/
Автор: Василев В.П.
Теги: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника телевизионно оборудване
Год: 1991
Текст
КАЧЕСТВЕНО
ТЕЛЕВИ-ЗИОН НО
ПРИЕМАНЕ
i
ИЗДАТЕЛСТВО ТЕХНИКА
ИКЖ. ВАСИЛ ПЕТКОВ ВАСИЛЕВ
КАЧЕСТВЕН!)
ТЕАЕВИ-ЗН-ОННО
ЛРИЕМАНЕ
ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА**
СОФИЯ. НИИ
УДК «21.397
В книеата в достъпна форма се обсъжда въпросът за каче-
ството на телевизионното приемане. Изясняват се причините
за неговото влошаване, които не са свързани с повреди в теле*
визионния приемник. Дадени са конструкциями и параметри-
те на различии видове индивидуални приемки телевизионни ан-
тени за метровите и дециметровите обхвати9 които могат
да бъдат изработени при домашни условия. Изяснява се влия-
нието на външни смущения върху качеството на телевизионно-
то приемане и са дадени практически препоръки за тяхното
намаляване.
Книгата е предназначена за телевизионните зрители и ра-
диолюбителите.
© Васил Петков Василев. 1991
с/о Jusautor, Sofia
•11.3
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор............................................. 5
Глава 1
Качество иа телевизионного изображение
1.1. Светлината и човешкото око....................... 7
1.2. Цвят и цветови диаграмм......................... 11
1.3. Показатели за качеството на телевизионного изобра-
жение .............................................. 16
1.4. Влияние на електрическите характеристики на теле-
визионная тракт върху качеството на телевизионного
изображение......................................... 26
1.5. Интеграл на оценка за качеството на телевизионного
изображение......................................... 34
1.6. Оценяване на качеството на телевизионного изображение
по изпитвателна таблица..............................40
1.7. Регулиране на телевизионния приемник.............48
Глава 2
Прием и и телевизионни антени за метровите обхвати
2.1. Общи сведения....................................51
2.2. Особености на телевизионного приемане в метровнте
обхвати..............................................52
2.3. Параметри на лриемните телевизионни антенн......54
2.4. Конструкции на приемки телевизионни антенн за метро*
вите обхвати........................................ 59
Глава 3
Приемки телевизионии антени за дециметровите обхвати
3.1. Особен остин а телевизионного приемане в дециметровите
обхвати..............................................88
3.2. Дециметрови Яги-антенм...........................91
3.3. Дециметрова двойнотриъгълна антена..............101
3.4» Логопериодични антени...........................103
О
Глава 4
Смущеяяя пря телевязяонното приемане
4.1. Видове смущения и влиянието им върху качеството
на телевизионного изображение . . . и..................106
4.2. Технически мерки за намаляване влиянието на външни
смущения върху качеството на телевизионного изобра-
жение .................................................110
4.3. Избор на телевиэионна антена.....................120
Приложение /. Разпределение на телевизионните канали от
метровите обхвати (VHF) според O1RT 127
Приложение 2- Разпределение на телевизионните канали от
метровите обхвати (VHF) според CCIR 128
Приложение 3. Разпределение на телевизионните канали от
дециметровите обхвати (UHF) 129
Приложение 4. Размери на съгласуващото -коляно U за мет-
ровите обхвати (VHF) според CCIR и O1RT 131
Приложение 5. Размери на съгласуващото (/-коляно за деци-
метровите обхвати (UHF) 132
Приложение 6. Спектър на телевиэионния сигнал 133
Литература............................................ 134
ПРЕДГОВОР
Повишаването на качеството на телевизионното изо-
бражение е сложен и комплексен за решаване проблем.
Той е свързан с приетата система за формиране на
телевизионното изображение, предавателния център,
средата за пренасяне на телевизионная сигнал, прием-
ните антени и телевизионная приемник.
В тази книга, предназначена за масовия телеви-
зионен зрител, в популярна и достъпна форма се раз-
глеждат въпросите, отнасящи се до качеството на те-
левизионното изображение. Описани са подробно пока-
зателите яркост, контрастност, брой на възпроиз-
водимите градации на яркостта, рязкост, разрешава-
ща способност, Цветова тон, Цветова наситеност, раз-
мер и формат на изображението, нелинейна и геометрия-
ни изкривявания и др., както и влиянието на някои
електрически характеристики на телевизионная
тракт върху изображението.
Отделяйте показатели за качеството на телеви.
зионното изображение могат да бъдат измерена обек-
тивно с помощта на уреди или да бъдат оценени субек-
тивно. Като цяло телевизионното изображение се оцео
нява субективно чрез използуване на експертни оценки-
В книгата са разгледани различните критерии за су-
бективно оценяване качеството на телевизионното из-
брожение, а така също и неговото оценяване по предо-
ваната от Б ългарска телевизия електронна из-
питвателна таблица.
Приемните антени и свързващите кабели оказват-
еъществено влияние върху качеството на приеманото
изображение. Разгледани са основните параметра на
5
приемните телевизионни антени и някои техни конст-
рукции за метровите и дециметровите обхвати, удоб-
ни за любителско изпълнение. Дават се препор ъки за
правилен избор на подходяща телевизионна антена.
Нормалната работа на телевизионная приемник, а
оттам и качеството на телевизионното изображение,
се нарушава от действието на външни непреднамерени
електромагнитни смущения от различен произход. В
книгата са разгледани различайте видове смущения и
са дадени пре пор ъки за тяхното отстраняване със сред-
ства, чието реализиране е по силите на телевизионная
зрител.
Предложениям. материал ще позвали на читателя да
оценява качеството на телевизионното изображение и
да извърши необходимата настройка на телевизионная
приемник.
Книгата има справочен характер като, доколкото то-
ва е възможно, са избегнати математическите формула.
Тя сигурно не е лишена от някои недостатъци и авто-
рът с благодарност ще приеме направените критични
забележки и творчески препоръки.
А в т о р ъ т
6
ГЛАВА 1
КАЧЕСТВО НА ТЕЛЕВИЗИОННОГО
ИЗОБРАЖЕНИЕ
1.1. СВЕТЛИНАТА И ЧОВЕШКОТО ОКО
Светлината представлява един от видовете електро-
Магнитки трептения. Честотният спектър на известии-
те ни електромагнитни трептения се мени от 0 до 10м
Hz. Разпределението на електромагнитните трептения
Видима А'кчу
Имфрочер— ИвлтраЬио- Аентге- Гама
&ени аъчц МлетоЬи ноби льни
____________И**40 лъчц____________
300т Зт Зет Э00(ит Зрт 30пт О.Зпт Эрщ 0,03 pm
Фиг. 1.1. Спектър на електромагнитните трептения
в зависимост от дължината на вълната е показано на
фиг. 1.1. Електромагнитните трептения от видимата
част на спектьра с различна дължина на вълната (чес-
тота) се възприемат като различии Цветове. Във види-
мата част на спектьра на електромагнитните трептения
окегго като зрителей рецептор не притежава еднаква
чувствителност към различните Цветове. На фиг. 1.2
е показана характеристиката на спектралната чувст-
вителгисст на човешкото око. Според нея три равноенер-
гетични източници на различии Цветове ще имат раз-
лична яркост. Ако яркостта на най-тъмния, напр. си-
ни я цвят, се приеме за единица, червеният цвят ще има
7
приблизится но три пъти по*гол яма яркост, а зедени-
ят — шест пъти. Кривата на фиг. 1.2 е средностатисти-
ческа, т. е. тя е получена от изследването на голям
брой хора. За отделния човек тя е инднвидуална
(далтонистите например не могат да различават някои.
Цветове).
Фиг. 1.2. Характеристика на спект-
ралната чу ветви тел ноет на човешкото
око
Окото като орган на зрението има свои специфични
особености. На фиг. 1.3 е показан строежът на човешко-
то око. То възприема зрителната информация, преоб-
разу ва я в биотокове, конто по зрителните нервнь влак-
на я предават в центъра на зрението на мозъка, в кон-
то протичат биологичните процеси на зрителното усе-
щане. Ретината на окото е покрита с колбички и пръ-
чици. Всяко око съдържа около 120 мил иона пръчици
и 6 милиона колбички. Колбичките възприемат цвета,
а пръчиците реагират на интензивността на светлината.
Те са няколко хиляди пъти по-чу вствител ни към свет-
лината, откол кото колбичките. Освен това те са раз-
лично чувствителни към различните Цветове — имат
най-голяма чувствителноет в зелено-жълтия участък
на видимия спектър, в червения участък чувствител-
ността им е около два пъти по-ниска, а на сините лъчи
8
реагират много слабо (фиг. 1.2). Затова а ко означиь
тяхната чувствителност към зелените лъчи с G. към чер
Фиг. 1.3. Строеж на оксл
веннте с R и към сините с В, за пръчиците общата въз-
приемана яркост У е
У=0,59 С+0,30 /?+0,11 В.
Коефкциентите са избрани така, че тяхната сума да
бъде единица.
Колбичките са рецептори на дневного зрение и при-
тежават сравнително малка чувствителност, но имат
цветоразличнтелна способност. Пръчиците са рецеп-
тори на нощното зрение, имат голяма чувствителност
и ниска разрешаваща способност.
В центьра на ретината, на оптичната ос на окото,
е разположено жълтото петно — облает, силно насите-
на с колбички. Това означава, че окото различава в
тази облает най-добре цветовнте детайл и. Плътността
на разпределение на пръчиците се увеличава към края
на ретината. Затова периферното зрение се характери-
зира с голяма яркост и рязкост на изображението.
Човешкото око не притежава едновременно еднак-
ва чувствителност към всички елементи на многоцвет-
ного изображение. Това се дължи на явлението хрома-
тична аберация, която се обяснява с различния коефи-
циент на пречупване на очната леща в зависимост от
дължината на вълната (т. е. за различните Цветове).
Когато наблюдаваме многоцветно изображение, оч-
ната леща застава така, че върху ретината се фокуси-
рат зелените лъчи, фокусът за сините е пред ретината,
а за червените — зад нея.
Разрешаващата способност (или остротата на зре-
нието) се характернзира от свойството на окото да раз-
личава малки детайли в цялото изображение. Тя се
определи с минималния ъгъл, под който две точки се
виждат все още отделно. „Среднестатистического око“
на разстояние един метър различава две точки, от-
далечени една от друга на 0,3 mm. Разреша-ващата
способност на окото завнеи от яркостта на обекта и фо-
10
на, върху койю той е разположен. Тя е макси мал на, ко*
гато обектът и фонът са с еднаква яркост. Затова е це-
лесъобразно телевизионною изображение да се наблю-
дава в среда, която има яркост, приблизително такава
като на екрана. Ос вен това разрешЬващата способност
на окото зависи и от това, в коя част на ретината се про*
ектира наблюдаваното изображение. Това се обяснява
с различната концентрация ца колбички върху рети-
ната. Най-голяма е тяхната концентрация върху жъл-
тото петно, затова и разрешаващата способност там е
най-голяма. Установено е, че областта от ретината с
най-голяма разрешаваща способност се ограничава в
ъгъл от 16 до 20° в хоризонтална посока и ъгъл от 12
до 15° във вертикална посока, т. е.' в отношение на стра-
ните на правоъгъл ната облает 4 : 3. Затова и форматы
на изображението в телевнзията е приет 4 : 3.
1.2. ЦВЯТ И ЦВЕТОВИ ДИАГРАММ
Качеството на цветната репродукция се оценява по
степента на съответствие с оригиналното изображение.
Съответствието може да бъде физическо, колори-
метрии но и психоЛОгическо. При физическою съответ-
ствие един и сыци елементи на оригинала и репродук-
цията са идентични по спектрален състав и интензив-
ноет, физически точна репродукция в момента може
да се получи с помощта на холографията. При коло1
риметричното съответствие идентичните елементи на
оригинала и репродукцията имат еднакъв спектрален
състав (цвят), т. е. реализира се цветово съответствие,
коего цредизвиква еднакво зрително у сета не. Пример
за колориметрична репродукция е цветною стерео-
скопично изображение. При психологическою съответ-
ствие за качеството на репродукцията се съди като ця-
ло по възпроизводимото впечатление. Като пример за
11
такъв род съответствие може да се посочи черно-белият
филм. Когато зрителят наблюдава такъв филм, той с
помощта на своего въображение допълва недоститащи-
те характеристики на изображението — цвят, обемност
и др.
При създаването на телевизионни системи за цвет-
но изображение има стремеж да се получи колориметри ч
но съответствие между оригинала и полученото телеви--
зионно изображение. При колориметрично точна ре-
продукция яркостта се възпроизвежда пропорционал-
но, а цветността — точно.
Всяко цветно изображение, възприемано от окото,
се характеризира с яркост (светлост) и цветност. Яр-
костта се определи с интензитета на зрителното възпри-
емане. Цветността има две компонента — цветови тон
и наситеност. Цветовият тон се определя от преобла-
даващата дължина на вълната, а наситеността — от
добавянето на бяло към даден чист цвят. Човешкото
око различавв до_ 180 цветови тона.
В телевизията за цветно изображение се иэползува
трицветови способ за възпроизвеждане на изображе-
нието. В този случай се използуват първични Цветове,
приблизително равномерно разпределени по честотен
спектър: червей — на ниски честота, зелен — на сред-
ни честота, и син — на високи честота. Определените
първични Цветове са немонохроматачни — получава-
него на цветовете става с помощта на филтри, конто ня-
мат идеал но пропускащи характеристики, т. е. те не
могат да пропускат само една точно определена дължи-
на на вълната.
За измерване на цветовете Международната комисия
по осветяване (МКО) е стандартизирала ня кол ко сис-
теми. Най-широко разпространение са получили цве-
товата диаграма с координата X, Y, Z и равноконт-
трастната диаграма с кбордината и и о.
В цветовата диаграма X, Y, Z (фиг. 1.4) положе-
12
нието на дадена точка се определи от две координата
(х, у) и характеризира нейната цветност. На подково-
образната периферия на диаграмата са разпол ожени
спектрално чистите Цветове. Смесването на спектра л но
чистите Цветове с бе-
ли я цвят на мал я ва
наситеността на тези
Цветове, т. е. с при-
движване навътре в
цветовата диаграма
наситеността на чи-
стите Цветове намаля-
ва. Особеност на цве-
товата диаграма е
тази.че измерванията
и изчисленията. на-
правени с нейна по-
мощ, са вал и дни за
нроизволни нива на
яркостта на Цветове-
те.
В телевнзията за
1 ;ветно и зобра же и и е
Фиг. 1.4. Цветова диаграма
i:e могат да се възпроизвеждат вснчки Цветове, същест-
в у ваши в природата. Тези възможности се ограничават
от спектралните характеристики на възпроизвеждащото
устройство (кинескопа). На цветовата диаграма са пока-
зани реално възпроизводимите Цветове, конто са ограни-
чени от изобразения триъгълник с координата /?, G, В. С
и и фри е означена дължината на вълната в микрони
(микрометри). Това ограничение по отношение възмож-
ностите за възпроизвеждане на всички реално същест-
вуващи Цветове няма практическо значение, тъй като
цветовете извън цветовия триъгълник ня мат голяма
яркост. Върховете на цветовия триъгълник имат след-
ните координата на основните Цветове:
13
червен (/?) —xr=0,64; ^«"0,33;
зелен (G) —*£=0,29; jg=0,60;
син (В) —x*=0,15; j5=0,06.
Освен изброените три основни цвята е от значение
и т. нар. опорен бял цвят. Той има голя.мо значение,
тъй като служи като
основа за определяне^
на цветовата адап-
тация при наблюда-0,з
ване на изображени-
ето. В качеството на °-2
равносигнален се из-
ползува бял цвят тип 01
D с координати
х^=0,313; ^—0,329 0 0,1 0.2 од 0,4 0,5 0,8 и
и Цветова температу-
ра 6500 К.
На фиг. 1.5 е по-
Фиг. 5. Стандартизиран цветови
триыо.тник върху Цветова диагра-
ма МКО — 1960
казана равноконтра-
стната Цветова диаграма МКО—1960 с координати и и
v и стандартизираният цветови триъгълник. Коорди-
натите на стандартная рани я цветови триъгълник и
опорния бял цвят са следните:
червен (/?)—«,=0,451; vr=0,349;
зелен (G) —^ = 0,121; т^=О,374;
син (В) —= 0,175; ^=0,105;
бял (£)) —tfd = 0,198; 0,312.
За да се получи качествено телевизнонно изобра-
жение, е необходимо да се определят стойностите на
допусти ми те цветови отклонения (изкривявания) вър-
ху екрана на телевизнонния приемник. Те до гол яма
стелен зависят от свойствата на човешкото око да раз-
^ичава цветовете. Тези свойства най-пълно са изслед-
вани от Мак—Адам, като е разработена специална коло-
риметрична апаратура за смесване на цветовете. В ре-
14
зултат на експериментите за 25 предварително избра-
ни Цветове е установен т. нар. праг на видимост на не-
правилно цветово възпроизвеждане (цветово изкривя-
ване). По резултатите от изследванията за всеки отде-
лен цвят и измененията му в различии посоки върху
равноконтрастната диаграма са изчислени средноквад-
ратичните отклонения и са построени областите (елип-
сите) на тези отклонения.
Практическата употреба на диаграмата X. Y. Z е
ограничена, тъй като при оценяване иа цветовите раз-
лики не сыцествува пропорционалност между визуал-
ната разлика на двата цвята и разстоянието между цве-
те точки, изобразяващи цветовете върху диаграмата.
Върху равноконтрастната диаграма МКО- 1960 цве-
товата разлика е пропорционална на разстоянието меж-
ду точките, изобразяващи двата цвята
Стойността на прага за цветоразличаване, уста но-
вена от Мак-Адам, е равна на 0,0038 единици от скала-
та на диаграмата с координати u, v. Това е осреднена
стойност, тъй като диаграмата не е напълно равнокон-
трастна. Съществуват и други единици за измерване на
цветовите разлпки. но практически най-целесъобраз-
но за телевизията за цветно изображение е да се из-
ползува прагът на Мак-Адам, тъй като прагът на види-
мост на неправилното цветово възпроизвеждане при
непосредствено сравняване на възпроизводимото от
телевизионния приемник изображение с предаваното
съответствува на един праг на Мак-Адам.
При установяване на допустимите цветови изкри-
вявания върху екрана на телевизионния приемник се
има предвид, че поради липсата на еталон за сравне-
ние зрителят се ръководи при оценката си за качест-
вото на цветовъзпроизвеждането от своите представи
за цветовете на предаваните детайлн. В този случай
15
стойността на допустимите цветов и изкри вявания е
«коло от 7 до 9 прага на Мак-Адам.
Обикновено наблюдаването на телевизионното изо-
бражение става при наличие на външно осветление.
При това положение зрителят може да сравнява цвето-
вете от екрана на телевизионния приемник с тези на за-
обикалящите го предмети и оценката му за качеството
на възпроизвеждане на цветовете става по-критична.
Като се има предвид това, се определят допустимите
цветови изкривявания да бъдат в пределите от 4 до
9 прага на Мак-Адам в зависимост от условията на на-
блюдение.
1.3. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА КАЧЕСТВОТО
НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ
1.3.1. Общи сведения
Показателите за качеството на телевизионното изо-
бражение, конто се оценяват визуално. се разделят на
оптически (светлинни) и растроен.
Към оптическите показатели на качеството се отна-
сят:
— яркост;
— контраст;
— брой на възпроизводимите яркостни градации;
— разрешаваща способност;
— рязкост;
— възпроизвеждане на цветовете.
Към растровите показатели се отнасят:
— размер и формат на изображението;
— нелинейни и геометрии ни изкривявания на рас-
тера.
16
1.3.2. Яркост
Екранът на телевизионния приемник е пулсиращ из-
точннк на светлина. Благодарение инерционността на
човешкото око той се възприема като постоянно светещ.
Яркостта на екрана на кинескопа се определи с коли-
чеството светлина, която се излъчва от него. Измерва
се в кандели на квадратен метър (cd/m2). Яркостта на
екрана на телевизионния приемник за цветно изобра-
жение зависи от светотодаването на трите цветни лумй-
нофора, вследствие на което нарушаването на съот-
ношението между тях води до изменение на яркостта.
Максималната яркост се определя от най-яркия де-
тайл на телевизионното изображение, а минималната
яркост съответствува на яркостта на черния цвят в изо-
бражението. Разликата между максималната и мини-
малната яркост определя динамичния диапазон на из-
менение на средната яркост. Средната яркост зависи
от положение™ на регулаторите за яркост и контраст
на телевизионния приемник.
Яркостта освен визуално (субективно) може да се из-
мерва и обективно по фотоелектричёски път чрез из-
ползуване на фотометри.
1.3.3. Контраст
Контрасты- на телевизионното изображение се ха-
рактеризира с отношение™ на яркостите на участтци-
те с максимална и ми ни мал на яркост:
където
Вшах в максималната яркост;
Bmin — минималната яркост.
Изображение™ се оценява като добро при контраст-
2 Качествено. . .
17
30, а като отлично—при контраст 100. При по-големи
стойкости на контраста качеството' на телевизионното
изображение не се променя.
Относителният контраст на телевизионното изобра-
жение се определи като
Й_
отн— ~Б а— •
където
е яркостта на външното осветление.
Относителният контраст показва може ли яркост-
та да бъде регулирана по такъв начин, че при външно
осветление да се наблюдава добро телевизионно въз-
произвеждане при строго поддържане на ниво „черно".
Поради различии причини (разсейване на светлина от
екрана, отражения от стените на електроннолъчевата
тръба, външното осветление) най-тъмните участъци от
изображението не са „черни", а притежават мннимална
яркост, която зависи от размерите, взаимного разполо-
жение и яркостта на отделяйте елементи на изображе-
нието. Затова при определи не контраста на телеви-
зионного изображение е удобно да се използува тест-
таблица във вид на черно-бели квадрати (шахматно
поле).
Правилното установяване на яркостта и контраста
на цветного телевизионно изображение се определи
по черно-бялото изображение, което може да се получи
на екрана на телевизора за цветно изображение само
при условие, че чистотата на цвета, сходимостта на лъ-
чите на кинескопа и опорният бял цвят са регулирани
прецизно.
18
1.3.4. Брой на възпроизводимите градации
на яркостта
Този показател за качеството на телевизионното
изображение зависи от контрастната чувствителност на
човешкото око /<0 и контрастността на телевизионното
изображение:
т~ UI(1+Ъ + *’
където
т е броят на възпрдизводимите градации на
яркостта.
При контраст на телевизионното изображение от 30
до 100 и контрастна чувствителност на qkoto 0,05 броят
на възпроизводимите градации на яркостта е в диапа-
зона от 70 до 100. Практически за получаване на доб-
ро телевизионно изображение е необходимо да бъдат
възпроизвеждани от 8 до 15 градации.
1.3.5. Разрешаваща способност
Качеството на телевизионното изображение, кое-
то се наблюдава от зрителя, зависи от разрешаващата
способност на системата - броя на различимте елементи
на изображението. Разрешаващата способност се оп-
редели както във верти кал на, така и в хоризонтална
прсока.
Разрешаващата способност във верти к ал на посока
се намалява за сметка на гасенето на обратив я ход на
лъчите (50 реда) и попадането на никои дета или на изо-
бражението между редовете (около 30%). Вследствие
на това броят на активните редове от 625 се намалява
19
до 400. Верти кал ната разрешаваща способност се оп-
редели от приетата телевизионна развивка.
Хоризонталната разрешаваща способност се опре-
дели от брои на различимите върху изображението вер-
тикални черни и бели линии. За удобство хоризонтал-
ната разрешаваща способност се определи също както
и вертикалната в редове от развивката, което е равно-
сил но на изразяване на разрешаващата способност в
различими елементи от развивката. Хоризонталната
разрешаваща способност се определи по следнии на-
чин. Продължителността на активния ред при 625-ре-
дова структура е около 52 ps. При гранична честота
6 MHz телевизионният сигнал е в състояние да изобрази
върху екрана на телевизионння приемник 6x2x10е
бели и черни линии в хори зонта л на посока за една се-
кунда. За време 52 рзще бъдат изобразенн 12.10®х52х
х 10 6 "624 черни и бели линии. Като се вземе предвид,
че широчината на телевизионното изображение е с 25%
по-гол яма от височината му, за ефективната разреша-
ваща способност в хоризонтална посока се получава
624 x0.75 468 черни и бели линии. Хоризонталната
разрешаваща способност се определя до гол яма степей
от преминаването на високочестотните съставки на сиг-
нала на яркостта през канала за усилване на комплекс-
ния сигнал и сигнала на яркостта на телевнзион-
ния приемник. Намаляването (отслабването) на висо-
кочестотните съставки води до намаляване на разре-
шаващата способност.
1.3.6. Рязкост на телевизионното изображение
Резкостта е показател за качеството на телевизион-
ното изображение, конто характеризира продължи-
телността на прехода между съседни участъпи от изо-
бражението с различна яркост. За да се получи изо-
бражение с добра рязкост, е необходимо предаваните
20
импулсни си гнал и да бъдат със стръмни фронтове при
спазване на условието за осигуряване на необходимия
динамичен диапазон от „черно" до „бяло". Размитост-
та (недобрата рязкост) се наблюдава в хорнзонтална
посока.
1.3.7. Възпроизвеждане на цветовете
Цветното изображение може да се разглежда като
черно-бяло с оцветени средни и едри детайли. Доброто
качество на черно-вялото изображение е едно от усло-
вията за получаване на добро цветно изображение.
Верността на цветовъзпроизвеждането се определи
от яркостта, наситеността и цветовия тон на изображе-
нието. Не трябва да се забравя и това, чецветовият обх-
ват на приемната система се оп редел я от цветовия три-
ъгълник върху цветовата диаграма. Цветовият тон се
определи от доминиращата дглжина на вълната, а
наситеността — от спектралния състав на предавания
сигнал. Аналогични характеристики при определяне
на звука са неговата височина и тембър.
Цветовата наситеност зависи от яркостта. При уве-
личаване на яркостта се намалява наситеността. При
недостатъчна наситеност цветът изглежда блед, а при
прекалено засилена — излишно подчертан. При увели-
чаване на външното осветление наситеността нама-
лява.
Неправилното възпроизвеждане на цветовия тон мо.
же да се наблюдава на големи и малки участъци от те
левизионното изображение. Това се определи от осо-
беностите при възприемане на цветовете от човешкото
око и от метода за възпроизвеждане на цветовете от
приемната телевизионна система. Зрението запазва нор-
малния си трицветови характер при наблюдение на до-
статъчно големи участъци от изображението (за ъгли от
порядъка на *10'). За ъгли на зрението от 2 до 10х зре-
21
нието добива двуцветови характер, а за ъгли, по-мал-
ки от 2', става безцветово (монохроматично). Ако теле-
визионного изображение се наблюдава от разстояние,
равно на 4-ь8 височини на екрана, зрението запазва
Фиг. 1.6. Спектър на телевизионния сигнал по системата
за телевизия за цветно изображение
трицветовия си характер за участъци от екрана, пре-
вишавати 8-=-10 элемента от разложение™ на предава-
ло™ изображение. То е двуцветово— при 4—8 еле-
мента, и безцветово — за 4 и по-малко елемента.
Ограниченията при възпроизвеждане на цветовете
в телевизионната система SECAM се определят от това,
че се предават два сигнала — широколентов Y — 6
MHZ, който носи информация за яркостта на изобра-
жение™, и два теснолентови DB и D# до 1,5 MHz, кои-
то носят информация за цветовете — сигнали за цвето-
вата разлика (фиг. 1.6). Участъци от изображение™ (по
посока на редовата развивка),' по-малки от 4 елемента,
се предават черно-бели. Следователно за качеството
на цветного телевизионно изображение може да се съди
22
по учасгьци от изображението, по-големи от 8-5-10 еле-
мента в хоризонтална и верти кал на посока.
Големите едноцветни учасгьци трябва да бъдат с
чист цвят, равномерно разпределен по яркост. Изкри-
вяването на цвета на малки учасгьци от изображение-
то се проявява като цветни окантовки, ненравилно въз-
произвеждане на цвета при резки преходи по яркост
или цвят, намаляване на разрешаващата способност,
неправилно съвместяване на трите цветови растера на
основните Цветове и др. Към изкривяванията на преда-
ваните Цветове на средне големи учасгьци се отнася
т. нар. изкривяване тип опашка. То се наблюдава вдяс-
но от основния детайл и предизвиква размазване на ед-
ноцветни учасгьци от изображението.
1.3.8. Размер и формат на изображението
Размерът на изображението се определи от диаго-
нала на екрана на телевизионния приемник. Форматът
зависи от съотношението на широчината и височината
на екрана. Предаването на изображението става във
формат 4 : 3.
1.3.9. Нелинейни и геометрични изкривявания
Приетото телевизионно изображение трябва да бъде
геометрично подобно на предаваното. Обектите от изо-
ображението трябва да имат размери, пропорцонални
на тези на. предаваните, без да зависят от мястото им
върху екрана, където се изобразяват. Нарушение в
приетото изображение може да се получи вследствие на
нелинейного движение на развиващия елемент както в
хоризонтална, така и във вертикална посока. Тези из-
кривявания се наричат нелинейни, тъй като са причи-
нен и от нелинейности в характеристиките на отклони-
телните системи. Най-удобно нелинейните изкривя-
23
вания се оценяват върху телевизионно изображение във
вид на шахматно поле (фиг. 1.7).
Големината на нелинейните изкривявания се оценя-
ва с коефициента на линейност на развивката — редо-
ва и кадрова:
№ m ! 00 о/о,
a max ’•“min
където
Кн е коефициентът на линейност;
dmax —размерът в хоризонтална или верти кал на
посока на най-голямото бяло или черно квадратче;
rfmin — размерът в хоризонтална или вертикална
посока на най-малкото бяло или черно квад-
ратче.
Фиг. 1.7. Нелииейни Изкривявания наг телевизионното и.’Обря-
жение при предаване на» шахматно поле!
а—линейна кадрова и нелинейна редова развивка;
6 — нелинейна кадрова и линейна редова развивка;
•— нелинейна кадрова и нелинейна редова развивка
Практически този коефициент не трябва да надвиша-
ва Юч-12%.
Геометричните изкривяваиия се дължат на несъвър-
24
шенството на преобразувателите светлина — електри-
чески сигнал в предавателната част и електрически си.
гнал — светлина в приемната част. Тези изкривявания
предизвикват промяна във формата на растера на на-
блюдаваното изображение. Най-често срещаните гео-
метрични изкривявания са тип бъчва, възглавница и
трапец (фиг. 1.8).'
Освен геометричните изкривявания на правоъгъл-
ността на телевизионното изображение съществуват и
геометрични изкривявания. които променят пропорции-
те в предаваното изображение — линейност и размер
Фиг. 1.8 Геометрични изкривявания на телевизионното изоб-
ражение-
fl — тип бъчва; б — тип възглавница; в — тип трапец
във вертикална и хоризонтална посока. Нелинейност-
та във вертикална и хоризонтална посока не наруша-
ват правоъгълността на телевизионното изображение
при предаване на изображение тиг. шахматно поле, но
стъпката (размерите на отделяйте квадратчета от по-
лета) на мрежата както във вертикална, така и в хо-
ризонтална посока се промен я.
Посочените геометрични изкривявания са постоян-
ни във времето. Съществуват и такива, които зависят
от времето. Тяхното проявление се отразява на теле-
25
визионното изображение, ка№ че ли то ее набл^одава
върху горната част на леко развълнувана водна по-
върхност.
1.4. ВЛИЯНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ
ТРАКТ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО
НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ
1.4.1. Общи сведения
Комплексният телевизионен сигнал, като преминава
през отделяйте стъпала на телевизионния тракт, пре-
Фиг 1.9 Лннейни характеристики на телезйзионния тракт
а — амплитудно-честотна характеристика,
б — фазово-честотна характеристика
търпява различии изкривявания. Те се дължат на ха-
рактеристиките на отделяйте стъпала на телевизион-
ния тракт, които са линейни, нелинейни и преходни.
Към линейните.характеристики се отнасят амплитудно-
честотната и фазово-честотната характеристика. Ам-
плитудно-честотната характеристика определи зави-
симостта на коефициента на усилване от честотата. По-
26
ради наличието на реактивни елементи в телевизион-
ния тракт реалната амплитудно-честотна характерис-
тика 2 се различава от идеалната 7 (фиг. 1.9 а), вслед-
ствие на което различимте честоти от телевизионния
сигнал се усилват неравномерно.
Фазово-честотната характеристика (фиг. 1.9 б) оп-
редели зависимостта на фазовата разлика между вход-
ного и изходното променливо напрежение от честотата.
Причините за неравномерността на фазово-честотната
характеристика са сидите, както и при амплитудно-
^честотната —наличие на реактивни елементи. Фазови-
те изкривявания предизвикват закъснение на изход-
ния сигнал по отношение на входни я. Тъй като комплекс-
ният телевизионен сигнал има широк честотен спектър,
фазового дефазиране за различните честоти е различ-
но, което променя формата на сигнала.
Нелинейните изкривявания изменят формата на
предавания сигнал и впоследствие нарушават цветовия
тон и наситеността.
Комплексният телевизионен сигнал има импулсна
форма. Его зато се налагат определени изисквания
към преходната (динамичната) характеристика на теле-
визионния тракт. Преходната характеристика опреде-
ли съответствието между формата на телевизионния
сигнал на изхода и входа на телевизионния тракт. Тя
характеризира способността на телевизионния тракт
да реагира на рязкото нарастване (прехода) на сигна-
ла от ниво „нула“ до някаква установена стойност. Съ-
ществуват и други характеристики на отделяйте стъ-
пала на телевизионния тракт, които влияят върху ка-
чеството на изображението, но тяхното разглеждане не
е предмет на тази книга.
27
1.4.2. Нарушаване качеството на телевизионното
I изображение при възникване на нелинейни
'изкривявания
При предаване на цветно изображение трябва да се
отчитат нелинейните изкривявания, конто възникват
при преминаване, на телевизионния сигнал по целия
тракт и нарушават качеството на изображението му
върху екрана на телевизионния приемник. Нарушава-
нето на верността при предаване на цветното теле-
визионно изображение трябва да се очаква при:
— изкривяване на сигналите на основните Цветове
лреди и след у-корекцията в предавателния център;
— изкривяване на сигнала на яркостта при преми-
наването му през целия телевизионен тракт;
— изкривяване на сигналите на цветовата разлика
в тракта.
Трите вида нелинейни изкривявания са взаимноза-
висими, което предизвиква сумиране на влиянието им
върху качеството на изображението върху екрана на
телевизионния приемник.
При изследване влиянието на нелинейните изкри-
вявания на сигналите, носещи информация за основ-
ните Цветове, е необходимо да се вземе предвид нивото
на яркостта на предаваното телевизионно изображе-
ние. Резултатите от изследването за седем цвята и три
нива за яркостта (0,1; 0,25; 0,5) са показани на фиг.
1.10 върху равноконтрастната диаграма МКО - 1960.
С помощта на многоъгълници са определени областите
на изместване на цветовете вследствие влиянието на
нелинейните изкривявания. Изместването на цветовия
тон зависи от яркостта на цветовите детайл и — при
намаляване на яркостта то се увеличава, което особе-
но забележимо се проявява върху цвета на изображе-
нието на лицето. Изменението на яркостта се отразява
по-силно на наситеността на изображението отколко-
то на цветовия тон. Цветовите промени в предаваното
28
изображение са по-големи в областта на белил цвят и
пастелните Цветове. Това е особено забележимо за не-
линейните изкривявания, тъй като обикновено цвето-
вите изменения се увеличават с увеличаване на наси-
теността на изображението. Степента на неп равилно
възпроизвеждане на цветовия тон зависи от това, дали
съществуват нелинейни изкривявания едновременно
в трите канала на основните Цветове или те действуват
поотделно. В случай че има нелинейни изкривявания
в повече от един от каналите на основните Цветове,
стойността на цветовите изменения могат да достиг-
нат (в зависимост от коефициента на нелиней-
ните изкривявания) до 2ч-3 прага по Мак-Адам (Кн ~
=5%) и до 5-=-6 прага (Кв =10%).
0,1
0,2
0,4
Фиг. 1.Ю Цветов» измествзния. дължащи се на нелинейни из-
кривявания на сигналите на основните Цветове
Наличието на нелинейни изкривявания в канала,
по конто се предава сигналът на яркостта,
сыцо предизвиква цветови промени върху екрана на
29
телевизионния приемник. Нарушението при предава-
не на цветовете зависи от вида и големината на нели-
нейните изкривявания и средно съответствува от 1,5
до 3 Прага по Мак-Алам. Големината на цветовите из-
менения се оп редел я, както и в предни я случай, от ни-
вото на яркостта. Максимални изменения на цвето-
ви я тон се получават в областта на основните Цветове
/?, G, В при еднакви нелинейни изкривявания в канала
на яркостта. Тъй като цветоизмененията, дължащи
се на нелинейности при формиране и пренасяне на сиг-
налите на основните Цветове и яркостта, са взаимноза-
висими, техните влияния се сумират и максималното
цветоизменение, дължащо се на двата фактора, съот-
ветствува на 7-?-8 прага по Мак-Адам върху равно-
контрастната диаграма МКО-1960.
Неправилното предаване на сигналите на цветовите
разлики, дължащо се на наличието на нелинейности в
телевизионния тракт, предизвиква ио-малки цветови
изменения, отколкото при нелинейни измененияна си-
гнала на яркостта. Като средна стойност на цветовите
изменения дължащи се на нелинейни изкривявания на
сигналите на цветовите разлики, може да се приеме
0,5-i-1 прага по Мак-Адам. В този случай цветовите из-
менения зависят в по-малка стелен от нивото на яркостта.
Цветовите изменения, дължащи се на нелинейни из-
кривявания на сигналите на основните Цветове, сигна-
ла на яркостта и сигналите на цветовите разлики, са
взаимнонезависими. Всеки от тях може да бъде в до-
пустимите граници, но тяхното съвместно действие мо-
же да предизвика недопустимо влошаване на качество-
то на телевизионното изображение.
1.4.3. Нарушаване на качеството на телевизионното
изображение при възникване на линейни
изкривявания
Под влияние на линейните изкривявания телевизи-
онният сигнал се променя, което влошава качеството
на телевизионното изображение. Типични изменения
на изображението, дължащи се на линейни изкривя-
вания на телевизионния сигнал, са: многоконтурност,
изкривявания тип опашки, изменения на контраста, ко-
лебание на средната яркост на изображението н на-
рушаване на синхронизацията.
При многоконтурността вдясно и (или) вляво от ос-
новния детайл на изображението се виждат по-слаби
по интензивност позитивни или негативни копия. Това
изкривяване на изображението при предаване на ос-
новния сигнал се дължи на получаване на ехо-сиг-
нали в канала с по-малка интензивност, конто са отмес-
тени във времето. Полярността на ехо-сйгнала може
да се определи от факта, че положителният ехосигнал
дава позитивно копие, а отрицателният — негативно.
Забел ежи мостта на изкривяванията от ехо-сигналите
върху телевизионното изображение е иропорционално
на относителното пиво на ехосигналите. Тя се увели-
чава с увеличаване на относителното ниво, интервала
и броя на ехо-сигналите.’ Измерванията на телевизи-
онния сигнал не дава възможност да се получи точна
представа за качеството на телевизионното изображе-
ние. Затова е необходимо да се извърши иитегрална
оценка на качеството.
Изкривяванията тип опашка се проявяват върху
телевизионното изображение като бели или черни хо-
ризонтални ленти, изменящи се монотонно по яркост.
Те започват от детайлите в телевизионното изображе-
ние, където яркостта се промен я скокообразно и се
появява само вдясно. Понякога те се ноявяват и вляво,
но в следващите редове на развивката. Този тин изкри-
вявания влошава качеството на изображението на го-
леми участъци от телевизионния екран.
Контрастността на телевизионното изображение се
оценява от зри тел и те по яркостта на белите и черните
участъци на големите детайл и от изображението, т. е.
пропорционално на размаха на видеосигнала от ниво
31
„черно" до ниво „бяло" на круп ните дета или. Неговото
поддържане с определените допуски гарантира равно-
контрастно възпрнемане на телевизионното изображе-
ние, предавано при различии стойкости на линейните
изкривявания на видеосигнала. Контрасты на изобра-
жението се определи от съставките на видеосигнала с
честотн от 8 до 250 kHz.
Колебанията на средната яркост на телевизионното
изображение се наблюдава при рязко изменение на не-
говата постоянна съставка и завися от линейността на
видеоканала в областта на много ниските честотн —
от 0,01 до 5 Hz.
В табл. 1.1 са систематизм рани видовете изкривява-
ния на телевизионното изображение, дължащи се на
нарушаване на линейността на характерней»ките на
телевизионния тракт в различните честотни области.
Таблица 1.1
Честота От 0.1 до 6 MHz От 150 Hz 1 От 0,5 до до 150 kHz j 1500 Hz От 0,01 до 1 5 Hz
вид изкри- вяване многокон- турност — неверен изменение контраст; на яркост- —изкривя- . та вания тип опашки j колебания на средната яркост 1
1.4.4. Нарушаване на качеството на телевизионното
изображение, дължащо се на несъвместяване
и различно усилване на сигналите на яркостта
и цветноетта
Несъвместяването на сигналите на яркостта и цвет-
ността по време води до разелояване на резките грани-
ци върху телевизионното изображение. Степента на
разелояване за виси от това. в каква посока е изместена
яркостната граница по отношение на цветовата. Вло-
шаването на качеството на телевизионното изображе-
32
ние не зависи от това, дали се предава подвижно или
неподвижно изображение.
Различното усилване на сигналите на яркостта и цвет-
ността в системата SECAM практически не води до осо-
бено влошаване качеството на телевизионного изобра-
жение, а само засилва дейсТвието на другите видове из-
крийявания — нарастват шумовете, изкривяванията
яркост — цветност, нарушава се цветовата синхрониза-
ция и др.
1.4.5. Нарушаване иа качеството на телевизионното
изображение, дължащо се на диференциалнофазови
изкривявания
Изкривяването от типа диференциална фаза пред-
ставлява нежелателно изменение на фазата на сигнала
на цветността при изменение на моментната стойност
на сигнала на яркостта. При бърза промяна на сигнала
на яркостта се променя фазата на честотно модулира-
ния сигнал на цветовата подносета. Това предизвиква
промяна на сигнала с подносеща честота което води
до изменение на сигналите на цветовите разлики, а
оттам и на неправилно възпроизвеждане на цветовете
на телевизионното изображение.
Понятието диференциалнофазови изкривявания въз-
никва при въвеждане в експлоатация на телевизион-
ната система NTSC, в която се появяват цветов и изкри-
вяванкя на големи области от телевизионното изобра-
жение. Тези изкривявания се оказват толкова значи-
телни, че служат като една от главните причини за раз-
работване на нова телевизионна система — PAL. При
възпроизвеждане на цветного изображение на екрана
на телевизионния приемник, работещ по системата
SECAM, вдясно от вертикалните граници в изображе-
нието чесго възниква т. нар. цветна окантовка във вид
На вертикали И цветни ивици. Освен цветни окантовки
3 Качествено.. .
33
В детайлите от изображението със з нами тел ни и бързи
промени на яркостта възникват и изкривявания във
вид на разноцветии хоризонтални три хи. Установено
е, че видимостта на цветнике окантовки и три хи зави*
си от това, между какви Цветове възникват. Като сред-
не стой ноет на диференциалната фаза, при която из-
кривяванията стават слабо забележими, се счита 20н-
н-25°.
1.5. ИНТЕГРАЛНА ОЦЕНКА ЗА КАЧЕСТВОТО
НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ
Отделяй характеристики на телевизионното изобра-
жение— яркост, цветност, контраст и т. я., могат
да бъдат измерени с помощта на прибори. Обаче оцен-
ката за качеството на телевизионното изображение се
извършва с помощта на субективни експертизи. При
тях главно се използува методът на оценките — наблю-
дателите оцени ват качеството на изображението в еди-
Таблица 1.2
Скала Р Петбална скала —ка — , - — —
скала на качеството 1 1 скала на влошаването
1 5 — отлично | 5 — незабележимо
0,75 4 — добро 4 — забележимо, но не иречи
0,5 3 — удовлетвори тел но 3 — забележимо, но не
пречи много
0,25 2 — лошо | 2 — пречи
0 1 — много лошо j 1 — пречи силно
34
ници, наречени балове по определена скала. През по*
следннте годин») се използува петстепенна скала за
оценка, препоручена от МККР (табл. 1.2).
Връзката между нормалнзираната оценка по ска-
лата Р и петбадната скала G се дава от лилейного со-
отношение
Петбалната скала притежава редица недостатъци,
най-важен от конто е сил но изразеният й неравномерен
характер. Голяма част от предложените за оценка изо-
бражения се оценяват главно като добри и удовлетво-
рителнн. При това добрата оценка дава повече или по-
малко точна представа за качеството на телевизион-
ното изображение, докато оценката удовлетворител-
но има приблизителен характер. Сыцествуват случаи,
в които експертите оценяват качеството на изображе-
нието като удовлетвори тел но, но сыцевременно те обек-
тивно оценяват, че сыцествува разлика в качеството
на двете телеризионни изображения. Оценката отлич-
но, както пок^эва практиката, се поставя много рядко.
По такъв начин интервалы. на отлипните оценки вър-
ху оценъчната скала се изражда в точка. Рязка грани-
ца между добра и удовлетвори тел на оценка не сыцест-
вува. Интервалы удовлетвори тел но по оценъчната ска-
ла заема най-голям участък, тъй като всички изобра-
жения, има щи забел ежи ми дефекта, но непречещи на
възприемането, се оценяват като удовлетворителни.
Неравномерността на петстепенната скала се обя-
снява с недостатъчно точните и оп ределени критерии
за оценяване. Използува се и седембална скала за оцен-
ка на качеството (табл. 1.3).
Краен критерий за качеството на телевизионното изо-
бражение е субективната оценка, давана от зрителите.
Един ст гажните вълроси е установяването с помощта
на психофизически методи на взаимната връзка меж-
35
Таблица 1.3
Скала Р Седембална скала на влошаването
1 1 — незабележимо
1 0.875 2 — едва эабел ежимо
0,75 3 — забел еж и мо, цо малко вл о шава
0,625 4 — вл о шава, но ве пречи
0,5 5—пречи малко
0,25 6 —определено пречи
0 7 — много пречи
ду су бе кти в на та оценка на качеството и параметрите
ла изображението.
Най-важният въпрос при определяне на субектив-
ната оценка на качеството на изображението е устано-
вяване на закона за сумнране на субективннте оценки
в случай на едновременно действие на няколко вида
изкривявания. Изследванията в разл ични страни са
довели до разработване на интеграл ни критерии за ка-
чеството на телевизионното изображение, към които се
отнасят:
а) критерий на Антипин
Л ЦА
Т /Л
Зв
където
Q е обобщена™ относителна оценка на хачест-
вото;
Т — съвкупността от основннте параметри на
черно-бялото телевизионно изображение;
А( — нормализираната, сензорна функция на
1-параметър. определена по скалата на
отношенията;
С, V — съвкупността от параметрите, характе-
ризиращи цветността и обемността на изо-
бражението.
б) мултипли кати вен критерий
Я
р‘=П
/»|
където
Р, е относителната оценка за качеството на
изображението по i-параметьр;
Р£ — сумарната относителна оценка при въз-
действието на изкривявания по и-параме-
търа.
в) критерий за сумиране на импове
Импът е единица за влошаване на качеството (съ-
кращение на английски от impairment unit).
където
/ е оценката за резултантното влошаване на
качеството на изображението, дадена в им-
пове;
/< —оценката за влошаване на качеството на
изображението, свързано с изменението на
параметьра At.
Ако оценката за качеството Pt (Л,) е дадена не в от-
н оси тел ни единици, а в балове, т. е. 3,(Л,)» за тези
интегрален критерий са в сила следните зависимости:
Ss =
1 = 1
5-^(А)
г) критерий за квадратично сумиране на импове
• д) критерий за сумиране на имггове със степенен по-
к азател
Оптималната стойност на v е’равна на 0,78.
Експерименталната проверка за определяне на ка-
чеството на телевизионното изображение показва, че
предложените закони за сумиране на параметрите за
38
Фиг. 1.11. Сумиране на оцен-
имте за качеството на телеви-
зионното изображение за шест
изкривявания:
/ — мул типл и кати вен крите-
рий; 2 — сумиране на импове;
3 —квадратично сумиране на
импове; 4 — сумиране на им-
пове със степенен показател
вл ошаване на телевизионното изображение не дават
достатъчно точна оценка по целия диапазон на изме-
нение на количествената оценка. Очевидно е, че търсе-
ният закон не може да се опише с уравнение с постоян-
ни коефициенти, тъй като
закономерностите, свърз-
ващи качеството на изоб-
ражението със сумарните
изкривявания, се оказва,
че зависят и от нивото на
тези изкривявания.
При съвместното дейст-
вие на два или три смуща-
ващи фактора качеството
на телевизионното изобра-
жение зависи не само от
нивото им, но и от техния
вид. При увеличаване на
броя на видовете изкри-
вявания тази зависимост
отслабва и при действие-
io на 5 ч- б вида изкривя-
вания резултантното ка-
чество практически е ед-
накво за произволни пара-
метри. В (4) експеримен-
тално е изследвано влиянието на шест вида изкривява-
ния върху качеството на телевизионното изображение,
а именно:
— ЕХО —- положителен ехосигнал, отместен от
основния сигнал на 720 ns. Изразява се със съотноше-
нието между размаха на ехосигнала и основния сиг-
нал (а, %);
— НС — несъвместяване на сигналите за яркост и
цветност (т, ns). Сигналът на цветността нзпреварва
сигнала на яркостта;
39
— ОП — изкривяване тип опашка (4, %);
г - ДФ — изкривяване тип диференциална фаза (0 grad);
— ФС — флуктуационен шум с равномерен спек-
сър в честотната лента от 15 Hz до 6,5 MHz. Изразява
се с отношението на размаха на сигнала на цветността
и ефективната стой ноет на сигнала на шума (фш. dB);
— ФОН — несинхронно мрежово смущение. Изразя-
ва се с отношението на размаха на сигнала на цветност-
та и размаха на сигнала на шума (фф, dB).
В табл. 1.4 са дадени стойностите на посочените из-
кривявания и съответствуващите им оценки за качест-
вото на телевизионното изображение.
В табл. 1.5 са дадени връзките между стойностите
на отделяйте параметри, качеството на телевизионното
изображение в балове и среднеквадратичного откло-
нение е, също в балове. '
За нагледно съпоставяне на законите за сумиране на
фиг. 1.11 са представени резултатите от изеледванията
на общата оценка на качеството на телевизионното изо-
бражение при съвместното действие на шест вида из-
кривявания, конто имат еднакви оценки по отделяйте
параметри.
Фиг. 1.11 показва, че мултипликативният критерий
дава най-ниски оценки, а квадратичното сумиране на
имповете — най-високи, особено в областта 4,5ч-5 бала.
1.6. ОЦЕНЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО
НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ
ПО ИЗПИТВАТЕЛНА ТАБЛИЦА
1.6.1. Общи сведения
За контролиране на качеството на телевизионното
изображение както на цветното, така и на черно-бя-
лото, се използуват телевизионни изпитвателни табли-
ца. Сигналите за тези таблици се получават главно чрез
40
Таблица 1.4
Оценка за качеството. балове
Параметър 4,75 4,50 4,00 3,50 3,00 2.50 2,00
в, % 7,3 10.5 16 21 27 34 45
т, ns 150 220 330 430 550 690 900
*, % 1.5 3.1 8 14,5 24,5 41 50
9, grad ♦ 33 + 44 ♦ 60 +73 +88 + 106 + 130
в. grid -23 -31 -43 ’—53 -64 —78 -98
Фш» 6В 38,6 34,4 29,9 26,8 24 21.2 18,1
4В 31,5 27.5 23.1 20 17,3 14,6 11,5
Таблица 1.5
Параметър Стойност на параметъра Оценка, бало- ве £, балове
EXO 0 4,91 0,28
9 4,32 0,62
18 3.72 0,62
30 2,58 0,67
45 2,25 0,95
76 1U1 0,38
НС 0 4,79 0,46
240 4 0,63
400 3,46 0,64
640 2,62 0,63
880 1,96 0,75
on 0 4,89 0,27
5 4,33 0,47
11 3,71 0,44
23 3 0,77
50 2,36 0,74
Дф 60 3,71 0,71
30 4,36 0,64
0 4,69 0,51
118 4,4 0,77
30 4,12 0,69
60 2,99 0,84
20 2,32 0,52
ФС 23 2,88 0,39
27 3,44 0,37
30 3,93 0,39
43 4,89 0,5
4>он ’ 7.1 1,36 0.54
11,6 2,05 0,71
15,1 2,63 0,55 ;
21.4 3,58 0,53
30,7 4,45 0.5
40,9 4,87 0,33
42
използуване на електронни устройства, конто генери*
рат необходнмите сигналя. Таблиците, построен и по
този принцип, се нарнчат електронни изпитвателни
таблици.
43
Изображението на електронна изпитвателна табли-
ца, разработена в Научноиэследователския институт
по съобщенията в София, е показано на фиг. 1.12. Та-
блицата се състои от 15 хоризонтални и 20 вертикални
линии. Тя дава възможност да се контролират след-
ните параметри на телевизионното изображение:
— размер и формат;
— нелинейност на развивката;
— разрешаваща способност;
— възпроизводими градации на яркостта;
— преходна характеристика;
— фазови изкривявания;
— ста би л ноет на синхронизацията;
— отражения.
Таблицата дава възможност да се контролират още
верността на цветного възпроизвеждане при различ-
ии нива на яркостта на кинескопа, съвместяването на
трите основни цвята, баланса на белия цвят, съвместя-
ването на сигналите на цветността и яркостта, контро-
лиране на цветовите преходи и др.
1.6.2. Размер и формат на изображението
Първата и петнадесетата хоризонтална ивица на та-
блицата с черно-бели квадратчета трябва да опират в
горната и дол на та граница на екрана. Кръгът в центъра
на екрана трябва да бъде с макси мал но възможна пра-
вил на форма. Първата и двадесетата вертикална иви-
ца с черно-бели квадратчета не се виждат поради раз-
лика във формата на предаваното изображение (4 : 3)
и формата на екрана (5 : 4).
При установяване на размера и формата изменения-
та на яркостта и контраста не трябва да влияят на
изображението. В обратен случай стабилизацията на
високото напрежение на кинескопа е недостатъчна.
44
1.6.3. Нелииейност на развивката
За определяне на нелинейните изкривявания, пре-
дизвикани от нарушаване на линейността на развив-
ката, служи мрежата от квадратчета, съставена от вто-
ра до тринадесета хоризонтална ивица и от втора до
осемнадесета верти кал на ивица. Геометричните изкри-
вявания са особено забележими при възпроизвеждане
на централния кръг на4 изпитвателната таблица.
Нелинейните изкривявания нарушават пропорцио-
налността между хори зонтал ните и верти кал ните , час-
ти на изображението и зависят от качеството на рабо-
та на устройствата за развивка.
1.6.4. Разрешаваща способност
Разрешаващата способност на телевизионното изо-
бражение се бпределя от редицата вертикални черни и
бели ивици с различна широчина, разположени на де-
вета и десета хоризонтална ивица и пета и шестнадесе-
та верти кал на ивица. Черно-белите ивици с различ-
на широчина се получават с помощта на синусоидни треп-
тения с честота 1, 2, 3 и 5 MHz. Тези ивици опре-
делят разрешаващата способност в центьра на екрана.
За определяне на разрешаващата способност в краи-
щата на екрана се използуват квадратчета с пакет вер-
тикални ивици в трета и три на десета хоризонтална иви-
ца и трета и осемнадесета вертикална ивица. Вертикал-
ните ивици се получават, като се генерират синусоидни
треп- тения с честота 3 MHz.
1.6.5. Възпроизводими градации на яркостта
Правилното възпроизвеждане на градациите на яр-
костта се оп редел я по осемте правоъгълници с различ-
на яркост — от бяло до черно (означени с номера от 1
45
до 8). разположени в единадесета хоризонтална иви-
ца. При правилното регулиране на яркостта и контраста
на изображението осемте градации трябва да бъдат яс-
но различный.
Вярното възпроизвеждане на градациите на яркост-
та може да бъде нарушено при наличие на изкривяване
тип опашка. Тррбва да се има предвид също така, че
при превключване на телевизионния приемник от ед-
ка програма на друга може да се наложи допълнител-
но регулиране на яркостта и контраста. При регули-
ране на правилното възпроизвеждане на градациите на
яркостта трябва да се има предвид и влиянието на вън-
шното осветление.
1.6.6. Преходна характеристика
Динамичната характеристика на видеоусилвателя е
от изключително значение за висококачественото въз-
произвеждане на телевизионното изображение. Из-
кривяванията в телевизионното изображение, дължа-
щи се на неточно установена преходна характеристика
на видеоусилвателя. се определят по черните право-
ъгълници с различна големина (продължителност). раз-
положени на четеърта и осма хоризонтална ивица.
Увеличаването на прод^лжителността на фронта на
импулсните сигнали, дължащо се на преминаването им
през видеоусилвателя. предизвиква по-плавен преход
между тъмните и светлите части на изображението н
то става размазано — намалява се разрешаващата спо-
собност. Колебателният преходен процес предизвиква
проявяване на тънки редуващи се ивици с различна яр-
кост, успоредни на контура на Изображението. Това
създава впечатление за изпъкналост на изображението
и се нарича пластика. Спа'дането или повдигането на
платото на импулсните сигнали, преминали през видео-
усилвателя, предизвиква неравномерна яркост на го-
46
леми площи от изображението и се възприема като свет-
ла или тъмна опашка '(сенчести продължения) в дис-
кета част след светли или тьмни ивици — тези изкрн-
вявания се наричат опашки.
1.6.7. Фаэови изкривявания
При наличието на големи фазови изкривявания и
прекомерно усилване на високите честоти вдясно от
вертикалните контури се получават бели сенки (окан-
товки), които придават пластичност на изображение-
то.
1.6.8. Стабилност иа синхронизацията
При нестабилна синхронизация по редове се полу-
чава ветрилообразно трептене (веене) в гор ни я край
на екрана, като черно-белите квадратчета ставят ром-
бове.
1.6.9, Отражения
Когато в антенния вход освен основният сигнал по-
стъпва и отразен, вдясно или вл я во от основного изо-
бражение се получава второ, по-малко контрастно изо-
бражение, което силно пречи на нормалното наблю-
дя ване на телевизионното изображение.
1.6.10. Правилност на цветовъзпроизвеждането
Оценяването на верността на цветовъзпроизвеж-
дането става по участъците с различна оцветеност, раз-
пол ожени налети, шести и седмиред. Цветовите иви-
ци са разпсложени в следната последователносгбяла,
жълта, синьо-зелена, зелена, пурпурна, червена, си-
ня и черна. При точно цветовъзпроизвеждане полетата
47
на отделимте Цветове трябва да бъдат с равномерен фон.
границите точно очертани, не трябва да се получават
цветови изкривявания на граничните преходи между
отделните полета. При нарушаване на цветовата син-
хронизация може да се получи пълно изчезвЯне на цве-
та в изображението.
1.7. РЕГУЛНРАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ
ПРИЕМНИК
Качеството на телевизионното изображение при из-
правей телевизионен приемник и антенна инсталация
зависи от правилно извършената регулировка чрез пред-
видените за целта органи за управление. Броят на ор-
ганите за управление на телевизионния приемник за-
виси от неговата стелен на автоматизация.
За да се получи качествено цветно телевизионно изо-
бражение, е необходимо да се получи първо качестве-
но черно-бяло (монохроматично) изображение. Затова
регулирането на телевизионния приемник започва с
правилното установяване на монохроматичното изо-
бражение.
Включвацето на телевизионния приемник става с по-
мощта на предвидения за целта бутон. Изборът на ис-
каната програма става с помощта на каналния пре-
включвател, с конто се избира необходимият канал, на
който се транслира желаната програма. Първоначал-
но се установява яркостта с потенцнометъра за яркост-
та така, че на екрана на телевизионния приемник да се
появи светлина. След това с потенциометъра за регу-
лиране на контраста се проектира някакво изобра-
жение. Чрез потенциометъра за регулнране на звука се
задава определено ниво на звуковия съпровод. С регу-
лятора на честотата на редовете трябва да се постигне
г.случавамето на прави верти кал ни линии и да се пре-
48
махне получаването на т. нар. черта върху екрана - на
телевизионния приемник. Чрез регулиране на често-
тата на кадрите трябва да се получи неподвижно, не-
трептящо във вертикална посока изображение. Повтор-
ного регулиране на яркостта и контраста се из-
вършва, за да. се получи изображение с максимален
брой полутонове между бялото и черного по изпит-
вателната таблица в зависимост от външното осветя-
ване на екрана на телевизионния йриёмнпк. С помощ-
та на фината настройка се цели да се получи детайл но
(с добра разрешаваща способност) изображение, кое-
то да бъде стабилно, без окантовки и сенчести продъл-
жения (опашки) и др. Повторно регулиране на силата
на звука се налага, когато тя се измени след регулира-
не с фината настройка. Регулирането на тембъра на
звука се извършва според предпочитанията на телевизи-
онния зрител и характера на телевизионното предаване.
Допълнително при нсобходнмост могат да се регу-
лират вертикален размер, хоризонтален размер, вер-
тикална линейност, хоризонтална линейност и др.
След правилното установяване на монохроматично-
то изображение се пристъпва към регулиране на теле-
визионния приемник за получаване на качествено цвет-
но изображение. За тази цел с помощта на регулато-
рите за цветовия тон и наситеност по предаваната из-
питвателна таблица правилно се установяват основ-
ните и допълнителните Цветове. В някои случаи за по-
лучаване ьа точно цветовъзпроизвежлане може ла се
наложи допълнително ла се изменят яркостта и кон-
трастное гта.
При изправен и добре регулиран телевизионен при-
емник качеството на изображението се определя от ви-
да и параметрите на телевизионната антена. От избора
на антената и прецизната й наработка зависят устой-
чивостта на приемане на телевизионния сигнал, ниво-
то на сигнала на входа на телевизионния приемник.
4 Кдчеств^но
49
контраста на изображението и неговото качество, въз-
можността за получаване на цвет но изображение и др.
Съществува голямо разнообразие на приемки телеви-
зионни антени с различии стойкости на параметрите
им. Прели всичко в нрактиката са се наложили т. нар.
антени вълнов канал или Яги-антени. Техните осиовни
параметри и конструкции са разгледани в гл. 2 и 3. Ос-
новните съображения за избор на телевизионна прием-
ка антена са дадеви в гл. 4.
50
ГЛАВА 2
ПРИЕМКИ ТЕЛЕВИЗИОННИ АНТЕНН
ЗА МЕТРОВИТЕ ОБХВАТИ
2,1. Общи сведения
Телевизионното разпръскване се осъществява в
диапазона на ултракъсите вълни, които и’мат дължи-
на на вълната от 10 m до 1 cm включително (елек-
тромагнитни трептения с честотн от 30 до 30 000 MHz).
Диапазонът на ултракъсите вълни се раздели на три
поддиапазона, дадени в табл. 2.1.
Таблица 2.1
I Радиовълни Дължина на вълната, m Означение Чес гота, MHz
метрови 10-И 1 НН 30 ч-300
децнмётрови 1ч-0,1 0,1 -т-0,01 инн SHH 300+3000
сангиметрови зооо+зоооо
За наземните телевизионни мрежи се използува диа-
пазонът от честотн от 48,5 до 790 MHz. Този честотен
диапазон е разделен на пет обхвата (прил. 1, 2 и 3). Все-
ки обхват е разделен на отдел ни телевизионни канали.
За всеки канал е определена широчината на честотната
лента, честотата на носещата на изображението и зву-
ка. В прил. 1 е дадено рази редел ението на каналите по
стандарта 01RT (конто се използува в нашата страна)
и в прил. 2—рази редел ението по стандарта според CCIR,
51
В'по-нататъшното изложение ще разгледаме раэпреде-
лението на телевизионните обхвати и според двата стан-
дарта.
2.2. ОСОБЕНОСГИ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО
ПРИЕМАНЕ В МЕТРОВИТЕ ОБХВАТИ
В зависимост от разстоянието между предавателния
център и мястото на приемане могат да се обособят ня-
колко зони на приемане. Те се определят от различни-
те условия на разпространение на метровите радиовъл-
ни (фиг. 2.1).
2.2.1. Зона на оптична (пряка) видимост
В тази зона метровите радиовълни се разпространя-
ват практически по права линия. В приемната антена
си г на л ът се формира от взаимодействието на директния
и отразения от земната повърхност лъч и по ниво съ-
ществено зависи от височината на приемната антена.
В тази зона се осигурява качествено приемане на теле-
визнонните программ и тя е основна територия на об-
служване от даден* предавател.
2.2.2. Зона на полусянка
В тази зона метровите радиовълни се разпространя-
ват, като следват релефа на земната повърхност. Си г на-
лът в приемната антена се формира основно от директ-
ния лъч и отразените от тропосферата лъчи. Затихва-
нето при "разпространението на радиовълните зависи
от конфигурацията на земната повърхност и от отдале-
чаването от зоната на оптична видимост и не зависи
сыцествено от височината на приемната антена. Качест-
вото на телевизионното приемане е добро, но зависи
52
€*
от излъчената мощност от предавателя, от чувствител-
ността на телевизионния приемник и от коефициента
на усилване на приемната антена. Нивото на сигнала
слабо зависи от метеорологии ните услоЬия. Това е зо-
ната на възможно приемане.
2.2.3. Зона на тропосферно приемане
Основният сигнал в приемната антена се формира от
тропосферного разсейване. Нивото на сигнала в при-
емната антена не зависи от височината й, но в известна
степей се влияе от метеорологичните условия. Това е
зоната на сравнително слабо и нередовно приемане.
2.2.4. Зона на йоносферно приемане
Интензитетът на електромагнитното поле в тази зона
зависи от електронната плътност на отразяващия
слой. Качеството на приемане е твърде ниско и нере-
довно. Отраженията от йоносферните слЬеве се полу-
чават преди всичко за по-ниски честоти, като отраже-
нията от слоя Е, възникват през летните месеци, а от-
раженията от слоя Ег зависят от слънчевата активност.
У нас са приемани телевизионни предавания от Германия,
Франция, Белгия и др., като особено ясно изображе-
ние е получавано непосредствено след дъжд или гръ-
мотевична буря.
В заключение трябва да се има предвид, че при нор-
мални условия качествено телевизионно приемане с га-
ранции е възможно само в зоната на оптична видимост,
94
2.3. ПАРАМЕТРИ НА ПРИЕМНИТЕ
ТЕЛЕВИЗИОННИ АНТЕНН
Телевизионните антенн имат няколко основни па-
раметъра, конто ги характеризират като преобразувател
на интензитета на електромагннтнотополе в еквивалент-
но напрежение, което посредством фидера (кабела меж-
ду антената и телевизионния приемник) се подава на
входа на приемника.
2.3.1. Входно съпротнвление Re
Входного съпротнвление е равно на стойността на им-
педанса на антената в мястото на свързване на антенния
кабел. Теоретично пресметнатото входно съпроти-
вление на полувълнов дипол е 73Q, но практически за-
виси от отношението на дължината на вълната и дна-
метъра на антенния проводник. Голямо влияние вър-
ху него оказват рефлекторъти директорите. Входного
съпротнвление на шлейфвибратора (сгънат дипол
има с той ноет от 240 до 300 Q.
2.3.2. Диаграма на насоченост
Диаграмата на насоченост е разпределението на ин-
тензитета на електрическото поле на повърхността на
сфера, в центъра на която се намира приемната антена,
т. е. диаграмата характеризира разпределението на при-
еманата мощност в пространството. Такива диаграмм се
правят за хоризонтална и вертикална равнина.
Вертикалната диаграма на насоченост представлява
сечението на пространствената диаграма на насоченост
с една вертикална равнина, минаваща по посоката на
Максималното приемане (фиг. 2.2 б). Тя изразява на-
соченото действие на антената, когато се измени ъг1г
Лът на вертикалното й насочване.
65
Хоризонталната диаграма на насоченост представлю
ва сечението на пространствената диаграма с една хо-
ризонтална равнина, минаваща през посоката на
Максимално приемане (фиг. 2.2 в). Тя изразява насоче-
ното действие на ан.
фиг. 2.2. Диаграма на насоченост
на телевизионна антена
а — пространствена диаграма; б —
вертикална диаграма; в — хоризон-
тална диаграма
тената, когато се изш
меня ъгълът на хо’
ризонталното й на*
сочване.
Листът, съответст-
вуващ на максимал-
ното ниво на прие-
мания сигнал, се на-
рича главен лист в
диаграмата на на-
сочеыост, а остака-
лите се наричат
странични листове.
Антените имат раз-
личии диаграми на
насоченост и, за да
се създаде база за
сравняването им, се
въвежда понятието
Фиг. 2.3. Широчина на диаграмата
ра насоченост на телевизионна антена
широчина на диаг-
рамата на насоченост,
В практиката е прие-
то широчината на
диаграмата на насо-
ченост да се опреде-
ли с ъгъла 0, заклю-
чен между посоките,
в които приеманата
мощност нэмалява на-
половина. Намалява-
нето на мощности)
напал овина съответствува на отслабване на интензнте-
та на полето с 30% н следователно широчината на дна*
грамата на насоченосг се определя от точкитё с ниво 0,7
от нивото на сигнала в посока на максймално прие*
мане (фиг. 2.3). Широчината на диаграмата на нйсоче-
ност се определя за верти кал на (ъгъл Оу)'и хоризон*
тал на (ъгъл Он) посока.
2.3.3. Коефициент на усилване на аитената О
Терминът усилване на антената е условен, тъй като
антената не усилва приетата енергия от предавателя,
а само я концентрира и създава ефект на многократ-
но увеличение. Коефициентът на усилване на антена-
та се определя с отношението на мощностите, получени
в мястото на приемане от реалната и еталонната анте-
на при еднаква излъчена мощност от предавателя. Ка-
то еталонни антенн могат да се използуват изотропен
излъчвател и полувълнов дипол. Тъй като изотроп-
ии ят излъчвател е понятие от теорията на антените и
реал и о не съществува, в практиката е прнето в качест-
вото на еталонна антена да се използува полувълнов
дипол.
Коефициентът на усилване на антената по отношение
на полувълновия дипол може да се определи прибли-
зително от диаграмата на насоченост по формулата
~ 32 027
°" V* ’
където и 0« се дават в градуси.
Горната формула е приблизителна, тъй като не от-
чита коефициента на полезно действие на антената.
57
2.3.4. Ефективиа площ на антената 5
Ефективната площ се определя от фронталната об-
лает около антената. от която тя „извлича" високо-
честотната енергря. Ефективната площ на антената не
трябва да се отъждествява с нейната физнческа площ.
от пространството, в която антената е разположена
Ефективната площ на всяка антена може да бъде начи-
слена, ако са известии коефициентът й на усилване
спрямо полувълновия дипол и дължината на вълна-
та
S=0,13 GV,
където
G е коефициентът на усилване на антената
спрямо полувълцов дипол;
X — дължината на вълната.
Ефективната площ на антената се използува при оп-
редел я не на разстоянието между етажите на много-
етажните Яги-антени.
2.3.5. Коефициент на приемане фронт/тнл К
Коефициентът на приемане фронт/тил на приемка-
та антена се изразява с отношението между приетата
мощност в посока на максимално приемане на антена-
та и мощността, приета в обратна посока (180° спрямо
посоката на максимално приемане). Той характеризн-
ра способността на антената да потиска отразени и сму-
щав а щи сигнали.
2.3.6. Честотна лента на антената
Това е честотндта лента, в която антената запазва
определените стойности на електрическите параметри.
58
По. този параметър антените се делят на едноканални,
многоканални и многообхватни.
Съществуват и други електрически и неелектрически
параметри на антените, които са необходими при ре-
шаването на професионални задачи.
2.4. КОНСТРУКЦИИ НА ПРИЕМКИ
ТЕЛЕВИЗИОННИ АНТЕНИ
ЗА МЕТРОВИТЕ ОБХВАТИ
2.4.1. Общи сведения
Съществуват различии конструкции телевизион-
ни приемки антени за метровите обхвати, но най-ши-
роко разпространение са получили т. нар. Яги-анте-
ии (по името на техния откривател). Те са известии още
под името антени тип вълнов канал.
За всеки вид антена са дадени:
— външен вид и размери на отделяйте елементи в ми-
ли метри;
— хоризонтална и вертикална диаграма на насо че-
ност и 0и в граду си;
— коефициент на-усилване G в децибели;
— коефициент на,.приемане фронт тил /( в децибели.
Входного съпротивление на Яги-антените е 240 Q.
За правилното съгласуване на антената с фидера по-
следният т эябва да има същото вълново съпротивле-
ние. Ако се използува симетричен кабел с вълново съ-
противление 240 /2, не е необходимо съгласуващо ус-
тройство. При използуване на коаксиален кабел с въл-
ново съпротивление 75 Q е необходимо да се направи
съгласуващо устройство. Най-често каю такова се из-
ползува съгласуващо устройство тип (7-ксляно. Разме-
рите на (Лколяното зависят от* честотата и данннте за
него са показани в прил. 4 и 5.
Усилването на антените е дадено спрямо полувълнов
дипол,
59
2.4.2. Двуелементна антена (фиг. 2.4 и 2.5)
Технически данни:
G~3,5dB;
в„«75°;
0г« 130° ;
К~8 dB.
Размерите на антената Съгласно CCIR са дадени в
табл. 2.2.
Т а б л и ц а 2.2
Канал Е2 ЕЗ Е4 Е5 Е6 Е7 Е8 Е9 ЕЮ ЕН Е12
/я. mm 3040 2650 2350 937 902 870 840 810 785 760 737
2710 2370 2100 734 706 681 657 635 61 5 595 577
1640 1430 1270 431 415 400 386 *374 361 351 340
Размерите на антената съгласно OIRT са дадени в
табл. 2.3.
2.4.3. Триелементиа антена (фиг. 2.6 и 2.7)
Технически данни:
G~5 dB
0Н~68°;
0г~НО',
/Ы4 dB.
Размерите на антената съгласно CCIR са дадени в
табл. 2.4
Размерите на антената съгласно 01RT са дадени в
табл. 2.5.
60
Таблица 2.3
Фиг. 2.4. Размери на двуелементна
антена
Фиг. 2.5. Диаграма на насоченост на
двуелементна антена
а — вертикал на; б — хоризонтална
61
Фиг. 2.6.
размеРи **а
антена
триелементна
О 50
Фиг. 2.7. Диаграма на насоченост на
триелементна антена
а — вертикална; б — хоризонтална
Таблица 2.4
Канал Е2 ЕЗ Е4 Е5 Е6 Е7 Е8 Е9 ЕЮ ЕП Е12
• mm 3 400 2 980 2 630 967 931 898 867 838 810 785 760
шт 2 800 2 450 2 180 846 815 785 759 734 710 687 666
/^, mm 2 490 2 170 1930 705 678 654 631 610 590 572 554
Л^, шт 880 770 680 266 256 246 238 230 1 222 216 209
Л^, тт 530 460 410 210 202 /195 188 182 176 171 165
Та блица 2.5
Канал К1 К2 КЗ К4 К5 Кб К7 К8 К9 КЮ КП KI2
/ тт 3300 2770 2120 1920 1760 962 921 885 850 818 789 760
2720 2280 1750 1580 1450 842 806 775 744 716 684 666
7^ । тт 2410 2020 1550 1400 1280 700 670 644 619 595 574 554
Ац, та 860 720 552 500 457 264 253 243 233 224 216 209
ло, 520 436 334 303 277 209 200 192 185 178 171 165
2.4.4. Четириелементна антена (фиг. 2.8 и 2:9)
Технически данни;
(?«6 dB;
8„~63₽;
0и«95в;
14 <|В;
Размерите на антената съгласно CC1R са дадени ц
табл. 2.6.
Размерите на антената съгласно 01RT са дадени а
табл. 2.7.
фНГ. 2.J. Размера на четириелементна антена
64
Таблица 2.5
5 Качестве на. .
Канал E2 E3 1 E4 1 E5| E6 1 E7 | E8 | E9 | ЕЮ | ЕИ | E12
/*, ms 3620 3200 2870 1080 1040 1000 966 935 904 876 85?T
/Л, ms 3090 2740 2460 924 .888 857 828 800 774 750 727
Zz>r 2500 2210 1980 746 718 692 669 646 625 605 1 587 ।
| /да, ЩЩ 2460 2180 1950 734 706 680 657 635 615 595 577
[ А^ mm 1630 1450 1300 487 469 452 437 422 408 396 383
n,ra 43$ 386 346 130 125 121 117 113 109 106 102
Am •«“ 1335 1180 1060 399 384 3Z0 357 346 334 323 314
Т а б л и ц а 2-7
&
Канал 1 KI i K2 | КЗ K4 I K5 1 Кб 1 K7 1 K8 | К9 | К10 | КП I К12
1л- m® 3460 2960 2320 2120 1950 - 1075 1030 986 948 913 880 850
/л> mm 2950 2530 1985 1815 1670 918 880 845 811 780 752 727
lDV mm 2390 2045 1610 1470 1350 742 711 683 655 632 609 587
!W ““ 2350 2010 1580 1440 1330 730 700 671 645 620 598 577
шт 1560 1335 1050 958 882 484 464 445 428 412 397 383
adv 417 358 281 256 236 : 130 124 119 114 ПО 106 102
ЛЛ. mm 1275 1095 860 784 720 396 380 364 350 337 325 3U
у___
Umax
30 20 10 0/360 350 340 330
150 180 210
фиг. 2.9. Диаграма на насоченост на четириелементна антена
а — вертикална; б — хоризонтална
2.4.5. Петелемеитна антена (фиг. 2.10 и 2 .11)
Технически данни:
б«7 dB;
0«~58°;
0и~8О°;
Л>14 dB.
Размерите на антената съгласно CCIR са дадени в
табл. 2.8.
Размерите на антената съгласно OIRT са дадени в
табл. 2.9.
вб
Таб1Ц| 2.8
Канал Е2 ЕЗ Е4 Е5 Е6 Е7 Е8 Е9 ЕЮ Ell Е12 J
/п, та 3500 3050 2700 1025 988 , 952 920 889 860 833 808 '
lF. «по 2900 2550 2250 855 824 1 794 7GG 740 717 695 673
ют 2480 2160 1920 730 703 677 654 631 612 592 575
4>?» т 2590 2260 2000 760 732 ] 706 681 657 637 617 598 '
^оа* 2550 2230 1980 752 725 1 1 699 671 651 630 610 593
Л*. шт 1000 870 770 293 282 271 262 1 253 216 238 230
ЛО1,ти 1 450 390 345 131 126 , .122 118 ИЗ 110 10G 103 |
640 560 500 190 183 ' 176 170 164 160 154 150 I
^03» тш 1050 920 815 310 298 287 278 268 2G0 252 244
Таблица 2.9
Канал К1 К2 КЗ К4 К5 Кб К7 К8 К9 кю кн К12
'г тж 3290 2820 2210 2020 1860 1020 978 937 900 868 837 808
/Л. тт 2330 2015 1840 16&Q 1550 851 815 782 751 724 698 673.
/О1, тт 1990 1800 1570 1435 1320 726 695 1 667 641 618 595 575
1ПНИ | 2440 2085 1640 1500 1380 756 724 695 668 644 620 598
/оз. тт 2110 2060 1620 1480 1360 ?48 717 688 661 637 6И 593
Ап, тт. -938 803 630 576 530 291 279 268 257 248 239 230
I тШ| 420 360 282 258 237 130 125 120 115 111 107 103 1
Л^2» т®| 608 520 410 374 344 189 181 174 167 161 155 150
^D3* тга 990 850 667 I 610 560 308 295 283 272 262 266 244
ФЙГ. 2 10. Размери на петелементна
антена
и___
Umax
60 50
240 270 300 310 320
150 180 210
<Ьиг. 2 11. Диаграмм^ насоченост на пе f
елементна антена
а — вертикална; б — хоризонтална
2.4.6. Шестелементна антена (фиг. 2.12 и 2.13)
Технически даннц:
G «8 dB;
6я«53°;
9и~70°;
К«16 dB.
Размерите на Знтената съгласно CCIR са дадени в
табл. 2.10.
Размерите
табл. 2.11.
на антената съгласно OIRT са дадени в
70
Таблица 2.10
Канал j E2 | ЁЗ Ё4 E5 E6 Ё7 E8 E9 ЕЮ Ell E12
mtn 3520 3120 2800 1050 1015 975 942 910 | 880 853 826
mm 2930 2600 2330 875 843 812 7Я5 758 732 710 689
lbi< mm 2505 2220 1990 746 720 694 670 647 j 626 606 588
I02 > mm 1 2530 2240 | 2010 755 728 701 677 654 633 613 594
ZD3’ "ra 2490 2210 1980 742 715 690 666 643 622 603 585
704» mm 2450 1 2170 1 1 1945 730 704 678 655 633 612 593 575
1 mm 1610 1430 1280 480 463 446 431 416 402 390 378
Ларшп1 I 392 ; 1 348 1 312 , 117 113 109 105 Ю1 98 95 92
AO2> 1300 1150 i 1030 388 37* 360 348 336 325 315 305
A 1 ^/>5, ГЯГП 1135 1010 900 338 326 314 304 294 ! j 284 275 266
Ad^ mmj 1240 1100 983 369 356 343 331 320 | 310 * 300 291 |
Таблица i.ii
Канал KI K2 1 1 КЗ K4 1 K5 K6 K7 K8 K9 КЮ KI 1 K12
* !ЛП1 3370 2880 2260 2070 1900 1 । 1045 1 1000 960 923 J 890 1 856 826
IF, mm 2800 2400 1885 1720 1580 | 870 834 eOo 768 1 1 740 i 713 689
1DV mtn 2390 2050 1610 1470 1350 1 744 412 683 656 , 632 । 610 588
/02» mm 2420 2070 1625 1485 1365 751 720 690 664 639 616 594
/D3, mm 2380 2040 1600 1460 1345 739 707 680 653 628 605 ‘ 585
^Z)4* 2340 2000 1570 1435 1320 726 695 668 642 . 618 595 575
ARt mm 1540 1320 ' 1035 945 870 478 458 440 422 407 I 392 378
mm 375 321 252 230 i 212 116 111 107 103 99 i 95 92
>4d2, mm 1240 1070 835 763 702 386 370 355 341 . 328 316 305
Лоз, mm 1085 930 730 6G6 613 337 323 310 298 286 | 276 266
Adv mm 1185 1020 795 727 668 ; | 368 352 338 325 । 312 302 291 |
Фиг. 2.13. Диаграма на насоченост на шестелементна антена
а — вертикална, б — хоризонтална
2.4.7. Седемелементна антена (фиг. 2.14 и 2.15)
Технически данни:
G ~8,5 dB;
0н^51с;
в, ~65°;
К ~16 dB.
Размерите на антената съгласно CCIR са дадени в
табл. 2.12.
73
и__
umox
OS 09
Фиг. 2.14.
Размери на
седемелемент-
на антена
ФиГ. 2.15. Диаграма
ha нзСоченоСт на се-
Демелементна антена
tt — Вертикална. б —
Хоризонтална
74
Т »*вл и ца 'i. tT
Канал 1 Е5 | Е6 Е7 | Е8 | Е9 ЕЮ 1 EUJ ТЕГ
/*, mm 975 940 905 873 845 ^17 790 765 !
пип 853 820 790 764 740 715 .692 67.® 1
JOI, ram 709 681 657 635 613 593 .574 357
/^2. nm' 702 675 651 630 608 588 570 552
Л>з — (os ' 731 704 679 655 663 613 593 . 575
Л/Г ““ | 302 290 280 270 261 253 245 237
Д1. пня 1 104 1 100 97 94 90 88 85 82 ,
гаи 252 242 234 226 218 211 204 , , 198 '
256 246 237 229 221 214 207 201
Раамерите на антената сыгласн® OPRT са дадени *
табл. 2.13.
Тз б ли ц'а 2.13
Канал K6 K7 K8 1 K9JK10 КГ1 1 К12
mm 1 970 928 890 855 825 795 765
/F, mm 84» 811 7ЯО 749 720 695 :670
7Л1, mm ’ 704 674 647 621 598 -577 557
mra j 698 669 652 61.6 394 572 552
^£>з 726 * 695 668 642 618 596 575
A*t mm 300 287 276 265 255 246 237
, mm 104 ! 99 96 92 88 85 -82
A« mm 250 240 230 221 213 205 198
^D3 254 243 233 224 216 208 20’1
75
2.4.8. Осемелементна антена (фиг. 2.16 и 2.17)
Технически данни:
G«9 dB;
0«~5О°;
©и—бГ;
К~18 dB.
Размерите на антената са същите както при шестеле*
ментната антена. За размера е в сила:
— съгласно CCIR (табл. 2.14);
— съгласно OIRT (табл. 2.15).
фнг. 2.16. Размери на осемелементна антена
76
и
иггюх
Фиг. 2.17 Диаграма на насоченост на осемелементна антена
а — вертикална; б — хоризонтална
Таблица 2.14
Канал
Е4
Е5 Е6 Е7 Е8 Е9 ЕЮ El 1 | Е12
mm' 870 770- 690 259 249 240 232 224 217 210 204
77
Таблица 2.15
2.4.9. Деветелементна антена (фиг. 2.18 и 2.19)
Технически данни:
6~ 9.7 dB;
ен~46°;
6 ; ~55°;
К — 15 dB.
Таблица 2.16
Канал E5 E6 E7 E8 E9 ЕЮ Ell E12
i . mm | 890 854 830 815 777 740 700 680
I mm ‘ 770 740 710 700 663 640 610 592
1 1 1 710 682 636 625 612 592 563 548
1 ARt mm 274 264 246 240 236 229 217 211
A। mm ' 174 167 155 152 150 145 138 134
। ^D2» ®ra 246 237 220 216 212 205 195 190
Л^з, mm * 162 156 146 143 140 136 128 124
1 mm 178 | 170 158 155 153 148 140 136
AD5. mm 1 190 182 169 166 163 158 150 146
A£)()» mm 1 210 202 188 184 180 175 167 163
Apj f m m 210 । 202 188 184 180 175 167 163
78
Фиг. 5. id. Раэмери нА ДевеТеЛеМенТнА АнТея А
OS 09
Фиг. 2Л9. ДиА«
Грама на насоче-
ност на девётеле-
ментна антена
а— вертнхална;
б— хоризонтална;
7®
Размерите на антената съгласно CC1R са дадени в
табл. 2.16.
Размерите на антената съгласно 01RT са дадени
в табл. 2.17.
Таблица 2 17
Канал Кб К7 К8 К9 КЮ КН К12 |
» mm 886 845 | 813 780 750 723 697 1
/л, mm 768 733 704 675 650 627 604
Ли, D1 ( 708 I 678 650 623 600 578 558
Л^, mm j 274 262 251 241 232 224 216
Л> шив 173 166 159 158 147 . 142 1.37
^£>2» гап1 246 234 225 216 208 i 200 193 '
лоз. пл 1 162 155 148 142 137 132 127
ЛО4. пт I 177 । 169 162 156 150 145 1.39
1 ЛО5. тт 189 180 173 166 160 151 149 ;
i AD6, тп 21U 201 193 185 178 : 172 165
j тт 209 | 200 191 184 177 170 ! 164
2.4.10. Десетелементна антена (фиг. 2.20 и 2.21)
Технически данни:
G=« 10.2 dB;
eH«s44n?
Ог-52;
К «20 dB.
80
Фиг. 2 20. Размери на десетелементна анТен*
120 90 60 50
Фиг 2 21 Диагра-
ма на насоченост
на десет елементна
антена
а — вертикал на;
б — хоризонтална
6 Качествеяо
81
Размерите на антената са, като тези на шестелемент-
ната антена. Допълнителните размери са дадени в след-
ните таблици:
— съгласно CCIR (табл. 2.18);
Таблица 2.18
Канал Е5 [ Е6 Е7 Е8 1 ! Е9 1 ЕЮ Е11 Е12
/DS. mm 702 676 651 629 608 589 570 553
/д6, mm 678 652 628 607 587 568 550 533
lD7> « 65.3 628 606 I 585 565 547 530 513
/й8, тж 628 1 604 .583 I 56.3 544 527 510 494
— съгласно OIRT (табл. 2.19);
Таблица 2.19
KbHd.l Кб К7 К8 1 J К9 КЮ ки | К12
mm 698 668 642 617 594 572 553
/;,ь, тгя Ь74 645 619 595 573 553 533
/D?t mm 650 622 597 573 552 532 513
с>6- тт 625 598 I 574 ^52 । 531 512 494 ।
По-нататъшното увеличаване на броя на елементите
не влияе сыцествено върху електрическите параметри
на антената. Това личи от табл. 2.20.
82
Таблица 2.20
Брой на елементите 12 14 17 22
G, dB II 12 12,5 16
gr*<l 42 38 36 25
0jz, grad i 47 42 39 25
Kt dB 23 23 23 28
Най-добри електрически показатели притежава два-
;есет и двуелементната антена и затова за нея даваме
размерите и диаграмата на насоченост.
2.4.11. Двадесет и двуелементна антена (фиг. 2.22
и 2.23)
Вертикалната диаграма на насоченост на антената е
подобна на хоризонталната й.
Размерите на антената съгласно CCIR са дадени в
табл. 2.21.
Размерите на антената съгласно 01RT са дадени в
табл. 2.22.
83
Фиг. 2 22 Размери на двадесет и двуелементна антена
и___
Umax
150 180 210
Фиг. 2.23. Хоризонтална диаграма на насоченост на двадвсе* v
двуелементна антена
Таблица 2.21
Канал Е5 Е6 Е7 Е8 Е9 ЕЮ El 1 Е12
/де, гит 1200 1,50 ! 1110 1070 1040 1010 973 945
//г, ат 960 925 890 «60 830 804 778 755
/D1, тт 730 703 677 653 631 611 592 575
85
Продълженяе ня табл. 2.2Г
Канал E5 E6 E7 , E8 E9 E10 Ell E12 ।
705 680 655 632 611 592 573 555 '
тП1 692 666 U2 620 599 580 562 544
] r zZM * DI 684 660 636 613 593 5/4 555 539 .
^DS^^DIT ' 67° 647 623 601 581 562 545 528 [
A^^ » mm 257 247 238 230 222 215 208 202
A#> mm 264 254 245 236 228 221 214 208
*di> mm 127 122 118 H4 110 106 103 loo:
Ad2> mm 154 148 143 138 133 129 125 121
^2)3» mm 506 488 470 454 439 425 412 400
479 462 445 430 415 402 1 389 ‘ 1 377 1
Таблица 2.22
Канал K6 K7 K8 K9 К Ю KI I K12
zx?. mm 1190 1140 1100 1050 1010 978 945
/F, mm 953 913 878 8431 811 782 755
/Di, mm 725 695 668 641 616 ! 595 575
mm 701 672 645 620 597 | 575 555
mm 688 659 633 608 585 564 544
680 652 627 602 580 558 539
667 640 1 651 590 568 547 528 ,
86
Продължение на тдбл. 2J2
Канал 1 K6 i K7 K8 K9 КЮ KH К 12
me i 255 245 ' 235 226 217 209 202
Ar. am 262 251 241 232 223 215 208
тш 126 121 116 111 107 103 100
4d1, mu 153 147 141 135 130 125 । 121
1 ^D3» ®m 504 483 464 445 429 413 400
1 ^D4—^D17 477 1 457 439 421 406 391 377
87
ГЛАВА 3
ПРИЕМКИ ТЕЛЕВИЗИОННИ АНТЕНИ
ЗА ДЕЦИМЕТРОВИТЕ ОБХВАТИ
3.1. ОСОБЕНОСТИ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО
ПРИЕМАНЕ В ДЕЦИМЕТРОВИТЕ ОБХВАТИ
Дециметровите вълни (IV и V обхват) заемат често-
тит?, от 470 до 860 MHz. Използуването им за телеви-
зионно разпръскЬане има следните предимства в срав-
нение с използуването на метровите радиовълни:
— възможност за формиране на по-голям брой ка-
нали;
— по-малко влияние между близко разположени ка-
нали ;
— възможност за получаване на по-високо качество
на приеманото телевизионно изображение;
— по-слабо влияние на промишлените радиосмуще-
ния върху качеството на телевизионното изображе-
ние.
Съществено влияние при приемане на дециметрови-
те радиовълни оказва окръжаващата среда и най-вече
характерът на терена между предавателната и приемна-
та антена. При непресечена местност максималното раз-
стояние, на което е възможно качествено приемане на
телевизионния си шал,' се определя от формулата
(3.1) </.„-3,6 (V*T+V*7).
където
hx е височината на предавателната антена;
h2 — височината на приемната антена;
dmax — разстоянието между предавателната и
приемната антена.
Дециметровите радиовълни не се отразяват от йоно-
68
сфер а та, а само в известна степей се пречупват и не се
връщат към земната повърхност.
При разстояния; по-малки от dmax в приемната анте
на попадат директната и отразената от земната повърх-
ност вълна (фиг. 3.1).
В този случай ефек-
тивната стой ноет на
интензитета на елект-
ромагнитното поле се
иэчислява по форму-
лата
Фиг. 3 1. Отражение на дециметрови1
те вълни от земната повърхност
0.2)
където
Е е интензитетът на електромагнитното поле
в мястото на приемане,
X — дължината на вълната,
РИ31 — излъчената от иредавателя мощност;
G — коефициентът на усилване на антената;
hp h2 и d са както във формула (3.1)
Формула (3.2j е практически точна при условие
и h2.
Действителните стойности на интензитета на елек-
тромагнитното поле в мястото на приемане винагие
по-малко отколкото изчислената по формула (3.2) вслед-
ствие поглъщане на енергията в йоносферата. Освен
това отражението на дециметровите радиовълни от по-
върхността на земята зависи от състоянието й. Раз-
личните неравности (планини, хълмове и др.), ра-
стителност (гори), влажност на почвата и някои други
фактори силно влияят, върху отражението на
вьлните. При наличие на такива отражения на неголе-
ми разстояния (от иорядъка на няколко десетки кило-
метри) в мястото на приемане се сумират няколко въл-
89
йи, прйстигащи по различии пътища, вследствие на
което сумарното поле в никои места се усилва, а в дру-
ги — отслабва. В никои случаи интензитетът на по-
лето може да бъде толкова нисък, че .приемането да е
невъзможно.
В условиита на големите градове дециметровите ра-
диовълни се разпространиват при извънредно сложни
условии, тъй като срещат много и различии по форма и
размери препитствии. Тихното наличие, наситеността
им с метал ни конструкции и железобетон ризко проме-
ни енергиита на полето, възникват интерферентни мак-
симуми и минимуми, измени се съотношението между
носещите на изображението и звука. Малката способ-
ност към дифракции при наличието на такива препит-
ствии създава големи тъмни участъци и интензитетът
на полето не е с постоинна стойност дори и в границите
на негол им участък, поради което нивото Йа сигнала на
входа на телевизионния приемник е различно.
Телевизионната антена трябва да бъде съобразена с
околния терен. Влиянието на покривите,, върху които
се закрепват антените, и близко разположените други
антенн имат важна роля за нормалното приемане на
телевизионния сигнал. За да се получи силен сигнал,
трябва да се използуват антенн с по-голям брой еле-
менти.
Като се вземе предвид свойството на дециметровите
радиовълни да се разпространяват почти праволиней-
но (подобно на светлината), важно значение при теле-
визионното приемане придобива директната видимост
с предавателната антена.
При дециметровите радиовълни се наблюдава, макар
и рядко, и тяхното далечно приемане. Това се дължи
прели всичко на рефракцията, разсейването на радио-
вълните, нееднородността на тропосферата и дифрак-
цията им около остри възвишения и хребети.
90
3.2. ДЕЦИМЕТРОВИ ЯГИ-АНТЕНИ
3.2.1. Общи сведения
Необходимата стой ноет на входния сигнал за качест-
вено телевизионно приемане на програмите от деци-
метровите обхвати се постига с използуването на голе-
ми приемни антени. Докато метровите Яги-антени за
приемане на близко разположени телевизионни преда-
ватели имат усилване обикновено няколко децибела»
при дециметровите антени се изисква усилване, по-го-
лямо от 10 dB. Така например в метровите обхвати оби-
кновено антени с повече от 10 директора не се изпол-
зуват, докато при антените за приемане на дециметро-
вите радиовълни броят на ди ректорите достига до 25
и повече. Необходимо е да се отбележи, че увеличава-
нето на броя на директорите над 20 не е ефективно, за-
щототова много малко влияе на усилването на антената.
Голямо значение за параметрите на дециметровите
антени има рефлекторът, който може да бъде изработен
от отделни тръбни елементи или от мрежеста плоскост.
При правилно построен рефлектор приеманият телеви-
зионен сигнал може да бъде увеличен с няколко децибела.
Приемните телевизионни Яги-антени не са достатъч-
но широколентови. Те имат изразени резонансни свой-
ства, пора ди което не е възможно една антена да се из-
подзува за приемане в голям брой телевизионни кана-
ли. На практика се прави компромис, като с една анте-
на се покрива честотен диапазон, съответствуващ оби-
кновено на пет телевизионни канала. На фиг. 3.2 е по-
казана конструкцията и означенията на основните раз-
мери на тридесетелементна Яги-антена. За всеки кон-
кретен случай, в зависимост от необходимото усилва-
не и диаграма на насоченост, се избира антена с разли-
чен брой елементи. Ще разгледаме основните електри-
чески параметри на шест-, десет-, двадесет-, и триде-
сетелементни антени.
91
s
Фиг. 3.i. Размери на триДеСеТелеменТна анТена
3.2.2. Шестелементна антена (фиг. 3.2 н 3.3)
Технически данни:
G«8,5 dB;
6Л«54с;
0V «70°;
К— 18 dB;
Размерите на антената са дадени в табл. 3.1.
Таблица 3.1
[ 1 Канали |21-г25’26-гЭ0 1 314-35 3 164-40 41-?45 464-5o|. 514-55 564-60
/р, mm 4 25 395 368 345 324 306 290 275
/ , mm 346 . 321 300 280 ! 264 249 236 224
D\* ®m 258 239 223 209 196 185 175 166
1D >, mm 248 230 . 214 1 201 189 178 169 160
з * m 246 228 i 212 1 199 187 176 167 159
*RR' ram 143 >33 [ 124 116 109 ’ 106 98 93
p, mm 94 87 ; 81 , 76 ! 71 67 64 60
D1» mm 27 : 25 23 ! 22 20 19 18 17
Лл2, mir 77 1 71 66; 62 58 ' 55 : 52 50
93
s
у___
umox
270 300 310
о б
Фиг. 3.3. Диаграмм на насоченост на шестелементна антена
а — хоризонтална, б — вертикална
3.2.3. ДесетелеменТна антена (фиг. 3.2 й 3.4)
Технически данни:
G~ll dB;
Он «40°;
Оу «44°;
/(=21 dB.
♦ Размерите на антената са дадени в табл. 3.2.
Таблица 3.2
Канали 214-2526-?3oj 314-35 1 36 4-40,41-5-45 «6-r5O 514-551 56-r6O
425 395 368 345 324 306 290 275
mm г 346 321 300 280 264 249 236 224
7DP mm 258 239 । 223 209 196 185 175 166
^DV ШШ 248 1 230 214 201 189 178 169 160 j
7D3» ю® 246 228 212 199 187 176 167 159
/D4, mm 246 228 212 199 187 176 167 159
/D5, mm 243 226 210 197 185 175 165 157 '
/ре» mm 243 226 210 197 185 175 165 157
^4mm 143 133 124 116 - 109 106 98 93
A#, mm ! 94 87 81 76 71 ; 67 ! 64 1 60 ।
A^ j, mm i 27 25 23 22 20 19 1 18 1 17
А]у2» mm 77 71 66 62 58 55 ' 52 50
^03* mm 160 149 139 130 122 115 ! 109 104
»® 170 158 147 138 130 122 ! 116 1 10
/4D5,mm ' 182 169 158 148 139 i3i ! 124 118
^D6» ®® 182 ( ! I 169 158 148 139 131 i i 124 । 118
95
$
Фиг. 3.4. Диаграмм на наСочёнбсТ на ДеСетеЛеМенТна антена
и — хоризонтална; б — вертикална
240 270 300 370 320
120
3.2.4. Двадесетелементна антена (фиг. 3.2 и 3.5)
Технически данни:
G— 16,5 dB;
6Н^25°;
0V~25°;
К«26 dB.
Размерите на антената са дадени в табл. 3,3.
Таблица 3.3
Канали 2i-r-25]25-r30 1 1 1 314-35364-40 41-rtf 464-50 514-55 56 ♦60
I r • mm 425 395 368 345 324 306 290 i275
mm 1 346 ' 321 300 280 264 249 236 224
/О1, mm 258: 239 223 209 196 185 175 166
/^2» 248 ! 230 214 201 189 Ь78 169 160
246 228 212 199 187 176 167 i 159
7£>5~7£>8 243 22G 210 197 185 175 165 | 157
^D9^D\2 , 241 223 208 195 183 173 164 155
Jd\3~ ZD16 238 i 221 206 193 181 171 162 154
/4^^f mm 143 133 124 116 109 I 106 l 98 93
A mm 94 87 81 76 71 67 64 GO
Aol. m::i 27 । 25 23 22 20 x 19 !8 17
A^2» mm 77 1 1 71 66 62 58 55 62 50 ’
/4D3, mm 160 ; 149 139 130 122 litf 109 104
ADv am ^D5~ 1 i 158 147 138 130 i l 122 i 1 116 110 ’ 1 1
AD16 | 182 169 158 148 139 1 131 124 । 118
7 Качествено. . .
97
Фиг. 3.5. Диаграма на насоченост на двадесетелементна антена
а ~ хоризонтална; б — вертикална
о» ок оос
S.2.6. Тридесетмемеитиа антена (фиг. 3.2 и 3.6)
Технически данни:
G* 18,5 dB;
•я* 18е;
0^18°;
К* 28 dB.
Размерите на Антената са дадени в табл. 3.4.
Таблица 3.4
Канали 214-25 284-30*314-35 364-40 41446 464-60 514-55 56-?60
/Л.ав« 425 395 368 345 324 306 290 275
4^ ®® 346 321 300 280 264 249 236 224
ПИП 258 239 223 209 .196 185 175 166
1м, от 248 230 214 201 189 178 169 । 160
(О9~Л>4 246 228 212 199 187 176 167 159
7D5~7Z>8 243 226 210 197 185 175 165 157
,т~гоа 241 223 208 195 183 173 164 155
Л>1Э“ 7ом 238 221 206 193 181 171 162 154
АЯН’“* 143 133 124 116 109 106 98 93
Ая, тт 94 87 81 76 71 67 64 1 60
Ао1, «т 27 25 23 22 20 19 18 ; 17
AD2,mti 77 71 66 62 58 55 1 52 | | 50
тт >160 149 139 130 122 115 109 104
ЛЛ,тт 170 158 147 13& 130 122 116 110
AD6~ adm 182 169 158 148 139 131 124 118
9»
240 270 300 310
3.3. ДЕЦЙМЕТРОВА/ДВОЙНОТРЙЪГЪЛНА
АНТЕНА
Двойнотриъгьлната антена е вариант на зигзаге-
образните антени, разраббтени от К. Харченко. Тя е
*4
Фиг. 3.7. Размери на Двойнотри-
ъгълна антена
достатъчно шяроколен-
това, добре се съгласу-
ва със 75-омов коаксиа-
лен кабел без използу-
ване на допълнителни
съгласуващи устройст-
ва. Размерите й са до-
статъчно малки и може
да се използува като
стайна антена. Размери-
те на двойнотриъгълна-
та антена заедно с ре-
флектора са показани
на фиг. 3.7.
Размерите на антена-
та могат да се опреде-
лят по следните форму-
ли:
Фиг. 3.8. Модифицираиа
двойнотриъгълна антена
101
at=l,42 /+•;
*,= 1,42 /;
4=0,09 /;
Og=o,-^38;
*e=*i+26;
Л=0,7 /;
<4=2/;
c,=l,75 /;
m=0,72 /;
4=0,1 lelB;
6=0,01 tn.
където
Xmll e максималната дължина на вълната на
работай я диапазон на антената;
A’inin — минималната дължина на вълната на
работния диапазон на антената.
Антената може да се изработи от метални тръби или
лента, но най-удобно е да се изработа от фолиран гети-
накс. За да се подобри съгласуването на антената с ка-
беля, тя трябва да има вида, показан на фиг? 3.8. При
коефициент на бягащата вълна, равен на 0,5, коефициен-
тът на покриване на честотння диапазон е 1,36. Разме-
рите на модифицираната двойнотриъгълна антена от
фиг. 3.8 за приемане на телевизионни сигнали от 21 •
ви до 60-та канал са дадени в табл. 3.5.
Таблица 3.S
Канали
Размерн на антената, mm
I
60
171
127
253 298
190 223
। *.! ъ
243 273
180 202
15
11
3
10
10
120 343
83-254
I
I |
d
I Г___________
300 123 49
222 91 38
102
Антената се закрепва в точките с нулев потенциал
О и О' с помощта на изолационна нли метал на мачта.
Коаксиал ни яг кабел се монтира по едната страна на ан-
тената и излиза от. долната нулева точка О'.
3.4. ЛОГОПЕРИОДИЧНИ АНТЕНН
Логопериодичните антенн са широколентови антенн.
Могат да се използуват за приемане в няколко телеви-
зионни обхвата, напр. Ill и IV (метров и дециметров
обхват). Притежават усилване в работайте обхвати от
около 8 до 10 dB. Свързват се с входа на телевизионния
приемник с помощта на 75-омов коаксиален кабел без
специални съгласуващи и симетриращи устройства. Ло-
гопериодичните антенн са много удобни за приемане в
градски условия, където предавателят за I телевизи-
онна програма работи в.метров обхват, а този за II про-
грама — в дециметров обхват.
В тази точка ще бъде описана логопериодична антена
АТГП 8—<59, производство на комбинат „Михаил Анто-
нов" — гр. Гоце Делчев, която се продава в търговска-
та мрежа и при измерването показва много добри ре-
зултати за приемане на телевизионни сигнали в честот-
ния диапазон, съответствуващ на канали от 8-ми до
39-ти.
Външният вид и размерите на антената са показани
на фиг. 3.9. Логопериодичната антена е съставена от две
еднакви платна, конто са показани на фиг. 3.9 б. Две-
те платна се свързват с помощта на текстолитови пл оч-
ки, като се следи елементите с еднаква дължина да бъ-
дат един срещу друг. Към средата на дал вето платно
се монтира държачът на мачтата за закрнване
Свързването на коаксиалния кабел към антената ста-
ва от страна на късите елементи. Жилото на кабела се
свързва към горного платно, а оплетката — към дол-
103
104
Фиг. 3.9. Логопернодична антена за 8-ми—39-тн канал
а — външен вид на антената;
ното платно посред-
ством кабел но ухо
към винтовете, за-
креп ваши най-късите
елементи. На винта»
които закрепва дол-
ното платно към тек-
столитовата плочка,
се монтира скоба,
конто захвата кабе-
ла.
При закрепване на
антената към метал-
ната мачта не се до-
пуска електрическа
връзка между двете
платна.
Описаната антена
притежава усилване
за канали от 8-ми до
39-ти от 8 до 9 dB и
коефициент на прие-
мане фронт тил око-
ло 19 dB.
Фик 3 9 6 —външен вид и Размери ни едно платно на антената
14)5
ГЛАВА 4
СМУЩЕНИЯ ПРИ ТЕЛЕВИЗИОННОТО
ПРИЕМАНЕ
4.1. ВИДОВЕ СМУЩЕНИЯ И ВЛИЯНИЕТО
ИМ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО
НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ
Приемането на телевизионните програми место е съ-
проводено с наличието на смущения, които влошават
качеството на телевизионното изображение. В зависи-
мост от мястото на тяхното възникване смущенията се
разделят на вътрешни и външни.
Вътрешните смущения възникват вследствие непра-
вилната работа на някои възли от телевизионния при-
емник или от шумовете на лампите, полупроводнико-
вите прибери, интегрални схем» и др. Влиянието на
вътрешните смущения върху качеството на телевизи-
онното изображение се отразява най-често върху рав-
номерността на яркостта и стабилността му. Подроб-
ного разглеждане на влошаването на качеството на те-
левизионного изображение вследствие влиянието на
вътрешни смущения излиза извън рамките на книгата,
тъй като предполага задълбочено познаване на |уст-
ройството и принципа на работа на телевизионния при-
емник.
При приемане на желаната програма телевизионният
зрител се сблъсква главно с външни смущения. Вън-
шните телевизионни смущения се разделят на:
— импулени;
— регул яр ни;
— смущения във вид на допълнителни (повторяй)
изображения.
Източниците на импулени смущения са най-разно-
106
«бразни, но преди всичко са от искров характер. Като
типични могат да.се посочат — двигатели с вътрешно
горене, тролейбуси, трамваи, различии битови елек-
троуреди, електромедицинска апаратура, линии за ви-
соко напрежение и др. Вследствие различии (желани
или нежеланп) комутационни пронеси в теза устрой-
ства възникват ’паразитни импулси или пакета от им-
пулси, конто имат широк честотен спектър, достигай;
до неколкостотин мега хер на. Те проникват в канала
на приемане (основен или допълнителен). вследствие
на което оказват влияние върху качеството на приема-
не. Върху телевизионното изображение те се проявя-
ват във вид на тесни цветни прекъснати хоризонталнн
ивици, бързо преместващи се във вертикал на посока
или като искри (проблясъцн). Импулсните смущения
оказват влияние и върху звуковия съпровод—полу-
чават се пукания, конто пречат на нормал ното въз-
приемане на звука.
Регулярни са тези смущения, конто са непрекъснати
във времето. Те могат да имат детерминиран или слу-
чаен характер. Типични източници на регулярни сму-
щения са медицинската апаратура, високочестотнн
нагревателни уроди (напр. печки), късовълнови
предаватели, у л тр а късовълнови и телевизионни пре-
даватели, работещи в съседни канали, конто създават
паразитни честотни продукт!!, поп ада щи в някои от
възможните канали на приемане на телевизионния при-
емник, и др. Влиянието на тези смущения върху качест-
вото на телевизионното изображением различно и за-
виси от честотата, интензивността и характера на сму-
щаващня сигнал.
Смущав'ащите сигнали с честоти до 15 kHz създават
хоризонталнн ивици. Броят на ивиците, умножен по
50 Hz, дава смущаващата честота. Главно този вид сму-
щения проникват през захранващата мрежа.
Смущаващите сигнали с честоти над 16 kHz създа-
107
ват вертикал ни линии, ако честотата им е кратна на
честотата на развивката — в обратен случай линиите
са наклонени. Техният брой е равен на отношението на
смущаващата честота и честотата на редовата синхро-
низация — 15625 Hz.
Когато честотата на смущаващия сигнал се доближа-
ва до тази на основния канал за приемане, върху теле-
визионното изображение се появява мрежа или тьмни
наклонени ленти, извършващи колебателно движение
с различна скорост.
Смущенията във вид на допълнителни (повторни)
изображения се проявяват вл я во или вдясно от основ-
ного телевизионно изображение. Тези смущения се поя-
вяват върху екрана на телевизионния приемник вслед-
ствие отражението на приемания сигнал от високи сгра-
ди и метални конструкции или от неправилно съгла-
суване на антената, фидера и входа на телевизионния
приемник. Отразеният сигнал постъпва в телевизион-
ната антена малко по-късно от основния.и създава вър-
ху екрана на приемника сыцото такова изображение,
но изместено надясно от него. При появата на този вид
смущение трябва да се определи дали то се дължи на от-
ражение от околните сгради или от неправилно съгла-
суване на антената, фидера и входа на телевизионния
приемник. Това може да стане по следния начин. При
телевизионен приемник с диагонал на екрана 43 ст хо-
ризонталният размер на изображението е 36 ст и елек-
тронният лъч в кинескопа изминава това разстояние
за 54 ps. Ако разстоянието между основного и повтор-
ного изображение е 1 ст, разлнката между разстоя-
нията, които изминават директнияти отразеният сиг-
нал, е
7?= -лоб"* -3.10*=450 m,
и.оо
108
където ЗЛО8 е скоростта на разпространение на ра-
диовълните.
Като се сра вни пол ученою разстояние R с дължи на -
та на фидера (ан тенния кабел), може еднозначно да се
определи дали повторного изображение се дължи на
отражение от околните сгради или от неправилно съ-
гласуване на антената и входа на приемника.
Не е трудно да се изчисли какво ще бъде рэзстояние-
то между основною и повторною изображение, дължа-
що се на неправилно съгласуване на антената, фидера
и входа на приемника. Нека телевизионният приемник
има същите размери на екрана — диагонал 43 ст и хо-
ризонтален размер 36 ст. Антенният кабел е коаксиа-
лен с дължина 20 т. Отразеният сигнал нзминава по
кабела двоен път, т. е. 40 т. Той нзминава това разстоя-
ние за време
/= 1ПГ -0,20.10-«s « 0,20 jis,
където 0,66 е коефициентът на скъсяване за коаксиален
кабел.
За 0,20 ps лъчът нзминава по екрана на телевизион-
ния приемник разстояние
с 0»36.0,20 • 10 * а *1 ж в □ жm
“ v»vV 13 гп » 1,3 ШШ.
54 .
Следователно образът върху екрана на телевизион-
ния приемник ще има окантовки на разстояние 1,3 mm.
Освен появата на окантовки отразеният по фидера сиг-
нал предизвиква амплитудни и фазови изкривявания,
които намаляват контраста и размазват контурите на
изображението.
Освен вдясно от основния детайл на телевизионното
изображение повторно изображение може да се получи
и вл я во от него. Това става при използуване на неекра-
ниран кабел, който приема телевизионния сигнал и го
109
подава на входа на приемника по-рано, сЬгколкото сиг-
налът, постъпващ от антената.
Отразените сигналя от подвижни обекти, изменящи
се във времето, могат да доведат до нестабилност на
телевизионното изображение, тъй като входният си-
гнал на приемника се измени по-бързо, отколкото това
е допустимо за схемата за автоматично регулиране на
усилването. В този случай се наблюдават бързи яркост-
ни промени на изображението, изменение на контраста
и преместване на контурите на изображението.
4.2. ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ
ВЛИЯНИЕТО НА ВЪНШНИ СМУЩЕНИЯ
ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО
ИЗОБРАЖЕНИЕ
4.2.1’Общи сведения
Борбата със смущенията, които влошават качество-
то на телевизионното изображение, се води главно по
две направления:
— отстраняване или намаляване смущенията в мяс-
тото на тяхното възникване;
— оптимизиране на параметрите на приемните анте-
ни или използуване на спецнални шумопотискащи ус-
тройства.
Отстраняването или намаляването на смущенията в
мястото на тяхното възникване в любителски условия не
намира приложение, тъй като източннците на смуще-
ния са извъН дома на телевизионния зрител. В такцва
случаи той трябва да се обърне за помощ към специали-
зираните служби за контролиране на индустриал ните
радносмущення. В любителската практика се е нало-
жило второго направление за намаляване на влияние-
то на смущенията върху качеството на телевизионного
изображение.
110
4.2.2. Намаляване на влиянието на телевизионните
смущения посредством оптимиэнране
на параметрите на приемните антенн
В гл. 2 бяха дефи ни рани основните параметри на
приемните телевизионни антени. За намаляване на
Фиг. 4.1. Влошаване качеството на телевизионното нэображе
ине вследствие намаляване на инвото на сигнала
влиянието на смущенията върху качеството на телеви-
зионното изображение значение имат всички парамет-
ри, нона практика се срещатнай-честоследните случаи.
Първи случай. Нивото на сигнала от теле-
визионния предавател в мястото на приемане е ниско
и върху екрана на телевизионния приемник се появя-
ват„снежинки** (фиг. 4.!). Нивото на телевизионния сиг-
нал може да е по-ниско от минимално необходимого
пор а ди гол я.мата отдалеченост от телевизионния пре-
давател (/>илн наличието на прегради от естествен про-
изход (2), напр. хълмове и други неравности на релефа
111
или изкуствен произход (3)— налр. високи огради.
В този случай за подобряване на качеството на телеви-
зионното изображение (премахване на „снежинките“)
е необходимо да се увеличи коефициентът на усилване
на антената.
Фиг. 4.2. Влияние на смущаваЩите иЭльчвания от електритес
ките уредби на превозните средства на градския транспорт вър-
ху качеството иа телевизионното изображение
Втори случай. Налице са рмущаващи излъч-
вания от електрически уредби на превозни средства с
двигатели с вътрешно горене, тролейбуси, трамваи и
др. (фиг. 4.2). В този случай обикновено източниците
на телевизионни смущения се намират по-ниско от мяс-
тото на монтиране на приемната антена. Ако тя има
голям вертикален ъгъл на разтвора, в нея ще попад-
нат смущаващи си гнал и, което предизвиква поя вата
на тесни цветни прекъснати хоризонтални ивици, бър-
зо преместващи се във вёртикална посока. Звуковият
съпровод е придружен със силни пукания. За да се
намали влиянието на тези смущения, е необходимо да
се намали ъгълът на разтвора на приемната антена във
вертикална посока. Това се постига обикновено чрез из-
112
ползу ване на две еднакви антенн, монтирани една над
друга.
Трети случай. Налице са смущаващи сиг-
Фиг. 4.3. Влияние на смчщаващите сигнали върху качеството
на телевизионното изображение от отражение от високи сгради
високи сгради, хълмове, планини и др. (фиг. 4.3). В то-
зи случай отразеният сигнал постъпва в приемната аи-
тена поради наличието на странични листовена прие
мане в диаграмата й на насоченост. За да се намали
влиянието на смущаващия сигнал, е необходимо да се
подобри диаграмата на насоченост или да се увеличи
коефициентът на приемане фронт/тил на антената.
Съществуват и други начини за намаляване на влия-
нието на отразения сигнал върху качеството на теле-
визионното избражение. Ако две еднакви антенни
системи се поставят, както е показано на фиг. 4.4, ди-
ректният телевизионен сигнал от предавателя попада
едновременно върху двете антени. Сигналите, получени
на изхода яа двете антени, в мястото на свързване на
двата фидера, ще бъдат еднаквр по големина и във фаза
и следователно ще се сумират. Отразеният сигнал по-
пада върху антена Л* по-рано, отколкото върху антена
8 Качествеио. . .
из
Д» Лю даете аитеда севеспоит да раэстодане, пи
ееоврааевиэт сагам да пондда върху антената А,но-
псм выв времето, отмеряя*» на разстояиме, печетао
кратно ва воммвввта от дмжввата вв выпита, сму-
жжацпе свгваав,
вввучеав вв нажми-
те ва аавеввте Л> в
Ла в мктого ва
свързвдае ва дантв
фцдара итебмягед-
вавм во ano. aft
** двфтомрада на МКГ
в аэапва же се
омквснрат. Докаго
отраэепнит свгам
<ж шжпенснра. дн-
реклоит сигам во-
да* два въта по-салем,
откоакогобв бнл. акобенм монтарадаедва антена. ЗВ да
сеоснгурп това, е необходимо фидерите, свързвадав дае-
те антени с общи фидер, да имат еяваква еяектрнческа
дыжана, ара моего пхметрвчвпамм дмжвва или п-
жанво значение. Едвата затем* се вапровва ва макси-
мум спримо директив сигам. Втората аатева се по-
стам снржмо гьрвата-от стравига ва ограэепн сагам
и се васочва потакав начав, че да се вантам максммая-
мо взвммвего ва отраземн сигам върху качеството да
телевизионного изображение. Разсгоямнето жжхг дае-
те акте» At и Л, се иэбира равно на
*—0. 1.2. ... Трябва да се има предаид. че с увеам-
чаваие ва разстояВнего между антените се промена
диаграмата на насоченост и се еоявнввт странички лкс-
тове. чрез конто могат да ее вьведат друга смуяавгад
сигами.
114
4X3. аммнввнембвнянревоае теяевямеапиве
яаувявпп^В1аямдн j^CTp^^OCTH^l
•аг. 4-5. Сая——фкжпр за ммаим tu6ta
та» во мреппе яхрима нроавядван директив
ира корпуса му.
За да се саредежат маммваядте эавмпви мерожряя-
таа. е веобамдм» да се оареяеяа тооюотпденоспа-
мт темаазноанате смувкяня. Парно се проверим ла-
да те ае ярояпйаг от апеаана вмя. За там меж аа-
теама се яаиаокм от ввода аа телеямзаоакаа нряем-
вак в аа nefaa» мяса» се якяпчм екямаааапао ямаряо
смроаоммяве — 75 О <м» се взмязум коашяаам
сабея) ааа 3000 (ара вякноувяне аа свмпрвчев жа-
беаХ Аао тсвеемвоавото гмуваавг взчема. е яеобхо-
лм» аа ваша м ммввааоаввя араеманж да се восп-
аа ааввпев фвятжр. На фаг.4.5 е отказана схемата аа
зфснмев фипр, войо се ммтяре вра ммпк,
м е кзаоязуааа ааамаавен аабеа. Дмнапе ае канет-
руктаррпееяатпа аафавпре св Ладена в мбя. 41.
IM
__________Таблица 4J
Елементи |с>. рр;с». pF|C«. pF{C,. PF|£.*. pH ||Л,.РН|4Й|.Н-
Стойност 47 22 22 47 0,157 0,135 0,157* 1
Навивки, бр. — — — — 9 8 9
Външен диаметър, mm — — — — 6 6 6
Диаметър на проводника, mm j — — —, 0,32 0,32 0,32
Дължина на бобината, mm — — — — 15 15 15
Фиг 4.6. Схема на филтър за симетричен кабел
На фиг. 4.6 е показана схемата на аналогичен фил-
тър, ако е използуван симетричен кабел. Да.нните за
конструктивните елементи на филтъра са показани в
табл. 4.2.
Зависнмостта на коефицнента на затихване на два-
та филтъра от честотата е показана на фиг. 4.7.
Ако след включване на еквивалентното сьпротивле
116
Таблица 4.2
Елементи PF св, < pF Сэ.С?. PF с», PF £.,UH
Стойност 27 12 12 27 0,67 0,57 0.67
Навивки, бр. —- — —• 14 13 14
Външен диаметър, mm — — — 10 10 10
Диаметър на проводника, т — 0,32 0,32 0.32
Дължина на бобината, mm — — — — ! 25 25 j 25
ние към антенния вход на приемника смущението не
Фиг 4.7 Коефнииент на за-
тихване на противосмутнтелни
филтри
Захранващата
високочестот-
изчезва, това означава, чг
не през антенния вход.
В този случай телевизион-
ният приемник трябва да
се захрани през мрежов
филтър.
мрежа за
ните напрежения се явява
дълга несъгласувана ли-
ния, в която се получават
отражения и възникват
стоящи, вълни. В зависи-
Mpct от случайните съот-
ношения между дължира-
та на вълната на високо-
честотното смущаващо на-
пряжение, дължината йа захранващите проводниц», ак-
тивните и реактивните съпротивления На захранва*
Н7
имя контур на приемника проявлението на смущава-
щото въздействне върху качеството на телевизион-
ного изображение е различно. Схемата на телеви-
зионен мрежов филтър е показана на фиг. 4.8. Дро-
♦иг. 4.8. Схема ха телемэиоиеи мрежох филтър
селът Lt, Lt се навива върху тороидален магнито-
провод (ферит) с относителна магнитна проницаемост
от 1000 до 3000 и въишен диаметър от 40 до 50 пип.
Всяка намотка съдържа от 5 до 10 навивки. Провод-
кикът на намотайте е с диаметър 0.8 mm. Едноере-
меино се мамват и двата проводника. Необходимо е
точно да се съблюдават началата (означени с точки
върху схемата) и крагандта на намотайте. Блокнро-
въчните коидеюатори С,. С,. С, и С4 се избират с ка-
панитет отО.1 до 0.22 дЕ При намаляване стойността
на капацитета на тези кондензатори се намалява фнл-
трирашата способност ив филтъра. а при по-гадемп
стойяостм се уаелнчава реактиоиата мокоюст, коасу-
мкрана от зажраааанипа мрежа.
Макар практически да ее срежд рядко, смушеяннта
могат да проямкяат директив през корпуса на теяеан-
зионимя нрмямнмк. Тева е найчмприятмнят и вежък
случай, тъй като нарамодж антенн (ремептерн) могат
1И
да бъдат различии възли илй
детайли. Универсалии рецепта
за намаляване на телевизионни -
те смущения в този случай ня-
ма. Препоръчва се да се време-
ни местоположеиието на теле-
визионния приемник или да
се завърти (по възможност) око-
ло оста му.
Причина за появяване на
телевизионни смущения може
да бъде и лошият контакт меж-
ду отдел ните елементи на прием-
ната антена и самата антена
и фидера. Това се дължи на
окисни я слой между контакту-
ващите елементи. който има по-
лупроводникови свойства - на
контактната граница се образу-
ва слой със свойства на диод
на Шотки или ту нелен диод.
Затова е необходимо при мои
тиране на антената и фидера да
се вземат необходимее мерки
за зачистване на контактува-
щите повърхности и периодич-
но да се преглеждат.
Отражен пята във фидера се
отстраняват чрез грижливо съ-
гласуване между входа на при-
емника и антената. Ефикасни в
този случай са реулируемите.
П-образни филтри (фиг. 4.9).
Кондензаторите Ct и Сг са 'ке-
рамични три мери с каиацмет
от 0 до 50 pF.
Фиг 4 9 Антскии сът ллсунащи филтри
за симетричен кабел, о за коаксиален кабел
ч
не
ТелеЬиэиоыма
антена
а
'Късо
соединение
Фиг 4 J0 Съглас\взне по
средством къса паралелна линия
Индуктивността на бобиците L, L2 зависи от чео
тотния диапазон и най-добре се определи опитно за
всекн отделен случай, така че общият ефект да бъде по
възможност най-голям. С кондензатора Сх телевизион-
ният приёмник се настрой-
ва на най-добро приемане
на образ и звук, а с кон-
дензатора С2 кръгът се на-
стройва така, че отраже-
нията да бъдат минимал-
ки.
За съгласуване на входа
на телевизионния прием-
ник с антенен симетричен
кабел може да се използу
ва къса паралелна линия. Настройването на линията
става но следния начин (фиг. 4.10):
— избира се дължината а приблизително равна на
X 4 за съответнчя телевизионен канал ;
— определи се експериментално разстоянието Ь;
- установява се дали съгласуването ё по-добро при
отгорела или затворена линия а\
линията се скъсява дотогава, докато се получи
най-добро изображение;
прави се опит за подобряване на съгласуването
чрез изменение на разстоянието Ь.
О. гтното настройване на късата паралелна линия е
трудно, но гоч но то изчисляване на разстоянията а и
b излизат извъи рамките на книгата.
4.3. ИЗБОР НА ТЕЛЕВИЗИОННА АНТЕНА
При избора на подходяща антена за телевизионно
приемане трябва да се съблюдават определени мзиск-
рания, за да може да се получи качествено изображе-
120
ние върху екрана на телевизионния приемник и въз-
можност за приемане на всички телевизионни прогре-
ми, с които е покрита съответната територия. Ето за-
то първо трябва да решим дали да използуваме една
широколентова антена (напр. логопериодична), с коя-
то да приемаме необходимия брой телевизионни про-
грамм или за всяка отделка п»рограма да използуваме
настроена на съответния канал отделка антена. В пър-
вия случай с един кабел и разделителен филтьр (ако
предавателите работят te различии телевизионни об-
хвати) може да се осигури приемането на необходимия
брой програми. Така например с логопериодичната ан-
тена, описана в т. 3.4, има възможност на територията
на София да се приемат: I телевизионна програма на
7-ми канал, II програма на 29-ти канал и програма-
та на съветската телевизия на 36-ти канал. Изпол-
зуването на една широколентова антена за приемане на
няколко телевизионни програми е ограничено от срав-
нително малкия коефициент на усилване и използува-
нето й е възможно при близко разположен предавате-
лен център. Ако предавателите са на значително раз-
стояние, особено за приемане на телевизионни програ-
ми от IV и V обхват, може да се наложи използуването
на приемки антенн с по-голям коефициент на усилване.
В този случай се налага използуването на две антени
и два кабела. Не се препоръчва използуването на съ-
гласуващо устройство, което да сумира сигналите от
двете антени, за да се пренасят по един кабел и след то-
ва на входа на телевизионния приемник с помощта на
разделителни филтри да се подават на двата отделни
входа на приемника.
След като се определи видът на антената и се уточни,
на кои телевизионни канали ще се осъществи приема-
нето, е необходимо да се определи броят на елементите
на антената. Той оказва съществено влияние върху
ел ектрическите параметри на антената, като коефициент
121
на усилване, диаграма на насоченост, коефициент нв
приемане фронт/тил и др. (вж. гл., 2 и 3). Не бива да се
счита, че нэползуването на антеИа с голяй коефициент
на усилване е най-доброто решение, тъй като в опреде*
лени случаи това годи до прет^Ьарване на входните
стьпала на приемника н вЛошава качеството на теле-
визионното изображение. Повншаването на коефициен-
та на усилване е свързано с увеличаване броя на еле-
ментнте на антената, което променя диаграмата й на на-
соченост — тя се стеснява, но се появяват страннчни
лястове, чрез конто могат да проникнат отразени сиг-
нал и или други смущения и върху екрана на телевн-
знонния приемник да се получи влошаване на качест-
вото на телевизионното изображение. Ето зато е необ-
ходимо да се избере антена с такъв коефициент на усил-
ване (с такъв брой на елементите), така че като се взе-
мат предвид загубите в съединителния кабел и се пред-
видя запас от 3 до 5 dB,, да се получи качествено. изо-
бражение.
В зависимост от честотния обхват и разстоянието
до предавателния център ориентировъчно може да се
препоръчэ нэползуването на антени с определен брой
елементи,'така както е указано в табл. 4.3.
Таблица 4.3
Обхват Разстояние до предавателния център. km
от 10 до 20 от 20 до 50 над 50
VHP 3 7 10
UHF 6 10 20 (30)
При избора на антена видът на телевизионното изо-
бражение— иветно или черно-бяло, не налага специфич*
122
ни изисквання за вида и конструкцията на антената.
При един и с|ши условия антена , с която работн
нормално телрвизнонен приемник за цвет но изо-
бражение, ще рентури иормална работа и мд приемник
за черно-бяло. При обратната ситуация понякога може
да се окаже, че телевизионният приемник с цветно изо-
бражение нямд необходимого качество, което основно
се дължи на недостатьчното усилване на антената.
В никои случаи — при приемане в градски условия,
при близко рдзположен предавателен център до мяс-
того на приеуане, се получават значителни отразени
сигналя. В този случай се палата да се използува ос-
тронасочена антена, т. е. антена с много елементи. Тези
антени притежават голям коефициент на усилване и при
близко разположен предавател нивото на приемания
сигнал е голямо. Това може да доведе до блокиране на
входните вериги на телевизионния приемник. За да се
намали нивото на сигнала от антената, като се запазят
остронасочените и свойства, се използуват затихвате-
ли. Те не трябва да влошават съгласуваието на антена-
та с вхейа на приемника. Затихвателите се изграждат
от активин съпротивления и имат точно определено за-
тихване. Затихвателите са симетрични (за симетричен
кабал) и несиметрични (за коаксиален кабел). Схемата
им е показана на фиг. 4.11. За изчисляване на елемен-
тите на затихцателя е необходимо'да бъде зададено за-
тихването им М в децибели и вълновото съпротивле-
ние на евързващия кабел Zo в омове. За коаксиален ка-
бел Z,=75 Q, а за симетричен кабел Zo—300 Q.
Изчисляването на съпротивленията Rt и Rt от фиг.
4.11 а става пр формулите
Я»"2* £+г:
123
Изчисляването на съпротивленията /?, и R2 от фиг.
4.11 б става по формулите
п _ Zo (Af—1)
П1~ 2 (М+1) ’
D 2 Z^M
в
Фиг. 4.11. Схеми за изчисляване на /?, и Rt
В затихвателите се използуват резистори с малка
мощност 0,25 или 0.1 W. При монтиране те не трябва
да внасят паразитни капацитети или индуктивности.
Затова техните изводни краища трябва да бъдат изря-
зани съвсем късо и самите те да бъдат затворени в ек-
ранирана кутия.
При закрепването на антените место се налага върху
една мачта да се разположат две антени — една мет-
рова и една дециметрова. Разстоянието, на което тряб-
124
ра да стане разнасянето във вертикал но направление
Ау или в хоризонтално направление Ан, може да се на-
числи по следните формул и:
Означенията, използувани във формулите, са даде-
ни в гл. 2, а стойностите на променливите за всеки вид
антена се вземат ог гл. 2 и 3. Трябва да се отбележи, че
колкото е по-голямо усилването на антените, толкова
е по-голяма ефективната и м площ и респективно по-го-
лямо трябва да бъде разстоянието между тях.
Антенната система трябва да бъде закрепена само на
такъв обект, конто може сигурно да устои на натовар-
ване. Най-подходящи за такава цел са дървената кон-
струкция на покрива или главната носеща стена. Ло-
мал ко подходящи са обикновените коми ни. Укрепва-
нето на мачтата към комина, доколкото неговата здра-
вина позволява, може да се извърши изключително с
такива материалу, конто обхващат напълно целия ко-
мин. Необходимо е да бъдат взети мерки антената и фи-
дерът да не бъдат застрашени от високата температу-
ра. Високите мачти трябва да бъдат укрепени в две точ-
ки. При мачти, по-големи от 2 гл, това разстояние тряб-
ва да бъде 15% от дължината на мачтата. При \креп-
ване на мачтата в стена посредством закотвени болтове
не трябва да се използува гипс.
В някои случаи при монтирането га анк га върху
страда с плосък покрив отделяйте части на антенната сис-
тема резонират под действиетона вятъра. Това трептене
предизвиква неприятен шум, конто смущава наемате-
лите на последняя етаж под бетонната плоча. В този
случай се препоръчва мачтата, стрелата и отдел ните
125
елементи да се напълнят Със стьрготини или ситен пя-
сък.
Ако антенната система или фидерът се кръстосват с
обществени комуникационни средства 'или електро-
разпределителната мрежа, необходимо е да се съблю-
дават следните предписания:
— да не се нарушава екбплоатацията на комуника-
ционните средства при откъсване (ладане) на антенната
система или фидера;
— при кръстосване на фидера с електроразпредели-
телната мрежа разстоянието между тях трябва да бъде
такова, че при откъсване на фидера или мрежата да не
възникне взаимно допиране, при което електричес-
кият ток би могьл да проникне в антенната система.
Пътищата за подобряване на качеството на телеви-
зионного приемане са нэползуването на:
— колективнн антеннифснстеми;
— кабелна телевизня;
— спътникова телевизня.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КАНАЛИ ОТ
МЕТРОВИТЕ ОБХВАТИ <VHF) СПОРЕД OIRT
Таблица П.1
Обхват 1 Канал Честотна 1 лента, MHz ' ! I Честота на носешата на изображение* то, MHz Честота на носешата на звука, MHz
1 К1 48,54-56,5 j 49,75 , 56,25
К2 584-66 59,25 t 65,75
КЗ ! 764-84 77,25 83,75
П 1 К4 1 844-92 85,25 91,75
| К5 | 924-100 i 93,25 99,75
Кб 1744-132 175,25 181,75
К7 182+190 183,25 189,75
К8 ’ 1904-198 191,25 197,75
ш К9 1984-206 199,25 205,75
кю 2064-214 207.25 213,75
КН 2144-222 215,25 221,75
К12 2224-230 223,25 229,75
127
ПРИЛОЖЕНИЕ i
Р АЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КАНАЛИ
ОТ МЕТРОВИТЕ ОБХВАТИ (VHF) СПОРЕД CCIR
Таблица П.2
Обхват Канал . Честотна лента, MHz Честота на носещата на изображение’ то, MHz Месте а на носеш та на звука, MHz
Е2 47-г54 48.25 53,75
I ЕЗ 54-j-6l 55,25 60,75
Е4 61+68 62,25 67,75
1 1 Е5 1744-181 175,25 180,75
Е6 1814-188 182,25 187,75
Е7 1884-195 189,25 194,75
111 Е8 1954-202 196,25 201,75
1 Е9 202+209 203,25 208,75
ЕЮ 2094-216 210,25 215,75
Е11 216+223 217,25 222,75
1 EI2 1 2234-230 224,25 229,75
128
Цена лв.