Д-ръ ЛОНГИНЪ ЦЕХЕЛСКИ
УКРАИНСКИ ДЕПУТАТЪ ВЪ

= Й8 освободшлка,
з потнЕннца на наводит!
(Какъ Рутия „освобдждава" Украина). £>
ИЗДАНИЕ
на
СЪЮЗН ЗН ОСВОБОЖДЕНИЕ НН УКРНЙНН
София — 1914.

вшивввиии
I.
Накъ Русия „освобождава“ Украина?
Въ войната, свидетели на която сме сега, тримата
западно-европейски противници на немско-австрийския
съюзъ се руководить отъ мотиви по-други отъ ония,
конто руководить Русия съ двата й балкански помощ-
ника. Русия, а заедно съ нея Сърбия и Черна Гора, во-
дятъ агресивна война съ користни цели, имайки пред-
видь подЪлбата на Крайдунавската монархия, а пъкъ
Англия, Франция и Белгия су въвлечени въ войната
отъ второстепенни мотиви, страхувайки се да не би
Германия, сл^дь като победи Русия, да се уголЪми чрез-
мерно и да започне да ги заплашва. Държавата, която
предизвика върлуващата сега война беше Русия и само
Русия, чиито насъсквания затъмниха разума на руково-
дителите на сръбския народъ. Сърбия стана жертва на
руската интрига и, гонейки реализирането на национал-
нигЬ си мечти, слезе до нивото на орудие на руските
планове на Балканите. Ако миналата година на Балка-
нитТ се пролЪха реки човешка кръвь почти безполезно,
ако ударътъ, нанесенъ на Турция, не донесе разреша-
ването на националните въпроси на Балканите, ако Ма-
кедония е разкусана между чуждеплеменни държави,
ако брЪговете на Брегалница беха свидетели на брато-
убийствено клане, ако новата балканска държава Ал-
бания неможе досега още да се организира, ако най-
4
после въ Сараево варварски сл убити най-славянофил-
ския Хабсбургъ и жена му славянка, съ което бЪше да-
денъ сигналътъ за всесв^тския пожарь, — то всичко
това бЪше дело на Русия.
Лозунгътъ, въ името на който Русия прЪдизвика
войната, трЪбваше да бмде „освобождение™ на славя-
нин отъ германскою иго“. РускиН националистически
и консервативни вЪстници вече въ продолжение на Hi-
колко годин и пишатъ за необходимостьта на това осво-
бождение ; въ негово име се водЪше интенсивна пансла-
вистико-русофилска пропаганда средь славянските на-
роди въ Австро-Унгария. Русия се зае „да освобождава*
босненскиН и южно-унгарски сърби, галицкитЪ укра-
инци и гтоляци, словациН, чехитЬ и даже и седмоград-
скитЬ ром/кни; тия посл1дниН вече не въ името на
славянството, а въ името на православието, а може би.*.
общочовЪшки свободолюбиви идеи.
Нека бжде тогава позволено и ьа менъ като на
членъ и парламентаренъ представитель на нацията, която
едино се наематъ „да освобождаватъ* русите, да обясня
тука въ неколко реда какъ украинцитЬ разбирать „осво-
бодителната“ мисия на Русия и какъ ние се отнасяме
къмъ нея, на основание на опита полученъ отъ нашата
трагична история.
Но прЪди да обясня това, не ще бжде излишно
да направя прЪдъ читателя неколко общи бележки за
Украйна и украинците, конто излизать сега тъй енер-
гично на международната арена и конто еж собственно
ябълката на раздора между Русия и Австрия,
Украйна заема територията отъ р. Прутъ, Карпат-
ските планини и раките Сань и Нарва (д-Ьсни притони
на Висла) на западъ, до Доненъ, долния Донъ и запад-
ния Кавказъ на йзтокъ, отъ Припетъ и Горна Десна
5
(притоци на Дн1пъръ) на с^веръ, до Черно и Азовско
море на югъ. УкраинцитЪ сж славянско плЪме, което на
брой 38 милиона души населява грамадното пространство
отъ повече отъ 800 хиляди квадратни километра, а на
по-малки колонии е разпръснато по останалата часть на
Кавказъ, въ Южния Сибирь, на Амуръ, въ Добруджа,
въ Канада, въ Съединенит! Щати на Скверна Америка
и въ Бразилия.
Австрийский украинци отъ Източна Галиция и
Скверна Буковина се наричатъ на нЪмски отъ официал-
ната австрийска статистика „Рутени“ (отъ срЪдневЪков-
ното „Ruthenus*, „Ruthenia*). А въ Русия официално
ги наричатъ, съ очевидно русификаторската тенденция,
„Малоруси*.
Езикътъ на украинцитЪ, споредъ мнЪнието на
славистигЬ Шафарикъ, Миклошичъ, Срезневски, Ягичъ,
Коршъ, Шахматовъ, Потебня и споредъ мнЪнието* на
самата Императорска Академия на НаукигЬ въ Петер-
бургъ, е самостоятеленъ славянски езикъ, сжщо такъвъ,
какъвто е българския, сръбския или кой да е другъ сла-
вянски -езикъ; въ никой случай не бива той да се см^та
„наречие" на руския езикъ, отъ който украинския осно-
вно се отличава не само по произношението, граматиката,
словообразуването, синтаксиса и лексиката си, но и по
цЪлия си духъ и история. ОсвФшъ това теоритическо до-
казатёлство на украинския езикъ и нация, слкществува
едно много по-важно практическо доказатёлство: само-
стоятелната крайно разнообразна (по-стара отъ руската)
украинска литература1), украинската преса, театъра,
х) Официалната руска наука е присвоила за себе си най-
стария периодъ на украинската литература, именно тъй наре-
чения Киевски или Княжески периодъ, обемащъ X—XIII столетие
и ознаменованъ съ такива видни произведения, като „Киевската
6
лЪтопись“, „Галйцко - Волинската летопись**, „Слово о полку
Игеровомъ“ и т. н., писани на смЪсенъ, тъй нарЪченъ църковно-
славянски (старо-български) и старо-украински езикъ. Това при-
свояване е станало на това формално основание, че литератур-
ния езикъ на тоя периодъ е билъ прЪнесенъ отъ КняжескитЪ
дружини, заедно съ християнството въ XI и XII вЪкъ отъ Киевъ
въ Москва, гдЪто се е подпожилъ на ново изменение (а именно
на русификация) и въ тоя видъ е станалъ основа на държавния
руски езикъ въ посл'ЬдующитЪ Быкове чакъ до царуването на
императрица Екатерина II, когато народния руски езикъ, като
силна вълна е прЪлялъ въ руската литература, която собствено
отъ XVIII вЪкъ започва наистина да сжществува. А въ дЪй
ствителность тъй наречения Киевски периодъ, периодътъ на
Владимиръ Велики и т. н. принадлежи изключително на
украинцитгь, конто му дадоха писатели, културни цектрове (Киевъ,
Галичъ, Киевската Лавра и т. н.), езикъ (смЪсенъ съ старо-
българския), колоритъ, духъ, теми и т. н. Прадгъдитгъ на Ру-
ситп> не взимаха въ тоя периодъ никакво участие. И по-
късно отъ XIII вЪкъ до края на XVIII украинската литература
се развива съвсЪмъ независимо отъ руската, като се намира
първоначално подъ силното влияние на българската (обнови-
тель на украинската иерархия сл-Ьдъ монголското нашедствие въ
края на XIV и началото на XV вЪкъ бЪше митрополитъ Памьякъ,
по произхождение българинъ), а по късно (XV до XVII вЪкъ)
подъ латинско схоластично и полско влияние. Плодовитата
украинска литература въ ония времена въ много отношения
прЪвъзходствуваше съвр'Еменната и бЪдна руска литература, а
на славянитЪ тя даде Мелетия Смотрицки отъ Галиция (XVII
вЪкъ), чиято църковно-славянска граматика бЪше приета отъ
всички славяни и стана основа не само на украинската, но и
на руската, сръбската и българската граматикография. Въ XVII
вЪкъ се започна освобождението, както отъ църковно-славян-
скитЪ, тъй и отъ латинско-схоластичнит-fe и полскитЪ влияния
въ посока на национализиране на литературния езикъ, освобож-
дение, което се завърши въ 1798 год. съ появяването на Иванъ
Котляревски отъ Полтава, който въвежда въ украинската ли-
тература чистия украински народенъ езикъ и ново фонетично
национално правописание (вместо църковно-славянското). Отъ
тукъ започва новъ периодъ въ украинската литература, който
продължава и до сега и който даде такива писатели, като г е-
7
почти хилядогодишната украинска история * 2), грамад-
нит! кадри на украинската интелегенция и все повече
съживяващето се украинско политическо движение, чийто
девизъ е: самое то ягпелна украинска държава отъ
Карпатитгь до Кавказъ.
Въ сегашната стадия на развитието си украинцитЬ
отъ двЪтЬ страни на Австро-Руската граница станаха
вече важенъ политически факторъ, съ който тр^бва да
ниалния Тарасъ Шевченко, Кулишъ, Иванъ Франко, Осипъ Федь-
ковичъ, Марко Вовчокъ, Леся Украинка, Коцюбински и т. н. и
такива учени, като Антоновичъ, Костомаровъ, Драгомановъ
(бившъ професоръ въ Висшето училище въ София), Житецки,
Погебня, Михалчукъ, Охоновски, Хрушевски и т. н. Киевскиятъ
периодъ по такъвъ начинъ е органическо начало само на укра-
инската литература; къмъ историята на руската литература той
е присъединенъ искуственно по политически съображения.
2) Сжщо така и Киевская периодъ (X до XIII вгъкъ) на
политическата история на тъй наргьчената „Стара Русь*
принадлежи органически на украинската история, и съвсЪмъ
не е начало на руската история, както прЪподаватъ въ Русия
въ официалнит-fe училища. Киевската държава на Владимиръ
Великий и на наслЪдницитЪ му б%ше създадена само отъ укра-
инцитЪ, а руската държава се създапе едва въ XIII и XIV вс-
коре въ басейна на р. Ока, Москва и Волга отъ смЪсь отъ
славянски и фински елементи. Отъ Киевъ Московската държава
възприе само династията и християнството. И по-късно, слЪдъ
XIII вЪкъ, когато Украйна попадна отъ начало подъ властьта
на Литва, а послЪ на Полша, историческиттъ пжтища на
Украйна и Московия вървятъ съвършенно отдгълно единъ
отъ друг'. Украинската история (XIV до XVIII вЪкъ) се развива
въ борба съ турско-татарския свЪтъ и полския натискъ на
изтокъ, безъ да има чакъ до половината на XVII вЪкъ (до
Богданъ Хмелницки) нищо общо съ Московската държава, която
бЪше разделена сЪкашъ съ китайска стЪна отъ Украйна и
Европа и се развиваше въ борба съ ВолжскитЪ и Уралски финн
и монголи и сЪверо-прибалтийскит-Ь германии (шведитЪ и ордена
на меченосцитЪ).
8
се съобразяватъ двЪтЬ държави: Австрия и Русин както
и със'ЬдитЬ имъ поляци отъ заладь и руси отъ сЪверо-
изтокъ. Существуването на украинского движение не е
безразлично вече и за другите европейски държави:
Германия, Англия и т. н., чиято столична преса отъ нЪ-
колко години обръща голкмо внимание на украинския
въпросъ.
Австрийските украинци с л; напълно развить въ
политически отношение народъ, имащъ свой интенсивенъ
политически животъ (значителна преса, неколко партии,
около 29 депутати въ австрийский парламенгь, а 31 въ
Галицкия и Буковинския ландтагъ), своя култура (гим-
назии, народни училища, просв^тителни дружества, ли-
тература, искуство, театъръ, музеи, часть отъ катедритЬ
въ Лъвовския и Черновицкия университети, национална
църква и т. н.) и все повече закрЬпваща економическа
организацияа (хиляди кредитни, производителни, потре-
бители и и т. п. учреждения), и бързо възникнало ес-
нафство и т. н.
Въ послЪдните години украинците получиха из-
носна за тЪхъ реформа на избирагелна система въ Га-
лицкия и Буковинския ландтагъ и можаха да направить
съвсЪмъ актуаленъ въпросъть за създаването на само-
стоятеленъ украински университетъ (отделно огь Пол-
ския) въ Львовь. Tt станаха едино виденъ факторь на
австрийский парламентарен ь животъ; доста е да споме-
немь за украинската обструкция, конто миналата година
тран неколко месеца въ Виенския парламентъ.
Руските украинци наистина не могатъ да се при-
равнять къмъ австрийските по степеньта на национал-
ното имъ развитие — украинството се преследва въ
Русия като държавно преступление — но те се прирав-
нивать къмъ тЬхъ по численость, по живите национал ни
9
традиции и гол1мото си благосъстояние, До 1905 г., т. е.,
до руската революция, въ Русия 6tuie запрЪтена и най-
невинната украинска преса и литература и само отъ
1906 г. намираме въ Русия украински в^стници и явна
украинска литература. Отъ тогава се съживява и поли-
тический животъ на украинцитЪ, конто въ първитЪ двЪ
държавни Думи имаха значителни украински клубове,
броящи около 50 депутати. Ако се измени избирателния
законъ за Третата Дума, то това стана главно за да се
изличи отъ лицето на земята украинското прЪдставител-
ство въ Думата, което съ лрограмата си за. автономия
на Украйна заплашваше Руската империя съ разколъ.
Растящата реакция и национализмъ въ Русия се
опълчиха главно противъ Украйна, въ която тЪ виждатъ
ахилесовата пета на Русия. Ако репресиигЬ противъ
демокрацията въ Русия С/К голыми, то противъ Украйна
т+» см 100 пмти по-чувствителни. Затова не е чудно, че
рускитЬ украинци гледаха и гл едать на Галиция, като
на украински Пиемонтъ, гдЪто въпр+жи борбата съ пол-
скитЪ претенции за господство надъ украинцигЬ, все
пакъ слицествува широка конституционна свобода. Като
на украински Пиемонтъ гледа на Галиция и Русия и
затова извЪстния пропагандисгь на руския панславизмъ
графъ Бобрински можа да пише и да говори, че Русия
не бива да се успокой до тогава, до като на КарпатитЪ
не се развива руското знаме.
Именно тоя украински Пиемонтъ се е наела „да
освобождава“ Русия, както казва тя на съюзницит'Ь си
и както казва прЪдадената ней или недостатъчно освЪ-
домена балканска преса.
Работата е прЪдставена по такъвъ начин ь с'Ькашъ
Русия отива да „освобождава* 47, мил иона австрийски
„руси“, подъ конто трЪбва да се разбиратъ

10
ските украинци. Като поводъ на това трЪбва да служи
сжществуването на една малка русофилска партия средь
галицките украинци, която провъзгласява националното
единство на украинцигЬ съ русигЬ, партия, която н!ма
никакви естественни корени въ народа и отдавна би из-
чезнала, ако не я поддържаше всЬка година милионната
субсидия отъ Русия, отъ графь Бобрински, отъ Га-
лицко-Руското дружество, отъ Славянското Благотвори-
телно дружество и отъ ония официални кржгове, конто
стоять задъ гърба на тия дружества.
Искуственностьта на тая „партия* срЪдъ австрий-
скитЬ украинци най-добре се доказва отъ такива яв-
ления, като отсжтствието на каквато и да било руска
култура, литература, театръ и т. н.; въ Галиция, съ из-
ключение на нЪколкото русофилски агитатори, никой
даже не влад!е руски езикъ. Крайно характеренъ е и
тоя фактъ, че слЪдъ въвеждането на всеобщо и равно
избирателно право, въ австрийский парламентъ се из-
браха само двама русофили отъ 31 украинци, а нито
единъ русофилъ не се избра въ Буковинския ландтагъ,
дето има 16 украински депутати, а само единъ русо-
филъ се избра въ Галицкия ландтагъ, дето има избрани
34 украински депутати. Характерно е и това обстоя-
телство, че отъ 700 абонати на русофилския Львовски
вЪстникъ „Прикарпатская Русь* повече отъ половината
сж разни официални лица и учреждения въ Русия, а
отъ другата часть половината ел разни редакции, кафе-
нета и т. н. въ Галиция и едва 200 абонати има отъ
срЪдата на самитЪ русофили.
Но украинцитЬ много добре знаятъ цената на
„освободителните* чувства на Русия спрямо Галиция и
затова веднага следъ избухването на войната застанаха
противъ Русия.
11
РЪшителната анти-руска позиция на украинцитЬ
имъ се диктува не само отъ сегашното безпримЪрно
угнетяване на украинството въ Русия, но и отъ съзна-
телното отнасяне къмъ цЪлата история на руската поли-
тика спрямо инородниН елементи, а въ частность спрямо
украинцитЬ. Тридесеть милионния украински народъ въ
Русия н^ма нито свое народно училище, нито своя
църква, нито свой езикъ въ учрЪжденията, нито общин-
ска и земска автономия; нЪщо повече: литературата и
пресата на украйнцитЪ се забранява, тЪхнигЬ общественни
дЪйци се арестуватъ и заточаватъ въ сквернитЪ Сибирски
губернии. Още сега много украински депутати отъ пър-
вата и втората Дума излежаватъ наказанието си въ
Сибирь, а рускитТ пощи см задължени да посочватъ на
полицията и джандармитЪ ония, конто изписватъ украин-
ски вЪстници, макаръ и допуснати отъ цензурата, а
сл1дъ това сл^двать репресии.
Между това украинцитЪ, както въ Русия, тъй и въ
Галиция помнятъ, че н*Ькога см живали по-добрЪ въ
земята си, че нЪкога см имали собственна държавна
организация, свои нисши, средни и висши училища, своя
народна автономна църква, само номинално подчинена
на Цариградския патриархъ, а въ сущность автокефална
съ свой екзархъ въ Киевъ и т. н. Защото още прЪди
Полтавската битка (1709 г.) смществуваше самостоятелна
Украинска държава отъ дв'ЬтЪ страни на ДнЪпъръ съ
собственно управление (държавния глава се е казвалъ
гетманъ) съ собственна войска и т. н., която б!ше само
подъ протектората на °усия, наричана тогава още Мо-
сковщина. Тая Украинска държава, създадена въ срЪдата
на XVII вЪкъ отъ Богданъ Хмелницки, обединяваше въ
себе си, въ дългогодишната борба противъ полското
владичество, по-гол'Ьмата часть отъ тогавашната украинска
12
територия, а именно сегашнитЪ губернии: Киевската,
Черниговската, Полтавската, Екатеринославската, часть
отъ Херсонската, Подолската и Волинската, когато само
западнитЪ украински земи (Волиния, Подолия, Холмшина
и Галиция) се намираха подъ полска власть.
Обезсиленъ отъ дългогодишнитЪ войни съ Полша
и заплашванъ отъ къмъ югъ отъ Кримското ханство
Богданъ Хмелницки се принуди най-послЪ да потърси
помощь отъ Московското царство, което и се оформи чр+»зъ
Переяславския трактатъ (1654 год.), съ който се гаран-
тираше пълната държавна автономия на Украйна, като
на васална държава, подчинена на Московский царь сжшо
тъй, както 6tine до скоро България на Турция. Това
именно б-Ьше началото на трагическия край на украин-
ската политическа самостоятелность. Московский царизмъ,
който бЪше увлекълъ Хмелницки съ обещания за Fосво-
бождение “ отъ полско иго, веднага слЪдъ смъртьта на
Хмелницки (1656 год.) започна да нарушава постано-
вленията на трактата като се намЪсваше въ В/Ктр'ЬшнитЪ
работи на Украйна и като се стремите да ограничи
нейната суверенность, военна слава, автономията на
църквата й и т. н., и като раздухваше съ пари и аги-
тация партийнит! и социални антагонизми въ Украйна.
Украина нападана непрЪкжснато отъ татаригЬ отъ къмъ
Кримъ и отъ поляцитЪ отъ западь се нам+»ри въ крайно
тЪсно ’положение.
Насл'Ьдникътъ на Хмелницки, гетманътъ Иванъ Ви-
ховски, човЪкъ уменъ и самоотверженъ, се опита да
създаде друга комбинация, като сключи съ Полша единъ
трактатъ въ Хадячъ (1658 год.), по който Украйна вли-
заще въ Полско-Литовската уния, като трета самостоя-
телна държава, слЪдъ което той унищожи руската армия
подъ Конотопъ (Черниговска губерния). Но социалното
13
движение на селянитЪ противъ украинского нравителство,
подържано отъ Москва съ пари и оружие, го накара
да се откаже отъ гетманството, слЪдъ което се поднови
Переяславския трактатъ съ Москва, сега, обаче, съ н*Ькои
ограничения на украинската самостоятелность (въ обла-
стьта на външната политика, църковната автономия и т. н.).
Руско-полската война, която се водЪше на украинска
територия, сломи силитЪ на Украйна и най-послЪ докара
подЪлбата на Украина между Русия и Полша по рЪката
Дн+.пъръ (1667 год.). По такъвъ начинъ възникнаха двЪ
украински гетманства: на западъ отъ ДнЪпъръ подъ
полска власть и на изтокъ отъ ДнЪпъръ подъ руска;
слЪдъ това настжпва най-трагичния периодъ на украин-
ската история: борбата за обединението на дв^тЬ части
и за освобождението на Украйна, както отъ Русия, тъй
и отъ Полша. Гетманътъ Петро Дорошенко се опита да
получи помощь отъ Турция и да сключи съюзъ съ
Кримъ, но не можа да отрази съединеното руско-полско
нападение.
ПослЪденъ, който се опита съ оружие въ ржка да
освободи Украйна отъ Русия, б!ше гетманътъ Иванъ Ма-
зепа, романтическа фигура въ поемитЬ на Байронъ, Пуш-
кинъ, Шелли, Волтеръ и Словацки. Въ дЪйствителность
Иванъ Мазепа е билъ необыкновенно трЪзвенъ политикъ
и енергиченъ администратора А дългогодишното му
гетманство подобри стопанството и порядкитЪ въ Ук-
райна, насади тамъ училища, печатници и лицеи, озна-
менува се съ грамадни постройки (по-голЪмата часть отъ
църквитЪ и монастиритЪ въ Киевъ), съ реорганизацията
на армията и, което е най-важно, съ постепенною отне-
мане отъ Полша на земитЪ на западъ отъ ДнЪпъръ, от-
къснати по Амдрушовския договоръ. Това засилване на
Украйна даде смелость на Мазепа и патриотическия ук-
14
раински старейшина да застане въ 1708 год. на стра-
ната на Карлъ XII Шведски противъ царь Петръ I и
полския крал ь Августъ II. За съжаление, бързото навли-
зане на Петръ въ Украйна не остави да се събератъ
всички украински сили и тероризира населението на
скверна Украйна съ страши и звЪрства (разпъваха се съ
стотини и хиляди души на кръстъ и ги разполагаха по
пмтищата или пъкъ приковани къмъ салоне ги пускаха
по течението на рЪката). Вносътъ на продукти въ Ук-
райна се прекрати, тъй като Полша стоеше на страната
на Русия, а търговия съ Кримь почти не се водЪше.
Съобщенията въ Швеция се прЪкъснаха поради голЪмото
разстояние, а когато наступи при това и суровата зима,
то сждбата на Карлъ XII и Мазепа, а заедно съ тЬхъ
и на цЪла Украйна б!ше вече решена. Подъ Полтава
въ 1709 год. Шведско-УкраинскитЪ войски бЪха по-
б'Кдени, въпрЪки геройската имъ храбрость, отъ значи-
телно по-многочисленит! отъ тЪхъ руски войски и Карлъ
XII и Мазепа 6ixa принудени да избегать на турска
територия въ Бесарабия. Съкрушенъ отъ скръбь Мазепа
скоро умрЪ и биде погрЪбанъ въ Съборната църква въ
Палацъ, а Украйна трЪбваше да понесе цЪлата тяжесть
на р ж ката на Петръ I. ГрадоветЪ й бЪха унищожени,
населението й поробено, църквата й подчинена на руския
„Св. Синодъ“, автономията на Украйна биде силно огра-
ничена, остана й едва ли сЪнка отъ самостоятелность.
Земята на западъ отъ ДнЪпъръ отново бЪ отстмпена на
Полша като на съюзница въ войната противъ Карлъ XII
и Мазепа. Тъй трагично се завърши последний опитъ
на украинцитЪ да освободить държавата си отъ заплаш-
ващето ги московско чудовище.
Това, което ставаше по-късно, 6tiiie вече бавна аго-
ния на украинската самостоятелность въ обятията на ct-
15
верния Моллохъ. Въ Украйна бЪха пратени руски намЪст-
ници, конто тр!бваше да контролиратъ управление™ на
гетманитЪ и руски войски да квартируватъ. (Hiino по-
добно виждаме сега въ Персия и Египетъ). Украйна бЪше
обложена съ данъци въ полза на Русия. Ограничи се
свободата на печата, като се подчини на московската
цензура, което намали украинското книжно производство,
а послЪ и украинската култура до нула. Украинскит+э
войски 6ixa унищожени, тЪхъ ги употр'Ьбяваха за прЪ-
сушаване на блатата между Ладога и Ботническия заливъ,
гд'Ьто буквално върху коститЪ на стотини хиляди ук-
раинци се издигна Петербурга. Най-послЪ Екатерина II,
в^рна на традицията на Петръ I, нанесе последний ударъ
и съ указъ отъ 1764 год. окончателно унищожи неза-
висимостьта на Украйна, като я включи въ руската дър-
жава и унищожи правителството на гетмана. ПослЪдниятъ
гетманъ, графъ Кирилъ Разумовски, Le roi en exile —
трЪбваше да остане въ Петербурга. ПотомцитЬ му се
бояха за живота си и избЪгаха отъ Русия, а единъ отъ
т'Ьхъ, графъ Камило Разумовски, е сега единъ отъ най-
значителнит! магнати на Австрийска Моравия.
Сл+эдъ унищожаването на гетманската държава ос-
таваше само една украинска територия свободна отъ руско
иго, — тъй нарЪчената запоржска СЪчь, военно орденска
организация на украинцитЬ отъ долно днЪпърскигЬ брЪгове,
въ сегашна Таврическа и Херсонска губернии. Тая во-
енна република биде унищожена нЪколко години по-
късно, нейната крепость и центръ нарЪченъ СЪчь 6tuie
бомбардиранъ, а територията й до устието на ДнЪпъръ
присъединена къмъ Русия (1775 г.).
И остатъцитЪ на украинский земи, принадлежащи
на Полша скоро чрЪзъ „освобождение" се паднаха на
Русия. Русия използува В/КтрЪшнитЪ размирици въ Полша,
16
главно социалната и религиозна борба на украинцитЪ
отъ Киевско, Волония и Подолия противъ аристократи-
ческата и ултра-католическа Полша, борба, която се про-
явяваше въ место повтарящи се бунтове на украинский
селяни, за да ускори подЪлбата на Полша и да вземе
въ ржцЪтЬ си въ края на XVII вЪкъ украинский земи,
съ изключение на Галиция, която се падна на Австрия.
Вземайки отъ Полша западнитЪ украински земи, Русия
играете ролята на „освободителка" на украинский земи
отъ социалното и религиозно полско иго, когато именно
централизирания руски режимъ докара усилването на
кр'Ьпостното право и насилственото унищожаване на тъй
нарЪчената уния (т. е. гръцко-католическо вЪроизповЪ-
дание съединено съ Римъ) въ Волиния, Подолия, Холм-
шина и Пидлисе, което не мина безъ проливане на
кръвьта на украинскит! селяни-унияти.
„Освободила" по такъвъ начинъ почти всички ук-
раински земи, Русия почна систематически да ги пору-
сява. Украинската шляхта (дворянство), до колкото не
бЪше унищожена при Полтавския погромъ, биде русифи-
нирана съ помошьта на училището, на военна и чинов-
ническа кариера и т. н. Украинското духовенство биде
порусено, като се подчини на Св. Синодъ. Украинската
литература 6tine унищожена съ принудителна цензура
въ Москва. Украинский училища и печатници бЪха
просто затворени. Ако прибавимъ при това и факта, че
Украйна, особенно когато принадлежеше на Полша, се
разори отъ войната, а интелегенцията й (дворянството и
еснафство) биде погубено отъ полския режимъ, то лесно
можемъ да си прЪдставимъ, че Украйна не можеше вече
да се съпротивлява на русификаторската система.
ВрЪмето отъ разоряването на СЪчьта и подЪлбата
на Полша до 30-гЬхъ години на XIX вЪкъ е периодъ на
17
летаргия на украинския народъ, който се състоеше тогава
почти изключително отъ крЪпостни селяни. И само
30-тЪхъ години на миналия вЪкъ донесоха на украинския
народъ възраждане, отначало романтично литературно,
както и у другитЪ славяни, а сл’Ьдъ това политическо.
Въ Галиция въ ЗО-тЪхъ години се почва възраждане на
украинския езикъ и литература, а въ 1848 год. прЪзъ
вр!ме на пролЪтьта на австрийский народи, галицкитЪ
украинци провъзгласиха себе си и украинцитЬ отъ южна
Русия живъ народъ, отдЪленъ отъ поляцитЪ и руситЪ,
и поискаха да се създаде отъ украинский земи на Ав-
стро-Унгария една автономна украинска територия съ
свой сеймъ и т. н. Австрийското правителство се отна-
сяше благосклонно или поне толерантно къмъ тия стрем-
ления до тогава, докато не му се стори по-износно да
привлече на своя страна поляцитЪ, конто бЪха изгубили
доверие въ собственитЪ си сили слЪдъ несполучливото
възстание противъ Русия (1863 год.). Между Австрия и
поляцитЪ се сключи формаленъ договоръ, споредъ който
на поляцитЪ, а именно на полското дворянство и бюро-
крация се даде цЪлата власть надъ Галиция, а по такъвъ
начинъ и господството на украницит!, за което пъкъ
поляцитЬ дадоха на Австрия надеждата, както излиза сега
съвсЪмъ неоснователно, за една полска революция въ
Русия и за присъединяването на цЪла Полша къмъ Ав-
стрия. Това именно прКцизвика тежката 40-годишна борба
на украинцит! съ поляциН, борба, която не се е свър-
шила и до сега. Все пакъ въ тая борба силитЬ на ук-
раинството се развиха дотолкова, че Галиция съ своитЬ
украински гимназии, училища, национална църква, печать,
театръ, музеи, партии, дружества „Соколи“, яС/Ьчи* и
т. н. стана украински Пиемонтъ за шЬла Украйна, нами-
раща се подъ руска власть.
2
18
Руска Украйна изпита една много по-тежка слаба,
защото абсолютизмътъ и царизмътъ въ Русия спъватъ
всички народни движения. Най-великиятъ поетъ на Украйна,
Тарасъ Шевченко и неговитЪ другари отъ тъй нареченото
„Кирило-Методиевско братство“ въ 40-т'Ьхъ години на
миналото столетие си изпатиха заради мечтитЪ си за една
украинска държава, макаръ и федеративно съединена съ
Русия и б'Ьха заточени въ Сибиръ, или пъкъ за-
творени. Либералното течение на 60-тЪхъ години даде
на украинството нови надежди, но царскитЪ укази отъ
1863 г. и 1876 г. запов-Ьдаха да се оставятъ всички
надежди и забраниха всички издания и поставянето ук-
раинский пиеси на украински езикъ. УкраинскитЪ еми-
гранти (Драгомановъ и другарит'Ь му) прЪнасять дЪятел-
ностьта си въ Женева и въ Лъвовъ, украинската лите-
ратура се скрива въ Галиция, а руска Украйна пала въ
нова летаргия, като дава най-добритЪ си сили на рускитЪ
революционни организации. И само новата революционна
вълна отъ 1900 г. събуди отново украинството въ Русия
и прЪдизвика украинската нелегална организация — „Ук-
раинската Революционна Партия “ (по-късно Украинската
Социалдемократическа Работническа Партия), чиято първа
брошура носеше заглавието „Самостоятелна Украйна".
Пр'Ьзъ вр^ме на руската революция и украинството из-
плува на повръхностьта на обществено-политическия жи.
вотъ, като даде на първитЪ двЪ Думи два многочислени
украински клуба съ лозунгъ автономия на Украйна. Сега
украинството става едно масово политически движение,
което рускитЪ националист („Новое Время“ и пКиев-
лянинъ") наричатъ „мазепинство".
Именно това възраждане на украинството отъ двЪтЬ
страни на границата ускори войната^ на Русия съ Ав-
стрия. РускитЬ официални и националистически крлгове
19
виждаха въ бързото развитие на украинским Пиемонтъ
(Галиция) причината на националисте събуждане на
Руска Украйна и смЪтнаха това за австрийско-нЪмска
интрига противъ ц^лостьта на Русия, макаръ че въ
д'Ьйствителность самата Австрия, хипнотизирана отъ поля-
цитЪ, не разбираше до самото избухване на войната
украинския въпросъ и поддържаше полския гнетъ надъ
украинцигЬ въ Галиция. Естественното развитие на въз-
раждащия се младъ националенъ организмъ, въпрЪки
прЪдупр'Ьжденията на такива видни хора, като Милюковъ,
КарЪевъ, Коршъ, Шахматовъ, се смЪташе въ национа-
листически заслЪпление като продуктъ на задгранична
интрига, имаща за цЪль разрушаването на Русия. И
това р-Ьши въпроса за войната, която висЪше въ въздуха
вече нЪколко години.
Ако Русия се въоржжаваше вече въ продължение
на нЪколко години, а въ това врЪме насъскваше Сърбия
и Черна Гора противъ Австрия, поляцитЪ противъ Гер-
мания, балканскит! народи единъ срЪщу другъ, Ромж-
ния противъ Австрия и т. н.; а въ Галиция, като въ
погранична область, стократно увеличи русофилската
агитации съ пари, брошури, емисари и т. н., — то
всичко това се вършеше само защото войната съ Ав-
стрия, заради галицкитЬ украинци, бЪше вече решена.
ЦЪльта на войната за Русия е да вземе въ свои рлщЪ
и да унищожи украинския Пиемонтъ въ Русия, а тери-
ториялното засилване на Сърбия, Черна Гора или Ромжния
това елч само случайни добавки, цЪльта на конто е само
да се получи военната помощь на тия държави,' слЪдъ
което всичкигЬ балкански народи по редъ биха спод'Ьлили
еждбата на Украйна, Полша, Финландия и Кавказъ.
СлЪдъ всичко казано до тукъ, става ясно зато
украинцигЬ тъй единодушно застанаха на страната на
20
Австро-нЪмския съюзъ. Така те защищаватъ своя Пие-
монтъ, а заедно съ това и националното бл;даще на цела
Украйна. За това веднага слЪдъ избухването на войната
всички украински партии въ Галиция, депутатите и пе-
чата се обърнаха къмъ цЪлия украински народъ съ
апелъ за борба съ Русия, тоя най-голЪмъ врагъ на
Украйна, а „Украинския Националенъ Съв'Ьтъ", състоящъ
се отъ представители на всички украински партии (съ
изключение, разбира се, на русофилите, конто се сме-
тать отъ украинците за продажни ренегати), реши да
организира отъ украинската младежь единъ корпусъ до-
броволци за борба съ Русия. Една часть отъ тоя кор-
пусъ се отличи въ боеветЪ съ Русия въ КарпатскитЪ
проходи около Ужокъ.
Становището завзето отъ галицкитк украинци се
споделя и отъ рускитЪ украинци, а изразитель на тех-
нитЪ национал но политически стремежи е сега „Съю-
зътъ за освобождентето на Украйна- и други организации.
Нека тия неколко реда, конто ще изнесатъ предъ
чуждия читатель, може би, съвсемъ нови за него факти,
послужатъ за балканските народи като предупреждение
за руската „освободителна- мисия. Рускиятъ деспотизмъ е
агресивенъ въ самата си сущность и непримиримъ спрямо
съседните народи. Той не знае нито съжителство, нито
съседство, — той знае само окупация и подтисване. Той
е погълналъ единъ държавенъ организмъ следъ другъ
(Украйна, Литва, Полша, Курландия, Лифландия, Фин-
ландия, Грузия, Кримъ, Бухара, Хива и т. н.), служейки
си за тая цель все съ с ж щите средства на „освободи-
тели а* агитация: пари, корупция, интриги, разделяване
и въ края на краищата съ военни нападения. Въ Ук-
райна насъскваха селяните противъ дворянството, а сл-
щевременно развращаваха дворянството съ надежда за
21
кариера и съ разширочаване на привилегии; въ Полша
насъскваха угнетений украинци и православии cptuiy
поляцитЬ и католицитЬ; въ Курляндия и Лифляндия —
латишкитЪ селяни cptuiy н^мскит^ барони, конто едино
развратяваха съ кариери и привилегии; въ Финляндия
финскитЪ селяни срЪщу шведското еснафство; въ Кав-
казь — християнигЬ cpimy мохамеданитЪ, татаритЪ срЪщу
арменцитЪ, арменцигЬ срЪщу черкезитЪ, грузинский и
милгренскитЪ селяни срЪщу тамошното дворянство, което
отъ своя страна се развратяваше съ пари и кариера.
Всички тия страни сж „освободени" отъ тЪхнит-Ь по-
слаби угнетители, за да се замени слабото полско, нЪмско,
шведско или кое и да е друго иго, съ желЪзното руско.
Нека тогава балканскитЪ народи и небалканскитЪ съезди
на Русия добрЪ да изучатъ тия страници на руката ис-
тория, — не по официалнигЬ руски учебници — и нека
си прЪдставятъ своето бждаще, въ случай, че Русия из-
лЪзе побЪдителка въ войната. Ние, който добрЪ позна-
ваме психологията на руския абсолютизму сме сигурни
че слЪдъ унищожаването на Австрия, би дошелъ редьтъ
на Ромлчния, България, Сърбия, Турция, Гърция, Шве-
ция, Норвегия и др. А разгромътъ на Русия и създава-
нето на нови държави (Украйна, Полша, Финландия)
между БалканитЪ, Европа и Русия би усигурило като
прЪдпазителна сгЬна еднажъ за винаги по-малкитЪ на-
роди на Скверна и Централна Европа и на Балканский
полуостровъ отъ руската опасность.
Колкото се отнася специално за БалканитЪ, то съз-
даването на украинската държава веднажъ за винаги би
отхвърлило Русия отъ Черно Море, а заедно съ това би
се разсЪялъ черния облакъ, който отъ 150 години на-
самъ тежи надъ цЪлия Балканъ. Отделена чрЪзъ силна
украинска стЪна отъ Черно Море и Балкана Русия би
22
прЪстанала да заплашва слчцествуването на балканскитЪ
народи и би изгубила интересъ за интриги на БалканитЪ.
Създаването на тая прЪдпазителна стЪна, — най-
напрЪдъ на Украйна (безъ това Русия въпрЪки на от-
цЪпването на Полша би останала страшна), — ето исто-
рическата необходимость за народит^, заплашвани отъ
Русия. А кого не заплашва Русия отъ Нордкапъ до Ца-
риградъ ?...
вимшвжии®
II.
Украйна и България.
На българския читатель, който, може би, е навик-
налъ да смЪта сЬверното крайбрЪжие на Черно море
като истинско руска земя, те б а; де, интересно да
се запознае съ нЪкои страници на историческото ми-
нало, който свид'Ьтелствуватъ за живите културни сно-
шения на двЪтЪ земи — Украйна и България, при
което ролит! на двата народа се мЪняватъ: отначало
българитЬ ел учители на украинцит!, а послЪ украин-
цигЬ се намиратъ въ такова положение, че могатъ да
влияятъ културно на българит!.
Най-старитЪ сношения на двЪт! земи потъватъ въ
мъглата на пр'ЬдисторичнитЪ времена. СлЪдъ това трЪбва
да се отбЪлЪки прибиваването на Св. Кирилъ (тогава
още Константинъ) въ Кримъ и на украинский брЪгове
на Черно море. Въ всЪки случай още тогава се е поч-
нала пропагандата на българско-славянското християнство
срЪдъ южно-украинскитЪ племена, доказателство за което
имаме вече въ IX, а още повече въ X вЪкъ въ голкмото
число християни съ славянско богослужение (съ кири-
лица и старобългарска рЪчь) въ нЪкои центрове на Ук-
райна (Киевъ и т. н.). Тогава, слЪдъ византийското, бъл-
гарското влияние върху Украйна е най-силно. Тия близки
връзки съ България, може би, сж дали импулса на войн-
ствения украински князъ Светославъ за единъ завоева-
24
теленъ походъ cpimy България (968 г.). СлЪдъ като по-
беди българитЪ при Доростолъ (Силистра), Светославъ
се установи по-късно въ ПрЪславъ и тръгна прЪзъ Тра-
кия за Цариградъ. ВойнитЪ съ византийския императоръ
Цимисхий се свършиха безуспешно за Светославъ, който
трЪбваше да се върне въ България, гдето се затвори въ
Доростолъ (Силистра) и се бранеше три миссии срЪщу
съюзената византийско-българска армия. Упорната му от-
брана накара Цимисхия да сключи миръ и да позволи
на Светослава свободно да се върне въ Украйна (972 г.).
Съ това се свърши единствения четиригодишенъ инци-
дента между Украйна и България.
СлЪдъ това взаимнитЪ отношения имаха изключи-
телно миренъ, културенъ характеръ. Първа украинската
църковна иерархия, слЪдъ официалното въвеждане на
християнството въ Украйна отъ Владимиръ Велики (въ
края на X вЪкъ), произхождаше ота България (отъ Ох-
ридъ). Въ всЪки случай, отъ българския произходъ 6txa
донесенитЪ тогава въ Украйна църковни книги и значи-
телна часть отъ свЪтската писменость. Оше за дълго
врЪме слЪдъ това се вижда българското влияние въ ук-
раинската църковность, а и до сега се забелЪзватъ сле-
дите, макаръ и въ това, че целъ редъ църковни песни
и днесъ въ Украйна се наричатъ „български гласове", а
българските имена Борисъ и Глебъ станаха народни въ
Украйна. Целата украинска литература ота „княжеския
периодъ" (IX до XIII векъ) показва не само въ езика, но
и въ съдържанието си, крайно силно взаимствуване отъ
българите. Въ Украйна беха разпространени стотини
български творения: „Летописи", „Сказания", „Палом-
ничества", „Жития", „Сборници", „Слова", „Пчели",
„Цветя", и т. н. въ оригинали или въ украински пре-
работки. А богомилските апокрифи станаха собственость
25
на украинский народъ. Единъ отъ забЪл'Ьжителнит'Ь па-
метници на старо-украинската литература, отъ XI вЪкъ,
„Сборника на князъ Светославъ“ е волна приработка на
едно аналогично българско произведение.
СлЪдъ това културнитЪ сношения на България и
Украйна се проклевать, въ XIII вОкъ, поради нашествието
на монголитО, на което попаднаха и двОтО земи и което
залО южно-украинскитО степи отъ КарпатитО чакъ отвъдъ
Донъ на изтокъ и съ това прОклсна всОко съобщение
между България и Украйна, изтласкана отъ монголитО до
сегашна Галиция, Волиния, Киевщина и Черниговщина.
Едва въ XV вОкъ прОклснатитО културни сношения
се подновяватъ. Монголското нашествие, войнитО на Литва
и Полша съ Украйна и между особ нитО войн и дотолкова
обезеилватъ Украйна, че Киевъ става малъкъ пограни-
ченъ градъ, който украинския митрополитъ трОбваше да
напустне. Украинската църква и култура западнаха, за-
щото градоветО станаха развалили и едва, слОдъ закрЪп-
ването на Литви и изпъждането на татаритО до брОго-
ветО на Черно море, възкръева отново украинската църква
и култура. Възстановява се съ усилията на великия ли-
товско-украински князъ Витовитъ Киевската митрополия
и Григорий Цамблакъ става митрополитъ. Цамблакъ, по
произхождение българинъ, отъ начало билъ дяконъ
при българския патриархъ Ефтими, послЪ призвитеръ въ
Молдавска Сутавия, по-късно игуменъ въ Панкратовския
монастиръ въ Сръбска Деча, а въ края на краищата
украински митрополитъ въ Киевъ (1416 г.). Неговата ли-
тературна и организационна дойность възкреси украин-
ската църква и даде начало на нова педагогика и на
новъ развой на литературата. Въ историята на украин-
ската култура Цамблакъ заема почетно мЪсто и е единъ
26
отъ пр1дтечитЪ на великия свой наследникъ по Киев-
ската митрополия —- Петръ Могила.
Нещастията, конто по това врЪме сполегЬха Бъл-
гария, а именно завладяването й отъ турните, докараха
размЪната на ролите, толкова повече, че Украйна, вслед-
ствие на живата дЪятелность на князъ Острожски (учреди
лицей въ Острожъ) и митрополитъ Петръ Могила (ака-
демия въ Киевъ) достигна до висока степень на култу-
рата. Тогава именно настжпва единъ макаръ и не тол-
кова силенъ обратъ: българите започватъ да заематъ
отъ украинците. Тъй прочутата граматика на старо-сла-
вянски (църковенъ) езикъ, съставена отъ украинеца Ми-
летий Смотрицкий и издадена въ Литва въ 1619 год.
става нарлччникъ за изучване и съставяне на граматико-
графията на всички южни славяни, въ това число и на
българите. Издадена въ специално издание за южните
славяни въ Римникъ, въ 1775 год. тя се употрЪбява въ
училищата и монастиритЪ чакъ до възраждането на бъл-
гарската литература, което възраждане сжщо записва на
една отъ почетните си страници името на украинеца
Юрий Ив. Венелина (1802—1839 г.). Роденъ въ Унга-
рия (дето живеятъ до половинъ милионъ души укра-
инци), Венелинъ следвалъ университета въ Лъвовъ, после
въ Москва, следъ което се е преселилъ въ България и
стана единъ отъ първите дейци на българското възраж-
дане. Съ своите исторически статии за България, той
възкреси историческите традиции на българите и будете
въ техъ националното имъ съзнание. Големо влияние
упражни украинската литература върху ново-българската
още преди епохата на освобождението. Особенно Шев-
ченко и Марко Вовчокъ беха дълго време най-любимите
образци за творчеството на Жинзифова, П. Р. Славей-
кова и Л. Каравелова.
27
Тежката борба, както на украинцитЪ, тъй и на бъл-
гаритЪ за политическа свобода, борба, която за бълга-
рит! се увЪнча съ усп^хъ, а за украинцитЬ още далечъ
не е свършена, не способствуваше за културнитЪ сно-
шения на двата народа, толкова повече, че между тЪхъ
като китайска стЪна застана Русия. Задъ тая стЬна, задь
този затворь, българигЬ мжчно можаха да видятъ украин-
ския народенъ животъ, който вървЪше по свой п,кть,
толкова повече, че Русия имаше тогава още своя „осво-
бодителенъ ореолъ*. Може би малцина българи знаятъ,
че при Шипка и ПлЪвенъ цЪли подкове отъ руската армия,
конто се биха за свободата на българския народъ, бЪха
чисто украински. Великиятъ съврЪмененъ украински дра-
митически артистъ и директоръ на театръ, Садовски,
напечата миналата година своитЪ крайно интересни спо-
мени отъ тая освободителна война. Тая отчужденость не
можа да се разсЬе и отъ могжщия умъ на професора
отъ Софийското Висше Училище, Михаилъ Драгомановъ,
емигрантъ отъ Киевъ, който отъ София духовно под-
хранваше политическото движение въ своя роденъ край
— Киевъ и Дъвовъ. Драгомановъ даде сжщо цЪненъ
приносъ за българската наука, а именно за фолклора.
Едва въ най-ново врЪме се проби прозорецъ въ
тая китайска сгЬна и тя съвсЪмъ скоро ще се събори,
защото не напраздно българския поетъ Славейковъ, npt-
веждаше стиховетЪ на Шевченко х), а нашия украински
х) 1. Д-ръ И. Д. Шишмановъ. Тарасъ Шевченко, неговото
творчество и неговото влияние върху българскитЪ писатели прЪди
освобождението. Отпечатъкъ отъ кн. XVI на „Библиотека Сла-
вянска БесЪда-; 2. Славянски Гласъ, издание на Славян. Благо-
твор. Дружество въ България, год. IX (1911), кн. I—II, Ст. Чилин-
гировъ, библиографични бЪлЪжки: Шевченко на български (по
случай петдесеть годишнината отъ смъртьта му) р. 37—41; 3.
Славянска Антология, Ст. Чилингировъ, София 1910, стр. 151—153.
Приводи отъ П. Р. Славейкова, Л. Каравелова, А. Д. Ихчиева.
28
поет ь Федьковичъ, въодушевенъ отъ борбитЪ на б ьлгаритЪ
за освобождение, посвети на тая борба поемата си Кл^р-
джали. Между двата народа има много общо, а нищо не
ги лкли. Общи ни сл стремежитЪ за политическа сво-
бода, за обединението на всички сънародници въ една
държава. Българитк винаги с ж смктали тия стремежи за
най-важни, а ние сме ги написали на знамената си и за
ткхъ проливать своята млада кръвь украинскитк добро-
вол ци „Сичови стрклци“.
Общи сж за двата народа и страдай ияга, който т!
понесоха и има да понасятъ. Хиляди членове отъ всички
партии: социалдемократическата, социалъ-революционната,
радикално-демократическата и прогресивно-демократиче-
ската отъ руска Украйна пъшкатъ сега въ Сибирь, тъй
както българскитк нЪкога въ Анадола. Галиция страда
сега подъ „освободителното господство“ на руситЪ, тъй
както Македония подъ сърбитЪ. Първата работа на „осво-
бодителитЬ" бкше да затворять украинский училища и
съюзи, да опустошать украинскитЪ музеи и библиотеки
и да ги пркнесатъ въ Москва, да арестуватъ украин-
ский народни дкйци (въ това число и митрополить Шеп-
тицки) и даже да конфискуватъ намиращитЪ се въ частни
pAuii украински книги.
Възкръсването на Украина може да б ж де само въ
интереситк на България: да я освободи отъ руския ко-
лосъ и отъ неговитк интриги на Балканите. Издигането
на украинската държава ще възстанови нарушеното рав-
новесие на Източна Европа и Черно-море. И това е въ
интересигЬ на българитЪ.
ПРИЛОЖЕНИЕ.
in.
ПРОГРАМА
на
СЪЮЗД ЗА ОСВОБОЖДДВДНЕ НА УКРАЙНА.
Областьта населена съ украинци отвъдъ и отсамъ
австро-руската граница стана театръ на военнитЪ дей-
ствия, гдЪто ще се разиграятъ р-ЬшителнитЬ сражения и,
което е по-важно, тая именно територия е ябълката на
раздора между двата неприятеля.
Украинците, прочее, съ право могатъ да твърдятъ
че тая война ще реши сждбата имъ, а именно дали
требва да бжде украинския Пиемонтъ, прибежището на
нашия националенъ животъ, унищоженъ или требва тоя
животъ да възкръсне отвъдъ Збручъ, далеко задъ Дне-
пъръ, чакъ до брега на Черно море. Поробените въ
Русия украинци не могатъ и не бива да следятъ съби-
тията като пасивни зрители. Те издигатъ високо и ре»
шително гласъгъ си, за да искать неоспоримото си право
на национална независимость.
Историческата необходимость настоятелно иска да
възникне между Русия и Европа една независима укра-
инска държава. Само тогава въ Европа ще наступи
траенъ миръ. Създаването на тая държава е необходимо
условие, за запазването жизнените Австро-Унгарски ин-
тереси и за спокойното развитие на немскиятъ народъ въ
30
<		•	'	« •	<	'	-	* Z
Австро-Унгария и Германия. За украинскиятъ народъ то
ще означава сбждванего на вЪковните му мечти и стремежи.
Сл'Ьдъ като разбраха това рускитЪ украинци съз-
дадоха една обща народна организация — Съюзътъ за
освобождението на Украйна — която прЪдставлява наци-
онално политический и социално економическитЪ инте-
реси на украинския народъ въ Русия.
Въ тоя съюзъ сж прЪдставени всички политически
течения, конто сж се обединили въ искането си за не-
зависимость на украинския народъ. Съюзътъ вижда осж-
ществяването на своитЪ идеали въ поражението на ца-
ризма’ отъ съюзенитЪ държави.
Независима Украйна трЪбва да бжде една консти-
туционно демократична монархия, съ едно единственно
законодателно тГло, съ всички граждански, национални и
др. права и съ собственно национална църква.
Ако се освободи само една часть отъ населе-
ната съ украинци територия отъ руския деспотизъмъ,
Съюзътъ ще д'Ьйствува за създаването на една автономна
страна отъ цклата украинска область въ границитЪ на
Австрия.
СжщеврЪменно съ създаването на самостоятелната
украинска държава ще се прокара една коренна аграрна
реформа въ полза на селянитЪ.
Практический задачи, конто Съюзътъ има да раз-
ptinaea сж толкова разнообразии, че могать да се посо-
чатъ само въ общи черти. За да подкрепи сериозно
разрешение™ на тия задачи, Съюзътъ прЪдприе създа-
ването на национално-политически организации въ руска
Украйна. Веднага слЪдъ като Австро-Унгарската армия
завземе украинската територия, Съюзътъ ще започне да
прокарва национално-политическата организация на зав-
зетата область. Тогава ще се подготви свикването на
31
единъ народенъ конгресъ, който да се произнесе за фор-
мата на управление™, аграрната реформа и т. н. на от-
нетата отъ Русия область. Съюзътъ ще застжпва инте-
реситЪ на украинский народъ прЪдъ правителствата и
между народнитЪ конференции и ще се грижи да попу-
ляризира срЪдъ европейского обществен© мнение украин-
ского движение чр'Ьзъ публикации, дописки и т. н.
Съюзътъ за освобождението на Украйна се намира
въ постояненъ контактъ съ австрийский украинци.
Като вырвать въ побЪдата на австро-унгарската и
германска армии, украинцигЬ се надЪватъ, че на разва-
линит'Ь на руската империя, тоя затворъ на нарбдитЪ,
ще се издигне свободна и независима Украйна.
IV.
Къмъ европейскою обществено мнение.
БезпримЪрната прЪдизвикателна политика на Русия
пр^дизвика катастрофа въ щЬлия свЪтъ, каквато историята
непознава. Ние украинцитЪ, синове на единъ голЪмъ,
разд'Ьленъ между Австро-Унгария и Русия народъ, който
се подтисва по нечуванъ начинъ отъ царизма, съзнаваме
защо се води тая война. Работата не е за нЪкаква хеге-
мония на „германизма“ или „славянството*. Войната се
води между културата и варварството. Войната се води
за да се сломи окончателно силата на една идея, на идеята
за панрусизма, която е докарала неизчислими врЪди за ц^ла
Европа и заплашваше нейното благосъстояние и култура.
Русия, изиолзувайки политическата слепота на сла-
вянский народи, направи отъ тая идея, която е позната
подъ лъжливото име „ панславизма, орудие на своитЪ
агресивни планове. Тая идея вече е унищожила Украйна
като една независима държава, подчинила е Полша, обез-
силила Турция и въ послЪднитЬ години хвърли мрЪжата
си даже въ Австро-Унгария. Вратата, npteb която тор-
жествующий панрусизъмъ трЪбваше да вл'Ьзе въ Австро-
Унгария, за да я разруши, трЪбваше да бжде Галиция.
Нашиятъ, разд^лень между двФ. държави, народъ, тр-Ьб-
ваше да послужи на Русия за да може царизмътъ да за-
владЪе проливитЪ и Цариградъ, пжтьтъ за кждЪто, споредъ
рецептитЪ на руската дипломация, минавалъ прЪзъ Виена.
34
За тая ц-Ьль Русия, отъ години наредъ,- вършеше
своята разрушителна работа. СмЪтката 6tiue ясна: бжде
ли нашия народъ, който въ Русия е брутдлно» поробенъ,
бъ Галиция спечеленъ за руската кауза, тогава задачата
да се забие царското знаме на КарпатитЪ те се улесни*
крайно. Ако ли пъкъ 30-тЪхъ милиона украинки въ Ру-
сия, подъ влиянието на галицкит'Ь ей братя, разбератъ пра-
вилно свригЬ национални и политически’интерес и, тогава
разширочителнитЪ планове на Русия ще-се сгромолясать.
Безъ откжеването нй украинскигЬ провинции отъ
Русия, даже и най-унищожителния погромъ на* тая дър-
жава въ. сегашната война би билъ само единъ* слабъ
ударъ, отъ който царизмътъ би се .с-ъвзелъ въ нЪколко .
години, за да продължава да играе старата си роля на
нарушитель на европейский миръ. Само свободна, теж- *
няща къмъ Тройния Съюзъ Украйна, съ своята голема
територия отъ Карпатит! до Дунава и Черно море, би
могла да баде защитителна .сгЬна ла Европа cpinuy
Русия, стЬна, която би направила за винаги безвредно
разпространяването на царизма и би освободила славян-
ский св^тъ отъ пагубното влияние на панрусизма.
Въ пълно съзнание на своята историческа мисия,
да брани своята стара култура отъ азиятското варвар-
ство на русигГ, Украйна винаги е била явенъ врагъ на
Русия, като е търсила винаги помощь за своитЬ освобо-
дителни стремежи на западъ отъ н^мцитЬ. ГетманигЬ
Богданъ Хмелницки и Дрошенко и Орликъ се обърнаха
къмъ н'ЬмцитЪ, а Мазепа къмъ шведитЪ. Даже въ врЪ-
мето на Екатерина II украинското дворянство потърси
въ Пруския дворъ защита срЪщу „московската тирания".
ШевченковитЬ демонстрации въ Киевъ прЪзъ мартъ тази
година, въ конто ясно се чуваха виковетЪ: „Да живЪе
Австрия! Долу Русия!", показватъ, че украинската по-
35
литическа мисъль върви пакъ по пжтя на старитЪ исто-
рически традиции.
Ние, украинцитЪ отъ Русия, който сме се обеди-
нили въ „Съюзътъ за освобождението на Украйна“ ще
употребимь всички усилия за едно окончателно откжс-
ване отъ Русия. Въ тия сждбоносни времена, въ конто
нашиятъ народъ отвъдъ и отсамъ. границата се издига
за послЪдна борба къмъ своя вЪковенъ врагъ, ние се
обръщаме съ слЪдния апелъ къмъ ц!лия цивилизованъ
свЪтъ. Нека той подкрепи нашето право д*Ьло! Ние имъ
апелираме за това, като сме убЪдени, че украинското
дгьло е сжщеврЪменно и д*Ьло на ц'Ьлата европейска
демокрация. Никога Европа нЪма да има миръ, никога
н^ма да бжде освободена отъ заплашващитЬ нахлувания
на царизма, никога нЪма да бжде сигурна за своитЪ
културни блага, до като на (иирокитЪ степи на Украйна
не се издигне една крепость срЪщу Русия!
ГолЪмит'Ь жертви, конто нашия. народъ е давалъ
и дава, въ течение на столетия въ борбата си съ Русия,
ни даватъ моралното право да искаме вниманието и съз-
нанието на цивилнзования свЪтъ въ полза на нашата
кауза, въ полза на независимоетьта на Украйна!
За да не остане непознато за общественото мне-
ние въ Европа цЪлото значение на нашето дЪло сега,
когато на бойнитЬ полета, на конто падатъ хиляди
украинци, се р^шава еждбата на европейский народи,
ние се обръщаме съ този апелъ къмъ всички народи,
чиито политически интереси С/К евързани въ тоя моментъ
съ интересит! на свободата и цивилизацията.
За „Съюзътъ за освобождението на Украйна* :
Д. Донцовъ, В Дорошенко, М. Меленевський, О.
Йолтуховски, М. Зализнякъ, А. Жукъ.
V.
ВЪЗВАНИЕ
на
СЪЮЗА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА УКРАИНА
КЪМЪ БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ.
Разтурването на първия балкански съюзъ и сегаш-
ната западно-европейска война най-ясно показаха поли-
тиката на Русия. Особено българския народъ най-добрЪ
почувствува пр^леститЬ на нейната „славянска“ поли-
тика. Тая политика е виновна затова, че Сърбия взема
отъ България Македония. Може ли слЪдъ това българ-
ския народъ, въ сегашния великъ моментъ на прЪкроя-
ване картата на Европа, въ името на бждащето развитие
на самостоятелнитЪ народи, да не застане рЪшително и
ясно противъ панславистската лъжа на Русия ? Не е ли
ясно, че подъ булото на „славянского единство и брат-
ство и сЪверния деспотъ се домогва до нови територи-
ални придобивки и иска да вземе подъ свое иго всички
славянски народи и да подготви за всички тЬхъ оная зла
сждба, която сплваше народит^, то имаха нещастието
да влЪзатъ въ руската държава?
Тридесеть милионния украински народъ въ Русия,
единъ отъ най-гол!митЪ славянски народи, най-много из-
лита върху си резултатитЪ отъ „славянската“ политика
на Русия. Извоювалъ за себе си въ вр^мената на гет-
манъ Хмелницки независимость, той биде принуденъотъ
38
обстоятелствата да се съедини съ Московското царство.
Той запази тогава независимостьта и правата си. Оте
на другия день сл!дъ това се почватъ „братскит!* до-
могвания на Русия да лиши украинский народъ отъ не-
говата ссмостоятелность и да го поруси. Настжпва дълга
и упорита борба, въ която украинския народъ е готовъ
да се подчини на Турция, само да не търпи рускит! на-
силия. Руската победа подъ Полтава б!ше оня важенъ
моментъ, който направи отъ слабата Московщина импе-
риалистична Русия. Тя и даде възможность съвс!мъ да
смаже Украйна, да стжпче Полша, и да разпространи
варварството си върху други земи. Тая битка б!ше про-
клятие не само за украинския народъ, но и за руския,
защото имено посл!днята победа засили окончателно
московский абсолютизъмъ и му даде възможность да се
задържи до сега и да се противопостави на революцио-
ното движение на всички народи въ Русия въ 1905—1906 г.
Руската империя б!ше и е врагъ на вс!ки прогресъ,
и гробъ на народит!. И въ сегашната война поб!дата
на Русия за дълги години би означавало надмощие на
страшна реакция, поб!да на дивия абсолютизмъ надъ
демократизма и западно-европейската култура, би озна-
чавала, че разнит! славянски народи и по-нататъкъ биха
пъшкали подъ иго.
Ний украинцит! и вий българит! тр!бва р!шително
да изл!земъ въ тоя крайно важенъ моментъ. Намъ ни се
пада великия исторически дългъ да демаскираме лъжит!
на руския панславизмъ, защото сега се р!шава нашата
сждба — да бждемъ или не.
Русия водеше своята лъжлива пропаганда не само
въ Сърбия и не само погуби съ това българския народъ
въ Македония. Тя искаше сжщо да вземе и оная часть
отъ украинския народъ, която имаше щастието да се
39
намори въ Галиция подъ закрилата на австрийската кон-
ституция. Русия мислЪше съ това веднажъ за винаги да
задуши освободителното движение на украинския народъ.
Пр1зъ Галиция и *Виена минавалъ пж.тя за ДарданелитЪ
и Цариградъ. Това 6tuie мисъльта на _руското прави-
телство. Русия подържаше Сърбия противъ България, за
да обезсили Австрия и за това тя не жалеше пари за
русофилска агитация срЪдъ украинското население въ
ГалшХия. Опасностьта бЪше близка, затова украинския
народъ ще смЪта деньтъ на обявяването война на Русия
за най-св!тлия день на своята история.
Българи! Въ тоя великъ походъ противъ руския
деспотизмъ и ние съ васъ требва да стоимъ въ едни
редове съ нЪмскитЪ народи.
. „Съюзътъ за освобождение на Украйна* съ въз-
торгъ гледа на вашитЬ приготовления за въормжена ак-
ция противъ Русия и съюзницитЪ й и вашигЬ славни уси-
лия да се обедините въ тоя моменть съ Турция и Ро-
мжния. Ние вЪрваме че недавна прославенитЪ ваши пол-
кове ше запишатъ името си и името на българския на-
родъ въ най-св'Ьтлит'Ь страници на. историята и сега
украинския народъ ви праща не славянски, а общочов+япки,
най-топълъ братски приветь.
25 августъ, 1914 год.
эиивив
VI.
МАН ИФЕСТЪ
ОБЩИЯ УКРАИНСКИ СЪВЪТЪ).
Украински народе!
Наближава важенъ исторически моментъ. РазрЪшава
се слхдбата на държавит! и народит^. Не можаха да по-
могнатъ всички усилия на дипломацията да се запази
европейский миръ. Бурята на войната заплашва Европа
и нищо не може да я спре.
Тая буря застрашава най-много ония държави, въ
числото на конто влиза украинския народъ. Украинскиятъ
народъ принадлежи къмъ ония народи, конто те изпи-
татъ най-силно тежестьта на войната и посл1дицитЪ й.
Въ такъвъ моментъ единъ народъ, който иска да
живЪе, трЪбва да има една мисъль и една воля и тая си
воля да приложи на дЪло така, че да стане факторъ въ
историята на двржавит^ и народит^.
И затова въ тоя моментъ прЪдставителитЪ на укра-
инския народъ въ Галиция отъ всички политически
направления, който се обединяватъ въ единъ национа-
ленъ ипеалъ, образуваха единъ Общъ Украински СъвЪтъ,
който да изразява една мисъль и едно д-Ьло, както се
*) Общиятъ Украински СъвЪтъ е политическа организация
на галицкит-fe украинци, която днесъ обединява всички украин-
ски гиртии (народно-демократи. радикали и социалъ-демократи).
42
изисква отъ момента. Ние не сме приятели на войната
и заедно съ ц*клия културенъ свЪтъ цЪнймъ мира като
най-скжпо благо на човЪчеството. Но има въ историята
на народитЪ и държавитЪ моменти, когато войната бива
неминуема и щомъ не можемъ да попрЪчимъ на войната
тр!бва да се помжчимъ, щото жертвитЪ, конто тя иска
отъ насъ да не отидатъ напраздно, кръвьта на бащитЬ
да донесе добро на д!цата.
Плчтя за постигането на това е ясенъ!
Войната я иска руския царь, самодържавния госпо-
дарь на империята, която е исторически врагъ на Украйна.
РускитЬ царе нарушиха Переяславския договоръ, съ който
се задължаваха да зачитать самостоятелностьта на Украйна,
и заграбиха свободна Украйна. Царската империя въ те-
чение на три вЪка води една политика, която има за
цЪль да отнеме отъ заробена Украйна народната душа
и да направи украинския народъ часть отъ руския. Съ
царски указъ се отне отъ украинския народъ най-святото
му право, правого да говори на родния си езикъ. Въ
царска Русия днесъ най-заробенъ е украинския народъ.
И когато Русия иска война, въ нея говори оная
нанаситность, която като червена нишка минава прЪзъ
ц'Ьлата история на тая империя, която заграбвайки нови
земи, заробвайки народит^, отъ московско княжество
стана единъ колосъ, който отъ редъ години заплашва
общоевропейския миръ и общоевропейския прогресъ, кул-
турата и живота на народит^.
Тая ненаситность на царската империя заплашва и
нашия националенъ животъ. Историческиятъ врагъ на Ук-
райна не може да се помири съ това, че не цЪла Ук-
райна е въ негови ржц1, че не цЪлия украински народъ
пъшка подъ неговото господство, че има часть отъ ук-
раинската земя, дЪто украинския народъ не е поставенъ
43
извънъ законитЪ, д!то той може да живЪе свой нацио-
нал енъ животъ.
Като воюва съ австро-унгарската монархия Русия
заплашва съ гибель и украинския националенъ животъ,
който е намЪрилъ закрила въ конституционното управ-
ление на австрийската държава. ПобЪдата на Русия би
донесла на украинския народъ отъ австро-унгарската мо-
нархия сж.щото иго, подъ което пъшка 30 - милионния
украински народъ на руската империя.
И затова нашия пжть е ясенъ.
Оше въ врЪме на прЪдишния австро-руски кон-
фликта съборътъ на д'ЬйпитЪ отъ всички украински
партии въ Галиция, събрани въ Лъвовъ на 7.XII 1912 г.
заяви, че за доброто и бадащето на украинския народъ,
въ случай на австро-руски вьормженъ конфликта, цЪлия
украински народъ единодушно и рЪшително ще застане
на страната на Австро-Унгария противъ руската империя,
която е най-зълъ украински врагъ.
И ето сегашния момента вика украинския народъ
да застане единодушно противъ царската империя, на
страната на оная държава, въ която украинския нацио-
наленъ животъ намЪри свободного си развитие.
Досегашната пасивность на австро-унгарската поли-
тика спрЪмо плановетЪ на руския царизмъ винаги е била
въ врЪда на интереситЬ на австро-унгарската монархия
и народит-fc й, и прЪди всичко, въ вр^да на самостоя-
телното национално развитие на нашия народъ. Затова
сега нашъ свята дългъ е да сложимъ всичкитЪ си сили
прЪдъ жертвеника на борбата за блдащето на родна
Украйна.
Поб'Ьдата на Австро-Унгария ще бжде наша победа.
И кол кото по-голЪмо бжде поражението на Русия, толкова
по-скоро ще дойде часа на освобождението на Украйна.
44
Украински народе!
Само они народъ има права, който ум^е да ги из-
воюва. Само оня народъ има история, който умЪе да я
твори съ слхдбоносни дЪла.
Общиятъ Украински СъвЪтъ Те вика народе, за до-
лото, което ще Ти донесе нови права, ще отвори нова
ера въ историята Ти, ще Те постави на надлежното мЪсто
въ редовегЬ на европейский народи.
Нека тогава тоя апелъ намори отзвукъ въ всЪко
украинско сърдце!
Нека се събуди въ нашия народъ нЪкогашната ка-
зашка смелость! Нека цЪлия ни народъ бжде не зри-
тель, а най-дЪятеленъ участникъ въ блдащитЪ събития!
Нека той употреби всичкитЪ си материални и морални
сили за разбиването на исторический врагъ на Украйна!
На борба за реализирането на тоя идеалъ, който
днесъ обединява цЪлия украински народъ!
Нека на раЗвалинитЬ на царската империя изгрЪе
слънцето на свободна Украйна!
Лъвовъ, 3 августъ, 1914 г.
За Общия Украински СъвЪтъ:
Председатель: Д-ръ Кость Левицки.
ПодпрЪдседатели: Мйх- Павликъ-
Микола Ханкевичъ.
Секретарь : Д-ръ Степанъ Баранъ.

СЪДЪРЖАНИЕ:
СТР.
I.	Канъ Русия „освобождава11 Украйна? . 3
II.	Унрайна и България...............23
Приложение.
III.	Програма на Съюза за Освобождаване
на Украйна............................29
IV.	Къмъ европейското общественно мнЪние 33
V.	Възвание на Съюза за Освобождение
на Украйна къмъ българския народъ 37
VI.	Манифестъ на Общия Украински СъвЪтъ 41
VII.	Етнографическа карта на Украйна . . 49

в i с т н и к
(оюп шикни Уцй.
Виходить два до чотири рази у М1сяць.
Pinna передплата виносить 10 К. (4 рублТ), гивр1чна 5 К. (2 руб.),
квартальна 3 К. (120 руб). — ЦТ на поодинокого прим5рника
30 сот. 415 коп.).
Редагуе к о м i т е т.
Видае i В1дпов1д<-е за редакшю: Омелян Бачинський.
Адреса редакцп i адмжТстрзци: Wien, VIII. Josefstadterstrasse 79,
II. Stlege, Tur 19.
iaiDinlie Hathrithlen
Mitteilungen Bsindes mi Mung dei Otain?.
Erscheint nls ManusW.
Nachdruck mil voller Quellenungohe gestattet.
Redaktion und Administration: Wien, VIII. Josefstadterstrasse, 79.
Herausgeber und veranitwortlicher Redakteur:
Omelan Batschynskyj.
Redigiert vom Komitee des Bundes zur Befreiung der Ukraina.

(Передтим дневник у Львов!, виходить в!д 18 вересня
1914 кождо! суботи як тиждневник у Вшн.
Редакщя i адмЫстрашя :
Wien VIII, Langegasse 16. Tur 8.

Ukrainisches
Korrespondenzblntt
Herausgeber: Dr. Konstantin Lewyckyj
(President der ukrainischen Zentralorganisation).
Verantwortlicher Redakteur: Basil Panejko.
Verwaltung und Expedition:
Wien VIII, Langegasse 16, Тйг № 8.
Erscheint jeden Donnerstag.
Мащабъ 1:7,500 000