Ж ОЗВУЧАВАНЕ
НА
ДИАПОЗИТИВИ
ОЗВУЧАВАНЕ НА ДИАПОЗИТИВИ

Инж. ПЕТКО В.
ШИШМАНОВ
Инж. ГЕОРГИ К. КОСТОВ
ОЗВУЧАВАНЕ
НА
ДИАПОЗИТИВИ
СОФИЯ, 1979
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО
„ТЕХНИКА"
УДК 778.53.071.7
В книгата се разглеждат въпросите за озвучаване на диа-
позитива и свързаните с това художествен и и технически
проблемы. Подробно са разгледани предимствата иа озвуче"
ната прожекцин на днапозитиви и особеиостите на озвучава.
него с дикторски текст, музикалеи фои, шумови и други ефек.
ти. Описана е иай-простата система за озвучаване с магието-
фон и обикновен (ръчен) диапроектор. Разглеждат се и син-
хронизаторы, предназиачеии за съвместиа работа иа автома-
тичны диапроекторы и двупистови, четирипистовк, стереофо-
нични и касетни магнетофоии. Дават се подробим сведения
както за фабрично произвежданите синхронизаторы, така **
за схемы и конструкции, предназиачеии за самостоятелиа изр
работка. Объриато е специално внимание иа въпросите, свя-
зан и с техиологията иа озвучаваието. Разглежда се съста
вяието иа сценарий иа озвучаваието. техниката иа запмса
иа говор, музика и шум, иачииите за имитация иа шумове и-
други звуковн ефекти. подборы иа текстовик материал за
дикторский съпровод, иаслагваието иа отделиите записи к
сьздаваието иа сложиата фоиограма със сиихроиизираните
с нея пусковя импулси за смяиа иа диапозитмвите,
Книгата е предназначена за широк иръг читатели, конто
се интересуват от въпросите, сиързаии с озвучаваието иа
диапозитиви. Тя представлява интерес и за любмтелите иа
магнетофоини записи, конто ие се задоволяват само със за
писването иа музика. както и за тези, конто оргаимзира
автоматични прожекцин на диапозитиви в изложби, за рек
ламии, учебии и други цели.
Петко В. Шишманов
© Георги К. Костов, 1979
с/0 Jusautor. Sofia
621.3
ВЪВЕДЕНИЕ
Аудиовизуалната техника намира все по-голямо разпростра-
нение в съвременния живот. Тя отговаря иа едно основно из-
искваие иа нашето време — бързо и ефективно усвояване на ин-
формацията, като я поднася по начин, близък до естествения —
в образ и звук. Трудно е да се изброят всички области, в конто
намира приложение озвучената прожекция иа диапозитиви. Под-
ходящото съчетаване на изображеинето и звука придава на диа-
позитивите качествеио нова художествено-позиавателиа стойност.
Със снимаие и прожектираие на диапозитиви у иас се зани-
мават много хора. Фотоапаратът стаиа наш постоянен спътиик —
на екскурзия, при посещение иа позиати и иепознати страны и
градове, у дома — навсякъде има иитересии и неповторим» миго-
ве, конто можем да „спрем“ и запечатаме иа фотолеитата. Ако
диапозитивите са изработени с умение и вкус, те могат да доста-
вят иа автора си голяма естетическа наслада, а за остаиалите
зрители имат и висока познавателна стойност. Много по-достъпии
за домашна наработка и прожекция, диапозитивите притежават
и много по-високи технически качества в сравнение с любител-
ското кино. Наред с тези предимства диапозитивите имат и съще-
ствен недостатък — статичността на образа, невъзможността да
предават двнжението в преките му фор ми.
Като логично и естествено допълнение на изображеинето, съз-
давано при нрожскцията на диапозитивите, идва звукът. Динами-
чен по своята природа, той има художествена и информационна
стойност именно с развитието си във времето, а не с фиксирането
на отделяй моменти.
Докато при прожекцията на диапозитиви за професионални
цели звукът отдавна е намерил своето място, прожекциите в до-
машни условия рядко се съпровождат от подходяще, предвари-
телно подготвено озвучаване. Мнозина мислят, че това е трудна
и недостъпна за реализиране задача, като разбират добре в съ-
щото време предимствата на озвучеиата прожекция.
Действително въпреки намалените изискваиия към синхрони-
зацията на изображеинето със звука в сравнение с киното и отно-
сителната простота в изработката иа иеобходимите устройства оз-
вучаването на диапозитиви има своите особености както в тех-
ническо, така и в художествено отношение. Това обаче не озна-
чава, че то е иедостъпно за хората, конто нямат пряко отноше-
ние към техииката или нзкуството. На тези особеиости е посветеиа
5
настоящата книга. Тя е адресирана към всеки, който се занимава
или желае да се занимава с озвучаваие на диапознтиви, към то-
зи, който прави първите си крачки, и към този, който има под-
готовка и опит — към любителя и професионалиста.
На иашия пазар липсват устройства, с който е възможио да
се комплектува уредба за озвучаваие на диапозитиви. Следовател-
но засега този въпрос може да се реши само с изработването иа
такива устройства. Това обаче не е достатъчно. Трябва още до-
бре да се познават особеностите на такива позиати апаратури.
като диапроектора, микрофона, грамофона и магиетофона, когато
те се използуват за озвучаваие на диапозитиви. Озвучаването по-
ставя и цяла редица проблем» от художествено естество: как да
се подберат и запишат съставящите иа звуковия съпровод, как
да се смесят в подходяще съотношеиие. Правилното решаване на
този въпрос е от голямо значение за крайния резултат.
За всичко това е разказано в тази книга. В литературата лип-
сва едио пълно разглеждане иа художествено-техническите про-
блеми, конто възникват при озвучаването иа диапозитиви. Надя-
ваме се, че иастоящата книга ще запълии част от тази празнина.
ГЛ IB Al
ЗВУК И ИЗОБРАЖЕНИЕ. ОЗВУЧАВАНЕТО —
СРЕДСТВО ЗА ЗАСИЛВАНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО
ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Почти цялата информация за околния свят човек получава
чрез зреиието и слуха си. С тях той възприема и произведенията
на изкуството, наслаждава се на музиката, на литературата и изоб-
разителнотоизкуство. Наистина музиката е лишена от непосред-
ствени зрителни образи, но тя ги съдържа в неявен вид и ги съз-
дава у слушателя в зависимост и от иеговата индивидуална ду-
' евиа настройка. Много често литературните произведения и ху-
тпдожествените платна могат да предизвикат определени звукови
асоциации. Но далеч по-пълио може да бъде художествеиото
възприятме, ако звукът и изображеиието, съчетани по подходящ
начин, одновременно достигнет до иас.
Тази идея ие е нова. Още древиият театър е подиасял иа зри-
те лите сн ие само диалози и монолози, но и различии звукови
ефекти, съпровождащи действието. Звукът е съчетан с изображе-
иието и в операта, и в балета. В по-ново време „заговори" и Вели-
кият Ням, с коего киното става действително най-масовото из-
куство. Музикалният съпровод на художествеиото слово, цве-
томузиката — его още формя на съчетаинето звук-изображе-
ние, чрез конто въздействнето е по-пълно, по-дълбоко и по-трайно.
Съвременното състсяние«иа фототехниката позволява не са-
мо в професионалното, но и в домашното студио да се изработват
и прожектират диапозитиви с високи технически качества. В за-
висимост от подготовката на оператора те могат да имат и опре-
делени художествени достойнства. Съвсем естествено и тук на-
влиза звукът. Озвучената прожекция иа диапозитиви е чудесна
и напълно достъпна форма на съчетаинето звук - изображение с
голяма сила на възденствие.
Звукът може да изпълнява разнообразии функции при озву-
•чаването на диапозитиви. Те подробно ще бъдат разгледани вслед-
ващите глави. Тук само ще се посочат двете основни цели, за кон-
то той може да бъде използуваи. Първото му предназначение е
да увеличи количеството информация, съдържаща се в изобрази-
телиия материал. Такова приложение звукът иамира главно в
диапозитиви с преобладаващ документален характер. Формата
7
най-често е подходящ дикторски текст. За тази цел обаче, както
ще се види по-нататък, може да се използуват и други звукови
средства. Второто предназначение иа звука е да засили и задълбо-
яи художественото въздействие на съдържащото се в диапозити-
зите изображение върху зрителя (конто сега е и слушател). Вече
човорихме за изкуствата, конто иашироко използуват звук за та-
ги цел. Не трябва обаче да се смята, че само в голямото ц^куство
свукът може да играе художествената роля. Това е иапълно до-
стъпио и при професиоиалното, и при домашнего озвучаване на
днапозитиви. В първия случай процесът на озвучаваието е дело
на специалиста, а апаратурата е професионалиа. Професионалисти
са и изпълиителите — диктори, музикаити и т. и. Любителят на
озвучени днапозитиви обикиовеио сам извършва всички работа по
озвучаваието, много често и сам изработва голяма част от иеобхо-
димата апаратура. Ясно е, че и равнището на постигиатнте ре-
зултати ще бъде различно. Основните положения за използуване-
то иа звук с художествено предназначение при озвучаваието оба-
че са общи и за двата случая и ние ще се постараем да ги изложим
подробно по-нататък. В бъдеще ще иаричаме „оператор" събира-
телно създателите на озвучеиите днапозитиви, ако са няколко ду-
ши, и любителя, конто прави това в домашни условия и се явя-
ва и „консуматор“ на своя труд.
От оператора зависи дали звукът, съпровождащ прожекцнята на
диапозитивите, ще нма информативен или художествен характер.
Трябва да се съблюдава едно основно правило — добре да преце-
ннм възможностите си и в художественото, и в техническо отно-
шение. По-добре е да се отреди по-скромна роля иа звука, от-
колкото да се получи едио претенциозно, ио несполучливо озвуча-
ване. Това важи особеио ако се използва художествено слово,
хумор н т. н. Нека препоръките за използването на звука, даде-
ии в тази книга, се разглеждат като нещо желателно, а не за-
дължително и всекн оператор в зависимост от възможностите си
да ги реализира в една или друга' степей.
Сега ще разгледаме видовете работа по пътя от вземането на ре-
шение да се направят озвучени днапозитиви до озвучената про-
жекция. Най-напред операторы трябва да се запознае с ролята
на звука и неговите съставящи като съпровод на нзображението,
със случайте, в конто звукът може да бъде водещ, а изображеине-
то — негов съпровод. Нужно е да се изяснят различията между
отделяйте звукови съставящи и характериите им особености при
озвучаваието. Трябва също познанията по магиитии записи да се
попълнят със сведения за по-особени видове записи, необходими
при създаването на звуковия съпровод. След винмателио запо-
знавя^^ различните средства за синхронизация на работата на
диап|^^кэра с озвучаващия магнетофон трябва да се избере кон-
кретЛН ачин. Следва набавяието или изработваието на не-
обходимата апаратура, подробно и задълбочено изучаване на въз-
8
можностите и начините иа работа с нея и обзавеждаие иа подхо-
дяще помещение за работа по озвучаваието. По-нататък се извър-
шва самият запис на звуковия съпровод и сиихронизиращите им-
пулей, ако такива са нужни за избраиата система. Запнсът на
звуковия съпровод е доста сложен процес и ние ще се постараем
да го разгледаме подробно. След извършването иа тези дейности
може да се пристъпи към прожекция на заснетите от оператора
или използуваните фабричии днапозитиви.
ГЛАВА 2
ВИДОВЕ ЗВУКИ — СЪСТАВНИ'ЧАСТИ
НА ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД
Ще разделим заобикалящите ни звуци от гледна точка иа на-
шата тема иа три вида: говор, музика и шум. Това се налага по
две причини. Първата се състои в специфичните особености на
всяка една от тези три съставящи при използваието й за озвуча-
ване. Тези особености трябва да се разгледат отделио за всяка
съставяща, за да може правнлно да се определи нейната роля и
количествеио участие в съпровода. Като средство за повишаване
на художественото възденствие всяка съставяща също има харак-
терни особености, конто трябва да се позиават и правилио да се
използват. На тези въпроси е посветена гл. 6. Втората причина
се състои в техническите особености при запневане иа магнето-
фонна лента иа тези три съставящи. Говорът най-често се записва
с микрофон; работата с него има свои особености. Музиката в по-
вечето случаи се презаписваот грамофон или магнетофон, при кое-
то трябва да се спазват известии правила и да се използват
някон допъл’нителни устройства, а шумовете — предимно с но-
мощта на шумоимитация. Въпросите, евързанн със записването
иа трите съставящи, се разглеждат в гл. 9.
Тук ще дадем само кратки характеристики на говора, музика-
та и шума.
Под говор в звуковия съпровод на днапозитиви ще разбира-
ме дикторскня текст, съдържащ информация за заснетите обек-
ти, художественото слово, предназначено за засилване на въз-
действието иа зрителното възприятие, и диалога. В някои слу-
чаи на озвучаване говорът може да има водеща роля в съчетанве-
то звук-изображение. Например художественото изпълнение на
стихове може да бъде съпровождаио от подходящи днапозитиви.
Разбира се, това изпълнение трябва да бъде иа професионално
пиво, в противен случай може да се получи обратен ефект.
9
Повече възможности в художествено отношение предост-авя из-
тюлзването на музиката. Голямото количество грамофонии пло-
чи и магиетофонни записи, от една страна, правят лесен достъпа
до нея, но от друга страна, пред оператора застава нелесният за
решаваие въпрос за правилен, точен избор на подходяща музика
за озвучаването. В гл. 6 са дадени някои съображеиия и конкрет-
ны препоръки за използваието на някои музикални произведе-
ния. По-често от говора музиката може да и грае водеща роля
пред изображенного, т. е. по избрано музикално произведение да
бъдат заснети или подбраии диапозитиви. Музиката може да слу-
жи и за фон. На такъв музикален фои могат да звучат остаиалнте
съставящи на звуковия съпровод — говорът и шумът. Често пъти
музнката е единственият звуков съпровод. Всеки от тези случаи
изисква позиаването и спазването на някои правила по отноше-
ние на характера иа музикалното произведение, нивото (гръм-
костта) и т. н.
Третата съставяща иа звуковия съпровод — шумът, има
твърде важна роля в озвучаването на диапозитиви. Какво е шум?
Най-лесно е да се каже: вснчки звуци, конто не са говор и не са
музика. Шумовете могат да имат естествен или изкуствен произ-
ход, ноивдвата случая носят огромно количество информация.
Разбира се, далеч не всички възможнн шумове са подходящи за
озвучаваие. Подборът иа „полезнн** шумове за звуковия съпровод,
правилиото им записване и възпроизвеждане е може би една от
най-трудните работи при озвучаването. Затова пък ефектът при
правилиата им употреба е голям. Шумовете могат да се причислят
към незадължителните съставящн на звуковия съпровод. Добро
озвучаваие може да се постигие само с музика, с говор и музика
или дори само с говор. Ако в настоящата книга се отдели твърде
голямо място на художествената н техническата страна на запи-
сването иа шум, то е затова, защото подходящата шумова окраска
може значително да обогати озвучената прожекция на диапозн-
тнви. Шумът може да изрази такива неща, конто не могат да се
изразят с музнка и говор, може да увелнчи информацията на изо-
браженного, например като покаже дали заснетият обект се дви-
жи или е в покой н т. н. Шумовата окраска може да подчертава
изображението, но може и да съдържа подтекст. Надяваме се, че
читателят ще оцени всички тези съображеиия и след като се за-
позиае подробно с гл. 6 и 9, ще включи и шумът в звуковия съпро-
вод на своите диапозитиви. След като се овладее работата с
шума, имитирането, записваието и смесването на различии ви-
дове шум става едно доста приятно занимание с голяма полза за
ефекта иа озвучаването.
10
Г/I А В A 3
ВИДОВЕ ДИАПРОЕКТОРИ И ПРИГОДНОСТТА ИМ
ЗА ОСЪШЕСТВЯВАНЕ НА ОЗВУЧЕНА ПРОЖЕКЦИЯ
В предишните глави бяха разгледани предимствата, конто да-
ва озвучаването при прожектирането на диапозитиви, а също и
видовете озвучаваие и техните особености. Миозина може би счи-
тат, че за да се осыцестви една прожекция на диапозитиви с под-
ходящ звуков съпровод, е обезателно необходима сложна зву-
кова техника за запис, а впоследствие за възпроизвеждане на ком-
бинираната звукова фоиограма със синхронно смеияване иа диа-
позитивите трябва непременно да се разполага с автоматичен диа-
проектор. Това е желателно, както ще се види по-иататък, но не
и абсолютно задължителио. В много случаи е достатъчно да се
разполага с добър обикновен диапроектор с ръчно сменяване иа
днапозитивите и един магиетофон или дори грамофои. И така йе-
на да разгледаме различните видове диапроектори и тяхната при-
годное! за реализиране на озвучена прожекция иа диапо-
зитиви.
3.1.	ДИАПРОЕКТОРИ С РЪЧНО СМЕНЯВАНЕ
НА ДНАПОЗИТИВИТЕ
Дчапроекторите с ръчно сменяване иа днапозитивите (в бъде-
ще за по-кратко ще ги наричаме ръчни диапроектори) са едни от
иай-разпространените у нас. Тук бе у погребено понятието „добър*1
проектор с ръчно сменяване на
днапозитивите. В случая се
нмат пред вид проектори, кон-
то притежават просто и иадежд-
но в работата устройство за
сменяване на диапозитивните
рамки (УСДР). Такива са до-
скоро продаваните у нас диа-
проектори „Filins 4“, производ-
ство на ГДР (фиг. 1) или полепи-
те диапроектори, също намерили
разпространение у нас- От
съветските ръчни диапроектори
подходящ е проекторът „Этюд“,
който сеотличава с изключи-
телно малките си размер и и
маса —155 У 72 х 105 mm и съо-
тветно 0,8 kg (фиг. 2), или
(фиг. 3). Общото при тези проект
Фиг. 1. Ръчен диапроектор .Filius 4“
по-разпростраиеният „Свет ЗТ“
ори е УСДР, коего има конструк-
11
ция, подобна на показаните (фиг. 4). Тя позволява бързото и просто
поставяие в необходимого положений на две диапозитивни рам-
ки: първата — иа този диапозитив, който се прожектира в мо-
мента, и втората — на този, който следва. Самого сменяваие на
Фиг.’2. Ръчен диапроектор .Этюд*4
диапозитивните рамки става бързр и просто с изместването наля-
во нли иадясио на УСДР.
Но как все пак могат да бъдат използувани ръчните диапроек-
тор и за целите на една озвучена прожекция на диапозитиви. От-
говорът на този въпрос е иеочаквано прост. Достатъчно е в пред-
варително подготвения звуков съпровод, в моментите, когато тряб-
Фиг. 3. Ръчеи диапроектор „Свет**
ва извърши смяната иа един диапозитив с друг, да е запи-
сам^Жлодящ сигнал за оператора (например звуков). Операто-
ры^Ийто предварителио е поставил правнлно следващия диа-
позмтмв в УСДР, като чуе сигнала, с едно просто движение из-
12
вършва смяиата. По-подробно този въпрос е разгледаи в следва-
щата глава 4.
У нас е разпростраиен и иемският диапроектор „Aspectar I50“
/фиг. 5), който независимо от добрите си качества ие е особено
подходящ за случая, понеже се
комплектува с иенадеждио работе
Фиг. 4. Устройства за смеияваие на ди-
-апозятквните рамки (УСДР) иа проекта-
рите „Filins 4“ , ..Свет** и „Этюд**
Фиг. 5. Ръчеи'диапроек-
тор „Aspectar 150“
Фиег 6. Уст(Р§эт во за еия-
ван иа днапознтивнитеэ рам-
ки (УСДР) към диапроектор
„Aspectar 150“
замисдено, често пъти’(заяжда, блокира и може да причини за-
късняваие в смяиата на диапозитива, диктувана от звуковия съ-
провод, и дори пълио объркване на синхроиността иа прожекция-
та. Не са редки случайте, когато прожекцията трябва въобще да
се прекъсне, да се запалва светлината, да се изважда УСДР от
проектора и едва тогава да може} да
се извади блокиралата рамка. Тази
конструкция е особеио неподходяща
за смяиа на тънки картонени диапо-
зитивни рамки без стъкла, конто,
намерили голямо приложение в дру-
гите страии поради иякои свои пре-
димства, започват да си пробиват
път и у нас. Нее без значение да се
добави, че дори и* при нормална ра-
бота иа подобно УСДР то причиня-
вд размърдване иа проектора по вре-
ме иа смяната и като раздвижва
изображеинето на екрана, иарушава
естетическото възприятие и дразни.
проектора „Aspectar №24“, който напоследък се продава във фо-
трмагазиинте.
На тези, конто вече притежават диапроекторы като „Aspectar
150“ или „Aspectar №24“ с описаиото неподходяще УСДР, даваме
Същото е положението с
13
Фиг. 7.0. Чертежи за наработка иа УСДР за диапроектора „Aspectar 150-,
н „Aspectar № 24“
14
1 6, s Чергежи за наработка на УСДР за аиапроектори_“Аарк(а[ 150", и Aspectar Ns 2-Г
15-
съвет да подобрят прожекцията с тези проектори, като изработят
сами или поръчат да им изработят в ня коя механична работилии-
ца ново УСДР съгласно чертежите, показани на фиг. 7.
Фиг 'д Чертежи за изработка иа УСДР за диапроекторы „Aspectar 150
и „Aspestar № 24“
3.2.	ПРИСТАВКИ ЗА ПОЛУАВТОМАТИЧНО СМЕНЯВАНЕ
НА ДИАПОЗИТИВИТЕ
Надеждиата безотказна работа иа УСДР от вида, показан на
фиг. 8 или фиг. 4, е едно от условията за иормалио протнчаие на
озвучената прожекция. Друго условие е своевременного и правид-
но поставяие иа диапозитивните рамки в УСДР, т.е. без досадни
грешки от вида „иагоре с краката“ или „дясното е вляво“, тъй ка-
то за корекцията ще се изгуби време и синхрониостта може да се
провали. Това може да бъде донякъде избягиато чрез предвари-
телно номериране иа диапозитивните рамкн, като номерът се по-
ставя примерно в гориия десеи ъгъл иа страната на диапозитив-
ната рамка, която трябва да бъде обърната към оператора (към
проектора, а не към обектива). Ако се спазва това правило, би
тр^№о да се избягнат посочените грешки. И все пак подобно
ио^Мраие ие винаги е практично. Директиото надписваие на
диЯВмтивните рамки не е много удобно, защото иа пластмасо-
аиге рамки е трудно да се пишат номера, конто ще се внждат
16
добре при условията на прожектирането и няма да се изтриватпри
пипане. В такъв случайДномерата трябва да се пишат на [къс-
чета хартия» конто трябва да се лепят (и винаги могат да се ока-
жат в даден момент отлепеии и изгубени). Освеи това добавяне-
Фиг. 8. Надеждно работещо
УСДР за диапроекторите „Fi-
luis 4“, ...Aspectar 150“ или „As-
pectar № 24“
Фиг. 9. Магазини — касети за диапо-
зитивни рамки
1—магазин за автоматична приставав към дяапро-
скторнта .Fifius 4*, .Aspectar 15)' мн .Aspectar
Н24"; 2— магазин за валуаатоматичка приставка
към диапраактор .Свет*
то или премахването на днапозитиви в хода на озвучаваието води
до объркване при предварително иаписаии номера. Описаните ус-
ложнения затрудняват подготовката на прожекцията или създа-
ват известно напреженне у оператора по време на провеждането
й. Те могат да се избягнат и качеството на прожекцията предва-
’рително да се осигури, ако диапозитивите се иаредят в специален
<>иг. 10. Приставка за полуавтоматично смеияване на днапозитиви към диа-
проектор „СвеТ“
за целта магазин — касета (фиг. 9). Подреждането им се извър-
шва „на светло1*, без да се бърза, преди прожекцията, по време на
която ще бъде извършено озвучаваието, и подреждането може да
бъде проверено и съответно коригирано. Така подготвения ма-
газин с днапозитиви се поставя в специално магазинно устрой-
9 Омучааане на днапозитнии
17
ство — приставка за полуавтоматичио смеияваие иа диапсзити-
ви. На фиг. 10 е показана такава приставка, предназначена за
съвместна работа със съветския диапроектор „Свет" (вж. фиг. 3).
Използуването иа магазини със заредени диапозитивии рам-
ки създава големи удобства при прожектираието и особеио при
озвучените прожекцин. Достатъчио е да бъдат налице съответ-
ният магазин с диапозитиви н магнетофонната лента или касета,.
на която е записан звуковият съпровод, и тогава дейността на
оператора се състои само в извъртването иа добре познати опера-
ции, без излишно напрежение и без чувство на иесигуриост за то-
ва, какво ще се появи на екраиа в следващия момент.
3.3.	ДИАПРОЕКТОРИ С ПОЛУАВТОМАТИЧНО СМЕНЯВАНЕ
НА ДИАПОЗИТИВИТЕ
Големите предимства на предварителното зареждане на диа-
позитивите в магазинн-касети е накарало конструкторите да създа-
Фиг. 11. Диапроектор с полуавтома-
тично смеияваие на диапозитивите
„Свитязь“
дат ръчни диапроектор и с вгра-
дено устройство за полуавтома-
тично сменяване на диапози-
тивните рамки. Типичен пред-
ставител иа този тип проектори
е съветският „Свитязь", пока-
зан на фиг. 11. При него смяна-
та на Диапозитивите се извър-
шва ръчно, Докато придвнжва-
нето на магазина се осъществя-
ва автоматично.
Междиннте в магазините, в
конто се поставят диапозитив-
иите рамки, са иомерирани. По
тозииачин диапозитивите по-
лучават автоматично номерация
и то имениозададеиотоподреж-
точно кой номер диапо-
дане. При това може да се установи
зитив се прожектира в момента.
3.4.	ПРИСТАВКИ ЗА АВТОМАТИЧНО СМЕНЯВАНЕ
НА ДИАПОЗИТИВИ КЪМ РЪЧНИТЕ ДИАПРОЕКТОРИ
Желанието да се автоматизира прожектираието на диапози-
тиви доведе до създаването иа приставки към ръчиите диапроек-
тори, при конто смяната на диапозитивните рамки, иаредени пред-
вари ьшо в магазин-касета, се извършва автоматично спомощ-
та и^Ж аден електродвигател. Подобна приставка се произвеж-
да д<Ив лдавна в ГДР от VEB Kamera-und Kjnowerke Dresden,.
18
поиастоящем Pentacon. Тя е предназначена за съвместна работа с
ръчиите ди ап роектори „Aspectar 150,“ „Aspectar №24“, „Filius-4—
производстЕО на фирмата Pentacon — Дрезден. Тази приставка
наскоро бете внесена у нас, и тьй като може да работа съвместно
с всички, широко разпространени у нас, немски диапроектори»
ще я опишем малко по-подробно.
Приставката е показана иа фиг. 12. Тя се състои от държа-
тел —1 със закрепваша към диапроектора пластина с формата
иа лястовича опашка, която влиза в челната плоча иа диапроек-
Фиг. 12. Приставка за автоматично сменяване на диапозитивите към дна-
проектори „Filius 4", „Aspectar 150“, „Aspectar № 24“
1 — яържлтел със яякрепмшя пластина: 2 — orropa:	застопоряяял пинт; 4—диятрлкспор-
тьор; 5—улей; б—магазин, заредей с дначочитияни рамки; 7—проаорче зя индикации на
номера иа прэжемтиранив диапозитив; 8— бленда; 9 — лостче за <х-вэ5э-к»1Я1 ла н« мьааииа
19— аястопорязащ яннт; —«пора; /2 — команден бутон; II— корпус; It—ярсключаата ;
тора ЧП и се застопорява с лостчето Л (фиг. 13). Положеиието
на приставката, прикачена към диапроектора (фиг. 14), сефикенра
с помощта на опорите 2 и 11 (фиг. 12), конто от своя страна се за-
стопоряват с внитовете 3 и 10 така, че изображеинето на прожек-
тираиия върху екрана диапозитив да ие е наклонено, а да заема
иормалио положение. Самото преместване на диапозитивните рам-
ки се извършва от диатраиспортьора 6. Зареденият предварител-
но магазин с диапозитивни рамки с дебелина 2 — 3,5 mm (6) се
19

лоставя в улея 5 на приставката така, че отворената му страна
да бъде към диапроектора, а номерацията на междииите му за
диаиозитивните рамки да се вижда отгоре. В корпуса иа пристав-
ката 13 се намира електродвмгател, който чрез специален меха-
Фиг. 13. Устройство за закрепване
на автоматична приставка или УСДР
при диапроектор ..Aspectar 150“
411—челн« плоч>: Л—яесгче
Фиг. 14. Автоматична при-
ставка. монтирана към ръ-
чен диапроектор „Aspectar
150“
низъм, превръщащ въртеливото движение във възвратно-постъ-
пателно, придвижва диатраиспортьора 4, а в иужния момент и
магазина 6 с една междина за диапозитивна рамка напред. При
включена приставка в мрежата електродвигателят се задейству-
ва чрез затваряне на контактите иа командния бутон 12. За да
заеме магазинът началио положение, превключвателят 14 се по-
ставя в ляво положение. Натиска се бутоиът 12 и диатранспор-
тьорът заема крайно дясно положение (извадеи навън от дър-
жателя /). При това положение магазинът се придвнжва в улея
5 напред с ръка до отказ. В прозорчето трябва да се появи № 1
— номерът на първата междина за диапозитивни рамки. Пре-
включвателят 14 се лоставя в дясно положение, при коетоднатран-
спортьорът заема крайно ляво положение. Като минава презмеж-
диката за Диарамка № I на магазина, той вкарва в кадровото про-
зорче иа държателя /диапозитивната рамка № 1. С това магази-
нът е фиксиран в иачалното си положение. Трябва да се спомене,
че в кадровото прозорче е моитираиа бленда 8, конто сезатваря,
когато диатранспортьорът се движи, и се отваря само когато той
е заел крайно ляво положение (т. е. вкаран в държателя 1), с кое-
т^Транспортира л съответния диапозитив в кадровото прозорче.
А^В*га натиснем бутона 12, се извършва следното: електродви-
получава захранване и се задействува, вследствие на кое-
то блеидата се затваря и като прегражда светлинния лъч, прави
20
ие видим и движенията на днапозитнвните рамки. Диатраиспор-
тьорът отива в крайно дясио положение (изваден от държателя 1),
при което връща обратно в магазина прожектираиня вече диапо-
зитив, след което специалиия зъб в улея 5 премества напред ма-
газина, докато в прозорчето 7 се появи следващият за прожекти-
ране номер. Същевременно специалио електромеханично устрой-
ство в корпуса на приставката 13 превключва така захранването
иа електродвнгателя, че той се завърта в обратна посока. Диа-
транспортьорът, като преминава през следващата междина на ма-
газина, транспортира новата диапозитивна рамка до кадровото
прозорче. С достигане иа крайнего ляво положение на диатран-
спортьора (вкаран в държателя /) специалиста електромеханич-
но устройство изключва двигателя, блендата се отваря и светлин-
иият лъч прожектира на екрана новия диапозитив. За времето,
през което диатранспортьорът извършва възвратно-постъпателно-
то си движение (това време е около 2 s), не е необходимо да се дър-
жи непрекъснато натиснат командният бутои 12. След иего-
вото кратковременно натискане двигателят се задвнжва, с кое-
то се задействува и специалиста електромеханично устройство,
намиращо се в корпуса 13, което беше спомеиато вече. То за-
тваря контактната трупа, включена паралелно на контактите на
бутона 12, през времето, необходимо за пълиия цнкъл на движение
на диатранспортьора, и с това осигурява захранването иа двига-
теля.
Конструкцията и принципы* на действие иа приставката за ав-
томатично сменяване на диапозитиви, която в бъдеще ще нарича-
ме автоматична приставка, бяха описани подробно, тъй като те
са в основата и на автоматичните диапроектори.
Как може да се използува за озвучеки прожекции на диапо-
зитиви комбинацията ръчен диапроектор — автоматична пристав-
ка? В нан-простия случай — по същия начин, както при наличие-
то само на ръчен диапроектор или на ръчен диапроектор и при-
ставка за полуавтоматично сменяване на днапозитивите. Както
беше споменато в раздел 3.1, като чуе звуковия сигнал, записан
в определени моменти на звуковия съпровод и изискващ смяната-
на поредиия диапозитив, операторы ще извърши това, но вече
не с ръчно придвижваие на УСДР, а с натискане на командная
бутон на приставката (фиг. 12). Възможността да се извършва смя-
иата чрез затваряне на контактите на електрнческн бутон и с
това затваряне на веригата на захранването на електродвнгателя е
предпоставка за пълното автоматизиране на сменяването на диа-
позитивите. За целта може да се използва следннят принцип.
Вместо звукови си гнали в процеса на озвучаването вопределени-
те моменти по време и а звуковия съпровод, когато трябва да се
извършва смяната на днапозитивите, се записват на магнетофон-
ната лента специални импулси, конто се създават от устройство,
наречено синхронизатор. При озвучената прожекция тези имлул-
си се възпроизвеждат от магнетофоиа, усилват се от синхрониза-
тора и задействуват намиращото се в него електромагнитно ре-
ле. Контактите на релето са свързаии паралелно с кон^актйте иа
командния бутон иа приставката. С това всеки импулс чрез кон-
тактите иа релето затваря веригата иа захранването иа електро-
двигателя на приставката, конто се задействува и като придвиж-
ва диатранспортьора, извършва смяиата на поредния диапозитив
автоматично, без каквото и да е участие на оператора. Операто-
рьт трябва да извършва своевременно само смяната на предвари
телно заредените магазинн с диапозитивни рамки, участвуващи
в озвучената прожекцвя.
3.5.	АВТОМАТИЧНЫ ДИАПРОЕКТОРЫ
Автоматичннте диапроектори представляват съчетание иа обик
новен диапроектор с устройство за автоматично смеияваие иа диа
позитивите, заредени предварнтелно в магазин. У иас са иамери
ли приложение най-вече автоматичннте диапроектори „Aspecto-
mat J 24 н Л24В“на фирмата Pentacon — Дрезден (фиг. 15). И тук
смяната на диапозитивите, наредени предварнтелно в магазина,
4>иг 15. Автоматична диапроектори на фирмата Pentacon — Дрезден ..Aspe-
ctomat J 24“ и „Aspectomat J24B“
/ — команден 6vtoh за диа»ранспорп,ора; 2—пргакллммтат за промянж на посоаата на движе-
ние на магаанна; 3, 4 — бутонн 3i диета ни jhho регулиржне на фокуса
ее извършва от диатранспортьор, който се придвижва възвратно-
постъпателно чрез електродвигател, както беше описано в раздел
3.4. В сравнение с описаната приставка — също произвеждана от
Pentacon — Дрезден, проекторът „Aspectomat J24B“ се характе-
р със силно съкратеи цикъл на смяната на диапозитивите
и ^Ъ.ма безшумиост. Командиият бутон тук вече е превърнат
в ЦКнден пулт. На пулта, освен бутона /, комаидуващ по опи-
сания вече начин смяната на диапозитивите чрез захранването
22
ка електродвигателя, се намират още: превключвател за промяиа
на реда иа прожектирането на диапозитивите 2, с помощта иа кон-
то 1^оже да се връщаме „назад14 и да видим отново иякои прожек-
тиранп вече днапозитиви и бутоните 3 и 4, чрез конто дистан-
ционно се извършва фокусировка. За целта се използва вграден
електродвигател, конто приближава или отдалечава обектива към
поместения в кадровото прозорче диапозитив за прожектиране.
С двата бутона се подава захранване на този електродвигател
така, че тон се завъртав права или обратна посока и с това при-
движва обектива напред или назад.
Автоматичният диапроектор „Aspectomat J24B“ може да се
команду ва както от пулта за дистанционно команду ване, така и
ют външни команднн устройства. На задната стена на проектора
са монтираии за целта подходящи стандартни съединители (гнез-
да).
При автоматичннте диапроектори, както и при приставките за
автоматично сменяване на днапозитиви към ръчните диапроекто-
ри, смяиата се извършва чрез затваряне на веригата на захран-
ваие на електродвигателя, придвижващтранспортьора. Този прин-
цип се използва както при синхронизаторите, конто осъществя-
ват връзката магнетофон — диапроектор, така и при таймерите,
т. е. устройствата, конто, свързаии към диапроектора, извършват
смяната на диапозитивите през определено време.
И така, след като разгледахме особеиостите на ръчните, полу-
автоматичните и автоматичннте диапроектори и тяхната пригод-
иост за осъществяване на озвучени проекции, можем да направим
следиото обобщение. Ръчните, полуавтоматичните диапроектори
и полуавтоматичннте приставки за смяна иа днапозитиви могат
да се използуват при озвучена прожекция. Смяната може да бъде
цзвършвана само от оператора в съответните момента, когато то-
ва е необходимо, като за целта иа него се подаде подходящ звуков
или, както ще видим по-нататък, светлинеи сигнал.
Приставките за автоматично сменяване на днапозитиви и авто-
матичните диапроектори са иай-подходящи за ползуванепри озву-
чени прожекцип, тъй като позволяват да се осъществява връзка-
та звуков съпровод — прожекция на съответен диапозитив напъл-
ио автоматично, чрез подходящи устройства (сиихронизатори),
без каквото и да е участие на оператора. При липса на такива
устройства озвучената прожекция е пак възможна, ио вече с уча-
стието на оператора, конто може да извършва с.мяната на диапо-
зитивите в необходимите момента, но ие ръчно, а дистанционно с
помощта на команден бутон (пулт).
23
ГЛАВА 4
ОСЫЦЕСТВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА ЗВУКОВ СЪЯ-
РОВОД —ПРОЖЕКЦИЯ НА ДИАПОЗИТИВИ ПРИ
РЪЧНИТЕ И ПОЛУАВТОМАТИЧНИТЕ ДИАПРОЕК-
ТОРИ
4.1.	ЗНАК „СМЯНА НА ДИАПОЗИТИВА
В НАПИСАНИЯ (НАПЕЧАТАНИЯ) ДИКТОРСКИ ТЕКСТ
Зиачението иа дикторский текст и никои препоръки по сьста-
вяието му бе разгледано в гл. 2. В иай-простия случай текстът мо-
же да бъде написан (напечатай иа пишеща машина) и да се чете
ло време на прожекцията от оператора. Моментите» в конто тряб-
ва да бъде извършвана смяната на съответния диапозитив, се
отбелязват в текста с подходящ знак или с написване иа номера
на диапозитива при възприемане иа принципа на нОлМерацията при
тяхното подреждане. За такова озвучаване е необходимо само на-
писаният текст със съответните означения иа смените и една под-
ходяща лампа, иа чиято светлина операторът може да го чете
по време на прожекцията; тази светлина не трябва да дразни
зрителите и да нарушава качеството иа получаваното на екрана
изображение.
4.2.	ПАУЗИ В ЗАПИСА НА ДИКТОРСКИЯ ТЕКСТ
Понятно е, че по-добре ще бъде, ако дикторският текст е за -
писан предварително на магнетофон. Няма да се спираме на това,
как да бъде извършен самият запис, който въпрос се разисква по-
дробно в гл. 9. ЕЦе споменем само, че е необходимо текстовете към
всеки диапозитив да са разделени във времето с подходящи пау-
зи. Настъпването на паузата е своебразен сигнал за оператора,,
че трябва да смени диапозитива. Желателно е всички паузи да
бъдат практически с едно и също времетраене. Това създава из-
вестен ритъм и навик у оператора да извършва смяиата прм-
близително в средата на паузата, т.е. пито много рано, инто мно-
го късно. Този начин може да се приложи и при по-сложен зву-
ков съпровод, съдържащ освен говора (дикторския ксментар) и
музика, шумове н други ефекти. И тук като сигнал за оператора
да извърши поредната смяиа на диапозитив служат паузите в за-
висания говор, т. е. дикторския текст. Как се създава сложната
звукова фонограма е подробно изяснено в гл. 12.
24
4.3.	СМЯНА НА ДИАПОЗИТИВИТЕ ПО ЗВУКОВ СИГНАЛ»
КОЙТО СЕ ЧУВА ОТ ОПЕРАТОРА И ЗРИТЕЛИТЕ
В много страни, включително и у нас, се продават готовя диа-
позитиви, лосветени на забележителиостите на никои селища, от-
делки му-зейни сбирки или други обединяващи теми. Обикнове-
но редът на прожектираието на диапозитивите може лесно да се
спазва чрез поставеиия предварително върху всяка рамка иомер.
Понятно е колко ще нарасне удоволствието от прожектираието на
едиа такава серия и ще се повиши художествено-познавателната
й стойност, ако по време на прожекцията може да се слуша под-
ходящ обясиителен текст, съответна музика, шумове и т. н. Този
въпрос е решен твърде просто и евтино в никои страни чрез съз-
даваието и продажбата заедно със сериите диапозитиви и съот-
ветии грамофонни плочи, на конто е записано всичко снова, кое-
то бихме желали да чуем по време на прожекцията. При това
записът е извършен при професионални условия — дикторският
текст се чете обикновено от артиста с безупречна дикция и с под-
ходяща интонация, музикалннте откъси и шумовите ефекти са
подбрани от богатите фондове на всяка една кинематография и за
записа е използувана професиоиална студийна техника. Но все
пак кога н как трябва да се сменят диапозитивите по време на про-
ел ушването чрез грамофои на така подготвения предварител-
но подходящ звуков съпровод? И тук техническото решение е
твърде просто. След пояснителния към даден диапозитив текст и
евеитуално съпровождащите го музика, шумове и т. н. е записан
и един мелодичен звук, например удар върху гонг. Този звгк е
предиазиачен за оператора. Като го чуе, той сменява диапозити-
ва със следващня го по ред, който предварително е поставен в
прозорчето на устройството за ръчно сменяване на днапозитнв-
ните рамки на диапроектора.
Електрическият грамофон, който ще се ползва за целта, тряб-
ва да се постави в непосредствена близост до диапроектора, за да
се обслужва от оператора и да има изнасящ се високоговорител,
който да се монтира около прожекционния екраи.
За съжаление трябва да се признае, че у нас все още не са на-
мерили разпространение подобии плочи за озвучаване на диапо-
зитиви. За целта ще трябва да се прибегне към възможностите,.
конто предлага домашният магнетофон. Независимо от това, че
качеството на озвучаваието няма да бъде иа такова професионално
ииво, както при фабрично произведената грамофонна плоча, псл-
зваието на магнетофон ще ни даде редица предимства. Преди всич-
ко важиото в случая е, че ще можем сами по наш вкус и разбира-
не да съставяме текста, музикалния съпровод и т.н. При добра
организация и особено при наличие на батериен магнетофон мо-
же да се запишат подходящи звуци н по време иа самите снимки»,
конто после с успех да се изгюлзуват при озвучаваието. Прин-
25-
сипът с мелодичния звуков сигнал — указание за смяна на диа-
позитива, може да бъде приложен и в този случай. За източннк
на такъв звуков сигнал може да се използва малък гоиг. Подоб-
ии гонгове са продавани у нас в магазина на Немския кулгу -~»и
център в София. Тъй като да се намери такъв гонг не е много
но, ще приложим по-достъпно решение на въпроса. Необходимо е
да се запише удар на гонг или друг подходящ мелодичен сигнал,
който се използва в предаванията иа радио София или друга ра-
диостанция. Така записаният звуков сигнал ще се възпроиз-
еежда и добавя към отдел но записаиия звуков съпровод във всич-
«и моменти, в конто искаме да запишем мелодичен сигнал — ука-
зание за смяна на диапозитив. Очевидно е, че за целта са необхо-
дими два магнетофона.- един, който ще възпроизвежда (в случая
многократно) залисания мелодичен звуков сигнал и втори, кой-
то в режим иа запис ще прибави към записаиия вече звуков съпро-
вод мелодичения сигнал. Как да се прибави към фонограмата на
звуковия съпровод и този сигнал е описано в гл. 12. На тези, ком-
то ще забележат, че това решение е много скъло поради необхо-
димостта от ползване на два магиетофона, ще припомним, че за
създаването на сложна фонограма, съставена от говор, музика и
шумове, е необходимо да се ползват в повечето случаи два магне-
тзфона.
Описаният начин за запис на звуков сигнал за смяна на диа-
позвтивите има два недостатъка. Първият от тях се състои в то-
ва. че ако се допусне грешка при определи не на момента, в кой-
то се записва мелодичният сигнал, нли при пробиата озвучена
прожекция на днапозитивите се установи, че трябва да се проме-
нят някои моменти за смяна на диапозитиви, ще трябва да се за-
почне всичко откачало и най-вече записът на сложната фоногра-
ма на звуковия съпровод. Това се налага от факта, че не може да
се изтрие само мелодичният сигнал, който е насложен върху об-
щата фонограма. Този недостатък може да се избегне, ако за цел-
та се използва четирипистов магнетофон. Тогава фонограмата на
звуковия съпровод се записва на едната листа (например I-ва или
П-ра), а записът на сигнала за смяиа иа диапозивите се извършва
на другата писта — съответно Ш-та или IV-та. В този случай вся-
какви грешки могат да се отстраняват и корекцни на момента на
сигнала за смяната да се нзвършват, като съответните сигнал и се
изтриват от Ш-та (IV-та) листа н се записват отново в нужните
моменти. При възпроизвеждане по време на озвучената прожек-
ния двете писти се проел ушват едновременио при положение ,,D“
на превключвателя за избора иа пистите и тогава операторът дей-
«твущую описания вече начин. С това се избягва първият недоста-
тък^^Ьазглеждания начин.
ЛНКият недостатък се състои в това, че мелодичният сигнал
за чяпа на днапозитивите се чува както от оператора, така и от
зрителите. Колкото и мелодичен да е той, колкото нивото му
26
да е записано слабо (ниско). многократного му повтаряне ще съз-
даде у зрителите известно чувство на досада. Този недостатък не
може да се избегне с употребата на четирипистов магиетофон, тъй
като той има само един възпроизвеждащ усилвател и одновремен-
ного възпроизвеждане на звуковия съпровод и мелодичния сигнал
яце бъде чуто както от оператора, така и от зрителите.
4.4.	СМЯНА НА ДНАПОЗИТИВИТЕ ПО ЗВУКОВ СИГНАЛ,
КОЙТО СЕ ЧУВА САМО ОТ ОПЕРАТОРА
При този начин сигналът за смяна на днапозитивите не се чу-
яа от зрителите, ие ги дразни, а отива само до предназначеиието
си —оператора, който го прослушва чрез слушалки. За целта е
необходим стереомагнетофон. Както в раздел 4.3, звуковият съ-
прозод се записва на едната листа (I-ва или П-ра), а сигналът за
смяна — в необходимите моменти —на Ш-та или IV-та листа.
По време на озвучената прожекция магнетофонът се превключва-
на възпроизвеждане „стерео11. На изхода на канала, възпроизвеж-
дащ звуковия съпровод (I-ва или П-ра писта), се включва допъл-
нителен високоговорител, конто се поставя около прожекционння
екран. а с подходяще поставяне на щепсела на съединителния ка-
бел се изключва вградения в магнетофона високоговорител за то-
зи канал. По същия начин чрез щепсел се изключва вградения
високоговорител иа другая канал на магнитофона, за да ие въз-
лроиззежда мелодпчните сигнали, записани на Ш-та или IV-та
писта. Операторът прослушва и звуковия съпровод, и сигналите
за смяна на днапозитивите с помощта на слушалки, конто се
вклгочзат в изхода за слушалки или, ако няма такъв, в изхода за
презапис към друг магнетофон. В гл. 12. подробно е описано как
се извършва записът на звуковия съпровод и на командните сиг-
нал и за смяна на днапозитивите.
По време на пробната озвучена прожекция операторът може да
работа и без слушалки, като се избегне описаното нзключваие на
високоговорителя за Ш-та (IV-та) писта, но при прожекцията
пред зрители ползването на слушалки е задължително. Този на-
чни е удобен за зрителите, на конто е спестено слушането на моно-
тонно повтарящия се сигнал за смяна днапозитивите. Не може да
се каже същото за оператора, който трябва да прекара цялата про-
жекция (тя може да трае доста дълго) със слушалки на ушите.
Ссвен това слушалките го изолират в известна степей от аудито-
рията и отнемат възможността да се отговяря на някои възник-
иали въпроси, да се реагира на някои възникнал коментар и т.н.
А не може ли все пак да се избягнат слушалките и същевременно
сигналът за смяна на днапозитивите да не пречи на зрителите?
На този въпрос може да се отговори утвърдителио, ако вместо
звуков сигнал се използва светлинен такъв, който се вижда само
ют оператора.
27
4.5.	СМЯНА НА ДИАПОЗИТИВИТЕ ПО СВЕТЛИНЕН СИГНАЛ,.
КОЙТО СЕ ВИЖДА САМО ОТ ОПЕРАТОРА
Идеята при този иачин на връзка звуков съпровод-прожекция
е да се зап пшат на отделиа листа в иеобходимите моменти пм-
пулси, конто после при озвучената прожекция да се възпроизвеж-
дат чрез отделен канал (при използване на стереомагнетофон) и
като се подадат на специално устройство, да предизвнкат светва-
нето на миниатюрна електрическа крушка или светодиод. В слу-
чая отпадат слушалките и свързаиите с тях известии неудобства:
гонга за мелодичния сигнал или втория магнетофон със запис на
мелодичен сигнал. За сметка на това пък е необходимо устрой-
ство, което да създава импулсите, конто ще бъдат записвани, а
при озвучената прожекция и възпроизвеждането им — да ги усил-
ва и превръща в светли нни та к ива. Тъй като подобии устройства
не се пред л агат на пазаря, ще трябва да ги изработим сами. Устрой-
ствата, осигуряващи връзката звуков съпровод — прожекция на
диапозитнви, се наричат синхронизатори.
Може ли описаният начин да се приложи, когато не се разпо-
лага със стереофоничен магнетофон, а например с четнри листов
или с двупистов ролков такъв? Сега ще разгледаме универсален
синхронизатор, който позволява работа л с двата вида магнето-
Фиг. 16. Универсален синхронизатор със светлннна индикация на сннхро-
импулсите за съвместна работа с двупистовн, читирипистови и стерео рол-
кови магнетофони
фони ^ЛЬговата изпълиителна част съдържа електромагиитно ре-
ле, или включва миниатюрна електрическа крушка — сиг-
нал зЦператора при ползване на ръчни или полуавтоматични
диапроектори, или затваря веригата на електродвигателя на ди а
28
проектора в приставка за автоматично сменяване иа диапозити-
вите или в автоматичен диапроектор и с това извършва автома-
тично смяната без участието на оператора. Принципната елекгрн-
ческа схема на синхронизатора е дадена на фиг. 16. С иегова по-
мощ на втората (долна) листа в режим на
„озвучаване11 в моментите, когато трябва
да се сменят диапозитивите, се записват	,—
«нихроимпулси, конто прн „озвучена
прожекция11 се възпроизвеждат, усилват
се и задействуват електромагнитното ре-
ле. За запис и възпроизвеждаие на син-
хроимпулсите се използва допълнителна
универсална магнитна глава, която за-
одно със синхронизатора се монтира, как-
то е показано на фиг. 17. В схемата на
синхронизатора са използвани 5 тран-
зистора. Първите два от тях (Tt и Т2)
образуват усилвател на синхроимпулси-
те, постъпващи от магннтната глава в
режим възпроизвеждаие (озвучена про-
жекция). Връзката между траизисторите
е постояннотокова. Двете стъпала на
усилвателя са обхванати от дълбока отри- Фиг. 17. Работно поло-
цателна обратна връзка по постоянен ток, жепие на синхронизатора
която се осъществява чрез резистора Re, от $иг- 16
включен между емитера на транзистора Т2
ибазата на транзистора 1\. С това входного сопротивление на усил-
вателя се получава достатъчно високо (около 10 kfi), коего по-
зволява да се използва производна уииверсалиа магнитна гла-
ва. Освен това чрез кондензатора С4, включен между базата и ко-
ле ктор а и а Т.2, се осъществява отри цателна обратна връзка по
променлив ток. Въвеждането на тази обратна връзка се прави,
за да се отслабят високите звукови честоти, с което се предпаз-
ва синхронизатора от самовъзбуждаие и лъжливн задействува-
ния от собствени шумове и „пукания11, създавани от електроста-
тично зареждане на магиитната лента.
Емитерният повторител, изпълнен с транзистора Т3, е предна-
значен да съгласува изходното съпротивление иа усилвателя на
синхроимпулсите с входного съпротивление на електрониото ре-
ле. Последнего се състои от изправител, работещ като удвоител
на напрежение с диодите Д{ и Д2, съставния транзистор Т4 Т6 и
-електромагнитното реле При отсъствие на синхроимпулсите
траизисторите 1\ и 7\ са запушеии и токът в тяхната колекториа
верига е .минимален. Когато на изправителя постъпят синхроим-
пулси, траизисторите Т4 и Т3 се отпушват, токът в колекторнага
им верига нараства, релето се задействува и контактите му
включват захранващата верига на нндикаторната лампа Л или
29
на двигателя на днатранспортьора на включената към синхро-
низатора автоматична приставка (или автоматичен диапроектор).
Режнмът на работа на синхронизатора се избира с помощта на
превключвателя и бутона Бх. Превключвателят П1 има две
фиксирани положения: „Запис“ (3), при което се извършва за-
пис на синхроимпулси по време на озвучаваието н „Възпроизвеж-
дане“ (В), когато синхронмпулсите, конто са записаии на магнит-
ната лента, се усилват, изправят и задействуват електромагнит-
иото реле по време на озвучената прожекция.
В режим на запис магнитната глава МП чрез превключвателя
nt се свързва с бутона JSj, който също има 2 положения. В спо-
койно (ненатиснато) положение (показано на схемата) на магнит-
ната глава се подава постоянно напрежение, с помощта на което
се изтриват по-рано записани синхроимпулси или други заииси
.на тази листа на лентата. При натискане на бутона Бх към маг-
нитиата глава МП през кондензатора С8 и резистора Р4 се под-
вежда пулснращо (с честота 100 Hz) напрежение, което се снема
от изправителния мост тип „Грец“, изпълнен с диодите Дэ—Д& и
се записва на леитата. В същото време това напрежение, през ре-
зистора /?10 се подава на изправителя (Дх, Д2). Транзвстори-
те Т4 мТ6 се отпушват, релето Рг се задействува, с което индика-
торната лампа Л светва и операторът трябва да нзвърши смяна
на диапозитива. По такъв начин при озвучаване на диапозитиви-
те подготвеният звуков съпровод (по иачин, описан в гл. 12) се
възпроизвежда с магнетофона. В моментите, когато трябва да се
извършва смяна на прожектирания диапозитив, операторът на-
тиска кратковременно бутона (при положение на /7, „Запис") >
на магнитната лента се записва пакет от няколко периода на пул-
сиращото напрежение, който пакет се нарича синхроимпулс, и
същевременно индикаторната лампа Л светва, което напомни на
оператора да смени диапозитива. По време на озвучената прожек-
ция, когато фонограмата иа звуковия съпровод достигне описа-
ния момент, записаният синхроимпулс се възпроизвежда, усил-
ва се и в крайна сметка предизвиква светването иа лампата Л,
по който знак операторът извършва необходимата смяиа на диа-
позитива.
Синхронизаторът може да бъде оформен конструктивно по раз-
личен начин. Експлоатацията на подобии устройства показва. че
иай-целесъобразно е той да се изпълни като приставка към магне-
тофона. Един от възможиите варианта на такова изпълнение е
показан иа фиг. 17, където се вижда и разположеиието иа синхро-
низатора спрямо магнетофона.
Магнитната глава на синхронизатора може да се монтира и
bi рх вше в а та плоча на магиетофоиа. В такъв случай е целесъоб-
fаз1 ^Н>аналите детайли да се монтират в кутията на магнето-
фон-ЧИрлхра ива него на синхронизатора да се вземе от захран-
саието «а магиетофоиа.
30
Монтажът на синхронизатора е изпълнен по печатния начин
върху еднофорнран гетинакс с размери 110x75 mm и дебелнна
1,5 mm. Разположението иа детайлите и иа свързващите ги метал-
ии писти е показано на фиг. 18. Платката с детайлите се поставя
Фиг. 18. Разположенис на детайлите и свързващите ги писти на печатната
платка иа синхронизатора от фиг. 16
в метален кожух (фиг. 19), на гориата част на който са монтиранн
магнитната глава МП, бутонът Б19 превключвателят Пг и ннди-
каториата лампа Л (фиг. 20). С помощта на ввит и направляващ
Фиг. 19Д Разположе-
ние „на печатната
платка в метал ния
кожух на синхрониза-
тора от фиг. 16
синхронизатора от
фиг. 16
Фиг. 20. Общ вид на
Щифт синхроинзаторът се съединява с Г-образна планка, конто
има за тях вертикален прорез. По тези начин може да серегули-
ра вертикалното положение на синхронизатора по височината и
да се осигури работата му с произволен магнетофои.
В синхронизатора могат да се използуват произволен тип иис-
кочестотни транзистори. Желателио е транзисторите 7\ и Тб да
31
имат коефициент па усилване повсч? от 50- Всички употребява-
ни резистори са с мощност 0,125. W. ЕлектроЛиткиге конденза-
тори са с работно нал реже ние 15 V, с изключение на С8, който
е с работно напрежение 25 V. Електромагнитното реле трябва да
i-ма активно сопротивление 150—150 Q и ток на задействуване
2С—30 mA. Контактите на коитактната трупа трябва да издържа
ток 200 mA. Магнитната глава МП може да бъде както ниско-
омна, така и внсокоомна от произволен тип ролков магнетофон.
Лампата Л е инднкаторна с производно напрежение, като режи-
мы и се уточнява с резистра R. Ако например се използва лампа
3,5 V. 0,2 А. резнсторът Р трябва да бъде 75 Q, 3W. За съедини-
тел Г/ се използва гнездо за миниатюрна радиолампа със седем
крачета за печатен монтаж, което се монтира на печатната плат-
ка. На изводите, конто се свързват с променливотоковия вход на
изправителя тип Грец, трябва да се подаде промеиливо напреже-
ние 18 V от външен трансформатор. На печатната платка не са
означени връзките на Л, R и едини я контакт иа коитактната тру-
па P'v конто трябва да се прокарат доп ъл ните л но.
Ако не може да се намери изправителнт 22ГМ4А-Д (Д3—Дс),
същият може да се замени например с широко разп ростра не ннте
диоди Д226Б — 4 бр, свързани по схема Грец.
Ако използваните детайли са изправни и печатната платка и
монтажът са изпълнени правилио, за нормалната работа на син-
хронизатора остава да се уточнят резисторите /?3, и /?10. Стой-
иостта иа резистора Rl0 се избира така, че при натискане на бу-
тона релето Pt да се задействува надеждно. В някои случаи
може да се окаже, че този резистор въобще не е нужен и тогава
на мястото му в печатната платка се поставя проводник (,,мост“).
След подборът на /?10 се прнстъпва към уточняване на съпротив-
лението на резистора от което зависи записващият ток през
магнитната глава МП. За целта синхронизаторы се поставя в
работно положение до магнетофона, като хоризонталната част иа
стой ката се пъхва под магнетофона. Магнетофонната лента се
прекарва през водещите колонки и магнитната глава МГ7, както
е показано на фиг. 17. Магнетофонната лента трябва да бъде
предварителво размагннтена, а превключвателят на синхрониза-
тора /?! — в положение „запис". След включване на магнетофо-
на на възпроизвеждане и задвижване иа лентата бутонът се
натиска, докато броячът на магнетофона отчете примерно 5 деле-
ния, през което време пулсиращото напрежение от изхода на из-
правителя (Д3—Д6) се подава на магнитната глава МП и се за-
писва на лентата. Лентата се връща в изходио положение. Магне-
то^мп>т се пуска отново на възпроизвеждане, а превключвате-
в синхронизатора се поставя в положение „възпроизвеж-
Следи се дали при възпроизвеждане на записаиия синхро-
мл^улс за петте деления иа брояча контактите на релето са
затворени. При това напрежението върху диода Д1г измерено с
32
високоомен волтметър за променливо напрежение, трябва да бъ-
де ие по-мал ко от 0,5 V. Ако всичко това не е така, трябва стой-
ността на резистора R4 да се намали.
Накрая се уточнива стойността на резистора R3. За целта се
записва на магнетофонната лента музика или говор с максималио
ни во по индикатора за модул а ци я. След това лентата с този за-
пис се възпроизвежда от магнитофона и преминава през магнит-
иата глава МП- Превключвателят /7Ж иа синхронизатора се по-
ставя в режим иа „запис" и няколко пътн се натиска бутонът Бх.
Лентата се врыца в изходно положение и отново се пуска през
главата на синхронизатора. Превключвателят Лг се поставя в по-
ложение „възпроизвеждане". Контактите на релето Рх трябва да
се затворят при преминаване на участъци от лентата, където са
запнсани сиихроимпулсите. През цялото останало време те тряб-
ва да остаиат отворени. Ако изтриващият ток, който тече през
R3 и главата МГ1, е недостатъчен и контактите на Рг се затварят
и в паузите между синхроимпулейте (от недобре изтрития стар
запис), стойността иа резистора R3 трябва да се иамали. Работата
на синхронизатора се проверява при понижено напрежение иа
мрежата с 10%. Ако ще се ползват различии типове магнетофон-
ии ленти, описаните проверки трябва да се направят с тях и стой-
ностите на резисторите R3 и R4 да се подберат така, че синхрони-
заторът да работи стабилно с всички типове магнетофонни ленти.
В случай на използуване иа синхронизатора съвместно с авто-
матична приставка или диапроектор индикаторната лампа Л не
е необходима. Тя и резисторът R се отпояват, а също се прекъева
връзката иа коитактната трупа Р' с моста Грец. Коитактната
трупа иа командиия бутон на приставката (проектора) се евързва
паралелно със евързващ кабел на коитактната трупа Pj чрез съ-
единителя Г1, през конто синхронизаторът получава захранващо-
то си променливо напрежение.
ГЛАВА 5
ОСЫЦЕСТВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА ЗВУКОВ
СЪПРОВОД —ПРОЖЕКЦИЯ НА ДИАПОЗИТИВИ
ПРИ АВТОМАТИЧНИТЕ ПРИСТАВКИ
И ДИАПРОЕКТОРИ
Да припомним, че при автоматичните приставки към ръчните
диапроектори, както и при автоматичните диапроектори смяната
на днапозитивите се извършва автоматично чрез диатранспортьор.
8 Омуижане hi дмжпозвгввн
33
задвижваи от електродвигател (раздели 3.4, 3.5). Самото включ-
ение на електродвигателя в момента, когато трябва да се нзвър-
ши смяната, се осъществява с команден бутон, който се натиска
от оператора и подава захранващо напрежение към електродви-
гателя. Това показва, че описаиите в гл. 4 начиии за осъществя-
ване иа връзката звуков съпровод — прожекция иа диапозити-
ви са напълно приложими и тук. Извършването насмяиата на диа-
позитивите чрез затваряне иа контактите иа бутон в електри-
ческа верига (на двигателя иа диатранспортьора) създава нови
допълнителни възможности за пълното автоматизиране на този
процес — без как вето н да е участие на оператора. Нека да раз-
гледаме тези новн възможности.
5.1. ОЗВУЧЕНА ПРОЖЕКЦИЯ НА ДНАПОЗИТИВИ
БЕЗ ВРЪЗКА МАГНИТОФОН—ДИАПРОЕКТОР
За самостоятелна (без участието иа оператор) работа на авто-
матичните диапроектори са създадени спецнални устройства,
Фиг. 21. Таймер към "автоматичния
диапроектор „Aspectomat J24B“
конто периодически затварят контактите на командува-
щия бутон и задействуват диатранспортьора на проектора. Вре-
мето между две задействувания (смени иа днапозитиви) обикнове-
но може да се регулира по желание със съответен регулатор. Най-
често граннците на регулиране иа подобии устройства, наричани
таймери, са 5s и 60s. Нафиг. 21 е показаноедно такова устрой-
ство тип „Temporus 2“ на фирмата Pentacon — ГДР, предназна-
чено за работа съвместно с
автоматичния диапроектор „As-
pectomat J24B“. Съедииителят
на кабела на таймера се поста-
вя в съответиото гнездо, иами-
ращо се на задната стена на
диапроектора, и с това се
включва паралелиона контакт-
иата трупа иа командния бу-
тон, който е включен в съседно-
toJ гнездо иа диапроектора.
Към таймера се подава мрежо-
во напрежеиие чрез отделен
кабел. Таймерът „Temporus 2“
може да работи съвместио и С
приставки за автоматично смеияваие на диапозитивите, конто
нямат специалио гнездо за включване иа подобии устройства.
За е необходимо едно гнездо да се евърже паралелно и а
ко.-^Ъната трупа на командния бутон. Изводите иа гнездото
тря^Шдобре да се изолират, тъй като са под напрежение 220 V.
34
При иякои автоматични диапроектори устройството за перио-
дично автоматично командувапе на диатранспортьора е вградеио
в самия проектор (фиг. 22).
Как може да се използва таймерът за целите на озвучената
прожекция на диапо-
зитиви?	Обикновено
времетраеието на дик-
торския текст към да-
деи диапозитив най-вече
определи времето на
проектирането му. С
помощта на секундомер
се определи времетрае-
ието на всеки един текст.
Памира се среднего вре-
метраеие, като се суми- Фиг.[22. Регулатор за вградения таймер в ав-
ра времетраеието на -* томатичния диапроектор „Braun D 300“
всички текстове и сумата
се раздели на броя на текстовете- Обмисля се дали всеки текст, кой-
то е по-дълъг (по-къс) от среДиото времетраене, не може да се посък-
рати (поудължи) или преработи, разбира се, без да страдат чувстви-
телно смисълът или художествеио-естетическите му качества.
Тук трябва да се подчертае, че и по-късите от среднего времетрае-
не текстове ие са желателни, защото ще оставят у зрителя тягост-
но впечатление за прекалено задържане иа прожектираието на
диапозитивите, за конто са предназначена И така да предполо-
жим, че среднего времетраене на текста на озвучаване на дадена
серия днапозитиви е 25 s, а най-дългият текст не превишава 30 s.
Удобно е в такъв случай да се нзбере с таймера времетраене иа
прожектираието 35s, за да има известен резерв. Тогава се извър-
шва записът иа звуковия съпровод на произволен магнетофон, ка-
то се следи музиката, шумовете и най-вече текстовете да се раз-
полагат във времето сравнителио симетрично спрямо средата на
участъците от време по 35 s. За провеждаието на озвучена про-
жекция е достатъчно да се включи диапроекторът и магнетофонът
и озвучаваието иа всеки диапозитив ще попада на мястото сн във
времето без участието на оператора и без създаване на някаква
връзка между магнетофона и проектора. Така осъществената син-
хроиност между озвучаваието и прожекцията се базира на това,
че магнетофонната лента със записа на звуковия съпровод се дви-
жи практически с постоянна скорост, а смяната на диапозитиви-
те се извършва от таймера практически след едно и също време.
И все пак разтягането на магнетофонната лента и приплъзването
й спрямо тоноста от една страна и изменеиието на интервала на
смяиата на диапозитивите чрез таймера вследствие на промяна-
та иа захранващото напрежение и иа времеопределящите елемен-
ти на схемата му създават грешка на разгъгласуваието, която посте-
35
Фиг. 23. Автоматичен диапроектор
„Протон"
пенно нараства с увеличаване на времето на прожекцията (броя
на про же ктираните диапозитиви). Колкото избраното време с тай-
мера е по-голямо от времетраенето на иай-дългия текст, толкова
повече диапозитиви могат да се прожектират, преди грешката от
разсъгласуването да е пораснала
толкова, че да почне да се забе-
лязва и дразни. Това обаче е
свързано с повече по брой диа-
позитиви, за конто зрителите
ще имат чувството, че прекале-
но дълго се прожектират на ек-
рана. Допустимият брой диапо-
зитиви, конто могат да се про-
жектират по описания начин,
завися и от конкретно изпол-
званите магнетофон и таймер.
Условието текстовете към
всички диапозитиви от дадена
озвучена серия да бъдат с при-
близително едно и също време-
траене, поставено от описания начин на озвучаване, е достаограни-
чаващои създава известии затруднения. В най-общ случай времето
за прожекция на всеки диапозитив, определяло от характера му,
дикторския текст и връзката с предходните и следващите диапо-
зитиви, може да бъде различно от това на останалите диапози-
тиви. И все пак, ако може да се използват не едно време на про-
жекция, о предел я но от таймера, а поне няколко времена, условия-
та иа озвучената прожекция ще се подобрят значително. Но как
да се направи така, че таймерът да осигурява различно време иа
прожекция, и то за някаква последователност от диапозитиви.
конто не се подреждат, разбира се, по необходимого време за тях-
иото прожектиране, а според сюжета, който е заснет, т. е. как да
се осигури примерно такава последователност: I-ви диапозитив —
20 s, П-ри —30 s, Ш-ти “30 s, IV-ти —10 s, V —ти—30 s,VI-th—
20 s и т. н. На пръв поглед като че ли това е нерешим въпрос. Той
е решен обаче твърде просто и елегантно в съветския автоматичен
диапроектор „Протон41, показан на фиг. 23. Този проектор има
вграден таймер, чийто период на задействуване на диатранспор-
тьора може да се избира по желание в интервала 3 s до 40 s. Освен
това таймерът може да работи и с фиксирани периоди иа задей-
ствуване — 7, 14, 21 илн 28 s, като периодът може да се програ-
мира поотделно за всеки диапозитив, зареден в магазина — касе-
та и да приема една от четирите посочени стойности. Това се по-
сти г^^рез едно миниатюрно набор но поле, намиращо се върху
маг^Ии (фнг. 24), и контактуващите щифтове, количеството и
по{^^К|ието иа конто определи времетраенето на прожекцията
иа г^Жи отделен диапозитив. Наборного поле, както се вижда от
36
Фиг. 24. Магазини за диапозитивни рамкн
към автоматичен диапроектор „Протон*
1— мага аки; 2— среден ред дупки на габор ное о ноле;
3—горен ред дупки иа наборното поле; 4—-долей ред
лупкн на наборного поле: 5 — диаловитиани рамкн. ааре-
дени в магазина
фиг. 24, се състои от 3 реда дупки — горен, среден и долей. Срещу
всяка междина за диапозитив от 36-те,междиии,от магазина има
по едка дупка от трите реда. За да^се получат различии периоди
на таймера, щифтовете се поставят, както следва: за период 7s
щифт не се поставя в
иабориото поле; за пе-
риод 14s щифт се л о ста-
вя в долния ред дупки;
за период 21s щифт се
поставя в гориия ред
дупки и за период 28s—
и в горния и в долния
ред дупки. Щифтовете,
поставени в наборното
поле на тази междииа
от магазина, от конто
диатранспортьорът е из-
вадил диапозитива, ка-
то го поставя в кадро-
вого прозорче за про-
жекция,	конта ку ват
със специални контакти, свързани с резистори от времеопреде-
лящата верига на таймера. Тези щифтове дават накъсо един или
друг резистор от тази верига н с това определят времетраенето на
прожекцията на съответния диапозитив. И тук се измерва със
секундомер времетраенето на текста към всеки диапозитив и се
записва срещу номера на диапозитива от приетата последовател-
ност, по която ще се прожектира. Определяме и записваме кой от
четирите възможни периода на таймера ще използваме, като на-
всякъде приемаме период с не по-малко от 20% по-дълъг от съот-
ветното измерено времетраене на текста. С помощта на щифтове-
те, конто поставяме в наборното поле на магазина, програмира-
ме работата на таймера така, че да съответствува на създадената
таблица (както беше описана), съдържаща номерата на диапо-
зитивите н периода на таймера, с който ще бъдат прожектирани.
Зареждаме магазина с диапозитивите и извършваме записа иа зву-
ковия съпровод по същия начин, както в разгледания вече слу-
чай с прожекция с един и същи период на таймера. Провеждане-
то на озвучената прожекция се извършва по описания вече на-
чин. Съображенията на появяващата се и растяща с времетрае-
ието иа прожекцията грешка са валмдни и в този случай. Все пак
възможността да се избира времетраенето иа прожекцията на все-
ки диапозитив поотделно позволява прожектираието иа по-голям
брой диапозитиви, отколкото при еднакъв период н не ни обвър-
зва толкова много при съставянето на отделните текстове.
37
5.2. КОМАНДУВАНЕ НА ДИАПРОЕКТОРА
ОТ ПАУЗИТЕ В ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД
В раздел 5.1 се спомена, че в най-общ случай
дикторския текст към отделяйте диапозитиви може
де различно. Когато озвучаването се
времеграенето на
да бъде твър-
състои само от дикторски
текст, звуковият съпровод
представлява редуване на
говор и на паузи, при кон-
то става смяната на ди-
апозитнвите. При това вре-
метраенето на паузите мо-
же да бъде еднакво. Този
факт ни иавежда на мисъл-
та, че настъпването на от~
носителна „тишина" в пау-
зите след текста към все-
ки диапозитив), т. е. нами-
нимално ниво на елек-
трически сигнал на фоно-
грамата), може да служи
като ключов импулс (син-
хроимпулс), който да за-
действува диапроектора
за извършваие на смяна
на прожектирания диапо-
S зитив. Тук за илюстрация
S	ще бъде разгледано едно
§	такова устройство, което
§	е предназначено за съв-
£	местна работа с автома-
°	тичии приставки илидиа-
g	проектори. Схемата на
2	синхронизатора е дадена
о	на фиг. 25. Електричес-
g	кият сигнал на възпро-
§	извеждання от магнетофо-
£•	на предварително записан
s	дикторски текст се подава
„	на гнездото и се дози-
3	ра с потенциометъра П1Г
s	откъдето постъпва на дву-
стъпален усилвател, нз-
пълнен с транзисторите 7\,
04	7’2- Сигналът, взетотеми-
х	тера иа Т2, се изправя
&	от удвоителя на напреже-
38
ние Д1, Дг- Постоянната съставяща на изправения сигнал постъпва
на базата на съставния транзистор Г3, 74 и релето Pt се задей-
ствува. Контактите му Рщ се отварят, а Рцг се затварят, като
включват през резистора R7 базата на транзистора Тъ и конден-
затора Сб към захранващото напрежение. В резултат на това се
задействува релето Р2. Неговите контакти Р2/1 се отварят, а Рзц
се затварят и през R9 включват базата на съставния транзистор
Т Тв и кондензатора Св към захранването. При това се задей-
ствува релето Р3 и контактите му Р3ц се затварят. По такъв на-
чин, докато трае звуковият съпровод, веригата, свързана с диа-
проектора, е отворена (прекъсиата). Щом като дикторският текст
към даден диапозитив завърши, изправеното от Д19 Д2 напреже-
ние на базата на Т3 става минимално. Транзисторите Т3, 7’4 се
запушват и релето Pt отпуска котвата сн, с което контактите Р щ
се затварят, a Pi/2 се отварят, като изключват базата на състав-
ния транзистор 7’f), TG от захранващия източник. От този момент
започва разреждането на кондензатора СБ през резистора Р8 и
емитерните преходи на транзисторите Т- и Ге, като се поддържат
Т6 и Т6. отпушени. След около 8 s колекторният ток на състав-
ния транзистор се намалява толкова, че релето Р2 отпуска кот-
вата си, контактите P?(i се затварят, а Р3р се отварят, с което
с което прекъсват подаването на напрежение на базата на състав-
ния транзистор Г7, Ts. Тъй като капацитетът иа кондензатора
С6 е много пъти по-малък от капацитета на кондензатора СБ, ре-
лето Р3 се връща в началното си състояние (отпуснато) примерно
след 1s от момента на отпускането на Р2. По такъв начин около
8s след завършваието на дикторския текст към даден диапозитив
се затваря (за около 1s) веригата, свързана с диапроектора, и той
извършва смяна на диапозитива.
За Тг и Т2 може да се използват транзисторите МП39, МП40,
МП41; за Т3 и Г4 — МП25 или МП26, а за Т5ч-Т8 — МП40А,
МП4! или МП25. Мощността на използваните резистори е озна-
чена на схемата. Релетата Рг и Р2 са тип РЭС — 22 (паспорт РФ4.
500.231), а Р9 — тип РЭС — 10 (паспорт РС4. 542. 302). Тран-
сформаторът ТРХ е навит с проводник ПЭВ-2 0,22, пластините
са Ш 20 с дебел и на на набора 30 mm. Първичната намотка има
1500 иавивки, а вторичната намотка — 190 навивки.
Детайлите на схемата без гнездото гнездото „Диапроектор",
превключвателя трансформатора Трх и потенциометъра Пъ
се монтират на печатна платка с размери 135 x 75 mm. Платката
и трансформаторътсе закрепват на носеща плоча от гетинакс с
Дебелина 2 mm и размерн 200 Х80 mm, която служи същевремен-
но и за дъно иа кутията на синхронизатора. Кутията е направена
от алуминий с дебелина 1,5 mm и размери 200 x 80 x 70 mm. На
предната му стена се монтират потенциометърът Пх, гнездото за
лампата Лг и превключвателят а на задната — гнездата 1\ и
„Диапроектор".
Описаното устройство може да се използува както с произво-
лен рол ков магнетофон, така и с касетен такъв.
5.3.	ОЗВУЧЕНА ПРОЖЕКЦИЯ НА ДИАПОЗИТИВИ ЧРЕЗ
КОМАНДУВАНЕ НА МАГНЕТОФОНА ОТ ДИАПРОЕКТОРА
В някои случаи и най-добре реализираиата връзка звуков съ-
провод — прожекция не може да осуети провалянето на прожек-
цията и то не от технически несъвършенства на осъщественото
озвучаване, а от . . . големия интерес на зрителите към прожек-
тираните днапозитиви. Много често, когато повечето от зрителите
са засвети или са посещавали показваннте места, възникват спон-
танно коментарии, конто могат по времетраене многократно да
превишават записания дикторски текст, а нека да признаем, че
в някои случаи те могат да бъдат и много по-интересни за аудито-
рията. Очевидно е, че времетраеието на прожектиране на всеки
диапозитив, съобразено с дикторския текст и музикалния съпровод
(ако има такъв), ще трябва да се удължи в зависимост от станали-
те коментарии, т. е. озвучаваието, диктуващо друг ритъм на про-
жекция, трябва да се преустанови и да се премнне към обикно-
вена прожекция без предварнтелно записан коментар и звуков
съпровод, при която смяната на диапозитивите се извършва от
оператора. С това зрителите ще бъдат задоволенн и ще могат да
правят свободно коментарии, но няма да могат да чуят добре об-
мисления, подреден и в някои случаи много необходим автор-
ски коментар, който сега ще трябва в момента на прожекцията
да се импровизира. Как да се постъпи в този случай? Решението
на проблема се състои в следното. Дикторският текст към всеки
диапозитив се записва на магнетофон с паузи между отделяйте
текстове от няколко секунди. Операторът, с помощта на команд-
ния бутон на автоматичния диапроектор (приставка), подава за
прожекция в кадрового прозорче първия диапозитив и същевре-
менно пуска магнетофона, който възпроизвежда текста към пър-
вия диапозитив. След като текстът прозвучи, операторът спира
магнетофона, а прожекцията на първия диапозитив продължава
до привършване на коментариите по него. След това операто-
рът с помощта на командния бутон замени диапозитива със след-
ващия го и отново пуска магнетофоиа, за да прозвучи текстът
към новня диапозитив. Спира магнетофона, изчаква коментарин-
те и отново задействува диапроектора. Естествен© този старт-сто-
пен режим иа магнетофона не позволява да се използува музика
за озвучаваието.
Описаният начин за провеждане на озвучена прожекция може
да се приложи, когато ползваният магнетофон има момеитен стоп.
Включването на магнетофоните без моментен стоп обикновено е
свързано с шум от страна на съответните превключватели и не е
подх за случая, още повече, че тази манипулация трябва да
се по^К- многократно — при смяната на всеки диапозитив. Из-
веспЛвр- од от положението при батерийните магнетофони е това
да се нуска и спира магнетофона чрез включване и изключване на
40
захранването, а през цялото време на прожекцията той да остава
включен на положението „възпроизвеждане“. В случая включва-
нето и изключването на захранването може да се реализира с от-
дел ио свързаио във веригата достатъчно безшумно ключе.
Фяг. 26. Принцип на схема на синхронизатор за команду ване на магнетофо-
на от диапроектора
Освен пускането и спирането на магнетофона смяната на диа-
позитивите може да се извършва ръчно с помощта на командния
бутон на автоматичиия диапроектор (автоматичната приставка)
с известно напрежение за оператора, с по-голямо напрежение —
при полуавтоматичннте диапроектори и приставки н с още по-го-
лямо съсредоточаване — при използване на диапроектори с ръчна
смяиа на диапозитивите, така че описаният начин за озвучена про-
жекция е универсален. Ползването на автоматичен диапроектор
(приставка) дава възможност процесът смяна на диапозитив —
пускаие на магнетофона — спиране на магнетофона да се автома-
тизира. За съжаление на пазара не се предлагат синхронизато-
ра за подобен режим на работа, но показаната на фиг. 26 схема
дава идея как може да бъде разработен подобен синхронизатор.
При отпуснат бутон Б траизисторите 7\, Т2 н Т3 са запушени.
Релето Р не е привлякло котвата си и контактите му са отворенн.
С това веригата за дистанционно командуване иа магнетсфона (или
захранващата му верига) е прекъсната и магнетофонът не въз-
произвежда. С натискане на бутона Б от оператора контактните
групи 1—2 и 3—4 се затварят. Контактната трупа 1—2 е свърза-
на с диапроектора (приставката) паралелно на командния бутон
и със затварянето си тя осигурява захранване на електродвига-
теля, който придвижва диатранспортьора и се извършва смяна на
Диапозитива. Едиовременното затваряне и на контактната трупа
3—4 подава базисен ток към 7\ през Р3, Д1г и част от £>2, с
41
което 7\ се отпушва. Токът на 7\ зарежда кондензатора С. Полу-
ченото върху кондензатора С напрежение през ₽6 отпушва Т2 и
7’3, релето Р се задействува и контактната му трупа затваря ве-
ригата за дистанционно управление (захранващата верига) иа маг-
нетофона. Магнетофонната лента се задвижва и магиетофонът за-
почва да възпроизвежда дикторския текст към прожектирания
диапозитив. Операторът е отпускал бутона R, но релето Р остава
включено и магиетофонът продължава да възпроизвежда, тъй ка-
то полученото нискочестотно напрежение в изхода иа магнетофо-
на се подава на Д2, изправя се и през Rt и част от R2 осигурява
базисен ток на 7\. Транзисторите 7\, Т2 и Г3 остават отпушени и
релето Р — задействувано, докато трае дикторският текст. Със
завършването на дикторския текст базисниятток към 7\ се пре-
кратява, Т1Г а след това и Т2 иГ3 се запушват, релето Р отпуска
и отварянето на контактите му спира магнетофона. Прожекция-
та на диапозитива продължава, докато свършат всички комента-
рни от страна на зрителите или допълиителни обяснения от опе-
ратора. Тогава той натиска краткотрайно бутона Б и описаният
цикъл се повтаря.
Разгледаният начин на озвучена прожекция се различава от
описаиите и от тези, на конто ще се спрем по-нататък по това, че
диапроекторът командува магнетофона. Нека да разгледаме сега
един друг начин, при който магнетофонът, като възпроизвежда
звуковия съпровод, командува и смяната на диапозитивите.
5.4.	КОМАНДУВАНЕ НА ДИАПРОЕКТОРА ЧРЕЗ КОНТАКТНИ
БЕЛЕЗИ, НАНЕСЕНИ ВЪРХУ МАГНЕТОФОННАТА ЛЕНТА
Удобно е този метод да бъде приложен при наличиостта на
ролков магиетофон без значение дали е двупистов, четирипистов
или стереофоничен. Той се базира на следния принцип. Магне-
тофониата лента от подаващата ролка на магнетофона обгръща
новата ролка 5 (фиг. 27), монтирана на вертикална ос на план-
ката /. Планката / се закрепва към магнетофона, както е пока-
зано на фиг. 27. Освен ролката 5 върху планката 1 е монтирана и
контактната трупа 4, състояща се от две коитактни пластики с
форма, посочена на фигурата. Магнетофонната лента, на която е
записана фонограмата на звуковия съпровод съгласно указания-
та в гл. 12, се спира в моментите, когато трябва да се извърши
смяната на диапозитивите, и на външната й страна непосредстве-
но преди контактите на контактната трупа 4 се нанася контактен
(проводим) белег с помощта на специална течност или се залепя
с-^^Ъ.-лова ивичка. Тази ивичка при преминаването си през кон-
т^М^та трупа 4 затваря контактите й. Последните са свър-
зЛК управляващата верига на едно електромагнитно поле,
което се задействува. Неговата контактна трупа е вклю-
чена паралелио на комаидния бутон на автоматичната при-
42
ставка (диапроектор). По този начин контактният белег, нане-
сен или залепен на магнетофонната лента в мястото, отговарящо
по време на момента, в който трябва да се извърши смяната, чрез
електромагнитното реле и неговата контактна трупа затваря вери-
Фнг. 27. Контактно устройство за възпрнемане на контактнн белези, на-
несени върху магнетофонната лента
I — глеям; 2, 3 — контактнн пластики; 4 — контактна трупа; 5 — ролка
гата на захранването на електродвигателя на диатранспортьора,
който извършва смяната на диапозитива. За ролката 5 може да се
използува сачмен лагер. Контактите 2 и 3 на контактната трупа
4 се изработват съгласно черте-
жа на фиг. 27 от фосфорен
бронз. Електромагнитното реле
заедно със схемата на захран-
ването му се произвежда от
фирмата Pentacon — ГДР. То
е оформено като отдел но устрой-
ство под наименованието „Aspec-
ton 2“ и е предназначено за
съвместна работа с автоматич-
иия диапроектор „Aspectomat
J24B" (фнг. 28). Тъй като За Фиг. 28. Устройство „Aspecton 2" за
съжаление това устройство не
се намира на нашия пазар, ще
трябва да си го изработим сами.
команду ване на диапроектор ..Aspec-
tomat’J24 В" чрез контактнн белези,
нанесены върху магнетофонната лента
На фиг. 29 е Дадена схемата на подобно устройство. Релето Р може
да бъде от разпространения у нас тип РЭС — 22 (СССР). Ако се
нзползва такова реле с допълнително означение РФ.500.125, токът
иа задействуване е 11 mA. Диодът Д може да бъде от типа Д226Б,
а кондензаторът С — електролитен 100 pF/150V. Трансформато-
43
рът Тр е навит! на магнитопровод Ш 14x28. Първичната на-
мотка има 3040 навивки с проводник ПЕЛ —0,28 mm, а вторич-
ната — 1385 навивки с проводник ПЕЛ — 0,39 mm. С пунктир
е показано включването на лампата Л, която може да бъде лампа
за фенерче или скал на
крутка. Тя се монтира,
в случай че ие разпола-
гаме с автоматичен диа-
проектор (приставка),
а с ръчен или полуавто-
матичен такъв (пол у ав-
томатична приставка)—
вж. раздел 4.5.
Използва него на чув-
ствително реле, напрн-
Фнг. 29. Схема на устройство за кОмандува-
не на автоматичен диапроектор чрез станно-
ловн ивички, залепенн върху магнетофонна-
та лента
мер поляризовано реле,
което има ток на задей-
ствуване под 0,2 mA,
позволява да се заменят
станиоловите ивички с
нанесени смоливбелези
върху магнетофонната лента. Това опр°стява и ускорява процеса
на озвучаването. Слоят графит, който се нанася с молив върху съот-
ветиите места на лентата, трябва да бъде достатъчно дебел, което
се постига с подходяще предварителио награпяване на лентата с
ножче за бръенеие или фина шкурка. Отстраняването на такъв,
погрешно направен, контактен белег се извършва просто — чрез-
„изтриването“ му с памуче, натопено в дихлоретан. Според някои
автори такива контактни белези издържатна 200^-300 задейству-
вания на коитактната трупа. Схемата на устройство™, което се
задействува от графитни контактни белези, е малко по-сложна от
схемата на устройство, работещо със станиолови ивички, но това
се компенсира с простотата на наиасянето на контактните белези
(фиг. 30). Схемата работи по следния начин. В изходно положение
връзката към диапроектора още не е осъществена. Релето Р2 е
поляризовано и котвата му има две устойчиви състояиия. При
едното тя затваря контактите Л—>7, а при другого — контакти-
те Л—fl. Когато през намотката на релето протича ток с посока от
извод 1 към извод 2, котвата затваря контактите П -fl При
включване на устройство™ и появата на захраиващото иапреже-
ние 4-24V, ако котвата е била в положение, съответствуващо на
затворени контактп Л А, релето Р1 (РЭС—22) получава захран-
ва.’^ц! се задействува. С това контактите му 1—2 се затварят и
npj^At лето Р2 протича ток с посока: изводи 1—2, през съпротив-
л-^^Ко 10 кН, контактите 1—2 към шаси. Релето Р2 се задей-
creWi и прехвърля котвата така, че тя затваря контактите П—fl.
Котвата остава в това положение, независимо че токът през реле-
44
то Р2 спира поради’прекъсване на захранването на релето Р1
и отваряне на контактите му,/—2. Ако след появата на напреже-
нието +24 V котвата иа Р2 е в положение, затварящо контакти-
те/7—>7, тя остава в това положение, тъй като |и jрелето ^Р2 и
фнг. 30. Схема на устройство за командуване на автоматичен диапроектор
или ръчен диапроектор чрез светлннпа индикация, реагнращо на графит-
ин контактни белезн, нанесенн върху магнетофонната^лента
релето Р1 не получават захранване. С други думи, каквото и да
е положението на котвата на релето Р2, след включване на устрой-
ство™ тя затваря контактите П—Я. Едва след това се свързва
автоматичвият диапроектор (приставка) към устройството, при кое-
то коитактната трупа 4—5 на релето Р1 се свързва паралелно
на контактния бутон на проектора. Поставя се магазинът с диа-
позитивии рамки в диапроектора и се включва захранването му.
Включва се магнетофонът на възпроизвеждане на предварител-
но записаиия звуков съпровод. На обратната страна на магнит-
ната лента в моментите, когато трябва да се сменят диапозити-
внте, са нанесени по време на озвучаването контактни белези
с молив, както беше описано вече. Когато първият контактен бе-
лей затвори контактите К (фиг. 30), монтирани допълнително в
магнетофона, протича зарядниятток /3—от +24V през намотка-
тан а релето Р2, кондензатора С, контактите К, шаси. Той зареж-
да кондензатора С с посочената на фиг. 30 полярност. Котвата
продължава да държи затворени контактите /7-/7, тъй като то-
кът /3 съвпада по посока с посоката на тока, който е предизвикал
прехвърлянето й в това положение. Когато контактният белег от-
мине контактите К, заредеиият кондензатор С се разрежда чрез
разрядния ток /р — през иамотката на релето Р2 — от извод 2
към извод 1 и резистора 1 k'Q. Токът /р има обратна посока на
тока /3 и предизвиква прехвърлянето на котвата на Р2, която
затваря контактите Л—Л- Релето Р1 получава захранване и се
задействува. Затварянето на контактите му 4—5 чрез връзката
с диапроектора (приставката) дава накъсо командния им бутон и
45
диатранспортьора поставя в кадрового прозорче за прожекция
първия диапозитив. Същевремеино затварянето на контактите 1-2
на релето Р1 предизвиква ток през намотката на Р2 с посока:
-J-24V, изводи 1—2 на Р2, резистора 10 kS2, шаси. Този ток, как-
то бе отбелязано, води до прехвърляне на котвата на Р2, като за-
тваря контактите II-fl. С това реле Р1 губи захранването си
и контактите 4—5 се отварят, при коего връзката с диапроектора
се прекъсва и диатранспортьорът остава в спокойно положение.
При достигане до контактите К на следващия контактен белег
върху магнетофонната лента, описаният цикъл се повтаря, в ре-
зултат на което диатранспортьорът връща прожектирания вече
диапозитив в магазина и поставя следващия в кадрового про-
зорче за прожекция.
Описаното устройство може да се използва и когато не се раз-
полага с автоматичен диапроектор (приставка), а с полу автома-
тичен или ръчен такъв. Тогава в устройството се монтира лампата
Л, показана с пунктир на фиг. 30. Резисторът R се избира с под-
ходяща стойност и мощнрст в зависимост от данните на лампата
Л. По-добре е лампата Л да се включи към извод на трансформа-
тора на изправителя за +24V, който не е показан на фиг. 30.
Тогава резисторът не е нужен. Лампата ще светва чрез контакти-
те 7—8 на релето Р1 веднага след преминаването на контактния
белег през контактите К и ще напомня иа оператора да извърши
ръчно смяната на диапозитива.
5.5.	КОМАНДУВАНЕ НА ДИАПРОЕКТОРА ОТ СИНХРОИМ-
ПУЛСИ, ЗАПИСАНИ НА МАГНЕТОФОННАТА ЛЕНТА СИН-
ХРОННО СЪС ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД
В раздел 4.5 бете описаи принципы* на осъществяване на
връзката звуков съпровод — прожекция чрез запис на магнето-
фоината лепта на синхронмпулси, конто при озвучената прожек-
ция наред със звуковата фонограма се възпроизвеждат, изправят
и усилват. Тези импулси задействуват електромагнитно реле, чии-
то контакти се свързват паралелно на командния бутон на авто-
матичния диапроектор (приставка) и с това извършват автоматич-
но смяната на диапозитивите. Както беше изтъкнато, създаването
на синхроимпулсите, тяхното изправяне и усилване или изобщо
обработката им до превръщането им в затваряне на електрически
контакти, конто задействуват диатранспортьора на проектора
(приставката), се извършва от специални устройства, наречени
синхронизатори. Много фирми предлагат подобии устройства.
46
5.5.1.	ФАБРИЧНО ПРОИЗВЕЖДАНИ СИНХРОНИЗАТОРЫ
ЗА ОЗВУЧЕНА ПРОЖЕКЦИЯ С АВТОМАТИЧНЫ ДИАПРОЕКТОРИ
Чешката фирма Tesla е разработнла и произвежда от извест-
но време насам синхронизатор за озвучена прожекция на диапо-
зитиви ,,Synchron“ тип АУК 10 (фиг. 31). Синхронизаторът е пред-
назначен за съвместна работа с немския диапроектор „Aspecto-
mat J24B“ и чешкия
магнетофон Tesla „Stu-
dent В47“ (фиг. 32), но
може да работи и с дру-
ги диапроектори и маг-
нетофони. Честотата на
произвежданите син-
хрон мпулси може да се
избира (1 kHz или 4
kHz) в зависимост от
ползувания магнетофон.
X ар актер на особеност
на синхронизатора АУК
10 е това, че той пред-
лага работа с магнето-
фон, който нма отделиа
писта и глава за запис
и възпроизвеждаие на
синхроимпулсите. За
целта подходящи са
стереофоничните магне-
тофони — ролкови н ка-
сетни, както и четири-
пистовите ролкови маг-
нетофони с изведен дос-
тъп до универсалната
магнитна глава, напри-
мер разпространените
у нас Гполски ? магнето-
фонн ZK 140 и ZK145,
Фиг. 31. Синхронизатор „Synchron АУК
10“ на фирмата Tesla, предназначен за
съвместна работа с автоматичен диапро-
ектор „Aspectomat J24B“ чрез запис на
синхроимнулсн на магнетофон
Фиг. 32. Съвместна работа на автоматичен
диапроектор „Aspectomat J24 В“с устройство
за автоматично прожектиране на дналента,
синхронизатор „Synchron АУК 10“ и магнето-
фон „Student В 47“
произвеждани по лиценз
на фирмата Grundig.
С подобно предна-
значение е и синхрони-
заторът на фирмата
Grundig —„Sono-Di а 272
(фиг. 33).
В случайте, когато не се разполага със стереофоничен или че-
тирипистов ролков магиетофон с изведен достъп до универсалната
магнитна глава, а с обикновен монофоничен двупистов такъв, са
47
необходимы допълнителна магнитна глава и усилвател за нея,
чрез конто да се записват и възлроизвеждат синхроимпулсите.
Магнитната глава се разполага в непосредствен а близост до маг-
нитофона, тъй като лентата трябва да мине през нея. Желателно
Фиг. 33. Синхронизатор ,.Sono-Dia 272* на фнрмата Grundig за командуване
на автоматични диапроектори чрез запис на синхроимпулси иа магнетофон
Фиг 34. Синхронизатор ,.Sono-Dia 271“ с вградена магнитна глава на фнр“
мата Grundig
лателят също да бъде близко до нея, за да се избягнат дъл-
г|^В|ровоДници и свързаната с това опасност от паразитни сму-
щенья. Всичко това е накарало конструктурите да обединят маг-
48
нитната глава, усилвателя и синхронизатора в един блок, ha фиг.
34 е показано как изглежда синхронизаторът за двупистови и
обикновени четирипистови рол ко в и магнетофони на фирмата Grun.
dig — тип „Sono-Dia 271“, на фиг. 35 — на фирмата Philips тип
„EL 1995“ и на фиг. 36— на фирмата UHER тип „Dia-Pilot F422“.
Масовото разпространение на касет-
ните магнетофони е заставило кон-
структор ите да разработят и синхрони-
затори за съвместна работа с тях. Оче-
видно е, че при тях е невъзможно пол-
Фиг. 35. Сннхроннзато-	Фиг. 36. Синхронизатор
ри на фирмата Philips	Dia-Pi lot F422" с вградена
горе — „EL 1995“ с	магнитна глава на фирмата
вградена магнитна глава;	UHER
долу — „LFD 3442“
зването на синхронизатори с вградена допълнителна глава пора-
ди конструктивно-скрития път на лентата. Използват се два прин-
ципа. Първият предполага вградена в магнетофона магнитна гла-
ва за запис (възпроизвеждане) на синхроимпулсите. Произвеж-
дат се и специализирани касетни магнетофони, предназиачеии за
автомата зирана озвучена прожекция с вградена допълнителна маг-
нитна глава. Такива са например моделите на фирмата Philips —
N 2209 (фиг. 37) и най-новият модел — N2229 AV (фиг. 38). Мо-
делътК2229 AV има интересни възможности за запис на звукова-
та фонограма освен допълнителната магнитна глава за запис на син-
хро импулсите. Ще отбележим никои по-важни достойнства на този
магнетофон. Преди всичко това е наличието на моментен стоп —
една много необходима възможност, с която рядко разполагат ка-
сетиите магнетофони. Друга отличителна особеност е специал-
иият бутон, с който се изключва изтриващата глава и може да се
извършва наслагване на нов запис върху вече направения такъв.
Нивото на записа се контролира от голям, добре разграфен стрел-
< Оввучаваме »а дмпоавтимп е
49
ков инструмент и може да се регулира или ръчно, или автоматич-
но. Най-важното достоинство на този магнетофон е вграденото спе-
циално устройство, посредством което при наслагване иа запис вър-
ху запис нивото на стария запис се намалява, нивото на новия запис
се поддържа автоматич-
но така, че сумарното
ниво да не надвишава
100% модулация и при
изчезване на сигнала
за новия запис (спира-
не, изключване на из-
точчика) нивото на ста-
рия запис автоматично
се повишава до , пре-
дишното ниво. Тази
възможност представля-
ва изключителио удоб-
ство за целите иа оз-
вучаването на диапози-
тив». Както подробно е
описано в гл.12, първо-
начално се записва_му-
зикалният фон-иа .зву-
¥нгГз7. Специализнран касетен магнетофон
за озвучаване на днапозитиви н фнлмн N 2209
на фирмата Philips с допълнителна глава за
синхроимпулсите. Вляво — синхронизатор
тип №6401 fts
ковия съпровод. После към него трябва да се прибави диктор-
ският текст, при което нивото на музиката трябва да се намали.
а «лед записа на текста—да се възстановп именно до предишиото
Фиг. 38. Специализнран касетен
магнетофон за озвучаване на дна-
позкгкзи н фнлмн N 2229AV на
ф'<ЯЬ Philips с допълнителна
гл^^К синхроимпулсите и голе-
эжностн за запис на зву-
ковня съпровод
ниво.£Всичко това |магнетофонът
N 2229 AV извършва иапълно авто-
матично — нещо, което не предла-
гат даже полупрофесионални
микшери (вж. гл. 10) и ролкови
магнетофони с далеч по-високи
технически параметри. Нямадасе
спираме на вградения електронен
микрофон, трицифрения брояч,
добре разграфения линеен потен-
циометър за регулиране на нивото
при запис и възпроизвеждаие и
автоматичного изключване на маг-
нетофона при свършване на лента-
та, но ще отбележим светли нните
индикации чрез светещи диоди при
включване на вградения микро-
фон и при изключване на магне-
тофона при свършване на лентата,
конто представляват допълиител-
ни големн удобства в работата.
50
Синхронизаторът LFD 3442 (фиг. 35) е предназначен за съв-
местна работа с магнетофона N 2209, а синхронизаторът N 6401
(фиг. 39) — с N 2209 или N 2229 AV.
Стереофонии ните касетни магнетофони не са подходящи за ра-
бота със синхронизатор и за оз-
вучена прожекция на днапози-
тиви. На пръв поглед изглежда.
че те би ха могли да бъдат пол-
зваии, като на едната писта се
записва звуковият съпровод, а
на другата — синхроимпулсите.
Заблудата идва от забравянето
иа факта, че първо се записва
звуковият съпровод, а след това
при прослушването му в опре-
делени моменти се записват син-
хроимпулсите. Тъй като касет-
ните стереофо нич ни магнетофо-
ии не работя г като четириписто-
ви и обикновено нямат режи-
ма playback (synchroplay), те
Фнг. 39. Синхроннзато р N 6401 на
фирмата Philips
или записват едновременно на
двете писти, нли едновременно гивъзпроизвеждат. При то ва по-
ложение, ако се опитаме след записа на звуковия съпровод на
едиата писта да записваме синхроимпулсите на другата, ще из-
трием част от съпровода за времето, когато записваме синхро-
импулсите, тъй като магиетофонът се превключва на запис едно-
временно и върху двете писти.
Касетиите стереофоиични магнетофони могат да се използ-
ват само в случай ва звуков съпровод, съдържащ единствено дик-
торски текст, тъй като записите на текста и на синхроимпулсите
въпреки някои неудобства могат да бъдат извършвани и едновре-
меино. Те могат да бъдат ползвани с успех при прилагане на вто-
рия принцип, който сега ще разгледаме.
Вторият принцип, който се използва при най-масово разпро-
странените двупистови монофонични касетни магнетофони, се съ-
стои в това запнсът на синхроимпулсите да се извършва
със същата магнитна глава, с която се записва (възпро-
извежда) звуковият съпровод, но записаните синхроимпулси
да не се възпроизвеждат (чуват) със записания съпровод. Прн
това този ефект се постига без каквато и да е намеса в конструк-
цията на магнетофона. За целта се използва фактът, че масово
разпространените монофонични касетни магнетофони имат дол-
на граница на възпроизвежданмте честоти 80 Hz. Честотата на син-
хроимпулсите се избира 50 Hz и по този иачин при възпроизвеж-
дането те не могат да се чуят, а задействуват автоматичния диа-
51
проектор след подходяща обработка и изиграват своего предна-
значение. Един подобен синхронизатор за Самостоятелна наработ-
ка ще бъде описан в раздел 5.5.3.
5.5.2.	МАГНЕТОФОНИ С ВГРАДЕНИ СИНХРОНИЗАТОРИ
Необхсдимостта в повечето случаи както от магнетофон, така
Фиг. 40. Магнетофон с
вграден синхронизатор на
фирмата UHER — мсдела
Royal stereo 784 Е
и от синхронизатор за проЕеждане на озвучени прожекции е на-
карала конструкторите да създадат магнетофони с вградени син-
хронизатори. Типичен представител на
подобии апаратури е магнетофонът на
фирмата UHER — моделът Royal Stereo
784 Е (фиг. 40). Той позволява да се
извършват всякакъв вид записи (за
което ще споменем по-подробио в гл. 12)
и командува работата на автоматичен
диапроектор, без да са необходимы
други устройства. За запис и възпро-
извеждане на синхроимпулсите, пред-
назначени за командуване на диапро-
ектора, е вградена отделка глава. Това
позволява да се използват за озвучава-
ие както монофонични, така и стерео-
фопични записи, тъй като синхроим-
пулсите се записват иа отделна писта,
конто няма нищо общо със звуковите 4
писти. За синхроимпулси се използу-
ват полупериодите на напрежението
върху едкого рамо на двупътен изправи-
тел. В ъзпропзсеждането на синхроимпулсите се извършва отдву-
стьпален усилвател; след него следва изправител и електронно реле,
съставепо от транзистор, в колекторната верига на който е вклю-
чено електромагнитно реле. На фиг. 41 е показана електрическата
схема на вградения синхронизатор. Двустъпалният усилвател на
синхроимпулсите е изпълнен с транзисторите Г18, Г18 (АС 151). За
изправител е пзползван диодът RL 34g, а в електронното реле —
транзисторът Гас (АС 153). Включването на синхронизатора се
индикира с лампата Л. То се извършва с номощта на превключва-
теля за вида на работата 5 от фиг. 42, който за целта има две по-
ложения: Dia-pilot 1 и Dia -pilot II. При Dia-pilot 1 записът
иа звуковия съпровод може да се извършва едновременно върху
две писти — «ереофонично, а при Dia-pilot 11 — върху една пи-
CTj».— могофонично. След извършване на записа на звуковия съ-
4ВЬ:)Д, за което в магнетофона са предвидени много удобства и
^Иожеости, се пристъпва към запнсване иа синхроимпулсите,
МКо трябва да извършват смяната на днапозитивите. Превключ-
вателят 5 е в положение Dia-pilot 1 или Dia-pilot II. Магнето-
52
53
фонът се включва на запис с бутона - превключвател 6 (,.Aufna-
hme). При това положение той ще възпроизвежда предварително
напр авения запис на звуковия съпровод. Същевременно бутонът-
превключвател 6 е затворил контактите 17, 18 (фиг. 41) и на маг-
нитната глава за синхроим-
пулсите се подава постоянно
напрежение през /?12б (1 kQ)
за изтриване на предишни за-
писи върху пистата на син-
хроимпулсите. В моментите,
когато трябва да се сменя
прожектираният диапозитив,
се натиска бутонът 17 (фиг.
42), с което контактът /<2 се
4>ыг. 42. Органи за управление на маг- прехвърля Наляво (фиг. 41).
нетофона	с това ПуЛСИращото напре-
жеиие от изправителя се
подава през кондензатора С10() (1 pF) към главата за синхроим-
пулсите и се записва на магнетофонната лента. Същевременно през
затвореннте контакта 17, 18 и кондензатора С03 (16 pF) то се по-
дава на усилвателя, изпълнен с транзисторите Т18 , T1S , изправя
се от диода RL34g и чрез Т2о задействува релето Р, чиито кон-
такта се затварят. Последните са свързани със специалното гнез-
до в магнитофона — projector, чрез което с подходящ кабел се
осъществява връзката с автоматичния диапроектор и се задей-
ствува диатранспортьора на проектора.
При възпроизвеждане по време на озвучената прожекция^прев-
ключвателят за вида на рабогата на магнетофона 5 остава в съ-
щото положение, докато бутон-превключвателят 6 Aufnahme не
се натиска (фиг. 42). В този случай магиетофонът възпронзвеж-
да както звуковия съпровод, така и записаните синхроимпулси.
Те иидуцират в магнитната глава напрежение, което през затво-
рените в този случай контакта 16, 17 и кондензатора С93 постъпва
иа двустъпалиия усилвател и по описания път задействува ре-
лето Р, а в крайиа сметка и диатранспортьора на проектора.
Един от иай-съвремепните магнетофони с вграден синхрони-
затор за автоматизирана озвучена прожекция на диапозитиви е
касетният магнетсфэн иа фирмата Wollensak ЗМ — моделът 2570
AV (фиг. 43). Наличието на моментен стоп, измерителят на моду-
лацията и вграденият трицифрен брояч създават условия за ка-
чествен запис на звуковия съпровод. Магиетофонът съдържа са-
мостоятелна глава за запис и възпроизвеждане на синхроимпул-
сите ча отдел на писта, която няма нищо общо с писгите за запис
ь-^Въка. Синхроимпулсите се изработват и обработват от вгра-
синхронизатор. По време на озвучаваието, когато трябва
д извършн смяна на диапозитив, се натиска бутоиът „смяна
на диапозитива*4, с което се записва синхроимпулс иа отделната
54
Фиг. 43. Касетсн магнетофон с вграденВсипхроннзатор на фирмата
Wollensak 3 М модел 2570 AV
.индикатор за включваке на ззхранаането; 2 — ключ за (<ключа«не на захранването; 3 ву-
тоа ва спиране движение! о на ленгата; 4 — бттон за задвижване на аентата; о — моменте* :2-»
б бутон за вкдючванс на закис; 1 — преяключеатеэ за бързо пренавмване ва ленгата: *
гулатор на том; 9 - превключвател за вида на заимел; 10—регулатор иа уснлеанетс: It -	•
двмтор на нивото; 72 — брс-яч; 15— пускане — спиране на ирограмата; 14— бутон аа с ланч н
дваиозатива; 15- вход за въмнен синхронизатор; 16 — изход на * ннтрогизатора. It — r.peanaiti
вател за вида на синхроннвацкятл; 16— бутон за ижааждане на aaceiaia
Фиг. 44. Касетен магнетофон с вграден сннхроннзатор^на фирмата Wollen-
sak ЗМ модел 2590 AV
/ — бутом за повторно прожектиране на вече показами даапозитивн; 2 — индикатор ма пмвето;
3 — пренавмьате на лен'.лта назад; 4 - лускане —спиране не двнжеинето на леятата; 5 — бутон
за смена i.a диапозитива
55
за целта писта и се задействува диатранспортьорът на свързаннй
с магнетофона автоматичен диапроектор чрез изхода „синхроиз-
ход“. Интересна възможност за озвучената автоматизирана про-
жекция е реализирана с бутона „програма стоп-старт“. Когато
предварнтелно е ясно, че след прожектирането иа даден диапози-
тив ще има коментарии от страна на зрителите или пък е необхо-
димо да се чуе мнението им (например при озвучаваие на диапо-
зитиви с учебна цел), се натиска бутонът „програма стоп-старт*
по време иа озвучаването. С това се записва специален импулс,
който ще спре магнетофона по време на прожекцията, и ще се
даде възможност да се направят въпросните коментарии. Продъл-
жаването на озвучената прожекция става с натискането на същия
бутон.
Магнетофонът модел 2570 AV позволява и работа с външен син-
хронизатор, който се свързва с входа „синхровход**.
Моделът 2590 AV на същата фирма (фиг. 44) има още две въз-
можности. Първата от тях е спецвалният бутон „напред**, с кой-
то скоростта на възпроизвеждане се увеличава, като синхронно-
го сменяване иа днапозитивите също се ускорява така, че може
бързо да се достигне до даден диапозитив по време на озвучава-
нето, без да се загуби връзката със звуковия съпровод.
Втората възможност е реализирана с бутона „диапроектор —
назад**, чрез който може повторно да бъде показан вече прожек-
тираи диапозитив (когато това влиза в замисъла на прожекция-
та), без това да е свързано с връщане на звуковия съпровод, а
след това да продължи синхронного със звука прожектиране на
следващите диапозитиви.
5.5.3.	СИНХРОНИЗАТОРИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ИЗРАБОТКА
Тъй като на нашия пазар все още не се предлагат готови син-
хронизатори или магнетофони с вградени такива, ще разгледаме
няколко схеми на синхронизатори за самостоятелна изработка.
Тези фотолюбители, конто ням ат необходимата подготовка за из-
работката на електронни схеми и конструкции, бихме посъвет-
вали да се обърнат към помощта на радиолюбители илитехници,
работещи в тази облает, за да се справят със задачата.
Синхронизатори за ролкови магнетофони
Ще припомним, че в раздел 4.5 описахме вече един синхрони-
затор за самостоятелна изработка с универсално предназначе
ние. Той позволява съвместна работа както с ръчен диапроектор,
такавж автоматичен, а също и с какъвто и да е рол ков магнето-
фоы ^И-./пистов, четирипистов или стереофоничей, тъй като има
вгрЯК магнитна глава за запис и възпроизвеждане на синхро-
импуленте.
66
У нас намериха широко разпростраиение полските четири-
пистови магнетофони, произвеждани по лиценз на фирмата Grun-
dig тип ZK 140 и ZK 145, а по-късно и техните транзисторни ва-
рианти. Те имат една особеност, много удобна за целите на озву-
чената автоматична прожекция на диапозитиви, а именно — из-
вод на комутационно гнездо на универсалната двусекционна маг-
нитна глава. Под двусекционна глава се разбира магнитна
глава за запис (възпроизвеждане) на две писти при четир-и
пистовите магнетофони, която се състои от две идентични секции,
разположени една над друга. Извеждането на една от секциите иа
комутационно гнездо дава възможност да се избегне употребата на
допълнителна глава в синхронизатора и да се използва предвиде-
ният в магнетофона режим на работа, наречен „синхронен запис'*
(playback). Този режим се състои в следното. На една от пистите
(например 1-ва писта) се извършва запис. След това лентата се
връща в изходно положение и магнетофонът се включва отново
на запчс, но на другата писта (в случая — Ill-та). Тогава, ако
включим в гнездото, на което е изведена свободната секция на
универсалната магнитна глава, усилвател, а в изхода му — слу-
шалки, ще може да прослушаме записа, направен на 1-ва писта
и същевременно да правим синхронно с него нов запис—на Ш-та
писта. Освен под назваиието playback този режим е известен и
като synchroplay.
За целите на озвучената прожекция h по-точно за запис на
синхроимпулсите ще ползваме този режим, макар и в малко мо-
дифициран вид. И така звуковият съпровод към днапозитивите
записваме на едната писта (вж. гл. 12). Да приемем, че сме из-
вършили записа на I-ва писта. После връщаме лентата в изходно
положение и пускане магиетофона иа възпроизвеждане отново на
I-ва писта (не на запис и не иа Ш-та писта, както беше описано
по-горе). Тогава, ако подадем синхроимпулсите от синхронизатор,
свързан с комутациоиното гнездо на магнетофона и с това на сво-
бодната секция на универсалната магнитна глава, ще може да ги
записваме на Ш-та писта синхронно със звуковия съпровод, кой-
то прослушваме чрез ввсокоговорителя на магнетофона, в необхо-
димите моментн за смяиа на днапозитивите. Ако отново върнем
лентата в изходио положение и включим магнитофона на възпро-
извеждане на I-ва писта, ще чуем звуковия съпровод, а секцият-
иа универсалната глава, отговаряща на Ш-та писта, ще възпроа
извежда записаните синхроимпулси, конто през комутационното
гнездо и връзката със синхронизатора ще постъпят в него за усил-
ване и обработка, за да задействуват електромагнитното реле и
в крайна сметка диатранспортьора на диапроектора, който ще
извършва автоматично смяната на днапозитивите.
Като се има пред вид описаният начин на работа, ще разгледа-
ме принципа на действие и устройството на един синхронизатор
за самостоятелна изработка, предназначен за съвместна работа с
57
58
магнетофон с подобии възможности на моделите ZK 140 или ZK
145 на полската фирма Unitra, н автоматичен диапроектор, напри
мер разпространеннят у нас „Aspectomat J24B“. Схемата е да-
дена в кннгата на инж. М. Илиев „Направете сами — автомати-
чен секретар н др“. Схемата на синхронизатора е показана на
фнг. 45.
Фиг. 46. Предусилвател към синхрония? . ра от фиг. 45
Синхроимпулсите се генерират от генератор, изпълнен с тран-
зистора 7\. В схемата на генератора участвува трансфор «лторьт
ТPt и въпреки че на пръв поглед изглежда, че е реалнзиргн бло-
кинг-генератор, генерираното напрежение е със синусондална
форма поради специално подбрання режим на транзистора 7\
с помощта на делителя —/?2. Честотата на сннусоидалното на-
прежение се определя от индуктнвността на половината от пър-
вичната намотка иа трансформатора Трг н капацитета на кондеи-
затора С2 и е 4—5 kHz. Диодите Д2, Д-л и /?С-групнте R6t С4 и
С5 формират от сннусоидалното напреженнепускови импулси
за чакащия мултивибратор, изпълнен с траизисторите 7\, Т4.
Полученнте от него импулси задействуват електронното реле, из-
пълнено с транзистора Tt, и електромагнитното реле Рг. В огра-
дената с пунктир схема е показан предусилвателят, усилващ въз-
роизвежданите от магннтофониата лента синхроимпулси. Пъл-
ната схема на предусилвателя е дадена на фиг. 46. На схемата,
показана на фиг. 45, са дадени контактните групп на бутонния
превключвател, състоящ се от бутоните „запнс“, „синхрон" н „рьч-
но“, означенн в схемата с началните букви: 3, С и Р.
За да се изясии действието на схемата на синхронизатора,
трябва да се разгледа иай-иапред режнмът „запис на снихронм-
пулсите". За целта бутоните „запис“ и „синхрон" са иатненати.
Контактите 4, 5 на „синхрон" са затворенн, базата на транзисто-
ра Tj\e евързана със средната точка иа първичната намотка на
59
Tpt през кондензатора Cx и резистора и генераторът генерира.
При натискане на бутона К сннусоидалното напрежение от долна-
та по схемата половина на вторичната намотка на трансформато-
ра Тр, се подава през 7?6 на изправителя Д2—Д3 и неговият RC-
филтър. Формнраният постоянпотоков импулс се подава на чака-
щия мултнвнбратор Т3, Т4У който генерира нов нмпулс, чието
времетраене не зависи от времето на задържане на бутона Д'. То-
зи импулс, подаден от електронния ключ, който е изпълнеи с
T2t задействува релето Plt последнего затваря контактите на две-
те си контактнн групи 1—1 и 1—2. Контактната трупа 1—1 чрез-
гнездото „диапроектор" и евързващия кабел е включена пара-
лелио на комаидния бутон на диапроектора. Затварянето на кон-
тактите 1—/, което е еквивалентно на натискане на командння
бутон, задействува, диатранспортьора и той сменя прожектира-
ния диапозитив, Същевременно със затварянето на контактите
1—2 се подава сннусоидалното напрежение от генератора 7\ за за-
пне на Ш-та (IV-та) писта последиия път: гориата по схемата по-
ловина на вторичната намотка на Tplt контактите /, 2 иа йена
тиснатия бутон „ръчно“, затворената контактна трупа 1—2, кон-
тактите/, 2 на натиснатия бутои „запис", гнездото „магнетофон".
евързващия кабел, гнездото на магнетофэна, означе по Д, сво-
бодната секция иа универсал нага магнитна глава за пнета III(IV).
При възпроизвеждане, т. е. прн провеждане на озвучена про-
жекция, когато записаните синхроимпулси трябва да командуват
диапроектора, синхроинзаторът работн по следння иачнн. Буто-
ните „запис", „синхрон" и „ръчно" не са натненатн. Когато се въз-
произвежда направеният запис, в свободната секция на универ-
сал ната магнитна глава се индуцнра напрежение от записаните
на III-та (IV-та) пнета синхроимпулси и от гнездото на магнето.
фона през евързващия кабел, гнездото „магнетофон" на син-
хронизатора и контактн /, 3 на бутона „вапне" индуцираното на-
прежение се подава на входа иа предуенлвателя, изпълнен с
транзисторите 7\ + Т4. Усиленнят сигнал от изхода на предусилва-
теля през контактите 4, 6 на бутона „синхрон" се подава на база-
та на транзистора Т1У който работа вече като резонансен усилва-
тел. Полученото напрежение от долната (по схемата) половина на
втяншяата намотка иа Тр, през контактите 2, 3 иа бутона „син—
i постъпва на изправителя Д2—Д3 и по описания вече
и^^В в режима „запис на синхроимпулейте" предизвнква задей-
сгвувалето на релето Plt а то чрез контактната си трупа 1—1 задей
ствува диатранспортьора на диапроектора, който сменя про-
60
жектирания диапозитив. По този начин всеки записан синхро-
импулс на III-та (IV-та) листа ще преднзвиква смяна на прожек-
тирання диапозитив.
Релето Р± е с ток на задействуваие, не по-голям от 50 mA,
съпротнвление на намотката — ияколко стотин ома и две контакт-
ни групн с по два нормално отворени коитакти. Трансформато-
рът Тру е изходен от транзисторен приемник „Ехо“, като вторнч-
ната му намотка е преработена н има следннте даини: 200 навив-
ки с ПЕЛ 0,1 със среден изеод. Стойността на кондензатора Са
се подбнра опитно, за да се получи честота около 5 kHz. Уточия-
ването на честотата може да се извършн „иа слух“, като се про-
слуша на магиетофоиа направеннятзапис на III-та (IV-та) писта.
Тоиът трябва да е висок (като „иай-тънко" свирене с уста). При
наличието на осцилоскоп определинето на генерираиата честота
може да стане чрез измерваие. Превключвателят „запис'1, „син-
хрон", „ръчио“ е от бутоиев тип. Може да се използва превключ-
вател за пнстите за полски четирипистов магнетофон с надпи-
си I—2, D, 3—4. За бутона К може да се употреби незадържащ
бутон от произволен тип или да се изработи такъв от контактнн
пера на телефонно реле или пера за автоматично изключваие
на магиетофон „КВ 100“. Трансформаторът Тр2 е полски, звъи-
чев, но може да се замени и с български, като се увеличат на-
внвките на вторичната иг мотка, за да се получи 12 V изправено
108
Фиг. 47. Графичен оригинал ча мзрабогка на печатка плагка за предусилва-
теля от фиг. 46
напрежение за захра иване на синхронизатора. Сигиалннте ламп и
Лу н Л2 са предназиачеии да снгнализират: Лу — включването на
синхронизатора към мрежата, а Л2 — включването „на запис",
т. е. при озвучава нето, когато към направення вече звуков съ-
провод се прибавят синхроимпулси за команда на диапроектора.
Предусилвателят Тг-^-Т4 се нзпълнява с елементи и печатиа
платка, влизащи в продаваните в магазините „Млад техник** съ-
ветски комплекта „Магнетофонен усилвател (фиг. 46). Ако не мо-
же да се намери такъв комплект, платката се изработва съгласно
графичния оригинал, показан на фиг. 47, а разположението на
Фиг. 48. Разположеиие иа елементите върху печатната платка иа предусилва-
теля от фиг. 46
Фиг. 49. Графичеи оригинал на печатна платка за синхронизатора от фиг.45
елементите — съгласно фиг. 48. Печатиата платка на сннхрониза-
Toflfe? изработва съгласно фнг. 49, а разположението на елементи-
т.ЯВ >варя на фнг. 50. Чрез трнмер-потенциометрите Rs,
се^Жулира режимът на генератора н добрата форма на изходно-
62
то напрежение. Полхчеиият топ трябва да бъде максимално чист,
което говори, че нелинейнмте изкривявания са незабележими.
При наличност на осцилоскоп тази настройка може да се направи
по-точно.
Времетраеието на импулсите трябва да бъде 0,3^-0,6s. То се
иагласява с потенцнометъра За целта е добре да се използва
127
Фиг. 50. Разположеиие иа елементите върхугпечатната платка за синхР°*
низатора от фиг. 45
осцилоскоп. При липса на такъв за настройката се съди по край-
ний ефект — сигурно управление иа диапроектора след регули-
ране иа прага на задействуваието на релето чрез /?7 и Прага на
задействуване на чакащия мултивибратор с /?6. С тези настройки
се оснгурява надеждно отделяие на снихронмпулснте, така че шу-
мове и случайии импулсн да ие могат да задействуват релето Рг.
При добра настройка и чиста сннусоидална форма иа синхроим-
пулсите синхронизаторът работа добре дори ако синхроимпулси-
те се записват върху същата писта, на която е записан звуковият
съпровод за озвучаване на диапозитивите. В тозн случай може
да се използва и двупистов магнетофон.
При натиснат бутон „ръчно“ синхронизаторът се изключва от
веригата към магнетофонната глава н смяната на диапозитивите
може да се извършва ръчно чрез бутона К-
На фиг. 51 са дадени размерите, по конто може да се израбо-
ти шасито на синхронизатора с форма на кутня. За целта се нз-
ползва желязна ламарина с дебелнна 1,5 mm, която след обработ-
ката се кадмира. На фиг. 52 е показано разположението на основ-
ните елементн и печатни платки, както и П-образният капак 3
от дуралуминнева ламарииас дебелина 2 mm и страничните деко-
| ративни капаци 2 от дърво (което може да бъде фурнировано нли
облепепо с тдпет тип ,,фурнир“)- На фиг. 52 са показани мрежови-
63
ят трансформатор 8, релето Рг (7), бутоиът Д’ (10), ключът за
включване на захранването 11, а също н екранът върху предуснл-
вателя 4, нзработен също от дуралуминий — 2 mm. На фиг. 53
Фиг. 51. Шаси на синхронизатора от фиг. 45
Фиг. 52. Разположеиие иа осиовните елементи на синхронизатора от фиг.45
1— шаси: 2— странички декоративны камин; 3 — П-обратен калек; < — екрин па прадусвлва-
5 — печатка плитка «а нредусилэажеля; 6 — печатна платка на синхронизатора; 7—елек-
тромагннтмо реле; 8 — иражое трансформатор; 9 — бутонен премключэатеа; 10— бутон Я; 11—
ключ за вкаючаане иа аехранзането
^^аден външният внд на синхронизатора в сглобено състоянне,
^Jkto н връзките с диапроектора и магнетофона. С 1 е показано
прозорчето на лампичката „запис" — Л2, което се изработва от
64
червей полистирол. С 2 е показано прозорчето на лампичката
„мрежово захранване11 — нзпълнено от млечен полистирол.
И така разгледахме принципа на действие, конструкцията и
изработката на сннхроннзатор, предназначен за съвместна ра-
бота с четирипистовн маг-
иетофони с изведена сво-
бодна секция на универ-
сал ната магнитна глава.
Сега ще разгледаме слу-
чая, когато разполагаме
със стереофоничен магне-
тофон, в който е предви-
ден режнмът playback
(synchroplay). На стр. 57
беше описан този режим,
затова ще добавим само,
че за прослушване на на-
правения вече запис на!-ва
(11) писта, когато нзвърш-
ваме запис на 1-та (IV-та)
писта, вече ие е необходимо включването HaJ външен уснл-
вател, защото се използва наличннят в магнетофона предуснлва-
тел. С други думи, в режима playback при този тнп магнетофони
предусилвателят за I-ва (П-ра) пнста работн в режим възпроиз-
веждане, докато предусилвателят за Ш-та (IV-та ) писта работи
в режим запис. Естествено може да се работн н в обратния режим,
т. е. да се извършва запнс на I-ва (П-ра) писта, а да се прослушва
записаното на Ш-та (IV-та) писта. С такнва възможностн е на-
пример разпространеннят у нас чешки стереомагнетофои Tesla
В 56. Ползването на наличная в магиетофона предусилвател, за
да се прослушва направеният запнс на звуковия съпровод и по
него да се извършва запис на синхроимпулсите, опростява син-
хронизатора.
Нека да разгледаме една практическа схема на синхронизатор,
предназначена за съвместна работа със стереофоничен магнетофон,
който притежава режима playback. Схемата е дадена на фиг. 54
и работи по следния начин. Да приемем, че запнсът на звуковия
съпровод ще се извършва на I-ва писта, а на синхроимпулсите —
на III-та писта. Зарежда се магнетофонът с лентата, на която е
записан по време на озвучаването звуковият съпровод на 1-ва
писта и се включва в режим playback, като съответннят превключ-
вател се поставя в положение II (предполагаме, че се използва
магнетофонът Tesla В 56) Гнездото на магнетофона, означено с
5 Оаиучаван* иа дивповитявите
65
се свързва с кабел „петорка" с гнездотов синхронизатора.
Изходът „диапроектор" на синхронизатора се свързва с гнездото
sa днствнцнонио командуване на диапроектора посредством пет-
жилен екраниран кабел. Превключвателят „запис—възпроизвеж-
Фнг. 54. Схема на синхронизатор за съвместна работа със стереомагиетофо-
ни, конто притежават режима playbeck (synchroplay)
дане" (*3—В) на синхронизатора се поставя в положение3. В из-
ходнте и	на магнетофона се включват слушалкн. Включ-
*г *
ва се магиетофонът на запнс, освобождава се моментният стоп и
с това лентата се задвижва. В слушалката, свързана с нзх ода ПL ,
се чува предварително запнсаният звуков съпровод, В момента,
когато трябва да се смени прожектираният първн днапознтив, се
натиска бутонът иа синхронизатор Бг. С това на базата на тран-
зистора 7'э (101 NU71) се подава положително напрежение през
резистора R13 (10 кй); той се отпушва и релето Plt включено в
колекторната му верига, се задействува. Нормал но отворените
му контакти се затварят. Със затварянето на коитактнтеР—12
през изхода „диапроектор" и съединнтелния кабел към диапроек-
тора се затваря захранващата вернга иа двигателя надиатраис-
портьора. който сменя диапозитива със следващия. Със затва-
сядето на контактите Р1—1 се включва паралелно на тример-по-
юметъра Пг трнмер -потенциометърът П2. Това е равностой-
намаляване на стойиостта на 77lt което води до възникване
юНганлацни в стъпалото Т2 (106NU70) с честота, която се опре-
дели от елементнте Llt Сй н С5. При посоченнте стойкости на схе-
66
мата честотата на генерация е около 1,8 kHz. Полученото напре-
жеиие върху резистора /?8 (10 kfi) през превключвателя Пр1з
кондензатора С8 и резистора се подава на гнездото Л и оттам
по евързващия кабел — на магиетофоиа за запис иа Ш-та пнета.
При отпускаие иа бутона Бг контактите Р1—1 и Р1—2 се отварят,
трнмер-потенцнометърът /72 вече не шунтира Пу и осцилациите
спират. В следващия момент, когато трябва да се смени диапо-
зитив, отново се натиска бутонът Бг, проекторът извършва смя-
ната, а върху Ш-та пнета се записва новият синхроимпулс.
При озвучената прожекция превключвателят на магиетофо-
на се превключва на оо, а превключвателят на синхронизатора
17р! — в положение В. Магиетофонът се пуска на възпроизвеж-
дане. Внсокоговорителят на магиетофоиа илн външннят внеоко-
говорител, нзнесен при прожекционння екран, ще възпроизвеж-
да звуковия съпровод. Записаните синхроимпулси на Ш-та ли-
ста, конто след усилване от усилвателя на десния канал се из-
веждат на петн извод на гнездото и оттам чрез евързващия ка-
бел постъпват в гнездото на синхронизатора, през конденза-
тора Сг (0,1 pF) се подават за усилване на транзистора Тг (155NU
70), който играе ролята на предусилвател. Когато релето не
е задействувано, контактите Р1—1 не са затворени, тример-потен-
цнометърът /7j не е шунтиран и второто стъпало, изпълнено с
транзистора Tz, работа като селективен уенлвател (Q - умножи-
тел). Чрез /7Л се въвежда положителна обратна връзка, благода-
рение на конто се повишава Q-факторът на трептящия кръг £1(
С4, С5. Чрез резистора Р5 (8,2 kfi) се повишава нзходното съпро-
тивленне на предусилвателя 7\.
И така възпроизведеннте от магнетофона синхроимпулси се
усилват от 7\ и Т2 и през превключвателя Прг постъпват на нз-
правнтеля Дх (6NN41), който зарежда кондензатора (200 pF).
Положителннят потенциал, възникващ иа базата на Т3, го отпуш-
ва, релето Рг се задействува и чрез затварянето на Р1—2 диапроек-
торът извършва смяна на прожектирания диапозитив. При поява-
та на нов синхроимпулс описаннят цикъл се повтаря.
Схемата се захранва с -J-24V от изправнтел, който може да
бъде изпълнен, както при другите опнеани сиихронизатори. Тран-
зисторът 1\ трябва да има коефнциеит на усилване по ток най-
малко 40. Конструктивного оформяне на синхронизатора може
да бъде изпълиеио по различен начин. Този въпрос оставяме на
вкуса и възможностнте на тези, конто ще се заемат с рёализира-
нето му.
67
Синхронизаторы за касетнн магнетофони
В раздел 5.5.1 бяха нзтъкнатн някон особености на синхро-
низатор ите, предназначены за съвместна работа с касетни магие-
^офони. Тук няма да се разглежда случаят на използване на сте-
реофоиични касетнн магнетофони, конто, както се изтъкна, не са
много подходящи за целта. Няма да се разглежда и ползването на
специализираните касетнн магнитофоны с отделна магнитна гла-
ва за запис (възпронзвеждане) на синхроимпулсите, тъй като те
не са разпространени у нас.
Нека да разгледаме принципа на работа и начина на наработ-
ка на синхронизаторы за двупистови монофонични касетни маг-
нетофони. Наличието на една едниствеиа уннверсална магнитна
глава и ползваието само на една пнста, както и невъзможността
да се прибави нова магнитна глава за синхроимпулсите поради
скрытия път на лентата налагат прилагаието на един нов прин-
цип за изграждане па синхронизатора, който досега не сме раз-
глеждали подробно, а само споменахме в раздел 5.5.1. На фиг.
55 е дадена блокова схема, илюстрнраща тозн принцип. При озву-
ч а ване в гнездото Г\ се включва микрофон, чрез който се запнсва
днкторскпят текст, а в Га — магнетофон или грамофон за музн-
калния съпровод. С нотенцнометрите /7, и П2 се дознрат ннвата
на говора н музы ката. Двата сигнала се подават на смесителя
СМ±. Синхроимпулсите (С) се нзработват от генератора О, който
генернра синусоидален сигнал с честота Fo. Сигналите (ДТ)4-(М)
н (С) се подават на вторы смесител СМ2. Сумарният сигнал (ДТ)+
Фиг. 55. Блокова схема на синхронизатор за съвместна работа с касетни
магнетофони, конто не прнтежават отделна магнитна глава за синхроимпул-
сите
в)+(С) постъпва на входа на магнетофона за запнс. За да се
рн нормална работа на диапроектора, нивото иа сумарния
л (ДТ) 4~(А1)-г(С) не трябва да превишава нивото, отгова-
рящо иа 100% модулация в магнетофона, което се постига с ре-
68
гулатора на модулацията иа магнетофоиа. При озвучената про*
жекция магнетофонът възпроизвежда сумарння сигнал (Д7)+
4-(Л1)4-(С), който постъпва на два филтъра Ф1 и Ф2. Фнлтърът
Фг подтиска честотата на синхроимпулсите Fo и на изхода му се
отдели снгналът (ДТ)+(Л1), който се извежда на гнездото Га.
Към гнездото се включва уснлвател с високоговорнтел кой-
то възпроизвежда звуковия съпровод. Фнлтърът Ф2 подтнска
сигнала (ДТ) -Ь(Л4) н оставя само сигнала (С), който се усилва от
У2 н детектира от детектора Дг. Детектираните синхронмпулси се
усилват от усилвателя Уа и задействуват релето чнито контак-
ти през гнездото Г4 включват автоматичния диапроектор.
Описаният принцип може да се приложи както при касетните
монофонични магнетофони (също н при стереофонични, но запи-
сът само на еднния канал ще бъде подложен на опнсаната обра-
ботка), така и при двупистови или четирнпистовн ролкови такив1.
Как трябва да се избере честотата Го? За да може да се осыце-
стви отделянето на синхроимпулсите с честота Fo така, че да не
се стеснява запнсваният и след това възпроизвеждаи звуков че-
стотен обхват, честотата F0 трябва да се избере вън от него. Съще-
ству ват две възможности: Fo да бъде над нлн под честотння об-
хват. Масово разпростраиените касетни монофонични магнетофони
имат честотен обхват 80-ИО ООО Hzzt3 dB. Спадането на честот-
иата характеристика след 10 000 Hz е твърде чувствително. То-
ва правн невъзможно избирането на Fo в ултразвуковия обхват
(т.е. над 16 000 Hz), което би бнло идеалният случай, тъй като
тогава Fo няма да се чува и би отпаднал фнлтърът Фг н външният
усилвател Приближаването на честотата Го към горната гра-
нична честота 10 000 Hz води до опасност от интерференции с
висшите честоти в полезния сигнал (ДТ')Н-(.М). Изборът на Fo под
долната граница на честотння обхват — 80 Hz, е далеч по-подхо-
дящ. Ако честотата Fo се избере 50 Hz, тя се възпроизвежда сла-
бо от високоговорителя на магнетофоиа и дори може да не се от-
деля от звуковия съпровод, тъй като налнчнето н слабо ще го
влошава. Все пак, за да разполагаме с нансгниа качествен звуков
съпровод, е предвиден фнлтърът Ф1 и усилвателят Последпият,
за да ие се усложнява синхронизаторът, е отделен външен усил-
вател.
Нека да разгледаме сега една конкретна схема на подобен
синхронизатор. Тя е разработена за съвместна работа с един от
най-разпростраиеиите касетни магнетофони на фирмата Philips —
мод ел EL 3302, който се среща и у нас.
Към гнездото Гг (фиг. 56) се включва динамичният микрофон
на магнетофона. С помощта на потеициометъра (5 кй) се дози-
ра нивото на дикторския текст. Серийно свързаният с плъзгача
му резистор 10 RQ предпазва от давапе пакъсо на входа на магне-
тофона при ,.долно“ (по схемата) положение на плъзгача на Пх.
В гиездото Fz с входен импеданс 200 kQ и чувствнтелност 50 mV се
69
включва друг магнетофон или грамофон, с който може да се запише
музика в звуковия съпровод. Нивото на музикалния съпровод се
регулира с потеициометъра П2 (500 kQ). Сигналът постъпва в
усилвателя, изпълнен с транзистора Те. За да се избягнат смуще-
Фнг. 56. Схема на синхронизатор за съвместна работа с касстеи магнетофои
без специална глава за синхроимпулсите
ния в работата на синхронизатора от прнсъствието иа честота-
та 50 Hz в музикалния съпровод, тя се подтиска с помощта иа
/?С-филтър, нзпълиен с двоен Т-образен ЯОмост, включен между
колектора и емнтера иа Тк. Серийно свързаиият след моста рези-
стор 330 kQ служи да предпази шунтнрането иа моста от ннскоом-
ната верига към Гг и входа на касетния магнетофон, свързан с под-
ходящ двужилен екранираи кабел с а с това и иамаляването
на ефикасиостта на филтъра.
Генераторът на синхроимпулсите с честота 50 Hz е изпълнен
с ящан сгорите Т4, Т5. Честотата на осцилацня се определи от
д^В Т-мост, свързан между емнтера на Г6 и базата на Т4 във
г'ВЖ та иа обратната връзка. Честотата се донастройва с трнмер-
гю тенцнометъра/73 (10 kfi), а иивотоиа генерираниясигнал—стрн.
70
мер-потенциометъра /74 (100 kQ). Влняннето на нискоомната верига
към н входа на касетння магнетофон (чрез Г5), както и на усил-
вателя, свързан с Г2, се избягва чрез серийно свързания към плъз-
гача иа потенциометъра /74 резистор 1 MQ. Генераторът с че-
стота 50 Hz не е необходимо да работн непрекъснато, а само кога-
то трябва да произведе синхроимпулс, т. е. само когато трябва
да се смени диапозитив. За целта той получава захранване
през крачета (изводи) 4 и 5 на гнездото Г3, конто трябва да са да-
дени накъсо, за да достнгне захраиващото напрежение до гене-
ратора. В случая в гнездото Г3 се поставя вторият съединнтел на
микрофона, който чрез превключвателя, вграден в микрофона, с
предназначен за дистанционно пускане и спиране на магнетофо-
на. В нашия случай с този превключвател чрез връзката с Г3 ня-
ма да се пуска и спира магнетофонът, а ще се включва и изключ-
ва генераторът на 50 Hz тогава, когато ще трябва да се сменя диа-
позитнвът и съответно да се запнсва синхроимпулс. Трите сиг-
нала — от микрофона, включен в Г1Г от другия магнетофон или
грамофон (музикалния съпровод), включен в Г2, и синхроимпулси-
те от генератора иа 50 Hz, командуван през Г3 от превключвателя
в микрофона, постъпват на краче (извод) I и 4 иа гнездото Г6
и оттам по двужнлння екраннран кабел — на входа на касетния
магнетофон за запис. С помощта на регулатора на модулацията
на магпетофона се постига такова ииво на записа, че сумариият
сигнал от трнте сигнала: (ДТ), дознран с /7П (7И), дозиран с П3
и (С) — предварнтелно дознран с /74, да не надхвърля 100% мо-
дулация, отчитана по измерителя на нивото на магнетофона.
Гнездото Ге на синхронизатора е свързано със съответиото
гнездо на магнетофона с подходящ кабел и шестщнфтови съединн-
тели. По тозн кабел снихронизаторът получава захранване от то-
ва на касетння магнетофон (крачета 5, 3 и Гв). Консумацията на
синхронизатора не превишава 25 mA, и то при включен генера-
тор на 50 Hz, който обикновено се включва за около 1 s. Тъй ка-
то електродвигателят на касетния магнетофон създава известии
смущения, конто по захранващата верига ще проникнат в син-
хронизатора, предвиден е фнлтър, съставен от кондензаторн-
те 500 pF и IpF н дросела с индуктнвност 3 Н.
При възпроизвеждане на направения запис на дикторския
текст, музиката и синхроимпулсите сигналът, предназначен за
контрола иа слушалки, нзлнза на краче 4 на гнездо Гв благодаре-
ние на свързващия кабел между синхронизатора и магнетофона.
Тозн сигнал има два пътя. От една страна, той отива към кра-
че 4 на Гз, като минава през ДС^филтър, представляващ двоеи
Т-мост, който подтиска честотата 50Hz, т. е. записаннте сиихро-
нмпулси с тази честота. По този начни от възпроизвеждания
сигнал (ДТ) г(Л1)-г(С) до краче 4 на Г3 постъпва само (ДТ) +
+(А1). Прн възпроизвеждане повече не е необходим мнкрофои;
тон е нзключен, а в гиездото Г3 с подходящ съединнтел н кабел се
71
включ ва външен усилвател за възпроизвеждане иа звуковия съ-
провод. За усилвател може да се нзползва усилвателят на елек-
трнческия грамофон, магиетофоиа, с който сме правили преза-
пнса на музнкалння съпровод, радиоприемника или друг под-
ходящ усилвател и високоговорител.
Вторият път на възпроизвеждания от магнетофона сигнал(ДТ)+
+(Af)+(Q> постъпвагц иа краче 4 иа Г6, е уснлвателят-детектор
на снихроимпулснте, изпълнен с транзисторите 7\. Т2, Т3 и дио-
днте Ди Д2, Д3. На входа на усилвателя е включен нискочестотеи
фнлтър, изпълнен с резисторите 100 кЙ, 47 кй и кондензатори-
те 20 nF, 100 nF, който елнмниира ненужннте в случая съставя-
щи (ДТ)+(Л1) и оставя само съставящата (С), т. е. сннхронмпул-
сите. Те се у сил ват от транзисторите 7\, Т2 и впоследствие детек-
тират от удвоителя на напрежение Д2. При липса иа синхроим-
пулси транзисторът Т3 е запушен и релето Pi не е задействувано.
Всеки детектнран синхроимпулс отпушва транзистора Т3, релето
Рг се задействува, контактите му се затварят и през гнездото Г4,
към което е свързан днапроекторът, задействуват диатранспор-
тьора, който смеия диапозитива. Използваното реле е с ток на
задействуване 5 mA и нма активно съпротивление 180 2. Тран-
зисторите 1\—Те са от типа ВС 109 (2Т 3169), но могат да бъдат
употребеии н други типове. Ако представлява затруднение нами-
ра нето на реле с толкова малък ток на задействуване, може да се
употреби реле с по-голям ток, нотогава нараства коисумацията на
синхронизатора и ползването на батеринте на магнетофона ста-
ва нецелесъобразио. В този случай може да се използва за за-
хранваие на магиетофоиа стабилнзнраи токоизправител, който да-
ва 7,5 V напрежение и захранва и синхронизатора.
Елементите на филтрите трябва да бъдат с точност ±5%. На-
стройката на синхронизатора се свежда до установяване на че-
стотата на генератора 50 Hz, което може да стане просто с произ-
волен осцилоскоп, например чрез сравни ване с честотата на мре-
жовото иапреженне н с подбираие ннвото на синхроимпулснте с
потенциометъра /74.
Използването на генератор и на усилвател на честота 50 Hz
на лага строги мерки по отношение на екраниране и замасяване на
детайлите н кабелите. Ето защо на принцип ните схеми са показа-
ии екраните на отделяй стъпала и връзкн, екранираннте провод-
ники и замасяваието им.
Описаният синхронизатор може да се използва и съвместно с
разпростраиените у нас полски касетни магнетофони, като за
целта се презапоят изводите на Г3 и Гл Според електрическата схе-
ма на магнетофона и се включи подходяще съпротивление за на-
ма^^2не на захранващото съпротивление от 9 V на 7,5 V.
структивното оформяне иа синхронизатора оставяме на фо-
го^Жгелнте, конто ще се заемат с изработката му.
72
ГЛАВА 6
СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ГОВОРА,
МУЗИКАТА И ШУМА В ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД
6.1.	ГОВОР
В гл. 2 разделихме говора на дикторски текст, художествено
слово н диалог. Нека сега внднм тяхното място прн озвучаваието.
Дикторскнят текст пренася по директеи път ииформацията за
засветите обекти до зрителя. Това е най-лесният и достъпен начин
за звуков съпровод към такива диапозитиви като изгледи от гра-
дове и страни, изложбн и т. н. Не трябва обаче да се смята, че прн
тях с- дикторския текст се изчерпват възможностите за озву-
чаване въпреки подчертано информатнвння им характер. Много
могат да допрннесат и подходящата музикална и шумова окраска.
Изискванията за синхронизация иа дикторския текст в ка-
чеството му на звуков съпровод със смяната на диапозитиви-
те не са внсоки, тъй като времетраенето на текста е или по-голя-
мо (когато един пасаж от текста се отнася до ня колко диапозити-
ва), нли по-малко (обяснеиията са за един диапозитив) от времето
за прожекция на един диапозитив н почти иикога не е необходи-
мо точно съвпадение на началото (края) на прожекцията на диа-
позитива с началото (края) на дикторския текст.
Има ли място художествеиото слово в една озвучена прожек-
ция на диапозитиви? Да, прн условие, че нзпълнението, както
казахме в гл. 2, е на професионално равннще. Ако не можем да
оснгурим присъствието на артист за нашия запис, можем да за-
пишем нужного изпълнение от раднопредаване или грамофонна
плоча, но във вснчки случаи трябва да избягваме самодейността,
ако не притежаваме съответиите способности. При озвучаване на
диапозитиви за учебни цели нлн за изложбн, разбира се, е по-лес-
но да се осигури изпълненне на професионален артист. Независи-
мо от трудностите по изпълнеиието художествеиото слово в съ-
провод с подходяща музнка е качествен© по-висок в сравнение с
дикторския текст, етап в повншаването на художествената стойност
на звуковия съпровод. Ето един пример. Диапозитиви с изгледн
от Царское село, където един ученик в лицея правн първнте стъп-
кн по неувяхващия път на голямата поезия. Много и полезна ин-
формация за царскоселския период от живота на Пушкин може
да съдържа обяснителният дикторски текст, но ие е ли по-добре
авторът на звуковия съпровод да даде думата иа великия поет:
„Здесь каждый шаг в дуШе рождает
Воспоминанья прежних лет...“
Многобройнн са случайте, когато едно хубаво изпълнение на
стнхове или художествеиа проза може да предаде съвсем нови ка-
чества на озвучените диапозитиви, независимо че времето за дик-
торския текст ще бъде намалено или съвсем ще липсва.
73
Няколко думи за диалога. Неговата роля в кииофилмите е без-
спорна. При озвучаването на диапозитиви диалогът може по-ряд-
ко да намерн място. Това са главно случайте на озвучаваие иа го-
тови днапозитивн, пронзвеждани в голямо разнообразие в СССР
и у нас — предн всичко приказкн. Няма съмнение, че ако приказ-
иите персонажи заговорят от екрана, даже да произнасят само
написаннте на самия диапозитив думн, въздействието върху мал-
ките зрители ще се увеличн многократно. Широко поле за твор-
чество съществува при определите на гласа, тембъра, емоционал-
ната окраска, триковня звукозапнс на гласовете на приказиите
герон. И тук трябва да се отбележи, че пълният звуков съпровод
изисква още подходяще музика л но и шумово допълнение.
6.2.	МУЗИКА
Няма да се спираме подробно върху огромиата сила и пъл-
нота на въздействне, конто са характернн качества иа музиката
въобще и конто може би не са толкова енлно изразени в никое
друго изкуство. Предмет на нашето внимание ще бъде музиката
като съпровод на зрителния образ. Ду мата „съпровод14 тук ие е
много точна, защото в много случаи музиката може да има воде-
ща роля в съчетаинето звук—изображение.
При подбора на музикалните произведения за озвучаваие на
диапозитиви трябва да се иматпред вид особеиостите на музиката
като самостоятелен внд изкуство. На първо място, това са изра-
зителннте, емоционалнн качества на музиката. Език на чувствата
— това е езикът на музиката. С този език тя може да предава мно-
го широка гама от преживяваиия, „от образн иай-нежни и ннтим-
ни до прензпълнени с общочовешка зиачимост и сила; от печално
нли скръбно звучене до лнкуване н тържество; от вътрешна съ-
средоточеност н сдържаност до открита н ярка непосредственост;
от покой нли скованост до предел на развълнуваност и стремител-
ност . . . “ (Т. Корганов).
В завнсимост от подготовката сн всеки, който се занимава с
озвучаваие на днапознтнви, може повече нли по-малко задълбо-
чено да използва тезн богати възможностн, конто му предоста-
вя музиката като средство за предаване на чувства и преживява-
ния. Във всички случаи обаче е необходимо да се следи за хармо-
иия между чувствата и настроенията, конто предизвикват у зри-
теля показваиите кадри, н чувствата и настроенията, конто му
внушава съпровождащата музика.
На второ място, трябва да се имат пред внд нзобразителните ка-
чества на музиката. Изобразнтелността заема второстепенно, под-
4mkj) място в музиката, ио именно тя може с успех да се изпол-
з^Мпрн озвучаваие на днапознтнви.
рвият елемент от музикалната изобразнтелност е предава-
нето иа слуховн впечатления от различии жизнеии явления и
предмета със средствата на музиката — гласове на хора и пти-
ци, шума на бурята или морскнте вълнн, движението в най-раз-
личпите му формн. Освеи това музиката може да преднзвика и
определеии зрнтелнн асоциацин — предимно природни картинн.
Някои от голем и те композитор и са смятали, че музиката може да
предана Цветове н цветни нюанси — Скрябин, Рнмски-Корсаков.
Да се подбере музиката така, че нейните изразнтелин и из-
образители и качества да подхождат на прожектираните диапози-
тиви, е творческата задача, стояща пред оператора.
Вече се спомена, че в някои случаи музиката може да има во-
деща спрямо изображеиието роля, т. е. днапозитивите трябва да
се заснемат или подберат по готов музнкалеи сценарий. Нека опе-
раторът да е подбрал вече музнкалиото произведение илн иякол-
ко тематично свързанн музикални произведения. Предназначе-
ннето на диапознтнвите ще бъде да допълнят, разширят и задъл-
бочат чувствата и образите, изразенн н изобразени в музиката.
Един пример. Избрани са няколко откъса от валсове иа Щраус.
Ако операторът има възможност сам да заснеме нлн да подбере
диапозитиви от Внена към тази музика, добре е да спазва следно-
то: ,,Хубавият син Дунав", показван на екраиа, трябва да бъде
такъв, какъвто го е внждал велнкият музикант — старинните мо-
стове и вечните води на реката, нищо съвремеино не трябва да
се промъкне в кадъра. Така трябва да се илюстрират и „Прнказ-
ките за виенската гора". Звуците иа „Виенски момкчета" според
творческите наклонности на оператора биха могли да се съпро-
вождат и от диапозитиви, показващн днешния град.
Тук е мястото да се спомене и това, че често различните музи-
калии произведения нмат „словесен" израз на съдържащите се
в тях чувства и изображения — заглавие, текст (ако има вокал но
изпълпение), заглавие на филм, от който е музиката. н т. н. То-
ва предизвиква у зрителя съответните асоцнацни още предн да е
изслушал произведението до края. В тези случаи налнчието на
дисонанс между слуховото и зрителното възприятне е особено
дразнещо.
Тези бележки, както и даденият пример в никакъв случай не
трябва да се разбират като рецепта, изискващн стриктио спазва-
не. Озвучаването на диапозитиви е творчески процес и като вся-
ко творчество не трябва Да се правн по шаблони. Същото се отиа-
ся и до следващнте редове, в конто ще се опитаме да дадем ня-
кон идеи за съставяне на музнкалеи съпровод с използване иа
известии музикални произведения. Може би тези идеи ще подпо-
могнат оператора в подбора на музиката, необходима за озвуча-
ването.
Често възниква задачата за озвучаваие на днапознтнви, на-
правенн при посещение в чужбина нли внесени оттам. Би било
от полза да си припомним в такъв случай някон музнкалнн про-
изведения, слушането на конто обикновено свързваме с дадена
75
страна, най-често родината на композитора. По-известни, следова-
телно и по-лесно намнращи се като записи, са следните произве-
дения:
Германия — вснчкн произведения на романтиците Вебер, Ваг-
нер, Шуман.
Испания — всички произведения на Албениц; Бизе: Кармен;
Шабрие: Хабанера, Испания; Дебюси: Иберня; Равел: Болеро;
Римски—Корсаков: Испанско капрично.
Италия — Берлиоз: Харолд в Италия; Шарпантие: Италиан-
ски импресии; Менделсон: Италианска симфония; Респиги: Рим-
ски фонтаии; Чайковскн: Италнанско капричио.
Франция — Масне: Елзаски сцени; Бизе: Арлезианката.
Унгарня— Берлиоз: Унгарски марш; Лист: Унгарска рапсо-
дия; Брамс; Уигарски танци.
Румъния — Енеско: Румънска рапсодия; Барток: Румънски
танци.
Полша — Шопен: полонези, мазуркн; Шабрие: Полски праз-
ник.
Чехословакия — Сметана: цикъл „Моето отечество", Чешкн
танци.
Норвегия — Григ: Норвежки танци, Сватбеи ден в Тролуха-
угеи, Песен на Солвейг; Лало: Норвежка рапсодия.
Финляндия — всички произведения на Сибелиус.
СССР — Балакирев: Русия; Чайковскн: Славянски марш; Бо-
родин: Половецки таици от операта „Княз Игор“; Стравинскн:
Петрушка н мн. др.
Австрия — Щраус: валсове.
Великобритания — Менделсон: Шотландска симфония.
САЩ — Гершуии: Рапсодия в снньо, Концерт за пнаио във
фа.
Куба — Гершуин: Ку би иска увертюра.
Блнзкня изток — Рнмски-Корсаков: Шехеразада; Балакирев:
Исламей; Бородин: Из степнте на Централка Азня; Хачатурян:
Гаяие; Лекуоиа-Ръсел: Табу; Осборн: Турско кафе (Дюк Елииггьи
биг бенд).
Нека сн припомним иякои произведения, свързанн с морето,
планнната, полето.
Море — Дебюси: Морето, Сирени; Вагнер: Летящият холаи-
дец; Брамс: Симфония №3 — III част; Лист: Прелюдии; Мендел-
сон: Фннгалова пещера; Равел: Болеро.
Планина — Венсаи Денди: Симфония върху една планииска
песен; Мусоргски: Нощ на голня връх; Шуберт: Симфония №8
„Недовършена** — II част; Бетховен: Увертюра „Егмонт", Симфо-
IHLt? — Бетховен: Пасторална симфония; Берлиоз: Фантастич-
Е^^лфоиня, Полски сценн; Фибнх: Поема; Равел: Дафиис и
Хлоя; Вагиер: Изгрев в полето.
76
С годишните времена са свързани много музикални произве-
дения като:
Пролет — Григ: Пролет; Менделсон: Пролетна песен; Чай-
ковскн: Лешникотрошачката, Вале на цветята; Стравииски: Све-
щена пролет.
Лято — Менделсон: Сън в лятна нощ; Валдтойфел: Лятна ве-
чер; Шуберт: Розамунда; Мусоргски: въведение към „Хованщина";
Гершуин: Лятно време.
Есен — Форе: Елегня: Григ: Песен на Солвейг; Сибелиус: Ть-
жен вале.
Зима — Рнмски-Корсаков: Снежанка; Валдтойфел: Кънкьо-
рите; Чайковскн: Увертюра 1812; Масне: Елегия; Дебюси; Пре-
людия № 6.
Накрая ще посочим някои произведения, подходящи за озву-
чаване на различии по характер диапознтнви.
Православии църквн — Български и руски църковни песно-
пения.
Католически църкви, витражи — Бах: Токата и фуга в ре
миньор, Голяма фуга в сол миньор; Франк: Трети хорал; Гуно:
Аве Мария; Хендел: Концерт в ре мажор; Сен-Саис: Симфония
№ 3 в мн бемол мажор.
Улици, улично движение — Гершунн: Един американец в Па-
риж; Арти Шоу: Прензпълиен трафик; М. Дермот: Сляпа улица
(Куинси Джонс).
Влак — О. Уошингтън: Нощей влак (Оливър Нелсън); Джо-
ни Рнчардс: Вагон (Стен Кентън биг беид).
Фонтаин, реки, езера — Респнгн: Римски фонтанн; Дебюси:
Малка сюита „На корабчето“, I и II арабески. Отражения във во-
дата; Мусоргски: Разсъмваие на Москва-река — встъпление към
операта „Хованщина"; Мейтус: Днепрострой; Равел: Игра на во-
дата; Лист: Прелюдии, Игра на водата във вила д’Есте; Шуберт:
Музикалеи момент; Бетховен: Пасторалиа симфония; Чайковскн:
Лебедово езеро; Владигеров: Легенда за езерото.
Сценн в зоологнческата градина, животни, птнци — Сен-Санс:
Карнавал на животните; Чайковскн.- Лебедово езеро; Бетховен:
Пасторална симфония; Шуберт: Пъстървата, Прокофиев: Петя и
вълка.
Деца — Бизе: Детски игри; Брамс: Бавачката; Хайдн: Симфо-
ния па играчките; Дебюси: Кутия с играчки; Хъмпърдинг: Хей-
зел и Гретел (увертюра); Моцарт: Менует; Шуман: Детски сценн;
Големинов: Детска игра от „Пет скици за струнен оркестър".
Празници, церемонии — Менделсон: Сватбен марш; Дебюси:
Празници; Вагиер: Сватбен хор от Лоенгрин; Респиги: Римски
празници; Стоянов: Празннчна увертюра.
Карнавали — Дворжак: Карнавал; Хачатурян: Маскарад; Шу-
ман: Карнавал; Стравинскн: Петрушка.
77
Път, пътуване — Понкиели: Джоконда, танц на часовете (фи-
нал); Сен-Санс: Фаетон (снмфоничпа поема); Бизе: Симфония №1;
Моцарт: Немеки танц №3(разходка с шейна); Шуберт: Симфония
№ 9 в до мажор.
Заводи, работа —Стравински: Свещена пролет (II част); Про-
кофиев: Класнческа симфония; Респнгн: Римски фонтани, фонта-
нът Тритон (началото).
Мрачни сцени, мръкване, бурно небе — Берлиоз: Фантастич-
на симфония; Дюка: Чиракът магьосник; Лядов: Баба Яга; Му-
соргскн: Нощ на голи я връх; Сен-Санс: Самсон и Далила, Мърт-
вешки танц; Стравински: Жар-птица; Вагнер: Вал кюри; Чайков-
ски: Лешникотрошачката; Де Файя: Танц наогъня; Брамс: Сим-
фония №3(111 част); Бетховен: Симфония №7 (II част); Хъмпър-
дннг: Хензел и Гретел.
Комични ситуации н сцени — Стоянов: Бай Гаиьо (гротескна
сюита).
Използването на симфонична музика за озвучаване при диа-
позитивите е по-оправдано, отколкото при любителските кинофил-
мн. Домашният кинофилм все още е с лото качество на изобра-
жението, неголяма продължителност на кадрнте и неприятно под-
скачаие на картината. При диапозитивите тезн недостатъцн ие
съществуват. Остава правнлно да се подбере и използва музикал-
иото произведение. Разбира се, може да се използва и друг вид
музика. Нужно е само внимание при подбора. Не винаги заглавие-
то нзразява пряко същността на музнкалното произведение и по-
добии грешки винаги са досадни.
6.3.	ШУМ
Ще се опитаме да анализнраме функцните на шума в съчета-
нието звук—изображение, за да отговорим на един от основните
въпроси по озвучаваието — как и какви шумове трябва да се за-
пищат в звуковия съпровод.
Най-напред ще разделим шумовете на следннте групп.
От гледна точка на местоположеннето и ролята на източни-
ка им:
а)	кадрови шумове;
б)	фонови шумове.
От гледна точка на участието им в смнсъла иа показваното на
екраиа:
а)	съвпадащи с изображеннето;
б)	шумове с подтекст.
Под кадрови шумове ще разбираме тези, чийто източник се
на екраиа и взема по-малко или по-голямо участие в изо-
б^^И аната сцена. Фоновн са шумовете, източникът на конто е
скЦГза зрителя. Кадрови и фонови могат да бъдат и останалите
съставящи на звуковия съпровод — говорът и музиката, ио там
78
нещата са по-ясно разграничени — говорът почти винаги е кад-
ров, а музиката — фон. По-прецизно разглеждане ще установи,
че е възможно шумът на невидим източник да бъде кадров по уча-
стието си в изображеинето.
Пример. Няколко диапозитива показват спящ човек, снет от
различии страни. Звън на будилник — силен и рязък. Следващият
диапозитив, сннхронизиран със звъна — човекът е подскочил, ли-
цето му изразява учудване, изненада. Очевидно е, че звънът на
часовника не е фон. В киното такнва шумове се наричат задкад-
ровн.
Друг пример. Сцена на палубата иа кораб. Диапозитивите са
снетн така, че морето се вижда някъде далеч. Кадровн са шумо-
вете, съпровождащи показваната в едър план сцена. Шумът на
вълннте е фонов, служи за звукова индикация — сцената е мор-
ска, въпрекн че източникът му може да се види на екрана. Тук
разграниченнето се прави според участието на съответния зву-
ков или зрителей образ в показваната картина. Ето — настъпва
буря. Няколко диапозитива показват големн вълни, разбиващи
се в борда на кораба. Сега шумът на вълните е кадров, престанал
е да бъде фон. В този случай веднага възииква въпросът за син-
хронизацията. За да се получи по-точно впечатление от морската
буря, трябва всеки плясък на вълиите да става в момента на смя-
ната на диапозитива. Разбира се, не е нужно това да се повтори
повече от 3—4 пъти.
Такова разделяне е нужно, за да се определи степента на си-
ла, иивото, с което всеки шум участвува в общата шумова и в
общата звукова картина. Очевидно е, че класираните като фон
шумове трябва да се записват и възпронзвеждат с по-ииско ниво,
записът трябва да бъде равномерен, монотонен. Обратно — кад-
ровите шумове са с по-високо ниво, отдели се този шум, върху
който авторът иска да насочи вниманнето иа зрителя. Нека на-
пример няколко кадъра да показват голяма трупа деца в парка.
Звуковиятфон е равномерен детски глъч. Следващите няколко диа-
позитива (направени например с телеобектив) уедряват последова-
теля© плана и накрая на екрана се вижда единствен интересуващият
ни малчуган. Неговият глас постепенно, синхронно с уедрява-
ието на плана звучи все по-силно от фона. Характерно за фоно-
вите шумове е, че почти независимо от пронзхода им те участвуват
в звуковата картина с едно постоянно ннво, докато нивото на
кадровите шумове в зависнмост от пронзхода и участието им в
действието се мени в широки граници. Както видяхме от при-
мерите, разделянето на шумовете на кадрови и фонови е необхо-
димо и за да се установи степента на синхронизация със смяната
иа диапозитивите.
Нивото и акцентрирането върху даден шум завися и от това,
какъв е той според втората класнфнкация — дали е определен
като съвпадащ с изображеинето или изразява „шумов подтекст".
79
Обикновено шумовете, съпровождащи пейзажни сцепи, концерти
и др.сса съвпадащи с изображението. Такива шумове по харак-
тер и ниво се подбират максимално съвпадащи с действителннте.
(Трябва обаче да се съблюдават особеиости, за конто ще говорим
по-нататък.) Използването на „шумов подтекст**, от една страна,
изнсква по-голямо- внимание, от друга — дава широко поле за
творчество. Ето няколко примера. От терасг.*а на внсока сграда
са направени няколко диапозитива, изобразяващи улиците на
големия град. Естествено шумовият съпровод е уличен шум —
най-миого от движещите се коли. Записан от натура или не, ако
този шум е включен с нормалио ниво, е съвпадащ с нзображение-
то, допълва го и го обогатява. Нека обаче същите диапозитиви
са озвучени със силен дразнещ шум на форсиранн автомобилни
мотори, който измества всичко останало. Ако към този рев на мо-
тори се добавят и един-два кадъра с изплашенн лица на пешеход-
ци, „автомобнлната напаст“ ведиага изпъква като обект на прицел.
Шумовете могат да изразяват подтекст и когато на пръв поглед
нямат ннщо общо с изображението. Ето един кадър, на който се
вижда трупа квартални „коментаторки**, конто оживено обсъж-
дат например поведението на „днешната** младеж. Следващите кад-
ри показват отделни лица, застиналн в момент на пронзнасяне
на поредния упрек. Звуковият съпровод е умело подбрани с чув-
ство за ирония звуции крясъцн на различия животни.
Интересно може да се реши звуковият съпровод къмрисувани
диапозитиви със следната тема. Току-що появило се на бял свят пи-
леице е сграбчено в острите нокти на хищен ястреб. Следващ ка-
дър — хнщникът отнася жертвата си. Звук — шумът на изли-
тащ бомбардировач. Едър план — пилето в ноктите на ястре-
ба. Звук — точки и тнрета, съставящи SOS. Следващият кадър
показва родителите и приятелите на пилето, конто прнемат сиг-
налите и започват да чукат по някаква дъска. Чуват се обаче не
у дари по дъска, а оръдейни н картечни изстрели, от конто хищ-
никът е сразен н пилето — спасено.
Може да се приведат още много примерн за това, как би мог-
ло да се използва качеството на шума, за да служи то като под-
текст на изображението- Ясно е, че при озвучаването на днапо-
зитиви това качество може широко да се прилага. Всичко зависи
от желанието и творческите възможности на автора.
Да видим още една функция на шума — като индикатор на
движение. За разлика от кинофилма тук шумът е почти единстве-
ннят указател за това, дали сцената изразява движение в него-
внте различия фор мн илн покой. Казваме „почти", защото из-
вестна индикация за движение могат да дадат както самого изо-
^Ьение (чрез серия диапозитиви нли размазан по посока на дви-
^И'?то вид на движещия се обект), така и музиката с рнтъма сн
Ч?»иорът със съдържанието на текста. Но най-точният и най-
често използваният индикатор иа движение е шумът. Зрителят
80
добре познава шумовете, съпровождащи движеиието в живота, и е
достатъчно тези шумове да присъствуват в звуковия съпровод,
за да възникне съответиата асоциация. Ако снемем диапозити-
ви във влака, достатъчно са един-два кадъра, изобразяващи са-
мая влак, след това всичко може да се снеме дори в обикновена
стая (разбира се, със съответння декор). Ако след това в зву-
ковия съпровод присъствуват характер ните шумове — трака ке-
то на колелата, локомотивните шумове и пр., илюзията е достатъч-
ио пълна, въпреки че няма възможност да се покаже движещ се
фон зад прозореца. С внимателен подбор на шумовия съпровод
може да се покаже дали автомобилът, изобразен на екрана, стой
на място или се движи и дали се движи бързо илн бавно.
Няколко думи по въпроса, доколко „ доку мента л но“ трябва да
се пренасят шумовете от живота в звуковия съпровод на диапо-
зитиви, доколко шумовата картина в съпровода трябва да бъде
„снимка44 на жнтейската шумова картина.
Ще изходим от една физиологична особеност иа човешкня слу-
хов апарат, конто го отличава рязко от всякакви изкуствени
средства за възприемане и записване на звук.
Светът около нас е изпълнен с най-различни по произход и
•сила звуци. Предмети и явления от най-различен внд предизвик-
ват трептения на въздуха с различии честотн и сила, конто се въз-
приемат от ухото. Това възприемане от зората на човечество-
то до диес е било н е жизнено необходимо за съществуваието на
човешкия род. Еволюцията обаче е създала редица средства за
защита иа този толкова фин апарат от претоварванията, конто
го преследват на всяка крачка. На друго място (гл. 7) ще стане
дума за способността на ухото да възприема логаритъма на из-
менението иа силата и честотата на звука. Сега ще се спрем на
защитата против излишното многообразие от звуци, повечето от
конто в отделки моменти са ненужни. Човек слуша всички зву-
ци, конто са в честотния н динамичная обхват иа ухото и в обсе-
га на неговата насоченост, но чува само тези или предимно те-
зи, към конто е насочено внимаиието му. Останалнте се възприе-
мат подсъзнателно и превключване към тях може да стане само
ако се наруши „неинтересният“ им характер. Тази избирателност
на човешкия слухов апарат е сложна физиологична функция,
управлявана от главиня мозък. Естествеио и в най-чувствнтелния
и качествен микрофон няма и сянка от подобно качество. Метал-
ното устройство „чува" абсолютно всичкн звуци, (влизащи в гра-
ниците на иеговите характеристики. Ще се опитаме да илюстри-
раме казаното дотук с някои примери. Всеки от нас е присъству-
вал на такова място, където едновременно беседват няколко гру-
пп хора — например в ресторант. Ако на две съседии масн в ре-
-сторанта например се водят различии разговори и ние сме в ед-
накви условия по отношение на чуваемост спрямо двете масн,
лес но можем с превключване на внимаиието сн да констатираме,
*б Озвучаваие на джааозитивите
81
че съответиият разговор се чува по-лесно и разбираемо. Не ста-
ва дума за наблюдение на артикулацията на устните на говоре-
щите, без да гледаме към тях, ще видим, че ефектът е налице.
Разбнра се, тук изключваме етичния момент за „подслушване‘и
на чужди разговори. Нещо подобно става и ако разговаряме в
стая, в която работа радиоприемник. Ако ни попитат после как-
во е говорил дикторът, едва ли ще можем да кажем, въпреки че
радиото свири достатъчно снлно.
Нека се намираме с нашия събеседник в'обикновена стая в
обнкиовен жилищен дом. В стаята е тихо, ннщо не смущава на-
шата беседа. Ако в същото време сме записали нашия разговор иа
магнетофон, при прослушването иа записа ще остаием пзненада-
ни: всевъзможни шумове— затваряне на врата в съседния апар-
тамент, шум на мотори и детски викове от улицата, глухи удари
на ниските честота от Hi—Fi уредба над нас, скърцане и трепане
от всякакъв произход, на фона на конто нашият разговор поия-
кога е неразбираем. Всички тези звуци обектнвно са съществува-
ли в стаята, чувствителността на нашето ухо не е по-лоша от та-
зи на микрофона, но ние не сме им обръщали внимание, съсредо-
точеин върху нашата беседа. Разбира се, кол кото и да сме аяга-
жирали вниманието си с разговора, шумове като рязко скърца-
не на спирачки, удар от сблъскали се коли ще го превключат към.
новия източник. Ние ще чуем и отбележнм тези шумове не толко-
ва поради силата им, колкото поради техния характер. Същият
ефект ще има и внезапного изчезване на някакъв постоянен фо-
нов шум.
Авторът на озвучените днапозитиви трябва да направп два из-
вода от казаното дотук. Първият е, че работата с микрофона из-
исква спазваието на някои правила, за който ще се говори подроб-
но в съответната глава. Вторият извод е, че именно за получава-
не на достоверност на шумовата картина не трябва да се пренася
на екрана „снимка“ иа житейската шумова картина, когато всич-
ки шумове ще звучат от едно озвучителяо тяло, към което е съ-
средоточеио „слуховото“ внимание на зрителя. По тази причина и
в киното — професионално или любителско, почти ннкога иа от-
крыто не се правят синхронии записи.
По време на монтажа на звуковия съпровод не трябва да се
ста раем да включим колкото се може повече „достоверни“ звуци
само защото те реал но съществуват. Има смисъл да бъдат вклю-
чеии само такива, конто имат единство с това, което искаме да
покажем на екраиа. В приведения пример с децата в парка по
време иа снимките сме обърнали внимание, че по оживеното шо-
се край парка непрекъснато минават автомобили. Шумът от мо-
торите им реално присъствува вобщата звукова картина. Нужен
г^Жтой в нашия съпровод? Определено не.
като се запознахме с функциите на говора, музиката и
rWk в звуковия съпровод към диапозитивната прожекция, ще
поговорим за това, каквотрябва да зиаем, за да запишем тези съ-
ставящи на магнитна лента.
ГЛАВА 7
ФИЗИЧЕСКА ПРИРОДА НА ЗВУКА.
ОСОБЕНОСТИ НА ЗВУКОЗАПИСА
ПРИ ОЗВУЧАВАИЕТО НА ДНАПОЗИТИВИ
От курса по физика се знае, че звукът представлява породени
от физическо тяло вълни, конто се разпростраияват в дадена ма-
териална среда. Тези вълни се характеризнратсъссвоята скорост
на разпространеиие, период (респективно честота) и енергия.
Накратко ще бъдат разгледани всяка от тези характеристики.
Скоростта на разпространеиие на звуковите вълни завися в
общия случай единствено от характеристиките на средата. На-
пример тази скорост в сух въздух при температура 0сС е 330 m/s,
в прясна вода при 17С — 1430 m/s, в повечето метали надлъж-
ните звукови вълни се разпростраияват със скорост от 4000 до
7000 m/s, а напречните — от 2000 до 3500 m/s и т. и. При разпро-
страиеиие на звукови вълни с голяма амплитуда може да настъпят
редица нелинейни явления, в резултат на което синусоидалната
форма на вълната се изкривява и се получава т. нар. „ударна въл-
на“.
Друга важна характеристика на звуковите вълнн е техният
период или тяхната честота. Този параметър дава две определения
на звука — звук в тесен смисъл на думата — като явление, су-
бектнвно възприемано от специален слухов апарат у животните
и човека, когато честотата на звуковите вълни е от 16 до 20 000
Hz, и звук в широк физически смисъл на думата, включващ още
инфразвук (под 16 Hz) и ултразвук (над 20 000 Hz). Установено
е, че макар и невъзприемани от ухото, инфра- и ултразвукът
имат определено влияние върху човешкия организъм.
Всеки, който се заиимава със звукозапис, трябва да знае, че
повечето звуци, конто чуваме, са сложни, т. е. състоят се от го-
лям брой прости звукови вълни или хармоннчни. Разлагането
на звука на прости хармоннчни трептення дава неговия често-
тен спектър, който може да бъде непрекъснат, ако еиергията на
звуковите трептення е равномерно разпределена в един повече
илн по-малко широк честотен абхват. Такъв звук се възприема ка-
то равномерен шум (например шума на листата на дърветата при
вятьр). Човешкият говор, музиката и много други звуци имат
едно основно хармоиично трептеиие с нан-висока енергия и крат-
ки на него по честота хармоннчни с по-малка енергия (т. нар.
висши хармоннчни). Основната честота се възприема от ухото ка-
то височина на звука. Тя не завися от вида на звуковия източник.
Например тонът ла от първа октава има честота 440 Hz, тонът сол
от втора октава — 784 Hz нт. н. независимо от източника. Ком-
плексного въздействие на висшите хармоннчни се изразява във
възпрнемане на тембъра на звука, който е характерен за всеки нз-
83
точник. По тембъра именно се различава дали тонът ла е изсви-
рен на цигулка, акордеон или духов инструмент, различава се
говорът на различии хора. Очевидно е, че за вярио предаваие иа
звука записващият и възпроизвеждащият тракт трябва да имат
честотна лента, обхващаща не само основните честоти, ио и хар-
монкчните тембралнн честоти.
Звуковата енергия се характеризира с ннтензивността на зву-
ковите вълни в дадена точка от пространството, която пъи зави-
си от амплитудата на вълните при източиика, разстояннето от не-
го и свойствата на средата. Субективно ухото възпрнема тази нн-
тензивиост като гръмкост на звука. Това субектнвно възприе-
мане зависи още и от честотата . Известно е, че иай-висока чув-
ствителност човешкото ухо има за честотнте от I до 5 kHz. Любо-
питно е да се отбележи, че при най-тнхня звук, който може да
се различи от човешкото ухо, размахът на трептенията на отдел-
яйте частици на въздуха е по-малък от размера на водородния
атом.
Ние вече преминахме от физического явление звук към су-
бективното възпрнемане иа това явление от човека. Сега ще раз-
гледаме ня кои особеностн, обусловени от физиологичния характер
на това възприемаие.
Както казахме, нашият слухов апарат може да различи звук
с иищожна нитеизивност. От друга страна, най-силните звуци,
конто можем да чуем без вредни последствия, имат стотици ми-
лиони пъти по-висока интензнвиост. На какво се дължн огромнн-
ят динамичен обхват на това наше сетиво? На нелннейиата зависи-
мост между денетвителната интензивност на звуковите вълни и
субективното ни възпрнятие за нея — усещаието ни за гръмкост.
Установено е, че тазн завнсимост е логарнтмична, т. е. човешкнят
слухов апарат усеща изменеиието на ннтензивността на звука
пропорционално на логарнтъма на тази интензнвиост, реагнра на
иейното отиоентелио нзмененне. В един много широк динамичен
обхват ине усещаме като еднакво изменеиието на ннтензивността
(например два пътн) както при най-тнхите звуци, намиращи се
на граннцата на чуваемостта, така и при мощности, близки до
оглушителната гръмкост. При това разлнката между абсолют-
ните стойности на звуковата енергня в единия н в другия случай
е огромна.
Също такава „логаритмнчна11 е характеристиката на човеш-
кото ухо и по отношение иа възпрнемането на височината на то-
на (честотата иа звуковите трептеиня). Като еднаква разлика меж-
ду два тона се възпрнема не абсолютната разлика в честотнте им,
«гаритъмът на тазн разлика. Това означава, че ухото реагира
юрциоиалио на логарнтъма на изменящите се честоти. На-
лер възпрнема се като еднаква разлнката между тоновете „ла“
и“ от всички октави, въпреки че в абсолютни стойности тази
84
разлика за III октава е 13,5 Hz, за IV октава — 26,9 Hz, за V
октава — 53,9 Hz и т. и.
Интересно е, че още много предн да се появят логаритмите и
всякаква ап арату ра за нзмерване на честоти, човешката музикал-
на интуиция безпогрешно е довела до създаване на такива съот-
ношения между музикалиите тонове, в основата на конто, както
впоследствие се установи, лежат логаритмнчни зависимости.
Може да се добави, че логаритмичната характеристика нмат и
други човешки сегнва.
Тук е мястото да се отбележн, че тезн фнзиологични особености
на човешкия слухов апарат са се отразили по определен иачин в
електроакустичната техника. Въвеждането на логаритмичии по-
тенциометри, т. нар. „физиологичны** филтри н др., създаваието
на подходящи единици за нзмерване на нивото на шумовете н
другнте звуци, на затихването на сигналите, единици, в чиято
основа лежат отново логаритмите* — това са само няколко при-
мера за това отражение.
След тези бележки нека видим каквн са особеностите на зву-
козаписа при озвучаваието на диапозитиви. За тазн цел ще на-
правим сравнение с т. нар. „Hi—Fi“ записи.
]. Източник на звук прн „Hi—Fi“ зависите почти винаги е
висококачественият грамофон. С малък компромис може да се из-
ползва висококачествен магнетофои. Почти никога — микрофон
и радиоприемник. Микрофонът е основен източник на сигнал за
озвучаване на диапозитиви. И така — първа особеиост — необ-
ходимост от работа с микрофон.
•Става дума за намерилата широко разпространение единица децибел
(dB), конто читателят ще срещне на много места и в тази книга. Тя е пре-
поръчана през 1929 г. от Международная комитет за далеч в а телефония в
Европа и се определи като една десета част от единнцата бел (В), която пт>к
от своя страна представлява десетичен логаритъм от отношснието иа мощно-
стите на сигнала в края и началото иа линията, по която става разлрсстра-
нението му. Ако се отбележи с N усилването или затихването, за TV (dB) мо-
же да се напише:
л/1'ЗВ] -loig-^.
вх
Ясно е, че при РЮх'>Рвх ще има усилване (Ч-dB), а при Ризх<Р»х — за-
тнхване (—dB). За токове и ыапрежения съотношението е
AZ[dBl=.2Olg-;>x ;	Аф1В]-20 1g ^иэх
'«х	ljBx
Ето никои от причините да се наложи децибелът:
а)	единица та има логар итмичен характер, който позволява да се изпол-
зва събиране вместо умножение;
б)	отлично се обвързва с десетичната система (за разлика от непера, в
чиято основа лежат натуралните логаритми);
в)	има достатъчно близко съвпадение с биофизиологичните характери-
стики.
85
и шумът почти ннкога не присъствуват в Hi-Fi
зависите. В звуковия съпровод на днапозитивите—почти вннаги-
Втора особеност — необходимост от запис и възпроизвеждане на
говор и шум.
3. С много редки изключения Hi—Fi записите са прости (един
източинк). При озвучаваие на диапозитиви много често се из-
ползуват сложин записи. Третата особеност — необходнмост от
смесване на различии звукови сигнали с всички произтичащи от
това трудности.
Като допълнителна особеност ще посочим това, че любителят
на озвучени диапозитиви често е принуден да прави големи ком-
промиси по отношение на качеството на звукоизточннка в иметь
на интересиата звукова картина, което е недопустимо за един се-
риозен Hi — Fi- любител.
Като се прибави и това, че звуковият сценарий, съчетаването
му с изображението, целнят процес по озвучаването е дело пай-
често на един човек, когато се прави в домашни условия, ще ви-
дим колко трудности стоят пред оператора. Всичко това обаче
мобилгзира неговите творчески и технически способности, труд-
костите се преодоляват и получените в резултат озвучени диапо-
зитиви доставят удовлетворение, естетическа наслала с далеч по-
висока стонност, отколкото при просто копиране на музика да-
же и внсококачествена.
С тази глава, както е забелязал внимателният читател, при-
ключвамевъпросите, конто имат пряко отношение към художестве-
ната страна на озвучаването на диапозитиви. 1Це преминем към
техническите проблеми, конто трябва да бъдат решен», като на-
правим уговорката, че в денствителност съществува една пробле-
ма — художествено-творческата. и ие винагн е възможно тя да
бъде разделена абсолютно точно на двете свои съставни части. С
други думн, дотук в разглеждането на художественнте въпроси
се промъкваше и малко техника, а в следващите глави наред с
чисто техническите въпроси ще се говори още за художествеиото
оформяие на озвучаването.
Записът на говор, музика и шум има своите особености за
всяка от тези съставящи на звуковия съпровод. Тези особености
ще бъдат изложен» поотделно. Запис на говор се прави главно с
микрофон, но с микрофон могат да бъдат записани н музика и
шумове, затова работата с микрофон ще бъде предмет на отделно
рззглеждане.
86
ГЛАВА 8
ОСОБЕНОСТИ ПРИ РАБОТАТА С МИКРОФОН
Микрофоны е устройство, което преобразува постъпнлите на
входа му акустични вълни в електрнческн снгнали, прн което нз-
меиенията на електрическня ток на изхода му нмат характера на
измененията на входните звукови сигнали. Следователно нзход-
ният електрически сигнал има звукова честота, за конто важат
всички съображення, за основни н хармонични честоти, посоче-
ни тук. За вярното преобразуване иа звуковата еиергия в елек-
трическа иматзначение следннте три характеристики на микрофо-
на:
1.	Честотна лента — това е обхваты на честотн, конто мик-
рофоны пропуска със затихване н изкрнвяване, влнзащи в пред-
варително установенн норми.
В табл. I са показаии честотните ленти на някои популярни у
нас микрофони, както и виды на магнетофоните, за конто те са
лредиазначени.
Тези микрофони са съветски н влизат в комплектовката на ня-
кои магнетофони съветско производство. Няма да бъде трудно чи-
тателях да иамери такива даиин и за други разпространени у нас
мнкрофоии.
2.	Чувствителнсст. Тазн характеристика най-често се опре-
дели като стойност на изходиото напрежение (в mV) при опреде-
лено звуково налягаие на входа, например 1 Ра.
В магнетофоните обккновено съществува специален микрофо-
яен вход, номиналмото входно напрежение на който е0,2—0,3 mV
за честота 1000 Hz — за траизисторнн магнетофони, н около 3—5
mV — за лампови. За запис от микрофон е необходимо съблюда-
ванетэ на третата графа от табл. I, която изразява цеобходнмостта
от съгласуване, и на номиналиото товарно съпротивление на
микрофона с входного съпротивление на магнетофона.
Т абл ица1
Тип	1	Честотна лента	Вид иа магнетофона
МД-44		100—8000 Hz	Транзисторен
МД-47	1	100-10000 Hz	Дампов
МД-59	1	50—15000 Hz	|	Транзисторен
МД-62	1	100-10000 Hz	Транзисторен
3.	Насоченост. Тазн характеристика нзразява свойството на
всекн микрофон да реагира по различен начин на звуци, ндващи
от различии посоки. Разбира се, става дума за различии посоки
ие само в една равнина, а в пространството. В реднца случаи се
87
търсят начннн за създаване иа микрофонн с равномерна прост ран
ствена характеристика, т. е. с миннмална насоченост. В практика
та на озвучаване на кннофнлми н диапознтиви обаче най-често е
нужен микрофон с добра насоченост. Обикновено се записва зву-
кът от един нли ня колко, разположени наблнзо нзточинци, като
вснчкн странички звуци е желателно да бъдат избягнати. В про-
фесионалната практика съществуват микрофонн с твърде остро
насочена характеристика. Едки начни в любителски условия да се
постигне характеристика с обикновеи микрофон е нзработването
на рефлектор или рупор. Рефлектор може да се направн от реф-
лектора иа кръгла електрическа нагревателна печка (такива се
продават и у нас) нлн настолна лампа. Трябва да се свали нагре-
вателният елемент илн крушката и във фокуса на рефлектора да
се закрепи микрофонът иапрнмер с три нанлонови коиеца. Точ-
ного му положение може да се н амер и с няколко проби. Най-до-
стъпннят начин за снемане на характеристиката на насоченост на
така получения насочен микрофон е следният. В подходяще по-
мещение (за това ще се говори в гл. 11), където отразеннте от сте-
ките вълии са сведени до минимум, микрофонът се поставя на ма-
са, покрита с дебело одеяло. На определено (но постоянно) раз-
стояние от него се двнжи източник на иепрекъснат звуков сигнал
с постоянна интензнвиост (например звук с честота 1kHz от тон-
генератор или записан на магнетофон сигнал със същата честота,
който се излъчва по радното сутрнн преди започване иа предаване-
то) и се измерва с милнволтметър електрическото напрежение,
създавано от микрофона. Тази характеристика трябва да бъде из-
вестна, за да може правилно да бъде използван микрофонът при
записите.
По-остра насоченост на характеристнката може да се постнг-
не с нзползването на рупор. Рупорът представлява дълга и тяс-
на фуния, която може да се иаправн от дълга хартнена лента. Фу-
ннята се облейва отвън с парчета от вестник. В тясната н страна се
поставя микрофонът. Трябва да сеиматпред вид някои ефекти,
получавани при нзползването на рупор— изрязвапето на част
от ниските честотн, и ефектът иа усилване на звука. Второго об-
стоятелство позволява да се записват доста далечнн и слаба зву-
ци при подходяща насоченост. Още по-добрн резултатн може да
се получат с т. иар. „органов*1 микрофон. За целта обикновеният
микрофон се поставя в дъното на коничен рупор, насочен към от-
бора на рупора. Въишният диаметър на рупора се нзбира 90 mm-
В него се поставя диск от шперплат с шестоъгълен отвор (фнг. 57).
В този отвор завършват 37 тръбн с диаметър 10 mm, конто се под-
реждат, както е показано на фнгурата, и нмат следннте дължиин:
1—895, 3—870, 4—845, 5—820, 6—795, 7—770, 8—745,
9-695. /7—670, /2—645, /3—620, /4—595, /5—570,16—
545,520, /8—495, 19—470, 26—445, 2/—420, 22— Г95, 23—
370,24—345, 25—320,26—295, 2/—270, 28—245, 29— 220, 30—
88
195, 57—170, 32— 145, 33—120. 34—95. 35 - 70, 36—45 и 37—20,
Навсякъде тук първото число е номерът на тръбата, а второго —
дължината й в милиметри. Тръбите могат да бъдат месингови,
алуминневн ил к пластмассам. Благодарение на резонанса, конто
Фиг 57. Устройство за улавяне на далечни звуци
се получава в тръбите, колнчеството енергия, въздействуваща
върху микрофона, се увелнчава. Най-дългата тръба №1 с дължн-
на 920 mm резонира при честота 180 Hz, а най-късата №37 с дъл-
жина 20 mm — при честота 8200 Hz. Това е и честотната лента на
така получения насочен микрофон.
По начнна на превръщане на звуковата енергня в електриче-
ска микрофоните се делят на различии видове. По-подробни све-
дения читателят може да на.мери в [II]. Тук ще се подчертае са-
мо, че в любителската практика най-голямо приложение намират
микрофоннте от електродинамичен тип, с конто са комплектувани
битовите магнетофони.
Каквн съображення трябва да се нмат пред вид прн работа с
микрофон? Освен вече казаното трябва да се отчита голямата раз-
лика между непосредствеиото възпрнемаие на звуковата инфор-
мация, непос ре детве ното сл ушане, например в театъра, операта
н предаването й посредством микрофон, който вннагн е първото
звено в електроакустичната система в залнте например за естрад-
ни концерти. В първия случай ефектът на преместване на зву-
конзточника (изпълннтеля) спрямо слушателя се получава, как-
то вече се спомена, благодарение на „стереофоннчните“ свойства
на човешкия слухов ап арат и съответствува на действителното
преместване. В частиост това важи и за приближаването и отда-
лечаваието на изпълннтеля. Във втория случай ефектът на при-
блнжаване и отдалечаване се получава чрез приблнжаваие и от-
далечаване на микрофона. При това действителното изменение
на разстоянието на слухового възпрнятне за това изменение се
89

намират в снлно нелинейна завнснмост. Източник на звук, разпо-
ложен на по-голямо разстояние от микрофона, се възприема като
намиращ се много далече и при това като че ли в помещение, нз-
пълнено с всевъзможни звуци. Слушателят получава неправнлна
изкривена представа за разстояиието, преувеличена в двете по-
сокн. Ако нзточникът е много далече, той се възприема като мно-
го отдалечен; при прнближаването му към микрофона нн се стру-
ва, че той се приближава много бързо към нас.
В електроакустнката това явление е известно като ефект на
разстояиието. С тозн твърде важен ефект трябва да се съобразяват
всички, конто правят записи с микрофон, особено на двнжещи се
източници. Ефектът на разстоянието се обяснява по слединя на-
чин. При отдалечаването на звукоизточника от микрофона нама-
лява директната звукова енергия, която попада от него върху
микрофона, докато енергията на отразеннте звукови вълни остава
същата, т. е. нзменя се съотношението между тезн две съставя-
щи. При пряко слушане без електроакустнчен тракт слушателят
различава преките звуковн вълни от отразеннте по посоката, от
която идват- Но при усилването на електрнческнте сигнали от
микрсфона в един канал и преобразуването им в звук от една
акустична система той вече не е в състояние да направи тазн раз-
лика. Оттук следва, а и практиката го потвърждава, че ефектът
на разстоянието е по-малък при използването на стереофоиич-
на апаратура, при което чувството иа разстояние и преместваие
е много по-вярно. Още по-точно преместването в дълбочнна се
предава от квадрофоннчната апаратура.
За намаляване на вредного действие на този ефект трябва да
се вземат следннте мерки. Трябва да се следи в микрофона да не
попадат вредин отражения на сигнала. Това става чрез спецнал-
но эбзавеждане на помещението (гл. II) и чрез използване на иа-
сочени микрофони. Очевидно е, че във втория случай микрофо-
нът трябва да се мести така, че преместващият се звукоизточннк
да бъде вииаги в зоната на внсока чувствителиост на насочення
микрофон.
На открито звукът се отразява от сградите, дърветата и т. н.
При записи на открито трябва мнкрофонът да ие попада в точки,
където възниква ехо от различии причинители. Освен с ехото опе-
раторът може да се сблъска и с друг неприятен ефект. Прн опре*
делена форма на отразяващите повърхности могат да възникнат
„мъртви“ зони, до конто звук не достига, и зони на фокуснране
на звуковата еиергия. Това става, ако звукът по своя път срещ-
не огънати повърхности— куполи, ниши и др. Мъртвите зонн и
зените на концентрнрана звукова енергия трябва да се открнят
чр^оби н да се избягват при правене иа записите.
э пътн сиемането на днапозитивите става в определен ред
np^WKлки ннтервалн, като едновременно с това се запневат го-
ворни и други изпълнения. Мнкрофонът трябва да бъде разполо-
90
жен близо до изпъл ннтелите, като заедно с това не трябва да
попада в кадъра. Понякога тон не трябва да се вижда н от нзпъл-
нителите (при снимане и запнсване на деца). Случаят с децата е
особено важен, тъй като те трудно могат да бъдат накарани след
свършването на снимките да повторят пред микрофона това, кое-
то трябва да се запише. Най-малкото ще се загуби непосредстве-
ността на детскою изпълненне, а при по-малкн „артистн“ това
въобще е невъзможно. В такъв случай мнкрофонът трябва да бъ-
де умело прикрит зад някой предмет от обстановката илн от ни-
кой по-възрастеи участник в сцеиата. За да не попада в кадъра
и в същото аре.ме да бъде блнзо до звучащия обект, мнкрофонът
може да бъде окачен на „въдица“ или „геранило“, широко изпол-
звани в професионалиото кино и звукозапис. Как може в домаш-
ни условия да се направят и пзползват такива устройства, може
ла се прочете в [8].
ГЛАВА 9
ЗАПИС НА ПЪРВИЧНИТЕ ФОНОГРАММ
Под първичии фонограми ще разбираме записаиия на различ-
ии ленти звуков материал, от който чрез подбор и сложим запи-
си ще получим окончателиата фонограма на звуковия съпровод.
Част от първичните фонограми намираме във фонда на домашна-
та фонотека (т. 3 от настоящата глава); остаиалите записваме за
конкретния случай и с по-ннтересните от тях попълваме фоноте-
ката.
9.1. ЗАПИС НА ГОВОР
С особеностите при работа с микрофон се запознахме в пред-
ната глава. Тук ще разгледаме някои съображеиия, валндни кон-
кретно при записваие на говор.
Човешкият говор се състои от звуци — гласии и съгласнн, и
паузи. Честотната лента на гласните звуци е 300—3000 Hz. Мно-
го от съгласните. особено шнпящите, имат значително по-висока
горна честотна граница. С по-голяма мощност са гласните; тях-
ната роля за яснотата и разбираемостта на говора е по-голяма.
Лошото произнасяне и предаване на съгласните обаче също мо-
же да повлняе значнтелио.
Ако записваме говор на седнал човек, мнкрофонът се поста-
вя на масата на 30—40 ст разстояние. Дикторският текст тряб-
ва да бъде предварително написан (най-добре на пншеща машина)
91
от едиата страна на листа. Лнстовете с текста не трябва да се дър
жат в ръка, а да лежат на масата, подредени в „стълбичка", така
че да не се прелистват, а да се изместват ветра ни по плоскостта
на масата. Вснчко това са мерки за намаляване на страинчиите
шумове. Ако има двама или повече говорещи, те трябва да бъдат
разположени в дъга на равнн разстояния от микрофона. Ако са
прави, микрофонът се закрепва на стойка на равннщето иа лица-
та им.
Изреченията в дикторския текст трябва да бъдат кратки, а
всеки пасаж да предсгавлява завършена мисъл. След всяко из-
речение дикторы трябва да прави пауза, а след всеки пасаж —
по-гол яма та кава. Преди да се произнесе число, също се прави
пауза, а самото число се пронзнася с натъртване. Всички думи
да се произнасят със скорост, мал ко по-малка от нормал вата в
об и к новен ата реч.
Спазваието на тези препоръки може да доведе до повншаване
на яснотата и разбираемостта на записаиня говор. В тях обаче не
се съдържа едно от главните изисквания при запис на говор —
запазване иа вярната интонация от жнвата човешка реч. Ако ин-
тонационната окраска липсва или не е вярна, дикторският текст
става скучен и сух, а в отделив случаи може грубо да се промени
смнсълът му.
Трябва да се обърне внимание върху още едно обстоятелство.
Понякога се записва целият дикторски текст на едиа лента, а при
монтажа на звуковия съпровод някон части от него се пропускат.
Обикковено лесно може да се нзключат отдел ни пасажи, без да
се иаруши смнсълът и последователността. Но при четене на
дълги текстове днкторът, ако не е професионалист, променя нн-
тонацията на отделяйте пасажи, а понякога и скоростта и силата
на своя глас. При монтиране иа съпровода такива пасажи, ако
се окажат в съседство, изпъкват неприятно с тези различия. За-
това при правенето на първнчната фонограма трябва да се ста-
раем еднаквите по тематика и смисъл пасажи да бъдат еднакви
по изпълнение. Текстът може да се прочете по време на прожек-
ция на диапозитивите нли само по предварително съставен зву-
ков сценарий. Вторият начин има предимството, че ие се чува
шумът на смяната на диапозитивите в диапроектора. От друга
страна пък, ако днкторът гледа прожектираните диапозитиви, мо-
же по-лесно и по-точно да прнгоди интонацията и силата на своя
глас към смисъла иа изображеинето.
Ако създателите на звуковия съпровод са повече от един —
оператор и изпълнители, целесъобразио е да се въведе система
за безшемна сигнализация. Би могло, разбнра се, да се спира
запись устно да се дават съответните разясиения, ио това мо-
же гц^Впречи на изпълнеиието, особено ако се касае не про
сто ^МГыорскн текст, а за художествено изпълнение. По време
на такова изпълнение може н да се снимат диапозитиви подобно
92
на синхрониите снимки в киното. Сигналнзацията може да бъде
светлинна с няколко лампички, но по-лесен н достъпен е езнкът
на жестовете. В[8] се препоръчват следиите фрази:
1.	Внимание —повдигане на показалец или цяла ръка.
2.	Начало— бързо и рязко отпускане на показалеца (ръката).
3.	Край — ръката с разперени пръсти рязко се насочва към
нзпълнителя.
4.	Изтича времето — с палеца и показалеца се прави „0“, коя-
то се показва на нзпълнителя.
5.	Повтори — показват се два пръста — палец и показалец.
G. По-тихо — с палец се сочи надолу.
7.	По-сил но — с палец се сочи нагоре.
8,	По-близо — ръката е свита в юмрук, обърната с пръстите
нагоре, с разперване и свиване на четирнте пръста се правн нри-
канващ жест.
9.	По-далече —отблъскващ жест със свиване на китката.
10.	По-бързо — разлюляване на свободно отпусната кнтка.
9.2.	ЗАПИС НА МУЗИКА
Основният източник на музикалнн записи ще бъде грамофои-
иата плоча или магнетофонната лента. Музика, разбира се, може
да се запнше и с микрофон, което е рядко явление в практиката
на озвучаваието; освен това за работата с микрофон вече говорих-
ме, така че въпросът за запис на музика в нашня случай се свеж-
да до презапис от грамофон или магнетофон.
Предмет на иашето внимание ще бъде не магнетофоииият за-
пис въобще, а онези иегови особеиости, конто трябва да се имат
пред вид при изработването на първичиите музикалнн фонограмн
за звуковия съпровод. От общнте съображення ще споменем са-
мо следиите:
1.	Входовете за запис в съвременните бнтовн магнетофони са
•стандартизирани по отношение на входно съпротивление, иоми-
нално ниво на входния сигнал и разположенне на крачетата на
съединителя. Стандартизирани за също нзходите на източииците
грамофоии и магнетофони. Въпреки това се срещат различия,
който, ако не се отчитат, могат да влошат качеството на записа нли
да го направят невъзможен. Затова е .нужно внимателно да се про-
чете описанието н да се изяснят параметрите на всеки вход или из-
ход, който ще се използва за запис. Ако има разлика в крачетата
на съединителите. трябва съответнода бъде преработен свързва-
щият кабел или което е за предцочитане, да се направи съгласу-
ващ съедпнител „обръщач“. Такъв .„обръщач" може да се направи
от един гнездов и един щифтов магнетофоиен съединнтел „петор-
ка“, непосредствено съединени един към друг, като чрез под-
ходяще евързване се постига прехвърлянето на сигнала на нуж-
ного краче.
93
Повечето магнетофони имат универсален входио-изходен гъе-
дниител, който в много случаи е едннствеиият, нзползуваи от лю-
бителнте. Останалмте входове и нзходи обаче могат да бъдат съ-
що много полезни. Това важи особено за микрофонните входове,
конто освен за сигнал от микрофон могат да бъдат нзползвани за
запис на сигнал от друг нзточник, отслабен например след пре-
минаване през схема за пасивно смесване или паснвна тонкорек-
цмя.
2.	Независимо от стандарт из ацията на звукозапнсващата и
звуковъзпроизвеждащата техника добре ще бъде да се спазва пра-
внлото: да се възпроизвежда с този микрофон, с който е иапра-
вен записът.
3.	Наред с основните режнми на работа много магнетофони
нмат цяла редица допълнителни режими, конто за много полезни
за работа по озвучаване на днапозитиви. Те трябва също добре
да се усвоят.
4.	Известните от практиката правила за екранировка при ра-
бота със звукозаписваща апаратура трябва особено прецизно да
се спазват при създаването на първичните фонограми и при слож-
ннте записи. Често се работа с малки сигнали и чувствителнн вхо-
дове. Работи се с няколко звукоизточника — поиякога едновре-
менно. Ограничаване на дължнната на свързващите кабелн, за-
дължнтелната нм екранировка, наличието на стабилна.обхваща-
ща всички апаратури маса са неща, без конто качествена фоногра-
ма няма да се получи.
Фиг. 58. Предусилвател за магнитна доза
(jgft всичко това любителят ще трябва да реши някон кон-
крет^^и-проси, конто ще се постараем да разгледаме подробно.
13	wUF-ои случаи между нзточника и входа на запнсващня маг-
нетсфои е желателно, а в други — необходимо да се включат
94
устройства, конто обработват по подходящ иачин сигнала и кон-
то лесно могат да бъдат изработенн от оператора.
Ако в качеството на звукоизточник се използва грамофон с
магнитна доза и на из хода
къв предусилвател трябва
да се изработи, за да се
ос и гур и необходимого за
записа ниво. Една доста-
тъчно качествена схема е
показана на фиг. 58. Вход-
ного съпротивление на та-
зи схема е 47 к£2 и на че-
стота I kHz тя усилва
входиия сигнал от 4,5 mV
до 400 mV. Корекциите
на честотната лента на
предусилвателя са така
подбранн, че за честотите
под 1 kHz има подем, а
над 1 kHz — спадане на
уснлването. По такъв на-
чин резултатиата честотна
на грамофона няма предусилвател, та-
Фиг. 59. Схема на предусилвател - кс-
ректор
характеристика на магнитната доза и предусилвателя се получава-
равномерна от 20 до 20 000 Hz. За 7\ н Т., могат да бъдат изпол-
званн транзнсторите МП 112 или МП 113. Друга схема на пред-
уснлвател е показаната на фнг. 59. Чувствителността на схема-
та е 4 mV, изходното напрежение — 100 mV. Неравномерността
на резултантната характеристика в границите 20 — 20 000 Hz е
под 2 dB. При премахване на веригата за корекция (заградената
с пунктир) схемата може да се използва като микрофонен усилва-
тел с достатъчно равномерна характеристика.
Ако грамофонът е с кристална доза, проблеми по нивото на
сигнала няма. Известии мерки за съгл асу ване обаче са необхо-
дими, а и качеството на записа може чувствителио да се повиши,
ако се въведат ня кон корекции. Подходяща за това е схемата от
фиг. 60. С нея се постига повдигане на ннските честоти от пиезо-
керамичната доза и се намалява до минимум влняннето на пара-
зитннте капацитети (главно от проводниците) върху областта на
високнте честоти от честотната характеристика на канала за за-
пис. Много важно качество на схемата е възможността за честотна
корекция в зависимост от качеството и състояиието на грамофон-
ния запис и грамофонната плоча, както и в зависнмост от вида и
качеството на магнетофоиа и мзгнетсфонната лента. Първото стъ-
пало с полеви транзистор е предназначено за съгласуване на из-
ходното съпротивление на дозата с входа на следващото стъпа-
ло. Отрицателна обратна връзка по ;ок е реалнзирана с резистора
с което се постига високо входео съпротивление в цел ня че-
95
стотен обхват благодарение на намаляването на входния капаци-
тет. От стока на полевия транзистор сигналът постьпва във вери-
гата за тонкорекция, чиито елемеитн участвуват п във верига
за честотнозависима отринателна обратна връзка, обхващаща дв\-
Фиг.|60. Схема за презапис с корекции
стъпалния усилвател (Т2 н Т3). За тонкорекция на ниски честотн
служи потен циометърът Rb, а на високи — /?7. Точното положе-
ние на плъзгачнте трябва да се подбере, като няколко пъти се
прослушва грамофонната плоча най-добре през усилвателя за
запис на магнетофона. Транзисторите Т4 и Т5 н цеиеровите дио-
ди Д1 и Д2 образуват стабилизатора, а диодитеД3, Д4, Д5 и Дй —
изправнтеля на захранващото напрежение.
Много подходяща е универсалната схема на предуснлвателя от
фиг. 61, която позволява включването на четнрн различии източ-
ннка към записващия вход на магнетофона (разбира се, не едно-
временно). Коефициентът на нелниейните нзкрнвявання, въвеж
дани от схемата, е под 0,15 % за изходно напрежение 2 V.
При включване на магнитна доза към входя А—В (положение
А иа превключвателя П) се осигурява честотна корекцня по снсте-
мата RIAA. При останалите положения А, Си Д(крнстална доза,
магиетофон и друг нзточиик) корекция на честотната характе-
ристика не се предвнжда. Филтърът „Baxandal" дава възможност
за плавно повдигане с 4-18 dB (за 20 Hz) и +15 dB (за 20 kHz)
н спадане с—20 dB(sa 20№) и —-15 dB (за 20 kHz) на ннските и
високите честотн. За защита от различно натоварване па нзхода
е предвиден тра нзисторът (стъпало „тампон). Ето данинте за
входоаете според положението на превключвателя /7:
Л — магнитна (динамична) доза
mV при 50 kQ;
крнстална доза
.0 mV при 1 MQ;
магнетофон
96
Фиг. 61, Универсален предусилватол — коректор
"7 Озвучаваие на диапознтнвя-е
97
500 mV при 470 кй;
Д — друг източник
1,5V при 470 кй;
Схемата на фиг. 62 представлява тристъпален активен фнл-
тър. осигуряващ входно съпротивление 400 кй. След първото
Фиг. 62. Висококачествен филтър за презапис
Фиг. 63. Пасивна съгласуваща схема с възможност за смесване на стерео
каналите
стъпало, изпълнено с Л, се намира „физиологичен" филтър, кой-
то има същата честотиа характеристика като човешкото ухо, а
след Т2 — филтър „Baxandal".
С направеиите с тази схема презаписн може да се постигне
получаването на пълна звукова картина в честотно отношение да-
же и при ниски ннва на възпроизвеждане.
Ако дозата на грамофона е пнезокерамична, липсва предуснл-
вател н магиетофонът нма специален мнкрофонен вход, добра съг-
ласуваиост може да се постнгне н с паснвната’схема на фиг. 63,
предназначена за стереограмофон. В този случай ключът тряб*
ва да бъде в положение 1. Ако магиетофонът има вход за пиезо-
кера/^^а доза, си гнал ът може да се подаде днректно (положение
2 на ^ИДко искаме да направим монозапнс от стереоплоча, тряб-
ва дзЖгвэрнм контактите на ключа А2, с което става смесване на
двата сигнала.
98
Въпросът за монозапис от стереоплоча е важен поради след-
ните съображення. В последно време почти всички плочи с хуба-
ва музика са стереофонични. От друга страна, при озвучаваието
на диапозитиви в повечето случаи едната листа е заета със синхро-
Фиг. 64. Схема за презапис от стериоплоча
на мономагнетофои
ннзиращите работата на диапроектора и .магнетофона импулси*
т. е. звуковнят съпровод трябва да бъде монофоннчен. Възможно
е и стерео-, и псевдостереоозвучаване, но за това ще говорим на
друго място. Така илн иначе често възннква въпросът за смесва-
не на двата канала на стереозапнса от плочата. Най-простият на-
чин е тя да бъде просвнрена на монограмофон. Смесването в то-
зи случай обаче не е точно. От друга страна, монодозата повреж-
да браздите на стереоплочата. Затова това смесване е най-добре
да стане със специален усилвател, схемата на който е дадена на
фиг. 64. Сигналите на левия и десння канал през кондезаторн-
те н С3 постъпват на еднаквите истокови повторители Tj и 7'а,
всеки от конто нма входно съпротивление 1 MQ и коефициент
на предаване на напрежение около 0,7. С подбор на резисторите
Rs н /?12 (от 0 до 15 kS2) трябва да се постигнат еднакви напреже-
ння върху потенциометрите н /?13, конто играят ролята на
сдвоен регулатор на уснлването. На входа на тристъпалиня усил-
вател (Т3—Т5 и Те—Т-) сигналите от двата канала вече са
смесенн. На изхода на усилвателя се получава напрежение око-
ло 1,5 V.
99
Един интересен въпрос е получаването на едиакви с предвари-
телно зададена продължителност паузи между записнте. Това е
особено важно за случая, когато синхронизирането с диапроекто-
ра става по паузите в звуковия съпровод. Едно от възможните
решения на този въпрос, което
може с успех да се използва при
озвучаваието на днапозитиви,
предлага схемата на фиг. 65.
Схемата представлява реле за
време, което може да управлява
електромагнита на една от ко-
ма нднте „стоп", „временен стоп"
или иа притискащата ролка.
Нека прнемем за нзходио състо-
янне на схемата режима на за-
пнс на магнетофона. Ключът В
е отворен, захранването на ре-
лето Рг не се подава н изпълнн-
телната верига е затворена. В
края на записа операторът
трябва плавно да намяли до
Фиг 65. Устройство за получаване
на равнн паузи между записнте
пула ннвото на запнса със съответния регулатор н да включи
релето за време с ключа В. Започва зареждането на кондензато-
ра Ct през резисторнте и с което расте напрежението на ба-
зата на Tlt а оттам и неговият емитерен ток, който предизвиква
увеличаваие на паденнето на напрежението върху резистора
(Навсякъде тук става дума за увеличаваие на абсолютната стой-
ност, тъй като полярността е отрнцателна). Увеличаването на на-
преженнето върху довежда до постепенно отпушване на тран-
зистора Тг и увеличаваие на неговия колекторен ток. Когато то-
зи ток стане равен на тока на заденствуване на релето Plt контак-
тите Pt/1 се отварят, нзпълннтелната вернга се разкъсва и режн-
мът на запис (запис иа паузата) се преустановява. Продължител-
ността може да се избнра в интервала от 2 до 20 s чрез подбор на
стойността на Целесъобразио е да бъде потеициометър w
да се направи скала, разграфена в секунди. За да се зайбчне иой
запис, е нужно ключът В да се отвори и регулаторът на нйвот©
на запис да се поставн отново в установеното положение. РелетО
може да бъде от типа РЭС-10 (паспорт РС4.524.303). С промяната
на стойиостнте на Р2 н Ct може да се установи н друг обхват на
продължителност на паузата.
Сега ще видим как могат да се елимннират вредннте паразнт-
ни ш*^эве при запнсването на първнчннте фонограмн.
^Л;осът за борба с шумовете, прндружаващн полезния сиг-
звукозапнс, е стар, колкото самият звукозапис. С раз-
вит юто на грамофонната техника, с появата иа висококачественн
усилватели н магнетофони (ролкови) със скорости 9,53 и 19,06
100
cnVs като че ли е нужного качество (включващо н отсъствие на
шумове) беше постигнато. Касетиите магнетофони обаче прове-
доха успешно своята „борба за съществуване“, като доказаха, че
могат да служат не само като диктофонн н непретенциознн запис-
вачи на музика, а и като средства на Hi-Fi запнс н възпроизвеж-
дане. При това те упорито не желаеха да увеличат своята скорост
от 4,76 cm's, тъй като това би дискредитнрало самата идея за ма-
лък, компактен, нкономичен и все пак високо качествен член на
Hi-Fi семейството. Подобренн бяха схемитеза корекцнн, намален
бе до минимум работният процеп на магнитната глава. За приоб-
щаване на касетните магнетофони към Hi-Fi музиката обаче мо-
же да се говори едва след като бяха решен н двавъпроса: нови
магнит ни ленти и систем и за шумоподтискане.
Нека читателят нн нзвнни за това отклонение, ио стремително-
то развитие на шумоподтискащата тех инка до голяма стелен
се дължи именно на тези причини. Тук иямаме възможност, а не
е н предмет на нашето разглеждане подробно да опишем нашуме-
лите шумоподтискащи системи, по-подробни сведения за конто
читателят ще намери в специалната литература. С две думи са-
мо: системата DNL (Dynamic Noise Limited) — динамичен огра-
ннчнтел на шума, е основана на т. нар. принцип на динамична
филтрация иа шума, който се базира на обстоятелството, че спек-
търът на музикалните сигнали до голяма степей зависи от гръм-
костта, снлата на изпълнение — с намаляване на гръмкостта от
носителното количество на високочестотни съставящи се нама-
лява. Следователно, ако по времето на „тнхн“ пасажи, когато се
излъчват предимно осиовни тоиове, конто за повечето музикални
инструменти се простнрат честотно до 4,5 kHz, честотната лента
се ограничи, то за сметка на незиачително влошаваие на качество-
то ще бъдат изрязани високочестотните шумове, проявяващи се
именно при такива „тихи" снгнали. При увеличаваие на полез-
ния сигнал честотната лента се разширява, но подтискането на
шумовете тук се извършва от самия сигнал поради неговото ви-
соко ниво. Призната за най-съвършена е система „Долби**: при за-
пис се повдига иивото на честотнте от 1—2 kHz нагоре, а при въз-
произвеждане на това ниво отново се възстановява; по този начин
се обработват салю сигналите с ниско ниво, конто евентуално са
съизмерими с шумовете. Казано накратко, системата „Долби** е
система за затнхване с диференциално действие върху отдел ни
честотнн области. Съществуват вариантн на тази прочута система,
множество схеми, но на това няма да се спираме. Ако нашият
магнетофон прнтежава подобна система, толкова по-добре. Ние
ще предложим на любнтелите схема за подтискане на шумове от
всякакъв характер по време на паузите, високоефективна и до-
стъпна за наработка н настройка (фнг. 66). Схемата работа на
прагов принцип и характерът на шумовете — дали са шумове,
придружаващи запнса, паразнтно прехвърленн от другия канал.
101
или пък са неизтрнт стар запнс, е без значение. Тазн схема при-
надлежи към сравнително простите шумоподтискащи средства,
разработеии от фирмата „Panasonic11. Включва се между нзточни-
ка на сигнали и заппсващня вход на магнетофона. Входннят сиг-
нал през С9 постъпва на
емитерния повторится Т4;
оттук през С8 и се преда-
на на изхода, а през С8 и
— на входа на усилвателя
к (^1-^2 и Та). От емитерния
>, товар на Т3 (/?9) усиленото
е напрежение през кондеизато-
ш ра С5 постъпва на нзправи-
| теля (Дп Да, Д3 иД), къде-
а то се нзправя и създава от-
« рицателно напрежение, кое-
а> то при достатъчно внсоко
« ниво на входния сигнал за-
s пушва диодите Дс, Д7, Дв и
§ Д9. При иамаляване на сиг-
с нала отрицателното напре-
« жение спада и в паузата ди-
о однте Дб—Д9 се отпушват
§ от положителното напреже-
« нне, постъпващо чрез рези-
£ стора R12. Отпушването на
а тези диод и води до шунтнра-
§ не иа изхода н отслабваие на
= изходния сигнал. За нормал-
на работа на схемата е нуж-
« но нивото на входния сигнал
X да бъде в граннците 0,1—IV,
ё което отговаря на изходни-
и те сигнали на погечето маг-
о нетофонн. Прагът на задей-
ствуване се установява с по-
= тенциометъра (естествеио
в стереовариант той трябва
да бъде сдвоен) в зависимост
от номиналното изходно на-
прежение на източннка на снг
нали и характера на музи-
кали^та програма. С превключвателя Вг шумоподтнскащата
схе«^Ь:ке да бъде елимнннрана и да се осъществи обнкновено
на входннте сигнали.
[WWговорихме за необходимостта на отделна писта на магие-
тофонната лента за запис и възпроизвеждане на синхронизнращн-
102
те сигнали. Ако магнетофонът е стереофоничен и има специално
диапилот устройство, звуковият съпровод може да бъде стерео-
фоничен- В противен случай за него остава една пнста и даже при
наличие на стереоапаратура в домашното студио нне със съжале-
Фнг. 67. Схема за получаване на псевдостереоефект с фазоинвертор с раз-
делен товар
нне трябва да се откажем от стереофонично нзпълнение на съпрово-
да.
Един, макар и не идеален, изход от това положение е да се
обърнем към изкуствените средства за създаване на ефект на про-
странствено звучене — псевдостереофонията.
Прн възпроизвеждане на монофоничен сигнал през стереоапа-
ратура обикновено входовете на двата канала се съединяват. Есте-
ствен©, аъпреки че музиката звучи от две акустичин системи, лнп-
сва всякаква простраиствена представа за разположението на
звукоизточника. Ако обаче фазата на сигнала в едната акустнчна
система се завърти на 90е спрямо фазата на сигнала в другата,
ще настъпи поразителна промяна — звукът придобива обемност,
пространственост, неща, конто съществуват при стереофо ни ята.
Ако звукоизточииците са няколко, например оркестър, се създа-
ва впечатление™, четеса разположени в различии точки иа про-
странството. Това разположение обаче не отговаря на действител-
ното, както е при стереофония та, а зависн от честотата, положе-
ние™ на слушателя н характеристнките на фазовъртящото устрой-
CTEO-
Една схема, с която може да се реализира този ефект, е пока-
зана на фиг. 67. Това е един тристъпален усилвател, на нзхода
на който са включени фазовъртящи /?С-вернгн. Високо вход-
но съпротивление на схемата се оенгурява от първото стъпало с
7\ (емитерен повторится); второго стъпало (Т2) има коефнцнент
на усилване, близък до 1. Транзисторът Т3 е включен в схема на
фазоинвертор с разделен товар (R7 н /?8), което позволява да се
получат два равни по амплитуда и протнвоположни по фаза сиг-
103
нала. Сигиали сфазова разлика 90°=t5° се получават, ако се сла-
зят точно стойностите иа елемеитите, участвуващи във фазовъртя-
щите RC — групи. На схемата са дадеии номиналните стойности,
от конто чрез подбор трябва да се измерят стойностите, показана
в табл. 2, с допуск, ие по-голям от =tl%.
Таблица 2
	1	1 Ям, Я« Яц. Ям	c, 1	Ct	Ct	ct	c,	c.
51 ka 228 ka 25.6 ka | 2350 pF		6930 pF	526 ppi 1552 pF	4690 pF jO,0138 pF
Съпротивлеиията иа резисторите /?7 и /?8 трябва да бъдат под-
браии също с такъв допуск. Трябва да се постигиат режимите, по-
казаии иа схемата (чрез подбор на и /?с). Фазова разлика от
90° се постига за обхвати от 50 до 5000 Hz, което е иапълио до-
статъчио, тъй като човешкото ухо е в състояние да определи по-
соката на звуковете по тяхната фазова разлика само в този често-
тен обхват. Честотната лента на схемата е 40—16 000 Hz. Вход-
иият сигнал трябва да бъде 100—200 mV. Двата изхода на схема-
та се включват във входовете на стереоусилвател. Известният по-
дем иа високите честоти, който дава схемата, при иужда може
да се компенсира с тонкорекцията на усилвателя.
Друга схема с фазоинвертор е показана на фиг. 68. Тя дава
възможност за нзменяне на фазите на внсокочестотиите съставя-
щи на моноснгнала. Както се внжда от фигурата, на входа на ле-
Фиг. 68. Схема за псевдостереофония с възможност за изместване на об
ластта иа изменение на фазата
вия иа стереоусилвателя постъпва иепосредствено моиосиг-
налът^Иито сигналът на входа на десиия канал е премииал през
фазовЯВщата схема. Фазойнверторът е изпълнен с транзистора
Т2, а 7\ и Т3 са съгласуващи стъпала. С подбор на R9 се постига
104
равенство на усилването на двата канала за средните честоти.
Тук може да се измени честотният обхват, в който има дефазира-
не, с потенциометъра В средно положение на плъзгача му сиг-
налите на двата канала са синфазни на честоти 300 — 500 Hz
и противофазни на честоти 6000 — 7000 Hz. Областта иа измене-
ние иа фазата може да се премести по към ииските или по към
високите честоти с изменение на стойността на кондензатора С2.
Трябва да се има пред вид особеността на човешкия слух, за коя-
то вече се спомена, ако се прави някакво изместване иа областта
иа изменение на фазата.
Читателят може лесно да иамери и други схеми за получаване
иа псевдостереоефект.
Щезавършим въпроса за запис на музнка седио кратко изложе-
ние на методите и устройствата за получаване на изкуствеиа ре-
верберация. В гл. 11 е разказано за реверберацията като вредно
явление и как можем да я избегнем. Там е споменато и за нейния
параметър — време на реверберация. Сега ще разгледаме въпро-
са от друга гледна точка — реверберацията като желано средство
за създаване на различии ефекти. Практиката е показала, че чо-
вешкото ухо долавя най-приятно следиите стойности на времето
на реверберации (времето иа отзвучаване) при различии източни-
ци на звук: орган— 1,5-ь 2,5 s, голям оркестър — 1ч-2 s, наме-
рен оркестър — 0,5-ь 1 s. Времето на реверберация зависи от аку-
стичните качества на помещението или природната среда, в която
се намира източникът на звук.
С методите и устройствата за получаване на изкуствена ревер-
берация в нормалям помещения могат да се създадат ефекти, ха-
рактерни за много големи концертин зали илн за големи помеще-
ния с гладки стени. Нещо повече, може да се постигнат и подчер-
тано своеобразии ефекти, конто не отговарят на никакви естестве-
ии условия и създават сил но впечатление у слушателя, особеко
когато се прнлагат към отделим инструменти или към подходящи
части от музикалната пиеса.
Друто явление, свързано с отражение на звука, е ехото. За
ехо се говори, когато след изключване (спнране) на нзточника на
звук и след практически пълното изчезване на звука (след вре-
мето на реверберация) отново се чува звук, отразен от преграда —
скала, горски масив. Ехото, както и реверберацията, също е же-
лзч ефект при някои случаи на озвучаване и също като нея може
да бъде постигнато по изкуствен начин.
Съществува доста голямо многообразие от начини за създава-
не иа изкуствена реверберация и ехо, конто се осиовават на след-
ните методи:
—	метод с магнитна лента;
—	механични методи;
—	акустични методи.
105
Методът с магнитна пента се състои в използваието иа маг-
нетофон с отделна записваща и възпроизвеждаща глава. Възпро-
извеждащата глава дава сигнал, който закъснява спрямо запис-
вання, като времето на закъснеиие е право пропорциоиално на
разстоянието между процепнте на двете глави и обратно пропор-
ционално на скоростта на движение на магнитната лента. Когато
времето на закъсиение е по-малко от 0,06 s, има ефект на ревер-
берация, а когато е по-голямо — ефект на ехо. Тъй като разстоя-
нието между двете глави обикновено е фикснрано, то с подбора
на скоростта на движение на магнитната лента се постига различ-
но време на реверберация или ехо. Например при скорост на лен-
тата 19 cm/s времето на реверберация е малко, докато при 9,5
cm's то е значително. При скорост 4,7 cm/s се получава ефект
ехо с нормално време на реверберация, а при 2,4 cm/s — ехо със
значително време на реверберация.
В раздел 5.5.2 се спомена, че ыагнетофонът UHER ROYAL
STEREO освен вградения синхронизатор за автоматична прожек-
цня на диапозитива (диапилот устройство) притежава и големи
възможности за запис и възпроизвеждане на звука. И наисти-
на освен отделната възпронзвеждаща глава и четирите скорости
той има и режим на работа ,,ехо“ — специално положение иа
превключвателя за вида на работа, при което в зависимост от из-
браната скорост се получава реверберация или ехо. При това по-
лучаваният ефект се записва на магнитната лента. Основният
звук се чува през записващия усилвател, а реверберацията или
ехото— през възпроизвеждащия, като част от сигнала се пода-
ва за повторен запис. Ефектите може да се постигнат както на
1(1 V), така и на 11(1 П) писта.
Механичннте методи се основават на привеждане в механични
трептення на метал ни плочи (листове) или пружини чрез електри-
ческп сигнал и преврыцане на трептенията им отново в електри-
чески сигнал. Един от наи-старите начини се състои във възбуж-
дане на механични трептення във стомапен лист с размери 2х 1 m
и дебелина 0,5 mm посредством електромагннтен датчик, за какъв-
то може да се използва електромагнит от слушалка. Получените
механични трептення са честотно независими поради големината
иа използваиия лист и се превръщат в електрически сигнал чрез
др\ г електромагнит от слушалка. С помощта на парче кече може
да се регулнра времето на реверберация. Поради трудного реали-
зиране на практика на този метод в домашни условия няма да да-
ваме повече подробности по осъществяванего му.
Друг иачин, който е по-прост за изпълнение, се състои в ыонти-
тираието пред мембраната на високоговорител на две до пет вер-
тнк£кШ^разположени спирални пружини, конто се задвижват от
мемй^Вга чрез метално стълбче (фиг. 69). Времето иа ревербе-
рац '^^».ке да се измени в широки граници чрез вертикално из-
местванс иа едно парче кече, с което се измени ефективиата дъл-
106
жииа иа пружините. Диаметърът на пружините и диаметърът на
жицата, от която са направеии, не са критични. За задвижващо
метално стълбче може да се използва стоманена жнца, едииият
край на която се прикрепва към основага иа мембраната, а дру
Фиг. 69. Устрой-
ство за получаване
на изкуствена ре-
верберация с дн-
ректьо слушане на
ревербериращия
сигнал
Фиг. 70. Система
за изкуствена ре-
верберация с пре-
образуване елек-
трически сигнал —
механични трепте-
иия — електричес-
ки сигнал
Г*' Каучук
\Стоыанена тел
'^-х^рсмофота меыбрана
Вход
.Адаптер от китара.
I ----------о
Изход
ЭН
Каучук
Фиг. 71. Устройство за
изкуствена реверберация
с електромагнитни дат-
чини
гият се запоява за пружнната. Колкото по-голям брой пружини
се използват, толкова по-гръмка е реверберацията на излъчва-
иата честотна смес.
Описаният начин е сравннтелно прост за изпълнение, ио ие е
много удобен за целите на озвучената прожекция. Прн него ре-
вербериращият звук се чува директно от системата пружини-
мембрана на високоговорнтеля. По-удобно би било, ако пасажите,
в конто искаме да има реверберация, бъдат записани на магието-
фонна лента заедно с оста нал и я звуков съпровод, за да може при
озвучената прожекция направо да прозвучават в необходимите
моменти без участието на оператора. За целта се използват пру-
жини в съчетание с електромагнитни датчици, като електричес-
кият сигнал се превръща в механични трептення на пружниата, а
те отиово в електрически сигнал, закъсняващ във времето спрямо
първичния, в зависимост от механичните характеристики на пру-
жииата. Този закъсняващ сигнал може да се подаде на единия
вход на микшер (смесител), на вторня вход на който е подаден
първичниятсигнал. Сигналът от изхода на микшера се подава за
запис на магнетофон, така че в получената фонограма ще се по-
лучи желаната реверберация.
107
На фиг. 70 е показана една такава система, състояща се от
високоговорнтелите Lr и L2 с мощност от 0,5 W до 2 W, чвито
осиови иа мембраните са съединени с вертикално моитираиа пру-
жина.
В коиструкцията на фиг. 71 възбуждането иа мехаиични треп-
тения, във вертикално поставената пружина се постига чрез гра-
мофонна мембрана, чийто иглодържател се свързва с пружината,
а възбудените механични трептения се превръщат в електричес ки
чрез електромагиитен адаптер от електрическа китара.
Акуапичните метода се изразяват в създаване иа достатъчно
дълъг въздушен път между излъчвателя (обикновено високого-
ворител) и приемника (микрофон), при което времето на ревер-
берация зависи от дължината на въздушния път. Когато високо-
говорителят и мнкрофонът се намират в затворено помещение,,
времето на реверберация зависи не само от разстоянието между
тях, но и от обработката на стените, пода и тавана. Положеиието
на микрофона и високоговорителя е от сыцествено значение. Те
не трябва да се поставят директно един срещу друг. Най-благо-
приятното положение се намира чрез проби. Освен това трябва
да се нма пред вид, че отражението на звука зависи от честотата.
При грапава мазилка коефицнентът на отражение спада бързо
с повишаване на честотата, докато при дървена облицовка изме-
иението му не е така чувствително. В домашни условия най-под-
ходящи за записване на сигнали с реверберация са стълбищата,
празните тавански и избени помещения.
Необходимото закъснение при разпространението на звука
във въздуха може да се постигне и с използваие на достатъчно
дълга тръба. За целта добра работа може да свърши обикнове-
ният градииски маркуч за поливане, стига да бъде дълъг най-мал-
ко 18 ш. Полхченото закъснение е * s. За пестене на място
16
маркучът се навива по произволен начин. Малък високоговорител
с помощта на фуния се свързва с единия край на маркуча, а мик-
рофоиът се пъхва в другая му край. За да се избегне въздействие-
то на вибрацинте на високоговорителя или други външни шу-
мове върху микрофона, цялото устройство се обвива във вата и
се моитира в масивна кутия.
9.3. ЗАПИС НА ШУМ. ДОМАШНА ФОНОТЕКА
След като вече сме се запознали с особеностите на работата
с микрофон и иа работата при презаписи, остава да разгледаме
снова, което е специфично при записваието иа шум. Шумовете се
записрц^тъщо с микрофон или се презапнсват от друг източник,
ио oi о^НЬто е, че в повечето случаи естествеиите източиици на
шум с^Итэдходящи и е необходима шумоимитация. Не е целе-
съобразяо да имитираме даден шум всеки път, когато той ии е
нужен; по-добре е, веднъж записан, да го съхраняваме под фор-
108
мата на магнетофонен запис. Така стигаме до необходимостта от
„шумова" библиотека—домашната фонотека. Разбира се, освен
шумови тя може да съдържа и други записи, т. е. да бъде не „шу-
ме ва‘‘, а „звукова". Сега ние ще разгледаме нейното шумово съ-
държание. Ползата от домашната фонотека е очевидна. Често пъ-
ти имаме възможност да направим „рядък“ запис. Дори ако в мо-
мента такъв запис не е необходим, полезно е той да бъде направеи
и клаенран в домашната фонотека, за да бъде използван при нужда.
Освен записите иа магнетофонни ленти домашната фонотека
трябва да има и картотека. Тя се състои от отделни картоичета,
конто съдържат информация за вида на записа, неговата продъл-
жнтелност, номера на лентата, номера на пистата и показаннето
на брояча иа магнетофона. Полезно е да се припомни, че показа-
«иетэ на брояча ще бъде точно само ако се използват еднакви
ролки за навиване на лентата. По-прецнзните картотеки съ-
държат и информация за мястото, деня, часа и условията, при
конто е направеи записът. Такава фоиотека, непрекъснато допъл-
вана и обогатявана, може да послужи иа всеки, който се заиима-
ва с озвучаваие иа диапозитиви и кинофилми или с магнитим за-
дней, включващи не само музикални произведения.
»\акъв е минимумы от звуци, конто трябва да се съдържат в
домашната фонотека? Независимо от интересите и предпочитания-
та на автора иа звуковия съпровод вииаги е полезно да се иами-
рат под ръка такива „основин" звуци, като шум иа автомобилей
мотор в няколко варианта — потеглящ автомобил, форсиран мо-
тор. скърцане на спирачки, клаксон, дъжд, вятър, гръмотевица,
морски вал ни, тракаие на колелата иа влак и т. н. Шумовете,
съпровождащи различиите фор ми на движение, са особено важ-
ии при озвучаването иа диапозитиви, тъй като иа екрана движе-
щите се обекти се показват неподвижни и е необходим индикатор
на движеиието.
Попълването на домашната фоиотёКа.можб да стане по два ос-
новни начииа: с „натурални" записи и със записи на имитираии
в домашни условия шумове. С касетен магиетофон иа екскурзия
ш плаиииата могат да се запишат шумът на вятъра в лнетата на
Църветата, планинският ручей или водопад; при посещение иа
село или в зоологическата градина — рев иа животии; иа морския
бряг — плисък иа вълии и т. н. Необходимо е обаче в натура да
се правят записи само иа онези шумове, конто ие може да се ими-
тират в къщи, тъй като при „натуралннте“ записи наред с полез-
ний шум ще се запишат и много ненужни, странични шумове.
Ако се записват например морскнте вълни на плажа, върху то-
зи запис ще се насложат човешки гласове и други шумове, кон-
то могат да направят основния запис неизползвае.м. Имитираието
на шумове е необходимо още н зарад това, че някои звуци въоб-
ще е невъзможио да бъдат записани от натура — бучеието иа зе-
метресението, подводнн звуци и др. Някои шумове пък съвсем
109
не сыцествуват в обикновення живот, в този смисъл както оста-
налите; тепо-скоро се чувству ват, отколкото се чуват и в изкуство-
то имат условен, алегоричен смисъл (звъни в ушите, по-силно
заби сърцето и т. н.) и могат да бъдат записани единствено със
средствата иа шумоимитацията. Ако следим внимателно радио- и
телевизионните предавания, ще забележим, че много ценни за-
писи за домашняя „склад" от звуци можем да направим напри-
мер от радиол несите и телевизионните филми. По-богати и по-
иаситени с шумове са радиол несите, тъй като там тяхната роля
е по-голяма поради липсата на зрителей образ. Много добър из-
точник също е съветското звуково списание „Кругозор", което
от доста годцни се разпространява у иас. В него дори има
рубрика „В колекцията редки записи". От „Кругозор" могат да
се презапишат не само иай-различни шумове, но могат да се на-
правят и други редки записи — гласове на видии хора, редки
музикалнн изпълнения и др. Истинско съкровище за любителите
беше плочата „Гласовете на пролетната гора", се която съдържа-
ше в списанието преди няколко години.
Ето как в домашни условия могат да се имитират с несложни
приспособления ня кои от най-необходимите шумове:
Вятър — непосредствен запис: микрофоиът се държи близо да
местата иа въздушни вихри — до жици, до камината и т. н.
Вятър — имитация: духаме в ръба на лист, притиснат меж-
ду двете длани. При това микрофоиът трябва да бъде малко встра-
ии от въздушната струя.
Силен вятър и буря: търка се в ръба иа дървена линия лента
от тънък изкуствен плат. Може да се използва и парче коприиа,
като се тегли върху две или три дъски. Силата на вятъра се опре-
дели от това, дали движеннето на плата е по-бавно или по-бързо-
Подобен ефект може да се получи и като се въртн бъзро закаче-
на на здрав конец дъсчица. Още един начин: към микрофона се
насочва вентилатор, който след това се отдалечава или измества
ветрани.
Дъжд — по един от следиите начини: леко поръеване иа ситен
пясък върху наклонено парче картон, така че песъчинките да се
търкалят надолу; движение и наклоняване под различии ъгли
към микрофона на сито, в което има малко (не повече от 20) гра-
хови или оризови зъриа. При подходяще разстояиие от микрофо-
на се получава ефект на истински дъжд. Пороен дъжд: от ситото
равномерно пресипваме зърната в празна тенджера.
Град — върху наклонения картон от постаиовката за дъжд из-
сипваме вместо пясък гр ах или фасул, така че зърната да подска-
чат.
А я кол ко „реч ни" и „морски" звуци:
Пл^И *ки поток — запушваме отвора иа умивалника и го иа-
лълва «л^гвода. Отваряме крана така, че да се получи тънка струя „
като поставяме гумена тръба, за да се получи по-малко разстоя-
110
ние до повърхността на водата. Микрофоиът трябва да бъде иа
около 20 ст от водната струя. Тук и при всички „водни“ звуци
препоръчваме микрофоиът да бъде защитен от намокряне (напри-
мер в найлонова торбичка).
Шум на море — търкаме с четка повърхността иа детско бара-
бан че или опъната кожа.
Развълнувано море — в пластмасов леген наливаме вода, коя-
то задвижваме с ръка. Още един начин: в голяма картонена ку-
тия иасипваме парчета сгур и ги търкаляме наляво-иадясно. Ако
трябва, добавяме към шума на морските вълни и вятър.
Лодка с весла — съвсем близо до микрофона потопяваме в такт
две дъсчици втенджера с вода. В промеждутъците капките тряб-
ва да падат втенджерата.Скърцането на веслата във вилките мо-
же да се направи със стара скриптяща паита. Ако веслата са
вдигнати, лодката при двнжението сн предизвиква характерен
плисък на водата, който можем да имитираме, като мърдаме пръ-
сти в малък съд с вода.
Моторница — включваме кухненския миксер и потопяваме ло-
патките му във вода.
Водопад — изливаме вода върху наклонена дъска, в долния
край иа която е поставен сгънат вестник или парцал.
Скок във вода — пляскаме с ръка по повърхността на водата
в леген.
Някои шумове, издавани от превозните средства:
Затваряне на автомобилна врата — рязко и енергично затва-
ряме дебела книга.
Реактивен самолет — близо до микрофона пускаме сешоар или
вентилатор.
Витлов самолет — леко допираме до перката иа вентилатора
лист хартия. Друг начин: доближаваме и отдалечаваме до микро-
фона електрическа самобръсначка. Това е имитация на самолет
в полет.
Излитащ самолет — пускаме прахосмукачката и записваме
звука преди установи ване на равномерен тон.
Сблъскване на автомобили — хвърляме върху паркет голямо
парче ламарина.
Автомобил ни спирачки — скърцаме с нож върху чииия.
Параходна сирена — духаме странично в празна (или частич-
но иапълнена с вода) бутилка.
Локомотив — търкаме две ситни шкурки отначало ба в ио, а
след това по-бързо. Може да се използва и помпа за велосипед.
В такт с пъхтенето на локомотива трябва да се помпа, така че
излизащата от шланга въздушна струя да мииава близо до микро-
фона.
Свирка на парен локомотив — както параходиата сирена, са-
мо че с по-малка бутилка. Свирка на електрически локомотив —
111
ед повременно духаме в три бутилки с различно колшество вода.
Тук са нужни помощниц».
Движещ се влак — наред с шума иа локомотива трябва да се
запише и характерният шум, издавай от цел и я влак. Използаа
се надут детски балон, в който има шепа ориз. С Салона се правят
ритмични движения, като от съотношението между движеиието
и паузата зависи скоростта иа влака.
Параходни маши ни — с помощта на шевна машина.
Макар и по-рядко, може да се наложи нзползването на иякои
,,военни“ шумове:
Картечница — въртене на разбивачка за яйца.
Пушечен изстрел — поставяме на масата дълга пластмасова
линия (или линеал). Притискаме единият край, повдигаме дру-
гия и го отпускаме рязко. Ако е необходим приглушен изстрел —
поставяме вести и к под линеала.
Стрелба с автомат — постазяме микрофона до пишеща маши-
на. Записваме на по-малка скорост (например 4,5 cm/s) ияколко
серии по десетина удара по клавншите. Възпроизвеждаието ста-
ва на по-голяма скорост.
Оръдие — поставяме микрофона на паркета и до него пускаме
дебела книга, така че да падне на плоската си страна.
Свирене на падаща бомба — много сполучливо се имитира с
уста.
Ето и няколко други звуци:
Маршируващи колонн — плътен лист хартия Сё търка с длан
в такт с марша. Микрофонът се поставя на около 30 ст разстоя-
ние. Сполучлив ефект се постига и по следния начин. Включваме
радиоприемник на УКВ, разстройваме го спрямо стаицията и с
регулятора на силата уснлваме и затихваме характерния шум от
честотната модулация в такт с марша иа колоната.
Огъи — мачкаме в ръка ба в но парче целофаи.
Сгъпки на човек по снега — в голям съд насипваме захар иа
пудра или картофено брашно. В такт със стъпките мачкаме браш-
иото с длан. Ефектът се засилва, ако имаме възможност за тои-
корекция. Стъпки по есениата шума в гората — мачкаме ритмично
стара и ненужна магнетофон на лента.
Гръмотевица — разтьрсване голям лист ламарина, като го дър-
жим с една}ръка.
Ски— сТедна дъсчица правим''полукръгове върху плюшеиа
покривка. Започваме от място, близо до микрофона, отдалечаваме
се и отиово се връщаме до него. Така се чува шумът при завой по
пистата.
Кшш — необходим» са две половинки от кокосов» черупки
или Лвс от този род, чинто ръбове са гладки и слеп ват добре.
Ако^Иче се движат по паваж, удряме черупките едиа в друга.
жжение в гора или ливада черупките се увиват в тънка
кърпа.
112
Тракане на часовиик — звукът от малък часовиик може да се
запише, като последният се прикрепи непосредствено към мик-
рофона с лейкопласт или изолациониа лента. Ако записът се на-
прави с по-висока скорост от тази иа възпроизвеждаието, ще се по-
лучи имитация на голям часовиик.
Камбани — за имитиране на големи камбаии удряме ..лави-
ша иа иай-ниското ре иа рояла, а след около 1s — на още по-
ииското ла. Записът се прави при натисиат педал иа рояла. По-
малки камбани се имитират с тънка чаша, по която се удря с мо-
лив. Според количеството вода може да се подбере тоиалността
иа камбаната. Разбира се, иай-добре ще бъде, ако притежаваме
великолепиата съветска грамофонна плоча „Ростовски звън“.
В професионалиите студия за звукозапис за имитиране на раз-
личии звуци се използват и специални електроиии устройства —
шумоимитатори. Такова устройство може да се направи и в до-
машни условия. На фиг. 72 е дадена схема, която дава възмож-
иост да бъдат имитирани викове на животии и птици. Принцип
път на работа на подобии схеми се състои в генерирането иа елек-
трически сигнал със сложна форма и възпроизвеждаието му през
високоговорител. Обикновено схемите съдържат регулатори, кон-
то промеият формата на сигнала, неговата амплитуда, времетрае-
не и продължителност иа паузите. В схемата иа фиг. 72 с потен-
циометъра Пх се регулира честотата иа повторение, с /7, — обхва-
Фиг. 72. Електронен имитатор на шумове
тът, с П3 — силата на „гласа”, с П3 — времетраеието и с Пь —
тембърът иа звука. Превключвателнте Кт^-Кщ изменят ха-
рактера на звука. Звуковете могат да се повтарят на всеки 0,5—
45 s или времетраеието им да бъде в тези граници. Постигаието
иа търсения звук се извършва опитно с помощта иа регулаторите.
8 Озвучаване на днапоэнтнвкте
нь
Като пример ще посочим, че вик иа врана се постига със затваря-
не иа всички превключватели, с изключение иа К3 и К10, а
потенциометр ите се поставят в следиите положения: — про-
изводно, тъй като не участвува в случая, Пг — иа максимално
съпротивление; П3 — иа Пл — на 5% н — иа 85% от мак-
сималисте съпротивление.
Крайиият транзистор трябва да бъде монтираи иа радиатор
с площ, не по-малка от 30 ст2. Посочеиите иа схемата транзистор»
могат да бъдат заменени, както следва: ASY 34...37 с МП 39... 42
илн SF.T 306...308, AD365 с П 201...203 или SF.T 124... 131, TG 71
с П 216 или SF.T 212. .214. Вместо високоговорител със съпротив-
леиие 25 Q, какъвто трудно се иамира, може да се включат два
високоговорителя с по 15 Q последователно.
С това завършихме разглеждаието иа въпросите, евързаии със
записа иа първичните говорни, музикални и шумови фонограми.
Както вече споменахме, звуковият съпровод представлява съче
тайне на тези три съставящи. За целта е иужио говорът, музика-
та и шумът да бъдат смесеии по подходящ начни чрез сложи и за-
писи. На този въпрос ще се спрем в гл. 12 — „Сложим записи.
Окончателен звуков монтаж". Там ще’видим как без допълиителнн
устройства може да се осъществи смесваие иа ияколко сигнала.
Най-добре обаче това може да стаие с помощта на специалио раз-
работените за целта смесители — микшер ите.
ГЛАВА 10
МИКШЕРИ
Основание да посветим повече място'на тези устройства ни
дава липсата на нашия пазар иа фабрични микшери, големите въз-
можности, конто те осигуряват при създаваието иа сложиите за-
писи, иеобходимн при озвучаваие иа диапозитиви, както и сравни-
телната простота иа изработването им. В киигата „Озвучаваие
иа 8шшфилми“ този въпрос беше изложен подробно. Надяваме се,
че настоящото изложение е по-лълно и обогатено с по-съвременни
схеми. Надяваме се също, че тази глава ще бъде полезна и за лю-
бителите на магнитил записи.
Микшерът е устройство с два или повече входа, иа конто се
по.^игт електрически сигнали със звукова честота и един изход,
от се отиема сигнал, представляващ смес от входиите сиг-
HaJBVipn това всеки входен сигнал участвува в сместа с пред-
варително зададено ниво. Входните параметри иа всеки вход са
съгласуваии със стаидартиите изходи иа източииците на сигпали,
114
поради което входовете носят наименованията „микрофонен",
„грамофонен", „магнетофонен". Изходните параметри на микше-
рите са съобразени със стаидартиите входове за запис на магието-
фоните. Навсякъде тук под входни и изходии параметри разбира-
ме ииво на сигнала и импеданс.
Микшерите се класифицират на:
1.	Според броя на входовете:
—двувходови;
—многовходови.
2.	Според коефициента на предаване:
—пасивни (без усилване, коефициент на предаване < 1);
—активни (с усилване, коефициент на предаване >1).
3.	Според регулируемите в процеса на смесването параметри
иа входните сигнали:
—без тонкорекция (регулира се само нивото);
—с тонкорекция (регулира се нивото и честотната леита).
4.	Според характера на входните и изходните сигнали:
—	монофонични;
—	стереофонични.
В зависимост от вида си всеки микшер спада към една от под-
точките на всяка от четирите точки от горната класификация,
например активен монофоиичеи четиривходов (многовходов) мик-
шер с тонкорекция.
Като спазваме принципа на изложение в цялата книга, ще
започнем разглеждаието иа микшерите във възходящ ред — от
по-простото към по-сложното. Този ред е възходящ по отношение
иа трудностите в реализацията, но заедно с това и по отношение
на възможиостите за по-сложни и интересни записи.
10.1. ПАСИВНИ МИКШЕРИ
Най-простите схеми на микшери са пасивиите двувходови схе-
ми. За да разберем принципа на действие, ще разгледаме схема-
та от фиг. 73. Паралелно на входовете са включеии потенциомет-
рите и П2. Ако плъзгачите им са в долно крайио положение,
изходиият сигнал ще бъде минимален, тъй като изходът получа-
ва почти нулев потенциал. Максимален сигнал на изхода ще има,
ако двата плъзгача са в горно крайно положение. Във всички
останали случаи Пг и П2 образуват делител на напрежение и сиг-
налът иа изхода ще бъде част от сместа на двата входни сигнала.
Плъзгачите на двата потенциометъра нямат механична връзка
помежду си, което позволява разделно регулиране на частта на
всеки входен сигнал в сместа. Тази схема, въпреки че дава пред-
става за принципа на действие, практически е негодна за употре-
ба поради това, че различиите източници иа звуково напреже-
иие и.мат големи различия в изходното съпротивление и нивото
на сигнала. За да се компенсират тези величини, е необходимо
115
отношението между рамената на делителя да се поддържа високо
(например, ако се използват като източиици магнетофон и микро-
фон, това отношение трябва да бъде 1:100) и единият потеицио-
метър да работи с една много малка част от пълното си съпротив-
фиг. 73. Двувходов паснвен
микшер без разделителни ре-
зистори
Фиг. 74. Практичсска схема на
двувходов пасивен микшер

ление. В такъв случай се включва допълнително ко.мпенсиращ ре-
зистор RK (показано с пунктир), чиято стойност трябва да бъде
подбрана така, че сумата П2 +RK Да бъде равна на исканото вход-
ио съпротивление. Друга причина, порадн която в такъв вид
схемата е неизползваема, е взаимното влияние на потенциомет-
рите, тъй като техните плъзгачи са свързани електрически. За
целта се използват разделителни резистори — по един за всеки
потенциометър. Съпротивленията на разделите л ните резистори
трябва да се подбират много внимателно — при малки стойности
е на лице влияние между потенциометрите, а при големи стой-
Таблица 3
Входов?	/?,	К		Я.	
Вх. / микрофон Вх. 2 магнетофон	470	4.7	51	51	300
Вх. 1 микрофон Вх. 2 грамофон	470	10	100	-	510
Вх. I магнетофон Вх. 2 грамофон	470	470	470	470	0
иости влияние може да се сведе почти до нула, но настъп-
ва зн^Ллно затихваие иа сигнала.
74 е показана основната практическа схема иа дву-
входов ттйсивен микшер, а в табл. 3 са дадени стойностите на еле-
116
мектите на различимте варианта, конто позволяват включването
иа различии източници.
В третня вариант резисторът RK не е необходим, тъй като ии-
вата иа сигналите от двата източника са приблизително равии.
Т а б л и и а 4
Входове		R,	R.	К	R.	/?.		
Вх. 1 грамофон Вх. 2 магнетофон I Вх. 3 магнетофон 11	470	470	4/0	470	470	470	0	0
Вх. / микрофон Вх. 2 грамофон Вх. 3 магнетофон	470	10	10	100	100	100	470	150
Вх. 1 микрофон 1 Вх. 2 микрофон 11 ’ Вх. 3 магнетофон	470	470	10	100	100 		100	0	150
Повече възможности дава тривхо-
довата схема, показана на фиг. 75.
Стойностите иа елементите за три ва-
рианта са дадени в табл. 4.
Всички стойности в табл. 3 и 4 са
в кЙ.
В описаните схеми на дву- и тривхо-
дови микшери трябва да се има пред
вид, че входът „грамофон41 е изчислен
за сигнал от к ристал на грамофон на
доза.
Сыцествуват схеми и на четиривхо-
дови пасивни микшери, но на тях ия-
Фиг. 75. Тривходов па-
сивен микшер
ма да се спираме.
Общ недостатък на всички пасивни микшери е чувствителното
отслабване на сигналите, което не позволява да се използват ии-
скоомни микрофони и магнитни грамофоинн мембрани.
10.2. АКТИВНИ МИКШЕРИ
Активните микшери се различават от пасивните по това , че в
един или няколко входии канала или в изходния канал са въве-
дени усилватели с регулируем коефнциент на усилване, т. е. кое-
фициеитът на предаване за един или повече канали е по-голям от 1.
За да разберем принципите на построяване на активните мик-
шери, временно няма да се интересуваме от конфигурацията иа
усилвателите и ще ги изобразяваме като правоъгълник.
117
f 
Активен микшер с два входа в три варианта е показан на фиг.
76 а, б и в. Във варианта от фиг. 76 а усилвателят е включен в
микрофонния канал. Предиазиачеиието иа усилвателя е да по-
виши нивото на сигнала от микрофона до нивото на сигнала от
Фиг. 76. Варианта на включванс на усилвателя •
а - \ силвате» на микрофонння вход; б — схема с рхэделна регулировка на дватв сигнала;
в —усилвател в нэходвня канал
другня вход — грамофонния. В тази схема не е предвидена ре-
гулировка на сигнала от микрофона. Разделена регулировка
на двата сигнала е предвидена в схемата от фиг. 76 б. В схемата
иа фиг. 76 в усилвателят е включен в изходния канал.
На фиг. 77 а е показана схема на тривходов микшер с уснл-
вател в единня входен канал — микрофонння. По такъв начин
нивото на сигнала от микрофона се повишава до ннвата иа сиг-
налите от другите два входа. С л едва раздел ио регул Иране на
трите иива — с помощта на потенцнометрите R2 и #з. с което
се установива частта на всеки сигнал в сместа.
В микшера от фиг. 77 б има два усилвателя —- в двата микро-
фоини канала. На фиг. 77 в е показан микшер с един усилвател,
ио включен в изходния канал, т. е. усилва се сместа на сигиали.
Регулирането на всички нива става на входа на усилвателя. Пред-
иазначението на оста нал ите елементи беше обяснено при разглеж-
дането иа пасивните микшери.
По същия начин можем да построим и четиривходови активин
микшери (фиг. 78 а и б), конто могат да намерят голимо приложе-
ние г, м^гвучаването. На фиг. 78 а е показан микшер с два мик-
рофод^^Ъедин грамофонен и един магнетофоиен вход. Усилват
се сл'ЯК гналите от микрофоиите. Особеното тук е, че се изпол-
зва самЯ един усилвател за двата микрофонни входа. Наред с
118
това предимство схемата има и един иедостатък — известно за-
тихване иа сигнала, предизвикаио от двата разделителни рези-
стора и Rt. Отделяй усилватели могат да се поставят във все-
ки микрофонен канал, както това е показано иа фиг. 786. В този
микшер е предвидено Hi
усилване на смесения сиг-
нал — с усилвателя в из-
ходния канал.
Какво трябвз да се
знае за стереофоничните
микшери? Входният сте-
реосигнал трябва да се
усили в два идентичны
усилвателя, т. е. в стерео-
усилвател. Регулировката
на нивото в двата канала
на стереосигнала трябва
да бъде синхронна. Така-
ва е схемата от фиг. 79а.
Показаиият микшер има
микрофонен стереовход и
входовете за стереграмо-
фои и стереомагнетофон.
Добавеи е и трети допъл-
нителеи вход за моногра-
мофон или магнетофои.
Интересно е включването
на сигнала от третия вход
в стереосигнала. Ако това
включваие се извърши по
един от показа ните иа
фиг. 796 и е начини, този
сигнал може да бъде или
равномерно примесеи в
двата стереоканала, или
да се „премества" от едииия
канал в другия. По такъв
иачин се създава ефект на
преместване иа звукоиз-
точника. Равномерно смес-
Фиг. 77. Три схеми иа тривходови актив-
ин микшери
°—с усилмтели в микрофонння входе» канал; б — схе-
ма с усмлвателм в двата микрофоннн канала; в — усил-
ватед в йзходиив канал
ване ще има в случая, ко-
гато потенциометрите Ria и /?14са в средне положение. При кран-
ио ляво (по схемата) положение на плъзгачите на тези потен-
циометри моносигналът ще постъпва само в левия стереоканал,
а при крайио дясно — в десния. Ако при запис с този микшер
плавно се преместват плъзгачите, при прослушване иа резултант-
иия стереозапис ще се получи ефект иа преместване иа източника
на моносигиала.
119
Схема иа универсален моио-стереомикшер е показана на фиг.
80. Той има следните входове: микрофоиеи стерео, микрофоиеи
моно, магиетофонен (или грамофонеи) — стерео и моио. За запис
от моиомикрофон се използва входът „микрофон среден“. Когато
Фиг. 78. Четнривходови активни микшери
о — схема с едвн усилвател в двата мнкрофонни входа; 6 схема с отделим ус>мза1еан
исекв микрофоиеи канал
превключвателят е в положение /, на входовете „микрофонен
ляв“ и „микрофон десеи“ е подаден микрофоиният стереосигнал,
а средният микрофон се оказва включен към левия стереоканал
през /?13. За да се запази симетрията на стереоканалнте, е въве-
ден в десния канал резисторы със същата стойност. При рабо-
та с мономнкрофон десният канал не участвува и неговото съпро-
тивление ие е важно. Превключвателят П2 служи за превключва-
не на средним микрофонен и грамофонния (магнетофон ни я) вход.
Положение / съответствува на стерео, а положение 2 — на
моно^Вгтояиие иа входа за грамофон или магнетофон.
1 ^Ищготвеиите любители могат сами да конструират усил-
вате,Ва свонте микшери. Какви съображеиия трябва да се имат
120
Фиг. 79. Стереомикшер
° — яринпжпиа схема на гнкшере; б — мачмн за включение на мояоснгнзла; в — друг начин на
«ключване на ыоносигнала
Фиг. 80. Схема на универсален моно—стереомикшер
121
пред вид? Усилвателите в микшерите трябва да отговарят на
редина изискваиия, конто, ако не се спазват, понижават чуветви-
телио качеството иа сложния запис. Те трябва да бъдат мало-
шумящи, да имат достатъчна чувствителиост и усилване, да не
виасят иелинейни изкривяваиия. Трябва да се вземат мерки също
за добра екраиировка, да се избягнат паразитните влияния, осо-
бено от захранването (ако е мрежово). Нашата промишленост
произвежда качествени траизистори; у иас са популярни и много
съветски траизистори за широка употреба, така че на любителя
няма да бъде трудно да намери елементи за своя микшер. Усилва-
телят може да бъде изпълиеи и с интегрална схема — операциоиен
усилвател. У нас вече доби популярност схемата рА 709 и ней-
ните аиалози — ML 709, МАА 501 и др. Този или друг операцио-
иеи усилвател може с успех да се употреби за Йслта. При кон-
струиране иа усилвател за микшер трябва да се имат пред вид
следните изходии данни:
Входно съпротивление — то трябва да бъде не по-ниско от из-
ходиото съпротивление иа източника, включен във съответиия
вход. За иякои звукоизточпици във фабричного описание се пре-
поръчва приблизителната стойност иа товарного съпротивление.
За иискоомните микрофони е желателио изходното съпротивле-
иие на микрофона и входного съпротивление иа усилвателя да
са равни. По такъв начин се извършва съгласуване по мощност
и честотиата характеристика иа микрофона е иай-равномериа.
Изходното съпротивление не трябва да бъде по-високо от 5—10
кй, във всеки случай то трябва да бъде значително по-ниско от
входного съпротивление иа магиетофоиа, с което се прави за-
писът. То трябва да бъде по-ниско и от стойността иа потеицио-
метъра, ако има такъв след усилвателя. В противен случаи ще се
получи чувствително затихваие на сигнала. Коефициентът иа ие-
линейни изкривяваиия (клирфакторът) ие трябва да бъде по-голям
от 3 %. Обикновенопри такива усилватели ие се срещат проблеми
с клирфактора, тъй като сигналите почти иикога ие са от такъв
порядък, че да предизвикат претоварване. Честотиата лента на
усилвателя е един от иай-важиите параметр и. Във висококачестве-
иите битови уредби горната й граница достига до 20 kHz и по-
вече. В случая обаче операторът трябва сам да прецени каква
честотна лента е необходима, като изхожда от съответния пара-
метър иа своя грамофон, магнетофои и микрофон. Няма смисъл
тя да бъде много по-широка; достатъчио е да припокрива честот-
ната лента на най-шнроколентовото устройство, което ще се из-
ползва в домашиото студио за озвучаваие. Коефициентът на усил-
ване на усилвателя се движи между 30 и 100 в зависимост от то-
ва, какщц; чувствителността иа входа иа записващия магнетофои
и какв^Ьшвото иа входния сигнал.
Ще ЯИчием от иай-простите и лесни за реалнзиране схеми.
Такива т^носочеиите иа фиг. 81 а и б едиотраизистории усилва-
122
тели. Схемата на фиг. 81а има входно съпротивление 4 к Q и кое-
фициент на усилване около 100. Резисторът /?4 осигурява отри-
цателиа обратна връзка по ток, с което усилването се стабили-
зира. Схемата на фиг. 81 б^има допълнителеи кондензатор С2,
Фиг. 81. Едностъпални усилвателя
а — с коефицнент на усилване около 100; б — с коефнциент на усилване около 50
Фиг. 82. Едиостъпалеи усилвател
за микрофоиен вход
включен в общата точка на Rz и R3. Чрез Rlt включен в същата
точка, се осигурява отрицателна обратна връзка по промеилив
ток, която увеличава входиия импеданс (до 5 кй). Съществува
и известна положителиа обратна връзка, тъй като през С3 и Р2
част от променливото напрежение от емитера се прехвърля към
базата. С всичко това се стабилизира работната точка на транзи-
стора. Коефициентът на уснлване е около 50.
Друга схема иа едностъпалеи усилвател, подходящ за микро-
фоиен вход, е показана иа фиг. 82. Употребен е нискошумящият
транзистор ВС 109, който може да бъде заменен със съветския
КТ 312 Б. Усилваието е около 35 dB, а честотиата леита20—20000
Hz с иерав номерност 1 dB.
123
Едностъпален усилвател, подходящ за[грамофонен вход с вход-
но съпротивление 1 MQ и входно ниво 60 mV. е показан на фиг.
83
га два двустъпалии усил-
вателя. Първият има
усилване 100 и честот-
ва характеристика 50 -
15 000 Hz. Входного
съпротивление на схе-
мата е 4 кР. Вторият
има голямо усилване
(250), входно съпротив-
ленне 30 кР н изходно
съпротивление 3 кР.
В емитериата вер н га
иа Тг е въведена отри-
цателна обратна връзка
по ток, а от колектора
иа Tt чрез кондеизато-
рите С4, Св и резисто-
ра R9 е осъществена
отрицателна обратна
връзка по напрежение
към емитерната верига
иа Тг. Благодарение иа
това честотната лента
е 20—20 000 Hz при
неравномерност 1,5 dB.
Консумацията е 1 mA
при захранване SV-
Ето и една схема на
тристъпален усилвател
(фиг. 85). Неговите Дан-
ии ©правдават употре-
бата на трите транзистора: входен сигнал — до 1 mV (магнит-
на доза, микрофон), усилване — около 1000, честотна леита 20 —
100 000 Hz. Тук и във фиг. 83 транзисторът SC 207 може да се за-
мени с един от българските транзистори 2Т 9135-=-37 с незначи-
телно влошаване на параметрите на схемата.
Усилвател с 4 транзистора и регулировка на тембъра (тон-
корекция) е показан на фиг. 86. Състои се от предварителен (Tt
и Т2) и допълнителен (Т3 и Т4) усилвател. Допълнителният усил-
вател компенсира затнхването на сигнала във веригата за тон-
корекция. Тонкорекцията на ниски честоти се осъществява с по-
тенщ-эра а на внсоки — с потенциомегъра R9. Ако тон-
коре'ДВта не е нужна, регулаторите на тембъра могат да бъдат
НЗКЛ.1Ж1.Н с превключвателя П. Този усилвател има следните
124
данни: коефициент на усилване с тонкорекция — 50, без тонко-
рекция — 30. Дълбочината на тонкорекцията е dB на 100 Hz
и =^8 dB на 10 000 Hz.
Разгледаните дотук уснлватели са предназначен!! главно за
входните капали на мик-
шера. В пълните схемн на
микшери, конто ще бъдат
разгледани по-нататък,
читателят може да види
как се реализират усил-
вателнте в изходния ка-
нал. Тук ще посочим един
двустъпален усилвател на
смесения сигнал (фнг. 87)
с честотна лента 20 —
20 000 Hz. Употребените
транзистори ВС 108 могат
да се заменят със съвет-
скнте КТ 315 Б.
Освен уснлватели във входните и изходния канал и стъпала за
тонкорекция микшерите съдържат понякога и стъпала за контрол
иа изходното ниво със стрелкови уред.
За «люстрация на казаното дотук ще посочим схемата на един
канал на 5-входов микшер, в която с пунктиранв линии са раз-
Фиг. 86. Усилвател с тонкорекция
граничешГотделните функционални части (фиг. 88): предусилва-
тел, регулатор на нивото и тонкоректор, смесител, контролен
възел. Първите две части са отделнн за всекн входен канал, тре-
тата и четвъртата — общи за целия микшер. Най-лявата (по схе-
мата) част е предусилвателят с транзисторите ВС 109 и ВС 108.
От изхода на предусилвателя (кондензатора със стойност 10 pF)
се взема сигнал за обратна връзка към емитера на първия транзи-
стор. Според избраната система за корекция иа характеристика-
та може да се включи една от четприте веригн: 1 —• за линейна
125
характеристика, отбелязана в схемата с L, 2 —^за корекцията
R1AA1 (R), 3 — по системата NAB2 (N) и четвъртата — по CCIR,
отбелязана с буквата С. Ако^читателят желае да се запознае с
о собеностите на тези корекции. трябва да се обърне към съответ-
Фиг 87. Усилвател иа смесей ня' сиг-
нал
ната литература (например [9].
Схемата за регулировка е
нзпълнена с транзистора ВС
108. С потенциометъра „усилва-
не*‘ се регулира нивото на сиг-
нала. Тоикорекцията на ниски
и високи честоти се извършва с
потенциометрите, конто носят
съответно надписите „ниски*1 и
„високи*1.
Следващата схема, отново с
един транзистор, осъществява
смесването. Всеки входен ка-
нал* през резистору със съпро-
тивление 47 kQ е включен към смесителя по показания за / и 2 ка-
нал начин. В тазн схема е показана и възможността за включване
на ревербератор.
Последнего стъпало е предназначено за визуален контрол на
нивото с VU-метър. VU-метърът е обикновеи стрелковн волтме-
тър, който показва ефективната стойност иа нзпрежеинето, но
скалата му е градупрана в dB.
Ето и техническите давни на този микшер:
Брой на смесваните сигнали — до 5.
Входен импеданс — от 50 до 2000Q.
Чу ветвите л ноет по всеки канал — 5 mV.
Честотна лента — 20 — 50 000 Hz.
Неравномерност иа честотната характеристика*— =rl’dB.
Изходно напрежение — 1 V.
Тонкорекция — разделна за всеки канал.
— ниски честоти — =tl2 dB.
— високи честоти — =tl5 dB.
Ниво на собствен шум — — 75dB.
Възможпост за корекция на характеристиката — по четири
системн:
— линейна;
— RIAA;
— NAB;
— CCIR.
ркност за включване на ревербератор.
1 wTr-A — Recording Industries Association’©! America.
a NAB — National Association of Broadcasters.
126
127
Визуален контрол на изходното ннво.
Захранване — r9V.
За да илюстрираме случая с общ усилвател иа входните кана-
ли, ще покажем схемата (фиг. 89) на четиривходов микшер. Като
Фиг. 89. Микшер с операционки усилватели
общ усилвател на четирите входни сигнала е използван опера-
ционннят усилвател LM 301, който може да бъде заменен с някои
от по-разпрострапените у нас (например МАА 501). Амплитуда-
та на входиия сигнал за всеки канал е 2 mV, а входният импеданс- •
1 kQ. Усилването е 1600пъти,т. е. при входеи сигнал 2 mV из-
ходнияте 3,2 V. С потенциометрите, отбелязани на схемата с думи-
те „ииски“ и „високи“, се извършва съответната тонкорекцня. Дъл-
бочината на тонкорекцията е — 10dB за 100 Hz и =±10 dB за 10
kHz. Първият усилвател има коефициент на усилване 20 (25 dB),
който е подбран със съпротивлението иа резистора Т?5. Усилване-
то на втория операционеи усилвател е регулируемо до 80 пъти
(37 dB). Регулировката се осъществява с потенциометъра	—•
лога^шшичен. Захраиването на сх,емата е +9V и —-9V.
ще приведем един пример на петвходов моно-стерео-
mhkii^W^който позволява включването иа два стереомагнетофо-
на, дшгстереограмофоиа и един мономикрофон (фнг. 90), със след-
ните технически данни:
128
Фиг. 90-Петканалеи моностерео-мнкшер
9 Озвучаване ва диапозитивите
129
Входен сигнал	Импеданс
60 rnV	40—100 kP
60 mV	40—100 kP
60 mV	1 MP
60 mV	1 MP
5 mV	10—100 kP
Входове
Магиетофон 1
Магиетофон 2
Грамофон 1
Грамофон 2
Микрофон
Максимално изходно напрежение — 3,5 V.
Честотна лента — 20 —20 000 Hz с иеравномерност =0,5 dB -
Схема на тривходов стереомикшер читателят може да внди в
(9), стр. 149.
Коиструкцията на микшера може да бъде изработена според
вкуса и възможностите иа оператора. Важно е кутията да бъде
металиа, задаекранира схемата от външни смущения, илн акое
пластмасова, да бъде обленена от вътрешиата страна с метално фо-
лио- Входовете и изходът се извеждат на стаидартни съединители,
познати поимето магнетофоннн. Дали да прави захранващо устрой-
ство за мрежово захранване, операторъттрябва сам да реши, като
знае, че консумацията на повечето схеми е няколко милиампера и
въпросът може да приключи с използуването на една или няколко
батерии. Всички свързващи шнурове трябва да бъдат обезателио
екранирани и по възможност ие много дълги.
На фиг. 91 са показани фабричии микшери иа фирмата „Grun-
dig".
^Операторът много бързо ще се иаучн сам да работи с микше-
рами да използва всички негови възможности за правене иа слож-
ни записи. Той ще бъде улес-
неи, ако потенциометрите са
плъзгащии ако се направн чис-
лена скала за положението на
плъзгачите. Така призапнса ще
може точно да се повтори ннво-
то, установеио прн пробите по
записаната цифра, съответству-
ваща на положението на плъз-
гача, стига, разбира се, източ-
никът да не променя изходно-
то сн напрежение по някаква
причина.
ФИГ' 9,\.Gr”ZT- “а *"PMaTa Предн «а пристьпим към
сложните записи и окончател-
ииг >руков моитаж, трябва да преминем още един етап — да ре-
цн^Ъпроса с обзавеждане иа домашното студио.
130
ГЛАВА 11
ОБЗАВЕЖДАНЕ НА ДОМАШНОТО СТУДИО
За извършване на работите, свързвани с озвучаването на диа-
позитиви, операторът трябва да разполага временно или постоян-
но с отделно помещение за студио. Разбира се, по-добре е студио-
то да бъде постоянно, т. е. помещението да бъде обзаведено и из-
ползваио спецнално за целта. В студиото може да се озвучават и
кииофилми и да се правят интересни магнетофонни записи. Защо
говорим за специално помещение? Не може ли да се използва
обикновена жилищна стая? За да отговорим на тези въпроси,
трябва да се запознаем с две важни характеристики на помеще-
иията — реверберация и дифузност.
Ние вече говорихме за реверберацията като желано средство
за създаване на интересни звукови ефекти и начините за получа-
ваието й чрез изкуствени средства. Това явление обаче може да
бъде сериозна пречка при правеие на магнетофонни записи в по-
мещение, в което реверберацията се проявява естествено. обу-
славяна от вълновата природа на звука.
Както всички явления с вълнов характер, звуковите вълни
притежават свойството да се отразяват и поглъщат от различии
прегради. Колкото no-гладка е преградата, толкова по-пълно е
отражеиието и толкова по-малко е поглъщането. При порести
шуплести матернали съотношението е обратно. В същност по-
глъщаието се дължи пак иа отразяване—многократно отразяване в
многобройните пори и шупли, до затихването иа трептенията.
_ Звуковите вълни се отразяват съгласно оптическите закони —
ъгълът иа падането е равен иа ъгъла иа отрази ването. Отр азе ни-
те звукови вълни, ако срещнат преграда по пътя си, се отразяват
повторно и т. н. Очевидно е, че при добри отразяващи свойства
на повърхнините по пътя на звука тозн процес може да бъде
твърде дълъг и в микрофона (или слушателя) ще попади ат зву-
кови вълни не само директио от източиика, но и след многократно
отразяване със съответното закъснение. Ако това закъснение е
по-голямо от 0,1 s, звукътсе възприема като ехо, ако е по-малко—
кето кънтене. Това продължение на звученето е известно като
реверберация и зависи от параметрите иа помещението. В резул-
тат иа реверберацията, когато след завършването иа кратък звук
(кратък вик, удар) спира разпространението надиректните въл-
нн, затихването на отразеиите става след известно време. В аку-
стиката се приема, че отразеният звук е изчезиал, ако е затих-
нал 1000 пъти в дадена точка. Необходимого за целта време се
нарича време иа реверберация и е една основна характеристика
на помещението.
Голямото време на реверберация прави помещението негодно
за звукозапис. Намаляването му може да се постнгне, като мак-
131
сималио се увеличат звукопоглъщащите свойства на стените, по-
да, тавана и всички предмети и се премахнат гладките повърхно-
сти.
Трябва да се добавн, че условията за отразяване и поглъщане
са различии за звуковите вълни с различна честота. По-лесно се
поглъщат по-високочестотните звукови вълни. Поради това в от-
разените звукови вълни иа един сложен звук преобладават инско-
честотните съставящи и се променя тембърът.
Ако помещението, което ще използваме за озвучаване, е „вре-
менно" студио, трябва да се погрижнм в него да има колкото мо-
же повече мека мебел, килями, пердета, завеси и т. н. М. Згут [8]
иа шега посочва.че реверберацнята в коицертннте зали намалява
чувствително, ако сред зрителите има повече жени с големи фрн-
зури. Ако студиото е постоянно, трябва да облицоваме стените,
пода и тавана със звукопоглъщащи материалн. Стените н таванът
могат да се облицоват с вел папе или като ни от опа ковка иа яй-
ца, като се направи двуслойна облицовка. Първият слой карто-
ни се заковава с пирони, а вторият се залепва с лепило, като реб-
рата иа един ияслой съвпаднат с ребрата на другия, така че да се
образуват въздушни междини между двата слоя. По-трудно, но
по-качествено е облицоването с плат върху предварнтелно закова-
ни летви. Подът трябва да се постели с дебел и килими, например
от типа „персийски" с възможно по-дълги косми. На прозорците
трябва да има дебели завеси. Мебелите с полирани повърхности
трябва или да се махнат, или да бъдат покрити със звукопоглъщащи
материалн. Тези мебели често имат стъклени витриии, чието ре-
зониране може да се отрази на записа. Такива стъкла трябва да
се премахнат или уплътнят.
Добре е да се има пред вид още едно „вълиово" качество на
звука — способността му да заобикаля различии прегради, при
което се проявява силиа честотна зависимост. За високочестотнli-
re звуци с дължина на вълната няколко сантиметра един малък
предмет като лампиои, може да се окаже голямо препятствие, до-
като за по-дългите вълни (достигащи до 20 гп) то е незначително.
Обратно, през по-малки отвори по-лесно минават високите често-
ти Тези неща трябва да ни дадат допълнителни указания за ин-
териора на помещението.	е
Втората важна характеристика на помещението — него вата
дифузност — изразява еднаквостта на отразяващите и поглъща-
щите свойства иа стените и предметите. Прн голяма разлика на те-
зи свойства например в две степи (ниска дифузност) може да се
получи раздвояване на звуковия образ. За повишаване на днфуз-
иосж^ь домашното студио трябва да се използват еднакви ма-
тер^^В за облицовка на стените, пода и тавана, както и за закри-
вапИр предметите, прозорците и вратите.
Не трябва да се забравя, че помещение, подготвено по такъв
начин, представлява опасност в пожарно отношение, тън като в
132
него се работи с електрически апаратури, някои от конто се загря-
ват сил но (диапроекторът). Мерките и вниманието в този смисъл
са задължителии. Трябва по някакъв начни да се осигури и под-
ходяща вентилация.
Може да се добави, че най-подходяща за постоянно студно
стая може да бъде таваиско или избе но помещение, разно ложей о
достатъчно далече от акустични смущения —водопроводни и асаи-
сьорни уредби и т. н. Вредно въздействие могат да имат и източ-
ниците на електрически смущения—устройство, съдържащи транс-
фер матори, мощии релета и др.
Въпреки всичкн взети мерки в домашни условия не може да се
постигне пълно изолиране иа външните шумове. Ето защо трябва
да прибегнем до още една „хитрост44 — да правим записи с микро-
фон нощем, когато външните шумове са минималнн.
Ето и необходимата апаратура:
На първо място е диапроекторът. Операторът вече го притежа-
ва и според това, дали е с ръчна, пол у автоматична или автоматич-
на смяна диапозитивите, е избрал съответната система на озву-
чаване.
Второто задължително устройство е магнетофонът. Ако и той
вече е закупен, излишне е да даваме съвети за вида му. Но ако
изборът предстоя, добре е да се има пред вид следното. За пове-
чето начини за синхронизиране на звука с изображението на маг-
иетофона се записват т. нар. „пнлотни44, управляващи диапроекто-
ра импулси. За тях се използва отделна писта. Две неща следват
от този факт — че магнетофонът трябва да бъде четирипистов, за
да се запише на втората писта звуковият съпровод, и че този съ-
провод ще бъде монофоиичен. Вече спомеиахме, че за разлика
от домашното кино диапозитивите дават възможност за едио мно-
го хубаво-с наситени Цветове и добра контрастное? изображение,
разположеио на голям екран. За някои днапозитиви (панорамни
снимки, снимки на двпжещи се обектн) ще бъде просто жалко,
ако озвучаваието не е стереофонично. За това озвучаване идеал-
ният магнетофон за домашно студио е стереомагиетофонът с от-
делив система, специално предназначена за управляване на диа-
проектори (диа-пилот система). Такъв е например магнетофонът
(JHER ROYAL STEREO. В противен случай можем да си напра-
вим устройство на псевдостереофония, за което вече говорихме.
И така магнетофонът трябва да бъде четирипистов. Освен това
той трябва да бъде ролков, да има моментен стоп (клавиш „пауза44,
да бъде снабден с брояч (най-добре четирицмфрен), да има ре-
жим ,,D“ (смесване на двете писти) и отделен микрофонен вход.
Желателно е да има възможност за прех върляне на запис от една
писта на друга (както популярният у нас магнетофон TESLA В56
STEREO), изход за слушалки и възможност за запис без изтри-
ване, както и да има няколко скорости (поне две).
133
Най-добре е микрофоиът да бъде този, който влиза в комплек-
та иа магиетофоиа. В противен случай трябва да се подбере мик-
рофон, съгласуван със съответния вход на магиетофоиа.
Може би е нзлишно, но ще напомним, че магиетофонът н мик-
рофоиът трябва да имат достатъчна честотна лента и други пара-
метри, осигуряващи добро качество на записа и възпроизвеждането.
Няма да сбъркаме, ако кажем, че наличието в студирто на вто-
ри магнетофои е не само желателно, а и необходимо. (Не става
дума за най-простите системи на озвучаване.)Вторият магнето-
фон трябва да бъде касетеи с автономно захр анване, за да се из-
ползва и за записи на открито. Той ще служи н за презаписи, за
подреждане иа фонотеката и при окончателния монтаж иа съпро-
вода.
Източник на музикалнн программ за озвучаваието ще бъде по-
често грамофонната плоча, а по-рядко микрофоиът. Оттук следва
иеобходимостта от грамофон. Без да предявяваме Hi-Fi — нзи-
сквания към него, ще кажем, че е добре грамофоиът да бъде сте-
реофоничен, тъй като повечето плочи сега са със стереозаписи,
а смесваието иа двата канала е добре да става извън мембраната
по описания вече иачин. За случайте, когато озвучаваието е
стерео, стереограмофонът е задължителен.
Вече се спомена, че операторът непременно ще се сблъска с
иеобходимостта от трикови записи. Затова и поставихме изисква-
нето магиетофонът да може да смесва двете писти и да може да
прехвърля запис от една листа на друга. По този начин могат да
се решат никои от ио-елементарните сложим записи. По-удобно, с
по-голяма свобода и възможности този въпрос може да се реши,
ако притежаваме микшер. За тази цел ние запознахме читателя
със самостоятелното изработваие иа различии видове микшери.
Ако пък нямаме микшер, ще трябва да се задоволим с?мо с въз-
можностите на магнетофона. Как може да се използва магнето-
фон за сложим записи,ще разкажем в гл. 12. За да завършим с
апаратурата за трикови записи, като рискуваме прекалено да
претрупаме домашното студио, ще добавим, че не е лошо да имаме
под ръка никой стар, изхвърлен от употреба магнетофон или при-
ставка. Ако имаме опит по ремонт на магнетофони, няма да ни е
трудно да променим скоростта му така, че да се различава от
стандартните, при което неравномерността й няма значение. С
такъв магнетофон можем да получим много интересни звуци на-
пример при озвучаване на приказки. В противен случай ще се
задоволим с нормален магнетофон, в който скоростите се разли-
чават двойно. За демонстриране на звуковия съпровод може да
се жшвва само магиетофонът. Ако обаче притежаваме добър
уси.-^Ж1 и озвучителни тела, качеството на звука само ще спе-
чеЛ|Иг
За устройствата, конто се намират между магиетофоиа н диа-
проектора и синхронизират работата им, е разказано в гл. 4, 5 и
134
6. В гл. 9 разказахме и за други допълинтелнн устройства, кон-
то операторът може сам да направи.
Ако любителят на озвучени диапозитиви е и радиолюбител,
може би сам ще осъзиае нуждата от известно количество контрол-
ио-измервателна апаратура. Подбора, изработването нли купува-
нето на такива апарати предоставяме на самня него. Ако можем
да направим някои препоръки, те са: тонгеиератор и нмпулсен
генератор, лампов (или транзисторен) волтметър, мултнцет.
Да резюмираме: задължителни устройства — диапроектор,
магиетофон (с микрофон), синхронизатор и грамофон (изключва-
ме случайте на най-просто озвучаване) — без сложни записи),
желателии — микшер, втори и трети магнетофои, измерителиа
апаратура, усилвателна уредба.
ГЛАВА 12
СЛОЖНИ ЗАПИСИ.
ОКОНЧАТЕЛЕН ЗВУКОВ МОНТАЖ
12.1.	СЛОЖНИ ЗАПИСИ
Може да се каже, че в повечето случаи озвучаваието е неми-
слимо без сложни записи, при конто върху едиа листа на магне-
тофонната лента са запнсаии повече от едиа съставяща иа звуко-
вня съпровод. Най-иапред ще разгледаме чисто техннческата стра-
на на този въпрос.
Сложен запис може да се направи по един от следиите трн на-
чнна: преработка на магнетофона, използваие иа спецнално пред-
видените режими в него в с помощта иа външно смесително устрой-
ство — микшер.
Битовите магнетофони са устроеин така, че пред записващата
(или универсалната) глава е разположена отделна изтриваща гла-
ва. Тя представлява елемент от трептящ кръг на генератор, който
генерира ток с ултразвукова честота. Магннтното поле на този
ток, ограничено от процепа на главата, привежда в хаотично раз-
положение елементар ните магнитн от работник слой на лентата,
с което се изтрнва съществуващият запис и лентата е готова за
нов. Ако при запис изтриващата глава се изключи, върху стария
запис ще се иасложн нов. Някои магнетофони имат специалиа
команда за режим на наслагване на запис върху запис. Ако та-
кава команда липсва, не е трудно да си я направим сами. Става
въпрос за въвеждането на превключвател във веригата на из-
135
триващата глава, който в режим „наслагваие" изключва главата
от генератора на изтриващия ток и включва към този генератор
еквивалентеи на изтриващата глава товар. Такъв еквивалеитен
товар може да бъде или друга изтриваща глава с параметри, как-
то осиовната, или резистор със съпротнвлеиие 300—500Q. Това е
необходимо, за да ие се измени режимът на генератора, което
може да доведе до промяна на тока иа преднамагнитваие на запнс-
ващата (универсалната) глава и оттам до влошаване на честотна-
та характеристика прн запис. При използването на изтриваща
глава като еквивалент или прн подбора на стойността иа рези-
стора трябва да се следи токът иа преднамагнитваие на уиивер-
салиата глава да не се измени при изключване на основната из-
триваща глава. Ако се използва резистор, неговата мощиост тряб-
ва така да се подбере, че да се избегие нагряването при продъл-
жителна работа в този режим, тъй като при нагряване се измеия
стойността на съпротивлението.
Наслагваието иа запис върху запис може да стане и без намес-
ваие в схемата на магнетофона. Този начин се състои във въвеж-
дането иа магнитен екран между изтриващата глава и лентата.
Екранът се изработва от листова стомаиа с дебелина 1,5 mm. Той
трябва плътно да обхваща предната и страничните части на из-
триващата глава и да бъде напълно неподвижен при движение
на лентата. От вътрешната му страна трябва да се залепи парче
мека материя, за да не поврежда главата, а въишиата му страна
трябва добре да се шлифова, за да не се поврежда лентата. За иор-
мална работа на магиетофона при запис екранът трябва да се
сваля, което е едно неудобство.
По-лесно и по-качествени сложни записи могат да се напра-
вят, ако магнетофонът има режим „D" (смесваие на двете писти)
и режими „синхроплей" и „мултнплей". В първия случай можем
да запишем едната съставяща на звуковия съпровод на I писта,
а втората — на III. Възпроизвеждаме в режим ,,D“ и така по-
лучения сигнал подаваме на друг магнетофон, който го записва
иа една писта. Този запис можем да върнем на първия магнето-
фон, да запишем трета съставяща на свободната писта, отново да
възпроизведем в режим ,,D“ и да направим запис на втория магне-
тофои н т. н.
Нека сега разгледаме конкретно работата с разпространеиия
у иас магнитофон „TESLA В56 STEREO", който е много подхо-
дящ за озвучаваие на диапозитиви, тъй като с него могат да се
правят и сложни записи. Наред със стандартния входно-изходен
съединнтел за включване на радиоприемник, магиетофон и гра-
мофон^^.од) и усилвател или магнетофон (изход) магнетофонът
има с^Кща микрофонни входа и два изхода за слушалки. При
пра e|^Bia сложни записи изходите за слушалки се използват
за ко.-^Ьл. Ето как се процедира в случай на двукомпонентеи
сложен запис, който се състон от музикален фон и дикторски
136
текст. Записваме на първа писта музиката и връщаме леитата до
началото на записа. Включваме микрофон и след натискане иа
клавиша „пауза1* поставяме магиетофона в режим на запис на
втора писта. Включваме стереослушалки н освобождаваме кла-
виша „пауза11. В едната писта се чува записаното иа първа пи-
ста музикалио произведение, а в другата — входинят сигнал. Като
се следи по такъв начин първият запнс, може да се запише диктор-
ският текст. Ако входният сигнал е от микрофон, както в дадения
случай, контрол със слушалка е нужен при положение, че нзпъл-
нителят и операторът са две различии лица. Ако самият оператор
записва своя глас, достатъчно е да се чува музиката от другата
писта, т. е. слушалките може да не бъдат стерео. Визуалният кон-
трол и регулировката на нивото се извършва. както при обикно-
веи запис. Направените по такъв начин записи могат да се въз-
произведат едновременно, като превключвателят на режимите на
работа се постави в положение (14-11) — смесване на двете писти.
Интерес представлява възможността за прехвърляне иа за-
пис от една писта на друга с добавяне на външеи сигнал. Така
може да се направи многокомпонентен сложен запис на едиа пи-
ста. Редът е следният: записваме на първа писта първата съста-
вяща и връщаме лентата в началото на записа. Включваме слу-
шалки за контрол и източника на вторатазвукова съставяща.Пос-
тавяме включвателя за режимите на работа в положение 1 ► П
(прехвърляне от първа на трета писта). Натнскаме клавиша
„пауза11 и поставяме магнетофона на запис. Освобождаваме кла-
виша „пауза11 и нзвършваме сложния запис на III писта, като
нивото на прехвърления от I писта сигнал регулираме с помощта
на потенциометъра за тонкорекция (горната команда), а нивото
на сигнала от външния източник — с потенциометъра за усилва-
нето (долиата команда). Сумарното ниво се контролира по пока-
занието на стрелковия индикатор. Към така направения запис
можем да добавим трета съставяща, като нзвършим отново гор-
нитеоперации, но в режим И ► 1 (прехвърляне от III писта вър-
ху I) прехвърляме върху I писта двукомпонентииязапис от III
писта и в същото време подаваме третата съставяща от външен
източиик. Нивата се регулират и контролират по описания на-
чин. Този процес може да продължн с добавяне иа нови съста-
вящи.
Най-доброто средство за сложни записи обаче си остава мик-
шерът. При работата с микшер най-важно е правилнода се устано-
вят нивата на смесваните сигнали. Трябва да се направят про-
би н да се отбелязва положението на регулаторите на нивата.
137
Нека разгледаме отново сравнително простил случай на двуком-
поиентеи сложен запис, състоящ се от музнкален фои н диктор-
ски текст. Включваме източника на музикалния сигнал (грамо-
фои, магнетофон) и микрофона към съответните входове, а изхо-
да на микшера — към входа на записващия магнетофон. Произ-
насяме няколко думи пред микрофона и установяваме максимал-
но ниво на запис с помощта на регулатора на магнетофона. След
това включваме източника на музикален сигнал и с помощта иа
съответния регулатор на микшера установяваме две нива — едно-
то, както с микрофона, и другого няколко пъти по-ииско, като
отбелязваме положеиието на плъзгача. По такъв начин разпола-
гаме с две нива иа музиката, конто в процеса на записа можем
да използваме — ниското по време на днкторския текст и висо-
кото по време на паузите.
С помощта на микшера можем да запишем своя глас в дует с
известен певец. За целта установяваме еднакви нива в микрофо-
на и магнетофона (грамофона), слушаме в слушалки изпълнява-
ното произведение и пеем в синхрон пред микрофона.
След като операторът е решил и техническите въпроси, свър-
занн със сложимте записи, може да се счита, че технически преч-
ки вече няма и може да се премине към реализиране иа звуковия
съпровод.
12.2.	ЕТАПИ НА СЪЗДАВАНЕТО НА ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД
Тези етапи са:
1.	Сценарий на звуковия съпровод на днапозитиви.
2.	Запис на първичиата времеопределяща фонограма.
3.	Запис на първичните фонограми.
4.	Подбор на изобразителния и звуков материал.
5.	Окончателен звуков монтаж чрез серия сложни записи.
6.	Запис на синхронизиращите работата иа магнетофона н диа-
проектора импулси.
Ако авторът на звуковия съпровод е автор и иа диапозитиви-
те, още преди сиимането им може да се започне работа върху зву-
ка. За целта се съставя звуков сценарий, който съдържа отдел пи
точки, засягащи само звука. Те трябва да следват хронологически
точките, конто се отнасят до изображеицето. Звуков сценарий
трябва да се състави и ако се озвучават готови днапозитиви. По
този сценарий ще се извършва подборът и монтажът иа звуковия
съпровод. Точките от сценарния план трябва да бъдат кратки,
за да не се губи прегледността, но в същото време трябва да съдър-
жат цялата необходима информация за вида на звуковия съпровод
на цММЯя диапозитив.
ц^Ж жни са следните случаи:
Г^Ишучаване иа готови фабрични днапозитиви.
2.^озвучаване на собственн днапозитиви
138
3. Заснемане иа днапозитиви по предварнтелно определена
музнкална тема.
4. Подбор на фабрични днапозитиви по предварнтелно опре-
делена тема.
В първите два случая водеща роля има нзображението, в оста-
иалите два — звукът. Звуковият сценарий трябва да бъде съоб-
разен с това, към коя от посочените точки се отнася случаят.
Записване на първичната времеопределяща фонограма. Про-
дължителиостта на прожекция на всеки отделен диапозитив се
определи н от продължителността на съпровождащия звук, по-
точно от някои негови съставящи. Такива времеопределящн съста-
вящи могатда бъдатдикторскняттекст нли музнкалната пнеса. Му-
зиката се явява времеопределяща, ако се отнася за случай, по-
сочен в т. 3 и 4. В повечето случаи всички времеопределящн съ-
ставящи могат да се сведат до една времеопределяща фонограма.
Серията днапозитиви могат да се разделят на няколко логически
завършеии фрагмент и, във всеки от конто влизат ияколко диапо-
зитива Във всеки фрагмент от изображеиието се подбира съот-
ветио фрагмент от съпровода. От така получения материал се из-
работва времеопределящата фонограма. Последователността на
записнте в иея трябва да съответствуват на сценария, паузите
между фрагментите да бъдат по-малки от паузите в окончателио
готовия съпровод. Началото и краятна всекн фрагмент се отбеляз-
ват с белези върху лентата. Така получената фонограма се про-
слушва, като с хроиометър се измерва продължителността на
всеки фрагмент. Данните от това измерване ще послужат при окон-
чателния монтаж и при определяне на местата на синхроимпул-
сите.
Остаиалите първични фонограми, конто нямат времеопределящ
характер, по продължителност трябва да бъдат съобразенн с вре-
меопределящата фонограма. Записът на първичните фонограми —
говорни, музикални и шумови, беше подробно разгледан в гл. 9.
Подбор на изобразителния и звуковия материал. Често от съ-
ображения за сигурност се правят по няколко диапозитива от
една н съща сцена, няколко дубъла. Такова дублиране се правн
особено за сценн, конто е трудно или невъзможно да бъдат засне-
ти друг път, а всекн пропуск в заснемането или проявяването на
диапозитивите е фатален. Необходимо е всички дубли да бъдат
внимателно прегледаии и да се изберат най-добрите. Освен това
трябва да се изберат онези днапозитиви, конто, разположени в
определен ред, създават логически завършена последователност.
Тук този подбор може да бъде съобразен и със замисления звуков
съпровод. От друга страна, е необходимо звуковият съпровод да
бъде нагоден към така подбраните днапозитиви. Подборът на зву-
ковия материал се правн на базата на сценария измежду налип-
ните във фонотеката и направените за конкретния случай запи-
си по съображения, за конто вече се говори тук.
139
12.3.	ОКОНЧАТЕЛЕН ЗВУКОВ МОНТАЖ
Тази операция (иай-трудната и най-важна за оковчателиия ре-
зултат) представлява събиране чрез серия сложни записи вър-
ху един звуконосител на готовите вече елементи на звуковия съ-
провод. Тук трябва да се обърне сериозно внимание върху два
Фиг. 92. Някои съотиошення между гово-
ра и музиката в двукомпоиеитен сложен
запис
въпроса: първо,да сеспаз-
ват иеобходимите изиск-
вания за точност във вре-
мето на появяване иа едиа
или друга звукова съста-
вяща и второ, да се подбе
ре правил но иивото иа вся-
ка съставяща, с което тя
участвува в сложния за-
пис. Тук ще обърнем вни-
мание на някои правила,
конто трябва да се знаят
за решаването на втория
въпрос. Нека предполо-
жим, че сложният запис е
дву компонентен— музика
и говор. На фиг. 92 са по-
Казани няколко съотноше-
ния между нивата на тези
две съставящи. Ако гово-
а — маскирвне ла гоаора откпзйката; 6— високо ни-
о Hi м\зика1а след евършване на говора; в—пла-
вен пре ход на ннв ега при запис с микшер; г - пра-
вилен занмс на говор и музика; — възиожна реали-
зация на прехсд с микшер; е — др> га реалва^кня на
проход с микшер
рът и музиката са записа-
ни с приблнзително еднак-
ви нива (графиката а), го-
ворът става неразбираем,
той се маскира от музика-
та. Графиката б показва
запис, в който нивото на
музиката по време на го-
вора е понижено, но след евършването на говора музиката извед-
наж рязко н дразнещо прозвучава с високо ниво. Плавей и прия-
тен преход се получава при смесване с микшер (графиката в). Ако
говорът и музиката трябва да звучат ед повременно, нивото на му-
зиката трябва да е значително по-ниско (графиката г). С микшер
могат да се реализират и други съотиошення (графиките д и е).
В какъв ред се записват съставящите на звуковия съпровод?
Основного правило изхожда от ефекта на затихване па стария
запис, когато върху него се прави нов — известно изтриване от
тока^^реднамагнитване на записващата глава. Очевидно е, че
ззп>^И койтд трябва да бъде най-ясеи н отчетлив (например го-
вор;Я^|5ва да се направи последен. Най-иапред се записват фо-
иовите съставящи, след това кадровите шумове и накрая съста-
140
вящите, конто носят осиовната звукова информация. Трябва да
се обърне особено внимание на преходите между отделните зву-
кови съставящи. Целесъобразно е музикалният съпровод и фо-
новите шумове да бъдат записани в първичния запис с нормално
ииво, а при смесването да бъдат подавани с ниво, регулируемо
според конкретния случай. По отношение на синхронността най-
напред трябва да се запишат онези съставящи, при конто има
най-голямо изискване за съвпадение с момента иа смяна на диа-
позитива.
При окончателния монтаж на звуковия съпровод е нужно едио-
временно да се прожектират и диапозитивите. Тъй като говорът
се записва последен, по време на окоичателння монтаж обикно-
вено е включен микрофоиът и всички изисквания за работа с не-
го са в сила. В частност неприятно ще бъде, ако се запише шумът
на диапроектора. Ето един начин за избягване иа този шум, без
да се вземат мерки, като затваряне на проектора в звуконепро-
ницаема кутия и т. н.
1.	Съставя се пояснителният текст към диапозитивите съглас-
но сценария. Частите на този текст отговарят на съдържанието
иа отделните диапозитиви. За целта се използва предварително
иаправен списък на диапозитивите с даннн за тяхното съдържа-
ние и предполагаема продължителиост на прожекцията.
2.	Съставя се програмата на музикалния съпровод на серия
диапозитиви и няколко части от текста (отново по сценария). Пре-
ходът от една мелодия към друга е най-добре да се предвиди в
средата на текстова я а част.
Включваме магнетофона на запис и започваме последователиа
прожекция на диапозитивите. Когато иа екрана се прожектира
диапозитив, който изисква определена част от текста, произнася-
ме в микрофона номера на тази част. При този запис ще се запи-
ше и шумът от превключването на диапроектора.
4.	Възпроизвеждаме направення запис (без прожекция) н
щом се чуе цифра, спираме магнетофона и па обратната страна
иа лентата записваме цифрата на съответиото място.
5.	Зареждаме лентата в магнетофона н записваме отначало
музиката (по описаните начини), а след това с микрофон — части-
те от текста, съгласно номерата, записани на обратната страна
на лентата. При това пукаиията от диапроектора се изтриват.
12.4.	ВЪЗМОЖНИ ДЕФЕКТИ В ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД
И НАЧИНИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕТО ИМ
Преди да пристъпи към озвучаваието, операторът трябва мно-
го внимателно да провери апаратурите — звукозаписващи и снн-
хронизиращи. Някои на пръв поглед дребии дефекти могат да се
отразят същест вено върху качеството на звуковия съпровод.
141
Някои от по-старите модели магнетофони при натискане на
клавишите „възпроизвеждане*1 и ,.стоп“ или при включване в ре-
жим на запис записват върху лентата пукания. Прн обикновеио
използване на магнетофона това не е много опасно, тъй като броят
на включванията и изключванията не е голям. При озвучаваие-
то обаче се иалага многократно опериране с тези команди и леита-
та може да се напълни с пукания. Затова най-добре е магнето-
фонът да има команда „временен стоп**, която да се използва
за пускане и спиране на лентодвижещия мехаиизъм. Пукания мо-
гат да се появят н при употреба на микшер, ако потенциометрите
му са от типа СП, конто в началото и края имат понякога рязко
изменение на съпротивлението. Тези места от потенциометрите
трябва да се надраскат с мек черен молив, за да се покрият с гра-
фит. Ако въпреки всички мерки върху магнитната лента са за-
писани пукання, трябва да се заемем с отстраияването им. Това
може да стане с постоянен магнит (иапрнмер от магнитна бравич-
ка). Магнитът се приближава към лентата откъм основата, иа
която предварително е отбелязано мястото на пукането. Много
внимателно придвижваме магнита на 3—5 mm по продълженне
на леитата.
Понякога се налага да се намали нивото на записан вече фраг-
мент на звуковия съпровод, ако то е значително по-високо от ни-
вото на съседния, с който трябва да се съгласува. За целта се от-
белязват границите иа фрагмента и при движението на леитата се
доблнжава към нея магнит на разстояние, намерено чрез проби.
Прн работа с магнит трябва много да се внимава да не се из-
трият други части от записа или дори цяла ролка със запис. Въз-
можно е след такава операция магнетофонът да се намагнити. Раз-
магнитването става с помощта на дросел, направеи от мрежов
трансформатор, например от радиоприемник. За целта всички на-
мотки на трансформатора се съединяват последователи© и се пре-
мах ват затварящите ламели, така че да осганат само Ш-ламелите
(магнитопроводът да стане отворен). Дроселът се включва в мре-
жата и се прекарва няколко пъти над магнетофона. Трябва да
се внимава на разстояние 1,5—2 m да няма магнетофонни ленти,
тъй като зависите ще бъдат унищожеии.
12.5.	ЗАПИС НА СИНХРОНИЗИРАЩИТЕ ИМПУЛСИ
След като окончателиият монтаж на звуковия съпровод е из-
вършен и в резултат е получена сложната фонограма, остава да
запишем сигналите, конто извършват превключването на диапро-
ектора (при автоматична смяна) или предупреждават оператора
(при «а смяна на днапозитивите).
да започнем с по-простия случай — ръчен диапроектор.
МагхЛЯфонът, с който се озвучава прожекцията, трябва по ня-
какъв начин да сигнализнра моментнте, в конто операторът тряб-
142
на да направи смяната. В този случай обикиовено се използва
звуков сигнал — удар иа гонг или друг мелодичен звук. Запи-
сът и възпроизвеждането на такъв сигнал зависи от вида на маг-
нетофона.
Ако магнетофонът е двупистов ролков или касетен моно, за-
писът иа звуковия сигнал може да стане само върху фонограмата.
Магнетофонът се пуска на възпроизвеждане, в нужния момент се
спира, превключва се на запис н се записва ударът на гонга. Оче-
видно е, че при грешка даже и да се изтрие този сигнал, фоногра-
мата остава нарушена. Ясно е също, че този сигнал ще се чува
и от зрителите по време на прожекцията.
При четирнпистов магнетофон записът се извършва в следния
ред: фонограмата се възпроизвежда иа едната писта, в необхо-
димия момент магнетофонът се спира, превключва се на запис на
другата писта и там се записвазвуковиятсигнал. Смеия се дна-
позитивът, отново магнетофонът се поставя в режим иа възпро-
извеждане на първата писта и т. н. В тозн случай при грешка в
записа на сигнала фонограмата не е застрашеиа от повреждане.
Отново обаче звуковият сигнал ще се чува от зрителите при въз-
произвеждане в режим ,,D“.
Някои четирипистови магнетофони, като ZK 140 и ZK 145,
н техиите транзисторни варианта имат изведена на гнездо една
от секциите на магнитната глава. Нее трудно да се повтори схе-
мата иа предусилвателя на сигналите от гл. 5. Новият предусил-
вател трябва да се свърже към това гнездо и ако в него се включи
слушалка, може да се прослуша записът на съответната писта, до-
като магнетофонът е в режим на запнс на другата писта. Това да-
ва възможност да се слуша фонограмата и без да се спира магието-
фоиът, да се записва звуковият сигнал. При прожекцията този
сигнал може отново да се слуша от оператора със слушалка, та-
ка че зрителите ще чуват само фонограмата иа съпровода, запи-
сана на другата писта. Неудобството тук е иеобходимостта от
изработването на предусилвател. Това неудобство се избягва, ако
магнетофонът е стереофоничен. Ако в него няма режим „playback41,
се процедира по следиия начин. Фонограмата се възпроизвежда
чрез външен магнетофон и се слуша през слушалка, включена
в съответния изход. Едновременно с това тя се подава на еди-
нил канал иа стереомагиетофона. На другая канал (чрез раздвоя-
ване иа съединнтеля) се подава в необходимнте момента звуковия
сигнал за смяна на днапозитивите. При прожекцията операторът
включва стереослушалки, а магнетофонът — в режим иа стерео-
възпроизвеждане. В едната слушалка се чува фонограмата на
съпровода, а в другата — сигналът за смяна. За зрителите е
включен само единнят канал — този, на който е фонограмата, а
другият е изключен — чрез изключване на акустичното тяло. Ако
нямаме възможност да ползваме втори магнетофон, записът може
да стане по описания начин чрез спиране.
143
Ако магнетофонът е касетен стерео като българския магнето-
фон „Ком", трябва непременно да разполагаме с втори магнето-
фон и да извършим записа по описания начин с раздвояване на
съединителя. Касетните стереомагнетофоии обикновено нямат ре-
жим на четирипистова работа н ако спрем магнетофона, за да за-
пишем звуковия сигнал, одновременно с това ще изтрием част от
фонограмата.
Най-добре е, ако стереомагнетофонътима режим „Synchroplay".
Тогава можем със слушалки да слушаме фонограмата на съпрово-
да, докато на другата писта (магнетофонът е в режим на запис)
можем да записваме звуковия сигнал.
Нзползването на светлинен сигнал вместо звуков има извест-
ии предимства. Записът и възпроизвеждането му е идентично със
записа и възпроизвеждането на синхрон мп ул си, предназначени
за автоматични диапроектори, който случай сега ще разгледаме.
За автоматична смяна на диапозитивите е необходимо вместо
звуков сигнал да се запише синхропизиращ импулс. Този им-
пулс се произвежда от синхронизатора при иатискане на съответ-
ния бутои. При записа му се процедира, както и при записа на
звуковия сигнал. Има обаче и някои съществени различия.
За запис на този импулс трябва да се разполага с отделна лис-
та, тъй като, ако импулсът е записан върху фонограмата, ще на-
стъпят смущения в работата на автоматичния диапроектор. Не е
възможно да се използва и обикновен четирипистов магнетофон,
понеже ие могат да се възпроизвеждат одновременно по различии
канал и двете писти.
Някои синхронизатор» имат специална магиитиа глава за за-
пис и възпроизвеждаие иа синхроимпулси, през която трябва да
мипава магнитната лента с фонограмата, т. е. в този случай магие-
тофонът трябва да бъде с открита лента (рол ко в).
В останалите случаи — магнетофои с изведена секция на маг-
ннтната глава и за стереомагиетофони, записът остава по начин,
аналогичен на начина за записване иа звуков сигнал.
След като сме записали звуковите сигнали или сиихроимпул-
сите, трябва да направим пробна прожекция, при която ще се
провери доколко тези сигиали са разположени правилно. Ако
грешките са малко, целесъобразно е да се изтрият само погрешио
записаните сигнали. Изтриването става, като лентата се върие
малко преди погрешио записаиия сигнал, магнетофонът се включ-
ва иа запис, записва се новият сигнал, при което старият се изтри
ва. При повече грешки записваме наново всички Сигиали.-
144
Г Л А В A 13
ПОВИШАВАНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ПРИ ПРОЖЕКЦИЯТА
НА ДНАПОЗИТИВИ
Озвучаваието е един от фактор ите за повишаване на худо же-
ственото въздействие при прожекцията на днапозитиви. Не тряб-
ва да се подценява и фактът, че в ъздействието върху зрителя е
резултат не само на това, което се прожектира върху екраиа, р
и на иачина, по който се извършва прожекцията. В последно вре-
ме се обръща особено внимание на естетическите качества на по-
лучава ното изображение, конто се постигат както с усъвършеи-
ствуваие на самите диапроектори, така и иа приспособленията
и на комаидните устройства, предвидени за съвместна работа с
тях.
13.1.	БАРАБАННИ МАГАЗИНИ
Нареждането на диапозитивите в магазииите с по 36 межди-
ни е безспорно удобство. Но при прожектираието на големи Се-
рни диапозитивите (например засиетн дълги пътешествия и ек-
скурзии) се налага да се използват по 6, 8 дори 10 магазина. В
такъв случай прекъсванията за зареждане иа диапроектора (при-
ставката) с нов магазин стават относителио много и от това стра-
да въздействието иа прожекцията. Ето защо някои фирмы про-
извеждат магазини и с 50
междпин, а също и бара
баии за 80 или 100 диапо-
зитивии рамки (фиг. 93).
Барабаните магазини съз-
дават предимства не само
с по-големия сн капаци-
тет, ио и с това, че дават
възможност за непрекъс-
ната (повтаряща се за
определена серия диапо-
зитиви) прожекция Та кава
прожекция се прилага в
изложби, витрини и др.
На фиг. 94 е показан един
от най-разпросгранени-
те за подобии цели автома-
тичны диапроектори на фирмата Kodak — моделът Kodak Carou-
sel S - AV 2000. Той e предназначен за прожектираие на диа-
позитиви, заредени в барабани с 80 междини. Едио предимство
Фиг. 93. Прайм и барабаним магазини за
36, 50 и 100 диапозитива. Вляво са мага-
зините за рамки със стъкла и дебелииа до
3,2 mm, а вдясно — за рамки без стъкла
и дебелииа до 2 mm
10 Озвучаване на диапозитивите
145
Фиг. 94. Автоматичен диапроектор
Kodak Carousel S-AV2000c допълнител-
ии устройства
Фиг. 95. Устройство на невидимо на
екрана бързо връщане на барабана в
нзходно положение на проектор Ко-
йа k Carousel S-AV2000
иа този проектор е наличи-
ето иа прозрачен капак вър-
ху барабана, с което диа-
позитнвните рамки се пред-
пазват от напрашваие.
13.2.	НЕПРЕКЪСНАТА
ПРОЖЕКЦИЯ
Когато всичките 80 меж-
дини иа барабана са запъл-
иени с диапозитиви, връща-
нето в изходио положение
на барабана и започването
на повторно прожектиране
иа заредената серия става
автоматично и без проблеми.
Но как ще се започне пов-
торната прожекция, ако диа-
позитивите са по-малко от
80, без да се получи непри-
ятна „пауза", изразяваща
се в прожектираието на
празни междиии. За целта
е коиструирано специалио
устройство към диапроекто-
ра S-AV 2000 (фиг. 95), кое-
то автоматично, бързо връ-
ща барабана в изходно по-
ложение при изключеиа
прожекционна лампа. Тук е
момептът да обърием внима-
ние на едиа особеност иа
съветския проектор „Протон", който бе показан на фиг. 23. Неза-
висимо че той може да прожектира само „прави", а не барабании
магазини, ври натискане на клавиша „Цикл" диапозитивите се
прожектират един след друг, а връщането на магазина в изход-
ио (начално) положение се извършва ускорено, без прожекцин
върху екраиа. Ако времето за прожекция на отделните диапози-
тивн трябва да бъде различно, същото се задава чрез щифтове и
наборното поле на самите магазини, както беше описано в раздел
3.5. Когато в магазина са зареденн по-малко от 36 диапозитива
или ^шррениятцикъл трябва да се осъществи само за част от за-
диапозитиви, след последний диапозитив от цикъла в
средЦр ред иа наборного поле иа магазина (вж. фиг. 24) се поста-
вя щиф1, чрез който магазинът се връща ускорено в изходио по-
146
ложение и прожекцията се повтаря. Този усложнен и с големи
възможности режим в проектора „Протон1* е постигнат без упо-
требата на допълнителии устройства. При това задаването на ре-
жима на работа от самия магазин създава изключителни удобства
и силно опростява обслужването иа
проектора.
Когато прожекцията на диапози-
тивите се извършва в затворен ци-
къл и същевременно е озвучена, връ-
щаието иа фоиограмата в изходно
положение създава известии затруд-
нения. Най-простото решение е да
се използва ролка с възможно пове-
че магнитна лента, да се работа с
ииска скорост на придвижване иа
лентата и да се запише многократно
не обходимата фоиограма.
Необходимостта да се прожектират
различно количество диапозитиви
при отделните прожекцин е нака-
рало коиструкторите да създадат
диапроектори, конто могат да про-
жектират както „прави1*, така и барабанни магазини. На фиг.
96 е показан един такъв проектор — моделът Paxirnat internati-
onal 950 на фирмата Braun.
Фиг. 96. Автоматичен диапро-
ектор, който прожектира както
прави, така и барабанни ма-
газиии
13.3.	АВТОМАТИЧНО НАГЛАСЯВАНЕ (ПОДДЪРЖАНЕ)
НА ФОКУСА
Проекторът Paxirnat international 950 се отличава и с една
друга особеиост, която води до повншаваие на качеството на про-
жекцията, а именно автоматичного нагласяваие (поддържане) на
фокуса за всеки отделен диапозитив чрез вграденото за целта
устройство. За да се разбере действието му, трябва да се разгле-
да показаната на фиг. 97 схема.
Диапозитивиата рамка с диапозитива е означена на схемата
с Д. Освен светлинння сноп, който след последната леща иа кои-
дензора преминава през диапозитива и постъпва в обектива, вър-
ху диапозитива попада косо и един друг сноп, получен от лампата
тип „скална крушка”. Този сноп се отразява от емулсията на
диапозитива и попада след допълиително фокусиране върху фо-
топриемницнте и Ф2 (фоторезисгори, фотодиоди или транзи-
стори). Фг и Ф2 са включени в електронна схема, която изработва
сигнал иа грешката. Последният е нула, когато Фу и Ф2 са осве-
теин едиакво; с една полярност, когато е по-осветен Ф,. и с про-
тивоположна полярност, когато е по-осветен Ф2. Сигналы на
147
грешката е толкова по-голям, колкото е по-голяма разликата в
осветеността на Ф1 и Ф2. С него се захранва миниатюрен серводви-
гател, който премества обектива на проектора напред или назад
(в схемата иа фиг. 97 наляво или надясно), докато сигналът ста-
Фиг. 97. Фуикциоиалиа схема иа устройство за автоматично регулнране ва
фокуса
не иула, което съответствува иа фокусирано изображение вър-
ху прожекционния екран. Разбира се, това ще бъде така, ако прн
прожектираието на първия диапозитив ръчно сме нагласили на
фокус изображението му върху екрана и сме нулирали електрои-
ната схема, която поддържа фокуса.
Ако даден диапозитив застане в кадрового прозорче иа диа-
проектора по-напред (по към обектива), Ф2 ще бъде по-осветен и
сигналът на грешката чрез серводвигателя ще придвижи обекти-
ва по-напред (в случая по-надясно) до получаването на фокуси-
раио изображение върху екрана. В случай че диапозитив заста-
не по-назад (по-далеч от обектива), ще бъде по-осветен Фх и сиг-
налът иа грешката ще предизвика придвижваието иа обектива
по-назад (в случая по-наляво) до фокусирането върху екраиа.
В СССР е конструираиа серия от диапроектори под общото
наименование „Альфа", най-съвършеиият модел от която прите-
жава устройство за автоматично иагласяване на фокуса.
13.4.	ДИАПРОЕКТОРИ С ВГРАДЕН ЕКРАН
На всички е известно, че подготовката на една прожекция
не се изчерпва с моитирането на диапроектора и подготвянето на
диапозитивите, а в случай на озвучаване и с монтиране иа син-
хронизатора, магнетофона и високоговорителя. След оснгурява-
не на всичко сова е необходимо да бъде поставеи прожекцнонният
екра ।^^-збва да се признае, че в много случаи за екран се изпол-
зва б^В^латно със или без летвички, чието закрепване често съз-
Дава Иуднения. Ползването даже и на фабричен екран, който
обикновено се комплектова със специалиа стойка за моитирането
148
му, не изключва регулиране на положението му по височина, оси-
гуряваие на паралелност между плоскостта му и диапозитива,
центриране на изображението в средата иа екрана и приближава-
ие или отдалечаване иа екрана (или диапроектора), за да се изпол-
зва цялата площ иа екрана,
и то с проби за „вертика-
лен" и за „хоризонтален"
диапозитив. Тези не особено
приятии маиипулации оста-
вят и при ползването на
най-съвършен диапроектор,
с изключение на местенето
на екрана напред-назад с
цел максимално да се из-
ползва площта му. То се
избягва, ако диапроекторът
е снабдеи с вариообектив •—
нещо, което притежават ио-
скъпите модели. Освен това <^иг- 98- Автоматичен диапроектор
за прожектиране върху ек с Drpa»eH екран "а фирмата Gordon
ран е необходимо затъмня-
ване иа помещението, а това не винаги се реализира лес-
ио и създава известии затруднения. Ето защо напоследък
намират все по-масово разпространение диапроекторите с
вграден екраи от матово стъкло. С това отпадат всички наглася-
вания на екрана и се създава възможност за наблюдаване иа диа-
позитиви и през деня, без да е необходимо да се затъмиява поме-
щението. Тази възможност възниква поради факта, че обикновено
вграденият екран е със значително по-малки размери от обикнове-
иия бял, отражателен екран и поради това дава по-ярко изобра-
жение. На фиг. 98 е показан един проектор с вграден екран на
фирмата Gordon. Устройството съдържа: автоматичен днапроект-
тор с барабаиен магазин, вградеи екран (матово стъкло) и спе-
циализиран касетен магнетофон с високоговорител за озвучаване
иа прожекцията. Съществуват подобии проектори н със значител-
но по-компактни размери. За да се иамали разстоянието проектор—
екран, се използват широкоъгълни обективи. Те трябва да бъдат
добре конструирани, за да не дават геометричнп изкривявания.
13.5.	ИЗБЯГВАНЕ НА ТЪМНАТА „ПАУЗА*
През времето на смяната на един диапозитив с друг при про-
жектиране с автоматичен диапроектор или приставка специална
бленда затваря кадрового прозорче на. проектора и прегражда
пътя на светлииата към екрана. Върху екрана се редят изобра-
женията на диапозитивите, между конто той остава тъмен. Нека
Да наречем условно затъмненията на екрана между две изображе-
на
ния тъмна „пауза", Това, което виждат нашите очи във времето,
е показано също условно иа фиг. 99 (гориия ред снимки). Ако из-
ползва ме два автоматични проектора, конто да насочим към екра-
на така, че прожектираиите изображения да съвпадат с геометрич-
Фнг. 99. Условно показана прожекция във времето с един диапроектор (гор-
ни я ред)
ните си размери и местоположението си, и ако и направим та-
ка, че докато едииият проектор прожектира изображение, дру-
гият да извършва смяиа на диапозитива и обратно, ще получим
Фиг. 100. Устройство за съвмест-
на, последователна работа с нз-
бигване на тъмната „пауза" на два
автоматични диапроектора Kodak
Carousel S-AV2000
във времето поеледователиост, по-
добна иа показаиата иа фиг. 99
(долния ред снимки). Чрез този
режим на прожекция образната
информация става по-ефектна.
Протичането на прожекцията е не-
прекъснато и без смущаващи
ефекти. Заснетите движения и про-
цеси не се прекъеват вече от
тъмната „пауза" и повече или по-
малко се преливат едни в други.
Прожекцията добива „филмов"
характер. При това се запазва ост-
рота та и богатството от дета или,
конто са възможии само при про-
жекция на диапозитиви, но ие и
при любителски филми. По-лесио,
иеусетно се констатират преходи,
контраста, междинни тонове, степеиувания, правят се срав-
нения. При това за едно и също време могат да бъдат показаии
два jmai повече диапозитиви.
^^Аата на днапозитивите ту в едииия проектор, ту в другая
и о ИВэвече отправянето на светлииата към екрана от прожек-
циоиинте лампн ту на единая проектор, ту иа другия може да
150
се извърши само чрез специадно устройство. На фиг. 100 е пока-
зано едно такова устройство, предназначено за съвместна работа
с два автоматични проектора Kodak Carousel S-AV2000. Свър-
зването на това устройство с двата проектора позволява да се по-
и с два проектора и нзбягване на тъмната „пауза" (долиия ред)
лучн непрекъсиатата прожекция без тъмни „паузи", като кома иду -
ването на прожекторите може да се осъществи или от един от
пултовете за дистанционно командуваие към проекторите, или
чрез синхронизатор и магнетофон, както беше описано в гл. 5.
13.6.	СМЕСВАНЕ (ПРЕЛИВАНЕ) НА ИЗОБРАЖЕНИЯТА
По-иататъшио повишаваие на художествеиото въздействие при
прожекцията на диапозитиви може да се постигиа.ако освен из-
бягването на тъмната „пауза“ се приложи смесване (преливане,
на две изображения (фиг. 101). За целта са необходими два авто-
матичии проектора и специално устройство, което да ги команду-
ва. На фиг. 102 е показано едно такова устройство, предназначе-
но за съвместна работа с два проектора Kodak Carousel S-AV
2000 (фиг. ЮЗ). С помощта на изведените иа лицевата плоча два
потенциометъра може да се избира по желание яркостта иа вся-
ко едно от двете смесвани изображения.
Устройствого осъществява два режима иа смесване на изоб-
ражението: статичен и динамичен. При статичния режим двете
изображения са насложени едно върху друго, като яркостта на
всяко от тях не се променя с течение на времето. При динамич-
ния режим яркостта на едното изображение постепенно намаля-
ва, докато на другого се увеличава.т. е. едиото изображение се
прел ива в другого. Прел ива ието иа изображенията може да се
командува от вградения таймер и да се извършва в обхвата от 3
до 30 s или да се програмира различно във времето чрез използва-
ието на магнетофон и синхронизатор. Статичният режим на смес-
ване може да се управлява по същия иачин от вградения таймер
151
или от магиетофоиа чрез синхронизатор, като в случая таймерът
или магнетофонният запис определят времето на прожекция на
всеки две смесени изображения.
Командуваието на устройството, а чрез него и иа двата проек-
тора може да се извършва и чрез пулта
за дистанционно командува ие на едии
L ---------- Д' от проекторите.
Описаният иачии на прожекция при-
дана още повече „филмов“ характер на
показваната информация.
i
Фиг. 102. Устройство за смесване (прели-
ване) на две изображения
Фиг. 101. Смесване (приели-
ване) иа две изображения с
помощта на два диапроек-
тора
3 Съвместна работа на два автоматичнн диапроектора Kodak Са-
AV2000 и устройство за смесване (преливане) на изображенията
152
13.7.	МУЛТИВИЗИЯ (КАРТИННА СТЕНА)
Организаторите на изложбн или рекламни витрини понякога
си залават въпроса, дали си заслужава да се използват не само
два, но шест, осем или повече автоматичии проектор и. Може ли
с това да се разшири съдържанието, да се засили въздействието
"Фиг. 104. ..Картинка стена” — няколко прожекциоини екраиа при систе-
мата мултивизия
Фиг. 106. Управляващите сигналя и
озвучаваието при система та мултивизия
се записват и възпронзвеждат с магие-
тофон
Фиг. 105. Устройство за съвместна
работа на двойки (до 10) автоматич-
ни диапроектора Kodak Carousel
S-AV2000 за получаване на
„картинка стена”
на поднасяиата информация? Мултивизията е едновремеино про-
ект ране върху няколко екрана на изображения — създаването
ла истинска „картинка” стена (фиг. 104). Същността й се състои в
153
едиовремениото показване на взаимносвързани неща, важни де-
тайли с необходимого увеличение. В мултивизията се прилага
както иепрекъсната прожекция без тъмни „паузи“, така и статич-
но н динамично смесване и преливане иа изображенията. Тя има
не само рекламно значение, но и създава определено и специфич-
но художествено-естетическо въздействие у зрителите, което се
потвърждава от използваието й и в някои художествеии филми,
например филма „Голямата награда**.
За осъществяването иа мултивизия са необходими няколко
диапроектора и специфично устройство, което да командува и
синхронизира тяхиата работа. На фиг. 105 е показано едно такова
устройство, предназначено за съвместна работа с автоматични
диапроектори тип Kodak Carousel S-AV 2000. Устройствого може
да управлява до 20 автоматични диапроектора, конто, групирани
в 10 двойки, могат да прожектират върху 10 екраиии плоскости.
То осигурява избягваието на тъмиата „пауза** (нли появата й в
определени моменти и върху определеии екраиии плоскости, ако
това влиза в замисъла на мултивизиоината прожекция), статич-
ного или динамичного преливане иа изображението и автоматич-
ного връщаие иа цялата система в изходно положение. Програми-
раието се извършва много просто чрез наборно поле и коитактн и
щифтове, както и с помощта на бутони. Необходимите управля-
ващи сигнали за работата на системата се залисват иа магнето-
фон, който осигурява и озвучаването на прожекцията (фиг. 106).
Разгледаните начини за повишаване на художествеиото въз-
действие при прожекцията на диапозитиви: избягване на тъмиа-
та „пауза**, статично и динамично преливане иа изображенията,
мултивизия, се прилагат преди всичко при организираие иа из-
ложби, рекламни витрини, за учебни цели. Те се използват ряд-
ко в домашни условия поради скъпата техника, с която са свър-
зани. Ето защо сега ще опишем известии допълиителни възмож-
ности, конто предлагат някои съвременни автоматични диапроек-
тори, реализираии без скъпи допълиителни устройства с изпол-
зване на два проектора.
13.8.	ТРИ КОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА НЯКОИ АВТОМАТИЧНИ
ДИАПРОЕКТОРИ
Един типичен пример за реализиране на допълиителни въз-
можност и при прожектираие иа диапозитиви в домашйи условия
е автоматичиият проектор Braun D 300, показан иа фиго 107. Де-
тайлът, озиачеи иа фиг. 107 с 3, представлява един държач. В
него ръчио се поставя диапозитив, чрез който се постига търсе-
ният^йект. Когато диапозитивът за ефекта е поставен в държача
(фи г^И») и последи и ят е заел нормал ното си положение (фиг.
107) Яи пътя на светлинния лъч, пред обектива, се намират два
диапозитива за прожекция: поредният диапозитив от магазина-
154
касета, поставен за прожектираие в кадровото прозорче от диа-
транспортьора, и зад пего — ръчно поставеният чрездържача 3
диапозитив- При това с помощта на пулта за дистанционно управ-
ление може да се фокусира изображението от първия или втория
Фиг. 10/. Автоматичен диа-
проектор с допълнителни три-
кови възможности Brann D3C0
Фиг. 108. Държач за поставяне на
допълиителни диапозитиви в диа-
проектора Braun D300
диапозитив. По този иачин може да се преливат две изображения
по пътя на разфокуснрането и избледняването на всяко едно от
тях. Като се ползва този приом, може да се покажат ефектно над-
Фнг. 109. Трикове, конто се получават чрез прожектирането иа допълиителни
диапозитиви, поставени иа пътя на светлинния сноп
писи на фона на друг диапозитив, конто постепенно да изблед-
няват и изчезват (фиг. 109 — дясната колонка).
Много често цяла серия диапозитиви се отличава с недостатъ-
ка „преобладав а не на определен цветови фон (цветеи воал)“ вслед
155
сгвие на лошо проявяване или пък изместваие иа цветовата гама
в определена посока, вследствие иа неточна експоиация по вре-
ме на сиимагето. Прожекцията на такива днапозитиви може да
се подобри, ако в държача 3 се постави съответен коригиращ све-
тофилтър, например от набор
филтри за копиране на цветни
снимки (фиг. 109 — средиата
колонка). С подходяще иапра-
вена маска, поставеиа в рамка
за днапозитиви (фиг. ПО и фиг.
109), се постига ефект „наблю-
даване през ключалка, биио-
къл“ и т. н.
Разгледаните трикове могат
да се постигнат лесио и при no-
ri рости диапроектори с открит
път на светлиниия сноп, на-
пример „Свет“ (вж. фиг. 10)
или „Этюд“ (вж. фиг. 2), като
се изработи и монтира допъл-
Фиг. 110. Днапозитиви за прожек- НИтелио държач с подобно
тиране чрез допълнителното им пос-	г	_ „
тавяне на пътя на светлиныии сноп предназначение, както показа-
ният на фиг. 108.
При всички описаии начиии за повишаване на художественото
въздействие при прожекцията на днапозитиви се предполага и
подходяще озвучаване като иемалък дял за общото естетическо
възприемане иа демонстрацията. При това повишаването на ка-
честеото и разиообразието на прожекцията изисква и създаване-
то на съответеи звуков съпровод. Записът на звуковата фоногра-
ма и осигуряването иа връзката звуков съпровод — прожекция
се извършва по разгледаните в предишните глави начиии.
Г ЛАВ А 14
УСТРОЙСТВА И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ
ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ИЗРАБОТКА,
ПОДОБРЯВА111И УСЛОВИЯ?А НА ПРОЖЕКЦИЯТА
14.1.	ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПУСКОВИЯ ТОК
• НА ПРОЖЕКЦИОННАТА ЛАМПА
жекционинте лампи, употребяваии в диапроекторите, имат
ограничен живот и са доста скъпи. Една от най-честите причини
за прегаряието им се дължи на малкото съпротивление в студено
156
състои ние на нажежаемата им жичка. Вследствие на това 'пуско-
вият ток може да превший неколнекратно номиналиия ток на
лампата. Моитирането в проектора иа несложна схема (фиг. ill)
може значително да удължн
живота на прожекционната
лампа. Защитните свойства на
схемата сеосиоваватиатова, че
в момента на включване пуско-
вият ток иа лампата Л рязко
се ограничава от последовател-
но включения резистор
След за гр я ване на нажежаема-
та жичка нейното съпротивле-
ние нараства и падението на
напрежението върху Л става
достатъчно, за да се задейству-
ва релето Р. Контактната груп;
Фиг. 111. Схема за ограничаване на
иачаляия пусков ток иа и роже к-
циоината лампа
Р1-1 се затваря и дава иакъсо
ограиичаващия резистор с което се осигурява нормален ра-
ботен режим на прожекционната лампа. Коитактиата трупа Р1~2
се отваря и престава да шунтира резистора Т?2, включен последо-
ватели© с намотката на релето Р, което осигурява топлииния му
режим. Стабилитроны Д2, включен последователно на намотка-
та на релето Р, служи за точно фиксиране на прага иа задейству-
ваие на схемата. Използвано е релето РЭС - 22, паспорт РФ4
500.129, със съпротивление иа намотката 175 Q и ток на задей-
ствуване 36 го А.
14.2.	ПЛАВЕН РЕГУЛ ATOP НА ЯРКОСТТА
НА ПРОЖЕКЦИОННАТА ЛАМПА
В много случаи, когато прожектираме никой много плътен
недостатъчно експониран диапозитив, изпитваме желанието по
иякакъв начин да увеличим светлииата на прожекционната лам-
па, за да разгледаме по-добре полученото на екраиа изображение
Обратното желание възииква, когато прожектираме малко преек-
спониран диапозитив, при който намаляването на яркостта на
прожекционната лампа е желателно. В иякои диапроектори е
предвиден превключвател на захранващото напрежение на про-
жекциониата лампа, с който може да се измени скокообразно
(най-често да се намалява) яркостта й.
В случайте, когато такъв превключвател отсъствува, стъпал-
но регулиране на светлината, получаваиа от прожекционната лам-
па, може да се осъществи чрез поставя ие на сив филтър на пътя
иа светлиниия сноп. Когато не разполагаме със сиви филтри, мо-
жем да си изработим такива сами. За целта заснемаме един бял
лист хартия при различии експонации и бленди с обикновеи ие-
157
гативеп филм за черио-бели снимки. Получените след проявява-
нето подходящи за целта пози слагаме в диапозитивни рамки,
конто могат да бъдат поставяни на
пътя иа светлиниия сноп, как-
тотбеше описано в раздел
13.8.
Използването на прев-
ключвател илн на снви фил-
три позволява да се регули-
ра светлината на прожек-
ционната лампа стъпално, ко-
ето регулираие е желателио,
но не винаги може да ни за-
доволи. Плавното регулира-
не създава много по-добр и
възможности в това отно-
Фиг. 112. Схема на тиристорен ре-
гулатор на захраиващото напреже-
иие на прожекциоииата лампа
шеиие. Нам-простият начин за
зването на регулируем автотрансформатор, чрез който да се
подава захраиващо иапрежеиие иа прожекциоииата лампа. Та-
кива автотрансформатори сепродаватв някои страни, иапример в
СССР, ио за съжаление не са намерили разпространение у нас.
В последио време намират все по-широко разпространение ти-
ристор ните регулатори на напрежение, конто превъзхождат ре-
гулируемите автотрансформатори преди всичко с малкия си обем
и маса. Те също се намират на пазара в СССР, но у иас все още
не са се появили. Изработката на един тиристорен регулатор
на напрежение ие е толкова сложна и затова ще дадем една схе-
ма за самостоятелиа наработка (фиг. 112). За диодите Дг—Дц мо-
же да бъде използван, който и да е тип от серията Д245—Д248, за
тиристора Т— КУ201Л, КУ202Л, КУ202М или КУ202Н.
Тиристорният регулатор може да бъде оформен по различен
начин. Ако разполагаме със свободно място в проектора, може
да монтнраме елементнте на регулатора в проектора, с изключе-
ние на потенциометъра, който може да бъде изнесен в отделка
кутийка, свързаиа с проектора чрез двужилен кабел.
Съществено е да свържем към регулатора само прожекцион-
ната лампа, а другите консуматори, като двигател на вентилато-
ра, двигател иа диатранспортьора, двигател за дистанционно фо-
кусиране и т. н. оставим свързани с мрежовото захраиваие.
Ако разполагаме с два диапроектора, можем да изработим
и два тиристорни регулатора за захранване на прожекциоиии-
те им лампи и да реализираме смесване и преливане на изобра-
женията, описаии в раздел 13.6. Факты, че при тиристорните ре-
гулатори се извършва регулиране на мощност чрез иапрежеиие,
дава въэможиост с използването на съвременни схемни решения
да сеЖВишат на магнетофон не само комаидите за смяиа иа диа-
пози'^Ке и звуковия съпровод, а и режимите на прожекцион-
ннте ЛИГпи. С това и процесът на статично или динамично смесва-
158
не на изображеинето може иапълио да се автоматизира и команду-
ва от магнетофона без участието иа оператора. Липсата иа подоб-
ии устройства у нас открива широко поле за експериментиране.
14.3.	АВТОМАТИЧНА ПРИСТАВКА ЗА СМЯНА
НА ДИАПОЗИТИВИТЕ
Предимствата на устройствата на автоматично смеияваие иа
диапозитивите при озвучената прожекция са безспорни. Незави-
симо от това, че описахме много начини и устройства за реали-
зираие на озвучена прожекция с ръчни или полуавтоматичии
проектори и полуавтоматичии приставки, възииква въпросът не
може ли да се изработи автоматична приставка за смяна на диа-
позитивите, предназначена за работа с ръчни диапроектори —
иай-разпростраиеиите диапроектори у нас. Описание иа подобна
приставка за самостоятелно изпълиеиие е поместено в списание
„Советское фото" 1968 г. №6, стр. 40 вод назваиието „Дистан-
ционная смена диапозитивов". Разгледаиата конструкция е пред-
назначена за съвместна работа с диапроектор „Свет", но може да
се приготви и за разпространеиите у иас диапроектори. Харак-
терна особеност иа тази приставка е, че тя не се нуждае от мага-
зиии за диапозитивните рамки. Последиите се поставят наредени
една зад друга в предвидения за това улей, а след това една след
друга попадат в кадрового прозорче на диапроектора за прожек-
тиране по команда на командиия
бутон. Тук няма да привеждаме
чертежи и указания за изработва-
нето й, а тези, конто се интересу-
ват, могат да ги намерят в цити-
раната статия.
14.4. БЪРЗО ЗАРЕЖДАНЕ
НА МАГАЗИНИТЕ
С ДИАПОЗИТИВНИ РАМКИ
Фиг. 113. Бързо зареждане на
магазини с диапозитивни рамки
от кутийки за съхраняване на
диапозитиви със специални пре-
градки
Обикиовено разполагаме с мно-
го повече диапозитиви, откол-
кото побират иаличните ии ма-
газинн. Ако за дадена озвучена
прожекция са иеобходими и до-
ста магазини, зареждаието им с
диапозитивни рамки също отнема
известно време. За да се облег-
чи и този процес, в последно време се произвеждат кутийки за
съхранение иа диапозитивни рамки, конто имат капацитет колко-
го и магазпните — 36 или 50. Освен това между диапозитивните
159
рамки има такива преградки, каквито са и преградимте по дебе-
лина в магазините. В такъв случай след сваляне на капака на
кутийката, поставяне на магазина върху нея и превъртането им,
както е показаио на фиг. ИЗ, всички диапозитивни рамкн одно-
временно преминават от кутийката за съхранение в магазина.
Раэреждането на магазина се извършва по обратен път. По този
начин процесът на зареждане или разреждане се ускорява мно-
гократно без опасност от разбъркване или разместване иа рамки-
те.
Ако ие разполагаме с подобии кутийки за съхраняване на диа-
позитиви, бихме могли да приспособим иаличните с монтирането
на подходящи преградки в тях.
160
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Преди да затвори последната страница на тази книга, читате-
лят трябва да направи изводи от прочетеиото, който ще го ориен-
тират по важния въпрос: с какво да се започне? Единствено пра-
вилният отговор е: с преценка на възможностите си на този етап.
Правилната преценка на тези възможности ще му позволи да из-
бере такава система за синхронизация и създаване иа звгковия
съпровод, която, от една страна, ще бъде за него достъпна за реа-
лизация, а от друга — ще задоволи естетическите му изисква-
ния.
А ако нямаме опит и подготовка в художествено-техническо
отношение, най-добре е да започнем с най-простото. Нека отнача-
ло звуковият съпровод бъде само говор, и то дикторски текст,
който се чете от оператора по време на прожекцията. Следваща-
та стъпка ще бъде да запишем дикторския текст на магнетофон.
За целта трябва да се научим да работим с микрофон. Това пък
ще ни даде възможност да правим с него и други записи — напри-
мер на шум. В началото той ще бъде натурален, после ще се на-
учим да го имитираме. Да озвучим няколко диапозитива само с
музика; след това нека тя да бъде използвана като фон, иа който
звучи говор. Така ще навлезем в областта на сложните записи, а
практиката ще ни научи да смесваме три - четири и повече съ-
ставящи. Сами ще осъзнаем необходимостта от микшер. И тук
ще започием от най-простите схеми, конто съдържат буквално по
3—4 резистора. Така стъпка по стъпка ще овладеем техниката на
смесването и създаването на пълноцеиен звуков съпровод.
Нивото на художественнее решения ще зависи главно от на-
шите творчески възможности, но и тук опитът ще си каже думата.
След няколко не съвсем сполучливи изпълнения на озвучаването
непременно те постигнем високо качество и в това отношение.
Правилото да се започва с най-простото важи и при избора
на системата за синхронизация. Ако не сме запознати с изработва-
нето на електронни схеми, можем да започнем озвучаването без
устройства за синхронизиране. Кога да извършваме смяната на
11 Оааучаваие на диапоаитивита	I I
диапозитивите, ще ни подскажат предварнтелно направеиите за
целта паузи в говора, който участвува в звуковия съпровод. В
този случай даже ие е нужен и автоматичен диапроектор.
Ако имаме известна подготовка, според степеита й можем да
изберем съответния начин за сннхроиизиране. След иатрупване иа
опит може да постигнем пълно автоматизиране на този пронес.
Да се иадяваме, че изложеиото в тази книга по въпросите на
озвучаваието на днапозитиви ще подпомогне широк кръг чита-
тели — начииаещи и напредналн, любители и професиоиалисти,
в тяхната работа в тази интересна облает.
162
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.	Краткий справочник конструктора радиоэлектронной аппаратуры,
М_, Советское радио. 1972.
2.	Вовченко, В. Аппаратура озвучивания фильма. М., Исскуство.
1966.
3.	Закревский, Ю. Звуковой образ в фильме. М., Исскуство, 1970.
4	Корсаков. Т.. И. Фролов. Кино и музыка. М., Исскуство,
1964.
5.	Г з н з б у р г, М. Микшеры. М., Энергия, 1968.
6.	Войцеховский, Я- Радиоэлектронные игрушки. М., Советское
радио, 1976.
7.	Кошелев, А. Любительская фотокиноаппаратура. М.. Исскуст-
во, 1976.
8.	3 г у т, М. Моят приятел магнетофонът. С., Техника, 1975.
9.	Р а ч е в, Д. Въпроси на Hi-Fi любителя. С., Техника, 1975.
10.	И л и е в. М. Направете сами. С., Техника, 1976.
11.	М а л я к о в, С. Висококачествено възпроизвеждаие иа музика в
кыци. С.. Техника, 1974.
12.	Ш и ш м а н о в, П., Г. Костов. Озвучаване на 8-мм филми. С.,
Техника, 1977.
13.	Vasari. Guida Fotogratica. Roma, Edilore Arnoldo Mondadori, 1974.
14.	Photo hall. Paris. 1975.
15.	Realisation de presentations audio-visuelles de diapositives et dr filtns-
sonores parfaitement synchronises avec le magnetophone a cassete N 2209
automatic PHILIPS. Tirage separe de RGTContact №7, Septembre, 1971.
16.	Фирмена литература на фирмите:
ЛОМО — СССР
Pentacon — ГДР
Testa — ЧССР
Umtra — Полша
Gordon Audio Visual LTD — Англия
Philips — Хола нд ня
Grundig — ГФР
UHER — ГФР
Kodak — САШ
Wolensak ЗМ, Braun — ГФР
Списания:
17.	Радио, 1972—1977.
18.	Радио, телевизия, електроника, 1971 — 1977.
19.	Revue du son, 1971—1976.
20	Radio Fernsehen Elektronik, 1970.
21.	Funkamateur, 1976.
22.	Le Haut parleur, 1973.
163
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
Глава 1.
Звук и изображение. Озвучаването — средство за засилваие иа художе-
ствеиото въэдействие
Глава 2
Видове звуци — съставии части иа звуковия съпровод
Глава 3
Видове диапроектори и прмгодиостта им за осъшествяване иа озвучена
прожекция
3.1,	Диапроектори с ръчно сменяване на днапозитивите..........11
3.2.	Приставки за полуавтоматично сменяване иа днапозитивите 16
3.3.	Диапроектори с полуавтоматично сменяване на диапозитниите . 18
3.4.	Приставки за автоматично сменяване на днапозитивите към ръч-
иите диапроектори ...........................................18
3.5.	Автоматични диапроектори ................. . . 22
Г л а в а 4
Осъществяване на връзката звуков съпровод — прожекция на диапо-
зитиви при ръчните и полуавтоматичиите диапроектори
4.1.	Знак „смяна на диапозитива*’ в написании (напечатания) диктор-
ски текст ...................................................24
4.2.	Паузи в запнса на дикторския текст.......................24
4.3.	Смяна на днапозитивите по звуков сигнал, който се чува от опера-
тора и зрителите.........................................25
4.4.	Смяна иа днапозитивите по звуков сигнал, който се чува само от
оператора..................................................27
4.5.	Смяна иа днапозитивите по светлииеи сигнал, който се вижда
само от оператора ......................................... .28
Глава 5
Осъществяване и а връзката звуков съпровод - прожекция на диапо-
зитиви при автоматичните приставки и диапроектори
5.1.	Озвучена прожекция на диапозитиви без връзка магиетофон —
диапроектор ................................................ 34
5.2.	Командуване на диапроектора от паузите в звуковии съпровод 38
5.3.	Озвучена прожекция на диапозитиви чрез командуване на маг-
нетофона от диапроектора ....................................40
5.4.	Командуване на диапроектора чрез контактни белези. иамесени
«гжрху магнетофонната лента ..................................42
командуване на диапроектора от синхроимпулси, записани на
Магнетофонната лента в подходящи момеити от звуковия съп-
ровод ...................................................4G
164
5.5-	1- Фабрично произвеждани синхронизатори за озвучена прожек-
ция с автоматични диапроектори .............................. 47
5-5.2, Магнетофони с вградени синхронизатори ................52
5-5.3. Синхронизатори за самостоятелна изработка .............56
Глава 6
Съображеиия за нзползваието на говора, музиката и шума в звуко-
вня съпровод
6.1.	Говор .	. .	..... 73
6.2.	Музика	...	. ...................74
6.3.	Шум	......................................78
Глава 7
Физическа природа на звука. Особености на звукозаписа при озвучава-
вето на диапозитиви
Глава 8
Особености прн работата с микрофон
Глава 9
Запис на първичните фонограми
9.1.	Запис на говор ...	....	......	... 91
9.2.	Запис иа музика ..................................93
9.3.	Запис на шум. Домащна ; фонотека ................109
Глава 10
Микшери
10.1. Пасивни микшер н	......... ............... 115
10.2. Актнвни микшери	........................117
Глава 11
Обзавеждане на домашиото студно
Глава 12
Сложни записи. Окончателен звуков монтаж
12.1.	Сложни записи ..........................................135
12.2.	Етапи на създаването на звуковия	съпровод...............138
12	3. Окончателен звуков монтаж	..........................146
12.4.	Възможии дефект» в звуковия съпровод и начини за отстраня-
ването им ....................................................141
12.5.	Запис на синхронизирашите	импулси ......................142
Глава 13
Покышаване иа художествеиото възденствие прн прожекцията на
диапозитиви
13.1.	Барабанни магазини .	.......................145
13.2.	. Непрекъсната прожекция ............................146
13.3.	Автоматично иагласяване (поддържане) на фокуса.......147
13.4.	Диапроектори с вграден екран ........................148
13.5.	Избягване на тъмната „пауза“ ........................149
13.6.	Смесване (преливане) на изображенията ...............151
13.7.	Мултивизия (картинна стена) .........................153
165
13.8.	Трикови възможности иа никои автоматични диапроектори . 154
Глава 14
Устройства н приспособления за самостоятелна наработка, подобря-
вашн условията иа врожекцинтс
14.1.	Ограиичаване на пусковия ток на прожекциоииата лампа . . 156
14.2.	Плавен регулатор на яркостта на прожекииониата лампа . .157
14.3.	Автоматична приставка за смяна на диапозитивите........159
14.4.	Бързо зареждане на магазините с диапозитивни рамки . . . 15$
Заключение	161
166
ОЗВУЧАВАНЕ НА ДИАПОЗИТИВИ
Авторы: инж. Пет ко Василев Шишманов
инж. Георги Костадинов Костов
Рецензенти: инж. Веселии Славчев Васев,
инж. Петър Константинов Петров
Първо издание
Научен редактор ииж. В а с и л к а Петрова
Художник Гриша Зинченко
Худо ж ник-редактор Георги Гаде л ев
Технически редактор Верка Григорова
Коректор Тодорка Тагарева
Дадена за набор на 12. IX. 1978 г.
Подписана за печат 27. 11. 1979 г.
Излязла от печат 10. III- 1979 г
Формат 60x 90/16
Печатни коли 10,50
Издателски коли 10,50
Тираж 4090 бр.
Цена 1,30 лв.
9533122311
Код 03	3178 3-79 ~ Издателски № 10642
Държавио издателство „Техника", Гул. Рускн 6 — София
Държавна печатница „Г. Димктров** — Ямбол

ar ori vnaii