Похожие

Списание на българската академия на наукитъ. Книга III. Клонъ историко-филолог 2

Списание на българската академия на наукитъ. Книга I. Клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ 1

Български старини из Македония

Сборникъ за народни умотворения, наука и книжина. Наученъ отелъ

Текст 
                    





ЗЕРЦАЛО ИЛИ ОГЛЪДАЛО

КОЕ ТО СОДЕРЖАВА

МЫСЛИ СПАСИТЕЛЬНЫ И УВЫЦАШЛ ДУШЕПОЛЕЗ-
НЫ И ВЕСЬМА НУЖНЫ ЗА ВСЯКАГО ХРИСТ1АНИ-
ПА, КОЙ ТО ЖЕЛАВ ДА ПОЗНАН СВОЕ ТО ХРИ-
CTiAUCKO Ж«В«ЯНИ И ЕВАНГЕЛЬСКА ТА ИСТИНА,

ПРЕВЕЛН

ОТА MdEAIUKlH МД КАЛМЫКИ» АЭЫК2 С2 ДОПОЛНЕН^,
АФОНСКО -ЗАГРАФСКАГО МОНАСТЫРЯ
tALoHCGXS 0Сл(^О/«,<ХДК1&
и

Йрапгъ cio Joxapttt Кня^сесксй.

1844 года.

доагквз.

ВЪ УППВЕРСИТЕТСКОЙ ТНП01ГАФ1Н,

Л

V/

Оть С.-Петербургскаго Комитета Духовной Цен-
зуры печатать позволяется. С.-Петербурп>. Гюля
14-го дня, 1846 года.

Цензора Архимандрита Аввакума.

П Р Е Д IIС Л О В I Е.

Сочинителя на вЬчныя календарь
говори: дойде время погледне те, и очп-
те си отворете: Су диме справедливо,
зашо воистпна настана времи да си от-
вори.мт» очите, и да пог ле даме на други
те народы, кои то са добре образованы,
и постоянно още продолжаватъ да са
образувать: Hie като *ш ни са замре-
жанн очи те, и не можиме да послед-
ним ь и да видимь какво иравятъ въ
други тс державы народи те, и носила
та си да пмь иодражаваме; ами сме
оборвали сичко свое внимаше и ста-
panic само начерно та работа, и па мЬ-
стна та таргов1Я , отъ коп то во вЬкн
нещсмт. да можимг» да кол^чимъ ни-
какое образовало и спокойно жптге, кое
то е дадепо на человека оть Бога.

Наши те иредкп са были украшены
съ спчките вь человечество то необхо-
димости, на кои то обяснеше то иред-
лагаме на юношество то. Вь сегашпо то

ста изъ духовпыя Регламента Петра
Велпкаго , Император i п Преобразова-
теля Всея Poccin, конто са полезли
на паше то скудно духовенство. Обаче
всякой тоже да рече, защо тЬ го ляма
польза прппосятъ п всякому человЬку,
коп то е подчинена па православна та
пстппа вГ.ра: ибо Апостол?» говори: О
Христтъ lwycn> вей едино еелгы. Tia двЬ
книги са заключавать въ едппт» пере-
плета.

Третя та книга е зерцало хрпси-'
апское, кое то содержава мысли спаси-
тельны пувЪщашя душе полезли, и весьма
нужны за всякого христианина, кол то
желае да познай свое то хрнстианско
живЬяше и Евангельски та истина.

Hie молплгь читатели те да не ро-
птаята за языка и нравописаше то ни
защо то вь настоящее то время оно нема
още пи как во основание. Напрасно н!;коп
пзь паши те Писатели говорить пстреба
да говорпмь и ппшпмь така, а ппаче,
обаче никой от?» т1»хт. нема сила да на
убъди вт. своп те си примеры , защо
именно треба да говоримо п пишпмь
какво то тЬ желаятъ а не иначе.

Псправлегпе то на языка наш* и
правоппсате то, можп совреэюни да са
обработп, кога са обогати Словесность
та пи , п да са составп полная Грам-
матика: а сега треба да говоримо п пп-
1ппме кой как* то зпае. безъ да осуж-
даваме други те. Сякой можп всегда
да дава свое то за языка мпЪвги, а ео-
временп можатъ т!я лпгёшя да са поло-
жить вь порядок*.

Сега ви молим* виновно да остави-
те т!я не потребил мнЪшя , кои то са
впечатлЬнп у вас* от* и Яков недобро-
мыелящш чсловЯцы защо духовна те
сочинешя не са только полезли. колько
то Граждански те. Напротив* всякой
здравомыслящей человЬк* можп дакажп
защо пи един* народ* неможа да са
проевЯти ни душевно, ни тЯлсспо безъ
духовны тс умственны развиты. Говоря
появилп са нЯкое сочинеше пли пере-
вод* подписуванте п купувайте сякой
сиоредъ сила та си кой колько то кни-
га убыча, неразеуждая потребнп ли са
пли ни са, а кога пастанп время да ви
са открыять умни те очп , тогава ут-
вердительно ще рсче те заодно сь нас*,
правда первоначально Духовна те книги

са пай необходимо за всякаго право-
славная христианина, какъ въ настояния
маловременный нашъ живота, такъ и за
руководство забудущее то наше бла-
женство.

С. П. Б.
21-го Марта
1846-го года.

Отъ переводнте.ште
Наеакаим Монаха и
Захар in Княжеского.

ЗЕРЦАЛО ХРИСТИАНСКОЕ.

ГЛАВА ПЕРВАЯ.

За В тър а.

Хрисп’аиинъ насаденъ е въ Христову
церковь, какво-то пъкое родовито древо,
избранно, и отъ всичкн други, древьп по-
доброродно, понеже оно нема свой корень
долу на земля та, какво-то другите зем-
леня древеса; но горъ на небо то, отъ
гдь-то се и храни духовно. И да речемъ
ясно: таковъ небесный корень на-Хрпст!а-
нпна не е друйй, но иегова Bispa въ Го-
спода нашего Iticyca Xpicra , какво-то пн
казува и Богодухновенно-то писаше , кое-
то говори : Впдгъти державу Твою, корень
есть безсмерпил (а). И воистшшу какво-
то древо безъ корень не може да живъе,
сиръчь, нс може да зеленъе и да цвЬти ,
тако и Хрпсйанинъ не може да живъе безъ
Хрштову въру.

Bi.pa на-всекого Христианина должна е
да пма три свойства. Перво : Да быде твер-

(а) Премудр, Солон, глав. 15 ст. 5.

да, да держи свои умт. иепомирснт. и да
с покорснъ на слово то Bowie, кое-то е
самая истина. Второ : Да быде длжбока,
за-да го храни сосъ знаше па-Божествсн-
ны-те Таины. II третье: да быде родови-
та (доброд jui.ua), за да го обогатлва съ
удоволств!е на-добры дчиа.

Вира та на-всского Xpicriaiiinia должна
с да быде тверда за ради топа , зато-то
опа е Bowin истина , пли БоЖът правда, и
XpicTiaHiiin. долженъ с да л держи непо-
м-ьренна, и да вьрува въ тая вьра , коя
то откры Вогт. н яви на святая церковь,
и чрезъ святая церковь открылъ и намъ.

По ако те пыта пвкойсн отъ друго-
върцы-те , почто въруемн., че XpicTOci. е
Сыпъ Божш, п воплотпее, н у.мре за чело-
въческо спасшие , и стана отъ мертвы, п
имя да суди человъческш родъ ? Ты от-
говор» - му така : Азъ за това НЪрувамъ,
понеже ми объяви така мол та святая цер-
ковь, а на мол святая церковь объяви Богъ
чрезъ священно то пнсашс, п чрезъ Incyca
XpicTa , Кой-то ’ е Сынъ и Слово Иегово.
П топа с истина. Тайпы на-наша-та вира
перво Хрктосъ откры Святымь Апостолам!.,
а послъ по Хр1ста Утыплтель Духт> нети-

пы , а Апостолы тс предадоха тыл тайны
церквт,, н церква та гм прсдадс памъ. Че-
ловъкъ, кога-то пма за наставника тая ис-
тина , тогава не е возможно да се загуби
отъ п^тьл, понеже тя никога нс се изма-
мува , пито пакт, измамува иькогосн.

’А ако та пыта пакт.: II каквЬ дока-
зувашь , че твоя та въра с отъ Бога? Ты
отговори му така : Азъ затова вьрувамъ ,
чс мол та в’Вра с отъ Бога , защо-то тя
пма образъ на-пстннно-то с юво Бонне, и
таким знаковы , кои пронзходятъ вонстпп-
ну отъ Самаго Бога. Перво затова, защо-
то тп сс отвраща отъ всскакво зло, и же-
лав всскаква добродетель. Второ затова ,
зато опа всегда сс находи тверда, и съди
пспрсмвнсниа съ всички гонешя. Какво-то
с ьазалъ Самъ 1нсусъ Хрктосъ: JJ врата
адова не одолп-ютъ ей (а). Третье затова,
защо-то тя сс распространи по веччка-та
земля , и това быдс нс отъ мудры и ра-
зумны, или сильны человьцы, но отъ два-
надссеть человвцы просты , неучены, без-
сильны, спромасп , и рыбары, кои сами
отъ себе не можеча ничто да творятъ, ако

(а) Мате- 16, ст. 18.

пе беха ималп тую Божпо «му. Четверто:
затова върувамъ, че моя та ввра е отъ
Бога, зашо-то съ иея са бореха весьма мно-
го ереси , и всегда тл гл побеждавшие.
Пято затова, защо-то я предсказаха тол-
купа Пророчества. Шесто : Тыд чудеса, кои
бывали, и коп бывать и ссга всегда въ
иея. Седмо : Тая власть, что пма опа иадъ
д!аволы те. Осьмо: затова, защо-то без-
бройпы мученицы изл!яха за лея своя та
кржвь. Какво-то и неволею псповЪдаха и
сами те наши враговс и д2яволп те (а). Во-
нстинпу или неразумный, или много про-
тивный е той человЪкъ, кой то не вврува,
но двоеумпсе за в вру Гисусъ-Христову, его
же свидпяад твоя увгъришася зтьло (б), как-
во-то казува Пророкъ. СирЪчь, свидетель-
ства Тнсусъ-Хргстови весьма са верны, пра-
ва, и никакъ пелжжлнвп. Обаче кой въру-
ва па овая весьма истинна въра , а живее
какио-то друговърецъ, той е много золъ
н весьма безуменъ.

Вира на-всекого XpicTiaHima не е долж-
на да быде на поверхность, слръчь, да не
быде токмо вонкашня , но требупа да мча
длжбину, сиръчь, да зпас въ що вируса.

(а).Лук. 4 и 8. (б) Псал. 92. ст. 5.

Богь иска да быдать разумик т1я человь-
цы, кои то Му слугувать, какво-то говори
Прнточннкъ : Принпиый царева слуга разум-
ный (а). Сиръчь: Царю любезенъ е той
слуга, който е разумейь. Обаче Богъ не ще
да истражуватъ служашш те отъ Пего при-
чины вь всекоя работа и слово. Какво-то
н зечни царговс не открывать спои те тай-
ны па подданпицы те си, но токмо запо-
въдупатъ ичъ да се покорлвать на законы,
и да творятъ что ичъ е заповедано. Но
ако и нс с долженъ всекой Хрюпаншгь
да знае подробно вснчкн тайпы на-наша та
Вт.ра , обаче долженъ е да знае попе тыл
тайлы , що се находятъ въ Сгмволъ пашей
Вьры , сирЪчь , что се содержи въ Вгърую
во Единого Бога, Отца: Помсжду това още
двъ тайны толькова много нужив му са
да знае, сердечно да върува, и съ уста
да исповвдува, що-то безъ пихъ не коже
да се спасе. Нерва тайпа с за ради Свя-
тая Троица. Сир'Вчь , да знае , защо-то
едпнъ с Богъ , но Трикпостасенъ, сирьчь,
Трллнчснъ, Отецъ, Сьшъ, и Снятый Духъ.
Втора тайна е за ради воплощение то Бога
Слова , спръчь , да знае , защо-то Едино

(а) Притч. Солом. 14. ст. 35.

лице отъ Святая Троица, спрьчь Сынъ ц
Слово Бож1е (быде чсловъкъ зароди чело-
въцы те , и у.мре зарадп cnaceiiie то чело-
въчсско. Л затова , защо-то т!я двъ тай-
пы весьма са иужни всякому XpicTianiniy
да зпае, Самъ 1ясусь Хртстосъ объяви шхъ
и говори така : Се же есть животъ вгьч-
нъш , да зиають Тебе Единого Истинного
Бога, и Егоже послам еси 1исусъ Xpicma (а).
5 вы ! кол цыпа пма изъ Xpicrianu те не
токмо изъ лпрскн тс, ио и изъ церковни-
цы тс, коп не зпаятъ ни тыя тайны, мн
то други те. И ако ис зпаятъ, то какво
можатъ да служить отъ всичко сердце Бо-
гу ? Ако пс разу.мъвать добрпиы те, п
благодвяшя та Пеговы, чго имь сотвори,
то какво можатъ да Aly благодарить и да
Го любятъ отъ вспчка-та сп души ? Вонс-
тинпу чудно ! какво вспчкп животинки по-
знавать своего Творца, а самъ Хр1ст1ашшъ
него позиава ? Ноэна воль стяжавшего и,
и осёлъ ясли Господина своего : Израиль же
Jileiie не позна, и людсе Мой не разумгыиа (а).

Па XpicTiaiimia не стпга да има токмо
права та л видима та вира, спрячь, да знае
токмо члеиовы те и тайны тс на вира та,

(a) loaun. 17. ст. 3. (6) Ilcaia, 1. 3.

а долженъ с да нма споредъ своя-та си
вира и достойны д-Бла , снръчь, добры и
Богоугодны работы. Аностолъ иска дабы
была вира истинна. Bfbpa любовно споспгь-
шествуема (а) : Ибо Вгъра безъ дгьлъ мертва
есть (б), к лицемпрна, какво-то говори
Златоустъ: Якоэке тпло красное и благо-
цвгътное, егда силы не имать, но живо-
писным* образом* есть подобное, тако н
Вгъра правая безъ д/ьлъ (в). СирЬчь, В Бра
безъ Богоугодны дъла такава е , какво-то
и това тело , кое то се вндп отвжнка ху-
бапо и красно, а отвнетре е совсбмь сла-
бо и не-дЬйствительно, какво-то са и ико-
иоппснп тс изображен!я. Дъла та, кон то
давать на душа та наша въра, бшя са, на
кои то на научава, Священно то Евацге.ие
и всичко Богодухновенно писаше.

Отъ сега веке долженъ е да знае вес-
кой Хр1СТ1ашшъ, защо-то безъ (Бож1я) бла-
годать , коя то се дава намъ чрезъ Incyca
XpicTa, неэюжс да зпас вито тайпы , пи-
то лакъ може да наирави достойно дт.ло
за вечный жнвоть , и не може ппкога да

(а) Галат. 5. ст. G. (б) Таков. 2, 26, (в) Въ По-
c.iauic кт> Тмиоо. 3.

добыв cnacenie (безъ тая благодать, понеже
мыс са спасаваме чрезъ благодать та Гисусъ-
Хрштова) какво-то говори Апостолъ Петры
Благодотйо Господа lucyca Xpicma вгьруемъ
спастися (а).

Перво испытайте, садите ли твердо въ
въра та Христова, кол то испов аду вате, от-
шодъ нбмайте еумнфше за ради иея. Гово-
ри Апостолъ : Себе искушайте, аще есте
въ втъртъ, себе искушайте (б).

Второ испытайте себе си, върувате ли
въ тыл тайны, съ вьра Бомия , а не съ
апрека, енричь, пирувате ли, защо Богъ яви
тыл тайны на Церква та, а Церква та памъ.

Третье разгладимте, да ли е родови-
та въра та ваша , сир'Вчь, чшш ли плодо-
вы , що са достойны за вбчпыя жмвотъ.
Требу ва да разгладите аще слово Бож1едтъй-
ствуется въ васъ втъриыхъ (в).

Вопстинну голЪмъ срамъ е иамъ, кога-
то видпме земля та чс ражда толкавъ родъ
on. маленко сЬменце , а душа та наша ,
коя-то ими намъсто саде всичко-то испол-
иеше XpicTOBO (И отъ исполпешя Его мы
сси npinxoMb, ) (г) да быде безродна !

(а) Дълп. 15. 11. (б) 2 Корине. 13. 5.

(в) 1 Къ Солуц. 2. ст. 13. (г) Хоан. 1, 16.

Благодарете прочес Бога, защо-то вы
сподобилъ да быдете чада на-истинна-та
Церковь , п защо-то вы прославиль чрезъ
истина (спръчь, чрезъ Incyca Христа) коя-
то никогда никого ие нзмамува. Прочитайте
и Ворую . ... съ разсуждешс и умплеше,
дабы творили това предъ Бога , какво-то
псповъдаше. Амипь.

ГЛАВА ВТОРАЯ.

Зарадп кой конецъ (принта) создана
быде геловгъкъ.

Воистиипу голима и чудна е благоств
Бож|’я ! Богу не етигаше да се наслаждава
Самъ отв Свое то блаженство , но поиска
да из веде и насъ отъ небытгё (отъ ничто)
въ быт16 (въ ньчто), зарадп да учини и
иасъ наследницы на-Своя-та неизреченна
слава, и това быде конецъ, спрячь, при-
чина на-создаше-то человлчсско. Понеже
чоловъкъ созданъ быде отъ Бога, зада се
наслаждава съ Бога. II това явно с веско-
му, кой еака (иска) до раэумъе. Защо-то
веской человъкт. естественно желае добры-
атъ си прпдобытокъ, и никогда не у довод-
ствувасе, ако не itpicMH това. Кажи ми про-
чее, може ли человъкъ да има удоволстше-
2

(дестуллукъ) въ тоя свьтъ тогава , кога-то
при добыв всичкн те wipcKiii добрппы ? Ни-
когда вопстиипу, никогда не може да сс
удоволствува, Причина на-това е : защо-то
чел о в 1жъ не быде создана» зароди шрски
те гнилы добрппы , а создают» быде заря-
ди Бога. Понеже Богъ, Кой-то быде при-
чина па-наше-то создание, причина на-пашс-
то быпё ; Той с п крап на-нашс-то жс-
лаше. Да се нс жалълтъ прочес тыя чело-
вЪцы, кои нсматъ удоволств1С тука на той
свьтъ , защо-то - т1>\по то удоволств!с с
токмо сдпиъ Богъ, какво-то говори Псалмо-
пьвецъ : Насыщу Си сиегЪа яьитнси -Wn, c.ut-
вп> Твоей (а). Затова прочее Богъ создаде
насъ, зада се наслажданамс отъ Пего , н
мыс естественно разумт>вамс, чс смс со-
здадепн отъ Бога , зада пр!емемс Пего. И
кой человъкъ нс мысли, защо-то онъ бы-
де зарадп Бога, той загубува свое то бла-
женство, и правм си пустота, какво-то тол
человькъ , кон то закрыла свои те очи,
зада не вндп евътлппа, нрспжпувасе, п за-
губувасс отъ пжтл, п самъ себъен щс учи-
ни noryouciiic.

Первый человъкъ Адамъ чрезъ негово
npecayinaiiic учини ны да сме рабп на гръ-
(а) Псал. 15. 16,

ха, н чрезъ това прсслушаше загубихме
Bowie то блаженство. Вторый человЪкъ,
Господь нашъ 1исусъ Хргстосъ Сьшъ Бо-
жш, иаправппа чрезъ крещешс да сме бра-
тья Пеговн, а сыново на Отца своего , и
заедно сь Пего наследницы на негово то
царство. Должни сне прочее да се дадеме
(ст. велчка душа и сердце) нашему Небес-
ному Отцу, въ Пего да въруваме, на Него
да се над вече, да Го любнме, да глъдаме
на Него, какво-то сыново на своего отца,
II ако не быдсме благодарны за тая честь.
что ни направо Опт., зада быдсме чада Не-
говн , и ако Го не послушаме во всичко ,
что нп заповг.дува , посл*£ ако и нещеме .
обаче щс да бы деме Пеговн рабы , л ще
да ны суди споредъ Пегова та Божественна
правда, и ще да ны м<Кчп в<Вчио, какво-то
противницы, п неблагодарны за Негово-то
Божественно благодълше, кое-то направилъ
Опт. намь. Порадп това ныс требв да жнв'В-
еме пли като сыпове Пеговн и мнрасчш на
Пеговото царство, или како нспотребнш ра-
бове, и осуждснп на вьчно мучеше. Оть
тыя две кое нзбпрате 1

Вескаква вещь быде отъ Бога зароди
нЪкойси конецъ (причина); па примъръ:
Огжнь быде зарадп теплина, солнце быде

2*

зарадп просввщеше (свътлпиа), и други
вещи иматъ си своего действие. Солнце
акобы не просв'втувало siipa, то что бы
быль мхръ? вонстшшу ничто: тако и чело-
въкъ, конто быде Бога ради , ако се ие
вредаде Богу, что ще быде ; вонстшшу
ничто друго, но токмо веема непотребна
вещь. И кой человъкъ не се труди да при-
добые пай главный край, сиръчь Бога; за-
радп Кого-то и созданъ быде, той навразд-
ио се труди , и безъ польза, и не токмо
не прпдобыва ничто, но още н себе си
загубува.

Разглъдай, о Хрисп'анине! КоГг си былт>
созданъ зарадп Бога, да ли са зарадп Бога
живете твое , дтиа твой , и помышления
твои. И ако не са заради Бога дълата твои,
и иомышлешя та твои , то какъ можешь
да добыешь Бога? и. кокъ можешь да влъзн
нешь въ Нсговата радость?

Свитый Аиостолъ ©ома говорилъ на
Xpicra: Ты ееи Господь мой it Богь мой (а),
И святы и Августпиъ говори : Всего тебе
взыскуетъ comeopiuiii та всего. Сирьчь:
Богь, Конто та с создалъ въ целость, цт»-
лаго. та и лека заради Себеси».

(a) Ioann. 20. 28.

ГЛАВА ТРЕТЬЯ.

Зароди отфярлянъето отъ мгра.

Xpicriaumn», кога-то начннава да же-
лав видимы те игреки работы, тоя часъ на-
члиава да сс отдалЬчава отъ Хргста. Тоя
mipb противень и врагъ е Хргсту : Поне-
же що то Хргстосъ заповъдува , на това
пиръ са против», Хргстосъ иска счпрегпе,
а впръ, папротивъ това, иска гордость. Xpi-
стосъ заповъдува да прощавамс и да лю-
бимо нашито врагове, а игра, иска вражда
и вратка (зло за зло). И това показу ва ,
защо-то волята 1исусъ Христова и волята
на тоя мяръ противни са между себеси.

Иже восхощетъ друге быпт Mtp)\ врагъ
Божш. бываете (а). Ншипоже можете деть-
ми господипома работами, (б). Cyujiu ее
плоти Богу угодами не могутъ (в). Си-
рьчь, тая,, человьцы , что любятъ свитски
п тБлеспы сладости, не можатъ да угодятъ
на Бога. Понеже никой ако да люби тоя
евътъ, Онъ иенавнди XpicTa; и пакъ, ако
да люби Хргста, ненавидп той зи свьтъ. За-

(а)	1ак. 4, 4.

(б)	Лук. 16. 13.

(в)	Римл. 8. 8.

ради това требува да си пзберс веской
XpicTiauinrb, да быде рабъ или bicycy
Xpicry, и.ш на тол wip-ь.

Мые кога-то щмяхме святость креще-
ше, огрскохмеса и отФдрлнхмсса оть са-
тана и отъ всички иеговы службы, и злы
желашя и плюппахме па пего явно, и ко-
га-то се обьщахме Хршту да служимо отъ
всичка-та си душа л сердце , тоя часъ са
совокупи чме сосъ Него, спрьчь съ Христа.
Затова сега сме должпи да слушамс Xpi-
ста, a wipcMi те чести и желашя да ос-
тавите.

Голкмъ срамъ е на XpicTiainnia да ее
обыцава зада пази Хрктовып Законъ, а по-
с.111 да го оставя! Перво да се запнше въ
XpicToua войска, а послъ да служи Mipy ,
и да почпта ночного тыл .ьъжлипы Эир-
СЫ! добрнпы, нежели Полин ИСТИННЫВЪЧ-
Ш1 добрииы !

ЙПръ нема такава вещь, коя бы была
равна съ достоинство то па паша та душа,
и ия человьцы коп то .му служить, нс ле-
жать никогда да удоволствувать : понеже
wipcKHTe богатства и сладости можатъ токмо
да нзлжжатъ чсловфческпте сердца, а ни-
когда не можатъ да да дать удоволств!е
на пашата дуща. Всичко , что даиа зпръ

человеку, ле с ничто друго, оевънь сьнка,
хитрость , ЛЯчЖЛНш’н добрины И ИСТ1Ш1ПП
длины, н такива злппы, конто не правятъ
на человека ничто друго, освьиь злы ср'Ь-
щи и тру доне. Пайгольмо достоинство и
MipckO благополу’ле никогда не е безъ гры-
жа, но всегда смыпанос сось скорби и съ
воздыхание. Царь на высокш престоль та-
ка воздыхав, какво-то ррЖзать съ узловы
п еппджпры. Каквп са прочее Tia мхрекш
добрины! Горко на оиыя, кон гл желаять;
п кои заг}буватъ своятъ живот ь зада гп
прпдобыятъ! Защо-то т!я человьцы-не ток-
мо петите добрины загубувать, но и они
сами съ нихъ заодно са загубувать.

Разглъдай, о человвче! иска ли твоето
желашс оиыя дела, кои-то иска XpicTOCb:
н согласуватъ ли се твопти дВла съ оиова
обьщашс, косто си далъ ты на Христа: п
н.ншослъ да кажемъ, ако те присвоило ни-
кое MipcKO Hic.ianic, ты \ моли Xpicra, Гос-
пода Нога нашего да го истреби изъ твое
то сердце, и да направи сердце то да же-
лас веского Пеговы небесны добрины.

Высокое въ че.ювгьцтъхъ, мермстъ предъ
Богомъ есть (а). Спръчь предъ Бога, е гну-

(а) Лук. 16. 15.

сно това, что се видн въ человъцы те го-
льмо. Или иначе: ты, конто са горди, про-
тивни са Богу, и благодать Бойня не са на-
хожда въ тогова человека. Богъ гордым*
противится , смиренным* же даешь благо-
дать (а).

ГЛАВА ЧЕТВЕРТАЯ.

Зцради смерть та.

Хр{ст|‘ашшъ, кой не живее no-Xpi-
спапскн, должеиъ е повыше оть вепчко,
да се бои оть смерть та, зато то конто е
пр1'ял ь поголемы даровы отъ Бога, той щ.е
да даде и поголвмъ отговоръ. Ему же да-
ио много, много н взыщется отъ него (б).
И пакъ: ВтъдгъоыА волю Господина своего ,
и не сотворись по волгъ Его бюнъ будешь
много (в). Человеке беше слуга Д1аволскш,
а после стана чрезъ благодать та сыне
Божш, и мврасчхя на Царство то Бойне.
Челов'Вкъ съ таковъ начнкъ са обогати съ
толико много достоинства, и са объща сосъ
своя воля да поел аду в а Хркта п да иде

(а)	I. Петр. 5. 5.

(б)	Л) к. 12. 48.

(в)	Лук. 12. 47.

позади Пего во вспчко, колко то пма сила.
„Спръчь , какво-то с жпв-Кялъ Хргстосъ ,
„какво с страдалт» , какво с былъ руганъ
„и во всмчко да се снли всекой споредъ
,,свол та сила ла исполняла и да показу-
„ва съ двло.“ Обаче кога-то XpicTiaiiuHb
отФжрля Божш дарове. и кога то се обжр-
иува па псрво-то си скверно живсше, как-
во-то пест- на своята б teeomnua (б) , то
какова» отговоръ ще дадс той человъкъ по-
ел Ь по своята смерть ? това време му с
дадсно да прпдобые свое то cnaceiiie, а
онъ, кога то го загуби въ свои злы жела-
шя, какопъ отговоръ ще да да де; той ако
да умре въ гръхъ , у мира какво-то врагь
Божш , и можс ли да быде по злополучна
смерть оп» тая , и скошкипе достойно за
плачь ? понеже въ това скончаше сконча-
ватсе всички желашя на-пеговыа жпвотъ,
п начнаватъ въ адь въчнн мучения.

Что ще да сотвори человькъ во свой
умъ на смертный част»? что иска да сот-
вори тогава, подобр!» е да сотвори сега.
Не требува да си загубува своето время»
Понеже во всякой часъ и минута може да
быде конецъ на неговыя жнвотъ. Колку

(б) 2. Петр. 2. 22.

3

С ЖПВЪЯЛЪ ПОДЖЛГО, ТОЛЯКО С ДОШСЛЬ 1100-
лизу до смерть та. Вь скопчаше ю на
человт.чсыйа жпвотъ, по неволя щс да
оставн М1ръ и MipcMi тс добрины. По каковъ
отговоръ оде даде тогава за тын лмрскп
вещи? какво щс да сс неправо? Подобрз»
да сс совЪтува сега сьсмерть та, защо-то
тая него пзмамува; II воистину док.1 ь жи-
въеме мыс, Mipciiii те благонол) «ля и мвчташя
помрачаватъ л прслыцаватъ мы , но въ
смертный «ысь лвллватсл чисти п истины
вещи. Сега человскъ по нскува н желас
благополуне н зпрска слава: а тогова ос-
тавя и м(ръ и тыл вещи что са въ мярь.
Кому прочее трсбува повече да вьруваме ?
Mipy.ui? или па тогова человека, коп у мира?
Горько и на тогова конто вьрува повече
Mipy? понеже въ нсгово то cKoiuianie щс му
сс лекаже М1ръ , какво-то ничто : по по
Горко е това, защо-то неще да има тогава
вре.ме.да се нокас, и да избегни отъ тая
тщета (пустота), кол то го на правя да ее
пзл^же сь .Мареки лЖжливы добрины.

ГлЬдайте това добрь, по п убоптсся,
я поскоро иснравсте това, понеже може
и ссга да пападке на вась смерть. Всегда
депьл и попи.а молетеса на Бога за ваши
те грьхове и каптсса. Испытувапте са пне-

нраиете са зада сс причастите со святыте
» Божественны тайны.

Божественный златоуст!» говори: зав-
тра шьепгь ариспйапииу. СирЪчь: Потре-
бу на да рече хриспашшъ : иска кремнис-
той день вь грБхове, та утре ще да сс
лопаем ь. Д1аво.п> има обычай всегда да го-
вори на человкпа това: Даждь зшл насто-
ящее, Логу будущее. Сиръчь, нанравп ты
днесь-ка гръхт , та утре ще да сс испра-
вить: но требува да се не даваме да мы
лжже съ това той лукавсцъ. Л ко не егьмы
что родить утро (а). Сирйчь , не знаеме
что ще да сс случи съ насъ мз’утрнна.

ГЛАВА ПЯТАЯ.

За посагьЪш я суЬг>.

Знаеме, че въ едпнъ дни» ще да пред-
стапеме вепчкп на страшный судъ Гос-
пода нашего Incyca Христа, за да ны суди
за добры или злы работы, что смс напра-
вили въ юл м1ръ. Веи предстанем?, судчщу
Xpicmoey (б). Нема ни едннь народ*, кой
бы сс отрпчалъ отъ носльднш день судный

(а)	[аьов. 4. 14.

(б)	Ра мл. 14. 10.

Азъ на това вьрувамъ , защо - то ма учи
Духъ святым. Имамъ и свидетеля своя та
си совесть , коя-то ме 6ic и ме осуждава
катадпевпо заряди мои те гръхове.

Увы! колку много ще да быде стра-
шенъ той судный день па-гньва и люти-
пата, понеже въ топ день ще да се от-
крывать и помышлешя и дьла-та нагни.
Премудрый Спрахъ казал ь: Въ скончаше
челочка открытие дгълъ его (а), и Апостолъ
loitopii: Вся нага п объявлена пред» очнма
его (б). СпрЪчь какво-то тогава, кога то кожа
се извлечс отъ животно, являватсе иеговпте
внутренности, какво-то кости, утроба и про-
•йе: така и намъ во второ Христово прн-
шеств!с, кога то се вдпгпе тая дебела на
снага та ни кожа, тогава ще се явять вени-
ки наши работы голи. Икона, (образъ)
кога-то с покрыена, иепоказува своя та зо-
rpaoia, а кога-то с открысна , явлнватся
всичкн "пенни шаркн. (краски). Това ще се
случи и во второ Христово пришествие.
Нпстъ бо тайно, еже не явлено будешь (в).
СирЪчь, вепчко что е сега скрытно, тогава
щс да быде явно.

(а) Спрахъ 11. 27. (б) Евреямъ. 4. 13.
(б) Лук. 8. 17.

Тогава ще да дадеме отговоръ затова
врсме, кос то тука всуе сме изгубили въ
наши злы желашя: тогава ще да дадеме
отговоръ за всекакво помышление за все-
как во слово, и за всекакво зло дъло, что
смс учинили, или что сме искали да учи-
ниме поел®, ако бы было возможно. Tin слова
не са мои, но они са Христова , a Xpic-
тосъ никогда пе лжже. Всяко слово праз-
дно, еже рекутъ че.ишщы, воздадятъ слово
о немъ въ день судный (а). Пе токмо за
праздно слово ще дадеме отговоръ, но още
и за тыл поучешя, что казува.ме на чело-
въцыте, СнрЪчь. какъ гн казуваме тыл по-
учешя, во слава ли Боайя, пли зароди наша
похвала. Ще дадеме отговоръ за таинства
та, какъ ги употребллваме. И кратко да ре-
чемъ? ще дадеме отговоръ за всякое бла-
годЪяше, что смс пршмали отъ Бога, а
мые, намъсто да держи ме това чисто, обез-
честихме го. Люто за насъ треокалнпы
грешницы! Тогава едва праведницы те I
бывать достойны за царство то небесно
»а иые грЪшницы (б); Горко па любо-
вдейцы и шяпицы ! Люто на клеветницы

(а)	Мате. 12. 36.

(б)	Мате. 12.

«Люто на оиыя, кон тятъ впно съ гуслы
«съ СФиркн п съ гнусны 1гпсмн, и на оиыя
икон не пазлтъ Божш тс работы, пито гп
вслушатъ! Люто на тыя кои досадуватъ
»на Боийм-тс книги! Люто на тыя, кон пз-
«губувап. въ шсгп и смиховы това креме,
«что е за покояше: и вовстняну щс да го
«поискать това вроде, что провели въ ло-
вшотпны, но нема да го папдатъ! Люто
«на тыя человьцы, кои то пытать духов-
лшщы-те (си) съ лукавство; люто и на тыя
икон внпмаватъ па Д1аволско то учеше, они
изаедно съ дгаволы те щс да выдать осуж-
дены па пъчпый вькъ! Люто па тыя, кои
йпису-ватъ. лукавство (а) Люто на тыя, кои
отворять чаровашс и мап'и, и кон умерт-
ивуятъ свои дьца и на тыя подобны! Люто
«на тыя, коп судятъ безъ правда! Люто па
«тыя, кои оскверняватъ нашу святую В1;ру
«съ ереси, н натыя люто , коп сс емт.ша-
вватъ съ еретнцы. II что много говорнмъ,
им не окончим!, по скоро. Люто на венчкп
«тыя, кои иметь да заставать на льва ст-
ирана въ оный страшный часъ (б).

О! каковь голЬм к трепстъ н срам к н<е
лда быде за душа та тогава, кога то те да

(а) Исава 10- 1, (о) Ефрема Сирен, с.юво Ю7.

видн и сама прсдъ своп тс очи, и вешний
м!ръ всичко ценно срамно живете, что е
провела тука въ тон м!ръ (свить)! „О ка-
ков ь cjxiMb ще да быде тогава нам к грбш-
виымъ (а)» О! каква жаль ще да нла душа
эта тогава, кога-то впдп други те человвцы
«да нмъ со давать чести и дарове , а она
»да се осуждава!,, О каковъ плачь ще да
вбыдс тогава! кога-то се отдъллтъ, влады цы,
всвнщенницы оть свящснппцы, д'шконы
»оть драконы, монаси отъ монаси; и м‘|рлпе
иоть свои супруги (ступаны). Тогава ще да
все отделять царове, и ще да за плавать,
»и ще да ги погонять какво - то скотовы.
»(добитацы). II тогава ще да воздяхиать иа-
вровс, и богатш, и немилостивей: и ще да
вначпать да гльдатъ назадъ, н и еще да
»нма кои да нмъ помогав: понеже ть, не
»са помиловали- ни то пратплн милостыня
впредь себе си, зада найдатъ тамо пос.гь.
>* Тогава щс да ее отдълятъ сверстницы ,
мсирЪчь, муэсъ отъ своя та си жена, и жена
пот ь своего мужа , кои то не са увардили
певол та постели чиста (б). О. каковъ з Ю-
всчастпый живать щс да быде грвшнпку

а) Дмптр. Ростов. Слово о страш: Суде, (б)
Е»р. Сирии, слово 107.

«тогава, кога-то се отдели отъ собора на-
«блаженны - те человъцы! и каковь другь
•отговоръ чекатъ отъ Бога Tia гръшницы?
внпкаковъ , освънь тоя: Идите отъ Мене
•прокляты! (а).

О Господ» каде ще даидатъ тгя бьд-
uin? па коя страна на-м1ра ще да придать
ия треокалшпи? Веема гол-ьма мука ще да
быде человеку за-това, защо-то ще се от-
дели отъ Бож1С лице. Но да престане.мъ
«веке да ие говорима» много: Защо - то ст-
юрахъ ма обдержува п трепетъ кога-то раз-
всказувамъ зарадц тоя страшный день. Обаче
мда речемъ вкратц-6: тогава веке ще да ги
вотпждятъ отъ това судище и оть святыи
•те Ангелы, ще да ги водятъ, ще да ги
«бутать и ще даги б1ятъ , они ще скрх-
ицать со зубы и часто ще да поглЪдпуаагь
«назадъ, зада впдять ираведницы-те и тая
•радость, отъ коя-то се отд'влиха. И ще
•да поглъдиатъ оная райска свВтлина и ще
•поэналтъ тыя >олЪмы заплаты, что ще да
«пршмать отъ Славнаго Царя они человЗщы
•кои то се трудиха добръ. Ко» а - то веке
•начнать по мало да ее отдалъчавать и да
исе отчуждаватъ отт» всички праведницы и

(а) Мате. 25. 14.

воть оиыя человъцы, съ кои-то се знали,
птогава ще да зайдатъ и отъ Самого Бога
»и нема веке да видять радость та и ис-
стинна та свътлина, но ще да се прибли-
вжаватъ веке кодъ мучеш’я, за да се раз-
всЪятъ и да се растурятъ въ ннхь* И ко-
вга-то видять веке това послидие то от-
»дьлеше , и защо-то всичка надежда нихна
»эапшала , и никой нема да имъ помогав,
»м«и да молп заради ннхъ, тогава съ гор-
»ки слезы ще пачкать да рыдаятъ и ще
иговорятъ: О колко време загубихме сосъ
«наше нерад^ше ! О какъ се мамехме на
«това, заради кое - то всегда слушание за-
«npeiqenie отъ Божсственно-то Пнсаше! Въ
»м1ръ говореше намъ Богъ чрезъ Писашя,
«а мне не послушахме: и тука пые выкаме
»и Той отвраща Свое то лице отъ насъ.
»Каква польза ни направо всичкш м!ръ п
«богатство ? Дека е сега отецъ и дека е
«майка кои то ны роднха? дека са дружина
«дека са чада ? дека е богатство ? дека е
uHMliiiie? Дека е оный мпогш и нспотреб-
»ный придобытокъ ? Дека е Царь? Дека е
«князь? Дека са силни тс? какво отъ венчки
»тые немаме сега ни одного да ни помогне,
«ио н они сега не можатъ ничто на себе
»сп да помотать? Весьма чуждп са учинихме

«оть Бога it оть святы» тс и что да пра-
»впме> нема веке мольба, и. оть слезы нема
«веке никакая польза. II сь такоиъ лачинч.
»пос.г1> по тыл ropi&ii слезы ще стыдить
«веской въ мучешс, пь това определено ми-
«сто, что сп прпготовпха. Чрезъ злы тс. ра-
«боты, гд к то с червь , что ни уммра. и
«ог&нь что пс изгаспува никогда (а).

Помышллванте всегда любезный, слу-
шатели! че предстоява-те на топа судпще
XpicTOBO, и разглвдувайте за кое д1ыо нма-
тс повече да се посрамите, Помнс-тс и това
защо-то пай-скрытни те согръшенгя, тогава
ще да се явятъ, ако се нс нзбрлшать ту
ка чрезъ псиоввдашс и чрезь покаяше,

Пачнавайте отъ сега да пропождатс
добрый животъ, зада вп посльдува и бла-
гополучна смерть, и опова весьма блаженно
изречен гс; Пршдитв благое, ioeenniu Отца
Моего , наелпдуйте уготованное вам» цар-
»cnieie (б). Примите кодъ мспс вепчкн по-
«неже Азъ не пепждуяамъ падворь тогона,
«кой дойде кодъ мене. Tipi идете кодь мене
«нсичкн , кои-то сте утруденп и патоваренп
«п \зъ ще да вы упокоим-h вь вышипг

(а) Е>ьрем. Сирии. Сдови Ю7.

(Л) Мате. 25, 3t

хГрЛДЪ, ГД11-Т0 почивать ВСНЧКИ МОП СВЯТИ!
«въ голема радость. Примете кодь Мене
»всичкм въ неизреченна радость, что пе
>»може да се докажс: во оиыя добрины, въ
»кои то желаять да иадзжрпатъ и Ангели
»те, 'гд-ii-TO са танцы. (а) и чннове правед-
хнпческш: тамо са разшпрепп ржце-те Лн-
»раамови, н iipimia оиыя, что терпятъ скорби
икаьво то вь ст,цю време Лазарь бедный.
»Пршдегс кодь Мене венчкш, и Азъ-ще вы
»упокоп.мь тамо: гдь - то е кротость, а нс
ишамата. Тамо: гдь-то е венчко свБтло и.
нБогоуго^по. Тамо : гдъ-то нема глобача ,
«пито мучителя. Тамо гдв-то не.ма гръхъ ,
„пито скверкота. Тамо: гдй-то с таква евъ-
нтлпна, до коя-то нс можс никой да се до-

(а) не требува да мыслияе, че тамо истинно ще
была г ь танцы, ка«.во-то ryi.a на земля-та ш-
рагъ, но требува да знаеме, чс чрезъ слово:
танцы, подразумъпагсе ошв гол-вмн даровс ,
чго ще да пршм.ггь праведницы те послт.
страшный судъ въ Ц<рстпа небесное, туна се до
|.ззува съ земпы вещи затова, за (а можемеда
познасме лча io небесны те невидимы вещи.
Тамо войа nohoiina зелено мисто, работаю
.юзьс Бож1с, нсички ты я предметы означаиатъ
духовна радость я BCi е не, а прнчнна на венч-
ко това ще да быде 1зо*ъ.

«ближи. Блаженни Tin , кои-то плавать за
«свои гр'Ьховы: плачете, нокайте се, облрне-
«те се. Прейдете кодъ Мене, и Азъ ще вы
«упокоимъ тамо: гдъ то пема болесть , пн
«скорбь, ни жаль, ни грыжа , пито плачь,
«обжрнете са, о сынове человечески, и Азъ
«ще да вы упокойчъ тамо: гди-то нема ни
вмужеска страна ни женска, сиречь, гдъ-то
инема да учини гръхъ мужъсь жена, пито
«жена съ мужа. Тамо: гдъ-то нема дгавагь,
инн смерть ни постъ (а) , ни скорбь, ни
«каранье, ни зависть , но на венчки е ра-
«дость и тишина , веселее и покой. Обжр-
«нетесл кодъ Мене , и Азъ ще вы упоко-
«имъ тамо: где-то е вода покойна и зъле-
»но мъсто, и работепо лозье Бойле. Тамо
вгдЪ-то е всскогашенъ животъ, и изворъ
«всеблагодатный. Тамо; гдъ-то е свьтлина,
«что не са затжмнява никогда, и солнце что
«не заходи. Возмите иго Мое иасебе и на-
пуцитеся отъ Мене, Яко кротокъ есмь а
пемиренъ сердцем*, и обрящете покои ду-

(а) Пость требуя* тукана земля та заради даны
не ФЖрлн наше ТЕЛО во гръхове, но тамо ще
се насыщаватъ праведницы-те отъ едно лице-
зръше Бож!е и оть тая слава, что ще да глт-
дать, а не отъ яспя тльнны.

пшамъ ваишмъ (а). Тамо : гдь-то е гзасъ
«радостный на празднуют» те. Пршдете
«кодъ Мене, и Азъ-ще да вы упоконмъ
«тамо : гдъ-то са голыми дарове, радость
«неизреченна , непрестанное пъше , всско-
«гашнш покой, непрестанно Богохвалеше
«безконечпо царство и въкъ безъ скон-
»чаше. Tipi идете кодъ Мене всичкш, кои
«сте натоварени. отрлсете и отф Арлете оть
»васъ тоа грьховны товаръ. Понеже тогава
«человтжъ, кои то прибйгне при Мене, не
«оставямъ го да сиди съ иегова товара., но
»да отФдрли лошавы й обычай (правь), да
вотметне лошавы хитрости, что е научнлъ
«отъ дТявола и да се научи отъ Мене да
«ходи на добръ законъ. Слушахте ли, о
«братья ! добры облщатя и сладки рЪчп
«оть Отца, кой-то е на - наши те души?
«Кой человъкъ е видвлъ та к а па чадо.по-
«биваго Отца? Кой с нидблъ таковъ Лькарь
«любящаго насъ (6)? Но ако се не обржнеме
кодъ него, то Онъ па послъдшй Судъ,
кога-то дойде да суди всичка-та земля, то-
гава на насъ грешны ще да быде люта»
н ще даны отФАрли да быде ме заедно
съ Д1яволы тс, не какво-то создаше Негово
(а) Мате. 11. 28-29.

(б; Ефрем. Сирии, слово 107.

но какво-то в раз и, и ще да чуемо тоя
страшный гласъ. Отидите отъ .иене прокля-
тии въ огнь вгъчиый. уготованный дСяволу
и апгеломъ его.

Вонстинна нема Друга погольма помощь
зада нзбьгнеме отъ той страшный нзговоръ
освънь тая, сиръчь да сс бойме отъ Тогова
Суд!л, и да пазимо неговъ закона., а ако
се не бопме и ако нс пазнмс Иеговый за-
конъ, то оиъ ще да нзлес на насъ вспчка
та Своя нестерпима лютнпа, какво-то нише:
Отъ лица гппва Его кто постоитъ, и кто
сопротивится въ гшъвп> Ярости, Его (а) ?
<Л pi идете прочее да сс поклониме и да
«при па днем» кодъ Него, и да нсиовидаме
«нашито гръхове. Слава на Негово то чело-
«въколюбш. Слава на Погоните благости.
«Слава н честь и поклопеше на Нсговото Имя,
«на Отца п Сына и Святаго Духа . сега и
«всегда, и во вики вг.ковъ аминь (б).

ГЛАВА ШЕСТАЯ.

За aba им фженЬема).

О какова. ст]тахъ и трспетъ бы и мал и
.мыс , акобы было возможно намъ да чуе-
мо оиыя жалостны гласовы па-тыл чело-
(□J Hojm. 1. 6. (б) El-рем. Сирии, слово 107.

вьцы , кои се мучать во адъ I Тамо , по-
среди адски тс пламени стенать Tia окаян-
itin грешницы, плачатъ и рыдаятъ по.ю-
шаво и отъ животпы тс, сами себе си
править виновата , туслтсе on, свои те
гръчове, рыдаятъ, но напраздпо, во адл> эюе
кто исповгъсться тебгъ (a). Tin слезы, что
изливать пзт. свопте очи, умножаватъ и.мъ
повече адски те пламени, нежели свобода.
И каков*!, жнвоть ще да быде тамо за грь-
шннка, кога-то щс да гори всегда въ та-
кова, ог&ць , что нема другь нему подо-
бен ь? Топ адскш огднь горн человека, но
никогда нс нзгорпва го. Тон ог^нь , что
имаме мыс сега на тол свьтъ, Богъ дадс
за наша та потреба, зада нм служи, да мы
топ ли , да ны нроевъщава и да ны ути-
шава, а ог^мь гсспскш быде зада бы му-
чил ь гр’Ьшиицы тс , какво-го веема неми-
лое гивын мучитель. Кога-то том ог^нь ,
кой-то с дарь оть Бож!а Прочыс.п>, П ра-
НИ тол ко болесть , то колко ли могол ь-
ма болесть и мука щс сотворяла на грГ.ш-
1И1цы-тс адскш, кой-то е д*ьйст1яс па Бо-
жш-а гпввъ, и оруд!е на Божественна та

(я) Псал, G.

правда; воистинпа щс прав» нензсказанна
болесть.

Аделий огжнь е страшенъ затова, защо-
то вси’пай адъ е какво-то едка всецъла
фурна. Трепстепъ е затова, защо-то греш-
ницы те чрезъ адскш опКнь усъщатъ все-
каквы муки, каьво-то говори Божествен-
ный Тсропимъ. II какова, е тон живота,
кога-то да страда всекаква мука и въ това
время безъ всекакво утъшешс и покой.

Кога-то говоримо адъ, друго ничто не
разумъвамс тамо , но токмо всекаква мука
каква-то може да помысли человъкъ, а иаи-
выше отделение то отъ онова веема нуж-
но добро, кое то с Самъ Богъ.

Помыслете си, каква мука щс да и.матъ
тамо гръшницы тс тогава , кога-то ще да
скрые Богъ свое то лице отъ нихъ на вЬ-
ки, кои то нематъ скончаше ? Това лице
щс сс скрые, что е толп ко .много красно,
кое то привлачи къ любовь и небесны-те
Ангелы, и всегда ги пасыщава и они все-
кога желалта да го глвдатъ. Споредъ пи-
сапно-то: Въ ияже желаютъ Ангели при-
никнут». (а). Каковъ живота ще да ина

(«) 1. Петр. 1 12.

гръшникъ, кога-то вндп толкува безброй-
иы святы» да сс радуватъ въ Рай, какво
то с впдвлъ и богатый Лазарь изъ в1»чпа
мука 6‘Вднаго Лазаря въ Рай въ Божште
скутове а себеси злосчастнаго кога-то вид»
да гори въчио въ пламень гсенскш? Каковъ
животъ ще има той веема сиромахъ гръш-
никъ , кога-то ще быде непдденъ изъ со-
бора па Апгелыте и на святыйте , и да
живъе вЪчно заодно съ свои те душманы
дьяволы ? Каковъ животъ ще да има той
треокаявный грышшкъ, что се мучи всег-
да, что е всегда кжлиатъ, что е всекога
безчестенъ, и никогда нема надежда за из-
бавление отъ тыя муки ?

Лютпсе жалостный гръшнпкъ на се-
бесн, понеже, колко исканье, пмаше время
да се покае , а оиъ отъ иегово-то сн бе-
зумие отФ&рлн това. Помыслува тыя сла-
дости и покой, что е ималъ тука въ м>ръ,
н тогава повыше ураиуватъ го во утроба-
та му. Иегова нерва и голода мука тая е,
понеже не може да избжрше изъ своя та
паметь онова перво в веема нужно добро,
кое-то е Самъ Богъ, Кого-то мзгубплъ за-
радн прмвременно жслаше,

Пршдете прочее, братья: пршдете от-
цы, пршдете слуги Христовы, да умилиме

4

сердца та паши, и да плачсме прсдъ Гос-
пода Бога деня и вощья, зада вы и абаки
отъ тыя страшны муки, и псутЪшимы бъ-
ды. Пршдете, да помыслпме зарадв оиыя
страшны муки адски , чю щс да васлъ-
дятъ гръшнпцы те, ако се не попаять.
Огыдстс съ умъ вашъ во адъ, в пытайте
тамо оиыя, что са осуденн , коя причина
ги приводе тамо, и какво лровождатъ жв-
вотъ тамо во адски тс пламени заодно съ
д!аволы тс? в земсте првмьрь оть нвчь ,
задабы се болли в Бога в тая бьда , въ
конто се находите сега. Кто вшвгьспшигь
оамъ мп-сто жчное (а}?

Пршдете, возлюблевшв Христгапс! да
}твердимо сами себе си чрезъ любовь в к
страхъ Божш, задабы прпдобилн опова ввч-
но блаженство. Пршдете, да припадиеме
къ Бога ст> покаяшс и сь умиленно и сми-
ренно сердце , да не отФЛрллмс своя та
надежда, понеже никои нс е безъ гръхь ,
кой-то се находи на тол свить, токмо еднпъ
Богь е безъ гръха, какво-то с писано
«ако и сднпъ день иожнввс чсловъкъ, в
тогова нс е безъ г|>Ъ\ъ.п Веской чсловъкъ,
какво ли да с согргливлъ, да сс нс от-

(а) licaia 33. 14.

чаява , но пека се покае, пека се оставп
отъ гръхове-те си , иска припадке къ Бо-
гу, и Богъ , какво-то е весьма добрый и
чадолюбивый Отецъ, ще да го npimie сосъ
раэгжрнаты руки любезно и мнлостивпо ,
понеже Онъ е благоутробенъ и миогоми-
лостнвъ. Б.шгъ Господь всяческимъ, и ще-
дроты Его на вспхъ дгъ.1гъхъ Его (а). Онъ
неще да логине Иеговото создаше, какво-
то и Самъ говори чрезъ Пророка : Хотп-
ш'емъ не лощу смерти ергыиннка, но еже
обрапиипися ему и живу быти (б). Онъ
никого, кой ли да прпбъгне къ Него съ
покаяше, нс оставя го да быде у дьяволь-
ски руки. Да Му се молиме прочее какво-
то сынонс Пеговн, какво-то вг.ршп слуги,
зада ш>1 нзбави отъ горкш адъ и въчна
смерть, и да ны введе въ Пегово то слав-
но Царство, где-то се славп Онъ отъ Ан-
гслско-то воинство н отъ велчкн евлтып.

Не отдвллиай пась, Господи, отъ Твое-
то прекрасно лице, оть това лице , косто
с сладость Апгслаиь, ио поглЪднп на насъ
рабы твои, и просвьтп умъ нашъ, задабы
некали Тебе Создателя нашего, да ни бы-

(а) Пса.ь И4. сг. 9. (б) lepenia.

дешь покровитель отъ видимы те и не*-
видимы наши врази, понеже безъ Тебе
ничто не можеме да твори ие.

ГЛАВА СЕДЬМАЯ.

За вгъхна та адска мыса-

Богъ паказува тукпшни те человечески
гркхове съ въчиы муки. И може ли да по-
мысли никой, или да найде , защо-то има
поголъма лютика оть тая? Адски те му-
чС1ня са безбройны затова, защо-то това
лице , что безчествуятъ грт.шницы те , е
безмерно, спрьчь, Богъ с веема безмъренъ,
голЪ.мъ , честенъ , затова требува споредъ
това лице, что безчествуватъ, да быде пму-
ка ипхпа нзмБрснна, спрячь «заряди го-
»л емъ гръч'ь, да быде и голъ-ма мука , а
«заряди малъ грьхъ, и мука мала. Обаче
«люто тому, кон ще внадне bi. тыя вбчны
«муки-!

Myicuin тогава са гол Фаш, кога-то не-
мать скончаш’е. Игла ако да убоде нъко-
госи еднажды, воистинна легко е, но кога-
то непрестанно го боде, тогава ннкакъ не
са тлрпн. 11 адски те мучешя акобы се
совершили въ сто хплл1ады годины , или
и въ по много, отъ сто хнлгады, воистинна

адъ ничто нс былъбы. «Гръшницы те въ
голима надежда, а при това и съ радость
лретлрпълн бы тыл мучешя въ толкува
продолжение време по понеже т!я муки
са в£чны и безъ скончай! е, „всегда въ пихъ
«ще да быдать б'Вднш гр®шпицы , всегда
«ще да горят®, и нема да погорят®, все-
«когошъ ще ги ядатъ черви, какво-то з»йп
члютпцы, и никогда нема да се пзъЪдятъ,
«веекогашь ще да гшятъ . и нема дд изг-
онять,» то кой може да измъри мука та,
или да лекаже? Человъкъ неможе да лежи
непрестанно на мягка и добра постелка, а
какъ ще да претерпи до быде въ въчпа
мука? Мые ие можеме да претерпиме едко
нощеденств1е въ нЪкоя си игра да пресъ-
днме, что-то е на тъло-то пн вссе-iie п
радость, а тогова како ще да претдрппме
ВФчно да быдеме въ безконечный пламень?

Сиромахъ , кога-то нема съ что да ее
прехрап it, мысли, че това е голъмо муче-
iiie. А душата на гръшникать, кога-то из-
губи венчки тыя добрины, тогава , увы }
какво терлъше ще да има? Она веекогашь
иска, но ничто друго ле и сс дава, оевънь
мука, Желае свЪтлпна, но ничто друго не
и са дава оевънь адскш ог;кпь, кой-то я
жеже непрестанно безъ проевъщеше, ГрЪнт-

пикъ гласъ не служа отъ друго ничто, но
токмо отъ воздыхаше, плачь и отъ зубно
скярцашс. Вкусъ нс иршма отъ друго ни-
что, освьнь горкость и ядъ : и просто да
се рсчс, вспчьо гръшнпково тьло ничто
друго не усъща, освг.нь адски пламени.

Оле вьчность ! грьшнпкь ако бы из-
лсялъ за свои грвчове оть очи те сн то-
лнко слезы, колкото има море то вода и
вспчки те морскш ръки, п акобы излеялъ
на сто годины не ионного, по по едва сле-
за, зада иаправп одно морс: пакъ и тогава
нема да сс пзбавн, но въчно ще да быде
тамо, и какво-то тогава да е начналъ: «Мо-
нже ли да се свжрши нькогашь морс то
»акобы зималъ человькь на всекоя минута
»по едка капка отъ водата му ? Никогда
чвопстпнпа пе може да се скончн , ако н
ида зима и па веско'» час»» и секунда. 11
кога-то не може да нзлее вь толика голъ-
»ма бржзниа тыя воды , то какво ще да
».може д.1 нзлее, ако да зима по одна кан-
ака на сто годины; никогда вопстиняу не-
ма с кон чаше. Да не мысли гръшннкъ, за-
що-то ще да соверши тыя муки лосль по
толнко хи.йады и ми.ноны годины , ни-
когда, но ще да мысли, какво-то тогава
да с иачналь. Пакъ отъ начало да иачне,

и пакт» отъ друго начало, и ще да быде,
какво-то да не е прстсрп кгь още пито ед-
на мука затова, защо-то тьп муки са безъ
скончание. II веема известно с , защо-то
ако и тобико путы пачпе оть начало, кол-
ко-то с пссокъ въ морс то, н колко-то са
жпвотны въ воздуха, и колко-то са листве
на горыте, и тогава топ злосчаст.швый греш-
ника» ничто пс совсршава.

Гр’Пшвнцы те тамо въ вЪчна та .мука
пмать н венчка адска мука, и венчка тая
м»ка была во одно н вь това исто то вре-
ме, сврЪчь вепчкн муки, что са нахождатъ
тамо, мучать го заведнашь, и з паять , за-
що-то Tin муки печать скопчаше. Акобы
было возможно да умратъ п тамо , какво-
то н тука, тогава белкнмь бы сс сконча-
ли п ннхпмте муки. Но люто ннмъ 1 по-
неже щс да жнвеятъ вь тал безкопечна
смерть. Олс! за това жалостно п досто-
ллачевно жнвстс, па гръшнпцы те!

Разгл сдайте прочес ввчна та мжка,
чрезъ коя то правда Бо/iJя Jiyun грЬшнп-
цы те- и ако нс можете да я разумеете ,
поле върунте, че нма: защо-то Самъ Дум»
Свитый нстннствува, споредь писанно-то 
И отмдутъ tin въ хпу вгъипую (а). 11а-
(а) Мате. Й5. ст. 46.

кость гольма донесува си ХриетЬнинъ,
ако не вЪрува, защо-то яма вЬчна мака,,
доклъ л не искуси дъломъ.

Дающему отмщеме невпдущимъ Бо-
ра и не послугиающымъ благовгъствовтйя
Господа нашего lucyca Христа Иже муку
пршмутъ погибель впчную (а). СирЪчь,
Богь ще да мучн оиыя человьцы, коп не
върувать въ Бога , и въ Господа нашего
lucyca Xpicra, и нихна мука ще да быде
въчна. И святый Златоусть говори : При-
еремеиное сеть веселее, вгъчная печам. Сп-
рячь : гръховна сладость тука е маловре-
иепна, но пенна мука въ адъ въчна е.

ГЛАВА ОСЬМДЯ.

Заради Раятъ.

Рай. О слово благодатное о слово раг-
достное! Конто говори рам, той обгдрнува
сосъ едно слово всичкн добрины , а вени-
ки злипы и спйдува. Ран с паиголЪмь
даръ, когото Богь поиска да да де на че-
ловека отъ своя весьма голъма любовь.
Рай держи въ себеси всекакво (добро) по-
желаше, кое може да пожелав, человъ-

(а)	*в Солуплн. 1. ст.

ческо то сердце, и още повыше оть тыя,
что рекохме. Желаешь ли да разумеешь
истово много голимо достоинство ? помы-
сли, защо-то онъ Купенъ быде зарадк че-
ловека сосъ кровь на Господа нашего 1м-
суса XptCTa Сына Бож1я.

Умъ нашъ, п сердце наше о това д1>-
ло, кое-то желас да прмдобыс блаженство.
Сердце наше толпко е голимо, що-то ни-
какие др} го добро не може да го насытп,
оснТнь Бога. Собирайте всичкп добрпны ,
что са на тол свЪтъ, царства, достоинства,
богатства, сокровища, пауки, упокоения, и
всскакво пожелание и благополучие евът-
ско, л дайте гя человеческому сердцу, и
тогава щс да видите , можете ли да уга-
сите жадность-та му. Никогда во истинна,
никогда. «Оно не насыщавасе отъ ничто
«друго, что е на тол евъгъ. Ако да нма
ан безбройно богатство , оно пакъ е жад
«по. Ако да соберс пс знамя, колкосц мпо-
«го сокровища, оно щс толко желав да
ллрнтурн. И съ едио слово да кажемс, оно
«всскогашь пека, и ничто друго не може
«да го насытп , токмо Едипъ Богъ може
«да го насытп , Кой то е едко лспзыска-
«1Ю добро.» Ако да го лслытатс п съ хп-
л]адиицы пжты, и тогава всегда ще го пай-

дете праздно. Трудна работа! Сердце чело
въчсско, кое то е толнко мало , а пе мо-
жатъ да го насытатъ толпко много доб-
рины ! II оть това е памъ весьма извест-
но, защо-то ничто друго не може да го
ласыти, осв-Внь Едного Бога. Пасыщусл
анегда явшпнея мня, славя. Твоей. (а),

II ран, и блаженство то, кое то вен
благочестив!п и преподобий: человвцы са
ладьятъ да добыять, това е: Да глвдаме
лице то Болле лице сь лице на оная не-
иаречена слава па Исгово-та голима красо-
та. Да го любимо въчно , непрестанно да
То имаме въ сердца та наши, и какво-то
шаркпдаса явллвать въ очи те пи, по как-
во-то огящь са соедппява съ жсльэо, п
става огненно и свьтлоебразпо. Да се про-
славлявамс сосъ Божественна та слава : да
нредсголваме па оная Блаженна трапеза
Божии Да сидимс на царски престолы
заедно съ Христа Спасателя нашего, и
Сама. Богъ ще ищ чести, а не друпй. Ето
что сс -казува Рай. О неизреченная радость!
Кога ли ще нзбьгпемъ оть това заточеше,
(сурГЮНЛукъ) л ОТЪ MipCMl тлго-тн, и
koi а ли ще отыдсмъ тамо да прпдобысмъ

(•) Ilca.i. 16. ст. 15.

онова блаженство, кое-то желае мое то
сердце?

Прочее да не быде памъ жаль , ако
да ны мучать т!я шрекп муки : понеже
ту каш и а мала болесть, )готовлява пи тамо
жнвО1Ъ вьчный. II свлт1к мученицы пзеы-
паха своя то кржвъ заради Xpicra, н купиха
Рай, и они не помыелпха, че дахода пь-
чтоси заради него, по какво-то да ммъ се
даль презъ благодать , а мые да се скор-
бпме ли тука зарадп мало то мучеше ? О
преблаженный рай! да даде Богь да разу-
мЬятъ человъцы те честь и голЪмство твое!

Xpicrianc! непрестанно Бога пскайте, а
земны добрины оставляйте. II ако нмате
образъ Божш добрт» изобразенъ въ сердца
та ваши : по бойтесс, не може да вы ос-
корби ппкаква м грека вещь.

ГЛАВА ДЕВЯТАЯ.

Гргъшнгисъ безгестн Нога предъ пего ,
кога-то согргьшава.

Божественно то Ппсаше учи ны че Богъ
на веское мисто находи се и глъда вепчко.
что е на тоя свить , какво-то Самъ Себе,
II истинно сеть така. Онъ с такова око ,
кое-то с безъ сравненie и весьма много по-
b *

светло оть впдпмо-то солнце , това Око
«иди всичко , и ничто ие е сокрыспо отъ
Него. Очи Господни тмами темъ ъратъ
Свгътмъйшш солнца суть. Прозирающш вся
пути че.ювгъческт , и разсмотряющш. въ
тайныхъ мпсттксъ (а). Затова гръшнпкъ,
кога-то твори гръхъ, предъ Бога согръ-
шава , бсзчсстя Го и досадува предъ очи-
те Му. И Псалмопъвсцъ свидътсльствува,
защо-то всеми грлшп предъ Сачаго Бога.
Онъ (Псалмопъвсцъ) говори; лукавое предг>
Тобою сотворихъ (б).

Оле бсзстранйе ! человЪкъ, кога-то чи-
ни зло, бржза да скрые за ради това, защо-
то бойсе отъ человвцы тс да го ие обез-
чсстлтъ, а Бога никакъ не са бой , лито
се страхува. Вонстпипа голЬчо с безумие
да се бои оть свитски очи , а отъ очи Бо-
жш никакъ да се ие бой! мыс можечс
оть человвцы тс да скрысчс гръхъ, но отъ
Бога никогда не можеме да скрые ме.

Виноватый, кога-то твори зло, брлза
да го скрые какво-то отъ мартиры-те, та-
кд п оть суд5я-та. Но какъ ечве грьш-
никъ да согръшапа предъ Бога, Кой-то го

(э) Сирах, 23. ст. 27 и 28.

(б)	Псал. 50. ст. 6.

впди и какъ мартиръ и како суд! я? Искать
ли , о гръшнпче ! да согрЪщавашь ? Правд
что искать , но токмо найди такво скрыт-
но м®стог- гд 15-то не може да те впди Око
Бож1е. „Обаче нс е возможно да найдешь
„такво скрытно мисто, понеже Богъ всскаде
„е , и вспчко видп, и вспчко с душа , за-
„това прочее требува да нс правиле гръхъ
„пито въ лвпо мисто , пито въ скрытно.*4
Нъкойсп пдолопоклоппцы по клан лхасе па
солнце то, а на това причина е была тая,
Мыслеха тая безузшш , че свободно имъ е-
да гртшатъ тогава, кога-то се стемиуваше:
понеже пихпый богъ, сир-Внь солнце то,
тогава не ги видъше. „II съ таковъ начпнъ
„совершаваха они грЪхове свободно, безъ
„тшкаковъ страхъ п срамъ, защо-то ппх-
„нын богь е отышелъ на западъ и са е
„скрылъ , а человъцы те , всекой дома ,
„тогава глъдалисе токмо съ тыя , съ коп
„гръшплп, и така помсжду ссбссп правили
„въ темнота та темпы те п д!яволски-тс
„работы. И паипослъ свело гп това въ пап-
„долмя-та темница вь вечна мука, въ руки
„Д1яволски.“ Тако п XpicTiane, акобы слу-
жили таквому богу, какво-то е былъ ппх-
ный богъ, тогава нмаха правда да согръ-
шаватт» свободно въ темнота та: по попе-

4G

же они служатъ и поклапяватсе таквому
Богу, Кой-то е Самъ всичка свЪтллна , и
вндп деия н нощья, то какво смЪятъ да
Согр’Ьшаватъ предъ Него свободно и без-
срампо ? „О , люто намъ ! мыс повече и
„отъ тыя язычницы ще да быдемс осуж-
дена , понеже мыс, кога-то познахмс Ис-
„тшшаго Бога , обвщахмесе да Му служи-
„ме съ всскоя чистота и правдппа, а поели
„обржщамесе па перво-то паше скверно жи-
„вешс, какво-то песъ на своя блевотина и
„свинья въ тиня послть отъ какъ се из-
„мыв (а). О колцына п изъ насъ, Xpicria-
„не , подобно па выше сказан ны-тс друго»
„вврцы правятъ ! Дъло достойно заплачь!
„Д'1»ло Д1яволско ! дъло отъ Бога проклято !
„Па ! какво д«до правимо в мые ссгашшп
„XpicTiane , кои-то нс помышляваме , ако
„и знаеме, чс Богъ вндп насъ и ны гро-
„зп. Така п сегашпш XpicTianc, вместо
„Пстнпиаго Бога , Кой-то вндп всскогашь ,
„пмать солнце, понеже пощья совершаватсе
„всекаквн зли работы. Да се вспомне тука
„едва этого чудна и страшна за гръппш-
„ка вещь. Божественный Хероиимъ нише :
„Че во оная святая нощь, въ коя-то се ро-

„ди XpicTOCT. Спаситель пашъ отъ Пречп-
„стая Дъва Богородица , веники onia чело-
„вьцы , коп то са найдоха тогава па со-
,,домск1я грьхъ, по всичка-та земля со
„огжпь и съ молшя поразенп и избхепп
„быдоха въ това исто грвховпо двло. По-
„неже Хргстосъ, Кой-то е изворъ па-чи-
„стота-та , кога-то влЪзаше въ м!ръ чрезъ
„Свое-то сн Прсчпсто Рождество, ле мо-
„жеше да етжрпи зада быде той гръхъ
„въ м1ръ въ това време, кога-то се е ро-
мдалъ. И още па небо кого б вше, не тер-
„пЪшс да глъда отъ гори той гръхъ на
„земля-та , и во едмпъ часъ погуби петь
„градове Содомски за тоя грьхъ (а).“

Христиане! помыслете, кога-то пскате
п1»что да чините, защо-то пмате Бога предъ
васъ; Таквого Бога, Кой - то вы видя. II
това ще да быде вамъ пай крепко оруж1С
зада вы сохрапява и да вы брани отъ всс-
каковъ грьхъ. Помыслете още и това, ако
СТС учпнплп Н'ЁЧТО что с нс угодно Богу,
то псправете това чрезъ покояшс.

(а) 2 часть Лътопис. Св. Дмитр. Ростов, ст. 56.

ГЛАВА ДЕСЯТАЯ.

Потребно е налгъ полного отъ всигко да
радиме заряди наше то спасенге.

Человъкъ е дол же т, всегда по много
оть всичко да се грыжи зарадп свое то
спасенге, за що-то япрскн грыжи, праздны
грыжи са, п много плты бывать вредны.
Совершенство и лужпо-то благополупе че-
ловьческо требува да быде cnacenie, спръчь
да се спасе. Два начала са на-наше-то спа-
cenie. Перво начало с да познасмс Бога.
Второ: Бога ради да творимо!). Копецъ че-
ловичесый е блаженство 2): п кога-то ле
твори зарадп пего, тогава напраздно се тру-
дп. Мые голимо бсзузпе имаме! По всп-те дни
ле са грыжнмс за ничто друго но токмо
зарадп тьлеспый животъ, а зарадп душев-
ный животъ пн какъ не са грыжимс. Ту-
рамс всичка та своя сила зада добысме до-
стоинство п Богатство, а за маше cnacenie
немаме пн одно попечсше. Азъ мыслимъ ,

1)	Снр-вчь. каквыли дтла да нравные, вспчкн Tie
да быдатъ согласил съ водя Божгл, и какво-то
е нему угодно, и въ Неюво Ныв.

2)	Блаженство, енрвчь, добрнны-те ввчпп, Рай
Царство небесно, и да быдемс вечно съ Бога.

защо-то Die пи оскудЬс пли вира, пли ра-
зумъ. Понеже кой се не сили да придобые
тая вещь , отъ коя-то быва вслчко негово
благополучие, и ако Я загуби, тогава тому
ставать вспчкп дъла пеговн злополучии. И
това е веема пзвъетно, защо-то онъ или не
вврува , да с ома за негово благополуч!е,
пли нема разумъ да Я познас , защо - то
она му е за иегова польза.

Вспчкп создашя быдоха зарадп чело-
вФчсско то cnacenie. По кога-то ги по упо-
трсбляваме зарадп това средство, тогава вспч-
кп Tia бывать п раз дни. Порадп това топ часъ,
кога-то начне челов'вкъ да ие ради зарадп
cnacenie то сп, требь да му не свЬтп солнце:
Хребувало да му нс носи плодъ земля-та,
ппто да-му ражда цвътове зада го весслп:
требувало да го по сохрапяватъ Ангелы-тс
п подобрБ бы му было, акобы не быль на
тоя сшить , нежели да быде па пепчшя
свить чудплпще и страшилище. Понеже
кой человвкъ нс жпвъе Бога ради, той пе
е достоипъ да жпвве па свить.

Чсловъкъ за всичко са грыжи а за
cnacenie то си пе се грыжи. Онъ тура жи-
вота та си въ бт.да, эадабы, умиожплт» бо-
гатство свое: а задабы прпдобылъ душев-
по-то сн истинно ба гатство отнюдь пе ради

защо - то опп были злополучны, ако с и
тая тщета часть па-благость-та Болия, оба-
че можатъ пакъ да Я придобыятъ: но ко-
га-то загубить Бога, тогава загубувать без-
мЬрно то добро и вспчко-то свое благопо-
лучие. Окаянна-е-тай душа, коя заради едннъ
грьхъ загубува Бога и весьма безумный е
той человъкъ, кой-то отдълеше то отъ Бога
непочпта ппзачто. О проклятый грьхъ! кон-
то се находишь во всичкп человЪцы: а че-
ловЪцы те пе можатъ да те позналтъ!

II колку злины нс с паправплъ тоя
гръхъ ? той изпждп Ангелы те отъ небо
то, онъ нспяди человека (Адама, а съ него
заодно н пасъ) изъ Рал: онъ нанесе потопъ
въ »нръ: онъ ослъпн человъчесшя умъ , и
гн паправи да жслаять повыше приврсмен-
ны добрины, нежели въчпы добрины Божш:
п премънява го изъ человека въ д1лвола,
кое-то е полюто отъ вспчко, п сотворлва
го отъ другаря Бож'ы врага Боийя и не-
чистого , а най посл-в уготовляв» за нсго-
иата душа въчна смерть, енръчь въчна мука.
Страдашс па-Господа нашего Incyca Хрис-
та не быде зарадп ничто друго. но заради
да истреби того голъмаго и лютого звъря,
спръчь грйхъ. Така л посльдпш Судъ нс
ще да быде заради друго нечто, по заради

грьхъ, Адъ е заради грьхъ, всичкп злпны
что имаме, заряди грЪхъ са. Премъна и ему-
щснгс мерено быва зарадп гръхъ. Брань
душевна и Tlkicciia зарадп гръхъ. И вк-
ратце да речечъ : исекаква непокорность
зарадп гръхъ с. Помысли прочее колнаво
алое гр’Вхъ, Кое добро чинпти се, кога-то
бывать причина да сс хули Богъ? Богъ с
всп'пйй любовь, а затова и иснавиди в очно
гръшнпка. ]). Кога-то нькой-сп иснавиди
блпжняго своего, знаеме веема добр®, защо-
то опъ маленько злому желае: но вечна
ненависть с такова зло кое то нс може да
постпгпе нпто умъ паигь. V мыс зарадп
тая бсзконсчпа ненависть Бож1я не щене
пито да помышляваме, вито се боиме*

Скорбете за гръховъ-те вашп, и падъ
всичко това , скорбете и затова , защо - то
стс се отдт.лплн отъ Бол.in благодать, по-
неже тая благодать иначе се не добыва, по
токмо со слезы. Люто на тая душа! коя-
то-се отдалйчава отъ Бога, коя помышллва
да прпдобые поголЬмо добро шреко, а нс

1) Богъ нема да пошмува гръшпика поели по
пегоиата смерть, поне.ке ео т)п> каст* пока-
ян1я, но па в мню ще-го осуди въ вечны муки
ако се пс покае доклъ живее вътукаштЙ м!ръ*

Бога. Kiii убо тогда, плодъ импсте онихме
пътп> стыдитссл (а)? Снръчь, каковъ прн-
добытокъ «мате отъ вашп-тс грЪхови, коп
то тогава иаправнхте? аоистнпну нпкаковъ
Другъ, «о токмо срамъ п поругатс, поне-
»жс гп сотворпхтс.,, Лема полошаво зло па
»тад земля, оевъпь гр'Вха. Ако ще быде
«болесть, ако щс быде бьда, енромащш, го-
»nenic, ако-ще быде веема велико з юстра-
»дашс, пе е толпко голимо зло, какво-то
«гр’Вхъ. И отъ коя причина всекаквн бьды
»н злострадашл въ той впръ ничто не са
«протпву гръха, а гръхъ е отъ венчко по-
«лошавъ? зарадп тая прпчппа, защо-то всп-
»чки т!я б'Вды врсмсныи са, а гръхъ мучи
»въчио (во вькъ): ако-ще быде и прощенъ
«обаче всегда щего нма въ паметъ тоя че-
«ловъкъ, кой то с согрыпплъ. Какъ рапа
ипа т'вло-то, ако да са и псц'Ь-ш, по зпакъ
»отъ-рапа-та ще да остане: така и въ чая
»душа, коя-то согрт.шпла, ако е п пр5пмала
«прощеше отт. Бо/Kiс-то милосердие, ако ида
«се всели въ Царство небесное, обаче вссг-
»да щс да памстува оный гръчъ. И съ
«таковъ начпнъ, като гл’Вда Бога и мн-
«лосердщ то Бояйе, ще-да гл ьда н тыя ра-

(а) Рнмл. G. 21.

«боты , съ кон то въ тоя жпвотъ разлю-
»тила толике Многодобраго, и то.шко пре-
«благого Бога, И така , сотворснпыо гръхъ
••ако е л простснъ, ако-го и заборавнлъ (сн-
«рЪчь пена да суди человека за той грьчъ)
«Милосердый п Пепамятоз.юбный Богь, но
«той человъкъ, конто го е учинилъ всегда
«щего-пма въ наметь. И за-това така-ще да
«быде, зада прославляла Бога повыше, по-
»нсжс, какво-то Многомплостивъ, простплъ
«му толико много голимы гръховы, а гръш-
»ппкъ въ въчпа мука ще да наметува
«гръчовс- те си затова, зада се мучп по-
»вы!ис (а)“

«Грьчъ е полошавъ п отъ самаго д!я-
«вола , понеже л д1явола гръхъ учини за
«това и стана отъ Апгелъ на д1яволъ, онъ
«откачало былъ апгелъ добрый и снятый,
«но чрезъ грт.хъ са разсыпалъ и почерпълъ.
«Человъкъ кой-то не позпае гръхъ сега за-
»що-е гол кмо зло, и кой-то сс пе паз» отъ
«пего той человъкъ въ пОслЪдцщ вькъ щс
«го позпае съ самый нскусъ, но тогава веке
«поздно и безъ польза : Заради това тре-
»бува въ ссгашшй въкъ да познаеме това
«зло, п да со пазнме отъ него. Христе !

(а) Изъ Лътоппсь Са. Дмитрия Ростов .лист. 176.

„Ты, Конто си Истинный свьтъ. Ты кой-
))Т0 си просв'бтилъ слипы тс, просвьтп и
„паши сердечны очи, зада позпасмс грьхъ
»и да сс устранимо отъ него : и да при-
»добыс.мс начало na-cnacenic то и да поз-
„насме наше-то бвдстагс. Да не царствует*
»грп>хъ въ мертвеншъмъ тгъ~иъ вашем*, во
»еже послушати его въ похотехъ егои (а)

ГЛАВА ДВЕНАДЦАТАЯ.

За noKajutie то.

Покайтеся и вгъруйте во Евангел1е ,
говори Господь нашъ 1псусъ Хргстосъ (б).
Совокупляла купно локаяшс и въра затова,
зада пн покажс, защо-то покаяшс то с
исраздвойно отъ Опогова , кой то се обь-
щава да живее XpicTi'anchn. Господь нашъ
1псусъ XpicTOCb, задабы далъ памь образъ,
всичко Свое живете провслъ е въ страда-
шс. Зарадп това прочее и мыс сме додж-
ни да Му поел иду вам е, и провождамс живе-
nie то наше въ покалите и живвеме въ стра-
дашс. Когато Безгръшный и Свлтый па-
евлтыите постился, и плакал ь, и страдалъ:

(а) Изъ Сочип. Преосллщ. Тихона (Рим. 6 ст-

12) (б) Марк. 1. 15

то колкули повыше емс дол жни мые гръш-
iiiii да се постимо , и да плачеме по вспч-
кп дни зарадп паши те гръхове.

Гръхъ непременно требува да се пс-
правп или отъ того, кой го чипы, или оть
того, па кого быва. Грешницы тс ако се
пе отучать тука (а) прнврсмеппо: то прав-
да Бож1я щс гп умучи тамо вьчпо. Кой
грьхъ се нензбдрше съ покаяше, той гръхъ
заедно съ оиогова человека, кой то го е
учииилъ , ще се мучп въ оглпь геенскш.
Ие лп с подобръ тука прпвремепно да пла-
чеме , нежели тамо вьчпо да коримо. За
да се ирпмнрпме съ Бога не е довольно
токмо да се нсповъдуиаме и да се облечс-
ме во вретище , и други подобны па тыл
да твори.ме. Ако не.маме въ сердце то на-
ше зарадп гръхове те ваши истинно умп-
леше , ако не пскорепиме изъ сердце то
наше всекое wipcKO пожелаше, ако нс олро-

(а) Тука пе казува да ее мучнме, каквото само-
убийцы, по казува, да оставяме грвховыге
да се покаемс, да плачеме зарадп гръхове
тс св и да пеправиме твлесиа та сп во in, то-
ва се казува мучеше , понеже чс.ювбкъ до-
ил ь се отъучп отъ своп гръховпын обычаи
мучнее в самъ себе св отФЖрдл, снръчь
венчка та своя воля.

6

стиле от71 все наше сердце брата нашего,
(всеми человъкъ казувасс брать, и пай
выше XpicTiaiiiiiib), ако пе оставим© не-
праведны прпдобытки : то мыс лжжеме и
пе твориме истинно покаяше. Милостыня,
лостъ, .молитва и всекакво друго страда-
ние е вжикашпо тълесно покаяше, а кога-
то ненавидимо грт.хъ, и когато се воздеу-
жавамс отъ пего, тогава е истинно покаяше.

Человъкъ понеже согрт.гаава и съ умъ
и съ слово и съ дъ.ю, то за тона с и
долженъ да у милостив, шва Бога л съ сер-
дечно- умилеше , и съ молитва п съ добры
двла: миозина са исповьдуватъ п ФЖрлять
подъ ноги те на нихнаго дучовнаго отц'
вышлите свои согръшешл , ио не оставлтъ
тыл причины, отъ кон то са раж да грЪхъ,
каквото, и Ехидна вжнкашшл ядъ хварлл,
а внутренний джржи. Потребно е чело-
веку (Христианину) дасоблача ветхата и
смрадлпвата дреха гръховна отъ своя та си
душа, каквото н злпя та соблача ветхата
кожа отъ спагата сп. ЧсловЪкъ тогава уми-
лостивллва заповъдг» та на Бож1я та прав-
да , когато мучп самъ себе, каквото мучи-
тель (•),

(*) Каэахме по горв що се казуса мученте, по
накъ оо депо, са тука и турачелов ы.ъ, ко-

Кой пе са кае за прошлыте си грв-
ховс , той лссно п а дну ва въ новы грЪхове.
И конто по ненов вдаше то си правя тъ-
лсспа та си воля , л не запира тг.лото си
отъ преждннтс злы обычаи , той умно-
жава греховсто свопн повече безчестл
Бога,

Человйкъ когато се псповъда, отхвжр-
ля са отъ дсавола , и обручавасе за Xpicya
и са обрпча да пазп Пеговыя закопъ п дй
яс гл в да па другаго младоженца , освВив
на Xpicra, Обаче когато преступала обв-
щашето си, п обржнувасс пакъ на свои те
первы гръховс, зпаетелп, колку голт.мо
безчесп'с допася тогава па XpieTa, и колку
много тогава Оиъ запалюва ержднята Божы
на себе сп? Хр1стосъ е младоженецъ рев-
нптсльнып, и кой се отвржща отъ Пего ,
и люби другаго повече отъ Пего ; той да
зпае , защото иёговата мука пеще да имя
CKOii'iaiiic.

По перво просстс отъ Бога прощегпе
на гриховстс ваши , понеже не жлвелхте
гато се кае за грихове те си, мучи сямъ се-
бе сн, а когато пе грТшш и не послтдува на
грт.ховпа та воля, тогава се каэува чс е уби.гь-
TB.tcciti.i те желашл , и с мертапъ веке, пе-
на да желае за новы грихове.

G*

богоугодно. Второ, умолоте Го , за да вн
даде благодать, за да не падаете въ други
согръшетня , но да живьете, какво-то жв-
веяха нервы тс христиане въ страдашя, въ
грыжи и всекогашни покаяния. А ако се
не покаете, синкопа, подобно на Галилел-
пыте ще да погниете (Луки 13).

ГЛАВА ТР1ШАДЦ ГРАЯ.

Гргыиникъ не тре5ува да продл какова
epejnemo^ imo е за негово то пока яте*

Весьма закаснлвамъ азъ грыпный, и
неще зш се да сс обратимъ къ Богу , и
виднее, защото бржзамъ да пзбьгпемъ пзъ
Иеговы те руки. И какво зло е да се пре-
да де нъ въ руки Бож1я? безвестно ли е да
быдемъ другаръ Болии? срамно ли е дасс
омысмъ отъ греховный калъ ; снрьчь , да
оставимъ погано то и свынско то живе-
те ? (сутра) на изутршм. А почто не
дпеська? а почто пе въ тоя часъ ? Да ли
по лсспо ще се разоружать утре узлове
те па мои те гръхове ? Да ли по леспо
ще сс умегчп утре моя та сердечна твер-
дость? пе може вопстипа нс може. Время,
кога се нродлжжп , правя вспчкп работы ,
да са слаби, снрьчь, человвкъ, кога пека да

правд н^каквасл работа нужна , ако л не
паврави скоро, ще пачнс да я забораоя ,
или ако му и дойдс па умт» обаче не тол-
ку брсжп (мари) зарадп иея, но гръхове
те колку то повече оставяме у иасъ, още
толку повече они ставать сильнн. Кой то
пе зима скоро лекарства отъ Лекаря; тон
нс лз.1 счава, но иегова та болесть всекога
сн сиди испз гвчепа. Христось пы выка ,
зада Му послъдувамс. Грядите по лит
(Мато. 4, 19.) И кой ил брани да пе иде-
ме по Пего? кой ни заире щава? попет пн на
ничто друго, по трудъ па покаяше то и
нашъ лошавый грвховнын обычай, они не
ны оставятъ. Но почто ие подобие тому
христианину това да твори, кон то са кла-
пя па Распятаго Бога , и кой то сака рай
и своя та слава и честь? ГрЪнпшкъ колку
повскс се находи въ гръховс и не са обжр-
нува камъ Бога , толкува повеке повдига
Бога на -потопа. Жена, когато отбьгие отъ
своего мужа, ако се Варне пазадъ тоя часъ,
то поскоро угашава ненависть та па мужа
сп, нежели тогава , когато nponj ща време
да пройде. Това пето то сс елучава и на
гришпа та душа когато се отвржща отъ
Хрпста Младожыща своего, и когато от-
далъчава свое то покаяше. Понеже душа

та ако сс пе обржпе поскоро кодъ Христа
съ покаяше тогава она тржпп много бьды
и прмближавасе въ безнадежд1е. Удаляю^
щшся отъ Тебе погибнуть.

О гр&шпыЙ человиче ! не знаешь ля,
зато то грьхъ с какво-то тернъ , что се
забодува вь твоя та нога и нс те оставя
да ходишь по Христовым пять. Ничто го
держишь въ твоя та нога ? нзвадп го; за
дабы моглъ да идешь свободно. Колко ио-
вече го держишь въ нога та сн толкова
повыше ум ножа ва тя рапата, Ие ли е срам-
но таква маленька вещь да те не допуща
къ Бож1я та благодать? Ие ли е срамно да
тп затвора Ран, н да тн уготовлнна вьчна
смерть таква непотребна вещь? Когато от-
далъчавашь време на твое то покаяше , и
говоришь, пека пройде още днсська, а по-
ел® ще се покаелгр, кажими вь твоя та
рука ли е това време, кога мскашь ты да
се покаешь? Токмо един® Богъ знае, кол-
ко имаме да живъемс! Така ны учи и Бо-
жественно то nucanie, а нс казува па.мъ
още колку време ще да жнвъеме. Богъ ,
конто е обыцалъ прощен ic па оныя, конто
се покаювать , нс е обыцалъ гръшннкамъ
това слово; заутра. Снрьчь, Богъ до дпесь-
ка пе е каэалъ ни одному гръшпику. „ты.

грт.шипче, покапсе утре , защото въ дру-
ии день ще да умрешь.“

И во всичко священно Ппсаше, кое то
с писано оть Духа Святаго, не находимо,
да е казаль Богь на некого сп смертный
день , а всегда находиме тыя слова : „пе
зиаесе кога ще да быде челоиъческа та
смерть/*

Може да имаме още вре.ме но може
пакъ и да немаме, зарадп това треба всегда
дасмс готови съ добры работы за смерть.
Воистинна е бсзумскъ тол человъкъ, конто
тура тая надежда на иенадежпата и бед-
ственна вещь.

Конто нс отсича лошавото жслаше, той
оставя элото да расте. Така и гръшпнкъ,
когато продолжава време за-покаяш'с то сп,
собира гръхъ па грЪхь, и бъда отъ одно
зло въ друго зло, и отъ ед на яма въ
друга яма. Когато сотвори гр’Ьхъ1, и кога-
то натоварп совъстьта сп , тогава отФжрля
Отъ лице то сп страхъ Божш. „Оакобы
«се бояли Бога, нс бы смБллп да чпниме
«толкавы злпны, и псбы смЬялн да разлю-
«тувамс Господа Судно своего и тогова,
«Кой то ще да пн заплати за топа на
«страшный судъ ! Понеже страхъ Божщ е
«какво то водица и узда, чсо запира грт.ш-

«пика отъ пеговый беззаконный пЛть (а),»
По той когато нема предъ своп те очи
страхъ Божш, тогава начпнава да гръши
предъ венчкн явно, а поели потопа и дру-
ги да учи ла грвхъ , спръчь, да видать и
другнте, а потопа и сами да согръшаватъ.
И кога допде въ такава мъра , тогава уко-
рява и Бога и спасете то сп , какво то
говори памь Богодухновенпо то Ппсаше :
„Егда пршдетъ нечестивый, спрвчь, греш-
ный, въ глубину золъ, пе радитъ (б),и По-
иежс человвкъ часто лада вь грт>хъ, за
ради топа требува онъ и часто да се очн-
щава чрезъ покаяше. Гльдайтс тыл вре-
мена, что оставите да прондатъ, и бойтсся
отъ тая бг>да, въ коя то сто сега. Спрячь,
сега веднага лачпиавать, Боже мой, да се
обрянпмъ къ Тебе моего Владыка, и Спа-
сителя моего. , Да стапсмс, да станеме
„добрв, возлюбленный XpicTiainiitc, н да се
„усилпмс ci. помощь па Всесильного Incyca
„Спасители вашего, да нс допустимо на
„наши тс душманы диаволы, да имать сн-
„ла надъ нась , по да имь сс противпме ,
,,п съ такоиъ начни ь да сс почестлме й

(a) .1 (.топись Димитр. Ростов, стр. 181, 1 част,
(б) Притч. 18. 3-

„съ вснецъ па-побвда та отъ Подвнгополож-
„шпса. Господи Incyce! Ты, Кой то си по*
„бъдилъ смерть и адт>, поможп и иамъ!
„понеже безъ Тебе ничто не можеме да
„учишше , а съ Тебе всичко можиме (а).“

ГЛАВА ТРИНАДЦАТАЯ.

XpicmiamiHb е долженъ да говори правда
безстрашно С5 слиълость (дерзость.)

Много п&ты неразумии те человЪцы
и предании те яапачальнпка на лжта-та д1а-
вола возбрапяватъ тн да говоришь истина.
Пе требува да посльдоваме на такава про-
тивна Богу наука , защо то лджа та ина
начальника Антихркта. И кому искать да
послЪдувашь, XpicTy ли, благодетелю Тво-
ему, или твоему врагу, диаволу ? Мые мо-
жи.ме и сами да позяаеме , защо то кога
те видать т!я перазумпш и л^жецы , чп
говоришь правдииа нема ничто друго да ти
речатъ, освепь това : Ты повычс болшьсе
Бога, нежели человека. И сами элщ и
лукав!» человвцы ще те похвалить затона,
защо то говоришь правдииа. Каковъ уронъ
ще ти быде, кога то говори м!ръ за тебе

(а) Преосоящ, Тихона Воронежского.

7

пьчто си? Ты inraft токмо богоугодны дь-
ла , и тогава подобръ тп с да пмашь дру-
гара Бога, нежели человека.

ГолЛма непотрсбность л слабость с на
Христианина ако да се срамува отъ Еван-
гелие то Христово. Челов'Ьцы те са хва-
лить. кога то носятъ на себе си знакъ на
тъхныл сп Царь, a XpicTiaiie тс са сра-
му ватт» отъ знака иа-Распятаю Incyca Xpi-
ста. Вснчкп художницы п сами паи прости»
явно показуватъ свое то художество, a Xpi-
CTiane тс да нс чинить ли това заряди
честь та на-своята Церкви ? Сыпъ Бомий
идс псповвда предъ Отца Своею аогона ,
Кон то ще Го ненов г.да предъ человт.цы
те: „Всякъ убо иже исполпсть Мл предъ
че.ювгъки, исповпмъ его и Ааь предъ От-
цемъ Мои.иъ , Иже на иебеыъхъ (а).“ II кой
ще да се отрсче отъ Христа предъ чело-
ввцы тс ще се-отречс отъ него и Хр1стост>
въ Истово то Царство. ,,// иже отвержет-
сл Мене предъ чемвгъки , отвергусд его и
Азъ предъ Отцемъ Моимь, иже на
небеспхъ.* И пакъ, кой то ще се усрами
отъ XpicTa тука въ тоя >нръ , щс да се
усрамп отъ него и XpicTOCb тамо предъ

(□) Мате. 10. 32 и 33.

Отца Своего. „Иже бо аще постыдится
А/ене и Моихъ словесъ, сего Сыпь че.говгъче-
ciaii постыдится егда пршдетъ во славгъ
Своей (а).“

II заради каква причина да се усра-
Minic отъ весьма сладчайшаго нашего lucy-
са Xpicra ? Да ли с безчестпо Псгово то
пме ? Да ли са срамим Пеговы тс дпла?
Да ли е неприлично да Му после до вам с по
Пеговыя примъръ ? О! люто на паше то
безуэйе ! Мые пс се срамуваме, кога то пра-
виле срамиы |>аботы, кога то хулпме и мно-
го идти са хвалимо , кога то грвшимс , а
да быдсмс добры и да творине добры ра-
боты срамуваме се! Веской какъ иска, иска
рсче. Весьма разумный и весьма честный
с той человъкъ, кой-то служи Богу в врио
л нсповъдува Го см&ю безъ ппкоковъ срамъ.
Испытайте се, любезнш Xpicriane, отъ ко-
го печного сс бойтс, отъ человьцы тс ли,
пли отъ Бога? или мыслите, защо то nip-
скп те праздности забраяуватъ вп да пс-
лолвлватс дело то надобраго XpicTiaiinna.
„Пе стыжуся бмговгьствователп A'picmo-
вымъ (б).“ Той , что носи зпакъ иа-Креста,

(а)	Лук. 2. 2G.

(б)	Римл. 1. JG,

7*

ме требува да се бой, лито да се срамува
оть Евдпгел1е то Христово,

ГЛАВА ЧЕТЫРНАДЦАТАЯ.

Требува геловгъкъ да се не-надгье на себе
си, но на Бога.

Потребно е человеку да се бон отъ
себе си повече оть всички други Сръщи
затова; защо-то пегова-та слабость е мно-
го посильна оть всекоя друга сила, Стига
му токмо едпо слово , едпо погледпуваньс
и едиа най-ма«а слеза, т!я можатъ весьма
лесно да го победить. Адамъ отпадна, Соло-
мопъ остави Бога, Ап. Петръ са отрсче
отъ XpicTa, „ что ще сотворять слаби те
пржчки, (стебла) кога то малый вьтръ са-
баря и поваля сильны те Кедровы ?

Человвкъ много п^ты безъ борете са
побьждава. Наши те вцутрецшн и вж и каш-
ки страсти всекога ны борять.

Сердце маше е самый главный нашь
врать. Миозина, коп то побвдиха мучи-
тели тс и дишолы те , побъждепи быдоха
отъ страсти п похоти свои.

И такъ веской да се пази да се не над бе
самъ на себе. Колцына оть голъмыте свя-

G9

тып пустынницы убоихасе, кога-то се при-
блпжаваха къ смерть та, и кога то помы-
шляваха онова страшно слово на Бождя-та
правда ?

Въ едпо мигнуванье ока человъкъ може
да се панде достоииъ или не достоинъ.
„Мняйся сто яти да блюдется да не па-
детъ (а)“. Смречь, кой то мысли, защото
твердъ стой, да се пази , да не падпе съ
глава па долу.

ГЛАВА ПЯТНАДЦАТАЯ.

Не подобава im Xpicmiaiimut &а про-
важда напраздно свое то время.

Кой то оста вл я ва свое то время да му
пройде напраздно безъ всекаковъ душевный
лридобытокъ, той е най-безуменъ отъ всич-
кп те человъцы.

Тукашшя напп, животъ е весьма кра-
такъ , п веская минута е на нанвя животъ
драгоценна, а мые оставллвамс я да прой-
де , какво то кога чи пема никогда да се
соверши, пли какво то чи псмамс пп-
что да правиле.

Осужденный человъкъ акобы пмалъ
токмо едва минута отъ това времс, коя то
(а) Корине. 10. 12.

е напраздпо провелъ, какволп покаяше
сотоорп.гь бы онъ за свои тс гръхове ? а
я оставямъ това да. пройде напраздпо?
въ всскол минута въ моя жмвотъ можемъ
да прндобысмъ въчно блаженство, а азъ го
погубувамъ на праздно!

Горе панаше то безумие! когатопска-
ме да се обогатнме, и пай малсика та .часть
па време то не оставяме да пройде на празд-
но ; а снова време что с зарадп наше то
cnacenie безъ прндобытокъ оставяме да про-
тече ; не се брой нпто топ день благоло-
лучепъ, въ кон то умпожаваме сокровища
та наши, или прпдобываме честь в достоин-
ство : но токмо оный день марнча се бла-
гополучии» , въ кой то правимо добро , и
въ кой то са благоугождава Богу: веское
дъло наше да быва въ слава Бойля. II
съ такова сердце н помышлеше да прапн-
ме, за да быде.ме готовп да отговориме ,
ако да ны пыта ивкой, что правите? II
да му кажнме : това правимо Бога ради, и
зарадп наше то cnacenie.

И така разгл сдайте, понеже всичко
това време, кое то не употребимте ради
Бога , и ради ваше то cnacenie, напраздпо
загубило се , прошло.

Заречетп-са, да не оставите поели ппто
пай малка часть временна да пройде на празд-
но по вспчко во слава Божгя и ваше спа-
сеше проважданте. „Не даде ос.хабы ни едино-
муже согрплшипи. (я).“ То есть Богъ даде
намъ времс да го употреблявамс на паше
спасете, не да го проваждаме въ гйрскп
праздности.

ГЛАВА ШЕСТНАДЦАТАЯ.

За благодать та.

Ria го дать е двояка, друга с что про-
евъщава, а друга е что освйщава. Благо-
дать та , что просвыцава с тая иста та ,
коя просвЪщава шшъ умъ , н повдигпува
паша та воля за да можеме да правше до-
бро. Тая благодать е совершптельна на
человьчсско самовластие, и е нужна она за
това, защо то безъ пел меможеме пито
да начнеме, пито да совершпме добро ли-
ло. Благодать та что оевъщава е Божш
даръ чрезъ Iitcyca Христа , тоя даръ Богъ
го дава на человека заради кегово то спа-
сете , и тоя даръ ще маправн человека да
с добръ, богатъ, п славснъ, и чадо Божхс,

(а) Сирахъ 15. 20.

и маслЪдникъ на Истово то Царство. И тая
благадать е нам потребна на XpicTiainnia :
понеже безъ пел онъ не може да угоди Богу.
Заради нел ссга ще да быде паше то сло-
во. Благодать та, что оевъщава правн чело-
века да е добръ : п тая е много ясна. По-
неже Богъ е вспчкш доброта , то л тойзп,
кой то се соединява съ Бога, соединява се
съ пай гомема та доброта. И така человъкъ
съ такава благодать быва красенъ заради
Первообразпаго, кому то се уподобллва.
Лише Иетръ Апостолъ: „Божественного
Причастницы естества (а).“ И истинно е
така, понеже что е въ Бога спорсдъ есте-
ство то, това с въ человека споредъ благо-
дать та и случая. Тая благодать правн че-
ловека не токмо да е красенъ, но п да е
богаты Горы те, что раждатъ злато, не-
мал. отвалка ника к вы древья ннто травки,
«о человъкъ чрезъ Бож1'я-та благодать быза
богатъ купно и красенъ. Това е снопа оби-
тание, кое-то обьщалъ Богъ да подари на па-
шп-те души. „Величайшая номъ и честная
обтътовашя даровашася (б) лису па верхов-
ный апостолъ.

(а)	2 Петр. 1. 4.

(б)	2 Петр, 1. 4.

Тая благогать воекачува человека п
на весьма гол Вмо достоинство, И товае
явно : понеже онъ чрезъ пея быва сыпъ
1>ож1м споредъ благодать та. „ Дадё п.иь
область чадомъ Божшмъ быти (а) Понеже
благодать-та с симе Бож1е, .и споредъ о нова
симе, быва родъ. „ Вслкъ рожденный отъ
Бога гргъха не творить яко стъмя его въ
немь пребывает*" (б) тая слава е оная, за
коя то говорилъ и Господь нашъ 1псусъ
Х|мстосъ въ свое то последнее поучение
„Отче славу яже даль Ми еендахъ имъ“ (в)
Спръчь оная честь и достоинство , кое то
си ми далъ, раздадохъ го па о ныл, коп то ве-
ровать въ Насъ: Еонстпнна совершенно бе-
зумии сте вые грешницы, коп-то измъия-
вате такова достоинство кое то прсвыша-
ва вспчкп сладости зпрски, зарадп привре-
мевна та сладость.

Славенъ п чудснъ быва человъкъ чрезъ
тая весьма священна благодать. Человъкъ
най-грубып п оть вспчкп най-безобразпый,
ако има тая благодать, превзыдува съ свое
то достоинство вспчкп »прскп Царовы. А-

(а)	Ioan. I. 12.

(б)	Поел; Ioan. 3- 9.

(n) loan. 17. 22.

притова п сами-TO Ангелы прпвлача, зада
сс удпвляватъ па Пего. Прочее безумии
са и оше кои-то говорить : нсмамс други
вещи, оевънь Бога, сиръчь, има пькои че-
ловъцы, що говорить: иемамс нпщо друго
спрячь пли пары пли дрехп, а имаме ток-
мо одного Бога, за това са безумны, защо
то, имыощи Бога, мыслить, че са сиромаси
Той с сиромахъ, кой-то мема Бога, скрвчь
кой-то са отдВлилъ отъ Бога чрезь свои-те
согр'вшешл, а той кой има Бога, онъ с
богатъ.

Сиро.часы са трсокаянш гръшшщы, ако
да выдать и отъ всичкп побогатп съ пмыйе
временно защо-то они отдЪляватъ се оть
тая небесна благодать

Вен святш, за да утвердить и за да ум-
ножать тая благодать, оставил и и М1рь, и
jiipcKii д1>ла н вещи и живелп въ пустыни
въ тъепоты, и въ голоты. Самъ Iiicycb
Хрктосъ, Сыпь и Слово Бож<с, за да со-
твори насъ достойны на таква благодать,
труднее тука въ М1ръ, и предадпее па смерть
а М1ръ вмънлва споя-та благодать за ничто!
и кой се прелыцава; Хр1стосъ-лп или м!ръ?
О сватвйшал благодать ! какь не можатъ
да те позпаять человъцтд-тс ? вопстинна
праведно са жалг.шс и оный многостра-

дальний 1овъ, кой-то говорить: „Пе шъстъ
пелсшъкъ пути ея, (а).Снрьчь, перазумт.ва
человтжъ честь и достоинство на благодать
та Бомия.

ГЛАВА СЕМЫ1АДЦАТАЯ.

какъ да у потреба авале благодать та-

ПаГг малка благодать, что имаме мыс,
К) пил. я е начъ Господь нашъ 1нсусъ Хрн-
стосъ ск своя-та кржвь. Человькъ кога-то
уцичнжава тоя добры л промыслъ, что при-
ходи отъ Бога: кога-то сс протнви иа-това
вдохповеше и проевъщеше, съ коп-то Богъ
го наставлява да правн добро-то, отъ тука
може совершенно да се позпае , защо - то-
той иснавиди чсстпа-та кржвь на Господа
нашего Incyca Христа , п ще иаправи да
быде безенлепъ п не полезенъ тоа плодъ,
что се дар)е на велкаго xpucTiaiiniia чрезъ
пречисто - то страдан1С на Господа нашего
Incyca Христа.

Мыс сме должны да благодаримо Бога
пе токмо за тыя благодати, что пршчахме
напредъ, и что лршчамс сега на bcckih
день оть Пего, но още и за тыл благо-'

(а) Говъ. 28. 13.

дата, кон-то-бы далъ иамъ, ако бъхъ-месе
пе отвращали отъ ннхъ. Солпце-то свЪти,
а мыс затварлмс свон-тс • очи, нели тре-
бувашс да благодаримо зарадп това иа
оная свътлнпа 1 Всичко е въ паша воля, и
да отваряме очп-те наши зада се просвв-
тиме, и да ходиме по правь пдть, и да
творпме добры дъла.

Колку пдты просввти насъ Богъ , за
да щожемс да творпме добры дъла, но мые
пе попскахме? ГолЪмо безумие! Толико вре-
ме са нарпчамс учппицы XpicToen , и на-
святаго духа , и пн едмнъ нлодъ пе прп
добывало. Богъ съ толико примеры за-
лрещава памъ, а мые остапуваме не испра-
Вены: обаче да разглЪдаме хубаво, защо-то
Богъ взанмодавецъ той ще сн поиска долга
тамо отъ насъ съ весьма тежки лпхвп
(фэйды) и до последней кодрантъ. (дуката).

Благодаретс Бога за вспчкп благодати,
что ви далъ Онъ, и просете прощен ie, по-
неже быдохте не благодарны.

Послушайте Господа, кога-то проевв-
щава васъ, и кога-то говори вамъ въ сердце
то ваше. И убойте-се, понеже , ако-го не
послушате, Онъ непрем'Ьнно-ще-се отврати
отъ васъ. „Ему же дано есть много, много

и взыщется отъ него.'1 (а) Сирьчь, кой-то с
принимал?! погод Вма благодать отъ Бога,
той ще даде и пигольмъ ответь заради нея.
„По благодати судъ,“ рече великш Василий.
сирЬчь, поели по благодать та, ты хрис-
тианине , коя-то си пршмалъ отъ Бога, ще
быдешъ лспытанъ на страшный судъ, какъ
си я употребплъ.

ГЛАВА ВОСЕМЬНАДЦАТАЯ.

За Божественна та служба.

Божественна-та служба е спомнюванье
па мучешо-то Господа нашего Iiicyca Христа,
Онова, кое-то быде еднажды па Голгооа,
гдь-то-се распиа Хрпстосъ, това быва все-
гда въ Церква-та, Всички человъцы смс
должны да ноепме достодолжна честь спо-
редъ Негово-то без мирно Ведшие. Но това
е невозможно, Защо-то ако да-му прпносиме
п всички создашя, то и они нс можатъ да
го возблагодарить риоредъ Нсгово-то дос-
тоинство, какво-то рече Пророкъ: „Михея
(б) въ чемъ постигну Господа ? и сращу

(а)	Лука Гл. 12. 48.

(б)	Мих ел гл. б> G.

Нога моего Вышияго1и Спрьчь, что имаме
достойно да нрлпсссмс на Бога ? Другъ
даръ нс може да быде заради Пего до-
стоин ь, осенит» сами Богъ. Кога-то прппо-
епмь азъ на жертва Сына Бож'ш Богу и
Отцу, тогава му прпноенмъ достойна-честь
и она замвнява вспчко, что жслаемъ даму
дадемь. Мыс разгньвувамс Бога на всякой
часъ. н ю безчсстпмс всегда съ наши тс
гръховс, зарадп това п должны сме да
му отдаваме честь. Така выка съ гласъ Божш
правда. пОтЪажЪъ, лш еже до.иисенъ есч
То есть, отдай .мп честь, коя-то сп мп зе.гь
По кой може да умнлостнвн Бога, какво-то
требува? Понеже това лице кое-то сме обез-
честплп , с Божественно п безмьрно ако
да му прннессме п всичкп живот им, что са
въ тол м'|рт> па жертва, ако да прннессме
въ жертва и сыновс те наши, какъ-то со-
творнлъ Авраамъ , но и тогава нс можемс
да умплостивпмс Coin, какво - то требу ва.
Наши-те гръхове требатъ безмерны жертвы
какво-то е жертва та па Iiicyca Христа
Сына БоЖ1Я коя-то сс приноси на олтари
те токмо она дюже да очисти наши те грь-
хове. Самъ слядчайннй 1псусъ стон готовь,
какво-то Агнсцъ непорочен?» (бсзкусурл1а)
да прайме пакъ смерть, за да сотвори умн-

лостпвлсшс за наши те гръхове предъ не-
бесна । о своего Отца.

Смсрть-та на - Господа нашего Iiicyca
Хряста, кол-то быде на креста , быде-за
това точно , зада jмертви опт, шрсюять
грьхъ. Жертва-та 1пс\съ Христова, коя-то
сс совершав» па всякой день па жертвен-
ппцы-тс быва умилостивление зарадп вся-
каго частлаго человека по пне. Снрьчь, во
священпа-та служба самъ пакт, дохожда да
умре за спасеше-то на тогова и на оиогова
человъка. Какъ можеме прочее да умило-
стивило Бож)Я-т» правда ако нс предста-
впме предъ пел мучсшс-то 1нсусъ Хрис-
тово ? ВСИЧЫ1 тс мучешя па святьш-те, и
сички-тс скорби па оныя кои-то са скор-
бьлп, п трудове-тс па пустыпрпцы-те не-
ма гъ сила да истребить пи то пай .малюя
гръхъ пять. Мые твжрдс добрь знасмс ,
за що-то Богъ нс щеше да тжрпи-толико
голвмъ MipciJn грьхъ, ако ие бт.шс видвлъ
всегда во всякой градъ и во всякой страна
па жертвепипцы-те излнваема-та кржвь на
воз.поблеппаго Сына Неговаго. Гръхове-те
наши ако и искать заплата, елръчь, да ны
суди Богъ па вьчио мучегпе зарадп ппхъ:
но ържвъ та 1псусъ Христова иска милость,
елръчь , пспросува у Бога милость грйш-



нымъ , и това с що рече Апостолъ: „Во-
всгъмъ обогатистеся о келпи то есть чрсзъ
Христа оботатите-ся и да заплатите всякой
долгь и тягота что лиате.

Кога-то лыс слушаме Божественна-та
служба въ свлтая-та церковь, тогава Хри-
стосъ представллва молитвы священнически
предъ Огца Своего. II кога-то се жертвува
(заколюва) отъ 1ереа-та показува своп-те
рапы, какво-то ходатай нашъ п ходатайст-
вува за насъ какво-то говори апостолъ:
„Спасти всячески можетъ приход ящы я о
нела къ Богу, всегда живъ сый во еже
ходатайстеоватн о нихже“. (а) За що-то
единъ Хрнстосъ е ходатай по между Бога
и человъцы-те -И пакь тойзи Павелъ под-
тверждава кога говори, „Едниъ Богъ и единъ
ходатай Богу к че-ловгъкомъ, человгъкъ 1и-
сусъ Христос* давый себе искупаете за
вспхъ.ч (б) И спорядн тогова можеме да
проепме съ голъма см'Влость веское дъло
душеполезное отъ Бога , и увърены сме ,
защо-то ще яолучнме онова понеже не
са молпме мыс самы, но заедпо съ Хри-
ста ходатая нашего, кой-то е равенъ

(а)	Епреп. 7. 25.

(б)	1. Tim. 2. 5.

Богу н Отцу. Разглъдайте сега вые, кол-
цына пе стоите въ церковь на Божествен-
па-та служба съ благоговейте. Кога-то самъ
Христосъ моли Отца Своего за пасъ, п съ
языка свои , и съ крЖвь-та своя праведно
ли е и благословпо ли е намъ да сс раз-
говоруваме въ церква-та? и съ наши-тс не-
уредбы да возмущаваме Неговн-те молитвы
Той, коп то е осуденъ, дюжелп да се смъс
и да безчинствува , кога-то иегова, хо-
датай говори на суд! я та за негово спа-
сение? Не впдптс-лп какъ стоять осужден-
пицы те па колена, и проливать горки
слезы изъ свои-тс очи? Почто не твориме
и мые това въ пашн-тс церкви ? Священ-
нпкъ кои - то заколува Агнеца Божш , е
o6ujiii посланникъ (що знача по гречески
Апостолъ) церковный и веского особен-
но кой то му предстоя, слуша, и тура че-
ловЪкъ Священника ходатая кодъ Бога за
свое то cnacenie. Прочее и пади, е нужно
съ благоговЫне (евлав!е) н съ паше сер-
дечно емпреше да го слушаме , да берсмс
плода на тайна та , сиръчь да прйнмамо
прощешс па-паши те гръхове.

Прочее да ндсме въ церковь, н да
стоиме съ свлав1е при Божественна та служ-
ба; да соеднпяваме наша та мысль съ мысль

та на Священника , н заедно съ него да
жертвуеме умно Сына Бож1я. Или подо*
бри да речемъ, да соедшшваме сердце то
наше съ сердце то 1исусъ Христово, и да
приносимо молитвы-те си заедно еъ него
Богу и Отцу, кой то о па небо-то. Богато
азъ утивамъ въ церковь , съ друга мысль
не утивамъ но токмо перво да отдамъ честь
Богу, колото чрезъ свон-те гръхове самъ
му земалъ, второ, да му благодаримъ за
вснчкн добродыпшг, что мп е- далъ, и что
ми дава на всякой день. Третье да уммло-
«тивлявамъ иегова та Божественна правда.
И четверто да Го молимъ за свои те гр'В-
хове^ Волстнна- весьма гол'Ьмъ срамъ е
памъ, на христианине, ако да оставаме храмъ
Божш и да тржчнме коДъ палатыте (са-
рай) госиодарски.

Прочее споредъ хрпспанска та долж-
ность требува да са объщайте да ходите
часто въ церковь Бож1Я , и да прсдстойтс
на Божественна та служба еъ Eujainc все-
кш день. II коса то се находите при свяг
щенна та служба номыслуваите че стоите
па Голгооа, гдь то са распя Христосъ ,
като че предстоявате на смерть та Гисусъ
Хрисова ,.Па всяком* мтъетгь оилналю при-

носится имени Моему жертва чиста (а),
говори Господь Богъ Вседержитель.

ГЛАВА ДЕВЯТНАДЦАТАЯ.

Какво mpetyea да са употребляватъ св.
тайны.

Святит те тайны са ръкп, съ кон то са
прпчащавамс съ тело то и кржвь та Вла-
дычна. Tia са извори иа всички те тгя
благодати, кои то споредъ своя та си сила
помагатъ въ наше то cnacenie. Кой чело-
въкъ гн не употреблява какво то е при-
лично, той ще си паправи да не може си-
ла та 1исусъ Христова да го пользува и
иегов о то cnacenie ще да быде слабо.

Тьло то и крйвь-та Гисусъ Христова
ще паправи въ наша та душа только го-
лимы дййстшн, колько то правя въ наше
то шо и проста та пища. СирЪчь т!я
свят'ш тайны хранить возраставатъ, укрь-
пляватъ. просвыдавать и развеселяватъ на-
ша та душа. А за что сега тъло то и крЛвь
та 1исусъ Христова не направуватъ тыя
Д'йнств!я ? тонко много се псповъдувамс, и
това псповЪдаше не ни принося шюдно

(a)	Малах in гл. I, 11.

исправление? Христосъ часто влаза въ серд-
це то наше и ни сдинъ знакъ не оставл
отъ Божествеина-та своя любовь, пли попе
ед на искра отъ свол-та Божественна слава.
За това нс ни оставл ни сдинъ знакъ, защо-то
го пршмаме не достойно. Пагаъ лошавъ по-
мыслъ ще ни направм да погубпме плодове-те
на святым те тайпы. Таниш те не дъйству-
ватъ свободно пли насильно, какво то прн-
роднн веществен ни причины, но дъйству-
ватъ споредъ найми помыслъ. Огжнь има
малка теплота въ трава та понеже травата
е слаба; но въ жслъзо то има голима теп-
лота за това, защо то желъзо то е креп-
ко. Така и Святш-те тайны въ человече-
ски те сердца, споредъ тъхны те помыслы
лршматъ таинственна та благодать. Гдъ то се
лреумножава благоговыне то, тамо са преум-
яожава и таинственна та благодать. Хр1стосъ
въ свое то отечество не правеше чудеса: Ле
имаше ту ни единыя силы сотворит» (а).“

Понеже немаха тВ добри мысли зара-
ди. Христа : они немаха вира, За невгър-
cmeie мха“ (б).

Прочее да нрпступнмс кодъ евятыте
тайпы, какво то що ми выка Д1'аконъ „Со
(а) Марк. С. 5.

(б)	Мате. 13. 58.

страхом* Божш.иъ и втърою приступите'1
Кон ще да земе въ себъ си святыя те
тайны безъ страхъ, л безъ покаяше, и безъ
ненависть кодъ своите гръхове. Токовый
судъ ястъ и псетъ" (а) какво-то говори
Апостолъ И за да речемъ ясно; таковъ чс-
ловььъ храни свое логубуваньс и уготов-
лява си смерть. И воистину люто, какво-то
на тыя , кои се причащаватъ недостойно,
така и на оныя, кои то ядатъ отъ оная
духовна и Божественна трапеза, и пакъ се
обращать кодъ спажны (тВлссны) работы.
Разглъдай, любезный христианине, тая при-
чина, коя ти и раин не твердо твое пспо-
ввдаше, и кол прави святы-те тайны без-
сильиы. И при това раэглъдай и тоя по-
мыслъ па-твос-то сердце, съ който прихо-
дишь кодъ евлтьш-те тайны и ако не бы-
ва така, каквото подобае, требува весьма
много да сс убоншъ, понеже Апостолъ го-
вори: „Да искушает* человикъ себе и та-
ко отъ хлпба да ястъ, и отъ чаши да
тетъ." (б) Спръчь , по перво человъкъ да
се испыта весьма хубаво, да ли с достопнъ,
и по това поели да npimta святы-те тайпы»

(а)	1 Коряке. II. 28.

(б)	Корин. 11. 28.

ГЛАВА ДВАДЦАТАЯ.

За мгыостыня-та.

Много смс должны дэтворнмс добро
на спромасн-те заради 1нсусъ-Хрпстова-та
любовь, Конто е оставплъ тыя тука въ
зпръ на мвсто себе сп. Христост», конто
всегда се находи въ Евхаристическата тай-
на, за да пршме паши молитвы, и за да
воздаде намъ духовно aerie, находпее и въ
лице иа-сиро.масите, сяръчь уподоблявасе па-
енромасн, за да повдигнува насъ намплость,
и да се храпи самъ отъ насъ съ мило-
стыня.

Блаженъ е той кой-то милува Христа
к треоканшш е оный, кон то се отвржща
отъ Него, мые хранимо безеловесны жппот-
иы, а Христа оставляв да гладува! О!как-
в& е тая совъсть? Всичко, что даруваме на
богаты и властелпни, на праздно е дадено,
а что даруваме Богу да се нс бопме от-
нюдь, пито да мыслимо, че що погубило.
Хрпстосъ ще да врати главно то съ лихва
(<1>айда) и ще да плати: „Эур« до одна ча-
ша студена вода,“ (а) а мые давамс мило-
стыня тамо , гдъто не се надЪеме да зе-

(а) Мате. 14.

меме, ТПяпства , смеха , игры разсыпаха
много домове, а милостыня ни едиаго че-
ловека иикогашь не сотвори да е спра-
махъ: „Иэюр дастъ убогим* не оскудпет»
а иже отвращаешь оно свое, въ скудости
будет* мнозп," (а) Бажественно-то, писаше,.
милостыня та сравиява со семе, вопстнна кой
сее сече не «>лрля го, да го погуби, но да го
умножн, така и той, кой дава на сиромаси нс
погубува свое то си, но умиожава го. Богь ре-
че „Мое есть сребро ч .мое есть злато11 (б) и
породи това вспчко богатство е Бойле. И
всичкп-те коп то п.матъ богатство, не са на-
рмчатъ Господний песовп, но икономи ft
правители , за да употребляватъ снова по
заповедь та Бойля, какво-то говори Апо-
стол ь Петре: „/ййдаейо, яко оке пр1ятъ да--
роваше, между себе de служаще, яко до-
бры строители различные благодати. Бо-
отя.№ (в) И така той , кой го дава токмо
зарадп свои спажны желашя, обпждава и
Бога Господа на богатство то, и сиромаси те<
Обиждава Бога , защо-то уграбува му не-
гова-та власть па богатство-то. Обпждава

(а)	Притч. 28. 27.

(б)	Л«сп 2. 9.

(в)	1. Петр. 4. 10.

спромаси те, понеже отдЪлява ги отъ. них-
но твлесно ясне, пора ди това коп нс ми-
лува сиромаха уграб)ва н Божш власть и
онова, что се относи до сиромаспте.

Мые должпи сне да мплуваме сирома-
си те перво, зарадп Бояия-та заповедь, по-
неже Богъ е Господарь на богатство-то, вто-
ро , зарадп заплата, что обг.щалъ да нп
даде Богъ. Чсловьцы-те въ день судный
(на страшный судъ) вматъ да блдатъ су-
денн за милостыня. Како ще да отговоратъ
тогава злш богачи , тогава, когато енрома-
сяте ще да укажатъ на нпхъ? и когато Хрп-
стост> ще нмъ се пору га, и ще гп пспя>ди?
„Идите отъ Мейе прокляты въ огнь вгъч-
ный, взалкахся бо и пе даете Ми лети, воз-
жадахсл и не иапоисте Мене, пагъ бгъхъ
и не одгьясте Мене." (а) Пе милостиво серд-
це показува зпакъ, защо-то нма даго от-
ФЖрли Богъ, милостива душа показува, за
що-то она определена е въ царство Бож|*е.
И что ще ни речс Христосъ кога-то вид»
паШи те дрехн на ссбесп , и хлябь нашь
11 сребро-то паше въ спромашки ржни? Во-
нстнна весьма известно е5 тогава мыс шс

(i) Мате, 25; 11.

станеме предъ Пего съ по голимо дерзно-
вен ic, понеже имаме помощницы спромасп
п бьдни ком-то смс помиловали.

ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ПЕРВАЯ.

Кало подо&ава да творнме милосты-
ня та.

Оть три знака се познана милостивый
человькъ, отъ рука, отъ лице, и отъ око,
on. рука-та сс познана кога-то има рука-
та си свободна! Отъ лпце се познана , ко-
га - то показува лице то си весело иадъ
оиыя, кои-то просядь. Отъ око то-се поз-
нана кога-то го нодпгнува- часто на небо.
И свой образъ е па милостива.™ человека.

Рука-та е должна да бжде свободна,
зада дарува споредь потребности-те на си-
ромаси тс. Зелия , кога-то с суха , нс се
масытува съ мало дождевпы капки. Тако
п опой, кой-то е весьма скудепъ, не може
да се удовольствува токмо съ сдицъ дн’наръ,
или съ сдинъ грошъ. Мые кога-то просима
оть Бога милости, веского богаты милости
искано и говоримо: „Помилуй мя Боже по
ве.ищпй милости твоей (а).» И мыс, как-

(а) Псах. 50.

во-то дава памъ Богь голЬмы мп юстп дол-
>К11И сме да даваме богата милостыня па
сиромаси ; не прилично е да се отрнчаме ,
какво-то кога немамс. Бьдна та Евангельски
вдовица »Двл> лтъптгъ (аспры) Фржли въ
храмъ Бож'пт, п похвалена быде отъ Xpicra
повыше отъ богаты-те:» Раздробляй алчу-
щымъ хлгъбъ твой, (а) говори , Богъ , сп-
р-ьчь ако имашь едппъ токмо хлъбъ, и нс
можешь да го дадешь всичкп», то едва по-
ловина подай. Не подобавд да речеме па
сиромаси те: » Идите съ миром* Богъ да дастъ
ва.иъ (б)«. За що-то Богъ гл праща кодъ
цасъ и ако ги отпждувамс назадъ то от-
Фжрлямс Бож1е-то повелите. Спленъ е Богъ
да гп помплова, но иска онъ, да пэлааи
отъ пасъ добро, за да пршмсме заплата
отъ Него. Можете и Даш ила Богь да про-
храпи въ ровъ (тря?па), но оцъ поиска л ъ
да го прекранп, чрезъ Аввакума (в) должно
е да бждс лице весело. «Вовсяко.ш датой
весело имгъй лице твое (г),« Сиръчь трсбува
да помплова человъкь спромаха и бвдпаго
ст» весело лице. „Доброхотного бо dame.i/i

(а)	Исапь 58; 7,

(б)	lai.OB. 2, 16.

(и) Давим. И, 33 и 31. 37.

() Сирэхъ 35. 8.

люб’н/н» Богъ (а).“ Милостивый человЪкъ дол-
женъ с да се радува, да показува, за що-то
повыше ще пршме отъ спромаха , нежели
колку-то дэва: понеже онъ дава мало нвчто,
и придобыва царство небесное. —

Потребно с да творлме милостыня и
па добры человъцы и па злы. Добродетель
никогда не г.гЬда на достоинство , но на
скудость. XpicTOCb вь пустыня прехраии
и добры и злы, понеже онъ пог.гвдпа на
жадность та лмъ, а не на злоба та пмъ. Ко-
га то мцлуваме лукавы-те и добры те тогава
послт.дуначе на нашего небеснаго Отца, кой-
то „дождить па праведный и неправедные
и отверзаешь руку свою и насыщаешь всякое
животное бжгговолешя (б).« Кога-то мц-
луваме спромаха, должны сме да возведу-
вамс око наше па небо , но да се не гор-
диме, пли да се возвышаваме съ умять
нашь, защо даваме мнлостиня та какво-то
Фарисей , а да помышляваме, защо-то за-
радн Боли я любовь мплуемс спромаха: „Разу-
мей кому твориши, говори премудрость (в).«
Сирт»чь весьма добр в знай, защо-то тая ми-

fa) 2 Корине, гл. 9. 7,
(б) Мато. 5. 45.

(в)	Спрахъ 12. 1.

лостыил коя то давашъ bi. рукн-те иа-си-
ромаха , давашъ л въ руки Божии Снро-
мачъ простира р^ка-та си, а Богь пршма
милостыня та на небо, Хрщтост,, кога-то
на-храни пять хи.и’ады чсловг.цы вь пусты-
ня съ петь хл вба и двft рыбы, дйде ни об-
разъ, зада г гВдаме и Мыс на небо. Говори
Евапгслпстъ- »Возрп>въ на небо.» О Христиа-
нине! »Ащебы видам > кто есть глаго мй
ти даждь ми пиши ты бы проси е» отъ
Него и далъ бы ти воду живу (а).» Снрьчь
далъ бы ти блаженство. II така кога то гл ь-
дашь сиромаха помышлявай че Христосъ
се прсобразилъ въ той образъ п проси отъ
тебе той Конто нема ппкаква пн отъ кого
нужда зада-тн дарува царство слое. »Г> га-
женъ разузнмалй на нища и убога (б).» Си-
рт.чь, блажен ь е тоя чс^ювькъ, ком-то позиае
XpicTa подъ одежда-та на сиромаха. Бла-
женъ е той, кой-то позпас глась на спро-
маха, какво то Гласъ Хрытовъ, и кой по-
знав спромашка-та рука какво-то рука Xpi-
стова:« Въ день лукавый избавить его." (в)
Онъ щс да-му быде помощник!, въ всекоя

(a)	Ioan. 4. 10.

(б)	Псал. 40. 1.

(о) Пса л. 402.

скорбь, бида грыжа и въ ceraumiii и въ
будущш живот!.. Онъ ще да-му помага все-
гда и на смертный часъ ц на страшный
судъ.

Ис е прилично да быде милостыня-та
токмо отъ природпа любовь. Какво-то тво-
рятъ другой в'Ьры, н разбойницы, но по-
выше заради XpicTiancKa любовь , и за
Бога. Оная милостыня, что л правимо на
сродницы те не е равна съ тая милостыня
що я правимо на спромаси-те. Кой-то мл-
луна своп родшшы, онъ твори .милость за
ради природна-та-му любовь и заради род-
ство-то-си; а кой-то мнлува сиромаха, Опъ
твори милость зарадп любовь - та Божш.
Кой мнлува свон-те роднимы , той мнлува
самъ себе, а кой мнлува сиромаха, той ми-
лува Xpicra, во образъ спромашескгй.

Разглъдайте. Да - ли творите милость
по потребностп-те спромашескп , и да ли
Я даватс отъ всичка душа и сердце за
любовь Бож1я и за любовь на блпжнлго
вашего. II ако Я не правите съ таковъ на-
чпнъ, исправляйте се, за дабы .нс погубили
ваша-та заплата.

ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ВТОРАЯ.

Заради со5лазнъ или пакость та душевна.

Соб тазнъ не са казува друго ничто, ио
оная причина , коя-то даваме, на никого
человека да впадне вь гр1>хъ. Три при-
чины са, отъ кои-то быва соблазн!.. Перна
причина е, злый примъръ или новодъ. Втора
злый сов’Втъ, и лошавы обычаи. Третья ,
отФрълянье оть добродьтелп.

Злый примерь ПО МНОГО души <1>р*ЛЯ
въ адъ нежели спасоха всичкл-те праведши
и евлтш че лов Г. цы. Ако бы сс отворнлъ
адъ не знамъ дали може да се намърп
попе ед па душа коя-то бы нс рскла той
чсловИкъ или тал жена ме учппи да самъ до-
стойна заради въчпа-та млка, душа. Люто
мпъ! коковъ отговоръ аде дадемъ Богу ?
Христосъ ми заповЪдува да любим ь враги
тс сн , и почто осуждавамъ па въчна - та
смерть тыя души, кои-то ле мн согръшнли
ничто ? Кон иска да согрг.шава, самъ има
власть, иска твори что лека , по токмо да
нс дадезллъиримйръ на другите. Скрытный
гр’Ьхъ разсыпува душа-та токмо па оногова
кои то го правн, а общш гръчъ разсыпува
на вепчкн-те. Кой-то тура отрава въ свой

кладснсцъ, раэсыпува токмо домашпи-те-си
а кой тура отрава въ градский изворъ, той
отрава вснчкш градъ.

Лоши-те и срамни-те слова по горьки
са и отъ лошавый прямъръ. Лошавый прк-
мъръ с какво-то печать въ рлка, обаче кога-
то се соедини съ него и слово, непремен-
но това зло запЪчатува дуищ-те на оныя
человфцы кол то слушать : „Злыя беседы
тлятъ обычаи благш, рече Апостолъ (а)«
Хр1стосъ нсрече- пГореМ1руотъсобмзнъ(б).“
спрячь , горько на мучнтелп-тс и на оныя,
кон то гонеха вврны-те. Понеже мучнтелн-те
можеха много мученицы да пратятъ въ Цар-
ство Бонне, по онъ рече: Горе Mipy отъ
соблазпъ (в) : Защо-то соблазни испращатъ
много челов-Ьцы во адъ.

Горько не токмо wipy, но горе и челове-
ку тому имже соблазпъ приходить (в).» Кой
чедовзкъ твори соблазпъ, той е д!аволъ
преобразенъ въ человЪческш видъ. Така
Св. Апостола Петра нарече Господь: ъПди
за мною сатана : яко соблазпъ Л/и еси (г).«

(а)	Кор. 15. 33-

(б)	Мате. 18 7.

(в)	Мате, 18. 7.

(г)	Мате. 16. 23.

Молпмт» вы разглъдайте тука мало: Xpic-
тосъ 1уда Ис картотека го, кой-то го предаде
ако и беше Й1у врагь марече го: «Друже
почто пришелъ вен (а)?» Ирода ст» вспчкн-те
псговы пре курва рства нарсче Хрштосъ лиси-
ца: «рирлте лису ?по.«у(б).« Фарисеи ст> всичка
та нпхна гордость парече nt змга, «Рождения
Ехиднова» и на друго мъсто парыча ги сы-
новы д1аволови. „вы. отца вашего дювола есте
пиа другомЪсто. «родг» лукавь прелюбодпй (в)
Обаче евлтаго Апостола Петра не па рече
го лукаваго пл зхня, ни диавола, но сатану
кой-то е первый д!аволъ: „Иди за Мною са-
тоно а за что? яко соблазнъ ми еси. Ако
разгяъдамс подробно соблазнъ на-А постол а
Петра, ще пайдейе, защо-то онъ сотвори
го отъ своя-та простота и незнаше и за-
що-то мудруваше повыше по человечески
работы нежели, Божш:» яко не мыслиши
яже суть Божия, но чоловтьческаяа весьма
любилъ онъ Христа, и совЬтоваше Го да
не умре наьрсстъ-» Милосердъ ты Господи
не имать быти тебп> cie.u Обаче христосъ

(а)	Мате. 2G. 50.

(6)	Лук. 13. 32.

(в)	Ioan. 8. 44

(г)	Мате. 16. 23.

Ком-то по перво ублажнлъ го: «б.шженъ
еси симоне Варъ (сыне) 1она«. Отъ това,
понеже пе узнала. Лпос. Петра. соблазн ь,
отп^дюва-го оть Себе, какво-то и д!авола
въ пустыня, на баворска гора: «нс)и за мною
сатана (а).“ Прочес како-ще да сс нарсчатъ
предъ Кога ошя, кои-то творятъ истинны
и волны соблазны, не on. пезнаше, но отъ
злоба-* вонстина весьма добрГ» знаеме, защо
то они нс са достойны лито д!аволн да
се наречатъ, но по лошавп и отъ, диаволы
спрячь Сонмище сатаншю (6J. Какво ги на-
рпча Св: [оанъ въ своп Апокалипспсъ. Истин-
на да речемъ. дтволъ безъ средство нс може
да дадс на челов-кцы злый примбръ. Може
ли да се панде ивкой да рече : за що-то
дгаволъ совятова ми да сотвори мъ тоя гръхъ?
Нема воистинна: Понеже д1аволъ пе.ма лзьпсъ,
пито може да се яви. Опт. другояче не
може да говори, токмо какво-то е говорилъ
въ старо време на паши-те праотцы Адама
п Ева чрезъ змшпа. лзыкъ. Такви са п
ошя , кон то соблазиявать другп - те или
съ слова пли съ двю, они са д1аволн пре-
образенп въ человячесшй образа. и поло-
шавн са и on. д!аволы-те, понеже во адъ
(а) М«те716. 23.

(6) Апокал. 2. 9.

не махождатъ се други подобии* ннмъ. Поло-
шавъ е п отъ вялим топ, кой-то сс преоб-
разува въ neciii образъ, и влазп въ стадо
л удивллва мало по малу вспчкн-те овцы
т!я са, коц-то истребляватъ хркгнански - те
свойства (нравове) на незлобивы те и про-
сты те человъцы, и т!я са, коп то уграбу-
ватъ отъ руки 1исусъ-Христовы тыя души
ком-то съ много потъ онъ прпдобылъ. Едпа
душа толико е драгоцъпна, колике е дра-
гоценный животъ 1псусъ Хрктовъ. А они
съ свой лошавъ прнмт.ръ уграбуватъ Я отъ
Ноговы те руки. И каковъ отговоръ те да
дадатъ на Негово-то страшно судилище ?
XpicTOCb зарадп едпа душа после, отъ
како-се воплотп , быде рабъ , спромачъ ,
трудил се толико годпны-( 33-годины), онъ
всегда пригнал в е пору га и ie п безчест'ш
п най-послъ крестна-та смерть. А ты хрп-
спаппнс, съ твой соблазнителен?» примЬръ
н съ слово уграбувашь му отъ Неговы-те
руки такво драго иридобыване ? Богъ умнра
за да Я оживи, а ты Я убивашь, и как-
во-то говори Аиостолъ. „Погибнешь немощ-
ный брать, его-же ради Xpicmocb умре (а).«
Хр1стосъ, кога - то предаде духъ свой на

(я) Корине. 8. 11.

крестя», родила. Церковь на едпо съ всичкп
тс души, за дабы была наследница на
Царство-то-му. Заради това и священный
Августинъ иарпча крестъ Хрщтовъ чер-
тою (сир'Ьчь тая кел!я где-то сшятъ мла-
дожсицы), или камара, тая кел1я наричасе
чертогь параждающа-та. Тогава самото не-
бо са возрадувало и се развеселило со всичкп
блаженны Ангелы. Зарадоваисе п всегда-
бытпый Отецъ съ возлюбленцаго своего
Сына: А ты XpicTianunc, таковаго наслед-
ника Бож1я повдигашсе да y6ieiin>, и да
го Фржлишь во пропасть та адска съ твои
лошавы работы ? Азъ слушамъ, чс правда
Бомия има да суди безъ милость тому, кон-
то може да помилува своего ближняго: „Судб
бо безъ милости пе сотворшему милости (а).и
Каковъ судя, ще да быде сега на тогова
кой-то не токмо пе мнлува своего ближняго,
по още - го и привлачп кодъ злы дела съ
много хитрости и нзмамки, и твори-го смерт-
но да согрЪшава.

О, Свлтш Apxiepe» ! о пастыри Чело-
вечески!! о властелины! коп-то сте постав-
лели отъ Бога въ церковь да учите свой
народъ н со слово ваше п съ ваши дела!

По добр н было бы ако бы нсмалн выс то-
ва настоите<ьство, нежели да даватс и най-
ма.! ый соблазпъ па стадо-то Хрктово, и
да го убяватс, заради кое то Хр1стосъ
умрелъ. Богъ вы туриль па свыцникъ, да
сто свФтлииа какво-то говори Самъ Xpi-
стос'ь' „Ви есте светъ лиру тако да про-
светится светъ вашъ предъ человеки, яко
да видлтъ ваша добрая de.w (а).“ Сирг.чь да
проевъщавате други те, за дабы ходили по
истинный и царскш пять Божии А защо
всегда бывате темнота и повыше ослФпля-
ватс ги? Хр1стост> рече: „Лще убо светъ,
илсе въ тебе, тма есть , то тма кольми
папе будетъ (б)?“ То есть, ты кой то си
светит и солнце па Хрнтпаны те, ако бы
вашь темнота, то колколп поголФма темно-
та ще сотворишь на народить Божш ? пе
слушатс ли, что говори Апостолъ?,, Такоэюде
согрешающе въ братйо, и бйоще шсъ со-
весть немощиу сущу, во Xpicma согре-
шаете (в).“ Спрьчь, ако давате па дру-
ги те поводъ да грфшать то вые во X pi-
ста согрФшавате.

(а)	Мате. 5. 14—17.

(б)	Мате. 6. 23.

(в)	Корине. 8 12.

О, отцы п чайки, кон то не живьете
хрпстынснп! ПодобрЬ бы было: ако не бы
се родили ваши чада во оной шръ. О, свл-
щеипнцы Божш! О владпцы! О, Господне!
О, отцы п майки ! Выс пе сте нмъ дали
животъ, а защо пмь приносите вьчна-та
смерть? По что прплича да творимс за да
се спасе.ме ? да се облечеме въ Хркта,
какво-то пы учи, Лпостолъ.4 »По облецытесл
Госнодемъ пешимъ /исусомъ Хрйто.иъ и
плоти yzodut не творите въ похоти (а).“

И коя е одежда Хрктова ? одежда
Хрктова са д-Ьла та Хрктовы, духа Пе-
говъ , yqenie то Негово, Кои-то се облачи
въ таква дрсха, той изображава въ себе
Христа. Да се облечеме прочее въ Хркта,
спрячь въ образатъ Неговъ , дабы впдтыи
насъ и друп'п и да всломнятъ за Хркта.
Потрсбпо е иамъ да дадеме образъ Xpi-
стовъ ва други-те, какво-то с далъ и памъ
Хрктосъ. Добрый прпмярь приноси жи-
вотъ вячный, какво-то и лошавъ прцмЯръ
учппува вечна смерть. Кой-то иравп со-
блазпъ , той вшюватъ става на вспчкн-те
гръхове, что сотворяла злый нримт.ръ.

ПодобрЯ бы было, ако нсбы былъ въ

(а) Рим. 13. 14.

ниръ той чсловъкъ , ком то става причина
на-соблазнъ.

Разгл вдувайте, ако сто сотворили такво
дило что е до несло соблазнъ , и ако да
произлъглп отъ това лошаво дт>ло гръчо-
ве, то треба да просите прощеше и за
свои-тс гръхопе и за гр’Ьхове-те на-онаго
человека , кому стс были причина да со-
гръши,

ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ТРЕТЬЯ.

Заради тершъше то.

Богатства и сладости enpcuni не ны
правлгь xpicTjaiibi. Ако бы было това истин-
но, смръчь} богатство и siiрскш сладости
акобы правили пасъ Xpicrianw, то не нуж-
но было бы XpicTiaucKO-то живете. Богъ
ясчалъ нужда заради да ны нзвади изъ
сладости и упокояпЕл лпрски, онъ можете
пакъ да остави той м>ръ въ сладости и
улокоешя какво-то е былъ и папредъ.
XpicTiaнеко-то живете определено с на
всегдашнее страдание, и кой-то не люби
такво жпвенье, топ нс може да сс нарсчс
истинно учсникъ XpicrOBb, и вьра-та Не-

гова с мертва. Евапгел1е Христово учи иы,
11 говори: бяажепы пяйчущш. (а)

Прочее горько па оиыя кои сс см'Влтъ
л се радуватъ! Ова учете е отъ Святаго
Духа и никогда не согръшава. Хрктосъ
веема добре знае онай пжть, кой-то иы во-
ди въ рай, и опъ паучплъ иы да ходиме
по тоя плть за да се спасеме и объявилъ
съ ття слова : „Подвизайтеся винти сквозь
тпеная врата , яко мнози , глаголю вамь,
взыщутъ винти и не возмогут* (б).“ И
пакъ : „пространная врата, и широкш путь
вводяй вг> пагубу; кто узкая , и тгьсиый
путь вводяй въ животъ, и мало ихъ есть
uaice обрц>таютъ его (в}.“ Прочее тыя чело-*
В1щы , коп то искать да сс паслаждаватъ
всегда отъ м1рски-те сладости, веема зло-
пол} чип са: защо-то благополучие па Xpi-
CTiauuiia е да сс находи всегда въ трудове
и въ слезы. II тако подобаше пострадати
Xpicmy и воскресиути отъ мертвых* въ тре-
пий день (г) какво-то и быде, Всички евлтш

(а) Мате. 5. 4,
(б) Лук. 13. 24.

(и) Мате. 7. ст. 13 в 14.

(•) Лук. 24. 16.

lOd
отворнха псбссны-тс врата съ тсрпыне и
со скорби. И пощо мыс исмамс терпъшс
въ тыя страдашл, кои-то возлюбплъ с Xpi-
стосъ л святш? Tepirimie па-скорби тс есть,
знакъ па избранны те. а кой пе трдпп тыл
страдаш'я. тон показ} па знакъ на отверже-
uic-то. Чел овькъ долженъ е да сс мячи
или на свой свить, пли на други! что иде.

Благодарете Бога въ ваши искушен!л
л молоте го да вы укртлп, за да терпите
тыя искушен!» съ радость заради небес-
на та слава. „Плев не носить Креста свое-
го: и въ с.чъдъ Мене грядетъ, не можешь мой
быти ученинъ (а).“ СирЬчь, коп нема всегда
предъ очи тс си страдания и смерть Xpi-
стовы, н кой нома терпТ.ше въ скорби на
овой евг.тъ, и кон пе уыжртвува своп-те
зли желашя, тон не може да быде истин-
ный учеппкъ Хр!стовъ,

ГЛАВ\ ДВАДЦАТЬ ЧЕТВЕРТАЯ.

Ч'елостьлг должен# е да покорява своя
та воля на воля-ma Еожгя.

Пай голЬма и пай похвал на добродътель
iia-xpicTjatiiHa с да иска и да люби това ,
что Богь люби и иска. II това е святость,

(а) .1у(. 14. 27.

спръчь да се находи всегда въ воля Божтя.
Святи: чсловъцы сосъ другъ начнпъ не сс
освлщавать, но токмо ако да соединять
своя-та воля съ воля Бож1я. Ако и да има-
ме всички други добродетели , а ако сс
отделимо оть воля Бомия, не сме истишш
слуги Божш.

Кога то человькъ нс се доводьствова съ
това, что Богь иска, той сопротнвлявасесь
такова, пачинъ па Бойля та власть. Кой мы-
сли защо-то Tin работы, что се случаватъ
въ тол !»пръ , нс бывать какво-то требува,
нс му сс вмьнява това како да с реклъ: „Богь
не е премудръ, не знае что правы, и Онъ
не с Владыка."

Мыс вьр)ваме и псповт.дувамс , защо-
то всачко происходи отъ Бога, токмо един ь
грЪхъ пе происходи оть Бога, понеже Богь
никогда нс може да согръши, онъ с пра-
ведеиъ. Богъ е самая иревысокая прему-
дрость, и благочшнс. II кога-то с онъ пре-
мудра» п иресоверщенъ: то како можемс да
кажеме, защо-то Онъ иравп безчшшо в не-
мудро? О! да не быде! Всекоя вещь, коя то
ни праща намъ Богъ овдъ въ м!ръ, дава
пи за наша польза, и за Иегова любовь ,
коя то има па насъ. Ако бы земалъ самъ
Бог ь въ р^хка та си ножъ, за да ме уб1с,

10G

азъ пзвъстсиъ самъ, защо-то л тогава десна
та му ржка бы сс повдигала отъ Псгова-та
гольма любовь. II пощо се бопми и се
жал нм ь кога-то значь, защо-то имам ь Бога,
какво-то Отца, кой то ме люби и иска моя-
та польза ?

Прочее азъ друго ничто нещемъ, друго
ничто пе любим ь , освВнь това , что Богъ
люби и иска. Псма да се грыжамъ пито
за тщета, шло за сиромащь*), пито за смерть,
лито за болести, ин то за друго зло, что
ще мп се с.1}чн понеже всички тая при-
ходить оть Бога, и пршмамь ги съ радость.
'Нова по с зо.гь сл)чай , что мы сс случа-
ла, по добръ нрндобытокъ, н богатство мое
това с. Това не е смерть и раны , що ми
праща Богъ: по това с животъ , и свобода
моя. Защо-то кога то происходи оть рлце
ти Бож1я, тогава прнмьняватъ п естество,
и пме. ЙБръ что парпча зло, това нс с зло
но, koi а то ю помыелнме мало, ще го най-
дсме, защо-то това добро с даръ Божш
отъ промысла и смотреше. Кога-то m доп-
де иъкакво злополу'лс, помысли начало то,
енръчь ьаква причина была отъ перво, отъ
коя-то дошло ти това , и тогава ще най-
дешь това, защо то е блаюиолуч1с.

Покоряла# те прочее воля та си на воля-
та Бойня, и молете Бога, за да быде все-
когашь воля Иегова пт. васъ: Ей Отче, лко
тако бысть благоволеше предъ 7'обою(я).

ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ПЯТАЯ.

Заради надежда на Бога.

ЧсловЪкъ часто предава свой живота
на лекаря, гемидиия на Гс'пя, ельпецъ на
дъте, за даго води, а мые сс двоеувшме
дали да предадсме живота иашъ въ руки
Божш , или не. Богъ чияпсе мукаятъ и за
пай малки животинки, за человъцы ли неще
да се учини мукаятъ, кой то создалъ Онъ
споредъ свой Образъ и споредъ подоше-то
си? Боге, права добро на певИрннцы-те и
на гр пиши цы-1 с, конто хулятъ всегда Пе-
гово Пресвятое Имя, a XpicTiaiiw, кои то го
любятъ и Му се кланятъ па всякой день,
ще испустили изъ рукнтс си? И щегн оста-
вили безъ своя помощь? Богъ говори чрезъ
Пророка : „Даа сотворить, и Азъ понесу,
Азъ подиму и спасу вы (б).“ СирЬчь: Азъ вы
сотворнхъ, п Я грыжамсс за васъ. Майсюръ

(а) Лук. 10. 21.

(a)	Ilcaia 46, 4.

всегда ради за свое дь.ю, кое то правн съ
ржцы-тс си : а Творецъ и Зиждитель на
niipa пе щс ли да нма грыжа за ради Свое
то создаше? Богъ не токмо е Творецъ машъ,
но п Спаситель. Онъ говори: не бойся, яко
избавила тл. Снрьчь: лгай голкма надеж-
да па Акне, защо-то я сячмь ч с освободилъ
сосъ Моя та кр&вь отъ рабство. О, безмър-
ла любовь и достоинство, съ кое-то удо-
стой л ъ иы Богь 1 Прочес ако се парича
XpicTocb око отчее, то мые сме зкница
на Пегово-то око, какво-то говори Онь чрезъ
Пророка* касаяйсл васъ, яко касался въ зп>-
ницу ока Его (а). II кой с прочее толи-
ко безуменъ, что-то да сс не падие на
таквого Всемогущаго Владыка и Спасителя?
ВспчКо наше шгыие и богатство по-твердо
и подобро стон вь ржка Бож1я, нежели въ
наша. Да го оставляв иска да правы сосъ
нась, что пека иегова Святая воля Онъ с
чадо иобпвый нашъ Отсць. Любовь-та Ие-
гова, что Я има ла насъ »йда иеговы, пои-
дига-Го за да ради и да нма грыжа зарадп
насъ. Онъ объща и. намь да сс чини му-
каетъ зарадп нась, и никогда не лжже.
Уповай на Господа и той тя препипхаетъ (б),
(а) Захар. 2 ст. 8.

(б)	Псад. 54. 23.

Воистнппа небо и зелия ноже да прейде ,
но Богъ нема да оставн отъ рака-та своя
оиыя , коп то сс над'Ьятъ на него. Испы-
тайте сс да ли патте тверда надежда на
Бога. Ты сеч Богъ мой, въ руку твоею жребш
мои. И пакъ: Златоустъ говори : вп>реиъ
обпщавый и присно живъ, а ни ктоже,
можетъ посрамити насъ. (а) Сиръчь тоГг-
кон-то обт>щаль да иы чува , вг.рснъ е и
всегда живее , и никогда пи единъ чеяо-
въкъ не може да иы прелстп.

ГЛАВА ДВАДТЦАТЬ ШЕСТАЯ.

За любовь къ Богу.

Тако возлюбнлъ е насъ Богъ, що-то
и Сына Своего единородного предаде на
смерть за наша любовь. Лко бы нмалъ и
друга никоя почестна вещь, далъ бы во-
истшша зарадп насъ. Мыс любиме чело-
вька, кой-то ни направил?» весьма мало бла»
год’Ья1пе , а Бога , Кой-то пзлива своя-та
крЖвь за паша любовь, и Кой-то ни твори
добро па всякой чась сосъ богаты дарове,
почто иещеме да возлюбнне отъ венчка-та
наша душа и сердце? Богъ заповъдува нм

(а) Ксал. 30. ст. 15. н 1G.

да Го любимо отъ всичка--та сп душа и
сердце, а намъ чини-се, за що-то е тежка
тал заповъдь , да любимо Отца чадо.поби-
ла го, п безм1»рна-та красота. Любовь с дво-
яка. II перва-та е; кога-то любимо нъкоя
вещь за доброта та п, какво-то: кога-то
любпме пстшшы-тс паши др^жипа. В Гера-
та е, кога-то любимо никоя вещь заради
наша по1ъза, какво-то: кога-то любимо зпръ
и това что е въ aiipt. II тая любовь е намъ
пакостна. Богъ, кой - то ни заловвдува да
го любимо повыше отъ все как ва вещь,
иска-да го любпме зарадп това , защо-то
излпва на насъ Пегова та естественна бла-
гость , а не заради заплата, коя-то-се на-
дъело да земеме оть него. Стопанъ, кога-
то дава х^бавы отъ своя трапеза лст1л на
опал жена, что кжрми иегово дъте, онъ не
правп топа заради кжр.мплпца - та но за
ради сына см. И по ради тая причина
Таква любовь не иарнча-се свойственна
любовь.

Богъ моще да любимо солдате по-
выше отъ Пою, пито да тура.мс въ сердце
паше новы богово, сир£чь: богатство и дру-
ги желашя MipchM. Должим сме да любпме
созданю-то Бога ради, сиръчь , какво - то
средство н помощи , коп-то ны водить

кодъ Бога. И кога-то любпме создаше-то
Бога ради, тогава любимо Бога повыше отъ
всекоя шрска вещь. Кой-то люби лекаря
зарадп здрав! е то си , той пои и здрав! с
то повыше оп. лекаря. Такоже коп - то
люби создаше-то Бога ради, той люби токмо
Бога, и това е что се казува да любпме
Бога отъ венчка та паша душа п сердце.
Воистпнпа голЬма благодать има отъ Бога
той , кой-то люби Бога. Зато то пикой
не може да люби добро , ако пе познае
добро-творптсля. Око тогава наслаждав» се
съ красота на-впдпна-та вещь , кога-то-сс
проев Вщава оть солнце. Така и человькъ
тогава наслаждава-се отъ Бога , кога-то го
просвети Богъ. II д1яволп , ако-бы могли
да любятъ некогда Бога, были-бы блажепп,
Ако-бы прилгали тая благодать ошл, кон-
то се осуждсип па вВчно мучеше, они ту-
рали бы тыл мучешя, что терпеть, за сла-
дость. Иые сами можеме да любпме Бога
токмо ако пекане. II горько нами, ако не
щене да Го любпме. Понеже своево ню
оставяме благостн-те Божш, и нзбираме
мучеше.

Искорнсте нзт» сердце ваше всекаква
друга любовь, коя-то не е Бога ради, ппо-
добръ е да загубите всичшй м»рь, ако сте-

го пмали въ ваша-та власть, нежели да
изгубите любовь-та Бояия: понеже това до-
казува, за що-то любиме Бога повыше отъ
всекол вещь. „Любсе оке пеимамъ , ничто
ясе семь (а).“ Спрячь; ако пе любплъ Бога
ничто пнеамъ.

ГЛАВА ДВАДТЦАТЬ СЕДЬМАЯ.

За любовъ^па къ Господа нашего Тисуса
Xpicma.

Я пемамъ по голг.ма и почестна вещь
отъ душа-та сп. И това явно , за що-то
самъ 1псусъ Хрютосъ, Сыпъ Болий, прс-
даде се на смерть и пз.ия Своя-та кржвь за
да Я пскупн. Я достоннъ бечъ за адъ.
Д1аволп и всичко создайте искача да ми
заплатлтъ зарадп моп-те гриховы, но Xpic-
тосъ никому ни да де воля ип то гласъ, а
токмо на мое-то сердце, кос-то с искало
оть него моё cnacenie. Оно , понеже има
толкуна голема любовь на .мене , помплува
ме, п изсыпа венчка-та сп крЖвь, за даме
пзбавп оть рабство-то д!аволско>

Прочее ако по бы бы.гь я должнпкъ
па Бога создавшаго мя; то пепрсм-ышо быль

(э). Корни. 13. 2.

бы должник ь на Христа спасшаго ме. Пай-
маленкш долгъ, что самъ долженъ да му
отдадемъ за тал добрппа, что-то ми напрэ-
вплъ, е мол та благодарность коя то самъ
долженъ да му отдавамъ, II ако неможемъ
даму предадемъ жмвотатъ мой зарадииеговы-
атъжпвотъ: то должеиъ с&мъ попе да го лю-
бпмъ, за това защо-то Онъ перво ме возлюби.

Ако Фжрлнмъ на пса моло хлъбъ, онъ,
за мало това нъчто-ме люби и сс милкува
около мене , а я пещемъ ли да любпмъ
Христа, Кой-то ми даль всичка-та Пегова
драгоценна крквь, и Кой-то ме обогатплъ
съ всичьи-ти Божественны сокровища, и со
венчкп-те небесны и зе.мпы дарове ? Песъ
познана благодушие на стопапа си, а я
пещемъ ли даусътпмъ толковы благодвяшя,
Позпай, о, неблагодарна душе моя, твоя та
должность отъ само-то най мало и гнусно
животно: И ако пе та пелрави прпмьръ
на-това жпВотпо: то воистинна побезсловссна
си ты и отъ самы-тс жпвотны. Мыс весьма
много любпме наши - те пр1ятелп п пмъ
благодаримо за благодУян1я-та что ин пра-
вили a Xpicra нашего пстшшаго другара
^Нр’ятсля и благодетеля да не воз любпме
ли ? Пемашс ли на друго мЬсто да пока-
жеме паша - та сердечна жестокость и не

благодарсше, по па Хркта? II умрл ли „икон
отъ другары-тс наши зарадп наша-та лю-
бовь , какво-то Хрютосъ ?

Разглъдай, xpicrianmie, цмашь ли лю-
бовь къ Христа за тыл благодъяшл , что
ти е направпдъ. 11 ако пе мать любовь:
то искам Я отъ самаго Хркта. Понеже
иые ако немаме Негова-та благодать, не
можеме да го любпме , как во то требува
„Иже ие любить Господа lueyea Xpicma ,
да будетъ анаоема (а)к Весьма чудно го-
ворплъ Божественный Августы нъ, реклъ: я
долженъ самъ да любимъ Бога за това ,
защо-то ма е создалъ: н ако самъ долженъ
зарадн това , то повыше долженъ само
да го любимъ за това , защо-то ме спаси.
И още по много долженъ самъ да го лю-
бимъ за това , защо - то сосъ превысока
честь-ме спасе.

ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ОСЫПАЯ.

За аю5овъ та къ ближияго.

Кой не люби блпжнлго свего, той не
люби ни Бога. Дъла наши ако н да бы-
датъ веема святи', но ако не любпме бЖ-

(а) 1. Корине. 1G. 22.

жни-те-си, никаква ползя пе ии прино-
сить. Ако прсдадеме и животатъ нашъ на
смерть безъ любовь, това мучспичееко стра-
дание быва, суетное (няфильно) и неполезно,
Хрютосъ ]1скль намъ: „Gin есть заповгьдь
моп, да .нобшпе другъ друга , л колее Азъ
воз.иобихь васъ (а).*- Я долженъ сжмъ да
любимъ XpicTa, и твхъ, коп то люби Xpi-
стосъ. До«женъ сжмь прочее и ако леса-
камъ да любимъ и блпжпяго сп, какво то
самъ себе и повыше отъ себе за това, за-
що-то Хр]’стосъ го люби. Ако не найдсмъ
друго достойно дъло на-л!обовь та въ ближ-
няго аш : то стика мл токмо затова да го
любимъ, защо-то Самъ Xpicrocb го возлю-
било. Топа мс правя п sia задолжава да го
любимъ отъ сердце. Но можемь ли да ка-
жемъ, защо-то любимъ л блпжпяго своего
така, какво-то мс возлюбплъ Хрютосъ ? И
можемъ ли да се похвалимъ, че заради лю-
бовь-та иа-блпжняго моего давамъ и нмъ-
nie то мое и животатъ мой? Горько мня!
Воистину с era не може да” сс паи де въ
родъ XpicTiaHciiin таква любовь: обаче так-
ва любовь пмалъ Господь нашъ Тисусъ
Хрютосъ н Пеговя-те святш, конто са сла-

пять у паша православна церковь. Сплетс-
са да лгобпте отъ вепчко-то си сердце тъхъ,
коп то е возлюбплъ Хр1стосъ, п пазстсса, да
пс правите тщета па прытелл си. «Любллй бо
друга t закон* исполни (а). Спрячь, кой люби
блпжняго своего, то псполплва всичюатъ За-
копъ Божии Воисти на сама та любовь разлуча-
ваСьшове-тсБожш оть сыаове-те д!аволскп.

ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ДЕВЯТАЯ.

г За любовь-та кода сразите.

Ные христиане должнп сме да любп-
ме пе токмо яр1ятели-те наиш , по и вра-
зи-те наши, Хрютосъ дадс памъ и запо-
въдь п образъ. Богь заповъдува, а мыс пе
слушаме: Богочелов1жъ 1псусъ Хрютосъ
далъ намь образъ , кога то прощавалъ па
своп те уцшцы. Онъ говори гь на кресты
Отис отпусти илю (б). А мые пе про-
щавамс па брата нашего за весьма мало
безчсспе и слово, что ще ни рече.

Да се не падъе, защо ще npiinte проще-
nic отъ Бога той кой-то пе прощава на врага
своего. Богъ ще о прости памъ ако опро-

(а)	Рим л. 13. 8.

(б)	.Ijk. 23. 34.

стиме и мые па другп-те. Кой пека да
враща зло на врага своего, той пеподобава
да чпта Господня та молитва, Снречь, Отче
цашъ~ понеже лжже, кога-то говори: „Ос-
тави нала долги наша, якоже и мы ос-
тавляем* должником* нашим». (а)“ И колку
пдты се моли, толку пдты се осуждава
сайт. себе.

Кой ненавпдн врага своего, той по
навпдп самъ себе: понеже кой-то преступува
заповедь-та Хпсусъ Христова, той самъ себе
осуждава. Требу ва прочее или да любпме
врази те наши, или да непавпдпме сами
себе.

Двопца xpicTianc, ако се неиавпдятъ
единъ другаго, т!я не са отъ едва въра:
II како .можатъ двопца xpicriane да се не-
навпдятъ еднпъ другаго кога-то ндатъ въ
едка Церковь, отъ едка трапеза се храпеть
во Еднну Святую Троицу въруватъ, единъ
рай чскатъ п надЪятсе да быдатъ заодно
съ Хр1ста п они еднпъ съ другаго ?

Иамъ с заповедано да непавидпме п
да хулпме дьявола, а не человека, Мые
должна сме да любпме всичкп те человецы
п всичко-то создашс. Токмо те неиавпдятъ

(?) MaW. 6. 12.

сдпиъ другаго, кои-то са осуденп въ в-ьчна
мжка. Кой-то не протава блпжпяго, тон
съ това показува, за що-то отфр^ля закопъ
Бомий. И аще ненавидящш бшжняго сво-
ею пребываете въ смерти (а); какво-то го-
вори Напсрсннкъ то что ще быде coca. тыя
ком-то нс токмо ненавидятъ блпжпяго но
п пакость му допослтт. ?

Обжрпувай те сердце то ваше кодъ
Распятого Incyca Хркта; и ако сте имали
досега ла нЪкого-си ненависть, то пачну-
вайте оть сега да го .побито. Велм непа-
видяй брата своего, человп>коуб1йца есть (б).
Желаешь ли, Xpicrianmic, да дадешъ зло
за зло твоему врагу ? Пмай терпыпе , за
това, защо-то п смерть 1 never, Христова
още не отмстила на гръшните.

ГЛАВА ТРИДЦАТАЯ (*).

За злоба.

Злоба или вражда с опал лютика,
что се сгпвздпла въ человека отъ много
время и что се укоренила у пего. Лютипа

(а) 1. Гоа». 3 14. (б), того же тамъ же, глав. 3 15.
(") Тая глава е земапа изъ сочинения Тихона

Воронеж скаго.

кога то се нсукротн въ скоро време; то она
обрлнувасе въ злоба. Затова Свитый Апо-
столь Павелъ уговарува ны и научава ны
въ само то начало, кога то се разлютимс,
да оставяме скоро гнъвъ , и говори тако :
Солнце да не зайдешь въ гпгъвгъ вашемъ,
ниже дадите моста diaeo.vy (а). Отту к а
можеме да видиме, защо то кой то держи
лютпиа та и злоба та на ближняго своего,
гой дава мьсто дьяволу. Тыя человЪцы,
кон то держать злоба, побъднлъ ги с дщволъ
и , капо дут ь злобный , водп ги какво то
свои тс робы. Злоба та раждасс или отъ
зависть, какво то лмалъ злоба Каппъ на
брата сп Авеля. Каппъ, понеже завндуваше
на Авелсво то благополучно, злобился на
него и убпль го (а), пли злоба та ражда
сс отъ злоба или нтъкое си поругателыю
слово обида, что твори человЪкъ на друга-
го человека. Тако люди сс лютятъ и се
злобятъ на цнхны тс глобачп, и искать да
воздадать зло за зло я съ таковъ начинъ
да возвратить своя та обида. Вопстинна
злоба та е грЪхъ прсмрксянъ п достой-
ный за емъхъ» Другш грвхове прпноеять

(а) Ефсс. 4; 26 и 27,
(<>) Быт!» 4. (9.

грешащему или нъкаковъ прндобытокъ, или
сладость. Папримъръ: Харам! я краде, да
насытп душа та си. Курваръ блудппкъ иравп
блудъ, да угоди на своя та спага, а злоб-
ный человъкъ безъ вес това са злобш опъ
грвши и се мячи, беззакопува и ядссс въ се-
бя си, враща зло, н онъ претерпява от-
вратка на зло то. II воистиина сама та зло-
ба 6io н мачп злобного человека. Акобы
было возможно да поглъдпе нъкой въ серд-
це то па злобного человъка: то ничто друго
не бы се явило, оевъпь адское мучеше. Отъ
тамо быва причина, что потемн'Бватъ п са
сушатъ злобнп те человъцы: понеже зло-
ба та како адъ изъяжда тъло то ппхно.
О люта страсть ! люта воистиппа и пагуб-
на не токмо па злобствующп те, но и на
оныя, па коп то она востава и сс воору
жава! Тая страсть кога то нс се пресъче
Отпачало, сотворява голимы бъды, и она
е подобна на огянь, что мма таква сила,
щото безъ нпкаква препона попалява много
домове. Святый 1оашгъ Златоустъ, кога то
разеуждаваше за злоба та, каза : злоба е
таква вещь , что, ако никой не я пределе
въ само то начало , то она безмерно умпо-
жавасе, и не иначе, по какво то огжнь ,
кой то попалява всичко , кога то нападие

па сухи матер1ялы. Злоба та различно са
совершала : перво, чрезъ отымуванье здравы,
каквото творять Tin люди, что давать ядъ
своему ближнему, кога то мачнатъ да се зло-
бятъ на него , м съ това разсыпуватъ ие-
гово то здравее, отъ това человькъ непре-
менно всегда се мячи, живее и умпра: Ето!
това с перво то двйств!е на злоба та н ней-
пый пагубный плодъ. Второ ; чрезъ оты-
мувапье жпвота, какво то Капнъ убнлъ бра-
та своего Авеля. Третье: чрезъ злослов!е
п клевета: понеже злобный человЬкъ, кой
то жслае да отврати ближнему своему, по,
като нема съ какво да му правп пакость,
умышлява на него нькаковъ кусуръ нечп-
стъ скверенъ порокъ, и така той лжецъ
приноси зарадп пего злый слухъ, пли оть
мало то права голЪмо, и знае, защо то е
сламка, по онъ парича го греда. Отъ това
быва, що миозина терпятъ лживы те кле-
веты и поруган in : а на всичко то това при-
чина та е злоба. Четверто : злобпи те лю-
ди, пос.гв откато си направить злоба та
часто се хвалять така: Я му каэахъ, онъ
да ate полые. Воистинна на таквы то люди
прилича Псаломипчсско то слово, кое то го-
вори : Что хвалишися во з.юбгъ симм (а)?

(а) Псал. 51» ст. 1.

Ето ! тая e гнусна та и мерзостна та чн-
ризма злобна, спрячь, Да се радува и да
се хвали , защо то е направила. пакость и
погуби.п» е друпК те. О, люто и пагубно
дЬйств1е злобно 1 ЧеловЪкъ долженъ с той‘
часъ, кога то согрЬши против у Бога и ближ-
няго своего, да жали и да сс кае: а злоб*
пый съ това се хвали и се возноси, со-
гръшава , и съ грыатъ см сс хвали, без-
законува, и чрезъ беэзакоше то свое са воз-
двига. Това се родило въ пего нс от ь дру-
го ничто, по отъ мерзска га и пагубна 1 а
злоба. О человьче! Ты сега са хвалишь
и са радувашь за твое то беззаконно дъ-
ло : но, ако се не исправишь, ще да воз-
дыхаешь никогда, кога то предстанешь на
страшный судъ, ще да плачешь и ще да
рыдаешь , кога то с.е представить предъ
тебе всичкп те TBOHt беззаконии дъла, и кога
то се явить па векчша М1рь , какво. то и
подруги те беззакоцшщы, тогава ты ще
видишь твоя та погибель. Пето: вьпЬкои
сп други человчщы толпко сильно д ви-
ст вува и умиожавасс злоба та, що то безъ
пнкаковъ страхъ говорить така: Дзъ сачь ще
погинемъ, но нему ще нацравимт. така и
така. О бт.дно создашс ! цс знаешь ли ты,
защо то има погибель? Приблпжи твоя та

ряжа кодъ огжпь , и щс да усЪтлшь поне
чало болесть та и. II кога топа не можешь
да терпишь, то ще да можешь ли да стер-
пишь горесть та па геенскга огкнь, въ кой
то венчкш человЪкъ (и с ь душа исътБло)
ще да потпне в ще да са потопи , и ще
горн, и нема да изгори во веки? Но кога
то погл мнешь себе сн, тогава самъ ще
познаешь, защо то дмволъ, духъ злобный
говори таквы слова и дъйствува въ тебе.
Видите, возлюблены и XpicTianc, како е лю-
то и тежко зло злоба. Плодове злобпщ са
зли и горьки; п сама злоба зла с и горь-
ка , п гаквы плодовы раж да. Горько >пру
отъ злоба ! Она на вспчкп и чрезъ всека-
ковъ начинъ права пакость , како что се
каза погори. On. ноя никой нигде не мо-
же да се укрыс. Злоб.1 кога то не може
съ ДРУ1”1» начинь да учини пакость чело-
веку ; то она чрезъ лзыкъ своп пуща ядъ
свои ид человека : злоба быва причина па
вспчкп бг.ды, напасти и злины, что се
пахождатъ въ м!ръ. Люто воистшшу Mipy
оть злоба ,’ но още повыше люто на тыя
человвцы, коп злобствуватъ ! Они другнмъ
разсыпуватъ т'бло , а себьсп лушы : они
Другнмъ умертвуятъ тело, а себьсп души:
у други отнимать временный животъ , а

у себя сп въчный: они други те временно
погубляватъ , но себе вечно. Ето ! на как-
во тежко з.ю привода злоба! Злобствую-
щш человьцы, ако желаятъ да пе погпб-
натъ вьчно, дол ж ни са да се псправлть,
и да пре менять свое злобно сердце. По
зада се псправлть, должна са да держать
слъдующн иаставлешя, коп то имъ пола-
гать : Перво страшное Хрюпанамъ да се
злобятъ ; понеже Самъ Господь нашъ 1исусъ
Хр1стосъ запов’Вдалъ е да любиме не ток-
мо блпжии те сп, но и вразп, Страшно с
Хрюпанамъ да творлтъ зло; понеже запо-
ведано имъ е да творятъ добро п па тыя чело-
въцы, что ги ненавндлтъ. Страшно е XpicTia-
намъ да отвращать зло, понеже заповедано
имъ е да оставлтъ на человъцы те и согръше-
шя.Той человЪкъ, что отвращазло, щевпадне
въ руки Божш, Топ щс отврати вескому
по дъла, како е «шпиль человъкъ: II страш-
но есть впаепш (человеку) сь руцгь Бога
живого. Да разумъе това злобствующая душа,
и свой злобный лдъ да умертвуе чрезъ
покалше и чрезъ сердечно умиленге: а ако
се пе покае : то она на страшный судъ
Христовъ ще се яви съ свой грьховы и
ще приме споредъ своп дъла. Второ, часто
быва, что злобшп люди, желая другимъ

да чииятъ пакость, сами себя поперво сп
прав ять. Той ядъ, что готватъ другнмъ ,
сами они го нзъяждатъ: Опи пзваждатъ
ножъ да уб1лтъ други-тс, но съ него се
убивать сами себе; и ножъ плхиый влт.за
въ нихпы сердца: они сами впадать въ тая
яма, что нскопуватъ за други-те. II това
е слово, что е реклъ Псалмопввецъ: Ровъ
нзры it ископа и ивпадетъ въ яму юже
содтъла. Обратится болтъзпъ его на главу
его и на верах его неправда его снкдетъ (а)
II Господь нашъ Тпсусъ Хрнстосъ говори:
въ нюже лт>ру мтърите, возмпрится вамъ (б).
Возлюбленнш Xpiicriane! да послушаме со-
в'Бтъ Апостольский , ком - то ны уговорува
тако: Солнце да не зайдетъ въ гшъвтъ ва~
шемъ (в), п гнъвь въ само - то начало да
усмирпмс и да укротимо, и доклъ е мал?»
тозп беззаконный младенецъ, да го уб!еме,
зада нс пзрастс п за да ны не побъдп :
Отложит убо ее яку злобу и вс яку лесть
н лицемтър(е и зависть и вся клеветы, яко
новорозкдени младенцы, словесное и нелест-
ное млеко возлюбите, яко да о кемъ воз-

(а)	Псал. 7. ст. 16. п 17.

(б)	Мате. 7. ст. 2.

(в)	Ефсс. 4. ст. 26.

растете съ cnacaue(a). Возлюбл&ийи! не упо-
добляйся злому, по благому. Благотворлй
отъ Бога есть, а злотворна, не видп> Бога (б),

ГЛАВА ТРИДЦАТЬ ПЕРВАЯ.

Ной отвржща другому зло, впади взпо-
голгъмо зло.

О, колмко несмыслешго подвшнуватсс
Tin че.юв’Бцы , кон желаятт» да отмстить
своему врагу ! Страсть яростна ги усл*п-
лява, и не оставя ги да разсудлть добро
то отъ зло-то. Пест», кога сл]ша. человвцы,
что замипуватъ по патл, сплно трвчм на
ннхъ, не помыслува, много ли са, н-Bca ли
посилип отъ лево, или нематъ ли пожовы
и ВО11С1ПНН} много ПЛ1Я, сь иегова веемы*
елейна бярзина, видимо го, вмъсто да учи-
ни зло па человЪцы-те , а онъ самъ вра-
ща-се съ разделена глава. Така творятт»
и тв чел on в цы, кои желаятъ да воздаватъ
зло врагу своему, нс помышляватъ, лемать
ли врази-те ннхнн! лого.гВма сила, нематъ
ли помощницы, и сь такопъ начинъ, вме-
сте да учинять зло на врази-т'е си , они
сами пзгубуватсс совсвмъ.

(а)	1. Петр. 2; ст. 1. 2.

(б)	3. Ioan. 1. ст. 11 и 12.

Ио слушали» пвкой чсловъцы, коп-то
говорить тако: не бонмсе ни отъ врага мо-
его, ни оть иеговы помощницы, пито пакъ
отъ некого-си другого. Оле безумие! Да ли
нема веке друнй , отъ кого-то требува да
се боятъ ? Ако нема другш въ тоя млръ,
отъ кого-то требува да се болты то Богъ
есть, отъ Кого-то всичко солдате бопсе и
треперн. II слушай како говори чрезъ Про-
рока 1ерсч!я. Кто иеубоцтен тебе о царю
языковъ. (а).

И нс токмо ты творишь , но н Бога
презирать , и себе осуждапашь на вв>чна
мака, и това е явно. Богъ заради тебе ту-
рнлъ е едпнь законъ, и рече; Кой презира
тебе, Мене презира, Отметаяйсл васъ, Мене
отметается (б). Всички бсзчест!я, что ти
творить другш , Богъ вмънява за .своп.
Искашьлп погольма любовь отъ своя? Онъ
друго ничто пе иска оть тебе, токмо това
сиръчъ да оставишь иа него. Опт» да отвраща
за зло, что тп е нанесено отъ други понеже
писано с: К’г. день отмщешя воздала,, во время
егда соблазнится нога ихъ (в). Ты не пре-

СО 1еРем. 10. 7.

(б)	Луь. 10. 1G.

(в)	Второзак 32. 35.

зирашь ли Господа, кога-то го ме слушать
по творишь твою волю II пощо не слу-
шать го ? дали не може да воздаде спо-
редъ д'Ьлл, или мыслишь, чи онъ не гры-
жасе-за тебе? Свлтый 1оапнъ Златоустъ
говори: Богь повыше отвряща зарадп тыл
безчестш , что творятъ нему человьцы. И
прим’Връ имаме отъ Каина. Каппъ два со-
грт.шсшл сотвори. Перво согреши предъ
Бога, понеже приносе му пеблагоугодпа
жертва. Второ согръшн надъ своего брата:
понеже оть зависть убп го въ первый
гръхъ, чрезъ конто безчести Бога, ничто
друго Богъ не рече Му освъньтова: Согртъ-
тилъ ли еси, умолкни (а). Тогава пе иачна да
го мячи како суд i я, но уговору ваше го како
др)гаръ. А кога-то убп своего брата, тогава
Богъ разпалмсе отъ лотина, прокле, го мс-
п&дн го отъ свое лице, и така го наказа
то-то во всичкш свой животъ да се тресе.
II кога е така, то како може да се не
грыжа зарадп тебе, и како може да тс
прсглВдува? и како можешь ты да нс по-
мышллвашь зарадп тая чадолюбива грыжа?
Богъ об'Ыцавасс да твори отвратна на твои
вразп, а ты пе слушать го, но искать съ
твоя ркка да земешь у него правдииа ? Ты
(а) Быпя. 9. 7.

не потребный рабе и гнусный! ставашь
отступаикъ бож«и и начнувашь да отымать
иегова власть отъ Пегова рака ? Пе мыс-
лишь че съ това ты презирать Самаго Бога,
а себе осуждавашь вьчпо? По 'кажи мн
желаешь ли зло или добро твоему врагу ?
Воистннпу ако терпишь безчеспе , ще да
имашь помощника Бога протнву твоего вра-
га. А. ако да преступишь заповъдь Божно
и ако да сотворишь отвратна: то Богъ ще
быде помощннкъ врагу твоему, а не тсб'£.
Прочее отъ овыя два предмета , кого же-
лаешь ? Искать ли богъ да быде помощ-
никъ врагу твоему, или тебь ? Размысли
добръ. Ты си долженъ да изберешь еднпъ
отъ овып два предмета.

Има и таквш безумши человъцы, кои
говорятъ: „ заради моя честь я долженъ
самъ да учиннмъ отвратна моему врагу
О, какво голъмо нихно благородие! Прочее
безчсстпн ли са Василш Всллкш, 1оаннъ
Златоустъ, Григорий Богословъ , Аеанасш
Велнк!й , и другш безбройши духовит и
MipcKin человьцы, контопрощаваха паевой
врази? Пебеха ли и они человъцы каквото
и мые! Може да се панде и нъкой си ла-
скатель, кой то ще ви рече: добр!» сотво-
ристе, и таквш много са. Но разумши че

ловВцы како ще вы наречатъ? они ще вы
наречатъ гн'&вливы, люты, звври, безумны,
и на други подобны имена. По кажете още
това: Ваша ли честь любите повыше, или
Бойня ? Ако терпите безчест!е, вые ночи-
тате Бога, а ако ли творите отвратка, вы
е отфржллте Бога. По что вскате? желаете
ли, Богъ да погуби свою честь, или вые
вашу? Люто намъ! Я видимъ отъ самы-те
Д'Ьла, что правите вые, за що-то вые лю-
бите повыше вашу честь , нежели Божтю,

О, Христе Господи Боже мой ! запо-
ведай да престане сега твой святый За-
коиъ, что са изрекли Твои пречистш уста
во овыя слова, Лзъ-же глаголю вамг>; лю-
бите враги ваша (а), защо-то сега Xpi-
спанс и Твои ученицы пещатъ да те слу-
шать. Они любятъ свою честь повыше, не-
жели Твою ако бы были ученицы на-Пи-
оагора Философа: то той - част» чрезъ ова
слово: 7 ой реке, молчали бы и бы се по-
корлвалп своему учителю: а сега Хрис-
т!анс? .........

Христианине! чскашь ли Рай ? ако го
чскашь, знаешь ли, че Рай съ много скорби
и страдания придобывасе ? А ако знаешь
то остави твою честь но овой >пръ наст-
(а) Мате. 5. 44.

рана, зада Я имашь тамо въ царство Божге
lie ли ти е подобрЪ да придобыешь чрезъ
привремеппо зло всегдашне добро, и вснчко
блаженство ? какво - то слушате и похвала
отъ Самого Господа нашего Incyca Христа,
Коп-то говори: Блаэюени есте, егда поно-
сятъ вамъ , и иэкденутъ, и рекутъ всякъ
золъ глаголъ на вы лжуще Мене ради (а),

ГЛАВА ТРИДЦАТЬ ВТОРАЯ.

Како тре&ува да нослпдуеаме на Господа
нашего lucyca Xpictna.

Первый человъкъ Адамъ созданъ быде
по Образъ Божш и по подобие, по чрезъ
свое преступление онъ загуби оиова , что
беше по Образъ Божш и съ това учиннсе
неподобепъ Богу. Но и сега человЪцы, ако
пе ходить по заповЪдн те Хрктовы и ако
не правятъ тыя дЪла , что га подобии и
приличны Образу на Сына Божгя , сиръчь
Хр1’ст1ане ако не жнвеятъ, какво то е жи-
велъ Самъ 1нсусъ Хрхстосъ : то не можатъ
да се спасать. Хркстосъ быде намъ и Учи-
тель и образъ, прпмъръ, Кой не слуша
Негово учеше и кой не послЪдува по Не-

(i) Мате. 5. 11.

говы дьла, той не е достоипъ за Негово
царство, Образъ тогава казувасе истинный
образъ, кога то е подобенъ на псрвообраз-
маго. И Хркшанлнъ тогава може да се на-
рече истинный образъ Хргстовъ , кога то
се у по до 6.1 я ва Xpicry съ двла споредъ си-
лата си. И кога то челов*£къ была подобенъ
Христу, тогава онъ предопредълявасе и ви-
касе въ Пегово царство, какво то говори
Апостолъ: Изгже бо предувгъдгъ, пиъхъ и
предустави сообразным* быти Образу Сына
Своего (а). Сиръчь, Богъ предопредЪлилъ
тъхъ въ Свое царство, кои то бывать при-
личны Образу Сына Его, сиръчь , кои то
мыслятъ и живсятъ така, какво то е мы-
слилъ и живеялъ 1исусъ Хр]'стосъ. А кон
не показува таковъ образъ, той безъ су-
мныпе отфрдлясе,

Хргстосъ рече: Азъ есмъ животъ (б).
Заради това , жой пе живее съ духъ Xpi-
стовъ , той е мертвъ. Христосъ е истина.
Онъ Самъ казалъ ; Азъ есмъ истина (в). И
неистинна, кой пе говори Христова истина,
той е лжжецъ. Заради това всекое друго

(а)	Рныл. гл. 8. 29.

(б)	Ioan. 11. 26.

(в)	loan. 14, 6.

MipcKO учете, кое се против» на Xpicroso
учете , лживо с и суетно.

XpicTocb е пять, какво то казалъ Самъ:
Азъ семь путь (а). Прочес кой не ходи по
пять Хр5стовъ , топ погрвшава, ходи тамо
и овамо н загубувасе.

XpicTocb е евгътъ истинный, иже про-
свтьщаетъ всякого человека грядущаго въ
меръ (б). И Онъ Самъ говори: Азъ есмь
евптъ лиру (в). Коп не гльда съ евътъ
Хргстовъ , той е слЪпъ, ако и мысли, за-
що то виды.

XpicTocb е Пастырь. Онъ своеустно
казалъ: Азъ есмь Пастырь добрый (г). И,
понеже Онъ е истинно Пастырь, но таковъ
Пастырь, кой то си полага п Свой животъ
за овцы : то коя то овца слуша Нсговъ гласъ
и коя то Му послБдува , спрячь , коя то
иде позади Него, тая е истинна овца Xpi-
стова, какво то Самъ Онъ изрекъ въ Еван-
гелие : Овцы Моя гласа Моего слушаютъ,
н Азъ знаю ихъ: п по Мшъ грлдутъ, и
Азъ животъ вгъчный дамъ имъ (д). Хрхстосъ

(a)	loin. 14. G.

(б)	Ioan. 1. 9.

(в)	Того же 8. 12.

(г)	Taro же 10. II.

(д)	Хоан. 10. 27 в 28. ч

е глава и на т®,ю то церковно (а). Кой
се отд® «два отъ Глава та Си , спрячь кой
се отдълява отъ Хрхста. той останува как-
во то гниль удъ (парче»)

Знай , возлюбленный Хрктшнмис , за-
то то той человекь е истинный XpicTia-
нннъ, кой посл'Вдува по живете, по исти-
на и по пять XpicTOBb, и кои то имать
Xpicra какво то глава и Пастыря своего-
А т!я XpicTjane, кон не пос льду вать така
Хркту, не прилично е да се наричатъ Xpi-
cTiane : защо то съ това посрамуватъ и Xpi-
ста и съ мне то Негово се ругать.

Воистиппа голимо безумве! Иые много
се свлиме да послъдуваме по дила чело-
вечески , снрьчь, всегда искаме да правиме
така , какво то видные у други человЬцы,
а ни единъ не находисе таковъ, кой то бы
послъдовалъ XpicTy и кой то бы правплъ
така, кокво-е правплъ Самъ 1псусъ Хрютосъ,
Спаситель пашъ. Поданшй, (pain) колку мо-
жатъ , сплятсе да послъдувать на свои Го-
сподари, кральове и царовс; а слуги и ра-
би на свои с то паны. А во одно време беха
и такв1и ученицы, кои посл вдуваха по по-
гапщпиы те на свои учители, и толико бс-

(а) Koioc I. 18.

ха се предали своимъ учителямъ, щото
исполняваха и паи противно то па естество
человъчсска воля, а мые лн да пе послъ-
дуваме Xpicry, Коп то е всичкш доброде-
тель ? Кой то е псточнпкъ па чистота та и
всекол правдива ? Кой то ны учи на псекое
добродетельно совершенство? Воистинну
голъмо осуждение ще прпмеме отъ Него,
ако не Му нс послъдуваме.

О человЪче ! кой-то мыслишь , че си
ХристЬшшъ, и че образъ Хрпстовъ на себе
поспал., ще да дойде время , кога ще те
повыкпе Христосъ , ще да новыкне тебе
кой-то си образъ Неговъ, за да те сравни
съ Него , Кой-то е первообразный, и что
ще му отговоришь тогава, кога-то се явишь
че не сп подобенъ нему? Тогава, кога - то
ще се пониже живеше твое во всички ра-
боты противно па живете Христово ? За-
що-то во Хр!ста находнлосе голфмо сми-
penie, а въ тебе гордость. Во Xpicra были
раны п мучсшя, а въ тебе сладости и упо-
коешя. У Него и мал и место кротость, лю-
бовь , чистота , а въ тебе всичкш против-
ности , сиръчь : лютика , ярость , вражда :
блудодъщне, нечистота, п всекое друго
зло. И воистинна ще сс явишь предъ Него
како весьма непотребно чуднлище. Xpicria-

пннъ ако е и крещенъ, ако с и освободснъ
отъ дшвола чрезъ благодать Xpicroisa ; ио
безъ живете XpicTiancKO оиъ пакъ е рабъ
Д1аволск1п. Онъ, воистинна, держи въ свои
руки побъдопосно то зиамеше крестно, ио
послъдува по твлссиы л эирски неприлич-
ны дъла. Породи тая причина овдь два
случая нмашь ты , XpicTiaumie! Потребно
ти е плп да чувашь крещеше и да жи-
веешь така, како е живеялъ и Хрютосъ ,
зада се наслаждавашь въчно съ Него въ
царство небесно, или да се отречешь отъ
крещеше и отъ именоваша Христово, и
послъ посмерть въчно да се мучишь съ дья-
волы въ въчпа мжка. О 1 подобръ е да из-
береме перво то, нежели да быдече въч-
по отФржлени отъ лпцезръшс Божте !

Разглъдан прилежно, подобии ла са
дъла, слова и номышлешя твои на помы-
шления , на хлова и на дъла Хр1стовы. И
ако са подобии , тогава можешь да гово-
ришь , че си ты истинный ученнкъ Xpi-
стовъ.

Учителю! по тебгъ, а.може аще нЭе-
u«t (а). Какво да с казагь така: Господние Мой!
Учителю и Наставшие ! Я искамъ да Та

(а) Мате. 8. 19.

пос.1 ьдувамъ, и гдь ли идешь щс пдемъ
по Тебе затова , защо то тон не с истин-
ный уюпикъ Твой, кой то не послъдува
по стмпки тс Твои.

ГЛАВА ТРИДЦАТЬ ТРЕТЬЯ.

Жнвсш’е-то на Сына Бот!я должно с
да быде образъ па живеше-то и па со-
вершенство то XpicmiaHCKO.

Bcrxirt закон?» ако и быде предан ь сь
толико величество и запрещение, обаче ие-
машс сила да приведе человека кт» совер-
шенство. Апосто.п» говори : „Ничто же бо
совершил* Закон* (а).“ Той Законъ бете
за да причпнлва на чел овъцы , токмо ед-
по рабство , а не свобода какво то говоря
пакт» той Апостол»: „Отъ Горы Синайск/я
въ работу раяедаяй (б).“ Опт» яв швате
грВхт», по пемаше сила да го потреби •
„Законом* бо iiojitaiiie гргъха.11 II отъ
дгъ.гъ Закона не оправдится всяка пло/пь(в).
Онъ всегда пос пл я ваше вь человЬчсско
сердце страха», а нс любовь. Совершенство
на XpiiCTiaiiinia трсбувало законъ новь,

(а) Еяр. 7. 19. (5) Г.иат. 1. 21. (в) Рич!, 3.
20.

свободецъ и небесна свътлпна, за да го во-
ди по пжть кодъ совершенство. Гр-вхъ при-
воде человека въ толико гольмо безчпше ,
что-то нужда бешс Богу да направо по-
ваго человека, какво-то говори Божествен-
но nncanic, за да може да разумъе това
учете, кое то прннесе Спаситель въ Мхръ,
а това Спасителево учешс мые находимо
въ четверо Еваигелхс , въ дъяш’я и посла-
ли я Апостол скп.

Иан посла» Хрнстханско живете заклхо-
чавало въ себе толико Божественный и вее-
ма совершенный видь , щото нужно бешс
да сс воплоти Сам ь Богъ, за да покажс съ
свое живете образа» на това Христханско
живеше. Гольма та слабость чсловъческа ис-
каше го.гьмаго п пай искускаго лекаря. Чс-
ловъкъ никогда не можете да дойдс въ
совершенство, ако немаше предъ очи те си
ивкой безгръшиый образъ. Зарадп това
Сынъ Божш быде человвьъ , нс токмо да
ны искупи отъ рабство чрезъ свое Боже-
ственно воплощеше, но и да излечи наша
с габость, п да ны приводе чрезъ свое жи-
вете ца плть на совсршенство-то Кротость
Христова и страдай i я, что претерпи овд'Ь,
ако бы нс были нужны зарадн наше спа-
сете, обаче были бы нужии попе зарадп

паше наставление. Понеже Богъ е веема
прсмудръ и весьма правсдевъ и не бы далъ
певнповато-то и безгрыпно-то тио на Сы-
па Своего да быде толко много умучено
и да страда токмо заради наше освобож-
дение.

По за да предало тая много священна
вира, нужда му беше да дадо и образъ на
святыня-га. Спръчь, нужно беше Онъ Самъ
перво съ дъло да я исполни, а потопа да
каже Хрпспанамъ , и да ги научи. Поне-
же каке бы моглъ да говори другнмъ да
со емпрлватъ, ако не бы се смирявалъ Онъ
Самъ поперво ? Како бы моглъ да научи
други те да .побить сиромаиця, ако бы не
быль Омь Самъ спромахъ! Како бы моглъ
да отвори врата отшелышкамъ1, пустышш-'
камъ и дт.вствсиппкамъако бы пе стра-
далъ Самъ Онъ , и ако бы не показувалъ
чистота и образъ на венчкп-те добродетели?
По 1исусъ Хрпстосъ пмалъ всички добро-
дътолп и показувалъ ги и дт,ломъ и словомъ.

Вснчкш Oida добродътели предъ при-
шествие XpicTOBo были скрысни и непз-
вветни, заради това потребно беше да гп
открыв Самъ Богъ, и Онъ да ги предаде,
Xpic-тосъ ако не даваше образъ п прн-
мьръ; то всичко учете Евангелско бы бы-

13*

.чо бсзполезно. Това учете беше выше че-
ловг.чсска сила, и ако бы го нс исполня-
ла, гь топ, Кой то турмлъ Закоиъ, спричь ,
Богь: то оно бы се явило безспльпо и сла-
бо. Веема известно с. защо-то Закоиъ Хри-
стианский е премного сиять затова, защо-то
гЛредадс го Хртстосъ, понеже Онъ с Богъ.

Той закоиъ с и легкш и сладокъ, за-
що-то исполни го XpiCTOCb, понеже Онъ
е человъкъ. А купно сосъ одно слово: Бо-
гочеловъкъ.

Той е запечатапиа-та книга на от-
крыпйе то (а). Христианина долженъ е все-
гда въ ноя да гльда и токмо въ тал кнп-
ia да сс поучава. И ако пека да дойде в к
совершенство , долженъ с онъ съ гол ьмо
CMiipcnic и вира да сс поучава въ тал кни-
га, а не да се возноси со свое остроумие.
Болку по выше сс смирява онъ , сию то-
лько повыше открыв» му сс истина и евът-
зппа Бож'.л. Той с магазины „Въ мем псе
суть ося сокровища премудрости н разума
сокровенна (б)." И кой сс поучава въ пел,
j-акво-ю въ духовна новость, а пе въ пис-
менпа ветхость, той всегда нзнайдува въ
пел новы н чудны мысли.

(я) Авока ыис. 5. 9. (Л) Колос. 2 3.

Кой жслас прочее да се учи па такво
скрыенно и небесно учете , той долженъ
е съ внимаше н съ в£ра да слуша това ,
на кос то учи го Самъ Духт» Святып.

И воистшша .много е легко учете Xpi-
стово. Понеже Оно пе се придобыва сосъ
примъры и съ размышлсшл, но съ тиши-
на и съ молитва. Стига Христианину токмо
да вЪрува и да проси отъ Xpicra безъ сум-
пъшс потребно то, и пршмува толико, ко-
лико му с па полэа. „Проекте и дастся
вамь (а).“ Святый Апостолъ Павслъ, въ пи
какво друго учете нс се хвали, но токмо
въ това, кос то е за XpicTa. Онъ говори:
„Не судихъ видппш что въ васъ, точно
lucyca Христа, и сего распята (б).“

ГЛАВА ТРИДЦАТЬ ЧЕТВЕРТАЯ.

Ной лгоже да се нарта истинный угег
ник о Христом и послпдователь Неговъ.

Той с воистшша учепикъ и последо-
ватель XpicTOBi. , кой нема въ себе тыя
суеты MipcKii и высокомудр!» , что лматъ
другш , снръчь, онъ иеще да сс яви го-
лвмъ предъ чсловьцы, когато пе с истин -

(л) Мате. 7. 7. (б) 1. Корлые. 2. 2.

но го.гьмъ. Опт. се сил и да скрые и топа,
что има: затова, защо-то всегда помышля-
ва, че онъ с непотребный слуга предъ Бо-
га. И знае, защо-то той чсловЬкъ е гольмъ
предъ Бога, кой се емпрява. Ако е и до-
стоит» за ничто си, обаче онъ това вмъ-
нява за ничто , защо-то всегда разгл сдува
свои погръшки. Онъ ако и правн никому
добро, по ие мысли, защо-то е негово. Ако
н добры дъла има, обаче онъ не хвалпсе,
понеже мысли, защо-то ri я са даръ , что
му дава любовь Бомия. Ако го презирать
и го ругать, онъ и тогава не сравумасе,
но еще повыше тура това въ слава п по-
хвала своя : затова, защо-тспослъдува Сы-
ну Божпо, кой то, будучи голздгь, руганъ
и б1спъ был ь зарадп насъ. Онъ айрска сла-
ва почита за рана Бомия, енръчь , айрска
слава така му е противна, така му е до-
садна, какво то болвстп пли други наказа-
ния, что напуща на насъ Богъ заради на-
ши rptxir. И воистппну нема пито едко
достоинство, кое то бы не было обколпсапо
съ хшйядницы беды и мжк1к Понеже раз-
суждава, защо-то достоннъ с за раны. Онъ
всегда глъда па своего учителя, како па
первообразного , за да му посльдоиа. Прш-
ма съ радость сиромащгя, какво-то сокро-

нище. Онъ не мысли за Другъ прмдобы-
токъ > оси*мь за чссть-та БожЕя. Таков?»
истинный учсмнкъ ХрЕстовъ ако да лма
и богатства и други мЕрски добрины , но
ria сладости пе можатъ да го иобъдятъ
пли да го загуби: затова, защо-то вспчкп
добрины зсмшп показувать му се синька
н сопъ предъ небесны и ввчны добрины.
Онъ знае, защо-то токмо топ человвкъ е
богать, что има истинна в'Ьра и страх?»
БожЕй.

Тукапша лпрска слава ле може да го
помрачава, ли тщеты , что ще му ее слу-
чаватт», пе можатъ да го возмущаватъ. Опъ
туря венчка та си грыжа за да прпдобые
олова небесно сокровище, кое му обвщава
Иеговы й учитель Хртстосъ, л отфрдля все-
каква мЕрска вещь затова , за да быде со-
вершепъ. Лще хощеши совершен ъ быти,
иди, продаждь имтыае твое и дождь ии-
щымъ: к имгыпи пмаши сокровище на не-
беса (а).

Онъ всегда быва како дътенце, и не
говори , че знае ничто друго, но пючг'ю
lueyea Xpicma и сего распята (б). Бьга
отъ тукапша мЕрска лдаыпЬа премудрость,

(□) Мате. 19. 21. (б) I. Корин. 2. 2.

понеже бойсе, да го пе прслжсти. П.пъ-
няетъ всякъ разумъ свой въ Евапгв.йе Xpi-
стосо (в). Нема другъ примвръ освьиг.
евътлина на вВра-та Хргстова. Онъ всегда
покарявасе на гласъ Хрютовъ, какво-то дft-
те на майкппъ сп гласъ. Онъ нпкога не
мспытува причина, кога-то му говори за
ньчто сп Хугстосъ. Не совътувасе да лрави,
или да нс правн по заповъдп Божпг : за-
това , защо-то онъ лма слова Хрпгговы,
слова на любовь-та п на истипа-та. Онъ
не грыжасе за MipcKii работы. Онъ никог-
да не помышлява нито за смущеше, низа
молва, пн за зависть, нито за похвала, отъ
коя то раждасе гордость, («модуля) что е ко-
рень па всичкп-тс злпны.

Той какъ дъте покарявасе на власти-
тели со всичкп живее мирно. Языкъ не-
говъ чпетъ с, какво-то и сердце нсгово, а
сердце негово* така с просто , какво-то и
духъ веговъ. Скорби и страдаniя онъ по-
чита за Божш дарове, понеже они му по-
могать како подпоры иакаде царство Бо-
Miic. Всегда овыя страдания терпи заради
свое cnaceiiie. Опь другъ животъ не люби,
ко токмо единъ будущш, II, будуки увря»-

(а)	2 Корине. 10. 5.

занъ съ гни.ю тъ.ю, издыха, какво-то и
Апостолъ, п желае всегда да сс отвря.жн
зада се совокупи съ Бога, Творца Своего,
който с животъ, быпс и б тажснство , ис-
тово, отъ кого то отдьлилъсе, какъ Царь отъ
своя земля и оть свое царство. /7оо о семъ
воздыхаем* , въ жилище наше небесное об-
лещисл желающе (а). Онъ всегда безпре-
станно говори съ Пророка: У<?ы мип>! яко при-
шельстйе .мое продолжив я, вселился въ селе-
ши кидарскими (б) Спрячь, О! люто мене, кол-
ку много голъмъ и безкопечепъ впдимпсе
тоя животъ ! Нема ли веке никогда да се
соверши? II всегда ли ще се находимо така
токмо съ едннъ родъ и м!ръ непостоянный
и ллжливып? Христианине! это т1я са сво-
йства и образъ на-нстнннаго Христинина.
Ако сс и видятъ, за що-то са малы и въ
краткость собраня , но кой иска да быде
истинный хрнс’панпнъ и да се нарича \ че-
шись Хрпсговь , той долженъ с споредъ
сила-та сп да пази всички тыя свойства.

(а} 2 Корине, 5. 2.

(б)	Псал 119. 5.

ГЛВВЛ ТРИДЦАТЬ ПЯТАЯ.

Зарадп да служимо Богу съ го.иыш
теплота и любовь.

Мые должны сме да служпмс Богу
от1> все сердце п отъ венчка душа, за това
защо-то Опь е пашъ Творецъ, пашъ бла-
годетель, Онъ все твори зарадп да ее спа-
семе мыс, още п за това требь да Му слу-
жимо така, защо-то чекаме отъ Него голъма
заплата.

Кога-то служммс Богу съ намарешс,
тогава презъ това показувамс, защо-то то
служеше, кое му творимо, не е прилично
зарадп Него, и оная заплата, что е обвщаль
памъ, чпнпме, защо-то е мала. Веема ясно
може да знае и да разеудп песком, защо-
то топ слуга, кой служи съ лъиость или
не чека отъ господина сн свои приличны
заплаты, или това правн отъ своя злость
и нерадыпе. Вомсиша гол'Ьмо безчеспе ирн-
носямс Богу, кога-то безъ любовь творимо
това , что пн запов вдалъ да правпме: за
това говори памъ и Священное Ппсаше:
Проклятъ- (челавплъ) теорий дть.ю Господне
съ иебрежетемъ (а) Най маленко служеше>

(а) Крем. 48, ст. 10,

что твориме Богу, превышав» всички те
служены что правиле, царя.мъ и киязя.мъ
шрскпмъ. Мые кога-то служимо съ толнко
голъмо прилежаше человъкамъ заради вре-
менна ляжлива честь, то колпко повыше
должпп сме да служи ме Богу, отъ Кого-то
надъемъ се да прнмеме въчна слава, животъ
въчпый л кепсказанное блаженство ?

Лукавш люди и слуги Д1явольски все-
гда са усердии да слушатъ нихнаго отца
д|явола и да творятъ иеговы дъла, а мые
коп-то носцмс нме Христово ; мые кои-то
сме стана.in чада Божш : мые кои - то се
надьеме да царствуваме вьчпо па нсбесп
съ Спасителя нашего, почто не слушаме
Христа и не твориме Пегова-та воля ? Да
ли е подолецъ Хрнстосъ отъ д!явола? и
Рай погиусснъ ли е отъ адъ? О! вопстшша
ако да судимо споредъ паши дЪла, что тво-
риме, ще пайдейе , защо-то мыс повыше
почитаме адъ нежели Ран, и дьявола не-
жели Христа. Понеже съ много поголвмо
прилежаше и съ любовь служиме и Mipy,
и нашему тълу. и д!яволу, нежели Христу.
Не подобова ли намъ да служимо Христу,
ако не ночного, попе толнко, колпко слу-
жимо siipy, дьяволу н нашему тьлу?

Христиане' Испытайте образъ , съ
кои-то служите Богу , и силетс са да тво-
рите Пегово повелъшс съ голъма теплота
и любовь, какво-то с потребно и достойно
на такваго Пречестнаго Владыка, Кой - те
дарува гольмы заплаты. Духомъ горяще,
Господеви работающе уповтиемъ радующе-
ся, съ молитвгъ пребывающе (а).

ГЛАВА ТРИДЦАТЬ ШЕСТАЯ.

Какво благоговимге требува да показу-
саме къ Пресвятая Богородица и Пре-
чистая fJ^nea Мар1л.

Богъ нс соз да де друго создав ie почи-
ете и почестно отъ Дива Март. Токмо она
одна явпласе благодатна и благословенна
въ избранны - те Божш и заради своя го-
лема святыня сподобиласе да роди безъ
сьме Царя на всичко-то созданic. И выг-
часе и удостойсс да быде Царица на-небо
то и ла земля-та; и всегда Она продетой
Отдссно Сына Своего л Бога. Прочее долж-
нп смс мыс грыпшп гольча честь и бла-
гоговЫнс да приносимо па тая небесна и
зе.мна Царица. Кой нема благоговыйс къ

(а) Римл. 12-11.

Пресвятая Богородица и Приснодъва Маргл,
той да искорени свое сердце пзъ своя-та
утроба, защо-то пе с достонпъ да живее.

Кога-то зиаемс, защо-то тая небесна
ji земца Царица. Пречистая Дева всегда
ходатайствува за насъ кодъ Христа Сына
своего и непрестанно мо.ш Го за насъ: то
мыс како можеме да Я не почнтаме и да
II нс прыиссеме благоговъше? Мыс гръш-
мш требува да имаме нъкос много свято и
мною близко лице зада ходатайствува кодъ
Христа и да Го мо.ш за наши грбхевы.
И кое лице може да е посвято и поблизко
кь Христа отъ Пресвятая Дъза Богородица
Мые немаме другого подостовърпаго свиде-
теля отъ наша-та Святая Церковь. Она
намъ обълвлява , защо-то Владычица наша
Богородица с Пресвятая и емшнпйшая безъ
epaeitenln серафимов*. Зарадп това должна
смс да Я славимо и почнтаме , какво - то
црссвячая и пай славна отъ вспчкн-те свя-
тым, и огь вспчкн-те небесны силы, п да
Я имаме ходатайца къ Христа, и помощ-
ница поел к Бога во вспчкп наши скорби
и нужды , что ип сс случавать во овой
животъ.

Когато пачне Христосъ, Праведный
Суд1я да ны прети за ради паши грЬховы

тогава мыс me прибвгисме кь чиюссрд1е
на негова-та Матерь, и молбы-тс на-майка
му ще умилостивить правда-та на-Сына сво-
его. Дьва Богородица вмипява за велика
честь да правн добро , и да пршма грчшг-
шщы въ своя благодать. Заради това всички
познавать Я п нарпчатт» Я спасете и по-
мощь на грыпшщы тс. Л кога - то заради
грылнпцы твори и дава толнко голг.ма
благодать , то неще ли да сотвори и да
даде погод Mia благодать, па оиыя, кои по-
читать Я п славять Я ? II може ли да сс
пс у милости вп таква весьма милостива ма-
терь , ако да чуе, защо-то зарадп паши
грт.ховы осуждава иы Богъ ? Мые до сега
всегда имахме Я помощница въ наши скор-
би , а Опа ще иы оставили оть ссга вп-
редь безъ свое предстательство и помощь?
Воистинна голимо безчеспе приносимо II,
кога-то Я и$ выкаме на помощь въ наши
неволи, и кога-то се нс падт.сме па хода-
тайство и предстательство Пенно, II кой с
погпналъ доклъ с былъ въ Пейны руки ?
Спръчь; доклъ му помогала , доклъ прино-
сила сыну своему и Богу молбы заради
него, и доклЪ го закрывала отъ всскаквп
бвды ?

Любезный Христианине! требува вскога

да молимо Пресвятая Дива Царица небе-
сна и земпа съ гояъмо благоговыпе, зада
проси непрестанно Христа за насъ , и да
говорите отъ всичка душа наша : О. Д'1»во
Богородице! в.шд/ъй нами Тыже и Сын»
Твой (а). Сирьчь: О Владычеце Богородице1
Мыс Тебе имаме за Царица поели Сына
Твоего Царя нашего и Бога lucyca Христа
Mapin, о чудно п пап свято пме! отъ кое
то ucii'iKiii пршма голима радость. Едно
токмо пме. Mupia, быва радость Ангсламъ,
•спасете человъкамь, а д!яволамъ скорбь п
мучешс.

ГЛАВА ТРИДЦАТЬ СЕДЬМАЯ.

За .молитва.

Что е молт ва , п како требт. да сс моли
Xpwmianiun.

Молитва не с ничто друго, оевънь
единъ разговоръ человъчеекш съ Бога По
коц иска да се разговара съ Бога, требува
перво да разглт.да онъ тыл средства пли
спомоществовашл чрезъ коп има да сс раз-
говара съ Бога. Второ да разглвда причина та
заради коя-то иска да се разговара. II третье

(а) Судей 8. 22.

да разглъда образъ , чрезъ кой-то пма да
лип Богу свою нужду.

Средства , что са потребми Христиа-
нину за да се прпблпжнип къ Бога н да
се разговара съ Него са сльдуюппй.

Перво средство с, трите Богосдопскш
добродьтелн, енръчь, Вира, Надежда н лю-
бовь. Въра надежда са и средство понеже
требува перво да вВрувавъ Бога отъ вени-
ка’душа н сердце, п да пма па него веема
тверда надежда безъ су мн Ыне’ той, кой-то
сс мош, какво-то говори Лпосголъ: Вн>ро-
вати же подобаешь прилодпщымъ ъъ Богу,
лло есть, и взыскающымъ Его мздовозда-
mc.tb бываешь (а). Сиръчь требува да вЪ-
рувамс , защо-то Богъ есть, и защо-то
Онь вескому воздава споредь негово мо-
леше. При това молящшея требува съ вг,ра
и надежда да совокупи л любовь, снрьчь,
да сс помирц с ь свои при] тел и пли Христиа-
ны и съ веского че.ювъка, ако да с было ни-
кое оскорбление помежду нпхъ, какво-то за-
иовъдува Христос ь: z/u$e у ба принесеиш даръ
твой къ алтарю и ту пом/шеши Яко брать
твой и лиши* нгъчто на тя- остави ту даръ
incou, предъ олтаремъ н шесЬ прежде

(п) Евреем. 1!. 6.

рися съ братомъ твонмъ и тогда npuiuedl
принеси даръ твой (а). Любовь с много
погод сна и ирекраса ьйша добродетель. Она
превосходи вснчкп други добродетели , и
вь пей стон вспчко совершенство Хрис-
TtaucKO. Кой нема любовь , той не е дос-
тоипъ да се разговарн ст. Бога.

Второ молитвенно средство с емпреше
и умилешс сердечно, за кое говори Давидь
Пророкъ: Сердце сокрушенно и смиренно
Богъ не уничижить. (б) Кой пе пде да сс
разговара съ Бога съ таковъ начпнъ , ся-
рЪчь, съ локояше , смиренномудрее и рзс-
каяшс въ грьхове-те-си, какво направи мы-
тарь подобръ е тому да сс не моли, защо
то онъ съ това разлютува Бога , какво-то
е разлютплъ оной лицемьрный и горде-
ливый Фарисей и вмъсто да приме благо-
дать, онъ пршмува осуждешс.

Прнчнпа-та зарадп коя то иска чело-
выл» да разговара с ь Бога, есть слъдугощая:

Перво  да Го славословп какво - то
Творца и Владыка своего за Исгово без-
мърио Величество.

(а)	Масе, 5. 23-21.

(б)	Псал. 50. 19

Второ. Да му благодари за всички бла-
годЪлшя, что пршмалъ , и что принта по
всички дин отъ пегова-та десница, какво-
то заиовъдува намъ Апостолъ во всем* бла-
годаршпе (а).

Третье. Да принесу ва и да оевъщава
себе Богу, Кой-то е начало н конецъ на-
всичкн вещи. Понеже какво - то се созда-
доха всички твари отъ Бога, исто така
должна са они и да глъдатъ на него.

Четверто. Мол яиц и ся долженъ е да
иска оть Пего прощеше на гръхове-те си,
и да го умолява , зада го пзбавн отъ се-
гашнж и будуща мжка. Отъ ссгашна мжка
да го взбавн за да се не отщети оть Бо-
жественпа благодать, а оть бу луща мжка
да го нзбавн, за да сс не отщети оть Бо-
жественна слава.

Пято. Да иска отъ Него благодать,
понеже она му е много нужна. И повстан-
цу мые имаме дерзповеше да нскаме оть
Него благодать: затова, защо то Онъ е
нашъ Отсцъ, и Пегова Отеческа любовь
повдига Го да даде богаты дарбы на всич-
кн те насъ, кои то прмзываме Негово мне.

(а) Сол mi. 5. 18.

Образъ , сосъ кой то долженъ е Xpi-
спашшъ да се моли , о вой е, смръчь, да
се моли съ духъ и истина, сирвчь чисто,
да ие мысли за земиы работы, ио какво
то говори съ уста, това треб в да има перво
чисто въ свой умъ, а при това съ правда,
да пе е оглобплъ, пито да е оскорбило
нбкого сп. И съ таковъ пачииъ, кога то се
приноси иегова молитва , тогава была со-
вершенна , истинна п различна оть веской
други молитвы , что творить ПСВБрППЦЫ.

Требува да зпае всекой и това, снрЬ'п.
защо то истинный Духъ е еднпъ токмо
на Господа нашего Incyca Христа, я еспып-
Псговаго Духа , нема другъ духъ, кой* то
бы освящавадъ и снасавалъ. И зарадп то-
ва молитва ua XpicriatsiiHa должна е да бы-
ла сосъ духъ и истина, спрячь во пме Го-
спода нашего Incyca XpicTa , Кой то е w
истина и Духъ. Апостолъ Павел?, говори •
Вся во имя Вкуса Xpicma да бывают* (а).
И Апостолъ Петръ : Нгьсть о ином» ии-
едшюмъ спасешя, нгьсть бо иного именс
подь иебесемъ данного въ челавьщгьхъ, о нем-
же подобаетъ спастнся намъ (б). Сиръчь,

(а)	Колосс. 3. 17.

(б)	Д1яз. 4. 12.

мема друго мне , кое то бы могло да ны
освящава, освънь пме то Хнсусъ Хрктово.
II заряди това мые сс молпмс токмо ио пмс
Хрктово, п това веского прпзыиаме : Всяка,
иже приеоветъ имя Господне, спасется (а).
Л причина с патова , защо то мые лЬсме
достойны да „деме предъ Бога съ наши
мо.штвп, ннто достоинн сме да нроенме оть
Него благодать безъ помощь та па Спаса
нашего Iitcyca Хркта. По тая причина Xpi-
стосъ, за да ны учпни достойны за своя
та благодать и на царство то Отца Своего,
быде глава паша , первый нашъ братъ,
сдииъ ходатай помежду Бога и человЪцы,
и при това ПСТПШ1ЫЙ нашъ Архкрсй. За-
това л потребно о вескому XpicTiaiiiiny, кога
то пека да се мо.ш и да сс разговора съ Бога,
по перво да се соедшш съ Хркта, и чрезъ
Хркта да се приблпжава къ Бога Отца:
Тпмъ убо приносима жертву амыетя при-
сно Гогу (б). Какво то той , кой пека да
се яви предъ Царя и да проси пьчтоси,
пе може самъ едпнъ да направп това, ако
да нема нъкоего ходатая и приятеля цар-
скаго, зада го при веде къ царя •. така и

(а)	Делп. 2. 21.

(б)	Евр. 12. 15.

сто и мыс безъ Iiicyca Xpicra ме можсмс
да сс лриблнжиме къ Бога. Мые имаме
гольмо дерзновение да се прнближаваме кодъ
Бога , и да се разговарлме съ Него, поне-
же имаме Xpicra Ходатая, Кон то е Богъ
л человвкъ, м Сьшъ Бож1й, н Сынъ чело-
вьчсскш. Прочее тогова, кой дерзава да се
прнблнжи кодъ Бога безъ помощь та 1псусъ-
XpicTOita , какво то непокормваго и горде-
лнваго нс олуша Богъ.

Грьшннчс ! Ты , ако да не оставить
грйхь, что се вкорепнлъ въ тебе, «сможешь
да творишь таква .молитва чрезъ ду\ъ и
истина 1исусъ-Хр1етова, нито Христосъ мо-
же да ходатаи ст вуза за тебе , нито лакъ
Богъ те слуша , ако сс пе покаешь: Яка
гргъишини Логъ не слушаешь (а).

Второ. XpicTiannin. долженъ с да се
моли нс токмо за себе, но общо и за всичкп
братья, за приятели и враз», какво то с пра-
внлъ 1нсусъ Хр«‘стосъ , Кой то се молоте
за распииателц свои и говореше : Отче от-
пусти мм» (б). Понеже Онъ умре за спа-
сение не наедного токмо человека, но общо
за всичкп чсловъцы.

(a)	Ioan. 9. 31.

(б)	Лук. 23. 34.

Третье, Мые всичкш должна сме: мо-
наси,' лоповс м)рскш и лнрлне всегда да се
модные, какво то ни заповъдува Апосто.гь:
Непрестанно мо.иипеся (а). Спрячь, да вос-
пяваме и славные всегда Бога , какво то и
Ангели , да Му говорные отъ венчка душа
и сердце, да искаме отъ Него сосъ дерз-
HOBciiie что ли е полезно, да Го слушамс,
и, просто да речемъ , всекога да быдсме
сосдинеин сь Него. И коя друга вещь мо-
же да соедини человека съ Бога, така как-
во то мо.штва ? Богъ иска прочее да сме
всекога съ Пего , и да Го имаме всекога
во умъ, какво то говори Златоустъ : Отъ
молитвы пребываешь coeduneiiie съ Богомъ,
отделяется оке отъ Бога не соединяяися
сь Богомъ молитвою , всяка нужда есть
съ противным» соединяться^ Спрячь, той
токмо соединлвасе съ Бога , кон се разго-
вара съ Бога чрезъ молитва: а кой се ие
раэговара съ Бога , той лито' сс соединява
съ Бога, и кога то нс е сосдинснъ съ Бога,
то требува да быде отдяленъ оть Бога, а
соедивенъ съ врага своего Д|»вола.

Прочес ако се соединлваче съ таковъ
начинъ съ Бога, то како може да быде не-

(б) Солуи. 5. J8.

добръ заради XpicTtauuna всегдашней раз-
говоръ съ Бога чрезъ молитва? Ако да вы
пользува весча много живете съ добры и
мудры мужи, то колку повыше ползуна со-
cAuiieiiic съ единого Бога и деннонощный
разговоръ съ Него ?

По понеже грыжи и неволи мёрскп
задержаватъ вы многу пжты отъ ова Бого-
угодно дъло : то наша Святая Церковь ,
заде ны не остави да се отдал ъчаваме отъ
Бога, определи >а намъ на веской день ив-
кой времена , вь кон то требува да се мо-
лиме, и Д1 сс разговараче съ Бога, А тыя
времена са седьчь , и именно : Полудощ-
пнца и утреня сь первый *псъ; третшчлеь,
шестым , девятый , вечерня и повечерие.

Въ тыя времен» говореши Псалмоиъ-
вецъ: Ссдмерицею диемъ хвалить Тя (а).
И споредъ иоелйдоваше на пророческо то
хвалыпе, и наша сватая Церковь седмь вж-
ты хвали Бога на веской день, какво то
се шин въ седчочисленно то послЪдоваше
на церковны те священны въеин. Помсж-
ду ннхъ с веема красна, Божественна и
священна служба. Что нармчамс мые ли-
турпя, въ коя то жсртвувасе Самъ Господь

(») Псы. 108.

пашъ Хисусъ Хртстосъ за да ны освободи
отъ нащи гръховы.

Обаче и това извъетпо да быде, защо
-то въ посзвдован’гя та, когато чптатсе про-
рочества, жмпя на снятый : Послашл Ало-
столскнг, Свящспнш Еванге.йя : тогава мыс
не сс .МО.1ИМС, но токмо поучавачеса на свя-
щенны те словеса, какво то твореше Да-
видъ, кога то ее поучаваше въ Закоиъ Божш.
Зарадп това требува и мые въ таквы то
чтешя да помышллвамс прилежно безмвр-
но то Величество Бойле, любовь мукастчи-
лакъ лромыслъ и благодать , коя то даде
намъ Богь чрезъ Iiicyca Xpicra, Единород-
ного Сына Своего ; — слана , коя то иска
да ни дадс въ Свое царство, и правосудие
Пегово , кое то ще изъяви съ гнъвь па
оиыя, кон то печать благодать та, что имъ
дадс , пито пакт» се силятъ да Я прндобы-
ять пакь. II -вонстлнна, кога то помышля-
ваме овыя , съ сила , ако и мещеме , они
повдигатт, цы па молитва , па славословь
Болйе, п насЪляватъ въ сердце наше страхи
за наши грьховы.

Въ нослЬдовашя быва молитва тогава.
кога.то Свлщеннпкъ возглашава ова: Съ лш-
ромъ Господ) помолимся. Тогава потребно
е и намъ да се лрианььпче къ Бога сось

внимание и умилеше съ помощь на Хода-
тая нашего Господа Iircyca Хркта , и да
сс молиме съ таковъ начинъ , какво то ка-
захме погоръ, и кога то ны подкануватъ
священнослужители те да се молиме , мые
да отговаряме Богу така : Господи помилуй.
Подай, Господа: Аминь. И друго , что се
содержи въ послъдовашя та, какво то въ
старо време держала святая Каеолпческая,
Соборная и Апостольская Восточна Церковь.
Поради това прочес Свлщснникъ и всичкш
люди заедино Едиными устами, и едиными
сердцем» молящеся славим» и воеппваемъ
Бога и Отца Господа нашего lueyea Xpicma,
Аминь.

Конец» и Богу Слава!

01 В'Ьтре северный на Болгария повъй ,
И отъ очи'те иейпя вшглата раэвъй.

О! северное с.шще

Пусти твои свЪтлыя лучи ,
Открый умни те neiiini очи.
Неостапа веки на никого върпа надежда.
Като сестра да я облсчс въ свЬтла одежда.
На тебя само тя се надява.

Като жадна земля дйшъ ожидава.

Лобородни те спомагатели въ Одесса.

СтеФапъ М. Тошковъ...........	... 3.

Стелалъ Д. Тошковичь.........•............. Ь

Дмнтр!.. С. ] м .......................... 2.

Христофор Ь. j

ДмИТрШ М- Тошковъ......................... 1-

Николаи М. Тошковъ........................ 1-

Оеодосш Грекъ.....................•......  $

Иваиъ ..................................

Степану. Дилчовь.............•............ 2.

Иваиъ Дппчовъ............................. !•

Иваиъ попъ Пл!евъ отъ	Каэаплпкъ........... 2.

Гсорпи Стойковпчь Бопдареп................ 1«

Теории Славянски.........................  1.

Николай Ае. Тапацаки.........................♦	1«

Пл;,™. | и.„,„„ков„............... 2.

1еорпн Илгпчь )
Стоянъ Гюмюшли.....................     !•

Фялипъ Лук!япнчь Войпиковъ..............  2*

Димитр!» К»р. Кокалаиъ.....................

Петаръ Сгоювнчь оть Кал................   1.

Христо отъ Сопотъ......................   !•

Оеодоръ отъ Малко тжриово............ .  1»'

Колотя Кубанка.

Ивааъ Стоикопичь Староста.................... I.

Гунчу Кисинковъ........................... 1,

Нейку старшина..........................   1.

Грулинковъ отъ Ловичь..................... 2.

Ковстантннъ Григ. Пелтекъ................. 1,

6?

Малый Буяликъ.

Аеонасъ Иваыичь Канберъ ................   2.

Йванъ Копстамтипнчь Грачатикаки........... 2,

Сава Нпколаевичь Лалковъ.................. 1.

Василъ Иванвчь, отъ Теряовка............   1.

Аеанасъ выборный..,....................... 1,

7.

Лъ Бессарабт Кишинев».

CeMHHapia Ректоръ Артнмаидритъ ФнладелФЪ. 1.
Семян. Ииспек. Игуменъ Анастасии.........	1.

Сташо Петровъ'отъ Ескизахра.............  I.

Столнъ мирон Турудсевъ отъ Факта.........	1.

Петаръ Тапасовъ жейиовъ Янболъ........... 1.

Николай Владимнровъ отъ Тетивепь ........ 1.

Николай Петровъ отъ село Св. Пик.......... I.

Иванъ Ганчовъ Колевъ отъ Филибе........... I.

Ради Стоиковъ Колевъ Филпбе.............. 1.

16

i

KimpinHoecKiu Монастырь.

Настоятель М. Архвм. Мееодш Габровецъ... 2.

Казначей 1еромонахъ Манасш............. $•

1еромонахъ BeiiiaMturb...................

1ерод!аконъ Климент*.....................

Иконой* Мопахъ Ангонш..................•••

Монах* Камарашъ .........................

Мопахъ Кузма.............................

Мопахъ Пароешн...........................

14.

К о лг р о т ъ.
Нньалай Попъ Мавунловъ Ст.................. !•

Бессарабски Колонии

Чешме Варуиши.

Спящ. Николай Казаялпкли............... !•

Д(ячокъ Иван* Хохаръ................... 1-

Ппсьмовод. Георин Агура................ 1-

Сдави Иванов*.......................... !•

Курте Добревъ	духовъ.................  1.

Курте Руссовъ........................... К

Петаръ Терзи..........................  I-

Гапчо Герпевъ	отъ	Маджовъ........... !•

Внчо Янчовъ отъ Маджовъ................ !•

Трепдаа>илъ Николаев*...............    !•

Стаыатш Димовъ Граднварь............... 1.

Ивапъ Слмеоповъ Топаловъ............... 1,

1овъ Диыовъ..........................   1.

Папчо Великовъ........................  1.

Кржстю Деислескоаъ..................... 1.

Дамитр1и Агура.......................   1.

Кольче Бойковъ......................... 1.

Руссо Пеноаъ.........................   1.

Злати Недсвъ.......................     1.

Дахп'япъ Маривовъ.....................  1.

Диуитрш Мармновъ.............;............ 1.

Маврудхя Папазоглу..................... 1.

Выборный Иоапъ Добревъ................. 1,

Велико Папазоглу....................... 1.

Куртъ Ивановъ Яламовъ.................. 1.

Бале Яновъ Джуджевъ.................... 1.

Михо Пеповъ Фучиджи.................... I.

Стапю Тодоровъ Узуиозъ................  J.

~28.

_ Таш» Бунаръ.

Свящ. Михан лъ Каэанликли.............. 1.

X. Бошко Оеодоровъ...................   ]•

Неделко Соломоповъ..................... 1.

Iona ©еодоровъ Солаковъ................ 1.

Белчо Кояевъ........................    1.

Петаръ Степаповъ........................ 1.

Стою Столновъ Георпсвъ................. 1.

Лею Сголвовъ............................ 1.

Теории Гаоевъ..........................,.	1.

Столнъ Колевъ Варбапъ................... 1.

Столнъ Стоевъ Тугонъ.................... 1.

Ивапъ Кюсевъ............................ 1.

Бане оксовъ ктнроръ церков.............. 1.

13.

До лук о а.

Свящ. Василги Казавликли...............  1.

Иианъ Мничовъ Жековъ..................   1.

Цои ю Николаева......................... 1.

Марко Нньолаевъ........................  I.

Васплш Литвеиъ.......................... 1.

Ниде, wo Тавевъ......................... 1.

Теории Карадимовъ.....................   1.

7.

К а й р а к л i й.

Свящ. Оеодоръ Николино.................. ].

Кирилъ Джелевъ стар,	церков..,.,........ I.

Найденъ С«авевъ......................... 1,

Николай Скачковъ.......................  1,

Сиейно Столвовъ.......................... Ц

В а и с а л ъ.
Сюанъ'Мариновъ..................     1.

1.

К убей.

Говчо Бопшякъ......................  1.

Иваиъ Танасовъ..................     1.

2.

Дер мендере.
Выборный Нейко Господнвовъ.......... I.

Каракурт ы.

Священпикъ Григории...... .......... 2.

Учитель Пванъ Гринчовъ.............  1.

3

П а к 3 а к л i я.

ХрястО Георп$въ стар, цсрков........ 1.

Выборный Вя\лчо Велевъ.............. 1.

Стоянъ Геиовъ......".............    I.

3.

/1 сан б аз ар ъ.
Сввщ. Николай Нпколасвъ............. 1.

Недю Димовъ стар, церков...........  1-

Т а р а к л i и.

Валчанъ Геройский..................... Л.

Гено Дорминчовъ....................    1.

~~2.

Въ А! а к ед о ni я.

Велесе.

Оеодоръ А, Мпскивовичь...,............ 1.

Васллъ Хаджи Гсорп'евъ................ 2.

Янко Хрнсговичь......................  I.

X. Manaciif X. Христовнчь............. 1.

Арсо Цепкннъ........................   1,

Учитель 1ордапъ X. Кочовъ...........   1.

X. Теории Дрлтнднровпчь.............   1.

X, Тоне Куковецъ...,...............    1,

“Т

С к о п i е.

X. Трайко X. Дойчовъ................   1.

X, Теории X. К. Поповъ................ 1.

Село Вучевища.

Столнъ СтоЙковичь	Боикикевъ......... 1.

Стойко Стопковичь	Боикикевъ......... 1.

Соколъ Столковачь	Бойкикевъ......... 1,

Секула Со кол овн чь Бойкиксвъ.......  1.

Ивапъ Джайковъ....................     1,

Одескн воспитанницы.

Коистаптипъ Д. Поповъ.
Добри Чиптоловъ.......

ПЫя Грудевъ......... ..

Aeaoacin Чолаковъ.....

О Г Л А В Л Е И I Е.

Огра"-
Предисловие............................. 1-

ЗЕРЦАЛО ХР1СТ1ДПСКОЕ.

Глава 1. За Вира та...................  1.

----2. Заради кол причина созданъ быде
человека'.............................. 9.

----3. Заради отФжрлепье то огъ aiipa.. 13.
-----4. Заради смерть та......................-  16.
---------------------------------------------------------------------------------------------- 5. За поелг.дшя судъ.  19.
....................................................................................................................6. За Ада или джендема.............................................................................................. 30.
----------------------------------------7. За вечна та адсьа мжка. 36.

’------8.	Зарадп Раятъ............... 40.

-----9. Грешнике безчести Бога предъ

Нею кога то согрЪшава ......... 43.

-----10 Потребное намь по много огъенчко

да раднме заради паше то cnacenie. 48.

----11. Зарадп гръхатъ................ 51.
--------------------------------------------12. За покаяше то---------------------------    56.
--------------------------------------------13. Гръшникъ пе требува да продлж-
жава време то, что е за негово то
покаяше................................ 60.

----14. Хр!ст5анннъ е долженъ да говори
правда безстрашно съ дерзость.......... 65.

----15. Требува человькъ да се ненадъе
на себе си но на Бога................. 68.

-----16. Пеподобава на Христианина да про-

вождл папраэдгго свое то время.... 69.

----17. За Блаюдать та----------------- 71.
-----------------------------------------------18. Какъ да j потреблваме Б мгодать та. 75-
-----------------------------------------------19. За Божественна та служба. 77.
—— 20. Какво грешна да са употребля-

вать Св. Тайны................ 83.

-----21. За милостыня та..............  86.

• .дгО

Оглавление.

Стран.

Глава 22. Како подобава да творнме мило-
стыня та............................   88.

—— 23. Заради соблазпь или пакость та
душевна...........................   94,

----24. Зарадп тсрпЫне ТО........... 102,
-----------------------------------------25. Человткъ долженъ с да покорява

своя та воля па воля та Боиая... 104.

----2G. Заради надежда та па Koi а..... 107.
.......................................27. За любовь та къ Богу............... 108.
-------------------------------------------------28. За любовь та къ Господа наше-

го lueyea Хркта............. 112.

----29.	За	любовь та	къ блнжпяго	 1141.
—— 30.	За	любовь та	кодъ вразн те. 116.

----31.	За	злоба та............    118.
-----------------------------------------32.	Кой отвржща	другому зло, впа-

да въ поюлвмо зло .......... 126.

----33. Како требува да послсдувяме «а

Господа нашего Incyca Хркта.... 131.

.----34. Живете то на Сына Боябя долж-

но е да быде образъ па живете

то н совершенство то XpiciiancKO. 137.

----35. Kofi може да са парила истинный
учепикъ Хргстовъ it поельдователь
Неговъ............................. 141.

----36. Заряди да служиме Boiy съ 1О.1Ъ-
ма теплота..................... 146.

—— 37. Какво блаю1Овен1с требува да по-
казуваме къ Пресвята» Боюриднца
и Пречистая Дтли Марш....... 148.

---- 38. За Молитва та ............. 151.

Стихове............................. 162.