/
Текст
ТЕХНИКА
ecjcaffl
Инж. Сммо Л. Лазаров
L-aELLt1zLLLLLL
GOlEl v Ц
ДЫ’ЖАВНГ» ИЦАТТСЪТИП .TIXNIIHV
СМИ • * НЫ
г~ . -? - иа н UltCUKOTO ft «.временно нн-
раз»1ТИ«10 «а ’ ” ' 1° ’ в сфгратз н л музнхата. Като п ю .
пом-0-wa тя инжЛерм- м. шанти и тонрежн
_ дыгоголи ТР J ''"Лючии музнка ни инструмент.» ..
пчри « н^елсктР011"" муанкадни ефентк.
пгги Псш за с<> дстввта эя управление на .вука
Pqxkt на |"1,'1аг“ЛнЧ|1Гвп\копн ефёктн, допмвтци зт-
*“” иьмГкиЩ" ПРИ ’™"Р''“Р“™ тех'
гноении про *»«*• „дчнцът на ра^от» с тях.
Р4ГГ принцип I» Д®'^ « 1 Ц кВ|(П, м радиолюбители с от
т Э" *""м ЛХ Лп MV3HM. твил и :« музпонтн С тех-
..шейке уьи Дг'п^внеин са слсме»ггари.1 и сложи..
.ИЧС1КМ наклони CTiL иай-дибрнтс н тлея облает, повечс-
црокгрупн
1 ПРЕДГОВОР
Обект на рззглеждане н тази книга са електронннте музикалнн
ефекти, създавапи за окраска на звука, получен от елеьтронен
или адаиторсн музикален инструмент. Апаратурата за сннтеэира-
не па звук —сиитезаторите, пора ш качествен^ различима приндип
на нзвлнчане на звука, въпреки че са инструмент и с неограничени
возможности за създаване на ефекти, няма да бъдат описани.
О mu така не се описват н допьлнителните средства за обработ-
ка на зьука—рсвербератори. закъсинтели и др. под., както и
цифровые средства за ефектн, описание™ па конто само з«
себе сн би изисквало обем. почти два пьти по-голям от обема на
тази книга.
В тази киша са заегьпени както елементарни, така и по-
сложнн схемни решения на устройства за създаване на стектрон-
нн ефекти. След като конструкторы знае принципа на действие
на дадено устройство, той може сам да пристъпи към усъвър-
шснствуването на схемното решение. При конструирането и екс-
периментирането на устрокствата радиолюбнтелят-музикзнт и му-
зикантьт-раднолюбител ще се сблъскат с немалко труд ости;
осноннага цел ще бъде търсенето и от крива! сто на желании звук.
Понякога ще се получават ефекти, несъвместими с техняческпте
изискиания, както е например при дисторшъна, при конто се
цели ижрнвяването на сигнала; или при фейзера, при конто се
иолучава дефаэнране на сигнала, кати някон компонент!! и езват,
или при фийдбека (микрофонията е известна в литературой о
нежелап ефект). Но въпреки това тезн и подобии ефект», звучат
приятно В крайня сметка звученето нз инструмента е фактирът,
конто определи дали тоэи или онзи ефект ще се нзползчва или
не. Но нека все пак не разчнтаме на това, че вески фект в
схемата води до ефект в звученето.
j MyjHX UfflN
Ал1в*орните и електронните музикалии инструмент» са с .
"Хниии на звук, ко*™ в определен» момент» от м,
Zl'iu 1.«и.ыеи« подлежи да оъде обработай от устр,.„„в,.
^ендое ефектк С;”’ХоХент»ЛеЯаМе “ “аЧи"»’=
вэ мреждяве на звука при гсзн i и румснти.
2 1. АДАПТОРНИ ИНСТРУМЕНТ»
При традицнонните музикални инструмент получаването нт
звук.-Фнте трептения стан.т по различии начини: чрез ралтрептява-
не на струна (цнгулка, китара, арфа, пиано, мандолина и тр
чрез пропускав на въздушна струя ирез процепи и резонатори
(флейта, чромпет, кларинет. саксофон, орган и др.1 чрез въз-
leftCTj.ue с удар върху различии материи дксилофон. ннбрафон,
барабаня, згьнчета и др.).
Принципы на адаиторяите традицкоинн инструмент» се със-
гои в преьръщане на механичните или акусгичннте трептения,
произвежтани от тпх, в електрически с помощта на преобразуй-
телн, наречен» адзптори. Адапторите се разделят на две групп
и юннсимост от т ва, в каквз среда реагират. Инструментите с
кетмии, магнитив трептящн тела се комплекту ват с електромаг-
иитни здаптири, а при тези с неметални се използуват пиезоелек-
трични ада тгори, при които трептеннята се снемчт от корпуса на
инструмента. В практнката са се наложили електромагнитните
* emit ори като по-лесни за реализация, поевтин» и поради обстоя-
»лството, че еа по-нечувствятелпи към външни влияния.
2.1
tUt ДГГ?.Т2Г ^1’Ч’ЦИГ, 2.1) се състон or постоянен
W4 efcpmn,,, ff и р f гол,и брол »•
Бйвки Електрическите трептения въанпкнат при промина им шг^
нитния поток Ф па постоянния магнит, ' олеминвта на потока la-
виси от разстояняето между полюсннтс иакрвйницн и струната.
Ксгатэ струпати е в покой, магнитннят поток е постоянен, по
при промина на положепието на сгруната спрямо магнита се из-
мена и магнитннят поток, а в бобнната се ындуктнра применлнво
напрежевие, пропорцноиэлно на честотата на трептен' и па голс-
мината на магнитимя поток. Различимте струни са с различна
магнитна проводи мост, което води до различно знучсне, а типа
налога и поставляет» на различим компенсиращн слементи н схе-
мите на свър<ване на адапторите. За да бъде един адаптор
чувствителен, трябва полет», съэдадено от пестояпння магнит, да
бъде с дсстатъчна големина, а бобнната да ныл ьъзмогьно пай-
голям брой навивки. Изнскванията към един адаптер Са: да съя»
дава достатъчни голямо иэходно напрежение (около 5—15 mV) и
да пе се влияе от външни въздействил.
Тъй като повечето от ефектпте, описана в тази книга, ср
проявяват най-добре при китарата, като основен нэточник на звук
разгледахме принципа на действие на адаптера за китара А са-
мата китара с един от първите музнкални инструменти, конто
ставят обект на адаптиране Патентът на електрическата китара
е оше от 1927 г., но пипулярността нараства към срсдата па 50-
те години заедно с рокенд-рола и тя става основен инструмент
въз всички съставн. Незабравими оставят ннструмеитялныте
изпълнення на състава „Шедоус", виртуозного с трен "3
„Бийтълс*, .Ролинг Стоуне-, „Дийп Пърпъл" н много дру н,
при kjhto китарнняг съпровод и силовите партии са на еднакно
пиво с безупречните вокални изпълнення. ^вукт-ч а- три с я
та и уенлената китара е основен компонент да ке и за сь...ава-
нето па стклове на свирене на китара. Л оттук изниква и к о
ходныостта от усъвършеиствуване на тозн звук, от Согагяванг-
то му с нови звуков» нюанси и Цветове. 'В е ос овна . грсд
поставка и за конструкторше на устройства за електроянн ефШ-
ти, които през 60-те години предлагат и първите антов * 1ег
предназначен» м електрическа китара.
2.2. ЕЛЕКТРОННи МУЗИКАЛНИ ИНСТРУЛНН1И
Списки на мектротнпе иуэикалнн
вараства. Консгрукторите на клавишяи як.г-
възможностите им а съогветствнг с на<#- - ш с
техникзтэ. Въпрекн обстоятелството, че рамнчпн-.е к-ивг
... _ Ъ П-| Другц
*<Г**^^ ’JpM fl r«i "^агнфяцпраме в няки. м, ( л ‘ ’•
*** ь И4ИКТ от С-ЫЦ1ЮПТ1» си- па електронц,, ,
1 И пип! гле1лриннн шройховс, клаиинстн и дР\И1
ZerfMM'"* «" 6,’*т* "• •‘оив|ш"Ра,Н! ыежаУ '< * .св“:
" "Т^кимпсг о» пр........... "• ren₽pnpai.e на З.,м
^JXawnii l.Hatnmonil- -орган. .Fender- . Y
,|инд пиано) и НЭЦ.1ЛО елекгронии (оргапп. пн..., . . ,Ч|1.
и о,ценно т от игтодл па теаброобралупане in
rtejjuimijeH тнтез, чрез субтрпктнвен синтез и чри U1|ll Ч1С||
и «’лучшие на комплскспн сигнала с определи... фпча.
I. и чвнснмост от въэмижния брой еднонременно . г иЩ||
iGit * - едмогласин н многогласии.
Дь.111нчн<» г ». тмплектуязнсто на елекгронииге м\ Окалин
MfHVHfH с кички овнсани в гаи книга у станет и а . .»eh
ч, vi *1 удачно е ползувзнето на ефтктнте, нзградени на и.,
м in модуляция, конто придана на звучснето <- .-м, н ха-
риги |> n f iirpeciui юуковп мюансн.
- Ч LriPii 1АТ0РИ Н КОМЛЮ ТРИ
г к-rt современно еъоръженне, изпълпяващо г ткто j лига
иуАимн* инструмент, така и га устройство за сьлдаване на
J г>зтезаторът. Принципът за управление чрез напреже-
*r.rf-i чТМ|**та система от устройства длва възм -ан к г а
МИя мк неограничен брой знукови тембрн и t ,*еми. Гова
*^i l wh,’i; 7Ч 1Г електронен инструмент, който може и ими-
,1М * ,0У11Н' същегтвуващн в природ ил. и 1 м'
' н+п авуцн. вепознятн за човешкою ух
hi мясгрументк сладят и устройчоаы ири’-йИ‘
|*иччи на звук е чивешкнят глас, на f «'' ’ "v"
вд, ы мыг—РрЛ|*ви вследствие’ управление на човешьи»
|М-тч ч ч чг mqvjt да се прёсьздазат от др»-» >ст"
'!» . ."':1; :-1 г 11114 създавши* и yiip.i<i'rtX
s** ^'ыч яомлютри, прог рам и рани н-« 1 й
d h функцните на ь дмлознр^н
^1и г "MUvLiZl1 biC*’4T1*e инттечнрането на звУ"(
ю па компютрите и миниатюризации нм позволила тяхното съ-
четаване с клавиатур»! и видеодпеплен На тях музикантът даже
и на концертмо изггьлиенме може да прогрдчира звука, конго,
запомнен от запомняшнте устройства, се ьъзпротпвежда в опре-
делен момент от музнкалнито нзпълиение.
Сиитезлюрмте и компютрите няма да бъдат обект на внима-
ние в тази книга въпреки тякното съегргпенстио при създаване-
то нл ефектн порадн обстоятелств .то, че прннпнпът на тях юто
действие е качествено нов и изисква голима предварителна под-
готовка.
2.4. ВИДОВЕ ЗВУК0ВИ ЕФЕКТИ
Звуковнят ефект спомвга за обегатявэнето, та оживяването*
на цялостното звучене по времена иузикалното кэпьянеиие. Същ*
ността на всички ефектн се състои в прегбразуване ча спектъ-
ра на основння сигнал, идващ от музнкалния инструмент. Ефек-
тите може да се разделят на пет осковин вида:
I. Ефектн, възинкнали вследствие амплитудно мотуляране
на оенонния сигнал—тремоло-ефектп.
2. Ефекги, възинкнали вследствие честотнз модулираяе яа
основння сигнал — вибрато-ефекти.
3. Ефектн, възинкнали вследстзие фазово модулнране на ос-
новния сигнал — фейз-ефектн, Лесли-ефекти.
4. Ефектн, възникналн вследствие спектрзлна модулация на
основння сигнал — уа-уа ефект, фъз-е |тектн, бхетер-ефектн, ди-
сторшъни и др.
5. Ефектн, възннкньли вследствие комбинмраве на п >горе
оиисаните модуляции или допълннтелна обриоотка на основння
сигнал.
Следвайкн известна хронология в нстгрнята на съз’а^не ы
ефе.ктите, а също така съобрззпо степента на сложност на уст-
ронствата в тази книга няма да се спазва дадсната по-горе после-
дователиогт. Освен това чатателят трябва да има предвма, чет ч-
но покрнтне между устанивеиата терминология и сыцността на
ефектл все )ше не сыцествува. Понякога равлични по ci зята
същност устройства създават еднакъв ефе'<т, а много чч то зн
ченето, характернзирато определен ефект, мэже г.
чрея различии по принцип метвди. Оттук с лелея, че ефе
описан вероятно в различии главк на кннгата под раз- ич * i
новация.
t цмЬкГ IH
1* WbbPA
j I l 1ЩТК^ "
uneue оновя качество, no коего эиукопс. едпа, ,t
TruMP нар*’‘ме ftrtHCT( се ржмпчават е тин >т друг. По
dlJ H.PRH.M. пи ’ ' НЧ1||,ге н електронните муэнкалнн мн
к- цра рагм.аь-ме шкив гласовс. Гембърнт не миле и»
точно с <умм. Той ее пзразивя чрел xaPah„,
•не от обллстм но други усещаппя. Така г0-
гк-нкИ< »имсгаув бдстщ, матов тембър (светлнини v ,т . а.
'!** *5*™ l)cyji сочен тембър (o:i штелкн и bkviubh укс.
м нь.гн. широк- маенвен темоьр (пространст0ено-,эОгМШ1
"“Г^пкт на «пука може да Се нъдприеме само чрез петь
чтване. Затов* нс сме в състояиие да cu ире v гании
«енлиеетсн инструмент или нл съчетание от ияколко
Zrn нистр\мента. ако нс смс ги чуди. Гембровпят слух е и .
' _wd, «о необходим »а ясен* мумжаит и техник, ра-Зотещ а
li-j гт» на муанката а щн* л поставка за разаитнето кв е натруп*
^гп. uvmo количество ыухоиа представ»,
Танбврът е специфичен белее на вески музнкален инструмент
и -а л» го .-харштериаирлмс. « доетжтъчно да назовем имего на
1. * р»гт₽хиент. Так« говорим за иигулков тембър, тембър на
пгвно и др. независимо от том, че отделните инструмен-
та u^ftr применят тембър» си, макар и в тесни границн, в за*
м т #т наян"» I I эвуконзвлнчането. Не сгон така въпросът
м т* цц дря сжкг|н»ннкте му шкални инструмент» и ефекти
ЛЬ» Ч-Икч^чшл инструмента или ефектj с едно и също каимиго-
r«i ,»мат различен тембър в зависимо» т и в сьответ-
™*г : метад,| за генери заие на звука, чсстотните ни
р- □ » -tih фактор ч, с конто ще се опознаем в т зи книг а
«л*, характеристика на звука — тембърът и а •
-к riiin trr гчекг^линясъетаа на звука Слектралнаи <aj г»
Г л ** дм* эаУк отр-лва както иалнчието па опре *?•
* JХ’1 ставки, така и съотнотекието на амп
£ж*144 *• лечен звук домнннрат пърпнт някл
м трэи звук е мек м сочен ЗаъитчЩ тем-
гТ*4, ,*<Тг с нов ди гн ат н обертонов? " - J т 1
^гц тгМър се получав» при наличие я
т<, г , '11И*1| •»’ пет. По принцип п л<_
м «Диан/?* к *вр1»е4е«ч rwntoineuM» на амплнтуди
Чы» ы ь vtxr.iaetr у i|. ’ъцн от звуковня
ОтгпГ^ц шгеплн.м арм •'‘,ч 11
спекгьра нп чзука м инструмента придавят особен характерен
тембър, Липсващите четки хармоннчни придавят кларк в тно гну*
ч^нс на тона.
Пора ди разликитс в амплитудитс и броя иа хермочичннге
сьстанки вески авукомзточник имя свой определен хяр&чгерив
тембър в ьо иенчкнте сп рсгистрн. Това се дъджи на същссгву-
ваисто на т. нар. формаитн. Форманте са определевн честогпя
области с усылени о( ергонове. .ембърът на звука нее еднознал-
но опрсделен от спектрэлния сьстнв Съществено ннчение за
определяй^ нл тембърд окялва и харнктерът на атака!а (възнпк*
ваисто) и затихването на звука. Модулирапето иа ввука по вре-
ме на прсходнгге прчцесн и стацконариите режима на работа
също оказва влияние върху форммрането на тембъра.
Hue възприеыаме тембъра като прости качество на слухоьнтс
усещания, макар че той всъщност е сложно фнзическо явление.
Поиякога нзменянето на един физически фактор — чесготатл или
силята на звука, вопи до нзиенянс на два пенхологнче. ки факт »
ра—внеочяната, сьответно силатж, и тембъра. С тези особености
на сыдапапето и въ.5прп?мането трябва да се съобразяваые при
синтевнрането на определен звуков ефект.
3 2. Ml ТОЛП ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЗВУК
При електрониите л алапторните музнкални иястр; меитн»
гредстзаляващи първонзтоииик на чвук. разлпчанамс рн метод»
за генериране на звуков спектър. одитнвен (харменпчеи), с’ бтрзк*
тиьеп (аналогов) и директеи метод за получаване на комплексна
сигнялн с определена форма.
3 2.1. \ штнвен синтез
Посредством эцпнпння синтез може in сс промттм >от произ-
волен крайни хармоничии спектрн чрез пряно определи е няi ам-
плнтудата на хармонп гните компонент»» н с»сяоанага честот Же-
ланияг спектър се пол\чава чрез независимо прибавяне и ля
ту дата на вечкя х.'рмйвнчна състав»а. Качество™ на а, по-
л\ чен по този метод, »звнсн от 6 >я излични хлрмо.<нчнн ст гл
кп, конто при усъиършен.’тиуваннте електроади инструменти ,ор-
Гин „Hanunond0) доствгат до едннздесет.
9
г и адн таят мето д лежи в основата п на
иИ я ефекти, на него ще се спрсм по u ' 1 .
мглеш* м теоретшчмята постановка за синтеза ... ' ‘ К7|«о
Оъвмктм на субтрактнвнпя синтез е, че reiiep»n-nil ,
... fl| и -ьржащн голям брой хармоиични състивкн - ' Tpth‘
ж вида фклтрн и спектра.,но го разпрс хелепне , jttaT
рм игиюавчен тон сеограннчава от предавателннте xaD !Що*
ша и филтрите. За дяден фнлтър спектралната обвпнка JT!C’
тирана 7t опредетеин честопш граница, независим» от «сноп
чктнтл та хаденнн том С други думи, фнлтър ьт изпътняп! 78
холм* функция на акустичния резонатор при традиционна Л'У
dv^nni н струменти. ‘с мг
ajtwohhmhhht начин на синтез на сигнал от общ В1П е v
ып hi анализа с помощта на редовете на Фурне. ’ '' *
К?г пеоиодячен сигнал с производна* форма м ле и со
4WK-H.F като сбор от безкраен брой елементзрни х чнн
трепчн.и \ко периодичинят сигнал е описан като функция г;),
Т J' ” 2 ^*s‘n ).
i
г+ jt г । I. e постоянна състанка;
I. амплитуда на А-тата харм нпчна;
номер на хармоничната;
време^ честота на първата хармонична;
Kji-Mrt 'Фазоао пзместване на А-тата хармонична
< |-1№^™”ИИЯТ гъстав Иа всеки комплексен периодичен пчнял
и ? и" •'.•' ”гяозначпо 5 неговата форма. Постояниата сьстявка
СИГИал <А) и фазовпге измсстващп на ^гтелниг-
< , 7 # влияят на резултатния звук Зву.чониит ш »н-
съ ч. । к, ' ' <1Плитудмте на хармоиичните съетавки ( Ы н
йСаГчГ*Рът на сигнала.
J4 Сигнала ноже ла е различна. 11ан-голямо значе
^мгм жив музикалпи инструмент» it yCTP°^cJD‘1„t
nrj /^мммте пернодичпи сигнал» с триоиоибра»
г T|>v ь-:"* |^фМа.
ф7}чм>,чи‘рь|"1 Фм"и
l гр...вибразИнтг трептения, се 113
/(0-—Sin2«f.p^ ИПЗЫ-....1-
+(—1*^’)“ sinW4-...)
Както се нижаа. релът прнтежам чстня и иечетим ирмонич.
ни, чнито амплитуд» постепенна иамалявкт с увелнчаване на ио.
мера. Амплитудата на пъри<па хл эмоинчна < ьставка с определена
с . 11а фпг. 3.1 е дадеи спскгърит на трионообразните трепте-
ния.
Фпг. 3.1
Сигнал с прапоыълпд формж п гьитнишенке
Функцията ДО »а правоъгъллото трептемне се израэяаа с
реда
У(^)в (Л । costojf ^~j4icos2(ii/'f-,,. Лд cosfewf Ц- •
Амплнтудата на хармоничннте Л* ' • , ЛпАтф₽ .
където Л е амтнгуда на прапоъгълното трептет ;
А —номер на хлрмоннчната (А—1,2, \ 4. ):
5 — широчина на п^авоъгълниг1 нмпулс.
Спектърът на правоъгьлнитс трептения е дядей на фнг ।
Амплитуднте на хармон-»ч »н съставкн к а пропорцноналкн ч
|sniAn/l' н намаляват въи премето пропорцмонзлнз на коефнц^'-н
тв ’.В точкнте !.?•’.< • амплнтудата е равна «а тпл*.
А | fl о
Кемл» * nu-тссеи, тл *
i 'u4»« всак“ от овл’ститс> заключен,, м •
6ро«7на хариоинчннте пик да се нзчнс
I
, пр7ят н* хармоничиите съставки в една облает,
"** П > - шярочнна на импулса;
f чесгота.
4иг. 3 2
<+ ш । 1фп-- игьлиа фирма в соотношение а : (Г—$)=!:1
фиг. ЭД
10АТМЙ ifcunJi.Btir с ре ла
.ми4 llnW,_,.+
rii-i и,кд
Редь съдържи само нечетки хармоннчнн, чнито амплнтуди
иамзлнват пропорцкоцално с коефициент . Спектърът е ладен
ня фнг. 3.3. С дробните стойкости ст означеми амплитуднте иа
вмсшите харминични
Сегнн право-ьгьлмк импулсп
1а фиг. 3.4 са дадснн пример < иа различии серии правоъгъл-
ни ими} лен и техните хармоннчнн снектри. При хармоппчиия ана*
Фиг. 3.4
лиз иа формата на сигналите обикновеио се шределят само пор-
вите членове от реда на Фурие, > останалнте поряди дренебрежя-
мо малкото им влияние вьрту спеитара ирекебрегааме Нт фиг.
3.5 е показана апрокепмация на г.равоъгьлнн трептекня . , 35ЛК4-
ни сборове от членозе иа реда. 'а сравнение е представев» №
функднята f(t), конто е сбор от венчкн чденове на редл наФ+рвЬ
Afc
Г
a < ! P V ? Й Д V
> Ttf Jf 4f 5f 6F If Bl 3f
фиг, 3*6
№1т twnfK мм нечстни хармоничии. ЧИЯГО*' ЧЬ
ишш ,!г^.я|_11 fv , Хлрминичният спектър на ф]
«*•* ч фш 15.
F«-z.-w™M И1 :Tirjrj «р* ил(елсе»ж*
Важно з^ачень rm- ежектромннте м з« ал я мкст? ментм
устройства за ефетн мча спезлралягят Ьилав иа о г«Ь* а ЙГ
хода иа инструмента, го се зддвакъм устрс зтсзто за съз-
дзваве ы < фект. ...гы эга е ж бходик иа изх дз на тройст-
ФмГ- Х7
вото за ефектн да се воявя сигнал с тпчн on eje*^*J*
За да пма выможносг конструкторы на схе* д 1 « г
лнчннте форыи нз сигнала и присъст «его иа vo ’ **hi
ки еъц всяка една от тях, на фиг 3. « *«••’ "ц ' м
щачнте формн на геиериран пе корежения ut ь • /_
вото им ^зпределение. При •«произвежзане ск^с^-^
сигнал .в.ни глухо, постна Пра ха^оХи
на огсечьнта 9U (фиг. 3.7 fi) лкпсит меЧ=™^н«
станки. Такъв chi нал »«а тромпет^к огг . •> наЙ-богат
по-звънко звучи сягмалъ]’ "7“ «маши формата на пег
спектър притежзвзт смгндлзгге» щ.
остроги импулсн. конто се Д >
еднополярни правоъгьлнн нипулск
j.U iFwmri 11 пjay
ди с определен» фиг л
, . сьс специфична форма ла бъде г-
Периода гдавз\с*аХеж1 напрежеяието, като осног .
-ервр» чрез електроияо ск„нрэне. О^овнигг
*ата честота е равна на няколко дискретни точки
трептения се изгрэждат о™ тснИ метоД л^0.тэува циф-
В вэй сьвремеинага си ROM или RAM. в конто е за-
ров-ен^тоги н пам.ра То и
X"’ "₽" »«"» "I'" Л«““’М Г' '
«а ад ефекти.
типа ROM или RAM. в конто е за-
ва цнфроии устройст-
4 ФЪЗ-БУСТЕРЗА КИТАРА
Теибъртт на китгрвта е сравнителен
даете ча хармоннчии съставкн на сигнала
беден пиради стсъ<т-
Всяка деформация на
сигнала е ог значение за окончателния тембър, тьй като води
гиюмяна на спектралното разпределение. Деформация на звука
ва китарата чиже да се получи по наГьразличнп начини, на со се
жьзаействува върху честдтните и амплнтудаите характеристики на
мука. Общото наименование иа ефектнте, kghtj по своята сын-
жост ыогат да бъдат съзцадени переде гном тонюректори, усил-
мили, активна или паснанн филтри, нелинейни вериги и други, е
фъэ-ефсктн нлн бустер-ефектм. Пинякога се използуват и комби
<-фанн иаиыен ваяяя за съотвегните устройства, наповмер фъз-
tijfcrep, фъз-бже, топ бустер, бустер-прнставка и др. Обикн^вено
пм устройства се включват между кнтарага и уенлвателя, като
к чскпрена възможносг за команда с крачеа превключватсл На
йм- 1.1 е датенг язмечението на един синусоидален сигнал, пре-
миям чрез фъз-бустери.
41. । к ф-<г 4.2 с п оказана схема на прост превключвател,
аосждством който ноже да се измени тръикостта при солови и
^™Ж1^Уг?‘СШт 'И кнтаРата-Използувани са енлицневн гран-
™ °Х0АЙНЯ k0H*eH3a™P сигналы от китарата
нт-1 в В положим тРанзистор* и докато крачният иревключ-
«... и Пои затаап?С и’1РЙТМуС ’ сигна-’ът се ус ива сравннтелно
Тятл^н I1& сектам 1»|ДЛЮЧа *св*** резисторът със сънро-
* tai кгнлен а™ а г 1 ЪС0’ °Т ч,’С1и СЛ1Два паралелпото включ-
100 иР ™₽ез"™'”със съ-
чаллчане на отримат^д <ата обратна връз-
ев регулнра чре* колекторнлто съпропшление
4.2. С два транзистора може да се построй един елементареи.
но добре функпноииращ фъз-бустер (фиг. 43). През вхс-.ння ко„.
Фиг 4 2
Фяг« 4.1
Фиг. 4.3
дензатор С, сигнальт от китарата се подава на база’а на перэич
транзистор ВС109. Усилениях вече сигнал през кондепзатэра *
постъпва на базата на втория транзистор, конто е в т*ккв ре-
жим, че се претоварва и деформира снгн<хьт. Пзмеиеинето на [ )р-
мата на входния сигнал води до появата на допыяпител и >б- т ••
нов? Чрез нзменяне на преднапреженнето на иа^ата на Г, я--же
да се регулнра схепента на деформацията (с потекцнометъра Pi).
1 ръмкостта се регулирл с потенциометр» Pt.
4 3. По-разшнрен вариант на нредишната схема < даден
фиг. 4.1 Посредством може да се нзбира различно 3^чече.
Чрез А, счемата може да сс даде накъсо к сигналы пре
докшо изхода. -За „диване се изПопзува
лл'ря ibnr 4 5 е даченя схема, която пма попече п,
„осп? вХшят импеданс е висок, тъй като пот ието^Л
кмтари
ФнгЛ.4
Фиг. 1,5
.цл фс
3W ьигоко нзхадно съпротиаление. 7\ е свързак ь>- ротявле®*1
гнА: рятел. в ледстьие на коего неговоти изходио <
t Имк -Г, рабпти кати усилвагелно стъпало; сге” ДЙИЯт тР3*1
*й*е ицщ ЫЕЙ П'имеая посредством/'. 7', с иЭ'„13„а ме»4
i»nrp Год^пняп ня ujii.icii3Bгора ца обратна™
ба^та н колектора на 7 е избрана така. че ла се СМдадат „Сда.
впп м възмикване на ефектв „treble-bpost" (деформ.ц^ш» X
ка н областта на високнте честотм). Чрез потенадометыГеХ
може да се лреднзвнка промяна на звука. 1 40
Фиг. 16
Интересен ефект се пости» а и чрез вчлк-чването на ключа
Ефектьт се състои в ритмично прекъсване на звука в областей
на висните честотн Рнтъмът може да се променл чрен проИСНЯ-
ее на стойността на кондензатпра, включен межд ко ектора на
Т и базата на Тг Вьзможно е и евързването на още един ..он-
4С',“:15а₽ Ж7сг%М\ПЪ^ж««т М реодии-е ~ -
деформация на сигнала е да де и на фиг 1 • ’ 11ВгеЧ^ава
тенциометъра РР Усилспият от транзистора 1. сигнал
директив иа байта аа Kv“” сги"^“₽имш, кореша па
j-
звеното. Допълмителна честотна open 1ЛженИе (без включен
мяна на цотемциометъра Рг В н0РмаЛ"?^ л При осыдестаяване-
ефект, сената не се »,«»« « «» WK • Т>~
то на тазн схема да ье се загравя, ч »
PNP.
1>
Фиг 4-8
ннте компонент» на сигнала. Делнтелпт ма напрежение определи
раЬотьата точке па транзистора, 4а стабилизация но работата на
тпинзистора при промина на температура)а в емнтсра с включе-
на групата А\С#. Потениномстърът £(. включен р колскторэ на
фиг 1.11
Фпг. <1 7
Фит. 4.10
1
А
Ф"Х 4 9
Чили
рнт» може да се регу.ткра
Уб* х во тел и эго стьпзлз е г
и*т 1. . _
4 7. Дэуга форма и>
tin dTJL дадена «а Г.
' к*«. ренине то е 9 V. Формата на
подобен). ГЬсреитеэч п иен ,1“,’ шаци «
-а степента на ,д1ати«<г
-- л нтстоэлно така, не р
-.а яма формата, дадена на Ф*»г- сигнала се
«ма иа нзходната крив® о^‘7
фиг 4.9. конто е зарифит на п
J di-tnuiTH на ИЗХОДН '
,,ч0 вне'’"'
ЛИГ, чел . и пропуска СВ ПоиСи»'
4* Стен-ГД n>4tiani di 'I ' а*[ц oi китярага. ^деГ
WT<bT№4 Г^ГТаииД <1 ^^ТРаНЗИСГОре'» УеиЛВ^са’к^еС^’!
» девстШИМ трэНЗИС Н
Фиг. 4.12
" ЧТ л ТгГ
из ноновнбрвтор, нзпълнен с ТР н и се подз&а на
щият сигнал се кзправя -ре^ 'Т1 mVwkтронем ключ
м .наынбратора Тра”зК”°Рв1ЪЗка « и .до тми* хсилвател. иэпъл-
във icpiuaia за обратна врхака на
непс транзисторе 1\. 1Тс-ъетене на вт< лен епгнвд трав-
В находи) състиянме пр ГП¥Шей, следователко . * е съ-
зисторът Г, е зцчушен а Тэ-отпу
21
iq t unj inru. n. .rqi i цис ч i > г кд прела капе
TO « Олнзьк ди I. При пояап На сигнал w
яключва и транзнсторът Т< се отпушва, a имР«тиг-»•
даване рязко се увеличат (5 до 15 пътн\ nua>™.. 1Ш,‘ПТ Й1 "*
"Р^нческ,, за
I— — — — — — — — —________
KjA
Згод
R
АОк
Ни
С3
0.22
к,е
470k
2.2п
£з
Ш
220*
“т
!м
Фиг. 4.13
Ъ Xs
*Г.
Фиг. 1.14 г0<
^1|,1'И- защлто капацитетът на конденсатора С с сраи Kuajt<-
хны. След 0,1 ди 0,5 s н зависимое г от
1*а >раСь моновибраторът се връща и исходи ^ляв^’
№цфмциент'ьт на преанване на нзходния уенлва’е-1
ГРЧ'млгпалната си стойност. _ .uhckbS'1®1
PiMmgtfl*’ Rt и R1 се подбират съобразн ’ r TF«o-
м инъкцлджв чжрлры (ыш ; in сигнала. Гранз!!£:т^к око^
“ |I-U CFtTJHkiJ вдсф-нцн*--Н Г ||>| npifiJUMWf °
^^^^^ИНВНМННВВМНН^Н^ННННИ^Н^В
л 10 Treble bass Ьои^гг* e наименован него на тонкаректо-
. а ПО пзв^дство на фирмата ,,Vox“. С пегом помощ эвукьт на
«йтаоа-а чоже да се регулира плавни - иг остро мегалнческн
до njx контрабасов. Устройство е поДходяшо за подобря-
Фиг. 4.15
.. । in густой се отедностъ-
ване спектъра на бас-кнтарата Н ’ J ' 1И сигнала » един па-
усилится 7,. » »»•««'“ юге“-
сивен тонкоректор. При рио шават вредимно високото-
цнпметъра А1! към базата на • t „ лН0 пиЛ0Женне. обратно,
новнте съставкп на входния сн, >►. эт бзтернятд (9 \) «
се падднгат ннските чес. >ги > Плагиата на тази тонкоригн-
от порядъка на няколкостотнн •
раща приставкае покат* на Ф“[; ‘ ипбНг,ане на чесгсгнз-
4.11. Друг то«ко₽екгор сьс стъ".л«о " Р вьэиож11и.т„ г
та характеристика н със значително i I
'.1
_ m hlHBin ‘ d*Hr *> УГИ-^
* *R «.юимД St Л tUri 1'₽ГИНИйЬа n|>fe* eAHa or летт« narj4,X
к^утад^тл ял ися^ гях се имършва преЛ?
RL-rp’,p полиции последователи*, осигуптвй^ J**
НкЛИЧ)ЯТ^!’ /(i'1
16
т.н чсстоти. Поряди затихва-
>
на тука при включено или
',ь .....'|1ормги то педал, койю служи и за включване на
устройство. h i упрдалииа с крик В ценгьра на горната му
ни Г. A’r Па 4C.1IIHT.J част са шведе;
гне* л'/'и И 1 " Раз,1Ол0,кени оъп вьтрешността, а даете
4
И
Фш
АИ1Л№Ип и <1 ннските, средните
> снпшло и налпга ново усилпапг, което се осьществява от
очкпто иipniiiiHiidiii in силам на звука при включено или
и 1илю>1сио устройство стам с потекциомет ьра Rir Конструктив*
J ц ® оформсн юто педал, който служи и за включване на
устройстжпо. и с упрдплива с крик В цен г ьра на горнага му
.. TiHwii превклкжидтелят /С 1|(1 челняти част са шведе-
и i.'.'m '?!U1 ^,тМ ,|1)€вклю’,ватрляг /<. Плагиата (фиг.-1.16)
п,в1 ц , ' ’ 1 '** Ра 'Положени въп вьтрешността, а диете
ip» , 1 "" ‘ ки,|пир,пп1 сиыетрично отстрани па педал*.
И7,« снмтХпжи*РиМЛТП СХем“ Ий 4»i’J Шустер, показана на фиг
® * чпи1, ц(Ч Нп’,’!,“Г«1 на опервцноисн уснлвател с вьтрест
Haiti ^”ерацио1П1ият уснлвател ря6°"
форм., и Tf ‘ *ufiTq *зк>Рва нн находи сигнал с право-
* ч Шт ^’м, Н1 ,w'’ K<w ,г° на иивертиркщня вход ина сш-
1 о ч. ич,,. ” иГ5НУчамнсто на струните илмаляв»
* iuj,r i, ‘ 1 Пч ГкСПОненцнална кривя.Ако тоаа пап
* *** [41; *^лд^нотОе нотсмцнонетт.ра ннво, сигнв-^
™"-ч 11-.редсгвом ключа Л' (доосн кЛ ’
л
устройство™ ноже да се нкляитва, кати При изаслючеи» »*_.*. е-
ние сиг налы премннава направо към илхода. Обсюто ;егу;лра«
не на ннвото на инструмента с фг»з-бустера тря^ьа за става с.кд
, стонството, за да не се влняе входного пиво, необходимо за а-
действуване на компаратора. Вопреки елементарната схема при то*
иа устройство са избягнатп влиянието на акустичната ратна
връзка, както и нриникването на бр>м “ uiVJ')'*e; , |ШТ-Гпина.
4.13. Схсмата на фиг. 4.18 покаава фъз-бустер се
та схема и А 741. Сгепеита на деформация на «
определи от />п а енлата на звука-от Pr "ГлЙин на
изходннте Нйпрежения. получена с гож у д у- UH
фиг, 4.19. Входният сигнал е синусоидален,с честна U /ОК
4 14 Н. Лиг 4 20 е дадена сложна схема на бустер, в коя
то « ивпоХ*. MAAW. «&т”
Орума (SO Hi) на влоло се чэползуна л»о.н 1-Ф. Р^£ дасе
нанрежепне У„ при което транзистор П
отпущват, е дадено с израза I п • f п.
0,2 mV. За ограннчаване на v<нлването иа ^’’Г -
вател след достигане на граннчната стийност на входнот
25
., шползуваяетп на коригиращи елсменти. ih
МКК ' се получав след събираие на 1<олектор,,те‘
ХО1Н0ТО Н,ТЛвата транзистора и има правоъгъчна форм»
напряжения на Двата 17 ____________________ г '
Фиг. 4.1а
Фнп 4.13
Фиг, 4 Ю
5. УСТРОЙСТВА ЗА ИЗКРИВЯВАНЕ (ДИСТОРШЪН)
Фы бустериге и днсторшъя-устройстмта са едикствсинте
схеми н усилвателиата техника, пои конто умннлско се виасяг
галеми нелинейпи изкрнвявамня Сьздатепияг тембър е тнърде
необычаен, тпрегизт и ага<(уз:|щ Сановно изискчане към то и
вид устройства е продълиги годное гта иа звука да е голпма.
Всыцност устройството за ижриняване • един преобрат.вп-
тел на формата hi предавания сигнал. Най-честа формата на из-
холния сигнал е право ьгьлна, загона се получава ефект, разно
образнват тембъра па слектрическнге китар » тъй катотехннят сиг
нал има почти синусомдалнафирма, конго обуелзвгг беден частотен
спекгър. Чрез ефскта ия нзкрнняване този сп чтър с. разширя-
вл, като зяукьт става по светил и но-знъитящ Освеи твърдия
режещ звук, богат па хармояичпн честотн, с форма, близка до
право ьгьлп гга, е в-ьзможио получ^взнет о на мек, гайд < > течбър,
при който формата на сигнала е ограничена сннусиила.
Ефект ьт на нзкривнванз се използува прели »гнч<о при со-
лови нзпълне »ия, когато звукът е едчотоналеи. Итползуването
иа то in ефект при акорди не се препорьчва, тъй като се полу-
чават комбинационны честотн, конто си нехярмонннш и ta с го-
лени амплмтудн— обстовтелство, което пргчя на юр знтелиэст-
та на акорда. Устройсгвотп зя изкрмаяване се включва между
адаптера па китарата и крайното егьпало. От тона следе», »е
то трлбна да има колкого • вымижно по ним шум. пр пн-
вен случдй този шум те нзпъква много енлно ПЗ’ нэоучаването
на осноания сигнал. Едка от мсркигс за иамаляването на ма
е използуването на минимум уенлвателня стъпала. Лаизпълнг
на нзискването за голяма нешнейност па получения сигнал _ •
ползуаат уенлватели със силна нелинейное г, кояг “ noi > пени
чезна при много писки вина . _ . ло__ мп.
5.1. НаД елеме 1таринта схема за дистирнп < cjjr.
же да съществуоа, е далена на фиг э ’’4|Нте диоди
нала стана посредстпом всригата иа пармелпо л®
D, и О., чрг, U,,T, е,.™.™ ее огр»»ич„о ло аимиум " «»
бива фирма, близка до правоьгълната. трдизнс-
5.2. Схема, изпълнеиа като трнгер паШмяте ।
тори, е показана на фиг. 5 2. Инсривеният с- ' ’ en>pa и
Г}*се подава па регулятора на силхы л” нзхода на устрой-
пре» регулиращяя КСфилтър П"с™п£ f. ,^л„рз темоьръ»
ството. С пом .щта на потевдиометъра с Г Н
на авучене на слектрическата китари.
I 'Ml М**-ГЧ1"Р" ............ T"«------Rl.r-IIIF.ir ГК
Uui . < I и iwn на стация принцип, какт„ l( щ”*'
„„I.»!»»»"»»*- >'* “,г1,"л“ <r р.1ул»р« с п„те,„„10м, J
J, " теиоъри « upoMMin с пвтеицпометърв Ze,,. ’"И
фиг, 5-| Фиг. В.2
Г, КЮ1 Гг ист
Фи» 5,Я фиг. В.1*
’• I хгмата, помаяна па фиг. и 4, по свонта С’ыцноет
L- •" in иемита от фиг 5,2. но е предназначена •« Р^’1”
нрмйиМкии гран нсторн. Иакрнвяване ни сигнала се полу4
,1И н Г, иьв нсрнгята ни сигнала. .мгнлМ»
“I *ГМН правят необходимою огранит нанс ,|Я ‘ 1рЖе-
- “•«uni.puittHi по oiHomeiwe ни уцннсрсалност н "Г и(<»т
МЙ*-втм!!.ЪП^СНИ Тома 1V бмка МОГЛИ 18 С« <КС1КрИмея1И^кид.
« ’* л0НСТРУк,оРи на елеггроннн устройства *' ЛВцн^
.. м “•‘иснадаие на исншинпа постановка 1'1"* *
V, । * ** ““Фививвне. ^Апое»**
“ 1'ГМЛ СЫ>фр1>Ш0 ПО'ЮРС и
И1исквз«ня е Д»ДМ« Hi put. шрюта сгммм * щАдмппь
чй до плпднгпе инното на аходния сигналя да разшнрв линамяч-
„H i дияшион на иакривянаиия входен сигнал. Второго и третото
стъпала са еднотипии и осигуряват двустраниито ограничаване
ии сигнала
Фиг. 5 5
За да има нисък шум, предусилвателиито стъпало с тран-
зистор Г, работ в режим с ниско напреженке и малъкг’^ект *
Реп ток 2 V и 0,5 mA Том режим е температурю
чрез делители о ванта (Я,. Д>1я-““у“™,®ето на товастъ-
постоянен ток, въвеждаиа от /?,. «и- Ус,,лв шети
пало е около 10 пътн ..„„„„и ппл 10—15mV
П Второю стъпало с гранзистораJ, "Р" м‘ ограннчИтел на
ряботи като усплннтел, а ная "'* ° стъгтаЛото се устам-
подавании му сигнал отдолу. 1 ежнмъ i Q ? у
вява автоматично чрез резмсторитс |,*..нежсто не се
т.п,, режим ее отнасн и з. трс™? , 7XVp»””o^ «.то
различав! ог второго Внжда се, ре . нмът е в множен
уснлва.ел работят с »»‘,^*’'ние ' нланари” транзистор По
само при използунлнсто на п^’*1иеД т работн като уснл-
отиошение ка отрвцагслните иол\пер ,,HLB1T огптшэане и
м.ел Положителннт. noW»*’ „ J^’Shoto «-.реже-
насмщине на гранзипорп uJ газ 1 J, |УПерно хно изправеио
нне ..а Г. паподобпвз формата на еднополуп р
наиреженве Третото стъпзло работ на поле'ния сигнал,
НИЧ..ИЖ.- отделу, формир. том. по п±ми. То.. «
koiIto не е Оыл ограничен от /». а
4 I j« i 4 h>i ! -<i P чЧ IHI .1 .
TH Itftf*! WRITl, frH’TU V '
« ЦЦ..Ю iiiil t-lrtM ПММЛНК'ЛЙ ut |
I. ИЦИИЧШГ 1»M)<hUTV H imu.lHUW tl-ihit
К. И решюрьт A\ I l3|tnniumhifV}i> n
ietu lipil H;n* piMiw c M'Jfll M’ l lip минь
mo et in» рммншш форма нм ихопнити iiii ixpainnu
Коп • 1 ( П--Л iHl a Hili «r
peach HoMi»p, twt iiuippNhi пн
ИЧб|р
IKltOlIM' .’1'1 fl IP ИО’НьТИСчл'
Ч|*л nyroiiHi нршюочмьм v ipn neintrii tin
11 lb I h|| I Ид । । । .
4( I ** НЛ r/m 11р(1ПЬМм1’1<ГИ‘’
.. " - j ,rtn" «М1ДНМП
' ......’"лонн inn
" Wninn ПЯ tan
,,й ‘"Il||^'н|(ХГчХ
hueiu co HcV'iMini aufeMininiii
'" VCipoMCturttn си iiiHhuunrtt
_____ I ниииш nu ... •
’ * ’ ..... .........‘I""" •’« '4''’HHVlR.I4n«t|C Jitin
*” 11 vuuin .-1ПНН1 n mild w шранннгш |I(fl Mvn \ *
I ЪПрИ1НЙ-IPIUP мп l1MlMow vtH ькпДО 10 kUt , ,|(| h. ;
“ lift m При flbif’WHo ti Hik.ntnn’im no , wei«n< lw ирепмючппть
ЛЯ, It VtCMflte I HW к It pv II ropur A1,.,,
ФнГ I tl
'* ’» ml ik
К и rtnfl
Ji. чмге прчпн» I г ЛЦП IPHiy n H , nj примени' В Mltllh
•М**итл ил Нлмдцнн I'HniBii, Mnmip и к urwnipuMi граням
UUMUHM IM W”
IM i ‘an i-н u« inrh flirt ii.i
pill t no* n 4111*11, hit (им очбре ими ШТ) • utt 1,1
В n»
i Л14 h-in.i *
"' W I . U 0|t vv ftrtftnurt 1‘ЯТр .„.
"'Ч-* т. При III . .1 ни tlll 10Д ymif
'«41.1-я i№ । oeiinnywinit, a’l h A% i|W«
IL W -1II hH> - - ----- — “
f Ml e ШШМ схймоти 4H idiibdih Hiit! MAI nmndliftfd tio i’o*
* l”"w» ”•»’УРПШПЧ nth Polina (MHiiH't'uw l МРЖЛУ пмИИ»Ф’ »’
I П4 пяпрежепи, ilhPHHMi |1Шце1 p Hr|l k р.тлиы w >-c«j;
1 * буфер, - <’-hn tn ntu И пил нН i гм От и» ноанагл < .w’1' '
*L^^*TwWf. Mknilrii ph нал ела Krthi n HtnpMiin 4U* ’’2S
I M»vn№«m« '«I»**?
......... ...I n|h<
й tiinillift Ct
H № 11-IIhJH, *T TMIt VK-M" 4W4
i' i I'll -ihf* pun ip hl «HiI+fH^ h
ll-iH r|), '.iiuilT Hi1* n M*"1*
1 Il < । ।
nviktfiyHiHe, ifliiviiiDHiiittiii инпремнмие от пшрлп1пгли ». уь«л.-
't.itl l II lpnll*'l' •'"I”’1' 1 « WIlii’HHI ди Р’ iBIiyiimn, Пгпнюти ъпргж
t|llvllHII1 ио ShtMII'lHlKI, or KOI ГО С.-ИДПВ yil<Ml|i|IMHIH IL- 1ВХОДИО
iih iMiipohtiiiiP- По ’f’Mii iui'ihii пямолннто нйпрежецио степи про*
|1П|111|ПШП.111О НИ ПХ0Д110ТП П 1РНГ» 11111 Гр.1НИЦ|| Ь' ,,1Д|,,иьт 11ft рг.
,у |П|И11«г Р yi ................НИ «IIP-1 rpHMrpn A?v. HbllHIli П1|Л.1 Г,
p‘ , p |,|l bill lllllll р*'ПР» it-ll hilt'.} h ,'IIHI l fl l,|l llinin II intklpIlH'IT трлм»
,m uni UM i пп-Л’,п1'1< ini'lu iibi no niMi in ню it t i.j|pt.riiiia nut.
Цп нии yeri’ofli in” Miurto .i t пьдп мошнрдпо к кутин с pj.
м, ,|| 100 ЮЛ |i0 пчп, H.lilp Пн hrt пт ''ТЛИ И1Н ппрчеи фплирш
11 |.кл<н«ч 1 ни Сп11|пнй11С1п но oTAcaiiine 'iftviii сс осыпествляп
iiiie i Kiiiiiiiiiiuip ч I'Uinrc Ця.мтА lii iHii може да се боядисл с ха«
MI’IHll'1111’, I К’И-ТО <С U’pillPf II ПгДп' fill hi(Htf на го.ти ПЛЧНП НЯ
11Ч,|||П!1П' При uHi’iiuiufi'» i|r.biiipciii.ii итршн» трпбня дп се оста,
пп йгньм HbTpoiiuinra crptnia ни кугнпгщ коят - ю сн -рэва към
пбщптя млея 1.1К » СС нолучАПй итдн-шо електростатично »«р-»нн
. nil! ltd 0-'Г1’Т|1’П111ПП1 »;ХСМа, ИЛ 1йХрн1НМ||С СС Hl iiu pypa ruiOCha
OinviHHi •!.?* V, които ct Ш11Ш1 чрм ухо от плоеък широк ля*
лик Кьм ipiu”iciovi нм горите пращ! бутон io saxtwiua нлисм
нружнин 10 ДО 0,ri mm с еднипн сн нриб- Др^гият и крмсе
доппра г» mioiirt »м nMniuuni п^нкяючиятсл ( тооя се няпш
м лнргктнп1о viiprtlwmmH” с «И« »•« прсяключиатм^ mviIto при
11О111Л11Н HMTHckiuio с* поиреждп Плосита пружина urput прет-
Urtiim роли. Н urriipinr лолни VI Ьм <С «Айлмат пме Щ 1М-н«(
КОИТЧ npibUUMT H l КуТППтЛ ЦП Г. 14мл у е
<110 1Н» НО ХО они ННЧ1П1, у. Т| 0(1. .. НО I » J
моптпрлионп к» 'IH'TlI 1М усим.нгтиьш V ’ ”’’И. и
vrt или h СЯСЦ11«ЛН'1 ну <МИ лс 'IV VCTp». • ’ j
ГрнОпл да л» -иЬгре iMil .VW»cti ii^nt И itf-..............' J.
не ни tth|lp»HIIA1{l 1ХСМЙ an iHCTOpUlV’li M 1‘1 ИГ .
пек . Trt vi MHiiHHV’MtiHH. oewnCTW-*
M I hi фиг V ? « ЛНДС1М i xHiaJM лптптмтел|»«1та
C VlVll HVMVII 1|МН wrvptH KIM” 1C I w 4
npvxhii по гои ocitrypiwa й*\омв1и'и’° и w
CHH МНЙ1О етабилиа ikwpM •₽«*
ipAUSHcTopn 7 |..0ri<n.H»vrt I 1 K,P 1 1И1. Kirn-
HO npoMiH.nin wk|A\<A • ' y ’ lV<>f<i 4 r 1-W Hmj*
НЙ KtI^i ihoioiKv- wnpe*e»HKS ЛЛК'** >
HH«r ТНГНЛЛ VC М'»л ol Д1ММНМН ««J* * HW*» Ct
MCK1O|M IM /с. ПляМЮТО pttyW*”® *** *LК » CHWfTV*»
рншлчт А?. Коидгим^г*» < mvartT 1
u положите мм опрятиД Ч^’А a -,4чр*н*а** I'l**"
1«*Л»НЙ r. i Ш + 1|-гО««.Т» iMtp*>1"*Se,”W
w v (к' Г" WvrtlM f Свърй* -пч? * к***а
> -т« вй»я|Ш<мп^г f*w* ммп*, ncAWi^twa BxnxwtJp.
<* ^«няЧил s-».ew‘T4 ”•** лтоекгьп лУМ из^>д*. *** *♦
1 г А
eWh»AlV<« ?У . :' * tjt |ЗД«п ж* чрэст
л П«Г\ЛЖ}МЖ с wartkuifOMtrbpa tu &*н«*ад<ло «иаг<ж^
]*2 с ,4 V f L3 \\ K^i ‘^ sMk4xi»3 KMKT|»«wTtM дн miaoat*
4 кЯ> W '*v TV А» ШЦ'ХС %МЛ1О1 1* *1ч(ТМ «М усЗДЙСПиШ
Ж* *1*
*чн*- ы н. , ^CM**R ntr »ч\нне (аошпгят <чгш по ,,п*а
Ъ - W4-« J*’ *^Г*****?К» *1»чх#ппя«и> чрев «»№«** Аг
<fc™« №> 1 осигурявц пр^хипиммб'то «л B«nirtW
* ь* ’ *: ,*’*’ ”* е пад-ЧИЛШ И MXpSW&i’HW) '*
“ • :. 1 '•* чр«э nOTf-R. Н^МГТЪРЯ «ч
* ’ • ,fc к ' *» НИЛ flOh КВтч h>.rt>*-'’n”
ФИГ ►>
Мотжът о I- «гьртг » 1 С] *2 .Д i-"t
чиетд опрг.родяввяе е дикие ш й^лдя. п
ШМ^здно В рвзпмюженю № »* f ,е!ИВ'?Т1 1П. .дацгын!№^9 Н»
58. Н» thw. . Idee ’* с -omw
фирмятп fcvox*. Тошя € ам«” ЯУ£>«Н ‘ |в |ЯГК>М. р.-
ycWeHCL. Kotre >дн *- Г'"’"’ ' J, <ft • п₽о*—<
Мкцвта * мдашя* « мтяы “ - Ten<”*f* " к & х1гч4 ™ -1*
..„. 1|йи _. . ,* № г-^Р: .1 -
jCMl Юья rL-m-i1’' prry.T^Htw re т ьщехгиява c
вЛ^а^Гпотеши<ом«търа са монтирани директно lia
фиг, 5.tlk ^строясгвото.еофориеио кого правпьгълна
платкат*
пластц^
ФиГ 5.10
jl Л^^сте®и *’»°*тоаа ttsiepits исамата ьл»**
¥-лгч^_Т*' hllM п , *ьсата й страна. Нха-****
u ii^.r гы1 инструмента, с моплф*
5 Я, Друг ,la фирма, иинто нмх «. Сит.ч m-
,р е показан на фнг. 5Д2 Схематас идентична с прсдишната,
л сгойностите на елемеитнте са различии. Садата иа звука при
в'ь ночей н нзключен ефект е изравнеиа. поради коего и питежцво
<|>иг. 5-13
метрите отладит Констр}мт»тш«> ?стрп<ст»го^^.
то параде ле лиг ед. с размер» 118, >31, 19
на на фиг. 5-13. ««пип.» (А«г 5-М) «
5 10. Предлаганата схема за гсвлмте*
трнгер на Шмит, пзнълчен с ««пеп»* Z"пвагьг яа '-Т’
Гплямотому уснлваяел тзолява та Lt__ j л др*г м не з*
нуаз^е на тгягери до няколко Qu>w *1 ***'
яроменя а малки 1р*няоис я<ггеяажо**Л?^Тембь’ЪР *Ф*"‘
ла, пот аде н към усилвагед*, « J*7* 1
на се ороменч чрез /?«. . . , |TV ы •* •"
11зкрн1гяваието се чзлз ». аокат _*•
стру мента спад не пил прап w
ШчНГ. fcrrtii НЛМ1 смгял М м лв. иа hJKfUo ла схемата Ннм^
шги, зашита тригер»т се намира в устойчиво съетояние. ТовГ
> предимство"о пред схемите с дискретны елементи, при конто
вянаги се получав® шум.
фпг. 5. !4
При работа с олерацмонвите усилватели К1УГ401Л, Б,
К1УТЮ2А, Би К1УТ531 тряииа дз се знас, че разползжечието
н« имодите е друга Елементите, озчачени с пунктир на схемата,
са корекциите за операцкоиен уснлвател р,А709; при ч А7П
не се поставят Захоанването е Q V
се поставят Захранваяето e'g V. ‘ ....."Г" ' ' ' ™
Ефект ьг, ,ь„даван от това устройство, може да се мзнолзу*
комоинярано и с други ефектп поряди обстоятелството, че
пл мт му шмален до минимум. Вопреки че ефектът дистор»
н е предназначен специално за солокитари, в тпзи случай мо-
►Д|лО»ал вИ*'Я ЗКОРДН- С оглед избягчането на дисонансните
вы молено да се получат, е желатслии акордиге
внтепйл пУ П ’ Лем*йта?но, например с кваргов или квнн-
« тпамп^сти т Голямо значение е също и стойността на но гни-
*1 ва <и..шпггЛ Ла “ в™мам да не се пилучава заегъгиа-
че иэчДгми" „ТТТЛТ м аК0₽Д “ ДРУ. Пълиожи-
ч-. репетпцчв скита7г» '“'Ж’П па“ ди дълг“ «с''Ч>име8’
Дч'о3d C W>«^’P« на фиг. 5 15 по своето
hi ч к бустеп Тя»? тан l51Rd сочетание между схема за листор'
** ч хестозшък ппЮШа «дапт^рп, монтирани на кптарлта, схе-
Cj ' к и плавна гп' 11О‘|аат«л/<а на входните кондензаторн
Я чйючяаце на^гтп,а&аНе 0Т бУстер към дисторшън * ключ
иа Устрпйството
и| « н I ..nxf7-1.‘ '-^ '^ваич о кзпьлкеяо с три транзистора
1 Рь- 1 inn-, ин не огд'щ получзвзчето на ми’
Э|
л,ален шум. Могдт А* Се 1птслэувйт л BCW ил* кг-.ны fc.
то пай блнзък еквивалепт па ВС109 пт Царского Opy(jJ1 |лср
Io са 2Т3109 със собствен шум Ги^2,8 dB. Желателио е кое.
флцнентът на уенлване р на 7t да бъде п -голям иг 350. Пър-
с п^ыощтл н« ле<Г
—*) сгъпа.:о Г*
амп wyxer® mj
мТеЛчА
Фиг. 5.15
вото егьпало с темперзтурно стабн.. _оТ) с._. .
теля н местната обржгна “₽предусмл*”ел
сигнал под 10 15 mV работ» кзто м и tмч с
това прагово либо енгнал ьт се »ЗМ’ ' вуодмгго нлво hi
ва почти постоянна, т- е. незавмеил « . л з лъ ч
ла. Това цдцрияяоане всъщн >ст < ьз _ , [qS), Недостать*
отзвучаване на сигнала (от и-’4 - юи с ковст-ш ей.
сага на дин тика на изходнна о -
Чмз *ли^*Т||[мгс се пидава navnr!,
^ст оУчестнпя спектър на кнтарата към схемам за нзквнА На
че, пря което се пэлучлвзт много н оршиналнп тембрн, Л,
то кшзацюегьт на веяния кондензатир е по-ма.тьк, толкова »
голям е спады на имсккте тесготи. Сигналы на изхода лрЯдок
за звънтат, метален оттек ьк.
Чрез потеиниометъра рсгулмра плавною наменян,
захраиваирто напреженяе иг 2.S ди 9 V. При по-высоко н'дп/3
женяе се получава и по силен сигнал на изходн насхемата Ном
йалното захрангдшо напрежечве е 4 5 V. Тогава пьрвото ст- аЛ
устава 10 пътц При позшнаяане на захранващото напрев ен °
нзряствз н иоефнцяенпт на уснлване, а оттам н продължите^
ност-а на звученето, конто може да стане безкрчйно юли- 7
аахранвящо яапреженне 9 V и яоложителна обратна взъзча меж
ду акустичните боксове на уснлвателя и адапторите на кнтапзта'
(при обръщане н доб.тежаване на ккгарата към а1Л етнчнитр «Л1.
cnaej. с оок*
Я теьцнымегьрът Р, служи за регу.тиране на силата кактп
при исключен, така и при включен дчгторшън.
Потенциометрии Рь Рг. Р, служат за регулиранг в облает
ПотенХ^оыДр"т И ансокитечесто™ отчесютнвя спектър.
X 1 Ще₽егул"Ра ^налите с «иски часто ги,ак0
л'Лкг АТ"еН нгпосР^ствснО до грифа, а потенциоме-
имшгаратз 1яи чес зги, ако Л. е поггавен до магарето
^о^ижочвйЛ ЗС ' ИЛ ‘Э на ТРН схема е затегнаю устройст-
К^твагаГЙ ХАм7п7ТътяФиКГИТе’ТНПИЧНЛ 33 бустер уст‘
чи ковд н“п1» ~ ° ^ъ я яа смесазиетэ на различимте че>,-
«’ пХтеия JiJ Т *Вук има па8а нюансн « с« Разлп-
«кспепичеит?чя JA WT°parbHa-Все пак необходим!! са
l^htpecHH 2 ектперХнтнтр^33^ НН НйЭН тембРоин окраски.
>а кьято стана „ лазяранала положителна обратна
Палого ’ст Л Л I ГОре
И 4*емат специални м₽пХ п°“ества в корпуса на кнтарата. като
Ню л се извеждат осиЛ* ’а негоэото «краниране. На предната
* । " А' я изходния-т петте <1отснцииметъраг ключетата
чн^.;ата се Я{Ж8„ . Ааиитеднли Жак Or додиита страна на
Армине t по«( 74Герияга 6’'ДруГ вариант за цятост-
- j^i 8.зети J ането на устронството в спсцнална
Чыет> г ' но н използуването на линейнн потен-
ж™Пи * дгмй 4 ^рия ВизУ.ален контрол на смесеннте ком-
J VJ А ЕФЕК1
Един от първите ефекти, намерили приложение за разнообга.
.«ване на тембъра на електрнческат» китара, е и уа.уа ефекАт.
S края нп 60-те годипи фирмата nVox“ предлаг’ гър^пе мо.
зификацин на тоэн ефект, а иостоятелството, че по звучсне той
пт'л чана гипичните за човешкото глас.ообразу..аие формант
авг'п! У ” А, да0а неговото название. Умелого му нзг.<мзуване
в музикалното нзтгьлненпе разнообразная аран китинга на му3и-
калввта пиеса.
Този ефект се постнга чреч премествляе на резанансната че-
стота на едно селективно устройстве в честотн ля обхват 300-
iSJ^ Hz коетс е включено във веригата -и сигнала. За л .Фрага
пнгииаи’юнна пзразенист е необходимо качественнят фактор ча
селективного угтоойство да бъде ф=5—8. При во-яисък к .чест-
на ^акюп ефектьт се чувствуй слабо, а при по-висок се по-
•пгчава леко свистене с честпта, равна на резонансная. Премест-
ването на резонансната честота се осъществява с педал, у ipis-
ляващ регулируемия елемент -поеледният обнкьпвен.-« моитира
XI’ Съществуват схеми, при конто премсстчането
резонансната често .а се управляй* пернсдпч>о от ггнерат Dj
ботещ на инфраниски честоти. Схемата за тс и
бъде изггьлнена така, че при ненатнеиат m и. JJ ‘ «5Ъ1Г
том Барнант) прмавателкааа^еетоиа харастератм
равномерна в целия звуков оохчп и 1 тпКЛю ва при от*
Ехрнвя£п.ия, т. е. устрсйсгаото трабм, и се «UW-W»
пускаие на подала, при това без да се - ’ А начина за на-
високоговоригеля в момента на изклю в • * мятне-
жипулация с педала са следннте: при пърт малко
кане пи подала реюнансната iecT?Ta ' _ нзчин, шом педдльт
ноти натискана тя се поьн’нанз- При в Р натнскьве
не е нетиензт, характераетнката е р _ Втехннческо от’ »•
на педала резонансната частота се п " ocTt а успешната
шенне двата ваяния са равное пи нм в тъгпеливи упрал.че-
манипуляция с педала о въпрос на д
и,<я. м|гге .хемц с таги с жаолз вз
6.1 Една от най-разпространените щмктнческ.^
не аа LC-трептящ кръг с илмеая- мл - 6о^инл с ^ляз^ _ Ф
та на изменяем елемент изптлшв ^атваряшнте
ОТ Ш-образни ламели на контоXSa cirp^o « "г*
ни при движение иа педала се ^«^Хсстг! на боонната. от
кет 11Ъ тизн начин се промепя hhaJ*™1
„-То « «си* н lWaTd 4естита яа кр7,га- в който То
'^чм На фиг. 6.1 е дадени прияципната схема на vcTpori’
сыд.ваке „а ефекта. в конструктивного итълн^нк Т80*
дала е показано на фиг 6.2. Б йиата 7 'Шржз около 100о^*
И ЬЭ ЯеГ° В ТЙЗИ КНЙГа "С CS Яават ^«Mbh ука-
9Jt‘%?Z Фнг< 6’4 с дадеиа “Ринтетната схема на устрой™
уа.уа ефект. в което също се използуад проминала‘ нЛВ ™ти£
минэваща
Фит. б.З
ХГЖС?“ПЬЛ °'2;ПрИ Иаг"™"е “ горната част аа
»чара магмтвата серт на’ съРц<;ви"ата < кмго
ы След отнус сане nnvJ *“ б?бниата н пндуктивността нараст-
(мне. ‘ ната '* ьРъща падала в исходно поло-
*Чожение и при описванн^еКИе ушшеРсале" педал. намиращ
^^.Пра ТтисХ?н^СХеМИ За ya‘-va еФеКТ- с даАеинз
Чл Плаката 2, > два J” ‘тьпента 4 кордата /, минаваша
примата 5 може лi' г ма потенциометъра 3. Посредст-
н-^рукгнвноть г thnn. промсня натягането на кордата.
*"1. «гп ХР^ление “а всички елементи J манипу-
н ,Лн*>Гн. 4 .|О-Н ц- ЭЧвагелй> управляващн потенцииметри
ф 4легката фантазия на конструктора-ра-
ФиГ, 6,4
иостта на бобина, учагтвуваща в трептящ кръг Тук се наползу-
&i промяната на магнмтната проницаемост на
териали ври промяна на м^не^зирашия ток. Удачное тзполз^
ването на магнитно мен'н материали с висока . । - CTf.H
рода на пермалой. В иписшшото ус’роистнг е у р ър и
навит на пермалоена лента 10 п т, вътр .
и въник-н дКаметър 19 mm. верига на трн-
брой на навивкнте 650 е свързана н ко. е. j _ Рпатенцном?-
знстора Тv чннто колектарен ток се про Р д «еханя-
търа Яв. За задвижвапето на потении -' егч J^o движение
зъм с корда, който превръща праволпк« д р ПОТРНцнпметъра.
ка подала във въртелнво движение на почист i добре
Пре ди да се монтира RP, иегова в ос V и® т^л1 на базат*
за да се осъщестшт леко въртене- .рез . - променяне
на 7\ се фикспра постоянен потеици ).т ?TLna се постнга
на еиитерАия ток с помощта на чотенп на товн ток
изменнне на подмагнитването. Максим — от семвта на
се ограничена от Т?4 и /?s. а мини-ал^—енлнжтиковага ^с-
н потенциометъра По отношение „ a:ieHlie на шумтнращ
тввка А\ н не окаэват влияние бл-г оставеН нешунтири.
кондензатор С2 Резисторът А\ yM’“f по ток. Тазп обратна
эк да иьведе отринателга обратна
Н»и *! II ihi> iaani II 4HJ4I4 II t HipuTilbLiTphi- 11» Tf4PlH{i^D-
JN 1.4-Jtfl-i limp* li^xy кры1. Or ipyrn ст ’
Hl 4trrn.iT.i обратна anbihj no ton стабплизира усилен'J»’
nviawm МеликеЙннте нзкрпоялаини. ’»
При причина ил мягнеп шратмя ток в граничите 0.3 in,
плду-чтивиостта ил о>биндга се пр.-мсня о.соло 15 пъти ГотА
«>1и до четирнкратил изменяие на резоняисяятя Честотн. ПиЛ f’°
мил наме няне е 300 —1W0 II?. Чрез резистора Д\ Се уст .J?’
ы (практически чрез подбор) коефицнент на лргдаппне t \ '
11ч на цялото устройство. За яостнгт ни Q фактор р р ' "и’
te Q Se необходимо да се евърже наралелио па трептш ш
tp’-г гдно съпрйтнвлен1к% чиип» стоик,кг сс определи сын , '51
гнг На практика факторы иа самата йоопиа се получава пт'
гнийте Q 15 20. ' ра*
При ненатисият подал контакты А\ е затворен и втняннрта
™ устройство™ гС анулирп. При най-малкото натискано на пЛ,
*» М се отвара и устройство може да функцноннпа За паГ
шамие на пукянсто п>и комутацията са выедем раздели™,^”
тг кмдеадятори и, и Сч. конто спирит праиотоковата състави
^новмата причина за патта на тип нежелан преходсн ' проц^с
За да бъдат малки нслнпейннтс язкрнвявзнки на пялото w-
^iterao. необходимо е иодяпшшят еппил да не нядвишдвз 71
2Р mV. Том ее налам поряди преместването на работпата точка
Lr*?«in’₽0Kn rpa”H,tM й по-спсциалне поряди мялкнтс колек-
п чн тик »bv Or то уга страна, при по-гилеми амплитуд и ооби-
магл с гкрмалоема сърцевима пропаяна недмнейнн свойства
м - аплзмне W1 ?е Д промсия силе от схема-
- д*
| г
и.л ---г—«-«г1С на имущ линии
^:™o°l,TeHaIW ‘3аВ"СИМ°"
- < - ««;
г^^Т.™ХТч“,-,я,”"в'к,1И*
' "рсдставляца актмпгж и ----------- JV"*'" ч"*’-
1*г- гннк.аъведси Н1‘"™и°н Ф”ттт.р със замистсн четн-
ая ।niAiriwe иа един anv™raT1 11' паР1ледна обратна връзка
JN- дейХ^С^ПЯЛи “Нп«Ртпращ уеилвател. За
• и «I.’- ч, ,.идв- . . • 1 11 Зрелый, обратна врьзка.
- - ммтаеио re,,«о с1про™менне (/?,).
г... се пиана Су,П11 ’ ... bh с*«ыата с нндук-
полета -шквДо. "а.. смУ*«®медм
- __________:
се екраннра
н in да се филтркр.1 сигма*
Г'" i в областта «а
*
ya-уд ефект е ус-
|*«лгър, чпйто схема е дадена иа фиг.
, , f< H.'.ana II.V.4U -10 на ц.тртанотп .-ъ™!,,...
1^ли"» оаточинк. Кааэнрсэонаисната честота “>
С„ '-<• р< " Ч’мепвемото съпрот«мея,|е па пр..1о'?«Н'
гор емнтер на транзистора Т„ а качествен,,ат фактор
Фиг, 6,5
усилпвпето на усилватели. За пов«аиг.не на това у*илва^
нэползуваг елементнте /?а, /?г и <\ (ондеизаторхт t р
розистопа парнлелио на ечитерното сълр° и - ’
сторът /?в—паралелно на преходя база емнтер ’ Р< >
Т3, като го шунтнра незндчнте то. 1Ю «ш ‘ 11бдго^СЛ11й ₽
^’ком^цвя на Р. и*-'
особена прьз^а (при лмпса
nx.3WIl. Йа mictoto «Ji
етърът, к™** “и ;;;е 1О Пел»-
йио-възвра ’то Прн w.
____П 1--
т и Т UI? бътат
7‘ Vbchwi механнЧ«
че *1<вО1-ьт hi ^h^^TnW
|тарлди ’"^^макваие
нэползуваг елементнте Rt, Rt и С* Кдндензжторхт t, ^PJ1
I
сторът /?б
се яаяча входного съпротииленне на t
пъти по-голямо от параде,....._
днмо е да се мзбегегне, чс без тал.н
на CJ ефскгът уа-уа е много слаооJ' Jij. ..зивцжва чро
може да се евърже потенцномегьрът. кг —
кор ха, иревръщани прааолнн^'^^аРдт'гнйкомвп»^ Прн "
ла във въртелнво движение па л.та ь л%дат излишен» но
вз огтпнлите трянмстори Га, ‘ "
устоойстаота прптоонна недостатыи
ми—наиосаансто. А известно е, ч limjw„w_______
потенциометра нс с осоое ю ih.w ц-ейНо и прсма^'*3'^
На плъзгзчл пърхт съпротнвптелн л -• трак3нсторнте - s-
«V този недостаток е хооюсна схемам т.
к този ведостятък е дооаасн*’-'Х|,мага
,i 7".. 1«1ИЯпя** регтлнрзне i’pw «рак'гнчссьн не,
пгтсшхчев живот.
Изпизюаннят принцип на действие е елементареи кон
мираннят ток oi един ВЧ генератор (Г,., променян й навести»
Фиг. G.6
от ДРуг транзистопГГ З‘,’уби Ь 7рег,тяшил МУ КРЪГ> се усилив
следният игоае пХ1Г^яИ упРавлява тРег” транзистор (7В). По-
й определянето ил пп Н Пзменяемо сопротивление и участвува
Генсратор'ьт оаблти ’Р'^'л/шсната чистота наактивния филтър.
WO kHz. Постоя.XnlnT.p,rrij4K,,r{a капацитивна схема на около
рит? %п, /S, И ,^0ВНят режим е стабнлизиран чрез рсэисто-
*ост е въведен еипмп * n°A0,>PHHaHe на температурната стайил-
1 н₽э нйпълно влияниетп tAT rDfl който, макар че не компен*
Л. нгрГтвъХ"а «“="'"«« на напрежехнето У* «
,и’+та на макарггТка чин™ 7' ЛИЙ Рад>|-Рината иа генератора е
си. ДВ.ЛМ..1 на фиг. 6.6. Do-
М*готват от ебоН{1Тр ИЛ1; " 015. Кожухът и мажарнчката се
твьод поливинилхлорид, а сърцевнна-
„ _ Jf ..................... * КНГНЙ СВ от .
т* 0,5 пип на тп.ю с диаметър 15 mm. ™ЧЙ|
теЛ Когато сърцевината г. извън макаричката, генератора о бб-
,, нормялнб и нег звият к >лектореи ток, протичайК|| проз D, w
Тя байт» ”а ?'<• «»то г» отнунюа, чры А>„ „одиържа т п^' *“
"vfflen. Това отачзпа че (... и Св са дадени на часа. П .н ГОяа
положение цнлого устрой гво прпдобиза почти линейна амплитуд-
|1о.чсстотиа характер лет пса, тъ i като честогно заиисимппт че-
«нрнполюеннк се разпада. Благодарение на tob.i обстоятелство в
устроПството липсыт каквнто и да са специалии контакт*, конто
ла слимиимрат влаянието на селвктивиата верига—тя просто за-
г бва селективните си свойства.
* При постепенною вкарване на сърцевината п макарнчката
отиосително масивното стомаисио тяло внагя загуби и кръга на
генератора, намалива се амплитуда.а нв генериранот j нжпрежеиие,
и амаляяа се и колекторинят ток. Тикът врез базата на Т, същп
намалява, а той от своя страна наиаяяза управляващим ток иа
транзистора Г5, така че после дивят постоянно увелпчаза съаро-
тивлението си. Актимнят филтър започвз на рункиионира каю
такъв и квлзирезонансната му честота памалява.
Работняят учаетък на п еобрпупателя механично преместна-
не—гок се регул.гра чрез трнмерв /?]0. Входпатв хзрчктсрнстииа
на енлициевпя транзистор Т. съе своятд извита част се използу-
ва за праг, от който започва действие™ на този прсобразуаател
Диодьт D, е германнео от типа ДЗИ и елу кн за течперагурна
компенсация ма преместването на вхоан^“
под влиянието на темперагурата. Доколк Г, Р
ток, такам темпсратурпа компенсация ппи него У
зигторътог ран мчана действием на тРа4>" ;? чесТоТа.
долнатв граница на цреместватата се квазнре бллГ()да
Цялото устройство има 1<оисума^,я ^ва 5и пася вепре
рение на което една батерия от J \ «си Р метали <
късната работа. Изпмзуваният педал тря ' ца пред.
оглсд па нсговата стлбилгю:т и устойч' kvrt«VHra— за входа в
нпя папсл с удобно да се монтнрат ава . Лпъ5кн се »мпол-
«а изхода нд устройством. В сл чаи че за тезн
зуват акакове, с необходимо пера н * еф€|(Т на фирме
6 4. Една разработка на ' нтй-нарммтел 'Ч, ко-
та „Vox- с дадеиа па фиг. 6.7 I фскт ,нТЛ „а lrtft.ro.i«M*
гато заедно с дьрпането на струни ь ' п и устройством
та атака, посредством педалз сс з«д 7ТОТа иъа възходяни
Вследствие мзмествянето па резонзн i нлВЯТелнО1® стъпма
посока (от ннскп към висикн чс< от •
*6
(С нм.ич.м WrUhia irtHiiu» иИИ'МЫ |45P*1K връ&ка. Hnv
>hiiu подДържа педали вннвги в горю положение, а спецнзлнГ
га кот грунция позволяй тьйдас! лзползуаамка о To,,pcrv^aTr _
та на потенцпометъра се заДвнжва посредством зъбчато коле!
Оеийы е съотаве’м от ДВс гты.ада, кйт0 ПЬпПЙТЛ
ввтеляо. а второго е емитереп повторится С
е осъшествем честотпа зависима отрицате зна SJru а L'
лг„ конто резоикнскта место™ се и .See,
п и гройаао17 ,*'*«* С пеАала> Включвачето и изключ*
« члеЧствгвэ след сили^Л* чрез бутпнек поевключнател,.
мед силно иатискане па педада.
тудаза на усиления вече
ра така, че при натиснат
резонанспият връх да се
ти. Обгцото усклване е около единица
то на елементмте върху i.
6.5, I la фиг. 6 9 е показана схема
зиучене производство на фнрмата -
Фиг 69.
сигнал. Потенциометърът Л се ^е,-чЛ®
"едал Д. бъде —лно -ворен. т.^
„змества в посока ожеМве_
)КОЛО сдцппм.к». ‘ КО
„ея с. диет. \ с Ако
«Schaller-. Порадк загубите М
и^декг пггахт Лг41М4 Ч*3 '* Н3бятоат Hei
«4Ш ««Kpowrw «три прагоирвянс ня плода, е въведсно тс'ил*
ИГ.'ЛИП стъпяло с транзистора Та. Двопиият шук се по.туч ,
чргл догсълинтелннярезоняясеи кръг LtCt, включвзн с ключа д- ’>*
цестОТНО гависимпяд RC филгьр е включен между б^зала на-
рвял транзистор Iх и емитера на сторня транзистор Т ре30.
,гьр --.-о -вл»лта може ла ее гюомик» пл^поп-,.^. Л.2
иянсната
Т ьр® в'
честота може да се променя посредством питемино-*е.
моитирап и педала.
вгС“' 2ИД
г&ь
Сь
то ;L
П,Т2 С С'17
Л
O-SV
Ийад
;й
л»
га*
чю*
Я1
Л«
Фиг. 6.12
Сг
Алл? I
нк
Фиг. 6 II
Ct 77 5Г’(М Як -+3V
2*
/Цйв
Физ. f>,13
Fain Ф“г. G.io
'•"^ие^А; п?ГяХ°мГсТ1/?‘А П0за0лява при изключеио
*™. 7ЬТ да « изподзува като регулятор на си-
* 11 " ПДЛоГ’нчги па
l,nj । it* ф,)Г у .. । ‘ г може да се получ г чрез схс-
Bpmta входа ' се «зползуиа регулируема об-
кадз на траизисторния уснлвател.
6.7. В схемата на фиг. 6.12 регулаторьт с^1та
тенцнометърът на RC-фнЛтъра са нзпълненч р 1’’ . /д.|ГГ
торезистори. При изменение енлата на свегеие . _ taHj
6.13) се променя съпротипленкето на Ф0Т°Р®3‘к Хенциометрнте
светене на лампите се променя посредс _ педал алам-
Ri и Ка, Потенцнаметърът А?, е монтиран в крачнпя ведал, а
пага и фоторезнстирнте са о oT ^'F ^J,n'c 1И.ТОршън с уа-уа
6 8. Место се изиолзува комбинацпята на д т Дветеус-
ефект, Обратинта поеледоватслкост не 1- i * атстранн нъэ’
тройства са евързанн последователно. 5J < ’ допьлнителнн
можна мнкрофокня, схемата за ”’^ВЯсе “Он»ежда от »Suh
елементн. Цялото устройства, коети се ,
4$
< 1 lahTpuiniu »|уз)|Н1лц|| «фемн
Syond* e показано на фиг. Ь.14. Название j <а гози кимбини-
рак ефект е .Wou-Fuzz“(ya-fpb3). Чрез тример -потенцнометъра
fit се уелньквява сила та на звука при включен и исключен дИС.
тиртън. Зхсмата за уа-уа ефект е идентична на тазн от фяг.6,7.
Фиг. 6.14
7. ПЕРКУШЪН ИСЪСТЕЙН
rt ?МД°ПрСДелена крива на “бвивката (фиг. 7 Пи
изитеане . СтаадонаХя^ инТе Пр0Цеси па въьникване (атака) и
един Тин з i ы Ппрт " НМ с 0ПРеДелсн от времето, през
:» разпределен?- rhr ^и°ДвИте п-Э0ЧРсй заедно със спектрвл
г'тиеримемтя за опоел™ й тембъра на звука. Правснн са
Тря просвириан?тоРнае -плисиаЧеНИ£г0 на атаката « затихвапето.
a -Тги Д1Г4СИ са посмйхн 1 на 0<5ики^вени инструмента, на
-ни. rtiiL “VZ ЗКата Н ^вучаването на ннстру-
I у.тно опредслянето на първсизточника на звука
л,„ката и затихването на звука придают допълнителна окрасКа u
А . 1дват впечатление за обемност и дълбоч пи на звученето
ъэд» ---------- даден звук презиялото времетраене на неггво-
показва, че той нритежава само през «дна часг
С^ДНализът на
т0 сыдествУване
э 4ННЮ
Фиг 7.2
от звученето си установеиия »,гмоннчннте се
ставки). Отничало, в стадия ж ' J <ш с с н с други иятензив*
явнват в едва или друга пос 1еА° '-.„о^п-ьт е най-определен)
иостн, след топа се стоили- ират (тукx"“^P)JnTC състмкк no-
il накрая, в стадия на °тз’уч^ «н t, венчки звукиве пре-
степенно утихват и нзчежтт. 1 аз р. _ ’ па пКаното например
минават през тези три стали-. чцва1|е. Обратного се на-
нмат кратко нараствпне и дьлг павастване следва кратко
блюдава при акордсона след Д
етзвутаваче. Зятова, ако тоновс от пнапо, записапи на магнето-
фоша лента, се просвирвят в обратна пасока, ге наподобяват то-
нове от дкордегн.
Значението на ат агата к затнхването е наложило коиструп-
рането на схеми па ефекткте „перкунгыг и ясъсгейи‘, чрез кон-
то се оказан влияние .гърху тезн параметрн на звука. На фиг. 7.2
са «вдени пяколко амплитудно временам характеристики из зву-
цм, създадеияотелекгронй11 музикални внструмеити или устройства
за перкушън и състейн.
7.1 ГТЕРКУШЪН
С термина „перкушън’ се определи обммювено ударният ха-
рактер на звука, получен чрез съответннте устройства. При кита-
рата начннът на вътникване на звука се определи от енлата, с
конто се въздейсттува върху струните. Съчетавачето на рязка
атака от страна на нзпълнителя и устройство за перкуитън-ефект
прэвн звука още пс интересен и дава добри резултатн. Много че-
стс този ефект се използува й при конструнрането на електрон-
ни оргаяи и други клзвшпни инструмент», тъй кат о от голямо
’начеине за качеството на звука на тези инструмента е възмож-
ността за програмнране на атаката на сигнала.
Фиг. 7.3
вавАа’п^^ постановка за получа-
който бързо намзлчва до X нХав^имо ? СЪ4Да'И ,,М'’УЛС’
ИЬТ е отпуснат или не. Д<-лната SX Тоиа‘ вал" VT°'
Ч^е за задържане иа rPd*°a по^ва минималното
Ми «тление Схемат^поелгт. Н3 един.ТОк пенякота е нежелятел
СШваане на плавна апкя на^звука ’ ’’ * пРедназнач„еиа за
на dByrfa. в състояние на покой кон-
а.ензаторът с жаден накъсо, а при задействуване на” бутина кон-
такты се отвапя, нри което конлензагорът бавно се зарежда;
при отпусками на бутона напрежението стам 1} V.
7.1 3. При еннтеэнрането на схеми за перкушън-ефект е въз-
можно да се изчнелят стойногтите па елементнте така, че да се
Фиг. 7 }
Фиг. 7.5
получат различии индавето ктм о елгнэл.- ка₽двете
на критък перкушън-ефект с дъл^г став
обвивки, дадени поотделно на фиг. / създават различии фор-
7.1.4. Схема, чрез която могат да се създаизт р^
мп иа Обвивката на сигнала, е дадена фронтове, сз Р₽П’’
кп напрежения, респ времена на Р°пНст„.а’ с протн-
лнруемп. Инвертнрансто из нзходн * п функ1и1ите нй рзз-
вофазно отнемане на входного на1фе кенне. у
личннте потенпиометрн се обя^нява I рлулират разлпчняте
С потенцнометрнте Pi. Рн " « *аРеждз от О V.
времена. При заденствхвят ”• У „ Диоднте Рр £>s, i » и
Времето на зяреждане се регулирэ с Н. Д> *
Сй запушекп. След трите смитерни повторителя йапрежгннети
се покачва, докаго ( , ее зароди, Емнтсрннте и иггопнтелн сд m
пьлмеин с трапзисторите Т, н Гг Чр .задсйсТИУПЛИето
трмгера (Гд и ’ J се включи i моиовибраторът (7’й и То), вХ£)ц_
Фиг. 7-7
ното напреженне се изключна чрез О2, така че процесы иа та-
реждане се прекъева. След определено^ регулируемо дреме iui
задържане Рн из иапреженнето пърху Сх. транэисторивят к и,ч
Т10, Гп се обръща, при което вврнгята за мреждаиг оставз ис-
ключена. След това се пключва веригята <а pa *pr ж * нг ipc»М
Времето за разреждане на килдензатора се регул ива ч, • j > 1
края на тизи цнкъл ключът се ьрыдэ в нзходио положение ори
което схемата е готова за повторно пуекапе. Изход**®то иапре
жеиие може да се вземе от точка га /р
Долната част на схемата осьщсствяаа гхранаан тч
личните времена на перкушьи, конто мегат да се па Bf’ 1
ходния сигнал. На входа на схемата е рзэп оже«
линия, чрез конто перкушън нмпулсите могат Да се пре
спрямо теэи от дртгата част на схемата. U потенииом! up
регулира времето за закьснсиие, а с Р<>— дължниа Р
шъна. С Р4 се нэравнява перкушън-импуле*т. вм*^® «пил
кушън импулс се получава бързо и-Ф .ттващ н «палящ
Тазн възможност е твърдс желаиа в случайте, кт п < нг зр
кият пер кушън-нм пуле звучи тиърде р-ии-.
U
С п-гт^ш нпмтижп’^г * " -* С*ССГ0Т ®е,,чки абреже-
пни Точкгга /» е иивертираггаят нзход, а—нормальна?. дКо
|.отеьииометрнте за регуляране иа различимте времена се настро-
ят аа кратки стойностн, ще се полечи т. нар- „рв^йит перкушън',
кой го ще Съде описан по-долу.
Фиг. 7.8
Уклнта /нпАитуда
ФПГ. 7,9
нпто^здтираде на' мук^фУгГ “ r™a '' ПБР«ИОДНЧ’
смдаващо този ефект е ... ',0- ‘-хеМа на устройство,
немота се годам упоавлявашг <^НГ’ 7'8’ П₽И ВКЛ10чваае на
*емдищ сигнал с инЛпяы , Ц° напРежение °т генератор, произ-
"ргз коего Хи ’Vго" (аж- глава "
™ С включена схема?. 1а _ мЛЪТ’ 3dUHClt от времето, през кое-
*..... сигнал ваподобяви вденет Л‘ Ритмнчно прекъс-
7-1-6 Блоков следа ha маидол’1На нлн банджо.
ч-гфеьт е дадеиа на фИг Л ЙЕГВ" ,а сьзДа^"е на перку-
на полевая тоан«г^« В ^ависьмост от степснта на
эд транзистор изходтт сигнал Мижс да до-
етнгне определено ннао. хоето с максимално при
ване Kor.ro траневеторът е ...........е ' ' ";
меге сктавкм ш> входив» сигнал (с нросшпаолдж "> фин и
нонин амплнтули) посп.пват в сикнтеаи Iba.rae с о м и, о
мост между формата но ................
Фиг. 7.10
на гейта и получено от фуккционэлен генератор, и амплнтуднотл
характеристика на изходпии сигнал. Фуикнлгпалпнат гепгротор
може да работи постоянно или да се задсйствувл от теки от<
делен пакет пходнн сигналя.
7 1.7 За чнтателнте, конто комструнрат е. 'KTpOBim оргоим.
ще бъде интересна схсмата, прп която се иэползупат донълни
телни контакты под осеки клавиш на клашматурата >а ст i iu ка-
то на перкушън Тези контакта трябва ла f дот и рмолни м
творемм и евързанн пигледователно (фиг 7.10). Когато । чип и*-
тиснит клавиш, чрез контактитс Л\ . . . /<„ захрапвошото nenw-
жение се иодэва на усилвателиото стънало ни трапзкеп рл /,
След натискане на клавиш захранвинйто на стъпал rro rrav i чр«
Ся или С\ и вследствие постепенного рамрежяаш нйпреженме!
на захранване на транзистора Г, шС вдмалявл по експоиенцив-
лен закон. По този закон ще намялява и коефииигнттл пл прз и
ване на стъпалоти. След разреждането ла конлензятора стъпал»
то ше затихла напълно подавания му иискочестФтен сигнал 1пг
лревключвателя //, може стъпмно ла се променя времето ни iri
fnrMit L 1ПКН1 -n. i иа звуиа,
M се подчертавя ударн {je ce н,ПОЛзуват никаким до-
7.1.8. В схемвта на фиг- «• редуси,пиТ1-л с трзншсторите
пълнктелнн контакта Выведен е пред)
Фиг. 7.11
7\ и Га, нз ’рапнте.т L), и Da и настоян потоков уснлвател Тя.
Косфпанеитьт на предавапе тук се измеия също по експоненциа-
лгп акон благодарение иа Т обрязмия четнриполюсннк и фото-
съяротизленлето. При липса па сигнал на входа липсоа и нзпра-
ено наиреженис и лампата Л, не свети — фоторезпсторът ФС(
пча голямо съ ipor iH 1евие (эатихвапе липсоа). Когато н« входа
о» приложи стационарен сигнал, започва постепенно зареждаяе
пя конлензитора С4, лампичката постепенно повиигава яркостта
си га светсне и ф- тэсьпр тиялението започва да нямалява пре-
напето из сигнала Ако сигналит с продолжителен, след време,
определено от цремеконстантата ^-,С4. фоторсзнстор'ьт намалява
стта сн до таклва стелен, че снгпыът на нзхода се анули-
iiа При прекъсмне на входная сигнал конденмторът Ct се раз-
i'tjKia пр'*э резистора 7?я и устройстното е готово да нъзпрнемс
1 ?в'> -1ХОДНО напряжение Желателно е да се употреби по-чув-
ггзителен фоторезисту, за да се подобри предавателната харак-
’арнгтика на устройство™. Небходимо е усилвателят, към кой.-
п щ < зключва устройство!о, да бъде с голимо пходно сь-
11 1 кие, за да не се получи спадане на нивото
Устройството за удьлжаване на звука се използува при ки-
таритс за получаваие на звук с тстояниа сила. По същество то
Фиг. 7.12
ва с предусплиател с автоматично регуциране на усилвалсю. На
фиг. 7.12 са дадеин графики, поясняващи действнсто на устр«й-
ството за удължаваме на затихващ звук. Крива га 1 тана ампли-
туднтга характеристик! на колебанията на струката, т. е. на
входния сигнал, подавай кьм усгройството. Кривата 2 nowaa
измекеиието ня косфыциента на усиление на усгройствито с тече-
ние на времето. Този коефкциент е косзена функция на времето
/. Той записи от големнната на вхолното иапрежение, конто от
своя страна също с функция на времето. Пзходкото иапреженле.
пзраэепо чрез кривата 3, е сумарната характеристика па / и 2
във функция от времето. Ог г'рафиката се •нжда, че лО момента
Ту исходного напреженнс е константно. На практика това време
дос гига ди 2—3 s н записи от протължптелиостта на входная сиг-
нал, както и от параметрите из усилвателя с автоматично регул i-
рапе ил усилването.
Съществуяат два принципа за построяване на уснлвател с
АРУ. Раяликата между тях е в мястото, откъдето с? снема сиг-
калът за управление на регулирагция елсмент—от входа ил<-
от изхпда. При пьрвия принцип може да се получи пьлна пс»а
впсимост на изходння сигнал спрямо входния, но е иъзможна н
прекомпенсацич — нзходнняг сигнал да слада пр • увелнчаване из
входпня. Топа увеличение е толкова по-малко, колкотс е ш
стръмна х грактерпсги сага на регулиращия слемент.
7 2.1 Схемам па |чг 7.13 е реалнзирана по нгор'я принцип.
Усилвателпиге имтегралин скемк, чкето съдържанне е о рзтгно .
ЙТ?ш„7п1Пг .niu за задач* да повдиГпе входного ш,Во
EiT;V е XurtPH обхваты на регулмране. Необходим^ коефя.’
нент «а тсимяе се установлен чрез тримера и е около 100
Фиг. 7.13
първи да се установи коефицменгът
режимы чрез /?v Коефициеитьт на
Постоянчотсковмят режим се настрийва чрез тримсра Rv Необ-
ходимо е при настройката г----
на усилпане, а след това режимы чрез /?,. Г
усйльане се пзмерва при слаб входен сигнал 0,5— 1 mV, а за
подбиране на режима е необходимо той да се увеличи до гакава
... и, че находнпят сигнал да започне да се ограничена. Тогава
ч вомощта на се уегыновяьа симстрично О1раничаиаие па из-
гнания сигнал -игаре и отделу, Така усилен, сигналы се подана
I езмня регудъращ елемент, Избран с също силицисо планарен
’®Р инверсно саързване поради стпъмната му регул*-
pdi* п ристика. Самият транзистор като регулируемо
л +и KoeibHHHPntР€ЗНСТ°РЪТ г- ^Разуват еДии делител с управ-
.. * * 4 и,т иа лелене. След този делител е включен вторн-
г.кт Ь ииран с%с същыа ннтегиалиа схема. Резистт-
м,. н . ,« a/hHH.jLlll° .за УСТановяван? на необходимого усил-
ыши u J * ‘‘астройката и на този усилвател се иэяършва»
................. '^ходният 1ИГН4Л се изправя чрез удвояванс
№
на иапреженнето и се подави като управлчвншо напряжение па
регулирашия транзистор 7\. Благодарение на факта, че напреже-
нкето върху 7\ е ниско и се запаэва винагя околи 10 mV, челн-
нейнкте изкризявтния са малки (около 1%). Чрез резистора /? ,
Фиг 7 14
конто се устаяовнва опилю, се постига подходяща врсмеконстан-
та на задейстауаане иа автоматичною регулиране. Ако най-нис-
ката вхидна честогаенад 100 Hz, времекопегантага се избкра око-
ло 0,1 s. Чрез тримера /?Х5 се установява коефнциентът на пре-
даваие 1 на иялото устройство. Регулационната характеристика е
следната: при нзменяне на входного напреженне or 0,2 до 20 mV
изходиото се измени с около 3 (1В. Подходящи ннтегралня схемн
са 1УСО1Г, ТАА121А и MAAI2&
7.2.2. Предл да преминем към разглеждавето на пай съ-
врсмспните тенденции в техника га за удължаване на звука, ще
се заиознаем с едка кранио елеменгарна схема на състейн, даде-
на на фиг. 7-14.
При включване на схемата иапреженнето се ппкачва бързо,
а при отпускане на бутона спада на пула. При повторно нагие-
капе нэпреженизто отново нараствз до пълната сн стойлост.
7.3. ДИНАМИЧНИ КОМПРЕСОРИ
За удължаване звука на електричееките китзри нзпосчеГпК
се предпочптат динамичннте компресори. За разлика ог устрой-
сгвага, кэйто удължават и пзкривлват звука г ист >р ьн yci j
стяата), компресорнтс удължават звука, без да промен фи ч_>
та на сигнала. Това позволнва да се изпотауват венчкн с*РУ8И
одновременно, свирейкн с гя< акордн, което е незопуст • Р
изхривяващите устройства. Изпотзувайки компресор, котараю
може ла запали характерною „чисто звучене”. п„„,пженИп
7.3.1. Блэкова схема на кочпрсгор с универса iho пр tv ж
е показана на фиг. 7.15. Входнняг сигнал се похавана предана-
гр/1 Между захода «а последний и входа ва крайний уСиЛва.
«Твкто^ен елеы ровен потенииомегър, подооеи «а този На
Лиг Ю ^упэавдаван с «апрежевие от прагов детектор. детек.
?”рът се захранва от изчода на крайня уснлвател, който е с
на следващото стъпало (около 100 kfi). Чрез праговш» амплнтуден
детектор с транзистора Т„ който управляв» полевия транзистор
со постига и ра шчаване на ннвото на изходшш сигнал до 0 4
Vaff. Л4экснмалното променливо напряжение вьрху 7Я не вадвй-
с г *.
$,0'
ВС 14 fс КПМЗн 2ГМЖ 2T3IG9C KTJ501
^7
1,0
*|
У *5-
5,0
Я* Г*
0,15
120)
20к
1к
Jf/f
Яц
look
Фиг. 7.16
Фяг. 7.15
малък изходен импеданс- С оглед получаваието на добра ди-
намика. от едва страна, » малък клнрфактор, от друга, схемата
се оразмерява така, че по яреме на компенсираие въоху регулп-
рап'.ия тлеви транзистор да нма променливо напрежение около
50—100 mV.
Кимпресорнте от този тип поддържат взходння сигнал прак-
тически на определено ниво, коего записи от параметрите на
крайняя уснлвател и праговия детектор. 13ремеконстзнтата на за-
къснението, с коего схемата реагира на изменението на амплиту-
дата на входная сигнал, се подбира опитно съобразно с конкрет-
ная случай на приложение.
7.3.2. На фаг. 7.16 е показана схема на ксмпресорно устрой-
ство за китара. Първото малкошумящо стъпало има усилване
Ю—45 пъти и вход но сопротивление около 20 kQ. Електронният
тншоатор с пол1вн транзистора предстззлява делител на наире*
Лейне — резисторы 7?* и съпротивиението на канала па транзи-
стора.. Особеиоетта, конто подобрява работала на компресора,
'. състои в тсва, че товарного сопротивление на първото стъ-
к io по променлив ток завися от съпротивлението на Когато
шевият транзистор е отпущен (при силни сигыалн), общото то-
съпргливленне на транзистора 7\ е малко и усилването му
’ а. ‘ ° пходо 30 пъти. При слаби сигнала транзисторът 7»
*1П' !^*L2L^aWBaHeT0 па стъпалото е 45 пъти.
ыв£1<с пг|улиране се осъществяеа от делителя г коИ‘
чг онрг। ьравннтелао пнеокито входно съпротквлеиие
61
"7 я в
------о-;/
220к
Изкпд
5,ьК
шана 25 mV, косто е необходимо входно иапрежение на усилва-
теля, съставен от Ts и Г,, за да се зэдействуиа праговият де-
тектор на изхода му. Порадн малкото променливо папрежевне
върху полевия транзистор клир|)акторът на атенюатора е иного
малък, но гой не би бил голям и при ниво дори 100 mV.
Компресияга започва при входно напрежекне 0,7 mV. При
увелнчаване на входного напрежение до около 40 mV изходното
напрежение се задържа постоянно, жоло 0,4 V, в зависимост от
детектора и таза на полевия траншетор. Учължаването на звука
при работа с китарен адаптер завися от неговнте параметр;», как-
то и от амплмтудата на струните п се р?гулнра плави... чрез по-
тенцииметъра Общата динамика на компресора (пи вход) се
ограничена от динамнката на първото стъпало и е вад GO d В.
Консумяцията на ток е само 1,5 mA. Векчки трапэистори са с
усилване 300 —400. Ако се използува друг пилевн транзистор,
той трябва да е Р-канален, тьй Raio н случая се управ.шла с по-
ло жителни напрежение.
1 flLiJ
ч > МНОЖИТ! IM И Л-ЛН
цпм удвоямие на честота се постига известна плътнист на
-1Л11 .1Л)Н1|н .идее удвоители се използуват за повдигане На
Sh“дХ* инструмеити (тромпет, саксофон), врез което се
гиг л кзпълнепис н недостижим и иначе височини. Ефектът из
"Хине иа честот.тя с добре изргмен, когато се използува са-
ояредслеяи места от музикалното изпълнеине.
I донето па честота - това е ocmowh метод ври пострОП03-
ih ид сеперяторплта основа на слектронните органи н пикон кла-
вшим икструменти Обратно на удвоителя, чрез лелител на чес-
, п, л л сс постига Спире не в ло-ннсък честотеп обхват от тозп,
и който сяирн ИЗМ.ЛНИТ ляг. Най-често се употребяват делители
че, тотята с коефицнент пл дедене 2. 11рн някон устройства се
нзнолзуп । делители с коефициенти на делепе 3 и 5, което води
л, създмаксто нл обстгоноие с нечетен номер — благодарение
на тойй се получим по богато заучено.
II швнсимост от начина на действие делителнте могаг да се
разделят па дне основнп групп — актинии и пасивни. Лктнвннтс
4ялитслн прпстпплявиг автосенератори, изпълнени пи известимте
о електроннкатп схеми ма импуленп генераторн — мултивнбратори,
блокинс гсператори и др. Наснимите делители на честога имат
3
а
пн изхода си папрежеппе само когато иа входа им сс йодана ия-
какъв сигнал за делсие. Към толи тип двигатели се числят почти
ненчкн активин двигатели, работали в чакащ режим, а така също
и исмонпмят елемент на двоичиата логика—трнгерът (в броячно
Wi«p шане). Осконио изисквлие кьм венчкн делители на честота е
|.| имат стабилен коефициент на делене с оглсд на темперирания
строй, в който сс снири.
8.1 УМНОЖИТЕЛИ НЛ ЧЕСТОТА
яс I. На фиг. К1 с дадеиа бллкпвл схема гюказваща принцн-
j >* i умножение па честотатп. Входного аравсъгълио напрежеиие
г 1'*Д1Иш па интегратор, кийто го пренебрсгна в нал решение със
ihri i.Hiir, триъгълпа формл След упиишиего от уснлвател
•-•и .т । г । iauj hi трансформатор. Dj пропуска положнтелиия
-!’п’1,,"1л1 • — отрнцателння, тако че сигналы с положител-
Шиоет се подана към усилвателя Уь през С» /<. При толя-
>«. ir се получйвв ограничаване на сигналам тон се пре-
0ЪГЬлен' Р“биРй сс’ ладсният пример е съпссм
|*ч. но рагнояюбителит ноже ла скнтезнра на тази бязи
|" СИ-п 4| ¥МММИНИГ на честота.
*4
[рудностите и та m схема се преднзвикваг от инттгрнранега
на сигнала. Пим увеличу честотата на входа ам «.штуд^та йа.
малина с 6,IB>oct. При обхват ит 3«/8 ОктаЕИ входного ыжвреже-
ние те варира околи 12 пъти. Ако напрежеингго за ниския тон
<1Ж
Фиг 8 I
е 2 V. за най-високия тон напреженнето ще ^ьде 24 V. Г<аа
изискна точна настройка па големината на сигнала, за да не с
пилучана претовнрване. Стоинистнте на С, и сыц. ica крнтич-
1ги, тъй като днодмте осиг} ряват внеоко постоянно наг.релинк
8.1.2. По-усьвършенстяуваиа схема със същая прянцш не
действие е дадеиа на фиг. 8.2.
5 Влехтринии MyMiuiiat
готов ийхнль и С^МПГ5 миле
Ы| к Лю- е иЛвюДИ*1 млльъ 1а напрежепието се
оиераниойгн у^ильат^л се Постигв удаоикдненл чсСтотаи н вао>
ння сигнал. Вески положителен полупериид се припуска от диода
[\ и налива па пзхода с неприменсна фаза, т.е. положителен.
1 I 1 Fuhj дибрр фуикцио«нр«ща схема с профссмоивлн ' '
j.hhi задана на фиг. 8 4. Тл е нзградена с два операцнон
|^н-п>|:- я Оаерсинонннят усилватсл/7С| усилва сигнала от ада
- 11 in ннтарата, иат< уснлмисто се регулира с тРимеР n0\TJ
Ь1и1ыегкрл L, таки <е при моден сигнал 50 mV наорсженне
и и i«m ш ci .... IV С помишта па двата диода н ₽| ’Р
фиг, 8.4
Отрнцателните нолупернодн поеп.пват и
ппйп nwnna О» и се получават на находя в противофаза, т. е. сь
По' тозн вами» ш
пал на нзход. на устройстаото сс "»^''а“а”;а П"ь" "С. «
пулса. Изходмият сигнал съДържа много хаР“0^ „ у(0Же да
намалянането па конто пара.яелно нап^тенттмс р<
се включи коиденаатор с иапацп. ч <.коло ** -да ее w П0ЛЗу-
Вместо нптегралинте схем» ш Г|* смТИТе ,з честотна
ват твкива or тына гОЛ кати сс " батерии но 9 V»
компенсация. Устройстаото се мхранва от две Oaie.
W
nuj£l" -”<* Н^*ЗЪ1
г R-il-H ft* Ф«ь г
U, £ ад- И1<А1.
ыпр се прсдпдлпгй, че
Входннят сигнал се подзва на предусилзате.т, изпълнен с по-
левия транзистор Л. Усиленият СИГЙал се 1адк’ва Гт Хов™е
на операцж ннпя уснлвател, включен като тркгеп на Шмиг На из-
хода на операционная уснлвател се формнра правоъгълни напре»
А’» А»Л-1 ‘
Up. (ммгиинп на т«« < *<м* *'
. viAftftf ah\‘1мчкл обратна ।
tie при нгя с невозможно да се
«к*, което следил or п ьрвия пзраз.
«а, ДНП1ГЫ1И п' чьстота
ио , л.м»н HI един универсален делите.ч, който оеигуря-
, .» ««чтит™ <itI АО 1Ь. е Д»ден на
"^'"nSnnew а» 1. 2. 4, ». 1« лап» последоиателпите ок-
«Л....... з '>< икмп" ПОД мдей’
AM1""' “ ° С1“а "*»”«»
........ ih тон а с деление на 5 н 10—тсрцонн топове.
Ижмд'минте мптегралпм ехсмн са SN7493, SN7-I00 hSN7420.
Колт ктнпте нчтоДп ч* накатин на схеыага, а чрез Л,, >. Л, и
£» мт ’ се ни. vtij’wi твблицатв, ноже да се изберс коефнцнеп-
гм -й ьленн- Входы на тоян аелнгед грябна Да се уиравлява
/ праиоъг «и сигнал: използуването на синусоидален сигнал
.|.ч... я ихлк» ля ® на мыпулсно формирицо устройство.
х.’.’ О-.лцнйг прсодрйлундк’л н<1 слектъра не е сложен и
й.жиост за получаваие на органно звучене на китарата,
. :»тнг-чт и много upvM итерсснн гфекти Иреобрязтвлтелит
а слединге характеристики;
lyecHHrtMect
IfkCWiAUfl. mx^uio lUip'wCHWe
Нкййо K'M>JXWMeuwe
Чкх^ш СНфиПМЫЮыг
1ЧН0ПЛТЛ1В ИМО К« W'M*
r>04VWWi»NCT на <*r*tn- IK П«.Н*лчО ОТ
1Цмв пктри жмна* ктюмтин)
titriMn на преоор4яуител<| е Дадена нафиг, S.7. Сигнзльт
р индола ст преобразум в Д;т»иъгълен удвонва се место
< < сжд том « Дед1 »з две ц Н4 че.мрн. Теморнте се
ц ц *ме,иШаж кл сншалчте. поаучечнелсд все-
7,5 ±2.5 mV
300 mV
КМ) с А
4 fcfl
-70 <Ш
9±l а
4
Фаг. лб
женке. Поагът на сработване вт трягера лесво можс да се регт -
лпрд п широк диапазон с правнлния влбор та /?>
Сигналъ г след трнгера на Шмит посгъпва във алсит-тэерто-
ра (транзистора Г<). Дефаздравите сиг .тли се лодазат пре: дп-
ферсншфащите гру тм С* я С ₽,з към детеггор*, образуем
Фиг. 8.7
Jfl
от диодите Da и Dv Полученнте пмпулси с удвоена честота ля-
дсйствуват вторня тригер на Шмит (интегралната схема £>,). Каи
хепзаторът Св не пропуска иоетоянпотокоаата съставка на сиг*
нала, получена вследствие изправянето. Изходното напрежение от
интегралната схема £\ е с нмпулсна форма с удвоена честота
фиг. Х.9
Делителят на честотата прсдставляад тригер (транзнсторпт*
Та-Тп и Т10Та). Пьрвият тригер се зазействува от нмпулснт»,
получен» от изхода па опервцпонния усилиател, a bi )ри -« г
импулситс, получен» след лървня тригер По тозн на ни се
лучвпа двойпо делене на чесготага. Сигналите от трнгерв м
Шмнт, удвоителят на честота и делителях на честота посгъпмт
кьм прсяключвателя /<4. Тембърът може да се корж нрэ > поа
бор на кендснваторнте Cs, Со, С!0 и с\р Кондензаторнте ь. ”
са подбрани със сравните то малък капацтет, за да
неприятного възприязие от ннскнте leeTOTH. -.„„„п.
Вместо операцлонния усилиател К1УТ401А в пързия р р
на Шмит може да се нзползува интегралната схема К1ТШ1И1И
71
.n-iimoiK КНЦ221В». Вместо транзистора
№« К1ГШВ1В, КПП-' тои да с от сернята КП
КПЮЗЖ може да се юползу jCTopa Транзисторте Т„Г#
но това налагя подияна и н Г каг0 мифтове с еднакви пара.
н Г]1Т,< тряояа да са пи., ,
метрн. Л уннтеля става с тоигегерьтор и ос-
Настройката на пре напреже!Гие с амплитуда 30 пдт и
цилоскоп. На вх°ла се а осцилоскопа в означеннте точки Се
честота 1 kHz- । а е*Р *гналнте, която трябва да съответствува
наблюдава формат я т?Игеритг от делителнте не се
стойкое™ на копдензатора
С” "трХТт^>бърне^ внимание на доброто екраннране на ця-
Тряова да сс ™ ; очка на изпълнитслските прниоми
Г JX"„“«оХа пр’еобразулз^. трябва да се „и? пред-
□нл че не е желателио да се свиият акорди.
&23 Продеснте на деление па чсстотата на устройство™
Ми Тгол Octave Divider са покааани на фиг. К.Ь. Синусондал-
тон е с честота около 700 Hz. Под него е сигналы с два
пыи чо-ннске честота, нзместен фазово спрчмо основння. Фазо-
вото няместване е чгстотно зависимо. 11ри тс-ва устройств j е въз-
можно смесваието па основння с дспълнително получения сигнал
8.2.4, Друг вид честотеп делител е представив на фиг -'-.9.
Тина е „Octave Multiplexer" на фирмата „Electro Harmonic1'- При
това устройство почти не може да се разпознае основният
струмснт, гьй кото звукът подражава иапълни звучгнето на
кнтарата.
мнят
ин-
бас*
из-
9 МОДУЛИРАНЕ НА ТОНОВИ СИГНАЛИ
91. ВИБРАТО-ЕФГКIИ
В разглежданите дотук случаи на сьздаване на ефектн
мевениети на спектъра на сигнала се извършваше посредством
сксми, конт) имат постоянно действие или посредством промина-
ла на I гойноспа на никой елемеит от схемата. Звученето, пос-
'* ‘ иаползуване на тези схеми, сс базирашс на спе.ктрал-
I гл зразува в на сигнала. В тази и в следвашитс главк
вече схеми 33 ефектн, конто се получават чрез м0'
|р:щня на осно 1ния тонов сигнал.
1 ан > щат а форма на мидулацня при коивенционалната му*
v в с рл-. к^ация на амплитудата или честотата но един
тон. Дватз вида модуляция се осъществявзт от устрой-твото
което ича функцните ма улравляпащ. елемеит, наречен модула-
гор. I о своята сыцност това е генератор, генсриоаш инф-чшиско-
честотеп сигнал. Генернранага честота се двмжи в граничите от
’ до lb Hz, в начнчът за регулиране на честотата е различен в
аанисимост ог схемата, конто се язползува, ката кочандгнането
се осъпгепаява пай чести с потенциометьр за плавна промяча
или посредством <тъпалмо набиране на необходимата честота за
модуляция.
Модулаторът се използута като упрявдяващ елемеит и в схе-
мнте с фазана модуляция на сигнала, подробна разгледани в гла-
вк 13 и 15. Съшо като упранляващ елемеит модулаторът се из-
ползува и в схемите за спектрална модуляция на сигнала. Тук
трябза да разгледаме значеннето на термина „вибрато" — термин,
който много чесго гце срещаме в схемите, евърэани с мод;лнра-
нето на сигнал.
Амплитудната и честотната модуляция се нзполауват при
всичкн видове ^лектрэакустичнн инструменти При класнческите
инструмента тети изменения на звука имат други названия. Музи-
калният термин „вибрато" е сквивзгентем на технический тер-
мин „честогна модулация", а „тремоло" — на „амплитуд» моду-
ляция" на сигнала. Тембрового вибрато пък я по общ смксъл се
покрива с рктмичната промяна на уи-уа ефекта под възд ей стане-
то на иэдулиращия генератор, а фазового вибрато се създаяа с
устрайствата за фа’ово въртсне на сигнала.
Първнят ефект, разработен специално за елсктрическа кита-
ра, е вибрато-ефектът. Обетоятелството, че за китаристите из-
пълненнето с вибрато е основен прнйом на евнрене, наложи кин-
струирапсто на т.ксьв ефект като пай блитак до сыцностга на
китарното изпълнеине. Па първо време вибрдтото се осъшестяп'
ваше пи механичен път посредством лостче, нзменящо в много
малки грапицм дължнната на струните, а оттам и нисочинатэ на
тина. По-късио този ефект се постигни с електроннн схеми, при-
тежавщци доста предимстяа—крачно включване вместо ръчно дви-
жение на лостчето, модулиране на различии иараметрн на основ-
инн звук и др.
Много често в литературам се среща наименонаг чего ,,вио-
рато-генератори'*, с което се обоэначават геиераторнте на сиг-
нал с ннфраннска честита. Както разбнраме, разностранно е зна-
чението на термина ,,вибрато*. В татя книга под условного паи
меноваиие „вибрат)" те разбнраме процеса, при к- «то ритмично
се променя никой от параметрите на звука и който води д > н> га
къв вид модуляция на оснонния сигнал-
П
п
ч] <1Г1.И1ТГ HI *
Математическнят
U i,[i '.ОТНА мплг-
видна един амплитуд но м одулнран сигнал
* следният
д'=га sjn2it/f +- 2*
b eosin (f— F)(
4-1 b cos 2 к (/4- F)t,
£
където 2-// e синусоидален сигнал с амплитуда а и
честота f;
B=b sinhtFi — модулиращ сигнал с амплитуда b и
честота А;
А'—модул пран сигнал.
В повечето случаи амплптудата на модулиращця сигнал b е
по-малка от тази на модулнрзния сигнал a, a F е пи-малка от/,
така че компоненте на модулнрэния сигнал се анэлизират като
<лна uCHouia (посеша) компзн'нта п дпе страпичии честоти.
Изразът иа сигнала /4’гчест(тно модулираи от И. е
Л'=д51п2?1(/4-& $in2-Ftjl.
На фиг. 9.1 са уздени едич ампллтудно модулиран (а) и един
честотно модулиран (tfj сигнал.
(естотната модуляции на звука се осъществлва чрез директ-
ив вьзде 1стг>яе върху ген^раторите на звук в електронните му-
зг алии инструмент. При гоза е необходимо да се въэдействуеа
с t.i-tf и съща м'дул праща честота, за дане се стнгне до „ра3*
т^лнване1, на ин- Грумента. Внбрираяето па основния тин може
Да _|чЕ - нгне ди «колко процента. Вибрато-ефект може да се по-
и пч. iB0U фатово модулиране на сигнала (фазовая
Ji
тиожулация е past делана в глава ,3). Фалона модуляция ее й™,
зува иа получайте на вибрано и в спецчалнн случаи ког.*ОX
МО определена регистров»» гр. па е подложена на мод* «ня
За съвършеиото наподобяване на класическите иЛст^мснтн
при иякон електрошш музикални инструмент се практ.Хм"™
четанието на частотно модулиран тон и пьрпоначално аыплитуо0
модулиране; пример е даден на фиг. ч,2 Проката па параме-
трите на двата вида модуляция 01 музикаита по ареме Нь пл ъл-
пение създаиа доп ьлииюлиа окраска на звученето
Амплитудиатп модуляция на практика се ифазяаа п ритмич-
«ага промина на нивою на изходния сигнал, вреди „а е пость-
пил в усилвател я. Модула горите се изчнелянат ад работа или
като амплитудин. или кати фазовн, но нма никои схемки реше-
ния, чрез конто с един модулятор може ла се осъществи одно-
временно и амплитуд но, и фазоно модулиране на сигнала.
10. ВИБРАТО ГЕНЕРАТОРИ И АМП ЛИТУ ДНИ
МОДУЛАТОРИ
л
10 1 вибрато-генератори
Същестяува голямо разнообразие от схсмнп решения на виб-
рато генерятори. Дадените схем.» са пример за това. в наква на-
сока тряова да сс полагат ус или за намнроието на подходя.ц
генератор за пнфраннски честотн, който да задоволям изнсква-
ннята иа различите схеми за модулиране на сигнала. Едки т>
къв генератор е универсален за всички видоне вибрато-сфсктп
ЮЛ 1. Схсмата на фиг 10.1 предсгаилява ьнбрато-генератьр
който произвежда сннусоидални трептения и е осъществен с мост
ня Вии. Генгрнраиата честота се промсня чрез бутонитс я
Б* стъпално. При включаане на бутона Бк чсстотата е 11 Hz. Н*
бутона Z?a — 8 Hz, а на Б3 — 4 Hz. Тсзн честотн съотиетстау-
ват на Ьърэо, средни и бавпо вибрато.
За да се получат генерации, е необходимо да сс изпълнжт
две условия — фазово и пмплнтудно. Фазовою условие олш it-
ва, че сумата от дефашрапето на RC-веригата и уенлвателя тряо-
ва да с равна на пула. Тъй като мостът на Вин за резинаиензтл
честота има нулево дефазиранс, задължително е усплвателяг .ы
внася също нулево дсфазнране. За тазн цел уенлвдтелят с l*-i
стьпален и тэта транзистора са по схема яобш смитер“ tii^j
обтцото чефзшраие е 360°, т. е. равно на пула Амплцтудлута
тл
ла пма усилване, равно или по-го-
ГО1ГТВИС u'bCXBJ зчи-.ва!е-"‘ М1 Мостът па Вин нма затих
:КЫо о, 5»'™»™“ “ 3 пьтн.а уаимкип нма коеф|щиецт
ване около 10 в-*‘‘?ето сс получи синусоидална форма на
ва усилване около 10. За Д*
Фиг 10 I
сигнала, е яъиеден тримерът 7?и, с помощта на който се -'фор-
мя генерираното напрежение.
Изходното напрежение е около 1,5 V<» и е без ггостоянно-
токова състлнна. Този генератор работи стабилно и с гермамиеви
транзистора SFT 308 — необходимо е само да се смени поляр-
поста на затранвзщия источник и на електролитните кондепзаторн.
1012 Типичного за схемата от фит. 10.2 е използуването на
обратна нръзка чрез RC-групата. Геператорът се настройва по-
сре.ством/<2 вработния обхпат. Йзнскване за тезп генераторп е те
да са стабилни.
10.1,3 На фиг. 103 е дадена схемата на прост вибрато-ге-
чератор, който дава исходно напрежение със синусоидална фир-
ма. Квае схема на автогенератор с три фаз.нзъртящп групп. Всяк:*
*<|а дефазира из 4-60’, така че обтцото дефазнране стпва 180°.
и »о1а'а ^азпР':.?еле|10 дефазнране между групите затнхнането
- / 'пт,[^а да възникнат генерации, е необходим
Hwhhtoo»’97 п Д3 дУ)а8И1м на —180' и да нма уатлиане, п°'
Г 1'нтппипт , Ролн изпъллянат транзисторитс Л”
1 рХХ ия т eм!^,ppe,, п^орител).
и ге-пнш ' ^ИЛ|1НРаи с ООВ по напрежение, »ъ'
"’Р3 Яя, а режимы на Г3 — чрез схемата з»
стабилизация с речисторите /?-, и /? Усилвателит ими коЫш-
инент на усилване. доста по-голям от 27, торад11 Което е П£Х-
вен rpHMef ы /?w, чрез конго се регулнра уедлването гака че ге-
нсрвраното напрежение да добне синусоидална форма. Генерал
Фиг 10.3
ръг работи добре, ако транзисторы Г] е нагнано задейстнуваи.
т. е. ако напрежрнието е около 4 V,n- Иэходкото напрежение si
модулятора се спема от разделеиото на две ранни части товарищ
сыгрогивленис на Т\ — А’, и С тоиз се намалява влияние’••
на товара върху генератора. О г друга страна, чрез пзменянс
стойността на можс да се променя изходното напрежение.
с това и д ьлбочинага на модулацията Чрез потенцпомепра
се регулнра честотата ня внбратото в грямнцитеб —12 Н?.
71
. . и, Лиг [34 е дадт+м прнпципната схема на генеРатг1п
10.1 1Н’ Ч,иг- ‘ -игналн, шпълнеис мултивнбратоп п
за ннфраннскоч^тотни е* със 'сннусоидална форма. Р'
ченият на изхода сигнал
?+
Фиг. 10-4
T,SF Т308 TjSF. Т308 Т3 5F. Т308
~^~9V
—о Изхм
RJ0
22к
Фиг. 10.5
Minolta Сената нафиг. 10.5 представлява несиметричеи «У*1*
™° СДНН xP°,u'Paui кондензатор — Сг Частота* сс
си ее интр™ потенииимегьра /?г. Изходните праноьгълни иыП;
иле Т е? РЭТ °Т Групите и и ''Рез буферного стъ
имино* пои л«ават към м°Аулатора. Буферною стьпало е не
за° бА е г" За честОтио вибрато. Ако вибрато-сигнал
« TPMki.| го п np^TOKOfia съставка, е нужно да с^, и >
•аи|"11Гчж ^ы.10 V за*ранване генерираното от 71 *' ’
«« »«t P..UM около я V1 а с тед JBiB)l0t0 „нтегрир»*
спада на около I V» което е достаточно за задействуване на
различии модулатори.
10.2. АМЛЛИТУДНЙ МОДУЛАТОРИ
Важно изискване за един модулятор е той да не внася голе-
ни изкривявания я шум Освен това модулаторът не тряб а да-
пропуска модулиращото папрежепие към изхода, което ще нма>
смущаващ характер — за ниските нива на модулирамия тонов
сигнал те се чува неприятно боботене. Стремсжът при синтези-
рането на схеми на модулатори е постигаието на възможно най-
голяма линейност на модулацнонната характеристика. Схемите на>
амплитуднн модулатори са съставени на базата на:
— токовата зависнмосг на диференцналното съпротнвление
на диоден преход;
— завнеимостта на входного съпротивленпе hUe на транзис-
тора от тока на емитера, което при дадено работно колекторно-
съпротнвление се нзразява в усилвателната способност на тран-
зистора ;
— фоторезистори, осветявани от източнпк на светлина с ми-
дулнрана интензивност (лампа, глнмлзмиэ, диод и др.);
— зависимост на съпротивлсниети гсе на канала на полевн
транзистор от напрежението Use- Зависнмостта е дадеиа с из-
раза
_______I
r"~ '
където g е константа, зависетца от типа на транзистора;
Up — прагова сгойност на управлявагцото напреженне и од.
при което транзисторът сс отпушва (големината и полярйостта
зависят от типа на транзистора).
Ще разгледаме схеми на модулатори. чнйто принцип на дей-
ствие се основана на четирнте основнн мзброени зависимости.
10.2.1. На фиг. 10.6 с показана схемата на модулатор с ннс-
кошумящи енлициеви транзисторн. Модулатор пп ст *ество i
транзисторът 7\, чин го режим се променя ритмично с че_
на вибратото. Промнната на колекгорння ток на G В1 < Р
мяна на неговото усилване. Транзисторы /Food iлн
висммист на коефнциента р от колекгорн >я ток. Пои«мш«
тази цел са н никои дренфови транэнсторп- . . > . ю.
Силната зависимост на р от /„ води до •« Об.1екчоват
не на модулнрзщата честота па находи, с к
°" ' HrfcKuqeCimett актпвсн фклтър, c atu
i.rht в схемата ,13 подтискан* на сигнала с модулу
МО1Ц1Я на KOfl™ сс т<] му частота е 4<> Нг, а сиадането при
Фит. Ю 6
Фиг. 10 7
|0 Hz с по-голямо ит 40 d В. Общо целият модулятор нма под*
тискан^ на сигнала с модулираща честота около 45 <1 В» пора’Я
1ГНСТО нлюлзуването му трябьа да е съобпазено с друштс схем»
* ^7-ВКЛЮЧ‘‘НИ н общня тракт
. ‘ ,АНН елемектарен, но с много добрн показателя *
.' . ' 14 J1, Иа фиг. 10.7 Всъщност модулаторът се o6f
fi iru^ HU Jpa и тРанзнстора 7' конто представля’®
" ta iaEoD^T^' Ре7л,,Ра1ЛТ0 се постиг а чрез УПР®^1’
₽“ ора Г1 от аибрато-генератора. Първнят тран
£ТОр игртс vyvjrcpnn pv/rn н иаужл .is u ГДВЛМ 4aXI J-Xkl >>pl ЛТ ДО*,
точ.ыка на сигнала, а от друга страна— да ком пенс и pa эатихвь-
нето му.
Особепост на модулатора е обстоятелството, че се наползу*
еа инверсно включваие на модулиращня транзистор, с което се
нэмаляьаг нэкрпвяваннята както ia положнтелпитс, така и за от-
рицателните полувълнп на полезния сигнал. Друга особеност е лнп-
сата на поляризиращо колектормо напрежение (за целга се вь-
неждат кондеизаторите Ct и С\), което също благоприятствува
работатз с малки изкрнвявзвия, а същевремекно е и определи-
ща прсдпоставка за силно подтисканг на модулнращата често-
тз. При употреба на качественн кондензатори с малки утечки
подтнскането на модулиращата честота е по-добро от 60 dB,
затова не с? необходимо поставянето на какъвто и да е фплтър
след модулатора. В качеств jto на мидулпратп транзистор тряб-
ва да се употреби такы- от силпциево планарен тип. Употреба-
та на германцев транзистор е недопустима поради големпте об-
ратна тойоне.
Подходящ за типа схсмно решение е транзисторы КС108,
с който се получава 100 % моаулация само с около 0.1 V мо-
дулиращо напрежение н чияти модулационна характеристика е
срлвнителнл линейна. За да се осигури модуляция без накриня-
ванип (по отношение на вибрато-честотата), из" модулиращня тран-
зистор трябиа да сс поде де полярнзыращо напрежение за уста-
новяване на рабогнага тонка в средатя на линейната част от
модулациоината характеристика. За КС508 тэ”а напрежение е
около -f-0,45 V и се установява чрез трнмера /?и. Чрез енлицие-
шя диод D\ се получавз температурна компенсация и се стабн-
лизпра температурно работната точка на Тл. Дьлбпчнната на мо-
дулицията се регулнра чрез потенцмометърв /?1п нт около 30 %
при отворен контакт А,.
Пренключпателят се извежда на лпцевата плоча кат коман-
ден орган п ина три положения 1 — изключено вибрато, -
30% знбрато, и 3 — 100% вибрато. При положение I се затва-
рят контактнге /<4 и Д'л, транзисторы Г, е запушен н ее внл1 >ч*
иа резисторы за да се получи пиво, равнг на нивото г.ри
включено вибрато. Т1рн положение 2 контактнге Л- и Л- се от‘
варят, контактът Ki е сыцо отпорен — това съответствувэ на
вибрато с 30% модулация. При положение 3 контактът Ая
затваря, при което се получав» . моду.тают. IW ’ м • ’
лацпя се възприема като накъсяи твук н този ефект
лучлпво да се нзползува н отделки моментн на музикално и
пълнепие.
SL
4 Ялгюрипии и>»ктл11и ефект*
виз следните Данни: чпюнн обхват
М ю^ЗоТнгпри нерааиомерност± 3dB, клирфактор 1<< 1 %,
Я 1-Ы— 2UKMZ при ««р а честота, по.дпбро от 70 d В
"nVS-a ОТ 1.0 W А при 9 V. максимал»» входнс „„I
Практически настройката на модулатора се сьстои и уста-
яовчване работната точка на модулатора. । зстройвамето иа 30 %
модуляция се извършаа на слух с тримера /?10. Работната точ-
ка се установява с псмощта на тонгенератор и волтметър. От
генератора се пидава такова вино, че на изхода на модулатора
Л4 се получат 30 mV. Преди това базата на 7S се лава на ма-
гл и плъзгачът на тримера /?10 се завърта ли гвьрзания към ма-
га кран. След това се освобождала базата на 7'а и чрез тримгоа
се установява нино 10 mV на изхода. С това работната точ-
а* е полбрани.
10.2.3. Много разпространени са схемите за вибрато или тре-
mu.w с използугане на фоторезистори (фиг. 10.8ь Като светли-
не» датчик се излолзува лампа с малка мощност. Промяната
па сжата на светеие измени и фотосълротивлението. Инертное*-
м i-а фоторезистора в сравнение с тазн на лампата е много мал-
Спрямо входния сигнал м* жем да смятаме сънротивлението за
1 tore 1 и чсс Т'тгно независим елемент. С промяната на интенэитета
'1а л МП1та Шмияннетона модулиращия сигнал на г«
• а ।: пр и ня н предавав лното отношение на делителя, чийто
рмгГ'1\е,Игяя«еЗИСТОрЪТ ~ Т0Ва В°ДИ Д° амплитУАН0 мод>'ли'
1 * Дадена схемата на делится на нанре*
тп 'V111ПЧ;. Гййгг |11детява от светещ ДиоЛ или л,,м
па с нажежаема жичка,захр<щвани от подходящ нискочестотен ге-
нератор на триъгьлно или синусоидално напрежение. Честотата
на генератора се регулира в границитс от 6 до 12 Hz. Предик
ствэта на тази проста схема са R,лямата динамика и линеиност-
та й, а не тостатъкът — необходимостта от по-голяма управля-
Фиг. 10.9
ваша мощност, особено в случая, когато се нзползувэ лампт,
Стойногтите на елементнте на тати н иоказапата па фиг. Ю.а
ма могаг да се подберат отнял.
10.2 5 Ако вместо фоторезнстор се употреби пилеви тран-
зистор, ее получаса мкоыомнчен атенюатор, улравляван с непре-
менно. Недостатък на скемата от фиг. 10 10 е егршшчената дж
намина по отношение на входиня сигнал, тъй като полевнте Tpir-
энстори работят добре като управляемо сьпротпвлгние само кн-
гаго про мент 1в ото напрежение межд*- дрейаа и сорса е тол
100—150 mV. Прн по-голямо напряжение линейпостта натрин
зисгора намалява и клирфакторъг сьо^нетно се увелнчава г-
знсторът може да бъде от типа на КПЗО2Б или ВГ-.1>.
лшзпщито напрокенне е отрнцателко н гриннцнте н ” т,,т1'*ег'
fl
MV ПТ тр-пж«Ч» “ ™ моду,
лаиня.
Ако с»
□решение е
,„nnW ва транзистор с Р канал, управлячащОГо
” п Подходящи за целта са траИНстори£.
ПОЛОЖЯТСЛНО
Фиг. 10.11
от серията КПЮЗ, конто при нулено яапрежение на гейта имат
сопротивление на канала около 3004-500 2.
Най-съаършени са схсмнте на амплитуднн модулатори, из-
граДени на баззта на полеви транзистора, поради добрите качест-
ва, конто тези елементи притежават. Ще разгледаме по-подроб-
но няколко схеми на амплитудни модулатори с полеви транзи-
стори. Спорад формулата гсе= - г съиротивлението rfe на
S V О£ р 1
тези транзистора е обратна пропорпи< нално на управляьащото
цапрежение L', ,3а постигане на линейност на модулгщиониата
характеристика е необходимо да се избере подходящ свързва-
₽е, коет<> да задозолна» условията, произтинащи от горната фор-
мула.
10-2.6. На фиг. 10.11 е дадеиа схема на амплитуден моду-
ли ф, ва конто полевият транзистор 7, е вклинен в емнтерМ’
та верига на Тр така че усилването
Л=-^-______________р
±Г<е Р
г Лил,- . чвдсимо от молулиращито напреженне. Ако на ; J
’'‘•'МИО голячо напреженне U-c. -це се *
- ч гт inj напреженне, поражаащо не'4
« *£з + ^СА<— ^г? )
1И|фивчвнипч,^и11лиалната стииявет на - III rnire
жсние трябва. да оъде v8 Uce-
10.2 7. По-сложна схема иа' амялнтуден модулатор е даде-
на на фиг. 10.12, При нея също се нзползува компенсиращо на*
Фиг, 13.12
преженн^, което се подава на полевия транзистор 7\ посредст-
вом 7а» свтрзан по схема с обща база. Чрез Г, се еппра про-
никването на ыодулиращото напрежение във неригата на модуля-
тора. С тример-потенниометъра /?10 може та се нагласп запушва-
пето на 7\, Модулиращито напрежение £/», подобно на тпьа при
модулатора от схема 10.2.6 е в границите от —5 До —15 V.
10.2.8. Друга схема ма модулятор е даденс- на фиг 10.1 <
Полевнпт транзистор е включен в делител, съставеи о г «про-
тивления и евързан към опер.щяонен уснлвател. !"а п^хава ш>м-
пепсирэщи напрежение на 73, негивото входмо съпритипление се
пренебрегла в сравнение с /?,. Уснлването Д се изчнелява по
формулата
Л-Ь, = КЛ+».'Л^'+К’}Я‘е'иа и,Л
I
To * ЛПКГ.М «висимо от модулирагаото валоежевпе. П?.д„ч„,
goto на тази схема е, че Л-« J
. А*,
Сг^ = иР T-/j7(7?,4/?.ig'
4О-1И-
200.0
КР552
Флг. 10,13
гри което за /Дя>(Лш, Л<0 (иг»дулаторът обрыца фззата на
чодулираното напрежение на 180'), а за Мте<Ь’ое Л>0 (м >ду-
лкраното напрежение е със сыцата фаза).
Чрез промена на етойността на Р* може да се нагласи по-
тчянно упраэляващо напрежение на и според условието зэ
’ Юзи схема моле да се използувз каю т. нар. амплитуде»
иидулатор с подтисната честота на модулирааия сигнал, тъй кя-
го усмлването А е дадено с израза
<W+<i)
^Г+^i+R»
g Uч sin У 1.
TQ Й е ъгловдта честота. В този случай дълбочинатз на мо-
Ъчиията завися от амплитудата на модулирзщото напряжение.
в» дноти напрежение U1 е с ъглова честота о. изхода®то
п..е-i .нпе I . е състаьено от дне харЧ0ЦИЧц11 съставки с ъгло'
Д„ и * У; съетавка с ъглоиа честота m не сь'“ '
T0 3. КОМБИНИРДНИ СХЕМ И НА ВИбРПО-ГЕНЕРАТОРИ
И МОДУЛATOPИ
Разнообразие™ от електронни елементи позволява нзгрожла-
«ети на много и различии схем» на генератор» за сипшш с ин-
франиска честота и модулатори — устройства, конто служат за
създаване на вибрато- м тремоло-ефекти. Ч ггатеджт радяолюби-
тел би могъл да експерпменгирэ и синтезира подобии на пом-
занитс схемы в зависимосг от елементнте, с конто разаолага. По-
Дилу са даденн «яколко примерни схемн.
10.3.1 Между базата и колеътора на транзистора Tj па схе-
шта на фиг 10 14 сп нключени три RC-групи, чрез конто се по-
стига дефазиране на ISO11', и чрез обратната връзка стемата ге>
неряра сигнал с инфраниска честота. Честотата на генерил »ното
напрежение може да ге регулнра с потен икс мет ъра Rv Генери
раният инфраннскочестотен сигнал се псдава чрез aj и Cj ком
еммтера на 7\. Косфншкмтът на усилване на транзит । . । из-
мена ритмично със сигнала от генератора. Сигналы RHTaf®
та, който се подава на ба зап на . 3 също е подл н
олитулна промине и такт с честотата на генератора. Ц 1 в
та на тремолото ге унравлявз с пменцисш -ра # , '
сигнал се озима от иолектора на « и сс юдава к
У C И Ши тч ли.
„а „ e полоОретi > Г a61lJ0CT. Генерагорът н тук р.1б1пи „а
д £м°с™«= " Фа’гга"е съст*ие"от даа,а т^-
Tt-B5Y21 (2N709)
Фиг. 10.15
зистора 7', и 7,. Сии альт от инструмента се тютзва на байта
на Тг. Усиления? сигнал се взсма от колектора на 7\ след кон-
дензатора С . Работната точна на 7\ се регулира с диете съпро-
тинлення Ri н ₽3 и съ ]ротш ленията /? и Rt. Сигналы с инфра-
ниска честота се взима от смятера на Т3 и сс подана през С4 към
базагэ на Т3. Този буферен транзистор подана сигнала
към емитера на 7\. Нискочсстотннят сигнал е причина коефи*
циентът на усилване на 7~, да се променя в такт с него, а вхол-
вият сигнал е подложен на амплитудно модулиране.
|ри настройката на схемата R- трябва да е с май-голям»
1’тойност, след коею стийността се намалява (при включен зече
инструмент), докато сигналы сс получи без изкривявания. Чес-
готата на генерираните трегпения се регулира от R1(t.
10.3 3. В усгрийстпото за създаване на тргмоло-сфект, пока-
ляаг на риг. 10.16, сигналы постънвт на б азата на транзистора
през к тдензатора С7 На базата постглва и папрежениет0 иа
п ратора ia нцфоаниска честога, изпълнен странзисторлте Л и
ГШла ,,а ЯСченератор Потенциометърът регулира че-
l"^etvra- » неговата ддлбочипа. С по.моШ-
«ч -hi'1 .П/< 4010 ГЪПР,)Т пилен не на резистора Rt сс У*’,'1
. ичцдлна форма на трептенията иа генератора- УС1 •
пането се подбора]с’1'регу.тнруемото съпритивленке на ре:лето-
рЗ
10.3.4. Роляга на еправляемо сопротивление в модулатора от
фиг. 10.17 се изпълнява от фоторезистор от тнпа ФО5 с него-
Фиг. 10-15
Фиг II). 17
лямч бързодействие, което п случая е благоприятно. Осветявзнс-
то на ФС-5 стана с глимлимтэта Л като и двата елемен . • <
затвиренп в светонепроницаем корпус. Високо на реже ше га г/нгм-
лампата се получава чрез блокннг генератор i Г.),конто пронэве*-
да правоъгьлни лмпулси с честота около 200 kHz и амплитуд*
150 V (в ненатопарено състояние).
Вибратогенераторьт се лбразува от транзит 'opbie j, i
като из.тьлнява рефлексна функция — с точа се пистя а < >.
_ -з-^йит-ктг Виблаги генераторът има две пг>
ПИ '». " Х-- -°ет0 ' ’Г>ьрзо‘
«то Тб Hz- non затворен?К, и К,, съответствуващо на ,ба„.
„о- в„браго-Консумацввга ва иклото устройство е около 10тЛ
Фиг. 10 18
ThTsM339a Г2Л'ЖЯ7
Фиг. 10.1 Э
при 9V. Уногребата на глимлампа е лредимсгво, тъй като сс по-
гига писка консумация при внсока надеждност. На тези условия
«е отговарят лампяте с нажежаема жичка
Ю3.5. Един елементарен вибрато-генератор и амплитуде») мо-
д лат р е показан на фиг 10-18. '1ой предстазлявз релаксации*
иен генератор, збрачуван от резнсториге /?х и /?,, кондензаюра
7, к гличтампата Л. Резисторы се въвеждаэв увеличивав
на времет на светене на ламиатз. Регулиране на чгстотата в П’а'
11,1 И»п се ^шествявэ чрез потенциометьра /?«. .
10.3.6. Двата транзистора Т\ и Г, от схемата на фиг- 10 *'
t z.Lieai енератпр за амплнтуднэ модулзппя. Погенцнометы1»1
< Р-П.:нр. честотата н грачпцнте 3-= 10 Hz. Сигналы от гене-
рлирл Фстквеи в стъпалото, изпъ.тл.*но с транзистора / «< н 411
то емитерна верига е включечя лампичка, светеща в такт с че-
стотата на генератора. Яркостта на светене на лампичката, а от.
тук и дълбочннат? на тремолото се регулира с пзтенциомегь-
ра /?у. От яркостта ма све^ене на лаипнчкатэ зависн иромяната на
2-KCSV
Фиг. Ю.2о
съиротивлението на фоторезистора Rlv включен на входа на >сил-
вателя. Колекторното напрежение на транзистора Тя сс стабвли-
зира чрез диода
10,3.7. Едка схема за тремоло-ефект със светодиод (LED) е
дадена на фиг. 10.20. Чесготата на генератора, изпълнеи с тран-
зистора 7\, мзже да се примени в границиге от 2 до 9 Hz с
р„. Дълбочниага на модулацията се регулира с потенциомет ьра
/>“, а посредством ключа Л’ се гвключва генераторы. Сигналы
от генератора постъпва па базата на тра (знсторз Т8. Г.ри от-
пушване на транзистора протнча ток през н днчдьт LED
светва. като нзмеиението на светлннага предизвиква изменение на
фотосъпротивленпето на резистора /?г Зз индикация може да се
евърже лампа или дру! светлннен диод п средством съпротивле-
ннето /?lv С.ветлнннпяг диод я фоторезисторът се поместит в
обща кутнйкя, защнтена от външна светлина. Вместо транзис-
торн от типа КС-507 може да се използуват транзистора 508,
КС509. ВС107, ВС108, ВС 109, ВС237 i др Захрангането е с нз-
прежение 18 V, консумацията е 6—7 mA. 11 латка та н монтаж л са
показанн па фиг. 10.21.
10.3.8. Още едка схема с амплитуднэ модулация е даденз
на фиг. 10 22 (устройство га фнрмата «Р1М i ъстввннте в л
кове га следите генератор на ннфраписка честста, нзпълнен с
7’,, 7\ и Т„ е-текгронен потенда(ометт»р 7\. пзеивен смеснтел и
41
Фиг. 10.22
irot ииф
учЯЛМТЛЛ»
Средством
<т*. KOBiteHciPBut мтилването. Общо™ усилит е от пл
уетЛват*-'. ► . Чьлбочмната на модулацпято се регул»,вя 2
ГТмо"м нотснциомстъра Л’п. Генераторът на инфраниска £
SГХаЩ« две стъпвла том с транзистора Т. и Огоро^
с NPN’ ситввния транзистор, оорязуван от As и /3. 1 енера11Н|1.
те зяпочват след лървоиачалното зиреждане на ( а при включва-
„ м зяхранващото напрсжение. Чрез потснпиометъра /?й, икл,0.
във jlpni-ат . на честотпо зависима ПОВ, чсстотата на i снера-
пните се регулира плавно в граннцпте 1.) 18 Hz. la избягявне
на нежеламо проникване иа п нерациы пре i ззхрапващата верига
в нискочеетотннте стъпала се въвсжда транзисторен фнлтър (Г).
Отн китслиата стабилж ст на генерацннге се оснгурява чрез ста-
бнлиянраното захранващо напряжение (£>г). Работната точка на
електронния потенциометър се задана с конто дава накъсо,
по синус» мдален завой с избранага инфраниска честота, ннско-
честотния сигнал от паснвнич смесите.1!, 1ива измени амплнтудата
нл сигнала, като дълбочинат а на модулаципта зависи от полиже-
нието па плъзгача на Rlt. Възможно е включпането на предуспл-
ьатслни стъяала към четирите входа. Останалата част на схема-
та (7,. Тт) предсганлява усмлвател на напрежепие с д ьлбока ООН.
II. ТЕМБРОВО ВИБРАТО
В много случаи е необходима плавна промяла на тембъра
по време на музакалмото нэггьлнение. Тази промина може да сс
пистнгяс чрез описапыте и глава 6 устройства за уа-уа ефект.
Промяната иа тембърз при тези устройства става посредством
команден оргвг*. койю променя стонността на никой от елсмгнтн-
т₽ в гхемата. За китарисппе нап-удобен е педалът, а пои елек-
хронння орган тембърът може да се променя посредством спе-
циален лост, задиижван от коляното на нзп'ълнителя. Същносття
и-i тема золото вибрато се съетои о автоматпчнатд промина h<j
тембъра нц инструмента.
рн устройствата за пилучаване па ефекта темброво вн°Р8’
г челта е постнгането на ритмично н плавно, последовате.чно
е “а Състав,<ите на сигнала в областта па кнеките и
и. > н™е'10111 ‘'^"ьто променяне на честотиата характеру
Счйт Редаш”с звучи особено красиво, ако полеэпнятеш и-
и ^иг-Нгу1^^,’И'1НИ ГсмбР0вмт модулятор се егьрзва. ка
Жгл и,<яг- между генераторитс на звук н крайний }
II I. На фиг. 11 I е дадсц вариант на тембров модулато»
Схемята съдържа две RC-звена: кости n£?£«nntJ п..Л:
кочестотен филтър, и RtCa
ротиплеиията /?’ и А’.' става
iLj кости иредставлява внео-
- нискочестотеи фнлтър. Чрез съп-
плавио включвэне и изключчаНе на
Фиг. 11.1 фИ(1> и 2
И'хоЗ
Фиг 11.3
двата филтъра, и то протпвофазно 3* тази цел е лведено ин-
верториото стъпало с транзистора Tj (фиг 11.2). ('резистора
се установят еднакаю пиво на килектора на Г, с ниното от
внбратогенераторд. Вьрху силициевня диод чрез ре.шстора
A’lo се установят напрежепие, необходимо )а стабилизиране па
работната точив на регулятор ните трамзнстори Гх н ,. Често-
тата на срязваие на кС-гртпнте се нзбнра сьответно 1 и ООО Hz,
11.2. На базата пл тембровпя регулятор от фиг. 11.3 може
Да се построй стило тембров модулятор с лобри пика .«тели. Из-
точппкът на сигнала i;i тозм регулятор трябва да бъде с ннско
изходно съпротнолеиие, за дл подтнене рглоняненпте явления и
крьга £|Са. В горно положение на потенциометърд. т. е ирп
Ri«0, епгналът се предана чрез пеголем ы кондензаз »р < i 1 Р*"
иР образуй високочестотен филтьр,
- чга /?* този кли.квставки, а пропуска високоче-
к^>ггоГ сРЙЛва '^’положение па потен циометъра (₽t=0) сигна-
£,,«« в TrlcZn'pu t.CV който ср»т»н«коч«то™„,е
пЪт се сиена от ь т
Фиг. 11Л
за
на
резона 1С
съставкн н има
но нежданно положение
।
113. Lana схема
инскнте честоти около 100 Hz. В ед-
плъзгача на потенцнометъра чсстот-
н"га прмайклм мрактеркстика е ^“"""'.пине «а имбъра с
11.3. I m схема за аиомэтично регулпраке на тем р
жалена на фи 11.4. Ьштсртт п0810₽ите'\Г' Т ре-
паней то повитое на честотпата характернстн а JaMelieH1
гулатора Часттг Rj на погенциометъра о фи • • .110пТив-
с транзистора Т;, който игра? ролята на р. ГУ ‘иРу аюра С, и
леале. Вибрато-генераторы се свързви чрез ко I 1}Ър1у
резистора Ws. Работаага точка на 7\ се определи ст- * .
Dt, чреднзвикаи от тока на делителя в баэовата sej нЯ ,га
зисгора Г». За да се елиминнра амплитудмата м ДУ Пълна
емигера на 7, се подави сигнал от вибрато-генсрато т13П
компенсация се постиг» чреа тримера /?ц. Недостат • м0.
гнп тембров уодулатup е налячнето яа иидукгпвнм» т, еНТ1ГГе о*
же да инесе паразитам шумове. Стойностите на 1
‘t*r- 11.2 и 11.4 могат да се подберат опитно. ааВна 1fU
II 4. Схема на устройство за темброно вибрато с еН н>г
Ф" 11.- С транзис горите 7\ и Т, е реалнзиран u4O,l| ,i.i кд. На
усиладтел с двоеа ’t-мост u обратната
U- .JU ч р. .нетора в адноти 7 .рзм0 на моста (««“ ^,чЗЯ г0Й
» >р*Г| l ь и (; j Р вдлючеп траюисторът 7 »• в
представ'ииа променлнв резистор, чисто съпротнвление се измгня
,т н |скочестотния синусов генератор, изпълнен с трвнзисторите
7, н Т’ф. Чесготата из генератора се регулира с тример-потен-
цпомстьра Хмплптудата на исходного напрежение, л отгам и
лълбочината на ефекта се променя чрез Захракването на < хе-
мата е 9 V. Упо ребенитс транзистор* може да се заменят и с
други подобии снлнциени транзисгори.
12 МЕХАНИЧЕН ЛЕС.1П-ЬФЕКТ
Леслн-сфекгът е перемят ефект, и мерил приложение при
електроынгге музикалнм ннструментн Постнгиат с механнчнп
средства пре ди няколко десегплетня от Доналд Лесли. >ои <
7 MytMM«uii ««ektpAHitir »Ф«>чи
гоятелу iU()ni ’ ’
«Eiifirmi JJ"™ ото звученнс на „Hammend" орган с Лес
Л до днес специч р ^ЙПазено същото, иаквото е било и ппе
ДИ-акустичнм оо‘« красноречиво за качества на £.
дн почти ПОЛОВИН нчч Г Г
’nJSKSr на Лемн-ефекга с следният. Ако кп..ч,1иьът „„
пространсгвото, фа.зовите съотпошепня между
звуК^Х и отражайте сигиали и тяхиата интерференция семе,
двректвп р което се получава впечатление за голям
ш №«щмн.. то, к което е расположен нэточннкм. При
°, "глио движение "« нзтотника се получаса амг.лптудно мод,.
,’^и , aaVK . а при по-висока скорост на въртепе -ичестот-
Лдулдши (вследствие Доплеров..» ефект) Общото звуково
.«йствпе с впечатлянащо п инструмент, нзползуващ Лесли-
Хкт винагн се разлнчавз от другите по начина на звучене. В
ппактнк ‘н се използуват две скорост на въртене на цзтичника
а вук бявна-в граннцнте между 0,5 и I оборот за секунда,
... I конто се лол\чава катедрално звучене, и бърэа- и гранишь
ie между 5 и 7 оборота за секунда. Вьздействнето на ефекта е
Н011-С11.||1о пзразено при високнте в сродните честоти, поради осо-
бен ICTKTC на разпространснне на звука в акустичнз среда и иъз-
можнпсиа за постигане на дълбока модулайия от Ioil еровня
ефект.
Конструктнте на системнте за възпролзвеждане на звука
а с.ъобразеин с обстоятелството, че трнона да има въртел во
движение на внсокоговоритслнте. Използуват се различии мег-лн
м въртеме, три от конто са ьоказанн на фиг. 12.1.
В пъраия случай се нзпмлзува високоговорител. конто с
HipTH.au останалите два високатворителят е закрепеи невод
нжно. Па фиг. 12.1 б е лачена система, при конто вгргян!
« част с барабан с наклонена плоскист, отразяващ» звук8
ггемата се нзпилзува за писки честоти. Па фиг- ' rt е \]СНля
t тема за внсоки честит —звукът от неподвижно зак.к'
’ ъогопорнтел се нзлъчвз и пространството посредстоом в
! 1нк се рупори. Последимте два примера се използув
кль- f irCKiiie акустични боксоне на фнрмата .Leslie". за.
1 чисаннтс систсмн са ерввннтелно сложив зн ,|3Ря0° J.Ao-
г| ограничим с одна система, по еже мента рна1 фШ<
\ '' ВСски КонстРуктор. Конструкция™ е показа113 прР.
in м.гопорителят / е закрепеи на долната основа Гй1Лй
* ‘***'741 7. И горната и основа представдяйа 3 1 р0.
“ ^“‘ЧТ rt h Хвднпи ^«□женни тя н гпьлно i.-|b
pa ita излъчвателя. Fla четяьрг оборот
става перпендикулярно на равнината
мпнава бсзпрепятствеяо през отвора.
зачъртваме плискоспа и-
на отвара, така че звукът
BiicOfsOfciofijnje^
НакАонена, гиоско&п
Зьртрщ се барабан
RlttMKtXtfapurw
Фиг. 12 1
Лесли ефект може да се получи н без да ее използува пре
сечена пирамида, миптираиа прнд високсмч ворителя. з езчо чрез
въртене на илискостга пред него В такие случай обаче ефектът
.,sdrt .пмкы. Ito прпвм*'' гря'.ьа Дч 6ъ
Е ..irv "I. CilM j бн увеличил . рэ>мнГ,И1, и И-
, мгворсл^' Мта Ето защи 6|| мог,о зади,™®*-
^м’л’йкого.ор»"-” М « облицопа със звукопоглъщ.щ ►
Фиг. 12.3
гериал (например фплц пи парче от дебела материя). При голе-
ми размер# на въртяшата се плоскост могат да се получат не-
же.тателнк механнчни трептения, затова се препоръчва шнриягга
да се намали. Мною добър ефект се получава, ако стелите на
пирами лата през въртяшата се плоскост са с форма, близка до
експпнента (показано с прекъсната линия на фиг 12.3). По този
начин се у величава ус ил ван ею па бокса за сметка на негавата
ьаса, конто също се увеличава. Електрическата схема на включ-
ване на устройств ,то е съвсе.м элементарна и е показана на фиг.
Конденмторът със стойиост 0,32 pF не пропуска няско-
Чгтотпкте съставкн Опягно, чрез подбор на различии по стой-
bi-! резистор» се регу.тират и оборотите на электродвигатели
К и ползуване на различии пи мощиост електродвигатели ы€
1 j. необходими различии по стойиост резистор». Не трябв1 ,J
. заоравя да се начисли мощиостта им, защото п противен сл>
Тймсторите бързо ще изгорят. За регулнранс °б°Р0ТИТ1г 1,,
подходяще да се нзползуват вместо ре зисторн ~
-1W ричеехи крушин,конто да са с достатъчна мэшчо
|гапъ™° ре «сгорите. При спързваие на няко пь
льытпч ‘'р-Фите на двигателя ще се увели чават, а при
Г ™ " ще иамаляват. ре-
яиг.р;л ।г, Xlfj(To гоябва да бъде безшуме1,‘ |111Ре
w- И ормнм |17я ?^ра1С; „ ръртене о • Р811^
LOfi
от 1 д 13 — 4 оборота за секунда. Lавт слет т>в i се изм рззт двегэ
стойкости на настроннащите резистори, пзн конто се иолучива най-
доаре изразен ефект. Чрез ключа /fee И1бнрат даете предварителчэ
настроени скорости на иъртеие на елекгрздвигателя Въртящ,га се
Фиг, 12 4
плоскост трябва да бъде добре баланенрана, зз да се кзбягнат
механичните вибрации. Аки се. получи биене, пол устройство™
не трябва да се поставят тумени тампонн или други подобии
пру жинчращи части, защото те ше д величават вибрацннте.
13 ФАЗОВА МОДУЛАЦИЯ И ФАЗОВИ МОДУЛАТОРИ
Изложената по-долу теоретична постан эка те помогне t-
читателя да си изясни принципа на действие и да достпгне сам
до синтезирансто на схсмни решения на намерялнте голямо при-
ложение устройства за ефекти, изградени на азата на фа jlJ
модуляция (електронен Леслк-ефект, хоров ефект, ф* ьерект.
фленджър н др).
Тоновите сигналя се модулират физово но rea t чина п
използуването на няколко евъраакн дсфалфаиш Ri групп, чип»
фазонн отклонения се сьбират и чрез изпо.иуваието не закъаш
ни линии.
13.1. Зпкъснснието на занъсиптелиптс линии трябва дл ъх
променлнво и ла записи от модулнрашня сиги л. фем । с .
•шето на молулиранин сигнал г честота Д, променяшо i* >
отговаря пл фазовата модуляция. Ако ф(/) г фазового и- : п .
нр яри модудаьмв^
ЦТДЕП ....... С функция на иериоднчния >
ч =.ЧпУ/ с честота F = •£
'"'ч-’аращ _
СВГнц
-' Фуквм,
• Мо.
като | .И1<П) | < L Тази
характерпзира фазовня модулятор (неговиге изкривя
ментнага стойност на честотата е 4 44 1Я).
/=/.+ ,« Т W=/o+/oA<-^
у cos a /,
. , I dt г , , 2/q S Д С п.
/= /о + 2n dt " 1 I+ 4 S U
Честотното изместване ще бъде
2/02<г/гпс
конто за M(m)=m=sintlt
ще приеме вида
;=f (1 -2г. ГД t cosQf).
Честотното нзместване е дадено с изоазз Д f=2K :
а неговата откосителна стойност е --- =2кГД/.
Фиг. 13.1
или
д f fi№ с у у
h> Нп,07?5С’
кието не завнсн от честотата на тоноьия сигнал, ако %/?пС<1.
Относнтелното честотна нзместване ще се намаля наполовнна за
горнага гранична честота на дефазиращата трупа, за конто важп
изпааът Шг —~R с •
Лесно може да сс покаже, че за даденэ горна гранична чес-
тота шс и за гостиганс на максимално отноентелно нзмесгване
на честотата «С<о трябва да се нзбере временна константа
~--НаС на диференциращата трупа в съответстнне с изясквачето
Ш1 ‘
Това се вижда и от- фиг. 13.2.
13.2. Най-често нзползуванлят начин за фазозо мчдч лирляе st
сигнала е посредством RC-rpjna с променливо сопротивление,
цправлявано от модулиращня сигмах На фиг. 13.1 е дэденэ прнн-
инпна^а схема и вдкгорната дизграма на тази вернга. За фазоям
ъгъл на нзходното напрежение важм изразът а 2а-с lg iflp
' милитудата на изходпото напреженпс остава константна. Aw се
i-раменч гояемнната на съпрэтнвлението според нзраза
* ₽o+A/?sinQ^=7?o(l-b sinU/1 /?0 (1-Н» *й£т
п pi- ..оето за npjsiHriuTa на фазэвич ъ1ъл на зходн
получаваме
к
— ~ ”г~ п С________.ensOt
" . u<^(l+asinfcr.-с sU •
! -iTL.iRHia никое от усливията
** С< 1: £<1. ипомеи’1
т- ,JBHb: ^-h.i ч гр iM^Rt периодично. При относнтелнн то-
’п п^.-ч.^ниирзшатз трупа чегтогат
пи Сш .^,1 р ,О1|^!Н0 £ ц_лрй ,q
За постигане на нан-голямо честотяо отклонение в практ^
ката се избират големн промени на съпротывленнето на 1еФаз”
ращата грура. Ако е изпълнено условие то с
стнга и периодична честотна модуляция ; —Г <
с отпосителио честотно нзместване ——=2aA’nf-^>
НИ
1?2
нг kjT члнинп ид Юновнн Сигнал честит,,
ипч сигнал, по-нискн от tuf). ' На тоНд
Една примерна схема на фачсв модулатор с дефаэпп»
пн е дадена на фиг. 13.3. Транзисторнте Т\ до Та габ^И ’г>^
”• RaTo
напряжение се решана с допълнително променливо съпро-миле-
нне компеисиращо непериодичността яа мпдулиращотс- нзпрнже-
ние* Веригята на обратната връзна е така изчислена, че изходно-
то модулнращ° напрежение на схемата от фиг. 13.4 да нма мо-
Фиг. 13.3
Фиг. 13 4
усилватели с ра (елен товар в «интерната и кслекторната верига
Дефэзнращата груг.а с променлнжо съпротияление се свързва чрез
R н С към Ъазата на следзащня транзистор. Така се свърззат п
t#a бром звена, като последното се свързва към емитерния поего-
ритсл Тп-ьЗа прг нлнофункиппниране на различимте дефазирашн
групп трябпа да се спазват следните условия:
“ Rt R >—г—л *
j «• с
— входннят импеданс на всяко усилвателно стъпало трябгл
л х;с много по-голям, отколкпто съпротналеннети на паралелаа
™*рчннте R и - .
J -С
гл пан условия вяаэт всмчки изведенн по-горе форнули
'‘‘ь ° фалонъртящо стъпало като промевлпво съпротив-
ч .. нзнолзувд полежи транзистор или фоторезистор, освети
1 " 1 ’,1fl «нпичка. Вт.в вснчни случаи при илборз на с‘
I--TC съгрошрдение ще нзменяме периодично, трябва
’.У?41' с формулата
И riu *йй/),
•MnMetrthfe" ' ЙВ’’М?Т° <лУчай шо срещнем ласта трудно»-
lllT₽-« 11 JwoBHe (а от друга страна, и Ф^^й-
•s":l фцЪмшъг ' в '“ет.зива притежоват »пве. * • г
** frm'jpFHw и периодично упр>вЛ
blM
ментна стойност,която да може да определи моиеятната i йност
и ма променливнте резпстори в цялата схема.
От отиошенпето г ~^и :'
Кд ла
«1 /?! о KJiL.
следва, че г- —f-Ki
За и (t) = U sin 2/
с /?1Sin2г.
/vg V в
От срааненнето с израза за R
R-Ro (1+п sin Я О
следва, че Д’о= —1*‘ и 1R^L>
1СБ
I
nwrtMFwHa ua к 1 “ •• —г-‘тмщите н -
Й?"ж1я, ме ежем.т. да се ст.билизпра за д,дсн,
ййлает на оперзцяошшя усилвател. а
Фиг 13 6
Фиг. 13,7
। - ' * 1 'lfHa класм1<еска схема на сггьр^™0 aJp.
.iN-irJZn пч^«»е« усилвател. Сравняваик» в6* J.
..□<' м. jff, с диаграмата от фиг. , пре-
-ни . 1иа|п ₽г1эя и ъп^та н иегопите про'1 ( сТ1(,
LWU1TI зависим
Пример» на фазовн модулатори с използуването на пол™
^а "Р0М— — - ЛаХ"
Фиг. 13.$
Фиг. 13.9
13.3. Дотук разгледахме фазовата модуляция и неннитг своп-
сгва отделка и сама за себе си като ефект, който в някон слу-
чаи води и до честотио модулиране на сигнала. Д’ного устрой-
стве. за ефекти са конструируй» на базата на събнраяето на !м-
зово модулпранп сигнал и. Блоковвт» схема на подобно устропст»'
«’ Дадена на фнг. 139. Периодичного входно напреженке е Г» с
честота [ Нзходното напряжение Ut на фазовня модулятор i-
същата амплитуда, но <1«зово нзместване ф. Ьчн две напрела
ннл се събирят и нзходното иаирежение, получено след owM*
ниоиния усилвател, е f/a. Коефнцисмтът на предавя! i
Ш е определен иг честотнага зависимост нд см-
IW
. . )*н-ьс*₽*нето «а фадобйя модулвтор
рииесгванс V 2я
и+а sin ИЛ за ’* т*
. ,оед.<а сгоиноет м ддрмонвадото трен™к с чес101а
““1е" 1ълб0'1та« на иодулацната е Дадена с «<1, фазо0оТ(,
T„„t иэ пзтодното напрежение t , е
*
о Л fi
—-f
Фиг. 13.10
За честотзта конто отговаря на фазоното изместоане
5р=г-}-2п7:, п 0, £1, ±2,
K(f)= 1 (ьхоаното п мзходно напрежение на фаэавия модулятор
имт обратна фа ->а и еднаква голем ина, А’1 = /?г) Честотите се
Л а зат от «зраза
* 2ти',1-Н sin£ n ’
а разлнката на две съседни чегтоти е
\f=------ ’______
•С (I— flRflib! /)
Ил фиг. 13,10 е дадена амплнтудно-честотната характеристика на
е< веделпге функции. При модуляция на гелем плата на за-
'йгаевнето z се стига до изместване на честотите fn и Д'-> ПР°"
। tf«* техните разлики, което сс проявява с типичен звуков
" наречен „pha-ing" (фейзинг). Честотата на модулиратня
fflry е в границите от 0,5 д« 10 Hz.
। .hi юбре функциониращ фазев модулятор ге реалязира <
j I- rJ 1,ра|,ш RC-грули. Тяхното (разово изместнане е
2вСТОтата ,1а Т0КРйия сигнал и от пэраза l+u sill С •
г."».-, г v Z* ratчмг>гти на фазовото изместване от честотата
н'гГ"- “ад1гЛ|'Г0Р‘ конструнран па базэта на закъ
р#вш К>рупыР « ko4eтРУи рай па базата на ЛСФ .
₽тпы, ч дднм йь фцг и ц и 1,1.12. |11рвхова1№
lflCT цзоброзява промяпата ня фазаноти измсетнав ри ЫиЦяЛ
ция .,
За нзображеннето ио «риг. i3.il иажи изразьт
q - 2к/т„ (На sinU/).
а за фиг. 13.12:
ср lug ДД«Г . sinfiL
Фиг. 13.11
ф!|Г. 13,12
14. ХОРОВ ЕФЕКТ
Интересен музика.тен ефект е класическнят ,унисон", който
днес ее востига с електромнн средства за обработняпе ria jut н
честотния сигнал. Това е т. нар. „хоров ефект* или „хорус Уин
Сон се полу чана при еднонремепмо гвучене на два । ли повеч*
гласове (или музнколни тонове) с едиакво честота. Лко чсстотатч
на двата тона е напълно еднатва, унисонного звучепе се получ>’
на без бнене. Биенего между даата тона се появява при незн*-
чнтелно отличапвщн се честотн — товн е ciroeoopiaeii ефект,!
звученето с красиво и мско. Честотатл на Апене е от п >ря i k.i
mi няколко i lz и е едняква за разлкчките тонове. С други дума,
относитслмата разстройка на двата тона за целня м>гнкялен i. □
пазоп ще бъде различна. .
Имитнрането па хоровия ефект при произволен нщкочестипя#
сигнал е много трудно. Хорус-ефектът се постига само с помя-
та на закт.сннтелнн линии за аналогови енгналн или. ра№-
нидоае модулаторн.
iOS
N.I. Зя циститаhvг на ефекТя поСредГТВ(1М Ззкъ
iMHiih га ризработснп няколко нитегралнн схеми, при к(1*'1 р‘1,ч
«ксиекнето на сигнала, минаващ нрез тих. записи от Чес?°
яа прявоъгьлHire тахгли им пулей, подаянии от един reH( "Tl7lJ
фиг. 14.1
iTunian'c^uJa ,i УпРаал*ва с напрежение и а устройството с
/далпо нв!фХХЧеп‘>Т',*Н г<г|,сРат°Р "а триьгълно или w
h^HH'Tn I,? И ° такъв начин се получава изменим*141
11^ iu уппавл11нйт.1,,ала 11 3ц01,симост от амплитудатя н место-
lbi Чнтотатп г Ш"1’ ,1МПУЛси на инфряннскочеститння генери*
*rfT n't! иа 1 *" 1 ^^снелнят сигнал вибрира, записи
MV " ™«Wop. а степейги на эакъсненнето п
*wrrwa сигмл »К1° беигс спомемато ио-горе, закьенеинето
*" ‘ т * итчь, . . 111 ЛН|нп1 не записи от честотата му, '
....ЧГ :. *,М IllUUllfl itpui,.,,ЛЦ.| ЦМ1НЛ и 1 ,и|\
?^йу* «ffri;?"* Г1)А1022
' и> I/. , |Ц| " " "II* <1 U.II.II. иа тиьтоват» *
^‘«Iftei L... - 1 klUhi>j .Ltul . „,.Р1М^И и.-иГП а
и) След всяка от диете закъснителни линии е включен
^н* Ьнлгьр с честота на сря шане I j kHz. I кобходимостта от
. гр ооусляпя от специфично™ действие на тоги тип ин-
фКЛТрн v j
тегралии схеми.
буферния усилпател и дната закьенели сигнала от находите на
филтрнте. При взаи модем, твигто на тезн три сигнала се получа-
ват амплитуднн, честотни, фазовп, тембровн и други изменения
на пходння сигнал, конто сс възпрнемат акустически кати хоро»
ефект. Прсди смесваието имя выможност за дознране из в<яка
едпа от трите сы танки. Честотата на модулиращнтс ггнгратирн
се регулира ио желание в границнте от О.Ь до 7 Hz, при hi ето
се примени изразителноегта на ефекга при входни сигналы от раз-
личен произход — вокал, китара, електринен инструмент нт и.
В пи-слижниге устройства ог толп гип се наполз* ват пивече
какали и по-голя.мо закъснепис, коего се постига чрез п-чледова-
телно спързвшс на няколко закъснитслни липни. Освен т<>иа уп-
прявляващото напрежение на тактовите гексратори се получав»
след комбнннране ни фазовп изместеми ннфранискочестогни им-
пулен от отделнн гснсраторн.
Грябва да се отбележи, че ценатя на подобии електр mint
ус триПст па е сравннтелно голима, тъй като необходнмнте за цен-
та Hiirei ралнн схеми засега са дефицитна Пред конструкторнте
на устройства, нключнащн в схемного решение подобии еж м* н-
‘И, винт и стон открнт иъпрО1 ьт за евентуална по гмяна с
Дящи ci.HHiia.iciri н Само дългото експернментиранс м^л»е ди ДО
’’еле до добр» резултати. , „а
112. Ив фнг. 11.2 е дадена блокова схема на сложно гетрой
Стио и нмнтнране на унисон (жоров ефект). Полетният сигнал
in
Til на двойне балансного модулиране на изхода на баданенЭ3^
дулатор ее оолучават само дзете страшпни ленти
Фнг 14.3
пропуска само едната страничка
че след него се получава /=/„ i
лента
фнлтър е настроен да
«примерно Д -/J, така
зруг, ооикн-'вен модулатор (Л!) се подава напряжение от вгорн
генератор (/, , чиято честота е близка до честотата на и се
разлняава с толкова, с колкого трябва да сс транслира днапазо-
ны на полезния сигнал.На сьщия модулятор М се подана и сиг-
налът от лениаия фялгьр ЛФ. На изхода на модулатора /И се
нВ’ яат иного и оаэллчнн продукт, конто се отсейват от нлскс1
4 :тотния фнлтър НЧФ. След него сеполучана само ннскочес-
тотннят продукт (/„^11р)+л> т е Ако на входа е по
«ЖНН”ГНаЛ С честота 1 kHz н разликата е f„ -А**/*
t п.олУче”ата след филтъра НЧФ честота ще бъде *
|гла г/ J*®+10=I010 Hz. Така получения! сигнал с H0BJ ’
-h- q /п йл лияейно С входния сигнал и на изхода на1
получава сигнал с унисонно звучене. .а.
up ч ediewrf» За ,1йлУчаване на унисон е доста сложен •
п 1Ч“ j" > г и е СКОлУчлив, има никои недоетатъци. Ген р
*L m .-Zj . често™ 100—150 kHz и малката разлика м r
пг нъщност честотата на вибриране на У11115, т где
«г , * айилностиге на геиераторитс. В резул та.
Т1и Ярик ij. , *ЛНХ)СТ на уннсоиното вибриране. Този 1 ене.
I* Р<т яч « 17‘4U’d':ф п1>и «зпоязувапс на дна кнарц01“ е
4 'н чъг1-|ць ъ гтрпйствито. Друг неД’п ' прц
lia увнеипич Г[> *цГ|Пцгчи- не life 54
Чг
ствие на устройством. Освен това изисквания га към леятовия фи.п ьр
са толкова високи, че той може да се реалязпра само с квар-
нови резонатор! г.
14 3. Други устройство за имитация на унисон изполтува
т. нар. разово вибрато (фиг. 14.3). Полезният сигнал се припуска
през един дефазатор, чието дефазнране се у правая на от вибрато-
генератора, и двпта сигнала—полезният и дефазвранияг, се смес-
ват линейно. Първият транзистор (7 J заедно с кенденэатора С,
н транзистора Т2, който е регулируема съпротизлепие, образ, ват
фазовня модулятор Когато трагпистпрът Т2 е запушен, сигналът
се взема чрез С$ от килектора на /1, където дефазирането е
180°. При отпушен транзистор Г2 сигналът се взема от емите-
ра на Tv където дефазиранети е пула, В този случай коиденза-
торът са почти нс оказва влияние, тъй като емптерният изход е
пискоомен. По такъв начни, като преминава между тезн две край-
ни състоявия, транзисторът 7\ пооменя дефазирането па сигна-
ла от 0 до 180 . Раъбира се, на практика обхвагът на дефазира-
не е ио-мал ьк. Така дефазиранигт сигнал се подава през резде-
лителния резистор иа едко усчлвателпо стъпало Т, иа което
се зидава н слаб недефазирап сигнал, □пналите се смесват ли-
нейно. Характерно за този метод за пол )чзвэнс на унисонно звуче-
не е сравнително тееннят чсстотен диапазон, което ограничение
идва от естествоти на дефазатора. По принцип е необходим де-
фазатор, конто да има еднакво дефчзпране п широк честотен
диапазон и възможност за вибриране около една средня стойкост.
Имитация на унисонно звучене се получавг и при пзменяне
продължнтелността па правоъгълви импулси коло една средня
стойност. Приведените на фиг. 1 1.4, 14.5, 14.6 и 14.7 схеми пред-
ставляват различии варнанти на едим и същ принцип, при конто
се използува чакащ мултивибратор (V.W. Ако входната честота
има период Т, продължителн11стта на нмпулса на прохода па 7 И
трябва да бъдс макепмално Т, коего условие важи за нан-
високата честота о г диапазона на входння сигнал. Зе всички че-
ст°ти, по-ниски от май-високата, това условие се изпълнява ач>
тематически.
Н.4. Модулпращият транзистор Т3 в схемата па фиг. 14.4 е
от NPN тип и влияе върху продължителяостта на нмпулса
иато променя времето за раэреждвне па конденсатора С. азч
схема нзнсква Отделен нзточник +£’s, с който се устяновява pi
отната точка иа 72. За хейстэунането на 7.W ставя иг отрицА"
Ц'лння фронт ни входните правйъг-ьлни пмпулси чрез днференпн-
r-***'« Ьт,й.и «с
YBMjrttTrqu Г, пгпн мтртцатслнн папрсЛения ин тГ; ****-.
рогато 7, е отпущен). ,о^ктира г*
14 5 При схемата на фиг. 1 L5 колекторното СЪп
на 7\ е разделено на дне части, кзто горната част « ° |,Отир-л<з»»е
r3 ' 3dMeHena
Фиг. 14.4
Фиг. 14.5
t|ij-i it. >рв Tt. играет ролята на р пр»ДъдЖ^
гтр*ьтяааноот вибрато генератора. М'Д •Р промяната не •
itwtrTi 41л iMAnyflca се получав» благодарение на ‘Р
л>- г к-те, до което се иреждл коиде,’аг''^,е, че «
iu рг^яд и [кртга. Предимстпото -»а „ма на Ту йТРдн-
..............тн-пг ia устаиопчване на р 'аРедн°т,1П" п нф
'• ....'; П|,“•; '7
внегтря^ Г дяле« ь* фш ИЛ ton се «« трчката>
Втгшфпеттв < кгшенпне и.И nultfKUJM*1
t4bP>BHd ряфи-да** ^P™***fV
* Р14 7 Ваги.пнъ'. от фиг. 14./ включва rfpruto^ieime чи вп*«
лгп’схеыа от типа TTL—МН7400, Входните ммпулсм се фэрми-
ГРг в* Ы зткотрайии мм пулей (1 p.s) чрез С\. /?( и ,Vr конто пм
1". вляват чакащня муатнвибратор, нзпълкен с NAND- дете Л\
Ф иг. 14.G
Фиг. Н.7
и Л'3 и транзистора ГР Положителната обратна връзка с нввгд>
на от изхода на \'л кьм еднння от входовете i лг р .
рьт 7. се използува за увелвчаване етойноегта на зарядного »
противление 7?3, което позволена използуването и по-м
елегтролитен кондепзатор С9. • > , v
Недостатъкът на принципа с чакящ муливнбрг тор Р
телно теенлят честотен диапазон (1 — 1,5 октавн). ilpn i --
честотн (з сравнение с нзбраната пан-вмеока честога
зпучгне се нзгубва паради голямбто съотиошенне мд у
и нмпулса. Вибрпрането лесе чувстьува. Премахнане на го .
Достатьк трябва да се търси в сьздаването на устройству к
то да променя средната продт>лж»<тедност на ямпул< । с и
в зависимое? от входната честота.
гт ттякапа.!-* *b*TOHjr^iC:J‘"из звука на й*узИКа
^тмран с еднакви фазови модулатори въ8 £"«•
Енал чиито моду пирата напреженпя са взаимыоизме
Ж се “ъществява фаэово измесгване и в пространство
’пт'. м5^е та се имитира описании? в глава 12 ыеханиц н' £₽и
iSeKT^ Електронната имитация на Леслн-ефекта Се ПОс^'
X . 1^с.1згг1ветона схеми м закъснение на сигнала и
Хшш RC-групн и фазоин модулатори За получаОането на
гентячнз Леслн-звучене е необходимо присъствие на Лоп^
ёпеет — обстоетелство, което е много трудно да се осъ’цес:вп
ппи електрокната реализация на ефекта. Известна компенсация
дпи слектрзнните схеми за получаване на Лесли-ефект се осъще.
ствям посредством амплитудного и чсстотнито модулиране ha
сигнала.
Фиг. 15.1
п JLjl, : 1 ’’ схема сьс закъснителиа линия за получаване и-
‘ ‘ 1 \ ьг‘ |,”1,гтоупрана с полеин транзистор» и КС-гру«и»
1я tirb'T»114 s 1 на закъснение заимел от чес гот
tK-i.J" . ' * раниците 0,1 —3 щя. Услоннето за добро J к
Лд-' ' използуването иа 10 еднакви RC-Фvn
•И г • 41 ‘ ' 'Р^ристика на ус ойствоти е
Мш-ниу™. ц ндеал;!ЬЙ СЛучай са нули.
IU
лппженн ПРП честотИ 3/2 * и т> н” къдсг® т е
Разп°'а на закъспеняе. На тези честоти съотвстно се получава
л ) изместваие 180е, 3.180s, S.190 и т. н При нзмеяяне на
Jpt-^то на закъсяение тези минимум» се иреместват по хоризен-
К
К")а/
2Z
г-г
Фиг. 15.3
тхзната ос на честотата. а чесютните интервал» между миннму*
мите се применят Това предяэопква п промяна на спекггра на
сигнала, подобна на промянгга, която настъпва при у а не ннл зв>-
чене с минимална разлнха в честотите на аватд сигнала. Когато
амплитудам на сьитветната гармонична е вула, фазата на тази
хармгнйчна се нзмсства със 180 . Като се нзподзува зжкъсни ели
лишил, се избягват изкрнвявашята на формата иа аыплнту н
честотната характеристика при измемяне иа времена та на
некие.
Чрез нзполаувапето па полевн транзистор» < Та.ннзтного
мо входно сънротнвлепие при малко ннво на u^M’o=n mv мак<
напрежение на входння сигнал на устройството е 0CBe™B*M
енмалнйят косфициент на предаване е равен на I. Зз
;|7
на Г. ' Т' ptilKi*jp4it Се ijii jiisbit /цщ,. ч.
вГНИпйП. м«<жга .4 ЮНтарааи ЛакьсРите^Х'” *1- «Оп»,
мте се захраиаат от уснлаатёд на мощност Мт7г Г ^rnRlL Лам
ван от генератора за >ибрато. Лампата м уже L * 3'« Упрац*
крачен пенал, с което се дава възможност твоачес™ Упрай1*^
влява тембърьт в провеса на свпреяе с пчстр{ме.в„ се Ли-
ване на качеств ено звучсие е необходимо п тайно -7’ Ла ПадУча.
сила та на свете не на лампите. С резистора /? ге пп^ п₽°’^ня
•мт ток, протичащ през лампите Лг н Л. * °доира цИхъ
Настрпйхап. на \стрийството эапочаа с настпоип,
жпма нт транзистора Ги4-Г„ по постоянен ток (г прр-
резвсторите /?й, /?s7, #в1). Слет това аъп вернгата па тпТ? на
pa Т, се включва резисторът Я, със съпротивлениТ ГГлнп
в с иодвор из % ее установив 1/„„. После този рЛт’г “
сжяя с друг, чието съпротнвлепне с точно-т не пХ?
’*> е равно иа суматв от Л>, „ /?,. Но този н.чв„ се га“™^
р останллнте девет звена ог аакъснителната лиинч Най еа и
се раэдслат «оиденаггорвте С„ в С, л хато подавай на
тметп’иУ1^'1 С чесгота 1 kHz " поДбираме /?е„ ислия'полу.
чаването на еднакво нпво на сигнала н в днята случая. У
5.-. Закъснителната линия на схемата от фиг. 15 4 е обра-
вувана от LC-верцгм с проиеилйва пндуктивност. с конто се по-
Е ’n.J?1CHSHI*c г °т, рс'РяД'ьтса от 0,5 до 2 rrs и работеи често-
। д- ьа дн и~ ) Hz до 15 kHz при коефициент иа предава-
III j, .
й п»паЛПИИТ саг71ал с< Ус^ва от операшюнипя усилвател ОУг
гын-pir JiCT0P*T<l *1 11 д* свързаня по охбмз на емитерсн гтовто*
’ •_о а '’Ьсн,‘~?лнита линии се съсгои от 20 звена тип т (на
/а нлбразсни първите и лоследннте — А,Сс. и
Ии^укт:,в 1остта се регулира чрез лзменяне под;
Пх h сТо ha Магаитопроеода на боВнните, конто се захра^ат
й°ЗДност (Т4, 7е, Г7),На входа на усилвптеля
ты >* - ,к’а:ша напреяо-ние с триъгълна форма от гене|а-
п । " nu Tina 1,3 грчерзтора може плавно да се промеж
та “нството се захранва от изправител. Обща*
Ьрн I । .1Г ’2И1л,Те за плдуктивност е навита на фепат с Р33^
чы hi r”n 1 на навивкнте 140. Бобюште се сЛ'Р
:,i.1 -di । 6 г “*' намотка зз подмагнитвяне, състояща
"►Нпн 2?^* 11 Сс обърне вяицанпе на посо)сата
I: . ‘ •- ’-in я ей с •
*»««F-r ik“ 1* ™1Я*7= г ..льки m га колектор.. *
Hi
Фнг. Jfi.4
HR
Нюройкпта на устройство™ започва <•
Ыакстшална амплитуда на сигнала върху веяиЛ* • С1аьсвиваЙР
бор на /?и.Слс4 това се подбира резХрът L°P3 R* ’ Л
тата на генератора да е 9-10 Hz. С се ус^ов.ша *
__________ ________________________ J Ус*лваие.
McS^a/wp / H* MofyteimpZ ~ ММущпорз
-7
УылВлтел h—»
ЙМ«9
Фяг. 15.5
то на гтъпалото. Необходимата „дълбочина" на ефекта се постнга
чрез променяно на Т?8 при работа с музикалния инструмент. Ако
при работа на устройство™ се получи проел) шнане на модули*
ращата честота, трябва да се птунтира една от нодмаглитващите
намотки с резистор със съпротнвленне 6ч-20 Q. **•
15.3. Схемэта ла фазой модулятор за Лесли-ефект, показав
на фиг. 15.5, съдържа три фувкционални блска — модулиращ
генератор, иодулатори и уснлвател.
Генераторът е показан на 15.6 и представлява уснлвател с
голсхителча обратна връзка и три дефазиращи групи — С\, /?t,
С2, Ра, Д; С3, Честотата на генератора се регулнра с три-
керите и Ра в границите на пяколко Hz, а тримерът Р, <
предназначен за корнгиране формата на синусоидалноти напри-
жениг. 1енераторът има два изхода — за вариант с полевк трап-
lu.rcp tf, и за вариант с фотс-рсзпетор — б.
а получааане на Лесли-ефект трябва да се евържат после
№гелно нэй-малко по три модулятора като тези, показаны па
I нли 15.8. На фиг. 15.7 е показан вариант с фотосъпр ‘
което се осветява от лампа, а на фиг. 15.8
зо сопротивление играе полеви транзистор, упра№
ИмЧЧКението на молулиращия генератор, Модулиращото
от »«°Д * " « под»"» орез С„. С ,
1«т7лира дълбочинатв на мидулацната- С ТР
1 Tr2?, _ir' ? 1чГ-^н«та точка па полевия транзистор.
от сената, показан на фиг. 15.9, пр t
u.im " Jqj л Н'|:, v регулируема обратил врЪЗК >
При последовзтелното евързване на модулаторите отпа шт/?
н G, ««то те остова, в стемата само на по’следния модулатоп
Лесли ефскт-ьт дава добри резултати при използумие -а
тарн и електроини орган*. Честотата на „въртенето* н« ф-^ат >X
4М
9
Фиг. 15.6
4'не. 15.7
Фиг. 13-6
рааличннте пидове идггълненне трябва да с‘е рсгулпрв >
«ост от арапжимента нп музикалнята пиеса. Млтоии-ипеа’мо-
15.4. Елсктропен Лесли-ефект може да се п лу P
Аулирането на дна еднакви сигнала, фазоно игме ,It.. Цз-
‘•двн спрямо друг. Това се осъшеств ва сравни е. •
«стно е, че сигпвлът на колектора н емнтеръ
’стор са фазово пзместсни ка 180. Ето защ - и^ил-
^истсфпо стьпило се конструнра танп, чс при под
ш Bk4t* |и Ч'^ПЭ" G
Чс£1,01К" V Т се по.тучат два вштьлии симетричнн с^' ,
^ктсра ' 'е прешшзват през едва «остова схе^
(*ИГ- 1J ]; Фотор^исторнте н 7<в и резмсторитс R
сутовеиа со ф 4 гторите Сс оеветк, съпротивлениего^
Аогат ХЛко дша лезветора последозателво се освет^
светдаенг^точник. мости ще се. разбаадсир,,
".'i.
^a
JSfr
Il1'
.fa
2T3SJ2
I ^‘*
ffl-O#.»
1 ’2
J ’5*
Фиг. lj.9
+/г.._25/__
&еЗ
0,
\l2k
4
r
д. 4
10,0
Ят
4-
2Г-Ч£5
C2
fc
•^s
’’" 1
L®J
Я/Р
20k
। {
I
Фиг. 15,10
*ЧГЬ| i::‘ вдслсдователна промяна на пмллиьД11
ee*[?’: l|J r fc**rrt в явата канала hi устройствоГО* ,яЛ11.
HioxuTM^i-e значки и Л2 — 6V/50 mA.
4J "Т -MMTCmuartH ZTrflhFq |,ТЙ1Г|> HI илхрда снавзп’ (1)
;,.' ь • -..., । -г. । jny 111 ™?|Л4*й*1
, ‘ " ' u I! UM IM н.ц.г илл И (a.fi. • Ь‘-
в*г 7 \ : ‘'1 -CiJ“ l,,*“ a u 1F ,tJ #*yL
Управлявапе»1ят тенора j j
frhtr. 1511) e състав-и по поа-
'1та схема - генератор с фа-
зовъртяша RC-rpyna. Двзта от-
«естеяина 90° сигнала се полу-
чават посредством RC-групитс
па изкода му и С6 и
С Л Ппспорьчиа се рсзистори-
те% кондекзаторите да бьдат
с клас на точно?! до 5fl/o> за-
щото в противен случаи фа
плата раэл.иа на упразляващи-
те енгналп не бъдс различна
от 9’ЭУ. Посредством пптеншю-
метрите Pt и Р, се регулира
дълбочииата па модулацня, а
ярез Р, — скоростта да управ-
ляващия сигнал (честотата на
мигане на лампичкнте). Гене-
ратор”-.! ныа честотен обхват от
0,5 до 6 Hz.
Чрез ключа (фиг. 15.10)
сигналит от входа се превключ-
ва директор към дохода. Дае-
те ламппчкл и фоторезлсторите
трябва да сс затворят п две
отделим кутппки, за да бъдат
независим»! ог друга вьшпка
светлина. Даата сигнала от Из-
ход J и Изкад 2 на уетройст-
вотп могат при желание да се
смеспг, и Лесли-ефектът е по-
добре нзразеи, коте ci вклгоч-
ват към дната входа на един
стереоус11.[ватсл.
15.5. Друге устройство за
Леслн-ефскт с темброво регули-
оане е дадено на фиг. 15. l i.
пискочесготните спгнали. пода-
«ни на входа па трагиисторпо-
н' сгъпйло, сс раздел» на два
нова сигнала, фазово отмсстенп
и» 18Л“. |1 тази схема re* m<»3v-
риг 1Б,ц
Г|. « Юитодаш ^Л
честОтеп сиептър. Затова стойиостите на К'-ндензаторите Иче*
до СБ трябга да бълат подбрани експериментално, така / С»
Фиг. 15.12
определено положение на галетния превключвател Кг п двата
клона те да бъдат с различии стойкости — С, да бъде разлл-
1ен от С~ и т. и. Бобнните L1 и Lt също се нзбирст екслеримсн-
тално за настроиката на две различии резонансни честоти на LC-
„ - Стойносгга на кондензат орите иарира от 50 рГ до 1 рЁ
реэ вренк.и чване на галетния превключвател всъшност се про*
™!!!!Ге30и“нената честота на LC-крьга, с което се измени и пио-
ну скаозта честотна лента.
г^Л^райЛе?ието на лампичкпте Л и Л. е същото кантона
j*’ 'т _ J,lu- Силата на сигнала се регулнра чрез по-
Jiuenn /nJP° а чрез се регулнра дълбочината на ефекта.
'11А797 , рацио иия уснлвател рА741 може да се използун
Цктго на к7надитеГ П°ДОбеИ’ * Чре3 ” /?п Се насаро,',ва уСИ>
iT сj * ' J-1™/**1' е лялсно устройство, при кое^осьс ера*
ЕягналРг?СТВа Може ла се п°лучл добтр Лесли-ефект.
«“hth-i . . h. то„_Се ПйЛаЕа на базата на 7\. Сигналите, взетИо£1
It ' °Ра |1а тозн транзистор, са дефазирани на 180-
₽ и АЬе—ц.,' Тоиа Ехема- съетояща се от два фоторезисту
Осветяването на двата фоторезистора о:
ЩгН И |1<гчцин води до промяна на техпите t
-pnfflpp™n ы" " ЧН'ЧЕПН C-l-DlllIIjrcTl ей. I-
максимум ДО минимум, като измени и фа.1аТа със l8y
от п канал се променя по същня начин, само че е изместен по
време.
Тканй.\
МзхоЗ
Л канал
Ниски
700 КП П'ОК
12К
4701
Bl 108
?,2А-
1Ш
V-<>»ЯУ
10*^1607-50,11 А)
Т2
ВС 108
1G0
56JJ
50,0
а
Ниски
1k
g-з р ’
$
-г-0 *20 V
'*2 »
(6V 50/ГА)
Tj
actfe
юо
Фнг 15.13
Дпете лампи, конто осветяват фот эрезисторите, са улраплг-
иат от синусондалнн епгнали, кзместени по фаза на &0 С roni
се постига изместиането на екстреыннте стойкости в двата кана-
ла. Получените по тозн начин фазови и амплитуднн нзмененпя
придавят впечатлен![ето на въртящ се в простран».твою евуков
източн !к, m все пак без иаличнето на доплеров ’фект.
Елемеитите, създавзшн дсфазиранею на УО° (кондензаторн и
сьпротцпления) трябва да сз с максимум 1 % итклоненн • от ш-
чнеленнте стойкости* за да е възмо?кно създаването на ефеета.
” тази cxexia нма аьзможпостза регулнраие скоростта J .. Р
ДО
_ »I.'J He M HirjetfiUfaHT h p[ I.1
He M nu.wni^ и.н Л^гаг и &,цпТЙ7^|
лучава-ie нл „msitolo,. L Ла ^стройството сс гвк--1Ючп * од
сйстегш с фоторезвстормте тряоьа да бълат псм^стени и*
ни сьетоиенронмцаемл кутин. ' РаХщч,
Фиг. 15.14
tJi 7. На фиг. 15.14 е дадена схема на Лссли-пристаака, из
Г’.н.* < сп^раиианнн усилители. Обхваты на действие е 3
ь i!i |ь ч1 kHz. максимално нзместване иа фааата при 40U 2
|* 4u in.iL и пт чО®, Кбефии.иентът на предапзне е 1. Интегр3*\
Т» iii-un j ।%, п йтферно стъпало, отделяйте шена са и
Всяко едно ат фазовъртяШ'пе ’
R'„ а вянкц ааедно — с 90". ^с;гРп₽чисто-
Bioaa lu. шмат я първото звено)- г - j>
! "й флм Ыпчоиги грурц щ ijjynTHpwk пт грйгристорн
гъ
t
нпфрипсиЯ -.fn-птд
Г гнсрят^ът Sa мнфраиисня чесгига изработпа той
ирг же яме и представляпа интегралната схема Оу Цр ГЪЛ||°иа.
и-ме плавно лэ се промели от 0,1 до 8 Hz С промяв 1brr,Ti
гудата па упразлявашото мапрежеине посредством п" »' ам,ц,!"
може да се променя дълбочнната на ефекта. Верцгите а ”а
ин корекцин па операционные усилители (за ОУ, Itlh/rs !^Пт-
Я C4CJ определят устойчив эстта на рибита на устооПгт^1 -С>
рабыня га честотна облает. ' t7!o 4
(дбработсният сигнал се смеем с лефазираная па из о
устройстаото. Захраиването е 18 V. Конструктивно устронст *’
е монтирапо из печатка платка с размери 227 12 mm* (фиг 15 ш
Вместо траиэисторите КТ325Б може да се гнползуват «сяк,^
NPN транзистора сьс статичен коефициент на усилваие по п!
повече от 100.
При нагтройкзта па цялото устройство е необходимо да «
Ьчдбере резисторъг Rt с такала стойност, иоято ще ос;гг. и
м+вни промяла на сигнала па изхода. За кастройваие сс изп-м-
30л сигнал с честота 4(W Hz, който се подава па входа ц;1
УЁТроЙството
1£S Чавчвумнгта Ни вниеч- рлемгнти в схемата воДД
|-птГ£и1с 1л;, ч:м.- цч. ЛйСад ФфектК Хардктернн за схема
'iJHT- 15 :'j La EL 1И J,#1( ^Tt]| d| и^нцц||± |ц <еСТ0ТЭТЯ НЯ м' •
Фиг* 16.1fe
Ращия генератор в но-имроки границ* и
зонито изместнаие се осгществяпа п‘\ц /ил Премнаавэйк« нр*'4
Входпият сигнал се раздели в i’u сигналите достигат до «и
Два LC-фклгьра и два фоторе мотора, сигйзлн
“ 1-'•KII.UIIUII MfUHIU^KU
обстоягелстзото, че фа-
,ич«0 и се регулнра със сты.ален избнрач Фазовото ИЗм М
«е меж ГУ напреженията, управляващн лампнчките, е дадечо 4
Г. Г- Дефазнряието между тях е 90 . Нискочестотният *
нал се отдела от обшяя и се изпраща на изхода Лиректно, с£.
можност за регулиране с потенциометр При настройката на
ите и тяхната пропускателна спосооност трябва да се съобп»
зява какъв звук ше бъде модул! pat Ако iорната гранична ч,
тога на инструмента е ьисока. модглиращата честота също тр '
ва да бъде сравннтелн; высока и обратно. Вснчкк настройки с
нзвьргпват на слух. _
Цялоетгата схема с дадена на фи!. 15.18. Модулиращият Г1
нератор е изпълнен с операционсн уснлвател рА745, а честотат
се измени посредство.* потендиометъра Р Правоъгълните им
пулен отичхода на генератора сеподават на брояч-декодер.Еснч-
ки находи на декодера освен един са винаги логически 1. Съ.'
ротивленията са така нзбрапи, че полу чената форма на уоравлч-
вэшото напрежение да е сннусоидална. Другата каскада от съп-
F ливления формнра изместеното на 90° напрежение. При тазн
схема не съшествува спасност от проникьане на сигнал с брояч
ната честота към изхода на модулатира, тъй като тя варира меж-
ду - и 160 к, тэкато честотата на управляващия сигнал е меж-
ду .он 10 Hz Лампнчките са за 6V и 40 mA. Двете фитпсис-
ем1 рябва 1а ге разположат в различии кутин. Външният вид
«а устройство го е даден на фиг. 15.19
16. ФЕЙЗЕР
Ефектите, получаванн чрез фаЗОВо модулиране на сигня 1а
с» важно за «.временного знгчене „а естоаднага музнна Раз'
глежаайкн теоретичната поетеновка н првктинегките Льяве„™
устройстоата, конструиранн на «азата на фаз0ю” ХделаПЙ'
отигаме до извода не гоземи лрнмцнвв-, ра*эл11к„ в“2«“ия;
устройства няма. По-скоро рамнката е н зву .ознгс нюанс , ?<-
„„чип за различи.,Т. ендове ефектн-обстоятелство ко "то е от
толнмо значение за муэниантнте. За ед„, устройство’ "важно™
да създава ефект. който .да 30учи-, да даВа ростра,,ствено вне-
Фиг. 16.1
чатлйнис и та обопиявз звучността на инструмента. Характерно-
го за всичкц фазозьртяшн хстройства е, те те могат ла се нзпол-
зуват с еднакъв успехе вепчкп видоне електроннн клавшинн > •*-
трументи п китарп.
'-Лед като чнтателят — конструктор н му шкант, се запо
с ооисаннте схемни варианта за фазой i нзместване, той ы е
Cas< Да еннтеэира схема по свои вкуси еъзможж ст“-
Нафиг. 1о.1 и 16.2 са показано фейэерн, щ°1 зы.лст »
Формата BMusilronics\ При мзработката на «утията и при офор-
“янетопа външкня вид ра дно любителя ттрябн л ласе
Bi със съвремснинте мзнсквапня за дизайна на ус р
^Узикални ефекти. цц
Фиг. 16.2
Фиг. 16 4
Фиг. id.3
+^эер. Вследстпи?/ ! даде*а блокивэ схема нэ елементар*1’
™ мт иа изхола гр/ 1ането иа Двата различаници се во Ф
‘|еш1фичен „во ® "°лУЧава сигнал, чийто звуков екввзал^
niwiJMa и «-р'лУчмй Се тембт»р.Фазовото нзмсстване е >-
на честотна лента.
Фиг 1^5
16.2. На фиг. 16.4 е дадена схемfc 0ТРделна фазовъртя-
вэщи генератора, нсекн от конто е си р , СГЬрзанк звена.
“W линия, нзграденаот 4 до 6 пзг^ Гейзер е показан на фиг.
16.3. Друг, по сложен BdP''dHT Ja\prt фаэовърмщн линии,
16.Б. Тук нходнннт сигнал се п^дав
пллплявзни независимо ОТ три иифраиискочестотии ге„Ср
Гегеля става доэиране.ва огделннте ставки, вк.11о ’»Р<
La ХХа»кя сигнал. Поряди смесването на 4tl„p ’«•
нала и фааавате различия “=«' ’»’• които -- зависши,
тага иа взодни» сигнал, се получават аашлитудии фзэ '«
честотви изменения. конто водят до сбогатяваие иа общи,. “ <
Фиг. 16.6
16.4. Улр^нляващото напрежение на фейзера, блокпвам схе-
ма на който е дадена на фиг 16.6, се получаьа чрез Детек> ира»
на сигнала. При зазвучаване иа инструмента се получаяа пакето’
имнулсн, ко it-'акустически се характеризпра с остра атака к
звукам постепенно загихване. По този качин детектнращотонз
решение се по.тучава в рсзултвт на детектирането на всеки поре
ден гакет от импулси. Всяка промяна на силата на звука прели-
виква . теиифичнитЕ за фепзернте тсмбронн изменения, особ
1 ° и г VTe _огати иа лармонични съставки.
лапти На ^НГ’ е дадена схема на фейзер с две дефи
за^1/’Ка’ П0Д ЧИСТ0 зъзДействие сигналът и емктера на >
ват и г₽ /ПрЯ1 ВХоДНйя- На базата на транзистора Г4 0,°с
кондеи’атoL^r1 Сигн’ла: входният—от емитера наТ11
вгснеливт^сягйл 1"ь“1в1’Т1и'а част иа вотенцномстьра Р,.
"0-тя,1и,,метр""р 7|’т е“ит’?« «о Л врез С, и ДРУ а” %т
чава и пеаултат '1ХОД”ИЯТ сигнал в колекгора на f
Lm”! СЫесването навходния сигнал със
иг< ul вюддия /Т°' *dT° закьснението е зависимо ’ fOe
,„|,'Жяал- Чгстогата, при конго дефазиг '
ппйн^тите на С\, С„Р.
* t= .J ГЧ1 и “ 11 *1- Ефектъг на
Фнг. 16.7
цнометьр в схемата може да се включат нознатите ни Deq *
нераторн за инфраниска честота конто да модулират Вх *
сигнал автоматично посредством фотор<'зистори или подеви тпНа
•нац.
16.6. На фиг. 16.8 е
смесив м обработения „
регулируемо съ противление
поместени в обща кутия г
У 'равлявани от генрпат^ г"~**" ,пи «’-астя.вани от лампа***
Вместо фоторезистови J'3 33 инФРаниски честоти (фиг, 16.9)-
РЬТ и MOS FET коетп О/Ке Да се използуват транзистор^ тип
Честотата на упоаи/<Л,И 11О'с,<Ъпо™ решение за тази схе*
граничите от ] до Ю 1Тащия "иератор може да се промен* в
лаиията —чрез р а 4D ^средством Р4. дълбочнната на моЛУ'
м горите Tt и 7 Т.Р /'1 се избира работната точка на трап-
*4>»S и ла « П|£ ™“а « светя,1нат> „а лампата да е p»w
0“'1" елм средна стойност.
Фиг. 16.9
Дадена схема па фейзер с две звена и
и необработения сигнал. Функцията на
-5 се изпълнява от резисторите и^»
и пеРиодично осветявани от лампата ,’Л
16 7. Схема на фейзер спрецизно действие е дадена на фиг
16.10- Входното напрежение се усилва чрез транзисторна Т и
т чисто усилва! е се peiлира с потенцнимегъра /?tQ. Столиост-
та на входяите сиг нали може да достига до 300 mV благодаре-
tlllp на схемата на усилватсля. Усиления? сигнал се подава на
входа на фазовия модулатор, образуван от шест еднаквн стъпа-
ла (транзнсторите 7\ до Т8). Особеност на тази схема е нъз-
можността да модулирэ сигнала какго честотно. така и фазово.
За честотното модулиране ня сигнала е необходимо стойността
на кондеизатора С да бъде 22 nF. За фазовото модулиране на
входния сигнал стойността на шестте конденсатора н шестте стъ-
пала трябва да бъде съотэртио22-33—47—68 nF— 0,1— 0,15 pF.
Изхолчото напрежение се подана на смесптслния транзистор Tt.
Посредством ключа Д’може да сесмесват немодулираният и моду-
лнраният сигнал; отношението между тих сс устаноьява чрез
резистора /?г1. Шестте фоторезистора се осветяват от лампата,
получаваша напрежение от Т12 и Г13. Модулиращото напреже-
ние се получава от генератора за инфранискочестотни сигнали
(Т1П и 7П), чиято честота се регулира от резистора Rit. Силата
на светене се командува от потенцнометъра /?м, а резисторы
j? - служи за определяне на мичималната стойност на тока, про-
тнчащ през лампата. Захранващото напрежение за лампата нмо-
дулиращня генератор е нсстабнлизирано, а на модулатора и
входния усилвател—стабилизирэно чрез диода £)а.
16.8 Схема на многостъпален фазой модулатор. пзпълнен
с полеви транзистори, е дадена на фиг, lb.11. Модулира т°в<*
преженис се подава чрез Cw и /?7- Импедансът на п^с'^0
но евързаните /?л и Сэ с оглсд на модулиращата 44 с _
10 Hz) е достатъчно голям, така че не се наИаляВа ни®°
модулиращото напрежение. Постовннотоковата с d
левите Транзистори се регулира посредством питенц
Изходпотп напрежение е приблизително съе с
както входното [4а 16 12. се
Ш'). Входшмт с»™».-. ««<Нэе1>£ Пйретърпяаа вменение, а
w™ ееа
НИЯ сигнал. Двете съставкн се Ма' Дят канал сьдър-
раната може да се дозира чрез и ИСШ, оепгу-
жа шест звена. Входният сигнал премии и шестте <вена
ряваща високо входно съпротнвленпе. стойност К) кЫ. а
паи. 2. ^ИС2И.!,3>' Р"“сХоЛ ГЬ>то,.. |»*»н '*Рак-
капацитегът на Се с различии ст0Н| ,.т,1ЬТи изменена в зву-
т«ристиката от фиг. 16 13 се повтаря шест път
IJJ
1*1
копия чсстотен обхват. Паралелпо на резиеторите R(R. —/?. 1
v>3 включена полепи транзит гори, работещи като управлявзни с
напрежение потеипиометри. Колкого по голямо е съпротнвлеиие-
го соре — дренн, толкова по-мллко с фазовою премсспвне По-
Лиг. 16 J 2
леввте транзнстори се управляват по два начина — ръчно и ав-
томатично. Пьрвнят начин се осъществяна посредством ледил и
крачно въздействие, а пр < втори1 сс изиолзуват два опграпион-
ни усилзателя. Единият от тях (ИСЗ) работи като неинвертиращ
Tpirep наШмнт, чпйто хистерезис се определи от /?*, и /^Вход-
ная? му сигнал се взема от интегратора И&к чиято честота се
определи от /<?, , /?,, Сп.
Триъгълното изходнэ напрежение е от —6 до —4 V п с не-
ге се управляват полевнтс транзисгоон. Работната точна на отво-
рите се нагласявя г п «тенциометъра Ps. Тяе нлэложнтелния учас-
тие и управляващоти отрицателно напрежение, което се изважда
от преднапрежението, отпушна или запушва поревите тр мои сто-
ри Тозн ааун^н ефект с най-силен, когато честотата нт генера-
тора за триъгъ.тно напрежение е около 0.5 1 Hz. При по-внсо-
«а честота (около 1 1 Iz) ефектът става близък до фазоч । а<"
рато. . ।
С помощта на ключа А', севключва или нзключва <{>ейзерът.
Изравнянането на силата на звука прн включен ефект става с
Втърият пренключиател As определи режима в » pi otd.
।ой не е автоматичен, на (ютенцночетъра ft се въа » У
««дал
• Двата потенциометъра Р3 и Pt се vnn;j тя-* т ог а ша с •
П1-'Нка на нс дала и система предавки февк ..очк‘ -рдаь
^8 от бутонен тип, предназначен» за манипул Р j
<ата 11 монтажът са показанп на фиг. 1Ь. 14 фейзерът
м 10.10, По-сложсн, но с по-големи вкчмо^остн е Фенз Р
"^ч-trori phuzor" на фнрмята Musitronics (Ф>
LJI
° - 4 a a
ooo j о о
1Р **. 16 | <
Гтоуктурата му e същата както на по гириия «одел. Осо&й-
„а тона устройство са слепните:
входного стъпало (ИС1) с общо за двата сигнала’- ноэ-
мзлйия и дефязнрания;
.шестте звена са усложнепи в схемно отношение;
_ полевите трапзистори са заменена с операцнгнен усил а
„ чисто усилване се изменя с помищта на напрежението, по
’“’е,ю иа враче 5 (И«-ЯСМ. тип САЗОЭО);
' __низ възм0ЖН'1Ст за получаваяе на три вита дълбочина на
Лазовня ефект (чрез /С2). »
Плагиата и молтажът са показами на фиг, 16.15 в машаб
1*2.
1С> II Недосгатък на елементар лте фаювъртящп устроист-
ппНЯкога са нелинейните изкривянания на нзходния сигнал,
”' ( ц0 Такаи недостатъчно широкнят диапазон за плавно регу-
-шраме на фазового изместване. Това може да се обясни с фак
че в сивечето случаи съпротивлението на резистора от фазо-
'ртящата трупа и изхидчсто съп роти вл ен и е са съиэмерими с
входного съпротнвление на следвашото звено. Фазовъртягг.ого
устройство, показано на фиг. 16.17, не притежава тети иедоста
тъии. Пзместването на фазата е от 0 до 180° за честоти до 1(У>
kHz при коефициент на нелинейни нзкрнвянаиия нс повече от
у ’iiJ и вхотно нзпреженис IV. Честотага, за конто изиествзиг
то на фаззта е 90°, се определи от известнэта формула /=
I
2-/?,С4 *
На фиг. 16.18 е даденэ зависимостта на фазового мзмества-
нс от честотата на сигнала ла три различии съпротнвленяя на
резистора /?.>, Предимствата на тазп схема са следннте:
1. ВключванеТо на 7?С-групата /?0С4 посредством емт ер
пивтзрител образован от транзисторитс Tt и пппя.
мална работа на устроиствлто при съпротнвление на о i
лъка на стотици ома. „,„^Тппя т.
2. Па пзхода на схема га са включен» двата ГР* ^ъп.
11 Л. чрез конто се подучавя, от една стртна. 8ИС°К ' q6
ротивление, л от друга —ниско нзходно. В Pc*.v’1T^a я' лаз^Яз.
:™™.ктВ0 товаръ/на пзхода пе в.™».- »«
местващата трупа даже при мзксимално > £<>' „yna
panSi на ю кй По този начни ^ро-
vortte да работн в нормален режим п при и. ре 0<5яс.
оленнето на А’в повече от 100 пъти я«'.« ьязоизместване.
“ на ” широкнят честоген диапазон с nia” d целого ус-
алкият коефициент на нелинейнн нзк’ривя
143
ЙСТВО е обусловим от дълбоките обратна връзки, действую-
Т? н устройство™ и осигуряваши усилвапе, равна на 1.
|2 Црофесионалният фойзер .203“ на фирмата „Synton*
ньвможНост за голямо фазинзм^стиане (2100е) и прецизна
регулираща система. С помощта на регулатпра за обратна връз-
Фиг. 16.17
Фиг. 16.18
I и тЪР- Неговото
ка фейзерът може ла работа и каг-э т1 нт* •* 3 0Гратенив
Управление се осъществяаа пч л на ' лгоддення «Ertve-
нискочестотен генератор (фиг- 16.19) ялн Р ата на сига***1
lope Follower" (устройство за слеД«”е сами* нвстр*нсиГч
Нторият вид управление се осъшествяв ’
командуващ фейзера да измена дефазнрането в зависимост от
параметрите на вхсдния сигнал. Възможио е и използуването на
двата вида управление. Ето и вякои Дании на „Phaser L0?".
Макси мал но фазоизместзане
Честила обхьат
Входна чувствнтелиост
Номниз здо изведи о пиво
Отношение енгпал/шум
Нисхочестотем генератор
Устройство гаеледенс ва обвивката
—21С'_Г
—20 Не—]8 kHz (—1 dB)
—0.775 V (0 dB)
—0,775 V ( 0 dBl
—80 dBm (DIN) ' ,
—0,05 Hz—10 Hz
—2u d3ru sa макенмално доходна
НМ Ви
17. ФЕЙЗИНГ И ФЛЕНДЖИИГ
Фейзингы и фленджнягът са процесс, при конто сигналът
иа L??6 Ги.а £а„Фаза и 110 време. С устройствата, конструирани
на базата на феизмнгв, вече се запизнахме. В тази глава ще на-
правим сравнение, оннгвайки приляките и разликиге между два та
процеса, конто много често се обьркват У
чест^т^анаФкоипЛе>.С^ ПРИНЦИПН° нов”; те се «зползуват н ка-
това тя-иото”пп! ? х Ju 1И 0Т 11Я‘‘0ЛК0 г°дипи, докато лреДИ
ния bbykIXc Р Се orPaHWaBaiue в рамките на студий-
ьвате наТфваои ’ ^зеРЪ1 пРеЛСтавлява последователно свьр-
гоомяна я съпоотиилтш Гр^Г1и' КаТиФазоизм«стването става чрев
яромяна на съвротимението на резиетори или полеаи транзистори
се състои в използуването ’ на истидска
^чаване на * вьВ втория канал чрез прилагането на аналаго-
«оемезакъы пв 1 времезакъснителна линия. Въпрекн че и при два-
JJ цл>< цИ-М; ,пта е закъснението па сигнала, звученето им се
аеф^та 1 ‘ ултатите са различии.
разл»,,,ава йният призцип за получаоэне на фленджинг се състои
СтуД11ИНг,аписда сс един и същи сигнал на два магнетофона
, слеДй0ТО‘ иэходнитс сигнал и от възпроизвеждащите глави в
и се сумир' на запнса. Ако в движението на втория магнетофон
самия оР°це поедизвика временно намаляваие на скоростта, с
изкуствено дентата, тъй като разстоянието между загшсва-
IW“'° f «мпьи'1ЭВеждяшите глави е елнакво. сигналит от вторая
щ1|Те пптенио те закьснява спрями тоэи от първия. 1ова
магнет°Ф0Н ,5rv
я r^dt.___където d,. е разстоянието от запясва-
закъснение с / 5j S1 »
пита до възпроизвеждашата глава на магнетофон п, a s„— ско-
р0П3«ХХФ“ оригииалният сигнал се суипрат в пултж Да
предположим, че rf,=-rf,=76 пип 11 че яо3 2 т?
«иамали с 0,95% от пьрво«ачал»ата ^’"^"перпод Й'тои
гава закъснението е 1,91 ms, което е у. г
с честота 261 Hz. Когато закъснелия ‘се’ДНчЛират поряди
сумират, компонентите с честота - 1 . п >ти повпсока
това, че са в противофаза. Компонентите k Р еДна окгаВа
честота също се анулират, а компонентите, зякъсне-
по-високо, остават и т. н. Сумиранеги на vlPHO.4tCToTBa харак-
лня сигнал води до получаването на амплм у функция е
теристика с „гребенчат" характер, чиято предавателн
Първият\лен на тази функция е с^закъснелия
поненциалинят член е предавателната фу .inl0CWTe се дан3 оТ
гигеал със закъсненне Г. Слектърът ил моим
_ W=2(l+cosen/T). , ипто са «ял> «ил»
Това е фуцКцНЯ с екстремумн за честот . * добре познат
Пътц кратни на Т~ л. По-горе описаниях ефе ХюйГенс прел
въи физиологияната акустика. Той е <>т Р 04ВетЯВане в 1'евег,‘
ЬЭЗ г. Гизи ефект е причината за звук** * * ктернстик* н
‘рационна среда. В тези случай место *
съЩо „гребенчат“ характер. Крйяннг, забелязваме
Чравепкн сравнение с процеса на Ф .тайноств се *>ол
раэлики: L При фейзерите нулевнте ст фейзсра
лробнн сюйностн от честотата. -•
Нкчтяо BtMBHCiuw-t ЭлкъенСннето, DrtllUn амплитуда, до*ато прн честотя ^,-1 Н1*
t много по-голямо. отколкоп* при фцПзера' । . t,,p,t , вычнмш дао ,Мп1Итудата ще бъде пула.
пригежават амзлнтудао-честогма характеристика /BjTa *£’ ^тГи ппнмсрн са така нодбранн. че ринши възникоа фазово
" ' „гаХ,ё%0Тш 180 и еф«Лт с мюстммно ..зразе.,.
gfoTu^SW ДДУД4
Зскы'чм сигнал
HOt MfrtU
Фиг. 17.1
№90 fft
ё.З/nS
А
№
дОКЬСНвА Св/я;
HcS ‘лноА
f
f
Фиг 17.2
Фиг. 17.3
Xm.'L5-В_..с.Р’,“"сн“е с ФСЙ«Р“ флекджерът има по-мал
л,я...г,,е Г1,гИал 'шум И по-малка динамика, 6 Колкого шии’-
п/ и™1,~ нащ*’ ,вена прнтежава един фейдер, толкова ефекгь
пряблиЖава До гфекта фленджннг.
ли сигип™КИ Че при реверберацнята и ехоги «.ъщо нма закът
чат и n-ia1.n^°UCCMTe Фе^ЗИнг ” флепджипг не бива да се смес*
после шит* .>ЯВ И пГ°'1есите реверберации и ехо Докати иг
а*ннга нм ИПЬМ’-,зк^нрннето е еднакво, при фейзинга и флеи
** от Monvji? 10Яииа пР°мяна на времсзакъснението, ynpaw»-
Ма “здУлвРаш генератор.
*>н. . о1(пл'ли. и 17,2жса Дадсик прнмерн за фленджинг с Д’а
4 ьрл*езак л-ии?48, ,Ако “подмят сигнал е С местом 2,дк’ .
*и*мтв11н in nl° е tl>J TT1S' закьекелият сигнал поряди фаз
ч”’1 1.ж-.л . р врсмезакъгненнг с 1 Hz, Hoeono^J
Г RTTijr* Сжт1| Двуйм амплитуда. Фиг. 17-2 нзобразява глг'Л
я< Фчям» L^CT0Ta Iq6°”z. Ако времезакъсневието
При ум»;*,—«ь М₽стване е ’80° сигналите се уи|,,ц0*’‘
“ чгротэтд, ид пр. dOOO Hz, 6000 HZ н т-
1ы
Равбира се. един музнкален сигнал имп множество рачлнчнн чес-
тоти, което води до различии резултатн за всяка от тях.
Кон струн ран сто ня фленджер е евъраано с трудности по от-
ношение на професновалнпте нзнсквпння. предяпянанн към схе-
миге. На вески радмолюбнтел би могьл да ппстнгне зидоволяващ
ефект, ако и (ползуна за основа никоя от схемпте на фейзерн, пре -
ляпсим в глава 1ь. като вместо шест фязонзмсстнащи групп по-
стапн например 12 или 18. Верно е, чс топа пзмсква повечс ра-
отп, по от друга страня, то дява въщожпост а получаванс на
рленд'жнш с елементярпи средства.
Iban ^li,n '7‘3 1 пр^Дстаоена снимка на фленджер на формата
wz .„Ibanez Flanger 305* е с големн възможностп. Регулмрв-
Ufl
вето се огьщея твявв с пет потен ииометъра. 1 ю се регулира
cKopociTB на язместяаи? 111 фазата, широчпната на чсститната
лента, льлбачината на обратната връэка, врамето на закъенешн
Фиг. 17.4
закъснелии сигнал За включване и изключнане е
|i иивото на
предвиден крдчсн превключвател.
Рнрыата .Electro Няппоп х“ предлага два вида фленджери.
«Electric Mist res Flanger“ (фиг. 17.4) е с ограничена «бласт ва
приложение Успешна е имктацмята на Лесли ефект и xopos ефгкт.
Пч-.л» 1ннят на фиг. 17.5 „Eciioflander*’ сътържа аналог ша закъс-
нгелна линия и устройство „noise ца1е“ за пси жжамне на шума,
'кстг'тнатп облает е от 50 Hz до 10 kHz, Времето на закъснение
ьпиг ia сс пр?меня от 20 до 75 ms. Тук е въэможно получав*’
। ri 1»'а хор и ефект .chorus" (комбинации от фазоизместване и ех0*
флгн^жцн! и «hll я<1ш1г’Х* — пиложенн , при което ее получав»1
i* *тики За ’1 ;г ът е
^"’аХ₽Л"д»« ^len.—Я. >Р=ДЬ
«<ма на низ
и ’нО-инднкаиия.
Фиг. 17.5
18. ДРУГИ ВИДОВЕ УСТРОЙСТВА ЗА iIPEJbP АЗУВ АНЕ
НА СПЕКТЪРА НА СИГНАЛА
18-1 РИНГМОДУЛАТОР
Трудно е да се нлмери аналогия на звучеиети, получено с
рингмодулатор, Изходннят сигнал можс да бъде с харминнчнм
“ АЙ Энучн пРИятио’ 110 да се полччи н дне лишено
cbLm?, ЛК° новополУчен,гсе хармоничнн съставки не са пряко
»а Л M4HnnVAHd С ДРуГ1‘ Понякога звученето е с нюанс
Moavnnm Н’ ПР1!Л,1Ча на 10НГ или е ТИПИЧНО свистящи.
Р« н в 1в\ЛЬ11,иГа. ,'с<^,та на рчигмодулатора може да се нами*
ме,1та- Джата си?нала " Да е бДМака А° ^стотата ннстру-
ла се умножааат, а резултатът е звук, ынига
Ь**в0и1 * «рив^11*«м СКТЛВлЯ, отколкото вески ОТ пходиите
л) hd.nl Ако ВиТЛ СНГН8ЛЙ А И ZJ Сн ДС Д< HILKJITo
Д nsinS^ff — оснопен сигнал, и
Л=6б1п2лЛ — модулнращ сигнал, резултатмнят сигнал ще
нмэ вида
С=ДЯ-я*в1’п (2п//)$»п(2кЛ/)=-^ cos2n (/-/!/+
-Ь-i - ab cos 2к -
Получения? сигнал е звук с дне честотнн компом^мти, конто
са сумата и разликата на основната н модулнращата честита н с
едпакаа амплитуда. Особеност на рмнгмодулатора е, че гой не
променя амплитудмите характеристики на музикалнмя сигнал, но
има тенденция за „разстрииване* на темперираното эвучене, което
нэнсква н умело борввене с ефекта.
Вхсды сошм
Сигнал от модуларащ
tsnepanop
ZtMOA атимлг на
рцне-нэдулатоа
Сунарен сигнал
Фиг. 1В I
I а фиг. 18.1 са да дени входният сигнал а, койго се модули-
lUHa’1a /ОТ leneparop. Слектърът на ре-
зултатння сигнал на изхода на рннгмидулатора fa) е с честотнл
HU.^nU?rul»' ^ав' * f 1 сумата и разликата на входния имодулира-
шия^игнал. Сумарннят сигнал е показан на фиг 18 г 1
7|1иНиРДН!пъ”а? гемина рингмодулатор е дадена па фиг. 18.2.
чпйт . n«vn г- ‘Зпълнява Р°Л!та ла емнтерен повторнтел, от
гопя 7 » \ U'r ШЛЪ1 П°сгъпва в суматора, изпълнен с трапэис-
„н-мГАГИЛЬаГеЛЯ На Рн"™°ДУ*атора както н на
волана шумопидзвнгсля — ехемата за подтнекане на .m-ма из-
е транзЯПор„,е т„ 7-„ г, „ «•
153
15?
muihJI itwiWUNM . ЯГ нал от рнн11*одулнтога в паузите, с кУеТо
i₽ намаллва промиквмието на модулмращия сшпал със звукона
чесТота. ...
.МоЛулиращият сигнал с нпво 40— >0 .13 се подави на ринг»
модулйтора, иапълиен с д подите Z?llP Dj|. *“j3 ’ з 5.1 и .рансфур.
ма горите Трх и 7>'г з п паузите сигналы иг нзхода на рннгмо.
дуллторэ дотгьлнятелно се затихва с делителя, схстояш се от
резист ара /?0 к паления транзистор Т*. При отсъствие на полезен
сигнал на входа транзисторы* е оглушен, а при пойвнването на
сигшл той се запушаа и сигналы, преминаващ през рннгмоду.
латора.безлрепятствено цоегьпаа на ба та на транзистора Т„
и се смесиа сз с сигнала, преминаващ от емнтера на транзистора
7\ през реанстора /?4.
Модудиращият генератор (Гп и Г1и) е пэпълнен па схема на
емметричек мулти шбратор и рзботи в интервала 14-5 kHz Мес-
то атл на генератора се измен;, чрез изменяне па напряжение™
на килектора на управлявзщан транзистор Т|й, режимы на конто
от св. я страна нависи ат съпротннлението па променлнвня резне*
тор /?ъ н напрежемието от детектора Z)„ Cls Т?12. При положе-
ние Z на ключе Д' с честотатз на модулмращня сигнал се управ-
тявн'снленият входен сигнал, постъпнащ на детектора от еми-
тера на транзистора Т9. При положение 2 лостъпва сигнал от
генератор за шфраннска честота. Амплптудата на у.1раалявагцня
едпол и съогветно девнацнята на честотатз на модул нращпя ге-
яерат’ р се регулира посредством променлнвня резистор /?41 Сте-
ненга на преобразу:.аие на сигнала сс променя чрез нроменливото
d -кпрптивлемне нз резистора /?,п.
строиството моше да бъде оформено каю педал, чиято
вТф. р >.. е евързана механически с променлиннч резистор
да да не про нкна сигналы с модулиращд честота, е удачно
?XtT™8 1Дь >ce»TnU'”’MJu ЛьС п,атк,,> к«кто условно е показано
. п М7лтив«бРаторът трябва да бъде екршшрнн. Дно-
л™ ~ 11 тряовада са с гднакзи параметра. Транс-
нъзмажи Р1 * ' еа еднакви> а техните магиитопровпдп —
ьаыХ ч 7/СРЧ^ Намотка / съдържа 800 навивки,
IIJ Ш11КНТ? чож ' -Л " навна1СИ с проводник 0,03. Броят ня
-1-« трябва да се зала и "° коеФнднеигьт на трансформа-
J 1№ ИНД, -сни^ячи гп И М Гат 13 Се замсКЯТ с ДР>1 И «И*
Д220* 131'1 Ди ' 7^И Ал0ДИ' вапРимеР от серията Д2, Д9
IL15D1A, 1101 к 103дДЪТл^# е с«лициен —например Д21ЙА.
i4xif4hh л mi тх’сйи млитД др¥ГНТс Диоди можем да заменим с
I4 “и импулсин нлиточкови Диодн.Транзнсторите Tlt Т> и Т1а
1Ц
« -ХмМот -сер^’Г kV~
тра11 1 т , JCT326, KT3GI. Пилевият транзистор моше а • Т
SXc Kfi30S. КПЗОЗ Гочката на запушване « уСТ„овям;
ремстор! /?.. Остаиалите « заменят с МПМ-МПЦ. ГТ!^
^Т1(]!астройването на устройство™ аапочва с проверка на ₽е-
на транзисторите по постоянен ток. На емнтера на Г, -е
."ганогяви напрежемне 4,5±1 V чрез подбор на резистора /?,
'ч колекторя на 7,-чрез /<в, на емнтера на Т.-чрез и я'а
кэлектора на Т> - чрез /<а|.
Коефкциентът на предаванс на устройство™ от входа кьм
мзхода е близок до единица и ноже да се пр глени чрез промя-
tia на /?7- Чрез /?ц и А^э ее установява дълбочнната па регуллра-
ле на честота га на генератора Максималката девиацпя на честхн
тата при положение /<2 се установка чрез jR4b. Входного съпро-
тивление е нс по-малко 'п 1U0 k2, пзходното —ие повече ст
10 kS, нииото па входная сигнал — около 50 mV, прагьт Нл сра-
оотсане па шумоподавателя — 3 — 5 mV. Този праг се подина
чрез Ян и Консумацията е 20 пА.
18 2. ПРЕОБР/ХЗУВАТЕЛ НА СПЕКТЬРХ НА СИГНАЛА
Една схема, конто ще представляв! интерес за конструктори
те на клавишни електронни музикални инструмент, е даден^ на
фиг. 18,3. В многогласните електронни музикални инструмента с
харисничен синтез хармонпчните съставни честотн птгъгаат на
събира гелии шинп —с ьответно за първата, втората и т. н. хар-
моинчжн, и след предусилвлтеля за всяка ии.нз се зат з
ределено съотниизение в завнсимост от измскванията на
теля, Смесваието на сигналите обаче при веичкне У _
промяна на фазовнге съотношешш между тях. l^e ^”3nvnHlb
описаната схема е, че дава вьзможносг по желание HJ
теля да се променя вече ие само амплигудата, »н Ф
сигналите, влети от различимте събнрателнм шн , Р
получават нови своеобразии тембрн. 1иг-генет«тора йЛ
Б.оковата схема е съетааена
«‘митерен повторится ЕП, смесител с.п н ' емлтерцця во*
налът с честпта / от блокмнг-генератора ь. i BWpii9
иторитеЛ постъпва на входа на линей11’' Д вторя» *л*>-
В*ОД на смесителя поегьпва сипит с чести
кв hi генератор през фззоварнатига.
I»
Фиг. 18-3
Фиг. 18,4
Прнпцнпката схема i а фазоварнатира е дадена на фиг. 18.4.
Ннлертирагл <ь на сигнала става посредством плъзгача на потен*
□нчпеттра /?*. В идиння случай имплитудата на съогветния хзр*
л'.лнь. се угелнчавз, а в другия се намал1ва При определено по*
и. рние ia пстряциоме1ъра дадената хармонична честша може до
Р- прис’Ы’твуьз в cntKTbpa на сигнала.
лк о < ноньата форма на прсизвежданото от генератора на*
11 * ' трионообрааиа (фиг. 1й5а), а втората дефазнрана
Фиг. 1».5
хармснична е например показаната на фиг. 18.5 6, тогава резул-
татният сигнал ще бъдс с формата, показана па фнг. 18.5 в. При
това тембърът те бъде с кларинетен оттепък.
Конструкторы на едектронни музикални инструменти би мо-
гьл да експериментирд и с други форми на сигнала, пронзвеждан
от генератор.
18.8. МОДУЛАТОР НА ЗВУКА
Друг вид преобразу вате л на снектьрзнз сигнала е даден на
фиг. I8 6 О.тнсаното устройство дааз възможносг да се модули-
с?п!^ДГПЛИтУла и Фаза Спгаа/1ЬТ ог електроняите музика.ин нн-
тяил.!ЛТ»* 0за става ч₽ел Допь-тннтелен генератор, чняго често-
бъп е г мЛДиСе пР°меня 110 вРеме на иэпъпнение. Получениях тем-
т°рРза внб0.г^ЮпЗКСН' В Р’3улТаг “а вгРаден<я в схемата генера-
генератораИ^.етс1пькя!!аТе'1‘10 мадулиРащ амплнтудно сигнала от
а'вен катд Пр7стаВка ’ ВЮраТ° нанзх°«ния с»™мл.
Р ДВад кьм клавншкиге електронни музикалнн иы-
„рУ„е„,н устройством лвва - л°бР» Р«У™ти при работа с
електрическа китара.
Входннгт сигнал (50 п X ) с с
ва в модулатора, образо ван от
усмлва от транзистора 7, п постъл.
транзисторите Г, и 7'8. I митер-
VQk
Яь
*3
»к
Вхоа
7fz SY
С8
о
Ci
АО
аммю*
Гй
его*
"рол
U2
Q47
с'4
ЗОН
Ct
;М9
Сп иа Cjg
»7ftJ 47Я? A7J0
Т7 V*
К1315Г «г
ТО*
КГ315Г
___£,J,
-т-О.ОЗЗ
Ст
i.Q
5Wk
&
КТ315Г
КТ315Г
I&K
АО
&
^22
Wk
h
Wi*,
J.w
Фиг. 18.6
пинт повторится (7J служи за вамаляване влиянирто на товара.
Гснераторът ta заукова честога е образуема от транзисторите
77 и Г8. Гой генерира напрежение с честога от 250 да 120и Hz
(ь зависимост от положението на г.стенциомнтъра Рц). Генерато-
ры за вибрато, работегц на честота 2 до 10 Hz, е изпълнен с
TpiBjBCTupHTe Т6 и Т9. Той се включва с /Сг.
Модулзт рът може да се офзрми като педал, като регулира-
нето на Р , може да се изпълни по познагите вече начини —
чре зъочатн предании млн п- средств ом механнзъм с корда.
Граник tn. <те грс.бва да бьдат с добри показатели, коего те га*
рантира прэвилната работа на устройство™.
15а
Това устройство (фиг. 18..'I позволява изместването иа спек
а на эвуковия сигнал към високите или ниските честоти ппи
коже да се постнгне имитация на детски г.ж пр„ £
. източпик на звук (мъжки или женски глас) и Обрата». При
' честна работа с генератора за ннфракиски честоти се създа-
ехоефект, който е .тоста изразителсн и наподобява този при
вползу ването на ревербератор. Интер есни звучен ня се получават
_ работа на преобразувателя с китара или дпугк електронни
мчзикални инструменте, като изменением на честотата води и до
момяна на тоналността па инструмента.
и Входннят НЧ сигнал се усилва от усилвателя ( янтегралнатэ
схема О У? ” постъпва в балансния модулятор Dlt DSt Dt.
На входа на балансния модулятор също е гтодадено сииусоидал-
но ВЧ напрежение от кварцов генератор (Т2). При отсъстоие на
сходен НЧ-сигнал на изхода на смесителя (бобината £t) «апреле*
аие не съществува. При появяване на НЧ сшнал на база га на
транзистора Т- на изхода се появява ВЧ сигнал, съдьржащ две
съставки — еДната с честота F«4 4-Гвч» а другата с честота
—Лнч, амплитудите на конто са право пропорциопални на ам*
плитудата на 114 сигнал.
Електромеханичният филтър Z2 пропуска към оалакгния сие-
сител До, £?ц. Di2. £>1Я само сигнала Гвч +^нч- В този смеснтел
постъпва също напрежението от генератора, нзтълнрн с транзи-
стора Т1Г Транзнсторът представляв! буфсрен усилвател U
изхода на смесителя се подтиска сумарннят сигнал посредст^
филтъра С30/?,5С21. Разликовият сигнал се подава на входа на ли-
нейния усилвател, нзпълнен с транзистора Гц.
Честотата на настройваемия генератор се DP0M* "WCT00
рикапа Ь19, подавайки му напрежение от променливи Р
Да допуснем, чс на входа е подаден сигнал ^тота
Кварцовият генератор работе с честота ) тотз 501 kHz-
ечектромеханичния филтър ще получим с гна. честота 499
Да предположим, че иастройваемпят генерасигнала
kHz. 1 огана на изхода на фнлтъра отколкото
ше бъде 501—499 = 2 kHz, т. с. два пътн гю-г кН, ва
входа. Лко генераторы е настроев на п0.мдл.<а, откол-
шхода ще получим сигнал с честота, два t ВЧ генератора, може
°то на входа. Управляаайки чсстотата сигнал на из
^широки граница да променяие честотата на
159
Фиг. 1Я.8
Преобразувателят съдържа също1 синусондален1ген< ртор за
вибрато. пзпълнск с транзисторите Г* н 7 й. ПодаваЙки сигнала
от нибратото на нарпкапа As към тастройваемия генератор, пи-
лучд&ше честотна модуляция на мкоднпя *14 сш тал *
Захрапвансто трябва да бъде добре стабилизируй, а наире-
жеиието — филтркрано. _ . „..x...„.,un ,«
За качествената работа на преобраэувателя е н • _
се настроят отделннте блокове. Тойа стам с - “ ’ коь1 ьТ
рн, осцнлископп, ВЧ полтметър. Откачало се и Р' Р ,
/-Д м максимум па сигнала. Кръгът £»СПС„, се настрои
иисснмум ЦП ВЧ сипим. пмлучси ii« Ог-* к01а с ^одб<^ на
энсторн 7, при поддоане на Н I сигнал 11М0И Иа
хонд™.,агора (•„ <*"и',Г?ЧliJwtiw
електромеханнчнил филтър. Пэходнпяг ндггрип»а бибн-
намалчпн до пула чрез потеацномет! a K1". jl)H TrtBJ чгсготага на
пата Дв па максимуме на сигнала 1'а_ . d qe дя мЛЖС да има
наст тйнаемия генератор трябоа да ‘ резнсторнте /?н я
нрактнческо приложение. Чрез пи то*. ала 1|Д мэхода на те-
се получина снметрпчио итрлнич«в:нк п там на ТО5Н гене-
нсрлтора за пибрпто (па резистора . я
ратпр се установим чрез А\, 0 за следсне обвивката
18.5. Две модификидин на У1 >' . сьотнегно на Ф«,г
сигнала (Bivclope l-ollow«r) с.
lol
н 18.9. Интересною в конструкциям на тезн устройства е ком-
бнниганата възмижност за управлявшие на сигнала една
страна, посредством управлявания чрез напреженис ^илтър, чиего
действие с аналогично на схемите за темброво за рато и схеми-
Фиг. 18,10
ФиТ. 18.11
те за получавене на уа-уа ефект. В вавяснмост от амплитудата
на входная сигнал се промене н качеств*ният фактор на трептя-
щия кръг, което води до интересно зв\чене. От друга страна,
съществуиа възможност за умножаване на входняя сигнал и про-
мяна на параметрите на обвнвната криза на сигнала. Възможност»
та за получаване на състейн-сфект посредством автоматична ре-
гулиране нз уеялването веди до увеличгьаке на премето, през
което се разкгша процесът яд промина на качественяя фактор. В
ycrpi йствата от тозп тип са залг.женп основните пршщипи пакок-
стэуяране и на еннтезаторите — управлением на много модули
посредством напрежонне.
На фиг. 1S.10 я 18.11 га даденн пяьси времени на входьия
ситал.
19. КОМБИНИРАНИ УСТРОЙСТВА ЗА СЪЗДАВАНЕ
НА ЕФЕКТИ И СМЕСИТЕЛИ ЗА ЕФЕКТИ
В та. и , лава са описани комбиннрани устройства за ефекти,
линто включват в едка обща конструкция ьяколко схеми за съз-
даьаж на сч екти Предимствата на подобий устройства са тях-
йата ко лпактност и точило съгласиване на входовете п находите
mi ™^,аЬ"Те СХсМН Елементнте управление на отделимте схе-
ми трябва да са пзведенн на удобно място с цел десна смяна на
ягЯеж.1» ся. мэемепи или зииулети — гаясквы.,»,. с конто
"а да се съобраэяаамс при «кончатииото раОТп.1гга№ Ва
-р и обшата кут ия. падписването и течното озяаяаване на го-
тснииомс грите и бутоннте те ни улесни при работа с комбиип-
пачото устройство.
ь В музикантската практика ионякога е необходимо съчетава-
йрто на звученето, получено от няколко устройства за ефекти —
va.ya, дисторшън, фейдер и други. Тога е възможни да сеисъ-
щестзи но Два начина. Първият начин не нзисква г лагапето на
юпълнвтелви средства за конструираае на попъл штелнн устрой-
ства за смссмие — дсстатъчпо е отделяйте устройства д се
|Вт.ржат последовате/но в сигналы, премипавящ прет тих, да не
намвлява нивота си. Трябвз да се сгобраяявяые с гослечопател-
ността на евързване — в никакъв случай никои устройства с
фи.тгрирашо действие не грвбва да се поставят предк такива,
конто фермират сигнала. Вторият начин за съчетавзие па звуче-
нето е чрез използуяането на смесители, никои примеря за как-
вито се да вот в таэи глава. При тях сигналы от инструмента
трябва да се подана паралелно къч зенчкн устройства 1 i i
и после да се смесва.
4.
19.1. КОМЕИНИРАЕО УСТРОЙСТВО ЗЛ ЕФЕКТИ И CMFCI 1Г .
Устройство™ се състон от следиите основнн стъпала:
1. Предусилвател
2. Бустч-р (устрсйстко за орган-ефект)
3. Усилввтел за нзжрививане (днстО| Ш1 , _
Усилваъл за изкрнзяпаве (удвоитеа на ч«тота)- П
б. Делител на чеяота
6. Сиесител Ляп^пплта схема па цялсто у строй-
на фиг. 19.1 е потасана блек . ьред¥снлнат.-лЯ.
ство. Иднащмят от кнтарата емгна едновремен-
от «мола „а с
но през Превключвателя А* в • л на П9(.лед-
кател-) и във ихоаа ни «>«₽“ “ Р«№
вия постъпва в смесителя и 1Не / се мема мг уенлва-
ннят сигнал за усмлвателя за ®зК₽ луСТеРното стъпало. От ил*
теля за регулирэщото напреженне се поДава пак кьм
холл на уенлвателя за нзКРивя „_р,я на честота. Ог смесителя
смесителя н към входа на Де-‘ в*1<лючат и поотделно) премннз-
петте сигнала (конто могаг да * хсгр&йстаото.
«ат про различна фнлтрн и* >'3JuM
нп
фиг. 19.1
Фш 192
19.1.1 Прелусилвател (фиг. 19.2)
ние Р = ’ ^?ПТ?РПТе ка китаРите Дават пзходно напреже-
в г, щн ' „LpTV’Н° Те пРитежа1^т сравпително голпмо
вътрадно сопротивление, гака че при включване из един обикно-
«,ада доХлкс. ми-
протиыетия съш/ иият°^и*№дгет»’ш В,Ка"“п' вхолн“ С1>‘
ноет към брум, no.ro. ЯМ шх м? S ™ Т- (Г0ЛЯМа чУвств,гтеЛ’
прокисни решении. Затова е коиствуиг в 83 ЛД Се т'ьРсят,<0”;
пранзисторен предусилаател чи - ° УмеН ДвУстъпале)(
-т л, чш то входно съпрогивление и уейл-
М
.11ето се настроиват в зависнмост от особеностите на здапгори-
’1 транзисторите GCHs може да се заменят с SFT353. Чрез
пИмер-нотенциометъра 1-\ се на1 ласява желаното входмо г-ьпро
;1Е тение. На изхода на предусилвателя нивото с с 2С НВ пи-го-
д0МО, отколкото на входа (в зависимост от R<).
19.1.2. Бустер
Стъпалого лбустер“ по принцип пректавлчва автоматичен
егулатор па амплитудата. Раздела се на няколко звена,
и — зя ено за регулнране на обхвата;
- предусилвател на регулиращото напрежение;
__усилвател на ре» улнрашото иапрежеиие;
__ генератор на регулиращото нвпрежепие.
~г ’’
5СЖ stiss
Кьн дин&зтеля к
сзнраЯНане 1
о-------
йя с*ки,т«м
я;
№t)k
ten/pwnws
с^8
Гъм рреЗусмбателя
-лг. 1у 3
инн нива с дьзможно
За да може да се регулнр1 • и пов^'меНГ е уаотргбсн фо-
вал-малки изкрнвяванич, за ре 1 ₽ ' бсстерно* стъпало е да-
торезистор от типа CdS8. < хемат н0 с потенциомегьра
Дена па фиг. 19 3. Фоторезиста?ьт п |1ВЖП1)Я йа предуси.?.
(нампра се в смесителя), с ВлП "‘ и наРусмлвателя и
вателя не регулиращото напреж делител на напр^ сва^
ване U образуй ампллтудни эави^ R момента на
кой-го действува като Рс1Улира“'„те1 Сс премодуднр3' ’
нето на струните мошн«ят УсИ ’ *1те> Следяа бавно г ’
‘«и Кв1о М1 01О твърд удар на другнте сгьпала на ко-
зиук с тсмбър па орган. За Ра«Хе0 на предусилвателя) бусте
^иннраното устройство (С ИЖ' лраОничж> сввре»с- (йд.
Г нт ютаг'д* rt ивползуМ
Особен^ важно за сигурното действие па това шъпало е
правилиото ораямерянане на генератора за per лир нц )то напре-
жеине, 1. е. на двеге времеконстанти — на пернодите на нараст-
ване и эатихване на трептепията. Обнкн ieno нэискването -а вре-
мето на нарастване е от порядъка на нлколко мплисекунди, до.
каю за затихванията най-чвето се изводзуват времена от и,I до
1s И даете нзискванкя се достпгат пр л оптпмадио решение.
' Относнтелно слабият по ниво сигнал, койти се получава след
регулирането, се усилия от предусилителя на регулнращото на-
прежение до кеобходимвта амплитуда, за ла се осигури необхо-
димого регглиращо напрежение През положителмнте нолулерпо-
д>1 на падашото на емигеониа резистор на » сигнялно напреже-
нпе се отпушва диоды Di и разрежда к ждензатора С’а. Транзи-
сторы Т9 бнва повече или по-малхо управ тяван, а 7\, конто е в
състояние па noi ой съотретно по-слабо управляван. Лампич-
кага .7 иамаляна смлата на светенето си, фогорезиеторът става
внеокоомен и с това регулирашият кръг се затваря.
Конденгаторът С, зяедно сьс съпротивлението на включения
ь права писана диод D> и изходнито с ъпротмвлеиие на предусил-
вдтеля на регулиращото напрежение определи времеконсгантата
на нарастващнтс по амплитуда трептения. С и входного съп-
ротияление на усилвагеля на регулнращого напряжение се опре-
дели времето на затихващите трептения.
силвателят на регулиращото напрежение има високо мод-
но съпротивлечие и нужната мэщност за регуллране свете-
нрто на। ламтнчкага. Регулиращото усилззне се нагласява посред-
ством Rv Кэлкото по-голямо е усилването, толкова по-дълго се
зацъ -,а звукът -sa сожаление усилването не може да се увели-
чава про.131о но, понеже ще се наруши съотнишениети между
времетрэехето на нарастаанрто и затихването на трептекията, та-
hJ.«uJ₽'4 Ва Да СС вземе х>мнроиисио решение. От колектора на
ЯПР. тг =. жстор се взема сигналиото напрежение за усилвате-
л>’ за изкривядале /. J
19.1 Л. Усидвател за нзкрнвяване / (днеторшън)
е избоама к мбин^ ' ^ИГ' м Уснлватмя за изкривянане i
мн ограннчнтел. Д.мто’адолт' D,'\преходьГови™ “м?тс°р
ля:Х""^™ГтоаТ“ сто6"°£.т "а Р> «'"''УР”’
«сигнал (прн аКлЮЧе1и 1ятар>) 6н w чу1ил0
.^ущелие - бръМчёйе, къй усилвателя да изкрндянаке е пп№-
11 амплнтудио зависима ,врата“. Без вхопеч сигнал траизкето»
че1 ’ у сг заттушва» пониже чр-з включения в правз пасока диод
{9 емктерният потенциале по-аисок от потенциала на базата.
Фиг. 19 4
Едва когато
стер* L_.
отшря „врагам
„е »-^ Т к гЭЖ.
Фиг. 19.5
КОГЗТО посгънн сигнял « "™с"^
амплнпднозмне»^ "пХ,”,ХХ. м нож х» достиг-
— безпумии типоэе транзистора
<JC№. Ь’сНГ.'ЬРГда. БЕГт
,91 л Уснлнател за наирна.™ U (УЛ»»»™ «а че"’1а)
I се чолучзват само нечетни
п^и «s"ZS“гл"вател *
хармоничнп. Фиг ю
П проябйьв интересная втора хнрмонична. Ако тази схема се
задействуна с бедно на висгпи хармоннчни синусоидално нацрс.
жение, става вьзможно почти пълно подтискане на исновната
честота. Сега вече нзходиото напрежение на китарата не е бед11(1
на висшн хармоничии, така че истинско удвояване на честотата
не може да се осъществн. 1 Ji-скоро се получава снлно подчеп.
таване на итората хармонична, без да се язменя октанното подо,
жсние на китарата Както лесно можем да си представим, иолу,
чага се съвссм различно эвучене, отколкото при усилвателя за
изкрпвявалс ДИ при тазн схема хармонично свирсне не е въ
можно, тьй като вследствие на мелинейността на днодната схе-
ма вюннквэт съсгагкн с комбинационен честоти. Самата схема
препстаьлява аредусилвател. упрапляваи от изходното напреже-
ние на бустера, койтозахранэа фазой.1 версното стьпало. Схемата
кзпраь яне пропуска самопрездзата дефазираыи на 180°положителни
лолупе[ ала. 1 в /?в гмнжпза едко пркблнжвато сс до сини
пре1енНнсПРе*МИе ° ЧеГТ°1а 3m"° С ЧЗСТ 0Т пРав°то
19.1.5. Делитед на честота (фиг. ] 9.6)
устончиви
стръкни кглообразии (ос-рЗвъохи! v управлява със
ннтелно стаъмните стгака из УЛ ” Х котребяват се срав>
вателя за изкривяванЛ' С ik‘, *Г ‘,НогонапРг>кениеотусил-
от поавоъг-кХЛ диФереяцИрапэ1те групя ^Ci и^с
лолучават игловидните импул-
„ачплнтуднозавнеимата врата" е
.вкпиьянаие 1. С резистора 7?в
За “У5тивибРатора, а с — па-
Рйб0Та Wd
ток. Изполауычцте в рИ С пР;,Сл^итс.™о
ОТ вравоъгълното напрежение се
си. Действием и функцинте на
'НОТЭ както при усилвателя за
е определи работиата течка па
то» „а т
' раюра трябпа да се
еднаю о усилване по тмк
да *» си случая GCIOT може
дюднте ОАбЗа _ SFD1O8.
19.1.6 Смесител с филтрн
^мте7н^ятДкл«чП₽ераб0ТГг 01^лниЬ'или гм3 уСтР.ийството може
ии^'го «^ишен Л-1 лГГ (фиг- 19-7)’Ш-
• 1игава '>отсн1коМИ11К’ерЪ|£е' ла бъде галетен пре-
1^ *’ ’• ^э> Л и Рв се заме-
Фиг. 19-й
Оя
&?;oi
^‘t
Ift
г?л с
-----J
Фиг 19.^
конто бьрзото смссване на
пят с тример-потенциометрн. ПР,]
ефектнте вече е невозможно. изПо.«ува. за да се ”3РВВ1’Я
Доустъпалинят усилватс » ЛЧ и фнлтрнте. Второго ч-
загихва^нята, получавзнн or смеенгелл .
16?
rttfrlFI ГТЪП**Г t ПП allU < WKTOp, КОЯТО ИМЯ ПзДхОДя,
«и >а филтьрпвтл схема няско нзходнп сопротивление Филтър.
Лта ехемв се състом jt поредиця RC-икскочестотнн. впсокОчс.
тигнм и лентопн фнлтри. конто поятделио прптежа, ат характер,
ли заучеке. С комбимции от три независима клавиша /f, лесчо
се взбират шесттс фнпърнч функции. Здда не се получаодт из.
менения па ннвото при прев слючяаяс, тримерчтотенциометрнте
Rn-5-^itCe паглвсямт (на слух) нзедняхва сила на звучене.
Транзисторите ня усилии геля па всяка цена тривра да бъдат
бгзшумин GC1OI пли SFT351. По-пряктпчпо е яахранването на
цял то устройство да со ос .щестиява чрез трзпефпрчатор. ог-
колкото с батерия. О5азе при огрлж-ипс на устройство™ в тя-
лито ня китаратв за । । дл о читан е бперийното ’ахраиаане. За
включмме м изключмне на напрежението може да ср изпочзувэ
купяунг „тройка". При иоставянето му в дподнэта букса на уст-
ронстпото чрет едио мостче се при л и яръзка между две точки э
буксатя, с kocti се включва ззхрячп того напрежение. Топз не
«речи на осиопмата функции на kj плунга— пронеждаието нт ня-
<хочестотни сигиали.
Фиг. 19.8
ЖжкттТ’мГтА "а ,а^анмн'то е показано на фиг. 19.8. Ире-
TTiMm.ro. батер?я^'<йеСесеС^0ГпН ИГУр,,<ГГ0 НЗКЛК™Н€ ня
н к*терпал ’Р натоварва нзлншно нести се мясго
к. чс пспо°ни^1|)" ктн ° ”а ' " 1<0М<’и”110аио Устройство, пключ-
'-и <бучгер-сфекг е н'мД' горшь”’ УДВояване, делене на че-
•'iinywuwn. Сжеван то и ™ '* rt,JMI,aKTflocT н десна и удобна
ibta гьзиожиост за твоочф? 1Чра" 11 (lil отделннте ефекти пьк
1 Г^Чраша! арди м^н^те Л ш'^ЛНителите-кнтврнсп1
тяте на музикалкнге пиесн.
1Я.2. КОМБИНИРАМО УСТРОЙСТВО ЗА ЕФЕКТИ
Тида комбнпираио устройство е гьставеио от сллдячте егь-
пелз 1. Уснлнател със схема эа фазоа ьфгкт; корягиращ фил-
тър
2. Устройство за уа-уа сфект
3. Баламсеп модула гор и еле ктронен регулдтор на нивз
4. Шумопонпжаващо устройство
5. Генератори за амплитудно и темброво вибрато
6. Устройство за промяна на тембьра
7. Захрднващ блок
Схемата на комбинираното устройство е дадена на фиг. 19 9.
Усилп летят и схемата за фазовия **фскт са изпълнени с
операциинния усилвател 0У\ с логарнтмична амплитудна харак-
теристика, конто се формира от дадите 1)1 и D2, включени във
веригата за обратна връзка- С резистора R6 сс установява нуле-
во напрежение на изхода на ОУ, при настройка. Ограннчението
на иходния сигнал започвд да се поя вяза при амплитуда около
1 mV. Ннвого па собствен шум е около — dUdS. Към изхода на
<7У1 с включен корнгнращ RLC - филтър с честота на сря юа-
не около 4 kHz,
Уа-уа устройство е п5пъдн?но с 0У3 по схемата с акти-
вен /?С-фнлтър. Дълбочлната на обратната връз<а на уенлвателя
се определи от съотношеннсто на съпротивленяето на резисто-
рите /?14, /?н и характертстнкнте на Т-моста. образуван от конден-
загорите С8, Св и полевия транзистор Т4. Максншлният коефн-
цкент на преддиане на уенлвателя се определя от отнопгеннето
па съпротивленпята на резисторите /?15 и /?ц. При промяна на
управляващото напрежение на полевня транзистор 7, от—0.5 до
4-7 V квазнрезонаиатта честота на Т-моста се примени в гра-
ницнте от 200 Hz до 4,5 kHz.
Управляващото напрежение, пролорчи^чалио на обвивкатэ на
входкия сигнал, се формнра чрезнзправяне на пзходното нап-
вежени ! от предусилвателя, кзпълнен с ОУЬ, След товл изпра-
венняг от диода Dh сигнал прет фнлтъра СцЛ.з! ,» постъпва на
входа на ОУ( и мипавч през Т-моста. На входа на прецусилва-
теля може да сс пгдава сигнал от 5 до 100 т\ •
Амплнтуднмг модулятор и електронният регулатор на ннво
са изпълненн с днфеРеяцн*лния Уснл ат?’1 ” 0 :е?л*1илчння
усилвател ОУ4, Изходнияг сигнал ог О’ , ’ ре-з резисторите <15
н A’lu постъпва па ОУ,. Резисторы /?» предпазва О’-', о? пре-
товарище при късо съедпнснне на изхода. Резисторы aiu и ков’
Лензаторите Со, Су образунат корнгпращата верига на ’ • «.
1Г<
‘I'lir 19.9
На извод 11 на ннтегралната схема ОУ3 се подава управля-
„чт-i мзпоежение, което измени коефнциента на усилване. Това
обетоятелстао позволява използуването на в качеството из
ус^вател за амплитудиа модулаиия на изходння сигнал и за
S™3He на нивото* При максимално ниви дълбочината на мо-
дулацията може да се променя до 90у0- Регулкра.ето на нивото
€ °КГенераторът за темброво вибрато е изпълнен с транзистори-
те Tn Т , кондсзаторите С4!, C3s. Си и резнет трите /с,,, Rti,
R .. За подобряване формата на изходння сигнал на енерапра
е въведена отркца-елна обратна връзка чрез ковденз i ора * ?1.
Честотата на трептевията на генератора Г, може да се реплира
посредством резистора Ru в граничите от 3 до 15Н?-Дълоочината
на тембрового вибрато (до 9<г, -») се регулира с резистора R,*.
Генераторът за амплитудам вибрато е съставен от транзисто-
рнте ?„ и Т\-. Неговата схема е аналогична на схемата на ге-
нератора А. Дълбочината на амплитудната модуляция (до 90 °/о)
се регулира посредством резистора
Управлението на амплнтудния модулатор и електронния ре-
гулятор на нивото се осъществява чрез О'- Сигналите от схе-
мата за формнране обвивката на входния сигнал от генератора за
амплнтудно вибрато се подават на извод 2 на ОУТ. Сыцествува
възможност за подаване и на други управляващи сигналн от вън-
шен източнпк.
Управлението на уа-уа ефекта се осъществява посредством
ОУв. Па входа на ОУЛ (извод 2) става сумнране на сигналите за
управление: от генератора за темброво вибрато, от схемата за
формиранс на обвивката на входния сигнал и от изхода на днод-
нонсапацитивпия мост, свързан с механизма за мрачно управление
— педала.
За да се обедини управлението на различимте ефекти с един
педал, в описваната конструкция се използува движение на плат-
формата на педала с две степени на свобода, т. е. движение на-
горе-надолу във вертикална плоскост и движение в хоризонтал-
на плоскост. Б.чокът за управление посредством педала се състои
от високочестотен генератор, изпълнен с транзистора Т1Я, и два
дяэдио-капацитнпни моста, образу панн от кондензаторнте СЯ5.
С,« и СЭй, С10 и диодите D20 и Dai, D,... Протйвофазннте
сигнали от индуктивностите Lt и L, се подават през раздслител-
нкте коиденэатори CS9 и на диодно-капацнтнвннге «остове.
При случай на елнакъв кдпацитет на кондензаторнте на моста
на изхода на филтъра L4C17 липсва управляващо напреже-
ние. При разбаланснраиена моста се появява постоянно управля-
173
пг I Ipc'“r ИявИПЯ tGfli'i & *- NT" ' i* И <-,i, ct cbt,k
a 1 urr=Hil". < fli Ш1 ТО1ЛЛ.Т.
Эицяяпдтв се есъщгствмм от стабилизатор, п‘пьянен ,
si^uii погорите Т| и Ги, и с 2 10 V. Зя изглоедлие пп напрцщ>.
нд-!'. iiatir к*' нис са йполаумни днузиспни RC-филтря, Резц.
стоите /?,. и /?,. предпозват трмзнсторнтя от претопарваие и
рь >чднн тикове от коидензаторите при оклмявпне но мрежойото
«и .пенье.
KotcrpyirfTHBiio кички детаПли ня комбнннраиото устро&ство
гя Монтирапи па четири платки: нд елнага — аахрянващият блок
пл остекляйте три—другнтс стилем ни устроЛството. Мрс’
*ч«шт трянсфорилтор с и-тработен с НЬобразся магнитоиропод
|| LDX17. ГН рви ч на га иамотня е с 5(60 паимики. я вторшва.
I* с 950.
Индук нвността на бсбишта /л с 0,25 II, нгиивкпте са 1бо
. |.р0ВП1ннк с 0 0,12. ! (1гпптл Lr, 1В я L, съдържат сьотвст-
W, 20 и д) няшижн с проводник 0.15. Дроселите £ и 1. ыи.
iff ла бгдат с милуктивпост 50—100 цН.
вместо КПЗОЗГ» може до ее плползуадт и други полепи трнн.
»> । ни от ссрнята КПЗО.' Mi,.. 2, i пмг, то а«. мте Г. Г1512А
тон от герипта КД512, Д311, Д18 и др. Стабилитроппте Д810
ж™ да бъдат замепенн с Д81-1Г.
4 настроя мисто мв комбнниряпото устройство са необходп-
^1?И1пКТ.лР’ ос’,‘!лосквд " ммлиоодтмстър Отпачпло провс-
- иЛИХ#°‘ ™ ' и НСРЛ™Р- Сл₽Д топя лключваме милиполт-
11 i L цлгдкв]!М(!га съедкМ5”,п"е “• /» иС„ и пъртейки ос-
жмрИ-\*. /И1а ,Лр*Мй 1,латфор*81« нп пелалн при
^1ч> к е „ * '° ммливолтыктърп. Позиция начин notлв-
Hkh-Li- .. оуМСрр!л^*<1'?®пРг,|сение на паходп нпоперяцмоннмтс
.„ХД- "°П....>»’- ' «-...ст». 1е ре,н. -орп
1р Н| -ц и Mt(|ch|1( ' ' I’b Н" «ХОДИ ни устройство,
"*• и 1.| се kvriui nht a '' "r,,eJni ,hl П'Ходп, Ичходиияг СНГ*
!“;М: блокошге ipXt»if лантми смушення
пин#™» ч итйШв Р се пронерм эа качестиенито из-
*< *1ч-р«вш*<ите усилштрл.. д °ЛОс1пт «орширанисте елсментн
11 • i^iOaa се h *’ГСн«Раторът на вибрато не се
ta,,, « ее ,хаР ко11Дс1шторм С|( с , К1.
19.3. КОМПИНМРАНО ИТР( HL ГН О ЗА ЕФЕКТИ С ОПЕРАЦИОННИ
УСИЛИЛГЕЛИ
На фиг. 19.Ю с дадеия схема на динамичен кимпресор с опе-
ряцнонси усилвмтсл, Хараятсрнзирэ се с добрн качества при ед-
согласно н многвгласыо евмреие па китарп— константна амплитуда!
Фиг. 19.11
м максимално и ривя анеЬ* a I kHi (при визбуждане). В поле*
*ti'ue 1 ни иреиключнателм схемата ряботм като компресор без
Доаьлнителнп ефсктн В положсыне //компре^орът може ла te
иц.рже кьм rehtpmop за амплнтудна модуляция ^фнг. 19.11)
"естотата на модудцщщ може да се променя п граничите от (V
до 13 Hz със сменив сстеноч *е. ър Ра.вь а дълбочв) ата Яа
модулаиията се променя с потеицномет ьра Рх от ф п . )
В положение /// устройство™ стядава ефект, нагюдобяжащ
смрене на амту лк э, т. е. с вммалена атака на възнпкваие на JBy.
ка Това става чрез включване на бутончня крачен преяключвател
Фиг. 19.12
X* конто трябча да се включи в мсмента па натнскане на стр\-
нжте на кнтаратз. Програмирэнето за тизи звук з зависимое: от
желанието ва илгьлнителя ставз посредством потсадиомстъра
и резистора /? Тлзи схеча действува автоматично нинаги при на-
тй1 каке ва струните и товаулеснява китаристнте. конто постигат
подобен еоект с промяка на силата на знучеяе на китарата. Ня-
коя музикжит постигал ефоса по следнил начин: с перчето дръп-
ват струна।а вслед това унеличава- нивото на звука. Чрез горс-
. С:ь ’ може се получи стьпалогидна атака' на
сиипене ня 1 тво’ което водя до нови идразнн средства при
сэирене на еле прическа китара.
"V™ чесг1уа-У* еФ«<т. изградена с операционев
равлението на схеадга*©? генер этом IJTe₽€ct,0T° в случая е У“*
бочинага на модуХТи Се °ВР*^ Р2. 3
След бустера изпХи £ ш'тенциоме1 “Ра
19-13), се сьързва модХ4р (*ГГ° п°Г\раДИ0Ни1 усалватгл (фиг-
иетъра Р, се регудипэ зъХ ?” Посредством потевая3'
командуй с ЬедэТ*..Д{±,°?ита иа «оду’-шнята, а чрез Pv
ут ’0 Hz *о 18 kHz* Пост.. * HOcetxta'ra честота в границ;^
'’•фицир.н1ът на запълваи! ня"?/ :,отен’,ио««търа Р3 се лоомеия
не на "Равоъгьликте импулси на mceota-
1ть
tj ’еЛиГА ‘}^„р^п?луч\^втг* гфекти с този модулятор
;0оТфектнгяЛолу.аваик с ржнгмодулд.
тор.
Фиг. 19.13
Фиг. 19 [4
бусте^эЛНГиЛЯТ Н3 Честота (фиг' 19-15> може л3 евъпже с,е,
метров Д р8" р Т(?, се получава посредством готенщГЛ
вРоменя ичтмяя’ ^ое1*)ицяентльт нз Деление ыоже ia ~е
л«-х то u ”зползУиа»е на нулевия вход на брояча С готям v?
« ► г"РИЛ0Ж'“"е "Р" «ли гоищ.^ „i;
ходимо ди сг сиърже микрофон кьм вход. ка „7*
12 Pwn
-’Poiiiai Mrnnu .1H, f<)S4fH
137
н да се смесй основният сигнал със сигнала, получен след Делц_
тела на честота.
Описаките схем» са отделимте части на комбиннраноти уст
ройство за ефекти, изгредено с операционки усилватели. В зави*
симост от жсланието на музиканта те могат да се използуаат
поотделни или коибинирано. Приложениети не е ограничено в рам-
ките на струииитс инструмент» И юолзуванеги на електронни
органи, тромпети, у ст ни харю ники или други инструмента
в кмесгвого на основкн източници на звук дива нови нъзиожно-
сти та получаване на иггереенн звучови нюанси.
Коиструкторът радиолюбигел сам трябва да прец<*ни как да
изтьлни дизайна на комбннираното устройство с оглед на удоб-
ствата при работа с нею.
W.4 КОМБИНИРАНО УСТРОЙСТВО ЗА ЕЛЕКТРОННИ ЕФЕКТИ
функции ^СТЬ0Т°' показано иа Фкг- 19.16, кзпълнява следннте
гативане сГ*праь 1, 4 * кИч CriCKT1,P на китарата — обо-
2. Електронно «до”- nVr П f'2f' 4/<
на звука, наподобявада or Промяна на «стотата
1. 1естотиа ыодулягшо «хавайска китара".
4. Хлрминитир - честотнаЛтпаВа'1е вибРаТО’еФект
*итаратз в дРуга тона jTHa тРачслация на изп ьлмемието на
т <ииТи.
Л, 0^) и след буфера л ра ’отка в бустерното стъпалг*
“ фа’Ч>изм*стващ1та схема К I? '8а На в*ода 118 компаратора
хема. Кън Втория вход на коипара/ора
1ю
(НЯн3 сигна.тът от управляиания с напрежение генератор VCO),
аиелена от брояча на четири. Посредством потенциометвите
Р р /> р и А е пъзможно смесването на сигналите с често-
4/. 21, j, Р2, /'4.
j/4 MHW0*
>0>ЧЯЛ—
о гг> = кс 599
+ ГВУ
Ёхбд
' 6 A w
*5V
Г'"
j____ Глусондо t (> зз
"ш 11
16 тючб
HCi
(Pl6
тг
[К(5;7
Фиг. 19.16
А О. О, 0;
7ч 93
При включване на ключа се увелнчава времеконгтантата
на филтъра във веригата PLL г генерат^рът I ’ '1 може да се на-
строи на честотата на сигнала от китарата, с което се получав»
ефектът „глисандо". След смесвавето на сигнала от УСОс вход-
пня сигнал от кнтарата благодарение ла получения хармтничсн
синтез се уссща ефскт на отзвучыиис. При включил ге па Л4 се
изиеня времеконстаптата иа филтъра и веригата PLL започва да
произвежда инфранискочестотнн трептения. Получениях ецгект на-
подобява «вибрато\ При включване на и К« към управляв^
тою иалмженне за VCO се прибавя и напреженнето ог /
при което в грлниците на една октава може да се трансп жира
тоиьт на китарата.
18^. УСИЛВАТЕЛ И КОМБИНИРАНО УСТРОИСГВО ЗА ЕФЕКТИ
К1чествтта на уенлвателя, даден на фиг. 19.17, отговарят
на всички изисквания. предявяваки към Усилва>*™ г
схемата съчетаиа в себе си и вериги за няколко известии ефекта.
179
Г1Й-.1 КОПЛЕН llttpfl L'_ M pi'SHCIирн Дх СНГиЭЛъТ постъпва
транзистора Гг Уоивзнето на стъпалого се рсгулира с потенци *
мегърз R,,. Последнего е начислено за работа в широк честоте
обхват. Стъпалого с транзистора Г, работы като активен лент /
филтър в обхвата 13b Hz — 3 kHz Регулирането се осъщестйя'&а
n « vrте иатшп С» сигкалът се потаял на лиоден моду-
oJ Хд7те /. И D, К.^502 K1W.W н дру-
Гн иске) напрежение). Необходимого положително преднапрс-
«ение в зависимост от иэиилзуваните Диоды се взбнра от 0,5 до
1 V- То се регулира посредством резре^ри е / 1В и А,3.
z^xejas
2<МК'
NAA Ju*»
UU7
педала. О гранате лиата обратна
и Ст, а резист врите
Фиг.
врът^^ ‘° у'Р-’чатнлната обратна
Ъ R. и /?41 обра^Ъмо^ТХ7 И Q1 а Р^т»Рите
отита служи погенциометъпът р с£2оиРаНе На кРитнчната че'
знсторитеР, и Р се нэп - ГвгР‘ан "аралелно към /?-. Ре-
ка на Т2, Дко трябва 1т,пччл ИаС Р01/,аан« на работната точ-
кцни и да рабоги като схГм за Г 1’131ъл"нва ограничаващн фуя-
Л трябна да бъдР U “ML« ( «олскториият ток на
* я <естотинад1к1к11пн\Х1Г7Рри,',Чг’за,Цо1° действие се проявя-
то води до обога гявзне Ja “*е"ие |,а Пзс°Днкя сигнал 30 mV. кое-
хараюеристкна на cmia n rP , KaPM0HM4H« състанки. Линейна
Това се пеггк а с я ™XoU‘ ПрИ 1=2 V “ =1|Д-
ноже да служи iaполучавак v JV <0ЙТО ь определена степсн
-вакеуа уа€фт(ако се помести в педал).
1№
1RI
М reircptropa « нифраивска честота (Сн.
г-сова моауаашгонна чкт-'та 3—I- I 1 е операцнонен уенлва
тел "ьлбочината н< модтлаияята се измена чрез пип нцнометъ*
ра Рг Пе<атяата читка и моятажвата схема на устройството Са*
та дени 'а фиг 19 13.
196 СМЕСНТЕЛ ЗА ЕЛ Eh ТРОН НИ МУЗИкАЛНИ ЕФЕКТИ
Е£ектгте, за конго е предназначен огтнсаннчт смесител, Мо.
гаг да 61 дат от различен тия. но най-добрн показатели се полу,
чавэт при схемис входао съяротмвленме. по-голямо от 5U к2, вход-
на чувствятелност Ю-rlOOmV. мзхидш напрежение 100 гп\ ~
10 V « когато втеки мзход се per лира с отделен потенц||омегър
Схематэ на смесителя е показана на фиг. 19.19. За ппвиша-
ване низ т । на сигнала от елсктроннпте музикалнп инструмент»
до необходимого ниво за «адействуванс на схемите за ефекти е
поставлю предусалвателно ст ьпилодгзпълнено с транзисторпте Т
в Г,. От неговня юход сигналы се подана на краче 3 на вески
ктплувг, прсдначычсн за евързване със схема та за определен
На кране х на сыщите куплуигп е евързан изходът на пе-
пла за съспведаг ефгкт ака свьрзването на схемите за ефек-
ткте гк смесителя става само с по един кабет вместо с два?ко-
tro е не само икона .тчно, ю и начачява вероятно :тта ат гпеш-
'”аР “’'Р’вадето- ’ лед необходим по усилите и иамаляьане
аванс а игтл°т?£т *тРалелнИ7е входове на схемите) чрез пони-
1 t^7iV-Xp7MB1eh,,e ™гньльт се подзва къи схе‘
тсилватето (г *• i ,4П 3 >тката сигналите постъпвят э оттелнн
h е " сум»фат в колекгорнкте нм вериги. Вге-
='• 4'* опти«мзнра отношение-
За мои£, «разнят развдчните ниаз.
•* почти 8СИЧКН е.тем7нТ7СЛэЗоТк, К0’1Т° С* П0МеСТС'
* на фиг 13 21 Or-MnnuaJ, Г* “1'’ - Сената плочз е показа-
Т В ^Зн.4и режим се СЪ(™ « поставяве-
*^1 се иаыасява така 11 ,Ите смеС1Гг^ли- Потенциометър т
|: "’темц тт?; о Д . лпРе-р»ието в т 4 да бъде - I" V.
ра-н мадолзувавая етьчт1*С 3 *х0Д11атз чувствителност съоб-
) зная електронен муЗИкадси инструмент
Фиг, 19.21
Er гхеми/ле зс е<рек/пи (.приз Я )
Фиг. 19.20
20. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ..
читателя! вече е запознатс около 130 устройства « ?г-
та Сега трябва да сс прнстъпи към реализмрането на некой от
тяк По кои устройства ще \динлетваРят иеговнте пред.ттв »
зв^епето 1“?да1е. ефект? Всею. от нас Р^'^с^мем '
танин за звученисто на своята китара или клавишей инструмент.
Разбиоа се в избора на схемно решение голям; роля »•
л обективните н субективниге предпоставки за конкретния с у
_й" Няппимеп вслнага ще се замнсллм коп от посочените в схе
мага градивни елсментн прмтежоваме или можем да °*
иагазинпте Ако намирането им е пент зможно, ще н^очим шда
м пж-то ги към справочниц.гте за «-вептуална подмяна иа теэи
Гп’тав ш Йемена.. кого естествен внимагшме за възможните
поомгнл в дХтннето па схемата! А типа, което не маже да. г
набтви от никъде. конструкторы трябва да си напра ив
В схемите се срещат доста елемеити, при наирапатл
бителят-конструктор може да даде воля н i с >’ е «.
способности. И да се изявм като добър дизайнер - его още
LR4
10 ь
на врьзка с нзкуствопН Днзаннът на устройство™ същ0 ,1е
за нренебрегвжнс — иснчки регулнрицк слементи трябва да $
дат на мястото сн — така подредени, че да имя пъзможност и
в нзй*трудння момент от музикалного пзпълненпе музикштьт ld
съумее да включи, превключи или изключи вериги, променяцц,
какой паоаметър на звука.
Иознавам доста радиолюбители музиканти, конто са имел»
немалко неприятии момент» при ксишертно налълненне, когато е
трябвало, свирейкп, да променят действието на ефекта, и когато
се е нала! зло друг да се ровн а лая ней пата от проводниц» и ча .
тн за да търси регулнращия едемент А тон за беда се оказва
отдолу на платката!
Трябва да признан, че като изпълнител на клавиши» инстру
меити вннагн съм «мал афмнитет към устройства™ за ефектн
преднаэначени именно ш клавпшнвте инструмент» I Иучавайкп ги
основно с пената на много време и търнсние. стнггах до заклю-
ченнето, че понякога и самнте конструктори не познаваг пълните
в» важности на к жструираното от тих устр -йство за ефект Па
епН wewrtT:iPeH ФсйзеР н един какъвго и да с
лек .сиен jp ан. Използувайки звук с по-малко хармоничнн чес-
™ Н3 феИЗера ЗЯ бЪ₽^ '’Р°мя«а модулира-цото
инч пХзл мХе f “ип?реч<нн’» « променя и нивото на нзход-
висок рсгистьр же11ски?ласМцабСОгОГНа ,,мнтация на пее”< пъв
(«на, динамима поомЛ^ обратного - нисък тон ог ор-
Ф^зер.иакойторъчно се пм^неДаЛЗЛа -vc,Pn’aue- прекаран пред
я« осигури ефента иа сч'ртадодУла"ията’ П(е
който е поразявзщ Лопи ГЛ по,1якога реянщ мъжки глас,
«та може да вХе ? раХ ^ИТе да пРав«те ^Ьои“ на сце-
Отана дума За ‘ Г с '“шия електронен партньор.
известна степец опрм£лйТ ° 7 °Ще един ФактоР. който до
^рпчор трябва да е ьъотт?р«ПеХа “а наЧ|»'знието. Всекн кон-
с" случайте, когато едва су-» С ДОста Терпение, зашото редли
®’,т-А след това, когато схемат7₽Ъ' Ва1 0Т първия или ВТ°РИЯ
преинзно да търенм точи " ПСЧе Ф^якционира. трябва дъл-
aP»«S,» ™?rZt°ap"a'7 койго и
а И гук се проявява сиб0«7°8е Ще ,ЬДь Оптимално д"бре
“rS"'“аао?“'™в""ятФ’ктор - за нас може
тгппй тлгйва — вгичкт .7 3 Тпй 11е се яарссна в даден
р ~ ра ИЧЙ11 китарп, рачлнчм 11 настР°йка1 експеримеитм,
-ЗАН TOCJ1 знйрм J чнн уенлвятели и т и
то гьрен — намнра! И’ ик? ' 'еЛИпДа|КВО звУченс търенм. А
JK <
Л11Т Е Р А Т У РА
], дбрашев, Е. Пристапка зэ елеатронна китара - Р ая^о, гелевюня.
*ттР2'"\ врл мо5»,' Д- Фазой можулатор за .Лесли* ефект. - Радио, теле-
з“ь'Гр?Л|' ’р’.д.и, те.,»™,
'll1' I Боя i.'oB.b МеханяяяоустроПояоэаЛести-ефеет Млз ,»«стрти.р.
I’78'Tbo.'u'u». Ь5 Ь.,еггрон||о устроит», «а Лиякфтят.-Меи • ,
’.•,руктор.вт9,«р.12. "»• 7;8;рт1,у,,„а,,ь„„е „яттруяеягы. М.. К>~.
'™- 7. Г ео р г и е в, Е. Мут.«»я» яяуетяя,. О. Н,™1Л75-
„р.ибриомти. ....................... «р. 3.
А Пропни Блок эффектов дм Э1 Ш.-₽ а д и о,
;г. в.. лГч s р.^- »• >”» *M-F “
лсс.и-гопгт.всг -Р I ’ ' '2 Я^’.ягаре.-
____ Л. Преобразователь спснтрл 11
Ра дно' ‘^^“бУгГ’ст^З-^З. мрИКМеИи»етру«*<’-ралво
’V «ф. ®,«; g.
С ч. Еленrpnaici ”рео51м<.и ig79
- ‘37 ^..музийтнй ефекти. -Р
'. м а и о в, I- ъмечгг’-я »а ' г
елсктроника, 1979 бр. 7. С5Р'9;^;_р йДмО. тел«жзия,-електро«.
Д Скемл пл .фл*
аТА_. спектра я1’1 мектроп<тары.-р
Нпеобрззгватеяь enrir
.38 pj дно, теле»и**’*« елекцю-
с гоакоректор.—f
• - ,n to замдалпи -нструмевтн -Ради*
уембравовМ» ™’ам' „ Д1(.
• 61 да ЛесяМ-ефскт. -Р »*«“»• теги0й'
_рлд-о. гемызпа. «вктроникэя
8 Досся.К. Електромузн
«а, 1981'
10. Ke rue pc, В IVl
стр, 39-4(1
I!, К л e ft ы e и о о. B.,
1981, бр. 10. стр 47-48
11/ .. . " * 1
1980, бр. I. етр. 36- 57.
13. К ол с к т и в. .
14, К v з к U о Bi Au
Радио 1982, б?- 2. стр- 12-43. „^„кялепвастру^-рлЛ,,в
15 Л а з а р о я. С. v интезат-р па »у«•• 2[<
Тглевишя елект[юника, 1976. кн-0, с I- м ' жэ. l?-f
16. Мал як on, Gi. O1nu зв)мпемп ’'еХмуйтели, Муэнка.
17. М ядяков. Сч Елекгроамь ₽с Музыка, (JjU'
I8. Ма л я ко о. Сл. СтудиЛнл _л^лич.Я||КЛ1|П
19. .4 зн о в, Т Смесится
возня, с .
20. М и п ч е а,
о, 1977, кн. Ю. стр. 18
21- М я с и и к о я, Ь
дно, 1980. бр 8. OP- 3
22. Ра чей. Д Дисгоршы»
Н МКЙ, 1975. КН. б. стр _ |76-
24. С □ и е к о н, С ” ,
телешкшя, c.iein-puiiiinJ- 1977. кн • .•
24. Цеков. М. Пркстлька Л^31‘И1
зим, eacKipuiihi.J. 1(|79 бр. I ulP;
25 Цакоп, М Комщнкор за ни р
ЮНО, Ср 7, стр. 26.
I Si
I
Ж м. Стемто «гражданенигои устройства За. мулшаляи
,. term.—Р з л ио. тслстгзи». елейтропика, ?-81. <р. . стр. 12- 15.
27 U о н с вс к и. Н. Приставь! към етяэ-кнтара. Ради о, телсвиаия, елек-
1Ч₽01’ИК9Х.1Чсиись9|,| ф м/ Бустер:прлставка для ЭИМ.-Рзди о. 1981» бр. ц,
rtP‘ 29 Amaterske radio pro konslruktery. 1978,’vol 4
30 HorHelt, B. A scientific Expansion <4 Pinsing —J.AES, 1975,
vol. IS. p 648 —675
31. Funkamaitur. 1971, vol 11.
32. F u n k a m a i e ur, 1972- vcl- ?
33. Godijn, 11 Elektror.ik in d.r Popmuzik Munchen. Tronzis, Ver-
lag' 19r0
3-1 D rek si e r, J. Vi trato pro hudetniky. — A m a t ers k e radio, 198-V
vol. 4,p 135
35 11 re ksler, J DopinV bndcbnirh nastroju, s 10 —Amaterske
nidi 19.43. vol II. p 424 — 42'5.
36. D t eh s I er, J. Muliitrikwe zarlzeni k hudehmmu nas’roju.— Sde-
lovaci technika, 198J. vol 11. p 14
37. Ё1 e k I u r> 1975, vol. 143
to. Hart me nn. W. Flanging and phasers. — JAES, 1975, vol, 6
p 439 — 443
39. Ko lisa, Z. Optinzslnl fi*zz. — A m a Lers k e radio, 1976, vol. 4.
p 248
U77 4tJ'jK |Г*1 g^’ E,T^roi,ickt hurlebni nastrnje. — A m a t ers ke radio,
jtnniJJit?1 °°riAccJ‘iIl’o ,с^ t,Je „Phase Vocoder in Computer Muzic
Application.— JAES, 1978, vol. I, 2,p. 42 —45.
42. S 1 u d I о Sound, 1978, vol 4 6, 1979, vol. 2 3 9
‘ иКгЧ.Ше 4»1 v c C18r- Elektricke liudebni na-
itfoje a jejich obvody, Praha, SN'TL, 1981 -
—. 2 n s?a_!Uk’ V' Eiekl0v>' zesilovac. -Amaterske radio, 1980,
С вДЪPЖA1111 E
l. Предговоэ.....................................................
2. Музикалпи инструмент* н вл лове сфе«тн...............
3. Тембьр "° а“Ука....................................... . . . .
4. Фъз-бустер за китара.........................................
5. Дисторшън....................................................
6, Уа-уа ефект..................................... ............
7. Пернушик н ...................................................
8. Умножители и делители на .....................................
9. Модуячрлпа па тииои.г сигнали . ... ..................
10. В прато-генсрлтэри и ампяптудпн .............................
] I. Темброво вибрато ...........................................
12. Механичен ...................................................
13- Фаюза модуляция н фиови модулятор»...........................
14. Хороз ефект..................................................
15 Елекзропен Л елн-ефект ......................................
16. Фейзср ......................................................
17 фейзниг и фл ............................................. ’
1«, Доуп! видоне устройства зл преобразуване спектьра из сигнала . .
19 Комбн«н|ини устройства за емдавзне на ефект,t и смеси ем за ефектя
20. В заилю ieitue .................. . . - ...........
Литература............................................
3
4
Ь
16
27
to
50
64
72
75
94
91
101
1№»
116
131
Нб
151
162
Нт
цн
1Нй