НИКОЛАЙ П. КОВАЧЕВ
' /
ЧЕСТОТНО-ТЪЛКОВЕН
РЕЧНИК
НА ЛИЧНИТЕ
ИМЕНА
У БЪЛГАРИТЕ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ДРПЕТЪР БЕРОН‘
СОФИЯ — 1987
УДК 801.3
..Честотно-тълковен речник на личните имена у българите" е резултат
на многогодишна събирателна и изследователска дейност на личните
имена в страната ни за периода 1901—1970 г.
За основа на речника са послужили събраните по регистрите за раждане
20 000 имена на родените през посочения период 2 719 839 деца в бивши-
те 99 околийски града. Посочената относителна честотност на имената,
макар и не абсолютна, цма приблизителна достоверност и дава възмож-
ност на читателя да се ориентира в състоянието на съвременната ни лич-
ноименна система.
В речника са включени над 5600 имена с честотност на разпростране-
ние 5 и повече пъти. Останалите имена са предимно периферийни, създа-
дени по родителски и случайни хрумвания или по чужди образци и антро-
понимични системи.
Всяко име е придружено с данни за честотността му и с кратки бележки
за ез|йковия и народностния му произход, както и за скрития, най-често
пожелателен смисъл.
Речникът е предназначен като наръчен справочник за нашите млади
семейства и за всички, конто се интересуват от имената в съвременната
ни антропонимична система.
© Проф. Николай Петков Ковачев
с/о Jusautor, Soflttf 1987
Проф. Николай Ковачев
ЧЕСТОТНО-ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК
НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА У БЪЛГАРИТЕ
Рецензенты проф. д-р Иван Дурвдавов, ст.н.с. Георги Хр. Христов,
к.ф.н. ст.н.с. Тодор Балкаиски
Редактор Евгения Пауном, Худ. редактор Борислав
Кьосев, Техн, редактор Владимир Манов, Коректор Марин Петром
Първо издание, българска
Дадена за набор на 28.XI.1985 г. Подписана за печат на 28.1.1987 г. Излязла от печат на
25.111.1987 г. Код 12/9536126331/5014-62-87. Изд. № 49. Формат 70/100/32. Тираж
II000 -f 109. Изд. к. 8,75. Печ. к. 13,50. УИК 14,95. Цена 2,10 лв.
ДИ л-р ПЕТЪР БЕРОН“ дп Д'. ДИМИТРОВ- — София
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Настъпилите изменения в стопанските, икономическите,
политическите и културно-просветните отношения в стра-
ната след Деветосептемврийската социалистически рево-
люция доведоха до значителни промени в бита и психика-
та на нашите семейства; появяват се стремежи и тенденции
за новости в сьстава на личните имена на новородените
деца и в личноименната ни система. Много родители и от-
делки млади семейства търсят възможности да разкъсат
нормите на народните и църковните традиции при имену-
ването на децата, като предлагат и им дават нови, редки
или чуждестранни имена. Разбира се, това е естествен и
закономерен стремеж, тъй като личноименната ни система
не е затворена. Разнообразните промени в живота на наро-
да в една или друга историческа епоха по особен начин
намират отражение и в сьстава на личните имена. При то-
ва върху тях влияят разнообразии езикови и извьнезикови
подбуди и фактори. У нас настъпват небивали по размер
и посоки миграционни процеси от селата към градовете,
създават се неограничени възможности за контакти в об-
ластта на материалната и духовната култура, на вътреш-
ния и международния туризъм. Чрез масовите средства за
съобщения и информация се получават изобилии сведения
за живота не само в страната ни, но и в други страни и
континенти. Тези процеси улесняват и стимулират навли-
зането на значителен брой чужди лични имена или подла-
гат на преосмисляне и „модернизиране“ наши традицион-
ни имена.
Със социално-политическата, културно-естетическаТа и
традиционната си натовареност личните имена играят зна-
чителна роля в изграждането на националното, класово-
партийното, естетическото и интернационалното възпита-
ние на младото поколение. Няма нищо нередно в стремежа
на това поколение да разнообразява личните имена, обаче
друг е въпросът по какъв начин и в каква посока. За това
са необходими предварителни и задълбочени проучвания
на нашата езиковедска, етнографска, естетическа, народ-
нопсихологическа и социологическа наука. Трябва да се
разкриват и утвърждават най-целесъобразните и положи-
телни прцнципи за едно нормално развитие и обогатяване
на личноименния ни състав в духа на здравите славянски
народностни традиции, в духа на новите социалистически
и интернационални изисквания.
Известно е, че в резултат на стихийност и на предоставя-
ното право на родителите да избират и предлагат имена на
новородените си деца в отделяй селища се появиха някои
странни, „куриозни“ имена, нямащи нищо общо с корени-
те на народната ни славянска антропонимия, с духа и осо-
беностите на народността и езика ни. На подобии своево-
лия и крайности нашата общественост оправдано се про-
тивопоставя — появяват се изказвания и статии против по-
добии имена; излязоха и някои помощни материали — бро-
шури и препоръчителни именници за наши хубави имена.1
Общёствеността ни вече е убедена, че именуването на
децата в социалистическа България не може и не трябва
да се оставя на произвола и прищевките на отделни роди-
тели и семейства — то трябва да се ръководи, наблюдава
и контролира от компетентни и авторитетни научни орга-
ни и институции, както това става по отношение на кни-
жовния ни език. За да се решат по-убедително някои въпро-
си на антропонимията у нас, се предприе да се съберат,
1 Илчев, Ст. За хубави български имена на децата ни. ИНС ОФ. С., 1963;
(Илчев, Ст.). Български именник БАН, ИБЕ. С., 1971, 64 с.; Илчев, Ст.
Български именник. Безплатно приложение на сп. „Младеж“, бр. 2—3,
1968, 31 с.; Умленски, Ив. За най-хубаво име. Кюстендил, 1971, 48 с.
4
проучат и статистически да се обработят личните имена на
повородените момчета и момичета в 99-те бивши околий-
ски градове на страната за периода 1901—1970 г. На осно-
вата на това проучване бе разработен настоящият популя-
рен „Честотно-тълковен речник на личните имена у бълга-
рите“. В него влизат лични имена с честотност над 4.
Речникът е осведомителен (информативен), а не нор-
мативен2 и има за цел да представи на обществеността,
на нашите семейства и граждани, на административните
служби по гражданското състояние при кметствата и на-
родните съвети, на паспортните служби при МВР и съдили-
щата най-разпространените лични имена на съвременната
ни антропонимия за необходимите им справки.
2 При Великотърновския университет „Кирил и Методий“ в Кабинета
по ономастика под наше ръководство от няколко години се работа върху
Нормативен честотно-тълковен речник на личните имена. В него ще се
посочват разпространението на имената по райони и градове и качества-
та им за разпространение и приемственост в бъдеще.
ЛИЧНИТЕ ИМЕНА В БЪЛГАРИЯ
Всестранното проучване на възникването, развитието и
отмирането, на хронологического и географското разпро-
странение на личните ни имена е задача на антропонимия-
та — основен дял от българската ономастика, науката за
собствените имена.
Личните имена в езика ни образуват своя отделна отво-
рена система, в която през различии години и епохи се по-
явяват, просъществуват и отпадат едни или други имена.
Тази система притежава свои закономерности на развитие,
своя специфика и самобитност; в нея има нещо общо с ант-
ропонимичните системи на другите славянски и балкански
езици, но и нещо свое, национално. Съставът и движението
на имената през вековете се обуславя от многобройни ези-
кови и извънезикови фактори: от една страна — от лекси-
кално-граматическите и словообразувателните особености
на езика ни като славянски език; от друга страна — от
вярванията, обичаите, традиции ^ и народного ни семейно
право; от грета страна — от стопачско-икономическия жи-
вот и класово-социалното разслоение на обществото ни,
от неговите естетико-етични вкусове, от културно-просвет-
ното му развитие и контактите му с близки и далечни на-
роди, езиии и култури.
Изе л едва пето на личните имена в исторически план дава
възможност за осветляването им от различии страни, а то-
ва улеснява рещаването на редица проблеми и въпроси от
практиката, конто вълнуват наши млади семейства, пас-
портни бюра, службите по гражданского състояние и на-
шата общественост като цяло. На първо място се изисква
6
разкриването и установяването на основ^ите принципи,
въз основа на конто да се определи норуМативността на
едно или друго лично име и да се създаде ,./Препоръчителен
именник на лични имена", който да обслужва нашата об-
щественост.	/
За съжаление на някои от тези въпроси антропонимична-
та ни наука още не е дала убедителен отговор. Причините
са различии; все още ние не сме създали национална карто-
тека за богатството и разнообразие™ на имената ни; не
сме проследили тяхното историческо/ проявление и движе-
ние, географското им разпространенуие, честотност, произ-
ход и пр.	/
В тази насока е необходимо да се привлекат и използу-
ват всички възможни наличии извори и източници: съчине-
ния на гръцки, латински и други автори, дарствени грамо-
ти, манастирски и църковни поменици, кондики, приписки
и летописни бележки по ръкописни и старопечатни книги,
имена в списъци на спомоществуватели, регистри за раж-
дане, венчаване и смърт, избирателни и други списъци на
граждани, главни книги на ученици в училищата и висшите
учебни заведения, имената на аилядите местности, в конто
са отразени имена на техни бцвши владетели. За съвремен-
ната антропонимия основно трябва да се използуват кар-
тотеките на жителите в отделните наши окръзи при окръж-
ните служби ЕСГРАОН (Едннна служба, гражданска ре-
гистрация и административна обслужване на населението).
Без това основно осигуряване антропонимичната ни наука
не би могла задоволително д.а разкрие основните принци-
пи по подбора и узаконяването или отхвърлянето на едни
или други лични имена от антропонимичната ни система.
АНТРОПОНИМИЯМИ ПРОУЧВ^ЙИЯ
Сбит цялостен преглед върху състояниёто на ан^гропони-
мичните ни изследвания съдържа очеркът „Развой на бъл-
/
 i
7
гарската ономастика. Антропонимия" на Иван Дури да-
но в, поместей в полското списание Onomastica, кн. 3,
Krakow, 1956, ^5—379.
Известен ограничен интерес към личните ни имена се по-
явява още преди Освобождението. Г. С. Раковски
(1821—1867) е настоявал децата ни да получават домашни
имена. Под иегове влияние нашият публицист и обществе-
нны Райко И. Жинзифов (1839—1877) се отказва от цър-
ковното си гръцко име Ксенофонт и взема предложеното
му от Димитьр Мипадинов народно име Райко. Лю бен
Каравелов (1834—1879) в отделна глава на книгата си
„Памятники народнаю быта болгар“ (Москва, 1861) опис-
ва народните традиции при избиране имена на новороде-
ните деца, използуването на умалително-гальовни и съкра-
тени форми от нормални наши имена, като прилага списък
от около 300 лични имена. Христо Ботев (1848—1876) в
бележка към преведенатк от него книга на Д. Иловайски
„За славянския произходна дунавските българи", Буку-
рещ, 1875, посочва, че за да можем да изясним произхода
на отделяй съкратени имена, е необходимо да познаваме
принципите на съкращавайе на нормалните имена и чак
тогава можем да правим оггит да определяме народност-
ния произход на носителит^ им.
След Освобождението Т. Г. Коджов издава „Тълкувач
на собствените имена" (1887). Трайко Цв. Китанчев
(1858—1895) в поредица сгатии във в. Новини (г. IV,
бр. 1—7, Цариград, 1893) в рубриката „За някои собствени
имена в български език" прави опит да разграничи отде-
лни словообразувателни типове с наставки -ен, -ян, -йо,
-ко, -чо, -ил, -ич,-уши др.и ое спирана въпросите за съкра-
щаването и умалителността при имената. Първо сериозно
научно проучване на личноименната ни система прави не-
мският етногр^ф-балканисцг Густав Вайганд (1860—
1930) в студия на немски език (Лайпциг, 1921), преведена
и издадена на български в съкратен вид под заглавие „Бъл-
гарски собствени имена. Произход и значение" (С., 1926,
8
72 с.). В краткия увод са разкрити пластовете, произходът
и формите на личните имена; приложен е списък на най-
разпространените имена и са означени датите на празнува-
нето им. Подобен характер имат и няколко по-късно излез-
ли статии: Цани Гинчев (1832—1894) „Няколко думи за
българските собствени имена44; Ал. Теодоров-Балан
(1859—1959) „Основни форми на българските лични име-
на44, посветена на умалителните имена — на тяхната фоне-
тична промяна; Константин Мутафов (1879—1946) в
„Някои бележки относно българските лични имена44 засяга
въпроса за необходимостта от тяхното всестранно проуч-
ване: „изследването на българските лични имена с тяхната
география, етимология и произход ще бъде един ценен
принос за изучаване творчеството на нашия народ, защото
и личните имена са клон от това творчество44. По-цялостен
преглед върху „Българските собствени имена44 прави Лю-
бомир Андрейчин (1910—1975), като ги класифицира по
произход на християнски, първобългарски и българосла-
вянски; според образуването им от отделни части на речта
ги групира на лични имена от глаголи, съществителни и
прилагателни; засяга ролята и значението на съкратените
имена и завършва с пожеланието за едно по-голямо внима-
ние към нашите народни имена: „употребата на съкратени
и гальовни собствени имена по чужди образци и пренебрег-
ването на чисто българските такива форми е отрицателна
проява в духовния живот на нашата съвременна интели-
генция; в основата на тази проява се крие лекомисленото
отрицание на оня скъп български семеен и обществен дух
и бит, който е опазил българския народ от много опаснос-
ти в историята и който е откърмил всички българи до
днес44.
Особени заслуги към българската антропонимия като
цяло имат редица изследвания на Стефан Илчев (1898—
1983), който посвети отделни статии и студии върху раз-
личии страни на нашите лични и фамилии имена; въз осно-
ва на многогодишна събирателна и изследователска дей-
9
ноет той създаде единствения по рода си у нас академичен
„Речник на личните и фамилии имена у българите“ (С.,
1969, 628 с.), който представлява отделен етап в нашите
антропонимични проучвания.
В сп. „Родна реч", „Български преглед“, „Българска ми-
съл", „Български език", „Език и литература" и в някои
други издания през различии години са намерили място
интересни, с приносен характер разработки на Стефан
Младенов (1880—1963), Димитър Дечев (1877—1958),
Веселии Бешевлиев, Иван Дуйчев, Иван Дурида-
нов, Йордан Займов, Мара Георгиева, Светомир
Иванчев, Галина Тагамлицка, Борис Симеонов и
др. При Великотърновския университет „Кирил и Мето-
дий" се работи върху основен „Нормативен честотно-тъл-
ковен речник на личните имена", в който ще се даде раз-
пространението на всяко име по десетилетия и по отделяй
градове в страната и ще се обясни народностният и езико-
вият му произход и значение.
РАЗВОЙ НА ЛИЧНОИМЕННАТА НИ СИСТЕМА
Чрез полученото лично име новороденото дете се при-
знава за законен член на отделното семейство и на общест-
во™, отличава се като личност и гражданин от другите
членове на колектива. В отделна народностна и социална
трупа или среда няколко индивида могат да получат едно
и също лично име, което затруднява разграничаването им
при общуване. Това исторически е довело до необходи-
мости от появата на по-сложна система за назоваване:
лично име (3\№) + прякор (Пр) или прозвище (Прз) или лично
име (ЛИ) + бащино име (презиме). Подобна система може
да бъде народна (неофициална) и държавна (официална,
узаконена чрез нормативни актове — постановления и за-
поведи). Нашата народна система в древността вероятно е
започнала като еднокомпонентна — само с лично име, а
10
по-късно е преминала към двукомпонентност, която през
средновековието се е утвърдила във феодално-дворцовите
среди, разбира се, не без влиянието на Византия и Цари-
град. В наши домашни извори откриваме наименования
като: Иоан Ясен (XII в.), Иоанн Ясен цар (XIII в.), Иоан
Ялександьр (XIV в.), Иоан Шишман (XIV в.), Драгиа зъл-
тар Янов сын (XIII—XIV в.), Шишман цар син Ялександров
(XIV в.), Драгна дъщи Радивоева (XV в.) и др. Постепенно
поясненията син, дъщи започват да се изпускат и се появя-
ват означенията: Радослав Велиов (XIV в.), Дан Радомиров
(1544), за да се достигне по-късно и след Освобождение™
да се узакони трикомпонентната система от лично, бащино
и фамилно име. „Наредба за гражданското състояние44
(Държавен вестник, бр. 28, от 1977 г.) постановява: „Граж-
данското състояние на едно лице се определя от съвкуп-
ността на данни, конто го отличават от друго лице в об-
щество™ и семейството му в качество на субект на пра-
во — име, гражданство, семейно положение, родство, мес-
тожителство и др.“
Чл. 8 от „Наредба“, публикувана в Държавен вестник,
бр. 75 от 1975 г., определя: „Личното име на всяко лице се
избира от родителите по взаимно съгласие и се съобщава
с писмена молба на длъжностните лица по гражданското
състояние при съставяне на акта за раждане.“ По-нататьк
се посочва, че не се допускат неетични и опозоряващи лич-
ни имена, а сыцо така двойни имена, конто не са присыци
на личноименната ни система.
ИЗБОР НА ЛИЧНИ ИМЕНА
Основното предназначение на личното име е да назове и
разграничи новороденото дете от другите членове на об-
щество™, без да държи сметка за физическите и духовните
му качества. На второ място, в древността, а и днес чрез
името се пожелава бъдещият член на семейството, на рода
11
и обществото да развие определени духовни или физически
качества, да заеме подобаващо му се положение в живота.
Това понякога води до дълго у му ване за намиране на под-
ходящо име за новороденото.
През различии епохи при търсенето и определянето на
личните имена се намесват многобройни фактори: вярва-
ния, обичаи, традиции, социално-класова принадлежност
на семейството, чуждоетнични влияния, културно-просвет-
но равнище на родителската среда и др. Понякога личното
име здраво се свързва от околните с характера на лицето,
което го носи — това е отразено в някои народни изрази
като: „Името му на лицето44 или „Името му ангелско, сър-
цето му дяволско44. Обектйвната истина очевидно е друга:
„Не името правы човека, а човекът името слави или позо-
ры". Въпреки това прадедите ни са вярвали, че името е за-
лог за опазване на носителя му от зли духове, болести,
нещастия и трудности в живота или че то може да пред-
извика появата на положителни ценни нравствени и физи-
чески качества, да доведе до подобаващо обществен© и
професионално място в живота.
Несъмнено нашите прадеди-славяни са донесли на Бал-
каните определен запас от свои праславянски лични имена,
особени по строеж и значение. При контактите си със зава-
реното тракийско, гръцко и римско население те вероятно
са заели и някои техни имена. В славянските задруги и пле-
мена важно място са заемали старейшините и племенните
вождове, конто в много случаи са предрешавали избора на
имената за новородените деца. Обикновено първородните
деца са получавали името на дядото или бабата по бащина
линия, следващите — по майчина линия. На особена почит
са били мъжките рожби, а женските са били смятани за
„чужда отмяна44. Раждането на близнаци се е приемало ка-
то поличба и божие знамение и дар.
Съдбата на децата се е свързвала често с деня на появата
им или с името на съответния календарей светец на опреде-
лената дата. Смятало се е, че роденото дете в понеделник
12
ще стане работник, във вторник — ще бъде нещастник, в
сряда — ще бъде решително и смело, в четвъртък — скит-
ник, в петък — ще стане юнак, ще се отличава със смелост
и храброст, в събота — ще предпазва близките и семейст-
вото си от пакостите на зли духове, от магии и болести, а
родените в неделя — ще имат предразположение към ду-
ховни постове и служби.
При избор на лични имена важна роля се отделяла на
духовния баща и майка — на кума (кръстника) и на кумата
(кръстницата). В редица селища в страната на тях се пре-
доставяло правото да избират името на новороденото. В
обичая кръщаване е запазен един предхристиянско-хрис-
тиянски синкретизъм и вярване, че детето трябва да се
„кръсти44 до седмия ден от рождението му, защото до това
време е „поганче44 — езичник: ако починело некръстено, то
нямало право да бъде погребано в гробищата при христия-
ните.
В семействата, в конто децата „не траят дълго44, се вяр-
вало, че трябвало да сменят кума и кумата (кръстника и
кръстницата). В такъв случай се прибягвало до така наре-
ченото „подхвърляне44 на детето на пътя — който пръв ми-
нел покрай него, той трябвало да му стане кръстник и да
определи името му; ако това е било животно — куче, вол
или друго животно, новороденото получавало името му,
например Кучо, Кучкан, Воло. В друг случай са давани така
наречените предпазни, защитни имена, произведени от на-
рицателни имена на древни тотемни животни — вълк, меч-
ка, сокол (Вълко, Мёчко, Сокол). В многолетни семейства
на последно появило се дете се давали понякога заклина-
телни предпазни имена за преустановяване на бъдещо раж-
дане: Ддста, Достан(а), Запрян(а); при дългоочаквани
рожби са се появявали пък имена от типа на Ждан(а), Же-
лан(а), Хотян(а), Хтяна и пр.
Наблюденията ни върху личните имена на родените деца
през последните 70 години (1901—1970) посочват, че до 50-
те години и при прехода на страната ни от капитализъм
13
към социализъм имената на децата момчета в селата имат
по-значително разнообразие от тези на момичетата, а в
градовете — обратно. След това настъпва известно израв-
няване. По традиция в селската антропонимия по-трайно
се пазят църковно-християнските календарни лични имена,
а в градовете се настаняват значителен брой чужда имена
или пък се преоформят домашни имена по чужди типове
и образци.
След извършилите се икономически и политически про-
мени в страната ни при именуването на децата основна
роля започват да играят социално-психологически, езико-
ви и естетически фактори и подбуди — дирят се възмож-
ности за разнообразяване на имената извън традиционния
им състав; създават се имена, конто със звуковата си стра-
на будят естетико-емоционално-експресивни асоциации, а
не са редки и случайте, когато предложените и узаконени
имена будят неславянски езикови представи.
СЪСТАВ НА ЛИЧНОИМЕННАТА СИСТЕМА
По трайност и честотност (фреквентност) на разпростра-
нение в личноименната ни система могат относително да
се различат два кръга имена — фонд и състав. Във фонда
се включват онези имена, конто добре са се залазили през *
вековете, притежават общонародно разпространение и
значителна честотност. Спецификата на личноименната
система за отделяй епохи до известна степей се определя
от общественото и социалното състояние и от разслоение-
то на народу. Праславянската система е притежавала една
по-широка индоевропейска основа. При заселването на
славянските племена на Балканския полуостров в система-
та навлизат известен брой имена от завареното местно на-
селение, а с приемане на християнството и развиване на
славянската писменост и книжнина в нея се открива широк
път за църковно-християнски имена от староеврейски,
14
гръцки и латински произход. В отделни семейства от уп-
равляващите среди се появяват смесици от домашни' и
чужди имена. Княз Борйс взема християнското име Ми-
хаил, а е син на хан Пресиан', братята му се именуват Гав-
рил (стевр. ’моята сила — бог’) и Докс (първобълг. ’свиня’);
съпругата му е назована Марйя (стевр. ’твърда, постоян-
на’), а децата му са Расате — Владимйр, Гаврйл, Симеон
(стевр. ’конто слуша желание, молитва’), Яков (стевр. ’пе-
та’), Прокси (съкр. от гръц. Евпраксия ’добродеяние, щас-
тие’) и Анна (стевр. ’благодат’). Борисов пратеник в Ита-
лия Сондоке през 867 г. записва в Чивидалското евангелие
имената на близките си, сыцо смесица от домашни и чуж-
ди имена: баща Иоанн, майка Марйя, първа съпруга Анна,
деца Велёгнев, Богомила, Каля, Марта и Елена, втора съ-
пруга Собеслава.
На практика в обикновените семейства от народа след
покръстването в 865/6 г. са се появили двойни имена: офи-
циално — християнско, и домашно — славянско или
първобългарско (тюркско). Това положение на домаш-
ни и чужди имена се запазва дори и през първите векове на
османското владичество. В народните среди през късното
средновековие преобладават народните славянски имена.
В дарствена грамота от около 1300 г. на манастира-скит
„Св. Петка“ в с. Тморане, Скопско, основан от българския
болярин Прибо по време на цар Асен I, подарените на ма-
настира църковни хора носят предимно славянските си
имена: Десислав, Рад, Берислав, Драгйя, Драгое лав, Витан,
Смед, Станко, Добре, Братиян, Гръд, Стан, Добрён, Блаз-
Мирён, Братко, Пръве, Грозен, Негослав, Братослав,
Бёро, Волен, Сръдан, Владец, Нёго, Тихо, Радйн, Влад, Мо-
мёна, Братослава, и чуждите: Ян, Тудор, Кирияк, Нйко,
Иванко, Никола, Калиман, Коста. Наблюденията ни върху
имената на българи-данъкоплатци, отбелязани в турски
документи от XV в., посочват, че от 2825 лични имена
1356 са домашни, 950 са чужди (77 — стевр., 798 — гръцки,
75 — латински), а останалите са неясни. Между домашните
15
значителен брой са сложни от типа на Белослав, Братомйр,
Бранив дй.
По време на османското владичество — през XIX в. —
се засилва стремежът на Цариградската патриаршия и
гръцкото духовенство чрез църквата насилствено да се на-
саждат църковнокалендарните имена в българските се-
мейства, като преднамерено се ограничават нашите до-
машни, славянски имена.
По време на капитализма у нас по различии пътища
(следване на Запад, преводна литература, търговски и дру-
ги контакта) в антропонимията ни се появяват и запад-
ноевропейски лични имена. Подобно увлечение се забеляз-
ва и през първите десетилетия на социалистическото ни
преустройство. На това увлечение нашата общественост
заслужено реагира навреме и нещата вече взеха по-умерена
линия.
НАРОДНОСТНО-ЕЗИКОВ ПРОИЗХОД НА ИМЕНАТА
По произход личните имена биват домашни, чужди и
калкирани (преводни).
Домашните имена са образувани от сложни и прости
основи по общеславянски и български типове и образци,
като Бало мир, Боримйр, Светослав, Гостолюб, Рад, Бран,
Влад, Тих, Деан, Брато, Ратен,
По произход чуждите имена биват:
а)	староеврейски: Авакум, Авдий, Авел, Адам, Аким, Ан-
на, Анани, Бартоломей, Вениамйн, Гаврйл, Девора, Елисей,
Захарий;
б)	гръцки (старогръцки и византийски): Агрйпа, Алексан-
дър, Аполдния, Андрей, Аргйр, Герасим, Димйтър, Доротей,
Евгений, Евтймий, Никанор, Леон, Тимотей;
в)	латински: Август, Акйла, Валентйн, Викентий, Вик-
тория, Клавдий, Лаура, Лука, Максйм, Модест, Наталия,
Павел, Силван;
16
д) западноевропейски: германски (английски, немски,
скандинавски); романски (португалец, испански, френски,
италиански, румънски);
д) славянски: руски, полски, чешки, сърбохърватски и
Др.
От 688 несъкратени чужди лични имена в „Тълковен реч-
ник на личните и фамилии имена у българйте“ по произход
се оказаха:
гръцки	358	52,03%	италиански	17	2,38%
румънски	73	10,59%	арабски,		
латински	66	9,59%	персийски	14	2,03%
староевр.	54	7,85%	английски	8	1,36%
френски	37	5,38%	скандинавски	5	0,73%
немски	30	4,36%	испански	4	0,58%
руски	17	2,38%	унгарски	3	0,44%
			чешки	2	0,29%
При заемането на чужди лични имена и навлизането им
в езика ни те претьрпяват необходимого приспособяване,
на първо място по отношение на граматичния род.
Незначителен брой лични имена са калки — образувани
чрез превод на чужди образци, напр. Боголюб от гръц. Тед-
фил, Възкресйя от гръц. Анастасйя, Срёбръо по гръц. Аргйр
и др.
СЕМАНТИКА (ЗНАЧЕНИЕ) НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА
Извън основного предназначение на личните имена (ЛИ)
да разграничават и назовават отделните членове на се-
мейството и на обществото те пргггежават и свое значе-
ние — смисъл. Вярата в магическата роля на словото от
древността намира отражение и в смисъла на личните име-
на.
Днес подобна роля в имената играят етико-естетически,
идейно-психологически и политически подбуди и убежде-
ния. По скрития си или по полуизявения си смисъл домаш-
- Чес ।о । но-11>.(ковен речник па...
17
ните и чуждите имена могат да се класифицират в няколко
основни групи.
1.	Пожелателни лични имена
Чрез тях близките на децата пожелават те да придобият
известно положително качество, да бъдат здрави, дълго-
летни и да заемат подобаващо им се място в живота и
обществото.
1.1.	ЛИ за достойно място в живота и семейство-
то: Байо ’да стане байо, по-голям брат’, Бато, Батьо ’да
стане по-голям брат’, Вуйо ’да стане вуйчо’, Сйно ’да стане
достоен син’, Старо ’да дочака старики сред близките си’.
1.2.	ЛИ за здраве и дълголетие: Груд ’да бъде набит
и здрав като груда — буца пръст’, Дабижйв, Дабйжа ’да
бъде жив’, Здравко ’да бъде здрав’, Стайо, Стдйо, Стоян
да устоява твърдо на пречки в живота и на болести и
нещастия’.
1.3.	ЛИ за благополучие и успехи: Бано ’да бъде
уважаван и богат като бан’, Богат, Богатйн ’да бъде бо-
гат, заможен’, Видослав ’да види и дочака слава, извест-
ност’, Главен ’да стой начело’, Годеслав ’да е годен за сла-
ва’, Срётен ’да е сретен, честит’, Хранймир ’да пази мира’.
1.4.	ЛИ за развиване на физически качества:
а)	На обща телесна красота: Блъско ’да бъде блъскав —
ласкав, бляскав’, Гйздо ’да бъде гиздав, красавец’, Кйпрьо,
Кипра ’да бъде кипра — хубава, стройна’, Кйтен, Красен
’красив’, Лёпо ’да бъде леп — хубав’, Лъско, Хубо, Хубен.
б)	За изразителен поглед и очи: Вакльо 'да бъде вакъл —
с черни очи и веж ди’, Грйво ’да бъде грив — Сив, синеок’,
Мддро ’да бъде с модри, сини очи’, Златозар, Светлозар.
в)	За привлекателни коси: Копрйнко, Косан, Къдрьо, Русе,
Сурьо (от сур ’светлосив, светлорус’).
г)	За красиво лице: Ален ’с алени, румени страни’, Багръо
’багрен — шарен; тъмночервен’, Бельо, Бялко ’да бъде бял’.
18
Мурго ’да бъде мургав, възчер, матов’, Румен, Червёнко,
Светлолика.
1.5.	ЛИ за положителни душевни качества
а) За поява на сила, твърдост, смелост, храброст: Бдйо
’да се боят от него; да бъде храбър в бой’, Бран ’да брани
мира’, Бурен ’да бъде бурен, жизнен*, Герой, Дръзко, Едрьо
’да бъде едър и силен7, по народна етимология от Андрей,
Желяз ’да бъде твърд като желязо’, Страхйл ’да страши
враговете’, Стрезимйр ’да пази мира; да бъде негов страж’,
Храбър, Храбрен.
5)	За жизненост, веселост, контактност: Бйстръо от стар.
бистър ’бърз, подвижен’, Вёсел, Думи ’да обича да дума,
да е приказлив’, Крйлен ’да е крилат, подвижен’, Младён
’да младее по сърце’, Немйрньо ’да е подвижен, немирен’,
Рад, Радан ’да е радостен и да носи радост на другите’.
в) За благородство, доброта, честност, нежност: Благо
’да е благ, добър’, Гдстъо ’да обича и посреща гости’, До-
бре, Йскрен, Крдтъо ’ да е кротък’, Ласко ’да е ласкав’,
Нёго е нежен, мил’, Погодйн ’да се погажда с другите’,
Правдомйр ’да обича правда и мир’, Роса, Росйца ’да е чйс-
та като роса’.
1.6.	ЛИ, свързани с имена на дървета, билки и
цветя. Те будят представа за красиви и плодни дървета,
за лековити треви, за диви и градински цветя, много от
конто са свързани с народни поверия, с народната медици-
на и творчество и участвуват в различии празници и ритуа-
ли: Вйшнъо, Глогйнко от глогинка ’плод на глог’, Грдздъо,
Дряно, Дульо от дюля, Зарзалан, Круто, Лимон, Малйн(а),
Мигдал ’бадем’, Черёша, Яблен от яблан ’чинар’ и стар,
’ябълка’, Ягода; Бйлъо, Божур, Борйк, Босйл ’босилек’, Вър-
бъо, Горун ’вид дъб’, Дафйн(&) ’лавър’, Дъбйн, Жасмйн ’яс-
мин \3дравец, Зюмбюл(а), Иглйка, Калафйр нар. ’карам-
фил’, Кипарйс, Крйн, Лилия, Нееён, Орхидёй(-ёя), Перунй-
ка, Ракйта, Розалин, Сёвлия ’кипарис’, Смин.
1.7.	ЛИ по минерали, метали и скъпи Платове.
Част от ЛИ са възникнали по представи за редки и скъпи
19
метали, минерали, Платове и други рядкости: Атлаза ’лъ-
скав копринен плат’, Бисер, Брилянт, Грйвнъо, Злат, Зла-
тан, Златил, Кадифёйка от кадифё, Круна ’корона’, Малмо,
Малама гръц. ’злато’, Маргарит ’бисер’, Мерджан ’корал’,
Пёрльо от пёрла 'бисер’, Рубин ’нервен скъпоценен камък’,
Седёф(а), Смарагд от смарагд ’зелен скъпоценен камък’,
Срёбръо, Сребрен, Сърмъо от сърма ’позлатени или посреб-
рени медни жички’.
1.8.	ЛИ по небесни тела (космонимични). Малък
брой имена са възникнали по представи за различии небес-
ни обекти: небе, звезди, луна, слънце: Денйца ’Зорница,
дневна звезда’, Звездан, Звездоденйца, Звездомйр, Зорница,
Луна, Небёсна, Планета, Слънчо, Слънчезар, Ралйца ’съ-
звездие Орион’.
2.	Лични имена, свързани с условия при раждането
При някои имена са намерили отражение известии осо-
бени обстоятелства, появили се по време на раждането на
детето (пол, ред и време на поява и пр.): Мдма, Момйнка,
М о мчан, Първо, Първан, Срёднъо, Сьбе, Съботин ’роден в
събота’, Летник ’роден през лятото’, Пролет, Пролетка,
Януар, Сёчко народ, сёчко ’февруари’, Март(а), Апрйл,
Септёмври, Шесто ’шести по ред на раждане’, Обрётен
’намерен’.
3.	Лични имена по местности (топонимични)
Стремежът към разнообразие е довел до поява на имена
на реки, планини, селища, области и държави, като: Арда,
Байкал, Брегалница, Бйстрица, Драва, Дрйна, Дунав(а).
Ёлба, Ёрма, Йскър, Марйца, Океан, Осъм, Струма, Тун-
джа; Балкан, Беласица, Вёжен, Загдр(ка), Пирйн(а), Родо-
са), Рила, Урал; Абобка, Балчйк, Берлин, Силйстра, Ма-
дан, О дринка, Слйвен, Софиана, Сталинград, Толбухин; Аф-
20
рикан, Американ, Бьлгария, Византия, Добруджана, Ми-
зиана, Румёлия, Сицилия, Югославия.
4.	Защитим (предпазни, заклинателни) лични имена
Вярата във вълшебната магическа сила на словото и на
ЛИ освен пожелателни имена е създала и така наречените
защити и (профилактични, заклинателни) имена. На тях
се възлага ролята да предпазват носителите им от ранна
смърт, от тежки заболявания с трайни увреждания, от не-
щастия и беди, предизвикани от свръхестествени сили (ду-
хове, орисници, нави, самодиви и пр.). При многодетни се-
мейства се смята, че ЛИ с особена семантика могат да пре-
дотвратят нови раждания; при бездетни семейства — да се
появи многоочаквана, жадувана рожба. Това са имена от
древния пласт на антропонимията. Някои от тях са свърза-
ни със старинни поверия за животни — закрилници на от-
делни семейства и родове, тотемни имена. В друг случай се
дават „грозни, отблъскващи имена44, за да бъде предпазено
детето от зли духове и болести.
4.1.	ЛИ по тотем и: Вулкан, Вукйца от вук ’вълк’, Вь-
льо, Вълко, Вълкан, Драко от дракон ’змей’ гръц., Змей,
Змёйко, Курт тюрк, ’вълк’, Мёчо, Мёчко.
4.2.	Отблъскващи „грозни“ ЛИ: Бёдьо ’да не го по-
стига беда’, Вардьо ’да го варди от злото’, Грдзьо, Гроза-
н(а) ’да е грозно името, за да отблъсква злините, злите
духове’ (народна песен: „Добила Славка момиче, твърде е
било хубаво. Славка се чуди и мае как да му име нарече.
Нарекла го е Гроз(д)анка, му е грозно името“). Тук
спадат още имена като: Грубан, Грьден от гов. грьд ’гро-
зен’, Пдтко гов. пдтка ’спъване на злото’, Пъдъо ’да от-
пъжда зли очи’; Чйпа, Щьрба, Скдбел ’петало’, Обецан ’с
обица за предпазване от болеет’.
4.3.	ЛИ против многодетство: Достан(а), Запо от
Запрян ’да запира раж дане’, Стига, Спрёна, Нехтян ’неис-
кан’, Неждан ’неочакван, нежелан’.
21
4.4.	ЛИ, свързани с обичаите купуване, продаъа-
не и подхвърляне. При обредно подхвърляне на пътя на
дете за смяна на кръстника, когато първи минават живот-*
ни, децата са получавали съответно име: Волё, Волд, Гъско,
Гъска, Кравко, Краво, Кучо, Кучкан, Пёско, Пёсъо; Върго от
въргам ’хвърлям, подхвърлям’; по обичая продаване: Прд-
дан(а), Прддьо, Прдйко; намерени след подхвърляне: На-
йден, Найдена, Найда, Обретен, О6рядко\ по обичая при-
видно купуване: Купен, Купена, Купъо.
ОБРАЗУВАНЕ И ТИПОВЕ ЛИЧНИ ИМЕНА
Образуването на личните имена в общи линии се движи
в обсега на нашето словообразуване. Известии различия
се забелязват по отношение на избора на произвеждащите
основи и в избора и специализацията на някои представки
и наставки, повечето превърнали се вече във форманти (за-
вършеци). Най-често се използуват при образуването на
ЛИ следните начини.
1.	Лични имена от готови лексически единици
Отделяй съществителни, прилагателни или числителни
имена могат по пътя на ономизацията да се превърнат в
ЛИ, запазвайки основната си форма: Капка, Роза, Вяра,
Надежда, Любов, Рад, Волен, Храбър, Сйлен, Буен, Първо,
Срётен. Този начин на образуване е старинен, днес непро-
дуктивен; при съвкупност от 3272 ЛИ 2,53% са от нарица-
телни имена.
2.	Морфологично образуване на личин имена
Това е основният начин за създаване на лични имена у
нас. По строеж те могат да бъдат сложни (композита),
едносъставни или съкратени. При тях за изходна осно-
22
ва се използуват имении (субстантивни), прилагателни
(адиективни), числителни (нумерални) и глаголни (вер-
бални) основи, към конто се прибавят представки или
наставки (форманти).
2.1.	Представъчно образуване на лични имена.
Това е слабо застъпен начин в антропонимията ни; от
4369 ЛИ от славянски произход само 2,9% са представъч-
ни от типа на Безмёр, О с лава, Обрад, Прее лав, Побрат.
Най-често участвуват представките: про-, о-, за-, без-,
раз-, с-, по-, у-, при-.
2;2. Наставъчно (суфиксално) образуване на лич-
ни имена. Основно образуване на лични имена у нас и в
славянските езици е чрез наставки. Едни от тях са срещани
при нарицателните имена, а други са вторични или получе-
ни по пътя на морфемно преразпределение в някои имена.
Например в ЛИ Костадйн -дин е схванато като наставка и
с нейна помощ са образувани други имена, като Миладйн,
Вьлкадйн, Добродйн; наставката -ман се е появила при съ-
кращаване на Радомйр в Радом и към него е добавено -ан;
в полученото ново име Радоман -ман е възприето за на-
ставка и с нейна помощ са образувани някои други имена:
Грозоман, Христоман, Милман.
Известна част от наставките в ЛИ са загубили днес до-
пълнителното си значение и са се превърнали във форман-
ти (завършеци). Едни от тях са непродуктивни, други сла-
бо продуктивни, а по значение — неутрални или умали-
телно-гаЛьовни (деминутивно-хипокористични).
а) Неутрални наставки
-	а (-’а) за женски ЛИ от мъжки имена от различии
основи: Грозда, Мйла, Добромйра, Ивана; Груя, Пёя, Ага-
пия.
-	ай, -ая — от имении и глаголни основи: Белай, Братай,
Владай, Радди; женски: Братая, Гостая, Драгая, Милая.
-	ак (-’ак)— за полуподигравателни имена: Братак, Бу-
док, Новак; Ваняк, Коляк, Раляк.
-ал — Бойнал, Добрал, Къндал, Томал.
23
-алия — вто{ v та наставка за женски имена: Найдалйя,
Невалйя.
-ан (-’ан), -ана (-'ана) — от различии основи — мъжки:
Батан, Велан, Герган, Живан, Стоян, Зарян; женски: Бела-
на, Гер г ана, Стояна.
-ат, -ата — мъжки Сават, Милат, Стамат; женски: Иг-
ната, Стамата.
-аш, -аша — мъжки: Белаш, Вълкаш, Любаш; женски: Лю-
баша, Калаша.
-дин (-тин)— Калудйн, Грубадйн, Драготйн, Галитйн.
-ей — старинна наставка: Балей, Богатей, Драгёй, Ма-
лёй.
-ен, -ела — мъжки: Бадёл, Бьрнёл, Иванёл; женски: Иванё-
ла, Мариёла.
-ен, -ена — мъжки: Балён, Братён, Милён; женски: Мелё-
на, Радёна.	<
-ета — старинни от мъжки род; днес само от женски 0од:
Венёта, Ганёта, Милёта, Радёта.
-еш, -еша — мъжки: Добрёш, Калёш, Милёш; женски: Ка-
леша, Парёша.
-иан, -иана — мъжки: Емилиан, Гордиан, Илиан; женски:
Илиана.
. -ий, -ия — мъжки: Анастасий, Евтймий, Григорий; жен-
ски: Анастасйя, Дарйя, Захария, Негрйя, Сребрйя.
-ил, -ила — мъжки: Батйл, Братйл, Божйл; женски: До-
брйла, Радйла.	
-ин, -ина — мъжки: Балйн, Белйн, Божйн; женски: Гергй-
на, Божйна, Кръстйна.	j
-нта — женски, по чужди образци: Бригйта, Зорйта, Лю-
бйта.	I
-иш, -шла — старинна — мъжки: Батйш, Белый, Драгйш,
Радйш; женски: Радйша, Станйша.
-ия — мъжки: Генадия, Божйя, Станйя; женски: Благйя,
Милйя.
-лен, -лена — мъжки: Брулён, Николён, Койлён; женски:
Дивлёна, Гюргелёна, Дражлёна, Севдалёна.
?4
I
-лин, -лина — вторична разширена наставка — мъжки:
Батолйн, Гроздалйн, Здравелйн, Румелйн; женски: Росалйна,
Севдалйна, Цветелйна.
-	но, -на — мъжки: Едино, Прдйно, Раддйно; женски: До-
йна, Милдйна.
-	о (-йо, -ьо) — Бато, Брато, Дабо; Стдйо, Бдйо; Кдльо,
Лальо,..
-	ов, -ан — Братован, Бу кован, Драгован, Милован, Него-
ван.
-	ой, -он — мъжки: Бакдй, Батдй, Белой; Драгдя, Раддя;
женски: Благдя, Драгдя,
-	ол, -ола — мъжки: Батол, Братол, Вйдол, By ко л, Дан-
кол; женски: Маридла, Маргъдла, Мардла.
-он, -она — мъжки: Благдн, Мардн, Милдн, Петрдн, Ра-
ддн, Тихдн; женски: Маргдна, Мердна, Хрисдна, Мартдна.
-ота — първично с гальовно значение, старинна: Белдта,
Добрдта, Раддта, Рехдта, Славдта. Тихдта.
-ош — старинна: Батдш, Белдш, Добрдш, Милдш, Пет-
рдш, Тимдш,
-уда — по подобие на гръцки имена: Бе луда, Пануда,
Стамуда,
-ул, -ула — старинна умалителна наставка — мъжки: Ан-
ту л, Байкул, Бранку л, Вйдул, Гагул, Нёдул, Радул; женски:
Драгула, Радула,
-ун, -уна — старинна славянска; в личната ни картотека
110 ЛИ — мъжки: Баткун, Благун, Добрун, Перун, Първун,
Славун, Ярун; женски: Белуна, Братуна, Драгуна, Сладуна,
-уш, -уша — с първично умалително значение, старинна
славянска наставка — мъжки: Ангелуш, Батуш, Драгуш,
Милуш, Радуш, Станут; женски: Добруша, Маруша, Милу-
ша, Радуша,
-цо, -ца — характерна за съкратени ЛИ — мъжки: Бёцо,
Бдцо, Вёцо, Мйцо; женски: Гаца<Гана, Наца< Найда, Цё-
ца < Цветана.
-ню, -ша — първично умалителна — мъжки: Башо, Бдшо
25
< Богдан, Веши < Величко, Дёшо, Рашо; женски: Даша<
Драгна, Маша< Марйя...
-ян, -яна (вж. -ан) — мъжки: Браян, Белян, Мйлян; жен-
ски: Бе ляна, Боряна, Добряна, Миляна.
б) Умалително-гальовни наставки
Обичта, привързаността и нежността към децата нами-
рат своеобразен израз и в преустрояването на личните име-
на по пътя на съкращаването и прибавянето на отделки
наставки:
-аки — умал. гръц. наставка: Михалаки, Петраки, Хрис-
таки.
-	ач — Керач, Новач.
-	е — първична форма за обръщение: Бале, Бане, Боре,
Коле; една част старинни ЛИ на -а, в Западна България.
-	ец (стб. -ьць) — мъжки: Вълчёц, Ганёц, Гелёц.
-	н — за мъжки и женски имена, предимно в Източна
България: Веси, Гани, Нёли, Мари,
-	ик, -яка — мъжки: Божйк, Грудйк, Добрйк; женски: До-
брйка.
-	ица — старинна за мъжки род: Балйца, Добрйца, Зорйца.
-	ич — за мъжки имена: Барйч, Белйч, Велич, Гергйч, Ма-
лйч,
-	ка — умалителна — от разнообразии основи: Ганка,
Добрйнка, Мйлка.
-	ко — умалителна за мъжки род: Божко, Брайко, Владко.
-	ча — за женски род: Бдча, Вйча, Дёнча,
-	че — за мъжки и женски род: Бдрче, Вёрче, Вёнче, Данче.
-	чо — умалителна наставка за второ производство: Въл-
чо<Вьлко от Въло, Бёлчо, Райчо,
Има стремеж като паспортни имена да се поставят съ-
кратени и умалително-гальовни форми от нормални дълги
имена. За предпочитане са нормалните форми на личните
имена, а техните производни да се употребяват в семейна
и приятелска интимна среда, неофициално.
26
3.	Образуване на сложни лични имена
Старинен начин за образуване на ЛИ е по пътя на из-
граждане на имена със сложни основи. Исторически извори
са донесли такива имена на славянски вождове от VI—
VII век като Ардагаст, Пирогаст, Дабрагёз, Велегнёв и др.
Образуването на сложни лични имена става по няколко
модела:
а)	от съществително+съществително: Бог-о-мйр;
б)	от съществително + прилагателно: Брат-о-мйл, Бого-
рад',
в)	от прилагателно+прилагателно: Благомйл, Милорад,
Радмил;
г)	от прилагателно+глаголна част: Добродан, Живодёр;
д)	от глаголна част+съществително: Берислав, Влади-
мйр, Владислав;
е)	от съществително+глаголна част: Богдан, Вдйдан;
ж) от местоимение 4-глаголна част: Веев лад, Вселюб.
Днес по различии пътища някои сложни ЛИ се възраж-
дат и по техни образци се образуват нови имена, като: Вен-
цемйр, Заримйр, Златозар.
4.	Образуване на двойни лични имена
Този тип имена не са присъщи за антропонимията ни и
с нормативни документа се забраняват. Въпреки това от-
делни имена са навлезли в регистрите на някои градове
преди 1944 г. Единично те се срещат още през средновеко-
вието: княз Борис I носи кръстно име Михаил, синът му
Расате се именува и Владимир, синът на цар Самуил е Гав-
риил-Радомир, а дъщеря му е Теодора-Косара; цар Петър е
носил име Теодор, а цар Асен — Йоан. В архива за „Норма-
тивен честотно-тълковен речник" между наличните
20 336 ЛИ 1353 са двойни, от конто 528 са мъжки и
825 женски. Записали са и 16 тройни имена, като: Асен-
Чешко-Антон (1924), Димитър-Александър-Тодор (1931).
27
5.	Съкращаване на лични имена
В интимна семейно-родова среда нормалните сложни и
едноосновни ЛИ се подлагат на разнообразии съкращения.
От една страна, това се дължи на стремеж към икономия
на енергия, а, от друга, на напора на емоционално-експре-
сивното отношение на възрастните към децата. Значителна
част от тези съкратени имена и форми са намерили място
в практиката като официални паспортни имена. Процесът
на съкращаване е жив и съпътствува имената, като се из-
явява в следните два основни вида:
5.1.	Фонетични съкращавания и промени. Те ос-
новно са свързани с изпускане на отделни звукове, със за-
местване на звукове или с така наречените комбинаторни
промени и промени по аналогия.
а)	Изпускане на гласни — на начално о и у: Брёнко < 06-
рёнко, Брёшко <Обрёшко, Тешан< Утешай.
б)	Изпускане на съгласни: на начално или средисловно
в: Влада > Лада, Владко > Ладко, Жйвко > Жйко; на начално
или средисловно л: Бёлко > Бёко, Дёлчо > Дёча, на начално
з: Златко> Латко, Злата > Лата; на начално с пред съ-
гласна: СпаоПас, Спйро>Пйро и др.
в)	Преходи: на ст в ц: Стана > Цана, Стойко > Цайко;
г)	Изпреварване на мекост (антицепация): Бальо > Байо,
Данъо> Дайо, Радько> Райко, Грудъко> Груйко, Дуньо>-
Дуйо.
д)	Вмятане (епентеза) на д и т: Вано> Вандо, Бано> Бан-
до, Пёно> Пёндо, Чёно> Чёндо.
е)	Озвучаване на беззвучии съгласни: Данко> Данго,
Гёнчо > Гёнджо, Мйрчо > Мйрджо.
ж)	Преход на о в у в чужди ЛИ: Тддор> Тудор, Гдцо>-
Гуцо, Дждро> Дж уро, Зднка> Зунка, Никдла>Никула.
з)	Удвояване на звукове и срички (редупликация): Бобе,
Бдби < Богдан; Дйдо < Димйтър, Коко < Кдлъо < Никола;
Тота < Тодора; Тдтъо < Тодор. Една част от подобии име-
28
на е под влияние на детското бърборене и удвояване на
сричка като мама, mama, баба.
5.2.	Морфологични (морфемни) съкращавания. Тези
промени не се отнасят до отделни звукове, а засягат струк-
турата на именатд. При сложните лични имена настъпва
съкращаване на първата или втората част на основата; от
Владимир могат да се създадат две имена — Влад и Мйро
(-ьо), от Берислав — Бёро и Слав(е), от Добродан — Дд-
брьо и Даньо, от Радивой — Рад(е, -во) и Вдйо.
ЛИ с проста основа се съкращават без словообразува-
телно или със словообразувателно дооформяне с помощта
на наставки. По място на съкращаването съществуват ня-
колко варианта:
а)	Съкращаване с изпускане на начална част — сричка
или морфема (афереза): Невёна>Вёна, Драгана>Гана,
Драгано>Гано, Недялко> Дялко. Тук съществуват някол-
ко последователни степени на съкращаване и производст-
во: Върбан>Бан (\)>Бано (II)>Банко (Щ)>Банчо (IV);
Никола > Кольо > Колчо; Атанас > Танас > Тасьо > Таско >
Тасчо; Димйтър > Мйтър > Митре > Мйтърко > Мйтърчо.
б)	Съкращаване с изпускане на средната част (синкопа):
Петрана> Пена, Боряна> Бона, Велйчко> Вйчко, Желязко
>Жёко, Обрётен> Обрён, Захари > Зари, Зарьо, Ге орг о >
Гого.
в)	Съкращаване с изпускане на крайна част (апокопа):
Веселии > Вёсо, Лазар > Лазо, Вълко > Въло, Запрян > Запръо,
Найдена > Найда, Недёля > Нёда, Богдана > Бдгда, Димй-
тьр > Дймо.
г)	Съкращаване на части от основата: Богдан > Бобо, Бо-
бе; Лазар>Лальо; Недялко>Ндно, Ноне (вж. 5.1.з).
6.	Новообразуване на лични имена
Един от стремежите да се променя съставът на имената
у нас след социалистическата революция е да се създават
нови имена. Една част от тях се образуват от началните
29
звукове или срички от имената на дядо и баба или на близ-
ки роднини. Налице са вече известен брой контаминативни
или хибридни имена от типа на Велидёнка от Велйка и
Младёнка; Краймёна от Крайо и Кремёна; Милтон от Мй-
лен и Милотйн; Цветалйн от Цвёта и Светлйн и др. Други
имена се създават по чужди типове и имена: Добрйлия от
Добра по Емйлия; Елеоддра от Дора по Елеондра; Розафйна
от Роза fro Жозефина. Трета трупа се композират от осно-
вата на ЛИ и от отделен елемент на второго име: Благол
от Благо и Любен; Всеслав от Велико и Слави; Дестан от
Дёнъо и Станьо.
П	ЮИ По пол	г България	СИ	03	Ю3	Всичко България България България
M ом чета	292 341 Момичета	297 347	305 548	183 323	607 310	1 388 522 316 981	153 210	563 779	1 331 317
Общо	589 688	622 529	336 533	1 171 089	2 719 839
През проучения 70-годишен период на новородените де-
ца е даден следният брой лични имена:
ЛИ	ЮИ България	СИ България	България	ЮЗ България	Всичко
Мъжки ЛИ	3486	3282	2970	5142	8699
Женски ЛИ	4685	4288	3864	6033	11537
Общо ЛИ	8171	7570	6834	11175	20236
Налице са и имена по случайни хрумвания, така нарече-
ните оказионализми или куриозитети. Според
Ж. Бояджиев те „имат напълно изкуствен характер, пред-
ставляват в структурно отношение механично съчетание на
случайни съставки, страдат от тромавост и неблагозвуч-
30
ност“, въобще намират се значително далеч от лаборато-
рията на народното именно творчество през вековете. Тук
могат да се посочат имена като: Славодйлия, Лиемйла,
Властерйна, Огнётър, Be рож анка, Любовирён (от Любов и
Ирен) и др. При внимателен подход някои подобии кръсто-
ски могат да бъдат сполучливи и да намерят сыцествува-
ние.
КЪМ ЕЗИКОВАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИМЕНАТА
Като части на речта личните имена притежават мъжки
и женски род, а при определение на дете и среден род: Ва-
не > Ването. Появилото се име назовава дете от мъжки или
женски пол и се оформя като лично име от мъжки или
женски род. След като дадено име се наложи и добие зна-
чително разпространение, то най-често предизвиква поява-
та на противоположно по род име. ЛИ Албёна е създадено
от Йордан Йовков към 1927 г. като име на героиня в раз-
каз и пиеса. След 1940 г. то получава широк прием в стра-
ната и през 1960 г. в Смолян се появява и първото име
Албён. Обратното, ЛИ Ивайло предизвиква появата и на
женското име Ивайла през 1940 г. в с. Петревене, Луковит-
ско; срещу Десислава вече се среща и Десислав.
Личните имена от мъжки род завършват на съгласен
или гласен звук {-о, -ьо, -йо, -е, -й). Едно и също име в
Западна и Източна България може да има твърд или мек
завършек: Радо, Радьо; Бдто, Бдтьо; Хрйсто, Хрйстьо;
Добро, Ддбрьо. По-рядко са разпространени имената на
-е: Кдлё, Мйтрё, Стдйнё, Йднчё. В Източна България име-
ната на -ьо могат да имат и разновидност на -и: Ганьо —
Гани, Ддбрьо — Ддбри, Радьо — Ради. В отделни селища
се пазят и родително-винителни форми на -а (-я): Иван j\q-
йде, но: срещнах Иван-а\ дадох на Иван-а.
Ударението на имената може да стой на различии
срички, но при конкретни типове се свързва с едва от срич-
31
ките. Антропонимичните типове регулират отделим коле-
баещи се лични имена.
На последната сричка стой ударението при имената
от мъжки род, завършващи на съгласна или с наставки*
те -ай: Драгай, Радай; -ан: Божан, Драган; -ей: Доротей,
Рашей; -ил: Добрйл, Момчйл; -ин: Бойчйн, Добрйн; -лин:
Звезделйн, Цветелйн; -ой: Благой, Братдй, Радой; -ул: Бра-
тул, Радул; -ун: Благун, Радун; -уш: Белуш, Бойкуш.
Повечето имена носят ударение на предпоследната
сричка, когато завършват на -ко и -чо: Васйлко, Васйлчо,
Ангеларко, Ангеларчо.
На третата сричка от края ударението стой в чужди
имена с наставка -ия: Генадия, Дордсия, м. Анастасия (а
женското е Анастасйя).
ЛИ от женски род завършват на съгласен звук и на
-aj-я: Ивон, Маргрет, Мадлен, Ивана, Петра, Стояна, Гёр-
гя, Марйя.
Ударението пада на последната сричка: при имена,
произведени от готови думи с ударение на последната
сричка: Любов, Благодат. На предпоследната сричка
ударението се намира в преобладаващ брой имена (92%)
на съгласен звук и на -а(-я), -ана, -ена, -ета, -ина, -ица, -
ита, -уша и др. Чуждите имена трябва да се заемат с уда-
рението от съответния език, ако тук не се намесват ударе-
ния на отделяй наши типове имена.
НИКОИ СТАТИСТИЧЕСКИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ИМЕНАТА
По статистически данни в края на 1979 г. населението в
страната ни е наброявало 8 846 414 жители, от конто
2 595 655 деца, от тях 1 332 534 момчета и 1 263 121 моми-
чета (в. Отечествен фронт, бр. 10648 от 4.VI. 1980 г.). При
нашего проучване във връзка със създаването на Норма-
тивния честотно-тълковен речник на личните имена у бъл-
гарите в резултат на ексцерпция имената на новородените
деца в 99-те града — бивши околийски центрове, за перио-
да 1901—1970 г. посочиха следния брой родени:
Видимо разнообразието на лични имена е най-значител-
но в Югозападна България, тьй като тук се намират двата
най-големи наши градове — София и Пловдив, където
най-широко и многопланово се изявяват извънезиковите
фактори при избор на лични имена на новородените деца.
В основния личноименен фонд на проучването ни влизат
1369 лични имена с честотност над 100 (спрямо броя на
всички родени момчета и отделно на родените момичета),
или това представлява 6,75% от общия брой на личните
имена; в периферията с честотност 1 се намират около
9754 ЛИ, или 48,20%; около 50% от личните имена се
движат по честотност между 2 и 99.
Личните имена с честота над 4 обхващат една съвкуп-
ност от около 5590 ЛИ; между тях най-широко разпрост-
ранение са получили следните 15 мъжки и женски имена:
№		% от			% от
Мъжки ЛИ Брой		състава	Женски ЛИ	Брой	състава
1. Димйтър	89 437	6,44	Марйя	41 781	3,14
2. Георги	87 356	6,29	Марййка	34 592	2,60
3. Иван	80 910	5,82	Иванка	30 745	2,31
4. Пётър	41 712	2,98	Елена	18 571	1,40
5. Христо	34 101	2,47	Надежда	17 692	1,33
6. Васйл	30 956	2,26	Пенка	17 160	1,31
7. Николай	30 331	2,18	Еленка	16 470	1,21
8. Тодор	29 039	2,09	Цветанка	16 004	1,20
9. Стефан	28 960	2,08	Маргарйта	15,055	1,13
10. Никола	28 625	2,06	Анка	13 797	1,04
11. Стоян	23 488	1,69	Васйлка	13 275	0,99
12. Атанас	22 293	1,61	Йорданка	13061	0,98
13. Ангел	19 385	1,40	Лиляна	12 579	0,94
14. Йордан	18 328	1,32	Радка	12 084	0,91
15. Красимир	17 789	1,28	Росйца	11 870	0,90
Основната статистическа обработка на личните имена в
България в бъдеще би подпомогнала по-убедителното ус-
V Чсс1О111о-ть.1козсп речник на...
33
тановяване на нормите и нормативните принципи, на кон-
то трябва да се създаде един „Препорьчителен именник на
личните имена в България". Надяваме се, че „Честотно-
тълковният речник44 ще бъде насока към решаването на та-
зи необходима проблема на именуването у нас.
34
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВИТЕ СТАТИН
1.	В речника като заглавии думи са включени лични
имена с относителна честотност на разпространение над 4
от общия брой на родените през периода 1901—1970 г.
1 388 522 момчета и 1 331 317 момичета в 99 населени
места.
2.	Имената са подредени по азбучен ред с посочване на
ударението. Някои имена носят две ударения според про-
изношението им в различии говорни райони.
3.	След името е означен полът на носителя му — мъжко
(м.) или женско (ж.) име.
4.	Цифрите в получерен шрифт сочат относителната чес-
тотност на разпространение на името.
5.	При най-разпространените лични имена, а също и при
отделяй други се посочват основните райони на разпрост-
ранение, в отделив случаи придружени с данни за броя на
носителите им в съответните райони.
6.	Кратки сведения за произхода и значението на трупа
имена, произведени от една и съща основа, се дават обик-
новено при основния вариант на името. Така например
значението на имената Петраки, Петран, Петрана, Петран-
ка, Петрина, Петричка, Петрия, Петро и др. трябва да се
търси при Петър (’камък’).
7.	Различните възможности за тълкуване на дадено име
са отделени с точка и запетая(;).
8.	В статиите с курсивен шрифт са посочени лични име-
на, чрез конто се обяснява заглавного име, но конто пора-
ди честотност, по-малка от 5, не са намерили място в аз-
бучния ред на речника. Където е необходимо, непосредст-
35
вено след името в крыли скоби ( ) са дадени сведения за
произхода и значението му, като по този начин се обясня-
ват произходът и значението и на заглавного име, напр.:
Деске м. II, умал. от Десьо (съкр. от Десимир, Десис-
лав) — Десьо не фигурира в азбучния ред; чрез обяснение-
то му в скоби се изяснява и значението на Деско.
9.	В края на много статии, също в курсивен шрифт, са
дадени лични имена, свързани по основа със заглавного —
производил, успоредни, съкратени, умалителни, с честот-
ност под 5, като някъде с цифра е означена и честотността
им. По този начин заедно с имената, посочени в т. 8, зна-
чително се разширява картината за личноименната ни сис-
тема.
10.	В квадратни скоби [ ] е представено произношение-
то на чужди лични имена.
11.	Имената от гръцки произход са предадени с латини-
ца, като са използувани следните означения за някои гръц-
ки букви: ё = т); у = и, о = (о, z = £, th = O,x = £, s = a, ph = q>,
ch = x, ps = y. Групите ev, au, ou са предадени c eu, au, ou.
Придиханията съответно са дадени с h — fe = he, i = hi.
36
СЪКРАЩЕНИЯ
англ. — английски
араб. — арабски
балк. — балкански
белорус. — белоруски
библ. — библейско име
бълг. — български
вар. — вариант
видоизм. — видоизменение, ви-
доизменено
вж. — виж
гальов. — гальовно
герм. — германски
гов. — говорно
гръц. — гръцки
дат. — датски
еванг. — евангелско име
евр. — еврейски
ж. — женско име
защ. — защитно (предпазно) име
зап.— западно
ЗБ — Западна България
звук. — звуков(а)
ИБ — Източна България
изт. — източно
исп. — испански
итал. — италиански
кален. — календарно
келт. — келтски
книж. — книжовно
кръст. — кръстоска (контамина-
ция)
лат. — латински
ЛИ — лично име
м. — мъжко име
миг. — митологично, миТология
нар. — народен (-но)
нем. — немски
ново. — новообразувано
остар. — остаряло
перс. — персийски
пожел. — пожелателно име
португ. — португалски
пол. — полски
прен. — преносно
прил. — прилагателно
произв. — производно
първобълг. — първобългарски
разг. — разговорно
разн. — разновидност
разпр. — разпространено
разшир. — разширено
рим. — римски (-а)
ром. — романски
рум. — румънски
рус. — руски
СБ — Северна България
37
сев. — северно (-а)
СЗБ — Северозападна България
СИБ — Североизточна България
сканд. — скандинавски
слав. — славянски
словаш. — словашки
словен. — словенски
слож. — сложно (ЛИ)
стгерм. — старогермански
стевр. — староеврейски
срв. — сравни
срхър. — сърбохърватски
сръб. — сръбски
стар. — старинно
стб. — старобългарски
ст. в. н. — старовисоконемски
съкр. — съкратено
трак. — тракийски
тюрк. — тюркски
у мал. — умалително
унг. — унгарски
успор. — успоредно
фин. — фински
фон. — фонетичен
фр. — френски
хол. — холандски
хърв. — хърватски
цслав. — църковнославянски
швед. — шведски
ЮБ — Южна България
ЮЗБ — Югозападна България
ЮИБ — Югоизточна България
* — възстановено име (форма)
> следходното име (форма) про-
излиза от предходното
предходното име (форма) про-
излиза от следходното.
38
A
Авгостйн м. 14, разн. на Августин.
Август м. 39, стб. хкъглгстъ, от лат. Augustus — титла на римския импе-
ратор Гай Октавиан, от augustus 'величествен, възвишен, свешен’; вар.
Августа.
Август* ж. 13, лат. Augusta, augusta ’величествена, възвишена, свеше-
на* — титла на майката и жената на римския император.
Августин м. 59, кален., от лат. Augustinus ’Августов’; гов. разн. Авгос-
тйм със замяна на н с м.
Августой* ж. 90, в ЮЗБ 54 носители; по м. Августин; умал. Августин-
ка 2.
Аврам м. 1031, стб.	библ., евр. Abram ’възвишен баша’; вар.
Авраам, Аврами; ж. Аврама.
Аврймчо м. 12, умал. от Аврам.
Аврора ж. 29, рим. мит. Aurora — богиня на утринната зора, от aurora
’зора, изток’; име на крайцер от руския Балтийски флот, дал артилерий-
ски сигнал за щурм на Зимния дворец през Октомврийската революция
(1917).
Автондмка ж. 70, умал. от Автондма (по Автондм 2), от гръц.
autonomos ’независим, имащ свой закон на поведение’; по искане автоно-
мия за Тракия и Македония; произв. Автономия; умал. м. Автономно.
Агапйя ж. 6, кален., стб. агмина от гръц. agape ’любое, обич'; двойно
ЛИ Агапйя-Людмйла; м. Агапи 3, Агапий 2.
Агатй ж. 7, кален., стб. агатп, ы'де>н, от гръц. Agathi ’добра, блага';
произв. Агатин 3.
Агафйя ж. 7, цслав. &г&фп1&, рус. Агафья, от гръц. agape ’любое’. Вж.
Агатй.
Аглйй м. 7, кален., стб. ai aah, от гръц. aglaos ’светъл, сияет’.
Аглайя ж. 8, разн. на Аглая.
Аглая ж. 48, гръц. мит. — една от трите грации на красотата: Аглая,
Ефросина и Талия, от aglaia ’блясък, красота; наслада’; умал. Аглаичка,
Аглаица 4.
Аглйка ж. 97, в ЮЗБ 75, пожел. ’да бъде красива като аглйка\ гов. от
иглйка (Primula). Вж. Иглйка.
Агна ж. 48, кален., от гръц. agna ’чиста, непорочна’; от народа свързва-
но и с огне, символ на невинност и смиреност.
39
Агнёлмя ж. 10, кръст. от Агна и Елия или от Агн(а)+елия по подобие
на имена като Анелия, Камелия, Корнелия и др.
Агнес ж. 26, в ЮЗБ 19, зап.: фр. Agnes, англ., дат., нем., швед., от гръц.
agnes 'чиста, непорочна'.
Агнёса ж. 130, от Агнес+а, рус. Агнесса; произв. Агнёсия 3.
Агнёта ж. 5, от Агн(а)+е/иа като Мариета, Маргрета.
Агнйца ж. 67, умал. от Агна; от агница ’женско агне'.
Агбн м. 5, от Аго+он (Агон съкр. от Агат, гръц. agathos ’добър’) по
имена като Мирон, Тихон, Радон.
Агдра ж. 16, вероятно свързвано с обичая „купуване и про даване" или
от гръц. agora ’площад, пазарище, тържище’; умал. Агорйца.
Агдрка ж. 8, умал. от Агора или съкр. от Загорка.
Агршйва ж. 13, кален.; лат. Agrippina — дъщеря на М. Випсаний Аг-
рипа, жена на император Тиберий; майка на император Нерон; от гръц.
agrippine 'дива, необуздана’ — за кобила.
Ада ж. 7, Ада Клер, героиня от романа „Хладният дом“ на Чарлз Ди-
кенз; от евр. ada ’украшение’ или съкр. от Олимпиада.
Адалйна ж. 6, от англ. Adalene; разн. на Аделина или от Ад(а)+лшш
по Магдалина, Павлина.
Адам м. 42, библ., стб. ллдм’А, от евр. adam 'направен от пръст, земя';
произв. Адами, Адамйр, умал. Адамчо.
Адёла ж. 66, от Адел+а, фр. Adele ’благородна’; произв. Аделия, Аде-
ля, умал. Адёлка.
Аделайда ж. 16, фр. Adelaide, исп. Adelaida от ст. в. н. Adalheidis ’бла-
городно състояние’.
Аделйида ж. 5, от Адел+анда като Миранда, рум. Роксанда и др.
Аделйн м. 20, по ж. име; произв. Аделино.
Аделйна ж. 762, в ЮЗБ 555, от Аделин + а, фр. Adeline < adele, англ.
Adeline; героиня от „Дон Жуан“ на Дж. Байрон; разн. Адилина
Аделйнка ж. 11, умал. от Аделина.
Аделйца ж. 7, умал., от Адел(а)+ш/д.
Адйла ж. 5, от Ад(а) + шш.
Адолф м. 10, зап.: нем. Adolf от стгерм. Adel ’благороден’ и wulf’вълк’;
англ. Adolf, фр. Adolphe.
Адреан м. 19, звук-граф. разн. на Адриан.
Адрейиа ж. 51, в ЮИБ 25, разн. на Адриана; успор. на м. Адреан.
Адрёна ж. 10, съкр. от Адреана.
Адрейна ж. 8, разн. на Адреана и на Адриана, Адрияна.
Адрийн м. 227, стб. лдм&нъ, име на рим. император — Hadrianus —
Хадриан (117—138) ’от ооластта и града Адрия’.
Адряйна ж. 841, в ЮЗБ 617, по м. Адриан.
Адрманка ж. 10, умал. от Адриана.
Адрйна ж. 9, съкр. от Александрина > А(н)дрина.
Адрийн м. 85, разн. на Адриан.
Адряйна ж. 184, в ЮЗБ 123, разн. на Адриана.
40
Адриянка ж. 15, умал. от Адриана.
Анда ж. 35, по м. Аид (Aides) в гръц. мит. — бог на подземното царст-
во (= на Плутон, Хадес), от гръц. aidos ’срамежливост, срам'; героиня в
едноименна опера на Джузепе Верди.
Акнла ж. 18, в ЮЗБ, от лат. aquila 'орел* през гръц. Akylas.
Акйм м. 12, нар. от Йоаким.
Аксёна ж. 5, от м. А к сен (съкр. от Авксенти), гръц. айхёпё 'увеличение'.
Аксёння ж. 106, от Аксен(а)+ил; умал. Аксёнка.
Аксйния ж. 197, героиня в романа „Тихият Дон" на Михаил Шолохов.
Албён м. 19, по ж. име Албена (появило се в Смолян през 1960 г., в
Русе 1964, в Пловдив 1965).
Албёна ж. 4060, в ЮИБ 444, СИБ 935, СЗБ 413, ЮЗБ 2268, само в
София 1679, вч Пловдив 269; по името на героиня в разказ и драма на
Йордан Йовков; от лат. albus 'бял, светъл’: alb(a) + ена.
Албёнка ж. 15, умал. от Албена.
Албёрт м. 227, в ЮЗБ 150, от нем. Albert < Adalberaht, стгерм. adal
'благороден' и berht 'блестящ'; разпр. в англ., дат., фр., хол., норв.
Албёрта ж. 13, по м. Алберт; умал. Албёртка.
Албертйна ж. 6, от Алберт(а)+шш; зап.: англ., нем. Albertina; итал.
Албёрто м. 8, от итал., Alberto 'Алберт'.
Албнна ж. 10, от рум. Albina, в лат. alba 'бяла'; рум. albin& 'пчела';
англ. Albina.
Албйнка ж. 10, умал. от Албина.
Алёк м. 6, рус. Алек (съкр. от Александър, Алексей, Алекси); ж. Алека,
Алёко м. 176, от Алек 4-о; съкр. от Алекси, Александър.
Алёкс м. 15, стб. Хлексъ, гръц. alexo 'защищавам'.
Алёкса м. 57, косвена форма от Алекс; гръц. Alexas.
Алёкса ж. 41, по м. Алекси.
Алексйна ж. 36, от Алекс(а)4-шш; м. Алексан 4.
Александра ж. 1774, в ЮЗБ 1073, по м. Александър.
Александрёта ж. 9, от Александр(а)+е/па като Мариета.
Александр^ м. 8, разн. на Александър, гръц. Alexandras 'Александров'.
Александрам ж. 400, в СИБ 224, ЮЗБ 113, от Александр(а) + шш; рум.
Alexandria, фр. Alexandrine.
Александринка ж. 19, умал. от Александрина.
Александрия ж. 122, от Александр(а)+ця.
Александър м. 17 676, в ЮИБ 1794, СИБ 3090, СЗБ 1767, ЮЗБ 11 026,
само в София 5880 и Пловдив 1009, кален., стб. лл€кслнд|гл, от гръц.
Alexandras 'защитник на мъжете'.
Алексёнка ж. 56, умал. от Алексана.
Алексёй м. 457, рус. Алексей; от Алекс 4- ей.
Алёксн м. 1208, от гръц. Alexios 'който носи защита, помощ'.
Алёкснй м. 29, книж., успор. на Алекси.
Алексйна ж. 6, ново, от Алекс(а)4-шш; рус. Алексина.
Алёксо м. 42, от Алекс(и) 4-о.
41
Ален м. 26, пожел. ’да бъде ален' — знак на здраве; съкр. от Магдален;
име на фр. киноартист Alin, Alain.
Алёна ж. 24, пожел. ’да бъде с алени страни, устни’; съкр. от Магдале-
на, Севдалена.
Аленка ж. 5, умал. от Алена.
Алйда ж. 28, кол. Alida < Adelheide; име на италианска киноартистка.
Алина ж. 34, кален., зап.; исп., португ. Alina, фр. Aline; съкр. от Ангели-
на, Аделина.
Алнпн м. 20, кален., стб. ааумъпнн, от гръц. Alypos ’безгрижен’.
Алйпня м. 10, стб. ьлумъпшь, разн. на Алипи; косвена форма.
Алйс ж. 20, фр. Alice, англ. Alice < Adelice < Adelheidis.
Алйса ж. 28, от Алис 4- а, рус. Алиса; героиня в пиесата „Хенри V44 на
У. Шекспир; в книга с приказки „Алиса в страната на чудесата" на
Л. Керол.
Алийна ж. 12, от Ал (а)+ияна като Марияна или кръст. от Ала и Яна.
Алко м. 10, съкр. от Михалко; умал. от Михал или Ало.
Алла ж. 8, кален., рус. Алла, от гръц. аПё ’втора, следваща'.
Алма ж. 21, от лат. alma ’благодатна; кърмеща; нежно любеща’.
Алмёряя ж. 10, исп. Almeria — град в Испания с развалини от арабска
крепост, араб, аль мерил ’наблюдателна куда’.
Алтимйр м. 17, в СЗБ 11, тюрк, (куманско) al ’вземам’, timir 'желязо';
разн. Елтимйр — брат на Георги Тертер I, чичо на Тодор-Светослав
(края на XIII — нач. XIV в.), болярин.
Алфрёд м. 22, нем. Alfred от athal ’благороден’ и frid ’мир’; стгерм. alf
’елф’ и rath ’съвет’; англ. Alfred от стангл. Aelfraed.
Альдша м. 294, рус. Алёша (умал. от Алексей).
Альдшка м. 12, умал. от Альоша.
Аля ж. 7, умал. от Алла.
Амада ж. 24, исп. Amadis ’божия любов’, лат. amata ’любима’.
Амйлия ж. 137, нем. Amalia, от стгерм. ’трудолюбива’; гръц. Amalia
’мека, нежна’.
Амели ж. 6, фр. Amelie, гръц. amelCs ’безгрижен’; произв. Амелиана,
Амелина.
Амелия ж. 113, в ЮЗБ 68, зап.: итал., нем. Amelia; от Амели + я.
Ана ж. 4073, кален., стб. библ., евр. hannah 'благодат; милост’,
hanna, hen 'грация, миловидност'.
Ана-Мари ж. 7, двойно ЛИ.
Ана-Мария ж. 28, двойно ЛИ.
Анани м. 146, в ЮЗБ 113, нар. от Ананий.
Анании м. 5, книж., стб. мшит, гръц. Ananias, от евр. Hananja 'бог
е милостив; благодат божия'.
Анания ж. 10, цслав. хнмитх, от Анани 4- а.
Анаста ж. 10, съкр. от Анастасия.
Анастас м. 1468, кален., стб. mi^ct^ciiii, от гръц. Anastdsios' възкръс-
нал'.
42
Анастаса ж. 13, по м. Анастас.
Анастасййка ж. 145, умал. от Анастасия.
Анастасия ж. 5479, в ЮЗБ 2894, ЮИБ 1139, стб. мшпсщ гръц.
Anastasia 'възкръснала'.
Анастасия ж. 56, умал. от Анастаса.
Анасташа ж. 9, разн. на Анастаса; умал. от Анастаса.
Анатол м. 24, съкр. от Анатоли(й), фр. Anatol.
Анатоли м. 532, нар. от Анатолий.
Анатолий м. 521, книж., стб. днлтолнн (-нга), от гръц. Anatolios, от anatoli
’изток'; от Анатолия — облает в Мала Азия; рус. Анатолий.
Анатдлия ж. 49, по м. Анатоли.
Анахйт ж. 10, съкр. от кръст. от Ана и Хита.
Аначко м. 6, умал. от /4/шки(<Янаки).
Анта ж. 7, по м. Анго( < Ангел) или съкр. от Ангелина, Ангела.
Ангел м. 19385, в ЮИБ 3740, СИБ 3844, СЗБ 2691, ЮЗБ 9110, стб.
Ангел/», от гръц. Angelos 'пратеник, вестител’.
Ангела ж. 72 по м. Ангел — ’вестителка, пратеничка’.
Ангелйкн м. 40, от умал. гръц. Angelaki ’Ангелчо*.
Ангелика ж. 67, рум. Anghelica, нем. Angelika; от Ангел(а)+мка като
Марика, Радика.
Ангелйн м. 53, от Ангел + ин; умал. Ангелинчо 2.
Ангелйна ж. 6145, от Ангел(а)4-шш; съкр. от Евангелина.
Ангелйнка ж. 702, умал. от Ангелина.
Ангелйна ж. 75, в СЗБ 67, умал., от Ангел(а)+ш/д.
Ангелйчка ж. 9, умал. от Ангелица.
Ангелйя ж. 32, от Ангел(а) + ия.
Ангелка ж. 26, умал. от Ангела.
Ангелко м. 22, умал. от Ангел.
Ангелчо м. 128, умал. от Ангел.
Ангя ж. 19, с мек завършек срещу Анга.
Анджёл м. 9, чужд образец на Ангел: фр. Angele, ерхър. Andel, рум.
Anghel.
Анджёля ж. 60, зап.: англ., итал. Angela, фр. Angele ’Ангела^; произв.
Анджелина.
Анджёло м. 80, от итал. Angelo ’Ангел’, вар. Анджелъо.
Андон м. 2757, в ЮЗБ 1389, ЮИБ 986, от лат. Antonius — римско
родово име; от Антон с озвучено т в д под новогръц. влияние (нт > нд);
ж. Андона 1.
Андонёта ж. 6, от Андон(а)+ета или разн. на Антонета.
Андднн м. 9, разн. на Андон, Антони.
Ацдднн ж. 11, по м. Андони.
Анддннй м. 6, от Андон под влияние на Антоний.
Ацддннца ж. 12, умал. от Андон(а) + ш/д.
Анддннчка ж. 8, умал. от Андоница.
Андоння ж. 24, от Андон(а) + ыя.
43
Андонка ж. 11, умал. от Андона.
Аидончо м. 6, умал. от Андон.
Аидрё м. 5, фр. Andre 'Андрей'.
Андрёа м. 16, стб. лндрзд, гръц. Andreas 'мъжествен'.
Андрёа ж. 6, по м. Андреа.
АндреАн м. 77, от Андре(а)+ан; произв. Андреано.
Андреева ж. 143, от Андре(а)+ана или по м. Андреан.
АндреАнка ж. 6, умал. от Андреана.
Амдрёй м. 2993, в ЮЗБ 1197, СИБ 847, кален., стб. ьньд^ен, аньд^ьн, от
гръц. Andreas 'мъжествен'.
Андрёйка ж. 19, умал. от Андреа; успор. на м. Андрейко.
Андрбйко м. 6, умал. от Андрей, Андреа.
Аидрёйчо м. 49, умал. от Андрей, Андреа.
Аидрёя м. 841, разн. на Андреа; от Андрей 4-а, косвена форма.
Андрейн м. 28, от Андре(а, -я)+ян; разн. на Андреан; умал. Андреян-
чо 2.
Андреева ж. 48, успор. на м. Андреан или от Андре(а)+яна\ умал.
Андреянка 2.	4
АидуАи м. 87, нар. форма от Адриан, свързвано с Андрей.
АидрвАш ж. 271, успор. на м. Андриан; разн. на Адриана; умал. Анд-
рианка 4.
Аидрвёта ж. 6, кръст. от Андра и Хенриета.
Андрийи м. 94, кръст. от Андрей и Адриан; разн. на Андриан.
Аидрийва ж. 124, успор. на м. Андриан.
Аидро м. 30, съкр. от Андрей или Андрдн (от гръц. androo 'права да
възмъжее').
Андромаха ж. 10, героина от „Илиада41 на Омир, съпруга на Хектор —
символ на предана и любеща съпруга; гръц. Andromache 'мъжепобеди-
телка; коато се бори с мъжете'.
Андронйка ж. 20, гръц. Andronike 'мъжепобедителка'; м. Андроник 2
'мъж на победата; победител на мъже'.
Андрьо м. 5, умал. от Андрей.
Анёла ж. 13, съкр. от Ангела или от Анелиа.
Анёли ж. 35, разн. на Анела; съкр. от Ангели.
Анелин м. 14, съкр. от Ангелин или от Анел(и)+ии.
Аиёлия ж. 3279, в ЮЗБ 1368, СИБ 950, от Анел(а}+ия; белорус. Ане-
лиа: от Ана и Близ.
Анёса ж. 6, съкр. от Агнеса; от Ан(а)+еод като Куртеса.
Авёста м. 33, от гръц. anestios 'бездомен'.
Анёт ж. 32, чужда разн. на Ана; фр. Anette, пол. Annete.
Аиёта ж. 3458, в ЮЗБ 1836, СИБ 698, съкр. от Антоанета, Жанета или
от Анет 4- л, (побългарено).
Аиётка ж. 59, умал. от Анета.
Анёшка ж. 5, умал. от Анеша (от Ан(а)+ешд) или от Ана.
Аижёл м. 62, от рум. Angel 'Ангел'; по ж. Анжела.
44
Анжёля ж. 634, зап.: англ., итал. Angela 'Ангела'.
Анжелйка ж. 68, рум. Angelica, фр. Angelique 'Ангелика'.
Аижелйна ж. 171, от Анжел(а) + шш, фр. Angelini.
Анжелйн ж. 9, от Анжел(а)+ия.
Анжёло м. 80, успор. на ж. Анжела; итал. Angello 'Ангел'.
Див м. 22, разн. на Ане, Аньо, гальов. форма.
Див ж. 1167, умал. гальов. от Ана.
Аввёла ж. 25, кръст. от Ани и Ела, от Ани+ела като Габриела, Марие-
ла.
Дпк м. 5, по ж. Аника; умал. гальов. от Аньо.
Анйка ж. 235, умал. от Ана, Анка; рус., съкр. от Аникита (стб. дннкнтос,
хнкнтл, гръц. Aniketos 'непобедим').
Анйл м. 10, от Ан(е, -ьо) 4-ил; ж. Анила 3, умал. Анилйка 3.
Аннлйна ж. 17, от Ани 4- лина, от Ани и Лина; умал. Анилйнка 2, Анилй-
ца 2; м. Анилин 3.
Анйлнн ж. 22, от Анйл(а) + ия; унг. Anillia; съкр. Анйля 2.
Авива ж. 37, от Ан(а)+ина; съкр. от Антонина; м. Анин 4.
Анйсня ж. 49, кален., от гръц. Anysia 'успех; свършване'.
Аннслйв м. 13, ново., от Ани 4- слав.
Авяслйв* ж. 12, успор. на м. Анислав или по същото.
Анйта ж. 299, от Ан(а) + ита; съкр. от Йонита, исп. Anita.
Анйца ж. 120, умал., от Ан(а)+ица.
Аннчка ж. 81, умал. от Аница или Ана.
Анка ж. 13797, в ЮЗБ 2861, СИБ 2913, СЗБ1108, ЮЗБ 6915, умал. от
Ана; успор. на м. Анко.
Дико м. 101, умал. от Ано, Аньо; успор. на ж. Анка.
Дина ж. 5822, стб. ьнъна, ьннх, гръц. Annas, от евр. вж. Дна.
Анна-Бела ж. 5, двойно ЛИ, по име на героиня в литературата.
Анна-Марйв ж. 45, в ЮЗБ 34, само в София 33, двойно ЛИ-
Аннёлнв ж. 6, от Анна по Анелия или от Анна и Елия.
Анни ж. 93, гальов. от Анна.
Аписа ж. 51, умал. от Анна.
Анри м. 50, фр. Henri [Анри] 'Хенри', стгерм. helm 'дом' и тзе’могыцест-
во, богатство’.
Анрнёта ж. 30, от фр. Henriette [Анриёт] 'Хенриета'.
Антенне м. 32, кръст. от Анто и Атанас; от Ан(ьо) 4-Танас (съкр. от
Атанас); подобна форма в литовски Antanas; лат. Antanus.
Аитанёса ж. 6, по м. Антанас.
АнташЬска ж. 14, умал. от Антанаса.
Антигона ж. 15, гръц. мит. — дыцеря на тиванския цар Едип; героиня
на едноименна драма на Софокъл; от гръц. Antigone 'против потомство-
то'; м. Антигон 2 — пълководец на Александър Велики.
Антим м. 123, кален., гръц. Antimos 'борец'; ново Антимир; ж. Антй-
ма.
45
Актина ж. 23, от гръц. anthine ’цветиста’; произв. Антйния; м. Ан-
тин 2..
Антннка ж. 5, умал. от Антина.
Антица ж. 50, умал. от Ант(а) (от Анто)+ ш/а.
Лито м. 50, гръц. anthos ’цвете’, преносно ’украшение’; съкр. от Антон.
Антоён м. 91, фр. Antoine, от лат. Antonius; от Антон-ан.
Антоёна ж. 7, по м. Антоан.
Антоанёда ж. 5, от Антоанета с влияние на Неда.
Антоанёла ж. 27, от Антоан(а)+ела (Ела).
Антоанёт ж. 10, от фр. Antoinette.
Антоанёта ж. 8384, в ЮИБ 1544, СИБ 1355, СЗБ 651, ЮЗБ 4834, от
Антоанет+а; рум. Antoaneta.
Антоанётка ж. 83, умал. от Антоанета.
Антоаннна ж. 39, от Антоан(а)+ина.
Антдн м. 6054, в ЮИБ 1047, СИБ 1352, СЗБ 576, ЮЗБ 3079, в София
1509, стб. лнтонъ, лнътонл, от лат. Antonius — име на стар римски род
’безценен’.
Антонёдка ж. 7, с озвучаване на т в д от Анто(а)нетка или от Антона
и Недка.
Антонёла ж. 16, рум. Antonela, итал. Antonella; от Антон(а)+ела.
Антонёта ж. 22, съкр. от Антонета или от Антон(а)+ета; итал.
Antonieta.
Антдш м. 323, разн. на Антоний.
Антдннй м. 330, кален., книж. стб. лнтоннн, от лат. Antonius. Вж. Антдн.
Ангднннка ж. 5, умал. от Антония.
Антдннка ж. 92, рум. Antoniica; от Антони+ка или от Антон(а)+мка.
Антоши м. 34, кален., стб. ьнътонннъ, от лат. Antonius ’драгоценен*;
рум. Antonin.
Антонина ж. 418, кален., успор. на м. Антонин; лат.
Антонйнка ж. 6, умал. от Антонина.
Антднно м. 257, от итал., исп. Antonio ’Антоний*.
Антонина ж. 6, всички в СИБ, от тях в Тутракан 3, в Русе 2; умал. от
Антон(а) + ица; рум. Antonida.
Антдння ж. 1622, успор. на м. Антоний; от Антон(а)+ия.
Антоннйна ж. 8, по м. Антониян; 2 от Антони(я)+ана.
Антднка ж. 68, умал. от Антона или по м. Антднко.
Антднчо м. 18, умал. от Антон.
Антула ж. 20, от м. Анту л (от Ант(о)+ул); разн. Анту ля.
Ануша ж. 13, умал. гальов. от Ан(а)+уша както Маруша < Мара.
Анушка ж. 261, умал. от Ануша.
Анча ж. 22, умал. от Ана, Анка или по умал. м. Анчо.
Анче ж. 195, умал. от Анка > Анча.
Анчн ж. 17, разн. на Анче с преход на неударено е в и.
Анчо м. 190, умал. от Аньо, Анко.
Аньо м. 36, съкр. умал. от Ангел.
46
ДшЪта ж. 65, умал. от Ана по руски образец; умал. Анютка 2.
Анюша ж. 21, умал. от Ана, по рус. образец.
АшЬшка ж. 16, умал. от Анюша; успор. на Анушка; по рус. образец.
Аня ж. 57, разн. на Ана с мек завършек; по рус. образец; успор. на
м. Аньо.
Апостол м. 1369, от гръц. Apostolos ’пратеник, апостол, странствуващ
проповедник"; умал. Апдстолчо; ж. Апостола 4, умал. Апдстолка 4; про-
изв. Апостолйна, Апостолйя 2.
АндстолАца ж. 5, умал., от Апостол(а) + мш.
Аностдм м. 7, кръст. от Апостол и име като Продром, Христосом.
Апрнл м. 9, по м. апрйл, лат. aprilis; разн. Апрйлий.
АрАксн м. 7, в СИБ, гръц. Araxes — име на р. Араке.
АрАнгел м. 37, нар. гов. от Архангел.
АрахАгел м. 68, разн. на Архангел.
Аргйр м. 233, в ЮЗБ 173, от гръц. argyrds ’сребро’; умал. Аргйрчо; бълг.
превод Сребръо.
Аргира ж. 20, по м. Аргир; умал. Аргйрка 2, Аргйрица 3.
Арёта ж. 8, гръц. мит. — племенница на Алкиной; от гръц. агай ’съвър-
шенство’.
Аржентнна ж. 9, по страната Аржентина в Южна Америка; през фр.
Argentine, от лат. argentum ’сребро’.
Арнёта ж. 5, съкр. от Мариета; итал. arietta ’арийка’; гръц. harietta ’пре-
лестна’.
АрнзАн м. 6, нар. гов. от Харизан; ж. Аризона 2.
Аринка ж. 8, умал. от Арина (съкр. от Марина, Дарина).
Арнстн м. 7, съкр. от Аристид; лат. Aristius — римски поет и учен
(III в.)
Аристид м. 6, атински държавник и пълководец в гръко-персийските
войни, противник на Темистокъл; гръц. Aristeides ’най-добровиден’.
Арнстотёл м. 21, гръц. Aristoteles — гръцки философ и учен от IV в.
пр. н. е.: ж. Аристотёла (в Силистра).
АркАдн м. 18, от Аркадий.
АркАдий м. 26, кален., книж., гръц. Arkadios ’жител на областта Арка-
дия' в Гърция.
Арби м. 100, библ., стб. л^онъ, ььрнъ, от евр. Aharon ’ковчег на завета’.
Арсен м. 90, нар. от Арсени(й); умал. Арсёнко.
Арсёна ж. 37, по м. Арсени.
Арсённ м. 12, разн. на Арсений.
Арсённн м. 38, кален., стар., книж., стб. х^сеннн (*нг&), от гръц. Arsenios
’мъжествен, храбър’.
Арсёння ж. 36, от Арсен(а)+ия.
Арсёнка ж. 28, умал. от Арсена.
Арсо м. 116, в ЮЗБ 90, съкр. от Арсен(ий).
Артнн м. 13, от Арт(о) + ин (Арто по ж. Арта от гр. artia 'непокътна-
та')
47
Артур м. 11, име на легендарен британски крал; зап.: англ. Arthur, нем.
Artur, от келт. arth "мечка"; лат. Arthurus.
АрфР*Д м. 8, видоизм. на Алфред с уподобяване на л — р в р — р.
Архангел м. 49, стб. ьрс&нгелъ, от гръц. archangelos ’старши ангел";
ж. Архангела.
Acta м. 9062, име на български владетел цар Асен I (1187—1196), стб.
лсънъ, лсень; тюркско (първобълг., куманско).
Actaa ж. 15, по м. Асен.
Actaflfl ж. 8, от Асён(а)+ия.
Асенка ж. 206, умал. от Асена.
Асеико м. 7, умал. от Асен.
Aetata м. 89, умал. от Асен, Асенко.
Асймка ж. 41, умал. от Асйма (от гръц. asimi "сребро").
Аска ж. 30, умал. от Аса, Ася.
Аско м. 16, съкр. умал. от Асен.
Аспарух м. 892, име на първобългарски хан, основател на българската
държава (681 г.), от Иран. Asparuk 'който има светли коне" (БЕР, I, с. 18).
Аспасйя ж. 82, гръц. Aspasia — красива и образована жена, приятелка
и втора съпруга на Перикъл, от гръц. aspasia "любима, желана".
Acracta ж. 138, нар., съкр. от Анастасия.
Ася ж. 924, съкр. умал. от Асена, Анастасия.
Ата ж. 13, съкр. от Атанаса или от имена на -ата като Игната, Стама-
та.
АтанАс м. 22 293, в ЮИБ 6574, СИБ 5067, СЗБ 1219, ЮЗБ 9433, нар.
от Атанасий.
Атаяйса ж. 317, по м. Атанас.
Атаябся м. 8, книж., кален., стб. атанхснк, атмшнн от гръц.
Athanasios < athanatos "безсмъртен". Вж. Атанбс. Разн. Атанасий.
Атанйсяя ж. 12, от Атанас(а)+ия.
АтамДска ж. 5033,. умал. от Атанаса.
Атанбско м. 9, умал. от Атанас.
Атанбсчо м. 36, умал. от Атанас.
Атанбсчо м. 36, умал. от Атанас.
Ател ж. 9, съкр. от ст. англ. Athelstan, aethele "благороден" и stan "ка-
мък".
Ателйна ж. 8, от А тел 4- ина или чрез обеззвучаване от Аделина.
Ателйнка ж. 5, умал. от Ателйна.
Атяна ж. 78, гръц. мит. Атина Палада Athena — богиня на мъдростта,
на войната и победата.
Атйта ж. 6, от Ат(а)+шиа.
Атлаза ж. 5, от атлдз "скъп копринен плат", араб, atlasa "лъскам, чис-
тя".
Атче ж. 6, умал. от Ата.
Аурел м. 12, лат. Aurelius — рим. родово име, от aureolus 'златен,
скъп'; рум. Aurel.
48
Аурелия ж. 12, рум. Aurelia, от лат. aureola ’златна, скъпа’.
Аурика ж. 24, рум. Aurica, от лат. aureus ’златен’.
Афанасии м. 18, стб. ьтьньснн и ьфдньснн, книж., рус. Вж. Атанасн(й).
Афродита ж. 121, гръц. мит. Aphrodite — богиня на любовта и красота-
та, дъщеря на Зевс и Диона — 'родена от пяната на морето', от aphrds
’пяна'; умал. Афродйтка.
Ахйл м. 7, гръц. мит. Achilleus — герой от „Илиада“ на Омир.
Ахинора ж. 15, героиня от разказ на Николай Райнов; съпруга на хан
Аспарух.
Ачи м. 10, умал. от Ангел, Ачо.
Ачко м. 11, умал. от Ачо (Ангел).
Б
Багра ж. 8, стб. влгър» ’пурпур’, от багра ’цвят, боя’.
Багрян м. 6, от багрян ’румен’, пожел. ’да бъде с румени страни’ —
израз на здраве и красота.
Багряна ж. 17, успор. на м. Багрян; псевдоним на поетесата Елисавета
Любомирова Белчева.
Банко м. 32, умал. от Байо; по-старинно Батько.
Бано м. 42, от байо ’по-голям брат’, пожел. ’да порасне и да стане
батьо’.
Байчо м. 128, умал. от Байо, Байко или от байчо ’по-голям брат’.
Бако м. 5, разн. на Батко, Байко; ж. Бакя 4.
Баласа ж. 13, от народ, бяласа ’белезникава’ със затвърдено б; чеш.
belasy; м. Балас, Баласи; рум. Balas ’Власие’
Баласнца ж. 5, умал. от Баласа.
Баласка ж. 36, в ЮИБ 28, умал. от Баласа.
Баласко м. 17, умал. от Балас(и).
Балашн ж. 7, от м. Балаши 4 (разн. на Балас(и))
Балдуин м. 5, стб. здлд^вннъ; име на латинския император Балдуин
Фландърски, пленен от войските на цар Калоян при Одрин през 1205 г.;
рум. Baldovin, фр. Baudouin, нем. Baldwin ’смел приятел’.
Балин м. 17, от Бал(о, -ъо)+ин\ рум. Balin.
Балина ж. 8, успор. на м. Балин.
Балкан м. 5, по народного име на Стара планина; ж. Балкана 2.
Балтазар м. 5, фр. Balthasar — име на вавилонски цар, от асирийски
bel-tas-assar ’който защищава бога’.
Балчо м. 33, умал. от Бальо.
Бальо м. 86, със затвърдяване на мекото б от Бяльо.
Бана ж. 31, съкр. от Върбана; успор. на м. Бан, Бано.
Бани м. 6, разн. на Бано.
4. 4ecionio-i b.iKOBcn речник на...
БАнка ж. 8, умал. от Бана; съкр. от Върбанка.
Банко м. 138, умал. от Бано (-ьо); съкр. ot Върбанко.
БАно м. 25, съкр. от Върбан(о) или от рум. Ban ’управител’, пожел.
Банчо м. 144, умал. от Бано, Баньо, Банко, Бан.
Баньо м. 45, с мек завършек срещу Бано.
БарбАра ж. 22, кален., зап.: англ., дат., итал., нем., лат. Barbara 'чуж-
дестранна’.
БарАи ж. 7, от Бар(а) (съкр. от Барбара) + ил.
БАрчо м. 5, умал. от Баро по ж. Бара(<.Барбара).
БАтьо м. 10, пожел. "да порасне и стане батьо’; разн. Бато 2.
Беатриса ж. 8, от лат. Beatrice ’която носи блаженство'; нем. Beatrice.
Беатриче ж. 45, геройня в „Божествена комедия" на Данте Алигиери от
итал. Beatrice — олицетворение на жена с най-чиста и възвишена любое.
Бёба ж. 12, гальов. от бёбе ’малко дете’.
Бёбо м. 6, гальов. от бёбо 'малко дете, бебе’.
Бевеиида ж. 8, кръст. от итал. Benvenuto 'желан' и Beneditta ’благосло-
вена'.
Бегдния ж. 6, фр. begonia — декоративно цвете.
БезАменка ж. 9, умал. от БезАмена 2; защ. 'да бъде без име, за да не
я забелязват болестите и нещастията'; м. Безймен 3.
Безцена ж. 8, от безцён 'извънредно скъп, любим'.
Безцёнка ж. 7, умал. от Безцена; м. Безцёнко.
Бейко м. 5, умал. от Бёйо (пожел. 'да стане богат и известен като бей').
Бёйчо м. 11, умал. от Бейо, Бейко.
Бёко м. 8, съкр. от Бейко; по ж. Бека — в детския език бёка, бейка
'овца'.
Бёла ж. 67, пожел. от бела 'да бъде бяла’; произв. Белана, Белица 2.
БелАн м. 23, от Бел(ьо)+ин.
БелАна ж. 61, успор. на м. Белин или от Бел(а)+ина.
Белянка ж. 13, умал. от Белина.
Белка ж. 50, умал. от Бела, Бёля 4.
Бёлко м. 5, умал. от Бело, Бельо.
Белла ж. 10, с удвоено лл от Бела, рус. Белла, от лат. bella 'красива,
хубава'.
Бёло м. 5, пожел. от бел, бял 'да бъде бял, красив'.
Белослав м. 7, слож. от Бело-I-слав като Радослав.
БелослАва ж. 6, успор. на м. Белослав; сестра на цар Михаил-Асен
(1246—1256), съпруга на Стефан Владислав, умал. Белославка.
Белчнн м. 11, от Белч(о)+ин като Дойчин.
Бёлчо м. 186, умал. от Бело, Бельо.
Бельо м. 55, пожел. 'да бъде бял’ — белег на красота в нар. песни „бял
и червен", „бяла и червена".
БелАна ж. 21, от Бел(а)+яна, Бел(я)+ана; успор. на м. Белян 4; умал.
Белянка 3.
Бёна ж. 24, съкр. от Хубена или по м. име Бено(-ьо).
50
Венеамин м. _5, звук. разн. на Вениамин; зап.: нем., исп., хол. Benjamin
от евр. binyamm 'любим син; син на десницата’; ж. Венеамина.
Бенета ж. 9, от Бен(а) + ета като Венета.
Бённ м. 6, разн. на Беньо.
Бениамин м. 19. Вж. Бенеамин; м. Бениамино от итал. Beniamino; име на
известен италиански певец Бениамино Джили (1890—1957); ж. Бениамина.
Беннслёв м. 7, ново от Бени + слав; ж. Бенислава 2.
Беннямйн м. 6, разн. на Бениамин.
Бенка ж. 28, умал. от Бена.
Бёнко м. 24, умал. от Бено, Беньо.
Бёно м. 22, съкр. от Любек, Хубен, Върбен+о.
Бёнчо м. 72, умал. от Бено, Беньо.
Бёньо м. 47, с мек завършек срещу Бено; може и съкр. от Бениамин
или др. име.
Бенямнн м. 11, съкр. разн. на Бениамин.
Бернард м. 8, в ЮЗБ, кален., англ. Bernard, стгерм. Ьег 'мечка' и hard
'силен'; произв. Бернардо.
Бёро м. 15, стб. бь^тн, 'бера, вземам'; съкр. от слож. имена Бери-
мир, Берислав.
Бёрта ж. 103, нем. Berta 'блестяща'; съкр. от Алберта; произв. Бертй-
на 2, слож. Бертославка; м. Бёрто.
Бега ж. 8, съкр. от Елизабета; нем. Betta, фр. от Babette.
Бётн ж. 32, зап., съкр. от Елизабет: англ. Bettie, нем. Betty.
БетАна ж. 7, от Бет(а)+шш; нем. Bettina.
Бёчо м. 22, успор. форма на Беко.
Бёшко м. 8, умал. от Бешо (с друга наставка от Беко, Бечо, Бецо).
Бнёна ж. 14, Декомпозиция от Бианка.
Бианка ж. 44, от итал. Bianca, от bianca 'бяла'.
Бнгдння ж. 8, гов. разное, на Бегония.
Бйлка ж. 21, 6т бйлка 'лековита трева’, стб. быакь 'трева'.
Бнлйн м. 25, от Бйл(ьо) 2 (в биле 'бйлка')+ян.
Бнляна ж. 4431 в ЮЗБ 253, по м. Билян.
Бнлянка ж. 191 умал. от Биляна.
Бина ж. 319, с>кр. от Гълъбина, Събина, Албина или др. име.
Бйнка ж. 382, 1умал. от Бина.
Бицко м. 26, умал. от Биньо.
Бннчо м. 25, умал.от Биньо, Бинко.
Бёньо м. 42, съкр. от Гълъбин, Събин; по ж. Бина.
БАсер м. 1520, (стб. бнсь|>ъ, бнсс|гь, от бисер 'перла, маргарит', тюрк,
busra, араб, busr.j
БАсера ж. 212, по м. Бисер.
БАсерка ж. 1051, умал. от Бисера.
Бистра ж. 2049, [от стб. Бъктър 'бърз, ловък; съобразителен', пожел., и
от бистра 'прозрачна, чиста', прен.; срв. Оатса; произв. умал. Бйстрич-
ка 3.
51
Бнстрнца ж. 15, умал. от Бистра; по р. Бистрица.
Бнйна ж. 21, разшир. от Бяна; съкр. от Биянка.
Бнйнка ж. 74, разное, на Бианка.
Благо ж. 1338, пожел. 'да има благ характер’, да бъде добродушна'.
Благйня ж. 7, от Благ(а) + иня като Графиня, Богиня.
Благо м. 303, пожел. от благ 'да бъде добродушен’.
Благовес м. 5, пожел. 'да носи блага вест, приятии но вини’.
Благовеса ж. 13, успор. на м. Благовес; слив, от Блага и Веса.
Благовеска ж. 134, умал. от Благовеса.
Благовест м. 557, от Благо+вест, пожел. 'да носи на другите блага
вест'; превод на гръц. Вангёл.
Благовеста ж. 709, успор. на м. Благовест.
Благовестка ж. 100, умал. от Благовеста.
Благодат м. 6, пожел. 'да носи благодат на другите’; ж. Благодат 2
Благодатка ж. 52, умал. от ж. Благодат.
Благой м. 2480, от Благ(о) + ой; умал. Благдйко 2.
Благойка ж. 184, умал. от Благоя.
Благдйчо м. 82, умал. от Благой.
Благолюб м. 6, слож. от Благо + люб(я'), пожел.
Благомнл м. 15, слож. от Благо+мил\ ж. Благомйла 4, умал. Благо-
милка.
Благомйр м. 94, от благ+мир, Благо+мир.
Благомйра ж. 8, по м. Благомйр; умал. Благомйрка 3.
Благорадка ж. 12, умал. от Благорада, от Блага и Радка.
Благородна ж. 349, пожел. от благороден', превод на гръц. Евгения.
Благосвета ж. 11, пожел. 'да носи благо на света’.
Благослав м. 11, превод на лат. Benedictus; ж. Благослава 3.
Благдя м. 39, разное, на Благой, косвена форма.
Благоя ж. 7, от м. Благо(й)+я.
Благун м. 21, стар, от Благ(о)4-^н като Радун, Милун.
Благуна ж. 48, успор. на м. Благун или от Благ(а) -Jfуна.
Благунка ж. 9, умал. от Благуна.
Блаже м. 22, в ЮЗ разн. на Блажо, в ЮЗБ.
Блажка ж. 39, умал. от Блажа( < Блаца); умал. от Блага.
Блажко м. 5, умал. от Блажо или по ж. Блажка.
Блйжо м. 71, мека разн. на Благо > Б лаг] о.	[
Бланка ж. 19, по зап. м. име Бланк, фр. Blanque, ofr blanc 'бял'.
Блата ж. 6, съкр. от Благодата.	|
Бобн м. 56, съкр. от Борис, Богдан, Боян с повторение на първата срич-
ка; срв. Бобо, Бдбьо.
Бобчо м. 5, умал. от Бобо, Бобко.	।
Богалнна ж. 6, успор. на м. Богалин (гов. богалйн 'божи човек; тих, кро-
тък’); умал. Богалйнка.
Богда ж. 5, съкр. от Богдана.
Богдан м. 2429, стар, ’даден от бога’; превод на гр. Теодосий.
Богдана ж. 1070, ytnop. на м. Богдан.
Богданка ж. 1191, ^мал. от Богдана.
Богдянчо м. 44, умал. от Богдан.
Богин м. 6, от Бог(о) +ин или по ж. Богиня.
Богина ж. 29. от Бог(а) + ина\ разн. на Богиня.:
Богняка ж. 109, умал. от Богина (-я).
Богиня ж. 49, от $ог(а) +мня или пожел. от богиня ’да бъде красива
като богиня’. ,
Богой м. 25, от Бог(о) + ой.
Боголюб м. 15, пожел. ’да бъде любим на бога; да люби бога’.
Богомил м. 2347, йожел. 'да милее за бога; да бъде мил на бога'; име
на Поп Богомил —о^новател на социално-религиозно учение и движение
богомилство (X в.).
Богомила ж. 136, успор. на м. Богомил.
Богомйлка ж. 85, умал. от Богомила.
Богомйлчо м. 10, умал. от Богомил.
Богомйр м. 46, от Бого (съкр. от Богдан или Богомил)+мир\ умал.
Богомйрчо.
Богомйра ж. 5, по м. Богомйр; умал. Богомйрка 2.
Богослав м. 38, ’който слави бога’.
Богослава ж. 5, по м. Богослав; умал. Богославка.
Богослов м. 60, превод на гръц. Теолог.
Богослдва ж. 6, по м. Богослов.
Богослдвка ж. 11, умал. от Богослова.
Богдя м. 27, разн. на Богой, косвена форма.
Богоявлёна ж. 5, по празника Богоявление; м. Богоявлён.
Бддка ж. 5, умал. от Бода (съкр. от Свобода).
Боен м. 5, разн. на Боян по Боёнчо.
Боёна ж. 5, разн. на Бояна с преглас на я в е.
Божа ж. 46, от прил. бджи, бджа ’обречена на бога’.
Божан м. 295, в СИБ 146, от Бож(о)+дн или по ж. Божана.
Божана ж. 1163, от Бож(а) + ойа; разн. Божёна.
Божанка ж. 1419, умал. от Бржана.
Божндар м. 5381, ’подарен орг бога на семейството’; превод на гръц.
Теодор; умал. Божидарко 3. ।
Божидара ж. 161, успор. на й. Божидар.
Бо жид арка ж. 65, умал. от Божидара.
Божмдарчо м. 5, умал. от Бржидар.
Божядорка ж. 13, умал. от Божиддра (от Божа и Дора).
Божнпка ж. 15, умал. от Бржия.
Божйк м. 46, от Бож(о)+до като Радик или по това, че е роден на
Божик ’Ко ле да’.
Божика ж. 100, от Бож(а)+ика.
Божйл м. 488, в ЮЗБ 330, от Бож(о) + ил като Момчил; умал. Божйлко,
Божйлчо.	i
53
Божйлка ж. 26, умал. от Божйла (по м. Божилк
Божнмйр м. 85, от Бож(о) + жир; разн. на Богомир.
Божии м. 308, от Бож(о) + ин; умал. Божйнко 2.
Божйна ж. 28, по м. Божии.	j
Божйнка ж. 21, умал. от Божина
Божйца ж. 6, от Бож(а) + ш/а.
Божйнко м. 52, умал. от Божич (от Бож(о)+ ич като Радич).
Божия ж. 148, в ЮЗБ, от Бож(а) + ия.
Божка ж. 83, умал. от Божа.
Бджко м. 271, умал. от Божо.
Бджо м. 32, съкр. гальов. от Богдан > Borjo.
Божура ж. 198, по цветето божур (Paeonia), пожел. 'да бъде румена';
произв. Божуриёта.
Божурка ж. 181, умал. от Божура.
Бойдо м. 9, съкр. от Бойдан (от Бой(о) + Эдн или от Бойо с вмъкнато д).
Ббйка ж. 2317, успор. на м. Бойко; умал. от Боя; съкр. от Бояна.
Бдйко м. 2654, умал. от Бойо.
Бойо м. 78, от стб. богьтн са ’ боя се’, пожел. ’да се боят от него враго-
вете’.
Бдйчо м. 863, умал. от Бойо, Бойко; разн. Бдйча 3.
Бдко м. 14, съкр. умал. от Божко, Бойко.
Бдльо м. 7, говор, боле ’по-добър; по-голям’; съкр. от * Болярин.
Бдна ж. 485, от лат. bona ’добра’, Bona dea ’добрата богиня’; съкр. от
Богдана.
Бдне м. 83, зап. форма на Боньо (срв. Боне Крайненеца у Елин Пелин).
Бди» м. 45, източна форма на Боне, Боньо.
Бонислйв м. 5, съчетание от Бони + слав.
Бонйта ж. 6, от Бон(а)+дош.
Бднка ж. 2395, умал. от Бона.
Бднко м. 39, умал. от Боно, Боньо.
Бдно м. 49, с твърд завършек срещу Боньо.
Бднчо м. 1053, умал. от Боно, Боньоа
Боньо м. 285, успор. на ж. Бона, лат. ।bonus ’добър’; съкр. от Богдан,
Боян.
Бдня ж. 8, разн. на Бона; по м. Боньо.1
Бдре м. 10, в ЮЗБ, умал. от Борис.
Бдрн м. 7, изт. форма срещу Боре.
Борйка ж. 8, от борйка ’бял или чер б<Ьр’, пожел. ’да е стройна като
борика' или от Бор(а) (съкр. от Бориса) ика.
Борйл м. 85, от Бор(о, -ьо)+мл; име на\български пар Борил (1207—
1218); ж. умал. Борйлка 2.	\
Борнмйр м. 51, пожел. ’да се бори за м^р’.
Борнмйра ж. 6, по м. Боримир; умал. Боримйрка.
Борйн м. 7, от Бор(о, -ьо)+ ин.
Борйна ж. 8, по м. Борин; от Бор(а)+шш.
54
БорАнка ж. 13, умал. от Борина.
БорАс м. 15 963, в ЮИБ 1599, СИБ 2738, СЗБ 2527, ЮЗБ 9099, в София
3557, Пловдив 971; име на хан и княз Борис I (852—889), син на хан
Пресиян. Името е първобългарско или слав., съкр. от Борислав както
Радом от Радомир.
БорАска ж. 73, умал. от Бориса 3.
Борислав м. 7996, от стб. ко^нтн/рж 'боря се, бия се', пожел. 'да се бори
за слава’ или от Борис + слав.
БорнслАва ж. 431, успор. на м. Борислав; произв. Бориславна.
БорислАвка ж. 126, умал. от Борислава.
БорнслАвчо м. 5, умал. от Борислав.
БорнслАвьо м. 9, разн. на Борислав.
Борислдв м. 26, ново от Борис 4- слов като Богослов.
БориАнка ж. 7, умал. от Борияна 4; разн. на Боряна.
Бдрка ж. 124, успор. на м. Бдрко или умал. от Бора (съкр. от Бориса).
Бдро м. 14, съкр. от Борислав, Боримир или от бор+о.
Бдрчо м. 25, умал. от Боро, Борьо, Бдрко.
Бдрьо м. 6, с мек завършек срещу Боро, изт. вариант.
БорАн м. 123, от Бор(о, -ьо)+ян; мъжка форма от Боряна.
БорАна ж. 2377, от боря се\ име на хайдутка Боряна войвода, възпята
в народ, творчество, героиня в произведение на Йордан Йовков.
БорАнка ж. 384, умал. от Боряна.
БосАлка ж. 154, по цветето босйлек; умал. от Босйла.
БосАлко м. 11, по цветето босйлек с изпускане на е; умал. Босйлчо.
Бдта ж. 19, по м. Ботьо или съкр. от Богдана.
Бдтка ж. 16, умал. от Бота.
Бдтко м. 25, умал. от Ботьо.
Бдтьо м. 486, съкр. от Богдан (Илчев, с. 86).
Бдца ж. 7, съкр. от Богдана, Бойка.
БоцАиа ж. 51, от Боц(а)+шш.
БоцАнка ж. 16, умал. от Боцана.
Бдце м. 5, в ЮЗБ, разн. на Бдцо 2 (< Богдан).
Бдча ж. 11, успор. на м. Ьочо.
Бдчко м. 6, умал. от Бочо.
Бдчо м. 153, съкр. от Богдан и Борйсчо; умал. от Боко.
БошАна ж. 9, от Бош(а) +ана\ (Боша по м. Бошо, разн. на Ботьо, Боцо
както Тодор >Тошо, Георги >Гошо).
БошАнка ж. 16, умал. от Бошана.
Бдшко м. 33, умал» от Бошо; гов. от Божко. Вж. БошАна.
Бдя ж. 8, успор. на м. Бойо; съкр. от Бояна.
БоАн м. 3858, в боя се. Вж. Бдйо. Смята се от някои от тюрк. Баян,
монг. bajan 'богат'; срхър. 6ajaH 'приказен, вълшебен' (БЕР, I, с. 71).
БоАна ж. 577, успор. на м. Боян.
БоАнка ж. 1293, умал. от Бояна; име на българска хайдутка.
БоАнчо м. 104, умал. от Боян, Боянко.
55
Бояньо м. 7, от Боян + ья.
Брайко м. 43, умал. от Брайо (от гов. брайо 'по-голям брат’).
Бранимир м. 583, стар., пожел. 'да брани мира'.
Бранимнра ж. 121, успор. на м. Бранимир; умал. Бранимйрка 3.
Бранислав м. 41, стар., пожел. 'да брани славата'.
Бранка ж. 6, умал. от Брана; успор. на м. Бранко.
Бранко м. 33, стб. к^ннтн 'браня, пазя’, 'борба, бой, война';
умал. от Брано, Браньо (съкр. от Бранимир, Бранислав).
Братан м. 52, от Брат(о) + ан (от братан 'братов син').
Братана ж. 5, успор. на м. Братан; умал. Братанка.
Бра той м. 20, от Брат(о) + ой (Брато в брат, пожел. 'да живее с братя-
та си'); умал. Братдйчо.
Бригйта ж. 13, зап.: нем. Brigitte, хол., норв. и др.
Буба ж. 7, съкр. гальов. от Благовеста или др. име; умал. Бубка 2.
Буднмйр м. 17, пожел. 'да буди мир'; ж. Будимйра.
Будин м. 26, от Будьо (съкр. от Будимир) + ин; умал. Будйнчо.
Будина ж. 5, успор. на м. Будин.
Будйнка ж. 45, умал. от Будина.
Будьонн м. 19, фамилно име на маршал С. М. Будённый, съветски вое-
нен и държавен деец, у нас схванато като лично име; разн. Будьдн 3.
Бука м. 16, успор. на м. Буко, косвена форма.
Бука ж. 49, успор. на м. Буко.
Буко м. 18, от дърво бук (Fagus) — в народните вярвания символ на
буен растеж; от глаг. буча 'избуявам, бързо раста’.
Буря ж. 20, пожел. 'да бъде буйна, бурна’.
Бурян м. 12, пожел. 'да бъде бурян, буен’; от Бур(ъо)+ ян; гов. разн.
на Борян с редукция на неударено о в у.
Буряка ж. 58, успор. на м. Бурян или разн. на Боряна.
Бурявка ж. 5, умал. от Буряна.
Буча ж. 7, по м. име Буча (<Буко).
Буча м. 10, косвена форма от Бучо; умал. от Буко; от гов. буча 'раста
буйно’.
Бушка ж. 16, умал. от Буша 4 (съкр. от Ламбуша).
Бългэрослйв м. 7, ново 'да слави България’.
Българослава ж. 10, успор. на м. Българослав.
Бърза ж. 22, пожел. 'да бъде бьрза и подвижна’; произв. Бързана, Бьр-
занка, Бързйна, Бързйнка.
Бърна ж. 7, пожел. 'да бъде с изразителни бърни, устни'; м. Бърни 3,
Бърньо.
Бяла ж. 54, пожел. 'да бъде бяла', у народа — белег на красота.
Бялка ж. 57, умал. от Бяла.
Бялко м. 23, успор. на ж. Бялка; умал. от Бяло 2; Бялчо 3.
Бяка ж. 20, съкр. от Бояна; успор. на м. Бяно.
Бяндо м. 12, от Бяно с вметнато д както при Гено>Гендо.
56
Банка ж. 32, умал. от Бяна; съкр. от Бианка.
Бенко м. 5, умал. от Бяно.
Бяю м. 5, съкр. от Боян(о); умал. Бянчо.
в
Вадим м. 9, стб. клднмъ, съкр. от клднм11|гл от кллнти ’обвинявам пред
съда’, рус. Вадим, кален.
Вайда ж. 16, англ. Vida (съкр. от Davida).
Вакла ж. 5, нар. вакъл, вакла ’черноок; с черни веждн’, пожел.
Ваклин м. 49, от Вакл(ъо) +ин, вак(ь)л+ин\ произв. Баклуш 3; ж. Бак-
лина. Вж. Вакла.
Вакрчл м. 30, от Вакл(ъо) + ил с разподобяване на л—л в р—л.
Валасня ж. 5, от Власия с вметнато а. Вж. Власи.
Валдемар м. 6, разпространено в Плевен и София; от нем. Valdemar,
стгерм. waltan ’царувам’ и mar ’славен, знаменит’, срв. слав. Владимир.
Валёнтм м. 8, съкр. от Валентин.
Валентин м. 15 413, в ЮИБ 1410, СИБ 4211, СЗБ 1901, ЮЗБ 7891, в
София 4687, кален., зап., стб. кьлентннъ, от лат. Valentinus, от valens,
valentis ’здрав, силен’; разн. Валентино.
Валентина ж. 7849, кален., успор. на м. Валентин.
Валентинка ж. ПО, умал. от Валентина.
Валёнция ж. 8, от лат. valentia ’могъща, силна’; от град в Испания.
Валёри м. 5161, лат. Valerius — римско родово име по valeo ’силен
съм’; с увеличена честотност под руско влияние.
Валериан м. 8, кален., зап., стб. кьл^Н1\нъ, лат. Valerianus — римски
император; разн. Валериян 4, Валерян 2.
Валерии м. 1180, книж. форма на Валери; засилено разпространение
под руско влияние.
Валерина ж. 9, от ж. Валери+ина\ м. Валерин 4.
Валерия ж. 1013, кален., зап., лат. Valeria; от м. Валери.
Валина ж. 5, от Вал(я)+шш; съкр. от Валентина.
Балтика ж. 6, умал. от Валина.
Валнслав м. 6, ново от Вали 3 (съкр. от Валентин) + слав.
Валидна ж. 6, от Вал(я) + мднд, Вали+яна.
Валка ж. 5, умал. от Валя.
Валодн м. 8, по произношение на рус. Володя.
Валтер м. 54, от нем. Walt(h)er, стгерм. waltan ’царувам, управлявам’
и heer ’войска’.
Валунка ж. 34, умал. от Валуна (от Ва£(ьо)+рш).
Вальо м. 23, съкр. от Валентин, Валери; разн. на Въльо.
57
ВАля ж. 1736, съкр. от Валентина, Валерия, под рус. влияние; увеличена
честотност след 1944 г.
ВАна ж. 88, съкр. от Ивана; умал. Ванйчка 2.
ВАнгёл м. 593, съкр. от Евангел; умал. Вангёлчо.
Вангёла ж. 44, по м. Вангел или съкр. от Евангела.
Ваятели м. 7, разн. на Вангел. i
ВангёлА ж. 31, съкр. от Евангелина.
ВаигелАн м. 7, съкр. от Евангелин или от Вангел + ин.
ВангелАиа ж. 120, съкр. от Евангелина или от Вангел(а) + шш.
ВангелАика ж. 14, умал. от Вангелина.
ВангелАца у. 45, умал., от Вангела + ица\ умал. Вангелйчка 3.
ВангелАя ж. 434, от Вангел(а)+ия, или съкр. от Евангелия; умал. Ван-
гелййка.
Вангелуда ж. 17, от Вангел(а)+^Эд като Калуда^ Мавруда.
Вангелушка ж. 5, умал. от Вангел(а)+уша.
ВАнда ж. 24, зап.: англ. Vanda, нем., пол. Wanda; от Вана с вметнато
Э; м. Вандо 3.
ВанАл м. 14, от Ван(ьо)+ил или съкр. от Иванил.
ВанАна ж. 38, съкр. от Иванина или от Ван(а)+шш.
ВанАя ж. 23, от Ван(я)+ил.
ВАнка ж. 329, умал. от Вана (-я) или съкр. от Иванка.
ВАнко м. 326, умал. от Ваньо; съкр. от Иванко.
ВАно м. 6, съкр. от Иван(о).
Ванупжа ж. 116, умал. от Вануша (от Ван(а)+^ша).
ВАнча ж. 28, успор. на м. Ванчо или по ж. Ванче.
ВАнчё м. 10, зап. форма на Ванчо.
ВАнче ж. 14, умал. от Ваня.
ВАнчо м. 325, умал. от Ваньо; съкр. от Иванчо.
ВАньо м. 1031, съкр. и умал. гальов. от Иван.
ВашЪша м. 15, гальов. от Вань(о)+.уша.
ВашЬша ж. 61, от Ваня+уша.
ВашЬижа ж. 22, умал. от Ванюша.
ВАня м. 17, рус. Ваня, съкр. от Иван.
ВАня ж. 5443, съкр. умал. от Ивана, Иванка с мек завършек.
ВарадАн м. 42, от Вярадин със затвърдяване на в’ и по образец на Въл-
кадин, Миладин.
ВарадАнка ж. 26, умал. от Варадйна (по м. Варадин).
ВарвАра ж. 266, кален., стб. здрздрл, гръц. ЬагЬагё ’чуждоземна’; евр.
'син на баша си’.
ВарвАрка ж. 16, умал. от Варвара.
ВАрка ж. 10, съкр. от Варварка.
ВАря ж. 34, умал. съкр. от Варвара.
ВАса ж. 88, съкр. от Васила с твърд завършек.
ВеселАна ж. 38, от Вас(а, -я) + елина или разн. на Веселина, свързвано
с Вася; умал. Васелика.
58
Васил м. 30 956, в ЮИБ 5828, СИБ 4481, СЗБ 3574, ЮЗБ 17 073, в Со-
фия 5657, в Пловдив 2533, стб. здснлъ, съкр. от Василий.
Васйла ж. 930, по м. Васил.
ВаснлАки м. 6, гръц. форма, умал. от Васил 4- аки.
Васйле м. 31, в СИБ — Тутракан, рум. Vasile ’Васил’.
Васнлёна ж. 27, от Васил(а)+еиа; м. Василен 4.
Васялёнка ж. 17, умал. от Василена; м. Василенко 1.
Васалёса ж. 16, от Васил(а) 4-еса като Възкреса, Агнеса.
Василин м. 61, стар., кален., книж., стб. кдснлнн, клсилнк , от гръц.
basileios ’царски, царствен’.
ВасялАка ж. 28, от гръц. basilike ’царствена*.
ВаснлАки м. 77, по ж. Василика ’царствен, царски’.
Василикй ж. 6, успор. на м. име; по Василика.
Василии м. 6, от Васил + ин; умал. Василйнчо 2.
ВасилАиа ж. 39, от Васил (а) 4- ина; успор. на м. Василин.
ВаснлАика ж. 25, умал. от Василина.
ВаснлАса ж. 26, от гръц. basilissa ’царица’; в рус. народни приказки Ва-
силисса Прекрасная.
ВасилАя ж. 51, от Васил (а) 4-ия или по м. Василий.
ВасАлка ж. 13275, в ЮИБ 2545, СИБ 1896, СЗБ 1329, ЮЗБ 7505; умал.
от Васила.
ВаснлкА ж. 14, разн. на Василики.
ВасилкАя ж. 45, от Василк(а) 4-ия, от Васил(и)ки+ия.
ВасАлко м. 26, умал. от Васил.
ВасАлчо м. 220, умал. от Васил.
Василя ж. 38, съкр. от Василия.
ВАсиика ж. 5, умал. от Вас(я) 4-инка.
ВАска ж. 908, умал. съкр. от Василка.
ВАско м. 1686, умал. съкр. от Васил >Васьо.
ВаскресАя ж. 6, звук. разн. на Възкресия; сръб. Васкресща.
ВАсо м. 5, съкр. от Вас(ил)4-о.
ВАсьо м. 15, съкр. от Васил; мек завършек срещу Васо.
ВАся м. 41, съкр. гальов. от Васил.
ВАся ж. 262, съкр. гальов. от Васила
ВАта ж. 54, съкр. от Ивана, Иванка; съкр. от ж. Савата (от м. Саватий)..
ВАтка ж. 18, умал. от Вата.
ВАца ж. 41, съкр. и умал. от Иванка; звук. разн. на Ватца.
ВАцлав м. 5, чеш. Vaclav ’по-голяма слава’.
ВАчко м. 7, умал. от Вачо.
ВАчо м. 31, умал. съкр. от Иван, народно.
Вёда ж. 9, стб. вести, кедж ’водя*, въдътн ’зная’; от веда ’самодива’.
Вёдка ж. 5, умал. от Веда.
Вёжен м. 35, стб. кжзьт'н, кажж ’връзвам’; по име на връх Вежен в Зла-
тишко-Тетевенския балкан.
Вёла ж. 511, стб. кемш ’голям, велик’, успор. на м. Вело, Вельо.
59
Венчо м. 181, умал. от Вено, Веньо, Венко.
Веньо м. 7, съкр. от Невен > Вен 4- ьо.
Веолёта ж. 9, звук. разн. на Виолета; умал. Веолётка.
Веолйна ж. 5, звук. разн. на Виолина.
Вера ж. 3549, рус. Вера; посвод на гръц. Piste ’вяра’.
Вергёння ж. 5, кръст. от Вера и Евгения; разн. на Вергиния.
Вергйл м. 84, нар. от Вергилий, лат. Vergilius — римско родово име,
вероятно свързвано с Vergiliae, название на съзвездието „Плеади", или с
virga, пръчка,’клонка, вейка; лоза’; умал. Вергйлчо.
Вергнла ж. 5, по м. Вергил; умал. Вергйлка 2.
Вергилии м. 7, книж., име на римския поет Публий Вергилий Мцрон
(Publius Vergilius Маго), автор на „Енеида".
Вергилчя ж. 35, успор. на м. Вергилий; лат. Virgiliae — съзвездието
„Плеади“.
Вертин м. 14, от лат. Verginius — римско родово име, от vergo ’накло-
нен съм’; разн. Вергйни 3, Вергйний 2.
Вертина ж. 70, по м. Вергин; съкр. от Вергиния; умал. Вергйнка.
Вергйч*я ж. 771, лат. Verginia от Verginius — римско родово име; разн.
на Виргиния; по романтичната идилия „Павел и Вергиния" на Бернарден
дьо Сен-Пиер.
Вергячно м. 6, умал. от Вергин.
Верджгн м. 11, по ж. Верджиния.
Верджиния ж. 27, по англ, произношение на лат. Verginia
Верди м. 6, по името на итал. композитор Джузепе Верди (Verdi)
(1813—1901), от verde ’зелен’.
Верен* ж. 5, от Вер(а)+еня; м. Верен 3.
Вержйна ж. И, съкр. от Вержиния; разн. Вержйни 4, умал. Вержйнка.
Вержйчвя ж. 2S9, разн. на Верджиния и Виржиния.
Be ринка ж. 8, умал. от Верица (умал. от Вера).
Верка ж. 6%8, умал. от Вера.
Верко м. 19, по ж. Верка.
Верна ж. 5, от верен, верна, пожел. ’да бъде вярна’.
Вернер м. 7, от нем. Werner < Wern(h)er стгерм. warinhar(i) от waran
’обръщам внимание, предупреждавам’ и heer ’войска’.
Вербняка ж. 311, кален., име на египетска царица; лат. Veronica от
гръц. Beronike: plierd ’донасям’ и nike ’победа; разпространено на запад;
умал. Вероничка.
Вербича ж. 15, умал. от Верона; съкр. от Вероника или по град Верона
в Италия.
Верослёв м. 8. от Всро + слде.
Верослава ж. 11, успор. на м. Верослав.
Вертер м. 8, от нем. Werter, вероятно от werter ’скъп, драг’; герой от
романа „Страданията на младия Вертер" от Гьоте.
Верно м. 16, умал. от Вёро, Вёрьо 3.
Веса ж. 698, съкр. от Весела, Веселина.
60
Венёэкя ж. 6, итал. Venezia "Венеция1 — град в Италия.
Венелён м. 1869, от фамилно име на Юрий Ив. Венелин (1802—
1839 г.), рус. историк със заслуги към нашия народ.
Венелина ж. 247, по м. Венелин, някои от Вена + лшш (Лина).
Венелйнка ж. 22, умал. от Венелина.
Венёра ж. 748, лат. мит. Venus — богиня на любовта, красотата (в
гръц. мит. Афродита, в трак. Бенедита).
Венёрка ж. 59, умал. от Венера.
Венеслёв м. 6, от Вене 4- слав.
Венета ж. 3888, съкр. от Венетия; от Вен(а)+дош; умал. Венётица.
Венётия ж. 16, от Венет(а) 4- ия или по областта Venetia в Източна Ита-
лия.
Венётка ж. 1069, умал. от Венета.
Венётко м. 7, успор. на ж. Венетка.
Венёц м. 18, от венёц; превод на гръц. Стефан.
Венецнёна ж. 5, от Венеци(я)+шш.
Венёцнй м. 6, по ж. Венеция.
Венёцмя ж. 110, разн. на Венетия, лат. Venezia, от venetus 'синкав като
морето’; по гр. Венеция в Италия.
Венёцко м. 12, умал. от Венец.
Вёни м. 12, съкр. умал. от Невен или Вениамин.
Вёни ж. 7, съкр. умал. от Невена или Венелина. ,
Вениалйн м. 7, кръст. от Вениамин и Венелин.
Вениамин м. 19, стб. кенмхмннъ, гръц. Beniamin, от евр. binyamin 'син
на десницата'.
Веннлён м. 6, разн. на Венелин.
Венилина ж. 6, разн. на Венелина; умал. Венилйнка 3.
Веннслёв м. 45, от Вени 4- слав.
Веннслёва ж. 10, от Вени 4- слава или по м. Венислав.
Венина ж. 5, умал., от Вен(а)+има.
Вёнка ж. 673, умал. от Вена; съкр. от Невенка.
Вёнко м. 635, умал. от Вено, Вене; съкр. от Невенко.
Вёно м. 7, съкр. от Невен 4- о.
Вентура ж. 10, итал. Ventura 'съдба', venture 'бъдещ, настъпващ’; неле-
гално име на ремсистката Ана Аврамова.
Вёнца ж. 8, по м. Венци.
Венцеслёв м. 1266, от венец4- слав, свободен превод на гръц. Стефан.
Венцеслёва ж. 67, по м. Венцеслав.
Венцеслёвка ж. 5, умал. от Венцеслава.
Вёнцн м. 39, от венёц или съкр. от Венцислав, Венцеслав.
Венцнслёв м. 4525, звук. разн. на Венцеслав.
Венцислёва ж. 203, по м. Венцислав; умал. Венциславка 3.
Венчё ж. 19, преосмислено по венчё, умал. от венец; умал. от Вена.
Венчеслёв м. 11, от Венце 4- слав; ж. Венчеслава 4.
Венчислёв м. 24, звук. разн. на Венцислав.
61
Веле м. 20, зап. форма на Вельо.
ВелемАр м. 6, разн. на Велимир; от Веле + лшр.
ВелемАра ж. 8, успор. на м. Велемир.
Велера ж. 13, звук. разн. на Валера или от Вел(а) + ера като Момера.
ВелеслАв м. 26, от Веле 4- слав или разн. на Велислав.
ВелеслАва ж. 6, по м. Велеслав; умал. Велеславка.
ВАли м. 61, съкр. от Велико, Велизар, Велко.
ВАли ж. 11, съкр. от Вела, Велика или др. име.
ВелнАна ж. 26, от Вел(а) + ишш, от Вели и Ана; умал. Велианка 3.
ВелизАр м. 538, стар., трак.; гръц. Belisarios — византийски пълководец
при император Юстиниан, свързвано с belos 'стрела'.
Велик м. 167, стб. кем пел 'голям, велик', пожел. 'да стане голям и ве-
лик'.
Велика ж. 4180, пожел. от велика; успор. на м. Велик; умал. Велица.
Велико м. 1213, разшир. от Велик + о.
ВеликослАв м. 8, от Велико + слав по Велислав.
Велимир м. 47, стб. кемш 'голям, велик' + мир; от Вели + лшр
Веливйра ж. 30, успор. на м. Велимир; умал. Велимйрка.
ВелАн м. 879, от Вел(ьо)+ии; умал. Велйнко 3.
Велина ж. 343, от Вел(а)4-шш; по м. Велин.
ВелАнка ж. 60, умал. от Велина.
ВелАно м. 5, разн. на Велин + о.
ВелАнчо м. 5, умал. от Велин(о).
Велислав м. 364, стб. келнн 'голям, велик', пожел. 'да постигне голяма
слава'; умал. Велиславчо 2.
ВелислАва ж. 219, по м. Велислав; пол. Welislawa от 1200 г.
ВелислАвка ж. 18, умал. от Велислава.
ВелАчка ж. 7185, умал. от Велика.
ВелАчко м. 2003, умал. от Велико.
Велнйн м. 47, разшир. от Велян или от Вели 4- ян.
ВелнАна ж. 24, успор. на м. Велиян или съчетание от Вели и Яна; умал.
Велиянка 3.
ВАлка ж. 344, умал. от Вела.
ВАлко м. 1149, умал. от Вело, Вельо, Вели, ч
ВАло м. 6, зап. форма с твърд завършек срещу Вельо.
Велчо м. 565, умал. от Вельо, Вело.
Вельо м. 300, от стб. келнн 'голям, велик', пожел. име.
ВелАн м. 12, от Вел(ьо)4-ян.
ВелАна ж. 8, успор. на м. Велян или от Вел(а) 4-яна.
ВАна ж. 161, съкр. от Невена.
ВАнда ж. 20, от Вена с вмъкнато д както Гена>Генда.
ВАнА м. 20, зап. форма от Вено, Веньо.
ВенеамАн м. И, разн. на Вениамин; умал. Венеамйнчо.
ВенедАкт м. 8, кален., от лат. Benedictus 'благословен', чрез средно-
гръц. Benediktos с в вм. 6.
62
Вёсе ж. 11, умал. от Веса, Весела или др. име.
Вёсел м. 83, пожел. 'да бъде весел, жизнерадостен'.
Вёсела ж. 1837, пожел.,' успор. на м. Весел; произв. Веселана, Весе лика;
м. Веселён 3.
Веселии м. 9739, в ЮИБ 2287, СИБ 2883, СЗБ 1299, ЮЗБ 3270, от Ве-
сел 4- ин.
Веселйна ж. 5164, по м. Веселии и от Весел(а) 4- ина.
Веселйнка ж. 2332, умал. от Веселйна.
Веселйнчо м. 12, умал. от Веселии.
Веселйнка ж. 22, умал. от Веселица (от Весел(а) 4- ица).
Веселия ж. 11, от веселия 'весела' или от Весел(а) 4- ия.
Веселка ж. 2188, умал. от Весела.
Вёселко м. 6, умал. от Весел; умал. Вёселчо 3.
Веселйна ж. 20, разн. на Веселйна.
Веснслйва ж. 7, ново, слож. от Веси 4- слава (Слава).
Вёска ж. 3540, умал. от Веса.
Вёско м. 781, умал. от Вёсо, Вёсьо (съкр. от Веселии, Весел).
Веснй ж. 10, от Вес(а)4-на или от рус. весна 'пролет'; срв. ж. име Про-
лет.
Вестнмйр м. 5, пожел. 'да известява мир, спокойствие'.
Вёта ж. 74, съкр. от Елисавета; м. Вёто 2, Вётко 4.
Вётка ж. 283, умал. от Вета; съкр. от Елисаветка.
Вёца ж. 28, от Вела, Веса, Вета с друга наставка----ца; умал. Вёцка;
м. Веце, Вёцо, Вёцко.
Вечеслйв м. 15, пожел. 'да има повече слава', пол. Wi^ceslaw, рус. Вя-
чеслав.
Вечнслйв м. 8, разн. на Вечеслав.
Вивийна ж. 24, лат. Viviana, от viva 'жива', англ., нем. Vivian; умал.
Вивианка 2; м. Вивиан 4.
Вивиана ж. 21, разн. на Вивиана; съкр. Вивяна 3; м. Вивиян.
Вида ж. 532, стб. кпд птн, кнжд* ’виждам’; от Вид4-д; съкр. от Давида.
Видан м. 5, от Вид(о,-ьо) 4- ан.
Виделйн м. 19, от Видсл(а) 4- ин(Видел от Вид(е,-ьо)4-ел).
Внделйна ж. 33, от Видел(а) 4- ина; успор. на м. Виделин; умал. Виделйн-
ка 2.
Виден м. 116, от Вид(ьо)4-ен или от виден 'да бъде известен', пожел.
Вйденка ж. 5, умал. от Видена (по м. Виден).
Видии м. 93, от Вид(е,-ьо) 4- ин; някои по името на гр. Видин.
Видка ж. 124, умал. от Вида; съкр. от Давидка.
Вйдко м. 47, умал. от Видо, Видьо; съкр. от Давидко.
Вйдо м. 7, съкр. от Давид, Виден. Вж. Вйдьо.
Вйдол м. 57, от Вид(о, -ьо)4-ол.
Видул м. 17, от Вид(о, -ьо)4-ул като Радул, Владул.
Вйдьо м. 119, съкр. от Давид, Виден; с мек завършек срещу Видо.
Виза ж. 16, съкр. от Византа, може би трак.
63
Визанка ж. 6, умал. от Визана (съкр. от Византа).
Визурка ж. 8, умал. от Визура (от Виз(а)4-.ура).
Вики ж. 12, съкр. от Виктория; англ. Vicki(e), Vicky.
Викия ж. 5, от Вик(и) + ия.
Виктор м. 2262, кален., от лат. Victor 'победител'.
Виктора ж. 5, по м. Виктор; умал. Вйкторица 3.
Викторий м. 7, рус. Викторий, книж. разн. на Виктор.
Виктдрио м. 8, итал. образец. Vittorio; от Виктори(й) + о.
Виктория ж. 2706, от лат. Victoria 'победа'; име на римска богиня на
победата; разпространено на запад: англ., нем. и др.
Вйкторка ж. 16, умал. от Виктора.
Вйкьо м. 8, умал. от Виктор, Викентий; гов. от Витьо с преход на т'
. в к’.
Вила ж. 5, поетично от вила, мит. 'самовила, самодива'.
Вилен м. 15, съкр. от Свилен или от Вил(и)4-ен; рус. Вилен, слож. съкр.
от В(ладимир) И(льич) Лен(ин).
Вйлн м. 141, нем. Willi, съкр. от Вилхелм; съкр. умал. от Велико, Въл-
кан.
Вили ж. 87, зап.; умал. от Велика, Виолета.
Вилиан м. 19, от Вили 4-ан; разн. на Велиан.
Вилийна ж. 66, от Вили 4- ана; разн. на Велиана; успор. на м. Вилиан;
умал. Вилианка 3.
Вилизар м. 21, гов. разн. на Велизар; ж. Вилизара.
Вилйна ж. 10, гов. разн. на Велина; от Вил(а)4-шш; умал. Вилйнка.
Вилйчка ж. 5, умал. от Вилика (разн. на Велика).
Вилйя ж. 9, от Вил(а)4-ия.
Вилиян м. 33, от Вили 4-ян; разн. на Вилиан; умал. Вилиянчо.
Вилияна ж. 64, от Вили 4-яма; разн. на Вилиана; успор. на м. Вилиян.
Вилиянка ж. 15, умал. от Вилияна.
Вйлма ж. 101, нем. Wilma, съкр. от Вилхелма.
Вилхелм м. 35, от нем. Wilhelm: стгерм. will 'воля, желание' и helm
'шлем'; ж. Вилхелма.
Вилхелмйна ж. 6, от нем. Wilhelmine.
Вйлхем м. 13, съкр. от Вилхелм; ж. Вйлхема 2.
Вйльо м. 7, съкр. от Свильо или по ж. Вила, Виля.
Виля ж. 7, успор. на Вила с мех завършек.
Вилйна ж. 20, от Вил(а, -я) 4-яма; съкр. от Вилияна; умал. Вилянка;
м. Вилян 4.
Вина ж. 11, съкр. от имена като Савина, Славина.
Винётка ж. 11, умал. от Винёта (разн. на Венета).
Вйнка ж. 31, умал. от Вина; съкр. от Савинка, Славинка: м. Винко 3,
съкр. от Савинко.
Винтура ж. 22, разн. на Вентура.
Виола ж. 78, съкр. от Виолета; от лат. viola 'теменуга; шибой'; героиня
от комедията „Дванадесета нощ“ от У. Шекспир.
64
Виолёт ж. 12, от фр. Violette 'теменужка'.
Внолёта ж. 11842, в ЮИБ 1528, СИБ 25&, СЗБ 1531, ЮЗБ 6197, от
Виолет+а, нем. Violetta; героиня от операта „Травиата** на Джузепе Вер-
ди.
Виолётка ж. 4336, умал. от Виолета.
Ваолйн м. 66, по ж. Виолина; разн. Виолйнъ, умал. Виолйнко.
Виолйна ж. 356, от виолйна, итал. violino цкгулка’.
Виолйнка ж. 5, умал. от Виолина.
Внорйка ж. 10, рум. Viorica, от vioticA 'теменужка'.
Вйра ж. 5, съкр. от Виргиния, Елвира, Гр1фира или др. име.
Виргйния ж. 178, успор. на Вергиния, лат. Virginia of virgo, -inis 'девица,
девственица'; умал. Виргйнка.
Вирждина ж. 8, съкр. от Вирджиния.
Вирджйния ж. 49, англ. Virginia — по произнош. на д като дж.
Внржйння ж. 235, от фр. Virginie 4- я (по произнош. на д като ж); съкр.
Виржйня.	!
Вйрка ж. 11, умал. от Вйра, кален. (	\
Вита ж. 105, стб. кнт&тн ’живея’; успёр. нам. Sumo(съкр. от ВиТрмир).
ВитАли м. 21, от лат. vitalis 'жизнен,! животворен'; рум. Vitali. \
ВитАлий м. 17, книж., рус. Виталий. I	\
Виталйн м. 6, от Витали + ин; ж. Виталйна.	\
ВитАлия ж. 6, по м. Витали. /
ВитАн м. 139, от Вит(о, -ъо)+ан. J
ВитАна ж. 6, по м. Витан; произв. Витания.
ВитАнка ж. 5, умал. от Витана. /
Вйтка ж. 197, умал. от Вита. /
Вйтко м. 66, умал. от Вито, Витьё; успор. на ж. Витка.
Витлаёма ж. 7, по еванг. град Виглием в Палестина, евр. Бетлехем,
през. средногръцки с б като в. !
Витомйр м. 38, стб. кнт&тн ’обитавам’,живея’, пожел. 'да обитава,
да живее в мир'
Вггдрка ж. 6, умал. съкр. от Вшйгорка. »
Витя м. 7, рус. Витя (умал. от Виктор).
Вйхра ж. 193, по м. Вихър, пожел. 'да бъде темпераментна'.
Вйхреи м. 83, от Вих(ъ)р+ея или от вихрен 'бърз, стремителен’, пожел.
Вйхрена ж. 6, по м. Вихрен; от прил. вйхрена, пожел.
Вйхър м. 149, стб. кнууь ’вихър, буен вятьр’, чеш. Wiher от XV в.;
> пожел., умал. Вйхърчо.
Вица ж. 14, съкр. от Йовица, Евица, Славица, Параскевица; умал. Вйц-
ка 2; м. Вйцко.
Вйча ж. 25, съкр. от Величка; по м. Вичо.
Вйчка ж. 217, умал. от Вича; съкр. от Величка.
Вйчко м. 13, умал. от Вичо; съкр. от Величко, Виличко; успор, на
ж. Вичка.
Вичо м. 164, съкр. от Вилико, Велико.
5. Чес пи но-1 uikobcii речник на...
65
Виша ж. 8, по м. Вйшо <съкр. от Вишослав, Вишеслав).
Вйшка ж. 6, умал. от Внша.
ВАшна ж. 14, П9 дърво п плод вйилна.
ВАшня ж. 7, по ййшня, разн. на Вишна с мек завършек.
Влад м. 7, стб. флхстн., каадж ’владея’, съкр. от Владимир.
ВлАда ж. 102, успор. нЬ м. Влад, Владо.
Владемнр м. 82, звук. разн. на Владимир (<стар. Владимер); от Владе-
+мир.
ВлАдц м. 103, съкр. от В ладимир.
Владилен м. 13, рус., абревиатура от Влад(имир) И(льич) Лен(ин) или
от Влад(о) 4- илен по имена като Василен, Смилен; ж. Владилена 4.
ВладимАр м. 12 402, в ЮИБ 1278, СИБ 2011, СЗБ 1466, ЮЗБ 7647,
цслав. клАднмърть, струс. ело А нм'врь, сродно с готското mers ’велик’, ’сла-
вен с власг’ (БЕР, I, с. 161); умал. Владимйрчо 2.
Владимира ж. 90, по м. Владимир.
ВладимАрка ж. 38, умал. от Владимира.
ВладАн м. 20, от Влад(о)4-до[; умал. Владйнко.
ВладАнка ж. 7, умал. от Владина 4 (по м. Владин).
Владислав м. 798, стар, пожел. ’да владее със слава’.
ВладнслАва ж. 71, по м. Владислав; умал. Владиславка 3.
ВлАдка ж. 113, умал. от Влада.
ВлАдко м. 262, умал. от Владо, Владьо, Владе.
ВлАдо м. 454, съкр. от Владимир; от Влад 4- о. Вж. Влад.
Владомар м. 10, от Владо+мир по Владимир.
ВлАдьо м. 7, с мек завършек срещу Владо.
ВлАдя ж. 8, успор. на Влада с мек завършек; по м. Владьо.
ВлАйка ж. 37, умал. от Влая; уопор. на м. Влайко, от * Владька.
ВлАйко м. 38, умал. от Влайо; успор. на ж. Влайка; от * Владько.
Влайо м. 15, от Владьо с приход на д’ в й.
ВлАйчо м. 11, умал. от Влайо, Влайко.
ВласАки м. 19, от гръц. Blasaki;|умал. от Влас 4-дои.
ВлАсн м. 18, кален., нар. от Власий; стб. КААСЪ'бог — покровител на
едрия домашен добитьк'
ВлАсьо м. 9, разн. на Влас, Власи.
Влъйко м. 6, умал. от Влъчо( < Вълчо).
Водица ж. 5, по празника Водици — Йордановден; умал. от Вода.
ВодАчка ж. 18, умал. от Водица, ;
Вдин м. 14, стб. коннъ, пожел. ’да' бъде воин; храбрец, защитник’.
Вдйка ж. 31, умал. от Воя; успор. на м. Войко.
Вдйко м. 36, умал. от Вдйо (съкр. от Радивой или др. име).
Вдйн м. 49, разн. на Воин.
Вдйно м. 22, от Войн4-о.
Вдйчо м. 9, умал. от Войо, Войко.
Вдлга ж. 42, по името на р. Волга в СССР; м. Вдлго 1.
66
Вдлеи м. 20, пожел. 'да бъде волен, свободен'; псевдоним на писателя
Илия Волен (Марин Хр. Стаменов).
Волддя м. 16, разн. на рус. Володя.
Володйя м. 7, от Волод(я)+ия като Драгия, Радия.
Волддя м. 446, рус. Володя (съкр. от Володимир).
Волтбр м. 5, по фамилното име на френския писател, мислител и исто-
рик Мари Франсуа Арие — Voltaire.
Вдля ж. 11, пожел. 'да бъде волева'.
Врьбка ж. 40, умал. от Връба 'върба'; Вж. Върба, Върбя.
Връбча ж. 5, по м. Врьбчо 4 (умал. от Връбьо).
Всбволдд м. 17, рус. 'владеет всичко; всевлад'.
Вуна ж. 44, съкр. от Павуна, Кавуна или др. име.
Вуика ж. 11, умал. от Вуна.
Вута ж. 9, по м. Вуто, Вуте.
Вуто м. 20, от Вуко 'Вълко' с друг завършек; Вутъо 4 с мек завършек;
умал. Вутко.
Вучко м. 11, умал. от Вучо, (гов. от Вълчо).
Възкрёса ж. 5, съкр. от Възкресия.
Възкресйн* м. 5, по празника Възкресение.
Възкресйя ж. 46, по празника Възкресение и превод на гръц. Анастасия;
от Възкрес(а)+мя.
Въко м. 5, от гов. вък 'вълк'.
Въла ж. 219, успор. на м. Въло; декомпозиция от Вълка.
Вълка ж. 342, по м. Вълко; умал. от Въла.
Вълкдн м. 109, от Вълк(о)+ан; умал. Вълканчо 3.
Вълкдва ж. 192, успор. на м. Вълкан или от Вълк(а)+шш; умал. Въл-
канка.
Вълко м. 871, от вълк — старинен тотем на различии племена; защ.
име — 'да носи име на вълк, за да не му пакостят вълците'.
Въло м. 74, с твърд завършек срещу Въльо; декомпозиция от Вълко.
ВълчДн м. 141, от Вълч(о)+он; умал. Вълчанко.
Вълчдна ж. 6, по м. Вълчан; умал. Вълчанка.
Вълчйи м. 5, от Вълч(о)+ют.
Вълчсо м. 7, умал. от Вълч(о)+ко.
Вълчо м. 1185, умал. от Вълко > от м. Вълк] о.
Въльо м. 204, с мек завършек срещу Въло; декомпозиция от Вълко.
Върба ж. 107, от върба, свързвано и с празника Връбница.
ВърбДн м. 555, от Върб(о, -ъо)+ан; умал. Върбанко.
Върббяа ж. 7, по м. Върбан.
Върбдика ж. 20, умал. от Върбана.
Върбдичо м. 12, умал. от Върбан.
Върбя м. 21, разн. на Върбьо.
Вьрбйна ж. 48, от Върб(а)+шш или от цветето върбйна (Verbena
hibrida).
67
Върбйнка ж. 186, умал. от Върбина или по растението върбйнка
(Verbena officinalis).
Върка ж. 13, гов. разн. на Върга (от въргам ’хвърлям' — по народен
обичай да се подхвърля новородено дете на пътя, за да смени кръстника
си.
Въскрёсия ж. 34, нар. от Възкресия.
Въта ж. 56, успор. на м. Въто.
Вътка ж. 15, умал. от Въта.
Вътко м. 51, умал. от Въто.
Въто м. 32, от Въко, Въло с друг завършек.
Вътьо м. 27, в ИБ, с мек завършек срещу Въто.
Вьца ж. 10, успор. на м. Въцо (от Въто с друг завършек)
Въчка ж. 55, умал. от Въча; успор. на м. Въчко.
Въчко м. 25, умал. от Въчо.
Въчо м. 11, от Вълчо с изпускане на л; Въучо>Въчо.
Вйнка ж. 8, съкр. от Невянка.
Вйра ж. 1576, от вяра\ превод на гръц. Piste Вж. Вйра.
Вйрка ж. 1177, умал. от Вяра. Вж. Вёрка.
Вячеслав м. 42, рус. облик на Вечеслав 'да бъде с по-голяма слава'.
г
Габрайл м. 7, гов. разн. на Габриел и Гавраил.
Габриёл м. 09, зап. изговор на Гавраил: англ., нем., фр., дат. от лат.
Gabriel, от евр. gabri'el ’моята сила — бог’.
Габрнёла ж. 791, успор. на м. Габриел.
Гаврайл м. 426, библ., кален., стб. iak^ahaa, iakk^iaa, изт. форма на
Габриел. Вж. Габрнёл, умал. Гаврайлчо.
Гаврайла ж. 8, по м. Гавраил; умал. Гаврайлка.
Гаврнёл м. 8, през средногръц. Вж. Габриёл.
Гаврйл м. 529, стб. гав^наъ, гыфннлъ, съкр. от Гавриел, Гавраил.
Гаврйла ж. 8, по м. Гаврил.
Гйджо м. 6, в ЗБ, с озвучено ч в дж от Гачо или съкр. от Гаврил.
Гйдьо м. 7, може би защ. име от гади ми се, годен 'отвратителен’ или
видоизм. на Ганьо, Гаврил.
Гайтйна ж. 11, пожел. 'да има гайтан вежди' — белег на красота, от
гайтан ’шнур за обшиване на дрехи, за везане на украси'; м. Гайтан 2.
Гайтйнка ж. 9, умал. от Гайтана.
Гйлаж. 13, от стар, гал 'чер, мургав’, пожел. 'да бъде мургава — краси-
ва’, успор. на м. Гало ’чер като гарван'.
Галатёя ж. 6, гръц. мит. — морска нимфа, нереида, дъщеря на Нерен,
в която се влюбва сицилийският циклоп Полифем; мит. — скулпторът
68
Пигмалион извайва от слонова кост нереидата Галатея; любовта му я
оживява и той се оженва за нея; гръц. Galathea. от gala 'мляко' и thea
’богиня' — 'млечната богиня'.	*
Г Алён м. 69, от гален 'милван. обичан'; от Гал(о, -ьо) + ен от гал 'чер.
мургав’.
Галёна ж. 130, пожел. 'да е галена, обичана'; от гръц. galene 'спокойст-
вие'.
Г Аленка ж. 17, умал. от Галена.
ГалентАн м. 11, от Гален + тин като Валентин.
Галентнна ж. 10, успор. на м. Галентин.
ГалимАр м. 23, ново, от Гал(ьо)+лшр; ж. Гали.мйра 2.
Гал Ан м. 751, от Гал(о, -ьо)+ин.
ГалАна ж. 7437, успор. на м. Галин; от Гал(а, -я)4-ш/д; рус. Галина.
ГалАнка ж. 583, умал. от Галина.
ГАлка ж. 12, умал. от Гала, Галя.
Галунка ж. 21, умал. от Галуна (от Гал(а)+пш), гов. галун 'гарван*.
ГАл я ж. 3291, успор. на м. Гальо. Гало; с мек завършек срещу Гала;
рус. Галя.
ГАна ж. 1396, съкр. от Драгана, Гергана, Благана, Гюргана.
ГАндьо м. 5, от Ганьо с вметнато д: Ганда 2 с твърд завършек.
ГАне м. 5, ЮЗ форма на Ганьо.
ГанелАн м. 6, от Ган(ьо) + е.ши или от Гане + .ши като Венелин. Весе-
лии. Детелин.
Ганёта ж. 7. от Ган(а)+елш по Мариета. Анета; умал. Ганстка 2.
ГАни м. 115, в ИБ, разн. на Ганьо.
ГАни ж. 21, разн. на Гана в ЮИБ с редукция от звателната форма
Гане.
ГАнка ж. 4502, умал. от Гана; съкр. от Драганка.
ГАнко м. 73, умал. от Гано, Ганьо; съкр. от Драганко.
ГАно м. 12, съкр. от Драгано: разн. на Гане. Ганьо.
Ганушка ж. 48. умал. от Гануша (от Ган(а)+гша).
ГАнчо м. 2455. умал. от Гано. Ганьо. Ганко.
ГАньо . 237. съкр. от Драган, успор. с^ор^да на I ано.
Ганя ж. 15, предимно в СИБ. разн. на Гана с мек завършек.
ГАро м. 13. от гов. гар 'сив', гара 'овца с бяло петно'; защ. име като
Черньо. Мурджо. Сивьо.
ГАрчо м. 7, умал. от Гаро. Гаръо.
ГАтьо м. 101, съкр. от Игнат или др. име; Гата 2; ж. Гата 3.
ГАна ж. 46. от Гана с друг завършек; м. Гацо 2.
ГАцка ж. 45. умал. от Гана.
ГАчо м. 63, с друг завършек от Ганьо. Гатьо. Гано; ж. Гача.
Гёла ж. 85. в ЮИБ 72. съкр. от Ангела; м. Гела.
Гёле м. 6. съкр. от Ангел(е); разн. на Гело.
Гёлка ж. 14. умал. от Гела; съкр. от Ангелка.
69
Гёна ж. 1393, съкр. от Генадия. Германа. Геновева. Гюргена; успор. на
м. Гено.
ГеяАда м. 598. гов. нар. от Генадий; ж. Генада. умал. Генадка.
ГенАди* м. 62. книж.. стар, форма; кален., стр. г'ендднн, от гръц.
Gennadios 'благородник'.
Гея Адм ж. 24. от Генад(а)+мя или от Генадий+а.
Гёяи м. 12. разн. на Гено. Геньо. Гене.
Генйка ж. 57, в ЮИБ 55. умал.. от Ген(а)4-мкд.
Гёнка ж. 1177. умал. от Гена; успор. на м. Генко.
Гёнко м. 407. умал. от Гено. Геньо; успор. на ж. Генка.
Гёно м. 830, съкр. от Генадий. Георги; в док. от XV в.
Геяовём ж. 1476. кален., разпространено у нас през миналия век чрез
пиесата „Многострадална Геновева". изнасяна от читалищни и училищ-
ни дейци; нем. Genoveva от галски през стгерм. geno wefa 'бяла вълна';
м. Геновёв 1. Геновёй I.
Геяовёвка ж. 24. умал. от Геновева.
Гёнчо м. 2025, умал. от Гено. Геньо.
Гёньо м. 89, в ИБ. с мек завършек срещу Гено.
Гёо м. 23, съкр. от Георги; разпространено по името на поета-антифа-
шист Гео (Георги) Милев, автор на поемата „Септември" (убит 1925 г.).
Геомйл м. 6. сложно съкращение от Гео Милев.
Гедрг м. 15, нем. Georg 'Георги'.
Гедрга ж. 10. успор. на м. Георг.
ГеоргАна ж. 5. от Георг(а)+шш.
Георгёна ж. 26. от Георг(а)+еид; умал. Георгёнка 2.
Гедрги м. 87356, в ЮИБ 17 688. СИБ 15 604. СЗБ 9187. ЮЗБ 44 877.
кален., стб. iwfriin, reofmиi, от гръц. Gedrgios 'земеделец; обработваш*
земята'. Честотността на името се увеличава във връзка с носителите му
като: Георги Сава Раковски. Георги Бенковски. Георги Димитров.
Гедрги-ИвАн м. 5. двойно ЛИ.
Георгаёла ж. 20. от Георги(я)+е.-ш като Мариела. Габриела.
Гедрга* м. 52. книж. форма, стб. I’wfniii.
ГеоргАна ж. 201. от Георг(а. -ия; + шш; може би свързвано по асоциа-
ция с гергина (Dahlia).
ГеоргАнка ж. 26. умал. от Георгина.
ГеоргАта ж. 6. от Георг(а)+шии.
ГеоргАца ж. 257, умал. от Георг(а)+ица.
ГеоргАчка ж. 10. умал. от Георгица.
Гедрго м. 7, от Георг 4- о: Гьдрго.
Гёра ж. 16, съкр. от Герасима, Германа. Георга. Герса; успор. на м. Ге-
ро.	।
ГерАсАм м. 366. кален., гръц. Gerasimos 'почитан, почтен'; произв. Гг-
расимо. умал. Герасимы.
ГерАсимка ж. 11. умал. от Герасима 2.
ГерАско м. 8. умал. от Герае (съкр. от Герасим).
70
Гёрга ж. 231, съкр. от Георга; успор. на м. Терго.
Гергён м. 39, от Герг(о)+ан; успор. на ж. Г органа.
Гергёна ж. 3409, от Герг(а)+шш като Петра (la; засилена честотност по
името на героиня на П. Р. Славейков в поемат.а му „Изворът на Белоно-
гата“.	~	\	I
Гергёнка ж. 36, умал. от Гергана. ;	\
Гергёвка ж. 7, от гергёф 'рамка за бродерия'; умал. от Гергёви (от Гер-
г(а) + еед).	/ I
Гёрги м. 29, гов. форма от Георги; в док. от \XV в.
Гергён м. 101, от Герг(и) +ин; в док. от XVI в.
Гергёна ж. 1498, от Герг(а)+шш; по цветето гергина 'тодора' (Dahlia
variabilis).	,
Гергёвка ж. 85, умал. от Гергина. /
Гергёня ж. 5, разн. на Гергина с ме|1 завършек/.
Гергёна ж. 15, умал. от Герга; м. Гёргйца 1. !
Гёрго м. 64, съкр. от Георги > Гер г(и)+о.
Гёрман м. 67, предимно в ЮБ, кален., от Гер(о )+л<а//; лат. Gennanus
'близнак'; трак. * germas 'топъл, горещ'; в док. от VN в.; умал. Гёрминчо.
Гёрмана ж. 5, успор. на м. Герман; умал. Гёрмсничка < Гёрминици.
Гермёнка ж. 14, умал. от Германа.
Гёро м. 72, съкр. от Герасим, Георги.
Гердйка ж. 12, умал. от Героя (от м. Герой), пожел. 'да бъде героиня;
решителна, храбра'.	/
Гердйко м. 5, умал. от Герой 2, пожел.; Гердйчю 1.
Гертруда ж. 8, от нем. Gertrud, стгерм. ger 'копир' и trus 'сила'; Гtpmpy-
де I.	.
Гёрчо м. 199, умал. от Геро, Герко* Герго. \
Гергидн м. 5, от Георг(и)+ион или от Герги 4 он |сато Радион.
Гёта ж. 11, видоизм. от Герга; успор. на м. Гето;, умал. Гетка.
Гёта м. 63, в ЮИБ, разн. на м. Гето.	у
Гёто м. 26, видоизм. на Георги н по имена на -то клкто Мето < Мето-
ди, Мито< Димитьр.	\
Гёца ж. 13, успор. на м. Гецо; съкр. гальов. от Георга; умал. Гёцки.
Гёцо м. 12, видоизм. на Георги като Пецо<Петко. \
Гёчо м. 81, съкр. умал. от Генчо, Герчо или др. име.
Гёша ж. 5, успор. на м. Гешо ( ьо); умал. Гёшка 2.	\
Гёню м. 24, съкр. гальов. от Гзорги; умал. Гёшко 3; с меж завършек
срещу Гёшъо 2.	’
Гёта ж. 5, успор. или по м. Гиг о 4 (видоизм. от Григор). \
Гёзда ж. 9, от гов. гйзда 'украс а; натруфена жена'.	х
Гёздава ж. 7, от гйздава 'хубави, красива; натруфена', пожел.
Гмзёла ж. 7, чрез нар. творчест!ю — гизёли 'красива'; от нем. Gisela,
стгерм. gisil 'стрела'.
Гйко м. 6, видоизм. от Драгия, Георги (к и); ж. Гики 4.
Гила ж. 7, по м. Гильо; съкр. от Гаврила; умал. Гилки 2.
71
Гйльо м. 24, съкр. от Гйврил(ьо).
ГАна ж. 2101, съкр. от Ангелина, Гергина, Драгина.
Гйнка ж. 4782, умал. от Гина; може би с увеличена честотност по име-
то на героиня в „Под игото" на Ив. Вазов.
Гннко м. 28, умал. от/Гмно; 0ькр. от Драгинко.
Г Анна ж. 5, умал. от Гина, Гйнка.
Гинне ж. 32, умал. от Гина, иървично обръщение.
Г Ара ж. 22, съкр. от Кргира.\
Гнргйн м. 5, по ж. Гмргина.
ГнргАна ж. 206, по цвете гергйна или разн. на Гергина.
ГиргАика ж. 14, умаЬ. от Ги^гина.
ГАта ж. 94, умал. от Маргарита, Маргита; успор. на м. Гйто.
Г Атка . 5, -умал. от!Гита; съкр. от Маргитка.
ГАца ж. 377, съкр. от Георгица, Драгица и др.; м. Гйцо 4.
ГАцка ж. 69, умал. qr Гица.
Гина ж. 11, успор. ня м. Гичо.
Гичка ж. 158, умал. от Гича.
Гйнко м. 7, умал. от Гичо; съкр. от Драгичко.
ГАчо м. 80, съкр. от Драгич(о) илч видоизм. от Драгия, Гико.
Гладидла ж. 30, по цвете гладидла{ ^Gladiolus) със сърповидни мечовид-
ни листа, през нем. (Jladiole, от лат. gladiolus ’малък меч’; умал. Гладидл-
ка.	' у
Глигдр м. 140, нарДгов. от Григор; стб. господннъ Краткого житие на
Методий, в АсемановЪ евангелие (X—XI в.).
Глигдрня ж. 5, по Цлигори+я, Глигорий+а.
Глдрня ж. 69, в англ., хол. и др. зап. езици, от лат. gloria ’слава’.
ГмАтраж. 44, в ЮЗБ, гов. нар. от Дпмитра с преход на ди>ги>г’>г
или с изпускане на/и и преход на груга дм в гм.
Гдго м. 37, съкр1 от Георги >Гог+о.
Гдйко м. 5, умал. от Гдйо 1; съкр. от Драгойко, Благойко; умал. Гой-
чо 1.	I
Гдра ж. 11, успор. на м. Горд (< Григэр или по гора)-, съкр. от Григора.
ГорАн м. 767/от Горо+он; умал. Гдранко.
ГорАна ж. 49, по м. Горан; от Гор(а)+ана.
Гор Анка ж./67, умал. от Горана.
ГорАнчо 7, умал. от Горан, Горанко.
ГордАна/ж. 5, в ЮЗБ, кален., в сръб. Гордана; успор. на м. Гордан (от
лат. Gordianus — римски император, гръц. Gordianos); в рум. Gordiana;
умал. Гурданка; м. Гордан, Горди’, ж. Гордиана.
Гор^йа ж. 151, умал. от Гора; съкр. от Григорица.
Гофйчка ж. 13, умал. от Горица
Горка ж. 40, умал. от Гора; съкр. от Григорка.
/Тдрчо м. 67, съкр. от Григорчо.
ГорАн м. 49, от Гор(о)+ян; съкр. от Григорян; разн. на Горан; умал.
Горянчо.
Горйна ж. 14, по м. Горян.
Горйнка ж., умал. от Горяна.
Господин м. 2486, стб. господннъ. ’господар, стопанин’, пожел. ’да по-
расне и да стане стопанин’; превод на гръц. kyrios ’имащ сила, управля-
ващ’.
Господина ж. 143, по м. Господин.
Господйнка ж. 743, умал. от Господина.
Господйнчо м. 12, умал. от Господин.
Гдца ж. 16, успор. на м. Гоцо, Годе.
Гдце ж. 83, в ЮЗБ 80, съкр. умал. от Георги.
Гдцо м. 8, в СЗБ, видоизм. на Георги, Гочо.
Гдчка ж 7, умал. от Гоча (от м. Гочо).
Гдчко м. 5, умал. от Гочо.
Гочо м. 354, съкр. умал. от Георги или Григор.
Гдчьо м. 9, с мек завършек срещу Гочо.
Гдшка ж. 5, умал. от Гоша (по м. Гошо); успор. на м. Гошко.
Гдшко м. 121, умал. от Гошо.
Гдшо м. 935, съкр. от Георги > Го 4-шо като Тошо< Тодор.
Грйди м. 9, съкр. от Градимир, Градислав.
Градимйр м. 7, стб. г^днтн 'градя, строя’, пожел. 'да гради, създава
обстановка на мир, съгласие’; разное. Градомйр 1.
Грйдьо м. 20, съкр. от Градимир; разн. на Гради, Градо.
Граматйна ж. 9, от гръц. gramma, мн. ч. grammata ’буква, нещо написа-
но’, грамат + ина, пожел. 'да бъде грамотна’.
Грасия ж. 6, разн. на Грация.
Графйна ж. 5, разн. на Графиня.
Графйнка ж. 18, умал. от Графина, Графиня.
Графйня ж. 9, от графиня — нем.-рус. титла на благородница, съпруга
на граф.
Графйца ж. 7, умал. от Графа 3 (по м. Граф 2).
Грациёла ж. 170, итал. Graziella; от Граци(я)+ела.
Грйция ж. 27, лат. gratia ’прелест, изящество’, пожел. ’ да бъде изящна,
прелестна’; в рим. мит. грации — три оогини: на изяществото, красотата
и радостта.
Грёта ж. 727, от нем. Grete, съкр. от Margarete; умал. Грётка.
Грёти ж. 15, разн. на Грета.
Грётхен ж. 12, нем. Grethen; име на литер, героини.
Григдр м. 3096, гов. от Григори(й).
Григдри м. 46, разн. на Григорий, Григор.
Григорий м. 121, кален., стар. книж. форма на Григор; г^нгортн, гръц.
Gregorios от gregoreo ’стоя буден, бдя’.
Григорйна ж. 29, успор. на м. Григории (от Григор 4- ин).
Грнгорйнка ж. 8, умал. от Тригорина.
Григдрия ж. 72, успор. на м. Григори(й)4-я; от Григор(а) 4- ия.
Григдрка ж. 14, умал. от Григора.
73
Грнгдрча ж. 5, по умал. м. Григорчо.
Грягдрчо м. 7, умал. от Григор.
ГрАнш м. 266, рус. Гриша, умал. от Григорий; умал. Гришко.
Грдза ж. 13, защ. име 'да носи грозно име, за да не я постига зло5;
произв. Грозана 3.
Грдзда ж. 82, видоизм. на Гроза по грозде, грозд.
ГроздАн м. 492, от Грозд(ьо)+ан.
Грозд Ана ж. 338, успор. на м. Гроз дан или от Грозд(а)+шш.
Грозд Анка ж. 829, умал. от Гроздана.
Грозданчо м. 12, умал. от Гроздан.
ГрдздАна ж. 124, от Грозд(а)+енд; м. Гроздей
Гроздёнка ж. 72, умал. от Гроздена.
Грдздьо м. 230, защ. име от Грозьо с вмъкнато д по грозд.
Грдзка ж. 14, умал. от Гроза.
ГрАзко м. 13, умал. от Грозьо.
ГрАзьо м. 49, успор. на ж. Гроза.
Груд м. 21, успор. на ж. Груда; в док. от XV в.
Гр^да ж. 77, от груда ’буца, грудка5, пожел. 5да е набита и здрава като
буца пръст*.
Груди м. 47, разшир. от Груд; в док. от XVI в.
Грудка ж. 18, умал. от Груда или от грудка ’бучка пръст5.
Гр^дьо м. 35, разн. на Груди, Груд; умал. Грудко 2, Грудчо 2.
Гр^йо м. 75, от Грудьо с преход на д’ в й.
Груйчо м. 52, умал. от Груйо.
Гуга ж. 6, съкр. от Гугутка; видоизм. от Гюрга.
Гуна ж. 67, съкр. от Благуна, Драгуна; успор. на м. Гуно, Гуньо.
Г^нка ж. 77, умал. от Гуна, Гу ня.
Гунчо м. 26, умал. от Гуно 4, Г$нъо 4 (от Драгун, Благун, Бегун или
др. име).
Гурйм ж. 8, от Гур(а) + ина (гура от м. Гурий, кален, евр. gur ’малкото
на звяр; лъвче5).
ГУрко м. 41, умал. от Гуро(<Гурий); честотността е разширена под
влияние на фамилното име на рус. генерал Йосиф Вл. Гурко, участвувал
в Руско-турската война 1877—78.
Густав м. 6, от нем. Gustav, стгерм. gunt ’сражение v и staf ’жезъл5.
Гутьо м. 6, по ж. Гута (съкр. от Гугута в гугутка; от гута 5земна
ябълка5.
Гъла ж. 8, съкр. от Гълъба, Гълъбина.
Гълка ж. 10, съкр. от Гълъбка; умал, от Гъла.
Гълъб м. 117, по гълъб — символ на невинност, добродушност; ж. Гълъ-
ба 3.
Гълъбин м. 33, от Гълъб + ин или по ж. Гълъбина, стб. гоажбннъ.
Гълъбйна ж. 231, от Гълъб(а)+мна.
ГълъбАнка ж. 173, умал. от Гълъбина.
ГълъбАнчо м. 5, умал. от Гълъбин.
74
Гълъбйца ж. 44, умал. от Гълъба.
Гълъбка ж. 25, умал. от Гълъба.
Гъльбчо м. 6, умал. от Гълъб.
Гъочо м. 8, умал. от Гьнъо; (според Илчев, с. 147 — от Ганьо).
ГъргорАнка ж. 13, умал. от Гъргорйна (диал. по Тригорина, свързвано
и с глагола гъргдра ’бърборя’).
Гърди м. 14, стб. гр*дъ ’горд, надменен'; защ. име — гов. гьрд ’грозен’.
Гъчо м. 7, съкр. от Гаврил или Гънчо; умал. от Гъно, Гъньо.
Гьдргя м. 8, разн. на Георги >Гьорги в косвена форма.
Гйла ж. 236, от гюл ’роза, трендафил’; Гюля 3 с мек завършек.
Гйлка ж. 93, умал. от Гюла.
Гйльо м. 31, по ж. Гюла.
ГвЪра ж. 124, успор. на м. Гюро; с мек завършек Гюря.
Гйрга ж. 265, успор. на м. Гюрго, Гюрги < Гьорги, с твърд завършек
срещу Гюргя.
Гюргелёна ж. 5, от Гюргя+Елена или разшир. от Гюргена.
Гюргёва ж. 275, от Гюрг(а)+ена; с мек завършек Гюргёня 1.
Гюргёнка ж. 12, умал. от Гюргена.
ГюртАва ж. 26, от Гюрг(а)+шш.
ГюргАца ж. 17, умал. от Гюрга, Гюргя.
ГюргАя ж. 39, от Гюрг(а)+ия.
ГвЬргя ж. 145, съкр. от Гюргия; успор. на Гюрга и м. Гюрго.
Гюрйя ж. 9, от Гюр(а, -я) 4-«я.
Гй>рка ж. 24, умал. от Гюра, Гюря.
ПЬро м. 54, в ЮИБ, ЮЗБ. видоизм. от Георги > Гьорги.
д
ДавАд м. 590, в ЮЗБ, библ., стб. ддкыдъ, дхкндъ, гръц. Dabid, от евр.
dawid 'възлюблен, любимец’; ж. Давида, Давидка.
ДавАдко м. 52, умал. от Давид.
ДАвко м. 5, съкр. от Давидко или видоизм. на Дафко< Дафинко; умал.
Давно', ж. Давка.
ДААчо м. 15, умал. от Дайо, пожел. ’да му даде бог всичко*.
Д4ки м. 7, съкр. от Йордаки или Димитьр (Севлиевско).
Дйко м. 47, съкр. от Йордан, Димитьр.
ДалАла ж. 27, библ. мит. — филистимлянка, предала къде се крие сила-
та на Самсон; с неясно значение от евр. dalila; м. Далил 1, срещано в док.
от XV в.
ДалАна ж. 7, от Дали 24- ина, пожел. ’да обича да дава; да й дава бог
всичко’; умал. Долинка.
ДалАя ж. 5, от Дал(а) (съкр. от Далила) 4- ия.
75
Даля ж. 6, успор. на м. Дальо, Дало, м. и ж. Дали. Вж. Далйна.
Дёмица ж. 8, умал. от Дамя (съкр. от Дамяна).
Дамйян м. 12, разн. на Дамян.
Дамйн м. 1178, кален., нем. Damian, рус. Демьян, лат. Damianus от евр.
’победител’ или ’посветен на богиня Дамия — от Егина и Епидавър’.
Дамйна ж. 148, успор. на м. Дамян.
Дамянка ж. 277, умал. от Дамяна.
Дамйнчо м. 38, умал. от Дамян.
Дана ж. 261, съкр. от Богдана, Йордана.
Данаёл м. 9, разн. на Даниел, Данаил.
Данаёла ж. 43, успор. на м. Данаел; разн. на Даниела.
Данаил м. 1684, библ., кален., стб. дднннлъ, длннлъ, разн. на евр. Да-
ниел; умай. Данайлчо 3. Вж. Даниел.
Данайла ж.60, по м. Данаил.
Данайлка ж. 34, умал. от Данайла.
Данёла ж. 8, съкр. от Даниела, от Дан(а)+ела.
Данёлия ж. 8, от Данел(а)4-ия или от Дан(а) + Елия (-елия).
Дани м. 11, разн. на Дано, Даньо.
Дёни ж. 7, разн. на Дана.
Даниёл м. 2081, библ., от евр. Dani-’el ’бог е мой съдия’; през зап. ези-
ци: англ., нем., фр.
Даннёла ж. 6655, по м. Даниел.
Даниёлка ж. 48, умал. от Даниела.
Данил м. 15, съкр. от Данаил; рус. Данил от Даниил; ж. Данила 4.
Данислёв м. 78, от Дани + слав.
Даннслёва ж. 8, по м. Данислав или от Дани 4- слава.
Дёнйца ж. 5, в ЗБ, умал. от Дана, Даня; сръб. Даница от даница ’денни-
ца, зорница’; умал. Данйчка 1.
Дёнка ж. 1388, умал. от Дана, Даня.
Дёнко м. 272, умал. от Дано; съкр. от Богданко, Йорданко.
Дёно м. 38, съкр. от Богдан, Йордан > Дан 4- о.
Дёнча м. 8, разн. на Данчо.
Дйнче ж. 32, умал. от Дана, Данка.
Дйнчн ж. 13, изт. разн. на Данче.
Дёнчо м. 1788, умал. от Дано, Даньо; съкр. от Богданчо, Йорданчо.
Дёньо м. 174, в ИБ, съкр. от Богдан, Йордан с мек завършек срещу
Дано.
Дйня ж. 15, по м. Даньо; с мек завършек срещу Дана.
Дёра ж. 21, успор. на м. Даро, Дарьо (съкр. от Божидар; по дар); съкр.
от Божидара.
Дйрвин м. 5, по името на англ, природоизпитател Чарлз Дарвин.
(Darwin) (1809—1882); ж. Дарвина.
Дарёна ж. И, ’дарена на семейството’; умал. Дарёнка 4, Доренко.
Дёрн м. 16, съкр. умал. от Божидар.
Дёрн ж. 7, съкр. от Божидара; разн. на Дара.
76
ДарнАна ж. 9, от Дари + ана или от Дар(а) + ианя като Мариана; умал.
Дарианка 2.
Даряёла ж. 12, от Дари 4- ела като Мариела.
ДАрнй м. 5, на староперсийски цар и кален., гръц. Dareios.
Дарйн м. 228, от Да’ро (-ьо) + ин; успор. на ж. Дарина.
ДарАна ж. 1448, от Дар(а) + шш.
ДарАнка ж. 2080, умал. от Дарина.
ДарАнчо м. 12, умал. от Дарин.
ДарАя ж. 216, от Дар(а, -я) + ия.
ДаряАна ж. 8, от Дар(а, -я)+ияна или от Дари(я) 4-яна.
ДАрка ж. 55, умал. от Дара(-я); съкр. от Божидарка.
ДАтчо м. 8, стб. дьтн 'давам', умал. от Дато, Датко 2 (съкр. от Благо-
дат).
ДАфа ж. 26, съкр. от Дафина; разн. Дафи 3, умал. Дафка 4.
ДафАн м. 48, по ж. Дафина; умал. Дафйнко 4.
ДафАна ж. 532, гръц. мит.: Дафна — дъщеря на речния бог Пеней, пре-
върната в дафна 'лавър'; Дафнис — легендарен създател на букулическата
поезия, син на Хермес; от гръц. daphne 'дафина; лавър'.
ДафАнка ж. 1614, умал. от Дафина.
Дафйнчо м. 7, умал. от Дафин.
ДАфчо м. 12, умал. от Дафо 2 (съкр. от Дафин).
ДАца ж. 52, съкр. умал. от Драгна, Йордана или др. име.
ДАци м. 6, умал. съкр. от Драган, Йордан; умал. от Дако.
ДАцка ж. 11, умал. от Даца.
ДАча ж. 6, по м. Дачо, Даца.
ДАчка ж. 6, умал. от Дача.
ДАчко м. 25, умал. от Дачо.
ДАчо м. 126, съкр. умал. от Димитър, Йордан; умал. от Дако.
ДАша ж. 8, съкр. видоизм. от Драгна, Йордана.
ДАшка ж. 7, умал. от Даша.
ДАшко м. 5, умал. от Дашо.
ДАпю м. 12, съкр. умал. от Драган, Йордан.
Дайи м. 18, от Да(йо)4-яя или от Дай(о)+до; ж. Даяна 3.
ДеАн м. 40, разн. на Деян.
ДеАиа ж. 35, разн. на Деяна с влияние на Диана.
ДеАнка ж. 11, умал. от Деана.
ДеАнчо м. 6, умал. от Деан.
Дева ж. 23, стб. дъзд 'мома, девица', прен. 'целомъдрена, скромна';
еванг. Дева Мария; умал. Девка 4.
Девдра ж. 15, библ. — пророчица, която избавила еврейския народ от|
поробители, конто били издавени в р. Кисон; второ име на Десислава,
майка на цар Йоан Александър; от евр. debora 'ръководителка; пчела';
рус. Дебора, Девора.
Дёйзн ж. 7, в ЮИБ, от англ. Daisy 'Маргаритка'.
Дёка ж. 13, успор. на м. Деко.
77
Дёко м. 56, от Денко, Делко с изпускане на н, л.
Дёла ж. 156, успор. на Деля с твърд завършек; по м. Дело.
Деланна ж. 5, звук, разн на Деляна; м. Де лиан 3.
Делнён м. 13, разн. на Делян.
Делнёна ж. 5, разн. на Деляна; по м. Делиян.
Дёлка ж. 765, в ЮИБ, ЮЗБ, умал. от Дела, Деля; съкр. от Неделка.
Дёлко м. 44, умал. от Дело, Дельо; съкр. от Неделко.
Дёло м. И, съкр. от Недело, в ЮЗБ разн. на Дельо с твърд завършек.
Делфёна ж. 8, кален., успор. на м. Делфйн 3, от делфйн — морско жи-
вотно, посветено на Аполон; гръц. delphis, -inos.
Дёлчо м. 1342, умал. от Дело, Дельо; съкр. от Неделчо.
Дёльо м. 83, стб. д-ьддтн ’работа’ или съкр. от Недельо.
Дёля ж. 218, съкр. от Неделя; успор. на м. Дельо.
Делён м. 195, от Дел(ьо) 4-ян.
Делёна ж. 174, успор. на м. Делян; от Дел(а, -я)4-яна; декомпозиция
от Делянка.
Де’Лчка ж. 20, умал. от Деляна или от бот. делянка ’котешка трева’
(Vafc’iana officinalis).
Дёма ж. 12, съкр. от Демида (от рус. м. Демид < Диомид).
Дёмо м. 13, съкр. от Демостен.
Демостён м. 6, прочуг атински оратор и политик-демократ (384—
322 пр. н. е) — Dfcr.osthenes от demos ’народ’ и sthenos 'сила*.
Дёмчо м. 49, у/.ал. от Демо, Дёмко.
Демён м. 16, разн. на Дамян или от Дем(о)4-ян; умал. Демянчо 1;
ж. Демяна 4, умал. Демянка 2.
Дёна ж. 438, съкр. от Младена, Радена или др. име.
Дёни ж. 13, гальов. от Дена.
Девйз м. 6, по ж. Дениза, фр., англ. Denise.
Дениза ж. 18, фр. Denise, англ. Denyse, Denise; свързвано с гръц.
Dionysos ’божественият от гр. Ниса*, в който нимфите възпитавали Дио-
нис.
Денёс м. 8, разн. на Дениз; ж. Дениса 2.
Деинслёв м. 60, от Деньо 4- слав като Борислав.
Деннслёва ж. 29, от Дени 4- слава; успор. на м. Денислав.
Денёца ж. 175, по звезда денница ’Зорница’ срещу ’Вечерница*; умал. от
Дена; разнов. Денница 1, умал. Денйчка 2.
Дёнка ж. 2435, умал. от Дена; съкр. от Младенка, Раденка.
Дёнко м. 155, умал. от Дено, Дёньо; съкр. от Младенко.
даю м. 18, с твърд завършек срещу Деньо; съкр. от Младен, Раден.
Ден^та ж. 20, от Ден(а)4-ушд както Мара>Маруша.
Дёнчо м. 794, умал. от Дено, Деньо; съкр. от Младенчо. Раденчо.
Дёньо м. 237, съкр. от Младен, Раден с мек завършек срещу Дено.
Десёнка ж. 5, умал. от Десана 3(< Дёс(а)+ана). Вж. Десёнка.
Десемёра ж. 19, разн. на Десимйра (по м. Десимир).
78
Деснмйр м. 13, стар., слож. слав, от стб. дкнтн ’намирам, постигам’ и
мир, пожел. 'да намира, постига мир, спокойствие*.
Десйнка ж. 6, умал.от Десйна 2 (съкр. от Десимира, Десислава > Де-
с(а)+ина).
Десислйв м. 85, пожел. *да намира, постига слава*. .
Десислйва ж. 1403, име на болярката Десислава, жена на севастократор
Калоян, ктитор на Боянската църква; майка на цар Иван Шишман; успор.
на м. Десислав.
Дёско м. И, умал. от Дёсьо, Дёсо (съкр. от Десимир, Десислав); ж. Дё-
ска 4, Дёса 3.
Дёспа ж. 291, съкр. от Деспина.
Деспйна ж. 536, от гръц. Despoina ’господарка, царица; домакиня; про*'
изв. ж. Деспйния 1, м. Деспйн 1.
Деспйнка ж. 26; умал. от Деспина.
Дета ж. 101, съкр. от Детелина.
Детелйн м. 448, име на хайдутина Детелин войвода от Копривщица
(XIX в.); успор. на ж. Детелина; умал. Детелйнко.
Детелйна ж. 1012, от растението детелина (Trifolium), у народа свърз-
вано с носене на щастие.
Детелйнка ж. 164, умал. от Детелина.
Детйнка ж. 8, умал. от Детина (от Дет(а)+ина); съкр. от Детелйнка;
свързвано и с детё, детински.
Дётка ж. 200, умал. от Дета.
Детнйна ж. 14, кръст. от Дета и Деспина.
Детпйнка ж. 11, умал. от Детпина.
Дёфка ж. 5, умал. от Дёфа, Дёфи; гов. разн. на Девка; съкр. от Седеф-
ка.
Дёца ж. 5, успор. на Дёса (успор. на м. Десьо), Деша; умал. Дёцка 2;
м. Дёцо 2, Дёцко 2.
Дечелйн м. 25, от Дечо+лин като Севдалин, Детелин.
Дёчка ж. 235, умал. от Дёча 1 (успор. на м. Дечо); успор. на Дечко.
Дёчко м. 364, умал. от Дечо.
Дёчо м. 388, от Делчо с изпускане на л или от Денко.
Дёша ж. 27, видоизм. на Дена, Деса; успор, на м. Дешо.
Дёшка ж. 529, умал. от Деша.
Дёшко м. 17, умал. от Дешо.
Дёню м. 32, стар, от Дедо; съкр. от Десимир, Десислав; с мек завършек
Дёшъо 1.
Дёя ж. 8, от стб. д-вгатн *правя, върша, действувам*, пожел., успор. на
м. Дёйо, стб. д-ыж от горния глагол.
Дейн м. 1143, от Дей(о)+ан или от Де(йо) 4-ян; умал. Деянчо.
Дейна ж. 302, по м. Деян или от Дея+ана (яна).
Дейнка ж. 72, умал. от Деяна.
Джйна ж. 13, с престараване от Жана.
Джйнка ж. 9, умал. от Джана.
79
Джёнко м. 5, умал. от Джано (<Жан; успор. на ж. Джана).
Джёкн м. 8, от англ. Jackie.
Джёма ж. 6, от англ. Jemma, итал. Gemma ’скъпоценен камък’; евр.
yemimah ’див гълъб*; м. Джёмо 1.
Джёна ж. 74, от англ. Jen+a; от Гена с преход на г’ в дж’>дж.
Джёнда ж. 5, успор. на м. Джендо.
Джёндо м. 12, от Гендо с преход г'>дж’>дж.
Дркёял ж. 10, англ. Jenny, Jennie.
Джёнка ж. 82, умал. от Джена.
Джёнко м. 35, умал. от Джёно 1 (успор. на ж. Джена).
Джёньо м. 31, от Геньо с преход на г’>дж’>дж.
Джйлда ж. 8, итал. Gilda, вероятно от изоставеното име Ermenengilda;
име на героиня от операта „Риголето“ на Джузепе Верди.
Джана ж. 38, зап.: итал., англ. Gina от Regina.
Джёнка ж. 10, умал. от Джина.
Джйсо м. 5, от Зисо, гръц. Zisos ’да живее' с преход з>дж.
Джоёна ж. 6, гов. от Джована, англ. Joanna.
Джовёна ж. 20, итал. Giovanna 'Йоана'.
Джднн м. 10, англ. Johnny ’Иванчо*.
Дждння ж. 8, от Дждн(а) (по м. Джони)+ ыя.
Джорджёта ж. 19, разн. на Жоржета под англ, влияние; срв. имена като
Джорджия, Джорджина.
Дждрджн м. 6, от англ. George 'Георги*.
Дждрджня ж. 7, англ. Georgia ’Георгия*.
Джоржёта ж. 13, звук. разн. на Джорджета, Жоржета.
Дждро м. 19, видоизм. под зап. влияние на Георги; разн. на Жоро.
Дждя ж. 14, може би от Зоя; англ, Joy [Джой] ’Радост*.
Джулиёта ж. 8, итал. Giulietta, англ. Julietta 'Юлия*.
Джулио м. 5, итал. Giulio 'Юлий*.
Джулия ж. 27, итал. Giulia, англ. Julia 'Юлия*.
Джуна ж. 6, от джуна ’устна*; срв. Бърна\ англ. June [Джун]; Илчев
(с. 169) го извежда от Гюно или Джуро.
Джурджа ж. 7, в ЮЗБ, от Гюрга с преход г’>дж’дж.
Джуро м .7, в ЮЗБ, от Гюро.
Дзёнка ж. 5, умал. от Дзана<3ана.
Дзуна ж. 13, гов. дзуна *зуна, небесна дъга*, гръц.: zdne 'пояс, дъга*.
Днамёндй м. 30, от гръц. diamanti 'диамант'; срв. Бисер, Златъо.
Днён м. 619, по ж. Диана; ра?н. на Деан, Деян.
Днёна ж. 7484, в ЮИБ 1910, СИБ 2276, СЗБ 747, ЮЗБ 2551, лат. мит.
Diana — римска богиня на лова и горите.
Днёвка ж. 257, умал. от Диана.
Дйвна ж. 19, пожел. 'да бъде дивна, прекрасна*.
ДОда ж. 85, съкр. от Димитра, Дина, Диана или др. име, с удвояване
по подражание на детски говор.
Дёди м. 6, разн. на Дидо, Дидьо, с удвояване.
80
Дйди ж. 31, разн. на Дида; умал. гальов. от Диана.
Дндёиа ж. 6, от Дид(а, -и)+т
Дёдаа ж. 35, умал. от Дида.
Дёко м. 159, съкр. от Димитър, Радико, Динко или др. име.
Днкрёи м. 21, кръст. от Дико и име на -ран като Добран, Петрай, Миг-
ран, Зоран.
Дёла ж. 11, по м. Дило; съкр. от Радила.
Дмлбёра ж. 11, от гов. дилбёр ’хубав, пленителен*.
Днлёна ж. 13, от Дил(а)+енп или гов. разн. на Делёна 2.
Днляёиа ж. 5, разн. на Дилана, Деляна.
Дилиён м. 25, разн. на Делян; умал. Дилиянчо 2.
Днлиёиа ж. 11, по м. Дилиян.
Днлиёнка ж. 5, умал. от ДиЛияна.
Дёлкя ж. 25, умал. от Дила,' съкр. от Радилка.
Дёлко м. 15, умал. от Дило; съкр. от Радилко.
дало м. 15, съкр. от Радил(о), Димитър.
Дёлчо м. 8, умал. от Дило, Дильо; съкр. от Радилчо.
- Дёльо м. 9, успор. на м. Дило с мек завършек.
Дилёя м. 253, гои. от Делян или от Дил(о, -ьо)^ ян.
Днлёна ж. 630, разн. на Деляна с редукция на^йм.
Днлёнка ж. 64, умал. от Диляна; по pacreHHeto дилянка (деляига).
Дйма ж. 89, по м. Димо. '	.
Димён м. 178, от Дим(о)+ои като Петран; умал. Диманчо 3.
Днмёна ж. 107, успор. на м. Диман или от Дим(а)+шш.
Димёнка ж. 80, умал. от Димана.
Димётра ж. 5, гръц. мит. Деметра Demeter — богиня на земята, плодо-
родието и земеделието; м. Димётър 1.
Дёми м. 5, разн. на Димо; съкр. от Димитър.
Димётра ж. 995, успор. на м. Димитри, Димитър. Вж. Димётра.
Днмитрёки м. 26, умал. от Димитри с гръц. наставка -акк.
Дммитрёна ж. 210, от Димитр(а)+ДОа; м: Димитран 2.
Димитрёика ж. 180, умал. от Димитрана.
Димётри м. 22, разн. на Димитрий; кален., стб. ahmht jh, днмнтртн.
Димётрий м. 22, от гръц. Demetrios ’посветен на богиня Деметра*.
Димитрёйка ж. 981, умал. от Димитрия.
Димитрёка ж. 6, от Димитр(а) 4- ика.
Димитрён м. 43, от Димитр(и)+мн.
Димитрёна ж. 3466, от Димитр(а)+ина.
Димнгрёнка ж. 5561, умал. от Днмитрина.
Димйтрёца ж. 133, от ДимИТр(а)+1лш.
Димитрёчка ж. 1276, умал. от Димитрица.
Димитрёя ж. 853, от Димитр(а)+мя. *
Димётро м. 54, от Димит(ъ)р+о. '
Днмнтрула ж. 35, от Димитр(а)+^ла.;
Димётря ж. 6, с мек завършек срещу Димитра.
6. Чсс1О111О-1ъ.1ковсн речник на...
Димитьр м. 89 437. в ЮИБ 14 925. СИБ 13 772, СЗБ 6162. ЮЗБ 54 578.
нар. форма от Димитри(й).
Димйтърчо м. 32. умал. от Димитьр.
Дймка ж. 2381. умал. от Дима.
Дймко м. 70. умал. от Димо.
Дймо м. 3572. съкр. от Димитьр. Никодим.
Дймчо м. 2520. умал. от Димо; съкр. от Никодимчо.
Днмйн м. 22. от Дим(о)+ян.
Димина ж. 35, успор. на м. Димин; от Дим(а) + .ч/ш.
Димйнка ж. 49. умал. от Димина.
Дйна ж. 570, съкр. от Господина. Костадина. Мил а ди на или др. име.
Дине м. 11, ЮЗБ разн. на Дино, Диньо.
Динка ж. 1258, умал. от Дина; съкр. от Господинка или др. име.
Дйнко м. 1695, умал. от Дино, Диньо; съкр. от Господинко или др.
име.
Дйно м. 35, съкр. от Господин. Костадин, Радин или др. име.
Дйнчо м. 282, умал. от Дино, Динко; съкр. от Господинчо или др. име.
Дйньо м. 671, съкр. от Господин или др. име; с мек завършек срещу
Дино.
Дндна ж. 13, гръц. мит. — дъщеря на Океан и Тетис, майка на Афроди-
та (Венера).
Дионне м. 23. стб. .уноннс'л, съкр. от Дионисий.
Дионисий м. 25. гръц. миг., стб. дпонпснп, от гръц. Dionysios ’посветен
на бог Дионис' — покровител на плодородието, виното и веселието; бог
Dionysos.
Дита ж. 7, кръст. от Дима и Мита.
Днтка ж. 28, умал. от Дита.
ДихАнм. 5, от Дйх(о) + ан* корен в дйхам ’дишам’, стб. ды^ти,
пожел. 'Да диша и живее'; у Илчев, с. 147 — от Деян с вмъкнато х.
Дица ж. 34, по м. Дйцо (от Димо, Дико с друг завършек) или съкр. от
Радица.
Дичка ж. 56, умал. от Дица; съкр. от Радичка.
Дйчко м. 41, умал. от Дичо; съкр. от Радичко.
Днчо м. 206, съкр. от Димитьр, Динчо или от Радичо.
Дйшка ж. 15, умал. от Диша 2 (съкр. от Радиша).
Дншко м. 8, умал. от Дишо.
Дйию м. 13, сыр. от Радиш, Димитьр.
Днйн м. 1068, разн. на Деян, Деан.
Диана ж. 2355, рнзн. на Деанга, Диана.
Днйнкн ж. 224, умал. от Ди^на.
Днянчо м. 18, умал. от Диян.
Ддба ж. 23, съкр. от Добра.
Ддбра ж. 1020, успор. на м. Добре, Добри, Добро* пожел. 'да бъде добра
по характер'.	’
ДобрАн м. 5, от Добр^о)+шг, умал. Добранко, Добранчо.
82
Добрана ж. 8, успор. на м. Добран или от Добр(а) + шш.
Добрёнка ж. 12, умал. от Добрана.
Дббре м. 28, в ЮЗБ, разн. на Добри.
Добрён м. 28, от Добр(е)+еи.
Добрёна ж. 33, успор. на м. Добрей или от Добр(а) + е/ш.
Добрёнка ж. 8, умал. от Добрена.
Добри м. 2334, пожел. от добър, сгб. док^л, докалиi.
Добрнёла ж. 10, от Добр(а)+ела като Мариела.
Добрёл м. 25, от Добр(и)+ил; ж. Добрила, умал. Добрйлка 2.
Добран м. 1117, от Добр(и) + ин; умал. Добрйнко 2.
Добрёйа ж. 738, успор. на м. Добрин или от Добр(а)+шш.
Добрёнка ж. 4536, умал. от Добрина.
Добрёнчо м. 61, умал. от Добрин, Добрйнко.
Добрнслёв м. 5, от Добри + слав.
Добрёца ж. 7, умал., от Добр(а) + ш/д.
Добрёчка ж. 49, умал. от Добрица.
Добрёчко м. 13, умал. от Добрич (от Добр(е, -о, -ьо) + мч).
Добркёв м. 15, от ДобриЧ-ям.
Добрняна ж. 7, успор. на м. Добриян.
Добрнянка ж. 5, умал. от Добрияна.
Добровёст м. 6, от Добро+вест, по добра вест.
ДобролвЬб м. 13, пожел. 'да люби доброте'.
Добролюбко м. 6, умал. от Добро люб.
Добромёр м. 1180, стар, слав., пожел. 'да носи добро на света'.
Добромйра ж. 52, по м. Добромир.
Добромёрка ж. 11, умал. от Добромйра.
Добромёрчо м. 5, умал. от Добромир.
Доброслёв м. 41, стар, 'конто се слави с добро'.
Доброслёва ж. 10, успор. на м. Доброслав; умал. Доброе лавка I.
Добруша ж. 6, от Добр(а)+уша.
Ддбрьо м. 94, успор. на Добри, Добро, Добре.
Ддбчо м. 7, умал. от * Добо, * Добьо (съкр. от Добрьо).
Дода ж. 5, успор. на м. Дддо (от Доно, Доко с повторение).
Ддйка ж. 223, успор. на м. Дойко; от * Дотька с преход на т ' в й; съкр.
от Радойка.
Ддйко м. 48, съкр. от Радойко; умал. от Дойо.
Дойна ж. 47, успор. на м. Ддйно\ съкр. от Радойно.
Ддйо м. 6, съкр. от Радой(о).
Дойчён м. 288, от Дойч(о)+ин; умал. Дойчйнко 4; ж. Дойчйна 2.
Ддйчо м. 267, умал. от Дойо; съкр. от Радойчо.
Ддка ж. 10, съкр. от Евдокия > Докия; успор. на м. Доко.
Ддко м. 29, съкр. от Евдоким > Доким.
Долёна ж. 9, от Дол(я) + ена.
Ддлн ж. 15, разн. на Доля, Дола 1.
Долёна ж. 6, от Дол(я)+шш.
83
Ддлка ж. 5, умал. от Доля, Долм.
Двлврбе ж. 76, мел. Dolores, от иэраза „Maria de los Dolores4' ’скърбя-
щата Мойка Мария4; името се популаризира от Долорес Гомес Ибарури,
деятелка мга иснанското и международното работническо движение; от
dolofoso ’болезнен, печален’.
Д&лчо м. 6, умал. от Долм (съкр. от Радол, Видол или др. име).
Дбяа ж. 66, успор. на м. Дольо; съкр. от Радоля.
Ate0i ж. 1. успор. на м. Домо\ (съкр. от Домослав, Домород).
Дмикиййа ж. 18, кален, лат. doffiihica ’неделя’.
ДймкЯ ж. 19, умал. от Дома
Дбмма ж. 67, рум. Domna, от лат. domina ’господарка’.
ДвйНйся ж. 69, кален., гръц. Domnike или съкр. от Доминика.
Даммйжа ж. 14, от Домн(а)+йде.
Дйй Ж. 1426, съкр. от АнДона; успор. на м. Доно, Доньо.
Дйй.м. 10, в ЮЗБ разн. на Доно, Доньо.
До^мМж. и, от Дон(а)+глил; кръст. от Дона и Анелия.
Дмйла ж. 14, от Дон(а)+ета; кръст. от Дона и Анета.
Лбин м. 39, разя, на Доньо, Доме.
ДММЕлбв м. 19, ново, от ДонМ+£лде.
ДМвй Ж. 9, от Дой(а)+мя.
Дйм ж. 18198, умал. от Дома; съкр. от Андонка.
Дймв м. 1*7, умал. от Доно, Доньо; съкр. от Андонко.
ДЙжв ж. 19, от итал. Donna, лат. domina /господарка’.
Дбао м. 8, с твърд завършек срещу Доньо, Дони; съкр. от Андон.
Дбнче ж. 8, умал. гальов. от Дона, Донка.
Дбмэ м. 2647, умал. от Доно, Доньо; съкр. от умал. Андончо.
ДбЖ О м. 197, съкр. от Андон, с мек завършек.
ж. 11, с мек завършек срещу Дона.
Дбра ж. 3496, съкр. от Тодора.
Дорбта ж. S3, от Дор(а)+е/па като Мариета.
м. 23, гшгл. Dorian; герой на Оскар Уайлд в романа „Портре-
тьт на Дориан ГреЙ“.
Дврнбмн ж. 61, успор. на м. Дориан; умал. Дорианка 2.
ж. 136, от Дор(а)+шм.
ДврйиЩЖ. 21, умал. от Дорква.
ДфЖлбва ж. 6» от Дори+слаба.
ДарйМ Ж. от Дор(а)+шлд.
И рази; на Дориан.
усяор. ня м_ ДорНЯк; умал. Д&риянка. .
4WM6 Ж. 399, умал. от Дора; съкр. от Тодорка.
ДоДОгёй м. S, кален., стб. AOfOTtii, от гръц. Dorotheos ’дар боЖи’; doron
'дар, подарък’ и thcos ’бог’.
Двротби ж. 321, успор. на м. Доротей.
Дврбт* ж. 8, англ. Dorothy ’Доротея’.
Дбрче ж. 5, умал. гальов. от Дора, Дорка.
84
Ддсж м. 9, съкр. умал. от Теодоснй. Доситей (Dosithcos ’даден от бо-
га’)-
Ддске,м. 10, умал. от Досо, Досье; съкр. от Теодоско.
Ддста ж. 83, защ. закл. име, от ддста ’стига вече’, по вярване за прскъс-
ване многодетство в семейство; срв. Запрян, Залряна; произв. Достели-
на 1; м. Ддсто 2.
Дбсьо м. 92, съдр. от Теодосий, Доситей.
Ддта ж. 10, успор. на м. Дото, Ддтьо.
Ддтка ж. 5, умал. от Дота.
Ддто м. 15, с твърд завършек; съкр. от Теодот, Теодоси; с мек завър-
шек Ддтьо.
Дофйнка ж. 7, умал. от Дофина (гов. разн. на Дафина).
Ддца ж. 27, видоизм. на Тодора, Дона или др. име.
Ддиса ж. 9, умал. от Доца.
Ддча ж. 7, успор. на м. Дочо.
Ддчи ж. 37, умал. гальов. от Доча.
Дочйпса ж- 19, умал. от Дочйна (от Доч(а)+мна).
Дбчка ж. 922, умал. от Доча.
Ддчсо м. 122, умал. от Дочо.
Ддчо м. 358, от Дончо с изпускане на и; от Досьо с друг завършек.
Ддшка ж. 39, умал. от Ддша 3 (усоор. на м. Дошо 3< Теодосий).
Дрйга ж. £08, пожел. от драга ’да бъде мила, обичана, желана’; успор.
на м. Драго.
ДрягВв м. 1009, от Драг(о)+ои.
Драгйна ж. 154, успбр. на м. Драган или от Драг(а)+она.
ДрагАжа ж. 186, умаЛ. от Драгана.
ДрагАичо м. 18, умал. от Драган.
ДрагА м. 6, разшир. от драг; разн. на Драго.
Драгйй м. 9, книж. форма, разн. на Драго; успор. на Драгна.
ДрагАйчо м. 5, умал. от Драгна. >
ДрагАи м. 13, от Драг(о)+ин; умал. Драгйнко 1, Драгинчо 1.
ДрагАив ж. 13, успор. нВ м. Драгин или от Драг(а)+шш.
ДрагАвса ж. 46, умал. от Драгина.
ДрагАи м. 30, от Драг(о)+ия; от Драги+я.
ДрагАи ж. 61, от Драг(а)+ия.
ДрАгна ж. 25, от Драг(а)+иа или от Драга с вмъкнато н.
Дзйпвь м. 188, разн. на Драгньо.
ДрАгньо м. 13, от Драго с вмъкнато н’; успор. на Драгно.
ДрАго м, 161, от драг+о\ съкр. от Драгомир или др. име.
ДраговАст м. 5, от драга вест.
Драгдз м. 5, от рум. Dragos с озвучаване на с или гов, от драгос(т).
ДрагАй м. 24, от Драг(о)+0й.
ДрапипЬб; м. 19, о^ Драго+люб, пржел. ’да е драг и любим’; умал.
Драголюбчо\ 1, ж. Драголюба 2.
85
Драгом Ан м. 6, от стар. Драгом (съкр. от Драгомир) + ан; от Драго +
-ман.
Драгомйл м. 8, пожел. 'да бъде драг и мил на хората’; ж. Драгомйла 1,
умал. Драгомйлка 1.
Дрвгомйр м. 2146, стар., пожел. ’да е драг за света',
Драгомйрв ж. 70, успор. на м. Драгомир.
Драгомйрка ж. 24, умал. от Драгомира.
Драгослйв м. 24, стар., ’комуто е скъпа, драга славата’; ж. Драгосла-
ва 3, умал. Драгославка 1.
Драгостмн м. 22, от Драгост + ин, пожел. ’да носи драгост*; ж. Драгос-
тина 3, умал. Драгостйнка 1.
Драготйн м. 6, от Драгдт(а) 3 + ин.
Дрвгдя м. 5, от Драгой, косвена форма: Драго(й)+я.
ДрАгул м. 7, от Драг(о)+ул като Радул.
Драгая м. 12, от Драг(о)4-ун като Радун, Петрун.
ДрАжа ж. 7, успор. на м. Дражо или от по-старо * Aparja със смекчава-
не г'>ж; умал. Дражка 1.
ДрАжо м. 25, стар, от * Aparjo; в док. от XV в.
ДрАко м. 10, от гръц. drakos ’змей’, защ. име; срв. Змейо.
ДрАячо м. 6, умал. от Дрено (Дряно) (от дърво дрян — символ на
здравина и твърдост).
Дрдсьо м. 8, от гръц. drosos ’роса’; бълг. превод Рдсен.
Др^ма ж. 9, по м. Друми.
Друмя м. 69, съкр. от П(р)одрум, стб. д^олгмъ ’широк път’.
Друмка ж. 21, умал. от Друма.	/
Друмчо м. 7, умал. от Друми.
Д$лл ж. 205, от гов. дуда ’черничев плод’; 'гл^нен съд за мляко’ — защ.
име.
Д^до м. 13, от гов. дуд ’черница’; дудьо ’пълно дете*.
Дука ж. 6, по м. Дуко.
ДукАяа ж. 37, от Дук(а)+ена.
Д^ко м. И, през гръц. doukas от лат. dux, ddcis ’вожд; войвода’, пожел.
’да стане водач, големец*.	I
Дуля м. 25, разн. на Дуле, Дуло, Дулъо (съкр. от Христодул).
ДумАтра ж. 39, кръст. от Дума, (пожел. 'да бъде сладкодумна’) и Ди-
митра.
ДОячо м. 5, умал. от Дуньо.
Дуиьо м. 6, съкр. от имена като Радун, Сладун; умал. Дунко 3.
Дуро м. 5, успор. форма на Д$ре (Илчев, с. 188 — съкр. от Тодор, из-
гов. Тодур); умал. Дурко, Дурчо.
Дурьо м. 5, успор. на Дуро, Дуре, с мек завършек; ж. Дура; в сръб.
Дура, Дуро се свързва с Дурак; може би от обръщение към децата: сла-
ду р, сладура ’сладко, хубаво дете*.
Дуца ж. 5, от м. Дуцо (с друг завършек от Дукр, Дучо, Душо).
Дучйнка ж. 8, умал. гальов. от Дуца>Дуцина.	i,
86
Дучка ж. 14, умал. от Дуца; успор. на м. умал. Дучко.
Дучо м. 10, видоизм. на Дуко, Йордан.
Душан м. 25, от Душ(о) + ан; ж. Душана 2, Душанка 3.
Душйца ж. 9, умал. от Душа 3 (успор. на м. Душо; съкр. от Радуша).
Душка ж. 141, умал. от Душа; успор. на м. Душко; съкр. от Радушка.
Душко м. 124, умал. от Душо; съкр. от Радушко.
Дулю м. 13, от дух, душа, пожел. 'да бъде душевно възвисен'; съкр. от
Радуш(о).
Дйка ж. 20, по м. Дяко.
Дйко м. 119, съкр. от Дянко( < Деянко), Дялко; стар, дяк 'ученик', по-
жел. 'да стане грамотен, просветен'.
Дйла ж. 80, разн. на Деля
Дялка ж. 91, съкр. от Недялка.
Дйлко м. 7, съкр. от Недялко.
Дйлчо м. 69, умал. от Дяло; съкр. от Недялчо.
Дйля ж. 22, с мек завършек срещу Дяла.
Дйна ж. 118. стегн. форма от Деяна.
Дянка ж. 55, умал. от Дяна; стегн. от Деянка.
Дйнко м. 231, умал. от Дяно 1(<Деян); стегн. от Деянко.
Дйнчо м. 6, умал. от Дяно; стегн. от Деянчо.
Е
Ёва ж. 520, библ, предание — първата жена на Земята, жена на Адам;
стб. евъгх, еугд, еух, от евр. hawwa 'живот: майка на живеещите', съкр. от
Евангелина.
Ёва-Марйя ж. 5, двойно ЛИ.
Евалйна ж. 19, от Ева+лила (Лина); срв. Кристадина, Русалина.
Евйнгёл м. 6, от гръц. (Euingelos) 'носещ добра вест; благовестител';
разн. Евангелй 3.	'
Евангёла ж. 28, успор. на iJi. Евангел.
Евангелйна ж. 87, от Евангел(а) 4-ина; умал. Евангелйнка 2.
Евшгелйця ж. 10, от Евангел(а)+ш/а, умал. Евангеличка.
Евгении м. 16, от Евген(и) + ин.
Евйют ж. 5, съкр. от Евантия.
Евантйя ж. 29, от гръц. Evanthia 'богатство на цветя'; рус. Ефантия
Ёвга ж. 33, стар., стб. екъгл. 'Ева'; съкр. от Евгения.
Евгёна ж. 36, успор. на м. Евгени; съкр. от Евгения; умал. Евгёнка 4.
Евгёяя м. 3194, нар. от Евгений.
Евгённ ж. 6, Съкр. от Евгения.
Евгений м. 2871, кален.,; книж., стб. екгенн, евгенъ, от гръц. Eugenios 'бла-
городен, благочестив’.
Евгемйя м. 16, от Евген(и) 4- ин.
Евгййца ж. 79, от Евген(а) 4-ui/a; умал. Евгенйчка.
Евгйвп ж. 5167, кален., стб. екгенннц от гръц. Eugenia "благородна,
благочестива’.
Евглйва ж. 6, съкр. от Евангелина.
Ev£bb ж, 18, разн. на Евгена или от Евг(а) 4-яна.
Ёвдя ж. 49, съкр. от Евдокия, Севда.
Евдвлйш ж. 5, от Евд(а) 4-лона (Лина); съкр. от Севдалина.
Евдби м. 5, от Ёвдо (съкр. от Евдоким) 4-ей (у Илчев, с. 193, от гръц.
evdaimdn ’щастлив, честит*).
Евдбки м. 13, по ж. Евдокия; разн. Евддкий. .
Евдокйм м. 32, кален, от гръц. Eudokimos ’похвален; обкръжен от по-
чести и похвали*; разн. Евдокйн 4.
Евдбкйа ж. 2803, кален., от гръц. Eudokia ’добра воля, благоразполо-
жение’.
Евддкви-Дбка ж. 5, двойно ЛИ, второго съкр. от първото.
Евелйв м. 219, успор. на ж. Евелина; умал. Евелйнчо.
Евелйвв ж. 1741, от Ев(а) 4-лона (Лина); зап.: англ., хол. Evelina, фр.
Eveline ’горски орех*.
Евелйжа ж. 7, умал. от Евелина.
Евелйра ж. 9, кръст. от Ев(а) и Лира (лира).
Евикиа ж. 17, от Ев(а)+иана или Еви 4-ана (Ана).
Ёвка ж. 30, умал. от Ева.
Евлкмбйя ж. 113, нар. разн. на Евлампия.
Евлймвйв ж. 16, от гръц. Evlampia ’блестяща’.
* Евлдгв м. 237, нар. от Евлогий.
Бвлдгий м. 8, книж., стб. еклогнн, еклогк, от гръц. Eulogios ’благораз-
умен’.
Евлдпм ж. 27, успор. на м. Евлоги(й).
Еврамйт ж. 5, от * Еврам(а) ’Ева на Аврама*4-ена; от £вда(<Евроси-
на) 4-хена(< Филомена); м. Е^рам 2.
ЕвродНа ж. 9, кръст. от Ева и Афродита.
Евросйвв ж. 6, разн. на Ефросина. )
- Евросйка ж. 7, умал. от Евросина.
Евросйя ж. 5, разн. на Ефросия.
Евстйтв м. 255, в К23Б 135, нар. от Евстатий.
Евстйтвй м. 37, книж., кален., стб. екьстАТнн, еусть-е-нн, от гръщ :
Evstathios ’уравновесен; издръжлив, здрав’.
Евстйтйв ж. 24, успор. на м. Евстати(й).
Евстрйтв м. 13, кален., от гръц. Evstratios ’добър воин’ от ей ’добт^Ж^х
stratos 'войска, народ*; книж. Евстратий 2; ж. Евстрат/ця.	• ••
Евтйм м. 563, нар. от Евтимий; умал. Евтйучо 2.
ЕвпЬиа ж. 32, по м. Евтим; умал. Евтймица} 2.	\
Евтйми м. 58, разн. на Евтимий.	\	V
Евтймвй м. 12, книж., кален., стб. еуттмнн, еу-ым|й, от гръц. Evthymios
88
'благодушен, с добро сърце'; Патриарх Евтимий — Евтимий Търновски
(ок. 1327—1401/2) — бълг. патриарх и бележит писател,
Евтймня ж. 91. стб. tBTHMHfo. гръц. Euthymia ’благодушна’; умал. Евтй-
мийка.
Евтнмка ж 43, умал. от Евтима.
Ёдя ж. 11, съкр. от Неда или зап. име: Едит, Едина, Леда.
ЕдвАрд м. 13, граф. разн. на Едуард, англ. Edward.
Едвйи м. 6, от англ. Edwin, стгерм. 6ad ’владение’ и wine ’приятел’;
Едвин Друд — герой от романа „Тайната на Едвин Друд“ на Чарлз Ди-
кенз.
ЁдгДр м. 5, от англ. Edgar, стангл. Eadgar, от ead ’владение, имущест*
во’ и gar ’копие’.
Ёделвййс м. 7, от еделвайс — високопланинско цвете (у нас в Пирин и
Стара планина). бълг. ..балканска звезда"; нем. Edelweiss ’благороден’ и
’бял’.
Еделнна ж. 5, от Ед(а) + елшш като Веселина. Цветелина или от фр.
Edeline, англ. Adelina ’Аделина’.
Ёди м. 23, от англ. Eddie, Eddy.
Ёдв ж. 9, разн. на Еда или зап.: нем.
Едйп м. 6, гръц. мит. — тивански цар, син на Лай и Йокаста; герой в
пиеса на Софокъл и др. автори, гръц.
Едйт ж. 27, зап.: нем., англ. Edyth(e) и Edith.
Едйта ж. 21, от Едит+д; умал. Едйтка.
Едмдн м. 17, разн. на Едмонд; ж. Едмдна.
Едмднд м. 42, от англ., хол. Edmond, разн. на Едмунд, стангл.
Eadmund; ead ’владение; богат’ и mund ’защита, охрана; разн. Едмднт 2.
Удмун 1; ж. Едмднда.
Едокйя ж. 11, съкр. от Евдокия. ;
Едрёйка ж. 8, умал. от Едрёя (по м. Едрёй от Едр(ьо)+еп).
Едрёнка ж. 6, умал. от Едрёна (от м. Едрён. пожел. ’да бъде ёдър'\ от
Едр(ьо) + ен.
Едрьо м. 21, от Андрей; свързвано по народна етимология с ёдър.
ЕдуДрд м. 197, в ЮЗБ 147, от англ. Edward [Едуард]. стангл. Eadweard:
ead ’владение; богат’ и weard ’стража, пазител’; разн. Едуардо от итал.
Eduardo; ж. Едуарда 2.
Езра ж. 7. съкр. от Езера от ёзеро: умал. Ёзерка 3.
Екатерин м. 11, по ж. Екатерина.
Екатерйма ж. 7716, кален., стб. скх-^нмх. от гръц. Haikaterine ‘чиста,
благопристойна’.
Екатерннка ж. 27. умал. от Екатерина.
Еким м. 16, екава разн. на Яким. Йоаким.
Ексёна ж. 12, от гръц. evxena ’гостоприемна’ или съкр. от Поликсена.
Ексёшя ж. 9. от Ексен(а) + ия.
Ёла ж. 13, съкр. от Елена. Мариела. Габриела или др. име.
Елвн ж. 132, зап.: англ., нем., хол., исп. Elvira, вероятно от готски
89
Alwara, alls ’всеки, цял’ и wards 'защита, покровителство’ — ’тази, която
пази всички’.
Ёлвис 24, англ. Elvis, от elf ’елфа, самодива'.
Ёлга ж. 57, от нем. Helga, сканд. Heilga. heila 'света’; от Елка с озвуча-
ване на к>г.
Елддра ж. 5, съчетание от Ела и Дора.
Елейна ж. 5, съч. от Еле(н, -на) 4-ана (Ана): разн. на Елиана.
Елён м. 18, от елен или по ж. Елена.
Елйн ж. 26, разн. на Елена по фр. Helene, Helain [Елен].
Елёна ж. 18 571, в ЮИБ 3610, СИБ 2984, СЗБ 1160, ЮЗБ 10 659, ка-
ленд., гръц. Helene, от hele ’слънчева светлина’.
Елёнй ж. 125, изговор на Helene.
ЕлепЬца ж. 27, умал. от Елен(а, -и)4-ш/а.
Еленйн ж. 9, от Елен(а, -и) 4-мл.
Елёика ж. 16470, в ЮЗБ 4411, СИБ 3434, СЗБ 1655, ЮЗБ 6970, умал.
от Елена.
Елёнко м. 159, по ж. Еленка.
Елёнчо м. 10, умал. от Еленко, Елен.
Елеондра ж. 1658, от англ., хол., нем. Eleonora, средно с Хелена.
Елефтёр м. 8, кален., от гръц. eleutherios ’свободен’; ж.Елефтёра 2,
умал. Елефтерйца 1.
Елефтерйя ж. 9, от Елефтер(а)+мя.
Елёца ж. 6, умал. гальов. от Елена както Леца < Лена < Елена. ,
Ёлза ж. 606, от нем. Else, съкр. от Елизабет.
Ёлзи ж. 7, разн. на Елза.
Ёла ж. 1156, съкр. от Елена, Елисавета, Корнелия и др; фр. ЁНе.
Елийн м. 11, вм. Илиан; по ж. Елиана.
Еляйяа ж. 80, видоизм. на Илиана. Илияна; от Ели+ана (Ана); умал.
Елианка 2.
Елйдя ж. 5, от Ел(а, -и)4-и<)й; от Ел(а) и Лида.
Еляёзер м. 12, звук. разн. на Елизар.
Елйза ж. 156, съкр. от Елизабет.
Елизабёт ж. 414, зап.: англ. Elisabeth, нем. също, от евр. el-i-s^ba 'бог
е клетвата ми*; разн. Елисавет — източна форма.
Елизабётя ж. 323, итал. Elisabetta; у нас от Елизабет+а.
Елязавёта ж. 13, стб. елнзькетъ през средногръц.
Елнзёр м. 16, рус. от стар. Елеазар, от евр. 'el azar 'бог помага’; разн.
Елизер 2; ж. Елизара 1, Елизария 1.
Елйка ж. 14, умал. от Ела.
Елён м. 51, успор. на ж. Елина.
Елйна ж 179, от Ел(а, -и) 4-ина; разн. на Илина; умал. Елйница 2.
Елинка ж. 91, умал. от Елина.
Елйнчо м. 10, умал. от Елин.
Елмоидра ж. 23, гов. разн. на Елеонора с редукция на е в и.
90
Елисавета ж. 3847, средногръцко-византийски облик на Елизабета: у
Патриарх Евтимий елнсыктъ, гръц. Elisabet. Вж. Елнзабет; м. Елисавет 4.
Еласавйтка ж. 22, умал. от Елисавета.
Елнсйва ж. 32, разн. на Елисава (съкр. от Елисавета).
Елвсёй м. 19, библ., стб. елнеен, елнсьн, гръц. Elissaios, от евр. 'Е1Т& 'бог
помага: божие спасение'.
Елнсёйка ж. 5, умал. от Елисея (по м. име).
Елйта ж. 7, от Ел(а, -и) + ютш; умал. Елйтка 3.
Елйца ж. 180, умал. от Ела, Ели.
Елйчка ж. 64, умал. от Елица.
Ёлия ж. 78, от Ел(а, -и)+ия; среща се и в зап. *езици: англ., хол., итал.
Elia.
Елийн м. 18, от Ёлий+ян (от гръц. helios 'слънце') или разн. на Илиян;
умал. Елиянко, Елиянчо.
Елийиа ж. 50, успор. на Елиян или Илияна; умал. Елиянка 4. Вж. Елиа-
на.
Ёлка ж. 3922, умал. от Ела, Ели; съкр. от Еленка.
Ёлко м. 44, успор. на Елка.
Ёлла ж. 6, разн. на Ели с удвояване на лл под зап. влияние.
" Ёлма ж. 14, съкр. от Елмаза или Селма; англ. хол. Elma.
Елмйз м. 6, от елмйз 'скъпоценен камък; диамант'.
Елмйза ж. 21, успор. на м. Елмаз; умал. Елмазка.
Елмйр м. 6, по ж. Елмира.
Елмйра ж. 95, от англ. Elmira; от Ел(а)+лшра; умал. Елмйрка.
Ёлмма ж. 15, от Елма с удвояване на м под зап. влияние.
Елйна ж. 6, кръст. от Ел(а) и унг. Илона.
Елдяка ж. 12, умал. от Елона.
Елфрйда ж. 8, от Ел(а) и Фида (съкр. от Фидана); от * Елф(а)+ ида.
Елфпа ж. 5, от 41 Елф(а)+шш. Вж. Елфйда; съкр. от Делфина.
Ёлчо м. 8, умал. от Елъо; разн. на Елко.
Ёма ж. 320, съкр. от Емилия; среща се в зап. езици: англ., хол.
Емануёл м. 33, библ., лат. Emmanuel, от евр. Jmmanu'el 'с нас е бог'.
Вж. Емануйл.
Емануёла ж. 111, успор. на м. Емануел; умал. Емануёлка.
Емануйл м. 834, стб. ем&ноунлъ, еммышнлл, разн. на Емануел, Имануил,
Имануел.
Емануйла ж. 13, по м. Емануйл; умал. Емануйлче.
Емануйлка ж. 6, умал. от Емануйла.
Ёме ж. 6, разн. на Ема, Еми.
Ёма ж. 65, англ. Emmie, Emmy; съкр. от Емила, Емилия.
Емйл м. 13391, в ЮИБ 1003, СИБ 2195, СЗБ 2282, ЮЗБ 791L лат.
Aemilius — име на римски род; гръц. aimylios 'ласкав; льстив'; фр. Emile;
разн. Емйлий 3, умал. Емйлко 2.
Емйла ж. 8, по м. Емил; кръст. от Ем(а) и Мила.
Емнлён м. 5, от Емил+ей; разн. на Емилян.
91
Елвлёна ж. 5, успор. на м. Емил; разн. на Емиляна.
Емцлиби м. 63, лат. Aemilianul ’Емил и ев’ (прил. от Aemilius — кален.).
Емилибиа ж. 10, успор. на м. Емилиан; умал. Емилианка.
Емйлво м. 7, от итал. Emilio ’Емил’.
Емблни ж. 11144, в ЮИБ 856, СИБ 1647, СЗБ 1553, ЮЗБ 7088, лат.
Aemilia от Aemilius. Вж. Емил; в зап. езици: англ., нем. Emilia.
Емилибн м. 341, разн. на Емилиан.
Емилибна ж. 41, стб. емнлгднл, смнабганл; успор. на м. Емилиян; разн.
на Емилиана; умал. Емилиянка.
Емйлка ж. 6, умал. от Емила.
Емйлчо м. 30, умал. от Емил; Емйлко 2.
Емнлби м. 24, съкр. от Емилиян.
Емилйиа ж. 6, съкр. от Емилияна; умал. Емилянка.
Ёмичка ж. 5, умал. от Ема, Емица.
Ёмка ж. 13, умал. от Ема, Емица.
Ёмо м. 12, съкр. от Емил; успор. на ж. Ема; умал. Ёмко, Ёмчо.
Емдна ж. 5, от Ем(а)+оиа или по Емона — скален нос в Черно море
(нос Емине).
Ёна ж. 19, успор. на м. Еньо; съкр. от Елена, Евгения, Радена.
Ёнгелс м. 5, по името на Фридрих Енгелс (Engels) — един от основопо-
ложниците на научния комунизъм.
Енёй м. 24, лат. мит. Aeneas — легендарен герой от Троянската война,
родоначалник на римляните, лат. aeneus 'здрав, нерушим'; гръц. aenaos
'вечен'.
Ёии ж. 6, разн. на Ена; съкр. от Евгения или др. име.
Еннка ж. 14, от Ена + ика или по м. Енйки (от гръц. Idannikios < Йоан)
Енйца ж. 6, умал. от Ена, Еннка; умал. Енйчка.
Ёнка ж. 40, умал. от Ена.
Ёико м. 16, умал. от Еньо; успор. на ж. Енка; съкр. от Раденко.
Енрйко м. 16, от итал. Enrico ’Хенрих'; ж. Енрйка.
Ёичо м. 1718, умал. от Еньо; съкр. от Раденчо, Младенчо.
Ёньо м. 334, от Яньо и преглас на я в е\ гръц. loannes.
Епраксня ж. 5, от гръц. Evpraxia 'щастие'.
Еремйя м. 5, библ., кален., стб. гръц. leremias от евр. yirmayahu
’изоставям бога (Йехова)’; умал, Еремййчо 3.
Еремйя ж. 7, успор. на м. Еремия; умал. Ёремййка.
Ёрше м. 12, сканд. Eric, англ. Erik и Eric, стгерм. era, ehre ’чест’ и ric
'богат, могъщ'.
Ерика ж. 23, успор. на м. Ерик.
Ерйна ж. 209, разн. на Ирина.
Ерйнка ж. 142, умал. от Ерина.
Ёрка ж. 19, умал. от Ера (съкр. от Вера).
Ёрма ж. 40, в ЮЗБ 28, по име на р. Ерма; съкр. от Ермёна 3; англ.
Erma < Ermengarde; гръц. irmos 'опора, закрила'.
Ермёнка ж. 17, умал. от Ермёна.
92
Ермёнко м. 11, умал. от Ермён 2.
Ермёячо м. 11, умал. от Ермен, Ерменко.
Ермйла ж. 12, по м. Ермйл, кален., гръц. Hermylos.
Ёрш ж. 13, от нем. Ema (съкр. от Emesta).
Ёриёст м. 5, от нем. Ernst, англ. Ernest от ст. в. нем. 'убелен'.
Ервёста ж. 7, от нем. Emesta.
Ероеетйиа ж. 13, от нем. Ernestine
Ервёсто м. 8, от Ернест 4-о, итал. Ernesto.
Ерёл м. 22, от Ёр(о) (съкр. от Еротёй, Ерофим)+ ол.
Еро^лйв м. 7, гов. разн. на Ярослав.
Ёсцд ж. 5, съкр. от Веска.
Есмерёлда ж. 5, исп. Esmeralda 'изумруд', заето от англ.; име на герои*
ня от романа „Парижката Св. Богородица" на Виктор Юго; м. Есме-
раяд 1.
Естёр м. 55, успор. на ж. Естер.
Еетёр ж. 63, зап.: англ., нем., фр. Esther, гръц. Esther от евр.- перс, stark
'звезда'; вавилонското Ishtar — богиня Иштар.
Естёра ж. 7, от Естер+а.
Ётелка ж. 15, умал. от Ётеяа (унг. Etelka).
Ёта ж. 10, разн. на Ёта (съкр. от Елисавета, Вета или др. име).
Етиён м. 13, кален., от фр. Etienne 'Стефан'.
Ёфгёнш ж. 10, кален., разн. на Ифигения; гръц. мит. Iphigeneia— дъ-
щеря на Агамемнон и Клитемнестра; героиня на Еврипид в трагедията
„Ифигения в Таврида"; от гръц. Iphigeneia: iphi 'доблестно' и genos 'п^ю-
изхождение'.
Ефймия ж. 20, от гръц. Evphemia 'добро име, благопристойност'.
Ефка ж. 21, умал. от Ёфа (звук. разн. на Ева, Евка); м. Ефко.
ЕфлаЬойя ж. 6, звук. разн. на Евлампия.
Ефрайм м. 5, стб. еф^нмъ, от гръц. Ephraim, евр. efrajim 'плодоносна
облает’.
Ефрём м. 62, стб. еф(*мъ, еп^ъмъ, съкр. от Ефраим.
Ефросйма ж. 15, разн. на Ефросина със замяна на н с м\ м. Ефросим.
Ефросйюса ж. 15, умал. от Ефросйма.
Ефросйш ж. 334, кален., стб. ефреннь, от гръц. evphrosyne 'веселие'.
Ефросйш ж. 20, от Ефросин(а)+ия.
Ефросйика ж. 57, умал. от Ефросина.
Ефросйш ж. 5, успор. на Ефросина с мек завършек.
Ефросйн ж. 8, съкр. от Ефросиния.
Ёфротйвй ж> 13, от Еврдта (nd м. Едотей, видоизм. на Йеротей)+мна.
Ефггёлш ж. 5, от Ёфта (ЕвтаХ<Ефтима)+длия.
Ефтйка ж. 17, от Ефт(а)+ика.
Ефтйм м. 642, гов. от Евтим с уподобяване вт>фт.
Ефтйма ж. 39, успор. на м. Ефтйм, разн. на Евтима.
Ефтйми м. 13, разн. на Евтими.
Ефгймий м. 5, разн. на Евтимий.
93
Ефтймнйка ж. 8, умал. от Ефтимия.
Ефтймм ж. 208, разн. на Евтимия; успор. на м. Ефтимий.
Ёхна ж. 12, вероятно съкр. от име на -ехна, срв. в пол. Boiehna,
Dalehna; срв. у нас. м. Войтех.
ж
Жак м. 148, от фр. Jacques 'Яков'; произв. Жако 4; ж. Жака.
Жаклйн м. 19, по ж. име.
Жаклйн ж. 55, от фр. Jacqueline.
Жаклйна ж. 126, побългарено, от Жаклин + а.
Жан м. 237, от фр. Jean 'Иван'; разн. Жано, Жаномйр.
Жёня ж. 1412, от фр. Jeanne 'Ивана'; съкр. от Божана.
Жанёт ж. 131, фр. Jeannette 'Иванка', умал. от Jeanne; м. Жанет 1.
Жанета ж. 990, побългарено, от Жанет+а.
Жанётка ж. 12, умал. от Жанета.
Жёни ж. 19, разн. на Жана; произв. Жанйка 2.
Жанин м. 5, по ж. Жанин 2, Жанйна.
Жанйна ж. 88, от фр. Janine; от Жан(а)+шш.
Жёнка ж. 84, умал. от Жана.
Жёнко м. 13, умал. от Жан, Жано, Жанъо 1.
Жёрко м. 5, умал. от Жар (от жар 'разгорени въглища; жега, зной');
Жари 2, Жарийо.
Жасмйн м. 57, от фр. jasmin 'ясмин' — храст с бели ароматни Цветове
(Jasminum officinalis).
Жасмин ж. 5. Вж. горе.
Жасмйна ж. 581, побългарено, от Жасмин+а.
Жасмннка ж. 6, умал. от Жасмин, Жасмина.
Жёйка ж. 41, по м. Жёйко (от Джейко < Дейко < Дейо с преглас
д’>гЭж’, Дёйо, стар, 'работя, правя').
Жёйна ж. 54, успор. на м. Жейно.
Жёйно м. 28, от Дженьо.
Жёка ж. 171, по м. Жеко.
Жёко м. 1023, съкр. от Желязко.
Жёла ж. 132, успор. на м. Жёло, Жельо или съкр. от Желяза.
Желгъзко м. 7, умал. от Желгъз, може би първичен прякор.
Желёз м. 26, защ. име 'да бъде твърд като желязо и да противостои
на трудности и болести'.
Желёза ж. 33, успор. на м. Желез, Желяз.
Желёзка ж. 5, умал. от Железа.
Желёзко м. 18, умал. от Желез.
Желёзчо м. 6, умал. от Желез.
94
Жёлка ж. 598, умал. от Жела, Желя.
Жёлко м. 54, умал. от Жёло 1, Жельо.
Жёлчо м. 129, умал. от Жело, Жельо.
Жёльо м. 996, стб. желетн, -хтн 'желая, копнея’; съкр. от Желез, Желяз
или от стар. слав. Желидраг, Желимир, Желислав.
Жёля ж. 14, по м. Жельо; успор. на Жёла (съкр. от Желяза).
Желёз м. 97, пожел., изт. разн. на Желез, от желязо.
Желёза ж. 369, успор. на м. Желяз, пожел.
Желёзка ж. 936, умал. от Желяза.
Желёзко м. 2008, умал. от Желяз; Желязчо 3.
Желёзна ж. 9, от желязна, пожел. 'да бъде твърда'.
Желёна ж. 6, от Жел(я)+она, Жел(а)+яяа.
Желёнка ж. 6, умал. от Желяна.
Жёна ж. 17, разн. на Жени или по м. Жено.
Жёнда ж. 21, успор. на м. Жендо.
Жёндо м. 24, видоизм. на Джендо.
Женёта ж. 41, разн. на Жанета; умал. Женётка 3.
Жёни ж. 468, съкр. умал. от Евгения, фр. Eugenie [Еуженй].
Женёня ж. 8, от Жен(и) + иня.
Жёнка ж. 20, умал. от Жена, Женя.
Жёно м. 7, вместо Джено или по ж. Жена.
Жёньо м. 11, успор. на Жено; по Дженьо.
Жёня ж. 597, с мек завършек срещу Жена; успор. на Жени.
Жералдён ж. 5, от фр. Geraldine, итал. Geraldina, от стгерм. gar 'копие'
и waldan 'владея, управлявам'.
Жерёр м. 24, от фр. Gerard от нем. Gerhard, от стгерм. gar 'копие'и
hard 'силен'.
Жермёна ж. 5, кален., фр. Germain, от лат. germanus 'роден, одноутро-
бен’ — от Жермен 4- а.
Жесмёна ж. 21, звук. разн. на Жасмина.
Жёча ж. 13, по м. Жечо; умал. от Жека.
Жёчка ж. 1235, умал. от Жеча.
Жёчко м. 375, умал. от Жечо.
Жёчо м. 360, умал. от Жеко; съкр. от Желязчо, Железчо.
Жёва ж. 40, защ. 'да бъде жива и живее дълго'.
Живён м. 6, от Жив(о)+он, пожел.
Живёна ж. 31, успор. на м. Живай или от Жив(а)+шш; умал. Живан-
ка 3.
Жёвка ж. 6038, умал. от Жива.
Жёвко м. 5627, умал. от Живо.
Жёво м. 16, от жив, пожел. защ.; съкр. от Живодар, Живомир.
Живодёр м. 5, стар, 'дар на живота; дарен за живот'.
Живомёр м. 15, от Живо + лшр, пожел. 'да е жив за мира'; ж. Живомй-
ра 3, умал. Живомйрка.
Жёко м. 8, в СЗБ, съкр. от Живко; сръб. Жика (съкр. от Живомир).
95
Жйня ж. 7, разн. на Джина или Зина.
Жйнка ж. 8, умал. от Жина.
Жйсо ж. 8, от Джисо<3исо, гръц. z6sos 'да живее’.
Жис^да ж. 5, в ЮИБ от Жйс(а)+уда като Мавруда,'Калуда.
Жйию м. 7, от Живо с друг завършек.
Жойна ж. 6, разн. на Джо(в)ана, англ. Joanna ’Иоана’.
Жозёф м. 9, лат. Jozephus, фр. Jozephe 'Иосиф’. Вж. Йдзеф, Йосаф.
ЖЪэефйаа ж. 108, от Жозефин+а, фр. Josephine 'Иосифа'.
Ждра ж. 14, успор. на м. Жоро.
Жорёс м. 5, по фамилното име на Жан Жорес (Jean Jaures) френски
политически деец-социалист; ж. Жореса 4; Жорёст 1.
Жорж м. 189, фр. George 'Георги'; разн. Жоржи 1.
Жоржйиа ж. 5, от Жорж+ан+а.
Жоржёта ж. 255, фр. Georgette; срв. Джорджёта; умал. Ждржётка 3.
Жоржйиа ж. 7, от Ждрж(а) Л-ина; м.Жоржйн 1.
Ждра м. 52, разн. на Жоро.
Жорйс м. 7, от фр. Жорес (Jaures) под влияние на Борис.
Ждрка ж. 10, успор. на м. Жорко; Ждра.
Ждрко м. 17, умал. от Жоро.
Ждро м. 644, от Джоро<Гьоро< Георги.
Жулёта ж. 31, съкр. от Жулиета.
Жули ж. 13, от фр. Julie 'Юлия'; съкр. от Жулиета, Жулиен.
Жулийи м. 7, звук. разн. на Жулиен; ж. Жу лиана 4.
Жулаён м. 54, фр. Julien 'Юлиан'; ж. Жулиен 3, Жулиёна 4.
Жулаёт ж. 7, фр. Juliette.
Жулаёта ж. 1194, от итал. Guiliette; име на героиня от пиесата „Ромео
и Жулиета" на Уилям Шекспир; разн. Жюлиёта 2, Жюлиётка.
Жулаётка ж. 5, умал. от Жулиета.
Жулия ж. 9, от Жул(и)+ ия.
Жулийи м. 40, от м. Жулй 2+ян; ж. Жулияна.
3
Заварйн м. 21, от заеаря 'намирам, застигам някого', пожел. 'да завари
и да го заварят брата и сестри'; ж. Заеарина 1; умал. Заварйнчо.
Заварйнка ж. 9, умал. от Заварина.
Загдрка ж. 22, умал. от Загдра 3, от загдра 'зад планината; родена в
Загора'; загдрка 'горска ягода; вид пшеница'; м. Загдр 3, Загдрчо, Загдрко.
Зййка ж. 29, умал. от Зая; успор. на м. Зайко; трак. Zaika.
Зййко м. 6, умал. от Зайо 4 от заек; превод на рум. Epur, lepur.
Зйко м. 7, съкр. от гръц. Zakchaios, евр. zakkay 'чист, невинен'.
96
ЗАмка ж. 6, успор. на м. Замко (умал. от Замо в гов. замя 'змия', защ.
'да не го хапят змии').
ЗамфАр м. 68, от гръц. sampheiros 'сапфир' — скъпоценен камък с тъм-
носин прозрачен цвят, от евр. sappir; рум. Zamfir.
ЗамфАра ж. 19^ успор. на м. Замфир.
ЗамфАрка ж. 15, умал. от Замфира.
ЗАна ж. 25, съкр. от Харизана, Захарина.
ЗАнка ж. 102, умал. от Зана; съкр. от Харизанка.
ЗАнко м. И, умал. от Зано 3, съкр. от Харизан(о).
ЗАнчо м. 5, умал. от Зано.
ЗапрАпа ж. 21, гов. разн. на Запряна.
Запрёнка ж. 9, умал. от Запрена; разн. на Запрянка.
ЗаирАиа ж. 105, разн. на Запрена, Запряна.
ЗапрАнка ж. 139, умал. от Заприна.
ЗАпро м. 28, от глагола запра 'спра, прекъсна', закл. име 'да се спре
раждаемост в многодетно семейство'; защ. 'да престане смъртност в се-
мейството'.
ЗапрАи м. 610, в ЮИБ 205, ЮЗБ 394, от запрян или Запр(о -ъо)+ян.
Вж. Запро.
ЗапрАна ж. 418, успор. на м. Запрян.
ЗапрАнка ж. 294, умал. от Запряна.
Запрйнчо м. 5, умал. от Запрян.
ЗАра ж. 59, съкр. от Захарина, Захария, Велизара, Светлозара или др.
име; гов. зара 'сияние, заря'.
ЗарафАна ж. 24, кръст. от Зара и Дафина, Зафина.
ЗарафАика ж.20, умал. от Зарафина.
ЗарАфка ж. 6, умал. от Зарйфа 1.
ЗАре м. 14, в ЮЗБ И, съкр. от Захари.
ЗАри м. 13, съкр. от Захари; разн. на Заре.
ЗарАиа ж. 12, успор. на м. Зарин 4; съкр. от Захарина.
ЗарАика ж. 23, умал. от Зарина; съкр. от Захаринка.
ЗАрка ж. 112, умал. от Зара.
ЗАрко м. 300, умал. от Заро, Зарьо, Заре, Зари.
ЗАро м. 14, съкр. от Захари; успор. на Здрьо 4.
ЗАрчо м. 15, умал. от Заро, Зарьо; успор. на Зарко.
ЗАри ж. 30, успор. на Зара; по м. Зарьо.
ЗарАи м. 5, от Зар(о)+ян, Зарьо+ан.
ЗарАиа ж. 5, успор. на м. Зарян; от Зар(я)+яна.
ЗафАр м. 138, с изпадан^ на м в Замфир; умал. Зафйрко 2.
Зафйра ж. 115, успор. на м. Зафир; разн. на ЗАмфира.
ЗафАрн ж. 6, разн. на Зафира, Замфира.
Зафирица ж. 10, умал. от Зафира; умал. Зафйричка.
ЗафАрка ж. 360, умал. от Зафира.
Зафирула ж. 7, от Зафир(а)+^лд.
ЗафАрчо м. 9, умал. от Зафир.
7. Чссго!но-tkikobch речник на...
97
ЗахАр м. 9, съкр. от Захари(й).
ЗахАри м. 1816, нар. от Захарий.
ЗахАрнй м. 268, библ., книж., стб. элх*?нн’ злхьрпь,	гръц.
Zacharias, от евр. zakarya 'спомнил си бог’.
ЗахАрийка . 12, умал. от Захария.
ЗахарАн м. 44, от Захар(и) + ии.
ЗахарАна ж. 333, успор. на м. Захарин или от Захар(а)+шш.
ЗахарАнка ж. 513, умал. от Захарина.
ЗахарАнчо м. 9, умал. от Захарин.
ЗахАрп м. 104, от Захар(и) + до като Драгия.
ЗахарАя ж. 97, от Захар(а) + ия.
ЗахАрка ж. 5, умал. от Захара.
ЗахАрчо м. 7, умал. от Захар.
ЗАшко м. 6, умал. от Зашо.
ЗАшо м. 13, от Захъо (съкр. от Захари).
ЗвАздА ж. 198, пожел. ’да е хубава като звезда4. Вж. ДенАца, Ёстер; про-
изв.: Звездёна 4, Звездина 4, Звездемйра 1; м. Звезда 3, Звёздъо.
ЗвездалАн м. 13, успор. на ж. Звездалина. Вж. ЗвезделАн.
ЗвездалАна ж. 50, от Звезда+лина; разн. на Звезделина.
ЗвездАн м. 8, от Звездо(-ьо)+ан, от трева звездан ’з вез дел’.
ЗвездАна ж. 13, успор. на м. Звездан; от Звезд(а)+она.
ЗвездАнка ж. 21, умал. от Звездана.
ЗвезделАн м. 93, успор. на ж. Звезделина или от тревата звёздел ’жълта
люцерна; детелина’ (Lotus comiculatus). Звездел+ин.
ЗвезделАна ж. 165, от Звезд(а)+едина.
ЗвезделАнка ж. 12, умал. от Звезделина.
ЗвездАца ж. 31, умал. от Звезда.
ЗвездАчса ж. 6, умал. от Звезда, Звездица.
ЗвездолАна ж. 6, от Звезд(а)+олина по имена като Драголина, Радоли-
на; м. Звездолин 1.
Звездомнр м. 59, Звездо + мир.
ЗвездомАра ж. 18, успор. на м. Звездомир.
Згура ж. 8, успор. на м. Згуро от гръц. sgouros ’къдрав’.
ЗдАнка ж. 11, умал. от Здёна (съкр. от Звездёнка); чеш. Zdena, Zdenka,
м. Здёнко 2.
ЗдрАва ж. 19, пожел. ’да бъде здрава4.
ЗдрАвец м. 21, по здравец (Geranium) — в народ, вярвания цвете на
здравето.
ЗдрАвка ж. 5622; в ЮИБ 944, СИБ 1134, СЗБ 624, ЮЗБ 2920, умал. от
Здрава.
ЗдрАвко м. 4765, пожел., успор. на ж. Здравка; м. Здраво 4, Здравьо I.
ЗдрАвчо м. 48, умал. от Здравко.
ЗАла ж. 20, разн. на Зёла 3 (съкр. от нем. Selma).
ЗенАца ж. 7, умал. от Зёна 3 (съкр. от Зеновия); от зеница ’част от око-
то; гледец’.
98
Зенка ж. 7, умал. от Зена.
Зеновня ж; 5, кален., от гръц. Zen6bia ’божествена; водещя Зевсов жи-
вот*. I
ЗефАр м. 27, от зефир ’лек ветрен; тьнък намучен плат’; разн. на Зафир;
умал. Зефирно 1.	,
Зефира ж. 114, успор. на м. Зефир; разн. на Зафйра. /
ЗефАрка ж.\ 27, умал. от Зефира.	/
ЗАгфрйд м. 8, герой в скащщнавския епос от VIII—IX i>’ „Едда“ и на
средногермаиската „Песен на нибелунгмте" от XIII в.; нем. Siegfried, ст-
герм. sig, sigu 'победа* и fridu ’мир, покой*.
ЗАля ж. 23, С мек завършек срещу Зила, съкр. от нем/. Silvia.
ЗимбвЬла ж. 6, гов. разн. на Зюмбюла. >
ЗАна ж. 205, съкр. от Зинаида, Зиновия; според Ив. Дуриданов от трак. .
ЗннаАда ж. 182, от гръц. Zenais, -idos ’божествена като Зевс*.
ЗАнка ж. 148, умал. от Зина. ;	/
ЗАнко м. 8, успор. на ж. Зинка; умал. от Зимо (< Зиновий).
Зивдвн м. 14, нар. от Зиновий £; от ж. Зиновия, Зеновия.
ЗнндвАя ж. 5, кален., успор. на м. Зинови. B>i. Зеновия.
Зита ж. 8, кален., итал. Zita, съкр. от Feliciti.
ЗАя Ж. 11, съкр. ОТ Зиновия.	I
Злат м. 5, от прил. злат ’златен’.	/
ЗлАта ж. 1660, кален.; пожел. от злата ’злктна*.
ан; умал! Злолшим#.
ЗлатАн м.
ЗлатАна ж. 28, по м. Златан. (	/
ЗлатАнка ж. 97, умал. от Златан^. /
ЗлатАнчо м. 12, умал. от Злата^. I
ЗлАта м. 443, разн. на Златых з^п. форма Злате.
ЗлатвАна ж. 5, от Злат(а)+шша.1 I
ЗлатАл м. 10, от Злат+мл.	/
ЗлатвмАр м. 12, ново, от Злати4лшр. I
ЗлатнмАра ж. 15, по м. Златимир; умал/. Златимйрка.
ЗлатАн м: 95, от Злат+ин; умал, Златшнчо 3.
ЗлатАна ж. 442, успор. на м. Златин; от Злат(а) + шш.
ЗлатАнка ж. 478, умал. от ЗлатАна. (
ЗлатАца ж. 17, умал. от Злата. I I
ЗлАтка ж. 7389, умал. от Злата' )
ЗлАтко м. 1778, умал. от Злат, Злати, Зшатьо, Златозар м. 19, ново, от
Злат + зар.
ЗлатозАра ж. 14, по м. Златозар; умал.) Злато зарка.
ЗлатомАр м. 73, ново от Злато(-ьо) + л up.
ЗлатомАра ж. 43, успор. на м. Златоми р; умал. Златомйрка.
ЗлатослАв м. 12, ново, от Злато+слаек ж. ЗлатослаНа 3.
ЗлатоцвАта ж. 10, от Злат(а)+о+1/деяде (Цвета). I
ЗлАтьо м. 101, от Злат+ьо; с мек зав ършек срещу (Злато 1.
ЗовАца ж. J5, умал., от ж. Зоей 1 (съкр. от Зиновия) + ица.
к99
Зовйчка ж. 5, умал. от,3овица, Зови.	1
Здв ж. 2S, от гръц. Zoe ’живот’.
Зойца ж. 218, умал. от Зои, Зоя.	।
Здвчка ж» 7, умал. от Зоица.	i
Здйка ж( 408, умал. от Зоя.	I
Здика жк 58, умал. от Здна 4, Здня (у Илчев, с. 215 — оТ Зоя с друго
окончание); гръц. Zdne ’пояс’, нар. зуна 'небесна дъга’. /
Зовофйв ж\ 7, кръст. от Зона и Зиновия (Зинофия).
Зйичо м. 5, Умал. от Здно, Здньо (по ж. Зона).	I
Здра ж. 340,Лот зора ’утринно сияние'; съкр. от Зорница.
Зорйм м. 14, от Зор(о, -ьо)+дн. <
Зорйиа ж. 9, от Зор(а)+шш. I
Зорйика ж. 12, умал. от Зорина.
Зорйнца ж. 66, с премятане от Зорница или съкр. от Зорйница (от Зори-
на) + ица).	]
Зорйта ж. 6, от Зор(аН- ита като Маргита.
Зорйца ж. 66, умал. от Зора; умал. Зорйчка 3.
Здрка ж. 2645; умал. 6т Зора.
Здрко м. 31, умал. от\3оро, Здре\ Здръо.
Зорнйца ж. 508, от звезда зорнйца. Вж. Денйца.
Зорнйчка ж. 7, умал. о4 Зорница; м. Зорнйчко 2.
Здро м. 8, успор. на ж. Зора.
Здчка ж. 18, умал. от ЗДица; съкр, от Зоичка.
Здв ж. 3211, рус. Зоя, от гръц. Zoe живот', вероятно превод на евр.
Ева.	\ J ’
Зуна ж. И, от гов. зуна 'небесна Дъга’. Вж. Здика.
Зуйка ж. 11, умал. от Зунн, нар. Ваба Зунка — име на дъгата.
Зюмбйла ж. 30, звук.-гов. разн. на Зюмбюла.
ЗюмбхЪл м. 17, успор. на ж. Зюмб^рла.
Зюмбйла ж. 151, от цветет» зюмбюл (Hyacynthus orientalis).
Зюмбйлка ж. 167, умал. от Зюмбй>ла.
и
Йва ж. 667, по м. Иво и от бот. йва 'планинска широколистна върба’
(Salix caprea).	I
ИвАйла ж. 70, по м. ИвайлА
ИвАйло м. 3968, име на вожа Ивайло, оглавил антифеодално селско
въстание в България през ХП1\в.; от Ивайя или Ивайло с преместване на
ударението напрёд.
Ивалёна ж. 9, От Ива+лена (Лена); м. Ивалён 1.
Ивалёнка ж. 5, умал. от Ив лена.
100
ИвалАн м. 167, по ж. Ивалина.
ИвалАна ж. 246, от Ива 4- лина (Лина).
ИвалАнйа ж. 40, умал. от Ивалина.
ИвАн м. 80910, кален., рус. Иван, видоизм. на Йоан. Вж. Йоан.
ИвАн-Ас&н м. 9, по името на цар ИванАсен II (1218—1241).
ИвАна ж. 2048, успор. на м. Иван.
ИванАки м. 9, умал. от Иван+аки, гръц. наставка.
ИванАла ж. 17, от Иван(а)+елд или от Ива и Нела.
ИванАта ж. 34, от Иван(А)+ета.
ИванАпса ж. 6, умал. от йванета.	\
ИванАл м. 10, от Иван+мл.
ИванАла ж. 6, по м. Ивайил; умал. Иванйлка 1.
ИванАна ж. 13, от Иван(й)+ш«а^ м. Иванин 1.
ИванАца м. 9, от Иван+1лдо умал. Иванйчко.
ИванАца ж. S3, умал. от Ивана.
ИванАчка ж. 551, умал. от Иваница.
ИванАя ж. 7, от Иван(а)+ия.
ИвАнка ж. 30745, умал. от Иван^.
ИвАнко м. 156, умал. 6т Иван.
ИвАииа ж. 5, с удвоение на н по Йоанна.
ИвАнти м. 10, от Иван+ти като Яманти, Византи.
ИвантАя ж. 10, кръст. на Ивана с Имена на =тия: Агатия, Ипатия,
Мелатия.
Иванушка ж. 10, умал. от Ивануша (от Иван+ушоГ
ИвАнча ж. 10, по косвена форма от м. Иванчо.
ИвАнчо м. 4321, умал. от Иван, Иванко.
ИвелАн м. 1241, от Йв(о)+елют; ж. Изелин 4.
ИвелАна ж.1426, успор. на м. Ивйлин или кръст. от Ива и Евелина.
ИвелАнка ж. 9, умал. от Ивелин(а).
ИвелАта ж. 5, от Ядело(<Ив(а)+ела)+шиа
ИвАна ж. 7, от Ив(а)+ена.
ИвАт ж. 20, от фр., англ. Yvette.
ИвАта ж. 239, от Ивет+а, побългарено.
ИвнАна ж. 8, кръст. от Ива и Вивиана или от Ив(а)+шиш.
ИвилАна ж. 57, разн. на Ивелина. \
ИвнАн м. 6, от Ив(о)+или; съкр. от Вивиян.
ИвнАна ж. 6, успор. на м. Ивиян; съкр. от Вивияна; умал. Ивиянка 3.
Йвка ж. 117, умал. от Ива.
Йвко м. 37, умал. от Иво.
Йвла ж. 10, от Ив(а)+ла; м. Йели 1.
Йво м. 2227, успор. на ж. Ива; съкр. от Ив(ан)+о; сръб. Иво; англ. Ivo,
нем. Iwo, стнем. iwa ’лък от тисово дърво’.
ИвомАр к 8, ново, от Иво+лнф.
Ивбн ж. 5, по ж. Ивона. ।
ИвАна ж. 94, от фр., англ. Yvonne.
101
Ивонка ж. 9. умал. от Ивона.
Йвчо м. 6, умал. от Иво, Ивко.
Иг лика ж. 333, по цветето иг лика (Primula).
Иглйнка ж. 23, умал. от Иглйна 4, от гов. иглйна 'иглика'.
Йгна ж. 18, съкр. от Игната; м. Йгньо.
Игнйт м. 1112, нар. гов. от Игнати(й); умал. Игнатка, Игнатчо 3.
Игната ж. 45, успор. на м. Игнат.
Игнатий м. 6, кален., кмиж., сгб. iihiatiiii, iiit.h&tint, лат. Ignatius от
igncus 'огнен; пламенен, буен'.
Игнйтка ж. 44, умал. от Игната.
Йгор м. 107, OI рус. Игорь, струе. 11|глгкдД.; стсканд. Ingvarr — име на
бог на изобилие! о.	(
Ида ж. 32, нем. Ida съкр. от Idaberga; Ida планина в Троада, където
по предание обитавали боговете; съкр. от Зинаида или др. име.
Идейл м. 14, пожел. 'да живее с идеали, възвишено’.
Идйлия ж. 5,.пожел. 'да прекара тих., мирен семеен живот' като идйлия.
Изабёл ж. 12, фр. Isabelle, англ., нем. Isabel, от исп. Isabel < Elisabeth.
Изабёла ж. 81, англ., нем. Isabella.
Изидор м. 13, фр. Isidor(e), от гръд. Isidoros: Isidas 'Изида — ci ипетска
богиня' и doron 'дар, подарьк' - 'Дар на богиня Изида'; ж. Изидор, Из-
адора 2.	J
Израил м. 25, сгб. издана’/»; 1ръц. Israel от евр. yisra'cl: sarah 'боря се'
и ё! 'бог' — 'съперник на бога'.	'
Иларион м. 103. кален., стб. iiAAfiioir/., гръц. Hilarion, от hilards 'весел'.
Йлза ж. 17, мит. нем. Use, съкр. от Elisabeth.
Илнён м. 652, от Или(я)+дм; разн. на Илиян.
Илиана ж. 764. успор. на м. Илиан; рази, на Илияна.
ИлнАнка ж. 21, умал. от Илиана^ разн. на Илйянка.
Илйе м. 16, в СИБ, разн. на Илия; по рум. Hie.
Илййка ж. 185. по м. Илййко 2 (умал. от Илия).
Илййчо м. 524, умал. от Илия.
Илйкьо м. 5, успор. На ж. Илика( < Илййка).
Илин м. 48, от Ил(ьо) + ин; умал. Илйнко 4.
Илина ж. 228, успор. на м. Йлнн; рум. Ilina < Elena.
Илйнка ж. 636, умал. от Илйра.
Илйнчо м. 9, умал. от Илин/
Илйо м. 5, от Или(я)+о.
Илндн м. 41, от Или(я)+он като Мирон, Радон; Илиона 3, И лионка 3.
Илйца ж. 19, умал. от Ила (съкр. от Стоила).
Йлич м. 44, рус. Ильич — бащино име на Владимир Ильич Ленин.
Илйчка ж. 19, умал. от Илица.
Илия м. 16 220. в ЮИБ 2839, СИБ 3452. СЗБ 2447, ЮЗБ 7482, кален.,
сгб. iiaiiia, гръц. Helias от евр. 'eliyahu 'бог е си лага ми; якост, крепост'.
Илийн м. 2232, от Или(я)+он. i ;
Илнйна ж. 2033, успор. на м. Илиян.
I
102	।
Илнйнкя ж. 103, умал. от Илияна.
Илнйнчо м. 8, умал. от Илиян.
Йлкн ж. 908, по м. Илко; умал. от Ила; съкр. от Стоилка.
Йлко м. 1036, умал. от Ильо, Ило, Илия; съкр. от Стоилко.
Йло м. 27, с твърд завършек срещу Ильо.
Илдна ж. 117, от унг. Попа 'Елена'.
Илдяка ж. 313, умал. от Илона.
Йлчо м. 600, умал. от Ило, Ильо, Илко, Илия.
Йльо м. 86, съкр. от Илия.
Йлю м. 12, гов. разн. на Ильо с редукция.
Йля м. 30, рус. Йлья; съкр. от Илия.
Илдн м. 8, от Ил(ьо, -о)+ян; съкр. от Илиян.
Илдна ж. 42, съкр. от Илияна.
Имёлка ж. 6. умал. от Имели I (по бот. имел, имели) брьшлян (Hedera
helix) бял и жьл! имел (Viscum album, Loranthus curopeus)— по вярванс
за зачсвапе на дстс.
Йна ж. 353, съкр. от Ангелина, Ирина, Радина или др. име.
Ингелйнж ж. 5, гов. разн. на Ангелина; може би под влияние на чужди
имена като Чйга, Ингеборг.
Ингнлдна ж. 6, разн. на Ангелина.
Ингрид м. 5, от сканд. Ingrid < Ivgvio — име на бог на изобилието;
англ. Ingrid.
Ингрид ж. 7, успор. на м. име; съкр. Инга 1, Йнгри 1.
Инден ж. 6, от традиционного исп. Ines 'Агнес'; Инес 4.
Инка ж. 34, умал. от Ина; съкр. от Иринка, Дафинка или др. име.
Йнко м. 16, умал. от Йно (успор. на ж. Ина; умал. от Хино).
Ира ж. 139, рус. Ира, съкр. от Ирина, Мира.
Ирён м. 8, по ж. Ирен.
Ирён ж. 100, зап.: фр. Irene 'Ирина', итал., нем. Irene.
Ирена ж. 1954, от Ирен+а, побългарено. Вж. Ирйиа.
Ирёнка ж. 7, умал. от Ирена.
Иржи м. 5, от чеш. Jifi(k).
Ирнйна ж. 21, от Йри+ана> Ир(а)+дош.
Ирин м. 10, по ж. Ирина; (в нар. песен „Ирин-Пирин"; от англ. Erin,
поетично име на Ирландия.
Ирйна ж. 4135, кален., гръц. еиёпё 'мир, покой', гръц. мит. Еиёпё —
богиня на мирния живот.
Ирннёта ж. 6, от Ирин(а)+ета като Мариета, Лорета.
Ирйнка ж. 1612, умал. от Ирина.
Ирйнчо м. 9, умал. от Ирин.
Йрнс ж. 9, гръц. мит. Iris Ирида — богиня на небесната дъга, вестител-
ка на боговете; от iris, idos ’небесна дъга'; нем. Iris.
Йрка ж. 20, умал. от Ира; съкр. от Иринка.
Йрко м. 8, умал. от Йро (съкр. от Ирин); успор. на ж. Ирка.
103
Ирма ж. 34, нем. Irma 'посветена на бога на войната’; съкр. от Сирма;
м. Ирмо 1.
Йса ж. 8, успор. на м. Исо; съкр. от Исидора, Василиса, Бориса или
др. име.
ИсАй м. 23, библ., стб.нсхн, гръц. Hesaias от евр. yiSa’ya 'спасение на
бога*; разн. ИсАя 2, стб. нсал.
ИсАк м. 213, библ., гръц. Isaakios, от евр. yishaq *смее се*.
Исиддр м. 8, от гръц. Isiddros ’дар на богиня Изида*.
Исидбра ж. 5, успор. на м. Исидор. Вж. Изаддр.
Йско м. 10, умал. от Исо; ж. Йска 1.
Йскра ж. 2121, пожел. от искра *светеща частица от запалено тяло*.
Йскрен м. 176, стб. iKKfiJik ’близък, недалечен’, пожел. 'да бъде йскрен,
открит по душа; прям*; умал. Искренчо 1.
Искрёна ж. 6, успор. на м. Йскрен.
Йскро м. 21, съкр. от Искр(ен)+о.
Йскрьо м. 15, с мек завършек срешу Искро.
ИскрАн м. 5, звук. разн. на Йскрен.
Йскър м. 30, разн. на Искр(ен), евързвано и с името на р. Искър.
Йсо м. 8, съкр. от Исай.
Исперйх м. 11,. първобългарско, разн. на Аспарух; в Апокрифно
видение „Наюр» ндр»“; среша ее и като Есперйх. Вж. Аспарух.
Испирнддн м .9, в ЮЗБ с протетично и от Спиридон.
ИсталиАн м. 9, в ЮЗБ с протетично и от Сталиан.
ИсталиАиа ж. 5, успор. на м. Исталиан; умал. Исталианка 2.
ИсталиАн м. 32, разн. на Исталиан, Сталиан, Сталян.
ИстАтко м. 11, с протетично и от Статко; умал. от Стато(-ьо).
ИстнлнАн м. 75, с протетично и от Стилиян.
Истнлнйна ж. 15, в ЮЗБ, успор. на м. Истилиян. Вж. Стнлняна.
ИстнлнАнка ж. 32, умал. от Истилияна.
Истрайл м. 5, с протетично и от Страхил.
ИхтнАндьр м. 40, гръц. ixthuos *рибен* и andros *мъж*; герой от романа
„Човекът-амфибия" на Ал. Беляев.
Йцко м. 120, умал. от Ицо.
Йцо м. 13, съкр. от Христо.
Йчко м. 17, умал. от Ицо.
й
Йоакйм м. 32, сванг., стб. iiomciiml, гръц. loakim, от евр. loiaqim 'бог
въздига'; нар. форми: Аким, Екйм, Яким.
Йоан м. 114, еванг., кален., стб. ном г/., гръц. Joannes, лат. Johannus, от
CBp.yohahan 'божа благодат; бог помилва'. Вж. ИвАи (англ. John [Джон],
104
нем. Jdhann(es). Hans [Йоханес. Ханс], фр. Jean [Жан], итал. Giovanni
[Джованн] швед. Johan [И)хан], дат. Jens [Ене, Йенс], исп. Juan [Хуан]).
ЙоАна ж. 362, кален., гръц. Id&nna, по м. Йоан.
ЙоАнка ж. 37, умал. от Йоана.
ЙоАнна ж. 172, с удвоение на н по гръц. Вж. ЙоАна.
Йдва ж. 343, по м. Йов (гръц. lob от евр. iyydbh ’преследван’).
ЙовАв м. 7, от Йов+ан; от Йоан с вмъкнато в.
ЙовАна ж. 27, успор. на Йоана с вмъкнато в; от Йов(а)+аиа.
ЙовАнка ж. 18, умал. от Йована.
ЙовАнчо м. 10, умал. от Йован.
ЙовелАн м .7, от Йовел +ин (Йовел от Йов 4-ел); от Йов+елин като
Детелин.
ЙовелАна ж. 31, успор. на м. Йовелйн или от Йов(а) + едина.
Йдва ж. 25, разн. на Йов, Йово.
ЙовАта ж. 6, кален., от Йов(а) + ита.
Йдвка ж. 2006, умал. от Йова.
Йдвко м. 268, умал. от Йов, Йово, Йови.
Йдво м. 15, от Йов 4- о; съкр. от Йован.
Йдвчо м. 607, умал. от Йово, Йовко.
Йдзеф м 35, нем. Joseph, Josef ’Йосиф*. Вж. Йдсвф.
ЙозефАна ж. 29, от Йозефа 14- ина, по фр. писмен? форма на Josephine;
умал. Йозефйнка.
Йдзо м. 47, съкр. от Йоз(еф)4-о.
Йдла ж. 5, успор. на м. Йоло; съкр. от Мариола, Йоланда.
ЙолАнда ж. 43, итал. lolanda, разн. на Йоланта.
ЙолАнта ж. 66, нем. lolanthe от исп. Violante, лат. Viola ’теменуга'.
Йдлн ж. 5, съкр. от Йолйта или разн. на Йдла.
ЙолАна ж. 10, от Йдл(а) 4- ина.
ЙолАнка ж. 8, умал. от Йолина.
ЙолАта ж. 18, от Йол(а) 4- ита.
Йдло м. 19, от Йово, Йото с друг завършек; успор. на ж. Йола.
Йон м. 149, в СИБ 120, СЗБ 28, съкр. от Йоан; по кален, м. Йона (от
гръц. Idnas, от евр. [one ’гълъб’); с влияние на рум. Ion.
Йдва ж. 506, в СЗБ 369,' съкр. от Йоана, Йована; успор. на м. Йон.
ЙовАл м. 12, всички в СИБ, от Йон 4-ел като Даниел, Нинел; рум.
lonel < Ion; ж. Йонёла 2, Йонёлия 2.
ЙонАта ж. 52, от Йон(а)4-е/иа.
ЙонАтка ж. 6, умал. от Йонета.
Йднн м. 6, разн. от Йоне, Йон, Йоно.
Йднн ж. 5, разн. на Йона.
Йднвка ж. 9, от Йон(а)4-ика, гръц. наставка.
ЙонАта ж. 34, от Йон(а) 4- ита; съкр. от Йоанйта; умал. Йонитка.
Йднка ж. 1267, умал. от Йона.
Йдвко м. 444, умал. от Йоно; успор. на ж. Йонка.
Йднна ж. 22. в СЗБ 19, с удвояване на и; срв. Йоанна.
105
Йдно м. 15, от Йон+о; успор. на ж. Йона.
Йончо м. 264. умал. от Йоно.
Йдрго м. 25, в ИБ, с новогръц. преход на г’ в й от Георго.
Йдида ж. 6. съкр. от Йордана.
ЙордАн м. 18 328. в ЮИБ 2301. СИБ 5308. СЗБ 2103. ЮЗБ 8616. еванг.,
стб. пощадил. гръц. Jordanes. евр. (arden — име на свешена река в истор.
Палестина; умал. Йорданко.
ЙордАна ж. 1595, по м. Йордан.
ЙордАнка ж. 13 061, умал. от Йордана; м. Йорданко.
ЙордАнчо м. 128, умал. от Йордан.
Йдрдо м. 5, в СЗБ, съкр. от Йорд(ан)+#.
Йдрчо м .9, умал. от Йдро (съкр. от Йордан — с мек завършек Йдръо).
Йдсеф м. 21, разн. на Иозеф, Иосиф.
Йосефйиа ж. 6, кръст. от Иосифа и Жозефина или от Йосеф(а)+шш.
Йдсиф м. 1566. библ., еванг.. стб. нкфк гръц. Joseph, лат. Josephus от
евр. yosef 'бог да помага. да умножава'.
Йбсифка ж. 16. умал. от Йдсифа 1 (по м. Йосиф).
Йдска ж. 16, умал. от ЙдсаЦ < Иосифа).
Йдско м. 84, умал. от Йдсо, Йдсъо (< Йосиф). Йонко или др. име.
Йбта ж. 41, успор. на м. Йото; съкр. от Панайота.
Йдткя ж. 51, умал. от Йота; съкр. от Панайолка.
Йдтко м. 67, умал. от Йото, Йдтьо.
Йдто м. 297, съкр. от Панайот или Йован.
ЙдхАн м. 75, нем. Johann 'Иван'; популярно по стихотворение на
Хр. Смирненски.
ЙохАиа ж. 10, успор. на м. Йохан; нем. Johanna 'Ивана'.
Йдца ж. 15, успор. на м. Йоцо.
Йдцка ж. 5, умал. от Йоца.
Йдцо м. 18, разн. на Йово, Йоло с друг завършек; съкр. от Йован.
Йдчка ж. 6, умал. от Йоца, Йоцка.
Йдчко м. 10, умал. от Йоцо, Йочо.
Йдчо м. 8, умал. от Йоцо или от Йовчо с изпадане на в.
Йдшка ж. 30, умал. от Ядшд(успор. на м. Йошо).
Йдшко м. 5, умал. от Йдшо 1 (съкр. от Йован или разн. на Йоцо, Йо-
чо, Йоко с друг завършек -шо).
к
КазимАр м. 5, от чеш. Kazimir, пол. Kazimierz 'който проповядва мир'.
КАйка ж. 25, умал. от КАя (успор. на м. Кайо < Николай).
Калафйра ж. 5, гов. от калафйр 'карамфил'; умал. Калафйрка.
КАле ж. 5, разн. на Кала, Каля.
К Али м. 15, разн. на Кало, Кальо.
К Али ж. 9, успор. на м. Кали; разн. на Кала, Каля.
106
Калйн м .1300, съкр. от Калинйк (гръц. Kallinikos "добра победа'); по
ж. Калина.
Калйна ж. 1865. по дърво калина — с бели Цветове и красиви червени
плодове; по калина-малина 'божа кравица' — насекомо с напъстрени с
червено крила.
Калйнин м. 9, от Калин + ин; по името на Михаил Иванович Кали-
нин — съветски партиен и държавен деятел (1875—1946).
Калйнка ж. 3239, умал. от Калина.
Калйико м. 5, умал. от Калин.
Калйнчо м. 10, умал. от Калин.
Калидва ж. 176, гръц. мит. КаШдрё "сладкозвучна" — муза на епическа-
та поезия; умал. Калидпица 1.
Калида м. 25, по ж. Калиопа.
Калидока ж. 14, умал. от Калиопа.
Калйпсо ж. 7, гръц. мит. — Kalypsd от kalypto "скривам" — дъщеря
на Атлант, нимфа на о-в Огигия, където Одисей отсяда при пътуване и
престоява седем години, пленен от красотата й.
Калйтш м. 5, фамилно име на рус. подполк. Павел П. Калитин, ко-
мандир на опълченска дружина в Руско-турската освободителна война.
Загинал при защита на Самарского знаме (1877).
Калйтко м. 5, умал. от Калит (от Кал(о, -ьо)+ит).
Калйца ж. 55, умал., от Кал(я)+шрт.
Кйличка ж. 75, умал. от Калйца.
Кйлия ж. 88, от Кал(я)+ия; по калия — цвете с фуниевидни бели Цвето-
ве.
Кйлка ж. 6, умал. от Каля.
Кало м. 13, съкр. от Калоян. Калотин, Калин; гръц. kalos 'добър; ху-
бав'.
Калдфер м. 26, от цветето калдфер "кариофил" (Chrysanthemum
balsamita); ж. Калдфера 1, Калоферйна 1, Калофйра 1.
Калоян м. 530, български цар (1197—1207), в писмени извори: kaaoimik,
kaawiwahhk, кало кик. гръц. Kaloioannes 'хубав Йоан'; ж. Кало.чна 2.
Калойика ж. 17, умал. от Калояна.
Калуд м. 50, съкр. от Калуди 3 (от гръц. kaloudi "дар, подарък").
Калуда ж. 126, успор. на м. Калуд, Калуди.
Калудка ж. 155, умал. от Калуда.
Калудко м. 5, умал. от Калуд.
Калуг м. 6, с обеззвучаване на д в т от Калуд или от Кал(о)+ут като
Милут, Богут.
Калутка ж. 11, умал. от Калута 4.
Калушка ж. 87, умал. от Калуша (от Кал(я)+уша).
Кйлчо м. 375, умал. от Кало, Кальо.
Кйльо м. 177, съкр. от Калоян и др. имена с мек завършек срещу Кало.
Кальдпа ж. 28, разн. на Калиопа.
Кальдпка ж. 9, умал. от Кальопа; разн. на Калиопка.
Кйля ж. 371, по м. Кальо; съкр. от Калина или др. име.
107
КАма ж., 5, по м. Камо.
КамАлия ж. 1906, фр. Camelia; по цветето камелия с вечно зелени листа
и бели или червени Цветове.
КАмен м. 2430. стб. камень 'камък', пожел. 'да бъде с твърд характер';
превод на гръц. Petros. Вж. Пётьр.
КАмена ж. 117, по м. Камен.
КАменка ж. 203, умал. от Камена.
КАменчо м. 14, умал. от Камен.
Камо м. 6. стб. кыио* к&менк; съкр. от Камен.
КАна ж. 181, съкр. от Вълкана, Петкана, Милкана или др. име.
КанАлп ж. 8, кръст. от Кана и Анелия; едва ли по подправка канёла;
разн. Канйлия 1.
КАнка ж. 33, умал. от Кана; съкр. от Вълканка.
К Ано м. 5, съкр. от Вълкан, Лукан > Кан+о.
КАнчо м. 9, умал. от Кано, Каньо; съкр. от Вълканно, Луканчо.
КАньо м. 72, успор. на Кано; съкр. от Вълкан, Лукан — с мек завършек;
ж. Каня.
КАпка ж. 725, пожел. 'да бъде чиста и красива като капка роса или
вода'; м. Кдпко.
КАпчнца ж. 5, умал. от Капка.
КарамфАл м. 195, по цветето карамфйл (Dianthus).
КарамфАла ж. 402, успор.. на м. Карамфйл; произв. Карамфйлия 2,
Карамфйя 1.
КарамфАлка ж. 242, умал. от Карамфила.
КарамфАлчо м. 5, умал. от Карамфйл.
КаранфАл м. 5, звук.-гов. разн. на Карамфйл.
КаранфАла ж. 78, разн. на Карамфила.
КарайфАлка ж. 23, умал. от Каранфила.
КарАна ж. 18, съкр. от Катерина; нем., швед. Karin; умал. Карйнка 4;
м. Карин 1.
Карл м. 36, стфр. Carl от стгерм. Carlmann 'свободен мъж'.
КАрла ж. 7, по м. Карл; нем. Carla, Karla.
КАрло м. 57, от Карл+о или от итал. Carlo.
КармАла ж. 5, от итал. Carmela — име на иланина, а по нея католиче-
ският орден на кармелитите; евр. karmel 'градина, лозе'.
КармелАна ж. 8, от Кармел(а)+шш.
КармелАта ж. 16, от Кармел(а) + шпа.
Кармен ж. 52, лат. Caimenta — богиня на пророчествата и раждането;
героиня на едноименна опера на Жорж Бизе; исп., фр. Carmen, от лат.
carmen, -inis ’песен; предсказание'.
КАрмен м. 21, по ж. Кармен.
КАрмена ж. 26, от Кармен+а; умал. Кармёнка 2.
КарменлАта ж. 7, кръст. от Кармен и Кармелита.
Кардла ж. 10, успор. на м. Карол 3 (от Кар(л)+ол); англ., нем. Carola,
от лат. м. Carolus.	<
108
КаролАя м. 9, от Карол + ин; успор. на ж. Каролина.
Каролйяа ж. 182, фр. Caroline,, итал. Carolina, нем. Karoline.
КасАмдра ж. 7, гръц. мит. Kassandra — пророчица, дыцеря на цар При*
ам.
КАта ж. 366, успор. на Катя.
Каталйш ж. 53, от Ката+лшш; рум. CAtAlina, итал. Catalina; умал. Ка-
талйнка; м. Каталин 2.
Катарйяа ж. 32, видоизм. на Катерина; хол. Catharina; м. Катарин 2.
КатарАнка ж. 8, умал. от Катарина.
КателЙ! м. 7, успор. на ж. Кателина.
КателАиа ж. 32, разн. на Каталина или от Кат(я)+едина; умал. Кате-
линка 2.
КатерАн м. 18, по ж. Катерина.
КатерАна ж. 5447, съкр. от Екатерина.
Катерйпса ж. 374, умал. от Катерина; съкр. от Екатеринка.
КАтя ж. 7, разн. на Ката, Катя.
КатАяа ж. 813, от Кат(а, -я) + шш; съкр. от Катерина; м. Катин 2.
КатАяка ж. 356, умал. от Катина.
КатАца ж. 6, умал. от Кат(а, -я)+ица.
КАтка ж. 63, умал. от Ката, Катя.
КатлАяа ж. 6, съкр. от Кателина, Каталина.
КатрАи ж. 14, съкр. от Катерина, англ., фр. Catherine.
КАтьо м. 5, по ж. Катя.
Катйша ж. 181, рус. умал., от Катя < Екатерина.
Катйипка ж. 5, умал. от Катюша, рус.
КАтя ж. 9531, с мек завършек срещу Ката; съкр. от Катерина.
КАчо м. 5, видоизм. на Камен, Катьо или др. име.
КАя ж. 5, съкр. от Николая; успор. на м. Кайо.
КАва ж. 70, съкр. от Параскева; умал. Кёвка; м. Кёвчо.
КАно м. 12, гръц. мит. — Кеней, син на Ёлат, превърнат от Нептун от
момиче Caenis в момче Caeneus; гръц. kainos 'нов*; срв. Нбвко, Новак.
КАра ж. 1449, съкр. от Керана, Кераца.
КерАн м. 27, разн. на Киран.
КерАяа ж 411, успор. на м. Керан.
КерАнка ж. 710, умал. от Керана.
КерАца ж. 134, дыцеря на цар Иван Александър„ке^цх дыцн
от •
КерАчка ж. 33, умал. от Кераца.
КерАкн м. 9, рази, на Киреки (от Кир(о)+еки, -яки), гръц. настав.
КАрка ж. 349, умал. от Кера.
КерАнка ж. 6, умал. от Кердна (от Кер(а)+она).
КАрчо м. 7, умал. от Керо 4 (успор. на ж. Кера).
КАта ж. 310, съкр. от Параскева; умал. гальов. от Кера; умал. Кётка 4.
КАта ж. 397, разн. на Кета; умал. гальов. от Кера или др. име;'
англ. Catty.
109
Кика ж. 7, от Кира с непълно удвоение; от Китка с изпускане на т.
Кимдн м. 14, гръц. Kimon — атински пълководец, син на Милтиад; от
Ким(о) (съкр. от Евдоким, Йоаким)+ои; умал. Кймчо.
КАна ж. 1821, видоизм. от Калина, Катерина или др. име.
КАика ж. 400, умал. от Кина.
КАно м. 38, успор. на ж. Кина.
КАнча ж. 12, по м. Кинчо; умал. от Кина, Кинка.
КАнче ж. 29, умал. от Кина, първично обръщение.
КАнчи ж. 31, гов. разн. на Кинче; умал. от Кина.
КАнчо м. 31. умал. от Кино, Кйнъо 3.
К Аня ж. 19, с мек завършек срещу Кина.
КАира ж. 72, кален., успор. на м. Кипре 3 (съкр. от Киприан, Киприян),
от гръц. Kiprianos 'от остров Кипър, кипърец, киприянец’; преосмислено
по кйпря се 'кича се, гиздя се' или от прил. кйпра 'стройна, красива'; про-
изв. Киприяна 4, умал. Киприянка 3; м. Кипре 3, Кипър 1, умал. Киприян-
чо.
КАра ж. 31, по м. Киро, Кирьо.
КирАн м. 9, от Кир(о)+он.
КирАна ж. 87, от Кир(а)+ана.
КнрАнка ж. 58, умал. от Кирана.
КирАца ж. 37, от Кирана като ГацасГана, Даца<Драгна; умал. Ки-
рачка 4.
Кирёки м. 15, екава форма от Киряки.
КириАк м. 5, видоизм. от Кирияк, Киряк.
Kipnd м. 5, от гр. Kerykos 'проповедник'; м. Кйрик 1.
КирпкАца ж. 9, умал.,. от Кирик(а) 4+ица.
Кйрил м. 17 401, в ЮИБ 2424, СИБ 2445, СЗБ 1801. ЮЗБ 10 731, кален.,
стб. KiifiiAA'A, kv^ha'a, куунлъ и др. форми, от гръц. Kyrillos 'господарски';
монашеско име на Константин-Кирил Философ, брат на Методий, създа-
тели на слав, азбука и основоположници на слав, и бълг. литература.
КАрила ж. 99, по м. Кирил.
КирнлАца ж. 14, умал. от Кирила.
КАрилка ж. 1270, умал. от Кирила.
КАрнлко м. 9, умал. от Кирил.
КАрнлчо м. 24, умал. от Кирил.
г КирАна ж. 5, от Кир(а)+шш; умал. Кирйнка; м. Кирйнко\ рум.
КирАца ж. 36, умал. от Кира.
КирАца м. 7, успор. на ж. Кирица или от Кир(о)+мде.
КирАчка ж. 6, умал. от Кирица.
КирнАк м. 27, от гръц. Kyriakos 'неделен; свещен, господен'.
КирнАка ж. 13, успор. на м. Кирияк.
КнрнАкА м. 14, разн. на Кирияк.
КнриАкАца ж. 54, умал. от Кирияка.
КириАнка ж. 5, умал. от Кирияна (от Кири(я)+яна (Яна).
КАрка ж. 156, умал. от Кира; съкр. от Кирилка.
ПО
Кйрки ж. 24, съкр. от Кирики < Кирияки.
Кйрко м. 58, умал. от Киро; съкр. от Кирилко.
Кйро м. 1246, съкр. от Кирил > Кир(ил) 4- о.
Кмруша ж. 8, от Кир(а) 4-.уша.
Кирушка ж. 25, умал. от Кируша.
Кйрчо м. 843, умал. от Кирил, Киро, Кирко.
Кйрьо м. 57, с мек завършек срещу Киро.
Кирйк м. 77, стегн. от Кирияк.
Киряка ж. 25, успор. на м. Киряк; стегн. от Кирияка.
Кирйкп м. 37, разн. на Киряк; стегн. от Кирияки.
Кирйки ж. 61, разн. на Кирияка; гръц. kyriake ’господин, не дел на’.
Кирйкица ж. 36, умал. от Киряка.
Кирйна ж. 15, от Кир(а)4-яна; кръст. от Кира и Яна.
Кирйнка ж. 7, умал. от Киряна.
Кйта ж. 90, от гов. кита ’китна’; съкр. от ж. Никита; м. Кито 3.
Китйн м. 48, от Кйт(о, -ьо) +ан\ от гов. кит ’китен’; умал. Китанчо 4;
Китаиа ж. 1, умал. Китанка 3.
Кити ж. 7, умал. от Кита, Китка или др. име.
Кйтка ж. 78, умал. от Кита; от китка ’цвете, букет’.
Кина ж. 427, съкр. от Кирица, Кирякица или от др. име.
Кича ж. 43, с друг завършек от Кица, Кита; м. Кичо<Яким.
Кичка ж. 761, умал. от Кича, Кица.
Клавдия ж. 194, кален., стб. клдкдгд; зап.: нем. Klaudia, итал. Claudia;
лат. Claudia от м. Claudius — римски император; римско родово име.
Клййда ж. 5, съкр. от Николайда или от Клавдия.
Клйра ж. 334, кален., зап.: англ., нем., итал. от лат. Clara ’чиста, свет*
ла, непорочна’.
Кларйса ж. 9, произв. от Клара; итал. Clarissa, фр. Clarisse.
Клйудия ж. 6, зап.: нем., итал. произношение на Claudia. Вж. Клавдия.
Клемеятйна ж. 57, зап.: англ. Clementina, фр. Clementine; умал. Клемен-
тйнка. Вж. Климентйна; м. Клементин 2.
Клеопатра ж. 11, гръц. Kleopatra от kleos ’слава’ и patir ’баша’ — ’сла-
ва на бащата'; дыцеря на Птолемей Авлет, последна царица на Египет
(51—30 г. пр. н. е.); образът й получава отражение в многобройни литера-
турни и филмови произведения.
Клер м. 6, англ. Clare, фр. Claire ’Клара’; ж. Клер 1.
Климент м. 312, кален., стб. клнментъ, канмант, гръц. K16mentos, от
лат. clemens, -entis ’милостив’; Климент Охридски — име на бълг. кни-
жовник и съратник на Кирил и Методий; умал. Клйментчо 2.
Климентов м. 13, от Климент 4- ин.
Климентйна ж. 65, успор. на м. Климентии; умал. Климентйнка 1.
Кдвна ж. 9, разн. на Ковня.
Кдвне м. 9, по ж. Ковна, Ковня.
Кдвня ж. 11, от гов. ковня ’наковалия’.
Коёна ж. 21, от Ко(я) (успор. на м. Койо)+ена; разн. на Кояна.
111
КозмА м. 32, кален., гръц. Kozma, от kosma, kosmos "подредба, украса";
Презвитер Козма (X в.) — бележит старобълг. книжовник.
Койдёна ж. 5, съчет. от Коя и Дена; умал. Койдёнка 4.
Кдйка ж. 153, умал. от Коя.
Кдйна ж. 215, успор. на м. КоЙно или от Ко(я)+нд.
Кдйничка ж. 12, умал. от Койница (от Койн(а)4-ш/а).
Кдйно м. 44, от Кой(о)+но както Стойо > Стойно.
Кдйо м. 99, видоизм. от Константин, Костадин или Кольо.
Кдйче м. 502, умал. от Койо.
Кокдна ж. 6, от гръц. kokkdna "гражданка; дама; натруфена жена".
КоконА ж. И, в ЮИБ, СИБ, разн. на Кокона.
Кдла м. 13, съкр. от Никола; с твърд завършек срещу Кольо.
Кдле м. 8, умал. от Кольо; първична звателна форма.
Колйна ж. 9, съкр. от Николина.
Колонка ж. 5, умал. от Колина; съкр. от Николинка.
Кдлка ж. 19, умал. от Кдла 1 или съкр. от Николка 1; м. Колко 1.
Кдло м. 24, с твърд завършек срещу Кольо, Коле.
Кдлчо м. 167, умал. от Кольо; съкр. от Николчо.
Кдльо м. 4039, предимно в ИБ, съкр. умал. от Николай Кол+ ьо.
Кдля ж. 11, по м. Кольо.
Комёта ж. 20, от комёта "опашата звезда"; срв. Искра, Звёзда; от
Кдм(а)( < Комна) 4- ета.
Кдмна ж. 18, рум. Сошла; византийски династия Комнени: Komnos,
Копта, Komnenos; м. Кдмньо 2, Кдмно 1.
Кбмня ж. 108, с мек завършек срещу Комна; успор. на м. Комньо.
Кбмо м. 29, от Кдмно с изпускане на н.
Кдна ж. 11, успор. на м. Коно; съкр. от Кокона или др. име.
Кднда ж. 5, от Кона с вмъкнато д; по м< Кондо.
Кдндн м. 6, разн. на Кондо, Кондьо.
Кондо м. 5, съкр. от Кондрат, гръц. Kondratos; от Коно с вмъкнато д.
Кдвдьо м. 40, успор. на Кондо с мек завършек.
Кднка ж. 8, умал. от Кона; съкр. от Коконка.
Кдно м. 21, съкр. от Константин > Кон 4- о; в Севлиевско, Ловешко,
Плевенско и др. от Никола.
Констанднн м. 14, звук. разн. на Константин по Миладин.
Константйн м. 4536, кален.,от лат. Constantinus, от constans, -antis "по-
стоянен; твърд, спокоен"; разн. Константино 2.
Константина ж. 106, успор. на м. Константин.
КонстантАнка ж. 61, умал. от Константина.
КонстАнца ж. 59, рум. Constanta, итал. Constanza, от лат. Constantia
"съгласие; постоянство"; произв. Констанция 2.
Кднтн м. 7, пожел. "да се кднти — да се облича красиво"; съкр. от итал.
родоВо име Висконти — Visconti.
Кднчо м. 5, умал. от Коно, Кднъо.
КопрАна ж. 6, пожел. "да има мека и лъскава коса като коприна".
112
Копрйнка ж. 71, умал. от Коприна.
Кордлия ж. 5, от Корал(а) + ия (корал "украшение от корал’).
Кордёлия ж. 8, англ. Cordelia от лат. cor, cordis ’сърце’; действуващо
лице в трагедията „Крал Лир" на Уилям Шекспир; от кордёя(а) (итал.
cordella ’панделка*)+ил.
Корйна ж. 5, от Кор(а) 2 (съкр. от Корнелия) умал. Коринка 1.
Кдрна ж. 6, съкр. от Корнелия.
Кормёлнй м. 9, от лат. Cornelius, от cornu *рог’ — римско родово име;
разн. Корнйли 1, Корнел 4, Корнели 2.
Кориётая ж. 492, успор. на м. Корнелий; нем. Kornelia, англ., Итал.
Cornelia; разн. Корнйлия 1 (по англ, произношение); КорнелиАна 1.
Кортёэа ж. 51, от итал. Cortesa, cortese 'вежлива, любезна'.
Кортёзкя ж. 29, умал. от Кортеза.
Кдся ж. 29, пожел. 'да бъде с дъЛга хубавя косд' или по м. Кдсо (успор.
на Косьо).
ICoetea ж. 22, от Кос(а)+еил; умал. Косёнка 4.
Кдси м. 10, разн. на Кдсе (гальов. от Кольо) или Кдсьо.
Кдскя ж. 7, умал. от Коса.
Кдсмос м. 6, веники в София, от гръц. k6smos ’воемнр’.
Кдетя м. 3590, от гръц. Kdstas иди съкр. от Костадин.
Кдетя ж. 24, по м. Коста, Косто.
Костадйн м 12 236,,в ЮИБ 3687, СИБ 1379, СЗБ 611, ЮЗБ *П59, нар.
от Константин с иовогръц. преход на им В нд.
Костадйна ж. 129, успор. на м. Костадин.
Костадйнка ж. 2528, умал. от Костадйиа.
Кдстадейчо м. 54, умал. от Костадин/
Костбкя м. 64, умал. гръц от Костас, Kostiki.
KoCTika ж. 5, от Кост(а)+деа,
КостДжда ж. 27, рум'. Costanda по м.Co9taHd<Constant.*
Костдидн м. 7, от рум. Costand или иовогръц.
Костаадйи м. 6, разн. на Костантин, иовогръц. разн.
Кост&пса ж. 9, умал. от Костайн.
Коетантйи м. 145, съкр. от Константин.
КестДица ж. 45, съкр. от Констанца с изпускане на н.
Костё м. 14, ЮЗ разн. на Коста.
Кдсто м. 264, зап. разн. на Коста.
Костодйн м. 6, в СЗБ, от Косто+дин по Костадин.
Кдстъо м. 7, СИ разн. на Коста, Косто с мек завършек.
Кдетя м. 17, по рус. Костя от Константин; с мек завършек срещу Кос-
та.
Кдсьо м. 317, срещу Кдсо( < * Костьо, Коста).
Кдта ж. 6, по м. Кдто 4, Кдтьо 1 (от Костадин).
Кдца ж. 39, по м. Коце, Коцо; умал. Кочка.
Кдцё м. 199, в ЮЗБ 186, с премятане от Косте > Котсе > Коце — преход
ст>тс>ц.
X. Чесгогно-гьл ковен речник па...
113
Кдци м. 100, предимно в СБ, разн. на Коце.
Кбцо м. 33, разн. на Косто с премятане на ст > тс > ц\ с мек завършек
Кдцьо 1.
Кдчо м. 227, разн. на Коты»; с мек завършек Кдчъо 2.
Кощйна ж. 9, сръб. Коштана, героиня на филм и драма на Боре Стан*
КОВИЧ.
Койика ж. 13, умал. от Кояна (от Ко(я)4-яна).
Крййо м. 47, съкр. от Краислйв; защ. име 'да бъде последно дете на
многодетно семейство'; срв. Ддста, Достана, Стига.
Крййчо м. 49, умал. от Крайо.
Крйли м. 7, разн. на Кральо.
Крйлчо м. 6, умал. от Крало(-ьо).
Крйльо м. 36, от крал, пожел. 'да стане известен, заможен'; срв. Бан,
Бано, Царьо.
Крйля ж. 20, по м. Кральо.
Крйса ж. 117, съкр. от Красимира; успор. на м. Краси.
Крйсен м. 325, от красен, пожел. 'да бъде красив'.
Крйсеика ж. 15, умал. от Красёна 2 (по м. Красен).
Крйси м. 43, от Красен.
Крйся ж. 23, съкр. от Красимира; успор. на м. Краси.
Красидйр м. 6, ново, от Краси+дар 'красив дар'.
Красйм м. 13, съкр. от Красимир; ж. Красима.
Красимир м. 17 789, в ЮИБ 3063, СИБ 5157, СЗБ 3087, ЮЗБ 6482, стар,
слав, к^снмнлч в док. от XVI в.; пожел. 'да бъде украса на света’; умал.
Красимйрчо 2.
Красимйра ж. 9413, успор. на м. Красимир.
Красимйрка ж. 232. умал. от Красимира.
Крйснн м. 57, от Крас(и, -ьо) 4- ин.
Красина ж. 26, по м. Красин.
Красйнка ж. 26, умал. от Красина.
Красиюдйра ж. 9, от KpacHH(a)+o+<tapa.
Красийнка ж. 6, умал. от Красияна (Красин-лип).
Крйсш ж. 5, от красен, красна 'красива, хубава'.
Краснодар м. 28, ново, от Красно Л-дар или по едноименен град в
СССР.
Красноддр м. 7, разн. на Краснодар по Тодор.
Красномйр м. 5, от Красно 4- мир.
Крастйна ж. 27, звук.-гов. разн. на Кръстина.
Крастйнка ж. 27, умал. от Крастина.
Крйсьо м. 17, от Крас(ен) 4- ьо.
Крйся ж. 49, с мек завършек срещу Краса.
Крачун м. 12, от Арочо(<Крайчо)4-ун; рум. Craciun 'Коледа'.
Крёма ж. 12, съкр.от Кремена.
Крёмен м. 37, стб. камень 'кремък, гранит, скала', пожел. 'да бъде
твърд като крёмен — кремък'.
114
Кремона ж. 707, пожел. по м. Кремен.	,
Кремёика ж. 13, умал. от Кремена.	i
Кромка ж. 23, умал. от Крема.	\
Крестйна ж. 7, разн. на Кръстина^ рус. влияние — крест ’кръст’.
Кристален м. 7, от Кристал+ин (по кристал ’иисоКокачествено чисто
сгькло’, символ на чистота).	I
Кристальна ж. 50, от Кристал(^) \+ина; успор. на м. К ристал ин.
КристЬи'М. 6, разн. на Кръстан; съкр. от Кристиан; ж. Кристала 1.
КирстиЬн м. 74, зап.: англ. Christian ’Христиан’; съкр. Кристи.
КристиЬна ж. 12, по м. Кристиан.	/
Кристйн м. 31, от англ. Christine.	-
Кристйн ж. 10, фр. Christine.
Кристйна ж. 673, зап.: англ., нем. ChristinaJ итал. Cristina ’Христина'.
Кристйнка ж. 51, умал. от Кристина. [
Кристпйн м. 247, разн. на Кристиан. \
Кристийна ж. 46, по м. Кристиям.
Крйсто м. 5, от фр. Christ ’Христо’; успор. ла ж. Криста 4.
Крум м. 3277, име на български владетел хан Крум (803—814). стб.
кроями от тюрк, първобтолгарско kurmis 'издигам, установявам’, kurum
'зашита, владичество' (БЕР, III, 1980, с. 25); ук^ал. Крумче 1; ж. Крума,
Крумёна. Крумка 4.
Кр^мчо м. 41, умал. от Крум.
Кръстйн м. 245, от Кръст(ьо)4-ан; умал. Кръетанко 1.
Кръстана ж. 526, успор. на м. Кръстан; от Кръст(а) (по м.
Кръстьо) + ана.
Кръстйнка ж. 157, умал. от Кръстана.
Кръстёна ж. 45, от Кръст(а)+еиа; рази. иа Кръстана.
Кръстйяка ж. 66, умал. от Кръстена. )
КръстЬн м. 109, по ж. Кръстина; от Кръс(т(о, -ы>)+ин.
КръстЬна ж. 1338, от Кръст(а) +ина.	’
Кръстйнка ж. 1114, умал. от Кръстина.
Кръсто м. 460, в ЗБ, от кръст, с твърд завършек срещу Кръстьо.
Кръстдйчо м. 11, в СЗБ, умал., от Кръст(Ь)+ой+ч0 като Радойчо.
Крьстомйр м. 6, OJ Кръсто Л-мир.
Кръстьо м. 3740, с мек завършек срещу Кръсто; вероятно и превод на
гръц. Staurios от stauros ’кръст’. Вж. Стйвуя.
Кръстьомйр м. 14, от Кръстьо Л-мир. j	\
Кръстйна ж. 14, от Кръст(а)+яна; рази, на Кръстена. \
Крястйнка ж. 8, разн. на Крестника; у^ал. от Крястйна.
Ксант^ла ж. 5, от Ксант(а)+ула (Ксанта от гръц. xantho^ ’руса, русо-
коса*).	\
Ксёшя ж. 128, от гръц. Xenia ’гостоприемство’; нем. Xeniay
Кубрйт м. 100, първобългарски хан (650 г.), тюрк. Qobrat ’събери (на-
род)’; kurd ’вълк’ (БЕР, III, 1980, с. 72).	\
Кузма М- 71, гов. от/Козма с отмятане на ударението; ж. Кузма 1. Вж.
КозмА.	/
Кузмаи м. 273, от Кузм(а)+ан. ;
К^змеи м. 5, от Кувм(а)+ен.
К^змш м. 9, оТ Кузм(а)+ин; ж. з^узмина 1.
К^зо м. 34, създ от Кузма. \
Кузы» м. 5, от Куз(ма)+ьо; с мек завършек срещу Кузо.
К^ла ж. 90, съкр. от Никуда, Никулина; умал. Кулка 3.
К^ли м. 22, съкр. о! Никули; разнДна Кульо.
Кулшка ж. 5, умал. от Кулина 2 (о! Кул(а)+шш).
Кулчо м. 9, умал. огКуло (съкр. от Никуло).
КуЛьо м. 6, съкр. от Никуда; разн. на Куля 1.
куман м. 55, стб. коо^мь ’кръстйик; който венчава някого’;
от кум + ан, у Идчев, с. 2ЙЗ, от народнос^ното име кумани; умал. Куман-
куна ж. 732, успор. на м. Куна 2, Куньо, свързвайо и с куна ’икона’.
Куш м. 26, разн. на Куньо, Куне 2.
Куика ж. 550, умал. ог Куна.
К$нчо м. 217, умал. от Куньо, Куно; съкр. от Петкунчо.
Куньо м. 43, съкр. отПеткун, Пекун, Цекун>Кун+ьо; с мек завършек
срещу Куно в СЗБ.
К^нен м. 42, защ. име по стар обычай да се „купуват* и „продавит**
деца в семейства с детска смъртност.
Курта ж. 19, турк. kurd ’вълк’, стар, тотем; м. Курт 3, Курте 3.
Куртёза ж. 95, гов. разн. от Кортеза с редукция на о в у.
КуртАзка ж. 16, умал. от Куртеза.
КуртАса ж. 6, звук, раз^ на Куртеза.
КУрти м. 151, разн. на рур/пе.
КурЯкп 'м. 5, от Курт(й)+мш като Петриш, Радиш.	о
Курто м. 14, от Курт+0 — западна разновидност на Курти.
Куртъо м. 6, в ЮИБ, Q мек завършек срещу Курто.
Кута ж. 23, успор. на м. Куто, Кутьо, Кути.
KJra м. 17, разн. на Куто, Кутьо.
Кутьо . 12, съкр. от Куртьр с изпадане на р, споредх Ив. ^^уридханов,
трак, наследство Kuto< Koto (II, 1960, с. 79).
Куца ж. 5, уг Кута с друг завършек.
Куцар м. 43, от диал. куцар ’куц*, защ. име ’да носи име на куц, за да
не го нападут болести*. |
Кучо м. у, защ. име ’да му бъде кум куче*, за да живее дълго — по
обредно подхвърляне на дете на пътя за сменяне На кръстника: най-на-
пред минДло куче; от Кунчо с изпадане на н.
Къдра/ж. 8, пожел. *да има къдрава коса* — белег на красота.
Кыш к. 99, по м. Кьно, Къньо, Къне.
Къни/м. 10, разн. на Къньо, Къне 1.
116
Кънка ж. 29, умал. от Къна.
Кино м. 1234, умал. от Къньо, Къно.
КАаъо и. 131, видоизм. на Кръстьо,	(
I
J	1	/
ЛАда ж. 84, в средновековни хронияи Лада — слкв. богиня на любовта,
прислав. * lada ’любима’; съкр. от Влада. ? у
ЛадрСлА* м. 8„ от м. Лади (по ж. Лида)+слав; ж. Ладиашва 2.
ЛДдасл ж. 7, умал. от Лада; съкр. о г Владка с ишускаяе на а.
ЛАэа Ж. 5, съкр. от Лазара; успор. «а м. Лазо. \	[
ЛАзар м. 3059, еванг., стб. ллэдрь, г >ъц. Lazaros, пат. ^azarus, от евр.
'Ele/azAr 'бог помага: божа помощ’, ЕЬк. ЕлнзАр, ж.\7азЖра 1.
ЛазарАи м. 71, о\ Лазар 4- ин; умал) Лазарйнчо 2.	/
Лазарев ж. 405, успор. на м. ЛизаАин; от Лазар(а)ина.
ЛазарАнка ж. 384, умал. от Лазарцна.	/
ЛАзарка ж. 15, умал. от Лазара.	\
ЛАзарчо м. 9, умал.\ от Лазар.
ЛАзка ж. 6, умал. oi Лаза.
ЛАзжо м. 7, умал. от Лазо.	'
ЛАзо м. 7, съкр. от Лазар.	\ i
Лазура ж. 10, от Лаз(а)4-ура или </г лазур ’небесна синева; ясно небе’;
произв. Лазурия, Лазурча 3.	
ЛАко м. 24, съкр. от ЛалКо. ) ,
ЛАла ж. 314, по м. Лало, Лальоуразн. Лали 3.	/
ЛАлка ж. 1000, умал.от Лала. /	'
ЛАлко м. 42, умал. от Лало, Лальо; успор. на ж. Лапка.
ЛАло м. 151, съкр. 6т Лазар, сдетско удвоение.	I
ЛАлчо м. 31, умал. от Лальо, Лало.	1
ЛАльо м. 263, умал. от Лазар; с мек завършек срещу Лало.
ЛАмба м. 104, съкр. от Харалшиби. )
Ламбйва ж. 5, от Ламб(а) (пд м. Лабмо)ч|ина; умал. Ламбйнка 3.
ЛамбАца ж; 6, умал., от Ламод)+ш/а. ।
ЛацбАя ж. 18, от Ламб(а)+мя; съкр. от Х|раламбия.
ЛАмбо м. 138, съкр. от Хараламбо. i
ЛАмбра ж. 10, от гръц. lampra светла, сияаца’; умал. Ламбрйка.
ЛАмбре м. 22, разн. на Ламбро(-ьо); новог|ъц. Ьатргё ’Великден’.
ЛАмбра м. 294, в ЮЗБ 270, ЮИБ 20, разн. на Ламбре, Ламбро.
Ламбрйв м. 17, от ЛАмбр(о, -е -и, -ьо)+ин; разн. Ламбрино 3.^
ЛшабрАца ж. 90, от Ламбр(а)4 ина; успор. на м. Ламбрин.
Ламбрйвн ж. 8, разн. на Ламбрина.	.
ЛамбрАнка ж. 26, умал. от Ламбрина.
I
117
Лдобро м. 7, от гръц. Lampros ’светъл, сияещ’.. с твърд завършек срещу
ЛамбрьЬ.	।
ЛАмбръО м. 6, с меж завършек срещу Ламбро.
Ламбушаж. 15, or 1Ламба+уша. i
Ламбушка\к. 6, ум<дл. от Ламбуша.
ЛАмо м. 5, Iсъкр. ок Варлаам>Варлам>Лам>о или съкр. от Хара-
лам 4- о. 1	)
ЛАмчо м. 5,\ умал. <;»т Ламо; съкр! от Хар(а)лймчо.
ЛАра ж. 10, съкр. от Клара, Лариса, Илариоца или др. име.
ЛарАса ж. 20(1, по рус. Лариса, от гръц. Larissa — име на няколко гра-
да; от (g)l&ros майка’. /	/
ЛАска ж. 37, пожел. ют ласка ’ми пувка’; умал. от Ласа (съкр. от имена
като Еласа, Белеса). /
ЛАско м. 17, пю ж. Ласка, съкр. от гръц. Laskaris.
ЛАта ж. 71, съкр. от Злата, Латина; Латя 2.
Латин м. 119, по ж. Латина; от Лат(о)+ин; умал. Латйнко 2, Латйн-
чо 2.	\
ЛатАна ж. ИЗ, от Лат(а)+ина'у по цветето латина /слабонога, недопир-
ка’ (Impatiens noli iv.ajus); ’дива латинка’.	/
ЛатАнка ж. 568, по цветето латин са (Tropeolum majus); умал. от Латй-
на.	/	\	/
ЛАтка ж. 185, съ> :р. от ЗЛ^тка; угйал. от Лата. 1
. ЛАто м. 8, съкр.1 (>т Злато; успор, на ж. Лата; с т^ърд завършек срещу
Латьо.	/	\	। /
Латун м. 13, от Лат(о)-Ь^н; ж. Летуна, умал. 1Латунка 4.
ЛАтъо м. 35, съкр. от Златьо, с мёк завършек срещу Лато.
Лаура ж. 14, за те; исп., хол., кталУ Laura, от лат. laurus, -I ’лавър’.
ЛАчо м. 16, умаЛ. от Лако, Лазар. \	;
ЛАшко м. 6, умал. от Лаии>( < /1азап).
ЛАа ж. 25, калеЖ., итал. Leu, от лат.] lea ’лъвшц’.
Лёв м. 5, кален.,, рус. лев *лъв’ и по името на Леб Николаевич Толстой
(1828—1910) — руски писател; ж. Лёва 1.
ЛевАна ж. 27, успор. на м! Левён 4 (гов. левён ’строен, силен, напет’) по
цветето левён ’невен ’(Calenciula officinalis) с разподобяване н—н в л—н\
произв. Левёнда.	Д
ЛевАнка ж. 35, умал. от Левена. /
ЛевАнт м. 26, пожел. ’да 1стане левёнт, строен, силен’; произв. Левен-
тин 3; ж. Левентйна 4.	/	\
ЛАвка ж. 12, съкр. от Львенка, Левтгерка; успор. на м. Левко.
ЛАвко м. 5, умал. от Лево, Левен. \
Левдн м. 16, с вмъкнато в от гръц. 1ёАп; лат. leo, leonis ’лъв’. Вж. Леон.
ЛАвски м. 9, по псевдоним на Васи л/Иванов Кунчев — Васил Левеки,
Дяконът (1837—187Д) — един от най-вндните ръководители и идеолози
на бълг. националнЬревэлюционно движение.
ЛАвта ж. 5, в ЮЗБ, съкр. от Левтера.
118
Левтёр м. 12, кален., от гръц. elevtherios 'свободен1; съкр. от Елевтер;
ж. Левтёра,
Левтёрка ж. 14, умал. от Левтера.
Лёвчо м. 41, умал. от Лево, Левко; ж. Лёвча 2.
Лёда ж. 76, гръц. мит. Leda — съпруга на спартанския цар Тиндарей,
майка на хубавата Елена, превърната от Зевс в лебед.
Лёда ж. И, разн. на Леда, свързвано и с англ, lady 'дама, благородии-
ца’.
Лёко м. 21, съкр. от Алеко или Алекси.
Лёш ж. 574, съкр. от Елена, Магдалена, Милена или др. име.
Лёш ж. 53, разн. на Лена.
Лёши м. 110, по името на Владимир Илия Ленин (1870—1924) —
създател на КПСС, основател на съветската социалистическа държава;
рус. фамилно име; умал. Лёнинчо 2; ж. Лёнина 1, умал. Лёнинка 3.
Лёша ж. 278, умал. от Лена; съкр. от Еленка.
Лёнко м. 145, съкр. от Еленко, Миленко; умал. от Лено 4 (съкр. от
Милен или др. име).
Лёвочка ж. 10, умал. от Лена, рус. умал.
Ленуца ж. 13, рум. умал. Lenufa, от Elena.
Лёнча ж. 6, успор. на м. Ленчо или от Ленч(е)+а.
Лёяче ж. 82, умал. гальов. от Лена.
^Лёичо м. 28, умал. от Лено, Лёнъо.
Лёш ж. 8, с мек завършек срещу Лена.
Леди м. 207, от Ле(о) 2+он или от гръц. Ьебп ’лъв’, разпр. в исп., фр.
и др. езици; ж. Ледна 2, умал. Леднка 2.
Леоиёрд м. 11, зап., англ., фр. Leonard от стгерм. leo+hard ’безстра-
шен лъв1; ж. Леонарда 1.
Леонёрд м. И, зап.: англ., фр. Leonard от стгерм. leo + hard ’безстра-
известен италиански живописец, скулптор и архитект.
Леоийд м. 219, от гръц. Lednidas ’лъвоподобен’; спартански цар, за-
щитник на прохода Термопили срещу персите.
Леоийда ж. 29, по м. Леонид — 'лъвеподобна'.
Леоийт м. 6, звук. разн. на Леонид с обеззвучаване.
Леоийта ж. 5, по м. Леонит.
Леоодра ж. 70, съкр. от Елеонора; умал. Леондрка.
Леонтйка ж. 16, в ЮЗБ, от Леонт(а)+шса.
Леонтйна ж. 6, от Леон(а)+тшш или от Леднт(а) 4 (по м. Леон-
ти)+ина.
Леопдлд м. 9, нем. Leopold от стгерм. liut 'народ' и pold, bald 'смел',
разпростр. в англ, и фр.; Леополд Блум — герой в романа „Улис“ на
Дж. Джойс.
Леополдйна ж. 6, от Леополд(а)+шш.
Лёта ж. 21, съкр. от Виолета, Първолета, Милета.
Летйция ж. 5, зап.: англ., итал. Letitia от лат.ЦреНба 'радост'.
Лётка ж. 38, умал. от Лета; съкр. от Виолетка; м. Лётко 2.
119
ЛФфка ж. 7, гов. от Левка.
Лвфг<р и* 87, звук? разн* на Левтер; съкр. от Елефтер.
Лефевра ж. 23, успор. На м. Лефтер; рази, на Левтера; рази. Лефтперй-
на, Лёфрю- .
Лёчсо м. 9, умал. от Лечо; ж. Лёчка.
Лёчо м. 33, успор. на Леко; съкр. умал. гальов. от Алеко.
Лёв ж. 50, с мек завършек срещу Леа; съкр. от имена като Малея, Пан-
телея, Джалея, Ахилея.	'
ЛиАиа ж. 54, съкр. от Юлиана, Лилиана.
- ЛКеи м. 18, гов. разн. на Любен; ж. Либена.
ЛяДвйва ж. 11, от Лйби(я) 1 (от Либ(а)+до)+шш; англ. Libby (съкр.
от ЕНафеОД-^ома (АиаК
Лйвои Ж» 7, от лдт. Цуха но ц. Livius — известен римски род, от Uveo
’има синжав, оловен цвят’; англ. Livia, сыр, от Olivia.
Лйда ж* 187, съкр. от Лидия, в чеш. qt Людмила.
Жди ж. 7, умал. гальов* от Лида, Лидия.
Лйдия ж. 4985, от гръц., лат. Lydia, облает в Мала Азия; англ. Lydia.
Лйдка ж. 57, умал. от Лида, Лидия; м. Лйдко 2.
Лйза ж. 275, англ., нем. Lisa; съкр. от Лизавёта ( < Елизавета); м. Лй-
зо.
Лйса ж. 74, успор. на м. Лико; съкр. от Велика.
Лйко м. 14, съкр. от Велико, Велико, Иглико; от гръц. Lykos ’Вълко’.
Лйла ж. 317, съкр. от Лиляна; успор. на м. Лило.
Явлена ж. 8, екава форма от Лиляна; от Лил(а) + енд; умал. Лилёнка;
м. умал. Лилёнчо.
Лйлн ж. 1107, год. гальов. от Лила.
Лйлиа ж. 10, звук. разн. на Лилия.
Лжпйи м. 5, по ж. Лилиана.
Лилийна ж. 11, от Лили+шш; разн. на Лилияна.
. Лйлийка ж* Ю, умал. от Лилия.
Лйлия ж. 6134, по цвете лилия ’крин’ (Lilium candidum).
Лилий м. 10, успор. на ж. Лилияна.
Лилийиа ж. 55, от Лили(я)4-яна.
ЛиишЬе ж. 11, разн. от Лилияна по зап. образец: хол. Liliane.
Лдойикя ж. 14, умал. от Лилияна.
Лйлка ж.. 201, умал. от Лила.
Лйлко м, 44, умал. от Лило; успор. ид ж. Лилка.
Жя» м. 140, видоизм. от Илия; сыр. от Лилян; с мек завършек
Лилы 4.
Жлчо м. 7, умал. от Лило, Лильо, Дилко.
Жди ж. 41, успор. на Лила с мек завършек; съкр. от Лилия.
Жй» м. 143, успор. на ж. Лиляна; от гов. лилян ’люляк’ (Siringa
vulgaris).
ЛнлбМ ж* 12 579, в ЮИБ 1443, СИБ 2Q15, СЗБ 1546, ЮЗБ 7575; от гов.
лиляна ’люляк’; от Лила и Яна, Лид(а)+яна.
120
ЛнлАнка ж. 1175, умал. от Лиляна.
Л^ма ж. 7,'съкр. от Иерусалима или Лимона; умал. Лймка.
Лимбиа ж. 8, по м. Лимон (< лимон (Citrus limonum)); произв. Лимдни-
ца. Лимонил.
Лнмднка ж. 66, умал. от Лимона; умал. м. Лимднчо 2.
Лйна ж. 632, съкр. от Ангелина, Павлина или др. име; среща се в рус.
и зап. езици: англ. Lina < Carolina.
Лйида ж. 72, зап.: англ., нем. Linda; героиня в операта на Гаетано До-
ницети „Линда ди Шамуни"; от стгерм. lindi ’змия’ или съкр. от имена
като Balinda, Ethelind(a).
Лйнкд ж. И2, умал. от Лина; съкр. от Ангелинка.
ЛЙцкв м. 27, умал. от Лино Илия, Балин); съкр. от Балимко.
ЛОмаж. 21, от лмй (ТШа); съкр. от Филипа; м. Лйпо 4.
Лфра ж. 7, от лира 'древен струнен инструмент’; ново — съзвездне.
Лйса ж. 5, съкр. от (Е)(л)исавета, Алиса.
Лвсавёта ж. 16, съкр. от Елисавета; съкр. Лисава 1.
Лйта ж". 6, съкр. рт Юлита, Кармелита или др. име.
Лйтка ж. 7, умал. от Лита; съкр. от Юлитка.
Лйха ж, 5, в ЮЗБ, защ. от лих 'дяволит, нудноват, зъл’; гръц. мит.
Lichas— спътник на Херкулес.
Лица ж. И, умал. от Елица, Милица, Калйца, мн. др. име; разн. Лича 1.
Лйчка ж. 15, умал. от Лица, Лича; съкр. от Блинка.
Лйчко м. 26, умал. от Лино.
Лйчо м. 60, видоизм. от Илия>Илийчо.
Лйя м. 66, съкр. от Илия.
Ливня ж. 14, съкр. от Лиляна с изпускане на л; или от Илияна; умал.
Лиянка.
Лдзд ж. 181, от лоза, пожел. ’да бъде родовита като лоза’.
Лозан м. 447, От Лоз(ьо,-о) + ан; умал. Лозанко 2, Лозанчо 3.
Лозбна м. 86, от Лоз(а)+шш; успор. на м. Лозан.
Лоз&нка ж. 108, умал. от Лрзана.
Лозен м. 14, от Лоз(ьо) + ен от прил. стб. лозенъ ’лозов’; умал. Лдзенчо 4.
Лбзена ж- 139, успор. на м. Лозен или от Лоз(а)+ена.
Лдзепса ж. 84 умал. от Лозена.
Лозйня ж. 31, от лозина ’лоза, лозница’ или от Лоз(а) + шш; произв.
Лозйния 1.
Лозйнка ж. 40, умал. от Лозина.
Лбзка ж. 126, умал. от Лоза.
Лбэко м. 75, умал. от Лозьо; успор. на ж. Лоэка.
Лдзьо м. 60, по ж. Лоза, пожел. ’да има плодовито потомство' като
лоза.
Лойза ж. 5, звук. разн. на Луиза.
Лфла ж. 6, исп. Lola, съкр. от Dolores; м. Лоло 3, Лдлъо 3 от рум. Lolu <
в лат. Lollius — римско родово име.
121
Лолйта ж. 7, от исп. Lolita; гальов. от Lola.
Лдра ж. 381, зап.: англ. хол. Lora, cpxi»p. Лора < Елеонора; в рус. съкр.
от Лариса, у нас от Флора.
Лорёна ж. 7, зап.: англ. Lor(r)aine, фр. Lorain или от Лор(а)+ена.
Лорёта ж. 99, предимно в ЗБ; от фр. Lorette, англ., хол. Loretta; от
Лор(а)4ета.
Лдрн ж. 5, разн. на Лора; съкр. от Лорита; фр. Lorie.
Лорйта ж. 68, от Лор(а)+дош като Маргита, Негрита.
Лдска ж. 9, умал. от Лдса (съкр. от Милослава); м. Лдско.
Лдта ж. 9, зап.: англ., нем. Lotta < Charlotte; Lotte — героиня в романа
„Страданията на младия Вертер** от Й. В. Гьоте.
Лдта ж. 8, англ. Lotty; разн. на Лота.
Луйз м. 13, фр. Louise; по ж. Луиза.
Луйза ж. 336, англ. Louisa, итал. Luisa, нем. Luise.
Луйс м. 6, исп. Luis, англ. Louis, през стфр. Loeis от стгерм.
Chlodovech: hlod ’слава’ и ’wig’ ’сражение’.
Лука м. 445, предимно в ЮЗБ, еванг., стб лолрсл, гръц. Loukas от лат.
Lucas, от lux, lucis ’светлина’; произв. Лукай 2, Лукич.
Лука ж. 11, от м. Лука.
Лукйн м. 128, от Лук(а)+сн; лат. Lucanus, рим. поет, съвременник на
импер. Нерон; умал. Луканчо.
Лукйна ж. 7, по м. Лукан; умал. Луканка.
Луко м. 95, видоизм. от Лук(а)+о.
Лукрёция ж. 47, предимно в СБ, кален., рум. Lucrefia, итал. Lucrezia,
от лат. Lucretia — ж. ЛИ по Lucretius — римско родово име; лат. lucrum
’печалба'.
Лукса ж. 20, в СБ, рум. Luxa, от лат. lux, lucis ’светлина’.
Лула ж. 114, успор. на м. Лу.ю; (видоизм. на Лука с детско удвоение).
ЛУлчо м. 67, умал. от Луло.
Луна ж. 131, в ЮБ, от луна; лат. Luna — богиня на лунната светлина;
рум. Luna; съкр. от Галуна, Калуна, м. Луни, Лунко 2.
Лунка ж. 43, умал. от Луна; съкр. от Галунка, Калунка.
Лусйя ж. 6, зап. по лат. м. Lucius; разн. на Луция.
Луцйя ж. 5, кален., стб. лоуцнга, нем. Lucia, от лат. Lucia <м. Lucius,
собств. име.
Луча ж. 11, успор. на м. Лучо; съкр. от Лучия.
Лучйка ж. 7, от Луч(а) + шш; рум. Lucica.
Лучйя ж. 219, в ЮЗБ, кален., итал., рум. Lucia, от лат. Lucia.
Лучнйн м. 6, рум. Lucian ’Лукиан’ от лат. Lucianus.
Лучка ж. 65, умал. от Луча, Лука.
Лучко м. 12, умал. от Лучо, Луко, Лука.
Лучо м. 8, умал. от Луко, Лука, Лукан; съкр. от Лулчо.
Луша ж. 10, от Лука, Луца с друг завършек-ша; съкр. от имена като
Калуша, Галуша, Милуша.
Лушка ж. 158, умал. от Луша; съкр. от Галушка, Милушка.
122
Лъвчо м. 5, умал. от Лъв 2. Вж. Леди.
ЛъчезАр м. 2207, пожел. ’да бъде лъчезарен, сияещ’.
ЛъчезДра ж. 32, успор. на м. Лъчезар.
Лъчезйрка ж. 10, умал. от Лъчезара.
ЛъчазАр м. 6, разн. на Лъчезар с редукция на е>и..
Люба ж. 4381, стб. прил. аюбъ (-ый) 'приятен, любезен'; пожел.; съкр. от
Любов, Любица, или др. име.
Л1Ъбеи м. 6524, пожел. 'да бъде любен, обичан'.
Л1Ьбена ж. 87, успор. на м. Любек, от любена, от Люб(а)+енд.
Любенка ж. 46, умал. от Любека.
Лйбенчо м. 23 умал. от Любек; Любенко 1.
Л1Ъби м. 10, разн. на Любо.
Любйка ж. 7, от Люб(а) + икя или по цветето любйка 'кандилка, кош-
нички' (Aquilegia).
Любйм м. 13, пожел. 'да бъде любим, обичан'.
Любйма ж. 122, успор. на м. Любим, пожел.
Любймка ж. 85, умал. от Любима, пожел. 'да бъде любймка, обичана'.
Любйн м. 15, от Люб(о)+мн, умал. Любйнчо 1.
Любйна ж. 57, от Люб(а)+ина, успор. м. Любин.
Любйика ж. 88, умал. от Любина.
Любйца ж. 457, умал. от Люба.
Любйчка ж. 6, умал'. от Любица.
Любка ж. 1276, умал. от Люба.
Л<Ъбко м. 11, умал. от Любо.
Люблина ж. 16, стб. прил. аюблкнъ, -а, 'любен, обикнат’; от любнтн, -£лнк
'любя'; умал. Любленка 1.
Люблйн м. 7, успор. на ж. Любляна.
Люблйна ж. 64, разн. на Люблена; по гр. Любляна; умал. Люблянка 2.
Любмйла ж. 12, съчетание от Люб(а) и мила (Мила); м. Любмйл 2.
Лйбо м. 88, по стб. люк/» 'приятен, любезен', пожел. 'да бъде приятен,
обичан'; съкр. от Любен, Любомир или др. име.
Любов ж. 436, в СИБ, ЮИБ, любое 'обич, привързаност', рус. Любовь;
стб. калка—превод на гръц. agape, 'обич, любое'.
Любдвка ж. 6, умал. от Любов.
Любозйр м. 35, пожел. 'да обича светлината'; ж. Любозара 3.
Любомал м. 25, от Люб(о)+мил.
Любомйла ж. 72, успор. на м. Любомил или съчет. от Люба и Мила.
Любомйлка ж. 8, умал. от Любомйла.
Любомйр м. 12 760, в ЮИБ 1556, СИБ 2381, СЗБ 1734, ЮЗБ 7089, стар,
стслав., пожел. 'да обича света и мира, — да бъде любим на света'.
Любомйра ж. 469, успор. на м. Любомир.
Любомйрка ж. 63, умал. от Любомира.
Любомйрчо м. 13, умал. от Любомир.
Любослйв м. 137, стар. слав, 'да люби славата; да е любим на славата'.
Любослйва ж. 29, по м. Любослав.
123
Любчо м. 1447, умал. от Любо.
Лйдвиг м. 16, от нем. Ludwig, стгерм. Chlodvig 'слава'ибитка\разн.
Лудеыг'А, '	<?
Лирдмйл м. 3065, стб. людъ 'народ', пожел. 'да е мил на хората; да
милее за хората’.
Людмила ж. 3310, успор. на м. Людмил.
Людмнлка ж. 10, умал. от Людмила; м., Людмйлчо 2.
Людмйр м. 6, 'да живее в мир с хората' по подобие на Людмил; ж.
Людмйра 2.
Людомир м. 6, разн. на Людмйр със съединителен формант -о- по име-
на ЛИ като Любомир.	4
Люк$им. 23, в ЮЗБ, разн. на Лукан с меко л'.	.	_
JIibujWKMt 32, от Люл(ъо) с регресивно смек^аване от Лул^)>йн тт по
плапяндта Люлин; ж. 'Люлина 2.	у
Л$шя Ж. 8, пр м. Люльо.
Люлйна ж. 66, успор. на Лиляна с лабиализация на ли в лю.
Люлйнка ж. 20, умал. от Люляна'.
Люси м. 10, по ж. Люси.
Л|Ьсн ж. 78, фр. Lucie от Lucienne.
Люсиен м. 66, фр. Lucien от лат. Lucianus ’Лукиан’.
Люсцён ж. 16,от фр. Lucienne.
Люснёна ж. 19, от Люсиен + а.
Люсина ж. 7, от Люс(й) + инд.
Люся ж. 22, съкр. от Люсиен; разн. на Люси, рус. Люся, съкр. от Люд-
мила или др. име.
Лютка ж. 5, умал. от Люта 1 (разн. на Люда).
Люца ж. 18, кален., съкр. от Люциана, съкр. от Люцкана.
Лфцка ж. 8, умал. от Люца.
Люцкйн м. 64, от Люцк(о) +ан, от гов. люцки 'чужд'; защ. име при
детска смъртност — 'да бъде по име чуждо дете, за да избегне болести
и смъртност’; ж. Люцкйна 2, умал. Люцканка 1.
Лйшйна ж. 6, от Ляш(а) + ина (Ляша — якава форма от Лешо 1 < с друг
завършек от Леко, Лечо); умал. Ляшинка 1, Ляшка 1.
м
Мйдер м. 36, а ЮИБ 35, разн. на Мавре, Маври, Марро.
Мйаре м. 6, разн. на Маври, Мавро.
Мйври м. 40, лат. Maurus, от гръцки: Mauros 'черен'; срв. Чёрньо.
Мйвро м. 6, гов. разн. на Маври*	4
Мавродй м. 48, в ЮИБ, разн. на Маврудй 1 (гръц. Mauroudes.)
Мявродйн м. 8, от Маврод(и) 4- ин. гръц.
124
Мавродйя м. 10, от Мавроди + я; ж. Мавродйя 1.
Мавруда ж. 7, успор. на м. Маврудй 1.
Мйга ж. 13, съкр. от Магда; от мага 'вълшебница; древна жрица'.
Мбгда ж. 946, съкр. от Магдалена, Магдалина.
Магдмй! м. 25, по ж. Магдалена.
Магдалйм ж. 2804, еванг., от гръц. Magdalene по име на гр. Магдала
в Палестина; първоначално към името на Мария Магдалена; нем.
Magdalene*
МвГдалйнса ж. 69, умал. от Магдалена.
Магдалйн м. 5, по ж. Магдалина.
МЬмгдалйна ж. 1269, разн. на Магдалена; англ. Magdalene.
Мягдвлйпса ж. 69, умал. от Магдалина.
Магдедйна ж. 14, разн. на Магдалина, лит. Magdalena, фр. Magdelaine;
умал. Магделинка 2.
Магдйаж. 9, съкр. от Магдалена; умал. Магдемка 1.
ж. 14, съкр. от Магдалена; м. Маглён 1.
МжДлЙ м. 13, фр. Madlin 'Магдален*.
Мйллйн ж. 164, фр.Madeleine 'Магдалена*.
МаДдйиж. 449; от Мадлен + а; умал. Мадленка 3.
Мбм м. 7, Мем. Maier, Meier 'управител*.
МДО М.Т04 в ЮЗЕ, от Маз(о)+ал; от итал. Tominaso.
МйЫим. 7» отг Маэ(о)+йн.
Мййа ж. 58, разн. на Мая.
МШ ж. 6» разн. на Майя, Мая.
~ ММп Ж. 17 умал. от Майа, Мая.
МИнЖ. 249, разн. на Мая.
Mtaobtt м. 24, кален., стб.маклкен, мысдеьн, мдккамй, лат. Machabaeus,
rpbu.Makkabaios, от евр.-араб. makkdbi Чук’; ж. Макавёя 2, умал. Мака-
вёйка 4.
Макарйна ж. 7, по м. Макарин (гръц. Makarinos, от кален Makarios
’блажен’; умал. Макарйнкд 1.
Македднка ж. 126, умал. от Маке дона 1 — дадени в чест на борбите
за освобождение на Македония; м. Македонии 1.
Македония ж. 9, в ЮЗБ по Македония — исторически облает в цент-
ралната част на Балк. п-в.
Маклёна ж. 5, от Мак(а) (по м. Мако, съкр. от Макавей, Макарий)+
-лена,
( Макрйяа ж. 10, кален., гръц. Makrine, от makros 'голям*.
МОкейм м. 558, кален., стб. м&кенмъ, гр. Maximos лат. Maximus *най-
голям, най-велик*; ж. Максима 2, умал. Максимка 3.	£
Макснмнлнйи м. 6, лат. Maximilianus; сложно име от Максим и Еми-
лиян.
Малйма ж. 26, от гръц. malama ’злато*; в нар. песни „маламен пръе-
тен“.
Малймка ж. 14, умал. от Малама.
125
Малвйна ж. 8, фр. Malvina, хол. Malwine от стгерм. mal ’справедли-
вост’ и win ’приятел’; героиня в детската литература; умал. Малвйнка I.
Мйлда ж. 8, от Малта с озвучаване; на т в д; съкр. от Матилда.
Малён м. 11, от Мал(ьо)+ен като Раден, Младен.
Малёна ж. 30, успор. на м. Мален.
Малёнка ж. 13, умал. от Малена.
Малёнко м. 5, умал. от Мален; разн. Малёнчо.
Малин м. 330, от Мал(о,-ьо) + ин; успор. на ж. Малина; умал. Малйн-
ко 2.
Малйна ж. 985, от малина — растение със сочни плодове (Rubus
idaeus).
Малйнка ж. 792, умал. от Малина.
Малйнчо м. 22, умал. от Малин.
Маломйр м. 6, бълг. хан Маламир (831—836 г.), син на хан Омуртаг
ОТ СТб. МХАЪ ’малы’ И MHfb (M’fcfb).
Mirra ж. 33, от гръц. Maltha 'нежна, мека’, пожел. име вж. Малда,
умал. Малтичка.
Малтица ж. 9, умал. от Малта.
Малтуда ж. 20, от гръц. Milthouda ’Малта* като Калуда.
Мёлчо м. 66, умал. от Мал(о, -ьо).
Мёльо м. 10, стб. мллъ ’малы, мали’ малы, мил, с мек завършек сре-
щу Мало.
Мёмёна ж. 6, от мамя ’залъгвам, привиквам някого’ или от мама,
гръц. mamma ’майка’, пожел. ’да е обична на майка’; умал. Маменка; м.
Мамен 1, умал. Маменчо.
Мёмннка ж. 5, умал. от Мамина 1, пожел. ’да прилича на майка си’,
м. Мамин 4.
Мёва ж. 45, успор. на м. Мано; съкр. от Томана, Димана, или др. име.
Manic м. 7, съкр. от Манаси(й).
Манёсн м. 14, библ., стб. м&нлснй, гръц. Manass6(s), от евр. MSnasseh
’който забравя бедите’; разн. Манасий 3.
Мёнда ж. 88, от Мана с вметнато д или от м. Мандо.
Мандалёна ж. 12, кръст. от Манда и Магдалена.
Мандёла ж. 6, от Манд(а) + -ела.
Мёнди м. 5, разн. на Мандъо от Мано с вметнато д; съкр. от Диаманди.
Мёнка ж. 69, умал. от Мана.
Мёнко м. 5 умал. от Мано.
Мёно м. 55, с твърд завършек срещу Маньо; съкр. от Томан или Ема-
нуил.
Маноёл м. 7, разн. на Мануел.
Маноёла ж. 7, успор. на м. Маноел.
Маноёл м. 54, разн. на Мануил < Емануил; ж. Манойла 1, умал. Ма-
нойлка 2.
Манол м. 1852, съкр. от Емануил, Маноил; от Ман(о,-ьо) + ол.
Мандла ж. 5, успор. на м. Манол.
126
Манолйн м. 5, от Манол 4- ин.
Маиолйна ж. 19, успор. на м. Манолйн.
Маиолйшса ж. 5, умал, от Манолина.
Маадлка ж. 32, умал. от Манола.
Маадлча м. 9, косвена форма от Манолчо Lua Манолча“)-
Мавйлчо м. 28, умал. от Манол, Мандлко 1.
Мануёл м. 28, кален., исп. Manuel, гръц. Мапоиё!; съкр. от Емануел.
Мануёла ж. 54, успор. на м. Мануел.
Мануйл м. 24, съкр. от Емануил.
Мамут м. 10, от Ман(о,-ьо)4-^ш като Петруш, Радуш; име на Мануш
войвода — легендарен хайдушки предводител из Пирин планина; умал.
Манушко, ж. Мануша.
Мамушка ж. 19, умал. от Мануша.
Манхёла ж. 49, от Ман(а) и Хела или разн. на Маниела.
Манчо м. 215, умал. от Мано, Маньо; ж. Манча 2.
Маньо м. 140, съкр. от Емануил, Томан: с мек завършек срещу Мано:
Мамьонка ж. 7, умал. от Маньдна 1 ( фр. Mannon; от Маня) + она като
Радона, Радиона; по м. Маньо).
Мёня ж. 125, успор. на м. Маньо; рус., умал. от Мария.
Мйра ж. 3558, съкр. от Мария, Тамара.
Мёрта ж. 191, съкр. от Маргарита.
Маргарита ж. 77, нем. Margareta; разн. Маргарет 2, англ. Margaret
'Маргарита*.
Маргаритка ж. 5, умал. от Маргарета.
Маргарит м. 458, от гръц. margarites 'маргарит, бисер*.
Маргарйт ж. 5, по м. Маргарит.
Маргарита ж. 15 055, в ЮИБ 2684, СИБ 3157, СЗБ 2606, ЮИБ 6608,
кален., успор. на м. Маргарит; англ. Margarita, лат. Margarita 'бисер';
епитет на Афродита, покровителю на моряците, конто поднасяли в све-
тилищата й в дар перли.
Маргарйтка ж. 1595, умал. от Маргарита; по цветето маргарйтка
(Leucan themum).
Маргё ж. 12., разн. на Марга, обръщение.
Маргёта ж. 9, от Марг(а)+еша; съкр. от Маргрета.
Мёрта ж. 37, разн. на Марга; съкр. от Маргарита.
Маргидла ж. 5, кръст. от Марга и Мариола.
Мёргд м. 8, успор. на ж. Марго или на Марга.
Маргёта ж. 41, от Маргит 4- а.
Маргйтка ж. 17, умал. от Маргита, Маргит.
Маргйца ж. 9, умал. от Марга; умал. Маргйчка.
Марго м. 8, успор. на ж. Марго или на Марга.
Маргд ж. 56, фр. Margot.
Маргрёта ж. 17, зап.: нем. Margareta, -е, дат. Margret(h)e.
Мардохёй м. 10, в ЗБ, от евр. Мардохей — началник на двора на
Асуир.
127
Мбрек м. 22, в ЮЗБ, емигрантско име на Стефан Д. Тодоров — Стан-
ке Димитров—Марек (1889—1944), известен деец на революционното ра-
ботническо движение в България.
Марйм ж. 26, от Мар(а) + ена; бот. марена ’брош’ (Rubia tinctorum).
Марбнса ж. 9, умал. от Марена; м. Марёнко.
Марбтка ж. 9, умал. от Марёт (от Мяр(а)+ет като Мармет).
МАЙ ж. 123, разн. на Мара; съкр. от Мария; фр., нем. Marie.
МаряАн м. 864, кален., стб. млрн&нъ, лат. Marianus.
МаряАш ж. 6900, кален., итал. Mariana; съчет. от Мария и Ана; фр.
Marian(i).
МариАика ж. 233, умал. от Мариана.
МаряАяна ж. 13, зап. разн, на Мармана.
Маряйт м. 7, рази, на Мариан по Яманти, Византи.
МаряАл м. 22, зап. фр. Mariel.
Маряёла ж. 1239, от фр. Мариел (Marielle) + а; от Мари(я)+елл.
Маряблка ж. 7, умал. от Мариела.
Маряёта ж. 1303, зап.: фр. Marietta; умал. от Мария.
МариАтка ж. 23, умал. от Мариета.
MApai м. 37, кален., рус., нем. от лат. Marius — римско родово име/
МарАйка ж. 34592, в ЮИБ 12 704, СИБ 8795, СЗБ 2376, ОТ 10 717,
умал. от Мария.
МфМка-МАра ж. 25, двойно ЛИ.
Марйка ж. 1535, от Мар(а)+йка; итал. Marica от лат. мит. Marica.
Майли ж., Д1, от Мар(а)+ила, сръб. Марила; умал. Марйлка.
Майя м. 9690, кален, стб ма^ннъ, «гл. Marin, рус. Марин, лат.
niarinui ’морскн’; от Мар(о, -ьо)+ми; рази. Марино1.
МарАиа ж. 2034, калён., успор. на м. Марин, зап.: англ., Итал , нем.
Marina. '	(
МаривАл п. 13, от Марий по Мариел.
Мариаёла ж. 443, от Марина по Марвела; от Марина (а)+ела.
Маривёта ж. 34, от рум. Marinete, фр. Marinette; умал. Маринётка 3.
Марийка ж. 6, от Марнн(а)+деб; рум. Marinica.
МарАйка ж. 1975, умал. От Марина.
МарАико м. И, умал. от Марин.
МарАичо м. 798, умал. от Марин, Маринко.
МАряо м. 1277, от итал. Mario, лат. Marius — римско родово име.
МариоАра ж. 17, в СИБ, от рум. Marioara, умал. от Мария.
Марабла ж. 177, от фр. Mariolle.
Маряблка ж. 32, умал. от Мариола.
Марядяа ж. 4, от Мари(я) + она; м. Марион 4, англ. Marion ’Мариан’.
Маряоиёла ж. 25, от Марион(а)+елп.
Маряднка ж. 10, умал. от Мариона.
Маридра ж. 7, съкр. от Мариоара, рум. Mariora.
МАриос м. 7, лат. Marius през гръц.
128х
Марйта ж. 10, исп. Marita, итал. Maritta, гальов. от Мария; от Ма-
р(а) + шиа.
МАряус м. 146, зап.: англ., нем., фр. Marius, от лат. Marius — римско
родово име; герой в романа „Клегниците" на Виктор Юго.
Марйца ж. 296, умал. от Мара и по името на р..Марина.
Марйчка ж. 16, умал. от Марина.
Марйшкь ж. 7, умал. от Мария.
Марйя ж. 41 781, в ЮИБ 8418, в СИБ 7296, СЗБ 3917, ЮЗБ 22150,
еванг., гръц., лат. Maria от евр. Mariam 'любиМа4 делана; твърда, по-
стоянна'.
Мария-Айа ж. 5, двойно ЛИ.
Марйя-Аика ж. 5 двойно ЛИ, умал
Марйя-Антоанёта ж. 11, двойно ЛИ по Мария-Антоанета (Marie
Antoanette) — френска кралица, сЪпру*а на Людвиг XVI (1755—1793).
Марйя-Магдалёна ж. 30, еванг.» по Г|. Магдала в истор. Палестина.
Марйя-МАра ж. 34, двойно ЛИ.
Марйя-Маргарята ж. 11, двойно ЛИ.
Марйам ж. 7, евр. Вж. Марйя.
Марнйм м. 18, по ж. име.
Марийи м. 1111, разн. на Мариан.
Марнйна ж. 6922, разн. на м. Мариан ина Мариана.
Марийика ж. 411, умал. от Мариана.
Марнйнчо м. 11, умал. от Мариан.
МАрка ж. 23, по м. Марко.
МАрко м. 1802, еванг., стб. м&ржо, лат. Mbrcur 'обществен, градски';
разн. Марк 4.
Марлям ж. 86, от Марлен+я, нем. МаЛеац от фр. Marlin.
МАрд ж. 15, видоизм. от Мавро 'черен*; лит,Мвго — римско фамилно
*име.
МйроАра ж. 9, разн. на Мариоара.
Мярсйл м. 28, от фр. Marcel, по римско Зрдово име Marcellus.
МАрта ж. 393, еванг.. лат. Martha, от евр -сирийско тага 'господарка'.
Мартйи м. 862, кален., стб. мьрътннъ, лат. Manin •—по името на бог
Марс (Mars, Martis); на зап.: айгл., Martin,; умал. Мартйнчо 1.
Маргйня ж. 56, успор. на м. Мартин.
Мартйяка ж. 13, умал. от Мартина.
Маруда ж. 8, съкр. от Мавруда, гръц. Mauroudi от mauros 'черен'.
Марбла ж. 55, от Мар(а)+ ула.	I
Марулка ж. 44, умал. от М а рула.	\
Марселя ж. 8, от Марус(я)+ ия.
Маруся ж. 685, рус. Маруся, умал. от Ма|ия.
Маруца ж. 43, рум. МапЦа, умал. От МаЬия.
Маруша ж. 57, умал. от Мария; от Мар(ам-уш«.	х
Марушка ж. 156, умал. от Маруша.	\
МАрфа ж. 6, рус. Марфа, лат. Martha. Вж. МАрта.	\
\
\
9 Чсс1оню-| ь.1 ковен речник на...	|	\ ] 29
Мёрче м. 11, разн. на Марчо.
Мёрче ж. 46, умал. от Мара, Мария.
Марчёл м. 12, по ж. Марчела.
Марчёла ж. 108, от итал. Marcella.
Марчёло м. 22, от итал. Marcello.
Мёрчо м. 383, умал. от Марко, Марьо.
Мёрьо м. 241, съкр,' от Марин, Марко, Мартин.
Марьдла ж. 5, съкр. от Мариола.
Мара ж. 31, успор. на м. Марьо; рус. Марья < Мария.
Марён м. 32, стегн. от Мариан или от Мар(ьо) +ян.
Марана ж. 138, стегн. от МариаРш или от Мар(а)+ яна, Маря +она.
Марёнка ж. 7, умал. от Маряна.
Мата ж. 263, по м. Матьо, Мат о, успор. на Матя.
Матвёй м. 5, рус. разн. на Матей.
Матёа м. 5, от Мате(й)+а, косвена форма.
Матёй м. 506, еванг., стб. мХттей, мьть-е-нн, млтьн, гръц. Mathias, лат.
Mathias от евр. mattiyahu ’дар /на бога’; умал. Матейко 3.
Матёйка ж. 7, умал. от Матея.
Матёйчо м. 17, умал. от Матей.
Матёна ж. 16, от Мат(а)+ена като Младена, Радена.
Матёнка ж. 16, умал. от М атена.
Матёа м. 103, разшир., от Матей 4-а.
Мётн м. 17, разн. на Матьо, англ. Mattie, Matty < Mat(h)ilda.
Матёлда ж. 370, кален., а#тл. Mat(h)ilda, нем. Mathilde от стгерм. maht
’сила’ й hild ’сражение’.
Матйлдка ж. 6, умал. от Матилда.
Матёна ж. 12, от Мат(а) 4 ана; м. Матйн 1, умал. Матйнчо.
Матёнка ж. 16, умал. от Матина.
Мётка ж. 42, умал. от Мата.
Мётко м. 6, умал. от Мат о, Матьо.
Мёто м. 6, съкр. от Матеи; с твърд завършек срещу Матьо.
Матрёна ж. 8, кален. , от /лат. matrona ’почтена жена, съпруга'; рус.
Матрьона. -
Матуцда ж. 5, по м. Матуш (от Мат(о,-ьо)+.уш) или от Мат(а)-Ьуша.‘
Матушка ж. 16, умал. от Матуша^
Мётьо м. 182, сък£>. от Матей; успор. на Мато.
Мётя ж. 9, по м. Мато, Матьо.
. Маца ж. 208, съкр. и видоизм. от Мария; успор. на м. Мацо (< Матей);
умал. Мацка 1. >	'
Мёчо м. 13, съкр. от Ms тей.
Мёша ж. Д05 рус. Маша, умал. от Мария, Марина или Домна.
Мёшенка/ж. 1.4, рус. Машенька; съкр. гальов. от Мария, Маша.
Мёшка/к. 28, умал. от] Маша.
Мёя ж/ 4720. лат. мит. | Maia — нимфа, дыцеря на Атлас и Плейона,
130’/.	I
майка на Хермес (Меркурий); по свързване с раждане през м. май; м.
Май 1.
Мегалйна ж. 5, от гръц. megaids ’голям, едър' + шш; 'величие'.
Меглёна ж. 142, разн. на Миглена; съкр. от Магдалена; умал. Меглен-
ка 2.
МедАл м. 11, рус. медаль пожел. 'като порасне, да получава награди,
медали'.
Медея ж. 6, гръц. мит. Mddeia — вълшебница, дъщеря на колхидския
цар Еет и океанидата Идия; съпруга на Язон; итал. Medea.
Мёдж ж. 16, съкр. от Медея или от мед\ срв. Мёдьо, Мёдньо.
Медйана ж. 6, от Меди 4- ана.
Мелёта ж. 11, по м. Мелети от гръц. meletios 'ученолюбив'.
Мелпомёна ж. 6, гръц. Melpomene — муза на трагедията.
Мёнка ж. 42, умал. от Мёна. пожел. 'да мени годежен дар, .пръстен
Мёнко м. 15, умал. от Мёно (успор. на ж. Мена или съкр. от имена
на -мен-. Стоимен, Камен и др.).
Мёнчо м. 5, умал. от Мено, Мёньо* Менко; съкр. от Стоименчо.
Мёра ж. 20, съкр. от Момера (от Мом(а) + ердЛ	'
МерАнзо м. 6, в ЮИБ, успор. на ж. Меранза 2 (от гов. меранза, неранза
'нар'; по ж. Неранза.
Мёрн ж. 353, зап. разн. на Мария, англ. Marry.
Мёта ж. 9, успор. на м. Мето.	,
Метёя ж. 14, от Мет(а)+ея; успор. на м. Метёй (видоизм. на Матей).
Мётко м. 6, умал. от Мето, Мётьо.
Мёто, м. 44, съкр. от Методий.
Метддн м. 3833, в ЮЗБ 3044, нар. гов. от Методий.
Метддн-Мёто м. 26, двойно ЛИ.
Методий м. 365, книж., стб. медолнн, от гръц. Methodios 'който изслед-
ва, води се по метод'; Методий — име на славянски първоучител, брат
на Константин-Кирил Философ.
Метддня м. 13, разн. на м. Методи(й), косвена форма.
Метддия ж. 27, по м. Методий.
Мёчо м. 8, защ. име по мёчо от мёчка 'да не го нападат зверове', умал.
Мёчко 2.
МечтА ж. 8, от мечта 'цел, блян, за осъществяване'.
Мёию м. 5, от Мечо с друго окончание.
Мнглён м. 78, пожел. 'да бъде с красиви миг ли'.
Миглёна ж. 1400, успр. на м. Миглен; съкр. от Магдалена; свързано с
мигльо; умал. Миглёнка.
Мйка ж. 175, съкр. гальов. от Мария, Марийка.
Мякаёл м. 7, през зап.: хол. Michael, от евр. mi-ka-’el,'Михаил'.
Микаёла ж. 16, успор. на м. Микаел.
Мико м. 137, съкр. от Михаил, Михал.
МАла ж. 581, пожел. 'да бъде мила, обичана'.
Мнладнн м. 202, от Мил(ьо) 3+адин като Костадин, Вълкадин.
131
Мил а дина ж. 5, по м. Миладин.
Миладинка ж. 8, умал. от Миладина.
Мкл ад Анчо м. 5, умал. от Миладин.
МилАн м. 1036, от Мил(-о, -ьо)+ан; умал. Миланко 2.
Милана ж. 172, по м. Милан.
МилАння ж. 15, от Милан(а) 4-ия.
МилАнка ж. 565, умал. от Милана.
МилАнчо м. 27, умал. от Милан.
МАлва ж. 7, пожел. 'да бъде милвана'; произв. Милвана 2.
Милвёна ж. 13, от Милв(а)+енд.
Миле м. 54, в ЮЗБ 50, съкр. от Михаил, Милети.
Милёва ж. 46, от Мил(а) + ева или по гр. Милево (в Македония); срв.
Царёва.
МАлёвка ж. 6, умал. от Милева или жителско име по гр. Милево.
МАлён м. 2329, от Мил(е, -о)+ен.
Милена ж. 4379, успор. на м. Милен.
Милёнка ж. 323, умал. от Милена.
Милёнко м. 80, умал. от Милен.
МАлёнчо м. 17, умал. от Милен.
Милёти м. 14, разн на Мелети; умал. Милётко.
Мнлётка ж. 5, умал. от Милёта.
Милёшко м. 5, умал. от Мил(ьо) + еш като Радеш, Добреш.
МилиАна ж. 6, от Мил(а)+ишш.
Милин м. 8, от Мил(ьо) + ин; ж. Милина 1; умал. Милйнко 1, Милин-
чо 1.
МнлАйка ж. 12, умал. от Милина.
МнлАо м. 6, от Милйя + о (Милия от Мил(ьо) + и<я>като Драгия).
Милица ж. 183, умал. от Мила.
МилАчка ж. 23, умал. от Милица.
МнлиАн м. 26, от Мили(я)+яи.
МилиАна ж. 7, по м. Мил и ян; умал. Милиянка 1.
Милка ж. 9197, умал. от Мила.
МилкАна ж. 140, от Милк(а)+шш, м. Милкан 4.
МАлко м. 2776, умал. от Мильо.
МАло м. 22, с твърд завършек срещу Мильо; от мил.
МнловАн м. 5, от Мил(ьо) + овдн като Радован, Братован.
МилорАд м. 7, пожел. 'да бъде мил и радостен'.
МилослАв м. 19, пожел. 'да милее за слава'; умал. Милославчо.
МнлослАва ж. 11, успор. на м. Милослав.
МилотАн м. 15, от Мил(ьо) + о/и(а> +ин; от Милдт(а) +ин; ж. Мило-
тйна 1, умал. Милотйнка 4.
МАлош м. 30, от Мил(ьо, -о) + ош; ж. Милоша 1.
Милтияди м. 19, от Милтиад, гръц. Miltiades — атински пълководец
от VI в. пр. н. е.
Миляги м. 118, от Мил(ьо)+д>ш.
132
Милушка ж. 20, умал. от Милуша 4.
Ммлчо м. 2589, умал. гальов. от Мильо, Мило, Милко.
Миля ж. 10, по м. Мильо; с мек завършек срещу Мила.
Милана ж. 21, от Мил(а)+яна; м. Милян 2.
Мйльо м. 342, от мил, пожел. ’да бъде мил, обичан’; съкр. от Михаил,
Милети.
Мима ж. 629, умал. гальов. от Мария, Маргарита.
Мими м. 5, по ж. Мима.
Мими ж. 727, умал. гальов. от Мария, Маргарита.
Мймка ж. 11, умал. от Мима.
Мимо м. 7, успор. на ж. Мима.
Мимдза ж. 64, по тропического цвете мимоза (Mimosa pydica), чувстви-
телно към най-леко докосване.
Мимяна ж. 18, от Мим(а)+ яна.
Мина ж. 633, по кален, стб. мина, м. Мина, схванато като ж.; гръц.
Menas сродно с men, menas ’месец’; съкр. от Марина; рус. Мина < Мино-
дора.
Мйндо м. 60, от Мино с вмъкнато д като ГендосГено.
Минка ж. 4533, умал. от Мина.
Минко м. 1394, умал. от Мино, Миньо.
Мино м. 31, с твърд завършек срещу Миньо.
Мйнчо м. 2345, умал. от Мино, Миньо.
Миньо м. 126, съкр. от Михаил; умал. от м. Мина.
Миньдн ж. 8, от фр. Mignon ’нежна, красива’.
Мир м. 6, пожел. от мир: втори компонент от сложни имена като Радо-
мир, Тихомир.
Мира ж. 293, по м. Миро, Мирьо; итал. Mira от лат. mira ’удивителна,
очарователна'.
Мнрела ж. 107, от фр. Mireille или от Мир(а) + ела; умал. Мирёлка.
Мнрёлла ж. 46, с удвоение по фр. графика.
Мирена ж. 67, от Мир(а) + еиа; м. Мирен 2.
Мирияна ж. 12, разшир. на Миряна или от Мир(а)+мяна.
Мирка ж. 201, умал. от Мира; съкр. от Добромирка.
Мирко м. 106, умал. от Миро, Мирьо.
Миро м. 18, съкр. от Добромир, Мирон или др. име.
Миролюб м. 128, пожел. ’да люби мира’.
Миролюба ж. 15, по м. Миролюб.
Миролюбив ж. 27, умал. от Миролюба.
Мирон м. 68, кален., гръц. Myron — 'благовонно масло’; умал. Мирдн-
чо.
Мнрдна ж. 22, успор. на м. Мирон.
Мнрднка ж. 25, умал. от Мирона.
Мирослав м. 3130, стар., пожел. ’да бъде слава на света; да слави све-
та': умал. Мирославчо.
Мирослава ж. 608, по м. Мирослав.
133
Мнрослйвка ж. 16, умал. от Мирослава.
Мирча м. 23, разн. на Мирно, косвена форма; рум. Mircea.
Мирно м. 965, умал. от Миро, Мирьо; съкр. от Добромирчо.
Мйрьо м. 19, успор. на Миро с мек завършек; съкр. от имена на -мир
като Добромир.
Мирим м. 6, разн. на Мирян със замяна на н с м.
Мирян м. 10, от Мир(ьо) + ян.
Мнрйна ж. 88, от Мир(а) 4-яна; успор. на м. Мирян.
Мирянка ж. 32, умал. от Миряна.
Мита ж. 798, съкр. гальов. от Димитра > Митра.
Мита м. 9, косвена форма от Мито.
Митйн м. 7, от Мит(о) + ан.
Мигана ж. 78, успор. на м. Митан или от Мит(а) + ана.
МитАнка ж. 111, умал. от Митана.
Мите м. 14, ЮЗ разн. на Мито, Митьо.
Мйтка ж. 926, умал. от Мита.
Мйтко м. 6916, умал. от Мито, Митьо; съкр. умал. от Димитьр.
Мйтко-Мйто м. 11, двойно ЛИ.
Мито м. 238, в ЗБ, съкр. от Димитьр с твърд завършек срещу Митьо.
Мнтднка ж. 20, умал. от Митдна (< Мит(а) 4- она).
Митдшка ж. 16, умал. от Мит(а)4-оша 3.
Митра ж. 2221, основно в ЮИБ и СЗБ; съкр. от Димитра.
Мйтрё м. 33, в ЮЗБ, съкр. от Димитьр.
Мйтричка ж. 6, умал. от Мйтрица 3 (умал. от Митра); съкр. от Димит-
ричка.
Мйтрьо м. 55, съкр. от Димитьр > Митр 4-ьо.
Митдшка ж. 6, умал. от Митуша; съкр. от Димитрушка.
Мйтьр м. 33, съкр. от Димитьр.
Мйтьо м. 887, в ИБ, съкр. гальов. от Димитьр.
Митя м. 9, разн., косвена форма на Митьо; рус. Митя < Дмитрий, Де-
мид.
Миха ж. 7, по м. Михо.
Михаёл м. 35, зап. разн. на Михаил: дат., нем., норв. Michael.
Михаила ж. 208, успор. на м. Михаел; умал. Михаёлка.
Михаил м. 10431, в ЮИБ 2561, СИБ 2406, СЗБ 1024, ЮЗБ 4440, стб.
мнхьнлъ, гръц. Michail, от евр. mi-ka-’el ’близък до бога*.
Михайл-Мйхо м. 17, двойно ЛИ.
Михаила ж. 23, по м. Михаил.
Михалйца ж. 17, умал. от Михаила.
Михаилия ж. 5, от Михаил(а) 4- ия.
Михайлка ж. 43, умал. от Михаила.
Мнхайлчо м. 18, умал. от Михаил.
Михйй м. 25, в СИБ 22, рум. Mihai, съкр. от Михаил.
МнхАйл м. 78, съкр. от Михайло или от Михаил поради преместване
на ударението.
134
Михййла ж. 7, по м. Михайло.
Мнхайлйна ж. 37, от Михайл.(а)4-шш; умал. Михайлйнка 2; рус.
МихАйлка ж. У, умал. от Михаила.
МихАйло м. 10, рус., разг, от Михаил.
МихАйлчо м. 5, умал. от Ml и хайл о.
Михал м. 1879, нар. разг. съкр. от Михаил, Михайл.
МнхалАки м. 50, умал. от Михал 4- аки, гръц. наставка.
Михалйна ж. 5, от Михал(а) + шш.
МихАлка ж. 7, умал. от Михала.
МихАлко м. 16, умал. от Михал.
Михалуш м. 6, от Михал 4-уш като Петруш.
МнхАлчо м. 40, умал. От Михал.
Мйхна ж. 18, успор. па м. Михньо (от Мих(о) + ньо), Михни; разн.
Мйхня 1.
Михни м. 9, разн. на Михньо 3.
Мйхо м. 274, съкр. О7г Михаил, Михал > Мих + о.
Мйца ж. 291, съкр. гальов. от Мария, Маргарита; успор. на м. Мицо.
Мйцка ж. 12, умал. от Мица.
Мицо м. 32, съкр. гальов. от Михаил; умал. Мйцко.
Мина ж.13, успор. на м. Мичо; съкр. от Мария >Мища.
Мине ж. 31, съкр. умал. от Мария.
Минка ж. 24, умал. от Мича.
Мйчо м. 102, съкр. от Михаил, Димитьр; умал. Минко 3.
Мншёл м. 26, от фр. Michel 'Михаил'; ж. Мишели 3.
Мишка ж. б, умал. от Миша 3 (по м. Мишо).
Миню м. 195L съкр. умал. от Михаил > Muxjo.
Мийлко м. 5} нар. разг., умал. от Миял 1 < Михал.
Младён м. 2774, стар., стб. младкнъ ’неженен, млад'; пожел. 'да младее
по сърце'; умал. \Младёнко I.
Младёна ж. 194, успор. на м. Младен.
Младёнка ж. v09, умал. от Младена.
Младёнчо м. М, умал. от Младен.
Мдиз м. 9, разн. на Мойс с озвучаване на с в з.
Мдис м. 65? съкр. от Мойсей.
Мдйко м. IO, умал. от Мойо; у Илчев, с. 342 — 'мой си е, да бъде мой’.
Мдйо м. 7, съкр. от Мойсей.
Мойсёй м. 17, библ., гръц. Moyseos, от евр. 'изваден от водата'.
Мдлка ж. 5,( умал. от Мола 1 (съкр. от Мариола).
Мдма ж. 31,\от мома ’де вой к а’; във връзка с дългоочаквано момиче в
семейството. \,
Мдмка ж. 161, умал. от Мома.
Момчйл м. 551?, стар., от Момч(о) 4-ил; ж. Момчйла 1, умал. Момчйл-
ка 2.
Мдмчо м. 28, .умал. от Момо (успор. на ж. Мома); от момче мъжка
р ^а’ — във връзка с дългоочаквана момчана рожба.
I
135
Момйна ж. 5, от Мом(а)+яма.
Мдна ж. 39, съкр. от Симеона, Симоьа.
Мони м. 48, съкр. галлов, от Симеон.
Моника ж. 386, ангд.*Monica, нем. Молка, фр. Monique; от Мон(а) +
ика.
Мднка ж. 111, умал. от Мона.
Мднко м. 14, умал. от Моно, Моньо, Мони.
Мдно м. 20, съкр. от Симеон, Симон.
Мднчо м. 37, умал. от Моно, Моньо; съкр. от Симеончо.
Мдньо м. 83, съкр. от Симеон, Симон, с мек завършек срещу Моно.
Морйвка ж. 7, умал. от Морава (по името ъа р. Морава),
Мордохйй м. 12, библ., евр. от асиро-вавнгонски Marduk — бог на
Вавилон.
Морена ж. 13, успор. од м. МорАн 2 (от Моро, разн. на Морфо + еи);
фр. Maurain.
Морис м. 14, от фр. Maurice, Морис ’МавринТ, англ. Morris.
Мдриц м. 12, по немска приказка „Макс и М<риц".
Мдрфа ж. 12, от МорДО — в гръц. мит. —бог на съновиденията,
проявяващ се в различия образи и форми; morph* 'образ; хубост’.
Моско м. 64, умал., видоизм. от Мойсей.
Мотя ж. 5, успор. на м. Мдтьо (от Моно с друю окончание).
Мдцка ж. 5, умал. от Мдца 2 (видоизм. от Монк Симеона).
Мошка ж. 6, умал. от Моша (успор. на м. Мошо <Моно с друг завър-
шек).
Мошон м. 6, от Мош(о)+он.
Мушо м. 6, успор. на Мучо, в рум. Musu; съкр. от Мушрт (арум, musat
’хубав’); от Димуш, Томуш.	;
Мълвйна ж. 5, гов. Вж. Малвйиа; с влияние на глагсла мълвя 'говоря",
пожел. ’да бъде сладаодумна, разговорлива’; умал. Мълвйнка.
Минко м. 27, умал. от МАнр; якава форма на Меню.
и
Нада ж. 398, съкр. от Надежда; видоизм. от Найда; го^ надам се ’на-
дявам се’.	I
Наде ж. 64, умал. гадьор. от Нада.	I
Надежда ж. 17692, в ЮИ& 2215, СИБ 3363, СЗБ 239# ЮЗБ 9719, от
надежда ’очакване за нещо добро и хубаво’; превод на грьц. Elpis; м. На-
дежд 1.
Наделйна ж. 6, кръст. от Нада и Неделина.
Наденка ж. 5, умал. гальов. от Надена (от Над(а) + гна).
J36
Надка ж. 2625, умал. от Нада.
НАдко м. 37, умал. от Надо 1 (видоизм. от Найден); успор. на ж. Над-
ка.
НАда ж. 2666, с мек завършек срещу Нада;
НАза ж. 58, съкр. от Назара, Назира (от кален, м. Назарй, от лат.
Nazareus, от евр. nazar ’той посвети’.
НАйда ж. 385, съкр. от Найдена 'намерена' по старинен обичай за под-
хвърляне на пътя и намиране на новородено момиче.
НАйдем м. 33, разн. на Найден със заместване на н с м.
НАйден м. 2221, от найден намерен'. Вж. Найда; умал. Найденко.
НАйдена ж. 13, по м. Найден. Вж. НАида.
НАйдешю м. 7, от Найден4-ио или от гов. наеденио 'намерения'.
НАйденка ж. 135, умал. от Найдена.
НАйденчо м. 16, умал. от Найден.
НАйдо м. 56, успор. на ж. Найда; съкр. от Найден; с мек завършек
Найдьо 2.
НАйка ж. 6, умал. от Найя (по м. Найо).
НАйчо м. 31, умал. от Найо (съкр. от Найден).
НАка ж. 11, успор. на м. Нако.
НАке м. 9, зап. разн. на Нако.
НАкм м. 7, изт. разн. на Нако срещу Наке.
НАко м. 158, съкр. от Найден, Янаки.
НАна ж. 152, англ. Nanna от Anna; по м. Нано; съкр. от Найда; рус.
Нана < Анна; англ. Nanna от Anna.
НАнка ж. 445, умал. от Нана; успор. на м. Нанко.
НАнко м. 188, умал. от Нано, Наньо.
НАно м. 48, видоизм. съкр. от Найден с удвоение на сричка.
НАнчо м. 73, умал. от Нано.
НАньо м. 149, с мек завършек срещу Нано.
НАню м. 6, изт. гов. разн. на Наньо с редукция на неударено ьо в ю.
, Налоледн м. 20, по името на Наполеон Бонапарт — френски импера-
тор и военачалник (1769—1821); ж. Наполеона, умал. Наполеднка.
Наргйс ж. 9, име на героиня от индийски филм.
НАрцис м. 46, лат. мит. Narcissus — красив юноша, който, оглеждайки
се във водата, се влюбва в себе си, умира и се превръща в нарцис; по
цветето нарцис (Narcissus poeticus); ж. Нарцис 4, Нарциса 3.
НАса ж. 18, съкр. от Атанаса.
НАска ж, 423, съкр. от Атанаска; умал. от Наса.
НАско м. 1346, умал. от Насо, Насьо.
НАсо м. 23, съкр. от Атанас; успор. на Насьо с мек завършек.
НАста ж. 43, съкр. от Анастасия.
Настасий ж. 17, съкр. от Анастасия.
НАстеика ж. 18, умал. от Настена 1 (от Наст(а)+ена); рус. Настенька.
НАсто м. 7, успор. на ж. Наста; съкр. от Анастас; с мек завършек На-
стьо 3.
137
НАстя ж. 57, успор. на Наста с мек завършек.
НАся ж. 82, успор. на м. Насьо.
НАта ж. 27, съкр. от Наталия.
Наталй ж. 12, от фр. Natalie 'Наталия'; м. Наталий 2, лат.
Наталйна ж. 10, от Натал(и) + шш; умал. Наталйнка 2.
НатАлия ж. 2730, кален., рус. Наталия, от лат. Natalia, от natalis 'рож*
дена'.
НатАлка ж. 7, рус. Наталька, умал. от Наталия.
Натаиайл м. 9, средногръц. Nathanael, от евр. netan'61 'дал бог'.
Наташа ж. 2106, рус. Наташа, умал. от Наталия.
Натйшка ж. 46, умал. от Наташа.
НАтка ж. 34, гов. от Надка.
НАто м. 5, съкр. от Игнат, Натанаил или др. име.
Наука ж. 5, пожел. 'да се подвизава в науката'.
Наум м. 248, еванг., стб. ньмумъ, гръц. Naoumm от евр. nahum ’утеша-
ващ’; един от учениците на братята Кирил и Методий, деец на Преслав-
ската книжовна школа; ж. Наума 1.
Нар<и м. 5, от Наум + и.
Нафталйн м. 5, изменено по народна етимология библ, име Нефталим.
НАца ж. 39, успор. форма на Нака; от Ната с друг завършек.
НАцка ж. 36, умал. от Наца.
НАцко м. 24, умал. от Нацо 4 (разн. на Нако, Нато, Насо).
НАчко м. 164, умал. от Начо; съкр. от Яначко.
НАчо м. 402, видоизм. на Янаки или Найден.
Небесйиа ж. 8, от Небес(а) (съкр. от Небесна) + ина.
Небйсва ж. 21, превод на гръц. Урания, епитет на Афродита — 'небес-
на'.
НАва ж. 10, съкр. от Невена или по р. Нева в СССР.
Невалйн м. 7, разн. на Невелин.
Невелйн м. 30, успор. на ж. Невелика.
Невелйна ж. 60, от Нев(а)+елина; кръст. от Нева и Ангелина.
Нёвен м. 73, от невен 'крокон', 'омайник' (Calendula officinalis) — Вж.
Невйн.
Невена ж. 3002, некенъ от стб. корен вад — в книж. рус. ’който не увях-
ва’, успор. на м. Невен.
Невеника ж. 10, от Невен(а) + ика.
Невйнка ж. 2558, умал. от Невена.
Невйнко м. 12, умал^ от Невен; Невёнчо 4.
Невилин м. 7, разн. на Невелин; ж. Невилйна 1.
Нёвин м. 76, гов. разн. на Невен с редукция на е в и; умал. Невинно.
Невина ж. 5, разн. на Невена; по м. Невин.
Невка ж. 11, умал. от Нева.
Невянм. 23, източна якава форма от Невен.
Невяна ж. 644, успор. на м. Невян; разн. на Невена, якава форма.
Невйнка ж. 795, умал. от Невяна.
138
Негрйта ж. 49, в ЮЗБ, от рум. Negrita, от negru ’черен’.
Негрйтка ж. 5, умал. от Негрйта.
Нёда ж. 1290, съкр. от Неделя.
Недёла ж. 6, разн. на Неделя с твърд завършек.
Неделйн м. 19, по Неделина.
Неделйна ж. 29, кръст. от Неда и Ангелина или от Недел(я)+шш;
умал. Неде линка 3.
Недёлка ж. 1035, умал. от Неделя, Недела.
Недёлко м. 441, екава форма от Недялко; умал. от Недельо.
Недёлчо м. 2249, умал. от Недельо.
Недёльо м. 18, по ж. Неделя.
Недёля ж. 1172, от неделя ден, през който не се работи’, стб. нед^лгл;
превод на гръц. Kyriake.
Нёдн ж. 10, разн. на Неда; съкр. умал. от Неделя.
Недйлня ж. 5, кръст. от Нед(а) и име като Добрилия, Емилия.
Нёдка ж. 3106, умал. от Неда.
Нёдко м. 1378, умал. от Недо, Недьо; съкр. от Неделко.
Нёдо м. 10, с твърд завършек срещу Недьо.
Нёдьо м. 480, съкр. от Недельо.
Недйла ж. 42, звук. гов. разн. на Неделя; м. Недял 2 с десуфиксация
от Недялко.
Недёлка ж. 6305, умал. от Неделя; якава форма на Неделка.
Недялко м. 2225, якава форма на Неделко.
Недялчо м. 180, якава разн. на Неделчо.
Незабрйвка ж. 650, по цвете незабравка (Myosotis); м. Незабравко 1.
Нёнка ж. 376, по м. Нейко.
Нёнко м. 373, от Недько с преход на д’ в й; умал. от Нёйо( < Недьо).
Нёйчо м. 252, умал. от Нейо.
Нектёр м. 9, кален., стб. нектмнн, гръц. Nektarios, лат. nectareus
нектарен’; от нектар — питие на боговете.
Нёла ж. 551, съкр. от Даниела; итал. Nelia.
Нёли ж. 5596, съкр. от Анели, Корнели; зап.: англ., нем., хол. Nelly.
Нелина ж. 7, от Нел(а) + ина.
Нёлнчка ж. 7, умал. от Нёлица (умал., от Нел(а) 4-ш/а).
,Нёлня ж. 76, съкр. от Анелия, Корнелия или от Нел(а) + мя.
Нелняна ж. 8, от Нели+яна.
Нёлка ж. 190, умал. от Нела; съкр. от Анелка, Неделка.
Нёлко м. 55, успор. на ж. Нелка; умал. от Нёло.
Нёлли ж. 8, с удвояване на л от Нела; англ. Nelly, Nellie.
Нёлчо м. 7, умал. от Нёло 2 (съкр. от Недельо, Недялко).
Нёна ж. 243, успор. на м. Нено.
Нёнка ж. 963, умал. от Нена.
Нёнко м. 534, умал. от Нено; успор. на Ненка.
Нёно м. 757, съкр. от Невен, Недялко с удвоение на сричка; вероятно
трак, наследство Nenas (Дуриданов, БалЕЗ, II, 79).
139
Нёнчо м. 720, умал. от Нено.
Нёиьо м. 10, успор. на Нено с мек завършек; съкр. от Невеньо.
Неолйна ж. 5, от гръц. neos 'млад, младежки '• + лина.
Неонйла ж. 6, oi Недн(а) 2 +ила, гръц. Neon ’млад\
Недфнт м. 32, кален., гръц. Neophytos 'новопокръстен'; име на възрож-
денски дейци: Неофит Возвели, Неофит Рилски.
НерАндза ж. 39, гов. нерандза, неранза, вид портокал.
НерАнза ж. 23, през иовогръц. neranzi(on) от перс.; успор. на Нерандза.
Нестор м. 160, кален., стб. несторъ, нистор, уесте^ъ, гръц. Nestor — най-
старият участник в Троянската война.
Нёта ж. 8, съкр. от Венета, Анета.
Нётка ж. 28, умал. от Нета или Неда; по Недка.
Нётко м. 21, умал. от Нёто 4 (успор. на ж. Нета) или от Недко с упо-
добяване на дк в тк.
Нёца ж. 17, умал. гальов. от Неда с друг завършек.
Нецо м. 27, умал. гальов. от Недьо.
Нёчка ж. 6, умал. от Неца.
Нёчко м. 9, умал. от Нецо.
Нёчо м. 36, успор. на Нецо, Нешо.
Нёша ж. 52, успор. на Неца с друг завършек.
Нёшка ж. 135, умал. от Неша.
Нёшо м. 183, видоизм. на Неделчо; от Нестор; успор. на Нецо; съкр.
от Нехтян > Hekje.
Нивелйн м. 33, разн. на Невелин.
Ннвелйна ж. 23, разн. на Невелика.
Нивёна ж. 17, разн. на Невена с редукция на неударено е.
Нивяна ж. 26, разн. на Невяна.
Ннвянка ж. 19, умал. от Нивяна.
Нмдёлка ж. 43, разн. от Неделка.
Нндёлчо м. 50, разн. от Неделчо.
Нидёля ж. 47, разн. на Неделя.
Нидялка ж. 88, разн. на Недялка.
Нидялко м. 62, разн. на Недялко.
Нидялчо м. 11, разн. на Недялчо.
Ника ж. 166, успор, на м. Нико (съкр. от Никита, Никола).
Ники м. 8, умал. гальов. от Никола.
Никита м. 59, кален., рус., стб. ннкнтл, от гръц. Niketes 'победител';
ж. Никита 3.
Никифор м. 421, кален., стб. ннкнфор», гръц. Nikephoros ’победоносец';
умал. Никифдрчо.
Никифора ж. 6, успор. на м. Никифор.
Никифорка ж. 14, умал. от Никифора.
Никодим м. 93, еванг., стб. нпкодпм?», от гръц. Nikodemos 'народопобе-
дитсл'.
Никодймка ж. 7, умал. от Никодима; по м. Никодим.
Никол ж. 5, по м. Никол 4 (от англ. Nicol(l) 'Николай').
140
Никдла м. 28 625, в ЮЗБ 6470, СИБ 5192, СЗБ 3162, ЮЗБ 13 801, съкр.
от Николай, нар. форма.
Николае м. 30, първична звателна форма от Николай; рум. облик.
Николай м. 30 331, в ЮИБ6139, СИБ 7610, СЗБ 3939, ЮЗБ 12643,
кален., стб. hiikoami, от гръц. Nikolaos 'народопобедител'.
Ннколййчо м. 406, умал. от Николай.
Ннколйкн м. 47, умал. от Никола с гръц. наставка -аки.
Ннколёт ж. 5, фр. Nicollet, Nicollete.
Николёта ж. 283, от Николет +д.
Ннколй м. 6, разн. на Никола.
Ннколйн м. 15, по ж. Николина; от Никол(а) + ин.
Николина ж. 6843, женска форма от м. Никол(а) + мна.
Николинка ж. 4600, умал. от Николина.
Николйца ж. 136, женска форма от Никол(а) + ица.
Николичка ж. 58, умал. от Николица.
Николд м. 30, от итал. Niccolo 'Никола'.
Никдлча м. 10, косвена форма от Николчо.
Ннкдлчо м. 252, умал. от Никола.
Никуда м. 5, разн. на Никола; рум. Nicula; от Ник(о)+рш.
Никуда ж. 107, по м. Никуда.
Никулина ж. 131, от Никул(а) + ина; разн. на Николина.
Никулйнка ж. 50, умал. от Никулина; разн. на Николинка.
Никулка ж. 10, умал. от Никуда.
5 Нина ж. 3430, кален., зап. Nina, съкр. от Анина; гръц. Nina от loannina;
наше съкр. от Николина.
Нинёла ж. 8, от рус. Нинель; от Нин(а) + ^ж/.
Нинка ж. 48, умал. от Нина.
Нйнко м. 40, умал. от Нино
Нйно м. 112. съкр. от Никола с повторение на сричка; успор. на ж. Ни-
на.
Нйстор м. 37, кръст. от Нестор и Никола.
Нйца ж. 52, съкр. от Аница, Деница, Иваница или др. име; умал. Ниц-
ка. м. Ницко.
Нйчка ж. 69, умал. от Ница; съкр. от Иваничка.
Нйчко м. 8, умал. от Ничо.
Нйчо м. 34, съкр. от Никифор; умал. от Нико.
Нишан м. 13, пожел. 'да бъде с нишан — отличителен знак в живота'.
Нйя ж. 14, съкр. от Антония, Стефания или др. име; героиня от тетра-
логия на Д. Талев.
Новак м. 12, стар, пожел. 'да поднови рода'; умал. Новачо 2.
Новка ж. 9, по м. Новко.
Новко м. 8, разн. на Новак.
Нойка ж. 10, успор. на м. Нойко; съкр. от Негойка.
Нойко м. 25, умал. от Нойо; съкр. от Негойко.
Нойо м. 7, от библ. Ной, евр. noab 'отдих, покой'.
141
Нойчо м. 8, умал. от Нойо, Нойко..
Нона ж. 373, рум. Nona; успор. на м. Ндно; вероятно трак, наследство:
Nonna (Дуриданов, Балканско езикознание, II, 80).
Нонка ж. 660, умал. от Нона.
Нонко м. 9, умал. от Ндно 4 (от Николай с детско удвояване); вероят-
но трак, наследство.
Нончо м.48, умал. от Ноно, Ноньо.
Ноньо м. 9, с мек завършек срещу Ноно.
Нора ж. 287, зап. Nora, съкр. от Елеонора. а
Норка ж. 48, умал. от Нора; съкр. от Елеонорка.
Ночка ж. 5, умал. от Ндча, успор. на м. Ндчо 4 (Нойчо).
Нуньо м. 8; ж. Нуна 2, от гов. нунко 'кум', нунка 'кума', пожел. 'да
порасне и да стане кум, кума'.
Нуша ж. 9, съкр. от Ануша, Пенуша или др. име; м. Нушо.
Нушка ж. 30, умал. от Нуша; съкр. от Анушка, Пенушка, Теменушка.
Ньонка ж. 30, умал. от Ньона (кръст. от Нона и Йона).
Нягол м. 36, якава форма на Нёгол от Няг(о) + ол; в нега ’нежност’;
рум. Njagol.
о
Обретен м. 39, стб. окрггкнл 'намерен'; по обичай новородени деца да
се подхвърлят на пътя и отново да се намират; произв. Обретин 2,
ж. Обретена, умал. Обрётенка.
Обрётко м. 11, съкр. умал. от Обретен.
Огнемйр м. 40, в ЗБ, ново, от Огньо+жмр.
Огнен м. 11, пожел. ’да бъде огнен, сърцат’; умал. дгненчо 3; ж. Огне-
на, умал. дгненка 2.
Огннмйр м. 6, разн. на Огнемир.
Огньн м. 4311, якава форма срещу Огнен, пожел.
Огнйна ж. 196, успор. на м. Огнян.
ОгнАнка ж. 89, умал. от Огняна.
ОгнАнчо м. 43, умал. от Огнян.
Однсёй м. 6, гръц. мит. Odysseus — герой в „Илиада“ и „Одисея“ на
Омир; вероятно от odyssomai сърдя се, гневя се'; ж. Одисёя 2.
ОкеАн м. 12, гръц. мит. Okeanos — бог на моретата и водните стихии;
ж. Океана 2, Океания 2.
ОксАна ж. 8, в укр. Оксана (< Ксения).
ОктавнАн м. 18, от лат. Octavianus, прил. от Octavius — фамилно име
на император Гай Октавиан-Август, и римско родово име; м. Окта-
вио 1.
ОктавнАн м. 6, разн. на Октавиан.
142
Олта ж. 3215. рус. Ольга, от сканд. Heilga<heila ’света, свешена’, англ.
Olga.
Олег м. 877, рус. — име на руски князе от X, XII и XIV в.; успор. на
ж. Олга.
Оля ж. 9, разн. на рус. Оля (съкр. от Ольга, Олимпия, Олимпиада или
др. име).
Оливер м. 7, зап.: нем., англ. Olivier, Oliver, от лат. Olivier(s) — планина
истор. в Палестина, богата на маслинови гори, от olivifer ’раждащ в изо-
билие маслини'; у нас по име на герой в романа „Оливър Туист“ на Чарлз
Дикенз.
Олнвёра ж. 19, успор. на м. Оливер.
Олймпи м. 5, от гръц. Olympics ’олимпийски’; Олимпий 4.
Олимпия ж. 68, кален., стб. олгмьтд, гръц. Olympia — равнина в Елида,
където на четири години се провеждали олимпийските игри в чест на
Зевс.
Олимпиёда ж. 14, рус., от гръц. Olympias, -ados ’олимпийка’ — прякор
на гръц. богини; майка на Александър Велики.
Оличка ж. 6, рус. гальов. от Ольга.
Олия ж. И, от Ол(я)+ ия.
Оля ж. 297, рус., съкр. от Ольга.
Оляна ж. 7, рус., от Ол(я) + я/ш.
Ома ж. 63, съкр. от Тома, Палома; англ. Omagh.
Омёлия ж. 6, от омела, омел ’имел’ (Viscum album), използуван в нар.
медицина; от Ом(а)+ели 4- я.
Омортёг м. 14, разн. на Омуртаг.
Омуртёг м. 17, първобългарски хан (816—831); в различии извори:
‘Mortagon, Omurtag, Omartag; от тюркски произход; сродно с чувашкото
ъмърт ’орел’; според Б. Симеонов от първичното Омурт-аг, ’орле, орлен-
це’ (БЕ, 6, 1984, 540—542).
Опрйка ж. 12, рум. Oprica, умал. от Оргеа, от opresc ’спирам’, закл.
име за спиране на многодетство срв. Доста, Запряна.
Опро м. 10, в СЗБ, рум. Орго, закл. ’спирам’.
Орёйка ж. 6, умал. от Орея, или успор. на Орехка.
Орёта ж. 13, съкр. от Лорета, Флорета.
Орёя ж. 20, гов. орея ’ореха’, от бреха 1 или от гръц. Oreia — планина
в Еолия; oreia ’планинска’.
Ориёта ж. 6, съкр. от Прохора (от гръц. м. Prochoros ’ръководещ
хор') >Ор(а) +метил като Мариета; разн. на Орета.
Орлин м. 994, от ор(е)л+ин, пожел. ’да бъде като орел’.
Орлииа ж. 15, успор. на м. Орлин; умал. от Орлйнка 4.
Оро м. 9, от Йоро с изпадане на й или съкр. от Прохор.
Ортоддксн м. 6, гръц. orthodoxos ’правоверен’; Ортодокс 3.
Ортодоксйя ж. 7, от гръц. orthodoxia ’православие’; успор. на м. Орто-
докс+ия.
дру м. 13, в ЮЗБ, разн. на Оро; съкр. от Джору.
143
Орфёй м. 28, мит. Orpheus — тракийски певец и поет, син на музата
Калиопа и тракийския цар Еагър, разкъсан от менадитс. понеже отказал
да участвува в .ехните вакханалии.
* Орхидёя ж. 50, от орхидея — тропично растение с красиви и ароматни
Цветове.
Оскар м. 8, зап.: англ. Oscar, нем. Oskar от стгерм. os — име на бог,
и> gar ’копие'.
Ота ж. 5, съкр. от Панайота, Шарлота или др. име.
Отилня ж. 6, зап.: англ. Ottilia, нем. Ottilie от othal 'родина'; сродно с
Одйлия 3, нем. Odilia, от стгерм. Odila.
Ото м. 8, нем. Otto, от стгерм. auda 'владение, имение; богатство'; сре-
ща се още в англ., фр. Otho, Otto.
Офёлмя ж. 302, героиня в пиесата „Хамлет“ на У. Шекспир; англ., нем.
Ophelia, лат. Ophel(l)ia, от ophelia 'помощ'; разн. Офйлия 1.
п
ПАвел м. 6436, еванг., стб. пакьлъ, плкел, плкль, гръц. Paulos, от лат.
Paulus 'маЛък, Малчо’; ж. Повела 2, умал. Павелка 2.
ПАвелчо м. И, умал. от Павел.
ПАвла ж. 59, предимно в ЮЗБ, по м. Павел.
ПАвлА м. 26, в ЮЗБ, разн. на Павел.
Павлова ж. 23, от Павл(а)+ ена; умал. Павлёнка 4.
ПавлАта ж. 90, в ИБ, от Павл(а)+етиа; м. Павлёт 1.
Павлетка ж. 7, умал. от Павлета.
ПАвли м. 279, изт. разн; на Павле с редукция на е в и.
ПавлАк м. 22, рус. и бълг. умал. от Пав(е)л.
Павлин м. 971, от Пав(е)л + ин, лат. Paulinus 'Павелов, Павлов'; от гов.
павлин 'паун'.
Павлина ж. 5074, успор. на м. Павлин.
Павлинса ж. 2125, умал. от Павлина.
Павлинчо м. 16, умал. от Павлин.
ПАвльо м. 38, първоначално обръщение от Пав(е)л + ь0.
Павуна ж. 13, успор. на м. Павун 4, гов. павун(а) 'паун; паунка'.
Павунка ж. 15, умал. от Павуна.
Пагдна ж. 12, от гръц. pagona 'пауница'; умал. Пагднка 7, Пагдница.
Пагднка ж. 7, умал. от Пагона.
Пагуна ж. 34, кръст. от Пагона и Павуна.
Панся м. 11, народ, разг, от Паисий.
Пайсий м. 17, кален., гръц. Paisios от pais, -dos 'млад питомец; име на
български народен будител, пръв идеолог на българското национално
Възраждане — Паисий Хилендарски (1722—1773).
144
ПАко м. 8, пожел. от пак 'да се роди пак момче или момиче', рази, на
Панко; фр. Pacaud.
ПалАгня ж. 13, звук. разн. на Пелагия.
ПАлма ж. 11, лат. palma 'палма' — тропическо дърво, символ на мир
и спокоен живот; превод на евр. Тамара.
ПалмАна ж. 8, от Палм(а)+шш.
Палмйра ж. 20, древен град в Сирия, днес Тадмор; от итал. Palmira от
израза „Domenica della Palme“ 'Върбово възкресене *; м. Палмйр 1, Пал-
лшро 3.
Палдма ж. 7, исп. Paloma ’гьлъб’, име на литературни и филмови ге-
роини.
Палдмба ж. 9, разн. на Палома и нар. асоциация с плдмба.
Палуна ж. 12, от Пал(а) (< Павла)+уна.
ПАна ж. 75, успор. на м. Пано; съкр. от Панагия, Панайота.
ПанаАчка ж. 17, умал. от Панайца 3 (от Пан(а) + ица)
Панайдт м. 3492, от гръц. Panagiotis 'всесвет'; умал. Панайдтко.
Панайдта ж. 48, успор. на м. Панайот.
Панайдтяца ж. 7, умал., от Панайота+ица.
Панайдтка ж. 109, умал. от Панайота.
Панайдтчо м. 6, умал. от Панайот.
Панайдца ж. 19, гов. съкр. от Панайотица.
ПанАю м. 18, от Панййо (по ж. Паная; съкр. от Панайот).
ПанАя ж. 9, от гръц. Panagia 'всесвета'.
ПАнда ж. 59, съкр. от Пандора; успор. на м. Пандо.
ПанделА м. 25, разн. на Панделёй (< Пантелей с новогръц. озвучаване
на нт в ид); ж. Пандёла 1.
Панделйя ж. 6, от Пандел(а)+ия.
ПАндо м. 46, съкр. от Пандели или от Пано с вмъкнато д както Гено >
Гендо, Пено>Пендо.
Пандора ж. 21, гръц. мит. Panddra 'надарена с всичко' от pantes все’
и doron 'дар, подарък'; първата жена на земята, получила от Зевс като
подарък кутия с всички бедствия, конто се разнесли по земята.
ПАнА м. 21, западна разнов. на Пано, Паньо.
ПАня м. 12, източна разн. на Пано, Паньо.
ПАнка ж. 145, умал. от Пана.
ПАнко м. 196> умал. от Пано, Паньо.
ПАно м. 143, с твърд завършек срещу Паньо; съкр. от Панайот, Панте-
лей.
Панталёй м. 224, разн. на Пантелей, може би под влияние на прякор
Пантата, пакта 'скитник, бсзделник' от гръц. pantou 'навсякъде'.
Панталёйка ж. 6, умал. от Панталёя 2.
Паяггелёй м. 224, съкр. от Пантелеймон.
Пантелеймон м. 6, кален., стб. пантелнмонъ, от гръц. Panteleimdn 'все-
милостив'.
Пантнлёй м. 63, звук. разн. на Пантелей.
К). Чес гогно-iълковен речник на...
145
ПАнто м. 28, съкр. от Пантелей; с мек завършек Пантъо 2.
ПАнчо м. 705, умал. от Пано, Паньо.
ПАньо м. 104, с мек завършек срещу Пано.
ПАдла ж. 16, от итал. Paola 'Павла*; м. Паоло 1., итал.
Паолана ж. 63, итал. Paolina ’Павлина’.
ПАра ж. 8, съкр. от Параскева.
ПараскАв м. 72, по ж. Параскева.
ПараскАва ж. 2260, кален., стб. п^хскекн, от гръц. ParaskeuevA ’подго-
товка за празника; петък’; бълг. превод Пётка; произв.: Параскёви 1,
умал. Параскёвица 3; Параскевйя 3, Параскевула 2.
ПарАско м. 5, съкр. умал. от Парас(кев)+ко.
ПарашкАв м. 163, разн. от Параскев с уподобяване на ск в шк.
ПарашкАва ж. 2084, разн. на Параскева; успор. на м. Парашкев; умал.
Парашкёвка.
ПарашкАваца ж. 328, умал., от Парашкев(а) + ш/а.
ПАрис м. ЗЙ, гръц. мит. Paris — син на Приам, цар на Троя; при спор
между богините Хера, Атина Палада и Афродита доя е най-красива той
присъдил предимство на Афродита и получил благоразположението й;
ж. Париса.
ПАрка ж. 12, умал. от Пара.
ПаргАна ж. 8, по м. Партени(й) от гръц. Parthenios ’целомъдрен’, ка-
лен.
Парунка ж. 8, умал. от Паруна 1 (от Пар(а)+рш); м. Парун 1.
Паруш м. 183, от Пар(о) (съкр. от Параскев)+уш.
Паруша ж. 7, по м. Паруш.
Парушка ж. 16, умал. от Паруша.
ПАса ж. 10, съкр. от Спаса.
Пасйнка ж. 8, умал., от Пас(а)+мна; м. Пасйнко 1.
ПасионАрия ж. 7, исп. цвете pasionaria ’страстоцвет’; псевдоним на До-
лорес Ибарури, деятелка на испанского и международного работническо
движение.
ПАска ж. 108, умал. от Паса; съкр. от Спаска.
ПаскАл м. 662, кален., съкр. от Паскали., от гръц. Paskales ’Пасха, Ве-
ликден’; ж. Паскола.
Паскалйна ж. 44, от гръц. Paschalina, от Паскал(а) + ина. Вж. ПаскАл.
ПАско м. 131, съкр. умал. от Паскал или Спаско.
Паскул м. 6, от Паск(о)+ул.
ПАсьо м. 15, видоизм. от Паскал, Спас.
ПАта ж. 7, разн. на Пато 2, Патьо.
Патрйция ж. 19, нем. Patricia, Patrizia по м. Patricus, от лат. patricius
’благороден; патриций, благородник’.
ПАтьо м. 6, в ЮЗБ, съкр. видоизм. от Павел, Паскал; според Дурида-
нов трак, наследство: Patas, Pates (БалЕз, II, 80); с твърд завършек Па-
то 2.
ПАул м. 13, нем. Paul, от лат. Paulus ’Павел’.
146
Паула ж. 19, нем. Paula ’Павла’.
Паулин м. 10, от Паул 4- ин; по ж. Паулина.
Паулйна ж. 388, от Паул(а) 4-ина; разн. на Павлина; умал. Пау линка 3.
Паун м. 150, пожел. ’да бъде красив като паун’\ умал. Паунко 2.
Пауна ж. 126, пожел., успор. на м. Паун.
Пауннка ж. 19, от Паун(а) 4-ика.
Паунйца ж. 6, умал., от Паун(а) 4- ица.
Паунка ж. 306, умал. от Пауна.
Паунчо м. 6, умал. от Паун. (
ПАца ж. 77, съкр. от Параскева, Павлина.
ПАци м. 9, разн. на Пацо (видоизм. от Павел).
ПАчо м. 29, съкр. гальов. от Павел, Парашкев.
ПАша ж. 64, съкр. гальов. от Парашкева като ДашасДрагна.
ПАшка ж. 11, умал. от Паша.
ПАнго м. 20, съкр. гальов. от Парашкев, Павел, Паскал.
Шйа ж. 5, успор. на м. Пейо.
Пёйка ж. 173, умал. от Пейа, Пёя; успор. на м. Пейко.
Пёйко м. 91, умал. от Пейо.
Пёйо м. 702, от по-старо Петько; от Петьо, Петър.
Пёйчо м. 651, умал. от Пейо, Пейко.
Шка ж. 13, съкр. от Петка, Пейка.
Шко м. 94, съкр. от Петко, Пейко.
ПелАгея ж. 7, разн. на Пелагия.
ПелАгня ж. 83, кален., стб. пеллпх, гръц. Pelagia ’морска', епитет на
богиня Афродита.
Шло м. 15, видоизм. от Петко или Петър.
Шма ж. 10, може би съкр. от Пемба; от гръц. защ. рёша ’нещастие,
зло’.
Шмба ж. 9, съкр. от Пембена 1, гов. пембён ’светлочервен'.
Шмка ж. 11, умал. от Пема.
Пёна ж. 2835, съкр. от Петрана; Петкана или др. име.
Шне м. 11, разн. на Пено, Пеньо.
Пенелбпа ж. 6, гръц. мит. Пенелопа, Penelope — жена на Одйсей, очак-
вала завръщането му от Троя 20 години — символ на съпружеска вяр-
ност; от гръц. рёпёоп ’вътък, нишка; вретено’.
Шни м. 30, разн. на Пене, Пено, Пеньо.
Шни ж. И, умал. от Пена.
Пенка ж. 17 160, в ЮИБ 6774, СИБ 4401, СЗБ 1702, ЮЗБ 4583, умал.
от Пена.
Шнко м. 884, умал. от Пено, Пеньо.
Шно м. 46, видоизм. от Петър; успор. на ж. Пена.
Шнчо м. 3049, умал. от Пено, Пеньо.
Шньо м. 879, успор. на Пено с мек завършек.
Шня ж. 808, успор. на м. Пеньо; с мек завършек срещу Пена.
Шпа ж. 1336, съкр. от Петрана, Пена, с детско удвоение.
147
Пёпи ж. 114, умал. гальов. от Пстър, Легко.
Пёпи ж. 100, умал. гальов. от Пепа, Пена.
Пепйна ж. 20, от Пеп(а)4-шш; м. Пепйно.
Пёпка ж. 22, умал. от Пепа.
Пёпо м. 83, умал. съкр. от Петър, Петко с удвояване на сричка; успор.
на ж. Пепа.
Первая м. 15, под рус. влияние от Първан; умал. Перванчо 3; ж. Пер-
вана.
Первёнка ж. 16, умал. от Первана.
Перволёта ж. 14, разн. на Първолета.
Перикла ж. 10, по м. Перйкли 4, от гръц. Perikles ’прославен, прочут’.
Перйкъл м. 6, бълг. разн. на Перикли; Перикъл (Perikles) — прочут
атински държавник от V в. пр. н. е.
Пёрка ж. 91, умал. от Пера 1 (женска форма от Перо).
Пёрко м. 10, умал. от Перо.
Пёрла ж. 78, от пёрла 'бисер'.
Пёро м. 25, видоизм. на Петър; съкр. от итал. Piero.
Пёрса ж. 115, гръц. Persis 'персийка'; Персе — дъщеря на Океан, жена
на Хелиос.
Персйда ж. 13, итал. Persida, от гръц. Persida 'персийка'.
Персйнка ж. 6, умал. от Персйна (от Перс(а)4-шш).
Персиёдо м. 7, в ЮЗБ, вероятно от гръц. Persiades.
Перункг ж. 6, по м. Перун 3 (в слав. мит. Перун — главният славянски
бог, на небето и гръмотевиците; умал. Перунка 3.
Перунйка ж. 19, от цвете перунйка 'салеп' (Orchis).
Пёта ж. 8, с твърд завършек срещу Петя.
Петёнка ж. 5, умал. от Петана (от Пет(а)+аиа); м. Петан 1.
Пётер м. 7, нем. Peter 'Петър'.
Пётв ж. 5, разн. на Петя.
Петйна ж. 25, от Пет(я) 4- ина.
Петёнка ж. 152, умал. от Петина.
Петийна ж. 14, от Пети 4- яна.
Пётка ж. 461, кален., превод на гръц. Параскева, свързвано и с пётък.
Вж. Параскёва.
Петкйн м. 12, от Петк(о)4-он.
Петкёна ж. 546, успор. на м. Петкан; от Петк(а)4-шм; умал. Петкан-
ка 3.
Пётко м. 10 918, в ЮИБ 3632, СИБ 2190, СЗБ 2099, ЮЗБ 2997, успор.
на ж. Пенса.
Пёто м. 12, успор. на ж. Пета; съкр. от Петко или Петър.
Пётра ж. 2833, успор. на м. Петър; умал. Петрица.
Петрёки м. 58, умал., от Пет(ъ)р4-шш, гръц.
Петрён м. 48, от Пет(ъ)р4-ан; умал. Петранчо 2.
Петрёна ж. 2388, успор. на м. Петран или от Петр(а)4-шш. Вж. Пётьр.
Петрёнка ж. 4071, умал. от Петрана.
148
Пётрё м. 43, разн. на Петър, първична звателна форма.
Петрёиа ж. 56, от Петр(а) + ина; м. Петрин 4, умал. Петрйнчо 1.
Пётрячка ж. 55, умал. от Петра, Петрица.
Петрёя ж. 5, умал. от Петр(а)+ия.
Пётро м. 30, от Пет(ъ)р + о.
Петрозёр м. 12, ново, от Петър и зар по сложни имена като Светозар.
Петромёл м. 20, от Петър и мил.
Петромёла ж. 13, успор. на м. Петромил.
Петромёр м. 15, от Пет(ъ)р и мир, ново.
Петрдш ж., 24, по м. Петрони(й).
Петрдш м. 8, лат. Petronius — римско родово име; Петроний — люби-
мец на Нерон, герой от романа „Камо грядеши“ на Хенрих Сенкевич;
гръц Petros камък, скала".
Петрднка ж. 186, умал. от Петрона.
Петрослёв м.14, ново, от Петър и слав; ж. Петрослава 1.
Петрун м. 27, от Пет(ъ)р+>>н; умал. Петрунко 3, Петрунчо 2.
Петруна ж. 480, от Петр(а) + уна; успор. на м. Петрун.
Петрунка ж. 238, умал. от Петруна.
Петруш ж. 9, от рум. Petnija.
Петруш м. 29, от Пет(ъ)р+уш.
Петруша ж. 72, успор. на м. Петруш; от Петр(а)+.рша.
Петрушён м. 11, от Петруш+ин.
Петрушка ж. 109, умал. от Петруша.
Пётър м. 41 712, в ЮИБ 8224, СИБ 9079, СЗБ 5330, ЮЗБ 19 079, еванг.,
кален., стб. петуъ, от гръц. Petros "камък"; лат. Petrus.
Пётърчо м. 196, умал. от Петър.
Пётьо м. 1810, умал. от Петър или Петко.
Пётя ж. 5191, съкр. умал. от Петра, Петка, Петрана, Пена.
Пёца ж. 25, с друг завършек от Пена, Пеша, Петра.
Пёця м. 8, разн. на Пецо.
Пёцка ж. 6, умал. от Пеца.
Пёцо м. 8, умал. видоизм. от Петър, Петко.
Пёчо м. 17, съкр. гальов. от Петър, Петко, Пейчо.
Пёша ж. 106, видоизм. от Петра, Петка; успор. на м. Пешо.
Пёшкаж. 63, умал. от Пеша.
Пёшко м. 130, умал. от Пешо.
Пёию м. 282, гальов. от Петър или Петко.
Пнёр м. 33, от фр. Pierre ’Петър".
Пяерёта ж. 8, от Пиёр(а) +ета, фр. Pierrette.
Пяерёно м. 7, итал. Pierino.
Пёлы» м. 5, от пиле, гальов. "да бъде обичан, мил като пиленце".
Пёш ж. 13, съкр. от Деспина; итал. Pina от Джузепина.
Парён м. 60, в ЮЗБ 43, по планината Пирин; от Пир(о) (< Спи-
ро) -I- ин.
Пнрёш ж. 5, по м. Пирин.
149
ПирАнка ж. 27, умал. от Пирина.
ПирАнчо м. 5, умал. от Пирин.
ПАсана ж. 6, от писана 'шарена, пъстра, красива'.
ПлАме ж. 6, съкр. от Пламен, стб. пллмъ, -ене 'пламък'.
ПлАмен м. 14 705, в ЮИБ 1294, СИБ 5342, СЗБ 2493, ЮЗБ 5576, от пла-
мен, пожел. 'да гори, да бъде сърцат'.
ПлАмена ж. 19о, успор. на м. Пламен.
ПлАменка ж. 367, умал. от Пламена.
ПлАменко м. 10, умал. от Пламен.
ПлАменна ж. 7, от Пламена с удвояване на н.
ПлАменчо м. 33, умал. от Пламен.
ПлАмка ж. 47, успор. на м. Пламък.
ПлАмък м. 19, от пламък, пожел. 'да гори като пламък'.
Планета ж. 5, от планета 'небесно тяло', гръц. planltes 'блуждаещ'.
ПланимАр м. 9, разн. на Пленимйр 3 (пожел. 'да плени света').
Плума ж. 77, от гръц. ploumi 'украшение, накит'; м. Плумо 1.
Плумка ж. 46, умал. от Плума.
Побёда ж. 70, пожел. 'да побеждава в живота'; превод на гръц. Nike
или на лат. Victoria.
Полёта ж. 5, от фр. Полёт 3 (Paulette)+я; умал. Полётка.
Пдли ж. 26, съкр., гальов. от Павлина, фр. Pauline.
Поликсёна ж. 150, гръц. мит. Polyxene многогостоприемна' — дъщеря
на Приам и Хекуба.
Полнксённ м. 7, по ж. Поликсена.
Полнксёнвя ж. 44, от Поликсен(а) 4-ия.
Полнмён м. 6, от гръц. polymenos ’многоустременост'.
ПолАн м. 6, от фр. м. Paulin 'Павлин'.
Полйна ж. 476, по фр. Pauline 'Павлина'; успор. на м. Полин.
Полйнка ж. 14, умал. от Полина.
Полихрдн м. 20, от гръц. Polychrdnios 'дълголетен'; ж. Полихрдна 1,
Полихрдни 2.
Полихрдння ж. 5, от Полихрон(а) + ия.
Пдлка ж. 19, умал. от Пола, Полина, Поля.
Пдла ж. 572, съкр. гальов. от Полина, Павлина, Поликсена.
ПолАна ж. 9, от Пол(а-я) 4-яна; успор. на м. Полян 2; умал. Полян-
ка 3.
Пднчо м. 16, умал. от Поньо, Пднко 1.
Пдньо м. 5, видоизм. от Продан.
Пдстол м. 7, съкр. от Апостол.
ПрАвда ж. 200, пожел. от правда 'да се бори за правда; да бъде справед-
лива'.
Правдйна ж. 6, от Правд(а) 4- ина\ умал. Правдинка.
Правдолюб м. 10, пожел. 'да люби правдата, справедливостта';
ж. Правдолюба 2, умал. Правдолюбка 1.
ПравдомАр м. 14, ново, от Правда и мир\ ж. Правдомйра 4.
150
 ПравослАв м. 5, пожел. 'да слави правого, истината'; превод на Орто-
докси; ж. Прав о слав а 4; умал. Правое лавка 2.
j Прёда ж. 6, от м. Предо, в рум. Preda от слав. Предимир, Предислав;
’да бъде предна, първа’.
ПресиАн м. 16, име на български хан (836—852), вероятно тюркско; в
Исторически извори се среща с форми: Пресианос, Прусианос; ж. Пресия-
на 1.
Преслав м. 34, стар. слав. пр>сллкъ пожел. ’да бъде многославен, пре-
славен'.
ПреслАва ж. 13, успор. на м. Преслав.
ПреслАвка ж. 5, умал. от Преслава.
ПрифАн м. 6, в ЮЗБ, пожел. ’да се прифане и да живее дълго"', ж. При-
фана 4, умал. Прйфка 1.
Прдда ж. 9, съкр. от Продана (от м. Продан); успор. на м. Прддо(-ьо).
Прддан м. 331, предпазно име, евързано с обичая „продаване” — „ку-
пуване“; умал. Прдданчо 3.
Прбйка ж. 33, видоизм. от Прддка, умал. от Прода, Пройа; успор. на
м. Пройко.
Прдйко м. 23, умал. от Пройо.
Прдйно м. 9, от Пройко, Пройчо с друг завършек като Стойко < Стой-
ко.
Прдйо м. 9, видоизм. от Продан, Продьо.
Прдйчо м. 18, умал. ’от Пройо.
Прокдп м. 22, съкр. от Прокопи(й).
Проколи м. 21, кален., гръц. Prokdpios, от ргокорё ’успех, преуспяване';
разн. книж. Прокопий; ж. Прокопия.
Прдлет ж. 106, ново, пожел. 'да цъфтц и хубавее като пролет'.
ПролетАна ж. 30, от Пролет + ина\ м. Пролетйн.
ПролетАика ж. 7, умал. от Пролетина.
Прдлетка ж. 137, умал. от Пролет.
Профйр м. 5, разн. на Порфир(ий) (гръц. Porphyrios 'пурпурен, баг-
рен'), с премятане ор—ро. ж. Профира, умал. Профирка 3.
Прьвка ж. 16, умал. от Пръва, пожел. 'да бъде първа в живота' или е
първа по рождение.
Пръвчо м. 20, умал. от Пръво{ < Първо).
Прьхчо м. 9, разн. на Пръвчо с преход на в в х поради престараване
или поради уподобяване вч>фч>хч.
Първа ж. 29, пожел. Вж. Пръвка.
ПървАн м. 618, от Първ(о)+ан.
Първфна ж. 10, Цо м. Първан.
ПървАнка ж. 33, умал. от Първана.
ПървАнчо м. 13, умал. от Първан.
Първа м. 11, разц. на Първо, пожел. 'да бъде пръв в живота'.
Първолёта ж. 165, по подобие на итал. primavera 'първа пролез'.
Първолётка ж. 156, умал. от Първолета.

Първул м. 7, от Пьрв(о)+гл.
ПАша ж. 13, вид< »ьм. съкр. от Парашкева.
ГНию м. 39, видоизм. от Парашкев; умал. Пъшко.
р
РабАшка ж. 11, умал. от Рабйша (oir Раб(а) 'робиня божия' 4- иша).
Рад м. 147. в ЮЗБ 140, стб. прил. 'радостен', пожел. име.
РАда ж. 2765. стб. fw 'радостна', пожел. 'да е радостна през живота
си'.
РадАн м. 38, в док. от XV в., от Рад 4-до; умал. Раданчо; ж. Райана,
умал. Раданка 1.
РадвАн м. 6, съкр. от Радован.
РАдё м. 29. в ЮЗБ 26, стар. Рх.\1?ь, Рьдлте, по -ent- основи; в ЗБ —
срсшу Ради.
РаделАна ж. 8, Радел(а) 4-ина; м. Раделйн.
Радёнка ж. 8, умал. от Радена (Рад(а) 4-ена); успор. на м. Раденко.
Радёнко м. 27, умал., от Раден 2 (Рад+ен); Радёнчо 2.
РАдн м. 1255, в ИБ 1084, срещу Раде с редукция на е в и.
РадвАн м. 13, от Рад+идо или от Ради+ан.
РадиАна ж. 50, успор. на м. Радиан; от Рад(а)4-идоа; умал. Райианка 3.
Радивдй м. 8, стар. слав, от Ради + «ой: стб. ^адитн 'радея, грижа се’ и
кон 'войници'; ж. Ридинб.ч.
РадАйчо м. 9, умал. от Радия (Ръд+ия като Драгия).
РадАл м. 23, от Рад+ил; ж. Радйла, умал. Радйлка. Радилёна.
РадАн м. 9. от Рад+до, умал. Радйнко 2, Радйнчо 4.
РадАна ж. 76, от Рад(а) 4-ина.
РадАнка ж. 128, умал. от Радин#.
Радидн м, 36, от Ради4-он по имена като Висарион, Иларион; ж. умал.
Радиднка.
РаднслАв м. 61, пожел. ’да радее за слава’; ж. Радислава.
РадАца ж. 9, умал., от Рада+ида.
РадиАна ж. IX от м. Радиян 4 (Ради+ян); кръст. от Рада и Яна;
умал. Радуянка 2.
РАдка ж. 12084, в ЮИБ 3965, СИБ 3015, СЗБ 878, ЮЗБ 4226, умал.
от Рада.
РАдко м. 1206, умал. от Рад, Радо, Радьо	/
РадмАл м. 10, от Рад 4- мил като Людмил .
РадмАла ж. 95, успор. на м. Радмил.
РАдньо м. 20, от гов. раден 'радостен, весел'.
РАдо м. 8, в СЗБ, от Рад4-о.
РадовАн м. 8, от Рад4-овдо като Братован, Неговпн.
152
Радой м. 234, от Рад4- ой.
Раддйка ж. 8, умал. от Раддя 4; успор. на м. Радойко.
Раддйко м. 17, умал. от Радой.
Раддйно м. 7, от Радой+но като Стойно, Бойно, Мойно.
Раддйчо м. 39, умал. от Радой.
Радомйр м. 185, стар, пожел. 'да се радва на света, мира'; умал. Радо-
мирно 1.
Радомира ж. 9, успор. на м. Радомир; умал. Радомйрка 4.
РадосвАт м. 205, ново пожел. 'да се радва на света; да носи радост на
света'.
РадосвАта ж. 282, успор. на м. Радосвет; умал. Радосвётка 4.
РАдоска ж. 10, разн. на Радостка; умал. от Радос(т).
РадослАв м. 3641, стар, пожел. 'да се радва на слава'; умал. Радослав-
но 2.
РадослАва ж. 378, успор. на м. Радослав.
РадослАвка ж. 121, умал. от Радослава.
РАдост ж. 273, пожел. 'да носи на другите радост и тя да бъде радост-
на'.
РАдостАн м. 8, пожел. 'да бъде радостен, весел'.
Радостйн м. 726, ново от радост+ин', умал. Радостйнчо.
Радостями ж. 1030, успор. на м. Радостин.
Радостйика ж. 238, умал. от Радостина.
РАдостка ж. 10, умал. от Радост.
Радул м. 92, от Рад4-ул, умал. Радулчо 3, произв: Радулйн.
Радуш м. 40, от Рад+jw; умал. Радушко.
Радушна ж. 11, умал. от Радуша 1 (по м. Радуш)у
РАдьо м. 47, от Рад+ьо с мек завършек срешу Радо.
Развш'бр м. 13, от развигдр 'вятър, който през пролеуга развива гори-
те’.
Райса ж. 17, рус. Раиса, може би от гръц. rhadios 'лекомислен'.
РАйка ж. 735, умал. от Рая; от стар. Радька с преход на дь>д’>й.
РАйко м. 706, умал. от Райо, от стар. Радько с преход на дь>д’>й.
РАймдвд м. 16, нем. Raymond от стгерм. ragin 'ум, разум' и mund 'за-
щита'; Раймондо 1 от итал. Raimondo.
Раймонда ж. 8, oi нем. Raymonda.
РАйна ж. 10810, в ЮИБ 1450, СИБ 1608, СЗБ 1718, ЮЗБ 6034, от
Ра(я) + шш с огмятане на ударението — и се съкращава в й.
РАйви м. 19. по ж. Райна.
Райнмчка ж. 395, умал. 1альов. от Райна, Райница.
РАйво м. 138, по ж, Райна; мек вариант Райнъо.
РАйо м. 57. видоизм. от Радьо с лрсход на д’ в й,
РАйса ж. 8, разн. на Райса с отмятане на ударението.
Райчйм м. 14, от Райч(о)+1ш като Бойчин.	/
РАйчо м. 1442, умал. от Райо, Райко.
153
Ракина ж. 15, от Рак(а) срещу м. Рако < Радько) + ина, умал. Ракин-
ка 2.
Ракита ж. 12, от ракита "върба за кошници" или от Рак(а) 4- ита; умал.
Ракитка; м. Ракйт 3.
РАли м. 53, разн. на Рале, Ральо.
РАлйн м. 11, от Рал(ьо) + до.
Ралнна ж. 42, успор. на м. Ралин.
РАлйца ж. 536, умал. от Раля (по м. Ральо) или по Ралица "съзвездие
Орион"; ралица — полско цвете (Delphinium consolida).
РАлйчка ж. 12, умал. от Ралица.
РАлка ж. 6, умал. от Рала, Раля 1; успор. на м. Ралко.
РАлчо м. 41, умал. от Рало 1, Ральо.
РАльо м. 28, защ. име от рало\ съкр. от Кральо; от Райо с преход на
и в л’; ж. Раля 3.
Рамнка ж. 7, съкр. от Аврама > Рам(а) 4-иод.
РАмо м. 6, съкр. от Аврам > Рам 4- о; умал. Рамко 1.
Рамона ж. 14, исп. Ramona от м. Ramon, нем. Raymond; умал. ж. Ра-
мднкс\ м. Рамон 1, умал. Рамднчо, съкр. Рамно.
РАкгел м. 1507, съкр. от Арахангел, Арангел; умал. Рангелчо 3.
РАндьо м. 7, съкр. от Сарандьо (-и), гръц. saranta "четиридесет", защ.
име.
РАнка ж. 9, успор. на м. Ранко; съкр. от Петранка.
Ранко м. 32, умал. от Ран 2, Раньо (< Петран, Хран); съкр. от Петран-
ко, Хранко.
РАнчо м. 10, умал. от Ран, Раньо; съкр. от Петранчо, Хранчо.
Рафаёл м. 95, библ., разпростр. на запад, гръц. Raphael, от евр. repha’el
"бог лекува"; ж. Рафаёла 3, умал. Рафаёлка 1.
Рафаил м. 291, с бълг. изговор на Рафаел; умал. Рафайлчо 4.
Рафаила ж. 5, по м. Рафаил; умал. Рафайлка 3.
Рахёл м. 6, гръц. Rahel, от евр. rahel "овчица"; ж. Рахёла 3.
Рахйла ж. 27, библ., стб. f&xiiA7>, по м. Рахйл. Вж. Рахёл.
Рахнлка ж. 8, умал. от Рахйла.
Рахин м .14, разн. на Рахнъо, Рахо (съкр. от Рахил).
Раца ж. 10, съкр. от Кераца; успор. на м. Рацо (разн. на Рачо, Рашо),
Рачка ж. 12, умал. от Рача 2; успор. на Рачко.
РАчко м. 59, умал. от Рачо.
РАчо м. 506, видоизм. от Радьо, Райко, Райчо.
РАша ж. 7, по м. Рашо; видоизм. на Рада; от Paxja (< Рахйла).
Рашёл м. 28, от Раш(о)+ел; видоизм. на Рахел.
Рашёла ж. 8, успор. на м. Рашел.
РАшка ж. 85, умал. от Раша.
РАшко м. 565, в ЮЗБ, умал. от Рашо.
РАшо м. 189, от Paxjo< Рахел; видоизм. на Радьо, Рачо.
РАя ж. 89, успор. на м. Райо; съкр. от Трая, Траяна.
Ребёка ж. 138, зап. форма на Ревека; у Патриарх Евтимий ffitfKA, oi
гръц. Rebbeka от евр. ribqa "мрежа"; в англ., нем., итал. и др.
154
Ревёка ж. 5, разн. на Ребека, през средногръц, с изговор на б като в.
Рёвка ж. 5, умал. съкр. от Ревека.
Регйка ж. 5, умал. от Рёга, Рёги (съкр. от Регина).
Регйна ж. 92, кален., зап.: англ., нем. Regina от лат. regina 'царица*.
Режйна ж. 32, по изговор на фр. Regine [Режйн]* итал. Regina [Реджйна].
умал. Режйнка 1.
Рейна ж. 29, разшир. от Рена; съкр. от Регина > Рейна > Рейна поради
преместване на ударението; от гръц. Рея(Рёа) + шш, Рея — майка на Зевс.
Ремйца ж. 6, умал. от Рёма (по м. Рёлю. съкр. от Ефрем).
Рёна ж. 231, фр. Reine [Рен], рус. Рена, съкр. от Регина.
* Ренёта ж. 41, итал. Renata; рус. ново Рената, съкр. от „Р(еволюция).
на(ука), т(руд)“; лат. renata 'възвръщаша се за живот*; Ренате 1; м. Рена-
то 2 от итал. Renato.
Ренё м. 20, в ЮЗБ — София, англ. Rene, фр. Rene 'прероден*.
Ренё ж. 15, успор. на м. име, фр. Renee.
Ренёта ж. 796, в СИБ, от фр. Renet+а; от ренёта 'вид ябълка', фр.
reinette; умал. ж. Ренётка 3; м. Ренёто.
Рённ ж. 1103, в ЮЗБ, съкр. от Ренета, Ирена, Регина.
Рёсен м. 15, в ЮЗБ 14, по бйлка рёсен 'петров кръст; къдравче' (Lilium
margaton); от Рес(о) + ен. от гръц. агё$б'харесвам се, нравя се'; произв.
Ресина 2, Ресйнка.
Рёта ж. 6, съкр. от Ренета, Мариета.
Риза ж. 20, по м. Ризо.
Ризо м. 10, съкр. от Харизан.
Рнлка ж. 362, съкр. от Кирилка, умал. от Рила 4 (от Кирила или по
планината Рила).
Рнлчо м. 4. умал. от Рильо I. Рилко 3 (видоизм. от Кирил).
Рина ж. 44, съкр. от Ирина. Марина. Екатерина.
Ринка ж. 7, умал. от Рина.
Риса ж. 13, съкр. от Лариса, Хриса или др. име.
Рнсёна ж. 9, съкр. от Хрисана; от Рис(а) + шш; умал. Рисанка 4.
Риска ж. 6, съкр. от Хриска; умал. от Риса.
Рнстйна ж. 7, от Христана; умал. Ристанка 3.
Ристё м. 6. в ЮЗБ, гов. от Христе.
Ристёна ж. 22, гов. от Христена; умал. Ристёнка.
Ристйна ж, 6, гов. от Христина; умал. Ристйнка.
Рита . 69, съкр. от Маргарита.
Рихард м. И, от нем. Richard, стгерм. ric 'могъщ. богат' и hard 'силен,
упорит’; лат. Ricardus.
Рица ж. 12, съкр. от Марица, Т(е)одорица или др. име.
Ричард м. 7, по произношение на англ. Richard. Вж. Рихард.
Ричка ж. 9, умал. от Рица.
Робёр м. 12. от фр. Robert.
Рдберт м. 263. от нем. Robert, стгерм. hrod 'слава* и berht 'великолепие,
блясък' — 'блестяща, великолепна слава'.
155
Рдберта ж. 16, зап. Roberta, успор. на м. Роберт.
Робертйв м. 9, по итал. Robertino.
Робертйш ж. 5, успор. на м. Робертин.
Робертйво м. 51. итал. Robertino.
Роберто м. 60. итал. Roberto 'Роберт'.
Родйма ж. 11. от родина, пожел. 'да обича родината си'; успор. на м.
Родин (от Род \+ин); от Рдд(а) + ина — Рода, пожел. от род 'да обича
рода и близките си1.
Родймка ж. 21. умал. от Родина.
Родосвёта ж. 7. ново, от род и света 'да е съкровена. най-близка за
рода'.
Родослйв м. 23, ново, пожел. 'да слави рода си'; ж. Радослава, умал.
Родославка 2.
Рджа ж. 6. видоизм. на Рогя (по м. Рогьо<Родьо с преход д’>г').
Рджба ж. 5, от рджба 'чедо, дете, плод'.
Рдза ж. 3257, от рдза 'трендафил' (Rosa).
Розалй ж. 10, съкр. от Розалия.
Розалйн м. 74. по ж. Розалина.
Розалйна ж. 506. англ. Rosaline или от Роз(а) + лини, Розали + ина.
Розалйнда ж. 8, зап.: исп. Rosalinda 'прекрасна роза', име на героиня
в комедията „Както ви харесва" на Уилям Шекспир; англ. Rosalind.
Розалйнка ж. 26, умал. от Розалина.
Роздлвя ж. 236, кален., итал. Rosalia, от лат. rosarius 'розов'.
Роздв м. 5, от ж. Розана.
Розова ж. 6, от Роз(а)+шш; умал. Розанка 4.
Розелйш ж. 14, от Роз(а)+едино; умал. Розелинка; м. Розелйн 4.
Рбзев м. 30, по ж. Розена; гов. рдзен 'розов'.
Рдзева ж. 7, от Роз(а)+ена.
Роэёта ж. 95, от фр. Roset или от Роз(а)+ето.
Розётка ж. 8, умал. от Розета.
Рдзвв м. 10, по ж. Розина; от Роз(а)+ин.
Розйва ж. 118, от Роз(а)+шш; зап.; англ., итал. Rosina; героиня от one-
рата „Севилският бръснар" на Дж. Росини.
Ррзйнка ж. 46, умал. от Розина.
Розйта ж. 37, зап. Rosita; от Роз(а)+шио; м. Розйто 1
Рдзка ж. 338, умал. от Роза; м. Рдзко.
Ромейна м. 17, гръп. Rhdxanfc, лат. Roxane, от цррс. rtiSani 'светлина*;
съпруга на Александър Велики; англ., фр. Roxana, рум.
Roxana < Roxandra.
Ролдвд м. 6, от фр. Roland от стгерм. Hrodland. hrod 'слава' и lant
'земр, страна1 — 'слава на страната'; герой на френски героичен епос „Пе-
сен за Роланд' от ХЦ в.
Ролдвда ж. 6, по м. Роланд.
Рдмём м. 264. кален., стб. |юмлнл. от лат. Romanus 'римлянин, римски';
ж. Романа, Романка 4.
156
Рдмел м. 14, нем. Rommel.
Ромёлия ж. 10, от Ромел(а) 4-ия; разн. на Румелия.
Ромён м. 13, от фр. Romain 'Роман'; ж. Ромена 4, умал. Ромйнки 4.
Ромёо м. 188, итал. Romeo 'поклонник'; герой от ТрЯгедията „Ромео и
Жулиета“ на Уилям Шекспир.
Ромйл м. 9, кален., гръц. Rhomylos, лат. Romiius; Рдмйла I.
Ромин м. 6. от Ролю (съкр. от Роман) 4-к//; ж. Рдмйна 1.
Ромина ж. 20. от Рдм(а) 4- .чна; разн. *на РуМянД; м. Рдм.чн 4.
Роса ж. 168, съкр. от Росица или от роса, пожел.
Росалйн м. 6, по ж. Росалина.
Росалйна ж. 23, от Рос(а)+лшш; успор. на Русалйна; умал. Росалйн-
ка 2.
Росёлка ж. 11, звук. разн. на Русалка (по русалка — митическо същест-
во).
Росён м. 19, успор. на ж. Росана; по Русан; умал. Росанчо.
Росёна ж. 20, от Рос(а)+шш; по Русана.
Росянка ж. 86, умал. от Росана; по Русанка.
Роселйна ж. 6, от Рос(а)+едина по имена като Детелина, Звезделина и
др.
Рбсеи м. 4035, от рдсен 'свеж, покрит с роса4 или от билката рдсен ’ру-
салче* (Dictamus), в народните вярвания любимо цвете на русалки И само-
диви; ж. Росе.
Рдсеиа ж. 9, по м. Росен.
Рдсеика ж. 11, умал. от Р'осена.
РдсенЧо м. 6, умал. от Росен.
Рдси м. 10, умал. гальов. от Росен.
Рдси ж. 40, умал. гальов. от Росица, Роса.
Росимйр ж. 6, ново, от Роси+лшр по Владимир или др. име; ж. Роси-
мйра 1.
Рдсйн м. 29, от Роси + мн или разн. на Русин.
Росйна ж. 59, от Рос(а)+шш.
Росёнка ж. 81, умал. от Росина.
Росйта ж. 9, от Рос(а) 4- ита.
РосёДа ж. 11870, в ЮИБ 2297, СИБ 3262, СЗБ 1009, ЮЗБ 5302,
умал. от Роса и по име на р. Росица; по росйцй, умал. 07 рдей; пожел. —
за нежност и чистота.
Рдска ж. 256, умал. от Роса.
Рослдн м. 16, звук. разн. на Руслан, рус., герой на нар. приказки.
Рослдиа ж. 8, успор. на м. Рослан.
Рдсна ж. 10, по м. Росен; от прил. рдсна.
Ростислав м. 101, рус. слож. историческо име.
Ростислава ж. 12, по м. Ростислав.
Рубен м. 41, англ. Reuben [Рубин], нем. Ruben, библ., от евр. гэ'и-Ьёп
'гледайте, син’:
Рубйн м. 25, от рубйн 'скъпоценен камък с червен цвят'.
157
Рубина ж. 12. успор. на м. Рубин.
Рубйнка ж. 13. умал. от Рубина.
Рубка м. 5. умал. от Руба (гов. руби 'булчинска премяна'. пожел. ’да
порасне и дочака руба'); м. Рубчо 3.
Рубйнка ж. 6, умал. от Рубяна (от Руб(а) +яна).
Р^дж м. 15. гов. руд ’с мека коса'; англ. Rudy. съкр. от Rudolph.
Р^днн м. 5, от Руд(ьо, -и)+ин; ж. Рудина, умал. Рудинка; име на герой
от романа „Рудин" на И. С. Тургенев.
Рудолф м. 12, от нем., англ. Rudolph, стгерм. rad'cnaea' и wulf 'вълк'.
Р^ен м. 20, от Ру(йо) + ен или от руен 'буен и млад'; умал. Руенчо;
ж. Руена 2.
Ружа ж. 532, от цвете ружа (Althaea officinalis).
Ряжена ж. 10, от Руж(а)+еня; умал. Руженка', м. Ружен.
Ружин м. 6, по ж. Ружина или от Руж(о) + мн.
Ружнна ж. 12, от Руж(а) + шш, успор. на м. Ружин.
Ружйнка ж. 6, умал. от Ружа.
Ружнца ж. 24, умал. от Ружа.
Ружка ж. 281, умал. от Ружа.
Р^жко м. 8, умал. от Ружо, Ружи (по ж. Ружа); успор. на ж. Ружка.
Руйна ж. 5, по м. Руйно (с вмъкнато н от Руйо).
Руйо м. 8, от гов. руйо, руен 'буен, изобилен'; съкр. от Груйо.
Р^йчо м. 6, умал. от Руйо.
Румйна ж. 9, от Рум(а) (съкр. от Румена)+шш; по Романа.
Румйнка ж. 9, умал. от Румана.
Румелйна ж. 6, от Румёл(а) 4 (от Рум(а) + ела) + ина.
Румелйнка ж. 5, умал. от Румелйна.
Румёлня ж. 17, от Румел(а) + ия и по областта (Източна) Румелия.
Р^мен м. 13 543. в ЮИБ 1533, СИБ 3248, СЗБ 1735. ЮЗБ 7027, пожел.
'да бъде румен, с алени страни' — знак на здраве и сила.
Румёна ж. 369. успор. на м. Румен, по румена.
Р^мёнка ж. 100, умал. от Румена.
Р^менчо м. 30, умал. от Румен.
Р^мн м. 11, съкр. от Румен.
Р^мн ж. 22, съкр. от Румена, Румяна.
Румян м. 526. от стб. |>ovm кнъ 'червен. румен'. якава форма срещу Ру-
мен.
Румяна ж. 10 389, в ЮИБ 1766, СИБ 3093, СЗБ 1182, ЮЗБ 4348, от
румяна, пожел.; успор. на м. Румян.
Румйнка ж. 1931, умал. от Румяна.
Румйнчо м. 11, умал. от Румян.
Р^са ж. 704, от руса 'светлокоса' — белег на красота.
Р^сава ж. 25, от Рус(а)+ава или от русава 'възруса'.
Русалёна ж. 6, от Рус(а) + лена.
Русалйн м. 9, по ж. Русал ина.
Русалйна ж. 48, от Руса + лшш като Ангелина, Звезделина.
158
Русалйнка ж. 18, умал. от Русалина.
Русалйя ж. 10, гов. руса.шя 'русалка, самодива'; родена през „Русалска-
та неделя".
Русйн м. 134, от Рус(и, -ьо) + ан; умал. Русанчо.
Русйна ж. 234, от Рус(а) + ана; успор. на м. Русан.
Русйнка ж. 672, умал. от Русана.
Русе м. 22, в ЮЗБ разновидност на Руси, Русьо.
Русей м. 114, от Рус(и, -ьо)+ен.
Рысева ж. 7, успор. на м. Русен.
Р^си м. 2053, източна разн. на Русе.
PjrCHM м. 43, от Рус(и) + ы.и или съкр. от Русимир.
Р^симка ж. 8, умал. от Русима (от м. Русим).
Р^смн м. 342, от Рус(и, -ьо) + мн; умал. Русинчо.
Русина ж. 32, успор. на м. Русин.
Рисинка ж. 55, умал. от Русина.
Русйца ж. 31, умал., от Рус(а) + ш/а; в ИБ гов. и от Росица с редукция
на неударено о в у.
Русйя ж. 5, от Рус(а) + мя; по страната Русия.
Руснйна ж. 8, от Рус(а) 4- ияна; умал. Русиянка 2.
Р^ска ж. 4044, умал. от Руса.
Руско м. 497, умал. от Русе, Руси, Русьо.
Руслйн м. 268, име на герой от руски нар. приказки; герой от поемата
„Руслан и Людмила" на А. С. Пушкин и едноименна опера на М. Глин-
ка.
Руслйиа ж. 46, по м. Руслан.
Русчо м. 117, умал. от Руси, Русьо.
Pjrcbo м. 123, югоизточна форма срещу Русе; успор. на ж. Руса.
Рут ж. 10, библ., зап: англ., нем. Ruth от евр. Rut, от rut 'приятелка,
другарка’; умал. Рутка 2; м. Руто.
Руфка ж. 8, умал. от Ружа (съкр. от Труфа); съкр. от Труфка.
Рушйна ж. 9, от Руш(а) + шш.
Рушйнка ж. 5, умал. от Рушйна; съкр. от Марушйнка.
Рушка ж. 10, умал. от Руша (съкр. от Маруша); с уподобяване на жк
в шк от Ружка.
Рушко м. 10, умал. от Рушо (по ж. Руша) или от * Русько; съкр. от
Парушко, Петрушко.
с
Сабйн м. 62, от лат. Sabinus ^сабинянин* — римско фамилно име; спо-
ред Илчев (с. 435) — от Съботин с преход на ь в а.
Сабина ж. 50, успор. на м. Сабин, от лат. Sabina; кален.
159
Сабйнка ж. 25, умал. от Сабина.
САва м. 1429. календ., стб. сака, сш. чрез гръц. Sabbas от евр.-арамейско-
то saba 'старец, ладо', пожел. *да дочака дълбока възраст, да стане дядо';
съкр. от Саватий, Сават. Вж. СавАта.
САва ж. КМ, по м. име
СавасткА ж. 6. кръст. от Сава Н Севастия.
СавАта м. 17, от Сават 1 +а, стб. смдтнн, чрез гръц. Sabbataios от евр.
SabbAtai. Sabbat 'събота; Съботии': произв. Саватйн 3; ж. Саватина.
САвва м. 30. книж.. стб. с\ккд. Вж. САва.
САвва ж. 44, книж., с удвоение.
САвво м. 8, кйиж. от Савва, Сдвви 2.
Савелии м. 6, от Савел+ин (Савел — еванг., гръц Sabellos, лат. Sabellus
'сабински').
СавелАна ж. 12, успор. на м, Савелии.
СавАлия ж. 5, от Савел(а)+ия; от м. Савел(и) +я.
СавАяа ж. 44, от Сав(а)+е«а.
СавАниа ж. 12, умал. от Савена.
СавАта ж. 23, От САв(а)+ета; съкр. от Елисавета; умал. Савётка 2,
САвм м. 91, СБ разн. на Сава, Сдве.
Савйн м. 8, по ж. Савина; от Сав(а)+ют; умал. Савинко 2, Савйнчо.
СавАна ж. 154, от Сав(а)+мна.
СавАнка ж. 48, умал. от Савина.
САвка ж. 586, умал. от Сава.
САвко м. 132, умал. от Сава, Саво, Сави; успор. на ж. Савка.
САво м. 114, гов. нар. от Сава.
САвЧо я. 119, умал. на Сава, Саво.
СедАфка ж. 9, умал. от Садефа (гов. от Седефа).
СадАЙка ж. 9, умал. от Садия по м. Садо (стб. < кд л > сад със затвърдя-
ване), от сад 'сив, Побелил’, защ. име 'да посивее, да побелее, да дочака
дълбока старост'.
Садйия ж. 10, по Сада I, в сяд, сад 'сив, побелял' + ина: умал. Садинка.
динка.
САдхо м. 34, умал. от Сада (по сяд 'сий'); рус. Садкд — име на герой
от нар. сказания И песни; герой от едноименна опера от Н. А. Римски-
Корсаков: евр. §adoq праведен, справедлив'; ж. Сада 1, умал. Садка 1.
САэда ж. 5, успор. на м. Саздо.
САздо м. 5, у Илчев, с. 436, от * Създан 'създаден'.
Салватдр м. 7, кален., лат. Salvator 'спасител'; исп. Salvador, итал.
Salvatore; разн. Салвадор 4.
САлка ж. 15, съкр; от Салйнка; умал. от Сала 1 (съкр. от Салапия или
др. име).
САлчо м. 14, умал. от Сальо (видоизм. на Савльо< Савел).
САми м. 5, съкр. от Самуил или Самйчко (защ. 'самичък ни е, запази
го'); произв. Самин 1.
160
Самуёл м. 10, библ., през гръц. Samoull от евр. sdmu’el ’Шем е бог;
изпросен от бога’; ж. Самуёла.
СамуАл м. 242, стб. смолила; име на бълг. цар (997—1014). Вж. Са-
муёл; умал. ж. Самуйлка.
САнда ж. 104, съкр. от Александра, Хрисанда.
САиде м. 32, в ЮЗ разн. на Санди, Сандьо.
САндн м. 32, в ЮИ разн. на Санде, Сандьо.
САцдо м. 118, съкр. от Александър, Хрисанд> Санд+о.
САндра ж. 51, съкр. от Александра.
САндро м. 5, съкр. от Александре.
САндьо м. 10, с мек завършек срещу Сандо.
САния ж. 8, от Сан(я) + и.ч.
САнка ж. 140, умал. от Сана 1, Саня; съкр. от Русанка.
САнта ж. 12, съкр. от Хрисанта.
САнчо м. 5, умал. от Сано (видоиз. от Александър); съкр. и умал. от
Русан; ж. Санча I.
САня ж. 41, съкр. от Русана, Анастасия, Александра; рус. Саня.
САра ж. 257, библ., англ. Sara(h), итал. Sara, от евр. sara ’благородна;
господарка’.
СарАндн м. 7, от гръц. saranta ’четиридесет’; защ. ’да доживее 40 дни,
за да укрепне телесно’; ж. Саранда 1.
СарАфка ж. 23, умал. от Сарафа (видоизм. на Серафима > Сарафима).
Сарйна ж. И, от Сар(а)+шш.
Сатина ж. 11, от Сат(а) + ина (Сата — успор. на рус. Сата< Сатура <
Сатурнин, родово име); лат. sat, satis ’достатъчно’; срв. защ. Имена Дд-
ста, Стига; умал. Сатйнка 2.
Сатина ж. 11, от Сат(а) + ина (Сата — успор. на рус. Сата < Сатура <
Сатурин, родово име); лат. sat, satis 'достатъчно'; срв. защ. имена Ддста,
Стига; умал. Сатйнка 2.
Сафина ж. 10, от Саф(о) + ина; от гръц Sappho — древногръцка поете-
са (VII—VI в. пр. н. е.); итал. Saffo; източно safa — ’радост, веселие’, ви-
доизм. на Савина, Зафина.
СафАнка ж. 6, умал. от Сафина.
САша м. 13, рус. съкр. умал. от Александр.
САша ж. 578, рус. съкр. умал. от Александра.
САшннка ж. 6, умал. от Саша, Сашка.
САшка ж. 1481, умал. от Саша
САшко м. 925, умал. от Сашо.
САню м. 2302, побълг. рус. Саша > Саш 4- о.
Свёжа ж. 25, ново, от свеж, свежа ’жизнен, неувяхнал’, пожел.
СвежАн м. 7, от Свеж(о) +ан; ж. умал. Свежанка 1.
Свёжен м. 23, от Свеж(о)+ен.
Свёжнн м. 6, от Свеж(о)+ин; ж. Свежина 4, умал. Свежинка 1.
Свёта ж. 11, от свет ’непорочна, праведна’; съкр. от Светла, Съвета.
СветнслАв м. 5, разн. на Светослав.
II. Чес i о i но-гьлковен речник на...
161
Свётка ж. 6, умал. от Света. Съвета.
Свётла ж. 7707. пожел. от свётъ.1, свёт.ш 'да бъде радостна, сияеща;
щастлива в живота'; може би превод на гръц. Фота. Фотина.
Светлан м. 229. по ж. Светлана
Светлана ж. 4202. от Светл(а) + шш; с увеличена честота по рус. Свет-
лана.
Светланка ж. 112. умал.от Светлана.
Свётлён м. 28. от Светл(ьо) + ен; ж. Светаёна 4. Свепиёнка 4.
Свети ж. 8. разн. на Света, умал. гальов.
Светлнн м. 612. от свёт(ъ).1 + ин, Светл(ьо) + нн.- умал. Свет.шнчо 3.
Светлина ж. 152. от Светл(а) + шш.
С ветл инка ж. 25. умал. от Светлина.
Светлнйна ж. 5. от Светл(а) + мяня.
Светлозёр м. 1353. от Светло + зар по Светозар.
Светлозёра ж. 99. по м. Светлозар.
Светлозарка ж. 24. умал. от Светлозара.
Светломйр м. 216. от Светло-*-.мир; разн. на Светомир.
Светломнра ж. 85. по м. Светломир; умал. Свет.юмйрка 1.
Свет дослав м. 10. от Светло + с./</«: по Светослав.
Светлослёва ж. И, по м. Светлослав.
Свётльо м. 123. от сесть, i и по ж. Светла; с мек завършек срещу Свет-
ло.
Светозёр м .853. стар., 'който озарява със светлина'.
Светозёра ж. 23. по м. Светозар; умал. Светозарна 3.
Светомир м. 78. пожел. 'да носи мир на света'.
Светомйра ж. 9. по м. Светомир.
Светослав м. 3634. стар. слав., рус. Святослав: от свет + с.шва 'с непо-
рочна слава*
Светослёв-Слёве м. 17, двойно ЛИ.
Светослёва ж. 195, успор. на м. Светослав.
Светослёвка ж. 33. умал. от Светослава.
Светослов м. 6. от Светослав и Богослов.
Свётъл м. 5, пожел. от свётъ.1, от него Свёт.ю, Светльо.
Свйдна ж. 36/ пожел. 'да бъде свйдна. скъпа на близките си'; м. Сви-
ден 1.
Свален м. 1002, от свиаен 'да е нежен като свила, коприна'. или 'с коса
като свила'; умал. Свйленко, Свйленчо.
Свнлена ж. 92, успор. на м. Свилен.
Свйленка ж. 70, умал. от Свилена.
Свилнна ж. 14. от Свй.1(а) 4 (по свй.га 'коприна') + ина; разн. на Свиле-
на; м. Свилин.
Свобода ж. 477, от свобода. пожел. 'да обича и брани свободата'; пре-
вод на гръц. Елевтерия.
Свободна ж. 149, умал. от Свобода.
Свобддко м. 6, по ж. Свободна.
162
Свобддна ж. 7, пожел. 'да бъде свободна'.
Себастийна ж. 5, зап. звук, облик на Севастияна; успор. на м. Себас-
тиан (-и.чн), от гръц. Sebastianos 'почитан; свешен'; англ. Sebastian.
Сева ж. 11, съкр. от Севаста, Севастияна; успор. на м. Сево.
Севйста ж. 27, по м. Севаст(о). от гръц. Sebastos 'заслужаващ уваже-
ние'.
Севастйки м. 5, гръц. умал. от Севасти 2.
Севастйна ж. 6, от Севаст(а) + ина; умал. Севастйнка.
Севйстнца ж. 42. умал. от Севаста.
Севастия ж. 58, от Севаст(а) + и.ч; умал. Севастййка I.
Севастияна ж. 9, от Севасти(я)+.чня; м. Севасти.чн 4. Вж. Себастияна.
Сёвда ж. 755, гов. сёвда 'любое, обич; либе, изгора'; от перс.
Севдалин м. 395, от Сёвд(о) (по ж. Севда) + а.шн или по Севдалина.
Севдалина ж. 856, от Севда + лина като Магдалина.
Севдалйнка ж. 43, умал. от Севдалина.
Севдан м. И, от Севд(о) + ан.
Севдйна ж. 18, от Севд(а) + ана; успор. на м. Севдан.
Севдйнка ж. 15, умал. от Севдана.
Севделнн м. 34, по ж. Севделина; разн. на Севдалин.
Севделина ж. 88, от Севд(а)-^е.шна; разн. на Севдалина.
Севделйнка ж. 14, умал от Севделина.
Севдёна ж. 22, от Севд(а)+енд; умал. Севдёнка 2.
Севелнна ж. 21, от Сев(а) + е.шна.
Северин м. 26. от рум. Severin, по Sever, лат. Severus 'строг, сериозен'.
Северина ж. 20, успор. на м. Северин.
Северннка ж. 12, умал. от Северина.
Севёта ж. 23, от Сев(а) + е/лд; според Илчев, с. 444, видоизм. от Саве-
та.
Севётка ж. 10, умал. от Севета.
Севётя ж. 7, с мек завършек срещу Севета.
Сёвка ж. 24, умал. от Сева.
Сёво м. 25, успор. на ж. Сева; съкр. от Севастиян, Севаст; умал. Сёв-
ко 3, Сёвчо 3.
Седёвка ж. 45, умал. от Седёва; разн. на Седефка.
Седёвчо м. 16, умал. от Седёв 3; разн. на Седеф.
Седёф м. 10, от седёф 'лъскаво вещество от вътрешната страна на ми-
дени черупки, използувано за украса', градинско цвете седёф, седёфче
(Ruta graveolens); умал. Седёфко 1.
Седёфа ж. 25, успор. на м. Седеф.
Седёфка ж. 170, умал. от Седефа.
Седёфчо м. 44, в ЮЗБ, умал. от Седеф.
Седйка ж. 8, от Сед(а) (съкр. от Севда) + ика.
Сёико м. 11, умал. от Сёйо (съкр. от Елисей); ж. Сёйка 1.
Секул м. 5, от рум. secul 'силен'.
Селвйна ж. 8, от Сёлв(а) Л-ина. източното selvi 'кипарис'; м. Селвин.
163
Семйма ж. 11, съкр. от Semiramis, -idis — Семирамида, легендарна аси-
рийска царица, или кръст. от Сева и Мима.
Сёмко м. 37, умал. от Семо.
Семо м. 37. съкр. от стар. Семислав. стб. скмъ 'човек. личност'.
Сёна ж. 7, съкр. от Асена, Поликсена или др. име.
Сёнка ж. 27, умал. от Сена.
Сёнко м. 10, умал. от Сено, Сёньо 4 (от Асен, Ясен или др. име); съкр.
от Асенко; успор. на ж. Сенка.
Серафим м. 335, кален., стб.	от евр. sarafim 'огнен', ангел с
шест крила от висш разряд.
Серафима ж. 48, по м. Серафим.
Серафймка ж. 64, умал. от Серафима.
Серафйн м. 18, гов. разн. на Серафим със заместване на м с н.
Серафина ж. 5, разн. на Серафима; умал. Серафйнка 3.
Сергёй м. 1298, стб. «fniii.. рус. Сергей, от лат. Sergius — римско родо-
во име.
Сёрги м. 117, съкр. гов. от Сергей.
Сёргии м. 7, книж., стб. ни.
Сёргия м. 7, косвена форма от Сергий.
Серьожа м. 219, от рус. Серёжа (съкр. от Сергей); умал. Серьджка.
Сёта ж. 29, съкр. от Савета, Севета, Елисавета.
Сётка ж. 33, умал. от Сета; съкр. от Елисаветка.
Сеферйна ж. 15, разн. на Северина с уподобяване с—в>с—ф.
Сиана ж. 9, от Си(а, -я)+дна.
Сйба ж. 5, съкр. от Сибила.
Сибйла ж. 17, зап.: нем. Sibylla, англ. Sibyl, итал. Sibilla, от лат. мит.
Sibylla — жрица-пророчица на Аполон; пророчица.
Сива ж. 5. заш, име от сив. сива 'да не се натрапва с името си, за да
не боледува от уруки и почуди'.
Сивён м. 5, от Сив(о, -ьо)+ен; ж. Сивёна. умал. Сивёнка.
Сивка ж. 12, умал. от Сива.
Сивко м. 21, умал. от Сиво.
Сиво м. 13, заш. име, успор. на ж. Сива.
Сйвчо м. 5, умал. от Сиво.
Сидер м. 72, от гръц. Исидор, преосмислено по гръц. sideros 'желязо,
стомана’; лат.-прил. sidereus 'звезден'; ж. Сидера, умал. Сидерка.
Сиддния ж. 7, зап.: англ. Sidony, Sidonie, от гръц. kydonia 'дюла'; Си-
дон — древен финикийски град.
Сййка ж. 3230, умал. от Сия; съкр. от Анастасийка.
Сйка ж. 21, съкр. от Сййка.
Силва ж. 750, зап.: англ. Sylva, от лат. silva 'гора, лес'; героиня в опере-
тата „Царицата на чардаша" от Ем. Калман.
Силвана ж. 163, зап.: итал. Silvana, от лат. Silvanus, Силван — бог на
горите и полята; умал. Силванка 2; м. Силван 1.
164
Силвестър м. 14, кален., сгб. <hai:«гул., фр. Silvester, от лат. Silvester
’горски; горист.’.
Силви м. 36, лат. мит. Silvius, Силвий — основатсл на Алба-Лонга, син
на Еней и Лавиния; от лат. silvius 'горски, горист’.
Силви ж. 21, фр. Sylvie.
Силвиана ж. 9, от Силви 4- она; м. Си.шиан I.
Силвйна ж. 7, от Силв(а) + шш.
Снлвио м. 15, итал. Silvio 'Силви'.
С йлвия ж. 3381, зап.: ани. Silvia. Sylvia, шал. Silvia; от С илв(а) +//.*/.
Силви + .</.
Силвйян м. 9, or С илви +.’///.
Силвияна ж. 9, от Силви+ яна.
Сима ж. 24, по м. Симо; съкр. от Ефросима, Максима.
Симана ж. 7, от Сим(а)+£//ш; м. Симан 2.
Симанка ж. Зб, умал. от Симана.
Симеон м. 7440, кален., стб.	гръц. Symeon, от евр. sim'dn ’кой-
то слуша, желание, молитва'; име на бълг. цар Симеон (864—927).
Симеона ж. 1Z1, по м. Симеон.
Симеднка ж. 730, умал. от Симеона.
Симеднчо м. 37, умал. от Симеон; Симеонко 4.
Симидн м. 171, звук. разн. на Симеон.
Симидна ж. 5, разн. на Симеона; умал. Симиднка 4.
Симка ж. 133, уМал. от Сима; съкр. от Ефросимка.
Само м. 234, съ^р. от Симеон, Симон, библ. Сим от евр. Sem 'прочуто
име'.	j
Симон м. 87, еваш.. сгб. спмоп/.; от гръц. Simonos, лат. Simon, от евр.
Вж. С имеон. /
Симона ж. 270, по м. Симон.
Симонета ж. 5, от Симон(а)+ста, от фр. Simon(n)et; умал. Симонет-
ка 2.
Симднка ж. 10, умал от Симона.
Симеон м. 12. англ. Simson. or евр. simson ’слыгчев'.
Снмчо м. 43, уМал. от Симо.
Симьдн м. 6, съкр. от Симеон, гов. и Сиймьон; рус. Семён; ж. Симьд-
на 2.
Синьора ж. 25, от итал. signora 'госпожа', схванато у нас като лично
име.
Сирко м. 6, умал. от Сиро (гов. сир 'осиротял', Илчев, с. 451); фр. Суг
Кир’.
Сйрма ж. 127, гов. сйрма 'сърма; позлатени жички за бродиране'; име
на легендарна българска хайдутка отXIX в. Сйрма войвода.
Сия ж. 157, съкр. от Анастасия, Атанасия или др. име.
Сийна ж. 111, крьст от Сия и Яна, Ана.
Скарлет м. 5, разн. на Скар.шт 1 (от рум. Scarlat, гръц.-итал.
skarlatos 'червен').
165
Скули м. 5, от гръц. skyli 'куче'; защ. име, свързано с обичая детето да
се подхвърля на пътя и да сменя кръстника си; Срв. Кучкан. Воло.
Слав м. 528, съкр. от сложни имена като Радослав, Мирослав.
СлАва ж. 590, успор. на м. Слав; съкр. от сложни имена като Радосла-
ва.
СлАве м. 224, ЮЗ форма на Слав, Слави; зват. форма от Слав.
Славёй м. 193, от Слав+ей като Радей, Милей и от славей.
Славёйка ж. 356, умал. от Славея; успор. на м. Славейко.
Славёйко м. 518, умал. от Славей.
Славёйчо м. 34, умал. от Славей.
СлАвен м. .16, пожел. 'да бъде славен. известен’; от Слав 4-е//.
Славёна ж. 139, успор. на м. Славен или от Слав(а) 4-е/ш
Славёнка ж. 62, умал. от Славена.
Славёнко м. 13, умал. от Славен.
Славёя ж. 125, от м. Славей 4- а или от Слав(а)4-ея.
СлАви м. 1629, ИБ форма на Славе.
Славил м. 11, от Слав 4- ил като Радил.	1
Славимйр м. 5, от Слави4-л<мр; ж. С лав и мира.
Славин м. 12, от Слав 4- ин.
Славина ж. 29, по м. Славин или от Слав(а)4-шш.
Славянка ж. 19, умал. от Славина.
Славица ж. 19, умал. от Слава.
СлАвня ж. 33, от Слав(а)4-ия.	1
СлАвка ж. 6159, умал. от Слава.
СлАвко м. 253, умал. от Слав, Славе, Слави.
СлАво м. 12, нар. от Слав. 4- о.
Славомйр м. 70, 'слава на света, мира'; ж. Славомйра 3, умал. Славо-
мйрка.
СлАвчо м. 4222, умал. от Слав, Слави.
Славян м. 40, от Слав 4-ян; умал. Славянко 1, СлЬвянчо 3.
Славяне ж. 4, успор. на м. Славян.
Славянка ж. 303, умал. от Славяна.
Сладнна ж. 9, от Слад(а) (от слад 'сладост')4- ина. умал. Сладйнка 4,
м. Сладйн 1, Сладйнчо 1.
СлАдка ж. 29, умал. от Слада или от прил. сладък, сладка.
Сладуна ж. 19, от Слад(а)+у/ш; м. Сладун от гов. сладун 'приятно,
сладко дете'.	t
Сладунка ж. 8, умал. от Сладуна.
Сливка ж. 5, умал. от Слива по слива — дърво и плод.
Слънчо м. 7, умал. от сльнце.
Смарагда ж. 48, от гръц. Smaragdi, от smaragdos 'зелен скъпоценен ка-
мък, изумруд'.
СмарАйда ж. 145, разн. на Смарагда по Аглайда < Аглайда.
Смарайдй ж. 7, разн. на Смарайда.
СмарАнда ж. 17, видоизм. на Смарагда по подобие на Хрисанда.
166
Смйлен м. 81, от Смил + ен (по цвете емил 'бял смин') (Anlennaria
dioica); умал. Смилёнчо.
Смнлёна ж. 19, успор. на м. Смйлен; умал. Смилёнка 3.
Смнлйн м. 10, от Смил + я//.
Смилйна ж. 7, успор. на м. Смилян; умал. Смилянка 4.
Смйнка ж. 9, умал. от Смйна (от м. Смин по цветето смин).
Смирна ж. 6, от гръц. Smyrna 'мирта', дърво, от което се добива благо-
вонна смола.
Снёжа ж. 425, пожел. 'да бъде бяла и чиста като сняг'; съкр. от Снежа-
на.	'
Снежйна ж. 4975, вторично от Снежанка.
СнежАнка ж. 5740, по немска призказа за Снежанка и 7-те джуджета от
Schneewittchen 'снежнобеличка', рус. Снегурочка.
Снежина ж. 629. oi Снеж(а) + ина.
Снежинка ж.. 218, умал. от Снежина.
Снежка ж. 259, умал. от Снежа.
Сн£жко м. 7, по ж. Снежка.
Снежна ж. 6, от снёжен, снежна.
Сдвка ж. 12, умал. от Сова I (озвучено от Софа).
Сокдл м. 74, пожел. 'да бъде смел като сокдл\ умал. Сокдлчо.
Соколйн м. 5, от Сокол + ин.
Соколина ж. 8, успор. на м. Соколин; умал. Соколйнка 3.
Сократ м. 22, от гръц. Sdkrates, от sdzo 'спасявам, съхранявам' и kratos
'сила, власт'; Сократ — бележит гръцки философ (V—IV в. пр. н. e.j.
Соломон м. 119, стб. соломонт», гръц. Solomdn, от евр. Saldmd 'живея в
благополучие'; selomo 'мирен, благодатен'; име на израелско-юдейски
цар от X в. пр. н. е., известен като мъдрец.
Сдлунка ж. в, по жителско име от гр. Солун.
Сдна ж. 10, с твърд завършек срещу Соня.
Сдннчка ж. 9, умал. от Соня.
Сднка ж. 10, умал. от Сона, Соня.
Сдня ж. 4459, рус. Соня, умал. съ^ср. от София, Соломония.
Сотйр м. 1128, кален., от гръц. Sot€r спасител, покровител'.
Сотйра ж. 31 по м. Сотир.
Сотйрица ж. 7, умал., от Сотир(а) + ш/а.
Сотирка ж. 106, умал. от Сотира.
Сотйрчо м. 5, умал. от Сотир.
Сдфа ж. 6, съкр. от София.
Софи ж. 130, разн. на Софа, съкр. от София.
София ж. 2713. кален., стб. co<J>ia, гръц. Sophia 'мъдрост; знание, уме-
ние’.
Софийка ж. 896, умал. от София.
Софйка ж. 79, от Соф(а) + икд.
Софина ж. 7, от Соф(а) + шш.
Софйца ж. 6, от Соф(а) 4- иич.
167
Софмйнка ж. 16, по жителско име от гр. София 'родена в София'
Сдфка ж. 1502, умал. от Софа, Софи.
Софдн м. 5. от гръц. Sophonis. от свр. sfanya 'тайна господня'
Софрдн м. 120, съкр. от Софроний; ж. Софрдна 2.
Софрдни м. 28, нар. от Софроний.
Софрдшай м. 33, кален., книж., от гръц. Sophronios 'благоразумен',
Софроний Врачански — бълг. възрожденски книжовник и общественик;
умал. Софрднчо.
Спартйк м. 64 — лат. Spartakos, трак. * spara 'късо копие' и takos 'сла-
вен' — 'славен с копието си'; име на тракиец, предводител на най-голямо-
то въстание на робите в древния Рим, I в. пр. н. е.
Сиас м.3869, от сгб. слплсл 'спасител'; прсвод на гръц. Сотир.
Спйса ж. 399, по м. Спас.
Спасе м. 29, ЗБ форма на Спаси.
Спасён м. 18, от Спас+ен; от причастие спасён; умал. Спасёнчо.
Спасёна ж. 46, успор. на м. Спасен.
Спасёнка ж. 84, умал. от Спасена.
Спйсп м. 11, СИ форма срещу Спасе.
Спасййка ж. 110, умал. от Спасйя 1.
Спасйка ж. 16, от Спас(а)+шса.
Сиасимйр м. 94, ново, пожел. 'да спаси мира, света'.
Спаспмйра ж. 27, ново, успор. на м. Спасимир.
Спаснмйрка ж. 5, умал. от Спасимира.
Спасйна ж. 5, от Спас(а)+шш; м. Спасйн 3, умал. Спасйнко 1.
Спасйнка ж. 18, умал. от Спасйна.
Спасйца ж. 189, умал., от Спас(а) + ш/а.
Спйска ж. 1578 умал. от Спаса.
Спйско м. 9, умал. от Спас; успор. на ж. Спаска.
Спасе м. 9, графична разн. на Спас.
Спасуна ж. 216, от Спас(а)+^нп.
Спасунка ж. 78, умал. от Спасу на.
Спйсчо м. 6, умал. от Спас.
Спйсьо м. 11, от Спас+ьо, с мек завършек.
Спнридбн м. 331, кален., стб. спн^ндонъ, от гръц. Spyridon, от spyris,
spyridos 'кошничка за хляб’; лат. spiritus 'вдъхновение' и donum 'дар'.
Спнридднка ж. 9, умал. от Спиридона; успор. на м. Спиридон.
Спйро м. 518, съкр. от Спиридон.
Срёбка ж. 22, съкр. от Срёбърка; умал. от Сребра.
Срёбко м. 5, съкр. от Срёбърко; умал. от Сребро, Сребрьо.
Срёбра ж. 115, от стар. прил. срёбра 'сребърна'.
Срёбрен м. 12, от Сребр(о, -ьо)+ен; ж. Срёбрёна 4, умал. Сребрёнка 2.
Сребрнёта ж. 5, от Сребр(а) + дета като Мариета, Жулиета.
Сребрйн м .44, от Сребр(о, -ьо) + мн.
Сребрйна ж. 52, от Сребр(а)+ инд; успор. на м. Сребрйн.
Сребрйнка ж. 18, умал. от Сребрйна.
168
Сребро м. 21, от сребро или превод на гръц. Аргир; успор. на Сребрьо;
произв. Сребран 2; ж. Сребрана, Сребранка.
Срёбрьо м. 14, с мек завършек срещу Сребро.
Срёдко м. 115, умал. от Срёдо, -ьо с озвучаване от Срётьо (<сретен
’честит, щастлив’), свързвано и със среда — сряда.
Срёмка ж. 10. умал. от Cpc.ua (от гов. ерем 'сватбена кола'), пожел. 'да
дочака сватба, задомяванс'.
СтАвра ж. 20, по м. Ставри
СтАврё м. 14, в ЮЗБ, успор. на Ставри.
СтАврв м. 404, от гръц. stauros ’кръст; мъченическа смърт’; бълг. съот-
ветствие Кръстьо.
Ставрйца ж. 8, умал., от Ставр(а) + ица; умал. Ставрйчка. 4.
СтАвро м. 27, разн. на Ставр(и) + о, с твърд завършек.
Ставруда ж. 82, В ЮЗБ, от Ставр(а)+уда като Мавруда.
Ставрула ж. 22, от Ставр(а) 4-ула\ умал. Ставрулка 4,
СтАврьо м. 15, от Ставр(и) + ьо с мек завършек срещу Ставро.
Стаён м. 70, от Ста(йо)+ен.
СтАйка ж. 331, умал. от Стая (по м. Стайо), успор. на м. Стайко.
Станко м. 396, умал. от Стайо.
СтАйва ж. И, по м. Стайно.
СтАйвё м. 14, ЮЗ форма на Стайно.
СтАйно м. 8, от Стай(о)+но както Райно < Райо.
СтАйо м. 85, от стб. стьглтн ’стоя твърдо, заставам’, пожел. ’да устоява
на трудности и болести в живота’; срв. Стдйо, Стоян.
СтАйчо м. 59, умал. от Стайо.
СтАлнн м. 93, по нелегалното име на Йосиф Висарионович Джугашви-
ли, деец на КПСС и Съветската държава; от рус. сталь ’стомана'.
СтАлвна ж. 7, по м. Сталин.
СтАлвнка ж. 30, умал. от Сталина.
СтАлввчо м. 6, умал. от Сталин.
Сталвйи м. 13, от Стал(ьо)+шш; разн. на Стелиян, Стилиян, ж. Ста-
лияна 4, Сталиянка 1.
СтАльо м. 50, разн. на Стайо; в док от XV в.; съкр. от Сталин.
СтАма м. 25, успор. на м. Стамо; съкр. от Стамата.
СтамАт м. 364, съкр. от Стамати 4, гръц. Stamates, от stamato 'спи-
рам, прекратявам’, предпазно защ. име; срв. Запрян, Достан
СтамАта ж. 40, по м. Стамат.
Стаматнна ж. 13, от Стамат(а) + шш.
СтамАтка ж. 97, умал. от Стамата.
Стаматула ж. 5, от Стамат(а)+ула; умал. Стаматулка.
Стамбол м. 18, по название на Цариград; по цвете стамбдлче, 'гергина,
тодорка’ (Dahlia variabilis).
Стамбдлка м. 39, по жителско име от Стамбол.
СтАмев м. 519, гов. стамен 'непоклатим, устойчив, заседнал'— в нар.
песен „стамен камен“ — стаменит.
169
СтАмена ж. 89, по м. Стамен ’твърда като камък'.
СтАменка ж. 138, умал. от Стамена.
СтАменко м. 20, умал. от Стамен.
СтАменчо м. 9, умал. от Стамен.
СтАмо м. 206, съкр. от Стамен, Стамат; умал. Стамчо 3.
Стамуда ж. 11, от Стам(а)+^да.
СтАна ж. 1439, успор. на м. Стано, Станьо.
Станемйра ж. 5, успор. на м. Станемйр 2; разн. на Станимйра.
СтАни м. 17, СИ разновидност на Стане 1 (от Станьо).
Станнйла ж. 31, от Стан(а)+ела (Ела).
Станика ж. 49, от Стан(а) + ика.
СтаиАл м. 49, от Стан(ьо) + мл; ж. Станйла 2.
СтанимАр м. 2196, стар, пожел. 'да установява мир, спокойствие'.
Станимйра ж. 285, успор. на м. Станимир.
СтанимАрка ж. 22, умал. от Станимйра.
СтанислАв м. 2231, пожел. 'да установява слава'.
СтанмслАва ж. 250, успор. на м. Станислав.
СтаннслАвка ж. 32, умал. от Станислава.
Станислдв м. 5, ново от Станислав по Богослов.
СтанАш м. 16, от Стан(ьо) 4-иш като Радиш; умал. Станйшко 1.
СтанАя ж. 5, от Стан(а) + до.
СтАнка ж. 8732, в цялата страна, умал. от Стана.
Станкё м. 74, ЮЗ форма на Станко, зват. форма.
СтАнко м. 947, умал. от Стан, Стано, Станьо.
СтАно м. 12, с твърд завършек срещу Станьо.
Стандй м. 184, от Стан 4- ой.
Станойка ж. 25, умал. от Стандя 3 (от м. Станой+я).
Стандя м. 35, от Станой+я като Радоя.
Станул м. 5, от Стан(о)4-.ул.
Станчо м. 1732, умал. от Стано, Станьо.
СтАньо м. 523, от стб. стьтн,’ стлнж 'устая, застана на място’, пожел.
'да стой твърдо в живота’.
СтАнв ж. 5, с мек завършек срещу Стана.
СтАса ж. 9, съкр. от Анастаса.
Стат м. 5, съкр. от Стати.
СтАти м. 44, стб. стлтн 'устоя'; съкр. от Евстати.
СтАтко м. 7, умал. от Стат, Стато 2, Статьо.
СтАтьом. 6, разн. на Стато, Стати.
Стела ж. 1645, зап.: англ., итал. Stella, от лат. Stella 'звезда'.
Стели ж. 7, разн. на Стела.
СтелиАн м. 114, успор. на ж. Стелиана.
СтелиАна ж. 85, от Стел(а)4-мшш; умал. Стелианка 1.
СтелиАн м. 241, успор. на Стелияна; разн. на Стилиян.
СтелнАна ж. 112, от Стел(а) 4- ияна; разн. на Стелиана и Стилияна.
СтелиАнка ж. 33, умал. от Стелияна.
170
Стёлка ж. 151, умал. от Стела; м. Стёлко 4.
Стёлла ж. 11, зап. форма. Вж. Стёла.
Стелам м. 25, успор. на ж. Стеляна; разн. на Стилян; умал. Стелянко.
Стелйна ж. 18, от Стел(а)+яна.
Стелйнка ж. 5, умал. от Стеляна.
Степйн м. 54, рус. Степан ’Стефан’, заето чрез литературата.
Стерана ж. 6, от Стера 4- ина (Стера по м. Стер 1, Стере 4, Стерьо).
Стёрьо м. 10, от гръц. stereos ’твърд, здрав’. Вж. Щерьо.
Стёфа ж. 78, съкр. от Стефана.
Стёфан м. 28960, ЮИБ 5994, СИБ 9040, СЗБ 2415, ЮЗБ 11 511,
кален., стб. стефлнъ, от гръц. Stephanos ’венец’; умал. Стефанко 3.
Стефёна ж. 2593, успор. на м. Стефан.
Стефанййка ж. 12, умал. от Стефания.
Стефания ж. 175, от Стефан(а) + ия, гръц.
Стефёнка ж. 7877, умал. от Стефана.
Стёфанчо м. 78, умал. от Стефан, Стёфанко.
Стёфн ж. И, умал. гальов. от Стефа, Стефана, Стефка.
Стефйна ж. 5, от Стеф(а)+шш; умал. Стефйнка.
Стёфка ж. 8717, умал. от Стефа.
Стёфко м. 895, умал. от Стефо; успор. на ж. Стефка.
Стёфо м. 7, съкр. от Стефан > Стеф+о.
Стёфчо м. 1249, умал. от Стефо.
Сталийн м. 44, разн. на Стелиан, Стилиян.
Стилнйна ж. 29, разн. на Стелиана, Стилияна; успор. на м. Стилиан.
Сталийн м. 527, кален, гръц. Stelianos ’стълпник’; защ. име.
Стилнйна ж. 208, по м. Стилиян.
Стнлнйнка ж. 75, умал. от Стилияна.
Сталйн м. 51, стегн. от Стилиян.
Сталина ж. 20, стегн. от Стилияна.
Ctoix> м. 6, съкр. от Светого, родителей падеж от скатъ ’свет’.
Стоён м. 10, в ЗБ, от Сто(йо)+ен; прегласено по Стоян, зват. Стоене.
Стоёна ж. 19, в СЗБ, по м. Стоен.
Стоёнка ж. 18, умал. от Стоена.
Стоёнчо м. 88, умал. от Стоен; ж. Стоёнча 2.
Стоил м. 2852, от Сто(йо) + ил.
Стоила ж. 65, по м. Стоил.
Стойлка ж. 408, умал. от Стоила.
Стойлко м. 34, умал. от Стоил; успор. на ж. Стойлка.
Стойлчо м. 25, умал. от Стоил, Стойлко.
Стоймен м. 479, в ЮЗБ 431, от Стой(о)+л<ен; съкр. от Стоим(ир) + б’//;
защ. 'да стой твърдо в живота срещу болести и нещастия’.
Стоймена ж. 37, по м. Стоимен.
Стойменка ж. 228, умал. от Стоимена.
Стойца ж. 18, умал.,' от Сто(я)+ш/а.
Стойчка ж. 43, умал. от Стойца.
171
Стончко м. 170, умал. от Стойц 2, Стойцо I, м. Стойце (от
Сто(йо) + ш/я).
Стойка ж. 2487, умал. от Стоя.
Стойко м. 1561, умал. от Стойо.
Стойка ж. 24, по м. Стдйкьо; разн. на Стойка.
Стойка ж. 873, от Стоя(йа) + /ш; успор. на м. Стойно.
Стойнё м. 150, в ЮЗБ срещу Стойно.
Стойнаслйв м. 7, ново, от Стойн(и)+сл#в.
Стойннчка ж. 10, умал. от Стойка.
Стойно м. 344, от Стой(о)+/ю.
Стдйо м. 853, пожел. ’да стон срещу трудности’, защ. ’да стой жив’ от
глагола стоя, стб. ctoiatii, ctoi/k ’стоя (прав)'.
Стонца ж. 37, от Стойца със съкращаване на и поради преместване на
ударението.
Стойчо м. 2793, умал. от Стойо.
Стом м. 10, може би съкр. от Светому или от Стоймен; умал. Стомчо.
Стоя м. 9, от Сто(йо) + я; съкр. от Стоян.
Стоя ж. 161, успор. на м. Стойо, пожел.
Стояднн м. 8, от Стоя 4-дин като Вълкадин, Миладин.
Стоян м. 23 488, в ЮИБ 6072, СИБ 5019, СЗБ 1173, ЮЗБ II 224, от
Сто(йо) + яи, пожел. 'да стой срещу трудности'; защ. 'да стой жив'.
Стояна ж. 1671, успор. на м. Стоян.
Стоянка ж. 11 117, в ЮИБ 3194, СИБ 2323, СЗБ 449, ЮЗБ 5146,
умал. от Стояна.
Стоянке м. 11, умал. от Стоян.
Стоянча ж. 28, успор. на м. Стоянчо; умал. от Стояна.
Стойнчо м. 1018, умал. отСтоян.
Страннмнр м. 5, стар, слав.: рус. Ctmiiimii^a XII в., в стб. ст^ныгл
'чужд', 'да страни, да чуждее от света'.
Страта м. 85, съкр. от Евстрати; от Стратилат, г|?ьц. strateyo 'боря се';
съкр. от стар. слав. * Стратимир, съ-т^тлтн, т|ьтдтн 'преследвам'; Ст-
раты), Страто, умал. Стратко.
Стратая ж. 29, по м. Стратйя( <Страт(и)+ия); умал. Стратййка.
Страхил м. 782, в ЮЗБ 535, от страх. Страх, Страх(о) + ил 'да стра-
ши враговете'; Страхил войвода — хайдутин от края на XVIII в.; умал.
Страхйлчо.
Страхнлка ж. 26, умал. от Страхйла (по м. Страхил).
Страхнмнр м. 5, в ЮЗБ, от Страх(-о) + мир по имена като Беримир.
Страцнмйр м. 6, в ЗБ, стсръб. Стращмнр. XIV в., от стб. стрпдтн 'под-
буждам' с преход на 'да подбужда мир, спокойствие1.
Страшнмнр м. 233, от сто. аукштн, -гж, -жепш 'пазя, бдя' с преход 1
и свързване с глаг. стрлшнтн, -шж 'плаша', 'да пази мира, спокойствие™'.
Страшнмнра ж. 10, по м. Страшимир; умал. Страшимйрка.
Струма ж. 32, в ЮЗБ, по името на р. Струма; произв. Струмёна.
Струмка ж. 37, умал. от Струма.
172
Студёнка ж. 6, в ЮЗБ, пожел. 'да nopacrfe и стане студентка'.
Сузана ж. 211, от ж. Сузан 4+а, зап.: англ. Susan, Susanna, нем.
Susanna, фр. Suzanne; от евр. sosanna 'водна лилия'.
Сузанка ж. 15, умал. от Сузан, Сузана.
Сузн ж. 6, умал. гальов. от Сузан(а); англ. Susie.
Сулка ж. 6, умал. от Сула (успор. на м. Суло), стб. соулнй 'обилен'; лат.
Sulla — фамилно име.
Сульо м. 9, с мек завършек срещу Суло
Сура ж. 12, пожел. име от сур, сура 'светлосива, светлоруса'; м. Сури,
Сурен.
Суса ж. 35, съкр. от Сусана.
Сусйна ж. 8, разн. на Сузана; умал. Сусанка 4.
Суска ж. 20, умал. от Суса.
Съба ж. 307, от събота, стб. слкотл; успор. на м. Събо, Съби.
Съби м. 324, И Б разн. на Събо, Събьо, Събе.
Събйн м. 69, от Съб(о, -ьо) + ии.
Събйна ж. 195, успор. на м. Събйн или от Съб(а)4-ш/д.
Събйнка ж. 76, умал. от Събйна.
Събка ж. 758, умал. от Съба.
Събко м. 40, умал. от Събо.
Събо м. 30, по ж. Съба.
Съботйн м. 19, от съботйн 'роден в събота'; ж. Съботйна 2.
Съботйнка ж. 11, умал. от Съботйна.
Събчо м. 181, умал. от Събо.
Сывета ж. 5, разн. на Севета.
Съдбйна ж. 8, от съдб(а)+ина; м. Съдбйн I.
Съдбйнка ж. 5, умал. от Съдбйна; м. Съдбйнко.
Съдка ж. 5, умал. от Съда (съкр. от Съдбйна).
Съйко м. 13, умал. от Съйо I (видоизм. на Сайо, съкр. от Исай, или от
Сълы>, от стб. С7»лк 'пратеник').
Сълза ж. 48, пожел. 'да бъде чиста като сълза'; срв. Капка, Роса, Роси-
цсг, произв. Сълзана, Сълзйна 4; м. Сълзйн.
Сълзйца ж. 33, умал. от Сълза.
Сърма ж. 22, от сърма 'позлатени или посребрени медни жички за укра-
са и бродиране'.
Сюзан м. 8, фр. Suzanne.
Сюзана ж. 5, от Сюзан 4-а,; разн. на Сузана.
Сяра ж. 13, успор. на м. Сяро; умал. С ярка.
Сяро м. 7, от сяр 'сив', защ. име 'да не бие на очи'; умал. Сярка.
173
Тайно м. 5, умал. от Тайо 1 (съкр от Трайо, Трайчо с изпадане на р);
ж. Тайка 4, Тайко 2.
ТАкн м. 15, съкр. от Димитраки, Ангелаки, Христаки.
Тйко м. 53, от Так(и) + о.
Тале м. 6, ЮЗ форма срещу Тальо (съкр. от Стале (Тальо); ж. Тала 4.
Талка ж. 6, умал. от Тала (по м. Стале и видоизм. от Стояна).
Тйма ж. 9, рус. Тама, съкр. от Тамара; звук. разн. Тамя 1.
Тамара ж. 538, рус. Тамара, итал. Tamara от евр. tamar 'палма'; умал.
Тамарка.
Тана ж. 450, успор. на м. Тано, Таньо; съкр. от Атанаса, Цветана.
Танас м. 133, съкр. от Атанас; умал. Танаско 2.
Танаса ж. 28, съкр. от Атанаса.
Танасе м. 6, първична звателна форма от Танас.
Тан Аска ж. 137, умал. от Танаса.
Танасчо м. 16, умал. от Танас.
Танго м. 277, от Танко с озвучено к в г; по танца танго.
Тане м. 13, ЮЗ разн. на Тано, Таньо.
Тани м. 14, ИБ разн. на Тане, Таньо.
Танислйв м. 8, ново, от Тани 4- слав; ж. Танислава.
Таничка ж. 25, умал. от Таница I (<от Тан(я) + ица).
Танка ж. 957, умал. от Тана, Таня; съкр. от Цветанка.
Танко м. 117, умал. от Тано, Таньо.
Тано м. 51, с твърд завършек срещу Таньо.	х
Тйньо м. 801, съкр. от Цветан, Атанас, Станьо или др. име.
Таня ж. 5958, успор. на м. Таньо, ж. Тана; по рус. Таня от Татяна.
Таса ж. 31, съкр. от Атанаса, Анастаса; разн. Тася 2.
Tice м. 25, в ЮЗБ, умал. гальов. от Атанас, Анастас.
Таси м. 30, разн. на Тасьо; съкр. от Анастаси, Атанаси.
Таска ж. 80, съкр. от Атанаска, Анастаска; умал. от Таса, Тася.
Таско м. 103, умал. от Тасо, Тасьо.
Tico м. 25, съкр. от Атанас, Анастас; с твърд завършек срещу Тасьо 4.
Татнйна ж. 20, кален., от рус. Татьяна; гръц. Tatiana, от tatto 'помест-
вам, настанявам’.
Татяна ж. 7384, рус.; героиня в поемата „Евгений Онегин11 от А. С.
Пушкин и в едноименна опера на П. И. Чайковски.
Татянка ж. 21, умал. от Татяна.
Тачо м. 115, съкр. от Христачо.
Таша ж. 36, съкр. от Анасташа, Наташа; успор. на м. Ташо; разн. на
Тася (< Анастаса).
Тйшенка ж., 5, умал. от Таша; от рус. Ташенька, умал. от Татьяна.
Ташина ж. 13, от Таш(а + шш.
Ташннка ж. 16, умал. от Ташина.
Ташка ж. 413, в ЮИБ 375, умал. от Таша; съкр. от Наташка.
174
ТАшко м. 290, умал. от Ташо.
ТАню м. 253, със засилена мекост от Тасьо.	•
Тёди м. 7, съкр. гальов. от Теодор; разн. Тёдьо.
Тел ем Ах м. 12, гръц мит. Telemachos ’сражаващ се далеко' — син на
Одисей и Пенелопа; името е заето чрез литературата.
ТемёлАкн м. 9, умал. гръц. Themelaki. Вж. Темёлко.
ТемАлка ж. 31, умал. от Темёла 1; успор. на м. Темелко.
Темёлко м. в ЮЗБ 167, побълг. гръц. themelios 'основен камък'; умал.
от Темёл 1; пожел. 'да постави основа на семейство и род'.
Теменуга ж. 789, от цветето теменуга (Viol°\
Теменужа ж. 11, от Теменуца, декомпозиций от Теменужка.
Теменужка ж. 3675, от теменужка (Viola); умал. от Теменуга.
Теменушка ж. 107, с уподобяване на жк в шк от Теменужка.
Тёмка ж. 5, умал. от Тёма 1 (от Хризантема); успор. на м. Темко(<
Темелко); м. Тёмо 1.
Тёна ж. 13, съкр. от Кръстена, Христена или др. име.
Тёш м. 6, разн. на Теньо; съкр. от Партени.
Тёнка ж. 28, умал. от Тена.
Тёнко м. 74, умал. от Тено, Теньо.
Тёнчо м. 692, умал. от Теньо, Тёно 1.
Тёньо м. 631, предимно в ЮИБ, съкр. и видоизм. от Стоян, Стефан.
Тебдор м. 820, стар, книж., стб. -е^дор», гръц. Theoddros 'божи дар',
кален.; умал. Теддорчо 1; бълг. превод ьожидар.
Теодора ж. 1761, от гръц. Theoddra, успор. на м. Теодор.
Теодорйн м. 5, от Теодор+ин.
Теодорина ж. 18, от Теодор(а) + инд; умал. Теодорйнка 2.
Теодорйца ж. 5, умал. от Теодора.
Теодорйнка ж. 6, умал. от Теодорица.
Теодорка ж. 86, умал. от Теодора.
Теодбря ж. 6, разн. на Теодора с мек завършек.
Теодбс м. 10, съкр. от Теодоси(й); ж. Теодоса 2, умал. Теоддска 4.
Теодбсн м. 134, нар. от книж. Теодосий.
Теодбснй м. 119, книж., стб. деодоснй, от гръц. Theodosios 'даден от бо-
га’; Теодосий Търновски — среднобългарски книжовник и обществен де-
ец.
Теодбсня ж. 24, по м. Теодоси + я.
Теоддт м. 12, кален., от гръц Theodotos 'бог, който дава'.
Тебин ж. 15, кален., от гръц. Thedna 'божествена'.
Теонина ж. 5, умал. от Теони + иуа.
ТеофАн м. 130, кален., стб. теофднъ, от гръц. Theophanes 'богоявлен.
ТеофАна ж. 343, стб. ткфьнь, гръц. Theophane.
Теофання ж. 15, от Теофан(а) + ия; гръц. Theophania 'богоявление'.
ТеофАнка ж. 36, умал. от Теофана.
Теофанб м. 74, в ЮИБ, от Теофан + о.
175
Теофане ж. 70, разн. на Теофана.
Теофил м. 156, кален., стб. теофнлъ, от гръц. Thedphilos 'любимец на
бога; който обича бога’; ж. Теофйла 4, Теофйлка 2.
Теохар м. 17, кален., от гръц. Theochares 'божия благодат'.
Теохёрн м. 11, стар, форма на Теохар.
Тёрвел м. 25, име на български хан Тервел (701—718) от рода Дуло;
тълкувано като арменско Trvel, в якутски tirabil 'подпора, опора'.
Терёза ж. 267, кален., зап.: фр. Therese, нем. Therese, итал. Teresa, от
гръц. therao ’ловувам; стремя се’; умал. Терёзка 2.
Терёзия ж. 6, нем. Theresia; от Терез(а) + ия.
Тёзка ж. 7, умал. от Tema 1, Тётя 3, от тётка 'леля', пожел. 'да по-
расне и стане леля’; м. Тётьо, от тётьо 'баща, татко', пожел.
Тёлка ж. 20, умал. от Тила 2 (съкр. от Стоила, Братила).
Тёлко м. 9, умал. от Тило, Тильо.
Тёло м. 9, с твърд завършек срещу Тильо; умал. Тйлчо.
Тёльо м. 17, мека разн. срещу Тило; съкр. от Братил, Гостил, Стоил
или др. име.
Тёма ж. 6, успор. на м. Тимо; съкр. от Евтима.
Тёмка ж. 51, умал. от Тима, съкр. от Евтимка.
Тёмо м. 12, съкр. от Евтим. Тимотей.
Тнмотёй м. 16, кален., стб. тнмден, от гръц. Timotheos 'почита^е на
бога'.
Тнмофёй м. 39, цел а в., рус. Тимофей 'Тимотей'.
Тёмчо м. 29, умал. от Тимо.
Тёна ж. 430, съкр. от имена като Христина, Кръстина.
Тёння ж. 7, от Тин(а)+ыя; съкр. от Юстиния.
Тёнка ж. 2873, умал. от Тина.
Тёнко м. 179, умал. от Тино.
Тёно м. 7, успор. на ж. Тина и на м. Тиньо.
Тннтёва ж. 6, по билката тинтява (Gentiana), известна в народната
медицина.
Тёнче ж. 11, умал. гальов. от Тина.
Тёнчо м. 82, умал. от Тино, Тиньо.
Тёньо м. 30, съкр. от Константин, Драготин или др. име.
Тётко м. 7, умал. от Тито, Титьо.
Тёто м. 17, кален., стб. тнтъ, фр. Tite, итал. Tito, от лат. Titus, сабинско
име почтен.
Тётьо м. 5, с мек завършек срещу Тито.
Тёха ж. 29, успор. на м. Тихо.
Тёхо м. 13, съкр. от Тихомир, Тихон; от тих 'смирен, скромен'.
Тёхол м. 25, от Тих, Тих(о) + ол.
Тнхомёр м. 2003, от Тихо+лшр.
Тнхомёра ж. 75, успор. на м. Тихомир.
Тнхомёрка ж. 16, умал. от Тихомира.
Тихон м. 14, кален., от гръц. Tychon 'щастливец'.
176
Тнхул м. 10, от Тих(о)+ул; ж. Тйхула.
Тишка ж. 8, умал. от Тиша (разн. на Тиха).
ТАшко м. 13, умал. от Тишо (от Тихо със завършек -шо).
Тдда ж. 17, съкр. от Тодора; м. Тдди, Тддо.
Тодор м. 29 039, в ЮИБ 7368, СИБ 6797, СЗБ 3499, ЮИБ 11 375, нар.
форма от гръц. Теодор.
Тоддра ж. 3365, по »'. Тодор; от гръц. Теодора.
ТодорАки м. 20, умал. от Тодор, с гръц. наставка -аки.
ТодорАн м. 5, от Тодор+ан; ж. Тодорана, умал. Тодоранка.
ТодорАн м. 31. от Тодор 4- ин.
ТодорАна ж. 166, успор. на м. Тодорйн; от Тодор(а) + шш.
ТодорАнка ж. 140, умал. от Тодорина.
ТодорАца ж. 479, умал., от Тодор(а) + ш/а.
Тодорйнка ж. 67, умал. от Тодорица, Тодора.
Тодорка ж. 10 789, в ЮИБ 3203, СИБ 3335, СЗБ 1135, ЮЗБ 3116,
умал. от Тодора.
Тддорча ж. 7, умал. от Тодора.
Тддорчо м. 153, умал. от Тодор.
Тддьо м. 38, съкр. от Тодор или Методи.
Тдза ж. 6, съкр. о? Христоза; умал. Тдзка 4.
Толбухин м. ,9, по името на Фьодор Иванович Толбухин (1894—1949),
маршал на Съветския съюз, командуващ войските на Южния и 4 и 3
украински фронт, конто освобождават България през 1944 г.
Толё м. 5, СЗ разн. на Толи, Тольо.
Тдли м. 5, съкр. от Анатоли.
Тдльо м. 8, съкр. от Анатоли или Апостол.
Тдли м. 6, косвена форма от Толи, Тольо; рус. Толя от Анатолий.
Тдла ж. 40, успор. на м. Тольо; рус. Толя от Анатолия.
ТомА м. 1641, еванг., кален., стб. том*, гръц. Thomas, от евр.-арамей-
ското te’dma ’близнак’.
ТомА ж. 19, успор. на м. Тома.
ТомаАца ж. 25, умал., от Том(а)+ш/а.
ТомаАчка ж. 6, умал. от Томаица.
ТдмАн м. 18, от Том(а)+ан, умал. Тдманчо', ж. Томана 4, умал. Тома-
нйца 2.
ТдмАс м. 28, зап.: англ., нем. Thomas ’Тома’, герой на филми.
ТомАя ж. 7, от Том(а)+ая.
Тдме м. 16, ЮЗ разн. на Томи, Томо, Тома.
Тдми м. 131, разн. на Тома; англ. Tommy.
ТомАна ж. 7, от Том(а + шш.
ТомАнка ж. 7, умал. от Томина.
ТомвслАв м. 43, слож. ново, от Томи + слав.
ТомАца ж. 5, умал., от Том(а)+ш/а.
Тдмко м. 5, умал. от Томо.
Тдмо м. 58, нар., от Том(а)+о.
12. Чссю111О-1К1КОвеи речник на...
177
Тдмчо м. 99, умал. от Томо.
Тдмьо м. 7, мек вариант на Томо.
Тдиа ж. 347, съкр. от Антона.
Тднм м. 931, съкр. от Антони(й); англ. Топу.
Тдня ж. 236, разн., умал. гальов. от Тона.
Тдшос м. 8, умал. от Тони; ж. Тоника 4.
Тоннслйв м. 19, от Тони 4- слав.
Тбнячка ж. 7, умал. от Тона, Тонйца.
Тднка ж. 2288, умал. от Тона, Тоня.
Тднко м. 54, умал. от Тоно, Тоньо.
Тдно м. 18, съкр. от Антон > Тон+
Тднчё м. 10, умал. от Тоно, Тоньо; съкр. от Антонче.
Тднчо м. 906, умал. от Тоно, Тоньо.
Тдньо м. 267, съкр. от Антон с мек завършек срещу Тоно.
Тдня ж. 262, успор. на м. Тоньо; с мек завършек срещу Тона.
Тдска ж. 115, итал. Tosca — героиня от едноименна опера на Джакомо
Пучини; съкр. от Христоска.
Тдско м. 34, съкр. от Христоско; успор. на ж. Тоска.
Тдта ж. 760, съкр. от Тодора, с детско удвояване.
Тдтн м. 5, разн. на Тото, Тотьо.
Тдтка ж. 1576, умал. от Тота.
Тдтко м. 178, умал. от Тото, Тотьо; успор. на ж. Тотка.
Тдто м. 22, с твърд завършек срещу Тотьо; от Тодор с удвоение на
сричка.
Тдтьо м. 448, ИБ форма срещу Тото.
Тдчка ж. 14, умал. от Точка 1 (по м. Точо).
Тдчо м. 12, съкр. от Тодорчо или Тончо.
Тдша ж. 124, по м. Тошо.
Тдшка ж. 684, умал. от Тоша.
Тдшко м. 2294, умал. от Тошо.
Толю м. 577, съкр. гальов. от Тодор (Тотчо) както Георги >Гошо.
Трййка ж. 85, умал. от Трая 1 (по м. Трайо); успор. на м. Трайко.
Трдйко м. 1067, умал. от Трайо.
Трдйо м. 20, стб. TfM&TH "ставам твърд, процъфтявам’, пожел. "да трае,
устоява на трудности и болести в живота’.
Трййчо м. 593, умал. от Трайо.
Трандафил м. 140, народ, от трандафил ’роза, гюл’.
Трандафйла ж. 49, по м. Трандафил.
Трандафйлка ж. 17, умал. от Трандафила; съкр. Трандафка.
Траян м. 569, от Тра(йо) 4-ян или от Трай(о)4-ан; умал. Траянко 3.
Трайна ж. 158, успор. на м. Траян.
Трайнка ж. 1242, умал. от Траяна.
Трайнчо м. 24, умал. от Траян.
Трёна ж. 32, съкр. от Трендафила; м. Трёно 1, Трёнко 1.
ТрендАфил м. 722, от нар. трендафил ’роза’, гръц.
178
Трендйфнла ж. 185. успор. на м. Трендафил. \
Трендйфнлка ж. 224, умал. от Трендафила;, съкр. Трегидафка.
Трёнка ж. 27, умал. от Трена.	\
Трёнчо м. 6, умал. от Трено.	\
Трёпка ж. 14, от трёпка 'треперушка — мета л но кръгче\ на обеца или
накит'.	\
Трифон м. 1922, кален., от гръц. Tryphonos ’който обича веселието,
удоволствието’; умал. Трйфончо 2, Трйфко 2.	I
Трйфона ж. 41, по м. Трифон.	'
Трмфонка ж. 47. умал. от Трифона.
Тройца ж. 16. умал. от Троя; умал. Троичка.
I. от Хруфана; съкр. от Митр
Труфан{ < Митрофан); умал.1
уфанка.
Труфча 4.
Тройка ж. 11. умал. от Троя; успор. на м. Трдйко 4.
Трдйо м. 9. пожел. 'добрините в живота му да се троят'; съкр. от Мит-
рой (< Димитър).	/
Тройчо м. 5, умал. от Тройо.	I
Трофйна ж. 5. съкр. от Митрофана (по м. Митрофан, гръц.
Metrophands 'от майка роден').	/
Трёшка ж. 15, умал. от Троша 1 (от Троя с друг завършек -ша}.
Троя ж. 9. успор. на м. Тройо.
Троён м. 159, от Трой(о) + ян или Тро(йо)+ян. '
Тройка ж. 45. успор. на м. Троян; умал. Тро.чнко.
Троянка ж. 46, умал. от Трояна.
Тройнчо м. 6, умал. от Троян.
Тру фа ж. 13. съкр. от Труфйма (Трофима), гов.
ТруфАна ж. 22, съкр. от Митруфана. Вж. ТрофАна.
ТруфАнка ж. 11, умал. от Труфана; съкр. от Мит
Труфв м. 8, съкр. от '
Труфка ж. 96. умал. от Труфа.	/	>
Трьнка ж. 69, умал. от Трьна. Търна; защ. име от трън, трънка ’бодлив
храст’.	/	?
Трънко м. 5, умал. от Тръно, Трьньо; умал. Трънцо 3.
Тудор м. 18, стар., разн. на Тодор; рум. /Tudor < Teodor.
Тунка ж. 9, умал. от Туна 4 (съкр. от Петруна или др. име).
Търна ж. 9, разн. на Тръна. Вж. Трьнка.	}
Търпо м. 7, защ. име ’да търпи и понася трудн^стите в живота’; в
сръб. Трпимир, Трпко.	)
Търса ж. 14, от търс.ч 'диря, дълго търсена. очаквана'; умал. Търска 1.
Търсйна ж. 6. от Търс(а) 4- ина.
Тяна ж. 181, съкр. от Християна или др. име. успор. на м. Тяно.
Тянка ж. 400. умал. от Тяна.
Тйнко м. 88. умал. от Тяно, Тяньо; успор. на ж. Тянка.
Тянчо м. 83. умал. от Тяно, Тяньо.
Тяньо м. 41, с мек завършек срещу Т.чно (съкр. видоизм. от Стоян);
якави форми Тёньо. Тёнко, Тёнчо. /
179
I
Угрйн м. к в ЮЗБ, от стар, угрйн 'унгарец'; разн.: Угрей 4. ж. Угря-
на 1.	/
Удрен м./lO, пожел. 'да бъде ударен, сръчен'.
Улёта ж. 5, от Ул(я) + е/ш; екава разн. от Уляна.
Уля ж. 18. еъкр1 от Уляна.
УлАна 4- 251, рус. разг. Ульяна от Юлиана; м. У./ян 2; умал. У./чн-
ка 2.
УрАл м. 5,i.io планината Урал в СССР; умал. Урсичо 1.
УрАння ж. X гръц. мит. Ourania 'небесна', епитет на Афродита; Ура-
ния — една ог 9-те музи, дъщеря на Зевс и Мнемосина, покровителка на
астрономия™ ft геометрията.
ф
ФАйка ж. 6, гов. файка 'женска горна дреха, блуза'.
Фана ж. 76, съго. от Стефана, Теофана.
ФАни ж. 322, н>во, съкр. от Стефана по зап. образец: англ. Fannie,
Fanny, заето във гор. Fanny.
ФАнЯца ж. 20, риал, от Фана, Фаня; умал. Фаничка 4.
ФАнка ж. 1283, умал, от Фана.
ФАяко м. 168, умал. от Фано, Фаньо; успор. на ж. Фанка.
фану ла ж. 8, отФан(а)4-.г.ш.
ФАнча ж. 7, умал. от фана, Фаня.
ФАнче ж. 59, умдо. гальов. от Фана, Фаня.
ФАнчн ж. 12, умал. от Фана, Фаня.
ФАнчо м. 9, умал. от Фдно. Фаньо (съкр. от Стефан, Теофан).
ФАня ж. 76, с мек завърщек срещу Фана.
ФАта ж. 6, съкр! от Фатийа, Фатима, от араб, fatama 'отбивам дете'.
Феврдния ж. 6, ^ален., през зап. езици гръц. Phebronia; в руски феврдн
'вечно видение'.
Фёдя м. 65, косвена форма от Фёдьо 3; от рус. Федя (съкр. от Федор,
Федосий, Фе дул}.
Федя ж. 13, по м. Федьо, Федя.
Фёликс м. 29, зап.: англ., нем. Felix, от лат. felix, feiicis 'щастлив, благо-
получен'.
Фелйция ж. 8, нем. Felicia? Felizia, от лат. felix, feiicis 'плодороден; щаст-
лив'.
Фёня м. 5, рус. Феня (съкр. умал. от Парфений, Феодосий).
Фёня ж. 15, рус. Феня (съкр. >рт Трифена или др. имена).
Феёдов м. 104, рус. църк.чэдак от Теодор.
Феодора ж. 16, рус. по м. Феодор от Теодора!
Феоддсий м. 5, рус. Теодосий.	
Феодосия ж. 5, рус. ж. от Теодосия.	1	1
Фердинанд м. 138, от нем. Ferdinand, стгерм. he|n 'войска' и nand
'смел'; fardi 'път' и nand 'смел'; ж. Фердинанда 1.	/
Фердинандка ж. 6, умал. от Фердинанда.	/
Фердо м. 22, съкр. от Фердинанд; Фердьо 1 с мек мвършек.
Фета ж. 10, от Вета с преход на в във ф.	/
Фётка ж. 10, умал. от Фета.	/
Фея ж. 12, рус. Фея, от гръц. thea 'богиня'; мит. -4 приказно същество
в образ на самодива или русалка, извършващо вълшебсщвод преносно —
очарователна девойка, жена.	/
Фида ж. 33, съкр. от Фидана.	/
Фндйн м. 68, успор. на ж. Фидана.	/
ФидАна ж. 196, от фидана 'младо дръвче'; пёжел. 'да избуява и расте
като фидана'.	у
ФидАнка ж. 234, умал. от Фидана. /
ФндАнчо м. 6, умал. от Фидан.	/
Фйдел м. 14, кален., исп. Fidel, от лат. liddlis 'верен, честен'; ж. Фиде-
ли 2, Фиделия 2. i	/
Фидос м. 20, в СЗБ, !разг, от рус. Федосий, съкр. Федос, с редукция
Фидос. Вж. Феоддсий, Теодосий.	/
Фиддска ж. 5, умал. qr Фиддса (по м./Фидос).
Фнкня ж. 8, от Фйк( а)'+ия; успор. на/м. Фико.
Фнко м. 8, видоизм. ца Филип. /
Фила ж. 14, гръц. philaj 'любима, обийана'; съкр. от Теофила, Карамфи-
ла, Трендафила. \	j
Филдона ж. 5, от Фила\ и Дона. /
Филимон м. 5, кален., от пръц,; Philemon, от phileo 'любя; англ.
Philemon; у нас през рус.; умал. Филимднчо 1; ж. Филилюнча 1.
Филин м. 7, от Фил(ьо) мн.
Филина ж. 5, успор. на м. Филин; итал. Filina от гръц. phileo 'любя,
обичам'.
Фнлинка ж. 23, умал. от Филина.
Филип м. 1891, кален., от гръц. Phitippos 'конто обича коне; любител
на коне'; Филип Македонски — баща на Александър Велики.
Фйлнпа ж. 18, по м. Фили^, гръц. Philippe.
Филипнна ж. 10, от Фнлип(а)Н-ынм;-произв. Фи.шпйни.ч 1; м. Фи.ш-
пйн 3.	]
Фнлнпннка ж. 16, умал. от Филипи^а.
Филипка ж. 24, умал. от Филипа.	•
Фйлипо м. 7, от Филип 4-я, гов. нар*, или от итал. Filippo.
Фйлипчо м. 10, умал. от Филип.
Фйлка ж. 442, умал. от Фила; съкр. от Трендафилка.
Фйлко м. 38, умал. от Фильо; съкр. от Трендафилко.
/
181
Филомёна ж. 8,\усп^>р. на м. Филомен (от гръц. м. Philoumenes, от
phileo ’любя’); лат1 Filomena, итал. Filomena.
Филёнка ж. 7, умал; от Филона (от Фил(а) +она или от Филомена); рус.
Филона, < Филон] гръц. Phildn, philon 'предмет на любовта’, phelonion
'църковна одежда'.
Фйлчо м. 107, умал. от Фильо.
Фйльо м. 62, сДкр. от Филип, Теофил, Карамфил; успор. на ж. Фила;
гръц. philios 'любим, обичан; разположен приятелски'.
Фимия ж. 5, от Фйм(а)+ ия; съкр. от Ефимия.
Фймка ж. 9, умал. от Фима (съкр. от Ефимия или Серафима).
Фйна ж. 13, съкр. чтг Дафина, Жозефина или др. име; м. Фйньо I.
Фйнка ж. 41, умал.\ от Фина; съкр. от Дафинка.
Фйца ж. 20, видоизмг на имена като Фина, Фита; умал. Фйцка 1. Вж.
и Графйца.	\
Фнчка ж. 9, умал. от \&йча 1 (разн. на Фица).,
Фйчо м. 6, съкр. умал! от Филип.
Флйвия ж. 5, рус. Флавия, нем. Flavia, лат. Flavia от Flavius — римско/
родово име: flavus ’жълтеДикав’.
Флоара ж. 8, в СИБ, рум\ Floara, от floare ’цвете’.
Флёра ж, 194, англ. Flora, от лат. Flora, от flok, flons 'цвете'; Флора —
римска богиня на цъфтенетош пролетните градини; умал. Флдрка 4.
Флорёна ж. 5, от Флор(а)+\ена; фр. Florent. I
Флорентина ж. 21, кален., зап., от лат. floreniina ’жителка на гр. Фло-
ренция’; м. Флорентин 3, лат. Florentinus. i
Флёри м. 8, разн. на Флоро, англ. Flory. I
Флорнён м. 8, от Флор(о)+ан; ж. ФрорианаЗ, англ. Florian.
Флорнка Ж; 62, умал. от Флор(а^ + мка; рум^. Florica.
Флорйна ж. 28, от Флор(а) + ина; фр. Florini.
Флорйнка ж. 6, умал. от Флорина. \
Флорнйн м. 7, от Флор(о)+ян.
Флёро м. 10, успор. на ж. Флора.
Фёта ж. 98, успор. на м. Фоти; съкр. от Фотина; умал. Фотка 4.
Фёти м. 87, кален., гръц. Photios във phos, ’photos 'светлина'; разн. Фо-
то 2.
Фоти ж. 5, разн. на Фота.	/
Фотш м. 7, успор. на ж. Фотина.
Фотйна ж. 77, от Фот(а) + ина; разн. на / Фотини.
Фотйни ж. 19, от гръц. Photeine ’светлина’.
* Фотйница ж. 5, умал., от Фотин(а) + ицЬ.
Фотйнка ж. 86, умал. от Фотина, Фотини.
Фётица ж. 11, умал., от Фот(а)+ш/а.
Фётко м. 7, умал. от Фото, Фотьо.
Фётьо м. 16, разн. на Фоти, Фото 1.
Фёти ж. 5, по м. Фоти; разн.. на Фота с мек завършек.
182
Фрёнка ж. 29, успор. на м. Франко.
Фрёнко м. 6, исп. Franco, нем. Frank, стгерм. frank 'свободен, честен'.
Франсоёз ж. 5, от фр. Fran^oise 'Франциска'.
Фрйнц м. 78, от нем. Franz, съкр. от Франциск.
Францйска ж. 14, кален., лат. Francisca; м. Франциско 1.
Франчёска ж. 23, итал. Francesca 'Франциска'.
Франчёско м. 8, итал. Francesco 'Франциск'.
Франчёшко м. 5, разн. на Франческо с уподобяване на ск в шк.
Фредерйка ж. 5, разн. на Фридерика; англ., итал. Frederica; по м. Фре-
дерик 3 'Фридрих'.
Фрёди м. 5, зап.: англ. Freddie, Freddy, съкр. от Frederic.
Фрйда ж. 9, итал. Frida, нем. Frieda от Fried 'мир'.
Фридрих м. 14, от нем. Friedrich, стгерм. fridu 'мир' и ric 'богат, мо-
гыц’.
<1Цжна ж. 6, героиня в поема на Пенчо Славейков, гръцка хетера; гръц.
phren, -os 'дух, душа; чувство, усещане, настроение'; умал. Фринка.
Фрдна ж. 17, съкр. от Софрона.
Фрднка ж. 12, умал. от Фрона; съкр. о г Софронка.
Фрдса ж. 210, съкр. от Фросина.
Фросина ж. 86, съкр. от Ефросина.
Фросйнка ж. 7, умал. от Фросина.
Фроснта ж. 50, от Фрос(а) + шиа.
Фрдска ж. 148, умал. от Фроса.
Фрдса ж. 7, с мек завършек срещу Фрдса.
Фтяна ж. 7, видоизм. от Хотяна > Хтяна 'искана, желана..
Фьддор м. 12, рус. Фёдор 'Тодор'.
X
Хёмлет м. 6, от англ. Hamlet, стгерм. ham 'дом, жилище' и -et — увели-
чителна наставка; име на герой от едноименна пиеса на У ил ям Шекспир;
ж. Хамлетйна 1.
Хёна ж. 34, от евр. hanna 'милост'. Вж. Ана; разн. Ханна 4.
Хёнка ж. 17, умал. от Хана.
. Ханс м. 6, нем. Hans 'Иван'.
Харёкли ж. 35, гов. разн. на Херакли, гръц. Herakldios 'Херкулесов'.
Харалём м. 6, съкр. от Харалампи.
Харалёмбн м. 452, кален., гръц., разн. на Харалампи.
Харалёмбнй м. 23, книж., стб. (х^) ^ааамкнн.
Харалёмбо м. 31, от Хараламб + о, гов.
Харалампи м. 399, гръц. Charalampios 'сияещ от радост’, от chara 'ра-
дост' и 1атро’светя, блестя’, lampos 'сияещ'.
183
ХаралАмпий м. 10, книж. форма.
ХаралАмпия м. 10, от Харалампи + я.
ХаралАпия ж. 6, по м. Харалампий.
ХаралАн м. 93, съкр. от Харалампи със замяна на м с н.
ХаралАнка ж. 15, умал. от Харалана (по м. Харалан).
ХАрн м. 236, съкр. от Харизан, Харитон или др. име; англ. Harry.
Хариёта ж. 13, англ. Harriet(t).
ХаризАн м. 61, от харизан 'подарен' — по обичай да се подаряват деца
в бездетни семейства; ж. Харизана 1.
ХаризАнка ж. 9, умал. от Харизана.
ХарАклая ж. 9, гов. изменение на Хераклия.
Харитина ж. 17, кален., от гръц. Charitine, charis, -itos 'прелест, радост,
удоволствие’, умал. Харитйнка 1.
Харитон м. 57, стб. х^нтонъ, от гръц. Chariton, charis,-itos 'красота,
благосклонност; слава’.
Хёлга ж. И, зап.: нем., швед. Helga от сканд. Heilga в heila 'света, све-
шена'.
Хелёна ж. 15, зап.: англ. Helen, нем. Helene 'Елена'.
Хёли ж. 6, съкр. от Хелия или др. име.
Хёлия ж. 8, зап.: англ. Helia, от гръц. hilios 'слънце'.
Хёни ж. 8, англ. м. Неппу от Henry; нем. Неппе от Johanna.
Хёнри м. 10, англ. Henry 'Хенрих'.
Хенриёта ж. 26, зап.: англ. Henrietta, фр. Henriette, по м. Хенри.
Хёнрих м. 10, нем. Heinrich от стгерм. heim 'дом' и ric 'богатство, могъ-
щество’.
Хераклия ж. 8, от гръц. прил. Heraklia 'жената на Херакъл' по
м. Herakles 'Херкулес; Херакъл’.
Хёрман м. 6, от нем. Hermann, стгерм. hari 'войска', man 'мъж'.
Хермйна ж! 14, кален., нём. Hermine, сродно с Херман.
Хилда ж. 34, зап.: англ., нем. Hilda от стгерм. hiltja 'битка'; съкр. от
Brunhild(e), Hildegard или др. име.
ХилендАр м. 6, по име на Хилендарския манастир в Света гора, където
работи Паисий Хилендарски в 1745 г.
Хннка ж. 38, умал. от Хина 2 (по м. Хино), м. Хйнко.
Хйно м. 8, съкр. и видоизм. от Христо; с мек завършек Хйньо 2. В
надпис от 1282 г. се споменава севаст Хин-ат.
Хйнчо м. 11, умал. от Хйно, Хйньо.
Хйтко м. 15, умал. от Хито.
Хйто м. 9, в СЗБ и ЮЗБ, съкр. от Христо; ж. Хита 2.
Ходка ж. 11, умал. от Хода по м. Хддо( < Ходор < Theodor).
Храбрима ж. 5, от Храбр(а) (по м. Храбро, Храбър) + ина.
ХрАбър м. 23, стар, пожел. 'да бъде храбър и смел'; Черноризец Храбър
(IX—X в.), старобълг. книжовник.
Храннмир м. 7, стар, пожел. 'да пази мира’.
184
Хризантёма ж. 162, от хризантема — градинско цвете; гръц. 'злато цве-
ic'; умал. Хризантемка 1.
Хриса ж. 129, от гръц. chryse ’златна’; бълг. превод Злата.
Хрнсйва ж. 5, от Хрис(а) 4- ава, гръц. chrysaphys ’златист’.
Хрисйвка ж. 7, умал. от Хрисава.
Хрисана ж. 36, от Хрис(а)4-ана; м. Хрисан 4.
Хрисанка ж. 22, умал. от Хрисана.
Хрисанта ж. 51, кален., успор. на м. Хрисан 2, Хрисанти.
Хрисанти м. 46, от гръц. Chrysanthos ’златоцветен’; бълг. превод Зла-
тоцвет (а).
Хриси ж. 48, разн. на Хриса.
Хриснйн м. 5, от м. Хриси 4- ан.
Хриснм м. 5, пожел. ’да бъде хрйсим — кротък, тих, скромен’; ж. Хрй-
сима 4, гумал. Хрйсимка 2.
Хрнсикйр м. 80, ново, от Хриси(м)4-лшр.
Хрнсимйра ж. 31, по м. Хрисимир.
Хрйска ж. 408, умал. от Хриса.
Хрйсо м. 51, успор. на ж. Хриса, от гръц. chrysos ’златен’; бълг. съот-
ветно Златъо.
Хрисо ж. 28, в ЮИБ, по м. Хрисо.
Хрисонка ж. 12, умал., от Хрис(а) 4-она 3.
Хрнсопи ж. 16, в ЮИБ, кръст. от Хрисо и Калиопа.
Христа ж. 115, по м. Христо.
Христйки м. 113, от Христ(о) 4- аки, гръц. умал. наставка като Димит-
раки.
X ристал ина ж. 7, от Христа 4- лина.
Христйн м. 27, от Христ(о)4-ан.
Христйна ж. 248, успор. на м. Христан или от Христ(а)4-дна.
Христйнка ж. 40, умал. от Христана.
Христёна ж. 179, от Христ(а)4-ена; м. Христён.
Христёнка ж. 37, умал. от Христена.
Хрйсти м. 52, в ЮЗБ, разн. на Христо.
Христиан м. 18, по Христи 4- ан.
Христиана ж. 20, успор. на м. Христиан.
Христиёна ж. 8, по м. Христиён 1 (от Христи 4- ен).
Христйлня ж. 5, от Христ(а)4-млия като Добрилия, Виргилия.
Хрнстнлиян м. 5, кръст. от Христо и Стилиян; ж. Христилияна 1.
Христнмка ж. 6, умал. от Христйма (видоизм. на Христина); кръст. с
Хрисимка.
Христин м. 65, по ж. Христина; умал. Христйнко 2, Христйнчо.
Христина ж. 6835, кален., от Христ(а)4-ина, гръц. Christine.
Христйнка ж. 2521, умал. от Христина.
Христйнчо м. 5, умал. от Христин.
Христиан м. 144, от Христ(о) 4- иян или от Христи 4- ян; съкр. гов. от
христианин, стб.
185
Христийна ж. 68, по м. Христиан.
Христианка ж. 14, умал. от Христиана.
Хрйстка ж. 12, умал. от Христа.
Христом. 34 101, в ЮИБ 8409, СИБ 8469, СЗБ 4436, ЮЗБ 12 787, стб.
HCOVCb XfMKTOCTi. Вж. Христос.
Христодул м. 26, от гръц. Christodoulos 'раб на Христа'.
Христдз м. 89, от Христос с озвучено крайно с.
Хрнстдза ж. 8, по м. Христоз; умал. Христдзка 3.
Христомйл м. 22, ново, от Христо+мил.
Христомйр м. 141, от Христо+мир.
Хрнстомйра ж. 9, по м. Христомир.
Христдн м. 5, от Христ(о) +он като Харитон; ж. Христдна 2, Христдн-
ка 2.
Христос м. 122, книж., стб. нсоусъ эднстосъ — Исус Христос, основател
на християнството, гръц. Christos 'помазаник'
Христдска ж. 7, по м. Христоско.
Христдско м. 72, умал. от Христос.
Христослав м. 40, ново, от Христо 4- слав; ж. Христослава 2.
Христофор м. 786, стб. х^нстофо^ъ, кален., от гръц. christophoros 'хрис-
тонобец’; ж. Христофора, умал. Христофдрка.
Хрйстчо м. 10, умал. от Христо.
Хрйстъо м. 54, успор. на Христо с мек завършек.
Хрисула ж. 113, от Хрис(а)+рш; умал. Хрисулка 2; м. Хрисул 1.
Хрйсчо м. 8, умал. от Хрисо.
Хрйти ж. 26, съкр. от Христи, разн. на Христа; съкр. от Харити (по
м. Харит < Харитон).
Хритйда ж. 6, може би съкр. от Хри(с)т(а)+ш)а.
Хритйца ж. 71, в ЮЗБ, от Хри(с)т(а)+ш/о.
Хрйшн м. 5, разн. на Хриси.
Хросйнка ж. 5, умал. от Хросйна 1 (с престараване от Фросина).
Хрусанка ж. 8, умал. от Хрусана (с престараване от Русана).
Хрусйна ж. 12, от Хрус(а)+шш. Вж. горе.
Хрусинка ж. 7, умал. от Хрусина.
Хуба ж. 8, от хуба(ва); м. Хубо (-ьо), умал. Хубко 4, Хубчо 3.
Хубавёна ж. 29, от хубав+ена 'красива'; м. Хубавён 3.
Хубавёнка ж. 7, умал. от Хубавена.
Хубавйна ж. 8, от Хубав(а)+шш; умал. Хубавйнка 2.
Хубавка ж. 21, умал. -от Хубава, пожел. 'да бъде хубавка'.
Хубйн м. 11, от Хуб(о, -ьо)+ан (Хубо от хубав).
Хубен м. 87, от Хуб(о)+ен.
Хубин м. 12, от Хуб(о)+ин; ж. Хубйна, умал. Хубйнка 3.
Хубомйр м. 8, от Хубо+лшр, ново.
186
Цако м. 61, в СЗБ, съкр. от имена на Ст-: Стефан, Станко, с премятане
на ст->тс>ц; ж. Цака 1.
ЦАло м. 6, в СЗБ, разн. на Цело, Цяло, от цял, пожел. защ. 'да бъде
цял, невредим'; ж. Цала 2, умал. Цалка 1.
ЦАна ж. 787, предимно в СБ, с премятане и съкр. от Стана>тсана>-
Цана.
ЦАне м. 5, ЮЗ разн. на Цани, Цано, Цаньо.
Цани м. 92, СИ разн. на Цаньо, Цане.
ЦАнка ж. 1838, умал. от Цана.
ЦАнко м. 1788, умал. от Цано, Цаньо.
Цано м. 82, предимно в ЗБ срещу Цаньо; от Стано, Стоян с премятане
на ст> тс>ц.
ЦАнчо м. 40, умал. от Цано.
ЦАньо м. 211, с мек завършек срещу Цано.
Царёва ж. 42, пожел. 'да стане царёва — царица', рус. царевна; превод
на гръц. Василиса.
ЦарАвка ж. 20, умал. от Царева.
Царйна ж. 17, успор. на м. Царйн 1 от цар+ин, пожел. 'да стане из-
вестна ,,царина“’; Царйца 2.
ЦарАвка ж. 33, умал. от Царйна.
ЦАца ж. 12, с детско удвоение от Цана; видоизм. на Цвята или др. име;
умал. Цацка\ м. Цацо, Цацко 2.
ЦАчко м. 5, умал. от Цацо, Цачо.
ЦАчо м. 60, разн. на Цацо от Цано, Цаньо, Цако.
ЦвАта ж. 2139, пожел. 'да бъде красива като цвете'.
ЦветалАв м. 69, по ж. Цветалина.
ЦветалАва ж. 103, от Цвета+линц.
ЦветалАнка ж. 14, умал. от Цветалина.
ЦветАн м. 9050, от Цвет(и), Цвёт(о) 3, Цвёт(ъо)+ан, по цвет, цвят.
ЦветАна ж. 6124, от Цвет(а) + шш.
ЦветанАя ж. 6, от Цветан(а) + ия.
Цветанка ж. 16004. в ЮИБ 1018, СИБ 2036. СЗБ 2383, ЮЗБ 10 567,
умал. от Цветана.
ЦветАнко м. 6, умал. от Цветан.
ЦветАнчо м. 62, умал. от Цветан.
ЦвАте ж. 40, от Цвета или цвете.
ЦветелАн м. 303, успор. на ж. Цветелина.
ЦветелАна ж. 675, от Цвет(а)+елшш като Детелина.
ЦветелАнка ж. 30, умал. от Цветелина.
ЦвАтв м. 178, разн. на Цвето.
ЦвАтв ж. 11, разн. на Цвете, Цвета.
ЦветвлАв м. 5, от Цвети + лин.
ЦветилАна ж. 5, по м. Цветилин от Цвети + лина.
187
Цветам м. 5, от Цвет(и) 4-ин.
Цветйна ж. 18, Цвет(а, -и) 4-ина.
Цветйнка ж. 39, умал. от Цветима.
Цветаслёв м. 14, ново, от Цвети 4- слав.
Цветаслёва ж. 5. по м. Цветислав.
Цветка ж. 404, умал. от Цвета. .
Цвётко м. 1583, срещу Цвятко.
Цветлёна ж. 5, от Цвет(а) 4-лена.
Цвётаа ж. 15, от цвётен, цвётна.
Цветозёр м. 109, ново, от Цвето + зар, Цвет(о, -и) -озар.
Цветозёра ж. 18, по м. Цветозар.
Цветозора ж. 6, от Цвет(а) 4- -о-зора от зора ’разсъмване’; умал. Цвето-
зорка.
Цветолюб м. 22, пожел. ’да бъде с нежна поетична душа, да се любува
на цветята’.
Цветолюбка ж. 7, умал. от Цветолюба (от Цвета и Люб(к)а).
Цветомйл м. 33, успор. на ж. Цветомила.
Цветомйла ж. 72, от Цвет(а) 4--о-л<ила ’да бъде мила като цвете’; умал.
Цветомйлка.
Цветомнр м. 394, от Цвето4-лшр.
Цветомёра ж. 103, успор. на м. Цветомир; умал. Цветомйрка 3.
Цветослёв м. 109, от Цвето4-слое.
Цветослёва ж. 28, по м. Цветослав.
Цвёта ж. 178, по м. Цвят 2, от цвят\ якава форма от Цвета.
Цвятёна ж. 31, срещу Цветана; от Цвят(а)4-ана; м. Цвятан 2.
Цвятёнка ж. 7, умал. от Цвятана.
Цвятка ж. 26, умал. от Цвята, успор. на м. Цвятко.
Цвётко м. 897, умал. от Цвято.
Цёзар м. 19, от лат. Caesar — фамилно име на род lulia: Гай Юлий
Цезар — римски държавник, пълководец и писател; цезар — титла на
римските императори, дадена н ай-на пред на Гай Октавиан, у нас възпри-
ета като лично име; стб. ц,ъса?ь ’цесар, цар’; ж. Цёзара 1.
Цезармна ж. 5, от Цезар(а) 4-ина.
Цёзарка м. 5, умал. от Цезара.
Цёка ж. 9, по м. Цеко.
Цёко м. в СЗБ 219, видоизм. от Цветко, Стефко; в Севлиевско от Цочэ.
Цёна ж. 419, съкр. от Цветана, Безцена; успор. на м. Цено.
Цёнё м. 5, в ЮЗБ срещу Цено, Ценьо.
Цёни ж. 6, разн. на Цена, гальов.
Ценммёр м. 5, от Цёни 3+мир; ж. Ценимйра 2.
Цёнка ж. 1391, умал. от Цена.
Цёнко м. 454, умал. от Цено, Ценьо; успор. на ж. Ценка.
Цёно м. 399, видоизм. от Цветан, Стефан, Цвятко.
Ценомёр м. 8, ново от ЦенО4-хир.
Цёньо м. 8, с мек завършек срещу Цено.
188
Цёца ж. 990, видоизм. от Цветана, Цвета с детско удвояване.
Цёцн м. 8, разн. на Цецо.
Цёцн ж. 5, разн. на Цена.
Цецйлня ж. 12, кален., нем. Cacillia, от лат. Caecilia — римско родово
име, caecus ’сляп1.
Цёцка ж. 538, умал. от Цеца.
Цёцко м. 126, умал. от Цецо.
Цёцо м. 165, съкр. видоизм. от Цветан; успор. на ж. Цеца.
Цинка Ж. 11, умал. от Ция
Циклёма ж. 15, по цветето циклама (Cyclamen).
Цнцнлия ж. 6, разн. на Цецилия.
Цйя ж. 10, в ЮИБ, съкр. видоизм. от Сия с преход на с в ц или съкр.
от Цецилия.
Цдка ж. 7, по м. Цоко.
Цдко м. 83, видоизм. от Стойко, Цонко.
Цдла ж. 23, по м. Цоло: с мек завършек Цдля 2.
Цдлка ж. 5, умал. от Цола.
Цдло м. 70, разн. на Цоко, Цоньо, Стоян и др. имена.
Цдльо м. 5, с мек завършек срещу Цоло.
Цдна ж. 862, видоизм. от Стояна, Стойка.
Цдня м. 81, разн. на Цоно, Цоньо.
Цдннчка ж. 5, умал. от Цона.
Цднка ж. 2194, умал. от Цона.
Цонко м. 382, умал. от Цоно, Цоньо; успор. на ж. Цонка.
Цоно м. 119, успор. на Цоньо с твърд завършек.
Цднчо м. 131, умал. от Цоно, Цоньо.
Цоньо м. 457, видоизм. от Стоян, Стойо или др. име с премятане
ст>тс>ц> в тс.
Цдца ж. 12, с друг завършек от Цона.
Цёцо м. 8, с друг завършек от Цоко, Цоньо; успор. на ж. Цоца.
Цонко м. 19, умал. от Цочо.
Цочо м. 235, от Стоян, Цоньо, Цоко.
Цулаж. 8, успор. на м. Цулъо I, стб. соулнй’обилен1; ж. с мек завършек
Цуля; м. Цулъо.	.
Цунда ж. 8, от Цуна 3 с вмъкнато д {Цуна може би от Суна, съкр. от
Тасуна < Атанаса).
Цура ж. 7, срещу м. Цуро (от Суро, Сурьо в сур 'светлосив1, защ. име).
Цдно м. 5, якава форма срещу Цено; от Цвятко, Цвятан; ж. Цяна 4,
умал. Цянка 4.
1Я0
ч
Чавдйр м. 2251, в ЮИБ 163, СИБ 320, СЗБ 267, ЮЗБ 1501; име на
известен хайдушки войвода, действувал през XVI в. в Южна Македония,
възпят от Хр. Ботев. Тълкуване: от перс, cahadar "големец, сановник',
изменено по (avdar ’ръж’ (Илчев, с. 534); от турк. чау, чае "слава, извест-
ност" и иранското в тюрк, дар "владеет" — "човек, който трябва да владее
слава" (Б. Симеонов, БЕ, XXVI, 1976, кн. 3); слав, от ЛИ Чав(о), съкр.
от стар. Часлав "очакващ слава" и дар; умал. Чавдарчо 4; ж. Чавдара 4,
Чавдарка 4.
Чавдйрча ж. 13, умал. от Чавдара; успор. на м. Чавдарчо.
Чййка ж. 18, от чайка — морска птица, и по героиня на съветския ро-
ман „Чайка"".
ЧАма ж. 40, може би от чам "бор" или от Чана със замяна на н>м.
Чйна ж. 42, успор. на м. Чано; видоизм. на Цана, Стояна, съкр. от
Вълчана.
Чанйта ж. 10, от Чан(а) + шиа; итал. Cianita.
Чёнка ж. 33, умал. от Чана; успор. на м. Чанко (умал. от Чано).
ЧАно м. 7, в ЮБ успор. на Чаньо; итал. Ciano.
Чйньо м. 61, съкр. от Вълчан, Момчан, Венчан или от др. име; произв.:
Чани, Чанимйр.
Чедомйр м. 5, стар., сръб. Чедомир, от стб. уждо "чедо, рожба’ — "чедо
на мира"; ж. Чедомйра 3.
Чёнка ж. 6, умал. от Чена; успор. на м. Ченко.
Чёнко м. 30, умал. от Чёно, Ченьо.
Чёиьо м. 10, от Черньо с изпускане на р; може би свързвано с корен
в пшеница, гов.: пшенка > пченка> ченка.
Черёша ж. 8, по дърво и плод череша (Prunus avium); м. Черёш 1.
Черёшка ж. 29, умал. от Череша.
Черней м. 9, стар, от Черн(о, -ьо)+ай като Радай, Милай; умал. Чер-
найчо 1.
Чёрньо м. 65, защ. име "да бъде чер, за да го избягват нещастия и бо-
лести"; Чёрно 1, Чернйко 2; ж. Чёрна 1.
Четжн м. 6, от Чёт(о) +ин, пожел. да чете, да бъде грамотен".
Чйко м. 10, съкр. от имена, като Пачик, Рачик, Райчин. ж. Чйка 3.
Чаме м. 12, измен, на Йоаким>Киме; Чймо 1.
Чока ж. 7, видоизм. на Цоко(<Цоко) или др. име; м. Чоко.
Чона ж. 28, видоизм. на Цона, Шона.
Цднка ж. 30, умал. от Чона.
Чдно м. 26; с мек завършек Чдньо 3; умал. Чднко 4, видоизм. на
Цдньо.
Чдтка ж. 17, умал. от Чдта (неясно)
Чубра ж. 21, по чубра "чубрика, мащерка’ (Satureia hortensis);
м. Чубрьо.
Чубрина ж. 7, от Чубр(а) 4- ина; умал. Чубрйнка.
190
Чудомир м. 129, по псевдоним на писателя-карикатурист Димитър
Хр. Чорбаджийски — Чудомир (1890—1967); може и преосмислено стар.
Чедомир; ж. Чудомйра 4, умал. Чудомйрка 1.
ш
Шавруда ж. 24, от Сава >Шав(а)+дуда като Мавруда, Ставруда, Ма-
руда.
ШАна ж. 6, видоизм. от Анастасия > Сан(-я); успор. на м. Шано.
ШАндор м. 11, от унг. Sandor ’Александър' по име на унгарския поет
революционер Шандор Петьофи (1823—1849).
ШАнко м. 10, умал. от Шано (видоизм. от Александър или от имена
на -шан като Петрущан и др.); рус. Шаня м. също от Александър.
ШАрко м. 6, умал. от Шаро, Шарьо (защ. име от шаро 'куче'), срв. Куч-
кан\ ж. Шара, умал. Шарка.
Шарлдта ж. 13, нем. Charlotta, фр. Charlotte, основа в Карл (фр. Charle
[Шарл]).
Шёвка ж. 28, умал. от Шёва (разн. на Сева).
Шёли м. 22, от англ. Shelley, фамилно име на поета Пърси Биш Шели
(1792—1822); топонимично име: shelf’риф’, shiel ’къща’ и ley, lee ’ливада,
поле’.
Шёна ж. 21, съкр. от Поликсена > Сена > Шена; м. Шёни, Шёно 2.
Шёнка ж. 9В, умал. от Шена.
Шёнко м. 9, умал. от Шёно.
Шндёр м. 78, разн. на Сидер с преход на с в ш на гръцка основа.
Шидёра ж. 48, успор. на Сидера; разн. Шидёри, Шидйри 2.
Шймка ж. 8, умал. от Шйма( < Сима).
Шнмдн м. 7, чеш. Simon ’Симон’, от евр.
Шйна ж. 167, видоизм. на Анастасия, Сия, Сина(< Ефросина).
Шинка ж. 121, умал. от Шина.
ШишмАи м. 54, тюрк, sisman ’пълен’; име на бълг. владетели: ютьннь,
11Iiiiiimmi'a; Иван Шишман. Михаил Шишман. умал. ж. Шиш.манки I.
щ
ЩелмАна ж. 11, разн. на Щилиана; и Стилиана; произв.: Щелиани, Ще-
лиёна, Щелина 2; м. Щелиан 4.
Щелиян м. 55, разн. на Стелиян, Стилиян, Щи ли ян.
Щелина ж. 70, успор. на м. Щелиян; разн. на Стелияна, Щилияна.
Щелиянка ж. 36, умал. от Щелияна.
191
Щеляма ж. 15, гов. нар. от Стеляна със замяна на н с м.
Щелян м. 5, съкр. от Щелиян; ж. Щеляна, разн. ж. Щедяни 3.
Щелянка ж. 12, умал. от Щеляна.
Щергння ж. 65, всички в ЮЗБ; от Щергени, гръц. sterea genia 'здраво
поколение’ (Илчев, с. 563); м. Щерго 1.
Щеренй ж. 48, от Щер(а) +ена (по м. Щерьо)+ енм.
Щерётм ж. 31, в ЮЗБ, от Щер(а) + еета.
Щерион м. 122, от гръц. steredno ’закрепявам’; от Щер(ьо) +нон като
Радион, Иларион; умал. Щериончо.
Щеридна ж. 12, успор. на м. Щерион.
Щернднка ж. 14, умал. от Щериона.
Щериднкн ж. 10, разн. на Щерионка.
Щериян м. 13, от Щер(о, -ьо) + иян.
Щерийна ж. 35, успор. на м. Щериян.
Щерийни м. 5, разн. на Щериян; от Щерьо и Яни.
Щерийни ж. 175, разн. на Щерияна.
Щерийнка ж. 8, умал. от Щерияна.
Щёрчо м. 7, умал. от Щёро 3, Щерьо, Щёрко 4.
Щёрьо м. 1013, от гръц. stereos ’твърд, здрав’; в разн. на Стерьо, док.
от XV и XVI в.
Щерьднка ж. 10, умал. от Д(ерьоиа(<Щер(я) + иона); вж. Шериона.
Щерйна ж. 48, разн. на Щерияна; успор. на м. Щерян 4 (от
Щер(ьо)+ян).
Щерйни ж. 5, разн. на Щеряна.
Щерйнка ж. 7, умал. от Щеряна.
Щнлнйн м. 255, вм. Стилиян с преход ст>шт.
Щиднйна ж. 331, успор. на м. Щилиян; вм.Стилияна.
Щилийнка ж. 48, умал. от Щилияна; м. умал. Щидиянчо 3.
Щиридн м. 11, от Щир(ьо) (< Щерьо)+ион; ж. Щириона 1.
Щнриднка ж. 6, умал. от Щириона.
Щнрйна ж. 35, разн. на Щирияна, Щерияна, стегната форма; м. Щи-
рян 1.
Щнрйни ж. 13, в ЮИБ, разн. на Щиряна, Щеряни, Щерияна
Щнрйнка ж. 5, умал. от Щиряна, Щиряни, Щериянка.
Щдно м. 11, според Илчев (с. 564) видоизм. от Стойно.
ю
Ювйта ж. 11, в ЮИБ, гов. разн. на Йовита.
Юда м. 13, еванг., стб. нюдь, гръц. Juda, от евр. yahuda, jehudah-‘el ’да
бъде прославен бог’.
Юдаж. 24,пом. име.
192
Юдйта ж. 7, библ, от Юдит 1 4- а, нем. Judith или от Юд(а) 4- ита\ евр.
yehudit ’юдеянка.
Юла ж. 35, съкр. от Юлия или по м. Юли.
Юла м. 239, кален., лат. lulius — римско родово име, от гръц. ioulos
’къдрав’; по раждане през месец юли.
Юла ж. 6, съкр. от Юлия; родена през месец юли.
ЮлиАн м. 935, кален., лат. lulianus ’Юлиев’, гръц. loulianos.
ЮлаАна ж. 616, стб. нюлныи, лат. luliana, гръц. Joulilne, успор. на
м. Юлиан
ЮлвАвка ж. 9, умал. от Юлиана.
Юлайта ж. 9, от Юли(я)+ета по Жулиета.
Юла* м. 343, книж. форма от Юли, лат. lulius; умал. /длийчо.
Юлийкаж. 9, умал. от Юлия.
Юлйкаж. 15, от Юли 4-икя; м. Флик 2.
Юлйааж. 27, отЮл(а) -4-ина*,м. Юлин 4.
Юлйнка ж. 33, умал. от Юлина; м. Юлйнчо 1.
Юлата ж. 68, кален.; лат. lulitta; м. Юлит 2.
Юлиус м. 7, от лат. lulius — римско родово име. Вж. Юла(й).
Юлечка ж. 6, умал. от Юла.
Юлия ж. 4997, кален., лат. lulia — дъщеря на Цезар; дъщеря на Август;
по м. ЮЛИЙ.
ЮлаАн м. 1800, разн. на Юлиан със засилена мекост.
ЮлаАна ж. 1635, успор. на м. Юлиян; разн. на Юлиана.
ЮлиАнка ж. 37, умал. от Юлияна.
Юлка ж. 449, умал. от Юла, Юлия.
Юлком. 14, умал. от Юли, Йлъо 1.
Юлча ж. 6, умал. от Юла срещу м. Юлчо.
Юлчом. 10, умал. от Юли(й).
Юра м. И, рус. Юра, съкр. от Юрий.
Юра ж. 62, успор. на м. Юри(й).
ЮрдАа м. 4503, народ, от Иордан.
ЮрдАна ж. 1185, успор. на м. Юрдан; по Йордана.
ЮрдАака ж. 3775, умал. от Юрдана.
ЮрдАнчо м. 86, умал. от Юрдан.
Юри м. 729, разг, от Юрий.
Юрай м. 1078, рус. Юрий от гов. Гюргий, Юрьий ’Георгий’.
ЮраслАвм. 19, от Юри 4- слав.
Юрая ж. 104, пом. Юрий.
ЮриАни м. 6, раэширено, от Юри 4- ян+и.
Юрка ж. 33, умал. от Юра.
Юрко м. 13, умал. от Юри, Юра.
13. MecioHio-iKiKOBcii речник на. :
193
Яблёна ж. 30, от дървото явлен Чинар* (Platanus orientalis); по явлен
'планински божур’ (Trolius europaeus).
Яблёнка ж. 14, умал. от Яблена; м. Явлёнко 3.
двор м. 952, по дървото явор, възпято в пародии песни (Acer
campestre); умал. Яворче 1, Яворчо 4; ж. Явора.
Яворйна ж. 7, по м. Яворин (Явор+ин).
Яворка ж. 32, умал. от Явора.
Ягода ж. 115, по ягода (Fragaria); умал. Ягодка 2.
Ягодина ж. 30, от Ягод(а) 4- ина, произв. Ягодйния 2, Ягодица 2;
м. Ягодин 2.
Ягодника ж. 37, умал. от Ягодина.
Ядвйга ж. 14, кален., пол. Jadwiga ’Хедвига’, нем. Hedwig, стгерм. hadu
’бой* и wig ’сражение*.
Яки м. 5, съкр. от Яким.
Яким м. 200, нар. гов. от Иоаким, Йоаким; умал. Якймчо 2.
Яко м. 385, съкр. от Яков или Яким.
Якоб м. 30, зап. нем. Jakob ’Яков*.
Яков м. 48, стб. ъковъ, нгдковъ, гръц. lakdb, от евр. ya'aqdb следващ
някого; пета*.
Ян м. 16, съкр. от Яне.
Ява ж. 1981, съкр. от Йоана>Йана, Бояна, Стояна.
Янйк м. 6, съкр. от Янаки или от Ян(о) + ак.
ЯнАки м. 681, от гръц. lannaki, умал. от Яне.
ЯнАко м. 15, от Янак + о.
ЯнАнм м. 30, кръст. от Яне, Яни и Анани.
Яне м. 232, от гръц. Jannes, съкр. от Joanes.
Янек м. 16, от Ян(е) + ек.
Янёта ж. 16, от Ян(а) + ета; умал. Янётка 1.
Янн м. 1127, източна разн. на Яне.
Яник м. 19, от Ян(и) + ик, умал.
Яника ж. 9, успор. на Яник или от Ян(а) + ыка.
Янина ж. 18, от Ян(а) + инд.
Янйнка ж. 62, умал. от Янина.
Янис м. 45, гръц., съкр. от Joannes; съкр. от Янислав.
ЯнислАв м. 92, от Яни+слав.
ЯнислАва ж. 13, по м. Янислав; умал. Яниславка 2.
Янита ж. 113, от Ян(а) + шиа; м. Янит 1.
Яннца ж. 7, умал., от Ян(а)+ш/а.
Янячка ж. 13, умал. от Яница; м. Янйчко 1.
Янка ж. 7217, умал. от Яна; успор. на м. Янко.
Янко м. 4872, умал. от Яне, Яни, Яньо.
Янкул м. 39, от Янк(о)+ул, име на хайдутин Янкул войвода; умал.
м. Янкулчо 1; ж. Янку ла.
194
Янкя ж. 6, с мек завършек срещу Янка.
Янна ж. 24, с удвоение по гръц. първообраз.
Янни м. 42, успор. на ж. Янна, вероятно писмена разновидност.
Янослйв м. 6, от Яно + слав.
Яно м. 14, от Ян(е, -и) 4- о.	k
Янош м. 14, от Ян(е, -и, -о) + ош, или унг. Janoss.
Янул м. 5, от Ян(о) + ^л; разн. Янули 1.
Януля ж. 48, успор. на м. Янул; от Ян(а)+рш.
Янулка ж. 5, умал. от Янула.
Януш м. 88, от Ян(е, -и, -о)+^ш; умал. Янушко 1.
Януша ж. 6, по м. Януш.
Янушка ж. 54, умал. от Януша.
ЯнцнслАв м. 6, от Янци (разн. на Янко) + слав.
Янчо м. 1232, умал. от Яно, Яне, Янко.
Яньо м. 120, с мек завършек срещу Яно; разн. на Яне, Яни.
Яросл&в м. 109, стар., пожел. "с блестяща, ярка слава4.
ЯрослАва ж. 10, успор. на м. Ярослав.
Ясён м. 497, по дърво^о ясен ’осей’ (Fraxinus) или от Асен с йотация;
в народ, песни цар Ясен; умал. Ясенчо, Йсенко 4.
Ясена ж. 27, по м. Ясен.
Ясенка ж. 20, умал. от Ясена.
Ясмйна ж. 6, от цвете ясмйн 'жасмин4 (Jasminum officinalis); умал. Яс-
мйнка 2.
Ясна ж. 12, от прил. ясен, ясна като Светла.
Ячо м. 12, умал. от Яким, Яко.
Яша ж. 8, успор. на м. Яшо.
Яшка ж. 8, умал. от Яша; успор. на м. Яшко.
Яшко м. 10, умал. от Яшо.
Яшо м. 9, разн. на Ячо, Яко.
195
ЛИЧНИ ИМЕНА С ЧЕСТОТНОСТ НАД 300
Мъжки лични имена
1. Днмйтър	89 437	27.	Пётко	10918
2. Гедргн	87 356	28.	Михайл	10431
Э. ИвАн	80 910	29.	Веселив	9 739
4. Пётьр	41 712	30.	Марин	9690
5. Хрйсто	34101	31.	Асён	9 062
6. Васйл	30 956	32.	ЦветАн	9050
7. Николай	30 331	33.	БорнслАв	7 996
8. Тддор	29 039	34.	Симедн	7 440
9. Стёфан	28960	35.	Мйтко	6916
10. Ннкдла	28 625	36.	ЛкЬбен	6 524
11. Стойн	23 488	37.	ПАвел	6 436
12. Атанйс	22 293	38.	Антон	6 054
IX Ангел	19 385	39.	Жнвко	5 627
14. ЙордАн	18 328	40.	Божидар	5 381
15. краснмйр	17 789	41.	Валери	5161
16. АлексАндър	17 676	42.	Янко	4 872
17. Кйрнл	17 401	43.	Здравко	4 765
18. Илйя	16 220	44.	Константин	4 563
19. Борне	15 963	45.	ВенцнслАв	4 525
20. Валентйи	15 413	46.	Юрдан *	4 503
21. ПлАмен	14 705	47.	ИвАнчо	4 321
22. Румен	13543	48.	Огнян	4311
23. Емйл	13 391	49.	СлАвчо	4 222
24. Любомйр	12 760	50.	Кдльо	4 039
25. Владимир	12402	51.	Рдсен	4 035
26. Костадйи	12 236	52.	ИвАйло	3 968
196
53. Спас	3 869	90. Вйктор	2 262
54. Бойн	3 858	91. Чавдйр	2 251
55. Метддм	3833	92. Недёлчо	2 249
56. Крьстьо	3 740	93. Илнйв	2 232
57. Радослёв	3641	94. Станислав	2 231
58. Светослйв	3634	95. Йво	2 227
59. Кдетя	3590	96. Недйлко	2 225
60. Дймо	3572	97. Нййден	2 221
61. Патйдт	3492	98. Лъчезйр	2207
62. Крум	3 277	99. Сташмйр	2196
63. Евгёш	3194	100. Драгомйр	2146
64. Мирослав	3130	101. Даннёл	2 081
65. Григдр	3096	102. Pjrai	2 053
66. Людмйл	3065	103. Дднчо	2047
67. Лйзар	3059	104. Гёнчо	2025
68. Пёичо	3049	105. Желйзко	2008
69. Авдрёй	2 993	106. Велйчко	2003
70. Евгёнмй	2 871	107. Тнхомйр	2 003
71. Стойл	2 852	108. Трйфон	1922
72. Стдйчо	2 793	109. Фйлнп	1891
73. Мйлко	2776	ПО. Мвхйл	1879
74. Младён	2774	111. Венелйн	1869:
75. Анддн	2 757	112. Мандл	1852;
76. Бдйко	2 654	113. Захйрв	1816
77. Мйлчо	2 589	114. Пётъо	1810
78. Дймчо	2 520	115. Мйрко	1802
79. Господам	2486	116. Юлвйн	1800
80. Благдй	2480	117. Дйичо	1788
81. Гйнчо	2 455	118. Цйико	1788
82. Кймея	2 430	119. Злйтко	1778
83. Бдгдан	2 429	120. Стйичо	1732
84. Богомйл	2 347	121. Ёнчо	1718
85. Мйичо	2 345	122. Дйнко	1695
86. Ддбра	2334	123. Вйско	1686
87. Мйлён	2 339	124. Данайл	1684
88. Сйпю	2 302	125. Том*	1641
89. Тдшко	2294	126. Слйвв	1629
197
127. Цвётко	1583	163. Добрйн	1 117
128. *Йдснф	1566	164. Игнёт	1 112
129. Стёйко	1561	165. Марийн	1 111
130. Бйсер	1520	166. Юрий	1078
131. Рёнгел	1507	167. Днян	1068
132. Анастёс	1468	168. Трёйко	1067
133. Любчо	1447	169. Бончо	1053
134. Рёйчо	1442	170. Йлко	1036
135. Сёва	1429	171. Милан	1036
136. Минко	1394	172. Аврём	1031
137. Нёдко	1378	173. Ваньо	1031
138. Апёстол	1369	174. Жёко	1023
139. Светлозёр	1353	175. Стойнчо	1018
140. Нёско	1346	176. Щёрьо	1013
141. Дёлчо	1342	177. Драгён	1009
142. Калин	1300	178. Свйлен	1002
143. Сергей	1298	179. Жёльо	996
144. Валёрнй	1280	180. Орлин	994
145. Мёрио	1277	181. Павлйн	971
146. Венцеслёв	1266	182. Мнрчо	965
147. Рёди	1255	183. Явор	952
148. Стёфчо	1249	184. Стёнко	947
149. Кйро	1246	185. Гёлю	935
150. Ивелин	1241	186. Юлиён	935
151. Кънчо	1 234	187. Тённ	931
152. Яичо	1232	188. Сашко	925
153. Велико	1213	189. Тёнчо	906
154. Алёкси	1208	190. Цвётко	897
155. Рёдко	1206	191. Стёфко	895
156. Вълчо	1 185	192. Аспарух	892
157. Добромир	1180	193. Мнтьо	887
158. Дамян	1178	194. Пёнко	884
159. Вёлко	1 149	195. Велйн	879
160. Деян	1 143	196. Пёньо	879
161. Сотнр	1128	197. Олег	877
162. Яни	1 127	198. Вълко	871
198
199. Марийн	864	236. Днйн	619
200. Бдйчо	863	237. Първйн	618
201. Мартйн	862	238. Светлйн	612
202. Светозйр	853	239. Запрйн	610
203. Стдйо	853	240. Йовчо	607
204. Кйрчо	843	241. Йлчо	600
205. Андрён	841	242. Генйди	598
206. Емануйл	834	243. Вйнгёл	593
207. Гёно	830	244. Трййчо	593
208. Теддор	820	245. Давид	590
209. Тйньо	801	246. Бранимйр	583
210. Марйнчо	798	247. Тдшо	577
211. Владислав	798	248. Трайн	569
212. Дёнчо	794	249. Вёлчо	565
213. Христофор	786	250. Рашко	565
214. Страхил	782	251. Евтйм	563
215. Вёско	781	252. Златйн	563
216. Горан	767	253. Ддчо	558
217. Нёио	757	254. Мйксйм	558
218. Галин	751	255. Момчйл	558
219. 1й|ж	729	256. Благовёст	557
220. Радостйн	726	257. Върбан	555
221. Трендафил	722	258. Велнзйр	538
222. Нёнчо	720	259. Нёнко	534
223. Рйико	706	260. Анатдлн	532
224. Панчо	705	261. Калойн	530
225. Пёйо	702	262. Гаврйл	529
226. Тёнчо	692	263. Слав	528
227. Янаки	681	264. Стилнйн	527
228. Днньо	671	265. Румйн	526
229. Паскал	662	266. Илййчо	524
230. Илиан	652	267. Стйньо	523
231. Пёйчо	651	268. Анатдлий	521
232. Жоро	644	269. Стймен	519
233. Ефтйм	642	270. Славёнко	518
234. Вёнко	635	271. Спиро	518
235. Тёньо	631	272. Матей	508
199
273.	РАчо	506	308. ДАчо	•XX)
274.	Кдйчо	502	309. Ако	385
275.	Pjrcxo	497	310. МАрчо	383
ш / w*		497	311. Цдико	382
277.	ГроздАн	492	312. ЖАчко	375
278.	Божйл	488	313. КАлчо	375
279.	Бдтъо	486	314. Ндйко	373
280.	Шдьо	480	315. ГерАснм	366
281.	Стоймеи	479	316. Метдднй	365
282.	Кръсто	460	317. ВслклАв	364
281	Маргарйт	458	318. Ддчко	364
284.	Алексей	457	319. СтамАт	364
	Цдиьо	457	320. ЖАчо	360
286.	Вл Адо	454	321. Гдчо	354
287.	ЦАяко	454	322. Стдйио	344
288.	ХаралАмбн	452	323. Юлий	343
289.	Детелйн	448	324. МАльо	342
290.	Тдтьо	448	325. Русин	342
291.	ЛозАи	447	326. Емжляйи	341
292.	Волддя	446	327. Серафим	335
293.	ЛукА	445	328. Ёаьо	334
294.	Йднко	444	329. Прддая	331
295.	ЗлАтн	443	330. Спиридон	331
296.	Неддлко	441	331. Антдннй	330
297.	Гаврайл	426	332. Малин	330
298.	Никмфбр	421	333. ВАнко	326
299.	ГАнко	407	334. ВАнчо	325
300.	НнколАйчо	406	335. КрАсен	325
301.	СтАвря	404	336. Сьбн	324
302.	НАчо	402	337. Антднн	323
303.	ХаралАмпв	399	338. Кдсьо	317
304.	ЦАяо	399	339. Клймент	312
305.	СтАйко	396	340. Божйн	308
306.	Севдалйн	395	341. БлАго	303
307.	Цветомйр	394	342. Цветелйн	303
200
Женски личин имена
1.	Марйя	41 781	36. Татёна	7 384
2^	Марййка	34 592	37. Янка	7 217
3.	Ивёнка	30745	38. Величка	7185
4.	Елёна	18 571	39. Марнёна	6922
5.	Надёжда	17 692	40. Марнёна	6900
6.	Пёнка	17 160	41. Ннколёна •	6843
7.	Елёнка	16 470	42. Хрвстйна	6 835
8.	Цветёнка	16 004	43. Даннёла	6655
9.	Маргарйта	15 055	44. Недёлка	6305
10.		13 797	45. Слёвка	6159
И.	Васйлка	13 275	46. Ангелина	6145
IX	Йордёнка	13061	47. Лйлня	6134
13.	Лилёна	12 579	48. Цветёна	6124
14.	Рёлка	12084	49. Вёрка	6068
15.	Роейца	11870	50. Жёвка	6038
16.	Вводёта	11842	51. Тёня	5 958
17.	Емйлня	11144	52. Анна	5 822
18.	Стойнка	11117	53. Снежёнка	5740
19.	Рёйна	10810	54. Здрёвка	5 622
20.	Тодёрка	10 789	55. Нёлн	5 596
21.	Румйаа	10398	56., Днмнтрёнка	5 561
22.	Дджа	10 198	57. Анастасия	5479
23.	Кётя	9531	58. Катерина	5447
24.	Краенмйра	9413	59. Вёня	5443
25.	Мйлка	9197	60. Пётя>	5191
26.	Стёвка.	8732	61. Евгёння	5167
27.	Стёфка	8717	62. Веселйна	5164
28.	Антоавёта	8384	63. Павлёна	5 074
29.	Стефёика	7 877	64. Атанёска	5033
30.	Валеитйна	7 849	65. (Олин	4997
31.	Екатерина	7 716	66. Лёдня	4985
32.	Свётла	7707	67. Снежёна	4975
33.	Днёна	7484	68. Гёнка	4 782
34.	Галёна	7437	69. Мёя	4 720
35.	Злётка	7 389	70. Николёнка	4600
201
71. Добрйнка	4536	107. Нёдка	3106
72. Мйнка	4533	108. Невёна	3002
73. Г Анка	4 502	109. Тинка	2 873
74. Сдня	4459	НО. Пёна	2 835
75. Лйба	4381	111. Пётра	2 833
76. Милёна	4 379	112. Магдалёна	2804
77. Виолётка	4336	113. Евдбкия	2 803
78. СветлАна	4 202	114. РАда	2 765
79. Велйка	4180	115. НатАлия	2 730
80. Ирйна	4135	116. София	2 713
81. Ана	4 073	117. Внктдрня	2 706
82. ПетрАнка	4071	118. НАдя	2 666
83. Албёна	4060	119. Зорка	2 645
84. Руска	4 044	120. НАдка	2 625
85. Ёлка	3922	121. СтефАна	2 593
86. Венёта	3888	122. Невёнка	2 558
87. Елнсавёта	3 847	123. Костадйнка	2 528
88. ЮрдАнка	3775	124. Хрнстйнка	2 521
89. Теменужка	3675	125. Ддра	2 496
90. МАра	3558	126. Стдйка	2487
91. Вёра	3 549	127. Дёнка	2 435
92. Вёска	3 540	128. Бднка	2 395
93. Днмитрйна	3466	129. ПетрАна	2 388
94. Анёта	3 458	130. Димка	2 381
95. Нина	3430	131. Борйна	2 377
96. ГергАна	3409	132. Дияна	2 355
97. Снлвия	3 381	133. Веселйнка	2 332
98. Тоддра	3365	134. Бдйка	2 317
99. Людмила	3310	135. Тднка	2288
100. Г Ал я	3 291	136. Параскёва	2 260
101. Анёлня	3279	137. Мйтра	2 221
102. Рдэа	3257	138. Цднка	2194
103. Калйнка	3239	139. Вёселка	2188
104. Сййка	3 230	140. Цвёта	2139
105. Олга	3 215	141. Павлйнка	2125
106. Зоя	3211	142. Йскра	2121
202
143. Натёша	2106	180. Гергёна	1498
144. Гёна	2101	181. Сёшка	1481
145. Парашкёва	2084	182. Геновёва	1476
146. Дарёнка	2080	183. Божёнка	1449
147. Бёстра	2049	184. Кёра	1449
148. Ивёна	2 048	185. Дарёна	1448
149. Марёна	2034	186. Стёна	1439
150. Илнёня	2 033	187. Ддна	1426
151. Йдвк»	2006	188. Ивелёна	1426
152. Яма	1981	189. Жёна	1412
153. Марёнка	1975	190. Десислёва	1403
154. Ирёна	1954	191. Миглёна	1400
155. Румёнка	1931	192. Гёна	1396
156. Камёлня	1906	193. Гёна	1393
157. Калана	1865	194. Цёнка	1391
158. Цёнка	1838	195. Дёнка	1388
159. Вёсела	1837	196. Блёга	1338
160. Кёна	1821	197. Кръстёна	1338
161. Александра	1774	198. Пёна	1335
162. Теоддра	1761	199. Марнёта	1305
163. Евелёна	1741	200. Боёнка	1293
164. Вёля	1736	201. Нёда	1290
165. Стейна	1671	202. Фёнка	1 283
166. Злёта	1666	203. Днмнтрёчка	1276
167. Елеондра	1658	204. Лйбка	1276
168. Стёла	1645	205. Кёрнлка	1270
169. Юлиёна	1635	206. Магдалёна	1269
170. Антбння	1622	207. Йёнка	1267
171. Дафёнка	1614	208. Д ёнка	1258
172. Ирёнка	1612	209. Траёнка	1249
173. Йордёна	1595	210. Марнёла	1239
174. Маргаритка	1595	211. Жёчка	1235
175. Спёска	1578	212. Жулиета	1 194
176. Вёра	1576	213. Юрдёна	1 185
177. Тётка	1576	214. Богдёнка	1191
178. Марёка	1535	215. Вёрка	1177
179. Сдфка	1502	216. Гёнка	1 177
203
217. Лнлйнка	1 175	254. АдрвАна	841
218. Неделя	1172	255. Гроздёнка	829
219. Ани	1 167	256. Катйна	813
220. БожАна	1163	257. Лёня	808
221. Ёлн	1156	258. Мйта	798
222. Кръстйнка	1 114	259. Ренёта	796
223. Лйлн	1 107	260. Невйнка	795
224. Рёт	1 103	261. Малйнка	792
225. БогдАна •	1070	262. Габрвёла	791
226. Венётка	1069	263. Теменуга	789
227. Бйсерка	1051	264. ЦАва	787
228. Недёлка	1035	265. Вергйния	771
229. Радостйна	1030	266. Дёлка	765
230. Ддбра	1020	267. ИлиАва	764
231. Валёрня	1013	268. Аделйва	762
232. Детелйна	1012	269. Кйчка	761
233. ЛАлка	1000	270. Тдта	760
234. Днмйтра	995	271. Събка	758
235. Жавёта	990	272. Сёвда	755
236. Цёца	990	273. САлва	750
237. Малйна	985	274. Венёра	748
238. ДнмнтрАйка	981	275. ГосподАика	743
239. Нёнка	963	276. Добрйна	738
240. ТАика	957	277. РАйка	гз5
241. ГАгда	946	278. Куна	/32
242. Желйзка	936	279. Снмеднка	730
243. Васйла	930	280. Грёта	27
244. Мйпса	926	281. МАмн	727
245. Ася	924	282. КАпка	725
246. Ддчка	922	283. КерАнка	710
247. ВАска	908	284. Благовёсза	709
248. Йлка	908	285. Креме д	707
249. Софййка	896	286. Руся	704
250. Стдбна	873	287. Ангел»	702
251. Цдна	862	288. Вёса	698
25Х Севдалйиа	856	289. Мар<	685
253. Днмитрйя	853	290. ТАш»	684
204
291. Цветелйна	675	328. Петкёна
292. Вёнка	673	329. Тамёра
293. Крнстйна	673	330. Цёцка
294. Русёнка	672	331. Деспёна
295. Йва	667	332. Рёлёца
296. Нёнка	660	333. Вёда
297. Незабрёвка	650	334. Дафина
298. Невйна	644	335. Ружа
299. Плёнка	636	336. Дёшка
300. Божндёрка	635	337. Кръстёна
301. Анжёла	634	338. Ёва
302. Мёиа	633	339. Захарйнка
303. Лина	632	340. Вёла
304. Днлйна	630	341. Дрёга
305. Мима	629	342. Зорнёца
306. Снежйна	629	343. Йдна
307. Юлнёна	616	344. Розалёна
308. Младёнка	609	345. Корнёлня
309. Мирослава	608	346. Бдна
310. Ёлза	606	347. Петруна
311. Жёлка	598	348. Тодорёца
312. Жёня	597	349. Златёнка
313. Слёва	590	350. Свобдда
314. Сёвка	586	351. Полёна
315. Галйнка	583	352. Любомйра
316. Жасмйна	581	353. Жёни
317. Мйла	581	354. Пётка
318. Сёща	578	355. Любёца
319. Бойна	577	356. Тёна
320. Лёна	574	357. Мадлёна
321. Пбля	572	358. Юлка
322. Дйиа	570	359. Нёнка
323. Латёнка	568	260. Бнлёна
324. Милёнка	565	361. Маринёла
325. Иванйчка	551	362. Златина
326. Нёла	551	363. Фёлка
327. К^ика	550	364. Дёна

205
365. Люббв	436	402 Гёца	377
366. Вашелёл	434	403. Нёйка	376
367. Борвслёва	431	404. Катерйнка	374
368. Тёна	430	405. Ндва	373
369. Кёца	427	406. Кёля	371
370. Свёжа	425	407. Матйлда.	370
371. Нёска	423	408. Желёза	ил
372. Цёна	419	409. Румёна	369
373. Автовёва	418	410 Плёмеака	367
374. Заврёва	418	411. Кёта	366
375. Елнзабёт	414	411 Йоёва	362
376. Тёшка	413	411 Рйлка	362
377. Керёва	411	414. Зафёрка .	360
378. Марвёвка	411	415. Вволёва	356
379. Здйка	408	416. Катйвка	356
380. Стойлка	408	417. Славёёка	356
381. Хрйска	408	418. Йна	353
382. Лазарйна	405	419. Мёрв	353
383. Цвётка	404	420. Кёрка	349
384. Карамфёла	402	421. Благорёдна	348
385. Александрёва	400	422. Тёна	347
386. Кёвка	400	421 Вёлка	344
387. Тёнка	400	424. Велёва	343
388. Ддрка	399	425. Йёва	343
389. Спёса	399	426. Теофёва	343
390. Нёда	398	427. Вълка	342
391. Кётв	397	428. Зёра	340
392. Рёйшнка	395	429. Гроздёва	338
393. Мёрта	393	430. Рёэка	338
394. Паулйш	388	431. Луёза	336
395. Мдввка	386	432. Ефросёва	334
396. Нёйда		431 Клёра	334
397. Борёика	384	434. Захарёвя	333
398. Лазарйнка	384	435. Иглёка	333
399. Бйвка	382	436. Стёйка	331
400. Лёра	381	437. Щвлвёна	331
401. Радослёва	378	438. Вёвка	329
206
439. Парашкёвица	328	448. Лёла		314
440. Лйла	327	449.	Ил дика	313
441. Елизабёта	323	450.	Вердника	311
442. Милёнка	323	451.	Кёта	310
443. Фёни	322	452.	Съба	307
444. Доротён	321	453.	Паника	306
445. Ёма	320	454.	Славёнка	303
446. Бйна	319	455.	Деёна	302
447. Атанёса	317	456.	Офёлия	302
БРОЙ НА МЪЖКИТЕ И ЖЕНСКИТЕ ЛИЧНИ ИМЕНА,
ВКЛЮЧЕНИ В РЕЧНИКА
г л Мъжки Женски п	 Буква ли ли Всичжо	Буква Мъхги Жеисга «-„„о ьуква ЛИ	ЛИ исичк0
	123	210	333	О	24	25	49
Б	143	147	290	П	126	151	277
В	186	232	418	Р	117	157	274
Г	107	145	252	С	227	288	515
д	204	244	448	т	116	114	230
Е	76	156	232	У	3	4	7
Ж	40	58	98	ф	39	75	114
3	54	97	151	X	54	65	119
И	72	80	152	ц	50	57	107
й	33	38	71	ч	6	6	12
к	155	208	363	ш	8	10	18
л	98	163	261	щ	11	24	35
м	183	264	447	ю	16	24	40
н	95	117	212	я	34	32	66
Общо ЛИ — 5591
мъжки ЛИ — 2400	42,93%
женски ЛИ — 3191	57,07%
207
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
ПОМОЩНА ЛИТЕРАТУРА
Бакалов, И. Г. Църковен славянско-български речник. Севлиево, 1897.
Вайганд, Г. Българските собствени имена. Произход и значения. С.,
1926.
Влахов, К. Тракийски лични имена. — Studia thracica, 2, Sofia, 1967.
ГрковиЪ, М. Речник личних имена код срба. Београд, 1977.
Данчев, А. Българска транскрипция на английски имена. С., 1978.
Еремия, А., М. Косничану. Нуме де персоане. Кишинэу, 1974.
Изговор и транскрипция на чужди имена в българския език. Състави-
ли: Л. Андрейчин, М. Въгленов. С., 1974.
Йлчев, Ст. Речник на личните и фамилии имена у българите. С., 1969.
(Илчев, Ст.). Български именник. БАН. Институт за български език.
С., 1971.
Именник, сиреч списък на имената, конто се дават при св. кръщение.
Издание на Св. Синод. С., 1942. (Първо издание. С., 1927).
Католически календар „Св. Кирил и Методий“ за 1944 г. С., 1944,
88 с.
католически календар „Св. св. Кирил и Методий“ за 1984 г. Русе,
1984, 34 с.
Косничану, М. Студиу а супра нумелор де персоане. Кишинэу, 1973.
Материали за български ботаничен речник. С., БАН, 1939.
Мифы народов мира. Энциклопедия. Т. I, А—К. М., 1980; т. II,
К—Я. М., 1982.
Морошкин, М. Славянский именослов или собрание славянских лич-
ных имен в алфавитном порядке. Санктпетербург, 1867.
Петровский, Н. А. Словарь русских личных имен. Москва, 1966.
ПетковиЬ, С. Речник црковнословенскога езика. Сремски Карловци,
1935.
Православная богословская энциклопедия или богословский энцик-
лопедический словарь. Изд. под ред. проф. А. П. Лопухина. Петроград,
1900—1910 (т. I—XI).
Речник на святого писание. Цариград, 1884.
Советский энциклопедический словарь. М., 1980.
208
Справочник личных имен народов РСФСР. Издание второе. Под р--д.
А. В. Суперанской, Ю. М. Гусева. М., 1979.
Словарь собственных имен людей (украинско-руский и русско-ук-
раинский). Киев, 1961.
Срезневский, Ис. Ив. Материалы для словаря древнерусского языка
по письменным памятникам. Т. 1—3. Петербург, 1893—1912.
Тупиков, Н. М. Словарь древне-русских личных собственных имен.
СПб, 1903.
Bahlow, Н. Deutsches Namenlexikon. Munchen, 1967.
Douzat, A. Dictionnaire etimologique des noms de famille et prenoms de
France. Paris, 1951.
Karpiuk, M. Slowianskie imiona kobiece. W.—W. Krakow, 1969.
Constantinescu, N. A. Dicfionar onomastic rominesc. Bucure$ti, 1963.
Miklosich, Fr. Die slavischen Personen und Ortsnamen. Heidelberg, 1927.
Miklosich, Fr. Lexicon paleoslovenico-graeco-latinum. Wien, 1862—
1865.
Ma re tic, T. О narodnim imenima i prezimenima u Hrvata i Srba. — Rad
JAZU, 81, Zagreb, 1886; 82,1886.
Svoboda, J. Starodeska osobni jmena a na§e pfijmeni. Praha, 1964.
Skulina, T. Staroruskie imennictwo osobowe. Cz.I, 1973; cz. II, W.—
W.—Krakow, 1974.
Stownik imion. W.—W.—Krakow, Gdansk, 1975.
Slownik staropolskich nazw osobowych. T. I—IV. Wroclaw — Warsza-
wa — Krakow, 1965—1983.
Taszycki, W. Najdawnijejsze polskie imiona osobowe. Krakow, 1925.
Fleischer, W. Die deutschen Personennamen. Berlin, 1968.
Schaar, J. V. Woordenboek van voomamen. Antwerpen, 1977.
БИБЛИОГРАФИЯ
Ангелов, Д. Аспарух или Исперих. — Родина, 1939/40, № 2, 161—
162.
Андрейчин, Л. Правопис на името Евтим. — Български език (БЕ),
1966, № 2, с. 167.
Андрейчин, Л. Българските собствени имена. — Просвета, VII,
1941/42, № 6, 679—684; В: На езиков пост. С., 1961, 141—147.
Андрейчин, Л. Левтер или Лефтер. — БЕ, VI, 1956, № 3, с. 293.
Андрейчин, Л. Методий или Методи? — БЕ, VII, 1957, № 3, с. 285.
Андрейчин, Л. За ударението на чужди собствени лични имена. —
БЕ, VII, 1957, № 4, с. 376.
Андрейчин, Л. Двойни лични имена. — БЕ, XVIII, 1968, № 6, 555—
556.
Андрейчин, Л. За имената Методий, Евтимий и др. — БЕ, XIX,
1969, №3, 291—292.
14. Чес1О1 но-i ь.1ковсн речник на...
209
Андрейчин, Л. За правописа на българското име Мая. — БЕ, XXIII,
1973, № 3—4, с.312.
Балан-Ал. Теодоров. Основи и форми на български лични имена. —
Български преглед, II, 1933, № 1, 107—116.
Ба л ан-Ал. Теодоров. Пьйо, Пьевъ или Пейо, Пеевъ? — Учителски
вестник, XXVI, 1931, № 3.
Балкански, Т. За формите Аспарух и Исперих. — БЕ, XXIV, 1974,
№ 5, 441-442.
Балкански, Т. Имената на Ивайло. БЕ, XXXII, 1982, № 4, 344—349.
Балкански, Т. Антропонимите в „Старопланински легенди". — Лите-
ратурна история, 1981, кн. 8, 66—67.
Балтаджиева, Ж. Бъдещи майки и бащи, важно е как ще се казва
детето ви. — Народна младеж, № 13 от 16.1.1971.
Бешевлиев, В. Иван Асен, а не „Иван-Асен“. — БЕ, XII, 1962, кн. 1,
121—122.
Бешевлиев, В. Омуртаг, а не Омортаг. — Родна реч, V, 1932, № 3—
4, 158.
Бешевлиев, В. Славянизми в първобългарските надписи. — В: Сбор-
ник в чест на акад. Ал. Теодоров-Балан. С., 1955, 99—103. (Засяга имена-
та: Остро, Боян, Маламир, Испор, Мостич).
Бешевлиев, В. Надпис ли е бил Именникът на българските князе? —
Известия на Българския археологически институт (ИБАрИ), XXIV, 1961,
1—8. (Спира се върху етимологията на Исперих).
Бешевлиев, В. Ирански елементи у първобългарите. — В: Сборник
Античное общество. М., 1968, с. 241. (Засяга личното име Аспарух).
Боев, Е. За предтурското тюркско влияние в български език — още
няколко прабългарски думи. — БЕ, XV, 1965, № 1. 1—17. (За имената
Борис, Боян, Кузман, Курти, Чавдар).
Боев, Е. За българо-тюркските езикови връзки. — Известия на Инсти-
тута за български език (ИИБЕ), XVI, 1968, 177—188. (Тълкува името
Асен.)
Вукадинов, Д. Списък на западнобългарски народни лични имена. —
Сборник за народни умотворения (СбНУ), XV, 1898, 193—200. (Дава лич-
ни имена от Брезнишко, Врачанско, Дупнишко, Орханийско, Радомир-
ско, Софийско и Трънско).
Вайсилов, Л. За звучни, красиви и смислени лични имена. — Силист-
ренска трибуна, № 5 от 13.1.1968.
Вълчев, Й. Разгадката „Ивайло" — Курт. — Тракия, 1981, № 2, 119—
121.
Върбанов, П. За винителния падеж на собствените имена на лица. —
Родна реч, VII, 1938/40, № 3-4, 126—132, № 5, 184—200.
Георгиева, Е. Имената на -ьо и -йо в български език. — БЕ, VI, 1956,
№ 1, 27—35.
Георгиева, М. Ударението на собствените имена в съвременния бъл-
210
гарски литературен и сценичен говор. — Трудове на ВИТИЗ, И, 7, 1957.
С., 1958, 205—264.
Гинчев, Ц. Няколко думи за българските собствени имена. — Родна
реч, V, 1932, № 5, 187—192.
Гоче в а, М. Изненадваща находчивост и остроумие. — Черноморски
фронт, № 5581 от 17.III. 1965. (За имената в с. Екзарх Антимово).
Дечев, Д. Дионис и Дионисий. — Родна реч, I, 1927/28, № 4, с. 175.
Дечев, Д. Прабългарски лични имена от индоевропейски произход. —
Отчет на Българския археологически институт, VI, 1926, 19—20.
Джонов, Б. Ст. За имената на първобългарските ханове. — Филоло-
гия, № 1, 1977, 7—20. (Авитохол, Ирник, Гостун, Курт, Безмер, Есперих).
Дочев, Б. Нашите лични имена. — Учителско дело, XII, 1960, с. 52.
Дуйчев, Ив. Българският княз Пленимир. — Македонски преглед,
XIII, 1942, № 1, 13—20. (Името запазено в Пловдив.)
Дуйчев, Ив. Проучване върху българското средновековие. — В: Сб.
БАНИ, 41, 1945, 10—12 (Имената: Боян, Кубрат, Борис).
Дуйчев, Ив. Най-ранни връзки между първобългари и слав ян и. — В:
Сборник в чест на Гаврил Кацаров, ИБАрИ, XIX, 1955, 327—337. (Засяга
имената Гостун и Безмер).
Дуйчев, Ив. Върху някои български имена у византийски автори. —
В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. С., 1957, 157—
165. (Имената: Алусиан, Асан.)
Дуйчев, Ив. Пресиам — Пресиан. Принос към ономастиката на бъл-
гарското средновековие. — В: Сборник в чест на Ст. Романски. „Етно-
графски изследвания". С., 1960, 479—482.
Дуриданов, Ив. Развой на бьлгарската ономастика: Антропони-
мия. — Onomastica, II, 2. Krakow, 1956, 365—379.
Живков, Ц. За имената. — Литературен фронт, XII, 1956, № 44, с. 3.
Займов, Й. Старобългарски лични имена: Безмер, Гостун и Мала-
мир. — ИИБЕ, XI, 1964, 449—453.
Займов, Й. Двучленни лични имена в бьлгарската топонимия. —
Onomastica, XX, Krakow, 1975, 169—230.
Златарски, В. Н. Потеклото на Петра и Асеня, водачите на въстание-
то в 1185 г. — Списание на Бьлгарската академия на науките (СпБАН),
54, 1933, 7—48. (Тълкува имената Асен, Борил, Белгун).
Иванов,. Й. Българските имена в Чивидалското евангелие. — В: Сбор-
ник в чест на проф. Л. Милетич. С., 1933, 626—638. (Имената: Сондък,
Расате, Гаврил, Симеон, Яков, Пракси, Анна, Борис и Докс).
Иванов, Кр. За религията и имената. — Притурка на в. Нов път, XI,
1969, № 1, 16 с.
Иванова, К. Йохан или Йохан. — БЕ, X, 1960, № 1, 70—71.
Иванова, К. Още някои въпроси около собсгвените имена. — БЕ,
VIII, 1958, № 2, 181—183.
Иванова, К. За имената на -ьо и -мо. — БЕ, XI, 1961, № 1, 57—58.
Иванчев, Св. Сокращенные двусложные открытые личные собствен-
211
ные имена на -о/-а после твердого согласного-в болгарском языке. —
Балканско езикознание, 18, 1975, № 1, 57—82.
Иванчев, Св. За личного име Марин/Марина, Маринка. — БЕ. XXVI,
1976, № 5, 395.
Иванчев, Св. Фонемата ц в системата на българските лични имена. —
В: В памет на проф. Стойко Стойков. С., 1974, 105—113.
Илчев, Ст. Константин или Костадин. — БЕ, II, 1952, № 3—4, 254—
256.
Илчев, Ст. Произход и форма на някои собствени имена. — БЕ, VIII,
1958, № 3, 283—284 (за имената Георги и Адриана).
Илчев, Ст. Произход и форма на някои собствени имена: за името
Александър; за името Чавдар. — БЕ, IX, 1959, № 4—5, 419—420.
Илчев, Ст. Собствени имена с е и я. — БЕ, IX, 1959, № 3, 257—258.
Илчев, Ст. За името Гатьо. — БЕ, IX, 1959, № 4—5, 448 449.
Илчев, Ст. Из българската антропонимия. Имена с озвучени съглас-
ни, с вмъкнато д. Неударено и ударено ъ в имената. — БЕ, IX, 1959, № 1,
20—24.
Илчев, Ст. Лични имена на гласни — БЕ, XII, 1962, № 6, 554—555.
(Мъжки лични имена на -а, -е, -и, -о).
Илчев, Ст. Побългарени лични имена. — ИИБЕ, VIII, 1962, 217—220
(за имена като Тодор — Божидар, Евгения — Благородна и др.).
Илчев, Ст. Гергин и Гиргин — БЕ, XIII, 1963, № 6, с. 556.
Илчев, Ст. За хубави български имена на децата ни. С., 1963.
Илчев, Ст. Български именник. — Безплатно приложение на сп. Мла-
деж, 1968, № 2—3, 31 с.
Илчев, Ст. Лични и фамилии имена в Стара Затора. — БЕ, XIV, 1964,
№ 1, 40—50.
Илчев, Ст. Лични и фамилии имена в Ботевградско. — ИИБЕ, VII,
1961, 307—357.
Илчев, Ст. Лични и фамилии имена в Ботевградско. — ИИБЕ, VII,
1961, 307—357.
Илчев, Ст. Някои фонетични явления при лични имена. — В: В памет
на проф. д-р Ст. Стойков. С., 1974, 115—118.
Илчев, Ст. За имената Пижо и Пендо. — БЕ, XXXI, 1981, № 1, с. 60.
Ковачев, Н. Поглед върху българската ономастика с корен брат-,
бат-.— ИИБЕ, XVIII, 1970, 219—227.
Ковачев, Н. Някои предварителни наблюдения върху личните имена
на кандидат-студентки при ВПИ в гр. В. Търново. — Филологически из-
следвания, 1971, 69—79.
Ковачев, Н. За личните имена със суфикс -ош, -уш в българската ант-
ропонимия. — Славистични проучвания. С., 1973, 111—121.
Ковачев, Н. Мъжки лични имена в Севлиевско от XVI век. — Росица,
XV, Севлиево от 27.XI.1973, № 47.
Ковачев, Н. Един словообразователен тип в южнославянската и ру-
мънската ангропонимия (-ул лични имена). — Славянска филология, XV,
1978, 365—378.
212
Ковачев, Н. Поява и разпространение на личното име Радул в бъл-
гарската антропонимия. — В: Славистични проучвания в чест на VIII
международен славистичен конгрес. В. Търново, 1978, 79—85.
Ковачев, Н. Поява и разпространение на името Албена в българската
антропонимия. — В: Езиковедски проучвания в чест на акад. Владимир
Ив. Георгиев. С., 1980, 238—243.
Ковачев, Н. Върху здрава научна основа. — Антенн, XI, № 31 от
5.VIII. 1981 (за личните имена у нас).
Ковачев, Н. Пръстени-печати от Втората българска държава. — В:
Велико Търново, март 1982. (За имената Витомир, Доброслав, Калоян,
Петър, Радослав, Слав, Ходор, Бесар).
Ковачев, Н. Името на севастократорица и ктиторица Десислава. —
В: Велико Търново, март, 1982.
Ковачев, Н. Българска ономастика. Раздел Антропонимия (144 —
179) В. Търново, 1982.
Ковачев, Н. Едно старинно име върху пръстен-печат от Търнов-
град. — БЕ, XXXIII, 1983, № 4, 319—321 (засяга името Бесар).
Ковачев, Н. Върху имената на Константин-Кирил Философ. — Ста-
робългаристика, VII, 1983, № 4, 101—105.
Ковачев, Н. Двойни лични имена в българската антропонимия. —
БЕ, XXXI, 1984, № 4, 367—371.
Койнаков, Ив. За хубави и звучни български имена. — Заря на кому-
низма, № 150, Ловеч от 19.XII.1972.
Коларов, Р. Звуковата метафора и семантика на собственото име в
художествената реч. — БЕ, XXVI, 1976, № 3, 219—223.
Кондукторова—Вълканова, Ан. Статистически наблюдения върху
личните имена на родените в гр. Сливен през периода 1870—1900 г. —
Студентски изследвания, II, В. Търново, 1973, 47—61.
Кондукторова—Вълканова, Ан. Начини на образуване на лични
имена от славянски произход в светлината на българската антропони-
мия. Автореферат на дисертация за присъждане на научна степей Канди-
дат на филологическите науки. В. Търново, 1882, 26 с.
Кондукторова—Вълканова, Ан. Лични имена от славянски произ-
ход с препозитивна морфема в съвременната българска антропони-
мия. — ВТУ. Аспирантски сборник, IV, св. 2, В. Търново, 1977, 73—81.
Кондукторова—Вълканова, Ан. Антропонимичната конверсия ка-
то начин за образуване на лични имена от славянски произход. — Език
и литература, 1983, № 6, 58—63.
Кондукторова—Вълканова, Ан. Суфиксални лични имена в съвре-
менната българска антропонимия от славянски произход. — Трудове на
Великотърновския университет, XVIII, 2, 1983, 7—40.
Кювлиева, В. За правописа на някои собствени имена. — БЕ, XXIII,
1973, № 3—4, 269—272 (имена на -о, -ъо, -йо; на -и, -ий и др.).
Мизов, Н. Личните имена и тяхното значение. С., 1963.
Мизов, Н. Тайната на личното име. Размисли и тревоги. С., 1975.
213
Милев, Ал. Как е по-правилно да се казва: Козма или Козма. — Бъл-
гарски език и литература, II, 1959, № 1, 60.
Милетич, Л. Народни лични имена от Източна България. — Старого
българско население в Североизточна България. С., 1902, 191—212.
Милетич, Л. Нашите павликяни. Павликянски лични имена. —
СбНУ, XIX.. 1903, 311—322.
Милетич, Л. Собственото име „Кали“. — Македонски преглед, VIII,
1932, № 1, 141—142.
Минев, Д. Йовковите заглавия и имена на герои. — БЕ, X, 1960,
№ 2—3, 236—240.
Митков, Г. Еволюция и социална функция на личните имена. — Со-
циологични проблеми, 1972, № 2, 50—60.
Младенов. Ст. Към етимологичното обяснение на някои кумански
собствени имена. — ИБАрИ, III, 1925,242—242 (засяга имената Елтемир,
Олдамур, Алтемир, Демир, Смилец).
Младенов, Ст. Асънь, Асень или Асенъ. — Родна реч, I, 1927/28,
№ 2.	— 94.
Младенов, Ст. Малъя, Малъевъ. — Родна реч, V, 1932, №3—4,
179—181.
Младенов, Ст. Потекло и състав на среднобългарското Бългоунъ,
прякор на цар Асен. — Списание на Българската академия на науките,
№ 45, 1933, 49—66.
Младенов, Ст Има лч нешо румънско в имена като Радул, Драгул,
Тихол и др. — Родна реч, IX, 1935, №2, 128—135.
Младенов, Ст. Тамара. — Родна реч, X, 1936/37, № 2, 65—66.
Младенов, Ст. Ирод, не „Херодес". — Родна реч, IV, 1931, № 3,
127—128.
Моско в, М. Личните имена на перничани през XV век. — Турист,
1971, № 7—8, 36—37.
Мутафов, К. Някои бележки откосно българските лични имена. —
Българска мисъл, VIII, 1933, № 4, 413—419.
Мутафчиев, П. За българските лични имена. — Демократия, III,
1922, № 3—4, 58—63, 84—89.
Немет, Ю. Произход на имената „Кобрат" и „Есперих". — Известия
на исторического дружество, XI—XII, 1932, 169—177.
Ничев, Ал. Не Хрисанд, а Хрисант. — БЕ, 1970, № 5, с. 477.
Ничев, Ал. За българските собствени имена на -ий, гр. -ios, лат. -ius. —
БЕ, XIX, 1969, № 6, 554—556.
Пашов, П. Ударението на имената не е случайно. — Отечествен
фронт, № 11486 от 12.XI.1982.
Пиперов, Б. За значението на името Иисус. — Църковен вестник,
№ 16, 1956, 6—7.
Пиронков, Ал. Д. Теодор или Тодор. — Родна реч, IV, 1931, № 5,
233—234.
214
Пиронков, Ал. Д. Бележки върху смислоразличителната роля на
ударението в български език. — БЕ, V, 1955, № 1, 52—54.
Попов, Ат. Лични имена от археологически находки и проучвания в
средновековно Търново. — Векове, 1983, № 4, 55—64.
Попов, Г. Хан Аспарух или хан Исперих. — Народна култура, № 4
от 23.1.1981.
Проданов, П. Не, българинът не изменя традицията. (Собствените
имена — въпрос на национално достоинство). — Балканско знаме, XVI,
бр. 91, Габрово, 29.VII.1967.
Първев, Хр. Звателните форми на собствените женски лични име-
на. — Български език и литература, VIII, 1965, № 6, 3—14.
Първев, Хр. Нашите лични имена. — Отечествен фронт, № 10404 от
15.IX.1978.
Русинов, Р. Произход на името Албена. — БЕ, XV, 1965, № 1, с. 67.
Саламбашев, Ан. Имената на нашите деца. — Родопи, 1967, № 6,
36—37.
Сарафов, Т. Дионис и Дионисий. — БЕ, VI, 1956, № 4, 366—367.
Сачев, Ев. За името на хан Аспарух. — Плиска, Мадара, Преслав,
№ 10, ноември 1981.
Симеонов, Б. Произход на името Борис. — Родна реч, 1972, № 9,
76—77.
Симеонов, Б. Личното име Чавдар. — Отечествен глас, 9623, Плов-
див от 14.III. 1976.
Симеонов, Б. Произход, значение и разпространение на името Чав-
дар. — БЕ, XXVI, 1976, № 3, 210—214.
Симеонов, Б. Произход и значение на личното име на хан Аспа-
рух. — Векове, 3, 1977, 42—46.
Симеонов, Б. Аспарух или Исперих. — БЕ, XXIX, 1981, № 6, 511—
514.
Симеонов, Б. Курт, Кубрат или Курт Кубрат. — БЕ, ХХХШ, 1983,
№ 4, 340—342.
Скорчев, П. Д. Произход на името Аспарух. — Исторически преглед,
IV, 1947, № 2, 230—231.
Смядовски, Т. Крумесис от Мадарската скала и Кормисош от Имен-
ник едно и сыцо лице ли са? — Векове, 1981, № 3, 29—33.
Стойко в, Р. Сигурица и Елемаг са прабългарски имена. — Историче-
ски преглед, XX, 1964, № 6, 63—67.
Стойков, Р. Селища и демографски облик на Североизточна Бълга-
рия и Южна Добруджа през втората половина на XVI век. — Известия
на Варненското археологическо дружество, кн. XV, 1964, 97—118 (дават
се много лични имена на българи).
Стойчев, К. С. Мъжки и женски имена от Тетевенско. — Тетевенски
говор. — СбНУ, XXXI, 1915, 363—374.
Тагамлицка, Г. Личните имена на -шо и -ша в гр. Етрополе —
ИИБЕ, VIII, 1962, 221—223.
215
Умленски, Ив. За най-хубаво име. Кюстендил, 1971.
Христов, Г. Лично ли е личното име. — Комитет на движението на
българските жени. Бюлетин, 1985, кн. 3, 46—55.
Ц ан к о в, К. Акцентната система на българските лични имена. —
Onomastica, XXV, Krakow, 1980, 161—172.
Цолов, Д. Старите български имена в Сливен. — Сливенско дело,
1969, № 2 (1984).
Чизмаров, Д. Собствено име и главки букви. — Трудове на Велико-
търновския университет, т. VIII, 1. София, 1973, 345—412.
Чолов, П. Личните имена в Ловешки окръг. — Заря на комунизма,
XI от 26.VI.1969, № 75 (1235).
Чоролеева, М. За български лични имена, образувани от причас-
тия. — БЕ, XXIV, 1974, № 1, 48—50.
Шишков, Ст. Собствени имена от Ахъ Челебийско. — СбНУ, XI,
1894, 180—181.
БЕЛЕЖКА
Ветка мневия и препоръки, свързани с речипса, да се от-
правят до ДИ „Д-р Петър Беров*, 1000 София, вл. „Славей-
ков“ 11, влв до автора — 5000 Велико Търново, ул. „Васил
Левеки*, 27 б.