ЕЛИНЪ-ПЕЛИНЪ
цара>чо*а-
Левски.
ЙОРДАНЪ йовковъ
*«СТДОТИНОв1
J
OV*W«f;
Еотйова и Стахбо.ювя,
ад
Речник
ПРОСВЕТА
Основано
1945г.
Непознатите думи
българската литерату
на класика

Съдържание
Непознатите думи в българската литературна класика
Речник
Редактор съставител Марин Гинев
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева
Българска. Издание III, допълнено.
Издателство „Просвета - София“ АД - София 1618, ул. „Земеделска“ № 2
www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg
Използвани съкращения /8
Алеко Константинов
„Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“ /9
Димитър Димов
„Тютюн“ /18
Димитър Талев
„Железният светилник“ /30
Добри Войников
„Криворазбраната цивилизация“ /38
Добри Чинтулов
Стихотворения
„Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти любов народна?“,
„Стани, стани, юнак балкански“ /40
Елин Пелин
Разкази и повести
„Андрешко“, „Ветрената мелница“, „Гераците“, „Задушница“,
„Косачи“, „На оня свят“, „Напаст божия“, „По жътва“, „Спасова
могила“ /41
Емилиян Станев
„Крадецът на праскови“ /47
Захари Стоянов
„Записки по българските въстания“ /54
Иван Вазов
„Под игото“ /66
„Немили-недраги“ /80
„Чичовци“ /84
3

Разкази
„Дядо Йоцо гледа“, „Една българка“ /87
Стихотворения
„1876“, „Българският език“, „Кочо (Защитата на Перущица)“,
„Левски“, „Новонагласената гусла“, „Новото гробище над Слив¬
ница“, „Опълченците на Шипка“, „Отечество любезно, как хуба¬
во си ти!“, „Паисий“, „При Рилския манастир“, „Раковски“ /90
Йордан Йовков
Разкази
„Албена“, „Индже“, „Песента на колелетата“, „По жицата“,
„Серафим“ /93
Любен Каравелов
„Българи от старо време“ /102
„Хубава си, моя горо“ /104
Николай Хайтов
„Дърво без корен“ /105
Паисий Хилендарски
„История славянобългарска“ /107
Пейо Яворов
Стихотворения
„Арменци“, „В часа на синята мъгла“, „Градушка“, „Две души“,
„Две хубави очи“, „Заточеници“, „Маска“, „Обичам те“ /109
Пенчо Славейков
Стихотворения
„Cis moll“, „Неразделни“, „Спи езерото“ /112
Петко Славейков
Поеми и стихотворения
„Жестокостта ми се сломи“, „Изворът на Белоногата“, „Песен,
кога се сеят цветята“ /114
Христо Ботев
Стихотворения и фейлетони
„Борба“, „До моето първо либе“, „Майце си“, „Моята молитва“,
„На прощаване в 1868 г.“, „Политическа зима“, „Пристанала“,
„Хайдути“, „Странник“ /116
Христо Смирненски
„Братчетата на Гаврош“, „Зимни вечери“, „Приказка за стълбата“
/119
4
5

произведения на българската литература. А ако все пак откриете
още някоя непозната дума, не се притеснявайте. Вазов, Каравелов
и Захари Стоянов също не са знаели думи като „айфон“, „лаптоп“,
„имейл“ или „хауспарти“.
Поколения българи са израсли с „Под игото“, „Немили-
недраги“, „Българи от старо време“ и „Чичовци“. Но за сегашните
ученици и техните родители доста думи в тях вече се нуждаят от
превод. Езикът на 21. век все повече губи връзка с остарелите,
диалектните и чуждите думи в българската литературна класика.
Но ако не можем да разберем стотици думи и изрази от
произведенията на големите български писатели, трудно ще
усетим духа на епохата или мислите и чувствата, които вълнуват
техните герои. Разбира се, има обемисти академични речници, в
които са събрани такива думи. Но те рядко са ни подръка, когато
децата попитат вкъщи или в час какво значи „пупал“, защо
хъшовете на Вазов играят на „книги“ и какъв е тоя „пексимет“,
който ядат въстаниците в „Под игото“.
Затова събрахме и обяснихме остарелите, диалектните и
чуждите думи от нашата литературна класика в този кратък
речник. Те са над 2000 и са извадени от всички творби, включени
в програмите по българска литература от 6. до 12. клас. За да
откривате по-лесно непознатите думи, сме ги подредили по
азбучен ред за всяко отделно произведение. Постарали сме се да
посочим и произхода на всяка дума, но това се отнася главно за
корена. Повечето чужди думи са променени според фонетичните
закони на българския език, а в разговорната употреба някои са
получили и ново значение.
Какво е новото в третото, допълнено издание на речника?
• Добавени са над 800 думи от изучавани произведения на
Димитър Димов, Димитър Талев, Елин Пелин, Емилиян Станев,
Йордан Йовков, Николай Хайтов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков
и Христо Смирненски.
• Поставени са ударенията на всички непознати думи.
Надяваме се, че тази малка книжка ще улесни ученици,
учители и родители при четенето и изучаването на класическите
6
7

Използвани съкращения
англ. - английски
ар. - арабски
арх. - архитектурно
библ. - библейско
бълг. - български
гр. - гръцки
диал. - диалектно
ивр. - иврит
инд. - индийски
ист. - историческо
ит. - италиански
кит. - китайски
лат. - латински
митол. - митологично
нем. - немски
непр. - неправилно
нидерл. - нидерландски
пол. - полски
прен. - преносно
разг. - разговорно
рум. - румънски
рус. - руски
стбълг. - старобългарски
тур. - турски
укр. - украински
умал. - умалително
унг. - унгарски
фр. - френски
хърв. - хърватски
църк. - църковно
чеш. - чешки
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
Бай Ганьо
До Чикаго и назад
Co, pan? (чеш.)
Far niente (ит.)
Prosim! (чеш.)
Tempora mutantur
(лат.)
августейши (лат.)
аджемпилаф (перс.-
тур.)
алище (халище,
остар.)
Какво, господине?
нищоправене
Моля!
Времената се менят.
от най-висок ранг, височайши
персийски пилаф
дебела вълнена черга за завиване
или постилане, китеник
8
9

антерия (остар.)
подплатена с памук дреха, която се
носи над ризата
антрефиле (фр.)
малка статия или частно съобще¬
ние във вестник
ахмак (тур.)
наивник, глупак
ашколсун (тур.)
браво, отлично
ашколсун кьопоолар
(тур.)
браво бе, кучи синове
бошлаф (перс.-тур.)
празни приказки
(бадева (перс.-тур.)
напразно
балансоар (фр.)
люлеещ се стол
бамбашка (тур.)
особен, необикновен
барабар (тур.)
заедно
башка (тур.)
отделно, независимо, настрана
белалия (остар.)
немирник, пакостник
берберница (ит.-тур.)
бръснарница
бол (тур.)
много
вагабонтин (фр.)
нечестен човек, безделник, нехра¬
нимайко
вам (остар.)
стара падежна форма на „вас“
варка (лат.-гр.)
лодка, ладия
вер селям (тур.)
любезен поздрав; тук здраве му
кажи!
враница (остар.)
малък плавателен съд, ладия, лодка
газети (рус.)
вестници
грот (ит.)
пещера
гулден (нем.)
стара немска и австро-унгарска па¬
рична единица
гюл (перс.-тур.)
роза
да експедира
да изпрати, да отпрати
дописка
да замажа очи
да не им остане
хатърът (остар., тур.)
да се запретна
дааре (дайре, ар.-тур.)
дворянски
дека (диал.)
деморализуван
(остар.)
деморализующ
(остар.)
джамлък (перс.-тур.)
джанъм (перс.-тур.)
дисаги (гр.-лат.)
довтасам (разг.)
дурак (рус.)
еле (разг.)
емишерии (тур.)
ербап (тур.)
есенция (лат.)
заиф (ар.-тур.)
запусни се
кратък журналистически материал,
в който се съобщава за някакво съ¬
битие
да залъжа, да заблудя
да не останат незачетени
да се заловя здраво за работа
ударен музикален инструмент под
формата на обръч, с дрънкалки и
опъната кожа от едната си страна
от „дворянин“ - представител на
привилегирована класа от земевла¬
делци и висши чиновници в Царска
Русия
къде
деморализиран, покварен
деморализиращ, покваряващ
витрина
обръщение; душо моя
две торби, скачени в горния си
край, които се носят преметнати
през рамо или през седло
идвам, пристигам
глупак
слава богу, най-сетне
съотечественици, нашенци
самоуверен, наперен, напорист
същност, същина
слаб, мършав
тук иди, отиди
10
11

зевзек (тур.)
шегаджия
зевзеклък (тур.)
шега, смехория
зер (перс.-тур.)
разбира се
зилове (тур.)
ударни музикални инструменти;
чинели
зор заман (перс.-тур.)
трудно време
изверг
злодей, чудовище
изкалъпя (диал.)
тук измислям, изфабрикувам
изръшнал (диал.)
обиколил, посетил
изригаше (диал.)
изригваше
изхвръква (ми)
чивията (разг.)
побърквам се, обезумявам
има си хас!
изключено, не е възможно!
къзъм (тур.)
момичето ми, момчето ми
колкото за адет (разг.)
колкото да се спази обичаят
косна се (остар.)
докосна се; тук засегна нечии пра¬
ва
кабардисала (тур.)
уголемила се, набъбнала
кай (диал.)
казва
капия (тур.)
учреждение; тук важно място
карандаш (рус.)
молив
кардаш, аркадаш
(тур.)
побратим, приятел
карнушка (остар.)
вид люлка с две вертикални колела
върху големи стойки
карусел (фр.)
въртележка
кастер (остар.)
калаен съд за ракия
квас
руска национална напитка, полу¬
чена при ферментация на хлебни
продукти
келепир (тур.)
нещо придобито на безценица или
безплатно, изгодно
кринолин (фр.)
в миналото - широка дамска пола,
опъната на обръчи
клатя шапка на
някого (разг.)
комедия (гр.)
комшия (тур.)
угоднича, подмазвам се
тук шега
съсед
крушеница
кучер (рус.)
кьораво
крушова ракия
кочияш
тук неочаквана и получена без труд
облага
кяр (тур.)
ландо (фр.-нем.)
лапчуни (диал.)
печалба, полза, изгода
вид лек файтон със сгъваем покрив
леки обувки от плат или кожа, тер¬
лици
Матушката
от руския израз „матушка Русь“, в
превод „майка Русия“
мануфактура (мани-
фактура, лат.)
обединяване на няколко занаят¬
чийски работилници за улесняване
на производствения процес; тук
производство, индустрия
мат и маскара (разг.)
медлено (рус.)
мерзост
за срам и присмех
бавно
изказване или постъпка, които пре¬
дизвикват отвращение, възмуще¬
ние
мигар (остар.)
частица за изразяване на учудване
и съмнение; нима
мобили (остар., фр.)
мужицки (рус.)
мебели
от „мужик“ - руски крепостен се¬
лянин
12
13

мурафет (тур.)
мускал (ар.-тур.)
напазаря (диал.)
напопържам (разг.)
направваме (остар.)
нахлуем
недогадлив (рус.)
нейсе (тур.)
неотемлимо (рус.)
обставен (рус.)
окица (от ока, тур.)
омаскаря
орган
оскомина, скомина
официант (лат.-рус.)
папироси (нем.-пол.)
патер (лат.)
перистил (гр.)
питая (остар.)
пищевод (рус.)
плайваз (нем.-рум.)
подстрижка по
казашки
обикн. ирон. умение, майсторство,
сръчност
малко шишенце за розово масло
тук наема
напсувам
бихме направили
тук нахлузим, обуем
недосетлив
както и да е, така да бъде
органично присъщо, неотнимаемо
отрупан, съпроводен
стара мярка за тежина, равна на
1,28 кг
посрамвам някого публично, пре¬
дизвиквам скандал
тук периодично печатно издание
неприятно усещане за „изтръпва¬
не“ на зъбите от острия (най-вече
кисел) вкус на нещо
сервитьор
цигари
католически свещеник
правоъгълен вътрешен двор, гра¬
дина или зала, оградени от всички
страни с колонада
храня, тая в душата си
хранопровод
молив
вид къса мъжка прическа, при коя¬
то главата е обръсната, но е оставен
перчем
попревтасал
прен. позастарял
поражающе (остар.)
поразяващо
похлупци (диал.)
дървени съдове с капаци
разжижена (диал.)
нажежена
представление
(остар.)
представа
приглашам (остар.)
пригласям
прокопсам (разг.)
сполуча, преуспея
ребята (рус.)
момчета, тук приятели
рогозка (остар.)
изплетена от растителни влакна
постелка
розбив (ростбиф,
англ.)
печено говеждо
санким (тур.)
впрочем, всъщност, именно
сантур (гр.-перс.)
струнен музикален инструмент
слечинка (чеш.)
госпожица
слог (остар.)
сричка
смъдя
причинявам парене, остра болка,
неприятен сърбеж
специмент (спесимен,
лат.)
образец, мостра
сус бе, ченгене (тур.)
млъкни бе, циганино
тамам (таман, тур.)
точно
тегля калай (разг.)
мъмря, хокам, критикувам
текме (тур.)
ритник
терше (ар.-тур.)
фалшиво розово масло
трактир (рус.)
долнопробна гостилница
трегер (нем.)
тук носач
трен (фр.)
влак
туйнака (диал.)
таковата
туйчева (диал.)
това
14
15

тържество
Ударихме кьоравото!
уйдисвам (диал.)
фиакър (остар., фр.)
фиоринт (форинт,
унг.)
фиоритура (ит.)
френците (остар.)
холан (тур.)
харсъзин (хаирсъзин,
ар.-тур.)
хелбетя (ар.-тур.)
хеле (диал.)
хепидже (тур.)
хептен (тур.)
хортикултура (лат.)
чапрази (перс.-тур.)
цака (разг.)
чарк (перс.-тур.)
шавам
шаг (рус.)
нарове (остар.)
швейцар (нем.-рус.)
ялдъзлии (тур.)
янлъш си (тур.)
тук удовлетворение, радост
Ударихме голямата печалба! Про-
вървя ни!
прилягам, пасвам
закрит файтон
стара австро-унгарска монета
музикален термин, означаващ до¬
бавяне на музикална орнаментика
във вокална или инструментална
партия
французите
бе; хайде холан - хайде бе
непрокопсаник, безделник, негод¬
ник
то се знае, разбира се
най-сетне
доста, множко
съвсем, напълно, изцяло
растениевъдство
украсени метални токи на женски
колан
лесен начин за вършене на нещо
работилница за гайтани, която се
задвижва с вода
тук активизирам се
крачка, стъпка
цветове
портиер
позлатени
грешка имаш, сбъркал си
шетал из
Московията (разг.)
ще си проврем гагите
(разг.)
янтар (остар.)
пътешествал из Русия
ще се намесим
кехлибар
16
17

ДИМИТЪР ДИМОВ
Тютюн
Herr Generaldirektor
(нем.)
Herr Hauptmann
(нем.)
агонизирам (гр.)
господин генерален директор
господин капитан
намирам се в състояние на агония,
на предсмъртни страдания
акордирам (лат.)
ангажирам (фр.)
англофилски
настрдени
настройвам музикален инструмент
тук запазвам
пристрастно симпатизиращи на
Англия, на нейната политика, кул¬
тура, бит и обичаи
апоплектично (гр.)
аравййски (остар.)
Аркадия (гр.)
аскет (гр.)
атавистична (лат.)
аудиенция (лат.)
бакалин (араб.)
басмен (тур.)
бедуинска (араб.)
благоговение
блюдолизничат
(остар.)
бранш (фр.)
брилянтин (фр.)
васал (лат.)
изкривено вследствие на мозъчен
удар; силно зачервено поради висо¬
ко кръвно
арабски
област в Южна Гърция, жителите
на която са представени в старо¬
гръцката поезия като весели пасти¬
ри и ловци; прен. щастлива страна
отшелник, човек, който се е отказал
от удоволствията на живота
наследствена, получена от праде¬
дите
официален прием от високопоста¬
вена особа за изслушване на при¬
етото лице
дребен търговец на хранителни
стоки
направен от басма (мек, шарен и ев¬
тин памучен плат)
тук смугла; приличаща на лицата
на бедуините - арабско номадско
племе, обитаващо пустините
дълбока почит, преклонение
угодничат, ласкаят, сервилничат, за
да получат някакви облаги
отрасъл, сфера на дейност
крем или течност за коса, които и
придават блясък
през Средновековието - земевла¬
делец феодал, който зависи от друг
феодал; прен. този, който е подчи¬
нен на друг, зависи от друг
18
19

весталка (лат.)
вестибюл (фр.)
вехта
вмешателство (рус.)
гамен (фр.)
гераниум (лат.)
глог
горестни (остар.)
гръдна жаба (разг.)
гулден (нидерл.)
денкове (перс.-тур.)
денкчия (разг.)
детонация (лат.)
джамбази (перс.-тур.)
директива (лат.)
донжуани
жрица в храма на древноримската
богиня Веста; жена, дала обет за
безбрачен целомъдрен живот; прен.
девственица, целомъдрена жена
междинно помещение в жилище,
от което се влиза в околните стаи
остаряла
намеса
невъзпитан човек с предизвикател¬
но поведение; хулиган
многогодишно саксийно растение;
здравец
вид бодлив храст
скръбни, мъчителни, тъжни
вид заболяване на сърцето
холандска парична единица
пакети, вързопи
нискоквалифициран работник в
тютюнев склад, който се занимава
с подреждане на тютюна и връзва¬
нето му в денкове
силен взрив, експлозия
търговци на добитък
разпореждане, наставление, инс¬
трукция
мъже, които търсят любовни прик¬
лючения, женкари, прелъстители;
съществителното нарицателно про¬
излиза от собственото име на героя
Дон Жуан, който идва от фолклора
и присъства в множество литера¬
турни творби
дръгливо
екстравагантност
(лат.)
енциклики (църк.)
ескадрила (фр.)
еснафски (ар.-тур.)
етер (гр.)
ефрейтор (нем.)
запомваше (диал.)
зенитна (рус.)
злъч
износно
имортела (лат.)
инвентар (лат.)
инертност (лат.)
интрига (лат.)
калаазар (инд.)
много слабо, мършаво
необичайност, странност, чуднова-
тост, ексцентричност
папски послания с програмен ха¬
рактер, които засягат важни рели¬
гиозни, политически или общест¬
вени проблеми
подразделение във военната авиа¬
ция
тук затворен в кръга на бита, на
ежедневието
тук материята, в която се разпрос¬
траняват радиовълните, т.е. по ра¬
диото
войнишко звание, първото след
редник
запомняше
която се отнася до стрелба по само¬
лет или други въздушни цели
злоба, гняв, яд, омраза
тук изгодно
вид лековита билка; безсмъртниче
вещи, движимо имущество на
предприятие
бездействие, пасивност
тук последователност от събития,
които разкриват отношенията меж¬
ду героите; сюжет
вид причинено от мухи инфекциоз¬
но заболяване, нанасящо тежки по¬
ражения на кожата или вътрешните
органи
20
21

канцлерство (нем.)
кармин (лат.)
касаеше се за (рус.)
кирпич
клирингов (англ.)
кобургски
комисион (фр.)
компромис (лат.)
Комсомол (рус.)
конвулсивно (лат.)
контешка (разг.)
контингент (нем.)
концерн (англ.)
кордон (фр.)
название на Министерския съвет в
Германия
тъмночервена боя
отнасяше се до
блокче, подобно на тухла, напра¬
вено от глина, слама и вода и изпе¬
чено на слънце, което в миналото е
служело за строителен материал
изравняващ счетоводни сметки
от старата германска княжеска ди¬
настия Кобурги
възнаграждение за посредничество
в сделка, най-често процент от су¬
мата по осъществен договор
споразумение на основата на вза¬
имни отстъпки; отстъпка от собст¬
вените разбирания или съвест
съкратено наименование на мла¬
дежка политическа организация
(Комунистически съюз на младеж¬
та) в бившия Съветски съюз и в
България при комунистическата
власт
тук до болка
представителна, притежаваща вън¬
шен блясък
тук количество стока, определено
за внос или износ по търговски до¬
говор
монополно обединение на пред¬
приятия с общо финансово ръко¬
водство
тук синджир
космополит (гр.)
кредитираше (лат.)
Кримхилда
курник
легация (лат.)
лико
лихвар
лямбетуок (англ.)
майо (фр.)
максул (ар.-тур.)
малахитов (гр.)
манипулация (лат.)
манталитет (лат.)
марка (нем.)
привърженик на космополитизма
(теория, която провъзгласява чове¬
ка за жител на света за сметка на
националната му култура и тради¬
ции)
даваше заеми
главният женски образ в „Песен за
нибелунгите“, сестра на бургунд-
ските крале и съпруга на прославе¬
ния воин Зигфрид
специално направено помещение
за отглеждане на домашни птици;
кокошарник
посолство
тесни жилави ивици от ствол на
младо дърво, които се използват за
връзване
човек, който дава пари назаем сре¬
щу лихва
английски танц, станал популярен
в края на 30-те години на XX век
във връзка с разпространението на
мюзикъла „Me and My Girl“
тук ретровариант на бански кос¬
тюм; днес така се нарича репети¬
ционно балетно боди с крачоли
добив, продукция
от непрозрачен яркозелен минерал
тук начин на обработка
начин на мислене, обусловен от
степента на културното развитие на
отделния човек
стара немска парична единица
22
23

метреса (фр.)
минаре (ар.-тур.)
миноносци (рус.)
мобилизация (фр.)
моникс (англ.)
монограм (гр.)
монополно право
моравочервено
мундир (рус.)
мушама (ар.-тур.)
мъждееха (остар.)
налъм (тур.)
жена, чиито разходи се покриват от
нейния любовник, държанка
висока кула на джамия, от която хо¬
джата призовава за молитва
малки военни кораби, снабдени с
торпеда (снаряди за разрушаване
на подводната част на плавателни
съдове)
тук привеждане на войска от мир¬
но състояние в бойна готовност и
извикване на включените в запаса
лица в армията
билярд, игра с топки върху застла¬
на със сукно маса
плетеница от началните букви на
нечие име
изключително право за производ¬
ство или продажба на нещо без кон¬
куренция; привилегия
виолетово, теменужено, лилаво
вид горна офицерска дреха, обик¬
новено с нашивки, която прилича
на дълго сако
тук дъждобран
светеха приглушено, мъждукаха
чехъл с дървена подметка, който се
задържа на крака с помощта на ко¬
жена каишка
низи
обергрупенфюфер
(нем.)
околийско
омара
опалов (лат.)
пакт (лат.)
папиросен (гр.)
паплач
параклис (гр.)
парвеню) (фр.)
пардесю) (фр.)
партида (лат.)
пасталджийка (тур.)
пастали (тур.)
Нибелунги
в германските легенди, които са
основа на първия героичен епос от
XIII век в немскоезичната литера¬
тура „Песен за нибелунгите“ - род
джуджета, собственици на голямо
съкровище
нанизи
висше военно звание в хитлеристка
Германия
който се отнася до някогашната ад¬
министративно-териториална еди¬
ница околия (район, област)
подобни на лека мъгла сутрешни и
вечерни изпарения при хубаво вре¬
ме
тук прен. нежен, изтънчен, фин
важен международен договор
цигарен
сбирщина, тълпа
малка християнска култова пос¬
тройка, в която се отдава почит към
светец, но не се провеждат служби
издигнал се чрез богатството си
нискокултурен и духовно беден
човек; високомерен новобогаташ,
простак
вид тънко палто
определено количество еднообраз¬
на стока, произведено в ограничен
период
жена, която прави пастали
купчинки напластени тютюневи
листа
24
25

пигмент (лат.)
пиринчен (перс.-тур.)
писарушки (разг.)
поддържана жена
(разг.)
прерогативи (лат.)
пристав (рус.)
пулпове (разг.)
пушечно месо (разг.)
раболепие
разсилен (остар.)
разтление (остар.)
Райх (нем.)
Редингота (англ.)
рентиер (фр.)
рефлексен препарат
багрилно вещество, оцветител
направен от месинг (медна сплав)
дребни чиновници
тук метреса, държанка
изключителни права, предимства,
привилегии
тук съдия-изпълнител
химически обработени плодове за
предпазване от гниене и фермента¬
ция
разговорен израз, отнасящ се до
войници, които имат изключително
малък или никакъв шанс за победа
и най-вероятно ще станат жертви в
бойните действия
угодничество, сервилност
прислужник в учреждение
загниване, разлагане
държава
прозвището на учителя по латин¬
ски произлиза от наименованието
на вид мъжко палто до коленете с
два реда копчета
човек, който се издържа от рен¬
та (периодичен нетрудов доход от
недвижими имоти, ценни книжа
или лихви от вложен капитал)
тук човек, на когото са останали
само безусловните рефлекси (киха¬
не, кашляне и др. под.)
сдипляше
седалища
сектантство (лат.)
сечища
син камък
синка (разг.)
спленомегалия (лат.)
стражар
стърнища
съкласник
тиролски панталони
тузове (разг.)
тюрбан (перс.)
румба (исп.)
свастика (инд.)
вид бърз латиноамерикански танц
по двойки
кръст със завити под прав ъгъл кра¬
ища, срещан като символ и орна-
ментален мотив в древните източни
култури; видоизменен, е използван
като отличителен знак на нацио¬
налсоциализма в Германия
сгъваше
тук седалки
тук отцепничество
места, на които дърветата са изсе¬
чени
популярно название на медния сул¬
фат, който се използва в басейните
и в градинарството за защита от
плесени и гъбички
синя боя за оцветяване на вода, в
която се изплакват изпрани дрехи
болестно увеличение на далака
някогашно название на униформен
полицай
ожънати ниви, по които стърчат
краищата на срязаните стъбла
съученик
характерни за областта Тирол
(днешна Австрия) кожени пантало¬
ни до коляното
тук богати и високопоставени хора
дълго парче плат, увито около гла¬
вата
26
27

ултиматум (лат.)
ултрамарин (лат.)
участък
ущърб
филистер (нем.)
фосфорен (гр.)
фотографически
(остар.)
франтове (пол.)
(фюрер (нем.)
хасени (тур.)
хорунжий (рус.)
хриптящ
хроматичен (гр.)
целомъдрен
цинобър (гр.)
предложение или искане, което не
търпи възражения; безусловно ис¬
кане
боя със син цвят; минералът лазу-
рит, който има син цвят
тук полицейско управление
вреда, щета
човек с ограничен духовен кръго¬
зор, с остарели възгледи и лицемер¬
но поведение
тук приличащ на меката светлина,
излъчвана от химичния елемент
фосфор
фотографски
хора, които се обличат изискано,
контета
букв. вожд, водач, лидер; като титла
названието е използвано от Адолф
Хитлер по време на неговото уп¬
равление в Германия (1934 - 1945);
прен. диктатор
направени от хасе (вид тънък па¬
мучен плат, използван предимно за
ушиване на спално бельо)
воинско звание в казашките войски
пресипнал, прегракнал
цветови
непорочен, девствен
минерал с аленочервен цвят, който
се използва за правене на червени
бои; яркочервена боя
чеиз (перс.-тур.)
шантунг (кит.)
шарлатанство (ит.)
шкарто (ит.)
шмекери (нем.)
дрехи и покъщнина, които момиче¬
тата в миналото изработвали и като
невести отнасяли в дома на съпруга
си
вид копринен плат с леко грапава
повърхност
мошеничество, изнудвачество
негодна стока, брак, отпадъци
хитреци, измамници, шарлатани
28
29

ДИМИТЪР ТАЛЕВ
Железният светилник
аршин (тур.)
аслъ (ар.-тур.)
аспра (гр.)
атлаз (ар.-тур.)
афион (ар.-тур.)
бакър (тур.)
Беч
бигор
билюрени (тур.)
блага ракия
амвон (гр.)
издигнато място в църква, от което
се произнасят проповеди, чете се
Евангелието или се извършва цър¬
ковно пеене
антерия (остар.)
подплатена с памук дреха, която се
носи над ризата
апостол (гр.)
тук църковна книга от Новия завет,
която съдържа разкази за апостол¬
ските деяния и послания
аргат (гр.)
арнаутлук (тур.)
архимандрит (гр.)
наемен земеделски работник; ратай
земите, населени с албанци
монашески ранг, по-нисък от епис¬
копския и митрополитския
везана
веке (диал.)
влашки
во (диал.)
мярка за дължина, равна на 68 см
(турски аршин) или на 71 см (руски
аршин)
наистина, действително, всъщност
дребна сребърна монета
вид копринен плат, лъскав и гладък
от едната страна
сънотворен мак, маслодайно расте¬
ние; суровина за опиум
голям кръгъл меден съд за вода с
една подвижна дръжка; котел
в западните говори и в сръбския
език - Виена
шуплеста варовита скала, която се
използва за строеж и облицовка
кристални
старинен патриархален обичай:
блага, или сладка, ракия се поднася
след първата брачна нощ на младо¬
женците, след като се удостовери,
че булката е била девствена до вен-
чавката си
бродирана
вече
от власи - общо наименование на
няколко отделни романски народа,
произлизащи от романизираното
население на Югоизточна, Цен¬
трална и Източна Европа. Народи,
наричани власи, са днешните ру¬
мънци, арумъни, сърбо-власи и др.
във
30
31

вощеница (остар.)
върл
въртя на ръжен
главня
главявам (остар.)
гранки (остар.)
гюм (тур.)
да не тропоти
давия (тур.)
джамадан (тур.)
джамбазин (перс.-
тур.)
домовладика (остар.)
доста
еднаж (диал.)
елински
еснаф (ар.-тур.)
ехиден
закнижен
зеленика
кааза (тур.)
каймакам
(каймакамин, тур.)
калфа (тур.)
восъчна свещ
тук труден, мъчителен
измъчвам някого с настоятелността
си
къс запалено, но недогоряло дърво
наемам за работа
клони, вейки
висок метален съд с дръжки
да не тропа
съдебно дело, процес
вид някогашна къса горна мъжка
дреха, обикновено без ръкави, по¬
добна на елек
търговец на добитък
господар на дома, стопанин
тук достатъчно, стига
веднъж
гръцки
местна организация на майсторите
от един и същи занаят (напр. еснаф
на златарите); занаятчия
язвителен, злорад, лукав
покрит с хартия
вечнозелен храст, вид рододендрон
административно-териториална еди¬
ница в Османската империя, околия
управител на област в Османската
империя
подмайстор, първи помощник на
майстора
кир (гр.)
кондури (кундури,
тур.)
кочия (унг.)
кръжило (остар.)
кръстя се в някого
кюрк (остар.)
ламба (диал.)
лю)пки (диал.)
лют
меджидия (тур.)
межда
мешинен (перс.-тур.)
Миладиновци
милозлив
господин
обувки
колесница, кола
рамка
кълна се в някого, имам му пълно
доверие
дълга горна дреха, подплатена с
кожи
лампа
обелки
тук гневлив, своенравен
стара турска сребърна монета от 20
гроша
граница между два или повече зе¬
меделски участъци; синор
направен от щавена овча кожа
става въпр о с за братята Димитър и
Константин Миладинови, изтъкна¬
ти български възрожденци, просве¬
тители и фолклористи. През 1861
г. излиза епохалният труд на Ми¬
ладинови „Български народни пес¬
ни“. В него те събират, подреждат и
систематизират образци на българ¬
ския песенен фолклор. Набедени от
гръцките фанариоти, те са аресту¬
вани и умират от тиф в цариград¬
ските тъмници.
благ, състрадателен, отзивчив, от¬
стъпчив
32
33

миндер (тур.)
сковано от дъски място за сядане,
което е разположено по дължината
на една или две от стените в стаята
мистрия (гр.)
зидарски инструмент, подобен на
лопатка, с който се гребе и разпре¬
деля мазилка
мори (мари, диал.)
частица за подсилване на обръще¬
ние към жена
наеднаж (диал.)
най-надире (диал.)
накьм (диал.)
наумиха
нафора (гр.)
негде (диал.)
немойте (диал.)
немощлив (диал.)
„Не о хлебЪ единомь
живь будеть
наведнъж
най-назад
към
решиха, измислиха
осветен при литургия хляб
някъде
недейте
немощен, безсилен, слаб
Не само с хляб ще живее човек.
(Евангелие от Матея 4:4)
чЪловЪкь.“ (стбълг.)
парясница (остар.)
патрика (гр.)
пашовско (тур.)
пелагонийски
них (диал.)
ничком
тях
по корем
нога (остар.)
ока (тур.)
крак
стара мярка за тежина, равна на
1,28 кг
ортак (тур.)
остен
съдружник
тояга с остър железен шип на еди¬
ния край, с която се подкарва доби¬
тък
пангар (гр.)
място в църква, където се продават
свещи; място в църква или блюдо,
където се събират помощи
песи сине (остар.)
пиринч (перс.-тур.)
писмен
пия тютюн (диал.)
повеке (диал.)
подбивам се (остар.)
подрасник
Поклади
постькмя
потури (тур.)
почестя (диал.)
пристанала
притвор
ропот
изоставена от мъжа си жена; разве¬
дена жена
патриарх
от „паша“ - бей, големец, господар
на Пелагония - най-голямата кот¬
ловина в географската област Ма¬
кедония, разделена днес между Се¬
верна Македония (северната част) и
Гръцката република (южната част);
обединява Прилепското, Битолско-
то и Леринското поле
кучи сине
медно-цинкова сплав; месинг
тук грамотен
пуша цигара
повече
подигравам се
специално облекло на свещеник,
което се носи под расото
Заговезни
наглася, приготвя
широки мъжки панталони от дома¬
шен плат с голямо дъно
почета, зачета
мома, която е избягала при люби¬
мия си без благословията на роди¬
телите си
част от сградата на църква, пред¬
дверие, намиращо се при централ¬
ния вход срещу олтара
сподавен, приглушен шум от гласо¬
ве като израз на недоволство
34
35

руба (остар.)
руммилет (тур.)
ръжен
салтамарка (ит.-тур.)
сахан (тур.)
свенлив
се (диал.)
севда (тур.)
ситен
сказни (остар.)
скут
со (диал.)
сой (тур.)
сонче (диал.)
стамна (диал.)
стелна крава
стройник (диал.)
сърма (гр.-тур.)
такъм (тур.)
тантела (остар.)
тезгях (перс.-тур.)
дреха, облекло, премяна
член на източноправославната ре¬
лигиозна общност (миллет) в Ос¬
манската империя
тук железен или дървен прът, на
който пекат набучено месо; шиш
къса горна среха, обшита с кожа
медна чиния
срамежлив, стеснителен
все
любов
дребен, с малки детайли
предания, приказки
пространството, затворено от ръ¬
цете, краката, корема и гърдите на
седящ човек
с, със
порода; произход, род
умалително от „сън“
прилична, скромна
бременна крава
човек, който е изпратен да сватос-
ва; годежар, сват
посребрени или позлатени медни
жички, които се използват при бро¬
дерия или тъкане; материя, в която
са втъкани такива нишки
съвкупност от вещи с общо пред¬
назначение; комплект
дантела
специална маса, пригодена за зана¬
ятчийска работа
фармасон (остар.,
фр.)
хаирлия (тур.)
харно (диал.)
хеким (хекимин,
ар.-тур.)
хукюмат (тур.)
цакай бре, цовек...
чавка
чаре (остар.)
чаршия (тур.)
чорбаджилар (тур.)
шамия (диал.)
шаяк (тур.)
шиник (тур.)
ябанджия (тур.)
треба (остар.)
трудна (диал.)
фанариотски
частна църковна служба или обред
при кръщене, брак и др.
бременна
от фанариот, фанариотин - гръцки
духовник, противник на Българско¬
то национално възраждане и идеята
за самостоятелна Българска църква
от франкмасон, обидна дума за то¬
гавашните православни християни
за добро, за благополучие
хубаво, добре
лекар
полицейска управа, управление
образ на устната реч на владишкия
наместник; гърците не могат да
произнасят добре „ч“ в българския
и въобще славянските езици и чес¬
то казват „ц“ вместо „ч“
подобна на врана креслива птица
цяр, лек
обособена улица или квартал, пред¬
назначени за занаятчийство и тър¬
говия в старите балкански градове
чорбаджии
забрадка, женска кърпа за глава
вид груб вълнен плат
цилиндричен дървен съд
чужденец, другоселец, другоземец
36
37

КрИВОрАЗБрАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Действующи ЛИЦА
Хаджи Коста, дкженджия, есндф
Злата, женл му
Лика, дъщеря му
МдрННКА, ЛНКИНА ДруГАрКА
Баба Стойна, сватовница
ДиМИТрАКИ, АНКИН БрАТ
ЛАдргАрндн, лекдр грък
ДЛитю, момък, зАЛЮБбн в Анка
Гергн и Пенчю, ЛХитюви другари
Райчю, слуга
Двама заптнн
6дна селянкд
Момци, моми и други ЗА хоро в третьото действие, което започва със свадба.
Цигулдри Сцендтд се предполдгд у един грдд в България
ДОБРИ ВОЙНИКОВ
Криворазбраната цивилизация
кордОн (остар., фр.)
марафет (ар.-тур.)
мендерлик (тур.)
мутофак (мутвак,
ар.-тур.)
ниет (ар.-тур.)
претвОрство (прит-
ворство, остар.)
сабахлаин (ар.-тур.)
сахат (ар.-тур.)
тертип (ар.-тур.)
тъпкъсъ (тур.)
тюрлю (тур.)
хелбетя (ар.-тур.)
хумаюн (перс.-тур.)
чапкънин (тур.)
ябанджийски (тур.)
балбут (диал.)
беки (белким, тур.)
биля (остар., тур.)
вапОр (остар., ит.)
герОк (нем.)
евгенис (гр.)
езер (зер, перс.-тур.)
кабуля (ар.-тур.)
калеври (тур.)
качарак (тур.)
прост, недодялан
дано
даже
параход
фрак, сюртук
благороден
нима, нали
съгласен съм, приемам
плитки кожени обувки
тичешком
верижка, на която се закачва джо¬
бен часовник
ред, порядък
диван, дървено легло, вградено в
стената, използвано за сядане или
лягане
кухня
намерение
преструване
сутрин
час
ред, начин
съвсем същото
вид, сорт; разнообразна смесица
то се знае, несъмнено
вид плат за женски дрехи
развратник, женкар
принадлежащ на чужденец, стран¬
ник
38
39

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ
Стихотворения
„Вятьр ечи, Балкан стене“, „Кьде си, вярна ти любов народ¬
на?“, „Стани, стани, юнак балкански“
ближните (остар.)
вишний бог (остар.)
всинца, вси (остар.)
догде (остар.)
коджа (тур.)
любородна (остар.)
близките
всевишният бог
всички
докато
голям
родолюбива
ЕЛИН ПЕЛИН
Разкази и повести
„Андрешко“, „Ветрената мелница“,
„Гераците“,„Задушница“, „Косачи“, „На оня свят“, „Напаст
божия“, „По жьтва“, „Спасова могила“
бабини деветини
(разг.)
бамбашка (тур.)
баре (барем, тур.)
безконечни (остар.)
берекет (ар.-тур.)
бишна (диал.)
брести (диал.)
измислици, небивалици
особен, причудлив
поне
безкрайни
плодородие
отмести
брястове
40
41

бъклица (остар.)
дървен съд за течности
вай дудул (остар.)
народен ритуал, наричан още „Пе¬
перуда“, за измолване на Божието
благоволение за дъжд и плодородие
валог (остар.)
вдлъбнато място, падина
водник (диал.)
закачалка за съдове в селска къща
врази (остар.)
врагове
възнак (остар.)
по гръб, нагоре с лицето
гнидав
въшлив
горянин (диал.)
планинец
гриви гълъби (остар.)
сиви гълъби
гургуличка
подобна на гълъб птица
да подмахнат (диал.)
да изоставят
дарак (тур.)
работилница за влачене на вълна
дирек (тур.)
стълб, използван за подпора
дюлгерски (тур.)
зидарски
емна (остар.)
подхвана, поема изведнъж
етърви
съпруги на братя
ехиден
язвителен, злорад, лукав
жеркаха (диал.)
звукоподражание за пчели и други
насекоми
заденати (диал.)
тук покрити, забрадени
захлипнато (диал.)
задавено от плач
захожда (остар.)
залязва
зачопка (диал.)
зачопли
зашапи (диал.)
взе в шепата си
изконни
изначални
излак (остар.)
кладенец
изтомена (остар.)
измъчена, изтерзана
изхайти се
отклони се от правия път
изцибрено (диал.)
ищах (ар.-тур.)
каталеткиня (диал.)
кирия (ар.-тур.)
клепеше
клепало
клопотарче (диал.)
коливо (гр.)
кории (тур.)
косестилници (диал.)
крайцер (нем.)
кръстци (от кръстец)
лапацало (диал.)
левент (ит.)
лелея (остар.)
лития (гр.)
лугаво
лъча (диал.)
любогрейна (остар.)
маджари (остар.)
марана (мараня)
мари (диал.)
слабо, тук недозряло (житно зър¬
но)
желание
жена, която ражда всяка година
заплащане за превоз на стоки и път¬
ници
удряше, биеше
дъска или метална плочка, по коя¬
то се удря вместо камбана, обикн.
в манастир
хлопка, звънец, който се окачва на
домашни животни
варено жито за помен
горички
вещици
стара австрийска дребна монета
наредени един върху друг снопи
след пожънването
човек, който говори непрекъснато
строен, едър и силен мъж
пазя нежно и грижливо; тая в душа¬
та си
шествие с молебен за дъжд
блудкаво, неприятно
тук проблясък
огряна, стоплена от любовта
унгарци
видимо трептене на въздуха в го¬
рещ летен ден
разговорно междуметие, използва¬
но като обръщение към жена
42
43

медленно (рус.)
бавно
месал (лат.)
тъкана кърпа
монотонен (гр.)
еднообразен; с еднакъв, равен глас
или тон
морни (остар.)
уморени, отпаднали от тежък труд
мочур
влажно блатисто място, покрито с
трева
му помери (диал.)
тук заплаши го
набриждена (диал.)
накъдрена, вълниста
нагръдки (диал.)
пазви
надумка (диал.)
словесна обида
наплатисваха (диал.)
уплътняваха (колелото на водени¬
цата)
наспори (остар.)
даде в достатъчно количество, за¬
доволи
наставя (остар.)
наставлява
не ги е еня (остар.)
не ги е грижа
невнятни (остар.)
неясни, неразбираеми
ней (остар.)
на нея
нема (остар. и диал.)
нима
неприятност
тук неприязън
нескончаеми (рус.)
безкрайни
оглавник (остар.)
част от ремък или въже за връзване
главата на добиче
оградисала (диал.)
заболяла по непонятен начин
отчувал (диал.)
отгледал
охота (рус.)
тук апетит
очоваден (диал.)
тук забележителен
палурче (павурче,
плоска, оловен съд за ракия с тясна
диал.)
дупка
параклис (гр.)
малка църква, в която не се служи
литургия
плеще (диал.)
бърбори
повайка
тук потърси опора, подкрепа в
своето смущение
подплиснуваше
(остар.)
подплискваше
понуда (остар.)
храна, която се носи на родилка или
болен
порязаница (остар.)
филия (хляб)
пролети (остар.)
през пролетта
прежурено (остар.)
изгоряло от слънцето
префуняла (диал.)
премръзнала
приде (остар.)
приближи се
прижурлив (остар.)
нажежен, изгарящ
разгали (остар.)
разглези
ракитак
място, където растат ракити (вид
дребни върби)
рахат (ар.-тур.)
спокойствие, блаженство
ресници
мигли
ручок (диал.)
обедно време
рькойки
хватки житни класове, колкото
жътварят може да отреже наведнъж
сайвант (перс.-тур.)
навес, пристроен към къща
самотак (диал.)
самотник
сан
звание, ранг
секвестирам (лат.)
от „секвестър“ - забрана за ползва¬
не на някакво имущество, наложе¬
на от властта
склисиха (диал.)
забързаха
склопени (остар.)
затворени
44
45

соба (тур.)
сплазиха (диал.)
сполай (остар.)
стислив (диал.)
сундурма (тур.)
теготеше се (диал.)
тепавица
теркаше (диал.)
тупурдия (остар.)
уриваха (диал.)
филибешко поле
халосник (остар.)
харман (тур.)
хрисим
челичен (тур.)
чешири (тур.)
чини ти се (диал.)
шавар (остар.)
ямурлук (тур.)
тук стенна печка
сплъстиха се, слегнаха се
благодаря, жив да си!
прекалено пестелив човек, скъпер¬
ник
чардак, покрита тераса
беше му досадно
съоръжение за тепане и пране на
вълнени тъкани, обикн. край теча¬
ща вода
подтичваше
силен шум, тропот
гонеха, пъдеха
Пловдивското поле
тук веселяк, немирник
широко утъпкано място, на което
се вършее (отделят се класовете от
зърното)
кротък
стоманен
потури
струва ти се
вид трева в блато, папур
в миналото - дебело наметало сре¬
щу дъжд и сняг
ЕМИЛИЯН СТАНЕВ
Крадецът на праскови
авлига
прелетна пойна птичка с жълти
пера и черни крила и опашка
алаброс (фр.)
мъжка прическа, при която косата е
късо подстригана отзад, но перче¬
мът стърчи нагоре
апоплектично (гр.)
изкривено вследствие на мозъчен
удар; силно зачервено поради висо¬
ко кръвно
артилерийски (фр.)
принадлежащ на артилерията - вид
войска, въоръжена с оръдия
асма (тур.)
висока дворна лоза, разклонена
върху специални подпори
46
47

батарея (фр.)
военно подразделение в артилери¬
ята
безпрекОсловнО (рус.)
бивак (фр.)
без никакви възражения
място извън селище с палатки за
временно разполагане на войски,
туристи и др.; лагер, стан
бракуван (нем.)
брич (англ.)
обявен за негоден за употреба
вид панталони, широки до колена¬
та, а надолу съвсем тесни, които
обикновено се носят с ботуши
гамен (фр.)
дезертьор (лат.)
невъзпитан хлапак, хулиган
беглец от фронта или от военна
служба
дрОбинка (остар.)
ЕврОпейската вОйна
сачма
има се предвид Първата световна
война
екселбанти
(акселбанти, нем.)
плетени шнурчета с метални краи¬
ща, които се поставят през рамене¬
те на офицерска униформа
еснафски (ар.-тур.)
от еснаф - сдружение на майстори
от един занаят
зарзала (перс.-тур.)
зенит (фр.)
плод, приличащ на кайсия
най-високата точка на видимата не¬
бесна сфера, апогей
интендант (лат.)
длъжностно лице в армията, което
се грижи за снабдяването с храна,
облекло и др.
калимавка
(калимявка, гр.)
каналия (ит.)
капра (ит.)
цилиндрична шапка на правосла¬
вен свещеник
спекулант, мошеник
мястото на кочияша във файтон или
каруца
карабина (фр.)
караулен (тур.)
каторжник (гр.)
кат'ър
кител (нем.)
комендант (нем.)
кОнвенция (лат.)
кОндОминиум (лат.)
креп (фр.)
к'ъклица
лизгар (гр.)
лунатик (фр.)
мазурка (пол.)
МалинОвОтО
правителствО
лека и къса бойна пушка
от караул - въоръжена охрана
заточеник
впрегатно животно, кръстоска меж¬
ду кобила и магаре
лятна офицерска куртка
длъжностно лице при военните,
което отговаря за контролиране на
реда и дисциплината във войскови
части, разположени за бойни дейст¬
вия, охрана или обучение в населе¬
но място
договор, спогодба, споразумение
съвместно управление на дадена
територия от няколко държави
парче вълнен или копринен плат
с грапава повърхност, използвано
също като знак за траур
плевел по житата, който пуска мал¬
ки черни семки
права лопата
страдащ от сомнамбулизъм - забо¬
ляване, при което болният ходи на¬
сън и несъзнателно извършва раз¬
лични действия
полски фолклорен танц, превърнал
се през XIX век в салонен
правителство с министър-предсе¬
дател Александър Малинов (1867
-1938)
48
49

Марно поле
някога крайградска част, сега парк
в централната част на Велико Тър¬
ново
Междусьюпническа
война
мундир (рус.)
наименование на Втората балкан¬
ска война (1913)
военна или гражданска униформе¬
на дреха, обикновено с нашивки;
тук воинска чест
муниции (фр.)
мухоловка
нал'ьм (ар.-тур.)
боеприпаси
тук птица от семейство Врабчови
чехъл с дървена подметка, който се
задържа на крака с една каишка
нар (рус.)
„...Насопротивния
даруя... царя нашего
Фердинанда... “
(църк.)
натирен (остар.)
не се вести (остар.)
нескончаемо (рус.)
нескопосник (остар.)
нестроевак (разг.)
твърдо дървено легло
част от тропара „Спаси, Господи,
люди твоя“; в свободен превод:
„като даруваш победи над врагове¬
те на нашия цар Фердинанд“
изпъден, прогонен
не се появи
постоянно, безкрайно
несръчен, неуспяващ човек
войник, който не влиза в преки сра¬
жения
обозен (рус.)
отнасящ се до обоз - съвкупност от
товарни животни и превозни сред¬
ства, които носят храни, облекло,
палатки и др. за войскова част
окелявял (перс.-тур.)
ординарец (нем.)
тук отпаднал, слаб
войник, назначен да изпълнява лич¬
ни услуги или служебни поръчения
на офицер
оск'ьден
недостатъчен, сиромашки
офанзива (фр.)
пароксизъм (гр.)
пезул (гр.)
пенсне (фр.)
пеньоар (фр.)
пиринчен (перс.-тур.)
плацдарм (нем.)
погреб (рус.)
помародерствам (фр.)
Ради Бога! (стбълг.)
разчесан
рандеву (фр.)
резедав (фр.)
реквизиционен (нем.)
речитатив (ит.)
рошкови (ар.)
сака (тур.)
Света гора
настъпление, нападение
много силно емоционално прежи¬
вяване
вдлъбнатина в стена, приспособена
за поставяне на дребни предмети;
ниша
очила без дръжки, които се закреп¬
ват само върху носа
женска домашна дреха
направен от месинг (медна сплав)
пространство, на което се подготвя
и разгръща военна операция
склад за боеприпаси
извършвам кражби
За Бога!
тук разресан
уговорена среща между влюбени
бледозелен
от реквизиция - принудително из¬
земване на храни и добитък от на¬
селението по време на война
мелодичен монолог или разговор,
вмъкнат в музикално произведе¬
ние; за разлика от арията речитати-
вът не се пее, а се декламира
сладникави южни плодове с издъл¬
жена като рог форма
съд за носене на вода
тук хълм във Велико Търново, къ-
дето през Средновековието е имало
16 манастира
50
51

синор (гр.)
сламеница (разг.)
спекула (лат.)
Сплит
сприхав
сюрме (тур.)
тегел (тур.)
теноров (лат.)
тил (рус.)
тиф (гр.)
трем (гр.)
тщеславие
фелдфебел (нем.)
холера (лат.)
граница, разделяща нивите на раз¬
лични собственици
шапка от слама
непочтена търговия за бързо забо¬
гатяване, основана на препродаж¬
ба, разлика в цените, дефицит на
стоки и др.
хърватски град, разположен на бре¬
га на Адриатическо море
избухлив, раздразнителен, невъз¬
държан
приспособление за заключване;
мандало
шев
от тенор - висок мъжки певчески
глас
територията зад фронта
остро заразно заболяване на храно¬
смилателната система, причинено
от бактерии и придружено от мъчи¬
телна треска
покрито, но отворено отстрани
място пред стаите на къща; чардак,
веранда
непрекъснат стремеж към слава,
суетност
най-горен подофицерски чин, стар¬
шина
смъртоносна заразна болест на тън¬
ките черва, която води до обезвод¬
няване
цепелин
по името на немския си конструктор
Фердинанд фон Цепелин (1838 -
1917) - летателен апарат, подобен на
огромен продълговат балон с твърда
конструкция и двигатели; дирижа¬
бъл
часовой (рус.)
чорт (рус.)
чугунен (рус.)
войник на пост, караул
дявол
направен от вид чуплив метал, кой¬
то не може да се кове, а се обработ¬
ва с леене
чухал
малка нощна птица, подобна на бу¬
хал
чучело
плашило, направено от слама или
парцали, наподобяващо фигурата
на човек
шлем
метална шапка за предпазване на
главата от удар
Яребична
връх в Паяк планина, Североизточ¬
на България, където през май 1918
г. се е състояла битка между бъл¬
гарската армия и силите на Антан-
тата по време на Първата световна
война
52
53

ЗАХАРИ СТОЯНОВ
Записки по българските въстания
аба (ар.-тур.)
дебел вълнен плат
абаджия (ар.-тур.)
шивач или търговец на аба
абичка (от аба,
ар.-тур.)
горна дреха от груб плат
аджамалък (ар.-тур.)
неопитност
аджемска (остар.,
ар.-тур.)
персийска
аенин (ар.-тур.)
първенец на град, околия, област, с
управителни функции
азъл (диал.)
глиган
аккапзалия (тур.)
с бяла дръжка (нож)
54
алай (тур.)
полк
алтън (тур.)
златна турска монета
арабаджилък (тур.)
коларски занаят
арабаджия (тур.)
колар, каруцар
аргат (гр.)
ратай, наемен земеделски работник
арнаутски (тур.)
албански; прен. разбойнически
ахтопод (непр., лат.)
октопод
ачигьоз (тур.)
буден, отракан
базиргянин (перс.-
тур.)
търговец, занаятчия
бактисах (тур.)
омръзна ми
бастисване (тур.)
ненадейно нападение
батлак (остар.)
голяма бъчва за вино
башибозушки (тур.)
принадлежащ на башибозук - нере¬
довна турска войска от кюрди, ал¬
банци и черкези
беклеме (тур.)
стражница, караулно помещение
бешлик (тур.)
монета от пет гроша
бинбашия (тур.)
командир на 1000 войници
бинлик (тур.)
шише или дамаджана с вместимост
около 3 литра
боаз (тур.)
планински проход, клисура
бошлаф (перс.-тур.)
празни приказки
букаи (тур.)
окови, вериги
бумбарек (непр., тур.)
честит, блажен, свят
бъчевки (диал.)
бъчвички
бюлюкбашия (тур.)
командир на рота
вазгечтисвам (тур.)
отказвам се
валиде султан (тур.)
майката на султана
55

вали-паша (валия,
управител на вилает, администра-
тур.)
тивна териториална единица в Ос¬
манската империя
вапор (остар., ит.)
параход
вараклия (от варак -
злато, тур.)
позлатен
векилин (векил, тур.)
надзорник, селски старейшина
взглядове (рус.)
възгледи
виражение (остар.)
изражение
виразител (рус.)
изразител
вишегласие (остар.)
мнозинство при гласуване, по-го-
лям брой гласове
вьзелци (диал.)
вързопчета
гечинмек (тур.)
поминък, печалбарство
гечит (тур.)
брод
гьозбояджильк (тур.)
фалшификация, замазване на очи
гюверджиле (тур.)
селитра
дамга (тур.)
белег, клеймо
девит (дивит, ар.-тур.)
метална кутийка за пера с мастил¬
ница на края
демир-тепелия (тур.)
вид пистолет с железен връх
дервент (перс.-тур.)
планински проход, дефиле, клисура
джелепин (ар.-тур.)
прекупвач на добитък
джубе (ар.-тур.)
връхна вълнена дреха, подплатена
с кожа
дискос (гр.)
метален поднос с кръгла форма,
върху който се събират помощи в
църквата
дозволение (остар.)
позволение, разрешение
доклаждаха (диал.)
докладваха
долама (тур.)
мъжка горна дреха от дебел плат
домузлук (тур.)
място между улея на воденицата и
колелото
драгоценност (остар.)
скъпоценност
дьонме (тур.)
изменник, отстъпник
дюген (дюкян,
магазин
ар.-тур.)
дюлю)м (дьонюм, тур.)
мярка за повърхнина, равна на 0,9
декара
евах (тур.)
възклицание за учудване
евет (тур.)
да, тъй, наистина
еветчия (тур.)
блюдолизец, подлизурко
емении (тур.)
леки летни обувки
ерунда (рус.)
глупост
еспидепсан (изпедеп-
сан, остар.)
възпитан, добре обучен в нещо
ефемерида (гр.)
вестник
жебениче (диал.)
малък съд за ракия
жидкост (рус.)
течност
забитин (тур.)
военен управител на селище в тур¬
ско време
замечателно (рус.)
забележително
зорбаджильк (перс.-
тур.)
насилие
зулумджия (тур.)
грабител, потисник
зурла (зурна, перс.-
духов инструмент, вид къс клари-
тур.)
нет
зьмска кост (диал.)
змийска кост
измикярско (тур.)
принадлежащо на слуга, ратай; тук
евтино
икиндия (тур.)
надвечер, около 15 - 16 часа
истиндак (тур.)
полицейско следствие, разпит
56
57

итаатсъз (тур.)
бунтовник, непокорник
ихтибар (ар.-тур.)
почит, уважение
кааза (ар.-тур.)
околия
кабадая (тур.)
човек, който се перчи с външния си
вид
кадийница (ар.-тур.)
къщата на кадия, мюсюлманско съ¬
дилище
казни (ще се казни,
остар.)
ще бъде наказан
каитя (тур.)
записвам, регистрирам, заверявам
каици (от каик, тур.)
лодки
каймет (тур.)
цена, стойност
кайфет (каяфет,
ар.-тур.)
външен вид, облекло
калмуци (остар.)
наемници без дом, без семейство,
безродници
камчици (диал.)
камшици
канерване (гр.)
в църквата - четене на висок глас
на стихове, които после се пеят
кардашчим (тур.)
братко мой
картуш (остар., фр.)
патрон
касатура (тур.)
войнишки нож, щик
келемле (тур.)
угар, изоставена необработена нива
или лозе
кенди-башина (тур.)
самостоятелен, сам да си е госпо¬
дар
кепазелък (перс.-тур.)
излагане, посрамване
керата (гр.-тур.)
сводник, негодник, проклетник
кетип (ар.-тур.)
писар
кехая (перс.-тур.)
пръв овчар; надзорник на стопан¬
ство
килав (гр.)
58
страдащ от херния
клефтета (от клефти,
гръцки въстаници, хайдути
гр.)
колчаклии (тур.)
украсени с гайтан на коляното (по¬
тури)
кондика (гр.)
тук еснафски правилник, устав
кръклига (диал.)
ножица за стригане на овце
кундури (гр.-тур.)
обувки
кър-агасъ, кърсердар
началник на група за издирване и
(тур.)
преследване на разбойници
къшла (тур.)
зимна кошара
кюштове (тур.)
тръби за водопровод
кюрк (тур.)
горна дреха, подплатена с кожи,
шуба
лангера
название на гърчеещ се българин от
Пловдивско и Асеновградско
лепта (гр.)
дял, принос
ливанто (остар.)
одеколон от лавандула
лозинка (остар., нем.)
парола
мааза (ар.-тур.)
магазин или склад
майнат (гр.)
гръцки въстаник
максулни (тур.)
тук млекодайни (за овце)
маладец (рус.)
юнак
махзар (ар.-тур.)
писмена молба от населението до
върховната власт
меджедия (меджидия,
стара турска монета, сребърната е на
тур.)
стойност 20 - 25 гроша, златната -
100 - 120 гроша
мензил, куршум-
мензили (тур.)
на разстояние един изстрел
ментан (тур.)
горна дреха до кръста с дълги ръ¬
кави
59

мешинени (тур.)
направени от обработена тънка
кожа
мизюфюрлюк (непр.,
тур.)
клюкарство, доносничество
митарство (библ.)
премеждие, изпитание
моабет (ар.-тур.)
непринуден разговор при събира¬
ния; прен. приятелска веселба
молодци (рус.)
юнаци
мошия (мушия, рум.)
имение, чифлик
мумджия (тур.)
занаятчия, който прави свещи, све-
щар
мюдюрин (мюдюр,
тур.)
управител на малък град
мютесарифин (тур.)
управител на санджак, окръг
най-више (остар.)
най-горе
налучвам (диал.)
намирам
наполеон (ист.)
златна монета на стойност 20 фран¬
ка, върху която е изобразен Наполе¬
он III или Наполеон I
наустница (остар.)
църковна книга, часослов
находящ се (остар.)
намиращ се
не чиним (диал.)
не струваме
незаметно (рус.)
незабелязано
непреривно (рус.)
непрекъснато
нишанджия (перс.-
тур.)
умел стрелец
нотабил (фр.)
достопочтен, знатен
обскурантин (лат.)
мракобесник, реакционер
обцида (остар.)
една от шестте спици на дървено
колело за каруца
обязаности (рус.)
задължения
ожидаема (рус.)
очаквана
омбрела (ит.)
чадър
орта (тур.)
войсково поделение; в миналото -
еничарска част
осторожно (рус.)
предпазливо, внимателно
охотници (остар.)
желаещи
пайтон (диал.)
файтон
панславистически
от панславизъм - обществено дви-
(рус.)
жение от средата на XIX век, чия-
то цел е единството на славянските
народи
панчи (диал.)
лапи
папаска (остар.)
сорт черно грозде
параман (гр.)
слуга
патрида (гр.)
отечество
пезевенк (перс.-тур.)
сводник, долен човек
пиксемет, пексемет
(перс.-тур.)
сухар
побуждения (остар.)
подбуди
пол (рус.)
златна монета, равна на 20 лева
полицмейстер (нем.-
рус.)
началник на полицията
половница (остар.)
стъкленица от половин литър
прение (остар.)
спор, дебат
приговор (рус.)
присъда
прогонни пари (рус.)
пътни пари
прокопсан (гр.)
добър, успял
просорник (просфор-
дървен печат с кръст за украсяване
ник, диал.)
на хляба за религиозни цели
прошение (остар.)
писмена молба
прябош (диал.)
на бос крак
60
61

пряпорец (остар.)
знаме
рекомандация (реко-
мендация, лат.)
препоръка
рол (остар., фр.)
роля
сагмал (тур.)
доен добитък (овце)
салтанатлия (тур.)
човек, който се носи богато, раз¬
кошно
санким (тур.)
впрочем, всъщност, именно
саханче (ар.-тур.)
меден калайдисан съд
сая (перс.-тур.)
навес, подслон, кошара
севда (тур.)
любов
сеизин (ар.-тур.)
слуга коняр
селямет (ар.-тур.)
безопасност, спасение
сермия (тур.)
пари, капитал
серсем (перс.-тур.)
глупав, неразумен човек
сиджимени (тур.)
от тънко въже, връв
силяхльк (силях,
кожен пояс с прегради за пищови и
ар.-тур.)
ножове
сирмена (сърмена,
от материя, в която са втъкани пос-
гр.-тур.)
ребрени или позлатени нишки
скатино (рус.)
животно, обидно обръщение
скеля (ит.-тур.)
кей, пристан
сматря (ще се сматря,
остар.)
ще се приеме като
сойгунджильци (тур.)
грабеж, плячкаджийство
софта (перс.-тур.)
мюсюлмански проповедник
сууклуци (тур.)
хлад, студ, тук разхладителни пи¬
тиета
стратегема (гр.)
военна хитрост, уловка
сьблюдани (остар.)
спазени
съпрежена (остар.)
придружена
сюреджия (тур.)
водач на войници
табор-агась (тур.)
командир на батальон
тагарчук (тур.)
малка торба, чанта
таин (тур.)
определена дажба храна, която се
дава вместо заплата 1
таксилдарин (перс.-
тУР.)
събирач на дългове, бирник
дапанджа (перс.-тур.)
дръжка на пищов
тарабулос (тур.)
турското название на Триполи, тук
копринен шал или пояс от Триполи
телледисана китка
(остар.)
вързана с тел китка
тескере (ар.-тур.)
документ, лична карта, пътен лист
теслим (тур.)
предаден, похарчен
тетик (тур.)
ударник на огнестрелно оръжие
тикла (остар.)
тънка каменна плоча, тухла
толум (тулум, тур.)
мях, кожена торба
топоришка (остар.)
дървена дръжка на инструмент
требник (църк.)
богослужебна книга
трен (фр.)
влак, железница
туплест (остар.)
кръгъл, валчест
тура (тугра, тур.)
султански монограм, герб
туралия (тур.)
документ, снабден с тура
тюфекчия (тур.)
майстор на оръжия
улия (вулия, гр.)
кожена торба
фаисчия (тур.)
лихвар
фанариотин (ист.)
по името на квартала „Фенер“ в Ца¬
риград, гръцки духовник, против¬
ник на идеята за Българска църква
фармазони (фармасо-
от франкмасон, обидна дума за то-
ни, остар., фр.)
гавашните православни християни
62
63

фесат (тур.)
развала; прен. бунт, размирици
филинтра (остар.,
фр.)
вид дълга пушка
фистан (фустан,
гр.-тур.)
женска горна дреха, сукман
фишек (тур.)
саморъчно приготвен патрон, който
се пълни с барут, сачми и др.
халач (тур.)
човек, който разчепква вълна
харашлък (харчлък,
ар.-тур.)
пари за преживяване
харбия (тур.)
желязна пръчка за пълнене на пуш¬
ка или пищов
хардалъма (тур.)
вино, пресечено със синап, за да не
ферментира
холам (холан, тур.)
обръщение към някого
цинцари (остар.)
народ, населяващ някои части на
Балканския полуостров; арумъни,
куцовласи
чакмак (тур.)
ударник на оръжие; прен. оръжие
чалъшкън (тур.)
пъргав, чевръст
чапкън (тур.)
мръсник
чепихче (диал.)
яре
четеля (диал.)
рабош, малка дъсчица, върху която
чрез врязване на чертици и други
знаци се отбелязват сметки
чешири (тур.)
потури
чиздосано (диал.)
сбръчкано
шиник (гр.-тур.)
дървен съд, мярка за жито и браш¬
но, 8 - 10 кг
шишине (шишане,
перс.-тур.)
стара пушка с широка цев
шуга (остар.)
краста
шута (диал.)
ю)збашия (тур.)
юзлук (тур.)
ябана (тур.)
ястъклии (тур.)
ячмик (диал.)
без рога (за животно)
полицейски началник
монета от сто пари
чужбина
прен. меки, пухкави (мустаци)
ечемик
64
65

ИВАН ВАЗОВ
Под игото
vae victis (лат.)
аа (ага, непр., тур.)
ааза (ар.-тур.)
абрютирам (фр.)
авджии (тур.)
азлък (тур.)
алафранга (тур.)
алма (тур.)
анджак (тур.)
аратлик (ар.-тур.)
горко на жертвите
уважително обръщение
избран член на някакво събрание
или съвет
оглупявам, затъпявам
ловци
част от оръжието, където е барутът
по френски
вид украса на женска дреха
тъкмо, именно
побратим, другар
аршин (тур.)
аслан (тур.)
аферим (перс.-тур.)
афи()н (ар.-тур.)
афоресник (гр.)
багреница (ист.)
базиргяни (перс.-тур.)
бара
барачест (тур.)
баре (барем, тур.)
белладона (лат.)
бербантин (ит.-рум.)
биргьотлия (тур.)
ближна (остар.)
бостан (перс.-тур.)
ботфорти (фр.)
бочни (диал.)
бошлаф (перс.-тур.)
бранище (остар.)
букаи (тур.)
ваджийска (перс.-
тур.)
варакладосани (от
варак - злато, тур.)
варънджа (тур.)
мярка за дължина, равна на 68 см
(турски аршин) или на 71 см (руски
аршин)
лъв
възклицание, изразяващо възхище¬
ние
сок от мак, опиум
който е прокълнат от свещеник в
църква, разг. проклетник
червена царска връхна дреха, ман¬
тия
търговци, занаятчии
вада, поток
космат, рошав
поне
силно отровен храст, лудо биле
негодник
потури с късо дъно
близка
градина, където се отглеждат дини
и пъпеши
вид ботуши
странични
празни приказки
запазена гора
окови, вериги
проклета, неприятна
позлатени
даже, дори
66
67

векил (ар.-тур.)
вета (вехта, остар.)
вишове (остар.)
вкратце (остар.)
возелница (возилни-
ца, остар.)
вонта (диал.)
вранянско (остар.)
надзорник, пълномощник
стара
вишни
накратко
голяма бъчва
вратня (диал.)
врачка (диал.)
вретище (остар.)
вулия (гр.)
въжди ме (диал.)
въз (остар.)
гечмиш ола (тур.)
гивендийка (тур.)
гуне (гуна, гр.)
гургувичета (диал.)
гьзер (диал.)
гьрбач (диал.)
гюбре (тур.)
давранма (тур.)
дъвчене (диал.)
даживейлерден
(бълг.-тур.)
дека (диал.)
джамадан (перс.-тур.)
развратница
от град Враня, прочут в миналото
с производството на въжета; влачи
вранянското: носи си въжето, търси
си гибелта
врата
врата
голяма торба, чувал
кожена торба
безпокои ме, не ми дава мира
върху
пожелание след оздравяване или
след прекарано премеждие
весела, закачлива жена; лека жена
кожух
гургуличета
дъно на нещо
камшик
животински тор
стой, не мърдай
свада, караница
човек, който вика „Да живее!“
къде
тук куфар
джамлия (перс.-тур.)
джаньм (перс.-тур.)
джелат (ар.-тур.)
дженабет (ар.-тур.)
дивит (тур.)
до юс
договеди се (диал.)
домазльк (дамазлък,
тур.)
дохак (ар.-тур.)
драм (гр.)
евантайл (фр.)
ектения (гр.)
ентерия (антерия,
ар.-тур.)
епитроп (гр.)
еполети (фр.)
ефенди (гр.-тур.)
желудьк (остар.)
завсегда (остар.)
завчас (разг.)
зайде (остар.)
зайдяло (остар.)
запинания (диал.)
със стъклени прозорци
душо моя, обръщение
палач, жесток човек
проклет, своенравен човек
метална кутийка за пера с мастил¬
ница на края
от юс - названието на двете старо¬
български букви в края на азбуката,
прен. до края
досети се
домашни животни за приплод
справям се с някого или нещо; вкар¬
вам в ред; давам заслуженото
стара мярка за тежина, равна на 3,2
грама
ветрило
вид молитва в християнското бого¬
служение
подпълнена с памук платнена дреха
църковен настоятел
отличителни знаци за ранг върху
военните униформи
уважително обръщение, господин
стомах
завинаги
веднага
залезе
залязло
запъвания
68
69

запретено (рус.)
заптие (ар.-тур.)
заскори (диал.)
зияфет (ар.-тур.)
зодчество (рус.)
зорбаджилък (перс.-
тур.)
зъмина кост (диал.)
зъмя (диал.)
зъркали (зъркели,
диал.)
изгълча (диал.)
измахнат (диал.)
импресионизирали
(фр.)
йолу (тур.)
кадро (остар., фр.)
казмир (фр.)
калеко (гр.)
калесвам (гр.)
калп миллет (перс.-
тур.)
калъчка (тур.)
камбурест (тур.)
капасъз (тур.)
капзамал (ар.-тур.)
кара севда (ар.-тур.)
карар (ар.-тур.)
карбовна (пол.-рус.)
касабалии (ар.-тур.)
катана (унг.)
забранено
турски стражар
забърза
гощавка, веселба
архитектура, строителство
насилие
змийска кост
змия
очи
скара се, викна
слаб, изпит (за човек)
впечатлили
път, пътека
снимка, картина
фин вълнен плат
вуйчо, свако
каня
лош, негоден народ
сабя
прегърбен
нехранимайко, разбойник
бирник
отчаяна любов
с мярка
стара сребърна монета
хора от град, граждани
едър кон
катанец (ит.)
катинар
катастима (гр.)
магазин, тук сметка
каяфет (ар.-тур.)
облекло, външен вид
кебенце (тур.)
дебела вълнена дреха или вид пос¬
телка
кепенци (тур.)
капаци на прозорци
керата (гр.-тур.)
обидно: сводник, негодник, прок¬
летник
кехая (перс.-тур.)
пръв овчар; надзорник на стопан¬
ство
кешиш (перс.-тур.)
калугер, монах
кислоти (рус.)
киселини
кисца (диал.)
развалена жена
колчем (остар.)
винаги, когато
комка (лат.)
причастие
комшулук (тур.)
вратичка в оградата между съседни
дворове
конверт (рус.)
плик
косер (остар.)
овощарски нож, с който се обрязват
лози и плодни дръвчета
которник (остар.)
затвор, тъмница
крамола (остар.)
свада, караница
крамолическа
(остар.)
свадлива
круп
топ, по името на немската фирма
„Круп“, производител на оръдия
кузум (къзъм, тур.)
момичето ми, момчето ми
кумаш (ар.-тур.)
вид плат
кундури (гр.-тур.)
обувки
куностас (диал.)
иконостас
кър (тур.)
поле, ниви извън селището
70
71

кърмъз (инд.-тур.)
тъмночервена боя, кармин
къшла (тур.)
зимна кошара
кьосе (перс.-тур.)
безбрад; тук човек с бръснати стра¬
ни и мустаци
кяфир (ар.-тур.)
неверник (за християнин)
лахъм (тур.)
яма, изкоп
лепа (диал.)
хубава
литургияш (гр.)
свещеник, който служи литургия
ложемен (ложемент,
окоп за стрелба лежешком или от
фр.)
коляно
локмаруху (ар.-тур.)
лекарство за стомах, смес от спирт
и етер
люлеки (диал.)
люляци
магерница (гр.)
кухня в манастир
маждрак (остар.)
копие
макам (ар.-тур.)
проточена ориенталска музика
макрокефал (гр.)
който е с голяма глава
мартиризиран (гр.-
фр.)
измъчен, мъченически
мартиролог (гр.-фр.)
списък на мъченици
масал (ар.-тур.)
забавен разказ, приказка, пословица
маскал (мускал, ар.-
мярка за тежина, равна на един
тур.)
драм и половина; малко шишенце
за един драм и половина розово
масло
маскара (ар.-тур.)
безсрамник, тук като насмешка
матруша (тур.)
правя на пух и прах
меджидие (меджидия,
стара турска монета, сребърната е на
тур.)
стойност 20 - 25 гроша, златната -
100 - 120 гроша
мемлекет (ар.-тур.)
местност, край, страна
мене, фекел, уфарсин
(мене, текел, фарес,
библ.)
мердевен (перс.-тур.)
метан (гр.)
метох (гр.)
мечет (ар.-тур.)
минц (нем.)
мишечна (остар.)
молепсвам (гр.)
мстителен (остар.)
мухтар (ар.-тур.)
мюжде (перс.-тур.)
навляк (диал.)
навуща (остар.)
надире (диал.)
найдоха се (остар.)
наклопва (диал.)
нартика (гр.)
настоятел
натруфени (диал.)
крилата фраза от книгата на пророк
Даниил от Стария завет. Думите
били изписани от тайнствена ръка
на стената по време на пира на Бал-
тазар. С тези думи според пророк
Даниил Божията ръка подсказала
на последния вавилонски владетел
края на царството му.
подвижна стълба
поклон
малък манастир, разположен в на¬
селено място, който е клон на друг
манастир или жилище за монаси
джамия
стара австрийска златна монета
мускулна
заразявам
отмъстителен
селски старейшина преди Освобож¬
дението
награда за съобщаване на радостна
вест
навалица
плат, който се навива около краката
вместо чорапи
назад
намериха се, озоваха се
наклеветява
преддверие на храм
човек, избран да се грижи и да отго¬
варя за църква или за училище
нагиздени, наконтени
72
73

наустница (остар.)
нафиле (ар.-тур.)
нахалост (остар.)
начнат (наченат,
остар.)
нашла (диал.)
нежели (остар.)
неначето (остар.)
несносен (остар.)
нехра (диал.)
нишан (перс.-тур.)
ну, що (рус.)
обезателни (остар.)
обнимаше (рус.)
обязаности (остар.)
ожидателно (остар.)
озираше (диал.)
омбрела (ит.)
онбашия (тур.)
опушнат (диал.)
отверженик (остар.)
ответ (остар.)
отвратки (остар.)
отлични (остар.)
ощур (диал.)
пайвант (перс.-тур.)
църковна книга, часослов
напразно
напразно
започнат
намерила
камо ли
незасегнато
тежък, непоносим
мързелива жена или мома
мишена, цел
е, какво?
задължителни
прегръщаше
задължения
изчаквателно, в очакване
озърташе се
чадър
началник на десет войници, десет-
ник; полицейски началник в малък
град
застрелян
отхвърлен
отговор
обредно посещение на младожен¬
ците у родителите на булката нас¬
коро след сватбата
почетни, уважавани (посетители)
род, потекло
въже за спъване на предните крака
на кон
палабуюклия (тур.)
пандурин (унг.)
човек с гъсти извити мустаци
стражар християнин
папуци (перс.-тур.)
вид меки кожени обувки с тънък
гьон, подобни на чехли
пармаклъци (тур.)
решетка, ниска ограда, парапет
парясано (диал.)
изоставено
патасвам (диал.)
мирясвам
патетическо място
прочувствено място
патрахил (епитрахил,
широка и дълга лента, която свеще-
гр.)
никът надява на врата си по време
на служба
пезевенк (перс.-тур.)
сводник, долен човек
пексимет (перс.-тур.)
сухар
пенджер (перс.-тур.)
прозорец
пища (остар.)
храна
пиято (ит.)
поднос, чиния
повечерка (остар.)
молитва след вечеря
повращулки (диал.)
връщане назад при хоро
подвезка (остар.)
превръзка
Подумогушой
една от централните улици в Буку¬
рещ
позор (диал.)
зрелище
полка (диал.)
пола
попроси (остар.)
помоли
Портата
Високата порта, висшият държавен
орган на Османската империя
потен (остар.)
таван
потънко (остар.)
подробно
предумница (остар.)
сватовница
приглашение (рус.)
покана
притворно (остар.)
престорено
74
75

причастници (остар.)
които се причастяват (в църква)
просба (остар.)
молба
протестанец (протес-
който изповядва протестантство,
тант, диал.)
разновидност на християнството.
Преди 1878 г. православните бълга¬
ри използват думата и като обидна.
протогер (гр.)
глашатай
пруст (остар.)
открита част от къща пред стаите;
коридор
псалт (гр.)
певец в църква
псалтикия (гр.)
книга с църковни песни
пусулка (ит.-тур.)
кратко писъмце, записка
пушки се хвърляли
(диал.)
пушки гърмели
разрънчено (диал.)
раздразнено
разтуха (остар.)
развлечение, отдих
ревнител (остар.)
радетел, ревностен деец
револвер-лефуше
револвер, създаден от френския
(фр.)
оръжейник Казимир Лефуше
рубета (ар.-тур.)
малки жълтици
сайбийка (ар.-тур.)
стопанка, домакиня
салтамарка (ит.-тур.)
къса горна дреха, обикновено под¬
платена с кожи
салхана (перс.-тур.)
кланица
сапожник (рус.)
обущар
сахат (ар.-тур.)
час
севлевия (остар.)
този, който е направен от кипарис
седжеде (ар.-тур.)
килимче
сеймени (тур.)
турски стражари
селач (диал.)
селянин
серафим (иврит)
ангел
силях (ар.-тур.)
кожен пояс с прегради за пищови и
ножове
симпатическо (сим-
невидимо мастило, след изсъхване
патично) мастило
написаното изчезва, а при нагрява-
не се появява
сколуфи (перс.-тур.)
кичури коса покрай ушите
скучни (остар.)
оскъдни
сношения (остар.)
отношения
соба (унг.)
пещ за отопление в стаята или са-
мата стая с такава пещ
сомун (тур.)
хляб
сомун душманларъ
(тур.)
унищожители на хляб
софра (ар.-тур.)
трапеза
софта (перс.-тур.)
мюсюлмански религиозен пропо¬
ведник
спермацетови свещи
направени от спермацет (подобно
(гр.-лат.)
на восък вещество, което се добива
от кашалота)
спицерин (гр.-лат.)
аптекар
сплетница (остар.)
интригантка, клюкарка
спряпа се (диал.)
спъва се
стидлив (остар.)
срамежлив
стрешина (диал.)
стряха
стълп (остар.)
стълб, кол
съпикаса (гр.)
съгледа, видя
съпрежени (остар.)
придружени
сюблимно (сублимно,
фр.)
върховно
табор (тур.)
турска военна част, батальон
76
77

таксилдарин (перс.-
тур.)
таламбаз (тур.)
талим (ар.-тур.)
тат (остар.)
темена (темане,
ар.-тур.)
тлъка (тлака, остар.)
събирач на дългове; бирник
барабан, тъпан
военно обучение
крадец; яко тат: като крадец
учтив поздрав
седянка с близки хора за безплатно
свършване на някаква работа, как-
вито са се организирали в миналото
на село
тоже (рус.)
толците и отверзетса
вамъ (стбълг.)
топор
требник (църк.)
тропар (гр.)
тъдява (диал.)
тъсма (тасма, остар.)
тям (остар.)
угади (диал.)
узкоживотински
(рус.)
уйдурмасиони (тур.)
също
почукайте и ще ви се отвори
фармасонин (остар.,
фр.)
фарфара (ар.-тур.)
фарфорова (гр.)
фишек (тур.)
флаута (ит.)
брадва
богослужебна книга
църковна песен в чест на празник
или светец
тук
лента, ивица
на тях
отгатна
тясноживотински, ограничен
нещо нагласено нарочно, машина¬
ция
от франкмасон, обидна дума за то¬
гавашните православни християни
дърдорко, вятърничав човек
от фарфор, порцеланова
картонена гилза
флейта
фукна (диал.)
втурна се, затича се
хаир (ар.-тур.)
добро, благодеяние
хамам (ар.-тур.)
баня
ханзър-ериф (ар.-
тур.)
проклетник, гад
харбия (ар.-тур.)
желязна пръчка за пълнене на пуш¬
ка или пищов
харсъз (хаирсъз, ар.-
тур.)
зъл човек, проклетник
хекимин (ар.-тур.)
лекар
херувико (гр.)
църковна песен от литургията
холан (тур.)
обръщение към някого
хортувам (остар.)
говоря
хоръгва (хоругва, ос-
тар.)
църковно знаме
хром (остар.)
куц
чакмак (тур.)
ударник на оръжие; прен. оръжие
чапкънин (тур.)
мръсник
чекмаклия (тур.)
кремъклийка пушка
челеби (челебия, тур.)
уважително обръщение, господар,
господин
челяд (остар.)
децата в едно семейство
читак (тур.)
презрително название за турчин
чифтесакалия (тур.)
човек, който има раздвоена брада
членове (остар.)
крайници
чорбаджи (чорба-
известен, богат човек, който има го-
джия, тур.)
лямо влияние в съответната област
чумбаз (диал.)
перчем
чучур (остар.)
тръба, по която изтича водата от
чешма или извор
чушулки (остар.)
пъпки на цвете
78
79

шамата (ар.-тур.)
шанцове (нем.)
шарада (фр.)
шарлаганев (тур.)
шум, глъчка
неголеми укрепления, окопи
загадка
за мях - пълен с масло от орехи или
сусам
шейх юл ислям (тур.)
главата на мюсюлманската рели¬
гия, върховен тълкувател на ислям¬
ския закон
шестак (диал.)
вила, инструмент за събиране на
окосена трева
шутливо (рус.)
щамби (непр., ит.)
шеговито
щампи, отпечатани рисунки с рели¬
гиозно съдържание
що чиниш (диал.)
юрушки (остар.)
какво правиш
принадлежащ на юруци - тюркски
номади, които се заселват на раз¬
лични места из Османската импе¬
рия и постепенно са асимилирани
от османските турци. Някога така
са наричали пастирите в планината.
юрюш (юруш, тур.)
ямурлук (тур.)
атака, щурм
в миналото - дебело наметало сре¬
щу дъжд и сняг
ясак (тур.)
забранен
Немили-недраги
а propos (фр.)
амбуланци (лат.)
байонет (фр.)
между другото
подвижни болници
щик, който се слага на пушката и в
бой служи като хладно оръжие
бамтел (тур.)
малка брадичка от косми под дол¬
ната устна
бан (рум.)
румънска парична единица; дребна
пара
басурмани (рус.)
обидно прозвище за нехристияни
буколически (от буко-
свързан със или напомнящ вид ан-
лики, гр.)
тична поезия, описваща живота на
пастирите (тук употребено иро¬
нично)
вагабонтин (фр.)
нечестен човек, безделник, скит¬
ник, нехранимайко
вагабонтски
мошенически, разбойнически
в^пцан (диал.)
боядисан
вертеп (остар.)
свърталище на престъпници
ветреник (диал.)
вятърничав човек, т.е. непрактичен
влах
тук румънец
волентир (фр.)
доброволец
възло (диал.)
много бързо, стремително
гугуманин (рум.)
глупак
гъжва (диал.)
платно, което се увива около феса
или главата, чалма
да кусне (диал.)
да опита храна, да хапне
давчаха се (диал.)
биеха се, караха се
джубе (ар.-тур.)
връхна вълнена дреха, подплатена
с кожа
дирната (диал.)
задната
драм (гр.)
стара мярка за тежина, равна на 3,2
грама
евза (ар.-тур.)
капсула на огнестрелно оръжие
измахнат (диал.)
слаб, изпит (за човек)
ишли (диал.)
идвали
80
81

кадро (остар., фр.)
кемер (перс.-тур.)
книги
ковчег
по онова време - обикновено сино¬
ним на снимка
кесия за пари, която се опасва око¬
ло кръста
тук карти за игра
тук сандък, ракла
кога допаднахте (ос-
тар.)
кога дойдохте, кога пристигнахте
которник (остар.)
затвор, тъмница
куврик (рум.)
геврек
кятипин (ар.-тур.)
писар
литографически
картини, отпечатани с особен ка-
картини
мък, на който предварително се ри¬
суват
логофет (гр.-рум.)
секретар, писар
магазия (ар.-тур.)
магазин или склад
мекере (ар.-тур.)
мазник, подлизурко, подлец
мешин (тур.)
обработена тънка кожа
мукански (от мока-
нин - влашки пастир)
влашки (румънски)
мушиерин (рум.)
собственик на имение, чифликчия
наиолеон (ист.)
златна монета на стойност 20 фран¬
ка, върху която е изобразен Наполе¬
он III или Наполеон I
негли (остар.)
може би
неожидано (остар.)
неочаквано
одър (остар.)
дървено легло
охота (остар.)
тук апетит
охтика (остар.)
туберкулоза, много тежко заболява¬
не
паликаре (гр.)
пиаца (ит.)
потон (остар.)
почева се (диал.)
предтеча (остар.)
пролетарий (лат.)
пупал (остар.)
пустали (диал.)
разсилен (остар.)
рефузасват (рум.)
сапикаса (гр.)
скамбил (ит.-тур.)
сколуфи (перс.-тур.)
скуден (остар.)
Стентор (митол.)
тако ми (диал.)
усурвам се (диал.)
поборник от освободителните вой¬
ни на Гърция или пък грък, който
е служил като войник на турска
служба; прен. грък
площад или широка улица, където
наемни работници, автомобили, ка¬
руци чакат клиенти
таван
започва
предвестник
в древността - беден римски граж¬
данин, който не е роб, но и не при¬
тежава собственост; в по-късни
времена - безимотен човек, който
може да се прехранва само като на¬
емен работник
барут
мършави, дръгливи, редки
прислужник в учреждение, разнос¬
вач
отхвърлят, подритват
съгледа, видя
хазартна игра на карти
кичури коса покрай ушите
оскъден, минимален като количес¬
тво
глашатай на гърците през Троян¬
ската война; прен. човек с много
силен глас
израз за подсилване на казаното, ей
богу
мръщя се, правя кисела гримаса
82
83

фамиализиран (лат.)
франк (фр.)
фукна (диал.)
харно (диал.)
харсъз (хаирсъз,
ар.-тур.)
хекимин (ар.-тур.)
хоратя (диал.)
хориатин (гр.)
хъш (ист.)
тук привикнал
френска парична единица
втурна се, затича се
добре
зъл човек, проклетник
лекар
говоря, приказвам
селяндур
беден български емигрант патриот
в Румъния преди 1878 г.
цванц (нем.)
някогашна дребна руска или ав¬
стрийска монета
черкези
мюсюлмани от Кавказ, заселени по
нашите земи преди Освобождение¬
то
чибук (перс.-тур.)
чреда (остар.)
шулци (диал.)
лула
ред
неголеми глинени съдове за вино
или ракия
яр (тур.)
стръмен бряг
Чичовци
аналой (гр.)
висока маса, върху която се поста¬
вят църковните книги и икони при
четенията
аршин (тур.)
мярка за дължина, равна на 68 см
(турски аршин) или на 71 см (руски
аршин)
афион (ар.-тур.)
сок от мак, опиум
барачест (тур.)
берберин (ит.-тур.)
космат, рошав
бръснар
весден (остар.)
цял ден
гаче (диал.)
сякаш
гуждам (диал.)
слагам
давия (ар.-тур.)
съдебно дело, процес
джамфезен (перс.-
от джамфез - тънък, скъп копринен
тур.)
плат, тафта
джансъз (перс.-тур.)
слаб, мършав
джепане (перс.-тур.)
боеприпаси, муниции
евет (тур.)
да, тьй, наистина
епитроп (гр.)
църковен настоятел
инфернален (лат.)
адски, дяволски, пъклен
исо (гр.)
пригласяне с равен тон в църковно¬
то пеене
калевра (тур.)
плитка кожена обувка
калцуни (ит.-гр.)
дълги вълнени чорапи или високи
до коленете обувки от аба
капасъзин (тур.)
нехранимайко, разбойник
капзамал (ар.-тур.)
бирник
керата (гр.-тур.)
сводник, негодник, проклетник
книги
тук карти за игра
кормест (диал.)
с голям корем, шкембест
кюп (остар.)
голяма делва
малакоф (фр.)
вид женска пола с обръчи, за да
стои издута, кринолин
мангал (ар.-тур.)
метален или керамичен съд за пре¬
насяне и разгаряне в него на дърве¬
ни въглища
мехкеме (ар.-тур.)
турско религиозно съдилище
митан (метан, гр.)
поклон
84
85

мъзгал (мазгал, тур.)
амбразура, бойница
мъсър (тур.)
от Мъсър (Египет), тук египетски
плат
мющерия (ар.-тур.)
клиент
нартика (гр.)
преддверие на храм
нафиле (ар.-тур.)
напразно
онбашия (тур.)
началник на десет войници, десет-
ник; полицейски началник в малък
град
пампор (ит.)
влак или кораб, който върви с пара,
тук параход
пангал (пангар, гр.)
масичка в църква, където се прода¬
ват свещи
папурвина (диал.)
царевично стъбло
патрик (диал., гр.)
патриарх
пезевенк (перс.-тур.)
сводник, долен човек
пипка (пипе, остар.)
мозък, ум
подидаскал (остар.,
гр.)
помощник-учител
презръчник (диал.)
дълга кърпа
псалтикия (гр.)
книга с църковни песни
руп (тур.)
мярка за дължина, равна на 1/8 от
аршина
салтамарка (ит.-тур.)
къса горна дреха, обикновено под¬
платена с кожи
силимикия (тур.)
александрийски лист, лечебно рас¬
тение
тахтаба (перс.-тур.)
дървеница
темена (темане,
ар.-тур.)
учтив поздрав
фарфорова (гр.)
от фарфор, порцеланова
флаута (ит.)	флейта
челеби (челебия, тур.)	уважително обръщение, господар,
господин
Разкази
„Дядо Йоцо гледа“, „Една българка“
анджак (тур.)
аферим, машаллах
(перс.-ар.-тур.)
тъкмо, именно
възклицания, изразяващи възхище¬
ние
беки (белким, тур.)
дано
валог
падина под хълм или връх
вощеница (остар.)
восъчна свещ
гаче (диал.)
сякаш
главен (остар.)
нает
гороломен (остар.)
толкова силен, че ломи, поваля го¬
рата
грош (остар.)
стара монета, равна на 20 стотинки
гугла (остар.)
островръх кожен калпак, ушит с
косъма навън, качулка
гъжва (диал.)
платно, което се увива около феса
или главата, чалма
гявурски (от гяур,
принадлежащ на християнин -
ар.-тур.)
обидно, презрително наричане от
мюсюлманите
екселбанти (акселбан-
презраменни плетени шнурове с
ти, нем.-рус.)
висулки в парадната офицерска
униформа
86
87

епатрихил (гр.)
широка и дълга лента, която свеще-
никът надява на врата си по време
на служба
еполети (фр.)
отличителни знаци за ранг върху
военните униформи
залп
едновременен изстрел на няколко
пушки или артилерийски оръдия
каймакамин (ар.-тур.)
околийски управител
калъчка (тур.)
сабя
канаристи (от канара
- гола, стръмна скала)
скалисти
карпа (остар.)
скала, зъбер
катанец (ит.)
катинар
катчета (от кат, тур.)
етажи
курбан (перс.-тур.)
жертва
кър, кърски (тур.)
поле, полски
ладия (остар.)
голяма лодка
мари (остар.)
разговорно междуметие, използва¬
но като обръщение към жена
мендиз (ар.-тур.)
инженер
напрано (диал.)
напористо, припряно, сопнато
напробити (остар.)
пробити на много места
не се косваше (остар.)
не се отнасяше до (някого), не го
интересуваше
обелиск (гр.)
паметник с форма на четиристенен
каменен стълб с пирамидално заос-
трен връх
окахъри се (от кахър,
ар.-тур. - скръб, тъга)
натъжи се, наскърби се
папаз (гр.-тур.)
поп, свещеник
паравоз (рус.)
локомотив
пармаклък (тур.)
парясан (остар.)
потеря (остар.)
по-сърдчени (диал.)
пръждосваше (остар.)
първенец (остар.)
ръжове (диал.)
рът (остар.)
талим (ар.-тур.)
убог (остар.)
урва
хаджи (ар.-тур.)
хекимин (ар.-тур.)
хънзър (ар.-тур.)
церова гора (остар.)
церове (остар.)
чардак (перс.-тур.)
черкези
чешири (тур.)
чуки
решетка, ниска ограда, парапет
изоставен
група въоръжени лица, които прес¬
ледват някого
по-сърцати, по-смели
кълнеше, ругаеше
предводител, главатар
ниви с ръж
хълм
тук войска
беден, мизерен
стръмно място, стръмнина
обръщение към човек, който е хо¬
дил на поклонение на свято за
своята религия място
лекар
гадина
дъбова гора
дъбове
широка, по цялата дължина на къ¬
щата покрита тераса
мюсюлмани от Кавказ, заселени
в България, които са участвали в
преследването на Ботевата чета и
потушаването на Априлското въс¬
тание
потури
каменисти, обикновено незалесени
височини
88
89

ширити (тур.)
яр (тур.)
тъкани или плетени лентички за
обшиване и украса на дрехи и уни¬
форми
стръмен бряг
Стихотворения
„1876“, „Българският език“, „Кочо (Защитата на Перущи¬
ца)“, „Левски“, „Новонагласената гусла“, „Новото гробище
над Сливница“, „Опълченците на Шипка“, „Отечество
любезно, как хубаво си ти!“, „Паисий“, „При Рилския мана¬
стир“, „Раковски“
азлък (тур.)
аркан (рус.)
бран (остар.)
Будин (остар., Бдин)
букаи (тур.)
власи (остар.)
всуе (остар.)
дамаскин
дан (остар.)
доволно (остар.)
Едем (библ.)
Емус, Хемус (лат.)
забвенье (остар.)
изразитост (остар.)
йоще (диал.)
канон (гр.)
част от кремъклия пушка или пи¬
щов, където е барутът
въжена примка
битка, война
Видин
окови, вериги
коси
напразно
религиозен сборник с поучителни
слова
принос
достатъчно
мястото, където Бог създава рая (в
Стария завет на Библията)
древното име на Стара планина
забрава
изразителност
още
закон, заповед
клипав (остар.)
конец (остар.)
много слаб
край
лоб (остар.)
чело
любезно (остар.)
мило, драго, любимо
многажди (остар.)
многократно
мщенье (остар.)
отмъщение
нивга (остар.)
никога
ощущенья (рус.)
усещания
Патмос
остров в Егейско море
патрици (диал., гр.)
патриарси
пища (остар.)
храна
побуни (остар.)
разбунтува (се)
пупал (остар.)
барут
пустинник (остар.)
отшелник
рая (тур.)
християните в Османската империя
редут (фр.)
укрепен хълм
руйни
бликащи, изобилни
рът, рътлина (остар.)
продълговат хълм, хребет
сбираш (остар.)
събираш
свила, свилен (остар.)
коприна, копринен
сдаване (остар.)
предаване
слетя (остар.)
сполетя, постигна
стиден (остар.)
срамен
тропар (гр.)
църковна песен в чест на празник
или светец
угри (стбълг.)
унгарци
узник (рус.)
затворник
хекатомба (гр.)
в древността - голямо жертвопри¬
ношение; прен. масова смърт в име¬
то на нещо, като жертва
херувико (гр.)
църковна песен от литургията
90
91

хром (остар.)
чизмар (тур.)
чутовен (остар.)
яд (остар.)
куц
обущар
славен, именит, прочут
отрова
ЙОРДАН ЙОВКОВ
Разкази
„Албена“, „Индже“, „Песента на колелетата“ , „По жицата“,
„Серафим“
аба (ар.-тур.)
авджия (тур.)
аенин (тур.)
груб домашен вълнен плат
ловец
турски областен управител, упра¬
вител на град или околия
алебарда (нем.)
старинно копие с малка брадва на
горния край
Али Анифе (тур.)
сега село Добрево, Добричка об¬
ласт
92
93

анадолски
от Анадола - малоазийски, принад¬
лежащ на Азиатска Турция
атлаз (ар.-тур.)
вид копринен плат, лъскав и гладък
от едната страна
Бакъджиците (тур.)
верига от ниски хълмове в Тун-
джанско-Станджанската област
бастисваше (тур.)
бахча (перс.-тур.)
бегове (тур.)
нападаше и ограбваше
зеленчукова или овощна градина
лица с висок граждански и/или вое¬
нен чин в Османската империя
берекет (ар.-тур.)
билюжбаши (тур.)
бозгун (тур.)
бойлия пушка (остар.,
тур.)
братясал (диал.)
брашовски
бурузан (тур.)
плодородие
командир на рота
размирно, смутно време
пушка с дълга цев за по-точна
стрелба
обрасъл
от румънския град Брашов
меден музикален инструмент, тръ¬
ба
веке (диал.)
вьорс (диал.)
въз (остар.)
възбърнато (диал.)
гайтани
вече
наковалня
над, отгоре, върху
обърнато
плетени шнурчета за украса на но¬
сия
геджекуш (тур.)
Геезий (Гиезий, библ.)
кукумявка
слугата на пророк Елисей; името
му се е превърнало в нарицателно
за измамник, наказан с проказа до
края на живота си
гивендия (тур.)
жена с леко поведение
глождеха
гризяха, огризваха, ръфаха със
зъби нещо твърдо
гъжва (остар.)
даалии (тур.)
парче плат, увито около фес; чалма
грабителски орди от планинско
мюсюлманско население в българ¬
ските земи в края на XVIII и нача¬
лото на XIX век
да си отземе (остар.)
да престане да настоява, да се отка¬
же от становището си
делийски (тур.)
деля мегдан (разг.)
дервенджия (перс.-
юнашки
съпернича си с някого
пазач на планински проход
тур.)
джепкен (чепкен, тур.)
горна къса богато украсена дреха с
ръкави с цепка, които обикновено
не се обличат
джубе (ар.-тур.)
връхна вълнена дреха, подплатена
с кожа
Диван (истор.)
съвещателен орган в Османската
империя и помещението, в което е
заседавал
дивити (тур.)
метални кутийки за пера с мастил¬
ници накрая
досущ
дотогаз (диал.)
дохадял съм (диал.)
дохожда (остар.)
дохтори (диал.)
дувар (перс.-тур.)
дунанма (тур.)
елмаз (тур.)
съвсем, напълно
дотогава
идвал съм
идва
доктори
стена, зид на сграда
веселие, шум, глъчка
диамант
94
95

еничерско (еничарско,
принадлежащо на еничари (вой-
тур.)
ници, набирани главно сред немю-
сюлманското население на Осман¬
ската империя)
есерлийски султани
местни турски феодали в Староза¬
горско
ефенди (тур.)
в Османската империя - учтиво об¬
ръщение; господин
Жеруна (остар.)
старото наименование на с. Жерав¬
на, родното място на Йордан Йов¬
ков
жетвар
вид полско насекомо
замери (остар.)
тук започна да се прицелва
запладнени
за овце - събрани на сянка по обед
(пладне)
зачама (диал.)
залиня, разболя се
зе (диал.)
взе
зебеци (тур.)
леко въоръжени турски войници
зъмя (диал.)
змия
кадия (тур.)
съдия
калдъръм (тур.)
настилка на двор или улица, напра¬
вена от обли камъни
калфа (тур.)
подмайстор, първи помощник на
майстора
капъсъзи (капсъзи,
тур.)
разбойници, кръвопийци
касаба (тур.)
селище, град
каталясаха (гр.)
измориха се, изтощиха се
катър
домашно животно, кръстоска меж¬
ду магаре и кон
келеш (тур.)
кермекчия (керемид-
чия, диал.)
кехая (перс.-тур.)
кория (тур.)
костурка (остар.)
кръстец (остар.)
кусур (ар.-тур.)
къдели (остар.)
кър (тур.)
кърджалии (тур.)
маждраци (остар.)
мазгал (тур.)
макам (ар.-тур.)
махмудия (тур.)
махрама (ар.-тур.)
машала (остар.)
мегдан (ар.-тур.)
мера (ар.-тур.)
мора (мор, остар.)
Московецът
мравя (диал.)
презрян, нищожен човек; неопитен,
незрял човек
производител на керемиди
тук селски глашатай
малка гора, обикновено на равно
място
вид джобно ножче
подредени накръст житни снопи
недостатък, грешка
определено количество вълна или
памук, което се завива и се при¬
крепва на хурка, за да се усуче и
превърне в прежда
ниви, ливади, поля извън населено
място
разбойници, действащи като въоръ¬
жени групи на Балканския полуос¬
тров през XVIII - XIX век
копия
бойница, амбразура за стрелба
мелодия
стара турска жълтица
голяма кърпа за глава
факел, главня
селски площад
свободна общинска земя за пасище
бедствие, от което загиват много
хора
нарицателно за Русия
мравка
96
97

мющерии (тур.)
клиенти
наваляха (остар.)
струпваха се
налютен (диал.)
наострен, ядосан
наспоред (диал.)
успоредно, заедно, редом, един до
друг
натегнал (остар.)
тук натежал
натурален (лат.)
естествен
натъй (диал.)
нататък
не вържи кусур (разг.)
не търси грешка, вина
Неделя месопустна
(Месни Заговезни,
църк.)
православен църковен празник
нещавен (остар.)
необработен (за кожа)
одър (остар.)
дървено легло
орда (тур.)
въоръжена група, банда
осил
тънък израстък от клас на житно
растение
отколешно (остар.)
отдавнашно, предишно, отминало
отпосле (диал.)
след това, по-късно
пандур (унг.)
стражар християнин
наспал (гр.)
брашнен прах в мелница
перчан (диал.)
перчем
подгъва
тук огъва се, поддава се
позна (остар.)
сближи се
преди време
тук преждевременно
припомваха (диал.)
припомняха
пруст (остар.)
преддверие
развързани
тук освободени, отворени
Ромъня (остар., диал.)
някогашно име на Тракия
рубе (ар.-тур.)
турска дребна монета
рукнаха
ръченик (остар.)
Сали уста (тур.)
салтамарка (ит.-тур.)
самси (остар.)
самурен (ар.-тур.)
саплъци (тур.)
себап (тур.)
силях (ар.-тур.)
скеля (ит.-тур.)
сключи (остар.)
скуртейка (диал.)
скъта
сокак (ар.-тур.)
спахия (тур.)
сполай ти (остар.)
сукалче (остар.)
сърчени (сърдчени,
остар.)
сърма (гр.-тур.)
таласъм
таман (тур.)
тук придвижиха се устремено в
една посока, втурнаха се
вид домашна кърпа
майстор Сали
къса горна дреха, обшита с кожа
сам, самият
от самур (животно от рода на злат-
ката, чиято кожа се смята за много
ценна)
плевници
благодеяние
кожен пояс с прегради за пищови и
ножове
пристанище с кей
тук ще се смири
женска безръкавна дреха от овча
кожа, гарнирана по краищата с ли¬
сича кожа
тук скрие
улица
турски феодал
благодаря ти
бебе кърмаче
сърцати, смели
посребрени или позлатени медни
жички, които се използват при бро¬
дерия или тъкане
зъл нощен дух според народните
представи
тъкмо колкото трябва
98
99

тарашува (диал.)
претърсва
телал (телалин,
ар.-тур.)
глашатай
темане (ар.-тур.)
учтив поздрав
терзия (тур.)
шивач
торлаци (турлаци
название за селяни от планинските
(диал.)
части на Северозападна България
тристамина (остар.)
триста (души)
тюмбелек (дюмбелек,
тур.)
малък тъпан
унука (диал.)
внук
урнаха се (юрнаха се)
впуснаха се, връхлетяха, нахлуха
Урум-Енйкьой
старо наименование на днешния
гр. Българово, Бургаска област
усул (ар.-тур.)
начин
фудулите (рум.)
горделивите, фукливите
хаир (ар.-тур.)
добро
хаирсъзин (тур.)
непрокопсаник, безделник
хак (ар.-тур.)
парично възнаграждение, заплата
харач (гр.-тур.)
личен данък за мъже немюсюлма-
ни
харбалия (тур.)
страж, въоръжен с харба (късо ко¬
пие)
хвърлей на пушка
мерна единица за разстоянието,
(остар.)
което изминава изстрелян куршум
холан (тур.)
дума за несъгласие, възразяване
хоругва (църк.)
църковно знаме, с което се водят
шествията при различни обреди
хранен кон (остар.)
добре гледан кон
хума
вид глина, употребявана вместо са¬
пун и за други домакински нужди
чадър (перс.-тур.)
тук шатра
чевре (тур.)
бродирана по краищата кърпа
челичен (тур.)
стоманен
челяк (диал.)
човек
чибук (перс.-тур.)
вид лула с дълга тръба
чирак (перс.-тур.)
младеж, който учи занаят при майс¬
тор
чоджум (тур.)
момчето ми, сине
чумбер (чембер, перс.-
тур.)
вид забрадка
чумреше (диал.)
мръщеше, свъсваше
шаечно (остар.)
направено от шаяк (груб вълнен
плат)
шарампол (тур.)
землен насип за защита от разбой-
нически нападения
шишане (перс.-тур.)
стара пушка с широка цев
ще се склю)чи (диал.)
ще се затвори
юруш (тур.)
нападение, атака
ятаган (тур.)
дълъг, извит турски нож
Яша! (тур.)
Да живей!; Браво!
100
101

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ
Българи от старо време
аба ачмалия (тур.)
горна дреха с незашити в подмиш¬
ницата ръкави, които при топло
време не се обличат и висят към
гърба
арнаутски (пищови)
албански; прен. богато украсени
(пищови)
бегликчилък (тур.)
откупуване от държавата на съби¬
рането на данъците в дадено място
делибашия (тур.)
делия (тур.)
ергеле (хергеле, тур.)
ерокирик (гр.)
луда глава, разбойник
буен човек, луда глава
стадо коне
проповедник
заняти (остар.)
зер (перс.-тур.)
зефет (зияфет,
ар.-тур.)
ибришим (перс.-тур.)
измекяр (перс.-тур.)
кадия (ар.-тур.)
кале (ар.-тур.)
калесвам (гр.)
капсъзин (тур.)
катърки (диал.)
кобилица (остар.)
контош (унг.)
кукурузник (диал.)
кьошк (перс.-тур.)
маргатар (гр.)
махмудия (тур.)
молепсвам (гр.)
мурафет (ар.-тур.)
напръстек (диал.)
низам (ар.-тур.)
пангал (пангар, гр.)
певница (остар.)
заети
разбира се
гощавка, веселба
тънки памучни или копринени
цветни конци
слуга, ратай
съдия
крепост
каня
безделник, нехранимайко
пуканки
дълъг извит прът с куки или нарези
в двата края, на които се закачват
менци или кошници
къса до пояса горна дреха
царевичен хляб
закрита тераса на горния етаж в
българските възрожденски къщи,
чардак
перли
турска златна монета от времето на
Махмуд II
заразявам
умение, майсторлък
напръстник
войник от редовната турска войска
масичка в църква, където се прода¬
ват свещи
поставка с въртяща се горна част за
богослужебните книги
102
103

понуда (остар.)
псалтир (гр.)
рапон (остар.)
рогач (остар.)
симид (ар.-тур.)
сомкамзалия (тур.)
стобор (остар.)
тартор (гр.)
ходба (остар.)
чегато (диал.)
чешири (тур.)
чини ми се (диал.)
чохени (от чоха, тур.)
ямболче (остар.)
храна, която се носи на родилка или
болен
книга с Давидовите псалми в Биб¬
лията
ряпа
елен
хлебче или геврек със сусам
вид нож с богато инкрустирана
дръжка
ограда
дълбока бездна в подземния свят;
прен. ад
ходене
сякаш
потури
струва ми се
от сукно, сукнени
малко вълнено килимче
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
Дърво без корен
Стихотворения
„Хубава си, моя горо“
веч (остар.)
всякогаш (диал.)
заборави (остар.)
комуто
понякогаш (остар.)
вече
всякога
забрави
на когото
понякога
артък (тур.)
баре (барем, перс.)
белким (тур.)
ваджишка (тур.)
Девети
в повече, в излишък
поне
дано да
пуста, проклета
тук се има предвид превратът на 9
септември 1944 г.
джанъм (перс.)
джиросвам (ит.)
изнамират ме (остар.)
илач (разг.)
комка (разг.)
душо
прехвърлям.
намират ме, мислят ме за...
лекарство, лек
църковно причастие
104
105

кусур (тур.)
мертек (тур.)
обоз (рус.)
рахатлък (тур.)
серт (тур.)
сурат (тур.)
текезесето (ТКЗС)
недостатък, грешка; остатък.
тънка греда за строеж, обикновено
под керемидите на покрив
група превозни средства, с които се
прекарват храни, боеприпаси и др.
за войската
спокойствие, охолство, блаженство,
безгрижие
тук неотстъпчив
тук лице
съкращение
кооперативно
стопанство
форма
производствена
наложена със закон в българското
село след 9 септември 1944 г.
на
Трудово
земеделско
социалистическа
земеделска
кооперация,
на
v	-3
—
прлисл»^ 7‘гХ	д^Лкт. .ж?ЯЛ
Ъ-лптии***
С	r-
“”3
Л^Ь
?пятп1 ■ тртк/чФ	Г*“? '*”*
ytHJ кмлгйтз '2cmjM яаъм.>шфт& икнхз
pwi 1«>и)Н” к^згям^ -^“>ЧГ^И'ЯЗ«М
7WJ"^X /yzr/сл» ^ЛЛ
WV ДАТО4ЧХ2 ■
и/^/И7-И уц^лл.
уйдисвам (тур.)
хатър (тур.)
ятаци (тур.)
съответствам, прилягам
желание, удоволствие
укриватели,	съучастници,
помагачи на хора, извършващи
конспиративна дейност
ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
История славянобългарска
агарянско (остар.)
архиереи (гр.)
турско, мюсюлманско
висшите санове в Православната
църква (епископ, митрополит)
багреница (остар.)
беглербег (бейлербей,
тур.)
царска мантия от скъп червен плат
титла в Османската империя, из¬
ползвана първоначално за воена¬
чалник, а по-късно - за админис¬
тративен управител
Беч (остар.)
бран (остар.)
Брандибур (непр.,
Виена
битка
Бранденбург
нем.)
106
107

докле (остар.)
епархия (гр.)
жупан (хърв.)
кондика (гр.)
лехове (рус.)
Маврубир (непр.)
москал (укр.-пол.)
покорлив (остар.)
скиптър (гр.)
хрисовул (гр.)
Ю)род (стбълг.)
докато
църковна област, която се управля¬
ва от епископ или митрополит
управител на област у южните сла¬
вяни в миналото
летописна книга на църква или ма¬
настир
поляци
Мавро Орбини, автор на книгата
„Царството на славяните“
московец
покорен
жезъл, символ на царската власт
златен орнамент, прикрепен към
указите, издавани от византийските
императори
неразумен, глупав човек
ПЕЙО ЯВОРОВ
Стихотворения
„Арменци“, „В часа на синята мъгла“, „Градушка“, „Две
души“, „Две хубави очи“, „Заточеници“, „Маска“,
„Обичам те“
Oh qu’il est triste...
(фр.)
tambourin (фр.)
алеят (от ален - чер¬
вен)
Атон
безрадно (диал.)
би-ще (остар.)
бордей (ит.)
О, колко е тъжен той...
малък барабан
червенеят (се)
полуостров в Северна Гърция
безрадостно
ще бъде, ще дойде
тук порутена, схлупена къща
108
109

вакханка (митол.)
веч (остар.)
вещателен (остар.)
гнет (остар.)
горестна
ечмени (остар.)
заклетия си ход
заник (остар.)
зарица (умал.)
каменът (непр.)
кивот (библ.)
клет (остар.)
клик (рус.)
медлено (рус.)
молния (рус.)
мор (остар.)
навсъде (диал.)
неначенат (остар.)
нерад (остар.)
несносна (рус.)
олтар (църк.)
отломка
придавят (остар.)
раздвоя (диал.)
жена, участничка в пиршества и ве¬
селия
вече
предсказващ, предричащ, проник¬
новен (за поглед)
жестоко потискане
тъжна
ечемици
тук неизменния си ход
залез
искрица
камъкът
свещен сандък, съдържащ камен¬
ните скрижали с Десетте Божи за¬
поведи
злочест, нещастен, със зла съдба
вик
бавно
мълния
бедствие, от което загиват много
хора
навсякъде
незапочнат, ненакърнен
нерадостен
непоносима
място в църква, където е престолът
за литургия; прен. жертвеник
отчупена част от нещо, къс, парче
притискат
раздвояване
сайвант (перс.-тур.)
свиден (остар.)
сетен (остар.)
скрижали (библ.)
сразително (остар.)
сутренник (остар.)
съдба завидна
сявга (диал.)
тучна
тъмномодър (остар.)
чезна (остар.)
чутен (остар.)
чутовно
щат (остар.)
навес, пристроен към къща
мил, обичан, скъп
последен
каменните плочи с Десетте Божи
заповеди, дадени от Господ на
Мойсей
поразяващо
сутрешен вятър
силно желана съдба; съдба, за която
може да се завижда
всякога
плодородна
тъмносин
изчезвам, губя се
прочут, известен
прочуто, именито, велико
ще
110
111

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ
Стихотворения
„Cis moll“, „Неразделни“, „Спи езерото“
Cis moll (муз.)
So pocht das Schicksal
an die Pforte. (нем.)
беззаветност (рус.)
ветки (рус.)
възбленуван (остар.)
възмогнат
гранки (остар.)
да робщеш (остар.)
драголюбно (остар.)
до диез минор
Така съдбата чука на вратата.
отдаденост, саможертва
клонки
мечтан
тук въздигнат, възвишен
клонки, вейки
да робуваш
мило, обичливо, приятно
дълга (тур.)
каил (ар.-тур.)
кръз (остар.)
лучи (остар.)
менци (остар.)
милкав (остар.)
морно
навсъде (остар.)
не спази
невнятен (рус.)
обори (остар.)
особен дял
отвъргнати (остар.)
отьек (остар.)
писано
подье (остар.)
развала (остар.)
риканье (рус.)
сафърленото (непр.)
севда (тур.)
химън (непр.)
хранител (остар.)
вълна
съгласен, склонен
през
лъчи
медни котли
умилителен
уморено
навсякъде
тук не забеляза
неразбираем
отпусна, склони
тук особена съдба
отхвърлени от общността
отглас, ехо
предопределено, неизбежно
надигна
разваляне
рев
захвърленото
любов
химн
пазител
112
113

прилука (диал.)
разиждат се (остар.)
сето (диал.)
тлъка (тлака, остар.)
ще блюжнеш (диал.)
ястък (тур.)
удобен случай
разотиват се
цялото
седянка с близки хора за безплатно
свършване на някаква работа, как-
вито са се организирали в минало¬
то на село
ще бликнеш
възглавница
ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ
Поеми и стихотворения
„Изворът на Белоногата“, „Жестокостта ми се сломи“,
„Песен, кога се сеят цветята“
вети (вехти, остар.)
капия (тур.)
косичник (остар.)
стари
врата
украса на косата; плетеница от са¬
мите коси или от вълнени конци,
украсена с монети и мъниста, която
се спуска на гърба
маргарец (гр.)
мъжди (остар.)
огиче (диал.)
ознобен (диал.)
бисери, маргарит
свети слабо, приглушено
агне, овне, млад овен
измръзнал
114
115

ХРИСТО БОТЕВ
Стихотворения и фейлетони
„Борба“, „До моето първо либе“, „Майце си“, „Моята
молитва“, „На прощаване в 1868 г.“, „Политическа зима“,
„Пристанала“, „Хайдути“, „Странник“
де (диал.)
дружкини засевки
желби (диал.)
живеница (остар.)
иглянка пушка
(остар.)
изедник (остар.)
изгора (остар.)
каза (ар.-тур.)
кахър (ар.-тур.)
коливо (гр.)
красти
либе (диал.)
напивка (остар.)
невръстни
патрахил (епитрахил,
гр.)
подевки (остар.)
полуда (остар.)
провеждам (остар.)
прокуда (остар.)
пърчле (от пръч - ко¬
зел, диал.)
ръда (остар.)
сабля (рус.)
сал (остар.)
свинец (остар.)
сердари (перс.-тур.)
аргатин (аргат, гр.)
армаган (тур.)
байрак (тур.)
вехт
га (диал.)
гурбет (ар.-тур.)
гюбре (тур.)
да си найда (диал.)
двоица (диал.)
ратай, наемен земеделски работник
подарък
знаме
тук стар
когато
работа в чужбина
животински тор
да си намеря
двама
където
народен обичай в четвъртък срещу
сватбата, при който се замесват об¬
редни хлябове
жалби
туберкулоза; неизлечима болест
пушка с ударник игла, възпламеня¬
ващ капсулата на патрона
омразен човек, който тормози и
граби
възлюбена, любима
околия
скръб, тъга
варено жито за помен
презрително, ругателно название
на добитък
любим, любима
наздравица
малолетни, малки
свещеническа дреха
млади девойки
увлечение до лудост
изпращам
изгнание, пропъждане
малко козле
ридае
сабя
само
олово (куршум)
главатари
116
117

скот (остар.)
соба (унг.)
стрика (диал.)
тюмбекия (перс.-тур.)
ферман (перс.-тур.)
хортувам (остар.)
цанцугер (цанцигер,
диал.)
чизма (тур.)
щат (остар.)
животно
пещ за отопление в стаята или са¬
мата стая с такава пещ
стринка
тютюн за наргиле
султанска писмена заповед, указ
говоря
синигер; прен. безполезен човек
ботуш
ще
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
„Братчетата на Гаврош“, „Зимни вечери“, „Приказка
за стълбата“
безхлебен (остар.)
вопъл (остар.)
всуе (остар.)
горестни слова
доземи (остар.)
електрични глобуси
завчас (остар.)
ложе (остар.)
метличина
мизерия (лат.)
без пари за хляб
болезнен вик, стон
напразно
тъжни думи
до земята
електрически улични лампи
веднага
легло
полско цвете с тъмносини цветове
бедност, немотия
118
119

плебей (л ат. )
помисли
проридава
разблуден (остар.)
слюда
старуха (рус.)
хрипливи
тук потиснат, неравноправен, екс¬
плоатиран човек
мисли
проплаква
развратен
полупрозрачен минерал
старица
дрезгави, пресипнали
Поколения българи са израсли
с „Под игото“, „Немили-недраги“,
„Българи от старо време“ и „Чичовци“.
Но езикът на XXI век все повече губи връзка
с остарелите, диалектните и чуждите думи
в българската литературна класика.
Този речник ще ви преведе през непознатите
думи. Те са над 2000 и са извадени от всички
творби, включени в програмите по българска
литература от 6. до 12. клас.
А ако все пак откриете още някоя непозната
дума, не се притеснявайте. Вазов, Каравелов
и Захари Стоянов също не са знаели думи като
„айфон“, „лаптоп“, „имейл“ или „хауспарти“.
120