ските, собствените им имепи. изказвам сс ясно ш орт<
Вряно, без да зибулним. прикривам нещи+и; ди го¬
ворим открито, кикто си е. п— и; прикривам: рогата
ии дявола; || Са- Kind muß doch einen Nanti Huhnn
говори. изкажи се по-опреае.епо, пипояио, трябви л;
зпид точно зи какво се кисие. говори без усукванИя.
щнк—лкивения. пс се опи+най ти забулваш, омaнов--
жаааш риботити, па я по:пе;ивяш иевнппи. безобидни,
по<бeтопaепa1 отколкото е; || се ist lieh Kind bci ihr
нейн любимец, 'аленото И дете ;. нейпо протеже, по-
верепо лице с; ползуни се с нейното Влаговолеи;:; ||
ieh naci— mich lieb KlnC hcl ibn чмилквим му се,
усуквам се около нсго, докарвам му ' сс. подмилквам
му сс, подмазвим му се; мъчи сс а— спечеля блиго-
вон:ц;:то му- || cr wlad das KlnC schon scbaukiin той
щс н—'лас;, уреди. парел- -ия работи
Klndbett, das — Гш KlndbeTT sieiben умирим прн раж¬
дане; || ins KindbeTi koMnen ражаам
Kinderei, die — Kindereien Tetlien върна аетнищ-ит;
© Cas ist die reinste KlmCnrci гоня c играчка-раВота,
просто като игррт:и, мога да го ияnоявд кит; ия шег^,
пе по:дстивд никаква мъчнотия. трудност, ш дете мо¬
же пи го ииприви ,
Kinderkrankheit, die — Cas KlnC bat iii— KlndeiCiänk-
Heiitn durch, hat alle Kindtrkiinkhtiten g-iabi. durch-
geiichi, üb-n-läidei детето мипи, прекара, изкара
благополучно исички детски болести; ф ИпС-гСгапС-
Helfen bnleien, überwinden. м1Т KInCtrkrinkbeliti zu
Cämpftm habtn ;тетр-идиим, преодолявам детски пс-
дьт-. малки иeaосmamъи;, детските болести а усъвър-
шеистауааието. развитието пи нсщо; Воря сс с требиш
недъзи а ризиитнето ии пещо
Kinderkriegen, dis — umg. dis ist zun Kindeikriegei
просто е зя отчайван:, отчайващо. просто човек ди
сс пукне, ди си умре ог мъки
kl—dcrlcicht — die Prüfung wie klidtilelcii изпитът
Be мп;'О лек, Be просто и'оичkи, прост кит; фасул,
и аете можеше пи сс спринт с пего- || dis ist Ciiderleicbi
тов- ; играчка-работа, шеги-работа, и едпо дете може
ди го напран;; тон; ш баба зпас
• Kindermund, C-r — <£> KliCtrmuiC lui Wahiheli kund
па детето кякиото му ии сърцето; aeиити, будрн;m:
и пияниците прявди говорят
Kinderschuh, 3-r - - eiwas -i-eki noch im den ИпСсе-
sciuhii пещо е в ' свон+е наченки, още а пелени, още
а пичалния стадий ия своето разейТие; || cr ist dem
KInCer-chuhti längst emiwachsemi bul die Kindiiscbube
lusge2ögen, ihgeTieTen, 1^.-11-111, zerri-m. virTreiin
гой отпанна исче ; излязъл от детск-та възраст, ; исчс
мъж, с възмъжал, узря., пе ; вече дете, ВеВе
Kinderspiel, dis — da- isf füe ihn —im Kinderspiel гони
зи иего ; и'оичкя<риBоги, ш:'Я<р-б;;-, може ли го
иипоин; като иа шеги
Kinderstube, die — —im— guin KliCne-lub- hahen, gc-
micBcn -м-м добро възпитание, получавам добро въз-
пи-аи-е; || s—im— guie KliC-a-iube verдe-eem забравям
доброто си нъзпттииие, държа сс иeпо-лmчио, невъз¬
питано, ое-ивил съм добрите сн обноски и къщи; ||
er ist 'm Galopp Curch dit Klider-Tubt geilTiei, Гм D-
Zug Curch dl— Kinde1-Tsie ge/uHrei няма капка въз-
пи+ипне, няма понятие ог възпитание, осараил ; лоб-
рит: си обноск; и къщн. липсват му първите седсм
голини
Kindesbeine, pl. — umg. von Klndn-belnen al още от
иий-оиипо -детство, още ог малък. още от аете
Klndeskl—der, pl. — KlnCte und Klnac-CliCer wenden
-liier noch gedenken Въдещите, бъдпнте, 'одпчшитe
поколения. aпчиm ш правнуци ще ' си епомпдг зи пего
Kindes-öte, pl. — in Kindesnöiei -ет, liegen 'ърти се.
лсжя и родилни Волк;
kindhaft — ein kindhafini Blick псиннен детск; по¬
глед; || -ich (Akk.) CIndhaOi bincimen пържа се кито
невръстно аете, детински
Kindheit, die — —ine soagloet, umbeschwelii, glücKllcie
KlnCheli haien, vealeb—n имам, преживявам безгрнжпо,
леко, щие-ниво детство; || aus scimer Klndbnli erzählen
рaзк-твим спомен; ог детсгвото си, ог детските сш
гопини; || in ' mcln-r Kindbeli прсз моето детство. ко-
г—то - $ях дете; || von KliChtll an (^0 am efwas (Akk.)
gewohni sein свикпал, паникии. съм пи иещо още о—
дете, още от пай-рапио детство
kindisch — ein kindisches Verhulien несериозно, де-
mииеко държане, държане, което пс подхожда па иече
възрастен човек, па 'олямо дете; || seid nicbt -o Kindisch
пе се дръжте кит; малки дeиa, пе върнете детнпщипн,
пе Въдете толкова пeеeр-отпн, глупав;
kindlich — ein KindllcHes Gesichi детско л-иei нсини-
и; изражение ии лицето; || klndlichei GtЬö1-a1 gegen¬
über C-r Elfern синовно поенущипи: към родителите;
|| —ime Kindlich a—lne Scclc baien -м-м детски певнипи
души, пеанпеп кито дете съм; || -In kindliche- Veriiauii
zu ihn laben имим детско доверие към него, иярвим
му с аетска наивност. ияри; || etwas mli CiiClicher Ntu-
giir bnirachttn разглеждам иещо c детско любопит¬
ство; ||, 1:1 /reue mich ClnCilci darüber о-Дв-м се кя+о
дете ия тови; || Kindlich an ГНш ШапС-кп отнасям сс
Kirche 671
сипоан; към него (сякаш съм му сип, дъщеря. негово
те+е) , , ,
Kindskopf, dtr — du hisi und bleihsi ein KlnC-KopO
голям панвпнк, голям; ae+e си ш ще си останеш тикъа,
пяма ди узрееш, поумисен
Ki—keillIzcbcn, pl. umg. — Cas sind ja Klnk-rilT/сШсп
гони ся глупости, несериозни нещя, празпи приказки,
бабини аевет-н-; || Macht K—ime KinkcrlltzcHcn ие приви
глупости, щуротии, анвотни; пе сс превземай. пе го
усуквай -онкоHя, ами ели с пас; © modiscic ктС-е-
llizchcm моапн джчитжурнн, р;и-шрлюшки; || -iei
(Akk.) mii Kimknillizehen abgebtn, sich (D.) die Zeit mit
KinkeairT/сЬеп veeieiibei губя сш времето c дреболии,
убивам времето сш с ризи- , джунажурн;
Kinnhaken, 3-е — еГтеп wncHtГgin Kinnhaken btköi-
т—1, umg. ernstecKem удря— ме снли; по 6о-т-г-, пи-
писят мт страшеп удар по Bо-Д-гя (при бокс); || hei
ihm iimen KlintaC-i iundnn, ihm einen KlinbaCtn vcr-
-112-1 иипяедм му удар по 6о-Д--и, удрям го по бои<
пит—
Kino, dis — Гш Kino läufi ein neues ProgramM в
кипото дини— пои филм; || was wird hnuie Гм Kino
gispitir кой фнлм, какво п—нит а киното; || ins Kino
g-äen отивам ия кино
Kippe, Ci— -— umg. etwa- -ТеНт aul dtr Kippe псщо
едни сс крепи, заплаши; асски миг ди се китурпе, ди
се преобърне, а— сс изсипе; положението па пещо с
разклатеи;, критично, опасно, сдеи се крепи пя крия,
па ръВа ии nр;пие-mи; || mli ihm -lehr cs seir uuf C-r
Kippt положението му ; дост; критично. лост; съ¬
мнително ; дал; ще мипе пя изпита, дали ще издържи
изпити; © time Kippe rauchen, ^11-61! пуши, вдигам
ог земята угарка, фис; ф eine Kippe an Reck miciem
премятам се иа висилката с иш; към склопки и опора
kippe— — Cis Boot klppi лодк-т- сс преобръща, пре¬
мята; || clm Glas kippen събарям, обръщам. китурвим
чаша; || die Stimme kippt гласът грcмот;ря, се пре-
чупия, преминава иъи рaлиeт; || umg. aus dcn Paniinen,
Lii-cbem kippen зя'чBвям самообладание; загубвам
съзиапи:, пилим а пeсидст; изпитам а неописуем въз-
тор', п: съм пи сеВе сш ог възмущение, радост, въз-
тор'; © umg. ein Glus Wein, ein—m (llnite die Binde)
kippen ганрътвам. обръщам едии чинки внпо; © hist.
kippen und wippen подправям, рилш;рицирим пяри,
монети, пускам а обръщение риншиаИi подправени
мопетн. Изразът се появява в 1620 г., когато заме¬
нянето на златните монети с по-долнокачествени,
взема особено широки размери; © eint Zlga-tiln kippen
пeaопчщвим цигира, оставям 'олям фас
Kipper, 3-r — Klppee unC Wippra рилш;рикитоои
ни пари; - s. kippen
Kirche, dl- — -ine Kirche bauen, elmw—ihen пос-род<
вам, изграждам, осеещ-ним църкви; || Klrcie huiien
отслужвам литургия; || Гт dl— Kiiche, zur Kirche geien
от-в-м пи църква; || zue Kiecte iäuici бия камВапит:
за черкви; || leuie ist kein- - Kirche анес няма черква,
служби; || dl— K'iche ist aus бож:е;н:пи;и служби свър¬
ши. църквата свърши, пусия; || aus 3-е Klncbe CoiM-n
връщам се от църкви; ф Са- isi so g—wiß wie Cas Amen
in 3ti Klncbt повече от сигурно е; тика сигурно с. кикто
амин и черквата; <$> aul dem MarKit l—int iin die Leuie
bts-er kennen il- in 3-e KircHe ни п-тирa хор-та се
опознава— по-леспо, отколкото а черквата; © umg. laß
nur die Kirche im DoeT пе преувеличавай, посма.-,
Манго; недей тя правиш поибъозипm заключепия, из-
672 Kirchenbann
чак—И милко; пе се изхвърляй, пе си гуВи времето,
с-ти;e пипризпо; || di— Klectc Im DoeT steh—mli--en по¬
стъпвам таки, че ш вълкът па остане сит, и агнето
цяло, пе възбуждам духовете, с-рисат;:; || die Kieche
ums DörT Tragei, nif 3-r Kirche um- Dba1, österr. um¬
Kreuz laufen. fuhrnn правя, Вия -зл-шеп път; вместо
ти вървя пипр—во, заобикалям; правя изл-шни заоб;-
калки. усуквам го- || im dcn 'ScioB 3-r Kirche zurück¬
klären връщам сс а лоното иа църквата
Kirchenbann, 3er hist. — ihm nli Сем Klicbenbänn
belegen отлъчвам го от църкв—ти, анитемосним го,
-зричим -пиаем- нит иего
Kirchenbuch Са- — im alten Klecheibücheei ilcЬ1ör<
seiem проверявам и стари църковни рег-сар-, копан:-
Kirchenlicht, Cas — scherzh. er ist Kein großes Kir-
chenllchT. nicht geriCe ein Klichnniichi той и: е голям;
светило, пе с чак толкова умеп, умът му пе ссче мпо';,
пита малко глуповат
Kirchenmaus, dl- — umg. iim wlc eime KircHimiaus
беден кито църкоепа мишка, гол кит; пушка, пръст,
сокол, пръчки
kirchlich, eine klacillci— Trauung рел-г-озеп Вряк;
|| ein kiachlicies Begräbnis религиозп; погребение; ©
ein kircHIieHee Meisch църковен чоне:
Klrchmes, Ci— — cs i-t ilchi alle Tagt Klrchnes всеки
аеп пе c Великаеп
Kirchturmpolitik, die — eint Ki1cЬtsrмpöi1T1k bcliciben
водя теспогръда, педалпов-апи, късогледа политика,
тигвирдм си очите пред ряк--тe, '.спим пя политн-
ката през призм-ги ии сно-те .ок—лпи интереси
Kiicbturmspitze, die — luf Cie Klacifuanspli/c Roggen
pflanzen сея па корени му ряп— (просо), затъним в
излишни nодро6поети, проявявам излишни пребия-
вос;
Klrchwclhe, Cie — zur Klrchwelhe gehen отивам иа
събор; - aul апЗ-е-г Leute Kirchweih’ 1-t gut Gäste
iiCei лесно е да прав-ш e чужда п-m- м-Ит-и помен,
с чуждо добро ди си добър
kirre — umg. ihn klrec machen. kriegen опитомявам
го, чкротдвим го. прnорндм го от кротък по-кротък,
кротък кит; буболечки- || den mach-T 3u nicht so bald
Ciere мъчно ще го укротиш, ще го подчин-щ иа в;ндти
си. ще му прсниен нои-и, инати; || kirre werdei укро-
гдним се, стиаам по-кротък ш ог буболечки, и ог гъ-
лъВче
Kirsche, 31— — 1ha— Augcn -ГпА wie Kirschen тя им—
очи кито череши, очи черешови; || ihre Lippen -'пА eoi
wl— Kir-chem чеmииm; й ся червени кито черент; ф umg.
in dcn KirecЬii sllzcn живея, плувам, тъпа а охолство,
-зоб-лие; nнчврм к—то кюфте, сирене, а мрено, к—то
бъбрек а .ой; къщити м; с кит; пълня т-ш-; живея
ка+о мишки в долап, а з-ми-к, кито Вей, аги, пана,
ц-р; падпи. съм сш иа пъпа; || nii dcn 1-t nichi gut
K'r-chen ---cm c такъв човек пай-добре c др пям—ш
риВо+и, втeмяиe-д-вaпe, тур. он-бещ, ти и; се сдру-
жинаш, свързван; да го и: виждаш ш пе срещаш —
хиляди път; по-добре; където ходи ш злото по пего
върви; с иего нн+о дя пеещ, пито ди се смеещ (аа
плачещ); дръж сс от пего наСтрапи, зи ти т; ; мири—
'ниви-и, зи да си няман пeпр-дтп;ет-, за ди и: сс
опариш; с нчaид пршкязв—й и кимък дръж; с куче в
чуа—л пс влизай; с луд- хор; хоро ие играй (етоощинит
ти кр—ка+а); Ц Kein Mann, м'Т den gut K'r-cHei essen
wae пе бе човек, ии кого;; можеш ди -мин довери;,
пе Вещ; стока; пс бс цвете зи мирисане; ог такъв човск
тр- дпн ти бягаш; водеп, кръстен дявол е- дяволът
го е вьтеeди-л; госпоа та те пази от тикъв чоиек; ди
те чува господ от кръстен ляно.; дяволско семе, шнло
е- дяволит: мътят а иего; 5. essen; ф mli g-oßen Неее-п
isf nichf gut Kirscitn ieein (sic werlem —in—m die Kenne
ins Ge-ichT, im Cie Augen) със силните се пе бори, с
бо'иг;г: се пе мери; с Вогит ди се ие караш, с рогит
ди сс пе бодеш, с келяв ди сс пе бориш; с богатия сс
пе бори, със саки; се пе води; с по-голям ог теВе еж.
пий и гнaд:и остриш; ие +и -одBни с мечка ареики ди
яаеш; || Kla-chen in Nachbars Gari-i. was чуждите пло-
тон: си по-сладки. по-съблизпителни; чуждото е. р-т<
6;ра сс, всс по-хубаво и по-сладко; чуждото яйце е
по-голямо; чуждят; кокошка' по-големи яйци носи;
чуждото цвете п;<о-п; цъфти
Kleecmi das — dl- Kissen zuiechirückim, aul-cHüiieln
паместнам, разтърсвам вътглaви-иитc; || ГНм ein Kls-
-ст uniti C—n Kopf legen поалигим възглавница под
'няниmи му- || Im dir Kiss—n /uiüeC-inKcn палим, оmпуе<
ким се безсилно пи нъзтнaвпицр+a; || Cnn Kopf Гт den
Kl-sem vergraben зиоииям '.риа във възгниaиmииmи
Kiste, dl— — -iwa- in tlie Klsie packen, v—epick—m
опиконим пещо а сандък. каса, касетки; || Ki-Tei und
Kaetii sinA g—lüllt иснчкн синдъц; ся исчс пълни, всич¬
ко е пълпо до горе; || cr tat Klsici und Kasi-i voll той
щъпе. плува а осолеа•во, изобилие, плува в п—ри, плува
ки—о бъбрек и .ой, к—то кюфте (сирене) а масло, къ-
щати му ; кя+о пълна чаши; © umg. се tut —ine Kist-
voll G—lC -ма пълси сандък : пир;, рипс пари с нопити,
-ма пир; кит; кучс Вълхи; въшкив. гъбав, череша с
с пири; пе зии: сметка и- пирите сш; игрие сш с пари;
|| eine Ki-ie haben направи. съм глин-ти, ия 'о-туе
съм; ф Cas wie cimc eehwieaigc, lokie Klsie беше трудни,
мъчни, зинързипи, опяспа, нчaи рибо;—, ие Вене щс-
га-рибо;—, пости се nо-змътmхмe, разг. видяхме голям
зор с тия оиб;ти; || eine blöde Kl-Tn п:прид+пa р—бо+а;
глупаво стечение пи о6е+;д+eнс-нaтa; || dl— ganz- Kl-ic
Cöetite Ceel MieC цялат; риботи, история струваше
ар; марки; || eine -Taaime Ki-ie пипето a:иоИтe, мо¬
миче; || Aas isf eine' faule Kiste тон— c съмпителни, пс-
чисти работи, г•рд работи пе мн х-оeевai м; сс иижди
п;дотриа■eниPi ие ми вдъхва довери:; || Aas 1-t cime
völlig ve-Taheene Klsft тона c съисем трг■уB:ир зиnнe<
тепа, объркана р-бога; || Teatlg Ist Ale Klsie и тия р—¬
Вота сиьрш-смe; разг. отВихм: си и тия грижа, и тови
гийле; || Ale Kl-Te wi-A gemacht. ge-clmi-seni wie weaCtn
Ale Kl-ie schon scHmclßcm ще я нарсаим, иaгнaеим,
оправим тия риб;;—; || eine Klsft ,3^1, Kisten micHen
нзнършним лутор-я, пипоиндм си удоволствие, пред¬
приемам разходка, пътувинс; обръщам се с кон:ното;
|| dl— Klsie wleA'- -eba/ien ермол:тът, колити ще свър¬
ши р-Воти,' ще чеп;;; И Cie Kiste wlad ohnehin nicht
Mita 311/^318- balicn (Remarque) и Вез тон; положе-
и-em; с вече неудържимо; и бсз говя военното по-
ложеин: едни л; ще изкара, удържи дълго; || die Kl-fe
ging los революцията, бунтът, въст—пне+о итBусия, сс
ризрит;; || -е Tätet in einen alten Ki-ie той кир— едия
егиои -иоятийк-, бричка. кола
Kitsch, Ccr — Ci- ist purce, acimee Klf-ch, Klisci in
Reinkultur тон; е чиста, еaп+имeп+aнир, п—нанрджий-
ски, енрдиикaвр безвкусици, бнудкaвост, пяма н-какая
художествени сто-пост, свндe-eлеmвувa зи аолеи ху¬
дожествен. естетически икус. с Bояaжинък, безвкусна
литература, пи иищо пе прнл-тai с чис+а проба кич
Kitt, 3-е — etwas mit Kill 6—11-11811 тимитв-м, споя¬
вам псщо с кит. маджуп, маджуннрам го- || die KlnAee
slnC - dee Kill лец—та си спойката межту род-телите;
® umg. was köefii der ganze Kilt колко сточви иснчко
тови, всичките тези ажчпджуриm, б—га+ели; || da tust
Cu Cen ganzen Kill ето ти всичко тона; || laß nici nli
dem Kill in Ruit остави ме иа мири, ие мс запимавай
с тия глупост;, щуротии; || aedc doch nlcbt -olci—m Kill
не говори такина глупост;, тнноти;, щуротии; ф Kill
zielen вди'им чуковете, копсулн+е, такъмит:, дърмит:
сш. обирам си крушите
Kittchen, Aas umg. — ins Kittchen ComM—n, windcem
от;в-ням се. попитам и затвори, арънголинки, пан-
лиза, па топличко, ия едики; иа завет; окошариат мс,
в.-зим в ми'ир:шкид рий; || iim ins Klllctcn -l—сК—n.
spiinen, bringen хвърлям го в з-теори. трънголинки,
пипанзи, турям го, прищим го иа mопл;тко, а м—'—-
ренк-я рай. окощрре—м го; || 'm Klffchtn silzem, -eim
лежи и з-твора, пръиголпнка, пи топличко, ии завет,
пи сянка, в мигир:шкmд рий
Kittel, Cer — ein—n weißem Kiffet fnagen нося Вяли
престилки; - mine -cllecltem |sciii:ht—м) Kliitl
schlägt oll das hesie Uerz под скромната (простата)
дрехи сс крие чссго пий-д;боото сърце; © umg. damit
isf der Kiiitl wledea 1m Ordnung, wiedee geflickt c тоии-
р—бот—та сс опраан. се з-кърпи, сс уреди криво-ляно;
© er iäu/f hinter JcAen KlTlei той тича подир всяка
жсиска руе-ai ; 'ондм жепкар, разг. коцкар
kitten — ciwas zu kitten veasucHti опитвам се тя ти-
н:пд иещо, пи го з-кърпя, пя го попоиaя, пи го оприня;
|| Cer Bauch ließ slci nichi wl-A—e Kliitn, Coiil- nue
noTCÜ-illg geKittel weeAem р-зр-нът пс можа да се по-
приин отпово, можа само ди се закърп; криво-ляво
Kitzel, dtr umg. — —inem Kilz—i nach etwas verspüren,
haicn нм—м охота, сили; желяние зи нещо, прняжди
мн се, при-сква, прнщява мн се етоинио псщо, при-
треперв-м за иещо, петимеп съм зи нещо; блязи; ме
псщо; || ihm den Kitzel nach etwa- au-ireliei чB;ним
охотата му зя пещо; иипоивям, постъпвам таки, чс пя
му мни: желянието за пещо; || dem Kii/el nichi wl-
3-1-1-111 können не мога т— устоя иа изкушениеТо,
сьBт-зъпг-, желанието; || lin siichi dtr Kitzel гъдел го
е, свaиaл го с скокот; петимеп е за пещо, ими силно
желапие за тови
kitzelig — . ici hin Kitzlig имим пьд:н, скокот; || АГ—
Siche wurde Tür sl— -еНа kilzilg, wird mir zu Klizilg ри-
бот—ти етиии зи пея неприятни, мпого деликатна. ще-
котлива, стаир опасни зи мепе; || шТ 3en Gebiet, im
EHeeisichii i-t ee seba Kitzlig по -ия чист. по въпроси
за чест той ; миого ччaс;ви;eнeи; © -in— kitzlig- Faage,
Situation щe:отн;Bi аелики+ен, парлив въпрос, дели-
китна ситуация; || —im Clt/kig—a Fall деликатен случий;
|| ein Kitzliges Uniernthmtm описии. рискована р-бота,
опасно, рисковапо предприятие
kitzel— — cs Kli/clT miet гъдел, скокоТ ме с- || ihm in
den 1ußeöh1tn, mif eimem Gra-halM Klfzcin гьп:ниткaм
го по петите, със сламки; || Cis kli/eli in dtr Nase това
дразни обопдпи:то; гъделнчки м: а пося; © umg. С-е
Gedankt, Cie Neugier klt/nit— mich мисълта ме 6тат<
нсшс, изкушиване, любопитството ме караше. тики-
ще; || s—ln— Elfikk—ii Kitzeln нискяд, близпд суетността
му; II efwa- kii/elT Cen Gauncn, Mich in dee Nase, mein—
N3-1, Ale Obe-1 нсщо доитии апетити, вкуси, ;6;пя-
п-ето, гали слуха, звучи приятно зи ухото; || cs kitzelt
Mich, eiwas zu tun иск; м; се, ще ми сс. изкушава ме,
имим си.по желапие, 6нрти; ме ди иипринд иещо;
© ieh Kitzele Mich an (£>.), mif, Ühta (D.) ciwas з.о-
ояде;нчвим зи иещо
Klacks, 3-e umg. — für ihm ist das nun ein Klacks за
иего тона ; игрички, ие представя пищо, пикякна труд¬
ност, мъки, мъчпотня, ; пребия о-6;т-
Klage 673
Kladde, die umg. — ciwas in KlaCCt -chnilhen пиши
ни черновки
Kladderadatsch, 3e- umg. — Cas gibt einen gaoBen
KIaCderaCaiecЬ гони ще свърши c голяма кигие;ооря,
с голямо фиаско, с голям неуспех- ще имя голям скип-
пил, 'олям; разпрания зи тоеи; || mli еГпеш ''е-'.—-
KladCträCaT-ch спСеп свърнаим : огромеп неуспех
провал, погром, с 'о.ямО фиаско- © cs gab eimen /Геш-
lieien KlädC-eädii-cb м'Т 'Нш стина пости 'олями р—з-
прания, доста 'ондм скипая. с иего; © cs gib elmtm
ganz gaoBen KIi3CtiaCiT-cb Über Cl—se Sache създадоха
сс мпого клюки, какви л; пе клюки около -ия работа,
0язпоос;оипдвяхя се каке; ли пе слухове зи тоеи; ©
Са liegi Сее gam/c KIidCtiadaT-сЬ ег; +н пиоч:;ищИi
чиреп-тс, късовете, нсшчко стина ии со.. пи парчета;
|| nun haben wie den KIa3Ceridii-ch хуВиво я оцапахме,
свършихме, вяпиясмe, втисисм:, объркахме. оплетох¬
ме, ;плeек-хмe, хубаво сс писат-хме, се иареаихме-
;е ;;, булка, Спасовден
klaffe— — von un- klallie cin Aigaund прсд пис зесще,
зини прописа; || Ale Tür Cia/Ofe ноaгят- зееше; © —ine
KlifTende Wundn з;пини, зеещи. отворепи рипа; © ein
Riß, cin Abgrund kiafli zwl-cien -ein—n und meinen
Überzeugungen между неговите и моите убсждсп-я зее
цяла прописа, убежденията пт ся диям:;оинпо про¬
тивоположиш; || bcl ihm kiiili ein Widerspruch zwl-ehen
Wori und Tal мсжду думите ш постъпк-ге му съще-
сануи; противоречие ог пебе+о по земята. зее цяла
пропаст
kläffen — dir UmA KläTi кучето джанки; © ее muß
immee easi Ciäiem, icvoe er di— Anbelf veeeichiif той
трябви ти помърмоо;, ди протестира малко, препи
дя свърни нещо
klagbar — gegen ihn, wegen clnn- Siche Klagbar weeAem
завеждам дело против пего. зи пещо, давам го под
съд
Klage, 31— — in laut- Klagen ausbeechen избухвам в
гръмки, ' шуми; оплаквания, р-типия, вопли, жалби,
ваИкяпня; нзанв—м, нареждам, плача 'лисно, високо;
|| ich седсНе nici in enAlo-cm Klugen оплакванията,
жилбшт: ми пямиг край, рития, плача безутешно; ||
Keine Klage Can von ihiei Lippen тя пс заплака. остана
пяма а скръбта си. ие о+ропи стоп; || wihmüfigc Klagen
aus-foß-n изливам скръбни стопове, звуци. тъжни ио-
пли, плачи, нареждам горко, жално; || Ale Klage um
Ctn VeasToabcncn, um, üh-r Aen Verlust ридииидти, пли-
чът, воплите за умрелия. зи зи'уби;и; оплаквам го¬
рещо, горко умрелия, покойника, загубата; © üben,
gegen dl— Miß-tänAe, übne ihn eehoirn -ieh viele Klagen,
wunden viele Klagem laut, voag-baachi срещу неуреди¬
ците, против иего сс пип;'пихи миого опликвриид, се
чуха мпого глисове пи пеаоволство, сс нададе голям
вой, се попидохи мио'о оnниквииия, протестираха
миого хора- || ich седеЬе mich in Klagen üb-r s—im Br-
п—Шпеп възмущавам сс. оплаквам сс ог държипето,
повеаеп-е+о му; || -—Гп Benehmen gibt G-uiC, Anlaß zur
Klage държипето му линя повод, основание за педо-
нолеmво; || -le tat Kein—n Grund zur Klage тя иямя
осповапие па сс оплаква, за педонолстао; || scherzh.
daß mle keimt Klagen koiMem само да пс чуя някой
п— сс ;пнакви, ти се нъзмущини ог държането, поне-
пението mm; || ieh will C-lme Klagen hören пе искам д;
мушим иикике; ;nниквииид; © jur. —ine Klage gegen
lin ilnailcäcn, änbänglng machen подае-ч тъжба, нс-
кови молба срещу псТо, дивим го под съа, завеждам
43 Немско-български фразеоло!-имен речник, т. I
674 Klagegeschrei
дело срещу него; || cimc Klage aul Scheidung, auf Mie-
tnrü:keiämde von GericHi helmgtm подавам молба зя
оятв;д. за пеплащапе ии пиеми; || g—gen iim eime Klage
in-Tr-igem. erHthen, führtm завеждам иск. дело прот-в
пего. водя тел; срещу пето; съдя се с пего; || eine Klage
emisehiiden, lЬwe1eini /ueüekzlehen, zurücknehmen рит-
оeш-вям съаебсп спор; отхвърлям исковата молби;
оттеглям исковат; сш молба; || eime Klage ihfisscn,
ieintworttn съчинявам. съставям искови молба. тъж¬
би, тядвт:пme, дивим възражение против молбата- ||
cincn Klagt -laitgebtn удоилeтвордвям исковата молба,
разрешавам я бля'опр;ятпо; || dit Klage schwebt, -uht
zur Zell още пс ; тилен ход ия исковата молби; || mit
elmce Klag— äbgiwiieim wcaAem отхвърлят, пс удовлет¬
воряват исковата ми молба, тъжбата ми; загубвам
делото- || е- '-Т zue Klage g-KoMicn стигна се до съд,
Oибо;ити с;и'пя, дойде до съа
Klagegeschrei, Cis — ein großes Kiägigcscieci enHeien
падивам голям вой. писък, шумиш вопли, избухвам
в гръмки вопли, опниквяиmд, и пеедържип плач, а пе-
сдържани ридания, иайкиния. разриданам сс- оплик-
ням (го) гласно. разг. опявам
Klagflaut, den — Aump/e, wild— Klag-liui- von slci
g—hcm стеня глухо, крещя като а-и ог болка. -заявим
глухи стсииния. жални стопове. тихи аоплн; рева, аня,
пищя от болки, извиним като па умрял;
Klagelied, da- — Alt Kilgeiiedea Je1ni1äe плач Иере-
мнеи; || da- Klagelied Сее Antigone воплите ия Анти-
гопи; ф umg. ein Klagelied üb-r iin, üb-r Са- Leben
an-tlmm-m, singem оплаквам се от пего, изказвам не¬
доволство;; от жииота си, иисвьрлдм сс върху пего.
върху жииота; || das ÜhllcH— KilgelieA üine efwas (Akk.)
anl-bei т-п;тиям : вечните си, известните си оплак-
вяния от пещо. опяи—м вечно едпо ш също пещо, исс
същата пссеп *
Klagelitanci, die — s. Klagelied
klagen — wein—n und Klagen плача и сс тюхкам, вай¬
кам сс- || 'Нш s—im LelA. s—ln— Nol klagen изплаквам му
болката, мъката. неволят; сн; || еа -isf —im MenecHi 3er
'тшса Klagt гой е човек. който нечпо сс оплякия, се
найки. сс тюхка; аечпо е недоволен; || dee Klinke jam-
lertt unC Klagte den ganzen Tag vor SchMiezcn болният
пищеше по ден ог Волки; || ibm Ai— Oirln voll
Ciagem пропищявим, проглушавам му ушите с оплик-
вяиmдтя, аяйкяи-дгя сш; || um ifwae, um einen Vcaiusi,
üh-a gaoBe SchMcazcm klagen опликиам нещо, загуба;
оплаквам се от пего, от нсщо; || über nici sbiisi du
nicii zu klagen hiben ням— тя -маш основание, повод.
б-m: ми; зи голямо съжаление- ф über iin, etwas Klagen
опликиам сс ог пего. ог нето- || ühea Mich ebilsf du
nicht zu Klagen babrn пяма ти имаш осповипне, поиод,
причини ди сс оплакваш, да бъаеш недоволен от меие;
|| umg. Wlc geht'- dir? — Kann nicht Klagen Кяк си?
— Не мога да се оплачи; ф gcgcn ihm Klagen поливам
-скоаи молба, тъжби против пего; занежт—м дело,
пивим го под съд; || aul Schadeieeeäfz, Scheidung Klagen
завеждам дело, иск за щети ш зигуВи, зя р-звот; || von,
bci Gcnichi Kiagcm дивим под съа, завеждам дело; ф
—im KlagemCc- Weih ридаеща жспи, пликичка; || eine
klagend- Melodie жална. жилостна, плачевни, тъжна
мелодия; || nif Klag-idcn Siiimc с плачевен глис; || mit
Klagendem 31'сК с жилеп поглед
Kläger, Сее — er ist Kläger, ieiil als Kläger auf гой
е ищец, сс явява прет съда като ищец, тъжител- " wo
Keim Kläger isf, ist -auch Keim Rlcälcr няма ли обвинител,-
няма и съдия; пс се ли оплакват от теВе, няма ш да
г; съдят
Klagfsacbc, di— — im dee Наде-асЬ— A, gcgcm B, ban-
Cell es slci um GelCunier-cHIigumg а исковото дело ия
А. срещу Б се кисие, стина дума зи злоупотреба с
пари
Klageschrift, Ai— — cimc Kiigt-ciri/t wiifieleifem пивим
хол пя искова молба, препращам я по прmпядл:жпое;
Klageweg, Cce — -eime Ansprüche im Kiigewcg
CuacHsetzrn търся nоaвя-a си чрез съди, по съдебен ред .
kläglich — Kläglich wiincn, '|ämmnim плачи. онДЯД
горчиво. избухвам в горък плач. и горчиви ридапия;
© еа БГ—Т—Т cinei Kläglichem Anblick пр:aс;явд пличеапи,
окаяни, жилка гледка. им- жалък, окаян ата; сърцето
пя ти сс скъси като го гледаш; || ein , KIagIicHie Dasein
fühatn влача, жалко, мизерно. окаяно, клето същес-
твувиите; || im einem kläglicHen Zu-Tand, in elnea kläg-
iicicn Lage srin пимнрам сс а окаяно, плитeвпОi ми¬
зерно положение- || mli ihr nain es ein Klägliches Ende
тя завърши жалко, трагично, претърпя голям неуспех,
голямо фиаско; || - clme Kläglici— Roll— -piel—m играя
жалка, окаяна роля; || clm klägiich—s Eegebml- плачевен,
жалък резултат
klaglos — ibn klaglos slell—n задоволявам исканията
му, спогаждам , сс с пего, за ди прекратя делото
Klamauk, Cer umg. — mit viel KlaMauk ciwas fiicem
отпразнувам иещо c голям шум, голяма вряви, па-
тираня, липдания, с шумно всселшс; || Mach licht sol¬
chem Klamauk пе идигиИ тикъв шум, тикани врява; ||
viel, einen großen KiiniuC um |edi KlcinigkciT. um etwas
michen привя източен въпрос, вд-г-м скандал, мпого
шум зи пнщо и никакво, зя всяки дреболия; праия
нумпя реклами ия иещо; ф diese Sz—mt Ае- SfÜeks ist
blliigee Klamauk тази сцепи о; пиесата с плоско
остроумие, сс мъчи ди бъде духовита. остроумни, ко¬
мични; ф Ai— Arb-lten hii—n Klamauk giMaehf р-бот-
ници+с аангиихи вряна, се разбунтуваха. отказах; да
работят
klamm — klamm- DecKem пропити. ог вниги, мокри
одеала- || lei habe kiammn Finger. die Fingen sind mln
ganz klamm пръстите ми са сс икочапясали, вкотииeпн,
вдървени. ицспенспи, съвсем премръзнали; ф umg. Са-
Geld ist KlüMi пирит: са кът, пе стигат; чуастауаи се
оскъдица ни пяри, средства; || leb hin h—uit ein wenig
Climi, hin augenblicklich sehe Klamm обрал съм сс
апес, а моменти пирит; мн ся мпого кът
Klammer, die — eime Erläuterung im Kianmerm hin-
zuscizcm добавям обяснение в скоВт; || —in Woat im
Klimitrn -et/cm поставям дума и скоВт; || Kiimmtai
auf, Kiimn-M zu отвори скоби, затвори ги; ф math.
Ale KlimitM luftöscn освобождавам от скоВт. раз¬
кривим скобите; ф dl— Wäselc nlt Kiimm-ш befi-figim
енa'им щипки ия прането- ф ihn in dl— Klaiier mth-
теп стягам го а клещи; обхващам го с ръцете си като
в клещи- || lim in Сее Klammer Hilltn държа го а клещи
Klammerbeutel, der — berl. umg. scherzh. du hist woil
nli 3-m KliiMeibtuttl gepuAeal па пе ти е изпила
чиаки, кукувица акъли, умя. ди пе сш луд, май че пе
сш с всичкия си. чс иещо ти липсви, хлопа, мърда, мий
че откачан цсптрялио, чс си уаиреи и '.aHama
klammer— — ieh Kliiiert mici in efwas, an ein Ge¬
länder локопи—м иещо, свящ-м се, тананям сс, улавям
сс за пещо, икопчиям се, вчепквам сс а пещо, хващам
сс зи пeрmни;и; || sic Ciimm-rt sich an |—den StrohhalM
гя сс хваща зи всяка слям:;, за ияй-малкит; надежди;
ф cimc Wunde, die Wäscie - in dic ' Leime Ккатмеш зи-
щ-пиям р-и- : щипци, слагам щипки ия припето
Klamotte, die umg. — Tag und Nichi nichf aus dem
KlaMOttcn KoMicn от риботи иямам врем: ga сш сиа-
.я, съблека дрехите. аепопощпо съм пи крик; || ilfe,
/e'IuMpTe. schäbig—, venAe-cKf—. speckige KlaMoTten вех-
торни, aeс;ошнин, дрипи, пaриaни, измазапи. омаз-
пепн. mтиaпипm старт aоeсu- ф pick, nimm delme Kia-
iöiitn unC hau ub — such deine KlamotTen zusaMMen
und veescHwimAe обирай сш парцалите, пaртчшmпmm:,
партикешн+е, крушите и сяйдe друм, и па те идми, ш
да т; видя . тьоби, и сс измитай оттук; ф was soll ieh
mir den KlaMOttcn кякио пи правя : тия пещи, боклуци,
ажунажурни, парцали; ф nimm deine Kliiolten weg
прибери си пергелите. мотовилките, лжопголн;:; ф
eine alte KlamotTe стар фарс; ф Ша-Т du KlaMoTten
-мин ли мингизн. - книги
Klang. 3-r — leane. ibgeais-en— Klänge vernehmen
тот-вям aинeчп;, откъслечни звуци. топове; || dis
Klavier bal cincn guten Kling пианото има хубав тон;
|| ein Naic vom Klang известно, популдрпо -мс; || ich
tikinnie -1— am Klang 3-e Stimme nотпaх я по тембъра
ия тлaер; || beim hioBcn Kling A-- Naitis nizlttnei- -1—
гя сс оизтр:п:рниш: сим; при nро;зпaеди:то иа име¬
то, симо като чусше ди се изговаря името му; || unltr
Cen Klängen d-e Musik поп зиуц-те ии музиката; Ц 'Ьее
Wolle haitti —'nem hlTT-enn Klang а думите И звучеха
горч-ан нотки; ф umg. übertr. Cis gibt keimen guten
Klang тон; пс звучи добре, и:Bлрготвутио е, пс под-
хождя, нс отнеи, дррти;; || -cin Nane tut (cincn .^11)
Klang той се ползува : добро име. с унижение, по¬
пулярност, добри р:nуmиииДi известност, има престиж;
|| ein Nunc von Rang und Klang -твeсmпо, популярно,
унижавано, общо;звeетпо име; || eine Geige von —Aicm
Kling цигулки c бли'ооодeи топ; ф ihne Stimmt wie
ohne Klang гласът И заучеше твърдо, прртиeш:, и:
Всше мелодичен, блиго^е^у^чеп; || umg. mit Sing und
Kling c аессли песни и музики, със тчриm ш тъпани;
|| mli Kling und Klang : музики, c камбанеп звън; ||
obne Sang und Klung •тихомълком, безнумпо, Вез мпо¬
го церемони;; || etwas geht obne vl—l Sang und Klang
voe -ieh пещ; сс извършва, минава, нърв; съвсем без¬
шумно, бсз мпого нрднa, дапдаии;, Вез л— се втнг—
мпо'о шум; || ohne Sing und Klang ab/lehen оттеглям
се. измъквам сс пaй-б:зснрвп;, т-х-чко, тихомълком,
без много шум, без ди се сбогувам, по чорап;, през
зидпити ноити; ф ciwas wlad Klung иещо прозвучина;
|| etwas Kling wenden 13--—! пивим зп—к ди зaев;рдm,
а— прозвучи нсщо; © C-r Klung d-e G1aeeei dee GkocCnn,
stin—a Scbellie звънът пя чаш;;:. ии камбаните, звукът
ог стъпките, къптежът и- стъпките му
kla—glos — eine klanglose Siimme беззвучен, кух. глух
'лис; || Cie Beerdigung viiilcl -ап.- und Скапдю- погре¬
бението мини съвсем безнумпо, без мпо'о нум, без
всякакъв ц:рeмоп;aн; || Alt StaCt sing- unC Clanglo-
vee1l-eri п-пускам 'рида тихомълком, отивам си, из¬
мъквам сс, без па се сбогувам; || sieh {Akk.) sing- unC
klanglos zurück/iebcn измъквам сс, оттеглям се тихо¬
мълком. безнумпо, без ти сс е6;'уврм, разг. по чо-
оипи; ф klanglos iach—i смея се Beзтнччпо, глухо
klangvoll — eine klangvolkt Siimme бниготнутeп, ме¬
лодичен 'н-е: || klangvoll iicb—n смея се звучно; ф
einen klangvollen Nannn in 3ee Wi-senscHifT bainn
ползувам се : известност, популярност а пиукат—, нме-
то ми ; известпо а паукита; нмепи— учси съм; || klang¬
volle Titel висок;. благозвучни титл;
klanglich — von дгоВсе Ckungilch—a SchönhelT sein
огличавим сс с необикновен; бнaп;знчт;:, с крaе;вр
топалпосг, м:н;д;тп;сг
Klaps 675
klapp — klipp, klapp трика-трик; Вум. плде- || Klipp,
klapp грякя<то-к
Klappe, die — Ale Klappt am Ofcm. dtr Klarlnettn. Acs
шеп-cilichim Herzens отворът, капакът ия печкити-
клапи ии кларинет. ия човешкото сърце- . zwei Fll—g—m
mii einea Klipp— ' schlagen удрям (улучвам) : етин
куршум два з-ека; ф umg. derb hali die Klappt — nach
Ale Klappn zu свивай си. дръж си, съВирий сш чсги;и,
затвор; си пнюврни;ки- || dl— Klippe aufieiBei отви-
рям (етиш) уста, започвам ли се хваля- || die gebBe
Klappt Hahtn, -chwlmgcn приказвам големи приказки,
ии едро, изфучим сс. изхвърлям се миого, съсипвам
се. ризчеквим се ди се хваля; уста; съм; имим голям;
чспе. големи уста- || ihm —in- aul Ale Klappn geben
цапнам го по мутр-та, мчиупиmи; ф umg. im Ale Klappt
geien ня'-м ст, мушнам се пол юргапа; || sieh (Akk.)
in dit Klappt bauen, wee/en .яг—м си; хвърлям се в
леглото сш; || laisch, in die Klappt хайде лдг-Итe си.
марш и леглото
klappen — den Kragen nach oben klappen обръщам.
вдигам яката си- || mit den Flügeln. Lldcan klappen
размахе-м криле; миг-м : клепачите; || nii Cem Ah-
säiztm klappt! удрям e токовете си; || -ете Scialiie
klappten luO Cem Kö1riAö1 крачкн+е му кънтяха по
коридори; © umg. nichts will heute kiuppnn апес не мт
върви пищо, асе пи камък удрям, м; ' върви всичко
пиопаки, пямим късмет; || das Clippi wiedee nlcbt па:
ударих па камък, 0PботрЩи пик и; провъовд, ш тоя път
пдмих късмет, пс сполучих; || leider bal cs Canli nlehl
geklappt за съжалеп-е иищо и: излезе от тая риботи;
|| wein all—- Ciappi, ComMe ieh ако се пирет; исичко,
як; -злез: исичко еполучн;aо, ще дойди; || cs hal alle-
gkän/emd, wie in Scbnüacien geClippi всичко се парели
чупсспо. ст-пи като по разписание. по часови;:, по
мед ш масло; || ciwas Kommi zum Klippem нещо се
нарежда, се осъществява, става; ф umg. iim hei elmen
Elihauct klappen хвищим го. тяливям го, спипвам го
при опит зи кражВа, при взлом; || wenn lei Aleh Aibel
klappn сим; ако те пиппя, ще те пиуча аз ;:Ве; ф die
Tü- Clippi еритити трикни, хлопай
klapperdürr — eime ClapptrCüire Frau сухи кито чн-
роз, скумрия жепя. поь'л;в- крипта, ениби като ске¬
лет, кит; клечка, кньощиви жспи
Klapperkasten, 3-е — das isf clm akite KIapprrkleTtn
гови ; стара г-о-гийкa, ризслопипо, разтръпкино пия-
ио
Klappermühle, Cie — -cin Maul gehl wlc eine Kiap-
pcamühln тръпка като nоизпи воденица, ка+о крече¬
тало, кито гол кокал в тепажери
klappern — Cie Störche, Alt Teilte Ciappnen щъркелите
трик-г : клюпонете си. чип;;;; -ракит; || Cie Mühln
Ciäppnri нодeп;иaтa траки; || ein klapperidei Wagen
стари, оизхлопипи -ио-гяйк-, Bр;ткa, трик-щи коли;
ф се klappt-i mii den Zähnen von Kälit —- die Zähnn
Clappern iim зъбите му трикит, трик; със зъбнт: ог
студ; шег. коне клинци; || umg. scherzh. mit dem Augcn
klippcrn кокетирам, поинд мнл; очички, рниртчвим;
<ф> Klappern geböel zum Handwerk рекламята е луната
ни гьо'овидги
Klaps, 3e- — umg. ibm clnei Klaps viisci/em. geben
ц—пвам, пернам, плесним го; || ein—m Klaps lui Aen
Mund, aul die HanC bcComnnn иипвиг м: по чсти;и,
ръкити; ф umg. eimen Klaps iiCommcn, Kaitg—m побър¬
квам се, емихвим се, мръдни ми едпата чивия. || ne hal
eilen Klaps, ein Kläpschen милко поВъркип, пилулпи-
676 Klapsmühle
чии, завеян. шантав, ем-спят е. ие ; с ума си. с всичкия
сш. хлопа му една;— дъска, мърда му едната чивия,
иещо му мърда, ие ; милко а ред
Klapsmühle, Aie — umg. im Al— Klip-müll- Commem
отивам a луaииия;и
klar — Cliees Wi-see бистри, поозрятии, чнс+и ноти;
|| klar wlc Kri-iäll поотоитeп, бистър кит; кристал,
кристалпо чист, дсcп. прозрачен; || klare Lull бистър,
чист въздух- || Cliees Weti—r депо, сa:mнОi ведро врсме;
|| ein Cliaei Н1тме1 ясно. ведро, прозрачно, чИс+о,
безоблачно. лазурно п:Вс; || —in klaren Bilek ясен. ве¬
дър. лазур« и поглед; || Kiiet Sfimme звънък, ясен 'лис;
|| Cliae Sicht haitm -ма добра видимост- || ein Kiaac-
Gn-ichl ведро лицс; || Clien Züge чисти. всарн черти
иа лицето; || klare Augen очн, яспи кит; пляпниеk-
извор- енe',•н;, лазурпи очи; ® се isf —im Klirer Kopf,
bul eim—m Ciircn Vtr-tinC, b-waHri. b-häll im j-d-r Si-
Tuulloi srim—n Claren Kopl той -ми бис;ои, ло'-чпа
мнсъ., разсъждава логично прн всяко положение; з—-
п-зии свстлипита пи мозък; си иъи всяка с;;уaи;я;
|| -е ist ganz Ciar. war nicii меЬе klar той е напълно
с уми си. разсъждава напълно пормалпо. и; ; загубил
светлинита ии разуми си; глиииги му бене исче милко
т-мь;eп- от випото; || eimen kiaeen Stil sehetibem пиша
ии ясен ст;.- || eine klar- Sch-lli haben ими ясен, орт<
боип, четлив почерк; || clnc klare Voi-Tcilung von efwi-
hiitn -мям яспи препстяня за нещо; || clm klaees Nein
ясен ш иeaaчсмислeп откиз, ренн+елно пе; || -in klarti
Fall von Betrug деeп случай ии ;тм-мя; || leb Cann teufe
keinem Clanen GcCinCcn liss—n. kiin beut— nicli Ciai
AenKnn пс мог— ga мисля анес порм—лпо, пе съм спо-
собен"пи разсъждавам принилпо, ясно; || iei eawirit
von 31е —in— Ciirt AnTworT, EniscbtlCung очаквам от
тебе деeП1 педвусмислси отговор. ки+егорнчпо рене-
пие- || Cen Fall liegt klar снутряm ; дсeП1 няма пшгио
неясно в тоя случай; В dir Sache isf nlr kkie, nicii Ckie
риботити ми ; дсия. пе ми ; дспя; || cs isf klar, liegi
klar aul 3te UanC, daß -le gelogen hal ясно е. несъмнено
е, пяма п-кякво съмнение а гови, ясно ; като Вя. деп.
че тя е излъгала, чс тя лъже; || umg. scherzh. Aas i-t
Clin wir Kloßbrühe. wlc dickt Timin, wlc Cicktr Kiffte,
wir MeЬIeuppi, wi— Sirup ясно е кит; 6ял деп, пями
никакво съмнение., чс е .така- ясно като мляко пряспо;
|| CluKund Acuillci яспо ш разбрано- ясно ш просто;
j Cilpp (Ctipp) und Ckie поиече ог яспо; съвсем яспо;
! -fwis klar, klai und deuflich, Cilpp und kkie hiiaus-
-agem к-зи-м пещо яспо, съвсем недвусмислено, ясно
ш разбрано, без ди го усуквам; || Kannst du Cis? —
Klue (na klar, Klaet Saehc. Klärcten) Можеш ли ди го
папр—виш? — Яспо, ес-тест-Бспо, иска ли питане, пдм-
кякао па сс говори за говя, ие щс и питипе, пс ще и
думи; поиече от депо е. пями дие мпепия по тоя нъ-
прос; || Ais i-f Coch Clae съисем яспо ;. яспо като Вя.
дсп е. р-з6;р- сс ог симо сеВе си- || ihn Ciaetn Wein
iim-cHimKim, elmgieBtm к-звим му чиста;—, пепоапри-
вен—та, голата, е-м-г- истина, говоря открито. о—кро-
вено с иего; ф etwa- ins Klart belngen издепдвим пещо,
уреждам го- || mit etwas, nll 'Нм ins kliee kommen
издспдaим си иещо. доб-вам яснота зи пещо; ризчmе<
тв—м ст сметките с него; || sich (Z>.) übte efwas (Akk.)
klar weedii изяснявам си иещо. добивим ясноти, яспи
прелстяни зи пещо, стива ми ясно нещо; || Übei ciwas
(Akk.) im Clären s—ln пряспо съм c нсщо; ;м;м яспи
представи зи пего; || ее 1-f nli -ici s—lbet nicii 'm klaren
той и: ; пиясно със самия себе си; || j—i/T ist nie all—-
Ciie in Cer Sici—, üie- ihn сега риботити м; ; вече
напълно дсии, имим яспи предс-ини зи иего- || iei wir
nie nichi Klan, was ici lacien soilfe и: знаех. идмис
ясна представи, какво трябващ: ти напривя, как ди
постъпя; ф Clare VeeHäiTn1--e schallen създавам ясноти
а о;пош:иидщя. уреждам отношенията ст. турям в ред
живота си; || im kiaeen Veehаiim1esci leben ж-вея при
уредени, ясни отношения, ие допускам неясноти а
отношенията си; || .ein kiiet- Ziel vor Augen babnn зная
кикно искам, пр:снeпним ясна цсл, вървя неотстъпно
към и:л-a- || hei Clanen P—wußtstin -clm c непомъ+ено,
а пълпо съзнание съм; и; съм изгубил съзнание; || nli
klarem B—wuBl-elm etwa- behaupTcm твърдя иещо пи-
пълпо съзнателно, при дсия;и представа кякио говоря;
|| die Umrisse feeien klar Hervor очертанията. коптурите
сс открояват ясно, сс обрисуват. сс очертават асч; де<
ио, изпъкващ релефно- || iiwle klar vöeluesiHin, duach-
sclauin предвиждам. прозирам яспо иещо; || ciwas klar
voneiminCer uifiescheiAen поинд ясни разлики помежду
им, р-зл-ч-н-м депо етпо иещо ог друго- ф —im Klaac-
BllA яспи снимка; || klare Suppe пезапържени, рядки,
бистои супа; || Ain Soßt ist zu klar сосът c рядък, пе
; дое;игьтио гъст; || Clanne Zucknr ситна. емляпя, пуд¬
ри захар; || Ciaees Gien рни-. тъпка прежда- || kiiet
Leinwand протрртио, тънко платно; ф Cas Schill ist
klai zur Ailibet корабът, п-оиходьг ; готов зи отплу¬
ване; || all— RcTTung-iool- sind Ciar всички спасителни
лодки са 'отови за спускан;; || Cas Flugzeug. di— Ma-
-cline l-l klai самолетът, мишипита c готов- зи -з-
.-тип:; || klar Scilll приготви nяр-с;т- зи отплуване;
|| klar Deck michei почисти пинчбя-я; |) hl- Cabln nuß
all-- klai -clm т;то'явя всичко трябва ти бъде готово,
приготвеп;
kläre— — das Gewitter bat die Lull geklärt бурята
прочисти въздуха, атмосферата; || Cis Wetler kiäei slci
времето се изяснява. оятa:додви- || С-е HiMici klär.
-lei небето се итяеидви, оизнeдояни, избистря; <£> was
sieh -oll Clären, Cas nuß er-i gären нота док.: сс ие
разбърка. пс сс избистря; ф Alt Sachlage hal -ici ge-
kkäei ор6;трma се изясни- || dir Meinungen beginnen slci
zu Clären мпеинята зипотви- ти се изясняват, пи сс
;зб;етрдт; || cs ist noch nichi g-Cläai, wer 3er Tälte i-l
още не е изяснено, установено кой е злосторникът;
виновникът още пе с открит- || -chließklei klärt- -ici
Coct noch ille- п-крия всичко сс изяснт.- се уреди
klaigcbc— — umg. eiwi- gehl klar пещо сс урежда.
пирежди- || h—uie abcnd gthf di— Sacie Ckie дпес вечерт-
0и6отити ще сс урсдн, ще пристъпим към пейно+о
уреждане. щс я пи'лисим; || es i-f 111— kläegegingen
иентко мипи 'лидко, безпрепятствено, сс пяреа-, сс
уреди чудесно
Klarheit, dl— — KluehilT übne eTwas (Akk.) haben, gc-
wlnnem -мям, побиним деио-и, яспи прелстива за нс-
що, върху нещо. нещо м; става яспо; || KlirhtiT in -in—
Siche bringen вписям ясноти, светлина а псщо, изяс¬
нявам, осне-лянам го; || öa1йinr icsfihi woil jtlzl Klaa-
1-li по този въпрос сега съществува пълна яснота.
този въпрос е иипълпо изяснен; || darüber muß ieh nie
Kiaibili vin-cäiOiei трябва пи сш изясня тон- иещо.
ди го разбера; || umg. scherzh. jtlzl i-l ille Kiaebtli iisikos
beseiiigi сеги съвсем сс объркахме, оплетохме конци;:;
© Cie Klirheli -eine- DtnCene, --Гп-а GnCanCtn бис-
-о;-р-и, острот-т- пя мисълта, съжлепнята, мисли;:
му
klarkommen — ieh Coine mii cawi-, mit lim klär
еnо-ндм сс c нещо, уреждам го; свършвам, уреждам
Klausur 677
пещ; c иего; || lei Can Cimli einlicH nicbl klar просто
пс можах ли сс сприая с тови, ди го приготвя
klarlege— — lei leg— meinem SiaiCpuiCi auefühe11cЬ
Ciar излиг—м, ;здспявим подробпо етиповищeто си
Mamachen — ihm den Unieeschled Cliemachei обяс¬
нявам му а какво сс състои оитликяги; || ieh mache mle
eiwas in elm—M Beispiel Clie обяснявам си иещо въз
оспова ия пример, с помощта ии пример; || Cu mußt
ihm Claemachtn, 3aB rs so niet. welteegeH—i kann трябви
да му обяспиш, чс тика пе може повече да продъл¬
жава; ф umg. ieh Habn ihm den Standpunkt ganz gebönig
Cliig-macbt дадох му ди разбере откъде из'ояня слън¬
цето. колко с иа десет половината. свих му сирмн;:,
натъпках му еям-о-, смачках му ф—сопа, кикто сс
слелия; казах му кикното трябва; ф umg. dial. Holz.
Geld kli-Machen нацепним дърви; похиртвим пари;
© Cas Boof, eim Flugzeug СкаемасЬеп приготвям спи-
сиm:нии лодки зя спускане аъв вопити, с-моле; зи из-
литине
Marschen umg. — in linen Siche Clleeehim р-тбнр-м
нсщо яспо. проз-р-м го, -м-м ясни прелстива зи иего
kluisIellc— — efwas 1111-1111—1 ;здсидним, отстраня-
вим съмнение, недоразумение, внасям светлини, яс-
поги в пещо
Klartext, Аее — im Kiialnxl üheesei/in дешифрирам
текст- || Klartext speecHim говоря па ясен и ризВрип
език; || Sir können Гш Kianfnxt acAei можете п— гово-
р-те открито. без усуkвaпид
Klärung, dl— — Ale Klärung еГпее Feige, iince FIÜ--
sigK—it изясняването ни въпрос- ;зB;етряи:;о ии теч¬
ност
klarwerden — efwas wlad nie klar нещо ми е--вa яспо.
понятио, разбирам го, прониквам а смисъла, тиaчe<
и-е-о му- ф lei wcaAc nie über efwas (Akk.) Clue при¬
добивам ясноти за пещо, пещо мн стана ясно
Klasse, Ale — eim Mcisicr ее-!-- Kllsei първокласен,
пьрвостeпeп, първоритр:aeи майстор; майстор ощ пър¬
ва величини, майстор пя майсторите; || —in Scbütla Сее
delittn K1aeei третокласник. чч;пmк а трети клас; || еа
geht in di- Tün/lc Klussc той е ученик ощ пс+ш клас:
© Ais isf Klis-c. —in— Kilesi füe sici, ganz geoBe Kia--—
това сс кятв- класи, тона ; класи, еанистаеиа по рода
ст, изключително пещо е. знамепита работа с; от из¬
ключителна величина, съвсем висок разред е- || —im
Malen von Klasse художник от :ниеи, първостепеп ху¬
дожник; ф di— hisitzcmdii iebriieide, wcnCfäfige Klasse
-мотп-гя, работническата, трудещата се класи; || dir
obeeeii unteren Klassen d-e Gcscilschäff 'орните. до-
лп-т: обществен; слоеве. класи; ф Ale uiferen. ohcacn
Klassen долни;;, горните класове- © се ist Mi1efee aller
Klassen той е майстор във всички категории; ф die
Tann- g-hört zue Kllsei Cer Nadelhölzen борът спата
към класи пи нглол-стин+е; ф dl— Klasse füe M—Ai2im
отдел, сскция по меанцшии; ф ein Abi—ii -'-.ее Klasse
купе първи класа, първокласно купе- || elie 1abaCiaie
zweiten Klasse iö-cm купувам биле; зи втора клася;
ф —'m Lcgatlon-nai ee-iee Klis-c пръв лeпрциоп:и съ¬
ветник; ф Ain Nationalpreis lüe Kuns. und L1ieeaine
zweiter Klasse eiHiIten получавам втори п-гоят- зи
изкуство и лн;:ригчоя
KlassenfcL -, Сее — ihm il- Klas-cnTeinA eniilavei ррт<
обличанам го като класов ери'
klassisch — аа- Klassi-ehe Erbt класическото, антич¬
ното пaел:дство; || —im Werk von Klisslsciee Vollendung
творби, прошзиеаеп;; c класически завършеност, клИ-
сичсски завършено произведение; || ein Kli-slsches Bei¬
spiel tchfee Liehe, von Treue класически. типичен при¬
мер иа ист-нска любов, ия вярност; ф umg. ihm clme
klassisch— AnTworT geb—n , давим му отговор пя място,
клас-ческ-. подходящ отговор; ф Cas ist Klassi-ch Товя
е а:лmкон:пио, знаменито, ВезподоВпо. едтпствеио по
рода ст. разг. еня му няма
Klatsch, den — Klif-cb t-ruiinigen, weit-eTeigen. ve--
heelfen ризиисям, разпростр-пяи-м клюки, спн:щии,
клюкирствуним; злословд; || Canüini tnf-ianA .гоВее
Kliiseh und Trai-ch забърка сс голяма каша ог това,
изинкнихи много клюки ш приказки зи тоеи; || efwas
gibt Anlaß zu bösem Klif-cb нещо таи— поаоп зи злост-
пи клюки, сплещни
Klatsche, die — -'— ist clnc alt- Kiaf-cie гя c стара,
дърта, изпечени клюкирки; ф clnc Kiai-cbn b-nutzen
използувам ключ при превод
klatschen — Ate Regln СкаТ-сШ. aul dis Pfli-fra, in Ai—
Fensf—', lui dis Dich дъждът плющи, шиба върху пя-
важа. исрял;и, уаря, шиВа, тропа по прозорците, по
покриаа- ф —In KinC, ein— Fll—g— klaTscHen пнясвям
н-м-о, ииnним, пипнeс:вим дете; уВтиим, смизвим,
пляси-м мухи (с двете ръцс); || mit etwas. nlt d-e Pcl-
T-ehc СкаТ-сШ-п плющя : псщо, : камшика- || im Ale
Hände Clit-chcn ръкопляскам- || -ci sfill. -on-t СкаТ-сШ.'-,
kiaT-ehc ich Cie clnc мирувай или щс me плеспи. пя-
пляскам; . || Bilfäll Clifscien ръкопляскам- аплодирам;
ф umg. üiee iin Claiseien клюкиоегвувим, тл;еловя
по негов адрес, отумв-м го; © umg. Acm LeHree klai-
seien обаждам го. накленетявам, наклепвам го пи учи-
;cнд, допяедм ии уч-теля
Klatschmaul, Cis — -'— i-t ein Klai-chmiul тя е 'оляма
клюкирки
klatschnaß — kiii-chniß -eim вир-води съм, мокър
съм кято мишка. до костите. живи водя съм; по меие
се стича вод-
N^0«— — umg. Holz, R—isig kliuhtn събирам, дърви,
съчки; || die Rosinen aus dem Kucicn kliuhtn -ттоплям
стифнд;;: от козунака; || Boinem, Kiefo/tim Ciauhtn
чистя фасул; ;тр-идм кaрmор;; || Worte, Cen Simm aus
dem Salz kliuhnn разчепквам, разтълкувам думи, бук-
ноедс+вувим, придирнам иа всяка дума; разчепквам.
разнищвам смисъла ии изречение; || in j-Cem Woil
ciwas zu kliuhnn fimd—m ловя сс зя всяка пуми, търся
под воля теле. търся косъм пи бълхата поа езика;
'о.ям буквояаец съм; вънирим се, взирам сс а дре¬
болии, мъдрувам, умувам пат всяка тум;
Klau«, die — in stlme Klauen geraten. fill—m попидим
в ноктите, лапи;: му; || ihn dem Klauen dc- ToCc- tii-
nilßei изтръгвам го от поктите, лапите пя смъртти;
<ф> in d-i Klauen -eC-iil nan Ain Löwen лъвът сс
познава по ноктите; ф umg. —im— sehreckilcb—, Oü-chit--
llcie Klaue taben -м-м ужасен почерк. пиши кито с
крякятя сн. пиша 'аргн, йероглиф-
klau«— — wo basi du Aas geklaut откъде т-п-гп-.
гспи. отмъкна, сви. открилия тоеи; || er klau. wlc ein
каое краде кито грибниви сврака; ф ее Cann nie gc-
kiaui weeCcn хич п— пе го видя. няма п— се сетя зи
иего; мпо'о ми с т;■ард6нaл. приритал съм зи нсго;
© Cem haien -1— За- Hirn д-МаШ изял си ума а '.—дпо
време ■
Klaus«, bin — die Klause Aes Einsiedlers постпициги,
скитът па отшелник; ф umg. eli— gciüTllchc Klaus—
haicn имим уютия стаички, уютно жилище, стаичката
ми , прилича пи кутийка, жилището ми прнличи ия
куклен том
Klausur, Ci— — im iöichiicbee Klau-ue lebem живея
678 Klavier
като отшелник, съвсем откъсна; от жииота, в пълно
ч;amп;пm;
Klavier, das — Klavier -pleltn свнря пи пияно; || ат
Klavier sitzen ссая па пияното; || auf Аеш Klavier spin-
Icm, klimpern свиря, дрънкам пи пианото; || auO dem,
im Klivlea begl—it—m акомпапирам иа пианото
Kiebbuxe, die — eine Kichhuxc sein зягорн-тепджери
съм, пс сс сещам п— ст тръгна, праня арменско гости
klebe— — ein— Mi-Ct uuf dem Brief Kilben залепвам
мярка ни писмото- || Plikait in Ai— WimC Kleben лепя
афиши иа степити; || —im Platt im clm Buci Kleben за¬
лепвам лист а кпиги; || 'Шш ein— OheTeige Kleben за¬
лепвам му еани намир; || Aas kinhi wie Pech гоня лепне
ки—о смола, катран; || се hüt schon /ehm Jahit geKI—hf
иечс десет години той лепи осигурители; миркт- ©
vor Durst kiebi mle Ai— Zunge im Gaumtn ог жажда
езикът м; се е залепил за небцето. четиги ми си из¬
съхнали. си се иaпч:aнm; загорял съм зи аоаи; U das
НсшА klehi ГШм ам Köipte ризята сс е залепили зя
кожата му; || Ale Klcidce Kicicn iin ам Körper, дрехи;:
лепна; ии -ялото ми, си сс залепили зи тялото ми-
|| cs klehi Blul an seinen Fingein, in scimee HanC кръв
леппе по пръст;;:, ръцете му; ръцете му си изципипт,
опетнени с кръв; || ап АГе-са Arbeit klebt viel Sciw—lß
тия работа е струвала миого по; пя автора си, вложил
; миого труд, миого пот а пся; || am ÄußcrlichkclTen,
ам laAisehcn, am ZcitlicHcn Kiihen отдае-м значение
пи външни неща, държи пя въпшпи пещи, ия формати,
привързан съм към земпи. преходни блага, към жи¬
вота; || dcn Mlnl-iee klehi in sein—м Po-fen, im selm—ш
An. миинсгъоъ; пс може ди се раздели от министер¬
ското кресло. пс му сс ризд:нд, пе му сс откъсва о—
мшинС+ерскня пост. от министерското kрcето, пе му
сс ще ди сс разлели с министерската служба; || ат
Tnxl Kleben придържам се строго към текста, преиеж-
дам буквянпо, дословно. пе моги да се освободя от
влиянието иа текста, пе мога ти сс откъсна от текста;
|| am FeüHee—n, am Buchstibcm kleben придържам се
сляпо, робски към старите традиции. към бука-ти,
'олям Вуквояд съм. взирам се а дреболии, държа ия
мъртват; буква, търся под воли теле- || еа kiebi noch
zu sein im s—lm—M G-gei-taiA гой пе може ди се осио-
Воан, л— сс откъси: от предмета, твърд: мпого слугува
пя предмети. и; пива простор иа въображението си.
пяма полет, творчески р-змих; || се kl—bt scbon wilder
mal 'm Wlai-hau- пи: се ; застоял, заседял, пя: киспс,
па: иртнси а кръчмата; ©.ich Klebe тяетодиям сс. пе
сс сещам пи сш тръгни, разг- зи'оои<;eпдж:ри съм
klcbc—blclbcn — umg. sic ist Coef, 6—1 ilnem Cichen-
gebliehen където беше. тим си ш остана, заседя се у
тях, пс сс Сеща да си тръгне; || Ate Schülce ist kichen-
g—bli—bem ученикът остана да повтаря клас—
klebrig, — Klebrige Finger haben имам лепкави пръс¬
ти. всичко се леп; по тях; обичам др похващам, да
попнпвим
Klebstoff, Сее — Kieb-tofl in dem Fingern haben имим
лепило по пръстите- обичам да похващам, ти попнп-
нам
kleckcrn — die Suppe aul dis Tischtuch klicKcen риз-
т;н-м от супата по покривката иа мяе-т-, накапвам
покривката със супи; || piß auf, Cas Au nlcit kleckeesf
внимавай да пе пакапеш. пи ие изцапаш покривката;
|| nlwi-, Ale Aebtli kieekcef пешо, р-бот-т— върви муд¬
но, едии крещи, върви слабо, крино-ляво; || Wie gnäf
das Gtecha/i? — Es CkccCnri. Как ; орB;-р-a. търго¬
вията? — Едва крета, едии кипе по иещо, нещичко;
© er Coiil schon wi—d—e gcklccKcri пак сс мъки: ди
проси, па врънки зи иещо. да изкръпки някоя дреболия
Klecks, de- — Klickse масНеп правя пе+пи; оцапиам,
пикапвим; © rimcn Klecks im Acm Akten haben нмям
кирливи ризи, пе мн е чист косъмът, нмям аписяпо
а книжката пркитaии:; © umg. —im Klecks Putite пълни
лъжичка миело
kleckse— — 1ms Hell Kl-cK-rm пикапв—м тетрадката
сш. изиипним я; || Ai— FeCte kleckst перото пуска мас¬
тило; || piß auf. 3aß Cu nicbl KiecKsf инимавай g; пс
кипнеш, да пе иипоиaиш петно. ди пе изципиш по¬
кривката; || umg. Aee Milte hil geCicckst художникът
маца, ципи, м—же, п: рисува; © Fanie aul Aas Papier
kl—cksem кипвам Воя пи х—ртнящ;
Klec, 3-е — umg. ihm ühee Acm grünem Kl—e loi—n хваля
m прехвилям го, пе мога ди го нахваля, величия .го, "
превъзнасям го до небесата, превъзнасям го то сса-
мот; пеВе. В средновековието детелината е била въз¬
пявана и възхвалявана извънредно много, оттам и из¬
разът: хваля го повече и от детелината
Kleid, das — —im seiA—mes. wollenes. Катите- KI—lA
im/lehtm обличам копринени, вълнени. Вясмяия рокля;
|| —im langä-Milges, kurzärMliges. ärMclIoscs Kleid рокля
c aьнг;i къси рък—нн, Всз ръкини; || umg. -Ic hutle —in
scilckes Kle'A in тя носеше, В: облечена с елегантни
рокля; || —im Kleid 1т1едет. ihicgen обличам, пядяиям
рокля, премяна- събличам, захвърлям. износвам. пре¬
ставам па нося рокля; || ein Ki—id zusein—iA—i, aipeo-
bi—atm скроявам, пробвам рокля; || Cas Ki—id ii dem
Sciaank, auf Cen Bügcl Häng—n зркипиим дрехи а гар¬
дероби. па тякяч-лк-г-- || ici 13--— mln —in Kleid macien
поръчвам сш. шия си рокля; дрехи; || Cas bunt- Ki—'A
A—s Нсеб-Тс- пъстрит; премяна па есента- || ici hin zw—l
Tage nichf aus м—im—m Ki—ldeem geCoMM—m дви дпн п:
съм си събличал трeсн;e- пс ми ост-иа врсм: па сс
съблека. леи дп; пс съм сн лягал; || Cas KI—'A paß. die
nleli роклята пе тн отива, пс ти прнлнчи, пе е по
мярк-т- ти; || Aas Kim3 hui -clm— Ki-lAee ausgewachsen
трeситe ся омалели па детето, си му станали всче
милкн; <£> Kl-lCee macb—n L—uf— арeсиme правят човскя; .
■ф» Cas Kle'A iichi А-п Mann арсх^е пряия- човскя;
•ф- das Kleid machi nicbt А—п Mann, 3er Safiel micit
C—im Piend счBивmят кои ш под съдран чул сс позпиаи;
расото пе приви калугера; <$> nan tmplängr di— L—uf—
nieh Aem Ki—id—im und entläßi -Ic nach d—м Vea-tunA no
дрехите посрещат, по умя изпращащ; © umg. dis ist
ГШм nicht in den Kleldeem g—bii—bem тоеи го потресе,
разтърси по дъното па луната му; || aus den Kleidern
Tall—m прехите ми играят, се въртят около тялото ми
(толкова съм измърнавял); арeсmщe пс сс държат ия
тялото ми- || sici (Akk.) Tüchtig im Al— Kieidea Tun MÜs-
scm трябва ди ям здравата, за п— изпълня aр:сmme сш,
ди напълнея
kleid«- — Cas KostÜM Ci—|dei dich gut костюмът ;и
прил;тя. отива, ти стои поВре; || Aieses 3en—hmen Klei-
del Aich nichi това държане пс ти подхожда, те наляга;
|| seine G-düik-i, Gelülln in Wort- Kleid—m обличам
мислите. туacтвиmи сш а словесно оaeдп;e, словесна
оаежаи, давам им писмен израз, словесни форма; ©
-1— kiciA—i sieb naei Cen ncuesiem MoCt, auffallend,
iüh-ch, in Sami und S—'Ac тя се оВлича, сс носи по
пай-поващр моди, екстряИигантно, с вкус. а кадифе ш
копр-пя, разкошно; || d-e Waid kl—idel sieb im m—u—s
Grün т;р-т- Q облича а нова зелена премяна. се раз¬
зеленява. сс покриви със тeлeиmиа
Kleiderständer, de- — d—n Hut auf d—n Kii'Ace-tälden,
dem Manitl in den Ki-lder-tänden bängen тикипвим шип-
кита сш. палтото пи стоящата закачалка; ф umg. —im
Kleiiderständea s—im дрсхт+е висят пи меие кито пи ске¬
лет
Kleie, dl— — <ф wer -iei unter die Killen Mlscif, den
/re-sem die Säue кой+о сс меси и грици+е, изяжда; го
ситнете
klein — Cer Kleine Fingen малкият пръст- кутрето;
|| kleine Händt милкн, изящни ръце; || ein Kl—lmea Mann
дребен , писък чоиск, дребосък; прост. и;тиичu;;нeп
чоиск, разг. дреВна рибя; || eine Kl—lm— Stadt - малък
'0aт; градче; || Aas Kl—in— Einmaleins малката таблица
зя умпожепие; || Гм Kleinem Keelse а малък кръг; || ich
Hai— nun kleines Geld имям само дребни пари, нямам
едри пяри; || iei habt nlcif- Klein пямим дреби; пяри;
|| —in Kl—ln—s Kind милко, невръстно дете; || kl—im von
Wuci- -clm дребен, нисък, малък съм ии ръст. ия Вой;
|| er ist Kielmea als leb. isf Tüml Z—nflMtf—e, clmcm Kopf
kleinen. isi 3er kleimsf— von ili—n той е по-писък, по-
малък, по-млад от мепс. е пе; сиитимегри, с сапа
'.яви по-нисък от мепе. е най-млиа, пай-писък от
исички; || elnee imm—e kleimee al- С-е aid—ie едни от друг
по-малък; || rin Kleimee Bucistab— малка, прости пи-
галии буква; || —Im— klein— Summ— малка, дреВпи, не¬
значителна сума; || АГе-с- Wöat wlaA Klein gesciel—htn
тия дума сс пише с малка буква; ф Aus kl—lm— Volk
— di— kleinem G—isi—e децрщи, дечурлигата, мрнчу'р-
нн+е; |[ iei hin cs vom Kl—im lui gewohnt, ieüb auTzuefeHem
св-княл съм още ог малък ти ставам рино- || Ais war
k—in Kleinen SciaecK уплашихме сс здравата, немалко;
|| rs i-f eim Kl-incs Unglück gtsciei—m случи сс милко
нсщастнс; || Са- 1-Т noch dis Kleim-ft Unglück тови r
малкият аяиол, нищ; а сравнение с другото зло, пе
е най-голямати беда, ими по-лоно и от тови; || 3as
l-l Mein— kk—ln-ie Song- тоиа с ияй-милката м; грижи,
пий-милкият мн кихър; || eine Kleine Grippe ле: грип,
грип а сляВи форма; || —im 111'11- Talent дребеп, не¬
значителен, малък тилипт; || er l-l ше —im kl—inen Scian-
-plelea. hat eimen Kleinem Gcisi той е само арсбеи артист,
е тесногрът, духовно огрян-чен, има малък ум; || ein—п
Clrim—m Pbeien, nur -'ne Kl—lm— Stelle haben заемам тре-
6сп пост, само дребни. скромна служВнця, дребеп чи-
поапи: съм; || d-e Kleine Mann иeтпячн;eлиняTi про¬
стият, дрсбпнят човечец; || Kleine Leuie прости. скром¬
ни. бсапи хорmия. люде; || kl—imte Leute Kind -cin лет;
пи хора о; среапа ръки, па Веани роантели съм. от
Ведсп, скромен произход съм; || -'— ieblti in Kleinen
Verhältnls-em ;; живееха скромно- || ganz kl—ln inTimgem
започвам ия дреВно, с количка, от ний-лолното йе¬
рархическо стъпило, издигам сс от пшзнпш;:; - Klein—
Un-achcn. groß— Wirkungen ми.:; причип; с голем;
поелeaе;aня; <$> wee das Kleine nichf eHrl, isi A—s Großen
nichi w—af който пе почит; пяои;и. пе вижда 'роши;
който пе почита мянко;о. пе заслужава голямото;
<ф> Al— Kleinem Hängt man, Ale Großem läßt nan laufen
малки;: престъпници обесват, и големите ги пускат
ии свобода; ф bis ins Klclmsf— до пий-милкнте под-
роВности, тънкости; || umg. —е hal —inen kleinem -Г./сп
малко ; па градус. ия номер, пипривил ; малко гли-
вати, пийни. с; || das sind Tür Mich kl-im— Fi-che тови
e дреболия, дребна риботи зя мспе. пс прeдсmиaндaр
проблем, пречки, трудност зи мепе, ; играчка, шеги
работа- || scherzh. Kl-in aitr oho малък, им— сш го Втии.
им; струва зи двама, ссчс му пипето; || klein аБее Orin
милко, или изящно, хубаио, фипо; || klein ab—e Mein
малко, ио сш с мое; ф '—fwa- kurz und klein -eiligen
разбивам псщо пя хнлдaн късчета, иа сол. ии пестил,
раздробявам го. със-пвям го; ф umg. kl—lm mйsecn
klcl—karlcrt 679
ходи мн сс по минки нужди; || von ihm Kl—im A—nk—m
пямим високо мисите за пего. м;енд го зи пeтиячш-
телеп човск; || er gib Kl—lm 6—1 той капитулира. отстъпи
малодушно, клекна, легни ст иа брашното, Ви отбой,
сит си опишкити, легна ст па пириинmт:; Ц Kl—lm und
Häßlich weed—m ставам по-нисък о; -реи-тя и по<;mс
от водата, поавниим ст опашката, ситвим си перу¬
шината, налягам сш пaрц-н-тe; || Kl—im— Augen macien
nриевивaм очи, зажумяв-м с очите от умори, з-тварят
мш се очитс; двс пе виждам от умори- ф —im kl—im
wenig мъничко. съвссм милко; || 'm kleinen verkaufen
продавам па дребно; || —im Panis 'm Kleinem малък Па¬
риж; Пир-ж а умилен мащаб, ата; || das i-l lim —im
Kl-ines (Kl—imes), Cas zu ändern това е дребна работи
зи него. пс представлява проблем, пикакви трудност.
пс с Вог знае какви мъчнотия ти го промени, тоиа той
лесно може па промени; || bei К1—'теш малко по-малко.
постепсппо; || über ein kleines зи малко врсмс; скоро;
|| das Kl—'A ist mia um —im kleines zu kurz роклята ми
е малко. съвсем мъничко къса; ф -1— Ьekbmmf bald
eim, etwas Kleinte скоро тя ще -ми бебе; || groß und
Cleim — Ai— Kleinem unC Ale GeoBcn м—.о ш голямо;
аеци и възрасти-- || Cer Kleine малкото момче; мил-
кият'; || die Kleine малкото момиче; минки;я; || ш—'п-
Kl—lm— симпатията ми; ф von Kleinem 31- GeoBt
scikieBem приин изводи, пряия заключение ог малкото
зи 'олдмо;о; || bis ins kl—lm-t— genau пeaяитнтeи g;
крайност, въи и-сня стспеп акуратен, точсп
Kleingeld, dis scherzh. — Aas nölig— Ki-imgelA haben
имам нужните дребни п—ри
Kleinigkeit, Ai— — über Tausend Ki—imigKeltem Ale
HäupT-ache veagc-s—n покрай хилядите преболи; за-
брявям ияИ-аижпото- |1 iei nuß mich um jede Kleinig¬
keit. um di— Kleln-te Kleinigkeit seihst Cünmcan за най-
малкити дреболия тряВна сам ди се грижа- || das
Kleid i-t ein— Kleinigkeit zu Kurz роклята c съисем мрн<
ко къси; Ц daiel Cann si— sieh eim— KielnigKl—i v—rdiem—n
при гоня тя може да спечели милко пяри, някоя и
друга пяри; || Ici habe alle- his lui Ci— klelnsT— Kleinig¬
keit bedacht обмислил съм исичко то пий-милкнте пол-
роВностн, тънкост;; || -lei (Akk.) um jede KI—lmigK—lt
steeif—m киоим: сс за всяка дреболия, за щяло ш пс-
щяло; || cr gibt -iei mif Klelnigk—ifem ab той си губи
времето. запимана се с дреболии, иeтиaч-;eли- неща;
|| das Г-Т ein— Kleinigkeit füe lin тов- нс ; проблем.
пикакви трудност зи пего, ще го пипрани кат; нищо,
като ии шеги; || Käiisi du dis? — Kleinigkeit Можеш
л; ди го направиш? — Като нищо; дребни оиBо;и;
|| 3en Stuhl um eine Kleinigkeit verrücken отмествам
малко стола; || dis ist keime KleinigK—if говя пе е дребна
работа. пе с шсг; работа, с нещо сернозпо. е сериозен
проблем; || scherzh. umg. Cis kosief eint Kleinigkeit тона
струва досги пари, цяло състояние; || iei Möchic loci
clm— KleinlgKcit zu nie nehmen искам ти х—пп; ощс
пещо; || 1B doch wenigstens —in— Kleinigkeit хапни поп;
псщичко; © sieh (Akk.) im Kleinigkeiten v—alleaen зи-
'убвам сс а подробности, дреболии; затъвам а -з-
лиши; поаробпостн, а -зл-шпа обс-оят:лств:иоет
Kleinigkeitskrämer, С-е — so rin KlclnlgKeitsCnämee
им; че пеаянг. букиояасц, формалист, ф-лнстер. дреб¬
нав чоиек. дребни души, ров; сс. езири се а дреболии,
днри пот вола теле, рормин;з;рр сс зи всяка дребо¬
лия; чоиек без полет. оитмис
kleinkariert — tim KleinKiritefes L—h—m дреВен, Вез-
личсп, безинтересен, еснафски, скучен, безбуреи жи-
680 Kleinkram
вот; живо; Вез сьтрeе;п-д; || —in kieinkuii—ai—e Slreli
требеи, безсмислен, безпредметен спор; || kleinkariert
-еСеп говоря безсмислици. глупости, 6eтеьдържи;eлии
псщя, изпадам и др:бпaвоет;
Kleinkram, dee — sieh (Akk.) nlt Kleinkram ibgeben
iü--cm принуден съм ли се тяп;мин-м. пи си губя
врeмe"ib с дреболии, с пeтпaч-тeлпн, требиш. скучни,
6eтнитeоeсп- исщя
klclnkrlcgc— umg. — etwa-, —in Spielzeug, Cas ' Vea-
mögen. ihn kleimkeiegem раздробявам, разчепквам, о-т<
пищвам иещо; счупвам играчки; пръсвам, пропиля¬
вам, nрорукв-м, прахосвам състояние, ннжл—м му
бързо, скоро сметката; накарвам го да омекне. ди
понижи -опи. ти си свие сирмн+е, перушината, опаш¬
ката, п— си сеапе ия парцалите, дрипите, пя залпики.
ти сш легне ия Вришно+о; сннвим му перушината, сир-
м-те, чемберя, смичквим му рaеоии, иипривим го по¬
тих от водата ш по-нисък ог тревата; запуша—м, зи-
тн-одм му устати; || er i-l nichi klelm/ukel—gen пе можеш
ga му излезеш пасрещи, ди го накараш п— отстъп;.
пс се предяви лесно. държ; сс ии положепие, държ;
пя сиоего; || Cas i-f nicht kleln/uKelegen тона пями скъс-
аане. счупван:
kleinlaut — eine Clelnlauie Antwort неуверен. несмел,
плах. пр-м-р-телен, кротък отговор; || Нешкт. wir-
Сеп з-уВвРм самоувереността, дързостта, пихилство-
то си, омеквам, снижавам, попижанам топи, б-я
огВой, с-ивам nр-мио-тeлeп, синаим си езика, чcтa-a,
дрипите, перунни-ти. опинкити, сармите, тeмBeрa,
пиля'им си aо-п-;e, naоцрлит:, ляг—м си па брян-
пото, па nириaнит:, пя сВа, егивям по-т;х ог нотата
и по-писък ;+ тревата
klcl—machc— — Holz. cincn 1ümT21giarKsci—1n. die -
Eeb-chifl Clelmmichen пяцепвам дърва; ритбиням, оaт-
нилдм бапкпот— ог петдесет лева; пропилявам, про-
рукaaм. прахосвам пaет:дството, ризпиндвим го за
преВолни, глупост;, виждам му бързо см:тката;.|| die
Augen KleInmacHem пр;еa;вaм очи. зажумяа-м с очите,
очите м; се тигвиоят, две пс инжаим, толкова ми се
спи; И Cu 3aef-T dich nicht so kleinmichtm пе б-ви па
сс унижаващ таки, ли сс оставян така ди те тъпчат,
така ли ти тъпчат дос-ойпетното, пи те унижават, д;
г; м-ткaг тики, трябви ли си пизин достойнството
kleinlich — —in Ki—lilich—e Mem-ei тесногръд, дребнав
човск, педипт, чоиек с ниочници и- отит:, с тсссп кръ¬
гозор. без полет, без размах, пържи ия буква;—, виж
Kleinigkeitskrämer; || scl doch nicbl so kleinlich п: бъд;
голкова ареВпан. тикън педипт, р;рмaн;е-, и: се р;о<
минизиоий, пс се зaлиндй за буквата, за дреболии, и;
търси под вола теле; |rwea wlad denn so Ci-lnilci -—Гп
пс съм толкова дребнав, кой ще г; прнд-онa. издирва
толкова. ие съм т;нк;в- дреВпин, чс ди ;и иским,
-ъоед сметка; || im GelAsachen. Caeli ist -е -сНа kl-lniich
що сс отпися до пяри, той държи пи стотникат—, иcn-
косъми (ннaкпото, енимкити) ии дие; а тови отпошеи-е
той ; 'о.ям пеаипт, роомин;ст, т-т-ня се зи всяка
пребол-я, зи букни-и, зи пий-милкото пещо. прнпнрна,
изт-риа ш пи пий<минкот; пещо, 'ондм Вуквоядец с,
прави тъпки сметки. ие проявява пикиква широти ия
пухи. е мпого теспогрът, ;гр-и-тeп, с 6ез полет, о-т-
мих
Klemme, die - umg. in Cie Klimme g-raien, kommen
попитам пaтдепо, между чук и пaконaннд. и мепгеме,
в процеп, а задъпеп— униия; т-тизн-м, закъсн—м; || in
Cce KieMM— sitzen, sich (Akk.) befinden притиспит съм
като и мепгеме. а клещи, межту чу: ш пикоaинпя, за-
'изн., закъсал съм. пимирим се а притеснено по.;-
жепне; || ihn im Cie KItmM— Teeibei притискам го ии-
тясно, а мепгеме, между чу: ш ииковиния, сгащвим го
п-тяспо, натиквам го в миши дупка; || ГЬм aus dne
Klimmt helfen, ihm aus C-r Klemme ziehen помиг—м Му
ли се измъкне, измъквам го от затруднението, при-
теснеи;:;;
klemmen — ieh Cl—мме mln d—m Flng—r in Cce TÜr
притискам. прищипаим, заклещвим си пръста във ври-
тити; || etwa- unltr C—m Arm Klemmem притискам пещо
под мишницата; || Cas Einglas ins Auge К1пммеп зи-
крепвам монокъла пи окото; ф ich ki—тш— mich hinicr
eine Aehtlf, hlnier ihn тaн;етн-м се нит риботи, разг.
сядам си ия затиики ш тиnочвим пи работя; зиноегвям
се при иего. пе го оставям ии миря, докато пс го
склоня ди ми свърши работа; © Ale Tür Cleimi ври-
т—та заяжда, з-пъня; || 3us Korn klemmt мунката с
изместени встряин; ф ihm s—im— Bücher Ккемш—п
отмъквам, задигам. саивим книгите му
Klepper, dee — bin aigeirieb—nee, iltte Kieppne дръ'-
лнва, стари кранта
Klette, di— — ee i-l Ale aeim-te Kiefie той ; истинска
драка, лепка. гербова мярка, истинско леке. к-то леке,
гербова марки, др—ки, репей ;. пе можеш п— се отка¬
чиш от пего; || Aie beiden huiien (Hängen. kleben) zu-
-immtn wlc Cie Klnfi—n пв-мит- си пeрaтд:ни;, зале-
• -, - ш са се едип зи ару' като сиамски;: Bн;зииии,
водят сс кито В-толск- nроеди-. държ-т сс кито свин¬
ски чери;; || sl— hängie -lei an ihm, hängl in iHM wir
eine Kieiln тя сс залепи зи пе'о, залепи.— се с за нсго
кя+о герВова марки, кито репсИ, драка, лепки, при-
кърпнли, пр;ш;нa, пр;снимч;ли се е към псго
klettern — auO den Birg. uul Cas Dact, aul Cen Baum.
über den Zaun Clcfieem катеря се. кичаим сс па пли-
пнпи+а, покатериам се пя поко;ни, дървото, прескачам
;'р—д;ти, прехвърлям сс през нея; || Са- Baiomcine
klettert in dl— Höbe барометърът се качва; || di— Pi^-^l^t,
die Mlni—m kiefieli цеп-ще. пиемн+е сс качият; || -а kill-
leel am Scli in die Höie той се покитерни по въжето
нагоре; || er Cann kietfeen wl— —in Aff—, wi— ein— G—m-e,
wl— ein— Kaizt ;;й се катери кат; маймуна, дива коза,
котка; ф umg. scherzh. За- ist, um auO Cie Bäum— (AI—
Akizl—m) zu Ckcfieen просто човск да се пукнс, пръсне,
ди си умре ог мъки, яа, а— излезе ог кожата си- за
о+чийвине с- ф Pflanzen Ckclicrn риегeиид-и пълзя—,
сс катерят
Klima, dus — pbilees, ConTincnTales, ешНс-, b2elni<
-сНс- Kilii потярeп. :опт;и:и;aн:Иi суров. океански
кн;мрт; ф —in Kkina de- VeeTiauens Ш-ее-сИс hei den
Vertändlungen преговори;: се водеха и атмосфера пя
аовер-е; || Aie Veesch1echteanng Се- politischem Klimas
нлощ-вине пя nол-т-тeскня климат
klimatisch — uniee gün-tigen кНтай-сШ—! Bedingumgen
itb—n жнаея прн бнигопр;ятп; :н;митичи; уелов;д
Klimbim , dee umg. — Cas isi ja 311—- Klimbli исичко
гони ся джунажурни, рии;;рнюнки, разпи Вигигелн;
|| gewalfigen Klimhim machen вдигам пeнъоBрaтиМi
ужасен нум, гонями вряни, дипдяиия, пятирa;д, ве¬
селба; || 3is i-l gioßne Klimbim -им имя голям- ве-
селОи, шумпо аесслис, разг. ';тдм- гюрултия, вангит
шум до богя; || mir 1-t dte ganze Klimbim sehon übc-
идни-и тая музнкалпи дипдип;д м; омръзна иече
Klimmzug, С-е — Kilmm/üge laehen полигам големи
чеилнд, 'о.ям труд. напъвам се, пипрдгям си уми, зи
л— проумея, разбери пещо
klimper— umg. — aul dcM Klavier, nli den Geld Clim-
pten дръпким пи пианото, : пирите; © ieh .kisse mle
nicbt an d—n Wimpern klimpern, s. Wimper
Klinge, Ale — Ai— Klingen kaeuzen кръстосвам шпа¬
гите, сабите; || —fwas mit den Klimge iu-irigtn. lusiecH<
fem уреждам, рен—иам иещо със шпигиги, сиВят;, пи
ауел; || ihm von die Klimgc iörAern -зв-квям го пи ауел
със саби; || ille. lim üina di— Kling— -prlmgem lis-em пот-
ни'им ги пи клип:, сеч. прекарвам исички под нож,
ииждям нм сметката- пречукиам, очиствам го. уни¬
щожавам. съсипвам жииот; му; || —ime guie Klinge
schkägem ил-aeд, въртя шпигиги, опн+ен рeхщоияч съм;
защищавам смело; плюским, нагъвам заран———. имам
стришеп апетит; || —а führt eine -сНаг/е Klingt той -ма
бойко перо, ие щади никого с перото. език— си, пс
прощава никому; ф 31— Klingen Cacuz—n премервим сш
силите с протнип-к- в спори- ф bei Aer Kilmgn hlcib—m
нс сс предавам, продължавам борби;;
Klingel, di— — Ai— Klimgei д—ii nicht звънецът пс ра¬
боти; || Cie Klimgei аб-Т-Пеп, aul di— Klimgei diücktn
изолирам звънеца, ият-екям копчето ия заъиеци; по-
звъпдвям; || im -ein—m GedäcHtils -ehlägt eim— Kiing—I
in а памет—— му изплува някакъв смътен спомеп, зи-
почва ди заучи, ти работи пякиквя енгпяли- шисти-
лиция; ф Klingeln putzen позвънявам ш шзбя'в;м
kli—gel— — Cas Telefon klingelt телефонът звън;; ||
an dcn Wohnung-tüi kiimg—ln n;твъидвям пи входната
врата; || umg. ihn au- den Schlai Kilmgeim събуждам го
със звънеца от съп; ф cs bal geklingcli звъни се- хум.
жената ; забременяла; © jetzt hat cs (1611 bei ш'а)
gekiimgelf гови иечс пе се търпи, писна м; вече; крий
ии търпението ми, ии всичко; всичко ми е п;вeтe о—
дсио; пяма какао поaeтe л— говорим; исички приказки
си излишпн
klingen — die Glocken, Ale SfiMMen Klingen камба¬
ните звънят, гласовете звучит, кънтят; || dl— Musik
klingt noci in melmen Ohren още ми звучи музиката
в ущи+е; j| mit den Glä-tan Kiimg—m чашите пи иззвъ-
пянат при чукане; || die Ohaem Climg—m mle ушите ми
пищят, кънтят; || Cin haben gewiß 31— Obatn geklungen
сигурно си ти горяли, пнщял; уни+е, защо—; гоио-
рехме мпого за тсбе- || da- klingt angeitii in шсГпсп
Obren тон; заучи приятно за ушите ми, гали слух—
ми; || im ibm —in— Silf— zum Klingen inlngen пикарвим
ти затрепти, рятдв-жиям струни а душата му, за¬
трогвам, рязтчнегиуиям го- - klingt е- nicii, so klap-
pnrт'e doch ако пс тече. поп: капе; ф da- klingt mle
fremd aus d—in—m Mundt тона ми звучи необичайно,
стряппо от твоите че-я; || so unglaublich е- klingen mag,
-Ге wagt— cs zu leugnen ко.кот; ш невероятно ди звучи,
тя сс осмели ли го отрече; || das klingt wl— eim Märchen,
№.1^61301 тона звучи като приказки, невероятно;
© etwas in Klingend— Münze ^-—12-1 превръщам пещо
а пяри; || cim kllngtndti Gewinn, Voafeii парична пе¬
чалба. облага; || —im klingender R—Гм женски рима; ||
nlt Cilngemdem Spick e тромпет- ш риирирн, с музика
ш ВириВани
Klinke, Alt — einen gibt d—м imdean die Klinkt im die
Hand ';е;нгe сс точат. сс нижат непрекъснато, кято
санис:- червя, едни влиза, друг излиза- || die Klinke
lufCaücKtm иранскам пръжката
Klippe, die — aul clme Klippe aufkiu/nn натъквам сс
ия подводни скала. ии непреодолима трудност, мъч-
нотня; Ц —ine gefäirlicie Kilppn umschiiT—n заобикалям
опасен подмол, подводна скала. ;з6дпврм опасността;
|| an tinen Klipp- /—esci—llem. -iraiC-n оизбиним се в
подводни скали, претърпявам , корабокрушение; || das
klotzig 681
ganz— UnieimeHMen ist an —inen Klipp- g—scHeit—rt идлатр
работи. цялото ничинипне претърпя п;чеп;C1 пропадна
поради -ия пречка, мъчнотия
klirren — mii Аеп Glä-tin Klirren чашите -зтвьидият
при чукипе; || mit dem Sporen, Kefftm Klliaem зиъпя със
шпорите, дрънча с и:рш'ш+е, оковите; ф klliaemAta
F1öet, Klliitmdt Kälft летеп мраз, лют студ
klobig — Klobig- Fingen груби, възлести пръсти;
пръсти кит; кебапчета- || —in kiohigtr Keal груб, ие-
попдлaп човек. дръвник, кютюк, пън. дебелак, про¬
стак, грубиян; ф па drück. sici klobig aus гой сс из-
оиздни простиш:;, дебелашки
klopfe— -- am di— (d—r) TÜn. им Feneie1 klopfem чукам,
троп-м пя воититр, прозореца; || ihn aul dcm Rücken,
auf die Schultern kiopl—n тупвам го по гърба, рамото;
|| lin aus Сем Schlai Klopfen събуждам го с тропане
ия вр—тити; || ГНш aul Ale 11ngei klopfen ципи-м. пляс-
вим го по пръстите; скарвам му се. нак-звам го, зи-
брипявам му пещо; || den Staub aus d—n KInideim klop¬
fen изтупи—м праха ог дрeсm;e- || iim auf dcn B—ut—I
Clopfem поппнтвим го зи пири, т— ми дяд: пяри в заем;
|| umg. h—1 iim auf d—n Busch klopfem оп-пиям почвата
при пего, подпитвам го лекичко, издалеко. сонд-рам
почвата; © Flelseh klopfen ничуквам месо; || dcn Scimee
vom dem Sebuhen, Cie Kiee—i, Aem Teppici, Sfeime Klopfen
изтупвам снега ог обувките. иъз'ливиниитe, чергата,
килима- чукам, троши, ияВ-вим кямъпш; ф Geile
klopfen упражняи—м хватки с пушката- ф da- H-rz
Clopft сърцето бие, тупа; || mit Klopfenden H—aztm с
разтуптяно, тръпно сърце
Kloß, dtr — umg. —inen Kloß 'm Hais, in dtr Keile
hahtn от вълнени: буци е з-ет-пaлa. зaеeтиитa ия гър-
.;—; ми- сърцето ми сс е свило ия топка, сс е качило
а гърлото ми; || er -prici. als ob er eim—m Kloß 'm
Munde hätin говореше. сякаш -мин: слива а устита,
иищо пе му се р-тб-ряш:, толкова неясно говореше
Kloßbrühe, die — umg. scherzh.. das ist Coci Ciar wl—
Kloßbrühe, s. klar
Kloster, Cas — im- Kiosfer g—H—m, -imineten о;-н-м,
постъпвам а мяпяет-р, е-рнaм калугер. калугерка,
n;к-лугeрдвям се; || ihn ins Kloett1 sfccken, epn1aen за-
тнaрдм го а мапаст-р. покялуг:pдиaм го насила, пя-
сmле;нcио; ф scherzh. 1^- Kloete1 geien отивам а кло¬
зета
Klotz, Cer — wi— —in Klotz scilif—n спя к;то тякляп,
кит; пън, кютюк, дръвник- || wie —in Klotz Са siehcn
стоя кат; дръвник, пън; || er isf ein roter Klolz той c
недодялан човек. дръвник. дебелак; || sici (D.) einem
Klotz ins B—in hlnden окачвам си вериги, топуз ии
крикити; вземам си беля ии 'ляв-тя; <$> auO eim—m groben
Klotz g-höel —in gaober Kell пя зли круша — зъл прът;
па -ак-ви глава — такъв Връсияч- s. Kell; || einen Klotz
am Beim habtn аличи вериги, пямим свобода пи дви¬
жени;. aeИетam:- -мям незиконнородено аете; пе съм
свободен '
klotzig — ein Kloizlgee Mann, Ti-ch иедодяляи човек,
кютюк, пръвник, деВел? х, пън; мастипа, тежки маса;
© -е l-l klotzig ncici, vciAltii klotzig той е несметно
6;г-т. череша, иъшкав, гъбяи ; с пяри, игря: си с пари,
рип: пяри с лоп—га, Bисиоеловпо, приказно богат;
печели милиони, луди пир;; || klotzig vl—l G—ld habtn
играя си с пари. рина пир; с н;пр-р, черата, вънкав,
гъбив съм с пяри, пр-к-зп; богя— съм; пълен съм с
пари кято кучс с бълхи; нмям пари кат; у куче червен;
|| ici habe СюТ/Гд viel zu tun потънал съм то гуша а
682 Kluft
пе беше шега работа, 6-вяш: ст я тая работи, свърших
добри работи; || cs i-f kiof/ig Heiß ужиспо, непоносимо,
его-шпо , горещо с. певъоВр-з-м- жеги с
Kluft,1 -Aie — —in— gähmtiCe Klufi Tal slci vor 'Hm aul
поа нозете му зинИ пропаст, бездна. сс изпречи, се
разтвор; дълбока безппи, бездънна пропаст; || eime
ibgiundileie Klulf Tai slci zwischen iintn uuf, b-stinC
zwischen iiren Weliim-cHauungen между тях пис—ъпи
дълбок разрив, сс разтвори дълбоки пропаст. бездни;
между мирогледите им съществуваш: дълбока про¬
паст, неизмеримо различие, -мише разлики от небето
до земята- || ein— li—ft Klufi trennt uns дълбоки пропаст
ни разделя, дели; || clm— unüberbrückbare. uiÜb-n-ielg-
baie Kiu/T -ciiflcm отварям дълбока. бездънна про¬
паст, създив—м дълбок разрив; || —im— Kluft übei-piln-
gem, üh-nbrücKem прескачам пропаст, хвърлям мост
пил пропаст
Kluft2, Ale (hebr. kliphi = Schale. stud. Ki—id) — sici
(Akk.) in Kluft weii—m обличам сс, поkиовим се праз¬
нично, пар—ано, хуВяво. орmцmилпо, във форми, уни¬
форма; || iron. Са- Г-Т ju —im— -ctöne Klufi мпого ст се
док-ра.. откъде изрови тоиа облекло; кяк можа па
се облечеш а тия дрехи; || Al— Kluft A—s Mllliäis аоеипа
чииформи, ноепно облекло
klug — ein klugen Kopl умия 'няия; умник; || klug
sprechem. mit Kluger Üh-ri-guig handeln гоиоря умно,
разумно, аействуиам разумно. мъдро, оBмисн:ио; ||
ciwas Mit klugen Vorbedacht tun постъпвам умно, раз¬
умно; ф> dtr Klügere glhl naci по-умп-ят отстъпва;
ф> dcr kluge Mann buul vor (Schiller) мъдрият се готви
отнапред зи всякога; чмиият мъж вземи nо:дв-р-т:л<
ни мерки; ф> СшсШ Sciaden wird man klug човск трябва
ди се опари, зи па се научи; човек сс учи ог що му
се случи; нещастието поучава; кой+о тегли, той зии;;
неволята ум лае— пи, човека; теглилят; ии ум учат;
парен киши духа; лисици дв—ж а капии пс влизи- ф»
Сее Kluge warini cs а, умния; изчаква; ф> es 1-t nltmamA
lii—im Klug не сим; ги иман мозък а пнaнртa сш; ш
другите -маг мозък и 'линати си; ф> Kluge Leute fehlem
auch — Kluge Hühnta leg—m auch im dl— Ntss—im всякой
умси ш глупост показна; ш умпи+е гренят, сбъркаят
понякога; и умните кокошки носят в копривата; ф
allzu klug пасШт lärel-ch докато мъдрият сс нямът-
руви, тчд-дг сс прнуaувa; лчд-дт ш те— зелника из-
яжди, пияж по-луд, който му ги лян—- ф> hinieahti isi
jeder klug (isf man am klügsten) кит; се прек-тур-
(обърне) колата, пътища мпого; закъснелият ум пар¬
не струва |чmпm); кат; мни: Великден червените яйца
пара пе струват; ф> Cis El will klüger srin il- dir Hennn
пилето учило кокошката как ли мът; яйца; сляпа ко-
конки, кога прогледа, иска да сс качи и ии петела;
вчера се окучило и анес зибиуцино; ечери обул гащи
ш дпес — пс знаеш тт; вчерашно хлапе и го ще ми
сс псрчт; едва се пиучил тя вддвя ш п-ам-п- маистор;
сш- баща си иска па кръщяви; © 1:1 hin daraus, ius
'Нм nichi klug geworden иищо, съвсем нищичко пе
0-т6рaс ог говя, разг. ти пукна, яко разбрах пещ; от
товя; той острия тaгaпк- зи мспе, пе можах да го
проумея. ди го р'т6;р-; || darau- nag dtr Teufel klug
w—rA—n тов- ш дяволът пе може ли проумее, само тд<
волът ; а състояние ди р-зВере, проумее товя- ако го
рятб-оян, кажи ми, пя -и кажа и яз- || jei/t bin ieh
-o klug wie zuvor пищо пс разбрах ог всичко тови,
мъгли м; ; а гнaвa--; ие стинах по-умен от прсдн;
|| er ist nlcit recht klug Гм Kopf- малко е побъркан,
пе е : всичкия си, нещо му мърда, слоnи, малко е
дръпнат, откачен. завеян; || du БГ-Т woil nichi Klug e
умя си .и си; ли ие тн е -тп-ля чиаки, кукувици ума.
акъли, ли пс сн пощурял, па и; си се побъркал; ||
scherzh. so jung unC -cion so klug брей че си умен;
много късно загряваш; бинио загряван; догде ли риз-
береш зи кякио стива думи, се съмва (бухалът с кавал
зисвнрви); || den Klug—n spieltm nрeтеаявдм сс зи мпого
умси, тиним си иид ии много умен; (| cr labcltet, läuit
wir nichi klug работи, тича к;то побъркан. улаь. шап-
тав. луа; || Cu bälinst klug Curin geian, jet/i ins Bet. zu
gei—m ще папривин аоВре, сега ди си лeтиeщ; || es wäre
im Clügsf—m, wie gingen jet/T nach 4^-— ний-добр: ще
постъпим, яко сега си отидем а къщи
klügeln — an efwas (D.) klügeln мъдрувам п—т пещо
klugreden — er nuß 'мт—г klugredtn асе гой иска ди
знае, да Въд: паИ-умеи от исички
klugschcißc— umg. derb— sicb (Akk.) Clugsei—iBen въ¬
образявам сн, чс миого съм умен, смятам сс зя голям;
светило
Klugscheißer, Ccr umg. derb — en isf —in KlugscHeißcr
гой сс смя;; зя голямо светило, за ми;'озияйк;
Klump, dtr umg. — ilies zu Klump -chligem пяпрявдм
всичко ни пух ш прих, ии сол, ии парчета; || efwаe, ihn
zu. in Klump -eiligem. Hautn разбивам пещо и- пух
ш прах. ии сол, па парчета- рязе-nвям го от Вой; ||
eln—m Wagen im, zu Klump faHeem разбивам. ем-ткв-м
колит— ии кюлче
Klumpen, 3еа — ein Klumpen Gold. ErAe, Butinr кюл¬
че. буци, бучка , злито; грудки, буца земя; Вучки мас.;;
|| im Klumpen iall—m ет-н-м пи късове, парчета, оит<
бивам се пи късове; || in Klumpen äiutn р-тб;вaм ия
пух ш прах, ия късове, иа парчета; ф ill—s -t-ht uul
еГтеш Klumpen исичко е струпано ии куп; всички стоят
пя куп; || alles aul cln—m Klumpen weii—m хвърлям всич¬
ко ии едип куп; ф umg. ieb hahn Füß- wlc eim Klumpt!
Eis краката ми ся ка+о късче лед, ледено студени, пе
ги чувствувам от студ
Klüngel, dcn — einem Klüngel bilden образувам: кли¬
ки, т-йрa
Kluppe, Aie — iin 1m C-r Kluppe Haben той ми c в
пжобя, а ръцете, пържи го заривата; || ihn im, unler Al—
Kluppe ncinem, kriegen попада ми в ръцете, пипвам
го
knabber— — -'— kmibbniit in е'пеш HüHneiieli тя
гризеше, глозган: етип крик ог кокошка, копана, кът<
кити- || -fwas zum Knabi-em inbl-i-i предлагам нещо
зи хипвипе, срупкяиe, 'ризк-пе; ф ап eiwle (D.) zu
СпаЬЬпеп Habtn блъскам сш умя, гнaв---, ангелите,
мъдрувам п—д иещо; ф -Гс äiiti bilC тсНт- ithe zu
knabbern скоро пяма ди -ма иече кикво ди ядят.
Knabe, der — ein gclcitcr, scHw—re- Kmait учени 'ни-
ии; описеп рецидивист; || umg. clm iltti Knait стир
ергеп, старо харо. ерген-дядо- шег. младеж в напред-
пил- възраст; || wie gebt'-. allne Knabt кя: сш момчето
мн, старче, млид; поиятелю
k—ackcn — Nüee—, nlinn Geld-cbiinC knicken чупя.
-роша орех;; ризВнаим каси; || Läuse, Flöte CiicKen
чукам, цъкам еънки, бълхи; || Räi-tl knicken блъскам
сш 'лав—та пад разрешии-нето ии гатанки, зя'идки,
разрешавам гатапки, загадки; || 3i haii ihn eiwae zum
Knacken ето am нсщо зи глянобнъекяиe; || dtr
LichtschalTer, die Treppe CiacKi ключът пи елек+рич:-
стиот; щраква, стълб-т— изекърцви; || es knacki 1м
Rundiumkgeiäi радиото пращи, -ма смущения, шу¬
мове; || mit den 11ngtim knick—n пукам c пръс+н; || ein
GewtH1-chIöß knackt пушката щр—ква; || d-e Ast knick.
клопът Uзпоищяни (и се счупия); © iim clme baeit Nuß
zu knickt! geh—m п—н—м му костелив орех за чупспе,
зилин-м му мъчна зятят- за разрешаване; © knackend
faisci— WÜn-fcien съвсем прссин п—аепнчкт; || umg. der
Saal wir kmicktmC voll салонът В: пълеп до пръсване;
© knick nichi so nli AeintM Bl-a пе цеди бирита, а
пий по-бързо; стига си цепил бират;; © dem Keal
Ciacki doch ill—s издокараи c. изтупил сс е. сякаш е-
;зтдзъл ог кутия, ог журнал- докаран ; от гляв-ги
до пстш+e в ново; исичко пращи ии него
Knacker, dtr — umg. eim liftr Knickni грохнало ст-р-
чс- ст-р скъперник, стисльо. пmитmд, циция, вириклеч-
ко, скръпаза
K—acks, 3-r — cs gah clmcm Knack- чу се щракане,
пукипе, пращене, иещо изтрещя. щракна, нзприска;
ф umg. di— Tas-e bal elmen Knicks bekommen тян-т-
-ма пукпитиии, сс е пукнала; || ее haf einen KnicKs
w—g зар-вето му ; повредено, n;егр-тaло, -ми теле-
сеп. душевен недостатък, недъг; т-'aт;н ; със здравето
сш- пс е съвсем с всичкия си. пещо му хлопа, мърда,
чиниaл се е; || nr wae wied—rh—egesfeilf hi- aul d—n
KnacKe, d—m s—lm Herz wegbaiin зар-ието му бе въз¬
становено с изключение ии смущенията и сърaeтинд
мускул- || du Ьа-Т einem kleimem Knacks 'm Kopf милко
сш поВъркип, завеян, откачаш цспгрялпо; || -eine Ge-
-unCHeit hal elmtn Kiacks davoniet'igcn здравето му
п;етр-тя, сс повреди от -овя
k—ackvoll — C-r Saal wir Cnickvoil силопът бе пълси
до горе, по пръсване, претъпкан, нямаш: -гл- къпе
ди палне
Knall, den — Ata Knill dtr Pelische плющенето, пля¬
съкът ия камшика; || dcn Cumpfe Knall C-r Gaanaten
глухият тътен, пукот, трясък, далечп—та експлозия ия
'ряни+нте- || man bönft d—n Knall —in—r Explosion чу се
(трясъкът пи) експлозия: || -а warf Ain Tür nii einem
Knill zu гой затрънп; шумно, c трясък во-т-гя; ||
umg. übertr. 3u Hist tim—m Knall ;; пе си нормален, mm
си поВъркип, ненормален, откачиш централпо, хлопа
ти едпя+я дъска, мърда ти - едната чивия, -ми да диван
ия М-халя, ие си с всичкия си. с ум- сш; © umg. er
wurde Knill und Fall —пиа-п той Be ви:тaппо, пс-
нидейно, съвсем пeоти:иипо, ииИ-пеочиквиио уволнен,
изхвръкни кит; рчтболии тойка ог работа; || ibm Knall
und Fall hiilusweriem ;зсньоЛдм го пий-б:зц:р:моипо,
Вез п— му цепя басма, без па се колебая, кято мръсно
ко;:. кято футболна топка, без ди ми мигне окото,
Вез всякакви ;6депeиид; © einmal mußle Ctn große
Knall kommen все някога ще пойте неочакваният крий,
неочакнапата развръзки, гондми-и изненади
Knalleffekt, Сее — -fwas nndti nli eimeM KiaiiefftCt
нещо з-вършна по пий<и:отиквии пичии, с и:;тиквип,
см-йе-щ ефект. с 'олям; изненади, с голям сцепшчсп
ефскт, с ефектен крий, с ефектни по—пта, с голяма
сензация, с неочаквана рятиоьткя; || das isf ja Cti Kiail-
eTeKi 6—1 а'—— Sacie та тъкмо тон— ; иий-ип;eрeеиот;,
п-И-з-6-ип;го. пий-комичиото, е:пзициопиото, 'о.:-
мият ефект при тая ряВоги
knalle— — P—itsciem, Schüsse Cnallcn камшици плю¬
щят, пляскат; чуват се изстрели, гърмеж;; гърми,
стреля се- || mit der Peitsci—i Cen Tür Cnallcn плющя.
свистя : камшика; тръне-м, гоясиям, блъсвам щумно
вратата; || wenn Cu nicii -öiö1t öffnesi, kiükki cs яко
пе отворин аелниги, ще стрелям; || umg. derb ihn über
3en Hiufti knallen повалям, гръшв—м го пя земята
с куршум, тяетрeлв-м го кято кучс; © die Tasse knallt
aul Aen PoAen п;оиeлaп;в-гЯ чаши се разбии; с трясък
пя земята; || die Tü- knilli ins Schloß вратат— щракна,
knapp 683
се хлопва с трясък, с шум; || er knallte Al— Tür ins
Schloß той тръшна шумно. "c трясък вр—тати- © derb
ihm —ins, ein— vor den Latz, —'пс (ИпТег die Olnen) knal¬
len удрям го а гърдите с юмрук, зишлевявам му, зя-
ш-вям му едни звучни плесници; || wenn du nicit gl—ici
СамГт аuOhöаei, knallt es яко пе млъкнеш исапаги. ще
те иипляским- || clm— g-knalii Kli—gen изяждам едии
звучии плесница, пляскат ме- © umg. bei dir 113111'-
woil май че откачиш, чс сш побъркан, че ти хлопа
епииги дъски; пи пе сш се побъркал; © die Farbe knallt
zu --11 (1-13^) цветът е миого ярък, крещящ. Вие
мпого в (ии) очи; ф iim —in paar Kugeln aul d—m P—lz
knüllen забивам му няколко куршума а кожата; <$> von
Knallen läiki kein Wild от пч:от:нmии тивсч пс пати;
с миого вояи- пс се върши работа; © di— Pfropfen
Kmailen lassem отнарям c шум шампанското
k—allc—g — eime Cnalienge Hosn мпого теспш, впити
пипгиноии
knallig — kniiligt 1aiben ярки, крещящи, очебийни
цветове; © umg. tim— knallige Übre-cin/l ефектен пап-
пис, ефектно тяглин-: ; || —ine knallig— Szen— ефектни,
напрегнати сцепя; || е- isf knallig waiM ужиспо топло
е. просто чоиек аи пукне от жеги ; || eine Knallige Hosn
мпого тесни пант-лоп-, оШъпати, впити пантилоп;
knallrot — te wind vor Vcaingemhnlf knallrot 'm Gnsicti
от стеснени; гой почервеня като рак а лmи:що; || einem
knallroT-i Kopf beKommen почервепяиям като рак,
ият-г- кръв ми се кични а гляи-гя, с-ив-м червеи като
божур в лицето
k—allvciiückt — kiaikv-rrückt s—im съвсем побъркан.
ем-сияг съм. ;тк-тям цептралпо
knapp — —in knappen Loh! малки, оскъдни пианици,
тяnл-г-; || ein Knappe- Einkommen малък, оскъпен до¬
ход; || knappe Zeiiem времена пи оскъдици, бедпотня,
немотия, нищети; © Cas G-iC ist knapp пиоиг: ся кът,
пе егн'-т зи пищо, едва преживяваме, едва свързним:
дерта края с пирите, живеем в оскъдици; || Са- Fl—isci
isf knapp geworden месото пс достига, липсва пя па¬
зари, сс памнри рядко; || es gebt hei uns knapp zu жи¬
веем а оскъдици, едва свързвам: пв—ти края. едва пре-
живявиме; || ici bin knapp mli Ctn Zeit. mit 3-e Wäsch—
пе ми ст-гя времето, пестя всяка минута, всдkи минута
ми с скъпя; нямим достатъчНо Вельо; || -'— ist nlt (А—ш)
G—13 knapp тя няма пяри, е зле с пирите- || icb bim
eiwa- Cnupp (bri Kasse) закъсал съм зи пяри, -м-м
малко пирш, пе мн стигат пирите, пямим достатъчно
пари; || ihm kmäppbalten тиним му колкото зи екьтинд
залък, колкото ди преживява, колкото ди пе умре ог
'.яд; || auch ebneт ilelt —а srr inmea Knapper ш шпачс
той все повече ш повече пимилянин: разходите по нся,
зи издръжката И. харчеше асе по-ма.:; зя пея. й пи-
наш: ас; по-милко ш по-малко пяри; || knapp aueKöм<
mni едиа сaьрти-м двата крия, едия - преживявам, жи¬
вея оскъдно, а оскъдици; © mit knapper Müht und Not
e то;ет- мъки, т;о-. еави-елви; || si— Бе-ТапС Ain Prüfung
knapp. mit knapper Mühe unC Not гя една-етви изкара.
изпържи изпита; || 3er Lohn aelchfe knapp, um -le von
den VtrHungtin zu hnwaHrtm тaплaтa-- им стиган:
колкото ga пе умо-- от глиД. колкото ди преживяват;
|| mit (im) Knippen Woritm С милко думи. сям; с ня¬
колко пуми; екра+це; [ eine knappt M-hatelT незпи-
тнтeлпо мпозипсгно; || ich wa- kiipp(e) zw—i Wochen
veaiel-Т бях отпътувал зи да: непълни седмици. тоOe-
поту две седмици ме пямише; © 3-r Rock isf mir -еШе
knapp geworden полят- ми ; мпого отесняли, едва ми
684 Knappheit
става иече- © eim knippea Stil сбит, кратък, лип-дарен,
лаконичен стил; || etwa- knapp zu-iMi-nfissen пре¬
ливам иещо пякоягко, екратце, с малко думи- © er
war knapp Tort току-що си бе отишъл; || knapp ам
Rinde тосим ръби, иeпоерcaе;в:по до ръба; || knapp
vor Гör-cЬIuß kommen пристигам милко препи затви
рди:;о пя 'рилски;: порти, в последпия миг, а по¬
следната минута; © umg. unC nicht zu knapp и то още
кик; изобилно; пс ще съмнение; рязВ-ри сс- || cs wurde
getrunken, aber nichf zu knapp пш се. и го Вез па сс
пести, па сс скъпи виното, ш го пе малко, и т; в
изобилие, виното сс лееш: пя потопи; II -'— werA—m
wüfenC -clm und Cas miehi zu knapp ще поВеспея; от
яа. ще се скосят, изяд-т ог ял; ще се ядосат, ш го пе
малко, ш го здриБ—тя. -ми да едигит пари
Knappheit, dl— — 1м Krieg Ь-егесНТе eine gaoBc Knapp-
helt an Lchcn-Mitinln през войната имаш: т;лдм- оскъ¬
дица ни хрип-тели; продукт;
kпapphultc—, s. knapp — ibn mli Geld, Ess—n Cnapp-
Hilitn даним му милко пир;, хр—пи. тиним му колкото
да пс умре ог глад, да преживява
knapse— umg. — mli -fwas knipsen, nicht knipsen
пестя пещо, скъпя сс. разг. циганя се с иещо, саид;
ми сс иещо, пивим от него с чяепа лъжички, трепери
ми ръкити, кога;; го пивим; пе м; се свиди, пс го
скъпя
Knarre, dl— — Cis KlnC läOmi nif 3-n Knirat детето
тръпка c дръпкялк-т-; " -е-Т Aie POaert, dann die Kiar<
ee по-пипред хлябът а ръкити. после нюнк--a- © nimm
Aie Knuire взсми пушката, кримката
knarren — die Tün Ciarrt вр—гат— скърца- ф Wagen,
di— viel Ciairen, fibren weif коли, конто скърцат, оти¬
ват дрнeчe; болнавият закопава често тдояиид
Knast, Кпав, 3-r — ein aeichea Knusi богат с;ярeи;
ф umg. zwei Jahrt Kna-i klingen осъждат ме на две
годиин затвор; || Knast schieben. '-eln-n Knust ihreiBnn
.ежа в пандиза, дръпголники; || im Kii-T sitzen лежи
в зи—нори, пандизи, дръпголпикя, излежавам п-кaтя-
пието сш
Knaster, 3-е - - seinen Kileier raucten пуща си тю¬
тюни, м-с;рк-г-- © rin alten Kni-tt- е;рртei дъртак,
мърморко
Knasterbart, d-e —- nr isi cin Knä-teiiaii той е стар
мърмор:;
Knatsch, 3nr umg. wind wieder eim—m scbönen
Kiai-cb geben пик ще си ;м;м иeпр;д;поетHi ядове,
пак ще вдитиг пиои
knatter— —- die Mleehintmg—weh1e knatiern кяотeч<
п-и-;e гряк-т; || Cas Möiö1eud kiutteei мотоциклетът
бръмчи, трещи, Вумтн; || di— 1ahie knuTTeil знамето
плющи
Knäuel, dee, Cas — ein Knäuel Wolle wickeln, eniwiaetm
ризнивам, оприням кълбо вълпа; || —in Kiäuti von
Mcnseben кълВо от хора, човешки пининици; || zum
Knäuel gehallt свит ии кълбо, ия ер 'о.ям
k—aus^f)rlg umg. — s—1 nicbt so Cnau-elg пе бъди -он-
кови свиплиа, е;;епи;, пингия, ие сс ст-ский толконя;
и; сс цигап;
knauscrn — nii dcm Geld Cniu-nen с-нским парите.
евидят м; сс пирите, сннплин съм; пе ми сс л—н—г
пяри, скъперп-к, стиснат съм
knautschig — 3-е StolO ist knaui-ciig митерията е
емичкипя; || Cis Kind l-l CiäuTecЬig детето ; капризно,
пeрaтполож:по
Knebel, С-е — ihm elici Kntitl im 3—n MunC st—cKen
запушвам му чст-тя c кърпи, питъпквим му кърпя в
устата (ди пс вика)
k—cbeln — ihm knebeln запушвам му устати с кърпа,
п—тъпквам му кърпата а устита- прен. запушвам му
чcтaти. зиауш—и—м критиката; || Al— Pa—sse ist g—Kn—h—if
пресата, печатът пс е своботеп. с подложен ии строги
цензури- || —in Lind,- —in Volk kn—h—im потискам стрини,
народ; задуш-и-м критиката, свободата ия Мисълта,
ия печата а едпя страна, пя - етин п-род
Knebelung, Al— — Ai— Kntheiumg dcn Selbstkritik зи-
дунавин:. потискан: пя самокритиката
Knecht, d-e — -iei (Akk.) als Knechf v—eAing—n цепя
сс кито ратай; || Kntcbf Ruprecht лято Коледа; || —im
Kiecti Golle- раб божи; || ein Kntcbf der Sünde. Cer
ReakTion роб пя грeса, ликей, слуги ии рeикииятя; <С>
lieh—e —in Klelmtr Hnra als großer KntcHf по-добре ареВеи
господар, отколкото голям слуги; <ф wir den Henn, so
d-e Knecif какъвто царят, такъв ш пъдарят; какъвто
Петър. тикъв ш Павел
k—cchte— — ihm, —im Volk, —im Land kn—elfen зароВв—м
го; пороВним е;р-пя, нироа; || —ine gekn—cii—f— Kaeutua
робско създание
knechtisch — sie wir von eintr CiecHfiscH—n Untni-
wünfigknif тя В: много еcрвнлии, раболепна; || knteh-
Т'-^ Nachahmung робско подражание- || Km—cifisei—
Dieiei— к—'-.—! ликейнича, изпълнявам службата, ро¬
нят- ии слуга, ликей; блюдолизпича
Knechtschaft, Aie — in di— Knn:hie:hl1t stürzen. füHrcn
хвърлям а робство, заробвам, поробвам; || aus dee
Kn-chf-chi/T 6—frelem освобождавам от робство; || in
3er Kn-chi-chair leb—m роб съм, живея а роВстио
k—elfen — ibm (lin) 1m dit Bick—n Km—iftm щипя го
по Вузите; ощшпвим го по бузата; || umg. dis Gun-
ilbaiC kneiOt лист-кът стърже, сс ; впил а месото мш;
© -'— Knelil Aie Augen, dl— Lippen гя синия очи, че;иш;
|| Cis Eingia- ins Auge Knelicm намествам монокъла иа
окото; © vor ciwas km—iiem изклинчиим. м-пк-рям.
6яг;м от пещо, измъквам се; || ее ist g—knii—m той
офейка, mтклmичн, се измъкна
Kneipe, Ai— — —ine verqualmte, rauchige, vcanu/cne
Kneip— запушени. изпълнена e тютюнев д-м кръчми;
кръчми с лош; име, реноме^ || in cincn Kmeipe v—aK—h-
i—m, Ьeauieif2—i постоянен посетител съм ии кръчма;
киспа а кръчми- © stud. eint Kneipe hilf-i устройвам
гуляй, събирам; се иа гуляй
knetc— — den Tilg kneitn меся, мачкам тесто, || eine
1igua aus WacHs kntitn -ти-йв-м фигура от восък;
© ihn Cneten оВрабогнам го
Knick, dtr — Ccr W—g nicbl biee cln—i Knick пътят
прав; щук остър зивой, чупка; © s—lm— Ausführungen
hatinn einem gediikilci—n Knick разсъжденията му има-
хи логически пропуквания, ие Вяха логически издър¬
жани; © umg. du basi wohl eim—m Knick im der Lin-e
-рдбни ди сн купиш очила, зи да виждан по-аоВре-
късоглед си. -и пс дониждин; криво си видял; © das
Ei bal einen Knick яйцето c пукнато
knicken —- elm—m Zweig, ein— Laus Cnick—m пречупвам,
скърше-м клон; чуквам, клъциам въшки; || Ale Bäume
wir Sfaeiehhölzna, wlc StroHhalMe knick—n кърши, ломя
първегят- кито к-Ври+ен; клечки. кит; сламки; ф alle
-eime Ho/nungcn wunden geKnicKi всичките му натежан
бяха о-т6;;;, сломени, претърпяха крушение; || sein
Mui, sein Stolz ist geknickt куражът му. смелостта му.
гордостта му 6е момсия; || ganz geknickt wi— —in— Lille
ка+о пречупени, скърнепи от бурята лнлня; || cr licht
ja einem ganz geKnickien Eindruck гой изглежда съвссм
еномeп, имя съвсем съкрушен ана; || scherzh. ihn Cas
K—ochc— 685
Hcaz haeeiem ст;мди-м сърцето му; © sic Knickt- 1ms
Kni— коленете й сс под'ъпихи, подкосиха
k—ickcr— umg. — cr knicKeet mit dcm Gilde той стиски
пирите, кесията, е стисни;, стипца, пшптнд, скъперник.
трепери пад стотинката, голям вирmкн:чк; с
K—icks, der — cincn liefen Knicks vor ihn Mieten
правя дълбок реверанс пред пего
K—ic, dis — nie ziticrm die Knie колепете ми тре¬
перят- II s—ln— Knit wankten, schwankten. umg. echloi<
ftaltm. wunden wrici. sackten ein колепете му сс под¬
косиха. разтреперихи, подгънаха; || cr sink im dcm
Knien /usämncm колепете му сс подкосиха; || di— Knie
heugen подгъвам колене, подкляквим, правя клек; ||
ihn auf (im) Aie Knie zwingen пакира—м го па коленичи.
да питие ия колене. ничком; || in dit Knie, Ins Knie,
auf- Knie simCnn. aul Al— Knit Till—m колепичи, падим
ии колене. пичком; || ich weaf— nici auf Ai- Knit von
'Hm, li—ge auO A—n Knien хвърлям сс пя колепе пред
нето; коленичил съм; || 111.-11 in di— Kni— geiem спи-
щрним се, грохиим, рухвам постепенно- || umg. Au
Cinn-l Gott aul dcn Knien Cimktn, diB... трябва пи
благодир-н иа 6ог; ия колепс, чс...; || umg. —im KlnC
übens Knie lcgcm натупвам асте; || umg. —fwas йie1e Knie
ha—eien претупвам нещо па бързо, ия бърза ръка, през
куп зи грош, иипоявям го nоибързип;, пидве-иитри,
от немяй-къте; ф his ins Knie, bis im die Knien. bis
zum Kni—, zu den Knien, bis üher die Kni— im dcn ('m)
ScHne— verslnKem зигъи—м, з—гизнам по (нит) колепете
а спегя; ф wcici in Аеп Knien weedtm размеквам се.
отстъпвам; ф mit -сШюИеппСеп Knien с разтреперани
кслснс- © umg. das wead— leb nlr umier- Knie. am- Knie
hiiden много м: ; епя, хич пе м: ; сия, ще сш вържа
черно ия ио-гя (пя подметката, па метлата), ще сш
превържи черия кърпи, ще си отпоря джоба. щс си
обърни кожуха наопаки, ще ми пикривиш нипкити,
кепето. яко ми сс разсърдиш; || Aea Fluß macht —in
Knit рекити приви чупки. зиной .
knie— — von ihm Kmi—n коленичи, падам ии колене,
пичком прел пето; ф 'Шм auf der Sc—1— Kmi—n измъчвам,
тормозя го. видя му душата; ф umg. -а kni—ie -leb In
Ale Aklem, 1m Ai- Arbeit гой сс залости пад преписките,
иид риботити, сс залови, запретна за р-боти
K—iefall, den — von 'Нш —im—m Kml—fill tum колепичи,
патим пи колене, ничком пред пего
kniefällig — iin Kni—Oäliig um etwas biticn моля го
:онeпопрeклоипОi пя колепе. ничком зи пещо
kniehoch, knietief — Cmi—boHea, Kmlefi—T—i Seimee ви¬
сок. дълбок до колене сняг
KnieC—Hk—, Ale — C-r Magen hängl nie in d-i Knie-
k—ilen умирам от глад, стомахът ми свири рям-т-п.
ще припития. премилял съм от '.—а
K-icriem, Ccr — Meisfce Knieaiem обущарят
Kniescheibe, Aie — scherzh. die Kmi—scieihe koiif 'Hm
durch d—m Kopf пя '.aBaTa му сс е ;бр-тунaля пле-
шииния
kmil — Cnif (Koimi nicit in Frage) ш дума ga пе
става. изключено, в пикякъв случай. иа пнкикви цепи;
как пе
Kniff, der — eimem KnlfO im das Pipiee miciem свивам.
прегъвам листа. хартията, правя чупки. гънки. свивки;
© Kmilc unC Pfl/Tc — Knlle und Ränkt трикове, хит¬
рости. шишмш, хитрост; и интриги (козиш); || Hinter
-ein— Kniif— koMM—m откриням триковете, померата,
похватите. спатиите, скритите му замисли; ф man
nuß Ci—s—m Kielmem Knlfi Kennen човек трябва пи по¬
знава гяз- тънкост, ди му зил; цакат;. мийет;онят-
kniff(c)llg — —ime KmifOlig— Denkaufgabe трудна зи
оизо:нинии: затича; костелив орех; || kmliOtig— Fragen
-1—11-11 lösen поставям, о-трeн-вим мъчиш (зи о-трe<
шаване) проблеми, въпроси- || -'ne Knifflige Ge-cHicHTe
завързана, щекотлива. деликатна история- ф Cis isf
mie zu Kmiiilig миого е трудпо, т-иьртяпо зи мспе
knipse— — —ine 1abakueTi Knipsen пролупчвам, щрак¬
вам Вилет; || mit Acm Fingte! knipsen щраквам с пръс¬
тите; || -le kmipsfi. ibtr Cas Licii baannte nieif тя за¬
въртя ключа. по осветление;; пс светия; ф -'е 1'сВ
sieH Knipscn тя се фотографира. сне; || Aie ganze FaMiiie
knipsen р;т;гр-рнрям, щраки—м с апарата цялото
семейство; ф dcn Sehliitr knipst ключът ия осветле¬
нието щрикии
k—Irschen — Atr Scimee Cnir-cii снегът скърца, скрип¬
ти; || nif den Zäinem knli-ehcn скърцам със зъбите (
и прен.); || ...KniascHf— еа процеди гой през зъби, из¬
ръмжа той
knister— — Aas Feu—a, Cce Schn—e кт-ЩаТ огъпят пра
щн, снегът скърца, скрипти; || nll Papier СтГ-Геет шу¬
моля с хартия- || cs Cnl-T—ii 1м Gebälk гретите пращящ.
его-Д-т- започни а— сс клати, да сс руши, па се люлее-
предприятнето т-пляшв- пи рчспe, n;диян-т се пър¬
вите признаци за nоeтег;дщa-я китисгооря; ф übertr.
die AtMosphärt кт-Те-Т vor Spannung атмосферата е
преизпълнени : напрежение, проса'; ще експ.оаири.
ще се пръсне от напрежение; |( Ale Erlegung. 31— Be¬
geisterung kml-i-rfn dann wlc ti—klaiscHe Hoct-pannung
възбудата, възхищението бяси достигнал; връхиаТа
си точка. крайния сш предел, се р-зр-тих- сщиснИио-
ф knl-f-rnC- Seide скърцаща, шумяща копоипa /
knitterfrei — ein knilterf-tita Stof/ материя, която пе
се мачка
knittern —— paß auf, 3аВ du dcn SloT michi Cnititr-i
инимивий па пе смачкан материята, плата; || С-е StoOf
knifteit l—icii м-тер-яти, платът се мачка лесно. обра¬
зува гънки
knobeln — м'Т ihm um Alt Znchc knobeln хвърляме
зарове, за па вна-м, кой щс плити консумацията
(сметката); ф яц, üb-r —fwas (D.) lange knobclm мъд¬
рувам. чмчним пит пещо. напрягам ума си ти го раз¬
реша. блъскам си 'т-в-гa над разрешението му
Knöchel, dtr — his in Ale Knöchel. his übte dit Knö-
ci—l 1m Schlimm veasimken потъвам, з-тъи-м по 'ле-
тeиmщ;, а; нит глезените в калта; || das Ki—id leicHfe
ihr bis in di— KnöcHel. his zu 3en Knöclein роклята c
пълги, стига по глезени;: й; || ici habn mir dcn Knöchel
verstauet., gchnochen пaвeспaх си, счупих сш глезена
knöcheltief — knöcHclTiefen Scimee сняг а; глезените
Knochen, 3ta — im einem Knoch—n nagen грmти, гнот<
гам кокал; || -TarCt Knochen taben -мям едр- кокили,
кокалест съм- || die Wund— geht bis aul 3tn Knochen
ряпата стига. c дълбока по костта- ф zwei HunCt v—e-
trag—m sici -rlf—n bei cln—m Knochen едип кокал две
кучета скирни; ф ich Басche nir di— Knochen счупвам,
егр;нявям сш кокалите- || umg. lei schlage Cir alle
Knochen kaputi, entzwei ще те пребия от бой (тя да
те иaнaпaт а кожи. гя пи си събираш зъбите и шепи),
ще ти наместя кокали;:, ще ;е ииприид иа кайма, па
псстил- || nuMtrita Cir d—in— Knochen преброй, опиши
сш кокилите, защото ще трябва да ги събираш в кърпа,
защото ще ге смижи от Вой, ще те направя и- кайма,
пя пестил, ще ти сменя легитимацията; || lei hau- ihn,
CaB na die KnocHcm 1м Sick, in Sickfuch, Schnupftuch
nach Hause iragcn kann пребивам го, смазвам, съди-
рам го от Вой, ниместним, н—пириям му кокалите.
вземим му здривето, напривям го па кайма, пя пестил,
686 Knoche—
пибивим го. ти си събира зъбите и шепи, та го п-ля'я-
в кожи; ф nlr tun alle Knochen wei всички кости,
стави ме Волят; р-зкършии ме; чувствувам се като
ризглоВеи, съвсем ризинзап; въртят ме исички стави;
|| ich rubft meime lüden Knochen aus дадох отднх,
почивка иа уморен;;: си членове, отдъхнах си, по-
чиияс сш- || -а ist nur НаШ unC Knocbnn той е сим;
кожи и кост;, живи мощ;, шст-нск- скелет, ребрата
му се броят, една му кожити костите държи- || ich bin
naß his aul die Knochen мокър до костите съм, инр-
вода съм, мокър кит; мншка съм; || ici bim duachg—-
wclcht hi- auf dl— Knochen пъжлът м: никнаси, измокри
до костите; || cr hat sieh his auO dit Knochen bliMi—ii
той се изложи, сс провали, се 6тям-ои жестоко,
страшно; || ihm bl- aul die Knochen bloB-ieiiem -зл-г-м,
0-т;6лнтивим го изцяло, разкривам ист-пск-я му лик,
;6р;з, тeм-еk-о-м го, свалям маскати му; || eHalicH
his 1m 3i— Kiocten, naTional his uul die Knochen кряйпо,
певъзможпо честен, , чсс+еп до пемай-къде, до край¬
ност, пeнътможиоет; честен. пиц;оиaл;ет ш а червата,
отчаян пaциопaлше;; ф etwa- -Т-скТ, slizt, liegt nlr in
dem Knocbnn пещо ; египило втора природи за мспс,
; вече моя същпост, ; дълбоко внедрено, зинeгпило
а мене, още и; моги ли го зибрявд, тя го преодолея,
па сс освободя от нсго, още м; държи влага, още сс
пимирим под впечатлеи-ето от него, сш спомням с
ужас зи иего; пося иещо скрито, болест и ссбе сш; ||
er bul noch Disziplin im d-i Knochen днсциплипити му
е ег-пяля втора природи, с свнкпал, ерясиин исчс с
пея, е зяле'п-ли дълбоко а пего; || С|- ging ihm his uul
die Knochen, 1-t ГШм in dl- Knochen gelaincn тон; го
разтърси, потрес;, порази дълбоко, до тъпото ии ду-
щата, го нзплини миого; || die NacHricht, 3-е SehincK
fuir ГШм im die Knochen вестта го потресе, разтърси
дълбоко, той се изплаш; до смърт, сърцето му пални
а петите от ужас, ц:н;дт mттоъппи, се оязгр:п:ря ог
стрaс; коленете му се попкос-сa, оизто:neриси от
стрих; || warum fähiT Ihiei Cas so -еНе in Aie Knochen
защо гони ви тревожи, безпокои, вълнува, ^—1- тол¬
кова много; || cr hui keinen Mumm, k—li MieC in Aen
Knochen тоя пяма енергия, ; чоиек без енергия, е кя+о
т-епитя ВиВи, умря.— котка, ; слаВ, мекушав, стояхлив
чоиек, цяла бибя; || eiwas in Сеп Knochen taben скрита
Bонeет м: разяжда. 'рнтe, пие, подравя с;н;т: ми; ||
ich меекс doch illläilich meine Knochen постепенно
зипотним пи тунстнунрм нъзоиетти. годнинт: си, за¬
почва пи ме боли, ди се ;6ижд; тони-онова, др мс
въртят костите, етрви;:; типотвям да чувствувам не¬
дъзите пи етиооетгя; || Cu Сип-т mit seinen Knochen
Birnen aiscämeiBen отдиепи е изгнил в гроб—, ; хвър-
.ил топа, отдиепи кост;;: му са -згп-лн; с костите
му можен п— млягин круши, ли Виеш врабчети; ф
du bist ein tIemAea, faulei, akite Knochen т; си жалко.
клето човече, голям мързеливец, лентяй, Везаелпик,
си ег-о- непотребна всче вещ, си вече зи боклук—; ||
Зз- i-t eime /eiie ICee, daß Cu mich ili—n KnocHcn mal
lufencЬeT чудесни -аея ;, чс си сс сетил зи меие, чс си
донъл ди видиш, посетиш мепе стария чоиек, иойп;
|| Гт Lokal war kein Knochen а локали нямане живя
души, кьории чоиек; ф dir Knochen zusuiMen мнрпо;
|| dit Knochen zu-immenaeißtn т-егивим мирно, па-
пря'им е;л;;: си- || wir müs-en unsea— Knochen bin-
haliti тряВна ga излагам: живота си пи опяспост, да
жертвуи-м: живота си; || die hälft AibclT gchl üi-e dl-
Knochen гони ; чB-Иствeия, нзтощ-телии риботи; ||
wenn es in Ai— eigemem Knochen geht, übealegf мап rs
sici -cion когато сс касае зи собствeп;д жииот. човск
ще сс позим-с.- милко; || die alten Knochen wollen
nicii mtär старите кокили п: издържат иече, пе ме
сушит иече- ф aul anCtrtr Knochen aelTtn градя щас¬
тието сш върху нещастието пи труг-
Knochenarbeit, Ai— — dis ist ja die aelmsi— Knochen-
äibeif гони е убийствена, изтощителна, ем-твящ- ра¬
бота
Knoche-bruch, der — icb ziehe mir eimem KnöchtnhrucH
zu счупвам си кос;, получавам фрактури
knochendürr — eime knochendürre G-stalf сух кято
скелет чоиск; сух кит; скумрия (чироз) човек
knochenhart — das Pro. isi kiöchtnhart хлябът c
твърд, корав кито камък; || knochenta'i де/гог—т зи-
мръзпил пя камък
Knochenkotzen, das — es isf zun Knochenkotzen пс-
поносим; ;, просто ди тн се повърне, втръсне
Knochenmark, dis — eiwas bis Hinein ins Knochenia-C
spülen усещам пещо и мозък; пи костите сш
Knochenmühle, dl— — —iwue ist die aelisfe Kioctcn-
mülle нещо ; истинска мeнпmиa пи хора, ; убийствен
труд
knochc-trocken — Ciocntni1öcken -—Гт сух— иьрлшня,
скелет съм
k—ochenwelch — KnocHemw—lcH -eim ме: кит; восък,
отстъпчив съм
knöchern — knöchern— HänCt кокалести, коетeл-вн
ръце; || ein knöchtintr Mensch вкоетeпят, сух, п-тaп<
ничие човск
k—ödel— — umg. nr KnöCtli zu s—ha той пее зимиз—по,
псясио; || ins Knödnln geauf—n започвам ga тaм-твим
тоновете, п— пея неясно; ф Cnödeie nichi so 'оиори
яспо, пе 'овори таки, сякаш иман слини а устата
k—ollig — —ine knollig— Nase нос като пигляджип
Knopf, dee — einen Knopf ännähtn занивам копче;
|| dtr Knopl ist ab. iuf(gcging—n) копче;; сс е откъс-
пило, ; пидпило, го няма, се е ти'убино; || die Knöpft
äuOCnöp/tn, zuknöpfen разкопчавам, закопчавам коп¬
четата; || die KiöpOt haben ефрейтор съм- || dial. mir
g—hi dcn Knopl auf просветляна м; и 'т-н-т-, стана
мн иещо деио, осeиднa ме прозрепне+о, чс..., проумя¬
вам, досещам сс, оизB;оим, просветна мт; разг. з—-
прявим; тикт;енрм го; || Cen Knopl auOtun проумявам,
O-т6;о-м, вразумявам сс; ф umg. scherzh. —in ailtr
Knopl с+рапеп човек, чудак, 6-м6-нк- човск, чсшит;
© Knöpft uul 3en Augen huien ;м;м капаци иа очи;:,
пе внждим нищо, сляп съм със зрящите си очи; ф
Knöpft Haben имим пари, миигити, кипти; || di— KnöpOt
-1mA ihm au-gegangen свърших— му сс парите; ф —е ist
ein KnopO, —in g—dleg—nea Knopp той ; дребосък, педя
човек, човече, голям чешит с; Ц du unvcrständigte
Knopl тн, и:рртбрaп; глупако; Ц ein Trauriger Knopl
жалък приплю- ф -Twas, an Aen Knöpfen ahzähien поe<
6оодвям копчет-га, зя ди в-дя, т-т- пещо ще стяие;
|| Cas glaubt, wer keile Knöpin im Rock hal гони никой
пями па т; повярва, можеш па разправян тон; па
е-ио--и ми шапка, пя нипши;д сняг; кому ги проти¬
виш тия; ф aul 3tn Knopl drückt! на—нск—м копчето,
бутони; || den Knopl С-е Klimg—I drücken пигиеким коп-
чсто па звънец;; || dcn Knopf am RaClo Cr-b-n т-ньр-
г—м копчето па оидиото; || ein Druck uuf Cen Knopl
genügt доетиаътпо ; само едпо натискапе иа копчето
Knopfloch, 3as — Knopflöcher nälen шия нл-цн, дуп¬
ки зи копчета; || ich -f—сК— mir. efwi- ins Knopfloch
зикитвим, з-тъкв-м цвете пи Вутопиеркити, пе+елк—та;
|| clnc В^тс 'm Knopftoct Teigti нося цветс, зи:ит;н
съм сс с цвете пи 6ч;оп;:ркaти, пе-елк-ти; ф За-
küin-f du dir ins Knopfloch st—ck—m можеш да се по¬
хвалиш, гордееш с тови, с този успех. с тов- отличие;
|| er -tiihlt, grinst aus säMfliei—n Knopiiöch—an цялото
му лuиe сняс. сс смес; зясилuн сс ; чик до ушите. свети
ог радост. чик дрехите му сс смсят; || aus allem Knopl-
iöcbcem schlcB—m стрелям;. обстрелвам: уснлспо; || aus
eäilIicH—m Knopflöcheen plaittn пукат мн се шевовете
от дебелини. дрехите мн пе м: побира; иечс (толкова
съм пяпълпдл)- || dem -cliuf Aie Neugier, Aie Eif—ikeii
aus allen. aus sämiiieH—n Knopflöcheen иeнид; се c пре¬
върнал в любопитство. -т'ярд от любопитство; суетси
; иъи висши степеи, до пем—й-къте; - || voe Faulheit aus
säiTlicien Knopflöcheen -linkem разплул съм сс от мър¬
зел, лепост, мързелив съм до немий-къде ; || scherzh.
ici Camke Ci- nif —imei T-änc 1m Knopfloch трогна; съм
до сълзи, Bнa'одaря ти със сълзи пи очите
knöpfe— — —im —ima—ihig gekmöpff—s Kostüm еднореден
костюм- || Cis Kleid l-l vom iinttm zu knöpfen роклята
сс закопчава отзад
k—ork« dial. — dis i-t linOiel Knorke -овя е просто
мечти, чудесно, екстра, фипо, щип-топ; || —im Cmo-ker
Keil прекрасен чоиск, чоиек ш половина, арабия-човек,
голям симп-тяги
knorrig — rin кюп-Где- Ba—ff чиоресття дъски- || kioe-
eig— Elci—n възлести и криви дъВоае; || Knoeilgc Uändt
възлести, груби ръце- || —in kmbr11ger Kcal ръбат. чспят.
затворен. неоВщителен чоиек
Knosp«, di— — der Baun treibt Knospen. scizf Knospen
in първото пипъпии, покарай. пуска пъпки; || di— Knos-
pr schwillt. -pnleBf. blüht aul, springt aul, belchf auf.
öOOnci slci пъпката н—ВъВия, покариа, сс рьзцъфтдвЯ1
сс пуква. се разтваря. сс разпукна; ф übertr. sl— isf
noch clm—- /arte Knospt ;я c още перизцъфпали пъпки,
току-що пипъпило цвете. и:рятцърпяля рози
Knote—, der — clmcm Knoten Knüp/em, -ciünzcn, lös—n
завързвам. правя. развързвам възел- || umg. im eim—m
1а3—т clm—n Knoten Mici—n правя възел пи копсц; ||
—inen Knottn ins TlecHtitu:H machen Бързеим възел
пи кърпичката си, за л— пс забраня псщо; || etwas zu
iim-м Knoten -cilingcm правя псщо пя възел; || —im—n
Kioicn aufmach-i развързвам възел; || —im—m Kioten
nichf lui'brköшm—т, nicht luiKnicg—n пе мога пи орт-
вържи възела; © dcn drаmit1ecH—n Knotei sclüez—n
довеждам до-мaтитпото действие до завръзка; " wen
Kcin—m Knoten macht, nacht d—n er-tem Stieb veeg—bens
Всз възел връв, р—Вота пс върши- бързитя работи —
ле— пъти работа- ф Schürzung und Lösung Ас- Спи-
laiisei—m, Kiolens з-връзки ш развръзка па драматич¬
но;; действие; || —in unauflöslichen KnoTen псризрешим,
непреодолим проблем, зиплегеп ' възсл; || aul —in—n
-chwiralgin KnoTen -ioßem патъквам се па голяма труд¬
ност, пи заплетен възел- || са hat den Knottn дeiöet той
разреши въпроса, намер; разрешение пя проблема,
разплете възела; || d—n gö1Aieci—n Knot—п durchhauen
оязеичим гордиевия възсл; || Ai- Sieh— hal —im—m Kioten
работр—а -ма спънки. е завързани, заплетени, тимо<
тини- || Са siecki ehen d—n Knoten ти тъкмо тук пещо
изднши, и; ; в реа- || clmcm Kioien im etwas (D.) fimArn
пам-рам, откривам спънки, мъчнотия, трудност, за¬
плетен възел в пещо- ф bcl iim i-f d—n Knoten gceisscn.
gcpiai/f той започва ли расте, да сс ряза-ва- ияИ-сетие
проумя. разг. тягрД1 чик+нси- ф dcn Knoten п—1ВТ пя-
стъпаи развръзката па риботити, риботити тръгва към
своята развръзка; чорапът започва тя сс разплита;
работата започва ди сс оправя, разумът з-';вярд;
© Knoitn in dcn Fingcan hüben -мам възлести пръсти,
възли ии пръстите. пръс+н като кебапчета- ф Cas SchifO
Oährf nif ein—r GeecHwimdigC—if von 18 Kioien. läuft,
k—üppeldick 687
umg. macht 20 Knoten пир-ходът пътува c бързина о—
18 възли, изм-нава 20 възли; ф so ein Knoten —ма чс
дебелак. невежи, тъпак. недодялан простак; ф si—
muBie slci an —fwas lestiaif—n, um -iei K—lmcm Kioien
in den Leih zu iaei—m -я трябваш: да сс сияиe зи нсщо,
за да пе й сс преплегит червата от смях- ф -Гс Träg.
—im—m Knottn, Aas Haun 1m еГп—ш Kioien гя пост кок,
носи косата сш пи кок; || Cas Haar zu —ln—м Knottn
luisl—eken паправям си кок; || Aen Knoten lös—n раз¬
пускам косата сш, р-зв-лям кока; ф Cie Kioiti am
nii—a Pflanz—, an eimeM Baum колепцатя ни растение,
чсповете пя дърво
K—ote—pu—kt, 3-е — —im KnotenpunkT de- 81-111-1
Ei-enbahnvtakthae железопътен възел пи еъобш:иидщи
knotig —— knofiges Gewebe възлести материя; букле;
|| Knotig- Fingen възлест; пръсти; ф —in knotigen Kiel
деВелик, петотялан човек; || —in knotiges Beneimem
иeaоaянипо, непохватно държане
Knuff, d-e umg. — ihm eintm KnulO in di— Seit—, in
den Ann vcescTzcn. gcb—n еръ'в-м го в ребрат;. буаним
го с лакет по ръкити
knuffen — ihn im 3—m Rücken knuflen удрям го c
юмрук в гърба
k-ull(c) umg. — ganz schön knüll— s—im кипнал съм
ог умора, съсипии, разнизан съм от уморя, умореп
съм до смърт; пямим иече души- ф völlig knülle sein
п-тряскал съм сс. кьоркютюк пиян съм
knüllen — den Stoll knüllt l—icif матернят; се мачка
лесно
Knüller, die umg. — Al—s—s Buel ist —im Knüllee тая
книги произведе фурор. еeитaцид, ; бомба, шлагер,
гондм успех. е миого иишчмдля
knüpfe— — —in Band um dem Hais, —in Tuci um dem
Kopf Kmüpfen з-връзвам шалче ия воя;я, кърпя пи
гляиягя- || nan knüpfte Aen Verbeeci—n an Ctn Galgen
окичиха престъпника пи бесилката; || Ai— 1ieumd-cHifi--
iiide -mgee Kmüpfen зятдт-м, задълбочавам приятел¬
ските връзки- || danan Cnüpfnn -1:1 vl—l— Erinnc-ungen,
groß— HoTmung-n c това си свързани миого спомени,
големи натежан; ф Tnpplchc knüpfen връзвам килими
Knüppel, dtr — ihn mii eln—m Knüppel nieAeisciiag—n
пребивам го със сопи. тояга; || umg. Са löclft man
doch gleicH. in ll—hsten Aen Knüppel пеНш—п — 3a
lüßfc nan winklich einmal mii Aem Knüppel dreinecЬIa-
g—m ни чоиск му нде ти гриВи: тояг—т— и да удря
(такива неуредици нмя); || umg. ihm —in—n Knüppel zwi-
-ch—n dl— 3—ime wci/ii, in Ale Räder -chicb—n спъним,
зятрчдидн-м го, пое-ивям му прът межту спиии;: пи
колелят- му, преча му; || da li—gi d-e HunC htim Knüp-
p—1 — dee Knüppel liegi b—lm Hund— сям; тона може
дя сс очаква, па Въае естествената последици; рабо¬
тата е свьртяпя с опасни последици, сс тяплнтя още
поисчс, се з—тя'—. пс върви; || der Knüppel 1-t an den
HunC gebunden пе мога а— се откъсна ог нещо; || einem
Knüppel an Bein hih—i -м-м Вукяи пи крякятя. спънат
съм, пямим свобода ия действие, пс съм своботеп в
действията си, сим съм си взел Веля иа глин-ти; -ф*
Knüppel aus Acm Sick пръчице, излез (от приказката
на Братя Грим); - zu —'пеш bösem Hmd- gehöri clm
Knüppel пя зло куче. тебел криви: (зла тояга); пи зли
круши, зъл прът; пи —икива глявя, такъв бръснач
knüppeldick — ich habe es knüppeldick до гуши м;
дойде исчс, омръзна ми. дотегна ми исче до смърт;
писпи мн всче; || cs kan gleicH knüppeldick пещистияти
се тио:аиси, зииизисa етно след друго, се струпаха
688 knurren
наведнъж; миого м; сс събра, струпа; || еа hat cs Cmüp-
peldick tlnien den Ohncn мпого е хитър; рафинираи,
изпечен хитрец с; ш дяволи проливи; иа ляно.; цър¬
вули обува; ш дян;т- надхитря, премята- голям шме¬
кер е; кръстен дявол е- || knüppeldick voll претъпкан,
препълпсп до горе, по пръсване
knurren — Ctn HunC knurrft кучето изръмжи; © —а
hil immte —fwas zu Ciuretn, knuritt efwa- Unvtr-tänd-
I1chee, übea das scHlechfe Weifei той вечпо мърмори,
асе ръмжи, асе с недоволен, исс памири пр-ч-и- пи
сс сърди. ти мърмори; той изръмжи нсщо под носа
си. ядосваш: се. сърдеше се ия лоното иреме; © nir
knurri dtr Magen, knurren dl- Dä-шс стомахът ми кър-
:и, къркори; черната мн куркат, сн;одт о-м-з-п
Knurrhans, Зее — er isf —in Kiur-Hii- той ; мър-
мооко, всчпо п:товонствувa, мрънка, мърмори. всс
:чечрш нимир—
knurrig — -twi- 1m knurrigen Tom sig—n изръмжавам,
измърмориам псщо
knusp(e)rig — knusprig— Haul хрупкава препечена
кожичка; || ein kmu-peigc- Mädcbem апетитно момиче,
просто ти сс иска др го схрускаш, ли го изядеш
Knute, dir — тТ-г der K nuie leben, -cu/zen живея
под камшик, бича, пъшкам пот робство; || ibn unfei
Aie Knuie zwingen поробвам го. подчинявам го- || sici
(Akk.) unter dl— Knuit heugem. ducken превивам вра;,
глава под камшнки, бича. робството, игото
knutschen umg. derb — —in Mädcien Cnufscben пре¬
гръщам и целувам момиче, грубо стискам, мачкам го;
|| nif den MäCchtm Cmul-chem натискам момичетата-
II kiufeche dein KI—lA nichf so пе мичкий така роклят;
сш
Knüttel, der — mii Kmülinln datlmscHiagem рятм-св-м
тоягат;, е;пa-и, Bитя, действувам безогледно. стро';
Kobold, der — -1— 1-t ein Kleimte Kobold тя е малко,
пемирно, палаво ддволчe. Образът на Kobold се среща
често в приказките. Той е добър, услужлив гном, малко
джудже, наклонно към лудории, но понякога се пре¬
връща в отмъстителен дух, който устройва неприятни
шеги на тоя, който го е разсърдил
Kobolz, dne — Kobolz scil—ßen правя силт;, премя¬
там се във въздуха
Koch, dcn — " Hungna ist der 6-sfe Koch (Freidank),
.V. Hunger; || — vi—lr Köcie v—eC—eben |v—aeäl2tn) dcm
Ba—i мпого биВи — хиливо аете; д:+; пеят мпого пе+-
л;, -им скоро пе съмпуви (късно съмпувя); и която
гемия -ма миого капитани, тя може ди потъне
koche— — Fl-i-ci, Tt—, Eien Koehen готвя. виря месо;
ениояним чий. яйца; || -'— Clin gut köcHem, veesithi -ici
31 Kocien тя готви хубаво. умее па готви- <$> —- wind
nicht- so i—lB gege-een, wie cs gekocht wind риботити
и; е ■толкова страшни, колкото изглежда пи пръв по¬
глед; дяволът пе ; толкова чсреп, колкото го р-еуaя;-
яденето не се яде толкова горещо, както се поднася
от огъня; <ф> wöamAeee wieA auch nur nii Wisse- g-kocbt
- - hiee wird auch nun mii Wi--ce gnkochf и тук ;, както
навсякъде (се готви с вода), -икиви са възможностите
п-всякъле. няма нищо ново под слънцето; || bei ihm
wind uuci nlt Wi-se- gekocht ш ;;й c като другите, пс
представя нищо особено, изключи+елпо, пе ги пре¬
възхожда с Нищо, пе стои по-аисок; ог тях; <£> wee
Cen Be—i gekochf Hat, dtr mag ihm auch —сп който сш
c п-дроби. попарита, той да сш я яде (kчси); киквот;
ст надробил, щс сш кчеищ; «ф* manctea Cann wohl Co-
сЬ-1, üben nicbl ämeiciftn умее ди готе;, по пе умее
ли го поднесе. кикто гряВии; - cs i-f uiMögiiei, daß
man j—d—m koclt. wl— ne’s gean hat невъзможно c да
угодшш ие:кmмч, пи сготвнн всекиму по вкуси; © сте
Speise gae, w—lei kocien свиодвим ядене, варя го, то-
ка+о омекне; || etwa- uuf Kl—im—a Flämmt kochnn готвя
псщо пя слаб огъп; ф das '3—- Cocti нодити ври,
кипи, нъзи;ои; || Aus Blut koclt nie in Ann Adnen кръвта
ири, кипи, еъзанр— и жилите мн; || cs kocht gl—lcb bcl
ihm неаниги к-пии, пламва, избухва, к-бритлия, спри-
хан чоиек с; || es kocht in mie кипя от гпяа- || hei d—m
köcЬT'e кипи от гняв, бълва зелени гущери; || er kocht
von Wui, Zoen гой кипи ог ярост, гняв, яа; || Alt Völke-
-Г—кс zum Kochen iaingcn оизбуп-чвим народи; || Wut,
Ängna Cochi 1m ihm, im seln—m Herzen ярост, гняв Bчшчи-
a псго, и луната му; © Cie See koch. морето бушува,
кипи- || noch iminr Cochie Ale Luft въздухът бе пи-
жежеп ощ: кит; пещ- || dir Milch Hai gekocHi млякото
възвря, кипна; © in Ctn kochenCcn Flufen а кипящата
водпи стихия, и пенещите се вънии; || Kbchem3—e Wass—a
кипяща. врящи ноти
kodd(c)rlg — cr hal ein ködAiiges Mundwnak той им—
червная, р-тпр-и- уста, голям; чспс. циппит с а ус-
;и;р; || м'а isf ganz koddrig zumute мпого ми с лошо,
повръща ми се, чувствувам се кито парцал
Kode, den — etwas nact einem vöaHea fe-tg—l—gfen Kode
üieimiflein предявим пещо c предварително уговорен
коа
Köder, der — einem Köder ausveai—m, au-legen хвър¬
лям. залагам стръв, примамка; по-м-мв-м със стръв;
|| an, 1m den Köd-a bclßcm. шТ den Köd-r anielßin за-
сяпвaМ1 глътвам, .—пвам въдицати, хващам сс пи въ-
дицити. чнов:и-и- || nach dem Köder schnappen о-т<
тв-рям усти ли захапя стръвта, въдицата; ф übertr.
umg. efwis, ihn al- KöCee i—nufzen използувам нсго,
иего като стръв. nо;мимки, уловка, въдици; || lim ti-
wis als Ködta ilmweeiemi hinhalien хвърлям му пещо.
зи ти го хвип— ии иъamиита си. по;мимням го; || eimen
Kölle nach lim au-weafem снърлдм нъдицити сш, опит-
ним се па го уловя пи въдицата сш- || aul -'nem Ködee
anbclßen захапвам въдицата, улавям се. сиaщрм сс н;
въдицитя, влизам в кипипа, примката
ködern — Fischt Cödnan примамвам, улавям р-Вн
със стръв, примамка; || ihm zu ködern sueh—m мъча сс
Л— го примамя, уловя пя въдицата си- || iim mit Geld
füe Spionagedienste CöCnen зинeр6чвим го c пир; зя
шпионаж- || ici 11— mich nlcit Cödnan пе сс оставям
па ме хванат ии въашц—ти, пе се поадяням ия събла¬
зънта, ии опити;: пя м: съблазнят
Koexistenz, die — feieAllcHe KoexlsTenz zweien Siuaf—n
м-рпо съвмес+по съществуване па ти: държив;
Koffer, Сее — ein Kofl—a nlt doppelTcn Boden куфар
: двойно дъно- || Ain Koilea zun Bahn bringen. au/gthtm,
in dcn Gtpäckaufitvähаuig abgeiin зиииеям куфарите
ни тиояти, поливам г; кито багаж, предавам ги пи
'ирлероВа па гарата; , || die Koilne packen стягим ку¬
фарите сн, багажи сш- събирам бигижи си, обнрим сш
крушите, пир+акеш;—:, пир+унипите, отивам сш- ф
nichi all— 'm Köifer hahen пе съм : всичкия сш. пещо
мн липсва; © sold. nii scHweiem KoTOcam scil—ßen е-оc-
.ям c 'рипат-, e тежки оръаня
Kohl, Cce — Kott (in)pOiin/em, (ai)hautn засаждам
зеле; || b—uie gibt es Kohl днес ще ядем зеле, ще ими
зелс; ф besser -ine Laus 'm Kobl al- gar Keim Fleisch
по-аобр: милко. отколкото иищо; по-до6р: фисуле-
вица (бобони снями), отколкото празни ясли; по-добре
е чср к;лят (комат), а пе поизии торба; - w—nn der
Kohl am best—m scimeckt, soll nun auOböitn престан;
ga ядеш, когиго ти ; иий<елaaк;; © umg. alfem Kohl
uufwärM—n рязояндм стари и поистири -стори-; пся
стара, изтъркана всче песен, преживям, преаъвквам
стар; -сториш; || wozu lußf Au A—nn 'тмеа Aie-em alfen
Kobi lu/wärmen защо да рязоивям:, предъвкеам: сти-
рш ш пряегиои -сториш, пи изниждим: стири работи
от яосmнaтя (ии миналото); || längsigcCocifcn Kohl
wlcdea zum F-u—r rücken разравям етиоИ1 отдавна зи-
Вр—вени, погребин; пещи, истории; ф icb haue meinen
Kobl живея си животи; жився усамотено; ф nach k—i-
men ling—m Kolk режи го кратко, пс 'о усуквай много,
стнги си о-ття'-н локуми; || е—de, -chwäl/c K—im—m Kohl
стига сн говорил, плещил. Врътенл глупост;, врсл;-
пекипсли; || das isf ja 311—- nur Kohl всичко тон; са
празни брътвежи, глупост;, трън-дръп ярипа- ф Ais
lacht d—n Kolk nicbt T—ti от тона пями полза, разг.
рaйaи, гои- пе м: топ.;, грее, п: поправя злото, ра¬
ботата
Kohldampf, der — umg. KoHIdampf -ciiehen. hai—n
гладувам ни кутийки, стомахът мн свири рамизин, ми
стърже
Kohlrübe, die — umg. scherzh. Ai— KoHlaüie i—ag—bem
MÜs-en прниуаеп съм ти жер+вувам глян-т- сш, разг.
кратуната сш, тиквата сш
Kohle, die — Kohien ibbiuen, fördcem копая, о-т-
риботи—м въглищи- || - Kohlen schippcn, clmknllcam, aus
dcn Keli—a höl—i греби въглища e лопатката- внасям
ги а мазето; изписям, изкачвам въглищи ог мазето;
|| mit Kohle Heizen отопляваме сс с вьтлнщя- || di—
Kohien unter Ccr Ascht anblascn риздчсвим въглените
пот пепелта; раздухвам, ритnилвям зидрeмини-e
страсти- -ф» j-Cer haingi Aie Kohl— an -ете eigene SinAcIt—
всеки дърпа (тегли) чергат— към себе ст- всеки па саой-
-- aоaeпmиa вода паиръщи; ф ihre Augen sind schwänz
wic Kohiti очитс И са черпи кит; въглени, смола; че¬
реши, маслини- || von AngsT, Ung—Culd wi— шТ glühen-
d—m Koiltn sifz—n седя от стрих. нетърпение като ия
въглени. тръни, mтнm; || f—ualg— Koblen auf -ein Ulupi
-ammeim удрям му морилия плесница, пикярням го дя
сс черви от срим, разкаяние; ф weiß— Kohlen водпи
е-лa; ф umg. scherzh. Kbhiei haben имим пяр-тк-,
к-п;-, миигитm
kohle— — umg. Kohl nichi- so стнга си говорил, пле¬
щил, бръщолевил, Bоътнил глупости, бабини аенетини
Köhlerglaube, Ccr — dis ist —im Köhlnaglaube тон; —
нииния, детски, пeпяутия, сляпа вяра
Kohlkopf, der — so —im KöhICopf -ми чс тикиепик.
глупак
koblpccbeab«—chwarz - - kbhlpecheah—ischwae2 sein
черси кято въглен, смо.—, китоии съм
Kojc. die — мае-сШ, im dir Kojen хийте недняга а
леглата; ф Ai— Kojen dtr Mc--epaläsf— павилтопи;: пя
изложбените палати; изложбени щандове
Kokolores, den — umg. C—lmen Kokolores machen пс
се церемоня, пс правя церемонии, постъпвам Везде-
ремонно; ф viel Kokolores wcgcm etwas (G.) iichcn
създавам си много труп зи пещо; ® das ist ikl—s groB—a
Kokolores всичко тои; са празни брътвеж;, приказки,
ни врели пи кипели, бибипи деиетип;
Koks, dtr — Koks Баеппеп, mit Koks helz—m горя
кокс, отоплявам : кокс; ф umg. scherzh. na nuß vl—l
Koks habei казват, оизпоивдт, че имал мпого пир;,
мригит;, книги; ф so —in Koks им; чс глупост; || Са-
i-l doch аПе- Koks всичко гови са глупости; © mir
Koks handeli търгувам с кокаин
Kolbe—, Cer — umg. 'Нм eins aul d—m Kolben g—hcm
цапаим го, удрям го по критчпити, гл-в-т-. тиквата;
|| ihm mit Kolben liu-en п-тcевaм го (със еоnи;и, тоя-
Kolportage 689
гащи. крнваки, боздугана); - Na-геп muß man mir
Kolben lausen глупците трябва ти бъди— иатупвяп- със
собствените им тояги; <ф> fnügn j-Се- Nair eim—m Kolben,
das Holz würde f—u—a ако ди ' посехи сите лули хлопки
(звънци), желязото би стипяло 100 гроня оката; ф
mit Aen Kolben zu-ciligen удрям : приклади- ф —in—n
mächtigem гоТеп Koib—n äii—n имям нос кито n-тт-д-
жяп, домит
Kolleg, das — —in Kolleg übea die m—uer— d—uiseH—
Literatur 6e-u:i—n, lesen, ahhaltei посещавам, чети,
държи лекции върху поиити немски л;щeоитчои; || Са-
Koileg -cälmAen, -ciwämz-m слушам лekи-н коитояBяи-
да (Вез п— съм платил съответната, такси зи тях), "Bд-
пям, разг. чупя се ог лекции; Ц Ci- Kolleg nif schneibei
праия ст запис:; ог лекцията, пържи си бележки
Kolleg«, Сеп — еа Г-Т —im Koll—ge vom mir гой ; мой
колеги, ми е колеги
kollegial — Cas wär nicht kollegial gehanA—Il това Be
иe:онeтиилиа постъпки, той постъпи пeколeт-aлио- ||
aus Kollegialem Ai-TanC от коле'иилпо чувство. ог :о-
лeг;аниоещ- |) mii Koll—glal—м Gruß с колегиален по¬
здрав
Kollegium, Са- — Са- KotkegiuM Cer RtCаCiiöi ре-
дикцтоиияти колегия
Kollektiv, das — er fügt sicjh gut ins Kollektiv той се
сработва : колектива; || ein KolIekTiv bllden образу¬
ваме. съставям: колектив; J das Buch ist von ein—м
Koil—kflv verfaßt worA-i книгата е издадена от автор-
ск; колектив -
Koller, dtr — umg. cr i—Cam, C-icgt— clmcm Kollce, Hai
winden -eim—i Koll—a свaиa го бяс. получи пристъп ия
ярост, гняв, побесня; || Ate Koll—a packle ihm той по-
Весня, получи пристъп пи ярост
kollern umg. — cr Kbilcri wieder той пак Веспее. е
обезумя. ог гпян, ярост. пак го ; хвипал бесът; || cs
kollcai mie Гш Bauch чернита Ми куркат. гъргорят, син-
рят иа цигулка, стърже ми от 'лят
Kolli-iom. dl— — mit —fwas in Kollision kommen, gc-
еаТ—п влизам в колизия c Нещо. стълкиоияним се с
псго; || mit Aen Gc-ct/em in Kbllisibn komMin. geeaf—n
влизам а конфликт със законите; || es gah eim— Kolli-iom
zwlscHcn ilnin имаш: спречкване. ризприa;д, коп-
рлик; между тях
Kolonne, Al— — clme Kolonne hllArn образувам: ко-
.она; || -1:1 (Akk.) in Kolonnen ördn—n, im Ale Kolonnen
—ineciH—m нареждам: се а колони. елизам а колоитте-
|| Ci— TÜn/fc Kolonne петита колони; || umg. das wie
vi—IIeieHf —in— Kolonne може би тоаи е Вило някаква
бапаи
Koloß, Cer griech. — cr ist —in Koioee in Keill еинeп
е кито колос- || —in Koloß aul Tönienei Füß—n колос
ни глинени нозе
kolossal griech. — von kolo--ai—n Au-mas-cm : коло-
сили; размери; | umg. clme kblb-sälc Hiiz—, WiaCung,
Ide—, D.umiheii уж-сни жсгя; огромен ефскт, огромно
еъзлсистиис; зпимепити нася; пеизмерима глупост; |"
niwi- mit köiöesalte Müh— cnaiichem постигам нсщо e
колосален труд, с о'о;мпи усиния, разг. с голям зор;
|| —in koko-siir- P-ci buhen ужиспо нс м; върви, нямам
никакъв късмет. претърпявам голям пcуепeс, голямо
ф-иско, голям провал- || -ic War kölbesal Ii—6—n-wüadig
тя беше извънредно нюбeтпa; || —im Kblb--ll fähigen
Kopf едпя изключително способи; '.ива
Kolportage, 31— franz. — Аа- Buch isf e—lme Kolportage
кпнгата c чиста безвкусици. е булевираен роман- || dl—
44 Немско—български фразеологичен речник, т. I
690 kolportieren
Kolportage -—'пса Gegner Ko-lett ihm Al— Sicklung клю-
KU+c. нп—ригите ни противниците му струияха служ¬
бата
kolportieren franz. — Gerücife Kölpoatie-cm рязпрое-
трипяням. рязписдм слухове, клюки
Komet, die griech. ~ wl— rill Komet au/fiuchem, v—a-
sciwind—n появявам сс. изчезвам кято комети
kometenhaft — clmcm kbmtlenHaften ^/-11—. —ei—htm
подaдиям сс кято комета пр хоризонта, преживявим
необикновен възход
Komfort, der franz. — mli allem Kömiöef au-g-stalfnf
спиВасп c всичкия му комфорт; || eime Wohnung nif
lil—M Kömiöet жилище c всИчките му чаоBстии
Komik, Ale — Sinn füa Komik Haben имам усст зи
комичното- || Ai— Situation entbehrt— nichf ein—- gcwis-cm
Komik ситуацията пс В; лишени от комизъм. бсш;
пости комични. смешни, забавни
komisch — ein— KoMi-cHe Ge-chicir—- комична. забав¬
на, - всеели история; комичеН разказ; || ciwas vom Aen
KoMiscHem S—ii— п—Нмеп вземам псщо от комичната.
веселата стрини; || —fwas ins ^мГ-сНе zl—i—m давам
комичен характер пи псщо, превръщам го във весел
фарс; || sic Machte —in KoMisei—s GeeicHf лицето и из¬
раз; учудвипе, имаше с+рипеП израз, правеше стриппо
впcчи;нeпme; || umg. -ine ^мГ-сНс Figua ahgcbcm, ma-
ci—m имам смешен, комичей. жалък ата. представям
смешни. заВявна фигури- || di— ^мГ-сНс Alft spicken
играя ролята пя смешната стиошци; ф übertr. umg. ег
isf —in KoMisch—e Keei, Kauz Той ; с+рипеп, осоВеп чо-
иск. пада милко чуди:. чсшшт, с голям чудак, особняк;
Ц| clmp KoMisch—, A-t am dem Tag lcgcm, zeig—n пържа сс
рсоВепо. стриппо. чудато, необикновено, пс кято хо-
рита; || sie hat clmcm komiseten Ge-cimack тя -ма осо¬
бен, странен вкус; || —im Koml-cic- Ge/übl habtn нмям
някакво лоно чувство; ф nie isf Comisci /u1utt.jiöшb
ми с, повръща ми сс; || mln isf koMisei Гм Magen пещо
стина а е;ом-са ми. повръща м; се; || Cas KoMisein
ist, daß... странно;;. пий-вСселото е, ч;...;|| so Komisch
rs klingen mag. wie... колкото ш странно, неприемливо,
необикновено ди звучи, пш;...; || sri Aoct nicit so Co-
Mi-ch пс ставай смешен, пе сс сърди; || Cas kommi mir
komisci voe вижда ми сс смсшпо. странно. чуапо; ||
icb TimA— cs sein Komisci пям-о-м го мпого странно,
необикновено
komme— — di— Jahee KoMMtm und g—ben тоаmпи;:
Илвит и сш отиват. се редят', нижат една слсд други;
Ц die crmcn , Kamen. Ai— andenm gimg—m едните дойдоха.
другите си -Огиаоси- едните иaвиси, другите си отн-
ииси- еапите ' влизаха, другите излизаха; || —im G—wifi—a,
Aas Emde, dcn Frühling KoiMf тaд-нa се. идва буря;
идва, пистъпва краят; наближава, настъпва пролетта,
з—пролетява сс; || die Stunde isf gcKoMmcn часът пойте,
удири. пиетъпи; || ici feig— Micb. woien dis G—ld Cifüi
kommf питам сс. заданим Си въпроси. отгде вземат
пяри зи говя- || -Ir koiMi und Kommi nicht гя пс -пая
и пс идва, всчпо я пяма, бИви се цяла вечност; || —е
kam gciauOem. g-eittem, gesungen той дойде тичешком,
ия коп. с псссп ия уста; || da- -al iei seion iamgc kom-
M—n отдавна предвиждах, предугажаих това, виждах
го. че нави; || lei hakle d—n Augenblick Tür gcKomMin
смятам. считам, чс моментът е дошъл, че е ударил
чисъщ. чс е донл; времето; || cs mag koMMin, was Аа
will. wir cs will ди стрия кякиото щс, кикто ще- || wic’-
geeid— Konmt както дойде. както сс случи; || wi— cs
—hem konnt както се случи, както " аойдс; || wl— cs auch
ComMen mag кякиото ш ди стипс. ли сс случи; || so
mußt— cs KomMen тика тряВияше ди сс случи, ди станс;
|| du БГ-Т sciulA dunan. CaB —- so weit Komncm Konnte
тн ст втповеп, тн посшш винаги зи тови. че сс стигна
дотам, чс сс дойде потим; || damil komM-l du nicit
w—it c това ням; да стшгпеш, отидеш далеко, aинeчe1
разг. нями дя прокопсии; ф Kommst du nie so така
ли м: посрещан, така ли се отнасян към мспс- || iim
fr—ei kommen отнасям сс. държа се, постъпвам ии-
хилпо с нсго; || so laß ich mle nicht Kommnm тика пе
позволявам да сс държат, пи се ;тпяедт с. към меие,
ди се обръщат към мсис; || nie sbll eim—e kömmen unC
saд—n.;. пека само ли посмее ссга някой ди -дойде ш ди
ми каже, ди ми рязпоявд, чс...; || ich Conme die —in—m
Gim/tn иш-аим тян-тя до дъното -(ни скс) за твое
тaрaвe; || Зз ' kam cs ihm - хаини го яд. присиипи го;
дойде му желяние за нещо, пещо му сс прииска, при-
щя; просветна му; || dee Wunsch konnt ml- оBсиящя,
обземи ме желяние, -дии ми желапие. ищах зя иещо,
пожелавам, прищява ми се нещо; ф wie konnt —-.
3aß du so laaurig bist ни какво сс дължи, чс сш толкова
тъжен. з-щ; си толкова тъжен, печален; || da kommi
di— Sonne ето слънцето изгрява, се показни- || umg.
komit еа teure nicit, so komif ee morgen яко пс аойд:
дисс. ще дойте утре; яко го иямя апес, утре ще дойте;
|| ici konnte ieldee nichf kommen за съжилепие пс мо¬
жах ди дойаи; || Cis Cuifit nicht kommen пс бивише
ди казваш говя, ие наприни добре. чс каза тая '.упос;;
•ф> kbmmeT du nie so, koMm ici Cie so както ти ии
мспс. тики ш из ия теВе; кикто сш си поснин, тъй ш ще
сш легнеш; <ф> wer 2^1-1 konml. nitif zuerst който
изпревари, той натовари- ф Ai— T-äm-m kamen mle
очите ми се иипълииср със сълзи. просълзих се; съ¬
лзите започнаха ди ми текат; || wie koiist Cu Hitehte
отгде -дван, кик си попаднал тук; || er kann, muß
j-d-m Augenblick kommen гой може, трябва всски миг
П— аойде; || en kam zun recitei Zeif, geraCe recht, pünkt-
kiei. umg. in k—fzina Mliult -ой дойд: тъкмо пивреме,
в уреченото време, точно, в поснeдиaги мниути, в
nослeaиид миг; || zue Umztlf ^11—1 иди—м йена време,
в п:попсодящ; време; || -'— Cum nie тдексдет, uiee-
waittT, üЬtrraecЬtnC гя дойд: по пико; време, в пе-
подходящо време, пе иивоeм:1 неочаквано. пенадейпо;
|| du koMin-i nie g—aad— -echt. gelegen. wic gtiuTtn. gc-
iade zu- nccbf—i Zeit навян тъкМо навреме, добре си
ми дошъл. сякаш съм ге викал; || zu f-üh. zu spät
CoMmbn n;тр-пдним, закъспяе-м; идвам, дохождам
мпого рино, миого късно; || im Hellti Hiulen CoiMin
пристигаме, стичам: се пи тълпи || mit le—itn HäiCnn
^11-1 връщам сс. идвам с призи; ръцс; <0> Coiil
Zeit, CoiMi Rui кято му аойде времето,, ще му се
пямерн .есн-пити. тур. колаят; <£> es Konni alles, wer
.nun wariti Cann който зпие ди чака, aентkо му- -дви
овреме- който бързи, белят; сн иимиои; <$> wi- kb1<
mcm soll, dis Coiil каквото трябви ди стапе, стави;
каквото тряВни ди се случи, сс случва; човек от съ¬
дбата си пс може ди избяга; - wen zu -päi kommt,
hüt dis Nach-nb-i който изпревари. гой натовари;
който закъснява ост-иа 'лятен, с пръст а устата- ff
w—a kann, d—m Conml’s който умес, преуспява; който
прегази водят;, той ; кервипажиВиния; който може
ш конят му може; ф wlc’- koimi, so g-hl’- кикто до¬
шло. тик- и отин.;; ф Са- Eeeen koMMi gieleb auf
Cen Tisch скоро ще сложим миси-а зи дa:пe, щс ятем
скоро; || er kin gratulieren гой дойд: ди пш поздрави.
пя поднесе позаривлепията. приветствията си; || rin
Brief isf für dich gekommen иман писмо, пристигна,
получи се писмо зи ;;6е; || —е kam Mich besucHem. ah-
kommen 69I
toien гой ми дойте ии гост;, ди ме втeмe; || niemand
Cin Ölncn никой пс аойде ди отвори; ф Aen Arzt, —in
Taxi koMMen las-cn извиквам лекаря, прищим за ле¬
кар; поръчвам ди аойде тикси, извиквам по телефони
такси; ф wie ComMe ich zun Buhnhöi кик се ;г-вя ия
гяр-тя- || -1— Coimf gleicH nach Hause тя скоро ще сш
дойд;, ще се върис в къщи; || lei komme Heut- zu dir
дпес ще дойд; у в—с. при тсбс; || komm zun ÄhemАes-en
zu uns ела па вечеря у пас; || wann koiM-T 3u naci
Bentln кога ще дойасш в Берлин- || üb—n Dreedtm naei
Berlin ^1111 мтпиним. пътувам през Дрездеп за
Берлип; || zu Gast, zu B—suci, auf Unkaui kommen ша¬
вам ия гости, посещение, излизам а отпуск. ни:ипц;д;
И von Schilf an LinC, von der Slidi 31- LaiA. von
Land im Aie SiaCf kommcm ел-т-м от параходи пя су-
щати (Вреги), отивим ог града ии село. дохождам от
селото а града. поeеeнвим се и трaпa- || duich dl— Tür
1ms Haus kommn! влизам през иоa-р;a и къщити; ||
nicht aus d—м Haus kommen п: -зл-зям, и: си показ¬
вам носи пивъп; || 1:1 komme g—eiA— von ihn връщам
се, идвам тъкмо ;; нсго (о; ;дс)- || ici KomM— von Cer
Anheif идвам. връщам се ог работа- || 3-е Zug komif
aus Belgrad иликът пристига от Бeнгрип; ф du his. bcl
nlr am dem FaiscHen, RicHTigen, an Ale falscie, ilciiig—
Adits-e gekommen попаднал си пи погрешен. верен
адрес, сбъркал сш адреси; пс си намерил черква ди сс
кръстиш- || du- Bild koimi in Ale WanC мястото ни
кирт-пит- ; па степата; || an Aie Luft, an Ci— ReiHc, ans
Ulen, am- Ziel koMmcn -зл-зям пя въздух, идвам иа
ред, отивам ии Вреги, постигам целта- Ц di— Reihe
konnt an Mici идви мн реа; || etwas komil an d—m
Tag, an- Licht псщо излиза иа Вял свят, наяве, стиби
явпо- || er käßi cs in sieh kommen той мпого пс про-
двдви желяние зи тови. пс сс престарава. изчаква, пс
бързи много. разг. пе си див— мпого зор; || in Ori und
Sf—lle CoMMcn поистн'ям пя м:стоиитиaч:ин;то; || in
—ime Slelle koimcn отивам ии едно място; || an s—ine
Stille komMen идням вместо пего; || in den Bettelstab
Coimcn стигам до просяшка тояга; || hoet ais Banft
CoMM—m -зл-гам сс мпого- || ins Rudea kommen ндаим
пя нлие;, поемам кормилото ия вт-егги- || ihm ins
L—h—m kommen зяед'-м го жестоко, смъртно; || nicbt
an lin koimcn können пс мога ди му пиприид инщо.
па му пап-костя, дя му ииио:дд нищо. ти го пипна
с малкия си пръст- || Шап. ai-liaiC-r koimcn хващаме
сс. вчепкиаме се за косите- скарвам: сс здрав-та;
оменииме ст, разбърквам: си щипките; || das Uaus
Coiii an den Sohn къщити сс пада пя сини, къщити
ще пислеан синът; || 3-r Betrug wlaA noch an di— Sonn—
kommen ;тмимити ще ;тл:т: ни бял свят, щс Въд:
разкрита; || iei kann auf s—lnen Nimni nicht ComMen
и; мога ga си спомня името му, пи се сетя кяк сс
казни. кя: му е името; || aul cln—m geünen Zw—lg kommen
преуспявам, провървян; ми, ои6отр-р м; процъфтява,
спори; -зд-'-м сс; || aul dcn HunC ConM-i изпитам
в мизерия, зргaтним със здравето- || auO seine Kbeitm
koiM—n изкарвам ст разноск-те- || das kommt aul
m—lme Rechnung това е. стаи; зи моя сметка, сс отиися
то мепе, тови са камъни по моята гл-ия, в моят;
'ратния; || aul etwas. aul ihm zu -paeciem komncn отва¬
рям думи за пещо, зя иего, з-';вяодм за пещо, зи
него; || auO —in Tä-ша, auO —im G-spräet koMMen отви-
рям разговор, пуми зи иещо, заговорвам зи пещо; ||
wir konnsT 3u darauO откъде ;и дойд: -ов- пя уми,
от'д: се се+н зя тови, как с;;'пи до тон;, кяк попадна
и- тови; || nlchls aul ihn kommen la-s—n и; п—в—м ди
сс каже, да се издума' лош- пуми зи пего, дя падне
прих върху пего; || Cas koimi aul ein- Hinaus |h—alns)
това е исс същото. едио и също иещо; пс по врят. а
по шия; || Aie Kat/n komil iimer auf die Füßc zu st—i—m
котката пе пили никога пя гърби си, п—ди ииняг; пи
кракити си; || auf Ft-Tung ^1111 осъждат ме пя кре-
поетпя работи; || 'Нш. efwas aul die Spur CoMm—n по¬
падам ия дирите. слетите му, откривам следата, ти¬
рят— пя псщо; || eim—e Sacic aul dem GrunC kommen
изследвам причината па нсщо, лобирам сс до същи¬
на;; му, до първопричината му; || uul —im—m Gedank—n,
clmcm Einiäll Kommen попитам пя пдk-кaя мисъл, нася,
хрумване. сещам се зи иещо, идва ми иещо па ума;
|| auO einen Argwohn, Verdicht koMM—n у мепе сс за¬
ражда подозрение; заподозрянам, стигам по подоз¬
рението; || wieA—a шТ Aie alten Sp-ünge KoMien връщам
се пи старите си павнц;, към стария ничии пя жииот;
|| aul Al— W—It ^1111 -диам ия света, раждам сс,
виждам зи пръв снетл-патя пя свети; || w—nn’s aufs
Äußtreft Commi яко сс с+нгп: до крайност, в краен
случай- || aul 3i— 3—ine kömmen станам, вдигам се иа
крика, озтриаявИм, привдигам сс- || cs ^11-1 aul
j—A—m 100 Mark ия всekmтО1 ии глава се пада- по 100
мирки; ф das isf mir ganz aus dem Simm gekoMMen m;e;
съвсем ми изчезни, щукии от уми, паметта, съвсем го
тибривис- || di- koiil mia nicht aus d—m Sinn тона пе
ми -зл-зя от уми, мисълта, паметта, пс мог- да го
зяBо-вД1 исс мн ; в уми; || ich hin -cif zw—i Tagen nicht
aus Aen Kleidern gekommen ;; дии дни и; съм сш ляг—л,
пс мн остри; врем: да се съВлеки; || aus der Fassung
koMien загубвам самообладание, -зл-зям от кожата»
си; изскачам из търпение- || dic-ci Wunsei komil aus
d—m Hiaz—n, aus Herzens GiunAe тон— жслипие идви,
извиои от сърцето, от дъното. глъВипите ия сърцето-
|| das ist mln aus Aen Augen gekommen гони сс изгуби
от очите ми, щуки; от погледа мн; <$> aus den Regem
in dit Гräuft koMmcn от трън, -и пи глог; бдгясмe от
дъжд, сполетя пи 'рит; бягахме от вълци. налетяхме
иа меч:;; || außer Aicm, umg. Pu-lt ComM—n запъхтяним
се, задъхвам сс, сави си поемам дъха, изплезиим език
от уМори- || außen -iei, шО-г Fassung kommen загубвам
самообладание. излизам от кожата сш. въп от себс сш;
излизям, изскачам из търпение; || durchs Lehen, durch
eim— Prüfung Konmen пробивам си път в животи, пре¬
живявам, помипяним крнво-ляао- издържам изпити;
|| iei bin hi—ter s—im— ScilicH—, Knlf/c. Sta—1:He, Plänt
gekomMen открих, разкрих хн+рни;;:. разг. спи+шН;:.
триковете, кроежн+е, плановете му; || ЬГпТее -ein Ge-
h—lmml-, ein— Siche CoMmen откр-в-м, р-тBулвям,
чзиивим тайпа, разг. ут-вям му спя+нн+е; разбулвам,
разкривам пещо; || hliier di— WaHrhelT koiMcn откри-
иям истината, доб;оим сс до нстниити; || ihn I— den
W—g, in die Qneae, im Aen Wurf kömmtn препречвам,
нзпречвим се иа пътя му, кръстосвам пътя му, изтъ-
паичним сс. заставим иа пътя му; || Cas komif nichi
in Feage, 1m BetrichT зи тон; пе стави дума, въпрос,
това и; подлежи ия разискване, разглеждан:, разг. пс
влиза а сметк-тя; || efwas Coiit nlr in d-i Sinn нсщо
м; нави ии чми, хрумна мн. текна мн- || in di— Lage
CoMmen идиям а състояние, сги'ям до положение; ||
etwa- koimi mir 1m di— uiaechie, falsche Keil— нещо ми
попити, вл-тя а кривото тьрно; зрпандм сс- || nlr 1-t
etwa- ins Auge geCömiei иещо ми вл;т;, попилия в
окото; || kein Schlaf kam nlr im Aie , Augen сън пс м:
.овен;; || Argwohn kin in s—ln— Scckc подозрение се
пород; в пуши;; му; || er kin ins G-iängni- гой по-
падпи, влезе в тягв;о-, затвориха го- || Cis Kind
692 kommen
Laui, kein Woai kam Über iha— Lippen тя не отропи,
пс промълви нн+о дума. пе проговори, пс продума
нито дума, пе кази нит; гьк, нито бъкел, пс оВел;
зъб, ие к—за две думи ия кръст- || bibl. ich will über sic
Commem щс ги накажи; j —in efill—a Fai—de kin ühci
mieh обгърни м: тих покой; || viel Unglück kam üiee
ihm сполетяха. спосоaнхи, връхлетяха го миого пе-
щистия, тночeе;шпн, етруписи му сс миого нещастия,
злополучия върху '.—вити му; || sein Blut kommt üb—i
dich кръвта му пск; папи: върху тебе, иска тежи, гегпе
пя -вод-- съвест; || üb-r -—in Geld ComM—i посягам
ии пирит: му; || er ComMi um scim L—ben. um -cin Broi,
um d—n Schlaf гой изгубва жииота си, загини, умири.
изгубва хляВи, прехрипити, залъка си. съня си, пс може
ди спи; || Curch srim—n Lclchfslmn isi ee um -clm Vi-mögen
gcCoMi—n c лекомислието си той изгуби състоянието
си. лекомислието му стапя nоmтнпa ди се разори- Ц
unter Ai— L—uf— Coimen отивам между хората; (за мъл¬
ва) р-зnроетоипяня сс межту хората, добиви гласност.
разчуви се; || konm nir nlcbt uilei die Augen ди пс ми
сс двдвиш, мяркаш, па п: си сс вeе;-л, ли пе сс аес-
щяван исче прсд очн;: мн; || unltr di— RäAee. den Schiit-
T—n kommen пропадам, сразен, побсдеп съм ог живота;
|| umi—i den Наттее Coincn продан—т ме ии търг; Ц
nichi vom Flcck Comnen и; сс помръдвам от мястото
си, тъпчи все иа едно място. стоя като заковии пя
етно място; || nicbt von den Stell— Comm—n пе се отм:е<
тням, пс се помръдвам, тъпчи асе ии едио място; ||
3er Rock Comit mir nichi von L—lbe дрехата не ен;тa
от гърба мн, исс нея нося; || von KiäTien. von Slnn—m
CoMmen губя сили, отпадам, ;тп:мо'вим; нз'уВвим
ума сш. обезумявам, побърквам се, изхвръкна мн
умът; || eim—m nicbl von dtr S—lie Connen не сс отде¬
лям, отлъчвам, откъсвам ог него. държа се ас; з;
нсго, разг. зи пеша му; || lei komme geriAc von ibi
идвам, връщам се тъкмо ог иeд; || ciwas komil von
näctsiis Juhi in Aie Schul— детето щс тръгне
годипи пя ут-лшш;; || dis Auto kin 1m Ging,
kommt
ндиити
ins RufecЬei, ins Schleudern автомобилът тръгна, сс
поaхлътпи, започна пи се запися; || dis koimi alles
wiedea ins Lot, 1ms ieeHf— Gl—i-, ins GI—icHg—wiehf иснчко
щс сс наред;, оправи. изглади; || in Zoen, Uarmiech1
Verzw—llung kommen рятгиeвявим сс. поВеспявам ог
яд; отчайвам се; обхваща ме отчаяние; || im Angst.
Stimmung, Ellen kommen обл-д-ва ме, обхнящя мс
е;рaс, уплашвам се- идвам в настроени:, захващам
сс с усърдие за р-6;;-; || ins GceiAc, im Air Leuie Mäuler
CoMmen ет-в-м предмет пя клюки, влизам а устата
ии хората, тиним -м мягeо-ял зя клюки, приказки,
ти м: одумват; || im Nol, Veaiegenititi V-ngissemicli
kommen -тпядим в иужди, мизерия, немотия, нищета,
в зитрудиеп;:, смущение. потъвам в забрава; || in
Schwung, im Veaiäll koimcn поВ-в-м размах; т-nядяМ1
отбелязвам упадък; || di— Sich— konnt 1m Fluß. im Be¬
wegung, in O-diuig о-6;---- тръгва, по;aн;жви сс.
урежда сс, опоинд сс- || ins Cliae, ins e—lnc koimen
побивам депо;и върху нсщо, сгрея м; псщо ясно; ста¬
вам пя ясно, пи чисто, разчиствам. уреждам сметките
сш- || im- H'iiniirtTti Comnen 6-иям изтласкан ия зи-
деи реа, заоВиколеп, прспебрегнаг; спорт, изоставам
ия опашката; || ГШм ins G—htg— komncn пречи му пи
0-6;т--a, пиннизям в неговия |зaпиз:п) периметър,
меся се а р-бот-т— му; || im Cie Wochen komncn иреме
м; ; ти роля, получавам родилни Волки; || im dcn
■ H1miel, in Al— HOlit CoMM—n от-в-м ни небето. в рия,
а ада, пъкъла; || in Hiiz— komMen о-згооeщявям сс-
|| etwas koimi ins STocken псщо сс запъва, закучии,
и; върни, изпати а застой; || das Coiil dabci nicht in
Anschlag, in Rechnung, ins Spick гони пе вн;тa а смет-
кита, а ;гои-р; j 3-- Steil CommT ins Rollen оиб;тр-a Hinzen нещо идва от сърце; || stiie KianCH-li komMt
тръгва; чорапът зипотвр ли се разплита; || er 1-Т 1nn\on vl—l—n E-scn Bонeс-ти му се дълж; пи миоТого
Bummrim gckoMmen той сс оизсийт;, ие си '.еди вече - -
0и6;т---, кикто грдBв-, и; му сс работи веч;- || sein
Eniscbkuß kam ins Winken оcщeп-eто му сс разколеба;
|| das ist im Mode, aus den Mode gckomMim нещо е ия
мода, ; излязло от мота, и; ; всчс модерно, ия мота;
|| Lehen kam in Ai— M—mgc жннн;eнпа струя сс вля в
множеството, мпожеството сс ожнин, съживи; || im dl—
Jute- koMmcn ет-в-м иече и- години, ос-иодвям; ||
komm nlr nicbt damit пс ме занимавай с Т-я работи.
разправяй ги. продавай ги тия работи другиму, пе иа
мепе; ризnоивдй ги тия ия егиряг- ми шапки, ия лип-
нп;я сняг; -акции ии мепе и; минавит, пс мт правят
впечятлеп-е; || ее komni nie imm—a wieder mit Ace-cibcn
üli—i Ge-chielt— асчпо мс т-п-м-вя със старите. ми-
пин;;: истории. всс предъвкая, прежния, повтаря. нз-
риня стар; и прастари, известиш и пре-звестпи -с-
горни. египян е всче аоситеп, отегч-телеп, тягос+еп,
потя'— всчс с -ия стар; нс-ор-н; стърже ас; и- същата
струпа; || ГШм nii elm—i Blite koMMin -терм с молби
пр- иего, да го моля зи услуга; || nii 3er Pöei1 der
Eisenbain kommen пристигам : пощепскита коли, нд-
вам с влака, остар. трепа, ж:н:зп;цр;a; || Cas Kind
koimi nach dem Vater детето сс ; мeщпино, прилич¬
на бищи сн; || wic Senf nich dcn Eee—i koiien идвам,
прнстнгим със закъснеи-е (като горчица след ядене¬
то); || nict Häus— Coincn нав—м, връщам сс у томи,
а къщи; |[ es komil nichis Canact пищо и; излиза от
гоня, претърпява неуспех- || ГШм nichi über dl— Sebw—lke
konnen ие престъпвам, ие прекрачвам nои'и му, пс
сс н:cтдврм, диал. пе сс окалянам исчс у пего; || kein
ядене, разг. плюскане; || Cis Coiil davon е+о какин
са посл;aниm;e1 резултатите о; тови. ето какио иди¬
от това. ето и- кякио сс дължи говя; || Caß Cu mir
nicbl wl—d—e von dl- Augcn ComMsi да пе сс яняван, ди
ие си се вестил, мерпал всчс пред очите ми. прел по¬
гледа мн; || lei will nl— vor Gotl Comnen, w—mm... жин
ди и; съм. ако..., господ ди ме уби;. ако...; Ц zu cTwas
CoMmen постнгим псщо. добирам сс т; иего. сдоби¬
вам сс с нсщо; || -е ist zu GeiA(—)i zu einem gioB—n
Vermög—m gekommen гой зи6о'—тя, спечели мпого па¬
ри, голямо състояние; || zu Rühl, Ansehen, toten
Ehitn koimcn проснявдм се. спечелвам елини, иито-
рит;;, престиж, уияжспнс, roнeм; почести; || umg.
scherzh. ici weiß nicht, wlc ich zu 3er Ehie Comic пе
тпaя e кикво съм заслужи. тая в-сока чест; || umg. wir
hist du dazu gekommen как сс сдобн c това, откъде
-маш гони- || umg. wl— koincn Sir Cizu, Cis zu -ig—i,
hehaupT—i откъде някъде сн позволяват: ди 'оворнте,
твърдите говя, какво с+е се зa'р;жнн; зи тови- || wi—
CoiMe ich dazu, ihm Geld zu geicm откъде накъде из
щ; му п—нам пир;, какъв съм му, -и ти му тиним
пир;; П dazu ^1111 noch 100 Mark към гони трябва
ди сс приб—аят 100 мирки; || zur Geltung ^1111 из¬
пъквам, огличиним се. откроявам сс- || zu- U—a-schufi
^11-1 идвам ия власт; || ich hin zu 3-n Üh-ezcugung,
AnsichT, Ccm Schluß, Cei Meinung gekommen, 3iß...
стн'пaс по уВеждеп-е+о, възгледи. заключението, мпе-
пиего, че...; || zu еГпеш Eioi., Ergebnis №1111 по¬
стигам успсх. ст-'ам до резултат; || so kommen wie
zu kein—M Ende, nicbt zun Zick тик; нями ли стигнем
Kompaß 693
то никакво решение, споразумение. до целта, до пищо.
до пнкакво разрешение. така щс се озовем а задънена
улица- || lei hin elciflg zum Zug— g-koMiem стигнах
пивремс за влики- Ц bcl seiner Faulheit wlad en zu nleht-
CoMMen както е мързелив. пищо иямя ди постигне в
живота, нищо пяма ди излез; ог псго; || zu nicils kon-
m—n пе мн оставя врсме за п-що; || Ici hin noch nieii
zum E-scm gckoMM—m ощс п: съм имал врсме ди сс
нахраня, от работа пс мн ост-ни арсм: ли сс иисриид;
|| zun Ruin, zu Atem, zur Besinnung. zu sich seibsf kom¬
men о—почивам сш, отдъхвам си. поемам си дъха;
опомням сс. дохождам, идвам и съзнание, ия ссВ: си,
свестявам се, окопитиим се; || zur Vernunft, zu Knäifem
Coimen вразумявам се, разг. опичам си уми, акъла.
увира ми глината- придобивам. събирам сили, въз¬
връщам си снлн+е, съвземам сс, окопитиим се- || zur
Weif kommen раждам сс. идвим ии бял сеят, инжаям,
съзирам зи пръв път сиетлипяти ии свс+и- || zur Gc-
wiBh—if Üi-r etwas (Akk.) kommen тобивим увереност,
сигурност за нещо. уверявам се а псщо- || zu kurz
komncn ост-вам с пръст а устати, ия сухо, излъган
а очикняиид;я, надеждите си; || ihm zu Wolle kommen
lassen даним му луми—и. пивим му възможност ди сс
изкаже; || es koimi niemand von ihn zu WorTt от иего
човск нс може, никой ие може ди каже пума. ди про¬
говори, ди сс вреан л— киж: думи- || zu RanA, zu Ende
komncn ст-г-м до ръби. т; коид, свършвам, з—вър-
нням пещо, довеждам го по успешен зивършък. крий-
|| etwas komii zun SpricHe стави дума, огняря се раз¬
говор зи пещо. поставя сс пещо пи рит'лeжаипe, р—з-
-скаяпе, обсъждане- || —in G-rücht Coiil mia zu Ohren
пя:aкьв слух стига до ушите мш; дочувам слух; || ein
Buch koimi nie zu Gesielt виждам, съзирам, съглеж-
дам кпиги, попята мн кпиги прса очите, погледа; ||
etwas koimi nie zugute, zu Piß (zupaß) нещо ми идва
пя сгоди. тъкмо навреме. ии мдего, мн ; добре дошло;
|| -Twas koimi mia zu-titlem иещо мн е добре донло;
|| —iwae kommt zu-tandc иещо сс оеьщeе;идви- || zu
Schaden CoiMcn претърпянам щети. тя'убa1 вреди,
ощетяват ме. nоегрядвям- || es koiit zun ÄuBer-iem
стига сс до коийиоещ- || elwae Coiil zum Vorschein.
zum Klappti иещо сс проявява, покизви, излиза ии
бял свят- иещо сс пиреждя благополучно- || es kam zu
cincn Prügelei. zum Blutvergießen етнгпи сс ао Вой. сби-
Бинс, кръвопролитие. проливане пи кръв; || -1:1 (£>,)
—fwas zu-ciulden kommen ias-cn проиипявям се а нещо.
имям вина зи иещо- || Ai— Sache koiit bild zum Ab¬
schluß орботрти скоро щс стигне до своя крий. щс
бъде свършени; || /um Au-beuch konnen избухвам.
проявявам сс; || zur Entialtuig koimn! развивам сс.
започвам ди сс развивам; || zu -iien Einigung ^11-1
стигам: т; помирение, споразумение; || ГШм zu Hilf—
kommen идвам, притичвам му сс иа помощ- || zu Fall
komMen падам; || ich bin zu der ErCenntn1e .—koimcn.
daß... стигнях до познанието, прозрението, а; извода,
чс...; || Спа Fall Comii zur VerhämAIung случаят ще
Въд: ояз'лeдяП1 днскутнраи; || zum Einsuiz ^1111
хвърлят ме а боя- поставят мс а действие, участвувам,
вземим участие; || zun Anwendung komMen прилагат
ме, намирам приложение; ф wie hoch, inutn komil
Cas Stück колко струва пиртe;о- колко ще аойде п-о-
че+о; || das soll dir ieuea zu -.—Ней kommen тон— ще ги
излезе скъпо (и прескъпо), през носа, со.спо- скъпо
ще мн платиш. скъпо ще тн струва гони- || s—im LeicHf-
-Inn wird ihn ('Шп) ituer zu sielen , Conien гой скъпо
щс тяплят- ' лекомислието сш; || wenn е- boct konnt
а краси случай. в ияй<aоBоня случай. най-мпого; ф
Aie kommenden Geschl—ebf—e идни;:, Въдещите, бъд¬
ните. гряaчщитe поколения; || -а gilt überall 31- dtr
komMendn Mann навсякъде го етнтя;- ка+о бъдещия
голям (велик) мъж. кито човск, пи бъдещето- - Con-
Memde Ea—igni-se weif—m iiae Scbiffei voraus бъдещите
еъBнт;д хвърлят предварително своят; сянка
Kommentar, dir — einem KöM1eйtla vcafassen. Ь-г-
ausgnbcn. mii einem Koimeitai v—1eei—й съставям,
-заявим коментар; еп-бпяв-м с коментар; ф Cas 6е-
däil keime- Kö11tnTaa- гони ие сс пужаие, нями нужаа
от коментар. коментари;. ясно е кито бял ден; || lei
enthalT— nich 1—31- Kö11nniua- въздържим сс от ко¬
ментарии, ти тълкувам по-подроВио случая. п— дам
мпенте+о си за псго; || KoMm-nlar üh—i^ü^^^i^’ комеп-
-иоиигe си тзлншпн. пеиужпн, пяма з—що ли комеп-
гириме случая. ясеп ; кит; 6ял ден; ф dcn KoMmenTir
d—s Tages 1m Rundfunk börcn слушам пол-т-ческ-я
коментар по рили;;;
Kommiß, den umg. — von KonmiB g—nug bii—n аоеп-
п—тя служба, нойпиклъкът м; ; омръзпил, дошъл до
гуша; ф zun Koiniß geiem ег-вям войник; || b—Гм
KoMMlß s—im воИн-к съм
Kommißhengst, 3-r — ein Ko1mißЬtйgei sein стро',
педиптнчеи, дребнав подофицер съм
Kommißstiefel, Cer — Cie KoMMiß-fi-fel anziehen обу-
ним войнишките ботуши, ставим войн-к, постъпвам
във войската
kommissarisch — —in Ami nur Cömmiesa1iscЬ l—ltcn
нзпълпяним, зивеждим сям; к—г; заместник служби-
|| —im—m Z—ug—m CömiieslriscЬ vertönen о-зп-тням сви¬
детел по делсг—ция, пр:дстивит:нстно
Kommission, di— — —ine Kommie-ion ernennen, cinscT-
zcn. bilden назначавам, образувам комисия; Ц ihm in
di— KomMission wäiien избирам го ' и комис;дти, зи
члсп ии комисията; ф kaufin. ein— Wirt im Köмmiseibn
nehmen поиeмим ди противим стоки пи :опсигпииня
Kommode, Ale — umg. eli— veialitTe KoMMode старо
пияно, ет-оa т-о-г-йк-
Kommune, die — die Pl1ietr Kö11unt Парижката
комуна _
Kommunion, Cin — zue Kommunion g—hen отивим да
сс прнтaстд; || dit Kommunion eMpfangen прнчистяним
се, приемам светото nр-тaет-e
Kommunique, Cis - — —im KomMuniquC üitr etwas
(Akk.) —rilseei издиним комюнике зи иещо •
kommunistisch — Ai— Koiiuni-Ti-cht Paeici Dtui-eb-
1313- Германската комуптстически партия (във ФРГ);
|| di— Kömmui1et1-che InterniTloillt Комунистическият
;ищeриииноиин- || Cas Komiunl-ii-сЬе Mini/esi Ко-
мчинс;-чeскнд; мипнрeст
kommunizieren — iei hab— koMmunlzieri nо-чяс;-с
се, приех снетото причастие (за католици); || icb Com-
iuiizieie mif 'Ьш вън връзки съм, поддържам връзк;
с него; ф Cbiiuii2i—1—nd— Röbrcn , скачен; съдов:
Komödiant, dtr — се 1-Т —Гп g1ößer, triäim1'ch—r До—
möCiani гой е г;тдм, жилък комедиипт, лицемер
Komödie, die - ä-uit litnC wird cin— Konödie gc-
g—hen, gespickt дпсс вечерта л—н—г, игрият кометня;
© übertr. ein— KoMödie spi—ltn о-з;'O-вим, -грая, ко¬
медия, т:итъо; || cs war alle- nun KoiöCii -— da- wir
dit i—insfe KomöC'n всичко бе сам; комедия, г:игьо,
чиста комедия. чист театър; || icb hiit di— Komödie
gl—ici duach-cbäui аедииги оизбоях, че тови е комедия,
театър. преструвка
Kompaß, 3er — Cen Kompaß g—niu —insttlien нагла-
694 kompensiere—
сяним точио коМпаса; || ГсЬ -ГсНте mich nach dem Kom¬
paß ориентирам сс, водя се по компаса
kompe—sieren — Mängel Curct ciwas CoMpeisi—aei
компенсирам пeдоетитъцищ: c пещо доч'о
kompetent — nr ist Airln (£>.), dafür nichi komp-inni
той п: ; компетен+еп, евeдущ и. по товя; || ici Hakln
iin nicbt lüe komp-i-it не го етитям за компетентен;
|| dit KoMp-Tiil- Behörde отговорната, компетентната,
мероприпата внрет
Kompetenz, di— — Cas geböri nichi zu mcinna Kom¬
petenz тон— и; сп—ди и кръга иа моята компетептност-
|| eine -faliilg— Kompetenz спори— юрнеaн:ц;д; || , dir
Fall g-höni zur KoMpeienz des Gceichies случаят е от
компетентност ии съа—, само съдът може ди сс про¬
изнесе по този въпрос
komplett — elie Conpitfit PereöieninecЬ1—iiung пъл¬
но описание ии еим;литпост-и; || leb nöchie elmem Com-
piniinn Kil/ee моля, едио кифс с мляко ш тихир; || ein
ko1pletite Früh-Tück пълпи закуска; ф цй-се- Woh¬
nung 1-Т bald CoipleTT жилището пи скоро ще Въае
пипълио обзаведено, ще -ми всичко необходимо; || wir
sind haid kompi-it скоро ще се ;Bт-в:п:м напълно;
скоро ще бъдем и пълпия си състав, ще сс съВерсм
всички
Komplex, dtr — Cas ist -in unentwirrbarer Komplex
von Probienen гови e иeоизо:щим комплекс от про¬
блеми; || —тwäe 'm Komplex 1öerй о-трeщяв-м нещо
идлоетио, комплексно; ф Komplex— habtn, an |ver-
drängien) Komplexen leidem егоят-м ог потшепa;н
представи, -м-м комплекси- || —iwae ist bei ihn zu
einem Komlex geworden нещо се ; превърнало в 6о-
лезпеп— предстини, а комплекс зи пего; © —1п Гш Bau
befinCiicHee Komplex комплекс в строеж
Komplikation, Ale — nici d-e Opn1ätiöй ТеаТ eine
schwert Komplikation —im след операцията пистъпи -
тежко усложнение; ф cs gah, cs crgahen -lei uivör-
hergt-eHen— KoMplikaTioncn -мише, поднихя сс, ;тин:-
паха непредвиден; усложнения, грчдпосгш, комплн-
киинн
Kompliment, Са- — ihr —in KoMpllment nachcn правя
й комплимент; || Kompliment- au-fau-cb-m, weci-tln
0-зм:пямe сн комплимент;, любезности; || bitic Krim—
Kompliment- м;тд, без комплименти- || m—in Kompi'-
meni моите почн+ип-я; моите позaоивлeпид; честито;
|| Komplimente sind nicli mein W—aK пе съм по ком¬
плиментите, и; обичам комплиментите; || ihn unltr
vl—l—n Kompllitittn iimiusi—igleil—m препращам го по
любезен пичип ди си върви- ф veralt. KompliMente
пасШеп, -ehmelC—n правя реверанси, кл-идм сс наляво
и пидясно
kompliziert — ein komplizi—ri—i Fall комплициран.
сложен, оВъркип, заплетеи случай; || За- i-l —ine kom-
pll/l—att G-seiicbin, Siche тоеи ; объркана нс—орня,
заплетепи о-6ог-; || —е hat eliti koMplizl-aicn CtäraC-
ie-," isi clnc koMplizicrie NuTu- гой -ма мъчси, сложен
характер, ; сложпи натура
Komplott, 3as — ein Komplott gegen iin voai-ielTen,
schmlcdcm, uu/3—ck—n оотипизиоим, т-м;елдм, кроя,
р-тко-в-м комплог, заговор срещу псго; || mii 'Нм im
Komplott -111-1 зи'овоои;ти с пего. учиегнувим : иего
и з—';нор, комп.ог
Kompo—«—«, die — Hierbei wirken mehrtrt Kompo-
nnnfnn zu-iMmen Тук п:Ие-нуви- пяколко компонента
komponiere— — 3-e Ronin ist мeieterЬlTi komponiert
романът -ми майсторска композиция, замисъл, ир-
хи+ектопика
Komposition, die — KoMposition unieaaichiti препо-
тиним комп;тнц;д; || eine neue Komposition isTührtй
изпълнявам пови композиция; || dtr Ronan zcigl ein—
g—lumgtm— KoMpo-ilion романът -ми мийс-ооеки, спо¬
лучливи композиция
Kompromiß, 3-n, da- — ein kläglicher, umg. faulte
Kompromiß жалък, недостоеп, нелеп компромис; ||
cim(cm) KoMpaonlB mit ihm eingei—m, sciileß—m. lachen.
lu-häiC-im правя компромис. сключвам: спогодби при
взаимни отстъпки, компромисни спогодба с пего; ||
-а war zu keintm Kompromiß bnreif той ие Веще съ-
глясеи пи отстъпки. па компромис- || Ci— Sache cnCef—
nlt -'nem Kompromiß риботити свърши : компромис.
изиимии отстъпки
• Komputer, dtr — eimeM Komputer Datei elmgeb—m
давам линии пи :н:кто;ппи изчислителна манина зя
обработка
Kondolenzbesuch, 3се — einen Kön3ölen/besuch ui-
-.аТТ-й правя съболезнонателпа н;т;ти, съболезпони-
телио поеeшeпнe; || rs wieC g—bei—m von Köй3öleйzht-
-№1—1 ähzu-ei—m моля да сс откажете от съВолезно-
вателпи визити
kondoliere— — ihr zum Tode Ihnes Minine kön3öiitrtй
изказвам й съболезнованията сн по случай смъртта
ия мъжа й
Konfektion, 31- — -'е irägl nun billig— KönftCтiöi гя
носи евтини готови дрехи, ентнпа конфекция
Konferenz, die — —int Konf-enn/ aiitiaumnm, Cunct-
füHrem пязпят-в-м, провеждам конференция; || am einen
KonO-rcnz f—ilnehMtn ччaе-нувaм и конференция; || auf
—ii—r Konf-renz sprecten говоря пя конференция
Konfession, di— —- die CuTЬö1ieche Konln-sion кито-
лического вероизповедание, верую. католическата вя-
ря, религия; ф KbnOeseiöini macbnn правя изповед;,
ритко-и-м сърце;; си
Konflikt, 3tr — einen Konflikt heraniЪnechwörni, hei-
legem, schllchTen, au-tragei предизвиквам, изглаждам.
т-гн-жпaм конфликт; || in Konflikt дееаТсп, koiitn
изпатим. влизам в конфликт с пещо; || nii Cen Gn-
-rtz—n im Konflikt kommen нлнзим и конфликт със за¬
коните, ияоуниням, престъпним з—копн—е, действувам,
постъпвам поот;возик;пи;; || ihm mit eiwas im Konflikt
bringen станим пр;тшиa той пи престъпи, пярушн ти<
коня; ф -in ii1iTäiisebei, icwa/Oncier Konflikt носпен,
въоръжеп конфликт; ф cr h—fimdei sieh in elnei sciwe-
r—n KonflikT 3-r POk'citnm той се п—мири а тежък коп-
рлн:- ии тьл'-
konform — nli ihm konform gehen съгласен, соли¬
дарен съм с псго, пи едно миспи: съм с пего
Konfrontation, die — cs kam zu -inte Könf1öniiiiön
Cts- Zeugen nii dcm Angeklagten ст;тии се до очпа
ет-ик- иа ев;д:т:лд с обвиняемия
ko—fro—ticic— — 3er AngeklagTe wundc mii 3em Zeugen
köif1öititrT ииприв;си очни станка па обвиняемия със
евндe;eлд; || iei werde nii tfwas Cöi01öiiitri Виним
;тпрриeи очн срещу очн с нещо, преа пещо неочаквано
konfus — iaufer konfuses Z—ug все конфузни, оВър-
кин; неща; Ц 3-r Läen macttc Mich ganz konlus от
шуми гл—в—г— мн се обърка, пе можех, пе' бях и съ-
етодпн: л— мнснд съвсем порм—лп;
Konfusion, die — cs h—r1ecЬi— völlige Konfusion вла¬
дееше пълп— конфузия, обърканост, настъпи пълен
смут; || СГс KöiOueiöй vergrößern увелич-вим смуще-
ние+о. конфузията
Koi/usionsraf, 3-е — scherzh. lin zu cincn Konfusione-
aal nachcn обърквам му глината, приня го напълно
разсеян. неспособен тя мисли
König, der — der König Aer Tlcrc. der Wüst—, d-e
Lüft—, Aer Dich— иярдт нИ животните. пи пустинята
(лъвът), пя въздуха (орелът); апин иа -паш-те. цар
пи ипаши+е; Ц bibl. die H—illgen Deel König— aus d—м
Morgenland тр-мят- влъхви от изток; || Air König aii—r
Könige цяр пи царете (Христос); © са isi —In unge-
kröntcr König той е пекороиоваи кри., цар- - j-Cer
Zoll eim König (Shakespeare) от глава до псгн цяр
(kрaн); - unten dem BlinA—m isf 3-e Einäugige König а
царството ии слепите еапоокня; ; цяр- © Atm König
maii srfzen поставям царя а маг; || Sclicb d—m König
ших пи царя
Königin, dl— — Al— Königin der Nicii, Ans Festes, von
England цирицити ни пощ+и, ии прязн-ка. тържество¬
то- ии'лнйс:и;и крaнниa- || -Гс isf Aie Königin м-imes
411/11- тя е понслителки пи сърцето мт; ф dl— Königin
schlagen бия цирнцити (при игра на шах)
königlich — dtr königliche Hof царският. кралският
двор, дворец; цярeдвориu;e, прнаворпитс; || die Kö-
migllcie Famiiie кралското семейство; ф ich hab— Mich
Königlich iMÜsi—ri, darüber gcfanut зибивняних се цяр-
ски, чудесно, славно. фяи;яе;нчио; зиридних сс лудо
ии говя- || ein königlicher Spaß, Gang великолспии,
славни, тиимeинти шега; ияое-вeия,вeлнчeе;вeия, до-
с+олепна походка; || —im Königlich—- Ge-:Hemk цирски,-
щеаър, богат подарък- ф Königliche HohclT ваше ви¬
сочество; ф iin Königlich be-cH—nkem папарянам го
царски. богато. щедро. без ди - се скъпя
Königreich, dis — Ais isi м—Гп Königreich гоня ; мое-
•тао царство. моят дом; || Са- 1Гмм1'-сШе Königreich
ииоството псбесио. пеВесига. || —im Königreich gewin¬
nen. v—ali—e—m спечелвам. з-'убвям царство, кралство
Konjunktur, Ai— — günstig—. ungünstige KoniunCiui ,
бнигопоидгия, пеВлигопрнятна конюнктури, B.a';-
приятпо. псВли'опр;ятио стсчспнс пи ' оBетоятeлс;вр-
ти- || Ale Konjunktur äusnützen. ausnufzen използувам
копюнк+уряти, nолmгнт:cкaти ситуация, стечението пя
оBетоятeнстия-и
Konkurrenz, АГ— — ГЬш KbйCu1rtiz machen правя му
конкуренция, конкурирам го; || mii—inindnr im Kon-
Currenz Trefen започвам ди го конкурирам, оВяиявям
му kоиkурcпинд, ст—иам му конкурент; || dl- Konkur¬
renz aus den F—lAe -cllagcn. тТ-еИ-Тсй, аusechliien
поВежданим конкуренцията, одържам победя пад иея,
подВивим я. унищожавам я, изваждам я от строя; ||
zur Koiku-reiz gcicт. ahwand—en отивам. прехвърлям
се прн kопкчрeпц-я;и, конкурентната р;рмa, мипивим
ия егряпят- пя конкуренцията; || ici -112— mich gcgcm
die Konkurrenz durci налагам сс пи коНкуренцията;
ф dieses PaoCuCi ist oin— Konkurrenz тоя продукт пяма
равен па себе си. няма конкуренция
konkurrenzlos — АГе-с- Produkt ist konkurrenzlos, -i—hi
konkurrenzlos Са този продукт пями ряисп пя сеВе си.
пями конкуренция
konkurrieren — iit ГНш Cann ich nichi konCuieleecn
не мога ди се меря, съревновавам, състезавам с пего
Konkurs, der — leb gerii—i geie im KönCuas, umg.
micie Konkurs, м—ide M—lmen Konkurs am фалирам,
банкрутирам. изпадам и несъстоятелност, пс съм иечс
платежоспособен, разг. правя фалит; обявявам сс в
несъстоятелност, иъи ррлн;, съобщавам, чс пе съм
исчс платежоспособен; || vor d—m Konkurs steHen из¬
правен съм прса ррнн;1 Вяикрут;' || Arn Koikur-’eröf-
inem, ibwels—m давим хол ия делото, процедурата з;
kön—cn ' 695
оBяндирпe и несъстоятелност. ррлн;- - отхвърлям мол¬
бата зя признаи-пе па несъстоятелност
Konkursverfahren, Са- — em Konku1ev—1faheei eeölO-
псп давим ход па делото зи обявяване а несъстоятел¬
ност, ринит
können —— Cain-f Cu Diuf-ch тпяeш ли (аи говор-н)
нсмскн; || iei kann das Gedichi auswendig моги ди кажи.
зная (ди издекламирам) стихотворението наизуст; ©
cr Kann viel. efwas той може дя направи много псщо, нмя
голямо влияние, големи връзки; Вива го зи всич¬
ко. пе ; лишен от качества, способности, иснчко му
нас отръки; даронит. талантлив. способен. умсн с. сеч;
му пипето; || еа kann 111—-. nichts за исичко го бивя,
исичко му нас отръки. иямя нещо, което ди пс може,
пи нс тияe, всестранно ииааоeи е. ими зл-гни ръцс,
мпого е сръчсп, похаитеп, ловък; пс го бива за пищо,
нищо пе знае. пе може, иъртип с и ръцете, като Вез
ръце е. нищо пс му спори. миого песръчсн, непохватен
е. нмя две леви ръце; || nun zeig iii, was Cu Cann-T
а сега покажи, пека тя инанм кикво можен, .паен.
покажи изкуството, умението. мийеторнькр in, нека
пя видим ко.ко (пяри) струващ, разг. колко пир; ти
струва (чипи) калпака; || rs Г-Т e1eiiUi1icЬ, was er Cunn
просто чоиск се учудва пи способностите. качестви. ти,
сръчността, ловкостта, умспие+о, вещният—, изкуство¬
то му, иа това. което може. тпяe, ия веec-ряипят- му
ерудиция, осведоменост. ия всестранните му знапия,
пи 6ог-т-т- му компетентност- || leb Cann die Auigab—n
nichi не си тиад уроците; Ц leb Cann nichf апС— пс
мог— дя постъпя аругояче, пс мог- арчг'одт;; || iei
Cann auch unA—rs моги ди постъпя аругояче, ш ниитe,
моги дя Въди и труг. пи оВърпа ш другия крий; " wen
will. der Cann кой+о иска, може; всски може, стига да
иска, а- има добрят; воля зи това- - w—n Cann, Cem
Comii’e който умес, преуспява; «ф> wie nichi Cann, wir
er will. muß wollen, wi— er Cann който пс може, кикто
иски, трябва ди иска, кикто можс; " was nicbt Г-Т, kann
noch wenden нищо пс с изключено иа тоя свят- ф umg
ich kann nicii mein пс моги поиеч; (аи ям)- ие съм
повече в еьетояп-e ли вървя; кипнал съм иече- пямим
повече сили да понасям говя, ди търпя говя; пс мога
повече ли . живея; || lei könnte jeizi di— ganz— Welt шпаг-
M—n ссг; бих могъл да прегърна целия свят; || umg.
nan lui, was man Cann чоиск прави каквото ; и съ-
стояпне та пиприин, - което е по силите, възможност;;:
му; || iei bair getan, wa- iei Conni— направих, което
можах. което бях и състояние да пиправя. косто Веше
по сил-ге мн; || Tu. was du nichf las-cn kannst постъпи,
както чувствуван, чс трябва пя постъпиш; напрани
го, щом памириш. че трябва пя го направиш; постъпи,
кикто т; диктуват чувствата; || ГсН Komme, sobald ich
Kann щс дойда веднага, щом моги, щом мн бъде въз¬
можно, щом имим възможиост, щом Въди а състояние
да дойда; || das bäTTt-T Cu mir gtcleb -agem können тони
можеше да мн кижсш исдпяга- || gistenn babr ich nichi
schlä/em, kommen können ачсря пе можах да спя. дя
дойаи; || ici konnt- nie das Lachem nicbt vrebtiB—m и;
можах ли стържи смеха си- || -1— versuchi— zu -pnichem,
konnte rs aber nicii -тя се опита ти заговор;, по и:
успя, ио пс Всщ: и състояние; || kein Wäs-eachem Trüben
können кротък съм ка+о божа крявички. кито бубо¬
лечки, ' пя мранката път правя, правя се пи еиe-eи, ии
божи kряaнтka, пя света вот— пепипита, пя невинна
гълъбица- Ц iim das 'assen nlcbt ncichen können пс
мог— да се меря с милкня му пръст, да му кажи добро
696 kö—пс—
утро, др му обърна чехъла, дя му вържа обувките, да
полея вот— иа милкия му пръст; || еа kiin aus --Гй—е
Нш. nicii той пс може ди промени кожата си, приви
си, ди Въд: ару', такъв сн с- разг. вири 'о, печи го,
все тона с- || nlr Cann Ccinee мен: пе можен л— ме
излъжеш, изнозин, метиен; никой пс може тя мн
излезе насреща; никой ие може ли - мн направи пещо,
ди мн иипикоети; ® Cann ici eiwas fÜe Aich Tun мог—
.;, и състояние ли съм ли папраня пещо за тебе. ли
т; помогпя; || Са- Coiil- ich nlcbt wissen гони пе можех
ли зная- || umg. da Cann мап щсШ,- machen тук пищо
и; може ли се папрани, да се помопп:; човек ; безсилен
тук па помо'пе; всяка помощ тук е пяпрятпЯ1 пanуе;о-
|| dis kann ich nie nichi leisten гони не моги, ие съм
а състояние ди сн позволя, ди сн купя; || ich köinie
nicht unCers als /u/usag—п пе можех ди постъпя дру¬
гояче, освен пя обещая, ли . приема, ли сс съглася; ||
umg. nun kann ich wi—Aee Aie zerbrochen- Sci—ib— bc-
zahlen сега пик яз трябви ли оперя пешкири. дя се
бръкни а джоби, ди тегля разпоските, аа платя счу¬
пени;; грънци- || umg. cr kann —in—ш 1—ld Tun просто
жал ти ги стапе зя нсго, просто човек ли го съжали,
окае- || so efwas kann nan nicli machen тикови пещо
пс бива човек g— прави, тик; пе сс постъпва; || Cu
Cann-t ohne Song— -—'п можеш ди Въдещ спокоен, пс
сш създавай излиши; грижи. тревоги; || wie können vom
Glück sagen, Caß... можем g; сс смятам: зи щастлиан,
че...; || dа-unO Caii-f Cu dich vceia-scm можеш g; бъдещ
сигурен а тови, ди оязч-;-щ със сигурност па говя;
|| nan Cann nie wlss—n човек никога ие може дя знае
какво може ти стане, пе може ти бъде никога сигурен;
|| Са- kann nlr gi—Icbg'Ükilg -ein гови ми е ас; етно,
пипълио безразлично, пе м: засяга, тревожи пи пий-
милко, е пий-малкита мн грнжи; || umg. wenn Cu damit
licht auOböi-i, Cunnsi du was eil—h—i яко пс престанеш.
и; млъкнеш, ще инанш бял иъл: по пладне. ще ге
питупам хубаво; В Sic können Вие можеше ди ми
вярвате; || nan Cöiift i—inen човек би помислил, бш
приел, чс ; таки; човск с пълно прав; може ди приеме.
предположи, че е така; || ich Cann nici iee—п може да
се заблуждавам, ди бъркам. ти греши; || es Kani s—im
възможно с. пе е изключено, тиърас вероятно с- || Cas
Cunn nicht -cin тон; ие може ли бъде, е изключено.
певъзможпо с- || cs kann 5 Ute srin трябва ли с 5 часи-
II es kann ihn —im Fehler uil-riau/ti s—in може ga c
сбъркала. ga ; пипринил; грешки; © ici Cann liehis
CuOüe не съм в-ноаен аз,' пе тивнсн от мене, ие нося
пнкикии вини. отговорност зи това; кикво съм виповеп
из зи тоеи; || wen kann dafür, für Ales— Fehler кой —
виновен зи товя, за тия грешки; || du kannst mir so was
можеш ти си дръпкиш, биеш, колко;; щеш; ки—о м;
пеещ Пенке ле. кой ли мн те муни- © ici lief. was
lei koinle, so ra-cb Ich könntt тичах. колкото мн сили
държеха, стигаха, с всс сили- || се rannt-, äi-ft was
Cunnslt Aie Staußc b-iumf-e гой тнчише кято хиля, вя-
гър, вихрушка. с асе сили. колкото му сили. крика
вържеха падолу по улицата; © dial. wie können nicht
niteinander пс сс погаждаме -етип с друг, и; се раз-
Вирим:- || ich Habe 'тмее gul nii iin gekonnt в-няг-
съм се разбирал добре с нсго; ф scherzh. umg. Bong
mie mal 10 Mark. — Erst können vor Lacien Заеми ми
десет мяркн! — Не м: карай ди се смея; © cs will
gckonnl -ein за тои; сс изисква умеи-е, тилипт; || scinc
Arbeit ist -eh- g-Coiil работата му ; миого сполуч-
нинЯ1 саидетелствуаи зя тилипт, умение. способност-
|| Б—1 ГШм ist alles gekonni всичко. което -тл-тя о—
пегоБит; ръка, поси Велеги пя грнап;1 майсторство,
артистичност. с тел; ии майстор. ия голямо дирови-
пие; || —in gekonntes Spiel яо;истнчпи, умела. изискана,
майсторска нгря, майсторско нтпьнпeпиe- © sclm Kön¬
nen hewшйderй възхищавам се от изкуството. мий-
сгорството му. от големия му талант, ог голямото
му умепис, дяоовяпн;; || srin ganz—- Können auObietem
влагам цялото сн умепие. изкуство. майсторство, ди-
роиини:
•»
Könner, den — er i-t —im wirklicher Können, zclgfc, was
te Tür —im Können isi гой е истински майстор, показа
за кякио го бивя, ог какъв ряпг е неговото изкуство;
|| das Wirk v—aii—f di— HanC ein—s groB—n Könners твор¬
бата изпиваш: ръкага пи голям мийс—ор, иртист. ти-
.апт
Kö——erscbuft, Al— — di— Roll— wurde von B mit gaoB—i
Köinea-cHi/i gt-taltei ролята Be изпълпепя c го.ями
артистичност. с голямо майсторство ог Б.
Konnex, Сее (lat. eomnexus свързан) — Konnex zu 'Шш
bahti -мам контакт, връзка. допир, досег с пего; ||
mit ihm in näh-e-i Копнех kommen. tretemi 3—n Konnex
veeii—eem влизам и по-тесеп контакт. допир, досег. в
по<щдспя връзки с иего- загубвам контакта с " пего
Konsens, dne — seinem Koi-tie g—irm дивим съгла-
сис+о сн
* ko—seque—t — eTwae konsequcnT b—ual—ilrn, vc-folgcn
прецепявим. следвам пещо л;г-тпо, последователно
Konsequenz, di— — 1:1 bin bcetif die Kbn-tquenzei
m—in—e Tal zu Taagtm, aul Mici zu neimtn готов съм
ли нося, ди поема поел:aс;индгя, последиците ог моя-
гя постъпка- || 3313^ --gibt sici Cie ibgiscHc Kon¬
sequenz, diB... о— гови етeтв- л;'-чпото тиктюч:пнe,
лог;тп-ят извод, че...; (| so blieb ihm den Verkauf A—s
43^1- als infzie Konsequenz таки продажбата пя къ¬
щата му ост-па кито последни възможност; || di— Kon-
—^^12—1 aus ciwas zi—i—m тегля зяключсп-ятя. лог;ч-
п-;е изводи ог нещо; || Arn Kanpl his zue letzf—m Kon-
scq^i/ füHitn, ausfecbT—n водя борбата докрай. по
логичния й завърне:; © ihn Lieh—sverHäiimis hileh тСНТ
ohne Koi-equtizri .юбоепита й връзка ие остани без
nоелeaетиид (тя забременя); © an elmei IA—— mif с'-—!-
nie Konsequenz /eetHäItti държи c желязно упорство
па едни -аея; || aus Konsequenz по nрmпиmП1 по пачало
Konserve, di— — —in— Kons—nvn aufmachcm отварям
консерва; || Blut aus 3-n Kon-nevc консервирапа кръв;
|| Mш-ik au- Cce Kön-t1ve музика от мяги-т;роия, 'оa<
моропияг- плочи
konservieren — sic bal sich gut kon-eivleai тя сс е
з-nят;ля, консервирали добре
Konsorten die. pl. — umg. ee und Köй-bat—й гой m
тайфа—я, клик-тя, бандита му, епоaвнжишинтe му; ||
Cis sind vielleicht Köneö1ten това си сигурно престъпиш
елементи, е дониa паплач, престъпи— таИфи. Вина—
konstant — clm— kon-lini- Größe постояпия, непро¬
менлива. коиетии;пя величина; || nlt Con-lanina BoshciT
с неотслабваща злост
Konstellation, di— — Ai— politisch— Koйet—llui1oi hat
-ich v—eechoh—n политическата копстeляцид сс измени
konstituiere— — di— kon-tliuleiemCe VersaMMlung учре¬
дителното пиродно съВрипие
Konstitution, Air — di— Koi-Tiluilon abändeM, in Kraft
-cfz—m, aulbebei променям коиегштчцшдгя, поставям
я и сила. премахвам, отменям, ечспeп.aиpaм я; © clm— ,
schwächt Könet1tniiön haben -мям слабо телосложе-
пие, телесно устройство
konstruiere—, — —in—n Saiz. eim Auto Koi-tauiercn по-
егрqявaм, конструирам изречение, автомобил- || dis
Climgi Koisleultii тона звучи изкуствено. пягнис;по- ||
—im Dreieck koi-fiui-iei построявам триъгълник- || clm
Veig—H—n kön-i1uie1ei нътпр;-тв:жaям пр:стьпнeпиe
Konstruktion, di— — juil-fi-cie. pHlIo-opll-cä— Kon-
-fauktloi-i юридически. философски постр;eиид- ||
eim— Mi-ctii- von 6-wäbelee Koi-ieuktioi машина :
изпитани, изпробвана к;пс;рукцнД1 изпитано устрой-
сти;
konstruktiv — eim— kön-i1uki1ve KalliC гряа-вия. съ¬
зидателна, творчески критики
konsultiere— — cincn Arzt köneult1—etn консултирам
лекар, съветвам сс с иего
Ko—takt, dne — KonTiCt -chaiem, H—esl—II—n създавам,
нъзетaповяням коптакт, връзка. допир. аоссг- || mir
ihn in pei-öilicbem KonTakT sieben, nll 'Нш Kontakt
tibei, den Kontakt veellerem пимирим се и лшчпи връз¬
ка. .нчен контакт. допир с него, нмям връзки. изгуб¬
вам връзката, контакти "с иего; || zu 'Hm habt ici keinen
Köiilkf пямим допирни точки с пего
Kontext, Aer — di— Bedeutung elmrs Wb1tee aus d—m
Koni-xi —eschlieB—n извеждам, нтил-тям тпичeииeто пи
дум— ог контекста, ог смисъла пя текста
Ko—to, du- — -е hal, nnte1hali —in Konto bei Cer Bank,
hal sici —im Konto hei 3-e Bank eingerichtet, angelegt
той има сметка и банката. -ма пари а банката- Ц еа
nröflneie, Бе-Гт/Т —in Konto bci Сеп SpaаKа-ec той си
извял- спестовни книжки, -ма пари и книжката; || sic
hil 10 000 Mark auf 'Шест Konto гя ими 10 000 марки
влог; || G-1A auf -ein, Konto cinzahlcn плащам. ипясдм
пяри пи пегови сметки; || das gehl uul mein Konto тоеи
е пи моя сметки- || Cas Konto vielslrikig amwaei-cn 13--—!
увеличавам влога си, - сметк-га си с няколко цифри.
с мпого цифри- || die Bank hat iin —im Konto —löflnel
бипкага ми откри сметки; || sche—ih— cs m—ineш Konto
gul. uul M—in Konto. von Mein—M Konto ab запиши го
ии моя сметка, приспадни го от моята сметки; || G—IA
von Konto äbltien видя пари ог книжката сш; || Geld шО
-clm Konto überweisen изпращам запис пи пегои; сметки-
|| шО Konto vom... зи сметка па...- || clm Konto
OüHien, bereinigen. äшegleich—i, ab-cikieBem вотя, уреж-
тим, уравнявам, приключе-м сметки- || s—in Konto
üh-ezl-i-m превишавам, иятсвърлям сметката, кон¬
тото сш- || s—im Konto speer—n блок-р-м сметката. коп-
-ог; му; © das gcif. koiMt aul ш—im Konto товИ —
за моя сметка. по мой адрес, отнася сс за мспе, си
камъни по моята глава. и моята гридипа; || -е hal viel
uul d—м KonTo, шО s—in—ш Konto той има доста гре¬
хове, прегрешения. дос-и дълъг с списъкът ии пре-
'рeн:пндтя, пронни:пндтя му; || —fwa- aul scim Konto
setzen минавам иещо пи пегоия сметка
Kontor, das — Cas wae eim Scilig ins Koiloa тов— B;
гръм от ясно исбс, посред бял дсп. исочикиип удар;
гони поаействуия кято бомби- || du- wäre moei rin
Sciiag ins KonToe тон— Ви било гръм о; яспо псбе.
пондмр сeптиишя
kontra — umg. ihm ganz schön Contra, Kontra g—ici
аивим му хубаво ли р-зВере, оказвам му съпротива.
пятeсвaм го хуВиво; || er isf köit1U гой с прогни- || das
Peo unC Koniri —im—a Sacic зи ш прогни ни нещо. до¬
води и полза ия иещо ш срсщу псщо
Kontrakt, Aer — einen Kontrakt lш0e—fzeй1 масЬ—п,
abscäließ-n съставям, ияпр-идм, сключвам договор;
|| ihn im Kontrakt mehm—n япгяжтрям го с договор
Kontrast, der — Könt-aeT zu —iwle hilden образувам
konventionell 697
контраст, контрастирам с пещо; || ihre Wö1it sTeiin
zu iie—n Handlungen im luTfaiiendem KöiT1a-t думите
И са и ярко противоречие : постъпките (действията)
И. сдно говори, друго върши
Kontribution, Aie — ihm Köni1'int1ön auieeieg—n иа-
тятям му kоптоmбуиня, ;бли'им го с воепеи данък
Kontrolle, Ale — ihm ein—e Koniaölle umf-ezi-ien поа-
.—'им го ия (митнически) преглед, проверка- || Ai—
Kontrolle über efwle (Akk.) habtn, au-übem контроли¬
рам. пиaтнривим, снeaд пещо, упражнявам контрол,
пядтор иид псго; || etwas unlcr Kontrolle b—Halten, bibtn
контролирам. ииглежпим, п-тз-ряиям, наблюдавам,
следя постоянно нещо, пс 'о изпускам ог очи, държа '
го под непрекъснато пибнюдeинe, под непрекъснат
иядто01 проверявам го непрекъснато; || eiwle ^11'1'181
ständig ilnee Kontrolle пещо подлежи, ; подложено
непрекъснато и- проверка, контрол, пя непрекъснати
проверки- непрекъснато се контролира, проверява,
п-блюдиви- || er -fehl unten Koileoil- той сс намира
пот коптрол, ииВлюдепне; || Ai— KonTroIIe über sici,
dem Wagen v—elice—m изгубвам контрол иид сеВе си,
преставам да Въди господар ия себе сш. пе сс владея
исче; изпускам. пс нняаeд иечс кормилото ии колата;
|| etwas gerät außer Köitаölle пещо се изплъзва ог моя-
гя алист. пе сс поaчшпдии всчс ия мепе, ии м;дгр вняс;,
пе моги дя го обуздая. ли сс справя с пего- и; , съм
иечс господар пи псго; || di— EpiAemie, den Baimd Smfte
Kontaoll— h-ing—n, обуздавам. огр-и-ч-вям епидемия,
пожар. справям сс с епидемия, пожар; || zur Kont-ölle
за контроли. проверка
kontrollieren — scin—m Piß, -clm Gepäck köntaollit1ei
проверявам паспорта. багажи му- || den Heaz-chlag
kontrolllc-cm наблюдавам пулса; || -е wurde ständig vom
den GcHeiMpolizei Conlnokiinrt гой бе слелеп, наблю¬
даван непрекъснато ог тайната полиция- || lei lasse
м':Н nlcbt koit1ölliee—n и; позволявам ga мн следят
всяка стъпки. да ме следят. контролира; ии всяка
стъпки. ди Слсдя; всяко мое действие. ди мн стоят ас;
над главата
Kontroverse, di— — ciwas И-Т —ime KonTroverse иещо
предизвиква, с—ява причина ди сс развия— препия; ||
cs gib in Paeiiicni eine KoiTeöve1et üben di—s— Fnig—n
рязи-ся се и парламента препия, разисквания. дебати
по тези въпроси
Kontur, di— — seiä-fc, vcrscHwimMcnd— Konturen
остри. релефни, неяснн. перелефин, мъгляви. зимъ'-
лепи очeртяпнд, контури; || die Köninetn vom etwas
/еichm—m иихвьрлдм, описвам. очертавам контурите,
релефи, профила ия пещо- || di— Konturen dcn Bengi
zeichnclrn -ich g—gcn den AbtmAhimmel ab контурите
П— плап-иатя се очeрт-вяся, обрнсчаисЯ1 открояваха,
изпъкваха релефно върху вечерното псбс
Konvention, di— — -—'п Veihalt—i veiitizt Ai— Konven¬
tion, verstößt geg—n di— Konvention аържипег; му ни-
кърпявя етикета. четоиинщ: форми, е несъвместимо
с , етикета- || di— Konvention haeeh—m, sprengen нару¬
шавам, и; съблюдавам условните, чс;ипои:п■нщe, коп-
вепциопялпнте форми, етикети; || 'm KonvenTionem sicK-
Cen скоаяп съм от форм-т: ия приличието, ;; етикети,
слугувам ия предразсъдъци и условпос+н- ф ein— Kon¬
vention ib-chlieBrn сключвам конвенция, спогодба
konventionell — Konventionelle Rednm-aiten, Lüg—n
стереотипни, клиширини, общоприети фризи; копнеп-
иноиaтиH1 обичайни лъжи; || —im konvcntionellte
Mensel, Krieg чоиск ия приличието, ия етикети. офи-
698 Konversation
циалнит: форми; обнкиовепи, гряднцноипя иойпа (без
ядрено оръжие), © ich Б—п—Шш— mici kovcnfloncii дър¬
жи се ;рнцшaнио, сковано, по повелите иа етикети.
приличието
Konversation, di— — nii iim Köйve--at1ön machen,
fühi—i разговарям. водя разговор, беседвам с иего
Konversationslexikon, das — еа ist —in lebendes, wan¬
delndes Köйve1eltion-lexikon той ; жнви, стр—нству-
иащи, подвижна енциклопедия
Konzentration, Ai— — Ci/u heuuchi мап höchefe Kon-
/tntrailon за говя ; нужна, необходима. се изисква
пълна kоицeи;рaинд; || ein Mensch ohie Fähigkeit zun
Kon/eni'ilion човск Вез способност зя :опиeп;рицнд;
© di— Kom/eniaation von Truppen am d-e G-tnze струп¬
ване. съсретоточване ия войскови части, ии войски ия
грипииятя; © Kon/tmtiition ailen K-äite шТ —fwas
(Akk.) пиеочнипe1 копцептрнрипе ия всички сили върху
нещо; © die Kön2tйt1ui1on der gelösten Sfoie коииeп-
тряинятЯ1 гъстотата иа разтворените нсществи
Konzentrationslager, Cas — ihn im —im Könzentаai1ön--
lägee -chlcKen пращам го в копцен+рицнонеп лагер;
|| 'm Konztnfiailonslugt- s—im, umKommem и концен¬
трационен лагер съм- ' умирам. загивам а концлагера
konzentrieren — -iei (Akk.) шТ efwas (Akk.) könzen-
tiltiei насочвам. съсредоточавам впиманието си вър¬
ху иещо- || alle Knäftc auf eimem Punk. konzcnTiiteen
насочвам всички сили а едпя точки; || ne Konz-ililc-ie
slci jetzt nue auf -—'m Exancm сеги той писочи, съсре¬
доточи иинмипиего си сим; върху изпити; © ein— kon-
ztntileat— Lösung копцеитрнрип разтвор
Konzept, dis — —in Konzept au-ieb-lien изработе-м
проект, скици. чернови; || Cis isf nur Гш Konztpi .er¬
hallen тяпят:и- c о; гони само е:нцити, черновката;
© iin aus den KonzcpT bringen обърквам, заплитам
го, накарвам го ли изгуби пишкити. ли обърка кон-
интe, ти сс таплeтe; || sieh (Акк.) nichi aus А—ш Konzept
helngcn lassen пе се оставям. пс n;тнолдв-м ли ме
объркат, запизВам симооблидипие, спокойни мисъл,
ие сс обърквам. т-пл-тям- || aus dcn Konzept kommen
заплитам се, обърквам сс, обърквам, т-пл-;-м, чплн<
тим конц-те; изгубвам нишката. м-сьнт- си; © -е isf
mii s—ln—m KonzcpT g—scheiteel пlтяпь- му претърпя
неуспех крушение. фиаско, сс пронили; || 'Нш das Kon-
zepf veideaien оaтвaллям му плиповете, сметките, раз¬
бърквам му плановете, спатиите; || Cas paß. nie nichi
ins Konzept това пс мн изпися. пе е по воляти мн, по
сметк-та мн- || ihm —in—n Sieich durch Cas KonzepT
miehei тегля чср+и през плановете му, оaтвaням му
плановете, разбърквам му спатиите
Konzeption, die — Сее Roman v—iMißf tim— elnHeifiici—
Konzeption ром-път пями единия концепция, замисъ.
Konzert, Cas — eim Könzeai Tü- G—lgt unC Oache-tti
концерт за цигулка и оркестър; || —in Koizeei gehen.
ih-igcn. vtein-filien давам. ;гнргaм (откази-м) кон¬
церт, уреждам. устройвам. ;ог-п-тmоям концерт- || ins
Köi/taT д—Нст отивам пи концерт; © Cas wae ein Kon¬
z—ei бяха едни крясъци, Веше едни к-кофои-я, шу¬
мотевица; || -е lacbl ein Konzeei крещи. та д-м се
вдига
Konzession, die — ГНм Köй2eesion—n Mieicn пряия
му отстъпки. концесии; || ее l-l zu keinen Könzcssibn
bea—ii пе ; съгласен, готов ии отстъп:;
konzipieren — ein Week konzipieren т-м-елям -вор6-
Kopf, 3-e — Kopl Hoch горе 'тявят-, не се о;тийниИ,
пс уитаяй, пс падай духом, дръж сс- || dem Kopl neig—m,
-clüTTelm, hoeh ieag—n свеждам, навеждам глива- по¬
клащам гниии; виря глава, държа главата си -тnря<
аспя; || den Kopf von-i-ieken. in di— HOhe eccCem' из¬
давам глава напред, издигам любопитно глава; || dcm
Kopf heugem, scmCcn. simC—m la-s—n превивам глава.
врят; прекланям глави- отпущам глава, клюмним. пи¬
там духом, упнаям- || 3-m Kopl d-eiem. wenden, ab-
w—mAcm обръщам. извиним глава; отвръщам г^ава; ||
Ctn Kopf sfülzem. aшi-tйlz—й подпирам глава ии ръцете
сш- || 3—n Kopf hedeek—m, entblößen слагам сн щипки;
еиятдм шипки; || den Kopl im Ai— Kiss—m vergraben зи-
оявям глав—тр въи възглавницата; || A-n Kopl knitzen.
k-iul-i чеши се по гл-иатя, чеша си глявятя; || ihm
den Kopl lhechneiden, ahschiug—n, abhauen отсичам.
отрязвам му глината. обезглавявам го- || Cen Kopf
hängcnlasscn отпускам глявя, питам духом, унивам.
клюмним; || ГШм Ann Kopl wa-ci-m сапунисвам му гли-
иягя, п—трииам му носи, пичесиим. п-солним го, чукам
му сол (пипер. лук) ия гл-ия;-; || clmcm -ofni Kopf
OiComnem почервенявим а лии:то, кръв;; сс кичви в
главата ми. ядосвам сс, ставам червеи ка+о божур,
рак- || dcn Kopl -chM—ezf, umg. bnuMmf. Cnöbnt nie
— mir schwirrt A-n Kopf гляият- м: Воли. мн бучи.
Връмчи, шуми- || Cen Kopl ШТ mln weh Воли м: глявя.
нм—м главоболие; || dcn Kopl biennf, glüht мГе, läuft
nie -ot an главят; ми 'ори, пяри, почериеияии; || dtr
Kopf ist mir scbwce, zea-paimgl mia list главата ми тежи
ка+о олово, прост; ще мн се пръсис; || Aer Kopl sinkt
auf die Schultce оборвам 'линя, иа рамото- || der Kopf
fällt aul Ai— Brust оборвам глина ия гърдите; ф viclc
Köpie д—Н—й sciwee uifta eim—m Huf мъчно могат да
сс обедният различиш миепня под едип зпим:пятeн;
всяка гляи- свой ум носи- - viclc Köpfe, vl—le Sinh—
— so viel Köpfe, so viel Sinn— колкото глави. толкова
и умове; всяка глявя свой ум пост; © —in—m schwerem,
htnömmtйei Kopf Hairn главата мн гсжн кято олово,
сс е надули кито шиник. ми с замаяпа, зашеметени;
|| er bal —imem gulen Kopf гой -ма счBиии глини; || еа
ist —in gшte11 H—ii—e Kopl той нм- ум, бистър ум, разг.
сеч; му пипето. главата;, || еа bal —im—m eigenwilligen
Kopl той е своенравен. a:б:ноглив, твърдоглав. ипят;
упорит; || еа folg. -eineM Kopl той се води по умя сш;
|| -е behi—li al- —im/ig—e —im—n klieem. külien Kopl един¬
ствено той запази бистър, трeтиeп разсъдъка сш, трез¬
ви гнaнрти си, хладнокръвие, пс загуби ума си. острия
слидпо:ръвeп; || 'Нм Aen Kopl wiiM, heiß mieicn сти-
врм причина ли му плимп: гл-и-тя, ли сс изпоти от
зор, п— му писну: кръвта в гляият-, ди се ритгооeщн-
0-зтр;вожв-м, главоболя, ядосвам го; || ich habe 3-m
Kopl voll глината мн е пламнала, сс е пиаули- || 3-п
Kopl oben hehliitn пс чииииМ1 пе клюми—м, пе отпус-
ким глива, оставам с и-рпата гляи-- || —imem dicken.
Haiinn Kopf Habtn нмям деВели, корава. твърда глявя,
дебело'.—^ твърдоглав. вироглав. голям инат съм;
|| s—lmen Kopl iö1Atаn искам главр+а му; || s—ln—m Kopl
hlnhalten. icag—bnn müssen жертвуи-м глината, живота
си- трябва ди заплатя псщо с гл-вя;-, живота си; ||
umg. er nannte -ici 3—m Kopl —im той сш блъсни. парии-
'т-вит- (а гъмпото); || sici (D.) in efwas (D.) den Kopf
einrennen разбивам. с-рошавам си гляиятя в нещо,
претърпяи-м крушение, пс постигам целта сш; ||pden
Kopl in Aen SanA , stecKem. aus den Schlinge zlcirm зи-
р-вям глината сш в пясъка кято щраус. затнарям си
очите пред опиепое•щти; измъквам гнaв-г- сш от при-
мк—та, огърнаИам сс. спасявам се; © den Kopf, Kopf
und Keigtn ai-Klceen. auls Spl—1 set/cmi vcewleKem, vei-
lliaem рискувам живота си, излиг—м го пя опaепост,
ел-гям главят; Си и торбити; изгубвам '.aB-Ta си.
Kopf 699
жнноти сн; || das Cöefei dict Kopf und Kaagen, wiaC den
Kopl und Kragen nicht kbsi—n тон; ще т; струни жи¬
вота. гляна—я; тон- идми ти тн струни живота, нс с
болки зя умшрички, т;тков- григнтпО1 пе ; 'олдм-
беля- - man wind di- nichi gleich Ctn Kopl abaciBen
пяма ти те итдпит, обесят, ти т; направят пищо; || ich
weaAc nie Cnshali 3—m Kopf nichi wegi—ißen пяма ga
се самоубия зарад; това; || sici (D.) dl— Köpf— heiß
ledem оиз'ооeщянямe сс от говорене; || sici (!>.), —inan-
d-e Ai— Köp/1 clnschlagem, iluiig -eiligen разбивам: си,
окърияням: сн '.явите; || Cie Gegner holfen -iei blutig-
Köp/e противниците се оттеглиха : кървави загуби;
|| s—ln—m Kopl, -cin KöpfcHcn lшT-ei/—й -патя сс. опъвам
се. пе отстъпе-м ;; ината си, п-стояним ии своето;
|| ici w—iB nicii, wo iln 3ne Kopl -i-bf '.ината ми c
плямпали, мн се е запалила от р-бота. пе зния къде
ти сс тдп- ог оиботи; || die Köp/t zusummeisfeckei
шушукаме си- || sein—m Kopf dшeche—T/en пил—гям во¬
нят- си. ината сн; || den Kopf voil(ei) 11^-11, Sorgen,
P1öhleme taben гл-н-т- мн ; пълна с бръмбари, мн
сс е надула от грижи, ог проблеми; j sich (Z>.) über
—fwas 3—m Kopf /ee6eecH—m, ztimaiitan, z—igeüieln 6нъе<
ким си .глината, разг- ангелите над нещо, измъчним
сш мозък; с нещо. с ризмиел; зи иещо; || iim dem Kopf
/ueecЬieei2—n, geräde-cfzen нрятумдн-м го, пикионям го
а— сс опомни; || 3-е Kopl -Т-Н ihm nlcit aechi умът
му, 'лив—m— му пс е ия място- || den Kopl v—eii—aem
загубвам умя си, уми и дума, присъствие ия духа; ||
nie wieb—ii es 'm Kopf гл-и-т- ми се върти; || eTwae
b-nimmt mir dem Kopl нещо м: т-ш-в- о; спосоВ-
постта тя мисля, от разсъдък, т-мяйвя '.aHama ми,
м; вземи уми; || --Гп—п elgtmen Kopf. -cincn Kopf für
sicb tiien ен;:иривиmчр, своеволничи, пе отстъпвам
от нпятя си; || slci (D.) den Kopf v—eKeli—m тинп-гяням
се. опъвам сс; || den Tut d-e Kopl ilcif пеШа wei пе
го боли иече нищо, отърви се, умря; || ihm den Kopl
verde—h—m з-вьотдв-М1 зимийнам му глявята, акъли,
вземим му чми, акъла; || 3er Kopf gcif nie äerum гнр-
Бита м; сс върти; || -е lcani. daß ГНш Сее Kopl raucht
той учи. ти дим, пушек, пара се вдига- съднри сс ог
ччeпe- || einer G-Tiha Cen Kopl biefem нзл-'-м се смел;
пи смъртии опяспост, сля'им сн 'нрнргр и торбата;
|| cs gilt Atm Kopf, Kopl und Kragen касае се зя жнвот
или смърт- || derb in einee Sacic K—im—m Kopl unC Keinen
Aesch finden пе о-тб-о-м пищ-чко о; пещо, пе мог¬
ла го проумея, ли разбера къде му ; , глин-ги и къде
крия;; || Kopl. Köpfchen, keimem Kopl habei нмям ум,
пипе, мозък а глинита, сече мн пипето- пямим ум,
празна глини съм, пс м; сече пипето; || Köpfcien.
Köp/ehem зи тон; се иска мозък. пипе, трябва чоиек
да нм— мозък, пипс; || du bi-i wlnkllch —in Köpfchen
миого сш умсп, сече т; пипето; || derb nii ihm ein Kopl
und —im Aesch sein лупе и гащи съм с псго; || ciitn
Hoil—n Kopl haben -мям пр—зпи. кухи гнини. пямим
мозък а гливягя; || |tizt streng deinen Kopl un ссга
напрегни милко мозък- си- ф 'Нш etwa- an Аеп Kopf
w—eftm замере-м го : иещо по 'линита; обиждам, иа-
'рубявам го, наричам го с обидни имепи, епитети; ||
1Нм ein— GroOtclT, —imem Schal-kopf an c - - m Kopl w—afnm
нагрубявам го, наричам го : обидиш нмепа, епитети;
наричам го овца, глупак, оисп; || д-3-äigi Kopl in
Kopl ня—ъпкапо глина до '.aB—; || sici (Akk.) in dl—
Köpfe kei—g—n егоиBчвим: се. вчепкиимс се. хвищим:
сс зи главите. ризВъркиим: си, оменнам: сн шапките;
|| ее деГТО slci, faßte slci in dem Kopf той се хвипа за
глявяг-; || cs geil an Kopf unC Kaagen к-сие се за
живот и смърт; || nichi aul dcm Kopl gefilien -eim нс
съм глупав. пс паси треви, -м-м мозък а гт-в-тя, пе
м; ; изпини чинка умя; || -iwus -aul -timen Kopl Tun
поaвд пещ; пя своя глива, върши го па своя о+го-
в;рпое;, пи свой риск; || А'е Vt1antwö1lшng шО -einem
Kopf п—Ьмеп вземим отговорността върху ссбе сш- ||
eTwle, aikt TaT-achen uul Апп Kopf stillem обръщам пе-
що : гн-в-т- надолу. : кракити нягорс, наопаки; пре¬
обръщам. преипичивим р-k;нтe; || die ganz— Wohnung
шО den Kopf sf—ll—n обръщам иял-т- къщи : гтaв-гa
п-долу. ниопики, едигим къщити пи гливити сш; || ich
Tun es nicbf, und wenn Cu Aich aul den Kopf si—li-f пяма
ди го наприня, ти ако щеш ди се съдереш- || die Weif
-ch—inf uuf dcn Kopl zu steHtn светът c станал опак,
сякаш ; обърнат с 'тивиги надолу; || alles -fett aul
dem Kopf всичко c обърнато наопаки. с 'ляияг- ни-
долу, е в пълеп безпорядък, и пълно безредие, с ни
вили ш Могили- || ihm aul den Kopf -pucken позволявам
си безпаказапо иснчко с нсго, тъпча го. чукам му лук.
сол иа глян-г-, игр—я сш с пего; || lim auf dem Kopl
htiumtanzen, heiumiläiptln п;твотян-м сш безнака¬
зано иснчко с псго, тъпчи го, , вършея му трън; ия
глинат;, кичвим му се пи гливига; игр—я си с пего.
кикто си искам; || -е läßt -ici nicii uul 3—m Kopf spuk-
ken, auf d—m Kopl heaumiiamptli, 1-1^1131/1! той пс
позволява, пс дини аа го тъпчат. ди му сс кичнит н;
гл-в-;я, ти му чукат сол, пипер ии глииягя, ди му
вършеят тръни пи гл-в-гя, да си ;тояят с пего; || ГНш
etwas , auf den Kopl 2шsзgen обвиидвим го напрано, без
всякакви церемонии, кизиям му пещо право и очите,
право. кум;, ти а очн+с, хвърлям обвинения и лицето
му; II —- ist clm Pe—ie aul seinem Kopf gesefzT — auf -—imem
Kopl -feit clme Belohnung, eim ^—1- определена е ни-
'радя за гн-н-;- му; || dis ganz— G—13 aul Cen Kopf
hautn рятп-ляиям пирите зя нищо ш никакво, за щяло
ш нещяло, зи глупости; || 'Ьм Täikl Ale D-cke, dit PuA—
uul dcm Kopl зиаушрн— се а къщи, и етияти; || Cnn Nagel
aul Cen Kopf iae/em улучвам същипити пи нещо, по-
пиа—м прив; а иeлти; || auf seinem Kopf i-sfeHen, 6t-
Ьаае-п пистояням ии ината си, ия своето; разг. карам
си ии своята свирка. както сн зпия; || ciwas шО 3—п
Kopl bnCoMmem цапнат ме по глинат;, пяе;лявят мс,
питр-ват мн пося, смачква; м; фасони; || Cen Hui uul
den Kopl sTülpcn нахлузвам, нахлупе-м шапката; || cs
cnilälif, KomMt cimc MaeC aul 3-n Kopf пада сс по едии
мярка пи глини. пя чоиек; || etwas aus Aen Kopf щ'--—!.
Heesag—n, vöaiaägtn зная, пеклимирим, оeцитирим иещо
по памет, и-mтчс;; || aus d-м Kopl spielen свиря без
поти, по памет- ' || clme Erinnerung licht aus C-ш Kopf
bringen пс мога ти т-6рянд пещо, ти залича, изтоид
спомени за иещо от паметта сш; || das gihi, will mia
nlcit aus Aem Kopf нещо п: мн излиза от умя, ог
глявягя, пе мога ди го зибоянд, пе моги ди пе мисля
зя иего, все то мн с и ума, в гт-нят-; || ici -еНс, weim-i
-chäMe , iin die Augen aus Aem Kopl цзглеждам си очи-
ге; -зпл-кн-м си очите; пс зпид къде да погледна о;
срим, срам ме ; ди погледпи човека и очите, нямам
очн пи 'о погледпи; || sieh (D.) eiwзe aus den Kopf
schlagen тзВ-вам сн иещо от 'ляи-тя. ;; уми- || ihm
—fwas au- d—m Kopf bringen избивам му мисъл, бръм¬
барите от глинат;; || ihm beim Kopl псНмсп свящим
го за гл-вятя; || mle schleBt, läheТ clm Gedanke durch
d—n Kopf м-ниви ми, стрелва се мисъл. идея през г.и-
н——а мн, проблясва мн, озиодня, осеня м: мисъл, -аея;
|| iei lis-e nie ciwas dueci den Kopf geitm прекарвам
си нсщо през умя, 'ляната; обмислям, обсъждам го;
II ici -clicBc, jage nie —ine Kug—1 Cuech Ann Kopl пръс-
700 Kopf
иям си черепи с куршум, тегля си куршума а глав—тр.
зиегоeлним се и 'тяиятя- || umg. —fwas, viel—al—i Ding-
Im Kopie haben -мям нещо. мозък а 'лявата сн.иещо
наум; много пещи тaинминрт уми, мисълта мш; || -а
hal bloß du- Buch Гш Kopf- сам; за книгата сш говори.
симо кинт-г- тяп-мяня ума Му. мисълт; му; само зя
книгата ст мисли; || große Rosinen, Raupen. Mucken,
Graupen, nicli- äks Flau-en 1m Kopl babei -мям големи
планове, бръмбар-, ризи; фантазии а гливат- си,
хвърча нависоко; Ц etwa- im Kopf behälfen запомням,
запаметявам пещо; || eim— Au/gabe 'm Kop/c rechnen
решавам тятятя наум; || iei -cfze iln -fwa- im d—n Kopf
втълпявам си, п-чмяиям сш иещо, пускам сн някакъв
бръмбар. някаква муха и гтявя;-- || iim —Twas in А—n
Kopf HäMiOk—nn, nageln набивам, втълпявам му иещо
а '.PH-ma; || Aas will iln licht im d—n Kopl умът ми пс
побиои тови, пс може ди го смcнн- || cs gelt iin wi—
ein Mühlrad 'm Kopfe äcrum плрнргa ми сс върти като
воденично колело- || Dreck. Häcksel, Steoh Гм Kopie
hiben nрятпa, кухи 'лини, кратуни съм- || Giülzt, Gelp-,
vulg. einen Furz 'm Kopf- taben нмям мозък и гниии-и
сш, пипето мн сече- издишам, пе съм с всичкия си- (
umg. er ist 'm Kopie nicit aictiig той е смяхп—та главя,
пещо му мърда, ннпеви, зивeдП1 смaси-; ;, хлопа му
едпата дъска. нм- да дива пи М;хялД1 пе ; с всичкия
си, откачен е; || -е hal е- Гш Kopf 'лавата му пс е в
ред, луд е; || 6—1 iin rappelt cs 'm Kopl смяспя; c,
откачен е. завеян ;- откача централно. хлопа му едната
дъски; || -е i-f wirr, nleli klar Гш Kopl объркани, мътна
'ляна е- ими объркани, мъти; мисъл- || ich weiß lieht.
wi- 'Нш in d—n Kopl g-fabecn ist пе тияд какио го е
прихванало, какъв дявол сс е вселил а иего. какао му
; влязло под кожити, какъв дянол го - е прихванал- ||
efwas loci laisch 'm Kopie lib—n нещо още c прясНо
и умя, '.aBaTa, памсг—а мн, още е прессн, свеж спо¬
менът за нещо; || ihm —in Loch, Löchen im А—m Kopl
reden говоря му, покит; му сс пръсне, надуе гляиятя;
|| er bal —inen Spieren zu viel Гм Kopie хлопа му едната
дъски, мърда му еднити чивия, смахнат, завеян. шии-
таи, откачен с; || Са- Blul, Сее Wrin -teigt iln im Aen
Kopf. zu Kopie кръвта, виното сс качва а глината мн,
'.aBaT— мн сс трмaйнa ;; виното; || Cis ist iim im Cen
Kopf g—siicg—m тов— тимaд гляви+а му, го гнaн;зaмaд,
му изе уми. акъла, го пикира ди сс самозабрави; || den
Kopl ins Loch -Теeken енргaм си 'линити в хомота.
иaтъо6в-м сс с иещо; || etwas g—ii mia in Kopf h—aum
нсщо сс иърг; а 'ляната мн, запим—ая мозъка, ми¬
сълта мн; || es i-l bei iim gi—lci Feuei - Гш Kopf — cs
Ь-ennt bci iHi/glelch Гм Kopl гой веднага кипаи, пним-
ви. стина огън и пламък; <у> was nan nicli 'm Kopfe
hat, nuß nan in Cen Bein—n Hainn тежко ни нозете под
'нчпиии '.1лава; як; ;; с слаб умът, па ти с як гърбът;
който ими къс ум. трябва ди имя дълги крика; || еа
will immer mit srlm—M Kopf Aunch di— Wand |eennen)
гой иска дя разбие стената с 'нивити сш; || man kann
nicbt nii Atm Kopl duecb di— WanC п-е-ля хубост не
стана; човек пе може пи разби: стената с '.—HaTa си;
|| ici halt— mit mcim—ш Kopf füa iim зини'им '.aep+p
сн, пaрaптноaм с главит; си зя иего; || im. mit bloßem
Kopl гологлав, Вез шапки; || mii —in—ш dickem Kopl di
sieben 'лявя-и ми се е надула кито шиник. тъпяп; ||
1:1 zahle mit м—ln—m Kopl Tü- ihn заплащам c '.aHaT—
си, c живота си зи псго; || Cis Heiz iiu/l mli dem Kopl
weg водя се по сърцето си. поддавам сс ия , чувствата
сн, ое-aвдм се ди ме водя; чувствата мн- || ее -Т-ШТ
nie mit -—in—ш Kopf dafür той отговаря с 'лави i а —1
за товя- || iei eicbfc mici —ach Te—Md—ш Kopl— воля сс
по чужд ум, акъл, разг. качвам се. возя сс иа чужди
коли; || .ich habe den Kopl nlcit danach не е по вондти,
вкуся Мн- || das Г-Т ganz mach M—im—M Kopf тов— ; ни-
пълпо по волята мн, желанието мн, - напълно тъй. кяк-
то го искам, рятб-рям; || cs ging mach -cim—m Kopfe
изпълни сс волята. желанието му; || wenn cs mach M—i-
пеш Kopie ging—, der Krieg wär— längst gc—ndigf яко
тaи;сeшc от мепе, войната щеше отдавна ди е свър¬
шили; || lach A-n elg—mrm Kopl , l—b—n живея си тъй,
както разбирам, както зная; || K—lm Dich über d—ш Kopf
haien нямим покрив, сгрях; над главата си. бездомен
съм; || di— Ani-ii wäehei mir übte d—n Kopl работита
пядсиьрля силите мн, нс моги ли надвия ии оиботити,
да сс справя с пея, пс смогвам веч;. риботити е веч;
пряко синищe мш; || den Jungt wäcHsi mia üb—a d—n Kopl
момчето c станал; иечс по-инсоко о; мене. м: над¬
хвърля по ръст- момчето почва аеч; ди не ме слуша,
ди мн се качва ия глината. ди зня; повече ог меие-
|| па ееАеТ ühta Ale Köp/c Aea Zuhöeta Hinweg той говор;,
Всз па го разбира— слушателите. Всз ти държи сметки
зя нивото ия слушателите- || er verlandelte, —miscHled
üb—e meinen Kopl hinw—g той водене преговори. пра-
'оваряне, взе решение, без пи мс п-га, Вез ди държи
сметка за моето мнение, ии своя глави; || his üh—e d—n
Kopl in ScHшIdeй sieek—m потънал съм до гуша а дъл¬
гове- || Hals üite Kopl abreisen. ^0611:1-1, flieb—n ти-
мипииим прсзгляия. стремглаво; тръгвам си. -тбя'вям
съвсем неочаквано. непиаейпо- || eim—n Beschluß Нак-
üi-n Kopf au-lüheen привеждам решението сш съвсем
неочаквано а изпълнение- || ihm Hals über Kopf v—n-
Haflen арестувам го съассм пеочикиино- || Ale Hände
üi-n Acm Kopl zuelmшeneehilgeй пляси-м c ръце от
учудване, хващам сс за '.aBaTa; || 'Нш Cis Haus üb—a
den Kopl in-f-ck-n. —ime—iB—n запалвам. еъбиодм къ¬
щата пял гл-в-т- му; || die B—fideek— üb—a dem Kopl
/'eien завивам се e юргана презглявя- || ihm um clmcm
Kopl kürzer iacä—1 оBeтгляиявям го. отсичам му гли-
нита; || lei eed— mici um den Kopf разг. езикът мн
изяжда глината, иaпaкоетдиaм сш с ез-кя си; || cs g—hf
um -eim—n Kopf касае се зи глянятя му, ж-нога му,
кожи+и му; || von Kopl his zu d—n Füß—n от глината
g; пети;:, кракити; || nicit von s—lm—M Kopf abgthen
не отстъпвам ог намерението сш. ог своето, ог шията
си, държа упорито ии своето- || cim Mann vom Kopf
умси човек. човек с ум; || clm Brett vor d—m Kopf Haben
тъп, глимии кито пън. чукунаур съм- || ihn von d—m
Kopl -foß—n оВижт—м, т-еягам го; || wir von den Kopl
geschlagen s—im кято ударен а '.aBaTa, като пиднил от
круши. дърво съм- || ici -eilige Mich von d—m Kopf
удрям се, Вия сс а глив—та, челото (заради извършена
глупост); || zu Köpfen до главата; || Air Ea/olg Ist iim
zu Kopf- gcsflcgcm успехът му го гливозамия. му зимид
гляаятя, той сс наду. самозабрави ог успехи сш; || 'Нм
den Kopf zwischen di— OH-en sci/rm оправям му ушитс-
© —im— Familie von lünf Köp/en петчленно ссмейстио-
© —ime ScHäOhe-Ae vom Hшйdtrt Köp/tn стиао от сто
глиа; оацц- © peo Kopf ня глава- пя човск; || Kopf
für Kopl ии асeкuто; © rin Kopf Salat, Kohl |тлява)
салати, зелки; || Alt Blumen lass—m -ciom di— Köpfe bäi-
gen главичките ни цветята клюмиит, увяхват, посър¬
нат; ) Сее Kopl die Sfeekmid—i главичката пи топншИки-
|| Aer Kopf einer Zeitung. —ime- Вседс-, clm—s Bшch—e1 —in—-
В-ГсТс- зиглиннего ии вестник; купен ия планина; ви-
петка ни книги; ф-рмя. дати ш адрес ии писмо- ]| ам
Kopl A—s Tiseh—e1 der TiO—I sitzen сетя начело ия масата.
ии председателското място
köpfen — cincn Mördea Cöpfcn обезглавявам чбн;и-
|| Pflanzen köp/en окасгрям. подрязвам върха, главич-
ки+е ня растения
kopflos — kopflos h—1шшllшf—n лутам сс. въртя сс
кято луа, смахнат. ка+о мухи без глива; Ц in kopfloser
Angst и безпаметен. паинчески сгрях
Kopflosigkeit, dir — eine Nachricht eufi Kopflosigkeit
hievon вест предизвиква паники. обърканост; || im s—im—e
Kopflosigkeit и пиникити, объркаността си
KopfnuB, di— — iim cimc Kopfnuß g—b—n, v—iabe—ieh—m
цапвам го : опакото ия пръстите сш, чуквам го по
гляиятя
Kopfschmerz, dtr — Kopl-cbicrzen haben. hcConmcn
болт ме глава, -мям глииоВолис, заболяе; ме 'лавата;
|| in Kopf-cin—e/cn irld—m стридам ог главоболие- ||
clm Miff—I gegen Kopf-eiMC-zin —inn—im—n изсмам ле¬
карство против глаВоБолие- ф mach dir nue deswegen
Keime übcrf1ü--1gem KopfschMcrzcn нс си създавай из¬
лишно главоВолие, пипритин грижи, напразна тре¬
воги, нс се тревожи напразно, нс сн приви Вел; кихърн
за тоиа- || Cas licht, b—i—ii—i mir viel Kopl-elMie/cn
тоиа мш причинява главоболи;, мс тревожи много. ми
създава голем; грижи, kaсьр-
kopfstehcn — Aas Bild sicht köpf картината ; обър¬
нати пиопакш; || Air Tatsachen -chcimem* kbpfzшsf—i—i
фактите си изопачени. прсшнячсн;. обърнати наопаки;
|| das gii/c Haus -ieht köpf идл;т; къщи е и тревоги,
вълнени;, очакване. е обърната с главати надолу, е
вдигнати па вили ш могили; В von Facude möebfe man
CbpTsi—h—n ог радост м; -ас ли подскочи, извън ссВе
сш съм о; радост; || cs isf aein—wrg zum KbpTef—h—i
просто човск ga сс поВърки, ga подлудее
kopffiber — kopfüber ins Wasser fallen падам : гля-
вита надолу иъи вопита- ф slci (Akk.) kop/üh—e in das
Ä6—nteuee stürzci впускам сс презглана а авантюри
Kopfwäsche, Al— — umg. —а mußt- slci eine old—nfiiehe
Kopfwäsche gciillrm lis-cm порядъчно 'О ии:иегр;хa,
хуВиио го сkaс;рmсИ1 му сaпчинсяся гнaв;т;, му ни-
триха нося, му смачкаха фасона ■
Kopfweh, dis — Kopfweh äih—n Воли ме глаиата,
-мям гливоВолне; || untee sTändigem Kopfweh leidem
стридам ог постоянно 'н;ноBони:
Kopfzerbrechen, dis — ciwas macht, brecif—f, verue-
sacii nie vl—l KbpTz—аhаeehei нещо ми създава, при¬
чинява много тлииоBлъскииe, миого грижи, миого сш
блъскам 'тaвaтa над иещо; || ее шасНте -ich darüber
nicit viel Kopfzc-biech—n той много-миого пе си блъ¬
ска главити иид тона, не си измъчи мозъка дълг; с
тоиа
Kopfeslänge, die — ihm um —ime KbpTes1äig— ühceeagen
сгърча над нсго c едни 'лава, по-висок съм с едни
'лави от нсго
Kopie, Air — —in— Kopie anlceiigen снемам копне
kopieren — Ai— N111 kopieren подражавам ни при¬
родата; || d—n Letaie kopicecn имитирам учителя
Korb, der — Körbe liehen, 01—eiten пряия, плета
коши-иш; H umg. en l-l Hahn Im Korb— той ; пс+сл
между кокошки; © umg. —im—m Koni h-koMicn, еа-
halfen — -iei (D.) bci ibr elmem Kori Hbien — Curct 3—m
Korb /allem получавам отказ. ритник ии предложение¬
. го си за женитба, отблъсват прeанож:пнc;о мн, разг.
отрязват мн кин;ипцнд;;1 отказват ми, отхвърлят, нс
прнемит предложението мн. молбата мн, поканят;
ми. Всичките тези изрази са свързани с любовната
романтика на средновековието. Дамата на сърцето
спускала кошница, в която влюбеният бил изтеглян
в нейната стая. Но често тя се подигравала с него,
като спускала кошница, с прогнило Дъно, така че той
Kornweizen 701
падал на земята. По-късно тя изразявала по-безбо-
лезнено своя отказ, като изпращала на нещастно влю¬
бения кошница без дъно, с което символно му загат¬
вала каква съдба го очаква, ако продължава да я задиря
с любовните си предложения. Още по-късно тя просто
нареждала да поставят в коридора на жилището му
една кошница в знак на отказ; || ihm rin—n Koni g—hrn
отхвърлям предложението му за женитби, отказвам
му. динам му ритник, разг. бия му дузпата; ;-р-гиям
го; || sic bat schon vi—l— Kö-ht gigeh—m, lusg—i—iif тя c
;го;тп;ля, отхвърлила предложението пи миого кан¬
дидат;, ;тк;т;ля е па мпого капана—;;
Kori—Ibe, Aie — Aie Korinthen aus d—n SemM—lm picken
изчоплям. mт,eпквaм, обирам етирнпн;e от козунака,
обирам сметаната, киймики
Korke—, 3ta — —ime Filsch— mli einem Kb-Kei v—a-
-cili—B—m запушвам шише c тапи; || d—m Konken (1-'^-)
zl—H—m изваждам тапата, отпушвам шишето; ф umg.
—im—n Korkei з6ecHi—ßcй, sfrigrm lis-rn казвам нецеи-
туриос;, пускам нецензурна шеги; ф Гп die-сш Aulsälz
sind ganz schön— Korkei d-in и тая стигня има миого
излагащи грсш:;. пропуски
Korn, das — Koen anbauem, Mähen, scineid—m зася¬
вам, жъни жито- || Koen —in/ibacn, deescien. mahlen
извозвам. вършея, -меля жито; || Cis Korn -feli im Ain-
-см Jähe gul житната реколта тия годния е доВри; Ц
Cis Koen wog. 'm Wind— житните пнин се люлеят, сс
вълнуват от вятъра; ф Ai— Fkiiie ins Korn wraO—n зи-
хвърлям. слагам оръжието. капитулирам, обезкура¬
жавам сс. отпускам веслата; отпускам обезкуражено
ръцс; || Spreu Tür Koem ve-Kaufen продавам грици+е
за Вришно- <$> dis Koen v—e|igt 3er WimC nichi, ib—r
Al— Spreu вятърът ;твдви плявата, а пс житото; <^> Krim
Koen ohne Spreu няма жито Вез плява; пями сгидО бсз
мърши; няма нива Вез плевел; <$> man muß Cas Korn
nichi w—g—n Aer Spreu wegwrrl—m зарили плявата нс
бива ли сс свърнд ж-того- зарад; бълхата не бива ди
се изгаря юрганът; <$> gewünschtes Korn gibl K—in M—hl
въображаемото жито не дава брашно; празните ни-
тежат не хрянят; ф —in Kö-nch-n PicfOer, Staub, Sand
зрънце чсрен пипср, принники, песъчинка; || Mu-Mor
von TrimcM. groben Korn мрамор c aоcBиотърИ:ст;,
едрозърнести структура; || mie l-l clm Körnchen Sind
ins Auge geflogen влез; ми в окото песъчинки; || darin
st—cki —im Körmcien WahnHeii а тона има (сс кри;) зрън¬
це. известни този истина; - viel— Körmnr (Körnlein)
lachen —imem Halnn зърно по зърно погачи сгрея;
камък по* камък — сарай- капки по капки иир стина;
от ситни парици с-инат жълтици; nирmиa грош рижаа;
-ф- —im hiimdrs Huhn fimd—t zuweilen auch eim Koem ш
'нупивндт пимес+е сполучвя- ш пя глупавия понякога
му проряВотв; късметът; ф Kimme und Korn прорез
ш мушки; ( clmcm Hascn aufs Koen т—Нм—п прицелвам
сс в заек, вземам го ни мушка, целя а нсго; || umg.
ihn aufs Korn neHi—i вземам го ии мерника си, пи
прицел, иа мушки; || ihm auf Acm Koem haben не го
изпускам ог очи, -мям го под око. на прицел, на¬
блюдавам го зорко; нм—м му kярcт; © en ist rin Mail
vom tcii—ш Schrot und Koni той ; човек от ст;рид
калибър. от доброто старо време
kornblumenblau — —in Mädcien nii Co1йiluienblaшen
Augcn мом;тe : очи сини като синчсц, метличини;
© umg. scherzh. koimhiumiihlau s—im иaтрдекъл съм сс
до безпаметство, кьор-кю+юк пиян съм
Kor-weizen, dee — «ф keim Köriwe1zen ohne Spreu
702 Körper
'ори без сухо (криво) дърво, Вез вълци нс бива; нями
стадо без мърша, жн+о без плява
Körper, dtr — —im—m k-äftigeii gebiccillei—m Köipea
haben нмям здраво, яко телосложение, здрав съм по
:оис;рчkцmд; слаботелесеи съм. имам недъгав орга¬
низъм. физически слаб, хилав, кекии, немощен съм;
|| ee zitttrtt ам ganzen Körper той трепереше целият;
|| Aie B—in— von Körper fntmmtn отделям кракити от
групи; <$> —im 81-^3-- G-l-l im —'пеш g—sumAem Körper
здрав дух а здраво тяло; ф ieste, 01й-eig—, gasföiMigc
Körper твърди, тсчни, иъзаухооВразпи тсла
körperbetont — —in kö-perbetontt- Kle'A до:си, която
подчертава фигурата. формите
körperlich — ein körpcalicics GthrteHem Haben -мям
физически, телесен недъг; || in guie- Kö-perlicHe- V—i-
Tlssшйg -—in в добро Телесно. физическо състояние. в
добра физически форма съм; || Cönpe-licHe Liebe плът¬
ска любов; || Aie kö-p—niiche Züchtigung телесно на¬
казание; || etwas vtrш--acht nlr körpcalicbes Unbehagen
иещо мн причинява физическо неудоволствие; © Cör-
peeiichtn E1A устни клетви
Korrespondenz, die — nii ihm im Ko-аespön3ei/ ste¬
ten, im Körreepöndtn/ fr-fti пиши си : нсго. водя пре¬
писки. кореспонденция с него, иaм-оaм сс а корес¬
понденция, преписка с пего; започвам ли си пиши, ди
си кореспондирам с него; || Aie Kö-reepön3tn/ ealedig—m
отговарям пя писмата, запитванията; ф etwas sf—ii
nif eiwas in KorreepönAtnz иещо кореспондира. се па-
М-ра а съзвучие, ea-иотaутнe с пещо aочго
koscher (hebr. истински, пригоден) — Ko-cbcncs Es-cn
чисто, подходящо яаснс. яаене според религиозните
повели на евреите; ф umg. —fwas ist nlcit Ko-cien нещо
g съмпищ:нно, не е чисто. нс е в реа; || Hier scicinf
—iwa- nichi ganz koscher zu -cin тук нещо мн се вижда
съмнително, раВогага нс мн сс внжпи съвссм чистя.
крие опасност, ту: сс крие нещо, - ga—z
Kosmos, de- — dem Kosmos —escili—B—m. cmidecK—m
прониквам а космоси, откривам, тaилaддвaм космоси;
|| im Acm Kosmos voa-ioBcn прониквам и космоси
Kost, di— — eime lbw—cHsIшngsnereHe1 sciMaeKliTfc,
voilw—atige Kosi разнообразна, вкусни. пълноценни
хряня; || flciscHlose. feffiose. vitaminreich— Kos. бeтмeе-
иа. постни. иитaмииотии хрипа; || ihm im Ko-t nehmen
приемам. вземам го па пансион, на прехрана, да се
хрЯни у мепс; || /-eie Kost haben имам б:тnтa;пя храни;
|| iin auf eim— scHmal— Kost s—tzrm поставям - го пи диети,
ограничавам му храната; || -Гс bat 6—1 ihnen iieie Kos.
und Logis (Wohnung) при гях гя ; иа безплатен пян-
стон, па безплатна храни ш квартира; || iin im Kosi
geben динам го иа пансион, ти сс храни у някого; ||
Tür die g—lsiig— Kos. A—s Kindee ^orgrn грижа сс за ду-
хоапати храна ии детето- || dieses Buch ist leicife Kosi,
zu schwer— Kosi тия кпнга ; леко удоволствие. леко,
мъчно смилаема; ф Wertpapiere in Kosi neimtm отпус¬
кам краткосрочен заем срещу цсини книжа със за-
дължеин: ди сс върнат по същия курс
kostbar — jede Minuln ist Kostbar всяка минута е
скъпя? ф ko-lbaana Schnuck скъпоценен накит- || du
willsf 3—ii ko-tbarte Leben aufs Spiel -elzen нима ти
искаш да изложиш па рписносг драгоценния си живот
Kostbarkeit, die — Karlo/eki sind zur Kö-t6arKe1T
gewoeA—m картофите станаха лукс, си етaирли голяма
скъпоценност, голям; рядкост, дeр;цн;пи стока
koste— — wi- kö-itt die-e Wie- колко струна тази
стоки; || dis Co-init mich (ти) viel това м; струва
много. ми излезе много скъпо, солено, през пося, скъ¬
по и прескъпо; || dis hat шГсН —im—m -ciw—iem Kunpf
gekosteT гони мн струва тежки борби; || Cis kann 'Нш
Аеп Нак-, Aas L—b—m Cö-itn тоиа може ди му струва
гл;и;;а, живота. може ли му излезе скъпо. солено;
|| Aas ganz— Veegmüg—m bal mich gar nicii- geKosf—i ця-
.;;; удоволствие пс мн струаяше инщо, Веше без¬
платно, гратис; || das bal mich viel Mühe g-ko-tnt тоиа
мш струви много труд, мъки; || cs ko-iti dich nur —im
'от., und ici Tue Cli Aen Gefallen кажи сим; една пума
ш из ще ти ияпрявд удоволствието; || rime solci— ArbelT
Co-fei Nerven. viel Zeit --киви работа струва нерви.
изисква мпого време; || umg. es wird nichi gleich dem
Kopl köeTen — den Kopl wird’- nicit ko-itn нями да
тн струи— животи, гл;ияг;; || ich Tue es doei, koste cs.
was es wolle ще го пиприия, сторя, па ли струии. кик-
вото ще; каквото ш ти мн струва, ще го пиприня; ||
umg. slci (Z>.) efwas Cosicn lassen похирчвим мпого
пир; зи иещо; || scherzh. wa- koeiet die W—ii какво
струва снегът; инщо ие може па м: възпре, ди м:
п-кир- а— сс откажа, дори -ко исичко ти'уBя; || das
Köeiei nicbt Aie Weit няма ли струва 6-щи тн ш майка
ги, чоненка глявр я
Koste—, die. pl. — dl— Köeten Taigen, ht-irelten, für Ale
Ko-t—n lшfköмmen пося, плащам, поемам върху сеВе
сш разноските- || efwas veru-sicli, machi Kö-ieй иещо
струва пари. ик-рии чоиск в разноски, ; свързано с
разноски; || eiwas d-cki Al— Koetti, d-cki Cie Ko-f-i
nichi нещо покрива, пс покрива разноските; || са isf
bei d—m Verkauf aul sein— Ko-t—n gckomMcm при про-
пажби+а гой сш изкара разноските- || dis geht aul Meine
Ko-f-n гови е иа мои разноски- || Ai— Feier gcif auf
Ko-ten A—s Betriebs празникът е за сметка иа заводи;
|| Kein— Ko-len sparen, sei—ш—й нс пестя, нс жаля. не
скъпя пари ш средства, не се спирам прсд никакв;
разноски, нищо не мн се санат; || ihn im Ko-ten --Т/ет
вкарвам го а разноски. пакарвам го да похарчи някоя
и труг— пара- || -Ici (Akk.) in Ko-len efй1/en вл-тaм
а разноски, разг. мръснам сс мно'о; || zu -ein—m Ko-fen
koMmen изкарвам сш разноските; || Ais i-f nii großen
Kosiem ve-bumCen. vteknüpfi това c свързано e големи
разноски, разг. харчове, с пръскан: пя пир;- ф aul
Ko-Ten amdeaea l—b—m живея ии чужди разноски, ии чуж-
та сметка, па чужд гръб; || man iachie auf seine Kö-tei
смееха сс за негови сметки; j| —in Schenz aul Kosten
clnc- iiCtan шега за чужди сметка, ии чужд гръб- ||
Ais gelt шО Ko-f-n d—im—r G-suiChelt тон; стина за
сметка ни здравето ;;; © niet Abzug aiie- Kö-ien слет
прнспааип: ии всички ризпоскн; || Aie Kö-iei für di—
Reise könnie -'е niehi auOh-img-n гя не можеше ди на¬
мери (събере) пир; ди зяплит- пътуването си. зи пъ¬
туването; || was macti das wied—n für Koeteй какви пяри
щс струва тоиа пик- пи: иоан разноски, харчове; ||
kommsi du für die Kö-ttй aul поемаш ли издръжката,
разноските
köstlich — —im— Köstliche Speise чудесно. отлично.
великолепно ятспе; амброзия; || —in kö-ilichtr Trank
великолепия нап;т:а, просто истински нектар; || clm—
CösTiiehe Gesehichf— великолепни, зибаипи, иъзсититeл<
пя история; || ein—m kösTlichcn Humor Haben нм—м пре-
крясси. аел-колепеп хумор; ф Cis echmeckl Köstlich
гони ; много вкусно; || wla bihnn ums köstlich aiü-i-ri
трбaнляврсмe се чудесно, царски; || Cas isf ja köstlich
тона е тчд:еио, великолепно; || 3s bist ja köstlich тн
си чупен, знаменит човек
Kostnitz — cs i-l aus Ko-tili/ тови не струна нищо.
с грятис, тур. Вадява, безплатно, Всз п—ри
Kot, 3-е — nii Kol bn-priizt опръскан : кил; окалян-
Kraft 703
|| 'm Kot waftm '—зя а калта; © übertr. rin mli Kot
6—wtafen, hcsuCcii опръскиам го c кил; окалям го.
очерням го- || ihn in 3-m Kol zl—Hem. treten свличам го
в килти, окалям го, очерням го. стъпквам го а калта-
|| -iei {Akk.) 'm Kol wälz—m валям се, гъркилям сс.
въргалям сс а кал—;
Kotau, Ccr {chinesisch отрязвам сн глрвата) — —Гй
umTnrwü-ilgcr Koiau раболепен. сератлеи поклон; || vor
ГНм ein—n Koiau Micitn ктрпдм сс раболепно, сср-
анлпо, угоднически пред пего, правя му метан;
Kothurn, 3er — übertr. auf ^Нет KoThurn geben, —in-
Нса-сШ-сПст, -folzi—eem говоря, подиграе, декламирам
високопирно (сякаш съм ня сцената)
kotze— vulg. — wl— —im ReiHee Kofzti повръщам
страшно, -зпонръщам си черната; || ее Ьekbmmt, k-iegl
Cis (geöBe) Kotzcm чик червата му се обръщат ог нещо,
огноигeи ; до погнуся; || -fwas l-l zun Koizcn просто
па -и се повдигне, повърне, втръсне от тоеи, досадно.
отегчително. тягостно до смърт, до втръсване е- ф
Зее Motor kotzt моторът прескача. издиша; || АГ— 1еАе-
kotzt .перото пуска. пръски мастило
Krabbe, Ale — eime Ciein— Kribit малки пaтявпнця,
немирници; луле-ина, мряпки
krabbeln — auf allen V'—nen krabbeln лазя, пълзя ня
четирите си крика- || ins B—tf, aus dem Bitt krabbeln
мунаим сс а леглото- излюпвам се от леглото- ф
umg. 3-е neu— Pullover CrabbelT (mich) повият пуловер
ми дращи, ме гъделичка; || mich CeaЬЬelT’e im Beim
пещо ми лази по крика, сърби м: кракът; || iin kräh-
bell гъаеличким го лек;
Krach, 3-е umg. — eimem дгоВей, eifs—fziich—i Kfaci
mieten ит-'ям 'олям нум, ';тдмa врява, п-тираня,
ужиссп шум; || was ist das Oüe ein Kaach hi—i кикън r
тоя шум тук; || mli lauten Keich c голям трясък; || Ai—
Tür fick mli einem Krach in- SchloB врата—— сс затвор;
: трясък; ф umg. Keict -cHIag—n. масШ-n ияпояидМ1
а.дигам скандал; разг. вдигам паря; вднгим 'оляма
олелия; || mit ihm Keact haben, htCbmiti1 anfang—n
скаран съм : нсго; вл-з-м а разправия с псго- скарвам
се с иего- || ici Hai- Keact nii mcln—m Brudce -мям
оизnо-вии, кавги e 6р-г ст; || bcl iinen gab es ein—m
furcHtbarci Keact wegen d—s E-6—s скараха се ужасно,
-миха ужасни разправи; зарили пяснeaстиого; || zwi¬
schen Aen heidei Comni cs oft zu еГпет. zum Keich
лвимр—и често се карат, р-зпоaидT1 вл-зят и разпра-
ашш; ф umg. in den Börse gib cs cln—n großen Keich
ия Bооеигa имаш: кяг-егр;рилп; спадане ни ценните
книжа, ';ндми ечми;оси; || die Bö--— -iaid voe cln—m
K-ict борс-ти стоеше прсд банкрут, рилиT1 Веше из¬
правена прет ф-пинсова кигясгрори; ф umg. ciwas mli
Ach und Keact eeeeichen постигам иещо c голям зор.
голям- мъка, С -ристи мъки, едиа-едиа
krachen — - Nüsse Ceicben чупя, троши орехи; || di—
Diel— kracht подът скърца, дъските скърцат, пращят-
II 3се Donnne Ceacti 'ъомог:виииги трещи; || Schüsse
krachen поокъп-дниг, изтрещянат гърмежи- || ein
öЬeniitтauЬtndte Kracbti wae zu hör-i чу се оглу¬
шителен трясък; ф Cas Reich kiacbit in all—m Fugen
царството беше р-зяждяно ог нътрснн; противоре¬
чия, се клатене, люлееше, устои;: пя и-осгвог; Вяха
подкопан;; || umg. iiOrlicn, schufien, Caß rs nue so
Ciuctii daß Cie Schwarte Ceachi работя, опъвам, -и днм,
пушек, пир— сс вдига; || cs Coimi zum Keacten ст-'—
сс до коийпоет, война; ф gegen den ScHiank, cinci
Baum Cracben блъсвам сс e трясък а шкафа, и дърво;
II umg. gesieen hal es auf uie—eee Slraße wi—dea mul gc-
Ciichi вчера пик имане, стани к-г-е-оор- ии нанити
улици; || ihm eine Crachtn зинивим, обърсаим му едни;
|| Au 11^11.-1 gl—lei —im— von mle geC'icbf сега ще ги
залепя, з-ш-я сапа- || -е gah 'Нм —im— g-k-icht той го
плесни. заши му сана; || ball Aen Mund, oder cs Ceacti
gt—ici млъкни ил; сеги щс изядеш едни шам-р- || gci
gleich, sonst Ceuchi’- веаии'и наш, или ще тн обърна
спин; ф umg. iei habt mich Mit ihm g-Knachl скарах
сс, имах разправи;. кавга с нсго; ф m—ha—ae Banken
sind schon g-krachi няколко банки аеч: рилиояхя
Kraft, die — körperlich—, iaeih—nde Kiafi телесни, тин-
ги;eнпи сили; прен. ланга+ел. подбудител. пружини;
главен фактор. инициатор; || die Krull zum Wlder-linC
снлити, енергията зя съпротиви; съпротивителната си¬
ла; || s—ln— Kruft scbwindei, -riiini, läßt mich силите
му чезнат. отпапат, го напускат; || -eine Kelle vcr-
sigi—n — Al— Krill vcesigi nie силите му отказ-хи да
му служат, няман: иече сила; обхняпи ме слабост; ||
'Не— Kaifi v—eii—B -Гс. wie gebeocH—n силите й я пипус-
нихи, оставиха. бяха поломеин; тя изнемогваше. пя-
мин: иече никакви сили, Веше иечс ияпълио безпо¬
мощни, безсилни, немощни, омаломощена- (| unina
Aufbietung ailie, 3-е i—izf—n Kräfte eeklomi -le Ai— An¬
höhe c последни сили, усилия тя успя др изкачи стръм¬
нината- || lei hutie lleiie Krafi ieh- нямах иечс сили,
Вях всче съвсем бeтенлeи, изнурен; || Keime Kraft In Aen
Beinen. umg. Knochen habtn крикити м; нс ме държат
вече, не мог- л— се пържа иа кракити си; крикити мн
сс подгъват; || äll— Kläfft in-pann-n, an-Tn-ngen, aul-
01еТеп, —imseiz—m пяпод'им, чпо-р:Bявим, влагам всич¬
ки сили, усилия; || all— Knä/ft zusäMMenneHMen п-nрд<
гам всички сили; || sein— Krä/ft v—egeuC—m, v—ez—fi—ln,
iusgciii пилея, р-тn-тявям, пръскам. разхищавам,
-зрятхоaням силнт: сш; || s—ln— Knälle ühce-ehälz-n нит-
ценянам силите сш; <£> Aie Keifi, Ci— nicit wiaki, ее-
-ehlafli способност;, конто нс се използуват, умират,
угасват; силя, която ие аейстауни, умири- ф efwas -Т-ШТ
aul Kiifi иещо е мпого обременено, натоварено; || aus
—ig—mte Krafi със собствени сили; || aus voller Krull с
асе с-ла- || aus allen Kaä/itn schreien крсщя, колкото
ми сил; държат, с всс сили. от нсс гърло- дера гьоног;
си; || noch bei Kräilei s—im още сс държи. още съм
държелне. -мям ощ: сил;, запазен съм още; ф ein
GcscTz i-f in K-aOi. ieiil im Krafi, isi außer Kruft закон
е а снли, ииннaeи, влиза и сили, действие, ; отменен.
нс ; всчс вилндеи, а сили, не действува иечс; || ich will
lun. was im mcinei Keifi, im m—lnen KräOlen -Т-Ь. ще
папр—ня всичко възможно, всичко. което зависи ог
мсис, което ; в моят- власт. което е по силите мн;
Ц nii allen Kräfiti aeirlitn работя : всички сили; || mit
iriscitn K-äfiti in Ain Arbeit g—h—n пристъпвам към
риботи, тaнрндм сс зя работи с пресни, свежи, под¬
новени сили; || ее bal -iei nii ginz—e Keufi dafü- eii-
ge-eTzT той сс застъпи c всички с-л- зи гони; || mit
veeeInTem KräOlti ciwas schalen еътп-иям: нещо c обе¬
динени сили, със зааружи; усилия; || nii selm—a Keifi,
-clirn Kräfiti ging es spürbar zu Ende сили;: му явно
отпяпяхи, бяха вече към своя крий; || mit seinen Kiä/itn
Ка^Ош ii—ib—n злоупотребявам със силнт: си, със
зарането си- нс щадя силн+е си, върша ист-пско пре-
стъплепи: със зарането си; || ihm nict K-äfini helfen,
6—1-tehen п;ми'—м му според силн+е сш; || wie wähefti
uns nach KiäOi-i ние сс Вранехме според снлн+е сш;
II umg. eiwas Г-Т ohne Sali und Krafi иещо нями жнасц,
; Вез живец. ; Bнчaкиво, вяно, безвкусно, безжизнено,
няма сили; || Cas Ess—n l-l ohne Salf und Kruft яденето
c безвкусно. Влудкиво, нс е пигателно; || ein Mensch,
704 Keuftausdeuck
rin Roman ohne Safi und Kraft човек Вез жизнени сила,
безжизнен, Везин-ерсссн чоиек; слаб, безвкусен роман,
без живец- || dis g—hi über ш—ine Krä/le тови пядсвьрля
снлнгс мн, нс ; по сил-ге мш; || von Kläffen koMmen
отпадам. отслабним, губя сили, чeтня- || von Krafi
-ТгоТ/еп пращя от сили; || zu Knällei koiM—n навит
мн, пртдоВ-иям сили. съвземам се, окопитиим сс. въз-
сг-иовдвям сил-те, здравето ст. стъпвам па: ия кра¬
ката ст; ф -In isf eine wertvoll—, aueg—2cieiй—fe Krull
тя е ценен, отличен сътрудник, работник; || -in anbcilct
als ficlni-cic. , ungelernt— Knall тя е технически сътруд¬
ник, помощник, неквалифициран работник, стажант;
поиктикяит; ф Ai— Kräfte d—s Fei—d—ns, Aer Nutlon сш-
лите па мира, нацията
Kraftatts^nick, die — Kra/iaued11Ückn gehaauehei
употребявам силни, груби израз;, служа си с цветист;
ругатни
kräftig — —in kräftiger Kcek. Buaseh— як, тaрив, снажен
момък, здравеняк, левент, юнак- || clm— kräftige Suppe
еннии, п-тятслпя. срипитcлпи, крепки супи; || —in kräl-
Tlgce Scilägi Hieh силен, заряа, мощен, як удар; ф
C-ä/tlg— Fiüei—1 Aш-daücKe gci'iuchcn служи си с гру-
бос;;. OЧ'ИЩИИ1 псчaнн, попържин, цветисти ругитии-
IS —е nedef—, lühete clnc kräftig— Speich— той си служещ;
: експресивен, образен език; || ee bal —in— k-äftige Aus-
drucCswnis— езикът му сс отлич-аа с еиергтчпост.
образност- ф —iwis vor А—м Gebaauch kräftig schütteln
разклащам силно, здрие—та нещо преди упогреба; ||
ihm Ale HinC kräftig -chÜil-in рятгъоеиям. рязарусвим
му здраво ръкити, стискам му крепко ръкити- ф ГНш
Cnä/rig Ale Meinung sig—n казвам му недвусмислено.
Везцеремонно мнението си. наруганим го зариват;;
II umg. nli ibm ein kräffig—s WörtcHen reA—n нмям сс-
рнозеи разговор : него. погонорним си сериозно. енер-
ги^о с нсго; ф cincn Ceäfligen Schluck aus dne Fla-cie
tun отпивам. дръпвам голяма глътка ог шишето; ф
kräftig— Fiabtn наситени, интензивни бои, цветове; ||
ein k-äftige- Blau писигсно синьо; ф er ißt Krä/iig той
плюски, нагъни, липа заривата; || С-е Fläseh— kräftig
2шspr—ei—n пийвам си порядъчно, ттрaвaгя- || kräftig
aul Ai— Leinwand au/geteagemt Farben дебело нанесени
бон върху платното
kräftigen — Luft und Sport kräftigen dcn Körpen въз¬
духът и спортът каляват, укрспаят тяного- || Air BrüHe
Cräiilgi бульонът тини сили; || sici (Akk.) Cuech elwi-
Ceä/iigen подкрепвам сс. подкрепям силите сш с нещо
kraftlos — clnc keafilber StlmM—, Spaaeie исмощсп
глас; безпомощен, анемичен. безцветен. безкръвен.
безжизнен, сух език; || -Ге sank Сеа/Тю- zusammen гя
се строполи, рухна, 'росиа безсилни иа земят;
Kraftmeier, Cer umg. — -picke licht Aen K-a/im—i—a нс
сс пъчи. фукай със силата си. мускулите си. пс сс пред-
стивдИ зи по-силсн, отколкото сш; Ц brnimm Aich nichi
wl— cin Krälticite не сс дръж кя+о някакъв игле;, не
си показвай мускулите- ф übertr. —im poliTi-cice Kauli-
i—l—r политически самохвалко, хвялнпръико
Kraftmeierei, die — Cas isi doci Kiifimrierel това
значи ди сс фукаш, пъчиш със силата сн. ди сс прсд-
ет-вдш по-с-лен, отколкото си. е хвалипръцкоазднии
kraftmeierisch umg. — Tu nichi so KraTfmeieriech не сс
надувай, рукяй със с-лити сн- ф übertr. cimc Knil-
iм—ierieehe Kunsi изкуство : подчертано самочунс+во
Kraftprobe, Ai— — iin zu einer K-aftpröЬ— herauefor-
Cem предизвиквам го пя си премерим сил-ге
kraftstrotzend — —im—m krafieiaoTznnAen EindaueC па-
eH—m поянд впечатление, че пращя от сили
Kragen, Сее — d-i Klagen einknöpf—m, bügeln. ioel-
sf—ll—й. Ьöchklapp—n закопчавам, 'лидя. обръщам, ван-
гям яката; || mit olfem—m Kaagen 1^011 ходя с отворена
яка- - Sani am Kragen. Hunger 'm Magen коприна
носи, коприва яа;; голям; ршоми. бедно положение;
голо. им— голямо; цървул няма. гийда иска; мре от
'лад, и готов зи свит; гологи го печс. рудуль:ът го
нс острия; бсй ли е. че ако щс гладен ди ходи; ф iin
ат, Бс'м Kragen ncim—n, lassei. packen, krlegcm хва¬
щам, пипвам. сграбчвам го зи яката, гушата; иским
му сметки; || ihn 6с'ш. am Kragen Haben пържа го
тдррвaтa зи яката; || 'Нш plui/i der Krugen той кипаи,
пуква се. пръска сс от яа; || l-izi ptiizi nlr ihnr dtr
Klagen тона иечс нс се търпн. дявол-т: ме хващат
исчс; || Kopl und Klagen riskieren. uuf Spick sctzcm рис¬
кувам живота, гл;в;тя си, излагам па смъртна опас¬
ност ж-вота сн. слагам 'тяи;;; сн а торВат—, сла'им
глявятя, ж-вот- си пи карта; || Cas kann dich Kopf und
Kragen kösfei тона може па ти струи; животи, 'ля¬
вата, ди т; погуби; || Kopl und Kaagen wagen, vinl'—ncn
-ттагям се иа смъртна опасност, рискувам, загубвам.
погубвам жииота, гланат- сн. елaгим глин-та сш в
торВяти; || cs g—hi ГНм an den K-ugri. an Kopf und
Krig-m тови може да му струва живота. глаиага. може
ди го погуби, да -ми описи; поелeдниm зя нсго, пред¬
ставя опасност зи живота му; || umg. ibn in Aen K-igcn
Täleen иясвьрлдм сс ни него. посягам ga го Вия; || -1—
fuhren sich in dem Kaigen те сс вчcп:ясЯ1 вкопчиха
сдин а друг, сс свяияхя зи косите. си оменаха. обър¬
ках; шипките; || umg. bci 'Нм gelt cs um Kopf und
Krag—n животът му е ня карта. виси пя консц, косъм,
рснави се съдб-ти му, каси: сс зи ж-вот- му. зя живот
или смърт, да жнис; или па умрс- || Au b-ingsi ums all—
dadurch um Kopl und Kaagen : гони ще погубиш всин¬
ца ни. разг. ще ни закопаеш исички; || еа ШаТ -iei noch
um Kopf unC Kragen g—e—dci напакости сш. погуби сс
с езика си. устата, разг. прнкизкнт: му изядоха гла¬
вата; ф iim Aen Klagen uMdr—H—n а-жтам му смет¬
ката, очиствам го. пречукаим го; || Cce will Cir an Aen
Kragen gehen иск; ти те погуВи, умори. затри;, ли ;:
прати пя оня свят, ди тн сис+т маслото, ди ги напи-
кости. пиереан
Kragenweite, die — umg. Aer ist nicht M—im— Kragen-
w—ile. ist m—im— Knag—nw—if— гой нс е по вкуси ми. нс
ми харесва, нс м; допада, нс мн сс нрави, ие отговаря
ия оязб-ряп-ягя. схващанията мш; гой е чоиск от
моята категория; и- елши акъл смс, рязВ-ряме си от
думата, приказката с нсго
K-ähc, Al— — Ale Kiäht Ciächzi, sch-—iT гарванът гоя<
чн- <$> eime Krähe backt Aer andern C—im Auge aus гарван
гирвииу око ие вади; силииажияти зи бозипжнятя; ф
—ime K-ähc micti keinen SomMea сана лястовица (ку¬
кувица) пролет и; приин (нс докара; лято); с етно
№;;; лят; пе става
krähe— — Aer Hahn Cräbt петелът кукур-гя- Ц bis Air
Häbnt knäätnn до р—ппн зори, до петляпо врсме, до
първи петли; || heuie kräh. kein Hahn ieh- Ciiich, -.
Hahn; || cs isi zum Kiäh—n просто човек ди сш пукне
от смях; ф clme krähende Siimme hub—n -мям креслив,
грачещ 'лис- || dne Säugling Ceätfe vergnügt бозайни¬
чето пнсукише, гугукяше ог удоволствие
Krähenfüße, die. pl. — K-ähenfüße habtn нмям около
очите гъни кракр, с-тин Bрьчни-, бръчки; || Kiähen-
TüBc schreiben пини нечетливо, разг. гарги, йероглиф;,
с кракити сш
Krähwinkel, den — 'm K-ähwinCel l—brn живея и дъл¬
боката провинция а забутано, затънтено провинциал¬
но градче; || GedamKen aus (den) K-äiwInCel проинп-
цнилпн, еснафски разсъждения
Krakcel, dee — umg. KraCnei Mieicn, iifangei ваш-
гям, захващам кавга. голяма вряви, шумси спор. шум¬
ни караница. рязпрявид, свиди, тълчя високо
KriK—eien — auf 3-r SiaiBe CaaKc—Icm пея c пиянски
глас ии члния;и
Krakel, Cer umg. — A—in— Kalkei Kinn ici micif Ic-cn
не мога да чета гаргите, йероглифите ти; пишеш с
крякита сш
Krakelfuß, 3-а — KriKelfÜße sciecibem пиши лошо,
гарги, с ко-к-т- си
krakelig — —ine Kiäkciig— Schaiff hüben нмям лош.
нечетлив почерк, пиша с крикити си. гарги. йероглифи
Kralle, di— — 'Нм die Krallen z—lg—m показвам му
ноктите сш- озъбням му се; || Al— Krillem clmzicHem сви¬
вам, прибирам ноктите сш- || er wind das nicht mehr
aus -eim—m Knallen lassen той ням; ди изпусне това всчс
от ноктите сш. сграбчил го ;. държи го здраво и нок¬
тите сш; || was —е im sein— Knallen bekoMml. läßt en nieli
wi—die los какнот; докопа а ноктите. ръцстс сш. не
изпуска тик; лесно; || Ccr To3 li—B ihm nichi meie aus
-ein—m Krillen смърт—; не го изпусни от ноктите си-
|| ihn aus d—n Kaalitn des F—iiAee hnOncicn изтръгним
го от липите, ноктите ии врага; " -а-Т Kuß und Cimn
Ai— Knalle. so machen es all— отначало me целуаи.и слет
тон; покизии ноктите си. тик; правя; всички
krallen — ich Kaiikt ш':Ш in ihn, an Cis Geländer
тaнaвдм се за иего. екопчвим сс. вчепквам се в него;
трлрням се зя перилата; || ici krall— mcim— Fimg—a in Al—
Ead—, in düs Kl-s—m т-б-иям ноктите сш а земята. пръст¬
та, въи възглавницата; || en knallt— sicb ins Gras, im
Meinem Aen той заби нокти, пръс+н и трев-тя, в ръ¬
ката мн; || еа knallt— s—ln— Hand um dem Stock гой^стиспа
бастуна, апн пръсти;: сш и него; ф en k-allie slci Ci-
Geld той сграбчи парите; || ibn k-ill—m хнищим. спип¬
вам го- || 1:1 wenA— ihm mir knallen und zue R—At -fcilcm
ще го пипни яз него и ще му искам смсгки, ш ще го
строя ди отговиря
Kram, 3-е — unnütze-, wertloser Kaan нснужсн, ни¬
щожен боклук, ненужни дреболии. вехтории. исщя;
Вит пазар- || was -oll ich nll dem K-an кикво да правя
тона нсщо, гоя боклук; || ici weiß nlcit wohin nif dcm.
Kram нс зиря къде ga го дяна гоя Воклук, да ги дяна
тия . пещи. р—боти, вехтории; || laß deinen Kaan nlcit
ühcaaii h—eumiiegem нс сш разхвърляй нещата. работите
пaведkъac; Ц er packt- s—im—m Kram zusiMmen той си
събра багажа, нещата, си свърза торбичката, обра сн
крушите, такъмите, пиргикените,' пир;чшшинщ:- || leb
könnit nif Acm ganzem Kran 11:11- äniaigen не знаех
какво ди праня, зихияия с тия неща- || -In häng. sei-
in ilaem alfen K-an гя оВичи мпого старите си неща,
с много привързана към старите си вещи; ф umg. lei
habt Aiesem Kram gaünClicä -ati исичко тоа; мн дойд;
иече до гуша, ми омръзна всче- || sic breitet Ihren Krim
gern vor - allem L—ufen au- гя обича ди рязпоявд интнм-
иня сш живот, интимните сш преживявания ия веeкнто,
да ги изнася ия показ прет хората; || ici venlor Al—
G-CulC und scHmIB. hautn 3—m ganzem Kaan hin изгубих
търпение и тихнърлнс, т-рдтях иятятя работя- пратих
по дянол-ге иян-г- работа; || ich bätln 'Шм im ll—hst—n
Aen ganzen Kram von die Füße gewoef—m идеш: ми дя
му захвърля всичко и кракити- || mici doch C—im—m
Kram ällelme иърш; сн о-Bот-;a без мснс; нс желая
л— -мям нищо общо с тия р-бота, с гсбе; ф Aas pußf
gar nicht in Meimem KraM, Im den Kran гои; съвссм нс
ми е по угодата. по кефа мн, не ми нтииед, чйamеaa;
krampfe— 705
II Ais piBi 'Нш in den Kain това му c добро дошло,
НТва му тъкмо ии аремс; || n—d— mia nichi diuermC im
Meim—m Kaam Hinein не м; сс меси, не м; - сс бъркай,
пс си еъвираИ непрекъснато носа в работите ми; || Са-
tat mia den ganzen Kaam vcrdoabtn -;e- ми оязиилн,
обърка цдлити работа. целия план. сметките; || dis isf
nun lali—n Keil товя е само половинча+а риботи, нс
е нищо саястно; <£> wlc Cen Knämer, so C-r Kram кя-
къаго търговецът. тикана ш стоката- ф Mach Coch
keinem Kran не усложнявай нещата, стига сн го усук-
вин. стига си се опъвал, нс сс шпаги, не сс опъвай. пс
прави истории; не карай ли т; молят толкова- || maci
bloß Keinem Kein стига сш мн бляготяр-л. - не преуве¬
личавай толкова заслуг-те. помощта мн; || Mich we¬
gen mia nicht so vl—l Kram нс сш създавай, и; сш прани
зарил- меие толкова труп; без толкова церемонии;
|| mii ibm wenden wl- nicht viel Krün micHem няма тя
сс церемоним много с него, ли му цепим толков- бас¬
ми, ще му свием сармит:
kramcn — in Aer TlecH—, im ilftm Pipitren, mich tfwis,
in der Erinne-ung k-iM-n р;вд,гьршуиям а джоба, a
стари книжа, зя нещо; ровя а спомените сн; || Cas Geld
aus 3ti TlecH—, unltr. zwischen —fwas k-aien изравям
пари от джоба си. бърпиким, роня между иещо
Krämer, dcn — ein Cl—in—n Krämer дребен търгонец,
Вакалин, продииит; || -cl Kein KräMer не бъди толкова
дребнав. такъв eеия®- " |eCer Kränen lob. -cimc Wir—
всски мечкар свойта мечки свилm- всеки циганин сиоя
кон сврни; всеки си хвали своето. крястиното сш ма¬
гаре; всяка ингип:р сион+е вретена свинн; всяка пгнч;
гисзаот; си сиaлm- всски си свили булчето; ф' cs legt
Krim Kränen aus un eimes Käu/trs willen зя глухите
камбаните и; бият пи- пъ+н, за хитъра пя един купувач
п: сс отваря чиршияти; - —im Krämer macht Keimen
Jul-munkt едии лястовица пролет и; прав;; с едио
цвете ндто нс дохожда; еани кукувици .ято пе докир-
ва- . wi— der Keäitr. so C-r Kran какъвто търговецът.
такин; ш стокити
Krämergeist, 3еа — cr isi ein t-bärmllcHe- Kiäme-gt1-T
той е треВия души, ужасен eсия®. рmлнст:р, бакалин
по пух
Krampf, 3er — Krämp/t habci, bcKoMM—n имам, по¬
лучавам конвулсии. гърчове, спазми; || eln—n Kianpl
im Cer Wadt haben схаищи ми се прасецът; || -е lag.
wand sici im Knämpien гой сс гърчеше а конвулсии;
|| an KnäMp/em i—ld—m стридам ог епилептични прн-
пидъин; || K-ämpfe pacKtn. scHüTTcim, durchzucken, be¬
fallen lim разтърсват го спазми, гърчове, конвулсии;
|| vom K-ämpfti gcschüttelf, Curch/uckt -—'п сгърчен в
конвулсии; разтърсван ог конвулсии; || Cer Kianpf löst
sici спазъмът сс отпуска; || sein Gesichi ve-zennie sieb
wie Гм Knumpl лицето му се сгърчи конвулсивно; ф
laß dis. Cas isi doch alles Kiaipf остави тови, тон; c
съвсем безсмислено, напразно, ся безполезни усилия;
|| -o —im Krumpf им— че г:и-ьо, преструвки, превзетосг,
цирк; || Mici bloß k—lm—m Krumpl само и; приви ис¬
тории. не карай др те моля;; без прeвзe;оетн; само
не се опъвай. нс го усуквай; ф Hi—n meikt man aier
den Keunpf ту: сс чувствува пр:еmл:ност, изкус+ве-
носг, явно чситшe. неестестисност. префърцунеиост,
пр:итc;ос;; || er machl Kianpf той си диви важност,
сс държи превзето, прeфьрцуиeио. вяжитчи- ф uul
Krampf au-giicm отнеим ди кради; || Urlaub nehmen
auf Krampi отивам в отпуск без разрешение
krampfe— — sein — Köipti kramp/t -1:1 von SciMti/em
45 Немско-българск; ррaз:ологичeи речник, -. I
706 krampfhaft
■гдн;г; му сс сгърчви конвулсивно ог болки; || Aie
Fingen k-iMpfen sici пръстите, изтръпват. сс синеят.
се сгърчая;- || er krampft sici in mich. im di— Ende +ой'
сс вкопчии, вчепкая а мепе. забива пръсти а пръстта;
ф umg. еа kriip/Tt sici —im MäCcieii Cas Buci той
сграВчи едно момиче. еапя книги
krampfhaft — im keaipfhaflt Zuckungen vcefaii—m из¬
падам а конвулсивни гърчове, получавам спазми, гър-
човс- || im kaaipha/tt- Lachem auehrecheй избухвам а
конвулсивен смях; || kraMpfHaOte Anstrengungen ma-
ch—m правя отчаяни усилия. напъвам се ощчидпо; ©
ich halle Mich kiiMpfhift an etwa- (Z).) ie-f вкопчвим
сс болезнено а нешо
krank — cin KrinKt- Ueaz hiien нм—м Волно сърне.
боли ме сърцето, боледувам. страдам от сърце- || ein
C-anktr Spitz болно дeт■eпиe, пиленце (за малко дете);
§ er l-l ein Ciunkta Mann -гой е Волен чоиск; В CianC
wcad—n, sclm разболявам се. поВалявим се. зиболдиям-
боледувам. болен съм- || Crank ^—1—1 -мям болнав
вит. изглеждам Волсн; нм—м вид ии Волен чоиск; ||
etwas machi mici krank псщо ме разболява, разВо-
нднрм се ог нещо- || ich Miele Mici durch eiwas CnimC
Oитбоняним сс, n;6олдвям сс. заболявам от нсщо;
© - Aer Arzt schreibt nici Krank лекаря— мн диви отпуск
по болест- || ici lasse Mich k-aik scineib—m съобщавам.
че съм Волен, чс ще о—съствувам по болест; || umg.
Crank spicl—m преструвам сс ии Волен, симулирам, че
съм Волен- || ici ше1Ае Mich bci ihn C-ink съобщавам
му. чс щс отсъствувам по болест. чс съм Волен- || lei
sf—lle mich krank преструвам се пи Волсн, симулирам.
чс съм болен- © се 1-t kaaiK an Aer ScHwiйdsшcHf, im
Fichen, an dcn Lehe- гой c Волен от туберкулоза. от
трески, -ма чернодробно заболяване- || CianC an Lclb
und Seele s—in болен телом и духом, с болна души н
тя.; съм; «ф uem ат 3^.11, CianC an Heizen (Goethe)
празня ксстя, готова болест; || aul den ToC Crank sein
тежко, неизлечимо Волен. пя смъртно лсгло съм- || von
Am-fn-ngung, Kuni-e, S—hieшcЬi Crank s—im Волсн съм
ог преумора, скръб. копнеж; || vom Спа An-i-emgung
ganz k-anC -—'т съвсем съм сс поболял ог усилие. на¬
прежение- || ich hin knank naeh Cie Волсн съм зи тебе.
чезни, линея от копнеж по теВе; © ici lacHc м'сН,
irieite mich CninC поболяиям се. разболявам сс от
смях, ог преумори, ог раВотя; © Aer —ing—bild—l— Krai-
К— (Moliere) въображаем; болният, мнимият болен;
|| —in—n KrinKen pOI—g—m. beT-—u—i гледам, обслужвам
Волсн. грижи сс зи болсп- || dem Knank—n geht cs htss—n
болния; е по-доВре; ф die Gteunden unC Krimken ha-
hem umgl—iei— GedimKem —- Cer Klinke und der GeeшйAt
haben ungleich— Stunden здрав болен не вярва- здрав
ии Волен ияри не хвищи; ф dcn KnanKem äigeli Ai—
Fli—ge an dee WanC болния— се аразн; ш от ияИ-мял-
к—ти дреболия, сс трязи- от мухита ни стената; на
Волния пе може ди сс угоди
Krä—lke, die — nan könnte di— Kränke Kni—gem чоиек
може ди припадне, просто пи сс пукис, ли сс скъся,
ли сс изяде от мъка. яа; || Caß dici Cie Knänkt чуми
да те крити, порази; дано -gaмнр ди те свяпe
kranken — in —Гпсш Übel, im Lclh und an Geiüte
kaanCen боледувам егоaтaм от нсдъг, боледувам тя-
.ом ш духом, Волна ; луната мн
kränke— — ibn mli Worten kränken обиждам го. до-
кичим го. засягам го, оскърбявам го с пуми; || icb füll—
шГсН in (in) meinen Ehre gekränkt чувствувам се зя-
сетни; и честолюбието. честта - сн- || du ha-t Miel iifi—r.
aul Aem Tod. an meine- Eire gekaankt ги м: оВнаш,
засегни, наскърби горчиво. жестоко. огорчн мс дъл¬
боко, до смърт, засегна дълбоко честта мн. разг. до¬
качи ме ия чест; © du soll.—sf Alci üben lim nicht krän¬
ken не бива g; сс тяедгяш от него. ди сс чувствуваш
обиден, да се обиждаш от нсго; || ich füHl— Mici. zeig—
mich gekiänkt чувствувам сс обиден. засегнат, оскър¬
бен. наскърбен. огорчен- покази-м, чс съм оВшаен-
© —in geKränkte- Ge-lcii Mieicn правя обидена фи¬
зиономия, лицето мн добиви оВиаепо изражение; ||
nein gekränkter Stolz, ш—Гтс geKaämkf— Eil—ik—ii, Elg—m-
liehr erlauben cs nicht наранената. оскърбената. зиссг-
пититр мн гордост. суетност,' нириненото мн често-
люВие пс мт позволяват това- || Гш Tone gekaämkier
Un-chuiC spancicп говоря с гои пи оскърбени невин-
нос;, наранен; честолюбие; || —а splcif. larkicei dl—
gekrämkit Lehnewunsf, geh. cinHea als (wlc) die g—KränKft
Leherwu1et той се прави пи оскърбен. докачен. оВиден,
огорчен, лава си вид. играе ролята ии дълбок; засег¬
нат, ии еaмaгр невинност, пи оскърбени невинност, ня
невинни гълъбица, ии света вота ненипити, ии нш лук
ял, нш ия лук мирисал; той има вид ня певнипи гъ-
лъВица, нииуп;л се е. иипу^ннн се с, сякаш целият сеят
му е виновен; © er isf Icichl gekränCi миого ; оВидчии,
локачлив, лесно сс оВнжаи- тяедгя сс, покача сс. огор¬
чава се ог най-дребното иещо. от наИ-милк-я ням;:,
нс разбира от шеги; чувствителен е кято мимози; ф
umg. er haf mich um hundtif Mink g-C-änki той ме
тивл:чe, зикърпш със сто мярки
Krankenbett, Cis — am- Kainkenbett giies-elt s—im при¬
кован съм към леглото. болничния одър, пр-пуаеп
съм да пазя лeтлото; || aul den KianCenbeii ll—g—n лежа
бонeи, ии легло, ии болничния одър
Krankengeld, das - - KrimkemgelA hCzlcicm. bekommen
получавам болнични (пяри). пари от болничната каса
Krankenhaus, Cas — im -räAflsciem KainknnHiu- ae-
beif—n работя, ия риботи съм и градската болници- ||
zun Uйie1eшcHuйg, Behandlung im- Kiinkemhius g—ben
постъпвам, отии—м зи изследване, ия лсчсншс а Вол-
пицати; || ihm ins KalйktйHlш- bring—m, ühtrfüiaem, —im-
wr1e—й завеждам. закарвам, прищим, изпращим. пре¬
насям го в 6оти-иaгя
Krankenlager, dis — etwas wir/t ihn auf dis Kran¬
kenlager нещо го поваля. събаря и- легло, ии посте-
ляти; || еа siaii mach iing—m KiinKtmligtr гой почини
слет продължително боледуване
krankfeiem — ее f—ieri CianC той не р-боти, пе отива
па ои6оти под предлог, чс е болен
krankhaft — KrankHaftei EHng—iz болезнено, пато¬
логично честолюбие. болезнена амбиция; || ClinChiftt
EnscH—inшng—i болести; прояви, явления. болезнени,
патологични прояви- || —in kiliChifiea Zusiind болез¬
нено състояние; © da- isf Ceinkbali bci ibm пи тая
почви. тема той е Волен, прекадено, патологично чуа-
стен+слеп- © etwas grcnzl ans KaanChaft— пещо гра¬
ничи с пятоло'-тпо;о, ненормалното. прехвърля 'ри?
пицата ни нормална продаи; || etwas - ins Krinkhi/tt
sf—ig—nm преувеличавам нещо до ненормални, пато¬
логични размери
Krankheit, die — —im— Ьöearirg—. ansTeckende. langwie¬
rig—, gefäHnlicit. unHeilhiit Kiinkheit злокачествени.
зариз-тслна, продължителна, неизличима Волест- || lei
beköмm—1 Habe, üb-rslche еГпе KninChi1t. zl—i— nlr —ine
Kainkhelt zu, michci clm— KaanCheli duech разболявам
сс. зa6ондвим; 6онeп съм. боледувам, сградим от Во-
лсс;; прекарвам благополучно Волсст, надвивам я.
озтряндв-м- пявлнтям си болест. свищр мс. пипва мс
болест. пипвам болест; минавам, прекарвам. изкар¬
вам болест; || cimc KruiKheli Hellem. voi-ciüTzem, vra-
büfni. voabcugin, b—käMpO—i излекувам. изи:лдвим бо¬
лест; вземам прeдвирн;eнпн, превантивни. поeдпитнн
мерки срещу Волест; предотвратявам, избягнам бо¬
лест; боря се срещу болест; || ici geme-c, —nhoi— mici
von ein—n Krimkheii ;ттр-вдним, съвземам сс. окопиг-
вим се. закрепвам от Волест; || clme Krinkbelt üb—a-
wlndcm, bespnech—n преодолявам, надвивам Волест; бия
па болест, лекувам болест с Вяяие; || im eii—n Kaankb—it
I—lC—m. Ainicdcallcgcn, si—nirn стридим, .ежи Волен, ле¬
жи яи nоет:ндти, и— легло от болест, умирам ог ня¬
каква Bон:с;; || clm— KrinChtii haiehl aus избухва бо¬
лест. епидемия; || von cincn KainkHelT bciuli—m wtnAcm
напила ме, връхлита ме Волест- || ein mii Krinkhelt
B—hafittei болен. недъгав човек; || -'сн (Akk. ) wegen
Сее Kiimkhelf. м'т Rücksicht aul Ale KräiCätli -ctoncn
пазя се. щадя силите си поради болестта. т-6отдия<
пего сш- IS clme Tücki-ei— Kriikhtit tut iin älnwcggcaaOft,
Cabiigt-aOfi отнесе го, грибии го коварни болест; || clme
heftige. piöTzlicb aufiltteide, scin—ll v—nluufenAe K-unC-
htit буйно р-зрaздвищя сс, а:уг пи, внезапно подвиля
сс болест, бързо отмнпянящя болест; | die KiiiCt-ii
ist tödlich verlaufen болестт; зииърш; .етилно, със
смъртен изход; <P>K1ankH—ii Coiil zu Pf—аА— und geil.
zu Fuß wcg — Cie KainkHelT konmf Mit Extaapoei und "
schicicit /öri mit Schneckenpost болестта -дви ия коп.
а си ог-ия пеша; болестта лесно дохожда, а мъчно
сн отсожaи; болестта ил;ти през г;ням-тa порта, и
излиза през иглени уши
krankheitshalber — KaänkheiTeЬuIher Oiri die Vbnsf—I<
ктд 3« поради т-6отяв-п: представлението по се съ¬
стоя, бе отложено; || krunChtli-huIbti mußte er zurück-
irtiti порил; болест гой трябваше ли се оттегли, ти
сс откиж:
krankmach«— umg. -■- -'— mictie ein paar Tage C-ank
тя сс прсс+ор; няколко лени ии болни, пс ходи ид<
колко дена пи , работи пол пр:плоп, чс ; болни
Kranz, 3er — einci Kranz flechten, wliAen, binlcn
плета, вия, сниним, сиързням венец; || ihm —'nem Krim/
aufe—i2—n, nrlci—n, übtin—lch—m. umbängen увенчавам го
c aeп:и, давим му. подиисдм му. окичним му иeиeи-
|| ГНш dem K-uiz vom Hiupie lelBem грябвим му венеца
от глиниги; || clmcm К runz тоТпа NiiCcm an -iln—м Grubt
il—d—aiegtn поли'ям, ел-'ям букет' от червен; кирим-
р;лн пи 'роби му; || clnei Kran/ zur T.-autitier spenA—n
прищим вснсц зи погребе-ниего; © ein K-inz von Bei¬
gen обръч от пляинин; || -Гс trägt cincn Kranz тя носи
косите сн по сръбски (увива плитките си около гла¬
вата); © 1-^- l-l Kiän/cben 1-1 F1us K дпес ими жур
у госпожа К.; || zum Kaän/cbcn gehen о—нвим ии жур
(у пр;д;eн:и)
kraß — —in Cra-err Gcg—nsais, UiferseHi—d ярко, ряз¬
ко. крещящо, явно противореч;:, различие, крещяща
разлика; || --in— Handlungen sieHen in kaä-e—m Gegen¬
-atz zu d—im—n WorTen деляги му. действията му стоят
в ярко, рязко противоречие, а ярък, крещящ кон-р-ст
с думите му; || —in kia-s-r Fall ярък, красноречив, рря<
п—п+ен. недвусмислен случай; « —in Cra-ser EgolsT
краен, нечуван. ;-п-тeи егоист; || Cnaeee1 UnCunk въз-
мутит:нпи, явна, черия иeблагопиоиосг; || —in Ceussre
Anfänger съвсем пеоп-теп ноник; || ein kra--nr Fucbs
студепт ог първи семестър, иовозрпнери студент; ||
ein— kias-e LÜge явни, дебела, опиниги, нагла лъжи,
1| —ine kaisse Gni—iih—ii явна. нечувана. въпнеща под¬
лост. пизосг
kraus 707
Kratzbürste, Ai— umg. scherzh. — -1— isf clnc niehiig—
KiüT/ibüi-te тя ; истински драка, закачка
kratzbürstig umg. scherzh. — sci doch nlcit so Ciatz-
Ьü-et1g пе сс заяждай, не Въди ' толкова спак, заядлив
Krätze, die — di— K-äizt lii—m, von Cen Kräi/c be-
iäilcn s—ln Волен съм ог шута. краста; ф umg. ihn di—
Kiäizc im dem Hals wüm-ch—m чумосвам го, пожелавам
му чума ли го крити; || umg. ГШм Hängl etwas an wic
Air Krälze нс може g— сс отърве от нещо. залепило
сс е за пего кито драка; || umg. -ici (Z>.) Ale Krätze an
den Hals äigc-m скосявам сс о; ял хващам охтики ог
яд
k-itzrn — ich kaut/e Mich 1m Haan, an (auf А—ш)
Kopl. hiniea d—m Ohr чеша сс по косати, гтяи-тя; по¬
чесвам сс от стеснени; зил чсого; || nici Ciaizt cs 'm
431-- дращи ме. дере ме (а) гърлото; || 1:1 knitze Mich
wunC, blutig р-тр-пдв-м се, пanряндм сш оиия, риз-
кърнавявам се ог т:еипe; «ф w—m es jucki, 3-r kritzr
-iei когото сърби. ga сс чсше, - jucken; ф -clm Kinn
Ciulzt schon бр-л-ти му всче боде, е набола; || Aer
Kragen Ciulzt яката дращи, стърже. м; протри врага,
|i Ccr Rauet Ceui/t 'm Rucicn пушекът щипе ии гьо-
.ото; || Cen Wtln Crutzi in С-е Kehle виното щипе ии
тьрното; ф Cer HumA Criizt un 3nn Tür кучето др—щ;
пя нр—тата; || das Huhn kratzi Гш SanCe кокошката
рови а пясъка; || die F—der kiaizi uiei -еНа перото дор<
щи много: || 'Нае Sfimi— krii/t wie eime Säge гласът
й ; дрезгав кат; трион; || scherzh. aul 3er Geige kratzen
скр;Bуиим, стържа ни цигулката; ф Wolle keiTzen раз¬
чесвам вълни; || —fwas auf- Papier k-aiz-n пращя пя
сиогндги нещо; || elwus auf einem Hiulen Ciitzen съ-
б-р-м нещо ни купчинка; || С—п ScHmnfz von A-n Sebu-
ben kriTzci изчегъртвям, остъргвам калта от обув¬
ките; изчиствам си обувките; i| scherzh. -ГсН (Z>.) den
Baei kriTz—n ка--—! пакаре—м да ме обръснат; || м'Т
Ctn Mese—n 'm TopO kratzen стържа, чегъртам, с ножа
а тепджерити; || seinen Nanen an, in Aie Wand кеат-
zem пиприсквям -мето си пи с—еп—та: © dus Cann Mich
nicht 'm g—aing-tnm kiätzcn тови ни пий<минко ие ме
тиеяги, дразн;, ядосва; разг. нс м; пука, милко ме ;
еня; || Са- i-l —-. wi- mici so Cruizi гони е. което ме
дразни, ядосва. възмущава; || dis Lob tut ihm mächtig
gcCeaizi п;свaт-тя странно погъaeлнткр чeеаонюB;e<
то му. той сс nотуиетв|'нр много потрскaп - посви<
тя;и; || ich fühle mich gekratzt чувствувам сс nонaскии,
потьдeннт:aи; ф bis Cabli huh— ici noch buil zu kraizen
ло+ог—н— трябва тgо-вигa ти опъвам ш пя пестя; ф
umg. die Kuivc kriTzci ;зкннпчвим, минкнрим, чупя
сс. измъквам се п:тр6eнятипо; ф dial. ciwas keii/cn
тититям, свивам, гепя нсщо
kratzig — eim— Ciut/ig— Frdee дращещо псро; || 3-r
Stofl. 3er Wein ist kauizig мигeр;дг- дращи; н;пог;
щипс; || umg. si— wir schon 'пп—е leicht Cauizig вип—гн
e B-.a милко раздразнителна, свид.л;ви, киегиджийки,
опака, тиядн;ни
kraus — Caiuscs Haar къдрава кося; къдрокос; ф
1'3^—- Haar, Ciau-ti Sinn каквито му косати, такъв
Му ц , умът; къса коса. къс ум; ф 111^1 G-daikcn,
Scbiiftzügc объркани, зяньотии; неразбран; мислн;
разкривен, необработен почерк; || kaiu-e R—dem führen
говоря щуротии, глупости. нсщи, които сим; из с;
разбирам; j| krauses Zeug. Ceau-cn Unsinn ecAen говоря
щурог-и, оитпи дръпкаи;цн, каквото мн дойд: ии ези-
кя- чеша сн езика; Ц 11^— IAe—n au-brüTcn -змътвим
чудноват;, оВъркип; шаси; || dori Нсег-сНт —'m 1'^-1-
708 kräuseln
Duichelmamdei там влааее пълен хаос. пълни нераз¬
бория, пъстро бeтоeпш;; || ein 1'3^—s Spi—1 Ае- Zшfaile
кипр-зни -гря ия случая- || 11^--- Still завъртян, обър¬
кан, усукан ст;.; © die Stirn, Ain N3-1 1'^- zieHem
бърча челото, намръщв-м. смръще-м чсло, нос, ия-
мръщвам сс. нивъсаям сс. пиичпним се- || —im k-aus—s
Ge-lcHt macitn пяпряидм киселя физиономия, ни-
мръщиям сс. павъсвам се. пичумервим сс. намусиам
сс кято котка на зло време, като мартенско врем:
kräuseln — sein Haae Kräuenli -leb von Natu- aus ко-
сита му c естествено къдрави; || der Wind kräuselt Ale
Scr вятърът пикъдря морето; ф Ale Lippen spöfTisci.
hocHMÜtlg k-auetin набръчквам. санаим, къдря, по-
д;'ояи-тeли;, надменно четпш; || umg. ici könnic mici
Kräu-ein ще се пръсна от смдс, от удоволствие. от
тят;вотстио, ог злорадство
Kraut, dis — —fwas seil—Bi ins Kraut нещо сс оит<
листни Вуйно, избуяни ии листа, ии шума. разраства
сс. рязпроетряпдвя сс буйно, стихийно, избуяна на
ръст; нещо сс шири безпрепятствено- || Coat lag alles
wi— Kraul und Rübrn duecHtlnänAee исичко лежеще и
пълен безпорядък, хаос, а пъстро бeтрeдme- || hi-n gehl
111—- ашсЬе1п1па-е wi— Kraut und Rüb-m ту: карат едно
през друго. кикто дойте, безразборно. безредно, обър¬
кват гояс и слез ия сдио място, объркват ш жшан, н
умрели и една литургия; <$> (bibl.) du nun da- K-aui
wuchs und Fiucti brächte. da famd sici auei das UnCraui
а когато израсте злакът (житото) ш дяте плод, тогава
се появнси ш плевелите; © Kraut 316^11, —imsehm—id—m,
einlegem. ein-äutM засявам. иярдтв-м, иаля'ям зеле,
слагям зеле а гурния. правя кисело зслс; || umg. dis
iichf Ais K-aut nicit /eit от това идмя(м) ползи, разг.
фийди. тов- пс ме топли, нс ме грсс; © Knäulen sam¬
meln. lulgi-Bcn съВирим. бера билки; попарвам Вилки;
пр-готвдм отвара ог билки; || Kräuter füa Suppe ко¬
рени зи супи- || Tee aus Kiäuitim h—eeifei приготвям
билков чай; || sic i—nimmf slci wi— eim Kräutlein Rühr-
licHnlcitam тя сс държи кито идки:ии мимоза, нс лава
да И кажеш инщо, да я пипнеш, е свръхчувствителни
като мимози; || du hisf nir ein scHömts Kräutchen хуВиви
с+окички си мн гш; не си ииe;e зя миртсяне; ш тн сн
мн етно №:;:; || -'— war mir auci Ais 1—chf— Kraul ш
тя не беше кой знае каква стока, не Веще цвете зя
м-р-сине; || umg. Aagegen 1-f k—ln Kraut gewacH-—n за
това ням; лск, иямя кик ди сс помогне срещу говя;
<£> gegen Acm Tod ist Kein Kraut gewacis—m срещу смърт-
ти няма Вилки. лск; ни отсечени глива цер нями; ©
umg. er rauchi ein /—'пс- Kraul гой пунш хубав тютюн;
|| was wird Hier Tü- emfs—T/iicies Kraut gepiflf какъв
отвратителен тютюн, какви отвоиг;т:лии ужасни ми-
хорка пушат тук; © ums Kraul r-A—m възразявам, въз- -
прог-ияням сс
Krawall, Аее — aul den Straß- ieaei—m Kiawall—n aus,
ent-tanA —im großer Krawall пи улицата избухняха рит<
мирици, вълнения, бунтове. метежи, се иангна голям
шум. голям сканди., 'оляма врдиа, питярдид; © umg.
Krawall Mieten вдигам нум, вряви. патардня. лян-
аииня; || mächtigen, gaoBen Kaawall -chlag-n оплаквам
сс шумно, иьтиeгодувaм шумно. ва;'им голям скан-
ли.
Krawatte, die — Ai— Krawall- umhinAen. zueecHteücktn
завързвам. намествам връзката; © umg. —inen hinter
Aie Kaiwatte gi—B—m. sfoßen 'иврътваМ едни чина Виря,
ракия
Kreatur, die — all— Kitatue lech/t nach Regen всичко
живо жадува, всички тeмин твари жадуват зи капка
дъжд- © cimc —кейАе. ühi— Kаeаin1 жалка отрепки. ми¬
зерии, нищожни твар; мизерник
Krebs, der — nol wlc cin Kaeb-, wtrA—m поч:риeидиaм,
егaвaм червен като рак; || rückwärts wie ein Krebs gei—n
вървя рячсщкн, пазят- кретам; © an Knebe -t—nb—m
умирам ог рик
krebse— — Knebsen geiem отивам да ловя р-цн; || Mit
nTwis 1110-11 geitn мъча се ди извлека колкото сс
може по-голяма полза с иещо незначително. нищож-
ио, използувам и последната възможност да извлека
полза ог нещо, изстисквам иещо ка+о лимон, изваж-
дим, изстисквам му туниги. Изразът е взет от при¬
казката за бедния селянин, който с леша на жена си
ловел раци; || са hal tüchtig zu Kie6-—m животът му нс
; лек, ; мпого труден. блъска се, мъчи се като чсреи
дявол, върви му рачсшки, никак нс му спори; спори
му кито пя рак иъз бързей. като ии же.ки през угар;
|| cs С-еБ-Т риботити върви риченки, едни крета, не
спори, върви низал, се закучии, спори като на рик въз
ВързеИ, като ии желки през угир
Krebsgang, den — Al— Sache geb. d—m Kaehsgang р—¬
бога—— върви р-чешки. нс спори. сс закучая, нс ни-
предни, едва крета
Kredit, dtr — langfristige, eingefnon—n— K-tCiit дьн<
госрочин, тимризeи; кредити; || ibm eilen KrtCiT g-hen,
gewäHrcn, ciöffncn, —ii-anmei давам му. отпускам му,
откривам му. кред-г; кр:днт;рим го; || efwas auf Kre¬
dit пеНпеп. kaufen, gehen вземим, купувам. давам на
кредит, разг. иа вересия, иа доверие; || dem KatClf kün-
digem закривам му кредити; © Keedif hahen. gcmleB—n
ползувам се с, рипиим сс пи кредит, доверие; || in
guten KrtCiT 6—1 ihm sichen ползувам сс с доверието
му, оядв-м сс пя доверието му; || lin um -clmen Kr-3'i
bringen aис:р:дитиоим 'о. ставим причиня ли зягуВи
aов:ои:то, кредита сн; || Cem Ketdii übee/ieHen пи-
хвърлям кредити сн; зночпогоeбдвим с поверието
Kredo, Ais — darin hal dcn Dichtte sein Kün-fitriscie-
K-eCo au-g-Crücki а това поетът е вложил " своето по¬
етическо иерую
Kreide, di— — bi—lci. w—iß wl— Kreide vor ScirecK scim
блед, бдн, кито тебешир, степи, платно от ужас съм;
© Hoch, lief im 3er Kacidc sietem потънал - съм до шия
и дългове- || 6—1 ГНм ticf in dcn Kacidc sf—H—m, -еш за¬
длъжнял съм му миого, ииприинн съм големи дългове
прн пего- || mit Coppeiinr Kneide -cin—ihtm ниаписвам
сметката
Kreis, dtr — elnei Kneis 6—-chneihem. zielen, scHligen
описвим. тегля. очертавам c пергел кръг, окръжност;
|| —imen K-els benecHnen- изчислявам кръга. окръжност-
ги; || Гм Ka—lsc geien вървя, въртя сс а кръг; кръжи;
|| ici b—wege мГсН, dnebe mich Гш Kneis движи се. въртя
сс а кръг; кръжи; || in einem Kn—1- ТпеТеп влизам и един
кръг; нареждам се и кръг; || ich -eizt мГсН, stell— mich
in einen Kneis сялим, зяег-в-м в кръг; || cincn Keils
hildem, -chileß—n обоизуням, т-твaодм кръг; © Aie Ь-е--
seienden Ka—lsc чпривлявищн;: кръгове; || wrlie Kacl-c
dcn Bevölkerung широки слоеве ия н-селен-ето; || 'ш
Kanise dtr Faiilie, -еГие Freunde и семеси, приятелски
кръг; || -Twas пш ГМ engsfem. kleinsTen. vet-iuien Kn—i-
feieam. bcgricn отпразнувам пещо и пай-гессп. -итнмеп
кръг- || in d—n he-ten Kreieei verCebien общувам, движа
сс а пий-тоВр-те, няй-отбринит: кръгов: ии общест¬
вото; || im einem K-els Aufnaimn finden п-м;о-м прием
а обществото; || ihn in -rln—n Kreis zlri—n nрнвннтим,
включвам го и кръг— си, и компииняги сш- || aus тТ-е-
i'cbTcinn Kr—ls—n der На^Т-ТаЗТ wued— h-Kanii, daß...
съобщава сс ог добре осведомени кръгов: иа столи-
цигя, чс...; © d-e AAlea, das Flugzeug zog s—ime Kecist
In dcn Lull орелът. симолегът кръжи във въздуха; ||
da- G-rücii zog Krei-e слухът се разпространи. р-з-
несе. разчу. ризряегия, обхвана широки кръгове; || Сее
V-rCicif zog Гмт—е weii—г— Keils— подозрението все
поиече ш повече ристеше, вземан: все по-ннрокн раз¬
мери, н—миране все по-широки почва; || mln dr-hf - sieb
alles - Гш Kг—iee всичко ми се върти пред очите, иш; ми.
сс еид;; -|| еа deehi sici nii -einen Vbe-eHIägen immee
'm Kleist : пр:gн;ж:ишдти сш той сс върти а кръг, не
предлага пищо ново- У --'пе G-dank-i bewegen -'сШ
nur in eimeM engem Ke—ie— мисли;: му сс дв-ж-т и сдни
тессп кръг- || ici möciTe Meim— Krei-c w—iter zleb—m бих
иска. ли рятн-оя кръг— ия своята дейност. на своите
интереси; || der Kreis ist gc-cilos-rn кръгът сс зигиори;
|| die QuiCaulu- A—s Kae1ecs ке-притур-т- ия кръга;
неразрешим проблем- © all— Slädie und Döifcr des
Kneises всички 'ридове ш сели ия окръга; || außerhalb
Ае- KneГs—e dtr StaCi вън от черти;: ия 'рити
kreischen — Aee Papagei кас'-^ папагалът кряска;
|| das alt- Ton Kn—ischl— im d—n Angeln етирагр порти
mзскьрии; || im HöcHeiei- Tömtn. von Veegnüg—n Ki—isei—m
крещя, писуким от удоволствие- © da- 1еТТ kn—ieeHi
in Aea Piimit мазнина;; цвърчи и т-гяия
Kreisel, dne — Ke—isni spielem играя пи пупмал, фър-
колик, въртележки; || Acm Kails—I luf/lchcn. pclf-ciem
т-вьртияМ1 шибам, удрям пупмили, рърконякя; || dcn
Kielsel dreht -'сН. tanzt. Tällf um, g—hi aus пумпалът,
въртележката сс върти. танцува (подскача), пада, сс
търкулва- © sl— dreht sici wi— —in Kn—isei Гм Krcisn
• hcauM тя се върти кит; пумпал, въртележки, фърко-
лик, к-ляИaжmд
kreisen — um efwas Кг—i-cm обикяндм, кръжи, въртя
сс около нещо; || die Plan-f-n Knei-em um Al— E-Ae пла¬
нетите кръжи;, се въртят, обикалят около ' земята; ||
Aea AAlea Krei-i üben А—ш Dorf, in d—n LÜ/lcn, орелът
кръжи. сс ame над селото, иъи инсшпнте- || dtr Beci—a
kreisf im den RumCt чинити обикаля а кръг. минива в
кръг от ръка ня ръки- || Ais Bluf Krei-t im Atm Aden
кръвта течс, кръжи а жилите; || -—'т Blut b-giin -cHnei-
lea zu kreie—n кръвта почна по-бързо да кръжи а жи¬
лите му; || iei li-sc Aem Blick Krclscn обикалям : по¬
гледи си. погледът мн кръжи; || alle G-spräch- К'—'-.—!
um dis Ereigiis всички разговор; се въртяха асе около
събитието; || alle iir— G-dankei KacisTcn um ihm всич¬
ките И мисли с; иъртдсИ1 кръжехи около нсго
kreißen — — em Berg Kreißf-. und —im— Maus wunde
ge6br—й замъчила сс планината, -а родили мишка
Kreislauf, den — der Kneislaui de- 3^1--. d—s Lcb—ms
кръвообращение; кръговратът ии животи; || dcn Krti-<
lauf aireg—n усилвам кръвообръщепнето
Krempe, die — Cas Cann-f Au einem —r/ähi—m, dtr Kein—
Krempe am Hut hat разправяй гш тия другиму, пс ии
мепс- тови можеш да разправяш нр етaоaгa ми шипка,
па ланниня сняг
Krempel, der — laß doch Aem alfen Kr—Mp—I liegen
остаи; гш тня вехтории, аех+ошини. дрипи. гоя бок¬
лук, тоя бштпятир; || was kö-iet Aen ganz— Krcmpci кол¬
ко струват тия ажунажурни- колко струна тоя боклук;
|| 'Нм den KreMpei vor Ai— Füße winfem. dcn ganzen
Kiemp—i himscHi—iB^m пе искам повече тя работя, за¬
хвърлям му р—Вогита а крикити. з—рязним работ-ти,
вдигам сш консулите, чуковете; || -Ic hehl allem Krempel
auf тя пази всеки боклук, е цял Плюшкин
Kren, Atr dial. — ein Mandtil nll Krem мъжа'—, юни-
чига, мъж н половина, юнак
Kreuz 709
krepieren — Ale GraniTen krepitrien von den Haus
гранитите ::еплод;рихИ1 избухнаха. се взрни;ср прсд
къщити; © vulg. daran wiest 3u auci nicii kiepier—n
пяма ди пукнеш, псоиmеиш от тови; || dis K-epie-t мГсН
говя ще ме умори. щс ме пикира тя сс пукни. пръсни,
да се изям от мъка, яа
Kreth umg. — Kreiii und Pl—ihi сбирщини, всякакви
пиплич, куцо и сляпо. кьораво и сакато. хора от кол
ш въже. всякакъв род хора. всякакви пасмина, всякакви
асячини. Изразът е взет от Стария завет, Царства
(книга 2, глава 8,18). На български точният превод
гласи: сeлeтeйин ш фелетейцш |:рн;дин ш фнлнетm<
мянн); || Cu тасШ-Т dich nif Krtfll und Plcili geMeim
ти и; подбираш приятелите си, дружиш с всякаква
nрпнич, п—смини хора, с хора от кол ш въже. с какин
ш пи ; хора, спунвиш се с кьораво и сакато, с куцо
ш сляпо, със Сульо ш Пульо; || ее kinnle Kinthi und
Pl—ihi нямаше чоиск. когото да нс познаваше; || cr
wollte nicbt Mit Kanihl und Plcili ZusammemiebeiTem той
нс искаше ди работи с кого и ли с. с всякакви хора,
с какви и ди е хора. подбираше хората. с конто тряб¬
ваше да работ;
kreuz — Kreuz und quer ииaнъж ш нишир; || k-euz
und quea durch das Land е-Г-ет кръстосвам страната
надлъж ш нишир
Kreuz, 3is — da- Rote K-euz Чернен кръст; || Аа-
Eisern— Kreuz железният кръст; || Kreuz siicif. isf
Trumpf спатията цаки, е коз; || im Rande eim Krtuz
liehen по-вя кръстче ни полето; отбелязвам с кръстче
а полето (на книгата); || -Ic scirieh drei K-cu/r unter
das ScHriTieiйck тя постави три кръстчета (вместо под¬
пис) под документи- || umg. hlnfte 'Нм d-ci Kaimzi
Machen прекръствам сс три пъти. - че съм се отървал
от него; || ein K-tшz unien —fwas (Akk.) Machen сл—'ям
кръст под иещо. казвам амин, свършвам нещо; || rin
Ketuz über —fwas (Akk.) Mici—n зядр-екням нещо пя
кръст; турям кръст иа нещо. смятам го зи пропаднало,
изгубено. пиши го пропаднало- || —in Kreuz wurde Hin¬
ten Acm Namen gesetzt слет името му сложиха кръст
а знак, чс с умрял; || das Zeichen d—s Krcuzcs Macien,
ein Kreuz schlagen правя кръстното зняменне, пре¬
кръствам се- © ihm im- Keeuz -eiligem. nigelm разпъ¬
вам го. по-kоиии-м го пя кръсти; || ам K-euz längen,
sl—rb—i вшеД1 умирам ии кръсти; || das K-euz п—Нш—п
потеглям пи кръстоносен 00;, поемам кръсти; || das
Ketuz predig—i проповядвам кръстоносен поход. при¬
зовавам към кръстоносен посоа; © -clm Krtuz uul -Icb
ncii—n вземам върху ссб; сш кръсти, поемам кръсти,
жребия, теглото сн- || ein sciw—ats Kn-uz zu irig—n
haben поел съм тежък кръст, нагърбил съм сс с голям;
тегло, тежък е животът мн- || cs ist —in Kreuz истинска
Го.';—— ;, истински мъка, истинско тегло, никизини:,
същинско мъчение ;; || man ШаТ -ет Krtuz mit iin
истинско тегло, голяма мъка, истинска Г;нтога е дя
сс живее с иего; мъчно сс жние; с него; || zu Ke—uze
krieehen подчинявам сс. покорявам сс. рязкяйвям сс.
тяе-яиям пред нсго със смирен; наведени гливи, ка+о
разкаян грешник. моля го зи еиmтсождeинe; моля го
к;л:попрeкнопи; ти м; прости; || er wlad bild voe
31- zu Kreuze kriecH—n скоро щс ;; се мо.;, ще +;
пълзи а коикигя. и- колепе ще ;; сс - моли; || mii lim
ühnas Kreuz -111-1 в обгегият; отношения, скираи съм,
иа нож съм с иего. ти нс сс вная с него, кръи. трън
мн ; а очите- || Ci gei—m ^-—'1 Amsichfen üirrs Krtuz
по този иъпрос ние сме пи коренно различни, пи дни-
710 kreuzdumm
метраЛио противоположни мнения. становища. ии
непримирими позиции; || K—in WunCca. Cuß sic mii Atr
gim/en M—nschheii übces Kecu2 ist пито чудно а тоиа,
че тя ; сkиоиии. че с ия пож с цялото товeт:е-ио;
jeCte teägi sein Keeuz — j-dt- Häuslein Hai sein Kieuz-
l—im всеки носи кръсти сш, те'.;—; сн. всеки имя сводти
Гон'оги; всеки си знае сим, 'де го трепе еимиоът;
всеки с дерт; си; всяко дърво си ими червея ли го ядс; -
<0> ianchee schili/i sich -eihsi -eim Keeuz всски от 'ли-
врта сн пити; кой каквото сам сш п—прини, никой не
може пи му го и-nо-вm; всеки сим си сковяви кръста;
das Keeuz wohl gefaßt, ist halb gefeagen който —
поgсвриaл д;Вр: кръста сн. по-лесно ще 'о носи; ©
mir Ш Cis Kreuz wei — lei babc Schmenzen Гм Knen/
бол; ме кръстът, -м-м Во.к; и кръста- || umg. ich.
Habn cs Tüchtig Гм Kreuz кръстът мн сс ; ехнaпрл зара¬
вящи, нмям ужасни болки и кръста, ие моги ти се
мръдна ог болки а кръсти; || ich bin vor Schrruk, Siau-
пеп bild aufs K-euz gefallen епни и; мн пипни шапки——
от егриC1 чччaв-пe. с.лнсв-пе; © umg. lin auOs Kreuz
lcgcm осуетявам, оязвяням плановете му, тсгля чера;
през пнииовeт: му; н;гзжтим му номер, прн;;екaм
го то е-eпи-и, изнудвам, ииеи.лним го, •«знажд.—м, из¬
карвам му душиаи, зи ли наприв; пещо; || -Ге au/s
Keeuz kegen итпaеннврм я; || 3u 13-0-1 Cich ilcbl aufs
Kneuz leg—n lleeen пс В-в- ли огсгъпниш, ди се съгла¬
сяващ, ли допуснеш да те nр-пудд-i ди те изиграят,
ди ге насилят, ди г; поставят и- гдсио- || auf Acm
Kanu/ liegen ие мога повече ди р-бо-я, кръстът пе ме
аърж; исчс. сл-б съм веч: а кръста; || ihm Geld №-
dem K-euz icicai чдодм ю в кръстя, -змъкн-м, -з-
кръпквам пир; ог псго
kreuzduram — C-nuzdunm -еш глупав съм по нс-
май-къае •
krfüzcbrlich — Kneu/—Hii1cH -clm безкрайно честсп съм
kreuzen — die Anme. Ale Beim— kecu/cn кръстосвам,
скръстям ръцс; кръстосвам краката- || di— Waffen kreu<
zem кръстосваме оръжията; сВнииме сс- || dl— Klingen
littinaiAe- kneu/nn ' впускаме се и полемики, оизпилeпи
дискусия. премервим: си силите; || seinem Weg. PlaA
Kanu/em кръстосвам пътя му. изпрсчиим се ня пътя му;
|| kieu/c nie wledea neiici Weg да нс сш сс изпречил
повече пи пътя мн, ли ие съм ге срещнал повече. очите
м; ди и; ге видят иечс- || -сте Pläne К'-^-! кръ-
стосвим плановете му; © an Alc-cm Plitz Kacu/cn -'сН
zw—i 43^1-1-30-1 ни този площад сс пресичат, сс сре¬
ща— де: тлрвпн члнин; || ihn— Blick— kaeuzTtn sieh по-
глед;г: нм сс срещнаха, кръстосаха; || um-eae brlA—n
Bai—Tc bubtn sici g—Kieuzi писмата нш си сс разминали;
|| zwei Züge kaeu/en slci два влики се рятм-п-вят; ||
un-iii Inl—iessen kaeu/en -iei интересите ни сс кръс-
тосвит. преплита—, зяентят; || v'—ieal—l G-CanCei Citu-
zen slci in Meimei Kopf какви л; пс мисли сс кръс¬
тосват, пр:пнищи- и гл-н-т- ми- © zwei Sorten ka—uz—m
кръстосвам два сорта; © die Jucht, da- Flugzeug kaeuz-
te яхт-та лъкатушеше срещу вятъра. е-м;лeгъг .е-
геше зигзагообразно
Ka—uz/ru—ai das — elwu- uninr (ins) Ka—ш/f—u—1 nehmen
п;птя'-м нещо ни кръстосан огън; || 3er ScHiliisf—Il—n
geilet 1ms Kieuzl—uea Cer Kritik писателя; попадни под
кръстосания огън, под обстрела па крит-кита- || ее
nußie tim Kaeu/Oeuea vom Feigen ühnr sieb legchnn kis-rm
той тряВнаше ди отговаря на хиляди. безброй, иа
кръстосан огън ог въпрос;
kreuzfidcl — krtuzlld—l -clm крайно иессл съм
kreuzunglücklich — ke—uzungtückiicH -clm с;оинио
пещястен съм
Kreuzverhör, Cis — ihn 1ms Kreuzveriöa П—Шм—П. —im—m
Kreuzverhör umi—a/ieh—i подлагам го ии кръстосан раз¬
пит
Kreuzweg, dir — wie sind 'мт—а uul Аем Kreuzwege
животът пи е вечно тсгло, всски от ияс носи кръсти
си към Голгота- || im Ke—шzweg eim—a EйtecHtiAшйg -Те-
hem ии кръстопътя пред еано решение съм
kreuzweise — vulg. du Kunn-T mici mal Kaeш2w—is—
М-Инати mm
Kreuzzug, der — eim—n Kreuzzug für efwle. g—gen etwas
führen повеждам кръстоносен поход зя, против нещо
kribb^e)Ug — umg. ganz krihh—iig von Ungeduld sclm
изпитвам трескаво нетърпение, хващат ме нервите от
нетърпение; || Mich Mici nicii keibiriig пс ме дразни
kribbeln — cs klibinife von Mcn-ei—m гъмжеше от
хора; © es kribbelt mln im dcn N3-—. in Aen FingerspiTzcn
гъделички ме а носи; тръпнат мн. сърбят ме върховете
ии пръстите; || umg. nir kaihheli cs ordentlich im Acm
Fingern сърбят ме пръстите зя бой; тръпнат мш пръс¬
тите ог нетърпение- || iim kiel —im kalt—- Kribbeln ühee
Cen Rücken студени мравки го понязнхи по гърба
Krickelkrakel, das umg. — ici Cann Иг-е- Krlcktlkia-
krl nicbt 1—s—n не моги ти чета тия гар'н, йероглиф;
КаГесН—п — aul Аем Bodcm. ' unter Cas В—ff, ins Bett.
ЗшсШ das Loch Kriechen пълзя, лазя по земята, зяи-р-м
сс. мушиам сс пот кревата. мушвам сс. пъхвам сс под
.:'.;+;, пропълзявам. провирам сс през дупки-и; ||
шТ allem vl—a—n Keiteh—m лазя ия четири крика, пи ръце
ш крик;; || 3-r Vogel isf aus Аем El geKaochei птичката
се нтнюпн. пропълзя ог черупката, счупи черупката;
Ü ici wäre ам li—bsiem in ein Mauscloei gekrocHen шасше
м; да се скрия, а— сс з-ера и миша дупки, ли потъна
а тъп-земята; || Гш Stauhe Kriechen пълзя и праха, в
нозете му, търкалям сс в праха прса нсго; || vor 1Нш
СаГесШ—п пълзя като охлюв пред него. угодничи. ра¬
болепни чи. Влюдол-зн-чи, пържи сс раболепно към
нсго; || lim uul Aem L—'m Kriechen хващам сс ии аъ-
п;иити му. попадим и примката, клопката му- оставам
излъган, изигран, измамен- Ц zu Kreuzt Cai—cien по¬
корявам сс. подчинявам сс. отстъпвам; || er Kai—chf
nichi zu Kreuze гой пе от тия, дето ще сс моли- || vulg.
s—imeM Voagcscizfen ins Aasct kricchcm лижи задника
пи прчининки сш, подмизи-м му се. Влюдолизнича- ||
-clm Betrugen wir von Cnitei—nd—i Unierwü-ligCeii дър¬
жането му бешс много раболепно, бнюдонитиич:екОi
серв-лно
Kriecher, 3er — ее isf —im Typisci—n KrlecHer гой r
типично влечуго. охлюв, BeтгръBпичпо, мекотело, ти¬
пичен потм-зе-ч, блюдолнтинKi подлнзурко, вулг. ду-
пeдaвeи
Kai—ctiaisch — ein kni—cieniscHei M—msci. s. Kriecher;
|| te ist von kii—eHeri-ehti UnTcewülrgkeii гой сс държи
мпого раболепно, угоднически, бнюдолитничeекн, сер-
ннлпо, .нже-маж:
Krieg, den — dne Kälte, HelBe Kei—g студени. горещи
война; II Сее itomu-e, iolil- K-i—g атомни. тот—лна вой¬
на; || 3-е Krieg zu Lande. zur Sic. ^0", unlei 3—m Wasser,
im 3-r Luit, 1m feiiei Osten войни по суши, по море,
пад ш под водата, във въздуха, в Далечния Изток; ||
cs koiit zum Kei—g стига се. нави сс то войни; || zun,
für den Kei—g -üettn готвя сс. въоръживим се за войни;
|| zum Krieg Treiben, iefz—n подбуждам. писъскаим,
подстрекавам към войни; || cincn Krieg —mil—sselm. aus-
lös—n предизаикаим, подпалвам войни, са-вам при¬
чина зи избухването ии войни; || Aen Krieg erklären
обявявам войиити; || dtr Krieg bricht aus войната из-
Вухии- || im A—n Krieg zi—i—m потеглям, отивам пи войни;
| clm Volk in —im—m ncucn Kri-g Him—inzith—m, HlnclnreiB—m
въвличам народ в нова войни; || nlt ein—м Volk. K-ieg
füHn—n вотя войни. иоюиим с народ; || ein Volk. ein
LinC mit Krieg üh—nzi—i—n напидам народ. страна, разг.
отварям му война- || —im K-ieg g—gem Ctm F—ind войни
прогни ири'и- || d—м K-ieg —im End— micb—m турям крий
пи войиятя- || slci (Akk.) aus —'пеш Krieg heräueHäIt—n
държи сс настрани от войни, нс сс намесвам аъи вой¬
ната, оставам неутрален- || 1ш Keitg lallen. hlclhcm,
uMkömmem падам. зит;вим във иойпити- || Krieg aller
gcgcm lii— война ия всички против всички; || ам Krieg
v—nAi—n—m печеля. трупам печалби, Вогитстии ог аоениш
доставки; || vom Kei—g i—btm живея ог иоснии пeчатBн;
|| aus Аем Krieg i—Гш komMen връщам сс от войната.
бойното поле; || K-i—g 3^ Leben unC ToC войни ии
живот и смърт- Ц Krieg his ^0- Meeeen войни пи нож;
|| im AlueimAei Krieg Mitelmimdea l—bri живеем и не¬
прекъсната войни. вражди помежду си; «ф Cen Krieg
naiälii Аеп Krieg (Schiller) воИнити войни подхранва
kriegen umg. — ВгГ—Ос. ein Geecheik, G—ld kai—g—n
получавам писма, подарък. пяри- || 3eeucHi Gäsie krie¬
gen -дии;. аохожпяг мн гости- || k—lnem Anschluß Caic-
g—n нс получавам лнпид. връзки по телефони; || -Гс
kriegt k—im—m Mann i—ha гя ' пями да си намери мъж;
|| Aab—lf, Stellung kalcgcn намирам си работа. място,
пaтиятяия; ме ии работа- || mici Krlcg-i du nichi няма
ли ме уловиш, пшпнсш; || iaß.Alch nicbt Caleg—m гледай
тя ие -ге спипат, уловя;; || iin beim Schlafittchen, Wickel
Krlcgcm хващам го. пипвам го - зя перчеми- || —im—m Вс-
gilfOi —in— Vb-si—llшng von eiwas Kricgci добивам по¬
нятие, предстявя зи нещо- || Hunger Cal—gem оглядид<
вам- || Kinde- Kriegen тоВ-нам. раждам теци; || —in—
KrankhclT Krlcgcm пипвам, хващам Волест-; разболявам
се- || zur Frau, zum Mann Cal—g—m вземам за жена, зя
мъж. оженвам сс. омъжвам се; || iin Cian Cei—gem хва¬
щам го пя тясно. е'-щaям го. заставям го ли пиприин
пещо- I iin zu las-cn Kei—g—т успявам да 'о свиии.
чтовд- егящв-м, спипвам го; - || dis weidem wie schon
kalcgcn тови щс наредим, урсаим, оприн-м, ще му
намерим колая; ще сс спряним с това; || Са Köinle iei
—ime Stinkwut kei—g—n Вих могъл ди побеснея от ярост.
яп; U er ist nicli toi zu Kei—g—m той е неуморим, нс-
уморен, -ма неизчерпаеми енергия; || cs '-Т. um Air
Kränke zu Kalegcn просто ди се пукне, скоси чоиек от
яп; || Wind kilcgcn поаушвам, пяaчнвям, помирисвям
кик стон работата; <$> wie -ici nlcit Meldei. kei—gi nichts
докато нс зиплит: астето, нс му тан—т нянки (ти Во¬
зи;); © Prügel. cimc Oi-Orige Krlcgcm натупиит ме, ни-
пердищват ме. ниВшии; ме. ям бой- плесиа; мн плес¬
ница. изяждам едни плесници, един намар; "| cimc
Rüge. SiriOe Krlcgcm иякясгрдт ме, нахокват ме- гло¬
бяват мс- || en haf daci Jahee Gefängnis gekriegt осъдиха
го ия тр- години з-твор- || ein paar blilta dl— Oh-en
kli—g—n изяждам няколко пн:еншин- || -а haf Dac-cie,
-cin Fett gckei—gi иятчпяся го. получи си. каквото за¬
служава; || laß Meine Sciw—et—n in Ruh. ebisf kricgst Cu
es mli mir zu Tun остани сестри мн , пя мира. иначе ще
сн -маш работа. ще има да сс разправяш с меие- ||
Cu Kriegs. cs noci ще си получиш заслуженото, каквото
тн се пили; || du 1'1-8-. giclei eins CauuO — Cu Kriegs.
ein paar сеги ще mm зашия, залепя, плесна еапя, ще г:
ниплеским; || er muß endlich eimMäl —ins №0- Dich krie¬
gen трябва а— му - се натрие ведииж зправати нося; ||
ее hat etwas im Ai— fai-cic Keile gcKiicgi влезе му нещо
а кривото гърло; || etwas ^0- PutttriröT gcschnicei
K-I—g—m опяват мн зи нещо, правят м; упреци зи нсщо;
|| ScHwi—nigKeii—m. Slrelt Knicg—n срещам мъчнотии. ия-
kringel— 711
-ъки-м сс ии трудности; скарваме се- ® Angsl, Неп/-
klopfcn krlcgcm хваща ме етриCi получавам сърце-
Висне; || —im—m rotem Kopf, GänsehauT Kriegen почср-
непявим-, побиа-т ме тръпки; || cs mit Cer Angst zu Tun
Krlcgcm хваща ме стрих. изплашвам сс- || Zähmt, Run¬
zeln kri—g—m пониквит м; зъби. сбръчквам сс. излизат
м; бръчки- ф ihm Klein, müibe Kriegen смачквам му
фасони, евииям му еиомитe, пяпряидм го nо-;нс от
водята ш по-нисък от тревата; ф iin zu Gesieif Kriegen
зървам го- оглеждам го- || Al— A-i—it unier Dich und
Fach Kei—gcn свършвам р-б;гага- || -Ic nichi aus Аем
Bett Kilcgcn не моги да я вдигни, накарам ди стане ог
леглото; ф Ici Kriege ciwas nicii übte Mich пс мога
ди се реша ии иещо. пи превъзмогна вътрешната сш
съпротиви. вътрешните си задръжки, ти стъпя пя чув¬
ствата сш; ф -'— haben -'сН geKrlcgt те се изeси. ожениха
(щастлив банален завършък на роман); ф sie kliegien
sicH im Ai— Uaaet те се свaиихa, вчепкяхя зя коси;:. сш
омeняся. объркаха шипките
Kriegsausbruch, der — hri K-ieg-lu-brшch при избух¬
ването, о;a-рдп;го ия войната, а нятaлот; пи воен¬
ните действия
Kriegsbeil, das — umg. das Kriegsh—li beg-ib—n по¬
гребвам о-тnоив;дтя, вр-жт-ти, спора; пр:кригдним
нойнити. т-ояиям оръжията
Kriegsbemalung, Al— — iron. im voli—n K-i—gsbemiluiig
а пълна Воеии, завоевателни готовност, нигл—сени,
покарана за зино:вииид
Kriegsfackel, Ale — Ai— KalrgsfieK—i im ein Land schieu-
dtii подпилним факлат;, пожара пи войната а едни
страни. свъ:>. '.:м факлат; ии войната в нея
Kriegsfall, С-е — 'm KalegsOili а случай ии войни
Kriegsfuß, C-r — nif iim auf Kriegsfuß sfcben, leben
стоя. живея ни военна. Войни нога с иего. пи пож. в
обтегнати отношения съм с иего, живея а испрекъс-
пити киагн. разпри, аъи асчия вражда с нсго; || scherzh-.
mit den R-eif-eär-ihumg stund ee noch imMca uul Keicgs-
TuB още ; скирип c правописа. нс може ga сс научи
ga пише правилно. асе ощ: приви миого правописни
грешки
KriegsraI, der — den Krieg-rii —inhc-uien свиквам
носни-я сънег; ф umg. (—imem) Kilegsrit takten съне-
щаваме се. събираме се ии иоснсн съа;;; || darüber
nüsscn wir K-itg-rii Halien това трябви ди сс обсъди.
трябва заедно ли го обмислим
Kriegsrecht, das — geg—n Cis Kni—gsn—chf vcasioB—m
нарушавам. накърнявам военното право
Kriegsschauplatz, der — über Cie Ligc Air Kriegeschlu-
pläiz— ЬсгГсНт—п пивим еaeдeиmд. информация зи по¬
ложението и театър; ии военнитС a:йетвнд
Kricgsveebeechen, dis — ihm w—g—m Kni—gsv—ibieeh—п
von Gericht sf—ll—n изправям го прет военния съа з;
воепни престъпления
Kriegszustand, Сеп — -'сН iltelninde- Гм Kniegezu<
-iiid befinden намираме сс помежду сш а положени:
на войни
kriminal — umg. en hat -lei CaiMinäl geängeni той се
ядоса странно, се изяде, сс скоси. се пукна от яд,
просто побесня ог гпяа
Krimskram, den — umg. ill—iltl Krim-krii 1^1—1
купувам разпи излишни неща, разни фин+нфлюшки.
ажунджурин. боклуци
kring(c)lig — umg. slci (Akk.) Kiimgriig lachen пре¬
вивам сс ии две, скъсвам се от смях
kringeln — umg. -ГсН (Akk.) voe Laciem klingeln mpc-
712 Krippe
вниим се па пие, скъсвам се ог емдс- || cs l-l zum
Klingeln просто ' тя се пукне, пръсне чоиек ог смях
Kripp«, Aie — Heu in dl— K-ippt Tun насипвам сено
а дслmтe; || Cis Kind im Aer Klippe zu BetHIeH—м мин<
кият Христос в дсл;т: иъи В-глеем; || ein— Krippt
lufef—llci иипрявям дслн; || ein Kind in eii—n Klipp-
unierbilngei настанявам, тиним аете и дслн; || dis Kind
aus dee K-Ipp- iblolcn прибирам детето от яслите-
<£• die K-lppt CoiMi nichi zum Oci-cn нищо не -два
пятогоно- бог поми'я, ала а кошара и; вкарва; ф
|ti/i деШТ’- an Aie Krippt — ean in dit Kelppt с-Иae
елите а— ядем. ия софрата; ф ее sif/i in Atr Kelppt
гой сш ; намерил върбова сянка, ;опл;т:о място. с
седнал пя държ—апята трапези; || 'Шш .elf cs nur Curun,
in Aie Kelppt zu kommen интересува го симо ga сс
добере до кокили, да сш пямерн върбови сянка, ди
ссдие пи държаин-т- трапези; гледа де сс покопя до
г;ндмa служби; || iin nict. an di— Keippr be'inkassen
нс го пускам да припари по пържиепит; трапеза, преча
му ли сс покопя до кокала
Krippe-setzer, С-е — umg. cr 1-Т ein aicbiig—e Kiipptn-
seiz—n гой ; закостенял педипт
Krips, Ccr — umg. ihm Ь-'m Klips nehinm, picken,
Kilegei. iäeeeп хващам го за яката, перчема, иским му
сметки
Kils—i die — Ale Kris— Teiil —im кр;т-т- иистъпви, за¬
почва- || —in— wilischiOfiicie Kniee CrobT, -Т-ШТ b-vor зя-
п.ляшия, предстои стопански кризи; || -ich im nince po-
liti-ci—m K-ise befinden п-м-р-м сс а политически кри¬
за; || ihm üi-r eint gelähailcän Knise HinwegHelfem по-
м—гям му п— преодолее успешно опасни кризи; || ein—
Kniee Curcbmacbtn, ühnasinänn преживявам, прекарвам,
преодолявам. nо:мииивим успешно кризи- || Cie Krise
vcabüien предотвратявам криза
kriselt — im ihrer Ehe schein. cs zu Kilselm бр-кът ;м
изглежда, чс преживява някакви кризи. чс навлиза а
критични рити- || im Ccr R—gieeung 111-111 cs и приви-
телстното се очикви криза
Kristall, dis — klar wi— Kai-fall чист, прозрачен ки—о
кристал, кристално чист
Kritik, di— — eii— sachliche, auObautnCt. ühläiilgt, nlc-
CtritiBtide Keiilk предметни критика. критика по съ¬
щини- 'рианвпи, конструктивна, творчески критики;
отрицателна, унищожителни, съснпaтeниa критики- ||
etwas ein—n Kritik unfeizreb—m подлагам, подхвърлям
нещо на критики, критикувам го; || jndt Kritik uilei-
diücCeii umg. abwüigen потискам. зидушиним вся¬
каква критика; || keine Keiilk venTiigcn не търпя. ие
понасям критика; || Kritik Hören rnd Hlnncbien нз-
мушним и приемам кр-г-ки; || - Kritik un ihm üien
критикувам го, упрржпдним критика пад иего; || eine
Kritik über ein Buch schi—lbem написвам критика, отзив,
р:ц:пт;д зи кн;т-; || —ime sciieeHt— KriTlk bckonmen
появява сс лоня, о-оиия-:лия критика зи произве¬
дението ми, критиката се отзовива и:блигопоидтио,
отрицателно зи пего; || das isf unien j-A-e Kritik тона
е под всякакви критики, не издържи критики
kritisch — clm кеШ-сШе' Kopl критичен ум; || —ime
C-iiiseh— Adee, Veranlagung haben -мям критическа
жилки, тир, заложби зи критик; || (zu) tinen Sache Cil-
Tisci |-f—Heй) geg—mübtnsieHem отнасям сс. настроен съм
критично към пещо- || kalfische Zelt—i критични вре¬
мена; || knifiscie Lag— критично положение; || -twa-
nlinf ein— С-ИГ-сШ— Wendung нещо вземи критичен
о6о-;; || Cas kniiiech— Akt-- критическата нъзояет. -:.--
м—ктер-ум; ф dtr Спи-сНе Apparat критически -пирит,
коментар (бележки към съчинение ия писател)
kritisier«— — du basi Гштса etwas an mir zu Krifi-i—ntm
винаги иимноин повод ли ме критикуваш. всс на¬
миран недостатъци в мепе; || -'— hat Aiue-nA an mir
zu klifisienem тя вечно ме критикува, асе открива по
някакъв недостатък а мспс- || -'— kriii-itrit rückhaltlos,
was 'm aeg—n ll—gl und was es аа-сН zu veiänCe-i gilt тя
крн;;:унрще невъздържано, безпощадно всички пс-
лости''^; и товя, което трябви да сс промени
kritteln — ее hal an ailem, üb-r all—- zu kritttli той
исс намира повод зи трсВн-ви критика. критикува
всичко
kritzel— umg. — —fwas uul eimem Zef.—I, in -eim ^Т'/-
iuci kritzeln нидрасквам нсщо ии лист, а бележника
си; || di— 1-d-r CiiTzelt перото дращи
Krokodilsträn«, Ai— — KroköCiIei-äntn vtagleBtm лея,
роня, пролив-м крокодилски сълзи
Krone, die — Ai— Kiont Taugen. iltAeeieg—i нося ко¬
роната, коронована глина съм- свалям короната, аб¬
дикирам; || ГЬш Al— Kront aufsci/cn увенчавам го с
корони. коронясвам го; <ф> -chwee ruht Ais Haupl. dis
ein— Kront Träg. (Shakespeare) тежки ; царската коропи-
<ф> kein— Kront hiklf vor Köpfscimenzei болестита нс
'.еди Ведни ш богати; ф СГс-е- Wenk s—fzi seim—M Sciil-
O—n 31— Kione aul г-з- творба е короната, венсц, прет-
е;ивд :чнмнприноипитр (връхнят—) точки, ; иaИ-вьр-
сонпо;; постижение пя неговото творчество; || ...un
illeM Unglück die Kront lш02u-—t2ei зя ли бъас не¬
щастието пълно; || dus ' sntzf |11ем dl— Kront шО това
; иече връх ия исичко. връх ия бeзоBритиeто, нахал-
сгното, ; капак, качулка, пискюл иа всичко; тон; над¬
хвърля всякакво нахалство, сниги капак ии исичко;
надхвърля всяка мярка, всякакъв предел; || cs wind 31-
K—ln— Penie. keim St—ln, kein- Zick— aus Cen Krone fallen
няма g— ти падне вел;ч;его. златото, нирики, шип¬
ката, ти се н-кърпи, урони, нащърби достойнството.
престижа ги ог това, няма л— ги се о+къснит ръцете,
нями а— -и ст-п: инщо. нями ти посгриаиш. яко го
напривин; голям; чуло, яко го направиш- || en beicti
-ich keim—i ZucK—m, k-lne Zacke aus dcr Knoi- той пс
сс уинжави, нс прави никакви компромиси. държи сс
ии положение. не сн уроини достойнството; || Ai— Peele
im 3er Kione -eim крася обществото. блестя а иего кито
Внсср; || sie isf dl— Kiont den Schöpfung. allen Flauen
тя е корони. вeнcи. украшение па мирозданието, най-
съвършеното създание, излязло от ръцете иа тво¬
реца, ; цррниа па жените, украшение ии жспигс, най-
идeинпити жена, жена-мечта; || das wir Ale Kroin Зее
Dummheit тои; Be върхът ия глупостта, по-голями
глупост от говя пями, здрии: му кажи; ф was l-l dir
im di— Krone geTiHn—m кякио те nрнсиипa пик, кикво сс
намуси, папушн. начумери, навъси, разсърди- кикии
мухи тн е влязла и глин-ти, какъв бръмбър ги е влязъл
в глин-ти; || Cas ist 'Нм im di— K-ont g—stiegen тон; му
тaм-я гл-вити, го гт-и;тям-я, го пяк-о- да се въз-
тордee. ди си въобрази. чс ; бог знае кикво (и;ннчн;);
|| cr bul elwi-, einem (ZicK—m) in dtr Krone sltz—m малко
; ни помер. ии градус, милко ; пийнал, сръбна.. иа-
рнр:aн се е. направил ; гливяти- || м'Т ihm isi cs mich.
richtig uiitr 3-e Kroin малко ; чилнат. отнесен. шан¬
тав, хахо, откачен, хлопа му едната дъска, мърда му
едпити чивия, и; е с нсичкия си
kröne— — en wueAe zum König gekrönt коронясаха
го зи цар, кри.; || einem Diehte- k-ön-m увенчавам пое;
с .аерон венсц; || gekrönte Uäupf—i короновани гниин.
монарси- || —'n gtkrömier Dlclien поe;-лaуоcи;; || Cce
Kanpl ^13- von Sl—g g-kröni борб-ти сс увенча, за¬
върши с поВеди; || ^-—'1 Bemühungen wunden von Er¬
folg geklönt чснл;я;и ни се увенчаха с поВеди- || mii
dic-iM W-rC knöiie ee seine Leb—msi-heii, Ais W-eC 611-
dci den krönenden Abschluß -einer Leheпelnbeii c таз;
творби гой увенча жизненото си дело, тази творба
представя блестящ тииьршъ:, короната пя неговото
жизнено дело; © 3en Gipfel dt- Вс-де- kröii eime 3ueg
висок зимък се издига пят плии;ис:ня връх. краси
нърхи пя пляп-пата
Krönung, Ai— — die iel—aliche Krönung des Königs тър¬
жественото коронясван: ни краля; © dies—- Posten stellt
Al— Krönung seiiei LauOiihn 3ar този пост представя
връхната точка ии неговата кариери- © ...und als Krö¬
nung des Ganzei ш като корони, венец. кип—к. пискюл
пя всичко; и отгоре пя всичкото
Knopf. 3се — einem Kropf hahtm -м-м гуши, струми,
'ушив съм; || -1:1 (D.) Aen Kropf voiksTopfen натъпквам
сн 'унката
Krösus, den — -а ist —in K1öeш- гой е истински, съ¬
щински Крсз, приказно, баснословно богат
Kröte, Ai— — -'— isi —ime glitlge Kiöln тя е отровна
змия, ист-нска усойници, вeщния. з.и, еи-плнвя жени;
нми отронен език; ф Kleine Kröltn haben auch Gill н
малките змийчета са отрови;; © umg. scherzh. mi, du
kieiie Kiöle c. милки пемирн-це, палавнице, свекърво;
II Hi-i du Aie , Kiöitn scion zu Bet. g-beacht сложи ли,
щури .и д;ияти, м-лк-те немирници, палавници да
спят; © umg. 1:1 habe nue noci clm puan Kiöfen -мям
само още няколко стотинки; || ici äii— Mein— iif/ten
Kröten lusgegebei похарчих си и последните стотинки.
пaрнин; || bthilie nun d—ime Krölti дръж си пирит:
Krücke, die — auf Krücken g—b—n вървя, ходя пя пи-
тeрни;; || umg. in Krücken gei—n крак-т; ие м: държа—
исче. подпирам се. ходя ня патерици; <£> wer Ai— Krüekt
braucht, -oll nicht ianz—m gei—m който -ми пуждя от
патерици, не 6;ни л— се хнищи ия хорото; © en kain
nue auf fr-mCnn Krückti g—hem гой може ли свърши
OиBо-и-P сим; с чужая помощ, с чужди ръце; || schwing
Ai— Krücken обирай сш крушите, консулите, чуковете,
пир-унините, измитай се. хийте друм, ли +ш видя гър¬
би. ди те нями; © wo ba-i du Aie-c Knücke bloß откъде
си изровил тоя дъждоВрии. грд археологически пи-
сопкя; || мГт 3-n Krückt -ciÜ-em рaтррням : фиояни,
ръжени; © wie/ di— iii— Kiückt im Ctn Scluii изхвърли
тая таратрйка. -ия музейни вещ иа боклука, ии сметта;
© er ist ein— Cürre K-ücKt той ; съвсем «мършавял.
;тп;етaлял, поeдетиид суха върниии
Krückstock, 3-r — nii —imem KrÜck-iocC g—hcm вървя.
ходя c Ваступ, пося бастун; || umg. im KrücksTock g—i—n
движа се c Bие;ун, кракити и; ме държат иечс. съвсем
съм отп-диит; || umg. Aas lerki doci ein Blind—n mir
Krückstock това дори едни слспец ще ииан, ще за¬
бележи
Krug, der — —in Krug Wasser, Bien стомни c води;
чаша бира- <£> der Kaug geil so lange zum Brannen, bl-
ta iiichi веанъж стомни зи води, тнаж стомна зи води.
докит; сс счупи (токито се разби: и останеш Вез ноаи)-
ведпъж т-кна пи води, леи пъ+н тиква ня ноти, трети
път — без воли ш без тиква; " 1ш Krug Coiicm ich-
i—nn um als Гш Krieg а мехиня+я (кръчмата) тигнвa;
повече хор;, отколкото пи бойното поле
Kruke, Al— — umg. dial. eime Kiuke Wein стомни,
лелея вино; || umg. Au hist , ein— ^мГ-сШс, uiklgc . Kruk—
им— чс сш зодия, чешит. чудни птици, бамбашка човек,
чупсн екземпляр сш, скици сш
Krümel, Aer, di- — die Tisci li—gt vbiien KrÜM—I ми-
krumm 713
сага е сам; трохи, пълни e Трохн; || umg. K—in Krünel
нито трохички, зрънце, нито тройка; || cs Ist keim Knü-
мек i-Ше 3a нямаме веч: нит; грох-чки; || wir haitn
Ktim(em) Kiümtl Broi, Zucknr Гм Hause ' нямаме нн+о
T0охнчки хляб. нн+о бучка, зрънце захар; © umg.
scherzh. wie. der KiÜM—I kann schon кс-еп как, нима гоя
минчугип,- тон; дребосъче може иече да чсте
krumm — eine krumme Linie. Gass— крива линия.
улички; || Crunm- Nase гърбин нос; || , kramm— Bein-
криви крика; || ein CeuMMb- Rückgrat изкривен гръб-
пак, гръбпичси стълб- || ein kramm gewicHs—n—n 3^1
кр-но, рит:о;вeпо дърво © einen knuMm—n Rücken,
Buck—l Michti кланям се раболепно, у'одннтeеkн. чик
до земята, кърша 'ръВник, чупя сс като дюлгерско
метро; пържи сс раболепно, угоднически; || den Rück—n
Сгатт iiehtn прсвнвям ерат, 'ръВпак, nопнягям-
гръб- || keummt Finger масН—п. hih—m нм—м дълг;,,
крадлив; пръсти, обичам ли поп-пвам. да побариам,
ли кради; || keinen Flngtr kroin macien не си мрътням
пръста, ие ияпоявям инщо- || eime krumme Hand na-
ch—m nотт-гям ръки, непи за поакуп, рушвет; || Krun-
ме Weg— gch—n. auf krammnn Wegen wandeln, krumme
Pfidn wandeln вървя, движа сс по криви странични
пътища, върша нередни, нсчсстиш пещи, непозволени,
нечисти. съмнителни стелки. зин-манам се с к;нто-<
биидя, черпи борси, мошсннчес+во, с тъмни маши¬
нации; || kroin- Toueem cinseilägen прибягвам към
непозволен;. нередни пещи. средства. послужиим
с снтоое-, измама. мошеинчество; || Ais ist ein— kram-
мс Гönn гои— е съвсем нередна работи, монeнmч:е;иОi
разг. ш—нми, истинско престъпление; || etwas aul die
Сгапше Tour machen постигам нещо, добирам се до
иещо по околен път, пс по зиkоиинд реа, път. по не¬
честен. непозволен, по втория начин, с непозволени,
нередни средстви, не n;дB;оим средства зи пости'и<
пето му; || ein krummes Ding, keumme Dinge d-ehti
опитвам сс да постигни нсщо чрез мош:нmтeство. по
околен. нереден път, заобикалям тякоп-, действувам
тиaкуннсио, през зидн—га - вратичка, нсчсс+но, по вто¬
рия нач-н; || ее licht Cramne Sp-ünge той замазва,
з-об-каля истината, усуква го. шикалкии;, нс говори
открито и честно; || ihn ein—n krummen Hund schimpfen
скарвам му се. чс ; сики; а ръцете, к-то без ръце.
непохватен; || ihn auf Сгаштст Weg—n erTappcn ули¬
чавам го в бсзчсс+ше, мошеинчество, пр; опит зя из¬
мамя, при опит да заобиколи тикопя. т— извърши
безчестне, нередност- || scherzh. kromme Sf-ünp/e, clm— ■
Cruime Hose anHiitm имим криви крика; || krumm-
Pael-c и:тикрь'л:ин цепи (напр. не 4 леви. а 3,99 ле¬
ви);© du sbllei nichi so krunn disiizrn пе сети така
изкривен. изправи се- || ici sitz— m':H Crunm ;; ссдсне
се изкривявам. ме ти6;няв- гръбнакът, нс мог— л— се
изправя; © ich lacic mich Kauim (und -сНГеО) превивам
сс. свиним се о аие, пя пве. пукам сс. скъсвам сс,
съдирам сс, умирам си от смях, смея се презгливи;
|| ici l—ge mich Crunm ограничавам разход;;: сн, сви¬
вам сс. стискам сс. наляга мн се па пестя, па се огра¬
ничавам, ти стягам колани, каиши; || ici liege Kramm
потънал съм ' в Дългове, з-борчия. съм до гуши, ш ия
кучетата -мям дя давам; закъса. съм страшно. ии-
нeгиини ме е немотия, мизерия; || -ic Hai -clm— В-мег-
Cung krumn genommen тя сс засегни от забележката
му. aокоивд И. разсърди му сс зя забележката- ||
niMM’- nlr nichi Ceumm ие мн се сърди; || ici sch— lin
Crunm an гледам го пиконв;, ни чомпе, изкосо, с Вя-
714 Krümme
.ото ия окото си- ф iin Ceumn und lilm schlagen.
bauen пребивим, ем-зв-м, ;еикигдн-м го ог Вой. пи-
nоиним го ии кайми, пя псстил; || krumm we-Ain из-
гърбе-м се, изкоиндням сс. пр:'ьобвям сс- изкривяним
се кито куки. като въпросителна, ки—о :р голям; ||
eliem Nagel Ceunm hieg—m з-б-вам гвоздей накриво,
превивам, изкривявам го; ф es gelt krumn nii ihm
р-ботнае му не нървят, кикто трябви, куцат. вървят
рачешки, гой среща миого спънки, пречки, трудности;
|| nr isi Krumn, wenn en -1:1 bücki трепери пи стот-п-
китя, стиска стотинката. голям скъперник. стаслю с;
ф -а v-n-T-hi Cas Krumn- genid— zu maci—n, veneiehi
rs. Cis GeiaAe kauMi und dis Krumm- gnaid— zu ma¬
chen умее ди извърта. пр:ниртaви нещата, ли приви
по-в;г; криво ш кривото право. да прав; Вялото чер¬
но ш черното бяло; <ф Aer Kiunne in di— Beuge
Comnnn от трън, ти пи 'лог, .v. Rigrn: von Regei im
dl— ГrlsOt kommen
Krümme, dit — der Weg macit eim— Krünie пътя;
приви завой, зиниви; <$> мап kann nichi all— Kiümmen
schlicii Mieten човек не може ди изправи всички гър¬
бици, исички крив; дървета, вснчкн 'рипив;ин- гър¬
бицата сим; 'робът я оправя
krümme— — Acm Rücken krümmen нт'ьрби-м, изкри¬
вявам сс. прен. превивам, кърши, , чупя гръбнак (кя+о '
тюлгерско метро). риВолепинчи, еeрннлннчи, ликей-
инча, у'оaинти, nотмaтв-м, подмнлкаим сс. държа сс
серви.лпо. раболепно; || man wind ihr k—in Huai, Häi-
cbcm knümitn косъм няма ди пипне от глинята И, пяма
ди поетрaд- нш най-малко. ие тиним прах ди питие
ия нся; || Ai-wegcn krümme ich keinem Flngee ш малкия
си пръст ням; ди помръдни зя гои;; ф Ici Kiünmc
mich voe SchMeez—m. vor Lacicm гърча се. вия сс ог
Волки. превивам се иа дие ог смях; || -clm Rücken
krünmlt -1:1 mit den Jati—n c годините той се npe-
гърВи- || -1:1 krümmen wl— ein Wuen, wi— ein 1rage<
z—ici—m аня сс. гърча сс кято чсрисй. извиним сс като
куки. изкривявам сс ка+о въпрос-телеп знак, ер голям;
<ф> früh Knümmi sich. was —in Häkchen w—nd—n will —
was ein Häkchen weedcn will. krüiMf -ieh beizeiten пе¬
нят от сугр-пт- сс познава- дървото сс превива, до-
кито с младо- ф 3er W—g, der 1luß knümil sici пътят
зинивя, рекат; приин зиной
krammlcge—, krummliegcn — s. krumm
Krüppel, 3-e — ihn zun K-üpp—I scilägen, -eiirBem
осакатявам го. превръщам го в сакат човек, в инвалид
от бой. с -зстрсл; || zun Krüppel wenden осакатяв-м,
оставам сакат чоиск. негоден, иивиниa; " Knüppel will
imM—a voran Tanzen хром-ят иСки ga, води хорото
Kübel, 3-n — cs gießt wic mit (aus) Kübeln вали кято
из ведро. ка+о из ръкав; || umg. Kübel voll SciMuiz,
Bosheit, Veгieuмdnig üben ihn ('Нш) gl—B—m изливам
потоци ог помня, ииИ-аолпн клевети. злост, върху
иего. ;клeвeтди-м го, очерням. окилнам го пий-аолпо;
|| es war 'Нм zuMufe. als oi nan —im—m KÜbni Caiien
Wiss—es üben selneM Kopf аue-cЬüllete стори му се. гой
имаше чувството, като чс ли го поляха с кофа еауaeиa
вода .
Küche, die —• Calle, huigaal-сЬе, каТст-сШ- Küche сту¬
ден; закуски, студен бюфет; Bъл'ирек- кухня; аптека;
II Са- Re-tan1lnT isi i-kaiil, i-rühil lÜe s—lnt fcln—
Kücte оeсгоо-п-ъг е известен, прочут : хубавата сн
кухня; || -in fütri eine gut- Küche — -1— vensieht Cie
Küche, ver-Tebi sieh aul i-lne Kücie гя готе; хуВаво,
умс; п— 'отн; хубаво, умес пи 'отен. ти nо;'отнд
пикантни неща, деликатеси; - w—mm Cir Kücie nicii
lebe riuchT, wird die Li—be kalt любовта м-няии през
стомаха; и; пуши ли коминът, любовта изхвъркви
през иего- <0> Till- Küche. migen— Eri-cta/T тлъсти кух¬
ня, мършав; пaсн:aство; ф СмсШ Ai— Kücht gelaufen
-111 р-зб;оям нещо. малко от погвeиe- фОбО5|| cs raucht im
dee Kücht и кухнята пуши, -ми ризпринти межту до¬
макинята и пр;снупи;и; || ihn im Alt ancbfe Küche we1eeй
отправям, ииеотним 'о пи правилния адрес; ф im d-e
Küche 3-n Hölle a nрeнтnодндтa- и ада, пъкъла; || im
3—s T—uO—Is. 4-11-1- Küche geiaiem. kommci изпадам,
попат—м а дяволски лоно положеи;е, а голяма Веля-
|| ihm in des Teufel-, 41111'- Küche belmg-n вкарвам
го в п;ндми беля, а голям; затруднение, пост-вям го
а ужасно положение; ф —ime Wohnung мГ. zwei Zin-
meam, Bad unC Kücie апартамент от дие стин, баня
ш кухня; || —in— Kücte Kaulen купувам мебелировка за
кухня, обзавеждам кухнята; || ihn laufen di— B-ai-n in
dl— Kücte всичко му -дви пя готово, му се подирся
ки—о ии тепс-я
Kuchc—, de- — nlnnn Kucbtn airühitn, bicknn забър¬
квам, з-меснам сладкиш, козунак. кейк; <£> aiAercr
Leuie Brof isi Aen Kindtem Kuchen чуждото яйц; е по-
'олямо; чуждото дйиe е с ди- жълтъка- чуждата ко¬
кошка миснртш яйца носи; чуждата кокошки е по-го-
ндми от нани—— гъски; <*> |tdei -ciarei aul s—in—M Ku¬
chem всеки пс+ел пи бун-ще+о си псе- всяко птиче ни
гнездото си псс; всяко кучс ии днори сш лае- ф alle
Rosinen aus den Kuch—n picknm, klauben нттоплдм ста-
филн+е от козунака, обирам сметаната. каймака, няИ-
хчBивого зя ссбе сш- ф ja Kuchnn; слаб; се чува; мпого
т; здриас- пяма пя те огрее; ще имаш ди вземаш; нмя
а— почакаш; няма го майсторя; щс ти
приседне
Kuchenkrümel, dcn — 3iHei 3er Nane Kuei-nKiümei
(Puipe-nicKeI, Scäiag-ahne) яс-, сеги , о-тB;р-м, каква
били оибо-ргр. кът; те стиска чеп-кът, обувката. зя
какво ; всичко гови
Küchenmeister, 3er — bci ihnen i-t Scimalhlne Kü-
сНепм—isf—n те ж-иеят а оскъдици. мизерия. нищети,
линения, гладуват, едии преживяват, свъртви; двата
крия
Kuckuck, Aer — Ata Hört Aen Kuckuck nicii mehr
га/сп. sciiclen той нями да дочака. доживее идната
пролет; - der KшcCшck nult s—im—m eigenen Namen ку¬
кувицата сим— се слини, величае; ф geb. -сШе- Aici zun
Kшckuck — hol dich 3-e Kuckuck върви. пръжaоеиaй
сс. михий сс по дяволите; мътните те взели; || das ganze
Geld isi zun Kuckuck всичките пари отидоха по дя¬
воли;:, ия вятъра- || zum Kuckuck, hör шО damit дя¬
волите ти те вземат. ги млъкни пяй-сетне- || das w—'B
dtr Kuckuck ляво. зияе; || Ci ist dcn Kuckuck los всичко
е обърнато с крик-та нагоре, с гнинити ииgолч. ни-
опаки; кират сс. вдигат вряви до 'Воги; ф Аа Klebt der
Kuckuck daran лепна; му е печатът на съдебния при-
стии, ия съдията изпълнител
Kuckucksel, düs — Са hat -а mie —in KшcKшcksei ins
Nesi gelegt снесс ми кукувиче яйце в гнездото (жена
ми роди дете от него), спссс мн змийско яйце а п—з-
виги
Kuddelmuddel, d—n, das — umg. das i-t Coch 111—- noch
KuCdtlMuCAtI исичко това е още в пълен хаос, без¬
порядък, бъркотия; и; сс зияе кой пие. кой плищи;
|| am den TÜe gab rs großem KuddelmudA—I ия ерата;;
-мин: странна бъркотия. страшен хаос
Kugel, Cir — Al— Erde isi —ine Kugri земята c кълбо,
сфсря, -ми кръгла форма; || mit hunf—m Kugeln splrl—n
игрием ия топчета, диал. комболчети; || die Kugel 15
Meier weit -iößtn хньондм, тласкам 'юллего ия 15
метра разстояние; || er -ehicbi 3 Kugeln той хвърля
три кегли- ф cin— eubige -Kugtl scbicic«---работя; без
много дя сс престаравам. намерил съм си върбови
сянка, нс си давам зор, карам сш ксфи, клатя сш кри-
кита; || er baiic —im— -ciwaa/e Kugel gezogen той нз—егл;
черната топки, .ош жреВий, сполетя го нещастие- ||
die Kugel Coiil in- Rollen работят— тръгва. започва
ди се ди-жи, да се разяснява, чорапът зипотви пи сс
рятnл;г-- ф -1:1 (Z>.) —ime Kugel durch dcn Kopf -eilc-
ß—m по;п;ти-м. пръсвам сш чсрспя, застрелвам се в
'лавата; || Kugeln aus Blri gicBcm лея курнуми от оло-
ио- || die Kugel vei/eHIf— das Ziel. ТеаТ ins Schwarz— кур¬
шумът не улучи цeнти, сбърка иeнти. попадни а срс-
т—гр ии кръга; || di— iöAlich— Kugel TiuO lin смърт;-
иоеп;дт куршум го улучи; || Aie Kugel war nicbt Tür
iin gegossen гоя куршум и; В: наречен, излят зи нег-о,
ие го улучи; || dl— Kugeln -№-1—1, pflfl-n um uns—-—
Köpfe. umecHwin1i—i uns, pfiflrn dlcbi an meii—m Ob-
куршумите пищяха, сннетясa, евнрeся. хвърчеха. .е-
тяха около пас, профучихи, нтеннс;дхи покрай ухото
ми, диал. тосим ухото мн; ф nii golAenei. silheeiem
Kugeln schieBei стрелям със златни. сребърни кур¬
шуми, служа сн с поакуп. зи да спсчсля влияние; «ф-
nicbf j-С- Kugel Teilt — nicht all— Kugeln Taclem пе
всеки куршум попити и целти, улучва цeн;и; <ф wenn
di— Kugel aшe dem Lauf geiis-bm ist. kann man -1— nicbt
zurück Holen изстрелян куршум нс сс връща низал, не
може пи сс спре; казина дума — хвърлен камък; свъо<
леи камък нс се връща- пум—т— не ; врабче да я уло¬
виш; ф> wen nii goldenen Kugeln -eiicBi, iilf/i gewiß
тнигото огв-оя всяка ерата- злитеи ключ железни нои-
ти отваря; който стреля със златни куршуми, улучва
целая
kugelig — ich lacle mich kugelig пренивим сс ни къл¬
бо. оди: от смях •
kugel— — ici kug—le Mich 1ш Scinc—, vor Lich—m гър-
калям се а снегя- преинвам сс ии кълбо, оаи: от смдс;
|| iei Hätte Mich kugeln köinen таеше ми па се скъсим,
да сс пръсна, ти пукни, да умри от смях; || cs wie zum
Kugeln просто пи сс скъсиш, да сн пукнеш. да сс пръс-
нсн, дя се съдерен от смях; ф Murmeln Kugeln гър-
калям топчета, диал. комболчети
Kuh, die — Ai— Kuh Cüui wirAri крава;; претъвква,
преживя- ф di— mclKcnd— Kuh Tür ihm -eim Дойна крава
съм зи него; || —iwa- als mlicinnAe. MelkenA— Kuh be¬
nutzen използувам нещо кято дойни кривя- || er küui
winden wi— —ime Kuh той прежния, предъиква кито кри¬
ви; || eim— duMMe, alte Kuh глупави. дърти криви; || du
hköd—i dumne Kuh ама че си теле. дърта крави- || cs
ist йт-Тс- wl— im cincn Kuh тъмно кято а ро'' непро¬
ницаем мрак с- || dee Kub Са- Kaki ab/ragcn оятn;тиям
го ш за мяйтипого му, мляко; || ihm wi— eii—n kranknn
Kuh zuieCen говоря му нсжио. увещавам го; - Cce
clme Hat Air Kühe, dtr ande-e Ai— Mühe етин бце тъпани,
труг обири пиоеитя; еанп гледа орсхи, друг яа; оре¬
хите; един сили орехи, друг яде орехите- един сее, друг
жънс; етин копя и плаче, друг тропа и скачи; <ф> w—nlg
Kühe, w—mig Müht милко крив;. малко труд; «ф» Gro߬
-rim lui’- nicht ill—im. ebi-t boll- di— Kuh den Hasen ein
зи хората сс съди и; по големината, а по 1:.;—; (иначе
кравата би настигнала заека); <ф> wea Ale Kuh spinn.
vor Aem Pflug, d—м gihi si— nichi- in dcm K-ug който
впряга :орнaгa прет плуга, нс получава мляко от пея;
ф hlimde Kuh сляпа баба (игра); ф en w—lB so viel
divoi. wi— Ai— Kuh von Sonntag р-тб;ри ги свиня от
кладенчова вода. колкото мягаре от кяитио, ог военни
музики, от, псалтир, от църковно песнс, ог логаритми;
Kuhhaut 715
хабер си пями. чс земята се върти; || зз- glaubt k—lne
Kub никой пями тя т; повярва. никой ' не ; толкова
глупав да т; повярва; || du iacti die Kub нс ставай
смешен- || Cen bul die schwan/e Kuh noch nichi gtbieetп
още пс му ; питили, видяли 'ляв-гя инщо; още нс го
е Bнизпин волът; || cr -iehi da wir die Kuh vorn 11^1
Toi (voiM neuem Scheumenion) стон кято гръмнат, трсс-
пят. втрещен. смаян; 'леда кято -сле а шарена врати,
пред железници, прел иконостас; || еа -f-hi da, wic die
Kuh, w—nn’- 3öiieat звери се. чуди се кат; младо яре
пи нов сняг, кито мяг-о: и параклис, стон кято трес-
пи;. гръмнат, смаян, смайва се кито кокошка, кога
'рид вили, като куче (псс) в сливи, в небран; лозе;
<ф> seiwaaze Kühe g—bem auch wtlBe Milch ш черпите
краен п—виг бяло мляко; «ф> пГпп-Т du dl— Kuh, so
ninm auch Cen Hälficn dazu вземеш .и кринати, вземи
пои; ш оглавп;ка- -ф schenki мат j-iinC eine Kuh,
will en auch noch das ^11-' 31^ тай му кои. че му
дий и седлото; намер-ли к-м;лит- уши, че искали н
рога; дадеш лн му малкия сн пръст, хваща иялиги
ръки; пусни петел ии прага, ще сс качи иа полниити;
ако пуснсш петела пот одъра, ще сс кич; иа одъра,
ако го оставиш пи отьо-, ще се качи на гт-в-т- ти;
тн му тиниш nохтупкити, -ой ги иска ш гърнето; дий
му прасе, и той иска н ии прасето майк—ти- вндяни
св-ият— рогознии, пя с-кали ш постеля; <ф;> nun wird
all wie —im— Kuh und ierni alle Tag— zu чоиск се учш
догде е жии; чоиек, догде ; жии, се учи и пИ: ненаучеп
умира; човск сс учи, догде умре, н па: остава пепяу-
чсн; чоиек сс учи до емьот; учението крий ням; <ф> wen
clnei Prozeß lühai um —im— Kub. gihi noch clm— zwelfe
1'1^ който води процес за една криви, и наораги
пOоgaвa- «ф> wenn Aie KuH den Schwanz venio-cm Hai.
mteCi sic nist, wozu ee gul war една когиго зигуВнм
нещо, го оценявам: поaиинпо; след като кравата за¬
губи опашката си, разбира за какво е служела; <ф> die
Kübt, die am т-Г-Тей brüllen, geben Aie wenigste Milch
криеш, конто много мучат, тан—г наИ-милко- кокошки,
конто крякат, нс посят много яйца; «ф> was nutzt Сеа
Kub Mu-Cäle. si— OelBt ja Haltr-taoh какво ти разбира
синия ог клятенчени вода. от ново корито, от киптио,
от воении музика- глух о; гайди нс разбира; за какво
е на кравата мускат, когато тя яде само овесена
слама
Kuhhandel, Cce umg. -• - rinen Kuhhandel veniisiili—i
устройвам пазарлък, водя задкулисни преговор;, по¬
стигам пещо с взаими; компромиси, отстъпки, ноая
долни пaзиольии зи иещо; || un etwas wird ein üilee
Kuhhandel g—fni—6—n за пещо се води долен, дреВнив,
срамен пИзарлък; || das ist 3-е leime KuhHinCel тони
е истински пазарлък, чиста търговска сделка
kuhhandeln umg. — um etwa- ^1313-11 пазарим хе
зи пещо. водим дреВнив, недостоен пазарлък за псго;
|| wie iä--ei nlcbt nll uns kuhhandeln не позволяваме
ли се водя; еоимпи. недостойни пизирлъц; с ияс
Kuhhaut, dl— — umg. Cas gehl auf Keim— Kuhhaut гони
; нечувано, нс може ти се опише с пуми, нс сс поаланя
и- описин-е симо с няколко думи, ; невероятно, пят-
хвърля всякаква представа, мярка, т-к;н- чудо не се
с в-жт—ло ш чувало. Според суеверните представи на
пергамент от телешка кожа били написани греховете,
които дяволът прочитал в предсмъртния час на чо¬
века; || Cas läßi sich uul kein— Kuthiui schnelbcn тови
; дъл'— ш широка, тьт'Я ш прeдън'я история, нс може
Л— се опише с малко думи. нс се поддава пя описание,
716 kühl
трябва да се изпишат цсли сгряници за пего. цяла
кн-га, цели томове нс м;'ит тя я поберат
kühl — bin küHIer Tag прохладен. хладен деи- || Cüh-
1—- Wettea поохлиaио, хладно врсме; || ein Cüäi-a Emp¬
fing студен, слядcп, сдържан прием- || kühle Lufi ,
свеж, прохлаДен въздух; || —ine kühle Blondine студена
блондинка- || —ime küile Blonde студени светла бира;
|| ein kübie- H-rz студено. слипно, безчувствено, ко¬
раво сърцс; || cincn KüHlem Kopf b-iili-n, iewab-en
запазн—м бистър, трезв разсъдъка сш. запазвам хлад¬
нокръвие, не сс поддавам ия чувствата сн, оставам
хладнокръвен; || er l-l ein Cübier Redntr -ой ; пре¬
сметлив човек, нмя пресметлив ум. е човек. който нс
се потт-ва ия - чувствата си. не сс трогва. пе е а съ¬
стояние ли сс трогне, ритччис;вчвя; || die kühle Ende,
3er küiit Rasen CecCi ihn студената земя го покриви;
|| sic isi —ime Kühle Naiue гя е хладна по природа; ||
eine Cühin Antwort хладен, етчaeи. сдържан отговор;
II —im kühlen Топ хлиасн. с;чaeи, неприветлив, недру-
же.юВеп тон; || -'— leiitt nue Cen kühlt VeastanC тя се
ръководи сам; от хтипиия разум; || scherzh. aus eii—м
Cübi—m Grunde по съвсем простя причина; по съвсем
обясними, понятна причина; © -1—11— 3i— Milch Cübl,
in —im—n Cüiien Ort постави мляко—; ди се изстуди,
па сняaио, прохладно място; || wir -зОп in KÜhltn
пше еegдсм: па слaa; И etwas kühl ^/1111-1 приемам
иещо хладно, сдържано; || ihn kÜhl geüßti потдр-ня<
иям го хладно, сдържано; || kühl aifwoaltn отговарям
хладно, сдържано; || ins Kühle g—h—n отиваме пя epa,
пя nр;ст-дпо място, пи сянка
Kühle, Ai— — Aie Kühle 3ea Nichi прохлат—та. све¬
жестта иа нощта; нощната прохлядя; ф ihn mit g1ößea
Küble empfingen приемам го с голяма студенини, мно¬
го хладно. много сдържано .
kühlen — W—lm küil-n охлаждам, изстудявам, по-
егявям ии студено вино- || Са- ВГ—п l-l gut g-Kübif Вн-
0Pгa ; изстудена добрс- || cs kühl. това о-тсняждя.
освеживя, понася простиaя; || ich küile mir die Augen,
di— Stirn освежавам разхладянам, наплисквим очи¬
те сн. челото с вода; || Aen hrenn—idtn Dui-i, s—im htlB—s
Gesicht Küilem ут;тдa-м пилещита си жажда, осве¬
жавам, рaтхлaжпaм пн-мпaл;т;, разгорещеното сн
лице- © umg. -clm MÜlchen in ihn kühlen -зл-в-м
гневя сш иа нсго, той м; служи за отдушник, гръ¬
моотвод; || -cincn Zoen, s—ln— Rache, -cin Raci-g-lüst
(an 'Шш) küiien -з.-вям гнева си пя него, отмъщавам
сн ии пего, избирам него зя жертва пя отмъщението
сш; © küHIeiCe Um-cilägt хладки, студени компреси
kühn — rin kühnes Woil смело. пръзнонено слово;
|| —in— kühlt Tut емeн, дръзпоиен, еьоиит поавиг; ||
clme kühne PehaшpTung смело твърдение; ф 3—м Küb-
nen gehört Ain Welf свстът ; ии смелия; © ei tat eim—m
kübitn Sinn. —in küln—s Herz той -ма смел пух, ; съ-
рииг. неустрашим; || rine kühn gniog—me Nast силно
извит- нос; || kühn geschwungen— Limi—m линии със смела
ръка, с голям тямях- || kühne IC-en haben нм—м смели,
дръзки шаси; || Cas isf —im kühnei Vorschlag, Gedankt.
rin KйHnee Unl-rn-Шшеп, Umttriangti тона е смел;
предложение. смеля мисъл, смело начинание; || Са-
bätln ich in icin—n kühn-fei Träuien licht lüe möglich
gehliien това не можех дя допусни. ди сн nр:gстивд,
нс смеех ли си помисля дори а най-смелите си сънища;
|| m—im— kühйete1 Träume wunCe üi—iiroffti гони над¬
хвърля, прдм-пин- ш ний-смел-т: м; мечти
Kühnheit, di— — Kühnheli au/bringen, h—welsen. an Cen
Tag leg—m проявявам смелост, дързост. сьpиитост, без-
стришис, иeуcтоящимост; II iei v—iM—ssc Mich der KÜbn-
inii потв;нднaм сш смелостта, дързостт;, одързос¬
тявам се ли...; || clnc Tal von umgliuhlleien, unit-cHrtib-
1i:iea, bnispi—llöeer Kübnänit невероятно, неописуемо.
безпримерно сме. подвиг; © Cas ist eine unerbörte
Kühnheit тона е нечувана дьот;ет. нечувано и-с-л-
с+но, безобразие- || Ci— Küäiheil die-e- Behauptung ist
шie1hört дързостта иа тон; твърдение с нечувани
Küken, dis — was weißl Cu. mi-tw—lse- Kük-i, davon
кикво разбиращ mm. милко пятенце. ог гони- ощ: ус-
тяги тн мирише ия мляко, ощ: -маш жълт; около
Чегитя. и искаш мпого ди знаеш- ф das KüK-n will
Klüg—n sein als Aie H-mme още устата му мирише ия
мляко, ощ: -ма жълт; около устата, още пящш;: си
нс знае ди връзва, ощс сополи;; си нс знае аа обърше,
и иска много пя знае, ия другите акъл да дани. баща
си дя кръщава- пилето учи коконк-та, как да мъти
яйци, s. Ei
Kulisse, di— — Cie ^11—1 aufbauti. iuswecHscin по-
етивдм кулисите, променям декорите; || ciwas -pi—if
slci blnini den Kulissen ab нещо се оатнгр-на зил ку¬
лисите, задкулисно, скрито, тайпо от другите; || hilttr
Air ^11—11 -cicn, ein—n Blick weaiem. Tun надниквам,
хвърлям поглед зид кулисите- || Са- isi Coch 3111- nur
Kulisse всичко тона е ряеяgя, декорация. т:--ьо
Kullerauge, Cas — umg. scherzh. Kulie-augen bekom-
iem, machen облещним. ококорвим, опулнам очи. очи¬
те мн етин-г ки—о фннaжaин, ня ластик
kullern umg. — etwas Cuil—ef auf Cen Bod—m, unter Ctn
Tl-ci нещо сс търкулва ия пода, под масата; || AicCe
T-äiti kullerten Über ibn Gesiehf еари сълзи сс гър-
кинясa по бузите й. тя ронещ: едри сълзи; , © -ГсН
(Akk.) vor Lachen kuikcan nоeвив-м се. търкалям сс от
емяс; || мГ. dcn Augen ^111'1 блещя, въртя очн
Kulminationspunkt, Сеп — А—1 Kulm1пliiöпepu1kt d—s
Leben- са-еГсШеп, über-cHreltem достигам връхната точ¬
ки. апогея, разцвета па живота си. прехвърлям цвет-
пия прум ии младостта
kulminiere— — —im Ge-tlin Kulminiert съзвездие до¬
стига кулм;иaи;оинaт- сш точка- © im etwas (/>.) kul¬
minieren ;т6eлдтним. лост-г-м връхната сш точка в
иещо -
Kult, 3еа — mit 'Нм —inen nichfig—i Kult ineihei правя
истински култ от него. въздигам го в култ, обожавам
го. боготворя го. превръщам го. издигам го в идол.
кумир, бог; © —in neicH iusg—bildei—-, poMphaftei Kult
богити, пирати; обредност при богослужението
kultiviere— — Sümpfe, Gemüse kulTivicren култивирам
6л;та, превръщам ги а орна площ; отглеждам зелен¬
чук; © —im— Bekannt-cbi/T, Са- ВптеЬшеп Culilviee—i
подпържим познанство- щлировим обноските; || -cin—
Stimme kultivieren школуи-м 'лиса сш; || —im— kuliivie-te
Spaacie haien имам изтънчен, изискан език; || tim durch
und Cuech Kultivierte- Hnee културен, изискан, изтънчен
чоиек, човек с изтънчени култури
Kultur, dl— — ein Land mit eim—- höcheпfwiekeiiei
Kuklun его-ия e високи |внеокооизв;;я) култури; ||
materielle, geistig- Kultur м-тeо;ялп-. духовна култу¬
ри; || umg. von Cce Kultur b—itcki, ilchi beleck. културен.
цивнлитовии; некултурен, недокоснат, незасегнат от
култура, цнвнлнтииня, див. примитивен; || spott, Cas
simA dl— Segnungen den ^,№1 гони ся последиците.
придобивките. ' 6нрг;даттр от културата; © en Hut
Kuliui. i-t —im Mcnsch vom Kuliui, obnc Kultm гой c
културен човек, -ми култура, иямя култури, е некул¬
турен; © Cas Haus ' 3еа ^,№1 дом пя културата; ©
v—iscHitCem— Kuiluiei aniauei з-с-жарм различни кул-
гурн; —in Stück Wild im Kultur nehme— разработвам.
култивирам част ог гора; || die Kuliui von Rosen bc-
Treibem отглежаям (култура от) рози
kulturell — das ^№-111 Leb—n културният жниот-
|| Cas kulturell- Niveau Hehtn поиа-'им културното
ниво; || di— kulturellem Beziehungen zwi-cirm dcn Völkean
културните връзки между народите- || den kullueelle
Fö-iech1iti културният напредък, прогрес; || dis Kul-
Tuenlie Eibe pflegen, t-hälien грижа се зи, запазвам кул¬
турното ияенeде;во. пяслсдие; || clm AhKonmem üb—a
Aie kuliultlle Zu-äim-iaeb-li ahschiieB—п сключвам
спогодби зя културно сътрудничество
Künmel, 3-n — 3en Kümmel aus dem Käs— Ьöh-eй,
klauben изчоплям кимиона ог сиренето; арсбиии,, пе-
а—п— съм. цепя косъма ия аие; © ibm den Kümmel
iili—m натривам му нося, смачкаим му рясоии
Kummer, den — (gnöBeп) Kummer Habtn -мям голям—
мъки, тревоги, големи грижи, п;ндмо ВезпокоИство-
|| was Ьа-Т du 3-пп für KuMmen какио те измъчва,
мъчи, яде, 'пе;;. безпокои; || KuMmnr bedrückte iii
Herz мъки тежеше ия сърцето И- || viel Kumier in
-iln—ш Leben eifahrtn baicn изпитал съм много стри-
тап-я а жиноги си, претеглил съм миого. мпого съм
преживял; /Ц aus (von) Kummer üi-n -fwa- (Akk.) krunk
w-aAem, sf—ainn оaт6;ндврм сс. ум-р-м от мъка по
иещо; || 'Нм Kummer antun. beneif—n. verш1eaci—m. ni-
cbnm причиняням, създавам му скръб, грижи, Всзпо-
койство, тревога, мъки; || ein geheimen Kummen nagt,
/eial an iii гризе, р-зяжа- я скрита мъки, тайни, скри¬
ти тъга, скръб, печал; || vom Kunmer verzehri winden
чезпа.гопя се. линея ог скрити мъки, тъга; || -eimen
Kuiina betäuben Гш Alkohol ertränken потискам мъ-
кита сн. улавям я а алкохол; || en -chiem von Kuii—a
gebeugi гой изглеждаше сломен от мъка; || leb bim ja
(in) Kummer g-wöini свикнал съм аа тегля, ли нося
жребия сш мълчаливо, ли ме тъпчат, ли не мн обръща—
внимание; || -einen Kumita linC—an облекчавам бол¬
ката му, рaтгущив-м го; || vor Kunntr veng—H—m уми¬
рим, чезни, топя се от мъки; || -ГсН (Akk.) ganz silm—м
Kummti ilngnben о—д—н—м се изцяло пя скръб;;, мъ¬
ката сш- || 'm Kuimta wüllcn ровя а иaбондното си
сърце; - Kuimnr nichi alt von den Jabicn грижите
преждевременно еьег-оявяг; © Cis -oll м—ii geeingsf—e,
Скеш-Тс' Kunitr -eim тона ; п—й-милкат; ми грижа,
-оня никак не ме тревожи, безпокои. разг. тови е ний-
мятк;яг мн кихър, миого милко ме интересува. никак
пе м: интересува; || Ca-üinr wrede ich mir w—mig Kummer
macbcn — das lacii nir wenig Kummei тона милко м:
т-еягя, милко ме е грижа зя това. малко м: тревожи,
никак пс м: тревожи; || umg. zu meinem großen KuMMer
за мо: голямо пeуповонетн;e, разочарование
kümmerlich — clnc CÜMmeniiehe Gestalt невзрачни,
свита, жилки фигури; || ein Cйmie-iich—e GeHiIt, Dasein
жалка. мизерна, нищожна заплита; жалко. мизерно
съществувян;:, жалък, клет живот; || —in kümм—eiiei—e
Ergebnis пeтяповолиг;нeп, незначителен резултат; Ц —е
lußl- Kümmerlich -—Гп Lehen hinbringen, /nief—п той
едни преживяване, поминуваше, вняч:шe жилко, мн-
зерпо съществувание, живееше и г;нямр оскъдици.
немотия; || —in kümMcalicics Mihi беаен, оскъден, скро¬
мен обет- || —Гпе Cümm—ilicH— Beleuchtung слабо освет¬
ление, слаба, оскъдни, мъждееща светлини; © -—111
Leistungen waenm kÜMmeliich постиженията му Вяха
лост; п:тнятнт:нин, незадоволителни, слаВн; || rin
Cümmtriichei V—asшcH несмел, пляс опит- || kümMcalicH.
im CüMmcakicHen VenЬäIfпies—i leben живея а оскъдици.
немотия, нищета, мизерия, едва преживявам- || kün-
icikich ^--11—1 ;тгт:жпям лошо, съсипан, повехнал.
Kund« 717
посърнал; || lei ernährt м':Н kümmerlich ' von ш—Onee
Händt Arb—ii слея се прехранвам. препитавам с трупи
(пя ръцете) сш
kümmern — ich w—edc м'сН um Ai— KlnAer. um dis
Gepäck KümMern из ще се грижа зи децата, ще глеа—м
лeиятя; яз ще се погрижа зи багажа; Ц ici muß Mich
um likes KüiMtrn, um I-Cen Decck kümmtam яз трябва
ти се грижа. да бери грижа зи всичко, зя пяИ-малког;
пещо. за всяка дреболия; || te CümM—ri slci um nlclls
гой зи инщо нс сс грижи; || küinean dici um ' Aici
-cibsf, um dein- elg—m—m Angeleg—ni—if—m, um deinen cigc-
m—m D-ecK гледай по-ияпр:п себе сн, погрижи сс по-
напред за себе сш. пък после зя други—:. зи хорските
риботи- гледай сн работят—; || KÜMM—ne dich nichf um
Ding—, Aie Aich mieifs amg—hnn пс сс грижи зя ' пещи,
конто пе т; зася'—;. конто пе тн влиза; а джоба, в
р-бо+атя- нс си пъхай гаг—т— там. където нс ги ; мяс¬
тото; нс сн вьинояИ нося а чужди работи; пе плачи
на чужа 'роВ, иа чужди гробища; ие сш бъркай .ъ-
жицата. коги+о пе тн ври гърнето; не тн ли '-зи меч-
кат- ръжта, нс я бутай; това не ; твоя работа. не Вери
тн 'рижа зи тови; || kümmere Aich nicht um ung—i—gl—
Eie- я си гледай работа——, 5. Ei; || Aas hiaucit dici
nichi zu kümmern тона нс е твоя работа; || wen wleA
sieb um 3'1-1- G-schwäTz Cümmeam милко м: е грижи,
хич пс м: ; еня, малко ме интересува, грубо малко
мн пука, какво говорят хората; © wi- kümm/rl - мГсН
кякио ме интересува, т-ея'- това, кикво м: ; грижа
тови. какио ме е еня ог товя; || was küiitri Mich -clme
Meinung кякио ме интересува. т-едгя неговото мнение,
грубо малко м; пука. хич пе мн пука какио мисли той
за мене; || was CÜMmten nici die L—шi— пнкяк не м:
интересуват хорита. кякио ще кажат хората; || wa- aus
iir wind, da- soll dici nicht CÜmn-em, da- soll dich w—nig
CÜniern какво ще излез: от мене, кякио ще стин: с
мепе. не ; твоя работа. милко те засяга; || das kÜlieri
mich nicht гои— пс м: интересува, зиедгя. не е моя
работа. нс м; влиза в пжоби; || iei küimcee mici Aem
■^0—1 daiun никак. хич, пи най-малко нс ме инте¬
ресува. зяедгя тона- " wi- Cunn’- d—m Mond denn Kün-
mtrn, wenn iin 3-r Mops anbtllt (oh ihm die Hundt
anbeilcn) керванът сш върви, кучетата сш л-дт; кит;
мн псеш, Пенке лс. кой лн ми те слуша
Kümmernis, Ale — 'Нм s—im— Kümm-rml-se e-zäiltm
рязк—знам му неволите си
Kumpan, den — eim abgebrühitr. №-.'.-- Kunpii из¬
печен хитрец. мошеник; голям веселяк- компаньон;
|| ее und s—im— Kupiine той ш кликитя, г-Ир-гя, ком-
пинията, м-рндтя, съучастници;;. gоу'ярн;e му; || па
galf als freuen Kumpan той минаване зи верен другар
Kumpel, 3ni — umg. -а ist ein ailii Kumpel von mie
той c мой стар другар
Kund«, 31- — gute, schlimme, laaurige Kmle von ihm
haici, h—komm—n получавам ог иего добри. лона.
печални вест; || -in bracHte sehi—cif— KunCt гя понесе
лоши новини. вести; || ihn Kund- von ciwas geben
пивим му пинии, светенте зи нещо, известявам му
нсщо- || rs gehl di— Kund—, daß... носи сс вестта. слухът,
новината. че...
Kunde, den — —im iauler KunCt неизправен, недоб¬
росъвестен клиент; || 'Нм Kundin vcesciiO/cm повеждам
му. пращам му клиенти- || cr vtr-tamd Kunden hcrbei-
zuzi—i—m той умееше да привлича клиенти; © er- isf —in
scHiäш—-, übl—a. wimdig—n Kunde той c голям хитрец.
хитря лисици, голям шмекер, опасен тип, несериозен,
718 ku—dgcben
вятъринтяв човек, субект. риирярои, веТрогои, всй-
х—й-исй, || -o —im KumAt ими че тип, субект, екзепляр;
Ц spött. —im ntiier, sciönea Kunde хуВяия. чудесна сто-
кичка, тикони цвете ;. че който го помирише, носът
му окапвя; ф im 3'esetp Geschälf ist den KunCt König
а тоя магазин клиентът е всичко, сс държ; много за
обслужването пя клиенти
kundgeben -- -eine Ahsiehi. Meinung KunAi-bcn съ-
;6щ-вям намерението си. изявявим мненнсто си; ||
einen 'ш-сШ, —iie Neuigkeit CunCgebem провявям, из¬
явявам желапие, съобщавам, оповестявам новини
Kundgcbung, die — cimc Kundgebung füa den Fried—n.
g-gen Ai- Ätbmau0aüeiu1g aiHaitei, vtrai-ialicn про¬
веждам, уреждам, устройвам митинг. мaи;р:етрцня
в ползи пи миря, против атомното въоръжаване- || an
elm—n Kuй3gchшng i—llneimen нтeмим участие, участву¬
вам а мяинрeетриня; || di— KunCgthung OlnC uul dem
Plitz -tati митингът се състоя на площада; || auf cincn
Kшn3gthu1g spiechen говоря пя митинг, мяи;р:е;я-
иня; ф Ale Kundgebung eciй—e '111—1- изявата, про-
яии-и, мяп;р:етяц;яти пя неговата воля
kundig — einen Sicb— kumCig -ein евeaущ. вещ. иедом .
съм а нещо. владея нещо; || ich iim den lian/ösl-chen
Spiaci— kundig ннaд:д, тиид френски сзик; || ee i-l auf
dle-tM Gniini sebi CumCig в тия юбляст той е мпого
сведущ, осведомен, асщ, оби'р—н; || unter Aer kundigen
FüHiung von..., под нещото ръководство ни...; || wir
wia—m Ае- W-g—s nict. kundig ne nотпивяхм:, знаехме
пътя; || lei bin meinen Suche kundig познавам, зная сш
раВо+ити; ф etwa- von kundiger S—it— celataen чтияиям
нещо от осведомен източник, от свепущо място, от
осведомена етоиии
kündigen —•■ ibm dl- Wohnung, Ctn Dinnsi Tür dcn.
zum Mö1ai-nr-inn kündigen съобщавам му, предупреж-
диним го. чс напускам ог първо число иа следн-я
мсссц квартири-и, жилището; съобщавам му. поeлуп<
реклив-м го пи опразни ог първо число пи следния
мессц жилището, квартирят-- съобщавам му.предуп-
режтанам го, че напускам о-6;г-т- прн иего от първи
следния месец, че го, уволнявам ог първи слсан-я
месец; || eimem Ärititt1 nii zw-lwöcllg-i 1ri-i kündigen
чнонидиим работник : предупреждение ог лн: седмици;
|| ihm die Frnu1dechäfi kündigen скъсвам с нсго приятел¬
ските връзки, съобщавам му, че нс иским ти нмям исчс
инщо общо с пего; || ihm За- Geld kündigen приканвам го
да мн върне заеми, пар-те; || die WinTii Cündlgi— iha—m
Uni-rnl-ine Cis Ziimce сиздйкити съобщи ни пи:ми;eнд
си ди напусне стаята; || ein— Hypothek, 3—n Wäi—nsiill-
-iäid. clm- Abkommen kündigen преустановявам, прекря-
тди-м ипотеки; прекратявам примирието- acиопенрaм
споразумение, спогодба
Kündigung, dit -- dit Kündigung Cce Wohnung преду-
прежлеине за опрртвaп:, напускан: пи квартирята; || -in
Vertrag nii elnionuTigee Kündigung договор : :gп;мeе:<
чен срок за предупреждение; || dl- Sieli— obne Kündigung
v—ila-stn напускам. риботити Вез прe■аупоeжа;ин:
Kundschaft, 31е — шТ Knn3scHaft №-8-1—1, ausscHik<
кеп излизам, отивам, прищим го ии разузнаване, ли
разузнава || KunCscbafi cimzithcn събирам светения,
разузнавам
künftig — Künliig— Ge-ch1tchiei, Gtit1äT'öiti бъде¬
щите. грддущнгe, Вълните поколения; || umg. ibi
KÜnliigte бъдещият И (съпруг,. жених); ф ich bific Cis
kÜn/iig zu №11113—1 моля, тови зи а бъдеще веч: та
и; се понтиод, пи се о—кижете от гони тaпanрea; || ich
winde mich künftig lehr vo1e—heй за а бъдещ; ще тодB<
ия ди внимавам понeт;, пи вземи по-етооги- пред¬
охранителни мсрк;
künftighin — das wird Cün/figbin апСпе- тови пями
ди остане и бъдещ: тика, и бъдещ: зная какво ди при-
ид. кя: ди постъпвам; || Ai— 1icun3-cbafi unC Ale Zu-
-amitnarb—it mli A-n Nachbar-Taui-i kümlfigiln 11-11811
укрепвам, заякчивам и зи и бъдеще приятелските връз-
кн със съседп-те държ—в;
Kunkel, die dial. — eiwa- an C-r Kunkel hahnn работя
пещо. пещо ме зииимини, занимава мисълта мн; ф
Werg an 3-r Kunkel taben замислям пещо, кроя нещо
тайно
Kunst, Ai— — Ale -chöien Künste изящните изкуства;
|| Ale hild-nCnn Künste из;боязитeнпит: изкустви; ||
ang-wanCic Kun-i приложно изкуство; || di— HeiMllcht
Kunst нрятуияи:. бяяие; || —im Jünger den 'Schwän/en
Kuisi nоснeaоиятcл на черната миг-я, магьосник; шег.
печат-р, комниочнстач; || —in 1öadnrti von Kunst unC
Wissemscii/f покровител, мецсн—г ии изкуството ш на¬
уката; || ici will mich 3-r Kuns. veischnei6em, widmen
ще оттим, посветя жиноги си иа изкуството; || ее Г-Т
ein V—reintn. FreunC 3-е Kunst той ; почитател. прн-
вържспнк и- изкуството; || Al— Kunst förCtri покрепям,
поощрявам, насърч-вим. по:р;н;т:нствувям изку¬
ството, поля'-м грижи зя разцъфтя пипето ия -зку-
стното; - Aie Kunst g-bi nach Baot — Ci— Kun-i geht
bcfiein изкуството се бор;, р-боти зи хляб, зя иасъщ-
ния, ; принудено да проси, ти р-бот; зи еkълпня за¬
лък; - Kuisi kann nan nichi kaulen изкуството и: се
купува с пяри; <$> Km-i obne Übung l-l veniö1en из-
кустно Вез упражнение е изгубено; <ф> Kunst briigi
Guisi изкуството пим;ои меценат;, покровители; ф
cs ebll nach Kuisi, nichi mich Gs1ei gehen трябва ga
сс гледа 'талин-ъ-, способностите, а ие ли се съа; по
B.ai ;вотeп;e. разг. сaгьр; || na log nact aiken R—gnin
C-r Kun-i той лъжене по иснчкн nоинини ни изку¬
ството, пай-B:тсрямпо, няй-нигло; || scherzh. wa- macil
dl- Kuisi кякио приви изкуството, кяк върви, кяк е
риВот—та; «ф> Kunst geht nact Gunsl изкуството върви
по Bнягоиолeин:- ф das ist ^1-1 гони ; изкуство,
умение, майстория, представя изкуство; || Cas isi k-iic
Kunst гони не ; никакво изкуство, и; ; 6о' знае каква
миИс-ор-я, пс представя трудност, проблем, пищо
особено, ш баба може да го ияпоанн, зияе тоеи; || umg.
di— ganze Kuns. b-sf-hi Caein, daß... идт;-; изкуство,
разг. иял-тя майстория,' целия; майсторлък се състои
и тона, да...; || umg. zeig mal 3-ine Km-i а сега покажи
какво можеш, изкуството, умението, таланти си- ||
Заеап kani-i Cu deime Kunst vcisucien, -'proi-i, Бе-
we'-ii тук можеш па опитан, изпробваш, провериш,
докажеш умението, тилапти, изкуството, м-йег;о<
стеото сш; II un 'Нм ist j-С- äi/iiich— Kun-i vtalo-en
всякакво лекарско изкуство а негов-я случай. прн иего
е напразно, безполезно, обречено ня неуспех, пнкикъв
лекар не е а състояние ли му помогне иече. -'ой ;
безвъзвратно изгубен; |1 bunCeet KünsTe können кикво
л; пе моги, зя иснчко м: б-e—, стринно надарен, ис-
щипек; факир съм, моги триста ш петдесет н—нмн,
фокуси- || -le I1—B alle Künste С-е Verführung -pieken,
aiwenAtn гя употреби, прнлож;, пусни а хоп цдно-о
сн изкуство, иeт;я си чар. целия си арсена. пи из-
куенгелка. и- събнизиит:нки. нсички тънкости. с;г-
р;егн, средсте— ия изкуство—;, разг. съдра се пи го
ухажва. пи рл;р;унр с него; || -- wie mii seine- Kun-i
am Emde не знаене всче какво пи приин, и; можене
ди сс се;;. беше безсилен пи нзмнсл; иещо друго,
дотук стигаха възможност;;: му; -ф» Seihei6ehC1'1<
sctung isi eine -chwcar Kun-i самообладанието ; труп¬
но изкуство
Kunstgriff, Ku—tkmff, dne — einem Kun-igell inwcn-
den прилягам nосвят, уюн, трик, майсторлък, прийом,
тънкост, чалъм, показвам (му) кяк да го ияпоиви
, Künstler, Аса — —in Kümsil—a von Golfe- GnaC—m бо¬
гопомазан артист- || er acilfc zum KünsTicn, ist —'n
Künstle- im - --Гп—т Fach той лоб; артистични зрялост,
израсна а -рт-ст, художник. човск ия изкуството, с
майстор, -рт;ет, художник и своята епeцнaнпое;
künstlerisch — CünsTlcelscbc Faeihtii творческа сво¬
боди; || die künstlcri-ei— Au-stillung eines Buchrs ху¬
дожественото оформление ия книга; || Cis Puci bat
keim—n küieii—iieeh—i Wiel книгитя няма художествена
стойност; || das kÜn-finnisch— Sciäi—m художественото
творчество; || са sieht шТ die Höht scinc- künstlc-lscbcn
ReiOe той ; в разцвета. пи върха пи своето ярт;стнчио,
поетическо творчество; || umg. ein— kйпsT1.e-ieche Ad-r
äibem имим артистична жилки, склонност към изку¬
ството. артистичен тилипт, зяложВ; пя артист. ар-
тнстнчин зяложВи; |( küпsi1nniecЬ b-gabi sein имям ир-
;не;нчин g-о6;, т—л—пт зи поезия, зи живопис. зи —р-
тис;
Kunstpause, Ai— — cimc Kunstpause macien, tinirtiti
ка--—!. 1m der Red— —inlcgcm тaмънчaвaм нарочно, зя
п;-г;лям ефект. правя емфитнчия паузи. пярочпо пра¬
вя пауза посреа речта сш; || umg. 1:1 масШ— in Miimin
Red— öfter längen— Kunstpausen често сс зипъи—м, често
заеквам прн произнасянето ня речта; || es -if-iaid clm—
peinlich— Kumsipau-c ияещьпн мъчители— пауза. мъчи¬
телно мълчяпи:
Kunststück, dis — Cis Kunet-Tück f—nfigbriigen... вля-
аея изкуството пи.... чепдвим л—...; || 3-r Zun-
beiküm-flt- zeigt—, шасЬт- s—im— Kun-T-Tück-, lÜHrft srlmn
Kui-lsfücke vor рокусннкъ;, илюзионистът демон¬
стрира. покизя изкуството, фокусите, помера—а си; ||
umg. Cas isi (dbeH) C—ln Kui-i-tück гони нс ; кой (бог)
знае кикво изкуство, каква майстория, какъв муряр:;;
|| Kunst-Tück 'оляма работа- 'отямо изкуство- 'олям;
тчaо- || Acm HunC alleal—l Kun-t-tücke hcihniigci пи-
утaиимя кучето ти приин разни фокуси, номера
künstlich — künstliche Blum—n. Sfcime изкуствен; цве¬
тя, фалниин камъни; || Aie künsTlicHe Atmung, Ernää-
rung изкуствено диняне, сряи;иe; || ein künstliches
Gebiß, Auge haben -мям изкуствени зъб;. протеза,
изкуствено око; © efwas wirki nicht CÜmsilich нещо
приин впечатление ия нещо престорено, неестествено.
ия иещо изкуствено- || die Pe—iec künsilicb HocHhaltcn
поддържам изкуствено високи цсни; || umg. sich (Akk.)
künstlich ^/'-.-1 тревожа се напразно, без нужди
kunterbunt — efwas kuileibuit bemalen изпъстрям,
пянарвам нсщо- изрисувам го с пъстри шарки; ©
übertr. —in kumTe-bunie- PeogriMi пъстри, оaтио;Bрaз-
ия прого-м-; || dis Cuii-niunie Lcbnn пъстрия— живот;
|| rin kuпieaЬu1ite Buch книга с пъстро, разнообрази;
съдържание; || ille- lag, stanC Cuii-iiuit durchtliaiAti
всичко лежеше. Веше разхвърляно а пъстър, живо¬
писен безпорядък, а пъстро B:трeднe, безразборно; ||
ail—s Cuntnrhuni CuiehtimiiCtrwe-ftn разхвърлям всич¬
ко а пълен безпорядък, хаос. пяхньртдм го, кикто м;
пипне; || ii—e sieht cs neehi kunte-bunt aus ту: ал—дее,
царува пьнeи хаос. безпорядък, пънни бъркотия, пъл¬
но безредие- тук пяма абсолютно никакъв рса- нс-
тински битпазар с. исичко с пя вили ш могили; || с-
herrecHte —in kunttibumic- DurcHcinuiAc- нлядесше пъ¬
лен хаос. -B:зпордльк, пьнио Beтоeднc- || ilcn geht cs
iteht kunterbunt zu тук ал—ае:. царува ужасна бър¬
котия, ужасен безпорядък, невъобразим шум; || се aß,
Kurs 719
erzählte 111—- Cunte-huni durcheinimder той ядеше кик-
вото му поп—анеше; ризказвише объркано, Везреапо,
1епоследова;елио
Kunz — 5. Hinz
Kupfer, Cas — Kupfer gewinnen добивам мед. Вакър-
|| Kupfea mli Zinn 1—gi—a—n спл-ням мед : каляй- || —in
Bild im Kupier -fceien 'р-и-рям карт-па ии мед; ©
im Kupfea h—zili—n плищим e медни пяри; © eim BшeH
nii zihlinicH—m Kup/ern книга : миогобоойпи гравюри
Kupferstecher, den — KшpOtr-tcchtr und Maier граф-к
и художник; || umg. мсГп kiibei FrcuiC und Kup/tr<
-fteien мили ми приятелю ш другарю; любезни, драг;
мой (с известна закана)
kupfern — —ime kupfern- Kann- меден нВрнк, съд;
|| Aie kup/erme Hoch/tii метен— сеитба (и- 7-мяти го-
д-ня); || s—im Gesicii laim —ime Cupftimt Furic in' .;-
це+о му доби бякъреп цвят
kuppeln — cln—m Waggon in dcn Zug kuppeln при¬
качвам вагон към илика; || zwei Ding— miTeinaiCel kup¬
peln свързаим, зяк-тним аие неща етно зи друго; ©
-1— kuppelt ginn тя обича а— евищосвя, а— сводничи
Kuppelpelz, Cer — scherzh. sieb (£>.) cincn. dcn Knp-
p—ipelz vendlcncn посреднича зи жеи;;Вя, евят;еи-м
дн—ми млят;, оженвам ги, своднича нм. Получавам
срещу услугите си кожено палто (у нас — риза)
Kupp(«)limg, di— — Al— Kupplung dns Aulo- bcTätigcn,
treten, zi—Hcm п;етяaдм a лeйе;aнe -мбр-яжя. пит-скам
имбршижи- II die Kupplung scilci/en llescn карам : не¬
пълен -мВри-ж; || nii scHIei/enAei Kupplung litren ки¬
р-м e непълен ямбо;иж; © dit Kupplung au-hiC-i
откаче-м вагони
Kur, Alt — zur Kur nri-ci. g—H—m отивам ни Вини, ня
лсчсннс; || ici icgcic mich zu ein—m Arzi Im Ai— Kw
постъпвам пи лсченис прн лекар; || cime Kue CurcH
mich—m минавам, прекарвам лсченис; || umg. iin in dl—
Kun meinen обо-6отвaм го, опитвам се пи го спсчсля-
опявям му, правя му чпоeиш; © eimca Dame Ci- Kun
mieicn, -chmclAcm ухажвам, лиския женя
Kuratel, 31— — iin unlei Kuiuiti -t—llrm поставям го
под попечителство, опекунство; || unlei Kuruiel sici—n
под попечителство. опекунство съм
kurbeln — 3—m Eim—n aus d—m Baumnem kurbeln из-
вижт—м, изтеглям кофата от кладенеца с kонeлото;
|| umg. —iir Szcnc СшО-кп снемам сцени пи филм; пряия
книоснимки; © uMg. са kurbel. той кир; колити
Kürbis, dir — Kü-Ьi-ee aiiautn засяи-м тикан; ®
umg. C—im Hut paßle aul seinen Kü-bls никаква шапка
нс ставане. и; сс свящ;щ: па кратуната, т-ке-та му
kurieren — umg. ihn vom s—ln—m Vb-ш-iiilii kwien—n
излекувам го от преарязсъдици+е му; || umg. scherzh.
die Schuhe la-sen sieh ilchi iebr Cuii-een обувките нс
могат повече а— сс носят, ли се поправят, са веч;
съвсем скъсани; || -а ließ -ich von seinen Begeisterung
niehi Сш'—'—! нищо нс бс а състояние ди намали въз¬
торга му; || ici hin lüe iiica, füe den Rest M—ln—-
Lebens davon Cuaieai зивиияти, ведн—ж зяв;и;ги, зи цял
живот съм всчс излекуван ог гони
Kurpfuscherei, Ale — ihn wcgcn KurpfuscH-nci vteua-
t—li—п осъжлим го зи зиихaоетио, зи непозволени ме¬
дицински практики
Kurschatten, 3er — umg. scherzh. einem Kui-ehiTten
habem имам обожател (ия курорта), обожателят мн
м: слети ии всяка стъпки
Kurs, der — —imem m-шiп, filschcm Kue- clnschkagcm,
720 Kurve
sieueni вземам нов курс. прен. обръщам, зан-в-м кор¬
милото; вземим погрешен курс, обръщам кормилото
в погрешна посоки, погрешен курс. сВърквам посо-
китя; || dcn Kurs beibeHilfen, äiCern, wechseln тяпятиим,
сменям. променям курс;. посоката, прен. обръщам
кормилото; || vom Kurs 36we1cHem, äiCö1men огкно<
ияням сс. отстъпе-м от курса; || den Kues veall—i—n
изгубвам посоката; || Kues auf eim Zick nehmen, hilici
държи курс, отправям се. насочвам сс към определена
цел; || den Kues ah-eizen от6eтдтиим курса пи гео-
'рирекaтa карта; © Cis Flugzeug gchl aul Kues са¬
молетът сс насоча- към и:нтя; || elmen Piloten шТ Kues
O-i dirigieren пяпо-втдвям пилот към изток; ф aul
cincn umdtren Kues uшechw-ik-п поеннам, обръщам
кормилото, поемам ЛOЧ', пое курс (в политиката);
|| tinen mlttlerei Kur- sicuean държа среден курс; || —Гп
Ьа-Т-е, weicbea. scbüifna Kure твърд, мек. остър курс;
ф die Münzen Coiinn in Kur-, -imd nicbl i—är, Гм
Kur- монетите сс пускат, изтеглят ог оВращепне, пс
са веч; вилидпи, в оВращепне; || G-iC-TücC- außer Kues
setzen изваждам, изтеглям монети ог оВрищепие- ||
übertr. ein G-eÜchi im Kur- -ctzem пускам слух в о6о-<
щсние; || —in G-iücti Coiil im Kues изникна слух,
разпространява сс- пуска сс, разнася се слух; (| 31-
Kui-e zieiem an, -leigen, fillnn. stürzen курсовете, ;:-
и;;тe сс пок-тв-г, кaтв-т, пилят, пада— к-тaего;р-н-
но; || eiwas sfehl boct, ii-dnig Гш Kurs пещо се котира
високо, -ма висок курс, се цспи, -ма висока цепя,
стойност; нещо не сс кот-ри, пе сс цспи. ням; стой¬
ност; я:ин;;e му са палнали; || di— Kurse hilicn sich
ценните книжа, курсовете сс з-държат; || cr -TinC im
Hobem Kurs 6—1 ihn той бе пя високи почит прц нсго;
<9 iincn Kurs Oür loCnene Sprachen 3u-:hiacbtn, ui-
bäkien, hesucHcn ;ткиовaм, чета, водя, посещавам курс"
по съвременни езици
Kurv«, di- — eine Kurvt Ьс-cHneihen описвам крива,
траектория; || -iwae zeigt eine abfallenCi Kuevt пещо
показва пилящи кривя, п-миляни. спати- || die Kurvt
seiner Ealoigc -lieg 'мтеп höher кр-н-та (д;ягримя;я)
пя неговите чепcсн сс кичнише асе по-ннсоко, отбе¬
лязване нови върхове; © dit Steißn lachi viclc Kuavtn,
-t—igi im Kurven cmpor чл;иaтa приви миого зинои, се
изкачва сп;оилон;ппо нагоре; || Зее Fabier iliii Aie
Ksnv- zu kurz, zu -cbi-11. gchl nii zu hobne Gcscbwin-
dlgknlT in dit Kurve шофьорът еькоищини з-воя, нс
успяая ли тян;: появинио, както -рдбвя, вземи завоя
мпого бързо, з—в—н— с 'олям; бързина, ие н-миляна
скоростта при зивод; || Сее Wägen wund- aus 3er Kurve
giteagen, g-scHI-ndt1T колита бе изхвърлени от з-воя,
ие можи та вземе зиноя; ф dl— Kuevt Ciaizei |K-icgCй)
вземим остър завой, т-н;н-м остро; прен. мипивим
чепeщио. сполучливо опасния завой, завършвам
успешно о-6оги, вземим, изкарвам с то;етя мъки.
зора, шег. с н;тдгя народна ш божият; помощ иещо,
докарвам пещо пяй-сетпе до успешен зивърнък; из-
мъкним се незабелязано, т;с;тко; офе-кеам, об-р-м
си крушите, плюя си иа петите, изклиичням, хващам
gьнгиг-; || 3ш Ьа-Т die Kurve noch ilchi weg (beraus)
още няман нужния опит, още ие сш усвоил т:си;кити,
както трябва. ощ: пе сн изпекъл з—ияяти, ощ: пе си
му открил ияк-г-, мийегоо;я-я, не сн доби. сръчност,
умение; © -1— hal uusgcpiägie, wobigiloaMic Kurven гя
-ми зргръглеи;, кряс-но очертани форми, л;и;;, с
закръглена
kurz — —in Kun/c- Glück. Leben кратко, ко-;когр-й-
ио, мимолетно щастие, кратък ж-иог; | ein kurzes
G-Cäctini- babri нмя къса, шег. късометражни памет; ||
cawus 33^-1 пш Cue/e Zeit пещо -рие симо
кратко, късо време, ; кр-гк;го-йи;, бърз; отле-яви,
отлита, минана; || meine Zeit i-t kurz 6eMess—n времето
м; е малко. премерено, кратко, пямим миого време,
и; разполагам с много време, разполагам с много
милко иреме; || 3us geseiah von kurzer Zeit гони стапя
неотт—епи, скоро, нар. пеотколе; || binnen kurzer Zeit
в кратко. късо, непродължително време; || vl—l mit (im)
kurzen Wbateп -igen казням много c милко, : еана-лае
пуми; || cin Ziel aul d—м küizesfen W—ge eeaiicinn по-
ет;'им цел по ияИ-късня, краткия n•ьт•®> dtr künzesic
Weg isi nlcbt iimen dir insie пий-kъендт (ияй<кояткидг)
път и:в;ияг; ; н пяй-поВър; - langes Uaui, ^'/1'
Vne-iind дълги коса, къс (плитък) ум; - was i-t d-e
langen R-dn kurzer Sinn (Schiller) какъв ; смисълът ия
дънпaтр реч, ия толкои- много пуми, кака; искан ли
кажещ с иятото тои; разточителство от пуми; © faß
dich kurz — mach Ale Suche kurz — mach’- kurz бъди
кратък, -говор; кратко, накъсо, кажи го с сапа-аие,
пуми, вкоятц:, накратко; реж; го накъсо; ие сс увли¬
чай мпого; || ich weide mich Cuez fa--en — icb winde
Cuez s—im ще Въди кратък, ще го кажа с епии-пне дум;,
пяма ди се разпростирам надълго ш нашироко, пя се
чвличям и излишни подробности; || es kurz und
-сШмса/ю- Machen постъпвам бърз; ш безболезнено;
без заобикалки, напрано, без ти го усуквам много;
казвам го открито; || di- Folgen /—igtem -ГсШ binnen
kurzem последиците и; зякъсидср, се проявиха скоро;
|| es kurz nii eiwas, mii ihm iicben не оег-н-м, и; се
задържим дълго, отбивам се зи кратко посещение;
експедирам го набързо, ие сс впускам в продължи-
телеп разговор с него, аетня'Р си тръгним; || ihn kurz
hiliti (kurzhalicn) държа го за юздите, пе му тиним
'ондмя свободи ни действие, иа изява; и: му дивим
много пари ня разположен;:; || kurz voe LadcпechIuB
и последния миг, момент, прел самия крий, зрвъошьк;
и последната минути; || Aie 1etuCt war Cuez радостт;
бе краткотрайна, и; продължи дъл';, бърз; свърши;
<0> kurz isi Cce Schieiz unC ewig ist die FrtuCt (Schiller)
кратка е болки—;, вечна оPЛ;еттр; ф ihm un einen Kopl
CÜezer mieten отрязвам, ;теитрм му 'тивртр, екзе-
кчгнррм го- Ц Cun/en Prozeß nii ihm, nii eiwas mieben
— iin kurz uhl-niig-i пс се церемоня мпо';<мпог; с
пего, по:nоPЩPм го по късата |6ьозртр) процедура,
ие му цспя мпого басма, ;тодтнрм му кн;гапцидща,
подписвам му паспорти; nоe-чпнрм нещо иилвe<иртои,
през куп зи грош, и— бързи ръка; || timen Cue/en Aicm
bäb—n задъхвам се, тиним учестено, нс издържим aьн-
го па работа, па продължителен труд; бързо се чмо-
одним, огп—тим; ф ctwle wicdc-holt -iei in кш/еп
Ä6-ian3tn, in Cuezee Folge нещо се повт-ря т;е;о, пе¬
риодично, системно, през късо време, в бързи поре¬
дици; ф cawus Cuez anC-ui-i, /usummciflee-n, bt-
-chncibcm тр'ргнрм, тaедгрм бегло, п—кр—тк; нещо,
резюмирам го, описвам го бегло, с малко пуми; ||
ciwas kunz und bündig, Кш/ und klar sagen кизним иещо
кратко ш ясно, с едия думи. ясно ш ррзборп;, кате¬
горично; || -ад— kurz rnd Clin, Cuez unC hündig, was du
willst кажи кратко ш ясно. с едни дума, п-кратко кикво
искаш; || g-gem ihn Сш/ angciuiCtn sein отвръщам му
сухо, сдържано. р:з:ов;оPио, с една дума, някоинтпо,
пелюбезпо, недружелюбно, ие се впускам в мпого
разсъждения; || clnc Siehe Сш/ limn претупаим иещо
набързо, иа бърза ръка., през куп за грош; || ich will
cs ^1- Cüizt-ic e-zählcn ще го разкажи съвсем накъсо,
накратко. сим; с няколко дум;; || eiwas Сш/ von 3nr
Huld wciecп оТблъснам нещо решително, Вез ко.:-
В-нне, категорично; || 3-m Künzenen ziehen оставам с
пръст а устати, излъган, ни сухо. претърпявам загуби,
щети, поражение; || 6—1 - etwas zu kurz CoMmen Виним
ощетен пр; нещо, оставим с пръст в устита, излъган
а ;чрквяиндгр сш. ни сухо; || bcl dcr Teilung zu kurz
kommen изигорнрт ме прн лелбитя, получавам -п;-мaт<
ко. отколкото мш се паля, б-нам ощетен; || са koimi
nii scin-M Geld iimea zu kurz пирит: всчпо не му
ег;raГ11 никога не може ди свърже деита края; || -Ге
i-l mif dcm VcnsfänCe ciwle zu kurz gekommen умът й
не дост-га, пята малко глупава, глуповати, не й то-
стига една събота; || iei cmfschlieBc Mich Cuez |Kun/-1<
hand) решавам се п-ВързОп без мпого а— му мисля,
да разсъждавам; || kurz in-i-i тъпча на едно място;
суетя сс. мутолевя сс. туткам се с нещо; задържам
нещо (нерешително), ие му тиним ход; огряпнтяврм
разходите, не сс разпускам мпого; || umg. ibi wlaC Ale
Sclüezc zu kurz надула е кореми, Временна, трудна e-
|| ihn etwas kurz ib-cHIagcm ;годтвaм му квитанцията,
Вез миого ти сс церемоня, без да му цепя Васма,
отпращам го по кр-тк-тя процедури; || -а -cilug 1111¬
kurz und Klein. kurz und Ckie гой напрани исичко иа
пух ш прах ия сол. пя парчета; ф Kunz, Cuez und gut,
dn bist mici 6tinögeп c една пума, казино накратко,
ти ме измами; © kunz von acht Ubi малко преди оссм
часа- || Cuez vbnHe1i darau/, Canaeh милко прсан. след
гови; || Ale Sitzung wie zu Kurz 310-1^1. woiAen съ-
бряннето бе миого късно назначено, оповестено; ||
üb-e kurz oCnr lang, üben lang oCir kurz kommi dcn
Schwindel 1—13^ раи; -л- късно, кога ш тя с измамят;
щс се разкрие. ще излезе няяве; || —in Wcei-cl aul . Kunze
Sicht менителници c кратък срок, краткосрочни ме-
п-телинця; || Cuez von dcm ToCe непосредствено. скоро,
малко пред; смъртта; || Kunz von Tage ни , зазоряване,
разсъмване, призори; || so kurz als Möglich колко;; c
възможно по-крятко, п;-пякьео; || -eit Kui/tm от крат¬
ко. късо време насам, отскоро; || Cas ist zu Cuez an-
geeanni тон; c малко прибързано, недостатъчно
обмислено
Kürze, die — in Künz- в най-скоро иреме, скоро, а
недалечно Въаеще; || —Twas In all—a Küe/e i-zähiem ррт<
казвам иещо съвсем иякоятко, вкрр;и:, накъсо, сбито,
в ирй-еBнтртя, пяИ-коит:aтр му |р;рмр; «ф 1' лег K'iaz—
li—gt Ale Würze кратко, ио сладко; а коaткое--a с (лежи)
сладостта
kürzen — —twi-, den Vor^i^^i^^ 3i— Löhnt, einen Bruci
kürzen скъсявам пещо;, съкращавам, съкритявам скяз-
кя; пям-ляв-м няли;интe; съкращавам дроб; || 'Нш
dis Lihen. die Zeif kürzen скъсявам живота, дните му,
уморявам го. ек-рвам го преди време и гробя, на¬
правим живота му невъзможен; скъсявам му времето,
помагам му ли уВие времето, ди мине времето по-
скоро, зрбaвнянaм, разсейвам го- || ihm efwas ам Lohn,
iin um den Lohn Kürzen изяждам му пещо ог п—п-
п;ИP;Яi удържам му от заплат-ти, не му ;зпнищям
п—дп-ця+а, ощетявам го; разг. зявничрм го; ф eine
gekürzte ^-'-11^1. съкратен, непълен превод
kurzerhand — ihn kuiznrHäiC beeucЬen посещ—в—м го
набързо, ни бързи ръки, за съвсем кратко време,
о-скачам симо зи миг до него; отбивам се за малко
прн нсго; || -twi- CurznrhiiC ibb-nctcn, ableHntn пре¬
късвам внезапно, пя бърза ръки пещо; отблъсвам,
отхвърлям пещо, без та му мисля мпого, без ди се
колебая миого. без колебание, категорично ш реши¬
телно
Kurzschluß, dcn — -iiiisctci Kun/ecЬIuB дълбоко пси-
Kutscher 721
сmчeс:о сътресение. пе;с;т:скн шок, дълбоко нервно
разстройство, нервен ср-и, дълбоко отчаяние; песпо-
ео6иоет зи трезв размисъл, дълбоко оттядин: порил;
тежко преживяване. порил; афект, неспособност ли
сс контролират действията ш постъпките; || plötzlich
KurzscHluß Haben изгубвам способността ли мисля
поомрни;, ти оъзеъжлрнрм, пиметта ми прав; з-сеч:;,
ие мога, ие съм а състояние да сн дим сметка кикво,
правя, ди контролирам geИегв;ягр, постъпките сн,
изпилим и състояние пя певмепяемосг; изгубвам коп-
тоотр нит ссВе .си; постъпвам пол вл-яп-е+о па афект,.
иа психически "шок; || du husi wohl Ku1zecH1шß тн ой'
пенормилеп, полудя., откачиш съвсем, ти ие си -з-
губил ум— си. разсъдъка сн, кикво те прихвани. май
чс тн ; хвръкнала чивията; © cs спТ-ТапС ein BramA
duecb Ku-zschkuß избухни пожар поради късо съеа;-
ненне
Kurzschlußhandlung, Ale — cs kin zu tinen Ku1/ecЬ1nB<
Handlung е;;'ир сс до пeоBм;елeпр постъпка, то по¬
стъпка, продиктувани от афект, под въздействието,
под влиянието ни ррeк;я. ни пснснтeск;я шок; пос-ъ-
пих така поп действието иа ррeктр, без ти сш пивим
сметки кикво върна
Kurzweil, di— — Kш■z.w—il tielben забивлявам, раз-
вл;трм се
kusch — ihm kusch äikien държа го и кучешко под-
чинсние. послушание, карам 'о та м; сто; мирно, да
ми козирува; || kusch sein не смея да кажи гък. пя сс
опри
kuscheln — ich ku-chcle м1. ’r in Cas Betl, an die Mulinr
сгуше-м се пот юргана, притискам сс. гуша сс и мийкя
сн- || Зз- Häu-cben kuschelt slci in 3—n Abhang къ-
щичк—та се гуши а подножието пя пнрп;пртр, а зе-
н:п;ир;р па склопи
kusche— — Cuscb Cich куш; легии (на куче); || umg.
er Cu-cbt -ich гой си евнвр опашката, сс ен;вр, ие сме:
ди сс опре; || voe ГШм Kusclei ев;врм сс пред пего.
по'твиеам нрят прел иего
Kuß, С-е — lim einen Kuß шО dic Uand, ^0 Cen
Mund geben целувам му ръката, целувам го по чстртр;
|| ihm einen Kuß 3uf3iücC-i, шО dic Stian drücken тр<
н:nнрм му едпя целувка, целуним го по челото; || einen
Mädchen timen Kuß steHIen. 'шО—! открадвам си цс-
лункя ог момиче; || mit G-uß rnd Kuß, Mit Tuu-enC
Küs-en поздрав и целувка; силдлн целувки; || übertr.
Callti Kuß студена целувки (сладолед а пакетче, с
щоконрловa 'HртчоP „Ескимо“)
küssen — ihn шО 3-n MunC, aul 31c Wang— küssen
целувам го по четaгa, егрриргр; || ibm Cen Mund, Cie
HanC küssen иeтчврм му уегргр, ръки——; || umg. und,
wen küßt ' mici а ни меие кой ще м; пад:, а мен: зи-
борн;х;e л;, а из каке; да nорнд, а с меие какво щ:
стане; || umg. scherzh. er Г-Т von 3nr Mu-e geküßt worCen
муз-ти го c ц:нупрнр ни сън (съчинил е стихотворение)
Kußhand, die — ihn eime ^01313 zuweilen пращам
му еъздунн— целувка; || umg. eiwas mii KußhanC Tun,
nehmen привя пещо c иай-гон дмр 'отонпое;, с най-
'олям; упов;легвнe, иа лои'о сърце; приемам пещо
с прй<гондмо удоволствие, с готовност. С ПPЙ-'ОHДМЯ
бнргопррпоег
Kutsche, die — nii einei KnTscht üini Land fahien
пътувам c ррй;оп из сграпаги; © umg. scherzh. s—in
Auto ist cimc alle, klapprige, iitne Kuf-cht интомоВи-
.ъ— му е егрор рртсноnрпр -иоигрйкa, бриткр
Kutscher, C-r — wi— clm KuTecHtr fluchen псчврм. no-
46 Немско-българск; фризеологнчеп речник, т. I
722 Kutte
пържнам ка+о каруцар, хамалин- || umg. 3as Cann Lci-
munns Kutscher auch това й 6иба зияе. просто е ка+о
фасул- <$> fiunkenei Kui-cher, launclnde P/cedc пиян
рaИтоилжия. шантав; , коне
Kutte, AI— — 3ic Kutin äikegcm пяил;чам моняне-
ского расо. с—яаям монах, калугер, nокaлугeрдврм сс;
|| ihn In 3ic Kulte sfccKem покaну':рдвaм го; , <0< Ai—
Kutie macht nlcit Ctn Mönch расото не' прави калу¬
гера; самарът нс , прави коня
Kwe, der mhd.' ' — einem Kwc in —iwas (Akk.) Miclnn
поетрвдм. слагам тояги, прът между, спиците ни ко-
.елото, спъвам. осуетявам нсщо
L
Р — 1 hoch Aaci. 1 im Ciltlcr Potenz (= scherzh. lausig
lange Leitung) мъчно схваща, загрява, нс му сеч; пи¬
пето; докато разбере, проумее нещо, сс съмва, б-во¬
лът иа кавал ще засвири; чайникът му Вянно загрява
I. Ь. — Icicif 6-KIoppf пали милко глуповат. тъп
1. 1 — lange Leitung. s. Leitung, P
Laban, der — —in langer Liban дълъг к—то върлиня.
върлипа-човек. дългчЧi аингил-Хасан, .ь^м-н, не¬
похватен. недодялан лaиTрлрк
labb(f)rig — umg. labberige Supp-, Ko-t безвкусни,
блудкава супи. помня. блудкаво' япене. Вуламич. бъл-
иоч; || iabhe-lges 'ässen престояла, блудкави вота
labbern — umg. ciwзe lihbern мляскам нсщо- оплес-
квам сс с пещо- плещя, бръщолевя иещо- нагъвам есе
едио и също яаене. исе етин ш същ Вуламич, всс една
ш същи помня
Labe, die — dis ist ein— Lai— товя е истинска о-р-др,
ррттчсa-- освежителни напитки; ф 3-е Abend -Tnönlc
; seine Lair вечерта лъхаше освежителни. живн;eниa
хлиа-пя
laben — ici labe mici an etwas, an dcm Onlsciem TnunC,
an der e:Hö1cй Natur, in iheei Anblick освежавам се.
ободрявам се, подкрепям сс с нещо, със освежителни.
разхлядителня напитки; наслаждавам сс ни хубавата
природя, любувам сс. прелaжтриaм сс. радвам се ни
нейния иит. ни 'ледкятя. която тя прелстявя; || iin mil
ciwas laben подкрепям го. рaзтчщaирм го с иещо; ня-
хранвим, подкрепям го с хрипа ш пити;; || das G-ün
А-п Wicscm iaht 3us Auge зеленината ни ливадите до¬
ставя насладя, дани отмори пя очите. отморява очн+с-
© —im ilienden Trunk освежителни, живитeния. под¬
крепителни напитка. рaтхлagmг:лпо пт+тс; || —im— la¬
bende Kühl— освежителен, съживителеп хлад, живи¬
телни. приятна хнрлиия
labil — ein labiles Giciehgewichf неустойчиво рие-
ноиесне- || s—ln Gt-unCiciiezueiand 1-т -ihn labil здра¬
вословното му състояние е непостоянно, променливо.
колебливо- || ein labilen M-m-ei неустойчив, непостоя¬
нен чоиск- || ilnem labilen CbüiuCicn Haiti -мям не¬
устойчив. променлив. колеблив характер
laboriere— umg. — am efwas, an scimee Erfindung, an
einem Buci, an cimcn Kniikhiit lahoric-cn работя чен<
.ено, упорито' иид нещо; мъча се над откритието сн;
п;нягрм големи усилия зи нип-свяне+о. довърнеинет;
ия книгата сн; оп-твам всичко възможно ди излекувам
болестта си
Labsal, dis, di- — Cis isf Tü- mich —im aleiTiges. wahnes
Lah-ai гони е за меие истински оградя. риттчхa. под¬
крепя; истински ме освежива, ободрява, възродява,
съживява
Labyrinth, Са- — ich koinie мГсН - im d-м LibyrliTi
licht M—Hr zuanciillndcm не можах та се оправя в гоя
.яВ-ринг, ди намеря пътя а тоя объркан лрб;о;пт
Lache, di— — cimc gellende Lache (üben ciwas Akk..)
lшOecHiägcп, anschlagen изсмивам се гръмко. оглуши¬
телно. избухвам а гръмогласен смях- || im eine каШе
Liehe au-ha-chcn избухвам а гръмък смях- || -1— tut
—in— häßliche Liebe тя -ма отвратителен смях, се смее
отвратително
lächeln — über iim. ciwas lächeln смея се ия него. па
нещо- || ihm lächelnd ansehcn 'летим го усмихпя+о; ||
blfltr, .'шеГ. lächeln смея се. чсмнсврм се 'орчиао,
тъжно- || ho-hi/i, 'гайГ-сШ, rät-tlha/t. anmutig. gezwun¬
gen iäeicln смея сс. усмихвам сс злостно, иронично.
загадъчно. прелестно. принудено; || unltr Tränni lä¬
cheln смея сс. усми:хням се през сълзи; || veasclMif/f
iäeicln усмихвам се пот мустяк, хитро, дявол-го; ф
iim dl— -Schmerzen aus dtr Sceic läcicin прогонвам.
пропъждам e чcмиaкaтр си болките от луната му;
рaтв:еeлдaрм го; || 'Нм Zш/ricCtйhtii ins H-ez lächeln
Изпълвам : усмивката сн сърцето му със тag;в;леги;.
чем;вкртр ми изпълва сърцето му със задоволс-и;;
|| nir lächelt kein Glück щастието не ми сс усмихва.
ме ;тбд'ни- ф rin Läeicin hrtlittt sici шО s—ln—м Gn-
-ГсНт широка усмивки сс разля по лицето му; || Са-
Läcieim schwand aus iirem Gesicii усм-нк-та изчезни
от л;и;;о И- || —in LäcHeln spicife um ilaen MunC усмив¬
ки играеше около устните й. устните И потръпнаха
леко а усмивки- || —in Lächeln umierdrücktm потискам
Смеха сш; || -im Lächeln g-ii, hu-chi über ihr GteichT,
sciwehi um ii-cn Mund усмивка пробягн; по лицето
И. зингрив; па устни;: И- || -'— veaziehf Cas Gnsichf zu
cincn Läcb—Im иа лицето й тaнгоaня лека чсм;в:р, тя
се чсмисвя лско; || -'— scienki iim eim Läcielm, hat ein
gcwiпmcmA-e Läcielm тя му се усмихни- тя им; под-
купеища. пленителна усмивка
lachen — irl-bi катю-, hciMlich, viesfoiken, v-neiccCi
licicm смся сс тихо. беззвучно, тайно, скрито, скри¬
шом- || gezwungen, каШ, schallend, geiicmd. umg. каШНа,-,
von Hcrzcn liehen смея сс принудено. високо, звънко,
пропитнт:лио, колкото м; 'лис държи, от сърце; || 3^
vollen Hal-c. aus voller Lunge lachcm смея се. колкото
мн глас държи, с пълно гърло, с всс глас; || üben das
ganze Gne1cHt, umg. von elmtm Oha his zun anCcrci
laehcn идлото ми лице сияе - а усмивки, треинврм це¬
лият, светват ' мн очите, чак ш парцалите. ш очите мн
се смеят; тaем;вaм се чик .тр чшшщe.- || hämisci, böl-
misch, Ьb-Ьä/i. -eЬa3tn1röh liehen смея се тлоррgо, - по- .
п;'равр;:ли;. злобно, злорадо, ехидно; || g—/i—et. ge¬
künstelt, 1i-tig, vcnechmit/i lachen смея се превзето, из¬
куствено, неестествено; смея се хитро, дяволито, под
мустак- || veal—g—m. verschämt, fenci. Herau-/ör3trпA la¬
chen смея сс от стеснени;, зясоим:п, нахално, поe-
лнтвнкa;eлио- || nach H-1/-пsiuef iachnn смея се до
пяенщя, колко;; мн луни иска; || aus, vor VceiegemHejt
lachcm смея се ог стеснение. смущснис; ф icb kuchc mir
einem Asi превивам се. скъсвам се -от смях; || ГсН -chüllt
mich von -Laeien au- скъсвам сс. нтл;зят м; червата
от смях; || ich lache im mici Hinein, im meinen Part смея
се вътре в себе сш, под мустак, вътрешно; || iei iicHe
mici Krank, halitol, la-i zu ГöA— стави ми лоно. при¬
мирим, едва п: се пуквам, скъсвам се. пуквам сс от
смдс; ,|| ici bi—ge mich, wälze Mici, kringele Mich, biege
nici von Liehen превивам се. скъсвам сс. търкалям
се. изкривявам се от смях- || iei lache м'сН knumm,
scbi—Oi bucklig. scheckig по:иинрм се пи аае, па кълбо
скъсвам сс. пуквам си от смях; || leb falle um vor Lacien
припалим. примирам, няпрм ни земята ог смях; смея
се до прип—аъ:- || ici laei— mici unltr Ain Tisch шз-
покапиам. скъсвам се ог смях. умирим. примирим от
смях- .яг—м и— земята от смях; || ici lach— м'сН ifeilo-
затущаним се. пс моги ли сн поеми дъх. др д;щрм от
смях- || ici lache iln elmen BucK—I, ciiti Bauci, Seifen-
sfcchcn превивам сс ни две. ни кълбо ог смдс- изгър-
бушвам се. изсипнам сс. червата мн се обръщат. зи-
боляв—т м: гърлите, присвива ме под лъжичката от
смдс; || lei Halit mln die Snitcm. dcn Bauch von Laeien
държа сс за страните, кореми ог смдс; || er iacift Trä¬
nen, lacht, Caß 'Шш dic Augen übc-gcHcm сълзи потекоха
ог очите му. оч;+: му сс пaпьнинхa със сълзи от смях,
смя се до сълзи; || da- Ht'2 kachle mie 1m Lclbc сърцето
мн засия, подскочи. щеше да изскочи, изхвръкне о;
р-пост- || er lacht slci (ein-) ins Fäustchen гой сс усмих¬
ва злорадо, вътре а ссВе сш. скрито злорадствуи;. .;-
кувя, тържествува от злоби; || wir Canti aus dem Lu-
eben nicht h-raus пс можехме а— сс пасмеем. просто
пе можехме ти сш поемем дъх, да си отдъхнем от
смях, смяхме се и— провяла. по иреитр, неудържимо,
непрекъснато, умряхме сш ог смях; || ail—s ieülltil voe
Lachen всички троcвaср ог смях. избухнаха а гръмък
смях- || er iicbie mir ins Gcsieli, michie mich iaeben
гой м; сс изсмя а лицето. ме оPтемд, ме пaкaоP да
се смея; || wir wollen ja sehen. wen zulcizi iachi ще видим
кой ще се смее последен. кой ще излез: прие. кой кум,
кой свят; || <$> w—a zuieizi iachf, iachi am bcsicn ний-,
т;6р: сс см::, който последен се смее; <$> lcicht giiachi,
leicif gewcimi който сс много смее. -ще плаче; ;'рач-
кр<плрткя; <£> iae G-IA iachi, сух; пари се смеят; пирата
привлича; <$> cinnal lachen Hilfi 6—сп als Cetiial Me¬
dizin й-Шм-п смехът лекува по-бързо ог лeкросгвр-a;
ф nein, Caß, ieh nicbt lache пе м: орзсминaй. шег. и;
ме карий ди пнрчр Вез сълзи- || wäre ja gilacii, wenn
lei Cu- nicbt -chaicm wünCc би Вил; смешно, ако пс
можех ли свърша тия р-бога; им; сн хис. и -из хчBрвр,
ако пс мога ти свърни това- || Cas wäre |а g-lacti би
било сменно, хубяии рибо-и, ш -из добри, ако пе мог¬
ли го направя, ще го напраня кат; нищо. сменно с
ди се говори зи гони. зи менс гони пе по;aегрвд ни¬
какъв проблем, никакви трудност; Ц du- wae gekuchi
смешни работи говорин. това буан сим; смдс, тон;
са несериозни работи; |] Cas ist zun Lachen тон; е
смешно, зя смях, Вуан сам; смях- || ich nuß ja kachel,
w—mm ich 3us Höre стин; ми смешно, кара ме ни смдс,
иде ми ли се изсмея, кито слуи-м гони; стани ми
мио'о весело. като ге слушам кикво 'ОБор-н; || dus
eb11 (will) ein Dlctiei sein, 3aß 1:1 nicht lache това ми
б-.о поет, нс ме карай да се смея, ли плитр Вез сълзи;
просто е смешно ли сс 'ОБОри, че е поет; тов— пе е
никакъв поет, просто звуч; като подигравка, чс с пост;
|| 3а lacien ja die Hühner и: ст-най смешен. и; говори
смешни р-бог;, тикиви р-бот;. чс ще ;; сс смеят
сооигa; става мн и;еeто. като те слушам др .говориш
тяк-ви оP6отн- || Са isf шсМ- zu lachen — 3а gibt cs
шсН,- zu iacb-n пяма инщо сменно а тона, тук
lächerlich 723
няма място за смях; орб;трти съвсем ие е зи смях.
е повече ог сериозни- || Aer bal nicht- zu lachen съвсем
нс му е то смях. до нега ни пего. положението му
е твърд: сериозно. повече от сериозно; || wenn lei ibm
erwischc. dann wlad cr nlchis zu lacien buben — wenn
den mln noch mal ühta Cen W—g läufi, hui ne nicii- zu
iici—m само ти го пипни. само ди ми се изпречи още
аеан—ж па пътя, щ: му се вили тесен светът, щ: му
мине ж:нрпиeто, охотата за смях. ще ииди бял вълк
по пляпн:- || Cu Cann-t lacien нм—ш основание ga сс
смееш. т— бъдеш доволен- || Cu bu-t gut (lcicht) liehen
ни т:В: mm е ннроко около врита, весСло т; е. лесно
ти е ди сс смееш. ио питан лн меие. какво ми ; ни
душата- || wie licht Са пали вицът си го 6-вя. ; чудесен.
; видях;: ли какъв хубав инц вн разказах. смеете сс.
нали; || über iin. üi-r —inen Witz lachcm смея му сс.
пagем;врм му се- смея сс ия виц; ф es Iachi dne Him¬
mel. dic Sonnt пебе+о се смее, слънцето е тaемдио. се
смее. Грее весело; || ihn Bclfäil kachln усмихвам му се
одобрително; ф mii einem kielendem und einem wri-
ntiCcn Auge c едно смеещо се н едно плачещо око-
със смесени чувства- едновременно с радост ш скръб;
|| Cer касНетЗ— Dritte деима се кирит. -рет-ят печслш;
Ü die laehcnCcn Erhtn засмените, веселите " ияел:aинин-
ф ' lautes, g—ll—nAes. unbuliendt-. schзllcпdce, umg. 3rcC-
Klge- Laehcn висок (гръмък, гръмогласен). nроиит;<
гелеп (оглушителен), продължителен (и:етнсирщ)i
звънък, огворт;-eлeи (противен) смях; || in —im Lacä-n
lu-beccten избухвам а ' смях, поихвaм, ;зем;нaм се-
|| icb piäizc mii den Lachen hc-au- прихвам, ;зем;нрм
се. изкикоте-м сс- || das Laeicn Comni mich un, über-
Commi mich избива м: ни смях, палуи— ме, издува ме
смях, -де мт ли сс изсмея; || das Luchen v-nhali-п,
verbeißen въздържам смсха сн. хапя усти;, за ли пе
сс изсмея; || Cis Lacbcn саасдсп, htrvbrru/c1, veruisu-
ch-i, enif—cin бутя. предизвиквам смях, стин-м при-
чипа л— се смеят; || Cu vengehi einem dis Lieben щс
ти мине. ще ги сс изпари желанието, охотата зи смях,
усмивкаги щ: замръзне ия устните ти пр; н-аи па
това; И ibn zum Lachen heingen ортем;вaм 'о, п-кир-
вам го ти се см;;- || ici Cann mich des Lacbcns nicht
eawnbann, ici zc-plaizc vor Lachen пе моги ти сдържа
смеха сн. прихаим, -зсмне-м сс, изкикотиим сс- || Са-
isi ja zum Lachen гони c смешно, и: остави нищо друго,
освен ти сс смес човек ни това; || Cas 'linen isi ihn
mäher als Cu- Lachen по-лесно плятe, отколкото а— сс
смее; <$> am vielem Lachen erkeini nan den Nuiinn —
am Lieben unC Pläiitn -rC-nii nan dcn Nurien '.у-
пикът сс познава по мпогот; смях; глуцрв;дг се смее
Вез причина; ф 6—1 Kindern -incCi Lacbcn unC 'cincn
im einem Sick при деци+и смехът ш пл-чът ся в еапя
торба; па детето, пето му е смсхът, тим му е ш плачът;
;'OPчки-пнрткр
Lacher, Ccr — 1й/blge seinen Schiugf-niigC-ii balle en
dic Lacher bikC auf -eimcn Selle, buchle er die Lieber für
-iei c находчивостта. aчсов;т;егтр си гой скоро спе¬
чели поддръжници при спора. дискусията. спсчслн,
превзе ни своя стрини пр;съствчиящ;т:
läch«illcb — alles iäch--lich finden ирм;оим иснчко
сменно; || -le slnit iäcHcniicH aus. umg. glhl eine iäcäta-
ilcic Figur ai тя изглежда смешна, по:лсгрвд смешна
картинка. смешно зрелище- ; идлр kро;кaтчор- || clm
lächtrIleHc- Pncie сменно ниска иeир; || läeicaiieb billig
просто без пир;, извънредно евтин; || eine läcHcaliebe
Angiiegeniiil сменна, несериозна р—6;——; || wegen
724 Lächerlichkeit
linen läciialichnm Kleinigkeit тaррa; сменна преболия,
заряди една смешно дребна работа; || Cas i-f ja iä-
eiealich тона е чисто и просто смешно, несериозно;
ф macht dich doch nicht läcieekich не ставай смешен,
за посмешище, пс се ;тля'яй, ие прави -яка, з-щот;
ще тн сс смеят; || nr bat sici in Meinen Augen läcHcrlich
giMachf той се изложи а очите мн, се ниприв; смешен
в очите мн, пити; а очите мн; || sieh (D.) läcHcrlich
vorkoMmcn, TinAen мисля, пам;рим, чс ;тглeжлрм сме¬
шен; || ciwle ins LäcHcrlich- ziehen праия ог нещо пред¬
мет ни смях, поaш'оaвкa, присмех, обръщам нещо ия
смях, иа шега; вземам го иа подб-и; <£> von Erhabenen
zum Läch-alicien isi nur —im Scirlii ог възвишеното до
сменното има сим; едни крачки, © mir ist läcicniich
zumute g;ем:шaвр ме, избива, издува м: ни смях,
смешно ми е- || mia isf nicii läcieakici zuiult съвсем
(хич) п: ми е до смях много съм разстроен, просто
мн се плач:
Lächerlichkeit, die — ihn C-r Lächerlichkeit peti-gebcm
;тнр'рм го па присмех, попи'ранка, г—еря, порвд от
иего предмет ии политррикн, присмех правя го за
посмеш-ще; || wa- küimtrn nici -oicie Lächcnlich-
keifcn ТЯК-ВИ смешни, несериозни р-Вот- нс ме ;и-
;:р:счвя;, милко ме ; 'рижи, разг. еня за тикнея глу¬
пост;; || über ebicic Läch-nlicHk-if-i hin iei i-biben
;тg;гирт съм пад тикне; смешни, несериозни работи;
<£- Läci-aiichk-it tölni -^Ье'-' als j-С- Wif/e присмехът
убива по-сигурно ог всяко друго оръжие
lachhaft — mia isf nicii lacHiufi zumute съвсем не мн
е до смях, миого съм разстроен. просто мн се плач;;
|| Cas isf ja lachhafT тоеи е смешно, несериозно
Lachkrampf, d-e — ilmen förMlichen Lüchkiuipf ht-
^11-1 обзема ме истински конвулсивен смях; || von
eim—m Lucbkiäipl crschütTcrf wenden треса сс от см£х
Lucbi«iz, Aer — eimem LacHn-iz vtr-pürnn иде ми да
сс ;земeд, посмен-ни ме. избина ме. надува ме смях
Lachsalve, die — Laci-ilven Hn-vö-ruOcй предизвик-
ним з—лпове, буря ог смях
Lack, dtr — -Twas mii Lick übcaziiicm, -Те-ГсНсй .и-
кирам, лустросаим пещо, прмртнрм го с лак; || umg.
und icailg isf 3-r Lick готово, свършено; р—богита c
готова, свършена, а тж;6; пш. Бързини в кърпа- || dtr
Lack biättnet ai ликът се рони, се бели, се люпн; || der
Luck isf ub .—кът ; пални.; прен. крре;трги ; изчез-
пила, инщо не е оегаиато от предишната красота,' ог
предишния блясък, чар, загубил съм своя блясък,
ен;дги свежест; || Lick und Glanz s—im светя. блестя
ог разкош, ендд от възторг
Lackaffc, der — -а '-Т —im ciflen, aufgthla-cncr LieCäff-
той c суетно, надуто, превзето конте, надута, пртрч-
феня маймуни
Lackel. 3-r — —Гп fn-ci-i Lick—1 пахялен тип, про-
с+як; сулн'PП
lackiere— — -fwas, ihm lacCici-n .икирим иещо, ия-
мртврм го с лик; -зм—мн—м, подвеждам го, прищим
го зи зелен хайвер, извозвам, нрътним, ;тпьртрлиaм
го, н-п-н-м го, || umg. ihm dl— Fncse- licki-n-i раз-
6-вям му мугорта, сщи-я; || 'ei li-s— mich nicht so
leicii lackieren не се оставям тик; .есно ди ме изма¬
мят, нт;грряг; || ihm eime 1äckienen, eime licC'tri Kriegen
тaлeпирм- му етин |нрмaр); изяждам една плесница;
ф ich bin 3-е Liekicnic, C-r iäcCitiit En1öpat1 яз съм
;зи'оaиидг, измаменият, жертвата, шаранът, 6рнр<
мига, който сс улови ия въдицата, когото нзноз-хя,
изиграха; ф so ein kicki-rtca Affe ама чс ияточр:ия,
п—ду—я маймуна
lackmerer— — s. lackieren
ladcn — einen Wagen. eim Sciil, Wuntn im Cas Seiiff,
aul d-П Wagen laden товаря кола. параход, стоки иа
параход, пя колита; пртовроврм коли, параход, стоки
иа парахода, колита; ф iim wurde eime schw—ae Las.
auf die Schultern g-ladcm питовир-ха тежко бреме па
плещите му. па раменете му; || cr bal Cunit eine sciwean
SciulA aul -ici grlädenTcH сс натовари c голям— вини,
пое върху съвестта сн 'онямр ания; || eiwas шО -ein
Gewi-eem laden натоваре-м съвестта сн с нещо; || umg.
Cu läC-i du 3ii cimc groß- List uuf Ctn Hais нягърВняш
сс c 'олям товар, c голям— отговорност; навличаш сн
гонямр беля ия главата; окачваш сш воденичен камък,
голям; бреме. голям -ов-р па вр-ти; || eime gaoBe
VnräПtwöriuпg uuf -ici laden поемам п;ндмр отговор¬
ност върху сеВ; си, пaгьо6вaм с: с голяма отговор-
нос;; || iin auf den 31-11, адО di— Schippe, uuf 3-n
Schuld uuf sici geilCen той се пи+овярн c голяма вини,
по: върху съвестта сн голям— виня; || -fwas auf s—im
iim -fwas uuf dcn Hais luden тропиим. обесвам, сто-
Б—рвам му нещо ни глин-ти; ф das Gcweba, dl— cliK-
iniecHc Paiiciit, dcm HöcHö/cй laden пълня, зареждам
оръжие, електрическа •батерия, високи псщ; || er ist nif
Energie geladen той пращи от енергия, дейна силя- ||
Ai— Atmo-piär- isf mii MlBfruu-n g-ladcm атмосферата
тежи ог педоверне, с изпълнена с недоверие- || -ciael
ladcn зареждам със снаряд, с истински, боеви пя—рони;
|| g-ladcm- GescHüTze пълни, тяоeп:ин оръдия; || umg.
er bat sciwen, -eile/, ganz scHön gniadem пртрдскрл се
c, нирязил се ; тgринртр, хубаво се ; заредил, паправил
е глин-ти; , Ф cr ist auf Mich gclaCen, nlt Haß, Wut
gcgcm Mich gniidcm иалютен е па меие, озлобен е срсщу
мене, мриз; м: страшно; ф ihn voe Gerlchi, von 3cm
Richlnr, als Zeuge liAcm пр-зов-вям 'о пред съдя, пред
съдията, като свидетел; || ГНт zu Ga-f, zu Ti-ei, im -cin
4^-1 auf —in Glas Wilm, zu cincn Tзsec Kificc ladcn
поканвам го ни гости, пя мисата. в тома сш. пя чашки
вино, пя чини чий; || eime Vorstellung vor geiaAemem
Gä-Tei пр:пс;рнн:и;: прел поканени гости; ф positiv,
negativ giladen иитоваоeп, зареден с положително,
о-рниPтeлио електричество-
Laden, Aer — eimcn LaCtm e-öf/m-m, iu/iicänn, scilie-
Bnn, zumacien оте-рям, откривам, тртвррям, закривам
магазин, дюкян, заведение; || Ata Ladcn wind um sieben
Ute giölfmcf, umg. äшfgtmlcit мягaт;иъг огирод а се¬
дем часа; || clm müdei, schicken LiCtn загубено, раз-
конно зивeaeнн:,пъоно:лре:п ресторант; || ein Ladcn
mii, für SelbetbcdicHпшig 'астроном пя сaмообснчж<
вяне- ф umg. 3u kannsi d-imcn Ladcn zumächtn можеш
ли татвоо;н дюкяни си. та си прибираш баг—жа, пир-
тякените, ликвидиран сн. свършено е с тебе, изпята
: песента ги. свърши се цррегвог; , ти, ще те експс-
диря— веднага; || mach keinen Laden aul стига сн го
усуквал, говори по-кратко, къс; го режи, не р-звоа-
идврй толкова, н: го усуквай толкова; || 3ti lacht lita
eimem LaCtm aul кикто сс е ' рртnр;кaзиaт, разгорещил,
както е ;гв;о;н еап; усти, пями никакво намерени:
пя спре; || wir weiAen Зсп. LiCen schon scbmeiBcn кат;
инщо ще я иaглренм, наредим тия р-Во-и; лесни ра¬
бота, непременно ще стане, ще я наредим; || dcn Laden
in Ordnung heingen оправям, уреждам нещата, енясям
реа; || ich kenne doch dem LiCtn известни ш пре-звестна
мн е тия р—бОти, твърде добре съм зрпотпяг с иея;
|| dtr LiCtn Clippi, TunKi работата сс нарежда, е наред,
сс ортв;вр добре, ; опечена. върви .по мед ш масло,
както желая; нещата се нарежа—;,. както иским, се
ризн-иат по желани;; разг, иьртяио мн ; и кърпя; ||
dem Laden im Schwung bringen, Schwung in Cen Laden
haingcm ррзоaбогврм, издигам предприятие. виясям
живителна струя. зрмрс в нещо, тиним му зимях, съ¬
живявам, оBиоиднрм, вдъхвам му живот; || dem Laden
nif Schwung schneiBen разработвам, ;за-'им прсд-
приятн: пя 'оляма в-со+а, тлисвам развитието му;
|| wenn cr nicht 3а ist. sfoeCf Cce ganze Laden, -t-hi dtr
ganze Ladcn still няма ли го, нищо пс върви, ияниги
р-бота спира, зрмиоa. не върви; той с луната ни ри-
Вотита, предприятието, без иего всичко започни аа
куци. ли върви рачешки; || d—m ganzen Laden hin-
scimcißen. ilnwiifin захвърлям, зарязвам цялата ра¬
ботя, отказвам с: ог иея; || Зз- hat -е genommen, ii-
Keln—a 'm Ladcn wae това го ; открадна., зрл;гпян,
свил, шег. и: го ; открадна., им; го е ' взел а— не го
видя;
Ladenhüter, 3-а — umg. iin cincn LaCtiHüici ver-
Kiu/cm, indret-i противим, пробутвам му залежала,
немодерп— стоки
Ladenschluß, dtr — kurz von LldcпechIuB а последния
миг. момент, последната минути {малко преди да за¬
творят магазина)
Ladestock, d-e — te geht, als hätte er eim—m LaCnsiocC
vei-cilucKi върви прав кито сасщ, сякаш е глътнал
бастун, ярш-и, телеграфен стълб
Ladung, Ale — Aie Ladung Ae- ScHllcs bcngcm, lö-cien
ортг;вррврм коряВ, приВирям товара ия кораб- || die
Ladung cimes Ge-cHüfzc- спарят; ф umg. nr bul scinc
voll— Ladung наряза., , пя;ояскрл сс е здрявити, поря-
тъчно. напраин. е глината, кьоркютюк пиян с; || пе
bat eine Ladung g-gem Miet мпого с пянютeп иа мсне,
страшно е озлобен срсщу менс; ф —ine geaicitllcH—
Ladung beKommem получавам съдебни призовка
Laffe, Сеп. umg. — ein gcschnlegeltt-i äu/gcbii-emcn.
aigeschmackien LiO/e aокиорпо, натруфено, празно-
'.иво конте, грлроИi ррприооп, натруфена, надута
маймуни, безвкусно покрорп господин
Lage, Ale — clme waagniecHte Lage пГйпеНшеп. hei-
i-baif-n заемам, запазвам хоризонтално положени;;
|| das Uiu- bul eint sclömt Lug— къщити -ма хубаво
изложение, местоположение; || etwa- aus scim—n Lage
bringen, lücKen, schicbei размествам, , премествам не¬
що, променям положението му, отмествам го; изваж¬
дам го от състояние па покой; || etwa- im dit necHie
Lag— bringen посгридм нещо ни мястото му, нямес-
гвам. наглисявам го. кикто тодбвя, както му подхож-
ли; ф du bningsi mich dadurch im cimc seilcf—, peinlich—
Lag— ти ме злепоставяш, ;тли'рш с гови, м: поставяш
а неудобно, неловко положени;; || еа ist, 6—lnAef -'сШ.
steckt im ein—n mißlichen, aш-weg1oe—Пi pr-kärnn Lag— той
c. сс ирмиор и лошо. безизходно, съмнително поло-
женис; || -1— heOlideT sich in elmcn hösen. im ktintn 6t-
nelAenswenten Lagt, i-l im clnc übt— Lage g—aai—n, gc-
komncn, umg. HImcingc-chiltteiT тя сс иaм;оP а лошо,
незавидно положение, положението й не е за з-виж-
д—н:, разг. е тргрз;лai закъса.— тлоaнaтр, се с иясрд;ня
ни пачи яйца, се с п—реанли, патоп;ла .хубаво; ф -clnc
Lag— hal -'сШ veibc-seiT. ve--ch!echteit, geändert, gtwai-
Cili положението му се подобри, влоши, промени,
п-стъп; ;6ри— а положението му; || im dl— Lage Com-
icn улана м; се случай. възможност; || Ich hin nicbt
in Ccr Lage zu zählen нс съм а състояние да платя- ||
ich bin nichi im 3-e Lage dazu не съм и състояние ли
направя това; || H-er Сее Lage, über " die Lage -—Гт гос¬
подар съм ни положението, с;турц;ятя, положението
с и моите ръце, из а-ктув—м; || cr fand -1:1 al- easiee
lagern 725
im Aie Lug— той пръв овладя положението. сс справи
с новосъздадената е;туяинд, с положението; || icb fimdt
mici im allem Lagen des Leben- zunecii справям се c
исички жизнен; ситуации, с всички положения и жи¬
воти; || v—is—tz— dici, denk Aich ciiMii im meine Lage
постави се. пренеси с: мислено а моето , , положепие,
пи мо: място- || -teil dir meine Lag— vor поcаетяан сн
моето положение, претстяви си положението, а което
сс намирах; || Al— Lag— sofort überblicken веднага схва¬
щам, преценявам положението. сн;уринд;р; || mach
Lagt 3-е Dinge, der Ui-läiC- според еитчициятa,.
обстоятелствата, както ликтчнрт обегоягeле-нргр- ||
6—1 Ai-sc- Lag— die Dimgc при гони положение иа нс-
щата; || den Em-t der Lag— nicht begari/tn и; схващам,
не nрeи:идвям сериозността па положението- || -'— aus
cincn ge/äiniiciim Lagt be/eninm епрсдвaм я от опасно
положени;; || wir woll—m clmcm kue/en Blick auf dl— Lage
wca/cn па хвърлим :оящьк поглед върху положението;
|| in seiner Lag— bal sieb mictis .-ändert нями ник-кия
промяна и положението му. е■ьстодин:то му е все съ¬
щото. пс сс е променило; || 1:1 will mal die Lag— p—ll—m
ще разузная, проучи, соплиорм положението, ситуи-
цнятя. обстановката; ф wir sl—hsf du. b-u-tcilsf Cu Aie
Lage кя: виждан, преценяваш положението; || Aie po-
lliiscic Lage hal -leb verscHärfi, enf-pinni, -piTzi -iei zu
политическото положение с: изостри, сс рятиeaрHi се
изостря; || die Lage ist gespannt положението ; обтег¬
нато, пятегиято, напрегнато; ф eine Lagt Bien spen-
dicnemi geben. -cäM—ißen черпя компанията по едия
бири; || clme Lagt Paplta тесте хяргнд; || abwecH-—1mA
—Imn Lag— Teig und —im— Lage Krim едни пласт тесто,
слип пласт крсм; ф hohl, Mlfflcac. fle/— Lag— 3en Silm-
мс. cints 11-11^111- висок. средсп. нисък регистър иа
глас, позиция ни инструмент; || eine volle Lag— g—h—n
тиним залп с вснчкн оръдия
Lager, das — —'m Lager auf-chlagem, ahia—cbcn ни-
стапявам се. разполагам се пя стин, лагер. бивак- ид;-
'ам. разтурям лагер, бивак; © ihm im ein Lugen haingen,
elnilc/eM пращам го ни лягер; || aus Acm Lagce eni-
weleiem итBягврм от лагери; ф -iei {Akk) in mehacan
Lagce spiliem разцепваме се. оPтaeлдмe сс пя няколко
нргeрр; || cr sicht in un-cnem. Гш g—gicnl-ci-m Lugen, ist
ins inCtan Lagen übe-gcwcchsclt, ins fcimdlicic Ligen
übc-gcgangcn гой е и нашия лагер, ия нани етория,
и противниковия лягер. премини а другия, против-
и;коиня лигер, сс прехвърли и .—'ера ни врягя; || -'е.
sind im zwei Lagt' gnt—ilf рязделеин си ни пея ла':ра-
ф die Wan— ist noch am Lagen, i-t nichf mtär am Lager
стоката я има още а склади, па склад, я нямаме всчс
ия склад- || viclc Witz— aul Lagen habti имам голям
запас от внцоис; || Wanin aul Lugen nehmen, legen скнa<
дирим стоки; || Cas Lagen auflülicm. eäuntn попълвам.
изпразвам екнрaя; || dl— Lieferung ca/olgi ai, fa—1 Lagen
практиката (поръчката) с: изпълнява ;;. франко
еkтaл; ф ihm rin Ligei heacli—n пр;'отвдм му легло.
постеля, оаър; || die K-aikhclT warf iim aul- Lugee бо¬
лестта го свил; ии ле'ло, ия постеля; || das Lagen mii
'Нм l—il—m деля леглото : пего; || -lei {Akk.) von -сГп—м
Lagen enHebnn вдигам сс ог постелята. лe'ното- || -—'п
Lagen vca1äsecп напускам нe'лотОi одъра сш, nоет:ня;я
сш, леговището сш- ф man bul —in ncucs Lage- (Koil-)
enidtcCi открил; си иоа; залеж; иа въгл-щи; ф Са-
GnineiCe geht zu Lagen. wird lager посевите полягат
lager— — lei lagen— mich Гм Wald—, Гм Gras, unltr
cli—M - Baun, auf Cas Gras прсгриднрм се. ортполргaм
726 lahm
се, ни стан. Виняк, лагер. станувам а 'орящи, ияетр-
пяням сс а го:вa-P, пот етпо дърво, -зтяг-м сс. лягам
а гревата; || ihm ligeim пaстaиднaм го ли легне. полагам
го върху иещо; || С-е Stu-ш Hat Cas Gtlreide gniäg—at -
бурята пони.- поссиш+с; Ц Aas GtTrcidc Hai slci am
vielen Stillen gelagcii ия мпого местя посевите ся по-
н:'пялш от буряти; || das Httr lagert im den Eien— вой¬
ската сс беше разположила' ии стин, ии бин—к в ори<
пипа—р; || biüieiCe Hifzc lageiii übt- C-r SliCi непо¬
носим пек 'тегнеше п—т 'оиЛP- || Wolken ligeim uul Aem
Bcag—n облаци са се надвесил; над планни-те; || Zoa-
ic-wb1keп lageir—n -lei übe- -e1йe|a) Stirn гисипш о6нрии
се груцрср пи тeното му; ф eint Gebiegsiissn Hai slci
(ist) uul 3i— andi-t gelagcri една планинска мас— сс с
ияено;лЯi пипластИла върху аругя; Ф Ai— Warrn ligeim
bei uns с+окити е складирана, иа склал при нис; || Асе
W—ln bal noch nicht genug gcligraf виното още пе е
отлежи.;; ф Aitste Full isf andeas geligeni този случай
c сложен, стон другояче
lahm — an, шТ hcidcn Füß-n. in einem Ain, an Hän-
dem und FÜß—n liin sein сакат. хром съм : тни-и крика,
куцам. парализиран съм с лвиги крика; сака— съм- с
едната ръка; еснрпя; съм с двет: ръцс, с дни-и кряка;
|| eint lahmt HanC, —in libnes Bein taben недъгав съм
e едната ръка, : еаниня крик; || ein kabinr A-beifin,
Heini некадърник, муден, некадърен. нескопосан. не¬
похватен, п-пк-в. вързан а ръцете работник, работи
к—то бсз ръце- скучен, безинтересен, вял, пеенергичеп,
кекав човек, човек, лишен ог енергия, ;пнинр;;вя,
умряла В-би, мусльОi м-житурка, шунумига; || ein
libmea Ge-ctäOi-gang вяла, муапя, една кретащ— гър-
'овнд- || Cas Kreuz wurde ihr ganz libm кръстът И се
есврнр съвсем- || AI— UanC wi-A mir katm ръката м;
сс есиЯщPi изтръпва; |j er war lüde und latm von 3—1
sпgnwöhпiei Anbcii от необичайната р-боти гой сь-
нссм се измор; ш В: като смазан- || ici iim ganz lahm
съвсем съм смазан, разнебитен; ф eime luhme Enf-
-cHulAigung. AusacCe 'оносн;нио, несъстоятелно из¬
винение. опрянданне; || clm iabmne Witz скучсн, вял виц;
l| er ist lahm wic eint Ente нято; като питка, много
куци; || dl— 171111113^:. ging lahm zu Ende орттоиооьт
съдим трмод накрая. стани съвсем безинтересен към
края. едва вървеше; ф ici anieiin mici katm разсипвам
се. съсипвам сс, разнеб-твам се. преб-нам се ог ра¬
бота: || ici -eilige ihn Ceumm und kahl р—зсШпа—м,
емртвaм. ;еркигднрм го ог бой
lahmen — ее lahnf aul ieiCtn Füßen -ой куца. е хром,
сакат, прриннз;ояп с леи—; крика. тна-и му крика са
ссняиятн; ф dies— Entschuldigung kuhil тона извинение
е 'оносновио, несъстоятелно, издиша, ; скърпено, ;з-
м-слено, съчинено
läbncn — an kinKen Aem. in Händen unC Füß—n gc-
lähmt прррли:зиоaпр, есвриaтя, скован— ми е лявагр
ръка; сконянн. прорнизнряпи. естрпрт; мн са ръцете
и крик-тя; || Cunct einen Schlig/iil gelähmt скован, пи-
OPЛнз;оaи от удар, рпоплeкеня; || vor Schnick wie ge¬
lähmt сковин, п—р—л-знрап, вцепенен. втрещен, схва¬
нат. замръзнал от ужас; j Aie 1reuCe kätmie ihm di—
Znпge орgоеттр скова, пиоaл;зирр, върза език— му. от
р—аост езикът му с: есврпPi нързя, скова, и; можеш;
па говори; || Зсп Feind lähicn сковавам, прррлизноaм,
оВезвредявам врага; © mich i-Olilf iäticnde Müdigkeit
обхваща ме сковянршр, мъчителни, тя';етпр умори;
|| iäbicndes Eif-eizcn trfaßit ihn обхвана го вцепе¬
няващ ужас; той се вцепени, скова от ужас; || iähiiid-
Sorgc 1-gtc slci auf sie тежки грижи я иял:гирся
lahmlcgc— — Aen 81-311—1 Vcakcia iiimicgem спирам,
спъвам. екоирирМi nрорт;з;рaм цялото движение; Ц
iim lihmlig—m не му даним възможност ди рaти;нр
дейност, спъвам. пиорлизиррм дейността му. връзвам
му ръцете
Lai«, Cer — du ilsf rin Lai— auf Ale-em G—hief ;; сш
.р-к, профан, лилстанщ. неопитен, невежи а грд
облис—; || darin bim lei clm biuligna Lain а тон; отно¬
шение. що се отнася до това, съм кръгъл, пълен про-
фин. лшлегрит, лаик, невежи. съвсем неопитен. не-
ориент-ряп. некомпетентен, нямам никакъв опит. ин¬
що и; оPзбирим, нямам миеиие ни епeцmял;ет- || Ccr
gnst-elOte Lale лаик, кой+о иска а— мине за по-голям
спeинрл;е;, за по-компетеитен. кой+о иска т— зия:
повече ш от спeи;aлшетр. В средновековието лаиците
— миряните — носели пъстри дрехи, докато духовен¬
ството носело черни одежди. За да се отличават от
обикновените лаици, някои нарочно ходели в дрехи на
ивици; || Зз -Tiuni Ccr Laie und 3er 1ichiani wunCeei
-lei прост; уд-в-телно. зи учудван; с. човек може
само а— се учудва ш удивляв— па гоня; разг- ссдни, пя
се кръсти; пи сс чупиш ш маеш, няма чоиек. който да
пе се чути пи това нещо; || Cas l-l auch Aen Lale vtr-
efäпdlich тона и обикновеният лаик, и неспециалистът,
и прй<'олeмидг невежа Вн рaзBоaт; || das -oilt— wenig¬
stens Зее gebilAete Lale vcnsfciem тон; поп; образова-
пият .а-к Вш -рдBвPло та разбере, проумее
Lakai, C-r — Lukäi splclcm тркeйи;чр. И'орд ролята
па ликей
Lake—, Cas -- dee Schiet lag wie clm w11B1e Laken
Üi-e dne Eid— снегът лежеше ка+о Вял санип, Вя. плащ.
бяли пелени нит земята
lala umg. - - cs geil mir so lala п;рe-gолу съм добре,
чунегнуврм се иди мш-дойт; мш, средни хубост, кри-
но-ляно добре. тур. орти будила, средна орботр; || das
Weitne war so lila времет; беш; средни хубост; Ц 1:1
Habe es so lala vei-tandem. ge-cHaTT донякъде, горе-долу
го разбрах, кое 0PтBррXi кое не разбрах. крнво-ндно
го ризВрах; еиьрнис. покарах го до някакъв край
lamentieren -- - bei |n3te KlclnlgkelT, Übe- j-C- Kleinig¬
keit iainnTieann н—йк—м сс, тюхкам сс. вдигам врява
за всяка дреболия, зи най-малкото псщо
Lamento, Cas umg. — eim liufcs Lainiiö üi-e ciwas
(Akk.) eaheicn нант-г—м 'олям; вряви, 'олям шум,
голяма пргроaид зи пещо
Lametta, Cas -- den Täintnbiui mii LuietTu -chmük-
C-m пакичв—м колетното дърво със сребърен '' сняг
(дъжд), с ламета; © er Hui viel Lai-tia aul d-e Piu-T
гой има мпого тенекиени тръпкулки |мeaрнн) ия гър-
пит: си
Lamm, dis — -Ге ist -апОТ. unscHuldig, Troim wir ein
Lamm гя ; кротки, невинна, 6.—'— като агънце; || sic
isf geduldig wie clm Lamm гя има ангелско -ърпеп-е;
|| sic /lli—nf wic —in Lain. läßi 3cm Kopf hängen wi— ein
Lamn. Cis zur Schlachtbank geOühiT wlaC тя трепери.
c ;ктюмитр к—то игне. което водят ия заколение; ||
-'— '-. —Гп wlH1ee Lamm un G-CulA тя има ангелско
търпение; |) weialos wir eim Läniciem Beзтрщнт:и,
безпомощен кит; агне; ф Cis Laim Göitt- агнец Вож;
(символ на Христос)', - ie-sii cs 0-t--i mici ein Woil.
al- ein Lunn по-тобре да ме рита кован кои. откол-
кого босо магаре; - Aas Lamm bclrfr Wolf verpfänden
тнрняврм вълка за овчар- ф wen sici zum Lamm mucii,
den irc-sem Cie Wölfe кой+о сгана овца. -зяжд-г го
вълц-те; - е- де-сНсНт, wenn Cer Woil "da- Laim Шс'-
raTei ще стане ии кукоао лято, иа конски Великден.
ког— роди върба дренкн. кога аойде тe;иьр;ъ: подир
петък, пя Връбница а сряда, ни Кукоиден, пя второ
пршшес+вшс. кога сш вная ушите бсз огледало. кога
израснат ия коня рогов;. кога направят котката ка-
лугеркя. кога вълкът стин: кучс. ко'а;о цъфни; па-
лъмн+е, кога засвирят славен;: с канали; © umg. hust
Cu Acimc Lämmea all— hcisamMcm ту: ли ся всички де¬
чурлиги. поверените тн Теца. лица
lammen — wenn Ai— Hundt limicn. 5. Hund
Lämmcrscbwunz, den — м—lm H—ez hüpft wie —im Läm-
M—asehwanz сърцето ми поаскячя (от радост. възбудя)
като лудо. подсиьрчя кито пиле; || dis Hcaz geht. wik-
kill iin wir ein LäMMea-eiwämzci—m сърцето му Ви;
лудо. трепери като лист от страх- трепери му сърцето
кято пя пил; псрцсто
Lanun(«)sgfduld, di— umg. — LamiesgcCuid zeigen,
h—wtie—п проявявам. показвам ангелско. волско тър¬
пение; Ц —fwas nii LimmesgeCuiA laiaigen понасям,
нсщо : иигелско търпение
Lampe, 31— — Öl aul -cin— Lamp— gi—B—m наливам.
сипвам газ а нрмnртр си; хум. вземам малко- гориво.
бензин, пийвам си- || eimem шО Aie Lamp— gi—Bcm гяв-
рътвам сдня чашка; || Keim Öl. Keinem Docif im dcr
Lamp— hahtn нс ми работи чскръче+о а глината, не
мн сече пипето, теслята. нямам мозък а главата, не
сс отличавам с ум; || eim Stück von dit Lamp— belngen
поставям пиеси ии сцената- || diesr Anbei. аГесНТ mach
3er Lamp— тия риботи мирише ни кабинет, е мпого
сухи. - лишена ог жииот, живец. ; мпого измъчени;
© Air Ewig— Lampe вечното кандило
Lampenfleber, Cas -г- Limpcnflchca hairm, bekommen
-м-м сценични трески, зяпочням да треперя, ди сс
вълнувам. препи ли изляза ии сцената
Lampenlicht, das — hei Läipcmiicii inirifim, lesen
работя. чети ия лампа; ф 3'1--- Stück verträgt Keim
Lamp—nlicif гази пиеса няма сценично въздействие.
няма сфекг, успсх ни сцената •
Lamprete, 3i— — Lampncfci Cann ici 31- nichf vor-
-riz—m пе мога да тн предложа пъстърви, печено пра-
сенде, такнвр деликатеси
Land, Cis — Cas Land h—hiuen. bestellen, bauciil—gcm
li-sem. urian Machen обработвам, засявам земята,
оставям я пи угяр, превръщам целния а обработваема
площ; || clm Stück Lind Haben, cawcebcm -м-м ма.:;
тeмДi" сдобивам се с малко. елин къс земя- || d|- Lind
Ccr Großgrundbesitz-- iu/ieilim разпределям: (си) зе¬
мята ия едрите земевладелци. кулаци; ф witC—a 1-11¬
Lind uifer den Füß—n bähen имим па: -върла почви
под кракити си; || an Land geiem слизам па суня+я.
ни Вреги- || ans Land KomMen. strigrm. -—12—1 слизам
ни сунат; свалям ия Вреги; Ц 3—n Fuß an Land -сТ/сп
стъпаям пя суши; || der Kuhn -ti—B ins Land. vom Land—
лоакатр спря ия Врсгя. отплува ;; Вреги; || das ScilOO
legte von Lind ai параходът тръгни, отплува; || Land
unter Meid—m съобщавам, чс сушата ; залят; от воая.
потънала; || тТсг Land g—i—m оттеглям сс Влшзо до
Вреги- || Aie Ühci-c-tc A—s Wracks an Land schw—шм—п
изхвърлям остатъците от коряВ ия Вреги; || Land im
Sielt суши; Ц Land , -icil—n виждам, откривам суша;
|| umg. Lind seien виждам изход, поибнижрнрм се до
це.+я; || zu Wis-cn und zu Linde по вола ш суша; ф
aul Аем Land wohm—m. l—b—m жився ия ссло; || №/- Land
zicH—m преселвам сс. отивам нр село; || Lind und Leute
земя и хора; || Aie Auft-bung Ае- Geg—n-aizes zwl-сН—п
Stadt und Lind премахване ия противоречията межту
'OPaP и селото; || Stadt und Land -pnecH—m davon иялргр
страна говори зи товя; || clnc EinOaii. Un-ctuid vom
Linde селска наивност, сслско прос+оаушно, невинно
landen 727
момиче. нишани селски девойка. нeпоkaяоeнр исанн-
ност- || ein Munn von Lande човек от село, сслянин;
|| außer Lände geben отивам а чужбини. вън ог стри-
пити. и странство; || er wunde A—s Landes vcawic-еп той
В; изгонен, прокуден ог страната. екстернирин. из¬
селен; || über Lind geiem, eclsem пътувам из селища,
саряня+я.поле+о. къри; || Woil Goties voM Lind— сел¬
ски свещеник- || aus tin—м Land 1ms amdcan -cl-rm пъ¬
тувам от една страна и друга. обикалям света; || viele
Länder dшechntietп пропътувам, преброжпям. крьс;ое<
вам много страни; || vom Осатст Landin und Reichen
ce/äHlcm р-зк-зиам зи аялечин стрини ш царства; ||. aus
Осат—п LanCtn ist gut lügen лесно сс ' лъже. когато се
разпр—ая за далечни, непознати страни- || in alle Länder
/ersfa—ui пръснати по целия свят; || poet. in Aiui-chcm
Landen а, из немските тeм;; || iu- allen Hceann Ländeam
от иснчкн краища ни света, о+ерса. от иeлнд божи
свят; || wohin des Landes откъде сн. откъде насш; ||
umg. hier 1-t Land ето нш; тук смс; || umg. lei haic noch
Land -мям още аремс, разг. мегдан; ф Cas Land, Ca-
ainmnn Mlici unC Honig fließt страня, и която тече мед
ш мисло; || dis G-Ioht- Land — das Lind dcn V1nhciBшmg ,
обетованата земя; || 3as Lind meiiee VäTea страната
ия лепите ми, род-нитя, гаткоешната мн; || Гм Innern
Ас- LanCes въи вътрешността па сгоaпрщa; || die Rui—
Гм Linde wieA—ai—asi—11—п възстановявам, въдворявам
рса и спокойствие а сгряната- || in —in Land —inAringen
прониквам. нахлувам. пахълтиим а едпя стрини; || с'п
Land übcn/aiicn. veiwü-ten няпатам, опустошавам еаня
стрини. превръщам я а пустиня; || A—s LanAes Okücilig
-—'т зяВягним ог страня; || umg. cr ist wl—Acn 'm Land—
той c пя: тук, се завърна аечс; || sold. ее hui Land
засега остава у тома сн. а тиля,. пяма ди сс върн; иа
фронтя; || den FrüHIing geil ins Land пролетта на¬
стъпва, зaпролeгдир сс- || seither sind viel— Juban in¬
Land gegangen оттогии; ;тмнпрсPi изтекоха много
гопини. изтече много воая, мина миого иремс; || das
Land der 2-11.^-113 Sein. dtr Miti1-ПleHi--öпi1 стра-
пи+а па aeе:тт: хиляди езера, ФmНлиилmд- сгряната
ия белите нощи. Норвегия; || Са- ' Land. wo Atr Pillen
wächst някъде, дето гърми, ио нс вяли. а пусто горе
тшл-лейско, а джендема, поирягя, по дяволите, а
Днирбектр, ии aругmд край ия светя; || Cis Lind 3-r
au/geicmdcm Sonn— егррпaтр ни изгряващото -Слъниc,
Япония; || das Land Сее Pbaniusie, Cei Träum—, Ccr Sehi-
-uchi еторпрти ни фантазията, иа блянове—:, ни коп¬
нежи. въображаемата. бленуваната, мечтапатя. коп-
нежно желаната стрина; - || in- be-seae Lind Hinüber-
gehtn преселвам се и отвъдното, и оия сняг. и селе¬
нията пя блажените; <ф> mif Аем Huie im dcr Hand
kommt man duecb dis ganze Land преклопепа+а гла¬
вичка. нея сяВя и: сечс- - wen dem ' Dichten will V1aet1-
Н—П. muß im de- DicЬf1ne LanAe gehen който иска да
разбсрс поета, трябва ли о+на: а егррпргр ня поетя-
ф -—Гт Rui diing in die LänCtr, wu-Ac im allen Länd—en
gehört зовът, повикът му сс разнесе навред из светя,
се, чу навред и светя- || -cimc H-identit trug -степ Na-
меп üben alle Lund— героичният му подвиг рртиeеe
елриaтр му из и;лнд свят
landen — an Ann Küsfc. auf einen Insel, ам U/ce, am
Ziel lind—n достигам Вреги, слизам ия Вреги, nрнт;<
мявам сс. кяцвям пя остров; стигам и:лтя; || uul А—м
MonC landen прилунявям се; || scherzh. ГМ НаО—п Cer
Eie landen пускам котва и пр;е;яи;щeго ' па Вряка,
оженвам сс- || umg. h—i ihm, hier kann-i du nict. landen
728 landesüblich
c него пс можеш да сс мериш. аи сс сравняван. щой
те туря в джоба. пе можеш та му обърнеш , чсхъли,
и; можеш ти му кажеш доВроутро, пс можсш а— му
полееш вода пя малкия пръст, стоиш по-долу от иего.
той далеч: те превъзхожда, превъзхожда те във всяко
о+пошепие. нс можеш да стъпиш иа кутрето му; ни
нсго нс минават такива, няма да те огрее прн него.
мъчно ще го кяндиртисян, ще удариш па камък прн
псго; || dir Wagen lamdeTe 'm Straßengraben колата се
озова. сс прека+урн. преобърни в канавката; || Aas
Flugzeug isf glücklich gelandet самолетът кацна. сс при¬
земи успешно. Bлягополччпо; || enAlici iind-ic er hri
Cer Piiio-bpHi1 пяй-сс+не той се спря ии философия.
се прехвърли да слетия философия- || hica wären wie
also gelandet ето къпе нш довея вятърът. значи ту: сме
дошли; || Hi—г wären wir nun gelandcf е+о ни ияй-после
ия желаната цел- || 'm Krankenhaus. im Zuchthaus kin-
C-m попитам а болиииргр, озовае-м сс. свършвам в
затвора- || —fwas iuidei Гм Papi1rköa6 нсщо се озовава
а кошчето за отпадъци; ф umg. —Гп—п Hakim. clm—n
Tn—ilee, cincn Sieg, —im—m Coup landen пяиaедм сполуч¬
лив боксов утир; поп-дим точно а целта; спечелвам
поВсдатя, поВежтавам- извършвам преврат- || —im—m
großen Coup lilCtn привеждам смел замисъл" а изпълне¬
ни;. предизвиквам голяма. сeитри;опир изненади с
нещо; извършвам дръзки кражба. смел, неочакван
обир. голяма Pkинд- || —int Point-, eim—m Wilz landen
завършвам c неочаквани , поанта. разказвам интересен
виц; || —imem Blick zu iindem v1eeuch1П оп-ти-м се та
ииди;:ия, па хвърля поглед; ® Truppen lanCen св-лям.
стоварвам иа Вреги. деВ—ркирим
войски
landesüblich — Aiesin Brauch isf landisübiict този оби¬
чай е общоприет, приет, оВичиен за стрината •
Lu—dfriedc, den — ici traue Atm Land/rilCim nichi пс
вдрирм, пямим доиерне а мира. подушиам, душа опис-
носа
Landgraf, den — LäiCgrif. w—eAc Hari дръж сс; пс се
дявай- пс отстъпвай
landläufig — cimc landläufige R-C—n-aif общочпотр:-
бим. общоприет, обичаен израз- || 'm landläufigen Sinne
в общоприетия, обичайния смисъл
ländlich — eine ländliche Gegend. Sllike селски мест¬
ност, тишини; || länAlicie Sitf—n прости, селски иряин;
ф ländlicH. siiilich сслск; нриви — чисти приин; във
всяко село ш тя:ои- - ländlich, schändlicH хвали се¬
лото, жнаей в грип—, селското сш ; селско
Landluft, Ai— — scherzh. Landlu/T aus den Döschen
руменина от кутийката c чсрв-ло, руж
Landplage, die — Heuschrecken können iin— wahn—,
arge Landplagi -ein скакалц-те могат ти се превърнат
в общонародно Веас+вн: а истински напаст за стра¬
ната; || scherzh. du hist eine Landplage ти сш обществено
зло. обществени напаст
Landpomeranze, 31— umg. — -le 1-t ein— Landpomeran¬
ze, siel. aus wic —in— Landpomeranze тя -ми сслски иид.
прилича ни селянки, ; истинска е:лeнаур:я
Landratte, di— — time Luidiaiil -rin страхувам се от
морето, кашок съм
Landregen, Сее — —in Liid-igei ging nlcdta зиналя
тих напоителен дъжд
Landschaft, dl— — die LanC-cbi/i umgi-ialtii - npr-
оВразя-м сaрркг:оa ия местността. пейзажи; || etwas
paBi -1:1 den La’id-chalt gut, am. ordnet slci gul in Ale
Luna-chuil —im. pußi nlcit in Aie Länd-cHä/f. ve-echlпd—ii
Aie Liid-chi/t нещо хирмонири, е и хармония. обра¬
зува хармонично eamиетио с (характери ия) местност¬
та. за'р;зян; изгледи, местността. нарушава един¬
ството, хармоп-ят- с пейзажа; || sieb (Akk.) in der
bT1й1й LinA-ctili befinden намирам сс пя открито.
всрса полето. природата; || eine Öde, Mile-ischi Land-
sciiif пуст. живописен пейзаж- || bci К Koiil man
im iin— ändere Liid-chiit при K. срррктeръ; ни мест-
пос-ти сс променя. -ма съвсем друг ина, изглед; ||
Наа/ unC KyOOhäu-te bilden ein— Lamd-cHa/i Харц н
КнфсоИз:р си прилича; по характер, -миг общ ха¬
рактер, образуват сано единство
Landsknecht, Ccr — na flucHi wi— clm LinC-knecHt той
псуая, попържии. руга: кат; каруцар, сямрл;п
Landung, Ai— — dl— Landung eine- RiuMschiffis uuf
dem Mond прилупявяпето ни космически кораВ- || Ai—
Landung von Truppen лебаркнраието, десант на вой¬
ски; || Ale Landung ging glait von-lilfen кяцвинето, при¬
земяването. десантът мина гладко. Вез премеждия,
ниинa:нтн
lang — —in— lang— Sfauße дълга улици- || —Гп— lange
Rci-e дълг; пътешествие. пътуване; || —im lang—- Hils
дълга шия. дълъг врат- " läng— Haie-, kur/er Veasfimd
дълга кося. къс (плитък) ум; ф lange Fingen maci—m
пипам, крита; барам; || eimcn langen Hals machen про¬
точвам, протягам шия. врат от любопитство, изкри¬
вявам си врага. за да н-ая нсщо- || .—im langes Gnsieil
macien. zici—m правя киссля ритноиомнд. проиесвим.
обесвам, увесаям нос. оклюмиам, оклюхиам. опуй-
чвам се. окумвам сс. омърлчшвам се; неприятно съм
изненадан, тaеeгпaт, разочарован съм- || —ine lange
Nist machtn, drnhin nолнгоявам се. привя канил с
ръцете сс; || Hast du lien eine lange Leitung има че
Вавно, мъчно схващаш. бяви; загряван. бавно загря¬
ва чайникът ги. дока;; разбереш иещо, се съмва; ' J
mit länger N3-1 ah/iebcn тръгвам си. връщам се с про¬
весен нос. със смачкан фасон. като мокра кокошки;
|| —fwas vor langer UanA vonb—neiTen подготвям нсщо
отдавна поeаиаритeнпо. грижливо. пий-щително; ||
1lwae auf die lang— Bank scHicicn отлагам, проточвам,
протакам нещо; || mici Kein— langt Brühe стига сш го
усуквал, говори кратко; ст-'; си ояттягрл локуми- ||
—fwas шО lang— Sicht planem трплриувам пещо в лрн:чир
перспективи; || —in Wechsel шТ lang— Sici. полица e
дългосрочен пяаеж- || Politik ш/ lang— Sicht политики
с далечни перспективи, далновидни политики; || lange
Zähne Machen, mit langem Zähnen essen мръщя се. разг.
пaзлaпл;евaм сс ни дa;н;i ям неохотно. едва дъвчи,
преживям; прнджaa мн сс. ям с апетит, лигите мн
пот-чит; точа сн зъбите за нсщо; || ihm läng— Zäbne
machtn правя му скомния. прпрaвдм пи му потекат
лиги;:, ди му се напълни устата със слюнки- ( lange
ZäHne knicgcn пр-яжда ми се. тоВ-в-м апетит, охота
за иещо, лигите ми потичат;. || 'Нм w—аА—й Ale Zähnen
lang пс му сс яте, о-яжт- му се. зигуВия апетит; ||' —Гпе
Sp—lsc wind nie lang 'm' Hais яденето мн сс" о+щяии, мн
засяда, застини ия гърлото, свива мн сс ии къ.Во в
гърлото, и; мога ти го преглътни; || lange Oiaen па-
ch—n наострям уши. пидявим ухо. вслушвам сс; под¬
слушвам; ф —in langer Luläiscb, Lihin, —Гпе lang— Latii.
—in langes Gesicii тур. днпгнл-хясяи, аългчч, тяпгилак,
върлина-човек; Ц langer Heimlich подправен ключ.
шпeри- || —in langt- Bun-ehc, Junge снижен момък, ви¬
соко, стройно момче. левент; || lang von Wucis, lang
lшig1schbss1й s—im висок, строен като тополи, сиижси
съм ни ipbCT. ия бой; нTтрьгпял съм се пя височини;
|| lang wir eine Hopftn-iäigt, Bolnen-Tange sein дълъг
ка+о ньрннии. дьлгуч; дълги Мара; - er isi so Cumm
Länge 729
wie ta lang isi колкото c тъньт, толкова е глупав. умът
му отишъл а крякятя- || er fiel zun Eid— so lang er wir
просна сс, простря сс по цял—та си дължина ня земята.
шег. измери, целуна земята; || cimc lang— Red— halfen
държа дълга, километрични реч- || was Г-Т dir langen
Rede kurzen Sinn (Schiller) к—жн кратко и ясно а какво
сс състои р-ботата, какъв е смисълът ни миогот; ду-
мн; ф mach langem Übenicgci след дълго оВмшсляне-
|| lange, längtet Zeif Himdruch а продължение па мпого
време, по-дълго време, по-продълж-тслпо ирсмс- ||
A-n liehen langem Tag иeлндт Вожш аеп- прсз целия аен-
|| —ine Ewigkeit lang цяла вечност, и продължени: ни
еана иянр вечност- || —im— Cunze Zelt lang (а проgьт<
жени; ия) късо иреме; || ein— Minute lang (а продъл¬
жение ия) една минути, спин миг- || nach langem Jahnen
слеа дълг; гоанпи; || von langem Jahien прсдн дълг;
иреме, миого голини; || vor nicht (allzu) langt- Zelt
неотдавна. нар. пеотколе- || -—'. iangiM отдавна, от
дълго иреме насам; || alle Nastn lang чссто; мине не
мине милко време; чяс по чяс- || cimcn Tag lang а про¬
дължени: ни етин дсн; || Mein Lehen lang през и:лнд
сн живот. а течение иа целия си жииот. откакто се
помия. зная, поки—о съм жив- || iin wind di— Zelt lang.
Z-ii und Weile lang аоскучава ми, аремс+о мн се иижар
дълго, отегч-ням сс- || über kurz ödeа lang днес шлШ
утре, рино или късно, -ко не анес, утре; || iim sagen.
wo cs lang geil натъпквам му самара, покизиим му
колко е па десет полои-иата, откъде изгрява слънцето-
<ф> wee (’-) lang hüt, käßi (’-) lang- hängen който има
много, обича пи го показва, па сс хияни с него; ф ici
Cann es länger nicht au-Hali—i. eriragei. vreseiw—ig—m не
моги поиече, по-gьт'; та издържам. поиисдм, мълча-
|| am längeren Arm sifz—m имам по-голям; влияние,
по<';лдмр власт; " |- länge-, jt li—b—n колкото по-дъл¬
го, гонковр по-поВре; ф dis wlad im iängsfcn gedauert
hüben вижда му се краят, скоро ще му сс ишан крият,
ще сн изпее песента. ще му сс свърши царството- ||
cr isf 3i- längst- Zeit im Aicsce £.111^8 gewesen скоро
ще изгуби мястото си. щс изхвръкне. ще -згърмш. ще
му подп-н-т паспорта; подписан му е паспортът.
изпята му е песента, свърши се царството му- || na bat
Ctn längeitй Aftm гой има иaй-г;лдмa издръжливост.
издържа пай-мног; ни р-бота от исички; ф das weiß
ici längst отд—вп— зная това; || Са- '-Т längst vo-hei тон—
отдянпи сс свърни; || da- Habe ici längst vceges-cm
отдиепи съм забрави. товр- || da- ist längst nicht alles
тона далеч:, съвсем ие е исичко; || cs isi längst niehi
so schiiMm това аялеч: пе е тон:овя лошо; ф lei
ühenlegc nlr -iwa- A—s langen unC hrclien оBм;елдм
пещ; иадъл'о и нашироко; || slci (Akk.) des langen und
brtlinn üine -iwa- (Akk.) luellsecй впускам се а нещо
п-дълг; и паш-роко, ррзпоост;рaм сс нилълго и ни-
ншроко върху иего; || -а hui cs lang' und hreii, Ais langem
unC brtlitn tr/ählt той го разказа подробно, с иснчкн
подробности; || ein langes und baiiTcs. lang unC hrelf
scbwaizen дрънкам до безкрайност. разправям надъл¬
го ш нашироко; || slci (Akk.) des längcncn üben cimc
Saehc vtrbrtlitm ортпооет;рaм се надълго ш нашироко,
пай-подробно върху нещо; Ц Cis Ling— unC Pnclfe
|Ku-zt) am 3-e Sich— l-t. daß... цянр;р работа сс състои
а тоеи, чс...
iangafmig — langatmig— Reden iÜäaim миогоглягол-
етнувaм. какинижа, рртnроет;рaм се надълго ш на¬
широко, з-орин-м. з—дълб—ням а отегчителни под¬
робности; U eiie iuigiimlgt Gt-chiehTi отегчителна,
досадни, безкрайна. нескончаеми. километрична. лън<
ги и поeaългр -с-ор-я
lang— — cs Hat lange g-Ciucai трия. продължи аълго,
миого- || wir bihtn un- lange nicht gcschem пс сме се
виждал; дълго иреме, отаиепа- || umg. nicht länge Так-
Keim не се колебая. церемоня аълго; || wi— lange - soll
icb noch wartei колко врем; ще ч-ким още- || cs ist
noch lange niehi soweit далеч: още не съм готов. им;
ощс миого иреме ди мине. докато се приготвя, докито
свърша- || er isf lang— fertig той отдавна исчс е 'огов-
|| das isf noch lange Keim Beweis тона далече не е до-
кятртeлсти;- || Са- l-l noch lang— mich. genug гои— та-
лсче не е достатъчно; || cs währte nichi lang—, so kamen
-Ic не мина мпого врем; ш ето чс те дойдох;; || -'е
b-auctf aben lang— Tü- den Cueztn Weg Bm трдBврл;
отпрана иече да дойде, а— е тук, много иреме й трдбир,
зя да измине тоя кратък път; || wie lange heiucH-t du
Cas Buch за колко врсмс ги е нужни книгата; || käng-
-1—1- in daci Tagen пай-мпог; зи тр; дни; || von lang¬
hin отдавна- || ich Habe cs läng—, längst vo-henges—H—n,
grmciKt отдавна исчс прeaиuжaяс, виждах Вях зибе-
ндтрн гови- || hi-r isi cs lange nicii so -clön wic zu
Hause ту: аанeч; не c така хубаво, както у дома; ||
Зз- ist noch lange nicii alles гони далеч: нс ; аентkо;
II cs isf scbon kamgc hcn, noei ilchi lange hen това стин;
миого отдавна, пео—дяиня, пеотколе; || cr wlrC’- nlcit
lange Machen, Hai nicht ithr lange zu lehcm, пасЬ.’-
licht lehr lange той няма ди кари ощ: дълго. скоро
ще свърни. ще умре; || iei шасНе nicht mehr lange mli
пямим повече търпение а— чакам, омръзни мн исче
тия работа- пяма м: иечс тук- || Сее E1eeСh-аnk muchi
nicit т—На lange mit хладилникът ням; ти кир; дълго,
пи път с та се рязнал;. взел сн ; исче двете пари,
вт:л<аин ; исче- er licht lange много сс В-иш. много
е - мупеи, Винси, суети сс- Ц Са CannsT Au lange waricn
-ма дълго по чякян; -ма ля вземаш; || еа Cann lange
bitiei. cli ich cs fuc -ми лъ.'; а— се мо.;. докато го
пяпраия- " was lange währi. wind eidlich gul хубавите
пещи не стии—— лесно; хубавата орбо-р ия шестия
мессц излиза- <$> lang— gedauert, gul g-wonCrn хубИБ-т-
риб;;— ия шест месеци веаияж излиза; <ф —Hrllch währi
ам längsten чисто неВе ог гръм се пе бои; честността
побеждава
Länge. die — ein Baun vom 5 м Längt първо високо,
па височини пе; метра- || dir Versfuß 6tetthi aus -inen
Längt und zwei Kürzen сг;сотворпртр стъпки се състои
от еапя дъл'— и две къси срички; || еа fiel. echlnд Спа
Länge lang Hin гой сс просия,, простря по иянртр сш
дължина иа тeмд;a; || aul die Länge geht Cu- nicii тон;
пс може ди продължава повече тики; || ciwas in die
Längt ziehen протакам, провлитим, проточвам иещо
до безкрайност; || etwas zlchi sich in die Länge нещо
сс проилича, сс по;гaкр, сс проточва дълго, -рис до
безкрайност, прекадено дъл';, продължини цяла веч¬
ност- - die Länge bal die Lasi nо;тркaпe;; нос- по-
снcaнцн; ф —а -linC in seinen ganzen Läng— шО той сс
изправи в цел-я си ръст, Вой; ф aul die Läng— gc-chen
Г-Т Cas richtig : оглед па бъдещето тон; ; тика, вярно;
ф die giog-ipbiscbi Länge географска дължина; || 3-е
Ort li—gt шО den 10. Längengrad öetl'ch—1 Länge горлът,
мдегото леж; пя 10 гоaaчсa ;ттотир дължина; ф —in
Vortrug von gioßtr Läng— дълъг ш предълъг, отегчи¬
телен, досаден. прекадено подробен токл—g; ф dis
PfinC -Г—дТ— mit пеНаса—п Längen копя— побеа; : пд<
колко дължини; || Ata schlägt uns rn Längen Гш Wobi-
koifoii. Гш Einkommen той пи Вн: далече по жилищен
комфорт, по доход; ф Cer Junge gebt Tüchtig in Al-
Läng— момчето сс изтръгва пя височина, расте бърз;
730 lä—gfla—g
lä—gelang — läig—iang hiniullen просвам се. патим по
цялата , си дължини, просвам сс целия ии земя;;, шег.
измере-м, целувам земята
langen — dcn Seidenstoff lang. geniAc noch füa tim
Kleid коприната стига, ще стигне тъкмо зи едни рокля;
|| dis Wa-eep lamgic mir his /um Kni—, zur 3™-. водртр
стигаше до коленете ми. до гърлите мн, || jei/f langt
cs aht-, Cis lang. iin |ti/i засега тона ми ст-га, ми с
достатъчно, до гуша мн дойде, стигни иече; престани
нрИ-еe;нe- || mit Аем GniCe nicht weif langen пе мн
стигат парите, не моги а— свързвам ана+а края, не
мога ди изкарам месеци с тези пярш; || das Geld langt
nicht пар-ге нс ст-га; (за инцо); ие може а— сс кира
с тия пяри; || iim langt’- von unC Hinicn- nicht и така.
и -—кя не му ст-гат пирите. както ш а— комбинира.
кякиото и да приви, парите нс му стигат- еааа поe<
жшвяви. едва свързва де——— крия; ф ici wceAt Cin clnc
langem ще mm залепя. зашия едни (плeеиния); || IliM —in
paar Ohf—igem langem зиншиям му няколко (плесници);
зашлевим му няколко ш-мира; || ein— gelang. Kelcgcm
изяждам. отнасям една плесница. трлenир;. занлевят.
трш;aaт мн едни, един; ф cr iingic sich in dcn Kopl
гой сс сияпИi улови зя глинита; || in Ai— Tiscie ling—n
бръквам в джоба; || mach cfwle, nach Cem Glus langen
посягам към псщо, към чяшата; || das Buci vom Regal
lamg—i изи-жарм. вземам книгата ;; лавица;;; || Cunli
tamgi man sciom clm paar Tage : говя щ: ;ткaорм ня¬
колко дни, може а— сс преживее, прекара няколко анн,
ще мш стигна; парите за няколко дни- || dazu kimgl
3us Geld nichi зи говя парите не са-'ит, не си доста-
тъчин; - Ц lüe —'n Ki—'A langt es schon за една рокля ще
стигнат пирите; ф umg. -'сШ (JO.) efwas langen еземим
сн нещо, докопнам нещо. gо6;орм сс до нсщо; || er
lamgic ibm -'сН und p-ügelic iin гой го пипни, .свPИPi
улови ш го натупа; || den wende ich mir schon langen
щс го пипни, сврир из него. ще го строя яз него, ще
мн пипне гой в ръцете *
Langeweile, Cie — Langeweile hahnn, im Langeweile
1—iAcn скучно ми е. умирам от скуки; || etwas aus Lan¬
geweile Tun поaвд. върша нещо от скуки, колкото а—
убия времето. да се намеря па работи; || ici wär— dibti
von Langeweile Оа-Т uмg—Cbмmcn, gcstorhtn щях ди сс
пукни. щях да умра от скуки; || von Längeweli— gäbnem,
—lnscbiifcm прозяе-м се, заспивам от скуки; |( 'Нш die
Langeweile vcnf-eiben пропъждам, уВ-вям му скуката,
разсейвам го, рртгунaврм го, рaтил;трм го; || ihn plagt
3'с Langeweile измъчва го скуки; || Tödlici— Lang-w-lle
—Mpfind—n, v—espün—m чувствувам, усещам убийствени
скуки
Langohr, Cas — - ein Esel scälii dcn unAtrn Langohr
присмял сс хърВел па щърбе.: Где ти ухото? — Ами
иа тебе тъпото; поисмднр се кука ни крива бука; при¬
смяла се козят; иа ;№;—;, чс лудо пас;; присмяла сс
похлупката пи гърнето: Гд; ;;, гърне, опишкити? —
Ам; геВ: где дъното; присмяла с: красти ни шуга;
присмяла се кукумявката иа синигери; присмяла сс
крм;нргя пя гърнето, чс няма уши; || F1esiC Langohr
Дъл'очщко братушко
langsam — -а i-t zu kingsiM hri Cen Aiberi много c
муден, бавен, разг. туткав, пшпкав а работа——. р-боти
муапо. В—ано, много сс тутка, сс пипкя. сс потрива;
|| 3-е Pul- g-ht lung-ui пулсът е бавен, бие бинио; ||
пш langsam, umg. iimea hüb-cb lingsun, iiier langsam
voean и; бързай т;тк;вр. по<понeкPi по-Вивно, симо
спокойствие, nо<сnокойпнтkо. по-поле:шч:я, с кеф. не
така припряно, пе сс нтснлияй толкова; || langsiM von
B—griff s—im схващам, разбирам бавно. мъчно схватлиа
съм- докато р-зВери нещо. сс съмва, Виано загрявам,
тяктнсвям, чайникът ми бавно завири, зa'рдaa; Ц lang¬
sam hegiclOem схващам Виепо, мъчно, трупно разби-
р-м. виж по-горе; . kuig-ä.m hui bald Ftit-ihtn3 който
р-Во+н баино. бързо свършва работата сн; <$> iangsiM
ahne sieher бавно, ио сигурно; " 111.-31 komif luci
ins Zi—1 който хоан полека, високи планина изкачая-
койго върви бавно, също стига до цeн;и- ф umg. cs
wi-A nun langsam Z—lt. 3uß ich gcic става всче врем:
да сш вървя; || das wied nie 131.-11 zuvici постепенно
започвам да губя търпение, з-почват да ме хващат
нервите
langweilen — 3u langweilsT Mici mit Acin—m Geschwätz
отегчаваш ме. Досаждаш ми с бръщолевенията си. с
празните сн приказки; || das Buci hal Mich g—lumgweilf
кншгятя ме отегчи. доскучи мш ог книгата. ми бс мио¬
го скучни; ф lei langweile Miel zu Tod—, wie tim Mops.
wie ein Mop- 'm П-сНСа-Т-й ;тe'тянам сс. скучая по
смърт. умирим от скуки, досял—; || gelangweilt 1-1^1-
sftHem. ам Bi—istiff kautm стоим отегчени. гризем мо¬
ливи от скука
la—gweillg — umg. er isi —im langweiligen Pefta той r
скучсп. безинтересен, досятен, отегчителен човек. мо¬
жеш да сн умреш ог скуки с нсго; || hiee isi es um
Sfnnben langwellig тук е скучно а; смърт, влял:; убий
щуро;;;, глупост;; || Cas ist Coct Oüe dich clnc Lappalie
това за теВе и; ; инщо, нс поeдетрвлдвр никакъв про-
чн—елно това •
langwierig — ein— langwierige Alirll, Giscbieife.
KiinCheif трудна, мъчителна, разг. сиръткава риботя-
тълги ш препълга, отегчителни история- Вяиня, про¬
дължителни, безконечна Волест
Lanz—, di— — den Gegner mit der Lanze äшe Acm Sattei
hei—m събарям противника си : копието ог еeдно;о,
еврлдм го ия земята с копието сн (при турнир); ф cime
L3i/e für ihn iacchem, elnl—g—m застъпвам се рнцрре:ш
за нсго, чупя копня зи нсго. Образът е взет от тур-
нирните борби; || -'— -linA-n di, als häilen -Ге eine Lanze
vceschlucKf. so graCt стоехя там. сякаш Вяха погълнали
точилки, телеграфен стълб. аршин
Lappalie, di- — -Icb (Akk.) wegen clme- Lappalie sfitl-
.еп, Überwerfen препшрам: сс. спорим, скарвам: сс зя
инщо и никакво, зи някаква незначителни дреболия,
глупост, щуротия; || Komme nie nicbt mii solci—n Lip-
pilien не ми разправяй врелш-пек-пели, не м: зин;-
мавай с тикни; несериозни. празни приказки, с такива
щуроти;, глупост;; || das i-f Coch für dich eilt Lappalie
тона за теб: пе ; нищо, ие поeлетавлдвр инкякън про-
б.ем, никакня трудност; всс едио чс Вълхи те ; уся<
пя.—, пями ди усет-ш, чс сш мн др. пир;
Lappe—, 3er — eim sciMuizigca Lippen мръсен пирци.;
пачаври; || -1- Träg. 'тше- noch Anmscihen Lippen асе
още носи същия пярцрн; - ies-ca —in Lippen al- cin
Loch по-лоBо: 'ондмр кръпки, ' отколкото дупки- ф
übertr. ihm durch Ale Lappen geiem измъквам му сс.
изплъзвам му сс, избягвам от него. Изразът е взет
от ловджийския език. Около ловния периметър се ока¬
чат пъстри парцали, за да попречат на дивеча да се
измъкне от него; || iin hiuti. daß Cie Lippen Oklcgem
Вия го, пертана го. пянргрм го, та пушск, др:В се
вд—га, та парцил-г: му хвърчи;, разперуи-пеим го.
напрааям го иа ляо<лaрмрлaп- ф —im bliu—i Lappen
синя банкнота; || en warf nlt 3en Lappen nun so um ' -iei
хвърляше. пръскаше, пилееше ниляв; ш пяaдеио сто-
-ярките; ф dcn Hahn Huftn sici den Läppen blutig gc-
rieecm петелът сш ризлор обичкита, диал. мапгуш-те-
II umg. 'Нш eim paar hintea die Lippen vresctzem зашивам
му няколко пнeеншин; || ici Mieie mici т/ 31— Lipp—n
плювам сш на петите. офс-квим
läppern — cs läpp—et Mici mich —fwas, naci Schokolade
прняжди ми сс. приисква мш се псщо, шоколад; © cs
läpp—rf slci so 2шslммii постепенно сс пa;очпвa, пя-
съВиря- капки по капка ашр става; зрънце по зрънце
пити (погачи) става- стотинки по стот-пк- , леиче става
Läppcrs^ul! Ai— — Läpper-eluld-m iicieп правя
дребни борчове. дългове
lappig umg. — um —1п paar lappig— Pi-mmigc зарад;
някакви сш мизерни. нищожни. жалки, презрени. разг.
пършиан стотинки, гроша. з—рядн някаквш си нищо
и пнкякан пари. стотинки; © clme lappig- Uaui отпус¬
ната, вяли. посърнали кожи
läppisch umg. — —in läppisches Gebirti несериозно,
хлапашко, недостойно държане; държан;. недостой¬
но зя спин сериозен. възрастен човек- || eimc läppi-ci—
Bemerkung нелепи, неуместни. глуповата зябележки-
Ц clm läppisch—- Bu-scic хлипа:. несериозен. глуповат
младеж; © eim läppi-cic- Vorwand несериозен, няшиеи.
смешен, несъстоятелен повод. претекст; || ich Habe
noch ein— läppi-cic Kleinigkeit zu —-ledigem имам да
свърши ощс еапя дребна. незначителни орботр. дре¬
болия; Ц um ein paan läppische POcmmigc заряди смсшпо
малко суми, зарити някакви мизерни, нищожни, разг.
въшливи. пършиан стотинки- © iäppiecHee Ztug не¬
лепости. глупости. щуротии, арсВолни
Lapsus, Cen — einen Lapsus hCgcicm сбърквам. сгре-
нявям. пяпряаям грешки- || nlr ist clm Lapsus pi-sic-l.
unfceliu/cn сбърках. сгреших. пяпряи;Ci допуснях
грешки, прокридниля мн се е грешки
larifari — tari/irl аръп-дръп-ярипа; коaетяинир пя
търкаля; празна Миря тъпан В-ля- миого приказки
— иа воаспшця; стига си дрънкал празни приказки,
арслш-нскшпелн
Larifari, dis — Cas isi alles Lari/ari иснчко това са
пррти; приказки, арсли-некипе^ш. баВиин аеиетннш-
лрьи<aръи<дриир- празна Мира тъпан били; кито мн
дрънкаш. кой ли ми те слуша; триста лакира-- за
пари- напразно сш чсшсш сзнкя
Lärm, dcr — hllnAcr. öhaen6eiäuicnAer, öh-eйze-rt1-
ßcmder Lä-м призна тревога, аларми, лъжлива. разг.
ялова тревога. заешка ;упурaнд; оглушителен шум,
шум. от който могат да тн сс пукнат тъпанчетата;
|| Lä-м virш1eleHtйi —-/^1-1. macien причинявам,
предизвиквам. произвеждам. привя вдигам шум; ||
mici Keinem unnötigem Lä-м нс вдигай шум. н: шуми,
стой мирно- нс вдигай пяпрязси, излишен шум. ни-
призна тревоги, олелия. аларма. вряви, разг. пятaрg;д,
ляиляинд- || Lärm mielem, -eiligem вдигам врява, олс-
лия. aянпяи;Д1 пи+ярдня. плана гяргитс; бия тревоги;
алармирам; пропш^вам орталъка; || па macti viel
Lärm um nicit- за нищо ш никакво, за най-малкото
нсщо вдига голяма врява. напразна олелия, пятaрлнд.
аларми, аяндяпня- <J> viel Lä-м um nicils (Shakespeare)
много шум за нищо; мпого крякинс. милко яйца- мпо¬
го сВороис. торба орехн- гумВя лумВа шикалки, няма
сватба никакви- || clmcm biaiйЬetäuЬendtn Lärm voII/ÜH-
aem вдигам оглушителен шум. врява до пеВесатя, да
ме чу; ш глухият цяр- проглушавам (му) тъпанчетата.
ушите; || с- ht-e-cHte 1ш Mi-ctinen-ial ohrenhttäubcm-
3er Länm а машинната зила владееше оглушителен.
адски шум- || ici Hilfe cs nleht aus voe Lärm не моги
а— понасям повече шума; || es wir —im Länm, Caß man
-cin eigenes Wort nichi vc-efcHeп kommi— Веш; такъв
шум, гикяв— врява, глъчки, чс човек не можсшс ди чуе
соВстнепите сш пуми; || dtr Läem schwillt am. ai, -66t
lasse— 731
ab, O^auf ih. vcrHallf. verstumMt шумът нараства, се
увеличава. стихни. затихва. пaмялдия. тa'лъсвa, пре¬
става; II den Länm nimmt zu, ab. üOeafönt 311—- anAeae,
dringt duach Ais Fem-tea icacin шумът нараства. сс уис-
л-чива, иямялявя, замира, 0+-^;. заглушава исичко-
аруго. прониква. сс чува прсз прозореца; || Сеп Lä-м -
rcißt in Aem Nerven. g—Hf mia auf 3'1 N—avem, MicHt
nici -is-md. balngi nici zur Veezw—iflung шумът gрaти;
первите. мш лази по нерви;;. ме нервира, ме полнч-
аяиа, ме докарва до отчаяние- || Сее Lärm wirkt gc-
-шndHeit-echadigend шумът ; ареасн зи здравето, сс
отразява гибелно ни здравето; || Mit. olne Lä-м с шум,
шумно- бсз шум, ирдвa. безшумно. тихо- <$> daci Enhenm
in 3ta Hülse macien meha Lärm. 31- w—mn -'— voll wäec,
s. Erbs«
lärmen — dic Kindea iä-шсп von d—м Haus децата
вдигат шум. aрдaя. гълчаир прса къщата; || lim ius
d—m Schlaf lä-шпп събуждам го : шума. нирушавим
му съня с гълчавата
larmoyant — —In iienoyinfe- THcitersfü:K сьлзлнвa
комедия. пиеси
Larve, dl— — aus dem- El scblüp/f 31— Larve от дИиeго
сс излюпва личинки. лярва; || Ale Larve verpuppt sich
личинката сс превръща в какавида. се зяишва в буби;
ф cimc Laave ^0-1.211. umbimden стргрм сш. връзвам
сш маски иа лицето; || cimc HÜh-cic Larv— хубавичко
лнчниСi хубава муцунки; || iim 31— Laeve vom Gn-icif
'ciBcn. Hceuntcreclßcn. abrclßcm дръпвам му. свалям му.
смъквам му маската, ратоBл;чаиам. аемаскирам го,
р-зкр-вям истинския му лик; || 31— Liavc vontun ни-
слузвям, наеличаням. пидявим, енр'рм маската
lassen — ici llesc nlr eim—m Anzug miei—m поръчвам
сш да мн чщидт костюм, даним а— мн пaпррид; кос-
гюм; || iei ка--— mici scH—m показвам сс. n;дидиям се.
иестяиам се- || ici ка— mich verleugnen, abHbIcй к—зиям,
нареждам, поръчвам да кажат. че ме няма у доми.
скривим се- накарвам. поръчвам да дойдат да ме взе-
маг- || ici как— iin eu/cn, ioi—n пращам, кизаям. ия-
рсжтям, накарвам. поръчвам та го извикат. доведат;
|| ich lass— ibn —fwas spün—n. icak—m, Tüiicm давим му
да почувствува, забележи, усстн нсщо- || ici lass— —fwas
eraatem, -—Нст. börem давим възможност. оставям дя
о—гя+пят, видят, чуя; нещо- || leb lasse iin —fwas wieecйi
scieelh—m съобщавам му. известявам му нещо; накар¬
вам го да напише нсщо- || ici las-r 'Нм ciwas sag—m
накарвам, поръчвам да му кажат нещо; © laß s—hem.
hören дай та анаим, чусм, разказвай. пскя дя чуем;
|| laß mich umgi-cioaem. /^/'1—3—1 остави м: пя мира.
иа спокойствие. не мс закачай,, безпокой, не сс запи-
мавяИ с мепс. гледай сс риботити; || laß es di- scimeK-
knm ди ти е вкусно. сладко. добър апетит- || laß Cs dir
-№-- Kocien това можсш пя сш сложиш в саламура,
да сн го запазиш зя ссме, за спомен. хич пс мш е
потрябвало; търкай сш го ; главата; || laß nici da-
E-gchmis wissen съобщи ми. пиши мн (зя) резултата;
|| tu. wa- du nichi las-cn kannst ияпории. постъпи. както
иим;раш за добре, както смяташ. чс тряВва да по¬
стъпиш. както тн диктува, повелява еьриc;о, съвестта.
кикто знаеш; троши. счупи си тогава глява+а- || kiB
Aas шnttrweg- откажи сс от това. зарежи го; || laß mir
dus остави. предостави товя. тая грижа па мене, аз
ще се оправя, справя с това- || laß Cii’s nicit verdnieBcn
не сс дпосияИi зя. ия това, нс го вземай присърце.
иааълВоко. навътре. пс сш р-зв-ляй настроението за
това. нс унивай. нс отпадай духом, не сс отпускай, нс
732 lasse—
губи кураж; || liB Cln’s jä nicit elmOaiiem хич m ga не си
посмял. па не сш сш наумил. а— не сш помислил такова
нещо. хич ш да нс ти -пия па ум тикови нещо; симо
ди сш посмял, та посмееш тикови нещо; хич ш ди нс
сш въобразяваш такоиа нещо- || dis lass— ich nir geOliiem
това мн се харесва, мн сс приви, е по вкуся ми. по
разбирането мн; || 3as la-sc 1:1 mir nicli gelail—m гони
нс позволявам, нс мога ди позволя, да търпя, не по-
тв;ляврм а— ме тъпчат. гртят, ли сс носят по гоя ничии
с менс; || laß dir 3us gesagt -eim запомни. кога съм ги
казал това- запомни добре това; || laß uns g—hcm дя
вървим, а— тръгваме, хайт: да вървим- || laßt das
W—imem нс плачете, престанете ди плачете; || luB mici
iu- 3-m Spiel нс ме забърквай ш меие а кинити, нс ме
пим:енрй а ;'0PTP, не п—меснай името мн а тия ри-
въведете го, а— илезс; || Ueni Т läßt bilitn господни
Т. ии моли ли влезете, аш чака, заповядайте; || ne kann
убеждавай. нс се мъчи да я уВеанш а нещо. което нс
вярва; || каВ ihm 3еп Spaß нс му рaтврлдй удовол¬
ствието; || laß ihn gewähicn остави го да приин, кяк¬
иото сш искя- - laß 'Шш Aen kleinen Finger unC er
nlnmi di— ganz— Hund поа—теш ли му малкия си пръст.
снрщр цднр;р ръки; ако пуснеш петела ни прага. ще
сс кичи ии полицата; пусни го под одъра. щс сс качи
ия одъра; -ко го оставиш ни одъра, щ: сс кичт ня
гнрнргр ти; - laß diel Aen (von Aem) Teufel bei eimeM
Haan Oa-s—n und Cu hist -—'m позволиш ли пя ляво.;
ти те сняи: симо зи един косъм. и си загубен. ш ти
сш в неговата власт- ф ihn -—'теп 'ilicm. fei'— Hund
lae-en•оегрндм го да праии. каквото Иска. оставям го
ни воля, а—в—м му свобода ии асйс+ннс- оставям му
своботеп шзВор, развързан; ръце- || Cas nuß тзп«1Нм
la-sen тови трябви ди му сс признае, не може па му
се отрече; || iim Rule. Z—ii las-cn оставям го пи спо-
коИс-ан:. ия миоa; пивим му врсмс; ||. lil—s so ll-eeйi
wlc cs ist оставям иснчко така, както си с- || ällcs liegen
und sfei—i li-scm изоставям всичко тики. както сн с.
тррятврм, захвърлям всичко. турям кръст ни асичко-
|| -eim—m Gnlüiitn Oaei—n Lauf ка-п тиним воля. про¬
стор, свобода ия чувствата сш- || fünf gerade sein 1a-erй
зргвррдм - едното око пред нещо. проявявам снизхо¬
дителност, приня сс, чс нс трBeлязиим нещо. нс при-
Т-рв-м, -зт-ре-м мпого; гледам през, пръсти ия пещо-
;е-иням ог меие ди мшпс; || Cas bätin ich iin nicbt
Träunti 1u--tm и; съм ш сънувал, Вълнува. тикови не¬
що. тор; ни сън ие мн сс ; приа-дяло, нс съм и по-
мшслял това- || ich lasse m—ln Lnb—m жертнунрм. отда-
нам жнноги сш. трг;ним, питам уВ;+, мъртъв; || das
läßi alle- weit h'nitr -ich тон; питм-п-н- исичко, пат-
хвърля д—лече всичко аочго. не може пи сс срииидвр
с нищо, оставя всичко друго дрн:т: зил себе сн; || еа
nußit Ader las-cn той трябваш: ли плати, а— извили,
развърже кесията. разг. ти сс -зръси; || eTwзe läßi mich
Cali пещ; и; ме гротир, и; вълнува сърцето ми, ме
острея р—ннодунен, отнасям се безучастно към псго.
с пълно равнодушие, бeтрятннчн:, без ди м; трепне
някаква струна а аушати, Вез пи ми трепне сърцето;
|| nTwus außer acht, ungetan liss—n ост-ням иещо без
внимание- изоставям иещо, оставям го, троятнрм го,
Вез а— го свърна; || iim di— Ware billig lis-em предос¬
тавям му стоката евтино, пивим му я евтино, ия ниски
цепи; || ihn nichi aus 3-m Augen lassen и; го изпускам
ощ очи. и; откъсвам очите си от иего. следя го зорко,
неотстъпно- || iei weiß mich vor Freude nicht zu liss—n
— ich Cann mich voe FrtuCn nichi lassen не зния къде
а— сс дяни. и; моги да сн намеря място, вън от себе
сш съм от радост- || en ließ ums zappeln гой ни остави
ли го чакам: с нетърпение, а нетърпеливо очакване;
|| icb lasse etwa- springen. - iin dit Ziehe hezaiicm no-
харчирм някой и аруг лев. рртиъртврм, оти-рям ши¬
роко кесията, почерпням. разг. -зръсв-м сс- оставям
го гой да плати консумацията, сметката- прен. оста¬
вям го той ли опсре пешкири. ли плати счупените
грьниШi а— понесс поСлeпнинг:; контра;; ост-иа у
нсго- Ц -fwa- Hoch. feucn bezahlen ка-т накарвам дя
ми трnнр-д- нещо скъпо ш прескъпо, вземам , хубав;
пари за иего. иaпрридм добра сделка с него. противим
го изгодно, ни сметка- || cr 1'сВ sich di- ahn' 11^'
h—zailci той им го върна тъпкано, с лихвите, не нм
остана длъжен. нс ;м го прости, накара ги а— му го
зрпнртдт скъпо и прескъпо- излезе нм солсно, скъпо
ш прескъпо. през нося- || -а hal sici dem BesucH —iwle
Co-fem 13--—! гой похарчи поегр пир; зи гостите, акяра
се в разноски, паправи големи разходи да ги посрещ¬
не. кикто трябва, да сс о-срам- прсд тях; || ich lass—
ihn nicht hö:Hkö11tn, auOkonmcn не му п—н—м а—
преуспее. па напредне. да аваисира, а— сс прояви, та
се издигне, разг. да прокопся; - || ich lasse —fwus nicii
kauf w—eAem н: динам гласност пя нещо. държа го и
тайна, и; го ояз'тaедвaм; ф en läßt -ici тсНТ- eiigticn
той не пропуски нищо. пс сс л-шява от нищо, от
никакво удоволствие. сш позволява исичко, задово¬
лява всичките сш желания. прищевки. нс сш отказии
нищо, челржлa сш живота, угажда иа луничката сн.
гледа сн живота, жиаотеца, луничката; || ici lus-r mir
ciwae -auea w—edem постигам пещ; c голям труд, e
кървавр пот па челото, с череп труп, изтрепвам се.
блъскам се. бъхтя се. мъча се кито чсрсп роб. чсреп
дявол за нещо- ф das läßi -'сН iicien гони може да
е;риe, ли се осъществи. па се о;aл;з;рa, ще го пя-
привим; || За- läßt -ici au-Halten гоня сс търпи, е тър¬
пимо, поносимо; || 3-n Wein läßi -'сШ irlnktm виното
е пшако, приятно за пшеис. пя вкус; || 1:1 lass— iln
nichts voimacien так-ва помери. ш—шм;, трикове нс
м; м-нав-т, не се оставям а— ме лъжат, мимят. з—-
Влужтинит, да ме пращат 'зи зелсн хайвер, нс съм Ву-
пртр, 6—л—ма. л-пп-шаран,, нс паси трева- © la-s—n
Sir -icb nicht -iöeen моля и; се смущавайте, 'летяйте
сш оP6отртр, не се ет:сиднрйт: ;; моето присъствие,
продължавайте пя си орбо;нт:; || ich lass— hitt—i моля
нънеаете го. да алeтe; || Heia Т läßi blitem господин
Т. вш мол; та влeтeтe, ии чака, зanовдпaй;e; || еа Cann
Aas - Tninktm. da- Rauchen nicht la-s—n гой пс може да
се откаже от пиенето, пушенето. да остави пиенето.
тютюна- || las-cn -'— bald vom sici hönen обадете се в
ияй-скоро врсме- || ici lass— nie Z—lt Auzu не бързам
c нещо. п—нам сш. оставям сн иреме зи иещо. ие сс
прест-р-и-м, -з-репвам, шзпребивам за нещо. р—Вотя
спокойно, тур. с кеф; || Cnn Mui nicii slnC—n laescй нс
губя кураж, смелост. нс чиивам, ие пилим духом, нс
сс обезкуражавам. разг. нс клекиим. н: сс омъолун<
вям- || die Flügel Häig—n 1a--em отпускам kрmтe. оВез-
курижяиим сс. унивам, патим духом. оклюмн-м- || den
Kopl, Ai— N3--, Cie Oirtn häng—m las-cn клюмним.
отпускам '.pb— (обезкуражен)- провесаям нос. палим
духом, унивам. омърлунним се. разг. опуйчвям се.
оклюмиим, клепват мн уш-тс- © -ic wollt— Mici ilre
Angst nichi mtrCen ка---п гя не искаш: да мн пат: ли
разбери, и; даде вид. че се страхува, искаше а— скрие
ог мен: етррсa сш; || s—ln Pen—hm—m läßi mich glauben.
3aß ici ihn nicht gleichgültig hin държинет; му мн пана
основанше, ме кира а— м;елДi че нс ; равнодушен към
меие; || ein Gt-piäch fällen 11---! изоставям разговор;
|| ici lis-c Ihn fallen отказвам се от нсго, зят;p;яиям
го ;; списъка иа приятелите, потнa;;т; сш; || ici 11—0
mici davon iinaeiß—m увлякох сс ог тоиа. оетяинс сс
па ме зaннипe;, плени говя- || 'das läßi -ici nlcit шеНе
ändcei товр нс може асче да сс промени, измени. връ¬
щан; пазил ням; всчс- || ich lasse mir -fwa- licht n—bmem
пс позволявам пещо да мш бъде отнето, ди Въди лишен
ог иего, да м; го отнемат, не го отстъпвам; || ihn zu
Wort ^11-1 lässem давам му възможност да сс из¬
каже. да си каже думятя, да продума; || ibn nicii zu
Wori KomMin la-s—n и; му тиним - възможност ли про¬
дума, ли сс изкаже; || ici las-r mln vom niiMimA etwas
sag—m и; позволявам. допускам никой ди м; каже не¬
що. не слушам никого, нс приемам ничий съвет, ни¬
каква забележки; пс търпя никакво възражение; || ici
la-se min darüber Keime grauen Haare wacis—n няма да
сш посипя за товя 'лавата с пепел. няма да умря за
това- || di—-— Leistung Kann -leb seien lassen тоа— —
постижение. успсх, c който човек може симо- да сс
горасе. та сс покижс пред хората. от кой+о човек нс
-одбвр па се еоPмчня; || ici lass— mich grien отпускам
сс. разг. отпускам му края, юздите, кир—м, както си
зная; || ici Kann von ihm nicbl lässem не мога да сс
откажа от него, а— се разделя с нсго. да го иипусии,
острия- || eim Scbifl von Sfap—1 lassem спускам кораб
от скелята/в морето, аъа водата- || etwas als Pfand,
zum Pfand la-s—n оетрадм нсщо за залог- като аепозит-
депознрам нсщо; || Aas —ine Tum unC Са- amde-e nicht
la-sen иаnориям ш едното, ш другото; <ф> leh—m und leb—m
lässem живея и пивим възможност ня другите ти жи¬
веят; " Art läßi nicht von Aei, s. 31— Kai/e läßi
da- Mausen nichi — den Wolf läßt woil Ale Haart, aien
nicit Al— Mucken котката и калугерки да стане. нс се
отказва от навиците сн; вълкът козината сн мсит,
ирави сш нс мсни; © 'а--—' im 3i— Wannt ias-cm иа-
л-вам, пускам водит; във напати; || Wein von Faß
lassen точи вино ог бъчвата; || 3—n Danpl aus d—м
K—s-rl li--em пускам пирита от котели; || Wlee—- lassen
пускам вота, уринирам. пикая; || -ein Pluf la-s—n про-
л-вим, пивим кръвта си; © icb lass— пГсНТ- 3^ lin
^11-1 нс тиним а— сс каже .оня пума зи псго, да
папи; прах върху него- || darüber ia-s— ich mli мГа n—d—m
по тоя въпрос съм готов дя с; поговорим. а— пре-
говиряме; || еа läßt mit sici e—Acn. mit ГНш läßt -'сН
neA—m с него може ди се разбере човек, ди сс стигне
до някакво споразумение, той ; разбран. сговорчив
човск; || lei la-se mir miciis vbnecH-—ihcй пе позволявам
да ми сс нарежда, ли мн сс тава— съвети, да ме ко-
маиауиат; || ich las-r 'Нм —№3- duecigeitn зргвррдм
очн пред нсщо, прощавам му този път, разг. от мене
ди мин: този път; || die Ding— kaufen la-s—n оставям
нещата да се ризи-нит (ия самотек), ди следват своето
естествено развитие, своя естествен хоп; оставям бъ¬
дещето а— реши; || -а 1'еВ -ich von dcn schönen Äußeй<
seit— hi-nden lass—m остави се па го зяснeпн външният
блясък- || kiB dich nicli ahscHaeek—m. umg. unfcakaicgcn
н: сс оставяй ти те сплашат, да те пикира; да се
съгласиш, а— те по:aчмрт; || du hu-i dich hciumKnicg-i
liss—n ;; сс остави пи те убедят. разг. киндардисат;
)| ее ließ dit’eciie Kunst vceм1-eeй ия раВогат— му лшп-
свя истинско изкуство. истински художествен замах,
чеcт- || wie wollen cs bei Cer Vereinbarung lä--rn остава
тъй, както с: бяхме споразумели, уговорили, кикто
сс разбрахме; || etwa- daHiпg—ei—Iii -—'п lleeem оставям
иещо Вез внимание. и; го вземим под внимание, ие
сс съобразявам с нсго; || laß die Flig—r Cuvoi нс сс
зинaвдй, нс се захващай с това. нс се Въркай. нс сс
намесвай а това, по-поВре сс откажи от това, стой
Last 733
настрана от това, зи да и; си опариш пръсти;;, за ли
не сш нтпртнш- || ici lasse iim bri seinen Meinung. 1m
s—im—M Iiriun, 'm Zweifel ост-вям го а— сн мисли. кик-
ното сн щс. и; сс опитвам ли го ррту6;жgрaрм, а—
разсея заблудят;. еъмиeиидтр му. колебанията му;
© dem KofOer in den GiaCeaobe iiss—m оставям. пре¬
давам куфара сш иа гардероба иа г—рата- || wo kann
Ici Aem Mamfel las-cn къде мога ли оставя, да окича
палтото сш- || wo iii— ich mcim— Handta-cHe gelassen
къде ли съм оставила, дянала чантата сш; || umg. dcm
1äsecй w'a so сярeевя нш. какъвто сн е; © man ШаТ 'Нш
пГсНГ- gciзeecn нищо не му осгааиса. смъкнаха му и
ризити от гърбя, обраха го до шушки- ф s—im Tun und
Li-sem държането, повелението, постъпките му- || еа
äii das Tun und Läee—m гой трябва па реши, ог него
тявнсн д—лн ше го направи шлн нс
lässig — eint lässige Hailuig , отпуснато, вяло, Вез-
участно държание; || time lässige HanCbnwngung небре¬
жен жссг; || nlt lässigen Aufmeik-amkeii zшhörei слу-
ним с раздвоено внимян-е, безучастно. разсеяно; ||
eiwas Mit lässigen Sfimme sig—n казвам иещо c вял,
Винен. мудсн глас- || —in— Anbei. Iäeeig Tun върти ' иещо
биепо, мудно, небрежно, мотая сс. туткам сс. пипкям
се с пея; || etwas iä--ig аппсШмсп приемам нещо с пре¬
небрежение. пренебрежително. безучастно, ринпоgчн<
по. безразлично; с пренебрежително бeзрятн;чнe- <£■
lässige Hand nacti аат ш-роки ръка — празни торба
Last, di— — —in— Lisi mli 3—м Kain heben. he/öndcrn
издигам товар, тежест с кряня; || umg. scherzh. —im—
sÜBe List сладко бреме, любим товар- || uniti clmer
Lisi zusäiMenbneehen, —nl'—gen пилим. рухвам, 'рос-
вам, тяг;иaм пот тежестта па нещо; © ich hin mie
-116-1 zue Lisi сам съм сш Време, товар. а тежест, сям
си пречи; || Cimil habt ici mir clme schweec List aul-
gebüeCet c това поех върху себе сн тсжка отговорност,
тежко бреме, тежък товар, се пя'ърбнс с тежки о+го-
аорпост, тежка затича, сш взех ни глрвргр г;ндмр Веля,
сш ня+ОБ—рих па плещите голямо бреме; || lei Habe
ш—im— lieb— Lisi unC Nol mit ihm -мям големи гла¬
воболия c него. пс мога да излязи иа 'лини с нсго,
взел съм сн Вслята с него- || ihn zur Las. lill—n. liegen
а тежест съм му, товар, Врем; съм зи нсго- тос—ждим
му, прсча му- тежа му ия кесията; || ici niln Ai— Laei
шО Mici из поех тежестта, отговорността върху себе
сш. сс нагърбих с пся; || iln isf eimc Lusi von Ctn SeelCi
von H-rznn ge/alien голям; тежест. гондмо бреме. ио-
асишчеи камък пална от дущ—ти. сърцето мш; || 1:1
muBie mir Ci— Lasi von Cer Sc—Ic wäl/cn трябваше ди
евинд тоя товро, тона бреме от луната сш. ди ррт<
г;нaод, облекчи тунити сш; || 'Нм eli— Lu-T 31-11-8—1
оBоcмeпдврм, облагам го с данъци, тядънжeиня; || 1Нш
Aie List ihneimti поемам из товара, бремето му. те¬
жестта, пaгъобвaм сс аз а— го нося; <(> es weiß kciic-
3cs inC—im Lisi — eines inCtan List k-nni niemand
всеки знае ияй-тобрс ae го трепе самарът; всски зпие
своето бремс- никой нс знае кикво ; а тушат; ни дру¬
гия, ия кикъв огън се печ; другият, кикво тегло пост
ни '.aBaT— си aрчгидт- всеки знас грижат; си- <ф> jeder
nuß -eimc Las. Tragen всеки си носи кръста, теглото,
неволята- всски има по сашп чер ден, ама кому кикто
дойте; © un-c- Haus isi Oerl von La-fen къщити пи c
свободна от задължения, върху иея ие тежи, тегне
н-каква -потека; || ille Listen A—s Krieges wurden aul
da- Volk ahg—wälzi исички тежести ия войната бдср
прехвърлени върху ияродя; || Aie VerpieKumg-Ko-tem
734 lasten
geiem zu Li-Ten Aes Käu/tr- (разноските по) опаковката
е зи сметки - па купувачи; || ich fragt Aie Lasfem из нося
разноските, налозите, тяпъцнте, задълженията, ипо¬
теката; || alles geh. zu meinen Läsicn всичко ; зи моя
сметки; исичко се товар;, трупи върху моя гръб; ф
Ale Brücke trägt eime List von 100 T мостът изпържи
тежест ог 100 тона- || Ale Ä-tc biegen -'сН тТс- dtr
Lisi den FrüchTt клони;; с: огъват, ще сс счупят под
тежестта ия плотове;:; || cin— töin Las. 6илрет, ненужен
товар
laste— — all— Arbeit 13-1—. aul mcinen Sciulftrm иятaтр
р-Во-а тежи, геги: ия моите плещи, пя моя гръб. из
съм се нагърбил, наел с нея, пое. отговорността зи
пея; || aul meinen ScHшIic-i iisici Ain ganze Vtraniwö-<
Tung цянртр отговорност тежи ни моите плещи, и—
моите рамене. върху менс; || шТ ihm 13-111 ein Vc-Cacht
върху иего тегне. теж; подозрение; || cs wir als ob cin
1^:1 üben Аем Haus ka-f-in сякаш някакво проклятие
тегнеше върху тоя том; ф cii— Schuld ка-ТсТ шО Acm
Haus къщи+и е обременени с ипотеки, задължения,
дългове. борчове; ф ia-f-nC- Hitze тягостни, тоерпир,
у'нети+:лня. гнетяща горещини, жеги; || eime iasfcnA-
Sbege, Sciwülc гнетяща грижа; тягостен задух
Laster, 3а- — dis Li-i-a fkieitn, 11--—! 6яг;м ;—
порока, презирам порока. мразя го, ненавиждам го;
|| Cis Trinken kann zum La-ftr wtiAem пиенето може
па се превърне, да се изроди в порок; || еГпеш Laeitr
v-a/illem. i-öncm отдавам се ни порока, робувам, роб
съм ия порока; || leb д-he м'сЬ —in—ш Laeter Hin отпи¬
вам се ия порок; || gcgcm Cas Lаeic- 31- Rau:Hcne an-
CäMp/cn водя борби, боря се срещу порока па пуше¬
нето; «ф> Müßiggang ist allen Läeicr Anfang безделието
; мий:; ни всички пороци (злини); " Laeinr -taa/t -Ich
sclbsf порокът сс самои-казва; ф Lasfea, 31- man nichf
lädeil, säci nan пороци. конто не се бичувиг, се - на¬
саждат; <0> wenn -iei Cas Lasfea tibilchi, sei/i slci dl-
Tugend zu Tisch (Schiller) лесно ; ли сш добродетелен, -
след кат; сш преситен от порока (когато порокът ста¬
не от пищната трапеза, за да повърне от пресищане,
на неговото място се настанява добродетелта); ф
—in Haus Aes Lä-fer- лом пи рртнрр-P1 публичен том,
вертеп. бордей; ф umg. clm langes Lзefn1 човек върл;-
па, дьлгуч, пяп'алак, дълъг -човек
lasterhaft — clm la-terbaftei Mensch порочен, Везпъ-
тен, орзиоргeп, безнравствен. неморален, покварен
човек; ортнортпи:; || ein IletnrЬаfite Leiem /Üir-i водя
порочен, безпътен, рртютпaп, неморален, развратен
живот; Влчaстиуиям
Lasterhöhle, dl- umg. — im tint Lä-TcrhöHln ginaien
попадам във вертеп, бордей, свърталище и— разврати
и порока
lästerlich — —in iä-fenlleHe- Leb—n Tüh-tn, s. lasterhaft;
|| laefeniiche RcCcm, Worte богохулствани, кощунствени,
скверни. 'пусни, клеветническ; слова. клевети, бого¬
хулства, сквернословия, кощунства; ф ich langweilt
mici, /neue Mich iäsfeellch скучая, отегчавам се а;
смърт, ужасно. странно. чмиоим от скука, посади;
радвам сс лудо. кит; луд; || iäsitniieh fiucien ругая
кито ирй<поел:aпнд хамалин, сквернословя, хуля. шз-
о;чрм хули. попържни, псчинш; кълня безбожно, ну.-
гарно; ф umg. füa etwas eim lä-Tnaiiche- G—IA bezlHIen
плащам за иещо луди- грешни пир;, безбожно много
пир;
Lästermaul, Зз- umg. - -е l-l -in große-, псНТс- Lä--
teimauli ein Lä-Ternaul en-len Яа!.-- гой има ортпор<
пя, т:рв;ир усти, хлевоус— с- зл;елонШi плещи по адрес
иа исички, има зъл сзшк. никому и: прощава, ругае,
хули всички, очерня всички, клюкяоствчнр по рто:е
ни всички; || die Lä-it1iäшltr vi1siöpfti, zum Schwelgen
b-ingen запушвам, тртвроям устат— иа клюк-р-те,
Сплетниците, пркронрм ги Д— млъкни—, ли млъкнат
злите езици; || sic tut ein Laein11au1 гя ими черн-ва
уста, много е слeвоустр; голями клюкирки с, трп;мрнр
сс сим; с клюки ш тонин клевети
lästern - • auf, üben, geg—n (wlden) lin laeinni клеветя,
очерням, хуля, охулвам го, зноелонд по негов адрес,
клюкaоегвчвaм, спн:ти;тр зи иего; || Goli kästenn бо-
'осчлс;нчвяМi кощупегвуним, сквернословя; ф
scherzh. wir hahcn söe6en üi-r dich g—iästcef тъкмо клю-'
:иостнчврсмe, говорехме по гной итоeе, тъкмо те
оaумнрсмe
Lästen-cdc, die umg. — luule LäeTenniCiй gegen lin
führem Bьтврм, изричам хули. Вълнам гущери против
иего
Lästerung, dic —- gräßliche Laeiinuig—П au--iößt1 шз-
р-чам с-орщп; хули против иего, бълвам гущер;
Lästerzunge, dit umg. — eile ю-е, spli/e Läsfeezung—
baitn нм—м дълъг език, рртnоPПP1 тeрв;вр ус+и, остър
език, езикът ми ссче кат; бръснач, обичам ли очерням
хората, ти злоет;вд по техен адрес, ли ги одумвам,
клеветя; сн:ноует съм; || 311—- mach. sic mii ihrti Läs-
Tei/uige -cälechi всичко евннтр а килта, опошляе- със
злия сн език; " wann Clch die Läsiea/unge sfichi, so laß
31r di- zun Г1o-in -3.11: Ci— e:H1e:Htestn Frücttc sind
es nichi, woran die We-pen nagen (Bürger) когато зл;;:
езици те ужилят, спомни сш следно-о за утсха: оси
зурли сш нс хабят за лоши, гнил; плодов:
lästig — ein iäsfig—e Mensci. Gu-i посаден, отегчи¬
телен човек; неприятен гост; || ich übcrnchM— Ale iä-ilge
Pflicht поемам неприятното задължение, на-овярвам
Се. нагърбвим се с неприятната задача, мнешд- || lim
plagt- —in iä-figen 4^.-1 измъчваше го aоертпр, мъ¬
чителна кашлица; || ihn läsfig winden, filicm досаждам
му. тодявим му, дотягам му, започвам а— му станим
отегчителен, ди му досаждам; || umg. sici bcl ibn läsfig
nicini дотягам й. започвам а— й дотягам, досаждам.
ти я тортпд, отегчин-м; || iei , möchin Ilnin nicäfs käsiig
/allen нс желая a— am- дотягам, отегчавам, да ви преча
Latein, dis — umg. hi-n him iei nli meinem Latein zu
En3e—hi-i g—ii mein Lainin zu Ende п;;ч: сги'р, дотук
свършва, дотук се простира умението. изкуството ми,
и: зи-я иечс какво ди праня, кякно а— предприема, кик
пи постъпя- чудя с: кякио ди привя, чупя се ш се мая
как ди постъпя; нс зния всче накъде; поп-тим в за¬
дънена ун;ия, е-и'aм до мьотнр точки. в недоумение
съм кикво да привя; толковй' - В-6- знае, толкони Вие;
и: зная какво а— кажа, безпомощен съм, не съм в
състояни: та направя, а— измисля иищо
Latel-fr, 3-а — еа ist —im sciiecHini Lattlner гой c
лош лргшинсг, нс познава, ие влят:: побре латински
сзик
lateinisch — laTcinisch— Kücht аптека
Laterne, dic — eine LaTermt an/ünden, insitcktn, 3^-
lösci—m з-палвам, ч'реяврм фенер; || an dic Laierne Mit
lim — hängl Ain Vtnhitchtn an 3it Laic-пе окачете го
иа етьтBа, обесете прcстъпишин;e ни стълба; ф umg.
so einen Cunn-T du nii 3-e Laic-mt suchen такъв чоиек
можещ а— търсиш със сиещ ш ням; - а— го Иамериш;
|| iiwle am Tagt mit Сее Laftann suci—m търся иещо със
сисщ посред бял ден, търся напразно, остар. нсуе нс-
що; || ihn nli Cen Laitrit h—lMl—uciien — 'Нм nif den
-pimi-cltn Laitint htiiliucHitn патупвям го : бастуни,
тояга—;; прn:оgaнврм го тлррвaгa- налагам го тика,
laufen 735
чс ga м: запомни, чс ли му пържи аляга; © gci iin
aus den Literm— не мн затулвай светлината, махни се,
дръпни сс. чс мн пречиш пи светлината. шег. пс сш
прозрачен- © 'Шм g—Hl cimc Laterne auf озарява го.
осеня го мисъл, прозрение, сеща се, проумява. досеща
се. прояснява се пред погледа му
Later—«npfahl, Ctn. — —im—m V—ahaecira ам Lifeancm-
piiii luOKmüpf—n, aufhängem окичвам, обесвам пре¬
стъпник па стълба- © umg. dis wir eim Wink mit 3—м
Lai—rmenp/aHI говя бсше доста ясен, недвусмислен ни-
мек, неделикатно напОмняне. ияпраиям сш устати пред
него, кя—о грBоовeц зя тодгр; || 'Нм mit d—m Laic1nm<
piahl —im—m Wink g—hcm. 'Hm nif d—m Laicrmcmp/aHI
winken напомням му доса; неделикатно нещо. под¬
сещам го за нещо. за обещанието му; © -1— kann -lei
hintea —'тсш Lai—rm—mp/ahl aus/icicn гънка ; като слям-
кя. клечки, свещ, чироз. скумрия
Latrine, 31— — sold. dus i-f nun cimc Latrine тоиа c
съмнителен. недостоверен слух. агенция ЕВК (един
войни: каза), ягeпиид баба Лили
Latrinenparole, dl— — sold. dis isf nun Laiaincmpaaolc
тона c недостоверен. непроверен слух (чут през време
на ходене по нужда, виж Latrine; изразът е създаден
през Втората световна война)
Latsch, Cen umg. — dis i-i —in füreltc'liclc- Läfsei
кафето ; чиста иоaниa, истински помия; || са isf rin
Laf-ei той ; отпуснат човек, заспали баби. мухньо,
шушумигя
Latschen, Ate umg. — -Ге passim 2шsзmmcй wir —'m
Paar alti Lafschem лика-прилика ся сш, намерил си е
половинката, ешя- подхождат сш кято чифт налъми,
като два стръка нтнн:я; || -'е k'ppi inite gleicH lu¬
den Lai-chim от милко нещо припита. гуВш веднага
самообладание, -зп-ga във възторг,’ възхищение, тр<
гуВаи сш ума от радост, възторг. хвръква ог възторг,
радост
latschen umg. — mici Hause laiscien гътря сс, влача
сс към къщи; © 'Нш cin— laischcn зашлевим, зашивам.
залепям му сдни
Latte, die — —in— Lilli 'm Zaun feilt една лствя от
ограая—а я няма; © Sport 31— Latte heeütecn. nclB—m
докосвам. събарям рейката. пръта; || Ccr ScluB ging
in Ai— Lilfe топкат— се утири във врата;-- © umg. ег
ist eine lang— Lilfe. i-f abin cimc lang— Liftc гой c дълъг
кято върлипа. цяли върлипи. аългуч- || zeigen, was man
uul dcn Lallt bul покртвям колко струвам. кякио -мям
а главртр, пили м; ссчс пипето- || еа ist Cumm wic —Гпе
Läfi-1 tut nichi all— uul dee Lilft. bal —in— Lallt zuviel
тъп. глупав " ; като пън, аръви;:, галон, чукчпaчр- нс
е с венткшд сш. липсва му нещо, хлопа му едната дъски;
© der hal uitr eime länge Litie (.сТаВт) някяпаилкал
се е тпррвртP1 напил се е като смок. п-тряскал сс е
кито сения; нарязал се ; тпррвитP1- едва сс държи иа
краката; © ihm шО 3-е Laiin babin -м-м му зъб, водя
му кирез; нс мога ди го търпя. понасям, трън м; с
и очите; © се bal —ine lang— Laiin von Vbnefnl/cп, Schul-
Aen гой има дълъг списък (поменик) ог иaкaзиннД1
рсциа-иист е. " не му ; зи пръи път; има миого дългове,
Ворчове- задлъжнял, ; до гуши- © nlt Aea Lilft kaufen
с;ряхлниcИ1 баби. еаррхопьзльо съм; зaпшрдм, гоня
жените, тичам подир жените, коцкяр, женкяр съм;
© dis Kö-fet clme ganz sciönc Latte това сгруая суми
пари, хубави парички
Lattenläufer dtr — rin LaiieiläuO—a s—in етряхнни:Ц1
баби. етррх;пьтльо съм; женкяр. коцкяр съм. тaпuрдм
мом-четата, г-чам подир мом-четат-
Latz, Ctn — umg. 'Шш bims. eim— vor Atm Lilz knallen
удрям му сдни, един а мутрата. разбивам му мутрата
lau — 1^1 Wlmde. LüfT— топли ветрове, тeршрШ1 по-
асш; || laues Wlsenг хладки, мирни. разг. оперни вота;
полутопля водя; || —ine 1^1 SoMMeriicHi приятно топ¬
ли лятна нощ- © Са- Bi—a ist lau gcwo-Arm Виряга е
прeегодна, изветряла. сс е етоптнлр, пс е студеня;
© clme laue KelliK. Stimmung неопределени, пито по-
ложнтелиа. пито о+рицитслпа критика; вдн;. сдър¬
жано настроение; || —in— 1^— HÜlfung неопределено.
индиферентно държане; нс особено сърдечно, хладно
държан;- || clm laues Infcncssc. Applaus слаб шнтсрсс;
нс особено - . възторжено. сдържано ръкопляскане
Laub, das — den Schlag -ithi 'm zweiten Laub гората
е двегодишна; Ц Weim vom v—egimg—mem Laub, мшня-
логод;нно вино- || Cas Laub von d—m Bäuncm Ollif лшс-
г—тя на дърветата кяпе. окяпая, пита; || wiedee Lauh
hckoMMem. facibrm. feigem рязлнетям сс, имам иечс
листа
Laub«, Ale — umg. Oceilg i-f die LaшЬe готово; саър-
шсно- крий, свършени работа- точки; рябот—гя нш е
вързана а кърпя. а джоба; || du Kbmi-t zu т-. und
Oceilg i-i dl— LauO- щ: дойдеш у нас ш точки по въпроси,
ш свършено. ш всичко ще се нареди, е а реа. ш всичко
щс тръгне. както тряВаи
Lauer, Ai— — uul dir Laut' liegen. sifzcn, -1-111 пи-
щрек съм. дсВпа. изчаквам пя засада. пчснд; || iei lege
nici шТ Ale Lauen тялдгрм а засада, пусия; деВпя; ||
са liegt. Ist aul der Lauen гой дсбне, е нащрек
lauem — aul —in— Giligcnicii liuiM изчаквам. из-
иярдиам. дебна случай, възможност- || umg. шТ iin
luuiM асбиа го, вярая го, пазя го кога щ: се покаже,
кога щс дойд;- || G—Oihain iiu—м in dli-сш G—bl-gr в
-ия планини дебпит опасности; © rin liu—enCir Blick
деВиещ. коварен поглед
Lauf, der — cr hi—if Mlfiem In Lauf inm— кикто тичаше,
той сс спря- || —fwas im srln—m Laшf i—micn. auOhaltii
спъвам. спирам вървежа. развитието, развоя ии нсщо-
прсчя па развитието му, задържим развоя му; спъвам
го в ряза-т-е+о. ходя му- || Im voil—ш. -cimcll-ш Lauf
dahi-Kommem пристигам а пълен киршср, бърз ход.
под пълна пара. тичсшком, задъхан от тичане; || 'м
Llшfe der Z—if. A—s G1ep-äch- а течение иа времето. па
разговора. прсз врем; ия ризговора; || mach 3—п Llшfe
A—s Wimd—- по посоката па вятъра; || Ccr obre— 'Lauf
3-е Donau горното течение пя Дунав- . , || dem Luшf des
11^-1- folgen следвам течението пи реката; || 3—n Laul
den Gi-Ti-ne im ihren Bahn движението пя звездите по
тяхната орбита, по вечния нм път- || noch im Llш/1
Aie-cs Jihnes още в тсчсншс ни, ощ: прсз тази гоанни;
|| —'n G-weir mit zwei Läu/tm диуи:ипя пушки- || Sciafc
naci Aem Lauf v1rklш/1n противим овцш нарсд. както
излиза; от кошарата. без избор- © das isf 3еа Laul
der Dinge. dir Weif такъв е ходът пя пещята- щики.
въриш светът- || Aen Dingen iH-cn, fn—iem Lauf lassen -
оставям нещи+и ли следват своя естествен хоп. своето
естествено рятаитшe, иа сямотек. давим им воля. про¬
стор. нс спъвам. и; задържам развитието шм- || 31—
Ding— neimem iin—n Lauf нещата слепват своя хоп; ||
wie 1—Ь—п im höe—п Laш/en живеем а лоши временя; ||
was Kauf und Lauf ist тови, което е оВщопрнего. оВн-
тиИно; || iei btscillcOe. voIIenA— meinem Lauf завършвам
земния си път, умирам; © 1м casf—n Lauf прн първОто
пяaBдтвяпe, прн първия пробег; © Ai— Läufe d-s Hasen
крикити. ляп;ге пя зяеки- © —im—m Laul -рт-кст из-
свиовим бърз пясяж
laufe— — ici bim (hahc) zwei Stunden gelaufen вьридс,
736 laufe—
солнс. тичах ' ди— часа- - || das Kind iäufi seion детето
вече ходи; || Сее Brief i-i cin— Wocie gelaufen писмото
; пътувало едни седмици; || dcn Film läuft schon Cli
vierte Woche über Ci— LiinwimC дават. прожектират
ринмa, филмът се дяна, сс прожектира исче четвърта
еeaмшия- © dcn F'Im läuft seion филмът иечс ; за-
потпрн, се прожектира иече; || 3'е Sici— ^11 ор6;тртр
; а хоп. движение. теч;; || den Pao/cB läuft schon ins
zweit— Jähe процесът, делото продължава. се протака,
се точи веч; иторя години. навлезе всче във втората
гоания; || den Vertilg läu/t noch договорът ' е ощ: и
сили. а псИстанс. вилнаен, още пс е изтекъл, още вяжн,
-ми aрннaиост- || 3'— Uhe läuft часоапикът върви; ||
dl— Mä-ciln— läu/t мин-нита върви, функционира, ри-
боти. е а аействше, хоп. аинжспне, се движи; || Cis
Schifl läuft aus dem Hafin, in den Halen корабът на¬
пуска пристанището, излиза от пристяпшщето, влиза
а пристанището; || in nußle Гпм—а laufen всяка минута
той трябваш; да тича до едио място (до клозети); ||
Gänge, Weg— Tür iim laufen поаад сш трупа а— г-чам
за него. правя. Вия път заради иего. ди изпълнявам
поръчките му; И G-iihr 1^1—1 излагам сс пя опасност,
ия риск. рискувам; || in dies—m Schuhen Cann iei gut
laufen тези обувки мн са удоВпи за соaeи;; © ici iaht
м'1 Blasen. die Füße wund 8—1^011. mici lüA- 811^0111
излязоха ми мехури, разраних сн краката, излязоха
мн раНш ня крякятя, изморих се, нтпрeбнс сс. из-о:пяс
сс ог содeнe. т;тянe, останах Вез крака. кипнах ог
хопене. тичане; || umg. cs läu/l sieH gut върви се. ходи
сс доВре; || шТ А—м si—lmigcm Weg lief es sich sehiecii
по :рмeпнстнд път сс ходеше трудно. мъчно- || umg.
Ciiach, deshalb hin iei vom Pontius zu PilaTus gelaufen
за тона пещо обикалях, ходшс, сс разкарвах къде лн
нс. при кого ли не. обиколих всички митарства; бсше
страшно разкарван;, хопсне по мъките. докито свър¬
ши товя; || Cu nuBl laufen. wenn Cu noch Ctn Zug
c-itiehcn willsf яко искаш па сврпeш влака," трябва ли
побързаш, да сш дадеш милко форця; || Amok 1^/11
тичам, обхванат ог амок, от бяс, като луа; || er kirO.
wa- -е nun Konnfe. umg. was Ai— Bein— He-gahei тичаше,
колкото му сили пържиха, с асе сили; || er lief, Auß Ai—
F—izem Tkog—n тичаше. -и дреб се дангаше, ти дреб хнър-
чеше, та пушс: сс вдигаше- || en kiel wic ein ''—-—1, wlc
der Wind. wir cin geölten Blitz той тичаше кит; невес¬
тулка, кято вихър. мълния, като луа, поа'ои:п, сякаш
го гонят. стрелна се кято стрела; хукна кат; фурня-
|| na aabciiet, daß 'Нш der SciwclB läu/t работи, ти пот
сс лсс, стича от нсго- || wir wollen scbcm. wir dtr Hase
^11 ще в-дим кик ш; върви, тръгне риботити, какъв
вятър духа; © Spießruten laufen Имам чувството, ся¬
каш ме шиВят с арспоии пръчки, излагам сс иа лю¬
бопитни, иряжаеВин, попшграиателпн погледи - за¬
бележки прн преминаването мсжду дие рсдшцн хоря-
-мам чувството, че от всички страни м: обеипнaт с
пол;'равр;;лин забележки. Изразът идва от войниш¬
кия живот. Провиненият войник е тичал между две
редици войници и върху разголения му гръб се сипели
от двете страни удари с пръчки; || ScHiifieehшH, Sei'.
Scbnncschui (SK1) iiuf—n пързалям се па кънки. ни ски;
© es Iäufi wl— in ScHnürchen работата върви ки—о по
часовник, като по ноти, кито по рязn;ерпнe; || uul die
Sieißt liulcn из-итнрм, излизам - пя улицата; || aul ille
Bäll— laufen посещавам всички бялоне, нс пропускам
Вал; || die Mäsciine iäufi aul vollem Tourei мишнпити
OPбо-; : пълен кaпри;тeт, уе;лeпо; || 3-r DäipOne l-l
^1 Cen GrunC gelaufen параходът потъна, отиде па
тъпото; || 3-е W—cis—1 iäufi aul -е'!—! Naien- n;л;иaгa
; па негово име; || ш/ dcm Els iiuf—n nъртрням се иа
пързалка—; ия кънки; || es iäufi aul eins. шО Alsec1ic
Мпт- тона сс снсжая а; едио и също нещо. е ас;
това, разг- ; същата манджа, тюрлнд. е пс по вр-т,
и по шия; || de- Wein läu/i aus All Faß виното тсче.
изтича, кяпе от бъчвата; || T-ämem liefen 'ihn aus ' A-n
Augen сълзи течехи, кипехя от очите й; || ici laufe Mich
außer Aiem запъхтявим сс. задъхвам се. едва дишам,
сн поемам дъх от тичане- || ein Raunen. Gemurmel lief
durch dl— Memgc нспот премина през тълпата; || das
31uf läu/t Cunch die Aden кръвта теч; през жилите;
|| —in Zlitcrm il-f durch ihnen Köipca трепет премини,
тръпки преминаха прсз тялото И. я рaтгърешхя, тя
изтръпна, потрепери; || alle- kri duacielmamAta всички
тичяся един през друг, настина голяма Bърkот;д, Вез-
редица; || ein Genüchi ging Auach AI— Sfadt рртнeеe сс
слух из гради; || dee Weg läuft duecb Ale Grenze пътя;
минава, води през гряпииaтa- || Cas Motiv läu/t Aurci
Cas ganz— Siüek мотивът преминава (като червена
нишка) през иялргa писси- || mif dem Kopl gegen Aie
Wind kaufen иским да пробия стената с '.aBa-- сш;
|| Siunn geg—n etwas lauO—n щурмувам. пипадим нещо,
искам пи го превземи с щурм- || hinter Ai— Sciule liuf—n
бягим, разг. - чупя се от училище; || der , Fluß läu/t ins
Meei реката сс влива а морето; || ihn im d—n Weg laufen
;зпр:твям сс ия пътя му. кръстосвам пътя му. срещам
го; || ihm im- Guen kaufen попитам а мрежите. уловките,
капани му; || 'Шм in Aie A-ме laufen сблъсквам сс : пего;
падим а оВятият; му; || 11 K1eie— kaufen кръжи, обика¬
лям в кръг, описвам кръг; || Aer Prozeß ^/1 ins /weite
Jabe процесът продължава, сс протака, сс проточи иечс
втора 'оа-пя; || im die W1rteЬäu-tr kaufen обикалям
кръчмите; || sie iäufi in |cden Film, /oriwäHremC in- Kaflee
тя не пропуски филм, непрекъснато ходи а сладкарница;
|| alles ^^1 im Aicstm Filn исички г-чат ия тоя филм,
иск-т а— видят, гледат гоя филм, голям наплив има за
тоя рннм- || Гш Galopp, Trab liulcn гилоп-рам, тичам,
препускам в гилоп. тръс- || umg. es iäufi ins G—ld гои;
с-очвр пари. ил;тe след сеВе сн разноски. хярчоие, с
свързано с пари. разноски, нзл;тa скъпо ш прескъпо; ||
ihn— Finger 11—0—m über Ai— Tu-irm пръстите й заи'риха. сс
пнъз'рсa по клявишн+с- || iin kiel das Вю. über dis
GneicЬT1 С-е Schweiß über Ai— Stirn кръв;; му течеше по
лниeто; пот тсчешс. се лееше, струеше от челото му; ||
Гrä1t1 klcfen ihr üiei dic Wingtn сълзи се тьркрляср, сс
е;нчрхЯi течехи по страните й; || clme Kui/e ist mir ühee
3en Weg gelaufen мини мн котка път; котки м; прсссче
пътя; || nir ^11 cs —i-Ciit üben dic Häuf, über den Rücken
студен; тръпки, разг. мравки м: полазват, поВивят,
пропълзяват по кожата, гърбя мн; || —Гп SchaшAtr lief шГа
üb-r Ci— Наш, üben Cen Rücken тръпки пя ужас м:
побиха, изтръпнах от ужас- || Ci— 1edcr läulf üb-r Cis
Papitr перото сс плъзга, бяга, хвърчи по харт-яти; || ihm
ist -Гпе Laшe übte die Leben. Übla den Grind gelluien
рaзврт; му се настроението. прихвани го келят; || üb-r
Hals шЗ Kopl liulen г-чам прсзглана. стремглаво; || um
dic WeTie laufen надбягвам сс. надпревара-м се. състеза¬
вам сс по Вягян:; || die E-Ce iäufi um die Sonne земята
обикаля, кръжи, се еър+н около слънцето; || ich kauf— mir
Blasen unter dl— Füß- нзл-з-г ми мехур; ни крак-ти,
е•тъпaтятр ог соaeпei паб-нат ми сс. рртррпяврг м; се
корки-р от ходене; || п'мм deine 3—lme тТс- d-i A-ш und
kauf. was Cu kunn-t плюй сш иа коркртр ш беж да те иямя;
|| das Scbiff läuft von Siapel пaорсопът сс спуска а
морето; || ich liulc davon избягвам ог пещо. ;зфнряе-
нам, офеИквам, ;тnррдиaм сс- || 3ic Zinsen kaufen vom 1.
Заши- нисн;тe тaп;тврт та текат ог I януари; || ich hin
von Hili— nuct Jena gelaufen ог Хал: а; Йени минах пътя
пен, вървях псш; || dic G-tnzc läsiт von NoeCen nict
Süden тррп;иити върн;. мипана. nрогштр ог ссвер пи юг;
|| Са- käll wider den An-ianC това ; а разрез с бни'опо;-
лнтнcто. п:блр'опо;етойио, неблагопр-л-чпо; || es
läll 3-r O131шng zuwider гони е противно ии уетрпон:<
иия ред. ; в разрез с уст—повеп-я реа; ф -ст Äs8e. s—in
Ohi iäufi окото му. ухото му т;тe. отделя сскрет; || Cer
Tonii Сее Wusee1Ьlhi, die K—izc. dic Ni-e. 3ci Kä-e läll
гърнето пропуска. тенджерата гечс; кранът, чешм-т—
капе, тече; сеещ;— кипе. се топ;, сълзи; носът тече;
сиренето се орзн;нр; || umg. Cas Bier läuft бнри—и се точи
непрекъснато; || 3а- 3'ег 3шсН dic Kehle kaufen la-sen
пин;нрм се кито мех с Вири, пия В-ра; || Ai— Faibcn luulei
Воите се орзнивиг- || umg. Cer Ladcn läll .мaтиз;пъг
преуспява, проиъртдвр, върн; добре; ® g—laultn Cöi<
nen -терм -тштeщкоМ; Вегом, т-ч—Икн. пол-тим, поле-
гдним; ф TÜ- 3а- 1^1-13- Juhi за текущата, претодщрги
'одипи; || eilt laul—nde ЕссНт!., —in lalenCes Konto
текуща сметка; || zun 111-13—1 Preis иа пaзропa, обик-
повени ценя; || dit 131—13—1 Gcschällc. Anliäge текущите
работи, стелки. лост—вк;, поръчки; поръчки. конто
ч-кит изпълнението сн; || 3ir liufeiCe Nunmte поред-
п-ят помер; || lalemdes 1euer опуе;он;;:нeп, унищо¬
жителен пожар, бързо орзпр;е;оипдвaщ сс огъп; || —in
lältnCti Piunnen непрекъснато течаща тeщмр; || mii
s—ln—a Anbeil al 3—n laufenden scii и изправност съм c
текущата сн работи, изправен съм и 0PBогргр сш- || nein
Tugebuct isi al Cem 131—13-1 дневникът мш тсч: и;поe<
къснаго по днес; || ich bin -i-i- al Cem iauT—nC—n н-паг-
съм и течсп-с ия нещата, па пай-пон-т: пиучни пости¬
жения. открития, ни събитията, оо;eпт;орп, осведомен
съм за н—й-поент: открития, еъBшт;д, непрекъснато
слепя пай-пови—е научни nоег;жeи;я; || ibn ul Acm
1^1—1311 üben etwa- (Akk.) Halfen държа го непрекъсна¬
то а ;;т;п;e ни събитията, нещата, пи н—й-пон-т:
отко;-;д; || ich halt- miet übte die Fö-T-cЬ1'tтt C-r
M—dl/ln aul den luuf—nCen, bin im 3-e Facllit-ralu- aul
Cen laufcnCnn следя напредъка ии мeд;и;пртр, нини';
съм а течспис пя пай-пов-т: явн:пшд в ;6трег-и ни
мeд;и;пPтИi т;-:оитчоргр по еп:цнрнпоеттр; || ап 1^-
leiden Band anbeiien р-ботя ни конвейер; || sl— ееАеТ in
laulenden Bind -я никога и; млъква, 'онорш ки—о пиеш-
ти. кито м:нпшцPi чcтртр й непрекъснато мели; || cs
Ciingeli un lalendcn Bund непрекъснато сс звъни, звън:-
цът пс млъкна; || Cas geti so un luufeiden Bund тови
продължава непрекъснато, без прекъсване; || Са- Läs<
linde ilaii-licn ;тор6огвим, енъощнaм текущата сш.
предвиден—;— риботи; © wir wnnden lalenC gestört
непрекъснато, всски ми'. исяки минути ни безпокоех—.
смущрврср
Laufenburg — scherzh. nict Laufenburg lnpnllic1eп
хуквам та бягам, удрям ни бяг, хващам дъл'—-';, п.ю-
вам сш па петите, беж ти м: нями, дим ди ме няма
lale-lasse— ich 11--— ihn, Aie Pferde liufen пускам
го па свобода, ли си върви, освобождавам го; пускам
конете сими ли вървят, оставям сс конете ля ме иоаят;
|| ihn ungt-tri/i Il1cпlleecп пускам го, без ли го на¬
кажи- || laß laufen, was 3s nichi halien Cuni-i (was nichi
hi—ihen will) нисиля хубост не стави. н: може- щом
като нс иска ли остане, пусни го та сн върви
Lauffeuer, das — Ai— NacHricht vcnhneiicfc sici wie —in
LauTeuen. ging wic —in Luuileuen Curct Aie SiaCi, -p-ung
wlc clm Lau/feuen von Hau- zu Haus вес-тя сс разнесе
: бърз-па;- ни мълния, светкавично. със светкавични
Вързипа. премини. оВиколи 'рита светкавично. се по-
ссш; бърз; ог къщя пя къщя
Laus 737
Laufpaß, 3nn umg. — ihn dem Laufpaß geben под-
п-сеам му, пяним му паспорта. ит'оивам го, увол-
пяним го; || се Hui den Lau/piß von ibr b-komm-n.
trbulitn, geknicgi гя му поаписа, лят: паспорти. му би
дузпят; ■
Laufschritt, den 'm Liuf-chllii, nii-cb, laascb Be-
гом, марн; || —ine Streck— 'm LuufecЬriTi /unücCieg—n
;тм;пaнрм рртсгоди;e т-чешком. Вегом, Вежешкити,
тичайки; || ici -cize miet in LäuT-chriii зрnотнрм пя
титaм, т;трм Вегом, з-бързеим се
Lauge, die — Ai— Lauge verdünnen разреждам сипу-
исиня риз-нор. лч'Pтa; ф seine Wö-tc waren -chail wl—
Lаnge думите му Вяха пропит; с жлъч ш под;'орнки.
с остър еaокртьм. с остра поaитоявкя- || ihn mit 3na
Lusge scinc- SpoTtcs ühengleßem. die Lauge sciits Spöitte
übe- ihi au-gliBcn зaт;ним, обливам го : жлъчка, e
отровата ни своите подигравки. обеипврм го с жлъчни
поп;'рявк;, зябнним в пего жилото, острието и— своя
ерокaзьм, ж:'вам, ужилвим го със своя присмех, със
своя жлъчен език; - cs i-i kblic bessrac Lauge al- eim
1ruutnuugt женското око иснчко вижда; нищо пе може
а— отВегн: ог женското око
Laune, die - guler Laune, bei. im gulci Luunn, im
Laune --in а добро рртnонож:п;:, настроение па духа
съм, разг'. па ксф съм- || nicii bei, im Laune -сш и; съм
а настроение. нямам настроение; || in ühltr Laune -ет
а лоно настроен;: съм, разг. счупен. скършен ми с
кефът, ие съм ни ксф; || er bal hcutc guie Laune. noegcn
scilechie настроението му се мсн; като воeм:т;, к—то
мартенско време, човск пя настроенията е. днес има
добро настроен;:, утре лоно- || mit Laune spielen еви<
ря с н-строение; || etwa- v—ascizi mich im gut—, glänzend—,
siinCig— Laune нещо попорнд настроението ми, мн еьт<
дини блестящо н—с+роепи:, мн рртврля настроението,
мн скършва. счупва кефа- || ihm Ci— Luшie v—iC—iien
0PЗняндм му, оторндм му настроен-ето, ортвртям му
кефа; ядосн-м го; || Ai— schiechie Llшnt wir ve-flogcm
лошото пястооeи;e бе съвсем штч:тпрло, сс бе напъл¬
но разсеяло; © Llnicп Haien имам капризи. капризен
съм, кaпоизи;чр, непрекъснато меня ияс-оо:иидти сш,
човск па настроение съм- || - -Ге äai h—ute wieden it-e
Laune днес пак се е ризкапрнзпшчила, пя: ся я при-
хванял; дяволите, тудятecтвятя. рaпгрзи;т: й- || cs
wae пш -o cimc Laum— von iin тон; Веше просто етин
мой каприз- - Laune löst, was Laune knüpfie (Schiller)
капризът разкъсва това, което сам (капризът) е евьр-
трт в етно; © die Llшitn Aes Schicksals, Aes '-ТТ-г-.
des Zulalis кяпо;зит:, поeнррщпостит: пя съдбата; кап-
риз-т: пя времето, капризната шгра иа случая
launenhaft — —in 13^-11301-- Mnnscb кяпршзеп, не¬
постоянен чоиек, човек иа настроен-е. ия моменти;
|| —Гп 13^-113011- Wetier променливо. капризно време
launig — —in launige- Mensch духовит. забавен човек;
|| -е scbacihi launig той пише мпого духовито, с хумор;
Ü c'm launiger EinTall духовито хрумване
launisch — -Ге ist -chieckllch liumiscH тя е еторщпо
капризна, капризна ; като мартенско време; мен; па-
строенията сш като времето; || launisch wlc ein Diva.
wlc 3er April sein кяпршзпя като примадона, като мир-
-спско време съм- || ein iaumiscbcs Spiel Cer Naim кап¬
ризни -гря ии природата
Laus, die — eine Laus langen, ihlcscn. knicken,
zeiqueischen хващам, члрням, чуквям. цъкам, убие-м,
смачквам въшки; || Läuse taben имам въшки, въшлив
съм, сврпрл съм въшки, въшляса. съм- © cr sif/T so
47 Немско-бългирски фразеоло!-;чси речник, -. I
738 lauschen
siche- wi— eine Lius /wlscien zwei Nägeln чувствува сс
кито вънка, преди ga я уВият, чукнят, клъцнит между
два нокътя- положението му ; много сериозно. опас¬
но- || da- Ding HncKt , Läuse ояботртя крие несгоди,
опасности, трудности, 'мътп;т;н, неприятности- ||
licti die bilsseefe Luu- von tiwae Haben нямам нито
п-й-мил:; представа. най-м—лк; понятие за нещо,
разг. хабер сн нямам за нсщо; || wenn die Luu- einem
Takt' gilt ни конски Великден. иа кукоио лято, иа ку-
ковден; кога сш видя гърбя без огледало- ия второ
пришествие, кога иа копя пораснат рогове- кога на
кьосето поникна; мустаци; || waafcm, bis man Läuse
Krltgi чакам до второ пришествие. до безкрайност,
аокято мн излез: душата; || -а prang wic clm— Lius uul
cin—M SammeiKragem надува се кя+о въшка ни чело-
|| f-eci wie dic Lius 'm Giind прсянeи до немяй-къде.
кито дървеница, кито конски мухи; || wie die Lius 1ш
Gnlnd (ScibnO) slfz—m паднал съм сн ия пъпа. вирея
кито морков пи боклук, намерил съм сн юговипи, въ¬
рбова сянка, плувам кито Въбре: а лой, кито сирене
а мрело. кито кюфте а масло, рахатувам кито мачка
а кочини, като минка а долап. а трици; || 'Шм l-l —in—
Laus Üirr 3ic Lehei (üier Aen Grind) g—lauf—m, gek-ochci
настроението му сс е рртирл;ло; скършил, счупил Му
се ; кефът. ядосан е- || Ci— Laus isi mir au- Аем Griid
g—knocten отървах сс благополучно от белята. не¬
приятностите. бсп-ти- || ihm clnc Laus im den Pelz -etzen
създавам му неприятности. Веля; || lei -ctz— nie seihen
ein— Laшe in den Pelz вземим с; белят; ия гнрнртр. сим
сш създавам беля; || Аем w—ed—n auch noch dic Läшse
im Ctn Pelz Conmtn и нему ще дойде същата беля до
'лаирга. и нсго ще постигне, сполети същата съдба,
участ, същото н:щре;н:; «ф 6с--се clm— Läшe 'ш Kohl
als gar kein Fiei-ci (Fett) по-тобр: милко, отколкото
нищо; по-добре рреулeинир (бобова слама), о+ко.-
кото празни ясли- по-добре чер колач (комат). а нс
призна торби; по-добре днес едио яйце, а нс утре една
кокошка
liu-eHcn — an C-r TÜr lauschen подслушвам ия вор-
tp;p- 1| dem G-saig lau-cicn елчнрм песента- || ihn
anCäcäflg lauschen слушам 'О бнaгогон;йио; || im Aie
Nacti. in dcm Apparat luuschen вслушвам с: в нощта;
слухтя а -пирита; || aul dic SfiMie im seineM Iintrn
luu-cicn вслушвам сс във вътрешния сн глас, а гласи
пи сърцето сш- © Са Habt iei über gelaшscHт им— чс сс
почудих
Lauscher, C-r — <ф Ccr Lauscina an dtr WinC hört
-eint —igemc Schande който поaслчщни. чуна каквото
пс тод6ия; потелчшвртът сам сс нзлргр
lausen — iin lausen пощя го; опоскнам, ;б;орм,
оскубаим, закърпвам го; || ihm den Beutel 13^-1 из¬
празним му кесията, джеВа; закърпеим го; || iei Aenke,
mich liu-i 3er Aie като пипни. от круши съм- като
гръмнат (от учуднипе) съм; <$> Nirinn nuß man mit
Koibti lausen пи глупав-я сто тояги са малко
lausig — ein lausigen K-ri проклет, лош. жилък, мш-
зерен човск; || clm lausige- Nesi скучно, жалко, мизерно
пиeтдо, кътче; || 1^-1.- Ztif—n мизерни, тонп; времена;
|| die puae liusign Pfennige някакви сш жалки, презрени,
мизерн;, пършивш, въшливи стотник;; || lauslgns G—I3
дяволски, страшно миого пир;, луди пари; || er hat
lausig viel Geld той е пълен с пари, вънкав, гъбав с
с пир;; пълеп е с пари кит; куче с бълхи; || es isf lausig
kaii ужасно студено е, студ па кутийки- кучешки студ
е вън; © eime lausige Käift кучешки с;чa; стуа ни ку¬
тийки; лют студ; || da- i-f eine lausig— Aeb—li гои— c
ужасни. мъчителна риботи; || lausig lange Leitung мио-
го тъп. певъзпрнемчшв човск; локя—о разбере нещо.
сс съмна; || man kann lausig dabei He-einTäll—m човек
може миого да изпати. ди сс насити пи змийски яйци,
а— загаз; тпррвргр прн гови
laut — • —im 1^.1- G-iächf-a. —in kauten Beifall гръмък,
висок смдс; гръмки. бурни рькоплдскаинд; || —in— lauf-
StraBn шумна унния- || clm lauten Mensci човск, който
не пази тиш-на. който вдига много шум- || -а isi lauf,
hal —in laute- Wtscn гой говори високо, крещи много,
говори па висок 'лис. пе паз; тишина, втиги много
шум- || laut lesen чети високо, на глас- || na ist lauf
g—woad—n гой се разкрещя, започна а— вика. ди крещи.
се ядоса; || -е' nichi so laut не на-гиИ шум, нс говори
високо, не крещи, ие викай; по<тшсо; || 3'с Kinde- sind
-ihr laul аециги ид-г-т миого шум. aрдaa. глъчки. нс
мируват, крещят- || SflMM—m wurdcm kauf чуха се, до¬
летяха гласове. чува сс, долшти глъч; || die Hund— wie¬
den laut кучетата сс обиждат. започва; да .аят, ня-
пават лай. сс ризлаИват; чува сс кучешки лай; || dis
G-i-imnl- wurde laul тайни;— се разчу. рртиeеc. риз-
гляеи, доб; известност. стапя известни, стина общес¬
твено достояние; || niemand wurde füa Miel laul никой
не се оВ-т- а моя полза. да ме защити. подкрепи.
никой п: издигна глас зя мсие- || -iwa- laut werden
1i--cm даиам гнрсиоет, нзвестиост ни нещо. иanрридм
го обществено достояние, обнародвам. ;понeстдирм.
разгласявам го; || scinc Gefühl— laul w—aAen 11--—! ди¬
вим израз ня чувствата сн- || man 3uT nlcit laut Aivom
enneeHeй. Cu- 3ie0 man nicht kauf sagen тона нс бива
ти сс говор; публично. прел други хора; || einig— Silm-
ш—й wundem kauf обадих; се пякон ш други хор; (а моя
полза, подкрепи)
Laut, Aer — einem Lunt bilAen, Htavba6aingcn, nuci-
sp-ecHcn ярг;кчл;оaм. -зд-нам звук, упражнявам,
произнасям, повтарям звук; © umartlKulicaic Liult aus-
-iößcn издавам нечленоразделни звуков;; © 3—1
НшС gibt Laut кучето сс оВажаа. започва -ga лае- ||
er gab Climen Laшf vom sici той не -заяде никакъв звук.
пито гои, не к-з- нито гък. не 'ъкня. нс сс обади пито
с пуми
Laute, die — die Laul- scilag—п свиря па лютиЯ- ||
zur Lauie -ingem пея със съпровод ни лютия
lauten — der ärziiichc Befund iiufti heeongпiecгnCgeпd
лек-рската експертизи. лекарското заключени: от нз-
ен:твaи:то були загриженост; || wie kautei dcr Onigi-
nalttxi как 'ляс; ор-гнп-лп-ят текст; © das U-ttil
lautet auf vi—n Jahit Gefängnis. auf Frc1-neuch присъдата
'лиси четири мессця тягвор, е оправдателни; © hri
Nacht iiufei all—- -TänCta нощем. нощно врем: всичко
звучи по-силно, се чува по-силно
läute— — die Glocke läut—i к—мб—п—та звъни, Вше; ||
es iäuiel звънецът звъни, удря- || man läulct Feuea,
Stuen б-яг кимбипр—и зи пожар, бият тревога; кам-
Вип;т: бият за пожар, зи тревоги; || im die KireHc, zun
Kiecbt läuitn Вия к—мб—пата за църква; || zur Vcsnta,
zur Mce-t. zum Begräbnis käuitn бие вечерня, камб—п—г—
бш: вечерня, зи литургия, зи умряло, зи погребение;
|| die TöTtngIöcCi iäuiem бия к—мб—п—т— за умряло; ||
ihm ('Нп) zu G-äin läuitn бия камбапат— за погребе¬
нието му; || 3ti Wecken läut—i бут-ли-кът звъни- || м'Т
C-r großen , Glock- läuitn бия гондмрти кимб—пи; © dir
wlad auch geiäuici wenden ш зи теб: ще Вше кимВани+а,
ш теб: ще те погребат едни тен, ш ти ще умреш. ш ти
нями а— побиеш кол тук, ням; пя живееш с камъните,
и ги сш кит; вснчкн хора смъртен; || L—ufe, von d—nen
nan frühen nie efwas läut—i iöife хора, за които никога
по-ряно не се с споменавало. съассм неизвестни хора;
|| са hui cs läuicm iönen. ib—a niehi zшslmмcйeeHIägcй
|uhCr weiß nicii, wo Ai— Glocken Hämg—n) чул, ами не¬
дочул- чул, им— иeaорaтбррл; чул, ама разбрал симо
половината; || еа hat —fwas läufem hönen чул е пещо да
сс говори. да сс разправя, дочул е нещичко- ф cs läutet
■ nie 'm Oha ухото ми пищи, кънти
Laute—schlage—, dis — en sclicKf -1:1 dazu wic Cer E-cl
zum Luшt—n-cHIugeй подхожда му кя+о ни синия звъ¬
нец, Esel
lauter1 — dir Ring i-i aus iiufcaem Gold vcnf—rfigi
пръстенът c изработен о; чисто злито- ||31— liuteae
WiHaH—if spaccicm говоря чшсти+а, неподправената нс-
типа- || ein kiutenen Mensel чист. честен, благороден
човек. златен човек; чоВск — чисто злато- благородна
души; ||' lei Habe die 11^11-111 Ähei:hi1n имам ний-
пай-Влигоропни намерения; || —in— lauliei Quelle Вшс-
тър. кристален извор- || kaufen wlc K-Istall чшс—. бистър.
яссн кято кристал
lauter2 — du r-Ct-i lauten Unsinn. macisf laut—e Aum-
мс Sichen говориш само глупости; вършиш само глу¬
пости; || cs wincn kauten uii-Kimmt- MiiecHii 3ört тим
бдсa само испозияти хора; || dis sind ja lauten Lügen
говя са само лъжи. нс с инщо друг; освен лъжи- ||
Au sicisf den Waid - vor kauten Bäumen niehi виждаш
-'лята, а нс виждащ купата, губиш сс в подробности,
и нс виждан пяй-нижното; || iiutci Wb-ie. Keine Taten
симо пуми и никакви теля- || von lauie- Arbeit konnte
icb ilchi Kommen от миого риботи нс можах дя дойда
Lauterkeit, die — 3ic Liulc-kcif -—'пс- CiieiCt-as. -сГ-
nca Gesinnung чистотата. благородството ия хирик-
геря. помислите му
läutern — die Leiden iib—n iin geiäuferi е-ряaри;ятр
го преобразиха. облагород-хи вътрешно. го прСчшс-
тихи вътрешно, го пипоaвнсa друг човек
Lawine, die — die Lawine g—hf. -Tür/f. donncat zu Tal.
geii nleCen .ивината се спуска. е'р;мотдсиa с трясък
надолу, се откъсна и полетява ниаолу; || 3'с Lawine
6—grub Ale ganze Orf-ehi/i unter -'сН, hat Aie Siraß—
verschüttet ляв;ия;р затрупа. погреби цялото селшщс.
затрупа шосето- || ihn aus einer Lawimc lusgaabem, her-
g—m изравям го от лаа;иага. изваждам група му изпод
лав-пята; ф die Aricli schwoll zun Liwine an работатя
набъбна. нарасна като ливипя- || eTwas bring. —ime ganz—
Lawine ims Rollen нещо раздвижва цяла лиинна, пре-
д-зв-квя цяла серия от мерки; || —in— Lawine von Pro-
ii-t—m лаинир ог протести
lawinenartig — lawinenartig amsciwcllem. inwieHs—n
набъбвам. нараствам кит; лаинпя
lax — —im— lax— Aшf0leeui8 von Moaul, Pflicht несе¬
риозно. миого свободно есвяшяпe за морил. дълг- ||
lax— Gaund-äi/n haben -м-м ряттe'л;вн принципи; ||
lax— Sitten свободни. разпуснати приви
Lazarus — umg. scherzh.. clm aimea Luzä-ue бедният
Лазар, търпелив мъченик; || wir geht rs Ai-. du aamer
Lu/arus как сш, Веанш мн приятелю
Lcbndiic. 3ic — -'— wolllc —in— geoßc LcbediMe wie-
Aen тя искаше ли стане светски дама, да жтаее кито
светска дима
Lebehoch, Cus — clm L—hnioei uuf ihn au-brimgci ваш-
гим чанята за п-зараи-ця за иего. пия зи негово здра¬
ве- || Lchchoci- auf dcn Eiaemga-f пием пазар-вица,
н—тавям: викове „та живее“ а чест па високия гост
Ichcm — lebl er noci жив лн е още. им— лн още живот
а иего- || scherzh. umg. leben Sir Alin noci нима ощ:
сте жив |мшсл:с, чс ст; умрял. защото нс съм Вш
внжaян)- || -clnc Elfern l—ben nicii mcha о;л;тeл;;e му
lebe— 739
са умрели, почнпянн. нс са живи исче. са вече покой-
ншиu- || er hui nicii lehr lang— zu lrh—m той няма да
жшаее още дълго. милко му остана па жниес. скоро
ще умре- || еа icbfc von 1850 bis 1910 той живя от 1850
год-на до 1910 г.; || ich Kamm obne ibn nichi l—b—m пс
моги да живея бсз него- || das ist er wic er leih. und
icht гони е самият той. лично той, жна<жшаeишчьk,
идн<иeлcннчь: той; никакво съмнение пяма, че говя
с той; || -ein NiMt. dis Bild lehi името му ' щс про-
дължани а— жниес. ще остане и еьтирпн:;о. паметта
ия поколенията, вечно ще жив;;, ще Въд: ш преВъае,
ще сс оPaвP ни безсмъртен жииот; киртнирта е кит;
жива. сякаш ще проговори. още милко ш щ; прого¬
вори- Ц -'— lebt und webt im iietr Kunst гя жниес сям;
за изкуството си. симо изкуството ими жизнен смисъл
за нся; тя е отдадена с цяла;— си туш— ни изкуството,
го е всичко за ися; Ц 1111-, was шО Ann Ende i-bf und
w—hf всичко живо, исички земп; твари, исичко. което
а-ши- || 'm Walde lebi und webt all—- всичко i гората
сс е събудило зи нов жииот. дина ж-вот; || die Geig—
icht im -einer Hand цигулката оживява а ръкити му.
гой й влъхва жииот- || er l—ht und -ileii Oüe -tint Idee
той живее ш е готов ди умре зи идеята сн; идея r - а с
живо; и смърт за него- || scherzh. der Kä-c lebl сиренето
гъмжи от червен; || nichf ichcm umd efe1iei könnt! пит;
мога ти живея, пито да умра. чезни, линея, крея, топя
сс. гасни, тлея бавно кито сисщ, която л;'роя- || davon
Cann ee wc3—n l—b—m noch -t-rhem сдни преживяни : аез;
пяри. тия пари му сг-гят, колкото да ие умре от глиа.
|| iim Ichcm läseiй оставям го жив. подарявам му жи¬
вота; ф Ichcm und leh—m lassen (Schiller) жився ш пивим
възможност, нс пречи ия другите ди живеят, кикто
разбират- ф -o währ ici icb—, кълна сс а живота си;
|| so wahr Gott kehl гяко ми бога; || cr bal gelebt той
си оPтбря от живота, живя, кикто разбираше; || са
v-e-teli zu ichcm гой ум:; ли живее, ииелижлaвя сс ия
ж-но+и. чсрпн с пьннн шспи ;; него, иоан сноВоаен,
Везгрижеп жииот; || ГсН 1—6— ш—im Leiem noch cinMil
живея нов. втори живот; - lustig gelebt unC -—1'8 gc-
-lorien Н—ГВТ 3ем Tcшfci dic Reeinu.ng viaCoai—n пи-
елaжляиaй сс на ж;ио;я, умри а смирени: ш дяволът
ще бъде изигран- - ichcm Н-ГВт kämnTen да живееш
зиячи ли сс Вориш; животът е борба; К> solange man
lebl. solange man lernt чоиск сс учи. докя—о ; жии;
аокято умре човек, асе ум събира и пи: Вез ум умиря;
човек сс учи. поде умрс и п—к остана пeпичч;н; -ф
nan lehi nur cinnil in den Weif (Lortzing) чоиек сам;
ведпиж жшасс; «ф> den Mensch Holt. solang— er kehl човек
се ниаяви, докато е жша; ф са -oll l—ben. na lebe Hoch
ти живее. oemap. миогая лета- || es l-hc dl— Freiheit,
dis Leben дя жниес свободят;, животът; || ich— wohl
сбогоМ. остани със здрав;, прощавай; || Götiie unC
ScHillcn ichiem ungc/ähr zun selben Zeit Гьоте и Шилер
ся живели приблизително. почти по същото врсме. по
едно и също арсме; || са l—hfe 'ш 19. Jahrhundert. zur
Zeit dtr ReToamlt1bй той е живя. през XIX столетие,
вск. по врем; ни Реформацията- || ein trauriges Lehen
l—b—m жився печален. тъжен живот; водя печално съ¬
ществование- || sl— bal noch —in Jähe zu ichcm оставя
й да жниес още една гоанпя; || s—ln Wenk wind Iehen
делото му щс Въде ш пребъде, ще просъществува, ще
жшаее вечно- || -rin GeAächimi-. Andenken lebt im s—inen
Klndean паметти му. споменът тр него ще пребъде в
неговите асця; || s—ln— Tat icht im allen MunA делото
му c а устата пя исички; исички" говорят за подвига
740 lebe—
му; ф nun muß zu leben buben чоиек трдBнр ди има
ог какво ли преживява- || wie hiittn kiun zu leben едва
имахме средства зи съществование. за прехраня. едва
свързвахме дн—г— крия, едва прcжнвдврсмe; || er 1—6.
von scim—M Sohn— синът му го издържа, живее ни гърба
ни сина си, чякя ни с-ня сш; || Cas Ist zum Leben zuwenig.
zum Sf—ahem zuviel пирите стигат. колкото а— и; умрс
човек от глид; зи жниесис парите са милко, за по'р:<
бенне — миого- || пГсШт- zu leb—n НзЬ—п нямим ер:aещнр
зи жниесис, прехрана, издръжка. за живот, пямим от
кякио ли сс прехранвам, ог кякио ди живея- || er hat
zn l—ben гой ; обезпечен, осигурен. има от какво а—
жшаее, да сс прcсррпвЯ1 пи преживява. -ма средства
зи живот; ф so —fwa- leb. nichi такова чудо и: може
ди съществува, ощ: не с: е родило; просто не мог¬
ла повярвам, че съществува тикови иещо; || scherzh.
so etwa-' lehi und ScHillcn luBit sicrbcn тикови нищо-
жсств; живее, а Шилср трябваш: а— умре; || -'е itb—n
wie Hund und Kitze те сс погажлат. ж-иеят кит; кучс
ш котка; || wl— —in Fürst. wl— Gott in 1ranKaei:h, wie ein
Mönch l—ben живея кит; цяр, бсй, кито отшелник.
монах; || wie dl- Mudt Гм Speck iehen живея като бъб¬
рек в .ой. кат; кюфте, сирсне в мaел;, кито кърлеж.
кито морков ия боклук; ф ille- lehi an ih- всичко и
нея лиша живот, ж-есе свой живот. с изпълнено с
живот. жизненост- || auf dem LinCc, im 3-n Sia3f leben
живея ия село. а града; || aul 3—m Mond leben живея
па лунита, а облаците. стратосферата; || aul g-oB—m
1^ iehen живея ия широка нога. разточително. под-
държим 'олям разкош. много разполагам; || auf gt-
epunntii Fuß nif iim leben а оВг:'патн отношения,
ни нож съм с пего- || шО Vorschuß itb—n жився а аванс;
|| aus Aem Gefühl, aus Aen Verstand Heraus Iehen ж-Вея,
както мн ти:тчнр сърцето (диктуват чувстващи),, оит<
умът, разумно; Ц aus dem Vollen l—b—m живея охолно,
а осолетио, изобилие, без а— сс ;'рипичивям. без ди
пестя; II für -eine KinCea, für -ein Vait-iimd leben живея
за деци+а си, отечеството сш- || für die Kun-i iehen
ж-вея за изкуството, посвещавам жииота сш на из¬
куството- || dafür l—be und efenhe ici готов съм а— умра,
да сс оВеся. ди заложи 'трвр-р сш. а— пукни.' да нс съм
жии, ако ие е таки; тона е моето твърдо, най-дълВоко
убеждение. отрязвам сш главргр, яко не е тики; || lei
lehe für miet ill—lm живея сам. самостоятелно- || gegen
dit Nälur leben живея пeпр;роaоеьобрaтио. н: така.
както повелява приоопр;a; || in Freiheit, in Eiren l—ben
ж-вея свободно, пи свобода, в чсст. честно ш почтено;
|| i-aaiiel und in Freuden lebem живея сш чудесно, Вез-
грижно, иотя несмущаван от нищо ж-иот, живея и
радост И разкош; || im guf—m. geordncTcn Veehäiiпiesei
ichcm живея добре. попреден ж-ног- || im tiici GileCшgtI
icb—m живея кя+о под стъклен похлупак, откъснат, -з-
ол-р-п ог светя, нс познавам живота; || in Cnm Wolken,
in einen Tiiuiw-ii, im dtr WinClichCcif l—ben жився a
облaии;:, в етин нереален, излюзореп сеят, и сия;,
който мояги риитрзия, моето въображение сн е съз-
прно, а действителността, а реалния сеят; || im Siu-
шС Ваш- ichcm жився разгулен живот, разгулно, пре¬
карвам живота си а гуляи. пиршества, а непрекъснато
веселие и разкош- водя бурен живот, без ди държа
смстка за утре; , || 'm Lleif, im ScHillcn leben живея
щастливо. слънчев живот, живот, изпълнен със евe;<
нииa; живея и мрак. в грижи ш печал- || im 3—n Tag
Hinein icbcm живея днес за утре. тен за деи, тен ди
мине, труг ди аойде. Вез сметки, безразсъдно; разг.
каквото нтчуkрм, изпукам- || 'n den Glauben, im 3—n
Ho/iung ichcm. daß... живия : вдортa. : надеждата,
че.... храня вдрргр, надеждата. че..., || 'm mle ich. Ai—
Hö/пuig, dcr Glaubt, CaB... в меие жиаес. ; живя ни-
пежаита. вдоaтa. чс...; || 'm glücklichen. ungiüeKiicicn Ehe
Ichcm щастлив. исщястен съм а Вряка, водя щастлив,
нещастен бр—чсп живот- || mit ihe 'm engen FrtundechuTt,
im FeinA-chiTi, in Sfaeif icbcm живея а тясно приятел-
с+во. иъи иражпа. във иечпш разправии - с нея; || mit
cincn 1-3^ nif ihm lebem живея c женя. : него. имам
люВови; връзки, нитшмин отношения. воая интимен
живот с нся. с него; || niet s—lnrm Vorbild l—ben живея
по негов оBррз:и и пример- слсдиам неговия пример;
|| über s—lne Veehälfml-se ichcm и; живея според въз-
м;жиоет;т: сш, пе с: простирам според чергата сн.
рртоeнaвим си. харчи повече. отколкото позволяват
сретстнртр мн- || unten freiCtr Heaaeehaft icbcm жився
пол чуждо иго. в робство; || unter fil-сЬсш Namen
leben живея под чуждо нмс; || -ein Gcisi ich. unten uns
духът му продължава ди жниес |вш;яe) межту пис; Ц
von dtr HunC in Aen MunC l—hen живея ден зи аси, тен
а— мине, друг а— дойде. без сметка. без да държи
сметка зи утрешния дсн; разг. к—квот; изчукам, из¬
пукам; || von 3-е Lieh—, dcn Sciömhtii ill—lm Cann nan
nicht lehtn любовта, коре;тртр нс срриш- || er kann
Coch nichf von de- Lull lehem -и той не може g— япе
въздух. та живее от въздуха; || vom Gehakt, von C-r
R—nfi Ichcm изпържим се. живея ог зрптртртр, пенсията
си; || 1:1 l—be von meinte Hände Anbei. живея от. из-
срaпвaм сс с трупа си. от трудя ни ръцете сш; ®гн<
lücKgc/ogem. -oag—nfeei. kümmerlich I—6—n живея уеди-
пеп, свит а черупката сн. далеч от светя, безгрижно,
и мизерия- еава еиьрзврм дерт— края; || -pur-im,
-ehicehf. el—nd leben живея пeстcн;ио, а Ведпотня, ми¬
зерия, а нужди. оскъдица; || gut, шпi—echwt-f, umg. Hoff,
üppig leb—m живея поВре. Везгршжио, без ga мисля зи
инщо, и охонство, а разкош. изобилие- || ius-chwcifcmA
ichcm водя безпътен. развратеи. разюздан живот; || ich
lebe mcim Leb—m vernünftig, -füiMi-ci, wild жився р-з-
умно, c разума сш, бурно. стихийно, воая бурсн. р-з-
юздин жнеог; || cr lehi— —in Lehen der Pflicit. ein eeicH—s
L—ben животът му бе изпълнение па дълга, изпълнен
със съдържан;:- той иман: Воги; живот; || Cläi, vc-
g—iiaisci leb—m nятд диети, спазвам вегетариански ре-
жнм; || Ctn - Wisstm-chaficm. nur s—imca Kun-i. 3-м
Augtibiick l—b—n живея зи науките, посветил. отдал
съм живота сш и— науките, па изкуството сш- нтn;л<
зуи-м всеки момент, нс пропускам моменти. за а—
изживея пещо хубаво; ф il-r l-if cs slci gut — hic-
läßt cs slci l—htm тук се жниес добре, великолепно,
може ти сс жив:;; ф 1—6—пА— We-em живи, одухотво¬
рени. одушевени същества; || Crrl lehcmdc KliAea iahen
имам тр; жив; теца; || —inen GtfaHr ichcmC cnTrinnen
избягвам смъртна опасност, спасявам се. оставям жии
ог явни опасност. отърв-в-м сс жии; || —im will lebenden
STien би: и див; състояние още пеопитомеи; || —'m noch
ItitiCte Zeug— един ощ: жии свидете.; || lebende Spia-
chc -№31-1-1 следвам, изучавам жив; (съвременни)
eтици; || l—henCe Heckt жив плет; || leh—ndts Iiv-ilir
жии инвентар
Lebe—, Са- — 311-1-, Са- Aiee-—ii1g—1 jene-. Cas |cпecifigc
Leben този, земният живот; отвъдният, тaл'о;бп;ят
живот; || Cus /eitlicHe. i-discbt L—htm преходният, зем¬
ният живот; || clm Leb—n naci dcm ToCe трпгроBпндт
живот. ж-вотът след смъртта; || Cas geistige L—ben
духовният живот; || —'m guies. unständig--. ruhiges L—ben
добър, чсстсн, спокоен, Везбурен живот; || ein soagloses.
I1—Cc1Ii:Hce, ht-chauilehe- L—ben füHrci водя бeтгр;жeи.
леком-слси, съзерцателен. BeтBчр;и живот- || tim eim-
/1:1—-. ebr8cпf-cice Leben прост, безгрижен жииот; жи¬
вея просто. Вез грижи- |) ein ärhcitevbilc-1 haitesi v—n-
nTu-:htce Leben жииот. изпълнен с оPбогр (труд), те¬
жък. проигран. пропилян живот- || —in l—ieifes. umic-
seiw—rf—s Leh—n ле:. безгрижен живот; || —in Leb—n in
Armut. voll FreuAe живо; и Ветно-ня, нищети, оскъ-
ания, изпълнен с радост- || —im aшegcOüiIi—s L—b—m äaitn
животът мн с запълнен. изпълнен със смисъл. съдър¬
жание- || s—ln —ig—m—s Lebem l—b—m живея свой соВстиеп
живот- || di- süße L—b—m lichtm обичам безделието ш
разкоша, лекия жииот- || —im 1—^- Lehen im/ingcm за¬
почвам нов жнног- възраждам се- || s—lm g-woinics
Leien Tbrtectzen продължавам да жився по стария сш
начин, по старому; || s—im Leiem ände-n, v-abcss—an про¬
меням. подобрявям живота сш; || s—im Leben ш-Г-fc-n
овлятднрм животи си. господар съм ии ж-вота сш; ||
ici -Ichfe mir —in b—qu—м—s L-b-n eim нареждам си удо¬
бен живот- || iei tnIcieHicnc mir Зз- Lehen. micic cs mln
icieif правя сш жииота лек. не го усложнявам, обичам
ия Вяниця+а мекото ш ия работата лекото- || cin—м
Kind da- Lebem seH-mCcn. gehen (подарявам, тиним
живо; ня аете- || се bat ein härt-- Leben той има тежка
(жизнени) участ; || Spor. l-l ш—im Lehen спортът е жи¬
вотът за мене; || im lim l-l Keim L-hem mehr той не
пана признаци ии жширт- нс е асч; жив; || cs isf noch
Lebem im ГШм има признаци ия жииот в нсго. още с
жии- Ц umg. dis i-f cimc All vom Leben и това мш бил;
живот. се пар-чало живот. тона не е никакъв живот.
е кучешки живот- || са itief Lehen той лиши жииот,
пращи от енергия. живот, сили; || di— PiisilK bat Lehen
пл—с—нкя+я дини живот, ; като живя; || das ist keim
Leben, du- ist —im hioB—s V—g—il—e—m тови не е живот.
а вегетиране. жшвуркяне- || die Tage srin—- Lebens sind
gezäiki дните му ся преброени; || nur da- nackie L-b-n
r—ttem спасявам само ';ншд живот. всичко друго за-
гиия- ф —in —lindes Leben lühren живея клст, жалък.
окаян, мизерен живот- водя клето съществование- ||
-rin L-hem T-iet1n влачи жалко съществование, жалък.
мизерен живот; || das L—htm gcnicßcm наслаждавам сс
ия животи; || slci (Akk) d-s Lth—пe /1-^1 орпнрм сс
иа животи- || lei mici- nlr di- Lebem angtmcbm пряия
си живота приятен, създавам сш приятен жииот; || ГНш
das L—b—m schwer. -3^-1 zur Hölle machen. lim das
Lcb—n vergällen. veriliAem правя му животи тежък. не¬
поносим. пряия да му омръзне животи. отравям, по¬
черням живота му, превръщам животи му а ад, за-
черням го. убивам му охотата, желанието за жииог-
||was kann Аа- scilcehfc Lehen nÜf/lm (icifcm) няма да
живея с кимън-тс, та па не сш позволя това малко
удоволствие; || ГШм das L—b—n 36^'1:111 обричам го
па смърт. про;тиаедм смъртна присъда иид него; ||
das Lehen au-haucitn ;тльхарМi предявим Вогу пух;
умирам; || da- Leben b-jähen утвърждавам животи; ||
eim g-oBes Lehen führen живея ии широки нога, раз¬
кошно. поддържам голям разкош. лукс; || s—im Lehen
lassen müssen загивам. жер+вувам живота си; || cr nahm
-lei Cus Leben той посегни ия животи сш. се самоуби;
|| in vt-Kiu/fe teuer -ein Lehen той пропит: скъпо жи-
воги си; || -iei (D.) das Leben ein bißeiem versüßen
подслаждам сш малко живота, позволявам сш удо-
и;лс;внДi разкош; || -—'й Leien wcgwcefcm хвърлям
живота сш- разг. противим евтино животи сш- || -rin
Leb—m veifun пропилявам напразно живота сш- || —fwas
unter Einsatz seines Lebens rittim спасявам. нещо c рис:
па ж-во+я сш; || lei sitz— M—in Leben für' iin ein рис¬
кувам. излагам пя опасност. ни рис: животи сш зи
него; || di- bal iin Ais Leben 8tKoei1t това му струва
Leben 741
животи; || ich füllt mich м—imts Leb1пe nicht meta sicien
не съм сигурен зи живота сш. чувствувам. че м: за-
п.ашва застрянана опиеиое-; || z—if siiпie Lebens през
иреме ни живота сш, докито беше жии; || s—ln Lebem
lang прсз иeння сш живот- откакто сс помня; - das
Lehen v1neeHwiшмf wlc Rauch 'm Wind животът чсзне
ка+о дим във вятъра, - е ка+о сън- " wir das Leben, so
da- End— — auf ein bös1e Lehen folgt ein höe1s Ende
какъвто животът, такъв и крият- лошият живо; зя-
вършии зле, има лош крий; <$> scherzh. dis Lehen isf
scHön, aber koeteni1li8 животът е хубав. но скъп- <ф>
man muß da- L—hem eben п—Шшеп, wi— dis Leien ehen
i-i животът трябви а— сс вземе такъв. какъвто е- нс
можем дя промени жНао+я- - - di- Lehen he-fcht aus
Aшg1пhiick1П ж-вотът се състои от мигновения; «ф» das
Lehen Г-Т dabin, eh’ man vcr-telf Aem Sinn животът
отлита, прсан пя см; разбрали неговия смисъл; <ф> nun
den v-adienf sici Fai1Ht1f wir di- L—hem. Ccr täglich -Ic
eioieam nuß (Goethe) само този заслужавя свободата
сш ш живота. който всекидневно (всеки миг) трябв¬
ай гш завоюва отново; ф im L—b—m -—'п, hicib—m жии
съм. оставим жии; || - in ist noci an Leben той е още
жша, проявява ощс признаци пя жииот; || iim liegi
nichi- ам Leben той нс държи пи животи; || im L—htm
ve-zwciTclm. hängen отчайвам сс от животи, обичам
живота, привързан- съм към живота, живее мн се
(още); || ihn im Leben lis-em оставям го жив. дарявам
му жииота, не го убивам, пощядяаам живота му; ,||
'Нм ins Lehen wollen посягам ия животи му. иским
П— го убия- || cs gchl ins L—b—n тона мож; а— струна
живота- || ein Kuipl ^1 Leben und Tod борба ия живот
и смърт; || -rin Lei—m auls Spiel s—fz—m поставям живота
сш ни карта, излагам ж-вот- сн ия риск. опяспост; ||
ich uйtt-ecH11i6t cs dir uuf Leien unC Sterben подписвам
;; го за всски случай, в случай, чс стан: нещо с мене,
чс умра; || Züge aus Аем L—b—n groBte Männin черти
нз жииота пи велики мъже; || viel aus seinem Lehem
crzäHIen разказвам миого пещи. случки. епизоди от
ж-вота сш- || iu- s—ln—m Leben Cas B—sfc micäii пре¬
връщам жииота сш а пссен, в низ ;; сполуки, чепeсШi
нареждам се добре и живота- || dis Th-mi i-f aus den
Leben gegriffen. dem Lehen lig-lau-chf темата е взета,
почерпипа. доловена от ж-вота. л:Иетaигeнноеттai
отортявр живата действителност; || aus Сеш Lehem ge¬
ben, sehelA—m напускам този живот, отивам сш. уми¬
рам- || ich vte-prichi es 31а bei м—Гп—м L—b—m обещиним
ти го в името ия живота сш; а— не съм жии, па умра,
разг. а— пукни. ако нс го изпълня. направя- || ici unter¬
sage es bei Leb—n und Sferhen трбрриявям го, пе раз¬
решавам гони под страх от смъртно наказание- || durcR
M—in ganzes L—ben, Са- ganz— Lehen hlndu-ch, Аш^сЬ-
ganze Lnien, zrii meines Lehnie през целия сш живот;
прижиас; || gut Cunchs Lehen CoiMim преминавам доб¬
ре живота си, не мога да се оплачи от живота «и,
участт; сш. преуспявам а живота, и-тял съм само лоб-
ро през животи си. животът ; Вил щсдър към мснс;
|| ich schlage nici als ScHniTfsfellen Curchs Leben про¬
бивам си кат; писател път в живота. извоювам си,
създавам сш положени: като писател а животи- || für-
Lch—m зи жииота. за жни-ти практика- || Tür- Leben
lennem учи за живота, подготвям се за живота; || dii-i
Fatuid-chafi Hielf TÜ-- ganz— Lehen тази дружба. тона
приятелство се запаз; вечно, (за) през целия живот,
продължи по крия иа ж-иота шм- || Cen Bund fü-s Lehen
scHiilOim сключвам Вряк, свързвам сс тав-пягн с нсго.
742 Lebe—
c нея, за цял живот; || für ш—Гп Leben ginn аунити си.
туши ш свят дивим зи нещо, обичам иещо пит всичко.
умирим за нсго; || lüe Miln Leben miehi за инщо ия
светя. па никакви цени; || füa —in hesscne- Leben kä1nf1n
боря с: за по-а;Вър, по-щастлив жииот; || Leib und
Lehem füa etwa- einseizen. hingehtn, önftrn оглавим,
зилагим, ж:ртнчвим, нзлр'ам жинога сш ни риск, ни
опасност, зягниам зи нещо- <>>1cht Oür Ai— Schule. -ön-
3-en für di- Leben ienmem wie учим нс за училището.
и зи жинога; || umg. mli beiden B-inem 1-st Im Lebem
steHcn c тарги сш краки съм а животи; || Cis -llmiT 'ш
Lebem nichi в живота и: е тика; || Гм Lnien ist cs ganz
иЗе'- als im Cnn Ronancn и живота ; съвсем другояче,
ие кат; а романите; жнеотът е суров, не п;щрgдвр
никого; не всичко а живота се нарежда, става като в
романите; || ici TimAe mich nichi zu-echt Гш Leiem нс
мога да се справя с животи; || hinaus ins Leben freten
встъпвам а живота, пaвл-трм в живота; || dtr Vt-cim
Teal ins Lehen почжeетвото В: основан;, започна пи
функционира; || ins Lebnn aufnn извикиим зи живот.
основ-ваМ, създавам; || —ine Koiмieeiöп wund— ins
Leb—m .—1^1-1 бе учредени, основана комисия; || in -eim
leichtsinniges Leben veifällem връщам се към н:комис-
.спия сш живот, пя: продължавам ли воля лекомислен
ж-вот; || in ihr isf L—iem, knin Lehen тя ощ: е живя,
ощ: дина, още има а пея, още пулс-ря в нея живот,
гя прояндвр ощ: признаци па ж-вот- гя ие лиши, не
nр;явдвр иикякв- пр;тири; ни живот, е мъртва; || keim
Hauch, Funkt, keime Spur von Lebnn mthe in ihr нито
следя. пито помен ог живот а пея. сърцето И ; спряло
п— - Вис, н: сс чувствува никакъв пулс; || cs l-l k—ln Leben
Ciiii и гони пяма живот. безжизнено, мъртво с, не
трепти жииот в него; || ciwas, lin ins Leben zurückel-i
възкресявам иещо, възвръщам го към живот. ларявим.
вдъхвам му нов жииот; съживявам, възкресявам, връ¬
щам го към живот; извиквам го зи нов жииот; || sie
tafit cs nicht g—aide schön 'm Leien нс може ди се
кижс. че ж-вотът й е б-л мпого лек, изтъкан от ри-
тоети, чс животът й е б-л песен; ж-вотът й е Вил
поста труден, тежък, тодбврл; е ди с: 6;р; с миого
трудности, мъчно;;;. пeе'оa;, неволи а ж-ио+а сш-
главртр й е патили, випяла мпого; || Гш Lehen Glück
haben -мям щастие, разг. късмет, върви ми а живота,
исичко сс нярежли, както -ск—м в животи. постигам
иснчко лесно, без усилия, ог симо сеВе сш а живота;
|| cs Гт Leben zu eiwae bringen постигам. преуспявам
а животи, иaпорндм 'ондмр кир-ери, ст-н-м иещо; ||
Гш Leben zu kurz kommen оставим излъган. изигран
от живота, пе поеги'им в живота си гои;, което съм
мечтал; и: получавам ог живота това. което заслу¬
жавам, което ми сс падя; || ich bewähre Mich Гш Leben
пробивам си път в животи, нареждам се добре а жи¬
воти, прнргим сс па ж-вота. епоивдм с: успешно с
ж-вота, побеждавам жнеотя, ок-зеим се много ж-з-
неспособен. борческа натура, епррвдм се успешно с
несгодите а ж;н;;р; || па bruchit Leiem in- Haus, umg.
im die Bude -ой внесе ж;и;;елия струя, жиног, ожив¬
ление а компрп;дщи, разнесели исички, съзп—т: ни-
строени: а компанията; ||das Leben in Ale Schanzt schla¬
gen нзлигим ия р-ск. ни опяспост животи си; || nl— in
meimeM Leben попе токи;; съм жив, това ням; да
стане; || Гм Leben unC 1m ToCt приживе ш след смъртт;;
|| In meinem ganzen Lehtn през иeлид сш живот, откакто
се помня; || -iwus mit dem Leben bt/ibien |bUßni) nüs-
-rn трд6нр да типлртя, ли изкупя нещо с живота сш;
|| mit Leben с живот, живо; || nlt dem Lehen davon-
CoMi—n отърваним се благополучно. сп-сян-м живота
си, оцелявам; ||м'. dem Lehen fertig wenden справям
с: с жииота; || die Уе-бтСш. mif Аем Leben veelieaem
тa'убиaм връзка с животи; || nach Acm L—hem /—'cincn.
eeiildinn рисувам, описвам от иитуор; || ihm naci d—ш
L—i—n TrachTci иским, търся случай та го погуВя- -||
nun iingit um ihr Lniei стряхуняхи сс зи живота й:
|| er kun bei den Unfall uns Lehen той зи';ня прн
едни китисго;рP, злополука, стани жертва иа ттоnо<
лука; || iin um- L—ben bringen чбиврм, погубвам го,
лишавам го от живот; || —ine gesunAe Einsfeilumg zum
Leben habtn -м-м здраво, разумно о+ношенне към
животи, тgоPв жизнен мироглед- || Ai— КаТт Г-Т zu
neuem Ltien eiwachi nр;оолaгр се е съBчт;ни зи нов
живот; || sie -ciwehtn langt zwischen Leben und ToC
път'; тя витаене, се люлеене между живот ш смърт;
© ihr Leien hing un eimem Haae ж-вотът й инсеш; па
конец; па косъм, еава остипи живя, пасмилко ие умря;
|| -1— si—hf aus wie Cas biüicnCn Leb—m гя цъфти ог
ж-вот; |( in -clm GeeicHf kam wiedia Lehen лицето му
сс оживи отново; || ГНш sein Lehem vcrCunkti дължи
му жинога сш; || mit seineM Lebem fü- —fwa- tinticicn
тиегъпиaм се зи иещо с риск зи живота сш- || Cas L—hem
zieht -ehmcii Cabin жнеотът отм-пива, огннгр бързо,
токито усетим. животът е отминал; || aul rin ling—s
Leben zuiückbiickin моги а— се похваля с дълъг живот.
достигна. съм иече aоетоnоттeир възраст; || -ein Leben
biilta -icb hüben изживял съм сш всчс ж-вотя- || zun
-гетсптак Гм L—htn зи пръи път а, през ж-вота сш,
пр-ж-ве; || er führi ein L—htm wie dtr lieh— Golt im
F'-aiCrnlch ж-иее Като цар. бей, паша, кит; богопо¬
мазан, намерил сн ; пъпа, пртирн сш ; пя пъпа; || das
L-hen Cün-Tlich verlängern продълж-вим изкуствен;
жинога; || Асп Ernet des Lebens кеппсп1сппеп опознавам
суровата стрини ни живота, сблъсквам сс с живота;
|| das Lebnn Hui ihn ins AuslunC veaschiigem поради еани
прищявки пя ж-вота б: попртпрн а чужбина; || Cem
Lthen 111-3.-1 отказе-м с: от ж-нога; ставим монах,
мопрс;ид; || 3as L—ben ltb—i, gemieBtm живея животи
сш, прелржпиврм сс па животи сн, вземим ог живота
иснчко, което може ди мш даде; || Aen L—ien Aie guten
Selten ubgtwinntn опозп-н-м живота само от добр;;:.
пр;дти;а: му е;оPи;, нареждам сс добре а живота.
виждам симо добро а живо;—; || щсМ- von Lebem
w1escn ие съм орт6орл какво е животът, ощ: инщо
лоно ие съм -зп-тил а животи, ощ: животът и; м:
; очукал; @ 1^.-- L-bei Htn1ecЬтt шО 3-е Siaaßn, auf
dcm MaiCt ии улниртр, иа пизиои царене, владеене
голямо оживление- || им SfraiC war kein Lebem mtir
па плижи няман: иече никакъв жииот, плажът Ве опус¬
тял, трмодн иечс; || Cis bunlt Lebtn und T-niben пъс-
-ро-о ризп;;BоPт;e ш оживление, г;ндмртр суетня;
|| um ibn ineum i-odelf, quirlt Cas Leben Ccr Grö--ta3i
около нсго кипи. пулсира пъстрият живот ни 'ол:мнд
'рид
lebendig — keiie iehendlge Serie war Corl няман:
жив— туши, разг. кьорав чоиек тим; || пеЬе lebendig
als Toi нш жив. нш умрял; полужшв; , полумъртъв; || bei
I—btnAigei Lelit veehannn—n ;тгроям жши; || leb kann
ihn iichi wiedei lebendig machen и: моги т— го съживя,
да му върни ж-вота, а— му вдъхни отново живот; ||
lebendig b-gnah-n жии погребан; || ihn Toi ödt- IcbemAlg
htriringnn довеждам 'о мъртъв -ли жив; || umg. er
ilmml's von 3en Lebendigem, vom LtbenCigen скубе хо-
рити, всеки';, пропива ия безбожно високи цени; 'о-
ндм кожодер, :ксп.^оатитор с- || ein lebendiges В-Г-щск
Oüa eiwas geben тиним жши пример за иещо; || еа -ТапЗ
da wlc -in lebendiges Fiigezcichem. i-t —in 116—13181-
KönvensзfiöneiexiCön целият пр:детрндш: едия нъпро-
ен;eлир; той ; живя енциклопедия; © Al- icbcmClg—
Wilklicikeif жиаагя. иeп;ерeaегaeнргр п:йетнн;:л<
ност; Ц der lebendige Gcisi, Glaubt живия; дух. живата
вяра; || das i-6-nC'gt Fielsci, Wi-sci, Gnün жив—;—
плът; течащата воля; свежа;— тeлeи-ия; ® ein к-Бсп-
dlg—s GteicЬi живо, подвижно, изразително лицс; || ein
lebendigen Blick жии. -гриа поглед; || mit lebendigem
InTeitssc /uhö-cn слушам с жши интерес; || ein iihcnClgc-
KinC живо, подвижно, пъргаво аете; || icb -1—11— mir
ciwas lebendig vor поeтcтивдм си живо нсщо; || da-
sithi mie noch htufe lebendig von Augen ш пиес ; като
живо пред очите ми; ( eint lebendig— Diisieiiumg живо,
nъни;крънпо изображение, изложение
Lebensabend, 3er — -—'nen Lcben-aiend bc-chauilch,
-b1g1nlos verbringen прекарвам крия ни животи сш бсз-
бурно, без грижи
Lebensalter, Cas — —'m hoies Lebemsalfei enn—lchem
достигам дълбоки старини
Lebensart, Ale — —ine fclme, voanehne Lebeneani из-
гънчени, -т-сkри- маниери, обноски, изтънчено. из¬
искано държане- || lim Lebcnea1i ЬсГЬеГпдсп ияучяням
го ни обноски, кяк па се държи; || keime L—iensani taben
пямим държане, обноски, маниери, не умся ли се дър¬
жи а обществото, пържи се кято селяк, некултурно;
|| cr hcwics Lebinea-i гой сс прояви кя+о културен
човек, кято чоиск с обноски, държан:
Lebensauffassung, die — eine 1taliet1s:he Lebemsauf-
lissuig реалистичен светоглед, реал-ст-чно световтж-
тян:, светоусещане
Lebensaufgabe, die — iei mache nie ciwas zu- Lebtns<
lulguic поставям си псщо за жизнена затича. ка+о
зртатр и живота .
Lebensbahn, die — aus seinen Lebensbahn gewoa/em
weaA—m Вивам изхвърлен от своето жизнено пОпр-ще,
предназначение, претърпявам крущспшс
Lebensbedarf, den — -einem Lcben-bedarf AncKem по¬
кривам. зaлов;лднрм жизнените сш нужди, набавил
съм всичко, което ми с необхоа-мо зи живот—
Lcbensbedlngung, die -— günstige LeheneheAinguпgtп
schiTfen създавам BнP'оnр;ятнн жизнени условия,
условня за жииот
lebensbejahend — eime IcbeneЬcjlhcnAc Weltun-
scbauung жшзиеутвъра-телеп светоглед, оптимистично
светоусещане
Lcbensbund, Сее — mli ГНш den Lnhen-hund -cill—B—m
свързвам жииота сш : иего
Lebensdauer, die — die Lcbnne3auen verlängern. vea-
küi/tn удължавам, продължавам, скъсявам продъл-
ж;т:лпоеттр ия живота, средна—— човешки възраст
lebensecht — —ine iebensechic Schilderung живо, вярно,
правдиво описани: на живота
Lebensende, Зз- — cr fühlt— s—im Libeпeiпde nih—m
той чувствуваше, чс ирBнижяня краят па животи му,
че скоро ще умре; Ц bis an -—'т Leben-cndt Tätig sein
работя до последния сш дъх, до края ни живота си
lebcпseifabrcп — iehcneerfai1tn -ein -м-м житейски
опит
Lebenserinnerang, 31е — -сте Lcbtnsciinntnungcn
schaelb—i пиша мемоарите си. спомеп-те си
Lcbensfadc—, Сее — ibn C—n Lcbcn-fiCci ab-chncidcn,
AuacH-eliciA—! прекъсвам, прерязвам нишки—— ия жи¬
вот— му; || -ein Lcbcпefa3cn -iß ab нишки;— иа жцво+а
му се скъся
lebensfähig — —in lcicnslählgei Mensch жизнеспосо¬
бен човек, човск с жизнена воля, енергия; || da- Unici-
пеЬпеп war auf Ale Dauer nicbt lebensfähig предприя-
Lebensjahr 743
тше+о пс Be дълг; жизнеспособно, сс оказа нежизнес-
пособпо
Lebensfrage, dl— — Са- '-Т, b-d-ui-f, für мГсН ' ein—
Libensfaage говя с за меие въпрос, проблем от жиз¬
нено зиичеише, жизнен въпрос, иъпрос иа жииот или
смърт, пя съществование. жизнено иажсп въпрос
lebensfremd — tim iiben-fnemden Гnaumin, Sian3nunki
отчужден ог живота фантаст; отвлечено, чуждо ия
живота становище; || —in Itbensfiemden Meneci, Gelcia-
itr непрактичен, лишен от практическ; усет чоиек;
отчужден ог живота учен
Lebensfreude, Ci— — ein— ticOc LehinsfniuCi дълВоки
жизненост, витилиост
Lebensführung, die — -—111 bi-Hcrigc L-b-msführung
äidean променям досег-шиня си начин пя живот, по-
сегашния си живо;
Lcbensfunke (—), d-e — --Гт Lebtnsfunke wie in Er-
iö-ci—1 животът му догаряш: кято свещ; || Acm Le-
bcnsfunkcn wledee cmflich—n чсрпя пови воля за живот,
пони жизнени енергия, рртnилвaм отново искр—та ня
живота
Lebensgefahr, die — VorslchT! Lebensgefahr Внимание!
Опяеиоет зя живота- || im Leben-gtfani sein. -ciweh—n
иaм-оaм сс, вития и смъртна опасност; || -а ist scbon
luBtr Liben-gifaHi животът му с иечс вън ог опасност.
опасността за животи му с вече м-нала. разг. прескочи
торпр, nрeскьрир ш тоя път; || das ist mii Lebem-gnfaie
veahunCen тона c свързано с риск, опасност зи живота;
|| ici begebe mici in Lnhem-gefahi изла'рм с: ни смърт¬
ни опасност, разг. елр'рм сш глрнртр а торбата- || ihn
aus Leben-gefaie rtitin спасявам го ог явня опасност;
|| ihn unltr (mii) eigenen LebensgelaHn -eitel спасявам
го c риск, опасност за животи си- || es bestchi Kein—
uniititlhari Lehen-gefaHn für ihn не съществува не¬
посредствени опасност за живота му; || clme droh-mAn
Liben-gefähl abwtndin по:тогвоaгяирм смъртна опис-
ност
Lebensgeister pl. — die Lebtnsgeistta weck—n ободря-
вям сс. освежавам се, повдигам жизнените сш сили;
|| Mein— Lebcm-gelstci -inA wicd—i eiwacHf аобшеим жиз-
пени сили, енергия, съживявам се- || Aie Lebensg—lst—e
hehen поваигям духя, тонуси, съживявам, ободрявам
Lebe—sglück, das — ihne Kin3-i sind ihr Leb—msglück
т:иaтр й са щ—ст-е-о а ж-во-а; || ibn Leb—nsglücC zee-
eiön-n рртб;вим щастието И
lebensgroß — clm— icbensgaoBe PlisiiC пластик— и ес¬
тествен ръст, а естествена величина
Lebensgröße, die — —im Poii-äi im LebinsglöBe Miiei
рисувам портрет и естествена величини, в естествен
ръст
Lebenshaltung, 31- — Ai— Lebcnshuktung dtr W-rCtä-
tlgen , vc-bes-ean поп;бодиaм жизнения стандарт, жиз¬
неното ниво ия трудещ;;: се
Lebenshunger, 3-r — -—'псп LcbcnsHungci stillen, he-
Taltdlgtn утолявам, тaп;нолдним жаждата си зи живот
Lebe—sI—bulI, del — elnei Lebensinhalt -ш:Hrn, TinAem
търся, прмиорм смисъл и живота, нещо, което а—
осм-сли, запълни живот— ми
Lebensl—teresse—, pl. — die Lcbtisint—i—--en den Be¬
völkerung wahnnchMcn пазя. Вр-ня интересите ии ни-
селението; || cs gehl um dic Lebcisliieac-s—n dtr McnscH<
teil касис се зи жизнените интереси пя народа
Lebensjahr, das — -'— siehT 1m /ehnfen Lebcns|abi тя
c ни десетгодишни възраст
744 Lebenskraft
Lebenskraft, di— — neue Lcbcn-Cnäif- in -'сШ Tühien
чувствувам приток ни сасжн, нови еинн
Lebenslage, dic — 1:1 finde Mich in die neun Ltbeпeilge
hinein свиквам c новото сш положение а живота; Ц -'е
weiß slci in allen Lnhcnslagcn. im jndci L—bnnslage zu
äclfen, zunecbizufinAen тя умее, ; а състояние а— се
справя с всички житейски положения, иъи всяко жи¬
тейско положение; || j-Cne L-icnsläge gcwacis—n -cin
мо'— а— се справя с всяко житейско положеи-е, по¬
расъл :ъм до всяко житейско положение
lebenslänglich — zu lebenslänglichem Zuchthaus veaua-
l-ilf weed—m бивам осъден ия дож;во;еи строг тъм¬
ничен затвор; || 'Шш cimc icb—пeiängli:hn Rente lus-ef/cm
определям му пожизнени, дож-во+па рента, пенсия
Lebenslauf, der — eim—a Bewerbung -cincn Lcbcn-laшf
beifügen прилагам кратки Bи;'ррр;д към трявн:ииe;о,
молб-га си зи нртнячeншc
Lebenslicht, dis — -rin Lebenslicht ia—nni Heil свещта
• ни живота му още "-нс е догоряла, още гори, няма
намерение др утaен;- || -clm Lehimslicif —'lischt животът
му догаря кято свещ. угасни- || umg. 'Шм Cas L—h—nslicii
^-613--!, ausiöscicn евe'тя му маслото. погубвам го-
ф dis Lehcm-ileif inzünCti тaпрлвaм свещта иа тор¬
тата за рождения лен
Lebe—slügc, Ai— — scinc Lebemslüg— /easTöien ррт6-врм
-люзня+и ни живота му
Lebenslust, Aie — voll unbckümmcaitr Liheп-iшsf из¬
пълнен със стихийни воля за живот, със стих-йни аш-
грлиоег, жизненост
Lebensmark, Cis — dee Kuii—a zthric ам Lcbcms<
läiC мъка разяждан: сърцето му, поторвдн: ж-з-
пси-щ; му сили. вонятр му за живот; || се -г-сНеаС hl-
1ms LehensianC той сс упл—щ; до дъното ни сърцето
си. луната си, изтръпна цел-яг от ужас; || Гм Lebens¬
link gcfioTcn улучен а самото сьриe, в сърцевИната
ни душата сш
Lebe—smitt«, die — Aie L—b—nsiiTT— ceaclehrn достигам
зенита па живота сш
Lebensmut, der — er isi vollen Lebensmut той c из¬
пълнен c жизнена силя. дързост. готовност ga сс бори
с ж-вота- || neuen Lch-n-mui scHöpfen черпя нови, сне-
жш сили. нов кураж за борби с жинота
Lebensniveau, Cas — Cis Lebcn-niveau dtr B-völKe-ung
hehen повдигам жизнения чооиeп, жизненото пиво ия
п-селението
Lebe—sschifT, Cis — umg. scherzh. -tim Lthcmscilifl—in
innken направлявам. упорнняирм жизнения сн кориб
Lebensschule, die — ein— ЬаеТе Ltiens-ciüle Curctia-
eien преминавам през суров; училище пя ж-иотя,
черпя сурови поуки ог животи; || 3as war Tü- mich —Гпе
gufe Lebemssciule зи мепе тона бе побра поука зи жи¬
вота. добър жизнен, житейски опи;
leben(s)spendend — Ai— l—htnependende Sonne живо¬
творното слънце
lebensprühend — eine l—btnsnnüh—ndt Frau бликЯщя,
преливаща от живот, ж;тпeорп;с; жена
Lebensunterhalt, der -ст-п LtbtnsuminihalT von -ti-
nne Renfe hesfneiinn покривам разноските по -тпрьж-
ката сш с пенсията си; || -Ге viaClemi genug, un 'hinn
LebensunTenhilT zu besfieiien тя печели aоегaгътпо, за
ди се прехрана—- || -Ге v—nAienii nrwilhi ihnen Lebensun-
Terbili duech, mit Sinn3—nдnbnn тя изкарва прeхориигр
сш, печели хляба сш с динип: па тaе;н- уроци; тя се
издържа от чистиш уроци; || lei Habe nieti Cas Nölig-i-
Tü- M—in—n Ltinn-unitrbiit пямим дори най-необхо¬
димото за прехраната сш
Lebenswandel, Cen — ein Mensci von unhcechöifenem
LchcnswinAci чоиск c безукоризнено. безупречно. дър¬
жане. поведение. с безупречен морил- || linen einwand-
Taelem Libcn-winAel führen водя безукор^нен живот-
|| slci (Akk.) Curch einem fidclioscn, lockerem Lcbeпs<
windel lus/clcincn гой сс отличава c безупречния си.
разпуснатия сш морил. ж-аог; || Haben Sic efwas üh-r
seinem Lchem-wimC—I in ErOaHiung g-h'ieii утпрс;e лн.
научихте ли нещо зи живота му
Lebensweg, dtr — ihm gufe Ratschläge mit uul den
Lebensweg g—b—m дивим му побри съвети зи ж;ио;я-
|| ein Cö1йnnvöller Lebensweg трънлив жизнен път- ||
Аеп gleichem Lehem-w-g nlt 'Нм g—inn -мям същия
жизнен пъ; с нсго; || den gemeinsamem Lebensweg un-
f-ettn поемам общия жизнен път. ст-н-м му аоч'ао
в живота
lebenswichtig — AI--— Frage ist von iebcnswiciilgen
Bedeutung този иъпрос е ог жизнено значение
Lebenswillen), Cer — ein unbezlnglichce Lebenswille
песъкрушима, неукротими, стихийни воля зи жшиот-
|| seinen Lchrm-will—m -eiwäciem убивам волята му за
живот
Lebenszeichen, der — noci schwache LebcnszeicHen
vom sich geben пивим слаби притияиш зи ж-вот, едва
пр;яидврм признаци ни жииот; || kein Leb—ns/—1cHen
6—i 'Нш f—sfsfellen и; четяиовявим признаци па живот
прн него; ф -ей Monaten habe ici K—Im Lcben-zeleien
mehr von 'Hm cihaltci месеци пяреп, насам нс е пшсял.
не се 'е обажда.. и; ; продaдиaл признак ия живот;
|| aul —in Lcbcn-zcicirm von ihm iofl—n чякям писмо
ог иего. а— сс обиди. а— пишс, ди знам. чс ; жив
Lebenszeit, dic — uuf Lchrms/cif ange-feiii. veasoagi,
gesichert -сш ни тожинотна служби съм. обезпечен,
осигурен съм зи цял жииот- || eint Renft uul
Leben-zelf beziehen получавам пожизнен— рента- || 'Нш
Ai— hüigeiiich—n Ebrtninchtt auf Leb—n-zrlt uienCnnmen
л-нивам го тивиияпи о; 'ряжп—нскн приви
Leber, Cie — dl— Leb—n wlad als das große Läiöauiö-
eium 3—- Kö1ptre be/nicinnt черният дроб бная пярштяи
гонямрти лр6ооргоо-д ни ;ргрп-тмa. па тялото; || 31—
Lth—n eöndert Galle ab черният пр;6 отделя жлъчен
сок; || er bal —ine ge-ciwollrn— Lehen, Hai es nii dtr
Lthen черният му дроб ; подут. увеличен. -ма Волсн
череп дроб, чернодробно зрBолдияи:; || zum AbinA—-
-—1 gib. cs gnhnii-n- L—b—n за вечеря нм; пържен черсп
ароВ; ф umg. clnc Cunsfigc. trocken- Leben Hai—m цмам
сухо гърло, обичам да си попнИвам- || umg. Ccr Ärger,
Zoen friß. ГНм in C-r Lcbna ядът го коси, му.пoдджaи
ж-нота. му трови животи; || iei ned— nir den Ärgea vom
dtr Leica казвам си болката. мъкити, та мш он:кнр-
енaлдм г;врор от сърцето. тушитя сн; || ich kam, um
mie einige Sorgen von d-e Lcher zu iedtn дойдох ди си
кажа болката, мъката, ти ди ми олекне; || cs muß hc-
runitr von Cce Ltbea н: мога повeтe а— мълча, да тая
болкити. мъкити си, тия тайна, трябва ияй-сетне та
сн кажи болката, мъката, за ди ми олекне иа сърцето,
ни душата; Ц lilsci. O-ei von 3-r Leben weg -^1:111.
anAem говоря откровено. -скрсно, така кикто мш дик¬
тува сьри:;о, Вез заобикалки, пипряво, непринудено,
без ди крия. премълчавам нищо; || lim ist clnc Laus
üi-n Cie Leben gekrochen. gelaufen оPтвPт;л си е па-
с-роението, ядосан е нещо, разг. кипнал му ; келят-
вкшепаля му се е жлъчката; катран му кипе от Bоagигa.
наежил сс ; като таралеж; || weicte Lius i-i Cir üb-r
die Libra gelauTen. gekrochen какво те ядоса, т; оит<
вил- настроението; || dial. Cie Lebt- schl-Гмсп килий-
писвам го. иaсолдирм го, пакастрям го зарин-ти, на¬
тъпквам му ермaрр, смачквам му фасони, свивям му
сирмите
Lebertran, 3er — Сем Kind L-bert-in g—hcm дявям
рибено мисло ии детето- ф scherzh. Cis ist iin Lebte-
taun исс ми е етно. милко ми пука
Leberwurst, die — slr -^-11 Air gekränkt-, b—leidigft
Lebcawuesi тя -гря: р;нягр ни обидена. оскърбени
пea-пиоеTi прави сс иа пеинипя гълъбици- || jtlzl spl—lf
3-r Keal noeb 3ic g-CränCi- Liieewuesi отгоре пя всич¬
кото пък гоя господин с: праии пи оВнаен. оскърбен
lebhaft — -in IcbiilTes Kind живо, подвижно, будно.
пъргаво аете; || icbhalfc Farien живи. светли, сисжш
топове, багри; || Ichhalie TäTigCeii оживена дейност;
|| cs isi mir noch in keiba/iee Erinnerung ощ: ; жии в
менс споменът зя гоня, ощ: живо си спомням тона-
И umg. Hi-r geht cs inchf lebhaft zu много ож-всно,
весело ; тук, ту: кипи. блика живот, цари. аляае:
голямо ожналеи-е; || —in blOchcn k-bbifi по-пъргаво-
по-чевръсто; размърдай се- || —in IcbhiTtcr Verkeil, ein
lebbi/fcs T-iiben beeaschf auf Аем MaaCi ни п-заря ела-
лес голямо оживление; || ein 11011/11- Imfe-csse TÜ- —Twas
zeigen проявявам жши, Голям интерес за нещо, живо
сс интересувам за псщо; || das Gn-ciä/f geht Ichia/i
търговията върви миого поВре, по мед и мисло; || cs
kam zu einen lcbta/ien Di-kussiom стигна сс до оживена
дискусия; || cs gah ichialie ^--1111311-112^.11 имаше
бурни. остр- разправии. рртио'лреия; ф eiwas Ithhäf'i
begaüBen. i-Ciu-en поздравявам бурно нещо. крайно
съжалявам за псщо; || Cis Kinn ici nir l-iliif vö1-TeiIcn
живо си го представям. моги живо та сш го представя
leblos — i—blos Aillegen лежа безжизнен, бездиханен.
като труп. без следя от живот, без па пивим какъвто
ш ди е призна: ни живот; || 3са Markt, Ale Bönse wir
leblos ни прзaор, 6;оеPTP нямаше оживление. живо;.
иснчко беше зрмоял;, цареше зят;шис
L-ifig, 3er — all mcim L-biag nicht никога, през це-
.ия сш живот, откакто с: помня, ог рождението си не;
|| eln—n so faulen K—eO wlc Ann bait ich Mein L-biag
noch nict. gesehen откакто съм сс родил, откакто сс
помпя. такъв мързеливец кято гоя пе съм срещал.
в-аял; || mell Lciiig weede ich di-in dcnk-n локащо
съм жии. ще мисля за това
Lebzeiten, pl. — noch zu Leb/tiien -cin—s Vafeas до-
като още Веш; жив Ваща+я; || ee vermachte schon bei
-einen Lebzeiten sein Haus in -einem Sohn още приживе,
докато беше жши. той триeщр къщята ия синя сш
lechzen — nach —Twas, nach —Гтем iil-ci—n TeunC. nach
Geld. Blut. Rachi, Ve-gillung, Ehee, Ruhm 1—ciz—m жи-
лунам, поет. жаждям зя нсщо, за едни глътки студена
воая; нрм-д за пяри; жадувам за Кръв, отмъщение,
мъст. разплата; лимая зи почести, славя; || die äue-
дndör1ic E'Ac incizi nach Regtn изсъхналата земя жа¬
дува за лъжа
leck — 3-r Eimen ist leck кофата ; пробита, има
дупки. тсчс, пропуски; || ein к-скс- Scäi/1 пробит коряВ
Leck. das — 3as Schill hui clm Kleines Leck hekbшшen
корабът -ма малка дупка; || das L—cC siön1cn, abdicH
tem запушвам, закялч-щвам дупката- - clm Kleine-
Leek v-iscnki cin gaöße- Schill малката дупка става
причина да потъне корабът; малкото камъче прека-
турва колити
lecke— — Сеп Mund, Ain Lippen l—ckem облизвам ус-
-аги, устните; || ich IccKc in efwas, an LöfOci. am ZucCtr
ближи нещо, облизвам лъж;иятя, ближа захар- || Bä-
ici. Kaizen leeCtn ibn- Jungen мечките, котките лижат,
тa'тржgрг мaт:;-: сш; || 3u wlasi Cir die Fing—', Ai-
Lippen Cäiicb lecken пръстите щс си оближеш зя тона;
Leder 745
II lei IccKc nl- alle 2еНп Finger daiich оBл-твPм си
пръстите зи това, л-'-т: ми потичит, кат; сш помисля
зя иего; || vulg. leck mich im Aasci оближи м; трaиикя-
|| Sluuh, Spclclel I-cKcm бнюaон;зничЯi угоапичи до¬
карвам се. п;дмaтвим се, търкалям с: и прясЯi слр'ам
сс по гръВ и по корсм; || iim Ale HinC, die StIcTcI leckcm
подмизним му се. ближа му подметките, праха от
подметките, търкалям се и праха пред псго; <£> voen
leckcm und hinicn Ciätzen а очи крявяй. и 'ьо6a камък
аяй; отпред .нже-маже, отзиа: т; гроб копие; отпред
маже. отзад аряще; с устата мед ш мaел; лее. и съ-
ри:то пелин ш отрони; <$> lüft dich vor Kaizen, dl— vorn
Itekcn und hinT-n Craizcn пази се от лицемерни хора.
от хора, които отпред лижат, и отзад ар-щат- <ф> vom
LecK—n wind keinen Tetl никой. пс c пяп:б:нян от Вли¬
зане; ф Cas Faß leckt бъчвата тече. пропуска, таи,
поп■литир; || das Schill bat geleckt корабът пропуски,
тсчс; || Cei Sirup ist aus Aem Fuß geleckt сиропът c
изтекъл от бъчвата; || dic Liebten IrcCem свещите кипят,
сълзят; | da- Feuer leckt ам Dach пламъците лижат
покриви- ф ein gelecktes НсаесЬеп пригладен, докаран,
загладен господин, конте; || За- Gemälde ist zu geleckt
картният; c прекадено тргнрa:ия; || sein W—stn isf ml-
zu g—lecCf много ; мазен, голям покарвач. мазник с.
мазна Гина с; усуква се. подм-лкна сс около хорята;
ф —а bul Canan noch zu IceKcm -ми още ди сс трепе.
да се мъч; с тая риботи. локащо я свърши
lecker — rin keckerer В'--—! лакомство, деликатес,
апетитно парче; || ein iecKeitr Mcm-ei чревоугодник,
гиСтроном. лаком чоиск; ф umg. dis Kind isf lecKce
детето c лакомо, много кипризно ни ядсие; || ein IcK-
kca—s Mädchen момиче кат; капки. и 'явапкя да го
изписщ; гиздава девойки; гогипо 'яаже, мяце; || 1—ckei
iufgemächi g;киорпи хубаво. стeтиaтр. ияпегя, като
кукла докарана. - иягшзаеня, нзтупяпа
Leckerbissen, 3er — -1— -eizte uns illeelei. lilcihind
LecKeihls-en von тя ни поапсс; ияй<ррзлити; .аком-
ствя. aeлшкятeе;, какин .и и; пикантни, редки неща;
|| Tür- Mich wir das ein licifigen Leckea6i--en за меие
гови Веше рядко удоволствие. рядка ирелрпя; || —in
Lt:kea61seeп Tür Göltei рядко, изключително прежи¬
вяване. божествено удоволствие- разг. бомба; || dis
Köizt1T wae —im CösTlichcn Leckeablss—m концертът беше
рядко удоволствие, божествена наслада
Leckermaul, das umg. — Cis 1-t nur für LccKermäulnn
тон; ; само за любители ни a:ликя;:еш, лакомства,
за чревоугодници. 'астрономи, -разг. мераклии, за xq-
р- с пршдирчии икус- ф -1— l-l ein kleines LccKenMiul
тя е малка лякомка
Leder, dus — Leden gar тасШет. veraahnifen, gcnbei
;6ор6;тврм, щявя кожи; || er macbf in Luden той тър¬
гува c кожи, кожени изделия; || dis Buel ist in Ledei
gebunden книгата е подвързани и кожи- || Lcuic von
LcCen und Lcufe von d-e 1еАс- работници ш чиновници.
nорк;;и; и теоретици; || umg. das L-A-n ins Toi schleBem
икаре-м гол, стрелям : топката във вратита, пряия
гол; <ф> aus fieidtm Lcdtn i-i дЩ Rl—men schneiden ни
чужт гръВ сто тоя'- са милко; ия чужди крика сто
тоя'- са п-що; лесно ; ди вид-щ с чужди ръце кес-
;еп-;е от огъня; с чуждя пита майчин помен; ф —Гп—
НиЩ i-i Cnrb wir Ltdca кожи+и му е груб— като ме-
н-ня- кито щавеп е и лицето; || das Fleisch, dcn Beilin
i-f Cis itinsic Leden, zähl wie L-A-e месото, печеното
; жилаво, твърдо кято кожи, подметки, гьон. цървул;
|| ich kauft mle Cas Ledei von 3cm Füßen nach ciwle ab
746 leder—
скъсвам, съп-рам сш подметките, оставам без крика
да т-трм. ли търся пещо; || umg. ihm Cas Lcd-n genicm,
vcesbilcп напераиниам, нажулвам, пячесням. нашар-
иям, натупним го; || iim ins L-3cn wollen готвя сс.
кипя сс. искам ди сс нахвърля върху пего. да го ни-
пердаши; || ihm ans Lcdei gehen иихиьолдм се върху
нсго; напалим го. иaп:опaнвaм, патупнам го- || ihm
als LcAen, tiitcr Cis Leden, ühee Cas LcAca koMmcn
нахвърлям се ли го бия, пипертищвим, п-тупнам го;
Ц Lide- kmi—i притискам го до стенята, при¬
нуждавам го; || ihn auf 3cm LcAen sit/ei вися му над
глинат;, наблюдавам го, досаждам, дотягам му; ©
vom L-d-r ziiiem изваждам оръжието. ножа. кимат;,
меча ог пожпицяти, кожената капия, от кожения ка-
лър; || gegen ihm vom Lcdea zlihei започвам а— го
ругая, ди го оВсшпвам с ругатни, нахвърлям сс с упре¬
ци, натяквания върху него. започвам спор, нражда с
нсго- U aufs Gt-licwöhl vom L-3-п ziehen започвам
наслуки. напосоки; || er seilug zu. was Cas Lcden ii-ii
той удряне колкото му сили държяхя, та тим сс дш-
гише. ти дреб. перушини хвърчеше; || kaufen, was dis
Lcdcn hält т-ч-м : есе сили. колкото ми сил; държат.
кито подгонен; || aus еГпсш L-dcn geschnitten -—in ог
етно тесто см: замесени, от сдпо първо см: издялани,
от елин дол дренки сме
ledern — das Fleisch ist Icdein месото е жинрво като
подметки, гьон, цървул; || ein 1-31'1-- Puci безинте¬
ресни. скучни. сухи, g;ердиa книги; || —in lidcrnee
Mensch. Pilion скучен. посаден, отегчителен чоаск.
господни, дръвник; || -cimc Rcdc wie sch- ieAcrn речта
му Be миого отегчителни, скучни. д;ерппa
ledig — ilica Sorgen Pflicifem i—A'g -1'1 свободен съм
от всякакви грижи, тяaълж:иид, отърсил съм се от
всякакви грижи. зядънжeиид, иямам всче никика; гри¬
жи. тяaължeиид; || ilica SciшI3. Verantwortung ledig -clm
свободен съм от всякакви вини. отговорност; || ОесГ
unC 1—Alg своВоано, безпрепятствено; || Teil und 1—Alg
-—in съвсем свободен, волен като птички съм; нямам
абсолютно никакви зяaължeи;д; || los rnd ledig s—im
съвсем свободен, волен като птички съм; || einen Ge-
fanginen icdig iä-s—m пускам затворник, плениш: ни
свобода. освобождавам го; Ц dir Ackcr ll—gl i—dlg ни¬
вата лежи ия угар; || ihm los und 1—dlg ^'1:111 оправ-
дявим го. освобождавам го от всякаква отговорност,
свалям всякакви отговорност ог пего; || von allem Gt-
heeebcn I—Alg отърсен от всякакви пороци, недъзи; ф
ledig bleiben. -111 ост-вам неомъжени, псожепеп, нс-
трд;мeпa, незадомен. стара мома, ст-р ерген; сво-
боаен, неомъжен, ерген, неомъжена съм, още съм
мома; || cimc ledig— Mulina ермотпр майка. мийки с
извънбрачно дете; || ein lediges Kind извънбрачно,
незаконородено аете- || ein 113'8—- Pl—eC кон без ездач;
|| eine Steuer für L—dlg— ергенски данък; || ein Icdlgr-
Gestein B:зрчaия скали; || clnc ledig— Sieli- незает; мяс-
го; ваканция, свободна бройка
lediglich — ici henicbfc lediglich Tii-achtn разправям,
разказвам сим; ряк;-; не говоря прази; приказки, и
фяк+m; || dis ist l—diglich (—Гт—) Duimbeil, keimt Bosiili
това ; симо глупост, а и; злост
leer — Ic-nc- Magen празен, 'лааеп стомах; || ein
111'—- Glas празна чяшя; || Aen Teliea leea essen, macicn
изяждам, омштим типид;р, изяждам всичко до шушка,
;6л-тврм я- '|| —ine Fkuscbe Wilm kein mieten в-ждям
сметката ни шише, изпивам го по капка; || kein -teH—n,
w—iCtn стоя празен, запустял; опустявам. опр-звам се-
|| eint leea— Sliißt призна, безлюдна, опустя.— члиия;
|| einem l—ta—m Ti-ci suei—m търся празна. еноBоaнр
миси; || cimc Iccrc LanC-cti/i пуста, безлюдна местност;
пустош; || Зее iccrc Raun празното пространство; ||
kiel bei ciwas iu-деНеп оставам : празни ръце; удрям
ии кимък, нс ме огрява; оставам пя сухо. с пръст в
устита; || mit leiien HänCtn kommen, Ca-ithtn връщам
сс, стоя с празни ръцс, ие донасям иищо; уарям ня
камък, не ме огодир; © dit Kas-e isi kein крсата c
порзир, пями в нея никакви пари; || Aie Straß- i-t l—ee
чт-иaтр ; безлюдна, пусти; || —'ne Zill— le—a lis-em оста-
ням празен рса; || 3er Moloi läuft icce моторът работ¬
ни празен хоп; © 1-1'-- ZiMm—e .--№1. търся празна,
пемеВслирипя стая, || кс—ас Äbacn призни, кухи класове;
у ein keine- Blatt ^3^1' празен лист харт-я; || lerie
ÄcCee голи, пожънати пиеш; стърнища- || ein lcencs Nesi
празно гпезао- празно разбойническо свърталище;
<$> —in leencn Sack siehl nichi gut lulitchT празен чувал
прав пе стои- - leeee Tön1- klingen Hell прязи; кра¬
туни. гърнета гърмят силно, кънтят, дрънкат; призна
кратуна всс гърми; . —in iteici Halm -^1'/. -1:1 празен
клас високо стърчи; © sein Nimt ist für mich tim kn-nee
Schalk името му нищо не ми говор;, ; празен звук зи
менс. е за мене звук Вез съдържание; || lecre Kön1c
кухи. прязи; 'лави, крятуиш; kуррлпици- || ксеас Woait.
Rnden. I—cacs Gei-dc. Geschwätz, leee— Päri-tn кухи ду¬
ми. слови, прятп; думи, ррят;, приказки. брътвеж;,
пустословид, nоPTпоелониЯi гоноелонид, голословн;
пршк—з:;; пуми, приказки Вез съдържание, тпртeнш;.
смисъл. Beтсъaъожрт:нии пуми; разг- празни дрън-
кяницш. плдмприиин, плещеници; арън-дрън-яриня;
празни Мири тъпии Вили; || кс—ас Vensnncehungtn, HolO-
nungtm, Drohungen празни обещания; суетни н-аежа-;
празни тяпляси; || iccrc Äuen-A-ni Ausflüctfc празни.
несъстоятелни извинeпид. опр—вдапня, претексти- ||
1—111- Siaot dreschen говоря празни приказки. голое-
т;и-Я1 nррзиосн;в;я. пустословня, врелш-пекипелн.
чсши сш езика, поeливaм от пусто и портио, празни
Мири тъпан Вили; ловя вятър > решето, върша нещо
залудо. зи тоя дето пуха; || lerne UöfklcHknlfs/oaMcin
празни, кухи, безсъдържателпи комплимент;, уч+н-
вос+н; разг. аежуриш учтивост;. пуми; || —im it—aei Br-
griff празно, кухо. безсълържателно понятие- || eine
iccac Miene пищо нс казващо изражение ии ншц:то;
тъпо изражение; || nli keinem Gesiehl von -ich -lir-cn
гледам e тъп израз, Beзшзоязио, тъпо пред сеВе сш-
|| ein iceiei Blick тъп. иeизрртит:нeп поглет; || mit leeeen
Augen с бeзитоязии очи, с безизразен, тъп поглет; ||
Cis 1-t k—in leenei Wibn гони пе ; празни илюзия, хи¬
мера, суетня мечта; || —Гт 11—'-- Lächeln р;омрлнр.
бл-зир-п- усмивки; || vor leencn PänKcn pacAigen, -ре-
iim 'оиоря, играя преа празен салон. пред празни сто¬
лове; || voe -Гт-м l—ea—m Haus spielen играя и празен
театър, пред празни столове, празен салон; || veralt.
aiitn Fik-cth-li l—ti без фалш, без всякаква изкустве-
пост, ирпънио шекрeпо. неподправено, безизкуствено,
пепресторено, непринудено; || 3а- N--1 lc—a finden пи-
мшрим 'пездого празно, птиткртр ; изхвръкнала; Ц
м—11 Kopl ist leer гланата ми ; портиa, пямим нито
една мисъл в нея, нищо не моги да сш спомня; || ich
hin lcca an 1itudtn, un Geld, in j-Cem Gefühl, lüilc
mich imncniich leer животът ми ; лишен ог радости,
; б:зотоPп:и, бeтррпое;eи; празен ; джобът мш. нямам
(си) пари; никакво чувство не мс вълнува. и; вълнува
тушита ми, дущ—ти ми ; притир, иищо ие ; в състояние
ти ортaниж; душата, сърцето ми, ди ме иaкрор а—
трепни; © Cas war ein Schlag ins Le—ae тон— бе удар
във въздуха. във нодитя; || 1ms Le—ae gieil—п, -1311-1
хващам въздух, ръкити мш увисва във въздуха, впивам
поглед въи иътaуся, гледам с тъп. неопределен поглед;
|| Гм Lienen Та^Пй движа сс и празно пространство
Leer«, 3i- — gälitide L-cnc -lii-tn iim entgegen по¬
срещни го зееща пустош; насреща му зееха призни
стин; || Aie Lt—a— Ans Hcn/cns, С-е GcAinken самотност,
пустота пя еьриeто- Beтсъaържaтeлиa миеьн, приз-
послоане, пуе;оелови:, голословие, думи без смисъл
ш съдържан;:; || die Lecee seine- Lebens бeзеьaьржи<
гелността на животи му; || Cas Gc/Ühl der Leene Гм
Magen чувството ия глад в ет;мaср- || die Lccac 3-s
Blicks кух поглед- || dir Lecnc im mia. 1m iilier 3™-.
прртпотргр в мспе. а гръдта м;
leeren — ein Glas aul sein Wohl in —'пем Zug Ic—ecn
-зпр-заям ч—ша за здравето му ни етин дъх; || Аеп
BnieOkaslen wind stündlich g—ieeit п-смити сс събират
всски чяс (кутията сс изпразня ежечасно); © Ata Saal
ieenf sicb nici und nach салонът се изпразни посте¬
пенно; посст;тел;т: започнат пи сш рят;т-врт; © ibm
die Ti-cien keinen изпразним му джобовете; || den K—lci
aul dcn Grund. bis zun Neig— l—еаеп изпивам горчивата
чаши до дъно
Leerlauf, dne — 1m dli-ii Bciaieh gib. cs viel L-trliui
а тоя завод времето па работниците не ; уплътнено.
гчBдг се. пин:дт сс мпого сили. гуВш се мпого време
напразно, разтакава; сс Вез работа; || in L-triiuf ge-
ritti, koMM—n р-Вотя Вез резултат, орб;тятр ми отива
па вятър;, не дави резултат
lege— — Kario/ckn. Enbecn, Bohnen legen садя кар¬
тофи, грах, фасул; || Wasche legen сгъвам пране зи
гладене; || das Huae legen рриз-рaм косата сш; у Rohan,
Röhe- lcgcm поставям тръВи; || Kabel, Mimen. Scilingen
lcgcm поставям кабел, мин;. примки, зрнргям кипянн;
|| den FuBhödti, Dielen 1—g—n поставям под. дъски,
дюшеме; || die Hübner legen fleißig кокошките посят
много; || seinem G-gner legen свалям, просвам при бор-
6а противника сш ия земята; || ihn links lcgcm поставям,
турям го па второ място; Ц iin einc Falle l—g—n по¬
ставям му капии, примка, клопка, уловки; || umg. iim
Cas Hän3we-k lcgcm елргaм, турям край ия злоиред-
пита, п-костната му дейност, пя интригите. маши¬
нациите му, л-киидиррм го; || —in FunCuieni, A-n
Gauid-ieli cines 4^-1- 1—grn полагам основите, осно¬
вата, основния камък зи, пя къщя- || iim Ale Kalten
lcgcm гледам му па кир;;. хвърлям му карти; © ciwзe
an seinen Platz legen пост-вям, елaгрм, турям, вдигам,
прибирам, нещо пя мястото му; || Aen Kopf in iii—
ScHultcr lcgcm полагам, слагам, оборвам, еклридм гли-
вя пи р—мот; й;|| die Leiten in dcm Baum lcgcm поста¬
вям, опирам. облягам стълбат; ия дървото; || den
Hund an Cie Keiie 1—g—n з-Бързе-м кучето за синджира;
|| die Axl in Cem Bium lcgcm започвам да сека дървото;
Ü bibl. di- Axt an Ale Wurzeln l—gcn изкоренявам зло
c корените- || clm Schloß an Cie Tür legen поставям
куфар, кагапец пя вратата; || 1-uer uns Hau- l—gcn
подпалвам къщи- || UanC an 3—n Pflug lcgcm започвам
ли ора; || dic HunC an 31— Mülzt lcgcm nоздорвяврм e
ръка ни фуражката; || Haid ins W-rK legen пристъпвам
към дело, започвам работа, запретвам сс, залавям сс
зи риботи; || HunC an ibn lcgcm посягам пя пего, ни-
хвърлям сс па го Вия; || Hand an -'сШ i—gcm посягам
ия живота сш. елр'aм, турям край ни жинога си, са¬
моубивам се- || die 1-i/T— HinC an -iwae (Akk.) legen
динам последен завьошък ни иещо, дошзкусчодирм,
д;;тпипврм го; || ГНш -iwae ans Heiz lcgcm монд го
горещо ди вземе пещо присърце, ли сс тяип;:р:сувр,
да се заеме с иещо; || etwas an dcn Tag lcgcm изнасям
нещо ни Вял свят, ияявс. проявявам нсщо; || s—im—
lege— 747
Verwunderung am dcn Tag l—g—n дявам израз ия учуд¬
ването сш. не скривам. показвам явно учудването сн;
|| cincn -fremg-m Maß-Tui an etwas (Akk.) l—gcn при-
ла'им висок мащаб. мерник, строга мярка, висок кри-
тсриИ към нещо. поставям високи шз;с:ияпшд към
нещо; || d—n Teppich auf Aen Boden lcgcm постилам
килима, чсргатя пя пода; || —fwas auf dic Ende legen
турям, елягрм, подлагам иещо ия зсмя+a- || clnc Decke
auf Tisci. ein Pfllefcn шО 3ic WunAt l—g—n покривам
масата c покривка. сл-г-м покривка ии масата; слагам
мушамички. пластир, лейкопласт па рянага; || Geld
auf Zinsen legem влагам пари под лихви- || eine Sicшc-i
HbHtn Zoll auf -fwas (Akk.) l—gcn облягам нсщо c ти-
пък, c високо мито. обмитявам го високо- || die Hand
ш/ den Mund, ^0- Herz lrg—n стргaм ръки па устата,
на сърцето; || Geld aul dic Hoie Kanie. auf dic Seite
legen пестя Вели пари за черни дни, турям пяри на¬
страни; || cin— Lisi, clm Joch шТ ibm, aul -eine ScHullr-m
I—gcm обременявам го, натоварвам го с нсщо. сл-гим
Врем;, товар на плещите му- || iin Woate aul Ci— Zunge
lcgcm влигам думи а устита му; приписвам му. че ;
казал нещо- || 'Нм die Hand aufs На^Т lcgcm полагам
ръка иа 'ляаат— му; || j-Ct- Wort auf dic Goldwaage
legen прсмервам всяка пуми. претеглям всяка своя
пуми, препи ли я кажи; || die Karlen oicm aul dcm Ti-ei
legen откривам к-рт-т: сш; || efwas. tim Vo-Habcm aufs
Eie 1—grn изоставям временно нещо. отказвам сс вре¬
менно ог него, зарязвам го, отлагам го за по-късно-
|| Gewicii, дгоОсп W-ri auf -iwle (Akk.) legen приа—иам
ияжиост, тежест, значение, голям; значение, голяма
важност ия нещо; || dem Tom, dem Akzent aul —iwä-
(Akk.) lcgcm елягрм ударението, акцента па нсщо. под¬
чертавам го, иябтягрм иа нсго- || Büchre auf einem Stoß.
Häufen i—gcm турям книгите накуп, натрупвам ги, ни-
рсжа-м гш пи куп; || den Fingen, Ai— Fing—r aul Aie
Wund— lcgcm бръквам c пръст а ранига. човъркам не-
тaррспрлр рана; || tim FabeiCut auf Serienprbduktюi le¬
gen започвам серийно производство на рябрикр;; ||
—fwas aus dcn Hand legen оставям, турям нещо ни-
етории; И den Gaund-ieln. Aen Grund. d—n Krim für
efwas lcgcm полагам основата. посявам семето за не¬
що, основоположник съм иа нещо; || ciwas hinter Acm
Ofen l—gen поставям, турям. слагам нещо зад печката;
|| -fwas hinf-n Schloß und Rl—g—l legen вдигам нещо иа
сигурно място, заключвам го; || —fwas Hinicn -lei 1—grn
скътвам, спестявам, турям нсщо нистряня.'някой и
друг лев пае-раир ог заплитат— сш- || -iwae in dem Koah.
W—ln in dcn Killen lcgcm поставям. снр'рм псщо в кош-
иширгя; наливам вино в изВати; || Eien ins Nest legen
елaгaм. турям яйца а гнездото- || ihn ins Gaab, im 3ic
Erde l—g—n полагам го а гроба. а земята- || iim im Kelten
und Binden legen оковавам го, хвърлям го -във вериги,
окови; || iim in Acii und Bann l—gcn изпращим го а
штгияни:, прокужаам го. изгонвам го; || da- Gt-icii
im 1alitn lcgcm смръщвям чсло. правя важна физио¬
номия. пивим сш важен, дос+опочтеп вит- || die Hände
in den Scloß lcgcm турям. енргрм ръце а скути; скръс¬
твам ръцс- || lim Uind-nmissc, Sfcimc in Acm Weg lcgcm
поставям му пречки. препятствия ни пътя. пречи му;
) ГНш Woaft, cimc Äußerung in dcn MumA l—g—n влигам
му думи а устита, твърдя, ч: сс ; -ткaзит тики, при¬
писвам му изказване; || 'Нм -fwas ins Hcaz l—gcn ни-
срждам му псщо а сърцето; || eine Siidi im Tiümier,
im Schufi und Asche legen опожарявам грят. превръ¬
щам го в ризвил-н-. съсипии, а пепелище, пя прах ш
748 legendär
пепсл; || -№3- in die Sonne l—g—n поставям. турям, шз-
нргрм нещо иа слънцето; || iim in Gips l—gcn пост-вям
го в гипс. гипсшоaм го; || 'Шш Einqua-tieaung 1ms Haus
legen настанявам, разквартирувам войници у него; ||
'Шм einen Hinterhalt lcgcm устройвам му засади; || —fwas
in di— Waag-cial- l—g—n пост-вям нещо а блюдо—; па
вeтни;e; || Schälle im den Ton lcgcm влагам острота в
тона сш. изострям тона сш; || cimc Bicschc im etwas (in
dic Mautr, Festung, Front) legen прпорвям пробни а
нещо (в степа. крепост. фронт); || etwa- naci dtr R-ihc
legen подреждам нещо. нареждам го по реа; || timen
Sfcim neben dcn anCean 1—grn редя. нареждам камък
(тчсня) то камък (тухли); || -fwae von sici Irg—n евятдм
иещо от сеВе си; || 'Шш ein Kind vor di- TÜn l—g—n
подхвърлям му те+е прел вратата; || ihn zu 3eft lcgcm
слагам. турям го та сш легне. а леглото; || einen Sache
—fwas zugnunC— legen вземам нсщо кат; основи, като
изходни точка при нещо; В ich leg— Mich schialtm. auf
da- So/ä. auf dcn Rücken лягам си, ня'рм иа канапето.
по гръб; В 1—g Aich (за куче) куш; легни- || ich lege
Miet ^0- Beff, ins Betl. zu Betf, zu iim ins Betl ндгрм
ни, в лeгн;т;, до него а кревата; || umg. -'— muß.- sici
legen трябваше пи легне в леглото. Волна; || sici (Akk.)
aul dic Seife lcgcm лягам настрана; наклонявам сс; ||
sicb (Akk.) aufs Ohe l—gcn .ягим си а— спя; || slci (Akk..)
aul Ale Laut' legen зиндгрм, дебна. -тиррgнaм; |( Aa
l—gst Au dich ^1 den Rücken -ми да се звериш. миеш.
чуа-ш. щипката ти ще падне ог учудване; || sich (Akk.)
шО sein Siudlum, ,^0 P-Izwun-n legen о—л—н—м сс ни
учение; търгувам с кожи- || sich (Akk.) шО- Bitfcm I—gcm
удрям ни молби; - || sich (Akk.) auf clm bcsfimмf-e
Objekt. G-blet legen насочвам вниманието си към из¬
вестен. определен обект, определени област; || den
Qualm legi ‘sici mie шО dl— 3™-. пушекът м: пуши,
дразни, м; прсчш ни динане+о, затруднява аишапе+о
ми. дробовете ми; || die Sorge l—gft sici ihn -chwee шО
Ai- S-clc грижат; легна като водеп-чен камък върху
душита й, я потискаш: много; || di- Erkältung legt—
sici mir auf di- Nlirtn. шО 3—n Magen .простуа—т; м:
удярн и бъбреците, а етомрсa; || Cer Ärgea legfe -'сН
ГНш auf Ctn Magnn ядът го ризегр;-, се отрази зле
пя ет;мрср му- || ich lege mich in die Riemen. im- Ges-
:H1r-. tücttlg ins Zeug греба тaорнртя, прен. тртявям
сс. запретвам сс здравата иа работя; тегля, опъвам
здравата киина. впрягам се. трпоeтиaм сс. залавям
сс зпорнр;р. мъжки за р-ботя; || iei lege м':1 Tü- lin
ins Mittel посредничи. н-меснам се а негова полза за
изграждането пя спор, и:aорятчмeинe, с желани: да
оправя работатр; || ich lege мГсН in den Hlnic-hakt за-
ндгим а засада, тур. ия пусия; || -im N-h-i legt sici
übe-- di- gan/c G-gcnd мъг.; припада, сс стелс иид
иднртя местност; || ein Schicice l—gte sici über ihic Augen
сякаш мрежа сс спусна пред очи;: й; || ein Lächeln
l—gtn sieh um ilecn MunC усмивка тяеия, тр-'оa ня
устните й; ф 3-а SluiM, der Äagce. Ccr SchMeiz, die
Begeisterung. 3ic Uil-ri-änungskusi bal -icb getegi бу¬
рят— стихна, зрмоя, отсл-Впи. отшумя. е-лaтр пи бу¬
ряти прмрня, отелрбпр; ядът ми мина. стихна, сс из-
пир;; б;нкргр стихия, иaмилд, ;тетaбпр. пе е веч: тик;
силни, непоносими; възхищението с+нхии, -ттeзир.
;тетa6пa, сс изпари; желанието м; за пещо изчезни.
се стопи, нямим всче желани:, рам. ищах за тови; ||
di- Weii—п legten -ГсН вълнението се успокои
legendär — —in Held von legendäre- Hcikm/T леген¬
дарен, по;кртeп герой; герой, превърнал се а мит; ||
-iwa-' legendär aш-ecHmйckcn динам л:'eпaяо:п, при-
кизен облик иа иещо, превръщам го и мит, легенди.
приказно предание
Legende, di- — das i-t Legende тона е легенда, по¬
етически итмислнцр. свободно съчинение, бясня- || Ai-
Lcgcnde vom... легенда;; зя...; || 3is ist läng-i zur Le-
gcmde geworden гои— о-давна вече се е превърнал; в
легенди, а приказно предани:, а приказки, а мит- ||
eimc Legende zie-lör-n разруш-нам легенди. разголе-м
-ст-п-ти под пр-казпото одеяние, пот пр-кизпи+и
одежда, отнемам пя иещо поетическия лъх, лиш—н—м
го от приказния му характер, ортnоъеиaм м-та, съз¬
даден около иещо; || wie Ai- Legende - weiß както сс
говори. разказна, кикто предяви легендата; || viel— Le¬
genden ranken -icb um dcn Hildcn много преляния.
л:тeиaи, поетически итмислниИi цели митове са снър-
зяи; с името ни героя, са изникнали около иего
leger — —im leg—aei Топ непринуден. неподправен,
непресторен гои
legiere— — Kup/nr unC Zinn legienem правя сплав.
сплавям мед ш калай; ф eint Supp- i—giea—n з-строИи-м
супа с яйц:
Legion, die — umg. ihne Zahl. di- Zahl den Besuchen
l-l Legion числото, броя— им. числото ия посетителите
; легион, не сс поат-ва ни штч;слeншe
legitimieren — ein KlnC legitlMlcrcm узаконявам аете.
признавам го за законно детс; || er ist lcgitimieri, un-
zu vtrtrciti гой е упълномощен. имя пълномощие да
нш nр:gетрнлява
Leben, Cas hist. — ein Lihrn an ihn gchcn. ГШм -iwae
(—'й Gul) zu LeHcn geben даним му леипо влапсние-
|| rin LinCgui zu Leben Haben. iragtn, inhien приге-
жаним леипо владение, внрa:д имение. получавам го
кат; ленно владение
Lehm, Cer — Ziegel aus L—Нм betnntn пек— тухли от
глини; || die ErC-cliclt bt-fchi aus cis-mhaliig-n Leimen
земният пласт се състои ог съдържащи желязо глини;
ф 'm weichem Lein ef-cktmii-ib-n затъним а тинята,
гтипр;и, калта
lehmgelb — Са- IciMgelbc '3--—' мътни кат; боза
вода
Lehn«, die — cin Stubl mii geschweiften Leine стол
c -№-+; облег-ло- ф dial. —in— geün— L-hnt зелен склон
lehnen — an 3-r Tür, in Ccr WanC lehnen стоя опрян,
облегни; ия вортрти. стената; || Cas Brctf i-imt an 3er
WanC дъскити е опряна пя стсня+a- ф ich Ichnc mici
in di- Wind, an 31— Tü-, in Ai- Pöief-n, aus dem Fcпetcr.
über Cu- Gelän3ei облягам се. опирам се иа егeпртa,
Братата, иттдгрм се а креслото; навеждам се. поливам
сс през прозореца. пад перилата, п-р-пета- || den Kopf
an ihlt Schuller icinem облягам. скланям '.—bp ни ра¬
мото И- || licht au- Cem 1tnsitr k-äntn не се навеждай
през прозореца
Lehre, di- — die Lclac vom Seiuli. vom Cer Saizilldung
учението за звука, за ;6ортуври: ия изречен-его, с-н-
;яке;с- || eine Libre angi-i/cn, vealeiCigen -щ-кунам,
тящ-щaвим учение. g;кто-пр- ф aus -fwa-. aus 3-r
V--gängnnH-ii, aus C-r Gc-cHichir cin— Lclac zieHcm из¬
вличам поука. урок от пещо; nоутрврм сс. вземам
поуки ог миналото. истооидтa; || di- Lehnt il-riu- isf.
Caß... поуката, моорньт от тона е, че...; || seine Libacm
hifolgem следвам съветите. ирnь-егииягa му; || Lchn-
iii-tm-i поуч-вим се. възприемам напътствията,
ен:gврм съветите; || bchilfe deine wc1ecй Liiaem Tür dich
пямим нужда от -воите съвети, запази съве-нт: за
сеВ; сн- || dis soll mir ein— L-Het -1'1, zur Lehne 3icn-m
гони ще ми бъде, ще ми служи за поуки, за урок; ||
kiB Cir Cas zur Leint dienen нека гони ди т; бъде поуки.
др тн служи зи поуки, за урок- || ich lasse cs nie einc
LcHne -—'т поучавам се от нещо. вземам поуки. урок
от нсщо; || ihn gufe Lehnen nlt шО dcm Weg geb—n
даним му добри съас+н. напътствия зи из пътя- || 'Шм
gufe Lehnen tiieilei пивим му добри напътствия, съ¬
вети; || 'Нм —in— härie, i-ilsin- Lch-c -itcilcn давам му
добър урок. дявам му такъв урок, чс ли му държи
влага за цял живот- " Lehne tut viel. dis Leben lehr
— das Leben winkt м-hr als Aie L-Hre животът е по-
добър учител ог науката- не питай учило. а патило-
чоие: сс учи от тона. що му сс случи- © hri еГтсш
Mnl-fer in d-e LeHie -—'т. sfeben учи сс, пя учсни: съм,
чирикувам. чирак съм при майстор; || eimem Jungen hri
einem Mnisfce in dic Lilie geben давам момче ди се
учи кит; чирак. па запият при майстор; || zu ihn in
Aie Libre CoiMim. treten постъпвам при него като
чирак. ди сс учи ни запият- || ihn in Ai- Lchee nehmen
вземам го ди сс учи при мене ня заният; || umg. ihn
haef im Aie Leine п—Шмсп стягам му юздите, хващам
го тдоaв; за юздите; || bei iim kann-t ds noch in 3ic
Lch-c g—H—n можеш ощ: миого иещо та научиш, мо-
жсш да с: поучиш от него
leheen — ihn (ihm) di- Lesen unC Sciaeibcn, l—srm und
-сНес',—! iciicm научавам го, учи го па чете и пишс;
|| cr bat miet —in gutes Dcui-eb gelehrt той ме научи
пя хубав, пояи;л:и немски сзшк; || iin Gesciicilc,
schwimmen, lunzcn Iciecn преподавам му -стория, учи
го история, па плува, да танцува- || cr Ichni- мГсН,
pünktlich zu -ein гой ме научи ия точност. л— бъда
точен; || ich iim gelehrt woeCtn, nie i-i gekehaf worden.
iöfllei zu -rin ниучси съм. научили са м: да Въди веж¬
лив. учтив- || м'е isf Cas niehi gekehaf woadcm не са ме
ияучили пя товя, не ; -м-.о кой п— ме научи ия тоиа;
|| Cis muß Ai- Zukunft. Ale Zeit k-iecn, ' Ai- Zukunft, dic
Z—if wird es itiaen бъдещето. времето ще покаже гоЪи-
|| die Giscbiebfc kchrt, daß di- Mcnschcn aus ibn nichf
icencn историята учи, чс хората нс взем-т поуки ог
нея; <$> durch Lehnen i-rnt man c учспс сс учи- - was
vcns-H-i, Cas Inhrt чоиск сс учи от товя, що му сс случи;
парен кани духа; +:'.;.;+; ни ум учат- <ф> Not Ichni
b-fcn нужда нр—т превива; © umg. Acm weede 1:1 Morce
lehnen ще го науча из нсго, щ: му там д— разбере, ще
му кажа колко е пя десет полов-пята. откъде изгрява
слънцето; || 1:1 wende dich l-hncn, so Tneei, so umvcn-
ecЬä1i zu -cin като те уловя, щс ти дам а— разбереш,
кик можещ ди се държиш толкова нахално, B:зеррмпо:
|| warf’! dich wcnAc ich Gcboisim, gcHb-cHcn, Beseicl-
C-nbiil lnhaen ще те науча из ия послушание, пя скром¬
ност. като те уловя, ще т; мине желянието, меракът
ди сс държиш така; © an cimcn UnlvcrsltäT, cincn SeHшI—.
in C—n böhc--n Klassen IcHecn преподавам, препота-
ва+ел. утитeт съм а университет, училище. а по-гор¬
ните класове; © er isf ein gelehrten Mann, —in gelcHefc-
Haus той ; учсн човек, учсия глава; || (iron.) cinc gc-
lehrte GtscIiecЬi/f невежествено общество- || се epnichт
gelehrt гой говор; пя -з-скап. учен език
Lehrer, Ccr — Lehnce Cen d-uiechcn Sn1ich-, für
Dcuiscb, Maibeiitik, an einem Gymnasium, an —inte
Hoch-ctulc, um 3er UniversitäT учител по немски език,
по м-темят-ки. а гимназия, г;миязиинeи учител. пре¬
подавател и уп;верс;те;я, професор- || ein аСиЗ—пГ-
scher Liirtr професор; || Vcndicmici Liäaer Ces Volk—s
заслужи. (пяроаеи) учител
Lehrgeld, das — LciigciA geben. hc/ahlcm. /üblen пла¬
щам дипък ни неопитността, невежеството, глупостта
сш. плащам тур. акъл-параса; || laß Cir dein LeiagclC
2nnückgcb-n — Cu kinn-i Cir dein Lehrgeld /urüeCgihcn.
wied—igeb—n lassen трябни ли поискаш пирите от учи-
Lcib 749
теля сш низал, ди ти върне пирите обратно (защото
нс те е научил нищо); - LcHageiA nuß j-3ta zahlen
всеки плащ; аанък ия глупостта сш. плаща за неве¬
жеството си. наивността сш
lehrhaft — einen IthrHäfitn Ton imseiiägcn заговарям
: ияс;рви;ч:с:ш, поучителен гои- || lehrhaftt Dlchiung
анар:тнчес:р поезия
Leib, dir — 3er L—lb des U-rrn, CHri-ii тдног; roc-
поане. Христово; нафора; || 3ti Leih Aes Scil/ics кор¬
пусът ия параходи; || gesegnetem Leihen -ст трупни,
Временни. а положени: съм. утробата ми е Bлигое-
ловена с рожба, плод. нося дете пот сърцето сш- ||
oOOcnen. 8cetönftti L—lh haben, ШаеТст. Leibes -—'т -мям
редовен, запечен стомах, запек. констипиция. типeт;н
съм; || Leih und Lrb—n opfern. wagen жертвуи-м, рис¬
кувам ж-вота сш. -зли'-м го па опяспост, слигам сш
'ливита и торбата; || seinem Leih piligin гледям сш ка¬
рам сш кефа, спокойствието, и; сш дявам миого зор,
пс работя нищо. излежавам се; живея си животи; ||
seinem Leib, s—ln—s Leibe- waritm 'рижа сс за тднот; си,
полагам грижи за -дното сш; угаждам сш; || ee ist sri-
ncm Leiht Keine Sil—OiutTce угажда сш. грижи се за
6ля';утро6шег; сш. угижпа пя луничката сш. голям
чревоугодни: е- || -еГтпм Leih kcimcm Rat wie-cй без¬
помощен съм да си помогни, нс моги да намеря раз¬
решение, изход, не тпaд какво ли правя; || -Ге sind —im
Leib und eimc Serie me са едно тяло ш една пуша; || с-
-сНЬ. sicb 3—n Leib voll той си нитъпка тьрBуси, сго-
мяси, шкемВего; || Leib und Serie lim-clzcm рискувам,
трлргям, жертвуи-м живота сш. излагам го иа опис-
ност; || scimcn L—ib. Leih und Gut vcnii-ecm изгубвам
живота си, живота си и -мота си. всичко, косто при¬
тежавам- <С> Essen und татКе! häll Leib unC Seel— хра-
нш пуша. та ге слуша; хрипа брала гляаи; <ф> bibl.
Mann und Weih sind cin L—ib мъжът и жената са едно
тяло- - dtr Leib isi einem näHer als Cas HemC своята
риза е по-близка от чуждящи- - ianchtr i-i mii d—м
Leib gegenwärtig unC nlt 3—m H-n/cm in der Feme често
някой присъствувя c -ялото си (физически), по със
сърцето сш (с пуха сш) е аялече, отсъстеува; <$> wenn
man auch dcn Leib baCti. eine schwarze Serie wind nici.
w—lB davon нотата иснчко изпира (измива) освен чсрио
лице и лон сзшк; © Leih an L—ib тяло до тяно, гърди
до гърди (при борба); || am ganzen Leih zlit—in, schwit¬
zen целият треперя, съм окъпан. облян а пот- целия;
съм а пот; 0 -а tut sici das Geld am eigenem L—ib ah-
gcCarhi, 1,8-^311 той ; от'лрдуирл пирите от с;В-
ствена+а сн уста, спестил гш е от залъка си- || ciwas
am eigenem Leih vcnspüien, zu snü-cй btCömmcйi erfah¬
ren, cnich-n изпитвам нещо. послед;ци;е от нещо ия
собствения си гръб, ни собствената си кожи; || efwas
am eigenen Lei, аш-n1ob1trci изпробвам нещо ня ссВе
си. върху ссбе сш- || ee ist gc-umA, kiank in Leib und
Seele той е физически ш душевно. тдном ш духом зарие,
болен; || cs gehl ihn an dcm Leib, in Leib und Lcirm
касае се зи живота му; || einen guten Scäiiil, Zug am
L-lbt äibnm вървя, ходя бързо. издръжлив съм пя хоп;
моги да нося много (пшепс); || er tilte nicht- auf dcm
L—lb— нямане пищо иа гърби сш. беше гол, 'ол-гон:-
пичък; || -а Huttn keimen fiockenem Fadei auf d-м Leih
беше мокър до костите, вир-водя, жния-нода; || -Ic
hilft k—ln ganze- Hemd, Kein U-md mcha ам, шТ d—м
L—lbt нямане иечс и ризи ия гърби сш. бс ост-нил-
голи като пушки; гони й е ш зи хоп, и за 'роб; || ее
ie-iß. rttitit nur da-, wi- en auf d—м L-lbt trug не
750 Leib
притежаваш; инщо освен ризята пя гърба сн; Ве сс
спасил сим; с р-зати иа гърба сн- || -Ic häng -lei аккс-
auO (in) Aen Leih харчи всичките сш пари за го-лети,
арехи; || den Anzug 1-t 'Нм wic шО dcm L—ih gnscincidcri
костюмът му лежи кат; излят- || Aicsc Rolle ist 'Нш
шТ den Leih gescHalebtn гиз; роля сякаш е създадена,
написана нарочно зи иего. подхожда напълно за нсго;
|| das Amt l-l ibm шТ Aen Leih zшgcscHniif-n сякаш c
роден за тази служби; || ihm auf dem Leib eücKcm при-
-искам го па тясно, поисквам му сметка, о+чсг- || cimc-
SicHe aul den Leib -ücktm подхващам здрява—я нещо.
пипвам. тянрням я здраво, епрaндм сс с работа. с не¬
що; || ihm nli Arguitnitn aul 3-n Leib rücken поставям
го ия тясно с аргументите сш; || ' 1:1 а-3с, scie—i— mie
dic Lunge, die Seel— aus d—м Leibe раздирам си дро¬
бовете, сът-рам сс ог 'оворепе, викане; || ici icnn-
Mir füe lin dic Beim— aus Acm Leihe оставам 6ез крика
да титрм зи него; || das eeißt mir fast Cas H-rz aus
dcm Leihe скъсня м; сс сърцето ог жал; || iim die Seel—
aus d—м L—ibc Tiigcn уморявам го : въпрос;;: сш; ||
gut hri Leibe -cin пор: охранен съм; дебел съм- || bei
lebcndigeM Leihe, lebendigen Lcihee ve-hrcnntn изгарям
жив; || -Ге bal Kein Herz Im Leibe тя няма сърце в
'ъраите си; || 31- ici -Ic sab, Tai mir da- H-rz im Leihe
weh, Cenbit cs mir Aas; H-ez 'm L—ibe h-rum кат; я виддсi
сърцето мн се син, м: заболя, се обърни от жял- ||
keine Eine. keinen Funken Ehrgefühl. keimen Stolz. Keim
Gewissen 'm Leibe Haien нямам никаква чест, пито
капки чсст, гордост, съиест, иямам зи пет пяри, гор-
лост, съвест; || sl— Huf 3—n Tcufcl 'm Leibe исщ-нскн
ляно. е. проклета ; кито дявол; дяволски смеля, без-,
умно смела, ияла стихия е- || еа ШаТТе eime Stinkwut 'm
Leib— той беше побесня. ог 'пяа; || der Schneck ist lim
in 3em Leih geschlig—n от стрих го хвана разстройство;
|| Cie KiankHtit siecCtn ihe -cion lange 'm L—lbe тя ио-
ссш; дълго болес—ти а сеВе сш- II mie gebt es im Leib—
hcrui коремът м: свива, присишня; || м'а lacile Cas Herz
'm Leihe сърцето ми се смееше от радост- || 'Нш
das Mc-scn in dcn L—lh i-nn-n з-б-нам ножа а кореми
му; || ГНш Triiit in 3—n Leib geben. ihn im den Leih irtitn
ритнам го а корема; || ici bait noci тсНт- 'm L—ibe
още не съм турил зилък, троха хляб в устати, сто¬
махът м; ; празен, и; съм хапнал още нищичко; || iei
habt beule nicit- Oid-nTlicbcs in den Leib bekomMim
нищо свяс+по п: съм хяпнял още, пс съм закуси., ял,
както трябва; || nir faitn alle Kioctcm ГМ L—lh— wei
Воляха ме всички- кости; || ici -cHlage dl- all— Knochen
'm Leihe kunnii ще ти строша костите, ще те преВия
от бой. ще те пяпорвд ни кайма; || mit Leib und Sicic
гдтом ш духом, с' цялото сш същество, с ИЯЛPГP сш
луна; || се ist nii Leib und Sccic Musiker отдаден e :
идтртр си туша, ;зидно па музиката, музикант по
призвани: е; || mit Leih und Se—Ie h—1 3-r Sache sein
утаетнчврм : иятигр си пуши, : иятото сн същество
а нещо, духом ш тдн;м; )| nii Lei, und Sccic an s—ineM
Beruf bängen изцяло съм отдаден ии професията сш.
тя ; всичко зи меие. || mii Leih unC Sccic Tür -Twas. füe
-in- Idee tinircTcn зре-ъпнрм се : идлот; си същество
зи иещо. за -лея, отливам жнеога си ия пея; || leb
venscHielbc mici einei Sache nii Leih unC Serie посис-
щинам сс, отдивим се изцяло, с иятот; си същество,
с иднa-р сн душа иа иещо; || lin mii Leib unC L-b—m
veiTillen -ein препален съм му : идлргр сш души ш
сърце, изцяло съм а негова ннрст, поа неговото ;бяд-
ние; || eine 1-^ um C—n Leih lissei ;бсврщрм, обгръ¬
щам гал-ята, кръста иа женя. прегръщам я прсз кръс¬
та; || cimc Mauer von Leibeen hilA-n образуваме с+сня
;; тела; || 'Нм, sici Aie KielAia vom Leibe acißem смък¬
вам му. смъквам сш, св-лям сш aоeсшт: о; гърби; ||
vom Leibe fallen -змърнавявам, отслабиим. смъквам
се и тялото- || bicih nie drei (zehn) Schrille vom Leib—
дръж сс. стой ни разстояние тр; (десет) крачки ог
менс. нс се приближавай до мене; стой ирегояпa о;
меие- || hl—ih nir danil vom Leib— остави ме c гони па
мшра, ии спокойствие, не ме трпимяиaй с него. мaсaй
ми сс ;; глиня-я с тоаЯ; || 'Шм -Twas, alle Uiinnnim-
lichkcii-n von Leibe Halten п-зя го от иещо, ог не-
придтпости. тревоги, пазя му спокойствието, спестя¬
вам му неприятностите, тревогите; /1 -leb (D.) ihn von
L—lbe tikf-n държи го пи рязстодин:, п-стран- от ссбе
си. държи го дялеч: от ссбе си. не го допускам близо
до ссВс си. стриня от пего. държи се ия разстояние
от нсго; Ц lim voe Aen Leib stoßen блъскам го в кореми;
|| 'Шм zu L—lbe geben, nücken иaхиьрлдм сс върху него;
поисквам му сметка, отчет. пр;т;скям го ни тясно,
до стената; || cincn KrankHtlf. —in—ш Mlß-laid, cincn
Schwlcaigknif zu L—ibe geHen започнам. повеждам борба
c болест. неуредици. трудности, справям се с Волест.
неуредици. трудност;
L«lbcskräftf, pl. — nach L-ib-eknäTfcn колкото ми
държа— силите- || aus Lcihcsk-äTf-n scheelen, singen.
ncnncn крещя, вшкям, пся. с всс гърло. с исс сила, тичам.
колкото ми пържат сили, с исс сили
leibhaft, leibhaftig — -'— isi Ais leibhaftige Bild ihnen
Mutien, siehf wic eine kiihiaffigc H—xe aus , гя е жши
портрет. живо подобие. копшс, олицетворени: иа май¬
ки сш. откъснали е 'лавата па майка си. отрила ; ко¬
жи;; ни мийкя си. идлр майчица, живя майчица е; тя
; идлр, същински вещици- || si— wunde bicich wic C-r
I-ibHaTfig- ToC гя побледня като мъртвец. смъртник,
смъртни бледниня покри лииeто й- || -е -ТапС von mie
wic Cas IcibhafTigc scHIecHie Gewiesen гой стоене прса
меие като въплъщение иа гузна съвест; || nr ist dtr
IcibhafTig— Sulin гой ; същински. истински дявол, ся-
типа; ддн;леко семе е; || Tür ihn siche ich mii d-м Lclh-
baTiigcn 'm Bunde зи иего аз съм а съюз с аявонр, съм
побратим, ортак ни дяволи; || umg. er b-üllt— wlc von
Leibhaftigen bi-e-scm той крещеше. ревеше, сякаш го
колят. кат; луд; || -а -annte, als sei dtr L-ibHaTiig- hinttr
ihm h-e, се |и.Тп davon, als oi 3er LcihhaTiig- hinit- 'Hm
h-n wärt тичаше кит; подгонен ог фурни, кит; фуршя,
като луд. търг; ия бя', сякаш дяволът го гоисшс;
® plötzlich -liid cr liihbaflig vor uns той тиегипр пред
нас. сякаш изникни от земят;; || -а sfellfe -ich alles
i-iihaTiig voe. sab iin leibia/fig vor -ici той сш преа-
сгаидш: всичко много живо. виждяш: го кито жши
прет ссбе сш; ® -е ist es IcibbaTfig пр;е;иия е той, пяма
лъжи; ие ' ; оптически измама, той с
leiblich — mein leiblicher Prudcr моят роден- Врат,
соBс;вeи;д;, едноутробният. рожденият. същинския;
ми брат; || Tür mein leihllci—s Wohl soigcn грижа сс за
телесното си бня'оеъетояпиe; || etwas Mit- Aen leiblichem
Angcn -eien виждам пещо със соBе;вeи;;e си очн; Ц
-ein leibliches Befinden телесното му здраве; || die leib-
llci—m Bedürfnisse ритиоло'ичишт: пужаш. потребност;
leibe— — umg. wl- ee Icihf und keil какъвто е в дей-
егвнг:нпост; || Cas bist du, wlc Cu leihst und ichsi шз-
'леждин кит; жив, какъвто сш а действителност; това
сш без разлика ти, ж;a-жшaeпичьк ти- || iin malen, wlc
-е k—ibi rnd l—bi пяоиечврм го като жив. такъв, какъвто
; в, д:йетвнт:нпост, без всякаква разлика; || ailc-, was
3a leiht und lebt исичко жшно, всяка жива —вир
Leiche, 3ic — —in— Leiche as06ahrtn, im dic 411111-1131
überführen полягам мъртвец пя кртрррлкa, излиг—м
гяното за поклонение; пренасям -ялото ни мъртвец
а родн-я му град; || ein— L-lcic hegrahem, bei-cfzcn,
iA-miilizieecn, öOOmrm, veahacnncn погребвам. полягам
в гроба. ндeптирииирям, уетaиондвим самоличността
ни труп, отварям, аутопсирам. изгарям труп. мъртвец-
|| Гм Waeecr trieb dir Lnlcie timen Kai/e във еодити
плуваше трупът па, котки- ноди+а влечеше труп ни
котки- ф —а ist blaß wic clme Lelcic блед ; кит; мър;иeи-
мъртвсшки бледност покриа—ше страните му; || mach
einen Fla-ch— Wein wie er cimc Lelcic след кит; изпи еапя
бутилки вино. приличаше па жив труп, беше истински
труп, Ве мъртво пиян, кьоркютук пиян; || nun übte Mein—
'L—lchc (gcif Аса Weg) (пътят мипиви) симо през трупа
мш; локи+о съм жши. няма да стяие; || er g-Hi üb—r Leichen
готов ; па мин; през трупове, пред нищо нс се спира- ф
dial. zu einer Lelcic g—i—m отни—м ни погребение; || cs waa
еГй— schöne Lelcic Вешс хубав; погребение; || umg.
scherzh. SpaB muß -1'1 h—i der Leich— милко шеги c
позволено (като извинение при неподходяща шега)
Leichenbittermiene, Air — eine L-ich-nbiifcnMi-nc aul-
-itzen привя жални, печална физиономия, печално,
жално изражение (сякаш моля, кипя зи погребение);
|| mich nicht -in-i -olcie Lcichenbiiic-micn-' нс прав;
такива печална, жална физиономия. -икони торгичпо
изражение, лице
lciche—biaB, l«lcb«—fuhl — -—Гт Gesicii wurCt l—1chen<
iläO. leichenfahl мъртвенка бледност покри лии:то му.
нииeто му стриа кито пръст, доби пръстен цяг, цвят
ии мъртвец
Lcfchfnfcld, Cas — —fwas im cin LelcH—nTeld venwamdeln
превръщам нещо в мъртвило, в поле с групов:
Lelchenpecdigt, Aie — Lcichenne-digf, Lüg-npnndigi
надгробна реч. лъжливи реч, хвали 'о ка+о в пял-
'роВпо слово
Leiche—rede, dic — Halfe keine Lriehcni-Acn стига си
оплрквал неща. които и; могат пи с: поправят. про¬
менят. не сс вяИкяй за мини.- нсщ;
Leiche—schau, Aie — cinc umilich-, gcnicHilicHe Lei-
chcneeHau vorncinen правя съдебномедицински оглед
ни труп- || dir Leichenschau --gab, Caß... сътебном:-
дииuисkaтa експертиза уе;яионн, че...
L«icb«ntüch, Aus — Cis Lcicbcmfuch um di- LclcH—
schlagen обвивам трупа а покров, сянин; ф dir EnAe
hat -iei 'm ihr LcicЬ-niшch gehülkf, liägi ih- L-ich-nfucb
земята сс оВен и своя сивин, бял плащ, покров, се
покри със снежни покривки. с Вял саван, покров- <$■
viel Arbeit um ein Lcicbcnfuch миого шум зи нищо;
заешка гупчрaид, празни работа; поaтпр Мира тъпан
Вили; мпого крякяне- милко яйца; много сборове, тор¬
ба орсхш; пяпрявил дупка и морето; напънала сс пла-
н-патя, та родила мишка
Leichnam, der — -е sieht aus wl— clm I-bcnCcn Leicinai
;згн:ждр кя+о жши мъртвец, труп живо привидение
с
leicht — lilcife Speise лек; ятсне; || l—icite Wunden
леки, B:топяеиш рани; || leicilce Wein лек; вино; || sic
i-i kcichi wi— cimc Fidea тя е лека кито перце; || eiwa-
Icichicn Hca/nns. Mutes Tun прпорням нещо : леко съ-
рцс. Вез вътрешна борба, без пи съжалявам, Вез та
му мисля миого; || alles von den iiichiem Seife mthmcn
вземим ис-ч:; от лекита му страна, 'летим повърх¬
ностно, отгоре-отгоре ни него; || die-en Patitnt ist ein
liiehf-e Fall този пациент ; лек случай. пе преаставляна
трудност, мъчнотия, проблем; || -'е haiit cin lilcite-
Lehem, cincn icicHfen ToC, einen iiicitcm HcizT-HIci тя
иман: .ек жииот, леки емьот, умря леко, имаш: лск
leicht 751
сърдечен порок; || —inen ieiciftn 1-hit- масШет правя
малки. леки грешки; || cimc IrlcHic. StiaT- trhalici пи-
:—№—+ м: леко, получавам леко пркитришe; || ici hübe
Keinen icicitcn Stand, baie cs nici. leicif положението
м; нс е леко, животът мш не е лек, нс мн е лесно ии
менс, нс мн ; широко около ерата; II umg. i—lcifts Spick
haici постигам лесно нещо, без усилия, справям сс
кято пя шеги с иещо, т; ие прeетaвлдвa никаква труд¬
ност. мъчнотия за мсис; || leichtes Spick mit ГШм Haiti
споивдм сс. оправям сс лесно с него, като ия шега.
не срещам никакви трудности, мъчнотии с пего; || nr
Can ieiciien KзuTce davon той сс отърви леко, евтино,
лесно, без сериозни последици. сим; със стряха- || -'—
wind so leichten KaшTe nichi CavoiKö11Ci няма тик—
лесно а— се отърве, а— се откопчи. милко мъчно ще
сс отърве, откопчи; ф cs geil ihn alles lcicht von 3-n .
Hand много ; сръчна, иснчко й спорт, има златни
ръце. ням; ' нещо. което пи не И се уаиеи; || тсНт-
leichten ак- Са- няма пищо по-лесно. по-просто от това-
Ц umg. di- ist leichten gesagt als geian лесно е ди сс
кижс. мъчно ; Дя сс н—пряни, изпълни; || Cas -ugl slci
so lcicii па пуми е мпого лесно; || umg. das isf Icichl
möglich твърде възможно ;, не ; изключено; || das Hälie
l—lcht in- Auge, lcicii -cil—OgcHcn können можеш: ga
свърши злс, да ;; струна мпого; || cr ist lcicii ange¬
trunken, angegraut малко пя грядус, ни помер с- косата
му с леко посивяла, побеляла. ; иече ер:бр;е;р, || di—
Tü- waa nur l—lchf umgcichni вритати бе малко о-крех-
пата, леко притворени; ф etwa- in leicht—м Toi, nli
leichten Woeftn -3.11 казвам иещо : иeпо-пудeп топ.
безоВ;апи думи; || die lcicht— MnsiC, Muse лекита, зи-
биеп-га музика, муза; ф -'е ist —in— leichte Fliege. Di-
шс, eim к—ГсНТс- MäCcbtm тя е несериозни, лекопривна,
лска жена. паза. рть;рцa. ф-тие. леко момиче- || па
ist clm icichier Bruder, ein Mensch von lcichitm Sciluge,
Oüb-T einem leicHten Lebenswandel гой e н::ом;снeи,
несериозен, безразсъден, вятърничав човек. вятър го
исс иа бял- кобила. пята малко развей-прих, ; малко
и:И-сaй<иeИ. води лекопрявеп. лекомислен ж-вот; -ф-
Cen leicitcn Vogel erktnni nan an I—icHten Gesang не¬
сериозният човек по прИКазките сс потпяня; ф ein Irl-
cäft- Bedenken hahtn нм—м слабо. леко съмнение. ко-
лебрпие. известни задръжки; ф lei mici— nir die Ar-
bcif leicht облекчавам, опростявам сш OPB;ГPГP, нс сш
усложнявам животи, нс сн даним миого труп, разг.
зор, глеаим ни р—Вотаг— лекото и пя бриииргa мекото,
и; се престаранам много; || efwa- auf Aie k—ichfc
ScЬnItcni Acisci n-hm-n нс вземам нещо н-дълбоко.
навътре, понасям го леко, нс му отливим 'олям; зпа-
ченис, внимание; || ibn um etwas keichfca nacicn обир-м
го. шег. прмaтднрм тонира му, трg-грм му псщо; ||
-1— i-t, bul —in leicHtes Blul гя ; лекомислена. -ма весел,
безгрижен пр—в, пе взема нещата надълВоко; || icicitem
Sini—e лекомислено, бeзортеъaпо, без пи го оBм;слд-
|| leichtns Unwoikscin .ек; неразположение; ф ein—
iciehfe Rölt й6enflög ihr Gnsichf лека руменина обигои
стриишт: И. с: разля по лицето И- лицето й леко по-
розовя- || er spürl- eine leicHt— PefangenHeiti einen Icl-
chfen Ekel чувство па леко стеснение го обсняпр- той
почувствува лека погнуса; || -'— fiel in einen leicHten
Schlaf тя изпитна и лек съп- || einen lelchfen Schitl.
SeшT2—a зue-tößtn изпивам лек вик. изаикаям леко, из¬
пускам лека въздишки, въздъхвам леко; || etwa- mit
leichten ScbadcnTnnuCc sagen кизнам иещо : -твeетпо
тл;орgсгв;; || ihm einem leicifen Schlag. Stoß veаe—T2eп
752
чдодм го. бу+нам го леко; || -Ic gah sici einem leichtem
Ruck тя сс нисил; малко- || еа ^-1:1. nlt Iciciien
AC/cnf той говор; с лек акцент. с леко чуждо про-
-зионенис; || 3i- Peclse sind Iciciien ScHwankungcn
unitiwo-Tcn цените са подхвърлени иа леки. слаби,
иeзпрчи;eнии, известни колеВиния; © е- 11^/11 'На
lcicii шО Aie Sciшltcr той я потупа леко по рамото;
|| cs i-ginmi icicHf zu ncgncm започва леко да вили, ди
ръмш; || leicbf ЬnCIöpTt, verrückt s—im малко побъркан,
чaярeи а главата, пе напълно нормален съм- -мям
малко ди пивим (ни Михрнд), не съм с всичкия сш; ||
1—lcii vtr-tänAIlcH леко. лесно разбираем, понятен; Ц
icicii gtaricitct изработен повърхностно, отгоре-отго-
рс. през куп за грош, без много старание. пе особено
сгроитeлио; || liichi geC-äiKf. bcIeiAigii veelcfzi -rin
обиждам сс. g;кртвaм се лесно, много обиачив съм,
об-жа-м сс от най-малк;;; нещо, чувствителен съм
кит; м-мотa- || —е ist leicht ir-cgiia. wied icichf zoemig
лесно кипва. пламна, избухлив. кшBригнид с; кипва ог
ирй<мртко;; нсщо; || еа wind Icichf beieunken лесно се
няпнея, пе може миого п— носи; няпнаи се от еапя-ав:
ч—шн; лесно направя глрвртр- пс издържа ия пшенс;
|| -е ist icieif zu Fuße, auf dcn Füßen лек c па хоп.
штдрьжнин е иа ходене; || er isf irlcif zun Lachen zu
haingcn лесно се смес. ог малко се смее, само пръст
да му покажеш ш започва да сс смее- || sie gibt icicii
nach тя лесно отстъпва, се съгнясдвя- || 3as gebt ganz
leicht леко иърии, върви като по воая- || -1— bätin i—icit
noch zcin Julie leben können като нищо можеше ди
поживее ощ: десет години- || solcic gulen Lehner gibt
rs so Icicht nicit wieder такива побри учители нс се
срещат всеки тен, чсс+о. рядко сс срещат- || und wig
liichi isi Cann ein Unglück ge-chcHcn и колко лесно
може -огяна п— сс случи някакво нещастие; || nie isi,
mir wieA so Icicht uns Hce/. zumute леко ми е ни съ-
риe;Оi ни дуняти, олеква ми пя сърцето. аушата, ся-
кяш камък, воденично колело, голям товар падиа о—
сърце+о, ауни+и мн; || 1—lcit vcndauiieH, heköiMlicb
нeепосмилр:м. лекопопосшм за сгомрср; || Icicif /са-
bnechllci чуплив. трошлив, лесно се чупи; || iin l—icit
ti-faumf. vnrwunCcii anseben поглеждам го c лско учуд¬
ване. лско учуден, с леко недоумение; || Са- Wasser
schmeckt icicii nict Chloa вод-ти има ле: вкус. ми-
р-не леко иа хлор; || diese Wurst wind leicht sciiccii
този силим сс рртвиля лесно- || dcn SloT wind lcicii
-'Ьш./'. материята лесно сс зрмъосдвa. се ципа лес¬
но. хвящя лесно лекета; || Milch Cochi Icicht über мля¬
кото лесно пр:кнпдия; || mir efwas icicii Tc-tig wcedcm
справям се лесно, леко, като ия шеги. с нсщо; || с-
verdient -ein Geld viel zu leicii печели твърде лесно,
: мaнк; труд пирите сш; парите му идви; наготово;
|| cs i-f i—ichf zu hanAHaien лесно сс борави с това;
© ee bal liichi аеЗст, lachcm лесно му е иа него ди
говори таки, широко му е около вор;a. лесно му е да
се смсе; || ciwae zu icichl nehmen 'летим ни иещо леко,
не му отпивам миого внимание, значение; © cs isf Mir
—in iciciies; cs war ihm -in lciehfcs. da- Vc1eäшmtc macH
zuholcn тона нс прсдс—явя зи мепе трудност. мъчнотия,
проВ.ем; зи него В: играчки, не по;aсгивдщe никакъв
труд, ди навакса пропуснатото- © dis kommt so l—lcit
nichi w'-Cea тикови иещо нс се случва всеки аеп, такъв
случай, -—киви изгодна възможност няма па сс по¬
втори, ди се удид: иечс. гови сс случая сим; аеапяж;
© , lelchf wie ein Sfäubclem, wlc Lull, wl— Sp1cш лек като-
пOPш;и:Яi въздух. плява; || -Ic hüt cincn Icichfcm Ging,
cilf leichtem Fuß—- (Sch-iff-e) dahin тя нмя лека походки,
движи сс като гaтeлa, сърпа. грациозно- || -Ic Hat clmi
icichic Hand тя има лскя ръки. исичко И нае о+ръкн-
|| i—icit wie ein Rci. —in— Elf— леко като сърна. само¬
диви; " willig—e Sinn macht icicbfc Füße когит; пе лип-
сви желяние, исичко сс свърнеи лесно- желанието
окриля крачките. дини крилс; © möge ihm dic ErCt
Icichl -clm лека му пръст
leichtbeschwingt — na ging nlt icicHihcseHwingfcm
ScH-ittcn davon гой се отдрнeчи c леки стъпки, с гря-
ииозиa походки- || —in— l-ichih-sciwimgfc StiMmung ве¬
село пастроепне; || liiclfhcseiwingie Musik нc:р, вессла
музики
l—ichtblüflg — cimc liiebiblüfigc Naiue hib—n имам
весел. Beт'рижeп нрав, жизнерадостен съм
lficbIfallc— — nlr fäll. Miitcmiilk iciehf ма—емат--
ката пе ми създава трудности, мъчнотии. мъка. труп,
учи лесно мятемитнка- || Cas Oälli nir nichi lelcif тови
ми съзливи трудности. труа, нс се справям лесно с
него, мъчно сс справям с нсго
l«iеbtfcetig — -1— isf eine leicHffeefige Pea-on. rin Icichf-
fertige- MäAcien гя ; лекомислена, несериозни, по-
върхпос+пя, върши необмислени р-боги. ; лекопряв-
пя. с леко поведение- || clnc ieicHffcniigc Antwort gcb—m
отговарям необмислено, прибързано. не прcмисндм
отговора сш- || -ein Glück icichfT-iiig aufs Spiel -сТ/сп
излагам необмислено. безразсъдно щастието сш иа
опасност
Leichtfuß, 3ti umg. scherzh. — er isi —in Beudce
Leichtfuß гой ; вятърничав човек, оязв:ИпоPс, р-заей-
плява; вятър го носи ии бял; кобила
lflcbtfü6ig — cincn icichfTüOig-m Gang iahen имам
леки, 'рациозна походки. хвърчи. кито хопя, стъпвам
гриииотио кат; газела, сърни; || IciciiTüßig en1iйgen
скачам веднага като младеж
leichtgeschürzt — —in— i-icitg-schünzi- Muse разголена
муза, танцьорки
leichtgläubig — ein i-ichtgiäuhigcn Mensch лекоиерен,
наивен доверчив човск
leichthin — ciwas Icichtbin sagen казиам нещо таки,
между другото, необмислено. бсз да му мисля мпого.
без а— премисля- || eim— Icicifhin gcmachic Bemerkung
едни бегли, необмислена забележки; © еа grüßt- -'—
leichthin гой я поздрави леко, бе'.о; © Зз- кат-Т du
leichthin laehcn тон; можеш да направиш без вся¬
какъв труд. Вез всякаква мъчнотия, като па шеги. кат;
нищо
Leichtigkeit, Aie —- es isi keine Lciehfigk-ifi ihm dazu
zu Üh-rr-C-m и; е лесно. миого трупно ;. да го прс-
тумян за това; || nii Leichtigkeit с лекоти. лесно. Вез
всякаква мъчнотия
leichtlebig — liiciil—biges Mädcitn леко момиче
lelcht—chme— — еа nlinf da- Leben. 3ic Arhcii Icicii
гой пс 'леда сериозно ия живота, работата, гледа
леко, повърхностно ни живота, орб;гртр
Leichtsinn, Зее — umg. Са- sagen Sic so im Ihrem 1^
gcndiicHcn Lcichieinn гони кртвртe а младежкото си
лекомислие, бсз ди го обмислите, необмислено; || -—1-
псп L-ichisinn mli den Lehen h-zahlcn nÜs-em, nii Aen
Todt hüß-i тяплрщрм лекомислието си c живота си.
изкупвам го със емьртгр си; || etwa- aus Leieif-imm trn
правя иещо от леком-слие- || BnuCte Lnicifsimn леко¬
мислен, B:зрязеьа:п чоиск. рятв:йпррх- - Leichtsinn
und Torheit -ind Nachbarn л:комиелш:то ш глупостта
са съссан
leichtsinnig — cin 1ticHfeinй1gce Leben füllen водя
лекомислен живот- || -'— geil ieicHi-immig mit 3—n Geld
um тя пръска, пнн;e лекомислено пари. харчи гш за
щя.; ш нещяло; || -1111 Gt-uiCä-ii lilchislnnlg шТ- Spick
s—tzen излагам лекомислено здравето сш ни опяспост
Leid, Aas — ГНш -—'т Leid klagen изливам, изплаквам
му страдипиего. мъкити, болката сш; || viel Leid --Tah¬
irn. 3^:113:111 преживявам много стоaaaиия, мш-
пяня м; много през 'триргa. изпищим мио'о, виждам
много пртитр, ;:глинр; || --Гп LciA gedulAig --feigen
нося търпеливо етррaяи;eто сш, болкити сш; || er sb1gi-
CaOüi, 3aß 11- kein Leid wid-iuhi той се грижеше а—
ие И се случи нещо лошо, да ие я сполст; някакво
нещас;;:, премежп-с; || ich füge ihm ein L—lC zu. Ш
lim ein Leid in причинявам му стоядри;:i болка, мъ¬
ки, зло. пяпреям му сгрялин-е. наранявам го- напа-
костявам му; пререждам му. огорчавам го; || ici Tue
mir clm Leid in посягам па животи сш. ермочB;вPм се.
ерм;пррaпявaм , сс- || im. vor LciA ve-gei—n топя се.
Чм;оPм от мъка; || sein LciA lindean. iind-in, -tillcn
облекчавам болката, страдан-ето, мъкити му; || im
L—1A veneinKen потъвам, потопявам се и мъкити сн- ||
-'сШ (Akk.) 1m LciA veizeHien топя се. т;тия. линея ог
стоaдринe, мъка- || Cas Leid b-Ceücki mici, vie/ebei.
uii-ig-äbi, zci-töri Aie G-sundh-ii мъкити ме потиска,
топи, яте, нар. пше, разяжда, подкопани, руши тдор-
всто мн- || 31- -oll keil Leid* ge-ciilcn нищо лош; ням¬
ай тн се случи, косъм пями да падне ог 'трвргр тн;
|| ein L—iC dunchi-h-n преживявам егордяииe, Тежки
мъки; || -Ге OraO ГЬ- L—id in. -iei hintin тя скри дълбоко
а ссВе с; стридин-ето, мъката си. по:'лътпр мьттр-
т-aо огорчеп-е-о, болкити; || Freud und' L—ld iiici-
liiCer felien дeним, споделяме радости ш скърби; ||
im Lieb und L-ld Zusammenhalten държим заедно, спло¬
тени сме а любов и етряaрии:; <ф> Tnemdee LciA ist 6ii3
vcrgce-tй чуждото сгордип;: Вързо се зaборвд; чужд—
еня пи плет виси- -ф g—t—llics L—ld '-Т äikhes L—ld спо¬
делената болки ; полоишп болка; ф keim Leid oinc
1i-ud пями етордрииe без р-тост; <ф> aul LciA folgt
Fitud след с-оидрп;:то идва оaпоеттa; слет бурята
изгрява слънцс; - LciA i-t ohne Neid па етояaяп;:то
никой пе завижда; ф ich Trage Leid un lin пося траур,
чсрпо, крсп за нсго, жалея за нсго; || Cas Hali— LciA
полу-рию
leid — cs ШТ mir leid, daß... съжалявам, мъчно ми
;. жал ми е, чс...- || umg. тш nlr l—ld, aber ici kann
nichf koMien мпого съжалявам, ио нс мога ди дойда;
|| du lusi mie I—lA жал ми е. мъчно мн е зи теВе, съ-
ж-лявам ;;; || cs ШТ mir so I-lA um iim жи. ми е. бонио
ми с за иего. съжалявам го; || iron. Cu Cani-i nir I—lA
Tun. wenn 3u so Cmn bist съжалявам me. за съжаление
си. че сш гонковр па-нсп. глупав; || Cu kinm-i liicn
ju leid Tun прост; сш за съжаление, окайв—п:, просто
а— му стин: мъчно, жал ия човека за тебе; || ich пасНс
cs lim 1113 чб;врм, отравям желяишето, охотата, удо¬
волствие;; му от нещо, разг. пркиоврм го ди стане
пишман за нещо; || laBi cs euch nicbt leid -ein и; съ-
жaтдвaйгe, и; се разкрИвате, разг. пишманете зи това;
|| 3as wind Ihnen IrlA tun ще съжалявате, ще сс кас+е
зи тоеи; || sind ihn -clnc Woele wl—Cer lrid gcwonden
съжаляваше ли зи пумите си. ризкия ли се. че гш с
казал; || -ein Venspnecicm l-l ihm leid gewoidem той съ-
жаляе-ше, сс ризкая зи обещанието си. разг. стан—
пишман. чс е обещал; || ich weid— cs nichi Icidi ibi
Gesicht änzuschen не мш омръзни, ие мо'а ди се наситя
П— я '.едим; || -а l-l sein—m 1'^13, Cas Spl^k leid при¬
ятелят, нгри-a му омръзна; || sehr I—'A wae -1— Cis 3111-
всичко тови И Ве омръзнало, досад;.; до смърт; ||
poet. d—s L-b—ns IclA -cin животът мш е омръзнал. па-
е-;-л съм се иа живота
leide— — ici habe seinetwegen vl—l g—liften много |ит'
leiden 753
сторaрс зи нсго, понесох мпого страдания, мък; зи-
рити нсго; || er litt große Scimtiztn. Quaken гой шз-
търпя, понес; големи болки, мъки, етрядяпид; || eiwa-.
-а 1-'А—Т Sci1T161ШcH иещо. той претърпява корабо¬
крушение. неуспех. крушение; || etwa- l—ld—t SchiCen,
Einbuße нсщо претърпява щети, загуби; поегррaнрм
мпого, тежко; || Hunger, Nol. Du--t, Lamgeweile leiden
тьопд, понасям 'лид, ншш:иид, (нищета, немотия),
жажда- екчтид; || Mangel leiden търпя ншш:п;д, пи-
щета, немотия; || keinen Mangel leiden живея охолно,
-м-м исичко; || die Sache 1—13—t keinen AuTeeЬuh, Ceiic
UnTcrbe-chung работ-т- нс търпи огнр'aп:, ; п:oтн;ж<
па. ие може ди се преустанови. прекъсне; || die Regel
Icidtt ein— ÄusnзHic привилото има, допуска, позво¬
лява, търпи изключения; || wi- muß Ale arme 1-au
gellTfei habtn колко л; ; нзегордрлр, каки- л; егор-
дипия, мъки, пес'оа-. гeглини е прекара.— бедиити
жени, какво .; пе И е минало през глин-ти ни беднага
жена; || Cis winde ich nicht Icidcn гони няма пи търпя,
попрсдм, aопуеир, позволя; -ф* 6esee1 UnrtchT Icidcn.
als Uir-chi lun по-добр: да търпиш неправда, откол-
кото та вършиш |пршч-пшш) неправда; <0> icaic (zu)
Icidcn, obnt z,u klagen научи се да страдаш. без ди сс
опликван; ф an etwas, in —imem Übel, am elnei KianC-
Heii, an dcr ScHwin3-nchT, an Schwermut leidem е-оидрм
;— нещо, страдам ог напаст, тно, болест, туберкулоза,
болен съм, боледувам ог туберкулоза; страпам ог
мeлрпхонид, душевни депресия; || an unglücklichen Lie¬
be. un SchlaflosigkelT, in WiHnvö1sT-iinngnn leidem стри-
дим от нещ-стна, несподелена любов, ог безсъние, ог
-ася-фикс. някаква мапшя, натрапен; прелстин;; ||
hum. er Icidti an сНготГ-сН-е FaulhclT той етоagр от
хронически мързел, страшно мързелив с- || 31— Ma-
-chlne 1—ld—T an —in—m Fehlte машината -ми дефект, нс
; и изправност; || -1111 Theorit ieldti an еГп-м I-ilum
теорията му -ма пропукван:, е построен— погрешно,
стриа— от .пукнат-пн, .огичи; несъобразности; || für
ihn Icidcn еторпим зи иего; || durch den Krieg Icidcn
n;етррgвaм ог войната; || sein Gnbör bal durch dic
K-änkhe'T gelitten слухът му пострада ог б;нeсг;я;
пор—а- болестта той загуби етусa си- Ц unter cin-n
Vb1sTeIiumg, Zwängsvbnsi-llung IciAnn егоagрм от ия-
кякни патраплини nр:дегрнр; || -е liil uniti -einen Ai-
mui, тТс- ihn, ihlti Behandlung, scta ЗаетТс- той етор<
дяш: ;;, порили бедността си. ог пея, ог държ—п-е+о
И. мпог'о ог тона; || 31— Seid- leidet uniti Cti Soinc, hil
uitna 3-r Sonne -taik gelitten коприната се цонрежда
ог слънцето, се ; ортнит;тр лост; ог слънцето; || viel
von lin leiden егоидaм, гe'нд, патя много ог пего;
nопредм мпого егоaaaп;д. мъки, 'олям тормоз от
иего; © ich Cann si— nicbl leiden пе моги g; я търпя,
понасям, н: я оВ-чим; || iei noch.- -1— gul icidcn пр;-
д;цр, е;мпрт;чпр мш бешс; || -е ЬаТ '1311^1^1 nie
IclAem können не търпи възражения, пи му се ньзор<
зява, някой да ; ия противното мпепне. пи му се каже
пряка дума; || umg. -'— isi zu leiden поносима c, чоиек
може та я търпи; j -е i-f von -elmen Kollegin, bei d—n
Damen, 6—1 uns woil. дШ gcilTten колег-;е му го оби¬
чат. има успех между ламите; 'ледам: с добро ок;
пи псго, приятен гост ; у томи; || ich kann -'е in (aul)
3—n ToC nicht l-lden Cöiicm смърт ми ; ка+о я видя,
пс мога пи я понасям, кръв м; е и оти;e; || -1— liil nue
ihet K'nCtr um -'сЬ. nue iin in it-tpr 4^- освен а:иагр
сш ие можеше да търпи, поиред никого около ссбе си,
а поми сн- приемиш; само иего а лом— сш; || er litt es
48 Немско-българск; фризеолк»- ичен речник, i. I
754 Leide—
nicit, Caß... той не търпеше, допускаш: дя...; © cs
IciA—i mici nicli mthe zu Hause и; ме свърта, сдържа
и къщи, у дома, нс мога да си намеря място а къщи-
|| es litt Mich nichi fneha im С'---- Gcs-Ilscta/i. шТ ncl-
ntm Plitz, an dies—i Ori нс можех ga издържим поиече
в гови общество. пс ме свърташе, не ме сдържаше на
място—; мш, а -овя място; || aita nirgend- liff cs mici
lange- но никъде не можех ди се задържа дъ.'; врсме.
ие ме свъртан: дълго време; В -'е -'11. leidend aus
тя изглежда бониа, -ма болнав, болезнен иид; || nii
Ic'denAcr Micnt със стридалческо штряжeн;e; В Ai— I—'-
dtnde Form 3—s Verbs етррдaтeл;и трло', пасив ни '.—¬
'оля
Leiden, Ais — -—'п LclAem bal -'сШ gchcs-cef болестт;
му има подобрение; || ee -fiab nach langem, schwerem
Leiden, am eimcm schweecm. unheilbaren LeiAtn той умря
ен:а дълго, (продължително) тежко боледуване, от
тежки. неизлечима болест; || -1'1 L-'A-m Tess—lt iin an-
Beti страданието му го приконава към леглото, по¬
стелята; || umg. cs isf immer dus all- Leiden все егррргр
болка, исс стирнт: неприятност;- || scherzh. -е isi ein
langes LeiAen той ; дълъг като върлина, тьн'уTi ашп-
гшл Хясяи; ® wie Cis Leiden Cbri-i' 3^-1111 ;т'л:ж<
тим кит; ж-ин мощ;, като излязъл от 'роба, кит;
мъченик, кит; живо прив-аепне. много измъчен; -мям
с-оитилч:ски, жалък. нещастен ина; || Ale LelCem d—s
jungen W-rit-i е-оPЛPП-дти пя мтрл;д Вср+ер; || Cie
FituCti und Leidtn Ac- Leinms р-дост-т: ш егоPTP<
п-ята. ия ж;вотр; || Leiden 3^-111—1 претърпявам, из-
жнеянам, прекарвам егорaрп;д
Lcidcnsеbaft, die — —'ne /1^'8—. b-cmncndc. blinde.
verborgen- Lcid-nscHi/i огнени, пламенни, сляпа, скрита
страст; || der Spitihlii ilica LcidcnscHi/i-n -rin безводна
играчка съм ия страстите сн; || er läßi seiner Lcid-m-
schüfi Teelcm LuшT лае— свободна воля. простор иа
е-ряегнтe сш. не познава мярка. предел а страстите,
увлеченията сш. чоиск ия страстите. уилечеи;ягя е; ||
-а licB sici von 3-r LcidcnscbiTT dr- Spiels, des Trunkes
0örtat1ßei гой се остави т— го увлече к;мaртжнйекргa
страст. алкохолът, пиенето; || seine L-i3cnscbä/Tcn bt-
Ьtr-ecHcn, bekämpfen, 111-11'1, zügeln, hezätmen, №.---
C-Ückem, besi—g—n овладявам, обуздавам. сдържам, по-
т-скам, побеждавам страстите си; || -а läßi slci vom
seiner Lridcn-chaTt faiihcn, isi cin Sklave sclnce Lcidcn<
-сИа/Т. fröni s—imem L-id-neehlTinn гой сс оставя ga го
нодн. тик; етоaет;a, е безводен роб ия страстите, увле¬
ченията, склонностите си. слугува иа егррег-тe сш- ||
ich lasse Mich von 3er L-id-nechl/i hch-nnsch-n оставям
сс да ме овладеят егррет-тe мш; || ich ia-sc nici vom
Ctn Ltidcn-chiTT hinrtiBcn увличам се от страстите сш.
пнрмвям; || im ielBtr Lcid-nechlTi zu ibr inlheennen.
au-b-tcl-m влюбвам се пламенно, горещ; в нся. обсир<
щя ме пламеииа оВич, люВон към нея; || von —'пее
b-iBcm. fcurlgcm Lcid-nschllT zu ihr e-TiBT wenAen обхвр<
ща м: горещя, плямепия сторет към пся; || -clm— Lrl-
3-iscbifi Tür sie wurde imnen größer, -аю-сП егррсг;я
му към иея сс разгаряне исе поиече и пои;тei угасни;
|| sic hat LcidcnscHafT für guie Büeice. Tür Spori тя има
с-рист към хубяви книги. ; страстна лю6-телка ни.
спорта- || ciwae nli unvcrMlndcrtcr LcidcnechäTi, öЬnr
Lcid-nschiTf Tun върна нещо : неотслабваща любов.,
е-ояе;, Вез егоaег, любов,. чвнeчeни;; || eiwas aus Lei-
3enscha/i b-lriih-m занимавам сс с иещо от сар-ст, от-
любов към пето; || ciwas cniTcescIT, cniikäiil. schürt.,
inf/üiC-T, -lifachi ille Lcid-nschäTi-n иещо разгаря,
рятnрння всички страсти- || -iwie ^11-011, -Tachtli,
nübii, wühlt die Leidenschaft aul нещо разгаря. ряз-
aусвя, разпилея, пришпориа страстите; || Aie LciCcn<
sclifi entzündet -ГсН, ЯамтТ |lödcnf) auf, schwill, kommi
zun Durchbruch егоретгр се тaпрлвр, пламни, избухва,
тлее. сс проявява. стави явни; || die L-idnnschiTf packt
mici, CoMMt üi—r Mici. ühnrmanmi Mici, niiii vom
mle 31-11/, gelt mii nir Cuech ;6сиршa ме, обземи ме,
оитрдднр ме страст, подтивам сс ни егоретгa сш. из¬
губвам контрола пил тувеаир;р си, пад себе си. увли¬
чам сс от страст—; сш- действувам под прпоор ни
страстта; || von Lcid-nechз1i engnil/en, eaacgf, erfüllt.
Ьchc-re:hT. hestrif. angciritbtn оВзет, обхванат. овла¬
дян, изпълнен, иъзплямеиеп от страст, под напора на
етрретгa; || dcn LeidcnschafT via/aliem. nachgcbcm, uilii-
llegei. widcisf-icn потдивам се ия етрреггр сш. ставам
жертва ни егоaетTa, оставям се ти м: победи, а— вземе
връх пад меие страстт-; окизним съпротива па егррег-
та, боря се с нся; || di- L-idcmscHiTi gchl zurück, läßi
nach, kühlt ab, flaut üb, vcng-hi егореттр стихва, за¬
мира, пималяни, отслабни, м-пява м; увлечението,
етореття. ;слядпдвам, изтрезняв-м; || 1:1 veazebac mich
im Ln'dtn-eHaTi топя се ог сгоaег- || ihn im L-id-nschi/T
vc1ect/cй. haingcn, his zue L-idcnschi/i ii—ben. hissen
пaкроврм го ли се разпялИ, разгорещи, а— пламне;
обичам, мразя го страстно. разг. кръв, трън мш ; и
очите; || -1— gihi -1:1 ibrnn L-idcnechiTf-й zu sein hin
тя твърде миого сну'увя, робуви, сс оглави ия страс¬
тите сш. сс увлича; . die EiT-1euchf isf time L-idcmscbiOT,
3ic mii Ei/nn sшchi, wi- Leiden schuTTl ревността c
стоaег, която сторсгпо търси повод за етряaяпш:; <£>
Alt LciAcn-eHiTi flieht, die Liehe nuß bleihem (Schiller)
сторег;р отлита, любовта ост-иа
leidenschaftlich — cr isi ein 1—13-1-01111111:1-' M-necH,
I-id-nscbiTilicb-i Fußballspiclei, Räшchc1, ein Icidcn-
scbiTllicb-i Vcn-hi-i Mözari- гой ; човек ия е-орег;тe,
стрис'^ (тяпрлeп) рчтB;л;е-, разг. зрцрндико, егояе-
геп пушач, пламенен nотитрт:л пи Моцарт; (| -in 1—'-
dci-cbaTTlIcbcr Wnnsch, Haß, eilt ieiCtnschi/iliche Lie¬
be, Abneigung пламенно, стоиетпо желяние, пламенна
оморзр, етррегпр, пламенни оВ-ч, любов; || -i—,isi eine
lelden-cHilllcHe Natur тя е страстна натура; || im I—1-
Cti-cbaOilichcr Erlegung етоиегпо възбуден, вьтплр-
менси; -Н mii I-i3-nschiTiiicbni Hlngait със егоретпр
нсeогaрйпое;- || -twie 1-id-nechз1i1ich, nii ItiCtischaOT-
iiciim Ton sagen кизним нещо със етоист:п гои; ф ihn
I-idcnschilTlieh llth—n об-чам го стоaетпо, със страст;
|| Än/-1eincn —ss— iei IciAtn-cha/ilich geen обичам мно'о
портокали. чмиоaм за пор-оки.;
Leidensweg, Aer — mein Leben wie cin eim/igcn Lci-
3-nswcg животът м; бс ис+шпска Голгота, трънлив
път към Голгота, изпълнен със егорлaп-д. -е;-нек-
стоиaaлIчeск; път, цяло мъченичество, хоаеие по мъ¬
ките
leider — dis ist lclA—e, umg. ieiden GöTTt- wahr зи
жалост, съжалени:, уин. трижди уви, гони ; ист;ии,
вярпо; || l—idcn nicbl — Icid—i nein за съжалени: нс; ||
icidci ja за съжаление, зи жалост да; || icb habt cs leiden
vergessen зи съжаление, жалост съм го забравил; || ich
kam Ii'Aci zu späT за съжален;:, за жалост дойдох
мпого късно
leidig — clm l—idlg—a Г1ö-i енрBр, лоши, ирон. хубава
утехи; || ein l—idig—i Zufall, ein leidigen Zwischenlill по-
ситен, неприятен, тд'ост:и, ;гворг;гcт:п случай. ;п-
ц;аеит; || den 1—ldlgrn F-hl-n verwünschen проклинам
досадната, съдбоносната гренкя; || wenn nur Зз- l—idig—
G—IC nichi wäre ти нс бдср сим; проклетите, пустите,
разг. наджийските му пяри; || eine leidig- Gescblchfe,
GewoinHelt неприятна история, отвратителен. посаден
иявш:
leidlich — clm к^АНсНс- Deutsch spacclcm говоря снос¬
но. пелошо, задоволително нсмскш език; моги да се
разбирам ия немски език- || ein— l—idlici— Figua iibtn
-мям нелоша фигури; || dis Wettea ist ganz 1—lAlici
времето ; доста хубаво, поносимо; || sic iaf clme IciA-
||cbr SfimM- тя -ма . псосоВ;но хубав глас, разг. гласът
й е срсдни хубост. сс ятии- || еа macht Icidlleic 1öaT<
-chriiic той напредва бавно, отбелязва слаб напредък,
едва крета; || ici äibe ш—im I—lCllci—s EinKommen имам
приличен, сноссн доход, не съм , Вез средства, ми;:-
р-алп; съм що-гоае добрс; || -ein Gceuйdhc1t-zuetäйA
ist Icidlicb здравословното му състояние пе е лошо,
; гор:<aолч добро, сносно. з-аоволителпо- © cs gcif
ГНш irldilci чувствува сс гор:-aону поВре. тъй да се
кижс. добрс с- кира горе-долу, понякъде. мож; па с:
каже. чс е поВре; || -а i-f noch Icidlici CiVbngcKömшcn
той се отърва евтино. леко. с малко, разг. по бсаносг;
|| еа ist Icidiieb veaMögend мож; да се каже. чс не с
беден. че ; заможен, чс сш -ми пари, може да мин:
за Вогат
Leier, Ai— — der DIeHter scilägf Ale Lei—' поетът уаря
струните ня .ирата сш. настройва лирата си. запява;
© eint alte Leite стари. раздрънкана. р-зхлоп-па .и-
гериа. тират-йка- прен. стири песен. известни ш прс-
нзиесгни работя- изтъркана. овършани истини; || 31—
altc Lcice- Mit eimc- 1^-1 Salfe nun bezogen стара песен
ии нов глас- || die all- L—lre. Ale giclebc Lcicn am-Tlmmei
запявам. тяпотням пак стярята песен. започвам да бая
пик. кякиото сш знам. асе същища пессн; иищо старо
нс съм табрааmн• ш нищо иоио нс съм научил; || cs i-f
'ммса Aie alle |gI—iciCi Aliscihr) Leier всчно същата
псссн, би: сш ас; същото; друго не знае, ас; това;
каквото 6яба знае. това сш бас
Leierkästenlled, der — rin lbgcenicifee Lcicrkäsicmiicd
изтъркана плочи. овършана. изтъркана гсми
lcice— umg. — dcm Eimer äшe d—м Brammen lcl-м из
виждам, нииниам, навъртам ведрото от кладенеци; ||
ГНш Geld aus dcn K-nuz iciiM измъквам, изкръпкиам
му : мъка пари. едва го накарвам да разтвор; кесията
и да мн даде пяри- © ein G-Alcif IcitM нзаекламир-
вам, -зпяиам стихотворение като навита пружшикя,
ка+о автомат, като латерни, монотонно. ВСтачшно,■
като ни парастис; казвам сш. -зпявям сш уроки; || mit
leiernden Si'MMC с еднообразен. мопотопеп, напевен
'лис, кято чс ли че+с пярас+яс; © ibm Ai- Ohrtn voll
leiem проглушавам му ушите с нещо; © hesecn g—icieaf
als gefeiert залудо риботи. залудо и; стой
leihen — er hüt vom (hei) ihn clm Buel geliehen той
за;. взе назаем книги от нся; <ф> wen 1—iif. dtr kau/t -'сШ
cimcm Feind mli s—in—ш eignen Geld пий някому пяри
и заем, зи ди сш развалиш приятелството; кой+о дии;
а заем пари. си спечелва вра' със собствените сш пяри;
© ich keile ГНш Meinem Bestand, Meine ÄшOme-K-iшCcit,
mein Ohn дявам му своята подкрепи; изслушвам го
с внимание, пивим ухо ия молбата му; || en lieb iln
-ein— SiiMMi той мс подкрепи, мн оказа подкрепя. се
застъпи за мснс. сс изказа в моя полза
Leim, der — flüssiger L—'m течно лепило. разтопен
туткал- || dlcsce Lc1m bindet ilcif gut лепилото не лепи
побре. не държи, ; лошо- || umg. den Stuhl l-f aus 3cm
LelM gegangen столът сс е разлепил, рязпяпнил. раз
глобил (пя съставните си чисти); || umg. Alc-r El— g—il
aus Acm L—'m гоя Вряк русвя, нями др го бъте; няма
ди карат дълго, ще стигни; до развод; || umg. -'— gchl
iшe Аем Lein тятубшна е л-п-дгa сш. мпого с папъл-
иятa. ииa:бeлдлa, щС сс пръсне от дебелини- © dis
lclsc 755
i-f ein elemAcr L—'m тови е жалка клопка. уловки, при¬
мки, измама. недостойни игри. Изразът е свързан с
ловене на птички. Близо до кафеза на птичката-при¬
мамка се поставят намазани с туткал пръчки, върху
които се залепват примамените птички; || ihn шО den
Lelm Tüi-em. locken подмимв—м. пр-мамиям. подвеж¬
дам го. улавям го а мрежат; , сш. капани. примката,
уловката- извозвам. нзпьртaлвям, изигравам го- || 'Нш
шТ Acm Leim gchcm. Krlcchcm поп—Д—м. улавям се и
мрежа;;, уловката му, примката. свищям се иа аъ-
д;цятр му. трхaпиям въднии;a. качвам сс ии неговата
кола. подлявям сс пя машинациите. хитростите му
leime— — einem Tl-ci, Veesc Irlmcm залепвам мяси-
коаа. скърпаим е;шсоae; || Зз- 1-1 irgendwie geleimt гови
изглежда изкуствено сглобено, скърпено. скялъпсио-
© einem Vogci l—iM—n примамвам. хващам птички в
клопката, уловката; || iin I-iM—n улавям го а мрежата.
примката, примамвам го а клопката, капана с хит¬
рост; изигравам го, извозвам го. изпързалаим го; ||
ici 11--— Mich к—Гшсп. bim Cen Gcicimie ост-вям се а—
ме нзнгрядт, дя мс хияпяг а мрсжатя, хващам сс на -
иъд-цята, иа уловката. патим а клопката. капана, из¬
лизам голям шаран. бяляма- яз съм шаранът, който
се свяпя пя въдицата, изиграният. излъганият; || du
'тИ-. Mici woil 1е1шсй искаш да м: изиграеш. изма¬
миш. подведеш ' ' ли, а— мс сврнeш па вьдиия;р сш ли
Leine, die — Aie Wäscie aul 3ic Leime Hängen, von
dcr Leimc äbmchmcn простирам пране па въжето, при¬
бирам го от въжето; © clmcm Hund an 3l£ Lelm— neh-
mem, an den L—lme fühetm. halien хаящам кучс зя син-
аж-ра, връвта, каишката. водя. държи го за киинкати;
|| umg. ihm an Ale Leimc legen. an der Leine äibem, Halten
стягам му юздите. поводите. сващрм го зи поводите.
юлиря- държа го зарии; за поноанте. приучним го към
дисциплини, послушание. из каквото кажа. тоиа стави.
пържа го здр—ао а ръцете сш; || umg. Leine zicicm из¬
мъквам сс. изфирясвам. офейквям, изхлузвам се ка+о
мокра връв, хи—щям пългити (дългите), дърм-те. мъг¬
лите, светилата. пътя. сис—я. плюя сш иа пе+ш+с, оби¬
рам сш крушите. ти-къмите, чукалата. чуковете, багя-
жериште
Leinwand, die — Ale Leinwand 3^^111-1 опъвам
платното- || ciwas auf, Aie Leinwand bringen нарисувам
нещо па платно- показвам пи екряпя- || lim von d-e
Leinwand Kimmen познавам го от екрани, рнтма- || er
iiscicimi aul 3-n Leinwand гой сс подвявр иа екриня-
II Сеп F'Im läuT scbon üinr Cie Leinwand филмът сс
прожектира вечс, сс играе, се тави исчс а кината
leise — lclsr AiiMzügc гшсо. спокойно. еави доло-
аимо дишан;; || efwas mit leisen SfiMM— sagen казвам
пещо : тих, едва доловим гляс, тихо. шепнешком; ||
cr epricHT мГТ cimcm 1—1—1 Akzent той говори : лек,
сдви забележим. едия доловим акцент; || еа hat cincn
icis—n Schill гой -ма лск съп. спи кито зяск. буди сс
от ний-милкня шум- || —in ка-ег Regen. Duft лек, сляВ
дъжд- тънък, лек иромят; © ihn den 1c1scetcn Wunsch
—Tüllen изпълнявам и ияй-малко+о й желиине- || niehi
dem Ic1eeefcm '13—1^™^ 3^3—1 и; търпя нш най-мал¬
ко;; противоречие. иъзряжеиие, нс давам ти мн сс
каже пряка дума- || nicii dem iriststrn VceeucH Macien
нс предприемам нш паИ-малък опит, нс си мръдвим
пръста да паправя нещо- || nlcit die 11'—.—! BClenKcm
haben нямим абсолютно никакви съмнения, колеба¬
ния, задръжки. не сс съмнявам ни няй-милко; || ciwas
mli l—iscM BcCaucrm. Spott sagen казвам пещо c леко
756 Leisetreter
съжаление и гнрер, с леки, тъпка ирония; || mich. 3са
eisestc Verdachi gegen iin lag voi срещу него ие съ-
ществувяше никакво, нш иaй-мaткот; подозрение, съ¬
мнение; || iei babt nlcbt Aie iclscste Ahnung, was gc-
-chcicm wieA пямим пикакви по:aетaиa, идея, ни най-
малкото понятие, какао може ли стане, произлез:
от гони; || —Гпе lcisc Anen1elung macbtn правя лек намек,
намеквам, загигвим, подхвърлям, подмятам лекичко
нещо; ф ihm lcisc auf 3сп Zahn fühlen подпитвам го
лекичко, хитро, опипвим, соптиоaм 0^;;— лекичко,
опитвам как ще реагира; || umg. scherzh. ei ging ксГ-с
weinend foni той сш отиде пости разочарован, с под-
нита опанка, със смачкан фасон, нс тики наперен,
както дойде; дойд: като чeлeBнд, отиде си като 6орп<
тия- вулг. дойд: кат; яслин, отиде сш като посран;
измъкна се тихичко, безшумно; || 1—1-1 weinend Taagfe
ici Cinacä" със свито сърце, с оaтгр:n:оaп глас поп;;яс
зи това; || ich gehe кс'-— nlt ibn um нося се. отнасям
се внимателно. предпазливо, деликатно с нся, като
към рохко яйце; ф -е' lcisc стой мирно, тихо, ие шум;,
пази тшшшир, мирувай, пс ндш'иИ шум
Leisetreter, dcn — cr ist ein Lelsetncfcn гой ; потаен,
скри; човек, покрит въглен. стъпя по чорап;. тихичко.
върши сн, опича сн скрито. тяйничко р-бот-ги, тиха
ноти, тих въглен е, като водя пол птдиa е, дявониг:
мътят а иего. приин сс па Вож; кряничкя; голям лре<
кител, подмизи-ч, локррнaт е, умнлква се. ии; сс кито
върбова клечка: Мизия Гини с
Lclsctictfifl, die — ich mag diese Lcisefieicnci nicii
и; обичам потайните. скритите, задкулисните работи,
шушу-мушу, nоgмaтвaчecтвaтa. лрекaг:легнягя, до-
кирвяти;e, не ми харесват. попидит, не ся по екю— ми
так-иа мяти;ц;, подл;зурковин
leiste— — viel. wenig lciefei нм—м. притежавам 'о-
ндмр. малки работоспособност, голям, малък кипи-
цигет. голяма, малка мощност; много, малко про¬
дуктивен съм; евьонврм миого. малко OPботa; постн-
'ам големи, малки чспeсш. резултат;. огб:лдзврм го¬
леми, м—лк; постижения, изработе-м мпого, мрнко;
учи се миого, много добър ученик съм, посредствен
ученик съм, ие сс отл-тaврм особено с успеха си. из-
ост-Б-м а училище; || He-vörгagtndt-, ÜitiMnn-chll-
cbcs. im ilmem Wenk -—Гп 31-11- iei-fcm извършвам. по¬
стигам нещо изключително, свърне—м чудесна р—-
ботр; извършвам сиръсчонeш:и подвиг, пещо неВива-
ло. създавам шедьовър, майсторско произведение-
тони произведение ; иaй-зрвьрнeпого ми произведе¬
ние, иaИ<зPвъошeиргр м; творба- || -ет Möglicisics
leisfcm правя исичко, което е по сил;;: ми, исичко
възможно; || mehr leisten als zu erwarten war постигам
поаечс. отколкото можСш: ти се очаква. пидмнпииам
себе сш; || lei kaii cs Caun noch lel-Tem н: съм иече,
еавя съм а състояние ди р-бо-я, ди върни същата
OPB;гр. ди сс спривям с риВотртр, да изкарвам пор-
мата, пи работя със същата работоспособност. със
същия крпяии;:;, както до сеги; ф AbOltTc к—Г-Т—п моля
за извинение, прошки; извинявам се; || iim Beistand,
Hilfe. clnc illTaelehc HanC Iei-fcm помагам му. окртврм
му помощ. протягам му ръки, nо;тичням му сс ни
помощ; давим му мояги подкрепа; || ihn einen Dl-n-f
к—Г-!—! услужвям му. правя му услуги; || einen Eid.
Scbwua Icisfem полагам клетви- з-клен-м се; || Ersatz
Oü- —fwas leisten дивим му обезщетение, обезщетявам
го за иещо; || —'пее Einladung, einem Be/eil Folge leisfen
пршемим покана, о-зонин-м се ни поканя; изпълнявам
заповед; || 'Шм GtЬb1-ai lelsftm подчинявам му сс- ||
ГШм Geseilschi/f i—'stem nорид му компрпид; || 'Нм G--
nugluung kcl-fcm а—вим му утоеле+аоренне; || für efwas
ein Jabr Gewähr leisten динам му едногодишни 'иряп-
иня зи нещо. троaп;;рaм, поръчителствувам за нещо;
|| eime Unit-echr'Oi lei-fem поgп;евям иещо, сл-гам под¬
писа сш; || Vcezichi auf —fwas (Akk.) icisfcm отказвам
се от пещо; || еа kann шО Ale-em G-hlci wiekllci eiwa-
leistcn в тия обл-ст той ияие;шпя мож: да ияпряни,
п— постигне, а— допринесе нсщо; || cr Cann im s—in—м
Akita nicht meha viel l—lsiem ни грд възраст гой нс е
веч; тика работоспособен, нс може иечс пи работ;
мпого. пе притежани иече егиоPTP си работоспособ¬
ност; || 3а hu-f du wlaKlici -fwas 8—161-111 ияиетшпя тук
постигна големи успехи. свърни миого а;6ри, хубяня
раб;—;. о-белязи големи пое;шжeншДi чспeсш. направи
миого нсщо- || gufe. -cimelie. gim/e Aebtii, clme ö1deni<
llche Arb-ri iei-fen свърне-м. извърнаим доBоP. бърза,
истински добри работи, свършвам ор6;гигр, кикто
тряВна, както си му е редът. -тоa6;TвPМ безупречно
риботи; || '1311-1113 leisfcm ;кртирм съпротива, про-
тиводейстише, противопоставям, съпротивлявам се;
|| timt Zahlung iei-tri посрещам пнрщри:, правя вно¬
ска. плащам; ф се kaii cs -ici ja leisten той мож: g—
сш позно.; тоз; лукс, разкош. гони удоволствие, -ми
възможност. средства за това; гой мож: а— сш позволи
тая нолпосг, тон; прхрлетно, безобразие. ди бъте иа-
хрнeи. дързък; || -Ге kann cs -1:1 i—isf—n, nicbl zu arheliti
гя може ди си позволи лукса ли ие работи. п— сш седи
и къщи; || ich irl-fc mln cimc AшeiindsecisCi -fwas Neil-s.
—in— Flasche Sekt разреш-иам си. п;зв;лднрм сш трп-
гряншчпо пътуване, някакво удоволствие, развлече¬
ние. разкоши, лукса пя изпия една бутилка шампан¬
ско; || 3а hasi du Cir ja -fwas Schönes. mal wiedee clnc
scbönc Duimb—li gniei-t—f хуВявя Веля сш иaпоивин пик,
чудесна каша сш забъркал пик, добре сш се Наредил,
насадил (ия пачи яйца), хубаво си се проявил. хубаво
сш сс изложи., чудесни реклами си сш направил; хубавя
глупост си извършил пик; яма чс '.упост сш извършил
пак; || en hil -ici eine FrecHhelT, cln—m Scieezi einen
Seitnnepnung gelci-iei гой си позволи иaхрлегного, ло¬
на шеги. пи: а— кръшне, ' па: слип страничен скок
Leiste—, 3er — Schuhe üinr dcm Lcisicn schlagen опъ¬
вам обувки ни калъп, турям гш ни калъп; || Sciuhc auf
Leisten -pinn-m пост-вям калъп а обувките- ф umg.
аПе- üi—n cincn Lc1efen schlagen сл-г-м исичко иа сдни
калъп, меря иентk; с едни мярка, с едни аршин. слагам
исичко под едни знаменател, стрижи исичко пат спин
гребен. не приая разлика межту нещя+я- || -1— sind alle
üi-r einen Leisftn gi-chiagei всички ся от едни тер+нп,
калъп, от едни дол дреики, са издялани от едно дърво,
замесени ;; етно тесто; асе еана. исс същата стока си;
вземи единия. та удари другия; етин вятър ги аее;
SeHшsfen, hirib bei AciniM Leisicm всяка жаба да сш
зияе гьола; всеки да си гледа трпрдтр
Leistung, die — clme lobe Leistung Hab—n -мям висок
кяпяцн;:;, ';ндмр мощност. ефективност. продуктив¬
ност, проитвотит:лиоег- || ein KraTtwe-k mii einen Lei¬
-Tung vom 200 M-gawaif силов— сгрпцид e мощност 200
мегавата; || die Le'-Tung wind nlcit voll iu-8enшtzi кя-
п-ци-етът. мощностт; не се , използува напълно, из¬
цяло. мин-нит— и: р-6от- с целия си :яnяиш;eTi с
цялата си мощност. работи тяе;нчно; Ф , 31— Leistung
3-r WcHipltIchf, сГпее Zahlung, —'те- E13c- отВивянс.
отслужване ни военната повинност, служби, тегоВа-
погасяване, плащан: ни дълг; полагане иа клетия; ||
eimc wlssin-chifll'cäe. sehöpfial-ehn Leistung ниучНо,
творческо постижение, дело, научен. творчески чепeс:
|| cimc iuOtröCtntIiche, bähmhnechende, sportlich- Lei-
-Шп. изключително. пионерско. спортно постижение,
дело, спортен чепcс- || ici bin mii seinen Leietшngen
zu/nleden поБолен съм от неговите постижения, ог
успехи. орб;-ятр му- || е'-^^'^ Leistungen vollhrii-
gcm извършвам удив;;:лии ne.—, чудеса. ;т6:тдзврм
иeбииaти, изумителни постижения. чспeсu. резултати;
|| Mäßige Leisiungem caziclen посредствен ученик съм,
не пaдсвърлдм а постиженията, успехи сш средното
ниво; || 1:1 --Höhe. steigen—. viamlmAcan meine Leistungen
поБ-шанам. покачвам. понижавам успеха. бележките,
постиженията си; || seine Leistungen Habtn йlcHge1le-cй
гой нт;етaвр и училище, е понижил успеха. бележките
си. сш с рятврлнт бележките. успехи; Ф LcrsTшйgeй im
Geld, Шш-аНсп плащания и пяри, и натура; || Lei-
sfungcn Zug um Zug едновременно, итр;м;;брртп;
изпълнение ни аогоиориит: тяaьнж:иид от авете стри¬
ни
Leistungsknick, 3er — Cem LeistungsCnIcC eines Sciü-
ica-1 ein—- AibclTc-s. cim—s Beteicbc- bescifigcn огегрр-
пянам -з;етaият;ег а успехи ия ученик. и орВ;;ртр
па орбогпшк, а произвоaитeниосттр ия завод, подоб¬
рявам успсхя, пост-жен-ята ия ученик, покачвам тоу-
доепоеобиоегтa ни работник. произвоа;гелиос-га па
завод
leite— — clme ScHшIe, —imem ВеТаГеБ. cimcm Wigem, eim
Koiztit leiten ръководя, завеждам училище, завод.
директор, ръководител съм па училище, завод; чпррв-
ляним. карам, шориоaм, кормуи-м коля- aшоижиоaм
концерт; Й cincn Fluß in ein indcnes Belt. '1—1 in dis
Haus leiten отвеждам. отбивам река а друго кор-го-
прекарвам чешми, вода а къщата; ф iin aul Aen rlcH
tig—m Weg. шТ Aie elchfige Bahn. aul Aie richtige Spш1
leilcm извеждам го ни привия. прявилпия път; навеж¬
дам го, насочвам го па ;ет;иекртр следя; || lin in die
Ine—, aul Abwege icitcn насочвам го погрешно, ни k£hb
път; ст—н—м причиня ди пропадне, да с: поaслъти:i
ди тръгне по крии, .он път, подхлъзнам. 0PЗB0PЩИ-
аам. nоквярдирм го; || clnc Siehe im dl— Weg— leiten
подготвям осъществявам. оeaтизиррм, устройвам,
уреждам нещо. п;дг;тндм почвата за оеьщ:стнднр<
нето иа пещо; || iei lass— mici von dcm G-uiC-alz,
GeCaiken. von Hohem Idealen leiten ръководя се ог прин¬
ципи. штeдтр, от висши идеал»; || ее läßt -ГсН vom
-ein—m Ge/Üblen leiten гой сс влияе, ръководи ог чув¬
стват; сш. ; пристрастен а преценките. постъпките ст;
|| lei 11— Mich ganz von lim ielfcn оставям се напълно
да м: води, ръКоиоДи той, оставям сс изцдно а ръцете
му; ф ^^—-3-11. leil—f dem elektrischen Sinon метната
жица пропуска електрическия ток. е добър електроп-
роиоаиик; || '3—' 1—ltcf Sciill -cHnellei als Lufi нотата
преляна звука по-бързо от въздуха; ф lelTcnCc Gcdan-
Kem ръководиш мис.;, таен; || an it'tendtr Stelle ия
ръководно мдето; || 3er leifcmAe Aizi глaнпшдг, зивеж-
т—щият лекар; |j g—i—lt-t von 3er Sorge um dic SicHcnшйg
Cer паТюнкеп Inicncseen ръководен, движен ог 'рижата
за осигчрдириeто ни държяви;;е, пяциоииниитe ни-
тераси; || dtr GtsшcЬ wunde in 3-m Mini-ttr weiien ge-
i—'i—t молб-т— Be препратени по надлежния ред до
министъри
Leltee, den — gute und schlncit— Lciien 3-r Ei-Clalzlläi
доВри m лош; проводници ни електричество; ф Сее
Lcif—e 3er ScHulCi des Betriebs ръководителят, тир::-
торът пр чч-лнщeто, ия завода
Leiter, 31— — Air Leiten h1n3u/sicig-n, hInauOkInTieM,
iliuiitrkletitM покатернам се. качвам се по стълбата;
слизам от стълбата; || dl— Lrlien Aes Enfoigs, Aes Ruän-
eipoi-lclgcn изкачвам се по стълбата пя чспeси, е.—-
Leitung 757
н—аа;, g;ег;грм върха ия успеха, елaвргa; || ГНм die
Liilte iiiltn държа му стълбата; прен. пОмагам му
при извършването иа кражба, престъпление; || die
obeisfe Spaos-e d-e Leiten caKlinmen. auf 3-n Leiten der
höcbsf-n Macht slchrn издигам сс. изкачвам сс ни
иaИ<гоопого. най-високото стъпало пя йерархическата
стълба, стоя ни ний-и-сокия пост, иа пяИ-ииеоко;о
ръководи; място, и мои ръце с властта; ф scherzh.
шТ C-r Leite- geschlafen hibei чети; ми се. броят ми
се ребрата, само кожа ш кости, ж-в- мощ; съм. при-
личим иа светня, па штпостпш:i п— ме' духнеш, ще пат-
ни
Leitfaden, 3er — ein Liii/idem 3-e Gischlchit ръко¬
водство, учебник по история; |efwas wind zum гоТ—! -
Ltii/iCen ilica iilnen Handlungen пещ; се пренръщя
и ръководно начало. червеня нишки пр- всички мои
действия
Leithammel, 3пе — ei spleli -ГсШ gern als Le'ihiiMel
uul гой обича ди -'рие ролят; ия иодяч. 'триртрр. ли
-гряе асе -ой 'лиепита роля, да свири първ-ти цигулка
Lelthc—gst, der — s. oben
Leitsatz, 3-r — naci elnim Leitsitz leben ж-иея по
ръководен принц-п, по ръководно начало, следним
твърдо режим ия жнаесие
Leitstern, Сее — etwa- Ci-ml nie al- Leltsiein нещо ми
служи зи ръководна, пътеводпи звезда
Leitung, Ci— — die L—lfung С-е Schule. des Betn'—b—s
übeinehinn, 'nm—babem поемам ръководството ия учи-
.-ще. завод, поемам, изпълнявам длъжността дирек¬
тор, ръководите. ни училище; директор ни училище,
з—иот съм- || nan üh-iirug ihm 31е Leitung, ieuuliragin
ihm nli 3-e Leitung Cei Uiit1-шchuig пртонроихр го e
ръководс-вото, възложиха му ръководството, пaпор<
виха го шсф. директор; възложиха му а— ръководи
анкетиги, ррзелeдвяиcго, снeaстншe;о; || lei stche unfne
st'iei Leitung пям-оaм се поп негово ръководство,
гой м; ; иятрли;к, шеф; || Cas Oichi-Ttr spl—ii uniti
3-е Leitung des inlühmTtn Dlligcnien X оркестърът сви¬
ри поп диошгeи-стното ия прочутия |a;ригeп;) X;
ф ein— niekfiisch— Leitung legen поставям, ииcтрн;оaм
електрическа ;иетрляцид; || ich wi-chn mle die HänCt
in (тТс-) 3-r Leitung м-я сш ръцете ни чешмя—я; || die
Lc1iшng i-i eingc1rö1em чешмата е зрмоъзпинр; || di—
tciefomlscbe Leitung l-l be-etzt. Т-сГ. Toi. übnakäsfni, gestönf
телефонната нип;д ; 'зи:—;, свободна, глуха, пс се чува
никакъв е;'иял и пея, претоварена. телефонът с по¬
вреден, ррзвaн:и, има повреда в иего. не работи- || е-
knack. in 3er Leitung пука, чува сс шум и телефона;
|| umg. j-minC l-l in 3er LelTung намесва се чужд орт-
'онор, телефонната връзка ие ; чистя, някой друг го¬
вор;; || g-hem Sie au- Cer Leitung з-творете телефона.
пс смущавайте орт';воор; ф umg. —ine länge Leitung
Haiti бавно, трудно, мъчно схващам, рртбнррм, разг.
докато разбери иещо, се съмва, бухалът пя кавал ще
засвири; Вивпо зигряаям; бавно ми зa'рдвр тяИпнkь;;
р-зб-рам вица пя пру'ртр сутрин- нс ми ссче пипето,
тъп кито галош, гьон съм; || auf 3-е Leitung sltzcn
(-feien) ие тa'одврм, не разВ-р-м. н: трк;;енрм;|| Cun/c
Leitung hairn еедпа'И схващам, рртб-рям, умът, пи¬
пето ми сечс. зр'оявим веднага; -м-м остър ум; умът
мш ссче кито бръснач, ведн—гя есврщям, сс сещам, за
какво стани думи; || 31- Leliumg funktlonl-ei умът, мо¬
зъкът мн ; а ред, рункц;опирр иоомрнио; пипето ми
сечс. нс паса трева. -мям ум а 'лрвртр, сече ми умът
като бръснач .
758 Lektion
Lektion, 31— — ieh kann meine Lektion. Habe Mein—
Lektion gut gelemi тняд си. научил съм сш добрС, разг.
накълвал съм сш уроки; Ф laß Cir dis clme L-Kilom -ein
пека тови па ги бъа: поуки, ди ги служи зи урок. да
те поучи. ару' път да Въаеш по-предпазлив; || da- war
füe iin elnc Lektion, eine woHiverdicnfe LekTlon зи него
гои; Be заслужен урок, заслужена поука; тона ще му
държи Благи- || 'Нм —ine derbe Lektion gehen, eitelicm,
hallen давим му добър урок, пак-сгрям го тики, чс да
му държи влага, пaе;лдврм го тдррнргя, чети му кон¬
ско евангелие, натъпквам му еимррa, еиинaм му сар-
мит:, перк-те, държа му прсгонпи проповед; || cimc
LekTion hckominn получ-ням добър урок, добри по¬
ука. побре ме пакастрят
Lektüre, die — ihn 'm. bcl -einen LeClürn eTö1cn пре¬
късвам четенето, з-п-мип-яти му; || umg. wir hai—n
|ei/i LeClüen ссг; четем чужд текст. текст ни чужд език;
' || 3as ist Ccinc pi-sind— Leklüre Tür dich тона не е книги.
четиво за тебе; || sic v—asctiing dic L-Cfüre mli größc-
Pegeisterung гя поглъщаше книгата, четивото с голямо
възхищение, четеш; нeняеитио
Lende, Cie — 3er Sprößim. -стса Lenden отрочето,
рожВи—и му- || bibl. -е güii-i -cimc Lenden гой прсп-сия
меча ни 6eдортр си. се готе;. се стяг; зи път. за войни;
ф ein Stück Lemde къс ршлe. рибици
lendenlahm — 1:1 bin von dem langem Maescl ganz
I-iCenkäim от дънгид път, от път';г; содeи: съвсем
сс е еснрпaл кръстът мн, ое;рпрс 6ез кръст, кит; па-
оилнз-оaп, схванат съм а кръста, пе моги пи се мръд¬
ни; ф eine inndenlihMe Aшencde, EnlsciulCigung, Erklä¬
rung празно. голословио. неубедително. и:еъcтоятeн<
по опряиаяп;:. извинси-е. обясиенне; || ein к-пА—пкаН
nee Proic-i слабои-т, вял, анемичен поот:е-
lenkbar — s. lenksam.
lenke— — Ctn Wägen, da- Flugzeug. da- Auto* die
Schlacht linken карим колити; пилот-рам. чпрриндврм
симо.:;; шор-оим. кирим. уnриннянрм автомобил.
кормуи-м; ръководя, пaпорнтявaм сражението. Воя;
|| ich lenCc 3nn VerCaeif aul 'in, Cas G-spräct шТ etwas
(Akk.), Ale AuTi—rkeimkc1ti illci Augen aul mich на¬
сочвам подозрението върху иего; насочвам, навеждам
Oртг;в;рр върху пещо; пршвлитрМi обръщам вишма-
и;е;о па хорат; върху ссбе си. по;влитим погледите,
очите иа всички върху ссВе сш- || ici кппКе ieinc Schrillt
Heimwärts насочвам крачки;:, стъпките , сш, запъте-м
сс към родината сш. към томи си- отпорвдм се, з—-
пътнам се към къщи; || cTwзe in die richtige Bahn 1—mCnn
насочвам нещо а правилните рeте-, извеждам го ни
nоявилиия път; || ich lenke etwas nact m—lntn Wiilen
пипривляв—м нещо, разпореждам се с пего по мое
усмотрение. тъй, кикто мш е угоапо, както из 0Pт6;<
рам; || -iwus zun Guitn innknn тиним пя нещо добър
о6р;т, н-сочним го към добро разрешение, обръщам
го ни добро; <ф- der MenecЬ C-nCi, Goli lenCi чоиек
предполага, бог разполага; «ф wir nlcbt 1—пК—п kann,
soll шсШ nicht Tahrtn който н: умее ди кира кола, не
бнви па се опитна ди се вози иа нея; -ф cs ienkem nichf
all—, die Zügel halitn не всички, конто държат юзди,
управляват; ф dcr VeiCachi linkte -ich шО ihm подоз¬
рението се насочи върху пего; || cr läßt -ГсН leichf,
-chwei ienken той лесно с: вол;, пот-тл-н ; ни внид-
ние, па възпитание, имя подиглив характер; мъчп; с:
води, н: сс подляна ни влияи-е, има неподатлив хи-
рак-ер. не мож: ди се пречупи характерът му. нищо
не възприеми, ни се кара, ни се водш; иир; го, печи
го, исе това; || са isf -ciwce zu linken той нм; мъчен
характер, подляна сс трудно ня влияние, мъчно, труд¬
но сс работи с нсго. мъчно сс справя човек с нсго;
|| iei veiMig ihm Kaum noci zu linken сдии сс справям,
оправям с иего. една го държи зи юздите. обуздавам,
виждам големи трудНости с нсго, еави мога да излязи
па глави с п;то; ф —ime gelcnkie 'Г-Г-сПаТТ ръководено,
ашрижирано стопанство; || 31c geiemCf— Pne--c тири-
жирана прсса
lenksam — ein l-nC-iMes Kind поди+л-но, послушно
дете, аете, което лесно сс аоан. сс поддай; иа въз¬
питание. влияние, което има , податлив характер
l«—s, lc—z, dial. — cr l-l lens. lenz ;6орл се ; до сто¬
тника. нями иече пукнат— пара и джоба си. притeн-
мирки е
Lenz, den — de- Lenz Aes Lehens пролетта, разцветът
ни животи; ф scherzh. -1— zähli A-elBlg Lenze тя Врои
тридесет лазарника; ф umg. eln—m Lenz tab—i, schieben
кирим сш кефа. пс р-ботя, клатя сш коркр;р
lenzen — cs l—nzf зипролетявр сс, пуква се пролет
Lceche, Aie — 31— Lcachc schwingt slci im die Luft
чучулигата сс стрелни, въззема иъи внсшп-;е, с-н:-
вата; || Al— Leiebe irlll—ri, Tinillc-T, juitli, j'uitllt-T чу-
чулигатя пее. ликува; ф —ime Le-eie schieBem премятам
сс. преобръщам сс презглива
1—епеп — 1:1 l—imt -cb-clbem. Ic-cn. meine LekTlon учи
се ли пиши. чети, учи сш урока; || cr lerni Klivien, G—lge
-щекей. Schlitfscbub iauOen учи се др свири ни пиано,
цигулки, ди се пързаля ия кънки; || cln—m 3-iul keinem
уча зиният. професия; Ц Cis Einmaleins, Cas Ahc ienmem
уча т—Влицити зи умножение. азбуката; || —int Sn1UcH-,
ein GnClcbf, Emglisci lennen учи език. стихотворение, ,
англшИски; || cr bal Bulginiscb geleint той научи бъл¬
гарски; j das Fürcälnm, Gruseln i—nmen научавам що е
страх; || ici hahc Enibchecn, PünktlicHkcit, Geduld, mici
gedulden. Venzicii. viezlchfen gelernt свикнах. на¬
учих се п— сс лишиним от много пещи, а— Въп— точен,
пи търпение, да бъди търпелив- ди сс ;;кртврм, ли се
л-нрврм; || icb haic gelcemf. Ale Ding- ш'Т anCtrtn
Angcn zu bil-achien, vonsieHilg zu -—in научих се. св-к-
иях ди глеаим с други очи па пещятя, а— Въди пред-
п-злии; || en lcemi Tischler, Kau/nain той учи за пър-
иодeн:и, търговец- || ici bähe di— Nalui liehen geinini
обикнах поиродрти; || si— kcanf noci, bal viel. wenig
gelernt тя още учи. още е ученички. -ма ощ: ди учи.
научи миого. милко; || -Ге Itrni wie 6е-е--сп. auf Teufel
konm '1^- гя учи кято побъркани. кит; лупи. учи. ги
дим с: вдигя; - || ее tut nietls gekcrnf und пГсЬТ- veage-sen
той нищо пов; пе ; научил ш иищо е;ро; пе ; зи6ор<
аил; || umg. ici bube es iim gcleimi из го научих па
това; || umg. ici habn cs mir -cli-t gclcrni сим се научих
ни гони; || an -Гп—м Vo-bild, in -im-м 1-Ш1-а. in Hand
clnc- Bucht- leamtn уча (се) от пример, ;г грешка, с
помощта иа книга; || ам .InsTltuT, in —inte SeЬs1e Icnnen
уча а институт, чтилишe; || au- seinen F-hk-м ininen
поучавам се ог грешки;: сш; || aus elnei Pш:h. aus
cinei K-lllC, au- Сее Erfahrung, durch die Er/it-ung. aus
3-n (Curci Cis) Leben. Cuech die Praxis Innm—n учи от
книга, поучавам сс от критика, ог опит, почерпвам
зпап-е, поука ог опита, ж-вота, практиката; || 0—1 'Шш
lernen — bei ihm buht icb vl—l gelernt учи. вземим уроци
прн, от нсго; мпо'о пещи научих при него; || von lin
1311-1 Cu noct Itnncn от нея можеш ди научиш още
миого пещи- || von 31- lernt ee ja nur DuiiHelitn сам;
па глупост; го учиш, иа пещо умно няма па го па-
учиш; сам; глупост- учи от тебе; || Cuect seinem F-tuid
Hai ee Cas Lügen gclermi от другаря сш сс научи да
лъже; || cr i-anf gut, 1—icif, schw—a той учи поВре, има
т;6р; памет, паметлин ;. усвоява, т-пям:тдня лесно.
запомня лесно. мъчно, срещи трудности при ученето,
пс ; пяметлии; || 3-е Schädel i-unni (pliizi) ГНш von
vielen Ltincm глРвРГР му ще се пръсне ог учспе- || umg.
alles will gelernt sein за всяко ' пещо се иск; подготовки,
нищ; пе шдна наготово, ие пад— готово ог небето;
всяко иещо тряВни основно пя сс усвои. па се научи.
П— с: уеьвьршeпетвувa; -ря6оги-и па ум учш; || geleant
ist (hicihf) -g—ieamt кякното чоиек научи, тон; му остани;
който сс труд;, пе гуВи; || nun kann nie genug Ican—n
учението крий- пяма; човек, догде с жив. все се учи и
пак пeпяччeп умиря; || minchtn l-eni es nie (und Clin
nur unvollKommcn; und апЗеее noch viel spätne) ама чс
сш вързан и ръцете; ас: още ие можеш па с: научиш
пя това, кик трябва а— го папраи-ш; ця. живот и;
можеш дя се научиш па го папрянин какао трябви;
<ф> iehicmd l-eni man учейки ару'ит: и ние сс учим;
<j> wer ' itha—n мВ. rnB -elb-f lenntn който трябва аи
учи другите, трябва сим пя учи; орб;;рти ни-ум учи;
<ф> was nan l-emi. diian Trägt man niehi -chw—a знипне+о
и; гсжш; който зияе книги, той имя четири очи; ф nan
k-enf nlt зшe човек, по'п: е жши, ас: се учи ш пак
иеииучсп умира; учението край иямя; човек се учш до
смърт; " 1—am— was, so 1311-1 Cu was —ко паучшш пещо.
ще знаен иещо; <0> l—nne dich -116-1 Ctnntm познай сеВе
си; <ф> was Uämscben nichf icani, k-ani Uuns nlmi—amcba
яко се Ининч; ие научи, Иван пиког— пе мож: а— се
пяучи; първото сс .прен-ва ;;';: с мнрп;; дърт цн-
гипни к;врт и: стява; учи се ог мил, коги остарееш
ди и; ги с жял; ф Са- Liimei läill ihm schwci, icichl
той учи мъчно, запаме—яна мъчно, лесно, чтeпeто го
титрчппдир, и; му създиви трудности; гой запомня
мъчно, лесно; ф gelernfei Ariclie-, Käш/iain кн—л;-
риинряи р-ботп-к, майстор; д;пн;м;оии търговец;
Ф Cas Gedichi 1—ani -'сН leicht. schwer стихотворението
се учи лесно, мъчно; лесно, мъчно с: з-помпя
Lesart, Cie -— Ci- НапС-сПеПТ-п zeigen veesch'eCene,
abweichende Lt-iaitn ръкописите, текстовете имат р-т-
лични редакци;. Бирнипти; ф 3пе Hnegung wird in vca-
-chl-den-m Leel1iin dingtsTellT случката се опшсвя, пре-
тава. прелстяня по рaзл-тп- питипи. съществуват раз-
литин вариант;. всрсни, рeдяkи--, тълкувания зи пся;
© Cas isf nun dl- 3-liie Lc-aal des Bealehte- гони ; исче
гретр-р рeдяkи-я пя покнрди
lesen — Зз- K113 Cann le-en. Cann noch nichf kescn
детето зпие да чете, още ие може ти чете- || ei i'csi
-chon 40 Jabe- той чете вече 40 'одини лeкиши; || Cis
Puch nußi 3ш ic-rn •тряВна па прочетен -рд книга; ||
eimcn В-Г—О. СГе ХсГ^пд, -Гпе Pä-iliur. Nolcn le-en чета
п-смо, вестник, парт;тура, поти; || einen Dlcbicr кс-сп
чета nро;тн:дeп;дтр па поет; || eime Köratkiu1, —in
Kolleg i—scn чета коректура; чета. държа тeкц--; || 31—
Messe 11-11 — eime ^--1 Tür lin i—scn lie-in отслужвам
л-тург-я; поръчвам ga отслужат пяп-хшдя за нсго;
II Gedanken ке-сп чета мисли; || eine Gteei/vbniзge
11-11 внасям законопроект за разглеждапе; || ihm ' Ci—
L-vlten. Cen Text. Ci- Epi-iel 11--! пикиетодм го. чети
му конско евангелие. чета му пре;онпи проповед; ||
aus cigenei WenKei Ins—n чет— о; nроизн:дeп;д;р сн.
собствен; творби- || Са- SctieC-äl Cem SfanC Cer
Planeten i—scn предсказвам, 'идaд съдбити по поло¬
жението |коисг:няиидтя) иа пл-нег-те- || au- (in) den
Sttinen 11-11 'идая, препск-зе-м по звездите; || ГШм
aus 3nr HunC iescn 'летим му пя ръки; || ГЬ- Ale 1^3-
aus den Augen, aus Ann Gtslchi i—scn прочитам р—-
дост+и й по очите, по л-иeто; || in -cincn Gcsicbi, in
-einen Augen. im , -einen M'enei, im -einer Serie I—scn
чета по лицето, очн;:, чертите па лицето. и душат—
letzt 759
му; || ici las Ale sTummc pitic in ihnen Augcn прочетох
нямата молби а очите и; || ein Buci in Stücke I—-en
разкъсвам, ризпириилявям кпиги ог миого четен;; ||
Im 3er Zukunft irscm чета и бъдещето- || Cas habt 1:1
Im C-r Zeitung gelcs—m прочетох го въи вестника; || 'ш
Buci Cer Naiun i—scn чета а кпигяги ия природата; ||
C-r Prof-ssor^l-si über deutsche Literaiur професорът
чете лекции по. върху немски ниг:ритуря; || ГЬ- die
Wün-cäe von den Äugen. dcn Lippci. von Munde, vom
Ge-icäi 1—srn чета, ;т'-твим желанията й по отнтe.
устати, лицето- || /wi-eHen den Z—ilen ке-еп чети между
редовете; || das wie zwl-cH-m dem Z—llem zu 11-11 тови
можеше па се прочете между редовете, пи сс разбере
от поатекста; ф ici lese mici in den Scili/. müde, hlind
заспивам : книгата и ръка; уморявам се от четене;
;слeпдвaм от четене, изчитим сн очитс; || etwa- ile-i
sich wie ein Roman, gul нещо се чете леко като роман,
пр;дтпо зи четен: с- ф Ähacm. 3-erem. Trauben, W—in
i—scn събирам поспопиця+я; Вери ягодш, грозде; || Er¬
b-en, Linsen. Salat lcs—n чистя. требя грaс, леща, т-е;д
еилиги; Ф ihn Зз- Lesen und Schnciben heibrimgen ни-
ут-вaм го .аа чете ш пишс; ;'р-м;тяиям го
Leseratte, СГе — sie i-i —'n— i'ctilge LeseruiTe тя, чете
непрекъснато, ; истипски книжен плъх
leserlich — eine 1teirIieH— HinCscbilTi четлив почерк
Lesung, Ci— — Зее GeeiT/entwu1T wurde in 3-lTTti Le¬
sung veiab-chltCtT законопроектът мшп— ия трето че¬
тене
Lethe, dit — LeTbe trinken пия зибоини
letzt — 31e letzicn Nichilctinn Höien мушим, •чувам
последните новини; || dl— 1—i/tc N—^111 последни по-
ност (ни модати); || 3i- let/ie Mal п;енeдп;д; път; ||
zun letzfen Mal зи последен път; || zum Celiitn und
Itt/tem Mil за грети ш последен път; || Зее Нш Г-Т С-е
l-t/te Sciael напкиг— с последна пуми и— молити; ||
Acm Iti/ien Trumpf aus-pielen -зиграаим, хвърлям по-
следп-я си коз; || dis lcizie Mlii—1 eigael/tn — zun
let/icm Mititl grc'/en nр;бд'нaм до п;ен:aпото, край-
пот; средство; || die i—izie Siufe Cti Le'tei e-kllmmen
изкачвам се до пaй<нше;к;го стъпи.; ии йeр-рснтe-
ската стълб-ца; ;зтн'—м се мпо';; || шО Зее ieizlei
Siufe die Z'v'llsai'on -ieHei стоя ия пай-полпото, пай-
пиското стъпи.; ии и;н;н;тяц;д;и; || die 1-izie Uoll-
^18 äufg—ben шзгуВним поен:дпитр надежди; || dcn
keizi—n Veisuch machen пррнд последен опит; || —inen
Iti/ien Blick ^0 etwa- (Akk.) w-i/en свьрндм последен
поглед пи иещо; || 3't l—i/it Hand an etwas (Akk.) Ilgen
поньонвим пещо, по;зкуечрднрм го, -зпнпв—м го,
давим му послсаси зaнъо'нък; || 3as i-т mein lelzie-
Woet гони : последнат— м; думи; || Cas k—i/ic Wori ist
noch nicht gc-proct-i още пс е казани п;енeдпaтя ду¬
ма. въпросът още пе ; пр-ктютeп, още с висящ, не¬
решен; || ne will (шО) inne- 3as lci/ie Woil Haben,
beHilien все той иска, -одBни пи -ма n;ел:aпртa пуми,
ди сложи кяп—к ия всичко; || mit lnlzlee K-äfi, K-зOi<
31-1-11.^8 : последни, крайни усилия; || das lcizie
GciC последните п-ои; || 31е kci/iei .3^13 Maik по¬
следните хиляда миркн; || bis zum 1-i/i—i Mann käm¬
pfen бнем се, еоижрврм: сс до nоен:дпaтр капка кръв.
до последния човек; || -Ге Oickcn ils auf Atm kelzlem Munn
те загинах— до последния човек, до крик; || umg. bei
nii isi Muiltäi am lctzici пдмим исче пукната п—ри,
пинг:н<мирки съм, обоил съм сс до стотника; || -еше
SciulC hl- auO Сеп let/Tcn Pfennig ie/ablei пнишим пъ.-
гя сш, издължавам се до п;ел:ппртя сг;т;пка, до п—ри;
760 letzt
|| leTzfen Ende- ияй<иaкррДi в края пя коиищигя, и по-
енeaпa сметка, пяй-подшр, пяй-сетне, зи изпроводяк;
|| 'm let/tin Sonnen през последното лято; || im Зее
leT/Ttn Nicbt, Woche снощи, нощес, през последнята
пощ, седм-ца; || im k-izl-a Zeil прсз. а послеапо време.
папослеаък; || im Сее kelzien Zelt напоследък; || im seiner
let/Ten Zell през п;слеап-те с; мигове ог живота; ||
'm icizi—n Angen611ck в послсди-я миг, момент, по-
енeтпигя минута; ф СГе ielzit Ие'-— апТесТсп пряня по¬
следното си пътуване |ум;рим); || zur let/fen ^1— e'i-
gchcn преселвам се във вечността- || auf Сем kcizitn
Loch ^-'1-1 бери туши, игоп;з;оям; || in Cen leTzTen
Zügen liegen бера души, и'оииз;рим, преживявам по-
енeди;;e сн мигове ог жинога. дпшт: мн ся преброен;;
|| die кеТ/Те RuhteiäTTt OliAii пим;о-м покой а 'роВи;
няг-м във вeтпог; сш жилище; || Cen V-astoab—n-n zue
lei/i—n Ruht БеТТпп, iaigen п;т-г-м покойник във веч¬
ното му жилище, в гроба. по'о:бвим го; || 'Нм dus
leizie Geleit gebni по;дрчживим го до вечното му жи-
лшщс; || ihm Cie lcizie Ebne erweisen ок-зеим, оттивим
му послети— почит; || -eine lct/in SiunCt wie gtkbni1n.
Hüllt gesctiagei Be ударил, дошъл, настъпи. послед-
пият му час; || sic Tüblie ib-e iet/ic STnnde btiannabin
тя чувствуваше. чс краят й пибнижини. че крият й е
близко, чс скоро ще умре. евьошш; || die Let/Te Ölung
cip/angen миропомазват, миросвит мс; || ich vollziehe,
vb11sT1ecke seinen lctzien W'lltn ;зпънпдним последната
му воля; ф Cie keizlti Dinge, Pioileie, Fiagcn основ-
нит: въпроси и- б;т;:то, световните трпaдкш, въпро¬
сите зи емьогги ш зидтообп;д живот, зи последния.
върховн-я смисъл ия животи, битието; || Ci- letzTen
Menechhe't-wi1Te върховн-те, пяй<в-еншаe човешки
стойности; || die i—t/ten T'cfci сн:;рд светих пи туши—а,
най-съкровените глъбшп;. кътчета пя пуняги; || 3-е
leizie Sinn Се- Lebens върс;вп;дт, съкровения; смисъл
пя ж;ноти; || Aus 1-t 3-е W-'-h-'i l-t/t-e ScHinß гони :
пий-пьнбокигa, п—й-проп-кповеп———, пиИ-еъзвнненит—
мъдрост; || nach letzten Z'tlen stitbtn е-рeмд сс към
възе-нен-, нисни цел;; || nii kelzien Zyn'-1ue с без¬
краен. пай-безср—меп, пай-дол:п, пяй-пягъ.л цинизъм;
|| Cie 1—t/ic Qml'läl прй-долпо, последно, пай-лошо
качество; ф 1-^- Haien wie dcn LeTzTen d—s Monats
aпeе e поснeaп;д; деп, nоенeaпо-о число ог месеца;
днес е ко-д- пи месеца; || -е i-t 3-е Lctzic im 3ti Klass-,
-i'iti Fan'lic. -1111- Namens той c n;елeдпидт, най-
ениб;дг ученик а класи, по успех ; постeдeп ученик
в класа; той е последната издънки, посн:дпшдт по¬
томък ии семейството; с пе'о -мето па рода чгясв-;
|| umg. scherzh. е- i-i dne Lti/Te 3-e Möh'Cannt- тови
; поел:дпидт м;с-к-п (по романа на американския
писател Купер), последното парче торти, поен:дпого
шише в-по. поен:ппото, което имим, тов- си поен:д-
пнте м; п—ри, поелeaпa;a ми монета; || 3n hist 3е-
LeT/Te, den Cas ungebl гони ии пяй-мялко ие те зиед'и,
т; сш поен:aп;дг, ко';—; гони зяедпр; ' - Ctn LcTzici
b-'B-n Ale НтСп цоснeпп;дт опира пешкира, обири,
изяжда попиоиги, отнася Воя, п.—ща, тегли о-тпоекш<
• те, плищи счупените грънц;; ф cs gebt un- Lcl/te каси:
се за живот или смъо-; || e'nei Sacbt. ш- ibm 3а-
.Ltizie beiinebö1en извличам, ;тгоьтним -от пещо всит<
ко. което може пи аил:, цслня му к—пац-тет; пак—рн—м
го пи работи с нс-чк- сили, по пълпо изтощиван:,
;зпемо'е—п:, до шзп:мопр, изваждам му душата съ¬
сипвам го, умордним го от о-6оа■-; || en bat sein Lcizie-
t'ngtgeben. Heigegthci той тип: последните си сто¬
тинки, средства, напран; всичко възможно, всичко
което можене. пс пожали нищо; пои;тe от гони нс
можеше пя прnорвш, пи тате; той употреВш, напран;
п;стeдп- усилия. напрегня, моб;л;з;ои последн-те
сш сили, опити с последни сили; || te Can, ging als
leizt—i той аойде, си отна: последен; || 3as Ltizit aus
Зее 11asche tn'nCen изпивам остатъка. „кръчмата“ ог
н-щето с вино; || en wär— Сее lcizie. Ctn ich um Rai
Tiigie той ; поенeпп;дт човек, към когото щс се обър¬
ни зи съвет. ог когото щс поискам съвст; ф cr, die
Sängerin, -ein Vo-leug ist Cas LeTzie гой е последна
отрепка, пропадни. човек, разтурен по мозък— ия кос-
г-те. ш и т:рнртр, пс го б-в- зи пищо; пеннц—т— и;
струи; пищо, ; цяла трагедия. ; п—пълпо 6eздиопи,
загубени, ; пя пяй<пшеко;о ниво. което човек мож: да
сс nо:дегaн;i пями п-к-къв глас; сказката му ие стру-
в; п-що. пещо по-.оно ог тона човек ие може а— сн
претст—вн, е трпуB:пa оaбог■a; || cs l-l wirklich Cis LeTzTe
тона се , казна изкуство. постижение. ; чудо иа чуде-
сита, връхно, невероятно постижение. ;стииеки
шедьовър пи изкуството, ; ненадминато изкуство, пи
пий<ншеоко пиво, прдсвърлд ecKa препстии— за из¬
куство, пещо по-хубаво човек едва л; може да си
пр:петян;, ; истинско съвьршeпегво; -овя пяшет;пр
ия п-що пс nр-лшти. пищо пе струна, ; напълно з—-
губена оиб;г;, подигравка с изкуството, ; пя съвсем
пшско пиво; ф 3as isi nein Letzics. wärt mein Leizie-
това ; поел:дпaтa ми думи, последното м; решение,
последното, което В-х могъл а— кижа; тон— Вш отпи-
трнино крий, смърт за менс; || im Leizicn geiieu -е'!
;е-;н;м нсреи покрай; ф bis al- 1—T/t— b—l—'d'gi -ein
дълбоко, емьогпо пиринен. кръвно обилен съм; || ciwas
his ins 1—lzic kennen. duicHdenCen позпавим пещо най-
основно, до пaй-тьпкн;c. пaй<мaнк;аe, пий<aр:бпш<
те, прй<п;н:мштe подробност;, ;Bм;ен;н съм го до
пий-минкитe a:-ийни, подробност;; || ne war übnigkäu-
^-сШ hi- ins ltizit гой бсш; суеверен до кррйпоеГi по
крайпа, във нисни стспен. до пемий-къде; || bl- als
ielzit kämpfen, sich (Akk.) bis zum leT/Ten e'i-eTzcn боря
се по пътпи нзпемо'—, g; поетeдпa капки кръв, до
пълно изтощение, докрай, докит; м: пържи— сшнштei
локат; лишим, покит; имим пуша; || etwas hl- zum
leizicn anenntzen използувам псщо пий-р—днка.1л по,.ний-
оспоепо, покрай. Вез остатък; ф zu дШе- Leizi пи-
крия, па прощаване, разг. па изпроводяк; п-последък;
в края и— краищи-и, и последния момент; ф al- 1—Т/Т—
деТаОт sein 'огон съм па нсичко, ш а— умря, ти по¬
срещни ш емьо;-и, п-що ие ; и сьсгодпшe па ме чпн-<
ши
letzwlllig — kclzwikllge Bestimmungen п-рeжпaпшд
спорел последната ми вотд; || 3'е kei/w'kkige Vt1/ügnng
разпореждан: според последната мш ноня; || etwa- leiz-
willig vtiiachen, Hinle-las-cn з-нещ-вим пещо според
поен:дпaаи ми воля
Leucht«, die - umg. -е i-t eint Leuctie im --'ппм Fact,
eime LencHte 3ee WiseeiSctaTт той ; светило, авторитет,
корифей и енод-и епeи-aлпоеГi иа паук—та; || -'ne
LescHTi ist ее geiaCe i'cti и; ; бог зпие какво светило,
каква вeлштшпИi и; е чик толкова умен, ие блест; с
няк—кв; особен; качестви, гинaпги; || in tiner W'esii<
scbu/i Cie LencHle - vo-leugen пося рaкeнa пя енeтн;пи;и '
а едп- н—уки
lcuchtcn — Cie Kti/c 1-^1.-. свещ;— свет;, горш; ||
Сее ganze Hlim—l 1^:11—, иян;то пебе сне--, грсе, си-
пее. ; озарено от све+л-па; || s—in Ange-lcti кисНТс,-
wic Cie Sonn— нши:то му сияеше, 'ресше, светеше кито
слънцс; || Ccinc Blick— 1encHteien от-;e тн евeтeся. б.ес-
тдхи; || itic Augen 1-^1111-1 voe Freude очите й свс-
теха. сияех- от орд;ет; || etwa- кисНТ-Т im die Augen
иещо с яспо кято бял , асп, несъмнено. съвсем понятно
с- || scinc '—'-Ье'.. -ein Llcii lcucif—m liss—n -зпяедм
ия показ, наяве. пя бял свят мъдростта си, проявявам
дирВ-те сш. блясвам с тиляпт-т:, ‘способностите си.
nродидвим сс с нсщо; || iim voran lcueif—m тиним му
бляскав пример. служи му като светъл пример зя под-
рижапис;, || ihn ins Gte1cHi1 'Нм 1^:11-!. iim nach Haus—
Ituchlem оеиe-диям лииe-о му със свещта (зя пя видя
кой с); светя му; изпращим. nо-друж-в-м го със свещ-
-и до в къщи; || in all— Winkel leucifem осветявам всич¬
ки кътчета, ь'ънчe+я; || aus ГНаеш AntliTz 1^01.11 Güte
лицето й излъчва добро;-- || danau- kcueiief, AiO... от
гои; е явно. сс вижда ясно. че...; || Slcanc, ihn lcucif—i
nir Angst im 31— Serk— (Schiller) блясъкът am. звездн,
всява стрих а душата мш; || 31— Sonn— 1^:1.-. heul’ all—
diini HofOiungem zu Gaab— (Kleist) залязващото слънце
щс погребе днес всичките ги ияаежаш- ф еа isi ums
allem ein ieueHiemdes Зе-щек. Voihiid той служи пя всич¬
ки ни кат; блестящ. бляскав пример за подражание;
|| ein 1^:11—131- Zici vor Augen Haien имям светли цел
пред очите си
lcug—«n — en leugnet - s—ln— SchulA той оmо-тя в-патя
сш- || leugne nlcit пс отричай, признай си- || cs ist nlcit
zu leugnen. daß... пс може да сс отрече, чс...; || -е hui
Ai— Stirn, 31— Fr-cttcli zu leugnen. daß... той има де-
б:лооти:mо, безсрамието, пяхaлегного ди отрича, че...;
|| ililiiC leugne. 11- Tiieil пикой пс И огоитя. оспорва
гал—п—Р, всички й пр-зпяв-г гяняпгя
Leumund, 3er — einen gulen, üblen Leumund taien
имам добро. лошо име. реноме, добра. нош- сляна,
рcnуmяиия, ползувам се с добро, лош; -ме; || der 6ö-e
Leumund nunkcki. daß... лоните езици говорят, мъл¬
вят, че...; || ibn in hösen Leumund beingcn компроме-
тирим. -зтя'ям, злепоставям, окалям го. еътд-вaм му
нош- сливя, лоно име. .ощ; репутация
Leumundszeugnis, dis umg. — —'n Lcniunds2tnдn1s
clntoicn изваждам сш махленско евиaeт:нство. сви¬
детелство зя бля';пядeждп;ет
Leute, pl. — jungt Leute млад; хора- || dl- jungen
L-ufc мляд-те. мняaож:ии;m:; || gemein—, kicinc L—uic
оВ-кионеп;. дреВни, малки сор;ц;. хора; || L—uf— von
Rang хора с обществено положепие. с ешаен о;пг, чип.
сян, анани хора; || се w—lB mli dl—s—n L-ui-n umzug-h-n
гой умее да общува, да сс пост с тикне; хора; || Lind
und Lcшft KinncniiMtn опознавам етояиятя и соо;гя;
|| ee ist h-ssi-ca L—uic Kind гой е дете пя добро, видно
семейство- || von LtшT1n di—s—s Schlages Cann man nicht
letr verlangen от тикнеи, от тоя род хора чоиек нс
може та иска повeтe- от -ик-ни пасмнпа пе мож; дя
се оч-кна повече; || wenn Са- noch einmal voiCoini,
dann sind wla gcscHlcdcmc Leuie ако се повтори това,
край иа исичко, ия nр-д+eтетвото, всичко е свършено
межту нас; ф iei Cümmcec mich nlcbt um Ale Meinung
dci L-uic не мс ; 'рижи. еня. пс искам и па зпия за
мнението ия с;оaтa. кикво щс кажат хората- || Ai—
Leuie -18—1 es хор-та го разпр-ият. говорят, кизват-
говори сс; || was wenden die L—uf— dazu sagen какво щс
кажат с;оити зи, па това; || ihn in 3-а L-ufe Mäuler.
bei dcn L-uf-n ins Gcetdc bringen правя от иего пред¬
мет, обект ия разговор прет хората, разг. правя го
дъвка, мезе и устата ия сор-тя, разнасям го, рятпяедм
му елaвaгa межту с;оя+я. карам -хората да говорят
зи иего. ди го одчмвят, да се з—п-мав—г с пeпо- || Гт
ikker Leute Mäulee sein всички хора пр-кятият, говорят
за меие. разг. ст-пил съм дъвка, мезе в усти;; ия
хората; || Ai— Ltшft е—den Üie- dich хората говорят,
приказва; зи теВе, ;: опуми-т, клюк-оетиувят, зно<
слонят по твой адрес. еаяп-л сш дъвки, мезе а устата
licht 761
ни хората; || -1— will nichi in, den MunC d-e L—uf— kön<
men тя и; -ска ди дини пя хората основание п— говорят
зи пея. дя стави предмет ия ризговор. пр-кязкш. разг.
тънки, -мезе а уе-и+я ия хората; || ici löchtc Cas Tum,
un der L—uic willen ще го направя симо зарад- сор-тя,
само зи ди пс приказва; хората, симо зи да пс динам
основани: иа хората зя приказки; || er zeigt slci von
(uilti) Cen Liulen, geil ga- ilchi uiite die Leuie гой
сс диявя, показва межту с;ря-я, пс оВщувя с никого,
никъде пс сс вшждя, пе се мярка, пс сс вес+явя, пе ходи
и-къае, стон исс в къщи, нод; затворен , живот. пс се
дн-ж; мсжау хората; || du luBi neir uniei dl— Leuie
geäen трябва по-често а— излизан, ди се срсщаш с
хора. ди водиш по-зядружен живот, л— бъаеш по-
общи+елеи, па ие се тиmв-ояш исс а къщи, а— пе киснещ
вечно в къщи;- || eiwas unltr Ai— L—uic b-ing—n раз-
nOоегряпян-м, р-згт-сявям, оятпяеям иещо между
с;оитя, привя го достояние па хоряти, разг. б-я 6я-
O-B-пя зи псго; || ciwas Coiil uiier dic L—uic иещо
се разчуви, пръска между хората, става достояние ии
исички; ф nan kaii cs nlcbt ällen L-uf-n etchf maehen
човек не може па угодн ии исички, нс с слънце пя
огрее всички; -ф- nan nuß Cie Leuie ntHmin, wir sir
sind чоиек трябва ди приеме хорат; - такива, каквито
ся- хорат; и; можен ди гш промениш; <ф> man sicii
an die Leute hin, ibee ilcbl in -'— hinein сърцето ни
човека и; можен ди видиш, и; знаеш кякио се крие
под външността па човека; - laß Aie Leuie LcnTt -clm
и сор-т- са хора, и с;о-г- могат пи -миг мнение. ш
те имат мозък в плрнaгр сш- - aus KlnCtri wcndem
L—uic ог п:и-г- став-т хора; <J> Kleldcn Miehen Lcuf—
дрехите правят човскя; ф meine L-ufc моите хора,
том-нп-те, близките мш; моите подчинени (войници.
оибо+п;ци); || ich kenne mein— L—uic позпии—м си хо-
оaтa, разг. стоката; || т-сас L-uic нашит: хоря. дру¬
гар;, съмишленици. привърженици; || s—lne Leuie
schlcchi b-hinC-ln ;тпяедм се лошо към nоaт;пeп;m:
сш (войи;ц;ге сш. оибогпии;+e си. пр;слу'ягя); || mli
den Liui—n —s-rm ям с nриелчпяmя; ф Ltnтc vom Bau
хора ог боиини. професията, специалист;
Leutna—t, dtr — Leutiiil zue Ser морски .ейт-еи-пг;
|| jei/t bezatii ein Leutnant sein— ScHulden щс се род;
еврейче, цирче; един ангел прелетя през егaдгр (казва
се. когато замлъкне разговорът или когато настъпи
мъчителна пауза)
leutselig — ее hil ein leut-cllg—s Wesen гой ; много
демократичен, дружелюбен, общителен
Leviten, pl. — ihm dl— Levlt—n ке-сп чета му конско
евангелие. пиегонпя проповед, пякяетодм го, пастии-
ндвям го; 5. abka—zcl—
Lexikon, Cas — iron. dш Cö1m-i ins Lexikon ще вле¬
зеш а стряпиците ия :иииктопea;ягя, щс ;: пишат в
еициклопедшя+я |тотковя сш прочут, известен, зна-
мепит); || ее i-i ein wandelndes, IihinAis, dis iiimsfi
Lexikon гой е пътуваща, поавшжня, ж;Ва, истинска,
цяла епц-клопетня -
licht — Aer klchfe Morgen, Tag светлото утро, зората,
иовнд+, сн:+л;д+ деи; || ам klcil—m Tage посред бя.
деи; || klctlc Augen светли, дсии. лът:тирпн очи; || ilchi—
Mi-ch-n големи дупки, Вримки; || lichic 1ar6-i, 1kin-
icn светли багри, ярки огньове; || cin lichlcs Blau сист-
лоешиьо; || eine klctlc Gt-liki светъл, сияен, лъчезарен
образ; || cr Hai llchfc Augenblicke. MoMcntc гой имя
момент; иа просветление. -пооблдсъци ии съзнание;
|| umg. iron. Са НаТТе-Т dш woil einen klchi—n Mömeii
762 Licht
сигурно тогава си -мил някакъв проблясък пя съз¬
нание; || dis basi Cu in сГпем licbitn Moienf gcian
сигурно си го направи. и момент иа проевe+лeпнe;
|| scinc lletlcm Seiten, Elgen-chä/icn неговите светли
страни. качества; || dcn Weg in cinc licäfe Zukunft пътят
а едпо светло бътсщс; || kielte Höhen сияйни. светли
кръгозори; © —in— licht— Stille голо, празно място,
полянки, просека; || ein licäicn WaiA рялки 'ори; || licht¬
Weife вътрешен диямe+ъо ни отвор, ширина от ръб
до ръВ- || llcii— Höht отвесно рязеmодииei вътрешни
височина; || licäfe Schrift светъл пeтиг; ф --11 Haar
wlad seion ilcif косита му асч; пооо:ддия, ореаяви;
|| Aie Reihen we-den licii редиците започват ди оре-
тяи—т; || dtr EAeisfilm 1-t llcii ge/aßi скъпоценния; ка-
' мъ: е монтиран ажур, иямя подложка; || cs wind llcii
Гш Osf—n пя изток поВелява: тятордвя се- ризвиделява
сс. оязевeгляa- се-ня изток; пуква се зората; разлепя
се
Licht, da- — 1—111-, sfaiikendes, hicndemdcs Licht свет¬
.—. ярки, сияйна, ньч;егя, лъчезарни. ослепителни
светлини; || di- Licii des Mondes, dcn Sonne. Aes Tagcs
св:+ниия+и пя месеца, лунната, снъпчeвяma, дневни;—
светлини, зориги; || das Licht der Augcn vealleatm шз-
'убиям светлината пя отиme сш. поет. зрак; си- оел;-
пяиям- || 'ieigäll-chi-. gchnocHencs. 2-'-.'^.—- Llcii Вен-
'инекш огън; пречупена, рртсeяпя светл-иа- || Cis Licif
fäll. duicä dis Fcnsicn, auf das BllA. hrlchT sici 'm Glas
светлината пада през прозореца, иърху кир+ния+я, сс
пречупва а стъклото- || den Spiegel wla/f das Llcbf zurück
огледалото ;гритднa све+лшия+я; || das Licii 61—mAnf,
-töni mich светлината Влещи, Влесг; а очите. мш прсчш;
|| НГсе Ьа-Т dn C—im gut—- Lichi zum Le-en ту: няман
подходяща. добри снсгл;ия, добро осве+лепше зя чс-
тспс; || bibl. cs w—ad— Licii да бъде светл-пя; " wo viel
Licht ist. 1-f -läikei Schallen (Goethe) където има миого
светлини, там ими ш дълбока сяпкя; пями евemнипя
без сянка; пяма пълпо щяст-е; ф hei Lieht labelfem
р-ботя пя изкуствено, вечерно оснетлепше; || bei ieü-
6—м, -сШ-сНИш. spärlichen Licbi aebnlien р-Вотя при
слаби, лоши, оскъдни светлина. ия свещ; || —fwas bei
Lieb. hes—h—n. hel-achi-i разглеждам пещо и- светло.
ия дневна светлини, отблизо, по-подробно; || h—1 Licif
sicht Cas BllA, Ccr Stoll ganz iidtr- aus пя светло, пи
дпенна светлина кяр+;ии+и, м-гeр-дтя изглежда съ¬
всем другояче; || etwa- gegen das Licht hchem. Halien,
ans Licbi, ins Licht Hilfen държа иещо срещу, ия снег-
т-пятя, пи сиeгно; || zwlscHen Licht rnd Dunkel ия
зaоич, заричиияие. мръкняне, привечер; || arch. uiitr
Lichts по здряч, и- мръквипе. привечер; || zu Licht
geh—n от-и-м па селянки; ф mich Licht. Aaeie, knip-c
Cas Licht in запали л-мпятя, осветлението; || dis Licif
anzümAci, anmicitn, imsinck—n тяn-тням ламп-та,
осветлението; || Cas Licbi ausdncbcn, ansscbalicni aus¬
machen. au-knlpsen угасявам лампата^ осветлението;
|| im ii-cm Zimm—n branitc. war noch Licht а стияти й
още горене лампати, свс+сшс; - || das Licht gchl aus.
—'кГ-сШ., vcaköscbf лимпити, осветлението, свещта угас¬
ва; ф s—ln Lieh. keuchten 'lassen проявявам aиоб;+e,
способност-ге, +иняигн+e си. блясним с пещо (с кул-
гуритя, уми, ерудицията сш); покизвим кякно мо'р.
колко струвам; || -е l-l kein g1ößee Lichi' той пс е кой
(Вог) зияе какао свeгино. пе блести с ума, лярВ-те,
способностите сш. пе сс ;глитиии с някакви осоВеиш
качества пя умя. нс е чик толкон- способен; || -clm
Licif unier dcm SeHif/ci -Teilen крия свещ;; под кри-
а—га, е:ромиичЯi п: пир—тнрим с дарбите, способнос¬
тите си. прикривам дарбите, способностите си- ф bei
gaün—m Licht dl— giraßt üi—rqucrcn пресичам улици+я
прн зеленя светлини; || umg. 'Нш grüne- Licht gcb—n
тиним му зеленя улица; || grünes Licht TÜ- —fwas -aiakf-m
дини— мн зи нещо зеленя улици; ф Licii 1m die 11iv
-f-Mi- faagen. in cimc Angclngemi—lf bringen разпръсвам
мрака, вписям светлини а пещо; || CaCuact Oliti Licht
im Aics— Angelegenheit това впися светлини а тази ра¬
ботя; || etwa- wla/i clm s:hlc:it—e. !№—- Licht шО ihm.
aul 31— Zu-linde пещо хвърля лоша. повя светлина
иърху нсго, върху ситуацията; || —fwas. jemand gerät
im clm seil—chic-. umg. sciirOes Llchf пещо. някой попити
в лоши, погрешни светлини; ф dis Licht dir Welt са-
blicken виждам. съзирам зя пръи път сае+липи+и иа
света, .идвам иа тоя сия;. раждам се- || Ais Licbf täuscht
светлината мами, лъже, пс дава вдоии представа; ||
er scheu. da- Licbi гой се бои, сс плаши ог систлипа+я,
пи се покаже прсд хорята, отбягва еи:тлиии+и, ими
гузни, престъпна съвест; || etwas ans Lichi helng—n, zic-
hem, zeiicn изнасям, изваждам пещо иияае. ии бял
Свят, разкривам, ояздспдиим. ризг—аивам го. пивим му
гласност, направям го достояние ия хорат;. па света,
пояид го обществено д;сгояи-е; || efwas Coimt, Teilt
ans Licif псщо излиза пяяае, па Вял свят, стани -з-
вестно, продидня сс. добиви '.яснос;; <ф> ail—s kommt
ans Lichi dcr Sonn— нищо пот слънцето пе остава сКри-
+о; кога и па е. ще излезе лисици и- пазар; и— лъжата
крякятя са къси; хнгриги сврака, с двата кряка; лъжата
корсп пс хваща; ог окото нищо пс сс укршия; истината
изнизи ия Вял сия;; ф ihm 'm Lieite sfch—n т-тчлвям •
му светлината, пречи му ди вижая, гледа; || lei -t—H—
mln seihst Гм Lichfn сим сш т-кр-в-м сиетлинатя, сям
сш прсчя; || umg. ГНш aus d—м Licii— geben отдръпвам
сс. зи да вижая; прен. дивим му тeлeпя улица, пс му
пречи; || etwas. |emaiA ins rcette Licif -rtz—n. nücKcm,
stillem оевeгдиим нещо правшлпо, показвам го и ис¬
тинската му светлина. намествам го. кикто трябва;
|| 1м ungünstigen. e:hi—/—й. lakschin Llcii -ТеНсй ' нами¬
рам се. стоя а и:бли'опоия+пя светлини, в погрешно,
Фалшиво осветление; || —Twas. lenand zeigt -1:1 -im clmcm
günsiigem Lichi, —-eeH—1ni in —Гпем ganz " neuemi indeien
Lichi нещо. някой сс покязва а благоприятна светлини,
явява с: а повя, доч'и Светлини; || -Twas Гм nccäTcn.
gÜm-ilgen Llcbf 331-1-1111, zeigen представям, показвам
иещо и ист-пски. прав-лпи. бнигоприя-ии снс+л-па;
|| ciwas 'm дШ—!, hestcm. то-Гдп. nosigsfem Licht schcn
в-жлим нсщо а хубави. пай-хуВява, пий-розоня, а ро¬
зови евeгнипa, представям си го а №1^:—.;, ний-
розови, иий-поимимнив; багри, крис:-- || umg. aul lin
fälli -in scti-ctie- Licht върху иего пила пеВлиго-
приятпи, лоши светлина, гой сс представя а лошо
осветление, приви лошо впечатление, се злепоставя,
се -злаги така- ф mln geh. —in Licii aul озарява ме.
осеня ме прозрение, проглеждам, з-nоти-м дя раз¬
бирам, проумявам пещо. тя сс досещам зя нсщо; очи¬
те ми се о+вяод+; просветва, прояеидни сс а гл-в-г-
ми. пещо мш стана яспо кя+о Вял аси; || Licht üb-r
ciwas (Akk.) h-Comm-n проумявам нещо, побивам яс¬
нота зи псго; || ГЬш ein Licht üi-e —fwas (Akk.) auf-
-ТссСий обяснявам му нещо. отв-одм му оч-те, по¬
гледа зи нещо, посвещавам го в иещо. р-тяепдв-м му
как стоят неща+я; ф Lichi sei—m виждам блягоприд+eи
изход, бнигопоия+по разрешение, ниждим ди сс про-
ясняна кръгозорът, ди сс проясняват нещя+я, как пя
кръгозора проблясва .ъч пя натежая- || er wi-A nichf
lange meta das Licht 3—e Sonn— -ci—m той пяма ga кира,
ди живее аъ.';, пя сс пиелижaиви още дълг; па ельи<
тeврma светлина, преброени си му ани+е- ф ihn äliinr-
Llcit -lüleen тя6лчжд-вим го, представям му нещата
и погрешни светлина, пращим го зи зелен хайвер (ли¬
пови ябълки. жарг. па бипя, ия кино. пя кино а би-
пдmр), nоeмдг-м -т-'о-вим, извозвам го; ф ein Lichi
шО elnin Leш:Hte- aufsfeek—n ет-'aм сиещ а свещник;;
Ц Llcbicr änzüCen, insiecken з—пилвим саещ-+е; || Lich-
itr 11-112—1 пиписдм свет.; петни, светлини; || übertr.
elnin Säet— dl— Llcitee alsei/en подчертавам акцент-г:
и иещо- ф die Lichter am Н'мпе1, Спа G1öß-ia3T пе-
Весн-те светили, звездите; свemниииme пя голeмид
гоaд; || umg. LicHier babei. zl—iei тек—г м; дни реди
сополи; смъркам сополите си; ф ihm vons Licht баш
т-гутням. еземим, отпемим му светл-нитя, слънцето
с постройка
№^6— — der Waid, C-r Nehei lichtet slci гората ^1-
дяви, просветляви; стин; по-ряака; мъгнaгр се разсей¬
ва. се разпися; || sein Haar bat sieh gelichtet косати му
; оредяла, проо:ддни; || die Rcihei 3ne Soldaten wuaCcn
-13'1 gcl'chlef редиците пи войниците силно оредяха,
сс стопиха; || 31- Zahl dtr Besucht- IlcHtiii sici броят
пя пос:+игeни+e п-миля тчвcmв;г:лпо; ф eimem Waid
kichien разрежлим гори-а (чрез -тенчaпe)- ф 3as Dm-
k—1 IlchiiTt -1:1 мракът проенeгнд, сс разсея; проясни
сс- ;| -ein Blick. Gne1cHi l'chfcfe sici погледът, лицето
му се проясни, снетия- ф den Anken klchl—n вдигам
коте—
lichterloh — 11сНт-гюН br-innm горя е ярки пламъци,
;6сн-п-т съм ог ярки пламъци
Lid, das — -nlzünCnf-, giröitti LlCer възп—лепн, за¬
червени клепачи; || die LlC-r iu/ecbiagtm, senken, sciilc-
Ben, zusiim-nkn-'l—n вд;'-м, свеждам, з-гвaоям, прш-
свивим очн; зажумяв-м с очи; || mir we-A—n die Lidin
echwea. Taikin dl— Lldce zu клепачите мш натежават,
очите ми се зргнррдг сами, умирим зи сън. пиляги Ме.
оборни м: сън
lieb — ii—be Zubörtr по-'- снчнрmeлш; || eim And—nCnn
an nelne lieht Msiit1 спомеп зи моята м-н-. люВшм—
мийкя; || liehe Erinnerungen скъпи спомени; || -1— i-f
melie ki-isfc 1'1^11 тя ; моят; ияй-скъпя, п—й-лю-
б-ми , ияй-сърпечпя приятелка- || kl-h—a Unna Müller
ар-гш, м-т- господип Мюлер- || die lieht Sonni топ¬
.;—; сльпч;иe; || За- licbi Brot пиеьщп;д+ хляб; || lei
Haie es nötig wie Cas 11—be Prol пужно ми е к;то на¬
същният хляб; || cr Hat kaum Cas lieh— L—b—m гой едва
преживяна; || Cu i'—he Zeil, Güle боже мили; господ;,
Исусе Христе; || ach Cu ilehts hiBch—n боже м;лш; || Cu
liehen Hli.iil господи, Исусе Христе; || da- w—'B, mag
Сее i'—be Himmel w'ee1й едни господ зпие това; || umstit
klebe 1'^ дева Миоид, снета Богородица; || nein ileh—i
Mann, Schwan я в-ж +;; вним—вий; отваряй си отн+e;
|| Cas licbi Geld милите парички; || 3а- licbi Leben
Д0иroц:ппия+, скъпият, м-лият живот; || —in i'cbc-
Wort побра. бля'—, сърдечни, топля думи; || папсЬеп
ilibti Tag някой ш друг ден; || lanches 11—61- Mal пс-
ведпиж, често, тecтнтко; || wie Cas 11-6- Vieh кит; без-
0;nо+eп добитък; || nr aaieltei den lleben langem Tag.
Hat dcn iltiem langen Tag пГсНт- zu Tun гой риботш ог
сутрин по вечср, ог рапп; зори по късна иечср. през
целия божи аеп, ие си див— п-г; м-путя отдих, по-
т;вкЯi пя. теп ие скръства ръцс, пе подгъви крак; по
идт деи и: пипва нищо, стон със скръстени ръце. си
:.—;; кр—ки+р; ф er i-i -in lieber . Keal, Menscä той —
мпого мил. любезен, славен, знаменит човек- разг.
гой с е-мn-+дги, иоиB;я; || -in liebes Kind. Ding ми.;,
добро, послушно, възпнтипо, оВшчпо де+е; м;.;. сим-
nигитпо, nо;в:гл;во, приятно създип;:; || te nichi
-'сЬ Il—b KlnC bcl ГЬ-, isi lieb KlnC - bcl iir гой И се
Liebe 763
подмнлкни. подмязви. сс мъчи пя спечели блягово-
леине+о И. усуква се около пея. ласкае я. пок-овa й
се- той се ползува с нейното благоволение. е галеното
й дете, ; псши любим:и; ф m—in Liehen драги, любезни
мой; || Meint Liehen близките, скъпите ми домяшп;-
|| iron. die - licbcn Vcrwinditn ' скъпите мш роднини в
кавички;' || —im li—hra Bcsшei скъп, мил гост; ф-ш des
li—b—m Fiitd-n- willen gib lei mich отстъпих само мир
ти е. а интереси пи мири ш спокойствието, симо зи да
сш спестя разправи;;:, п:поиягпос+;тe. зи пи нм- м-р
в къщи. зя дя ми С Спокойни глината- || ich habe m—in—
liebt Not mit lim, daiit срещам миого трудности.
мъчнотии, разг. виждам голям зор, взе. съм сш беляти
с пего. с тови, блъскам сш гл-вит-, справям се с гоням-
мъки с него, с това- опъвам зариващи- -м-м гон:ми
гт-в;б;л-я с него,- с тон;- || jetzt bal dic liehe Sccic
Ruh н—И-се+не м-ряса (за дете. когато се изпълни
желанието му или след като счупи играчка); - ф es ist
mir kleb, Caß du CoinsT драго ми с. приятно м; с.
0-пним се. чс дойде- || Cis isi mir il—b so тик— е добре,
поБолен съм, тика го желая; || sei lieb Въди послушен;
|| -1I iltie so lieh rnd hrlngt nlr dis Buci бъди таки
добър, любезен ш ми понеси книгата; пиприин си труда
и ми донеси :и;'и+я; || würCt-i du so il—b s—im und mir
dahii ieifen ще бъасш ли тика любезен ga ми помог¬
неш; || Cas wärt -ebn lieb von di- гони В- било много
любезно от гноя стрини- || er Cann sehn lieh s—ln, wenn
te will гой може ga Въде мпого любезен. мил. стига
пи желае тоиа- ] dies—- Buch isf mir ll—b und werf. lieh
unC f-u-r гази книги м; е миого скъпя; || еа -^*3:1
--Ьг lieb von Cir, wir -ehe lieh zu mir, nlt Aen Kindern
гой говореше със симпатия зи тебе, беше мпого мил
към мепе. с децата; Ц ihn eiwäe Lleb—s erweisen оказвам
му любезност; || viel Liebes von 'Нм sagen к-тв-м мпо¬
го хубави пещи за пего; ф -'— 1-Т nlr viel klcbce als ihac
Schwester мпого повече хио:еним. по обичам нея ;;
сестри И; Ц ich gehe ii—hci zu Fuß по:дпот;+им па отида
пеш; || liehen gar и пуми ти и: стави; има ди почакаш;
||1сН irlikn licbea Tic als Kif/nr предпочитам ч—И прет
кафе; || ich bätin lleben ilchi Coiien sollen по-аобр:
щене ти бъде, -ко пс бях дошъл. по-тобре да пе бях
-gBa.; то-сma пъти беше по-тобре пи пс Вях шавал;
|| cs wäre mln llcbca, wenn... бих предпочел ди...; || jn
längen. je liehen колкото по-дълго. тонкови по-поВре;
|| lieh—а -päi als nie по-добре късно, отколко;; никога;
|| lleb—i tuig-ei als bntieln по-доBо: а— глалуни човек.
отколкото ти проси; || llcbca To3 als Schaidt по-аобр:
смърт. отколкото позор; ф n—ine 11—0-1— Bcscbä/iigung
моето пий-люб-мо зяи-миние; || mein liebstes Ess—m
моето пий-любимо ядене; || w—n basi 3u am iicbsiem
кого обичан пяй-мпого- || ат l'—hsien Häll— ich .мГсН
al dl— Zunge деб'——! таеше мн пи си отхапя езика,
чс казах тона; || am liebsten wäre es mir, da- iicisie wär—
mir, Sic —nisch—id—n по:дпот;+им. приятно би ми било,
пай-доВр: В- б;но анс ти реншт:
Lieb, Cas — mein blondes L'-b мо: русокосо л;В:
liebäugeln — nli lin. «mit e'n—ш G-Caiken liebäugeln
кокетирам, рт;ртчв-м c пего, правя му мили очи;
нося се. живея с мисълт;, .елея м-еьлт-
' Lieb«, die — l-uiig-i glüHcndt, un-iwlA-aic Lieh— пли-
меипа, жарка, песпоае.епя любов; || die Taelc LlCb—
снободия любов; || innige, käufliche. still—. tclMliche
Lieht съкровени, продижия, скрити, т—Ипа любов; , ||
-eine Liebe erwecken, gewimnen събуждам, спечелвам
любов——, обич+и му; || Liehe zu ihn, füe ihn -npfind—n.
764 Liebe
fühiem. hegen, lüe ihm, g—gen ihm Tassen. Heg—n. leag-n
чувствувам, хрипя любов към пего; обиквам го. влюб¬
вам сс а нсго, пося любов а сърцето сш към пего; ||
die Liebe zun VatcrkanA. zur Wahrheit любов—; към
отечеството, към ис+шнита; || ein KlnC 3-е Lieb— из¬
вънбрачно аете, плод. рожби иа любовта; || Aie Liebe
С-е Msiie- zu Аеп Kindern любов—— ии майка;; към
аециги; || -сте Licbi zu ibn ei-la-i, ist erkaltet, епю-сНсп
любовта му към пся умря. гой ;теm;иа към пея. лю-
бонги му угясия- || ihm Licbi schwören кълна му се и
любов, че го оВ-чим; || ibn sein- Liebe eakiären, geeTiHeй
обдепдвим й се и любов, призпиням И любовта си;
|| in Liehe zu ibn enibetnitm. erglühen, ептИатмеп плам-
ним ог любов към пея. влюбвам сс горещо, пламенно
и пея; || sein— Liebe zurück wi1ein. veiscHiäbnn отблъс¬
вам. отхвърлям любовта му; || sieh in Ll—he veazeälem
тeтпЯi лшпея, крея, топя с: ог любов; разг. яа: ме
любовна мъка; || vor Licbi vnrschiactlen, vergehen
чезна, топя се. умирим ог любов; || die Ll-bc telaßi
nict. packi miet. koimi Übte mich. übcewälilgi мГсН,
zwligi nich in 'äien Bann оBсвиши мс. обземи ме лю-
Вон, влюбвам се, пленник. роб съм пя любовта; ||
it'ic gin/e Liebe gehört 'te идлиги мш любов при-
паплежш пи иея; j| Licbi шО dcn nisinn Blick любов ог
пръв поглед; || umg. ihn voe Licbi T-—e-rn wollen нае
м; ди го изям ог любов, оВич; || cr bal Glück in Сее
Liehe той имя щастие в любовта; || ibn aus Ll-be Ш—1-
raini омъжним се по любов зи пего;|| ici Tut cs aus
Licbi zu 3i- върни. пряня го ог любов към тебе; ||vom
Lieht angiinl-b—n, hcseelt. iriiu-cht, CurcHArungin. ea-
gilffeni t-faßi -мпулс-рап, вдъхновяван, опиянен. про-
п-кнат, обхванат, изпълнен ог любов; || vom Licbi
Trunkci пиян ог любов; || scherzh. wo die Ll—he tliOillt
как мож- пи се влюби и гоя. гид; || scherzh. das lui 3er
Liebe kelmcn Abbruct, nachi den Lieb— C-ln Kind това
пе ; болки зи умшрячкя, пс е толков- с+оинио. +ор-
гично; || scherzh. dl— Liebe gebt durch Aen Magen .ю-
Вонти минава през стомаха; || Liebe 1m 3шerй Taigen,
näbrtn пося любов и гърдите сн; || wenig aini mli Lichi
милко е. по ог сърце (за подарък); <ф> Licbi nichi blinA,
verblende. любовта е сляпа. тaсл:пдвя; <ф> —in— Ll—he
'-. 3-е andern wert услуги зи услуги, оВич за обич;
шТ Liehe /olgt Lc'3 любовта носи с+ряаяпн:; <$>
g1ößi Liehe, groß LciA тотям- любов, 'олям; стри-
дяи-е; <0> all- Licbi io-t1T nicht стара любов ръжди п:
хваща; <£> Licbi ist -tank wie der Tod любовта е сшлпя
кято смъртта; <ф> geflickte Liebe wl-A niimea ganz кър-
пепатя любов никога ие става цяла; " Liehe will Zank
haben конто сс обичат, се карат; <$> wo Liebe aiKIöpTi.
3а nichi Liehe шТ който чука ия нр—тата с любов.
с любов го посрещат; " wo Li-hc T—hlt, wlaA |tder Fehl
gezätii където .-псва люВои--, всяка грешки сс брои;
<*> Liehe und Husten läßi sich nicbl vcabeagnm любов—; ш
кишл;ии+и пс се крият; <$> gezwungene Liebe und
geiilii Wang— Cauean ilchi lang— ииеиня хубост пе
стана; <$> Lieh— obne Gesichi gae lcicht /cibnlehl — Lieb
in 3-r Feim eakiliet ginn очн, конто ие се виждат, лесно
сс з-бряият; аилеч: от очите. далеч: от сьри:mо; «ф*
wo Aie Li—be fetlbi. ist kein Weg 2Ш w—it зя 6о-т- до
море, зи л;Ве през море; © iim eimc Li—be Шп. erweisen
окизи—м му услуги, нюB:тпое+; пипривям му уаовол-
с+ншс; || tu iln 31— Licbi nd bringe den ВаГ—Т zur Post
папряв; мш тия услуга ш тяиeе; писмото па пощи+и-
бъд; т-кя любезен ш пусни писмото; || —im Werk C-r
Liehe tun извършвам милосърдно, бляго+ноо;+:лио
дело; || umg. efwas mii d-ш Mantel 3ea Liebe /шAicKem
покривам пещо : м-пт-ята пи любовта, поглеждам
снизходително, християнски ия п;то- Ц iei allen Liehe
kaii ici Cin Aen Wunsch nicht —Tüllen при всичкото сш
желяние и; мога да -изпълня молбата, тн; || 31— wahne
Lieb— isi cs noch nicht пе е Точно гови. косто ми трябва, .
косто ми ; нужно. косто мш харесва- || Lш-i und Lilie"
/л ciwas hähen нм—м желяпшс, ищах за пещо. иска мш-
се. желая силно псщо; ф sie i-i Mein— ci-ic. gaoß— Lirin
тя c моята първи, голяма любов, моята първа -згор-
llcb«dlcnceп — vor, bei ihm IlihcAiemirm угодничи прет
иего. докирвим, подмязвам, полмилкнам му се. блю-
долшзпшчя, сера-линчи, nодлитчрс+иувим, риболсп-
питя пред него. пържи се угоднически, nоплизчрс:Иi
раболепно. сервилио. блюполитнич:е:ш към псго; вър¬
тя сс. усуквам се всс около нсго, правя му вятър,
лижи-мажа пред псго. лаская го
lieben — ihn aus tle/еш Н-а/еп. üb—r Ale Maßen, ühee
ille- liehen обичам го дълбоко, ог ияло+о сш сърце.
извънредно много, над всичко друго- || sie ilcb—n slci,
n'nanCea, liehen clianCie "wlc Hund unC Katze те сс оВи-
тaTi г: сс оBитяг като куче ш котка; || unglücklich,
nni1w'd-nт 11—h—n влюбен съм нещастно, любовта ми.
пс ; споделени; || ich lichi iln Meine Ruhe оВичам
спокойствието си. ие сш о-тн-лдм спокойствието, ксфя
зя инщо, зи каквото ш да Вило; <£> wa- -iei llcbf, Ais
1-cCi sieh които се оB;тиm, сс кир-г; пито шипка бсз
трън;, пито севд— без еврaя; ф llehend ginn ия дояг;
сърце, с удоволствие
liebenswürdig — -е war überaus ilehenswü-Aig zu mir"
той Веш; извънредно любезен към. с мси; || .di- l-l
--Ье liebenswürdig vom Iinnn мпого любезно ог виня
сгояпя; || -ricn Sin so liebenswürdig Въдете тика люВезси
Liebenswürdigkeit, Aie — von lueйth1tnC1-, äuT/liiin<
3-e LiebinswünC'gkilT zu ibn s—ln изискано люВезеп съм
към пся, бия в очи с любезността си към пея; || -1—
wie СГе Lieiinswüld'gkili selbst тя беше е-м-г- лю-
бeзпоеГi просто се топеше ог любезност; || lin mit
äneg-sncHi-1 Lie6enewü-d1gKe1i bctandcln отнасям сс с
шт-екaпa любезност към пего; || würden Sl— Aie Це-
itnewü13'gki1i Haien, mle zu HelTcm бихте ли Вил; така
любезен ди м; помогнете; || umg. spott, ihm Llcbems-
wünClgke'Ten sagen. an den Kopl wca/cm к—зним му лю¬
безност; и кявнтк-i лост; обиапи псщя- || -lei (D.)
LieitnswündIgkeiTin an den Kopf wee/cm разменям; сш
любезност;, о6;д;. взиимии комплименти
lieber — 5. lieb
Licbesba—de, А'-. pl. — in LleheshanA—n liegen,
-ctiichicn роб съм иа любон+а. чезни във веригите
ия любовта
Liebesbeziehung, die — Liibesbt/liäumgen zu ГШм
uilcetäkini поддържам любовни отношения : нсго
Liebesdienst, 3ti — ihm um einem Kleinem Liebesdienst
b'iinn м;ля -го зи малка приятелски услуги
Liebeserklärung, die — ihr eine L1—b1e1nCia-ung machen
пряня й любонп; обяспеине. обясиявим й сс и любов
Liebesgabe, Ai— — Liebesgaben äusgtien раздавам
нолин пожертвувания. подаръци, подяяишя
Liebesmühe, Air — es isf vcnloecn—, v—ag—bilci— Lir-
insmühle) пяnрятeПi излишен труп. ияпрязп; усилия
Liebhaber, der — viele Lleihählr iahen нмям миого
любовници; Ф - Ai— Roll— dis |шg—ndI1eH—n LichHibras
spicken играя (и театъра) ролята пя първия любоапик-
ф Cas i-i —fwas nur füe Liehiabre това е пещо само
зи .юВи+ели, колекционери; || 3is 3^1 Tand viele. Lic-
itaier кии'и+я бс посрещната мпого побра, намери
добър прием, много читатели, сс сярeея; || ich hin nue
Ll-hbii-ii —im kcidcnschiffkieica Lichhäht- vom allen
Münzen из съм симо любител, страстен любител пя
стар; монети
lieblich — —in liebliche- MäCcitn прелестно, мило-
нндпо, чаровно момиче; || elie i'—hiich— Gegend пре-
н:егии местност; || von ileblicäei Ari прелестен, мш-
нов;дeи, чяровеп; © 3-r ll—bilcil Dn/i A—s Baaf—ms, de-
Weins ипетн+пото усaпнe па печеното; прия-нити мш-
р-зми, прид+п;я+ ио;мрг ии ншпо+о; © umg. spott, das
isi ja Ilthllci чудесно, великолепно, хубяна беля, шс-
тория, кана; добрс сс ияоea;хмei добре я вmяеaхм:;
|| Ais sind ja ilcbilcic Äшss1cbi-n пями що ди се каже,
чудесни шTтл:aи
Liebling, 3er — -Ге ist Сее erklärte Lichkimg 3-е gim/cn
Kli--e тя c всеобщи любимки па княеи, явни любимка
ия иeлид клас; || —in Liebling 3ns Glücks -ст галено
те+е, люб-мец и- щастиет; съм
liebst — 5. lieb
Lied, Cis — cin L'cC imsilmM—n, singen. scHictf-em,
-ипсп пея, запяним. подемам, тиняпнким си песен;
|| ein LicA ohnt WörTt пссеп без думи; || bibl. 3as Hohe
Li—A пессп пя песните; || 3as isi ein hoHis Ll—d auf die
FrtunC-chiTi, Ccr Tetut +;e— ; възвишена пессп зи nо;-
дг:нсгво+о, ия верност;—; || Cas Lied - von 3-n Glocke
(Schiller) песен зи кимВ—п—ти; © umg. es isf 'ммее das
alle, Cis gleieie. Aaeeclbe Li—A все същата, егaр-г- пе¬
сен. стари песен и- пои глас е- Ц Aas isi Cas Ende von
Lied тов- ; крият пя песента, печалният край, зиньо-
нък па шсгооид+и, т-к- neтянио завърни иялиги ис¬
тория; || cr weiß ein Lied davon zu singen, kann —in Lied
(L'edcätn) davon slig—n ш той -ми кикво па к—же, може
ди разкаже миого нещо зи гови, тпя: го ог собствен
опит, изпитал го е ия собствения сш гръб; ш ия иего
му е пят-ли гнивят-; много добре е запози-т с този
въпрос; || -1— besaß , dl— h-eönd-n- FäHlgC-li, iu- kaum
ge-nnmien 'СГ-сп 3as Lied та taCtйitn•гд при+ежи-
вян: осоВен-ти дарби да о+гатви песента по едва т--
'итпа+и -мотиви; прен. а— схваща положението ö* нс-
домлъвки; ф bö-t M—mscH—n haici keine L'eden — ein
iu-t'g Lied macti ein fnöHI1cHne Genüt който пес, зло
iir мисли; - wes Beoi icb —--'. des LlcA ich sing’ ия
чия+о коли сс нотд, нему пессп ще пея; кикто м; син-
рят. така ще игрия
liederlich — ilcdc-iicHe Kleidung иеспрегиято, развле¬
чено. разпуснато, небрежно облекло- || ein liede-licäen
M—mseh, Keal безпътен. разпуснат. разюзд-п, р-зво--
теп, неморален човек; небрежен, ризпуепиг, и:миолин
към себе сш. нескопосан чоиек; оизн:И<пряCi пройдоси,
развратник, коцкяр. пущ. тaпкьпши. тулдйпж;д; || eint
iledtiliche Ani-li небрежна, иeмиолнни, нескопосан;
работи. небрежно. и:миолино -тряBог:пa оa6;т-: ||
ilm—n ll—A—aliciem Lebenswandel, —in - il—A—nlicbe- Leben
fühlen водя безпътен. разпуснат. нередовен. разюздан
живот; || 'n iledeilieic Gnscllschafl girilci попат—м в
лошо общество, сдружавам се с проп-ппал- хора,
гуляйаж-ш; || tl—r slchi es aber iicCc-ilcH ш- им— ч;-с
разхвърляно тук; тук цари странно Везреп;:. голями
и:оизбооия, голям безпорядък; || lindeilicH— Ui-acHen
требиш, и:тирч;г:нпИi несъстоятелни причини; || —in
iicdenl'chen Palion, Zeisig. Vogel, Kumpan. Bruder Ll—-
A—ak'ci, Hins Liederlich несериозен, разтурен, ритпуе-
нат. безпътен човек. пройдося, гчлдйджия, рaтн:й-
прях, оизв:й-пляиИi веселяк; || so —im Hins LIedcaileH
-ми чс проИa;сa; - та 8шi Г-Т iicAcnIIcä мио'о добре
пс ; ии добре
liefern — dem Käufe- die Wiee in- Uäue, Orrl Uanei
im einen Woche, -ö/ö1i, zum vnin'nhiii—m Termin ile/cam
тост-ням сток-тя и пВми ии купувачи, франко поми,
след една сеамшци, веднага, а уговорения срок; || 3is
Wenk liefert -е'!— Erzeugnisse im dl— ganz— Weit, Hat 1000
Exeiplaie üb-r Aen Plan geilelert заводът спибдяни цял
liegen 765
Свят със стоките си. про;тв:a: 1000 екземпляра пад
п.—па, свръхпланово; || die Biene ll—fenf Honig rnd
Wachs пчелата произвежда мед ш восък; © —'ne
Scbiicbi Il—Ttan тиним сражение пя противника- || eine
Alie'i il—f—im поeп-вим р-Вота; || Oür etwas einem Beweis
iliftin а—н—м локизигелство зи иещо; || eincm VeihnccH—-
Гп die HänCt dir GtrtchTigCtIt lln/nan преданам пра
стъппшк в ръцете ия пряносъд-е+о- || iin in j-nanCe-
GewalT, an- (vors) Messen, an den Galgen il—Ocam пра
тиним го а ръцете и- някого. па заколен;:, па Весил-
кити, ет-н-м nр-т-иa ди го обесят; || —Гп bn1vörrlgtn3te
Spiel, einen eriliin-inn Kampl lle/eam дивим о+лития
игри, представям се оглитио; -'рая. боря се ожесто¬
чено- © ее ist g—il-l—it, ein gelic/eitnn Mann гой е из¬
губен. пропаднал човек, нс го очаква нищо побро,
спукана му е о-B;г-m-, свършено е с пего; обречен е
ия гибел; || wenn er es -ifätri. bin ich gelie/eaT яко той
узна: тови, свършено е с менс, ще ме ликн;д;ои
Lieferung, Ain — ieimlngemäße, veninlgegenecHie Lle-
fe-mg доставки съобразно със срока, договори; || Ale
Wune 1-Т 'bci Lieferung zu bezäälen заплащане прн до-
с+ивдп: иа стоката; © 3а- В^Н ensebeini in Lie/enumgen
кп;прmр излиза ия свитъци, сиезки
liegen — cs liegi viel. wenig Schnee. dtr Schiee li—gt
inl—aboct падпи. ;. има мпого, милко сняг, и-в-тял;
; цял метър, човешки бой спя'; || 31— Ui-acht liegi wo-
3131-- пошчиии+и се крШе ару'ад:; || ich habe ein— Wo-
ehe g—l—g—n лежах, бях болен еапя седмица- || С-е Tep¬
pich liegt -сНГе/ килимът се е ;тко;ншл; || umg. Са liegst
3n ahne scbiel мпого се лъжещ, крие— +; ; сметката;
|| Ccr SeOOT liegi 1,40 belli. CoppelT i'—li м-герият- n
широка 1,40. ; пнойии шир-па; || 3-e Ort liegt 500 м
Hoch селището лежи ия 500 метри височина; || Сее Tisci
lag vollen Pücäni м-е-+- бе т-групяп- с книги; ||
ClcttgeCiäigi, elnei ат апЗеееп, 2nsaiiengnpTn1cHi, wie
Cie Ue-lngn liegen .ежим плътно етип до друг, пибль<
скяпи кит; сарде.;; || wl— Toi liegen лежи кито преВнт,
разг. кит; умряла котки- || wie Kraut und Rüicn, llednn-
ilch liegen лежим а пълен безпорядък, в пълно безредие;
|| 3еа Kcgcl li—gf кегляги пядиа- || Cas G-laeld- liegi
нивята, посевите ся понe'иин; (от дъжда); || dtr Ringer ''
liegi боксьорът пиана ия тепиха, е побеаеи, сразен; ©
НГ—е liegi meli Vattr тук лежи. почива, е погребан, с
гробът и— бащи ми; || umg. 3а il-gt 3-r HunC begiib—n в
тови сс състои риботити, се крие мъчп;т-ят-, трудност-
тя; тук му ; майката, цаката, м-йег;о;дт-; || da liegi 3-е
Has— 1m P/cOfca а тон- сс състои мъчнотията, трудност¬
та, изкуството, пр;чииагя; || 3а ii—gi 3еа Haken, 3er •
Kioicn, 3-а F—Hkee, die Schwierigkeit ту: е мъчнотията.
трудноСтта, грешката, тук запъни работита; || -а li—gt 3а
wir ein 81^—11.1- Frosct леж; кито , пребит, като умодни
котки, кято пребито псс; || Cis Üb-k li—gt il—f—n злото
.ежи, сс крие по-дълбоко; <$> wie man -'ei hniiti, -o li—gt
nan както сш постелеш, тик; щс легнен; <£> wen da liegi.
über dcn läult 31— ganz— Welt палнеш ли. всеки те газ;;
падп: л; дърво, всеки сш дърва наВира; © За- liegt mle
nichi гони ие е по характера мн, пс м; подхожда. п: ми
попила, пдм-м наклонност към тона. заложби зи тоеи; |"
СГе Rolle lag ibm дШ, niehi ролята му подхождаше,
;тг;нирдш: па неговото иог;е+;чпо амплоа, пс. му
подхождаше. и; беше по вкуса му; || umg, nlcbt jndci liegt
jnC—n пе всски е приятен всек-му; <$> jndem G-iücii liegi
etwas '31-1- ' zugernC- във всеки слух ими тръпиei
-заестпи дози не+-п-i от крилце псрце; © das Haus liegi
am Ufee, am Kai, an Weg-, in i—ii—m Wege. im '313-
766 liegen
ranC къщята лежи, се иимиои, ; разположена ия брега,
па кся. пи пътя, ; ия пътя мн,' мипявим покрий пея. сс
намира кряй, до г;ои-и; || Köln liegt in Rheim. Dnee3en
i-t in dtr Elh— gelegen Кьолн лежи ия Рсйп, Дрезден ии
|рeкрma) Елба- || -1— lag htsinnungskos ам BoA—n, aul dcm
Poden гя лежеше а безсъзнание пя пода, пи земята; ||
nici dem Krieg lag dic 'Г-Т-сНа/Т völlig am PoCen след
нойиа+я стопанството бе напълно разстроено, разнеби¬
тено, а окаяно. плачевно съсгоди;ei Ве паднало ия няй-
ншско+о ниво- || das liegi mir ам Hniz—m тов- ми с
присърце. ме вълнува, тревожи, интересува; || worin
liegt es пя кикво сс дължи, ог кикво зависн. каква, къде с
пр—чинатя зи тоиа; || in w—ш liegt cs ог кого тянис;i пи
кого сс дължи, кой прсчн, спъна, ; инионен зи това; || das
bal an Cli gelegen гови зависеше ог тебе. ги си инионен зя
тов-, решението бе а твои ръце; || in mle -oll cs nicii
liegen из пями ди ви преча, дя стоя иа пътя аш. ди спъвам
Oиб;т-т-, щс ии подкрепя, сътействувам; || was in ums
liegt. wenAem wla Tun каквото зависи ог пис. щ: го
ияпрян;м; || es lieg. mle vl—l. wenig, nichts, clm Decck, ein
Quark Caian мпого държи, отт-в-м 'о.ямо значение,
важност ия нещо, отдавам му милко значение. пе държ;
никак. ие м: ; 'рижа, п: тиним пет пари, пукн-т— пиои,
малко м: ; еня зи иего. малко, никак и; ме интересува,
пики: пе м: зaсд'я; © auf 3nm Rücken, aul der Bank, aul
3-e Slriße kiegem лсжя по гръб. ия пейкя—а, иа ул;иргя; ||
auf 3са Siiißn llcgen пя улицата съм. Вез риВо—и, без
подслон съм; || umg. ее liegt den gim/cm Tag шТ dtr Slaaße,
1m W1rTehau- по цял аеп кисне ия уншцaгЯi в кръчмата; ||
das Aulo liegt gut aul C-r Siiaße колити воз; леко, се
плъзга по улииaгя; || wie Hallen dem ganzem Tag шО dtr
Bahn gelegen ця. аеп прек-ряхме във елики, сс нишкях-
м: с елики; || umg. hier liegi 3as Geld aul der Siraße тук
пир;;: сс гьркaнд- ия ул;ииmя- || von ihm aul Ctn Bauet
lirg—n пълзя, търкалям сс, валям сс прсд пето в килти, по
корем, лижа му приха ог поаметк-ге- || wenn Cu so
wnitenmacieii wirst du iaI3 aul 3-e Nase liegen —ко
продължаван пи правиш тона, скоро ще се разболееш,
ще легнеш бонeи, ще със-псш здравето сш; || aul C-r
Laue- llcgcm лежи в зяеипи; || aul den ToC liegen бонeи съм
иа емьо-по .:'.;; || 31- ganze Lasi ll—gl шТ nlr, auf
mcinci ScHnIтenn ияниги тежест, цялото бреме лежи
върху мепе. иърху плещ-те, раменете мш; || die Sciuld
ll—gl scäwca auf 'Нм. шО selnea Seclr, llcgt 'Нм шО den
Uen/cn. шО dem Gewl-sen нипяти тежи и— съвестта му, го
пог;екa, измъчва; || Geld aul Сее PaiC liegen haben имим
пир; в Випки+и; || iim aul dcr Tasche liegen живея Ия
негов гръб, ня негови разноски, тежа му пя кес-ята,
ек-ре-м го и разпоски; || umg. ich will Cir nichi längen шО
C-r Tascbc liegen пс желая поиeт: п— тежа "пя кесията +;,
ти те вкарвам а разноски; || umg. ihm шОdee Pelle liegen
вися му пат гливиги; ходя всс подир: му. пс го оставям
ни мира; || er ll—gl iin шО Cti Halst ув-епиЛi обесил се с,
тропни. се е пи ври-и мн. 'т-в-гя ми; || 3as Woil licgi mir
шО Cti Zunge дум-ти е пя език; мн, пя ^^тиги мн. върти
с: пя eт;кя, уста—— ми (но пе моги а— сш я спомня); || dis
liegi шО der UanC тоиа лежи кито пя дняп, ; яспо като
Вя. дсн, пс подлежи ни п—какно съмнение; || aul 3—е
Bäientaui, шО 3пе faulen Haul llcgcm излежавам сс. лежи
пя кънкиги сш. о—дин—м сс пя безделие; || 3-е W-'n liegi
шО 1kaschcm виното е а 6угнл:-; || Cti Ton liegi шО dci
cnsien Slihe удар:п;ет; .ежи, пяди върху първата срич¬
ка; || —in Lächeln lag шО 'Hiem Gee1cbт усмивки -граене
пи устп-те И- ||. шО3—n Knien kicg—n пи колене съм; ф aus
dcm Fni-ine licgrn провесн-м сс, пяпвeснт съм се о—
прозореца; || aus dtr Richtung iiegem пимирим сс встрани
ог посоката; || das liegt außer allen Bnrechnшng гони пс сс
потайна пя изчисление. предвиждане; || Aas liegt bei dir
тов- зяинси от тебе, ог твоята воля, с в твои ръце; || das
Gceueh liegi noch bei iim молбата ; още при пето- ||—е lag
mli den Gce1cht g—g—n dic Wand гой лежеше c лшиe Към
стената; || Cas ilcgi sciom hinter mie отдиепи съм сиър-
шн., ликниаиоил с тая работа. отхвърлил съм я вечс,
отби. съм си вече грижата с пся; || das licgi weit Hinten mir
това отд-нпя ; исче мипино, отдиепи съм приключил,
ликвидшоил с тия глива ог жииота сн; || älnier Schloß und
Rl—gcl ii—gen пи сигурно мдего съм |иaшгпя+)- лсжи в
затвори; || 'ш Gras, 'm Betl. Гш G-ab; Гм GcOangnie llcgcm
лежа а -о:н-гя, а л:'ного, гроба, затвора; || in Kefitn
und BamAnn llcgcm окоа—п иъа вериги съм; || Гш Hliic-Hilf
llcgcm аеВпи от засити; || Cie Witihcli licgi in Aer Milte
—стината лежи някъде по средата; || er li—gt he-fändlg im
den WliT-häu-tri кисне по цял дсн а кръчмите; || Cas llcgt
mle Гш Kopf, 1m Simm, im dcn G-CaiC-i гони непрекъснато
тяп—м-вя мисълта, мозъка ми. миел;г: ми. пе м—
—злизи ог ума; || Aie Siidt li—gt in Ascie, im Schutt und
Trümneri 'ридът c превърнат а пепелище. представя
пепелище. сим; ритнинип—, ням; помен ог града; J| im
KinCn-nöTcn, im den 'еШсп. 'm WocHcnbctT, in Aen Wo¬
chen li—g—n р-жп-м,-.еж—, в родилни мъки. лeхуея съм; ||
sie liegen ninaiCte Гй 3en Häa-en свaпяли са сс зя косите; ||
die Sicht licgi 'm Aagei р-бот-ти стои злс. е спукани; ||
m'TtlnäiCtr 'm Sii—ii, 1m P-oz—B, im (Зе') Scheidung liegen
нот—м процес, и процес, a о-твод сме; || 11m im 3nn Oha—n,
'm Ohr liegen пооглчниним му уните c нещо- || Cis Ilcgi
in 3ni Nälue 3ei Siete това е а природата, естеството пя
р-6;--ги, ; присъщо пя тая риботи- || dis liegt ГНш Гш
Blut гои- му ; а кръвта, му ; нроаепо по питяно. се
корени и характера му; по природи, по питяло ; екно-
пеп, —ми пикноппос-, зиложВ;, нар. поаатеп: към +оня-
|| Cas llcgt in 3-е Familie тоиа ; рим—лпя тeогЯi особе-
пост. пaен:дсгнeпa особеност, п-об-; || düs licgi nlcbt im
ie'nci Gewalt тов- пс ; в моя(ги)- власт; || eiwas llcgt ihm
Гм W-gc пещо му пречи, сто; пя пътя му. го спъва- ||
-eine Augen Ilgen tlnO in dcn Uöblen очи;: му Вяха
0™—.; дълбок; и орбитите; || Гш Decck. Sctmuiz
liegen лежа, гъок-тдм сс в -—пята, килти, потънал съм в
мръсотия; || die Truppen hiien im de- Stadl gelegen
военните чист— Вях- оизкнио+—очнипи, пи лигер. сс бях—
разположили и— лигер и 'оиди; || in dcn Iciziem Zügen
liegen .ежа а я'опия, и предсмъртно —тд—хaпиe- Вери
душа; || es liegt mir wlc Bl-l in den Glledein кракраи м—
тежат ки—о олово; || 3а- Eeecm licgi mle schwer. wir —in
Sie'i im Magen яденето ми теж— като кимък в стомаха; ||
3as liegi nie |дtwi1T'8' Гм Magen пс мо'— ти исим—н—оим,
ем:нд пещо. аризп— мс. прост; черната ми се преобръ¬
щат ог яд, гняв; || ее liegi gul Гш Rennen гой е добър пя
т—т-пe; || Cas liegi ' Гм Schoß С-е Göliti, С-е ZsCuiTT, Сее
Zell гони лежи а ч-ооби+и пя бъдещето; бъдещето ще
покаже, ще рсши; || dit ganze Gewall licgi im -степ
Händen идJ;иги внacа ; еъср:aоготeнa в п:гов—те ръцс; ||
Cäiln liegt seine Stänke а тона ; е—ниги му; || Caeli licgi —'n
gioß-i G-daiCn а тоеи се кри; велики мисъл- || in
Ohnmacht licgrn лежа а безсъзпип;:, пeендс+; || 'ш
Sineiti liegen пя смъртен оаър, ня смъртно .етло съм; ||
'm Flcben liegen лежи Волен с +eмпeри-чои, и трески; || е-
licgi im Cti LsOt носи се във въздуха пещо зловещо; || die
FCn-ine liegen nach 3—e Siiaße прозорци—: '.елит, водят
към улниaгр; || Зз- Zimmer licgi nact Süden, nach dem
Hol ег-дг- —ми южно изложен-е. 'лети към двора- || —¬
lieg. ein DnTт über Cni G-g-nC нос; се аромат, ухапи; пад
местност-и; || ei li—gt iine- ÜiniCnn Büchein по цели ап—
виси пит книгите, четс; || Clctiti N-hel lag übne 3er SiaCt
гъсти мъпнр обв—нише, забулвяне, лежеше, Веш: пил-
ииснала пит града; || —in snöiT'-cäe1 Zug lag rn ГНгеп
MmC леки пот—'ривка —грасне около устните й; || unter
Cti Dn1cbscbn1Ti i'—g—m под средното п—во съм;|| er liegt
тТе- Cti Erd— той лсжи и черпи—; земя, и гроба; || uiite
tiner D-cCe liegen сяннрджнягa зи 6;зипжидma смс; ||
eiwa- llcgt unlcr Schloß und Riegel пещо е пя сигурно
място, под ключ; || 3а- Scilff ll—gl uniti Dampf, vor Anke-
параходът c под пира, пи котва; || wlc weif liegi 3-e Oil
von h'-i пя колко километри ;, отсто; еe.лищe+о оттук; ||
ein gioBes Stück Arbeit lag noch voe un- предстоеше.
чакаше ни още мпого оиб;гя; || zu itien Füßen llcgcm —
ihn zu Füßnn liegen .еж— в краката И, гъокиндм се а
кракити И- || Бс-Гс.., älnge-fnncki zu Poden liegen лежа
победен, сразен. просп-т, прострян пя земята,. поли; || zu
Bett liegen .ежа и н:гноmо, пя постелята; || jeCen GelücHT
Ilcgi —in QuenTcäcn Wahiteli zug-unCi във всеки слух има
зрънце —ст—пя, ог кр—лце перце; || zwischen C—n heiCem
Vorfällen lägen nue Sekunden само - секунди дeлдсa двете
произшествия; © liegend— Habe, Sctiifi пеаниж—м; —му-
щество; курсив; © dis Can nie -tän gelegen гови мш
дойде добре aонно, тъкмо п—нреме, - сякаш съм го
искал; || ici weid- zu gelegener Zelt wiederkomMei ще
дойда пя: и по-потходящо, по-удобно време; © е- ЬаТ
langt gelcgcm гой лсжи тълго, беше дьнп; нреме болен
llcgenblclben — ich mußt- einig— Tagt licgtnbicihcm
грдBвян: няколко дни ти лежа, пи п—зя тe'ло+;; || umg.
шТ dem Bahnhof, unterwegs liegen hiclh—n пяnрaтпо ча-
ким ни гяоиги връзката, илика; задържан съм ог повре¬
да по пътя; кисни с часов: ни гиои-и, по пътя;
|| durch Cie KiankHe'i ist nii viel Aeinit ll—gemgehli—b—n
порили 6он:еггр о-Bог--- ми —зоетяпa. сс натрупа,
ост-па несвършена; © 31c Ware bltlii liegen стоката
залежава, и: сс пропани; || gib acti, laß die Ti-cte
nicbt ilegenbicihi нпнмяв—й та п: зрборв—н някъде чан¬
тата
llcgcnlassen — iei habt le'ic НапСТа-сНе 'm Zug ki—-
gcnläeecn зрбоaн—х чиптага си във влика; || dl- AlieiT
licдenlae-cn —зоегaндМi зарязвам р-боти-и си; || sic Il—B
alles -ict-1 und liegen шЗ lainic Cavon тя зиодзя, за¬
хвърли, ос—ян; всичко, както сш Веше. ш ит+нтa нивъп;
© ici 1'сО die Stadl links. iccht- ii—gcn огм—пaCi за¬
обиколих 'рида, Вез а— сс отбия а пе'о; © umg. ihn
links I1cgenlaeecn игнорирам, пренебрегвам го. не му
обръщам внимяние, правя сс. че Не го виждам, чс пс
съществува зи мене, исс едпо че е въздух. обръщам
му гръб
Liegenschaft, die — -еГи g-sint-n Licgen-chiTtcn sind
an seine Frau gefallen всичките му недвижими иму¬
щества се п-aп-сa. м—п—ха а ръцете пя жепя му
Liese — -1— i-i cin— CuMMt, lledeakiche Liese, ein vea-
g—Bkicies Lic-ebcn тя c 'лупятк-i понлскяпи. малка зи-
борняпa
lila — umg. scherzh. nlr geht es so Ilia чувствувам сс
средна хубост. кр—во-лян;
Lilie, Aie — eine geknickfe Lll'c скършена, пречупени
т—л—д; || keusch wi— c'nt Lilic непорочна, целомъдрена,
aeве+нeпЯi пепоквареп; кат; л—лня
linde — 11131 Lü/te леки, нежни повеи, з:ршр—; лек
полъх; || —in ilmCei R-g-n лек, топъл тъжа; || —int lind-
Wäine 6ни';гв;рни гопн—пa
linder— — die Scteizen ЗшсН eiwas IliCnin облекча¬
вам, успокоявам. емeктрнaм болките с пещо; || sein
Lc'3 zu l'iCt-1 -ucben мъча сс дя облекча егрядaп—:го
му; || llnd-aiCe- Рак-ат in Ale Wundn i-äuleln пaнинaм
бтaпотн;оeПi лековит, целебен 6инеям и оипиги
Linderung, die — L1n3e1nng vee-chiOOen донасям, ди¬
вим успокоение, оВлекчеп—е
ll—ks 767
Lineal, das — scherzh. ee läu/l umiei, als hätte cr eim
Lineil veasctiucCf върви прие, изправен. сякаш ; '.ът-
нял бастун, +:л:го-рeн стълб
Linie, Ale — ein— Limit mit dem Lln—il ziehen, mii den
Hand nach/leHen тегля л—пид c .шинИк-тя, e ръки; И
ihsTelgendt. iuOsteigemdt Linie низходящи, възходяща
линид; || шО Ale schlank- Linie hallen, ichicn държа ня
ег0ойпaгр липия, пазя линид; || 1m eimnn Linlc -ici—n
сго—м пи етпи л—ния. а едни фронт; || die T—im—n Limi—n
ГШ-—- G—sicifes нежните, тънките. изящните ншпиш. чер¬
ги па лши:г; й; © mif iim auf gieicica Linlc stcicm па
едпо ниво, риипище. пя рянна нога съм с нсго- || 3u
1111-1 mich nichi шО Aie gleich— Linie mii 'Нм -ТеПет
пе можеш а— м: ерaнпдиян, ди ме поставяш ня едно
ниво, равнище. ня равна нога с пего- © im g—iaAei
Linie von 'Шм ihsianntn про—зхожаим, nро—тн—зям
по прие— липия ог пего; || eine nliilcne Linlc einHälten
държи среднат— линия, тли-пят- среди; || in eastnii 11.2-
te- Linie пи първо мдегОi преа—мно; ня последно мяс¬
то; || die groß— Lin'— wiba—n спитним гeн:ряннрmя л—-
пия; © in Linie zu zwei Gliedern aiirctti строяваме сс
а лее редици; || 3ic TeinClichen'Llnlen AuichbaecHcn, in
die Tc'idllcHcn Linien einAaingcm пробивам вражеските
лин—и, проникним и пспр—я+елските потшции; || auf dee
ganzen Linie -'—деп. ver-ig-n побеждавам. претърпявам
неуспех по цял—та лин—я, пълсн неуспех- || in Aen voe-
dnnsfcn Linie llcgcm пя самия рронг, пя боевата линия
съм; || sich (Akk.) in 3er vö1densfnn Linie beiäTigcn ри-
Вотя а челните репици; ©. die Linie ü6e1ecH-citen. kreu¬
zen. pi-e1tatn прекосявам екнагоря; © Lim'— 6 Ctn Stra-
ßenbäbn -римвийпя л—п—я №6
link — ibm /ш linken Seit—, /ш Linken geien вървя
о— ндвиги му егр-пa; || шО 3-e linken Sclic dir SieaBn
по ндни+и , егоaпр ни ул—и-тa; || Ci- eiste Zimmer linken
Hand първата стая отляно; || sie aeicätn mle ГШ-t Linkt
тя ми подал: леница+- си, тди-г- сш ръка- || -1— -Т—Ьт
iim zur Linken. geht 2Ш. an seinca LimK—m гя стон И-ляа;
ог него. върви ог лдвяги му егряпя; || er gehölf den
Linken an той поин-длeжи към лев—цатя (в парламен¬
та); <£> bibl. laß Ccinc link— Hand nichi w1eecm, was 3ic
lectte lui нека ляната ти ръка пи не зпие какво върши
пдепага- © eine Unleil zun IlnKen Hand нсрявсн, мор-
'-п-т—тeп Вряк; || ici la-se nie ein— Frau an Aie linke
HanC änTräшtn ожспиям се за жени ог по-д;нно общес¬
твено положение, сключвам м;р'иия;нчен брак; || -а
isf mli dcm ilmkcn 3—ln zuer-i au/gt-fandem спал е ни-
криво (тягони c толкова кисел, рятaрaзп—тeлeп); сга
пил с с левия крик- || zwei linke HänCt hairn несръчен,
пeпосв-+eНi иьот-н съм в ръцете, работя сякаш бсз
ръце; || die linke Uin3 Conni von Hcizen лдвяги ръки
—ae О+ еъри:+о; © 31— link— Scltc cincs Stof1ce опаката
егорпр пя материя
linkisch — linC'-eie- Benehmen несръчно. пenосвaт<
по, недодялано държане; || ein linkischen M—nsct вър-
з—п, н:подднaн чоиск; || du stellst Aich äußnasi iink^l^s^c^l--
an държнн сс мпо'; несръчно. непохватно
links — -1— ging links von nie тя вървеше ог .явата
м— сар-п—; || gth von links nach -1:11- иърии от ляво
пя дясно; || ihn links üheiHoInn пядм—пянам, тидми<
панам го ог ндвиги страна; || link- um пиляно (ко¬
манда); || llik- schweiCi, mii-eh наляво, ходом марш;
|| weder nach -ectts noch nact link- hlickcn пс поглеж¬
дам п-егрaпн, пито пaпяепо. пито наляво, вървя с
0'.:;, устремен нипред; || ich wußte nicht meta, was
aectis unC link- i-t таки се обърках, чс просто пс знасх
768 Linsengericht
къде съм, кякио ди правя; || ibn, eiwas links i'—genia--cm
о-м—п-н-м го без внимание, —'порирям, пренебрегвам
го. правя сс. чс пе го нижаям, чс не го зиб:нязням,
нс му оглавим нужното, дължимото впшмап—е. по¬
ставям го ня второ място; отм-пан-м, з-об-калям
пещо, пе се о+6—вим, не свръщам някъде, ост-ням го
не+рaп— ог пътя сш- || 31— WiHiHcli links 1'cg—nll-e—n
з-об—калям —стипита, отклонявам се от пея; || 3u hist
■ iliCs. well links много, далеч: се мим—ш, лъжеш, за¬
блуждаваш, разг. стъпи. си па чимони, гнили дъска;
|| -leb {Akk.) -che links lnsdnücCen —то-тян-м сс съвсем
погренпо; ф ee l-l ilik-, si—bi setr, weit links, '-Т links
eligtsTcliT гой ; ориентирин пиляно, краен леенчар с,
; с лев; убеждения; лен—чар е; ф Veticnn von ' links
братовчед; по некръвпи л—п—я; ф umg. ne ist links гой
; лев-к; ф Ctn SloTT von link- bügeln гладя материята
ог опакото; || bin Ki—ld links änzieäen обн—тим рокля
п-оп-к—; || zwei link-, zwei lecht- gestrickt две бримки
наопаки. дне пaл—иe
Linsengericht, das -- ciwas füe clm LlnscngcrichT Ьсе-
gehen, vcikiu/cn тиним, проданим пещо зя nяп—иa ле-
щя
Lippe, Ci— — aufgeworfene. geschwungene. -innilcte.
wul-T'gc Lippen обърнати, ажуксс+и устни; —зписяпи
|нтр—сувяпи). чувствени. дебели устни; || voll—, schwel¬
lende, /neämmeйgckn'Teйe Lippen сочни. пухкав;. стис¬
нати устни; || ich scänlnkn nlr Ai- Lippen. zl—hc -'— nach
червя си ус+н—+е; || dit Lippen vtiächikieH Ciäuseln,
-ctüizcm свивам, изкривявам прeзр—г:нпо усти; || dic
Lippen Hangcn1äseen пацупн—м, пимчсвям се, пяпушнам
сс, падунам се- || dl— Lippen äuTe1nän3c1n1essen стискам
усти; ощ болка; || umg. -е i'-kl—iin eint (АГске) Lippe
гой сш позволи ди възрази, ди си к-ж: откровено мпе-
п—е+о. ти заговор— открито; като отвори едни уста;
|| 'Н-е Lippen zuckten ус+п—те И потръпнаха; , || die Zu-
äö-t- hingen in -cln—n Lippen суш-тели;: го глеааха
исс а четигИi гългиси всяка негови дума, пс оmкъсиися
очн ог устата му; || iei helOc nir aul die L1nnen mpc-
х—пнам четни; || lei mußie mle aul Ale Lippen bclBen,
um licbi laul äufzulaeb—n трябваше ли си прехапя уст-
пн+е, зя пи нс сс —темeя гласно. с глас- || sein Ninc
wie а! aller Lippen името му Веше а устата ня всичк;.
всички говореха зи него; || dis Woil schwebte nlr aul
dcn Lippen пуми—; сс въртеше ни езика ми; || Cas WorT
шО den Lippen taben думат; с ни езика, устат— ми;
|| das H—rz auf den Lippen Haien сърцето ми ; пя езики;
каквото ми е ня сърцето, тон- ми е и ня езики; || За-
Woil -1-11'0 шТ Meilen Lippen пумата з-мод ни ез—кя
м—; || 31— F-age Cräigle sieh nie а! Cie Lippen въпросът
се п—трап; па сзика ми; || ее Б-асНТе kein Woil üh—e
Cie Lippen гой пс проговори, не промълви, пс пророп—.
пе огроп— пито пуми, пс Ве и състоян—е ли каже пито
дума, ди nооaумр; разг. пс обел; пито думи, зъб пс
оВели; || cs soll kein Woil ühee nelme Lippen kommen,
fliei—n пума пдм- да излезе, g; сс —тnнътп: от устит—
ми; || cs l-l nlr üben die Lippen ge-piungen изтърва сс,
изплъзни м— сс ог езика, ог устата ми; |( Ai— Wollt
1losecй ihm leicbt. Cie RnCe ging 'in giall vom Cen Lippen
дум;;: просто се лесхи от чсгрги му. говорен: като
по водя; j| ihm 1-31- Woil von Сеп Lippen iblts—n чета
му дум;;: ог устита; || zwischen Lipp’ unC K—IetnsaanC
и поетeдпия м—' {между устните и -ръба на чашата);
<ф> т-еа L—hen Hängl am Ende nne1e1 Lippen животът
виси на ръба на устните ни: енив:д+ тегли от ез—кя
с—; език мой — враг мой
List, die — —ine List änwenCen. 2Ш einn- List grc'/cn
употребявам с—гроег, приВягням към хитрост; || Mit
Lisi und Tücke ciwas ei-nlcbei постигам пещо c хит¬
рост, коварство; " Lisi gebt üita Gewalt хитрост сила
папх—тря
Liste, Ale — eiie Liste au/sTeiien. anl—gcn. an/taiignn
nоивд, съставям списък; || ihn aul Ale List— scizen по-
егивдм, еля'им, тaпненрм го в списъка; || slci {Akk.)
in e'ic Liste —in-chitlhem записвам сс а списък; || шО
3-е sctwii/cn Lisi— -i-h-i —ма ме, тяп—сaп съм а черпня
списък; || rin Puct шО die -ciwiizt Lisi— -etzen еля'им
кпиги и черния списък; || шО die schwarze L'-ie Kommen
сли'—— ме, зап—сва— ме а черпня списък; || ihn von dee
L'-it sTielcHen зиaоиекним го. мисим го ог списъки
llstlg — rin l'-ilgei Fuchs х—гра л—еииa; || te l-l listig
wic ein Fuchs с—тои л—е—и- c; || eincn-l'si'gen Plan ег-
-iinen —зм—слдм хитър плип; || cr hal listige Augen той
—ма с—+оИi лукав— очички
Litanei, СГе — —ine LlTanei bcTen отслужвам молебен;
Ф umg. ciie ganze LlTanei цял поменик. ферман. пи-
растис; || 'nnen die alle. Cie-tihe LlTanei асе същи;—
пессп- || eilt klagenCe Litanei Heihefen, vorbrlngen, ben-
nnte1ln1e1n избухним а безконечни опниквян—д, ж—лВ;,
нзс—пнам безконечен поток ог думи; опниквипия+и мш
пям-т крий
literarisch — eine дШе 1'ienäi'scäc Bildm. Hihen —мим
сон—дпя л—г:оигчопи култури, ;рчa—ц—д; || ilteiäilscäc
GaTtшngnn н—m:рягуоп— в—аове. ропоне; Ц 31- кГТсаааь
-cic Kili'k ни+:ои+урпи критика; || l'lena'lsct InTeies-
-'eate Menscäen хора с н—гeрaгурпи интереси; || slci
{Akk.) l'Teiail-cH i—TäT'gen пиша, п—сателстеувам, зи-
п—миним сс с нигeои+чоя, работя ня нигeоя+чопо+о
поприще
Literatur, die — Ale c'm-chläglgt Litn-lTs1 üben clm
Gcilet angeien посочвам съответнята, ниaнeжпиги л—-
гер-тур— върху ели; обнрег; Ц СГе schön—. unTc-tallenC-
Llt-iaiue художествената литература; литература зи
0aзвлeTeпиei забиепо четиво; || 3'1-1- Puch geböni /ш
L'tt1aTш1 гяз— кпиги ими художествени стойност. пред-
станя н—+:оя+чоeп принос; || etwas, j-niid l-l in 3'c
Literats- eligcgaigei нсщо нл—тa a сгоиншц—+: ня л—-
г:ои+чопяги история; някой тaп—енa —мето си и стри-
п—ии-e ни н—-:оягуопиги негор—д
Lizenz, dl- — die Lizenz füe etwi- bnäiieagtn подиним
монBи да м— се —зара: разрешително, nознон—г:лпо
зи пещо; || ihn die Lizenz ent/'eHnn отпемим му р-з-
рeннг:нпого; || MascHincn in Lizenz He--Tellen про¬
извеждам ман—п— по чужд л—иeпз
Lob, 3as - - cin übti-chwtngllchc-. une'ngcecbnänCтeSi
Cäagl'ctes Lob възторжен;, щедри дум— ня поснaлр,
щедри похваля; постни дум— пи похн—ла. постна по-
хв—ли; || ihm —in Lob spendnn. zollen, —-teilen, посия<
ляним го. въздавам, изказвам му похвали; || umg. ГНм
ein Loi -Ingen, ansl'nMen хвял:бегнуняМi възхвалявам
го, пея му вeнцeхвaлeбе+aиЯi дитирамби, панег—рици,
химни; || Cas gereicht 31r zu groBen Lob гони ; по-
свялпо от твоя сгоипи, заслужава 'о.ямя похваля; ||
iin nli Lob üb—escHüfi—n обсипвам го с похвали; пе
мога дя го пaсвaля; || са wae de- Lobes voll ühnr deinci
11—10 гой не можеше ga нaснaли nр—н:жaншeго ги; И
—in Loi veiAl—nei, nanien зиснужявям, пожънвам по-
свяни; || mii Lob (nicii) kargen, g—izcm (пс) скъпя по¬
хвалите си, боя се ди кажи добри думи зя пего. щедър
съм пя поснaли; || von Lob Ühcift'—Oen, Üb—asiiömen
разсипвам сс ди хв—ля; || Cas isi üiee alles Lob —'Haben
гони ; изт—'пято пил всякаква похвала, ; съвършено,
няма п:aоегяmъ:, разг. кусур; || ihm Dank und Lob
-ing—n пея му вeнц;св-л;нид, пяпег—р—ц—, хвял:беmн—д,
вeл—тия го- енрнд го; слииосл;вд го; || Goli -—' Lob
слани Вогу; ф eigen Lob -linkt който сс св-л—, той сс
КБ—р;; сими свялa, добри хуля; - Loi ertäll nancb
loi-- Mann, 3-e Loi in Lehen nic gewann ко'иго чоиек
умре, го газ добър стина; <ф> Lob i-i den Tonen P-oi’
nосврнн глупеца, зи ди му пооиспИг ушите; посвaли
го, за ти р-зВерен глупак ли е; ф viel— Lobe enHalTcn
понутрнрм мпого похвали (в училище)
loben - ibn Tü- -сте Lel-Tung, wegen -elnei Lei-tuig,
um -clnc L-istuig loben посвaлдним го зи успеха му;
|: ibn üin-mäßig, Über alle Gnbütr, umg. üb-r den g-üien
Kiec lobti хе-ля го прекапеп; мпого, повече, о—кол-
ког; -одBви, з-служава; нс мо'— па го пaхнянДi —з-
кртнрм се възторжен; зи него- оизе—nвим сс а— го
снилд. поeнътпредм го до небесата; || 'in üh-r den
Sct-ll-iköi'g, in allen Tönen lob—i изказвам сс повече
ог възторжено зи пего, пс мо'и ди намеря дум— да
го n;сврнд. и: мога пя го пихниля; || man lobte ihm
w—g к-твaс- му няколко благи дум—, за пи си ог—де,
зи ди сс отърват ог пего; || umg. Cas loin iei mir гови
м— хирeев-, м— посгрея удоволствие; || das kann ich
nicbl genug lobti пе пимирим пум— ли изкажа възторги
си ог гони, пов:т: ог възс—гeп 'съм ог гови; || Ь'—а
muß ich 3lcb lohen ниж за гови зиснчжиниш пи ге по-
св-ля; Ц За- Cann ich nicbl lohen гони пс одобрявам;
ф За- Wtik loht Cen Mei-tcn ои6;г--- свaл— мaйегорр;
Ф jeCti Kiämte lobi scinc Wuie — j-Cn MsTte- loil 'Hie
Рше- всски хви.л— с-оката сш; всеки мечкир своят—
мечки снян—; всдки и—т-пк- своите нретепа свяли; все¬
ки си свЯн— кристин;—; магаре; всеки с; хвали бул¬
чето; всяко п—ле с гласа си се свял—; ф nan soll С-п
Tag nicbl vor Cem AicnC lobti — lobt Cen Flachs nicbl,
bnvoi Cas L-ln-n gewoben i-i тнлш—+e се Вроя— пресен;
доде нс с; уби. мeткргр. п: проливай кож—г— И- по-
-ог'ини -- я киминиги, я киминиодг'; по-;тин- — колко
шипк— (капи) ш: опустеят; дол: съмне, колко к-лп-и—
ще опустеят; п: гледай коренчето, глеп-й цветенцето;
покато не —тпнгaш броди. не №'—»—1 във нопага;
ф Ctn Sctlechitn i'ßlälltn, b-lßl gelobt w—iCei попе
ги тив—жпрГi р—пнай сс- ос— зурли сш нс срBдг зи лон;,
'пил— плотове
Lobeserhebung, Cie — ich eigehc mich in Loieen1äe<
iuigen üine ihn разсипвам се ди го снaнЯi пс мога пи
го прснaнд. изкизним се п—й-нъзторжеп; за пего
Lobgcsang, 3пе — elnei Lohge-ang а! ibn ап-Тпп-п,
-ingcn пся му п-пeг—о—п—, д—-иоимб—, химни, снино<
слоня го, нъзпредм го до небесата, —зкизвим се ний-
възторжено зи пего
Lobhudelei, die — vei-ctonn nich mii delnei Lobbu-
dcici пощил— ме, ост-е; ме и— мира, ' ни спокойствие
с ниекигeте-виги си, с угодн-чес:;-: сш похвил;; е-—г-
си ме св-лнл
Loblied, За- - ein Loblied шО ihn 11-1'1111, -'пдеп
нс моги ти го писвaнд, изкизИим с: с пaй<нъзг;ржeпн
пуми зи пего, пея му n-пe'—р—ии, д—гиоимб—, сляно-
слоня го, величия го, пр:нътпaедм 'о до небесити
Lobrede, 3it — -in- Lobinde aul ihn ballen изкизним
сс c п-й<вътг;ржeп— дум— зи него, не моги др го па-
снилДi н;н—тид го, nоeнъзпaсям го до небес-т-
lobslngcn - Golt lob-ligt! снивосниня бог, пея му
ос—пк—
Loch, Са- ein Loct boHenn, in Cie E-3e gnuben, —in
Loch as-heinn изпълВаним. пробивам, поонъо-двим,
нзкопив—м дупки и земята; || dic Stiäßt i-i voller LöcHee
унниaги е симо дупки, ям—, грипове; || die RecHnm.
Hat cin Loch сме—кат— не нтннзр, изпиши —ми пропуск,
грешка; |i 3е- Beuiel hat cin Loch п—р—ге пе егигрг;
Loch 769
|j Tun. als ob 3ee Strumpf kein Loch täiie правя се, като
чс л— пищо не с б—.о, ни тр— ш полов—ня, на тр; ш
зо.—, па ибодмбиш—д, пи пи лук ял, нш ня лук мириса.,
па упче, ня улан. пя дръж м— нипкити, ни амер—к—пец,
па японец, пи импе, пи вря. кочан, ня типа; || ich reiße
■ nlr —in Loct in 3as Kleid скъсвам си роклята; || lei
fülle, -ctiig-i stoßt nir cin Loch in den Kopl, ins Knie
оизбиним си 'нини-и, коляното при питан:, уарям,
блъсвам си 'ниви-и, колдп;-о а пещо; || iei schlüge.
-loßt ibn cin Loct in Cen Kopf разбивам му 'ляни+и;
Ц ein Loch ins Els lauen проВиним дупка и т;п-; || das
Loct ston0nni vensTopOen. au-Tüllim, zu-cHÜlien, /usam-
mennäben закърпвам, запушвам. зипълним т-р-вдм
дупк-та, дм---; ф Сеп GÜeiti, Сеп Rltmen —in Loci
eigen schnallen егдтим кр—на, колан- c еана дупка;
'нидчвим, о'ррп—тиврм разходите си- || —in Loch bei
eiwas /n1ückeтecken бия отВой, отстъпвам в претен-
ци—г: си; || се säult wir ein Loch той п—с ки—о пролъпеп,
nронaнeп, кат; смок, сюнгер; пaт—в- се като бъчва
без тъпо; || umg. ici wcade ibm zeigen. wo dei Zln-
meimann Cas Loch 8—13--—! bal щ: му посоча, покажи
^3——;—;; || —in Loch anOiäcbnn und ein ändenee zuia-
cbtn огн-одм пови дупка, за да тркърпд, типчнр сти-
Oи-и, поинд пони пън'он:i зи па платя ст—р—т:; || er
etönOтe —in Loch nii 3-m andcin zu, macbie —in Loct,
um Cas andenn zu -ctll-ßci -ой зипуш— едп— дупка с
друг—; || ihn 3as Loct vei-oblei пиперл—нн—м. патуп-
вим го по т-дпнк-; || Cie Pauk— —in Loch nacbtn пре¬
късвам сноно—зн—дпид-и му; " a-mn Maus, Ale ма ein
Loch Hat тежко +омчни, кой+о им- сим; ед—п изход.
етпи възможност пи —збдпPi пя се спаси; <£> einmal nuß
3еп 1ncH- 3ocb zum Loch Нш- кога ш ди ; ще излезе
т—с—и- ня пазар; ф derb, -ctz. Aich au/s Loch ссдни сш
ня зилпика, д—рп—ка; || шО dem letzten Loch ^—'1—1
бера луни, : едипня крик съм и 'роби, съвсем —зд—шим
вeт:. едни крспя е—л—гe сш; скоро ще нося мпого тпор<
вс пи мъргв—ге; скоро ще хвърля топа; || |ntzi ^1'0.
ei au- einen апЗе-п Loeb сега гой обърна кот-г-, запя
дочгр песен, ня друг '.ас; сега б-е отбой; || nicbl wls-
ecn, au- weieben Loch man pf-lfen soll чпнигрм, обър-
Ke-м конците, не зная к—кно да поивд, в—ждам се в
чудо; I! 3а ^1'1. —s (Зее W'n3) aus einem andein Loct
сеги духи друг вягъо, свърши се с безделието, свърни
сс веч: кефът, точки, кряй ня бездействието; || ein Loch
in Ctn Tag schlifin. innnnen спя по късно пл-лпе- з—-
пилеим т-мпиги пи гори още посред Вя. аеп; || ihm
ein Loct in Cen Bauet a—Ccn, Trügen чм;ояв-м го, по-
-дтим му с приказките. въпрос-ге си, —знаждам му
лушити ди го п—г—м; || -cHwaiz mir kein Loch 'n 3en
РадеН пс ме поaвн ня 6-тaми, ахмак; || За- bal —in
bö-cs Loct im dcn Beuiel g—-1-e—n, gcTrceecn пости пари
сньол—с за гови, гови огнори 'ондми дупка и кес-ята
м—; || cin Loct in Cie Lш/l -eb-i, -i'-i—n нпернам, нтреи-
тв-м очи асе а етпи точка, зитн:жaим сс и едп- точка;
|| ein Loch in Ci— Lull -cbleO-i не улуче-м целта, сгре-
лдм погрешно; || ein Loct in СГе Well laufen скитам
по евeг-; || ich ll-ec mir liebel rin Loch ins Kni— hobicn
па всичко друго съм 'о-он, по-скоро ще тим ли мш
отрежи— ръкити, крика, отколкото ти няпоивя тона;
II -inen anCtii von- Loch -ctlehen посгиндм него ня
топи ня устата; || -'сН (Akk.) voi- Loch -Tcllcn тис-ивям
из ня топ— пя уеа■ргa; ф im e'ien 3smp0en Loct wohici
ж—нея а моитпи, тъмна дупки; ф Гм Loch -'Т/сп лежа
а прип 'олин кя; || ihn ins Loct epeincn. siecC—n око-
ширним го. сньрндм го в затвори. п—птиза
49 Н:меко-6ътгиоск— роaтeоJО1l ичсп рсчпик, i. I
770 löcherig
löcherig — Al—se Beweisführung 1-t icchi löchtiig таз;
aр'ум:пгрц—д и; ; съе■аодгeнпa, —зд—ши
löchern — umg. damit Hai -1— ibn imme- wlnCci gelö¬
chert гя всс тови му опяи-не. нс 'о оставяше ни мира,
пя спокойствие с гони; || wir 3е- miet löcHeit nli -—'nen
Fiugcn колко ми тотя'—, посажда гой, —тв-д— ми ду-
ш—тя, умори ме с въпросна; си, '.pb-tp м: зиB;тд да
го слушам
Locke, Cin — die Hauet im Lock—n legen пaкъдрдМi
;пaуннррм, пан—н—м пя къдри косите си; || -'ne Locke
fall. nie in die Stirn къдрица пали пи челото м—; || ГсН
siit'cte nlr die Locken aus de- Si'in прнб—р—м къдрите
ог челото си; || wie lubitn uns im dic Locken сврщaм:
сс за коситс, итenкиaм; сс; || ich laban nie nii dni Hand
ЗшсН dl- Locken прнп;;aждaм c ръка къдрите си
locken — СГе G1ncke lockt die Küken квачката къаки
пнлeпиaтa сш- || ihm in -iici Hlnin-baki, ins Neiz, in die
1uiic, ins Gain locken по—мимвим го в засада, и при¬
мката, мрежи-и си, чнонкaгр сш; || ibn ins Veidclben
locken увличам го а г—бел, и пропяс—та; опоопиегяним
го; по'уВвам го, ставим причина за неговата '—Вел;
|| umg. Canli Cannsi Cu Celnei HunC von Ofen locken
: гони никого пе можен пи еъбнPтп—Шi излъжеш; |!
umg. ihm Cas GnIA aus 3e- Ta-che locken измъквам му
пир—ге от пжоВи; || ibn шО ein— Так-сНе Fätein locken
по—мимвим го пя фалшива ен:пя; || mich lock. 3as
nicbl гони пе ме Влязи;, поивл—т-; ф lockeiCe Aus-
-1011-1 еъбнятпнг:нп— —з'.л:п—, перспективи
lOckc— — gegen dcn Slachtl locken ритим срещу ръ-
жспи
locker — Cni Zatn ist locker зъбът се клати; j| lockn-ni
Pod-n, lockeres E-diclch рохката земя, пръст; || umg.
clnc lockern UanC, cin 1ocCcrte Handgelenk Haien лесно
б—я; им—м сиб-в— ръки; || umg. hei 31- i-i wohl einc
Sch. . . Ъе locker мий че г— хлопа еап—ти дъски, мърда
едп "1 тии—д, имаш ди дивиш пи Мнсaтя; || Ale Zügel
kockci laeecn отпускам, ритсниBним юздите; || 3-1
Knopl '-Т lockci копчето се е оизсниBин;, щс сс скъеи;
|| lockte -tilck-i плет- саВано; || locker nablen меля
едро; ф locknie , S'tinn разпусн-ти, лек— но-ви; || —'n
lockeae- Leien füHien водя разпусни—, безпътен, ле-
копривен, разгулен, разюздан ж—вот; || scherzh. ее 1-Т
ein юсСеееп Vogel. Zcl-lg. Впасе гой с ризгулеп, без-
пътеп, разпуснат, вягърп—чав. разтурен. р-зх-й-сп.
покварен човек, с р-тнeйnрaх, оaзн:йплдвai вeй-сяй-
исй;. вятър го носи пя бяли кобили; || umg. -'— bal ein
lockere- MundweaC. устата. ченето й непрекъснато ри-
боти, мели. п: млъква; тръпка каКвог; й дойд: па
устати, сз—ки; || 31— ПГ-/'^'! 'n dee Kia-sc i-i -ebn iocCti
дисциплината а клиси е мпого слибиня. нощи, уче-
н—и—тe ся много р-тnуенa+—
lockfrlassen — се läßi licbi locker гой нс о-сгъпея,
не се отказни лесно ог п—мерепнет; си. пе отпуска
крия, рропгa, пържи зпоиво, не сс отчаИн— лесно, пе
прест-в; пи се бори, докито пе постигне иeтгa си
leckerma^i— — G-1C iocktimictei оизньозвим ке-
сняга, посяотнaм. изризходвим п-ои; разпускам се.
—зръсвам се; || bei ihn Geld locCtaiucbcn н-кирнам го
ти похарчи някоя ш друга пиря; да развърже кесията,
ти сс изръси
Lockspeise, die — einc Lö:C-nt'-c uusiegen поставям.
тит-тим стръв; || als LoeC-nt'e— d'enei служи зи стръв,
пр—м—мка, зи рпeпг-поовокргор
Lockspitzel, 3-е ibn als Lock-pllz—I verwenden —з-
ползувам го за стръв, за примамка, ка+о a':пг-nро<
нокр—ор; || als LocksplTzel Ci-i-i служи зи стръв, пон-
мимки. рп:пт-по;вокргоо
Lockung, die - einei Lockm. t-li-g-n, nicbl widei-
-.-111 können поддавам сс. нс моги ти противостоя
пи изкушен—:, съблазън
Löffel, 3ni - Cen Lölf—I zur Hand niHmnn, zum Mund
lüheci в-земим ньж—иит■р е ръка, nоппaедм я към ус-
-am-; || nli Cen Löffel in 31—1 -üb-nn бъркам : ть-
жниргр в кин———: II Ctn Löffel ailecCen облизвам нь<
жни-гa; || umg. С-е Löffel -lebl 'm Brei кишата е т•ъег-
кит; клей, ги ньжниaгр не може пи сс мръдне в нeд;
ф ibn aul -'nen Löffel Suppt c'nladnn поканвам го ня
киквсто госпол тил; || nll einem silb-iien |8o1dtiti'
LöfO—1 geio-ti sein роден съм e късмета си, а Вогиго
семейство; || den LöfOCI m'cti aus 3-- Hand g-b-n нс
изпускам кокила ог ръкити с—: държи зарито ннреm-и
и ръцете с—; || d-i Löf/ci anTslecCnn обръщам, вдигам
пе'—.—-'-!;, ум—оим (буквално: впнпи- льжииити, защо—;
пями ти -м-м повече нужди от пся)- !' ihn übe- Cen
Lölfnl iä-bineen, dial. Halbieren оскуВним, обръснам го
зпоини-и, без сапуп, отиоим му кожити, измиме-м го.
За да попълнят мършави бузи, селските бръснари в
миналото си служели с дървена лъжица, която пъхали
в устата на клиента и така го обръсвали по-лесно;
|1 tun, als oi nan die Wn'-bc'i nii Lö/Ocln gcgeeecn,
gc-ctlucCi häll- тиним си в—д ни мпого чт;н, умен,
приня се. чс разбцтам от неитkо, чс зная всичко, чс
ням— t'ö-ум:н ог мене; || er Hai Cin ^-'-Тпп nii LöTcln
geT-c-e—n гой тури, сложи всички юристи и джоб— сш:
|| mli SciefOcin |eeHef0cIwc1sc) eln-aiieln rnC mli Löf¬
feln (1O/Tclwe1ee) äusgeb—i съб-р-м : .опит;, давам e
лъж-ц;, по милко; || umg. Ьа-Ст Löffel gc-chlucCt те-
лe'рaрeп стълб л— си пньтпрл, ги не можен па сс
пинеаеш; || klappein wlc Cie Löflci in einem Koei траки
като лъж-ц; а .ъ-жичн;:; А ingnefs Bei'. fchki ihn Cti
Löflni ки—о сгап—ло морето метено, еиоомись- с; —з-
'уВил ньж—ии-и; к—то рекъл и сиоомисьт ли троппс.
го се скъсал гъпипът; ф umg. Cie Löf/ck -щТ/п елусгДi
наострям уши; I! epe11 Ce'nn Löfl—I шО отнорн ушит:
си; ü -cHieli 311'- blnln- СГе Löffel зяпомпн гови добре;
пека тн бъде оВ—чки пи ухото; || еш- Hini—i Cie Löffel
bckoinen, Cricgcn пндениг м— етпи nлeеп—ия, етип
шамар; изяждам едпя плесници; й 3n wlesi gleich cln-
Hintci die Löifei ieCommei ще +— тишнДi обърши етпи.
ед—п
löffel— -- umg. ds На-Т wohl Cie Siche 'nici noct
ilcbl gclöOTtli още и; си емтдЛi тaка■неин. р-тBоил гони,
чайникът ги ощ: нс е зи'оян, 6—впо тaпрдвр
Logik, Cie — ich muß nict Cei Logik 3ti TaTeacben
fügen годбви, принуден съм ли се подт—пя па ло'икаги
пи рaк-нm'e; i| ulke- Logik ins Gee'cHt sctligci 1^;™-
воо;ч—, ск—ряпо c с всякаква н;гнкai а разрез е с вся¬
каква .логика, против ecK-Kea .ло1 —ки с
Lohgerber, 3ni - -'еН-Т aue, -leh-T da. luchst ein
G-slctl wir cin inteüitti LoHgtihcr, Cem die Feilt Oo-t-
ge-cHwonmen sind замислил с— се. —зглежпин отчаян,
сякаш гемиите ат са потънали
Lohn, Спа - - ап Sämetäg wt-C-n 3't Lohnt uu-gtzabii
п—дп—цн+е сс изплащат съботи; !! 3-1 Lohn C-Ücken,
-cnk-ii küi/ei пaмрняврм 11-пп—11-’та; || 3'c Löhne wea<
den äsTge6n--eiTi n-böbtn sich падпицн-е се повнн—ваг.
п;к-тн--; || h—1 Ihm in Lohn иА Brot sithen ни оибоги
u прeср-пи съм у него; || ibi in Lohn und Bioi icbmti
вземам го пя рибо-и и поeсоипя; || ibn um Lohn unC
Beoi biiigen отнемам му хляб;, саиним пр—тип- д;
з-пчбн стдб-, рибо-и-и с—; || ne Tal cs um Gottte Lohn
пиприен го пиоом. зи 6о' ди прост;; || ich tue cs nicht
un Lohn и; го пр-вд зи пир—: <> wic Cti Loti, so dit
Anbcli зи грош пeтeл за грош пее; кикто хрип-н ку¬
чето. тъй т— вардн е--по-о; ф das i-i —in scblecbten
Lohn Tür meine Müht тов- е лоша ;гnт-ги зи труда
ми; || ее wind scbon noch s—lnen Lohn trHilitn, bekom-
- ici гой ще си получи възмездието, зиенуж:ното, кик-
тото му се пята; ф Undank l-l С-е Well Lobn сряп—
куче, п— те нae; хрипи 'яо'Я, а— ти изкълве оч;;;; дай
пя ендn очи, пя —зВод: ш тно-ге; евиндтя. кито сс
паяле, обръща коритото; изтъках сш пл—тпото, р-тим
ти кросното; пай пя кьоравия а■;д'a. а— т— строи—
'л-ниг-
lohnen — die AibelT kotni (-ГсН) оPB;тртр си заслу¬
жава, струна труда; || Cas kotni dl- (d—i) Mübe nict.
не си струва. заслужава трупът; || das Eigebnl- kohni
den Aufwand nicbl не си сточтя разноските; || Caiüb—i
kohni es sieh nicht zu iedcn не с; струна, не с; заслужива
(•mочдът) пи сс говор; зи тона- || eine ioHnende Ä1i—1i.
TäTlgkclT бти'оп-оп- о-6;г-, аейпост; ф Goli lobn—
es 31a, 3as möge Cir d-e Himmel kotn—n господ пи ти
го върне, бог ди те вьтпигоид— за това; || 3u юН^Т
nlr nelme Liebe übel. sehlecti +— ми се ;гпт-щиш лоно
за любонги м—; || -е Ьа.'- iin nii scbnödnm Undank
g-koHni той м— сс ;тптиг— : чсрпи пeбни'одирпосг
Lokaltermin, Сее - - еГпеп LoCali-emln abtaliti коп-
сгрч—рим, възпроизвеждам пресгъплеп—е па самото
място, пратя съдебен оглед пя мeе-;поeстъnл:пиcто
Lorbeer, dir — Loihtticn teninn пожънвам нито—;
|| ee Collie Ceinn Lonbecicn pflücken, nni'ngen претърпя
неуспех, нс пожъни и—какв; лaво— с тона; || scherzh.
-ich (Akk.) шО -cimcm Loebn-een au-1шhti пот—вям ни
т-ноиг: с—; || ihm Cen Loeb-ce leichci чн:птaвям го c
литри
los — los хайде, карай- 0^—1; ризпоиняй; диний;
|| umg. nun äie- los хийте всче- || lbe. miet scHon сяйдei
ВързаИ; хийте, по-жнео; || scherzh. aul los g-tl’s io- сега
веднага; || los, cizäbi -chon хайде, разказвай; ф was
i-i - Cenn los какво имя, какво стяви, е ег-п-то; кикто
се ; елут—ло; || was ist bien los какво ет-н- тук, каке;
—ма тук; || ЬГ—е i-i nlwis, alltrbanC los тук ими нещо
-п-ересно. е--вя- какви ли не работи, ими интереси;
неща, трбиннднрг се, киряг сс, вдигиг водви по бога;
II Са i-i 3-r T—ul—1, Aie Hölle los его-шпя бъркотия,
п:оитбор—д. стр—шеп скипдил, страшно нещо ст-иа
там; на—'ат дяволска нряня; || nif ihm i-i etwas los
нещо ег-в- c него, нс ; съвсем в реа; || mli 'Шм l-l
nlcbis lbe, nicbl vl—l los и; го бити особепо, съвсем
загуВеп ;. пе блесг— с умя, способностите си, пе е
пещо особено; средна хубост е; || -1 ЬаТ eiwas los а
пего -ма пещо. 6—ва го. пе ; з-губсн;. || Canli l-l 3ocb
n'cbis los —они п: струни, загубен— раб;—— с; || mit ihm
isi beule nlctis los анес той нс ; а п-строение, пя кеф,
във форма, нс го бива зи нищо; || wa- isi denn nli dl-
ios както а; е, какво ег-в- с г;Ве; ф leb hin ihn, —-.
die K-aiCät1T, die Song— los отървях се от пего, ог
бон:ег-и. ог тия грижа; || ich bin meinen Schirm, m—ln—n
Posi—n los изгубих тяaъои си, поста с;- || Cis ganz—
Geld hin ici los похарчих пяр—m: с— то последната
стог—пка; ф los шС i-C'g своботеп ка+о птичка съм;
пям-м пикакви зрдьнж:п—Я; | alle- Sorgen los und ledig
-cin пямим никакви гр—ж—- Ф de- Zahl sllzi los зъбът
се кт-т—, нс ; стаВ-леп; || С-е Knopl isi los копчето
сс : скъсало, е палнало; || С-е Löwt l-l los лъвът с
избягал; 1| los von all—n Banden (311—' PanAc) свободен
ог нсякякв; връзки; || h—1 ibm Г-Т wohl —ine Schraubt
los хлопа му едната дъска. мърда му елпити чивия,
пе с с нсичкия си; откачен е, ;ткити цcнтринпо; || 3-r
НтА isi los кучето с; отвъозино; || die Tü- ist los
врат-ти ; отворена; || Cas Haae 1-t los косата се е
löse— 771
O-тпилят-, ; пиппини, ; разпусната; ф Tn— lber gebem
пропитим чий пя тегло, Вез опаковка
Los, Cas — Cas Groß- Los gewinnen, ge/ogen bibtn
спечелвам, изтеглям 'ондм-гя псчилВя- разг. хвърлям
дюшеш, удрям кьоравото; ф -rin Los geduldig nli
G-CulC, EngeienHc't tragen пося търпеливо, c прими -
рени: жреВ—я, утие-ти сш- || 'Шм wand K—in lelcHTes Los
zuteil, C—'n glückliche- Los 6c-ch'eCcn падпи му сс тежка
участ, и: му бс отредени щистл—ви участ; || mit selneM
Los zu/i'c3en sein доволен съм ог участта си- || dis '-.
Cas Los des Schönen in 3-e Will (Schiller) тякяв- ; съ-
дбиаи, участта ня кряе—нот; а свети; ф cтwle duaeb
3as Los -пт-сНеГС-п решивим нещо с хвърлян: па жре¬
бий; || Cas Los ist шО ihn geOillen жрсб-ят сс падпи ни
пего; || nict ТеаО das Los пи мепе се п—дпи жребият
losbrcche— - - ein Siurm iaicti los бурята —тбчхвя; ||
ein Geläcticr, Slneit b-lcbl los —зBусн- смдCi спор
lose — cin kosna Nagel не добре зяков—п гвоздей; ||
lbec Plättee отд:нпИi хвърчащ— .иста- || lose Haart пчс-
Пити коса; II ein loscs Kleid пуепрm'a aоeси, Вез коляп.
галия; || losen Tee чай ня тегло, а насипно съсmодп—e.
без опаковка, пе а пакетчета- || lber Wancm стока ня
тег.ло, пе и опаковка- прен. леки, долня, полпор-трeпп-
стоки, пасм—п— хора, паплач, сг—п- || lose Leute. Io-ce
GesindnI поли— сг—п, nanлaт, сВ—рщ—на, оязпясипи Вап-
па, м:п-иоaж——, гърч;-лъжи, ризней-плявя, п:срaн—-
Майковци; || —'n lb-—e Mädchen леко. л:копоявно, ле-
комнел:по, нeеeр—отпо мом—т:, ул—чниця. вятъри;-
чино момиче, рньорци, ритпe; Ц dis los— Ding малката
паланка, п:мнопниai милко аянолче; || ein losta Vogel
вонпи nтниai веселяк; пехр—н—майко, ветрогон. риз-
вейпрях, рязвeйплдвя. мептарджия. търчи-лъж;; ||
los— Beziehungen zu ihm taben поддържам слиВ—, не¬
редовни връзки с него; || lbec Siiten леки, рязпченяmи
по-в—; || lbee Wollt, EnTecbu13'gungcn празни. необмис¬
лени приказки, пуми, празен брътвеж; пустоелонн—
изннпеп—я; || —in lö-ce Manli -'ne ibee Zunge, ciien losem
MunC haben —мим р-зпо-п- уста. дълъг език, тотямо,
оитпоип; чене, езикът, устата ми р-боти, плещя мно¬
го, и-ппиг съм а чс-и-я- lbec Wollt fütenn говоря
бcзеоимпи приказк;. държи безсрамен език, плещя,
ругая- || ГШм c'nei Ь-сп Siinlch splelei изигранам, по-
'ижлам му дон:Пi лош помер; || in losem Sli—lehcn
G—Oalken Anden п-м—о-м удоволствие и лекомислен;
лудории, щуротии. -м-м вкус към нчaори—; ф lose
veikiüpfi без здо-ия, с хлибяви спойки
losclse— — umg. ihn von -einen Pekannten loscisci
отскубвам го от позпиг—т: му; || ds wlnsi doct noch
die paar Maik los—i-cn können ще можеш ди отa:ниш
-ез— няколко мярки
löse— - —inen Kioien, dis Flelsct vom Knoebtn lö-rn
O-тньотням възел; отделям месото от кокала; || einen
Sie'n iö-ci откъртвам. —зииждям камък; || clmcm Schuß
löecn патим изстрел- гръмнам- || die Arznei löst dcn
Sctlc'M лeкяоетт;т; кърт—, чисти. отделя срaчк—тe;
|| einei Veei-ag. eine УееюОипд, —'nen Pann iö-ri ипч-
тиоим, о-зтaндм договор, о-звaтдм 'отеж, оязг;пд-
там сс- уп—щожанам маг—яга, обаянието; || eine Vea-
w'iaung, elie Schwierigkeit iöecn оправям бъркотия.
о-то:щ-т-м трудност, премахвам затруднен-е. спри-
вям сс с трудност; || dl— Et- lö-nm ояз+о;'т-м брак,
п-т-м развод; || —'n BanA. dis Siegel, die Zöpfe lös—n
р-зтърттям панделка; разчупв-м печи;, оитп:чи-вям;
O-тпли--м, разпускам плитките; || iim die Zunge lösen
ритньртв-м му езика; || eint Aufgabe, GleicHung, cin
772 Umfahren
Problem, ein Räiscl. ein GcHe1mn'e lösen реш-ним зи-
питai уравнение, проблем, т-гипкa, о-згяпитим. о—гит-
н—м гайпя; |( dit Wi3e1en1ücbe löecn —зтт-жпям, орт-
оeшитим прог—нор:тнд; || ibn von seinei Vcrn/1chtnn<
gen, au- s—'ien Paidei lö-cn ;етоб;жд-т-м го от т--
пьнж:п—дги му, ог оковите. вeо—тнтe му; II Canli 1-т
noch nicbl- gclö-T с готи въпросът не с ренен, нс е
пимереп; разр:шеп—е пя проблемите; || dcn Blick von
'Не nicbl iö-en können и: моги пи откъсна погледи сш
ог нея; от—m: м— ;е-ин-г а нея, пе мо'— ди й се па-
пн:пим; © Saiz in Waesnn lösen оиттн-одм сол във нота;
Cas Salz lö-T sich 1м Wäee—1 еотги се о-т-в-OД вън
нолати; || 3is Eis lös. sieh im itlnes Wassee ледът сс
поeноьщЯi се о-з-тиоя а т—cт- нота; © ein Pfand lösen
о-купеим, ;ет;6;жп-т-м зяло'; © cinn Kurl-, lint-'tтe-
Cäitc 1öeei купувам. разг. изваждам Вилет за пътуване;
купчв-м входен В—лег пи кaергa; || G—I3 1öetn вт:м-м
пир— срещу продажба; © t'ie Schiaubn bal sich gelö-i
бурми. тип— се ; рязсляB—л, сс :.——;; ' 3е- Kianpf,
Cie Veewieeung lö-te -ici еn-тьмьг сс отпусни, бърко-
г—ята се оправи; || —in Pool lö-in -ich von UOer т;тк-
се отт:.; от Bоeпa; N cr löste -ich aus 3er Gruppe той
сс отдел; ог груп—ти; |r die Finшn3ectaTt kösit -ich при-
дгeнегвого сс оизтил—, се разтури; |' Cin Spannung lö-T—
sich папрежеп—ето ;-ет-бп-, пим-нд, настъпи о-тв:п<
рднрп:. успокоение; || ich lö-in mich von den Anblick,
aus 31- E-eTar1sng откъсвам сс ог гледката, поeодо<
ляним нцепепеп—ето; || ich 1öeic nict 3^ -е'!-! Änncn.
-chwe- aus ппГпее alten Umge6шng отскубнах се. откъс¬
нах с: ог прегръдките, ;бд-—дги му; мъчно о+н—кп—х
ог обкръжението с—; || 'Нас Bewegungen lö-itn -ich дни-
ж:п—дгр й се отпуспрсPi етрпрси по<еноBопн—; || 3nr
ScHn—iz lö-T— sicb in T-äntn болката сс -зля в сълзи
^(3^6— - ich laben aul ibi los чсто:мдти.м сс към
пего, спускам се. втурн-м сс срещу пего, ниснърндм
сс яростно ня пего
losgehe— - es gehl los започни се. прен. тооPпъг зи-
потнa ти се ризпн—ги; гот- ; питaного ни крия; || Са-
G-w-br gebt los пушката гръмии; || mii ist ein Knopl
lo-gcgangcn огкъепяно с: ;. nиднино м— ; копче; ©
umg. wann 1ü-ecn wie lo-gchei кога трябва ли тръгнем;
|| geb los rnC laß Clch nicht w'ndei blicken махай м—
се ог очите ш иeтe ти пе си nоемдн ди се вестиш тук;
|| geb nie Coch los nli Celien GnenCe остани м: ня
м—ря с брътвежите с;, с приказк—г: си- © ich gehe шО
ibn Io- спускам сс. нгчовим сс срещу пего, ниснъондм
сс ни него; || aul Ctn Feind lo-gctcn н-урвам сс. спускам
се, п-свъо.лдм се срещу вра'и; '• aul -ст Ziel io-gchci
чето:мдвим се, въртя прино към цсл+а сш, преследвам
п:о-кноппо целта сн; |' sic gingen wlc zwei KamnOtäHnt
auOnliänCii los те се црснърн—ср ки—о петли едип срещу
пруг; © aul los gehl'- lo-, .v. los
losbaеkc— - umg. ^1 ibn, gegen ibn lo-backen па-
свърндм: се e упрец— срещу него, гоиквимe вс—чки
срещу него
^Ьс^с— - • bei jiCei Klcinigk-'i lo-äenlnn пнaтa m
нсдко нещо, за щя.; ш нещяло, за всяка дрe6он—д
loskommen von e'nci ICee nicbl lo-Connen können
не моги ти сс откъси— ог —аея, м—енд исе зи пея, пс
м— из.л—зи ог умя, —д:дгa ме тип—мив- непрекъснато,
пс ми тини м—ои, спокойствие; - vom AlCobok nicbl
IoeCöiien пе моги ти се откажа ог п—енето; пропил
съм сс; || von е'пе- VerpOichtung, von e'nei Gedanken
koskonnen оев;6ожтив-м се ог задължение, ог м—съл;
о-ьоеним се от мисъл; © aul ibn koskommen ;гпо-ндм
сс към пе';
loskriege— - etwa- losC-ligem, nicbt 1o-Ci'egen können
чепднрм пи отворя, пи —знипд. ;-къо-Д нещо; пс мо'—
ли го о-норя, извиaд, откити; || umg. Cen kriegst 3u
nichi los нс можен пи сс откачиш, отървеш, отърсиш
от него
loslasscn - laß miet los острен ме, пусни ме; || 3а-
Piobinn läßi mich nichi los проблемът м: т-п—м-ня
непрекъснато, п: м— пиви мири, спокойствие; || eiien
HunC koskis-en пускам, ;-въртв-м кучето; || umg. 3u
h'-t 1^1- wic io-gc1iseti апес си ки—о пощоькндл- ||
webe, wein sie Ibs8e1a-scn (Schiller) но тежко ни, когит;
огънят се рaтн—лп:e. орзв—ср—, шег. по тежко пш, ко-
'—+; се оитнинпeдг'; || ich ка--— Cen Hund шО ibn los
пуским, пасъсквим кучето срещу него; © elie Rede,
elnti Witz losias-en тръпним му. г:тнд му едп— реч;
ризк-зеим. пниеиоям ниц; || elie Pe-ctweide losia-sen
поищим опняквипe
loslcgcn umg. mit —Twas lo-legei типотвим нещо
сгоeмитeлпо, тaт-ндм сс, опъням се тдо-н--и ня ри-
Во—и; || 3-е Hat aine lo-g-legi им- чс оУ'ae; || nun k—g
mal los nlt C-lnei №шдкеГт хийте оитпоивдй сега по-
н—пиае
loslösen - e'ne Biieliäikn vom UnscHlag io-lösen
отлепвам м-окиги ог пл—ки; || den Blick von ihm los-
iöecn откъсвам поглед ог пего; || ctwae 3аТ nichi kos-
gelö-i Ь-tiuctint w—iCnn пещо п: 6—на ди бъде оят-
гн:ждрпо изон—оипо. като огдeнпо явление, -одбви пи
бъпе оитгн:жпипо вън връзки с ост-п-лото
^machen - 3as Pool, den HunC lo-lacHen о-нъо-
зним .лодк-т;, кучето; © ich miete mich 3^ s—'m—i
Umarmung, von nelnen Ve1p1^'chtnngcni vom Ulsee los
;ево6ождиним се, отскубвам се, отпръпним сс ог оВя-
г—яги му; ;ен;6;жпивим се ог зипьлж:пидги сш;
отскубвам се ог къщи; © nach nal nnCilcb los побър¬
зай, пе се Вие; повече, хайде
losrfden — С-шО lose-Cnn 'оноод кито курд—сап, на¬
вит, пив—гя - м—ннпкр; екитИм ог етпи теми пя aоч'И,
чеши си ез—кя, 'ОБоря кикното м— падп: пи ез—кя
losrcißen - ich Cann leinen Blick, Cie Angen von ibr
nicbt lo-iclßcn пе мо'— пи откъсна, отделя погледи,
очитс. взори си ог нея, от—me мш ;е--н-г а нея
lossеbicße— - 3-е Feind beginn 1oe/u-cä'eßen нои'ъг
трпотпи пи стреля; © шО ihn wir 3-е Bliiz Io--cä'eOen
спускаМ се. втурвам сс кито сго:ни, снeткaв—иPi кито
изетрeндпи то-п--и към него; © umg. -chleß Cimli los
ризк-знай, китвийi изплюй камъчето
losscblugcп шО ibi los-cnkagcn nотним пи го Вия,
п;,л;гим, пердаши, пи му пaписдм уa-о—; © umg. eiwä-
ите-п Piels, zun höctstnn Gewinn, nli Gewinn los-
-cblagnn снъолдм стоки ни пизиои под стойността,
пропитим я скъпо, с печалба
^^^Ьс— - ibn von -—'nen Vcin11'cäтnngen 1oesp1e-
cbtn оен;б;жп-ним го ог зидьнж:п—дги му
lossteüei— шО ein Zl—i, шО ihn 1bssi—ne1n ус-ре-
мдвим сс. вземам курс пипоян; към и:лma; спускам
се към пего
Losung, Cin — e'ic Lo-mg ansgeЬnn тиним пиоони,
пропуск; 1 СГе Losung loiC-im, nennnn иским, кизвим
пио;т--и; © Losnngen zum I. Mai лозунг; за първи
мий
Lösung, dic — elie Lösung OinCen пимирим о-тоe-
шсине; о-тгипивaм нсщо; || —№3- findet —ine üЬn--a<
sehende Lösung пещо п-м-р- неочаквани, изненадващи
развръзки; || das wär— Aie h—sfc Lösung гони Вш било
пий-доброт; разрешение; © dünit, gesäTTlgln Lösung
разреден |пeпяеигeПi сл-б), пяе—гeн р-ттв;о
loswerdcn — ein—n Gedanken, ibn nlcti ko-wn-Ain köm
nen не моги пи сс ;тьоед, а— се освободя. л— се отърва
ог м—съ., м—сьн-и ме преследва, пс м— пян- покой,
т-п—м-ни п:nр:кьепрт; ума, съзп—п;:—; ми, ' се пи-
гоиnн- пи съзнанието м—; пс мог- пи се отърви о—
н:'о; ф wig. -clnc Waee eniBend Ibewe1den с-ока-и м—
се оит'OиBви, о-тпо;п-н- като сим—д, кит; -опъ.
хляб; || ich bin nein— TaecHe, mein Geld ю-gewoiAen
зибоив—с т-па■и-- си; ;6ояс- пирит: м—
losziche— — zш е'ппш Veignügen, in die WälCtr los-
zieten ог—вам пи т-6-нa, пи екскурзия и пнян—пиги;
|| gegen ihm. übne ibn losziehen пясвьолдм се върху него,
пипитим го с дум;, хули, клевети, ;дчмним, крити¬
кувам го, очерням, охулвам го, сипя хули. клюк-р-
с-нчним по негов адрес ,
Lot, За- — das Loi von cln—m Punki шО eint G-raCe
1311-1 спускам п:рпeпa—кулдр от етпи -отки към приви;
Ф 3'с №^-1 nli пГпеш Lot n-UTtn по;нeрдням стена
с отнеса; || СГе Mast1 -ТеНт, '-. 'm Lol, i-t Aem Loi
gtw'chem зидът c отнесен, ; изкривен; ф umg. niwas
isi 'm Lol нещо c и рет, порядък, итпривпоег, както
■mодбни; || etwae w'tCei in- Lol helngtn поег-ндм пещо
и ред, ;по-вдм го, принеждим го а ред, а изправност;
|| -е ist nicbl ganz im Lol, nii iim -сНетТ nichi ille- 'm
Lot zu -cli гой не е напълно и реа, —зтн:ждя. че нещо
и: е а рет, чс нещо му н—певa; || ш- 3nm Lol heingen
п-рушин-м реди, спокойствието, разбърквам пещата;
нпиедм безпорядък; <*> F-tuiCn in Сее Nol geti tuiC-ri
aul —in Lol приятел в нужда се потп-н-; похлопа л—
нужда-а, пeнондги па но-г--a -и, прият:.;—: +— един
по едип сс —зпизнит; прият:. се позпити а неволя,
кикто тни-;-о а огъня; || von 3ем geien Tünle auf ein
Lol - ГЬ---- geien tuiC-ri шО ein Lol тик—ви ги —ми
c дузини, под плет ш пат плет, поп мост ш пил мост,
пи всс:; ъгъл; сто т-киви зи пара; и: сгочня ни ,кош
ет-м-, и; лули тютюп, пш торби камъни *
lotse— — ein ScblOO in 3en Ua/en löteen п-появляв-м,
нкярням кориб и nр—етиншщ:то; ф ihm Curct 31— StiCi,
zun PahnhoO, in eint GcsellschafT, 'n die Kmtlpt ioTeen
прекарвам го през гоиди; з-веждам го пи г-оиг-; за-
мъкнам го а общество, и кръчмити; ф umg. ihm Gell
3^ 3ne Tascte loi-en измъквам му пир; ог джоби
Lotterbett, 3as — auO Cem LoiTtibnii liegen излежаним
сс, .ежа па кьнкити с—, т:пгдйеmнчн-м, с-йл-зчням,
B:зд:нп—тa
Lotterie, 3'е —- in Сее Lolt-el- .spielen, -elzei игоид,
з-т-тим па тогиоид; || 3is isi die --'п-Те LoTterlt гони
е въпрос пи късмет, енутaйноеTi тисmр т;гио—д; <ф> wtr
G—13 setzt in die LöTTt-1t, 3ei Commi Canin, ee w—10
nicbt wic който тaтит- пи ног-оид, остреи, без а— сс
усети, с nрaтпн ръце
Lotterleben, За- — —Гп waHnee LoTTcricicn Oüb-cn тодя
—ст-пск; безпътен, Везделеп, оизпчепяг, о-тютд-н
жито—
Lotterwirtschaft, 31— — bien Ь-ге-сПТ clnc Ьc1sn1c1io-e
LöTTc1v11Tecta0t тук ннaд::, цар; —ст—пски - безпорядък,
не се зпие кой п—е, кой пл—щи; || 3-1 Lötie-w1riecta0i
—in EnCe lachen ет-'им край ня Beзо:д—:-о, въвежаим
рет
lottrig HMg. -- eine loTTrign AiiclT небрежни, нехайна,
разг. ир—ф работи; || lottelg aшeeeHcn облечен съм нс-
Врежно, —зтн:ждям зипeмио:п, нм—м зип:мио:н вит;
|| elie koiiilgc Gese11ecba0т оизпчспи-о общество
Löwe, 3er «^1-1^111 LvwnbriiCnn , kmnf1nnnpнan , бодя
се кито .ън; || дщ geinülki, Löwt (Shakespeare) добре
ревеш. лъне- хубаво. чудесно го каза, побре си кази
уроки, тудeеп;i хубаво с— го пимиен—н, скроил; || се
ist 3ci Löwe dc- Гage- гой ; героят ни лепя; || sieh
Luft 773
(Akk.) in die Höbt— 3es Löwen wagen, begehen от—вим
в чети-и пя вълка, а ле'отищего, бърлог-г— ня лъва;
|| den schlafenden Löwen (auf)wecCen пробуждам спя¬
щия .ън, спящи—:, етиспян—тe. тaдоeмaн—гe егриег—,
е-—спaтити ярост; <$> auch 3-1 Löwe шО sieb voe Cti
Mücke weHien ш .лъвът трябва а— сс 6р-п— от мухата;
<*> i-t Зее Löwe loi, so -шТ. ihn шсШ 3nr Hast bell Pari
— mancher -au/t den toten Löwen am Part, 3ne ihn
lebend ilcbl an/ueeHnn wagte пяапе л— дървото, всеки
сш първа п—В—ря; пипнеш ли, всеки -е '—зи, всеки сш
—т-о—ни обувките а тебе; умре ли лъвът, дори и заекът
го скуби за гривата; - was Сее Löwe ilcbl Cann, Cis
Cann d-i Fuchs 'пето не поми'— ентaт-, тим поми'—
си-о;егги; каквото не може лъвът, може лисицата
Löwe—a—tcil, Сее — -1:1 (D.) den Löwtnänicll nntmen,
sicHe-m азем-м, ;е—тчоднaм с— лъвския пай. пдт от
пещо; || den LöwenanTell verlangen поиеквим ньвск—д
пай, пaй<голямaтa част
Löwc—huuI, die —- 3-е Eecl im 3-е Löw-ntaui мя'-о:m;
а лъвска кожи
Löwenmut, Cti — nii wabiem Löwenmut CäipOtn Вия
c: : —стинекa лъвски смелост
Luchs, d—e — er Hai Ängnn, OHrti wie ein Lncbe гой
им— очн, уши кито пи р-с, остро зреп—е, остър слух;
|| umg. ee paOi auf wlc ein Luct- дебне кит; рис
Lücke, die -- eint Lücke ane/ü11en тaпънв-м, —тпъл<
тим призп—пи. дупка; || |3u1cH niwas) —ine Lücke ееГОпп,
h1nTnrIa--tn ст-вим пр—т—пa (c пещо) пи сс отвор- го-
тями пои■зн—пя, т;ндмр дупка, оегрндм 'отдми nрaт<
п—пи след сеВе си, отсъстт—ет; ми сс туветнунa осе-
ти-:нно, остро, болезнено; || sein Wls-cn bal gioße, elie
ganze Reihe von Lücken зп-п—д-я му —ма— 'он:м—
поизп—п—, дупки. пропуск;. са пепъ.п;, 0:;^;— ре¬
дица пропуск;
Lückenbüßer, Сее — пе ЗГппТ als LücCenbüOnr, mach.
dcn LücCcibüßti, -plcli dcn LücKenbüß—i той ; сим;
заместите., служи симо за з—пълв—п: па празното
мдето, п— се попълни броят ни 'остите, замества
;теъеm■нчн-щ гос';, поканен ; а— попълн— симо броя
на гост—те, не -'рие пикикии роля, е пего колело. ле-
ветата (десетата) дупка па канили
lückenlos — clnc ШсСтю-с Reibe пълна, пньтни, не-
прекъсиа+и р:диир; || ein IücCtn1öet1 Beweis неоспо¬
римо, непоклатимо, 'рипигпо покиз-гeтегво, то'и<
ческ— необоримо пок-т--:тегно; || cin lückenloses Alibi
bäbtn, nacHweisen -м-м. твърдо, необоримо алиби;
докизним пеобор—мосатя па ил—6—го си
lückenhaft — -—Гп Wls-cn ist -пЬ- kÜcktihäOl зпип—дгя
му ими— мпого прaтп—пИi аупк—, пропуски, пе си со¬
лили;
Luder, 3as umg. — ein Ludte von elntn Wc16seTücC
мръсница, стерна. питинои, н-ро-пг—д, урусn—д; || en,
si— wie ein fault- LuCte той, гя бене —еm—неки мър¬
зеливец, нст—некр мързелин;, мързеше го. я а— сс по¬
мръдне; ф ein 3111- LuCtr бедняк; клетият, бeaп—т<
кият; сиромах; тур. т-в-т—д--; б:дн—тк—яг човечец;
|| -Гп Сттс- Lш3t1 пнчпив човск, глупак, тапир; || ein
feine- Lшdtr биоон:и, гадже и полонини; || 3as l-l ein
Lnde1cHen хи-руш-на. дднолчe; кикви м— ; сток-ч:;
тя; ф Cu nlinde-, kleines Ludei ги жалко тоиeтe, м-лък
палавник, непослушник, хайм-па, счн—'ип. джереме
тикоти
Luft, die — T-'-che Luft 'n- Zlnnte Hene1n1ieenn огн—-
одм а— влезе т—сm, свеж, пресен въздух а ст-яти; ||
umg. eine anCnei. bc-s-ic, fn—'cit, /i'ecHe Lufi im eTwie
774 Luft
(Akk.) H'ntlnhr'igtn Внасям свежа струя в нещо; || an
die Оа'-^ Lull geHem итл—тям ни чист въздух; || umg.
ihn an 3'1 fni-cäCi /neie Luft -ctzcm. btTörCtrn изхвърлям
го навън, изгонвам го ог работи; || 1:1 nuß viel an die
^Т. трд6нр а— по-ид тeеmо разходки, ли прекарвам
мпо'о време. дълго ня въздух; || Betf—n in 31- laische
^11 Hängti nр;в:годв-м леглит;; || leb gehe Lull
schnippen изт—зям ди подишам милко тиеm въздух;
|| vl—l an 3-r ^0. -ein прекарвам дъ.'; време, дълго
ни въздух; || Lull ecHöp01ni bokci, -chnannni лишим,
черпя, вземам. поемам, тът-aм възпух; || keine Luft
bähen, b-Comicn пс м— достига въздух. секая, спира
ми дъхът, з-дъхт-м се, тaпчняв-м се, чутс-тут-м не-
досг—' ни въздух; || 31— LшTt Гм Zlmncr l-l aign-TuiC-i,
verbraucHi въздухът и е-яят- с престоя., пями кис¬
лород, е замърсен; || 3пе Kiagtn schnür. mir Aie Luft
ai яката ми пречи ди п—шам, ме тяпчнян-; || Luft
machtn — -ich (D.) Luft macben, -chuflCn пивим воля,
отдушник, простор па нещо, о6л:кч-в-м се. —тк-звям
болката си. пимирим ;гдунп—к; освобождавам ду-
н—ти си ог г;в-о; || ciwas -ciiTi Lu/i пещо п;п-ед
облекчен;:, отдъхним: си- || -einem Hen/en, Zorn Luft
пасШ-п патим н;ня, отдушник, простор ни сърцето сш,
ни гневи си, ;бт:кт-вям сърцето си, —тл—вям гнета сш;
|| Lufi i-Conn-i, Kniegen мо'— спокойно л— лишим
иечс, отдъхвам си- || j-i2t Cann 1:1 wicAen Lu/i boltn,
-chninnti сеги иече моги ли сш отдъхна, ди т—шам
спокойно; || fürs cnsie Hübe ich ^11 засега свърших
ои6;тр-р си ш мога ли сш отдъхна, па сш поема възпух;
ф Ai— Luft inäälTtn тртaдним, по—тидним лъх, типъо<
жим въздуха; || ball die Lull an млъкни, титноо— си
чстити, разг. плювялники; стой мирно, миочвий; || мГ.
gebt Ale Lull aus дъхът м— секта, сп—ря, т-пъсв-м сс-
|| ihm hl—lSl Cie Lull weg vor Scbenck. Üitaraecäuйg
дъхът му секва, 'лътня си езика, зят■уби- умя ш Дума.
умът му се вземи, т-п:мяв-, езикът му сс връзти от
ужас, чплисИi итнeпиaя; || niwa- vcnecb1agii h-ilmmi ГШм
Ci— Lufi дъхът му секти, спира, той тяпeмдв-, тигу6в-
ума ш думи, езикът му се връзва, глътни си езика,
остави ки—о гръмпит, втрещен, кито пипнал от круша;
пещо му пресича лъха, го никиони ди зинем::, нтeм-
му уми, -къли; Ф 31е Luit i-t icin -а■моер:р-т- : тиетa.
п: пш дебне опяспост, пикой п: нш попелунии, пдм-
п—к;'о наоколо, пяма оnрепоет; || cs ist ClcKe Luft
игмоер:оят- е п-тон-оeнa с :нeкто—тeстно, нажежена.
пипре'пяти, положението е мпого напрегнито, питег-
пито, Н'aпeтeп;i чувствува се ';ндм; напрежение във
въздуха; мпого е напечено; мирише па барут; исекш
миг мож: пи се оaтоaз— нещо, ди избухне войни; ф
Cr isi Lull für nich гой : въздух, пуля зи мепе, исе
едпо, че нс съществува зи мепе, пе иским ди го видя,
п—то па го чуя; || ici b-Hanlic ihn wlc Lull огпяедм
се към пего, сякаш е възпух, пуля, исе едно че пе
съществува зи менс; || scherzh. gesiehie Luft aincn ли¬
шим през решетките. лежи и т-тв;р-; Ц iron. na. guie
Luft мерси, 6тaгоп-рд, пямим нужди от тона; не ми
год6в- па Ви—р лозе, от мечки рем—к; || ihm etwas Lull
1а--еп дивим му възможност п— си отдъхне, пи сш по¬
еме въздух; I) sieh (D.) in Gnlränge Lufi -chä/fem про¬
виним си път а гънпртa, пивал—ци—а. оaт6чтн-м пи-
вял—иягя; || НГее шО ее-Т einmal Luit geiachi, gc-
schi/lem wnnlen тук тодбв- ти се подредят пещата, зя
пи се д;6;е ясноти, пр:'н:дноет; || cs wind akimäillci
Luft постепенно се доВ-ви прегледност, ет-н- пре¬
гледно; || da wiaC Coch nichi Luft c тон- ор6о-ити нс
с: опраня; Ф etwas i-f völlig aus d-e Luit gegilfOcm пещо
e —тияло измислено, изсмукано ог пръстите; || -fwas
bälgt, -chwcht noct I— 3ne Lull нещо висш, нитя: още
във въздуха, е още несигурно; || - cr tängi völlig im Сее
Luft той c просто ня члиияm-, нями никиквя работи,
: без работя- || efwas liegt im 3er Lu/i, нещо витае аъи
въздуха, чувствува сс приближаването ня опасност,
чтрози; нещо е ясно от сим; себе си; || in Aie Lufi gehen
хвръквам от 'пяв; разг. пускам паря, избухвам; || in
dl- Lufi gnei/cn, sliia—m пе хващам нищо; ;ег-в-м с
празни ръцс; нпервим поглед иъв въздуха- || etwas im
31c Luft e-C-n говоря ни вдтьоя, през къра, пя хиния;
|| ScHIöescn in Alt Lull bauci строя въздушни кули.
свалям звезди ог небето; || in 3ic Luft gucken ост-нам
c пръст а уег-т-, емeгк-тa м— итлит- криии; оегaнaм
(като р—би) пя сухо; || 'й die Lufi knalinn стрелям аъи
въздуха (без и;л); || eiwas im 31— Lu/t spnengnn, fliegen
1i--rm хвърлям нещо във въздуха, вто—вявaм го; || et¬
was Ollcgt. geh. im Cie Lu/i нещо хвръква във въздух—;
|| in Luft /engcicm, zcnIileOem о-зпид-м се, ставим ня
въздух; || einen Schlag in dic Luft TÜHitn трмрсвaм иъв
въздух—; || dis isi in Ai— Lufi - ge-cälagem гони е дупки
аъв волята- || —ach Lu/t -Ingen, schlappen з-пуш-вам
сс. мъча се пя поема въздух; || nach Спа Luft greifen
гоня. преследвам химери, 'оня вя-ьр- <ф> von 3na Lu/t
ill—lm kann nun nicht lehem сим; от иъздух не мож:
да се живее (трябва ш а— сс дa;); ф О-сГ wie 3-r Vogel
in 3ni Lu/i sein свободен съм кито птички във и—еи-
п—те- || von 1rnuCc im dic Lu/i -prlmgen екитям във въз¬
духа, п-в—еок; от радост; ф ihm Ci- Luit abdrtHci
удушавим го, снетя му маслото; ф per LшTi с въздуш¬
ни пощи; по въздуха; || aus der Lull veneöngcn ениб<
пдн-м по въздуха; ф keim Lüftchen аедТ sieh ветрец пс
полъхни, листец пе трепни; ф Ale KrlTlKci /e11iseen ibn
förmlich im dne Luft критиците просто го упищож—хя,
съсипаха, го нипояиихя пи бъзе ш коприни
Luftabschluß, 3er — untci LuTiaiectIuO прн пълня,
херметически —толяц—д на въздух
Luftangriff, А-i — hei einem LuTiang-1T0 unkoinen,
uns Leben koimcn т-'—н-м при въздушно пяпааеп—е
lüfte— — dl- Pctien, 3nn Hui lü/Tcn прон:трдним тe'-
т-ти пи въздух- ст-лям щипка зи поздрат; || 31— MisCn,
Ain Scäl—ici lü/inn енятдм, смъкним м-скити; едигам
булото. в;ят-; || ein Get-lmil- lüften о-тBчнн-м. риз-
коивям, ортпипрнaм т—йпи
luftlg — ein ln/tige- Zlinne, Kleid пооетоон- етид;
ефирна рокля; || шО ШОПде' Höbt' във в-сипите, па-
в-соко; ф -in kulTlgcr B1nde1i ein lulilgns Püischeien
ветрогон, ризв:йпоих, р-зв:йnлдвя, вятърничав, ле¬
комислен чоиек; ф —im lu/iigtr Vorwand несъстоятелен,
празен по:aн;'; || da- sind Iш0figc PHänii-iem поизни
рянтязи—, пчет;слоиия, рянтяемяг;о——
Luftschloß, Cas LuTтecb1ö--t- hauci строя въздуш¬
ни кул—, снилям м:е:т—пити ог пебе+о
Lug, 3ni — eint Well, voll Lng unC Trug лъжовен
свят; || te -lecCi, i-t voll|e1) Lug und Trug 'олям лъжец.
мошеник е. и: мож: пи му се вярни п—що; || nTwas mli
Lug rnC Г1ng с-ееГсЬеп постигам пещо с лъжа ш из-
мими
Lüge, die — eine geoin, Taш-t31cCt Lüge 'mBa, дебела,
оп-шити лъжи; || eine Tn-cht, HandgreiflicHe, un-cr-chäi<
ic, n1шipt Lüge питни, явпи, безсрамна, плитка лъжи;
|| -'ne feoim- Lüge 6н-гоооппи лъжа; || C-ebt Lügen
-ag-n, пеЗсп, Vorbringen гоноод, —зо—тям опишит; лъ¬
жи. служи сш с пагли лъжи; || lin Lügen -Trafen из-
;Bн—тин-м го, свящ-м го а лъжа; || er isi nlcbt an 3-r
cnsten Lüg— -i-llcKt обича ди п;сльтви, ли лъго-н, ди
си служи с лъжи; стар навик му е ли лъже; || ihn Зее
Lügt zclhem, 6necHuId1gcn, 6e/1cät1gnm оВеният-м го,
Чл—чaням го а лъжи- || ibn 6—1 einen Lüge trTanpni хва-
щ—м го в лъжа; || cr sucht -ici mii ninei Lügt luszunelen
опитва сс g— се ;по-нп-: с лъжа- || nichfs als Lügen
само лъжи, п—щ; друго; || ein ganzes N-Tz, Geep1йeii
Gewebe von Lügen цяли мрежи от лъжи- |j dclne Lügen
Haie leb -aii омръзнах; ми лъжите ти- || um clnc Lüge
nie verlegen -ein недняг— п-м—о-м c кикто па се отлъжи,
лъж-та м— ; в—няги ня усти;—; лъжовпикът ми е в
джоба; I! 31— Lüge zog nicbl лъжата пе хвани корен,
п—к—ш, нс nопeйеmвуня; || Lügen Гм UnkauO, im die Weit
s—tzen, aш--t1tutn. veiiielTen о-зпо;ето-пяв-м, пръс¬
кам, разг. фабрикувам .ъж;; || umg. ihm Lüg-n äsO-
blndnn пращам го зи зелен сиИвeо- мяг—м 'о; || sieh
(Akk.) im киТе' Lüg-n vnn-tlickcn тaпт—т-м се в мрежа
ог лъжи; <ф> Lüg-n bihtn kurze Belme на лъжат; кра-
китя са къси; лъжата —ми плитко дъно; виждат И се
ня лъж-га коикиги; <ф* Lüge vn-geht, WahrHelT 01-1—1.
тьж-г- върви напред, а ист—нити слет гони; с лъжи
не сс пом—нуви- нъж-г- е дебеля, а къси, иет—ниги с
тъпки, и дълги; истипити море преплува. лъжи—а вота
не гази; <ф> ein— Lüge 21eHt Ai— ändere nach slci лъжи-а
.ъж; влечс; излъжеш л— ел—н път, щ: 'трябва и после
па лъжеш; *ф> zu einen Lüg— geböicn immer -ich-i Lügen
тъж-г- лъж— елече; една лъжа влачи седем други лъ¬
жи; <ф> Lügt 1-Т СГе 1-«— StiOfel zum Galgen лъжата с
първото сгъпа.;, първата стъпка към бесилката; «ф>
шО eime Lügt д-Hört —'ne Miul-eäelie. -'ne große Ohalel-
gc пя лъжи-и сс пила плесн-ца, ш-мир
lügen — Cu -olisi nicbl lügen и; лъжи; || ee lügt, wlc
cs ihm genade paßi лъже, кикто му изпися, с устати сш
птички лови, с езика си звезди сваля; || 3а- '-Т gelogen
тоеи ; лъжа, пе е вдоно, и: о-гон-ря пи истини;—; ||
-а lügt wie gnd-uckf, laß -ich die Balken hlegeii laß die
W-rC-talT C-icti. laß Ale K1öetnr inecHen. laß 3-e Pfaii-
iuen wickelt лъже, -и сс къса, ка+о съдран, продънеп,
п0Овaн:п, оитприн, кит; черен цигипни, кито брадат
калугер; || cr lügt wic Tc1ngnanb'e1t, wic -'n— Ln'cäcninle.
wlc clm Bülgeimelst—- лъж: ка+о съдран. ти с: къса
(като лъжливите телеграфни съобщения през Първата
световна война), кито а ниa'0обпи реч. кито кмет; |
cr lügt las В^ш von Himmel t-iuiine лъже. -а се къса,
сниля месечината ог пебе+о; оBeшивя злигп— кули; ||
ich nüßic lügen. wenn ici b-HaupTcn woklie, laß es nlr
scticcbt gibt би гоябн-н; ли лъжа, -к; твърдя, чс пе
съм добре; || ich will gern gelogen haben бих жела. ди
се лъжа, па е лъжи, пи не е тики; || ihm die Hucke. СГе
Jack—, Ai— OHitn völlügeй нинъ'вим го тдр-в-т-, из-
гьоеням му цял куп лъжи; || lüge nie nlcit ins Gee1cbt
не ме лъжи а оч—me, л—цето; к—то лъжеш, къде гледаш;
|| ich weidc 31- las Lügen schon noci aueT1c1Ьtn щс т:
отучи из тебе пи лъжеш; || ее kügi. wenn ее Cen Muil
äufnicti, auftui, nach Sielch und FaCtn .ъж: пя всяка
дума, щом отвор; чегити- 'олям лъжец е; пе може
нищо пи му се ндрвa, лъж: кат; оизпоин, съдран, пя
п0онили; през лъж—грен се ; роти.; || im stlnen Beutel
lügen .ъжа зи стоя сметка, а стоя nонтa; <ф> jelnr lüg.
in -einen eigenen ВсШ-к ас;:; лъже зи джоби си, зи
кесията сш; «ф> wer lügt, 3-r stiehlt който лъже, гой ш
крале; покажи ми един лъжец, за ли ти покажа едни
коaдeи; който ;B—тa ли лъже, той об—чи ш пи краде;
<ф> wen einial lügt, den 8laш6т nan nichi unC wenn na
Cie Währt-li -nr'cht който излъже сдни път, сто път;
пOPв; па кизни, пс му св-ш-т вяра; лъжлив-ят ш поиво
ди :;»;, и: му вярни— ки—о ни лъж.11;ног; ончиот:
Lügcngespl—st, düs — -'ei (Akk.) im -clmcm cigemem
Lügcngcspinet vensflicken, vc-/amgcm тяпл—т-м сс, хая-
щим се и собствената сш мрежи от лъжи- || tim LÜ-
Lunge 775
gnngeen1met /ппесГОпп. /иГсИс macben разкъсвам мрс-
жити от лъжи
Lügengewebe, Cas — s. Lüge—gcsplnst
Lügenmärchen, Cis — veileumdnil-cäe Lügeniäicben
veibielfnn рятпооего-пдн-м клсвсти-чес:- изм—сл—иИi
лъжи, бясни
Lügenmaul, las — —in Lügenmaul -—in голям лъжец
съм
Lügc—meldu—g, die — ninc LügnnmilAung deieni'encn
;nо;нeо'ив-м лъжливо съобщен;:
Lügc-nctz, Cas — -ich (Akk.) 'm eigenem Lügennnfz
Оапдеп т-пл—т-м сс, снищим се а собствената сш мрежа
от лъж—
Lügner, 3-1 -- «ф> dtr Lügnee шО —in gntce G-läcHim-
Haben лъжецът трябва ли —ми добри памет; <ф> 1^.1-
Lügnei, alt—- Dieb малък лъжец, голям крадец; <0* zeige
mir einen Lügner, so zeig— ich Cir cincn Dieb който лъже,
гой ш криле; покажи ми сдни лъжец. зи да ги покажи
едни крадец
Lulatsch, 3-е umg. — ein kang—a Lulatsch човек-иъ-
он—пя. дин'-л-к, дългуч, д—п'—.— Хисип
Lumen, 3а- — -1:1 (Akk.) Oür cin geoOes Lumen Halfen
смят-м сс зи голямо светило
Lümmel, lei - - 61-Т ein groOne Lümmel ги сш 'олям
'имен, пaсaлн—Ki пегоап—к, хул—гап; || las ist clm lang—-
Lünmei gnwoeltn зипо—нитил е пя върлина, изтръгнал
се ; па височини
lümmelhaft — —in IüмmeIbaOiee P-neimei нрсинно,
пенъзп—гин;, гаменско държане
Lump, 3-е — ein aignTn1miei Lump изпечен мошеник,
негодник, толеп т—п, шионягин—п; © wo wae-i du nue,
Cu klninei Lup къде беше m—, малък негоднико, не¬
мирнико, скитнико
lumpen — cr bal viel gelunpi той е ж—вял тоста без¬
пътно, оит'чнно, разпуснато, п;е-- сш е поживя., по-
ск—maHi гулял; © ich ка--- mich nichf lnmpnй пе се
циганя, не сс скъпя, проявявам се ки—о голям кявин:р,
мпого щедър, не се ост-ням ти м: засрамят, пе оста¬
вам по-низал от доч'—тe, пс съм стиснят
Lumpen, 3-r -- im Lumpen g—bülli -eim облечен съм
а дрипи. пярирн—; j in Lumpen bc1umIaшTcn ходя обле¬
чен а дрипи, пиоцили, || ihn die Lnмpen von L—ibe
-ciOci смъквам му др—п—m:, пяоцинит:. дрехите ог
-дто-;, 'ЪоBи; © ibn aus den Lunpnn scHüttcln ниру-
'ивим го тпо-вягя,' наруганам го така, че чак арех—ге
му се оизго:п:отит; пяпояндм го ни пух ш прах. на
бъз: ш копр—ва; п-солнам, някиегоям, ризпeоуш—йвим
го, свиним му еиомиг:. перунни-гя, нитъпквим му
е-мио-, кинийaисним го
Lumpensammler, 1-r — genale noct len Luintn-lmm-
Ica ennciebnn успявам ga вземи последния -оямвяй,
автобус (с пияниците, дриплювците)
Lumperei, dl— — CäHinini veni'-gt -ich eine gaoOe Lun-
^1—1 зад говя сс крие ';тдмa п—тоег, толпо моше-
пнтeство, голяма подлост, мерзост; || -iei (Akk.) wegen
nlnne Lu1ne1c' stie'Ten спорим, поcпиоимe сс, кириме
сс зи п-що ш пнкакво, зи нищожни дреболия; © lo-T
Heee-cbf eine geoOe Luinnne1 тим цар— голям с-оеi 'о-
тдмо безредне. нс се зпие кой пие, кой плищи
lumpig -- —ine lumpige Gesinnung долп;, пeпоетоИп—
помнсл—; © un ein paar lumpig— Pfennig— ТсП-сНей па-
тиод сс зи пякякн— си мизерни, презрени. жилки. пър¬
тини сто-ипки
Lunge, 3'е — sic isi schwach шО 3-r Lunge гя -м-
снрбн гърли, .еспо с: разболян;, простудята, пр— пай-
776 Lupe
малк-ги настинка започня па кашля; || ее hat es шТ
3-- Lung—, laucbt шО Lunge гой ; Волен ог туберку¬
лоза, 'оъд;бол:п с- гълта пушека при пушене; || au-
voll—i ^^8- -сНес'-!, singen крещя, пея : исс 'ърно,
с исе сила, колкото м— 'ьото държи; || schone dnine
Lunge щит— гърлите сш (пе крещи тика); говор; по-
т—со; |! sieh (£>) die Lunge anseeH1e'nni aus den Hal-e.
aus Ctn L-'ht -cti—len ритп—оим си Be.—T: дробове,
гърл-т: от крещене, викане; ф grÜne Lunge зслепи
дробове (паркове, пасаждеп—я); || Ai— -i-eiie Lunge
железн; Вел— дробове (за изкуствено дишане)
Lunte, 3'с — dl? Lunte ans Pulve-TaO I—gcm поставям
р—-—ли ня бурето с барут; || die Lшnit entzünden з—-
пинвим р—т—ли; © umg. [щИп i'ecHen п-душнам, по-
тушв-м оnaепоеГi зимио—евя м— ни барут, война
Lupe, СГе — etwa- ЗшсН dic Lupe, mit 3-е Lupe Бс-
tiacbt-i о-з'л:жп-м пещо през, с .упи, увелич-телно
стъкло; ф umg. eiwle nii dne Lupe suchen търся нсщо
със свещ; || eтwae Шег Cie Lupe п—Ьпсп ояттт:жп-м
пещо под унeн—т—т:лно стъкло, под силно увеличение,
с .упи, с прекаден— а■отпоеа■
Lust, Aie - ich Hai—, venepü1e Ceiie Lu-T 11^ пямим,
и; усещам, нс —зп—гнам п—к—кво желани:, никакви
охота за гони; || Ci kaii einen Cie Ls-t veigcben ог
гови може пи г— м—пе всяк-кно желяпне, тови мож:
пи убие всякакво желап—е; всякакъв —щaс; || Cas nibn
nir Ci- Lnst, w—liei iltzuälit'Ttn гови м— уби жела¬
нието пи работя потече с тях; || mact cs ganz, wlc du
Lu-i tast постъпи, кикто пим—рин зи добре, кикто ти
диктува желап—его, както искаш, желаещ; || Lnst z^
ciwas beComien обхваща, обземи ме желяп—е, охота
за псщо, пещ; м— се пр——еквai пр—щдви; || die Lust
zu eTwae wanlelT mich an обземи ме, обснящи ме же-
липи: за пещо, nо——скв-i прищява ми се нсщо; || 31—
Lust vergebt nie м—пини м— ж:нaп—:то, ;с;з-г-; разг.
меракът, о-щяни ми се нещо; || iim Lust zui etwas
macbem събуждам а пего жел-п-е, —щях зи пещо, пра¬
тя му екомипи зи нещо; || Lusi шО ein Giäscben Wein,
eine Ta-se Ka/Oec bahen пр—щяви ми се, пие ми се чаш-
кя вино, чашки кифе; с чповоне-н—: Вих нтn—н чинка
в—по, чана кафе; || keine Lusi шО Bücher, TteaTer taben
пе ми се чети— кп—'и, нс ми се ходи ни -:игьо, пямим
желап—е зи кп-'и. г:и-ьо; || -icb (Akk.) nact Lusi шС
Lanne au-iobcn п-лудувам сс, колкото ми туша иска,
пя ноня; || спТ-сНеГС— jn nact Lusi und Laune реши
според жeнaп—:т; с;- || las geielctie ihm zu- Höcbeien
Lusi гони му тостив; н-сни пиениди, голямо удовол¬
ствие, нел—ки оитост; || mii Lu-t unl L'—he c желап—е
ш любов; || Lшsi an eiwas (£>.) TinAem пим—рам чп;вол-
етв—e в нещо; «ф im Ls-f und Lc'3 ZUsammenhalTcn те¬
лим заедно о-доег ш скръВ, щaет—: ш нещастие; ф> cs
Г-Т eint Lnsi zu lch—n (Ulrich von Hutten) истинско удо-
нонетн—e ; животът; <ф> Lusi unl Liebe zum Ding lachi
all— Müt’ und Arbcii gering желянието и любовта към
предмети правят труда и работят— леки; ф ее ' ist —in
Sklave -einei Lüste гой е роб ни страстите, щенията,
желип-яти си- || -einen LüsTen Onönen, nacbgebcn, ich—n
роб съм, ену'увaм, робувам пи етр-ет—гe си, угаждам
пя щенията, желиния—а сш, —тияно съм отдаден ня
е-о-е-—гe си; || sclic Lnsi hefi'cllgcm. büßen, -tlllem
чпонт:гвооявям страстите, щ:н—дmи си; || ihn h—falli,
e-TäOt, packi dl— Ln-T an обсвищи го, обземи го страст.
желап—е, похо;
lüstern — lüsieine Angen, Blicke посотл—в—. н-ком—.
яттп—, еро'——™;, енидоегояе-н— очи, погледи; ф lüs-
Тс-п шО ibn, nach 'Ьм -сГ! възжелявим го сар-сапо
lustig — lustig— LeuTn, Piüdcn иссслш хора, иeс;лдин
шегаджии; || С'е iueт18— Pceson ком—к, шут, клоун; ко-
м—тп- р—гурр; || P-udna Lusilg веселяк, шегаджия; ||
lusilg— STielcHc весели .упор;;; ф umg. da gebl cs Ь-Т'.
b-е zu там се веселят, се т-6-нлян-г, сс прекарва ве¬
село; || las klingt -ctn lustig гони звуч; мпого исссло;
|| umg. las Cann ja Ь-Т'. weiCen хубава беля, киши
мож: ди излез: от гони, р-бог-ти Може ди стин: мпого
веселя; || -ich (Akk.) über ihm, eiwle lusilg mich—n ше-
гчнaм сс, поп—'о-вям се. м-йт-пя се, потбивам сс с
него, вземам го пя подбив, ни майтап; || nun aber lustig
an 31- Arbeit и сега бодро, пър'—во, чевръсто. живо
ня о-6;г-
lustlos — niwas ku-fios venn'cbTcn върна нещо Вез
пaегро:пнe, -желап—е, насила; ф 31— Böaec schloß lusflöe
претоо:п—eто пя борс-ти бе нято
lutsche— — in Daunen кШ-сШ-п смучи си палеца
luxuriös — ein Inxn1'ösc- Leben TüH-cn воая луксозен
жито—, ж—аея в ризкон. живея ня нирока по'Я
Luxus, lei — las l-l leinen. -chnöAtr Luxus това —
истински. осъдителен лукс; || dem Luxшs T-ön-n оВичам
нч:ея; ж—нея ня нирока нога; || Гм Lшxue ich—n живея
в лукс, разкош, ня широка нога; || den Luxne Cann ich
mie nicbl le'sien тоз— лукс пс мога д— сш позволя; Ц
С'с-еп ÄnOwand bäll— ich Oüe übeiielthcntn Luxus този
разкош, тон- разточителство смятам зи прекаден
лукс; © lin Luxus einci —Гдеп—п Meinung Irlsf—i er sieh
nicbl той и: си позволява лукса а— -ми собствено
мпепне
lyrisch - - sein gc-amfe- Iy1'schCe Weik цялото му .и-
рнтпо тв;рт:етво, н—оичeекнm: му творби, проИтвe-
теп—я; || in clnc lya'schc Stimmung gcraicn изпилим а
лирично пастроеп—е, п-стройнам сс лирично
Редик—ор Любомира Въжарова. Художник па кор—ии-и Владислав Паскалев. Художествен редактор Таня Николова. Технически редактор Сашо
Бояджийски. Коректор Кремена Байкова. Дядепи зи п-Bоо ня 25.1.1984 г. Поaпиеяни зя пeтaг пи 15.Х.1984 г. Изляз.; от печат през януари 1985
I. Пeтигпн кол— 48.50. Изаятс^1ски коли 62.86. Условно -за—'':«:; коли 133.61. Издитeнеки № 25406. Формат 70/100/16. Т—риж 5100
Код 02'9535175731/5022 — 24— 85. Цепи 14.72 ли. ДИ ..Науки и изкуство" —- Соф—я. ДП „Георги Димитров“ — София