кмэд,е*™°
ндме/?РС

радио

ТЕЛЕвизия ЕЛЕктроникд
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ .

Скорост на предаване	200 бит/5
Изходио съпротивление	600 я
Оперативии кянали	I 1980 — 1180 Нг
Е8 8001 модем е предназначен да превръща дискрет-	II 1650 — 1850 Нг
ните сигнали в сииусоидални и обратно. Той се използува в из_	Модулация	честотна
числителната техника при дуплексно предаване на информацией	Честотна девиация	± 100 Нг
ни сигнали посредством комутируеми или арендоваии каиали,	Захранване	220 V, 50 Нг
реализиранн чрез кабслии или радиорелейии линии	Габариты	160 x 300x 120 пип
РАДИО

ТЕЛЕБИ1ИЯ ЕЛЕКТГОНИКА

1.	Нашата признателност .... 322

2	Тридесет години висше образо-
вание .........................322

3.	Радиотрансляция посредством
спътиици.......................323

4.	Особеиостн на крайните откло-
нителни стъпала на телевити-
онния приемник .."Рубин 707 ‘ 325

5.	Генератор на изпитателин сиг-
иали за настройка на сход име-
ет та при телевизионеи прием-

ник за цвет но изображение . 327

6.	Никои проблеми на многопро-
грамната телевизиоина техника 329

7.	Ширтколентови антеии . . . 331

8	Телевизионеи приемник ,,Юно-

сть 401 Д“..................334

9.	Транслатори на ниво в инте-

гралните схеми ....... 338

10.	Операциоини усилватели . . . 340

И. Долби процесор................342

12.	Измерване иа осаовните пара-
метра на нискочестотните елек-
тродинамичии високоговорители 346

13.	VIII национален преглед на

ТНТМ........................348

14.	Генератор на единичен право-
ъгълен импулс ................ 349

15.	Техническа коисулгация . . . 351

16.	ВЧ усилватели — МАЗ 05 и
МА 3006 ...................... 352

17.	Статични характеристики на
бьлгарските  илицеви средно-
мощии транзистори 2Т6551 и
2Т6з21.........................352

На корицата: Лаборатории упражне-
ния в катедра Ра-
диотехника при ВМЕИ
„Левин" — София

Реакционна колегив»

Неделчо Йовчев — главен редактор.

А. Ангелов, й. Боянов, Я. Блъсвов
Я. Вяжева — зам.-гл. редактор, Н
Велев, О. Геячев, В. Грездживв, Са
Делмстояивв, П. Иванов, Ив. Иска
тов, Н. Мжслеа, Д. Пжрмжклаев, Д

Рачев, Е. Филков, П. Хинков

Адрес на редакциятаь

ул. „Гр. Игнатиев" 18

Телефвнн: 8Г-И-46 и 17-91-63

Год итак абонемент 3 ла. за 18 имиивэ

*ТЯ9ина мнпнкв 043 лв.
радио

ТЕЛЕвизия електроннка

КНИЖКА

п

1975

ГОДИНА XXIV

ИЗДАНИЕ НА МИНИСГЕРСТВОТО НА ИНФОРМАЦИЯТА И СЪОБШЕНИЯТА И МИНИСТЕРСТВО™

НА ЕЛЕКТРОНИКАТА И ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА

КАТЕДРА „РАДИОТЕХНИКА0

В началото на 1976 година, катедра „Радиотехника"
при Внешня машинно-електротехиически институт „В.
И. Ленин" — София ще чествува 30-годишнината от
иейното създаване. За три десетилетия тук бяха обуче-
ни няколко хиляди радиоинженера, конто сега са дви-
гатели на научно-техническия прогрес и активин участ-
ници в строителотвото на социалистмческа България.

В редакционния колектив на списание „Радио-телеви-
зия, електроника" винагн е имало представители на ка-
тедра „Радиотехника". Множество ценни статин публи-
кувани в нашето списание са написани от преподавате-
ли и студенти в тази катедра. Нашите читатели са по-
лучили много знания от тях. Радиолюбителите, конто
под грижите на Партията и комсомола растат ежегод-
но по брой и повишават своите научно-технически зна-
ния също са благодарни иа тези автори. В този брой,
както и в слсдващите броеве ние поместваме по горния
повод предимно статин от колектива на катедра „Ра-
диотехника".

Трябва да отбележим заслутите, конто имат профе-
сорите, доцентите и студентите, кош о първн създадоха
у нас телевизионен предавател, (учебно-експериментален
в политехниката) и положиха началото на телевизията
у нас. При изграждането на сегашния национален теле-
визионен предавател, ценна помэщ сказала работещите
в тази катедра. Това сътрудничество продължава и но-
си добри плодове.

В нашата страна има твърде го.’ям б,рзн телевизнон-
ни и радиопредаватели, конто се строят и експлоатират
от инженери, получили образованного си в тази катед-
ра. Нашата радиоелектронна промишленост. стана един
от ведущите отрасли. В десетките заводи, в конструк-
торски бюра и бази творят инженери. възпцтаннци на
катедра „Радиотехника". С усилията, ума и таланта на
пашите инженери се създава българската изчислигелна
и организационна техника, система за автоматизация на
технологическнте пронеси, електронни елементи, съоб-
щителна и битова техника. От тази катедра се рейха

още две: катедра „Съобщителна техника" и катедра
„Електронна техника", от конто също се дипломират
ежегодно стотици инженери ценни кадри за народно-
го стопанство. Катедрите разполагат вече с богати ла-
боратории, където студентите получават солидни прак-
тически знания.

Колективите от тези катедри участвуват в редица на-
учно-технически разработки, конто имат важно значе-
ние за страната. С тази си дейност преподааателите и
студентите прилагат на практика научните си знания,
евързват науката с производството. В научните секции
на катедрата са разработени 37 теми, поети с договор
от разнн ведомства, на стойност около един милион ле-
ва. В своята преподавателска и научно-изследователска
дейност работещнте в катедрата се ползуаат от опита
и сътрудничеството на съветските специалисти и учени.
Разширен е кръгът на сътрудничество със Софийския
университет, с БАН, НИИС, ИРЕ и др.

В тази катедра са създадени: телевизионен автомат за
броеие и квалификации на частици, електронен часов-
11 ик, апаратура за акустически измервания на зали, тех-
нология за пресоване на мембрани, служебен радиопри-
емник и служебен раднопредавател, стереокодер и сте-
реодекодер, електронно-сканираща решетка, широкоди-
апазонна рупорна антена и други.

Задачите, конто стоят за решаване през следващите
петилетки, вълнуват колективите на катедрите „Радио-
техника", „Съобщителна техника" и „Електронна техни-
ка" и те ше да дат своя принос за развитието на радио-
телевизионннте системи, разширение на базата, модер-
низацията и реконструкцията на телефонните и теле-
графии съобщения, за развитието на електрониката у
нас.

При своята учебно-преподавателска дейност и научно-
изследователско творчество те ще получат пълната под-
крепа на Партията и правителството я Родината ии ще
им е благодарна за техния принос.
НАШАТА признателност

„Аз спокойно мога да кажа, че моя
живот, доколкото тс имах, дрмаадле-
жеше именно на народа. А колко ве-
лико, човечнэ и вечно има в един жи-
вот, отдаден на тая велика борба“.
Това са предсмъртни слова на па-
триота-радист Емил Попов, отдал жи
вота си на великата борба, наднал от
куршумите на фашистюите палачи н
станал радист за пример, символ иа
мъжество н всеотдайност. Син на
стар кэмунист, израстиал в несгоди, с
пазядени от туберколоза дробове,
Емил Попов нито за ден не престава
да служи на партията в решителните
битки срещу фашизма. Радиотехниче-
ские си знания, конструкторските си
способности, той поставя на иейно
разположение.

Когато хитверистите1 окупират бал-
каиските страии, България става плац
дарм на иемците срещу братскня Съ-
ветски съюз. Тогава у нас се нади-
гат бойците-антифашисти, начело с
комунистите. В помош на съветското
разузнаване се включва видният сто-
личен адвокат д-р Александър Пеев.
С голима обща култура, кадрови офи-
цер от царската армия, уволнен за
комунмстическа дейност, той формира
през 1940 година разузнавателиа тру-
па „Боевой", която има радиопреда-
вателна станция под съшото име. Ра-
дист става Емил Попов, конто рабо-
та тод псевдонима „Пар“. Партията
му пъзлага тази отговорка задача.

Помагат му иеювата дру|арк.т, сеС1ра
му, зетят му Иван Владков, конто с
войник. За решаване па радиотехниче-
ски и операторски задачи са му в по-
мощ Бончо Белински, Мария Мо.тдо-
ванова п.др, Шифърът е получен чрез
д-р Александър ,'Леев. Съветското ра-
зузнаване чрез „Боевой" получава
пълни и точни давни за движението.
числеността, съсгава и въоръжението
на хитлеристките 'войски на Балкани-
те. Дмслокацията, въоръжението н ду-
хът на българската армия, също са
известии на съветсюите хора. Трупа
та „Боевой" работа безупречно, в
ефира се лосят радиосигналите й. В
Москва се получават редовни шифро-
вани информации, знаят за надигаща-
та се въоръжена съпротива на бъл
гарския народ, за предателската по-
литика на българските управнипи. На I
400 радиограмп за две години преда-
ва „Боевой". Хитлернсткото радиора-
зузнаване е смутено и разтревожено
от заловблите шифровани радиосиг-
нали на „Боевой". Започва търсенето
и. Немските радиозасечници на коли
сиоват из. столицата.

На 16 април 1943 гэдина вечерга
Емил Попов привършва поредната
шифрована радиограма за Москва.
Внезапно електричбският ток стара
и след малко се възстаиовява. В дома
на Емил Попов нахълтват български
полицейски агенти и офицери геста-
повци. Емил е разкрит и откаран с бе

«.Янтц в Дирекция та иа политопа
Дьржп се мъжествено. ’ Арестуван е
и д-р Пеев. Инквнзнциите не ги ело
мяват, те оставит верни иа Партията
и на братскня Съветски съюз. Съд и
присъда: смърт чрез разстрел на д-р
Александър Пеев, Емил Попов и Иван
Владков.

На 22 ноември 1943 година в туне
ните на Софийского гарнизонио стрел
бище, присъдата е изпълнена. Па-
трнотите физически са умъртвени от
врага, на подвигът им, примерът им
— остават пример за българския на-
род. Радиолюбителите в България се
вдъхновяват и ценят примера на д-р
Пеев, Емил Попов .и Иван Владков

Всяка година на 22 ноември, в Со-
Фийските гробища. където са погре-
бани д-р Пеев и Емил Попов (Иван
Владков след победата о погребай в
род'шя му град Дряново), се събпрат
стотицп технп последователи, <з ла
им отдадат почит. И проз 1975 10.1111И
на 22 ноември, много свежи цветя и
пенни бяха положени на гробовею.
Лроведе се траурен митинг, ръково-
де.н от главния редактор на сп. „Радио
гелевизия електроника" — Йовчев.
Учениците от техникума „Емил По-
пов". изиеооха вълнуваща шрограма
Радиолюбителите от Казаилък, къде-
то радиоклубы носи името „Емил
Попов", положиха красиви венци и
цветя. Чествуването на геронте е 111-
паз иа натпата дъпбока при.знатет"г'С.

Тридесет годная висше образование
по радиотехника у нас

проф. СПИРО ПЕЦУЛЕВ

ВМЕИ „ЛЕНИН"

На 30 януари 1976 г. ое лавършват
30 години от създаването на катедра
по Радиотехника при Внешня машин-
но-електротехиическ1и институт „В. И.
Левин" — София. Катедрата започна
своята активна преподавателска дей-
•ност през Лента на 1946 г„ когато
първият й ръководител проф. инж.
Григор Узунов започна Да чете лек-
ции по д.гециплината Високофревзент-
на техника. Началото беше извънред-
но трудно. Липсваха учебници и учеб
ни помагала. Лабораториите бяха не-
достатъчни, а оборудването им —
эскъдно. Но оптимизмът и енгусиа-
змът на малкия преподавателски ко-
лектив и на неговите възпитаници —
студентите, бяха големи. С всяка из-
мината година се подобряваха усло-
вията за научно израстваие иа пре-
тодавателите и за повишаване на тях-
ната квалификация. Подобряваше се
материално-техническата база на ка-
тедрата и оборудването на нейиите
лаборатории. КачестЬото на учебния
процес се повишаваше. От 1951 г. в
преподавателския кэлектив започна-
ха да се включват и неговите възпи-
таници. Катедрата иарасна. През
1951 г. от иея се отдели катедра Дале
косъобщителиа техника (понастоящем
Съобщителиа техника). Нейното ръ-

ководство беше поето през 1954 1.
от доц. инж. (сега проф.) Ба-
сил Халачев. В началото на учебната
1961/62 г. от катедра Радиотехни-
ка се отдели и катедра Пэлупровод
никова и промишлена електроника
(понастоящем Електроина техника)
с ръководител доц. инж. (сега проф.)
Йордан Боянов.

Сега катедра Радиотехника се рь
ководи от проф. д. т. ,н. инж. Христо
Д. Шпиев. В състава й влизат 45
души, от конто 22 преюдавате'ли, 15
— научни работници/двама — инже-
нери, пет — технипи и един — техн,
помощи гк. Един от преподавателите
е доктор на техническите науки, а
15 души са канд.идати на технически-
те науки. Трима от преподавате'лите
са професори, 5—доцбнти, 2—старш ।
преподаватели, 9 — главии асистенти
и 3 — старши асистенти. Бивши-пре-
подаватели на катедра Радиотехника
са ст. н. п. инж. Николай Бъчваров,
проф. ииж. Кирил Кирков, ръководи-
тел на катедрата от 1952 г. до 1965
г.), доц. инж. Иван Ганчев, проф.
к. т. н. инж. Начо Начев, ст. и. с.
к. ф. м. н. анж. Виктор Орлинов.
проф, йиж. Йордан Боянов, проф.
д. т. н. троф. Борис Воровски, доц.
л. т. и. инж. Юлиан Маринов.

гон к ф. м. и. ииж. Васил Злата-
ров и др.

Учебният план по специалността
Радиотйхника е съобраэен съе съвре-
меинигге изисквания на живота и ио-
вите тенденции в развитието на ра-
диотсхниката и електрониката. Усвое-
1!и са нови дисциплиии и са създаде-
ни нови лаборатории постанооки, съо
бразенп с най-нэвите постижения на
радиотехниката, СВЧ-техниката, траи-
зисторната техника и микроелектрони-
ката. Специалността Радиотехника е
разделена на трн профила: Звуко-
техника, Радио и телевизионна тех-
ника и Радиолокация н радионави-
гация.

Претодавателите от катедра Ра-
диотехника провеждат занятия, по 21
специални днециплнни, конто опреде-
лят облика на трите профила. Ка-
тедрата разлолага с 10 добре обзаве-
дени лаборатории, в конто се провеж
дат лаборатории упражнения на по-
високо техническо ниво по 20 дисци-
плини. Пре.) нзминалите три десетиле
тня ко.тективът е извършил огромна
учебно-преподавателска. научно-из-
следователска и идейно вьзиитател-
на работа. Неговите члеиове са се
оформили не само като внеококвали-
фи'шрани преподаватели, но и каго
продукгивни иаучни работници и до-
бри възпитатели. Доказателство за
това оа високото шиво на изнасяни-
те леИздии и дровежданите упражне-
ния, голямата научна продукция и
добрите резултати от идейно-възпи
гателната работа със студентите. От
еегашния преподавателски състав на
катедрата са паписани 8 учебника за
ВУЗ, 14 ръководства за лаборатории
и семииарни упражнения за ВУЗ п 10
книги. Получени са над 55 авторски
свидетелства за изобретения. Публи-
кувани са над 500 иаучни труда в
български и чуждестранни списания.
Преподавателите от катедра Радио-
техника вземат активно участие в
организирането и провеждането на
ежегодни иаучни сесии по случай Де-
ня на радиото. Освен това те участ-
нуват активно със свои доклади в
институтски, нациопални и междуна-
родни научии сесии и оимпозиуми в
страната и в чужбина.

В катедрата са оформет че'тпри
чаучни колектива, конто работят в
областта на антенио-фидерните ус-
тройства. телевизионната техника,
усилвателната техника, приемно-преда
вателната техника и звукотехниката
В двете пробле'мни научно-изследова-
телски лаборатории към катедрата
Радиотехнически системи и устрой
сива и Електронни системи за визуал-
па информация и в отрасловата на-
учно-изследователска лаборатория
Звукотехника ее извършва значител-
иа по обем и съдържание научно-
изслйдователска и конструкторски
дейиост. Разработени са над 37 теми
то договори чрез НИС от тематиката
на институтския и ведомствения план
на стойност над 915 000 лв. Препода-
вателите эт катедра Радиотехника
привличат в своята научно-изследова-
телска работа студенти от послёднн-
те курсове, като използуват възмож-
ностите на учебно-изследователската
работа (УИР), на научния кръжок,
курсовите и дипломните проекти и на-
учио-иэследователскня сйктор (НИС).
Студенти и млади преподаватели от
катедрата участвуват редовно със

свои експонати и доклада и трегледи-
те на технического и научно творче-
ство на младежта (ТНТМ) от инсти-
тутски, градски и национален мащаб.

Крупно постижение на катедра Ра-
диотехника е опитният телевизионеи
предавател, построен и пуснат в дей-
ствие през 1956 г. от колектив в съ-
став: ироф. Саздо Иванов (ръково
дител), Кирил Кирков, Николай
Бъчвароз, Йордан Боянов, Борис Во-
ровски, Дигел С. Ангелов, Днмитър
Мишев, Александър Доков и техникът
Минко Минков.

В катедра Радиотехника се обуча-
ват и студенти от африкански, лат г
неамерикански и азиатски страни.

Чрез лекпиите, лаборатории и се-
минарии упражнения, чрез учебно-
изследователска работа, курсовите и
дипломните проекти, чрез производст
вения, специалиия и преддипломния
стаж на студентите при кате’дра Ра-
диотехника получават солидна теоре-
тична и практическа подготовка като
радиоинженери.

Катедрата ежегодно лровежда по
няколко курса за слёддипломна ква-
лификация за опресняване на зиапия-
та и за запознаване на слаботоковите
инженери от производството с чай-
новите постижении на иауката и тгх-
никата.

От година на година укрепват връз-
ките на катедра Радиотехника с раз-
личимте научно-изследователоки ин-
с.титути и слаботокови заводи в стра-
ната. Тесни са и връзките със сродни
катёдри от съветските висши учебни
заведения МЭИ.МЭИС, ЛЭТИ, ЛЭИС.

За 30 г. кате'дра Радиотехника създа
де чрез редовно обучение около 2150 и
чрез .задочно обучение — около 675
висококвалифицирани, творчески мм-
слещи и възтитани в комунистически
дух специалиста — радиоинженери.
Те извършват многообразна конструк-
торски иаучно-изследователска. опе-
раторски и организаторска дейност в
различните научно-изследователски
института, заводи, радиоприемни, ра-
ппопредавателни и радиотпансла-

цмонш центрозе, радио- и гелеви
зионии студия, радио- и телевиэиоп-
пи сервшзлш бази и др. Миозина от
възпитаниците та катедрата са назиа-
чени 'Па отговорим длъжности, като
заместник-минисгри, директора на ин-
ститута, эбедиясиия и заводи и др.
Голям е броят па радио.ннженеритс
научил сьтрулинци и старши научим
сътрудшши. в различим слаботокови
института в страната. За високи по-
стижения в слаботоковата техника
много от възпитаниците им катедра
Радиотехника са стаиали лауреата
на Диммтровока награда и заслужили
деятели на техииката. Не е малък и
броят на възтитаницнте на катедрата.
конто са завършили аспирантура в
самата катедра или в чужбина и са
получили научна степей кандидат на
техническите науки. Досега пегим а
възпитаници на катедрата са удостое-
ни с научна степей доктор на техни-
ческите науки.

Част от възпитаниците на катедра-
та са преподаватели в технмкуми, по-
лувисши и висши учебни заведения.
Миозина от тях са удостоени с науч-
ного звание доцент нли професор.
Някои са иа отговорна работа — ръ-
кюводител на катедра, декан на фа-
культет, заместнмк-ректор и ректор на
'висши учебни заведения в страната.

За 30 години кЯтедра Радиотехника
при ВМЕИ „В. И. Ленин" — София,
се утвърди чрез своята висэкоквали-
фицирана предодавателгака и научна
дейност като отговорно и водещо
звено в сферата на впсшето образо-
вание по радиотехника и в развитие
то на радиоелектроииката в нашата
страна. Колеюпивът посреща с радост
'И гордост своя 30-годишен юбилей,
изпълнен с ентусиазъм и решимэст
да постигне още потолеми успехи в
своята учебно-прйподавателска, науч-
.но-изследователска и идейно-възпи-
тателна дейност. Гаранция за това са
неговите възможиоети и непрестанни
грижи иа Партията и Народного
правителство за висшето образование
в нашата страна.

Радиотрансляция посредством сиътиици

Реграислацията иа радиос.тгнали
посредством азкуствени спътници за-
почна през мииалэто дйсетилетие.

Изградени са две международни
системи за космически връзки —
„Интерспутник" и „1п1е1за1“ (Иител-
сет), както и няколко вътрешнодър
жавни системи.

Създаването на вътрешнодържав-
чата система за спътникова воъзгл в
СССР започна през 1965 г. с оусч-
не па спътника „Молнии 1“ и награж-
даете на 20 земни станции „Орбита"
След това „Молния 1" беше заменен
с по-усъвършенспвувания „Молния 2“
Броят на земпите станции нарасна
па 60.

През 1971 г. беше създадена меж
дународната система за спътникова
връзка „Интерстутн'ик", в конто вли-
зат: СССР. НРБ, ГДР, Куба. МНР,
ПНР и ЧССР.

За пре'даване на телевизионни про-
греми от местата на важнп събития
в СССР и зад граница е създадена
шеносима приемно-преда,вателпа стан-
ция „Марс", конто работи също пос-
редством спътника „Молния 2“.

В международната система „Интел -
сет" участвуват 84 страни. Тя се
експлоатира от консорциума „Ин-
телсет" (1п1е1за1 — 1п1егпаНопа1 Те
^1еготшип1са11оп ЗаГеШе Сопзогсшт),
в който участвуват администрациите

на ведэмствата за радиовръзки от
тези страни. Системата започза сво-
ята дейност от 1956 година. Има 68
земни станции и няколко спътника —
„Интелсет III", „Иителсет IV" а

„Интерсет 1У-А"..

Спътниковите системи за връзки
нмат няколко характерни особено-
ста, конто гн отличават от класичес-
ките. Зоната па облъчване на един
спътник може да обхване почти пэ-
ловината от земного кълбо. РаЗстоя
иието между пай-отдалечените пунк-
тове за връзка достига 17—18 хиля-
ди километра. Стойността на кана-
лите на спътникова връзка не зави-
г.и от разстояииет-о между земпите
станции. Те са по-изгодои, отколкото
радиорелейните и кабелнитй връзки
за разстояние над 1000 километра.
Системата дава възможност за едно-
временна 'работа на голимо число
земии станади, радиално нли „-зевки
с всеки"; оперативно ‘взаимодействие
със земните магистрални линии за из-
бягване на претова-рване във зърхо-
ните часове.

Изследванията са показали, че нан-
целесъобразно е опътниковата радио-
връзка да се осъществява в обхвата
1 дэ 10 СНг — „радаопрозорец", в
койтэ космическият шум н поглъща-
нето иа радиовълните в атмосферата
са незиачителни. Отделени са чйстот-
ня ленти от 500 МН/ съответно в
обхвата 4 СНг (за връзка спитн лк —
Земя) и обхвата в 6 СНг (за връзка
Земя—спътник). През 1971 г. са отде-
лени 500 МНг в обхват 11 СНг, 500
МНг в обхват 14 СНг, 3500 МНг —
в 20 СНг, 3500 МНг, 30 СНг. Спът-
ннк „Молния Г* е работал на честоти
0,8 — 1 СНг; „Молния 2“ работа иа
4 и 6 СНг.

Голямата мощнюст иа предаватели-
те иа спътниците „Молния 2“ 40 XV
и „Интелсет IV" — 8 XV позволяват
да се използуват сравнително прости и
евтини приемни станции с парамет-
рични приемници с ниско ниво на шу-
ма, охлаждани с лечен азот или хе-
Л1ИЙ. Параболичнатв антена на „Ор-
бита" е с диаметър 12 гл, разполо-
жена на покрива на здание от бетон
и стъкло. Антената иа „Марс" е ква-
зипараболична с диаметър 7 т, ква-
зихиперболичен контра рефлектор с
диаметър 1,1 гл и тоничен излъчващ
рупор с ребриста вътрешна повърх-
ност. Антенната система на „Марс"
позволява тълно завъртваий около
оста. Тя се движи посредством елек-
тродвигател, управляван ръчно, прог-
рамме нли посредством автосъпро-
вэждаие (тогава за „.пилотйи сигнал"
се нзпоязува собственият телевиэио-
нен сигнал, модулиран с честота
11,6 Нг). Въпреки малиия диаметър
на антената, качеството на прием'ания
сигнал е задов&лително. Коефицийн-
тът на усилване иа антената е 47,5
<1В, широчината на эсновния лъч на
диаграмата -иа насоченост при пред а -
ване е 31

„Космическият мороки флот" на
СССР е снабден с големи антенн с
диаметър 25т и 12т.

Земните станций на „Интйрспутннк"
имат по два тредавателя (телевизи-
онен и телефонйн) с изходна мощност
по 3 кХУ. Станпията „Марс" има
предавател 3 кХУ, честотна лента на
протускане (при неравномерност
1 8В) — 34 МНг.

Всички спътниии „Интелойт" осъ-
ществяват приемане в обхвата 6 СНг
и предаване в обхвата 4 СНг.

Земните станции на „Интелсет"
имат параболични антенн с диа-
метър около 30 т и контрарйфлектор
Станциите имат предаватели с мощ-
ност 1 до 5 кХУ, оеыцествйни с лампи
с бягаща вълна.

Станцията „Марс" е разглобяема.
Конструктивно представляла три ком-

пактно сглобени триъгълни контейне-
ра, върху конто е разположена антен-
ната система. За тредаване на сигна-
лите на изображенията се използу-
ва честотна модулация с девиация
±15 МНг, сигналите) иа звуковия
съпровод и за служебна връзка (те-
лефонии и телеграфии) се предават
съотвоно по метода на временно и че-
стотно уплътняване. Честотната лента
на уоилватэля на приемника е 300
МНг.

Телснизиоин'ият сигнал от изхода
на предавателя или от антената пре-
минава чрез антенно-вълновия тракт,
състоящ се от разделители1!! филтри
за приемане н предаване, широколен-
тов поляризатор и антенен вълново-
ден аревключвател. За подобряване
на параметрите се изтэлзува фазова
корекция амплитуднн ограничители,
следящи демодулатори. С изключение
на крайното стъпало, останалата апа-
рта-гура е осъществена с траиз .«стари
и интегрални схемм. Сега се разработ-
ва 'по-усъвършенствувава станция,
кюято има и по-голям брой канали.

Спътницитй за връзка ое движат по
различии типове орбита. Като най-це-
лесъобразнп са се утвърдилн геоста-
тионарните (мръговите) и елиптични-
те. За да се движи спътаикът по геэ-
стационарна орбита, т. е. да се окаже
относително неподвижен, „внеящ"
спртямо определена точка .на Зе’мята,
той трябва да им:а кръгова орбита с
височнна 36 000 кт в екваториална
тлоскост. като .язвършва една обикол-
ка за 24 часа. Геостационарните спът-
нппи осигурявагг денонощна връзка в
границите на цялата зона на види-
мост, конто представлява елипса с
голяма се от север на юг н обхваща
30% от повърхносття на Земята. З ри
спътника с орбити, изместени по на
120°, мэгат да пэкрият пялата зем-
нз повърхност, с изключение на се-
верната н южната .пртиполярна облает.
Несдернчиоста на Земята, влиянието
на Луната -и други довеждат до де-
нонощни колебания н бавен дрейф по
орбитата. Затова е необходимо пери-
одично коригиране за връща.не на
спътника в тзходао положение. Има
само две точки с 68° и д. и
1120 з. д., в «,оито опътникът не дрей-
фува. Ако не се извършва корекция.
всички вече неизтолзуваеми спътии-
ци ще се съберат в тези две „гробн-
щни" точки.

За покриване на области, разполо-
жени на сезер от 75° северна шири-
на и на юг от 750 южна шипиия, как-
то това е необходимо за СССР, е по-
удобно да се язползува елиптична
орбита. Спътниците „Молния" имат
елиптнчня орбити с апогей 40 000 кт
и ъгълът иа наклона 63° и 5’. Спът-
иикът също се въртн синхронно със
Земята. ио има период на обнколка
на Земята 12 часа, като се явява над
един район на Земята в едно и съ-
що 'зреме. Скоростта на относитсл-
ното движение на спътниковата елип-
тичиа орбита е непостоянна, параст-
ва до определена величина п отново
нзмалява. Продължлтелиостта на
връзки посредством такъв стътник

сьставлява 6 до 8 часа. За да се
осигури денонощиа иръзка, са иеобхо-
дими 3—4 спътиика, движещи се по
еднакви елиптични орбити с плоско-
сти, измектгени на определена височи-
на. Стабилнзацията на спътниците в
системата на „Интелсет" се осъщест-
вява посредством въртене около оста
им със скорост 10 об/мин, като антен-
ната система се върти в обратна по-
тока н се задържат в отабилно по-
ложение благодарение на жироскоп-
ния ефект. АнтеНите на „Интелсет III
и IV" се намират на специални плат-
формн, двигателят на конто препят-
ствува въртенето на корпуса. Вслед-
ствие на това длатформата ое разпо-
лага неподвижно отпоено Земята. С
това се запазва точн-ата ориентация
спрямо Земята.

За този кратък период на развитие
пътниците и земните станши пре-
търпяха голям напредък: Например
„Иптелоет!" тежи 85 к^, има 249 те-
лефонии канала и планов срок на ра-
бота 1,5 г., а „Интелсет" IV" има ма-
са 1585 кц, 4000 телефонии каналам
планов срок на работа 7 години.

Наред с тези международни систе-
ми за спътникови телевизиоини и ра-
ди эвръзки има и вътрешиодържавни
спътникови връзки. От 1973 г. дййст- -
вува вътрешноканадската система
„Ашк" със синхронии спътници, ра-
ботещи в обхвата 4—6 СНг. с елип-
тична диаграма на насоченост иа
антената, конто обхваща територията
на Канада. При съвместната френс-
ко-западиогермаиска екстериментална
система „Зутрйота* спътниците ра-
ботяг в обхвата 4—6 СНг, стаби.ти-
зирани са и По трите оси. Такива
спътници не се въртят и заемат
стабилно положение в пространство-
то. Те са по-сложни, но три еднак-
ча маса имат пэ-голяма мощиост на
Ч •щавателите. В САЩ системата
АА?1аг“ с два спътника осигурява 12
1слс1визионН1И или 14 400 телефонии
канала. Съвдаваиетэ иа вътрешно-
държавни спътникови връзки се под-
готвя а Австралия, Бразил гя, араб-
ск.ите сграни н Япония. ^ТО пла-
нира система „8АТК-ОМ" с 32 зем-
ии станции. В Западна Еврота се
подготвя системата ОТВ — (.ОгЬИа!
Тез! 8а1е1Н!е)'', конто да пойме част-
от телефонния и телевизионния обмен.

Проблёмата за индивидуално при-
емане на телевизиоини предавания
чоез спътници става все по актуалн;
Създаването иа международна сис-
тема за иепосредствОно приемане на
телевизиоини програми чрез спътни
ци на обикновени домашни телевизи-
оини приемници предизвиква сериоз-
ни възражения от ред страни, опася-
ващи се от „културен империализъм".
Спътаикът АТ8 — (АррНеа ТесЬпо-
1ору 5а1е1Н!е — САЩ) е туснат прев
1974 година. В района иа Апалагес-
ките планини осъществява устойчив
прием с относителнс проста телеви-
зионни приемници на две програми.
за повишаване на подготовката иа
лекари и за учебни цели. През 1975 г.
тези спътник ‘премина на друга ор
бита и в продължение на една година
те се използува в Индия за провеж-
дане на експерименти за образовател
ни цели. По-яататък се предвижда в
2800 индийски села да се построят
треобразователни (транслатории)
станции, конто да приемат от спът-
ник на 6 ОН г и то преобразуват сиг-
налите за обикновенм телевизионни

приемници.

Изследванията в ГФР показват, че
гакъв проект може да бъде общест-
вен за 10 годиии; предвиждат се ан-
тенн с дааметър 80 ст и мощиост на
предавателя на спътника 500\У.

Подготвят се спътници за бързэ
опрсделяпе на координатите на само-

лети и кораби в бедствие.

Този обзор, макар от иепъле’и, показ
ва, че за малко повече от едно десе-
гилетие спътниковите радиовръзки се
утвърдиха като неделима част от све-
товната система за връзки.

Я. Блъсков

телебиайя

Особености иа крайиите отклонителям стъпала иа телевн-
вноииия приемник „Рубкк-7О7“

Хоризонтално отклонение

Крайнего стъпало за хоризонтално от-
клонение в телевизионния приемник за
цветно изображение трябва да обезпе-
чава съществено по-голяма мощност за
отклонение на лъча, отколкото телеви-
виояниятприемник за черно-бяло изо-
бражение. Това се обяснява със слепни-
те особености:

1.	Дължината на отклонителната сис-
тема в телевизионния приемник за пвет-
но телевизионно изображение е по-мал-
ка от дължината на отклонителната сис-
тема в черно-белия. Това я права по-мал-
ко чувствителна при отклонение на елек-
троания лъч. Скъсяването е необходимо,
за да може отклонителната система да
се придвижва (около 5 + 7 шт) по
шийката на кинескопа, за получаване
чистоту на цвета без тьмни ъгли в ра-
стера.

2.	Величината на високото напреже-
ние на вгория анод на кинескопа за
цветио изображение е от 25 — 50 %
по-голяма, отколкото за кинескопите за
черно-бяло изображение. Следеаателно
мощиостта иа крайното стъпало трябва
да се увеличи, тъй като енергията, не-
обходима за отклонение на лъча, е пра-
во пропорнионална на величината на
високото напрежение.

3.	Диаметърът на шийката иа кинес-
копа за цветно изображение обикновено
е по-голям от този на черно-белия. То-
ва налага консумираната мотцност от
крайното стъпало за хоризонтална раз-
вивка в телевизионни-е приемници за
цветио изображение да бъде значител-
но по-голяма, отколкото в черно-белите
(80 -? 100 XV и 25 -;- 40 XV съответно).

Така например за кинескопи от типа
59ЛКЗЦ напрежението на вторая анод
е 25 кУ при су марен ток на трнте лъча
1000 рА. Като се има пред вил, че за
обезпечаване иа нормална работа на схе-'
мата за стабилизация на това високо иа-
преженне (25 кУ ) при изменение иа
тока на трите лъча токът през товара
на високоволтовия изправител трябва да
се увеличи с още 200 + 300 рА, об-

шият ток на лъча ще бъде 0,2 -г 1,3 шА.
Загубната мощност на сгъпглото е
(25 000 X 0,0013» 33 XV срещу 3 + 6 XV
в черно-белите телеаизионни приемници.
Затова крайното стъгало за хоризонтал-
но отклонение е изпълнено със специал-
на серия мощни лампн—6П42С и 6П45С,
демпферен диод 6Д22С, високоволгоа
взправител ЗЦ22С и стабилизиращ три-
од ГП 5. В крайното стъпало за хори-
зонталио отклонение в телевизионните
приемници за цветно изображение се
използуваг по-качественн ферити с по-
малка загуба на мощност и по-голяма

магнитна проиицаемост и индукция на
наенщане. В стъпалото се прави но-точ-
на настройка на изходния трансформа-
тор ва трета хормоннчна. Освен това
в крайното стъпало за хоризонтално от-
клонение се създават напрежения за
захранване на вгория анод на кинеско-
па, за фокусиращия и ускоряващите
електроди и за веригите за центровка
на изображевието. Изработват се импул-
сни напрежевия за работата на АРУ,
АДЧиФ, за корекция ва изкривявания-
та тип .възглавница*, за работата на
веригите за сходнмостта и за формира-
ие на редовите гасящи импулси.

Формираиото възбудигелно напреже-
ние от задаващия генератор се подава
на първа решетка на крайвата лампа
за хоризэнтално отклонение ЗД3 6П45С
през кондензатор Сп 0,022 рР.

Това импулено напрежение има следна-
та форма и размах (фиг. 1).

Във веригата на първа решетка на
6П45С са включени още две вериги—за
автоматична стабилизация иа размера
на изображението и динамичния режим
и за з (щита на крайната лампа от пре-
товарване.

Схема! а за стабилизация на динамич-
ния режим се осъществява от ковден-
затора ЗС]9. варистора 3/?,8 (СНЫ-1)
и тример-потевциометъра 3/?1в. Конден-
заторът е евързан с пети извод на ТХО
и през него на варистора постъпват
импулсите от сбратння ход с положи-
телна полгрност. Когато импулсите иа-
растват над определена величина, съпро-
тивлението на варисюра рязко спада и
кондеизаторът ЗС1в се зарежда. Уве-
личаването на отрицателното иапре-
жение на първа решетка на 6П45С во-
ди до намаляване ва тока през нея и
съответно до намалявзне на импулсите
на обратнвя ход. По този начин в ди-
намичен режим се стабилнзира хоризон-
талният размер. Тример-потенциометъ-
рът 3/?1в влияе върху проводимостта на
варистора и се използува и за регули-
ране на високото напрежение в извест-
ии граници.

Схемата за защита от преюварване
на 6П45С се състои от делител иа на-
прежение 4/?4, 4/?6, 3/?м, 3/?во- 3/?19,
4/?1о> 4Дп. Когато режимът на стъпало-
то е нормален в единил край на дели-
теля през 4/?<, се подава от захранва-
щия блок напрежение — 250V, коего
през 4/?в, 4/?м, 4ЯИ, 4/?22 се подава на
първа решетка на 61145С. От друга
страна, от извод 7 на ТХО постъпват
импулси от обратния ход, конто се из-
правят от-диод ЗД8 и през 3/?»,, 3/?м,
Э/?м, 4/?в. 3₽18, 3/?м> 3/?я получеиото
положително^напрежение_>постъпва на
първа решетка на 6Г145С, като компсн-
сира големия минус от захранващия
блок. При неизправност на задававши
генератор натоварването на крайната
лампа е най-голямо, тъй като през иея
протвча силен ток. Тогава липсват им-
нулсите на обратння ход, следователно
на диода ЗД8 не постъпват импулси и
на първа решетка остава да действува
голямо отрицателно напрежеяие, пода-
вано от мзточника С19.

В катодната верига на крайната лам-
па 6П45С са включени вернгите за цен-
тровка на изображението във вертнкал-
во и хоризоитално направление. За цен-
тровка на растера в телевизнонните прн-
емнипн за цветно изображение не мо-
же да се ирилагл начинът, нзползуван
в черно-белите телевизионни прнемвици,
т. е. изменение на силата и направле-
нието на постоянного магнитно поле,
действуващо на електронния лъч на ки-
нескопа до влизането му в полето на
отклоннтелната система. Такъв начин
на центровка бн довел до нарушаване
на чнстотата на цвета и сходимостта на
трите лъча. Затова в телевизнонните
приемници за цветно изображение се
използува изключително електрическн
начин за центровка — през отклонител-
ниге бобннн за хорнзонтално н вертикал-
но отклонение се пропуска постоянен
ток. С нромяна на величнната и посо-
ката на тозн ток се осъществява цен-
тповка. В случая се използува като по-
стоянен ток за центровка токът в като-
да на крайната лампа за хорнзонтално
отклонение (6П45С).

Фиг. 2

Центровката в хорнзонтално напра-
вление в , Рубин-707“ се осъществя-
ва по мостова схема (фиг. 2). Едиото
рамо на моста е съставено от ЗЯ^, 4Я10,
а другого — от двата учасгъка на про-
менлнвия резистор 4Я3, включени в ка-
тода на 6П45С.

В диагонзла иа моста участвуват на-
мотка 7 — 8 на ТХО, отклойттелнитс
бобини за хорнзонтално отклонение, си-
метриращата бобина ЗГ3, регулаторът

За хоризонгална линейност 3/.2 (РЛЦ —
— 90ЛЦ2), намотка 9—10 на ТХО,
Др\. Чрез въртене на тример потенино-
мстъра 4Я3 се яарушава балансы па
моста, токът през отклонителнпте боби-
ки за хорнзонтално отклонение проти-
ча в една или друга посока и съогвет-
но раетерът се изместаа вдясно или
вляво. .за центровката във вертикално
направление в рамената на моста уча-
ствуват тример-потснцнометърът 4Яц
и първичната намотка на нзходящия
трансформатор за вертикално отклонен
ние ЗГр3. И тук 4Яц променя баланса
на моста като в случая, когато падение-
то на напрежението върху 4Яц, създа-
ввно от катодния ток на 6И45С, се
уравновесява от паденнето на напреже-
нието върху ТВО, създавано от колек-
торния ток на Т^, мостът е балансиран
и ток през отклннтелните бобини за вер-
тикално отклонение не протнча. С 4Яц
раетерът се центрова кагоре или надо-
лу. Кондензаторът ЗСп замасява кадро-
вия импулс.

Във веригата на анода на 6П45С е
включен нзходният трансформатор за
хорнзонтално отклонение. Бостерното
напрежеиие се създава върху конден-
затор ЗС№. От него през ЗЯ31 е евър-
зан делителят на напрежение ЗРп, ЗР71,
ЗЯ78, ЗЯ27 за захранване на ускорява-
щите електроди на кинескопа. Трнмер-
потенцномеерйте ЗЯП, ЗЯ72, ЗЯ78 ре-
гулнрат напрежението на ускоряващнте
електролн от 550V -+- 900 V. Наможн-
те 4 — 18 и 18— 17 служат за настрой-
ка на трета хармонична на ТХО. Откло-
нителните бобннн за хорнзонтално от-

клоиенне са евързавн към намотки 7- 8
9—10 чрез енметриращнте бобини 37в
и регулятора за линейност по хорнзон-
талн 37о- Във веригата на анода на
6П45С са евързани веригите г.а фоку-
сировката. От анода импулсите на об-
ратния ход на редовата развивка се по-
давят на диод 4Ях, изправят се н по-
стъпват на делнтгл на напрежеиие, обра-
вуван от 4Я1, 4Я7, 4Я8 и 4Я9. Превключ.
вателят 4Вг служи за грубо реуглира-

Не На фокуспроВкаТа в ГраниЦйТе от
4,8 + 5,8 кУ. С 4Я2 се осъществява
плавна настройка на фокусировката, ка-
то се измена врсмскоистантата па за-
реждане на коидензатора 4С|

Напрежението за вторил анод на ки-
нескопа се създава от два изправителя.
Пьрвият е изпъапен с диод ЗДВ и из-
правя импулсите на обратния ход, като
зарежда кондензатор ЗС<Я до иапреже-
ние 6+7 кУ. Вторият изправител с
кепотронът ЗЛВ, ка който постъпва су-
марното напрежение от ЗС4ин кипуче-
ного напрежеиие от високоволтовата
намотка па ТХО На изхода на високо-
вэлтсвия изпргвитвл се получава на-
прежение от порядъка на 22,5 + 25 кУ.

Вертикално отклонение

Освен основного сн предназначение
да създава ток в огклоннтелннте бобн-
нн схемам а за кадрова развивка в те-
левизионните приемници за цветно изо-
бражение обезпечзва и работата на
схемата за сходнмост иа лъчите, фор-
мира кадрввня импулс за разпозиаване
на редовете и за импулса за гасене на
лъча на кинескопа и обезпечава елек-
тронна центровка на растера във вер-
тикално направление.

Стъпа ата на вертикална развивка в
„Рубин 707“ са нзпъгнеии на тран-
знстори. Схемата сс състои от залаващ
генератор — мултивибратор, излълнен
на транзистори 371, ЗГ8 (МП25А и
ГТ402Г съответно), емитерен повтори-
тся на транзистор (ГТ402Г) ЗТ3 н из-
ходно стъпало на транзистор ЗГ4 (П215).
Зярадяата ЯС верига (З1?^, ЗЯ4в, ЗЯ42,
ЗСМ, ЗС|4) за форм ирлне на трноно-
образно напрежение е включена към
колекторната верига на транзистора ЗТ2.
Вертикалният размер на растера ге ре-
гулира с променливня резистор 3-/№.

Вертнкална линейност иа изебраже-
инето се по стига с изменение на вре-
меконстантата на интегриращата верига
(погевциометър 3	ЗЯ4(, ЗС81), вклю-

чена между емитера на нзхотния тран-
зистор ЗТ4 и точката иа евързване на
зарядимте кондензатори ЗПв, ЗС54. По
тозн начин към управляващото напре-
женне се доба«я парабо шчна съставна,
която се създава върху кондензатора
ЗСм, където се инте1рнрат импулсите,
огделящи се върху резистора 3/?62.

Емитернияг повторите.!, нзнълнеи на
транзистор ЗГ3, е предназначен за съ-
гласуване иа високою изхоано съпроти-
зленне на колекторната верига на тран-
зистора ЗТ2 с отноенте-но ли кото нзход-
но съпротивление на базата на изходното
стъпало. Трионообразното напрежение
на базата му се снема от копдентатори-
те ЗО& и ЗС84. В колекторната верига
на транзистора ЗТ3 е включена верига-
та, съетояща се от резнсторнте ЗЯ48,
и ЗЯ45 н кондензалора ЗС!6, предназна-
чена да ограничи тока и на ’режението,
С ЗЯ45 се попбира оптнма-ен режим на
транзистора ЗГ3, както и на евързания
с него по пос>оянен ток транзистор ЗГ4.

Изходиото стъпало е изпълпено на
транзистор ЗГ4 (П215). В колекторната
му верига е включена първичната на-
мотка иа изходния трансформатор за
вертикално отклонение 3 Тр3. За защита
на транзистора П215 от пробив поврет е
иа обратния ход на кадровата развивка
паралелно на първичната намотка на
ТВО е включена вбригата 7?6, /?4>ч, Л..,
и С39. С нея се ограпичава пмпулсът
па обратния ход на кадровата развивка
Ннвото на ограничение се рсгулира с
тример-потенциометъра 3/?49, като се
следи продължителпостта на обратния
ход да не надвншава допустимата ве-
личина 11С0 -*- 1200 рз.

Изводът 2 на изходния трансфор-
матор за вертикално отклонение е
свързан с кадровите отклонителни бо-
бини посредством ЗД4 и трансформа-
тора за корекция на нзкривяванията
тип „възглавинца*.

ТВО има две допълнптелни намотки,
от конто се подава трионообразно на-
преженне към схемата за динамична
сходимост на лъчите. Трионообразно

Фиг 3

нараболичното напрежение за схемата
за динамична сходимост на лъчите се
изргбо1ва от специален усилвател, из-
пълнен на транзистор Тъ (П214А). На
входа (на базата на транзистор Г5) на този
усилвател се подава линейпо-параболнч-
но напрежение от емнтера на изходния
транзистор ЗГ4. Ог колекторння товар
3/?58, ЗС41 през кондензатор ЗС4а и

съедините.1 22/п линеЙно-паргОолвч-
ното напрежение се подава на платката
за сходимост на лъчите. Схемата за
кадровата развивка се захранва от
стабилизиран източник на напрежение
+ 29 V и + 30 V Импулсите, изпол-
зувани за гасене на лъча на кинескопа
през преме на обратния ход и за раз-
познаване на редовеге, се нзработват
от чакащия мултивибратор, разположен
на платката за цветност, като нмпул-
сите за запействуването му се снемат
от трансформатора за вертикално от-
клонение.

Л. Попова

Ст. Илиев

и. с. инж. А. БЕКЯРСКИ
ВМЕИ „ЛЕНИН"

Генератор на нзпитателни сягиали за настройка на сходи-
мостта при телевизионен приемник за цветао изображение

Статичната и динамична сходим.ст
на трилъчевия кинескоп с маска при
телевизионния приемник за цветно изо-
бражение може да се настрои, като
върху екрана се формира изпитателно
изображение тип .решетка”, .точки”
и др.

На фиг. 1 е дадена функционалната
блокова схема на генератор за формн-
ране на комплектен телевизионен сиг-
нал (КТС), създаваш на екрана на теле-
визнонния приемник изпитателно изо-

Фиг. I

бражение тип „решетка”. Задаващите
генератори (ЗЛк, ЗГг) за честота на
кадрите Д и редовете /г управляват
формнращнте устройства [ФУк, ФУг',
съответно за кадровите и редо-
внте (РСИ) сиихроннзиращн импулси.
В смесителя (СМд се получава слож-
ният синхронизиращ сигнал (ССС),
който представлява смес от кадровите
и редовите сиихроннзиращн импулси.
Сложният синхронизиращ сигнал уп-
равлява генераторите на вертикалям
(ГВЛ") и хоризонтални (ГХЛ} линии.
В смесителя (СМ3) се смесват хоризон-
талпите и вертикал ните линии. Получе-
ниях видеосигнал се смесва в смеси-
теля (СЛ13) със сложния синхронизи-
ращ сигнал (ССС). На изхода па сме-
сителя (СМ3) се получава комплектният
телевизвонен сигнал (КТС), който, по-

даден на телевизионния приемник, фор-
мира върху екрана му изпитателно изо-
бражение от типа „решетка”, позволя-
ваща да се настройва динамичната и
статична сходимост иа трилъчевия ки-
нескоп с маска при телевизионния
приемник за цветно изображение.

На фиг. 2 е дадена принципната
схема на генератора на изпитателни
сигяали тип „решетка”, реализиран в
съответствие с функцноналвата блокова
схема на фнг. 1, изпълнена с интег.

рални логически елементн от типа
И-НЕ. Използувани са широко разпро-
странените у нас съветски ннтегралнн
логически схеми тин 1ЛБ553, конто
съдържат четири двузходови логиче-
ски схеми И-НЕ в един корпус.

Принципьт на действие на генера-
тора на изпитателни снгнали е пояснен
с времедиаграмите от фиг. 3, конто от-
разяват формата иа сигналите в отдел-
имте точки, означени със съответнп
букви на принципната схема на гене-
ратора, дадена на фиг. 2.

Задаващнят генератор ЗГк за често-
тата на кадрите /к = 50 Нг представ-
лява мултивибратор, реализиран с ин-
те гралните логически схеми ЛС3 и
ЛС^. На фиг. За е дадена формата на
импулсите, генерирани от задаващия ге-
нератор ва кадровата честота Д. Перио-

Тк =	= 20 П18

к /к

дът на повторение

се определи с потенцнометъра /?1. Фор-
мирашото устройство ФУк за кадрови-
тс сиихроннзиращн импулси е изпълне-
но с помощта па чакащ мултивибратор,
реализиран с логическите интегрални
схеми ЛС3 и ЛС&. То се управлява от
задняя фронт на импулсите от задава-
шия генератор ЗГк чрез днференцира-
ието им от групата С3 (фиг. 3 б).
На изхода на чакащия мултивибратор
се получават кадровите сннхровизнраши
импулси с продължнтелност ТцСИ =
= 200 — 300 рз, определена от време-
константата Съ (фиг. Зе).

Задавашият генератор ЗГг за често-
тата на редовете /г = 15 625 Нг е реа-
лизиран с интегралните логически схе-
ми ЛС3 и ЛС3 като му л тг вибратор.
На фвг. Зг е дадена формата на им-
пулсите, генерирани от задаващия ге-
нератор на редовата честота /г. Перио-

дът на повторение Т2 —	= 64 рз

1г

се определи с потенциометъра /?4. Фор-
миращото устройство ФУг за редовн-
те сиихроннзиращн импулси е иэпъл-
нено с чакащия мултивибратор, реали-
зиран с интегралннтс логически схеми
ЛС] и ЛС3. Той се управлява от зад-
няя фронт иа импулсите от задаващия
генератор ЗГг чрез днференцирането
им от групата /?а С4 (фиг. 3 д). На из-
хода на чакащня мултивибратор се по-
лучават редовите синхронизиращн им-
пулси „с продължителност Треи —
=5 4- 8 |15 (фиг. 3 е), определена от
времеконстантата на групата Сс.

Сложният синхронизиращ сигнал
(ССС) се получава чрез евързването на
резистора /?10 към изхода на логиче-
ската схема ЛС3, при което се реали-
зира смесителят СМХ от функцвонал-
ната блокова схема на фиг. 1. Ето защо
на изхода на логическата схема ЛС3 се
получава сложният синхронизиращ сиг-
нал с отрицателна полярност (фиг. 3 е)
а яа нзхода на логическата схема
ЛС7 — сложим а г синхронизиращ сиг-
нал с положигелна полярнаст кфиг. 3 Ж).

Генераторът на вертикални линии
{ГВЛ) е реализиран като мултивибра-
тор с логическите схеми ЛС9 и ЛС10.
Броят на вертикали <тс линии ее зада-

е необходимо периоды на импуленге
на хоризонтааннте линии да бьде
Тхл ” 1 ч- 2 те (фиг. 3 к). С групата
Ню С10 се дифгренцираг импулсите от
изхода на генерпора на хоризонгалнт
линии (фиг. 3 Л), а чрез логически га
схема ЛСК се отде 1я и формира тех-

ог периода и лродъ.1жнгелностга на
редовите синхронизиращн импулси
7 ХЛ =* Гг — ТРСИ — 56	59 Iх5

(фиг. Зо). Огрицагелните Ичпул-н на
вертикалиите линии (фиг. Зи) пускат
/?ь-трнгера, реализиран с логическите
схеми ЛСЛ и ЛС12, а огрицател-

С/-4.7П

Фиг.

ва чрез потенциометъра ₽ц. За полу-
чаване на 10 ч- 15 вертикални линии е
необходимо периоды на импулсите за
вертикалиите линии да бъде Твл —
= 4 Ч- 6 р8 (фиг. 3 з). Продължитслност-
та на импулса на вертикалиите линии
се определи от времеконстантата на
диференциращата верига /?18 С9 и
трябва да бъде твл = 0,1 -г 0,2 рз
(фиг. 3 и).

Генераторът на хорнзонтални линии
ГХЛ е реализиран като мултивибратор
с логическите схеми ЛС1а и ЛС^. По-
средством диференциращата верига

С’н генераюрьт на хоризонталнн
линии се синхронизира с редовите
синхронизиращн импулси от сложния
синхронизиращ сигнал (фиг. 3 й). Броят
на хорнзонталните линии се задава
чрез потенциометъра За получа-
ваие на 10 ч 15 хоризоитални линии

ният преден фронт (фиг. 3 м). На двата
входа на логическата схема ЛС^ се
подават съответно импулсите от гене
ратора на хоризоитални линии (ГХЛ)
(фиг. 3 к) и поюжителните импулси
на сложния синхронизиращ сигнал
(фнг. 3 ж). На изхода на логическата
схема ЛСи се получават отрицателнн
синхронизиращн импулси само през
време на положителната част на вход-
ные импулси от генераюра иа хори-
зонтални линии (фиг. 3 и). Отрицател-
ннте импулси от нзходите на логи-
ческите схеми ЛС'в и ЛСц, съответно
пускат и спира г /?С-тригера, реализи-
ран с логическите схеми ЛСу/ и ЛСХЬ.
По този начин на изхода на логичес-
ската схема ЛСХ, се получават пред-
варително формирани хоризонталнн
линии с период Тхл = 1 ч- 2 та н
продължителност, равна на разлпката

ните редови синхронизиращн вынул-
ся от сложния синхронизиращ сигнал
(фиг. Зе) го спират. По то’и начин на
нзхода на логическата схема ЛСц се
получават импулси с период на редо-
внте синхронизиращн импулси Тц =
= 64 рз и продължителност г7/ = 1 г
—Треи - Твл (2=50 ч- 56 рз) (фиг. 3 л).
На изхода на логическата схема ЛСц,
се получават окончателно фермирзните
импулси на хоризонталните линии с
период Тхл — 1 Ч- 2 газ н продължи-
телност ~хл =Тг — Тлен — Твл(’ =
= 50 ч- 56 ре) (фиг. 3 р).

Смесителят СМ2 о г фуикционалната
блокова схема на фиг. 1 е реализиран
с логическата схема ЛС2а, на изхода
на която се получава смес от хоризон-
тални и вертикални линии (фиг. 3 с).

Смесителя! СЛ1а от фуикционалната
блокова схема на фиг. 1 е реализиран
— Тм =50^56/15

0 ИЛИ_______юиж

- .

п ,и. пи1 итма	в -, XI-ь I и и

.ЦЛИ_______1^;; 1Г1Г11	__ I ’____________У_

Фиг. 3

чрез резисторите /?80, /?и и Як. Слож-
ният синхронизиращ сигнал от изхода
на логическата схема ЛС8 (фиг. Зе) се
под'ва на резистора ₽21, а сместа от
импулсите на хоризонталиите и верти-
калните линии от изхода на логиче-
ската схема ЛС20 се подава на рези-
стора /?20 (фиг. 3 с), при което в общата
точка на резисторите /?го и /?21 се
полу ава комплектиият телевизионеи сиг-
нал (КТС) с отрицателна полярност
(фиг. 3 т). Амплитудата на изходния
сигнал може да се регулира с потен-
цнометъра /?82 от 0 до 1,5 V.

При използуването на описания гене-
ратор на изпитателии сигиали за на-
стройка иа сходимо :тта на телевизион-
иия приемник за цветно изображение
изходният сигнал от генератора трябва
да се подава на входа на видеоусилва-
теля на яркостния канал на телевизион-
ния приемник за цветно изображение
(след видеодетектсра).

За получаване на стабилио синхро-
низирано изображение върху екрана
на телевизяонния приемник за цветно
изображение е необходимо генера-
торы да се настрои за определяне
на кадровата и редовата честота
посредством потеициометрите н /?4,
в също така за определяне на броя на
вертикалните и хоризонталиите линии
чрез потеициометрите /?ц и /?п.

Описаният генератор на изпитателии
сигнали за настройка иа сходимостта
на телевизиоиен приемник за цветно
изображение е предназначен за форми-
раие на изпитателно изображение тип
.решетка*, но чрез въвеждане иа под-
ходяще превключване на формнраннте
от него импулси може да се получат
и други изпитателии изображения —
„точки", „вертикални линии илиивици",
„хоризонтални линии или нвици",
„шахматно поле*.

инж. к. т. н. Йор. С ПАВОВА |
ВМЕИ „ЛЕНИН*

Многопрограмното телевизионно при-
емане и необходимостта от едновремен-
ио усилванс на няколко високочестотни
телевизионни сигнала довеждат до за-
мяиа на едноканалните антевни и ка-
белии телевизионни усилватели с други,
притежаваши значително по-широка че-
стотна лента иа пропускаие. Когато по-
лезният и смущаващ сигиали се прие-
мат и усслват в еднаква степей, пред-
поставките за възни<ваие на изкривя-
вания извъиредно много нарастват.

Тук ще разгледаме някои от причи-
ните, конто довеждат до иякривяваие
на сигналите в канала за връзка в усло-

Никои проблемы на

вия на миогопрограмно телевизионно
приемаие. Поотделно се посочват при-
чините за възниьване и същността на
два, а основни в »да изкривявания— ли
нейни и нелинейни.

Линейии изкривявания (ЛИ)

Както е известно, преминаването на
електрически сигнали без изкривяване
през дадено устройство е възмэжно
само ако негоната амплитудно-чес!Отна
характеристика (АЧХ) е равномерна, а
фазово-честотната му характеристика
(ФЧХ) е линейна. Разбвра се, при това

многопрограмиата телеаизионма техника

услозие се допуска, че параметрите на
устройството ив се прсменят при изме-
нение иа размаха на входния сигнал.

Чесго пъти вместо ФЧХ в телеви-
зиовната техника се използува чесгот-
на характеристика на груповою време
иа преминавапе т (о>), която се о греде-
ля като първа производна по честотата
от ФЧХ. Тази характеристика е по-удоб-
н», защото от нея нагледно се вижда
нееднаквото време за премииаваие на
различвите чес: огни съставни на преда-
вайте сигнали. Груповото време на
разпространение с еднакво само при
ндеална ФЧХ.
' Линейиите изкривявания въэиикват,
когато АЧХ я ФЧХ яа дадеио устрой-
ство се раалмчават от идеалиите. Нали-
чието яа рааличнн свъраващи линии,
усилвателп, честотии преобраауватели
и Ц, I, С елемеити иовволява каиалът
за връвка да бъде представая като ве-
рига от последователио свързаяя актив-
ин я пасивия четирнполюсиипя. Това
дава въвможиост той да бъде предста-
веи като честотно-завнсима система.
Вследствие иераввомериостта на АЧХ
отделив те съставеи на входиия сигнал
ще се ^силват нееднакво, а вследствие
неравномерността на ФЧХ ще се изме-
нят фазовита им съотвошения. И двете
неравномерности водят до иаменение
във формат* иа входиия сигнал,, кеето

Фиг. 1

фактически представляй линейии из-
кривяваиия. Те се прояаяват по разли-
чен начни при възпроиавеждане иа чер-
но-бяло и цветио изображение.

На фаг 1 е дадена АЧХ на много-
канален усилвател за III телевизионен
обхват в случай на правилна (а) и ие-
правилиа настройка (б) Вижда се. че
ако се приема 12-и канал, при подтнс-
кане иа високочестотните съставни иа
спектъра ще настъпи влошаване на
авуковия съпровод и на лтайлността
на изображението. В случай че в спек-
търа се еъдържат и цветовите сигнали,
ще бъде подтисната част от тяхнага
горна странична лента и в резултат ще
се пояаят цветни окантовки иа прехо-
дите от един цвят към друг. Тъй като
цветовите свгиали се пренасят чрез че-
стотна модулации на цветовата носеша,
за цветни детайли от изображението,
аа конто се получават нисокочестотии
съставни с най-голяма девиация, ще
въаникие изкривяване на предаваната
цветност.

За да не се забелязват на екрана из-
кривяваиията, прячинени от иеравно-
мериостта иа АЧХ, се счита, че иерав-
иомсриостта в усилването ва яркостин-
те и цветовите сигналя не трябва да
превишава 4- 2,5 6В. Би следвало ва
трите системи за цветна телевизия та-
зи норма да е различна. Очаква се, че
иай-чувствителна спрямо подобии нз-
кривяваиия ще бъде системата 5ЕСАМ
вследствие наличие на амплитудни огра-
ничители преди честотиите детекторн
в канала за цветиост. На практика оба-
че не е така. Намаляването иа нивото
на цветовите сигнали влошава отноше-
нието сигнал—шум. Между нараснало-
то шумово напрежение и иосещото
трептение въвниква паразитка честотна
молулаиия, като иа екрана се появяват
хоризонталнн леити, или т. нар. шумо-

анониня приемник за цзетио иаобра-
жеине.

Нелинейии изкривявания (НИ)

Те възникват преди всичко в ак»
тивните четирипэлюстници на тракта,
като усилватели, честотни преобразу-
ватели и др., и силно зависят от раз-
маха ма входного натрежение и от
броя на неговите съставни. При на-
личие иа такива изкривявания съще-
ствува нелинейна зависимост межд\
величината на сигнала иа входа и
изхода на дадеио устройство. В спек
търа на изходния сигнал в резултат
на нелииейнитв изкривявания. се
появяват иози трептения, конто лип-
_сват в спектъра на входния сигнал.

В канала за връзка може да въз-
никнат следните основни видове не-
линейни изкривявания:

а)	Модулациоини кзкрквявавия.
Настъпват, когато на входа на висо-
кочестотен нелинеен усилвател дей
ствува само полезен сигнал, модули-
лиран по амплитуда, и липсват сму-
щаващи сигнали. Модулационните
изкривявания се изразяват в поява-
та на висши хармонични на модули-
рашата честота.

б)	Взаимна (иитер) модуляция.
Пропес ва образуване на комбина-
цнонни честоти, когато на входа на
нелинейно усилвателно устройство се
подават няколко синусоидални сиг
нала.

в)	Кръстосаиа (крое) модулация.
„Пренасяне” на модулиращия сигнал
от смушавапцта станция върху носе-
щото трептение на приеманата полез
на станция.

Анализирането на НИ е сложен
пропес сътровэлен с тежък матема
гичен апарат, особено при транзн-
сторннте устройства. Транзисторът е
сложен източник на НИ, съставеи от
няколко нелинейности. Такива са:
нелинейността на входната и изход-
ната характеристика, спадане) на ка-
пацитетите на колекторния и емитер-
нмя преход от размаха на входного
напрежение н др.

Известии са два основни режима
за а нал тз на НИ — режим на слаб
и силен сигнал. Нелинейните устрой-
ства от канала за връзка, а дорн и
тезн от високочестотната част на те-
левизионния приемник се анализират
в режим на слаб сигнал. Характерно
за тозн режим е. че поради нелиней-
ността на входната характеристика
на транзистора НИ достигат допу-
стимата норма при много слаб входен
сигнал, дори преди да започне да
оказва влияние нелинейността на из-
ходиата характеристика. Ето защо в
режим на слаб сигнал се отчита иай-
често входната нелинейност и зави-
симостта на граничната честота от
емитерния ток.

Ако анализираме честотния спек
тър на изхода на телевизионен анте-
,нйн ука.зател с приета нелинейна
характеристика от 3-ти ред, изразена
чрез завнсимост от вида

иазх =	+ к.

и при входен сигнал, състоящ се от
три синусоидални иапрежения,

ви ,опашки*. Сто эащо иормата ±2,5 6В
се счита аа обща.

Много често телевизиоиннте сигнали
се пренасят по канал, разположен в на-
чалото иа дадеи обхват, например 5-ти
канал (фиг. 1). В този случай ври под-
тискане иа чает от дояиата страничка
лента би се влошил контрастът ва едри-
те детайли. Не е без значение и нерав-
иомерността иа плоската част на АЧХ.
Тя иай-често е евързана с влошено
съгласуване и води до появата иа от-
равен сигнал, т. нар. ехо.

При иеравномериост на ФЧХ влвя-
нието на фазовите отмествания е раз-
лично за отделите честотни съставни
от спектъра. При високочестотните съ-
ставни, ако_времето иа преминаваие

стане но-голямо от 0,1 рз, на'екрана
вече ее вабелязват изкривявания. Б«о-
шава се преходната характеристика и
рязкостта на ивображеиието.

За 1ф » 3 4- 5 рз изкрнвяванията
ямат аатихващо .колебателен* характер
и се проявяват преди и след основния
сигнал. Това довежда до многокоитур-
носг и пластика на предаваиото изо-
бражение. Особено внимание трябва да
ее обръща за намаляването и контро-
лираието на фазовите изкривявания в
областта на средиите и ииските често-
ти. При време на преминаваие 1$ до
100 рз се наблюдава характерно раз-
мазване на изображението по хоризои-
талната ос, появяват се силно подчерта-
ни хоризонталнн ленти (т. нар. опашки),
особено неприятии за окото За
> 0,02 з може да се етигне до нерав-
номерност на полето на иаображеияето
по кадри и срязване иа плоската част
иа кадровите импулси.

При цветка телевизия фазовите из-
кривявавия придобиват допълиитемго
значение. Измени се преходната харак-
теристика не само на яркостиия, но
и ня цветовия канал. Ако времето за
преминаваие на нискочестотинте състав-
ни от спектъра на полезния сигнал е
различно от времето за преминаваие на
високочестотните съставни, в цветного
изображение няма да съвпадат по вре-
ме яркостната и цветовата информация.
Двата прехода ще се отместят и ще се
появят цветни окантовки на изображе-
ние™ (фиг. 2). И за трите системи ва
цветна телевизия се допуска за це-
цня предавателен тракт разликата във
времеиата за преминаваие иа яркост-
ните и цветовите сигнали да възлиза на
± 250 па. Както е известно, разликата
във времената за двата сигнала се на-
равнява във аидеоусилвателя яа телеии-
Уаь ‘ (ЛСОЗсщТ + «АСОЗЮ,/ + Д/8С03<03/,
ще видим, че дори >з този прост слу-
чай на взаимна модулация броят на
нелинейните нови трептения възлиза
на 28. Особено опасна са нелинейните
продукти от 3-ти ред, тъй като възни.
пат в спектъра на толезния сигнал.

Нелинейните продукти от 2-ри ред
’| 1г са значителио честотно отда
-1ечени ог цвете входни трептения.
между конто възниква взаимна моду
нация. На практика гяхното смута
ващо влияние записи от честотиот >
разположение иа телевизиониите ка-
пали. Ако са в екстлоаташя три те
левизноини предавателя и техните
сигнали се преиасят одновременно по
втори, пети и' дванадесети канал, въз
никналите нелииейии тродукти от
2-ри ред не може да бъдат пренебрег
иати (таблицата). Те! щебъдат от зна
чение и при многоканални усилвате-
ги с работен обхват 47 -? 230 МНг

Таблица

№ ня  < а на ля	Канална комбинация	Нелинеен поо- 1 лукт от 2-ри ред । попала в канал 1
2н 5	/а + Л	12
2и 12	/12 ~~ /ч	5
5 и 12	/1а — /ь	О

В практиката иа едноканалната
'елевизнонна техника най-често НИ
се контрэлират чрез измерване на ди-
ференциалното усилваие (ДУ) и ди-
ференциалната фаза (ДФ). ДУ се
изразява като разлнка <в депибели
или проценти) между кое .вциеита иа
уоилпане. измерен иа нивото на га-

ся щите импулси, и коефициента па
усил'зане, измерен на нивэ бяло. За
линейна система ДУ е нуля. Неед-
пакввто усилваие за слаб и силен

сигнал при черно-бяла телевизия се
изразява в нетравилно възпроизвеж-
дане на полутоновете и броя на въз-
производимите градации на яркостта
Три ц'зегна телевизия наличлето на
ДУ в канала за връзка довежда до
влошаваие ча отношеиието сигнал—
шум за трептенията в близост до цве-
товата носеща и това е особеио сил-
1Ю подчертапо за ио-ярките детайли.
ДУ предизвиква изменение и в наси-
гепостта на пветовете.

В канала за връзка ДФ характери
зира зависимостта на фазата на цве-
" чата носеща от нивото на яркосиия
сигнал. ДФ довежда до изменение на
иветО'зия гон (оттатък на цвета) н‘е
чо-нетриятно явление' от ДУ. Причи-
на е физиологията иа човешкото око.
което е по-чувствително към промя-
ната на оттенъпнте. особено за широ-

ко разпространение червеии, зелени г
счии Цветове.

Нелинейните изкривявания са от
особен» значение при чпогоюмаляи-

те антеннм усилвателп, кьдето ему
щаващият и полезният сигнал пос
тъпват с еднакви амплигуди. Тези из
кривявания определят полезната изхо
дяща мощност на устройството и не
говото допустимо изходно (респ
входно) напрежение. За да не се за
белязват смущенията от мелмнейни
продукти на екрана, те трябва да бъ-
дат лодтиснати до 50 -г 60 б В спрямо
нивото аа полезния сигнал, Тази стро
гя норма е съобразена с възникване
то на кръстосана модулация и далеч
надхгзърля эграниченията за диферен
циалиите изкривявания. Ето защо в
практиката на многопрограмната те
левизионна техника вместо оценка на
диференциалните изкривявания се из
мерва най-често кръстосаната моду
лация или нивэто на нелинейните
продукти от 3-ти ред.



ииж. Владимир илиев ! Широколвитови аитем

Една от иажните характеристики иа
всяка аптека е честотната лента на
пропускане, в която се осъществява
иалъчване нли приемане на целия че-
стотен спектър на сигнала. Основен
критерий ва оценка на ширииата на
леитата на пропускане на антената е
степента на честотната зависимост на
входния й импеданс. Тази вависимост
води до изменение иа относите.»«ото
амплитудно-фазово разпределение на
електромагнжтното поле но антената за
различимте честотн от спектъра на
сигнала, а оттам — и на полето в зо-
вите на приемане, което предизвиква
изкривяване на прнвтия сигнал. Осо-
бено чувствителни са ивкривяванията
на широколентови сигнали, напр. ком-
пленения телевизионен сигнал, в много-

каиалната радиорелейна телефония и
други.

Промяиата иа входния импеданс на
аитенггэ с честотата предизвиква раз-
съгласуване с вълновото съпротнвление
на захраиващня фидер 2С, т. е. появата
яа отразена вълна. Идеалният случай
на съгласуване между захранващии
фндер и входния импеданс на антената
в лентата на пропускане е

=“ Рв*! Х,х 0.
където

== Рвх Л У
г. е. акт маната компонента на зходиия
импеданс да бъде равна на вълновото
съпротивленне на фидера, а реактив-
ната компонента да се анулнра, което
за по-широка честотна лента нринииляо

т е невъзможно. Порадн това в завися
* мост от характера иа сигнала се ре-
гламеитярат определенн грапця, в
конто се допуска нарирането нв
и Х.х

Друг фактор, който влняе върху
относителното амплнтудно-фазово рав-
ирсделение иа полето в точката на прие-
мане за различии честотн от спектъра
на сигнала, е зависимостта на диагпа-
мата ня насоченост (ДН), респ, коефи-
циентът на иасочено действие (КНД),
на антената вт честотата.

I Като по-обобщаващо понятие на про-
пусканата честотна лента можем да
въведем понятието работея обхват на
антената. Той представлява честотна
лента, в която антената удовлетворява
известии технически изисквапия. Нека
направим разлика между двете понятия.
Например имаме радиорелейна станция,
работеща иа фнксирана честота с
която се предават стотици телефонии
канали, разположсни в определена че-
стотна лента. В нея е разположен
спектърът иа предавания сигнал, к-'йто
трябва да бъде излъчен (приет) от
антената без изкривявания. Тази честот-
аа лента обуславя ‘лентата на пропус-
каиата антена. Ако сега поставим
условието радиорелейната станция да
работи на друга честота /2, която ще
бъде л пъти по-голяма или по-малка
от Д, т. е.

/а — «Л

ИЛИ

Л = л/а,
при това да се използува сьщата анте-
на, от автената се изисква да ие внася
изкривявания в спектъра на сигнала
освен при работна честота на радио-
релейната станция Л. ио и ва честота /а,
с к^йто се определи работният диапазон
на ан'ената от /, до Д*

Оттук става ясно, че както пропус-
кайте честотна лента, така и работ-
ният обхват иа антените са особено
важни характеристики, за което говори
и фактът, че по тях антените се кла-
сифицират:

1.	Тесиолентови — техните п»ра-
метри (2вх, ДН и КНД) снлно се влияят
от честотата, поряди коего работят без
допълнително пренастройване в честот-
на лента с огносителна ширина, по-
малка от 10%.

2.	Шчроколентови — параметрите им
аначително по-слабо зависят от често-
тата и работят в обхват с от’осителна
ширина от порядъка на няколко десетки
проценти.

3.	Честотно незавнсими — при тях
шраме" рите теоретично са честотно
незавнсими. На практика може да се
реаяизират антеви с постоянство на
характеристаките им в честотен обхват
с коефициент

. /так л„
к0 = -7-----20.

./пип

Антенн с к0 20 по различии причини
(Главно от конструктивен характер) не
се реализврат. Поради това в никои
литературни източиицч те са наречени
свръхшироколеитови (СШЛ).

Тук ще се спрем на тях.

Свръхшироколентовите антенн се
коисгруират на базата иа принципа на
електродинамичного подобие. Той гла-
си: ако едновременно променяме дъл-
жината на вълиата X и всички размери
на антената в едно и също отношение,
характеристиките на антената се зяпаз-
ват иепроменени. Примерно иека имаме
набор от свметрични вибратори, на-
строеии на различии честоти в опреде-
лен честотен обхват от до /», като
/2 = пД. Ако разположим вибраторите
в такъв ред, че ревонанснага честота
иа вторня да се иамира между резо-
нансиите честоти на първия и третия;
иа третия — между втория и четвър-
тия и т. и., и си изберем подходяще
възбуждане на пялата система, при
последозателва промяна на честотата
на възбуждащото напрежение ще резо-
нират съответните вибратори. Вече
става ясно, че на определена честота
излъчва само една част от антената,

която се нарича активна облает Ви-
браторите, разтоложени пред актив-
ната облает, изпъ шяват ролята на
директори, а тези зад нея — реф.ек-
тори. Дължините на вибраторите, както
н разстояния<а между тях, трябва да
се изменят прппорциочално, така ч*
всички вибратори са подобии помежду
си с безразмерен коефициент на подо-
бие — -, кой1 о се изразтга ка’о отно-
шение между дължините на всеки два
съседнн вибратора (фиг. 1):

_ I» 	__ ^П—1

Краищата на вибраторите лежат вьрху
прави, конто се пресичат под ъгъл а,
наречен ъгъл на платного на антената.

От казаното следва, *е ако увеличим
честотота с коефициента на про^орцио-
налност т, т. е. д> се получи /,/т, ще
резонира по-късият вибратор, а а-о
честотата се намали до т. /0, ще резо-
нира по-дългият. На всички че тгти,
коато може да се изразят със зависи-
мостта

= Л,

диаграмата на насоченост не се измени.
Тук п е номепът на вибратора, а
/п — резонзисната честота на л-тия ви-
братор. Ако лопригмуваме горною
равенство, ще получим

1п /п = (я—1) 1п т + 1п /г.

Ако върху легаритмичната скала на-
несем резонансните честоти, те ще се
повтарят през равни интервали 1п

Фиг. 3

Оттух е прзизлязло наименованието на
т ( зи к час гите -и, известии като лого-
г.ериодични <ЛПА). Честотнпят им диа-
пазсн се сир^ничэва от факта, че ха-
р?ктеристи*ите на антената се з?пазвзт
пе^роменени точно на резонансните
чесг»ти, дожато в интепвалиге между
тях /(	/2. />	/<п-х)-/п се

изменят в оппеделени граница, конто
прсдварите^но се з*давят.

Дълж - ниге на вибраторите се избирйт

,	*т1п .

така, че 1т1п -= —— и I тах =

так п

= —. При тоза граничите че-

стоги са избрани с оглед при т-1П
пред гк ивпата облает да оставят ня-
кольо н!-в>-з'удени по-къси вибратора
за директори, а при тах — няколко
по-дъти — за рерлектори.

Ширтчинята на ДН се намалява при
уве. ича’-не в спрете ени граяиии на
- при пое-ояпно а. тъй като се увели-
чгва броят на участвуващите в актив-
на га облает вибратори. По ст щия начин,
ако нат'а-ява-е а до някаквг стойноет
при постоянно т, ДН < е стеснява. за-
щото се уветичава раз'тояняето между
съседните *ибрятог>и, с ко'то се раз-
щмрява и активната облает. Граннчвите
стойногти на т и а са следиите:

тах «=> 0,95 ; а тщ 10°.
Дължината на цялата антеяа сс опре-
дели от

Д = -Ц^со^ ~ .

По такъв трчин, като се знае честот-
ният обхват, може «а се ср'змери
логопериодичната аптека.

Оп1’сана1а антена се наричт равнинна,
туй като вибраттрше лежат в едпа
равнина. Ако се ропотожат под ъгъл,
се получава пространств! на ЛПА
(фиг. 2). Ъгълът между двете пл- тна е
означен с у. Възможно е консчруира-
нето на ЛИА с по-ече от дче платка.

Подобно на вибра-орните ЛПА може
да се конструираг мстални С'ртк'ури,
като се метллизира пр-сграпсткото
между проводниците па вибратора. Така
се получават излъчващи зъбни, конто
може да имат различна форма : трапе-
11'видна, трчъгълна, дъюооразна. На
фиг. 3 е дадена нрсс’рагствена Л ПА
от този вид. Както при пговод "иковите
антени, тук на дадена често;а рез нира
опредеген зъб с лыжина >14. Разстоя-
нието между отделимте зъбци се опре-
дели от формулата

Яп_

а дебелината им

активната облает се определи от частта
па спира тэта, средничт периметър на
коя о е равен надыжинага на вълната.

Основного приложение на спирал-
иите СШЛ антенн е в сантиметровия
ебхвлт, дожато ЛПА може успешно да
се изпотзувтт както в сантиметровия,
така и в депиметровия обхват на УКВ
и КВ.

да възбуди рупора в същия обхват. В
сыцност в това се състои главната
трудност при конструиранего на СШЛ
рупории антени.

Нека се спрем накратко върху основ-
ните проблеми, конто се срещат при
синтез на широкообхв 1Тни възбуждащи
устройства. Обикновено възбуждащото
устройство на СШЛ рупор представлява

ст гласно ознеченията от фиг. 3.

При тези антени се въвеждт още
един парамстър р. определят ш'.пи-
рата на мета/ нтта ив ина «е ду зъб-
цит<*. Обикновено (3= 1С°. О“<“ ва се.
че входного сънротив тение па ЛПА
силно зависи от а и у (фиг. 4).

Коефиниентът на насочено действие
при металните ЛПА е по- голт.м, откол-

Фиг 4

кото при провод ников’лте вибратор ни
ЛПА. 1 акива ппостранствени излъчващи
струкгури може да се използуват както
самостоятелно, при излъчване (прие-
мане) на електромагнитни вълни, така
и като облъчватели при огледални и
яещови антени.

Друг вид СШЛ антени са различ-
имте модификации на спиралните ан-
тени — плоски и обемни. Плоските се
изпълпяват във вид на двуходова
Архимедова спирала, а Обемните — като
конични спирали. При тези антени

През последните няколко години все
по-често се използуват различии моди-
фикации на рупорни антени в каче-
ство, о на свръхширокоо5>ватни излъч-
ватели. Принципно всяка рупорна
антена може да се изпотзува в широк
честоген обхват, защото във вътреш-
ната облает на рупора не съьцествуват
критични дъ 1жини на вълната. Това
означав:,, че е необходимо да се синте-
зира възбуждащо устройство, което да
не променя своиге характеристики в
достатъчно широк честотен обхват, за

обемен резонатор. Както е известно,
размерите иа обемиите резоаатори се
цЗбират в съответствие с работата
честота. Примерно, ако иаползуваме
призмаг ичен резонатор с правоъгълно
сечение, резонансната му крива е до-
стагъчно стръмна и тясна, което обу-
славя тясна лента на пропускам. Ако
използуваме резонатор със сечение,
приближаващо се до квадрат, честот-
ният обхват се разширява, но възниква
опасност от възбуждане на по-висши
типове (модове) вълни, всею е особено
опасно] при нэлъчване (приемане) на
модулИран сигнал Така че, от едва
страна е необходимо озигуряване на
широка честотна лента, а от друга -
възбуждаие на един единствен мод нг
валиата.

Нв фиг. 5ае даден обцнят илд на
СШЛ пирамида тиа рулэрН ан гена,
която работи в честотния обхват с
коефициеит на локритие, по-гопям от
10. Надлъжното сечгние (фиг. 5 б) раз-
рива конструкциям й. Антената се
ттхраява от коаксиачен фидер 1, който
преминава във възбуждащата камера 2

чрез рсоаксиатно-вьлноводен преход 3.
Чреа подходя ц избор на размерите на
такава конфигурация е възможно ком-
1рэмисно удоалетв оряз зне на основниге
маисквания.

На фиг. 6 е дадена конструкция на
СШЛ секториален рупор, с която е
постигнато пэкр ттие на честотеа обхват
с коефициеит около 18.

СШЛ рупэрни антенн се нзлолзуват
главно в дециметровая и сантиметровия
обхват поради пэлучаващяте се По-мал-
ки габарити на конструкцията. В срав-
нение с другите гипове антенн от тоти

клас са по-коилактни, г.окадеждии и
сьс знтчително по-голям коефициеит
иа насочено действие, коего яалага
по-чшротото им нзползуване.

Свръхшярокообхватните антенн на-
мират прило кенне в иэмервагелната
техника, в радиосъоб цеийята, в радио
пеленгация та. радио.тавигацлята и др.
Тяхното иэпотзуваие води до ико-
очи'< при производство™, тъй като
ни со то антенн се заменят с една, а
с това се облекчава и експлоатацията
Н1 у с грзйсгвтта, кьм]които се свърэват.

Телевяэиом^ч приемник „Юность 401 д**

.Юность 401Д* е носим транзисторен
телевизионен приемник, работещ както
в метровите, така н в депиметровите
обхвати.

Произвежда се в три варианта: *С"
— по източноевропейски стандарт, "Е*
— по западноевропейски стандарт и • А*
— по америкавски стандарт.

Захванва се от мрежа 220У посред-
ством вграден стабилизиран токоизпра-
вител или от акумулатор 12У.

Технически даням

Кинескоп	31ЛК4Б

I гъл на отклонение
на лъча	90*

Размер на изображе-
ние™	195Х 257шт

Формат на изображе-
ние™	4:5

Високоговорител	0.5ГД-30

Чувствителност:
— в обхвата на ме-
тровите вълни 30 цУ
— в обхвата на де-
цимётровите вълни 80 цУ
Избирателност по
съседен кана I, не
по-малка от 308 В
Разрешаваща спо-
собност в центъра
400 линии

Честотев обхват 48.5-? 100 МНг
174 : 230 МНг
470 :- 638 МНг

Междинна честота:
— за канала на изо-
бражением 38 МНг
— за канала на зву-

ка	31,5 МНг

Изходна мощност
а звуковия канал 0,75 АУ
Консумираиа елек-
трическа мощност
— от мрежа 220V
50 Нг	30 V

— от акумулатор
12 V	14 XV

Габарити	376X320X	290	пип

Маса	10

В приемника са употребени 32 тран-
зистора, 21 диода, три селенови стълба
и една интегрална схема. Тяхното озна-
чение в принципната схема, тип и на-
значение са, както следва:

Т1 — ГТ328А — високочестотен усилва-
тел СКМ-20

Т2 — ГТ328Б — смесител СКМ-20

Т8 — ГТ328В — хетеродин СКМ-20

Т1 — ГТ346А — високочестотен усилва-
тел С КД-20

Т± — ГТ346Б — самоосиилиращ смеси-
тел СКД-20

Т]. — ГТ328Б — I м. ч. усилвател на
изображение™ и звука

I3 ГТ313А } — I* м- ч- усилвател на
1 1<51бА | изображение™ и звука

Та ГТ313А 1  Ш м ч гсилвател на
гул	Г'Т о 1 О д < 111 ***• Ч • ч-ИЛВк! 1 С. I 11 о

17 1 1О1Оа ) изображение™ и звука

Т8 — П416Б — I стъпало на видео-
усилвателя

Т» —КТ6ПГ — краен вндеоусилвател
Тп — КТ315Б — II стъпало на н. ч. усил-
вателя

Т12 — МП40 —III стьпало на и. ч.
усилвателя

Т	ГТ4О4Б 1

т1*	г-тТплс г — изходно стъпало на

Тм-ГТ404Б ( н ч усилвателя

Т14 — КТ315Б —I стъпало на н. ч. усил
вателя

Ти — КТ315А —II стъпало на АРУ

Т17 — МП40А — ключово стъпало«
АРУ

Т19 — П416Б —усилвател - ограничи-
тся иа синкроимпул-
сите

— КТ315Г— амплнтуден отделится

Т82 — МП42А— задаващ генератор за
кадрова развивка

Ти — М1140А—I стъпало на усижвате.
ля за кадрова развивка

Тм — МП42Б — II стъпало на усилва-
теля за кадрова развив-
ка

Т„, -ГТ906А

- КТ801Б— изходно стъпало за
кадрова развивка

Т87 — МП40А— вадаващ генератор за
редова развивка

Т28—КТ315Г—предусилвател за ре-
дова развивка

или ГТ810А — изход-
но стъпало за редова
развивка

>—усилвател на стабили-
’ затора на напрежение

—регулиращо стъпало
ва стабилизатора на
напрежение

Д» — Д20 — детектор на звуковия съ-
провод

Д4 — Д20 — видеодетектор

Д6 — ДЭЕ — стабилизиращдиодвн. ч
усилвателя

Ц7 — ДЭЕ — детектор в АРУ

Д, — Д9Е — диод и АРУ

Тм — КТ315А
Т38—КТ315А

Т82 - МП42Б

Т„ — П4ДЭ
Фиг. I

Фиг. 2
Фиг. 3

Ди — Д20 I

д* __дао |— дребеи детектор

Л„ — ДЭЕ — защитен диод па задава-
щия генератор ав Ке-
дрова развивка

Ди— Д226Б — разрядов диод на за-
даващия генератор за
кадрова развивка

д14~ д|р|—Дискриминатор във фазо-
11 Д Сравияващото устройство

Ди — Д242Б — демпферен диод

Дм — Д226Б — изправител ва захран-
ване на видеоусилва-
теля

Дм— Д2Ж — диод за гасепе на
обратния ход на лъча

Ди — 5ГЕ200АФС 1

Дд2— 5ГЕ200АФС > — високоволгов

Длв— 5ГЕ200АФС ) изправител

Дм— Д211 — изправител за фокуси-
ращия и ускорявагция
електрод

Две — Д242Б — диод ва индикатора в

вахранващия акумула-
торен кабел

Ди - Д242Б )
Д2» — Д242Б (
Дав — Д242Б |
Д»о— Д242Б /

— диоди на вахранва-
щия токоизправител

Дм— Д814В —стабилитрон в тока иа

захранването
ИМС-К2УС248 — м. ч. усилвател на
звука

Ил. Щърбанов

рпны

к

Транслятор» на мм во в мнте-
гралмите схемк

проф. инж. С. Г1ЕЦУЛЕВ

7^3аьгмжогостъпалните усилватели) с
дяректяв връзка'е характерно, че по-
стояннотоковият потенциал на колекто-
ра на КРИ транзистора на всяко
стъпало се нзмества спрямо постояино-
токовия потенциал на базата иа същия
транзистор и се приближена към поло-
жителния потенциал на вахранващия
токоизючник. Това изместване за всяко
стъпало е равно на постоянного напре-
жение 1/дс между колектора н базата
на транзистора. Тъй като базата на
транзистора иа всяко следващо стъпало
е евързана директио с колектора иа
транзистора на предното стъпало, следва,
че постояннотоковият потенциал на ба-
зата на всеки транзистор е изместен
(повишен) с величнната Евс спрямо по-
стояинотоковия потенциал на базатв на
преднии транзистор. Това е онагледено
иа фнг. 1, където е дадена приицинна-
та схема на тристъпален усилвател с
днректна връзка.

Фиг. 1

За да се осигури еднакъв постоянно-
токов режим на работа на траивисто-
рите (т. е. ва да протичзт през тях
однакви колекторни токове), трябва да
бъдат изпълиени следните неравенства :

Н\Е < Нвг < Рва,
Ра > Яс» > Яса-

ЦВторото неравенство означава, че
Ш,' :>

коефициентът на ^усилваие "’на^. всяко
следващо стъпало е по-малък от този
на предишното.

Увеличението на положителния по-
тенциал на базата на всеки следващ
транзистор намалява (стеснява) дииа-
мнчния диапазон на всяко следващо
стъпало. Това е особено неблагоприят-
но за крайните стъпала, чието вхонно
напрежение има най-голяма амплитуда.

В многостъпалиите интегрални уенл-
ватели с голям коефициеит на усилваие
(каю напр. операционисте усилватели
и миогофункционалните интегрални
схеми със спецвално предназначение)
често се прилага външна постоянното-
кова отрицателна обратна връзка, за да
се получи по-широка честотна харак-
теристика и по-добра температурив ста-
бнлност в режима на работа на усил-
вателя. Точките на изхода и входа иа
усилвателя, между конто се прилага
обратната връзка, трябва да имат ед-
иакъв пветояннотоков потенциал —
иначе ще се измести работната точка
(т. е. ще се иарушн режимът иа ра-
бота) на транзисторите, конто са обхва-
нати от обратиата връзка.

Недостатъците на обикновеиите мно-
гостъпални усилватели с директна
връзка може да бъдат отстранеин,
като се компенсира изместването иа
постояннотоксвия потенциал на колек-
торите на транзисторите. Това означава
базите на транзисторите иа всички стъ-
пала да имат едиакъв положителен по-
тенциал спрямо маса (при захранване
иа интегралната схема от един токоиз-
точник) илн иулев потенциал (при ва-
хранване от два еднаквн токонзточника
със заземеиа обща точка).

Изместването на иоложителния по-
тенциал на колекторите иа транзисто-
рите се компенсира посредством така
нереченнте транслятора на ниво (схеми
за преместване на нивото). Всеки транс-
лятор иа ииво се включва между две

усилвателни стъпала. Той понижава по-
ложителния потенциал на колектора иа
транзистора на първото стъпало до та-
кава степей, чс потеициалът на базата
на транзистора на второто стъпало да
се изравни с потенциала иа базата иа
транзистора на първото стъпало.

Фиг. 2

Към транзисторите на ниво се пред-
явява едно важно изискване — изме-
стването (изменянето) на постоянното-
ковия потенциал на дадеиа точка от
линейиата интеграл на схема да става
без ивменяне на променливотоковия по-
тенциал на същата точка. Това озиа-
чава транзисторът на ниво да има кое-
фициеит на предаване за променлнвото
сигналио напрежение, равен на еди-
ница. Точната конфигурация на схе-
мата на транзистора на ииво зависи от
схемата на двата усилвателя, между
конто се включва самият транслатор.

Най-простият транслатор иа ниво
представлява делител на напрежение,
състоящ се от два интегрални резисто-
ра (резисторите и на фиг. 2).
За да получат базите иа усилвател-
ните транзистори 7\ и Г, еднакъв по-
ложителен потенциал (ЕВ) = Ева), необ-
ходимо е резисторите К1 и К» д» бъдат
оразмерени така, че да бъде изпълнено
условието

Е =* вВС1-

където Е' е падът иа постояичю напре-
жеиие върху резистора а ЕВС1 —
постоянного изпрежеиие между базата
 колектора на усилвателиия транзи-
стор Г1 (фиг. 2).	(

Описаният транзистор на ниво е
таьрде немзгоден, понеже върху рези-
стора се получает и значителен из-
лишен над иа полезного с^ла.чзо на-
прежеиие (коефицаенгът на предавате
за промеиливото напрежение на транс-

резисгорът Н»- Тогава -функцияга, *на
Л» в делителя на напрежеиие се " »-
пълнява от прехода база—емитер на
транзистора Тг и емитерння резистор
Яс». В никои случаи включеиите в
права посокз интегрални дноди може
д« сс заменят с интегрален ценеров
диод <фю. 3 б).

В аналоговите интегрални схеми на-
мират най-голямо приложение трансла-
торите на ниво, представляващи еми-
тереи повторител. На фиг. 4 е дадена
прииципиата схема на транслатор на
ниво, реализиран по схемата на обик-
новгв емигерен пэвгоригел с един то-
варен /емигерен) резистор (транзистор

и Ядх. конто трябва иыат^сджакво
сопротивление.

-.Недостаток на описания траяслатор
на ниво е, че за променлнвото напре-
жеиие неговият коефициеит на преда-
ваие е по-малък от единица. Освен това
амплнтудате на входного напрежение на
усилватели, включен пред травелатора
на ниво, не трябва да иадминава стой-
ност 0,7 V, иначе ще настъпи иаси-
щане на усилвателния транзистор Г>.
Тазя схема на транслатор на ниво Л е
подходяща само при усилватели на
слабя сигнали.

Оавободщ от вгортя недостатьк е
трансляторы иа ниво, реализиран като

латора на <во е значително по-малък
от единица,. Този недостаток може да
се компенсира до известна степей, ако
на мястото на резистора Нг се включ-
ват в права посока няколко интегрални
днода (фиг. 3 а). В случая еднаквост
иа потенциалите ЕВ\ и Евг на базите
на усилвателните транзистори и Га
се получава при изпълнение на усло-
внето

&ВЕ = ЕВС1>

хъдето п е броят на интегралните дио-
дн, а Едв — постоянного напрежение
върху всекн от тях (постоянного напре.

Фиг

5

жеиие на диод, за формирането на
който е използуван преходът база—еми-
тер при късо съединение на базата с
колектора иа интегралиия транзистор,
е ЕаЕ = 0,7 V).

Схемата на този транзистор на ииво
може де се опрости, ако се премахне

с иг. 6

Т и резистор Не)- Действием на
този транслатор на ниво е аналогично
на транслатора на ниво, представляващ
резисторен делит ел (фиг. 2). Тук функ-
цията на резистора от схемата на
фиг. 2 се нзпълпява от прехода база—
емитер на транзистора Г в схемата на
фиг. 4. При тази схема положителният
потенциал на колектора на усилвател-
иня транзистор 11 се понижава с вели-
чината Еве, равна на постоянното на-
прежеиие между базата и емитера на
транзистора Г. Е. наквост на потеипиа-
лите Ед! и ЕВг на базите на усилва-
телните транзистори 7\ и Г» се полу-
чава, когато е изпълнено условието

еВЕ “ ЕВСг »-ли ЕВС1«=
защото при интеграл но изпълнение
транзисторите Гх и Т имат еднакви
параметри и ЕВе~ ЕВег = 0,7 V. Това
условие се поспи а чрез подходяшо
оразмеряване на режима на работа на
транзистора 7\ и на резисторите Нс\

емитерен повторител ,с два]резистора(в
емитерната верига (фиг. 5)._Тук усло-
вието за еднаквостна положнтелните
потенциали Еву и Евж на базите на
усилвателните транзистори ьЯ.Т'це

„Еве + Е' = ЕВс» (

където Е' = 1Ц.е * падът на постоянно
напрежение върху резистора Не, Не-

Фиг. 7

обходимият пад на напрежение Е' се
получава чрез подходяще оразмеряване
на резисторите Не * К'е-

Недостаток на схемата на трансла-
тор на ниво от фиг. 5 е, че нейният
коефициеит на предаване за промен-
ливото напрежение е твърде по-малък от
единица поради излишняя пад на про-
менлнво напрежение върху резистора
Не- Този недостаток може да бъде
компенсиран до голяма степей, ако за
променлнвото напрежеиие бъде изпъл-
иено условието
Ке<< Я'е-

Постига се, когато резисторът /?е бъде
заместен с интегрален диод, включен в
права посока (фиг. 6). При тази схема
на траислатор на ниво условието за
изравняване на положителните погенциа-
ли ЕВх и Ев-> на базите на усилвател-
ните транзистори Тг и Г2 получава
вида

Е' + Еве = 2Еве — ЕВС1 = 1,4 V,
защото при интегрално изпьлнение на
транзистора 7 н диода Д се получава
Е’ = Еве = 0,7 V. Това условие се
изпьлн.ва при подходяще оразмеряване
на резистора ЯС1 и на режима на ра-
бота на усилвателния транзистор 7\.

На фиг. 7 е дадена едва от най-доб-
рите схеми на транслатори на ниво.
Тя се отличава ог схемата на фиг. 5
по това, че вместо резистора Н'Е е

включен иэточник на постоянен ток,
чието съпротивление за променливия
ток е много по-голямо от съпротивле-
ииею на резистора НЕ. Затова коефи
циентът на предаване за промечливото
напрежение на тази схема е почти еди-
ница. Тук условието за изравняване иа
положителните потенциали ЕВ1 и Ев->
на базите на усилвателните транзисто-
ри 7, и Га е

Е’ + Еве = IX е+ Еве = ЕВСх.

Изпълнява се при подходяшо ораз-
меряване на режима на работа на из-
точника на постоянен ток н на отно-
шението на съпротивленията на рези-
сторите НЕ и Н'Е.

Поиякога на мястото на резистора
КЕ в схемата на фиг. 7 се включват в
права посока един нли няколко интег-
рални диода. Тогава условието за из-

равняване па положителните потенциа-
ли Евх и ЕВ2 иа базите на усилвател-
пите транзистори и Л е

(н + 1) Еве — ЕВС1,
където п е броят на ингегралните дио-
ди. То може да бьде изпълнено точно
само при подходящ избор на п и под-
ходяще оразмеряване на товарння ре-
зистор /?С1 и на режима на работа
на усилвателния транзистор Тх, тьй
като напрежението Еве = 0,7 V е неиз-
менна величина.

Предимство на транслаторите на ни-
во, реализирани по схемата ва емнте-
рен пов.оригел е, че емитерният пов-
торител в качествого си на импедан-
сен тр нсформатор изпълнява допъл-
пителна ф. нкция на буфер и съгла-
сугащ елемент между двете усилвател-
ни стъпала.

Операцисини ушиватели

VI. Приложение на операционисте
усилватели за сравняващи устрой-
ства и мултивибраюри

1.	Сравняващи устройства

Сравняващите устройства или както
по-често се наричат — компгр^тори, слу-
жат за сравнение на един изменят се
сигнал с друг (ета-онен) сигнал, който
обикновено е постоянно ниво (фиг. 1а).
Когато 1!ех<. Ест, изходниятсигнал има
една врайна стойиост — Еизхтах> а ПРИ
11вх>Сст е в друг ага крайня стой-
ност - иаяхт1п (фиг. 16).

ният сигнал се променя много бавно.

Хистерезисът се получава чрез слаба
полежигелна обратна връзка. Особеногт
на този вид компгратср. е че времето
за промяна на изходн. я сигнал от едно
състоянее в друго е независимо от
входния сигнал, докато за компаратора

Ь'игх г

Фиг. 1/1

Прн използуването им без обратна
връзка повечею операционки усилвате-
ли имат отлична характеристика на ком-
паратор, което се обуславя от голямото
им усилване в такъв режим. На фиг. 1»
е дадена характеристиката на предава-
ие ва опергционния усилвател рА719.
Вижда се, че е необходима съвсем мал-
ка промяна във входного напрежение
(около 1 тУ), за да премине изходният
сигнал ог една стойност в друга.

Схема на компаратор с операционен
усилвател рА709 е дадена на фиг. 2.
Еталонното и входного напрежение не
трябва да превишават максимално до-
пустимого сипфкзно напрежение. Усил-
вателят е използуван без обратна връз-
ка, а елементите за честотна корекция
са пресметнати за максимална честотна
лента.

Тъй като изходният сигнал на компа-
ратора обикновено се подава към циф-
рови ивтегралнн схеми, необходимо е
изходните нива да се направят съвме-

Л-/Л'

Фиг. 2

стими с логическите нива на сле1ващи-
те интегралнисхеми. Схемата нафиг-. За
реализира това изискване. Тук резисто-
рът /? — 5102 служи да ограничи из-
ходния ток на усилвателя. На фиг. 36
е дадена характеристиката на предаване
на горната схема.

За приложение, където съществува
опасност от поява на шумови сигнали
към входния сигнал, е желателно ком-
параторът да нма известен хистерезис
в характеристиката сн на предаване. То-
ва е полезно и в случая, когато вход-

-15У

Фиг ?а

без хнстерезис това време стриктно
зависи от скоростта на промяна на
входния сигнал. К- мпаратор с хисте-
резис е даден на фиг. 4 а. Положи-
телната обратна връжа е осъществена
чрез /?2. Големинага на хистерезиса
се дава с формулата
Пх — (Пизхтах Пизхтт)

Нивзта Пизхта* И Пизхяип ОЗНЭЧе-
ни на харатериг»ика1а на предаване,
дгдсна на фиг. 46".

Ми$х.

II	пп II

вахтах р р А° Мизхтт	, ,, •

К1 Т «2

Периодът на генерациите при симе-
тричен изходен сшнал е

7 =2ЛС1п (14-2

Много важно свойство на този мул-
тивибратср е, че има отлична честотна
стабилносг (но добра от 1 /„) за промени
в захранващото напрежение от някол.то
процента.

На края на фиг. 6 е дадена схемата
на генератор на правоъгълни им .тулей.
Плавната настройка на честотата става с
потенннометъра Р„ който променя ши-
рината на хисгерезиса, а стъпална-
та — чрез превключване на конде нзато-
ра С. С потенцг.ометъра Р2 се регули-
ра импуленого съотношение.

1>и>з.тох

0и.нгп>п

Ч.6У

да

-В.6У

Фиг. 46

С операциейния усилвател р.А709 мо-
же да се конструмрэт достат ьч«о точни
комцаратори с хистерезис от порядъка
на няколо миливолта.

2. Мулгивибратори

На фиг. 5 е дадена схемата на един
астабилен му-т и вибратор с рА7 9. Тя
има две неусюЗчиви състояния: в одно-
го изходнияг сигнал е на положително-
те ниво на насишане, а в другою — на
отрицателе ото. Да приемам, че при
включване изходьт на усилвателя дости-
га положителного наво на наеншане.
Тогава иапрежението на неинвертира-
о

шия вход е С’и-,хтах о ’ -

Напрежението на инвертиращия вход е
равно на това на кондезатора С1( който
започва да се зарежда през /? към на-
прежението на изхода, т е. Vпахтах-
Когато напрежението на инвертиращия
вход достигне това на иеинвертиращия,
изходният сигнал започва да се проме-
ня и вследС!вие пояожителната обрат-
на връзка през /?2 схемата скокообраз-
но преминава в нсво състояние. При
това изходът се намира в отрицателно-
то ниво на насищане н на неинверти-
ращия вход е подадено натрежението
и ^>1
изхтт

Инвертирашият вход е останал при
напрежение Риахпгах- ’Ь® като прев-
ключването е станало много бързо. Ею
зато схемата остава в нового състояние,
докато кондензаторът С се презареди
през от напрежението.

Я? рЦ-0 5

Юп -ЭД-».#

Одхбати

1 - 2 -20Иг

2 -20-200 Нг
5'0.2 -2 кНг
4- 2 -20кНг
5-20-200кНг

Фиг. 6

Трябва да се отбележи, че с добавя-
нето на диодиге н потенциометрите
стабилността на мултивибратора се на-
малява с няколко процента.

П. Димитров

Литера тура

1.	1Мтге1е55 \Уог1й, 1969. № 1406.

2.	Кайю ЫеНгоптез, 1972, № 6.

3.	РапсЬПй БепнсопйиНог. ТЬе Сопт-
р1е!е Бшеаг Воок.





Приставка „Квант". Предназначена
е за дублиране на нзображешето
(картината) и звука, приемани чрез
телевтзнонен лрпемкик. Разчетепа е
за включване към всеки унифицнраи
телевизионен прнймннк вторит клае н
може да се използува на разстоянае
от него, което се определи от дължи-
иата па съединителните проводиици.
Силата на ззука, възпроизве'ждан от
прнставката, е независима от звуко-
вого възпро тз'зеждане иа телевпзиои-
ния приемиж. Яркостта на екрана на
приставката също може самостоятел-
ио да ее регулмра.

На корпуса па приставката са из-
веденн три регулатора — „яркост",

„контрастнэст" и „сила—изключване".
Предзидена е възможност за прослу-
шване на звуковия съпровод на слу-
шалкн. Прнставката е осъществена
изцяло с транзисторн. В нея е упо-
требен кинескоп 16ЛК1Б. Тя има
следните технически параметрит раз-
мер на изэбраже'нието 103 пип X 125
пип; разрешазаща способност 350 лл-
няп; чувствителност, не по-миска ог
0,1 V; яркост (за бяло), не по-малка
от 100 сй/ш2, контрастност на пзобра
жегшего за едрн детайли, не по-мал
ка от 100 : 1 консумнрана мощност 5
XV; дължнна на съединителните кабе-

ли 12 ш; размери 210X156x146 шт

Блокът за захранването се монтира
.3 телевизионния приемник. Източнн-
кът за захранване на кинескопа е
вграден в приставката. Захранващо-
то напрежение на кинескопа се полу-
чава по тътя на нзправяне (дедекти-
ране) на нмпулслте за раззивката на
редозете на телевизора, взетд посред-
ством допълнителен съгласуващ
трансформатор.

Конструктивно прнставката е осъ-
ществема на три платки (СССР).

Я. Блъсков

Радио телевизия елецтроника. ин. 11—1975
1
Долбивпроцессе

-

^Още в кн. 6/19732 г., [стр. 177 на
списаиието ив беше?,описана система-
та «Долби Б* за обезшумяваие иа за-
писи и беше дадена част от схемата иа
шумозатихвател. В редица други спи-
сания въпросиата система също беше
разглеждаиа. Обикновеиият любител по-
лучи добра обща информация ио този
вырос. Тук иа вииманието на интере-
суващите се представя конкретна кон-
струкция на приставка за подтнскане
на шума в записите, която нма уни-
версалий приложение в комплекта с
Н1-Р1 апаратура. Но дори да разпо-
лагаме само с един иай-обикновеи мо-
нокасетея магнитофон, пак си струва
да се направи процесорът, разбира се.
в мояо-вариаита.

Проди всичко трябва да знаем какви
възможности предлага процесорът.

Технически данни

— Редуцираие на шума с около
9	10 6В.

— Ниво на ограяичаване: 16,5 6В
около Долбн-инво (измерено при 1%
трети хармончк).

— Хармоиични изкривявания: 0,1%
при Долби-ниво (иормалио 0.05% през
лента: до 0,12% максимално).

— Съотиошение сигиал/шум, по-доб-
ро от 66 6В (20 Нг — 20 кНг сигнал
при Долби-ниво).

— Входове: общ, магнитофон, ту-
иер, монитор*.

— Изходи: към усилватеяя, магни-
тофон (580 тУ).

— Стереовариантът еъдържа: 23
транзистора, 2 интегрални схеми и 22
диода.

II.	Осиовни възли, б л снова схема

Както е известно, прииципът на Дол-
би-снстемата се свежда до избирателио
повдигане не част от честотния спектър
на записа за нива, обикиовеио под —
20 6В, с около 10 6В (долбиране) и съ-
ответиото огледално поиижаване на съ-
щата част от честотния спектър със съ-
щото отношение (дедолбнране).

При това поиижаване и шумовете на
леитата ще се понижат със същата
етойност.

Тук му е мястото да се отправи се-
риоэна критика към някои авторн, пре
поръчващи пасивна ЯС верига при въз-
пронзвеждаие иа готови долбирани за-
писи на магнитофон» без снстемата
Долби. Тази верига ще среже високи-
те тонове с еднаква етойност незави-
симо от нивото им. Има голяма раз-
лика между дедолбиран оригинал и „ко
ригиран" с ЯС верига.

Основна и най-важна част на про-
цесора е честотно иабирателняят фил-
тър с полеви транзистор (РЕТ), вклю-

Фаг I

* Отиася се за процесор, предназначен
за магнитофон» с три главк.

ин Ж. Г) КОСТОВ

Фиг. I

чей като потенциометър, т. е. като ре-
гулятор на ниво, действуващ в опреде-
лена честотнн граници и задействуваи
прн определенн слаби янва (фиг. 1).
Транзисюрът има две крайни състояиия
— отпушеи и запушен. При първото от
тях че тотно-зависнмата трупа е Я% Сг, а
при запушване—С1 Н1. Колкото е по-ннс-
ко нивото на високотоиовата съставиа,
толкова е по-ииско управляващото иа-
прежение. Когато С/ уд# е нула, РЕТ
транзисторът е запушен. Тогава сьяро-
тивлението между втока и изтока иа
транзистора е мною голямо, вхецният
сигнал минава безпрепятствено. С уве-
личаването на иивото му се подава все
по-висок положителен потенциал от ун-
равляващото устройство към транзи-
стора, той се отпушаа плавно, докато
прн + 2 V вече е напълно отпушеи и
еъпротивленяето вток-нзток е нищожно.
Тогава постъпващнят сигнал към усил-
вател 3 е практически нула.

Друг основен блок е сумиращото
стъпало. В зависимост от режима на
работа то яли сумира (записва) основния
сигнал с повдигиатото ниво на високо-
тоновата му съставиа, или нзважда
огледално (въвпронзвежда) същата съ-
ставна, за да се получи оригниалът.
Теорията на този пронес е доста слож-
на, но за илюстрация на гориото ще
приведем към фиг. 2 и няколко фор-
мула, покязващи долбирането и дедол-
бирането на сигнала.
7у^ср	Зат/с /Уом/л?ор Долби фил/пър Кмибройко Мрежа

Фиг. ?

На изхода
има ниво

на комнресора сигналы

^==|1+Л (со,
а на експвндера ю е
(ш» Уа — О'а или

1 + ?2(ш,ед

Когато се използуват различии, добре
калибрирани приставки Долби или една
и сына, двете нива са едиакви: 112 =

С'л, както и привата на филтъра

Л (ю, V) = Д2 (<„. 1Л = /- (ш, V).
Тогава за сигнала след^едолбирането

се получава

1 + Д (о>, Ц)

или €/4 Ж V,.

Ог.
От горжото следва, че за да имаме
качествен сбмеи на записи, правени на
различии апаратури по системна Долби,
процесорите трябва да са калибрирани
много точно.

Ето защо се препоръчва да се обър-
не особено внимание на калибриране-
то. Но ано ще се работа само със соб-
ственна процесоп, известна малка неточ-
ност в елемеитнте и калибрирането
ияма да е фаталиа.

Блоковата схема иа фиг. 3 дава пред-

вен канал (дедолбнращ); генератор ня'
кялибровка — общ за /. и каиалите;
нивоизмервателн ; захранвзщ блок. ।

Основен канал

Постъпващият сигнал на иявод 1 (на
платката (след усплване ос 12 <1В пг-е-
минява през два фчлтъра: за 38 кН/ и
19 кН/. Те отстраняват проникването
на пилот-тона и носешата чес юта от
итхода на стерео-декодера на тунера.
При включване на клавиш „филтър* (за

•Я?Г2—Г3 имат нисък изходен импеданс,
както е необходимо за включвше (при
зшис) на честотно-избирателния фил-
тър (ГД н слелващите го стъпяла През
резистора 17 премингва основничт с>’Г-
Дн л. Резисторы служи и за р^заелн-
,®>елно сьпротивление (при з пис), тъй
ж । а то в двата му края е входы на допъл-
' ни тел ния — долбиращ канал.

Следващото стъпалп на основния ка-
нал с /4 и Гк обръща фазата, т е. това
с сумиращо-нзваждащият блок.

/Ула/тжх, Сербина"	г..

РС;,т -М72744М

Ро, /я - ЗС706&

Р/г.Ъз -Я73753

Гм - /Г7Ю76 (ХГУ46;

Фаг. 4 а

става за комутапиите на процесора.
При магнитофон с три главн може по
желание да се монтира съединител за
монитор. Тогава трябва да има още два
канала (Д и /?), възпроизвеждащи само
Долби про 'есори, за да може да се
осьществява контрол на запнса през
лентата. Тримерът /?53 е, за да се из-
равняват нивата на записващия се сиг-
нал с този на възпроизвеждащата в
този момент глава — така че при на-
тискаие на клавиш монитор да може да
се определи с;*хсво дали има рязлика
в качеството на оригинала в записа.

III.	Принципа схема

Състои се от няколко части: осно-

19 кНг) затихването е :

+ 1 <1В при 15 кН/

— 31 <1В при 19 кН/

— 22 63 за 38 кНг

Ако се правят записи от плочи на
висококачествен матитофон с характе-
ристика, равномерна до 18—20 кН/,
филтърът „19 кНг“ се и'Клю-'ва с кла-
виша, гко подавгният сигнал е без
шумове. Но тъй като птирината па че-
стит н.тта лента ня сигнала, в.тизщ в про-
цесгра, трябва да е еднаква и при за-
пис, и при възпроизвежд ше (завиги от
качеството на магнитоф н) препорьч-
ва се р:бста с включен филтър, осо-
бено за касетофон.

Галванично свързаните транзистори

На входа му през /?18 винаги е
включен нзходът на допълнителния ка-
нал, докато в зависимост от режима на
работа (запис или възпроизвеждане)
входы е включен или преди блока, или
след него. От изхода му Си се взема
сигнал за съединигел ..завис магнито-
фон* или при възпроизвеждане към
съединител „изхсд усилвател*. Прн за-
пнс сигна ът към този съединител се
взема от С8, за да може прослушваният
чрез стереоусилвателя сигнал да не
бъде вече долбираният (който се за-
писва).

Долбиращ канал

За правилната работа на тази най-
важна част на процесора е от значение
точност га на елеменгиге С18, С14 —
стирофлексни 1<>/0. и /?26 л’27 — 15с,
възлизащи в честотнозависимия ампли-
туде н регула тор с Г6. В ори и нал ни ге из-
нълнения е употребсн 2И 5458 (МРВ 104
или 28К30), който има след ните л .нни :

“ пип 25 V

1вьь — »] ах 1,0 п А

Ц(М // — 1 V

1иьь — от 2.0 4- 9,0 гпА

— за нашия случай екземпляриге

За повишаване на ефекгивността'/на
шумоподтискането времето за възста-
новяване процесж на авгорегулирането
е избрано 100 шз. Управляващияг сиг-
нал за /6 се взема от колектора на
и след усилването от Гу се изпржвя
с Д& Д& и вериги ге за филгриране
С28 ^48 и С'24 Ао- Добрата филтрация
намалява изкривявааията, внесены от
Гс, поради пулсации. В модела „Долби
Д320" — студиен вариант на -В* си-
стемата, управляващого напрежение за

^Генератор за калибровка

Служи за калибриране на записващия
канал спрямо оптималното ниво за да-
дена лен «а и даден магнитофон. Гене-
раторът представлява двустъ пален усил-
вател с ПОВ и АС осцилаторен кры в
колектора на 7\0. Делителят /?54 КЬ7
определи Прага на осцилацията.
осигурява преднапрежение иа Ги, както
и съэдава местна ООВ по напрежение,
за да се линеализира синусоидата. Гру-

ю~---------

115У/5уо\

/?-ПС/С/УС

72-33%№3 $-307738

473з\

0,-70/;

#7
7*

#6
33*
ТдД]

— 73р
I

Сб

I

Зл-57о

о II



1И

#72

700

#15

гжп р

70/1 2?°

70/1

#27
22к

#71

#22/23

70к^750к
2'/с

И

47*

3,9#Т
5%



780 I

320
#7

22

#16

ЗЗк

П/Д'’

|2%> Г



#19
27к

7Цз

7'
в'

6'
5'

[70074] &

Г7О77]

70072\ 0-

#31'223

трябва да са гднакви (точаост 5%) и
със стойност 1ОЪЬ — 7,0: 9,0.

Бяхя направени ус пешни замени с
ВР2458, к йго има сходни параметру.
Би мог.ю дч се опита и с КПЗОЗ. Осо
бено важна е лииейността и еднаквостта
на характеристикиге при малки сигнали
отнася се за Гв и Т

Преднапрежението на Г6 се подбира
при настрой ката с помощта на /?29 от
стабилизнран источник по напрежение
(2?1) и температура (Д2).

Усилването на отделената от филтъра
част от чсстотната лента (от 800 Нг иа-
горе) се у илва от галванично свърза-
ните Г7 и 7В. Усилванетой се регулира
при калибровката с /?8в и е около 26 0В.

транзистора ее получава след прера-
ботка от еще с?дем транзистора и три
диода. Има и специален коргкь-р за
илкривяванияга на втора < а хармон^чна
и ьерига, опредезяща Прага на
компенсация при намаляване на нивото
на високотоновап съсгавна.

Усилената високотонов । съсгавна се
подав* към сумиращо-изваждащия блок
(от С18 към /?1е), когато нивото и в
сумарния канал с п^д — 20 6В. Пра-
говият ограничится 2?з Дь е поставен,
за да предпази Гя о г запушвзне, а с
това и от нарунквапе на системата за
регулиране на Гс, при проникване на
сигнали с високо ииво. дошли откъм /?18.

пата /?51 Д7 подава стабилно напреже-
ние на базата на Г 0 и определи ре-
жима на работа. Необходимого ниво за
калибриране се нагласява с /?52 и се
по «ава към съответните пера на кла-
виша якалибровка" през буферни ре-
зне тори Р₽8 и Рг9 — съответно за ле-
вия и десния канал на процесора. Че-
стотата на генерираната синусоида е
800 Нг.

Индикации за нино

Използ} ваните системи СИА и СИ^
са в един корпус — стереоиндикатор.
Но може да се употребяват две отделил
магни'оел^ктрически системи профилен
тип (например от тесла В5) с чувстви-
гелност 200 ц\/.

Нромепливотоковият сигнал се де1ек-
тпра с операциопеп усилвател и дне
дите Л & Ля. С тази схема се осигурява
внсска линейном на преобразуването.
Калибрнралето иа схемата (чувствител-
пост) се регулира с Н1Я при настрой-
ката. С(1 се поставя, за да се предотвра-
ти от самовъзбужланс пл стъпатото.

Захранване

Силовият трансформатор се взема
колкото се може по-лек. Първичната
му намотка е за 220 V, а вторичнатя
трябва да осигурява 17 V при 100 тА
копсумапия (действителпата консума-
цня е под 50 шА). Тъй като процесо-
рът може да се~реализира само от добре

иодгогней любител, йзч11слснйето на
Грг според налипните магнитопроводн
няма да бъде трудно. Сгабплпзаторъг
трябва да осигурп 15 V эвхранващо
напрежение с точност 5%. Изпълпеп е
по класичсската схема. С се паг.та-
еява нужного Ес- я Лд има радиатор
тип .звезда*

(С.те.чва)

Измерваие на основинге| параметри (на нискочестотиите
електродинамични високоговорители

дон. инж. ИВ. В'ЬЛЧЕВ

ИМЕН „ЛЕНИН"

В техническите данни за електро-
динамичннте високоговорители обикно-
вено се посочват номиналният импеданс
2НОМ, номиналмта мощност Рном и
резонансната честота /г. Кокато се про-
ектира озвучително тяло, тезн данни не
са достатъчви. Необходими са н слеп-
ните параметри:

1.	Общата маса на трептящата си-
стема, конто се състои от масата на
подвижата система на високоговорителя
тг и масата на присъедннения въз-
цух тк:

т = тх + тр.	(1)

2.	Гъвкавостта на окачването на

т
трептящата система с, .

3.	Еквивалентната нзлъчваща повърх-
ност на мембраната 8м- т2-

4.	Качественият фактор на трептя-
щата система (^.

Тук ще опишем начините, по конто
може да бъдат определени посочените
по-горе величини, с изключение на но-
миналната мощност Рном, като се из-
ползува апаратура, с конто разполагат
повечето от радиолюбителите: тонгене-
ратор, волтметър със сравнително високо
входно съпротивление, токоизправятел
и реостат.

I.	Определяне на резонансната че-
стота /г и номиналния импеданс 2НОМ

Точного определяне на резонансната
честота /г и номиналния импеданс 2НОМ
е желателно тъй като БДС за електро-
динамичии високоговорители допуска
за тези два параметърв толеранс + 15%.
/г и се определят въз основа на
импедансиата характеристика на високо-
говорителя, конто по принцип има вида,
посочен на фиг. 1. Максимумът в област-
та на ниските честоти се получава за
резонансната честота на трептящата
система и се дъажи на максималната
стойност на индуктираното електро-
двнжещо напрежение в звуковата
бобина.

Номиналният импеданс по дефиниция
е мииималната стойност на входния
импеданс на високоговорителя в обхва-

та на възпроизвеждането. При елк ктро-
дннамичните високоговорители с ди-
ректив нзлъчване, когато между пред
ната и задната звукова вълна няма
„акустическо късо съединение”, създа-
ваното звуково наляганс за честоти,
по-ниски от резонансната, бързо яама-
лява (стръмност на нзмалението 12 6В/
октава) Затова се приема, че резонанс-
иата честота е долната гранична често-
та на възпроизвеждането. При това
положение минимумът на входния им-
педанс се получава над резонансната
честота (фиг. 1).

БДС препоръчва импедансиата харак-
теристика на високоговпрителите да се
измерва без акустическо оформление
Най-лесиият метод за измерването на
импедансиата характеристика е мстодът
на генератора на ток (фиг. 2). Той се
реа^изирз, като към изхода ня тон-
генератора се евърже последователно
резисторът Р, стойността на който
трябва да отговаря на условието

> 20 2вх тах-

(2)

където 2ЬХ тах е максималната стойност
на входния импеданс на електродипл-
мичния високоговорител в обхвата на
възпроизвеждането.

При сназван? на условието (2) токът
през високоговорителя ще се определя
преди всичко от изходиото иапреже-
ние на тонгенератора и стойността на
резистора

Е'
1	= СОП81,	(3)

/х

т.	е. токът с честотно независим. То-
гава нкпрежението между клемите на
високоговорителя гце бъде

Ивх~12вх = соп81.2йх, V. (4)

Следователно напрежението е пропор-
ционално на входния импеданс на
високоговорителя. Най удобно е, ако
стейността на напрежението и се из-
бере тамва, че токът да бъде 7=1 тА.
Тогава за вески ом от импеданса ще
се получава напрежение 1 шУ. Изборът
токът да бъде 1 тА има и следиите

предимства:

1.	Тонгенераторът, който се изпол-
зува, може да бъде и с малка взходя-
ща мощност.

2.	Малката стойност на тока гарян-
тира, че високоговорителят ще работи
в линеен режим.

Резонансната честота /г се отчита от
скалата на тонгенератора, когато вход-
ният импеданс на високоговорителя е
максимален, а номиналният импеданс
7.ном —01 минималисте показание на
волтметъра в обхвата над резонансната
ч< стота.

Фиг. 2

II. Определяне на общата маса т
и гъвкавостта С

Резонансната честота зависн от сб-
шата маса на трептящата система т и
гъвкавостта на окачването й г:

1

/Г = 9 -	. Нг. (о)

2 - у т. с

Масата т и гъвкавостта с се опрсде-
Лят лесно, кйто се ИзйОлзува методы
на допълпителната маса. Той се състои
в това, че след присъедпняваве к»м
трептящата система на едва предвгри-
телно известна лопълнителна маса, се
измерва една в юра резонансна честота
/'г, която е по-малка от /г:

1

Г г -	Нг. (6)

2 - 1("г + "гбоп)- с

В двете зависимости (5) и (6) има
две неизвестнн — масата т и гъвка-
востта с. Решаването на системата по
отношение на двете неизвестни дава
следните изрази за изчислението на
т и с.

_ к I

с ~ 7/	, П1. (8)

4 т боп 14

За да бъде измерването по-точно, е
необходимо допълпителната маса да
бъде съизмерима с общата маса т.
Освен това, когато скалата на често-
тите на тонгенератора е по груба, ре
зонансните честоги /г и /'г трябва да
се отчетат няколкократно и »ъв фор-
мулите (7) и (8) да се заместят съответ-
ните средноаритметични стойности.

III.	Определяне на еквивалентната
излъчваща повърхност на мембра-
ната 5М.

Въз основа на точно измерване на
еквивалентната излъчваща повърхност
на мембраните на електродинамичните
високоговорители (I) е получено, че

8М = (0,94 4- 1) 8К, т2,	(9)

където 8К е проекцвята на конуса на
мембраната (без гънките) върху равви-
ната, в която лежат гънките.

По-малката етойност на коефициента
следва да се използува при високо-
говорители с по-малка гъвкавост на
гънките, а по-голямата — при високо-
говорители с по-голяма гъвкавост на
гънките.

IV.	Определяне иа качествения фак-
тор

Всяка трептяща система се характс-
ризира с качествен фактор. При електрэ-
динамнчните високогеворители с ди-
ректив нзлъчване формулата за изчи-
сляване на качествения фактор е по-
сложна, отколкото при електрическиге
трептящн кръгове. Това се дьлжн на
обстоятелството, че внеокоговорите-
лите представляват електроакустични
трептящн системи. Изразът за каче-
ствения фактор е

т

~ В2 Р

Чзв-б+К1 + Г1+'л’
' т

Вяв

където В1 с коефициентът на електро-
механичната връзка. Приблнзителната
му етойност може да се изчисли, като
индукцията В се замести със средната
етойност на магнитната индукция във
въздушната междина, а I — с дължи-
ната на проводника на звуковата боби-
на, който се намира във въздушната
междина,

/?зя б — активното съпротивлеиие на
звуковата бобина,

— нзходното съпротивлеиие на
усилвателя, който захравва високо
говорителя,

г± — активното механично съпро-
тивление на високоговорители,

— съпротивлението на излъчва-
нето на високоговорителя.

При инскочесютните високоговори-
тели, без да се допуска голима грешка,

Фиг. 3

активното механично съпротнвление на
високоговорителя и съпротивлението на
излъчването може да се пренебрегнат.
Това се дължи на обстоятелството, че
в областта на нискнте честоти тезн
съпротивления са много по-малки от
внесеното активно механично сопротив-
ление от електрическата част на пре-
образувателя:

да /2

Г/? Г1'

В зависимостта (10) не са известии
К,- и В1. Тези величини трябва
да бъдат измерени. Първите две —
активното съвротивление на звуковата
бобина и нзходното съпротивленне на
усилвателя, се измерват по известните
методи от електротехниката. Коефи-
циентът на електромеханичната връзка
е равен на отношението между меха-
ничната сила, която действува върху
трептящата система, и интензивността

на тока, който Протича Прел зВуковаМ
бобина, когато трептящата система се
пямпра в равповеспото сп положение:

В1 = ~,	(12)

Коефициентът на електромеханич-
ната връзка може да се измери по схе-
мата от фиг. 3. Последователността на
операц ’И1е при измерването е слелиата :

1.	Кчючът АГ се изключва.

2.	От тонгенератора се подана напре-
жение с честота около 1000 Нх на клеми-
те на високоговорителя. То трябва да има
такава етойност, че трептящата система
да извършва съвсем малка амплитуда.

3.	Острието на винта се насочва към
върха на конуса. Винтът се иавгва, до-
като острието започне да допира треп-
тящата система. Това се разбира по изме-
нението на звука от високоговорителя.

4.	Във върха на конуса се закрепва
неподвижно масата т2, която е пред-
варително измерена. В резултат на
силата на земното притегляне В=тг^
трептящата система се отклонява от
равновесного си положение.

5.	Включва се ключът К и с реостата
се регулира интензивяостта на постоян-
ния ток през звуковата бобина, докато
тоептящата система се върне в равно-

веспото си положение. Посоката на
постоянния ток в звуковата бобина
трябва дг бъде такава, че силите Ви В'
да бъдат противоположно насоченн.

6.	От амперметъра се отчита интен-
зивността на постоянння ток и със
зависимостта (12) се изчислява коефн-
циентът на електромеханичната връзка
(земното ускорение е^-— 9/1 т/з2).

Тъй като всички величини, конто уча-
ствуват в зависимостта (10), са вече из-
вестии, качественият фактор може да се
изчисли.

Литература

1.	Вълчев Ив., Поп я не в Д.
Метод ва измерване на еквивалентната
излъчваща повьрхност на електродина-
мичните нисокоговорители в честотяия
обхват, в който мембраната трепти като
бутало.

2.	II нацнонална акустическа кон-
ференции, Варна, 1975, доклад Е-2,
стр. 83—86.

Шотки диоди до 18 ОНх. Новиге
щоткл омеоителни диоди 2207 2210
се характеризмрат с намалени корпус-
ин паразитнн трептения, коего се по-
сгита посреством квадратна форма на
корпуса (дължината на страната
1.27 пип) Осъщесггвени са по „зеат
1еас1“ тсЧниюа, която заедно със за-
чарен1пте изводи на корпуса осигуря-

ва ьчисока механична надеждност. С
максимален коефнщент на шума от
6 <1В при 9 СНх и коефициеит на
стоящи вълни 1,5 диодът тип 2207 е
подходящ за нзползуване, когато е
необходим нисък коефициеит на шума
Дмвдът тип 2209 има мал-ко то-зтеок
коефициеит «а шума — 6,5 с1В и кое1-
фициент на стоящи вълни 2. Диодите

2208 и 2210 се произвеждат като двои
ни (,в един корпус). Тези малки елс-
лементг намират приложение в ши-
роколентовите и теснолентови смеси
т-елци стъпъла, и >з схеми с лентови
предавателни линии в обхвата от 1
до 18 С1Нг.

Я. Блъслон
УШ национален преглед на ТНТМ

Трудно, е да се направи най- под ходящая ивбор между многоброй-
ните експонатй'на VIII национален преглед на ТНТМ. Всеки авторски ко-
лектив еимал своя определена цел, вложил е свое умение. И често ми се
случвашё да се заглеждам не само в апаратурите, айв младите хора
събрани край тях. И тогава всичко придобиваше нов смисъл.

ЦВЕТОМУЗИКАЛНО УСТРОЙСТВО

Триканалното цветомузикално ус-
тройство е изработено в Централната
ком&даолска школа — София от ко-
лек^ив с ръководител Георги Атана-
сов. Лампите се управляват от тири-
стори. Предвцдеии са отделяй регула-
торИ зауеилване или намаляване на
ефекта на всеки даят.

АПАРАТУРА ЗА ЕЛЕКТРОННО
, ОТЧИТАНЕ НА ФИНАЛА

Служи за засичане .на време’то на
пър' 'те трина съатезатели. Сьстои се
от сьетлинен излъчвател и приемник.
Щом състезател пресече! светлинния
лън, на съдийското табло се преуста-
новява отчитането от съэтвётен ча-
совник — хронометър. Апаратурата е
снабдена с дотълцителен часовник 7—
еталон. Внасинего на такива апара-
тури е скъпо, а необходимостта от тях
голяма и внедряването й широко
в практиката на състезанията е по-
ложителна перспектива за младия
олектав от Ленински районен радио-
клуб — София, с ръководител Весе-
лин Андреев.

ЕЛЕКТРОНЕН ТРАНСМИТЕР

Електронният трансмитер е предна-
значен за смостоятелна подготовка
иа радиотелеграфиста за приемаие.
Изработва произволни комбинации от

Електронен трансмитер

морзэви знаци, с възможйост за по в-
горение. Сыцествува възмэжност
за тренировка-на предаване, чрез мор
зов ключ. Друга разработка от този
род до сега у нас ио е правена. Схе-
мата е изпълиена предимно иа инте-
грални схеми. Отличен е с правител-
ствено-комсомолска награда на нас-
тоящий национален преглед на ТНТМ.
Разработен е в Ленински районен ра-
диоклуб — София от колектнв с ръ-
ководител Веселин Илиев.

АПАРАТУРА ЗА КОНТРОЛИРАНЕ
СЪСТОЯНИЕТО НА БОЛ НИТЕ

Измерва честотата на пулса, темпе-
ратурата, честотата на дишането, арм-
тмиите на сърЦето. С помощта на апа
ратурата се извършват комплектен из
мервания и се получава сигнализация
само при отклонения от нормалните
стойнооти. Има капацитет 16 пациен-
та. Датчиците са гаолупроводникови
слектроди. Разработена е от колекгив
с ръководител Стефан Ненчев.

ЦИФРОВ МУЛТИМЕТЪР

Цифрой мултиметър

С цифровая мултиметър, изработен
във ВМЕИ „Ленин" — София от инж.
Кънчо Митев, по автоматичен начин
могат да се измерват малки стой-
кости на токове, напрежения, съпро-
тивления, капацитети. Уредът е с ци-
фрова индикация. Има -пет обхвата.
Отличава се с лекота при обслужва-
нето и малкн габарита. Удобен е за
«граждане в комплектам атаратури

ПОРТАТИВНА ТЕЛЕВИЗИОННА
КАМЕРА

Кэлектив с ръководител Хри-
сто Хаджиев' е натравил рациона-
лизация иа телевизионната камера
КТП—130, произвеждана от Слабото-
ков завод — София. Отличава се с ра
Портативна телевизионна камера

ционално схе’мио решение, което осп
гурява контрастно и стабилно изо
браженпе. Камерата е малогабарит

^а и по-лека, което я прави по-удоб-
па за използуване. Построена с по

стандарта О1КТ. Комплектният те-
.тевизионен сигнал може да се наблю
дава на видеоконтролните приемни-
ци ВКП—100 и ВКП—200. В каме-
рата о монтирано и устройство,
което дава въэможност изображен не-

Тестер за функционален контрол на ТТЛ интегрални схеми

го да се наблюдава и «а всеки стан-
дартен телевизионен приемник па III
обхват безжично или по кабел. Отли-
чена е с правителствено-комсомолска
награда на VIII национален преглед
па ТНТМ.

ТЕСТЕР ЗА ФУНКЦИОНАЛЕН
КОНТРОЛ НА ТТЛ ИНТЕГРАЛНИ
СХЕМИ

Разработен е от колектив с ръко-
водител Деско Десков в дружеството
па ТНТМ към ЗПП — Русе.

С уреда се извършва проверка па
ТТЛ интегрални схеми, с конто се ра-
бота в завода. Измерването се извър
шва автоматично. Цзползува се като
входен контрол и при ремонт на плат

ки. Прогремите за пзпробване са за-
ложени в схемата ,на тестера, но има
възможност и за добавянё на други

програми.

инж. В. Влаева

Генератор на единичен пра-
воъгълен импулс

В много практически случаи е необ-
ходимо изработването на един импулс
при ръчно задействуванс на схемата
например при управление™, контрола
и устаповяването на различии режими
на работа на ЕЦИМ, като операциите
_пуск“, .стоп", „нулиране” и др. Тези
устройства, наречени генераторп на
единичны импулси, може да се и.зпол-
зуват и при изгледването на репица
дискретни устройства — тригери, броя-
чи, дешифраторы На изхода си те
създават импулс, чиято продължител-
ност зависи от параметрите на електрп-
ческата им схема. Основната пречка при
разработката им е незадоволителната
форма и стръмност на задняя фронт на
изходния импулс.

Тук е предложен генератор на еди-
ничен правоьгълен импулс, проектиран
въз основа на интегрални логически

инж. М. У СТИЧ КОВ, Пловдив

схеми. конто сьдържат двувходови ло-
гически врати от типа И-НЕ. Такива
са интегралните дискретни схеми
8И7400И, 1ЛБ553, МНА111, Р1Н101
и др

Генераторът (фиг. 1) се състои от
дискретни и С елементи и две ло-
тчески врати, от конто вратата е
основна и служи за изработването на
из'одния импулс, ай, е предназначена
за подобряване формата и стръмнсстта
на задний фронт на импулса.

Действиего на схемата може да се
разгледа в няколко временни интервала :

1 интервал — схемата е за хранена с
постоянно напрежение, но бутонът Б
не е натисиат. В този интервал входът
на инвертора В3 е в състояние логи-
ческа нула (лог. »0“) вследствие на-
личието на нискоомния резистор Н.
Изходьт на /?8 и вход 1 на Вх са в

състояние лог. .1“. В същото състоя-
ние е и вход 2 на вратата В^ — при
ненатиснат бутон Б потенниалът на
този вход е (входната характерис-
тика на логическата врата 1 и 2 е да-
дена на фиг. 2) при липса на /?т или
приблизително Ех при наличие на
като и в двата случая нивото отговаря
на лог. .1“. От гореизложеното следва,
че изходът на вратата ще бъде в
състояние лог. ,0*.

II интервал — тук процесите се раз-
виват от момента на включване на бу-
тона до момента 13 на завършване на
изходния импулс. При натискането на
бутона Б на вход 2 на Вг се подава
ниво лог. ,0“ от изхода на вратата В1г
поради което в същия момент се по-
ражая положителен скок на потенциала
в директно свързаните вход 2 и изход
на логическата врата Прев незаре-
дения кондензатор С този положите-
лен скок задействува инвертора В2 и на
изхода на генератора се получава ниво,
което съответствува на лог. ,0“. Съ-
щото ниво се подава и на вход 1 на
Ву, което поддържа високия потенциал
на изхода па вратата Ву. Ето защо
през времетраенето на импулса не е
необходимо бутонът Б да се държи
иатиснат. Това с едно от предимствата
на схемата.

Със зареждането на кондензатора С
нараства потенциалът на изхода на Ву,
а потенциалы на входа на инвертора
В2 спада експоненпиално. Когато този
потенциал достигне стойносгта 67»
(фиг. 2) в момента 6», получава се но-
во задействуване на инвертора, но този
път в обратна посока. Като резултат
иа изхода на В2 и вход 1 на Ву се
поражда положителен потенциален
скок, т. е. на вход 1 на В, се подава
ниво лог. .1“. Същото ниво сыпеству-
ва и на вход 2 на Ву, поради което на
изхода нр вратата Вх се създава ииско
ниво, предизвикващо започването на
пронес на разреждане на кондензатора
С. Това обуславя рязко спадане на по-
тенциала на входа на инвертора В2,
от което следва, че задният фронт на
импулса ще бъде с голяма стръмност,
което е сдно от осповните предимства
на схемата.

III интервал — пронесите в схемата
се развиват от момента Д° момента
18, в който се отпуска бутонът. Настъп-
ва разряд на кондензатора С през ре-
зистора В и вратата Ву, вследствие на
което потенциалы' на входа на инвер-
тора Вг експоненпиапно се приближава
към нулевого ниво. В същия интервал
потенциалът на изхода на Ву се под-
държа приблизително постоянен и ра-
вен на 672.

IV интервал — бутонът Б се отпус-
ка в момента 63 — вход 1 на вратата
В1 добива ниво лог. „1*. поради което
на нзхода на Ву се получава потенциа-
лен скок, настъпва доразреждане на
кондензатора С.

На фиг. 3 са дадени времедиагра-
мите на нзходното напрежение, вход-
ного напрежение на инвертора, изход-
пото напрежение на вратата Ву н на-
прежението на вход 2 на Ву за чети-
рнте временнн интервала.

Продължителността на нзходния им-
пулс се определи с израза

/„ = т К . С. 1п

където

/?изх — нзходното съпротивлеиие на
вратата Ву в състояние лог. „1“ (от-
пита се от съответните изходни харак-

теристики на интегралната схема 7
или 2,;

Е — нзходното напрежение на вра-
та та Ву при правей ход на изхода —
също се определи от изходнше харак
теристики;

величините 7 и 672 се отчитат от
входлите характеристики (фиг. 2).

При проектирането на генератора
представляват интерес граничните стой
ности па елементите, за конто все още
се осигурчва нормална работа иа схе-
мата

Рпип —

бу--е +	„

~ ~	”	2.7	—

Стах —

Го

__---------- Л _	_ г

п п — 1 - кт

.	67,

- 6У2 ; “ 1 т' К ;

6?'ОЗХ, — изходно съпротивлеиие
на вратата Ву при директив евързани
вход 2 и изход на й, — определи се
експериментално :

С . —	1,1 г

Чт« —	п ь >

т./?1п—

— време за превключване на
интегралната схема.

Накрая ще дадем примерно оразмеря-
ване на генератор на единичнн импул-
си, нзпълнен по схемата от фиг. 1,
който използува интегралната схема
8И7400У.

От входные и изходните характе-
ристики се определят величините

Е 4 V 67, = 1,6 V = 50 2

/-= 1,12/нА67я= 1,4 V Я'ллН = 18,8В

Нека освен това да са задалени:
10,1 8, 1$	1 8.

Граничните стойкости на елементите

Рщш ~ 32,8 2

Ртах = 1.25 2.

Избираме В = 200 2

Стах — 3250 рр

С =	^=455рР<Сстох.

т . В . 1п —
т

Резисторы ₽, (ако се използува та-
къв) не играе съществена роля върху
работата на генератора. Избнра се със
,тойности 100 — 300 2. Кондеизагорът

С, е с малка етойност на капацитета и
служи за филтрация на променливо-
токовите смущения при работата на ге-
нератора. Стойностите му се избирал в
интервала 100—1000 рР.

Литература

1.	„Интегрални схеми“ — сборник
иреводни статни, издание на ДСО
„Изот" — ЦНИРПД ЦИИТ, 1971.

2.	Лин, Д., Ч. Майер и Д. Хамил-
тон — „Анализ н расчет интегральных
схем", част 2, „Мир", 1969
Въпрос: Как може да се поспшг-
нат интересншпе и често използува-
ни напоследък стробоскопичнм ефек-
ти е естрадните оркестра и танцо-
вите площадки?

Отговор: Електрониката в своею
широко развитие през последните го-
дики преобрази до неузнаваемост ест-
радииге музикалии и сценичии прояви.
От иовите спенични ефекти всеки по-
знава цветомузикалиите прожекиии и
движения. Стробоскопы е ефект също
със силно психическо въздействие върху
слушателите и зрителите. Той създава
впечатление за „накъсаиост* в движе-
нията на оркестраитите или таицуващи-
те. Особеното тук е, че иакъсването мо-
же да се прави и в такт с музиката.
Този ефект не е нов, ио неговото реа-
тизирапе в мииалото е ставало с по-
примитивии средства — въртящи се
многостепеннн призми, барабаии с ог
ледала, нипкови дискове.

Разлагането на движенията трябва да
става с достатъчно ниска честота (пол
8 Нг), за да може окото да различав'
накъсваието им Освен това лампата, с
конто се осветява обектът, трябва да
бъде безииерциоина. За любителско из-
пълнение е иай-подходяща газонапълне-
н«та импулсиа лампа за фотосветкавица.

Като пример за практическо изпъл-
нение на стробоскопнчно устройство за
сценичен ефект даваме схема, публику-
вана във френското списание „Ее Наи1-
Раг1еит“. Захранването й се осигурява
от трансформатора Тр, — обикновеп
мрежов трансформатор за лампов при-
емник. Напрежението за захранване на
анода иа импулсната лампа се получава
от едната половина на високоволтовата
намотка, след иаправяие с Д и фил-
триране с двата последователи© свърэа-
ни електролитни коидеизатора. Мулти-
вибраторът Т)—Га се захранва от ото-
плителната намотка 6,3 V чрез изправи-
теля Д2.

Светвапето и угасването на лампата
се управлява от триака и повиша-
ващия трансформатор Тр8, чиято вто-
рична иамотка е свързана със запалва-
щия електрод на импулсната лампа Л
Управляващият електрод на триака се
превключва с К2 в две положения :

1	— Управление в такт с музиката.
В тозн случай сигналы се получава от
изхода иа усилвателя и през отделящия
трансформатор Тр2 (1:1) се подава на
изправителя с Д3. Предвиден е и цене-
ров ограничител на свръхголеми ампли-
туди, конто може да повредят триака.

2	— Управление с регулируема че-
стота. Източиик на управляващ сигнал
е мултивибраторът Ту — Т2, чиято че-
стота се мени с Ру в широки гранипн
(от около 0,3 до 10 Нг).

С потенциометрите Р8 и Ра се под-
бора необходимата амплитуда за упра-
вление иа трнака.

Повитаващият трансформатор Тр3
има импеданс на първичната 2,5 й, а
иа вторичната — 5000 С1. Необходима
е старатели а изолация на повишаваща-
та намотка, тъй като там амплигудата
на импулсите достига 3—4 к\7. Триа-
кът е от типа 8С141В (8езсозет).Траизи-
сторнте Ту и Т2 може да бъдат 8ЁТ308.
Диодът Ду трябва да бъде с по-високо
обратно напрежение — например съ-
ветският Д211, Д218, КД203 и др. Да

и Д6 са^обикновени изправителни дио-
ди Д7Ж, а цеиер-диодът Д4 трябва да
се подбере спорен максимално допусти-
мого напрежение за ^управление иа
триака.

Импулсната лампа може да бъде от
съвет.'кия тип ИФК-120 или ИФК-500.
Данни за съветските импулсни лампи
публикувахме в кн. 4 от 1974 г., стр. 119.

Но да не се забравя; стробоскопите
от този тип силно изтощэват иервната
система и нс всеки може па^издържи

но-дълготрайно наблюдение. Няколко
включваиия с общо време не повече от
2—3 минута са предостатъчни за една
вечер.

Въпрос : Има ли разлика в каче
стеата на магнитофонната лента,
използувана в касетите тип С60, С90
и С120, и коя от тях е за предпо-
ч шпане ?

Отговор: О г трите вида касети уни-
версално приложение имат С60 и С90.
Касетата тип С120 е с много тънка
лента — 5 рш магнитен слой и 9—12
рш обща дебелина. Това я прави твър-
де чувствителна към механични нато-
варвания (опън и усукваие) и огранн-
чана употребата й само в магнитофони
с висококачествени лентодвнжещи ме-
ханизми. Малката дебелииа на слоя вле-
тав! с около 3 <1В динамиката и с око-
ло 1,5 (1В чувствителността й спрямо
останалите магпитофонни ленти.

С60 и С90 имат обща дебелина око-
ло 15—20 |пп и са за предпочитане,

особено в по-непретевциозните’ порта-
тивни касетофоии.

Въпрос В схемата на „луоиовшг'
20“ (кн. И, 1971 г.) има няколко не-
ясна, а може би и неточна означе-
ния на стайности на елементи. Дай-
те коригираните им значения.

Отговор: Резисторите и Яи1 са
по 5,6 кй, Ру и Руоу са по 47 кО, а
Я86, «за. ₽135 и /?13(; —по 0,3 й, жнчни

Вместо Т322И, който вече не се про-
извежда от ЗИП Ботевград, може да се
използува чехословашкият ИРМ тран-
зистор 103ГШ71.

Въпрос: Обяснете функцията „Мо-
п11оп.п%“, означена върху някои маг-
нитофони.

Отговор: Мониторы е устройство в
магнитофоиите с три глави, което поз-
волява да се коитролира напргвеиият
запис по време ва самою дапчеваие,
Контролы се извършва с няколко де-
сети от секундата закъсяенне, опреде-
лено от разстояиието между записва-
щата и възпроизвеждащата глава и от
ск-оростта на лентата. Чрез ключе или
бутон може да се прави сравнение меж-
ду постъпващия оригинален сигнал и
направения запис и да се проверява на
слух степента на виесените честотни и
нелинейно изкривявания н шумове.

Д. Рачев
пропомни

ВЧ'уснлватели — МА 3005 и МА 3006

Линейн.ите интегрален схеми
МА3005 и МА3006 (ЧССР) са пред-
назначен т за работа в честотния эб
хват от 0 до 120 МН/. Могат да се
използуват като усилзател с несиме-
тричен или симетричен вход и изход.

каскодеи. широколентов и теснолен-
тов усилвател, модулатор и др. Изво-
дите на схемата са дадени на фигу-
рата, а работайте т граничаите стой
пости на параметрите им в таблпиата.

4

1

Р а б о т н и стойкости

Измерват се при Ссс = 6 V, О ее — — 6 V

МА3005 1Л0	2,6	тУ
МАЗ 06 1Ло	1,1	шУ
	<42	РА
110	< 2.1	рА
Цо 1п	1.1 .	.. 0,55 ... 1,7 И1А режим А
110 1ц	0,5	0.23 ... 0,8 тА режим В
1ю- '11	3,0	1,5 ... 4,6 тА режим С
Ло. Л/	1,6	0,75 . .. 2.5 тА режим В

Работен ток иа колектора,

работен ток на емитера	4 с, 1ее	1,2 ..	. 3,9 ш А	режим А, Та = +25° С
	1СС< [ее	1,2 ..	. 44 тА	режим А, Та ---= —55° С
	>СС< ‘ЕЕ	1,1 	. 3,9 тА	режим А, Та = 4-125° С
Коефициеит на усилваие по мощност, каскоден усилвател	Ор кае	15	с!В	(/ = 100 МНг)
Коефиц. на усилваие но мощчост, диференциатен у силвател	Ор ОЦ	> 13	о в	( / = 100 МНг)
Коефициеит на шума, диференциален усилвател	Ра./	< 9,5	<1в	( / = 100 МНг)
Обхват на регулиране на усилването		> 60	ав	( / = 1,75 МНг)

Г р а н и ч н и стойности

Положително захранващо напрежение
Отрииателно захранващо напреже'ние
Входно напрежение (несиметричен вход)
(симетричен вход)

КоясумираИа мощност

Температура на околгата среда при работа
Температура на съхранение

Осс	П13Х	+ 12	V
О ее	тах	— 12	V
1)ВХ	шах	± 3,5	V
Сех	тах	-2,5 .., 1	3,5 V
Р(о1	тах	300	тУ/
Та	тах	- 55.	..+ 125° С
Тх	тах	— 65.	.. + 200° С

Режим А : Изводи 4 и 5 не са включени към извод 8.

В:	Извод 4 е включен към извод 8-

С:	Извод 5 е включен към извод 8-

И: Изводи 4 и 5 са включени към изнод 8.

В Петкова

Статичям характеристики на българските силициеви
средиомощяи траизистори 2Т6551 и 2Т6821

В на. 7/1975 г. на списавието бяха
дадени осноаднте максимално допу-
стими и работни паргметри иа досочи-
ните в заглавието транзнстори. Тук се
прилагат оснювните входни и изходнн
характеристики на транзисторите, от-
насяши се за околна температура 25°С
и схема на свьрзваие общ емитер. За
правилна работа с транзисторите са
дадени външното оформление на кор-
пуса н зависимостта на максималната
разсейваиа мощност от околната темпе-
ратура без и с прилагане на допълни-

телни охлаждащи радиатори.

Дадеин са графачни характеристики
само за една от групите на усилваие—
транзнстори с жълта точка, отговерящи
на ИЛЕ = 45 - 93. Графичните характе-
ристики от фиг. 1 се отклеят за тран-
зистори от типа 2Т6551. Последова-
телно са дадени изходните характери-
стики за големи токове, при малки то-
кове н високи иапрежения, както и
началната облает на изходните характе-
ристики, от която лесно може да се
определи напрежението на насищане

(фиг. 1 в). На фиг. 1 г е дадена вход-
ната характеристика на същия транзи-
стор за две значения на изходно о
напрежение: С се = 5 V и Ссе = 1 V.

На фиг. 2 са дадени изходните ха-
рактеристики в същата последов -тел-
иост, както при фиг. 1, ио отнасящ т
со за транзистор 2Т6552. Основного
различие е в по-малкия коефицинент
на усилваие при по-големи токове
(фиг. 2 а) и по-ниското пробивио на-
прежение (фиг. 2 б).
Фиг. 1а, б



Фиг. 1в, г



Фиг. 2в, г

III
-4?
/пА

Фиг. За, б

На фиг. 3 са дадени в същата по-
слеяователност, както при по-горе опи-
саните транзистори, анало> ичните харак-
теристики иа транзисторите от РК'Р
тип—2Т6821. С изключение на изход-
иата характеристика при ниски напреже-
иия — в началната облает и входиата
характеристика, оставалите характе-
ристики на транзистора (фиг. За и 36)
са сходни с тези на травзистор 2Т6552
и при подходящ подбор на коефипиент
на усилване двата типа може да се
използуват като комплементарни двойки
за крайни стъпала.

На фиг. 4 е дадено външното офор-

мление на транзисторите от трите типа.
Не трябва да се забравя, че и при трите
типа корпусът на транзисторите е евър-
зан електрнчески с колектора.

За повишаване на максималната раз-
сейвана мощиост на транзисторите,
затвореии в посочения на фиг. 4 кор-
пус, към него може да се закрепи до-

пълнителен охлаждащ радиатор, изра-
ботен от алуминий и покрит с черен
лак. Конструкцията и размерите му са
дадени на фиг. 5, а температурната
вависимост на максималната разсейвана
мощност без прилагане на такъв ра-
диатор и в резултат на неговото по-

ставяне върху транзистора—на фиг. 6.

Показаните графични характеристики
са снети в катедра „Електроина техни-
ка" при ВМЕИ „В. И. Ленин* на ба
зата на усредневи стойности от ш
големи партиди на трите вида транз!
стори.	А. Атанасов

IV
ДСО „Приборостроене и автоматизация"

® ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ВЕНТИЛИ

ЕСПА 93000

Предназначение

г 1е-.тромагиитните вентили ЕСПА 93000 сд предна-
начени за дистанционно пускане и спи] ане на потока от
 ечное ги и газсве протнчащи по тръб< прок ди. Намират
приложение при управление на еднодеЙ! гвуващи силови
цилиндри или мембранни изпълнителни механизма

Температура на работник материал — от —10 до-г 80°С
Темпера л-ра на молния въздуС — от — 5 до I 40°С
Размер на съединителните тръби — 1/4“ и 1/8" вътрежна
резол

Условии отвори •— от 1,2 до 3 пип

Работн налягане прои>волно

макси-,3 1но числя. на включвания

Технически данни

Тип — 3/2 триходов двупозиционен с пряю ееисгвие
Р эотен флуид — въздух. вода масло с вискезитег ю

3*Е или други неутратни г азове и течностг

Работно налягане — по /аблдцдта

Статично наляеане чах 10 /ИД'/т2

въздух — около 2000,пип

>а вода — с коло 500/пнп

за . асло — 300/тт

Пр! работа със -.лиърсени флуи се препоръчва
да с я монтира филтър на тръбопронода пред е /ектромаг-
нитн еентил.
ЕЛКА 130



:КА 130“ ’решава задачи и
и на йо-големи и сложни устрой-

За справки:

ДТП „ИЗО ТП Л АСМЕН Т“
София — ул. „Цар Симеон" № 63
тел. 83-19-64

^^^Калкулаторът „ЕЛКА 130“ е приложим във всички обла-
сти- на стопанския ни живот, защото с него може да се из-
вършва събиране, изваждане, деление с постоянен делител, ум-
ножение, повдигане в степей, изчисляване на реципрочна стой-
ност, размяна съдържанието на регистрите, смяна на знака, по-
лучаване на резултата с плаваща и фиксираща десетична и др.

Благодарение на миниатюрните си размери и тегло калку-
латорите са лесно преносими и осигуряват приятна и лека работа